—

да отмени обжалваното решение,

—

да разреши регистрацията на марката на Европейския съюз със заявка № 16 729 154 в нейната цялост, или при условията на евентуалност, да върне преписката на апелативния състав,

—

да осъди другата страна в производството пред EUIPO, ако встъпи в съдебното производство, да заплати съдебните разноски на жалбоподателя,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, ако другата страна в производството пред EUIPO не бъде осъдена да ги заплати.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да разреши регистрацията на марката на Европейския съюз със заявка № 16 761 769 в нейната цялост, или при условията на евентуалност, да върне преписката на апелативния състав,

—

да осъди другата страна в производството пред EUIPO, ако встъпи в съдебното производство, да заплати съдебните разноски на жалбоподателя,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, ако другата страна в производството пред EUIPO не бъде осъдена да ги заплати.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

отмени решението на ЕЦБ от 26 ноември 2019 г., с което ЕЦБ отказва да му даде достъп до досието му,

—

да осъди ответника да плати съдебните разноски.

1.

Първо основание, в което се посочва, че ЕЦБ не е взела предвид основното съществено право на жалбоподателя на достъп до неговото досие.

2.

Второ основание, в което се посочва, че решението на ЕЦБ се основава на прекален тясно тълкуване на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (1).

3.

Трето основание, в което се твърди, че решението на ЕЦБ нарушава правото на жалбоподателя да получи адекватно мотивирано решение.

4.

Четвърто основание, в което се твърди, че е налице нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан.

5.

Пето основаниe, в което се твърди наличието на нарушение на принципа на правна сигурност.

6.

Шесто основание, в което се твърди наличието на нарушение на принципа на пропорционалност.

7.

Седмо основание, в което се твърди, че ЕЦБ е нарушила принципа nemo auditur.

8.

Осмо основание, в което се твърди, че е налице нарушение на правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

да обяви жалбата за допустима и основателна;

—

да отмени обжалвания акт (1); и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на съществени процесуални изисквания, той като ответникът не изпълнил всички задължителни изисквания по Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (2) (членове 12 и 13) и приел обжалвания акт въз основа на непълна оценка на риска. Това означава, че обжалваният акт не е подкрепен от цялостната изисквана от закона научна база.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на прозрачност що се отнася до първия жалбоподател, тъй като в нито един момент от хода на процедурата по подновяване той не получил информация, че има опасения, различни от коментираните по време на обществените консултации или посочените в искането на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) по член 13, параграф 3 за допълнителна информация.

3.

Трето основание: нарушение на съществени процесуални изисквания, тъй като основанията на обжалвания акт са две изявления на ЕОБХ, което не отговаря на стандартния доклад от научния преглед на ЕОБХ и първият жалбоподател не успял да представи научни коментари в отговор на опасенията на ответника.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на предпазните мерки: обжалваният акт се основава на принципа на предпазните мерки, който е приложен незаконно по отношение на веществото хлорпирифос-метил, тъй като първият жалбоподател представил подходящ набор от данни, който след оценка показал отрицателни резултати, и така изпълнил всички изисквания на принципа на предпазните мерки. В допълнение, принципът на предпазните мерки можел да се приложи само когато е проведена и завършена оценка на риска. В настоящия случай обаче оценката на риска не е завършена и самият принцип на предпазните мерки е основанието на извода от оценката на риска.

5.

Пето основание: явна грешка в преценката, тъй като за да приеме обжалвания акт ответникът взел предвид ирелевантен фактор. Посоченият акт бил приет в съответствие с процедурата на регулаторния комитет, която изисква гласуване с квалифицирано мнозинство в рамките на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите. Поради предстоящото излизане на Обединеното кралство от ЕС („Брексит“), представителят на тази държава не участвал в заседанието на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите от 6 декември 2019 г., а упълномощнил Финландия да гласува вместо него. Представителят на Обединеното кралство не участвал, тъй като в края на август 2019 г. правителството на Обединеното кралство обявило нова политика относно участието на страната в заседанията на научните комитети на ЕС. Фактът, че Финландия — и ответникът — взела предвид мотивираната от Брексит политика означавал, че при приемането на обжалвания акт е отчетен ирелевантен фактор.

6.

Шесто основание: нарушение на принципа на добра администрация: ответникът и ЕОБХ смятат, че хлорпирифос-метилът може да буди опасения за здравето и поради това организирали експертна среща, след която държавата членка докладчик била помолена да потърси допълнителни справки в научната литература, за да потвърди тези опасения. Това довело до решение, взето въз основа на проучвания, които не отговарят на изискванията, и без на първия жалбоподател да е била дадена възможност да изрази становището си.

7.

Седмо основание: изводът за генотоксичност не е законово издържан: ответникът стигнал до заключението, че хлорпирифос-метилът може да е генотоксичен въз основа на неправомерно прилагане на подхода read-across и този за значимостта на доказателствения материал.

8.

Осмо основание: изводът за невротоксичност за развиващия се организъм не е законово издържан: ответникът изразил опасения за невротоксичност на хлорпирифос-метила за развиващия се организъм въз основа на подхода read-across за веществата хлорпирифос-етил и органофосфати до хлопирифос-метил, без да посочва как и защо този подход е адекватен от научна и правна гледна точка.

9.

Девето основание: нарушение на правилата за класифициране като токсичен за репродукцията в категория 1B: ответникът нарушил правилата, предвидени в Регламент (ЕО) 1272/2008 (3), когато посочил, че може да е подходящо класифицирането на хлорпирифос-метил като токсичен за репродукцията в категория 1В. Това мнение наистина се основава на незаконно и необосновано прилагане на подхода read-across.

—

да отмени решението от 5 април 2019 г., с което е отхвърлено искането му за съдействие от 10 април 2018 г.,

—

да отмени, ако е необходимо решението от 4 ноември 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му от 5 юли 2019 г.,

—

да му присъди обезщетение, оценено ex aequo et bono в размер на 75 000 EUR,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: неизпълнение на задължението за излагане на мотиви и незачитане на правото на изслушване.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката и нарушение на член 24 от Правилника за длъжностните лица.

3.

Трето основание: неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа.

—

Да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г., доколкото с него името на жалбоподателя се запазва под № 9 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

Да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) на Съвета от 9 декември 2019 г., доколкото с него името на жалбоподателя се запазва под № 9 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, изведено от нарушение на правото на защита, включително нарушение на задължението за мотивиране, което дава възможност да се обосноват мерките и да се гарантира ефективна съдебна защита, както и нарушение на правото на изслушване.

2.

Второ основание, изведено от явна грешка в преценката, що се отнася до участието на жалбоподателя в действия, представляващи тежки нарушения на правата на човека в Демократична република Конго.

3.

Трето основание, изведено от нарушение на правото на личен живот, на презумпцията за невиновност и на принципа на пропорционалност.

4.

Четвърто основание, изведено от неприложимостта на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС на Съвета от 20 декември 2010 година относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и за отмяна на Обща позиция 2008/369/ОВППС (ОВ L 336, 2010 г., стр. 30) и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент № 1183/2005 на Съвета от 18 юли 2005 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 193, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 3). В това отношение жалбоподателят поддържа, че както е определен в тези членове, правният критерий, на който се основава включването на името му в разглежданите списъци, нарушава принципа на предвидимост на актовете на Съюза и принципа на пропорционалност, доколкото дава на Съвета право на произволна и дискреционна преценка.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 8 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 8 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да разреши регистрирането на марката „MaxWear“ за заявените стоки, и

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 3 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 3 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г., доколкото жалбоподателят е запазен в № 1 от приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година, доколкото жалбоподателят е запазен в № 1 от приложение Iа към Регламент (ЕС) № 1183/2005,

—

да установи незаконосъобразността на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 12 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 12 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 11 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 11 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 10 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 10 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 2 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 2 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 7 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 7 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 6 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 6 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 5 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 5 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 4 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 4 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005;

—

да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 на Комисията от 28 ноември 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия (1), доколкото се отнася до жалбоподателите,

—

да осъди ответника за заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите във връзка с това производство.

1.

Първо основание: Европейската комисия действала в нарушение на член 3, параграф 1, буква а), член 3, параграф 1, буква а), подточка i), член 3, параграф 2 и член 7, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (наричан по-нататък „основният регламент“) и допуснала явни грешки в преценката, като приела, че извършените от Oil Palm Plantation Fund плащания представляват подлежаща на изравняване субсидия и като не коригирала ползата, която се твърди, че жалбоподателите са получили в резултат на отстъпките, както и транспортните и кредитните разходи, направени за получаване на твърдените субсидии.

2.

Второ основание: ответникът действал в нарушение на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), член 3, параграф 1, буква б), член 3, параграф 2, член 6, буква г) и член 28, параграф 5 от основния регламент и допуснал явни грешки в преценката, като констатирал наличието на държавна подкрепа за доставката на сурово палмово масло срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

3.

Трето основание: ответникът допуснал явна грешка в преценката и действал в нарушение на член 8, параграф 8 от основния регламент, като заключил, че има опасност от съществена вреда за промишлеността на Съюза.

4.

Четвърто основание: ответникът действал в нарушение на член 8, параграф 5 и член 8, параграф 6 от основния регламент и допуснал явни грешки в преценката, като заключил, че има опасност вносът от Индонезия да причини вреда на промишлеността на Съюза, и като пренебрегнал въздействието на вноса от Аржентина.

—

да отмени Регламент (ЕС) 2019/2021 на Комисията от 1 октомври 2019 година за определяне на изисквания за екопроектиране за електронни екрани съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 642/2009 на Комисията в частта му, с която забранява халогенираните забавители на горенето,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по производството.

1.

Първо основание: при приемането на обжалвания регламент Комисията е нарушила член 1, параграф 4 и член 15, параграф 2, буква в), подточка i) от Директивата за екодизайна (1), действала е ultra vires и е надвишила пределите на своите правомощия, като също така е възпрепятствала полезния ефект на други мерки от правото на Съюза.

2.

Второ основание: Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателя, като е забранила с обжалвания регламент използването на халогенираните забавители на горенето в електронните екрани.

3.

Трето основание: Комисията е допуснала явна грешка в преценката и не е взела предвид цялата информация, в нарушение на член 15, параграф 1 от Директивата за екодизайна и не е изпълнила задължението си да извърши подходяща оценка на въздействието, когато е забранила халогенираните забавители на горенето по обжалвания регламент.

4.

Четвърто основание: обжалваният регламент нарушава принципа на правна сигурност с това, че жалбоподателят е поставен в положение на неприемлива правна несигурност.

5.

Пето основание: обжалваният регламент нарушава принципа на пропорционалност, тъй като забраната на халогенираните забавители на горенето надхвърля пределите на целесъобразното, не е необходима за постигането на преследваните цели и не е най-малко ограничителната мярка, която Комисията е могла да предприеме.

6.

Шесто основание: обжалвания регламент нарушава принципа на равно третиране, тъй като забраната на халогенираните забавители на горенето е дискриминационна спрямо други категории продукти и спрямо други вещества.

7.

Седмо основание: при приемането на обжалвания регламент Комисията е нарушила член 15, параграф 1 от Директивата за екодизайна, и член 5a, параграфи 1—4, член 7 и член 8 от Решение 1999/468/ЕО (2), и е действала ultra vires.

—

да постанови решение, като измени обжалваното решение и отхвърли искането за отмяна поради липса на използване, подадено срещу (фигуративна) марка на Европейския съюз „URSUS Kapital“, регистрирана под № 5 641 303 за „финансови сделки“ от клас 36, както и да обяви, че марка № 5 641 303 е била рално използвана за „финансови сделки“,

—

при условията на евентуалност, да постанови решение, с което, като измени обжалваното решение и отхвърли искането за отмяна поради липса на използване, подадено срещу (фигуративна) марка на Европейския съюз „URSUS Kapital“, регистрирана под № 5 641 303 за „финансови сделки“ от клас 36, да обяви, че марка № 5 641 303 е била рeално използвана поне за „финансови сделки, а именно инвестиционни услуги, инвестиране на капитали, инвестиционни анализи, управление на инвестиции, инвестиционни консултации и услуги за инвестиции в недвижимо имущество“,

—

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати разноските по настоящото производство.

—

да отмени решението на председателя на Европейския парламент, съдържащо се в писмото му от 10 декември 2019 г., да не обяви на пленарно заседание и да отнесе за разглеждане от компетентната комисия искането за защита на имунитета на жалбоподателите, подадено от г-жа Diana Riba i Giner от тяхно име на 10 октомври 2019 г. на основание член 7, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията от 28 ноември 2019 г. в следната част: Приложение IV — Части: A (семена от фуражни култури), Б (семена от зърнени култури), В (лозов материал), Е (семена от зеленчукови култури), И (зеленчуков размножителен материал), Й (овощни растения);

—

да обяви невалидността на член 36, на приложение I, раздел 4, точка 3 и на член 37, параграф 2 от Регламент ЕС 2016/2031.

1.

Първо основание: нарушение на член 36, букви д) и е) от Регламент (ЕС) 2016/2031, нарушение на принципа на пропорционалност и липса на мотиви

2.

Второ основание: нарушение на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие на ФАО (МДРГРПЗ)

3.

Трето основание: нарушение на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 2018 г., стр. 1)

4.

Четвърто основание: несъвместимост със селскостопанската политика на Европейския съюз

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди насрещната страна/насрещните страни да заплати/заплатят съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително тези на жалбоподателя.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да обяви настоящата жалба да допустима и основателна,

—

да отмени обжалваните решения,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за мотивиране. В това отношение жалбоподателят се позовава по-специално на обстоятелството, че Комисията не се е отнесла справедливо с него, като не е изпълнила задължението си полагане на дължимата грижа. Според жалбоподателя Комисията е трябвало да го информира за резултатите от наказателното производство, което е било прекратено, и да ги изпрати на дисциплинарния съвет, за да ги вземе предвид в своето решение.

2.

Второ основание, изведено от незаконосъобразност в подготвителните документи за приемане на обжалваното решение и от явни грешки в преценката, допуснати от Комисията. Жалбоподателят счита в частност, че незаконосъобразността на двата подготвителни документа за приемане на обжалваното решение води до незаконосъобразност на последното.

3.

Трето основание, изведено от нарушение на член 10 от приложение Х към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, поради това че, от една страна, не са били разгледани всички характерни за досието на жалбоподателя обстоятелства, и от друга страна, възприетите критерии за определяне на санкцията са били предмет на погрешна преценка или на непропорционално претегляне.

—

да отмени Решение за изпълнение (EC) 2019/1960 на Комисията от 26 ноември 2019 година за неодобряване на зеолит със сребро като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 7 (1);

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, изведено от нарушение на правна норма, свързана с прилагането на Договорите и на членове 4 и 19 от Регламент (ЕС) № 528/2012 (2).

2.

Второ основание, с което се изтъква липса на компетентност — нарушение на член 290 ДФЕС и на членове 4 и 19 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

3.

Трето основание, изведено от нарушение на правна норма, свързана с прилагането на Договорите и на принципа на недопускане на дискриминация.]

4.

Четвърто основание, изведено от нарушение на правна норма, свързана с прилагането на Договорите и на принципа на правна сигурност.

—

като главно искане, да обяви обжалваното решение за нищожно,

—

във всеки случай, да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото освобождаването от данък не представлява предимство

В подкрепа на първото основание се изтъква, че мерките за освобождаване от данък, предмет на обжалваните решения, не представляват икономическо предимство, като отмяната на това освобождаване води до икономическа тежест за Autoridad Portuaria, тъй като за този орган продължава да е налице задължението да финансира със средствата си инвестиии в общ интерес.

2.

Второ основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото при проверката за наличие на предимство Комисията не е направила пълен анализ на наличните данни

В подкрепа на второто основание се изтъква, че при проверката дали мерките за освобождаване от данък, предмет на обжалваните решения, представляват предимство, Комисията не е направила пълен анализ на данните, представени в хода на производството от Autoridad Portuaria.

3.

Трето основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото освобождаването от данък не нарушава, нито застрашава конкуренцията или пък засяга търговията между държавите членки

В подкрепа на третото основание се изтъква, че мерките по освобождаване от данък, предмет на обжалваните решения, не подобряват конкурентното положение на пристанищните органи и поради това не е възможно конкуренцията да засегне търговията между държавите членки. Следователно не е налице държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.

4.

Четвърто основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото освобождаването от данък не е избирателно

В подкрепа на четвъртото основание се изтъква, че мерките за освобождаване от данък, предмет на обжалваните решения, не са избирателни, тъй като не представляват изключение от референтната система, и поради това не е налице държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.

5.

Пето основание, изложено при условията на евентуалност: дори и да представляват държавна помощ, разглежданите мерки за освобождаване от данък са съвместими с вътрешния пазар

В подкрепа на петото основание се изтъква при условията на евентуалност, че дори и да се приеме, че мерките за освобождаване от данък, предмет на обжалваните решения, представляват държавни помощи, тези помощи са съвместими с вътрешния пазар.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав, ако встъпи в производството, да заплатят съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав, ако встъпи в производството, да заплатят съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 на Комисията от 28 ноември 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия,

—

да осъди Комисията за заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

Първо основание: Комисията нарушила член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (наричан по-нататък „основният регламент“) при определянето на подбиването на цените, като не преценила всички релевантни доказателства и не установила наличието на подбиване на цените за продукта като цяло.

2.

Второ основание: Комисията нарушила и член 8, параграф 5 от основния регламент, тъй като основала анализа си на причинно-следствената връзка на погрешната констатация, че е налице подбиване на цените.

3.

Трето основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 3 от основния регламент, като заключила, от една страна, че плащанията, извършени от Фонда за плантациите за палмово масло (наричан по-нататък „OPPF“), следва да бъдат квалифицирани като безвъзмездни средства вместо като плащания за закупуване на биодизел, и от друга страна, че плащанията на OPPF осигуряват полза на производителите на биодизел, доколкото се основала на очевидно неправилен съпоставителен сценарий и не установила, че ползата, ако изобщо има такава, e била прехвърлена на операторите, занимаващи се със смесването на биодизел.

4.

Четвърто основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 7 от основния регламент при изчисляването на размера на ползата, получена по схемата на OPPF.

5.

Пето основание: Комисията нарушила член 8, параграфи 1 и 8 от основния регламент, като не основала констатацията си за наличие на опасност от вреда на преки доказателства и на обективна преценка на всички релевантни фактори.

6.

Шесто основание: Комисията нарушила правото на жалбоподателя на защита, като включила едва в оспорвания регламент някои основни съображения, свързани с анализа на подбиването на цените, лишавайки по този начин жалбоподателя от възможност за коментар по този въпрос.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 на Комисията от 28 ноември 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия, доколкото се отнася до жалбоподателите,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първо основание: Комисията нарушила член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (наричан по-нататък „основният регламент“) при определянето на подбиването на цените, като 1) не преценила всички релевантни доказателства, и 2) не установила наличието на подбиване на цените за продукта като цяло.

2.

Второ основание: Комисията нарушила и член 8, параграф 5 от основния регламент, тъй като основала анализа си на причинно-следствената връзка на погрешната констатация, че е налице подбиване на цените.

3.

Трето основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 3 от основния регламент, като приела, че правителството на Индонезия e упълномощило доставчиците на СПМ или им е възложило да доставят стоките си срещу по-ниско от адекватното възнаграждение и че им е осигурило подпомагане на доходите или ценова подкрепа и съответно полза.

4.

Четвърто основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 3 от основния регламент, като заключила, от една страна, че плащанията, извършени от Фонда за плантациите за палмово масло (наричан по-нататък „OPPF“), могат да бъдат квалифицирани като безвъзмездни средства вместо като плащания за закупуване на биодизел, и от друга страна, че плащанията на OPPF осигуряват полза на производителите на биодизел, доколкото се основала на очевидно неправилен съпоставителен сценарий и не установила, че ползата, ако изобщо има такава, e била прехвърлена на операторите, занимаващи се със смесването на биодизел.

5.

Пето основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 7 от основния регламент при изчисляването на размера на ползата, получена по схемата на OPPF.

6.

Шесто основание: Комисията нарушила член 8, параграфи 1 и 8 от основния регламент, като не основала констатацията си за наличие на опасност от вреда на преки доказателства и на обективна преценка на всички релевантни фактори.

7.

Седмо основание: Комисията нарушила правото на жалбоподателите на защита, като включила едва в оспорвания регламент някои основни съображения, свързани с анализа на подбиването на цените, лишавайки по този начин жалбоподателите от възможност за коментар по този въпрос.