Резолюция на Европейския комитет на регионите — Годишна стратегия за устойчив растежза 2020 г.

(2020/C 141/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

—	като взе предвид съобщението на Европейската комисия относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. (1);

—	като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2019 г. относно европейския семестър за 2019 г. и с оглед на годишния обзор на растежа (ГОР) за 2020 г. (2);

Европейският семестър включва целите за устойчиво развитие

1.

приветства годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. като отправна точка за интегрирането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в европейския семестър, която му осигурява дългосрочна перспектива и по-широка насоченост отвъд чисто икономическите съображения;

2.

счита, че използването на годишната стратегия за устойчив растеж като инструмент за координиране на политиките с цел прилагане на Европейския зелен пакт ще изисква дълбоки промени в управлението и нагласите, които съпътстват процеса на европейския семестър като цяло, и пренасочване на отговорността за семестъра по места;

3.

подчертава, че постигането на ЦУР означава цялостно разглеждане на всички измерения на устойчивото развитие (конкурентоспособност, приобщаване, околна среда, добро управление), които са по-широки от целите на от Зеления пакт; постигането на ЦУР ще изисква съгласуваност на политиките при справяне с компромисите и предизвикателствата, свързани с разпределението. Това включва и засилване на културното и социалното измерение на създаването на знания, обмена на знания и иновациите. Европейският семестър следва да позволи на всички равнища на управление и на съответните заинтересовани страни, работещи в партньорство, да откриват тези компромиси и да се справят с тях, да избягват тясноведомственото мислене и да гарантират съгласуваност, като същевременно включват ЦУР в различните области на политиката;

4.

приветства съобщението, че докладите по държави и националните програми за реформи ще имат специфични раздели за мониторинг на ЦУР и оценка на свързаните с тях политики, както и че специфичните за всяка държава препоръки ще разглеждат конкретния принос на държавите за изпълнението на ЦУР; отбелязва, че включването на ЦУР в европейския семестър трябва да отчита различните териториални отправни точки, и изисква подходяща статистическа основа за мониторинг на ЦУР на регионално равнище;

5.

призовава за ясен график и ясни, измерими и обвързани със срокове задачи за постигане на ЦУР по отношение на действията, предвидени в Зеления пакт и в годишната стратегия за устойчив растеж; подчертава, че тези задачи и срокове следва да се определят чрез съчетан процес „от долу нагоре“ и „от горе надолу“, в който всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни трябва да си сътрудничат;

6.

споделя цялостната ориентация на препоръките към държавите членки на еврозоната, но отбелязва, че те предоставят само скромна подкрепа на заложените в ЦУР и Зеления пакт амбиции за екологизиране и приобщаване и че не отделят достатъчно внимание на политическите предизвикателства, произтичащи от действителните териториални различия на отправните точки;

7.

отбелязва, че Планът за инвестиции за устойчива Европа цели да осигури устойчиви инвестиции в размер на 1 трилиона евро през следващото десетилетие; изразява съжаление обаче, че той до голяма степен е съвкупност от предварително съществуващи или предварително планирани мерки, инициативи и инструменти за финансиране, които сега се включват в една обща позиция; поради това изразява загриженост, че планът може да не е в състояние да осигури финансовите ресурси и координацията, необходими за гарантиране на ефективното изпълнение на ЦУР в Европа до 2030 г.; във връзка с това призовава за по-нататъшна оценка на реалните разходи, свързани с прехода към устойчиво развитие, и за по-подробен план за тяхното финансиране; би трябвало да се обърне специално внимание на насърчаването на съвместни публично-частни инициативи в областта на иновациите, задвижвани от градовете и регионите;

8.

подчертава необходимостта от преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж, за да се даде възможност за диференцирано отчитане на финансовите ресурси, които са необходими за финансиране на публичните инвестиции на всички равнища на управление за прилагане на Зеления пакт;

9.

изразява съгласие, че структурните реформи в държавите членки в стратегическите области на политиката, които са свързани с изпълнението на целите на Договора и политиките на ЕС, са от ключово значение за конвергенцията и конкурентоспособността на ЕС, включително за задълбочаването на единния пазар. Европейският семестър предоставя полезна рамка за насърчаване на тези реформи, при условие че обхватът на структурните реформи, които подлежат на финансиране от ЕС, е определен в съответствие с принципа на субсидиарност и при условие че местните и регионалните власти участват като пълноправни партньори;

Териториалното измерение на европейския семестър

10.

приветства акцента, който се поставя върху нарастващите регионални различия и свързаните предизвикателства пред растежа и сближаването между държавите членки и вътре в тях; подчертава, че различията в отправните точки засягат сериозно начина, по който държавите членки и техните региони разработват и прилагат своите политики за устойчивост; обръща внимание на това, че териториалните различия следва да бъдат разглеждани чрез ориентирани към местните условия политики, които се основават на оценки на териториалното въздействие;

11.

подчертава нарасналото значение на докладите по държави, по-специално на тяхното приложение Г, което ще даде насоки за инвестиционните политики на регионално и местно равнище, включително за тези, финансирани по линия на политиката на сближаване и Фонда за справедлив преход; подчертава, че според резултатите от проучване на КР сред националните сдружения, представляващи градовете и регионите пред техните национални правителства, местните и регионалните власти не са били привлечени в достатъчна степен от националните правителства да участват в подготовката и обсъждането на приложение Г на политическо равнище, и че доста често приложение Г не дава точна представа за техните нужди от инвестиции;

12.

подчертава, че са необходими добра съгласуваност и координация между европейския семестър и политиката на сближаване, за да се постигнат целите на Зеления пакт за устойчивост и социално приобщаване; разходите за прехода към устойчиво развитие не трябва да се поемат от най-уязвимите; поради това Механизмът за справедлив преход трябва да предоставя съобразена с нуждите подкрепа на най-засегнатите хора и региони, по-специално на тези, които разчитат в голяма степен на изкопаемите горива, какъвто е случаят на регионите с изолирани енергийни системи, и енергоемките промишлени отрасли, както и на тези, които, след като са изпълнили ангажимента си за декарбонизация, понасят социалните и икономическите последици от смяната на енергийния модел; приветства също така основаното на РОР управление на Фонда за справедлив преход и призовава за ясни и обективни критерии за разпределяне;

Социалното измерение на европейския семестър

13.

подкрепя включването на ЦУР в планирането на устойчивата икономическа стратегия, особено като се има предвид, че целите в голяма степен съответстват на прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права; поради това приветства неотдавнашното съобщение „Силна социална Европа за справедливи промени“ (3) и призовава за бързо представяне на плана за действие за изпълнението на Европейския стълб на социалните права;

14.

призовава Комисията да предложи по-нататъшни действия за намаляване на разликата в равнищата на заетост между жените и мъжете и разликата в заплащането им;

15.

приветства включването на регионално измерение в последния съвместен доклад за заетостта, който отразява европейския регионален набор от социални показатели на КР от септември 2019 г.;

16.

споделя загрижеността на Комисията относно отрицателните последици от застаряването на населението и други демографски предизвикателства като ниската гъстота на населението, разпръснатостта на населението, намаляването на броя на младите хора и намаляването на раждаемостта, и я приканва да вземе предвид предложенията от становищата на КР относно „Демографските промени: предложения за измерване и справяне с негативните им последици в регионите на ЕС“ и относно „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“;

Управлението на европейския семестър

17.

отбелязва, че моделът на ЕС за растеж може успешно да допринесе за постигане на глобалните цели, заложени в ЦУР и Зеления пакт, само ако е налице подходяща координация с местните и регионалните власти. Отново заявява необходимостта от засилване на ангажираността с европейския семестър по места, за да стане той по-ефективен по отношение на новата и амбициозна цел на ЕС за постигане на ЦУР, не на последно място защото според ОИСР 65 % от 169-те подцели на ЦУР не могат да бъдат постигнати без пълна ангажираност на местните и регионалните власти и координация с тях. За да може европейският семестър да изпълни своите ангажименти, всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни следва да участват като партньори. Това партньорство следва да надхвърля настоящите практики, които се основават предимно на консултации на последните етапи от процеса на семестъра. Този подход на партньорство следва спешно да бъде приет и да осигури прилагане на ЦУР в съответствие със специфичните за местните условия цели и задачи и съответните времеви рамки; това изисква по-силен акцент върху оперативните ангажименти във връзка с ЦУР и доброволни местни прегледи на процесите за прилагане на ЦУР;

18.

подчертава, че понастоящем европейският семестър предлага насоки относно планирането на инвестициите, които да бъдат съфинансирани от ЕСИ фондовете, както и относно предложения бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност. Предупреждава обаче за риска централизираният „от горе надолу“ подход на европейския семестър да постави неоправдани ограничения върху децентрализирания подход „от долу нагоре“ на политиката на сближаване на ЕС и на политиките, ориентирани към местните условия; призовава и за съгласуваност между многогодишния програмен подход на политиката на сближаване и европейския семестър;

19.

настоятелно призовава ЕС ефективно да координира процесите на управление на европейския семестър и политиката на сближаване въз основа на същите принципи на партньорство и многостепенно управление; припомня становището си относно връзките между политиката на сближаване и европейския семестър; отново отправя своето предложение за Кодекс на поведение (4), който да включи местните и регионалните власти в европейския семестър като пълноправни партньори, по примера на Кодекса на поведение за партньорство в РОР за периода 2014—2020 г.; подчертава необходимостта да се насърчава използването на финансирани от ЕС политики за изграждане на капацитета на местните и регионалните власти и припомня неотдавнашното си становище по този въпрос (5); изразява съжаление, че годишният мониторингов доклад относно изпълнението на Програмата за подкрепа на структурните реформи за 2018 г. не предоставя данни относно използването на програмата от местните и регионалните власти;

20.

добавя, че ЦУР изискват активното участие на заинтересованите страни, включително на местните и регионалните власти. Поради това, след края на мандата на платформата на заинтересованите страни на ЕС за ЦУР, следва да бъдат определени нови не по-малко амбициозни форми на участие на заинтересованите страни в изпълнението на ЦУР, не на последно място чрез европейския семестър;

21.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, хърватското председателство на Съвета и председателя на Европейския съвет.

---

(1)  https://ec.europa.eu/info/publications/2020-european-semester-annual-sustainable-growth-strategy_en

(2)  https://webapi2016.cor.europa.eu/v1/documents/cor-2019-03856-00-00-res-tra-bg.docx/content

(3)  COM(2020) 14 final .

(4)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“. Докладчик: Rob Jonkman (NL/ЕКР). Прието на 11 май 2017 г. (ОВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 24).

(5)  Становище на КР „Подобряване на административния капацитет на местните и регионалните власти за укрепване на инвестициите и структурните реформи през периода 2021—2027 г.“. Докладчик: Manuela BORA (IT/ПЕС). Прието на 4 декември 2019 г. (ОВ C 79, 10.3.2020 г., стр. 25).

Резолюция на Европейския комитет на регионите относно Конференцията за бъдещето на Европа

(2020/C 141/02)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

като има предвид, че:

а)	Демократичната легитимност на Европейския съюз се корени в доверието на гражданите в техните представители, избрани на европейско, национално, регионално и местно равнище;

б)

представителната демокрация е основата на европейския проект; повишената избирателна активност по време на изборите за Европейски парламент през 2019 г. показа силния интерес на гражданите към оформянето на въпросите, свързани с ЕС; всички равнища на управление трябва да отговорят на новите предизвикателства и да разработят нови начини за ангажиране на гражданите;

в)

всяка година в държавите — членки на ЕС, се провеждат избори на национално, регионално и местно равнище и тези избори представляват възможност гражданите да бъдат информирани за това как европейските политики засягат всички равнища на управление, като по този начин спомагат за укрепване на доверието в ЕС в техните очи;

г)	Ключовата роля на местните и регионалните власти се доказва от факта, че те отговарят за половината от всички публични инвестиции, една трета от публичните разходи и една четвърт от данъчните приходи в ЕС;

Европейският комитет на регионите (КР)

1.

приветства инициативата на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета за организиране на Конференция за бъдещето на Европа и очаква да допринесе за постигането на конкретни резултати и за предприемане на действия с осезаеми ползи за гражданите на ЕС;

2.

счита, че конференцията представлява възможност за набелязване на мерки, които ЕС трябва да предприеме, за да увеличи капацитета си за осигуряване и подобряване на демократичното си функциониране в съответствие с новия принцип на активна субсидиарност;

3.

подчертава, че над един милион местни и регионални представители на изборни длъжности в целия Съюз би трябвало да бъдат включени както в разработването на политиките на ЕС, така и в свързването на ЕС с неговите граждани; за да се увеличи видимостта на процеса, КР се ангажира да насърчава дебати по въпроси, свързани с ЕС, в регионалните парламенти и общинските съвети;

4.

приветства предложените мерки за достигане до гражданите и подчертава значението на откритите и широкообхватни тематични дебати; напълно подкрепя идеята, че важните елементи на конференцията би трябвало да бъдат децентрализирани, за да включват пряко и активно области и групи от населението отвъд европейските и националните столици. За тази цел КР ще предостави подкрепа на своите членове за организиране на местни прояви с акцент върху темите на конференцията и ще разработи инструменти за събиране и съобщаване на резултатите и предложенията от тези дебати на конференцията;

5.

призовава в Конференцията за бъдещето на Европа да бъдат включени центровете Europe Direct и те да бъдат считани за регионални центрове за участие, като се има предвид техният обхват, както и фактът, че основната им роля е да доближават европейските въпроси до гражданите като цяло. Центровете Europe Direct разполагат с важен опит във връзка с популяризирането на дебати, така че те ще бъдат основен стълб по отношение на гарантирането, че Конференцията за бъдещето на Европа е обширна и широкообхватна, както и че е обогатена с разнообразни мнения;

6.

подчертава, че трябва да се гарантира плурализъм и приобщаване в процеса на конференцията и изцяло подкрепя предложението на Европейския парламент за двустранен подход: пленарно заседание на конференцията на институционално равнище, както и набор от граждански форуми „Агора“ и съответни децентрализирани дейности, като е необходимо да се гарантира възможно най-тясната връзка между двете; настоява, че конференцията и дейностите във връзка с нея трябва да отразяват многообразието в Европа, за да се стимулира задълбочен дебат;

7.

предлага в конференцията да бъдат включени приноси, реализирани със съществуващите инструменти на демокрацията на участието на местно и регионално равнище, за да се допълнят каналите на представителната демокрация. Към тях спадат, например, успешно изпитаните в много региони граждански диалози и гражданските форуми с балансиран състав от участници, избрани на случаен принцип; съчетаването на граждански форуми с експертни форуми също е доказало своята ценност в това отношение;

8.

счита, че дори след края на конференцията ЕС трябва да продължи да работи пряко със своите граждани, като се основава на богат опит, извлечен от модели с широко участие, за да създаде постоянен структуриран механизъм за диалог на местно равнище. Тези постоянни механизми трябва да бъдат съчетани с диалози по актуални въпроси, като целевите групи могат да се променят;

9.

споделя мнението, че е необходимо младите хора да участват в Конференцията за бъдещето на Европа и да им се обърне специално внимание, за да се наблегне върху посоката, в която европейският проект ще се развива в бъдеще, и подчертава, че във всички предложения, направени от конференцията, трябва да бъдат взети предвид тревогите на бъдещите поколения;

10.

призовава за ясен акцент върху основните предизвикателства пред Европейския съюз и дебат „отдолу нагоре“ по темите на конференцията, включително, но не само, предизвикателствата в областта на околната среда и климата, социалната справедливост, устойчивото развитие, цифровата трансформация, икономиката, заетостта, териториалното сближаване и промените на политиките, процесите, институциите и ресурсите на ЕС, включително и ролята на регионалната и местната демокрация, които са необходими, за да се даде възможност на ЕС да отговори на нуждите и очакванията на гражданите по тези въпроси; С оглед на подходящото използване на резултатите от конференцията, не би трябвало да се изключват евентуални промени в Договорите на ЕС;

11.

подкрепя факта, че в становището на Европейския парламент относно Конференцията за бъдещето на Европа (P9_TA-PROV (2020)0010) се предлага в хода на процеса на Конференцията да се проведат няколко тематични форума „Агора на гражданите“, които да отразяват приоритетите на политиката, и те да се състоят от максимум 200-300 граждани, най-малко по трима от държава членка, изчислено в съответствие с принципа на регресивната пропорционалност. Подкрепя също така предложението на Европейския парламент подборът на участващите граждани сред всички граждани на ЕС да се извършва от независими институции в държавите членки в съответствие с горепосочените критерии;

12.

е убеден, че за да се използва подкрепата на гражданите за европейската интеграция и те да бъдат включени по-активно в процеса на вземане на решения в ЕС, по време на обсъжданията на конференцията е от съществено значение да се постави акцент върху допълнително развитие на понятието за европейско гражданство въз основа на индивидуалните права в европейската система на многостепенно управление;

13.

изтъква опасенията си относно изразените досега позиции от Европейската комисия и Съвета на министрите, в които липсват яснота и амбиции по отношение на обхвата и процеса за Конференцията за бъдещето на Европа и по-специално участието на местните и регионалните власти на Европейския съюз и на Комитета на регионите;

14.

счита, че конференцията трябва да има за ясна цел формулирането на конкретни предложения за законодателство или промени на договорите на ЕС, които след това да бъдат обсъдени по време на предизборната кампания за Европейски парламент през 2024 г. с оглед на бъдеща Конвенция;

15.

приветства предложението за пленарно заседание на конференцията, в което да участват членове на Европейския парламент, Европейската комисия, правителствата на държавите от ЕС-27, националните парламенти и Европейския комитет на регионите; призовава КР да бъде представляван от най-малко осем членове с пълно право на глас; освен това смята, че е необходимо да се осигури равнопоставено представителство на вторите камари на националните парламенти, тъй като в много държави членки те се състоят от представители на регионалните власти;

16.

призовава ръководния комитет на конференцията да гарантира политически и институционален баланс между всички равнища на управление, включително един член на Европейския комитет на регионите, подпомаган от служител на КР, зачислен към съвместния секретариат;

17.

приветства предложението за включване на местните и регионалните представители от страните кандидатки за членство в ЕС в дискусиите относно бъдещето на Европа;

18.

призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да включат принципите, посочени в настоящата резолюция, в своята съвместна декларация и да заявят намерението си да станат страна по тази декларация;

19.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, на председателя на Европейската комисията, на председателя на Европейския съвет и на хърватското председателство на Съвета.

Резолюция на Европейския комитет на регионите относно работната програма на Европейската комисия за 2020 г.

(2020/C 141/03)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

като взе предвид:

—	работната програма на Европейската комисия (РПК) за 2020 г. (1);

—	Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

—	Резолюцията на КР относно Предложенията на Европейския комитет на регионите за новия законодателен мандат на Европейския съюз от 27 юни 2019 г.;

1.

припомня необходимостта от включване на местните и регионалните представители и европейските граждани в разработването и прилагането на политиките на ЕС, по-специално чрез правилното прилагане на активната субсидиарност и многостепенното управление;

2.

призовава за спешно постигане на споразумение по Многогодишната финансова рамка (МФР), за да се гарантира своевременното стартиране на нови програми на ЕС. Настоятелно призовава Комисията, успоредно с усилията ѝ за водене на преговори с бюджетния орган, да представи план за действие при извънредни ситуации, за да се избегне всякакво прекъсване на програмите в случай на късно приемане на МФР;

3.

отново потвърждава настоятелния си призив размерът на бъдещата МФР да бъде определен най-малко на 1,3 % от БНД на ЕС-27, за да се обезпечи бюджет, съизмерим с нуждите, очакванията и опасенията на гражданите на ЕС, включително новите приоритети, определени в европейския Зелен пакт;

4.

призовава Комисията да следи отблизо прилагането на Кодекса за поведение за партньорство при подготовката на споразуменията за партньорство и програмите за периода 2021—2027 г. и да гарантира, че участието на местните и регионалните власти ще се основава на принципа на пълноценно партньорство. Принципите на партньорство и многостепенно управление също следва да послужат като вдъхновение за управлението на европейския семестър с цел постигане на ефективност и легитимност, още повече тъй като семестърът предоставя насоки за програмите в областта на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г.;

5.

приветства ангажимента на Комисията за изпълнение на целите за устойчиво развитие чрез интегрирането им в европейския семестър, както беше препоръчано от КР, и тяхното включване в общия подход на Европейския зелен пакт;

Относно Европейския зелен пакт

6.

призовава Комисията да включва систематично местните и регионалните власти (МРВ) във всички законодателни актове и инициативи, свързани с Европейския зелен пакт, като се започне от Европейския пакт за климата. От своя страна КР възнамерява изцяло да подкрепи изпълнението на Зеления пакт и развитието на Пакта за климата чрез координирани междусекторни мерки и инициативи, с цел да се гарантира, че той се основава на многостепенно управление и териториална легитимност и че нито един човек или регион няма да бъде изоставен;

7.

отново призовава Комисията да гарантира, че европейското законодателство в областта на климата се основава на задълбочен анализ на въздействието и ползите от него, в съчетание с конкретни планове за финансиране, като посочи ясно ролята на МРВ и предложи ясен график за преразглеждането на целите за постигане на неутралност по отношение на климата;

8.

призовава Комисията да включи необходимата подкрепа за МРВ в изпълнението на политиките за адаптация в новата стратегия на ЕС за адаптация;

9.

призовава Комисията да гарантира, че при оценката на окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата през юни 2020 г. многостепенният диалог в областта на климата и енергетиката и обществените консултации с участието на МРВ са въведени в държавите членки. заявява ангажимента си да създаде форум на местните и регионалните органи и заинтересованите страни за сътрудничество с Комисията и държавите членки с цел предоставяне на обратна информация относно изпълнението на мерките и инициативите, свързани със Зеления пакт и отправяне на предложения за законодателни предложения;

10.

приветства предложението за „зелена клетва“, което следва изрично да включва КР. Инициативата следва да даде възможност за а) включването на критерии за устойчивост във всички политики, макроикономически приоритети и финансови инструменти на ЕС, европейския семестър и Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., за да се гарантира, че цялото законодателство съответства на целите на Зеления пакт, и б) установяването и премахването на пречките и несъответствията в законодателството на ЕС. КР ще допринася за тази цел чрез инициативи като Мрежата от регионални центрове;

11.

призовава Комисията да продължи да оказва пълна подкрепа на съществуващите успешни инициативи като Конвента на кметовете, Програмата на ЕС за градовете, „Чиста енергия за островите в ЕС“, както и много други регионални, национални и трансгранични инициативи;

12.

приветства усилията на Европейската комисия за декарбонизиране на енергийния сектор чрез стратегията ѝ за интелигентна секторна интеграция, масово саниране и производство на енергия от възобновяеми източници в морето. Във връзка с това възможните отрицателни последици от санирането с цел повишаване на енергийната ефективност следва да бъдат предотвратени или компенсирани с цел защита на наемателите, уязвимите потребители и домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност. Освен това КР отново призовава за европейска програма в областта на жилищното настаняване. Подобна проактивна програма, която отразява призива на европейската гражданска инициатива Housing for all („Жилища за всички“), би трябвало да обхване, наред с другото, аспекти от реформата в областта на държавната помощ, въпроса с механизмите за регламентиране на наемите и ефекта на изместване на пазарите за недвижими имоти, причинено от цифровите платформи;

13.

приветства включването на предложения за озеленяване на европейските градове и за увеличаване на биологичното разнообразие в градските райони, включително инициативата Green City Accord (Споразумение за зелен град). Подкрепя изготвянето на амбициозна стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и позицията на ЕС на 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, за да се гарантира официално признаване на МРВ като основни партньори в разработването, изпълнението и мониторинга на мерките, необходими за спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги;

14.

приветства изготвянето на нов план за действие за кръговата икономика, който трябва да бъде амбициозен, обвързан със срокове и почиващ на научни съображения, и в който като пръв приоритет да залегне превенцията, в съответствие с йерархията на ЕС в областта на отпадъците. Във връзка с това очаква законодателното предложение за предоставяне на повече права на потребителите за осъществяване на екологичния преход;

15.

привлича вниманието към необходимостта от преодоляване на всички взаимосвързани предизвикателства в стремежа към създаване на нетоксична околна среда и очаква с интерес изготвянето на Плана за действие за нулево замърсяване на водата, въздуха и почвата, чието приемане е насрочено за 2021 г.;

16.

приветства ангажимента на Комисията за разработване на нова дългосрочна визия за селските райони и се присъединява към Европейския парламент (2) в призива за програма на ЕС за селските райони и за балансиран и всеобхватен подход към европейското териториално развитие, така че нуждите на селските райони да бъдат интегрирани във всички съответни европейски политики, както е посочено в приетата в Корк декларация относно развитието на селските райони;

17.

изтъква факта, че МРВ имат важна роля в изпълнението на бъдещата ОСП и в обявената стратегия „от фермата до трапезата“, включително чрез екологизиране на обществените поръчки, насърчаване на здравословното хранене, повишаване на осведомеността относно разхищаването на храни и прилагане на конкретни мерки по места. КР счита, че стратегията „от фермата до трапезата“ представлява уникална възможност за увеличаване на съгласуваността на политиките и насърчаване на прехода към по-устойчиви продоволствени системи, както и за укрепване на екологичното измерение на ОСП. В рамките на тази стратегия, следва да се изготви план за действие, в който да се определят количествени цели за намаляване на химичните пестициди с поне 30 % до 2027 г. и синтетичните азотни торове, както и за увеличаване на площите земя за биологично земеделие, повишаване на консумацията на плодове и зеленчуци и намаляване на процента на затлъстяване в ЕС;

18.

призовава Европейската комисия да подсили информацията за потребителите чрез хармонизирани европейски екомаркировки и общи стандарти за насърчаване на прехода към устойчиво потребление чрез улесняване на „зелените покупки“ и стимулиране на дружествата да развиват и подобряват своята устойчивост. Призовава за въвеждането на европейска система за eтикетиране на информацията за хранителната стойност на продуктите, която да подкрепи потребителите в ЕС при по-здравословния им избор на хранителни продукти;

19.

призовава Комисията да изготви план за действие за насърчаване на пасищното животновъдство в ЕС;

20.

призовава за всеобхватна стратегическа програма за всички европейски морски сектори в подкрепа на декарбонизацията на морските отрасли и устойчив подход към рибарството и производството на храни, както и за запазване на конкурентното предимство на европейските морски региони;

21.

счита, че крайбрежните общности следва да бъдат включени в разработването на политики за устойчиво управление на океанските ресурси с цел справяне с глобалните предизвикателства на местно равнище;

22.

призовава за актуализирана стратегия на ЕС за горите за периода след 2020 г., за да се осигури координация на равнище ЕС на политиките, които оказват въздействие върху горското стопанство, и да се подготви план за действие на ЕС относно обезлесяването и деградацията на горите с цел намаляване на въздействието на потреблението на продукти и суровини в ЕС върху околната среда;

23.

подкрепя европейския план за борба с рака и подчертава, че профилактиката, диагностиката и лечението обикновено се извършват в местните общности на пациентите, което означава, че пълноценното участие на местните и регионалните власти е от ключово значение за успеха на тази инициатива;

24.

очаква, че една нова фармацевтична стратегия за Европа ще подобри достъпността, т.ч. финансова, на лекарствата във всички региони на ЕС, ще доведе до иновации за пациентите и ще укрепи водещата позиция на Европа в този сектор;

25.

призовава Европейската комисия да засили сътрудничеството в областта на болестите, предотвратими чрез ваксинация, и да включи местните и регионалните органи в подготовката на предложение на Комисията за обща ваксинационна карта/паспорт за гражданите на ЕС;

26.

призовава отново в целия спектър на законодателството на ЕС, за всички химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система, да се прилага презумпцията, че не съществува безопасен праг за експозиция и отправя искане за забрана на бифенилите и фталатите във всички материали, предназначени за контакт с храни;

27.

призовава Комисията да включи устойчивостта на бедствия като един от ключовите аспекти на устойчивото развитие и да гарантира, че тя ще бъде вземана предвид в бъдещите фондове и проекти на ЕС и че капацитетът на местните и регионалните власти за намаляване на риска от бедствия, за готовност при бедствия и за управление на бедствия ще бъде укрепен;

28.

призовава Комисията, следвайки посланието на европейската гражданска инициатива Fairosene, да представи предложение за преразглеждане на данъчното облагане на енергията, което да премахне субсидиите за изкопаеми горива, да гарантира устойчиви еднакви условия на конкуренция между различните видове транспорт и да позволи намаляване на данъците за енергията от възобновяеми източници, и приканва настоятелно Съвета бързо да приеме предложеното законодателство относно данъка върху добавената стойност (ДДС), така че държавите членки да могат да използват по-целенасочено ставките на ДДС, за да отразят нарасналите амбиции в областта на околната среда;

29.

подчертава, че е необходимо да се избягва нелоялната конкуренция от държави извън ЕС с по-ниски равнища на амбиция по отношение на климата. Изразява дълбоко съжаление, че намерението на Комисията да предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите за определени сектори не се споменава в работната ѝ програма;

30.

приветства амбицията на Плана на Комисията за инвестиции за устойчива Европа да мобилизира 1 трилион евро през следващото десетилетие. Изразява обаче съжаление, че самият план изглежда не толкова амбициозен на практика, тъй като се състои до голяма степен от прегрупиране на вече съществуващи и планирани по-рано мерки, и не разполага с допълнителни ресурси;

31.

приветства намерението на Комисията да гарантира, в резултат на текущия преглед на правилата и насоките за държавните помощи, повече гъвкавост за регионите в преход и повече гъвкавост за инвестициите в устойчивост;

32.

изтъква ключовата роля на политиката на сближаване като основен финансов инструмент в бюджета на ЕС за постигането на целите на Зеления пакт. Следва също така да се обърне специално внимание на осигуряването на допълняемост и съгласуваност на новите фондове за справедлив преход с останалите фондове. Във връзка с това заявява отново, че Алиансът за сближаване ще продължи да съпътства приемането и прилагането на инициативите в областта на политиката на сближаване и процеса на програмиране;

33.

приветства намерението на Комисията да представи стратегия за устойчива и интелигентна мобилност за модернизиране и екологизиране на транспортния сектор; подчертава, че финансирането на транспортната инфраструктура и научните изследвания следва да бъде обвързано с фактори за устойчивост. потвърждава готовността си да работи със съответните отдели на Комисията за разработване на практически решения за стимулиране и улесняване на декарбонизацията на мобилността в градските и селските райони на Съюза;

34.

призовава Комисията да опрости цялостната система за управление на политиката на сближаване на всички равнища на управление, за да се намали административната тежест за управляващите органи и бенефициерите и да се подобри достъпът до финансиране и ефективността му. Освен това призовава Комисията да приеме допълнителен набор от показатели, като например индекса за социален напредък, които да допълват показателя БВП с цел по-добро отразяване на реалното социално-икономическо развитие на регионите и постигане на по-справедливо разпределение на средствата по линия на политиката на сближаване. Подчертава, че е важно да се повиши видимостта на резултатите от финансираните от ЕС проекти, за да се представят по-добре ползите от тях за ежедневието на европейците;

Справяне с прехода в областта на цифровите технологии

35.

привлича вниманието към териториалните перспективи за единния пазар и към безусловната необходимост от насърчаване на цифровото сближаване. Поради това счита, че създаването на мрежа от центрове за цифрови иновации гарантира достатъчно покритие на всички региони;

36.

Счита, че съществуващата регулаторна рамка на ЕС, която се прилага по отношение на икономиката на споделянето или на икономиката на онлайн платформите, изисква цялостна актуализация. По-специално КР очаква Законодателният акт за цифровите услуги да се справи с изключително важния въпрос за статута на платформите и достъпа до данни, както и да уточни критериите от общ интерес;

37.

очаква стартирането през третото тримесечие на 2020 г. на местен/регионален индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI);

38.

подчертава необходимостта да се определят бъдещите потребности от инвестиции в широколентовата мрежа на местно и регионално равнище и предлага съвместно с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да бъдат разработени нови схеми за финансиране и подпомагане на инфраструктурите за ИКТ в необлагодетелствани райони;

39.

подкрепя прилагането и актуализирането на Европейската програма за умения и актуализирането на Плана за действие в областта на цифровото образование;

40.

призовава Европейската комисия да преразгледа регулаторната рамка на Европейския съюз за изкуствения интелект като важен аспект на научните изследвания и иновациите, както и за обществените услуги. Този преглед би трябвало да отразява съсредоточен върху човека подход към технологичното развитие и да допринася за спазването на европейските ценности и принципи, като гарантира, че европейците запазват пълен контрол върху своите лични данни;

41.

приветства акцента върху „Повишаване на киберсигурността“ и призовава Комисията да включи системите, управлявани от местните и регионалните власти, във всички свои разсъждения;

42.

счита, че една всеобхватна, дългосрочна стратегия за европейската промишленост е от съществено значение. Тази стратегия трябва да подкрепя цифровия преход, да дава възможност на всички компоненти на промишлеността да допринасят в пълна степен за създаването на неутрална по отношение на климата и кръгова икономика и да се основават на ориентиран към местните условия подход, насочен към укрепване и свързване на регионалните екосистеми;

43.

очаква Доклада за пречките пред единния пазар и се надява той да представи ясна и цялостна картина на най-сериозните пречки, които възпрепятстват европейските предприятия, по-специално МСП, и обществеността да се възползват от пълния потенциал на единния пазар. Освен това призовава Комисията да предложи мерки за премахване на установените пречки и за опростяване на цялостната регулаторна рамка на ЕС. Подчертава ключовата роля на интелигентната специализация за свързването на ключови цели на ЕС, като адаптирането към изменението на климата и промишления преход, с местни и регионални иновационни екосистеми, и предлага да се установи тясно сътрудничество между КР, Комисията и Съвместния изследователски център (СИЦ) с цел по-нататъшно укрепване на тази концепция;

44.

счита, че научноизследователските и иновационните дейности, подкрепяни от значимата програма „Хоризонт Европа“ и много национални инструменти за финансиране, би трябвало също така да гарантират, че няма да бъде изоставен нито един регион или град и че изтичането на таланти и инвестиции с висока добавена стойност от европейски периферни региони към големите градове и установените промишлени региони, не протича в мащаба, който беше наблюдаван до неотдавна;

Относно социалните и икономическите реформи

45.

подкрепя общата цел за силна социална Европа за справедливи промени и възнамерява да допринесе за пълното териториално прилагане на европейския стълб на социалните права и да насърчи достойния труд за всички, който полага основите за справедливо и устойчиво социално и икономическо развитие, включително по отношение на обявените предложения за регулиране на работата през платформи, установяването на минимална работна заплата, планирането на схема за презастраховане срещу безработица, подкрепата за преквалификацията, укрепването на гаранцията за младежта и прилагането на гаранцията за децата;

46.

призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка със заключенията на финландското председателство относно „икономиката на благосъстоянието“, в които благосъстоянието на хората се разглежда, както като присъща ценност, така и като фактор, способстващ за макроикономическия растеж и напредъка;

47.

приветства създаването от страна на Комисията на регионалното измерение на европейския набор от социални показатели и отправя искане тези усилия да бъдат засилени в бъдеще чрез по-тясно сътрудничество с държавите членки;

48.

призовава за план за действие в областта на социалната икономика, който, наред с другото, да предлага междусекторно правно определение за „социално предприятие“ и да предвижда европейски устав за социалните и основаните на солидарност предприятия;

49.

приветства съобщението на Комисията и започването на обществена консултация относно прегледа на рамката за икономическо управление, включително Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Този преглед на икономическото управление на ЕС е много нужна възможност за подобряване на фискалните правила на ЕС чрез въвеждането на „златно правило“ за устойчиви инвестиции, включително за финансирането, което е предвидено в рамките на структурните и инвестиционните фондове и е необходимо за прилагането на Зеления пакт;

50.

призовава Комисията да даде приоритет на изграждането на капацитет на местните и регионалните органи в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи и на предстоящата Програма за подкрепа на реформите, както беше поискано в становището му от 4 декември 2019 г. (3);

51.

подчертава необходимостта от продължаване на работата по задълбочаване на ИПС, по-специално чрез завършване на банковия съюз и чрез достатъчно бюджетни кредити за бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност (BICC), както и чрез постигане на напредък по отношение на европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица;

52.

отново отправя своя призив за ново съобщение относно устойчивия туризъм в Европа;

По-силна Европа в света

53.

приветства намерението на Комисията да предприеме широка инициатива за реформа на СТО след следващата министерска конференция на СТО през юни 2020 г. подчертава, че това е още по-важно предвид международните развития, свързани със засилване на протекционизма и международните дружества, подкрепяни с държавни субсидии. следователно приветства също така предложената Бяла книга за инструмент за чуждестранните субсидии;

54.

изразява загриженост, че проектът на междинен доклад относно оценката на въздействието върху устойчивостта на търговското споразумение с Меркосур показва, че производството и услугите на ЕС ще се възползват в най-голяма степен от това споразумение, но признава, че селското стопанство и селските райони в ЕС ще бъдат най-силно засегнати от очакваните отрицателни последици;

55.

подчертава, че местните и регионалните власти допринасят за укрепване на доброто управление и местната демокрация в съседните на ЕС държави и призовава Комисията да увеличи пакета от мерки за финансова помощ за местните и регионалните органи в страните партньори, по-специално за партньорски инициативи за изграждане на капацитет, в съответствие със заключенията от оценката на подкрепата на ЕС за местните и регионалните власти в регионите на разширяване и съседство (2010—2018 г.);

56.

приветства обявения план за действие относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на външните отношения и допринася за постигането на неговите цели чрез акцента на Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) върху овластяването на жените;

57.

насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят трансграничното сътрудничество между регионалните и местните власти в Европейския съюз и страните партньори, включително под формата на европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) и европейски макрорегионални стратегии (ЕМС);

58.

счита, че процесът на разширяване трябва да продължи да бъде приоритет на ЕС и че регионалните и местните власти в държавите, обхванати от процеса на разширяване, би трябвало да се включат още по-активно в подготовката за присъединяване. Тези опасения би трябвало да бъдат взети предвид при прегледа на методологията на преговорите за присъединяване. Чрез дейностите на своите съвместни консултативни комитети КР възнамерява да помогне на страните кандидатки да бъдат по-добре интегрирани в ключови политики на ЕС преди присъединяването;

59.

изразява съгласие, че Източното партньорство (ИП) би трябвало да бъде засилено в контекста на консултациите относно неговото бъдеще и че ще продължи да бъде ангажирано с постигането на напредък по своите цели отвъд столиците и на равнището на управление, което е най-близо до гражданите;

60.

подчертава значението на местните и регионалните участници и техните инициативи за децентрализирано сътрудничество за постигането на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие. Призовава Европейската комисия да оказва постоянна подкрепа за тези инициативи и тяхното популяризиране;

61.

изразява съжаление, че в работната програма за 2020 г. не се споменава Южното съседство. Подчертава, че тази година се отбелязва 25-ата годишнина от Декларацията от Барселона, и призовава Европейската комисия да вземе под внимание тази уникална възможност и да предложи обновена програма на ЕС за Южното съседство, целяща иновативен, междукултурен и приобщаващ средиземноморски регион, който да се справя с предстоящите до 2030 г. предизвикателства;

62.

изтъква отново необходимостта от стимулиране на платформите за електронно обучение, увеличаване на наличието на отворени онлайн курсове в областта на гражданската защита и насърчаване на изграждането на мрежи от знания и умения. В този контекст решително подкрепя създаването и разгръщането на Европейската мрежа за знания в областта на гражданската защита;

Относно европейските ценности

63.

призовава Европейската комисия да укрепи съществуващите инструменти на ЕС за наблюдение и защита на принципите на правовата държава и да разработи, където е възможно, единен хоризонтален механизъм за мониторинг на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права. Механизмът би трябвало да се основава на възможно най-много и разнообразни източници, включително МРВ, организираното гражданско общество и отделни лица;

64.

настоятелно призовава Комисията да продължи да подкрепя както обмена на най-добри практики и опита между различните равнища на управление в борбата срещу популизма и екстремизма, така и насърчаването на култура на права на човека, допълнена със средства, експертен опит и практически насоки за националните, регионалните и местните органи за защита на нашите демократични системи;

65.

очаква инициативата за нов пакт за миграцията и убежището и изтъква спешната необходимост от всеобхватен подход към политиките в областта на миграцията, интеграцията и убежището въз основа на принципите на зачитане на основните права на човека и принципите на солидарност. В същото време ЕС би трябвало да продължи своите усилия за защита на външните граници на ЕС с цел предотвратяване на незаконната миграция и борба с трафика на хора;

66.

подкрепя представянето на нов план за действие за интеграция и приобщаване и подчертава основната роля на местните и регионалните власти за улесняване на интеграцията. Приветства неотдавнашното постепенно увеличаване на подкрепата от Европейската комисия, която е директно достъпна за местните органи, и призовава тази подкрепа да бъде засилена и да съществува по-пряк, опростен начин за финансиране на местните и регионалните власти за приемане и интегриране на законните мигранти и бежанците. Поема ангажимент за още по-силно сътрудничеството между КР, Европейската комисия и другите партньори в инициативата и мрежата „Градове и региони за интеграция“;

67.

приветства намерението на Европейската комисия да работи в тясно сътрудничество с регионалните и националните власти за превръщането на европейското пространство за образование в реалност до 2025 г., подкрепя целта за изграждане на пространство за учене, проучвания и научни изследвания без граници и подчертава необходимостта от насърчаване на „движението на мозъци“ и реемиграцията;

68.

подчертава, че новата европейска програма за културата допълва и укрепва европейската идентичност, в допълнение към националната и регионалната идентичност, чрез признаване на културното и езиковото многообразие в Европа, укрепване на европейските сектори на културата и творчеството и отношенията им с партньори извън Европа. Освен това КР насърчава Европейската комисия да подкрепи инициативата на ЮНЕСКО, посветена на наследството и ЕС, насочена към използване на световното наследство като инструмент за укрепване на икономическата и социалната устойчивост на селските райони в Европа;

69.

приветства дългоочакваната „Нова стратегия за сигурност“ и директивата относно защитата на критичната инфраструктура и призовава за включване на всички инициативи и стратегии, предприемани от местните и регионалните власти в областта на гражданската защита;

Засилване на европейската демокрация

70.

приветства признаването от страна на Европейската комисия на ролята на поднационалните равнища на управление в рамките на демократичната система на Съюза. КР отново потвърждава от своя страна силната воля на европейските региони и градове да участват в европейската демокрация и вземането на решения като пълноправни партньори и да допринася за прилагането на принципите на многостепенно управление, активна субсидиарност и пропорционалност;

71.

приветства предстоящата конференция за бъдещето на Европа. Отбелязва, че активното участие на КР в управителните органи и в пленарните заседания на конференцията ще придаде добавена стойност на процеса, като даде възможност на местните и регионалните органи и на обществеността да се включат в съдържателен диалог с ЕС, който би трябвало да доведе до конкретни предложения за подобряване на ефективността и демократичното функциониране на ЕС;

72.

приветства ангажимента на Европейската комисия да предоставя политики по прозрачен и ефективен начин и да гарантира, че те носят осезаеми ползи, като същевременно избягва прекомерната административна тежест. Отново изразява общата си подкрепа за програмата за по-добро регулиране и очаква принципът на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови такива да не бъде прилаган механично. КР очаква да развива сътрудничество с Европейската комисия чрез мрежата от регионални центрове на КР за преглед на изпълнението на политиките на ЕС на място;

73.

изтъква значението на силната координираща роля на Европейската комисия при изпълнението на Програмата на ЕС за градовете. КР разглежда обновяването на Лайпцигската харта като по-нататъшна стъпка за свързване на Програмата на ЕС за градовете с програмата за по-добро регулиране на Европейската комисия и Зеления пакт;

74.

призовава за всеобхватна европейска стратегия относно демографските промени, за която КР възнамерява да допринесе като анализира въздействието на демографските промени върху различни групи хора и региони;

75.

приветства създаването на портфейл на комисар по въпросите на равенството. КР припомня, че местните и регионалните власти играят ключова роля за постигането на равенство между половете: равно заплащане за равен труд, равно разпределение на отговорностите за полагане на грижи, подходящи договорености за платен отпуск за отглеждане на дете и отпуск за полагане на грижи, намаляване на разликата в заплащането и пенсиите, прекратяване на насилието срещу жените и бюджетиране, съобразено с равенството между половете. Призовава за конкретни мерки в този смисъл в горепосочените области като средство за овластяване на жените, като се започне на местно и регионално равнище;

76.

възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, хърватското и германското председателства на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет.

---

(1)  COM(2020) 37 final

(2)  Резолюция на ЕП от 3 октомври 2018 г. относно справянето със специфичните потребности на селските, планинските и отдалечените райони.

(3)  https://webapi2016.cor.europa.eu/v1/documents/cor-2019-02043-00-01-ac-tra-bg.docx/content.

Становище на Европейския комитет на регионите — „Укрепване на върховенството на закона в Съюза — План за действие“

(2020/C 141/04)

Докладчик: Franco IACOP (IT/ПЕС), член на Регионалния съвет на Фриули Венеция Джулия Отправен документ: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Укрепване на върховенството на закона в Съюза — План за действие– COM (2019) 343 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи съображения

1.

приветства предложението на Комисията, което признава и изтъква върховенството на закона като предпоставка за процеса на европейска интеграция и като основна, утвърдена от Договорите ценност на Съюза, обща за конституционните традиции на държавите членки; подчертава, че инициативите, предприети от Комисията за насърчаване на принципите на върховенство на закона, за предотвратяване на възможни нарушения на тези принципи и за пропорционален отговор в случай на неспазване на тези принципи, са добър принос към настоящата система;

2.

изразява съгласие, че макар отговорност за зачитането на върховенството на закона да носят преди всичко отделните държави членки, контролът за това е споделена отговорност между тях и Съюза; член 2 от ДЕС предоставя ясно правно основание за упражняването на този контрол от страна на институциите на ЕС;

3.

подчертава освен това, че важна роля за укрепването на върховенството на закона се пада на гражданското общество и местните и регионалните власти (МРВ): те представляват основно равнище на демократична легитимност и би трябвало постоянно да насърчават култура на върховенство на закона и да наблюдават спазването на свързаните с него принципи. МРВ могат да допринасят за предложените от Комисията дейности по повишаване на информираността и могат също така да служат и като източници на информация за мониторинга, който тя възнамерява да извършва; КР може да улеснява и координира усилията на МРВ за укрепване на върховенството на закона, например като ги насърчава да сключват многопартийни споразумения по аспекти на местната демокрация, които се считат за неоспорими и ще бъдат защитени със съвместни усилия, в случай че бъдат атакувани;

4.

подчертава, че зачитането на върховенството на закона трябва да бъде гарантирано в интерес на всички, тъй като то е предпоставка за упражняването на основните права и свободи, които правната уредба на Съюза предоставя на отделните субекти; укрепването на върховенството на закона в държавите членки означава укрепване на правата, предоставени на всяко лице;

5.

е убеден, че една цялостна система за защита на върховенството на закона изисква упражняване на контрол над държавите членки, но също така и мониторинг от страна на институциите на ЕС; поради това смята, че системата на Съюза за контрол на зачитането на върховенството на закона трябва да бъде допълнена с външни за самия Съюз механизми. Въпреки че е наясно с правните трудности, които трябва да бъдат преодолени, КР приветства намерението на Комисията да започне отново процеса на присъединяване на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както се изисква в член 6, параграф 2 от ДЕС;

6.

приветства факта, че в съобщението са точно посочени елементите, които характеризират върховенството на закона, като независимостта на съдебната система, защитата на основните права, наличието на активно гражданско общество и медийния плурализъм. Това са съществени елементи за гарантиране на взаимното доверие между държавите членки, правилното функциониране на Съюза, лоялното сътрудничество между Съюза и държавите членки и, преди всичко, на пълното зачитане на правата, които са предоставени на гражданите от правната система на Европейския съюз;

7.

подчертава, че зачитането на върховенството на закона, гарантирането на основните права и спазването на принципите на демокрацията са тясно свързани елементи и зависят един от друг и трябва да бъдат зачитани, защитавани и укрепвани на всички равнища на управление: по тази причина КР призовава Комисията да гарантира, че механизмите за защита на върховенството на закона, по-специално на системата за годишен мониторинг, надлежно отчитат риска от нарушения на основните права и отдалечаване от демократичните принципи в държавите членки на всички равнища на управление;

8.

припомня на Комисията, че при оценката на спазването на принципите на върховенството на закона от страна на държавите членки е необходимо да се отчитат и спецификите и правните традиции на различните национални правни системи;

9.

припомня, че гражданите на Съюза имат правото да се обръщат към органите на съдебната власт, които трябва да бъдат и да изглеждат независими. Без да се засяга компетентността на държавите членки да регулират организацията и функционирането на съдебната власт, стандартите за ефективност на националните съдебни системи и гаранциите за независимост на съдиите, които прилагат правото на Съюза, трябва да бъдат равностойни; КР призовава Комисията да продължи да упражнява непрекъснат контрол върху възможните нарушения на независимостта на съдебната власт;

10.

подчертава необходимостта да се гарантира, че всички държави — членки на ЕС, подлежат на контрол в еднаква степен, без да се прави разграничение въз основа на допълнителни критерии;

11.

подчертава, че свободата и плурализмът на медиите са основни съставни части на върховенството на закона; поради това призовава Комисията да упражнява непрекъснат контрол върху възможната намеса на публичните власти в медиите и да взема мерки чрез признатите от Договорите инструментите в случай на нарушенията на свободата на информацията;

12.

отбелязва, че независимото и професионално упражняване на журналистиката е застрашено от присвояване на журналистическо съдържание от страна на цифровите платформи, без изплащане на възнаграждение, както и от тенденцията в социалните медии да се търсят информация и новини, които обаче не се проверяват и в много случаи се оказват непотвърдени, ако не и напълно неоснователни и манипулирани;

13.

поради това припомня необходимостта да се избегне депрофесионализацията на журналистиката, да се подкрепят икономически качествените независими медии, да се насърчава разследващата журналистика, да се осигурява защита на тези, които се занимават с нея, и да се популяризират системи за проверка на верността на новините, разпространявани чрез онлайн платформи. КР предлага да се насърчават и подкрепят действията за мониторинг, вече започнати от Комисията;

14.

подчертава, че сериозните заплахи за върховенството на закона могат да произтичат не само от държавни органи, но и от големи частни икономически оператори, действащи в областта на медиите и цифровата икономика. Комисията не може да пренебрегва заплахите за медийния плурализъм, правото на точна и проверена информация и свободното упражняване на правото на глас, които цифровата икономика може да създаде. Специален раздел от годишния доклад, предложен от Комисията, би могъл да бъде посветен на рисковете от нарушения, създадени от недържавни субекти.

Покана за разглеждане на резолюция на КР от 22—23 март 2017 г.

15.

Призовава при изпълнението на своите предложения Комисията да отчита в максимална степен критериите, посочени от КР в неговата резолюция от 22 и 23 март 2017 г.„Принципите на правовата държава в ЕС от местна и регионална гледна точка“;

16.

подчертава, че спазването на принципите на върховенството на закона изисква ефективна борба с корупцията и правилно и прозрачно използване на средствата на Съюза; необходимо е за измами в управлението на тези средства бързо да се съобщава на съдебните органи и тези измами да се преследват по съдебен ред всички равнища;

17.

приветства факта, че принципите на върховенство на закона могат да бъдат подкрепени с процедури, които поставят отпускането на средства на Съюза в зависимост от пълното зачитане на тези принципи;

18.

подчертава, че е важно да се избегне възможността механизмите за контрол на зачитането на върховенството на закона да се възприемат като санкция за държавните, регионалните и местните общности и да подкопаят чувството за принадлежност на тези общности към общия европейски дом;

19.

във връзка с това отбелязва, че намаляването на финансирането от Съюза за МРВ би могло да приеме формата на санкция, наложена на равнища на управление, които не са отговорни за посочените от Комисията случаи на нарушаване на принципите на върховенството на закона. Освен това подобно намаляване на средствата би могло да бъде възприето от бенефициерите и, в по-общ план от гражданите на съответните общности, като неоснователна санкция, тъй като не е свързано с конкретни нарушения при изпълнението на финансираните проекти. Следователно тези мерки биха могли да предизвикат враждебност спрямо институциите на Европейския съюз;

20.

поради това счита, че обвързването с условия при отпускането на средства от фондовете би трябвало да бъде решение, което да се използва само при сериозни и системни нарушения; в случаите, когато такава мярка трябва да бъде предприета, е необходимо пред общественото мнение на съответните общности да се изтъкнат ясно сериозните пропуски на властите, които са довели до намаляване на финансирането;

21.

въпреки това счита, че механизмите за политически диалог и наблюдение, които поставят държавите членки на равна нога и предотвратят нарушенията на върховенството на закона, са приоритет.

Оценки на системата за годишен мониторинг на зачитането на върховенството на закона

22.

припомня, че принципът на равно третиране на всички държави членки е предварително условие за целия процес на европейска интеграция; с оглед на това КР приветства предложението за създаване на система за годишен мониторинг, обхващаща всички държави членки;

23.

подчертава, че мониторингът на всички държави членки показва ясно, че целта на Съюза е да защитава общите ценности, а не да оспорва модели на организация на държавните институции, създадени от отделните държави членки при упражняването на техните правомощия; освен това хоризонталните проверки показват, че във всяка държава членка може да се открият отклонения, повече или по-малко значими, от принципите на върховенството на закона;

24.

подчертава, че е важно да се гарантира адекватно участие на държавите членки в създаването на системата за мониторинг на върховенството на закона и в самия процес на мониторинг;

25.

набляга на факта, че новата Комисия трябва да разглежда прилагането на системата за годишен мониторинг като приоритет. По тази причина КР призовава Комисията да предприеме незабавни действия и да предостави необходимите финансови средства и персонал; също толкова бързо в отделните държави членки трябва да бъдат определени и звена за контакт, които би трябвало да работят и в сътрудничество с МРВ и гражданското общество;

26.

подчертава значението на наличието на обективни и прозрачни параметри за правилното извършване на мониторинга; съдебната практика на Съда на ЕС играе централна роля в разработването на тези параметри. КР предлага да се развият моделите, използвани в сферата на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, използването и усъвършенстването на списъка на критериите за правова държава, изработен от Венецианската комисия и, в по-общ план, на опита, натрупан от органите на Съвета на Европа;

27.

в съответствие с посоченото в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. КР набляга на необходимостта от координация на съществуващите инструменти на ЕС за оценка на върховенството на закона, демокрацията и основните права и обединяването им в единен механизъм за мониторинг там, където това е възможно;

28.

счита, че е много важно мониторингът да се основава на система за докладване на възможни нарушения, отворена за приноса на максимален брой подходящи източници, включително МРВ, академичните среди, но също така и частни лица и организираното гражданско общество;

29.

изразява съгласие, че управлението на системата за мониторинг трябва да продължава да се извършва от Комисията; повдига все пак въпроса за ролята, която Агенцията на ЕС за основните права би могла и би трябвало да играе в сферата на годишния мониторинг. КР призовава Комисията да оцени дали е необходимо изменение на мандата на Агенцията, за да се използва пълноценно нейният потенциал.

Конкретни предложения за по-голямо участие на КР и регионалните и местните власти в укрепването на върховенството на закона в ЕС.

30.

предлага да се засили участието на КР, МРВ и гражданското общество в насърчаването на културата на зачитане на върховенството на закона;

31.

отбелязва, че годишната проява за насърчаване на върховенството на закона, предложена от Комисията, би трябвало да бъде кулминацията на поредица от заседания, проведени на регионално и национално равнище, които да получат своя завършек в общата проява на равнището на ЕС; поради това КР призовава Комисията да организира, в сътрудничество с МРВ и държавите членки, регионални заседания относно върховенството на закона, които да предхождат и подготвят годишната проява;

32.

изтъква, че годишната проява не би трябвало да се провежда непременно в Брюксел: всяка година неин домакин би могъл да бъде различен европейски град или регион. Поради това КР предлага Комисията да определя всяка година „град на върховенството на закона“, в който да се провежда годишната проява;

33.

счита, че средствата, които понастоящем се предвиждат за гражданското общество и независимите медии в многогодишната финансова рамка, би трябвало да бъдат значително увеличени. Част от това финансиране би трябвало да бъде предназначена за местните медии;

34.

отбелязва, че освен европейските съдебни мрежи, в предложените от Комисията дейности за насърчаване и мониторинг би трябвало да участват и адвокатските колегии и сдружения. На местно равнище адвокатът се възприема като първата преграда срещу възможни злоупотреби и нарушения на върховенството на закона и основните права; освен това адвокатските сдружения са разположени на цялата територия на Съюза и на всички равнища на европейско управление (местно, регионално, национално и на равнището на ЕС);

35.

подчертава, че в дейностите по насърчаване и мониторинг, предложени от Комисията, би трябвало да се включат и омбудсманите, които са добре представени на местно и регионално равнище. Тези органи гаранти би трябвало да участват в събирането на информация, както и в срещите и в регионалните прояви за утвърждаване на принципите на върховенството на закона;

36.

високо оценява намерението на Комисията да подкрепи университетите и изследователските центрове за проучването на темите, свързани с върховенството на закона; смята, че към изследователите, работещи в държави членки, в които принципите на върховенството на закона са изложени на по-голям риск, би трябвало да се насочат значителни средства въз основа на установени параметри. Част от финансираната дейност би трябвало да се отнася до разпространението на тези принципи сред регионалните и местните общности, включително с участието на организираното гражданско общество;

37.

подчертава, че чрез управлението на средствата на Съюза на хиляди местни администратори и работници им се налага да се запознаят с правилата и стратегиите на Съюза; КР смята, че МРВ, които управляват средствата на Съюза, би трябвало да обучават своите служители и по въпроси, свързани с върховенството на закона;

38.

отбелязва, че въз основа на собствения си опит в разпространението на политиките на ЕС и в координация с вече съществуващи инициативи, КР би могъл да организира — с подкрепата на Европейската комисия и в сътрудничество с ЕИСК — прояви за обучение за местни служители и работници;

39.

по-специално, КР предлага да се оцени ползата от даден пилотен проект, с цел към избрана от МРВ група да се приложи списък с критерии за оценка на върховенството на закона (въз основа на критериите, разработени от Венецианската комисия). В рамките на наличните ресурси на институцията инициативата би могла да следва един от моделите за мрежа, които вече са подкрепени от КР, като Мрежата за наблюдение на субсидиарността или регионалните центрове; малък брой градове и региони биха могли на доброволна основа да извършат проверка на зачитането на принципите на върховенството на закона от страна на своите власти и служби; КР би могъл да изготви списък на параметрите, които да бъдат прилагани, и да координира дейността за самопроверка на МРВ, които ще поемат ангажимента да включат в тази дейност местни партньори като университетите, омбудсманите, адвокатските колегии и организираното гражданско общество.

Заключения

40.

В светлината на горните съображения КР: — призовава Комисията да гарантира, че механизмите за защита на върховенството на закона, по-специално системата за годишен мониторинг, надлежно отчитат риска от нарушаване на основните права и отдалечаване от демократичните принципи в държавите членки, включително на регионално и местно равнище; — призовава Комисията да продължи непрекъснато да контролира възможните нарушения на независимостта на съдебната система и възможните намеси от страна на публичните власти в средствата за масово осведомяване; — предлага да се използват и се подкрепят инициативите за мониторинг на медиите, вече започнати от Комисията; — призовава средствата, които понастоящем се предвиждат за гражданското общество и независимите медии в контекста на многогодишната финансова рамка, да бъдат значително увеличени и част от финансирането да бъде предназначено за местни независими медии; — предлага отделен раздел от годишния доклад относно върховенството на закона да бъде посветен на рисковете от нарушения, извършени от недържавни участници, по-специално от големи частни икономически оператори, работещи в сферата на цифровата икономика; — призовава за последващи действия във връзка с намерението за подновяване на процеса на присъединяване на ЕС към ЕКПЧ; — призовава обвързването с условия при отпускането на средства от фондовете да се разглежда като решение, което да се използва само в случаи на тежки и системни нарушения, и призовава за мерки, с които да се гарантира, че МРВ няма да бъдат несправедливо засегнати от санкциите; — призовава Комисията да изведе като приоритет задействането на системата за мониторинг над държавите членки и да отдели подходящи финансови и човешки ресурси за създаването на този нов инструмент; — призовава за прилагане на изложените в настоящото становище предложения, имащи за цел да се засили участието на КР, МРВ и гражданското общество в насърчаването на културата на зачитане на върховенството на закона.

Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет „Разширяване“ 2019 г.

(2020/C 141/05)

Докладчик: Jaroslav HLINKA (SK/ПЕС), кмет на Кошице–Юг Отправни документи: Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването — 2019 г. COM(2019) 260 final; SWD(2019) 215 final; SWD(2019) 216 final; SWD(2019) 217 final; SWD(2019) 218 final; SWD(2019) 219 final; SWD(2019) 220 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

отбелязва с голям интерес съобщението на Европейската комисия от 2019 г. относно политиката на ЕС за разширяване, нейните доклади по държави относно страните кандидатки Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция, доклада относно Косово (*1), както и паралелното становище относно кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в Европейския съюз;

2.

напълно подкрепя признаването от страна на Европейската комисия, че разширяването е от полза за ЕС от гледна точка на интересите му в областта на политиката, сигурността и икономиката, както и като геостратегическа инвестиция за мир, стабилност, сигурност и икономически растеж в цяла Европа;

3.

приветства факта, че лидерите на ЕС потвърдиха категоричната си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани и че партньорите от Западните Балкани отново потвърдиха ангажимента си за тази перспектива като свой стратегически избор на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, състояла се през май 2018 г. в София;

4.

приветства факта, че в предложението на Европейската комисия за Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. се предвижда по-голяма степен на стратегическо и динамично предоставяне на помощ с акцент върху основните приоритети;

5.

във връзка с това призовава Европейската комисия да продължи работата с националните правителства в страните кандидатки и потенциални кандидатки с цел разработване на конкретни инструменти за изграждане на капацитета на местните и регионалните органи на управление в Западните Балкани за ефективно усвояване на заделените средства, както и за разглеждане на структурните разлики по отношение на капацитета им за съфинансиране и предварително финансиране на подготовката и изпълнението на подкрепяни от ЕС проекти;

6.

отново заявява, че ефективните реформи на държавната администрация в страните от Западните Балкани, включително фискална децентрализация, са от решаващо значение за подобряването на местното управление, предоставянето на права на местните и регионалните органи на управление за разработване и осигуряване на качествени услуги с гражданите и за гражданите, участието им в регионалното сътрудничество и добросъседските отношения и постигането на амбициозните европейски и глобални програми в областта на устойчивото развитие и изменението на климата;

Специфични за всяка държава наблюдения

7.

приветства историческото Преспанско споразумение, сключено между Северна Македония и Гърция през юни 2018 г., с което се урежда 27-годишен спор във връзка с наименованието;

8.

приветства факта, че Съветът прие да отговори на постигнатия от Албания и Северна Македония напредък в областите, които бяха единодушно одобрени в заключенията на Съвета от юни 2018 г., и очерта път към започването на преговори за присъединяване на двете страни;

9.

изразява съжаление, че през юни 2019 г. местните избори в Албания бяха белязани от бойкот на опозицията и ниска избирателна активност, и отново заявява, че процесът на разширяване се основава на заслуги и зависи от спазването на принципите на демокрацията и другите критерии от Копенхаген;

10.

изразява сериозна загриженост, че допълнителните решения на Съвета относно Албания и Северна Македония първоначално бяха отложени от юни за октомври 2019 г., както и дълбоко разочарование от решението на Европейския съвет от октомври 2019 г. за допълнително отлагане на започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, които демонстрираха постоянство в ангажимента си по пътя към Европа; изразява съжаление още, че това решение не се основава на индивидуална оценка за напредъка на всяка от страните кандидатки, и предупреждава, че липсата на положителен сигнал към двете страни кандидатки би могла да има и отрицателни последици на местно и регионално равнище; освен това той препоръчва на Съвета този въпрос да бъде решен положително преди срещата на високо равнище ЕС — Западните Балкани през май 2020 г. в Загреб;

11.

подкрепя напълно резолюцията на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. (1) за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания и призовава настоятелно Съвета да вземе под внимание факта, че една надеждна стратегия на ЕС за разширяване трябва да мотивира и да изпълни постигнатите резултати, договорени преди това от всички страни, както и да предостави твърда и надеждна перспектива за всички засегнати страни;

12.

изразява загриженост, че липсата на напредък по отношение на разширяването може също така пряко да засегне сигурността и благосъстоянието на ЕС, тъй като това може да насърчи всички държави от Западните Балкани постепенно да се насочат към трети страни, които вече се опитват да увеличат влиянието си в региона, включително, но не само, Русия и Китай;

13.

отбелязва със загриженост, че Сърбия и Черна гора все още трябва да предприемат по-решителни действия в решаващи области, по-специално във връзка с деполяризацията на политическата сцена, включително на местно равнище;

14.

призовава всички политически участници и равнища на управление в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина да работят в тясно партньорство за изпълнението на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ за подобряване на местната избирателна рамка и да се ангажират със създаването на прозрачна и приобщаваща местна политическа среда, основана на междупартийни дебати и без политически натиск и сплашване на политическите опоненти;

15.

приканва Европейската комисия да разгледа в преговорите за присъединяване със Сърбия твърденията за сплашване на демократично избрани длъжностни лица от опозиционни партии, по-специално в общините Парачин, Шабац и Чаетина;

16.

отбелязва, че Босна и Херцеговина все още не изпълнява в достатъчна степен критериите от Копенхаген, и изразява съгласие, че преговорите за присъединяване следва да започнат, след като страната постигне достатъчно равнище на спазване на тези критерии;

17.

отново заявява дълбоката си загриженост и тревога относно факта, че Мостар е единствената община в Босна и Херцеговина, в която от 2008 г. насам не са провеждани местни избори за общински съвети;

18.

с оглед на кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС призовава по-специално местните политически лидери в Мостар и на равнището на Федерация Босна и Херцеговина да прекратят това безпрецедентно нарушение на принципите, залегнали в член 3 на Европейската харта за местно самоуправление, която е обвързваща за всички държави — членки на Съвета на Европа, включително Босна и Херцеговина;

19.

посочва, че липсата на решения във връзка с безизходното положение по отношение на изборите в Мостар ефективно възпрепятства присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС, тъй като при присъединяването това би нарушило член 40 на Хартата на основните права на Европейския съюз, лишавайки гражданите на ЕС, живеещи в страната, от правото да гласуват и да бъдат избирани на общински избори;

20.

припомня, че през юли 2018 г. Европейската комисия потвърди, че Косово изпълни критериите за либерализиране на визовия режим, одобрени от Съвета;

21.

приветства подкрепата на Европейския парламент за предложението на Европейската комисия за либерализиране на визовия режим с притежателите на паспорт от Косово, изразено през септември 2018 г. и март 2019 г. и повторено през септември 2019 г. в рамките на новия мандат на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи;

22.

приканва Съвета неотложно да предприеме мерки за либерализиране на визовия режим с Република Косово, която е единствената държава в Западните Балкани, чиито граждани все още се нуждаят от виза, за да пътуват до страните от ЕС;

23.

отбелязва със съжаление, че в Турция се наблюдава непрекъснато силно влошаване на основни права на човека със значителни отстъпления в областта на принципите на правовата държава и основните права; освен това изразява съжаление във връзка с отслабването на ефективните взаимни проверки в политическата система вследствие на влизането в сила на измененията на конституцията;

24.

отбелязва заключенията на Съвета по общи въпроси от юни 2018 г., в които се посочва, че преговорите за присъединяване на Турция на практика са в застой и не може да се обмисля отварянето или затварянето на други глави, нито понастоящем може да се предвижда по-нататъшна работа по отношение на модернизирането на митническия съюз между ЕС и Турция; изразява съжаление, че Турция все още отказва да спазва разпоредбите на допълнителния протокол от споразумението за асоцииране с ЕС и да признае Република Кипър; във връзка с това отново заявява предишните си опасения и препоръки по отношение на Кипър, изложени подробно в становището относно Пакет „Разширяване“ за 2018 г.; освен това отбелязва със съжаление, че въпреки многократните призиви на Европейския съюз за прекратяване на незаконните дейности в Източното Средиземноморие Турция продължава сондажната си дейност в кипърски териториални води, и потвърждава пълната си солидарност с Кипър по отношение на неговото международно признаване, суверенитет и права съгласно международното право;

25.

припомня значението на статута на Вароша, както е определен в предишните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително Резолюция 550 (1984 г.) и Резолюция 789 (1992 г.), и отново заявява, че не следва да се провеждат никакви действия, които не са в съответствие с тези резолюции;

26.

изразява сериозна загриженост относно законността и интегритета на изборния процес в Турция, по-специално решението на Висшия изборен съвет на Турция от 2019 г. да проведе нови избори в Истанбул, както и решението на турските органи да заменят демократично избраните кметове на Диарбекир, Мардин и Ван с назначени областни управители за кметове, които да изпълняват ролята на градски кметове, и категорично осъжда по-нататъшни репресивни действия срещу членове и служители на общинския съвет — актове, които са несъвместими с духа и принципите на Европейската харта за местното самоуправление;

27.

признава, че Турция продължава да бъде основен партньор на ЕС в областта на миграцията и бежанците, и отново изтъква убеждението си, че част от заделените от ЕС средства следва да бъдат отпуснати на местните и регионалните органи на управление, които участват пряко в управлението на потоците от разселени хора и бежанци; Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция следва да се прилага изцяло и ефективно по отношение на всички държави членки; същевременно отбелязва, че сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи с всички държави — членки на ЕС, продължава да бъде от съществено значение;

28.

приканва местните и регионалните органи на управление в ЕС да засилят допълнително сътрудничеството със своите партньори в страните кандидатки и потенциални кандидатки, да ги придружат по пътя към задълбочаване на европейската интеграция и да укрепят техния институционален и административен капацитет на регионално и местно равнище, както и капацитета за насърчаване и зачитане на европейските ценности и принципи;

29.

във връзка с това припомня незаменимата роля на националните сдружения на местните и регионалните органи на управление, както и на Мрежата на сдруженията на местните власти в Югоизточна Европа, които могат да подкрепят местните и регионалните органи на управление при изпълнението на реформи в публичната администрация, както и при изграждането на капацитет за по-добро упражняване на правомощията и предоставяне на обществени услуги на местно равнище;

Ролята на местните и регионалните органи на управление в процеса на разширяване

30.

подчертава, че европейските принципи на субсидиарност, пропорционалност и многостепенно управление следва също така да се прилагат и към процеса на разширяване на Европейския съюз;

31.

заявява, че участието на поднационалните управленски равнища е от съществено значение, за да бъде процесът на разширяване приобщаващ и устойчив. Успешното разширяване на ЕС в Западните Балкани ще зависи от непрекъснатата подкрепа от страна на гражданите и участието на местните и регионалните органи на управление, за да се постигне желаното устойчиво въздействие на местно равнище, в съвместно партньорство между местните, регионалните и централните правителства, както и с Европейския съюз;

32.

припомня, че повече от 60 % от достиженията на правото на Съюза се изпълнят на местно равнище, докато по настоящата многогодишна финансова рамка почти една трета от общия бюджет на ЕС е предназначен за политиката на сближаване, която е насочена към всички региони и градове в Европейския съюз;

33.

подчертава, че местните и регионалните органи на управление играят важна роля в процеса на разширяване не само по отношение на политическите критерии, но също и като двигатели на икономическия растеж и устойчивото развитие на териториите си и като доставчици на качествени обществени услуги за своите граждани;

34.

във връзка с това заявява, че предоставянето на правомощия на поднационалните управленски равнища за изпълнение на тази роля е основен елемент от устойчивото изпълнение на стратегията на ЕС за разширяване в Западните Балкани и за успешната европейска интеграция в бъдеще;

35.

приветства признаването от страна на Европейската комисия, че трябва да се вземе предвид ролята на местните и регионалните органи на управление, както и че трябва да се намери подходящо равновесие между централното, регионалното и местното управленско равнище, което да подкрепя по най-добрия начин осъществяването на реформи и предоставянето на услуги на гражданите;

36.

припомня своето съжаление във връзка с липсата на конкретни предложения за политики относно местните и регионалните органи на управление, изложено в становището относно „Пакет „Разширяване“ за 2018 г.“;

37.

приканва Европейската комисия да предложи конкретни политики, механизми и инструменти за ангажиране на местните и регионалните органи на управление в Западните Балкани с оглед на укрепването на ролята им на сфера на управление, което е най-близко до гражданите;

38.

приканва Европейската комисия да разработи практически инструмент за подкрепа на ефективното изграждане на капацитет за местните и регионалните органи на управление в Западните Балкани с оглед на хармонизирането на техните местни и регионални обществени политики с достиженията на правото на ЕС чрез специално обучение, партньорско обучение и обмен на най-добри практики в целия регион, както и с партньори в ЕС, по подобие на инструмента за местно администриране, Регионалната програма за обучение или „Еразъм“ за местните и регионалните представители;

39.

отново призовава настоятелно Комисията да разшири инициативата „Подкрепа за подобряване на администрацията и управлението“ (SIGMA), така че да обхване поднационалните равнища на управление в страните кандидатки и потенциални кандидатки, за да се определят децентрализирани модели за реформи на публичната администрация и да се подкрепи подобряването на местното управление и местната публична администрация с оглед на прилагането на достиженията на правото на ЕС;

40.

призовава отново Европейската комисия да въведе ad hoc оперативни механизми, които да позволят използването на инструментите на Програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и побратимяването за сътрудничество между местните и регионалните органи на управление на държавите членки, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки;

41.

изразява готовността си за работа в тясно сътрудничество с новата Европейска комисия и по-специално с комисаря по въпросите на съседството и разширяването по практическото изпълнение и използване на тези инструменти на местно и регионално равнище;

Принципи на правовата държава и основни права

42.

отново заявява, че спазването на критериите от Копенхаген трябва да продължи да бъде основният фактор за оценка на готовността на страните кандидатки да станат държави — членки на ЕС, и изцяло подкрепя принципите на справедливи и строги условия, както и на „започване на работа първо по основните принципи“;

43.

отбелязва с голяма загриженост, че правилното функциониране на демократичните институции, както и убедителният напредък в областта на принципите на правовата държава продължават да бъдат основно предизвикателство в повечето страни кандидатки и потенциални кандидатки;

44.

във връзка с това изразява не по-малка загриженост по отношение на все по-враждебната среда за гражданското общество в държавите, както и отрицателните процеси в сферата на свободата на словото и независимостта на медиите.

45.

подчертава, че поради близостта си до гражданите местните и регионалните органи на управление играят решаваща роля за насърчаването и зачитането на европейските ценности, както и че те са в челните редици на борбата с расизма и изказванията, проповядващи вражда и омраза, защитата на уязвимите групи и малцинствата и насърчаването на социалното сближаване;

46.

изразява дълбокото си убеждение, че местните и регионалните органи на управление могат да играят по-голяма роля в определянето на местната политическа сцена и общественото политическо пространство, както и да поемат своя дял от отговорността за преодоляване на някои от пропуските в областта на принципите на правовата държава и основните права, както подчертава Европейската комисия;

47.

призовава местните и регионалните органи на управление в страните кандидатки и потенциални кандидатки да засилят усилията си за постигане на осезаеми резултати във връзка със:

47.1.

създаването на благоприятна и стимулираща среда за функционирането на гражданското общество на местно равнище и включването на организациите на гражданското общество в приобщаващ процес на изготвяне на местните политики;

47.2.

борбата с всякаква дискриминация на каквато и да било основа в духа на Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно срещу хората с увреждания, уязвимите групи и етническите малцинства, по-специално ромите;

47.3.

борбата с изключването, маргинализацията и дискриминацията на лесбийки, гей, бисексуални, трансполови и интерсексуални лица, както и борбата с изказванията, проповядващи вражда и омраза, и насилието срещу тези групи;

47.4.

подобряването на представителството на жените във всички области на местното и регионалното публично управление и като цяло гарантирането на равенство между половете, както и предотвратяването и справянето с дискриминацията и всяка форма на насилие срещу жените;

48.

приканва Европейската комисия да признае ролята на местните и регионалните органи на управление за разглеждане на основни въпроси на местно равнище, да улесни изграждането на техен капацитет и умения в областта на принципите на правовата държава и основните права и да ги подкрепи чрез предоставяне на конкретни механизми и инструменти за изпълнението на тази задача;

Ролята на местните и регионалните органи на управление в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие

49.

припомня неотдавнашното си становище относно целите за устойчиво развитие (ЦУР) като основа за дългосрочна стратегия на ЕС за устойчива Европа до 2030 г., в което се подчертава, че 65 % от 169-те целеви показателя на 17-те ЦУР изискват твърда ангажираност на регионите и градовете за изпълнението на ЦУР, за да бъдат те постигнати;

50.

припомня, че целта да не се пренебрегва никой изисква всички равнища на управление да гарантират различна по мащаб интеграция и изготвяне на взаимно подкрепящи се и единни политики, ориентирани към местните условия;

51.

припомня също така, че местните и регионалните органи на управление играят съществена роля за постигането на определените в Парижкото споразумение цели относно изменението на климата и че действията в областта на климата на местно равнище са от решаващо значение за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, както и за създаването на местни възможности за устойчиви инвестиции и растеж;

52.

поради това е убеден, че Конвентът на кметовете за климата и енергетиката — движение „от долу нагоре“ — би могъл да бъде движещата сила за предоставяне на възможност на градовете и общините от страните от Западните Балкани да допринесат за изпълнението на Парижкото споразумение и Програмата до 2030 г. и ЦУР, като ги адаптират към местните условия;

53.

призовава Европейската комисия да включи по-пълноценно страните от Западните Балкани и по-специално техните местни и регионални органи на управление в бъдещото развитие на Конвента на кметовете за климата и енергетиката или в съответни национални и регионални инициативи с участието на местни и регионални участници, както и да използва потенциала на националните сдружения на местните и регионалните органи на управление и на Мрежата на сдруженията на местните власти в Югоизточна Европа за улесняване на определянето и изпълнението на местните действия в областта на климата и планове за енергийна ефективност, устойчивите планове за градска мобилност и другите местни и регионални инструменти на политиката за постигането на Програмата до 2030 г.

---

(*1)  Това название не засяга позицията по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(1)  Резолюция на ЕП 2019/2883(RSP).

Становище на Европейския комитет на регионите — Приносът на регионите и градовете за развитието на Африка

(2020/C 141/06)

Докладчик: Robert ZEMAN (CZ/ЕНП), член на Общинския съвет на Прахатице

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Мотиви за изготвянето на становището

1.

припомня, че устойчивото развитие и успешната политика за развитие зависят от редица други въпроси и политики, които на свой ред оказват въздействие върху тях, като например общата подкрепа за установяването на лични отношения и рамка за сътрудничество между местните и регионалните власти, социалната и здравната политика, управлението на миграцията, безопасността и сигурността, подкрепата за устойчиво икономическо развитие, по-специално за малките и средните предприятия, чрез насърчаване на обмена на знания и доброто администриране и др. Що се отнася до много от тези въпроси, местните и регионалните власти имат ключова роля както в ЕС, така и извън него, и поради това е от решаващо значение да се разработят нови идеи за това как те могат да допринесат за устойчивото развитие, по-специално в Африка;

2.

призовава за цялостен подход от страна на Европейския съюз и подчертава, че за успешното изпълнение на предложените мерки е наложително да се установи тясно сътрудничество със съответните партньори в африканските държави и международните институции, например Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) (1) и Международната организация по миграция (МОМ) (2);

3.

отбелязва, че широкомащабното икономическо сътрудничество и сътрудничество за развитие е едно от средствата за справяне с причините, които са в основата на миграцията към ЕС; подчертава, че решаването на сложния въпрос за миграцията с множеството ѝ отражения изисква и ще продължи да изисква мобилизирането на значителна част от публичните средства в ЕС. Подобен подход би могъл също така да спомогне за намаляване на отрицателните нагласи спрямо миграцията към Европа, свързани със социалната сфера и сигурността, и на някои напрежения в европейските общества, които подхранват политическия и социалния екстремизъм;

Досегашната работа и становища на Комитета на регионите

4.

във връзка с това припомня много важната досегашна работа, извършена от Комитета на регионите, и по-специално становищата, изготвени от Hans Janssen, Peter Bossman и Jesús Gamallo Aller (3), и предлага да се обмислят следните идеи, както и повече практически мерки за подобряване на условията на живот и насърчаване на устойчивото развитие в Африка, за да се допринесе за намаляване на натиска върху отделните лица за миграция (4);

5.

отново заявява подкрепата си за Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС) като съществен източник за финансиране на целевата подкрепа за устойчивото развитие; отново призовава за създаване на специални програми със собствен бюджет, не само в рамките на ИСРМС (5), които ще служат за подкрепа на работата на градовете и регионите на ЕС в сферата на развитието, включително различни дългосрочни проекти в Африка. Подобни проекти биха могли в идеалния случай да бъдат управлявани пряко от европейските региони в целия ЕС и ще дадат възможност на градовете, общините, дружествата и организациите с нестопанска цел от тези региони да участват в проекти, които в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие (6) имат за цел да подобрят качеството на живот на определени географски райони;

6.

подчертава, че така създадените програми би трябвало да се определят като дългосрочни, за да позволят на участниците да се ангажират в дългосрочен план;

7.

с цел да се насърчават регионите да участват в подобни програми, особено онези, които все още не разполагат с конкретен опит в сътрудничеството за развитие, в програмите следва да се предвиди система от стимули и техническа подкрепа;

8.

изразява убеждението си, че въвеждането на подобни специални програми би могло да даде възможност на регионите, градовете, предприятията, неправителствените организации и европейските граждани, живеещи в тези региони, да увеличат потенциала си за дейности за насърчаване на устойчивото развитие извън ЕС, да задълбочат познанията си за живота в други части на света, особено в Африка, и в този процес да създават възможности за стопанска дейност;

9.

предлага тези програми да се основават на покани за участие към регионите с особен акцент върху трансграничното сътрудничество, така че да се обединяват опит, човешки ресурси, стопански и други организации и ноу-хау;

10.

призовава подобни програми да бъдат възможно най-опростени от административна гледна точка;

Установяване на лични отношения, укрепване на капацитета като основен инструмент за ефикасно сътрудничество за развитие

11.

посочва, че някои от най-отдалечените региони на ЕС имат тесни исторически връзки с Африка и опит в области, които са от интерес за техните съседи; призовава за предоставяне на максимални възможности за сътрудничество от двете страни на границата, като се използват максимално гъвкаво предлаганите за следващия период възможности в рамките на Европейското териториално сътрудничество и Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС);

12.

счита, че е от решаващо значение да се използват сътрудничеството и съюзите на общините и регионите на Европейския съюз с африканските им партньори с цел възприемане на съгласуван подход между политиките, както и ноу-хау в областта на развитието и регионалното сътрудничество и иновациите (в съответствие със стратегията за интелигентна специализация);

13.

подчертава, че от съществено значение за дългосрочната жизнеспособност на проектите е да се укрепи във възможно най-голяма степен капацитетът, както и преките отношения между гражданите, за да се осигури ангажираност с проектите на двете страни и по този начин да се увеличи въздействието им върху съответните граждани;

14.

изразява убеждението си, че мобилността, укрепването и разширяването на истински партньорски отношения — първоначално посредством представители, а впоследствие непосредствено между обикновени жители на регионите, градовете и общините от страните от Европейския съюз и Африканския съюз са от съществено значение, за да се осигури широка подкрепа за изпълнението на подобни проекти от страна на широката общественост. Местните власти и органи са сред най-уважаваните и легитимни политически органи, когато става въпрос за ефективно изпълнение на проекти, насочени към подобряване на качеството на живот в Африка;

15.

отбелязва, с оглед на натрупания от неговите членове опит, че достатъчно качествените, активни и диверсифицирани лични отношения между създателите на политики, гражданското общество и гражданите са от съществено значение като основата за конкретни проекти, както и за да се гарантира, че подобни проекти са устойчиви и работят добре в дългосрочен план;

16.

изразява убеждението си, че добрата осведоменост относно реалните условия на живот на обикновените граждани както в Европейския съюз, така и в Африка, е един от важните инструменти, който може да спомогне за намаляване на интереса към незаконната миграция към Европа. Тази осведоменост не би могла да дойде само от медиите. Тя би трябвало да идва, доколкото е възможно, от отношенията между партньори, например пряк обмен между местните и регионалните власти, който може да насърчи по-доброто взаимно разбиране на различните културни и социално-икономически реалности и да подобри прилагането на проекти за развитие, които следва да се изграждат и подкрепят и във финансов план;

17.

подкрепя възможно най-широк принос от страна на градовете, регионите и техните общини в онези държави — членки на ЕС, които понастоящем не поддържат интензивни връзки на сътрудничество за развитие с африканските държави; подобен принос би могъл да доведе до по-широко, по-разнообразно и по-ефективно изпълнение на проекти и дейности в подкрепа на устойчивото развитие в африканските държави, като същевременно укрепи легитимността на това сътрудничество в очите на гражданите на тези държави членки. С оглед на преодоляването на културните и езиковите трудности се препоръчват и тристранни партньорства между региони и общини;

Всеобхватен подход към сътрудничеството с африканските региони и общини като основа за дългосрочен успех

18.

подчертава, че един от най-ефективните инструменти за подобряване на условията на живот в държавите от Африканския съюз е предаването на опита на европейските местни и регионални органи — в сътрудничество едни с други, по-специално през границите, за осъществяване на ежедневните задачи на прякото управление на териториалната единица, съчетано с цялостен подход, който не се съсредоточава единствено върху сътрудничеството за развитие;

19.

затова смята, че проектите за обмен на добри практики, като Инициативата от Никозия на КР, са полезен инструмент за изграждане на пряко и конкретно сътрудничество между Европейския съюз и партньорите извън ЕС на местно и регионално равнище (7);

20.

предлага проектите, администрирани от региони на Европейския съюз, да целят установяване на тясно партньорство с предприятия, неправителствени организации или експерти от тези региони под формата на сътрудничество с общините, техните предприятия, местни африкански дружества, организации и работници. Подобни проекти трябва да се основават на целите за устойчиво развитие (ЦУР) (8) (градоустройство, водоснабдяване и пречистване на водите, управление на отпадъците и тяхното оползотворяване в контекста на кръговата икономика и т.н.) и да отговарят на нуждите на общностите по гъвкав начин и в дългосрочен план;

21.

съзнава, че изпълнението на проекти за насърчаване на устойчиво развитие в Африка, е изключително сложна, взискателна и често рискова дейност и затова счита, че следва да бъдат създадени допълнителни инструменти за подкрепа на градовете и регионите в ЕС във връзка с техните проекти за сътрудничество, насочени към устойчивостта и сигурността на проектите и насърчаването на съвместни дейности, които да стимулират и стабилизират изпълнението им в дългосрочен план;

22.

предлага проектите, обменът на най-добри практики и другите дейности да бъдат насочени по-специално към стабилизирането на положението на младите хора и на жените в обществото (9), както като група, така и като отделни личности, включително чрез изпълнение от партньори (peer-to-peer), за да се даде възможност за тяхното личностно развитие и да се укрепи тяхната вяра в едно по-добро бъдеще и оттам и способността им да допринасят към устойчивостта на тяхната местна среда;

23.

счита, че малките и средните предприятия са в основата на едно функционално, модерно и стабилно гражданско общество и поради това предлага, в допълнение към проектите за насърчаване на създаването на такива предприятия в Африка, да се осъществяват дейности като работни стажове в Европейския съюз, престой за обмен на работници, евентуално създаване на съвместни европейски и африкански предприятия, както и всички други видове дейности, които могат да повишат заетостта в малките предприятия;

24.

съзнава, че е необходимо, от една страна, да се подкрепят местните решения в областта на заетостта, предприемачеството, здравеопазването, опазването на околната среда и други дейности, но същевременно да се допринесе и за засилването на търговския обмен, предприемачеството и сътрудничеството на международно равнище;

25.

отбелязва, че всички дейности имат за цел да допринесат за подобряване на качеството на живот на отделните хора, семейства и местни общности, за да се насърчи растежът на средната класа, която е крайъгълен камък на едно стабилно и здраво общество;

26.

съзнава, че успехът на проекти за подкрепа на устойчивото развитие би трябвало да бъде подпомаган от информационни дейности за опита на ЕС, неговите държави членки и техните местни и регионални власти, които могат да бъдат полезни за местните партньори. Важно е също така да бъдат намерени местни лица за контакт, които да работят по изпълняваните проекти, или които могат да помогнат на младите хора, училищата и организациите по интереси да намерят подходящи партньори за споделяне на опит, стажове за обмен и др.;

27.

предлага да се използват наличните комуникационни технологии и социалните мрежи с цел възможно най-широко и същевременно най-персонализирано разпространение на възможно най-надеждната информация, въз основа на официални източници от Европейския съюз и неговите региони, за да се намали въздействието на невярната информация и дезинформацията, както в ЕС, така и в държавите в Африка;

28.

счита, че разширените взаимоотношения и сътрудничество между регионите на ЕС и Африканския съюз в бъдеще могат да изведат тези отношения на по-високо качествено равнище включително и на равнището на ЕС и на Африканския съюз. Нови, по-тесни отношения на равноправно партньорство биха могли да стимулират други важни форми на сътрудничество и постепенно икономическо и социално развитие, като по този начин ще допринесат и за намаляване на миграционния натиск;

Пилотните проекти като необходим елемент за практическото прилагане на теоретичната рамка на становището

29.

потвърждава убеждението си, че Европейският съюз следва да мисли глобално и да действа на местно равнище, и счита, че основният подход на този план следва винаги да бъде „от долу нагоре“. Поради това в настоящото становище се подчертава необходимостта да се използва опитът на европейските регионални и местни власти, както и на дружествата и експертите, за да се гарантира доброто изпълнение на дейностите и проектите в сътрудничество с техните африкански партньори;

30.

целта на настоящото становище е да насърчи, доколкото е възможно, устойчивото развитие на обществото в африканските градове и местни общности, затова призовава за възможно най-бързото стартиране на пилотни проекти и други свързани с тях дейности, които са необходими за успешното подпомагане в дългосрочен план на африканските държави, в които поради политически причини и причини, свързани със сигурността, е възможно да се намали интересът към незаконната миграция не само към държавите от Европейския съюз, но и в самата Африка.

---

(1)  https://www.unhcr.org/.

(2)  https://www.iom.int/.

(3)  Становища на КР относно „Съседните региони и светът“, докладчик: Hans Janssen, 2018 г.; Фонд „Убежище и миграция“, докладчик: Peter Bossman, 2018 г.; „Миграцията по маршрута през Централното Средиземноморие. Управление на потоците, спасяване на човешки живот“, докладчик: Hans Janssen, 2017 г.; „Рамка за партньорство с трети държави в областта на миграцията“, докладчик Peter Bossman, 2017 г.; „Предложение за нов Европейски консенсус за развитие — Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, докладчик Jesús Gamallo Aller, 2017 г.; „Закрилата на бежанците в техните райони на произход: нова перспектива“, докладчик Hans Janssen, 2016 г. и „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“, докладчик Hans Janssen, 2015 г.

(4)  Доклад на Фондацията Mo Ibrahim: https://mo.ibrahim.foundation/sites/default/files/2020-01/2019_Forum_Report_2.pdf.

(5)  Становище на КР относно „Съседните региони и светът“, докладчик: Hans Janssen, 2018 г.

(6)  Цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР): https://www.undp.org/content/undp/en/home/sustainable-development-goals.html.

(7)  Инициатива от Никозия: https://cor.europa.eu/en/our-work/Pages/Libya.aspx.

(8)  Цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР): https://www.undp.org/content/undp/en/home/sustainable-development-goals.html.

(9)  Доклад на Фондацията Mo Ibrahim: https://mo.ibrahim.foundation/sites/default/files/2020-01/2019_Forum_Report_2.pdf.

Становище на Европейския комитет на регионите — „Към устойчиви квартали и малки общности — политиките по отношение на околната среда на подобщинско равнище“

(2020/C 141/07)

Докладчик: Gaetano ARMAO (IT/ЕНП), заместник-председател на Изпълнителния съвет на област Сицилия, отговарящ за икономиката

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

А.    Разбиране на устойчивите квартали и малки общности

1.

оценява високо интегриращия характер на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и по-специално на цел № 11 „Устойчиви градове и общности“, в която се призовава за „приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви“ места за живеене;

2.

иска да изтъкне ключовата роля на демократичното и приобщаващото многостепенно управление в партньорство между всички равнища, включително, където е целесъобразно, равнищата под общинското, където съществуват различни модели и структури с повече или по-малко формализирани структури, компетенции и ресурси; включването им в многостепенното управление би могло да бъде много полезно за разработването и ефективното прилагане на политиките и за легитимността на самата демократична система; отбелязва, че това е особено вярно за политиките в области, които отговарят на сериозните притеснения на гражданите и в които както предизвикателствата, така и ответните мерки оказват дълбоко въздействие върху живота на гражданите, например въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата;

3.

припомня многобройните съществуващи усилия, насочени към насърчаване на устойчивите общности, които изискват социална трансформация за справяне с новите форми на социалните, икономическите и екологичните неравенства. Сред тях са Програмата на ЕС за градовете и нейните партньорства, Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, Хартата от Олбор и Олборските ангажименти, Баската декларация, Новата програма за градовете и много други;

4.

в съответствие с Приоритет 1 на КР за 2015—2020 г. „Създаване на работни места и устойчив растеж в градовете и регионите за осигуряване на по-качествен живот за гражданите“, призовава за насърчаване на концепцията за устойчиви общности, включваща всички територии в тези общности, и гарантираща, че и по-малко богатите зони могат да получат необходимите възможности за разработване на устойчиви решения;

5.

продължава да твърди, че концепцията за устойчиви общности следва да бъде насочена към възстановяване на бедните или уязвимите райони посредством съчетаването на социални и екологични цели в съответствие със становището на КР относно „Седмата програма за действие за околната среда и устойчивите градове“;

6.

позовава се на становището на КР „Към Осма програма за действие за околната среда“, чиято цел е да гарантира, че в политиките на ЕС в областта на околната среда се вземат предвид нуждите на всички видове общности;

7.

счита, че успешното прилагане на голям брой политики на ЕС и национални политики в областта на околната среда зависи от това в каква степен подобщинските общности са ангажирани и допринасят за тях;

8.

заявява, че важни екологични особености могат да бъдат намерени както на общинско, така и на подобщинско равнище. Предизвикателствата, свързани с околната среда, могат да имат специфични последици за различните подобщински единици; подчертава, че следователно е важно да се разработят цялостни подходи на всяко равнище, които взимат надлежно предвид по-локализирани/диференцирани ситуации, които могат да изискват конкретни решения и данни;

9.

отбелязва, че отговорността за подобщинското равнище се носи от органите на управление и администрация в държавите членки, отговарящи за поднационалните власти, които също трябва да гарантират участието. Компетентните местни и регионални власти носят важна отговорност за цялата си територия, която трябва да се зачита; призовава ги да включат активно и да подкрепят подобщинските равнища във връзка с изпълнението на политиката в областта на околната среда и да предоставят повече възможности на местните жители да направят своите общности по-устойчиви;

10.

отчита разнообразните термини, с които се назовават тези видове общности, като селца, квартали, области, окръзи, селища, сектори, енории, общински райони. Тези термини могат да се отнасят за административни единици или за общности без административна роля. Поради това в настоящото становище се използват като тъждествени изразите „на по-ниско от общинското равнище“ и „подобщински“;

11.

признава различната среда, в който се намират малките общности: те могат да бъдат в целия диапазон от градски до селски, от гъсто населени до рядко населени, от богати до необлагодетелствани;

12.

подчертава по-специално необходимостта да се вземат предвид специфичните териториални ситуации, при които се срещат особени предизвикателства в областта на околната среда. Поради тяхната отдалеченост тези райони понякога притежават уникални природни характеристики, които им придават несъразмерно голямо значение за околната среда: а. малките острови могат да бъдат отделени физически от останалите части на своите общините, което възпрепятства достъпа до услуги и до процесите на вземане на решения, създава силна зависимост от външни ресурси и слаба административна автономия. Следва да се насърчава и разширява сътрудничеството с Междурегионалната група на КР „Островни региони“, както и с други мрежи като „Чиста енергия за островите на ЕС“, Европейската федерация на малките острови, Европейската мрежа на малките острови и дейностите, свързани с новоизградената концепция за Средиземноморските острови; б. рядко населените и слабо населените райони често са разположени на значително разстояние от останалата част на общината. Следва да се насърчава и разширява сътрудничеството със съществуващи мрежи, като например Мрежата на слабо населените северни райони, Мрежата на слабо населените южни райони и Европейската асоциация на планинските райони (Евромонтана); в. подобщинските общности в райони със специфични географски профили, като например планински райони или езерни области;

13.

признава значението на малките общини, но подчертава, че настоящото становище се съсредоточава върху малките общности на по-ниско от общинското равнище, които са изправени пред различни предизвикателства. Подобщинските общности може да нямат i) представители на изборни длъжности, които да наблюдават въздействието на проектите върху околната среда, за да гарантират спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда; ii) обществени пространства за обсъждане на участието в проекти или дейности на ЕС или начините на прилагане на политиката на ЕС на местно равнище; и iii) бюджети за покриване дори на минимални разходи или технически експертни познания за предоставяне на ноу-хау за достъпа до финансиране от ЕС;

14.

подчертава разнообразието от институционални форми на подобщинско равнище, включително, но не само, официални публични органи, други форми на участие, организирани от публични органи или в сътрудничество с тях, и местни комитети и активистки групи;

15.

подчертава, че подобщинското равнище, именно поради многообразието от организационни форми в различните територии на държавите членки и често по-малко формализираната организация, предлага голям потенциал за експериментиране чрез участие и демократичност за разработването на нови форми на участие и комуникация (например съседски общности, селски комитети, лаборатории и форуми за участие); припомня, че в частност действия във връзка с околната среда и изменението на климата имат огромен потенциал за мобилизиране на гражданите в това отношение;

16.

признава ролята на доброволческите организации на местно равнище за гражданите в малки общности, участващи в местни сдружения и комитети, които имат за цел да работят върху един единствен екологичен въпрос или по-общо да насърчават устойчиви действия. Въпреки че тези групи могат да обединяват ресурси, умения, енергия и мотивация, местните и регионалните власти могат да играят ключова роля за тяхното овластяване посредством техническа и финансова подкрепа, както и чрез редовни консултации;

Б.    Пътища за укрепване на политиката в областта на околната среда на по-ниско от общинското равнище

По отношение на прилагането в различни области

Развитие с ниски емисии

17.

посочва, че местните общности обикновено са най-пряко засегнати от проблемите, свързани с околната среда, като качеството на въздуха или шума, и разполагат с ограничен контрол върху решенията, свързани с транспорта и мобилността; отбелязва, че тези проблеми са разпределени неравномерно по териториите. От решаващо значение е механизмите за мониторинг на околната среда да разбиват данните на подобщинското равнище, за да се даде възможност за целенасочени мерки и решения;

18.

подкрепя разработването на съгласувана насочваща рамка на подобщинско равнище и по-специално островите във връзка със смекчаването на изменението на климата и улесняването на техния преход към чиста енергия от възобновяеми източници. Пример в това отношение би могло да бъде включването на Островния пакт в Споразумението на кметовете и съществуващи инициативи, като например инициативата „Чиста енергия за островите в ЕС“ и проекта „Квартали, активни в областта на климата“ на програмата Interreg;

Природосъобразно развитие

19.

насърчава участието на малки общности (по-специално островните, планинските или селските райони) в управлението на природните зони, които често не съвпадат с границите на общините. Подобно участие би могло да увеличи ангажираността на местното равнище по отношение на избора на политики в областта на околната среда и да намали конфликтите по въпроси като използването на земята. Участието би могло допълнително да повиши осведомеността за социално-икономическите ползи от защитените природни зони, независимо дали става въпрос за защитените зони по „Натура 2000“ или други;

20.

насърчава ролята на общностите на по-ниско от общинското равнище при прилагането на природосъобразни решения, включващи зелени коридори или пояси, дървета в градовете, както и крайградски природни райони. Тези усилия следва да осигурят равен достъп до природата и ползите от нея по отношение на човешкото здраве, смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, както и по-голяма устойчивост по отношение на опасностите, свързани с хората или природните бедствия;

Кръгово развитие

21.

призовава за специална техническа подкрепа от страна на компетентните равнища на управление за малките общности при въвеждането на практики за устойчивото управление на отпадъчните води и отпадъците за справяне със замърсяването на моретата и крайбрежните зони чрез стратегии за нулеви отпадъци и призовава за насърчаването на съществуващите инициативи като например проекта на ОИСР за подкрепа на градовете и регионите в областта на кръговата икономика;

22.

насърчава разработването на мерки за подкрепа на социално иновативни практики на подобщинско равнище — от групи за отдаване под наем, които ползват общи предмети и инструменти на местно равнище, до групи за ремонт, които позволяват на членовете си да поправят предмети, които в противен случай биха били изхвърлени;

Устойчиво развитие

23.

насърчава разпространението на интервенциите, свързани с микроклимата, с цел адаптиране към изменението на климата, особено в гъсто застроените градски квартали. Те могат да включват евтини решения, както и по-сложни решения на равнището на кварталите, като например демонтиране на водосточните колектори с цел по-добро управление на валежните води. Този вид намеси имат потенциала да увеличат устойчивостта в подобщинските райони, които са чувствителни към природни бедствия, като намалят натиска върху критичната инфраструктура;

24.

насърчава членовете на КР да насърчават регенеративните продоволствени системи, които генерират екологични, икономически и социални ползи на подобщинско равнище и извън него (напр. местни училища или общински градини, подкрепяни от общността или иновативни селскостопански методи);

25.

подчертава устойчивия туризъм като възможност за растеж в малките общности, както е посочено в брифинга „Sparsely populated and under–populated areas“ („Слабо и рядко населени райони“) на Службата на ЕП за парламентарни изследвания и на предходните становища на КР относно туризма (1) и културното наследство (2);

Справедливо и ориентирано към хората развитие

26.

настоятелно призовава ЕС да признае ролята на многобройните и иновативни форми на демокрацията на участието за насърчаване на устойчивите общности, по-специално на подобщинско равнище. Този потенциал би могъл да бъде допълнително засилен чрез изричното вземане предвид на демократичния иновативен елемент в съответните направления на политиките на ЕС в областта на околната среда или като елемент на подкрепа за проекти от страна на ЕС;

27.

посочва успешните дългогодишни усилия на „Местния дневен ред 21“ (LA21) като отправна точка за включване на подобщинското равнище в политиката в областта на околната среда. През последните десетилетия инициативите по LA21 са подпомогнали местните власти при изпълнението на стратегии и действия за устойчивост на местно равнище чрез обмен на методи, инструменти и най-добри практики;

По отношение на различните политически процеси

Признаване

28.

изразява твърдото си убеждение, че ЕС следва да разгледа специфичните потребности и приноса на малките и подобщинските общности за формулирането и прилагането на своите политики в областта на околната среда;

29.

предлага да се установят механизми за вземане под внимание на въпросите, свързани с общините, при формулирането на становищата на КР и насочването им към институциите и органите на ЕС, както и да се развива по-тясно сътрудничество с подходящите организации и мрежи, които се занимават с подобщинските структури или ги представляват на равнище ЕС;

30.

насърчава членовете на КР да взаимодействат индивидуално с подобщинските общности на своя територия, да представят своя опит за обсъждане в КР и да го отчитат в работата си, по-специално в становищата на КР, партньорски обмени и потенциално Техническата платформа за сътрудничество в областта на околната среда (ГД „Околна среда“ и Европейския комитет на регионите);

31.

има за цел да спомене изрично общностите на подобщинско равнище в приоритетите на КР за периода след 2020 г.;

32.

припомня цялостния ангажимент на Съюза за насърчаване на социалното, икономическото и екологичното сближаване, особено с цел да се намалят различията между равнищата на развитие на различните региони (както островите, така и континенталните части) в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и подчертава важната роля на подобщинските равнища на управление в това отношение;

33.

предлага да се оцени възможността за разширяване на обхвата на Портала за разделението на властите чрез добавяне, където е уместно, на допълнителен раздел за всяка заинтересована държава членка, който да обхваща субектите под местното равнище, като се започне от анализ на техните роли в политиката в областта на околната среда и изменението на климата;

34.

призовава Европейската комисия да направи оценка на възможността за учредяване на Награда за устойчив квартал, за да се насърчат местните общности да участват в управлението на своите територии и за организиране на една или повече прояви с цел насърчаване на взаимодействието с малките общности, като например годишен „Европейски ден на устойчивите селища и квартали“;

Повишаване на осведомеността

35.

предлага да се насърчи по-широко признаване сред другите институции и органи на ЕС на значението на подобщинското равнище в местната политика в областта на околната среда. Това би могло да включва подкрепа за включването на подобщинското равнище в бъдещите политически документи и при преразглеждането на съществуващите стратегии от институциите и органите на ЕС;

36.

подкрепя повишаването на осведомеността на подобщинското равнище чрез проекти на ЕС за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“ „и „Хоризонт Европа“), както и чрез сътрудничество с Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и научноизследователските служби на ЕС;

37.

поема ангажимент да води диалог с Европейската комисия, включително в рамките на Техническата платформа за сътрудничество в областта на околната среда, за да се гарантира, че малките общности на подобщинско равнище се вземат предвид в достатъчна степен при изпълнението на специфичните политики на ЕС в областта на околната среда. Това би могло да се основава на съществуващите усилия от страна на ГД „Околна среда“ и други генерални дирекции за предоставяне на документи с насоки и инструменти, насочени към малките общности и кварталите;

Комуникация и разпространение на информация

38.

изразява съгласие да направи оценка на възможността за публикуване на уебсайта на КР на материали, свързани с мрежите и дейностите на ЕС, представляващи особен интерес за малките общности, като се предоставя информация за мрежите, програмите и събитията, както и за събирането на съответните приноси;

39.

поема ангажимент да оцени начините за насърчаване на признаването на постиженията в опазването на околната среда на равнището на малките общности, като изтъква най-добрите практики и насърчава възпроизвеждането на устойчиви решения. Това включва проучване на възможностите за интегриране със съществуващите системи за признаване и награди на равнище ЕС в съответствие с практиките при присъждането на наградите „Европейска зелена столица“ и „Европейско зелено листо“, наградите „Натура 2000“, Наградата за реформаторска дейност и наградите на Европейската седмица за намаляване на отпадъците;

40.

подчертава значението на включването на темата за прилагането на законодателството в областта на околната среда в общностите на подобщинско равнище в рамките на годишната тема или програмата на повтарящи се събития на равнището на ЕС, посветени на околната среда, като например Зелената седмица, Европейската седмица за намаляване на отпадъците или Европейската седмица на регионите и градовете;

41.

подкрепя адаптираното използване на ИКТ за по-добро свързване на местните общности както помежду им, така и със съответните им местни органи на управление, с цел насърчаване на демократичното участие и вземането на решения;

Финансиране

42.

подчертава колко е важно да се даде възможност на подобщинските участници да получат достъп до програмите на ЕС за финансиране. Някои вече са насочени към кварталното равнище, като програмата URBACT, която насърчава европейския обмен и обучение за устойчиво градско развитие. Във връзка с това призовава за подходящо обучение на персонала на общностите на подобщинско равнище, за да се постигне ефективно използване на финансирането от ЕС;

43.

разглежда воденото от общностите местно развитие (ВОМР) и групите за действие в рамките на LEADER като специфични инструменти за по-добро мобилизиране и включване на подобщинското равнище за постигане на дългосрочните цели на стратегията „Европа 2020“;

44.

насърчава Европейската комисия да оцени кой е най-добрият начин да се гарантира, че малките общности могат да допринесат и да се възползват от финансираните от ЕС проекти, които насърчават устойчивостта на подобщинско равнище. Това би могло да се постигне чрез i) изричното упоменаване на малките общности в ръководства и наръчници; ii) изготвянето и публикуването на покани за заявяване на интерес и/или работни програми, насочени специално към общностите на подобщинско равнище; и iii) опростяването и рационализирането на финансовите правила и правилата за допустимост с цел насърчаване и улесняване на тяхното участие (напр. повторно отпускане на средства) с оглед на насърчаването на цялостното хармонично развитие на ЕС (член 174 от ДФЕС).

---

(1)  NAT-VI/009 (ОВ C 185, 9.6.2017 г., стр. 15).

(2)  SEDEC/VI-035 (ОВ C 361, 5.10.2018 г., стр. 31).

Становище на Европейския комитет на регионите — Изтичането на мозъци в ЕС: справяне с предизвикателството на всички равнища

(2020/C 141/08)

Докладчик: Emil BOC (RO/ЕНП), кмет на Клуж-Напока

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

подчертава, че свободното движение на гражданите и работниците е в основата на вътрешния пазар и е една от основните свободи, признати в договорите на Европейския съюз. Гражданите и работниците трябва да могат да се движат свободно в рамките на ЕС; те обаче следва да се движат, защото желаят това, а не защото са принудени да напускат регионите си в резултат на, наред с останалото, оскъдни икономически възможности;

2.

отбелязва, че предизвикателството се състои в това да се постигне равновесие от правна и политическа гледна точка между два основни принципа на Европейския съюз: свободното движение на работници и икономическото и социалното сближаване между регионите;

3.

отбелязва, че въпросът за изтичането на мозъци в Европейския съюз е сложен, и призовава за прагматичен политически отговор както от страна на Съюза, така и от страна на държавите членки. Този отговор следва да обхваща всички аспекти на изтичането на мозъци (напр. привличането на мозъци, разхищаването на мозъци, движението на мозъци, реемиграцията), както и различните, но често взаимосвързани равнища, на които са необходими действия и решения — местно, регионално, национално и наднационално (ЕС);

4.

счита, че вземащите решения на всички равнища трябва да признават и да отчитат в предлаганите решения факта, че изтичането на мозъци е не просто технически проблем, който изисква административен или политически отговор, но и политически въпрос. Ако не се вземат мерки, явлението ще има дългосрочни и трайни последици за бъдещето на Европейския съюз, като има вероятност да възпрепятства териториалното сближаване;

5.

отбелязва, че изтичането на мозъци се предизвиква пряко от съществуващите социални и икономически неравенства между регионите на ЕС. В емпирични проучвания (1) (2) (3) са установени редица фактори за отблъскването и привличането на работната сила, като приемащите региони имат по-привлекателен пазар на труда, по-разнообразни възможности за работа и като цяло по-добро качество на живот, докато в регионите на произход положението е обратното. Това е още една причина, поради която в бъдещата МФР в рамките на политиката на сближаване следва да се концентрират ресурси върху коригирането на дисбаланса между регионите на произход и приемащите региони;

6.

подчертава, че следва да има силна връзка между политиката на сближаване, която има за цел да преодолее тези неравенства и да насърчи по-равномерно развитие в целия ЕС, и предвидените мерки за справяне с изтичането на мозъци. Две от основните цели на стратегията „Европа 2020“ — повишаване на процента на заетите лица и подобряване на социалното приобщаване — имат пряко отношение към създаването на благоприятни условия, които ще доведат до намаляване на изтичането на мозъци. Други цели на стратегията „Европа 2020“, като например иновациите и увеличаването на броя на лицата с висше образование, биха могли евентуално да доведат до привличане и връщане на мозъци чрез привличането и стимулирането на талантливите хора;

7.

отбелязва, че изтичането на мозъци и свързаните с него явления трябва да бъдат разбрани и оценени в ЕС в контекста на многостепенното управление. Дали характеристиките на многостепенното управление ще представляват пречка или възможност в тази област на политиката, до голяма степен ще зависи от начина, по който ЕС и неговите институции действат като посредници и координатори при изготвянето и разпространението на политиките;

8.

посочва, че макар поради обширните си и тежки последици изтичането на мозъци често да се възприема като проблем на политиката на национално и наднационално равнище, към него може да се подходи успешно на поднационално равнище. Тук местните и регионалните органи на публичната власт играят съществена роля, тъй като именно местните общности са пряко засегнати от последствията от изтичането на мозъци: загубата на млада и образована работна сила е огромно предизвикателство за местните общности в целия Съюз;

9.

отбелязва, че местните власти в държавите членки са най-доброто равнище, на което могат да бъдат разработени и приложени политиките относно изтичането на мозъци. Местните общности са системи с относително ясни граници, което позволява по-лесно анализиране на проблема и намиране на индивидуални решения. Освен това местните власти могат по-лесно да наблюдават и оценяват успеха на политиките на местно равнище;

10.

отбелязва, че при формулирането на политиките на равнището на Съюза може да се извлече голяма полза от опита и капацитета на поднационалните администрации;

11.

счита, че непосредственият опит на местните власти в справянето с изтичането на мозъци може да предостави примери за успех и най-добри практики, които биха били от полза при разработването на съгласувана политика на равнището на ЕС. Местните и регионалните власти могат да излязат извън рамките на общото и абстрактно определяне на проблемите на политиката и да предоставят конкретни и ефективни решения. Те трябва да разбират по-добре усилията и инициативите за справяне с изтичането на мозъци извън административните граници на представляваните от тях общности и да участват в регионално и междурегионално сътрудничество;

12.

посочва, че проблемите, с които се сблъскват регионите на произход и приемащите региони, са различни и поради това трябва да бъдат решавани по подходящ начин. Това разграничаване е важно, защото политиките на наднационално равнище следва да са насочени към улесняване на печеливши за всички решения или поне към ограничаване на ситуациите, при които губят както регионите на произход, така и приемащите региони (разхищаване на мозъци);

13.

обръща внимание на риска, който създава изтичането на мозъци за дългосрочната устойчивост на европейския проект. Регионите на произход са в двоен капан: те се нуждаят от сближаване (за да преодолеят разликата с приемащите региони), а същевременно губят квалифицираната си работна сила. В дългосрочен план постигането на каквато и да било промяна или преход към устойчив и конкурентен икономически модел, основан на икономика на знанието и продукти с висока добавена стойност, би изглеждало много трудно при сценарий на задълбочаване на различията между регионите на произход и приемащите региони. Ако не бъдат предприети мерки, различията ще се увеличат още повече и ще възникне порочен кръг на „дезинтеграция“. Според индекса на глобалната конкурентоспособност източните и южните държави — членки на ЕС, в момента са сред държавите в света, които са най-малко способни да задържат талантливите си хора;

14.

посочва, че макар и европейските институции да са предложили механизми за намаляване на различията, тези подходи са само частично ефективни. Като се има предвид увеличаването на изтичането на мозъци, както и неговите географски и икономически измерения, е необходим различен тип инициатива или усилие — такъв, който би бил пряко насочен към факторите, отблъскващи работната сила и произтичащи от специфичната траектория на растеж на регионите на произход, която прави тези региони недостатъчно привлекателни за високообразованата част от работната сила;

15.

отбелязва, че несъответствието между образованието и потребностите на пазара на труда е един от проблемите, свързани с изтичането на мозъци. Очевидно образованието е област, в която реформите могат да спомогнат за смекчаване на отрицателните последици от изтичането на мозъци. Местните и регионалните власти следва да обърнат повече внимание на това в сътрудничество с националните и европейските власти. Освен това образователните системи трябва да отчитат променливата динамика на пазара на труда и неговото все по-голямо многообразие, за да се даде възможност за възвращаемост на направените в дадена държава или регион инвестиции в човешки капитал, който е изгубен вследствие на изтичането на мозъци;

16.

обръща внимание на наличието на явление, което трябва да се наблюдава отблизо, а именно въпросът за децата, оставени у дома от родителите им, които търсят по-добра работа в чужбина. Това е пряка последица от изтичането на мозъци и има дългосрочно отражение;

17.

изтъква значението на програма „Еразъм+“, ЕСФ + и на други сходни програми за създаването на академични и професионални възможности за талантливите хора и на възможности за изграждане на международни мрежи и партньорства не само в определени регионални центрове, а в цяла Европа, както и за подкрепа за прилагането на практика на Европейския стълб на социалните права. Подкрепата от страна на новата Комисия за увеличаване на бюджета на програма „Еразъм+“ е стъпка в правилната посока;

18.

счита, че разрешаването на проблема с изтичането на мозъци изисква силна водеща роля и координация на разнообразните усилия в различните национални юрисдикции. Основният въпрос е да се намерят конкретни начини за изграждане на мрежи за сътрудничество, за противодействие на популистките политически изказвания и за засилване на европейската интеграция. По-нататъшните действия на равнището на държавите членки и на равнището на Европейския съюз следва да се съсредоточат върху координирането и улесняването/подпомагането на усилията на поднационалните равнища, постигайки консенсус по въпроса за това как да се анализира и преодолява изтичането на мозъци следва, така че да се създаде печеливша за всички заинтересовани страни ситуация;

19.

подчертава, че по отношение на изтичането на мозъци трябва да бъдат посочени редица ключови стратегически въпроси, така че вземащите решения да могат да избегнат ненужното дублиране на усилия в публичната политика. Тези стратегически въпроси трябва да бъдат формулирани по начин, който гарантира видимо въздействие на мерките на политиката и подкрепя политики, които намират израз в в конкретни действия;

20.

препоръчва да бъдат установени и приложени различни видове подходи към всеки подкомпонент на явлението „изтичане на мозъци“ — привличане на мозъци, разхищаване на мозъци, движение на мозъци и реемиграция. Всяка от тези области изисква различни, специфични решения. Много е важно към тези подкомпоненти да не бъде възприет универсален подход. Липсата на специално разработени решения може да доведе до общи и абстрактни изявления/цели, които са трудно приложими в реалния живот;

21.

оценява факта, че някои региони и градове вече прилагат творчески решения за привличане и задържане на талантливите хора. Политиките варират от подпомагане на преместването на талантливи хора в тези региони/градове до по-сложни мерки, включващи развиването на транснационални мрежи от предприемачи. ЕС трябва да подкрепя програми или инициативи, които са насочени към насърчаване на обмяната на опит между различните европейски местни и регионални власти (МРВ);

22.

счита, че местните и регионалните участници са от ключово значение за справяне с изтичането на мозъци; привличането и задържането на висококвалифицирана работна сила може да се гарантира чрез пълноценно използване на инструментите за интегрирано териториално развитие на политиката на сближаване;

23.

предлага МРВ в сътрудничество с националните власти и властите на ЕС да насърчават политики и инструменти за развитие на местно предприемачество, самостоятелна заетост и алтернативни модели на стопанско развитие, които увеличават привлекателността на регионите на произход;

24.

препоръчва МРВ въз основа на реалистична оценка на нуждите да направят връзката между специфичните предимства на техните региони и необходимите таланти и политики;

25.

предлага МРВ да създадат местни сдружения, включващи всички заинтересовани страни (публични власти, предприятия, университети, НПО и др.), които са способни да разработват и прилагат местни политики, спомагащи за ограничаване на изтичането на мозъци. Следва да се подкрепят и организират редовни срещи на съответните заинтересовани страни. Срещите следва да се използват като форуми за обсъждане и предвиждане на местни и специфични за конкретните обстоятелства решения, основани на примери за успех от други места/юрисдикции;

26.

отбелязва, че процесите на стриктно стратегическо планиране на местно и регионално равнище могат да играят важна роля за създаването на връзка между мобилността на човешките ресурси и средносрочните и дългосрочните планове за развитие, както и за осигуряването на стабилна основа за сътрудничество с други регионални, национални и европейски власти;

27.

би желал да е налице по-добро разбиране на причините и пречките, които възпрепятстват връщането на емигриралите в миналото хора по родните им места, както и на начина, по който публичните власти могат да помогнат за намаляване на тези пречки. Това би могло да има преобразяващ ефект, превръщайки изтичането на мозъци в движение на мозъци или в реемиграция;

28.

препоръчва действията на поднационално равнище да бъдат интегрирани и координирани с действията на държавите членки и на Съюза, като се зачита принципът на субсидиарност. Интегрирането на усилията, предприети на различни равнища, е от жизненоважно значение за успешната политика на ЕС. Следва да бъдат разработени политики и програми за интегриране и улесняване на координацията между действията на МРВ, от една страна, и на държавите членки и Съюза, от друга страна. Това важи за всички области, които са засегнати от изтичането на мозъци (образование, сближаване, регионално развитие, цифровизация и др.). Трябва да се инициира механизъм на равнището на ЕС, който да е специално насочен към стимулиране на интегрирането и координирането на мерките на политиката относно изтичането на мозъци;

29.

предполага, че МРВ трябва да съзнават мащабите на явлението и да извършват реалистични и сериозни оценки на характерните особености на всяка област, засегната от изтичането на мозъци. Основаният на данни процес на вземане на решения и изготвяне на политики е единственият начин да се формулират ефективни решения. Реалистичната оценка на явлението „изтичане на мозъци“ на равнището на всеки регион може да помогне на публичните власти, които са изправени пред сходни или свързани проблеми, да заменят конкуренцията със сътрудничество, както и да подобри координацията на полаганите усилия и съществуващите ресурси между всички заинтересовани страни;

30.

счита, че бързите процедури за признаване на дипломи и умения/компетентности биха могли да помогнат много за намаляване на разхищаването на мозъци. Тук може и е необходимо да се извърши цифровизация и свързване на регистрите въз основа на различни инициативи на ЕС, в това число на бъдещите документи Европас с цифров подпис. Освен това приветства инициативата за създаване на Европейската комисия за европейско пространство за образование до 2025 г., в което ученето, обучението и провеждането на изследвания няма да бъдат възпрепятствани от граници. Същевременно подчертава необходимостта от въвеждане на механизми за насърчаване на движението на мозъци и реемиграцията;

31.

препоръчва Европейската комисия да увеличи усилията си за намаляване на регионалните различия, които са една от основните причини за изтичането на мозъци. Средствата за сближаване играят съществена роля за подпомагане на нашите региони и области, които са засегнати от такива различия. Специално разработените политики и инструменти, които са пряко насочени към преодоляването на тези различия между Източна/Южна Европа и западните държави, както и между регионите в държавите членки, са от съществено значение за премахването на една от основните причини за изтичането на мозъци. Политическият ангажимент на Комисията (4) за справедлива минимална работна заплата е от голямо значение, особено в регионите на произход, тъй като това ще разреши проблема със стандарта на живот и условията на труд и ще окаже пряко въздействие върху качеството на живот. Политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. следва да представлява дългосрочна политика за инвестиции за всички региони, съсредоточена върху преодоляване на икономическото, социалното и регионалното разделение и съобразена с принципа на партньорство и ориентирания към местните условия подход. Политиката на сближаване следва да бъде координирана по-добре с другите политики на ЕС, така че да има еднакви условия на конкуренция. При управлението на политиката и програмите за сближаване за периода след 2020 г. следва да се подобри вертикалната координация на различните източници на финансиране на равнището на ЕС, за да се гарантира по-голяма съгласуваност на програмите на различните равнища на управление и планиране в краткосрочен до средносрочен план (5);

32.

препоръчва на местно и регионално равнище да се разработват и прилагат реалистични политики за привличане, задържане и повторно привличане на образована работна сила. Ключова стратегическа концепция е качеството на живот: както е посочено, повишаването на качеството на живот е много мощен инструмент за привличане и задържане на образована работна сила. Препоръчително и желателно е измерванията на качеството на живот да се извършват редовно и структурирано, така че да предоставят на МРВ ценна информация за възможните области, в които е необходима намеса;

33.

предлага местните, регионалните, националните и европейските власти да се съсредоточат върху функционалните подходи за обръщане на тенденцията за емиграция и привличане на работници (6): те включват изграждане на икономика на знанието, повишаване на привлекателността на регионите, разработване на стратегии за различните диаспори и прилагане на функционален подход в управлението на градовете;

34.

предлага местните, регионалните, националните и европейските власти да обърнат специално внимание на премахването на структурните фактори, които засилват изтичането на мозъци (инфраструктура/магистрали, качество на услугите, достъп до технологии и др.);

35.

изтъква необходимостта от разработване на интегриран европейски подход за изтичането на мозъци въз основа на реалистични оценки, сътрудничество и координация на местно/регионално и национално равнище и на равнището на Съюза. Също така са необходими координирани политики от различни мащаби в областите, които имат отношение към изтичането на мозъци, в т.ч. образование, цифровизация, сближаване и икономически политики;

36.

счита, че е от решаващо значение МРВ да разбират колко е важна ролята на университетите и на организациите, предоставящи образование или обучение, за местното развитие в рамките на икономиката, основана на знанието. Публичните власти трябва да развиват партньорства с университетите, както и да осъзнават необходимостта да ги подкрепят, включително чрез инвестиции в местната инфраструктура. Между стратегическите цели на университетите и тези на публичните власти трябва да има възможно най-голяма връзка;

37.

отбелязва, че партньорствата между частните предприятия (проявяващи интерес към НИРД), местните власти и университетите са важен двигател на растежа и развитието на местно равнище, който следва да бъде включен в настоящата цел на Комисията за улесняване на превръщането на малките предприятия в големи новатори чрез стратегия за МСП;

38.

изразява загриженост поради риска от увеличаване на неравенствата между градовете и регионите, които се ползват от Рамковата програма за научни изследвания и иновации, и предупреждава, че предприетите действия за намаляване на различията между регионите, за преодоляване на предизвикателствата, сред които и демографското предизвикателство, и за насърчаване на всеобщ достъп до програмата „Хоризонт Европа“ са недостатъчни (7);

39.

счита, че цифровата свързаност и интелигентната специализация могат да имат положително въздействие, що се отнася до изтичането на мозъци. Регионалните стратегии за интелигентно развитие и специализация могат да се съсредоточат върху конкурентното предимство, което съществува или е създадено в даден регион. Цифровата свързаност и развитието на цифровата грамотност следва да бъдат основни елементи в новите усилия на Комисията за актуализиране на плана за действие в областта на цифровото образование;

40.

посочва, че местните власти могат да разработят и прилагат голям брой мерки за увеличаване и развиване на индивидуалната устойчивост на общностите, особено когато те са изправени пред икономически трудности като безработицата. Индивидуалната устойчивост и способността за адаптиране и преодоляване на периодите на трудности могат да бъдат подкрепени чрез програми за повишаване на квалификацията и преквалификация, като например тези, които програмата на ЕС за умения подпомага, мерки за насърчаване на предприемачеството и малките предприятия, образователни и общностни програми за учащи и млади хора, чиито родители работят в чужбина и др.;

41.

препоръчва Европейската комисия активно да подкрепя — в тясно сътрудничество с Европейския комитет на регионите, Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС — усилията на местните и регионалните органи на публичната власт за справяне с изтичането на мозъци. Съюзът представлява сложна политическа и административна организация и е необходим внимателен анализ на неговите отговорности и възможности по отношение на изтичането на мозъци. Обсъждането на ролята на Съюза ще включва както определяне на отговорностите му, така и установяване на най-добрите налични инструменти на равнището на ЕС.

42.

счита, че факта, че „служителят се завръща в страната си на произход след престой в чужбина“, трябва да се счита за актив в професионалния му профил и следователно трябва да бъде видим за работодателите при извършването на съответния подбор.

---

(1)  Европейски комитет на регионите, 2018 г., Addressing brain drain: The local and regional dimension (Справяне с изтичането на мозъци: местно и регионално измерение).

(2)  Европейска комисия, генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, дирекция D „Трудова мобилност“, Годишен доклад за 2018 г. относно трудовата мобилност в рамките на ЕС.

(3)  Atoyan, R., Christiansen, L., Dizioli, A., Ebeke, C., Ilahi, N., Ilyina, A., Mehrez, G., Qu, H., Raei, F., Rhee, A. и Zakharova, D., Emigration and Its Economic Impact on Eastern Europe (Емиграцията и нейното икономическо въздействие върху Източна Европа), докладна записка от обсъждане в службите на МВФ, юли 2016 г.

(4)  Урсула фон дер Лайен, „Съюз с по-големи амбиции: моята програма за Европа“, стр. 9.

(5)  ESPON, 2019 г., Addressing Labour Migration Challenges in Europe (Справяне със свързаните с трудовата миграция предизвикателства в Европа), стр. 18.

(6)  Пак там, стр. 17 — 18.

(7)  COR-2018-03891.

Становище на Европейския комитет на регионите —„Културата в един по-амбициозен Съюз: ролята на регионите и градовете“

(2020/C 141/09)

Докладчик: Vincenzo BIANCO (IT/ПЕС), общински съветник в община Катания

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

счита, че е необходимо да се развива широко разбиране за културата и за европейското културно многообразие, което да не се ограничава само до опазването и защитата на материалното наследство, а да спомага за разбирането на социалните и културните промени, които протичат в европейското общество;

2.

осъзнава ролята, която градовете и регионите могат да играят, с плуралистична и иновативна визия за културата, като въвличат в по-голяма степен гражданите в процесите на културен растеж, предоставяйки им инструменти за активно участие. Във връзка с това подчертава необходимостта от запазване на свободата на художествено изразяване, която е предпоставка за демокрацията, и правото на всички граждани на достъп до разнообразни форми на културно изразяване, което е от съществено значение за благосъстоянието на обществата (1). Предвид гореизложеното е на мнение, че действията в областта на културата трябва да насърчават способността на изкуството и културата да бъдат свободна и независима сила в обществото; призовава всички равнища на управление и европейските институции да подкрепя усилията за повишаване на способността на хората на изкуството да реагират на заплахите и омразата, с които рискуват да се сблъскат в обществената сфера;

3.

призовава Комисията да включи културата сред политическите приоритети, които трябва да залегнат в новия мандат, а Съветът да подкрепи в рамките на следващата МФР заделянето на адекватни ресурси, предназначени за насърчаване на местно и регионално равнище на популяризирането, управлението, използването и развитието на културното наследство;

4.

призовава Комисията да оценява и да насърчава използването на културните ресурси, особено от страна на младите хора, и с оглед на социално-икономическото развитие и повишаването на заетостта;

Контекст: ангажиментът на ЕС за насърчаване на културата на местно и регионално равнище

5.

подчертава, че в Договорите е залегнал ангажиментът на ЕС да зачита „богатството на своето културно многообразие“ и че те задължават ЕС да насърчава сътрудничеството между държавите членки, да обединява техните действия за „подобряване на знанията и разпространението на културата и историята на европейските народи“, за „опазването и създаването на художествени и литературни произведения, включително в аудио-визуалния сектор“. Освен това Договорите предоставят на ЕС правомощия да подкрепя действията на държавите членки в областта на културата, туризма, образованието, професионалното обучение, младежта и спорта при зачитане на принципа на субсидиарност;

6.

оценява решението на Комисията да продължи настоящата програма „Творческа Европа“ като самостоятелна програма, като осигури отделна финансова рамка в областта на културата, за да се гарантира непрекъснатостта на резултатите от периода 2014—2020 г.;

7.

подчертава, че новата европейска програма за културата допълва и укрепва европейската идентичност чрез признаване на многообразието на европейските култури, укрепване на европейските сектори на културата и творчеството и отношенията им с партньори извън Европа;

8.

подчертава, че участието в тази област по време на Европейската година на културното наследство през 2018 г. беше значително, с хиляди дейности, осъществени в цяла Европа, като беше насърчено споделянето и положителната оценка на европейското културното наследство като споделен ресурс, чрез повишаване на осведомеността за европейската история и общите ценности, засилване на европейската идентичност и чувството за принадлежност към едно общо европейско пространство и насърчаване на приобщаването;

9.

счита, че в съответствие с Европейската конвенция за ландшафта и новата европейска програма за култура общите цели за Европейската година на културното наследство през 2018 г. биха могли да бъдат обогатени чрез включване на силен компонент за териториално развитие под формата на регионални и местни културни стратегии, които включват насърчаването на устойчивия културен туризъм;

10.

приветства представената през декември 2018 г. Европейска рамка за действия в областта на паметниците на културата, която включва пет стълба, имащи за цел постигането на реална промяна в начина, по който ценим, съхраняваме и популяризираме европейското културно наследство;

11.

припомня, че освен с предишните програми „Култура“ и „МЕДИА“, Комисията подкрепя сектора на културата и чрез финансиране по линия на политиката на сближаване, програмата COSME, програмата „Хоризонт 2020“ и че в „Еразъм+“, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие съществуват допълнителни инструменти за подкрепа;

12.

призовава Комисията да гарантира, че принципът на включване на инвестициите в културата в различните политики на Съюза се прилага и при планирането на европейските фондове, като културата не се разглежда като обикновена секторна политика и се признава нейната роля по отношение на всички измерения на сближаването (икономическо, социално и териториално). Във връзка с това подчертава, че е важно да се засилят синергиите между културната и други политики, като например туризма, регионалната политика, образованието, младежта и научноизследователската и развойната дейност;

13.

призовава Комисията и държавите членки и техните компетентни власти да увеличат, в рамките на новото планиране на европейските фондове за изоставащите региони, инвестициите в областта на културата, като се предвиди и подкрепа за мерки за „връщане на гражданите“ на културното наследство, популяризирано посредством публично-частни партньорства с нестопанска цел и укрепване на основните културни продукти (по-специално обществените библиотечни услуги);

14.

смята, че е важно е да се увеличат инвестициите в областта на културата, както вече е предвидено за програмите „Творческа Европа“ и „Еразъм+“. Необходимо е да се обърне подходящо внимание на централната роля на регионите и градовете в процесите на интеграция, като се подкрепят публично-частните партньорства с нестопанска цел, включително с цел насърчаване на добрите управленски практики;

15.

отбелязва, че преговорите относно политиката на сближаване за периода след 2020 г. представляват ясна и недвусмислена отправна точка за структуриране на полезна стратегия за постигане на амбициозни цели, с прогноза за удвояване на важни европейски програми, които оказват пряко въздействие върху политиките в областта на културата, като например „Творческа Европа“ и „Еразъм“;

Ролята на регионалните и местните власти

16.

подчертава, че всяка държава — членка на ЕС, разполага на своя територия с „обекти на световното културно и природно наследство“, признати от ЮНЕСКО — обекти с изключителна важност от културна и природна гледна точка — и че, като цяло, в 27-те държави — членки на ЕС, се намират 381 „обекта на световното културно и природно наследство“ от общо 1 121 в целия свят;

17.

подчертава, че културното наследство на териториите на държавите членки е разпръснато и в много случаи е трудно достъпно, което води до значителни проблеми по отношение на съхранението и ползването му;

18.

призовава Комисията и държавите членки и техните компетентни власти да подкрепят опазването и физическата защита на паметниците на културата, по-специално с цел да се гарантира активното запазване на разпръснатото културно наследство, което се намира във вътрешната или периферната територия на страната и е трудно достъпно;

19.

подчертава значението на културния туризъм, който изтъква присъщата стойност на културата, като същевременно допринася в голяма степен за териториалното развитие. Във връзка с това посочва необходимостта от интегриран подход към културния туризъм в рамките на стратегиите за интелигентна специализация, с цел да се рационализира неговото въздействие върху местните територии и да се гарантира, че той продължава да бъде устойчив. За тази цел КР привлича вниманието към разработената от Европейската комисия Европейска система от показатели за туризма (ETIS), която може да спомогне за измерване на резултатите, постигнати от културните туристически дестинации по отношение на устойчивостта, и призовава за редовното ѝ актуализиране;

20.

приветства нарастващия интерес и ангажираност на местните и регионалните власти в цяла Европа за насърчаването на споделени визии и действия в държавите членки. Изразява надежда, че инициативи, подобни на Хартата от Агридженто, подписана от стотици кметове, от председателите на италианските региони и споделена от особено представителни сдружения, могат да се провеждат и в други държави;

21.

съзнава необходимостта от включване в по-голяма степен на гражданите в процесите на културен растеж, като им се предоставят инструменти за активно участие. Комитетът също така е наясно с приноса, който културата и културното многообразие могат да дадат за устойчивото развитие, както се признава в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (2), и се ангажира да работи за превръщането им в ключови фактори за това развитие на местно и регионално равнище;

Приоритетни цели на регионалните и местните власти

22.

приканва регионите и градовете в Европа, както и регионалните организации и мрежи, работещи в областта на регионалното културно наследство, да черпят вдъхновение от рамката за действие, с цел да разработват широкообхватни и ефективни действия и стратегически планове за популяризиране и изтъкване на културното наследство;

23.

отбелязва, че именно местните и регионалните власти представляват равнищата на управление, на които се поставя началото на инициативи, насочени към опознаване на европейското културно наследство, както от лицата в училищна възраст, така и от пълнолетните лица, включително от тези, които имат намерение да се установят в дадена държава — членка на ЕС;

24.

разглежда познанията и използването на европейското културно наследство, разбирано като съвкупност от множество културни, социални и творчески форми на изразяване, наследство и завет на предходните поколения, както и на традициите и обичаите на европейските народи, като инструмент за консолидиране на европейското гражданство, разглеждано като етап на интеграция и социално приобщаване;

25.

счита, че е необходимо да се укрепят на европейско равнище инициативите за опознаване и достъп до европейското културно наследство като основен елемент за консолидиране на европейското гражданство и насърчаване на усещането за принадлежност към Европа на хората;

26.

подчертава приноса, който побратимените градове, партньорското обучение и мрежите от градове могат да предложат във връзка с популяризирането и повишаването на информираността относно темите, свързани с гражданството, като инструменти за участие в гражданския живот и за интеграция, най-вече по отношение на новите държави членки;

27.

отправя искане в новата програма за градовете до 2030 г. да бъдат увеличени средствата за инвестиции в култура и в плановете за интерактивно и устойчиво използване и управление на културното наследство, включително пренебрегнатото или изоставеното, като се използват новаторските инициативи, насърчавани от общините, и процесите на сътрудничество, насърчавани от териториалните участници;

28.

предлага да се засили допълнително позоваването на ключовата роля, която местните и регионалните власти играят за насърчаването и изтъкването на ценността на творческия и културния живот на своите общности и призовава за засилване на участието на регионалните и местните власти в програмата. В този контекст подчертава необходимостта да се осигури подходящ баланс между разпределянето на ресурсите за големите широкомащабни проекти и мерките и дейностите за финансиране, насочени към местното и регионалното равнище, включително от страна на МСП;

29.

призовава Комисията да улесни достъпа на гражданите до културата и мемориалните обекти, като насърчава културното потребление, с особено внимание към младото поколение, чрез разработване на интегрирани политики за образование и обучение през целия живот и чрез насърчаване на участието на местните общности в културните инициативи;

30.

смята за подходящо да се оказва подкрепа на културната и творческата индустрия, по-специално на действията, свързани със знанието и използването на културното наследство, които могат да доведат до резултати по отношение на качеството, заетостта, цифровите иновации и социалното приобщаване, както и на тези, свързани с развитието, в европейско измерение, на визуалните и сценичните изкуства;

31.

съзнава колко е важно да се използват цифровите възможности за насърчаване на културата по интерактивен начин и да се достигне до всички групи на обществото, особено младите хора, като бъдещи пазители и популяризатори на културното наследство;

32.

призовава Комисията да подкрепи развитието на културните връзки между средиземноморските държави, включително по отношение на действията на културната дипломация;

33.

изтъква значението на трансграничното и междурегионалното сътрудничество в областта на културата, тъй като културното наследство надхвърля границите (3). Във връзка с това подчертава ключовата роля на местните и регионалните власти, също и в изпълнението на културния компонент на макрорегионалните стратегии;

34.

подчертава, с цел улесняване на придобиването на знания и използването на европейското културно наследство, необходимостта от подобряване на обмена на данни и информация между публичните администрации в държавите от ЕС, както и комуникацията им с гражданите;

35.

призовава Комисията да предприеме конкретни действия за насърчаване на ефективното участие и използване от страна на европейските граждани на културното наследство по територията на държавите членки, по-специално чрез улесняване на пълния достъп до информация като предварително условие за тяхното активно участие и чрез подкрепа за създаването на специална информационна платформа;

36.

призовава европейските градове и региони в рамките на своя административен капацитет да поемат водеща роля за проучване на основаващи се на културата модели на социално-икономически иновации и да насърчават инициативи, отворени за гражданското общество и сдруженията, целящи включването на европейските граждани в развитието, запазването и популяризирането на материалните и нематериалните културни ценности.

---

(1)  https://en.unesco.org/creativity/sites/creativity/files/artistic_freedom_pdf_web.pdf

(2)  https://sustainabledevelopment.un.org/post2015/transformingourworld.

(3)  Например културните маршрути на Съвета на Европа, (https://www.coe.int/en/web/cultural-routes/about) или инициативата на ЮНЕСКО „Пътешествия за опознаване на световното наследство в Европа“ (https://visitworldheritage.com/en/eu).