Европейски икономически и социален комитет

550-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.2.2020 г. – 20.2.2020 г.

14.4.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“

(COM(2019) 650 final)

(2020/C 120/01)

Докладчик:

Tommaso DI FAZIO

Консултация	Европейска комисия, 6.2.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	4.2.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	19.2.2020 г.
Пленарна сесия №	550
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	120/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства определянето на годишната стратегия за растеж за 2020 г., основана на четирите основни стълба: околната среда, производителността, стабилността и справедливостта. По-специално Комитетът счита, че съсредоточената върху устойчивостта на околната среда цел представлява, както с основание се посочва в стратегията, абсолютен ориентир, около който да се обединят решенията и усилията на цялото общество, както и средствата, с които то ще може и ще желае да разполага, за да работи успешно за постигането на набелязаните за 2030 г. цели и неутралността по отношение на околната среда през 2050 г. ЕИСК препоръчва във връзка с това да се предвиди възможност за прилагане на предварителни мерки, когато показателите за влошаване на състоянието на околната среда го налагат.

1.2.

ЕИСК приветства включването на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030-та г. в стратегическата визия на Комисията по отношение на всички икономически политики и политики в сферата на заетостта, с което се допринася за създаването на европейска социална пазарна икономика в услуга на всички и се гарантират устойчивостта, приобщаващият характер и конкурентоспособността на растежа.

1.3.

ЕИСК е убеден, че устойчивостта е жизненоважен компонент на всяка успешна стратегия за конкурентоспособност и че Европа би трябвало да подобри нейните икономически движещи сили, като укрепи позицията си на новатор в световен мащаб, основана на модела на кръговата икономика и прехода към нови устойчиви парадигми за развитие, и като създаде следващото поколение търговски възможности, водени от търсенето на устойчиви решения.

1.4.

ЕИСК приветства обявената промяна в годишната стратегия, с цел да се преодолее настоящият манталитет, при който акцентът е поставен върху планирането и целите в краткосрочен и средносрочен план, и най-сетне да се въведат стратегии, насочени към дългосрочния план, необходимостта за което беше породена от инвестициите, нужни за изпълнението на стратегията за устойчивост на околната среда чрез интегрирани комплексни планове в областта на енергетиката и климата, изготвени от държавите членки и одобрени от Комисията.

1.5.

ЕИСК призовава Комисията да включи в тази стратегическа визия изискването за бързо разработване на оперативно съвместими материални и нематериални интелигентни инфраструктурни мрежи, които са от съществено значение за изграждането и устойчивото развитие на единен континентален пазар с висока степен на сближаване, за да се гарантира хармонично, справедливо и приобщаващо развитие.

1.6.

ЕИСК подкрепя съдържащите се в годишната стратегия насоки по отношение на инвестициите в нематериалните сектори на образованието, обучението и повишаването на уменията и е на мнение, че тези насоки са неотменими и от решаващо значение. Те представляват дългосрочни инвестиции за подобряване на обществото, неговата култура и международна конкурентоспособност.

1.7.

ЕИСК одобрява и подкрепя развитието на научните изследвания и иновациите и увеличаването на предназначените за тях финансови средства, които представляват дългосрочни инвестиции, стратегически за конкурентоспособността на целия ЕС на международно равнище. По-специално в секторите на модернизацията и замяната с чисти технологии в сферата на енергетиката, транспорта и отоплението и охлаждането на сградите, както и във всеки промишлен сектор, но също така и в областта на селското стопанство и услугите, чрез все по-нарастващото използване на иновативните технологии, по-специално цифровите технологии, изкуствения интелект и технологията 5G.

1.8.

ЕИСК изразява съжаление, че в съобщението на Комисията е отделено ограничено пространство на Годишния обзор на растежа в Съюза, сведено до това, да се заяви, че „икономическите перспективи в краткосрочен план са засенчени от една много по-малко благоприятна икономическа и геополитическа среда и голяма несигурност“ и че „инвестициите и потенциалният растеж обаче все още са под равнищата отпреди кризата“. Нехармоничен процес на Брексит също може да се отрази на тази ситуация. Според ЕИСК главният приоритет е даването на нов тласък на устойчивия растеж, особено в по-слабите държави и региони, и постигането на силен растеж на БВП на Европа, за да се генерират просперитет и богатство, които са изключително необходими за подкрепата на стратегията.

1.9.

При всички случаи ЕИСК подкрепя всяка от определените стратегически насоки за растеж, които характеризират европейския семестър за 2020 г. Той също така одобрява изтъкнатите проблеми за постигането на всяка от целите, по-специално на целта, свързана с инвестициите, необходими за изпълнението на програмите в областта на околната среда, които, в условията на настоящия Пакт за стабилност и на строгите правила, могат да затруднят гарантирането на еднаквото прилагане на плановете в областта на енергетиката и климата в държавите членки. Лесно може да се случи така, че целите за възстановяване на околната среда да бъдат постигнати само от държавите от ЕС, които отговарят на изискванията на Пакта за стабилност или дори ги надхвърлят, като по този начин се осуетява общата цел, която ЕС трябва да постигне, въпреки че се постига частичен резултат за цялата Земя, и се получава отдалечаване от амбицията ЕС като цяло да бъде пример за останалата част от света.

1.10.

Ето защо ЕИСК призовава да се обмислят и приемат мерки за регулиране на инвестициите, които с отчитане на ограниченията на Пакта за стабилност или като изключение от тези правила и правилата относно държавната помощ, да позволяват на всички държави да инвестират необходимото за постигане на собствените си цели, определени в одобрените от Комисията интегрирани планове в областта на енергетиката и климата.

1.11.

ЕИСК приветства предложението в стратегията за растеж от 2020 г. да се използват всички налични средства и финансови лостове, които вече са на разположение чрез съществуващите инструменти, предвидени в многогодишния финансов план за периода 2021—2027 г., който е оповестен публично чрез представянето пред Европейския парламент на 15 януари 2020 г., но също така призовава за увеличаване на финансовите средства, където това е необходимо за постигане на целите.

1.12.

ЕИСК призовава за ефективен и проактивен мониторинг от страна на Комисията на резултатите, които трябва да бъдат постигнати от различните държави членки въз основа на договорените планове в областта на енергетиката и климата, не чрез цензура, а чрез насърчаване на дейности, спомагащи за решаване на проблемите, не само от методологичен, но и от финансов характер.

1.13.

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от укрепване на стабилността и устойчивостта на финансовата система и затягане на правилата за управление на финансови пазари, за да се засили международната роля на европейската валута и да се вземат предпазни мерки срещу бъдещи кризи, които могат да възникнат другаде по света и да се отразят на Европа в резултат на глобализацията. Това може да се постигне чрез подобряване на макропруденциалните правила и други мерки, насочени към запазване на финансовата стабилност на държавите членки. В допълнение към текущия процес на доизграждане на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари, предстоящият стратегически преглед на паричната политика на ЕЦБ (1) би трябвало да се съсредоточи по-специално върху насърчаването на икономическия растеж в еврозоната и засилването на международната роля на еврото.

1.14.

ЕИСК подчертава, че е важно като централен елемент на стратегията за растеж от 2020 г. да се разглежда запазването на благосъстоянието на хората чрез запазване и засилване на социалните постижения, които превръщат ЕС в най-важен еталон в световен мащаб.

1.15.

По отношение на основния стълб на социалните права, ЕИСК приветства факта, че те са потвърдени и в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. ЕИСК се надява в целите на европейския семестър да бъде отделено специално внимание на въпроса за равенството между половете, като се наблегне особено на правата на жените на работното място, на постигането на изравняване на заплатите, на защитата на работното място за жените с деца, за да се противодейства на демографския спад. Необходимо е да се обърне внимание и на извършването на съществени подобрения в законодателството за защита на семейството, включително подобрения на родителския отпуск на бащите, осигуряване на благоприятна работна среда за предотвратяване на всички форми на физическо и психологическо насилие срещу жените. По отношение на равенството между половете е необходимо последователно и еднакво да се прилага законодателството относно развода, за да се гарантира, че правата на двамата съпрузи по отношение на непълнолетните деца винаги остават равни.

1.16.

ЕИСК счита, че ЕС трябва да укрепи позицията си на международната сцена, за да запази просперитета, сигурността и ценностите, на които се основава, като поеме водеща роля на световно равнище, благодарение на убедително и съгласувано цялостно изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие и на многостранен световен ред, основан на правила, със самата ООН в центъра, като същевременно решително защити принципите на демокрацията и опазване на планетата, на правовата държава и на основните права.

1.17.

ЕИСК е убеден, че доизграждането на добре оборудван и съгласуван единен пазар, в който акцентът е поставен върху нуждите на гражданите и предприятията, може да допринесе съществено за растежа, ако е насочен към гражданите и предприятията и че той трябва да стои в центъра на хармонично, приобщаващо, обновено и адекватно европейско интегриране на новите технологии и инфраструктури на напълно оперативно съвместим цифров единен пазар. В прехода, свързан с европейския зелен пакт, специален акцент би трябвало да бъде поставен върху ролята на модела предприятия, при които вниманието е съсредоточено върху хората, като например предприятията на социалната икономика.

1.18.

ЕИСК счита, че, заедно със задълбочено административно опростяване и широк процес на цифровизация и интензивно изграждане на капацитет на всички заинтересовани страни, е необходимо да се изгради укрепена инфраструктура за управление на единния пазар на равнището на ЕС и на национално равнище.

1.19.

ЕИСК счита, че осъществяването на предложената стратегическа визия може да бъде изправено пред рискове и съпротива, ако липсват нови механизми за управление, в състояние да включват гражданите и предприятията като проактивни участници, както и публичните и частните участници на местно и регионално равнище, чрез процес „отдолу нагоре“, чрез който да бъдат изразени конкретните нужди и проблеми по места.

1.20.

Ето защо ЕИСК препоръчва да се създадат нови структури на управление на различните равнища, в състояние да гарантират участието на местните действащи субекти и гражданското общество в разработването и прилагането на справедливи мерки, адекватни на действителните условия, в които работят.

2. Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г., предложена от Комисията

2.1.

Изглежда, че вече всички са съгласни с необходимостта от нова дългосрочна глобална стратегия за устойчив и приобщаващ растеж за бъдещето на Европа — придружена от цялостен план за изпълнение — за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г. — която да обхваща всички аспекти, отразяващи се на европейското общество и гражданите, на предприятията и средата, в която те работят, на промишлеността и нейната конкурентоспособност — от инвестициите и обществените поръчки до търговията, уменията, иновациите и подкрепата за малките и средните предприятия (МСП).

2.2.

При разработването на националните политики и стратегии, които ще бъдат включени в техните програми за стабилност или конвергенция и в националните програми за реформи, държавите членки би трябвало да вземат предвид приоритетите, които Комисията е определила в годишния обзор на растежа в ЕС.

2.3.

Съобщението относно анализа на годишната стратегия за устойчив растеж на Европейския съюз за 2020 г. (2) има за цел да представи гледната точка на Комисията относно политическите приоритети, които държавите членки трябва да вземат предвид при разработването на своите икономически политики за 2020 г., и се основава на интегрирането на ЦУР на ООН за 2030 г. в европейските политики и по-специално:

—	устойчивост на околната среда, ръст на производителността, справедливост и макроикономическа стабилност като стълбове на нова парадигма на икономическата политика на ЕС през идните години;

—	необходимостта от развиване на тази нова парадигма за растеж, така че да се постигне ефективно справяне с дългосрочните проблеми, които са призвани да преобразят европейското общество;

—	създаване на европейско политическо и икономическо лидерство на световно равнище въз основа на новата парадигма като стимул за потенциален растеж;

—	балансиране в краткосрочен и дългосрочен план на разходите и ползите от тези политики и структурните реформи: разпределение на ползите и ограничаване на разходите за най-уязвимите слоеве на населението;

—

значителни публични и частни инвестиции за постигане на максимално полезно взаимодействие между различните набелязани цели на политиката, включително за „инвестиране на рекордни суми в авангардни научни изследвания и иновации“ и в обучението, по-специално за „постигането на съществуващите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г.“;

—

оптимизиране на ключовия фактор на бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г., за да се реализират тези политически амбиции: „Като се основава на съществуващите и на нови механизми, Планът за инвестиции за устойчива Европа ще осигури необходимите инвестиции за постигане на целите на Европейския зелен пакт.“ и „Механизмът за справедлив преход ще се занимава с най-засегнатите региони и ще гарантира, че никой няма да бъде забравен“;

—

укрепване на икономическото управление и демократичната отчетност, които трябва да вървят ръка за ръка с: по-голяма демократична отчетност в контекста на европейския семестър и в по-общ план намерение на Комисията да продължи диалога с държавите членки и да ги прикани да привлекат за участие националните парламенти, социалните партньори и всички съответни заинтересовани страни.

2.4.

Сега ЕС и държавите членки би трябвало да ги превърнат в стратегия и набор от осъществими действия. За да бъде устойчивостта крайъгълен камък на политиката и действията, европейските институции, държавите членки и регионите би трябвало да обединят множество инструменти, за да се даде възможност за участие на всички граждани, като в същото време се подобри качеството на живот и конкурентоспособността на икономиката на ЕС.

2.5.

В своята резолюция от 30 октомври 2019 г. ЕИСК подчерта необходимостта „да действаме едновременно на всички равнища и да създадем динамика от действия, за да се справим с неотложните икономически, социални и екологични предизвикателства (3)“, като призовава за всеобхватна стратегия на ЕС за устойчивост до 2050 г. с цел изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. (4).

2.6.

В тази резолюция ЕИСК също така подчерта, че „Тази промяна на парадигмата изисква:

—	промени в управлението, т.е. необходими са специални механизми за управление за по-бързо преодоляване на неотложните проблеми и справяне със сложните въпроси. Ролята на тези механизми ще бъде да свържат равнището на ЕС с това на държавите членки, а не да заместват действията на което и да е от тях;

—	интегрирането на ЦУР в процесите на ЕС за икономически и социален мониторинг и в процеса на бюджетиране“;

—	възможността в европейския семестър да се предвидят „нови, подобрени, измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели за наблюдение и проследяване на всички аспекти на Европейския стълб на социалните права и неговите принципи, както и на 17-те ЦУР“.

2.7.

Устойчивостта е жизненоважен компонент на всяка успешна стратегия за конкурентоспособност и Европа би трябвало да подобри нейните икономически движещи сили, като укрепи позицията си на световен новатор, основана на модела на кръговата икономика, и като създаде следващото поколение търговски възможности, водени от търсенето на устойчиви решения. Стабилен растеж на търсенето на пазара за устойчиви решения изисква съгласуваност на целите на политиките, насочени към устойчивостта.

2.8.

В своето допълнение към становище относно „Годишен обзор на растежа за 2019 г.“ (5) ЕИСК подчертава:

—	необходимостта от увеличаване на публичните и частните инвестиции, особено за социалната и образователната инфраструктура;

—	привеждането в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и с Плана за преход в областта на енергетиката и климата;

—	засилването на структурните реформи, особено по отношение на структурните дисбаланси и текущите излишъци;

—	използването на средствата за материални, цифрови и екологични инвестиции и за развитие на уменията и квалификациите;

—	основната роля на защитата на социалните права, която да бъде включена в европейския семестър на същото равнище като макроикономическите и бюджетните цели;

—	данъчното облагане на производствените инвестиции и разходите в реалната икономика;

—	консултациите със социалните партньори на различните етапи от изпълнението на европейския семестър;

—	изключването от приватизацията на стоки от стратегическо значение.

2.9.

На макроикономическо равнище: „Налице е очевидна необходимост от нова европейска икономическа стратегия: положителен дискурс за бъдещото развитие на икономиката на ЕС в по-широкия свят, който да спомогне за укрепването на издръжливостта на ЕС на икономически сътресения и на устойчивостта на неговия икономически модел в икономически, социален и екологичен план, възстановявайки доверието, стабилността и споделения просперитет за всички европейски граждани“ (6).

2.10.

Необходимо е да се гарантира „устойчив и приобщаващ растеж, намаляване на неравенствата, сближаване във възходяща посока, гарантиране на растеж на производителността и конкурентоспособността в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, добри условия за бизнес и инвестиции, качествени работни места и добро заплащане, борба с бедността и социалното изключване, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилен финансов сектор и изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г. и целите на Парижкото споразумение“ (7).

2.11.

Като счита, че реалистично бъдеще за ЕС може да се основава единствено на симбиоза от стабилна икономическа основа и силно социално измерение (8), ЕИСК „винаги се е застъпвал за по-силна и по-ефективна социална политика както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки“ (9), с изготвянето на „ясна и координирана пътна карта, в която се определят приоритетите за прилагането на стълба и прилагането на съществуващите социални права.“„Постигането на социални цели в рамките на наблюдението на социалните дисбаланси следва да бъде част от един нов процес на европейския семестър. Би трябвало да се въведат и нови, измерими показатели, заедно с целеви специфични за всяка държава препоръки в социалната сфера“ (10).

2.12.

В рамките на действията за укрепване на единния пазар е необходимо „създаването на подходящи условия за развитието на различни форми на предприятия, готови да се справят с предизвикателствата, пред които е изправено обществото“. „Необходимо е да се съвместяват и интегрират различните форми на предприятия, но всяка от тези сфери заслужава специално внимание по отношение на законодателните мерки и публичните инвестиции“, като се отхвърли универсалният подход (11).

2.13.

ЕИСК подчертава, че „промените, които новите технологии, изкуственият интелект и големите информационни масиви предизвикват в производствените процеси и икономиката като цяло, ще променят коренно и пазара на труда“ и че е важно „тези процеси на промяна да се извършват в рамките на успешен социален диалог, при зачитане на правата и качеството на живота на работниците“ (12).

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК счита, че абсолютен приоритет е да се препоръча укрепването на устойчивия, създаващ нови устойчиви работни места икономически растеж, който води до необходимия за подкрепата на инвестициите просперитет, с цел да се увеличи растежът на общата производителност на факторите в кръгова икономика, да се засилят структурните реформи за по-добро управление и по-голяма отговорност, особено в областта на цифровите технологии и околната среда, както и за развитието на уменията и квалификациите и защитата на социалните права, необходими за новия европейски зелен пакт.

3.2.

Преходът към нов модел на развитие трябва да се основава на устойчива конкурентоспособност като основен стълб на успешна европейска социална пазарна икономика и в бъдеще същата би трябвало да остане ръководен принцип, с цел да спестява на населението и регионите разходите за промените, които неизбежно могат да възникнат, посредством инвестиции в ефективни и интегрирани системи за социална закрила.

3.3.

Финансовата криза подчерта значението на стабилността и интеграцията на капиталовите и финансовите пазари, където разпокъсаността продължава да бъде пречка пред растежа на предприятията и инвестициите: би било необходимо да се предприемат допълнителни мерки, по-специално във финансовия сектор, за да се възстанови доверието на пазара и във всички държави членки.

3.4.

ЕС се нуждае от нова икономическа стратегия, която да насърчава непрекъснато, приобщаващо и устойчиво икономическо развитие и да предлага пълна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички. ЕИСК е убеден, че доизграждането на добре оборудван и съгласуван единен пазар, в който акцентът е поставен върху нуждите на гражданите и предприятията трябва да стои в центъра на европейско интегриране, което е хармонично, приобщаващо, обновено и адекватно на новите технологии и инфраструктури за напълно оперативно съвместим цифров единен пазар. В прехода, свързан с европейския зелен пакт, специален акцент би трябвало да бъде поставен върху ролята на модела предприятия, при които вниманието е съсредоточено върху хората, като например предприятията на социалната икономика.

3.5.

ЕИСК счита, че е необходимо — наред със задълбочено административно опростяване, широк процес на цифровизация и интензивно изграждане на капацитет на всички заинтересовани страни — да се развие укрепена на равнището на ЕС и на национално равнище инфраструктура за управление на единния пазар, както и проактивно включване на гражданите, потребителите и предприятията, с цел да се повиши въздействието на опростени и лесни за ползване концепции и на навременно, прозрачно и ефикасно приложение на правилата на единния пазар като основа за успешен преход към ефективен, съгласуван, балансиран и устойчив в цифрово, икономическо, екологично и социално отношение ЕС.

3.6.

ЕИСК отново подчертава „колко е важно да се преодолее възможно най-бързо инфраструктурното, културно и териториално цифрово разделение, което понастоящем представлява спирачка за икономическото и социалното развитие на ЕС, както и източник на неравенство по отношение на условията на живот и възможностите за гражданите и предприятията“ (13).

3.7.

ЕИСК счита, че при липсата на нови механизми за управление, в състояние да привлекат за проактивно участие граждани и предприятия, както и местни и регионални публични и частни субекти в процес „отдолу нагоре“, който да може да изрази и да повлияе на нуждите и конкретните проблеми по места, осъществяването на предложената стратегическа визия може да се изправи пред рисковете и да срещне съпротива, което да забави процеса на нейното изпълнение, и препоръчва на европейските и националните институции да създадат нови структури на управление, в състояние да гарантират участието на гражданското общество по места в разработването и прилагането на справедливи и подходящи мерки в съответствие с реалните условия, в която работят.

Брюксел, 19 февруари 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Встъпително изявление на Christine Lagarde, председател на ЕЦБ, на пресконференция, 12 декември 2019 г..

(2) Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г. (COM (2019) 650 final).

(3) Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Комисията за 2020 г. и след това“ (ОВ C 47, 11.2.2020 г.).

(4) Да преобразим света: програма на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (Transforming our World: The 2030 Agenda for Sustainable Development)

(5) ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 24

(6) Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика“ (ОВ C 353,18.10.2019 г., стр. 23).

(7) Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Нова визия за завършване на изграждането на Икономическия и паричен съюз“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 32).

(8) Становище на ЕИСК от 19 октомври.2017 г. относно „Въздействие на социалното измерение и ЕССП върху бъдещето на ЕС“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145), параграфи 1.2 и 2.2

(9) Напр. в следните становища: „Принципи на ефективните и надеждни системи за социално подпомагане“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 40) „Въздействие на социалното измерение и ЕССП върху бъдещето на ЕС“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145) и „Предложение за препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 135).

(10) Становище на ЕИСК от 25 септември 2019 г. относно „Европейски стълб на социалните права — оценка на първоначалното изпълнение и препоръки за бъдещето“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1).

(11) Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Насърчаване на единeн пазар, благоприятстващ предприемачеството и иновациите“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 6), параграфи 1.3 и 1.5

(12) Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Насърчаване на единeн пазар, благоприятстващ предприемачеството и иновациите“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 6), параграфи 1.3 и 1.5.

(13) Становище на ЕИСК от 18 октомври 2017 г. относно „Цифров единен пазар/Междинен преглед“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 102), параграф 1.8.

14.4.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/7

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“

[COM(2019) 652 final]

(2020/C 120/02)

Съдокладчик:

Petr ZAHRADNÍK

Консултация	Европейска комисия, 6.2.2020 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	4.2.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	19.2.2020 г.
Пленарна сесия №	550
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	129/10/17

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва със загриженост забавянето на икономическия растеж на еврозоната и постепенното преустановяване на намаляването на безработицата, съчетани с трайно повишаване на рисковите фактори, засягащи икономическите показатели.

1.2.

Въпреки това ЕИСК смята Европейския зелен пакт за „гръбнак“ на бъдещата икономическа конфигурация на ЕС и тази на еврозоната — потенциалното начало на основна промяна и повратна точка. Много ще зависи от това как ще се справим с тази промяна. Ако бъде осъществена успешно, тя може да ускори икономическото и социалното развитие на Европа; в противен случай нейният провал би могъл фатално да застраши целостта на ЕС.

1.3.

Важен показател за икономическото развитие — както от традиционната перспектива, така и от гледна точка на новите елементи в Европейския зелен пакт — са трайните географски различия и неравнопоставеност в рамките на ЕС, които продължават да съществуват въпреки сравнително успешното сближаване през последните няколко години.

1.4.

ЕИСК подкрепя виждането, че Европейският зелен пакт би могъл да осигури платформа за насърчаване на обща европейска добавена стойност, която е необходима за подпомагане и ускоряване на сближаването.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че въпреки постоянните рискови фактори, особено в някои държави членки, се наблюдават подобрения в състоянието, стабилността и функционирането на финансовия сектор в еврозоната.

1.6.

ЕИСК е убеден, че структурните реформи и инвестициите, налагани от Европейския зелен пакт, биха могли да допринесат значително за по-нататъшното икономическо благоденствие на еврозоната, включително на онези държави членки, чийто потенциал за растеж понастоящем е под средния. Това би могло да спомогне за сближаването в рамките на еврозоната и на ЕС като цяло.

1.7.

ЕИСК изтъква, че за постигането на целите на Европейския зелен пакт ще бъде необходимо спешното осигуряване на достатъчно финансиране, което все още не е гарантирано. По-конкретно недостатъчното финансиране, предложено за фонда и механизма за справедлив преход, е причина за тревога. За постигане на целите на Зеления пакт ще трябва да бъдат осигурени национални публични и частни ресурси и механизма за тяхното разпределение.

1.8.

ЕИСК изтъква продължаващата необходимост от умерено агресивна фискална политика през следващия период, особено с оглед на очакваното забавяне на икономическия растеж, като същевременно се гарантира балансирано взаимодействие между икономическата политика и стълбовете, на които се основава ИПС. Приемането на „златното правило“ за публични инвестиции би спомогнало за постигането на тези цели.

1.9.

ЕИСК препоръчва да се обърне по-голямо внимание на адаптирането на данъчната система към бъдещите потребности, както по отношение на насърчаването на по-екологосъобразно поведение от страна на потребителите и производителите, така и на осигуряването на справедливо данъчно облагане, което да избягва задълбочаване на различията в равнището на доходите и благосъстоянието, както и използването на правни изисквания за предотвратяване на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.

1.10.

ЕИСК подчертава, че е необходимо да се намери точният баланс между осигуряването на възможности за финансови иновации и определянето на правила за надзор и регулиране на финансовите пазари в момент, когато с бърз темп се появяват нови видове финансови платформи. Комитетът подчертава, че е изключително важно да се гарантира стабилността на финансовите пазари. Всъщност Комитетът многократно е обръщал внимание на забавянето при изпълнението на оставащите ключови елементи, които са от съществено значение за завършването на финансовия съюз.

2. Контекст

2.1.

Растежът на икономиката на еврозоната се забавя, безработицата спря да намалява и, въпреки умерения растеж, инфлацията остава ниска и под нейното целево равнище.

2.2.

Прогнозата за 2020 г. е свързана с по-голяма честота на рисковите фактори и произтичащата от това несигурност. Тези рискове могат да доведат до по-дълъг период на слаб растеж и ниска инфлация и растеж на заплатите и увеличаване на неравенството по отношение на доходите през следващите години, освен ако няма силен подем в инвестициите, особено в секторите с висока производителност, в които еврозоната и ЕС могат да се конкурират в световен мащаб.

2.3.

Въпреки наличието на благоприятен пазар на труда, през 2018 г. и 2019 г. се наблюдава само бавно, умерено увеличение на реалните заплати под 1 % и дори то продължава да бъде много неравномерно, с дисбаланс в разпределението на богатството. В много случаи в действителност неравенството в заплащането се е повишило, като в някои държави реалните заплати са още по-ниски отпреди десет години. Това спомага за увеличаване на броя на работещите бедни хора — тези, които са затруднени, въпреки че работят, да преодолеят прага на бедността или които са изложени на риск от социално изключване. Увеличаването на реалните трудови възнаграждения и намаляването на бедността са важни за повишаването на жизнения стандарт и частното потребление, с произтичащите от това ползи за производството и растежа.

2.4.

Големият излишък по текущата сметка се понижи и разликата между държавите членки с дефицит и тези с излишък слабо намаля, основно поради отслабването на външното търсене. Някои държави членки обаче продължават да поддържат прекомерни излишъци. Мерките — в областта на инвестициите и заплатите, чиято цел би била намаляване на тези излишъци, биха спомогнали за преодоляване на слабия растеж на еврозоната.

2.5.

Европейският зелен пакт представлява съществено нов елемент; той се възприема като дългосрочна възможност, която вече би могла да оказва въздействие върху устойчивия икономически растеж в краткосрочен план. В краткосрочен и средносрочен план обаче това ще доведе до огромни финансови разходи. От огромно значение ще бъдат и новите инструменти, които се предлагат: План за инвестиции за устойчива Европа и Фонд за справедлив преход.

2.6.

Асиметриите в икономическото развитие на еврозоната продължават да бъдат предизвикателство, което се дължи както на дълбокото въздействие на предходната икономическа криза, така и на разнообразието от структурни проблеми в икономиките на отделните държави членки, които възпрепятстват пълното постигане на икономическия потенциал във всяка държава членка. Тези асиметрии водят и до сериозни социални последици, по-специално постоянна бедност и социално изключване. Въпреки че понастоящем в сравнение с 2012 г. има около пет милиона по-малко души, засегнати от тези проблеми, ЕИСК продължава с основание да пита дали, предвид очакваното забавяне на икономическия растеж, съществува риск тази ситуация да се повтори и дали ЕС и държавите членки сега са по-добре подготвени да се справят с тази заплаха.

2.7.

Положението, стабилността и функционирането на финансовия сектор в еврозоната се подобриха значително след кризата, но все още съществуват рискове и все още има области, които не са в изцяло добро състояние, особено в някои национални финансови системи.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че въпреки че еврозоната е все още в период на икономически растеж, той започва да отслабва. На този етап е важно да се признае, че ИПС се основава на паричен и финансов стълб, икономически стълб, социален стълб и политически стълб. В съответствие с предходното си становище (1) ЕИСК препоръчва да се положат усилия тези стълбове да бъдат балансирани; пренебрегването или нарушаването на този баланс може да доведе до опасни несъответствия.

3.2.

Въпреки това ЕИСК счита, че Европейският зелен пакт може да се разглежда като основен параметър за осъществяването на необходимите структурни реформи и за разгръщането на тези инвестиции. Постигането на симбиоза между Европейския зелен пакт и структурните реформи може значително да укрепи условията за дългосрочен устойчив икономически растеж и да премахне отрицателните външни последици за обществото и околната среда заедно с някои други пазарни дефекти, при положение че се спазват целите на ООН за устойчиво развитие и се зачитат принципите на европейския стълб на социалните права.

3.3.

ЕИСК счита, че тези реформи са от особено значение за онези държави членки, чийто потенциал за растеж е доста под средното равнище за еврозоната. Солидните инвестиции, насочени към производствените сектори, ще им позволят да преодолеят тази разлика през идното десетилетие.

3.4.

ЕИСК категорично подчертава колко е важно да се има предвид, че без адекватни и устойчиви инвестиции еврозоната рискува да навлезе в по-дълъг период на слаб потенциал за растеж и производителност, ниски заплати, задълбочаващи се неравенства и непредсказуема инфлация.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че през предстоящия период еврозоната ще трябва да демонстрира по-голяма степен на отчетност и чувствителност по отношение на въздействието на икономиката върху изменението на климата. Обхватът и интензивността на изменението на климата понастоящем представляват един от най-значимите глобални системни рискове, които са известни и добре признати.

3.6.

ЕИСК счита, че 2020 г. най-вероятно ще бъде повратна точка, с промяна в икономическата парадигма, водеща до включването на екологични критерии, които ще бъдат част от процеса на вземане на решения на пазара. Това ще има значителни последици далеч след 2020 г. Тази повратна точка се разглежда не само с оглед на начина на функциониране на икономическата система, но и от гледна точка на това каква икономическа политика се очаква да бъде постигната. ЕИСК предупреждава, че ако тази основна фаза се управлява неправилно, въздействието върху целия проект на ЕС би могло да бъде изключително пагубно. Ето защо постигането на консенсус по този въпрос е абсолютно необходимо и трябва да бъде постигнато между различни страни: между Европейската комисия и държавите членки например и между самите държави членки. Това включва зачитане на значителните регионални различия и различията между интересите на различните части на гражданското общество и т.н.

3.7.

Поради това ЕИСК счита, че Европейският зелен пакт и основните инструменти за неговото прилагане — преди всичко Планът за инвестиции за устойчива Европа и Фондът за справедлив преход — са възможност да се отговори на възникналите предизвикателства и потребности; неговото реализиране ще бъде важен тест за това дали интересите на държавите — членки на еврозоната, и ЕС като цяло са съгласувани. В това отношение държавите членки не само трябва да защитават собствените си нужди, но и да зачитат нуждите на останалите членове и да търсят обща позиция, която да е от полза за всички. Това трябва да включва отчитане на въздействието върху отделните сегменти на обществото, включително чрез гарантиране на справедливо разпределение на разходите и ползите от политиката в областта на климата между и в рамките на държавите членки.

3.8.

ЕИСК обръща внимание на факта, че предвид огромното предизвикателство, свързано с Европейския зелен пакт, общите ресурси, които са на разположение в бюджета на ЕС, несъмнено ще бъдат напълно недостатъчни. Поради това е наложително да се обмисли нова рамка за финансиране на общите стратегически потребности на ЕС, която да включва и национални публични и частни средства в този процес. ЕИСК добавя, че възможностите за разпределяне на тези ресурси съществуват не само в „зелени области“, но и в области, които могат да допринесат значително за постигането на целите на Европейския зелен пакт, като например цифровата трансформация, развитието на мрежовите индустрии и интелигентната и устойчива транспортна инфраструктура.

3.9.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се координират внимателно инвестиционните стратегии за идното десетилетие както на еврозоната, така и на ЕС, и да се зачитат интересите на всички заинтересовани страни. От 2021 г. нататък два нови инструмента — бюджетният инструмент за сближаване и конкурентоспособност и програмата InvestEU (2) — ще бъдат подходящи за тази цел, ако бъдат придружени ефективно от традиционните начини за управление на бюджетните ресурси на ЕС, като например политиката на сближаване.

3.10.

Икономическата криза от 2008 г. парализира процеса на икономическа конвергенция между държавите от еврозоната, който така и не се възстанови изцяло по време на периода на икономическото възстановяване: признаци на възстановяване се наблюдават в Централна и Източна Европа, но не и в Южна. Същевременно най-успешните държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа надминават или догонват някои от по-традиционните икономики в ЕС и този процес вероятно ще продължи през идното десетилетие. Въпреки това сближаването трябва да се засили, тъй като продължават да съществуват значителни различия между държавите членки. В това отношение ЕИСК подкрепя устойчивия и приобщаващ растеж на ЕС като цяло с намаляване на социалните и икономическите дисбаланси в рамките на държавите членки и между тях.

3.11.

ЕИСК настоятелно подчертава факта, че различните компоненти на икономическата политика трябва да бъдат балансирани. По-специално, използването на инструменти на фискалната политика също е абсолютно наложително, както призова ЕЦБ през последните години. Има вероятност ЕЦБ да продължи да прилага насърчаваща растежа, гъвкава парична политика, която има за цел не само да доближи инфлацията до нейното целево равнище, но и да поддържа благоприятни условия за растеж, като същевременно гарантира финансова стабилност. ЕИСК предлага освен това да бъде консолидирана ролята на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция.

3.12.

Подобрената фискална дисциплина през предходния период дава възможност за прилагане в близко бъдеще на предпазливо агресивна данъчна политика, като същевременно се отчитат и последиците от реалното забавяне на икономическия растеж през следващите години. Понастоящем съществуват значителни възможности не само за инвестиции, но и за допълнително видимо засилване на прилагането на структурната политика с оглед на увеличаването на икономическия потенциал и премахването на продължаващите дисбаланси и проявления на неефективност на пазара, като същевременно се гарантират справедливи условия на труд и социална закрила. Това означава например подкрепа за функционирането на ефективни институции, независима съдебна система, която работи, добра публична администрация, солидни основи за справяне с корупцията, ефективни данъчни системи, добри образователни системи, съобразени с пазара инструменти за насърчаване на бизнеса, високи стандарти при осигуряването на подпомагане при безработица и укрепване на механизмите за социален диалог, включително колективното договаряне.

3.13.

ЕИСК е убеден, че е налице потенциал за допълнително обмисляне на значението и устойчивостта на съществуващите параметри на данъчната система. Еврозоната се характеризира с относително висока данъчна тежест, която се отразява и върху данъчното облагане на труда. В същото време екологичните и имуществените данъци като цяло представляват много малка част от общите данъчни приходи. Ето защо ЕИСК отбелязва, че е необходимо да се въведат форми на данъчно облагане, които да намалят данъчната тежест върху труда и да я повишават например по отношение на спекулацията. Той препоръчва да се въведат правила за справедливо данъчно облагане, по-специално във връзка с новите форми на цифровата икономика, при които капиталът се концентрира повече върху извличането на стойност, отколкото производството на стоки и предоставянето на услуги. В бъдеще екологичните данъци биха могли да бъдат важен инструмент за стимулиране на по-екологосъобразното поведение на потребителите и производителите, без това да оказва значително въздействие върху условията за икономически растеж. В същото време ЕИСК отбелязва, че при всяка промяна на данъчните системи трябва да се избягва допълнително задълбочаване на силното неравновесие в разпределението на доходите и богатството. ЕИСК призовава за продължаване и укрепване на усилията за борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (агресивно данъчно планиране), което ще направи данъчната система по-ефективна. ЕИСК изразява съгласие с Европейската комисия, че следва да има по-тясна координация и сътрудничество между държавите членки при разработването на данъчната политика, което спомага за създаването на справедливи условия на единния пазар. ЕИСК подкрепя също така Европейската комисия в нейните усилията и обсъждания за постигане на консенсус относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и прегледа на разпределението на печалбите между държавите членки. Както беше посочено в предходното становище (3) и повторно отбелязано в публикацията на Комитета „Данъчното облагане — гледната точка на организираното гражданско общество“, ЕИСК заявява, че политиката в областта на данъчното облагане като цяло и по-конкретно борбата с данъчните измами трябва да продължи да бъде приоритет за следващата Европейска комисия. Във връзка с това ЕИСК приветства дебата за постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство и обикновена законодателна процедура в областта на данъчното облагане, като същевременно признава, че всички държави членки трябва да разполагат с достатъчно възможности, за да участват в процеса на вземане на решения.

3.14.

ЕИСК нееднократно е отбелязвал, че необходимостта от поддържане и подобряване на функционирането на единния пазар, както и от създаване и гарантиране на условия за лоялна конкуренция и качествена бизнес среда продължава да бъде от основно значение. Този проблем може да бъде решен чрез дейности и мерки в рамките на европейския семестър.

3.15.

ЕИСК напълно осъзнава, че огромните структурни предизвикателства, пред които е изправена европейската икономика, имат неизбежни социални въздействия и последици. Гарантирането и насърчаването на условия за развитието на нови професионални умения, както и установяването на начини за преминаване от една професия към друга и осигуряването на ефективна и адекватна социална закрила са от съществено значение за успешното преодоляване на тези предизвикателства. ЕИСК счита, че европейският стълб на социалните права е подходяща платформа за тази цел и е съгласен с включването на неговите разпоредби в правото на ЕС.

3.16.

ЕИСК обръща внимание на несъответствието между скоростта, с която се развиват иновациите във финансовия сектор, и способността на регулаторните системи да се адаптират под формата на правила и защита. Секторът на традиционните кредитни услуги изглежда много добре защитен чрез все по-строги правила, въпреки че тези правила налагат високи разходи за привеждане в съответствие, докато бизнес средата често се нуждае от по-гъвкави и достъпни инструменти. В този смисъл банковият съюз и еврозоната са важна екосистема, но въпреки това очакваме тя да има по-ефективни регулаторни системи и правила за насърчаване на инвестициите в целия единен пазар и за отстраняване на пречките, така че финансовите пазари и осъществяваните на тях операции вече да не са ограничени до голяма степен от националните граници.

3.17.

ЕИСК отбелязва, че в края на второто десетилетие на 21-ви век процесът на установяване на финансов съюз (т.е. интегрирането на банковия съюз в съюза на капиталовите пазари) и икономически и паричен съюз остава незавършен. ЕИСК приветства напредъка, постигнат по-специално в областта на икономическия съюз, в който инструментът на европейския семестър и непрекъснатото подобряване на този инструмент несъмнено са доказали своята ефективност. В същото време ЕИСК отбелязва със загриженост, че в случая на паричния съюз (както от гледна точка на държавите членки, които все още са извън еврозоната, така и по отношение на напредъка по отношение на външното представителство и администрацията на еврозоната) и в случая на финансовия съюз през последните месеци не е постигнат осезаем напредък. ЕИСК приветства факта, че устойчивостта и стабилността на финансовия сектор в еврозоната са се увеличили, и подкрепя мерки за намаляване на оставащите слабости. Той призовава за бързо прилагане на европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и приветства съобщението на Европейската комисия относно укрепването на европейската надзорна и регулаторна рамка, включително мерките за изпиране на пари.

3.18.

С оглед и на укрепването на политическия стълб на ИПС, ЕИСК приветства позицията на Европейската комисия относно участието на социалните партньори в реформите в областта на заетостта и социалните и икономическите въпроси, които според нея са от съществено значение за укрепването на ангажираността с изпълнението на реформите и подкрепата за това. Преди всичко обаче привличането на социалните партньори и гражданското общество като цяло е от решаващо значение за равновесието между финансовите, икономическите, социалните и политическите стълбове на ИПС.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че включването на екологичното измерение и неговото социално отражение в икономическата система и ежедневната дейност на икономическите субекти и на тези, които правят и осъществяват политика, е неизбежно.

4.2.

Европейският зелен пакт трябва да бъде обвързан със социалното измерение. Въпреки че трябва да се справим с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, ние трябва също така да насърчаваме приобщаващия растеж, да подобряваме икономическата приспособимост, да премахнем неравенствата, да постигнем справедливи условия на труд за всички работници, да насърчаваме образователните системи за обучение на работниците и да се справяме с проблемите на бедността и социалното изключване. ЕИСК приветства включването на европейския стълб на социалните права и на ЦУР в процеса на европейския семестър. Това обаче трябва да бъде допълнително формализирано.

4.3.

ЕИСК отбелязва с голям интерес предложението за въвеждане на Плана за инвестиции за устойчива Европа и Фонда за справедлив преход, оценява положително определянето на цели за тях и приветства предложените за тях мерки, като например увеличаването на разходите от бюджета на ЕС за инициативи в областта на климата и околната среда. Той би искал да добави обаче, че Планът за инвестиции за устойчива Европа все пак няма да бъде достатъчен. Въпреки че се очаква планът да доведе до нетни инвестиции в размер на около 100 милиарда евро годишно, Европейската комисия прогнозира, че за постигане на целите на ЕС до 2030 г. в областта на климата и енергетиката са необходими допълнителни годишни инвестиции в размер на около 260 милиарда евро. С оглед на това следва по-специално да се увеличи размерът на Фонда за справедлив преход, като основа на целия механизъм за справедлив преход. В предстоящите становища на ЕИСК относно тези инициативи ще бъде представена по-подробна оценка.

4.4.

ЕИСК предлага Европейският зелен пакт да се разглежда като платформа за постигане на напредък по отношение на съвместната европейска добавена стойност, общите нужди и интереси и съвместните инвестиции, приходите от които ще бъдат от полза за целия ЕС и за еврозоната, а не само за отделни участници.

4.5.

От гледна точка на успешното прилагане на Европейския зелен пакт е много важно да има балансиран подход в целия ЕС и в еврозоната. ЕИСК счита, че този параметър е от съществено значение за осигуряването на благоприятни условия за непрекъсната конвергенция и макроикономическа стабилност.

4.6.

ЕИСК признава, че предпазливото и процедурно неоспоримото функциониране на националните фискални механизми е много важно за фискалната устойчивост. Това може да включва например, по отношение на приходите, справедливостта и прозрачността на данъчните системи и спазването на данъчното законодателство, както и по отношение на разходите, определянето на подходящи правила за възлагане на обществени поръчки и прилагането на критерии за определяне и измерване на ефективността и качеството на публичните разходи.

4.7.

ЕИСК препоръчва — като част от подобряването на функционирането на единния пазар и неговите връзки с европейския семестър чрез насочване на вниманието към специфичните за всяка държава препоръки, съгласуваността с бюджета на ЕС и стриктното придържане към ангажиментите, произтичащи от препоръките — да се извършва систематична оценка на ползите от тези дейности по отношение на постигането на фискален капацитет, повишаването на конкурентоспособността на Европа като цяло и подобряването на екологичната и социалната устойчивост.

4.8.

Не трябва да се интересуваме само от държавния дълг, но и от защитата на общественото благосъстояние. Необходими са значителни средства не само за справянето с изменението на климата. След застой в обема на публичните инвестиции от решаващо значение е да се стимулират инвестициите в публична инфраструктура (например във връзка с цифровизацията), които не само ще подкрепят икономическия растеж в краткосрочен план, но и ще осигурят дългосрочен капацитет за производство с оглед на бъдещите просперитет и конкурентоспособност. В съответствие с аргументите на Европейската комисия фискалната политика изисква взаимно допълване с паричната позиция на ЕЦБ. Приемането на „златно правило“ в рамките на фискалната политика за публичните инвестиции би могло да задейства и стимулира по-голям растеж на публичните инвестиции за тази цел, при положение че се спазва фискална дисциплина.

4.9.

За да се подобри еластичността и устойчивостта на еврозоната спрямо икономически сътресения, следва да бъде въведен инструмент, който да помага на държавите членки да се справят с последиците от подобни сътресения и да ги подготви дори по-добре, превантивно, за да могат да им се противопоставят. Поради тази причина ЕИСК приветства както предложения бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност (BICC) (4), така и споразумението относно засилената роля на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Същевременно ЕИСК предупреждава за риска от нарушаване на равновесието между основните стълбове (вж. по-горе), на които се основава ИПС. По отношение на управлението на инструментите за стабилизиране ЕИСК подкрепя демократизацията чрез засилено участие на Европейския парламент и социалните партньори в рамките на политическия стълб на ИПС, като същевременно се зачитат принципите на европейския стълб на социалните права и на целите за устойчиво развитие.

Брюксел, 19 февруари 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр.106; ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 32.

(2) Тези въпроси бяха неотдавна разгледани в становища на ЕИСК ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр.106, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 131, ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 20.

(3) ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 90.

(4) Вж. становището на ЕИСК ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр.106.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следният параграф от становището на секцията беше изменен, за да се отрази изменението, прието от асамблеята, макар че над една четвърт от подадените гласове бяха „за“ текста в първоначалния му вид (член 59, параграф 4 от Правилника за дейността):

3.13.

ЕИСК е убеден, че е налице потенциал за допълнително обмисляне на значението и устойчивостта на съществуващите параметри на данъчната система. Еврозоната се характеризира с относително висока данъчна тежест, която се отразява и върху данъчното облагане на труда. В същото време екологичните и имуществените данъци като цяло представляват много малка част от общите данъчни приходи. Ето защо ЕИСК отбелязва, че е необходимо да се въведат форми на данъчно облагане, които да намалят данъчната тежест върху труда и да я повишават, например, по отношение на спекулацията. Той препоръчва да се въведат правила за справедливо данъчно облагане, по-специално във връзка с новите форми на цифровата икономика, при които капиталът се концентрира повече върху извличането на стойност, отколкото производството на стоки и предоставянето на услуги. В бъдеще екологичните данъци биха могли да бъдат важен инструмент за стимулиране на по-екологосъобразното поведение на потребителите и производителите, без това да оказва значително въздействие върху условията за икономически растеж. В същото време ЕИСК отбелязва, че при всяка промяна на данъчните системи трябва да се избягва допълнително задълбочаване на силното неравновесие в разпределението на доходите и богатството. ЕИСК призовава за продължаване и укрепване на усилията за борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (агресивно данъчно планиране), което ще направи данъчната система по-ефективна. ЕИСК изразява съгласие с Европейската комисия, че следва да има по-тясна координация и сътрудничество между държавите членки при разработването на данъчната политика, което спомага за създаването на справедливи условия на единния пазар. ЕИСК подкрепя също така Европейската комисия в нейните усилията и обсъждания за постигане на консенсус относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и прегледа на разпределението на печалбите между държавите членки. ЕИСК, който подкрепя инициативата на Комисията за гласуване с квалифицирано мнозинство, счита, че е важно то да се въвежда постепенно и да се постигне широк консенсус относно условията за неговото прилагане.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	80
Гласове „против“:	48
Гласове „въздържал се“:	21

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 120

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 14 април 2020 г.

Съдържание		Страница
	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	550-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.2.2020 г. – 20.2.2020 г.
2020/C 120/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.(COM(2019) 650 final)	1
2020/C 120/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната[COM(2019) 652 final]	7