1)

Трябва ли член 2, буква б), от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), както и член 3, параграфи 1 и 2, член 4 и съображенията от нея:

2)

Ако отговорът на първия въпрос е, че от защитата на потребителите по Директива 93/13 се ползва не всеки потребител, а само „средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ — може ли за „среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ да се счита потребител, който не е прочел преди сключването му за 30 години договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута, за сумата от 150 000 PLN (полски злоти)? Може ли такъв потребител да се ползва от защитата по Директива 93/13?

3)

Ако отговорът на първия въпрос е, че от защитата на потребителите по Директива 93/13 се ползва не всеки потребител, а само „средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ — може ли за „среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ да се счита потребител, който, макар да е прочел проекта на сключвания за 30 години договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута, за сумата от 150 000 PLN, не го е разбрал напълно и въпреки това не се е опитал да разбере значението му, преди да бъде сключен, като по-специално не се е обърнал към другата страна по договора — банката — с искане да му разясни значението на договора, съответно значението на отделните му клаузи? Може ли такъв потребител да се ползва от защитата по Директива 93/13?

—

да отмени определението, постановено на 25 март 2020 г. от Общия съд на Европейския съюз по дело Necci/Комисия, T-129/19;

—

да върне делото на Общия съд на Европейския съюз за ново произнасяне;

—

да не се произнася по съдебните разноски.

1)

Трябва ли с оглед на член 3, параграф 1, член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) и на нейните съображения, в които се предвиждат задължение за съставяне на договора на ясен и разбираем език и изискване за тълкуване на съмненията в най-благоприятен за потребителя смисъл, договорна разпоредба, определяща курс купува и продава на чуждестранна валута в договор за кредит, индексиран по курса на тази чуждестранна валута, да се формулира еднозначно, тоест така че кредитополучателят/потребител самостоятелно да може да определи този курс в определен ден, или пък с оглед на характера на договора, съгласно посоченото в член 4, параграф 1 от тази директива, на продължителния срок на действието му (няколко десетилетия) и на факта, че сумата в чуждестранна валута подлежи на постоянни промени (във всеки момент), е възможно договорната разпоредба да се формулира по-общо, а именно чрез обвързване с пазарната стойност на чуждестранната валута, с което става невъзможно създаването в ущърб на потребителя на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, възможно ли е с оглед на член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и с оглед на нейните съображения тълкуване на договорна разпоредба относно определянето от страна на кредитодателя (банка) на курс купува и продава на чуждестранна валута, така че съмненията относно договора да се разрешат в най-благоприятен за потребителя смисъл и да се приеме, че договорът определя курс купува и продава на чуждестранната валута не по произволен начин, а в съответствие със свободния пазар, особено ако двете страни разбират по един и същ начин договорните разпоредби за определяне на курса купува и продава на чуждестранната валута или ако кредитополучателят/потребител не е бил заинтересован от оспорената договорна разпоредба към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение, включително като не се е запознал с неговото съдържание към момента на сключването му и през целия срок на неговото изпълнение?

1)

Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (1) във връзка с точка 12 от част А на приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената там информация обхваща и застрахования, ако той същевременно не е титулярът на полицата, а действа като присъединяващо се лице в качеството на потребител към сключен между застрахователно предприятие и търговец, титуляр на полицата, договор за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, и като фактически инвеститор по отношение на платените парични средства за застрахователни премии?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането във връзка с точки 11 и 12 от част А на приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че в рамките на правоотношение като посоченото в първия въпрос, задължението за информиране за особеностите на капиталовите активи, свързани със застрахователен капиталов фонд, означава също, че застрахованото лице потребител трябва да бъде информирано изчерпателно и разбираемо за всички рискове, техния вид и степен, свързани с инвестирането в активи на капиталовия фонд (като структурирани облигации или деривати), или пък по смисъла на посочената разпоредба е достатъчно на застрахованото лице потребител да се предостави само основната информация за главните видове рискове, свързани с инвестирането на средства с посредничеството на застрахователен капиталов фонд?

3)

Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО във връзка с точки 11 и 12 от част А на приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че от правоотношение като описаното в първия и втория въпрос произтича задължение потребителят, който се присъединява към договора за застраховка „Живот“ в качеството на застраховано лице, да бъде информиран за всички инвестиционни рискове и свързаните с тях уговорки, за които емитентът на активите (структурирани облигации или деривати), формиращи застрахователния капиталов фонд, е информирал застрахователя?

4)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО относно животозастраховането да се тълкува в смисъл, че потребителят, който се присъединява като застраховано лице към договор за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, трябва да получи информация за особеностите на капиталовите активи и рисковете, свързани с инвестирането в такива активи, преди сключването на договора в рамките на отделна преддоговорна процедура и съответно допуска ли този член разпоредба от националното право [като] член 13, параграф 4 от Ustawa o działalności ubezpieczeniowej z dnia 22 maja 2003 r. (Закон за застрахователната дейност от 22 май 2003 г.; Dz.U. № 124, позиция 11510; консолидиран текст от 16 декември 2009 г., Dz.U. 2010 г. № 11, позиция 66), съгласно която е достатъчно тази информация да се даде едва в текста на застрахователния договор и в хода на сключването му, без моментът на получаване на информацията да е еднозначно и ясно обособен и отделèн в процедурата по присъединяване към договора?

5)

При утвърдителен отговор на въпроси 1, 2 и 3, трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО относно животозастраховането във връзка с точки 11 и 12 от част А на приложение III към нея да се тълкува и в смисъл, че надлежното изпълнение на предвиденото в него задължение за информиране следва да се разглежда като обективно съществен елемент от договора за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, и дали поради това констатацията, че посоченото задължение не е изпълнено надлежно, може да доведе до признаване на застрахованото лице потребител на право да иска връщане на всички платени застрахователни премии поради евентуалното обявяване на договора за недействителен или изначално нищожен или поради евентуалното обявяване на индивидуалната декларация за присъединяване към такъв договор за недействителна или нищожна?

1.

Трябва ли в рамките на административнонаказателно производство, водено с цел защита на режим на монопол, националният съд да подложи санкционната норма, която трябва да приложи, на проверка в светлината на свободното предоставяне на услуги, ако преди това вече е подложил на проверка режима на монопол в съответствие с изискванията на Съда на Европейския съюз и при тази проверка е установено, че режимът на монопол е обоснован?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:

3.

При отрицателен отговор на първия въпрос:

1)

Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (1) да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещото развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92/ЕС (2) (Директива за ОВОС), дори и когато за защитата на природата и ландшафта наредба предвижда общи забрани с възможност за освобождаване и изисквания за разрешение, които нямат специфична връзка с проекти от приложенията към Директивата за ОВОС?

2)

Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че планове и проекти са изготвени за областите селско и горско стопанство, земеползване и т.н. тогава, когато целта им е да определят референтна рамка точно за една или няколко от тези области? Или за защитата на природата и ландшафта е достатъчно да се установят общи забрани и изисквания за разрешение, които в разрешителна процедура следва да се проверяват по отношение на голям брой проекти и видове ползване и които могат да имат непосредствени („рефлексни“) последици върху една или няколко от тези области?

3)

Трябва ли член 3, параграф 4 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти, когато приета за защита на природата и ландшафта наредба установява общи забрани и изисквания за разрешение за голям брой абстрактно описани проекти и дейности в защитената зона, но без да посочва или предвижда конкретни проекти при приемането си и следователно без да има специфична връзка с конкретни проекти?

1)

Може ли разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори (съгласно което за период от 6 (шест) месеца, считано от регистрацията на потенциална сделка, дистрибуторът, който по-рано е регистрирал потенциалната сделка, има предимство за осъществяване на продажбата на съответния краен потребител, освен ако последният не възрази) да се счита при правилно тълкуване на Договора за функционирането на Европейския съюз за споразумение между предприятия, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС]?

2)

Съдържа ли разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, индиции, позволяващи да се прецени дали за това споразумение е приложима общата забрана на картелите?

3)

Може ли да се приеме, че разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, представлява изключение? Само за изключителните дистрибуторски системи ли се прилага изключението, което допуска сключването на вертикални споразумения, предвиждащи ограничаване на активните продажби към изключителната територия или изключителните клиенти, които доставчикът е запазил за себе си или е предоставил на друг купувач, когато такова ограничаване не ограничава продажбите от страна на клиентите на купувача и когато пазарният дял на доставчика (жалбоподателя) не надвишава 30 %?

4)

Може ли съставомерен признак на разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз, да е единствено неправомерното поведение на само един икономически оператор? При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, налице ли са улики за участие на само един икономически оператор в картел?

5)

При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, налице ли са улики за намаляване (нарушаване) на конкуренцията в рамките на дистрибуторската система, за преимущество в полза на жалбоподателя или за отрицателна последица за конкуренцията?

6)

При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, ако пазарният дял на дистрибуторската мрежа не надвишава 30 % (жалбоподателят е производител, поради което неговият пазарен дял включва и обема на продажбите на дистрибуторите му), налице ли са улики за отрицателни последици за конкуренцията в дистрибуторската система и/или извън нея и прилага ли се забраната на картелите по отношение на това споразумение?

7)

Съгласно член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 2 от Регламент № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 г. (1) във връзка с член 4, буква б) от него:

—

принципа на защита на човешкото здраве и на околната среда (член 13),

—

принципа на самодостатъчност и близост, закрепен в член 16, параграф 1, съгласно който „[д]ържавите членки вземат подходящи мерки, в сътрудничество с други държави членки, когато това е необходимо или препоръчително, за създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, събрани от частни домакинства, включително когато това събиране обхваща такива отпадъци от други причинители, като се вземат предвид най-добрите налични техники“,

—

принципа, закрепен в същия член 16, параграф 2, последно изречение, съгласно който „[п]о екологични съображения държавите членки могат също да ограничат излизащите от страната пратки с отпадъци, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1013/2006 (2)“,

—

съображение (33) на същата директива от 2008 г., съгласно което „[з]а целите на прилагането на Регламент (ЕО) 1013/2006 […] относно превози на отпадъци, смесените битови отпадъци, посочени в член 3, параграф 5 от посочения регламент, остават смесени битови отпадъци, дори когато са преминали третиране, което не е променило съществено свойствата им“:

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решение SRB/ES/2020/24 относно изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране, доколкото това решение засяга жалбоподателите,

—

на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложими следните разпоредби от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране, Регламента за изпълнение и Делегирания регламент:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание, състоящо се в накърняване на принципа на равно третиране, доколкото редът и начините на изчисляване на предварителните вноски във Единния фонд за преструктуриране, предвидени в Регламента относно единния механизъм за преструктуриране и Делегирания регламент, не отразявали нито реалния размер, нито реалния риск на институциите.

2.

Второ основание, свързано с накърняване на принципа на пропорционалност, доколкото механизмът на предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране, предвиден в Регламента относно единния механизъм за преструктуриране и Делегирания регламент, се основавал на преценка, която изкуствено влошавала рисковия профил на големите френски институции като жалбоподателите и следователно водела до непропорционално висок размер на вноската в сравнение с реално породения от същите тези институции риск.

3.

Трето основание, свързано с накърняване на принципа на правна сигурност, тъй като изчисляването на размера на предварителните вноски, определено с Регламента относно единния механизъм за преструктуриране, Делегирания регламент и Регламента за изпълнение, от една страна, не можело да се предвиди с достатъчна точност, и от друга страна, не зависело толкова от характерните за институцията положение и рисков профил, колкото от относителното положение по отношение на другите правещи вноски институции. На последно място, жалбоподателите считат, че Комисията не трябвало да отговаря за определянето на показателите на риска в рамките на Делегирания регламент, доколкото тези критерии имат изключително структурираща и определяща функция при установяването на размерите на вноската (член 290 ДФЕС).

4.

Четвърто основание, свързано с накърняване на принципа на добрата администрация, доколкото за изчисляването на променливата функция на риска ЕСП не прилагал съвкупността от предвидените в Делегирания регламент критерии относно риска. Жалбоподателите считат освен това, че в обжалваното решение няма достатъчно ясни и пълни данни, за да могат да преизчислят размера на дължимата вноска, което водело и до нарушение на член 296 ДФЕС.

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решение SRB/ES/2020/24 относно изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране, доколкото това решение засяга жалбоподателите,

—

на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложими следните разпоредби от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране, Регламента за изпълнение и Делегирания регламент:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решение SRB/ES/2020/24 относно изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране, доколкото това решение засяга жалбоподателите,

—

на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложими следните разпоредби от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране, Регламента за изпълнение и Делегирания регламент:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решение SRB/ES/2020/24 относно изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране, доколкото това решение засяга жалбоподателя,

—

на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложими следните разпоредби от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране, Регламента за изпълнение и Делегирания регламент:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решение SRB/ES/2020/24 относно изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране, доколкото това решение засяга жалбоподателите,

—

на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложими следните разпоредби от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране, Регламента за изпълнение и Делегирания регламент:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решение SRB/ES/2020/24 относно изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране, доколкото това решение засяга жалбоподателя,

—

на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложими следните разпоредби от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране, Регламента за изпълнение и Делегирания регламент:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени частично обжалваното решение, доколкото с него се уважава възражението за стоките и услугите от класове 29, 30, 35 и 43 и се отхвърля наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета за всички спорни стоки и услуги;

—

да осъди EUIPO и евентуално другата страна в производството пред EUIPO да платят съдебните разноски в настоящото производство по обжалване.

—

Нарушение на член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и на правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент за прилагане (ЕО) № 2868/95 на Комисията.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени решението на ответника от 2 юли 2020 г. за преместването ѝ в Бюрото за връзка на Европейския парламент в Люксембург, считано от 1 септември 2020 г.,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на мотиви

2.

Второ основание: неспазване на процедурата по отношение на предвидените в решението условия

3.

Трето основание: нарушение на задължението за полагане на грижа. Преместването в друго място на работа не отговаряло на задължението на работодателя за полагане на дължимата грижа, тъй като било несъвместимо с няколко основни права по Хартата. Нарушени били по-специално следните права:

4.

Четвърто основание: непропорционалност на преместването в друго място на работа

5.

Пето основание: неправилно използване на правото на преценка

6.

Шесто основание: защита на оправданите правни очаквания

7.

Седмо основание: погасяване по давност

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и подателя на възражението да заплатят съдебните разноски, включително тези за производството пред отдела по споровете и пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

—

да обяви жалбата за допустима;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/611 на Комисията от 30 април 2020 година за повторно налагане на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (1); и

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: „поправяйки“ със задна дата нарушение на съществено процесуално изискване, Регламент (ЕС) 2020/611 нарушил членове 266 и 264 от Договора за функционирането на Европейския съюз и принципа на ефективна съдебна защита.

2.

Второ основание: тъй като му липсвало валидно правно основание, Регламент (ЕС) 2020/611 нарушавал член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (2), член 5, параграфи 1 и 2 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“) и принципа на добра администрация.

3.

Трето основание: забранявайки възстановяването и разпореждайки събирането на възстановени антидъмпингови мита, Регламент (ЕС) 2020/611 нарушавал член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/776 на Комисията от 12 юни 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет (1) и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/492 на Комисията за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет, доколкото се отнася до жалбоподателите;

—

да осъди Комисията и встъпилите в нейна подкрепа страни да заплатят съдебните разноски в настоящото производство.

1.

Първо основание, с което се твърди, че методологията на Комисията за изчисляване на маржа на субсидията на жалбоподателите нарушава член 1, параграф 1, член 5, параграф 1, член 6, член 12, параграф 1, буква в) и член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (2).

2.

Второ основание, с което се твърди, че решението на Комисията да наложи изравнителни мерки по отношение на финансовите вноски на китайските публични органи нарушава член 2, букви a) и б), член 3, параграф 1, буква a), член 4, параграфи 2 и 3) от Регламент (ЕС) 2016/1037.

3.

Трето основание, с което се твърди, че решението на Комисията относно предоставянето на земя на Jushi нарушава правото на жалбоподателите на защита и член 30 от основния регламент, както и член 3, параграф 2, член 5 и член 6, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/1037.

4.

Четвърто основание, с което се твърди, че решението на Комисията да наложи изравнителни мерки по отношение на схемите за намаляване на вносните мита за внесени материали, използвани от Jushi, нарушава член 3, параграф 1, буква a), подточка ii) и параграф 2 и член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1037.

5.

Пето основание, с което се твърди, че решението на Комисията да наложи изравнителни мерки по отношение на данъчното облагане на загуби от курсови разлики нарушава член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/1037.

6.

Шесто основание, с което се твърди, че методологията на Комисията за определяне на маржа на подбиване на цените, що се отнася до жалбоподателите, нарушава член 1, параграф 1), член 2, буква г) и член 8, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2016/1037.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително направените за обжалването по административен ред разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

Жалбоподателят моли Общия съд да отмени Директива (ЕС) 2020/739 на Комисията от 3 юни 2020 година за изменение на приложение III към Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с включването на SARS-CoV-2 в списъка на биологичните агенти, за които е известно, че заразяват хората, и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1833 на Комисията, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 4 юни 2020 г. (L 175, стр. 11—14).

1.

Първото основание е нарушение на членове 2 и 18 от Директива 2000/54/ЕО и на приложение III към нея.

2.

Второто основание е съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви за класифицирането на биологичния агент SARA-CoV-2 в група 3.

1.

Първото основание е неспазване на решението на голям състав на Общия съд на Европейския съюз от 19 декември 2019 г., постановено в преюдициално производство по дело C-502/19, Junqueras Vies, доколкото с това решение считано от 13 юни 2019 г. на г-н Junqueras се признава качеството на член на Европейския парламент, поради което съгласно посоченото решение причината за несъвместимост по член 7, параграф 2 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент от 1976 г. не е налице.

2.

Второто основание е необходимостта в настоящия случай от неформалистично тълкуване на член 7, параграф 2 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент от 1976 г., доколкото с оглед на безучастността на Европейския парламент във връзка със защитата на имунитета на г-н Junqueras, последният е бил възпрепятстван обективно и физически, против волята си, да се откаже от депутатския си мандат в Congreso de los Diputados и да упражнява пълноценно своя мандат на член на Европейския парламент.

3.

Третото основание е необходимостта в настоящия случай да се възприеме материалноправно, а не формалистично тълкуване на член 7, параграф 2 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент от 1976 г., доколкото не са изпълнени материалните условия за несъвместимост, тъй като през цялото време депутатският мандат на г-н Junqueras в Congreso de Diputados е бил суспендиран, както и всички права и възнаграждения, произтичащи от него, и освен това този мандат е бил запазен против волята му, а г-н Junqueras е бил възпрепятстван обективно и физически да се откаже от него, за да упражнява пълноценно своя мандат на член на Европейския парламент.