Резолюция относно „Предложенията на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19: „ЕС трябва да се ръководи от принципа, че Съюзът трябва да се разглежда като общност с обща съдба““ въз основа на работата на подкомитета „Възстановяване и реконструкция след COVID-19“

(2020/C 311/01)

Докладчици:

Petr ZAHRADNÍK (I гр.) Stefano PALMIERI (II гр.) Jan DIRX (III гр.)

На своята пленарна сесия, проведена на 10 и 11 юни 2020 г. (заседание на 11 юни), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 221 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1.

ЕИСК приветства горещо и подкрепя предложенията на Европейската комисия: плана за Next Generation EU и общия бюджет на ЕС за 2021—2027 г. В настоящото изявление излагаме позицията си за това какво следва да постигнат предложенията за възстановяване и реконструкция след кризата с коронавируса. За нас от основно значение са следните четири точки:

1.2.

ЕИСК е убеден, че възстановяването от последиците от кризата с коронавируса ще бъде успешно единствено ако е съпроводено от преструктуриране на нашето общество: трябва да се съсредоточим върху реконструкцията и възстановяването. Не можем просто да възстановим предишната ситуация — трябва да предприемем действия за нейното преструктуриране и подобряване. За ЕИСК тези два процеса ще трябват да бъдат въз основа на принципите, залегнали в основата на всички наши дейности: защита на човешките и социалните права, демократичните ценности и принципите на правовата държава, отключване на пълния потенциал на единния пазар, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г. Освен това трябва да гарантираме добро управление и демократична отчетност. Също така е наложително да се разбере защо по време на кризата определени социални групи бяха по-уязвими по отношение на недостатъчна защита от заразяване и загуба на поминъка си, и да се работи за ограничаване на тази уязвимост в бъдеще.

1.3.

Процесът на европейския семестър ще придобие все по-важна роля по отношение на мониторинга и оценката на интервенциите в рамките на инструмента „next generation EU“. Във връзка с това ЕИСК счита, че икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество следва да се възприемат като важни участници в този процес.

1.4.

В рамките на новия процес на възстановяване и реконструкция ЕИСК се надява, че предстоящата конференция за бъдещето на Европа би могла да бъде възможност за укрепване и задълбочаване на институционалната структура на ЕС, както и за реално подновяване на проекта на ЕС, който да бъде в състояние да се справя с предизвикателствата през следващите десетилетия.

1.5.

Инвестициите, направени в рамките на краткосрочните икономически стимули, следва да бъдат или неутрални, или да ускоряват структурното преобразуване на европейската икономика в посока към нулево замърсяване, възстановяване на биологичното разнообразие и неутралност по отношение на климата до 2050 г.

1.6.

Участието на всички граждани, чрез организациите на социалните партньори и гражданското общество, ще даде възможност за реформиране на икономиката и обществото. Поради това държавите членки и ЕС трябва да гарантират, че при този сложен процес никой няма да бъде изоставен.

1.7.

Преди всичко е важно да се подчертае, че една от основните поуки от кризата с коронавируса е необходимостта здравните системи в почти всички европейски държави да бъдат укрепени чрез създаването на „Здравен съюз на ЕС“.

2.   Кризата с COVID-19: външно симетрично сътресение за ЕС с различни последици сред държавите — членки на ЕС

2.1.   Кризата с COVID-19 и последиците от нея за ЕС

2.1.1.

Въпреки че към момента на изготвянето на настоящата резолюция би било преждевременно да се прави оценка на цялостното въздействие на пандемията от COVID-19, вече е ясно, че това е най-тежкото икономическо сътресение за европейските предприятия от Втората световна война насам. Пътят към възстановяването вероятно ще бъде дълъг и неравен. Прогнозите на МВФ и на Европейската комисия потвърждават, че тази криза засяга всички държави — членки на ЕС, с различна степен на интензивност (1). Тя поставя на изпитание не само нашите поведенчески модели, но и моделите на производство, потребление и заетост.

2.1.2.

Това е сериозна криза, тъй като тя завари ЕС в период на голяма икономическа и политическа слабост. В някои държави все още не са преодолени отрицателните последици от предишната икономическа и финансова криза (2008—2010 г.), а икономиките им са все още доста чувствителни, отслабени и уязвими на сътресения. Също така някои социални групи, дори в по-богатите държави членки, все още не са се възстановили от последиците от последната икономическа криза. Това се отнася например за хората с увреждания (2). Освен това кризата настъпи в момент от решаващо значение за ЕС — в период на преход към цифрова икономика, чувствителна по отношение на икономическата, екологичната и социалната устойчивост.

2.1.3.

Настоящата криза оказва дестабилизиращо въздействие от икономическа и социална гледна точка и приоритет номер едно за всички дейности и политики е да дадат възможност на нашия живот, нашите икономически, социални и екологични системи и организации да се приспособят към едно „ново нормално положение“.

2.1.4.

Кризата ще бъде сериозен тест за устойчивост за Европейския съюз като цяло, за нашата икономическа система и социални модели, за нашите ценности и демокрация.

2.2.   Икономически последици

2.2.1.

За разлика от предишната криза, този път беше наложена незабавна и пълна изолация за голям брой дейности, което доведе до рязък спад на производството, бързо увеличение на безработицата и влошаване на жизнения стандарт (намаляване на реалните доходи, несигурност на работното място, ограничена мобилност), драстично намаляване на оборота на външна търговия както в рамките на ЕС, така и с трети държави, и рязко влошаване на показателите на публичните финанси.

2.2.2.

Въз основа на наличния анализ на въздействието на предизвиканата от COVID-19 криза върху икономическия растеж, който предвижда спад на растежа на БВП от около 8 процента (3), безработните в световен мащаб ще се увеличат с 24,7 милиона, като несигурността ще засегне между 13 и 36 милиона работни места (4). Равнището на безработицата в ЕС се очаква да се увеличи от 6,7 % (2019 г.) на 9,0 %. (2020 г.) (5). Освен това кризата поставя на сериозно изпитание: i) системата на малките и средните предприятия, които представляват гръбнака на европейската производствена система; ii) конкурентоспособността на системата от големи европейски предприятия; iii) самото оцеляване на някои икономически сектори като хотелиерството, туризма, транспорта и културата.

2.2.3.

Прогнозите за 2021 г. (6) са много по-оптимистични, като предвиждат условно възстановяване, което обаче ще зависи от следните параметри: да са премахнати ограничителните мерки; пандемията да остане под контрол; и безпрецедентните парични, фискални и регулаторни мерки, приети от държавите членки и ЕС, да се окажат ефикасни по отношение на смекчаването на непосредственото икономическо и социално въздействие на кризата и намаляването на дълготрайните щети върху икономическите и социалните отношения и вериги.

2.2.4.

От гледна точка на ЕС единният пазар на практика е парализиран. Освен това пакетите на държавите членки за преодоляване на кризата доведоха до положение на неравни условия на конкуренция, което трябва да бъде спешно разгледано. Несигурността по отношение на бъдещите инвестиции се увеличи, а водещи показатели от рода на индекса PMI или доверието на предприятията и потребителите достигнаха рекордно ниски равнища.

2.2.5.

Поради това най-сериозното икономическо и социално въздействие най-вероятно ще бъде отчетено през второто тримесечие на тази година в зависимост от степента на интензивност за различните сектори. През втората половина на 2020 г. можем да очакваме известно икономическо възстановяване, въпреки че това може да стане под различна форма в отделните страни.

2.2.6.

Още по-сериозен аспект е фактът, че сътресението напълно прекъсна и промени обичайните ни модели и навици на живот. Като част от процеса на възстановяване и възобновяване е необходимо да се акцентира не само върху възстановяването на икономическите резултати, но което е вероятно по-неотложно и по-важно — върху това да се даде надежда и възможност за адаптиране на живота към „новото нормално положение“, включително и пълно спазване на принципите за устойчиво развитие.

2.3.   Социални последици

2.3.1.

COVID-19 ще бъде с широкообхватно въздействие върху резултатите на пазара на труда. Освен неотложните опасения относно здравето на работниците и техните семейства, вирусът и предизвиканите от него икономически сътресения ще окажат въздействие върху сферата на труда по три основни начина: 1) количеството на работните места (както безработица, така и непълна заетост); 2) качеството на труда; и 3) последиците за конкретни групи, които са по-уязвими спрямо неблагоприятни резултати на пазара на труда. Някои категории работници са засегнати в по-голяма степен, тъй като нямат мрежи за социална сигурност: младите хора на несигурни работни места, по-възрастните работници, работниците с увреждания, жените, тъй като са свръхпредставени в по-силно засегнатите сектори или защото остават вкъщи, за да се грижат за членове на семейството, самостоятелно заетите лица или работещите през платформа, нископлатените работници, работниците мигранти и така наречените „невидими“ работници, т.е. недекларираните работници. Има вероятност да се увеличи значително и бедността сред работещите (7).

2.3.2.

Опазването на заетостта и доходите на всички работници е приоритет и е необходимо да формулираме днешните политики в дългосрочна перспектива. ЕС се нуждае от силна европейска стратегия за социално възстановяване и реконструкция на равнището на ЕС и държавите членки с активното участие на социалните партньори за съживяване на икономиката, опазване на правата на работниците и гарантиране на благосъстоянието на всички. Необходими са по-задълбочени институционални и политически реформи за укрепване на възстановяването и изграждане на устойчивост чрез стабилни и универсални системи за социална закрила, които могат да действат като автоматични икономически и социални стабилизатори в кризисни периоди. Това също ще спомогне и за възстановяване на доверието в институциите и правителствата.

2.3.3.

Двустранният и тристранният социален диалог между правителствата, организациите на работниците и работодателите е основен инструмент за разработване и прилагане на устойчиви решения — от равнището на общностите до глобално равнище. За това са необходими силни, независими и демократични организации на социалните партньори.

2.3.4.

Трябва да се обърне специално внимание, за да се избегне възстановяването от настоящата криза на две скорости, какъвто беше случаят при последната криза. Трябва да се оказва подкрепа на всички групи, за да могат да се възстановят едновременно, без да е необходимо по-уязвимите социални групи да чакат търпеливо за същите подобрения по отношение на заетостта и жизнения стандарт като останалата част от населението. Това важи в особена степен за младите хора, хората с увреждания, лицата от етническите малцинства, както и мигрантите и бежанците.

2.3.5.

Необходимо е да се отдели специално внимание и да се предприемат действия по отношение на групите извън пазара на труда, които вече живеят в бедност, както и на новите групи в положение на бедност, които се очаква да се увеличат. Тези групи са изправени пред опасност от допълнително маргинализиране в съчетание с редица други социални и здравословни проблеми.

2.3.6.

Самите организации на гражданското общество (ОГО) са сред жертвите на неравенствата и слабостите в рамките на системата. Настоящата и бъдещата им способност да отговарят на нуждите е застрашена от често оскъдните и променливи ресурси. Това трябва да бъде преодоляно чрез осигуряване на механизми за финансиране за ОГО.

3.   Оценка на реакцията на ЕС по отношение на кризата с COVID-19

3.1.   Извънредните мерки

3.1.1.

Понастоящем в Европа (и аналогично по целия свят) коронавирусната пандемия определя всички параметри на нашия живот, включително дейността, организацията и системите от икономическо естество. Икономиката и инструментариумът на икономическата политика са изцяло подчинени на успешното разрешаване на кризата и допринасят в значителна степен за прекратяването ѝ. При все това дори в този критичен период е целесъобразно да се гарантира, че: — мобилизираните финансови ресурси се използват ефективно и са насочени правилно в зависимост от нуждите, — всички отговарящи на условията субекти (физически лица, дружества и предприятия, организации с нестопанска цел, доставчици на обществени услуги и т.н.), които са засегнати от пандемията, ще получат справедливо обезщетение, — в края на пандемията икономиката ще бъде готова за възобновяване, като същевременно се извличат поуки от настоящата пандемия по отношение на социалните въпроси, които трябва неотложно да бъдат разгледани.

3.1.2.

Въпреки че пазарът и икономиката не могат да се използват за извършване на диагностика и оценка на неизвестен медицински проблем, в същото време би било практически невъзможно да се разреши проблема с пандемията без надлежно отчитане на финансовите разходи и икономическите последици.

3.1.3.

Досега държавите членки, както и съответните институции на ЕС, приеха набор от извънредни, превантивни, стабилизиращи и компенсаторни мерки в отговор на кризата. Тези мерки могат да се разделят на няколко категории в зависимост от вида си, като например: парични и стабилизиращи, фискални, основани на гаранции и кредити, както и регулаторни и процедурни. Мерките са насочени към всички аспекти от живота, но предимно към икономиката, стопанската дейност и въпроси от социалната сфера (вж. приложение I).

3.1.4.

Мерките представляват цялостен набор от икономически политики, включително: реакция чрез паричната политика, основно чрез ново увеличаване на паричната маса, допълнено от новата схема за закупуване на ценни книжа в подкрепа на ликвидността на финансовия пазар под отговорността на ЕЦБ; функция на макроикономическо стабилизиране на ЕМС; набор от фискални мерки, като се започне с временното приемане на гъвкави фискални правила и правила за държавните помощи чрез огромни фискални инжекции в подкрепа на предприятията и лицата, засегнати от пандемията; отлагане на задълженията за погасяване и мащабно преразпределение на бюджетните потоци на ЕС. Освен това от голямо значение е и пакетът от регулаторни и процедурни мерки от различно естество.

3.1.5.

Размерът на финансовите източници, свързани с мерките за подкрепа на европейското общество, се оценява на почти 3 000 милиарда евро (16 % от БВП на ЕС през 2019 г.). Досега това представляваше набор от мерки в областта на икономическите политики, които се прилагат на равнището на ЕС и най-вече на равнището на държавите членки. В рамките на първоначалния план на ЕС в отговор на коронавируса от икономическа гледна едва 165 милиарда евро са свързани пряко с общи източници на финансиране от ЕС под формата на субсидии и финансови инструменти; другите предприети от ЕС стъпки включват мерки за подкрепа на ликвидността, прилагане на по-гъвкави правила или иницииране на основани на гаранции финансови инструменти; всички други преки бюджетни мерки са предприети или изпълнени от държавите членки. Впоследствие делът на подготвените от ЕС мерки се увеличи.

3.1.6.

Съвсем наскоро пакетът на Европейската комисия за бъдещо финансиране на ЕС, включително предложение за извънреден европейски инструмент за възстановяване (наречен Next Generation EU) и значителна корекция на първоначалното предложение за многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021—2027 г. отбелязаха повратна точка в тази област.

3.1.7.

И накрая, обявеният в края на месец май всеобхватен пакет представлява значителен принос от страна на Европейската комисия за разрешаване на настоящата ситуация. Той е свързан със солиден и целенасочен нов инструмент с изключителен акцент върху излизането от кризата, възобновяването и възстановяването след COVID-19. Той се стреми да акцентира върху реалните нужди, за да се запази хомогенността и доброто функциониране на единния пазар. Моделът на финансиране изглежда доста разумен и е иновативен и солидарен характер по отношение на държавите членки. Функционирането на бъдещия инструмент Next Generation EU трябва да бъде в допълнение към новата МФР, в която трябва да бъдат отразени в достатъчна степен други приоритети на ЕС, които не са непременно свързани с пандемията (например Зеления пакт на ЕС, подобряването на единния пазар и условията за конкурентоспособността на ЕС, европейския стълб на социалните права и постепенното приспособяване към принципите за устойчиво развитие, както и всички международни договори и конвенции, подписани и ратифицирани от ЕС и неговите държави членки).

3.2.   Анализ и заключение относно степента на адекватност/(не)достатъчност на мерките

3.2.1.

Както беше посочено по-горе, въпросът е толкова широкообхватен, че правилно решение може да бъде намерено само чрез добре координиран набор от политики и ясни правомощия от страна на отделните участници със съответната целенасоченост и график за действията. В рамките на приетите мерки са налице няколко нови новаторски подхода, които могат да се използват и за следващия период.

3.2.2.

За първи път след последната криза и последиците от нея новосъздаденият ЕМС има възможност да стабилизира макроикономическата среда на еврозоната. Отговорът чрез паричната политика също беше от голямо значение, за да се даде възможност на финансовия сектор да продължи да функционира и да запази ефективността си с достатъчна ликвидност. Много важни са и мерките за въвеждане на по-гъвкави правила за държавните помощи и фискалната дисциплина, които дават възможност за запазване на финансовите ресурси в обращение, когато се ускорява рискът от намаляване на съвкупното търсене. От първостепенно значение беше да се компенсират възможно най-бързо всички субекти, засегнати от кризата — физическите лица, предприятията и организациите с нестопанска цел — чрез отсрочване на техните задължения и предоставяне на компенсации за щети, понесени през периода на изолацията.

3.2.3.

Извънредните мерки също бяха изключително подходящи. Реалността по места показа, че в период на фатални рискове държавите членки все още предпочитат да управляват самостоятелно; необходими бяха някои координирани мерки, свързани с доставката на основни медицински стоки и оборудване, не само от практическа гледна точка, но и за да се придаде смисъл на ценностите на единния пазар на ЕС. Това служи също и като мотивация за въвеждане на мерки в рамките на стратегията за изход от кризата и премахването на ограниченията, които трябва да бъдат внимателно координирани. Освен това тази извънредна ситуация открива широк път за създаване на инструменти, основани на гаранции и кредити, като в това отношение водеща роля играе инструментариумът на ЕИБ Тя отразява необходимостта от ангажиране на повече частни капитали в рамките на правилата за разпределение във връзка с обществения интерес. Когато реалните нужди превишават в толкова голяма степен ограничените ресурси на публичните финанси, това е единственото решение, което може да бъде доразвито по време на „новото нормално положение“.

3.2.4.

Подобно на кризата отпреди десет години, настоящият период също изведе на преден план сериозни ограничения в бюджета на ЕС по отношение на начина, по който той реагира на неочаквани сътресения, особено когато те възникнат в края на текущата финансова рамка. Гъвкавостта на бюджета на ЕС многократно разкрива една от основните слабости на финансовата структура на ЕС. В случай на необходимост от мобилизиране на действително огромни финансови ресурси, ще трябва да се създаде нов механизъм (като например Next Generation EU). В противен случай ще трябва да се разчита на държавите членки. Тази ситуация недвусмислено показва необходимостта от по-нататъшно подобряване на финансовата система на ЕС, особено в случай на неочаквани сътресения; настоящият модел предлага недостатъчна обща финансова основа на ЕС за подкрепа на макроикономическата стабилност на ЕС и на еврозоната.

3.3.   Оценка на правомощията на институциите на ЕС за предоставяне на такива мерки

3.3.1.

С оглед на описанието и анализа по-горе оценяваме високо уместното и навременно решение на ЕЦБ и Еврогрупата за активиране на ЕМС. Освен това изключително целесъобразна беше и реакцията на Европейската комисия, особено във връзка с приемането на по-гъвкави и извънредни мерки в подкрепа на веригите за доставка на стоки и оборудване от първостепенно значение за реагиране на началото и разпространението на пандемията. След известно време Комисията започна да играе водеща роля, като през май представи и приложи цялостния пакет, включително адаптираното ново предложение за МФР и инструмента New Generation EU. Сега е важно да се получи подкрепа от държавите членки за постигане на консенсус относно пакета и възможно най-скоро той да се приложи на практика. Най-голямата поука, която трябва да бъде извлечена, продължава да бъде фактът, че ЕС като цяло остава уязвим в значителна степен в случай на мащабни външни сътресения и въпреки непрекъснатите подобрения в някои отношения не разполага с необходимите инструменти за преодоляването им. Най-нагледният пример в това отношение е силно ограничената гъвкавост и подготвеност за реагиране на бюджета на ЕС.

3.3.2.

В допълнение институциите на ЕС и държавите членки започнаха едва след известно време да приемат мерки за гарантиране на целостта, хомогенността и ефикасността на единния пазар, който представлява най-важното икономическо постижение на процеса на интеграция на ЕС.

3.4.   Сценарии и предизвикателства за бъдещето

3.4.1.

Според най-вероятния сценарий за бъдещето най-ниската точка на икономическия цикъл ще бъде достигната през второто тримесечие на 2020 г. с постепенни признаци на възстановяване през второто полугодие. Ако няма втора вълна на пандемията и стратегиите за излизане от кризата и за възстановяване се окажат подходящи и ефективни, възстановяването се очаква да продължи през 2021 г., като през 2022 г. ще достигне равнищата отпреди кризата с COVID-19 по отношение на икономическите резултати, а през 2023 г. — по отношение на инвестиционните дейности. Този сценарий може да се счита за реалистичен, макар и леко оптимистичен. Като се има предвид обаче, че несигурността продължава да бъде много голяма, ЕС следва да бъде подготвен и за не толкова положително развитие, по-специално за евентуално повторно въвеждане на ограничителни мерки, допълнителни извънредни мерки, по-голяма ангажираност по отношение на смекчаването на последиците и по-целенасочена компенсация на нуждаещите се предприятия и физически лица.

3.4.2.

Настоящата ситуация е не само фаза на циклично икономическо развитие, но също и важен и решаващ момент във връзка със структурните промени и реформите на организацията и европейските икономически и социални системи. Целта на настоящия период е не само да се възобнови икономиката на практика (връщане на цикъла към равнищата отпреди COVID-19), но може би дори още по-важно — да се проектират и изпълнят съществени количествени и качествени промени. Целта е да се осигури цялостна оценка на нашия социално-екологичен модел и да се определят неговите предимства и недостатъци. Радикалната реконструкция трябва да бъде отразена не само в нови или адаптирани политики, но и в нови правомощия, включващи всички участници (в отношенията между държавите членки и институциите на ЕС и в рамките на самите институции на ЕС) в съответствие с принципа на субсидиарност. Освен това е време да се направи равносметка на причините, поради които настоящите ни социални и икономически структури оставят толкова много хора изложени на риск от подобни сътресения. Настоящата пандемия разкри особената уязвимост на хората, чийто несигурен трудов статус ги лиши от социална закрила и от възможността за излизане в отпуск при необходимост, както и хората, които бяха изолирани от своите общности и съществуващите в тях мрежи за подкрепа.

3.4.3.

Основните области на процеса на възстановяване и реконструкция включват: — отключване на пълния потенциал на единния пазар, като се полагат усилия той да остане интегриран, функционален и ефикасен и да се възстанови конкурентоспособността му, — допълване на единния пазар с амбициозна социална програма, особено цялостното изпълнение на европейския стълб на социалните права, за да се гарантира социално сближаване във възходяща посока, — продължаване на необходимите структурни промени и свързаните инвестиционни дейности, основно по отношение на цифровите, интелигентните и социалните инвестиции и екологичния преход, — непрекъснато подобряване на конкурентоспособността на ЕС; — създаване на условия за укрепване на самодостатъчността и устойчивостта на ЕС при преодоляване на глобалните въздействия, — създаване на условия за запазване на контрола върху стратегическите активи и сектори на ЕС; — подкрепа за достъпа до пазара на труда за всички с цел изграждане на приобщаваща и устойчива работна сила, — инвестиране в приобщаването на определени маргинализирани общности, за да се гарантира цялостно социално и икономическо участие, — значително подобряване на веригите за доставки на ЕС в случай на рискове и извънредни ситуации.

4.   След породената от COVID-19 криза: възможност и необходимост за промяна в Европейския съюз

4.1.   „Черният лебед“

4.1.1.

Много наблюдатели свързват кризата с COVID-19 с определението за „черен лебед“, създадено от ливанския математик Nassim Nicholas Taleb: „рядко и непредвидимо събитие, тъй като не попада в полето на нормалните човешки очаквания, но е с толкова разрушителен характер, че е в състояние да преобърне живота на хората, да променя възприятията и да променя безвъзвратно общностите, които са засегнати от това явление“ (8). Дали обаче при справянето с извънредната ситуация с COVID-19 сме изправени пред черен лебед? Толкова неочаквано събитие ли е това? Или чрез поредица от грешни решения сме отслабили нашите здравни системи, стратегическо производство и социални структури? Продължаването на обичайната практика вече не може да бъде политическа възможност за преодоляване на последиците от кризата. Европа има възможност и повод да изгради един различен свят и ЕС трябва да играе важна роля за тази цел.

4.1.2.

Поради това за възстановяването от тази криза е необходима различна комбинация от политически реакции и график за тях. Ако възприемем подходящ подход, можем да преодолеем това изпитание заедно, да спасим живота на много хора и благосъстоянието на обществото, да преобразим нашите социално-икономически модели, за да ги насочим в още по-голяма степен към хората и природата, и да стимулираме партньорството в световен план за устойчиво развитие.

4.1.3.

Поради това сега трябва да се съсредоточим върху това, което е най-важно за всички: подкрепа за предприятията за преодоляване на кризата, за да им се даде възможност да предложат достоен труд, добри условия на живот и труд, равен достъп до здравеопазване, чиста храна, вода, въздух и потребителски стоки, процъфтяващ естествен свят, безопасен климат за следващото поколение, все по-приобщаващо общество, достъпно за всички, както и силни и функциониращи демокрации, които ще продължат да ни защитават в периоди на нужда. За да постигнем това, трябва да бъдем амбициозни и да вземем правилните решения в правилния момент: „План за реконструкция и възстановяване на ЕС“.

4.1.4.

Европейската комисия трябва да предприеме конкретни действия, за да попречи на правителствата да обявят „състояние на повишена готовност“, което да подкопава правата на човека и принципите на правовата държава. Правителствата не бива да злоупотребяват с кризата с коронавируса и да предприемат мерки, които надхвърлят абсолютно необходимия отговор на кризата — например мерки, които нарушават неприкосновеността на личния живот, законодателството, правомощията и ролите на съдебната власт или правата на гражданите и на гражданското общество. Всяка предприета мярка трябва да бъде пропорционална и да цели гарантиране на обществената безопасност. По-специално тези, които изтъкват предизвикателствата, породени от настоящата ситуация, трябва и занапред да се ползват от свобода на изразяване.

4.2.   Насоки за план за възстановяване и реконструкция на ЕС

4.2.1.

ЕИСК е убеден, че възстановяването от последиците от кризата с коронавируса ще бъде успешно единствено ако е съпроводено от преструктуриране на нашето общество: трябва да се съсредоточим върху реконструкцията, както и върху възстановяването. Не можем просто да възстановим съществуващото в миналото; трябва да го преструктурираме и да го подобрим. Според ЕИСК преструктурирането и подобряването ще трябват да се основат на принципите, залегнали в основата на всички наши дейности: изграждане на напълно функциониращ вътрешен пазар, защита на правата на човека, демократичните ценности и принципите на правовата държава, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г. Освен това трябва да гарантираме добро управление и демократична отчетност.

4.2.2.

Обаче колкото и да са добри и широкообхватни предприетите мерки, те ще бъдат ефективни и ще могат да разчитат на подкрепа само ако се възприемат на местно равнище и достигнат до хората, за които са предназначени. Ето защо е от съществено значение да се работи усилено, за да се гарантира ефективно прилагане както от институциите на ЕС, така и от държавите членки.

4.2.3.

Най-важното е, че трябва да извлечем поуки от един социален неуспех, който беше предпоставка за непропорционално голям брой смъртни случаи по време на тази пандемия. Тук говорим за домове за хора с увреждания и възрастни хора. По време на кризата тези места се превърнаха в огнища на инфекции и смъртни случаи. Това трябва да бъде тревожен сигнал никога вече средства на ЕС да не се инвестират в такива условия, които не само лишават хората от тяхното право да избират свободно как да живеят живота си, но са и структурно неприспособени да ги защитят по време на форсмажорни ситуации.

4.2.4.

За съжаление, кризата с коронавируса показа също толкова ясно, че е от съществено значение да се задълбочи интензивната педагогическа работа в целия ЕС върху културата на гражданите в областта на правата на човека и демократичното съвместно съществуване въз основа на принципите и ценностите, упоменати в член 2 от ДФЕС. Отново изтъкваме дълбоката си и постоянна привързаност към основните ценности на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, така както са формулирани в учредителните договори на ЕС.

4.2.5.

Солидарността е ключовата дума за справяне с кризата. Солидарност с доставчиците на грижи в болници и домове за възрастни хора. Солидарност с работниците, които остават без заплати, и с работодатели, които също се отказват от възнаграждения и бонуси, за да спасят своите предприятия. Солидарност от страна на правителствата с икономиката, но също и с културата и с другите сектори на обществото, които не могат да се справят без помощ. И преди всичко солидарност между държавите, особено в рамките на ЕС, тъй като страните в ЕС са толкова тясно свързани икономически, че само един съвместен и подкрепящ подход към въздействието на кризата ще бъде ефективен.

4.2.6.

Един много широкомащабен план за зелени инвестиции ще осигури необходимия икономически стимул и ще изгради устойчивост спрямо бъдещите сътресения. Изпълнението на такава амбициозна програма за преобразувания може да се осъществи само при определени условия, които трябва да бъдат изрично посочени. Поради това икономическите и екологичните амбиции на плана на ЕС за възстановяване от кризата с коронавируса следва да вървят ръка за ръка, създавайки ситуация, от която всички ще спечелят. Това изисква строг подбор на инвестиционни програми, насочени към сектори с висок потенциал за стимулиране на икономиката, създаване на работни места и екологична трансформация („зелен стимул“).

4.2.7.

За тази цел европейският зелен стимул следва да бъде проектиран така, че да бъдат постигнати две общи цели. Първо, стимулиране на икономиката и създаване на работни места при същевременно обезпечаване на застрашените лица, и второ, подкрепа за трансформацията на европейската икономика с оглед на едно чисто и устойчиво бъдеще. Или както заяви в Twitter заместник-председателят Frans Timmermans: „Възстановяването, което предлагаме, ще създаде обществото, от което се нуждаят настоящото и следващите поколения: чисто, проспериращо, устойчиво. Общество, в което никой няма да бъде пренебрегнат.“

4.2.8.

Налагане на изискване за реципрочност. Когато публичните ресурси се използват, за да се предложат бъдещи перспективи на частния сектор, обществото е в правото си да очаква обществена полза. Нека да помислим за споразумения относно плащането на данъци, за подходящо социално поведение на работодателите, за неизплащане на дивиденти и премии и за задължение да се полагат усилия за намаляване на CO2, като спазваме законодателството в областта на околната среда и повишаваме устойчивостта на политиките за корпоративна мобилност.

4.2.9.

Настоящият икономически модел използва като референтен показател (тотем) БВП — мярка, която никога не е била в състояние да изчисли това, което наистина е от значение за хората. Според ЕИСК преосмислянето на този подход днес, в съответствие с един нов модел на икономическо и социално развитие за ЕС, означава обединяване на този важен икономически показател с друг, също толкова важен: благосъстоянието на дадена общност.

4.2.10.

ЕИСК счита, че планът за реконструкция и възстановяване трябва да постави на централно място хората и бъдещето на нашата планета. В това отношение поддържането на възможно най-голяма нетна заетост в краткосрочен план е от решаващо значение. Жизненоважно обаче е да се има предвид и по-далечния хоризонт. Това е ориентирана към бъдещето икономика, която задоволява потребностите на обществото, не допринася за изменението на климата, използва ресурсите по интелигентен начин и увеличава европейския капацитет за генериране на приходи, като осигурява здравословна среда за живот и добра заетост. Трябва да насочим усилията си в тази посока с цел изграждане на устойчиво бъдеще. Способността на една икономика да издържи проверката на времето зависи и от това дали осигурява възможно най-добрия достъп за всички видове работници и дали позволява на всички да допринасят за своите общности и за обществото като цяло. Трябва да си направим изводи от новооткритите възможности за гъвкавост, които работодателите възприеха по време на кризата, за да задоволим нуждите на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда (лица с увреждания, трайно безработни, по-възрастни работници), с цел да улесним тяхното участие в една нова, по-екологична икономика. Нека да се насочим към тази цел: устойчивото бъдеще.

4.2.11.

ЕС и неговите държави членки следва да гарантират на новите предприятия на чистата икономика, и по-специално на стартиращите предприятия и МСП, достъп до капитала, от който се нуждаят, за да продължат да разработват решенията на утрешния ден.

4.2.12.

Социалните партньори трябва да участват в разработването и засилването на мерките за подкрепа, за да се компенсира липсата на икономическа активност в много сектори и за да се защитят всички видове работници и малки предприятия. Необходими са адекватни и устойчиви обезщетения за безработица и други форми на помощ, включително европейски минимални стандарти по отношение на нетния коефициент на заместване, продължителността на периода за изплащане на обезщетенията за безработица и покритието. В секторите, в които това е осъществимо, могат да се въведат схеми за работа при намалено работно време след консултации със социалните партньори. В някои държави членки работниците, които са под карантина, могат да излязат в отпуск по болест. Опростяването на достъпа до дистанционна работа след консултация със социалните партньори е друга възможност за облекчаване на положението на предприятията, работниците и самостоятелно заетите лица. Освен това правителствата биха могли да предоставят финансова помощ и техническа подкрепа на МСП, за да им помогнат да развият бързо капацитета си за работа от разстояние.

4.2.13.

Участието на всички граждани, чрез организациите на социалните партньори и гражданското общество, ще даде възможност за реформиране на икономиката и обществото. Поради това държавите — членки и ЕС, трябва да гарантират, че при този сложен процес никой няма да бъде пренебрегнат: нито работниците в най.несигурно положение, нито лицата в предпенсионна възраст, нито хората с увреждания, нито жените, работещи на ниски длъжности, нито младите хора, особено тези, които принадлежат към видими малцинства, и тези с мигрантски произход, и най-вече хората, които принадлежат към повече от една от изброените групи.

5.   План за възстановяване

ЕИСК призовава за екологично възстановяване и силно социално възстановяване, както и за силно икономическо възстановяване, като твърди, че една такава амбициозна и преобразяваща програма може да се реализира, ако се основава на шест принципа: солидарност, конкурентоспособност, устойчивост, запазване на заетостта, защита на доходите и участие. Колкото по-силни са мерките за възстановяване и колкото повече те са съобразени с положението на държавите членки и тяхното население, толкова по-голямо доверие ще внушава Европа и толкова по-способна ще бъде тя да се справи с безпрецедентните предизвикателства, пред които сме изправени по време на тази криза.

5.1.   Единният пазар

5.1.1.

Стратегията за единния пазар заема централно място в европейския проект, като дава възможност за свободно движение на хората, услугите, стоките и капиталите и предлага възможности за европейските предприятия, потребители и работници. Необходими са мерки за пълноценно разгръщане на пълния ѝ потенциал за премахване на пречките. Освен това след кризата и други аспекти на променящата се среда, като цифровизацията и единният пазар ще трябва да се адаптират напълно към новите идеи и бизнес модели. Поради това целта е да се възстанови, възроди и реконструира единният пазар като инструмент за възстановяване. Краткосрочните действия включват незабавно отваряне на границите. Освен това се нуждаем от краткосрочни действия в две направления:

Справяне с напреженията. Тук възниква сериозна загриженост за неравнопоставените условия на конкуренция. Въведените от държавите членки пакети от стимулиращи мерки са изключително разнообразни и (въпреки че бяха продиктувани от доброто намерение да компенсират частично срива в търсенето) доведоха до неравнопоставени условия на конкуренция между държавите членки. Освен това държавната помощ трябва да бъде разгледана и анализирана от секторна гледна точка, като се обърне внимание на това как в краткосрочен и дългосрочен план тези действия ще доведат до нарушаване на конкуренцията и на еднаквите условия на конкуренция.

Тласък на икономиката и производителността. Нуждаем се от производителност в реалната икономика (това означава работни места, покупателна способност и основни продукти и услуги). Тази производителност може да бъде под различна форма и да бъде осигурена от различни бизнес модели, но се нуждаем от действия в тази област, ако искаме да избегнем по-нататъшното задълбочаване на неравенството. Този тласък означава пакети за подкрепа и благоприятна среда за МСП и промишлеността. МСП, както знаем, са гръбнакът на европейската икономика и се нуждаят от специфична подкрепа, но без допълнителна тежест или бюрокрация. Възстановяването за МСП ще бъде възможно само ако се предостави финансова подкрепа от ЕС и национална финансова подкрепа. Тук от решаващо значение ще бъдат субсидиите, заемите, осигуряването на ликвидност, данъчните стимули, благоприятните условия за задържане и наемане на персонал. По отношение на законовата уредба за обявяването в несъстоятелност, ЕС би трябвало да предприеме законодателни действия, за да даде възможност на малките предприятия, фалирали поради COVID-19, бързо да възобновят дейността си. Тези мерки би трябвало да бъдат ограничени във времето.

5.2.   Промишлена стратегия

5.2.1.

Европейската политика в областта на промишлеността трябва да бъде добре координирана, като отчита както настоящите предизвикателства, произтичащи от ситуацията с COVID-19 и ситуацията след COVID-19, така и аспектите, свързани с цифровизацията и устойчивостта. Това трябва да бъде подкрепено от мащабни инвестиции в устойчиви икономически и бизнес структури и от създаването на висококачествени работни места с класически постоянни договори. Реализирането на потенциала за иновации на малките и средните предприятия и преминаването към приобщаваща кръгова и неутрална по отношение на климата икономика биха могли да гарантират както дългосрочно ресурсно обезпечаване, така и краткосрочни доставки, които са важни с оглед на бъдещите предизвикателства.

5.2.2.

Ключовите отрасли и сектори трябва да бъдат идентифицирани и подкрепени с цял спектър от мерки: от човешки ресурси до научни изследвания, и в резултат на това да бъде създадена европейска промишлена политика, която да защитава тези стратегически сектори от пазара и да гарантира сигурността на доставките на ключовите елементи, като респиратори, маски и други продукти при пандемия. Това трябва да означава подпомагане на корпорациите, които преместват производствения си капацитет в Европа, с което дават възможност на ЕС да си възвърне контрола върху производството и да си гарантира автономия на световния пазар, винаги в съответствие със справедливия екологичен преход. Тези корпорации и дружества трябва да бъдат устойчиви, да гарантират силно участие на работниците и да допринасят за Зеления пакт в качеството му на рамка за плановете за възстановяване и реконструкция.

5.2.3.

Представата за предприемачеството като за услуга означава култивиране на предприятията, които допринасят в най-голяма степен за споделения просперитет, като здравеопазване, социални грижи, образование, обновяване, култура, занаяти и творчество и които извличат полза от една справедлива, конкурентоспособна и устойчива бизнес среда и допринасят за нея. Социалните и екологичните въпроси вървят, разбира се, ръка за ръка, но повече от всякога е необходимо екологичният императив да обхваща всички наши действия и политики, за да се реагира на унищожаването на нашата (еко-)система. В това отношение например финансовата подкрепа, предоставена на дружествата от секторите, замърсяващи околната среда, трябва да бъде определяна въз основа на реален преход към социален и екологосъобразен начин на производство.

5.2.4.

Европа трябва да финансира дейности, които отговарят на два критерия: връщането на стратегическите производства, така че Европа да стане независима, особено по отношение на здравеопазването и способността за реагиране, и осигуряването на качествени работни места, като трябва да се акцентира и върху устойчивите, социално отговорни и екологосъобразни инвестиции. Малките и средните предприятия (МСП), както и големите предприятия и социалните предприятия, биха могли да играят ключова роля в преструктурирането на европейската производствена система.

5.3.   Зеленият пакт

5.3.1.

Насърчавайки прехода към по-устойчива и по-стабилна европейска икономика, зеленият стимул трябва да гарантира приобщаващо възстановяване, без да се пренебрегва нито един европеец.

5.3.2.

В съответствие с принципа „Не вреди!“, инвестициите, направени в отговор на краткосрочните икономически стимули, следва да бъдат или неутрални по отношение на структурното преобразуване на европейската икономика или да го ускоряват в посока към нулево замърсяване, възстановяване на биологичното разнообразие и неутралност по отношение на климата до 2050 г. За тази цел зелените стимули следва по-специално да бъдат насочени към мерки, които оказват положително въздействие върху по-ефективното използване на ресурсите, опазването на нашия природен капитал и средносрочното и дългосрочното намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) в съответствие с неутралността по отношение на климата.

5.3.3.

От решаващо значение е зеленият стимул да се предоставя целево, като осигурява икономическа подкрепа и стимули за секторите, чието положително въздействие върху съвкупното търсене е максимално. С цел постигане на максимална икономическа производителност, зеленият стимул следва да е насочен към сектори, които имат значителен потенциал за създаване на работни места, при условие че са налице подходящи умения. По този начин трябва да се вземе предвид асиметричното въздействие на кризата с коронавируса, която оказва непропорционално въздействие върху икономиките на южните държави — членки на ЕС.

5.3.4.

С Европейския зелен пакт Европейският съюз започна преход към устойчива икономика. Поради това е логично мерките за икономическа подкрепа да бъдат съчетани с по-нататъшно стимулиране на този преход. Публичните средства трябва да бъдат използвани с положителен социален и екологичен ефект. Що се отнася до заетостта, това не означава непременно, че трябва да се запазват или спасяват същите работни места или същите икономически дейности. Ако дадено дружество или сектор няма реални перспективи в една устойчива икономика, пакетът от мерки за помощ може да бъде използван за промяна в рамките на секторите или да бъде прехвърлен от един сектор в друг.

5.3.5.

Зеленият пакт изисква в бъдеще да има устойчиви бизнес сили, които са се ангажирали да постигнат успех. Европейските корпорации, които извършват трансгранична дейност, са значими и важни социални участници. В своите бизнес начинания те следва да се ръководят от политическата концепция за „справедлив преход“. Едно „устойчиво предприятие“, в което гласът на работниците се чува, е основен политически участник, гарантиращ задължителните права на информиране и консултиране и участие на равнище управителен съвет, като интегрира макроикономическата политика с колективните трудови договори. Предоставянето на възможност на работниците, профсъюзите и работническите съвети да участват активно в изпълнението на плана за политиката на дружеството, ръководена от концепцията за „устойчиво дружество за справедлив преход“, осигурява перспективи за достойни работни места, достойни условия на труд в здравословна среда и райони, в които си струва да се живее.

5.3.6.

Трябва да се предвидят поетапни пакети за подкрепа, тъй като никой не може да прогнозира как ще се развие икономиката след кризата с коронавируса. Ето защо призоваваме мерките за подкрепа да се прилагат поетапно, така че да могат да се правят корекции въз основа на напредъка и оценката на даден сектор, отчасти въз основа на степента на положително въздействие върху климата и природата.

5.3.7.

Зеленият пакт ще трябва да запази европейския селскостопански модел, основан на качество и устойчивост. Планът за възстановяване ще трябва да насърчава: — по-устойчиви продоволствени системи, както на равнището на производството, така и на потреблението, в съответствие с намеренията на Комисията във връзка със стратегията „От фермата до трапезата“ за устойчиви храни, — продоволствената независимост на ЕС в дух на солидарност между различните форми на европейското селско стопанство и интегрирането на икономическите, социалните и екологичните аспекти, — амбициозното предложение от новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие: стратегията за биологичното разнообразие трябва да бъде ключов елемент от всички усилия за реконструкция. Една амбициозна стратегия би изпратила изпрати силен и последователен сигнал за предприемане на мерки в областта на околната среда, климата, общественото здраве и за социални действия. Това би било от полза както за ОСП, така и за европейската продоволствена система, и следователно би могло и в бъдеще да повишава тяхната устойчивост.

5.4.   Инвестиционните приоритети

5.4.1.

Устойчивото инвестиране в общностите, в достъпните обществени места, в здравеопазването, в приобщаващото образование, в социалните услуги, в жилищата и инфраструктурата с нулеви въглеродни емисии, както и в опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и децентрализацията на производството на енергия, ще бъде от съществено значение за осигуряването на „икономика на благосъстоянието“. Една такава област, която би трябвало да стане приоритет, е енергийното саниране на сгради. Тази вълна на саниране би трябвало да стане и възможност за създаване на сграден фонд, който да издържи проверката на времето, като същевременно се подобри неговата достъпност за застаряващото население и за все по-големия брой хора с увреждания.

5.4.2.

Строителството е важен сектор: санирането на милиони къщи, с цел те да станат енергийно ефективни и устойчиви, ще накара този сектор да заработи отново и ще ни приближи с една стъпка до постигането на неутралност по отношение на климата. Строителството е трудоемко, а енергопотреблението в сградите (осветление, отопление) генерира една трета от емисиите на CO2 в Европа. Това е огромна работа, тъй като 75 % от жилищните и търговските сгради са построени преди въвеждането на правила на ЕС за енергопотреблението. Санирането на домовете на хората в ЕС, които се намират в състояние на енергийна бедност, ще доведе до значително намаляване на публичните разходи за здравеопазване, като предишните проучвания сочат, че средните разходи за енергийна бедност в една модерна система на здравеопазване по всяка вероятност са три пъти по-високи от разходите за мерките за ремонт на жилищата (9).

5.4.3.

Като се има предвид застаряването на сградния фонд, архитектурното и инфраструктурно наследство, ЕИСК обръща внимание на значението на активирането на адекватен обем инвестиции, насочени към опазването (в земетръсните зони) и преструктурирането на жилищата, художественото наследство (в метрополните области, градовете, селата) и активите, свързани с транспортната инфраструктура (пристанища, мостове, магистрали и др.).

5.4.4.

По-голямото използване на енергията от възобновяеми източници и на нисковъглеродните енергии изисква не само инсталирането на подходящи съоръжения, но и модернизиране на цялата европейска електроенергийна мрежа и на възможностите за съхранение.

5.4.5.

Планът за възстановяване е възможност да се инвестира в така необходимия обществен транспорт и да се гарантира действително преминаване към други видове транспорт, намаляване на замърсяването на въздуха и принос за действията в областта на климата. Това означава повече трамваи, по-редовни автобуси с нулеви емисии и истинска интермодалност в нашите градове; план за действие на ЕС и широкомащабна финансова подкрепа за модернизиране, разширяване и поддръжка на железопътните линии, инвестиции във влакове, нощни влакове, трансгранични железопътни връзки и други иновации, свързани с железопътния транспорт. Следва да има координация на равнище ЕС, за да се гарантира, че полетите на къси разстояния се заменят с устойчиви алтернативи. Разтоварването на нашите пътища от трафика означава, че повече товари трябва да се пренасят по релсов път, по вътрешни водни пътища и по море (напр. устойчив морски транспорт на къси разстояния).

5.4.6.

Трябва да се изградят основите на европейска промишленост за мобилност с нулеви емисии, която да е в състояние да отговори на нарастващото търсене на алтернативи на двигателите с вътрешно горене и на инфраструктурата за зареждане на автомобили, микробуси, автобуси и камиони, но също така стимулира предлагането за железопътния сектор. Това включва и обширна мрежа от станции за зареждане с електроенергия в цяла Европа и разработването на устойчиви и по-ефективни акумулаторни батерии. Това ще бъде придружено от програми за преквалификация, които предоставят нови възможности за професионално развитие на работниците, напускащи сектора на транспорта, използващ изкопаеми горива.

5.4.7.

Както вече беше отбелязано в няколко града, етапът на ограничителните мерки поставя предизвикателства пред традиционното използване на градското пространство и мобилността и насърчава експериментирането. В периода на възстановяване може да се използва допълнително развитието на велосипедния транспорт, тъй като това може да спомогне за социалното дистанциране, да намали тълпите в обществения транспорт и да предостави повече пространство и по-лесен достъп до местните магазини. Инвестициите за подобряване на инфраструктурата за велосипедния транспорт могат да окажат бързо въздействие в градовете и между градовете и да стимулират екосистемата в областта на велосипедния транспорт.

5.4.8.

Превръщането на икономиката в кръгова е от съществено значение за успеха на Зеления пакт. Ето защо например стоманодобивната и циментовата промишленост (основни потребители на енергия) и химическият сектор трябва да бъдат организирани по друг начин.

5.4.9.

Поставяйки прехода към кръгова икономика на централно място, пакетът за възстановяване може да ускори значително необходимото развитие на инфраструктурата и да насърчи иновациите в областта на алтернативните материали и новите технологии. На първо място, за да се избегне генерирането на отпадъци, ЕС следва да подкрепя инициативи за създаване на стартиращи предприятия и предприятия от сферата на социалната икономика, работещи в областта на ремонта и повторното използване, и да подкрепя съответното обучение (преквалификация) за тези, които губят работни места в условията на икономически спад. Това би могло да бъде насочено по-специално към „райони със справедлив преход“, като им даде възможност да се трансформират от миннодобивни региони към региони с „градски мини“.

5.4.10.

На второ място, разделното събиране на битови отпадъци е ключово условие за жизнеспособно извличане на стойност от отпадъците чрез рециклиране. Поради това ЕС следва да подкрепя местните власти при преодоляването на недостига на инвестиции за инфраструктурите за събиране, разделяне и рециклиране на битови отпадъци през следващите пет години.

5.4.11.

Кризата с коронавируса показва, че цифровата революция е важна част от повишаването на устойчивостта на нашите общества. От първостепенно значение е да се инвестира в цифровизацията на основните услуги и да се увеличи способността на правителствата, законодателите и публичните институции да предоставят своите услуги по време на криза. Същевременно трябва да осъзнаем, че цифровите технологии са инструмент, а не крайна цел. Рамката около цифровите технологии трябва да стане публична собственост и трябва да я насочим към високи стандарти за устойчивост, включително строги демократични и технологични гаранции, придружени от мерки за подкрепа в областта на разходите и знанията, при които никой не е пренебрегван. В съответствие с Акта на ЕС за достъпността това означава, че е необходимо да се гарантира, че цифровата революция осигурява достъпност за повече от 100 милиона души с увреждания в ЕС.

5.4.12.

Стратегията „От фермата до трапезата“ би трябвало да посоката, в която следва да поеме продоволствената система на ЕС след настоящата здравна криза, и да насърчава мерки за изграждане на по-устойчиви, по-стабилни и по-справедливи вериги за доставка на храни. Необходими са краткосрочни мерки за преодоляване на сезонния недостиг на работна сила и за предотвратяване на прекъсванията по веригата на доставките. В по-дългосрочен план стратегията „От фермата до трапезата“ и Общата селскостопанска политика трябва да повишат стабилността и устойчивостта на нашата продоволствена система чрез повторно изграждане на по-диверсифицирани селскостопански модели, популяризиране на местните центрове за дистрибуция на храни и по-къси вериги за доставка, подобряване на достъпа до пазара на дребните земеделски стопани, на рибарите и производителите на аквакултури, които оказват слабо въздействие върху околната среда.

5.4.13.

Инвестиране в програми за преквалификация за сектори, които е малко вероятно да бъдат приспособени за бъдещето (например, тъй като разчитат в голяма степен на изкопаеми горива). Това означава, че те трябва да търсят възможности за намаляване на изкопаемите горива и да станат по-екологични. Призоваваме за целенасочена инвестиционна политика, която гладко насочва изгубените работни места към сектори с недостиг на работници, а именно секторите на социалната сфера и околната среда.

5.4.14.

Държавите членки трябва да инвестират повече в обществени услуги, тъй като кризата показа, че обществените услуги играят ключова роля за спасяването на живота на хората и за справянето с пандемията. Поради това европейските лидери би трябвало да обмислят прилагането на т.нар. „златно правило“ при прилагането на бюджетните правила на ЕС, като освободят публичните инвестиции от изчисляването на дефицита и вземат предвид устойчивостта на съществуващото равнище на дълга. ЕС би трябвало да оцени задълбочено либерализацията на стратегически обществени услуги въз основа на правилата за конкуренция. Би трябвало да се подобри и достъпът до обществени услуги.

5.5.   Социални мерки

5.5.1.

Прилагането на европейския стълб на социалните права (EPSR) на европейско равнище и във всички държави членки е важна стъпка за проактивното започване на процес на социално сближаване. ЕССП е инструмент за създаване на нов и усъвършенстван набор от социални показатели.

5.5.2.

Трябва да поставим работните места в центъра на стратегията на ЕС, като увеличим значимостта на знанията и тяхното непрекъснато прилагане чрез системата за образование, обучение и учене през целия живот, което позволява на европейската работна сила да се адаптира към промените в производствената система след цифровия и „зеления“ преход.

5.5.3.

Реорганизацията на работата е от решаващо значение във фазата на възстановяване от кризата, свързана с COVID-19. Както в частния така и в публичния сектор на здравеопазване, стремежът към увеличаване на производителността е в противоречие с качеството на услугите и навреди на професионалния опит, което доведе до драматични последици по време на здравната криза в повечето държави от ЕС. Преходът към дейности, основаващи се на услуги би довел до по-трудоемка икономика, която противодейства на несигурните работни места в тези сектори, подкрепя по-високи равнища на заетост и връща работни места в реалната икономика. Ето защо политиките за подпомагане на качествената работа в трудоемки сектори, които предоставят висококачествени услуги, са от съществено значение.

5.5.4.

ЕИСК приветства актуализираната работна програма на Европейската комисия за 2020 г. (10) като компромис за запазване на социалното измерение в стратегията за възстановяване. Някои законодателни и незаконодателни инициативи не могат да бъдат забавени или отложени, тъй като те са стълбовете на социалната програма. Сред тях са: транспонирането на приетите директиви в съответствие с вече договорените срокове (Директива относно равновесието между професионалния и личния живот, Директива относно командироването на работници, Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд). Комисията потвърди също така всички инициативи, които биха насърчили справедливото и социално устойчиво възстановяване, включително тези относно прозрачността на заплащането, минималните заплати, справедливото данъчно облагане, младежката заетост, европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица, програмата за уменията и цифровото образование, работата в платформа и правилата на ЕС за икономическо управление. В работната програма липсва актуализиране на здравословните и безопасни условия на труд чрез ефективни превантивни мерки на работното място.

5.5.5.

Стабилно социално възстановяване означава също така по-добър достъп до профсъюзите и по-добра защита. Трябва да подкрепяме колективното договаряне и демокрацията на работното място. ЕС и държавите членки трябва да подкрепят социалните партньори за значително увеличаване на обхвата на колективното договаряне.

5.5.6.

Би трябвало да се обърне внимание на ролята на пола. Икономическият спад, предизвикан от настоящата пандемия от COVID-19 има съществени последици за равенството между половете както по време на спада, така и по време на последващото възстановяване. В сравнение с „обичайните“ рецесии, които засягат трудовата заетост на мъжете по-тежко от заетостта на жените, спадът на заетостта във връзка с мерките за социално дистанциране оказва значително въздействие върху секторите с висок дял на заетост сред жените. Освен това затварянето на училища и центрове за дневни грижи значително увеличи нуждите от грижи за децата, което оказва особено голямо въздействие върху работещите майки. Последиците от кризата върху работещите майки вероятно ще бъдат устойчиви предвид стойността на опита им на пазара на труда.

5.6.   Системи на здравеопазване

5.6.1.

Преди всичко е важно да се подчертае, че една от основните поуки от кризата с коронавируса е необходимостта здравните системи в почти всички европейски държави да бъдат укрепени, преди всичко чрез съсредоточаване върху превенцията. Въздействието на коронавируса поставя здравните системи в цяла Европа под огромен натиск; някои държави са засегнати в по-голяма степен от други, които са различно екипирани по отношение на персонала (лекари и медицински сестри), високо квалифицирани специалисти, медицински изделия и болничен капацитет. Въпреки че отговорността за здравеопазването е национална, разпространението на вируса не признава граници. Той засяга цяла Европа както в нашите граници, така и извън тях и води до санитарни, социални и икономически последици, които налагат спешно да се извършат общи ответни действия на европейско равнище.

5.6.2.

Кризата с коронавируса разкри зависимостта на ЕС от вноса на медицински продукти от държави извън ЕС. Необходими са инвестиции в здравеопазването, услугите за полагане на грижи и дългосрочни грижи, в областта на политиките за здравна превенция и за здравословни и безопасни условия на труд, в рамките на подход, основан на жизнения цикъл, с подкрепа от институциите на ЕС.

5.6.3.

Кризата с коронавируса показа, че властта на мултинационалните фармацевтични компании е огромна. За да се увеличи независимостта на фармацевтичната промишленост, трябва да се създаде и голям европейски изследователски фонд за разработването на нови лекарства и ваксини. Институциите на ЕС би трябвало да разполагат с необходимата власт да координират доставките, разпространението и цените на най-важното медицинско и защитно оборудване в рамките на единния пазар.

5.7.   Международни отношения

5.7.1.

Европейският съюз се основава на общи европейски ценности, които не подлежат на обсъждане при никакви обстоятелства (11): зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Тези ценности не могат да бъдат пренебрегвани, когато ЕС и неговите държави членки са изправени пред извънредна ситуация и последици от нея от гледна точка на икономическите и социалните предизвикателства. Въпреки че отговорът на настоящата криза трябва да бъде бърз и оправдава някои извънредни и ограничени във времето мерки, те не могат да противоречат на върховенството на закона и да застрашават демокрацията, разделението на властите и основните права на европейските граждани. ЕИСК настоява всички политически мерки в това отношение да бъдат в пълно съответствие с нашите общи ценности, посочени в член 2 от ДЕС.

5.7.2.

Кризата с коронавируса показа, че международната свободна търговия не предлага гаранции за сигурността на доставките дори при налични запаси от хранителни, здравни и промишлени продукти. Към това трябва да се добави и липсата на прозрачност и проследяемост.

5.7.3.

Някои европейски корпорации, които са развили промишлен капацитет на територията на трети държави, би трябвало да бъдат насърчавани да преместят този капацитет в ЕС. Преместването на дейности в промишлеността, селското стопанство и услугите би трябвало да даде възможност за установяване на по-голяма самостоятелност по отношение на международните пазари, за възстановяване на контрола върху производствените методи и за започване на екологичен и социален преход на дейностите. В тези ситуации те биха могли да получат финансова подкрепа от правителствата на държавите членки, без да се прилагат разпоредбите за държавна помощ.

5.7.4.

Кризата показа също така, че съществуват значителни рискове, свързани със зависимостта на ЕС от Китай за голяма част от производството, особено в областта на медицината (например защитно оборудване). За укрепването на здравните системи в почти всяка европейска страна е много важно тази зависимост по отношение на ключови продукти да се намали. Това може да се постигне чрез разширяване на производството в ЕС (производство на ЕС/верига на доставки) и развиване на производствен капацитет в сътрудничество с други държави, например в Африка (производство на ЕС- Африка/верига на доставки). Добавената стойност на този подход е, че дори най-слабо развитите страни биха могли да развиват нови икономически дейности и да укрепват своето здравеопазване.

5.7.5.

Светът след пандемията би трябвало да създаде нова система на международни отношения, световна икономика и солидарност, характеризиращи се с ангажимент за споделяне на световното богатство и спасяване на човешки животи, както и за защита на постиженията в здравната, научната, интелектуалната и индустриалната сфера. ЕС би трябвало да играе водеща роля в тази нова система за международни отношения, основана на солидарността и сътрудничеството за развитие. Освен това ЕС би трябвало да запази и евентуално да увеличи ангажиментите си за сътрудничество за развитие.

5.7.6.

Осигуряването на равни условия на конкуренция за световната икономика може да сложи край на експлоатацията на работници, от една страна, и на прекомерните корпоративни печалби, от друга. Включването на МОТ и на стандартите за устойчиво развитие в правилата на СТО и на други агенции, свързани с ООН, би могло да допринесе значително за изграждането на нов, справедлив икономически ред и интелигентна глобализация. Правилата би трябвало да се адаптират в съответствие с това и да се използват по-последователно в бъдеще, за да се насочват всички ресурси и наличен персонал за оказване на помощ там, където е най-необходимо.

5.7.7.

Всяко посегателство върху основните права трябва да бъде обективно обосновано и трябва да бъдат включени „клаузи за изтичане на срока на действие“. От съществено значение е в целия свят да се гарантира възможно най-бързо възвръщане към нормалното положение с всички основни демократични принципи. Ограничаването на правата на човека, като правото на събиране, свободата на печата, неприкосновеността на личния живот и други, никога не трябва да се превръща в „ново нормално положение“.

5.7.8.

Необходимо е да се даде нов тласък на геополитическата стратегическа роля на ЕС за насърчаване на мирните процеси в световен план, за да се даде нов тласък на възможностите за икономическо развитие в съседните на ЕС държави, а именно държавите от: Западните Балкани, Съюза за Средиземноморието, Източното партньорство и други засегнати от криза или конфликт държави.

5.7.8.1.

В това отношение регионът на Съюза за Средиземноморието и Западните Балкани трябва отново да се превърне в област на възможности за развитие, каквато е било в миналото, когато е било в центъра на обмена на хора, стоки и идеи. Поради тази причина Съюзът за Средиземноморието и Западните Балкани трябва да бъдат в центъра на европейската стратегическа политика за интеграция и взаимосвързаност в областта на транспорта и търговския и културния обмен с конкретна и специална макрорегионална стратегия. За да се благоприятства този контекст, трябва да се даде нов тласък на макрорегионалните стратегии в Средиземноморието и на европейската градска стратегия.

5.8.   Миграция и ерата след COVID-19

5.8.1.

С избухването на пандемията от COVID-19, последвалата огромна трагедия за националните здравни системи и сривовете на икономиката във всички страни, изглеждаше, че въпросът за миграцията е изчезнал от полезрението и е отстъпил на заден план, с известно безразличие от страна на общественото мнение. Лицата, търсещи убежище, не могат да бъдат изоставени поради настоящата криза. Основните права на защита са в сърцевината на европейските ценности и не могат да бъдат изхвърлени зад борда когато са неудобни. Необходимо е да бъдат възстановени следните мерки: — възобновяване на процедурите за получаване на разрешения за пребиваване и за признаване на правото на убежище в почти всички европейски държави, — решаване на проблемите, свързани със здравето, създадени от пренаселеността в центровете за приемане на мигранти, — справяне с несигурността на работното място (което вече доведе до намаляване, ако не и до пълно спиране на „паричните преводи“, често единственият източник на препитание за семействата на мигрантите, останали в държавите на произход), — узаконяване на мигрантите, които работят в областта на предоставянето на лични грижи, или в сектора на селското стопанство. — разработване на обща европейска система за убежище (ОЕСУ), която е задължителна, безопасна и ефективна за всички страни от ЕС за бързо споделяне на общите отговорности, — разработване и развитие на реалистични, правни, безопасни и осъществими пътища за трудова миграция към ЕС, — установяване на постоянен и ефективен диалог с държавите на произход на мигрантите за разработване на структури и комуникационни рамки, — увеличаване на икономическата и техническа подкрепа за агенция Frontex, — гарантиране в краткосрочен план на ангажимента за оценка на преместването на всички ресурси в рамките на многогодишната бюджетна рамка на ЕС за периода 2021—2027 г.

6.   План за възстановяване

6.1.

Всички посочени по-горе мерки ще доведат до необходимостта от създаване на нова система за икономическо управление със стратегически политики в областта на промишлеността, конкурентоспособността, социалната сфера, околната среда и търговията.

6.2.

Да се насърчи реформата на икономическото управление на Европейския съюз, като се преразгледа Пактът за стабилност и растеж с цел едновременно осигуряване на стабилност и растеж.

6.3.

Въз основа на инструмента на ЕС за възстановяване „Next Generation EU“ ще бъде необходимо да се осигури постепенно увеличаване на собствените ресурси на ЕС чрез въвеждането на подходящи приходи, сред които фигурират, например: схеми на ЕС за търговия с емисии, обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), цифров данък, данък върху финансовите сделки и налог за CO2 или сеньоражът.

6.4.

ЕС трябва спешно да задейства механизъм за координация, който да може да неутрализира агресивното данъчно планиране и да противодейства на явлението укриване на данъци в 27-те държави членки — явление, генерирало за периода 2001—2016 г. средна годишна загуба на данъчни приходи в размер на 46 милиарда евро за държавите членки на ЕС (0,46 % от БВП) (12). В същото време ЕС трябва да задейства мощна стратегия за възпрепятстване изпирането на пари, нещо, което поражда риск от „отравяне“ на производствената система на ЕС и от изкривяване на единния пазар чрез нарушаване на равните условия на конкуренция.

6.5.

Важно е да се запази европейският модел на права, стандарти и политики за потребителите. Това прави ЕС единствен по рода си. Например в областта на цифровизацията, в етичния кодекс на ЕС в сферата на ИИ, по отношение на „човекът командва“ гледната точка е различна от тази на другите региони по света. Този подход, основаващ се на основните права и свободи, е част от модела на ЕС и би трябвало да бъде запазен, въпреки възникването на климат на по-изострена конкуренция.

6.6.

Необходимо е да се извлече максимална полза от новите, по-устойчиви бизнес модели (кръгова, споделена, социална икономика и др.). Те също характеризират обществения модел на ЕС и създават двойна добавена стойност — икономическа и социална стойност, а освен това са и инструменти за осъществяване на европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие. Тези бизнес модели предлагат възможност за подпомагане възстановяването на икономиката и същевременно за справяне с обществените проблеми. В този контекст от решаващо значение ще бъдат планът за действие на ЕС за кръговата икономика, както и обещаният план за действие на ЕС за социалната икономика (предвиден за пролетта на 2021 г.). Вдъхновяващите примери, като Европейски алианс на клъстерите, би трябвало да се споделят.

6.7.

Цифровизацията е както възможност, така и риск за възстановяването. Именно областта на иновациите може да изведе ЕС на преден план. В областта на блоковата верига сме в лидерска позиция. Блоковата верига като технология (а не сведена до биткойн) носи демократични ценности, предлагайки прозрачност и подобрени структури за управление. Въпреки това присъщите на цифровизацията рискове, като увеличаване на безработицата, маргинализация и социално изключване трябва да бъдат управлявани. Трябва да намерим начини да се възползваме от възможностите, като същевременно балансираме рисковете, в контекст, в който ЕС се стреми да остане конкурентоспособен в световен мащаб.

6.8.

Насърчаването на социалните иновации като модел за възстановяване чрез съвместно създаване, съвместно проектиране и съвместно производство е възможност. В сложна социална среда с големи обществени предизвикателства единственият начин е да се мобилизират всички ресурси в обществото, като се работи междусекторно и мултидисциплинарно, за да се набележат решения. Организираното гражданското общество е катализатор за социални иновации — движение, което допринесе за създаването на социални системи, водещи до нови политики, структури, продукти, услуги и методи на работа. Днес повече от всякога е нужно участието на гражданското общество, но истинска социална иновация се наблюдава само когато гражданското общество участва.

6.9.

Дали се появява нов обществен модел? Възстановяването ще се извърши единствено ако има производителност, фискално стимулиране и разпределение на богатството. Може би е време още веднъж да се вдъхне живот на понятието за „социален инвестиционен пакет“, да се работи проактивно и превантивно с цел намаляване на бъдещите разходи за обществото. По този начин ЕС следва да засили инвестициите в социална инфраструктура: i) образование и обучение през целия живот; ii) здравеопазване, дългосрочни грижи и социални грижи; iii)) достъпни жилища (13). Всичко това върви заедно с прилагането на европейския стълб на социалните права на всички равнища, система за проследяване на европейския семестър въз основа на ЦУР, европейския зелен пакт и справедлив цифров преход, основан на ценностите на ЕС, като всички тези елементи могат да се съчетаят, така че да формират основата на нов обществен модел на ЕС.

---

(1)  Георгиева, К., 2020 г., „The Great Lockdown: Worst Economic Downturn Since the Great Depression (Голямата изолация — най-лошият икономически спад след Голямата депресия“. Съобщение за медиите № 20/98 на МВФ.

(2)  Според статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU SILC) между 2010 и 2018 г. е отбелязано увеличаване на бедността и социалното изключване за лицата с увреждания в Естония, Люксембург, Германия, Швеция, Ирландия, Чехия, Литва, Италия, Нидерландия, Малта и Испания.

(3)  Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“.

(4)  Международна организация на труда, март 2020 г., „COVID-19 and the world of work: Impact and policy responses (COVID-19 и сферата на труда: Въздействие и политически отговори)“.

(5)  Европейска комисия, пролет 2020 г., „Европейска икономическа прогноза“. Институционален документ 125. май 2020 г.

(6)  Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“.

(7)  Живот, работа и COVID-19: първи констатации — април 2020 г.: „Резултатите от проучването показват, че поради икономическите последици от свързаната с пандемията от COVID-19 криза по-голям брой домакинства изпитват финансови затруднения, отколкото преди началото на кризата. Близо половината от всички респонденти (47 %) посочват, че домакинството им изпитва затруднения да покрие текущите си разходи. (…) От респондентите, които по време на кризата са загубили безвъзвратно работата си, 90 % съобщават, че финансовото положение на домакинството им се е влошило; 44 % нямат спестявания, а 35 % разполагат със спестявания, колкото да запазят настоящия си жизнен стандарт за три месеца“.

(8)  Nassim Nicholas Taleb (2007 г.), „The Black Swan: the impact of the highly improbable“ (Черният лебед — ефектът от много малко вероятните събития)

(9)  Host S., Grange D., Mettetal L, Dubois U. 2014. „Précarité énergétique et santé: état des connaissances et situation en Île-de-France“ (Енергийната бедност и здравето: научни познания и положение в Ил дьо Франс), Регионална здравна обсерватория, Ил дьо Франс, Париж, стр. 14.

(10)  https://ec.europa.eu/info/publications/2020-commission-work-programme-key-documents_bg

(11)  Становище на ЕИСК SC/052 относно „Бъдещето на ЕС: ползи за гражданите и зачитане на европейските ценности“.

(12)  Европейска комисия, 2019 г., „Estimating International Tax Evasion by Individuals“ (Оценяване на данъчните измами от физически лица в международен план). Работен документ № 76—2019.

(13)  Доклад на Работната група на високо равнище относно инвестирането в социална инфраструктура в Европа — „Boosting Investment in Social Infrastructure in Europe“ (Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа). Документ за обсъждане на европейската икономика № 074, януари 2018 г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Единен пазар за всички“

(проучвателно становище)

(2020/C 311/02)

Главен докладчик:

Antonio LONGO

Консултация	Писмо от хърватското председателство на Съвета на ЕС, 10.9.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Решение на Бюрото	24.9.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	224/1/2

1.   Заключения и препоръки (1)

1.1.

За Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) европейският единен пазар във всичките му измерения — икономическо, социално и екологично — е един от крайъгълните камъни на социалната пазарна икономика. Той представлява основата на една единна и балансирана европейска интеграция с оглед на възстановяването на общественото доверие в ЕС, създаването на нови работни места и на по-конкурентна икономика и засилването на ролята на Европа в света.

1.2.

ЕИСК счита, че постигането на целите на Европейския зелен пакт би могло да даде основен принос за развитието на бъдещия единен пазар.

1.3.

ЕИСК е убеден, че бъдещият единен пазар може да се основава единствено на комбинация от солидна икономическа основа и силно социално измерение, като набляга на необходимостта от сближаване във възходяща посока и по-ефективна социална политика както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки.

1.4.

ЕИСК счита, че един нов, интегриран и ориентиран към бъдещето подход към единния пазар във всички съответни политики и към премахването на оставащите неоправдани пречки — без да се създават нови такива — трябва непременно да бъде съсредоточен върху гражданите, потребителите, работниците и предприятията като ключови участници в създаването, проверката и наблюдението на целия процес.

1.5.

ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат положени големи усилия, за да се повиши равнището на цифрова грамотност и да се подобри разбирането на рисковете и възможностите на управлението на данни, като се позволи на гражданите да участват в ориентирани към бъдещето процеси на вземане на решения и се разберат потенциалът и съответните ограничения.

1.6.

Трябва да се избягват свръхрегулирането (goldplating) и липсата на транспониране и прилагане на директивите на ЕС в области, чието регулиране е от основно значение за стопанската дейност, тъй като това възпрепятства малките предприятия и микропредприятията да се възползват в пълна степен от предимствата на единния пазар, включително и в контекста на Small Business Act.

1.7.

ЕИСК счита, че инфраструктурите за управление на единния пазар трябва да бъдат укрепени посредством проактивното включване на организациите, представляващи гражданите, потребителите и предприятията (като се обръща специално внимание на гражданите в уязвимо положение или на тези, които са изложени на риск от дискриминация, на социалната икономика и микропредприятията и малките предприятия) с оглед на разработването на рационализирани, лесни за ползване подходи, и навременното, прозрачно и ефикасно изпълнение и прилагане.

1.8.

Според ЕИСК е необходимо да бъде подсилено международното измерение на единния пазар в контекста на Европейския зелен пакт. Необходимо е да се увеличи надзорът на пазара, за да се предотврати навлизането на европейския пазар, посредством нарастващата електронна търговия, на идващи от трети държави продукти,, които са незаконни, представляват фалшификати или не отговорят на екологичните, социалните стандарти и стандартите за безопасност, като целта е да се спре нелоялната конкуренция.

1.9.

ЕИСК настоятелно призовава да бъде укрепена европейската система за техническа стандартизация като система от основно значение за единния пазар и особено за техническите, социалните, екологичните стандарти и стандартите за безопасност, която дава на гражданите, потребителите и предприятията, особено на малките предприятия и на микропредприятията, ясна представа за правилата и процедурите и им гарантира балансирано и ефективно участие в процеса на стандартизация.

1.10.

ЕИСК призовава за защита на интересите на потребителите в процеса REFIT, в цифровия свят и по отношение на безопасността на стоките и услугите и за увеличаване на мерките за намаляване на енергийната бедност и бедността на потреблението, като се гарантира достъпът на всички европейци до хранителните продукти, лекарствата и основните услуги. Новите парадигми на ЦУР трябва да бъдат подкрепени от стимули на европейско, национално и местно равнище.

1.11.

ЕИСК подчертава значението на започването на силна, европейска кампания за публикация и интерактивна информация на местно равнище с мрежа от знакови центрове за разпространение.

1.12.

ЕИСК счита, че трябва да бъдат създадени справедливи условия за работниците, за да упражняват реална свобода на движение, да се установяват и да работят в целия единен пазар, особено в пограничните региони. Необходимо е да се прилага по-добре Директивата относно признаването на професионалните квалификации (2) и да се положат огромни съвместни финансови и структурни мерки на европейско равнище за образование през целия живот и за обучение на човешките ресурси с оглед на придобиването на нови умения и квалификации.

2.   Контекст на настоящото становище

2.1.

Единният пазар във всичките му измерения (икономическо, социално и екологично) е в центъра на европейската интеграция и е един от крайъгълните камъни на социалната пазарна икономика на Европа и на новата стратегия за устойчив растеж съгласно новия Европейски зелен пакт (3).

2.2.

Ето защо са необходими постоянни усилия за гарантиране на по-нататъшното укрепване на ЕП, които само ако се реализират напълно, са в състояние да възстановят доверието на гражданите в европейския проект, да създадат нови работни места, да постигнат по-конкурентоспособна икономика и да осигурят по-значима роля за Европа в света.

2.3.

Процесът на завършване на единния пазар изисква интегриран подход, който може да управлява процеса, свързващ всички съответни политики и измерения в една съгласувана дългосрочна визия за справяне със сегашните и нововъзникващите предизвикателства в световен план, свързани с технологиите, сигурността и устойчивостта (4). За тази цел от решаващо значение ще бъде Планът за инвестиции на Европейския зелен пакт (5).

2.4.

Предприятията (и по-специално малките предприятия и микропредприятията) и гражданите трябва да бъдат в основата на този процес, да участват активно в изграждането на ориентиран към бъдещето единен пазар, като използват подход, насочен в по-голяма степен към потребителите и основан на задълбочен анализ на фактите и потребностите. Днес за някои стоки от първа необходимост и доставки на лекарствени продукти се разчита на трети държави и тази зависимост трябва да бъде преодоляна.

3.   Пречки пред завършването на единния пазар

3.1.

Явните проблеми, с които все още се сблъсква процесът на завършване на единния пазар, обуславят следните предпоставки и пречки.

3.2.   Предпоставки

За да се гарантира, че единният пазар е достъпен и може да се използва при еднакви условия от всички, трябва да бъдат изпълнени следните предпоставки:

а)	пълно и навременно транспониране на законодателството в областта на единния пазар и премахване на изоставането при транспонирането, единно и последователно прилагане на правилата на ЕС, съчетано с лесен, прозрачен и удобен за ползване всеобщ достъп до тези правила без свръхрегулиране;

б)	действително завършване на ЕП на природния газ, електроенергията, цифровата и транспортната инфраструктура;

в)	пълна достъпност до единния пазар за всички, като се предоставят достъпни услуги и стоки на всички уязвими граждани и на гражданите в неравностойно положение, като например хората с увреждания или в риск от бедност;

г)	хармонизирани механизми за надзор на пазара (напр. за безопасността на химичните продукти, енергийната ефективност и екологичните характеристики на продуктите); пълно функциониране на механизмите за взаимно признаване;

д)	гладко функциониращ и хармонизиран пазар на вторични суровини и продукти на кръговата икономика, улесняващ отстраняването на излезли от употреба продукти;

е)

изцяло въведена рамка за високи технически и регулаторни стандарти, особено за екологични и социални стандарти. Необходимо е обучение на публичните купувачи и съответните дружества относно прилагането на новите правила съгласно програмата за единния пазар и е нужна работа за повишаване на осведомеността за необходимостта от закупуването на местно равнище („нула километри“), за да се стабилизират регионалните икономики и да се намали въздействието върху околната среда;

ж)	общи стандарти за обществени поръчки с логични критерии за покупка в целия ЕС за зелени и социално приобщаващи поръчки;

з)	интегрирана цифрова екосистема на равнището на ЕС с нови модели на стопанска дейност, разпространение и потребление и нови отношения на електронно управление;

и)	интегрирани и развити капиталови пазари с финансови услуги, които да са лесно достъпни за всички;

й)	справедлива, основана на данни икономика, която е в състояние да гарантира наличието, достъпността и мобилността на данни в рамките на единния пазар, като същевременно се гарантират сигурността и неприкосновеността на личния живот на гражданите, потребителите и предприятията;

к)	европейски научен „облак“, използващ данни от публични и частни научноизследователски центрове, получаващи подкрепа от европейските фондове;

л)	изцяло интегриран пазар на услуги, включващ логистични и мрежови услуги;

м)	ефективни предпазни мерки срещу социалния дъмпинг и данъчния дъмпинг;

н)	необходимостта институциите на ЕС внимателно да оценяват и анализират въздействието на разпоредбите в областта на бизнеса, преди да изменят съществуващите или да предлагат нови такива;

о)	насърчаване на всички видове предприемачество от политиката и законодателството на ЕС, за да се стимулират икономиките на държавите членки, като това включва защита на малките предприятия, микропредприятията и предприятията от социалната икономика.

3.3.   Пречки (6)

3.3.1.

Значителни пречки пред функционирането на сегашния единен пазар през погледа на гражданите, потребителите и предприятията бяха изтъкнати във връзка със: а) сложните административни процедури: законодателството в областта на единния пазар често включва правила и процедури, които са трудни за разбиране и проследяване от крайните потребители; б) различните национални технически стандарти: расте броят на националните технически правила, както показва все по-големият брой регулаторни уведомления — приблизително 700 всяка година по отношение на стоките; в) трудният достъп до информация относно стандартите и изискванията: единният цифров портал (Single Digital Gateway) е стъпка в правилната посока при подпомагането на предприятията, по-специално на микропредприятията и на МСП, да получат достъп до точната информация, но има множество точки за контакт; обслужването на едно гише във всяка държава членка може да дава по-добри насоки относно необходимите правила, процедури и документи и относно органите, с които следва да бъде осъществен контакт; г) липсата на координация между различните равнища на надзор на пазара: тъй като надзорът е отговорност на държавите членки и на регионите, това може да доведе до различни равнища на надзор с възможни нарушения между продуктите на единния пазар и онези, които навлизат в него; д) свръхрегулирането (goldplating), непрозрачността и неприлагането на директивите на ЕС в ключови области на регулирането на предприятията, пораждащи сложна регулаторна разнородност на единния пазар, възпрепятстващи основно МСП и микропредприятията да се възползват в пълна степен от целия единен пазар; е) липсата на механизми за обучение и сътрудничество, за да се гарантират солидни и последователни познания за стандартите, които са (потенциално) приложими от съответните публични органи, лица, потребители и дружества; ж) пазарна неефективност по отношение на гарантирането на единството на пазара в ключови сектори като природния газ, електроенергията, цифровата инфраструктура и транспорта.

4.   Единният пазар като ключов елемент от новата стратегическа програма на ЕС

4.1.

ЕИСК е убеден, че единен пазар, който служи на всички, е основата на европейската интеграция с оглед на възстановяването на общественото доверие в ЕС, създаването на работни места и на конкурентна икономика и запазването на влиянието на Европа в световен мащаб.

4.2.

ЕИСК счита, че постигането на целите на Европейския зелен пакт, които включват напр. новия план за действие за кръговата икономика (7) и стратегията за нулево замърсяване, може да допринесе съществено за развитието на бъдещия единен пазар.

4.3.

ЕИСК приветства факта, че този процес е един от четирите основни приоритета от стратегическата програма за периода 2019—2024 г. (8) и „за пръв път е интегриран в цикъла на семестъра“ (9).

4.4.

ЕИСК не само счита, че един нов, интегриран и ориентиран към бъдещето подход към единния пазар във всички съответни политики трябва да бъде съсредоточен върху гражданите, потребителите, работниците и предприятията като бенефициери на целите, но и че те трябва да бъдат ключови участници в създаването, проверката и наблюдението на процеса, а самият процес трябва да се основава на техните действителни изисквания, да бъде опростен, леснодостъпен и да може да се използва.

4.5.

ЕИСК посочва необходимостта от радикално административно опростяване и акцентира върху проблема с пропорционалността. МСП и микропредприятията понасят високи разходи, без да имат гаранция, че действат в съответствие с правилата. Прилагането на Small Business Act и на принципа Think Small First („мисли първо за малките“) би трябвало да бъде приоритет и чрез стратегията за МСП и микропредприятията да бъде включено в политическия дневен ред в краткосрочен план. Проучването на комбинираното въздействие на няколко регламента върху предприятията би трябвало да се превърне в реалност в законотворческия процес.

4.6.

Би трябвало да започне процес на подкрепа на цифровизацията и на интензивното изграждане на капацитет за всички заинтересовани страни, а единният пазар на услуги също би трябвало да бъде отворен по един справедлив и прозрачен начин.

4.7.

За ориентиран към бъдещето ЕП са необходими големи усилия за нова грамотност в областта на ИКТ и разбиране и управление на данните, за да се даде възможност на гражданите и малките предприятия да участват в тези процеси, като се отчита контекстът на несигурност и сложността и се изгражда индивидуална и социална устойчивост за справяне с тях, както и за да се разберат по-добре потенциалът и ограниченията на цифровите платформи, техните основни бизнес модели и тяхното управление, за да се предотврати манипулирането.

4.8.

Съществува необходимост и от инфраструктура за управление на единния пазар, която, въпреки че се основава на съществуващите инструменти за управление на ЕС (напр. SOLVIT, ИСВП, „Вашата Европа — Съвети“, показатели за единния пазар), да е укрепена на равнището на ЕС и на национално равнище с проактивно включване на организирани органи, представляващи гражданите, потребителите и предприятията, за разработването на рационализирани, удобни за ползване подходи. За успешния преход към цифрова, ефективна, последователна, балансирана и устойчива Европа е необходимо навременно, прозрачно и ефективно прилагане на правилата на единния пазар.

4.9.

За да се спре нелоялната конкуренция и да се избегнат рискове за безопасността и здравето на потребителите, трябва да бъде засилен надзорът на пазара, за да се предотврати навлизането на европейския пазар на незаконни продукти и фалшификати от трети държави посредством нарастващата електронна търговия. Би трябвало незабавно да се обърне внимание на повишаването на осведомеността сред потребителите.

5.   Единният пазар и гражданите

5.1.

Гражданите трябва да бъдат в центъра на целия процес на създаване на бъдещия единен пазар не само като основните бенефициери на неговите постижения, но и като проактивни участници в процеса въз основа на техните потребности и очаквания.

5.2.

В предходно становище (10) ЕИСК подчерта необходимостта от „мащабен план за цифрово образование и обучение, за да предостави на всички граждани познавателните средства, които да им позволят да се справят по най-добрия начин с прехода“.

5.3.

Участието на всички граждани на ЕС, особено на уязвимите или на изложените на риск от дискриминация, би трябвало да се гарантира на много ранен етап. На хората с увреждания или в риск от бедност трябва да се гарантира достъп до услуги и стоки в съответствие с Директива (ЕС) 2019/882 (11) и други правни задължения, например Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

5.4.

ЕИСК подчертава значението на започването на силна европейска кампания за публикация и интерактивна информация с мрежа от знакови центрове за разпространение, разположени в централни и отдалечени интермодални центрове на единния пазар, за насърчаване на проактивното публично участие, като се вземат под внимание напомнянията, трудностите и решенията, с активната подкрепа на организираното гражданско общество.

6.   Единният пазар и работниците

6.1.

Като счита, че реалистично бъдеще за ЕС може да се основава единствено на симбиоза от стабилна икономическа основа и силно социално измерение (12), ЕИСК „винаги се е застъпвал за по-силна и по-ефективна социална политика както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки“ (13), с изготвянето на „ясна и координирана пътна карта, в която се определят приоритетите за прилагането на стълба и прилагането на съществуващите социални права.“

6.2.

ЕИСК още веднъж подчертава, че „постигането на социални цели в рамките на наблюдението на социалните дисбаланси следва да бъде част от един нов процес на европейския семестър. Би трябвало да се въведат и нови, измерими показатели, заедно с целеви специфични за всяка държава препоръки в социалната сфера“ (14), и че следва да се избягват прекомерни разлики: въпреки че те отразяват специфични ситуации в национален план, те могат да доведат до социален дъмпинг и да нарушат еднаквите условия на конкуренция за целия европейски единен пазар.

6.3.

ЕИСК счита, че трябва да бъдат създадени справедливи условия за работниците, за да упражняват реална свобода на движение в рамките на целия единен пазар, особено в пограничните региони. Необходимо е по-добро прилагане на Директивата относно признаването на професионалните квалификации (15) и огромни съвместни усили за финансови и структурни мерки на европейско равнище за образование през целия живот и за обучение на човешките ресурси с оглед на придобиването на нови умения и квалификации.

6.4.

ЕИСК още веднъж подчертава, че „промените, които новите технологии, изкуственият интелект и големите информационни масиви предизвикват в производствените процеси и икономиката като цяло, ще променят коренно и пазара на труда“ и че е важно „тези процеси на промяна да се извършват в рамките на успешен социален диалог, при зачитане на правата и качеството на живота на работниците“ (16), като се избягват капани, пораждащи бедност и несигурност.

6.5.

ЕИСК счита, че устойчивото икономическо развитие изисква големи съвместни усилия по отношение на финансовите и структурните ресурси на европейско, национално и местно равнище за учене през целия живот и обучение на човешки ресурси с цел придобиване на нови зелени и цифрови умения и квалификации, които отговарят на променящите се пазари на труда съгласно новия Европейски зелен пакт.

7.   Единният пазар и потребителите

7.1.

Политиката за защита на потребителите е основен компонент в процеса на завършване на единния пазар, насочен към интересите на обществеността и способен накара хората да се почувстват ангажирани с процеса на европейска интеграция. ЕИСК счита, че е необходимо е да бъде направено повече, за да се гарантира ефективната защита на потребителите, когато операторите не спазват правилата, и не са намалени сегашното разпокъсано прилагане и постоянните различия между държавите членки.

7.2.

ЕИСК призовава за защита на интересите на потребителите в процеса REFIT, в цифровия свят и при безопасността на стоките и услугите и за увеличаване на мерките за намаляване на енергийната бедност и бедността на потреблението, като се подобри достъпът на всички европейци до хранителни продукти, лекарства и основни услуги.

7.3.

Трябва да се вземат мерки по отношение на съществуващите между държавите членки разлики в третирането на потребителите при преките покупки или електронната търговия във връзка с цените, условията на продажба или доставката. Проблемът с блокирането на географски принцип остава от особено значение.

7.4.

ЕИСК приветства предоставената информация относно резултатите във връзка със защитата на потребителите посредством платформата за онлайн разрешаване на спорове (17), но изразява надежда „за укрепване на инструментите за извънсъдебно решаване на спорове, особено трансгранични“.

7.5.

ЕИСК е убеден, че прозрачността и съпоставимостта на информацията са от решаващо значение за предоставянето на възможност на потребителите да правят интелигентен избор, не на последно място по отношение на въздействието върху околната среда и устойчивостта.

8.   Единният пазар и предприятията

8.1.

Що се отнася до ЕИСК, необходимо е да бъде направено следното, за да бъдат задоволени нуждите на предприятията за пълното прилагане на единния пазар:

8.1.1.

постигане на по-нататъшно отваряне и интегриране на пазарите на стоки и услуги, включително логистичните и мрежовите услуги, за да се разгърне пълният икономически потенциал на ЕС и да се постави солидна основа за дългосрочна конкуренция в световен план. Необходимо е да се защитават и насърчават многообразието и плурализмът в сектора на търговията на дребно (18);

8.1.2.

Даване на по-голям стимул на цифровизацията като ключов фактор за европейска конкурентоспособност, което означава рамка, улесняваща въвеждането на цифрови технологии. Необходимо е програмите, насочени към МСП и микропредприятията, да зачитат характерната за тези предприятия култура и да включват представителните организации на МСП на местно равнище;

8.1.3.

предприемане на повече мерки, предоставящи на малките предприятия и микропредприятията основни и средни цифрови умения, както и различни технологични решения, и формиране на справедливи правила за достъп до данни, свободен поток от данни и отговорности посредством всеобхватен политически подход;

8.1.4.

създаване на регулаторна и финансова рамка, благоприятна за инвестициите в инфраструктура, така че физическата и цифровата инфраструктура да бъде подобрена значително и да стане оперативно съвместима — иновации и гъвкавост за предприятията, за да бъдат приведени в съответствие с един бързо развиващ се свят, като се насърчават нови стопански модели; и технологична неутралност посредством законодателство в областта на единния пазар, което да улеснява навлизането на пазара чрез намаляване на пречките;

8.1.5.

приоритетно определяне на принципите на по-добро регулиране и практическо прилагане, така че единният пазар да бъде най-доброто място за правене на бизнес и за работа.

8.2.

Трябва да се обърне специално внимание на различията между националните данъчни системи. Според ЕИСК, трябва да бъде премахнат социалният и данъчният дъмпинг на единния пазар, тъй като той нарушава конкуренцията и води до иначе необосновани премествания.

8.3.

Също толкова важно е да се преодолеят инфраструктурните и регулаторните разлики при взаимосвързаността на местните пазари в рамките на единния пазар, особено в ключови сектори като газ, електроенергия и транспорт, които представляват пречка за лоялната и прозрачна конкуренция.

8.4.

ЕИСК посочва, че трябва да бъде укрепена европейската система за стандартизация, по-специално по отношение на техническите, социалните, екологичните стандарти и стандартите за безопасност, като на предприятията, особено на малките предприятия и на микропредприятията, бъде дадена ясна представа за правилата и процедурите, които е необходимо да се следват, и на всички съответни заинтересовани страни се гарантира балансирано и ефективно участие в процеса на стандартизация.

---

(1)  На 10.3.2020 г. Комисията публикува съобщенията „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ и „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“.

(2)  Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стp. 22).

(3)  COM(2019) 640 final.

(4)  9743/19 COMPET 437 MI 487.

(5)  EESC-2020-00463 ECO/505 (докладчик Trias Pintó) (вж. страница 63 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  На 10.3.2020 Комисията публикува важно съобщение, озаглавено „Определяне и преодоляване на пречките пред единния пазар“ (COM (2020) 93 final).

(7)  COM (2020) 98 final, представено на 11.3.2020 г.

(8)  https://www.consilium.europa.eu/it/press/press-releases/2019/06/20/a-new-strategic-agenda-2019-2024/.

(9)  IP/19/6770, 17.12.2019 г.

(10)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 102.

(11)  ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70.

(12)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 23.

(13)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 40; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145 и ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 135.

(14)  ОВ C 14, 15.1.2020, стр. 1.

(15)  Вж.бележка под линия 2.

(16)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 6.

(17)  Над 24 000 са разрешените през първата година случаи, съгласно данните, съобщени от комисар Jourová.

(18)  ОВ C 110, 22.3.2019, стр. 41.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на кампаниите за участие в процеса на вземане на политически решения“

(проучвателно становище по искане на хърватското председателство)

(2020/C 311/03)

Докладчик:	Marina ŠKRABALO
Съдокладчик:	Cinzia DEL RIO

Консултация	Писмо, 10.9.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.3.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	209/2/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства инициативата на хърватското председателство да поиска становище относно въздействието на кампаниите за участие в процеса на вземане на политически решения, което въз основа на предстоящия доклад на Комисията, подготвен след последните избори, би следвало да допринесе за своевременния политически дебат в съответните формации и подготвителни органи на Съвета относно области от ключово значение за подобряване на изборния процес на ЕС. Политическите дебати ще позволят на държавите членки да допринесат своевременно към Плана за действие на Комисията за демокрация и конференцията за бъдещето на Европа, чието начало ще бъде поставено по време на хърватското председателство. Настъпил е моментът за нови координирани усилия, за да се защити и укрепи европейската демокрация по време на новия политически цикъл на институциите на ЕС. В тази връзка ЕИСК би искал да насърчи хърватското председателство да действа като катализатор за поощряване на тясно сътрудничество между всички институции на ЕС, включително и преди всичко между Европейския парламент и Комисията, но също и между ЕИСК, Комитета на регионите, Омбудсмана на ЕС и Агенцията за основните права.

1.2.

Участието на европейската общественост в процеса на ЕС за вземане на политически решения, предимно чрез участие в избори, но и чрез политически дебати и консултации, е от жизненоважно значение за осигуряване на нов тласък на европейската демокрация и гарантиране на легитимността на институциите и инструментите на ЕС. ЕИСК призовава европейските институции да надграждат извлечените от изборите през 2019 г. поуки със своевременни политически действия и координирани институционални усилия за подобряване на настоящото състояние на изборния процес в ЕС и за постигане на възможно най-задоволителна избирателна активност на европейските избори през 2024 г. и след това.

1.3.

Макар историческата тенденция за намаляване на избирателната активност на европейските избори да продължава, тъй като сравнително високата избирателна активност през 2019 г. все още е по-ниска от тази в периода 1979—1994 г. (1), има поуки, които трябва да бъдат извлечени от последните избори, за да се повиши информираното участие на обществеността както в следващия цикъл европейски избори, така и в дългосрочен план. Важно е да се признае като дългосрочна тенденция (2) значително по-слабото участие в европейските избори в сравнение с участието в националните избори, както и по-голямото участие на младите и образованите избиратели в европейските избори през 2019 г. като потенциал за нова положителна тенденция.

1.4.

ЕИСК счита, че за да възприемат по-ефективен подход към европейската общественост, институциите на ЕС трябва да променят своята нагласа и трябва да намерят общ език с обществеността, гражданското общество и социалните партньори, използвайки всичките си комуникационни канали, особено по време на кампании, и да се стремят към привличането им чрез емоционални, но и рационални призиви. В тази връзка ЕИСК приветства новия ориентиран към гласоподавателите подход на Европейския парламент по отношение на публичните информационни кампании и решително подкрепя неговия всеобхватен план да използва успеха на последната предизборна кампания. ЕИСК призовава за адекватно разпределение на бюджетни средства и персонал за работата на Парламента по подготовката на кампаниите си, за да може да задълбочи и разшири своята обширна мрежа от помощници от гражданското общество, доброволци и хора с влияние върху общественото мнение, да проведе серия от тематични кампании през следващите пет години и да подготви гъвкава предизборна кампания през 2024 г.

1.5.

ЕИСК призовава за още по-тясно сътрудничество между Парламента, Комисията и държавите членки, както и за такова сътрудничество с него самия, Комитета на регионите и всички съответни заинтересовани страни, за едно добре обмислено планиране и за едно едновременно децентрализирано и централизирано провеждане на бъдещите информационни кампании относно дейностите на ЕС и следващите европейски избори, за да бъдат по-ефективни при достигането, информирането и привличането на голям брой европейци.

1.6.

Според ЕИСК дезинформацията създава пряка заплаха не само за способността на хората да вземат информирани политически решения, но и за проекта за европейска интеграция и следователно за единството, просперитета и световното влияние на Европейския съюз. Отслабването на способностите на ЕС за демократичен процес на вземане на решения е в интерес на определени чуждестранни сили, както и на екстремистки групи, които се противопоставят на европейското сътрудничество и по-тясното сближаване (3). ЕИСК би искал да изрази своята решителна подкрепа за настоящите усилия на ЕС да противодейства на външната и вътрешната дезинформация (4) и настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно спазване и последващи регулаторни действия по отношение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, по-нататъшно развитие на неотдавна създадената „система за бързо предупреждение“ и звената за разузнаване на STRATCOM, както и разширяване на дейността на Европейската служба за външна дейност срещу дезинформацията успоредно със значително разширяване на сферата на действие на ЕС срещу вътрешната дезинформация.

1.7.

ЕИСК призовава за допълнителни действия от страна на Европейската комисия и на Парламента за отпускане на адекватни бюджетни средства за действия за повишаване на обществената устойчивост на дезинформация, за разширяване на обхвата на наблюдението върху по-широк кръг от външни и вътрешни субекти, които представляват заплаха, и за засилване на обмена на информация както между институциите и държавите членки, така и в международен план.

1.8.

ЕИСК решително подкрепя предложението на Европейската комисия за разработване на План за действие за европейска демокрация, който следва да бъде подробен и постоянен, с капацитет за промяна, подсигурен с финансова подкрепа и междуинституционална координация. Планът за действие за европейска демокрация и свързаните с това бъдещи инициативи следва да се стремят да направят много повече за постигане на свободни и плуралистични медии и качествена независима журналистика, ефективно регулиране на социалните медии, особено с цел борба срещу дезинформацията, и да включват регламентиране на политическата реклама онлайн и на отговорността за съдържанието, модернизиран изборен процес, включване на обезправените групи, предимно лица с увреждания, както и широко разпространено гражданско образование във всички държави членки относно Европейския съюз и неговия демократичен процес. ЕИСК припомня предложението си за амбициозна стратегия на ЕС за комуникация, образование и осведомяване на обществеността относно основните права, върховенството на закона и демокрацията (5).

1.9.

ЕИСК призовава институциите на ЕС и хърватското председателство да обръщат непрестанно внимание на свързаните с бюджета на ЕС преговори относно бюджетните средства за образование, посветено на ценностите, институционалните дейности и гражданството на ЕС, като основен двигател за европейска демокрация. Следва да бъдат заделени средства за подходящо финансиране на усилията за цялостно образование на тема ЕС, като следва да бъдат предложени мерки за това и с Плана за действие за европейска демокрация, и следва да се осигури по-добра съгласуваност на различните бюджетни компоненти. Успешната програма „Еразъм“ следва да продължи да получава по-голямо финансиране, като за тази цел се задели по-голям дял от други програми на ЕС и от Европейския социален фонд.

1.10.

С цел насърчаване на допълнителна политическа подкрепа за разширяване на гражданското образование в ЕС, ЕИСК призовава институциите на Съюза (и хърватското председателство) да подкрепят предложението му за създаване на експертна група на високо равнище за „Преподаване на знания за Европа“ на европейско равнище с участието на представители на държавите членки и водещи образователни експерти. Тази група би могла да разработи предложения и препоръки за обсъждане от министрите на образованието, а това да доведе до заключения на Съвета. Групата би могла да въведе също така оперативни подобрения, като например централна онлайн платформа със списък от съществуващи учебни материали, създадени чрез финансирани от ЕС проекти и национални учебни програми, както предлага ЕИСК.

1.11.

ЕИСК призовава Съвета и Комисията да обърнат специално внимание на парливия въпрос за включването на лицата с увреждания, етническите малцинства, мигрантите, бедното селско население и други социални групи в неравностойно положение, които обикновено са недостатъчно представени на европейските избори във всички държави — членки на ЕС. ЕИСК предлага в рамките на Плана за действие за европейска демокрация Комисията да разработи: 1) законодателно предложение относно минимални стандарти за достъпност на изборния процес в ЕС за лицата с увреждания и 2) пътна карта на ЕС за по-приобщаващ изборен процес, придружена от предложение за финансиране, за да се подпомагат усилията на държавите членки за модернизиране на изборите и за социално приобщаване.

1.12.

Новата Комисия следва възможно най-скоро да продължи с обновяването на правилата на ЕС за провеждане на кампании и за изборния процес, като се основава на предприетите от предишната Комисия стъпки (6). В тази връзка ЕИСК решително подкрепя: 1) непрекъсната активна работа от страна на мрежите за координиране на изборите с националните координатори, които следва да действат като катализатор за бързи подобрения; 2) засилен регулаторен надзор на европейските политически партии по отношение на прозрачността на кампаниите и финансите на партиите, на спазването на правилата за защита на данните и на придържането към ценностите на ЕС; 3) допълнителни стимули за европейските политически партии, за да засилят политическата си последователност и участието на обществеността в рамките на влизащите в състава им национални партии и извън тях; 4) мерки, позволяващи пълното участие в демократичния процес на всички маргинализирани и лишени от правото да гласуват социални групи. Комисията следва да засили също така прилагането на правилата, които налагат споделена отговорност за развиването на медийна грамотност не само между институциите на ЕС, националните институции и гражданското общество, но също и сред дружествата, поддържащи социални медии и цифрови платформи, както и сред политическите субекти.

2.   Възможности за повишаване на информираното участие на европейците в изборите

2.1.   По-ефективни публични информационни кампании

2.1.1.

Ангажираността на ЕС с обществеността посредством информационни и комуникационни кампании значително се подобри през последните години, като се положиха осезаеми усилия за обвързване на политиките на ЕС с конкретни области на въздействие върху ежедневния живот, използване на мненията на „обикновени“ хора, за да се покаже въздействието на инициативите на ЕС, и мобилизиране на новите технологии за разпространяване на информация. Институциите на ЕС разполагат с широкообхватни средства за предоставяне на публична информация — чрез своите служби за връзка в държавите членки, своите уебсайтове и социалните медии, своята печатна и медийна дейност, чрез агенциите на ЕС и множеството мрежи от експерти и заинтересовани страни, както и чрез услугите си за посетители.

2.1.2.

Институциите на ЕС и националните правителства следва да задълбочат работата и усилията си, да се координират по-добре и да си сътрудничат в по-голяма степен с гражданското общество, социалните партньори и службите на институциите на ЕС в държавите членки за разпространяване на точна информация за законодателството, политиките и инициативите на ЕС и да дават възможност на лица и организации да се информират за свързаните с ЕС въпроси, да заявят интерес и да вземат участие в тях. Институциите на ЕС и държавите членки следва да инвестират повече в изграждането на капацитет и предоставянето на повече права на представителните организации на гражданското общество и социалните партньори, които популяризират европейската идея в собствените си кампании, посветени на европейските ценности, провеждани от долу нагоре, и следва да ги използват като партньори и катализатор в диалога с обществеността.

2.1.3.

Институциите на ЕС разполагат с големи бюджетни средства за разпространение на публична информация, включително за кампании, въпреки че тези бюджети без съмнение са малки в сравнение с бюджетите на правителствата на държавите членки, отделени за тази цел (и бюджетите за такива дейности на местните и регионалните власти в държавите членки). Освен това няколко генерални дирекции на Комисията подпомагат по различни начини усилията на гражданското общество и на социалните партньори да информират и да ангажират европейците в дебати по конкретни области на политиката на ЕС. Положителната роля на институциите на ЕС, както и на европейското и националното гражданско общество, социалните партньори и независимите медии следва да нарасне и да намери надлежно отражение в новия бюджет на ЕС.

2.1.4.

Европейският парламент беше особено активен в насърчаването на интереса и участието на европейските избори. За своята предизборна кампания през 2019 г. Парламентът се опита да привлече избирателите чрез емоционално заредени послания, съобразени с техните конкретни интереси, да ангажира много по-активно гражданското общество и профсъюзите, както и да води децентрализирана, много по-малко институционализирана кампания с много по-големи мултиплициращи ефекти. Кампанията под наслов „Този път гласувам“ даде на организациите на гражданското общество възможността (и финансирането) да приложат свои собствени мерки и да проведат комуникационни кампании за ангажиране на обществеността в изборите и да изградят свои собствени идеи и визия за бъдещето на Европа. Тя вдъхнови и широк кръг от социални участници, включително предприемаческите кръгове, да се ангажират в кампанията за по-висока избирателна активност на изборите. Въз основа на данните от проучване на ЕП след изборите (7) тази широка, интерактивна кампания може да е допринесла за увеличаването на избирателната активност.

2.1.5.

По отношение на бъдещите действия, насочени към увеличаване на политическото участие на европейците, е важно да се има предвид нарастващата тенденция за положително идентифициране с ЕС, за което свидетелства увеличението с 11 % на гласоподавателите, които твърдят, че са гласували на европейските избори, защото са счели това за свой граждански дълг, увеличението с 11 % на гласоподавателите, които са гласували, защото подкрепят ЕС, и увеличението с 6 % на тези, които считат, че биха могли да променят нещата чрез своя вот. Основните фактори, които най-вероятно биха могли да повлияят на респондентите да гласуват на следващите европейски избори съгласно техните отговори, са те да бъдат по-добре информирани за ЕС и въздействието му върху ежедневието (43 %), да има повече млади хора, които да се кандидатират (31 %), както и повече жени кандидати (20 %). В допълнение европейците ясно изразиха необходимостта от по-информирано политическо участие, по-приобщаващ изборен процес, по-отговорно политическо ръководство и по-ефективна институционална защита срещу злоупотреби с изборния процес чрез политическа корупция, дезинформация и кибератаки (8).

2.1.6.

В бъдещите публични информационни кампании институциите на ЕС следва да предпочитат теми от изричен интерес за гласоподавателите, а кампаниите следва да се провеждат през целия политически цикъл, като се създаде споделена база от знания и запознаване с дейностите на ЕС преди следващите европейски избори. Специално внимание следва да се обърне на достигането на информационните кампании до всички географски области и до всички слоеве на обществото, особено до тези, които се намират в периферията на политическото участие и социално-икономическото развитие, които може да са особено уязвими на злоумишлени кампании за дезинформация поради своето цялостно социално изключване (9). Активното предоставяне на информация от институциите на ЕС изисква по-задълбочен диалог с местните общности в целия ЕС чрез по-тясно сътрудничество с медиите, групите на гражданското общество, властите и програмите за гражданско образование по места.

2.2.   Инвестиране в свободата и плурализма на медиите и в журналистиката

2.2.1.

Свободните и плуралистични медии, които предоставят точна и обективна информация на европейците, са от жизненоважно значение за провеждането на информиран дебат относно изборите и процеса на вземане на политически решения и представляват основно оръжие срещу дезинформацията. Свободните и плуралистични медии трябва да носят отговорност за своето съдържание и да осигуряват прозрачност по отношение на собствениците и техните икономически интереси.

2.2.2.

Независимо от залеза на „традиционните“ (печатни и радио и телевизионни) медии в резултат на масовия достъп до цифрови и социални медии, уебсайтовете и профилите в социалните медии на радио- и телевизионните разпространители, вестниците и журналистите активно се използват, споделят и коментират от хората онлайн.

2.2.3.

Макар европейските държави да доминират на първите места за „добро ниво“ на свобода на печата в класацията на Световния индекс за свобода на печата за 2019 г. (10) (9 държави — членки на ЕС, са сред петнадесетте държави с „добро ниво на свобода на печата“) и нито една държава членка да не е класирана в най-лошата категория „много сериозно положение“, 12 държави — членки на ЕС, са класирани едва в категорията „сравнително добро ниво“, докато за шест тя е описана като „проблематична“, а една държава членка е класирана в категорията „трудна“. Увеличаването на насилието и сплашването на журналисти в държавите — членки на ЕС, както и политическата намеса в медиите са обезпокоителна тенденция за европейската демокрация.

2.2.4.

Според резултатите от мониторинга на медийния плурализъм за 2017 г. (11)„концентрацията на пазара е източник на среден или висок риск за медийния плурализъм във всички държави от ЕС без изключение. Икономическите затруднения на различни традиционни медии […] показват, че концентрацията на медиите е явление, което е малко вероятно да изчезне в бъдеще […] възможен спад на пазарния плурализъм продължава да бъде повсеместен елемент на риск“. ЕС трябва да вземе антитръстови мерки за диверсификация на медийната собственост и да се бори с концентрацията и създаването на монополна медийна собственост.

2.2.5.

Независимата журналистика е обществено благо, като липсата на различни и плуралистични медии представлява явна неефективност на пазара. Качеството и многообразието в журналистиката изискват укрепване на политическата и икономическата независимост, както и на качеството на обществените медии и тяхното дългосрочно независимо финансиране, което изисква нови икономически/стопански модели. ЕС следва да положи повече усилия за подпомагане на обществените медии, включително инициативи за намиране на нови и устойчиви модели за финансиране. Във връзка с това ЕИСК подкрепя предложенията за въвеждане на поднаправление в размер на 61 милиона евро за програмата „Творческа Европа“ за бюджетния период 2021—2027 г., предназначени за качествена журналистика, в т.ч. плурализъм на медиите и медийна грамотност (12). Комитетът призовава обаче за много по-големи и повече стратегически публични инвестиции в професионална журналистика и медии.

2.2.6.

ЕС следва да положи повече усилия и за подкрепа на независимите медии и разследващата журналистика, включително и за транснационалните платформи за сътрудничество. Той следва да подкрепя и инициативи за намиране на нови начини за финансиране на качествена журналистика, включително нестопански модели и нови социално устойчиви и приобщаващи икономически модели.

2.2.7.

В допълнение националното законодателство и законодателството на ЕС, борещи се с медийните монополисти и господстващото пазарно положение, следва да бъдат редовно укрепвани, наблюдавани и прилагани. Инициативите на ЕС за наблюдение на независимостта и собствеността на медиите в Европа, като например инструментът за мониторинг на медийния плурализъм, следва да продължат да разчитат на подкрепа.

2.2.8.

За да се затвърдят високите стандарти в журналистика, включително в цифровите и социалните медии, ЕС следва да продължи да насърчава мерките и органите за саморегулиране като етичните кодекси и съветите по печата. ЕС трябва да насърчава равния достъп до информация за всички медии и да се противопоставя на произволното изключване на журналисти от пресконференции и други правителствени публикации по политически причини.

3.   Отговор на възможностите и предизвикателствата, свързани с цифровите и социалните медии

3.1.

За по-голяма част от хората цифровите и социалните медии предоставят достъп до по-широк спектър от по-бързо налична информация и мнения и им дават възможност да участват много по-лесно в демократичния дебат, който се провежда чрез социалните мрежи. Това следва също така да им позволи да вземат свои собствени решения за филтрирането на информацията, до която искат да получат достъп. През 2019 г. 86 % от гражданите в ЕС-27 са използвали интернет (13), а 90 % от домакинствата в ЕС-27 имат достъп до интернет, макар че съществуват неравенства, като достъпът на домакинствата на национално равнище варира от 98 % в Нидерландия до 75 % в България, което все пак дава възможност за значително информиране (14).

3.2.

Все пак, въпреки че цифровите и социалните медии предлагат повече възможности за участие на повече хора, сред платформите на социалните медии съществува дори по-голяма концентрация на собствеността, отколкото сред традиционните печатни и радио и телевизионни медии, като сложни, тайни алгоритми с комерсиален характер служат за значително филтриране на наличната в профилите на хората информация. В резултат на това обхватът на предоставяната на хората информация реално може да бъде по-тесен, отколкото чрез традиционните печатни и радио и телевизионни медии. Появата на социалните медии доведе до разпространението на дезинформация — измислени истории, публикувани по различни причини, включително за оказване на влияние върху политическия дебат и изборните резултати. Зад много от тази дезинформация стоят фалшиви профили. Изследователите твърдят, че по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. дезинформацията е имала значително въздействие върху поведението на избирателите.

3.3.

Като част от инициативите на Комисията за намаляване на дезинформацията и гарантиране на прозрачни, честни и заслужаващи доверие дейности от кампанията онлайн преди последните европейски избори, през септември 2018 г., онлайн платформите, социалните мрежи и рекламната индустрия (в т.ч. Facebook и Twitter) сключиха саморегулаторен Кодекс за поведение (15) за борба с разпространението на дезинформация и фалшиви новини онлайн. В него се определя широк диапазон от ангажименти: от прозрачност на политическата реклама до закриване на фалшиви профили и демонетизация на разпространителите на дезинформация (16). Кодексът се счита за важен стълб на плана за действие на Комисията за борба с дезинформацията и включва приложение с най-добри практики, предоставени от подписалите го страни (17).

3.4.

Всички платформи са предприели действия преди европейските избори, като са етикетирали политическите реклами и са ги направили публично достъпни чрез библиотеки за реклами, в които може да се търси (18). Съгласно саморегулаторната политика, въведена от Facebook, политическите реклами могат да бъдат публикувани само в държава, за която съответните партии имат разрешително. Тъй като е станало ясно, че правилото има отрицателно въздействие върху способностите на европейските партии да провеждат кампания в рамките на ЕС, е било взето ad hoc решение, че те ще бъдат изключени от правилото (19).

3.5.

Въпреки това в първите годишни доклади за самооценка, изготвени през октомври 2019 г. от подписалите Кодекса страни (20), и през юни 2019 г. от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) (21), се посочва, че не всички политически реклами в съответните архиви на платформите са били правилно етикетирани като такива и че архивите все още не са оповестили достатъчно данни за микротаргетирането на аудиторията с цел предотвратяване на манипулирането на гласоподавателите и гарантиране на по-голяма прозрачност на провеждането на политически кампании и реклама, включително своите източници на финансиране и връзките със специални заинтересовани групи. Освен това подписалите Кодекса страни не са приели общи стандарти, които позволяват на научните изследователи и журналистите да имат достъп до лични данни, като се зачитат правото на неприкосновеност на личния живот и съгласието на съответните потребители.

3.6.

В контекста на установените недостатъци в саморегулирането и предприетата от Комисията текуща оценка на Кодекса за поведение ЕИСК призовава Комисията да предприеме законодателни мерки, ако се окаже, че само с доброволния кодекс не може да се постигне съществен напредък към осъществяване на целите на Комисията. Саморегулирането в областта на разпространяваната онлайн дезинформация трябва да се подобри значително. Успоредно с това е необходимо да се възприеме всеобхватен подход по отношение на нейното регулиране. Настъпил е моментът в изборния пакет на новата Комисия и в Плана ѝ за действие за европейска демокрация да се разработи и предложи регулиране на социалните медии и цифровите платформи с акцент върху прозрачността на всички аспекти на политическата реклама (правила за финансиране, етикетиране и оповестяване) и дезинформацията.

3.7.

При насърчаването на отчетността онлайн следва да се постави акцент не само върху мерките за прозрачност, разкриването на източниците на информация, но и да се вземе предвид отчетността на участниците в екосистемата, които се възползват от разпространяването на подвеждащо и сензационно съдържание. Дезинформацията е симптом за цифрови пазари, които се отличават с концентрация и липса на отчетност, за постоянно проследяване и неправомерно боравене с лични данни. Дружествата — собственици на социални медии с господстващо положение, извличат печалба от генерирането на профилни данни чрез разпространяването на привличащо вниманието съдържание, независимо от неговата достоверност. Този вид манипулация на данните изисква пълно и правилно прилагане на Общия регламент относно защитата на данните като средство за промяна на баланса от стимули за дружествата в посока отказ от модела, който се основава на сензационно и шокиращо съдържание. Ако основният стопански модел на платформите сам способства или разпространява проблема, не е достатъчно платформите да се насърчават да приемат механизми за премахване или проверка. Освен това националното законодателство и законодателството на ЕС трябва да регламентират господстващото пазарно положение на дружествата — собственици на цифрови и социални медии, и да предвидят задължителна оперативна съвместимост, като въведат общи протоколи, позволяващи поток на комуникацията във всички платформи.

3.8.

За да се противодейства на дезинформацията, е необходимо да се гарантира по-голямо и по-широко участие на институциите на ЕС, гражданското общество, социалните партньори, независимите медии, социалните медии и онлайн платформите, както и на обществеността (22). Комитетът приветства инициативата на Европейската комисия, предприета от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, за създаване на Европейска обсерватория за цифрови медии — „център за проверители на факти, учени и научни изследователи, за да си сътрудничат и да осъществяват активна връзка с организации на медии и експерти по медийна грамотност, и да оказват подкрепа на създателите на политики“ (23), и се застъпва за инвестиране на допълнителни средства в нейното укрепване и развитие.

4.   Предотвратяване на злоумишлена намеса в европейските избори чрез интернет

4.1.

Друга заплаха, за която интернет дава възможност, е по-лесна намеса в провеждането на изборите чрез фалшиви профили, тролове в социалните медии и контролирани от държавата медии. Въпреки че беше отделено много внимание на чуждестранната намеса, действителността е далеч по-сложна: вътрешната дезинформация е също толкова голям проблем, а местните прокси сървъри, новите технологии и други нововъведения (като например използването на затворени групи) заличават разликата между чуждестранна и вътрешна дезинформация. Например Русия беше обвинена за оказване на влияние върху президентските избори в САЩ през 2016 г., референдума в Обединеното кралство за Брексит и няколко наскоро проведени избори в ЕС (24), както и върху изборите за Европейски парламент през май 2019 г. (25), но намесата от други вътрешни и външни субекти създава също толкова тревожен риск.

4.2.

В плана за действие на Европейската комисия за борба с дезинформацията се посочва, че „според доклади над 30 държави използват дейности по дезинформация и оказване на влияние“ (26). Европейската служба за външна дейност създаде служба (Оперативна група за стратегическа комуникация с Източното съседство (East Stratcom) за наблюдение и разкриване на прокремълска дезинформация чрез специален уебсайт (27), както и оперативни групи за стратегическа комуникация със Западните Балкани и с Южното съседство.

4.3.

Инициативата на ЕСВД за създаване на „система за бързо предупреждение“ — в действителност мрежа от държавни служители на държавите членки, които работят по въпросите на дезинформацията — е навременна и заслужава да бъде укрепена и разширена, като държавите членки бъдат насърчени да осигурят интензивен обмен на информация между системата за бързо предупреждение и неотдавна създадените национални мрежи за изборите, в които по принцип следва да участват и специализирани организации на гражданското общество и проверители на факти. В бъдеще следва да се предвиди и редовен обмен на информация между системата за бързо предупреждение и структурите на Обсерваторията за цифрови медии във всяка държава и в рамките на ЕС.

4.4.

Предвид значението за европейската демокрация на механизмите за предотвратяване на намеса работата по инициативите на Европейската служба за външна дейност за борба с дезинформацията следва да се разшири и засили, включително за да се наблюдава и противодейства на дезинформацията от други държави и региони и да се засилва обменът на информация с други механизми за предотвратяване, подобни на създадените от Канада и Австралия. Същевременно действията на ЕС за борба с вътрешната дезинформация трябва да се засилят значително и цялостно по такъв начин, че да позволяват своевременно наблюдение, да са в полза на професионалната журналистика и да подпомагат медийната грамотност.

4.5.

ЕИСК посочва, че поради криза с COVID-19, която избухна след изготвянето на настоящото становище, Комисията още по-неотложно трябва да предприеме по-нататъшни действия за борба с дезинформацията, свързана с причините, разпространението и лечението на инфекцията, която може да навреди на общественото здраве. Ако съдържанието на свързаната с пандемията информация в социалните медии не бъде надлежно наблюдавано и канализирано, може да се стигне до опасно поведение и разпространение на паника, което излага на риск общественото здраве. ЕИСК призовава Европейската комисия да бъде бдителна и да работи с държавите членки и социалните партньори за справяне със сериозните последици от дезинформацията, която идва както от местни, така и от чужди източници (28).

5.   Подобряване на медийната грамотност и гражданското образование на европейците

5.1.

Системното насърчаване на медийната грамотност и активното гражданство сред европейците е от жизненоважно значение за изграждането на устойчивост на Съюза по отношение на антидемократични тенденции и заплахи. Както посочва в неотдавнашни свои становища (29), ЕИСК призовава за нов импулс на дейностите за образоване на хората за ЕС през новия политически цикъл на институциите на ЕС. ЕИСК тълкува Декларацията от Париж от 2015 г. (30) и препоръката на Съвета от 2018 г. (31) като ясен мандат от държавите членки, подкрепен от резолюцията на ЕП от 2016 г. (32), за включване на преден план в политическия дневен ред на преподаването и обучението на тема „Европейски съюз“.

5.2.

ЕИСК подчертава необходимостта от прилагане на първия принцип на Европейския стълб на социалните права (ЕССП), за да се превърнат качественото и приобщаващо образование, обучение и УПЦЖ в право на всички в Европа (33), и препоръчва преподаването на знания за ЕС и изграждането на европейска идентичност да се включат в стратегията „ЕС 2030“ и стратегическата рамка „Образование и обучение 2030“, както и в процеса на европейския семестър (сред съответните специфични за всяка държава препоръки), при условие че има налице точни систематични данни (34).

5.3.

С цел насърчаване на допълнителна политическа подкрепа за разширяване на преподаването на знания за ЕС, ЕИСК отправя призив за създаване на експертна група на високо равнище за „Преподаване на знания за Европа“ на европейско равнище с участието на представители на държавите членки и водещи образователни експерти. Тази група би могла да разработи предложения и препоръки за обсъждане от министрите на образованието, а това да доведе до заключения на Съвета. Групата би могла да въведе също така оперативни подобрения, като например централна онлайн платформа със списък от съществуващи учебни материали, създадени чрез финансирани от ЕС проекти и национални учебни програми, както предлага ЕИСК.

5.4.

Като отправна точка за по-цялостни политически действия, ЕИСК счита за необходимо да се направи ново, изключително важно изследване, основано на проведеното през 2013 г. проучване „Обучение за Европа в училище“ (35), относно настоящото положение в държавите членки по отношение на образованието на тема „ЕС“ в училищата, обучението на учителите и продължаващото професионално развитие, както и образователни програми за ЕС, разработени от гражданското общество и социалните партньори (36). Освен това е необходим цялостен преглед на образователния капацитет и източниците на финансиране за развиване на умения за активно гражданство сред възрастните хора в ЕС в съответствие с преразгледаната рамка на ЕС за ключовите компетентности за учене през целия живот (37).

5.5.

Европейското гражданско общество и социалните партньори решително се застъпиха за адекватно финансиране на гражданското образование по въпросите на ЕС, културата и гражданството, което да допълва националните ресурси. ЕС следва да подкрепя държавите членки при предоставянето на гаранции, че училищните ръководители, преподавателите и останалият персонал в образователната система са добре подготвени да насърчават критичното мислене, демократичните ценности и правата на човека, гражданската ангажираност и отговорното използване на новите технологии. Следва да бъдат укрепени и разширени програмите, които предоставят подпомагане на мобилността за обмен на преподаватели, учени и студенти, за да им се помогне да усетят лично ценностите на ЕС, като демокрация, свобода и толерантност, в други учебни среди и в други държави — членки на ЕС (38).

5.6.

Медийната грамотност за всички поколения в обществото, както и обучението от и за журналисти, следва да бъдат решително насърчавани и подкрепяни финансово от ЕС във всички държави — членки на ЕС, систематично и в тясно сътрудничество с националните образователни институции и независимите национални агенции, отговорни за регулирането на медиите. Целта е да се осъществи бързо и повсеместно преминаване към по-добра медийна грамотност сред европейците в светлината на нарастващите заплахи, произтичащи от широко разпространената и често злоумишлена дезинформация.

5.7.

ЕС следва да предоставя своевременна подкрепа на държавите членки в усилията им да изпълнят новото си задължение в сферата на медиите, а именно да насърчават и да предприемат мерки за развиване на умения в областта на медийната грамотност, включително чрез нови образователни програми и ефективен контрол на платформите за споделяне на видеоматериали, както е определено в неотдавна преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ). Във връзка с това ЕИСК очаква ясни насоки от Експертната група по медийна грамотност, която ще заседава на 30 март 2020 г. в Загреб, Хърватия, по време на втората седмица на медийната грамотност — нова общоевропейска инициатива за повишаване на осведомеността, която стартира миналата година.

6.   Към по-приобщаващи европейски избори

6.1.

Различните социални групи може да са изложени на риск от изключване от участие в избори в целия ЕС — лицата с увреждания, етническите малцинства (особено ромите), трансевропейските работници мигранти и имигрантите, както и бедните, безработните, необразованите и хората в селските райони. Като се има предвид фактът, че все още половината европейци не вземат участие в европейските избори, структурните неравенства, оказващи влияние върху изборното поведение, трябва да бъдат преодолени в предстоящите политически инициативи с цел укрепване на европейската демокрация и гарантиране на равно третиране на всички европейци на следващите европейски избори.

6.2.

Според анализа в подробния информационен доклад на ЕИСК от март 2019 г. (39) много хора във всичките 27 държави от ЕС не могат да вземат участие в европейските избори поради правни и организационни бариери, които лишават лицата с увреждания от техните политически права. Националните закони на 16 държави членки лишават близо 800 000 европейци от право на участие в изборите за Европейски парламент поради увреждане или психични проблеми, като още милиони европейци нямат възможност да гласуват заради прилаганите организационни решения (технически пречки), които не отчитат произтичащите от техните увреждания специфични нужди.

6.3.

ЕИСК предлага в новия пакет за изборна реформа и в Плана за действие за европейска демокрация да бъде предвидена пътна карта на ЕС за приобщаващ изборен процес, придружена от предложение за финансиране за подпомагане на държавите членки при необходимото модернизиране на изборната администрация, което включва технологични приспособления и услуги за подпомагане на социални групи в неравностойно положение, които обикновено са изключвани от изборния процес и проявяват ниска степен на политическо участие в определен национален контекст. Пътната карта следва да се основава на подробно установяване на пречките, с които се сблъскват различните социални групи, изложени на риск от изключване от участие в избори, направено в сътрудничество с националните избирателни органи, институциите на омбудсмана и съответните национални организации на гражданското общество и техните европейски мрежи.

6.4.

Съществуващите правила на ЕС вече регламентират редица въпроси, които засягат изборите за Европейски парламент. Няма официални пречки тези разпоредби да включват и гаранции относно възможността за гласуване на лицата с увреждания. Според ЕИСК, ако се приложат най-добрите практики от всички държави, ще се изгради идеална система, при която всеки европеец с увреждания не само би имал пълна възможност да гласува, но и би могъл да избере най-удобната за себе си форма.

6.5.

Ето защо в контекста на предстоящия политически дебат относно европейската изборна реформа и новия План за действие за европейска демокрация ЕИСК предлага като допълнение към по-всеобхватните мерки, посочени в предложената пътна карта на ЕС за приобщаващ изборен процес, да се разгледа правна инициатива, с която ще се определят минимални стандарти за гласуване за лицата с увреждания. Предложението следва да се разработи чрез политически диалог с националните избирателни органи, експерти по социално приобщаване и избори и организации на гражданското общество, представляващи лицата с увреждания.

7.   Насърчаване на ориентирани към гражданите и отчетни европейски политически партии

7.1.

Както е посочено в Договора от Маастрихт от 1992 г. „политическите партии на европейско равнище са важен фактор за интеграцията в Съюза. Те допринасят за формирането на европейско съзнание и за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза“. Сравнително скорошното и постепенно превръщане на европейските политически партии в наднационални политически субекти с интегрирани структури на управление, които могат да изпълняват съгласувани политически програми и да мобилизират гласоподаватели в рамките на ЕС, представлява структурно предизвикателство за политическото участие на европейците. По-конкретно, регулаторната рамка за управлението и финансирането на европейските партии се развива едва след Договора от Ница през 2003 г. и продължава да е доста ограничена по отношение на организационната и програмната съгласуваност, които следва да допринасят за способността на европейските партии да оформят и засилват политическата интеграция в ЕС въз основа на общи ценности и участие на обществеността.

7.2.

По-нататъшното регулиране следва да се стреми да насърчава активното популяризиране от страна на европейските политически партии на ценностите на ЕС, тяхната транснационална политическа съгласуваност и организационен капацитет да ангажират хората от и извън изключително разнообразните национални партии, членуващи в тях, в много различни части на Съюза.

7.3.

В тази връзка ЕИСК приветства предложението на Комисията за по-добро прилагане на законовото задължение на европейските партии да спазват основополагащите ценности на ЕС, посочени в член 2 от ДЕС, който се прилага и за техните национални членове. Това се отнася за ценностите, възприети в техните политически програми и кампании, и за вътрешните им практики за равенство между половете и недискриминация, както и зачитането на върховенството на закона и борбата с корупцията. Ако е необходимо, Комисията би могла да поиска от Органа за европейските политически партии и европейските политически фондации да провери съответствието с условията, посочени в регламента (40).

7.4.

При допълнителните регулаторни действия следва да се вземат под внимание настоящият политически дебат и политическите предложения, включително наборът от политически идеи за развитие на европейските партии, така че да са по-близо до европейската общественост и да са по-отговорни пред тях, например чрез декларации от страна на националните партии към коя европейска партия възнамеряват да се присъединят, транснационални партийни листи, прозрачно набиране на средства и провеждане на кампании, индивидуално членство, достигане на местно равнище до гражданското общество и социалните партньори и отчетност за политическо съдържание, което явно подкопава общите ценности на ЕС (41). Тези въпроси следва да се поставят в дневния ред на конференцията за бъдещето на Европа, която би следвало да предостави истинска възможност за широко и информирано участие на гражданското общество, социалните партньори и европейската общественост в демократичната реформа на ЕС.

---

(1)  https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/1f2a7ac7-d8f7-11e9-9c4e-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF/source-search. Следва да се отбележи, че избирателната активност на европейските граждани намалява от началото на 90-те години на миналия век насам, както показват данните за 20 % спад в т.нар. нови държави членки и 10 % спад в т.нар. стари държави членки.

(2)  На изборите за Европейски парламент през 2004 г. избирателната активност е 45 %, през 2009 г. — 43 %, през 2014 г. — 42,6 %, а през 2019 г. се увеличава на 50,66 %, като за първи път след 1979 г. броят на избирателите нараства в сравнение с предходните избори. Източник: https://blogs.eurac.edu/eureka/david-vs-goliath-of-voter-turnout-why-is-the-participation-in-eu-elections-so-low/.

(3)  https://medium.com/we-are-the-european-journalism-centre/more-than-meets-the-eye-tips-to-find-eu-funding-for-journalism-92f3f1143042.

(4)  План за действие на ЕС срещу дезинформацията, https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/action_plan_against_disinformation.pdf.

(5)  ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39,Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета — По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза — Актуално състояние и възможни следващи действия, 3 април 2019 г.

(6)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_18_5681.

(7)  https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/files/be-heard/eurobarometer/2019/election2019/EB915_SP_EUROBAROMETER_POSTEE19_FIRSTRESULTS_EN.pdf.

(8)  Това са данните, установени от същия споменат по-горе източник: проучване на ЕС след изборите от юни 2019 г., което обхваща 22 464 респонденти.

(9)  ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 53.

(10)  https://rsf.org/en/world-press-freedom-index.

(11)  https://cmpf.eui.eu/media-pluralism-monitor/mpm-2017-2/.

(12)  https://medium.com/we-are-the-european-journalism-centre/more-than-meets-the-eye-tips-to-find-eu-funding-for-journalism-92f3f1143042.

(13)  https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tin00028/default/table?lang=en.

(14)  https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tin00134/default/table?lang=en.

(15)  https://ec.europa.eu/commission/news/code-practice-against-disinformation-2019-jan-29_en.

(16)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/code-practice-disinformation.

(17)  В публикуван през юни 2019 г. доклад за напредъка се твърди, наред с другото, че „Facebook е дезактивирал 2,2 милиарда фалшиви профила през първото тримесечие на 2019 г. и е предприел конкретни действия срещу 1 574 базирани извън ЕС и 168 базирани в ЕС страници, групи и профили с неавтентично поведение, насочено към държавите от ЕС“, докато „Twitter докладва, че е отхвърлил повече от 6 000 реклами, насочени към ЕС, поради нарушаване на неговата политика за реклами за неприемливи бизнес практики, както и около 10 000 насочени към ЕС реклами поради нарушаване на политиката за качествени реклами“.

(18)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/action-plan-against-disinformation-report-progress.

(19)  https://twitter.com/alemannoEU/status/1119270730280132610.

(20)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/annual-self-assessment-reports-signatories-code-practice-disinformation-2019.

(21)  http://erga-online.eu/wp-content/uploads/2019/06/ERGA-2019-06_Report-intermediate-monitoring-Code-of-Practice-on-disinformation.pdf.

(22)  https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/eu-communication-disinformation-euco-05122018_en.pdf.

(23)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/commission-launches-call-create-european-digital-media-observatory.

(24)  https://carnegieendowment.org/files/CP_333_BrattbergMaurer_Russia_Elections_Interference_FINAL.pdf.

(25)  https://www.politicalcapital.hu/pc-admin/source/documents/pc_russian_meddling_ep2019_eng_web_20190520.pdf.

(26)  https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/eu-communication-disinformation-euco-05122018_en.pdf.

(27)  https://euvsdisinfo.eu/.

(28)  https://www.disinfo.eu/coronavirus/.

(29)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 52; ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 68

(30)  Парижка декларация, 17.3.2015 г.

(31)  Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (ОВ C 195, 7.6.2018 г. стр. 1).

(32)  Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище (2015/2138(INI)) (ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 57).

(33)  ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 68.

(34)  ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 68.

(35)  https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/83be95a3-b77f-4195-bd08-ad92c24c3a3c.

(36)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 52.

(37)  Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1).

(38)  https://www.csee-etuce.org/images/attachments/ST_Citizenship_2018.pdf.

(39)  Информационен доклад на ЕИСК относно „Права на практика на хората с увреждания да гласуват в изборите за Европейски парламент“, 20 март 2019 г.

(40)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/DOC/?uri=CELEX:52019DC0343&from=BG.

(41)  https://www.idea.int/sites/default/files/publications/reconnecting-european-political-parties-with-european-union-citizens.pdf; https://carnegieeurope.eu/2019/11/06/six-ideas-for-rejuvenating-european-democracy-pub-80279; https://euroflections.se/globalassets/ovrigt/euroflections/euroflections_v3.pdf.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Финансиране на прехода към нисковъглеродна икономика и предизвикателства при финансирането на адаптирането към изменението на климата“

(проучвателно становище)

(2020/C 311/04)

Докладчик:	Toni VIDAN (HR/III)
Съдокладчик:	Dimitris DIMITRIADIS (EL/I)

Консултация	Хърватско председателство на ЕС, 10.9.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	27.5.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	11.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	227/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК решително приветства и подкрепя неотдавнашните заключения на Европейския съвет и обявения Европейски зелен пакт (1) със съвместната цел за преход към нисковъглеродна икономика чрез „постигане до 2050 г. на неутрален по отношение на климата ЕС“.

1.2.

С оглед на предизвиканата от COVID-19 криза Комитетът вече призова (2) за безпрецедентна солидарност между държавите членки и цялостен европейски план за икономическо възстановяване, който да позволи на държавите — членки на ЕС, гражданите, предприятията и работниците на ЕС да се справят по най-добрия начин с последиците от пандемията от COVID-19 и да изградят една по-устойчива и издръжлива на сътресения европейска икономика. Инструментът Next Generation EU в размер на 750 милиарда евро, както и целенасочените увеличения на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. ще доведат до общ размер от 1,85 трилиона евро за бюджета на ЕС. Освен че подкрепя възстановяването, неговият акцент е върху Европейския зелен пакт и цифровизацията за насърчаване на създаването на работни места и растежа, устойчивостта на нашите общества и здравето на околната среда.

1.3.

ЕИСК подкрепя резолюцията на Европейския парламент, приета на 17 април 2020 г. с преобладаващо мнозинство, за поставяне на Европейския зелен пакт в центъра на предстоящия пакет на ЕС за възстановяване и реконструкция, за да „даде рязък тласък на икономиката, да подобри нейната устойчивост и да създаде работни места, като в същото време съдейства за екологичния преход, подкрепя устойчивото икономическо и социално развитие“ (3).

1.4.

ЕИСК подкрепя Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт като първия от ключовите финансови стълбове на прехода към нисковъглеродна икономика заедно с Механизма за справедлив преход (4). ЕИСК смята тези инициативи за първа стъпка в правилната посока и с оглед на подготовката на по-нататъшните стъпки призовава настоятелно институциите на ЕС да създадат прозрачни процеси на участие, които да включват ефективно всички заинтересовани страни и да са съобразени с възстановяване и справедлив преход към икономика, ориентирана към благосъстоянието (5).

1.5.

Поради безпрецедентната криза, пред която сме изправени, ЕИСК призовава за амбициозен план за реконструкция в съответствие с Парижкото споразумение. Основна част от това следва да бъде бюджет за действия в областта на климата, който да е най-малко в размер на установения по-рано недостиг на инвестиции от приблизително 300 млрд. евро годишно и със силен приоритет за оказване на подкрепа на децентрализирани проекти за декарбонизация, разработени и притежавани съвместно от гражданите, МСП, енергийните общности и местните и регионалните публични структури.

1.6.

ЕИСК е дълбоко убеден, че преходът и реконструкцията след COVID-19 трябва да бъдат справедливи и да доведат до един по-справедлив и устойчив ЕС. В противен случай те ще бъдат неуспешни и ще имат сериозни последици за европейския проект като цяло. Считаме, че политическото, социалното и икономическото приобщаване на гражданите, работниците, общностите и МСП, особено в недостатъчно развитите селски региони в ЕС, е от съществено значение за един справедлив преход, без да се дискриминират държавите членки, които понастоящем не са членки на еврозоната. От първостепенно значение е наличието на набор от критерии, гарантиращи справедлив преход, и в неговото създаване трябва да бъдат включени заинтересовани страни на всички равнища. ЕИСК вече даде своя принос към този дебат (6).

1.7.

ЕИСК подчертава, че един справедлив преход и реконструкцията след COVID-19 трябва да гарантират, че потребителите и общностите ще се превърнат в активни „произвеждащи потребители“ на устойчиви продукти и услуги в секторите на енергетиката и транспорта.

1.8.

ЕИСК призовава за спешно премахване на пречките, които възпрепятстват преразпределянето на публичните и частните средства, най-вече съществуващите преки и косвени субсидии за сектора на изкопаемите горива, както и на фискалните пречки и пречките във връзка с данъчното облагане.

1.9.

ЕИСК подкрепя един силен мандат за Европейската комисия за разработване на нова стратегия за адаптиране на ЕС и призовава за придаването на еднаква тежест на финансирането на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. ЕИСК счита, че възможно най-скоро следва да започне приобщаващ политически дебат относно разработването на новаторски финансови механизми за действията за адаптиране и специални фондове за справедливо адаптиране.

1.10.

ЕИСК призовава за значително увеличаване на наличните средства, за стартиране на целева младежка програма „Европейски корпус за солидарност за действия в областта на климата“ и за отпускане на финансови средства за сътрудничество между органите на местната власт и организираното гражданско общество с цел разработване на основани в общността и притежавани от нея нисковъглеродни енергийни и транспортни проекти.

1.11.

ЕИСК счита, че Европейският зелен пакт следва да гарантира сигурността и конкурентоспособността в международен план на ЕС, и особено на МСП, които се сблъскват с все по-голяма конкуренция от страна на нововъзникващите икономики, и подкрепя предложенията за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите.

2.   Въведение и общи бележки

2.1.

ЕИСК изготвя настоящото становище в отговор на искането на хърватското председателство на Съвета на ЕС и изразява задоволство, че то възнамерява да стимулира дебат на равнището на ЕС относно подобряване на финансовите механизми за посрещане на растящите потребности от преход към нисковъглеродна икономика и реагиране на адаптирането към изменението на климата. Към края на процеса на изготвяне на настоящото становище светът и ЕС бяха разтърсени от пандемията от COVID-19 и в становището се прави опит да бъдат включени някои от първоначалните реакции на тази нова реалност.

2.2.

Изправени сме пред разрастваща се човешка катастрофа, белязана със загуба на човешки живот, широко разпространени случаи на заболяване, социални трудности и загуба на работни места в безпрецедентни мащаби. Ако подходим неправилно, има опасност последиците да бъдат не по-малко тежки, отколкото тези от Голямата депресия от 1929 г. Ако възприемем подходящ подход, ЕС може да преодолее това изпитание заедно, да спаси живота на много хора и благосъстоянието на обществото, да преобрази нашите социално-икономически модели, за да ги насочи към хората и природата, и да стимулира партньорството в световен план за устойчиво развитие.

2.3.

ЕИСК решително приветства и подкрепя неотдавнашните заключения на Европейския съвет и обявения Европейски зелен пакт (7) със съвместната цел за преход към нисковъглеродна икономика чрез „постигане до 2050 г. на неутрален по отношение на климата ЕС“. Комитетът подкрепя и Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт като първия от основните финансови стълбове заедно с Механизма за справедлив преход, които имат за цел да подкрепят работниците и гражданите на регионите, засегнати в най-голяма степен от прехода (8).

2.4.

Налице са неопровержими доказателства, че сме изправени пред извънредно положение във връзка с климата, екзистенциална загуба на биологично разнообразие, социално неприемливи рискове за здравето, породени от химикалите и замърсяването на въздуха, както и необозрими нива на замърсяване на нашите океани с пластмаса. Научните изследвания (9) показват, че появата на нови заболявания при хората е тясно свързана с факторите на екологичната криза, които трябва да бъдат преодолени чрез приоритизиране на действия в областта на околната среда посредством Европейския зелен пакт.

2.5.

Освен пред екзистенциални екологични кризи, сме изправени и пред високи и увеличаващи се равнища на неравенства, демографски кризи, политически радикализъм, както и пред спадащо доверие в правителствата, управлението и създаването на политики. Предизвиканата от COVID-19 криза изведе на преден план редица недостатъци на нашите икономически и управленски системи, включително ограниченията на пазарната икономика, и изтъкна значението на наличието на ефективни държавни институции и силни системи за обществено здравеопазване. Освен това тя даде възможност на хората да преосмислят кое е важно за тях. Налице е неотложна необходимост от преразглеждане на въздействието на равнищата на производство и потребление и обмисляне на справедливи възнаграждения за съществен труд (например обществени услуги като сектора на здравеопазването), на политиките в областта на данъчното облагане и възнагражденията, както и на нови инструменти като универсален базов доход, за което ЕИСК призова в предходни свои становища (10).

2.6.

Деловите среди в ЕС все повече гледат на прехода към ниски въглеродни емисии и възстановяването след COVID-19 като на възможност за развитие и начин за връщане на продуктивни работни места в Европа. В наскорошното си писмо до министрите на околната среда и климата в ЕС (11) седем „водещи европейски енергийни дружества призовават ЕС да увеличи целта си за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. до поне 55 % намаление спрямо равнищата от 1990 г. с цел привеждане в съответствие с икономически ефективен път до 2050 г.“ Комисията за енергиен преход призовава правителствата по света „да изразходват разумно средствата за стимулиране на икономиката и да инвестират в икономиката на бъдещето“ (12).

3.   Увеличаване на амбицията в областта на климата, нови финансови ресурси за справедлив преход, реконструкция и преход към нисковъглеродна икономика и изпълнение на ЦУР до 2030 г.

3.1.

За да се гарантира подходящо мобилизиране на нови финансови ресурси за неотложни действия в областта на климата и за да се подобри използването на настоящите ресурси е безусловно необходима амбициозна политическа програма със завишени цели за 2030 и 2050 г. Във връзка с това ЕИСК подкрепя призива за ангажимент на Европейския съюз за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и съответно за коригиране на целта му за намаляване на парниковите газове за 2030 г. на намаляване с поне 55 % спрямо равнищата от 1990 г.

3.2.

ЕИСК е дълбоко убеден, че преходът и реконструкцията след COVID-19 трябва да бъдат справедливи и да доведат до един по-справедлив ЕС. В противен случай те ще бъдат неуспешни и ще имат сериозни последици за европейския проект като цяло. Считаме, че политическото, социалното и икономическото приобщаване на гражданите, работниците, общностите и МСП, особено в недостатъчно развитите селски региони в ЕС, е от съществено значение за един справедлив преход и без да се дискриминират държавите членки, които понастоящем не са членки на еврозоната. Справедливото разпределяне на финансовите ресурси от бъдещия бюджет за действия в областта на климата е от основно значение за постигането на това приобщаване и трябва да предотвратяваме проактивно тенденции за насочване на по-голямата част от ресурсите към силни заинтересовани страни, разполагащи с ресурси и капацитет за разработване на подходящи за финансиране проекти.

3.3.

ЕИСК призовава настоятелно Европейската комисия да гарантира активното участие на всички заинтересовани страни — местните общности, гражданското общество, социалните партньори, промишлеността, научните институти и т.н. — в бъдещото разработване и прилагане на Европейския зелен пакт и плана за възстановяване и реконструкция след COVID-19.

3.4.

След първите стъпки на Европейския зелен пакт и Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, както и поради безпрецедентната криза, пред която сме изправени, ЕИСК приветства фонд за възстановяване в достатъчен размер и призовава за амбициозен план за реконструкция в съответствие с Парижкото споразумение. Основна част от това следва да бъде бюджет за действия в областта на климата, който да е най-малко в размер на установения по-рано недостиг на инвестиции от приблизително 300 млрд. евро годишно и със силен приоритет за оказване на подкрепа на децентрализирани проекти за декарбонизация, притежавани съвместно от гражданите, МСП, енергийните общности и местните и регионалните публични субекти. В призива си по отношение на Пакта за финансиране на борбата с изменението на климата ЕИСК вече изготви предложения за това мобилизиране на финансови ресурси (13), а в настоящото становище ще добавим някои допълнителни предложения.

3.5.

Едновременно с това и за да бъде разработена оптимална комбинация от механизми за мобилизиране на бъдещо финансиране за борба с изменението на климата, ЕИСК счита, че е необходима надеждна и прозрачна оценка на нужните финансови ресурси за изпълнение на ЦУР до 2030 г. Следва да се даде възможност и за приобщаващ политически дебат относно устойчивостта и справедливия преход в рамките на демографска, технологична и фискална/публична политика, с основен принос от предстоящия доклад на ЕАОС (14).

3.6.

ЕИСК вече призова за Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата, който да „пренасочи капиталите, които биха могли да доведат до нов финансов балон, към борбата с изменението на климата и реалната икономика. Той трябва да получи и ново финансиране, по-специално за малките и средните предприятия“. Различните източници на предложено финансиране включват: — пренасочване на финансови средства към устойчиви инвестиции посредством „целеви средства за екологосъобразни проекти“ и насърчаване на заемите от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които имат оценка за зелено финансиране, — използване на увеличаването на паричната маса на Европейската централна банка (ЕЦБ) като източник на финансиране, — определяне на критерии за устойчиви инвестиции. Например пактът за финансиране на борбата с изменението на климата предлага възможност едновременно да се търси решение на кризата, свързана с климата, липсата на качествени работни места и съмненията относно европейския проект. Той предвижда два инструмента: Европейска банка за климата и биологичното разнообразие и Европейски фонд за климата и биологичното разнообразие. Взети заедно те биха могли да се превърнат в Европейска банка за климата.

3.7.

ЕИСК приветства и подкрепя съобщението на ЕИБ, че в периода от 2021 до 2030 г. възнамерява да подкрепи инвестиции в размер на един трилион евро за действия в областта на климата и за екологична устойчивост. Според настоящите си правила обаче ЕИБ може да има по-голям годишен портфейл от заеми. Ако ЕС или ЕЦБ предоставят повече бюджетни гаранции на ЕИБ, годишният портфейл може да бъде увеличен още повече.

3.8.

ЕИСК призовава държавите членки и институциите на ЕС да реформират правилата на Пакта за стабилност и растеж, така че „златното правило“ да предостави възможност повече инвестиции за действия в областта на климата на национално равнище да бъдат изключени от изчислението на бюджетните дефицити като част от бюджета на ЕС за действия в областта на климата, с подходящи предпазни мерки срещу злоупотреби (15). В годишния доклад на Европейския фискален съвет за 2019 г. вече са посочени първоначални възможности (16) и те следва да бъдат доразвити и приложени на практика. По време на временното спиране на действието на Пакта за стабилност и растеж във връзка с предизвиканата от COVID-19 криза ЕИСК приканва държавите — членки на ЕС, да използват наличните бюджетни средства за стимулиране в максимална степен на инвестициите за действия в областта на климата.

3.9.

ЕИСК призовава ЕЦБ да играе важна роля в прякото и косвеното финансиране на действията в областта на климата. В допълнение към въздействието на своята програма за закупуване на активи и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия ЕЦБ — чрез приемане на съответното регулиране и упражняване на регулаторните си правомощия, както и чрез координация с централните банки извън еврозоната в рамките на Европейската система на централните банки, може да насърчи централните банки да я последват и по този начин да повлияят положително на финансирането на действията в областта на климата. Коефициентите на капиталова адекватност също могат да се използват по-проактивно чрез прилагането на благоприятни режими по отношение на заемите и инвестициите, които се считат за „зелени“ съгласно таксономията на ЕС. ЕЦБ „следва да може да предоставя […] ликвидност чрез допълнителни неконвенционални мерки на паричната политика“ (17) и предоставянето на тази ликвидност, независимо от необходимия размер, следва да оказва положително въздействие върху действията в областта на климата.

3.10.

Един от начините за увеличаване на финансирането на действията в областта на климата е посредством емитирани от публичния и частния сектор и основани на силна регулаторна рамка „зелени“ облигации въз основа на таксономията на ЕС за устойчиви инвестиции. За тази цел са необходими спешно схеми за насърчаване. ЕИБ може да играе още по-голяма роля по два начина: като отпуска заеми за проекти, които допринасят за действия в областта на климата посредством преки поети задължения, и като увеличи емитирането на „зелени“ облигации. На свой ред тези облигации биха могли да бъдат купени от Европейската централна банка посредством програмата ѝ за закупуване на активи в доста по-голяма степен отколкото преди.

3.11.

Тъй като в крайна сметка по-голямата част от инвестициите ще бъдат поети от гражданите и частния сектор, ЕИСК подчертава значението на екологичните фискални мерки и на всички аспекти на определянето на цените на въглеродните емисии като ключов инструмент за рентабилността на устойчивите инвестиции. Също така бихме искали да подчертаем, че „комбинацията от определяне на цени на въглеродните емисии и „зелени“ облигации подобрява екологичната ефективност, натрупването на капитал и устойчивостта на обслужването на дълговете (…) и е проява на по-голяма справедливост между поколенията“ (18).

3.12.

Друг потенциален източник на финансиране биха могли да бъдат секюритизациите, подкрепени от портфейл от обезпечения, състоящи се от заемни активи — пул от обезпечения — които биха могли да включват „зелени“ и евентуално „кафяви“ активи. Секюритизацията ще бъде „зелена“, ако постъпленията служат за финансиране на зелени проекти.

3.13.

ЕИСК счита, че едно от основните предизвикателства пред изпълнението на практика на Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт е разработването на портфейл от инвестиционни проекти, който да отговаря на стратегическите цели на ЕС. Наличието на такива инвестиционни проекти все още не отговаря на търсенето. Техническата помощ и консултантската подкрепа на всички равнища на публичната администрация ще спомогнат за набелязването и изготвянето на устойчиви проекти и ще осигурят изграждането на капацитет за организаторите на проекти. Като основа за набелязване и разработване на такива проекти следва да се използва системата за класификация на устойчиви инвестиции (таксономия) (19), която е обща за целия ЕС.

3.14.

Финансирането на справедлив преход към нисковъглеродна икономика трябва да гарантира, че възможността за развитие на новите технологии и новите дружества се подкрепя активно, така че да позволи във възможно най-голяма степен придобиването на собственост върху новите производствени мощности от страна на потребителите и общностите, особено на онези, които сега са изключени от съответните производствени процеси и превръщането им в активни „произвеждащи потребители“ на устойчиви продукти и услуги в секторите на енергетиката и транспорта.

3.15.

Тъй като използването на възобновяеми енергийни ресурси всъщност е „приватизация“ на ценен природен ресурс, в проектите, подпомагани с публични финанси, тези ресурси следва да се признават като собственост на местната общност и да се включи подходящо участие на местните общности в ползите или в собствеността върху проектите.

3.16.

ЕИСК би искал да подчертае спешната необходимост от предоставяне на значителна финансова помощ на институциите, които биха могли активно да улеснят разработването и групирането на малки децентрализирани индивидуални проекти, общности или МСП в по-големи и по-подходящи за финансиране проекти. Тъй като гражданското общество очевидно предлага много такива инициативи, ЕИСК изразява желание да допринесе за изготвянето на институционална рамка и насоки за помощ на равнището на ЕС и активно сътрудничество във връзка с тези инициативи.

4.   Съществуващи финансови механизми, инвестиционни пречки пред публичните и частните финанси и държавна помощ

4.1.

Парижкото споразумение предвижда изискване за съгласуване на финансовите потоци с необходимите намалявания на емисиите и устойчиво на климатичните изменения развитие. Във връзка с това и предвид целите на Европейския зелен пакт ЕИСК призовава всички съществуващи финансови механизми на ЕС да бъдат съобразени с Парижкото споразумение или устойчиви на изменението на климата, както и съобразени с целите на Европейския зелен пакт и на Програмата до 2030 г.

4.2.

Вземайки под внимание съществуващите финансови механизми, ЕИСК вече прие (20) следните препоръки: — увеличаване на дела от Европейския фонд за стратегически инвестиции за борба с изменението на климата на 40 %, — ЕС трябва да покаже амбиция, съответстваща на предизвикателството на борбата с изменението на климата, — за тази цел трябва да бъдат заделени средно 40 % от общия му бюджет (МФР 2021—2027 г.), като съответният дял от Европейския кохезионен фонд се увеличи над настоящите 20 %.

4.3.

Съществуват няколко големи пречки пред подходящите равнища на публично и частно финансиране на действията в областта на климата на равнището на ЕС и на държавите членки, вследствие на което равнището на финансиране както за смекчаване, така и за адаптиране е доста ниско и неадекватно (21). Бихме искали да акцентираме върху три от тях.

4.4.

На първо място, продължават да съществуват големи преки и косвени субсидии за изкопаемите горива, които неотдавна МВФ (22) оцени на 289 милиарда щатски долара за ЕС през 2015 г. Тези субсидии съществуват на национално равнище и на равнището на ЕС и пораждат големи екологични, социални и икономически (алтернативни) разходи, които обезсмислят постигнатия напредък в действията в областта на климата. Тъй като те намаляват и цената на въглерода, ЕИСК счита, че е необходимо спешно да се пристъпи към постепенното им прекратяване и в националните планове на държавите членки в областта на климата трябва да бъде представен ясен график за това.

4.5.

На второ място, финансирането на действия в областта на климата остава ограничено поради факта, че фискалните политики на държавите — членки на ЕС, по принцип са ограничени от Пакта за стабилност и растеж, а правилата за държавна помощ не позволяват на държавата да играе по-важна роял по отношение на политиките, които водят до трансформация. Настоящото използване на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж (23) и временната рамка за правилата за държавната помощ (24) представляват изключения и Комитетът се надява, че те ще бъдат използвани във възможно най-голяма степен за финансиране на действия в областта на климата.

4.6.

На трето място, съществуват пречки пред финансирането на частния сектор, по-конкретно на малките и средните предприятия, и пред инвестициите за научни изследвания и иновации. ЕИСК счита, че едновременно с Европейския зелен пакт следва да бъдат завършени банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари, като се обърне специално внимание на универсалния и лесен достъп на МСП до по-разнообразно и значително финансиране за прехода към неутрални по отношение на климата технологии.

4.7.

Освен това участието в управлението на ключови програми на ЕС често е ограничено и поради това ползите от реалното участие на заинтересованите страни — демократично участие и надзор, както и насочване на публични средства за най-желаните в социално отношение ползи — не могат да бъдат реализирани в пълна степен. Поради това е необходимо по-широко участие на заинтересовани страни от правителствата, както и от организациите на гражданското общество, социалните партньори, академичните среди и предприятията.

4.8.

Пазарните цени на въглеродните емисии в ЕС намаляват рязко в резултат на спирането на икономическата дейност, причинено от кризата с COVID-19, което подчертава необходимостта от укрепване на схемата за по-голяма издръжливост на подобни сътресения. Точно преди кризата цената на СТЕ на ЕС беше 25 EUR на тон, което допринасяше за постепенното преустановяване на използването на въглища. За съжаление, поради настоящия спад в цените рентабилността на централите, работещи на лигнитни въглища, вече се подобри. Освен това намаляването на цените означава и по-малки приходи за държавите членки от продажбата на квоти за емисии чрез търг. По-ниската цена на въглеродните емисии означава по-слаба ефективност на този сигнал за стимулиране на намаляването на емисиите. Това е особено важно за големите замърсяващи промишлени сектори (стоманодобив, химическа промишленост, производство на цимент) и сектора на въздухоплаването. Резервът за стабилност на пазара към СТЕ на ЕС абсорбира превишаващите квоти от пазара от началото на 2019 г., което е основната причина за цената от 25 EUR. Той ще продължи да иззема излишъка и по-късно ще отмени тези разрешителни. Резервът за стабилност на пазара обаче беше разработен като решение за свръхпредлагането, натрупано през годините. Той не е пригоден за действия по отношение на настоящи или бъдещи излишъци. Резервът за стабилност на пазара ще трябва да бъде укрепен (25) във връзка с прилагането на законодателството на ЕС в областта на климата и предстоящото преразглеждане на правилата на ЕС относно пазара на въглеродни емисии.

4.9.

ЕИСК подкрепя предложение на Комисията, с което в новия бюджет на ЕС, който ще се прилага в периода 2021—2027 г., на държавите в Европа с високи капиталови разходи следва да се предложи вариантът за разработване на проекти за енергия от възобновяеми източници с финансовата подкрепа на механизъм за гаранции от бюджета на ЕС. Намаляването на капиталовите разходи би могло да намали усреднените разходи за производство на енергия за наземни вятърни паркове в Гърция (26) с 20 % спрямо сценарий без мерки за намаляване на риска (от 5,7 евроцента/кВтч на 4,6 евроцента/кВтч).

4.10.

ЕИСК счита, че по-разбираемите и прозрачни правила за държавна помощ ще допринесат за внасянето на яснота както за участниците от държавния сектор, така и за участниците от неправителствения сектор по отношение на това кои политики и сектори следва да бъдат финансирани и съответните начини на финансиране. Освен това ЕИСК призовава за по-строга оценка на националните схеми за държавна помощ, когато става въпрос за баланса между финансирането на замърсителите и приноса за прехода към нисковъглеродна икономика.

4.11.

ЕИСК посочва, че за да се използва пълният потенциал на преразгледаните версии на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) и на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика при оформянето на енергийния преход, те трябва (27) да бъдат формулирани ясно с примери за проекти или оператори (напр. общности за възобновяема енергия), които държавите членки биха искали да обхванат, и че организациите на гражданското общество, които са активни в опазването на околната среда, трябва да бъдат признати като такива със статут на „заинтересовани страни“ съгласно член 1, буква з) от Процедурния регламент (28), (29).

5.   Предизвикателства при финансирането на адаптирането към изменението на климата

5.1.

В Парижкото споразумение относно изменението на климата се призовава за действия, свързани както с причините за изменението на климата, така и с последиците от него. Причините за изменението на климата следва да се преодолеят посредством драстично намаляване на емисиите на парникови газове (т.е. смекчаване), а последиците от него посредством придаване на еднаква тежест на инвестициите в устойчивост спрямо изменението на климата (т.е. адаптиране).

5.2.

В неотдавнашно проучване се посочва, че съотношението между ползите и разходите в програмите за адаптиране, като например системи за ранно предупреждение, осигуряване на устойчивост на инфраструктурата, подобряване на селското стопанство в сухите райони или управление на водните ресурси, е в диапазона от 5:1 до 10:1 (30). В същото проучване се изказва предположението, че адаптирането би могло да донесе тройна полза, която се състои в избягване на загубите поради изменението на климата, икономически ползи от инвестиционните програми и социални и екологични ползи.

5.3.

ЕИСК подкрепя един силен мандат за разработване на нова стратегия за адаптиране на ЕС и подчертава спешната необходимост от разработване на основан на експертни знания и надежден процес за вземане на решения на равнището на ЕС и на държавите членки, за да може придаването на „еднаква тежест“ на финансирането на смекчаването и на адаптирането да се превърне в оптимално разпределение на наличните и бъдещите средства между тези два приоритета. Също толкова важно е да се проведе дебат относно разработването на новаторски начини за мобилизиране на финансови ресурси за адаптирането.

5.4.

ЕИСК счита, че действията за адаптиране биха могли да допринесат значително за гарантиране, че преходът и реконструкцията след COVID-19 се осъществяват по по-справедлив начин. Общностите и регионите, които са засегнати от отрицателните въздействия на изменението на климата в по-голяма степен от средното равнище, следва да бъдат подпомагани при реагирането на тези въздействия и идентифицираните рискове. Това важи в особено голяма степен за общностите и регионите, чиито стойности на настоящите и досегашните емисии на парникови газове са под средните.

5.5.

С цел да се гарантира справедлив достъп до финансовите ресурси, мобилизирани за мерки за адаптиране, ЕИСК призовава за предоставяне на техническа и организационна помощ на засегнатите региони и за създаване на специален фонд за справедливо адаптиране по възможност на равнището на ЕС, на държавите членки и на регионите.

5.6.

Докато целите за смекчаване са ясни (т.е. да се запази повишаването на средната температура под 1,5 C в световен мащаб или да се намалят емисиите с определена стойност спрямо базова година), целите за адаптиране са трудни за определяне. Те обаче са необходими, за да се постигне ефикасен процес на адаптиране. ЕИСК подкрепя създаването на индекси за уязвимост, които ще направляват стратегията за адаптиране и ще определят целите за адаптиране. Индексите за уязвимост ще бъдат разработени в три измерения: географска или регионална уязвимост; секторна или икономическа уязвимост; и социална уязвимост.

6.   Нови финансови ресурси за недържавните участници в действията в областта на климата

6.1.

Организациите на гражданското общество, националните, регионалните и местните органи на управление не се нуждаят само от достъп до финансови инструменти — те трябва също така да бъдат активни участници в разработването и изпълнението на проекти, инициативи и дейности, които допринасят за намаляването на емисиите и за климатично устойчиви общности (31).

6.2.

ЕИСК подкрепя програмата „Европейски корпус за солидарност“, която „обединява младите хора с идеята да се изгради едно по-приобщаващо общество, като подкрепя хората в затруднено положение и търси отговор на предизвикателствата пред обществото“ (32). С оглед на извънредното положение, свързано с климата, и ясно изразената мотивираност на младите хора в ЕС, ЕИСК предлага значително увеличаване на наличните средства и стартиране на целева подпрограма „Европейски корпус за солидарност за действия в областта на климата“, която би дала възможност на всички заинтересовани млади хора и приемащи организации да подпомагат общностни инициативи на цялата територия на ЕС във връзка с неотложни действия в областта на климата.

6.3.

ЕИСК призовава за значително увеличаване на наличното финансиране от ЕС и държавите членки, по-специално за сътрудничество между органите на местното самоуправление и организираното гражданско общество с цел разработване на основани в общността и притежавани от нея нисковъглеродни енергийни и транспортни проекти. ЕИСК отбелязва, че финансирането на действията в областта на климата може да се окаже още по-голямо предизвикателство по време на възстановяването от COVID-19, тъй като наличието на публични и частни източници вероятно ще намалее, докато исканията за финансиране ще продължават да се увеличават.

6.4.

Като цяло ЕИСК счита, че ЕС трябва да започне да инвестира в това, което прави социално-икономическата ни система устойчива на кризи, като положи основите на екологосъобразна и кръгова икономика, основана на природосъобразни решения и насочена към благосъстоянието на гражданите. Сега е моментът за въвеждане на системна икономическа промяна и добрата новина е, че разполагаме с подробен план: комбинация от Програмата на ООН до 2030 г. (17 ЦУР) и Европейския зелен пакт на Европейската комисия.

7.   Световен и геополитически аспект

7.1.

Предизвиканата от COVID-19 криза ни припомня незаменимата роля на електроенергията в нашия живот и подчертава жизненоважното значение на инфраструктурата и ноу-хауто в тази област. Кризата дава представа за това как ще се разширява и развива тази роля в бъдеще. По какъв начин преходите към чиста енергия ще помогнат за възстановяване на икономиките? Те могат да определят амбициозна програма за създаване на работни места и цели във връзка с изменението на климата: например модернизирането на енергийните системи може да допринесе за създаването на работни места и за икономически растеж, като същевременно опазва климата. Правителствата пряко или косвено са в основата на над 70 % от световните инвестиции в областта на енергетиката. В настоящия период на криза техните действия са от значение повече от всякога. Параметрите на политиките могат активно да насочат свързаните с енергетиката инвестиции в по-устойчива насока. Следва да се даде приоритет на програмите за стимулиране в енергийните отрасли за подпомогне на съществуващата работна сила, създаване на работни места и намаляване на емисиите.

7.2.

Световните петролни пазари са изправени пред безпрецедентна ситуация; тя би могла да доведе до ускоряване или до забавяне на прехода към възобновяемите енергийни източници. По принцип ниските (отрицателни) цени на петрола намаляват конкурентоспособността на екологосъобразната енергия, но за износителите на петрол намалените цени представляват по-голям икономически стимул за инвестиране във възобновяеми енергийни източници, докато инвеститорите биха могли да възприемат този ход като знак, че петролните маржове ще бъдат ниски и поради това да вложат повече средства в екологосъобразни ресурси.

7.3.

ЕИСК счита, че Европейският зелен пакт следва да защитава конкурентоспособността в международен мащаб на ЕС и особено на МСП, които се сблъскват с все по-голяма конкуренция от страна на нововъзникващите икономики, от рисковете на прехода, свързани с политики, насочени към постигането на желаната цел за въглеродна неутралност, но които може да имат нежелани странични ефекти по отношение на конкурентоспособността в международен мащаб.

7.4.

Очевидно изпълнението на Европейския зелен пакт ще застраши интересите на вносителите на изкопаеми горива в ЕС както на равнището на дружествата, така и на равнището на държавите. ЕИСК счита, че ЕС трябва неотложно да развие устойчивост към възможна ескалация на всякакви усилия, основани на интереси извън ЕС, насочени към забавяне на осъществяването на Европейския зелен пакт, и да разработи по-силни механизми за установяване и реагиране на такива опити.

7.5.

ЕИСК призовава Парижкото споразумение да бъде включено като основна клауза във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС и за активна дипломация на ЕС в областта на климата, насочена към борба с изменението на климата и неговите последствия в световен мащаб и към адаптиране към изменението на климата, в сътрудничество с държавите членки. ЕС следва да разгледа проблемите, свързани с увеличаването на разходите за застраховки поради нарастващите физически рискове във връзка с изменението на климата, изпълнението на член 6 от Парижкото споразумение и постигането на определянето на цена на въглерода в световен мащаб посредством свързани пазари на въглеродни емисии на световно равнище.

7.6.

ЕИСК подкрепя предложенията за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и призовава за мерки за отстраняване на пречките пред енергийно ефективните продукти и продуктите с ниски емисии на парникови газове и за насърчаване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници в търговските споразумения.

---

(1)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM%3A2019%3A640%3AFIN.

(2)  https://www.eesc.europa.eu/bg/news-media/presentations/eus-response-covid-19-outbreak-and-need-unprecedented-solidarity-amongst-member-states.

(3)  https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2020-0054_BG.pdf.

(4)  „Разясняване на Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт и Механизма за справедлив преход“, Брюксел, 14 януари 2020 г.

(5)  https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/sustainable-economy-we-need-own-initiative-opinion.

(6)  https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/leaving-no-one-behind-when-implementing-2030-sustainable-development-agenda-own-initiative-opinion.

(7)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM%3A2019%3A640%3AFIN.

(8)  „Разясняване на Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт и Механизма за справедлив преход“, Брюксел, 14 януари 2020 г.

(9)  https://www.nature.com/articles/s41893-019-0293-3#ref-CR101.

(10)  https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/european-framework-directive-minimum-income-own-initiative-opinion.

(11)  https://www.statkraft.com/media/news/2019/energy-companies-call-for-more-ambitious-EU-2030-climate-target/.

(12)  http://www.energy-transitions.org/sites/default/files/COVID-Recovery-CoverLetter.pdf.

(13)  https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/european-finance-climate-pact-own-initiative-opinion.

(14)  Доклад на ЕАОС относно „Преход към устойчивост в Европа във времена на демографски и технологични промени“.

(15)  https://www.bruegel.org/2019/12/the-european-green-deal-needs-a-reformed-fiscal-framework/.

(16)  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2019-efb-annual-report_en.pdf.

(17)  https://www.eesc.europa.eu/bg/news-media/presentations/eus-response-covid-19-outbreak-and-need-unprecedented-solidarity-amongst-member-states.

(18)  http://documents.worldbank.org/curated/en/808771566321852359/pdf/Financing-Low-Carbon-Transitions-through-Carbon-Pricing-and-Green-Bonds.pdf.

(19)  https://ec.europa.eu/info/publications/sustainable-finance-teg-taxonomy_en.

(20)  https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/european-finance-climate-pact-own-initiative-opinion.

(21)  Становище на ЕИСК относно „Улесняване на достъпа на недържавни участници до финансиране за борба с изменението на климата“, ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 14.

(22)  https://www.imf.org/en/Publications/WP/Issues/2019/05/02/Global-Fossil-Fuel-Subsidies-Remain-Large-An-Update-Based-on-Country-Level-Estimates-46509.

(23)  https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2020/03/23/statement-of-eu-ministers-of-finance-on-the-stability-and-growth-pact-in-light-of-the-covid-19-crisis/.

(24)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_20_496.

(25)  https://carbonmarketwatch.org/publications/avoiding-a-carbon-crash-how-to-phase-out-coal-and-strengthen-the-eu-ets/.

(26)  https://www.agora-energiewende.de/fileadmin2/Projekte/2019/De-risking_SEE/161_Unlocking_SEE_EN_WEB.pdf.

(27)  Вж. също приноса на ClientEarth за обществената консултация относно проверката за пригодност на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика, юли 2019 г., на адрес https://www.documents.clientearth.org/library/download-info/clientearths-response-to-the-targeted-consultation-for-the-evaluation-of-the-guidelines-on-state-aid-for-environmental-protection-and-energy-2014-2020/.

(28)  Регламент (ЕО) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стp. 9).

(29)  Вж. становището на ЕИСК относно „По-конструктивна роля на гражданското общество при прилагането на законодателството в областта на околната среда“ (ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 50) параграф 2.1.13; и становище на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83) параграфи 3.5.8 и 3.5.9.

(30)  Глобална комисия за адаптиране, Институт по световните ресурси, септември 2019 г.

(31)  Становище на ЕИСК относно „Улесняване на достъпа на недържавни участници до финансиране за борба с изменението на климата“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 14) и проучване относно „Набор от инструменти за многостранните партньорства в областта на климата. Политическа рамка за стимулиране на действия „от долу нагоре“ в областта на климата“.

(32)  https://europa.eu/youth/solidarity_bg.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2020 г.“

(COM(2019) 486 final)

(2020/C 311/05)

Докладчик:	Gerardo LARGHI
Съдокладчик:	Elżbieta SZADZIŃSKA

Консултация	Европейска комисия, 19.12.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	2.3.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	206/0/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че стандартизацията е от съществено значение за стратегията за единния пазар и че трябва непрекъснато да бъде актуализирана.

1.2.

ЕИСК счита, че е налице неотложна необходимост от модернизиране на европейската система за стандартизация, за да се отговори на световните предизвикателства с иновативен процес на сътрудничество,за своевременното разработване на стандарти в бързо променяща се технологична среда.

1.3.

Комитетът счита, че новият модулен подход, който се основава на многосекторни изисквания (опазване на околната среда, Зеления пакт, кръговата икономика), изисква междусекторен подход.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че в годишната работна програма за 2020 г. се представят нови цели и се разработват и включват определените по-рано приоритети.

1.5.

ЕИСК счита, че процесът на стандартизация трябва да започне още от етапа на научните изследвания и развойната дейност, с подкрепата на индустрията, на представителите на МСП и на социалната икономика, на потребителите, на социалните партньори, на природозащитниците и на заинтересованите страни от гражданското общество.

1.6.

Според ЕИСК е важно да се създаде многогодишна финансова рамка, за да се предприемат предвидените конкретни действия, като се подкрепи финансово и организационно приобщаващото участие на по-слабите и подсигурени с по-малко ресурси организации и представители.

1.7.

Комитетът изразява съгласие относно значението на ИИ за единния пазар и счита, че настоящото законодателство в областта на сигурността трябва да бъде актуализирано. По-специално стандартизацията в областта на технологичната сигурност трябва да включи изготвените през 2019 г. „етични насоки за надежден ИИ“ в полза на антропоцентричен ИИ.

1.8.

Комитетът призовава минималните екологични критерии да станат задължителни при обществените поръчки и използването на вторични суровини да бъде включено в критериите, на които трябва да се дава предимство.

1.9.

ЕИСК приветства възможността за ново искане за стандартизация относно интернет на предметите и правила относно киберсигурността в защита на сигурността, неприкосновеността на личния живот и свързаността.

1.10.

Комитетът изразява надежда, че „европейският формат за обмен на електронни здравни досиета“ ще гарантира сигурността на мрежите и на информационната система чрез разработването на най-съвременни стандарти.

1.11.

ЕИСК отбелязва, че възможното лошо функциониране на системите на автоматично управляваните превозни средства, сигурността на данните, кибератаките, комуникацията и етичните въпроси изискват разработване на конкретни стандарти.

1.12.

Комитетът приветства искането на Комисията за разработване или преработване на хармонизираните стандарти в ключови сектори, като например опазването на околната среда, социалното приобщаване и единния пазар на стоки; подкрепя предложението за разработване на стандарти за рециклиране и повторна употреба на пластмасови риболовни съоръжения, за безопасността на пиротехническите изделия, за граничните стойности на миграция за химичните веществата, за които има ограничения и се използват в производството на стоки за широко потребление, за енергийните показатели на електродвигателите, домакинските електроуреди, торовете, строителството; от особено значение е решението да се инвестират ресурси за хармонизиране на производствените технологии в областта на производството на стомана.

1.13.

Комитетът настоява да се възприеме приобщаващ подход към въпроса за стандартизацията, който да включва цели, свързани с пригодността за заетост, социалните права, опазване на биологичното разнообразие и околната среда. ЕИСК счита, че това улеснява прехода от съответствие към съвместимост и представлява положителен фактор за конкурентоспособността на европейската система.

1.14.

ЕИСК счита, че старата практика на планирано остаряване на продуктите трябва да бъде премахната чрез законодателството и стандартизацията.

1.15.

Комитетът подкрепя разработването на стандарти, които да дадат възможност на хората с увреждания и на цифрово неграмотните за по-добър достъп до продукти и услуги на единния пазар.

1.16.

Комитетът изразява подкрепата си за политическия диалог с международните организации за стандартизация и за двустранните преговори с държавите извън Европа.

1.17.

ЕИСК приветства приетите от Комисията мерки в подкрепа на участието на заинтересованите страни в дейностите по стандартизация.

1.18.

Комитетът отправя искане към всички заинтересовани участници да създадат ad hoc форум за приобщаващия характер на европейската система за стандартизация, с цел да се организира годишно публично изслушване, за да се направи оценка на постигнатия напредък в тази област.

1.19.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно изготвянето на план за действие за стандартизацията в сектора на отбраната и в космическия сектор, в полза на разработването на стандарти в сектора на кръговата икономика, както и на развитието на стандарти в сектора на социалната икономика.

1.20.

Комитетът призовава европейската стандартизация да бъде разработена, като се използва език, лесно разбираем за крайните ползватели, като МСП и потребителите.

2.   Предложения на Европейската комисия

2.1.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията представи съобщение, в което очертава годишна работна програма на Европейския съюз в областта на европейската стандартизация през 2020 г. В тази програма са очертани действията, които Комисията възнамерява да предприеме през 2020 г. за подобряване на управлението, приобщаващия характер и международното въздействие на европейската система за стандартизация.

2.2.

Съгласно тази програма стратегическите приоритети на европейската стандартизация в подкрепа на законодателството и политиките на Съюза, включват следните действия: — действия, свързани с рециклиране и повторна употреба на пластмасови риболовни съоръжения (1), — действия във връзка с изискванията за екопроектиране в подкрепа на правните актове за изпълнение (2), свързани с конкретни категории продукти, — действия във връзка с пиротехническите изделия и най-новите тенденции в развитието на технологията в сектора (3), — действия във връзка с проектиране, производство, монтиране, използване и проверка на експлоатационните показатели на радионуклидните калибратори (4), — действия във връзка със съоръженията и системите за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, за да бъдат отчитани технологичните новости (5), — действия, свързани с торовете (6), — действия, свързани с определянето на гранични стойности на миграция за веществата, за които има ограничения (полициклични ароматни въглеводороди), в материалите от гума и пластмаса, използвани в изделия за широко потребление (7), — действия във връзка с техническия език за строителните продукти (8), — действия, свързани с акредитацията и оценяването на съответствието (9), — действия, свързани със съответствието с изискванията за достъпност на продукти и услуги (10), — действия, свързани с изкуствения интелект (11), интернет на предметите и киберсигурността (12), — действия, свързани с обмена на електронни здравни досиета в Европа, — действия, свързани с оперативната съвместимост на съвместните системи с включване на всички класове превозни средства, — действия, свързани с цифровизацията, автоматизацията и киберсигурността, които са от първостепенно значение за железопътния сектор (13), — действия, свързани с Програмата за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) (14).

2.2.1.

Освен това Комисията: — ще продължи сътрудничеството с международните организации за стандартизация, — ще сътрудничи в областта на стандартизация като приоритетна тема за обсъждане в търговските споразумения (с Китай, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Меркосур и др.), с цел увеличаване на търговския обмен и укрепване на конкурентоспособността, заетостта и растежа в Европа, — ще продължи да подкрепя процеса на управление чрез всички подходящи и налични средства, и по-специално чрез Комитета по стандартите, многостранната платформа на заинтересованите страни по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ и структурните диалози с европейските организации за стандартизация, — ще продължи да подкрепя участието на заинтересованите страни, представляващи МСП, потребителите, екологичните интереси и синдикалните организации, в процеса на стандартизация (известни като организациите (15) по приложение III (16)), — ще оценява въздействието на програмата „Единен пазар“ (17) чрез междинна и окончателна оценка, както и чрез непрекъснат мониторинг на набор от основни показатели за изпълнението на високо равнище, — ще започне проучване през 2019 г. относно функциите и въздействието на европейските стандарти и стандартизацията в ЕС; резултатите от проучването ще бъдат на разположение през 2021 г.

3.   Общи бележки

3.1.

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че стандартизацията е от съществено значение за стратегията за единния пазар.

3.2.

ЕИСК счита, че техническите стандарти за сигурност и правните норми в тази област трябва да се актуализират непрекъснато, по-специално с оглед на рисковете, до които биха могли да доведат най-съвременните технологии.

3.3.

Комитетът счита, че наред с изискването за съответствие, което включва концепцията за спазване на стандартите и за ефективност (ефикасност, трайност и т.н.), трябва да се утвърди модулен подход, въз основа на междусекторни изисквания (като например опазване на околната среда, Зеления пакт, кръговата икономика). Вследствие на това Комисията с основание актуализира своя подход, както се посочва в Зеления пакт и цялостната ѝ работна програма за 2020 г.

3.4.

ЕИСК изразява съгласие — за пореден път (18) — с неотложната нужда от ефективна и ефикасна модернизация на европейската система за стандартизация и счита за изключително важно да има една нова обща визия и конкретни действия, за да се отговаря, винаги на доброволен принцип, на световните предизвикателства в областта на стандартизацията с иновативен процес на сътрудничество, основан на консенсус, за своевременното разработване на стандарти в бързо развиващата се технологична среда.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че в годишната работна програма за 2020 г. са представени нови цели в допълнение към разработването и включването на определените по-горе приоритети, за да може европейската система за стандартизация да бъде приведена в съответствие с непрекъснато променящия се международен контекст и с предизвикателствата на световния пазар.

3.6.

ЕИСК счита, че процесът на стандартизация трябва да започне още от етапа на научните изследвания и развойната дейност чрез съвместни и предварителни мерки и чрез укрепването на механизмите за прехвърляне на европейските стандарти на международно равнище, но само с подкрепата на индустрията, представителите на МСП и социалната икономика, потребителите, социалните партньори, природозащитниците и заинтересованите страни от гражданското общество.

3.7.

ЕИСК призовава всички партньори да работят активно за бърза и ефективна координация между различните съответни европейски системи за планиране, изготвяне и мониторинг.

3.8.

Важно е да се създаде многогодишна финансова рамка, подходяща за да се предприемат предвидените конкретни действия (19), като се подкрепи финансово и организационно приобщаващото участие на по-слабите и подсигурени с по-малко ресурси организации и представители чрез действия за разработване на техническо-нормативни стандарти, „осведомяване, обучение и разбиране“, както и „европейско“ приобщаване и в „международното измерение“.

3.9.

Комитетът подкрепя разработването на стандарти в сектора на кръговата икономика, с цел да се даде решителен принос за устойчиво производство, и следователно за опазване на природните ресурси (20) и запазване на биологичното разнообразие.

3.10.

Освен това Комитетът призовава за разработване на стандарти в сектора на социалната икономика, с цел разпространение на най-добрите практики и укрепване на социалния и икономическия потенциал на този толкова важен сектор на нашата икономика.

3.11.

Комитетът призовава минималните екологични критерии да станат задължителни при обществените поръчки и използването на вторични суровини да бъде включено в критериите, на които трябва да се дава предимство.

3.12.

ЕИСК изразява съгласие относно значението на ИИ за единния пазар и счита, че настоящите стандарти и разпоредби в областта на сигурността трябва да бъдат актуализирани, за да се реагира на новите рискове, свързани с ИИ, като се включат „етичните насоки за надежден ИИ“ през 2019 г. в полза на антропоцентричен ИИ.

3.13.

ЕИСК приветства възможността за ново искане за стандартизация относно интернет на предметите и относно киберсигурността, за да се защитава сигурността, неприкосновеността на личния живот и свързаността.

3.14.

Комитетът изразява надежда, че „европейският формат за обмен на електронни здравни досиета“ ще гарантира сигурността на мрежите и на информационната система чрез разработването на най-съвременни стандарти.

3.15.

Също така автоматично управляваните автомобили спадат към високорисковите продукти и изискват разработването на специфични стандарти.

3.16.

Комитетът приветства искането на Комисията, в съответствие с направения избор в полза на нов зелен пакт, за разработване или преразглеждане на хармонизирани стандарти в ключови сектори като единния пазар, производствените технологии в стоманодобивния сектор, секторите на отбраната и космическите технологии, опазването на околната среда и социалното приобщаване. Комитетът подкрепя предложението за разработване на стандарти за рециклиране и повторна употреба на пластмасови риболовни съоръжения, за безопасността на пиротехническите изделия, за граничните стойности на миграция за химичните веществата, за които има ограничения, използвани в производството на стоки за широко потребление, за енергийните показатели на електродвигателите и домакинските електроуреди, за торовете и за строителството.

3.17.

ЕИСК подчертава, че планираното остаряване на продуктите ощетява потребителите с около 100 милиарда годишно: тази практика трябва да бъде забранена от закона и премахната чрез стандартизацията.

3.18.

Комитетът подкрепя разработването на стандарти, които да дадат възможност на хората с увреждания за по-добър достъп до продукти и услуги на единния пазар. ЕИСК подчертава, че специфичната стандартизация в областта на уврежданията би трябвало да се отнася и за стандартите, свързани със заетостта и социалното приобщаване.

3.19.

Комитетът изразява подкрепата си за политическия диалог с международните организации за стандартизация и за двустранните преговори с държавите извън Европа.

3.20.

Комитетът подновява призива си за задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните участници в процеса на стандартизация с цел включването на възможно най-широк кръг участници в европейската система за стандартизация. ЕИСК предлага по-специално да се насърчават мерките за разпространение, координиране и познаване на стандартите, включително чрез създаването на ad hoc форум относно приобщаващия характер на европейската система за стандартизация, в рамките на който ежегодно да се оценява напредъкът в тази област.

3.21.

Комитетът привлича вниманието на Комисията към въздействието, което изборът в областта на стандартизацията може да окаже върху социалния живот, по теми като мобилността, както стана ясно по време на дискусията между Комисията и заинтересованите страни. Ето защо ЕИСК призовава да не се прекъсва диалогът по този деликатен въпрос, а съвместната работа с всички европейски организации и заинтересованите страни да бъде продължена.

3.22.

Комитетът призовава да се вземе предвид въздействието, което достъпността на стандартите може да окаже върху хората, които са по-малко склонни да посрещнат новостите, като например част от възрастните хора и цифрово неграмотните, както и икономическите последици от това явление за МСП.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Що се отнася до екопроектирането (21), е важно да се разработят подходящи референтни практики, които да определят технически изисквания и да предоставят в кратки срокове доброволна референтна рамка относно нови теми, които все още не са установени в техническата стандартизация.

4.2.

В рамките на работния план за периода 2016—2019 г. (22) относно екопроектирането и енергийното етикетиране (23) Комисията изготви редица регламенти (24). За всички тези продукти са в ход над 40 процеса, свързани с мандатите за стандартизация.

4.3.

Комисията отправи препоръка (25), която предоставя насоки за подпомагане на индустрията в намирането на доброволни споразумения или в подкрепа на регулирането и която предвижда клаузи за преразглеждане. По време на преразглеждането е важно да се гарантират аспектите, свързани с кръговата икономика, ефективността на ресурсите, възможностите за поправка, за рециклиране и устойчивост.

4.4.

Приобщаване. ЕИСК отново набляга върху „значението на улеснения достъп до процесите по стандартизация за МСП и обществените участници (…)“ и на „задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните действащи лица в областта на стандартизацията, с цел засилване на приобщаващото измерение на ЕСС.“ (26). Комитетът оценява положително организираната на 5 ноември 2019 г. в ЕИСК проява, посветена на приобщаващия характер на европейската система за стандартизация, като пример за сътрудничество и конструктивен дебат между институции и заинтересовани страни.

4.5.

Подкрепа за европейските стандарти на световно равнище. Необходимо е повече решимост, капацитет за представляване, компетентност и последователност, особено в ISO/IEC/ITU — най-вече за малките предприятия, потребителите и околната среда — и в многостранните форуми и споразумения за свободна търговия.

4.5.1.

В съответствие с насоката на Комитета в областта на кръговата икономика ЕИСК счита, че изборът в полза на хармонизиране на политиките в областта на мобилността също е важна стъпка към устойчива мобилност за Европа (27).

4.6.

ЕИСК счита, че въпросът за бързината, с която се отговаря на нуждите на европейската производствена система във връзка със стандартизацията е от решаващо значение. В този смисъл е важно да се продължи с наваксването на структурното изоставане, натрупано по отношение на нови методи на работа.

4.7.

Комитетът изразява съгласие по отношение на определените от Комисията стратегически области, а именно изкуствения интелект, интернет на предметите, блоковите вериги, киберсигурността, по-специално що се отнася до критичните инфраструктури, като например комуникационните и транспортните мрежи, достъпността, помощта при изграждането на сигурни системи за обмен на цифрови данни в здравния сектор на европейско равнище (електронното здравеопазване).

4.8.

ЕИСК отново потвърждава своята многократно изразявана подкрепа за неотложната необходимост от постоянни преговори с другите международни конкуренти. Сключването на търговското споразумение с Япония и предвиденото продължаване на дебата със САЩ и Китай, споразумението за свободна търговия с Австралия, Нова Зеландия, Индонезия и държави от Меркосур трябва да бъдат основни стълбове на действията на Комисията за 2020 г. и следващите години.

---

(1)  Вж. действия и мерки, свързани с риболовни съоръжения, в европейската стратегия за пластмасата в кръговата икономика (COM/2018/028 final) и действие 13 в приложението към разглежданото съобщение.

(2)  Вж. подробности за действия 1 — 3 в приложението към разглежданото съобщение.

(3)  Вж. действие 7 в приложението към разглежданото съобщение.

(4)  Вж. действие 8 в приложението към разглежданото съобщение.

(5)  Вж. действие 6 в приложението към разглежданото съобщение.

(6)  Вж. действие 5 в приложението към разглежданото съобщение.

(7)  Вж. действие 4 в приложението към разглежданото съобщение.

(8)  Вж. действие 9 в приложението към разглежданото съобщение.

(9)  Вж. действие 11 в приложението към разглежданото съобщение.

(10)  Вж. действие 12 в приложението към разглежданото съобщение.

(11)  COM(2018) 237 final.

(12)  COM(2017) 477 final.

(13)  Вж. действие 10 в приложението към разглежданото съобщение.

(14)  Регламент (ЕС) № 2018/1092.

(15)  Стандарти за малките предприятия (Small Business Standards), Европейска асоциация за координиране на представляването на интересите на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), (Европейска конфедерация на профсъюзите и Европейска организация на гражданите за екологични стандарти) (ECOS).

(16)  Приложение III към Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно европейската стандартизация.

(17)  COM(2018) 441 final.

(18)  ОВ C 376, 22.12.2011 г, стр. 69.

(19)  Вж. приложението към Съвместна инициатива за стандартизация в рамките на стратегията за единния пазар, достъпно на следния интернет адрес https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2016/BG/3-2016-3211-BG-F1-1-ANNEX-1.PDF.

(20)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98; ОВ C 367, 10.10.2018 г.,стр. 97; ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 61 и ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 207.

(21)  Точки 1, 2 и 3 в приложението към COM 486, предвидени в Директива 2005/32/ЕО, преработена в Директива 2009/125/ЕО.

(22)  COM(2016) 773 final.

(23)  Прилагане на Директива 2009/125/ЕО.

(24)  Делегирани регламенти (EС) 2019/2013, (EС) 2019/2014, (EС) 2019/2015, (EС) 2019/2016, (EС) 2019/2017, (EС) 2019/2018, (EС) 2019/2019, (EС) 2019/2020, (EС) 2019/2021, (EС) 2019/2022, (EС) 2019/2023 и (EС) 2019/2024 на Комисията (ОВ L 315,5.12.2019 г).

(25)  C(2016) 7770.

(26)  ОВ C 303, 19.8.2016 г,, стр. 81.

(27)  ОВ C 62, 15.2.2019 г,, стр. 254.

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (кодифициран текст)“

(COM(2020) 48 final — 2020/0029 (COD)

(2020/C 311/06)

Консултация	Европейски парламент 9.3.2020 г. Съвет 27.2.2020 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/0/4

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и предвид факта, че вече се е произнасял по съдържанието на въпросното предложение в своите становища CES 1166/1987 (1), CESE 1157/2006 (2) и CESE 6789/2015 (3), на 552-рата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 юни 2020 г. (заседание от 10 юни), Комитетът реши с 210 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст и да се позове на позицията, изразена в горепосочените документи.

---

(1)  ОВ C 35, 8.2.1988 г., стp. 5.

(2)  ОВ C 318, 23.12.2006 г. стp. 83.

(3)  ОВ C 264, 20.7.2016 г. стр. 77.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 2016/1628 по отношение на неговите преходни разпоредби, с цел да се преодолее въздействието от кризата с COVID-19“

(COM(2020) 233 final — 2020/0113 (COD)

(2020/C 311/07)

Докладчик:

Gerardo LARGHI

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 8.6.2020 г. Европейски парламент 17.6.2020 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Решение на Бюрото	9.6.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	11.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	226/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за регламент като подходящ и пропорционален отговор на последиците от кризата с COVID-19.

1.2.

Предложението отговаря на двойната цел — осигуряване на правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира високо равнище на обществена безопасност и опазване на околната среда.

2.   Съдържание на предложението на Комисията

2.1.

С Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета (1) се определят нови гранични стойности на емисиите („етап V“), които са предназначени за намаляване на емисиите на замърсители на въздуха от двигателите на извънпътната подвижна техника и се определя известен срок за извършването на този преход.

2.2.

Пандемията от COVID-19 предизвика сериозни сътресения във веригата на доставки, което оказа влияние върху способността на производителите на извънпътна подвижна техника да спазят някои от крайните срокове, наложени от регламента.

2.3.

Предложението има за цел да отложи с 12 месеца датите на производство и пускане на пазара на извънпътна подвижна техника и на трактори, оборудвани с преходни двигатели, като по този начин се помогне на производителите да се справят със смущение, което не е могло да бъде предвидено.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК отново потвърждава убеждението си, че намаляването на вредните емисии на въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди и прахови частици от двигателите, предназначени за селскостопански и горски трактори, е изключително важна крачка към постигането на целите на ЕС за качеството на въздуха.

3.2.

В становището си (2) относно Регламент (ЕС) 2016/1628 ЕИСК препоръча новият регламент да бъде приет бързо, предвид сериозните опасения за общественото здраве, свързани с наночастиците в резултат на горивните процеси и високото равнище на защита, което може да бъде постигнато чрез прилагане на предложения етап V за двигатели на извънпътна подвижна техника.

3.3.

ЕИСК обаче е наясно, че кризата на COVID-19 създаде изключителни обстоятелства, които оказват въздействие върху редица области. По-специално, кризата предизвика пълни прекъсвания в снабдяването с части и компоненти и производителите се оказаха със запаси от двигатели и незавършени продукти.

3.4.

В резултат на това много производители на двигатели и машини няма да бъдат в състояние да спазят сроковете, определени в регламента, без да понесат сериозни икономически щети.

3.5.

Освен това ЕИСК е напълно осъзнава, че кризата не беше и не би могла да бъде предвидена.

3.6.

По тази причина ЕИСК подкрепя едногодишното удължаване на срока, предвидено в предложението, което според ЕИСК е разумна и пропорционална мярка за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и на високо равнище на обществена безопасност и опазване на околната среда.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, за изменение на регламенти (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) № 167/2013 и за изменение и отмяна на Директива 97/68/ЕО (OВ L 252, 16.9.2016 г., стр. 53)– становище ЕИСК (ОВ C 251, 31.7.2015 г., стp. 31).

(2)  ОВ C 251, 31.7.2015 г, стр. 31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонда за справедлив преход“

(COM(2020) 22 final — 2020/0006 (COD)

и относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите“

(COM(2020) 23 final — 2018/0196 (COD)

(2020/C 311/08)

Докладчик:	Ester VITALE
Съдокладчик:	Petr ZAHRADNÍK

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 23.1.2020 г. Европейски парламент, 29.1.2020 г.
Правно основание	член 175, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	13.5.2020
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/1/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е дълбоко убеден, че Фондът за справедлив преход (ФСП) представлява първият конкретен инструмент, който може да допринесе за много амбициозната цел за въглеродна неутралност до 2050 г., и че е съвместим с Европейския зелен пакт.

1.2.

ЕИСК изразява загриженост от факта, че инвестициите, предвидени за справедлив преход, не отговарят на амбициозния Зелен пакт на Европейската комисия, и счита, че би трябвало да бъдат намерени допълнителни ресурси чрез увеличаване на многогодишната финансова рамка — като се въведат нови собствени ресурси или се увеличи приносът на държавите членки. ЕС трябва да покаже амбиция, съответстваща на предизвикателството на борбата с изменението на климата; средно 40 % от общия му бюджет (МФР 2021—2027 г.) трябва да бъдат заделени за тази цел;

1.3.

ЕИСК препоръчва финансовата рамка на Фонда за справедлив преход да се определи по-точно, тъй като съгласно предложението са гарантирани само 30 милиарда евро, а останалата част се основава на доброволно решение на държавите членки. ЕИСК не е убеден, че финансовата рамка се основава на консервативен подход и предварителни условия.

1.4.

ЕИСК е наясно, че успехът на Фонда за справедлив преход (и на целия План за инвестиции за устойчива Европа) зависи от нов вид партньорство между частния и публичния сектор по отношение на финансирането, както и на споделени отговорности. Необходим е нов договор между публичния и частния сектор, включващ всички участници в икономическата и социалната сфера и в областта на околната среда, който да определя финансирането и споделените отговорности. Тъй като финансовите нужди на Европейския зелен пакт са огромни, а общите бюджетни източници на ЕС са доста ограничени, ролята на частния сектор ще бъде значителна. НПО би трябвало да допринасят за направляване на използването на Фонда за справедлив преход по начин, който да включва изцяло всички групи в обществото и да върви ръка за ръка с подобряването на достъпността за хората с увреждания и възрастните хора.

1.5.

ЕИСК подкрепя широкообхватния подход, при който се отчита икономическото, социалното, промишленото и технологичното измерение на прехода към неутрална икономика с участието на местни действащи лица, социални партньори и НПО. Социалните партньори трябва да участват в разработването и прилагането на политики и стратегии за справедлив преход. Синдикалните организации би трябвало да присъстват на всички етапи от процеса на справедлив преход, за да защитават интересите на работниците на различни равнища.

1.6.

ЕИСК изразява надежда, че диалогът между Европейската комисия и държавите членки, свързан с Европейския семестър, се извършва с активното и съществено участие на социалните партньори и НПО.

1.7.

ЕИСК приветства факта, че териториалните планове и всички специфични програми ще бъдат следени от комитети за наблюдение, за които важат същите правила като тези, предвидени в Общия регламент за европейските структурни и инвестиционни фондове.

1.8.

ЕИСК препоръчва социалните партньори и НПО да участват съществено и в пълноценно в териториалните планове и във всички специфични програми на Фонда за справедлив преход.

1.9.

ЕИСК горещо приветства гъвкавостта в правилата за държавните помощи и очакваните подразбиращи се последици, които би трябвало да отразяват и важността на Зеления пакт, особено в държавите членки и регионите с голямо потребление на въглища и високи въглеродни емисии. Държавната помощ, по-специално тази, която е обвързана с условия за екологосъобразност, би трябвало да подпомага прехода към по-екологосъобразна и по-приобщаваща икономика, с непрекъснато и по-амбициозно използване на държавни помощи за насърчаване на заетостта сред тези, които често са изключени от отворения пазар на труда, като например хората с увреждания.

1.10.

Тъй като устойчивото развитие и действията в областта на климата оказват положително въздействие върху публичните разходи и премахват редица отрицателни външни ефекти (здравеопазване, премахване на замърсяването, възстановяване и др.), публичните инвестиции за опазване на околната среда и борба с изменението на климата би трябвало да бъдат изключени от ограниченията, наложени от Пакта за стабилност. Днес, повече от всякога това е още по-важно, с оглед на настоящата безпрецедентна криза. COVID-19 може да окаже значително въздействие върху гражданите на ЕС, тяхното здраве и икономиката като цяло.

1.11.

В настоящия момент първият приоритет е пандемията от COVID-19; тя подрива нашия социален и икономически живот и оказва влияние върху настоящата и бъдещата фискална политика на ЕС. Успоредно с това тя създава безпрецедентна несигурност, която би могла да доведе до сериозна промяна в ориентацията и разпределението на бюджета на ЕС. Последните документи на Комисията предлагат и препоръчват разпределянето на останалата част от бюджетните ресурси на ЕС за периода 2014—2020 г. предимно за смекчаване на последиците от пандемията. ЕИСК ще спазва всички необходими разумни промени в следващите преговори по МФР, които биха могли да спомогнат за разрешаване на критичната ситуация.

1.12.

ЕИСК подкрепя предложението на ЕК „Next Generation EU“ за укрепване на механизма за преход в отговор на кризата и нейното ново предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

1.13.

ЕИСК приветства възможността държавите членки да създадат специална програма за Фонда за справедлив преход. ЕИСК зачита и подкрепя важната роля на регионите в процеса на планиране, управление и изпълнение на Фонда за справедлив преход в съответствие с принципа на субсидиарност. В допълнение, ЕИСК препоръчва да се вземат предвид различните равнища на готовност в държавите членки и регионите за прехода към въглеродна неутралност, както и различния потенциал за производство на чиста енергия в рамките на ЕС. Трябва да се отчитат и различните нагласи на гражданите в държавите членки и регионите по отношение на активно допринасяне за опазването на климата.

1.14.

ЕИСК би оценил високо публикуването на списък с устойчиви проекти с цел споделяне на най-добри практики. Подкрепата, предоставяна от определени управляващи органи, също би трябвало да бъде оповестявана публично, така че да допринася за благоприятни за инвестициите условия. По този начин ще се увеличи прозрачността и ще се избегне рискът от неравномерно предоставяне на информация.

1.15.

ЕИСК посочва необходимостта от осигуряване на взаимно допълване между мерките, финансирани от Фонда за справедлив преход, и тези, съфинансирани от InvestEU по стълб 2 и от механизма за отпускане на заеми в публичния сектор по стълб 3 на механизма за справедлив преход.

1.16.

ЕИСК предупреждава, че трябва да се намери точният баланс между мерките за икономическо преструктуриране и мерките, гарантиращи защитата и преквалификацията на работниците, засегнати от процесите на преход.

1.17.

Системата за образование и обучение е ключът за подпомагането на процесите на преход. ЕИСК препоръчва да се увеличат ресурсите за политиката на сближаване, за да се укрепи и даде нов тласък на системата за средно и висше образование чрез предоставяне на целенасочени научни и технологични насоки, съобразени с актуалните нужди.

1.18.

ЕИСК изразява желание значителна част от средствата на Фонда за справедлив преход да бъдат заделени за инвестиции, с които да се подпомогне прехода на работниците от едно работно място към друго. Би трябвало, обаче, да се гарантира баланс между инвестирането в преквалификация на работниците, които се преместват към нови форми на „по-зелена“ заетост, и подготовката на работниците в засегнатите общности, които отскоро навлизат на пазара на труда, така че те да придобият уменията, които се изискват за нововъзникващите форми на заетост. Би трябвало да се обърне специално внимание на подкрепата за заетостта на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, като например младите хора и лицата с увреждания.

2.   Контекст

2.1.

Комисията представи своята стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Както се посочва в съобщението за Европейския зелен пакт, Комисията предлага механизъм за справедлив преход, за да допълни вече внесените бюджетни и законодателни предложения за периода 2021—2027 г. Между 2021 г. и 2027 г. за целия механизъм за справедлив преход ще бъде отпуснат пакет от 100 милиарда евро за подкрепа и улесняване на: преобразуването на дейности, които създават вредни емисии, намаляването на потреблението на въглища, насърчаването на енергийната ефективност и прехода към по-малко замърсяващи технологии във всички производствени сектори. Фондът ще разполага с първоначален бюджет от 7,5 милиарда евро, който ще нарасне до около 100 милиарда евро благодарение на националното съфинансиране, на финансовото подразделение InvestEU и Европейската инвестиционна банка.

2.2.

Механизмът за справедлив преход се състои от три стълба: — фонд за справедлив преход, работещ в рамките на политиката на сближаване. Фондът е създаден чрез специален регламент, в който е определена неговата специфична цел, географското му покритие, методът, който трябва да се прилага за разпределението на финансовите средства, и съдържанието на териториалните планове за справедлив преход, необходими за подкрепа на програмите. Фондът главно ще предоставя на регионите субсидии за подпомагане на работниците, например като им помогне да придобият способности и умения, които могат да бъдат използвани на пазара на труда в бъдеще, а така също и на МСП, стартиращите предприятия и инкубаторите, работещи с цел създаване на нови икономически възможности във въпросните региони. Той ще подкрепи и инвестициите в прехода към чиста енергия, включително в сферата на енергийната ефективност, — специална схема в рамките на InvestEU ще обхваща проекти за енергийна и транспортна инфраструктура, включително газовата инфраструктура и централното отопление, както и проекти за декарбонизация, — инструмент за отпускане на заеми за публичния сектор, въведен от ЕИБ с цел предоставяне на финансови ресурси на местните власти за съответните региони. Финансирането от бюджета на ЕС може да бъде допълнено от лихвена субсидия или инвестиционна субсидия, съчетана със заеми, отпуснати от ЕИБ.

2.3.

Ще бъдат активирани допълнителни публични и частни ресурси и са предвидени секторни правила за държавната помощ, с цел да създадат възможности за улесняване на използването на национални средства за проекти, които са в съответствие с целите за справедлив преход.

2.4.

Консултативната и техническата помощ за регионите също ще бъдат неразделна част от Механизма за справедлив преход.

2.5.

Фондът за справедлив преход ще подлежи на режим на споделено управление и ще бъде на разположение на всички държави членки. При разпределянето на средства ще се отчитат предизвикателствата, свързани с прехода, пред които са изправени регионите с най-високи въглеродни емисии, както и социалните предизвикателства, произтичащи от потенциалните загуби на работни места.

2.6.

Държавите членки ще добавят субсидията, отпусната им от Фонда за справедлив преход към средствата от ЕФРР и ЕСФ +. Тези трансфери ще се равняват поне на един път и половина и най-много на три пъти сумата, получена от Фонда за справедлив преход. Нито една държава членка, обаче, не би трябвало да използва повече от 20 % от първоначалната си субсидия, получена по линия на ЕФРР и ЕСФ, и всяка държава членка ще трябва да обоснове тези допълнителни ресурси. Държавите членки ще участват и със собствени ресурси.

2.7.

Процесът на планиране, включително определянето на териториите, ще бъде договорен между Комисията и всяка държава членка и ще се ръководи от процеса на европейския семестър. Държавите членки се приканват да представят своите териториални планове, като определят процеса на преход до 2030 г. В този контекст те ще определят, за всяка територия, икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, както и нуждите от професионална преквалификация и възстановяване на околната среда. Фондът ще съсредоточи подкрепата си върху територии, съответстващи на региони от ниво 3 по NUTS.

2.8.

Одобряването на териториалните планове ще позволи /да се отпуснат средства от Фонда за справедлив преход и да се приложат механизмите за използването на InvestEU и ЕИБ. Така подкрепяните програми ще подлежат на междинен преглед при същия ред и условия, както предвидените за всички програми на политиката на сближаване.

2.9.

Фондът за справедлив преход ще включи средствата на политиката на сближаване. Това означава, че е необходимо да се измени предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд +, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите, за да се добави Фондът за справедлив преход като нов фонд за политиката на сближаване.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя стратегията на ЕС за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове и целта ѝ да превърне Европейския съюз в неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. ЕИСК е съгласен, че екологичната цел представлява един от основните приоритети на бъдещата политика на сближаване, с отпуснати най-малко 30 % от Европейския фонд за регионално развитие и 37 % от Кохезионния фонд. При това, ЕИСК изразява загриженост, че планираните инвестиции за справедлив преход не съответстват на амбициозния Зелен пакт на Европейската комисия. Предложеното за срок от десет години финансиране се равнява на сумата, която е необходимо да се дава всяка година, за да се постигне неутралност по отношение на климата по справедлив начин до 2050 г. ЕИСК счита, че е необходимо прогнозите за разходите в МФР да бъдат увеличени. За да се постигнат наистина амбициозните цели, определени в Зеления пакт, бюджетът на ЕС трябва да бъде увеличен или чрез въвеждането на нови собствени ресурси или чрез увеличаване на приноса на държавите членки.

3.2.

ЕИСК оценява усилията, положени за адаптиране на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 г. към нуждите и предизвикателствата, свързани с климата, чрез инструмента на Фонда за справедлив преход и, в по-широк контекст, чрез пълния инвестиционен план за устойчива Европа, от който Фондът за справедлив преход представлява най-значителната част. Въпреки че Фондът за справедлив преход е първата конкретна стъпка за разглеждане на въпроса от финансова и инвестиционна гледна точка, ЕИСК отбелязва и подчертава необходимостта да се изпълнят и другите задачи, предвидени в споразумението относно Европейския зелен пакт. В противен случай ефективността на Фонда за справедлив преход ще бъде ограничена.

3.3.

Както вече беше посочено в предходни становища (1), ЕИСК е на мнение, че в контекста на политиката на сближаване чрез механизма за справедлив преход би трябвало да се предоставя целево финансиране. При това, за да се избегне допълнително намаляване на наличните средства по линия на политиката на сближаване, финансирането би трябвало да бъде предоставено от подходящи ad hoc кредити.

3.4.

Освен това, в случая с ЕСФ + един задължителен трансфер би могъл да доведе до непредвиден конфликт на интереси. Например могат да възникнат въпроси като подкрепата за лица, изложени на риск от бедност, или работници в промишлеността, които са заплашени от загуба на работата си. Такива конфликти на интереси биха могли да окажат отрицателно въздействие върху приемането на политиката в областта на климата като цяло. Във всеки случай разширяването на обхвата на ЕСФ + трябва да върви ръка за ръка с увеличение на ресурсите.

3.5.

Тъй като устойчивото развитие и действията в областта на климата оказват положително въздействие върху публичните разходи и премахват редица отрицателни външни ефекти (здравеопазване, премахване на замърсяването, възстановяване и др.), публичните инвестиции за опазване на околната среда и борба с изменението на климата би трябвало да бъдат изключени от ограниченията, наложени от Пакта за стабилност. Днес, повече от всякога това е още по-важно, с оглед на настоящата безпрецедентна криза. COVID-19 оказва значително въздействие върху гражданите на ЕС, тяхното здраве и икономиката като цяло.

3.6.

ЕИСК е убеден, че в набора от решения за справяне с кризата с пандемията и предизвикателствата, свързани със Зеления пакт има много общи интереси и цели. Въпреки това изглежда целесъобразно да се определи отново постигането на някои от целите на Зеления пакт, особено по отношение на техния график. Силно се препоръчва известна гъвкавост (сравнима с тази за правилата за фискална и държавна помощ).

3.7.

Значителни инвестиции в борбата с изменението на климата и екологичния преход не могат да се очакват, ако ограниченията върху дефицита останат. Очевидно това не означава да се изоставя обичайното изискване за стабилизиране на публичните финанси, но означава да се избере между две алтернативи: или наистина искаме да преобърнем процеса на глобалното затопляне и затова трябва да намерим големи суми, които да инвестираме, или просто искаме да въведем няколко корективни мерки, за да си успокоим съвестта си, като същевременно поддържаме доброто равновесието в публичните финанси.

3.8.

ЕИСК счита, че за да може преходът да бъде по-решителен в икономически план и по-надежден в политически, е необходимо в най-скоро време да се предприемат действия за премахване на схемата за преки и непреки субсидии за сектора на изкопаемите горива, отговорен за огромните екологични, социални и икономически разходи, които биха могли да унищожат напредъка, постигнат в действията в областта на климата.

3.9.

С постепенно прекратяване на субсидирането на енергията от изкопаеми горива и стимулиране на такъв зараждащ се сектор кат одобива на енергия от възобновяеми енергийни източници и чрез създаването на еднакви условия на конкуренция се дава възможност на потребителите да се възползват от възобновяемите енергийни източници по отношение на достъпност, икономически просперитет и устойчивост на климата.

3.10.

Фондът за справедлив преход представлява балансирана симбиоза между субсидии и финансови инструменти, между координиран подход и централно управляван подход. Необходим е нов договор между публичния и частния сектор, включващ всички участници в икономическата и социалната сфера и в областта на околната среда, който да определя финансирането и споделените отговорности. За ефективното му прилагане, обаче, ще са необходими нови способности за ръководене и управление. ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия ще подпомага публичните власти и разработващите устойчиви проекти по време на всички етапи от изпълнението им, от планирането до прилагането.

3.11.

Насърчаването на навлизането на частния капитал в системата е от съществено значение за успеха на този подход. Ще бъде необходимо да се състави нов социален договор между публичния и частния сектор въз основа на принципа на взаимноизгодните резултати (win-win).

3.12.

ЕИСК подкрепя широкообхватния подход, при който се отчита икономическото, социалното, промишленото и технологичното измерение на прехода към неутрална икономика с участието на местни действащи лица, социални партньори и НПО. ЕИСК подкрепя широкообхватния подход, при който се отчита икономическото, социалното, промишленото и технологичното измерение на прехода към неутрална икономика с участието на местните участници, социалните партньори и НПО. ЕИСК препоръчва да се гарантира действителното участие на всички заинтересовани страни на всички равнища и последиците върху заетостта, дължащи се на промяната в икономическия модел, да се преодолеят и управляват чрез социален диалог, свързващ националното и европейското равнище.

3.13.

ЕИСК счита, че процесът на преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика зависи и от инвестициите в достъпни и устойчиви системи за обществен транспорт и застроена среда. Заедно с ЕФРР Фондът за справедлив преход би трябвало да се използва за насърчаване на въглеродната неутралност чрез инвестиции в тези области по начин, който гарантира, че те могат да бъдат използвани от всички членове на обществото и са достъпни за лица с увреждания и хора в напреднала възраст.

3.14.

ЕИСК счита, че справедлив от социална гледна точка преход е от съществено значение, за да се спечели подкрепата и доверието на работниците, предприятията и гражданското общество и да се улеснят големите икономически промени, необходими за спасяването на планетата от изменението на климата. Във всеки случай краят на ерата на изкопаемите горива в Европа трябва да бъде съпътстван от необходимите инвестиции, които да гарантират защитата на работниците, създаването на нови работни места и подпомагането на местното развитие. Процесите на преход трябва да бъдат договорени със социалните партньори и организациите на гражданското общество и да бъдат свързани с прозрачност и ефективни комуникационни политики.

3.15.

ЕИСК предупреждава, че трябва да се намери точният баланс между мерките за икономическо преструктуриране и мерките, гарантиращи защитата и преквалификацията на работниците, засегнати от процесите на преход. Би трябвало да се гарантира и баланс между инвестирането в преквалификация на работниците, които се преместват към нови форми на „по-зелена“ заетост, и подготовката на работниците в засегнатите общности, които отскоро навлизат на пазара на труда, така че те да придобият уменията, които се изискват за нововъзникващите форми на заетост. Би трябвало да се обърне специално внимание на подкрепата за заетостта на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, като например младите хора и лицата с увреждания.

3.16.

ЕИСК изразява задоволство, че Фондът за справедлив преход набелязва решения за справяне с последиците от западането на въгледобивната промишленост, за необходимостта от подкрепа на секторите на тежката промишленост, с цел да им се даде възможност устойчиво да запазят дейността си, както и решения за посрещане на съответните социални въздействия, но отбелязва, че той не трябва да се ограничава само до финансиране на процесите на декарбонизация. ЕИСК изразява надежда, че част от ресурсите на Фонда за справедлив преход ще бъдат заделени за генериране на инвестиции, от които се нуждаят работниците и общностите, засегнати от веригата за създаване на стойност на процесите на декарбонизация, за да се подкрепи преходът от едно работно място към друго.

3.17.

Системата за образование и обучение е ключът за подпомагането на процесите на преход. ЕИСК препоръчва да се увеличат ресурсите за укрепване и даване на нов тласък на системата за средно и висше образование чрез предоставяне на целенасочени научни и технологични насоки, съобразени с актуалните нужди, като за тази цел се използват всички налични ресурси по линия на политиката на сближаване.

3.18.

ЕИСК подкрепя решението за насърчаване и подкрепа на иновативни и устойчиви патенти и стартиращи предприятия. Подкрепата за предприятията, ангажирани с отговорни и устойчиви дейности, които разработват екологични решения за благополучието на общността, трябва да бъде възнаградена.

3.19.

Планирането на ресурсите на Фонда за справедлив преход ще бъде тясно свързано с рамката на европейския семестър, както вече е предвидено в регламентите за фондовете на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. ЕИСК е убеден, че в допълнение към планирания мониторинг съгласно правилата на политика на сближаване, рамката за икономическо управление на ЕС ще се използва за наблюдение на задействането на Фонда за справедлив преход в държавите членки чрез годишния структуриран диалог между държавите членки и Европейската комисия. За тази цел ЕИСК изразява желание в този диалог между Европейската комисия и държавите членки активното и съществено да участват социалните партньори и НПО.

3.20.

ЕИСК изразява задоволство, че се предвижда планирането на Фонда за справедлив преход да се извърши чрез един или повече териториални планове за справедлив преход, като процесът на преход до 2030 г. се определи в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата и с прехода към неутрална по отношение на климата икономика. ЕИСК подкрепя възможността държавите членки да създадат специална програма за Фонда за справедлив преход.

3.21.

ЕИСК препоръчва социалните партньори и НПО да участват съществено и в пълноценно в териториалните планове и във всички специфични програми на Фонда за справедлив преход.

3.22.

ЕИСК приветства факта, че териториалните планове и всички специфични програми ще бъдат следени от комитети за наблюдение, за които важат същите правила като тези, предвидени в Общия регламент за европейските структурни и инвестиционни фондове.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК е убеден, че би било подходящо с по-голям точност да се изготви финансовата рамка не само за Фонда за справедлив преход, а за целия механизъм за справедлив преход и Плана за инвестиции за устойчива Европа. ЕИСК добавя, че мобилизирането на средства в размер на над 30 милиарда евро не е гарантирано (т.е. трансферите, надвишаващи 1,5 пъти отпуснатите средства от Фонда за справедлив преход, не са задължителни). Съществуват също така много нерешени въпроси относно специалния режим в рамките на програмата InvestEU и заема от ЕИБ за публичния сектор.

4.2.

ЕИСК се опасява, че изборът за десет години да се отпуснат около 1 000 милиарда евро за екологичния преход, включително чрез мобилизиране на публични и частни инвестиции чрез използването на InvestEU, би могъл да отнеме ресурси от други сектори, които получават средства от този фонд. ЕИСК посочва необходимостта от осигуряване на взаимно допълване между мерките, финансирани от Фонда за справедлив преход, и тези, съфинансирани от InvestEU по стълб 2 и от механизма за отпускане на заеми в публичния сектор по стълб 3 на механизма за справедлив преход.

4.3.

Освен това Зеленият пакт ще бъде подпомаган и от средства от Общата селскостопанска политика, която ще отдели 40 % от общия размер на отпуснатите за нея средства за целите, свързани с климата. В това отношение ще бъде важно да се запази ангажиментът на националните правителства и институциите на ЕС за инвестиране в сближаването както в миналото.

4.4.

ЕИСК оценява високо предложените процедури, свързани с по-гъвкавото разбиране на правилата за държавна помощ и постоянното опростяване, предложено от Комисията като част от по-широката политическа рамка, изложена в съобщението относно Плана за инвестиции за устойчива Европа. Необходими са различни правила, за да се даде възможност за инвестиции, които да доведат до нов растеж.

4.5.

ЕИСК разбира набора от добре определени в количествено отношение критерии за допустимост за финансиране по линия на Фонда за справедлив преход и ги одобрява.

4.6.

Държавни помощи, обвързани с условия за екологосъобразност: — поставяне на екологични условия при отпускането на държавна помощ за предприятия в сектори с голям въглероден отпечатък и/или голям отпечатък върху използването на суровините, — поставяне на сходни екологични условия за нови и разширени банкови заеми (със или без публични гаранции) за тези сектори, — отказ на държавна помощ за предприятия и сектори, които не са в състояние или не желаят да възприемат нисковъглеродни и кръгови технологии, и да преквалифицират своите работници с оглед на новата заетост, — ускоряване на процедурите за планиране на проекти и инфраструктури за енергия от възобновяеми източници, за обществен транспорт и за изграждане на кръгова икономика. Предприятията се борят за оцеляване и трябва бързо да получат държавна помощ. За да се намали предварителната административна тежест, правителствата могат да изберат да прилагат облекчени тестове за екологосъобразност при предоставянето на държавна помощ, съчетани с по-строги последващи тестове. Ако дадено предприятие наруши договорените екологични условия, държавната помощ трябва да бъде частично или изцяло възстановена в зависимост от сериозността на нарушението. Предлага се също да се насочи вниманието към ключови сектори, които произвеждат големи количества въглерод и се характеризират с интензивно използване на суровини, за да се сведе до минимум бюрокрацията (2).

4.7.

ЕИСК приветства и посочването на секторите, за които е възможно да се отпускат ресурсите на Фонда за справедлив преход, и тези, за които той не може да осигури финансиране. Методът на разпределение спомага да се гарантира, че средствата са съсредоточени в достатъчна степен върху държавите членки, които трябва да се справят с най-сериозните предизвикателства, като същевременно се предоставя значителна подкрепа на всички държави членки. По-специално, държавите членки с БНД на глава от населението под 90 % от средния за ЕС биха получили около две трети от средствата по линия на Фонда за справедлив преход.

4.8.

При тези обстоятелства ЕИСК препоръчва да се даде по-широко поле за действие на субекти, различни от МСП, тъй като повечето основни минни предприятия и предприятията от тежката промишленост, засегнати от действията в областта на климата, са големи. Освен това именно тези предприятия често осигуряват голям брой достойни работни места и са от решаващо значение за икономическото благосъстояние на регионите. Предотвратяването на безработицата би трябвало да се превърне в основна цел на териториалните планове. Това би трябвало да включва не само подпомагането на настоящите работници в прехода към нови форми на заетост, но и подкрепа на младежите и хората с отрязан достъп до отворения пазар на труда, като например хората с увреждания, за намиране на работа в тези развиващи се сектори.

4.9.

ЕИСК оценява новите възможности, предоставени на местните и регионалните власти, да поемат пряко отговорността за управлението на проектите и конкретно да прилагат подход, основаващ се на местните условия, тъй като основните единици за териториалните планове за справедлив преход са регионите от ниво 3 по NUTS.

4.10.

Социалните партньори и работещите в тази сфера НПО би трябвало да участват в разработването и прилагането на амбициозни политики и стратегии за намаляване на емисиите, за да се гарантира справедлив преход към достойни работни места и да се балансират системите за чиста енергия с устойчиво качество на работата. Синдикалните организации би трябвало да присъстват на всички етапи от процеса на справедлив преход, за да защитават интересите на работниците на различни равнища.

4.11.

За да се постигнат предвидените резултати, подходът на Комисията по отношение на допустимостта на териториите е ограничен, като се има предвид, че финансиране може да бъде отпуснато само на държави, които прилагат и представят териториални планове за справедлив преход. Поради това ЕИСК призовава всички държави членки да подготвят своите планове във възможно най-кратък срок, така че много работещи в цяла Европа от посочените в плановете региони да могат да получат подкрепа.

4.12.

ЕИСК приветства адаптирането на Регламента за общоприложимите разпоредби, за да се създаде ясно и прозрачно правно основание за бъдещата политика на сближаване на ЕС и нейната насоченост към климата.

4.13.

Като се има предвид високата степен на несигурност относно въздействието на прехода върху заетостта и евентуалното ѝ географско разпределение, ЕИСК отбелязва, че би било за предпочитане да не се извършва предварително географско разпределение на средствата от Фонда за справедлив преход. Друга сфера на опасения се отнася до управлението на Фонда. Определянето на допустимите зони и на размера на отпуснатите за тях средства се възлагат изцяло на националните правителства. Като се има предвид, че няма да има отпускане на средства по региони, съществува риск това да доведе до дисбаланс в разпределението на финансирането на поднационално равнище и зоните, които са по-малко уязвими от отрицателното въздействие на целите, свързани с изменението на климата, да не получат средства.

4.14.

ЕИСК отбелязва, че амбицията да се разчита на InvestEU и ЕИБ за мобилизиране съответно на 45 милиарда евро и 25–30 милиарда евро ще трябва да се следи отблизо, за да не се повтарят проблемите, възникнали по отношение на инвестициите на ЕФСИ (3). Необходимо е да се гарантира, че тези инвестиции са изцяло приведени в съответствие с Парижкото споразумение и че целите на ЕС превръщат Европа в първия континент с нулево въздействие.

4.15.

ЕИСК подкрепя предложението на ЕК „Next Generation EU“ за укрепване на механизма за преход в отговор на кризата и нейното ново предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. ЕИСК изразява надежда, че общият бюджет на Фонда за справедлив преход е увеличен на 40 милиарда евро, както и че е укрепен режимът за справедлив преход в рамките на InvestEU. Освен това ЕИСК одобрява предложението на Комисията за заем за публичния сектор, който ще мобилизира между 25 и 30 милиарда евро. По този начин механизмът за справедлив преход ще може да мобилизира най-малко 150 милиарда евро публични и частни инвестиции.

4.16.

Запазването на амбициозен бюджет за политиката на сближаване за периода след 2020 г. трябва да остане основен приоритет в борбата срещу изменението на климата на териториално равнище. С други думи, създаването на допълнителен фонд не би трябвало да служи като претекст за допълнително намаляване на пакета за политиката на сближаване в контекста на преговорите по МФР.

4.17.

ЕИСК изразява известни опасения във връзка с процеса на планиране, тъй като все още предстои правният текст да бъде приет и Регламентът за общоприложимите разпоредби да бъде изменен. Комисията предвижда плановете за териториалното планиране да бъдат одобрени през втората половина на 2020 г. и програмите в рамките на Фондът за справедлив преход да бъдат приети през 2021 г. Това би могло да доведе до забавяния в изпълнението на някои програми в рамките на политиката на сближаване.

---

(1)  Вж. становището на ЕИСК относно „Регламент за общоприложимите разпоредби 2021—2027 г.“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 83.

(2)  В следните сектори въглеродният отпечатък и отпечатъкът върху използването на суровините са сравнително големи: (1) транспорт: автомобилният, въздушният и водният транспорт използват предимно изкопаеми горива; (2) производство: много производители все още използват енергоемки технологии, свързани с интензивно използване на суровини; (3) строителство: много строители все още използват енергоемки суровини и такива, които не подлежат на рецикрилане, като например цимент; (4) енергетика: преходът от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници все още се извършва много постепенно.

(3)  Специален доклад № 03/2019 на Сметната палата. Някои помощи по линия на ЕФСИ само замениха друго финансиране от ЕИБ и ЕС, а част от финансирането беше предназначено за проекти, които можеха да използват други източници на публично или частно финансиране. В крайна сметка прогнозите за допълнителните инвестиции, привлечени от ЕФСИ, понякога бяха надценени и повечето от инвестициите бяха насочени към някои от по-големите държави — членки на ЕС-15, с консолидирани национални банки.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за инвестиции за устойчива Европа — План за инвестиции на Европейския зелен пакт“

(COM(2020) 21 final)

(2020/C 311/09)

Докладчик:	Carlos TRIAS PINTÓ
Съдокладчик:	Petr ZAHRADNÍK

Консултация	Европейска комисия, 6.2.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	13.5.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/1/8

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В настоящия момент пандемията от коронавирус представлява приоритет номер едно за Европа, за да се преодолее несигурността, която би могла да доведе до сериозна промяна в ориентацията и разпределянето на бюджета на ЕС. ЕИСК силно препоръчва укрепването на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и временното разширяване на тавана на бюджетните разходи до 2 %, което би осигурило необходимите фискални средства и би могло да подкрепи емитирането на общностни облигации като част от мощен план за възстановяване.

1.2.

Комитетът приветства неотдавнашното споразумение на Еврогрупата (1), която предлага отпускането на 540 милиарда евро за подпомагане на работниците, предприятията и държавите членки, като същевременно приема и по-голяма гъвкавост в правилата на ЕС относно Европейския фискален пакт.

1.3.

Съветът на ЕС следва да постигне споразумение относно Фонда за възстановяван (2) и МФР преди лятната ваканция, в съответствие с предложението на Европейската комисия от 27 май, за да проправи пътя към икономическото възстановяване на Европа, както и да укрепи зеления и цифровия преход, предвидени в Европейския зелен пакт.

1.4.

Освен това Комитетът отдава дължимото на бързата и съгласувана солидарна реакция на всички заинтересовани институции на ЕС (3).

1.5.

Избухването на COVID-19 ще окаже значително отрицателно въздействие върху постигането на целите за устойчиво развитие и на целите на Европейския зелен пакт. Поради тази причина ЕИСК набляга на необходимостта тази непосредствена заплаха да бъде преодоляна във възможно най-кратък срок и усилията за възстановяване да се съсредоточат без излишно забавяне върху ЦУР и Зеления пакт.

1.6.

Освен временните мерки за солидарност, ЕИСК призовава за възстановяване на Европейската функция за стабилизиране на инвестициите (EISF), както и за незабавно прилагане на бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност (BICC), като неговият размер в МФР за периода 2021—2027 г. се увеличи.

1.7.

Необходим е нов зелен и социален пакт за обединяване на гражданите в цялото им многообразие, националните, регионалните и местните власти, социалните партньори, гражданското общество и промишлеността за работа в тясно сътрудничество с институциите и консултативните органи на ЕС.

1.8.

Планът за инвестиции за устойчива Европа (SEIP) е първата всеобхватна политическа мярка с оглед изпълнение на много амбициозните цели за неутралност по отношение на въглеродните емисии до 2050 г. в съответствие със Зеления пакт на ЕС.

1.9.

Въпреки че приветства амбициите на Зеления пакт, ЕИСК изразява съжаление във връзка с липсата на съгласуваност с отделените бюджетни средства в Многогодишна финансова рамка, които са далеч под поисканото от Европейския парламент и ЕИСК — 1,3 % от БНД на държавите членки — с цел да се гарантира, че всяко конкретно действие може да достигне пълния си обхват, без да се жертват други.

1.10.

ЕИСК изразява също така съмнения относно ефективността на интегрирането на въпросите, свързани с климата, във всички програми на ЕС и призовава държавите членки да включат организациите на гражданското общество в насърчаването на свързаните с климата разходи на ЕС. Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) и националните програми за реформи (НПР) са ключови стъпки, в които могат да включват групи, работещи в областта на околната среда и на гражданските права.

1.11.

ЕИСК приветства механизма за справедлив преход, но изразява съжаление във връзка с очевидно недостатъчните бюджетни средства, отделени за фонда за справедлив преход (7,5 милиарда евро за постигане на финансиране на стойност 100 милиарда евро). Това ще трябва да бъде компенсирано от прехвърляния на средства от ЕФРР/ЕСФ+ и съфинансиране от държавите членки, както и от очакваните големи частни инвестиции и механизма към ЕИБ за отпускане на заеми в публичния сектор.

1.12.

Успехът в тази област зависи от съюзите (ЦУР 17 на ООН Партньорства за целите) между частния и публичния сектор по отношение на финансирането и споделените отговорности, както е видно от бурното развитие на пазара на „зелени“ облигации.

1.13.

ЕИСК изразява подкрепата си за цялостния подход и горещо приветства стимулите за публични и частни инвестиции и финансиране, по-специално за екологосъобразните обществени поръчки и очакваната подкрепа посредством по-гъвкави правила за държавната помощ.

1.14.

ЕИСК подкрепя също така подобряването на фискалното управление на ЕС, като се вземат предвид рисковете за устойчивостта и се извлекат поуки от наблюдението на най-добрите практики за екологосъобразно бюджетиране и фискалните планове. Освен това за допълване на политиката на стимули е необходимо и подходящо данъчно третиране на колективните микрофинансисти и дарителите.

1.15.

Необходимо е също така да бъде завършен европейският икономическият и паричен съюз (реформа на Договора за европейския механизъм за стабилност (ЕМС) заедно с бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност (BICC) и европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД)), за да се развие ефективен и интегриран съюз на капиталовите пазари и банков съюз, който да обхваща всички държави членки и да бъде насочен към по-нататъшна хармонизация.

1.16.

ЕИСК призовава за подобряване на процеса на европейския семестър, свързан със Зеления пакт, посредством поставяне на ЦУР в центъра на разработването на политиките на ЕС, както и за създаване на по-всеобхватна таксономия на ЕС, включваща социалното измерение.

1.17.

ЕИСК счита, че и публичният, и частният сектор би трябвало да използват едни и същи стандарти не само по отношение на таксономията, но и по отношение на оповестяването на нефинансова информация. ЕИСК приветства следващия преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, надявайки се той да е достатъчно задълбочен, за да насърчи предприятията да осъзнаят истинското въздействие на тази информация. Това би трябвало да бъде свързано с прилагането на стандартизирани екологични и социални клаузи в обществените поръчки.

1.18.

ЕИСК призовава за по-задълбочено и по-добро използване на публичните статистически източници, като се укрепи ролята на Евростат и на регионалните публични регистри, за да се предоставят надеждни данни, свързани с изпълнението „от гледна точка на устойчивостта“.

1.19.

ЕИСК подчертава колко е важно на всички потенциални ползватели да се предостави точна и лесно достъпна информация, за да се улесни допълнително съобразената с конкретните условия консултативна и техническа помощ. Никой не бива да бъде изоставен!

1.20.

Правилните умения за екологосъобразните работни места са предпоставка за осъществяването на прехода към по-екологосъобразна и справедлива икономика. ЕИСК се застъпва за по-ясни стратегии за предвиждане на уменията и за професионално обучение със съответните пътни карти, за да може работната сила да се подготвени за бъдещите нужди във всички сектори и за се поддържа подготвена.

1.21.

ЕИСК предлага държавите — членки на ЕС, да подобрят програмите за финансово образование чрез включване на устойчивото финансиране, като насърчават публичните администрации на всички равнища да въведат данъчни стимули за предприятията и физическите лица да инвестиране в екологични инициативи със социално въздействие.

2.   Контекст

2.1.

Планът за инвестиции на Европейския зелен пакт, известен още като План за инвестиции за устойчива Европа, представлява първата конкретна политическа реакция за постигане на определените в Европейския зелен пакт много амбициозни цели за неутралност по отношение на въглеродните емисии. В това си качество той е инвестиционният стълб на Европейския зелен пакт, който би трябвало да бъде допълнен с очаквани разпределени средства за инвестиции в размер на 260 млрд. евро годишно до 2030 г., около 1,5 % от БВП за 2018 г. по отношение на допълнителните годишни инвестиции в енергийната и транспортната система и свързаната с тях инфраструктура само между 2020 г. и 2030 г.

2.2.

За успеха на този подход е жизненоважно наличието на източници на частен капитал. Подходът представлява нов вид обществен договор между частния и публичния сектор за финансиране на проекти от най-голямо значение, които са в полза на обществения интерес.

2.3.

В многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. (МФР) е определена обща цел от 25 % за интегриране на въпросите в областта на климата във всички програми на ЕС. Не трябва да се губи инерцията на движението към реално и задълбочено изпълнение на Европейския зелен пакт, при което това огромно планетарно предизвикателство трябва да се преодолее с политическа амбиция и високо равнище на техническа ефективност. Европейският зелен пакт наистина може да се смята за „гръбнак“ на бъдещата икономическа конфигурация на ЕС, потенциалното начало на основна промяна и повратна точка. Той би могъл да е символ на общата европейска добавена стойност и световната водеща роля на ЕС.

2.4.

Трябва да се съберат финансови ресурси и подходящи инструменти и те да бъдат координирани с държавите членки, техните региони и градове, както и обхватът им да бъде разширен към международната сцена. За тази цел пътната карта на Зеления пакт включва основни действия в областта на климата, енергетиката, мобилността, промишлената стратегия за чиста и кръгова икономика, селскостопанската политика, биологичното разнообразие и цифровизацията, като устойчивостта се интегрира посредством план за инвестиции на Европейския зелен пакт и обновена стратегия за устойчиво финансиране. Това е основен компонент на механизма, който има за цел да мобилизира 1 трилион евро устойчиви частни и публични инвестиции до 2030 г., както и да вземе под внимание последващите социални въздействия.

2.5.

Механизмът за справедлив преход (МСП), включително Фондът за справедлив преход (ФСП) (4), който е в допълнение към предложението на Комисията за следващата МФР, има амбицията да достигне 100 милиарда евро инвестиции, които да бъдат мобилизирани за периода 2021—2027 г. Той би трябвало да допринесе за смекчаване на въздействието, което преходът към неутралност на Съюза по отношение на климата оказва на социалната икономика, околната среда и сферата на труда на регионално равнище.

2.6.

Освен това за прехода на ЕС към неутралност по отношение на климата Фондът за иновации и Модернизационният фонд ще бъдат финансирани посредством част от приходите от квоти за емисии на парникови газове (най-малко 25 милиарда евро през следващите десет години); трябва да се отбележи обаче, че от Модернизационния фонд ще бъдат финансирани само 10 държави — членки на ЕС.

3.   Общи бележки

3.1.

Понастоящем Европа се намира в здравна и икономическа криза, предизвикана от пандемията от коронавирус. Отговорът и на двете кризи трябва да бъде координиран от всички европейски институции за необходимата продължителност.

3.2.

ЕИСК приветства предоставените значителни ресурси за справяне със здравната и икономическа криза, които помагат на държавите членки да увеличат средствата, предназначени за инвестиции, да гарантират ликвидността на предприятията (5), да запазят работните места и да защитят безработните. Тези подходящи стъпки би трябвало да бъдат последвани от одобряването на европейската презастрахователна схема за обезщетения при безработица.

3.3.

20-те милиона предприятия в Европа са съществено важни за успеха в тази област, но мащабът на мобилизираните инвестиции трябва да бъде пропорционален на мащаба на предизвикателствата. Във връзка с това е от първостепенно значение държавите членки и институциите на ЕС да са готови да надмогнат това, което ги разделя.

3.4.

Междувременно финансирането от ЕС би трябвало да бъде структурирано така, че да се избегне дублиране и припокриване, за да бъдат отразени предложенията на Комисията (6).

3.5.

ЕИСК поставя под въпрос действителната способност на предложението на Комисията за МФР за периода 2021—2027 г. да удовлетвори потребностите на Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт. След като се посочва, че до 2030 г. са необходими 2,6 трилиона евро „допълнителни инвестиции“, сумата от 1 трилион евро, към която се стреми планът, е далеч от постигането на неговата цел. Липсата на точност на някои от предвидените механизми и програми затруднява определянето на действителния му обхват.

3.6.

ЕИСК препоръчва да се предоставят повече подробности относно финансовата рамка на SEIP. И трите основни стълба на механизма за справедлив преход например зависят от много амбициозни предварителни условия, по-специално от самия фонд за справедлив преход, както и от очаквания лостов ефект на инструмента към ЕИБ за публичния сектор.

3.7.

ЕИСК призовава за по-конкретно описание на предложения в Зеления пакт специален механизъм за програмата InvestEU.

3.8.

ЕИСК оценява високо създаването на допълнителни предпоставки и опростяването с цел постигане на по-солидни частни инвестиции, по-специално по отношение на „зелените“ облигации. Емпиричният анализ показва ясно, че през последните години облигациите стават наистина екологосъобразни. Използването на „зелени“ облигации укрепва репутацията на емитента (осведоменост за свързаните с климата въпроси и ангажимент за устойчивост). „Зелените“ облигации станаха популярни сред широк кръг инвеститори — национални и международни, както и инвеститори, които включват принципи от екологичен, социален и управленски характер в инвестиционните си решения. Освен това големи инвестиционни банки проявяват апетит към повишено емитиране на „зелени“ облигации и по този начин спомагат за разширяване на „зеленото“ самосъзнание.

3.9.

ЕИСК приветства създаването на гъвкав набор от правила за държавната помощ, които да бъдат свързани с инвестициите поради техния принос към постигането на целите на Зеления пакт, и се застъпва за предоставяне на по-широко поле на МСП, за да се даде възможност за преход към кръгово дружество. По време на възстановяването след кризата, свързана с коронавируса, ЕС следва също така да обмисли, като временен инструмент, който би могъл да бъде наречен „социално и екологосъобразно златно правило“, според което инвестициите, пряко насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата и към намаляване на социалните неравенства и бедността (все още до голяма степен неразрешени след финансовата криза), са освобождават от фискални правила. Това ще спомогне едновременно както за стимулиране на така необходимите инвестиции по време на икономическото възстановяване след кризата с COVID-19, така и за справяне с последиците от изменението на климата и ще допринесе за социалното сближаване в целия ЕС.

3.10.

Ангажиментът на Комисията да се стреми към екологосъобразно финансиране и инвестиции, като същевременно се гарантира справедлив преход за засегнатите сектори и региони, би трябвало да позволи на всички видове предприятия да се ползват от това финансиране и инвестиции и те да бъдат насърчавани и използвани като възможност местните власти да работят в партньорство с общностни инициативи, като например кооперациите за производство на енергия от възобновяеми източници.

3.11.

Екологичната амбиция на пътната карта на Зеления пакт за убеждаване на партньорите на ЕС от трети страни да действат, като гарантират съпоставимост на действията, би трябвало да приеме формата на коалиция от държави за климата, която в съответствие с препоръките на лауреатите на Нобеловата награда Tirole (2017 г.) и Nordhaus (2018 г.) категоризира държавите според емисиите им на парникови газове, за да се окаже влияние върху Световната търговска организация (СТО) в полза на тарифа за въглеродните емисии. Механизмът за „долна граница за цената на въглеродните емисии“ би могъл да се прилага или чрез схемата на ЕС за търговия с емисии, или чрез Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, която подлежи на преразглеждане като част от Европейския зелен пакт.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Гарантиране на бюджетна ефективност

4.1.1.

За да се смекчи пандемията от COVID-19, ЕИСК оценява всички предложени мерки, насочени към осигуряване на подкрепа за ликвидността за секторите и предприятията чрез основаващи се на гаранциите на ЕИБ инструменти, които биха могли също да благоприятстват превръщането ѝ в банка на ЕС за климата.

4.1.2.

Една от основните поуки, извлечени от извънредната хуманитарна и икономическа криза, причинена от пандемията от коронавирус, е че съществува необходимост от укрепване на Европейската функция за стабилизиране на инвестициите (ЕФСИ), която да бъде в състояние да реагира адекватно на специфичните предизвикателства пред всяка държава. Необходими са също така мерки, които ще помогнат на държавите членки да засилят използването на своите данъчни системи и публични политически стимули (7), за да съживят икономиките си.

4.1.3.

ЕИСК посочва също така, че предвидената реформа на Договора за европейския механизъм за стабилност (ЕМС) би трябвало да върви ръка за ръка с BICC и европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД). Вече са положени значителни усилия по отношение на намаляването на рисковете в банковия сектор (намаляване на необслужваните кредити, включване на минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения, режим за производства по несъстоятелност и т.н.).

4.1.4.

ЕИСК изразява съгласието си с ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като банка на Съюза по въпросите на климата и с важността на сътрудничеството с други финансови институции. В съответствие с принципа на пропорционалност е необходимо да се гарантира достатъчна ликвидност за всички потенциални банки, които биха могли да участват в операции в рамките на Зеления пакт.

4.2.   Оптимизиране на работата на предвидените механизми и инструменти, които променят акцента на процеса на европейския семестър, като поставят ЦУР в центъра на разработването на политиките и действията на ЕС

4.2.1.

Налице е необходимост от стабилна и по-амбициозна таксономия на устойчивите дейности, включваща социалните аспекти и създаваща полезни взаимодействия и обединяване с напредъка на ООН посредством подходящо интегриране на ЦУР в европейския семестър. Решенията за това как да се изразходват средства на ЕС за възстановяване следва да се ръководят от таксономия за зелено финансиране, която е валидна за целия ЕС и има за цел да насърчава инвестициите в чисти технологии.

4.2.2.

ЕИСК призовава за по-задълбочено и по-добро използване на публичните статистически източници, като се укрепи ролята на Евростат за предоставяне на надеждни данни, свързани с изпълнението „от гледна точка на устойчивостта“. Би трябвало да се засили връзката с показателите за изпълнение на ЦУР на ООН и разпоредбите на ЕИБ.

4.2.3.

Необходими са технологични решения за постигане на „данни с висока степен на подробност“ с разнообразен произход (до геопространствено определяне на местоположението), както и работа по съпоставимостта между държавите. Същевременно преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (2014/95/ЕС) би могъл да допринесе за оповестяването на стандартизирана информация с високо качество, която е по-изчерпателна, релевантна и сравнима благодарение на хармонизирана методика (8), като се вземат под внимание препоръките за оповестяване на свързана с климата информация, представени от Работната група на Съвета за финансова стабилност относно оповестяването на финансова информация, свързана с климата (TCFD).

4.2.3.1.

Възможност за оповестяване на нефинансова информация би трябвало да се даде и на МСП, като се предостави техническа помощ за събиране на лесни за получаване ключови данни (които да залегнат в КПИ (9)).

4.2.4.

Динамична таксономия на устойчивите дейности: пазарните практики, които съпътстват показатели за силно въздействие, би трябвало да се оценяват и интегрират. ЕИСК подчертава важността на проверките на пазара при подбора на подходящи проекти (10).

4.2.4.1.

ЕИСК подчертава, че използването на по-точни методики, когато са налични, е задължително с оглед разработване на системи за оценка, основаващи се на надеждна информация, която дружествата предоставят, за да спазят всички стандарти за финансовите продукти (етикети, „зелени“ облигации и референтните показатели за устойчиво развитие), определени в Плана за действие относно финансирането за устойчив растеж.

4.2.4.2.

Необходима е обратна информация за процеса на преглед на изчисленията на въздействието от различни редакционни групи на ООН (по-специално във връзка с данъка върху въглеродните емисии и търговията с въглеродни емисии — ключов аспект за надеждни референтни показатели за устойчиво развитие).

4.2.5.

ЕИСК приветства предвидения за публикуване до лятото на 2020 г. план с оценка на въздействието, имащ за цел да се повишат целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., в който е включен и анализ на нуждите от инвестиции. Освен това ЕИСК призовава и за конкретизиране на въздействието, свързано с напредъка на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. и на Европейския стълб на социалните права.

4.2.6.

Одитните институции и другите надзорни обществени органи, като Европейската сметна палата, също би трябвало да играят допълваща роля при наблюдението на социалното въздействие на горепосочените цели за намаляване на емисиите.

4.2.7.

ЕИСК изтъква възможностите на големите информационни масиви и изкуствения интелект за свързване на предпочитанията на крайните инвеститори с предназначението на инвестициите. Трябва да се анализират и предлаганите от машинното самообучение (machine learning) решения с цел пренасочване на инвестиционните потоци към специфични сектори или дейности, които включват принципи от екологичен, социален и управленски характер.

4.3.   Техническа помощ

4.3.1.

Предишното изграждане на капацитет на ЕК и Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси са добра основа за създаване на портфейл от устойчиви проекти, но трябва да се приложат по-надеждни методики, които дават възможност за действително преориентиране на финансовите потоци към екологосъобразната икономика.

4.3.2.

ЕИСК изразява съгласието си за осигуряване на единен портал за достъп с цел улесняване на достъпа до финансиране посредством публичните и частните организатори на проекти и посредством финансовите посредници. По отношение на МСП ЕИСК подкрепя структурното сътрудничество с неговите представителни организации.

4.4.   Финансово образование (придружено от техническа помощ)

4.4.1.

За гражданите, още от предучилищна възраст: европейските граждани все повече се интересуват от това, техните спестявания и инвестиции да бъдат обвързани със социални и екологични цели. Финансовата грамотност (по-задълбочено разбиране за това как функционират финансите) може да е полезна за повишаване отговорността и осведомеността на гражданите по въпросите на устойчивото финансиране, в това число определяне на подходящата роля на финансите в обществото.

4.4.2.

Това се отнася за всички технически органи, които участват в процеса на Зеления пакт, и за съответните организации на гражданското общество.

4.5.   Устойчивост на умения за предприятията

4.5.1.

ЕИСК подчертава че приемането и разпространението на чисти технологии изискват умения за прилагане, приспособяване и поддръжка на тези технологии. Уменията са съществено важни и за икономиките и предприятията, работниците и предприемачите, за да се приспособяват бързо към промените вследствие на политиките в областта на околната среда или изменението на климата. Правилните умения за екологосъобразните работни места са предпоставка за осъществяването на прехода към по-екологосъобразна икономика.

4.5.2.

ЕИСК подчертава, че ключова цел за приспособяването към промяната в работните места и изискванията за тях е работниците да бъдат осведомявани за новите умения, които са необходими в екологосъобразната икономика. Би трябвало да е налице ясна стратегия относно предвиждането на уменията и пътна карта за уменията, за да може работната сила да стане и да се поддържа пригодна за бъдещите промишлени нужди, и във връзка с това инвестирането в образование и обучение, както и укрепването на културата на учене през целия живот би трябвало да бъдат основа за справедлив преход на регионално равнище.

4.6.   Социално отговорни обществени поръчки

4.6.1.

Социално отговорните обществени поръчки са основата на екологичния преход от страна на администрациите и на борбата с корупцията, в това число насърчаването на отговорна практика посредством доставчиците на услуги.

4.6.2.

ЕИСК подкрепя минимални задължителни екологични критерии или цели за обществените поръчки при секторни инициативи, финансиране от ЕС или специфично за даден продукт законодателство, като се използват екологични показатели с оглед напредъка по отношение на таксономията на ЕС. В това отношение са необходими по-всеобхватни, прозрачни и рационализирани информационни системи за екологично етикетиране (ELIS), което показва съответствие със строгите цели за устойчивост.

4.7.   Механизъм за справедлив преход

4.7.1.

ЕИСК приветства механизма за справедлив преход, който има голям потенциал да улесни екологосъобразния преход в специфични сектори и региони. ЕИСК отбелязва, че този механизъм не бива да се ограничава до финансиране на процесите на декарбонизация и би трябвало да се прилага успоредно със специалните механизми за стабилизиране в полза на други сектори и региони, които преминават през неблагоприятни икономически ситуации и се нуждаят от структурни реформи.

4.7.2.

Механизмът за справедлив преход представлява балансирано съчетание на субсидии и финансови инструменти между програми, управлявани централно или на споделена основа, между различни видове финансови източници, както и правомощия и отговорности на няколко равнища (съюзно, национално, регионално и общинско). Следователно това първо по рода си съчетание ще изисква ново равнище на ръководство и управление.

4.7.3.

Механизмът за справедлив преход би трябвало да създава нови качествени работни места в засегнатите региони. ЕИСК отбелязва, че липсващите умения вече са признати от МОТ като голямо препятствие в редица сектори, като например производството на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност и ефективното използване на ресурсите, енергийното саниране на сгради, строителството с нулево потребление на енергия, услугите в областта на околната среда и производството.

4.7.4.

ЕИСК призовава за висока степен на съгласуваност между предвидения за 2021 г. план за действие за социалната икономика и Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт, за да се включат инвестиции в социалната икономика при прилагането на механизма за справедлив преход.

4.7.5.

В механизма за справедлив преход трябва също така да се вземат под внимание предишните усилия за декарбонизация, полагани от 1990 г. насам от всяка държава и нейните региони (11), така че те също да могат да имат достъп до средства и да не бъдат наказани за това, че са свършили тази работа по-рано. За целта Евростат би трябвало да подобри публикуването на показателите си за регионално сближаване и регионални различия (в това число загубата на население и застаряването на населението), за да може тези територии също да се възползват от тях.

4.8.   Световно усилие посредством международно сътрудничество

4.8.1.

ЕИСК приветства неотдавнашното създаване на Международната платформа за устойчиво финансиране (12), която увеличава мащаба на частните капитали в посока към екологично устойчиви финанси на световно равнище. Този форум би трябвало да се използва и за насърчаване на международното възприемане на системата за търговия с емисии.

4.8.2.

ЕИСК отбелязва също, че са нужни инвестиции в областта на околната среда и климата с цел подкрепа на действия извън ЕС, по-специално в рамките на стратегията за Африка.

4.8.3.

В рамките на глобалния отговор на коронавируса ЕИСК подкрепя категорично световния маратон на донорите — полаганите в световен мащаб усилия за събиране на средства за диагностика, лечение и ваксини, свързани с коронавируса.

---

(1)  https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2020/04/09/report-on-the-comprehensive-economic-policy-response-to-the-covid-19-pandemic/?utm_source=dsms-auto&utm_medium=email&utm_campaign=Report+on+the+comprehensive+economic+policy+response+to+the+COVID-19+pandemic

(2)  ЕС от следващо поколение — 750 млрд. евро

(3)  По-специално: Предложението на Европейската комисия за оптимизиране на използването на настоящия бюджет по всеобхватен, достъпен и гъвкав начин, а именно Фонда за солидарност на ЕС, Инициативата за инвестиции в отговор на коронавируса (пакети I и II) и повторното активиране на Инструмента за спешна подкрепа (ESI); временната подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD); програмата на Европейската централна банка за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, (PEPP) с разширени допустими активи и намаляване на обезпеченията; ролята на надзорните органи за своевременно разглеждане на регулаторните финансови изисквания; инициативата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за създаване на общоевропейски гаранционен фонд за МСП; Инициативата в отговор на кризата на Европейския институт за иновации и технологии (EIT).

(4)  COM(2020) 22 final.

(5)  Корекции в банковите пруденциални правила, за да се увеличи максимално капацитета на кредитните институции за отпускане на заеми и за покриване на загубите, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост.

(6)  Становище на ЕИСК от 19 септември 2018 г. относно „Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106).

(7)  За обхващане на положителните външни фактори.

(8)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно съобщението на Комисията „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 73.

(9)  Ключови показатели за изпълнение.

(10)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата InvestEU“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 131.

(11)  Области, засегнати от затварянето на въгледобивните си съоръжения в съответствие с решение 2010/787/ЕС на Съвета.

(12)  Международната платформа за устойчиво финансиране беше стартирана на 18 октомври 2019 г. от публични власти от Аржентина, Канада, Чили, Китай, Индия, Кения, Мароко и Европейския съюз, които генерират почти половината от световните емисии на парникови газове.