СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

7.7.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/3

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки относно практическото прилагане на критерия за основна функционална възможност от определението на „услуга на платформите за споделяне на видеоклипове“ съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги

(2020/C 223/02)

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (наричана по-нататък „ДАВМУ“) (1) има за цел да засили защитата на потребителите, особено на непълнолетните лица, от някои форми на незаконно и вредно аудио-визуално съдържание онлайн. Поради тази причина обхватът на ДАВМУ беше разширен, за да се наложат някои задължения на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.

Съгласно член 28б, параграф 1 от ДАВМУ държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, приемат подходящи мерки за защита на непълнолетните лица от вредно съдържание и на всички потребители от съдържание, подбуждащо към насилие или омраза, както и от съдържание, чието разпространение съставлява престъпление съгласно правото на Съюза, а именно публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление (2), престъпления, свързани с детска порнография (3), и престъпления, свързани с расизъм и ксенофобия (4)). Съгласно член 28б, параграф 2 доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове са също така обект на определени задължения по отношение на аудио-визуалните търговски съобщения.

В съображение 4 от Директива (ЕС) 2018/1808 се признава, че „[у]слугите на платформите за споделяне на видеоклипове предоставят аудио-визуално съдържание, което широката общественост, и по-специално младите хора, ползват във все по-голяма степен. Същото е вярно и за услугите на социалните медии, които са се превърнали във важно средство за споделяне на информация, развлечение и образоване, включително чрез предоставяне на достъп до предавания и генерирани от потребители видеоклипове. Тези услуги на социалните медии трябва да бъдат включени в обхвата на Директива 2010/13/ЕС, защото те се конкурират за една и съща аудитория и приходи с аудио-визуалните медийни услуги. Освен това те имат и значително въздействие, тъй като улесняват възможността потребителите да формират и влияят на мнението на други потребители. Поради това, с цел да се осигури защита на непълнолетните лица от вредно съдържание и на всички граждани от подбуждане към омраза, насилие и тероризъм, тези услуги следва да бъдат включени в обхвата на Директива 2010/13/ЕС в степента, в която отговарят на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“.“

Ето защо е ясно, че някои социални медии попадат в приложното поле на новите правила относно платформите за споделяне на видеоклипове, когато отговарят на определени критерии.

Съгласно член 1, параграф 1, буква аа) от ДАВМУ „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“ означава „услуга по смисъла на членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като основната цел на услугата или на обособима част от нея или съществена функционалност на услугата е посветена на предоставянето на предавания, на генерирани от потребители видеоклипове, или и на двете, за широката общественост, за които доставчикът на платформата за споделяне на видеоклипове не носи редакционна отговорност, с цел информиране, забавление или образоване, чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/21/ЕО, и чието организиране се определя от доставчика на платформата за споделяне на видеоклипове, включително чрез автоматични средства или алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и секвенциране“.

В съображение 5 от Директива (ЕС) 2018/1808 допълнително се пояснява, че „[в]ъпреки че целта на Директива 2010/13/ЕС не е да регулира услугите на социалните медии като такива, услугите на социалните медии следва да бъдат включени в обхвата ѝ, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответната услуга. Предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове би могло да се разглежда като съществена функционална възможност на социалната медийна услуга, ако аудио-визуалното съдържание не е просто спомагателно или не представлява малка част от дейностите на тази социална медийна услуга. За да се осигури яснота, ефективност и последователност при прилагането, Комисията следва да издаде насоки, когато е необходимо — след консултация с контактния комитет, за практическото прилагане на критерия за съществена функционална възможност от определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“. Тези насоки следва да се изготвят при надлежно зачитане на целите от широк обществен интерес, които трябва да бъдат постигнати с предприетите от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове мерки, и на правото на свобода на изразяването“ (5).

В съответствие със съображение 5 настоящите насоки отчитат надлежно необходимостта от гарантиране на свободата на изразяване и постигането на цели от общ интерес (6).

В процеса на изготвяне на настоящите насоки Комисията се консултира надлежно с контактния комитет, както се изисква в съображение 5.

II. КАТЕГОРИИ ПЛАТФОРМИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ НА ВИДЕОКЛИПОВЕ СЪГЛАСНО ДАВМУ

Въз основа на тяхното определение съгласно член 1, параграф 1, буква аа) от ДАВМУ услугите на платформите за споделяне на видеоклипове могат да бъдат определени, като се използват следните три критерия:

1)	услуги, чиято основна цел е да предоставят на широката общественост програми и/или генерирани от потребители видеоклипове;

2)	услуги с по-широк характер, предлагащи, наред с други елементи, обособима част, чиято основна цел е да предоставя на широката общественост програми и/или генерирани от потребители видеоклипове;

3)	услуги, при които съществена функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирани от потребители видеоклипове.

Следва да се отбележи, че горепосочените критерии не са непременно взаимно изключващи се. По-специално, услугите, разполагащи с обособима част, която би могла да представлява платформа за споделяне на видеоклипове по критерия за основната цел (категория 2), могат същевременно да отговарят като цяло на условията за платформа за споделяне на видеоклипове въз основа на критерия за съществена функционална възможност (категория 3).

С оглед на гореизложеното настоящият документ има за цел да предостави насоки относно практическото прилагане на критерия за съществена функционална възможност от определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“ съгласно ДАВМУ. Настоящите насоки нямат задължителен характер. Доколкото насоките могат да тълкуват ДАВМУ, позицията на Комисията не засяга тълкуването на Съда на Европейския съюз.

III. ЗНАЧЕНИЕ НА АУДИО-ВИЗУАЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА ДЕЙНОСТИТЕ НА УСЛУГАТА

В съображение 5 от Директива (ЕС) 2018/1808 се пояснява, че за да може предоставянето на аудио-визуално съдържание да представлява съществена функционална възможност на услугата, такова аудио-визуално съдържание не трябва да бъде „просто спомагателно или […] малка част от дейностите“ на съответната услуга. Аудио-визуалното съдържание следва да се разглежда като спомагателно за дейностите на услугата, когато то е само допълващо към основна дейност или функционална възможност, предоставяна от съответната платформа. Такъв може да бъде случаят например с видеоматериалите, качени изключително с цел подкрепа на икономически операции, например видеоматериали, представящи конкретни стоки или услуги с оглед на потенциална или действителна продажба (това може да включва например платформи за електронна търговия, включително видеоматериали на потребителите, които показват продукт по време на използването му).

Аудио-визуалното съдържание може да се счита за „малка част“ от дейността на услугата, когато въз основа на количествени и/или качествени съображения изглежда, че то играе незначителна роля в икономиката на услугата като цяло. От количествена гледна точка например фактът, че чрез платформата се предлагат значителен брой видеоклипове, може да доведе до извода, че аудио-визуалното съдържание е немалка част от услугата. В същото време, независимо от количествените съображения, видеоматериалите могат да представляват немалка част от услугата на платформата, когато те допринасят по важен начин за привлекателността, функционалните възможности или пазарния успех на самата услуга. Този извод може да бъде направен въз основа на редица елементи, като например факта, че потребителите използват значително количество видеоматериали или програми или че платформите инвестират в аудио-визуално съдържание, или го извеждат на преден план.

Комисията смята, че за да преценят дали функционалността на аудио-визуалното съдържание е от съществено значение, държавите членки, включително техните национални регулаторни органи, следва да вземат предвид по-специално естеството и специфичната роля, която са изиграли генерираните от потребителите видеоклипове и програми в рамките на предлаганата от платформата услуга. По-специално националните органи следва да извършват цялостен анализ на услугата, като вземат предвид качествени и/или количествени показатели, за да установят дали предлаганото аудио-визуално съдържание е просто спомагателно или представлява малка част от дейностите на услугата (7).

При оценяването на дадена услуга следва да се обърне специално внимание на това дали аудио-визуалното съдържание е от основно значение за търговския успех или за позиционирането на услугата на пазара. При всички случаи обаче изискването за съществена функционална възможност не следва да се тълкува в смисъл, че наличието на аудио-визуално съдържание на платформата трябва да е от такова решаващо търговско значение, че липсата му да попречи на услугата да функционира или да се предоставя на пазара. Такова тясно тълкуване не би гарантирало адекватно ниво на защита на потребителите и непълнолетните лица, когато те използват аудио-визуално съдържание в множество популярни платформи, като например някои услуги на социалните медии, и следователно не би било в съответствие с целта, преследвана от ДАВМУ (8).

Също така услугите, които разчитат на аудио-визуалното съдържание като немалък или не просто спомагателен компонент на своята икономическа дейност, са склонни да излагат повече потребителите си на такова съдържание. Поради това Комисията е на мнение, че при прилагането на критерия за съществена функционална възможност държавите членки, включително техните национални регулаторни органи, следва също да обръщат особено внимание на перспективата на потребителите и по-специално на степента на тяхното излагане на аудио-визуално съдържание при достъпа им до съответните услуги.

В съответствие с посочения по-горе подход Комисията установи някои относими показатели, които националните органи следва да вземат предвид при прилагането на критерия за съществена функционална възможност от определението за доставчик на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове. За целите на представянето тези показатели могат да бъдат групирани в четири категории: 1) връзката между аудио-визуалното съдържание и основната икономическа дейност или дейности на услугата; 2) количествена и качествена значимост на достъпното чрез услугата аудио-визуално съдържание; 3) монетизирането на аудио-визуалното съдържание или генерирането на приходи от него; и 4) наличието на инструменти, насочени към повишаване на видимостта или привлекателността на аудио-визуалното съдържание.

Тези показатели не следва да се прилагат кумулативно. По-специално липсата на един или повече от тях не следва да води автоматично до заключението, че услугата не е платформа за споделяне на видеоклипове. Вместо това следва да се счита, че дадена услуга отговаря на критерия за основна функционална възможност, когато въз основа на цялостна оценка достатъчен брой анализирани показатели позволяват да се заключи, че аудио-визуалното съдържание, предоставено от дадена услуга, не представлява просто спомагателна или малка част от дейностите на услугата.

1. Връзка между аудио-визуалното съдържание и основната икономическа дейност или дейности на услугата

Общо взето, ако аудио-визуалното съдържание има самостоятелна стойност в рамките на платформата, потребителите могат да ползват видеоклипове и програми като самостоятелни позиции от платформата, т.е. независимо от друга основна икономическа дейност. В тези случаи има вероятност такова аудио-визуално съдържание да не е само спомагателно или малка част от дейностите на тази услуга и потребителите да не бъдат изложени в значителна степен на това съдържание.

Във връзка с това държавите членки, включително техните национални регулаторни органи, следва да вземат предвид по-специално следните показатели:

—

Обща архитектура и външно оформление на платформата. Когато платформата е насочена към споделяне на съдържание с цел информиране, образоване или забавление на потребителите, а не например за улесняване на икономически операции, аудио-визуалният компонент по всяка вероятност няма да се разглежда като просто спомагателен или като малка част от дейностите на тази платформа. В този контекст относими елементи биха могли да бъдат общата структура и външното оформление на услугата, например дали нейните основни страници (включително нейният интерфейс за споделяне) или хронологията на платформата включват важни характеристики на споделянето на видеоклипове (за разлика от обичайните за електронната търговия характеристики), като например представянето или предлагането на нови или популярни видеоклипове или предавания на живо, изброяване на категориите видео, бутон „направете видео“ или пряка връзка към галерията на телефона или компютъра и съдържанието, съхранявано там. При наличието на такива елементи има вероятност аудио-визуалното съдържание да не представлява малка или просто спомагателна част от услугата.

—

Самостоятелен характер на аудио-визуалното съдържание. Когато видеоматериалите се качват или споделят на платформа като „самостоятелни“ изделия, а не с цел улесняване на икономически сделки и се наблюдават от потребителите въз основа на присъщата им информационна, развлекателна или образователна стойност, по-вероятно е те да бъдат от особено значение за дейностите на тази платформа. И напротив, фактът, че платформата е проектирана основно като средство за пласиране или с цел да се улесни пускането на пазара на стоки или услуги (различни от предоставянето на аудио-визуално съдържание), е признак, че аудио-визуалната функционална възможност е спомагателна или малка част от основната икономическа дейност. Така например, ако платформата за електронна търговия позволява на продавачите да използват видеоклипове единствено за онагледяване на конкретни продукти, това би означавало, че платформата не следва да се разглежда като платформа за споделяне на видеоклипове. В този контекст националните органи могат да проверяват дали потребителите качват, споделят или изтеглят видеоклипове като самостоятелни позиции, а не за насърчаване на продажбата на стоки или услуги. В последните случаи има по-голяма вероятност видеоматериалите да водят до голямо излагане на потребителите и следователно аудио-визуалният компонент може да се разглежда като нещо повече от спомагателно или като малка част от дейността на платформата.

—

Специфични функционални възможности на услугата, специално пригодени за аудио-визуално съдържание или специфични за него. Фактът, че платформата включва специфични характеристики, специално пригодени за аудио-визуално съдържание или специфични за него, е показател за особеното значение на аудио-визуалното съдържание в цялостната икономика на услугата. От особено значение биха били елементи като наличието на функционална възможност за автоматично възпроизвеждане на съдържание, особено когато това е възможно по подразбиране, или на функция за излъчване на живо. Също така може да се вземе предвид и фактът, че платформата позволява търсене само на видео съдържание или филтриране на резултатите от определено търсене чрез показване само на видеоматериали. Наличието на такива функционални възможности показва, че аудио-визуалното съдържание не е просто спомагателна или малка част от дейностите на услугата, и обикновено води до по-голямо излагане на потребителите на такова съдържание.

—

Начинът, по който услугата заема позиции на пазара, и пазарният сегмент, към който е насочена. В тази връзка съответни признаци, че не става въпрос за спомагателна или малка част, могат да бъдат изведени от начина, по който услугата се самоопределя в своята комуникация с обществеността, и от начина, по който тя предлага на пазара или рекламира услугите си за потребителите в предлагания от нея пазарен сегмент. Фактът, че дадена услуга се предлага на пазара или се самоопределя в своята комуникация с обществеността като платформа за споделяне на видеоклипове или конкретно се позовава на своя аудио-визуален компонент или аудио-визуално предложение, следва да се вземе предвид в посочения контекст.

2. Количествена и качествена значимост на аудио-визуалното съдържание за дейностите на услугата

По принцип Комисията счита, че колкото по-големи са количеството и значимостта на аудио-визуалното съдържание на услугата, толкова по-малко вероятно е това съдържание да е само спомагателно или малка част от дейностите на услугата. В тези случаи е по-вероятно услугите да доведат до голямо излагане на потребителите на аудио-визуално съдържание.

Обемът и значимостта на аудио-визуалното съдържание могат да бъдат оценени въз основа както на количествени, така и на качествени показатели. Държавите членки, включително техните национални регулаторни органи, следва да вземат предвид по-специално следните показатели:

—

Обемът на аудио-визуалното съдържание, достъпно на платформата. Ако платформата включва видеоматериали със значителен обем, аудио-визуалната функционална възможност на услугата по всяка вероятност не е просто спомагателна или малка част от дейностите на услугата. Тази оценка следва да се основава на значими и надеждни доказателства. Ако има значими данни, националните органи могат да определят тази оценка в количествено изражение, като вземат предвид например броя или дела на видеоматериалите, присъстващи върху платформата, в сравнение с друг вид налично съдържание. Окуражават се националните органи да събират или проверяват такива данни или елементи самостоятелно или от източници, които са независими от съответния доставчик на услуги. При липсата на точни данни националните органи могат да използват съответните качествени доказателства, като например анализ на извадки от части на платформата в рамките на определен период от време или анкети на потребителите/заинтересованите страни.

—

Използването на аудио-визуалното съдържание на платформата. Фактът, че потребители на дадена платформа използват в значителна степен видеоматериалите, достъпни на тази платформа, е признак, че аудио-визуалното съдържание е от особено значение за услугата. Както е обяснено във връзка с предишния показател, в анализа си националните органи се поощряват да разчитат на значими и надеждни доказателства. Когато например има значими данни, националните органи могат да използват такива количествени данни, като броя на щракванията, споделянията и харесванията, свързани с видеоматериали. Когато е възможно, националните органи могат също така да правят подходящи сравнения между използването на аудио-визуално съдържание и други видове съдържание в рамките на платформата. Националните органи се поощряват и да събират или проверяват такива данни или елементи самостоятелно или от източници, които са независими от съответния доставчик на услуги. При липсата на точни данни националните органи могат да използват съответни качествени доказателства, като например анализ на извадки от части на платформата в рамките на определен период от време или анкети на потребителите/заинтересованите страни.

—

Разпространение на аудио-визуално съдържание. Популярни видеоматериали, макар и ограничени на брой, могат да достигнат до голям брой потребители, особено чрез споделяне и препоръки. Присъствието в платформата на популярно видео съдържание, което има за цел да информира, образова или забавлява потребителите, е показател, че ролята на това съдържание не е спомагателна, нито малка. В тези случаи аудио-визуалната функционална възможност по всяка вероятност не е просто спомагателна или малка част от дейностите на услугата. В съответствие със съображение 5 и необходимостта да бъде надлежно зачетен широкият обществен интерес, който трябва да бъде постигнат с новите правила, в този контекст особено внимание би могло да се обърне на целевата аудитория на платформата, и по-специално на това дали платформата е насочена към непълнолетни лица или се използва редовно от непълнолетни лица (дори и да не е насочена изрично към тях), без да се предприемат мерки за обезкуражаване на такова използване. По-специално в тези случаи значителен брой (уязвими) потребители могат да бъдат изложени на предлаганото на платформата аудио-визуално съдържание, дори ако относителният обем на това съдържание на платформата е ограничен. Поради това при оценката следва да се вземе предвид степента на риск от излагане на непълнолетни лица на аудио-визуалното съдържание, предлагано от услугата.

3. Монетизиране на аудио-визуалното съдържание или генериране на приходи от него

Фактът, че платформите монетизират аудио-визуалното съдържание или генерират приходи от него обикновено сочи, че то не е просто спомагателно или незначителна част от тяхната дейност. Това обикновено е и показател за търговската значимост на подобно съдържание за услугата (9). На практика е по-вероятно тези услуги да излагат в значителна степен своите потребители на това съдържание, за да увеличат произтичащите от това приходи или други ползи.

Държавите членки, включително техните национални регулаторни органи, следва да вземат предвид по-специално следните показатели:

—

Включване на търговските съобщения във или около аудио-визуалното съдържание (напр. като „pre-rolls“, „mid-rolls“ или „post-rolls“ (10)). Този показател следва да се разбира като включващ търговските съобщения, контролирани от услугата, както и продажбата на рекламно пространство на трети страни, например на рекламодателите. Във връзка с това допълнителни елементи, които трябва да бъдат разгледани, са политиките, прилагани от услугите, насочени към гарантиране на подходящия характер на аудио-визуалното съдържание, около или в рамките на което биха могли да бъдат показани търговски съобщения на конкретна търговска марка на трета страна.

—

Предоставяне на достъп до аудио-визуално съдържание срещу заплащане. Фактът, че платформата предоставя достъп до аудио-визуално съдържание срещу заплащане, например чрез абонамент или по системата „плати, за да гледаш“, доказва, че услугата генерира приходи от такова съдържание. Използването на такива системи със заплащане е от значение, независимо дали системата за монетизиране се управлява пряко от услугата или от лицата, качващи съдържание/творците.

—

Споразумения за спонсорство между търговски марки и лица, качващи съдържание. Споразуменията за спонсорство или позициониране на продукти между различни видове марки на трети страни за продукти и услуги и лица, качващи съдържание (творци на аудио-визуално съдържание), се превръщат в общ начин за монетизиране на аудио-визуалното съдържание, тъй като все повече търговски марки сключват споразумения с популярни творци или влиятелни личности, чието съдържание привлича интереса на голям брой потребители. В някои случаи услугите изрично поощряват или улесняват такива споразумения, например като организират мероприятия за марки на трети страни и творци или като предлагат логистична подкрепа. Услугите на платформите за споделяне на видеоклипове може и да не участват пряко в тези споразумения, но те се възползват непряко от популярността на тези творци и от броя на мненията, които те привличат. Поради това наличието на тези договорености е показател за (непряко) монетизиране на аудио-визуалното съдържание на платформата.

—

Проследяване на дейностите на потребителите в рамките на платформата. Фактът, че платформата проследява взаимодействието на потребителите с аудио-визуално съдържание, достъпно в услугата, за различни маркетингови или търговски цели, като например целенасочени поведенчески реклами или споразумения за обмен на данни, следва също да се разглежда като средство за непряко монетизиране.

4. Наличие на инструменти, насочени към повишаване на видимостта или привлекателността на аудио-визуалното съдържание (11)

Наличието в определена услуга на специфични инструменти, насочени към повишаване на видимостта или привлекателността на аудио-визуалното съдържание, обикновено показва, че такова съдържание не е просто спомагателно или малка част от тяхната дейност. Тези инструменти обикновено водят и до по-голямо излагане на потребителите на аудио-визуалното съдържание.

—

Специфични характеристики или действия, насърчаващи гледането на аудио-визуалното съдържание. Фактът, че потребителският интерфейс включва специфични характеристики, насърчаващи гледането на аудио-визуалното съдържание, показва значимостта на това съдържание както за потребителите, така и за дейностите на платформата. Например фактът, че видеоматериали се предлагат или показват от платформата на основната страница или в графика на платформата без конкретно искане или действие от страна на потребителя, е важен елемент, който трябва да се има предвид. Националните органи биха могли да вземат също така предвид дали услугата поощрява или дава приоритет на аудио-визуалното съдържание в резултатите от търсенето на потребителите и по този начин да установят дали аудио-визуалното съдържание може да се смята за активно насочвано към потребителите.

—

Налични инструменти във или около видеоматериалите, предназначени да привличат потребителите и да насърчават тяхното взаимодействие. Наличието на инструменти или системи, като например филтри, опции за споделяне, „чатове на живо“, специално свързани с аудио-визуално съдържание или групи за съвместно гледане, е показател за желанието чрез услугата да се поощрява ангажираността на потребителите с видеоматериалите и програмите и да се привлича вниманието им към тях. Използването на такива инструменти и системи има за цел да улесни, подобри или стимулира аудио-визуалното преживяване на потребителите на платформата и популярността на аудио-визуалното съдържание. Следователно то може да се разглежда като показател за особената значимост на това съдържание за дейността или дейностите на услугата. Към този показател спада също така всякаква развойна или инвестиционна дейност, предприета от услуги в търсене на иновативни и по-проникващи и интерактивни начини за споделяне и потребление на определено аудио-визуално съдържание. По-специално фактът, че услугата подкрепя конкретно приложение за „интелигентен телевизор“, може да се разглежда като показател, че тя не само дава възможност, но и активно поощрява потреблението на аудио-визуалното съдържание.

—

Инструменти или системи, позволяващи на потребителите да избират аудио-визуалното съдържание, което желаят да бъде предлагано. Някои услуги предлагат на потребителите възможността да персонализират предлаганото им аудио-визуално съдържание, като заявят от какво се интересуват или се откажат изрично от определени видове съдържание. Това обикновено се прави чрез въпросници, извадки или други подобни средства. Тези инструменти или системи се предлагат на потребителите с цел да се запази вниманието и ангажираността им към определено аудио-визуално съдържание и следователно са показател за особената значимост на аудио-визуалната функционална възможност за дейностите на услугата.

—

Инструменти или системи за проследяване на работата и управление на съдържанието, качено на платформата. Услугите могат също така да повишават привлекателността на своето аудио-визуално съдържание, като предлагат инструменти или системи за качване на данни, за проследяване и управление на ефективността на съдържанието, качено в услугата. По този начин услугите позволяват на лицата, качващи съдържание, да разбират по-добре предпочитанията на зрителите си, което би довело до предоставянето на по-атрактивно съдържание на платформата. Затова наличието на такива инструменти следва да се разглежда като показател за особената значимост на аудио-визуалното съдържание за дейностите на услугата.

IV. ПРОЦЕДУРНИ ЗАБЕЛЕЖКИ

Решението дали предоставянето на аудио-визуално съдържание е основна функционална възможност на дадена услуга (за целите на член 1, параграф 1, буква аа) от ДАВМУ) се взема от държавата членка, която има юрисдикция спрямо тази услуга в съответствие с член 28а от ДАВМУ.

Когато извършва оценка дали дадена услуга отговаря на критерия за съществена функционална възможност, националният орган следва да разглежда всеки случай поотделно и да отчита особеностите на съответната услуга.

Националните органи следва да информират доставчиците на услуги за текущата оценка и правните последици от разглеждането им като доставчици на платформа за споделяне на видеоклипове — както за да са в съответствие с ДАВМУ, така и за да получат необходимата информация за целите на текущата оценка.

Това обаче не следва да пречи на националните органи да си сътрудничат със съответните регулаторни органи в други държави членки, търсейки подкрепа за своята оценка. Това сътрудничество може да е желателно, по-специално с цел събиране на съответните данни или информация и ограничаване на рисковете от различни тълкувания на горните показатели от страна на националните регулаторни органи. Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) е подходящият форум за улесняване на това сътрудничество.

Националните регулаторни органи се приканват да продължават да информират надлежно ERGA, когато оценяват дали определени услуги отговарят на критерия за съществена функционална възможност и следователно представляват услуга на платформа за споделяне на видеоклипове. По-специално, националните регулаторни органи следва да информират ERGA за предварителните заключения, както и за основанията на своята оценка. В този контекст ERGA следва да свежда до знанието на Комисията всички значителни или постоянни несъответствия в подходите, възприети от националните регулаторни органи. Комисията ще държи контактния комитет по ДАВМУ в течение относно това развитие.

(1) За целите на настоящите насоки позоваванията на „ДАВМУ“ трябва да се разбират като позовавания на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в законови, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69).

(2) Както е посочено в член 5 от Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(3) Както е посочено в член 5, параграф 4 от Директива № 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(4) Както е посочено в член 1 от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55).

(5) Важно е също така в това отношение съображение 6 от Директива (ЕС) 2018/1808, което изключва от обхвата на определението за услуги на платформите за споделяне на видеоклипове тези „нестопански дейности като предоставянето на аудио-визуално съдържание на уебсайтове за лично ползване и нетърговски общности по интереси“.

(6) Съгласно съображение 51 от Директива (ЕС) 2018/1808, когато се предприемат подходящи мерки за защита на потребителите и непълнолетните лица, приложимите основни права, включително свободата на изразяване на мнение, следва да бъдат внимателно балансирани.

(7) Този подход е в съответствие и със съображение 4 от Директива (ЕС) 2018/1808, в което се пояснява, че услугите в социалните медии следва да бъдат включени в обхвата на директивата, когато те се конкурират за една и съща аудитория и едни и същи приходи с аудио-визуалните медийни услуги.

(8) Съображение 4 от ДАВМУ се отнася до услугите на социалните медии, които „са се превърнали във важно средство за споделяне на информация, развлечение и образоване, включително чрез предоставяне на достъп до предавания и генерирани от потребители видеоклипове“ и „имат и значително въздействие, тъй като улесняват възможността потребителите да формират и влияят на мнението на други потребители“.

(9) Терминът „монетизиране“ на аудио-визуалното съдържание включва преки приходи и непреки ползи, получени от услугата. Дори в случаите, когато услугата не получава приходи пряко, тя може да се възползва по косвен път от аудио-визуалното съдържание, което потребителите качват и монетизират. Като цяло перспективата за монетизиране на тяхното съдържание ще стимулира творците да произвеждат съдържание с по-високо качество, за да привличат мнения и, на свой ред, приходи. В крайна сметка може да се очаква това да окаже положително въздействие върху популярността и успеха на услугата.

(10) Тези термини се отнасят до видео реклами, които се пускат съответно преди, по време на или след съдържанието, което съпровождат.

(11) В съответствие с определението за платформи за споделяне на видеоклипове, съдържащо се в член 1, параграф 1, буква аа) от ДАВМУ, за целите на тази категория показатели се предполага, че тези инструменти не предоставят на въпросната платформа действителен контрол над аудио-визуалното съдържание в степен, подобна на някаква форма на „редакционна отговорност“ — елемент, който би ги квалифицирал като доставчици на медийни услуги, а не като услуга на платформа за споделяне на видеоклипове (дали случаят е такъв е предмет на оценка, извършвана за всеки отделен случай от съответните национални регулаторни органи). Насоките също така не засягат членове 12, 13 и 14 от Директива 2000/31/ЕО, пояснени допълнително в съображение 48 от Директива (ЕС) 2018/1808 и в член 28б от ДАВМУ.

7.7.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/10

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки в съответствие с член 13, параграф 7 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги относно изчисляването на дела на европейските произведения в каталозите на услуги по заявка и за определянето на понятията „малобройна аудитория“ и „нисък оборот“

(2020/C 223/03)

I. КОНТЕКСТ

С Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (1) (наричана по-долу „ДАВМУ“) се определят по-строги правила за популяризиране на европейските произведения. В член 13, параграф 1 се постановява, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка (наричани по-долу „услуги по заявка“ или „услуги за видео по заявка“) трябва да „осигуряват най-малко 30 % дял на европейски произведения в своите каталози, както и видимо присъствие на тези произведения“.

В член 13, параграф 2 от ДАВМУ се посочва, че „когато държавите членки изискват от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, финансов принос в производството на европейски произведения (…), те може също така да изискват от доставчиците на медийни услуги, насочени към аудиторията, която се намира на тяхна територия, но установени в други държави членки, финансов принос“. Този финансов принос трябва да „е пропорционален и недискриминационен“.

В член 13, параграф 6 от ДАВМУ се предвиждат задължителни освобождавания за дружества с нисък оборот или малобройна аудитория от задълженията по член 13, параграф 1, както и от възможните изисквания по член 13, параграф 2. Целта на освобождаванията, както е пояснено в съображение 40, е да се гарантира, че задълженията, свързани с популяризирането на европейските произведения, не подкопават развитието на пазара и не възпрепятстват навлизането на нови участници на пазара.

Съгласно член 13, параграф 7 от ДАВМУ настоящият документ има за цел да предостави насоки относно:

а)	изчисляването на дела на европейските произведения в каталозите на доставчиците на услуги по заявка; и

б)	определянето на понятията „малобройна аудитория“ и „нисък оборот“ в контекста на горепосочените освобождавания.

Насоките нямат задължителен характер. В процеса на изготвяне на настоящите насоки Комисията се консултира надлежно с контактния комитет, както се изисква съгласно член 13, параграф 7. Доколкото насоките могат да тълкуват ДАВМУ, позицията на Комисията не засяга тълкуването на Съда на Европейския съюз.

II. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДЕЛА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

1. Изчисляване по заглавия

На пазара на линейни аудио-визуални медийни услуги (телевизионно излъчване) делът на европейските произведения в програмните графици на радио- и телевизионните оператори се изчислява въз основа на времето за излъчване. В член 16 от ДАВМУ се предвижда, че радио- и телевизионните оператори запазват по-голямата част от своето програмно време за европейски произведения. Това ясно отразява обвързания с времето характер на линейните услуги, при които само ограничен брой програми могат да бъдат излъчвани по едно и също време и за определен период от време. Следователно елементът на продължителност е свързан специално с присъщите характеристики на услугите за телевизионно излъчване (линейни), които основават своето планиране на дневните (за 24 часа) графици.

Такива ограничения не се прилагат за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка. При услугите по заявка включването на определена програма не зависи от наличието на времеви интервал в програмен график. Освен това включването на конкретна програма с определена продължителност в даден каталог не води до изключване на или замяна с друга програма с подобна продължителност. С други думи, доставчиците на видео по заявка не изготвят своите каталози въз основа на съображения, свързани с времето, а във връзка с привлекателността на потенциално голям брой отделни програми, предоставени на разположение на потребителите.

По подобен начин от гледна точка на потребителите изборът на програма за гледане в каталозите по заявка не е ограничен във времето, в смисъл че гледането на определена програма не означава отказ от гледане на всички останали програми, които са на разположение по същото време. Същността на услугите за видео по заявка се състои именно в свободата на потребителя да избира и да гледа отделна програма от каталог в избрания момент и толкова често, колкото пожелае.

Тъй като съответните възможности за избор както на доставчиците на видео по заявка, така и на техните потребители са съсредоточени около отделните програми (например въз основа на възприятието за качество, привлекателност, вкус), Комисията е на мнение, че в случая с услугите за видео по заявка е по-подходящо, поради техните характеристики, делът на европейските произведения в каталози да се изчислява въз основа на заглавията, а не на времето на излъчване (гледане).

Изборът на заглавия в каталозите като меродавна мерна единица, за разлика от времето/продължителността на съдържанието, се подкрепя от допълнителни съображения. На първо място, изчисляването на дела на европейските произведения по заглавия, както за филми, така и за телевизионни сериали, е по-неутрално по отношение на избора на програми, които да бъдат включени в каталозите от доставчиците на видео по заявка. Изчисляването по продължителност би могло да създаде стимул за доставчиците да предпочитат европейски произведения с голяма обща продължителност (например сериал с голям брой епизоди), за да могат лесно да достигнат дела от 30 %. Като по-неутрално, изчисляването по заглавия по всяка вероятност ще улесни изготвянето на по-разнообразно предлагане на европейски творби.

На второ място, изчисляването по заглавия може да се окаже по-малко обременително за доставчиците на услуги за видео по заявка, отколкото изчисляването по продължителност. По-вероятно е доставчиците на видео по заявка да имат данни за броя на европейските заглавия като част от общия брой на заглавията в своите каталози, отколкото за общото време на гледане на европейски произведения като част от общото време на гледане на всички произведения, включени в техните каталози.

На трето място, изчисляването по заглавия може също така да улесни наблюдението и надзора от страна на съответните национални органи, тъй като заглавията са по-лесни за проследяване и проверка, отколкото общата продължителност на гледане.

С оглед на горепосоченото Комисията счита, че е целесъобразно делът от 30 % на европейските произведения в каталозите по заявка да се изчислява въз основа на (общия) брой на заглавията в каталога.

2. Какво представлява заглавието

Що се отнася до игрални и телевизионни филми, всеки филм следва да се разбира като представляващ заглавие в каталог. Различните филми на франчайзинг (2) също следва да се разбират като различни заглавия в каталога.

Идентифицирането на това какво представлява заглавието, е по-сложно за телевизионните сериали или други формати, представени по сериен начин (т.е. като поредица от епизоди). Епизодите на телевизионните сериали често са групирани в различни сезони. В такива случаи възниква въпросът дали едно заглавие трябва да съответства на целия сериал, на един сезон или на отделен епизод.

Според Комисията на един сезон от даден сериал следва да съответства едно заглавие. Изчисляването на сериалите по сезони би осигурило подход, сходен на използвания при игрални или телевизионни филми. Сезонът на даден сериал обикновено е резултат от единно и продължително творческо начинание на една и съща група сценаристи/аудио-визуални специалисти с единен бюджет и в рамките на определен период от време. Освен това, пускането на пазара и свързаните с него рекламни дейности са често свързани с отделните сезони. Поради тези причини работата, извършена с цел производство на един сезон от даден сериал, може да се счита за подобна на работата, която обикновено се изисква за производството на филм.

Освен това изчисляването по сезони ще намали възможните стимули за доставчиците да предпочитат европейски произведения с голяма обща продължителност (напр. сериали или други формати с голям брой епизоди) с цел да се постигне делът им в ущърб на по-кратките произведения с по-голям потенциал за разпространение между държавите членки (напр. игрални филми и високохудожествени телевизионни сериали) (3).

От друга страна, някои аудио-визуални произведения могат да имат по-високи производствени разходи в сравнение с други позиции в каталога, например в случаи на значителни преки инвестиции или разходи за лицензиране за високохудожествени произведения, при които един епизод има продължителност и производствени разходи, близки до тези за игрален филм. В такива случаи, когато това е оправдано, националните органи биха могли да предвидят по-голям коефициент на тежест за тези произведения, например въз основа на обосновано искане от страна на даден доставчик.

3. Изчисление по национални каталози

Някои доставчици на видео по заявка, действащи в рамките на Съюза, имат множество национални каталози с различно съдържание в зависимост от целевия си национален пазар (държава членка). Заглавията на национални филми може да се намират в специален национален каталог на даден доставчик за множество държави и да не са на разположение (или да са на разположение в много ограничена степен) в каталозите, които се предлагат от същите доставчици в други държави членки (4). Поради това е необходимо да се определи как следва да се изчислява делът на европейските произведения в тези случаи.

Същността на член 13, параграф 1 от ДАВМУ е да се гарантира, че доставчиците на видео по заявка допринасят активно за постигането на целта за насърчаване на културното многообразие в рамките на Съюза, като предоставят минимален дял европейски произведения в своите оферти. Комисията е на мнение, че тази цел може да бъде постигната ефективно само ако е гарантиран дял от 30 % на европейските произведения във всеки национален каталог, предлаган от доставчиците на видео по заявка за множество държави. Това ще гарантира, че на зрителите във всяка държава членка, в която доставчикът предлага национални каталози, се предлага необходимият дял от европейски произведения. Този подход има освен това предимството, че по всяка вероятност ще стимулира разпространението и наличието на европейски произведения в целия Съюз.

Важно е да се има предвид, че държавата на произход има задължението да гарантира, че доставчиците на услуги по заявка, намиращи се под нейна юрисдикция, спазват задължението да осигуряват дела на европейските произведения в своите каталози. Ако доставчик на услуги за видео по заявка, който попада под юрисдикцията на дадена държава членка, предлага различни национални каталози в други държави членки, държавата членка, под чиято юрисдикция е доставчикът (т.е. държавата на произход), е тази, която трябва да наложи задължението, свързано с дела на европейските произведения във всички национални каталози.

4. Времево измерение

Действителният дял на европейските произведения в каталозите на видео по заявка може да се променя ежедневно. Когато например доставчик на видео по заявка добави в своя каталог нови неевропейски телевизионни сериали, това би могло да доведе до временно намаляване на общия дял на европейските произведения до последващото включване на допълнителни европейски творби. Това повдига въпроса към кой момент следва да се гарантира спазването на дела от 30 %. От доставчиците може да се изисква да осигурят спазване на изискването във всеки един момент или средно за предварително определен период. Последният подход би дал възможност за временни отклонения.

ДАВМУ не предоставя указания относно това кой от тези два метода следва да бъде предпочетен. И двата метода биха могли да постигнат желаната цел за насърчаване на културното многообразие в каталозите за видео по заявка. В съответствие с това Комисията смята, че държавите членки могат свободно да решават какъв метод да приемат при наблюдението на спазването на член 13, параграф 1 от ДАВМУ. При вземането на решение относно метода на наблюдение държавите членки следва все пак да вземат надлежно предвид необходимостта от намаляване на административната тежест, свързана със спазването и прилагането, и да гарантират прозрачност и правна сигурност за доставчиците на видео по заявка.

III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЯТА „МАЛОБРОЙНА АУДИТОРИЯ“ И „НИСЪК ОБОРОТ“

1. Предварителни забележки

Съгласно съображение 40 от ДАВМУ доставчиците, които нямат значително присъствие на пазара, не следва да подлежат на изискванията за популяризиране на европейските произведения, „за да се гарантира, че задълженията, свързани с популяризирането на европейските произведения, не препятстват развитието на пазара, и за да се позволи навлизането на нови участници на пазара“. Въпреки че горните съображения са общи за параграф 1 и параграф 2 от член 13, тези разпоредби съдържат някои специфични различия, които трябва да бъдат взети под внимание:

—

Държавата членка по произход трябва да гарантира, че доставчиците на услуги по заявка, намиращи се под нейна юрисдикция, спазват задължението за осигуряване на дела за европейски произведения съгласно член 13, параграф 1; същата тази държава членка по произход трябва да прилага освобождаването на такива доставчици по член 13, параграф 6.

—

Положението е различно за член 13, параграф 2. С тази разпоредба се признава възможността всяка държава членка да налага недискриминационни и пропорционални задължения за финансов принос на доставчици, установени в друга държава членка и насочили усилията си към аудиторията на нейната територия. В този случай „целевата“ държава членка е тази, която трябва да прилага както своето законодателство, налагащо такъв принос, така и освобождаванията по член 13, параграф 6.

С оглед на този различен правен контекст е целесъобразно да се вземат под внимание специфичните особености на тези задължения, когато се разглеждат насоките относно освобождаванията, посочени в член 13, параграф 6. Напомня се по-специално, че, както е пояснено в съображение 36, държавите членки имат право да налагат финансови задължения на доставчиците на медийни услуги, насочени към тяхната територия, с оглед на „пряката връзка между финансовите задължения и различните културни политики на държавите членки“.

Поради това при определянето на понятията за малобройна аудитория и нисък оборот е важно да се намери добър баланс между целите за запазване на необходимото пространство за иновации за по-малките аудио-визуални участници и за насърчаване на културното многообразие чрез подходящо финансиране на европейските произведения в рамките на културните политики на държавите членки. Поради това, макар насоките да предвиждат, че дружествата с нисък оборот или малобройна аудитория, както са определени по-долу, са освободени от задълженията по член 13, може да се окажат необходими някои допълнителни гаранции в специфични случаи, по-специално за прилагането на финансов принос с оглед да се осигури устойчивост на системи за финансиране на аудио-визуални и филмови произведения.

2. Разграничение между случаи на освобождаване, предвидени в правото на Съюза и в националното право

С член 13, параграф 2 от ДАВМУ не се хармонизират задълженията за финансов принос за популяризирането на европейски произведения. В тази разпоредба само се констатира, че държавите членки имат възможността да прилагат и към трансгранични доставчици, които са насочили дейността си към аудиторията на тяхна територия, задълженията да допринасят чрез преки инвестиции и налози при спазване на принципите за пропорционалност и недопускане на дискриминация. Следователно държавата членка решава дали да се възползва от тази възможност, за да определи и приложи съответните задължения.

В този смисъл, ако една държава членка е въвела или въвежда задължения за доставчиците на медийни услуги да допринасят финансово за производството на европейски произведения и тези задължения са ограничени до доставчици, установени в тази държава членка, настоящите насоки не се прилагат. Те придобиват значение, ако въпросната държава членка прилага такива изисквания и към доставчици, чиято дейност е насочена към аудитория на нейната територия, но самите те са установени в други държави членки. Във всеки случай с освобождаванията, предвидени в член 13, параграф 6 от ДАВМУ, не се цели да се заменят освобождаванията, установени на национално равнище, които определят обхвата на задълженията за принос, а да се предоставят гаранции за трансграничните доставчици.

Поради това насоките, определени в настоящия раздел, не засягат свободата на целевата държава членка да установява различни прагове на национално равнище, приложими за доставчиците, попадащи под нейна юрисдикция.

Важно е да се отбележи, че държавите членки, които прилагат задълженията за финансов принос към доставчици, установени в други държави членки, трябва да спазват принципа за недопускане на дискриминация. Следователно, ако имат освобождавания или въвеждат освобождавания на национално равнище, приложими за доставчици, установени на тяхна територия, тези освобождавания трябва също да се прилагат по начин, недопускащ дискриминация спрямо доставчиците на трансгранични услуги, дори ако праговете са по-високи от посочените в настоящите насоки.

3. Нисък оборот

Що се отнася до прага на ниския оборот, който следва да послужи като основа за освобождаване съгласно член 13, параграф 6, Комисията се позовава на Препоръка 2003/361/ЕО относно определението за микро-, малки и средни предприятия (5).

В съответствие с установения подход за изготвяне на политики микропредприятията следва a priori да бъдат изключени от обхвата на предложеното законодателство, освен ако не бъде доказано, че включването на тези предприятия в обхвата е необходимо и пропорционално (6). Поради това Комисията е на мнение, че прагът за нисък оборот може да бъде установен чрез позоваване на понятието „микропредприятие“, разработено в посочената по-горе препоръка на Комисията, по-специално въз основа на прага на оборота, използван в определението за микропредприятие (т.е. предприятия с общ годишен оборот, който не надвишава 2 млн. EUR). Годишният оборот на предприятието следва да се определя в съответствие с разпоредбите на горепосочената препоръка на Комисията, като по този начин се взема предвид също оборотът на предприятия партньори или свързани предприятия (7).

Поради ограниченията в размера и ресурсите на микропредприятията е възможно те да бъдат особено силно засегнати от регулаторните разходи. Изключването на микропредприятията от прилагането на задълженията за популяризиране на европейските произведения (член 13, параграф 1 и член 13, параграф 2) предотвратява възпрепятстването на достъпа на нови участници до пазара. Следователно този подход е в съответствие с целта за стимулиране на създаването на нови предприятия и насърчаване на развитието на пазара.

Същевременно в съображение 40 от ДАВМУ се предвижда, че „за да се определи дали оборотът е нисък, следва да се вземат предвид различните по големина пазари на аудио-визуални услуги в държавите членки“. В някои държави членки например размерът на националните пазари е от порядъка на няколко милиона евро. В някои случаи тези пазари са значително под десет милиона евро. На тези пазари може да се приеме, че дори микропредприятията имат значително пазарно присъствие.

С оглед на гореизложеното Комисията смята, че държавите членки с по-малки национални аудио-визуални пазари следва да имат възможност да определят по-ниски прагове за оборота. Въз основа на общите характеристики на пазара тези по-ниски прагове могат да бъдат обосновани и пропорционални, при условие че освобождават предприятията, които имат дял под 1 % от общите приходи на съответните национални аудио-визуални пазари.

4. Малобройна аудитория

4.1. Услуги, свързани с видео по заявка

4.1.1. Методология

Съгласно съображение 40 от ДАВМУ „дали аудиторията е малобройна може да се определи например въз основа на времето, прекарано в гледане, или на продажбите, в зависимост от естеството на услугата (…)“. При линейните услуги аудиторията традиционно се измерва въз основа на времето, прекарано в гледане. Понятието „аудитория за видео по заявка“ не е утвърдено понятие и не във всички държави членки има стандартизирани секторни оценки. Следователно не са налични потвърдени от трета страна данни за аудиторията, по които да се провери дали аудиторията на конкретен доставчик на видео по заявка е малобройна. Въпреки че това състояние може да се промени в бъдеще, на този етап е все пак необходимо да се определи практически метод за установяване на „малобройна аудитория“ за целите на член 13 от ДАВМУ за доставчиците на видео по заявка.

Както е обяснено в съображение 40, понятието за аудитория може да бъде асоциирано „например“ с продажбите на услугите. При липсата на утвърдени методи за измерване, Комисията смята, че понастоящем това е най-подходящият метод за измерване на аудиторията в сектора за видео по заявка.

Директивата не забранява по принцип на държавите членки да използват алтернативни критерии, поради което настоящите насоки поставят ударението върху метод за определяне на аудиторията на доставчиците на видео по заявка въз основа на продажбите на услугите.

При видео по заявка броят на потребителите/зрителите на дадена услуга е приблизителен показател за тези продажби. По-специално, аудиторията би могла да се определи въз основа на броя на активните потребители на дадена услуга, например броя на абонатите, които плащат за услуги за видео по заявка, броя на индивидуалните клиенти/профили, използвани за придобиване на транзакционни услуги за видео по заявка, и броя на индивидуалните потребители на „услуги за видео по заявка, съдържащи реклами“.

В случай на транзакционни услуги за видео по заявка активни потребители могат да бъдат например потребителите, които са получили поне едно заглавие от каталога за определен период от време. В случай на услуги за видео по заявка, съдържащи реклами, аудиторията може да бъде определена като средния брой активни потребители за определен период от време. В случай на абонати, които плащат за пакетни услуги, включващи също и профил за видео по заявка, аудиторията на услугите за видео по заявка може да не е точно представена чрез броя на абонатите, които плащат за тези пакетни услуги като цяло, тъй като някои от тях може да не са потребители на видео по заявка. В такива случаи националните органи могат да прилагат измерване, основаващо се на потребители, които са осъществили действително достъп до видео съдържанието на услугата в рамките на определен период от време. Във всички тези случаи периодът, който се взема предвид, следва да бъде подходящ и значим (т.е. достатъчно дълъг), да е определен предварително и да не е труден за използване.

На практика аудиторията следва да бъде определяна като дял от активните потребители, получили дадена услуга: аудиторията на услугата за видео по заявка ще бъде броят на нейните потребители, разделен на общия брой на потребителите на (подобни) услуги за видео по заявка, предлагани на националния пазар, и умножен по 100, за да се получи съответен процент.

Тъй като дяловете на аудиторията представляват добър приблизителен показател за продажбите и отразяват пазарната позиция на съответната услуга в този сектор, доставчиците с малък брой активни потребители няма да имат значително присъствие на пазара, което оправдава прилагането на освобождаването по член 13, параграф 6. Този метод е близък и до понятието „дял от телевизионната аудитория“, което представлява броят на действителните притежатели на телевизионни приемници, настроени на определени канали за определен период от време, отнесен към общия брой телевизионни приемници в извадката.

4.1.2. Праг

Комисията е на мнение, че за доставчиците с дял от аудиторията под 1 % в дадена държава членка следва да се приеме, че имат малобройна аудитория. Този праг отразява ограничено използване на услугите на такива доставчици в сравнение със съответните национални пазари. Това може да се дължи например на обстоятелството, че доставчикът е нов участник на този национален пазар. Въз основа на наличните данни основните доставчици на абонаментни услуги за видео по заявка в Европа (8) често имат дял, който далеч надхвърля 1 % на националните пазари, на които действат.

С оглед на гореизложеното Комисията счита за целесъобразно по принцип да бъдат освободени от задълженията по член 13 доставчиците с дял на аудиторията под 1 % в съответната държава членка.

Във връзка с член 13, параграф 1 това означава, че държавата членка по произход освобождава тези доставчици от задължението за дял в тези каталози (насочени към държавата членка по произход или към други държави членки), за които делът на тяхната аудитория е под посочения по-горе праг. Във връзка с член 13, параграф 2 това означава, че целевата държава членка освобождава тези доставчици от задължението да допринасят финансово за производството на европейски произведения.

4.2. Линейни аудио-визуални медийни услуги

За линейните услуги аудиторията е утвърдено понятие и в няколко държави членки съществуват услуги за измерване на аудиторията. Поради това определението за малобройна аудитория следва да се основава на показатели, които вече са приети и използвани в контекста на ДАВМУ, а именно делът на зрителската аудитория (9), изчислен за референтната година.

По отношение на присъствието на чуждестранни доставчици, пазарът на линейни услуги е различен от пазара на видео по заявка. За видео по заявка националните пазари са до голяма степен доминирани от чуждестранни доставчици на услуги; това не важи за линейните услуги. Водещите играчи най-често са телевизионни групи, които по принцип реализират своя дял от аудиторията изцяло или в голямата му част на вътрешните си пазари. Според неотдавнашно проучване аудио-визуалният пазар на ЕС се характеризира с ограничен брой телевизионни канали, които обхващат голяма част от аудиторията. По-голямата част от каналите имат ниски дялове на зрителската аудитория: едва 5 % от телевизионните канали имат дял от аудиторията над 10 %, а около 80 % от телевизионните канали в дадена държава в Съюза имат аудитория от 2 % или по-малко (10).

Прагът за малобройна аудитория следва да се определи, като се вземат предвид наличието и разположението на каналите на пазара за линейни аудио-визуални медийни услуги с оглед на аудиторията. Поради това, като се вземат предвид характеристиките на пазара на линейните услуги, следва да се приеме, че трансграничните канали с индивидуален дял на аудиторията под 2 % в определена целева държава членка имат малобройна аудитория по смисъла на член 13, параграф 6 от ДАВМУ (11). Особено в случаите на доставчици с множество канали, насочени към определена целева група, държавите членки могат да разглеждат общата позиция на доставчика на националния пазар, когато прилагат освобождаването (12).

5. Корекции за отчитане на специфичното естество на финансовите приноси

В член 13, параграф 2 от ДАВМУ се посочват два вида задължения за финансов принос в производството на европейски произведения, а именно преки инвестиции в аудио-визуално съдържание и вноски в национални фондове (налози). Комисията смята, че при определянето на подходящите прагове следва да се вземат предвид различните въздействия на тези видове задължения върху доставчиците на трансгранични услуги. Преките инвестиции (например продукции, съвместни продукции, придобиване на права върху произведения) по принцип предполагат по-високо предприемаческо равнище от плащането на налози поради различната степен на финансово участие и свързаните с това рискове. Изпълнението на задължението за инвестиране зависи и от наличието на европейски произведения, включително на проекти за продукции, в които даден доставчик може да инвестира с наличните ресурси.

Комисията разбира, че в някои държави членки, в зависимост по-специално от размера и структурата на пазара на аудио-визуални продукти, може да се приеме за важно задълженията за финансов принос да бъдат приложени и към услуги по заявка с оборот под 2 млн. EUR или с дял от аудиторията, възлизащ на по-малко от 1 %, както и към трансгранични линейни услуги с дял от аудиторията под 2 %, по-специално платени телевизионни услуги, тъй като тяхното присъствие на националните пазари може все пак да се смята за важно. При такива ситуации държавите членки могат да решат да прилагат по-ниски прагове в надлежно обосновани случаи и в съответствие с целите на културната политика, включително целта за гарантиране на устойчивостта на националните системи за финансиране на аудио-визуалния сектор и филмите.

Тези прагове и наложените финансови приноси следва да отчитат финансовия капацитет на субекта, да спазват принципите за пропорционалност и недопускане на дискриминация, да не накърняват развитието на пазара и да позволяват навлизането на нови участници на пазара.

Що се отнася до задълженията в областта на трансграничните преки инвестиции, Комисията приканва държавите членки, по-специално тези с по-големи аудио-визуални пазари, да разгледат възможността за освобождаване и на предприятия с общ оборот над 2 млн. EUR (13), като определят по-висок праг или поне да ги обвържат с по-малко обременяващи инвестиционни задължения, вземайки предвид по-специално възможните трудности при намирането на аудио-визуални продукции за инвестиране с наличните ресурси в съответните държави членки.

IV. ПРОЦЕДУРНИ БЕЛЕЖКИ

Въпреки че прилагането на член 13, параграф 1 и член 13, параграф 2 от ДАВМУ е задължение на националните органи, те се поощряват да си сътрудничат активно с колегите си в други държави членки в областите, попадащи в обхвата на настоящите насоки. Това сътрудничество може да се окаже полезно, особено с оглед на събирането на съответни данни или информация и на ограничаването на рисковете от различни тълкувания от страна на националните органи. Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ЕRGA) би могла да бъде подходящ форум за улесняване на това сътрудничество.

С оглед на горепосоченото националните регулаторни органи се приканват да обменят информация, данни и най-добри практики в рамките на ERGA и да обсъждат всички въпроси, които се срещат при прилагането на настоящите насоки. В този контекст ERGA следва да насочва вниманието на Комисията към важни въпроси в подходите, възприети от националните регулаторни органи. Комисията ще държи в течение контактния комитет по ДАВМУ относно това развитие.

В рамките на задълженията за докладване съгласно член 13, параграф 4 от ДАВМУ държавите членки следва да информират Комисията за прилагането на настоящите насоки.

(1) За целите на настоящите насоки позоваванията на „ДАВМУ“ се разбират като позовавания на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69).

(2) Под „франчайзинг“ се разбира поредица от свързани филми, които имат една и съща въображаема вселена.

(3) Според проучване на Европейската аудио-визуална обсерватория в ЕС се произвеждат предимно кратки формати (игрални телевизионни произведения с 26 или по-малко епизода). По-конкретно, 90 % от всички игрални телевизионни произведения са с 26 или по-малко епизода, 44 % от които са телевизионни филми (1—2 епизода). Те обаче представляват малък дял, т.е. 33 % от общия брой. Напротив, програмите с дълъг формат за игрални телевизионни произведения представляват само 10 % от броя на произведените заглавия, но те възлизат на 67 % от всички игрални телевизионни творби. В същото проучване се подчертава, че по-кратките формати могат да се считат за високохудожествени игрални телевизионни произведения с потенциал за съвместни продукции и за износ, докато дългите формати имат като правило по-ниски производствени разходи и по-изявен национален характер, което по всяка вероятност намалява потенциала им за трансгранично разпространение. От тази гледна точка изчисляването по заглавия и сезони би могло да има положително въздействие върху разпространението на европейски произведения с истински потенциал за трансгранично разпространение. Вж. G. Fontaine, TV fiction production in the European Union (Производство на игрални телевизионни творби в Европейския съюз), Европейска аудио-визуална обсерватория, Страсбург, 2017 г.

(4) C. Grece, Films in VOD catalogues – Origin, Circulation and Age (Филмите в каталози за видео по заявка — произход, разпространение и епоха), издание 2018 г., Европейска аудио-визуална обсерватория, Страсбург, 2018 г.

(5) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (нотифицирано под номер C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6) http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/key_docs/docs/meg_guidelines.pdf

(7) Вж. по-конкретно член 3 и член 6 от препоръката.

(8) Вж. например документа „Main OTT SVOD groups in Europe by estimated number of subscribers“ (Основни групи абонаментни услуги за видео по заявка от „горен слой“ в Европа по оценка на броя на абонатите) от декември 2018 г., публикуван като част от годишника за 2019 г. на Европейската аудио-визуална обсерватория, Страсбург, декември 2018 г.

(9) Вж. преразгледаните насоки за мониторинг на прилагането на членове 16 и 17 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ), док. CC ДАВМУ (2011) 2, стр. 3.

(10) A. Schneeberger, The internationalisation of TV audience markets in Europe („Интернационализация на пазарите на телевизионни зрители в Европа“), Европейска аудио-визуална обсерватория, Страсбург, 2019 г., стр. 16.

(11) Тези пазари се характеризират с много големи дялове от няколко канала (обикновено 80 % от дела на аудиторията се покрива от първите 20 % от каналите) и голям брой канали с малобройна аудитория (средно 80 % от телевизионните канали в Европа имат дял от аудиторията в размер на 2 % или по-малко).

(12) Те могат да преценят дали като цяло доставчикът е един от водещите доставчици, които обхващат 80 % от дела на аудиторията в тази държава.

(13) Изчислен в съответствие с разпоредбите на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия, цитирана по-горе.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

7.7.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/20

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 223/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Casciotta d’Urbino“

ЕС №: PDO-IT-0005-AM01 — 30.7.2018 г.

ЗНП (X) ЗГУ ()

1. Група заявител и законен интерес

Consorzio di Tutela Casciotta d’Urbino DOP [Консорциум за защита на ЗНП „Casciotta d’Urbino“], Via Corbara, 81 — 61030 Colli Metauro (Pesaro e Urbino, Italy), тел. +39 0721879832, факс +39 0721879807; Електронна поща: casciottadiurbino@.it

Консорциумът за защита на ЗНП „Casciotta d’Urbino“ се състои от производители на сирене „Casciotta d’Urbino“. Той има право да подаде заявление за изменение по смисъла на член 13, параграф 1 от Указ № 12511 от 14 октомври 2013 г. на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство.

2. Държава членка или трета държава

Италия

3. Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☐	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☒	Географски район

☒	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☐

Връзка

☒	Етикетиране

☒	Друго: членовете от спецификацията се преименуват и се добавят членове относно наименованието и контролния орган.

4. Вид на изменението/измененията

☐	Изменения на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, които не следва да се квалифицират като несъществени в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☒	Изменения на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, които изменения не следва да се квалифицират като несъществени в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5. Изменение/изменения

ЗНП „Casciotta d’Urbino“ е било регистрирано съгласно Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията по процедурата, определена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета.

Подробна информация за разглежданото ЗНП може да бъде намерена в Указа на Министерството на земеделските, хранителните и горските ресурси от 4 август 1993 г., в резюмето и в доклада, състоящ се от пет страници.

Изменението се състои във включване в продуктовата спецификация на цялата информация, съдържаща се в тези различни документи, като по този начин тя се привежда в съответствие с регламента.

Описание на продукта

Изменението се отнася до член 2 от спецификацията (Указ на Министерството на земеделските, хранителните и горските ресурси от 4 август 1995 г.), сега точка 3.2. от единния документ.

—	Увеличава се горната граница на височината на питите сирене.

Настоящият текст гласи:

„Височина на питите от 5 cm до 7 cm“

Той се заменя със следното:

„Височина на питите от 5 cm до 9 cm“

Както показаха проверките през годините, височината на питата сирене може да бъде по-голяма от посоченото в действащата продуктова спецификация 7 cm, като изискванията за диаметър и тегло остават без промяна.

Тази мярка трябва да бъде коригирана, така че сиренето да не може да бъде определяно като несъответстващо на изискванията единствено поради грешка, направена при изготвянето на продуктовата спецификация, главно поради това, че наличните данни не са били напълно представителни за действителните обстоятелства, при които се произвежда сиренето „Casciotta d’Urbino“.

—	Добавя се следното: „За покриване на повърхността на сирената може да се използва всяко вещество, което е разрешено от приложимите правила. Външната повърхност (кора) не е годна за консумация.“

Въпреки че тази практика, която се използва от някои производители на сирене, не е забранена от действащата спецификация, изглежда препоръчително да се добави това изрично позоваване.

Географски район

Географският район е адаптиран, така че да отрази административните промени, като се уточнява, че някои общини принадлежат към провинция Римини. Член 1 от спецификацията (Указ на Министерството на земеделските, хранителните и горските ресурси от 4 август 1995 г.), точка е) от резюмето, точка 4 от единния документ.

Настоящата формулировка гласи:

„Casciotta d’Urbino“ се произвежда и зрее на територията на провинция Пезаро и Урбино, като това е и районът на произход на използваното мляко.“

Тя се заменя със следното:

„Casciotta d’Urbino“ се произвежда и зрее на територията на провинция Пезаро и Урбино, както и общините Novafeltria, Talamello, Sant’Agata Feltria, Casteldelci, Maiolo, San Leo и Pennabilli в провинция Римини. Това е също и районът на произход на използваното мляко.

Самият географски район не се променя, но някои общини, които са били част от провинция Пезаро и Урбино, когато е регистрирано наименованието, сега принадлежат към провинция Римини.“

Доказателство за произход

Добавя се специален член относно доказателството за произход, какъвто липсва в действащата продуктова спецификация.

Този член гласи следното:

„Член 4

Доказателство за произход

На всеки етап от процеса на производство трябва да се провежда контрол, като всички входящи и изходящи продукти се регистрират. Това гарантира проследяването на продуктите, за което помага и включването на земеделските производители, производителите на сирене, цеховете за зреене, разфасовчиците и опаковчиците в регистри, водени от контролния орган, и гарантира, че всички произведени количества незабавно се декларират. Всички физически лица и образувания, включени в регистрите, подлежат на проверка от контролния орган в съответствие с условията на спецификацията и съответния план за проверка.“

Добавянето на информация за доказателството за произход ще приведе продуктовата спецификация в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

Метод на производство

—

Изменя се член 2, параграф 1 от продуктовата спецификация, като се премахва:

—	описанието на сиренето като „сирене, подложено на частична топлинна обработка“;

—	думите „от две дневни издоявания“.

Настоящата формулировка:

„Casciotta d’Urbino“ е сирене, подложено на частична топлинна обработка, произведено от мляко — между 70 % и 80 % пълномаслено овче мляко, а останалите 20—30 % пълномаслено краве мляко от две дневни издоявания — от района, описан в член 3.“

се заменя със следното:

„Casciotta d’Urbino“ е сирене, произведено от мляко — между 70 % и 80 % пълномаслено овче мляко, а останалите 20—30 % пълномаслено краве мляко от две дневни издоявания — от района, описан в член 3.“

Причината за премахването на думите „подложено на частична топлинна обработка“ е, че „Casciotta d’Urbino“ не отговаря на изискванията на определението за „сирене, подложено на частична топлинна обработка“ (formaggio a pasta semicotta), в повечето широко използвани класификации. През годините това определение създава проблеми на етапа на контрола. Следователно заличаването на този термин коригира неточност в действащата продуктова спецификация и не променя спецификата или характеристиките на продукта.

Премахването на препратката към две дневни издоявания отразява необходимостта от въвеждане на възможност за използване на роботизирани системи за доене.

Както показват годините на изпитвания, проверката за това дали сиренето отговаря на изискването за съотношение мазнини/казеин е достатъчна, за да се гарантира, че то има характеристиките, определени в продуктовата спецификация. Използването на роботизирани системи за доене не влияе върху свойствата на млякото в технически или научен план, докато стандартите за хуманно отношение към животните се подобряват.

—	В продуктовата спецификация следва да се включи подробна информация относно породите животни и храненето им, която досега е налична само в документите на Консорциума за защита на сиренето „Casciotta d’Urbino“.

Списъкът на посочените породи в досието, използвано за регистрация на наименованието „Casciotta d’Urbino“, всъщност трябва да се счита по-скоро за представителен, а не за изчерпателен списък на породите овце, присъстващи в стопанствата към момента на регистрацията.

В документацията, придружаваща заявлението за регистрация, включена в досието на Комисията, не се споменават породите крави, макар и да се посочват следните породи овце: Sarda, Sopravvissana, Gentile di Puglia, Vissana, Merino.

В по-изчерпателните и по-подробните документи на асоциацията на производителите се посочват следните

породи овце: Sarda, Sopravvissana, Gentile di Puglia, Merino, Comisana, Massese, Vissana, Cornella Bianca, Fabrianese, Pinzirita и техните кръстоски;

породи крави: Frisona Italiana, Bruna Italiana, Pezzata Rossa italiana, Jersey и техните кръстоски.

Съответно към продуктовата спецификация в предложената формулировка се добавя пълният списък на породите овце и крави, чието мляко се използва за производството на „Casciotta d’Urbino“.

Предлага се също добавянето на следните породи овце: Delle Langhe, Lacuane и Assaf.

Добавянето на горните породи се оправдава и от тяхното приспособяване към частично отглеждане в стопански дворове. Всъщност от около десетина години насам стопанствата са подложени на чести и вредни нападения от вълци, които бродят в района дори през деня, принуждавайки земеделските стопани да намалят периодите на паша и да предпочитат породи, които са по-добре приспособени да бъдат отглеждани в стопански дворове, ако необходимо.

Новият текст, който се добавя, е, както следва:

„Породите овце са: Sarda, Sopravvissana, Gentile di Puglia, Merino, Comisana, Massese, Vissana, Cornella Bianca, Fabrianese, Delle Langhe, Lacaune, Assaf, Pinzirita и техните кръстоски.

Кравето мляко се получава от породите Frisona Italiana, Bruna Italiana, Pezzata Rossa italiana, Jersey и техните кръстоски.“

Що се отнася до храненето на животните, в текста се отбелязва, че:

„Животните могат да се отглеждат в стопански дворове или да се извеждат на паша.

Най-малко 50 % от основната храна на млекодайните крави, състояща се от фуражи (зелени или консервирани), храни за животни или концентрирани храни, трябва да е от района на произход, определен в член 3, като тази храна трябва да се дава на лактиращи крави, на животни извън млекодайния период и на юници над 7-месечна възраст. Най-малко 75 % от сухото вещество на фуражите в дневната дажба трябва да произхожда от храни, произведени в района на производство на млякото, определен в член 3. Допустими са следните видове фуражи: пресни фуражи с произход от постоянни или временни ливади, фуражни растения, сено, получено чрез изсушаване върху площите на фуражните растения, слама от зърнени култури, силаж, смлян фураж и сено от силози. Допустими са следните храни за животни: зърнени култури и продуктите от тях, царевична ярма, маслодайни растения и продуктите от тях, грудки и корени, сухи фуражи, производни продукти от захарната индустрия, като например меласа и/или продукти от нея, само като технологична добавка и овкусители при дял не повече от 2,5 % от сухото вещество в дневната дажба. Освен това са разрешени: бобови зърна и изсушен рожков и продукти от тях, мазнини, минерални соли, позволени от действащото законодателство, и добавки, като например витамини, микроелементи, аминокиселини, ароматизатори и антиоксиданти, позволени от действащото законодателство, при допълнително изискване антиоксидантите и ароматизаторите да бъдат естествени или идентични с естествените. Разрешава се също използването на неактивна бирена мая в предварително смесените добавки.

Основната храна на овцете се състои от фуражи (зелени или консервирани), храни за животни и/или концентрирани храни, като най-малко 50 % от нея трябва да бъдат от района на произход, определен в член 3. Най-малко 75 % от сухото вещество на фуражите в дневната дажба трябва да произхожда от храни, произведени в района на производство на млякото, определен в член 3.

Фуражите и за двата вида животни не произхождат изцяло от географския район, тъй като поради продължаващото изоставяне на земеделието и съответните географски и климатични условия, районът понастоящем не е в състояние, нито може да се очаква, че в бъдеще ще може да задоволява изцяло нуждите на земеделските стопанства от храни за животните. Поради това, че няма възможност те да се заменят с други висококачествени фуражи от района, е необходимо да се позволи използването на фуражи, концентрати и допълващи храни за животни с произход извън района. Тези продукти имат висока степен на разграждане и разтворимост (храни с размер на частиците по-малък от 0,8 cm) и осигуряват енергия (най-вече от резервни въглехидрати, като например скорбяла) и готови белтъчини за микробиома. Тъй като тяхната роля се ограничава до това да изпълняват физиологична функция в подкрепа на този микробиом, те не оказват влияние върху характеристиките на млякото и на „Casciotta d’Urbino“. Приемът на богата, основана на фуражи дажба, като най-малко 75 % от сухото вещество на фуража в дневната дажба са произведени в района, допринася за химичните и вкусовите характеристики на суровината и на крайния продукт. Ето защо това е основна връзка между суровината, крайния продукт и територията.“

Изменението е в отговор на необходимостта от привеждане на продуктовата спецификация в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

—	Изменение на член 2, буква а) от действащата продуктова спецификация:

В този член сега се уточнява, че млякото може да бъде сурово или пастьоризирано. Дава се също възможност да се използва закваска. Преформулира се също така изречението, описващо етапа след отделяне на сиренината.

Настоящата формулировка гласи:

„Овчето и кравето мляко се подсирват при температура около 35 °C, като се използва течно сирище и/или сирище на прах. Сиренето трябва да се подложи на ръчно пресоване в подходящи калъпи, като се използва характерната техника.“

Тя се заменя със следното:

„Суровото или пастьоризираното овче и краве мляко се подсирват при температура около 35 °C, като се използват течно сирище и/или сирище на прах. Може да се използва и закваска. Сиренината трябва да се постави в подходящи калъпи, за да се отдели суроватката чрез пресоване.“

Тъй като в действащата спецификация не се посочва дали млякото трябва да е сурово или подложено на топлинна обработка, беше счетено за целесъобразно да се уточни (включително за целите на подходящия контрол), че използваното мляко може да е сурово или подложено на топлинна обработка. Всъщност тази практика винаги се е прилагала при производството на „Casciotta d’Urbino“.

Общото подобрение на микробиологичните характеристики на млякото през последните години е довело до значително намаляване на броя на бактериите в него, което понякога води до проблеми на етапите на коагулация и зреене. За да бъдат преодолени евентуалните проблеми, спецификацията вече включва възможността да се използва млечна закваска.

—	Изменя се член 2, буква б).

Настоящата формулировка гласи:

„Производителите могат да осоляват сиренето на сухо или да редуват потапяне в саламура и сухо осоляване. Сиренето трябва да се остави да зрее в продължение на 20 до 30 дни при температура 10—14 °С и влажност на въздуха 80—90 %, в зависимост от размера.“

Тя се заменя със следното:

„Осоляване: Производителите могат да осоляват сиренето на сухо или в саламура. В зависимост от размера сиренето трябва да се остави да зрее в продължение на 15 до 30 дни при температура 8—14 °С и влажност на въздуха 80—90 %.

Описанието на методите на осоляване се преформулира, като минималният период на зреене се намалява от 20 на 15 дни, а минималната температура, при която сиренето зрее, се намалява от 10 °C на 8 °C.

Когато производителите са използвали в продуктовата спецификация думата „редуват“, те са имали предвид, че тези две възможности трябва да бъдат „алтернативни“, т.е. производителите да имат право на избор между двете възможности. Поради това е взето решение описанието на този етап от производството да се опрости, за да се избегнат всякакви недоразумения.

Напредъкът на технологиите, възприети от производителите на сирене през годините, включително промените с оглед адаптиране към законодателството на ЕС в областта на здравето и хигиената, подобри процеса на производство, така че стандартите, определени в продуктовата спецификация за „Casciotta d’Urbino“, могат да бъдат достигнати с по-кратък период на зреене.

Намаляването на температурите на зреене беше необходимо, тъй като през последните години използването на по-прецизни термометри там, където „Casciotta d’Urbino“ зрее, доведе до необходимостта да се преразгледа този параметър, за да се предотврати несъответствието на продукта с характеристиките на „Casciotta d’Urbino“.

Връзка

В продуктовата спецификация трябва да се включи също специален член относно връзката, какъвто до момента съществуваше само в резюмето. Поради това информацията, съдържаща се в букви г) и е) от резюмето, се включва в продуктовата спецификация като член 6, озаглавен „Връзка с географския район“. Добавя се също информация съгласно предвиденото в регламента на ЕС.

Добавя се следният член:

„Член 6

Връзка с местния район

Географската връзка произтича от специфичните местни почвени и климатични условия, както и от земеделските практики, при които се използват главно местните пасища. Рационалното използване на пасища, които са със силно влошено качество или клонят към влошаване на качеството, предотвратява прекомерната експлоатация и подобрява характеристиките на пасищата, като осигурява по-голямо равновесие между селското стопанство, горското стопанство и стопанисването на пасищата. Фактор, който допринася за това, е екстензификацията на растителната продукция, която не само осигурява поддържането на земеделската и горската земя, но и характеризира нейният състав, придавайки на млякото, а оттам и на сиренето, характерния аромат и вкус. Съществените човешки фактори включват историческото присъствие на сиренето и начина, по който то се е разпространило в определения район.

По-конкретно отглеждането на овце и крави датира още от 1500 г., когато било благоприятно повлияно от политиката на херцозите на Монтефелтро и Ровере за ограничаване на практиката на смяна на пасищата в техните земи.

Голяма част от доказателствата, които датират от епохата на Ренесанса, свидетелстват за историческото присъствие на сиренето в определения район.

Спецификата на продукта се дължи на размера, теглото и височината на питата, които са тясно свързани с използването на калъпи от теракота и керамика със затворено, изпъкнало дъно и малка дупка за отцеждане на суроватката, типични за района на Урбино.

Друга много специфична особеност е съставът на млечната смес, използвана за производство на сиренето (70 % овче мляко и 30 % краве мляко)

Практиките на производство, вековните традиции, както и климатът и условията на околната среда придават на продукта неговите специфични органолептични и търговски характеристики. „Casciotta d’Urbino“ е с тънка кора, която обикновено придобива сламеножълт цвят след узряване. При разрязване вътрешността му е с белезникав сламеножълт цвят, с мека и ронлива консистенция, като се характеризира с малки равномерно разпръснати шупли (познати като „buchini“, които се образуват в резултат от естественото отделяне на газове). Когато „Casciotta d’Urbino“ не е узряло, то запазва типичния за прясното мляко вкус, което е особено очевидно от неговия свеж и ароматен мирис. „Casciotta d’Urbino“ има сладък, плътен и приятно кисел вкус, типичен за овчето и кравето мляко.“

Етикетиране

Разширява се членът, отнасящ се до етикетирането и пускането на продукта на пазара (член 3 от действащата продуктова спецификация, член 8 от предложената продуктова спецификация). Спецификациите за логото на ЗНП, които досега бяха описани в приложение, сега трябва да бъдат включени и в основната част на продуктовата спецификация.

Настоящата формулировка:

„Когато се предлага за консумация, сиренето със запазено наименование за произход „Casciotta d’Urbino“ трябва да има върху етикета си логото, показано в приложение A (неразделна част от настоящия Указ), като гаранция, че отговаря на всички приложими законови изисквания.“

Тя се заменя със:

„Сиренето със ЗНП „Casciotta d’Urbino“ се предлага за консумация цяло или на парчета.

Върху една от двете плоски страни на предлагания на пазара продукт трябва да бъде поставен информативен етикет.

Освен логото на продукта, знака на ЕС и специфичната формулировка (съгласно правилата на ЕС), както и информацията, изисквана по закон, етикетът трябва също да съдържа следния текст, изписан с ясни и четливи букви:

—	„Casciotta d’Urbino“; което не трябва да бъде преведено, следвано от съкращението (DOP) (или ЗНП) или от „Denominazione di Origine Protetta“, което може да бъде преведено (Защитено наименование за произход), изписано изцяло;

—	име, търговско наименование и адрес на производителя на сиренето, цеха за зреене и опаковчика.

Продуктът може да се продава във вакуумирани опаковки, цял или на парчета.

Могат да се използват позовавания на имена, търговски наименования или търговски марки, при условие че същите нямат хвалебствен характер и не са подвеждащи за потребителя. Могат да се използват и други достоверни и проверими позовавания, които са разрешени съгласно действащото законодателство, при условие че не противоречат на целите и съдържанието на настоящата продуктова спецификация.

Логото се състои от опростено изображение на пита сирене с изрязана от нея четвърт част. Сиренето е оцветено в два нюанса на сламеножълт цвят (pantone 102 и pantone 100) и очертано със син цвят (pantone Reflex Blue).

Лента във формата на лястовича опашка в червен цвят (pantone 032) се подава от долната част на питата сирене.

Най-отгоре на логото в полукръг са изписани думите „Casciotta d’Urbino“ (с шрифт „Futura Bold“, в цвят „pantone Reflex Blue“).

Логото може да бъде пригодено за различна употреба.

По този начин съдържанието на този член се подобрява, тъй като се включва информация, която го прави по-изчерпателен и по-лесен за разбиране от потребителите.

Друго

—	Добавя се специален член относно наименованието на продукта, какъвто липсва в действащата продуктова спецификация.

Този член гласи следното:

„Член 1

Защитеното наименование за произход (ЗНП) „Casciotta d’Urbino“ може да се използва само за сирене, което отговаря на условията и изискванията, определени в настоящата продуктова спецификация.“

—	Добавя се специален член относно контролния орган, какъвто липсва в действащата продуктова спецификация.

Този нов член гласи следното:

„Член 7

Проверки

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012, контролният орган проверява дали продуктът отговаря на изискванията на спецификацията.

Проверките за съответствие на продукта с изискванията на продуктовата спецификация се осъществяват от Държавния орган за контрол (APC) към Агенцията за услуги в областта на храните и земеделието на регион Марке (ASSAM) (Via dell’Industria n. 1 I—60027 Osimo Stazione (Ancona, Italy), тел. 0718081, факс 07185979, електронна поща direzione@assam.marche.it).“

—	Членовете от продуктовата спецификация се преименуват и се добавят членове относно контролния орган, съответно спецификацията вече е структурирана, както следва:

Член 1 „Наименование“, член 2 „Характеристики на продукта“, член 3 „Район на производство“, член 4 „Доказателство за произход“, член 5 „Метод на производство“, член 6 „Връзка с географския район“, член 7 „Проверки“, член 8 „Опаковане и етикетиране“.

Изменението дава възможност в продуктовата спецификация да бъде събрана цялата информация, която се изисква съгласно регламента, като я прави по-разбираема.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Casciotta d’Urbino“

ЕС №: PDO-IT-0005-AM01 — 30.7.2018 г.

ЗНП (X) ЗГУ ()

1. Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Casciotta d’Urbino“

2. Държава членка или трета държава

Италия

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Когато се предлага за консумация, ЗНП „Casciotta d’Urbino“ има следните характеристики:

форма: ниска цилиндрична пита сирене със заоблени страни;

Размери: диаметър 12—16 cm и височина 5—9 cm;

тегло между 800 g и 1200 g в зависимост от размера;

външен вид: тънка кора, с дебелина около 1 mm, със сламеножълт цвят в края на процеса на зреене;

вътрешност: мека и ронлива вътрешна консистенция с малки равномерно разпръснати шупли, с белезникав сламеножълт цвят при разрязване;

вкус: мек вкус, типичен за използваните специфични практики за производство на сирене;

мазнини в сухото вещество: най-малко 45 %. Продуктът се използва като трапезно сирене.

За покриване на повърхността на сирената може да се използва всяко вещество, което е разрешено от приложимите правила. Външната повърхност (кора) не е годна за консумация.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

„Casciotta d’Urbino“ е сирене, произведено от между 70 % и 80 % пълномаслено овче мляко и от пълномаслено краве мляко, което съставлява останалите 20—30 %.

Разрешени са следните породи овце: Sarda, Sopravvissana, Gentile di Puglia, Merino, Comisana, Massese, Vissana, Cornella Bianca, Fabrianese, Delle Langhe, Lacaune, Assaf, Pinzirita и техните кръстоски.

Кравето мляко се получава от породите Frisona Italiana, Bruna Italiana, Pezzata Rossa italiana, Jersey и техните кръстоски.

Животните могат да се отглеждат в стопански дворове или да се извеждат на паша.

Най-малко 50 % от основната храна — която се състои от фуражи (зелени или консервирани), храни за животни или концентрирани храни — за млекодайните крави, която се дава на лактиращи крави, на животни извън млекодайния период и на юници над 7-месечна възраст, трябва да е от района на произход, определен в точка 4. Най-малко 75 % от сухото вещество на фуражите в дневната дажба трябва да произхождат от храни, произведени в определения географски район, посочен в член 4. Допустими са следните видове фуражи: пресни фуражи с произход от постоянни или временни ливади, фуражни растения, сено, получено чрез изсушаване върху площите на фуражните растения, слама от зърнени култури, силаж, смлян фураж и сено от силози. Допустими са следните храни за животни: зърнени култури и продуктите от тях, царевична ярма, маслодайни растения и продуктите от тях, грудки и корени, сухи фуражи, производни продукти от захарната индустрия, като например меласа и/или продукти от нея, само като технологична добавка и овкусители при дял не повече от 2,5 % от сухото вещество в дневната дажба. Освен това са разрешени: бобови зърна и изсушен рожков и продукти от тях, мазнини, минерални соли, позволени от действащото законодателство, и добавки, като например витамини, микроелементи, аминокиселини, ароматизатори и антиоксиданти, позволени от действащото законодателство, при допълнително изискване антиоксидантите и ароматизаторите да бъдат естествени или идентични с естествените. Разрешава се също използването на неактивна бирена мая в предварително смесените добавки.

Най-малко 50 % от основната храна — фуражи (зелени или консервирани), храни за животни и/или концентрирани храни — с която се хранят овцете, трябва да произхождат от географския район. Най-малко 75 % от сухото вещество на фуражите в дневната дажба трябва да произхождат от храни, произведени в района на производство на млякото, определен в точка 4.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи от процеса на производство (отглеждане на животните, доене, производство и зреене на сиренето) трябва да бъдат осъществени в определения географски район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Сиренето със ЗНП „Casciotta d’Urbino“ се предлага за консумация цяло или на порции. Продуктът може да се продава във вакуумирани опаковки, цял или на парчета.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—	„Casciotta d’Urbino“; което не трябва да бъде преведено, следвано от съкращението (DOP) (или ЗНП) или от „Denominazione di Origine Protetta“, което може да бъде преведено (Защитено наименование за произход), изписано изцяло;

—	име, търговско наименование и адрес на производителя на сиренето, цеха за зреене и опаковчика.

Лента във формата на лястовича опашка в червен цвят (pantone 032) се подава от долната част на питата сирене.

Най-отгоре на логото в полукръг са изписани думите „Casciotta d’Urbino“ (с шрифт „Futura Bold“, в цвят „pantone Reflex Blue“).

Логото може да бъде пригодено за различна употреба.

4. Кратко определение на географския район

5. Връзка с географския район

Друга много специфична особеност е съставът на млечната смес, използвана за производството на сиренето (70 % овче мляко и 30 % краве мляко)

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Пълният текст на продуктовата спецификация е на разположение на http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или:

като се отиде директно на началната страница на уебсайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it) и се избере рубриката „Qualità“ (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP IGP STG“ (вляво на екрана) и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“.

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

7.7.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/31

(2020/C 223/07)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Peperone di Senise“

ЕС №: PGI-IT-IT-1532-AM01 — 5.9.2019 г.

ЗНП () ЗГУ (Х)

1. Група заявител и законен интерес

Consorzio di tutela del Peperone di Senise IGP

Contrada Mercato CO Casa Comunale, Snc

85038 Senise (Province of Potenza)

ITALIA

info@peperonediseniseigp.it

Consorzio di tutela del Peperone di Senise IGP [Консорциум за защита на ЗГУ „Peperone di Senise“] има право да подаде заявление за изменение по смисъла на член 13, параграф 1 от Указ № 12511 на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горите от 14 октомври 2013 г.

2. Държава членка или трета държава

Италия

3. Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☒	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☐	Географски район

☐	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☐

Връзка

☒	Етикетиране

☐	Друго [да се посочи]

4. Вид на изменението

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5. Изменения

Наименование на продукта

Иска се изменение на наименованието „Peperone di Senise“, което да стане „Peperoni di Senise“.

В точка 3 от резюмето от 25 март 1996 г. наименованието, предложено за регистрация, е „Peperone di Senise“ вместо наименованието „Peperoni di Senise“, което след това се появява в буква е) от същото резюме и в цялата продуктова спецификация на наименованието, представена от Италия през 1996 г. като част от процедурата за регистрация, посочена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92.

Целта на изменението е хармонизацията на двата документа и избягването на всякакво объркване относно правилното наименование, което трябва да се използва за означаване на въпросния продукт.

Описание на продукта

Член 6 от продуктовата спецификация

Следните характеристики за трите вида пиперки — „със заострен връх“, „с пресечен връх“ и „с извит връх“: „Цвят на етапа на търговска зрялост:

—

„зелен;

—	пурпурночервен;“

се изменят, както следва:

„цвят на етапа на търговска зрялост: от зелен до пурпурночервен;“.

С изменението се взема предвид постепенната промяна на цвета на продукта от зелен до червен цвят в процеса на узряването му.

Следното изречение:

„Сухият продукт трябва да бъде:

—

под формата на „гирлянди“ или „нанизи“ с различна дължина, достигаща от 1,5 до 2 m, чиито плодове (които имат същите морфологични характеристики като пресния продукт) са подредени във форма на спирала, като всеки от тях се намира под ъгъл от 120° спрямо съседния, с водно съдържание не повече от 10—12 % и с цвят на винена утайка“

се изменя, както следва:

„Сухият продукт трябва да бъде:

под формата на „гирлянди“ или „нанизи“ с различна дължина, достигаща до най-много 2 m, чиито плодове (които имат същите морфологични характеристики като пресния продукт) са подредени във форма на спирала, като всеки от тях е под ъгъл спрямо съседния, с водно съдържание не повече от 18 % и с цвят на винена утайка“.

Изменението е необходимо, за да може същият продукт да се предлага на пазара под формата на по-къси гирлянди или нанизи (с дължина по-малка от 1,5 m) от предвиденото в момента, така че да се отговори на определено пазарно търсене.

Увеличаването на водното съдържание е необходимо, доколкото в продуктовата спецификация се забранява използването на принудително изсушаване, а в някои периоди от годината климатът не позволява поддържането на водно съдържание от 12 %, което прави невъзможно сертифицирането на продукта дори когато той е произведен в съответствие с изискванията на продуктовата спецификация.

Добавя се следният вид сушен продукт, разрешен за продажба:

„под формата на отделни плодове, цели или без дръжки и семки, с водно съдържание не повече от 18 % и с цвят на винена утайка“.

Изменението дава възможност за продажба на „Peperoni di Senise“ под формата на отделни плодове или без дръжки и семки. Целта е да се отговори на търсенето от страна на потребителите, които предпочитат продукт не под формата на нанизи или на гирлянди, а в пликчета, съдържащи отделни плодове.

Изразът

„на изключително фин „прах“, получен чрез смилане на сушени пиперки, след като същите преминат през обработка във фурна, за да бъде отстранена остатъчната влажност“

се заменя със следното:

„под формата на смлян продукт, получен от сушени пиперки, след като същите преминат евентуално през обработка във фурна, за да бъде отстранена остатъчната влажност“.

Изразът е преформулиран, за да се даде възможност за производството на смлени „Peperoni di Senise“ с размер на частиците, по-голям от размера на частиците на пиперките на прах, предвиждан понастоящем, в отговор на определено търсене на пазара.

Точка 3, буква б) от резюмето

Следното изречение:

„Изключително непретенциозно, растението е добре адаптирано към почвено-климатичните условия в Италия и особено към тези в южната ѝ част, макар наличието на вода да се явява ограничаващ фактор“

се премества в съответната точка 5 от единния документ.

Следното изречение:

„Плодовете на „Peperone di Senise“ се характеризират с тънка месеста част и ниско водно съдържание в околоплодника, което позволява бързо изсушаване, извършвано с помощта на естествени методи чрез пряко излагане на слънчева светлина“

се изменя, както следва:

„Peperoni di Senise“ се характеризират с тънка месеста част и ниско водно съдържание в околоплодника, което позволява бързо изсушаване, извършвано с помощта на естествени методи чрез непряко излагане на слънчева светлина или в проветриви помещения“.

Уточнява се, че „плодовете на пипера“ означава „Peperoni di Senise“, а единният документ се адаптира в съответствие с изменението на параграфа, озаглавен „Метод на производство“, член 4, точка 4 от продуктовата спецификация. Без да се засягат процедурите за естествено изсушаване, с изменението се цели да се предотврати увреждането на продукта, особено неговата много тънка и деликатна месеста част, от пряката слънчева светлина.

Следното изречение:

„Преработеният продукт представлява „гирлянди“, т.е. нанизи от сушени на слънце плодове, или изключително фин „прах“, получен чрез смилане на сушените плодове“

се изменя, както следва:

„Преработеният продукт е:

—

—	под формата на отделни плодове, цели или без дръжки и семки, с водно съдържание не повече от 18 % и с цвят на винена утайка;

—	под формата на смлян продукт, получен от сушени пиперки, след като същите преминат през обработка във фурна, за да бъде отстранена остатъчната влажност.“

Единният документ следва да бъде адаптиран към изменението в последния параграф на член 6 от продуктовата спецификация.

Метод на производство

Член 4

8. Следните периоди на засаждане и пресаждане:

„Засаждане:

период: третата десетдневка на месец февруари — втората десетдневка на месец март;

Пресаждане:

период: втората десетдневка на месец май — първата десетдневка на месец юни;“

се изменят, както следва:

„Засаждане:

период: февруари/март

Пресаждане:

период: май/юни“.

Измененията в периодите на засаждане и пресаждане са свързани с изменението на климата през годините. Изменението обаче не засяга по никакъв начин присъщите на продукта органолептични характеристики.

9. Следният израз относно метода на пресаждане:

„—	в отделни гнезда, оформени с помощта на дървено садило“

се изменя, както следва:

„—	в отделни гнезда, оформени с помощта на дървено садило или на подходящи инструменти за пресаждане“.

Въвежда се възможността за използване на нови техники за пресаждане, които позволяват да се получи продукт със същото качество, като същевременно се намаляват значително отклоненията, дължащи се на ръчния труд, без да се засяга качеството на самия продукт.

10. Следните разпоредби относно засяването:

„—	в единични редове: разстояние 25—30 cm между семената в реда и 70—80 cm между редовете;

—	в двойни редове: разстояние 35 cm между семената в реда, 35 cm между двата реда и 120 cm между двойните редове;

—	в правоъгълни корита („rasole“): разстояние 35 cm между семената в реда и 40 cm между редовете.“

се изменят, както следва:

„Засаждането може да бъде в единични редове, в двойни редове или в правоъгълни корита („rasole“), със или без мулчиране, при спазване на минимална гъстота от 30 000 растения/ha и максимална — 57 000 растения/ha“.

Премахват се разстоянията на засаждане, тъй като те правеха дейностите по отглеждане твърде обременителни и трудоемки за земеделските стопани; те се заменят от подходящ задължителен план за засаждане, като се предвижда гъстота на засаждане на растенията в диапазон, който не оказва неблагоприятно въздействие върху характеристиките на продукта. И накрая, новата формулировка предвижда възможност за мулчиране с цел по-добър контрол на плевелите.

11. Следната разпоредба относно периода на прибиране на реколтата:

„Период на прибиране на реколтата: от първата десетдневка на месец август нататък, когато плодовете придобият типичния пурпурночервен цвят;“

се изменя, както следва:

„Период на прибиране на реколтата: веднага след като плодовете достигнат степента на зрялост, в която се продават, съгласно посоченото в член 6, и докато растението престане да дава плодове.“

Посочването на първата десетдневка на месец август като период за прибиране на реколтата се заличава и се заменя с позоваване на степента на зрялост, в която продуктът се продава. Изменението е свързано с промените в климата, които оказват влияние върху периода на плододаване на растенията и на прибирането на реколтата от плодове.

12. Следната разпоредба в параграфа, озаглавен „Метод на производство“:

„Продуктът трябва да се бере при пълна зрялост.“

се изменя, както следва:

„Брането на продукта, предназначен за сушене, трябва да започва от момента, в който цветът на плодовете преминава от зелено в червено, до пълна зрялост (пурпурночервен цвят).“

Необходимо е моментът на прибирането на реколтата е да бъде изтеглен напред във времето, за да се избегне достигането на прекомерна зрялост на плодовете на етапа на съхранение. В действителност и след прибирането на реколтата етапът на зреене на плодовете продължава, като се достига до придобиване на червен цвят, съответстващ на цвета на пълна зрялост.

13. Следната разпоредба в параграфа, озаглавен „Метод на производство“:

„Плодовете трябва да се поставят върху текстилни платнища или мрежи в сухи и добре проветриви помещения, като престояват в продължение на най-малко 2—3 дни, на тъмно.“

се изменя, както следва:

„Плодовете могат да се оставят в касетките, в които се берат, или да се поставят върху мрежи в сухи и добре проветриви помещения, като престояват в продължение на най-малко 2—3 дни, на тъмно.“

Премахва се използването на текстилни платнища за съхранение на плодовете, като те се заменят с касетките, в които се берат, което в по-голяма степен отговаря на хигиенните и санитарните критерии.

14. Следната разпоредба в параграфа, озаглавен „Метод на производство“:

„„Дръжките трябва да са свързани помежду си с тънка връв, така че плодовете да образуват спирала, като всеки от тях се намира под ъгъл от приблизително 120° със съседния, за да се получат характерните „нанизи“ или “гирлянди.“

се изменя, както следва:

„Пиперките могат да се сушат:

1.	като дръжките се свързват помежду си с помощта на тънка връв, за да се оформят характерните нанизи или гирлянди, в които плодовете са разположени във форма на спирала, като всеки от тях е под ъгъл спрямо съседния;

2.	като се поставят направо върху стелажи.“

Методът на производство се изменя, като се заличава задължителният критерий за ъгъла „от приблизително 120°“ при разполагането на плодовете във форма на спирала, който често е трудно да бъде проверен от операторите. С тази нова формулировка се въвежда възможността за сушене на пиперките поотделно върху стелажи. Тя позволява опростяване на последващите операции в производството на сушения продукт.

15. Следната разпоредба в параграфа, озаглавен „Метод на производство“:

„Гирляндите трябва да се изложат на слънчева светлина, докато тяхното водно съдържание достигне 10—12 %. След това те трябва да се приберат в проветриви помещения“.

се изменя, както следва:

„Пиперките на гирлянди или под формата на цели отделни плодове трябва да се изложат на непряка слънчева светлина или да се поставят в проветриви помещения, подходящи за сушене.“

Разпоредбата, която предвижда сушене чрез пряко излагане на слънчева светлина, докато водното съдържание достигне 10—12 %, се заменя с разпоредба, която предвижда непряко излагане на слънчева светлина или възможност за сушене в добре проветриви помещения като алтернатива. С изменението се цели да се предотврати увреждането на продукта, особено неговата много тънка и деликатна месеста част, от пряката слънчева светлина.

Необходимо е определянето на процента водно съдържание да се заличи, тъй като в определени периоди от годината климатът не позволява да се поддържа влажност под 12 %. Органолептичните характеристики на продукта остават непроменени.

16. Следните разпоредби в параграфа, озаглавен „Метод на производство“:

„—	След етапа на сушене пиперките трябва да бъдат обработени във фурна с цел отстраняване на остатъчната влага, за да се улесни последващото смилане.

—	Продуктът се преработва на прах чрез смилане.“

се изменят, както следва:

„След етапа на сушене пиперките, предназначени за смилане, могат да бъдат обработени във фурна с цел отстраняване на остатъчната влажност.“

Тази нова формулировка прави преработката във фурна незадължителна и необходима само ако продуктът все още съдържа излишна влага. Освен това позоваванията на преработването на прах чрез смилане се заменят и се включват в термина „смилане“, който е по-точният технически термин за описание на операцията, на която се подлага продуктът.

Член 5

17. Изречението

„При отглеждането на пиперките със защитено географско указание „Peperoni di Senise“ се разрешават само агрономически практики, които придават на продукта неговите типични отличителни характеристики.“

се премества в съответния член 4.

18. Следният параграф:

„Регионалните контролни органи и Consorzio di tutela dei „Peperoni di Senise“, учреден по инициатива на Комитета за популяризиране, са задължени да проверяват и оценяват:

—	морфологичните аспекти на плодовете, съгласно посоченото в член 6;

—	съдържанието на сухо вещество в околоплодника, което трябва да бъде 13—15 %.

Наред с другото, Consorzio di tutela трябва:

—	да проверява прилагането на спецификацията от страна на земеделските стопанства;

—	да предоставя на производителите на „Peperoni di Senise“ необходимите услуги и помощ за изпълнението на настоящата спецификация;

—	да поддържа регистъра на производителите и да събира данните и информацията относно „Peperoni di Senise“;

—	да насърчава и управлява марката и плановете за регулиране и програмиране на защитеното производство, така че то да запази икономическата и търговската си стойност, както и нивото на качество;

—	да извършва дейности по наблюдение и надзор, включително в сътрудничество с публичните власти и органи, с цел предотвратяване и наказване на фалшифицирането, нередностите и възможните незаконни действия в ущърб на „Peperoni di Senise“.“

се изменя, както следва:

„Всеки етап от процеса на производство се контролира чрез регистриране, поотделно за всеки от етапите, на всички входящи и изходящи продукти. По този начин, както и чрез вписването на кадастралните парцели, в които се отглежда продуктът, на производителите и на опаковчиците в регистрите, предвидени за тази цел и управлявани от контролния орган, се гарантира проследимостта на продукта. Всички физически или юридически лица, вписани във въпросните регистри, подлежат на проверки, извършвани от контролния орган, в съответствие с разпоредбите на продуктовата спецификация и съответния план за контрол.“

Заличава се позоваването на дейностите, извършвани от регионалните контролни органи и от Консорциума, доколкото това не се изисква съгласно разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. С това изменение параграфът се преформулира и предишният текст се заменя с параграф в съответствие с разпоредбите на член 7, буква г) и на член 37 от посочения регламент. По този начин новата версия на спецификацията съответства на действащите разпоредби.

Връзка

В продуктовата спецификация се включват елементите, посочени в буква е) от резюмето, въз основа на които е направена регистрацията на „Peperoni di Senise“ в регистъра на ЗНП—ЗГУ на Европейския съюз. Същите тези елементи са включени също и в точка 5 от единния документ, приложен към настоящото заявление за изменение.

Добавя се следният член:

За „Peperoni di Senise“ са характерни ценови характеристики и качество, които ги отличават значително от другите продукти от същия растителен вид, по-специално много тънка месеста част на плода и здраво прикрепена към него дръжка, в резултат на специфичните условия на почвата и на околната среда в района на производство.

В района на производство, от който произхождат „Peperoni di Senise“, от незапомнени времена се произвеждат зеленчуци, тъй като става въпрос за район с напоявани площи с много стари традиции и с почвено-климатични характеристики, които са особено благоприятни за отглеждане на пиперки.

Поради това община Senise несъмнено е един от районите, в които отглеждането на пиперки е било успешно въведено преди много време, като пиперките са се приспособили към почвените характеристики и характеристиките на околната среда, запазвайки определени елементи от непретенциозния характер на първите „растения“, въведени в района.

По-специално „Peperoni di Senise“ имат много тънка месеста част, което улеснява сушенето на продукта чрез естествените методи, специфични за района на производство, а плодовете им са подходящи за смилане. Друга важна характеристика е дръжката, която не се отделя от плода дори след изсушаване, което прави възможно свързването на пиперките с цел оформянето на характерните „нанизи“.

Опаковане

Член 7

19. Следният текст:

„„Peperoni di Senise“ трябва да се пускат на пазара по следния начин:

за пресния продукт: в дървени касетки с вместимост 12—15 kg;

за сухия продукт: на гирлянди (нанизи) с дължина 1,5—2,0 m;

за преработения продукт: в непрозрачни стъклени съдове с вместимост 500 g и 1000 g или в тарелки от пластифицирана хартия с прозрачен капак с вместимост 50 g и 100 g“

се изменя, както следва:

„„Peperoni di Senise“ трябва да се пускат на пазара по следния начин:

за пресния продукт: в опаковки за хранителни продукти в съответствие с действащите правни разпоредби;

за сухия продукт:

—	на гирлянди (нанизи) с дължина най-много 2 m;

—	под формата на отделни плодове, цели или без дръжки и семки, в опаковки за хранителни продукти в съответствие с действащите правни разпоредби;

за преработения продукт: смлян, в опаковки за хранителни продукти в съответствие с действащите правни разпоредби.“

С изменението се въвеждат нови разпоредби относно опаковането на пресния, сухия и смления продукт, така че да се даде възможност на опаковчиците да отговорят на различните изисквания на пазара.

Що се отнася до сухия продукт, в новите разпоредби се вземат предвид също и измененията в член 6 от спецификацията, свързани с дължината на гирляндите или нанизите, както и въвеждането на вида продукт под формата на отделни плодове, със или без дръжки и семки.

Изменението се отнася също и до точка 3.5 от единния документ.

Етикетиране

Член 9

1. Добавя се следното изречение, което е вече включено в резюмето, въз основа на което е направена регистрацията на наименованието:

„Продуктът, който се пуска за консумация, трябва да бъде обозначен с надпис „Peperoni di Senise“ I.G.P., следван от предвиденото лого.“

2. Лого

С оглед на новите изисквания на пазара се счита за целесъобразно изображението на логото на наименованието да бъде променено, за да стане по-оригинално.

Логото е следното:

Описанието и техническите характеристики, необходими за възпроизвеждане на представеното по-горе лого, се добавят към спецификацията.

Изменения 20 и 21 се отнасят също до точка 3.6 от единния документ.

Член 8

3. Представят се по-ясно позоваванията на органа, отговорен за проверката за съответствие с продуктовата спецификация. Параграфът:

„Надзорът относно прилагането на разпоредбите на настоящата продуктова спецификация се упражнява от Министерство на селскостопанските, хранителните и горските ресурси, което може, с цел контролиране на производството и търговията с „Peperone di Senise“, да потърси услугите на консорциум от производители съгласно предвиденото в член 10 от Регламент (ЕИО) № 2081/92.“

се заменя със следното:

„Проверката за съответствие с продуктовата спецификация се извършва съгласно разпоредбите на член 37 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Контролният орган, който отговаря за проверката на продуктовата спецификация, е: Agroqualità S.p.A. Viale Cesare Pavese, 305 00144 Rome, Italy — Тел. +39 0654228675 — Факс +39 0654228692 — електронна поща: agroqualita@agroqualita.it“.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Peperoni di Senise“

ЕС №: PGI-IT-1532-AM01 — 5.9.2019 г.

ЗНП () ЗГУ (Х)

1. Наименование/наименования

„Peperoni di Senise“

2. Държава членка или трета държава

Италия

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас: 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени.

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Наименованието „Peperoni di Senise“ се отнася до плодовете, получени от растението capsicum annuum, от семейство Solanaceae, с произход от американския континент.

Сортът пиперки, отглеждани в Senise, не представлява официално признат културен сорт, а е местно разпространен екотип.

„Peperoni di Senise“ се пускат за консумация както в прясно състояние, така и като преработен продукт.

Пресният продукт отговаря на следните видове: „със заострен връх“, „с пресечен връх“ и „с извит връх“.

Преработеният продукт е:

—

—	под формата на отделни плодове, цели или без дръжки и семки, с водно съдържание не повече от 18 % и с цвят на винена утайка;

—	под формата на смлян продукт, получен от сушени пиперки, след като същите преминат евентуално през обработка във фурна, за да бъде отстранена остатъчната влажност.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Етапите на отглеждане и преработка на „Peperoni di Senise“ се осъществяват в географския район на производство.

„Peperoni di Senise“ трябва да се пускат на пазара по следния начин:

за пресния продукт: в опаковки за хранителни продукти в съответствие с действащите правни разпоредби;

за сухия продукт:

—	на гирлянди (нанизи) с дължина най-много 2,0 m;

—	под формата на отделни плодове, цели или без дръжки и семки, в опаковки за хранителни продукти в съответствие с действащите правни разпоредби;

—	за преработения продукт: смлян, в опаковки за хранителни продукти в съответствие с действащите правни разпоредби.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Продуктът, който се пуска за консумация, трябва да бъде обозначен с надпис „Peperoni di Senise“ I.G.P., следван от предвиденото лого.

Лого:

Допустимо е използването на допълнителни означения, които се позовават на имена, търговски наименования или земеделски стопанства, при условие че продуктът винаги отговаря на характеристиките на настоящата продуктова спецификация и че тези означения не са от такова естество, че да заблудят потребителите.

4. Кратко определение на географския район

Районът на производство на географското указание включва подходящите райони на общините Senise, Francavilla S.S., Chiaromonte, Valsinni, Colobraro, Tursi, Noepoli, S. Giorgio Lucano, Sant’Arcangelo, Roccanova, Montalbano Jonico и Craco.

5. Връзка с географския район

В района на производство, от който произхождат „Peperoni di Senise“, от незапомнени времена се произвеждат зеленчуци, тъй става въпрос за район с напоявани площи с много стари традиции и с почвено-климатични характеристики, които са особено благоприятни за отглеждане на пиперки.

Поради това територията около Senise несъмнено е един от районите, в които отглеждането на пиперки е било успешно въведено преди много време, като пиперките са се приспособили към почвените характеристики и характеристиките на околната среда, запазвайки определени елементи от непретенциозния характер на първите „растения“, въведени в района.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Консолидираният текст на продуктовата спецификация е на разположение на следния уебсайт: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или

чрез директно търсене от началната страница на сайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Qualità“ (Качество) (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP IGP STG“ (Продукти със ЗНП, ЗГУ и ХТСХ) (отстрани вляво на екрана) и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“ (Продуктови спецификации, представени за разглеждане от Европейския съюз).

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 223

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 7 юли 2020 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 223/01	Актуализация на приложение II и на таблици 1 и 2 от приложение IIIб по отношение на приложимите такси в евро в съответствие с член 10а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета	1
2020/C 223/02	Съобщение на Комисията Насоки относно практическото прилагане на критерия за основна функционална възможност от определението на услуга на платформите за споделяне на видеоклипове съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги	3
2020/C 223/03	Съобщение на Комисията Насоки в съответствие с член 13, параграф 7 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги относно изчисляването на дела на европейските произведения в каталозите на услуги по заявка и за определянето на понятията малобройна аудитория и нисък оборот	10

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 223/04	Обменен курс на еврото — 6 юли 2020 година	17

	Максимум три оси	Минимум четири оси
EURO 0	1 475	2 472
EURO I	1 282	2 140
EURO II	1 116	1 861
EURO III	970	1 617
EURO IV и по-малко замърсяващи	882	1 471

Цент/превозно средство.километър	Крайградски пътища (включително автомагистрали)	Междуградски пътища (включително автомагистрали)
EURO 0	17,8	13,3
EURO I	12,2	8,9
EURO II	10,0	7,8
EURO III	7,8	6,7
EURO IV	4,5	3,4
EURO V след 31 декември 2013 г.	0	0
EURO V след 31 декември 2013 г.	3,4	2,3
EURO VI след 31 декември 2017 г.	0	0
EURO VI след 31 декември 2017 г.	2,3	1,2
Превозни средства, замърсяващи по-малко от EURO VI	0	0

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2020/C 223/05	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9880 – Permira/Warburg/Tilney/Smith & Williamson) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	18
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2020/C 223/06	Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	20
2020/C 223/07	Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	31

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1325
JPY	японска йена	121,78
DKK	датска крона	7,4516
GBP	лира стерлинг	0,90505
SEK	шведска крона	10,4848
CHF	швейцарски франк	1,0642
ISK	исландска крона	157,20
NOK	норвежка крона	10,6218
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	26,705
HUF	унгарски форинт	352,83
PLN	полска злота	4,4689
RON	румънска лея	4,8375
TRY	турска лира	7,7743
AUD	австралийски долар	1,6230
CAD	канадски долар	1,5333
HKD	хонконгски долар	8,7769
NZD	новозеландски долар	1,7293
SGD	сингапурски долар	1,5753
KRW	южнокорейски вон	1 350,51
ZAR	южноафрикански ранд	19,2761
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,9498
HRK	хърватска куна	7,5610
IDR	индонезийска рупия	16 328,00
MYR	малайзийски рингит	4,8441
PHP	филипинско песо	55,871
RUB	руска рубла	81,3769
THB	тайландски бат	35,158
BRL	бразилски реал	5,9745
MXN	мексиканско песо	25,1207
INR	индийска рупия	84,4535