Обменен курс на еврото (1)

6 април 2020 година

(2020/C 115/01)

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0791
JPY	японска йена	117,54
DKK	датска крона	7,4660
GBP	лира стерлинг	0,87800
SEK	шведска крона	10,9788
CHF	швейцарски франк	1,0560
ISK	исландска крона	155,50
NOK	норвежка крона	11,3875
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	27,603
HUF	унгарски форинт	365,24
PLN	полска злота	4,5643
RON	румънска лея	4,8335
TRY	турска лира	7,3136
AUD	австралийски долар	1,7790
CAD	канадски долар	1,5280
HKD	хонконгски долар	8,3651
NZD	новозеландски долар	1,8200
SGD	сингапурски долар	1,5480
KRW	южнокорейски вон	1 326,04
ZAR	южноафрикански ранд	20,3534
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,6519
HRK	хърватска куна	7,6255
IDR	индонезийска рупия	17 710,73
MYR	малайзийски рингит	4,7097
PHP	филипинско песо	54,667
RUB	руска рубла	82,4810
THB	тайландски бат	35,459
BRL	бразилски реал	5,7056
MXN	мексиканско песо	27,0896
INR	индийска рупия	82,1060

---

(1)  Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

Предварително уведомление за концентрация

(Case M.9753 — Hexcel/Woodward)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за ЕИП)

(2020/C 115/02)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 (Регламент за сливанията).

(2)  ОВ C 366, 14.12.2013 г., стр. 5.

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2020/C 115/03)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„GAILLAC“

PDO-FR-A0502-AM03

Дата на съобщението: 19.12.2019 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1.   Позоваване на Официалния географски кодекс

В глава 1, дял IV, точка 1, букви а) и б), след „Tarn“ се добавят думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2019 г.“

Географският район се позовава на действащата редакция на официалния географски кодекс, издаван всяка година от Института по статистика и икономически изследвания (INSEE). Периметърът на географския район не се променя.

Изменението не засяга единния документ.

2.   Редакционно изменение

В глава 1, дял IV, точка 1, буква б) се добавя общината „Bellegarde-Marsal“ и се заличават общините „Bellegarde“ и „Marsal“.

Това изменение е следствие от сливането на две общини. Географският район не се изменя.

Съответно се изменя точка 6 от единния документ.

3.   Обособен парцелиран район

В глава 1, дял IV, точка 2 се добавят думите „и 18—19 юни 2019 г.“ след „6 ноември 2014 г.“

Това изменение има за цел да се добавят датите на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, ограничен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

4.   Движение между лицензирани складодържатели

В глава 1, дял IX, точка 5 се заличава буква б) относно датата на пускане в движение на вината между лицензираните складодържатели.

Изменението не засяга единния документ.

5.   Преходна мярка

В глава 1, дял XI точка 4 се заличава.

Това изменение е следствие от заличаването на преходна мярка, чийто срок е изтекъл.

Това изменение не засяга единния документ.

6.   Данни за INAO (Национален институт по въпросите на произхода и качеството)

В глава 3, дял II община „Montreuil sous-bois“ се заменя с община „Montreuil“.

Целта на изменението е да се вземе предвид промяната в името на общината.

Изменението не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование на продукта

Gaillac

2.   Вид географско означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1.

Вино

5.	Качествени пенливи вина

6.	Качествени ароматизирани пенливи вина

4.   Описание на виното или вината

Бели тихи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание на белите тихи вина в обемни проценти е 10,5 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (партиди вино, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 4 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на тези вина не надвишава 13 %.

Вината се характеризират с плодови и флорални аромати и умерена киселинност. Могат да използват обозначението „primeur“ (младо), като в такъв случай са винифицирани, за да се консумират бързо през месеците, следващи производството им.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Бели тихи вина с обозначение „doux“ (сладко)

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на белите тихи вина с обозначение „doux“ е 12,5 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари е ≥ 45 g/l (партиди вино, продавани в наливен вид, или партиди вино в опаковки).

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на тези вина не надвишава 15 %.

Често тези вина развиват аромати на узрели ябълки, на круши и на екзотични плодове, като могат да бъдат съхранявани до 5 години.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	10
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Бели тихи вина с обозначение „vendanges tardives“ (късен гроздобер)

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на белите тихи вина с обозначение „vendanges tardives“ е 17 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (партиди в опаковки) ≥ 100g/l.

Тези вина развиват аромати на сушени или захаросани плодове или медени нотки. Балансът между киселинност, алкохол и плътност дава на вината възможност да станат по-комплексни в течение на годините.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	11
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Червени тихи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 11 %.

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината с обозначение „primeur“ е 10,5 %.

Съдържанието на ферментируеми захари във вината с естествено алкохолно съдържание в обемни проценти ≤ 14 % (партиди, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 2,5 g/l.

Съдържанието на ферментируеми захари във вината с естествено алкохолно съдържание в обемни проценти > 14 % (партиди, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 4 g/l.

Съдържанието на ферментируеми захари във вината с обозначение „primeur“ (партиди в опаковки) е ≤ 2 g/l.

Съдържанието на ябълчена киселина в партидите вина, готови да се продават в наливен вид или в опаковки, е ≤ 0,4 g/l.

Съдържанието на летливи киселини в партидите вино, продавани в наливен вид, които могат да се ползват с обозначението „primeur“, е ≤ 10,2 meq/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 13,5 %.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината с обозначение „primeur“ не надвишава 13 %.

Вкусът на вината често се характеризира с аромати на червени плодове и с нотки на подправки. Усещат се танините, които им придават структура и плътност при отлежаването. Приятни са и когато се пият млади и притежават добра способност за отлежаване.

Вината с обозначение „primeur“ са балансирани и се характеризират с плодови аромати, които съчетават лекота и финес на мириса, и се произвеждат изключително от сорта gamay N.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Тихи вина розе

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на тихите вина розе е 11 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (партиди вино, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 4 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 13,5 %.

Вината розе имат повече или по-малко наситен черешовочервен цвят. Те притежават плодови аромати и приятна свежест.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Пенливи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание на пенливите вина в обемни проценти е 9 %.

Съдържанието на ферментируеми захари в пенливите вина, приготвени посредством вторична ферментация в бутилката (след образуването на пяната и при необходимост след добавянето на експедиционен ликьор), е < 50 g/l.

В случай на обогатяване на мъстта общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надхвърля 13 %.

Пенливите вина, приготвени посредством вторична ферментация в бутилката, притежават преобладаващо кисела структура, която придава на вината свежест и финес. Тази киселинност се съчетава с плодови нотки.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Пенливи вина с обозначение „méthode ancestrale“ (древен метод)

Пенливите вина с обозначение „méthode ancestrale“ са качествени ароматни пенливи вина.

Пенливите вина с обозначение „méthode ancestrale“ имат фини балончета и обилна пяна. Те са богати на ароматни нотки, които може да напомнят на ябълка, характерни за сорта mauzac B.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	8
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Пенливи вина с обозначение „doux“ (сладко)

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на пенливите вина с обозначението „doux“ е 11 %.

След образуването на пяна съдържанието им на ферментируеми захари е ≥ 50 g/l, а съдържанието им на свободен серен диоксид е по-малко или равно на 25 mg/l.

В случай на обогатяване на мъстта общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надхвърля 14 %.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	7
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)	25

Аналитичните характеристики, които не са посочени, са в съответствие с определените в нормативната уредба на ЕС.

5.   Лозаро-винарски практики

а.   Основни енологични практики

Гъстота и разстояние

Агротехническа практика

Лозовите масиви са с минимална гъстотата на насажденията от 4000 растения на хектар, като междуредието не може да превишава 2,5 метра.

Разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,8 метра.

При лозите с чашовидна формировка междуредието не може да превишава 2,2 метра.

При засадените на тераси лозови масиви площта на едно растение е по-малка или равна на 2,5 квадратни метра.

Резитба на лозята

Агротехническа практика

Лозите се подрязват:

—	било по метода на късата резитба (чашовидна формировка или формировка кордон Роая), било по метода единичен Гюйо с най-много 12 очи на растение;

—	било по метода двоен Гюйо (наречена „tirette“) с най-много 10 очи на растение.

Какъвто и да е начинът на резитба, броят на плодните пръчки за година на растение, след периода на цъфтене (фенологичен стадий 23 по Lorenz), е по-малък или равен на 10.

Напояване

Агротехническа практика

Напояването може да бъде разрешено.

Специални разпоредби относно беритбата

Агротехническа практика

Червените вина, които могат да се ползват с обозначение „primeur“, и пенливите вина, които могат да се ползват с обозначение „méthode ancestrale“, се произвеждат от набрано на ръка грозде.

Вината, които могат да се ползват с обозначение „vendanges tardives“, се произвеждат от набрано на ръка грозде при неколкократни последователни беритби.

Специални разпоредби относно транспортирането на набраното грозде

Агротехническа практика

В съдовете, в които се събира гроздето, предназначено за производството на червени вина, които могат да се ползват с обозначение „primeur“, и на пенливи вина, които могат да се ползват с обозначение „méthode ancestrale“, височината на набраното гроздето достига най-много 0,60 метра при транспортирането му от лозовия масив до помещенията за винопроизводство.

Използване на активен въглен за енологична употреба

Ограничение, приложимо при приготвянето на виното

При приготвянето на вината розе не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, независимо дали самостоятелно или в приготвени смеси.

Обогатяване

Специфична енологична практика

Техниките за обогатяване чрез извличане са разрешени за червените вина, като максималният дял на частична концентрация спрямо използваните обеми е определен на 10 %;

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава:

—	13 % за белите тихи вина

—	13 % за пенливите вина (в случай на обогатяване на мъстта)

—	13 % за червените вина, които могат да се ползват с обозначението „primeur“

—	13,5 % за червените вина и за вината розе

—	14 % за пенливите вина, които могат да се ползват с обозначението „doux“ (в случай на обогатяване на мъстта).

—	15 % за белите тихи вина, които могат да се ползват с обозначението „doux“.

б.   Максимални добиви

Бели тихи вина и пенливи вина

72 хектолитра от хектар

Бели тихи вина с обозначение „doux“ и пенливи вина с обозначение „doux“

54 хектолитра от хектар

Бели тихи вина с обозначение „vendanges tardives“ (късен гроздобер)

25 хектолитра от хектар

Тихи вина — червени и розе

66 хектолитра от хектар

6.   Определен географски район

Брането на гроздето, винификацията и приготвянето на белите тихи вина, брането на гроздето, винификацията, приготвянето, съзряването и опаковането на пенливите вина и на белите тихи вина, които могат да се ползват с обозначението „vendanges tardives“, се извършват на територията на следните общини от департамент Тарн: Alos, Amarens, Andillac, Aussac, Bernac, Bournazel, Brens, Broze, Busque, Les Cabannes, Cadalen, Cahuzac-sur-Vère, Campagnac, Carlus, Castanet, Castelnau-de-Lévis, Castelnau-de-Montmiral, Cestayrols, Combefa, Cordes-sur-Ciel, Coufouleux, Donnazac, Fayssac, Fénols, Florentin, Frausseilles, Gaillac, Giroussens, Itzac, Labastide-de-Lévis, Labessière-Candeil, Lagrave, Larroque, Lasgraisses, Lisle-sur-Tarn, Livers-Cazelles, Loubers, Loupiac, Milhavet, Montans, Montels, Mouzieys-Panens, Noailles, Parisot, Peyrole, Puycelci, Rabastens, Rivières, Rouffiac, Saint-Beauzile, Saint-Marcel-Campes, Saint-Sulpice, Sainte-Cécile-du-Cayrou, Sainte-Croix, Salvagnac, Senouillac, Souel, Técou, Tonnac, Le Verdier, Vieux, Villeneuve-sur-Vère, Vindrac-Alayrac, Virac.

Брането на гроздето, винификацията и приготвянето на вината розе, брането на гроздето, винификацията, приготвянето и съзряването на червените вина се извършват на територията на следните общини от департамент Тарн: Alos, Amarens, Andillac, Arthès, Aussac, Bellegarde-Marsal, Bernac, Bournazel, Brens, Broze, Busque, Les Cabannes, Cadalen, Cahuzac-sur-Vère, Cambon, Campagnac, Carlus, Castanet, Castelnau-de-Lévis, Castelnau-de-Montmiral, Cestayrols, Combefa, Cordes-sur-Ciel, Coufouleux, Cunac, Donnazac, Fayssac, Fénols, Florentin, Frausseilles, Fréjairolles, Gaillac, Giroussens, Itzac, Labastide-de-Lévis, Labessière-Candeil, Lagrave, Larroque, Lasgraisses, Lisle-sur-Tarn, Livers-Cazelles, Loubers, Loupiac, Milhavet, Montans, Montels, Mouzieys-Panens, Mouzieys-Teulet, Noailles, Parisot, Peyrole, Puycelci, Rabastens, Rivières, Rouffiac, Saint-Beauzile, Saint-Grégoire, Saint-Juéry, Saint-Marcel-Campes, Saint-Sulpice, Sainte-Cécile-du-Cayrou, Sainte-Croix, Salvagnac, Senouillac, Souel, Técou, Tonnac, Le Verdier, Vieux, Villeneuve-sur-Vère, Vindrac-Alayrac, Virac.

7.   Основни сортове

Fer N - Fer Servadou, Braucol, Mansois, Pinenc

Len de l’El B - Loin de l’Oeil

Ondenc B

Prunelard N

Syrah N - Shiraz

Muscadelle B

Mauzac B

Duras N

8.   Описание на връзката или връзките

Тихи вина

Океанският климат благоприятства растежа на лозите през пролетта и способства за меката зима, като така се ограничават рисковете от големи слани. Средиземноморското влияние, което води до сухи и горещи лета и есени, благоприятства равномерно и оптимално узряване на гроздето при умерен недостиг на вода през лятото. Топлият и сух вятър „Autan“, обикновено силен, играе важна роля през целия вегетативен цикъл на лозите, като ускорява по-специално развиването на пъпките, цъфтежа и съзряването. Той може да бъде много силен в началото на есента, като топлото му и изсушаващо влияние благоприятства зреенето на гроздето и ограничава развиването на болести. От средата на септември редуването на хладни и често влажни нощи с топли дни благоприятства развитието на Botrytis cinerea и на „благородна плесен“ на все още необраните парцели. В началото на есента вятърът „Autan“ може да духа силно. В месестата част на все още ненабраните зърна се извършва бърза концентрация на захари и на киселини. Това презряло грозде с въпросната концентрация, постигната чрез естественото му стафидиране на самата лоза благодарение на вятъра „Autan“ или посредством образуването на „благородна плесен“, се бере при неколкократни последователни беритби на ръка, извършвани късно в сравнение с брането на гроздето, от което се произвеждат сладките бели вина. От него се произвеждат вината с обозначение „vendanges tardives“.

Късното настъпване на първите студове благоприятства процеса на лигнификация (вдървесиняване) на растенията.

В съответствие с практиките и познаването на средата, в обособения парцелиран район, приспособен към всяка географска единица, се отдава предпочитание на почвите с добър дренаж и лесно затопляне, като се изключват местата, които са студени и застрашени от слани поради своето изложение, както и най-плодородните райони.

На тези места сортовете mauzac B и mauzac rose Rs, произхождащи от лозовия масив Gaillac, могат да проявят качествата си, които ги правят подходящи за приготвяне на сухи бели тихи вина. От тях се произвеждат нежни вина със слаба киселинност и с приятен ябълков аромат. Върху склоновете с добро изложение гроздето може да придобие високо съдържание на захари, когато се остави да презрее.

Сортът len de l’el B произхожда също от лозовия масив Gaillac; няма свидетелства за присъствието му в други лозови масиви. Той придава финес и аромат на белите вина и е основният сорт, използван при производството на вина от късен гроздобер. Всъщност под въздействието вятъра „Autan“ или на благородната плесен това грозде може да достигне висока концентрация чрез естествено стафидиране във всички природни области, съставляващи географския район на наименованието. Сортовият състав, предназначен за производството на белите вина, се допълва от сорта ondenc B, някога широко разпространен в Югозападна Франция, но оцелял единствено в лозовия масив „Gaillac“ поради приятния си вкус и добрата си способност за постигане на концентрация на самата лоза.

В сортовия състав, предназначен за производството на червени вина и на вина розе, се отдава предпочитание също на оригиналните и местни или регионални сортове като сорта duras N, вероятно произхождащ от Gaillac и присъстващ изключително в този лозов масив, както и като сорта fer N, произхождащ от Югозападна Франция, или като цитирания от доктор Гюйо през 1868 г. сорт prunelard N — сорт от Gaillac, който престава да бъде отглеждан през XX век и е реабилитиран в края на 90-те години.

Богатството на лозовия масив „Gaillac“ се дължи на разположението му на климатичен кръстопът и на разнообразието на геологичните и почвените характеристики. Като земя на кръстопът географският район е събрал на едно място оригинални и основно местни сортове, подбрани и запазени поколение след поколение и заемащи предпочитана екологична ниша в тази естествена среда. Производителите са овладели този сортов състав, като са адаптирали уменията си, по-специално посредством използването на начини на резитба и на кордонна подпорна конструкция, които позволяват добро разпределение на гроздовете, и така са успели да запазят лозарството.

Уменията им проличават и във владеенето на техниките, които им позволяват да извлекат най-доброто от гроздето, като приспособят или съхранят във времето техниките си на винификация. При червените вина се е утвърдило използването на период на съзряване след ферментацията, за да се получи вино с по-комплексни аромати, но най-вече с цел постигане на плътност и мекота на танините, по-специално с използването на оригинален, но непретенциозен сортов състав. За постигането на тези цели в продуктовата спецификация се определя минимален период на съзряване до 1 февруари в годината след годината на реколтата.

Вината с обозначение „vendanges tardives“ съзряват най-малко до 15 май на 2-та година след годината на реколтата, като най-малко 2 месеца от този период са в бутилка. Този дълъг период на съзряване благоприятства постигането на балансиран вкус на вината и развиването на комплексния им аромат. С цел запазване на тези характеристики и на спецификата на продукта, а оттам — и на неговата репутация, вината се опаковат в географския район. Всички партиди от вината, които могат да се ползват с обозначението „vendanges tardives“, се подлагат на системни проверки в края на периода на съзряването в географския район.

Пенливи вина

Поколение след поколение производителите са развили умения за производството на пенливи вина, използвайки различни техники на винификация. Определената като „méthode ancestrale“ (древен метод) техника се основава на овладяването на явлението ферментация на бутилираните вина в изби. Тези вина се приготвят изключително от сортовете mauzac B и mauzac rose Rs — сортове, известни със способността си да образуват обилна пяна и с фините получени балончета. Презрялото грозде от тези сортове в лозята, разположени на склонове с добро изложение, дава възможност за приготвянето на сладки пенливи бели вина.

След като овладели този първи метод, производителите са го доразвили чрез добавяне на вторична ферментация в бутилката, като така са се насочили към производството на по-сухи вина, спазвайки оригиналните териториални практики относно състава на ферментационната смес. И накрая продължителното съзряване „върху летви“ (в бутилки, разположени хоризонтално върху дървени летви) допринася за добро образуване на пяна и за развитието на комплексни плодови аромати.

Вината от този лозов масив на повече от 2000 години се изнасят, като се транспортират по реките Тарн и Гарона, за което свидетелстват следите от амфори от общината Монтанс, откривани от Южна Испания до северните части на Шотландия. Когато бенедиктинците основават абатството Сен Мишел, те избират местата с най-благоприятно разположение за производството на вино, развиват забележителни умения в организирането на търговска мрежа по река Тарн и издълбават голяма мрежа от изби. Виното е спускано по река Тарн, след което — по река Гарона към пристанището в Бордо и е поемало по пътищата, за да завладее Франция и Северна Европа. През 1253 г. Ричард III, крал на Англия, поръчва да му бъдат изпратени 20 бъчви от виното „Gaillac“. Известността на вината от лозовия масив „Gaillac“ нараства с времето. Така в периода от 1306 г. до 1307 г., за който са запазени счетоводни сметки, 40 % от вината, транспортирани по река Гарона към Бордо за износ, са били с произход от лозовия масив „Gaillac“.

От 80-те години на миналия век, въпреки че общата площ на лозовия масив в района на Тарн намалява, делът на произведените вина с контролирано наименование за произход „Gaillac“ се увеличава. По-голяма част от продукцията се разпространява в търговската мрежа като бутилирани вина. Благодарение на динамичността и уменията си лозарите от района Gaillac поддържат известността и репутацията на вината от този лозарски регион.

9.   Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Етикетиране

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

На етикетите на вината с контролирано наименование за произход може да се посочва по-обширната географска единица „Sud-Ouest“ (Югозапад). Тази по-обширна географска единица може да се посочва и във всякакви брошури или върху съдовете.

Размерите на буквите за по-голямата географска единица не надвишават — нито на височина, нито на ширина — размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

Допълнителни забележки

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „méthode ancestrale“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „primeur“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „doux“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „vendanges tardives“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Посочването на годината на реколтата е задължително при предлагането на вината с обозначението „primeur“ и на вината с обозначението „vendanges tardives“.

Пенливи вина и пенливи вина с обозначение „méthode ancestrale“

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Всички операции по производството — от събирането на гроздето до дегоржажа или до премахването на утайката — се извършват в географския район.

Пенливите вина се приготвят посредством вторична ферментация в бутилка, като продължителността на съхранението в бутилки върху винените утайки е не по-малко от 9 месеца.

Пенливите вина с обозначение „méthode ancestrale“ се приготвят посредством една единствена ферментация. Тази ферментация започва в бъчвата. Образуването на пяна се извършва единствено в бутилки, като се използва частично ферментирала мъст.

Срокът на съхранението в бутилки върху винени утайки е не по-малък от 2 месеца.

Опаковането на вината се извършва в географския район предвид процеса на приготвянето им чрез образуване на пяна в бутилките.

Вината, приготвени посредством вторична ферментация в бутилка, се пускат на пазара за потребителите след минимален срок на съхранението в бутилки върху винени утайки от 9 месеца след наливането им и най-рано на 1 септември в годината, която следва годината на реколтата.

Вината с означение „méthode ancestrale“ се пускат на пазара за потребителите след 2 месеца съхранение в бутилки върху винени утайки.

Бели тихи вина с обозначение „vendanges tardives“

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Вината с обозначение „vendanges tardives“ съзряват най-малко до 15 май на 2-та година след годината на реколтата, като най-малко 2 месеца от този период са в бутилка. Този дълъг период на съзряване благоприятства постигането на балансиран вкус на вината и развиването на комплексния им аромат.

Те са опаковани в определения географски район и всички партиди се подлагат на системни проверки в края на периода на съзряването. Производителите си поставят за цел, от една страна, да запазят по-добре основните характеристики на продуктите, подлагани на по-дълго съзряване, което изисква овладени умения, а от друга страна, да гарантират и запазят — посредством проверки в производствения район, за които се изисква специална органолептична експертиза — качеството и спецификата на продуктите и следователно репутацията на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-1d5b3ef7-29eb-4f86-a2bf-d9d8dd9d6274

---

(1)  ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

Известие до предприятията, възнамеряващи през 2021 г. да внасят или изнасят във или от Европейския съюз контролирани вещества, които нарушават озоновия слой, и до предприятията, възнамеряващи през 2021 г. да произвеждат или внасят такива вещества за основни лабораторни и аналитични цели

(2020/C 115/04)

За дейностите, изброени в параграф 4

5.

Всяко предприятие, което желае през 2021 г. да извършва внос или производство на контролирани вещества за основни лабораторни и аналитични цели или да внася контролирани вещества за цели от критично значение (халони), с цел употреба като суровини или с цел употреба като технологични агенти, трябва да следва процедурата, описана в параграфи 6–9.

6.

Предприятията, които още не са регистрирани в системата за лицензиране ODS https://webgate.ec.europa.eu/ods2, трябва да се регистрират преди 19 май 2020 г.

7.

Предприятието трябва да попълни и подаде заявлението за квота, което е достъпно онлайн в системата за лицензиране ODS. Заявленията за квоти ще бъдат достъпни онлайн от 19 май 2020 г. в системата за лицензиране ODS.

8.

Комисията ще счита за валидни само надлежно попълнените заявления за квоти, в които няма грешки и които са получени до 19 юни 2020 г. Предприятията се насърчават да подадат своите заявления за квоти колкото е възможно по-скоро и достатъчно рано преди крайния срок, така че да има време за евентуални поправки и повторно подаване преди крайния срок.

9.

Само по себе си подаването на заявление за квоти не дава каквито и да било права за внос или за производство на контролирани вещества за основни лабораторни и аналитични цели или за внос на контролирани вещества за цели от критично значение (халони), с цел употреба като суровини или с цел употреба като технологични агенти. Преди да предприемат такъв внос или такова производство през 2021 г., предприятията трябва да кандидатстват за лицензия, като използват заявлението за лицензия, което е достъпно онлайн в системата за лицензиране ODS.

За внос за цели, различни от изброените в параграф 4, и за износ

10.

Всяко предприятие, което желае през 2021 г. да изнася контролирани вещества или да внася контролирани вещества за цели, различни от посочените в параграф 4, трябва да следва процедурата, описана в параграфи 11 и 12.

11.

Предприятията, които още не са регистрирани в системата за лицензиране ODS, трябва да се регистрират възможно най-скоро.

12.

Преди да извършат внос за цели, различни от посочените в параграф 4, или износ през 2021 г., предприятията трябва да кандидатстват за лицензия, като използват заявлението за лицензия, достъпно онлайн в системата за лицензиране ODS.

---

(1)  ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1.

(2)  Трябва да се има предвид, че може да бъде разрешен само внос или износ, изключен от общата забрана за внос и износ по силата на членове 15 и 17.

(3)  ОВ L 145, 4.6.2008 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 147, 2.6.2011 г., стр. 4.

Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 115/05)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в рамките на три месеца от датата на публикацията.

ПРОДУКТОВА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

„BERTHOUD“

ЕС №: TSG-FR-02466 — 15.11.2019

„Франция“

1.   Наименование или наименования за регистрация

„Berthoud“

2.   Вид на продукта

Клас 2.21. Готови ястия

3.   Основания за регистрация

3.1.   Продуктът

☐	е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна;

☒	е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него; „Berthoud“ е представено самостоятелно топло ястие, чиято традиционна основна съставка е разтопено сирене със ЗНП „Abondance“.

3.2.   Наименованието

☒	е било използвано традиционно за този специфичен продукт; „Berthoud“ е традиционна рецепта, която се приготвя и нарича по този начин от началото на XX век. Първоначално това е фамилно име, разпространено в Chablais (район в северната част на Haute-Savoie).

☐	е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта.

4.   Описание

4.1.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер (член 7, параграф 2 от регламента)

„Berthoud“ е представено самостоятелно топло ястие на основата на разтопено сирене със ЗНП „Abondance“.

Представяне

Продуктът се сервира в плитка порцеланова купичка, която се поставя във фурната и се нарича „assiette à Berthoud“.

Консистенцията се топи при топлинна обработка, а коричката, която се образува по време на изпичането, има златист до кафяв цвят.

Специфичният характер на „Berthoud“ се дължи на различни характеристики:

1.

Основна съставка на рецептата — сиренето „Abondance“: сирене от сурово пълномаслено краве мляко, което дължи името си на долината Abondance и едноименното село. Сиренето „Abondance“ се произвежда от векове и е признато като защитено наименование за произход. Днес то се произвежда единствено в планините на Haute-Savoie. Твърдото сирене „Abondance“ придава на „Berthoud“ топяща се и маслена консистенция.

2.

Други типични съставки на рецептата — „Vin de Savoie“ или „Savoie“: бяло вино със защитено наименование за произход, произвеждано в департаментите Savoie и Haute-Savoie във Франция. — „Madère“: ликьорно вино със защитено наименование за произход, произвеждано на португалския архипелаг Мадейра. ИЛИ — „Porto“: ликьорно вино със защитено наименование за произход, произвеждано в регион Haut-Douro в Португалия. — скилидки чесън: предназначени за натриване на дъното на купичката за „Berthoud“ — индийско орехче: към сместа може да се добави щипка настъргано индийско орехче. — пипер

3.

Индивидуален съд за специфична консистенция „Berthoud“ се сервира в индивидуален съд. Това е ястие, което трябва да се яде бързо докато е топло, тъй като с изстиването консистенцията му става все по-жилава и еластична. Затова индивидуалният съд позволява „Berthoud“ да се изяде по-бързо, отколкото ако се сервира от общ съд.

4.2.   Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, който трябва да спазват производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът (член 7, параграф 2 от регламента)

Съставки (за един човек)

Задължителни съставки:

—	Сирене със ЗНП „Abondance“ (без коричката): минимум 180 g

—	ЗНП „Vin de Savoie“: 3—4 cl

—	ЗНП „Madère“ или ЗНП „Porto“: 1—2 cl

—	Чесън: достатъчно, за да се натрият със скилидките чесън всички вътрешни повърхности на съда.

—

Пипер

Съставки по желание:

—	Индийско орехче: една щипка

В сместа за „Berthoud“ не трябва да се добавя никаква друга съставка, освен посочените по-горе.

Ако към рецептата се добавят други съставки, те трябва да се сервират като гарнитура.

Метод на производство

Методът на производство отговаря на традиционната рецепта за „Berthoud“.

Най-напред дъното на купичката за „Berthoud“ се натрива със скилидките чесън.

Купичката трябва да бъде от порцелан и със сравнително дебели стени, за да съхранява топлината.

Диаметърът ѝ трябва да бъде 12—15 cm, а височината — 2,5-4,5 cm, като дъното е с дебелина най-малко 0,7 cm.

Тези размери позволяват равномерност на използваното количество сирене „Abondance“ и придават на ястието топяща се и маслена консистенция отвътре и запечена отгоре, като едновременно с това ограничават загубата на топлина.

Коричката на сиренето „Abondance“ се отстранява и то се нарязва на тънки ивици или се настъргва (минимум 180 g на човек), след което се поставя в купичката за „Berthoud“.

Полива се с „Vin de Savoie“ и „Madère“ или „Porto“.

Към сместа може да се добави и щипка настъргано индийско орехче, по желание на готвача.

Накрая се поръсва с пипер, пече се до запичане в обикновена фурна на 180—200 градуса за 8 до 15 минути, докато се разтопи сиренето и се получи хубава златиста коричка.

Ястието се сервира веднага и не може да се претопля.

Забранено е използването на микровълнова фурна.

Специфични характеристики на приготвяне на рецептата

—	Използване на сиренето „Abondance“: за да може при готвенето да се откроят най-пълноценно ароматите на сиренето „Abondance“, след като се отстрани коричката му, то трябва да се нареже на тънки ивици или да се настърже на ситно. Сиренето никога не се поставя в съда като цяло парче.

—	Продължителност на печене: за разлика от други рецепти със сирене, времето за печене на „Berthoud“ е относително кратко — 8 до 15 минути са достатъчни за получаване на хубава златиста коричка.

Специфични правила за етикетиране

Освен наименованието „Berthoud“, всеки търговски оператор посочва в менюто и в същото зрително поле европейското лого за ХТСХ.

Текстът „Храна с традиционно специфичен характер“ (или „ХТСХ“) може да е посочен в менюто преди или след наименованието „Berthoud“, без друг текст помежду им.

4.3.   Описание на основните елементи, които определят традиционния характер на продукта (член 7, параграф 2 от настоящия регламента)

Традиционният характер на „Berthoud“ се дължи на използването като основна съставка (и единствено сирене) на „Abondance“ (ЗНП от 1996 г.), както и на бяло вино — местни продукти за района на Chablais (разположен в северната част на Haute-Savoie, на границата с Швейцария) от стотици години.

Тези продукти са присъствали и са били налични отдавна в района на произход на „Berthoud“, което обяснява използването им като съставки в рецептата. Сиренето „Abondance“ е емблематично за този район (производството му започва още от XII век). Що се отнася до бялото вино, то отдавна съставлява основното производство на вино в Chablais и днес е част от наименованието „Vin de Savoie“.

Освен това от поне 30 години се използват и други ароматни съставки: „Porto“ или „Madère“, чесън.

„Berthoud“ се появява в началото на XX век в Cercle Républicain — бистро в Concise (Thonon-les-Bains), което се държи от семейство Berthoud, произхождащи от община Abondance във Vallée d’Abondance.

На клиентите сервирали ястие от разтопено сирене „Abondance“ с чесън и бяло вино, пипер и индийско орехче и така то получило името на семейството, което го приготвяло — „Berthoud“.

Рецептата за „Berthoud“ присъства в книгата на Eugénie Julie „Cuisine Savoyarde: recettes traditionnelles et modernes“ („Кухнята на Савоя: традиционни и съвременни рецепти“), издателство ATRA, стр. 25—26, изд. 1978 г., което доказва, че наименованиетосе използва повече от 40 години.

„Berthoud“ се споменава в многобройни издания от XX век, като например:

—	„Le Fromage d’Abondance“ („Сиренето Abondance“), Laurent Chapeau, Syndicat agricole du Val d’Abondance, стр. 10, изд. 1981 г.;

—

в книгата на Marie-Thérèse Hermann: — „La cuisine paysanne de Savoie“ („Селската кухня на Савоя“), издателство Philippe Sers, стр. 169, изд. 1982 г.; — „La Savoie traditionnelle“ („Традиционна Савоя“), издателство Curandera, стр. 37, изд. 1987 г.; — „Dictionnaire de la cuisine de Savoie: traditions et recettes“ („Речник на кухнята на Савоя: традиции и рецепти“), издателство Christine Bonneton, стр. 21, изд. 1992 г.;

—	в книгата на Roger Lallemand, „Les Savoies gastronomiques“„Гастрономическите райони на Савоя“), издателство Charles Corlet, стр. 32—33, изд. 1988 г.;

—

в ръководството на CNAC (Conseil national des arts culinaires — Национален съвет на кулинарните изкуства) „Inventaire du patrimoine culinaire de la France Edition Rhône-Alpes, 1995“ („Опис на кулинарното наследство на Франция“, издателство Rhône-Alpes, 1995 г.) (стр. 395 във връзка със сиренето „Abondance“);

—	в книгата на Bruno Gillet „Au fil de la Dranse“, („По поречието на Дранс“) 1992 г.;

—	в книгата на Didier Richard „Les gourmandises du terroir: traditions, recettes, emplettes…“ („Лакомствата на региона: традиции, рецепти, пазаруване...“), издателство Didier-Richard, стр. 58, изд. 1997 г.

—	в издание на асоциацията на френскоезичните диетолози „Recettes régionales et menus équilibrés“ („Регионални рецепти и балансирано меню“, издателство Solal, стр. 13, изд. 1997 г.

Налице е също така и опаковъчна хартия на Fermiers Savoyards (използвана в занаята до 1985 г.), на която са описани рецептите за „Fondue savoyarde“, „Raclette“ и „Berthoud“.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 115/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Piave“

ЕС №: PDO-IT-0686-AM02 — 5.4.2019

ЗНП (X) ЗГУ ()

1.   Група заявител и законен интерес

Consorzio di tutela del formaggio „Piave“ DOP [асоциация за защита на сирене със защитеното наименование за произход (ЗНП) „Piave“] със седалище: Via Nazionale 57/A, 32030 Busche di Cesiomaggiore (BL).

Асоциацията се състои от производители на „Piave“ и има право да подаде заявление за изменение по смисъла на член 13, параграф 1 от Указ № 12511 на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство от 14 октомври 2013 г.

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☐ Наименование на продукта

☒ Описание на продукта

☐ Географски район

☐ Доказателство за произход

☒ Метод на производство

☐ Връзка

☐ Етикетиране

☐ Друго [да се посочи]

4.   Вид на изменението/измененията

☒ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

☐ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5.   Изменение/изменения

Описание на продукта

Характеристиките на сиренето са описани по-нататък. Изменението засяга последната алинея на член 2 (характеристики на продукта) и последния параграф на точка 3.2. от единния документ.

Настоящ текст:

Изменен текст:

Целта на предложеното изменение е сензорният профил на ЗНП „Piave“ да бъде определен по по-подходящ начин чрез включване на терминология, която е по-правилна и уместна за млекопреработвателната промишленост. Определянето на цвета на по-узрелите сирена беше разширено от просто сламеножълт, така че да бъде отразено по-тъмното и по-разнообразно оцветяване на тези сирена. Това се дължи на периода от годината, когато те се произвеждат, като зависи и от цвета на съцветията на растенията, с които кравите се хранят.

По отношение на наличието на шупли се повтаря, че ЗНП „Piave“ е сирене без шупли, като обаче понякога може да се срещат малки шупли, получили се по механичен или друг начин, което от една страна се дължи на различните системи за пресоване, а от друга страна на присъствието на разредени колонии на произвеждащи газ микроорганизми в естествените закваски. Изразеното образуване на шупли, особено дължащо се на действието на бактериите на пропионовата киселина, разбира се трябва да се избягва, като това е показател за ненормална или неконтролирана ферментация. Изяснено е и какво се има предвид под термина „flaking“ (браздички).

Тези изменения са необходими, тъй като предишният текст не осигурява гъвкавост по отношение на проверката на тези характеристики и може да доведе до това някои сирена да не бъдат сертифицирани като „Piave“, въпреки че се отличават с необходимите характеристики.

Метод на производство

Параграфът относно производството на суровини в член 5 от продуктовата спецификация и точка 3.3 от единния документ е с нов текст по отношение на породите говеда и храненето на кравите.

Настоящ текст:

Изменен текст:

Целта на исканото изменение е да бъде възстановена местната Алпийска сива порода, която е била изоставена в миналото поради нейната по-ниска продуктивност, но през последните години е преоткрита поради отличителната ѝ непретенциозност и приспособимостта ѝ към планинския терен.“ Алпийската сива порода, която е средна на размер, непретенциозна и изискваща малко разходи крава, със силен инстинкт за търсене на храна дори на недостъпни пасбища, се е доказала като изключително подходяща за оползотворяване на природните ресурси на областта. Двойното предназначение на Алпийска сива порода, която се използва и за производство на месо, както и това, че е изключително подходяща за планински терен, са характеристики, които все повече стимулират повторното въвеждане на тази порода в стопанствата в планинските райони на провинция Belluno. Сиренето, произведено с използване на мляко от Алпийската сива порода, напълно съответства на характеристиките на сиренето „Piave“. Беше посочена ясно и друга характеристика на говедовъдството, която е типична за планините и следователно за целия район на производство на сиренето „Piave“, а именно честото кръстосване на горепосочените породи говеда. В исторически план в стопанства, които не са особено подходящи за целевия генетичен подбор, се използва обичайното потомство на стадото.

Настоящ текст:

„От дажбата се изключват следните забранени храни:

—	промишлени медикаментозни фуражи,

—	зеленчуци, плодове и рапица,

—	карбамид, карбамид фосфат, биурет.“

Изменен текст:

„От дажбата се изключват следните храни:

—	промишлени медикаментозни фуражи,

—	пресни зеленчуци, плодове и рапица, използвани пряко,

—	карбамид, карбамид фосфат, биурет.“

Целта на въведеното изменение е да се посочи ясно, че зеленчуците, плодовете и рапицата са забранени като храни само ако се използват пряко в прясна форма, тъй като тяхното съдържание на влага може да доведе до нежелана ферментация, която причинява промени в сензорния профил на млякото. Този проблем обаче не възниква, ако същите храни се използват в дажбата на кравите в суха или концентрирана форма; поради това не е необходимо такива храни да се забраняват в храненето на кравите.

С прилагателното „забранени“ се повтаря понятието „се изключват“, поради което то е премахнато.

Член 5 Съхранение, събиране и транспортиране

Актуализиран е методът за събиране на млякото.

Настоящ текст:

Изменен текст:

Целта на изменението е да бъде премахната идеята за две или четири издоявания, разбирани като традиционни издоявания, т.е. две на ден.сирището и как се съпротивлява на механичното действие на “ С въвеждането на автоматичното доене се осигури възможност за увеличаване на броя на последователните издоявания през целия ден. От научна гледна точка използването на автоматични доилни инсталации не влияе върху характеристиките на млякото; по-специално, неговият състав е статистически съпоставим по отношение на съдържанието на мазнини и протеини с този на млякото, добито чрез традиционно издояване. Всъщност използването на тези системи подобрява здравето на кравите, тъй като така се елиминира стресът, причинен от доенето им само два пъти на ден по време на най-силна лактация. Освен това възможността да се издояват големи количества мляко повече от два пъти дневно води до намаляване на стреса, упражняван върху цицките и вимето, като така се подобряват микробиологичните качества на млякото и се намалява вероятността от мастит. Също така чрез системите се подобряват реологичните свойства на млякото, които са показател за силата на сиренината, т.е. колко бързо реагира на ензимното въздействие на сирището и как се съпротивлява на механичното действие на „лирата“, която се използва, за да ги разделя.

По отношение на времето на събиране/преработване на млякото изменението се дължи на факта, че съвременните системи за доене и охлаждане и условията за съхранение на млякото в стопанствата гарантират оптимални стандарти за хигиена на продуктите и поддържат характеристиките на млякото повече дни в сравнение с миналото, което означава, че вече не е необходимо да се определя лимит за времето, което изминава между събирането и преработването; всичко това е подкрепено от изпитвания на преработването и микробиологични констатации, които показват, че млякото е подходящо за преработване повече от три дни след доенето.

Промяната следва да отговаря на нуждите на малките животновъдни стопанства, които често, особено през зимата, трябва да се справят с пътните условия, засегнати от типичните планински климатични условия.

Термична обработка

Методът за термична обработка беше приведен в съответствие с действителните възможности за производство.

Настоящ текст:

Изменен текст:

Изменението на параграфа се основава на факта, че параметрите на обработката може да варират според вида на използваната система; поради това е необходимо да се предвидят и системи, с които чрез прилагане на различни времетраене и температури (например тръбни пастьоризатори в сравнение с пластинчати пастьоризатори) се постига същият резултат. Следователно етапът на пастьоризиране остава непроменен, но поради посочените по-горе причини не се определят референтни стойности, тъй като те се съдържат в определението на самото пастьоризиране и са регламентирани от специфично законодателство.

Също така с изменението се изпълняват изискванията на редица предприятия в Belluno, като например планински стопанства или малки планински млекодобивни стопанства, които нямат възможност да пастьоризират млякото. Това изменение ще позволи използването на сурово мляко при спазване на традицията.

Приготвяне на сиренето

По-добре се определени някои технологични параметри на приготвянето на сиренето.

Настоящ текст:

Изменен текст:

Това изменение ще позволи времето за преработване да бъде адаптирано според вида на използваната система. Различните етапи могат да се различават в зависимост от вида и капацитета на ваните. Поради това през годините е установено, че определянето на минимална и максимална продължителност ограничава видовете производствени системи, които могат да бъдат използвани.

Заличаването на думите „разбъркване — оставяне да се уталожи“ е оправдано, тъй като този етап е присъща част от производствената технология за подлагани на термична обработка сирена и уточняването е излишно и допринася единствено за по-голямо усложняване на текста.

Осоляване

Настоящ текст:

Изменен текст:

През годините беше установено, че определянето на максимална продължителност за потапяне в саламура е твърде тясно ограничение, което не позволява този етап да бъде адаптиран според различни производствени ситуации. Всъщност методите и продължителността на осоляването се различават според различните видове саламура, която е различна според обема, метода за циркулиране на водата, температурата, метода на потапяне, процедурите за чистене на саламурата и т.н. Тези различия предполагат различни степени на ефективност по отношение на проникването на солта в сиренето; поради това беше счетено, че е целесъобразно минималната продължителност за потапяне в саламура да бъде премахната.

С премахването на това ограничение се зачитат изискванията на малките предприятия, които изтъкнаха своите ограничения, тъй като не разполагат с автоматичните системи или персонал, необходими за строгото управление на този етап. Правилната степен на осоляване обаче се гарантира от сензорния профил на ЗНП „Piave“.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Piave“

ЕС №: PDO-IT-0686-AM02 — 5.4.2019

ЗНП (X) ЗГУ ()

1.   Наименование/наименования (на ЗНП или ЗГУ)

„Piave“

2.   Държава членка или трета държава

Италия.

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Piave“ е преминало термична обработка сирене с цилиндрична форма, твърдо и зряло, произведено от краве мляко.

Сиренето се предлага на пазара в следните разновидности:

Fresco [свежо]: зреене повече от 20 дни и по-малко от 60 дни; диаметър 320 mm ± 20 mm; височина на питата 80 mm ± 20 mm; тегло 6,8 kg ± 1 kg.

Mezzano [средно]: зреене повече от 60 дни и по-малко от 180 дни; диаметър 310 mm ± 20 mm; височина на питата 80 mm ± 20 mm; тегло 6,6 kg ± 1 kg.

Vecchio [зряло]: зреене повече от 6 месеца; диаметър 290 mm ± 20 mm; височина на питата 80 mm ± 20 mm; тегло 6 kg ± 1 kg.

Vecchio Selezione Oro [зряло — златна селекция]: зреене повече от 12 месеца; диаметър 280 mm ± 20 mm; височина на питата 75 mm ± 20 mm; тегло 5,8 kg ± 1 kg.

Vecchio Riserva [зряло — резерва]: зреене повече от 18 месеца; диаметър 275 mm ± 20 mm; височина на питата 70 mm ± 20 mm; тегло 5,5 kg ± 1 kg.

Сиренето „Piave“ притежава следните характеристики:

Съдържание на мазнини: Fresco 33 % ± 4 %, Mezzano 34 % ± 4 %, Vecchio > 35 %.

Съдържание на протеини: Fresco 24 % ± 4 %, Mezzano 25 % ± 4 %, Vecchio > 26 %.

— Вкус: първоначално сладко и млечно на вкус, по-специално при разновидността Fresco, но това е характерно и за разновидността Mezzano; в процеса на зреенето вкусът се променя и става по-силен и все по-изразен и плътен, за да стане леко остър при по-напредналите степени на зрялост.

— Кора: видима, нежна и светла при разновидността Fresco, като дебелината и твърдостта ѝ нарастват в процеса на зреенето и тя става твърда и с все по-тъмен цвят, доближаващ се до охра при разновидностите Vecchio, Vecchio Selezione Oro и Vecchio Riserva.

— Консистенция и външен вид: без шупли, компактно, със светложълт цвят и гладко при разновидността Fresco, но по-тъмно на цвят, с по-суха, по-зърнеста и по-ронлива консистенция в процеса на зреенето. При всички видове могат да бъдат приемливи малки шупли и леки неравности (браздички) в сиренето, но не е приемливо образуването на шупли, което е изразено и/или се дължи на действието на бактериите на пропионовата киселина.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

При храненето на млечните крави трябва да се спазват следните изисквания:

най-малко 70 % от фуража и 50 % от дажбата сухи вещества трябва да бъдат произведени в района на производство, посочен в точка 4, намиращ се изцяло в планински райони.

От дажбата се изключват следните храни:

—	промишлени медикаментозни фуражи,

—	пресни зеленчуци, плодове и рапица, използвани пряко,

—	карбамид, карбамид фосфат, биурет.

Цялото мляко, използвано за производството на сиренето „Piave“, произхожда от провинция Belluno, като най-малко 80 % от него се добива от породи говеда, които са типични за района на производство, а именно Bruna Italiana, Pezzata Rossa Italiana, Frisona Italiana, Grigio Alpina и техни хибридни породи.

Останалите използвани суровини също отговарят на критериите за съхраняване на местната традиция. Използват се специфични млечни и суроватъчни закваски, които се произвеждат на място от мляко от провинция Belluno и от суроватка, извлечена при преработката и съдържаща ферменти от местни щамове.

Млечната закваска има киселинност 10 °SH/50 ± 3.

Закваската на суроватката има киселинност 27 °SH/50 ± 3.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Целият производствен процес (производство на мляко, определяне на киселинността на млякото, термична обработка, въвеждане на закваски, подсирване, изливане/поставяне във форми, пресоване, маркиране, уталожване преди етапа на зреене, осоляване и зреене) трябва да се извършва на територията на района, определен в точка 4.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Наименованието на продукта („Piave“) се маркира по цялата обиколка на питата във вертикална посока, като думата се отбелязва в обратната посока на всеки последователен ред (височина 70 mm ± 5 mm).

Върху всяка пита трябва да е означен кодът на производствената партида, чрез който да се определят денят, месецът и годината на производство. Този код трябва да бъде отпечатан по обиколката или на една от плоските повърхности на питата.

На другата плоска повърхност на питата се поставя етикет със следните данни:

—	„Piave“ Denominazione d’Origine Protetta [защитено наименование за произход],

—	Fresco, Mezzano или Vecchio (Vecchio Selezione Oro — Vecchio Riserva),

—	марка или фирмено наименование на производителя.

4.   Кратко определение на географския район

Районът на производство на сиренето „Piave“ представлява територията на провинция Belluno.

5.   Връзка с географския район

Територията на провинция Belluno е разположена изцяло в планински район, като нейните географски граници се оформят от планинските вериги, разделящи територията на Belluno от регион Friuli-Venezia Giulia на изток, венецианската равнина на провинции Treviso и Vicenza на юг, Trentino-Alto Аdige на запад и Австрия на север. Територията се пресича от север до юг-югоизток от река Piave, която извира от връх Peralba във Val Visdende, на територията на Comelico, в най-северната част на провинция Belluno.

Наличието и разположението на планинските вериги, по-специално на Доломитите на северозапад и на Предалпите на югоизток, както и ролята на река Piave, която пресича района по цялата му дължина, създават природна среда, характерна и различна от съседните райони със своите много интензивни средни годишни валежи и средни минимални годишни температури, сравнително по-ниски от тези на съседните райони. Тези специфични климатични условия на температури и валежи осигуряват възможност за развитието на типично планински растителни видове. Територията на провинция Belluno е разположена в италианските Алпи в района на Доломитите и включва два значими парка: Националния парк на Доломитите на Belluno (Parco Nazionale delle Dolomiti Bellunesi) и естествения регионален парк на Доломитите на Ampezzo (Parco Naturale Regionale delle Dolomiti d’Ampezzo).

Територията на провинция Belluno се характеризира с изцяло планински релеф. Липсата на равнини и хълмове, както и надморската височина и наклонът на терена са причина цялата територия на провинцията да бъде класифицирана като необлагодетелстван район за развитието на земеделие, но именно тези особености допринасят за нейната пригодност за производство на мляко и сирене. Провинция Belluno се отличава с голяма пасищна площ, възлизаща на около 13 000 хектара, което означава площ от 4,38 хектара на животно, т.е. значително над средната стойност за съседните райони (0,67 хектара на животно).

Сиренето „Piave“ притежава следните характеристики:

—	отличителен вкусов профил през различните етапи на зреене, дължащ се на процесите на протеолиза и липолиза, предизвикани от съчетанието на два вида закваски и местни микроорганизми,

—	компактна вътрешност, дължаща се на отсъствието на ферментационни процеси с отделяне на газове,

—	млечен аромат, по-изявен в продукти с по-малка узрялост,

—	вкус, който става все по-силен и плътен, развивайки при по-узрелите разновидности леко остър вкус, който по-нататък не става прекалено силен — елемент, характеризиращ уникалния, балансиран и лесно разпознаваем вкус на сиренето „Piave“.

Тези качествени характеристики са свързани с два основни фактора:

а)

използваното за производството мляко — по-мазно и по-богато на протеини от млеката, добивани в други райони (дори в други части на Veneto). Млякото, използвано за производството на „Piave“, произхожда изключително от провинция Belluno и е със средно съдържание на мазнини (3,93 %) и протеини (3,35 %), по-високо от това на млякото, добивано в другите провинции на региона Veneto (3,69 % мазнини и 3,27 % протеини), и от средните стойности за страната (3,7 % мазнини и 3,28 % протеини);

б)

използваната типична млечна микрофлора, която е местна. Млечните и суроватъчните закваски, използвани за производството на „Piave“, се произвеждат на място от мляко и от суроватка, извлечена при преработката и съдържаща ферменти от местни щамове. Тъй като те се възпроизвеждат в самия район, микробната флора, извлечена от тези естествени култури, представлява нещо като микробиологичен отпечатък на географския район на производство. Сложните взаимодействия, извършващи се между различните присъстващи микроорганизми, могат да бъдат считани за един от определящите фактори, поради които сиренето придобива специфичните органолептични характеристики на „Piave“.

Органолептичните и хранителните характеристики на сиренето „Piave“ се дължат на специфичните географски, природни и производствени особености на планинския район на производство.

Отличителните характеристика на млякото, използвано за сиренето „Piave“, което е с по-високо съдържание на мазнини и протеини, се дължат на отглеждането на животните в планински райони.

Планинският район по принцип и провинция Belluno в частност, се характеризират с ниски показатели на млекодобив. Производството на мляко от един хектар постоянни източници на фураж/налични пасища в провинция Belluno (по-малко от 10 литра при средна стойност 272 литра мляко от един хектар пасища в други провинции) и производителността от едно животно (44 хектолитра годишно от животно при средна стойност за региона 57 хектолитра) са значително по-ниски от средните стойности в други райони. Освен това гъстотата на животните на единица пасищна площ в провинция Belluno е значително по-ниска в сравнение със съседните райони и провинции. Както вече беше посочено, повърхността на постоянните източници на фураж/налични пасища на една крава в района на производство на сиренето „Piave“ (4,38 хектара на животно) е значително по-голяма от стойността в съседните райони и от средната за региона стойност (0,67 хектара на животно).

Към това се добавя факторът, че природните условия, като средна температура и средни валежи, подчертано различни от тези в съседните райони, осигуряват възможност за развитието на типично планински тревни видове, които придават характерните ароматични компоненти на млякото в провинция Belluno и чрез него — на сиренето „Piave“.

Всички посочени фактори — ниските показатели на производителността в определения район, голямата повърхност на наличните пасища и високото наличие на фураж и типично планинските растителни видове за хранене на говедата — създават специфична екологична ниша и формират специфичните особености, които характеризират качеството на млякото, произведено в провинция Belluno.

Тези специфични качества на млякото, съчетани с използването на две местно възпроизвеждани култури за подсирване (млечни и суроватъчни закваски), представляват определящите фактори, които придават на сиренето „Piave“ неговите специфични органолептични характеристики.

Производството на сиренето „Piave“ се е предавало от поколение на поколение в провинция Belluno. То води началото си от края на 19-ти век с основаването на първите кооперативни млекодобивни стопанства в планинските райони на Италия.

Първите продукти, класифицирани като „Piave“ — забележителна река за забележителен продукт — са произведени през 1960 г., когато една трета от десетте тона мляко, доставяни всеки ден на млекопреработвателното кооперативно стопанство Latteria Sociale Cooperativa della Vallata Feltrina, са били предназначени за производството на сирената „Piave“ и „Fior di latte“.

Наименованието на сиренето „Piave“ е взето от едноименната река, която пресича цялата територия на провинция Belluno от север на юг-югоизток.

Днес продуктът е толкова известен и ценен от потребителите, че от 80-те години на миналия век насам е получил важни награди за неговите типични характеристики както в страната, където е отличен с наградата Spino d’Oro през 1986, 1992 и 1994 г. съответно на 23-тото, 26-ото и 27-ото издание на панаира за сирена (Mostra delle produzioni casearie) в Тиене, така и на международни събития като олимпиадата за планински сирена във Верона през 2005 г., когато получава наградата Buonitalia за превъзходен вкус като най-добро сирене за износ, първа награда в категорията на узрелите сирена на Световните награди за сирене в Дъблин и на Световното изложение за храни в Москва през 2007 г.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Пълният текст на продуктовата спецификация е достъпен на следния интернет адрес: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или

чрез директно търсене от началната страница на уебсайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Qualità“ (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP IGP STG“ (отстрани вляво на екрана), и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.