Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Комисията за 2020 г. и след това“

(2020/C 47/01)

На своята пленарна сесия, проведена на 30 и 31 октомври 2019 г. (заседание от 30 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 170 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1.

Най-общо казано има четири мегатенденции, които трябва да бъдат в основата на политическите приоритети през новия политически законодателен мандат: цифровизация, изменение на климата и загуба на биологично разнообразие, демография и глобализация. Тези мегатенденции променят начина, по който живеем и работим, и предоставят огромни възможности, но създават и нови предизвикателства (1). Въпреки това основният въпрос са мащабът и скоростта на промените.

1.2.

ЕС и неговите държави членки са поели твърд ангажимент да приложат Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение (2) и да ускорят тяхното прилагане в световен мащаб чрез пълния си набор от външни действия. Освен това през декември 2018 г. в рамките на 24-тата конференция на страните по РКООНИК ЕС и 20 държави членки подписаха Силезийската декларация за солидарност и справедлив преход (3). В нея те подчертаха, че е от решаващо значение да се вземе предвид социалният аспект на прехода към нисковъглеродна икономика, за да се спечели обществено одобрение за настъпващите промени.

1.3.

Единният пазар продължава да бъде ключов инструмент на европейската интеграция. Неговото обновяване би било от полза за Европа, тъй като ще я направи по-устойчива и сплотена. Така например цифровият единен пазар предлага редица възможности и трябва да бъде развит, за да се гарантира конкурентоспособността на ЕС чрез създаването на благоприятна среда за новите видове предприятия, които възникват на този пазар. Същевременно ЕС трябва да гарантира, че тези нови видове предприятия са устойчиви и могат да се разрастват и да останат в Европа.

1.4.

Необходимо е да действаме едновременно на всички равнища и да създадем динамика от действия, за да се справим с неотложните икономически, социални и екологични предизвикателства. Поради това ЕИСК счита, че устойчивото развитие трябва да бъде в основата на бъдещето на Европа (4), и призовава за всеобхватна стратегия на ЕС за устойчивост до 2050 г. с цел да се изпълни Програмата на ООН до 2030 г. (5) Тази промяна на парадигмата изисква промени в: а) управлението, т.е. необходими са специални механизми за управление за по-бързо преодоляване на неотложните проблеми и справяне със сложни въпроси. Ролята на тези механизми ще бъде да свържат равнищата на ЕС и на държавите членки, а не да заместват действията на което и да е от тях; б) интегрирането на ЦУР в процесите на ЕС за икономически и социален мониторинг и в процеса на бюджетиране. В това отношение в европейския семестър може да се предвидят нови, подобрени, измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели за наблюдение и проследяване на всички аспекти на Европейския стълб на социалните права и неговите принципи, както и на 17-те ЦУР.

1.5.

Що се отнася до социалното измерение, ЕС може да се гордее със своя социален модел в сравнение с други части на света. Социалните постижения и напредъкът в Европа обаче не могат да се приемат за даденост. През 2017 г. ЕС потвърди ангажимента си към Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Прилагането на ЕССП и бъдещите действия са от ключово значение за постигането на съгласувано и взаимно укрепващо се създаване на политики на равнище ЕС и национално равнище с оглед на постигането на подновен консенсус за по-устойчива икономическа и социална стратегия, за да изпълни ЕС обещанието си да работи за балансиран икономически растеж и социален напредък, водещи до увеличаване на благосъстоянието на неговите граждани (6).

1.6.

ЕС трябва да подобри своите политики и действия, за да осигури равенство между половете и други форми на равенство, както и да гарантира, че всички хора, сблъскващи се с множество форми на дискриминация, имат равни възможности в обществото.

1.7.

За да се изпълнят новите, както и текущите икономически, социални и екологични приоритети, ЕИСК призовава за амбициозен и по-добре насочен бюджет на ЕС, който да отразява желанието да се отговори на предизвикателствата пред ЕС, които могат да бъдат превърнати във възможности, и така да се осигури нов проект на ЕС. Ето защо ЕИСК призовава за извършването на проверка за пригодност на многогодишната финансова рамка (МФР).

1.8.

Структурираното и редовно участие на гражданското общество и гражданският диалог играят централна роля за насърчаването на устойчивостта във всичките ѝ измерения — икономическо, социално и екологично, и би трябвало да се предостави ясен мандат за участието на гражданското общество в разработването, изпълнението и мониторинга на стратегията. ЕИСК приветства предложения от новоизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен нов тласък за европейската демокрация и е готов да изпълни пълноценно своята роля в предложената конференция за бъдещето на Европа.

1.9.

Социалният диалог трябва да продължи да играе централна роля при изготвянето и прилагането на политики и мерки за пазара на труда, които да подпомагат ефективно предприятията и работниците. Предвид значителните предизвикателства, свързани със справедливия преход към зелена икономика и устойчив растеж, ангажирането на социалните партньори е от решаващо значение, за да може да се вземе предвид съответната информация и да се постигне консенсус относно действията. Социалният диалог и колективното договаряне са предпоставка за постигане на справедлив преход, по-добри работни места и достойни доходи, както и за борба срещу социалния дъмпинг.

1.10.

ЕИСК подкрепя справедливото данъчно облагане и борбата срещу измамите, отклонението от данъчно облагане, изпирането на пари и финансовите практики на данъчните убежища; обща цел на институциите, правителствата и предприятията на ЕС трябва да бъде съвместната работа за създаване на ефективни механизми, като например двете директиви за борба с избягването на данъци.

1.11.

Поради това в работната програма на Комисията за 2020 г. и в предложените приоритети и дейности ще бъде необходимо да се направят корекции на целите, позициите и методите на работа на Комисията. Всички нейни вътрешни и външни политики трябва да бъдат съгласувани и приведени в съответствие с ЦУР с оглед на надлежното отчитане на принципите на ефикасността, субсидиарността, пропорционалността и устойчивостта.

1.12.

За да отправи конкретни предложения за работната програма на Комисията за 2020 г., ЕИСК взе предвид политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019—2024 г., представени от новоизбрания председател на Комисията през юли 2019 г (7).

1.13.

Представеният на 10 септември нов състав на Комисията отразява изложените в тези политически насоки приоритети и амбиции и е структуриран около необходимостта от справяне с промените в климата, технологиите и демографските характеристики, които преобразяват нашия начин на живот и труд.

2.   Развитие на нашата икономическа база: европейският модел за бъдещето — насърчаване на трайно, приобщаващо и устойчиво икономическо развитие, вдъхване на нов живот на единния пазар, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички

2.1.

Налице е очевидна необходимост от нова европейска икономическа стратегия: положителен дискурс за бъдещото развитие на икономиката на ЕС в останалата част от света, който да спомогне за укрепването на издръжливостта на ЕС на икономически сътресения и да засили устойчивостта на неговия икономически модел в икономически, социален и екологичен план, възстановявайки доверието, стабилността и споделения просперитет за всички европейски граждани. Въз основа на напредъка, постигнат през последните години, тази стратегия би могла да положи основите за по-нататъшна икономическа, фискална, финансова, социална и политическа интеграция, каквато е необходима за осъществяване на целите на европейския единен пазар и Икономическия и паричен съюз, както се посочва в член 3 от ДЕС.

2.2.

ЕС може да се основава само на стратегия, която е икономически стабилна и надеждна от гледна точка на своята социална и екологична устойчивост. Екологичното измерение трябва да гарантира, че се зачитат възможностите на планетата и че природните ресурси не се използват прекомерно, така че дългосрочното устойчиво използване на тези ресурси да остане възможно, а биологичното разнообразие да бъде ефективно защитено (8). Предприятията са фактор, способстващ за общественото развитие и развитието в областта на околната среда, както и за устойчивата конкурентоспособност. Европейските предприятия са готови да изиграят своята роля и да поемат своите отговорности наред с работниците и заинтересованите страни. Европа се нуждае от бизнес среда, която да спомага за подготовката за бъдещото, в чието определение да са включени социални и екологични аспекти и която да осигурява благоприятни и подкрепящи условия за стопанска дейност, така че предприятията да могат действително да се разрастват устойчиво и по този начин да генерират богатство за последващо преразпределение. Това може да се осъществи и под формата на повече качествени работни места, по-добри възможности за работа и приложими права.

2.3.

Единният пазар във всички свои икономически, социални и екологични измерения е в основата на европейската интеграция и има съществен принос за европейската социална пазарна икономика. Той обаче трябва да се завърши напълно, да се обнови и да се актуализира с оглед на превръщането му в цифров единен пазар. Следва да се постави акцент върху създаването на благоприятни условия за развитието на различни видове предприятия (включително нови икономически модели), цифровизацията, иновациите и трансграничните възможности. Неговото функциониране следва да се подобри и да се гарантира пълна ангажираност с по-нататъшната му интеграция. Ето защо единният пазар трябва да може да генерира устойчиво икономическо развитие и иновации, да привлича инвестиции, да подкрепя предприемачите и да насърчава устойчивата конкурентоспособност на своите дружества на глобализираните пазари. Въпреки това е важно да се признае също, че положителното въздействие на единния пазар не се е разпределило равномерно и че не всички граждани са в състояние да се възползват от неговото изобилие (9).

2.4.

Що се отнася до макроикономическата перспектива, несигурността не е намаляла. Трайно се запазват низходящите рискове за икономическото развитие и заетостта в близко бъдеще, произтичащи от очакваното излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз и глобалното напрежение между САЩ и Китай. В лятната икономическа прогноза на Европейската комисия беше констатирано, че въпреки ниското общо равнище на безработицата, разглеждана в контекста на последните две десетилетия, някои държави все още не са достигнали равнищата на заетост отпреди кризата. Темпът на растеж на БВП в Европейския съюз се очаква да бъде слаб — 1,4 % в ЕС през настоящата година и 1,2 % в еврозоната (10). ЕИСК е обезпокоен от факта, че низходящите рискове за икономическите перспективи за еврозоната могат да се превърнат в друга социално-икономическа криза в не толкова далечно бъдеще, което би създало значителни предизвикателства за корекцията (11). За да се избегне рискът от нова рецесия, е необходим експанзивен бюджетен подход (положителна фискална позиция), съпътстващ парична политика с подобен подход. Увеличението на бюджета трябва да бъде особено значимо в държавите членки, които имат значителни излишъци в своя платежен баланс, както и стабилен фискален баланс или баланс с излишък.

2.5.

Растежът на БВП не отразява благосъстоянието на повечето граждани, както и влошаването на състоянието на околната среда и изчерпването на природните ресурси. Поради тази причина е необходимо да се разработят мерки за социалното благосъстояние и за устойчивостта с по-подходящ набор от показатели, отразяващи истинската дълбочина на дългосрочното икономическо въздействие. Позоваването само на БВП ще формира политики, в които се взема предвид само тяхното икономическо въздействие. Ето защо е необходимо да се разшири референтната рамка чрез включване на социални и екологични показатели с цел да се разработят наистина устойчиви реформи. От съществено значение е тези показатели да бъдат съвместими и с ЦУР на ООН (12).

2.6.

Значителните социални различия в рамките на държавите членки и между тях, както и в рамките на регионите, а също и териториалните дисбаланси между селските и градските райони продължават да бъдат важни проблеми. По отношение на благосъстоянието също е очевидно значително неравенство. В този контекст ЕИСК приветства приоритетната тема на финландското председателство на Съвета за „икономика на благосъстоянието“ и изразява съгласие, че намаляването на неравенствата и различията трябва да бъде приоритет на политиката. Комитетът също така изразява съгласие, че концепцията за икономика на благосъстоянието трябва да бъде интегрирана в бъдещите политики на ЕС и заслужава да заема по-централно място във вземането на решения в областта на устойчивостта и икономиката.

2.7.

ЕС е изправен пред бързо променяща се геополитическа и икономическа ситуация, нарастваща социална и обществена поляризация, увеличаваща се роля на цифровизацията и технологиите във всички сфери на живота, както и изменение на климата и други екологични предизвикателства. Промишлената трансформация на ЕС е от решаващо значение за справянето с тези проблеми и трябва да вземе изцяло под внимание глобалните ЦУР, които предоставят ключова глобална рамка за справедливо и устойчиво икономическо развитие.

2.8.

В тази връзка следва да се обърне по-голямо внимание на социалните проблеми и проблемите със заетостта, които засягат младите хора, особено в контекста на обсъждането на бъдещето на труда. Те включват, наред с другото, цифровизацията, работата през платформи, разпокъсаността и несигурността на пазара на труда, които засягат в особена степен младите хора.

2.9.

Последиците от демографските промени ще бъдат в основата на някои от най-предвидимите предизвикателства, пред които нашият Съюз и неговите държави членки ще се изправят в средносрочен план. Демографските промени показват, че Европа ще трябва да подобри трудовата интеграция на жените, младите и по-възрастните работници, хората с увреждания и мигрантите. Необходими са по-динамични, ефикасни и ефективни политики за пазара на труда, за да се възползваме от техния талант, умения и предприемачески потенциал, както и за да предоставим качествени работни места. Адекватните системи за социална закрила следва да бъдат част от това уравнение, както и последващият бърз преход от безработица към стабилни трудови договори и условия на труд.

2.10.

Инвестирането в хората и социалната устойчивост може да спомогне за преодоляването на тези общи предизвикателства. По принцип подобренията в институциите на пазара на труда (т.е. активни политики за пазара на труда, по-ефикасна роля за ПСЗ (13)) следва да доведат до по-добри икономически и социални условия за повече европейци. С цел да се преодолеят горепосочените предизвикателства, ЕИСК призовава, наред с другото, за по-ефективни, ефикасни и устойчиви системи за социална закрила. В това отношение има възможност за по-ефективни действия на политиката от страна на Европейския съюз и неговите държави членки.

2.11.

Такива действия може да бъдат съсредоточени върху ангажимент за прилагане на стълба на социалните права. Този ангажимент, определен в Междуинституционалната прокламация, се основава, наред с другото, на принципите на устойчивия растеж и насърчаването на икономическия и социалния напредък, както и на сближаването и конвергенцията, многообразието на националните системи и ключовата роля на социалните партньори (14).

2.12.

Освен това ЕС трябва да има водеща роля при изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), като на първо място се признае, че националните ресурси се генерират най-вече и преди всичко чрез икономически растеж, подпомаган от благоприятна среда на всички равнища; и на второ място, че частната стопанска дейност, опитът и креативността на работниците, инвестициите и иновациите са основни движещи сили на развитието (15).

2.13.

Социалният диалог се е доказал като крайно необходим инструмент за подобряване на изготвянето на политиките и законодателството на ЕС, за изпреварване на законодателството или за предоставяне на негова алтернатива, както и за укрепване на социалната му легитимност. Социалният диалог може да бъде и инструмент за прилагане на програмата за устойчиво развитие.

2.14.

По време на финансовата и икономическата криза ЕЦБ изигра стабилизираща роля. ЕИСК предлага да бъде утвърдена ролята на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция. Въпреки това все още сме изправени пред обезпокоителни икономически явления, като например скромното равнище на инвестициите въпреки относително експанзивната парична политика или факта, че банките депозират средства в ЕЦБ, независимо от това, че им се начисляват отрицателни лихвени проценти. Тъй като все още не можем да изключим следваща финансова или икономическа криза, бъдещата Комисия трябва да приложи мерки, които да направят икономиката на ЕС по-малко уязвима и по-устойчива на кризи. Освен това, за да предотврати бъдещи кризи, новата Комисия трябва да въведе мерки за стабилизиране на финансовите пазари и за засилване на търсенето, по-специално в икономиката. Строгото прилагане на фискалните правила отслабва икономическото развитие, особено в настоящата неясна ситуация. ЕИСК още веднъж препоръчва да се прилага „златното правило“ (16).

Предложения:

—

С Програмата на ООН до 2030 г. се поставят 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР), които ЕС е поел ангажимент да постигне до 2030 г. ЕИСК призовава за всеобхватна стратегия на ЕС за устойчивост до 2050 г. с цел да се изпълни Програмата на ООН до 2030 г., гарантирана от амбициозен бюджет на ЕС, и счита, че прилагането на ЕССП ще допринесе за това (17). — Новата европейска стратегия за единния пазар и индустриалната политика с цел разработване на устойчив модел на социална пазарна икономика трябва да гарантира водещата позиция на Европа в областта на технологиите, иновациите и устойчивостта чрез: — вдъхване на нов живот, реформиране и завършване на единния пазар чрез преразглеждане на ключовите директиви, с цел да се осигурят благоприятни условия за дружествата, МСП и различните видове предприятия (като новите икономически модели и социалната икономика), както и за иновациите и развитието на умения. Това включва преразглеждане на схемите за мобилност и останалите трансгранични възможности, и по-конкретно на единния пазар за услуги; — предвид нарастващата роля на социалната икономика за насърчаването на приобщаващо и устойчиво икономическо развитие, както и социалното измерение на ЕС, ЕИСК счита, че една благоприятна за социалната икономика екосистема — с подходящо финансиране от ЕС — е важна цел, която следва да бъде разгледана в работната програма на Комисията (18); — създаване на рамкови условия за истинска цифрова трансформация и цифров единен пазар, за да си възвърнем устойчивата конкурентоспособност в световен мащаб и да постигнем устойчив растеж и работни места, като същевременно разработим европейска визия в области като развитието на етичен изкуствен интелект и роботиката. Европа се нуждае от цялостна промяна, за да се превърне в най-динамичния цифров регион в света, като се вземат предвид възможностите в рамките на променящото се в крак с новите технологии — като например технологията на блоковата верига — общество, глобалният характер на цифровата икономика и интеграцията на предприятията в световните вериги за създаване на стойност (19), за да може да осигури благоприятна среда за иновации, предприемачество, създаване на качествени, добре платени и продуктивни работни места, щадящи околната среда, както и реална икономика в полза на всички (20). Специално внимание следва да се обърне на придобиването на цифрови умения във връзка с по-нататъшното подпомагане на науките, технологиите, инженерството и математиката, както и на чиракуването. Образователните системи следва, когато е необходимо, да се реформират, за да станат подходящи за цифровата сфера, наред с други аспекти, а инвестициите в образователните системи следва да се подобрят (21); — продължаване на подпомагането на трансформацията на европейския пазар на труда, като същевременно се гарантира правилното му функциониране, справедливост и безопасност (22). ЕИСК препоръчва да се предприемат действия, за да се гарантира, че всички работници в ЕС, включително упражняващите нови форми на труд, попадат под защитата на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд във всеки аспект, свързан с тяхната работа (23), и могат да се възползват от най-добрите технологии за подобряване на здравето и безопасността на работното място и за предотвратяване на произшествия, като надлежно се отчита въздействието, което това може да окаже върху неприкосновеността на личния живот и контрола върху изпълнението (24); — гарантирането на правото на учене през целия живот за всички следва да бъде част от дневния ред на ЕС, като се обърне специално внимание на придобиването на цифрови умения. Развитието на националните системи за образование, обучение и чиракуване трябва да продължи, като се отделя специално внимание на областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и на дуалните системи. Това ще доведе до по-добро съответствие с нуждите на пазара на труда и ще позволи на хората да придобиват умения, да се преквалифицират и да повишават уменията си, за да се намалят последиците от цифровата революция, изменението на климата и социалните и демографските промени (25); — предлагане на съгласувано съчетание от политики — макроикономически, промишлени, секторни и трудови, за да се гарантира екологизирането на европейската икономика (26). Целта е да се подобри функционирането на цялата верига на доставки и да се генерират достойни работни места по веригата, като се създадат възможности за заетост в широк мащаб. Това следва да доведе до оползотворяване на потенциала за създаване и насърчаване на качествени екологосъобразни и продуктивни работни места чрез определяне на програма за екологосъобразен и устойчив растеж и осъществяване на инициативи, които да позволят на предприятията, по-специално на МСП и в частност на микропредприятията, да приемат ЦУР като част от своята бизнес стратегия. — Европейският семестър, в качеството си на рамка за икономическо управление на ЕС, до известна степен е съсредоточен върху заетостта и социалните резултати, но не обръща достатъчно внимание на опасностите, произтичащи от изменението на климата, и на напредъка на ЕС в изпълнението на целите от Париж, както се посочва в годишния обзор на растежа за 2019 г. Ето защо ЕИСК призовава за ориентирана към бъдещето стратегия на ЕС за устойчиво развитие до 2050 г., включена в цикъл за устойчиво развитие и базирана на измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели и цели (27), с цел да се разработят наистина устойчиви реформи. — Наборът от социални показатели се доказа като полезен инструмент, но може да се подобри. 14-те показателя и подпоказателите (общо 35) следва да подлежат на непрекъснато преразглеждане, което да включва социалните партньори и организациите на гражданското общество, с цел да бъдат съобразени с политическите цели и променящите се социално-икономически условия в Европа.

—

ЕИСК счита, че една програма за действие следва да включва следните елементи като ключови фактори за издръжливост (28): — укрепване на финансовата стабилност: повишаване на финансовия капацитет на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), насърчаване на европейска данъчна политика, която да включва фискална хармонизация, улесняване на фискалната самостоятелност на държавите членки и създаване на ефективни механизми за борба с данъчните измами; — завършване на паричния съюз чрез разширяване на целите на ЕЦБ, създаване на единна европейска хазна с капацитет за емитиране на дългови ценни книжа, подобряване на управлението на еврозоната и увеличаване на нейната демократичност; — повишаване на производителността на европейските икономики чрез съсредоточаване върху ключови фактори като инвестициите (публични и частни), научните изследвания, развойната дейност, образованието и професионалното обучение, подобряването на корпоративното управление и участието на работниците; — пазари на труда и качество на заетостта: укрепване на колективното договаряне и социалния диалог, гарантиране на ефективното функциониране на автоматичните стабилизатори и създаване на европейска осигуровка за безработица (която да допълва националните схеми), както и разработване на повече и по-добри политики за активна заетост, подкрепени с нова роля за ПСЗ; — насърчаване на социалното сближаване чрез развитие и прилагане на ЕССП с подходящо и по-целенасочено финансиране и социален диалог; — насърчаване на създаването на благоприятна среда за стопанска дейност и инвестиции чрез подобряване на финансирането на предприятията. Спешно завършване на съюза на капиталовите пазари (СКП) и на банковия съюз, включително на европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД); — борбата с дълготрайната безработица и реинтегрирането на хората, които са обезкуражени, е друга ключова област на политиката, в която има нужда от спешни целенасочени мерки. ЕИСК подкрепя въвеждането на минимални изисквания за осигуровка за безработица по отношение на нетния коефициент на заместване, срока за право на обезщетение и коефициента на покритие, а също и на обучението и подпомагането на работниците в случай на безработица.

—

От решаващо значение е да се преодолее недостигът на публични и частни инвестиции с цел да се достигнат равнищата на краткосрочните инвестиции през 2007 г. (22,5 % от БВП в ЕС в сравнение с настоящите 20,5 %; двете стойности все още са значително по-ниски от тези на Китай и САЩ). Поради това един от основните приоритети на бюджетните политики трябва да бъдат публичните инвестиции и създаването на благоприятни условия за частните инвестиции, както и процес на реформи за подобряване на бизнес средата. Тези реформи трябва да вървят ръка за ръка с реформи, които подобряват качеството на заетостта, намаляват нейните тревожни равнища на несигурност и гарантират високо равнище на социални и трудови права (29).

—

ЕИСК счита, че в процеса на създаване на целеви показатели и минимални стандарти за „Европа със социален рейтинг ААА“ (30) Европейската комисия и държавите членки следва да договорят набор от общи принципи, определения и методи за въвеждането на подходяща схема за минимален доход във всички държави членки. Текущата работа във връзка с референтните бюджети (31) и Европейската мрежа за минимален доход (32) предоставя на Европейската комисия и държавите членки основата за договаряне на общи критерии, чрез които да се установи какво представлява адекватен минимален доход, за да може хората да се избавят от бедността и да водят достоен живот, съвместим с човешкото достойнство. Следва да се обмисли възможността за законодателна инициатива на ЕС в тази област, като се проведат консултации с всички заинтересовани страни.

—

Необходими са допълнителни публични инвестиции в здравеопазване, образование и социално приобщаване, както и в екологизиране на икономиката, особено на местно и регионално равнище. Те следва да бъдат благоприятствани чрез въвеждането на златното правило, което ЕИСК препоръча в няколко от най-новите си становища, а именно: разходите за инвестиции, по-специално тези, които насърчават дългосрочния устойчив растеж, не следва да се вземат предвид по отношение на изпълнението на целите за дефицита на Пакта за стабилност и растеж. Ако бъде съчетано с процес на реформи, това все пак ще гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси (33).

—

ЕИСК отбелязва ангажимента на новоизбрания председател на Комисията да внесе предложение за правен инструмент, който да гарантира, че всички работници в Съюза получават справедлива минимална работна заплата. Той счита, че е полезно да се определят показатели, които да помогнат за оценката на това доколко ниските заплати са адекватни, с цел да се предотврати бедността сред работниците, включително чрез насърчаване на анализ и обмен на добри практики посредством съществуващите процеси на взаимно обучение и чрез въвеждането на общи стандарти за определяне на прозрачни и предвидими минимални работни заплати, когато има такива и ако социалните партньори искат това (34).

—

Намаляването на социалните различия, борбата с отклонението от данъчно облагане и измамите, както и подпомагането на по-справедливото разпределяне на данъчната тежест трябва да се превърнат в политически приоритети на бъдещата Комисия. Ето защо призовава правилата, приети за борба с тези престъпления и злоупотреби на европейско равнище, да бъдат приведени незабавно в изпълнение и да се направи оценка на възможността за установяване на други по-ефективни мерки, включително инструменти за прекратяване на незаконните дейности на данъчните убежища (35).

3.   Изграждане на по-екологосъобразно, по-справедливо и по-приобщаващо бъдеще — предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие

3.1.

ЕИСК подчертава, че опазването на околната среда трябва да бъде основен приоритет за ЕС в светлината на текущото влошаване на нейното състояние, и че то трябва да бъде включено във всички политики и действия на Съюза. Комитетът подчертава, че ЕС следва да изготви обновена стратегия за индустриалната политика, съвместима с необходимостта от предприемане на ефективни действия за намаляване на емисиите на парникови газове, от увеличаване на дела на възобновяемите източници в енергийния микс и от осъществяване на икономии на енергия, с цел да се гарантира, че поне целите на Парижкото споразумение са изцяло и незабавно изпълнени. Същевременно ЕС следва да окаже натиск върху другите страни по Парижкото споразумение да изпълнят ангажиментите си за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за европейските дружества. Това следва да бъде отразено и в съгласуване на целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г.

3.2.

По-бързо променящият се климат, драстичното намаляване на биологичното разнообразие, другите екологични рискове и колективният неуспех в прилагането на успешни политики също са първостепенна заплаха за населението, икономиката и екосистемите на Европа. Ето защо имаме нужда от силна всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие до 2050 г. за изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход, за да постигне възможно най-високо равнище на доставка на енергия от възобновяеми източници. Тази енергия трябва да бъде чиста и на достъпни цени и да подкрепя ангажираността от страна на общността и гражданите.

3.3.

Европа трябва да бъде лидер в борбата за околната среда и в справянето с изменението на климата. ЕИСК приветства факта, че един от приоритетите на ЕС са повишените усилия за действия във връзка с климата и това ще продължи да бъде така, както се посочва в политическите насоки на новоизбрания председател на Комисията г-жа фон дер Лайен. Екологичната устойчивост ще изисква широк набор от политики, включително търговска политика. Тя ще изисква и своевременно прилагане на мерки на световно равнище, на равнището на ЕС и на национално и регионално равнище в области като енергетиката и транспорта, данъчното облагане, научните изследвания, промишлеността, политиката в областта на конкуренцията, както и политиките в областта на заетостта и социалните въпроси.

3.4.

Като цяло прогнозите за въздействието на пълното прилагане на Парижкото споразумение показват, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика може да повиши допълнително БВП с 1,1 %, а заетостта с 0,5 % в сравнение със сценарий без политики за действия в областта на климата. Това възлиза на 1,2 милиона допълнителни работни места в ЕС до 2030 г. в допълнение към вече очакваните 12 милиона нови работни места (36). За целта следва да се създадат еднакви условия в международната конкуренция, по-специално за европейските ресурсо- и енергоемки промишлени сектори (РЕПС) (37).

3.5.

Преходът към кръгова и неутрална по отношение на климата икономика няма да бъде приобщаващ по подразбиране, тъй като е свързан с потенциално значителни разходи и рискове за определени сектори. Справедливият преход има две основни измерения: по отношение на „резултатите“ (новооформящата се картина в сферата на заетостта и новият социално-икономически пейзаж в една декарбонизирана икономика) и на „процеса“ (как се постига това). „Резултатът“ следва да бъде стабилна промишлена и икономическа база, подкрепена с благоприятна инвестиционна среда и добре функциониращи системи за труд и образование, които са в състояние да осигурят достоен труд за всички в едно приобщаващо общество, в което бедността е изкоренена. „Процесът“ — начинът, по който се постига това — следва да се основава на управляван преход със съдържателни икономически политики и социален и граждански диалог на всички равнища, за да се гарантира, че разпределянето на тежестта, както и на ползите, е справедливо и никой не е пренебрегнат. Необходимите мерки и реформи може да окажат значително въздействие върху хората и регионите, включително да доведат до значително преразпределяне на работна ръка между секторите и професиите и дълбоки промени в бъдещите изисквания за умения. Устойчивият преход изисква инвестиции в ефективна и интегрирана социална закрила. Освен това той трябва да бъде тясно съчетан със сериозно и демократично укрепване на икономическия и паричен съюз и със стабилна финансова стратегия, която да може да гарантира адекватно финансиране на устойчивия преход чрез амбициозна нова многогодишна финансова рамка, устойчиви и справедливи национални данъчни системи и сериозни публични инвестиции на национално и европейско равнище. В този контекст е необходима проверка за пригодност на многогодишната финансова рамка (МФР).

3.6.

Инструментите на ЕС като европейския семестър, ЕСФ и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), както и европейския социален диалог, могат да допринесат за справедлив преход чрез подпомагане по време на прехода на предприятията, работниците и семействата, които зависят от работа в енергоемки сектори, включително чрез последващо обучение и преквалификация, индивидуализирани съвети за търсене на работа и евентуално заместване на доходи.

3.7.

ЕИСК приветства новите насоки относно оповестяването на свързана с климата корпоративна информация като част от изготвения от Комисията План за действие за устойчиво финансиране, както и ключовите препоръки относно видовете икономически дейности, които могат да имат реален принос за смекчаването на последиците от изменението на климата или приспособяването към него (таксономия) (38). Във връзка с това е от съществено значение да се постигне предвидимост, сигурност и яснота по отношение на това кои дейности наистина са екологично устойчиви.“ (39)

Предложения:

—

ЕИСК подкрепя разработването, като част от социален диалог на съответното национално и европейско равнище, на подходящи мерки за „справедлив преход“, с които да се въведат мерки и действия за управление, промяна и гарантиране на минимална защита в случаите на реорганизация на работните места или колективни уволнения, дължащи се на преход (в областта на технологиите, демографията, глобализацията, изменението на климата, кръговата икономика), включително право на участие в колективно договаряне с цел предвиждане на промените и предоставяне на подкрепа на засегнатите работници (развитие на Директивата за колективните уволнения (40)).

—

Справедливият преход трябва да бъде неразделна част от рамката на политиката за устойчиво развитие. Политиките за справедлив преход следва да бъдат насочени към коригиране на неблагоприятните последици от разпределението на мерките на политиката в областта на климата, към активно управление на преходите на пазара на труда и също така следва да се справят с проблемите на регионалното развитие.

—	За да се справи с предизвикателствата в областта на климата и околната среда, ЕС трябва да трансформира линейната икономика в кръгова, въглеродно неутрална икономика, която да гарантира, че циклите се отличават с дълготрайност и са възможно най-ефективни (41).

—

ЕИСК счита, че пактът за финансиране на борбата с изменението на климата следва да обхваща всички аспекти на политиката за борба с изменението на климата: справедлив преход (мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата, но и за компенсиране на понесените вреди и загуби), както и ефективни политики за адаптиране към изменението на климата. Моделът на кръговата икономика трябва да бъде изведен като приоритет във възможно най-голяма степен и правната му уредба да бъде усъвършенствана. Всичко това ще трябва да се финансира посредством целесъобразни бюджети, постигнати чрез преориентиране на настоящите инвестиции (целеви средства за екологосъобразни проекти) и чрез достъпни нови източници на финансиране (42).

—

Пактът изисква създаването на ясна и предвидима европейска политическа рамка в дългосрочен план, с цел да се обезпечи планирането на инвестициите. Тази рамка трябва да бъде съпътствана с активно обсъждане на различните варианти на политиката, като например механизми за корекции, приложими на границите, от типа на данъка върху въглеродните емисии на границите с цел избягване на изместването на въглеродни емисии (43) за продукти, които не са предмет на едни и същи екологични и социални стандарти (44).

—

След като таксономията за устойчивостта (45) бъде приета и напълно приложена, следва да се обмисли необходимостта от евентуални допълнителни законодателни мерки, ако са целесъобразни и основани на солидна оценка на въздействието. В този контекст ЕИСК се позовава на двете си становища относно Европейския пакт за финансиране на борбата с изменението на климата (46) и съобщението на Комисията „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (47).

—

За да се постигнат актуализираните цели на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., трябва да се увеличат публичните и частните инвестиции във въглеродно неутралната икономика и ще е необходима радикална промяна, за да се постигне въглеродно неутрална икономика до 2050 г. в съответствие с целите от Париж. Продължаващата слаба инвестиционна дейност в енергия от възобновяеми източници в Европа контрастира също и с високото равнище на съществуващите субсидии за изкопаеми горива и на други вредни за околната среда субсидии, които продължават да се отпускат в държавите членки. Проблемът не е свързан само с недостатъчните инвестиции: разпределянето на съществуващите ресурси също е нефункционално. Необходими са по-ясни цели на политиката и по-съгласувана политическа рамка, за да се обърнат тези отрицателни тенденции. Във всеки случай краят на ерата на изкопаемите горива в Европа трябва да бъде съпътстван от необходимите инвестиции, които да гарантират защитата на работниците, създаването на нови работни места и подпомагането на местното развитие. Процесите на преход трябва да бъдат договорени със социалните партньори и организациите на гражданското общество и да бъдат свързани с прозрачност и ефективни комуникационни политики.

—

Емисиите на CO2 следва да се облагат в целия ЕС по социално справедлив начин, като замърсителите се принуждават да плащат и се подпомагат инвестициите в чиста енергия на достъпна цена. Енергийното данъчно облагане може да подпомогне прехода към чиста енергия и да допринесе за устойчив и социално справедлив растеж.

—

Един от най-големите рискове за околната среда и здравето в ЕС е замърсяването на въздуха, което всяка година причинява около 400 000 случая на преждевременна смърт. Борбата със замърсяването на въздуха чрез действия в областта на климата е възможност за повишаване на обществената и политическата подкрепа за политиките за борба с изменението на климата.

—

Борба с енергийната и водната бедност, гарантиране на достъпни, здравословни и качествени храни и безопасни продукти, прекратяване на вредното излагане на токсични химикали. Широкият набор от политики, включително селскостопанската политика на ЕС, следва да спомогне да се отговори на новите обществени изисквания, които включват устойчиви производствени методи, по-добро хранене, намаляване на хранителните отпадъци, по-хуманно отношение към животните, защита на климата и опазване на биологичното разнообразие.

—	ЕС следва да подкрепи усилията на страните партньори за постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии, за да им помогне да изпълнят Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

—	Търговската политика на ЕС трябва да е съобразена с Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение. Действащите разпоредби за глава „Търговия и устойчиво развитие“ от споразуменията трябва да се прилагат ефективно.

4.   Защита на гражданите и свободите — мир, справедливост и силни институции

4.1.

Въпреки множеството вътрешни и външни предизвикателства, с които се сблъсква, ЕС осигурява мир, стабилност и просперитет в Европа и отвъд нея. ЕС решително отстоява своите принципи — демокрация, върховенство на закона и основни права. Те ръководят нашите политики и изграждат чувство за принадлежност въз основа на нашата обща култура. Демокрацията трябва да се зачита в Европа и да се насърчава извън нея. Гражданската ангажираност, публичната отчетност и по-справедливите, по-прозрачни и приобщаващи процеси на вземане на решения трябва да бъдат подобрени на всички равнища.

4.2.

ЕС се нуждае от отворени и динамични общества, в които отделните хора имат равни права и могат да живеят, без да са подложени на дискриминация, и при пълно зачитане на неприкосновеността на техния личен живот и безопасност. Културното многообразие обогатява Европа и нейните граждани. Многообразието е част от идентичността и силата на Европа.

4.3.

Европа е изправена пред големи предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани и обсъдени от европейска, а не само от национална гледна точка, и чрез пълно прилагане на разпоредбите, залегнали в членове 10 и 11 от ДЕС. Поради тази причина е необходимо европейската демокрация да засили транснационалното измерение на своите цели и предизвикателства, като същевременно насърчава европейско гражданство, което се основава на общите ценности в Европейския съюз, с повече европейско институционално образование и съвещателна обществена рамка, основана в по-голяма степен на участието, както и по-силен европейски акцент.

4.4.

Демографските промени показват, че Европа ще се нуждае от мигранти, от техния талант, умения и предприемачески потенциал. Налице е спешна необходимост от промяна на посланията и политиките относно миграцията, въз основа на по-тясно сътрудничество с трети държави, за да се гарантира рационален дебат въз основа на факти. На бежанците и мигрантите не бива да се гледа като на заплаха, а като на възможност за икономическия и социалния модел на Европа. За тази цел са необходими всеобхватен подход и стратегия за миграцията, в това число законната.

Предложения:

—	ЕС се нуждае от всеобхватен и приложим механизъм за редовен мониторинг на състоянието на демокрацията и върховенството на закона във всички държави от ЕС.

—	Свободните и независими медии и гражданското общество трябва да се подпомагат и да им се позволи да изпълняват своята роля за демокрацията.

—

Политиката по въпросите на потребителите е близо до интересите на обществеността и следователно може да окаже влияние върху ангажираността на хората с процеса на интеграция на ЕС. ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че правата на потребителите се прилагат и зачитат в рамките на процеса REFIT, в цифровия свят и в сферата на безопасността на продуктите и услугите. Комисията следва да засили мерките за премахване на енергийната и потребителската бедност и да подобри достъпа до храни и услуги за всички европейски граждани. Комисията също така следва да насърчава правата на потребителите на информация, образование и участие, както и правото им да се организират, за да представляват интересите си в процеса на изготвяне на правилата, които ги засягат.

—	Комисията трябва да приключи прегледа на основните правни и неправни инструменти на политиката на ЕС за защита на потребителите като политика за гражданството с междусекторен и хоризонтален характер и да представи нов план за действие за защита и закрила на потребителите през следващите 10 години.

—

Освен това предвид факта, че достъпът до услуги от общ интерес (УОИ) е жизненоважен елемент на социалната справедливост и се основава на принципа на равно третиране на ползвателите, като се забранява всякакъв вид дискриминация или изключване, ЕИСК призовава да се изясни концепцията за универсален достъп до УОИ и да се въведат законодателни мерки, които да задължат държавите членки да разработят показатели за достъпа (48).

—

Комисията следва да представи европейска програма за борба с дискриминацията, въз основа на определените в член 19 от Договора от Лисабон основания, и също така да предприеме конкретни действия за деблокиране и преразглеждане на Директивата относно прилагане на принципа на равното третиране и да разгледа условията за децата, жените, лицата с увреждания и възрастните хора в уязвимо положение, както и новите форми на уязвимост. ЕИСК препоръчва Комисията да предприеме спешни действия по този въпрос в самото начало на мандата си.

—

Комисията следва да предприеме конкретни инициативи в съответствие с препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и да прилага Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в своите външни политики и програми, включително като въведе карта на ЕС за хора с увреждания, призната във всички държави членки. През 2020 г. ЕС следва да представи предложението си за европейска програма за правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г. и да обяви 2023 г. за Европейска година за правата на хората с увреждания.

—	Освен това ЕИСК насърчава Комисията да подкрепи дейности в образователни институции на всички равнища с цел учениците и студентите да се научат да правят разлика между фалшиви новини и научно обосновани факти.

—

ЕС трябва да подобри своите политики и действия, за да гарантира равенство между половете чрез изпълнение на трансформираща и измерима програма за равенство между половете като част от интегрирана и амбициозна петгодишна стратегия на ЕС за равенството между половете. Тази стратегия следва да включва премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете не само чрез специален инструмент, който да повишава прозрачността на предприятията по отношение на политиките в областта на възнагражденията и техните стратегии за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, а и чрез разглеждане на всички области, определени в плана за действие за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Освен това ЕС трябва да гарантира, че всички хора, сблъскващи се с множество форми на дискриминация, имат равни възможности в обществото.

—

ЕИСК подчертава спешната необходимост от подпомагане и интегриране на бежанците и лицата, търсещи убежище. Той призовава Комисията спешно да започне и осъществи ефективна реформа на общата европейска система за убежище, в която се зачитат правата на човека, и създаването на истинска обща система за всички държави членки. Комитетът също така препоръчва постигането на напредък в областта на презаселването и хуманитарните визи за бежанците с цел да се отговори на реалните нужди. ЕИСК призовава Комисията да засили усилията за наблюдение и улесняване на изпълнението на споразумението за разпределяне на бежанците между държавите членки.

—

Освен това той призовава за зачитане на правата на човека и спазване на международното право при преразглеждането на споразуменията за партньорство с трети държави на транзитно преминаване и на произход на миграционните потоци, като и за разработване на финансови инструменти за справяне с първопричините за миграцията.

—

Сътрудничеството със страните партньори е от съществено значение за справяне с първопричините за миграцията, подпомагане на бежанците, справяне със смесените миграционни потоци, борба с контрабандата и извършване на дейности по връщане и обратно приемане. За да се предостави ефективна помощ на хората в техните държави на произход, е необходимо да се координират хуманитарните инструменти, инструментите за развитие и политическите инструменти.

—

ЕС следва да приеме политики и мерки за подкрепа на безопасна, организирана и законна миграция, както и да укрепи приобщаването и социалното сближаване. ЕС следва да регламентира статута на „лицата, разселени по екологични причини“ и да работи в по-тясна координация с МОТ, що се отнася до програмите за трудова миграция и интеграция (49).

—

ЕИСК призовава за безопасни и законни маршрути за бежанците, идващи в ЕС. Необходим е координиран подход от страна на всички държави членки и европейските и националните заинтересовани страни, основаващ се на споделена отговорност, справедливо разпределение, сближаване и зачитане на основните права, за да бъдат предвидени повече възможности за събиране на семейството, преместване и презаселване.

5.   Насърчаване на интересите и ценностите на Европа в света — укрепване на средствата за прилагане и възобновяване на световното партньорство за устойчиво развитие

5.1.

В един все по-раздробен и многополюсен свят ЕС трябва да укрепи позицията си, за да гарантира своето благоденствие, сигурност и ценности. Както бе подчертано в глобалната стратегия от юни 2016 г., Европа трябва да поеме водеща роля в света чрез последователна и силна подкрепа за многостранен, основан на правила световен ред, в който ООН заема централно място. ЕС следва да насърчава глобално управление, стъпило на основни ценности като социалната пазарна икономика, правата на човека, върховенството на закона, устойчивото развитие, многостранността и зачитането на международното хуманитарно право.

5.2.

ЕС следва също така да даде приоритет на развитието на стабилни отношения с близките си съседи въз основа на ясен баланс на правата и задълженията. Като един от приоритетите на ЕС може да се посочи политиката на ЕС за съседство и политиката за развитие, както и фактът, че ЕС е най-големият донор в света. Гражданското общество следва да участва в наблюдението на тези политики.

5.3.

ЕС трябва да запази динамиката на процеса на разширяване и да продължи преговорите за присъединяване и програмите с държавите от Западните Балкани.

5.4.

Търговската политика на ЕС е ключов фактор, който има отношение към ЕС като цяло и действително обединява всички държави членки. Търговската политика помогна на ЕС да увеличи своя просперитет чрез търговски обмен с широк кръг от партньори. Същевременно ЕС въплъщава и насърчава чрез търговията ценностите на социалното приобщаване и опазването на околната среда, които са от съществено значение за формирането на устойчива глобализация или с други думи — форма на глобализация, която ще бъде от полза не само за големите предприятия и инвеститори, но и за обикновените хора, работниците, земеделските стопани, потребителите, занаятите, свободните професии и МСП, по-специално за микропредприятията. Търговията е и основен инструмент в подкрепа на политиката на ЕС по отношение на развиващия се свят, тъй като допринася за преминаването от развитие към партньорство, особено с Африка.

5.5.

Европа се нуждае от справедлива и модерна данъчна политика, адаптирана към предизвикателствата на цифровата икономика и осигуряваща равни условия за интернет гигантите, платформите за търговия онлайн и местните предприятия. Борбата с отклонението от данъчно облагане, измамите и избягването на данъци ще изисква по-широко сътрудничество на международно равнище и между националните данъчни органи.

Предложения:

—

ЕИСК призовава по-специално за амбициозна програма в областта на търговската политика на всички три равнища: едностранно, двустранно и многостранно — политика, която ще създава растеж и качествени работни места в ЕС, като същевременно насърчава основаната на правила търговска политика на световно равнище.

—

ЕС, заедно с европейското гражданско общество, включително предприятията, трябва също така да насърчава активно пълното зачитане на правата на човека при договарянето на търговски споразумения. Освен това следва да се спазват конвенциите на МОТ. Тези споразумения следва да подлежат на демократичен надзор, гарантиращ надлежното участие на гражданското общество, и следва да се разработи пътна карта за солидни ангажименти, в случай че конвенциите на МОТ не са правилно ратифицирани или прилагани (50).

—

ЕС трябва също така да включи силен ангажимент във връзка с Парижкото споразумение и Конвенцията за биологичното разнообразие, за да се въведат реални социални клаузи, клаузи за защита на потребителите и екологични клаузи във всяко търговско споразумение (ще бъдат засегнати всички потенциални търговски партньори на Европа, тъй като 195 от 197-те членове на ООН са страни по тях). Определянето на цени на въглеродните емисии на световно равнище също е възможност, която следва да бъде допълнително анализирана, по-специално за европейските ресурсо- и енергоемки промишлени сектори (РЕПС) (51), и ако бъде добре планирано съгласно правилата на ЕС и на СТО, следва да се насърчава активно (52). Данъкът върху въглеродните емисии на границите би могъл да подпомогне постигането на тази цел.

—

ЕИСК насърчава Комисията да укрепи диалога с гражданското общество за развиване на действието на главите за „Търговия и устойчиво развитие“ (ТУР) в настоящите и бъдещите търговски споразумения. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да бъде по-амбициозна, по-специално с цел да се засили ефективното прилагане на ангажиментите в главите за ТУР (53). ЕС трябва също така да включи възможно най-високо равнище на защита на правата на човека, на потребителите и на работниците във всички бъдещи търговски споразумения. Освен това следва да се спазват конвенциите на МОТ. Тези споразумения следва да подлежат на демократичен надзор, гарантиращ надлежното участие на гражданското общество.

—

ЕИСК подкрепя справедливото данъчно облагане и борбата срещу измамите, отклонението от данъчно облагане, изпирането на пари и финансовите практики на данъчните убежища; обща цел на институциите, правителствата и предприятията на ЕС трябва да бъде съвместната работа за създаване на ефективни механизми, като например двете директиви за борба с избягването на данъци.

—	ЕС трябва да си сътрудничи с други икономически региони, за да се бори ефективно с корупцията и укриването на данъци по целия свят и да гарантира, че международните правила за корпоративния данък са ясни, прозрачни, обективни и предвидими.

—

Новите бизнес модели, които използват интернет платформи и други цифрови инструменти, доведоха до това дружествата да разчитат в по-малка степен на физическото присъствие в дадена страна. ЕИСК счита, че е много важно да се разработят, в диалог с търговските партньори, нови принципи относно начина на отнасяне на корпоративните печалби към държава от ЕС и тяхното облагане и да се участва активно в текущата дискусия на равнище ОИСР/Г20 за глобален договор относно цифровизираната икономика, с цел да се избегне нарастване на напрежението, свързано с търговията и данъците, между основните икономически участници в света (54).

6.   Постигане на приоритетите чрез силно управление и по-голям бюджет на ЕС

6.1.

Изменящите се икономики и сфери на труда, изменението на климата и променящата се геополитика вече имат съществено въздействие върху Съюза и ще бъдат основни движещи сили за нашето бъдеще. ЕС се нуждае от нов управленски подход и когато е необходимо — от нови правила и инструменти при определянето и прилагането на политиките на ЕС. Устойчивото развитие изисква цялостен и междусекторен политически подход, който да гарантира, че икономическите, социалните и екологичните предизвикателства се разглеждат заедно.

6.2.

ЕИСК подчертава, че ЕС трябва да се справи с тези предизвикателства чрез сериозен политически ангажимент, по-задълбочена и по-добра политическа интеграция, при пълно зачитане и същевременно насърчаване на правата на човека, основните свободи и демократичните принципи, както и чрез съвместна работа.

6.3.

ЕИСК подчертава, че финансовата и икономическа криза доведе до дисбаланс между основните институции на Съюза. Това изисква нови форми на управление на равнището на ЕС. Ролята на Европейския парламент трябва да се засили, за да се насърчи по-голямата демократична отчетност.

6.4.

За прилагането на ЕССП и изпълнението на ЦУР се изискват стабилна бюджетна основа, благоприятна бизнес среда и публични и частни инвестиции. Преговорите за следващата многогодишна финансова рамка следва да имат за цел осигуряването на подходящо финансиране за политиките в областта на заетостта, социалните и екологичните въпроси и производствените инвестиции.

6.5.

Първата стъпка към засилване на свързаното с климата измерение в следващата МФР ще бъде целта за включване на климата да се повиши до 40 % за цялата МФР, както поиска ЕИСК. За тази цел ще бъде необходимо всички секторни цели в областта на климата да бъдат съответно коригирани и да станат правно обвързващи. Комисията и Парламентът също така следва да работят заедно, за да гарантират ефективното прилагане от екологична гледна точка на екологосъобразната архитектура на новата ОСП, а именно обвързаността с условия и екосхемите, с цел постепенно прекратяване на подпомагането от ЕС за проекти, които вредят на климата, и подобряване на методологиите за проследяване на климата. Те също така следва да освободят значителни ресурси за подпомагане на най-засегнатите от енергийния преход хора и територии чрез създаване на нови инструменти или реформиране на съществуващите такива.

6.6.

Единодушието, което Договорите изискват по някои фундаментални въпроси, е почти непреодолимо препятствие във важни моменти и за критични решения; с оглед на това Комитетът се застъпва — що се отнася до процедурите за вземане на решения — за принципа на гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ) в Съвета, а що се отнася до законодателството — за използването на обикновената законодателна процедура във всички области, където това е възможно. ЕИСК припомня, че съгласно действащите Договори това може да се постигне, като се използват различните „клаузи за преход“ или — в случая на засиленото сътрудничество — като се използва член 333 от ДФЕС (55).

Предложения:

—

Изтъкване на значението на сътрудничеството на междуинституционално равнище при същевременно зачитане на заложените в Договорите прерогативи на всяка институция, като се има предвид, че с Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. беше осигурена нова рамка за това сътрудничество. ЕИСК счита, че следва да участва в тези усилия, за да се гарантира, че се вземат предвид възгледите на всички съответни заинтересовани страни и в крайна сметка се улеснява участието на гражданите в работата на ЕС.

—

Използването на инструментите на Европейската комисия за по-добро регулиране е друг начин да се гарантира по-нататъшното включване на устойчивото развитие в европейските политики. Във всички оценки за въздействието, изготвяни от Комисията, трябва да се съдържа оценка на екологичното, климатичното, социалното и икономическото въздействие с цел надлежно разглеждане и вземане под внимание на устойчивостта. Последващите оценки трябва също така да анализират и трите измерения в рамките на един силно интегриран подход. Необходими са и консултации със социалните партньори, за да се спазят разпоредбите на Договора, съгласно които са необходими специфични консултации с работниците и мениджмънта във връзка със социалните въпроси (член 154, параграф 2); консултациите с Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите и националните парламенти представляват друг компонент от инструментариума за по-добро регулиране, за да се отговори на изискването за приобщаване, което заема централно място в Програмата до 2030 г (56).

—

ЕИСК е твърдо убеден, че предложената многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. не е адаптирана за справяне с новите предизвикателства, посочени в стратегическата програма на Европейския съвет за периода 2019—2024 г. и в политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019—2024 г. ЕИСК предлага да се увеличи финансирането, за да може: i) държавите членки да приложат Европейския стълб на социалните права, за да се стимулира създаването на качествени работни места в контекста на устойчивото развитие; ii) да се изпълни Програмата на ООН до 2030 г., и iii) да се изпълни Парижкото споразумение, което насърчава справедливия преход към екологосъобразни и цифровизирани общества.

—

Получаването на средства от ЕС от страна на държавите членки следва да се обвърже със зачитането на принципите на правовата държава — основен стълб от ценностите на Съюза, в съответствие с член 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комитетът също така счита, че обвързаността с определени условия би могла да бъде разширена и по отношение на останалите принципи, свързани с правовата държава и съдържащи се в Договорите за ЕС (57).

—

Проектите, които следва да бъдат подкрепени, т.е. тези, които отговарят на целите за устойчиво развитие на ООН и които изискват значителни средства за иновации и научна и развойна дейност, трябва да се осъществяват чрез инструмент, който позволява да се визуализират различните източници на финансиране (сред които бъдещата МФР), и посредством различни действия (58), а именно: — пренасочване на финансовите средства към устойчиви инвестиции посредством „целеви средства за екологосъобразни проекти“ и във връзка с това насърчаване на заемите от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които имат оценка за зелено финансиране; — използване на увеличаването на паричната маса на Европейската централна банка (ЕЦБ) като източник на финансиране; — увеличаване на 40 % на посветения на борбата с изменението на климата дял от Европейския фонд за стратегически инвестиции; — ЕС трябва да покаже амбиция, съответстваща на мащаба на предизвикателството, свързано с борбата с изменението на климата; средно 40 % от общия му бюджет (МФР за периода 2021—2027 г.) трябва да бъдат заделени за тази цел; — увеличаване на съответния дял от Европейския кохезионен фонд над настоящите 20 %; — мобилизиране на 3 % от пенсионните и осигурителните фондове; — Подпомагане на предприятията, особено на МСП, и по-специално на микропредприятията, в техните инвестиции в НИРД, в размер до 100 милиарда евро, предназначени за тази цел; — Спазване на ангажиментите за финансова помощ по отношение на южните държави, които участват в борбата с изменението на климата (59).

7.   Направляване и улесняване на участието на гражданското общество в дейностите на ЕС от страна на ЕИСК — овластяване, участие и консултации с гражданското общество

7.1.

Насърчаването на устойчивостта във всичките ѝ измерения — икономическо, социално и екологично, изисква сериозни усилия и ангажимент от страна на всички участници. Откритият демократичен дебат, основан на структурираното участие на гражданското общество, играе основна роля за гарантирането на справедлив и ефективен преход. Трябва открито и прозрачно да се разгледат основните въпроси относно „резултатите“, „как се постига това“ и как да се гарантира, че тежестта и ползите се разпределят справедливо и че никой не е пренебрегнат.

7.2.

ЕИСК подчертава централната роля на организациите на гражданското общество в изготвянето, прилагането и наблюдението на политиките на всички етапи и на всички равнища, включително на местно. Това изисква промяна в културата и признаване на стойността на гражданското общество на равнището на ЕС и на държавите членки, което вече е залегнало в член 11 от ДЕС, който предвижда институциите на ЕС да насърчават и улесняват хоризонталния и вертикалния граждански диалог, да провеждат широки консултации и да полагат основите за европейските граждански инициативи. Тези допълващи процеси протичат, без да засягат консултациите на ЕИСК и социалния диалог.

7.3.

Гражданското общество има капацитета да отразява реално много различни и понякога разминаващи се интереси и да запознава вземащите решения с тях. ЕИСК е много добър пример за този процес и е твърдо решен да продължи да изпълнява своята роля: да улеснява диалога и да изгражда мостове както в рамките на гражданското общество, така и към останалите европейски институции.

Предложения:

—

Като се има предвид, че ЕИСК е институцията на гражданското общество на равнището на ЕС, неговата роля следва да бъде изцяло и съществено укрепена и да се използва за направляване и улесняване на участието и за провеждане на консултации с гражданското общество във връзка с дейностите на ЕС. С оглед на това той следва да участва активно в подготовката и провеждането на Конференцията за бъдещето на Европа, която се очаква да започне през 2020 г. и беше обявена от Урсула фон дер Лайен в програмата ѝ за Европа.

—

ЕИСК следи внимателно и участва активно в структурирани диалози и консултативни форуми (например платформата на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, Европейския форум по миграцията), в които се обединяват и участват организации на гражданското общество и други участници от институциите на ЕС и държавите членки. При създаването на платформи като REFIT Комисията следва да разгледа възможността ЕИСК да бъде представен в тях, в съответствие с предоставения му от Договорите мандат, като при това гарантира, че това представителство отразява състава на Комитета, обособен в три групи.

—

ЕИСК посочва, че на равнището на ЕС няма структурирано участие на организациите на гражданското общество в процеса на мониторинг на изпълнението на политиката на сближаване. С оглед на това настоятелно препоръчва Комисията да създаде Европейски форум на гражданското общество по въпросите на сближаването (60) с участието на организациите на работодателите и работниците и други организации на гражданското общество.

—

Когато създава интернет портали с цел да събира мненията на обществеността с участието както на организации, така и на физически лица, Комисията следва да прави разграничение между приноса на организациите на гражданското общество и приноса на физическите лица. В тази връзка Комисията следва да извърши картографиране на заинтересованите страни в сътрудничество с ЕИСК, за да идентифицира представителни и балансирани в териториално отношение целеви групи, като черпи от опита с Регистъра за прозрачност. Освен това Комисията следва да гарантира, че отговорите се претеглят в количествено и качествено отношение. Нещо повече, Комисията следва непрекъснато да работи за подобряване на тези консултации по отношение на прозрачността, достъпността, обратната връзка и отчетността на участниците.

—

За да разработи по-стратегически подход към тези практики, като ги постави върху по-добре структурирана институционална и представителна основа, Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с ЕИСК и да поиска изготвянето на проучвателно становище за това как гражданският диалог би могъл да бъде организиран ефективно и на постоянна основа, което да бъде последвано от конкретно съобщение на Комисията.

—	Ефективността на европейската гражданска инициатива следва да бъде подобрена, като се проучат нови начини — например използването на цифрови инструменти — за увеличаване на участието, по-специално на младите хора и хората от уязвими групи.

---

(1)  Проучване на ЕП „Глобални тенденции до 2035 г.“ и Доклад на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS) „Глобални тенденции до 2030 г. — предизвикателства и алтернативи пред Европа“ от 9 април 2019 г.

(2)  Подкрепа на целите за устойчиво развитие в целия свят: съвместен обобщаващ доклад от 2019 г. на Европейския съюз и неговите държави членки от 16 май 2019 г.

(3)  Министерска декларация Силезийска декларация за солидарност и справедлив преход, приета на срещата на върха на лидерите по време на 24-ата конференция на страните (COP24) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) на 3 декември 2018 г. в Катовице, Полша.

(4)  Вж. становището на ЕИСК от 26 септември 2019 г. относно „Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (все още непубликувано в ОВ).

(5)  Становище на ЕИСК от 13 март 2019 г. относно „Вслушване в гражданите на Европа за устойчиво бъдеще (Сибиу и след това)“ (ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 37).

(6)  Становище на ЕИСК от 25 януари 2017 г. относно „Европейски стълб на социалните права“ (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10).

(7)  Съюз с по-големи амбиции — Моята програма за Европа — Политически насоки за следващата Европейска комисия (2019 – 2024 г.).

(8)  Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).

(9)  Вж. бележка под линия 5.

(10)  Лятна прогноза на ЕК за 2019 г. https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-performance-and-forecasts/economic-forecasts/summer-2019-economic-forecast-growth-clouded-external-factors_en.

(11)  Становище на ЕИСК от 24 януари 2019 г. относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“ (ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 49).

(12)  Доклад на ОИСР от 1 март 2019 г. Going beyond GDP: Measuring What Counts for Economic and Social Performance („Излизане извън рамките на БВП: измерване на това, което е важно за икономическите и социалните резултати“) и Становище на ЕИСК от 29 март 2012 г. относно „Отвъд БВП – включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“ (ОВ C 181, 21.6.2012 г, стр. 14).

(13)  Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Новата роля на публичните служби по заетостта (ПСЗ) в контекста на прилагането на Европейския стълб на социалните права“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 46).

(14)  Междуинституционална прокламация относно Европейския стълб на социалните права (ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10).

(15)  Резолюция, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.„Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“.

(16)  Вж. по-специално становището от 24 януари 2019 г. относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата относно икономическата политика на еврозоната“ (ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 49) и становищата от 14 февруари 2018 г. относно „Извличане на поуките от миналото: избягване на политиките на строги икономии в ЕС“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 1), от 18 януари 2018 г. относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“ (ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 33), от 10 юли 2013 г. относно „Зелена книга „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 11), от 26 март 2014 г. относно „Въздействието на социалните инвестиции върху заетостта и публичните бюджети“ (ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21), от 14 април 2018 г. относно „Финансиране на европейския стълб на социалните права“ (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 1) и от 20 февруари 2019 г. относно „Годишен обзор на растежа за 2019 г.: За по-силна Европа в условията на глобална несигурност“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 24).

(17)  Вж. бележка под линия 5.

(18)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+)“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 165).

(19)  Вж. бележка под линия 5.

(20)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 8).

(21)  Вж. бележка под линия 5.

(22)  Доклад на Световната комисия на МОТ относно бъдещето на труда — Work for a brighter future („Работа за по-светло бъдеще“) от 22 януари 2019 г. В този доклад здравето и безопасността се определят като част от Всеобщата гаранция за труда.

(23)  Становище на ЕИСК от 25 септември 2019 г. — „Обобщение на разходите и ползите от инвестициите в здравословни и безопасни условия на труд (БЗУТ)“ (все още непубликувано в ОВ).

(24)  Employment and Social Developments in Europe 2019 („Заетост и социално развитие в Европа 2019 г.“). Преглед за тримесечието от 26 март 2019 г.

(25)  Становище на ЕИСК от 25 септември 2019 г. относно „Европейски стълб на социалните права — оценка на първоначалното изпълнение и препоръки за бъдещето“ (все още непубликувано в ОВ).

(26)  Становище на ЕИСК от 21 септември 2017 г. относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще – стратегия за 2050 г.“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44.).

(27)  Вж. бележка под линия 5.

(28)  Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 23).

(29)  Вж. бележка под линия 11.

(30)  Становище на ЕИСК от 20 февруари 2019 г. относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 1).

(31)  https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1092&intPageId=2312&langId=bg

(32)  https://emin-eu.net/what-is-emin/.

(33)  Вж. бележка под линия 16.

(34)  Вж. бележка под линия 25.

(35)  Вж. бележка под линия 11.

(36)  Eurofound (2019 г.), „Бъдещето на производството — енергиен сценарий: последици за заетостта от Парижкото споразумение относно изменението на климата“, Проучвателен доклад на Eurofound, февруари 2019 г.

(37)  Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Съгласуването на политиките в областта на климата и енергетиката от гледната точка на промишления сектор“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 59).

(38)  Съобщение на Комисията от 18 юни 2019 г.„Насоки относно оповестяването на нефинансова информация: Допълнение относно оповестяването на свързана с климата информация“.

(39)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие) (СОМ (2018) 353 final — 2018/0178 (СОD)) и относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии и бенчмарковете за положително въздействие в областта на въглеродните емисии“ (COM(2018) 355 final — 2018/0180 (COD)) (OB C 62, 15.2.2019 г., стр. 103).

(40)  Вж. бележка под линия 25.

(41)  Вж. бележка под линия 5.

(42)  Вж. бележка под линия 19.

(43)  Вж. бележка под линия 7.

(44)  Вж. бележка под линия 19.

(45)  Вж. бележка под линия 38.

(46)  Вж. бележка под линия 19.

(47)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (COM(2018) 97 final) (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 73).

(48)  Становище на ЕИСК от 19 юни 2019 г. – „За по-добро прилагане на Европейския стълб на социалните права, насърчаване на основни услуги“ (ОВ C 282, 20.08.2019 г., стр. 7).

(49)  Вж. бележка под линия 5.

(50)  Становище на ЕИСК от 14 февруари 2018 г. относно „Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 27).

(51)  Становище на ЕИСК от 17 юли 2019 г. относно „Съгласуването на политиките в областта на климата и енергетиката от гледната точка на промишления сектор“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 59).

(52)  Вж. бележка под линия 19.

(53)  Становище на ЕИСК от 14 февруари 2018 г. относно „Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 27).

(54)  Становище на ЕИСК от 12 юли 2018 г. относно „Данъчно облагане на печалбите на мултинационалните дружества в цифровата икономика“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 73).

(55)  Становище на ЕИСК от 17 септември 2015 г. относно „Подобряване на Договора от Лисабон“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 183).

(56)  Вж. бележка под линия 5.

(57)  Становище на ЕИСК от 19 септември 2018 г. относно „Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106).

(58)  Вж. бележка под линия 19.

(59)  Вж. бележка под линия 19.

(60)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 90).

Резолюция относно „Започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания: доверието в ЕС и неговите геостратегически интереси трябва да се отстояват“

(2020/C 47/02)

На своята пленарна сесия, проведена на 30 и 31 октомври 2019 г. (заседание от 31 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 174 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.

1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява дълбокото си разочарование от решението на лидерите от ЕС на заседанието на Европейския съвет на 17 и 18 октомври за по-нататъшно отлагане на започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания поради липсата на единодушие между държавите членки.

2.

ЕИСК изразява силно съжаление, че не бяха спазени поетите ангажименти към тези две държави. Заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2018 г., с които бяха одобрени заключенията относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране, приети от Съвета на 26 юни 2018 г., ясно проправиха пътя за започването на преговори за присъединяване през юни 2019 г. На 18 юни 2019 г. Европейският съвет реши да разгледа отново, не по-късно от октомври 2019 г., въпроса за препоръките на Комисията за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания.

3.

ЕИСК подчертава, че фактът, че за втори път не се взема решение за започване на преговори за присъединяване с тези две държави, които са изпълнили всички необходими условия (1), е геостратегическа и историческа грешка и излага на риск доверието в ЕС и неговата надеждност. ЕС имаше възможност да започне преговорите, прилагайки строги условия за добро управление, настоявайки за стриктно прилагане на критериите за членство в процеса на преговорите и създавайки по-добри инструменти за наблюдение на принципите на правовата държава след присъединяването.

4.

ЕИСК е убеден, че процесът на „европеизиране“ на този регион изисква трудни структурни реформи в страните от Западните Балкани.

5.

Според Комитета сред гражданите в някои държави членки несъмнено има широкоразпространена „умора от разширяването“. Комитетът счита, че разделението в рамките на ЕС по въпроси като имиграцията и новия бюджет несъмнено отклониха необходимото политическо внимание от политиката на разширяване. Политическият консенсус и широката обществена подкрепа за присъединяването на Северна Македония и Албания към ЕС обаче не могат да бъдат пренебрегвани.

6.

Младите хора в Западните Балкани имат високи очаквания от ЕС и ние не бива да ги разочароваме. ЕИСК е убеден, че трябва да им предложим положителна перспектива за тяхното бъдеще, давайки им възможност да живеят в стабилен и проспериращ регион.

7.

Организациите на гражданското общество са твърдо убедени, че Западните Балкани са ключов геостратегически регион на Европа — регион в задния ни двор — който е обект на интерес от страна на други глобални участници.

8.

В заключителната си декларация на Седмия форум на гражданското общество от Западните Балкани, организиран под егидата на ЕИСК на 16 и 17 април 2019 г. в Тирана, организациите на гражданското общество отново заявиха, че разширяването на ЕС и по-специално разпространението на неговите демократични ценности и правни стандарти в Западните Балкани е в интерес както на региона, така и на ЕС, въпреки многобройните предизвикателства, пред които е изправен понастоящем (2).

9.

ЕИСК многократно е изразявал загриженост във връзка със свиващото се пространство за гражданското общество в редица страни от Западните Балкани и е призовавал органите в Западните Балкани да бъдат насърчени да удвоят усилията си, за да гарантират зачитането на принципите на правовата държава и основните права на човека, съдебната реформа, борбата срещу корупцията и дискриминацията, независимостта на журналистите и свободата на печата — някои от основните европейски ценности, които трябва да бъдат зачитани от всяка държава — членка на ЕС. Трябва настоятелно да се насърчават и популяризират социалният диалог и ролята на социалните партньори и организациите на гражданското общество в икономическото и социалното развитие.

10.

ЕИСК ще продължи да работи в тясно и интензивно сътрудничество с гражданското общество в Западните Балкани, за да го подкрепя и да му вдъхне увереност, че неговото място е в Европейския съюз. Ще направим всичко възможно, за да насърчим помирението и европейските ценности в региона и ще запазим твърдата си позиция в подкрепа на разширяването на ЕС. Убедени сме, че ясната перспектива за присъединяване към ЕС е жизненоважна за стабилността на региона, и изразяваме надежда, че разширяването ще остане един от приоритетите на ЕС въпреки многобройните предизвикателства, пред които е изправен в момента (3).

11.

Чрез редовните си дейности с нашите партньори от региона — съвместните консултативни комитети на гражданското общество с Черна гора и Сърбия, форумите на гражданското общество от Западните Балкани, както и конференциите на високо равнище по въпросите на гражданското общество, организирани преди срещите на високо равнище между ЕС и Западните Балкани, ще продължим да бъдем гласът на гражданското общество в Западните Балкани и да служим като мост между техните правителства и институциите на ЕС.

12.

ЕИСК оценява изключително високо резолюцията на Европейския парламент, приета на 24 октомври 2019 г., и потвърждава пълната си ангажираност да подкрепя Европейския парламент и следващата Европейска комисия с цел да се укрепи политиката на ЕС за разширяване и да се подобри наборът от инструменти на ЕС за сътрудничество със Западните Балкани.

13.

ЕИСК настоятелно призовава всички заинтересовани страни да предприемат всички необходими стъпки, за да може Европейският съвет да приеме единодушно положително решение преди срещата на върха ЕС—Западни Балкани в Загреб през май 2020 г. Призоваваме също така предстоящото хърватско председателство на Съвета на ЕС да даде нов тласък на процеса на разширяване на срещата на високо равнище.

---

(1)  Заключения на Съвета от юни 2018 г.

(2)  Седми форум на гражданското общество от Западните Балкани: Заключителна декларация https://www.eesc.europa.eu/en/agenda/our-events/events/7th-western-balkans-civil-society-forum/final-declarations

(3)  https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/7th_eesc_western_balkans_civil_society_forum_-_final_declaration.pdf

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Блоковата верига и единният пазар на ЕС: каква е посоката на развитие?“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 47/03)

Докладчик: Ariane RODERT

Съдокладчик: Gonçalo LOBO XAVIER

Решение на пленарната асамблея	21.2.2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/1/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В настоящото становище акцентът е поставен върху блоковите вериги (БВ) като технология. Прилагането ѝ може да я превърне в положителна преобразуваща сила в много сектори на обществото, която носи със себе си ценности като доверие и прозрачност, демокрация и сигурност. В крайна сметка тя може да спомогне за преосмислянето на социално-икономическите модели и по този начин да подкрепи обществените иновации, необходими за справяне със съвременните обществени предизвикателства. Тъй като обаче въпросът за криптовалутите се обсъжда широко, в близко бъдеще ЕИСК следва да разгледа тези инструменти поотделно по отношение на риска от изпиране на пари и/или отклонение от данъчно облагане.

1.2.

Прилагането на блоковата верига вече носи ползи за обществото. Тя допринася за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), еманципира гражданите, насърчава предприемачеството и иновациите, подобрява мобилността и трансграничните възможности за предприятията, като същевременно повишава прозрачността за потребителите. Освен това може да намали отклонението от данъчно облагане и корупцията и да доведе до развитие както на частните, така и на обществените услуги. Въпреки това все още е необходимо да се преодолеят известен брой предизвикателства, по-специално спешната необходимост от осигуряване на правна яснота и сигурност, както и защита на неприкосновеността на личния живот.

1.3.

Въпреки че институциите на ЕС разгледаха в известна степен блоковите вериги, все още е необходим общ подход на равнището на ЕС. Предвид досегашните резултати, ЕС има уникалната възможност да запази водещата си позиция на световния пазар, но само ако предприеме незабавни действия.

1.4.

Във връзка с това ЕИСК призовава Европейската комисия (ЕК) да стартира всеобхватна инициатива за блоковите вериги, като създаде общ подход и визия на ЕС, в центъра на които да бъдат поставени ЦУР. Тази инициатива следва да бъде допълнена с план за действие за превръщането на Европа в еталон за блоковите вериги в целия свят. Съществуващото европейско партньорство за блоковите вериги и Обсерваторията и Форумът на ЕС за блоковите вериги следва да бъдат укрепени със създаването на платформа на ЕС на заинтересованите страни в областта на блоковите вериги, която да обединява представители на институциите на ЕС, включително ЕИСК и КР, промишлеността, потребителите, държавите членки и академичните среди и т.н., за да се осигури пространство за съвместно учене и изграждане на капацитет, мрежа от мрежи и за споделяне на добри практики.

1.5.

ЕИСК може да вземе активно участие в организирането на такава „платформа“, гарантирайки прозрачност, приобщаване, сътрудничество и участие на организираното гражданско общество.

2.   Въведение

2.1.

Блоковата верига (наричана по-нататък „БВ“) и технологията на разпределения регистър (ТРР) имат потенциал да променят нашето общество. БВ е математическа структура за съхраняване на данни по начин, който ограничава корупцията и фалшивите данни. Технологията осигурява нов начин за създаване на доверие, за да може по сигурен път да се обменят неща, които имат определена стойност. БВ се счита за нова, преобразуваща в по-голяма степен фаза от ерата на интернет, но следва да се отбележи, че тя е една от многото нови технологични възможности.

2.2.

В настоящото становище акцентът е поставен върху блоковите вериги като технология, която може да бъде приложена в редица сфери и промишлени отрасли, като например енергетика, финанси, храни и селско стопанство, медицина и здравеопазване, избори и управление. Именно това е акцентът, поставен от настоящото становище, което се съсредоточава по-специално върху връзката на БВ с единния пазар на ЕС. Ако се прилага правилно, технологията на БВ може да промени понятия като конкуренция и управление и по този начин да се справи с предизвикателствата и преходите, пред които е изправено обществото. Тъй като обаче въпросът за криптовалутите се обсъжда широко, в близко бъдеще ЕИСК следва да разгледа тези инструменти поотделно по отношение на риска от изпиране на пари и/или отклонение от данъчно облагане.

2.3.

В неотдавнашното становище на ЕИСК „Блоковите вериги и технологията на разпределения регистър като идеална инфраструктура за социалната икономика“ (1) БВ се определя като „код, т.е комуникационен протокол и публичен регистър, в който се „отбелязват“ в определена последователност, с висока степен на прозрачност и във форма, която не може да бъде променяна, всички сделки, извършвани между участниците в мрежата“. Това определение е допълнено от виждането на ЕК, че „БВ е технология за насърчаване на доверието на потребителите. Тя дава възможност за обменяне на информация онлайн, за съгласуване и за записване на операциите по проверим, сигурен и постоянен начин“ (2).

2.4.

Институциите на ЕС вече предприеха някои стъпки в подкрепа на развитието на БВ. През 2017 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания публикува доклада „Как технологията на блоковите вериги може да промени живота ни“ (3), а през 2018 г. ЕК стартира Обсерваторията и Форума за блоковите вериги (4). Целта е да се ускорят иновациите и разработките в областта на БВ, така че Европа да запази водещата си световна позиция в областта на тази нова преобразуваща технология.

2.5.

Една от етапните цели беше постигната през април 2018 г., когато ЕК заедно с 21 държави членки и Норвегия подписаха декларация за създаване на Европейско партньорство за блокови вериги (EBP) и за сътрудничество за създаването на Европейска инфраструктура за услуги, основани на технологията на блоковите вериги (EBSI) (5). Целта е да се подкрепят трансграничните цифрови обществени услуги в съответствие с най-високи стандарти за сигурност и неприкосновеност на личния живот. Оттогава към партньорството се присъединиха 27 държави членки.

2.6.

През 2018 г. Европейският парламент (ЕП) прие незаконодателна резолюция (6) относно БВ и ТРР, като подчерта възможността ЕС да се превърне в „световен лидер“ и „надежден участник“ при определянето на развитието на пазара в световен мащаб и във всички сектори, отбелязвайки, че понастоящем ЕС заема водеща позиция в разработването и прилагането на БВ в сравнение със САЩ и Китай (7).

3.   Блоковите вериги – възможности за единния пазар и за ЕС

3.1.

Макар и технологията на БВ да е относително ново явление, вече се появяват значителни възможности в контекста на единния пазар.

3.2.

БВ допринасят за постигането на ЦУР. В концепцията и предлагането на стойност (8) на БВ са заложени доверие, откритост и прозрачност, което изпъква в контекста на постигането на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) (9).

3.3.

Примери за това са (10): — цел 1 „Премахване на бедността“ и използването на криптовалути за населението, което е „извън мрежата на банковите услуги“, — цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието“ и възможността за по-сигурен и ефективен обмен на здравните досиета на пациентите, и — цели 12, 14, 15 за „Отговорно производство и потребление“, където БВ може да гарантира произхода по протежение на цялата верига на доставки. Освен това БВ допринася за осъществяването на редица други ЦУР, като например равните възможности, правата на човека във връзка с личните данни, достойния труд и икономическия растеж, демократичното участие и т.н.

3.4.

Еманципиране на гражданите. БВ могат да върнат силата на информацията обратно на нейните притежатели. Чрез споделянето на данни по прозрачен начин и намаляването на необходимостта от посредници БВ могат да укрепят позицията на участници, които преди това са били в уязвими позиции по отношение на централизираните организации.

3.5.

Насърчаване на предприемачеството и иновациите. В резултат на режима на работа на БВ, основан на сътрудничество и съгласие, възникват новаторски решения и нови бизнес модели, основаващи се на икономическа, екологична и социална устойчивост. Приобщаването, за което дават възможност БВ, предлага основа за икономиката, основана на платформи, и други нови бизнес модели, а също и – както вече беше проучено от ЕИСК – за социалната икономика.

3.6.

Подобряване на мобилността и трансграничните възможности за предприятията, като същевременно се гарантира защита на потребителите: чрез свеждане до минимум на пречките пред търговията в ЕС и в световен мащаб, като същевременно се гарантират безопасност и сигурност по отношение на плащанията и операциите в процеса на обмен. Това ще подобри пазарните условия и достъпа до стоки и услуги в ЕС, като същевременно ще бъдат защитени неприкосновеността на личния живот на потребителите, поверителността и споделянето на информация (11).

3.7.

Подпомагане на единния цифров портал. Единният цифров портал въвежда принципа „само веднъж“, което означава, че всички данни могат да бъдат въведени в платформата само веднъж. По този начин развитието на Европейската инфраструктура за блокови вериги в областта на услугите (EBSI), обусловено от прилагането на принципа „само веднъж“, може да послужи като инструмент и фактор за ефективен, издръжлив на сътресения и устойчив единен пазар.

3.8.

Разработването на публични и частни услуги в БВ дава възможност за огромни положителни ефекти от цифровата трансформация на икономиката на ЕС и обществото като цяло. В момента се разработват четири случая на употреба (12) в рамките на Европейската инфраструктура за услуги, основани на технологията блокови вериги (EBSI). Това са: нотариална заверка и установяване на автентичността, дипломи, европейска суверенна самоличност, данъчно облагане и обмен на надеждни данни. На равнището на държавите членки икономическите ползи се реализират чрез пряк достъп до пазарите при липсващи или минимални разходи за посредничество, което дава възможност за прехвърляне на истинската стойност към потребителите. Това може да бъде усъвършенствано с високи равнища на безопасност и сигурност за потребителите благодарение на проследимостта в БВ и приобщаващо съвместно създаване на стоки и услуги. Освен това системите за гласуване, основани върху БВ, могат да направят сигурни регистрацията и установяването на самоличността на избирателите и да осигурят стабилна и проверима система за гласуване.

3.9.

Създаване и проверка на цифровата самоличност за физическите лица и организациите. Чрез комбиниране на децентрализираните принципи на БВ с проверката и криптографирането на самоличността, за всяка онлайн операция с актив може да бъде създадена и предоставена цифрова самоличност. Това носи няколко възможни ползи както за потребителите, така и за предприятията и регулаторните органи. Цифровата самоличност в БВ дава възможност за взаимно разпознаване и извършване на операциите, като се използва интелигентен код за договор, което също така опростява създаването на предприятия. Тези цифрови самоличности и електронни подписи трябва да следват пътя, определен от eIDAS; те следва също така да гарантират оперативна и обща съвместимост.

3.10.

Ограничаване на нарушенията в областта на личните данни. Рисковете от нарушение на сигурността на данните могат да бъдат ограничени или избегнати чрез отговорно внедряване на структури за данни в БВ. По този начин ще могат да бъдат защитени чувствителните данни, като същевременно се осигури безопасно предаване на данните, за да се гарантира правото на поверителност и неприкосновеност на личния живот на физическите лица. Един от начините да се постигне това, е личните данни да не се съхраняват открито в БВ. Вместо това личните данни биха могли да бъдат съхранявани извън веригата и обменяни само при нужда и чрез комуникации от вида „peer-to-peer“ (с равноправен достъп).

3.11.

Процесите на стандартизация са условие за трансгранична оперативна съвместимост и за прилагането на БВ. Някои от тях вече са тествани и изследвани от регулаторните органи, но както при всички нововъведения трябва да се търси баланс между инициативите за стандартизация и създаването на благоприятна среда за цялостно проучване на възможностите, свързани с тази технология.

3.12.

Следва да се положат усилия и за хармонизиране на криптографските стандарти между БВ и други технологии, свързани с eIDAS (13), за да се създадат нови нива на оперативна съвместимост между настоящите и бъдещите технологични модели. Това би помогнало за справяне с риска от създаване на изолирани БВ. Всъщност Международната организация по стандартизация (ISO) предложи пътна карта за стандартизация, обхващаща периода до 2020 г., която включва разглеждане на идеята за стандартизация на области като терминологията, таксономията, проверката на самоличността, оперативната съвместимост, управлението, сигурността и неприкосновеността на личния живот, случаите на използване и интелигентните договори.

3.13.

Подобряване на прозрачността чрез интелигентни договори. Основаните на БВ решения осигуряват прозрачност чрез децентрализация, което дава възможност на участващите страни да виждат и да проверяват данните. Пример за това са „интелигентните договори“ (14).

3.14.

Ограничаване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Единният пазар на ЕС има потенциала да укрепи електронната търговия, като същевременно гарантира свеждането до минимум на отрицателните външни фактори, съпътстващи днешната международна търговия.- Системите за обработка на данъчна информация в БВ могат да осигурят по-голяма прозрачност както за платеца, така и за правителството. БВ могат да ограничат отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари, като повишат отчетността по сделките и отговорността за операциите, и следователно да повишат конкурентоспособността на единния пазар на ЕС. ЕК би могла да започне проучване относно това как БВ могат да помогнат в тази област.

3.15.

Създаване на нови модели на финансиране, като например колективното финансиране, първоначалното предлагане на монети или токени са концепции за универсално набиране на средства (в географски и демографски план) чрез емитирането на специфична за съответния проект валута със специален механизъм за оценяване. Това е кулминацията на тенденцията на колективно финансиране.

3.16.

Преосмисляне на социално-икономическите модели. Възстановяването на силната позиция на физическите лица може да доведе до преосмисляне на обществото. Макар и основното предимство на БВ да е, че разрешават проблема с доверието между лицата, без да се минава през трета страна, те осигуряват и възможност за създаване на нови видове управление и отношения въз основа на прозрачността на взаимодействията. Както при всяка промяна в обществото трябва да се следи за защита срещу появата на структури, водещи до злоупотреби, като същевременно се дава свобода на действие за експериментиране, което би могло да донесе големи ползи за човечеството. Освен това при технологиите и мрежите на БВ следва да се избягва създаването на разделителна линия между лицата, които упражняват контрол върху тях или могат да го предоставят, и лицата, които могат единствено да получат достъп до тях чрез модели, контролирани от големи корпорации. Подпомагането и насърчаването на организации като кооперациите с отворени и демократични модели на управление, с цел развитие на предприятия, използващи БВ, е от ключово значение за успеха на БВ сред МСП и по-малките организации.

4.   Блоковите вериги – трябва да се преодолеят някои предизвикателства

4.1.

За да се разгърне потенциалът на БВ в единния пазар на ЕС и за европейските общества, трябва да бъдат разгледани няколко въпроса, сред които приоритет е настоящата правна несигурност. Съществуват някои регулаторни решения за криптовалутите и първоначалното предлагане на монети. Въпреки това законодателната рамка продължава да бъде неясна по отношение на модела на системата и областите, в които се прилага технологията на БВ, което води до разпокъсан подход на национално равнище. Без съвместна инициатива на ЕС за правна сигурност и яснота в целия ЕС трансграничните възможности ще бъдат ограничени. Случаите на употреба и „регулаторното опитно поле“ за тестване на определени видове услуги и употреби биха могли да представляват първоначален етап за разбиране на бъдещите правни изисквания. Опитът на ЕС в областта на разработването на сложна трансгранична нормативна уредба и политика може да бъде предимство по отношение на бъдещото регулиране на блоковите вериги.

4.2.

От ключово значение е защитата на неприкосновеността на личния живот. Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (15) беше въведен с цел справяне с най-неотложните проблеми, свързани с данните. По времето, когато беше изготвен ОРЗД обаче, технологията за БВ беше до голяма степен непозната, така че потенциалните конфликти между ОРЗД и БВ трябва да бъдат преразгледани. ЕИСК призовава ЕК да разгледа ОРЗД и да предложи преразглеждане и допълнителни указания относно отношението на този регламент към блоковите вериги.

4.3.

Правното разграничение между анонимизирани и псевдонимизирани данни се отнася до категоризирането на личните данни. Публикуваните под псевдоним данни все пак позволяват някаква форма на повторна идентификация (макар и непряка и далечна), докато анонимните данни не могат да бъдат повторно идентифицирани. Докато в БВ с частно потвърждение псевдонимизацията се счита като решение за отношенията, улеснявани от технологията на БВ, анонимизирането продължава да представлява регулаторна пречка за по-широкото използване на БВ с публично потвърждение, която може да бъде преодоляна чрез решения, свързани с цифровата самоличност, заложени в регулаторните ограничения.

4.4.

Механизмът за консенсус „доказателство за извършена работа“ е твърде енергоемък. С разработването на алтернативния механизъм за консенсус „доказателство за залог“ този важен въпрос, свързан с екологичната устойчивост, може да бъде решен. Вече съществуват решения, които трябва да бъдат споделени и да се прилагат изцяло (16).

4.5.

Друго техническо предизвикателство е оперативната съвместимост между различните платформи за БВ. Различните БВ може да не са съвместими поради риска за страните, които трябва да обменят данни. Друг повод за загриженост е съвместимостта между платформите за БВ и съществуващите правителствени системи, което възпрепятства преминаването на правителствата от съществуващите им платформи към основана на БВ оперативна съвместимост. Осигуряването на оперативна съвместимост следва да бъде приоритет в близко бъдеще за разработчиците на БВ, за да се осигури възможност за масово възприемане.

4.6.

Процентът на използване на БВ се основава на възприемането им от различните видове предприятия, като се има предвид, че по-голямата част от предприятията в ЕС са МСП. Понастоящем разходите по сделките в много случаи са възпиращи, което прави техническите и консултантските услуги недостъпни за МСП. Подпомагането на създаването на нови мрежи за БВ, като например кооперации, е от решаващо значение за гарантирането на справедлив достъп за МСП и другите по-малки субекти, което ще даде възможност за подобряване на демократичното управление.

4.7.

Както при всяка революционна технология, трябва да се обърне внимание на социалните предизвикателства. Налице е критична необходимост от правилно информиране на широката общественост относно революционните технологии. Те имат реално въздействие върху ежедневието на хората и затова този въпрос трябва да се разглежда внимателно, което означа, че гражданският и социалният диалог са от съществено значение. ЕИСК ще продължи да развива знанията и да представя гледните точки на организираното гражданско общество относно следващите стъпки в развитието на БВ.

4.8.

От решаващо значение е да се разбере напълно и да се направи оценка на начина, по който технологията на БВ се отразява на защитата на потребителите и техните права. Необходима е яснота относно взаимовръзките например между поверителността и неприкосновеността на личния живот, наложени от законодателството (напр. законодателството на ЕС за защита на данните), нормативната уредба (клиентската тайна) или договора (търговската тайна).

4.9.

Както при всяка нова технология и всички основани на технологиите бизнес модели би било уместно и целесъобразно да се анализират последиците и потенциалното въздействие върху работните места, условията на труд, правата и защитата на работниците, както и социалния диалог. Анализът следва също да оцени въздействието върху посредническите организации. Уменията в областта на НТИМ вероятно ще придобиват все по-голямо значение за промишлените отрасли, които използват БВ. Имайки предвид липсата на широкоразпространено разбиране за функционирането и потенциалните ограничения на БВ, ЕИСК призовава за учене през целия живот, което да дава възможност на хората да придобиват умения и да се преквалифицират и повишават уменията си с цел по-добро използване на възможностите на БВ и преодоляване на свързаните с тях предизвикателства.

5.   Следващи стъпки

5.1.

Въпреки че институциите на ЕС са разгледали в известна степен БВ, на равнището на ЕС все още липсва всеобхватен и общ подход. Предвид досегашните си резултати, ЕС има уникалната възможност да запази водещата си позиция на световния пазар, но само ако предприеме действия на равнището на Съюза.

5.2.

Развитието на технологията на БВ в държавите членки все още е много разпокъсано. Поради това ЕИСК настоятелно призовава институциите на ЕС да осигурят яснота и обща основа за разгръщане на пълния потенциал на БВ за Европа. Първата стъпка е ЕК да инициира съобщение за развитието на БВ и ТРР в ЕС въз основа на принципите на БВ (17), за да изрази политическа воля и ангажираност и да представи визия и план за действие за създаване на благоприятна среда. Тази инициатива следва да бъде допълнена от повторното сформиране на интергрупата на ЕП за цифровизацията, която следва да разгледа въпроса за БВ и ТРР.

5.3.

Общата визия на ЕС би могла да е насочена към превръщането на Европа в основан на БВ пилотен континент в световен мащаб, като по този начин се гарантира, че ЕС ще остане конкурентоспособен, като същевременно развива собствен подход към цифровизацията, при който в центъра са поставени ЦУР, подкрепен от публични пилотни инициативи и програми на равнището на държавите членки и ЕС.

5.4.

Със съществуващото европейско партньорство за блоковите вериги и Обсерваторията и Форума на ЕС за блоковите вериги е назрял моментът тази инициатива да се доразвие, като се създаде Европейска платформа на заинтересованите страни в областта на блоковите вериги, която да обединява представители на институциите на ЕС, включително ЕИСК и КР, промишлеността, гражданското общество, държавите членки и академичните среди и т.н. Освен това тази платформа следва да бъде отворена за всички граждани на ЕС, за да си сътрудничат и да бъдат част от проекта за БВ.

5.5.

Тази платформа ще осигури пространство за съвместно учене и съвместно изграждане на капацитет, но също така ще обедини заинтересованите страни, действайки като мрежа от мрежи, като предостави място за срещи и споделяне на добри практики. ЕИСК е в добра позиция и има необходимия опит, за да вземе активно участие в организирането на такава „платформа“, гарантирайки прозрачност, приобщаване, сътрудничество и участие на организираното гражданско общество, като се опира на подобни съществуващи инициативи (18).

---

(1)  ОВ С 353, 18.10.2019 г., стр. 1.

(2)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/blockchain-technologies

(3)  http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2017/581948/EPRS_IDA(2017)581948_EN.pdf

(4)  https://www.eublockchainforum.eu/

(5)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/european-countries-join-blockchain-partnership

(6)  http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2018-0373_BG.html

(7)  Само през 2018 г. чрез ICO (първично предлагане на монети) в Европа са набрани средства в размер на приблизително 4,1 милиарда щ.д., което е почти двойно повече от сумата от 2,3 милиарда щ.д., набрана в Азия досега, и значително повече от сумата от 2,6 милиарда щ.д., набрана в САЩ. https://www.newsbtc.com/2018/10/16/europe-surpasses-us-and-asia-in-cryptocurrency-token-sales

(8)  Предлаганата социална стойност на БВ е свързана с упражняване на контрол върху самоличността от самото лице (удостоверяване на автентичност, оторизация), доверие и прозрачност, демокрация, неотменимост и концепцията за липса на посредник.

(9)  https://blockchain4sdg.com/how-blockchains-can-tackle-the-un-sustainable-development-goals/

(10)  UN/CEFACT, ECE/TRADE/C/CEFACT/2019/INF.3: Blockchain in trade facilitation: sectoral challenges and examples (Ролята на блоковите вериги за улесняване на търговията: секторни предизвикателства и примери), http://www.unece.org/fileadmin/DAM/cefact/cf_plenary/2019_plenary/CEFACT_2019_INF03.pdf

(11)  Поверителността се отнася до защитата на данните, споделяни между даден субект (т.е. физическо лице или организация) и оторизирана страна, от трети, неоторизирани страни. Неприкосновеността на личния живот се отнася до защитата от вмешателство в самоличността и личните трансакции на дадено лице.

(12)  https://ec.europa.eu/cefdigital/wiki/display/CEFDIGITAL/EBSI

(13)  Като електронни подписи и времеви печати, като се използват настоящите съвместими криптографски алгоритми.

(14)  Това са договорни клаузи за автоматично изпълнение, съхранявани в блоковата верига, които никой не контролира и по тази причина всеки може да им се довери. Примерите включват търговски клиринг и сетълмент, ваучери за подарък/за лоялни клиенти, електронни здравни досиета, разпределение на авторски и лицензионни възнаграждения, установяване на произхода на продукта, сделки между равноправни партньори, отпускане на заеми, застраховане, енергийни кредити и гласуване.

(15)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016г., стр. 1), https://gdpr-info.eu/

(16)  www.tolar.io е пример за блокверига с ниска консумация на енергия.

(17)  Принципите на БВ са: упражняване на контрол върху самоличността от самото лице – удостоверяване на самоличност, оторизация; проследимост; доверие; неизменяемост; демокрация; липса на посредник.

(18)  Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика например е съвместна инициатива с Комисията, а Комитетът участва също и в ЕГВР за ИИ и експертната група за социалната икономика и социалните предприятия (GECES).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Гарантиране на приобщаващ секторен преход към цифровизиран железопътен сектор“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 47/04)

Докладчик: Alberto MAZZOLA

Съдокладчик: Guy GREIVELDING

Решение на Пленарната асамблея	21 февруари 2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)“
Приемане от CCMI	2.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	202/0/5

1.   Препоръки

1.1.

Цифровизацията допринася за превръщането на железопътния транспорт в по-ефективен и по-удобен начин за превозване на пътници и товари, но и излага железопътните системи на рискове, свързани с киберсигурността. Поради това ЕИСК препоръчва по-тясно сътрудничество между Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и Агенцията за железопътен транспорт (ERA).

1.2.

ЕИСК счита, че следва да се ускори значително внедряването на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) – централен елемент на стратегията на ЕС за цифровите железници. Специално създадена от Комисията инициатива, разчитаща на сериозно бюджетно задължение от ЕС, конкретна подкрепа от държавите членки и значителен частен капитал (InvestEU), следва да подсигури необходимите инвестиции в размер на над 100 млрд. евро.

1.3.

ЕИСК насърчава сектора на железопътния транспорт да развива, в сътрудничество с останалите видове обществен транспорт, всеобхватна и оперативно съвместима рамка за „мобилност като услуга“, гарантирайки на всички граждани достъп, включително във финансово отношение, до мобилност и обществен транспорт като услуга от общ интерес, както и да се стреми към отворена и готова за използване ИТ рамка за продажба на билети за комбиниран транспорт в Европа. Железопътният транспорт би могъл да бъде в основата на развитието на мобилността като част от европейската цифрова идентичност.

1.4.

ЕИСК призовава ETF, CER и EIM, като част от социалния диалог на ЕС, да положат началото на проактивен прозрачен диалог, напр. под формата на „цифрова пътна карта“, и да започнат съвместни инициативи за идентифициране и предвиждане на ефекта от автоматизацията и цифровизацията и поддържане на високо равнище на заетост и социални гаранции в рамките на социално справедлив преход.

1.5.

ЕИСК призовава за създаването на регулаторен орган на ЕС по въпросите на железопътния транспорт, който да съпътства развитието на единния европейски железопътен пазар и да обхваща и цифровите аспекти.

2.   Въведение

В момента мобилността и транспортът в Европа преминават към една много по-екологична и по-цифровизирана система.

Логистичните вериги ще се променят, тъй като новите технологии ще осигурят по-лесна цифрова интеграция на различните видове транспорт, по-интензивен поток от информация относно движението и проследяването, по-лесен достъп до услуги и информация за пътниците, по-ефективно използване на капацитета на инфраструктурите и по-висока степен на предвидимост на графика.

Благодарение на цифровизацията железопътните предприятия ще разполагат с повече данни: използването на тези данни при пълно зачитане на правилата за неприкосновеност на личния живот и собственост върху данните ще отвори възможности за нови бизнес инициативи.

3.   Необходимост от гарантиране на прехода на железопътния сектор към цифрова среда

3.1.    Железопътният сектор като част от цифрова единна Европа

Свързаността е основата, върху която могат да е осъществят в пълна степен европейският единен цифров пазар и цифровизацията на железниците.

Високо равнище на свързаност е необходимо и за да се осигури надеждна информация, напр. относно разписанията на влаковете, наличието на билети, планирането на пътуванията, данните за товарните терминали и др. Очакванията на потребителите и персонала в тази посока са големи, а качеството на услугите и поддръжката е по-добро.

По-нататъшната цифровизация на сектора зависи от доброто сътрудничество както между самите железници, така и между тях и телекомуникационните оператори. Новите мрежи от пето поколение (5G) ще предоставят отлична възможност за железопътния транспорт, позволявайки развитието, наред с другото, на интернет на нещата и по-добра информация в реално време.

Железопътният транспорт би могъл да бъде в основата на развитието на мобилността като част от европейската цифрова идентичност посредством „регулаторна среда, която да насърчава конкуренцията и иновациите, и да позволи на гражданите и предприятията да се доверят и да се информират за ползите от цифровите технологии за гражданите, потребителите, предприятията и работниците, включително за всички тях, обединени под формата на едно „електронно лице“ (1).

3.2.    Новите специфични продукти и информационните технологии

Внедряването на ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение) следва да бъде централен елемент на техническата стратегия на ЕС, за да се реализират нейните предимства (напр. техническа и оперативна хармонизация, повишен капацитет на мрежата, подобрена безопасност и надеждност, намалени разходи за поддръжка). През последните 20 години ERTMS е внедрена при по-малко от 10 % от основната TEN-T мрежа. Темпото на внедряването ѝ би трябвало да се ускори, без да се пренебрегва достъпността на регионалната железопътна мрежа.

Освен това на приоритетно място в дневния ред следва да бъдат разработването, при пълно зачитане на социалния диалог, на техническа и правна рамка за нарастващата автоматична експлоатация на влаковете, подобряването на преноса на данните по протежение на железопътните маршрути, включително чрез 5G технология, както и по-нататъшното развитие на цифровите технологии, свързани с железопътния транспорт.

3.2.1.   Вътрешни процеси за железопътния сектор

3.2.1.1.   Възможности: повишен капацитет на инфраструктурата, поддръжка и прогнозна поддръжка, намаляване на разходите, автоматична експлоатация на влаковете, безопасност, управление на кризи

Системите за контрол, управление и комуникация би трябвало да бъдат нещо повече от обикновен фактор за контрол и безопасно разминаване на влаковете и да се превърнат в гъвкави, интелигентни и работещи в реално време системи за управление на движението и подпомагане при вземането на решения.

В настоящите системи не се ползват в достатъчна степен новите технологии и практики, включително технологии за спътниково позициониране, високоскоростни системи с голям капацитет за обмен на данни и системи за гласова комуникация (безжични системи, от четвърто поколение и LTE, 5G) и автоматизация, както и иновативни системи за събиране, обработка и обмен на данни в реално време. Те притежават потенциал за значително подобряване на трафика, като така допринасят за повишаване на капацитета, намаляване на потреблението на тяговата енергия и на въглеродните емисии, намаляване на оперативните разходи, повишаване на безопасността, включително на железопътните прелези чрез съвместните интелигентни транспортни системи (СИТС), и сигурността и предоставянето на достъпна, достоверна и разбираема информация за потребителите. Съобразената с конкретните условия поддръжка, която разчита на датчици и цифрови технологии, ще подобри значително ефикасността, надеждността и устойчивостта на системата – както на инфраструктурата, така и на подвижния състав.

3.2.1.2.   Заплахи: сигурност и киберсигурност

Цифровизацията допринася за превръщането на железопътния транспорт в по-ефективен и по-удобен транспорт, но и излага железопътните системи на рискове, свързани с киберсигурността. Възприемането на идеята, че са необходими надеждни мерки в областта на киберсигурността и готовност за справяне с кибератаки, включително с широкомащабни такива, представлява значително предизвикателство за целия железопътен сектор.

„Единно тълкуване на правилата за киберсигурност, включително взаимно признаване между държавите членки, ... наличието на рамка за сертифициране и схеми за сертифициране ... биха могли да осигур[ят] общи базови показатели [за цифровизация, … ERA] следва да бъдат включени..., а в някои случаи и със съгласието на ENISA, за да се гарантира съгласуваността, трябва да им бъде възложено да изготвят схеми в областта на киберсигурността. А в сътрудничество с CEN, Cenelec и ETSI следва да бъдат приети минимални европейски стандарти за сигурност в областта на ИТ“ (2).

3.2.2.   Нови услуги

3.2.2.1.   Нови приложения за пътници: електронна продажба на билети, електронна резервация, интегрирана продажба на билети, продажба на билети за комбиниран транспорт, „мобилност като услуга“, цифрови платформи, цифрови гари

С цел да се подобри пътническата информация и да се улесни изборът на подходящ влак, интермодални маршрути и издаването на директни билети, някои европейски железопътни предприятия, съвместно с водещите платформи за продажба на билети, стартираха общ проект, озаглавен „Модел за цялостно обслужване“, за създаване на отворена и готова за използване ИТ рамка за продажба на билети за влак в Европа вместо двустранни ИТ решения между платформите за продажба на билети и доставчиците на железопътни услуги.

В този контекст „Мобилността като услуга“ (MaaS) описва преминаването от видове транспорт, които са лична собственост, към решения за мобилност, които се потребяват като услуга. Основната идея на MaaS е да предложи на пътуващите решения за мобилност „от врата до врата“, които се основават на техните транспортни нужди и предпочитания, като гарантира достъп, включително във финансово отношение, до мобилност и обществен транспорт като услуга от общ интерес. MaaS разглежда цялата транспортна система като един субект, а железопътният транспорт, за който са присъщи ниските емисии, трябва да бъде част от тази концепция.

3.2.2.1.1.    Нови въпроси: защита на личните данни, неприкосновеност на личния живот, права на пътниците

За да се реализира необходимата промяна в областта на продажбата на билети, от ключово значение е законодателната стабилност. Лесната за използване от потребителя информация относно издаването на директни билети е от съществено значение по отношение на реалистичните изисквания на ЕС, заложени в регламента относно правата на пътниците, използващи железопътен транспорт.

Железопътният транспорт трябва да продължи да насърчава достъпността по ефективен от гледна точка на разходите начин. Ненужните разпоредби, засягащи отношенията между предприятията, водят до излишна бюрокрация и следва да се уреждат на договорна основа и, когато е уместно, в съответната законодателна рамка за обмен на данни.

3.2.2.2.   За товарите

Железопътният сектор прие съвместна декларация, озаглавена „Декларация на сектора“, по повод дните на TEN-T в Ротердам през 2016 г., в която се очертават бъдещите стъпки за подобряване на международния железопътен товарен превоз в Европа. Въз основа на декларацията бяха набелязани десет приоритетни действия, включително проследяване на влаковете, очаквано време на пристигане и улесняване на внедряването на ERTMS. Освен това на 2 декември 2015 г. европейските социални партньори от железопътния сектор подписаха декларация за железопътния товарен превоз с предложения за подобряване на този вид транспорт.

Проверките на автоматичното спиране ще позволят значително повишаване на ефективността на дейностите по композиране на влаковете. Следва да се гарантира и защита на търговските данни, свързани с железопътния товарен транспорт.

3.3.    Финансиране на преминаването към цифрови технологии и научните изследвания и иновации

3.3.1.   Финансиране на цифровизацията на железопътните мрежи: „Цифрова Европа“, МСЕ, InvestEU, национални програми

Следва да се гарантира подходяща подкрепа от ЕС и националните фондове за всички сегменти от железопътната система и за завършване изграждането на ефективна европейска железопътна мрежа.

Необходимо е Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) да бъде продължен и да разполага с по-голям бюджет след 2020 г. Трябва да се подчертае, че МСЕ следва да се фокусира върху свързаните с цифровизацията въпроси, като например внедряването на ERTMS по железопътните трасета и на борда на влаковете. Внедряването на ERTMS по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) с цифрови команди за нареждане на маршрути ще струва повече от 100 млрд. евро. Подобна инвестиция може да бъде подкрепена само чрез създадена за целта инициатива и с ангажираността на ЕС по отношение на бюджета, съчетана с конкретна подкрепа от държавите членки и частния капитал (InvestEU). За да се намерят необходимите средства, Комитетът счита, че е необходимо да се засили проактивната роля на Комисията и да се разработи регулаторна рамка. МСЕ II следва да финансира и трансгранични 5G железопътни коридори с цел подобряване на свързаността.

3.3.2.   Shift2Rail и Shift2Rail2

Необходима е подкрепа от страна на ЕС за насърчаване на иновациите в железопътния сектор, по-специално що се отнася до продължаване на дейността на успешното съвместно предприятие Shift2Rail. Бъдещото европейско институционализирано партньорство следва да получи по-голям бюджет и да разчита на подобрена и опростена система за управление, която да отчита в по-голяма степен потребностите на железопътните оператори и техните клиенти и да продължи да е способна да задейства цялата система за иновации в областта на железопътния транспорт на държавите членки. Значителна част от финансирането на научните изследвания в областта на цифровите иновации трябва да се насочи към оценката на социалното им въздействие и към мерките за улесняване на справедлив преход.

4.   Необходимост да се гарантира приобщаващият характер на този преход

4.1.    За служителите

Очаква се въвеждането на цифровите технологии в железопътния транспорт да доведе до повишаване на ефективността и производителността, което ще е от полза за конкурентоспособността на сектора и едновременно с това ще наложи качествени и количествени промени по отношение на работните места и организацията на труда в сектора.

Този преход вече тече и железопътните компании трябва да се подготвят и да управляват своевременно и по приобщаващ начин промените, които засягат персонала им, за да запазят доброто качество и да продължат да бъдат желани работодатели.

Ще настъпят дълбоки промени в естеството на работата и търсенето на умения. ЕИСК подчертава значението на справянето с тези структурни промени чрез осигуряване на справедлив и безпроблемен преход и преодоляване на недостига на умения, наред с подходящо наблюдение на напредъка.

Не бива да се подценява въздействието на промените върху здравето на работещите в железопътния транспорт, включително психическото напрежение, което би могло да доведе до заболявания и да предизвика проблеми от личен характер за тях.

Осигуряването на приобщаващ преход означава управление на промените по социално отговорен начин, като се започне с открит и прозрачен диалог със служителите и техните представители. В рамките на този диалог следва да се разгледат потенциалните опасения, свързани с цифровизацията, и да се гарантира необходимият ангажимент на персонала по време на промяната.

Внедряването на цифрови решения следва да се осъществява изключително внимателно, за да се избегнат резки промени и социални конфликти. Изключително важно е европейските социални партньори — Европейската федерация на транспортните работници (ETF), Общността на европейските железници и инфраструктурни дружества (CER) и Асоциацията на управителите на европейската железопътна инфраструктура (EIM) — да провеждат заседания като част от секторния социален диалог на ЕС в областта на железопътния транспорт, за да взимат решения по съвместни проекти с цел по-добро идентифициране и предвиждане на ефекта от автоматизацията и цифровизацията и поддържане на високо равнище на заетост и социални гаранции в рамките на социално справедлив преход.

Европейските и националните институции и социалните партньори следва да координират европейския социален диалог и националните преговори, които са насочени към преодоляването на социалните последици от процеса на цифровизация на интегрираната европейска железопътна система.

В отделните държави членки железопътните компании, заедно с представители на работниците и служителите, трябва на ранен етап да изготвят „цифрова пътна карта“ и да осигурят обучение за тези представители, което да им позволи да идентифицират цифровите процеси и факторите, които отказват влияние върху тях.

Освен това е необходимо да се договарят колективни трудови договори с представители на работниците на национално равнище относно:

—	право на консултации, участие и колективно представителство преди въвеждането на нови технологии,

—	определение и условия за алтернативни дейности/заетост, квалификация и преквалификация,

—	здравословни и безопасни условия на труд, право на откъсване от работната атмосфера, защита на данните на служителите (срещу постоянно наблюдение),

—	по-кратко работно време и/или (гъвкави) модели на работа.

Човешкото присъствие е необходимо, тъй като безопасността на движението и сигурността на пътниците и персонала не могат да бъдат гарантирани единствено чрез цифрови и автоматизирани системи.

Ключът за справяне с това предизвикателство е фокусирането върху прехода от едно работно място към друго, подкрепян от ученето през целия живот и инвестициите в пригодността за заетост на персонала, за да се избегнат съкращенията. Железопътният транспорт е изправен пред две големи предизвикателства – небалансираната възрастовата структура на работната сила и трудностите при набирането на персонал, особено сред групите на младите хора и жените. В резултат на това железопътните предприятия трябва да се погрижат по-възрастните работници да могат да останат на бързо променящите се работни места, за да се гарантира приемственост на основните познания между поколенията, както и да разширят своята основа за подбор на персонал.

От гледна точка на националните и общоевропейските системи дисбалансът, свързан с работната сила, може да се намали или дори да се избегне чрез провеждането на качествен диалог и сътрудничество между сферата на образованието и бизнеса, за да се подготви „работната сила на бъдещето“ чрез обучение и преквалификация на служители и обучители с цифрови умения.

Както беше споменато по-горе, националните образователни системи, особено професионалното образование, играят важна роля по отношение на подсигуряването на необходимите умения за бъдещата работна сила. Препоръчва се създаването на секторни „съвети по уменията“.

4.2.    Пътници: възрастни хора с достъп до услуги със засилено използване на информационни технологии, хора с увреждания, селски райони и др.

4.2.1.

Цифровизацията ще предлага все повече възможности за по-нататъшно намаляване на въздействието на нашата транспортна система върху околната среда и за повишаване на ефективността на мобилността. Нарастващата свързаност следва да улесни възможностите, свързани с „мобилността като услуга“ и мултимодалния транспорт. Селските райони ще се възползват от това само ако са обхванати от необходимите инвестиции.

4.2.2.

Тъй като железопътният транспорт е услуга, е важно гражданското общество, асоциациите на потребителите, природозащитните организации, организациите на хората с увреждания, сдруженията, насърчаващи справедлива мобилност, и сдруженията, представляващи възрастните хора, да могат да участват като партньори във внедряването на цифрови решения в железопътния сектор.

4.2.3.

С цел засилване на икономическия потенциал на 25-те процента възрастни граждани на Съюза, ЕИСК смята, че за растежа не е уместно те да се разглеждат като категория граждани, която вече е изключена от живота, а следва да бъдат признати капацитетът им и техните очаквания и те да бъдат включени като икономически и социални участници в ерата на цифровите технологии (3).

5.   В контекста на основаната на данни европейска икономика

5.1.

Разработването на нови информационни технологии улесни събирането и използването на данни за транспорта. Оптималното използване на данни ще доведе до икономически растеж, иновации и значителни ползи за железопътния сектор, неговите потребители и европейската икономика чрез създаването и разработването на оперативно съвместими и взаимосвързани услуги. Трябва да се проучат по-добре различните аспекти на отварянето на достъпа до данни и техния обмен, за да се осигури ясна добавена стойност за железопътния сектор и обществото.

5.2.

Първата стъпка е да се осигури оперативна съвместимост на отделните формати данни, за да могат участниците да работят заедно. Освен това трябва да се изяснят собствеността, достъпът и използването на различни видове данни. Тясното сътрудничество между властите, организациите на потребителите, операторите на обществен и частен транспорт, профсъюзите, управителите на инфраструктури и доставчиците ще бъде от решаващо значение за премахване на пречките пред споделянето на данни в железопътната система.

5.3.

След това провеждането на подходящ анализ на големи информационни масиви ще осигури информация за тенденциите и очакванията, която би могла да е от полза при реорганизацията на транспорта с поставянето на по-голям акцент върху персонализирането и гъвкавостта и която би могла да помогне на градовете да бъдат по-ефективни. Цифровизацията и роботизацията на транспорта изискват съответното наличие, достъпност и свободен поток от данни. Същевременно трябва да се гарантира подходяща защита на данните.

5.4.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира справедлива конкуренция и избор на потребителите в сферата на достъпа до данни. В момента съществуват опасения по отношение на конкуренцията в резултат на опити за получаване на достъп до данни на пътниците. Предизвикателства се появяват и в областта на обществения транспорт, където достъпът до данни (напр. влакови разписания и местоположение на влаковете в реално време) ще бъде от съществено значение за създаването на гладко функциониращи мултимодални услуги.

5.5.

Европейската комисия следва да приеме задължителни регламенти, за да гарантира спазването на принципите на лоялната конкуренция, без да се дискриминират публичните и частните дружества, които предоставят сходни услуги, както и принципите за достъп до транспортни данни, при пълно зачитане на правилата за защита на данните. „Същите условия трябва да важат реципрочно за публичните и частните дружества във връзка с обмена на данни и компенсирането на разходите (4)“, в това число цифровите платформи.

6.   Европейски сектор за оборудване за железопътния транспорт

6.1.

„Цифровизацията и роботизацията на транспорта осигуряват нови възможности за бизнес както за производствения сектор, така и за сектора на услугите, в т.ч. МСП, и биха могли да бъдат област на конкурентно предимство за ЕС. За тази цел ЕИСК призовава да се осигури насърчителна и благоприятна бизнес среда, която да е открита към нови бизнес модели и да стимулира разработването на европейски цифрови платформи (5)“.

6.2.

В документа си „Цифрови тенденции в сектора на железопътния транспорт“, посветен на цифровизацията, Европейската асоциация за оборудване за железопътния транспорт UNIFE изразява своето мнение относно това как цифровите промени ще допринесат за постигане на целите на европейския железопътен сектор и на неговите доставчици — както по отношение на подобряване на условията за пътниците, използващи железопътен транспорт, така и по отношение на оптимизиране на логистиката и увеличаване на капацитета за превоз на товари. За тази цел бяха посочени пет основни приоритетни области: 1) Големи информационни масиви 2) Киберсигурност 3) Изкуствен интелект 4) Нови услуги за мобилност 5) Цифровизация на товарните логистични услуги.

7.   Роля на институциите

7.1.    ERA

С оглед на развитието на единното европейско железопътно пространство и за избягване на фрагментираното развитие на телематичните приложения, Агенцията получи по-значима роля в областта на подобни приложения. За тази цел Агенцията беше оправомощена да изпълнява функцията на системен орган за телематичните приложения, и в това си качество следва да поддържа, наблюдава и управлява всички съответни изисквания, свързани с подсистемите, на равнището на ЕС.

7.2.    ENISA

Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) е център за експертен опит в областта на киберсигурността в Европа и допринася за постигането на висока степен на мрежова и информационна сигурност (МИС) в ЕС.

Агенцията работи в посока предоставяне на съвети и решения, включително общоевропейски учения в областта на киберсигурността, разработване на национални стратегии за киберсигурност, сътрудничество между отделните CSIRT (екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност) и изграждане на капацитет, както и проучвания в областта на безопасните компютърни услуги в облак, разглеждане на въпроси, свързани със защитата на данните, технологии за подобряване на неприкосновеността на личния живот и неприкосновеността на личния живот при нововъзникващи технологии, електронна идентификация и удостоверителни услуги, и идентифициране на киберзаплахите и др. ENISA и ERA следва да работят съвместно по тези въпроси.

7.3.    Европейски икономически железопътен регулаторен орган

Директивите на ЕС предвиждат задължителното създаване на регулаторни органи в държавите членки, чиято задача е наблюдение на конкуренцията в железопътния сектор. В допълнение към тях, единното европейско железопътно пространство, по-специално международният превоз на товари и пътници, изисква и полагането на повече усилия в Европа за създаване на европейски железопътен регулаторен орган.

---

(1)  ОВ С 353, 18.10.2019 г., стр. 79.

(2)  ОВ С 227, 28.6.2018 г, стр. 86.

(3)  „Цифровият стълб на растежа: електронно ангажираните възрастни хора, потенциал от 25 % от европейското население“ (ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 28).

(4)  ОВ С 353, 18.10.2019 г., стр. 79.

(5)  „Последствия от цифровизацията и роботизацията на транспорта за изготвянето на политики в ЕС“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 52).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Никой не бива да бъде изоставен при изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 47/05)

Докладчик: Peter SCHMIDT

Съдокладчик: Lutz RIBBE

Решение на пленарната асамблея	21.2.2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентни секции	секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	31.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/21/16

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) проправят пътя за по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички. В центъра на ЦУР е ангажиментът да се гарантира, че при прехода към път на устойчиво и гъвкаво развитие „никой няма да бъде изоставен и помощта ще стигне първо до най-нуждаещите се“, както и че никоя цел не се счита за постигната, ако не е постигната за всички.

1.2.

ЕИСК е на мнение, че социалните въпроси следва да се разглеждат при пълно взаимодействие с тези в областта на околната среда и икономиката. Изпълнението на ЦУР в ЕС изисква сливане на социалното с икономическото и екологичното измерение на устойчивостта, което да доведе до системна промяна и преодоляване на тясноведомственото мислене, което доминира в настоящите стратегии на ЕС. Безспорна е ползата от определянето на мерки и политики посредством многоизмерната призма на Програмата до 2030 г. Разрешаването на социалния въпрос безусловно ще бъде от решаващо значение за изпълнението на тази програма.

1.3.

Ако ги сравним с екологичното или икономическото измерение, социалните въпроси и регионалното сближаване досега бяха разглеждани повече като отделни области на политика, а не като една истински неразделна част от политиката за устойчивост. Това, което определя социалното измерение в една цялостна политика за устойчивост, е не само че то доразвива традиционни социални политики (като по-добри социални помощи), а че допринася повече за справедливостта и участието в икономиката — в полза на хората и регионите.

1.4.

Преходът към устойчива, неутрална по отношение на въглерода и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика изисква коренни промени в нашето общество и в нашата икономика. Тези промени предполагат както възможности, така и рискове. „Никой да не бъде изоставен“ означава всички членове на обществото и особено по-необлагодетелстваните да имат реален шанс да използват възможностите и да са добре подготвени за справяне с рисковете. Това изисква активна политика. В този контекст от специално внимание се нуждаят най-уязвимите групи в обществото, както и най-необлагодетелстваните региони и територии.

1.5.

„Никой да не бъде изоставен“ предполага по-специално повторно еманципиране на възможно най-голям брой хора, за да играят положителна роля като активни граждани, максимално увеличаване на достъпността на инвестициите, нови начини на живот, модели на потребление и устойчиви технологии за всички хора, групи и региони в процеса на преход. Трансформацията към устойчивост не може и не трябва да бъде налагана отгоре; тя ще бъде успешна само ако се основава на широката подкрепа и активното участие на всички граждани.

1.6.

За да бъдат изпълнени ЦУР и „никой да не бъде изоставен“, ЕИСК призовава Европейската комисия, Парламента, Съвета и държавите членки: — да установят европейски „зелен“ и социален курс като част от цялостна стратегия на ЕС за устойчиво развитие до 2050 г., който наистина да скъса със свръхексплоатацията на природните ресурси и чиято главна цел да бъде повишаване на благосъстоянието на гражданите. ЕИСК изразява задоволство, че новата Комисията възнамерява да започне европейски „зелен“ курс; Комитетът обаче настоява в него да бъдат включени социалните измерения; — да извършват систематична оценка на потенциалните отрицателни/положителни странични ефекти на прехода върху населението на Европа (особено на бедните и уязвими групи) и слабите в структурно отношение региони, както и да постигнат по-добро разбиране на междупоколенческите фактори за устойчивостта и неравенството; — да установят подходящи управленски структури и инструменти за изпълнението на ЦУР и „зеления“ и социален курс, например с помощта на европейския семестър, по-доброто регулиране и МФР, включително кохезионните и социалните фондове, като движеща сила за извършване на трансформацията; — да развият по-широко разбиране на „справедливия преход“ (освен въглищата) и да приложат напълно Европейския стълб на социалните права в негова подкрепа, като същевременно насърчават реформи на преразпределителните системи (диференцирано данъчно облагане, социална закрила и устойчиви и социални инвестиции), както и равновесието между професионалния и личния живот и равенството между половете; — да гарантират равен достъп и възможности във връзка с подходящото образование и обучение за всички; — да преодолеят пречките пред активното участие на гражданите, които нямат необходимия финансов и социален капитал, знания и информация, както и достъп до възможности; — да въведат политики, които са от полза както за гражданите, така и за опазването на околната среда, например планове във връзка със замърсяването на въздуха, в които да се даде приоритет на уязвимите групи, политики относно екологосъобразни социални жилища и т.н.; — да насърчават социална икономика и икономика на сътрудничеството в рамките на прехода към устойчивост (например умения, кръгова икономика, енергиен преход, стимулиране на кооперациите); — да предоставят подкрепа на МСП да осъществят успешно прехода и да постигнат устойчива конкурентоспособност чрез по-добър достъп до умения, финансиране, иновации и технологии; — да създават повече качествени работни места; — да разработят стратегия, за да се гарантира, че не само градовете, но и селските общности ще станат по-приобщаващи, издръжливи и устойчиви; — да засилят опазването на климата и адаптирането към неговото изменение в Европа с цел борба с опустиняването и намиране на решения относно недостига на вода и обезлюдяването; — да дадат възможност на младите хора и на бъдещите поколения да изразят реално позициите си и да отчитат мнението им при вземането на решения във връзка с устойчивостта; — да насърчават политика на устойчива търговия, която да интернализира положителните и отрицателните външни социални и екологични ефекти на търговията.

2.   Въведение

2.1.

Прекалено дълго на социалното измерение на устойчивостта не беше обръщано достатъчно внимание както в световен мащаб, така и в ЕС. В сравнение с екологичното и икономическото измерение, както социалните въпроси, така и регионалното сближаване досега бяха разглеждани повече като отделни области на политика, а не като истински неразделна част от политиката за устойчивост, докато в Европа продължават да съществуват широко разпространени социални неравенства и регионални дисбаланси, а на някои места те дори се влошават. Досега политиките наистина изоставяха хора, групи и региони, като не зачитаха не само ограниченията на планетата, но и основните социални потребности на значителни части от населението на ЕС. ЕС често бива държан отговорен за зеещата пропаст между обещаваното в рамките на политиката на сближаване и социалната политика и случващото се в действителност.

2.2.

Нарастващите положителни и отрицателни връзки между икономическите, социалните и екологичните предизвикателства не могат и не трябва да се пренебрегват. Неотдавнашните протести в цяла Европа не следва да се разглеждат като сигнал за пълно отхвърляне на реформите от широката общественост. Те са по-скоро израз на страховете на много хора, които вече са недоволни от настоящото си положение и които понастоящем се страхуват, че необходимите предстоящи промени, например при преминаването към неутрална по отношение на въглерода икономика, ще бъдат отново за тяхна сметка.

2.3.

Следователно в една нова политическа рамка за устойчиво развитие трябва да се анализират недостатъците на сегашните неустойчиви политики и да се стигне до нов „зелен“ и социален курс, който по съдържателен начин да отчита страховете на хората чрез практически решения. Справедливото разпределение на тежестта и на ползите е първата стъпка за постигането на възможно най-голямо приемане и подкрепа за тези обществени мерки. Положителното участие на хората в прехода ще намали риска от още по-голямо неудовлетворение, опозиция или отдръпване от политиката, например хората да се въздържат от гласуване. Няма съмнение, че липсата на участие допринася за преминаване към екстремизъм, популизъм, расизъм и национализъм в нашето общество, както към момента можем да видим в много държави — членки на ЕС.

2.4.

Екологичната криза не може да бъде решена, докато не бъде взето предвид социалното измерение и обратното. Необходим е обществен дебат, за да се приеме, че на социалното измерение трябва бъде отредено поне същото значение като това на икономическото и екологичното измерение.

2.5.

Комитетът отново заявява, че принципът „никой да не бъде изоставен“ не трябва и не може да означава, че става въпрос само за конкретните опасения на отделните личности и тяхното икономическо положение и обстоятелства (1). Той се отнася и за домакинствата, общностите, регионите, секторите и малцинствата, които биват изоставяни и се чувстват изоставени, например, когато се закриват или се влошават обществени услуги и когато дори основни услуги не са достъпни или са финансово недостъпни (не става въпрос само за пари). Той започва с физическата инфраструктура (транспорт, телекомуникации и интернет) и след това засяга образованието, здравните и социалните грижи и дейностите за отдих и развлечение, както и административните услуги, правоприлагащите агенции, полицията и т.н.

2.6.

„Никой да не бъде изоставен“ предполага повторно еманципиране на хората като активни граждани, максимално повишаване на прозрачността и приобщаването на хора, групи и региони в процеса на преход.

2.7.

Освен това принципът „никой да не бъде изоставен“ се отнася и за бъдещите поколения в съответствие с определението на устойчивото развитие в доклада на Комисията „Брунтланд“ (2). ЕИСК счита, че настоящата европейска политическа рамка и икономика ощетяват младите хора и бъдещите поколения, и приветства факта, че в момента именно младите хора ясно изразяват своите безпокойства, например чрез движението „Петъци за бъдещето“.

2.8.

Хората трябва да бъдат насърчавани да не гледат със страх на предстоящия процес на трансформация и затова политическите лидери на всички равнища трябва да придадат конкретно съдържание на принципа „никой да не бъде изоставен“. Защото трансформацията означава промяна, а при прехода към устойчивост в никакъв случай няма да има само печеливши. Затова е колкото погрешно, толкова и неразумно да се говори само за печеливша за всички ситуация. Макар че обществото като цяло ще има полза, разходите и ползите няма да бъдат споделени поравно без политическа намеса, за да се гарантира, че „никой не е изоставен“.

3.   Тревожни тенденции в социалните и екологичните неравенства в Европа

3.1.

Нивата на човешко развитие в Европа са много високи и продължителността на живот на нейните граждани е сред най-високите в света. Въпреки това Европа все още трябва да извърви дълъг път, за да постигне социалното измерение на ЦУР. Според последните налични данни на Евростат (3) през 2018 г. 109,2 милиона души или 21,7 % от населението на ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване. На най-голям риск са изложени децата и малцинствените групи. От 2008 г. до 2018 г. населението на ЕС, страдащо от тежки материални лишения (мярка за абсолютна бедност), е спаднало от 8,5 % на 5,8 % (4), но това все още е далеч от целта на стратегията „Европа 2020“.

3.2.

Процентът на заетостта при жените е само 67,5 % (5) в сравнение със 73 % при мъжете (като само 55 % от жените с три или повече деца са заети спрямо 85 % от мъжете) (6); 32 % от жените работят на непълно работно време (7) в сравнение със само 8 % от мъжете. През 2017 г. в ЕС брутното почасово възнаграждение на жените е било средно 16 % по-ниско от това на мъжете поради комбинация от стереотипи, сегрегация в образованието и на пазара на труда, факта, че ръководните и надзорните длъжности са заети предимно от мъже, по-дълги периоди извън пазара на труда, отговорности за полагане на грижи, за които не получават заплащане, и дискриминация в заплащането (8). Основната причина за това жените да остават извън работната сила продължава да бъде липсата на (детски) грижи. Една от всеки три неактивни жени (31,7 %) заявява, че неактивността ѝ се дължи на отговорности за полагане на грижи, спрямо само 4,6 % при неактивните мъже. Разликата в заплащането на жените и мъжете се увеличава по време на професионалното развитие и през целия живот, което води до потресаваща разлика в пенсиите от 39 %, като разликата в бедността при жените и мъжете е най-голяма при най-възрастните (65 или повече години) (9).

3.3.

Още по-голямо е неравенството в разпределението на богатството: 10 % от най-богатите домакинства притежават 50 % от общото богатство, докато 40 % от най-бедните притежават едва малко повече от 3 % (10). Делът на доходите на 40-те процента от населението с най-ниски доходи по отношение на общия приравнен разполагаем доход се е стабилизирал на ниско равнище, достигайки 21,1 % през 2017 г. (Евростат, ЦУР, 2019 г.). В ЕС съществуват и големи неравенства в разпределението на доходите: през 2016 г. 20 % от населението (тези с най-високите доходи) са получавали 5,2 пъти повече доходи от 20-те процента от населението с най-ниски доходи (11).

3.4.

Освен това бедните са станали по-бедни: дълбочината или тежестта на бедността (т.е. колко по-нисък е доходът на хората, изложени на риск от бедност, от прага на риска от бедност) за ЕС като цяло през 2016 г. е била 25 %: това означава, че половината от тези хора, които живеят под прага на бедността, са били най-малко 25 % под съответния праг на риска от бедност (12).

3.5.

Според наличните (частични) данни тенденцията при домакинствата с ниски доходи е да живеят в по-нездравословна среда, отколкото тези с по-високи доходи, и те са изложени на множество източници на уязвимост. По-бедните домакинства са изправени и пред по-големи предизвикателства по отношение на достъпа до енергия и мобилност (13). Между европейските граждани няма равенство, когато става въпрос за излагане на замърсяване или други екологични опасности (14).

3.6.

Макар икономическите различия между държавите от ЕС да са намалели с времето, между държавите членки съществуват значителни разлики (15), като населението, изложено на риск от бедност, може да варира от 32,8 % (България) до 12,2 % (Чешката република) (16). В рамките на ЕС има 25,8 %-на разлика в разполагаемия доход на домакинствата, като равнищата в северните и западните държави са по-високи, отколкото в източните и южните. Между държавите членки съществуват големи разлики и когато става въпрос за равнищата на безработица и разпространението на тежки материални лишения (17). Като цяло 64,9 % от безработното население на ЕС е изложено на риск — от 81,8 % в Германия до 51,5 % в Полша (18).

3.7.

Неравенствата са резултат от настоящата ни икономическа ситуация. Така наречената „trickle-down“ теория за растежа, който ще донесе еднаква полза за всички, не отразява европейската действителност: наистина не всеки се е възползвал в еднаква степен от растежа в Европа. Домакинствата с по-високи доходи са имали много по-голяма полза в сравнение с 40 % от населението с най-ниски доходи. Много хора се борят, за да се справят, докато една съвсем незначителна прослойка се възползва от по-голямата част от богатството, за чието създаване допринасяме всички ние.

4.   Различните видове въздействия на прехода към устойчивост

4.1.

Преходът към устойчивост не само следва необходимостта да се отнасяме към природните ни ресурси с повече грижа и отговорност, но се натрупват все повече доказателства за свързания с него икономически потенциал. Световният пазар за нисковъглеродни стоки и услуги вече бързо се разраства. Някои от създаваните работни места в нисковъглеродната икономика са в региони и сектори, в които не достигат инвестиции от десетилетия. Една по-кръгова икономика ще допринесе за ефективното използване на ресурсите, ще намали отрицателните въздействия върху околната среда и ще увеличи заетостта, включително чрез връщането на дейности в Европа и в държавите членки, в това число в необлагодетелствани райони. В неотдавнашно проучване се прогнозира увеличаване на нетната заетост с около 650 000-700 000 работни места до 2030 г. в резултат на политиките за кръгова икономика (19). Следва да гарантираме, че всички хора имат достъп до тях и че това са висококачествени работни места. Очаква се до 2030 г. преходът към неутрална по отношение на климата икономика да създаде 1,2 милиона допълнителни работни места в ЕС освен вече очакваните 12 милиона нови работни места. Преходът би могъл да смекчи текущата поляризация на заетостта в резултат на автоматизацията и цифровизацията, създавайки работни места и в средата на скалата на заплащането и на разпределението на уменията, особено в строителството и производството (20). Ще бъдат засегнати всички сектори, като се очаква мащабът на смущенията да бъде много по-голям в автомобилната промишленост и в селското стопанство.

4.2.

Въпреки това продължаваме да наблюдаваме огромни нарушения на конкуренцията, защото съществуващата рамка на нашата пазарна икономика не успява да избегне разхищаването, замърсяването или разрушаването на природните ресурси. Тези нарушения не са само за сметка на околната среда, те пречат и на бързото разгръщане на нови и устойчиви икономически варианти. Те съществуват както в Европа, така и в международен план. Както в политиката за вътрешния пазар, така и в търговската политика не трябва да има конкурентни предимства, придобити в резултат на безотговорни действия във връзка с благосъстоянието на хората и на ограбване на природни ресурси. Поради това ЕИСК приветства факта, че председателят на новата Европейска комисия например призова за въвеждането на данък върху въглеродните емисии на границите, при условие че тази схема бъде разработена с цел ускоряване на прехода към устойчивост и към постигане на по-голяма социална справедливост. Според ЕИСК е важно ЕС да се стреми към създаване на световна система на ценообразуване за въглеродните емисии, за да се постигне стабилно дългосрочно решение.

4.3.

Проблемът на данъчните системи в държавите членки се състои в това, че те разчитат предимно на облагането на труда. Всъщност през 2016 г. екологичните данъци съставляваха едва 6,3 % от общите данъчни приходи, докато данъците върху труда — 49,8 %. Един цялостен подход към данъчната реформа, хармонизиран с ЦУР, наистина би могъл да измести фокуса от труда към данъци върху прекомерното богатство, потреблението, замърсяването или цифровизацията (21). Подобна промяна ще трябва да отчита нарастващото неравенство на доходите в Европа, както и взаимната зависимост между равнищата на доходите и въглеродния отпечатък. И наистина, екологичните данъци трябва да бъдат предназначени да гарантират промяна в поведението сред най-големите потребители, като същевременно се свеждат до минимум отрицателните въздействия върху неравенството на доходите и активите. Например прекратяването на субсидиите за изкопаемите енергийни ресурси, въвеждането на цени на въглеродните емисии и разпределянето на съответните приходи за развитие на обществен транспорт биха могли да имат полезно въздействие върху неравенството на доходите и резултатите в социалната сфера.

4.4.

Само ако Европа се подготви на този фронт, ЕС ще се ползва с доверието да действа като световен лидер по отношение на устойчивостта. На първо място това е предпоставка за извличане на ползи от бързо разрастващите се бъдещи пазари, например в областта на кръговата икономика, зелените технологии, биоинженерството и финансирането за устойчиво развитие. Същевременно ангажиментът за устойчивост на световно равнище помага за постигане на целите на политиката на ЕС в други области (като например справяне с причините за миграцията, справедлива световна търговия и намаляване на зависимостта от богатите на петрол държави от гледна точка на външната политика).

4.5.

Преходът към устойчивост обаче изисква огромни публични и частни инвестиции или високи разходи в областта на потребителските стоки за дълготрайна употреба, които ще се изплатят в дългосрочен план — на равнището на домакинство, предприятие, както и на равнището на община, регион и държава. Ключовият въпрос за социалната устойчивост е: кой може да инвестира или да изразходва тези средства? Този въпрос определя кой има полза от установените икономически предимства и кой няма. Социалната устойчивост е застрашена, ако: — могат да инвестират само големите предприятия, а МСП не могат; — стартиращите предприятия нямат достъп до бъдещите пазари на една устойчива икономика; — само публичният сектор в проспериращите региони, а не в слабите в структурно отношение, разполага с бюджет да приспособи инфраструктурата към концепцията за устойчивост; — най-важното обаче — хората с по-ниски доходи и малко финансови ресурси, по-ниско образование и по-малко знания, с по-малка привлекателност за банките, по-нисък социален капитал и по-малко увереност в себе си нямат или не виждат реални възможности да инвестират или да променят своите модели на потребление към устойчивост. При такъв сценарий полза от прехода към устойчивост имат единствено онези, които вече се справят добре. Тогава социалните неравенства и несправедливост ще се увеличат, също както и регионалните различия.

4.6.

Това, което определя социалната устойчивост, е не дали тя развива допълнително традиционни социални политики (като по-добри социални помощи), а дали предоставя повече равни възможности за участие в икономиката. За тази цел на МСП, стартиращите предприятия, публичния сектор в слабите в структурно отношение региони и най-вече на всички граждани (особено най-уязвимите) трябва да се даде възможност да участват активно в прехода към устойчивост. В този контекст трябва да се вземат предвид допълнителни фактори като пол, индивидуални способности и възраст, тъй като те биха могли да изострят съществуващите неравенства в Европа.

4.7.

Трябва да бъде отчетено и териториалното въздействие на прехода. В световен мащаб до 2050 г. 67 % от хората ще живеят в градове. В Европа процентът на урбанизация се очаква да достигне 80 %. Не всички граждани оказват еднаква тежест върху околната среда и това трябва да бъде отразено по подходящ начин при разработването на политиките. Например жителите на Лондон произвеждат малко над половината от средните за Обединеното кралство емисии (22). Същевременно обаче населението в селските райони често играе важна роля по отношение на предоставянето и поддържането на екосистемни услуги. Затова селските райони и по-малките градове, както и най-отдалечените региони на ЕС не трябва да бъдат забравяни, а да участват в прехода.

5.   Стратегически области за действие — към решения

5.1.

Общоприет подход в политиката за устойчиво развитие е да се използват икономически стимули за насърчаване на желателно от гледна точка на околната среда поведение и/или да се санкционира поведение, което вреди на околната среда. Например в контекста на определяне на цени на въглеродните емисии се счита, че пазарната цена трябва да отразява цената на емисиите на CO2. Този подход може да бъде въведен за отчитане на всички външни фактори върху природната среда чрез включване в цената. Подходът на интернализиране на външните фактори е популярен, защото обещава висока ефективност и ефикасност и е съвместим с основната концепция за пазарната икономика.

5.2.

За щастие Европейската комисия започна да обръща по-сериозно внимание на подхода на интернализиране на външните ефекти, признавайки например, че енергията от възобновяеми източници е в неравностойно положение, докато външните разходи за изкопаемите ресурси не са изцяло отразени в пазарната цена (23), или опитвайки се да въведе принципа „замърсителят плаща“ (24) в транспортния сектор. Тези подходи съчетават екологичното с икономическото измерение на устойчивостта, но не включват социалното измерение. Следва да бъде предоставена рамка на всички обществени групи и заинтересовани страни, която да им дава справедлива възможност да произвеждат и потребяват по устойчив начин. В противен случай МСП ще загубят своята конкурентоспособност, слабите в структурно отношение региони ще станат още по-слаби и хората в неравностойно социално или индивидуално положение ще имат още по-малко възможности да участват в просперитета на обществото.

5.3.

Следователно стратегия за устойчивост, която разчита единствено на пазар, в който на теория всички външни фактори са интернализирани, не е достатъчна, защото не води автоматично до устойчиви резултати за обществото. В допълнение към интернализирането на външните ефекти, една политика, която насърчава и социалната устойчивост, трябва да възприеме по-широк подход. Трябва да се премахнат съществуващите пречки, които възпрепятстват участието на отделните хора, социални групи, конкретни предприятия или публичния сектор в устойчивото развитие.

5.4.

Преходът към устойчивост ще бъде особено важен в конкретни сектори, като например тези на храните, транспорта, жилищата и енергетиката. Това може да бъде илюстрирано по-конкретно с помощта на три примера от енергийния сектор: — По-висока цена на въглеродните емисии увеличава цените на електроенергията, освен ако тя не се произвежда 100 % без CO2. Това прави по-привлекателно самостоятелното снабдяване с електроенергия от възобновяеми източници, като например слънчевата енергия (стимулирана в бъдеще чрез използване на съхранение на електроенергията). Потребителското производство има смисъл по отношение на екологичната и икономическата устойчивост. Живеещите в собствени жилища, или тези, които ръководят по-големи предприятия и притежават достатъчно голяма (покривна) площ, обаче имат много по-добри възможности да се възползват от потребителското производство. От друга страна, за наемателите или малките занаятчийски предприятия е или по-трудно, или дори обективно невъзможно да станат произвеждащи потребители. Поради това електроенергията за тях става все по-скъпа, докато самостоятелно доставящите си електроенергия потребители могат да спестяват средства и да изплащат своите инвестиции, и при определени обстоятелства дори да получават пари на данъкоплатците. Това увеличава социалното неравенство и неблагоприятното конкурентно положение на малките предприятия. Много сходни проблеми се наблюдават също и в сектора на отоплението. — По-високата цена на въглеродните емисии оскъпява и изкопаемите горива. С други думи, разходите за покупката на електрически автомобил се възстановяват по-бързо. Това обаче изисква финансова ликвидност или най-малкото кредитоспособност. Физическите лица или дори малките предприятия, които не разполагат с финансова ликвидност или не са кредитоспособни, не са в състояние да закупят електрически автомобил и следователно трябва да се справят с по-високата цена за бензина. Друг вариант, поне в големите градове, е общественият транспорт или придвижването с велосипед. В много селски райони това обаче не е реалистична алтернатива. Следователно тук не става въпрос за същите проблеми като тези с електроенергията или отоплението — на допълнителен натиск е подложено и регионалното сближаване. — И накрая, вероятно най-добрият начин за ефективно насърчаване на развитието на кръговата икономика е да се оскъпи потреблението на суровини, например с помощта на ДДС. Въздържането от използване или рециклирането на суровини от промишлеността или търговията обаче често също изисква предварителни инвестиции в оборудване и технологии, което отново е от полза за големите предприятия и в ущърб на МСП.

5.5.

Тези примери показват, че колкото и да е обосновано насърчаването на енергията от възобновяеми източници, електромобилността и кръговата икономика чрез оскъпяването на емисиите или суровините, социалната устойчивост ще страда, ако това е единственият подход. Необходимо е той да бъде подкрепен с инициативи, насочени конкретно към намиране на решение за положението на пазарните участници в неравностойно положение и поне да ги компенсират за него. Сама по себе си компенсацията обаче често е недостатъчна за постигане на напредък по отношение на социалната устойчивост. На някои места участниците в неравностойно положение всъщност трябва да имат по-добри възможности отколкото другите.

5.6.

В този контекст например участието в енергийния преход зависи също и от образованието и знанията за потенциалното действие, затова е от съществено значение да се помогне на хората да добият повече увереност относно ангажирането си в дейности, които водят до по-голямо участие в устойчивото развитие. В противен случай пречките, създадени от административните процедури и бюрокрацията, могат да бъдат още по-големи. Трябва да се обърне внимание и на промяната на инфраструктурата.

5.7.

Друга стратегическа област на действие са квалификацията, образованието, насоките и помощта. Преходът към неутрална по отношение на климата икономика ще има голямо въздействие върху нуждите от умения. Съществува спешна необходимост от инвестиране в човешки капитал (образование, обучение, учене през целия живот), за да се предоставят на настоящите и бъдещите поколения необходимите умения в областта на зелените и цифровите технологии. Училищата и университетите следва да включат конкретни учебни програми в областта на устойчивото развитие за насърчаване и на ученето в процеса на работа, които да отразяват ситуацията на пазарите на труда. Инвестирането в преквалификацията и повишаването на квалификацията на населението е от основно значение, така че „никой да не бъде изоставен“.

5.8.

Също толкова важни са социалните трансфери (например финансирани чрез прогресивно данъчно облагане или новаторски данъци като данъка върху финансовите сделки). Променящото се естество на труда вследствие на технологичната промяна ще превърне въпроса за новите права, като например подходящ доход за всеки, в основен дебат за следващия период с пълноценното участие на социалните партньори. Ще бъде важно да се гарантира, че техният замисъл допринася за устойчивостта, а не я възпрепятства.

5.9.

Досега социалната политика не е отчитала екологичните предизвикателства. Например в Европейския социален фонд не се обръща внимание на изменението на климата, като само приблизително 7 % са разпределени за нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика чрез реформа на системите за образование и обучение, адаптиране на уменията и квалификациите, повишаване на квалификацията на работната сила и създаване на нови работни места (25). Освен това липсата на съгласуваност между политическите рамки означава, че компромиси, полезни взаимодействия и необходимостта от съпътстващи мерки или отсъстват от дебата, или са трудни за оценка поради липсата на адаптирани данни, инструменти или процедури.

5.10.

По-конкретно, с цел улесняване на промяната на парадигмата, за да се премине от последващи усилия за компенсиране и смекчаване към предоставяне на възможност на хората в неравностойно положение в региони в неблагоприятно в структурно отношение положение да разработват сами проекти „от долу нагоре“ и постепенно да създават действително устойчиви, основани на участие и приобщаващи модели на икономическа дейност (26), ще бъдат необходими следните елементи: — гарантиран адекватен доход за нуждаещите се; — гарантиран достъп до подкрепа за микрофинансиране или публични заеми за хора с нисък кредитен рейтинг от гледна точка на частните банки; — подкрепа за самостоятелно снабдяване (особено на равнището на общността), например в областта на енергетиката, жилищата и селското стопанство, която може да бъде включена под различни форми на структурите в рамките на социалната икономика, по-специално кооперациите; — намаляване на административните пречки за тези участници; — правни и технически консултации за широка аудитория; — укрепване на публичните инвестиции в инфраструктурата и социалните инвестиции.

6.   Ролята на Европейския стълб на социалните права в контекста на устойчивостта

6.1.

Европейският стълб на социалните права (ЕССП), провъзгласен от ЕС през ноември 2017 г., е конкретният инструмент за справяне със социалните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, тъй като той изразява принципите и правата, които са от основно значение за справедливостта и доброто функциониране на пазарите на труда и социалните системи през 21 век в Европа, и е свързан с предоставянето на нови и по-ефективни права за всички граждани въз основа на 20 основни принципа, структурирани в три категории: i) равни възможности и достъп до пазара на труда, ii) справедливи условия на труд и iii) социална закрила и приобщаване за всички.

6.2.

Прилагането на ЕССП изисква стабилна бюджетна основа и инвестиции. От една страна, в следващата многогодишна финансова рамка следва да се осигури необходимото финансиране, а от друга страна, социалните инвестиции могат да бъдат улеснени чрез позоваване на „златно правило“ (27) за публичните инвестиции със социални и екологични цели. Подходящата данъчна политика, включително ефективни мерки срещу данъчните измами, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, би трябвало да даде възможност на държавите членки и на ЕС за набиране на допълнителни средства, които да допринесат за финансирането на социалния стълб (28) и ЦУР. Частните инвестиции също могат да допълнят публичните разходи/инвестиции в някои области, но това следва да става при спазване на конкретни и прозрачни критерии, които да гарантират достатъчна социална възвръщаемост в полза на общия интерес (29).

6.3.

Макар че между 17-те ЦУР и 20-те права и принципи на ЕССП да има множество допирни точки, все още няма предложение за това как да се създадат полезни взаимодействия между тях. Това би могло да се постигне, като се започне с усъвършенстване на набора от 14 социални показателя с цел по-добро съответствие на 20-те права и принципи на ЕССП и ЦУР. Въз основа на разширен и по-конкретен набор от общи показатели Европейската комисия следва също така да изготви стратегия с цел по-добро съчетаване на тези два важни за социално-екологичния напредък инструмента, като се избягват объркващи припокривания. Уебсайтътwww.inequalityin.eu (30) предлага добър пример за инструмент, който измерва доходите и параметрите на околната среда като показатели за качеството на живот в рамките на държавите членки.

6.4.

Води се дебат за това как да бъде приведена в действие концепцията за „справедлив преход“ в Европа. Активните политики на пазара на труда следва да помогнат за улесняване на прехода, особено към работни места с ниски нива на въглеродни емисии (например обучение и помощ при търсенето на работа) и за увеличаване на участието на работниците, както и плащания за екологични услуги, с които да се подпомагат групите в неравностойно положение по време на прехода (31).

---

(1)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(2)  Доклад на Комисията „Брунтланд“„Our Common Future“ („Нашето общо бъдеще“).

(3)  https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/10163468/3-16102019-CP-EN.pdf/edc3178f-ae3e-9973-f147-b839ee522578.

(4)  Вж. бележка под линия 3.

(5)  Пак там.

(6)  https://eige.europa.eu/publications/poverty-gender-and-intersecting-inequalities-in-the-eu.

(7)  Евростат.

(8)  https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/gender-equality/equal-pay/gender-pay-gap-situation-eu_en.

(9)  https://www.equalpayday.be/europa/; Евростат.

(10)  OECD, Understanding the Socio-Economic Divide in Europe, Background Report, 2017 (ОИСР, Разбиране на социално-икономическото разделение в Европа, информационен доклад, 2017 г.)

(11)  Income inequality in the EU (Неравенство в доходите в ЕС), Евростат, 2016 г.

(12)  „What is poverty – Poverty facts and trends (Какво представлява бедността — факти и тенденции)“, EAPN 2016 г.

(13)  30x30 Actions for a Sustainable Europe (30х30 Действия за устойчива Европа), #Think2030 Action Plan (План за действие „#Think2030“), IEEP.

(14)  Европейска агенция за околна среда (2018 г.).

(15)  Евростат, 2019 г.

(16)  Вж. бележка под линия 3.

(17)  ESPAS 2019 г.; Евростат 2019 г.

(18)  Евростат, 2018 г.

(19)  „Impacts of circular economy policies on the labour market“ („Въздействия на политиките за кръгова икономика върху пазара на труда“), доклад за Европейската комисия от Cambridge Econometrics, Trinomics и ICF, май 2018 г.

(20)  Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа за 2019 г.

(21)  Становище на ЕИСК относно „Устойчиви системи за социална сигурност и социална закрила в цифровата ера“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7).

(22)  Международен институт за околната среда и развитието (IIED).

(23)  Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.

(24)  Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 144 окончателен).

(25)  Baldock, David и Charveriat, Céline. 2018 г. В доклада за данните се посочва, че са: „собствени изчисления въз основа на Ricardo (2017 г.). Включване на климата в бюджета на ЕС: подготовка за следващата МФР“.

(26)  Становище на ЕИСК относно „Нови устойчиви модели на икономическа дейност“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 57).

(27)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 1, параграф 1.6; ОВ C 197, 8.6.2018, стр. 33, параграфи 1.8 и 3.6; ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 11; ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 95, параграф 1.4; ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21; ОВ C 262, 25.7.2018, стр. 1, параграф 3.14, и ОВ C 190, 5.6.2019, стр. 24, параграф 1.8; ECO/498 (вж. стр. 113 в настоящия брой на Официален вестник).

(28)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 1, параграф 1.6.

(29)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 1, параграф 1.4.

(30)  https://www.inequalityin.eu

(31)  ITUC споменава насоките на МОТ за справедлив преход.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на търговската и инвестиционната политика на ЕС за подобряване на икономическите показатели на ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 47/06)

Докладчик: Jonathan PEEL

Докладчик: Tanja BUZEK

Решение на Пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	REX
Приемане от секцията	3.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/4/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Търговията и инвестициите са от основно значение за ЕС, осигурявайки му потенциал за подобрение на собствените му икономически резултати у „дома“. Едно на всеки седем работни места в ЕС зависи от износа и предвид това, че през следващите 10 до 15 години се очаква 90 % от световния икономически растеж да бъде извън Европа, ЕС трябва да направи така, че да осигури оптимален дял от тези пазари и да не губи ненужно пазарни дялове заради конкуренти от трети държави.

1.1.1.

Търговската и инвестиционната политика на ЕС е обект на внимателен анализ и политически преглед, както никога досега. В резултат от основните политически събития, като разрастването на популизма, последиците за търговията от излизането на Обединеното кралство от ЕС и наложените от настоящата администрация на САЩ мерки върху търговията с промишлени стоки, нараства загрижеността относно нелоялните търговски споразумения и допълнително се усилва политическата несигурност. Целта на настоящото становище е да се проучи какво трябва да направи ЕС у „дома“, за да се гарантира, че справедливата търговия насърчава справедливото разпределение на ползите от нея. ЕС трябва да си осигури достатъчен консенсус във вътрешен план, за да може да продължи да договаря изгодни и динамични търговски споразумения по целия свят. За да се постигне това, е необходимо да се изпълнява прогресивен търговски дневен ред, основан на защитата на основните стандарти и права в областта на екологията, социалната закрила и защитата на потребителите.

1.1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отправя отново към бъдещата Европейска комисия и Парламента своите препоръки, формулирани в редица неотдавнашни ключови становища относно политиките на ЕС в областта на търговията и инвестициите (1). Настоятелно призоваваме тези препоръки да бъдат отразени в нова търговска стратегия. В настоящото становище целта ни е да се съсредоточим върху това, което ЕС трябва да направи, за да въведе ред във вътрешните си дела, като същевременно се справи със съществуващите търговски спорове и осигури необходимите гаранции.

1.2.

На първо място, ЕИСК счита, че е от съществено значение ЕС да гарантира гладкото и справедливо функциониране на вътрешния пазар и на еврозоната. Една пета от всички работни места в ЕС (2), свързани с износа, са установени в държава членка, различна от тази на износителя, не на последно място поради разрастването на веригите на доставки, т.нар. „ефект на разпространение“.

1.2.1.

Тази цел трябва да обхване много широк кръг от отделни политики, вариращи от транспорт и енергетика до по-добро интегриране на услугите, до осигуряване на правно стабилна и социално защитена рамка за развитието на цифровизацията и изкуствения интелект (ИИ). Тя трябва също така да включва справедливи политики и регулиране на равнище ЕС, които насърчават условия, подпомагащи предприятията да поемат водеща роля при разработването и прилагането на нови технологии, които поддържат конкурентоспособността, като същевременно осигуряват растеж и достойни работни места в рамките на един справедлив преход.

1.2.2.

Успешните научни изследвания и иновации са от ключово значение за укрепването на позицията на ЕС по света. Ето защо ЕИСК призовава бъдещата Комисия да положи всички необходими усилия, за да гарантира, че „Хоризонт Европа“ е ефективно, устойчиво и надеждно продължение на „Хоризонт 2020“. Ще са необходими значителни усилия, по-специално от страна на държавите членки и с пълноценното участие на социалните партньори, за да се гарантира висококачествено образование и достъп до професионално и по-широко обучение.

1.2.3.

Насърчаването и развитието на човешките умения също е от основно значение. ЕИСК счита, че трябва да се обърне специално внимание на това да се подпомага бързото адаптиране на индивидуалните умения чрез учене през целия живот, по-силен акцент върху многоезичието и лесни за адаптиране програми за обучение, вместо да се правят неуспешни опити за превръщане на хората в по-добри компютри.

1.3.

Нуждите и потенциалът на МСП трябва да бъдат включени във всяка област на политиката, за да се подпомогне достъпът им до финансиране и до други ресурси, както и да се подкрепи тяхната способност за развитие. Както отбелязва Европейската комисия (ЕК) в Съобщението от 2015 г. „Търговията – за всички“ (3), една трета от износа на ЕС идва пряко от над 600 000 МСП, в които работят над 6 милиона души.

1.4.

Що се отнася до реалното функциониране на търговията, ЕИСК отново призовава ЕС, в подкрепа на СТО, да играе водеща роля в световен мащаб за насърчаването на правила за осъществяване на прогресивна, справедлива и устойчива търговска политика. Съюзът трябва да продължи да работи в тясно сътрудничество с други държави за реформиране на СТО, не на последно място с цел установяване на правила, гарантиращи спазването и изпълнението от страна на държавите на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Във връзка с това ЕС и неговите държави членки следва да използват своето влияние и да защитават своите интереси в различните структури на комитетите на СТО, по-специално в новите области като търговията и достойния труд. Една отворена и основана на правила международна търговска система, гарант за високи стандарти в областта на околната среда, безопасността и труда, е от съществено значение за подобряване на възможностите за бизнес и за по-справедлива търговска среда за предприятията от ЕС спрямо тези на техните конкуренти.

1.5.

ЕИСК счита, че е от съществено значение търговската и инвестиционната политика на ЕС да разглежда всички значими последици от отварянето на пазара и да ограничава, доколкото е възможно, отрицателните въздействия, включително разходите за социалната област и прехода. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, в рамките на всяка многогодишна финансова рамка, трябва да осигурява достатъчно финансиране за покриване на отрицателните въздействия в търговски план, а всички ограничителни условия и критерии за нейното прилагане трябва да бъдат преразгледани.

1.5.1.

По-всеобхватните търговски преговори имат по-голям потенциал за предизвикване на конфликти в чувствителни области. Всички спорове от този вид трябва да бъдат решавани ефективно. Може да се отнасят до предизвикателства по отношение на високите стандарти, по-специално в областта на безопасността на храните, защитата на потребителите, достойните условия на труд, защитата на обществените услуги или прилагането на определени права в областта на устойчивата търговия, както подробно е описано в редица предходни становища. ЕИСК отново подчертава, че нищо в дадено търговско споразумение не трябва да допуска ограничаване на възможността на публичните власти да приемат каквито считат за уместни регулаторни мерки в областта на публичната политика.

1.5.2.

Освен това ЕИСК призовава новата Комисия да препотвърди отново своите хоризонтални разпоредби за трансграничните потоци от данни и за защитата на личните данни в споразуменията за търговия и инвестиции на ЕС.

1.5.3.

ЕС е в уникалната позиция да поеме водеща роля по отношение на надлежната проверка; ЕИСК призовава Комисията да предложи европейско законодателство в тази област. Той отново заявява своето убеждение, че прилагането на отговорно бизнес поведение чрез търговската политика е важно за укрепване на световната търговска позиция на ЕС и за подкрепа на устойчивостта, не на последно място чрез насърчаване на предприятията да поемат отговорността за въздействието си върху обществото. Също така ЕИСК призовава в търговските споразумения да има клауза, която да задължава правителствата, както на национално, така и на местно равнище, да изпълняват пълноценно своята роля.

1.5.4.

ЕИСК счита, че една по-задълбочена политическа дискусия относно ролята на търговията и инвестициите е от съществено значение, за да се разберат по-добре както техните движещи сили, така и икономическото им въздействие. Политиката на ЕС за оценка трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху оценката на качествените елементи на търговските споразумения с пълноценното участие на гражданското общество и ЕИСК. Необходим е по-широк набор от показатели, както и повече възприемчивост към алтернативни модели, а оценките на въздействието трябва да бъдат приключени преди започване на преговорите. През подходящи интервали от време следва да се извършва и по-цялостно проучване на глобалното въздействие на търговията.

1.5.5.

ЕИСК отново настоятелно призовава ЕСВД задължително да отчита в по-голяма степен търговията. Търговията става все по-важен елемент, както в геополитическо отношение, така и в рамките на икономическата дипломация, но въпреки това в неотдавнашното съвместно съобщение относно свързаността между ЕС и Азия търговските аспекти не бяха отразени (4). ЕИСК отново призовава и за по-тясно, по-съгласувано и прозрачно взаимно сътрудничество между ГД „Търговия“ и други генерални дирекции, най-вече ГД „Развитие и сътрудничество“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

1.6.

ЕИСК настоява диалогът с гражданското общество относно търговската и инвестиционната политика в рамките на преговорите и след това да стане много по-задълбочен, а ролята на гражданското общество в процеса на мониторинг да се засили. Този диалог трябва да се развива въз основа на по-голяма прозрачност и непрекъснато усъвършенстване, тъй като преговорите и споразуменията стават все по-сложни, не на последно място поради ЦУР, Парижкото споразумение и преминаването към кръгова икономика.

1.7.

ЕИСК повтаря и предишната си препоръка, а именно, че многостранният подход към селското стопанство се нуждае не само от преосмисляне и нов тласък, но че ЕС е в добра позиция да играе водеща и проактивна роля в това отношение, като същевременно насърчава екологичните, социалните и по-широките стандарти за устойчиво развитие в съответствие с ЦУР. Също така ЕС не трябва да прави големи отстъпки в селското стопанство, които биха подкопали вътрешното производство.

1.8.

ЕИСК приветства особено силно поставения в „Търговията — за всички“ акцент върху устойчивото развитие, особено в областта на правата на човека и социалните права и околната среда, и включването на главите относно търговията и устойчивото развитие във всички търговски споразумения от ново поколение. Те трябва да заемат основно място за насърчаването на търговската и инвестиционната политика на ЕС. Сега ефективното привеждане в изпълнение е от ключово значение за изпълнението на тези ангажименти, не на последно място за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията от ЕС в чужбина.

1.8.1.

ЕИСК приветства неотдавнашното обявяване от следващия председател на Комисията на предложението за създаването на нова длъжност на главен служител по правоприлагането във връзка с търговски въпроси, който да докладва на комисаря по въпросите на търговията, „да наблюдава и подобрява съответствието на нашите търговски споразумения“ (5). Настоятелно призоваваме тази ключова нова позиция да получи широки правомощия с еднаква тежест и с еднаква ефективност, така че да обхваща всички ангажименти, договорени в споразуменията за свободна търговия, и по-специално тези, свързани с устойчивото развитие. Тази позиция трябва да включва обективен процес на вземане на решения, основан на навременни, ефективно инициирани разследвания, подкрепени с подходящи ресурси и включващи ясна роля за признатите заинтересовани страни, както за подаване на жалби, така и за участие в последващи публични изслушвания. Освен задълбоченото докладване пред ЕП и Съвета, това на свой ред предполага определена роля за ЕИСК и съответните ВКГ, както и непрекъснато участие на гражданското общество.

1.8.2.

ЕИСК препоръча по-рано във всички бъдещи мандати за главите относно търговията и устойчивото развитие да бъде включена специална клауза за насърчаване на ЦУР и, в съответствие със Споразумението от Париж, борбата с глобалното затопляне като неразделна част от ценностите на ЕС. Преходът към нисковъглеродна кръгова икономика от своя страна трябва да бъде друг основен фактор, включен във всеки мандат за преговори на ЕС.

1.8.3.

Ефективният преход към постигане на въглеродно неутрална икономика на ЕС до 2050 г. ще бъде значително предизвикателство. Той ще окаже силно въздействие върху развитието на търговската политика, докато решенията, взети по отношение на търговията, от своя страна ще засегнат непосредствено начина, по който този преход ще бъде постигнат както в ЕС, така и в световен мащаб. Осигуряването на справедлив преход трябва да бъде поставено в центъра на всички бъдещи политики, практики и преговори в областта на търговията.

1.8.4.

Увеличените търговски потоци неизбежно ще доведат до допълнително развитие на транспортния сектор, чиито емисии на парникови газове вече са особено високи. Поради това ЕИСК призовава всички видове транспорт да бъдат включени в една укрепена, устойчива и справедлива транспортна политика, както и да бъде установена ясна политическа връзка между търговията и транспорта, не на последно място по отношение на изпълнението на съответните ангажименти във връзка с ЦУР.

1.8.5.

Накрая ЕИСК призовава настоятелно в прехода си към кръгова икономика ЕС да обърне сериозно внимание на проблемите, срещани от основните европейски ресурсо- и енергоемки промишлени сектори; да работи за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии и инвестициите и да проучи по-задълбочено прилагането на съвместими със СТО мерки за корекция, приложими на границата.

2.   Мотиви за изготвянето на становището

2.1.

Търговията и инвестициите са от основно значение за ЕС, осигурявайки му потенциал за подобрение на собствените икономически резултати у „дома“. В съобщението „Търговията — за всички“ (6) се подчертава, че над 30 милиона работни места в ЕС, едно на всеки седем, зависят от износа извън ЕС и че 90 % от световния икономически растеж през следващите 15 години се очаква да настъпи извън Европа. Като признава значението на подобряването на собствените си икономически резултати чрез търговията, ЕС не трябва да поема риска да разчита само на модел, основан на износа. Трябва да се отдаде еднакво значение на засилването на вътрешното търсене чрез публични и частни инвестиции и потребление.

2.1.1.

ЕС, на който се пада една шеста от световния внос и износ, е най-големият износител на промишлени стоки и услуги, а на свой ред е най-големият експортен пазар за около 80 държави. Като гръбнак на европейската икономика промишлеността създава 80 % от износа на ЕС, като осигурява важни частни иновации и висококвалифицирани работни места. Както се посочва в „Търговията — за всички“„от 1995 г. насам делът на вноса в износа на ЕС се е увеличил с над 50 %“, което допълнително подчертава ключовата роля на бизнеса, промишлеността и динамичната и проактивна търговска политика.

2.1.2.

Цифрите показват, че днес 36 милиона работни места в ЕС (7) зависят от износа, което представлява увеличение с две трети и близо 1,5 трилиона евро от 2000 г. насам, като ЕС запазва своя „дял в световния износ на стоки“ (на равнище от 15 %) в сравнение с подема на Китай и съответния спад в общия дял както на САЩ, така и на Япония. ЕК подчертава, че работните места в свързаните с износа дейности са „ средно по-добре платени“ и имат „значителен дял“ в заетостта във всяка държава членка.

2.1.3.

За разлика от търговията със стоки, при търговията с услуги има по-голям потенциал за натиск за намаляване на заплатите. В неотдавнашен доклад на ОИСР (8) се посочва, че услугите представляват голяма част от производствения сектор и чуждестранният дял на тези услуги се увеличава. Предприятията все по-често си задават въпроса дали да предоставят свои собствени услуги или да ги купуват от външни доставчици. В случай на преместване на дейността към държави с по-ниски разходи за труд особено остро стои въпросът за изместването на работните места.

2.1.4.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС заплашва да се превърне в решаващ фактор за бъдещето на търговските отношения на ЕС и непрекъснатите търговски потоци без тарифи и бариери. Единният пазар би загубил голяма търговска държава, което би могло да повлияе на установеното в търговската политика на ЕС равновесие и да се окаже значително предизвикателство, ако бъде последвано от енергични крачки на Обединеното кралство към дерегулиране, включително понижаване на стандартите и правата. От решаващо значение е ЕС да положи всички усилия, за да противодейства на всички действия на Обединеното кралство за нелоялна конкуренция. От основно значение е между ЕС и Обединеното кралство да има споразумение, което да запази високите стандарти и права.

2.2.

Съчетанието на редица фактори обуславя експоненциалното световно търсене на търговията със стоки и все по-често с услуги. Очаква се световното население да достигне 9—10 милиарда до средата на века. Поради бързата индустриализация и урбанизация повече от половината от населението на света за пръв път живее в градове, където хората са по-взаимозависими отколкото в селските райони, където обществото е по-ориентирано към прехраната.

2.2.1.

Изчислено е също така, че до 2030 г. може да има до 2 милиарда повече хора със средни доходи, особено в страни като Китай, Индия, Кения, Чили и Индонезия, които търсят и могат да плащат (много от тях за първи път в живота си) за далеч по-голямо разнообразие и избор в това, което ядат, носят, използват, управляват или употребяват по друг начин.

2.2.2.

Разширяването на пазарите обаче не е единствената причина за увеличаване на търговските потоци. В днешния свят дейностите на многонационалните предприятия все повече се организират около световните вериги за създаване на стойност. При анализа си на тези стратегии ОИСР (9) описва как данъчните стратегии, мащабът на предприятията (корпоративната концентрация се увеличава), технологичният опит и диверсификацията на дейностите са основните движещи сили за световната търговия. Цифровизацията на икономиката също размива традиционните граници. Освен това многонационалните предприятия във все по-голяма степен разчитат на некапиталови взаимоотношения (стратегическо партньорство, възлагане на дейности на външни изпълнители). Следователно груповите структури са по-сложни от всякога и бизнес практиките се променят. В резултат на това може да се наложи адаптиране на политиките в областта на търговията и инвестициите.

2.3.

Предимствата на ЕС, по-специално производството на висококачествени или с висока добавена стойност стоки и услуги, както и приблизително 70-те преференциални търговски споразумения на ЕС, които вече са оперативни и обхващат пет континента, към които се прибавят значителен брой други текущи преговори, откриват реални перспективи пред износителите от Съюза. Алтернативата е да се изчаква докато конкурентните износители се възползват от тези възможности, независимо дали става въпрос за тези от други развити страни или по-специално за тези от бързоразвиващите се икономики. Сред неотдавнашните значими събития са преразгледаното Транстихоокеанско партньорство (TPP) и други важни търговски преговори в Азиатско-тихоокеанския регион.

3.   Значими основни елементи в подкрепа на свързаното с търговията благоденствие на ЕС

3.1.

Значението на единния пазар за търговията в ЕС се доказва от неговото т.нар. „въздействие върху други области“, при което една пета от работните места, свързани със износа, се намират в друга държава членка. Германският износ, например, включва 6,8 милиона работни места в Германия, но също и 1,6 милиона работни места другаде в ЕС. Това се обяснява преди всичко с подема на дългите вериги на доставки, не само в Европа, но и по света, в рамките на които незавършени продукти могат да преминават през граница многократно, най-вече в автомобилната промишленост. Брексит изведе на преден план този фактор: 650 000 работни места в Обединеното кралство са свързани с износа извън ЕС, като произходът е от други държави членки. Цифрите на ЕК (10) показват, че страните, които извличат най-голяма полза от това са Чешката република, Словакия и Полша.

3.1.1.

Ето защо гладкото и справедливо функциониране на единния пазар и на еврозоната са важни фактори за запазването и стимулирането на свързаните с износа работни места. Поддържането на интеграцията на единния пазар и еврозоната, по-специално чрез улесняване на справедливата мобилност на работниците, продължава да е от първостепенна важност, включително по отношение на енергетиката и гладко функциониращата транспортна система.

3.1.2.

От решаващо значение е и по-доброто интегриране на услугите и потоците от данни, като последното става при пълно зачитане на правилата на ЕС за защита на личните данни, не на последно място защото единният пазар става все по-цифров. Една добре функционираща цифрова екосистема се нуждае също от политики, в които данните могат да служат на общественото благо и предоставят възможности за разработване на ориентирани към обществения интерес цифрови услуги.

3.1.3.

В становището си относно Реформата на СТО ЕИСК изрази желание „всяка бъдеща многостранна инициатива относно потоците от данни да бъде съобразена с хоризонталните разпоредби на ЕС за трансграничните потоци от данни и защитата на данните в споразуменията на ЕС за търговия“ (11) и призова новата Комисия да препотвърди този основен ангажимент като непоклатим.

3.2.

Бързото развитие на цифровизацията и изкуствения интелект (ИИ), заедно с демографските промени и преходът към нисковъглеродна кръгова икономика ще преобразят коренно обществото. Докато предприятията играят водеща роля в областта на иновациите и новите технологии, ролята на правителството е да осигурява законодателната рамка за справедлив преход, както и принципи за определяне на задължителни етични правила в областта на ИИ.

3.2.1.

Научните изследвания и иновациите, водени от промишлеността и подкрепени от висококачествено образование и предприемачество, са от съществено значение за запазване на водещата позиция на ЕС по отношение на напредъка. Основен приоритет за новата Европейска комисия трябва да бъде да се гарантира, че „Хоризонт Европа“ ще стане ефективен и стабилен приемник на „Хоризонт 2020“. ЕС трябва също да подпомага предприятията да подобрят своята конкурентоспособност във вътрешен и в международен план, както и да разработват и прилагат нови технологии. Иновациите се насърчават и посредством пилотни проекти, както и чрез сътрудничество между публичния и частния сектор и академичните среди.

3.2.2.

Технологичните промени и развитието изискват бързи промени в уменията, където пропуските се появят бързо и неочаквано, но най-често в техническите области, особено в областта на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика).

3.2.3.

Насърчаването и развитието на човешките умения и по-широкото многоезичие са също толкова важни, колкото и по-силният акцент върху достъпа до професионално обучение, преквалификация и учене през целия живот.

3.2.4.

За да се намали недостигът на умения, системите за обучение ще трябва да са достатъчно гъвкави и в състояние да отговорят на бъдещите нужди. За тази цел ще са необходими значителни усилия от страна на държавите членки, като социалните партньори също трябва да играят важна роля в този процес.

3.3.

Възникването на различни и нови форми на работа налага да се подобри плавният преход от образование към работа, между работните места и задачите, както и да се осигурят благоприятни условия за самостоятелна заетост и предприемачество. Промените в сферата на труда трябва да бъдат подкрепени от социално защитени, гъвкави и добре функциониращи пазари на труда, както и от ориентиран към резултатите социален диалог.

3.4.

Конкуренцията е основна движеща сила за развитието на предприятията. Търговските политики и разпоредби на ЕС, в рамките на приложните си полета, трябва да осигуряват на предприятията благоприятни условия за насърчаване на достойни работни места с високи трудови стандарти, когато се конкурират с държави извън ЕС. Разпоредбите трябва да са подходящи за целта и да насърчават позитивен предприемачески дух и култура, които да са привлекателни за младите хора, и по-специално за жените.

3.4.1.

ЕИСК взема под внимание докладите на ОИСР и МВФ (12), в които се посочва повишената концентрация на промишлени отрасли, както за производството, така и за нефинансовите услуги. Необходими са допълнителни проучвания, за да бъдат разбрани причините за тази пазарна концентрация, която може да наложи нов поглед върху политиките в областта на конкуренцията и международната търговия. В тази област по-специално търговската програма не трябва да пречи на политиките, насочени към предоставяне на по-добри възможности на МСП да навлизат на пазари, включително чрез амбициозни европейски промишлени политики, по-специално в сектора на цифровите технологии.

3.4.2.

ЕС трябва да осигури благоприятна за частните и публичните инвестиции среда. Това предполага стабилност и предвидимост, стабилна макроикономическа среда, силна защита на правата върху интелектуалната собственост и фискална отговорност. От своя страна данъчната система трябва да бъде справедлива и да насърчава иновациите, предприемачеството, растежа и създаването на работни места.

3.4.3.

В същото време политиките на ЕС в областта на търговията и инвестициите трябва да продължат да бъдат бдителни по отношение на всички инвестиции, които могат да възникнат от измами или избягване на данъци.

3.4.4.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са важни, в момент когато предприятията все повече локализират производството си в близост до крайните пазари, което, наред с другото, може да им помогне да запазят своята конкурентоспособност. ЕИСК приветства (13) също регламента на ЕС за търговска защита относно наскоро предприетите мерки за мониторинг на чуждестранните инвестиции в ЕС.

3.4.5.

Въпреки това в годишния доклад на ОИСР за 2018 г. относно статистиката на ПЧИ се наблюдава спад от 27 % на глобалните ПЧИ вследствие на данъчна реформа на САЩ. За някои страни от ЕС (Люксембург, Нидерландия) спадът е впечатляващ. Поради това следва да се обърне специално внимание на разграничението между ПЧИ, които са свързани с реалната икономика, и ПЧИ, чиято цел е измама и избягване на данъци. С това ЕС трябва да се бори на всички равнища.

3.5.

Както се отбелязва в „Търговията — за всички“„над 600 000 МСП, в които работят повече от 6 милиона души, директно изнасят стоки извън ЕС, което представлява една трета от износа на ЕС“ (14), като се допълва, че „много повече са предприятията, които осъществяват износ на услуги или непряк износ като доставчици на големи дружества“.

3.5.1.

ЕИСК приветства специално „ангажимента към малките предприятия, които срещат по-големи трудности, когато се стремят към нови пазари“. Обещават се специални разпоредби за МСП във всички бъдещи преговори, както и „редовни проучвания на бариерите“, пред които са изправени МСП на определени пазари. Становището на Комитета (15) относно „ТПТИ и неговото въздействие върху МСП“ също е от значение за настоящия документ.

3.5.2.

Потенциалът и нуждите на МСП трябва да бъдат включени във всяка област на политиката, за да им осигурят достъп до финансиране, до други ресурси и пазари, както и за да подкрепят тяхното развитие предвид различните потребности на различните видове предприятия и специфичните условия, в които работят МСП (включително селските и периферните райони).

4.   Разглеждане на търговските спорове

4.1.

Договорът от Лисабон предостави на ЕС нови правомощия в областта на инвестициите, като му наложи да обвърже работата си в областта на търговията и инвестициите с други ключови области, по-специално с развитието. Продължаваме да сме обезпокоени от все още недостатъчното взаимодействие по въпросите на търговията между различните генерални дирекции на Комисията, в това число ГД „Развитие и сътрудничество“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

4.2.

За да допълни „новото поколение“ търговски споразумения, първото от които беше сключено с Корея, Комисията потърси също така сключване на преговори за по-всеобхватни споразумения за свободна търговия, както с държавите от Източното партньорство, така и с по-напредналите търговски партньори. Това включваше Япония и по-специално всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) с Канада, което освен отпадане на основни тарифи обхваща широк спектър от различни аспекти, като например правилата за услугите, премахването на нетарифните бариери пред търговията и други свързани с търговията аспекти, като например инвестициите и конкуренцията или регулаторното сътрудничество.

4.2.1.

Предвид развитието на обстоятелствата ЕИСК счита за по-неотложен от всякога призивът за непрестанно разработване на ориентирана към развитието в бъдещето прогресивна програма за търговия. При подобни всеобхватни търговски преговори съществува по-голяма опасност да се стигне до конфликти в чувствителни области като поддържането на високи стандарти, по-специално в областта на безопасността на храните, защитата на потребителите и достойните условия на труд, защитата на обществените услуги или прилагането на правата на програма за устойчива търговия.

4.2.2.

Като се има предвид, че споразуменията от „ново поколение“ не се ограничават с традиционното намаляване на митата, а определят правила, така че мерките на публичните власти да не засягат търговския обмен, възникват опасения, че това ще ограничи обхвата на действията им. Държавите имат не само правото да регулират по свое усмотрение, но и задължение в полза на общия интерес. ЕИСК подчертава, че нищо в едно търговско споразумение не трябва да пречи на това.

4.2.3.

ЕИСК отбеляза (16), че търговската политика на ЕС „ще се оценява по това дали Комисията ще бъде в състояние да докаже, че екологичните, трудовите и други стандарти няма да бъдат понижени вследствие на търговските споразумения. Всъщност те следва да целят подобряването на тези стандарти“.

4.3.

Отворената, основана на правила международна търговия е от съществено значение както за увеличаване на възможностите за бизнес, така и за гарантиране на справедливи условия за предприятията спрямо чуждестранни конкуренти. ЕС трябва да подкрепя правилата на СТО, които насърчават справедливата търговия, която гарантира зачитането на целите за устойчиво развитие, и да играе водеща роля в световен мащаб както в борбата с протекционизма и сътресенията, така и при насърчаването на прогресивна и устойчива търговска политика. Във връзка с това ЕС и неговите държави членки следва да използват своето влияние и да се застъпват в различните структури на комитетите на СТО, по-специално в тези нови области като търговията и достойния труд.

4.4.

Търговията е един от най-оценяваните процеси на политиката в ЕК. Въпреки това, за да се даде възможност за по-широко обсъждане на ролята на търговията и инвестициите, е необходим допълнителен анализ за по-добро разбиране на факторите и икономическото въздействие на търговията, както и на потенциалния ѝ принос за постигането на целите за устойчиво развитие.

4.4.1.

В тази връзка политиката на ЕС за оценка трябва да играе ключова роля. ГД „Търговия“ използва различни инструменти за оценка на въздействието на основните търговски инициативи: оценка на въздействието и оценка на въздействието върху устойчивото развитие, икономическа оценка на договорените резултати и последващите оценки.

4.4.2.

Въпросите относно методологията и графика са от решаващо значение и следва да бъдат преразгледани. Следва да се направи преоценка на използвания модел на изчислимото общо равновесие спрямо алтернативни модели и да се включат в него по-широк набор от показатели, измерващи въздействието върху правата на човека и трудовите права, изменението на климата, биологичното разнообразие, потребителите и преките чуждестранни инвестиции. Само сравнение на ситуацията със или без търговско споразумение обаче не е достатъчно за качествената оценка на вариантите за водене на преговори, по-специално относно търговията и устойчивото развитие. Оценката на въздействието и оценката на въздействието върху устойчивото развитие трябва да бъдат проведени своевременно, за да послужат на преговарящите и да бъдат вземани предвид преди и по време на преговорите, а не да бъдат представяни след тяхното приключване.

4.4.3.

Както ЕИСК вече препоръча в становището си относно „Основната роля на търговията и инвестициите за изпълнението и осъществяването на ЦУР“ (17), подкрепата за постигането на целите за устойчиво развитие следва да залегне в основата на оценката на търговската политика на ЕС.

4.4.4.

ЕИСК счита, че консултациите с гражданското общество могат да бъдат ценен принос за оценката на въздействието върху устойчивото развитие и препоръчва да се предвиди такава консултация още от самото начало, в момента на определяне на обхвата на оценките. Работата на Ръководната група за оценка, създадена от Комисията, би могла да се подобри допълнително чрез включване и на гражданското общество. Консултантите се нуждаят от достатъчно независимост и експертен опит, по-специално по отношение на правата на човека и въпросите, свързани с околната среда.

4.4.5.

Що се отнася до пазарите на труда, е необходим по-подробен анализ на потенциалните ефекти от изместването на работните места, развитието на заплатите и сигурността на работното място. По отношение на икономическото въздействие следва да се обърне внимание не само на ЕС, но и на това, до каква степен търговията и инвестициите дават възможност на по-слабо развитите икономики да увеличат производителността и иновациите си. Следва да се извършва и цялостно проучване на глобалното въздействие на търговията на подходящи интервали от време.

4.4.6.

Търговията става все по-важен елемент, както в геополитическо отношение, така и в рамките на икономическата дипломация. Освен това работата на ЕСВД трябва да отчита в по-голяма степен търговията — търговските въпроси не бяха отразени в съвместното съобщение относно свързаността между ЕС и Азия (18).

4.5.

В преговорите за сключване на споразумение за „ТПТИ“ със Съединените щати бяха повдигнати много въпроси, предизвикващи загриженост сред широката общественост и гражданското общество, които са от общ характер. Въпреки че ЕК положи усилия по време на търговските преговори да постигне политически ангажимент за ненасърчаване на търговията или инвестициите чрез понижаване на равнищата на защита или за осигуряване на гаранции като специфични изключения и резерви, специални клаузи за публичните монополи или ранното освобождаване от неоснователни искове срещу инвеститори, ЕИСК поиска и продължава да търси допълнителни разяснения и гаранции по различни силно чувствителни точки.

4.5.1.

Експозицията на обществени услуги в търговско споразумение чрез либерализация на пазара и специфични клаузи (запазване на статуквото и задържащ ефект), които определят бъдещата свобода на действие на страните за въвеждане на ограничения за достъп до пазара и дискриминационни мерки, се приема със сериозна загриженост. ЕИСК вече приветства „волята, заявена от Комисията в съответствие с позициите, приети от ЕИСК, Европейския парламент и гражданското общество в по-широк смисъл, да защитава обществените услуги в споразуменията за свободна търговия“, като подчертава, че това „може да се постигне най-добре чрез използването на положителен списък по отношение както на достъпа до пазара, така и на националното третиране“ (19).

4.5.2.

Като се има предвид постоянната възможност за смяна на правителство и последващата промяна на политиката към обществените услуги, всяко предишно отваряне на споразумението за търговия ще бъде „заключено“, без да има възможност за стъпка назад. Ето защо включването на клаузи за запазване на съществуващото положение и на задържащ ефект може да представлява заплаха по-специално за обществените услуги, като се има предвид тяхното тясно и двусмислено определение на обхвата.

4.5.3.

Запазването на това обществено политическо пространство е от жизненоважно значение в контекста на включването на обществените поръчки в търговските споразумения. Ето защо за ЕИСК беше важно да призове за „запазване на възможността закупуващите юридически лица да използват екологични, социални и свързани с труда критерии като задължението за спазване и включване в колективните споразумения при търговете за обществени поръчки“ (20).

4.6.

В контекста на защитата на инвестициите ЕИСК призова за „процедурни защитни мерки срещу искове, насочени срещу националното законодателството в обществен интерес, за да се гарантира правото на една страна на регулиране в името на обществения интерес по нейна преценка пред защитата на инвеститора“ (21). В становището си относно Многостранния инвестиционен съд ЕИСК посочва, че „това може да се постигне в достатъчна степен единствено чрез включване на изключения за обществения интерес и […] трябва да бъде придружено с подходящи гаранции, че с него няма да се злоупотребява поради протекционистки съображения.“ В по-широкия контекст на становището си относно Ключови въпроси, свързани с ТПТИ, ЕИСК призовава за изрично упоменаване на „колективните трудови договори, включително тристранни и/или общи (erga omnes) споразумения, с цел да се избегне възможността те да бъдат подложени на тълкуване като нарушение на основателно очакване на инвеститора“ (22).

4.7.

Въпреки че в продължение на повече от 40 години селското стопанство и търговията са в компетенциите на ЕС, в някои случаи се наблюдаваше липса на комуникация или „интегрирано“ мислене между тези основни интереси. ЕС не трябва също да рискува с големи отстъпки в селското стопанство, които биха подкопали вътрешното производство.

4.7.1.

В становището на ЕИСК относно Селското стопанство в търговските преговори (23) се отбелязва, че двустранните споразумения следва да се стремят да премахнат прилагането на двойни стандарти в селското стопанство, по-специално във връзка със споразуменията за санитарните и фитосанитарните мерки и за техническите пречки пред търговията в партньорските държави. ЕС също така ще желае да насърчава своите екологични, социални и по-широки стандарти за устойчиво развитие в съответствие с ЦУР. ЕС (и други) трябва да поемат обвързващ ангажимент за изграждане на капацитет, за да помогнат на по-слабо развитите страни да изпълняват тези стандарти, като оказват помощ за разработването на подходяща сертифицираща ветеринарна система, в която стандартите за безопасност на храните да бъдат от първостепенно значение.

4.7.2.

Многостранният подход към търговията със селскостопански продукти се нуждае от преосмисляне и нов тласък. Концепцията на СТО от Доха за диалог в областта на търговията между развитите и развиващите се страни трябва да бъде запазена и усъвършенствана, като се спазва принципът на продоволствена независимост за всички. В същото становище се подчертава, че ЕС е в добра позиция да играе водеща, проактивна роля в насърчаването на нов балансиран подход, не на последно място поради невъзможността на някои бързо развиващи се икономики да положат забележими усилия да помогнат на други, които са по-слабо развити.

4.8.

В становището си относно Реформа на СТО ЕИСК заявява, че е „жизненоважно принципът на предпазливост, залегнал в Договорите на ЕС, да бъде адекватно защитен и на многостранно равнище и да получи пълно правно признаване, за да се гарантира по-висока степен на защита чрез превантивно вземане на решения в случай на риск за човешкото здраве или околната среда. Предвид неговото значение, ЕС следва да го утвърди като настъпателен интерес във всички свои търговски преговори“ (24).

4.9.

Докато в стратегията „Търговията — за всички“ акцентът е върху доверието на потребителите в безопасните продукти, в Насоките на ООН за защита на потребителите е представено много по-широко разбиране, включващо защитата на правото на потребителите на неприкосновеност на личния живот, техните права в електронната търговия и правото на ефективно спазване на правата на потребителите. Предвид въздействието на либерализацията на търговията върху потребителите, ЕИСК призова в становището си във връзка с Главите относно търговията и устойчивото развитие в ССТ за „специфична за потребителите глава относно „търговията и потребителите“ в рамките на разпоредбите за ТУР, в която да бъдат включени съответните международни потребителски стандарти и чрез която да се укрепи сътрудничеството за спазването на правата на потребителите“ (25).

4.10.

В Документа за размисъл на ЕК от 2017 г. относно извличането на ползите от глобализацията се посочват редица последици от неуправляваната глобализация, по-специално по отношение на задълбочаващото се неравенство. Ползите от търговията никога не са разпределени равномерно. Търговската и инвестиционна политика на ЕС трябва да е насочена към всички значими последици от отварянето на пазара и да ограничава отрицателните въздействия, доколкото това е възможно, включително разходите в социалната област и прехода.

4.10.1.

В стратегията „Търговията — за всички“ за първи път се признава, че търговията може да има „дестабилизиращи последици за някои региони и работници, ако новата конкуренция се окаже твърде силна за определени дружества“ и се подчертава, че „за пряко засегнатите лица подобни промени не са никак малки“. Във връзка с това следва да се подчертае важната роля на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. В периода 2013—2014 г. той помогна на над 27 600 работници (26). Поради това ЕИСК счита, че е важно във всяка бъдеща многогодишна финансова рамка да се предвижда достатъчно финансиране, пряко свързано с въздействието на търговията, и да се преразглеждат всички ограничителни условия и критерии за прилагането ѝ. С цел по-добро предвиждане и подпомагане на промените, свързани с преструктурирането, ефективните права на работниците на информация, консултации и колективно договаряне са от съществено значение за справедливия преход.

4.11.

Освен това ЕИСК призовава за осигуряване на по-силна защита на чувствителните сектори от нелоялна търговска конкуренция чрез включване на стандартите на МОТ в критериите за оценяване. В неотдавнашно становище относно методологията на инструментите за търговска защита (27) ЕИСК призова за еднакви условия на конкуренция за европейските производители износители и тези от трети държави. Във връзка с това ЕИСК приветства намерението на Комисията да използва специфични критерии, за да определя дали са налице значителни нарушения в ситуацията на пазара, но отбелязва, че следва да се вземат предвид също спазването на стандартите на МОТ и на многостранните споразумения в областта на околната среда.

4.12.

По отношение на твърдия ангажимент на Европейската комисия за укрепване на трудовите разпоредби чрез търговски преговори, ЕИСК призова страните партньори да „демонстрират пълно зачитане на осемте основни трудови конвенции на МОТ преди сключването на споразумение за търговия. Ако дадена страна партньор не е ратифицирала или приложила надлежно тези конвенции, или не е представила еквивалентно ниво на защита, ЕИСК препоръчва да се положат усилия за изготвяне на пътна карта за добавяне на твърди ангажименти в главата за ТУР, с цел да се гарантира, че това ще бъде направено своевременно“ (28). ЕС трябва също така да насърчава прилагането и спазването на актуални стандарти на МОТ, за да се гарантират действително еднакви условия на конкуренция за предприятията от ЕС в чужбина и да подкрепя ЦУР № 8 за достойна работа.

4.13.

Търговската политика трябва също да подсили инициативите за корпоративна социална отговорност. Предприятията трябва да поемат отговорност на всички етапи от веригата на доставки. Това на свой ред би трябвало да стимулира „разрешителните за извършване на дейност“ на предприятията, като същевременно увеличи максимално иновациите и устойчивия икономически растеж. Последователното прилагане на отговорното бизнес поведение е важно за укрепването на световната търговска позиция на ЕС и за подпомагането на постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Във всички ССТ ЕС следва да настоява всяка страна, подписала споразумението, активно да насърчава спазването от дружествата на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (29). Като признава значението на прилагането на правилата на пазара на труда от страна на публичните власти, включително чрез инспекции, ЕИСК призовава търговските споразумения да изискват от правителствата на национално и местно равнище да изпълняват пълноценно ролята си.

4.13.1.

Все повече правителства изготвят свои закони и инструменти, неотдавна Франция прие Закон за задължението за бдителност, а Нидерландия — Закон за надлежна проверка по отношение на детския труд. Канада укрепи своята стратегия за корпоративна социална отговорност, като се съсредоточи върху поведението на канадските дружества в чужбина и създаде многостранен консултативен орган. През април 2019 г. беше назначен първият канадски омбудсман за отговорно предприятие с мандат да преразглежда и докладва публично предполагаемите нарушения на правата на човека, произтичащи от операциите на канадските дружества в секторите на минното дело, добива на нефт и газ и производството на облекла в чужбина, включително препоръките за търговски мерки за дружествата.

4.14.

ЕИСК счита, че ЕС е в уникалната позиция да поеме водеща роля по отношение на надлежната проверка, по-специално с оглед на нарастващите световни вериги за доставка и създаване на стойност. Доброволните и задължителните мерки не се изключват взаимно, а трябва да се допълват. Във връзка с това ЕИСК отбеляза работата по т.нар. обвързващ договор на ООН, който понастоящем се обсъжда от членовете на ООН и има за цел да кодифицира правно обвързващите международни задължения в областта на правата на човека за дейностите на транснационалните корпорации и приветства текущата работа на ЕИСК за изготвянето на становище по собствена инициатива REX/518. ЕИСК отправя искане към Комисията по примера на някои държави членки, които вече са приели законодателство относно задължението за надлежна проверка, тя да предложи европейско законодателство в тази област.

5.   Търговия и устойчиво развитие: необходимостта от постигане на целите за устойчиво развитие/Парижкото споразумение

5.1.

В своето становище относно „Търговията — за всички“ (30) ЕИСК приветства преди всичко факта, че съобщението „обхваща в подробности устойчивото развитие, най-вече във връзка с правата на човека, социалните права и околната среда“. В своето становище относно „Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС“ (31) ЕИСК настоятелно призова ЕК „да възприеме по-амбициозен подход, особено във връзка със засилването на ефективното прилагане на ангажиментите в главите за ТУР, което е от съществено значение за ЕИСК. На главите за ТУР трябва да се придава същото значение като на главите, които засягат търговски, технически или тарифни въпроси.“

5.1.1.

В това отношение ЕИСК приветства по-специално неотдавнашното обявяване от следващия председател на Комисията на предстоящото назначаване на нов главен служител по правоприлагането във връзка с търговски въпроси, който „да наблюдава и подобрява съответствието на нашите търговски споразумения“, като не се отнема цялата отговорност на комисаря по въпросите на търговията. Тук е от съществено значение тази позиция да получи широки правомощия с еднаква тежест и с еднаква ефективност, така че да обхваща всички ангажименти, договорени в споразуменията за свободна търговия, и по-специално тези, свързани с главите за търговията и устойчивото развитие и социалните и екологичните проблеми, възникнали във връзка с други глави в търговските и инвестиционните споразумения. Тази позиция трябва да включва и обективен процес на вземане на решения, основан на навременни, ефективно инициирани разследвания, подкрепени с подходящи ресурси и включващи ясна роля за признатите заинтересовани страни, както за подаване на жалби, така и за участие в последващи публични изслушвания. Освен задълбоченото докладване пред ЕП и Съвета, това на свой ред предполага определена роля за ЕИСК и съответните ВКГ, както и базисното, непрекъснато участие на гражданското общество.

5.2.

Във всяко от така наречените си споразумения за свободна търговия от „ново поколение“ след 2010 г. ЕС е включил специална глава, посветена на търговията и устойчивото развитие. Предвижда се и активна роля за наблюдение от страна на гражданското общество от всяка от страните.

5.2.1.

ЕИСК счита, че конструктивният диалог с гражданското общество относно политиката в областта на търговията и инвестициите е съществен елемент и отново призовава за укрепване на неговата роля. В своето становище относно ролята на вътрешните консултативни групи (ВКГ) (32) ЕИСК подчертава това участие и настоява то да обхване всички аспекти на дадено търговско споразумение, като постави акцент върху тяхното въздействие върху ангажиментите в областта на търговията и устойчивото развитие.

5.2.2.

ЕИСК вече препоръча във всички бъдещи мандати за главите относно търговията и устойчивото развитие (33) да бъде включена не само специална клауза за насърчаване на ЦУР, но и в съответствие със Споразумението от Париж да се включи и борбата с глобалното затопляне.

5.3.

17-те ЦУР, които са в основата на всеобхватната „Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ на ООН, и Парижкото споразумение относно изменението на климата (34), трябва да останат глобални приоритети. Тук търговията и инвестициите трябва да играят основна поддържаща роля. Голямо предизвикателство обаче ще бъде постигането до 2050 г. на неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика на ЕС.

5.3.1.

Всички тези елементи ще окажат дълбоко въздействие върху търговията, тъй като от своя страна търговските потоци оказват въздействие върху тях както в ЕС, така и в световен мащаб. Програмите, свързани с Парижкото споразумение и ЦУР, трябва да бъдат поставени в центъра на всички бъдещи политики, практики и преговори в областта на търговията. Според оценки на УНКТАД (35) за постигането на целите за устойчиво развитие ще са необходими още 7 билиона щатски долара, от които поне една трета ще трябва да дойде от частния сектор. Освен това публичните ресурси ще бъдат от изключително значение и за изпълнението и финансирането на ЦУР. Както посочи по-рано генералният директор на СТО, ЦХР вече показаха „преобразуващия потенциал на търговията“ (36).

5.3.2.

Ще бъдат необходими и значителни регулаторни промени, за да се постигне успешен енергиен преход и необходимата свобода за постигане на целите по Парижкото споразумение. В становището си относно Многостранния инвестиционен съд ЕИСК призовава за клауза за йерархия, която да гарантира, че в случай на несъгласуваност между дадено международно инвестиционно споразумение и някое международно споразумение в областта на околната среда, социалните права или правата на човека, което е обвързващо за една от страните по спора, предимство имат задълженията по международното споразумение в областта на околната среда, социалните права или правата на човека, за да не се дава предимство на инвеститорските споразумения (37).

5.4.

ЕИСК вече направи заключение (38), че ЕС „е в уникална позиция да даде тласък на осъществяването на ЦУР“ и, че се „ползва с доверие, което му позволява да изпълнява ефективно ролята на посредник между развитите и развиващите се държави“. Въпреки това той настоятелно призова да се обърне повече внимание на пълното интегриране на ЦУР „в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията“, в сътрудничество с държавите членки при необходимост“.

5.4.1.

ЕИСК вече подчерта, че търговията със селскостопански продукти (39) ще играе особено важна роля за постигането на единадесет от целите. В едно по-скорошно становище, Свързване на Европа и Азия (40), се подчертава, че „е от съществено значение да се създаде официална връзка между инициативата [на Китай] „Един пояс, един път“ и ЦУР“.

5.5.

Най-малко 13 от ЦУР се отнасят до изменението на климата. От своя страна Парижкото споразумение е първото всеобхватно споразумение в областта на климата в световен мащаб. Ако ЦУР са моделът за следващото поколение, Парижкото споразумение е планът за действие за бъдещето на планетата. Широко прието е, че повишаването на средната световна температура с над 2 C спрямо нивата от прединдустриалния период би имало катастрофални последици. Държавите, които има най-голяма вероятност да бъдат засегнати, са и с най-малки възможности да се справят с необходимите промени.

5.5.1.

Увеличените търговски потоци неизбежно ще доведат до допълнително разрастване на транспортния сектор, чиито емисии на парникови газове вече са особено високи. На транспорта се дължат 24 % от емисиите на CO2 в световен мащаб и той е единственият сектор, в който емисиите все още се увеличават, като се очаква до 2030 г. да достигнат 40 % от общите емисии. Въпреки че международното въздухоплаване и корабоплаването не са включени пряко в Парижкото споразумение, съществува спешна необходимост от интегриране на всички видове транспорт в рамките на засилена, справедлива и устойчива транспортна политика, в т.ч. други участници от веригата на доставки, като производителите на енергия и производителите на оригинално оборудване (ПОО).

5.5.2.

В отделно становище относно „Ролята на транспорта“ ЕИСК подчерта „много предизвикателства по отношение на ЦУР, като например необходимостта от намаляване на въздействието върху климата и околната среда, от подобряване на транспортните системи и безопасността на движението, както и от разглеждане на опасенията, свързани с работните места и достойните условия на труд“ (41). Сега ЕИСК призовава и за установяване на политическа връзка с търговията и инвестициите.

5.6.

Това общо безпокойство доведе до разрастване на концепцията за „кръгова икономика“, описана като икономическа система, насочена към свеждане до минимум на отпадъците и извличане на максимални ползи от ресурсите. Целта на кръговата икономика е да се сведат до минимум както влагането на ресурси, така и отпадъците, емисиите и загубите на енергия. Това може да се постигне чрез регенеративен подход, основан на дълготраен дизайн, поддръжка, ремонт, повторна употреба, повторно производство, подновяване и рециклиране.

5.6.1.

Мнозина считат, че един устойчив свят не следва да води до спад в качеството на живот на потребителите, че може да бъде постигнат без загуба на приходи или допълнителни разходи и че моделите на кръгова стопанска дейност могат да бъдат толкова рентабилни, колкото линейните модели.

5.6.2.

Въпреки това възникват редица свързани с този аспект въпроси, по-специално за ресурсните и енергоемките отрасли на ЕС, изправени пред присъща трудност. Те играят важна стратегическа роля в индустриалните вериги за създаване на стойност в ЕС. Докато политиката в областта на изменението на климата се стреми да намали емисиите на парникови газове (както от изгарянето на изкопаеми горива, така и от промишлените процеси) – настоящата цел на ЕС е да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. – разходите за енергия на ресурсо- и енергоемките промишлени сектори (РЕПС) представляват особено голяма част от общите им разходи: 25 % за стоманата, от 22 до 29 % за алуминия (42) и от 25 до 32 % за стъклото (43). Този проблем е разгледан по-задълбочено в отделно становище на ЕИСК (44).

5.6.3.

Наблюдава се изместване на въглеродни емисии и съответно на инвестиции, когато по-високата цена в ЕС води до загуба на пазарен дял и свързаните с него работни места. В този случай емисиите на парникови газове просто се прехвърлят от производителите в ЕС към производители на други места (които често са с по-ниска енергийна ефективност), като това (в най-добрия случай) няма отражение върху световните емисии на парникови газове.

5.6.4.

Корективните мерки, приложими на границите, в рамките на които държавите могат да налагат данък върху внесените стоки и да връщат данък за изнесените стоки, са възможни и се приемат за законни от СТО, при условие че отговарят на определени условия.

---

(1)  Както е посочено в повечето бележки под линия от № 9 нататък.

(2)  Публикация на ГД „Търговия“, ноември 2018 г.

(3)  COM(2015) 497 final.

(4)  JOIN(2018) 31 final.

(5)  Писмо от Ursula von der Leyen за определяне на ресора до кандидата за член на Комисията, отговарящ за търговията, г-н Phil Hogan, 10 септември 2019 г.

(6)  Вж. бележка под линия 3.

(7)  И още 20 милиона извън Европа.

(8)  ОИСР, Търговска политика № 226 (2019), Offshoring of services functions and labour market adjustments (Изнасяне на обслужващи функции в офшорни зони и корекции на пазара на труда), Париж.

(9)  ОИСР, Trade Policy Papers, № 227 (2019 г.), Micro-Evidence on Corporate Relationships in Global Value Chains: The Role of Trade, FDI and Strategic Partnerships („Микроданни за корпоративните отношения в световните вериги за стойност: ролята на търговията, ПЧИ и стратегическите партньорства“), Париж.

(10)  Вж. бележка под линия 2.

(11)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 15.

(12)  ОИСР, Productivity Working Papers, № 18 (2019 г.), Industry Concentration in Europe and North America („Концентрация на промишлеността в Европа и Северна Америка“), Париж; World Economic Outlook Report, април 2019 г.

(13)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 94.

(14)  Вж. бележка под линия 3.

(15)  ОВ С 383, 17.11.2015 г, стр. 34.

(16)  ОВ С 264, 20.7.2016 г, стр. 123.

(17)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 27.

(18)  Вж. бележка под линия 4.

(19)  ОВ С 264, 20.7.2016 г, стр. 123.

(20)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 15.

(21)  ОВ С 110, 22.3.2019 г, стр. 145.

(22)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 30.

(23)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 20

(24)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 15.

(25)  ОВ С 227, 28.6.2018 г, стр. 27.

(26)  Съобщение на ЕК за медиите, юли 2015 г.

(27)  ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 66.

(28)  ОВ С 227, 28.6.2018 г, стр. 27.

(29)  „Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия“, 2011 г.

(30)  Бележка под линия 16.

(31)  ОВ С 227, 28.6.2018 г, стр. 27.

(32)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 28.

(33)  Бележка под линия 16.

(34)  Парижка конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (21-ва конференция на страните по РКООНИК).

(35)  Съобщение за медиите от Световния инвестиционен форум на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), Женева, 14.10.2014 г., оттогава повторено.

(36)  Реч в ООН, 21.9.2016 г.

(37)  ОВ С 110, 22.3.2019 г, стр. 145.

(38)  Вж. бележка под линия 17.

(39)  Вж. бележка под линия 23.

(40)  ОВ С 228, 5.7.2019 г, стр. 95.

(41)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 9.

(42)  Andrei Marcu, Wijnand Stoefs: „Study on composition and drivers of energy prices and costs in selected energy-intensive industries“ („Проучване на състава и факторите, определящи цените и разходите за енергия в избрани промишлени сектори с високо потребление на енергия“). Документът е достъпен на http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/20355..

(43)  C. Egenhofer, L. Schrefler: „Study on composition and drivers of energy prices and costs in selected energy-intensive industries“ („Проучване на състава и факторите, определящи цените и разходите за енергия в избрани промишлени сектори с високо потребление на енергия“). Случаят с индустрията за плоско стъкло, CEPS, 2014 г.

(44)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 59.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-конструктивна роля на гражданското общество при прилагането на законодателството в областта на околната среда“

(Проучвателно становище)

(2020/C 47/07)

Докладчик: Arnaud SCHWARTZ

Съдокладчик: István KOMORÓCZKI

Консултация	Европейска комисия, 18.12.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз проучвателно становище
Решение на Бюрото	11.12.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	1.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	152/3/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В искането си за настоящото становище Европейската комисия (ЕК) посочва, че организираното гражданско общество — „работодателите, работниците и другите му представители — е от основно значение за прилагането“. ЕИСК е съгласен с това и както и в предходни становища (1) (2) подчертава факта, че законодателството в областта на околната среда не се прилага правилно поради липсата на политическа воля на всички институционални равнища. Това не е свързано с недостатъчно или неконструктивно изпълнение на ролята на гражданското общество.

1.2.

Ето защо ЕИСК призовава ЕК да разработи по-добра рамка за привеждане в съответствие на равнището на ЕС. То следва да се постигне чрез по-прозрачно и решително разглеждане на жалбите и нарушенията, но и чрез добавяне на по-големи човешки и финансови ресурси (напр. по линия на многогодишната финансова рамка (МФР). Целта е да се обясни какво представлява законодателството на ЕС в областта на околната среда, да се провери дали то се прилага правилно, да бъде оценено и при необходимост да се оказва съдействие на съдилищата да изпълняват своите правомощия.

1.3.

ЕИСК подкрепя извършването на прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПОС), който е от ключово значение за предоставянето на широк набор от информация в областта на околната среда по въпроси като устойчивостта, изменението на климата и качеството на живота в Европа. Комитетът обаче очаква ЕК и държавите членки да изпълнят своите задължения, като включат становищата на организациите на гражданското общество (ОГО) в ПИПОС и в докладите по държави.

1.4.

ЕИСК също така настоява ЕК да включва ОГО систематично в бъдещите проверки за пригодност на правото на ЕС в областта на околната среда, както и в бъдещите процедури по ПИПОС на национално равнище и на равнището на ЕС. Те трябва да бъдат включвани на много ранен етап по време на определянето на критериите за оценка в сътрудничество с ЕИСК или със съответните комитети в зависимост от равнище, на което се провежда — европейско, национално или местно.

1.5.

ЕИСК настоява ЕК да гарантира, че държавите членки ще разработят, въведат и експлоатират хармонизирани, екологосъобразни и устойчиви данъчни системи въз основа на принципа „замърсителят плаща“. По този начин ресурсите ще се преразпределят систематично към онези, които работят за предотвратяване на замърсяването на почвите, водите и въздуха. Този принцип следва да се прилага и за общините и други местни или регионални органи.

1.6.

ОГО и МСП, които работят в областта на околната среда, следва да бъдат ангажирани в по-голяма степен при предоставянето на информация на служителите и осигуряването на образование и обучение в областта на околната среда, за да се гарантира основното разбиране на тези въпроси от страна на широката общественост. Това сътрудничество следва да се подкрепя и финансира от държавите членки. Задължителното образование по теми, свързани с климата и околната среда (във възрастта 6 — 18 години), следва да бъде част от националната учебна програма на всяка една държава, а ОГО, които работят в сферата на околната среда, следва да бъдат ангажирани задължително в теоретичната и практичната работа след 2020 г.

1.7.

На политическо равнище ЕИСК настоятелно призовава всички държави членки най-малкото да създадат министерство за опазване на околната среда, което ще даде възможност за по-голям акцент и по-добра координация и прилагане на правото в областта на околната среда.

1.8.

С цел да се намали нашият екологичен отпечатък и да се затвърди устойчивото развитие, ЕИСК настоятелно призовава държавите членки изцяло да прилагат стратегии за екологосъобразни обществени поръчки по такъв начин, че ЕК редовно и пряко да следи за тяхното изпълнение. Тя следва да отиде по-далеч, като изиска ОГО да бъдат консултирани при подготовката на екологосъобразните обществени поръчки и финализирането на постъпващите оферти. ЕК също така следва да предложи използването на средства от ЕС за засилване на положителното въздействие на екологосъобразните обществени поръчки.

1.9.

ЕС трябва да помогне за разработването на местни модели за развитие и за популяризирането на набиращото скорост опазване на околната среда по места. Поради тези причини на местно равнище е необходимо по-видимо присъствие на ЕС, за да се гарантира доброто изразходване на средствата от ЕС и ангажирането на съответните заинтересовани страни от публичния и частния сектор в правилното прилагане на законодателството в областта на околната среда и в управлението. По този начин би могло да се отговори и на необходимостта да се гарантира, че хората, живеещи в отдалечените региони на ЕС, и техните организации получават подкрепа и към тях се подхожда като към ключова част от ЕС. ЕК следва да гарантира, че е нает персонал, който е достатъчно добре обучен по отношение на достъпа до информация и правосъдие и особено в сферата на проверките с цел наблюдение на правилното прилагане.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че когато популяризира и защитава икономиката на ЕС по време на глобални търговски преговори, ЕК трябва да гарантира и категорично да отстоява нашите основни екологични и социални стандарти. Това не само е начин за укрепване на европейската конкурентоспособност, подобряване на образа на Европа и осигуряване на бъдеще за нейното население и територии, но и възможност да се покаже на други части на света един по-демократичен и устойчив метод на управление въз основа на по-голямо ангажиране на ОГО.

1.11.

ЕИСК предлага да се създаде тристранен орган (ЕК, държави членки и ОГО) за уреждане на спорове и/или за обсъждане на проблеми, повдигнати от ОГО, преди възникването на потенциална вреда за околната среда или търсенето на средства за правна защита. Освен това независим научен консултативен орган на ЕС следва да може да дава препоръки на ЕК, когато ОГО докладват за проблем. ЕК следва да представя и мотивирани решения.

1.12.

Държавите членки и ЕК следва да оказват по-голяма политическа, финансова и професионална подкрепа на МСП и ОГО, за да могат те да насочат усилията си към опазването на околната среда след 2020 г.

2.   Общи бележки

2.1.    Ролята на гражданското общество в управлението, прилагането и оценката на законодателството в областта на околната среда

Контекст

2.1.1.

През декември 2018 г. първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс отправи писмо до председателя на ЕИСК с искане за настоящото проучвателно становище, заявявайки, че „гражданското общество — работодателите, работниците и другите му представители — е от основно значение за прилагането“. ЕИСК — гласът на организираното гражданско общество — отразява мненията на обществото в ЕС на местно равнище по въпроси, които попадат в обхвата на посочените в цитираното по-горе писмо теми.

2.1.2.

През последните няколко години ЕИСК е приел няколко становища на тази тема, които ЕК следва да вземе предвид (3) (4).

2.1.3.

Във връзка с все по-големите тревоги на гражданите по света относно околната среда (5), ЕИСК би желал да напомни на ЕК, че един от най-големите проблеми за по-доброто прилагане на законодателството в областта на околната среда е липсата на политическа воля на местно, национално и европейско равнище. Това води и до липсата на достатъчно човешки и финансови ресурси (например по линия на многогодишната финансова рамка), които са необходими, за да се обясни целта на законодателството в областта на околната среда, да се гарантира неговото правилно прилагане, да се помага на съдилищата да изпълняват правомощията си, когато е необходимо (6), и да се прави оценка на това законодателство. С други думи незадоволителното прилагане на законодателството в областта на околната среда не се дължи на недостатъчно и неконструктивно изпълнение на ролята на гражданското общество. ЕИСК счита, че проблемът е основно в законодателните органи, които просто не му обръщат достатъчно внимание.

2.1.4.

И накрая, но не на последно място, ЕИСК твърди, че по-силната роля на организираното гражданско общество в управлението, прилагането и оценката на регламентите на ЕС в областта на околната среда е от съществено значение за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), като се започне от ЦУР 1, и за прилагането на практика на глобалните споразумения относно изменението на климата. Поради това ЕИСК насочва вниманието на компетентните органи към редица общи, секторни и актуални подобрения, посочени в настоящото становище.

Достъп до информация

2.1.5.

ЕИСК категорично подкрепя прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда, който е от ключово значение за предоставянето на широк набор от информация в областта на околната среда по въпроси, като например устойчивостта, изменението на климата и качеството на живота в Европа. Той очаква ЕК и държавите членки да изпълнят своите задължения, като включат становищата на ОГО в ПИПОС и в докладите по държави.

2.1.6.

ЕИСК настоява ЕК да изиска от държавите членки да приемат механизъм, който да позволява достъп до информация в областта на околната среда в рамките на един месец (Конвенция от Орхус (7)). Вече не е приемливо обществеността да бъде принудена да чака — понякога повече от година — преди да получи достъп до тази информация.

2.1.7.

ЕИСК също така призовава ЕК да подобри комуникацията и по-редовно и ефикасно да популяризира визията на директивите на ЕС чрез социалните медии, като ОГО биха могли да я подкрепят. Продължаващото обучение и образование по въпроси, свързани с околната среда, са от ключово значение.

Участие

2.1.8.

ЕИСК настоява ЕК да включва ОГО систематично ОГО в бъдещите проверки за пригодност на регламентите на ЕС в областта на околната среда, както и в бъдещите процедури по ПИПОС на национално равнище и на равнището на ЕС. Това включване следва да става на много ранен етап, когато се определят критериите за оценка, в сътрудничество с ЕИСК и съответните комитети на национално и местно равнище.

2.1.9.

ЕИСК отново подчертава позицията си от предходни становища (8) (9), че ефективното прилагане на мерките за опазване на околната среда зависи отчасти от предоставянето на по-активна роля на гражданското общество (работодатели, работници и други заинтересовани страни). ЕИСК отново отправя своя призив за по-силно и по-структурирано участие на ОГО, което би укрепило ПИПОС. Например ОГО, занимаващи се с въпроси в сферата на околната среда на национално равнище, и научните среди трябва да имат възможност да допринасят чрез опита и познанията си за докладите по държави, структурирания диалог с всяка държава и свързаните с тях последващи действия.

2.1.10.

Същото важи и за търговските преговори на ЕС: ЕК трябва да гарантира и категорично да отстоява нашите основни екологични и социални стандарти, когато популяризира и защитава икономиката на ЕС по време на глобални търговски преговори. Това не само е начин за укрепване на европейската конкурентоспособност, подобряване на образа на Европа и осигуряване на бъдеще за нейното население и територии, но и възможност да се покаже на други части на света един по-демократичен и устойчив метод на управление въз основа на по-голямо ангажиране на ОГО.

2.1.11.

ОГО често биват призовавани да представляват и изразяват гласно притесненията на обществото във връзка с разходите и затрудненията при прилагането. Ето защо ЕИСК предлага ОГО да играят роля на по-ранен етап в процедурите, когато се иска да организират консултации и да стават участници в разрешаването на спорове. ЕИСК счита, че разрешаването на спорове следва да става по-рано в процеса.

2.1.12.

ЕИСК предлага да се създаде тристранен орган (ЕК, държави членки и ОГО) за уреждане на спорове и/или за обсъждане на проблеми, повдигнати от ОГО преди възникването на потенциална вреда за околната среда или търсенето на средства за правна защита. Освен това независим научен консултативен орган на ЕС следва да може да дава препоръки на ЕК, когато ОГО докладват за проблем. ЕК следва да представя и мотивирани решения.

Достъп до правосъдие

2.1.13.

Още веднъж, като се позовава на свое становище (10), ЕИСК призовава ЕК да работи за подобряване на достъпа на гражданското общество до правосъдие (напр. правото на ОГО да се явяват пред Съда на Европейския съюз и да има специализирани съдии и прокурори на равнището на ЕС и на национално и местно равнище).

2.1.14.

За да се подобри достъпът до правосъдие, ЕИСК също така счита, че гражданите следва да могат да се обръщат директно към Съда на Европейския съюз, както могат към Европейския съд по правата на човека, когато транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство е изложено на риск и националните средства за защита са изчерпани.

2.1.15.

Предвид честите случаи на изключително бавно съдебно производство, ЕИСК призовава ЕК да обмисли издаването на разпореждания в областта на околната среда за въпроси, различни от спешните случаи, които държавите членки трябва да спазват, като в случай на непосредствена вреда за околната среда работата се прекратява в очакване на решение на Общия съд на Европейския съюз.

2.1.16.

ЕИСК също така настоява ЕК да създаде подходящ механизъм за инвестиране на глобите, платени за причиняване на щети върху околната среда, в действия, насочени към подпомагане на опазването на околната среда.

2.2.    Предложения на гражданското общество относно ролята на МСП, работодателите, профсъюзите и екологичните организации при прилагането на законодателството в областта на околната среда

Ролята на МСП при прилагането на законодателството в областта на околната среда

2.2.1.

Както посочва в предходно свое становище (11), ЕИСК, подобно на ЕК, е предпазлив, отчитайки факта, че недостатъчното спазване на механизмите за осигуряване на прилагането на законодателството и управлението в областта на околната среда е, за съжаление, фактор, допринасящ за нелоялна конкуренция и причиняващ икономически щети.

2.2.2.

МСП, и по-специално микропредприятията, представляват 99,8 % от предприятията в Европа: показателите, които ги определят като такива, са или броят на служителите им, или обемът на оборота и балансът им (12). Приносът на МСП за създаването на стойност и заетост, както и тяхното въздействие върху околната среда са значителни. Въпреки че поотделно МСП обикновено разполагат с ограничени човешки и финансови ресурси, в интерес на всички е те да се мобилизират и насърчават с цел да се акцентира в по-голяма степен върху правилата за опазване на околната среда. Капацитетът и участието на МСП в областта на иновациите, обновлението, създаването на работни места и поддържането на социалния напредък са много важни за постигането на ЦУР и на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата в световен мащаб. Има редица други важни области, като например здравеопазването, селското стопанство, производството, туризма и хотелиерството, услугите и стопанската дейност като цяло, в които разработването и хармонизирането на екологични стандарти, гарантирането на устойчиво развитие и разрешаването на проблемите във връзка с изменението на климата са от ключово значение. В това отношение ЕК, държавите членки и ОГО действително трябва да работят по-тясно с МСП.

2.2.3.

ЕИСК призовава ЕК да гарантира, че държавите членки ще разработят, въведат и експлоатират хармонизирани, екологични, устойчиви и екологосъобразни данъчни системи въз основа на принципа „замърсителят плаща“. По този начин ресурсите ще се преразпределят систематично към онези, които се борят за предотвратяване на замърсяването на почвите, водите и въздуха. Този принцип следва да се прилага и за общините и други местни или регионални органи.

Ролята на профсъюзите и работодателите при прилагането на законодателството в областта на околната среда

2.2.4.

ЕИСК призовава ЕК да субсидира част от разходите за обучение на служителите за познаване и прилагане на регламентите в областта на околната среда като част от организираните от профсъюзите и/или работодателите курсове.

2.2.5.

ОГО, които работят в областта на защитата на околната среда, и МСП следва да бъдат ангажирани в по-голяма степен при предоставянето на информация на служителите и осигуряването на образование и обучение в областта на околната среда, за да се гарантира основното разбиране на тези въпроси от страна на широката общественост. Това сътрудничество следва да се финансира от държавите членки. Задължителното образование по теми, свързани с климата и околната среда (във възрастта 6 — 18 години), следва да бъде част от националната учебна програма на всяка една държава, а ОГО, които работят в сферата на околната среда, следва да бъдат ангажирани задължително в теоретичната и практичната работа след 2020 г.

Ролята на ОГО, които работят в областта на околната среда, при прилагането на законодателството в тази област

2.2.6.

ЕИСК настоява ЕК да гарантира, че бюджетът на ЕС покрива разходите, свързани с приноса на ОГО с нестопанска цел към процесите в ЕС и на национално равнище, както и към структурата на управление, прилагане и оценка на законодателството в областта на околната среда.

2.2.7.

Като цяло държавите членки и ЕК следва да оказват по-голяма политическа, финансова и професионална подкрепа на МСП и ОГО, за да могат те да насочат усилията си към опазването на околната среда след 2020 г.

2.2.8.

ОГО, активни в областта на околната среда, следва да могат да участват във вземането на решения относно използването на средства от ЕС на регионално равнище за проекти, които оказват въздействие върху околната среда. В допълнение ОГО следва да имат по-лесен достъп до тези средства.

2.2.9.

Освен това тези ОГО трябва да могат да дават консултации и да участват в изготвянето на проекти на годишни доклади на държавите членки, свързани с директивите в областта на околната среда (напр. по отношение на Директивите за птиците и местообитанията или на състоянието на околната среда на всяка една държава). ЕК следва да бъде по-внимателна също и при гарантирането, че държавите членки публикуват навреме тези доклади (защото някои не се представят в сроковете, посочени в член 16 от Директивата за местообитанията (13) или член 9 от Директивата за птиците (14)).

2.3.    Предложения на организираното гражданско общество за ролята му при прилагането на законодателството в областта на околната среда по отношение на отпадъците, въздуха и биологичното разнообразие

Ролята на гражданското общество при прилагането на регламентите в областта на околната среда по отношение на отпадъците

2.3.1.

ЕИСК изразява дълбока загриженост, че въз основа на доклада на ЕК при половината от държавите в ЕС има риск от неизпълнение на целта за рециклиране на 50 % от общинските отпадъци до 2020 г. (15).

2.3.2.

ЕИСК настоятелно призовава ЕК и държавите членки постепенно да прекратят изгарянето и заравянето на подлежащи на рециклиране отпадъци. Крайно време е ЕК и държавите членки да спазят ангажиментите си по отношение на опазването на околната среда, вместо да възприемат аргументите на лобита, работещи срещу спешната необходимост от устойчива кръгова икономика с нулеви отпадъци.

2.3.3.

В това отношение ЕИСК настоятелно призовава за активна роля на всички държави членки при поставянето на акцент върху опазването на околната среда и действията в интерес на околната среда. ЕК следва да поиска от държавите членки да създадат в рамките на своите правителства министерство с ресор опазване на околната среда и устойчиво развитие, което ще им позволи да акцентират в по-голяма степен върху координирането и прилагането на регламентите на ЕС в областта на околната среда.

2.3.4.

С цел да се улесни постигането на целите по отношение на отпадъците и да се подпомогне този процес чрез по-добро образование и обучение, ЕИСК също така настоява държавите членки да започнат ясни образователни и информационни кампании за предотвратяване на образуването и управление на отпадъците, насочени към широката общественост, включително началните и средните училища. С цел да се подчертае по-добре общата социална отговорност за опазване на околната среда, ЕК и на държавите членки следва да отразяват редовно и много по-пространно в интернет целевите дейности на МСП и НПО по отношение на събирането и управлението на отпадъците. ЕИСК предлага, по примера на конкурса „Европейска зелена столица“ (през 2019 г. — Осло (16)), от 2020 г. ЕК да предоставя на национални НПО, работещи в областта на околната среда, необходимите финансови ресурси да присъждат ежегодно в държавите членки подобна „зелена“ награда на три малки населени места в селските райони (по-големи или по-малки градове) въз основа на тяхното екологично представяне. Тази награда, разбира се, ще бъде повече символична, отколкото реална, като целенасоченият интерес от страна на местни и национални медии ще подчертае значението на този въпрос.

2.3.5.

Данъците, данъчните санкции, освобождаването от плащане на някои данъци и данъчните облекчения са важни стимули за икономическото управление и растежа на държавите при насърчаването или обезсърчаването на заинтересованите страни да намаляват, обезвреждат, унищожават и управляват отпадъците като полезен ресурс. С цел по-ефективно ангажиране на МСП в управлението на ресурсите от отпадъци и поддържане на по-добро качество на въздуха, ЕИСК предлага държавите членки да налагат по-високи данъци за депониране на отпадъци, сериозно да намалят или дори забранят изгарянето на отпадъци и във всички държави членки да се прилага принципът „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, както и да се налагат санкции за замърсени подлежащи на рециклиране отпадъци. Въвеждането на „зелени“ (или екологосъобразни) данъци или еднократно данъчно облекчение за МСП, които внедряват ключови иновации в управлението и повторното използване на отпадъци, би било много полезно.

2.3.6.

ЕИСК решително подкрепя основните цели, посочени в Рамковата директива за отпадъците (17), в която се предвижда, че отпадъците следва да се управляват, без да се застрашава човешкото здравето и без да се вреди на околната среда, и по-конкретно без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или животните, без да се предизвиква неудобство чрез шум или миризми и без да се въздейства отрицателно върху природната среда или местата, които са обект на специален интерес. Като последващо действие ЕК следва да допълни законодателството и политиката на ЕС в областта на отпадъците, като разработи комбинация от селективни методи за събиране на отпадъците („от врата до врата“, острови с отпадъци, места за изхвърляне на отпадъци, колективни обществени действия при събирането на отпадъци), и създаде национални мрежи на места за събиране на отпадъци. Тежестта от обезвреждането на отпадъци ще се намали чрез задължително въвеждане (и прилагане) на депозитната система за връщане на опаковки за еднократна употреба (пластмасови, алуминиеви, стъклени), интелигентно използване на обемисти отпадъци (центрове за повторна употреба), увеличаване на разделно събираните отпадъци (текстилни, биоразградими, опасни) и по-широко насърчаване на компостирането у дома и в квартала заедно с финансова и техническа подкрепа за използването на компост.

2.3.7.

ОГО и съответните МСП (основно дружествата за управление на отпадъци) следва да бъдат ангажирани по-активно в процеса на вземане на решения в областта на околната среда и прилагането им на национално равнище. Държавите членки следва да създадат схеми за финансово подпомагане за МСП, играещи активна роля при събирането, рециклирането и оползотворяването на отпадъци, както и като цяло по отношение на кръговата икономика.

2.3.8.

С цел да се намали нашият екологичен отпечатък и да се затвърди устойчивото развитие, ЕИСК настоятелно призовава държавите членки изцяло да прилагат стратегии за екологосъобразни обществени поръчки по такъв начин, че ЕК редовно и пряко да следи за тяхното изпълнение. Тя следва да продължи да изисква ангажирането на националните НПО, извършващи дейност в областта на околната среда в държавите членки, с подготовката на екологосъобразните обществени поръчки и с финализирането на постъпващите оферти. ЕК също така следва да предложи използването на средства от ЕС за засилване на положителното въздействие на екологосъобразните обществени поръчки.

2.3.9.

ПИПОС (18) следва да се публикува редовно, като съответната информация се споделя без прекъсване. В публикувания на 4 април 2019 г. ПИПОС се цитира проучване, в което е изчислено, че общите разходи за обществото от сегашните пропуски в прилагането на законодателството в областта на околната среда възлизат на приблизително 55 млрд. евро годишно (19).

2.3.10.

През последните две години добре функционира обменът на експерти между агенциите в областта на околната среда и общините на държавите — членки на ЕС, което осигурява по-голяма осведоменост на заинтересованите страни. На новите идеи и най-добрите практики обаче следва да бъде дадена по-голяма онлайн гласност в държавите членки, като се гарантира редовното публикуване на съдържанието и резултатите от тези партньорски прояви. По-голямата ангажираност на ОГО и МСП на национално равнище може да доведе до по-тясно техническо или стопанско сътрудничество и по-бързо признаване на възможностите за МСП. ЕИСК настоятелно призовава ЕК да отбелязва ежегодно международните дни, посветени на екологията (20), като призовава и дава възможност на местните заинтересовани страни в държавите членки да мобилизират или финансират заинтересованите лица, предприятията, ОГО и властите да организират прояви за събиране и почистване на отпадъци и за подобряване на качеството на въздуха.

Ролята на гражданското общество при прилагането на законодателството в областта на околната среда по отношение на въздуха

2.3.11.

Поради нарастващите проблеми със здравето и околната среда държавите членки следва да подобрят общото качество на въздуха и да ангажират по-активно НПО и предприятията в процеса на предотвратяване на замърсяването. Значително замърсяване на въздуха причиняват отоплението в домакинствата с въглища и влажна дървесина, изгарянето на търговски (напр. пластмаса, текстил), градински или други отпадъци на открито, старите превозни средства с двигатели, които водят до по-големи емисии на газове, гражданската и военната авиация (21), автомобилният и морският транспорт, речните и презокеанските круизни кораби, заедно с някои промишлени и селскостопански практики.

2.3.12.

ЕИСК цени високо общата селскостопанска политика (ОСП), с която са въведени задължителни правила за опазване на околната среда с цел насърчаване на устойчивото развитие (член 11 от ДФЕС), за защита на потребителите (член 12), за хуманно отношение към животните (член 13) и т.н. ЕИСК насърчава ЕК да продължи да въвежда подобрения в тези области — напр. да въведе в ОСП нови мерки, свързани с подобряването на качеството на въздуха и намаляването на равнищата на емисиите. С цел обаче да се облекчат проблемите, свързани с разходите на малките стопанства и земеделските стопани, ЕС следва да приложи изцяло решението за създаването на подходяща инфраструктура за алтернативни горива (22) съгласно Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (23).

2.3.13.

За да се намали замърсяването на въздуха от стари превозни средства, ЕК следва да преустанови трансграничните продажби на автомобили втора ръка, които са над петгодишни. Намаляването на автомобилния товарен транспорт, подобряването на условията за железопътен, морски и речен товарен транспорт и въвеждането на зони с ниски емисии в населените райони са ключови фактори за намаляването на замърсяването на въздуха. С цел да се избегне замърсяването на въздуха и шума, са необходими допълнителни усилия и използване на средства от държавите членки за замяна на сегашните остарели дизелови двигатели на автомобилите с електрически автомобили или поне с двигатели с по-ниски емисии в периода 2022—2027 г.

2.3.14.

За да се подобри качеството на въздуха, ЕК следва да подкрепи държавите членки при модернизирането на подвижния състав, премахването на ограниченията на скоростта по железопътните линии, въвеждането на електронни системи за таксуване на камиони въз основа на изминато разстояние по всички пътища и въвеждане на по-голямо диференциране на системата за таксуване въз основа на емисиите. На базата на редовен диалог с НПО и съответните МСП държавите членки следва да въведат такси за използването на пътищата в столиците (включително въвеждане на такса „задръстване“ до 2025 г.) и да създадат повече зони за пешеходци, по-големи паркове и други зелени зони в градовете. При планирането и въвеждането на тези зони НПО и МСП следва редовно да бъдат ангажирани и консултирани онлайн.

2.3.15.

ЕИСК настоятелно призовава ЕК да обмисли създаването на регламенти за използване на повече енергия от възобновяеми източници и по този начин да увеличи техния дял в доставянето на електроенергия и отопление. И НПО, и МСП следва да бъдат ясно ангажирани при изготвянето на нови национални енергийни планове, които да доведат до намалено използване на енергия, особено на изкопаеми горива. Държавите членки следва да обсъдят реалните и осъществимите предложения в това отношение. Освен това най-добрите практики следва да бъдат признати и обезпечени с необходимите финансови ресурси. Държавите членки следва редовно да споделят своите най-добри практики в областта на околната среда.

Ролята на гражданското общество при прилагането на законодателството в областта на околната среда по отношение на биологичното разнообразие

2.3.16.

За ЕИСК, особено по отношение на въздействието върху биологичното разнообразие, е от основно значение държавите членки да провеждат обществени консултации на ранен етап, когато всички варианти са все още отворени и има възможност за истински анализ на алтернативите. Основно от държавите членки и от компетентните органи зависи да гарантират, че отговорните за създаването на политиките лица възприемат това изискване сериозно и насърчават обществените консултации на ранен етап.

2.3.17.

За да могат ОГО да водят истински дискусии с ЕК, следва да бъде ясно как тя функционира (особено начина, по който се вземат решенията) и какви са нейните очаквания (вида на очакваната информация), например в случай на неспазване на законодателството в областта на околната среда или на риск от нанасяне на вреди на биологичното разнообразие.

2.4.    Предложения на гражданското общество по отношение на прилагането на законодателството в областта на околната среда и ролята на ЕК като пазител на Договорите

2.4.1.

ЕИСК призовава ЕК да предоставя коментари на националните парламенти, когато държава членка транспонира законодателството на ЕС в областта на околната среда.

2.4.2.

ЕИСК също така желае ЕК да изготвя бележки и констатации по искане на трети страни и да ги предоставя на съответните страни, когато върховен съд бива сезиран във връзка с национална разпоредба, транспонираща законодателството на ЕС в областта на околната среда.

2.4.3.

ЕИСК настоява ЕК да припомни на държавите членки, че в законодателството на ЕС не съществува понятието „свръхтранспониране“ и че законодателството на ЕС в областта на околната среда изисква непрестанно предприемане на мерки за подобряване на състоянието на околната среда. Ето защо законодателството на ЕС забранява всяка тенденция за връщане назад.

2.4.4.

ЕИСК също така призовава ЕК да обясни на държавите членки, че законодателството на ЕС в областта на околната среда, което позволява дерогации от правилата на вторичното законодателство, изисква тези дерогации да бъдат строго определени от държавите, за да не противоречат на целите на Съюза.

2.4.5.

ЕИСК насърчава ЕК да продължи да изготвя насоки за улесняване на тълкуването и прилагането на вторичното законодателство в областта на околната среда и по-специално в две области: а) отчитане на въпросите, свързани със здравето, при екологичните оценки; б) определяне на влажните зони въз основа на тяхната мултифункционалност.

2.4.6.

ЕС трябва да помогне за разработването и спазването на местни модели за развитие и за популяризирането на опазването на околната среда. Ето защо в държавите членки са необходими по-редовни проверки по места от страна на ЕК, за да се гарантира, че средствата от ЕС се изразходват добре и че всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор прилагат правилно регламентите в областта на околната среда и управлението. По този начин би могло да се отговори също и на общото изискване хората, живеещи в отдалечените региони на ЕС, и техните организации да получават подкрепа и към тях се подхожда като към ключова част от ЕС. ЕК следва да гарантира и наемането във всяка една държава членка на достатъчно на брой добре обучени служители в сферата на достъпа до информация и правосъдието, и дори още повече в сферата на мониторинга с цел наблюдение на правилното прилагане на регламентите в областта на околната среда.

2.4.7.

ЕИСК призовава председателя на ЕК да предостави на члена на Комисията, отговарящ за опазването на околната среда, по-големи правомощия, особено по отношение на въпросите, свързани с околната среда и здравето. Този член на Комисията следва да акцентира и да се ангажира в по-голяма степен и с координирането на процесите в селските райони, повсеместното подобряване на качеството на живот и гарантирането, че националните предприятия спазват договорените изисквания в областта на околната среда. Конкурентоспособната икономика на бъдещето трябва да се превърне в икономика на красивото, обхващаща всичко, което е красиво и добро: културни, художествени, екологични и местни дейности, които подобряват качеството на живота. Една от нашите основни цели следва да бъде ръстът на вътрешното щастие, т.е. общото благосъстояние, който е свързан с една по-здравословна икономика и по-добри и по-устойчиви икономически, социални и екологични ценности, които могат да бъдат възродени отново.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83).

(2)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33).

(5)  https://glocalities.com/latest/reports/environmental-concern

(6)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33) (заключение 1.5)

(7)  https://ec.europa.eu/environment/aarhus/

(8)  Становище на ЕИСК относно „Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 114).

(9)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33).

(10)  Становище на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83).

(11)  Становище на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83).

(12)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32003H0361

(13)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OB L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(14)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (OB L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(15)  COM(2019) 149 final.

(16)  http://ec.europa.eu/environment/europeangreencapital/index_en.htm

(17)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB L 312, 22.11.2008 г., стр. 3) http://ec.europa.eu/environment/waste/framework/

(18)  http://ec.europa.eu/environment/eir/pdf/eir_2019.pdf

(19)  http://ec.europa.eu/environment/eir/pdf/study_costs_not_implementing_env_law.pdf

(20)  https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_environmental_dates

(21)  Становище на ЕИСК относно „Схема за търговия с емисии от авиационни дейности“ (NAT/710) (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 75).

(22)  Становище на ЕИСК относно „План за действие относно инфраструктурата за алтернативни горива“ (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 69).

(23)  Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (OB L 307, 28.10.2014 г., стр. 1) https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2014/94/oj?locale=bg.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Синябиоикономика“

(проучвателно становище)

(2020/C 47/08)

Докладчик: Simo TIAINEN

Съдокладчик: Henri MALOSSE

Консултация	Финландско председателство на ЕС, 7.2.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Дата на решението на Бюрото	19.2.2019 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	1.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Синята биоикономика означава икономически дейности и създаване на стойност въз основа на устойчиво и интелигентно използване на възобновяеми водни ресурси и свързаните с това експертни познания и опит. В Европа съществуват много обширни експертни познания и опит, ноу-хау и човешки традиции, свързани с водата, водните ресурси и синята биоикономика. Въпреки това, що се отнася до нейния потенциал и възможности, свързаните със синята биоикономика стопански дейности в Европа все още са доста скромни. Съществуват редица пречки, които трябва да бъдат преодолени.

1.2.

За да се засили устойчивият растеж на синята биоикономика, трябва да се разкрие нейният пълен потенциал в ЕС и да се определят приоритети в областта на научните изследвания. По-конкретно, необходимо е да се развие по-добро разбиране за приложимостта на водните суровини в процесите на добавяне на стойност. Укрепването на устойчивия растеж изисква целенасочено финансиране на научните изследвания, за да се стимулират иновациите, мултидисциплинарното развитие, предприемачеството и създаването на нови висококачествени работни места. Устойчивият растеж също така изисква оперативна среда с равнопоставени условия на конкуренция, както и широко сътрудничество и създаване на нови партньорства между промишлеността, научноизследователските организации, публичните органи и третия сектор.

1.3.

В много райони на ЕС водите и водните екосистеми не са в задоволително състояние. Доброто качество на водите и доброто състояние на водните басейни обаче са основата за синята биоикономика. Необходимо е да се запази и възстанови доброто състояние и биологичното разнообразие на океаните, моретата, езерата и реките. Това изисква всички заинтересовани страни да положат големи усилия, включително ЕС, националните и регионалните институции, университетите и научноизследователските центрове, всички участващи специалисти (напр. от секторите на рибарството и туризма), както и организациите на гражданското общество. Тези усилия трябва да включват подходящи научни изследвания, обучение и трансфер на ноу-хау.

1.4.

Необходими са повече инвестиции в управлението на водните басейни и санитарните съоръжения, за да се гарантират достъп до и устойчиво използване на чиста вода и подходящи санитарни съоръжения за всички. Необходими са конкурентни решения за премахване на отпадъците от водите и за разработване на технологии за пестене и рециклиране на вода. Необходими са нови, икономически ефективни решения за намаляване на количествата хранителни вещества, оттичащи се в естествените води, и за възстановяване на критичните местообитания и променените водни басейни.

1.5.

ЕИСК призовава ЕС и другите участници в синята биоикономика да предприемат спешни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие. По-специално, с драматичната промяна на условията спешното адаптиране на рибарството и аквакултурите към изменението на климата е изключително важно и това оказва голямо въздействие върху тези важни начини за препитание. Рибарството, аквакултурите и отглеждането на водорасли са от решаващо значение за увеличаването на устойчивото производство на храни от водни организми в ЕС. Разработването на устойчиви на изменението на климата системи за храни от водни организми изисква допълнителни научни изследвания и иновации преди да бъде приложено успешно. Биомасата от водорасли е потенциално важен воден ресурс, който може да се използва като суровина с широк кръг употреби.

1.6.

Необходими са съвместни усилия от страна на университетите, научноизследователските центрове, НПО и сектора на рибарството за разработване на нови продукти с добавена стойност от странични и отпадъчни рибни продукти. Нужни са нови инструменти за финансиране, за да се насърчават технологичните иновации и услуги. Необходими са сътрудничество между секторите и по-добри процеси за вземане на решения. Възстановяването на биологичното разнообразие на моретата, езерата и реките ще разкрие нови възможности за стопанска дейност — в това число основно семейни и малки предприятия на местните пазари. Освен това насърчаването на нови стопански модели за воден туризъм и използването на водните ресурси с цел отдих предлагат нови възможности за устойчива стопанска дейност в отдалечените региони.

1.7.

Приоритетите за мерки за развитие по отношение на програмата за синя биоикономика включват: i) чиста вода и канализация, ii) разнообразни и безопасни водни басейни в добро състояние, iii) устойчиво производство на храни от водни организми, iv) нехранителни продукти с висока стойност, v) адаптиране към изменението на климата, vi) „синьо“ здраве и благосъстояние и vii) по-добра координация при борбата с незаконните дейности, свързани с водните ресурси. Като инвестира в това развитие, Европа може да укрепи своята позиция на водещ фактор в кръговата икономика.

1.8.

Призоваваме Европейския съюз да насърчава повишаването на осведомеността, образованието и обучението, които да включват научните изследвания и използването и трансфера на знанията, натрупани от общностите в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води, което ще даде възможност за щадящо управление на околната среда и за създаване на европейски мрежи за обучение в тази област. По отношение на селското стопанство ЕС следва да разгледа и въпроса за недостига на вода.

1.9.

ЕИСК предлага синята биоикономика да се превърне в една от водещите области на политиките на ЕС и на политиките му на сътрудничество със съседните държави, както и в рамките на целите за устойчиво развитие на ООН и целите на Парижкото споразумение, договорено на COP 21. В тази връзка Комитетът предлага Съветът на ЕС и Европейският парламент да поискат от Комисията да предприеме няколко пилотни действия в различни морски райони и райони за аквакултури на ЕС, като се изберат внимателно районите, които отразяват голямото многообразие на съществуващите условия в Съюза, степента, до която те са засегнати от риска от срив, и потенциала за развитие на синята биоикономика. Следва да се създаде комитет по управлението, който да включва държавите членки, регионите и заинтересованите страни, с участието на ЕИСК, с цел организиране на обмен на практики и гарантиране на по-мащабно разработване на успешните пилотни проекти.

2.   Въведение

2.1.

Синята биоикономика означава икономически дейности и създаване на стойност въз основа на устойчиво и интелигентно използване на възобновяеми водни ресурси и свързаните с това експертни познания и опит. Предприятията и дейностите, които отглеждат суровините за тези продукти или извличат, рафинират, произвеждат и преобразуват биологичните съставки, са част от синята биоикономика.

2.2.

Трябва да се обърне внимание на това, че значението, характеристиките и възможностите на синята биоикономика се различават много в отделните държави членки в зависимост от географските условия. Повечето държави членки имат пряк достъп до океана или морета. За много от тях крайбрежните води са изключително важни. Освен това в повечето държави езерата и реките имат решаващо значение.

2.3.

През май 2019 г. ЕИСК прие становище (1) относно съобщението на Европейската комисия за актуализиране на стратегията за биоикономиката от 2012 г. Изложените в становището заключения и препоръки са уместни от гледна точка на синята биоикономика. В настоящото становище са описани по-подробно възможностите и потенциалът на синята биоикономика. Синята биоикономика е тясно свързана с концепцията за кръговата икономика.

2.4.

Чистата вода и възобновяемите водни ресурси представляват значителни възможности за устойчива стопанска дейност и могат да предложат ключови решения за постигане на много от глобалните цели за устойчиво развитие (ЦУР 2, ЦУР 3, ЦУР 6, ЦУР 7, ЦУР 8 и ЦУР 14). С настоящото проучвателно становище ЕИСК има за цел да отговори на въпроса, поставен от финландското председателство на Съвета на ЕС, как ЕС би могъл да стимулира развитието на синята биоикономика и кои мерки трябва да бъдат приоритетни.

3.   Общи бележки

3.1.

Синята биоикономика може да предложи многобройни ползи само ако водните басейни са в добро състояние и са продуктивни. Както се посочва в доклада на IPBES (междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги) от май 2019 г., заплахите за биологичното разнообразие заедно с изменението на климата създават голям риск за производствения капацитет на водните организми. Свръхексплоатацията, замърсяването, развитието в крайбрежните райони, засиленият туризъм и транспортът са сериозни предизвикателства, особено в най-засегнатите от тези стресови фактори райони на Европейския съюз (по-специално Средиземноморието). Необходими са адаптирани към различните среди и региони решения.

3.2.

В бъдеще търсенето на биомаса ще се увеличи и ЕС трябва да обърне внимание на това предизвикателство. Основаният на биомаса преход към неутрална по отношение на емисиите на парникови газове икономика ще бъде ограничен от наличността на земя. Следователно ще бъде важно да се подобри производителността на водните ресурси при използване на целия кръг от възможности на биоикономиката. Това включва например производството и използването на водорасли и други нови източници на протеини, които биха могли да облекчат натиска върху земеделската земя.

3.3.

Синята биоикономика притежава нарастващ потенциал да подобри продоволствената сигурност и да осигури здравословна храна с нисък въглероден отпечатък, нови храни и хранителни добавки, фуражи, нутрацевтици, фармацевтични продукти, козметични продукти, нови материали, чиста вода, енергия от неизкопаеми източници, рециклиране на хранителни вещества и още много други ползи. Растежът на синята биоикономика зависи от осигуряването на добро състояние на водите и водните екосистеми, устойчиви системи за рибарство и производство на аквакултури, ефективно системно сътрудничество между секторите, технологични иновации, нови инструменти за финансиране и по-добри услуги и устойчиви стопански модели.

3.4.

От съществено значение е да се подчертае важността на културните фактори за прилагането на синя биоикономика. Познанията на населението в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води представляват изключителен актив за Европа, стига това знание да се идентифицира, запазва и предава на новите поколения. Затова всяко действие, предприето в синята биоикономика, следва да включва културното и човешкото измерение и да гарантира участието на всички заинтересовани страни и особено на местни представители, специалисти и гражданското общество.

4.   Синята биоикономика и целите за устойчиво развитие

4.1.

ЦУР на ООН са тясно свързани с водата и водните басейни. Тези цели са насочени към основните глобални предизвикателства, пред които сме изправени, и очертават как да бъде постигнато едно по-устойчиво бъдеще по отношение на основни проблеми като продоволствената сигурност, изменението на климата и предотвратяването на влошаването на околната среда. Целите са тясно взаимносвързани и в настоящия документ се разглеждат от гледна точка на устойчивите възможности за стопанска дейност, основани на водата и водните природни ресурси. Между водите, енергията и особено храните има силна връзка.

Чиста вода и канализация

4.2.

Цел 6 (Чиста вода и канализация) цели гарантирането на достъп и устойчиво използване на чиста вода и подходящи санитарни съоръжения за всички. В световен мащаб повече от 1 милиард души все още нямат достъп до прясна вода с подходящо качество, а повече от 2 милиарда души живеят в риск от намален достъп до сладководни ресурси. Очаква се нуждата от прясна вода в световен мащаб да се увеличи значително до 2030 г. В становище от 2018 г. ЕИСК разгледа темата за питейната вода (2).

4.3.

Макар и напоследък в ЕС и други региони да беше постигнат напредък, инвестициите в управлението на сладководните ресурси и санитарните съоръжения трябва да се увеличат. Основната цел е да се намерят конкурентни решения за премахване на отпадъците от водите и за разработване на технологии за пестене и рециклиране на вода, за да се намали пилеенето ѝ. Решенията и технологиите за икономии и рециклиране на вода, както и интелигентното управление на водните ресурси и водоснабдяването, предлагат голям потенциал. Съществуват нови концепции за дезинфекция на вода и нови технологии за премахване на остатъците от лекарства и хормони, както и на пластмасовите микрочастици от отпадъчните води. Съществуват също така обещаващи иновации за превръщане на морската вода в питейна, като се използва енергия от възобновяеми източници.

4.4.

Доброто качество на водите е основата за синята биоикономика. Доброто управление на водните ресурси е съществена част от решението на почти всички големи проблеми в света, като например свръхпотреблението на водни ресурси и необходимостта от адаптиране към изменението на климата. Управлението на водния жизнен цикъл изисква ясни цели, актуална информация, планиране и управление. Това включва цифрови решения за водоснабдителните услуги и мониторинга, както и нови гъвкави технологични решения за пречистване на отпадъчните води (мембранна технология) и интегриран подход, освободен от традиционните ограничения.

4.5.

ЕС има потенциала да се превърне в основен фактор на световната сцена в сектора на водите като доставчик на свързани с водите технологии и услуги. Цифровизацията предлага нова възможност за предприятията от бранша и може значително да подобри ефикасността на управлението на водните ресурси, както и на производството и услугите. Цифрови решения могат да се използват за предлагането на услуги, които да отговарят на потребностите на днешните и бъдещите потребители. В глобален план ЕС може да предложи конкурентни и устойчиви решения в тази област.

Разнообразни и безопасни водни басейни в добро състояние

4.6.

Океаните, моретата и вътрешнотериториалните води служат като най-големия световен устойчив източник на протеини, а поминъкът на повече от 3 милиарда души в световен мащаб зависи от морското и крайбрежното биологично разнообразие. Състоянието на нашите океани, морета и вътрешнотериториални води бързо се влошава в резултат от човешката дейност. По-специално, състоянието на крайбрежните и вътрешнотериториалните води се влошава поради замърсяване и еутрофикация, а загубата на местообитания е обезпокоителна. Всички тези промени имат опустошителни последици за водните екосистеми и биологичното разнообразие и по този начин за потенциалното производство на храни. Внимателното управление на този важен световен ресурс е ключово за постигането на устойчиво бъдеще.

4.7.

Цел 14 (Живот под водата) цели опазване на океаните, моретата и водните ресурси и насърчава устойчивото им използване. Необходими са редица мерки, за да се подобри положението, включително значително намаляване на всякакъв вид замърсяване на водите и по-ефективно управление на всички човешки дейности. Необходими са нови решения за намаляване на количествата хранителни вещества, оттичащи се в естествените води. Трябва да се разработват и изпитват икономически ефикасни средства и методи за подобряване на способността на почвата да улавя и свързва хранителните вещества. Еутрофикацията може да бъде намалена и чрез увеличаване на употребата на по-малко използвани видове риба, както и чрез производството и добива на водорасли (като хранителните вещества се отстраняват с улова). Необходими са нови решения за намаляване на еутрофикацията и възстановяване на реките, езерата и морското дъно.

4.8.

Водните басейни, които са в добро състояние, могат да осигурят значителен брой нови висококачествени работни места. Доброто състояние на рибните запаси и чистите води са основата за устойчив риболов и използване на водите за отдих и разкриват нови възможности за синята биоикономика. В световен мащаб се полагат усилия за възстановяване на речните и сладководните води, за да се възстановят местообитанията с влошено състояние, екосистемните процеси, мигриращите риби, биоценозата и това, което тя предлага. Възстановяването на мигриращите риби ще създаде нов възможен поминък в слабо населените райони, като осигури работни места за хората по модела на семейното предприятие с достъп до местните пазари.

Устойчиво производство на храни от водни организми

4.9.

В световен план се очаква сериозно увеличение на търсенето на храни. Цел 2 (Нулево равнище на глад) се стреми да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност, да се подобри храненето и да се насърчи устойчивото първично производство до 2030 г.

4.10.

Рибарството и аквакултурите осигуряват питателна храна и генерират така необходимите доходи, като същевременно подпомагат развитието на селските райони и притежават потенциал да опазват и околната среда. Понастоящем рибата осигурява около 17 % от снабдяването с животински протеини в световен мащаб и 6,5 % от цялото количество протеини за консумация от човека. За стотици милиони хора тя е основен източник на протеини и важни хранителни вещества. Много от рибните запаси продължават да бъдат свръхексплоатирани, което налага по-добро управление. На много места по света големите субсидии за сектора все още поддържат значителен свръхкапацитет на риболовните флоти. Океаните, моретата и вътрешнотериториалните води следва да се използват много по-устойчиво, отколкото в момента. Инвестициите в аквакултури, рибарство и преработване на риба, както и в разработването на нови продукти от отпадъци и странични потоци, са от решаващо значение за увеличаването на устойчивото производство на храни и за поддържането на продоволствена сигурност. Съюзът по-специално е изправен пред съществен отрицателен търговски баланс, що се отнася до рибата и рибните продукти — около 60 % от консумираните в ЕС морски продукти се внасят, като този внос не винаги съответства на критериите на ЕС за устойчиво производство и продоволствена сигурност.

4.11.

Аквакултурите притежават значителен потенциал за още по-голям растеж. Много по-голямо количество биомаса би могло да се произвежда устойчиво в европейския сектор на аквакултурите, ако се увеличи броят на използваните в този сектор видове, включително морските видове, намиращи се „по-ниско“ в хранителната верига (напр. водорасли и мекотели). Пред развитието на аквакултурите обаче има много пречки. На първо място, нарастващото производство на аквакултури изисква допълнителни източници на фураж. В бъдеще уловът на риба с ниска стойност ще се използва преди всичко за пряка консумация от човека и по-малко като суровина за фураж. За отглеждането на аквакултури е необходимо допълнително количество фуражна биомаса, която би могла да се набави от значително по-малко използвани понастоящем видове като крил и други мезопелагични организми и водорасли, както и от отпадъчни суровини (странични потоци). На второ място, ограниченото пространство за съоръжения за аквакултури е все по-голям проблем, който трябва да бъде решен. От ключово значение за устойчивото развитие на аквакултурите е доброто планиране на дейностите в морски и сладководни води, което отчита екологичното, икономическото, социалното и културното измерение. На трето място, необходими са по-добри решения на проблемите с изтичането на хранителни вещества и контрола на болестите.

4.12.

Строгото екологично законодателство в различните държави оказва съществено въздействие върху разходите за аквакултури и тяхната конкурентоспособност. Интензивно се разработват различни нови технологии, но несигурността в икономическо и технологично отношение остава. Рециркулационните системи за производство на аквакултури (РСПА) предлагат редица предимства, като например необходимост от минимално количество вода, ефективен контрол на отпадъците, изискване за малко пространство и контрол на производствените условия. Технологиите за РСПА имат потенциал особено в сладководни системи. Възможно е обаче да се наложи все по-голям дял от производството на морски аквакултури да се извършва в крайбрежни води. Необходими са нови подходи към многократното използване и интегрираното управление, включително пространствено планиране и планове за управление на местно равнище.

Продукти от аквакултури с добавена стойност и използване за нехранителни цели

4.13.

Преработката на риба и други водни организми за консумация от човека генерира странични потоци, които често не се използват за пряка консумация от човека. Изчислено е, че между 30 и 70 % от цялото количество рибна биомаса се превръща в страничен продукт с ниска стойност или изцяло се похабява. Тя съдържа потенциално полезни и ценни вещества, които биха могли да се използват от промишлеността за хранителни и нехранителни цели. От тези вещества могат да се разработят функционални съставки с висока стойност за специализирани продукти. Различни водни организми могат да подпомогнат разработването на нови продукти като нутрацевтици, фармацевтични и козметични продукти. Те могат да предоставят и нови ензими, липиди, биополимери и други биоматериали. От решаващо значение е тези суровини да се използват по екологично ефективен начин. В световен мащаб има значителен натиск да се подобри използването на всички биологични материали и по този начин да се намалят и отпадъците. Морските биотехнологии могат да играят важна роля за създаването на добавена стойност в синята биоикономика.

4.14.

Биомасата от водорасли придобива все по-голямо значение като ресурс за разнообразни търговски приложения в синята биоикономика. Водораслите осигуряват ефективен, устойчив и все още в голяма степен неизползван ресурс за биологични процеси и продукти. Те са богати на хранителни вещества и енергия. Нарасналото производство на макро– и микроводорасли намира широко признание в Европа като ресурс, който може да се използва като суровина за широк кръг употреби. Наблюдава се все по-голям интерес към добиването, отглеждането или преработването на водорасли за създаване на широк набор от продукти с висока стойност, включително храни, фуражи, нутрацевтици и продукти на биологична основа.

Смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него

4.15.

По всеобщо мнение изменението на климата влияе на редица променливи характеристики на околната среда, включително валежи, температури, речни течения, вреден цъфтеж на водораслите и увеличаване на киселинността на океанските води. Цел 13 (Действия във връзка с климата) насърчава предприемането на спешни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие. Повишаващите се температури оказват въздействие върху океаните, моретата и другите водни басейни, както и върху хранителните вериги, рибарството и поминъка. В Европа се очаква изменението на климата да увеличи валежите през зимата, като едновременно с повишаващите се температури рискът от еутрофикация и влошаване на качеството на водите се увеличава. Това ще има много неблагоприятни последствия за рибните запаси и другите водни ресурси, а по този начин и за рибарството и другите видове производство. Високите летни температури затрудняват живота на студеноводните видове като пъстървовите риби и допринасят за разпространението на много вредни видове и болести. Набират сила видовете, които имат полза от еутрофикацията. Рекордните високи температури създават големи предизвикателства за стопанствата за аквакултури. По отношение на селското стопанство ЕС следва да разгледа и въпроса за недостига на вода.

4.16.

Бъдещата продоволствена система трябва да бъде част от решението на изменението на климата, а не част от проблема. По своето естество риболовът и аквакултурите са ефективни начини за производство на протеини от гледна точка на емисиите, които оказват въздействие върху климата. Поради това устойчивият риболов и рибовъдството следва да се насърчават. От съществено значение е и укрепването на устойчивостта на системите за рибарство и производство на аквакултури. Риболовните дейности трябва да се адаптират към промените, като например извънредните метеорологични условия и топлите зими. Един от възможните начини аквакултурите да се подготвят за рекордно високи температури е чрез отглеждане в крайбрежни води, при което в някои случаи повишаването на средната морска температура може да е от полза. Рециркулационните системи за производство на аквакултури (РСПА) могат да помогнат на сектора за аквакултури да се адаптира към изменението на климата. Програмите за отглеждане на риба могат да подобрят поносимостта на рибата към по-високите температури.

„Синьо“ здраве и благосъстояние

4.17.

Цел 3 (Добро здраве и благосъстояние) се стреми към осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието за всички хора от всички възрастови групи. Услугите за подобряване на благосъстоянието и за отдих, които са свързани с водните басейни, притежават значителен потенциал за растеж. Насърчаването на устойчивото използване на водните ресурси за развлекателни цели предлага нови възможности за стопанска дейност за отдалечените неградски региони, което ще допринесе за създаването на нови висококачествени работни места. Поради своята важност и икономически потенциал синята биоикономика допринася и за Цел 8 (Достоен труд и икономически растеж).

5.   Приоритетни действия

5.1.

Приоритетите за мерки за развитие по отношение на програмата за синя биоикономика са: i) чиста вода и канализация, обезсоляване на морска вода, намаляване на замърсяването; ii) разнообразни и безопасни водни басейни в добро състояние и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие в тях; iii) устойчиво производство на храни от водни организми; iv) създаване на нехранителни продукти с висока стойност; v) адаптиране към изменението на климата; vi) „синьо“ здраве и благосъстояние, икономии на енергия и производство на енергия от възобновяеми източници от морето и от реките и езерата; vii) по-добра безопасност и опазване на водните ресурси; и viii) по-добра координация при борбата с незаконните дейности, свързани с водните ресурси. Освен това евтината и чиста водна биоенергия и оползотворяването на биологичните отпадъци са важни нововъзникващи теми. Като инвестира в този вид развитие, Европа може да укрепи своята позиция на водещ фактор в кръговата икономика.

5.2.

ЕИСК предлага Съветът на ЕС и Европейският парламент да поискат от Комисията да предприеме конкретни пилотни действия за подобряване на състоянието и производствения капацитет на водните екосистеми в избрани места на ЕС, като се внимава те да отразяват многообразието на съществуващите условия и потенциала за развитие на синята биоикономика. Пилотните действия следва да се проведат в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води (включително на островите), които са умерено или силно засегнати от човешката дейност, като например прекомерния сезонен туризъм, замърсяването, натоварването с хранителни вещества от наземни източници, променените водни течения и прекомерната експлоатация на водни ресурси.

5.3.

Те следва да се осъществят възможно най-бързо с участието на представители, заемащи местни изборни длъжности, университети и научноизследователски центрове, специалисти и съответни представители на гражданското общество. Проектите следва да позволяват разработването и тестването на ключови действия и мерки с цел подобряване на сегашното незадоволително състояние на пилотните обекти. ЕИСК препоръчва провеждането на разумен брой пилотни проекти в Средиземно море, Черно море, по атлантическото крайбрежие, Северно море и Балтийско море, както и в районите с вътрешнотериториални води, които притежават голям потенциал за подобрение. Тези проекти биха могли например да включват почистване на богати на хранителни вещества или замърсени води на пристанища или в туристически зони чрез използването на специфични филтриращи видове като стриди, морски таралежи, миди или водни растения (водорасли), или възстановяването на миграционните пътища и районите на размножаване, за да се възобновят жизнените цикли на мигриращите риби. В същото време капацитетът за широкомащабно улавяне на CO2 също би могъл да се тества в рамките на тези пилотни проекти. Пилотните проекти биха могли да проучат и възможностите на новите технологии за производство на енергия от морета и езера или за намиране на нови начини за пестене на водни ресурси.

5.4.

ЕИСК призовава Европейския съюз въз основа на резултатите и натрупания от пилотните проекти опит да насърчава обучението и трансфера на знанията, натрупани от общностите в крайбрежните райони и районите с вътрешнотериториални води, което ще даде възможност за възстановяване и подходящо управление на околната среда, за създаване на европейски мрежи за обучение в тази област и за демонстриране на възможностите за разкриване на висококачествени работни места в тази сфера.

5.5.

Следва да се създаде комитет по управлението за пилотните проекти, който да включва държавите членки, регионите и заинтересованите страни, с участието на ЕИСК, с цел организиране на обмен на практики и гарантиране на по-мащабно разработване на успешните пилотни проекти. Едновременно с това държавите — членки на ЕС, и засегнатите региони следва да бъдат насърчавани да подготвят стратегии за синята биоикономика, като се консултират с местните заинтересовани страни и организациите на гражданското общество.

5.6.

Придобитите чрез научноизследователските програми „Хоризонт Европа“, LIFE и пилотните проекти на синята биоикономика експертни познания и опит в рамките на ЕС следва при определени условия да се предоставят на разположение на трети държави, по-специално на държавите от източното съседство, средиземноморските и африканските държави, Русия за района на Балтийско море, както и на други заинтересовани държави. Синята биоикономика следва да бъде водещ принцип за ЕС в програмите му за сътрудничество с ООН и инструмент за постигане на целите на Парижкото споразумение, договорено на COP 21, за борба срещу глобалното затопляне.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно съобщението на Европейската комисия за актуализиране на стратегията за биоикономиката от 2012 г. (ОВ C 240, 16.7.2019 г., стр. 37).

(2)  Становище на ЕИСК относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (преработен текст) (Директива за питейната вода) (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 107).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изграждане на доверие в ориентирания към човека изкуствен интелект“

(COM(2019) 168 final)

(2020/C 47/09)

Докладчик: Franca SALIS-MADINIER

Консултация	Европейска комисия, 3.6.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.10.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	30.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	198/1/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Изкуственият интелект (ИИ) не е цел сам по себе си, а инструмент, който може да доведе до положителни радикални промени, но и да носи рискове. Поради тази причина за използването му трябва да се установят ясни правила.

1.2.

Комисията би трябвало да вземе мерки във връзка с предвиждането, предотвратяването и забраната на злонамереното използване на ИИ и машинното самообучение и по-добре да регулира предлагането на пазара на продукти със злонамерена цел.“

1.3.

ЕС трябва, по-специално, да насърчава разработването на системи за ИИ, насочени към конкретни приложения, даващи възможност за ускоряване на екологичния и климатичния преход.

1.4.

Необходимо е да се определят предизвикателствата, които ще могат да бъдат преодолени посредством етични кодекси, саморегулиране и доброволни ангажименти, и онези, които ще трябва да бъдат преодолени чрез регулаторни и законодателни средства, придружени от мониторинг, а в случай на неспазване — от санкции. При всички случаи системите на ИИ трябва да отговарят на съществуващото законодателство.

1.5.

ИИ изисква подход, който обхваща не само техническите аспекти, но и обществените и етичните. ЕИСК приветства ангажимента на ЕС да изгради подход към ИИ, който е ориентиран към човека и съответства на основополагащите ценности на ЕС: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство и недискриминация, правова държава, зачитане на правата на човека.

1.6.

ЕИСК отново потвърждава (1) необходимостта от консултиране и информиране на работниците и техните представители при въвеждането на системи с ИИ, които могат да доведат до промени в организацията на труда, нейния надзор и контрол, както и в системите за оценка и набиране на персонал. Комисията трябва да насърчава социалния диалог с цел включване на работниците в използването на системите с ИИ.

1.7.

ЕИСК подчертава (2), че един надежден ИИ предполага контрол на човека върху машината и информиране на гражданите относно неговото използване. Системите на ИИ трябва да могат да бъдат обяснени или, ако това не е възможно, трябва да се предостави информация на гражданите и потребителите относно ограниченията и рисковете, свързани с тези системи.

1.8.

ЕС трябва да се занимае с „нововъзникващите рискове“ (3) в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Трябва да се установят стандарти, за да се избегне положение, при което автономните системи засягат или причиняват щети на хората. Работниците трябва да бъдат обучени да работят с машината и да я спират в случай на авария.

1.9.

ЕИСК призовава за развиване на стабилна система за сертифициране, основана на процедури за изпитване, които позволяват на предприятията да потвърдят надеждността и безопасността на своите системи с ИИ. Прозрачността, проследимостта и възможността за обясняване на алгоритмичните процеси на вземане на решения са техническо предизвикателство, което изисква подкрепа от инструменти на ЕС, като например програмата „Хоризонт Европа“.

1.10.

Неприкосновеността на личния живот и защитата на данните ще определят равнището на доверие на гражданите и потребителите в ИИ. Собствеността върху данните, контролът и използването им от страна на предприятията и организациите са въпроси, които до голяма степен предстои да бъдат регулирани (по-специално с интернет на предметите). ЕИСК приканва Комисията да преразглежда редовно Общия регламент относно защитата на данните (4) и свързаната с него нормативна уредба с оглед на технологичните развития.

1.11.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се помисли за приноса, който системите с ИИ могат да имат за намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално в промишления, транспортния, енергийния, строителния и селскостопанския сектор. Той призовава преходът в областта на климата и цифровите технологии да бъдат взаимносвързани.

1.12.

ЕИСК счита, че само контролът на системите с ИИ може да е недостатъчен за определяне на отговорностите и за изграждане на доверие. ЕИСК препоръчва да се даде приоритет на определянето на ясни правила, които в случай на нарушение вменяват отговорност на правните субекти: физически или юридически лица. ЕИСК призовава също така Комисията приоритетно да разгледа основния въпрос за възможността за застраховане на системите с ИИ.

1.13.

ЕИСК предлага за предприятията, които отговарят на стандартите, да се разработи „европейски сертификат за надеждно предприятие в сектора на ИИ“, основаващ се, наред с другото, на списъка за оценка, предложен от експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (ЕГВР).

1.14.

Като насърчава работата в тази сфера в рамките на Г-7, Г-20 и двустранните диалози, ЕС трябва да се стреми да гарантира, че регулирането на ИИ не се ограничава до европейските граници. Необходимо е споразумението за надежден изкуствен интелект, което трябва се създаде, да бъде международно, и да дава възможност за разработване на международни стандарти и редовна проверка на тяхната целесъобразност.

2.   Обобщение на предложението на Комисията

2.1.

Съобщението се основава на работата на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (ЕГВР), която Комисията създаде през юни 2018 г. В настоящото съобщение Комисията определя седем основни изисквания за постигане на надежден ИИ, изброени в параграф 4 на настоящото становище.

2.2.

Комисията стартира пилотна фаза с участието на широк кръг заинтересовани страни. Действията са съсредоточени по-специално върху списъка за оценка, съставен от ЕГВР за всяко едно от основните изисквания. В началото на 2020 г. ЕГВР ще преразгледа и актуализира списъка за оценка и при необходимост Комисията ще предложи нови мерки.

2.3.

Комисията желае да пренесе своя подход към ИИ на международната сцена и ще продължи да играе активна роля, включително в рамките на Г-7 и Г-20.

3.   Общи бележки

3.1.

Ориентираният към човека ИИ изисква подход, който обхваща техническите аспекти, но така също и обществените и етичните. ЕИСК приветства проявения от институциите на ЕС стремеж да се изгради подход към ИИ, който съответства на основополагащите ценности на Съюза: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство и недискриминация, правова държава, зачитане на правата на човека. Както подчертава Комисията (5), ИИ не е цел сам по себе си, а инструмент, който може да води до положителни радикални промени. Подобно на всеки инструмент, той създава едновременно възможности и рискове. Поради тази причина ЕС трябва да установи правила за неговото използване и да определи ясно свързаните с него отговорности.

3.2.

Доверието в ориентиран към човека ИИ ще се изгради в резултат на утвърждаването на ценностите и принципите, добре установена нормативна уредба и етични насоки, които съдържат основни изисквания.

3.3.

Сред множеството породени от ИИ предизвикателства е добре заедно с всички заинтересовани страни да се определят онези предизвикателства, които ще трябва да бъдат преодолени посредством регулаторни и законодателни средства, придружени от механизми за мониторинг и в случай на неспазване — от санкции, и онези, които ще могат да бъдат преодолени с етични кодекси, саморегулиране и доброволни ангажименти. ЕИСК приветства факта, че Комисията е възприела принципи, разгледани първоначално от ЕИСК, но изразява съжаление, че на този етап тя не предлага никакви конкретни мерки в отговор на основателните тревоги (в областта на правата на потребителите, безопасността на системите и отговорността).

3.4.

Системите с ИИ трябва да спазват съществуващата нормативна уредба, по-специално що се отнася до защитата на личните данни, отговорността за продуктите, защитата на потребителите, недискриминацията, професионалните квалификации и информирането и консултирането на работниците на работното място. Трябва да се гарантира, че тези закони са адаптирани към новите предизвикателства на цифровизацията и ИИ.

3.5.

Както отбелязва Комисията, „следва да бъдат въведени процеси за изясняване и оценяване на потенциалните рискове, свързани с използването на системи с изкуствен интелект в различните области на приложение“ (6). ЕИСК придава най-голямо значение на бъдещите форми, които ще приеме тази оценка, както и на създаването на показатели, които биха могли да бъдат взети под внимание за извършването на оценката. Изготвеният от ЕГВР проект на списък за оценка представлява отправна точка за прилагането на такива процеси.

3.6.

Това се отнася и до въпроса за справедливото разпределение на очакваната добавена стойност на системите с ИИ. ЕИСК счита, че дължащите се на ИИ положителни промени по отношение на икономическото развитие, устойчивостта на процесите на производство и на потребление (по-специално на енергия), подобряването на използването на ресурсите трябва да бъдат в полза на всички държави, а в техните граници — на всички граждани.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Човешки фактор и надзор

4.1.1.

Комисията желае да гарантира, че използването на системи с ИИ в никакъв случай не може да подкопае самостоятелността на човека или да причини неблагоприятни последици. ЕИСК споделя този подход на контрола на човека върху машината, както вече е посочвал в предишните си становища.

4.1.2.

Това налага също гражданите да бъдат информирани правилно за използването на тези системи, последните да може да бъдат обяснени или, ако това не е възможно (например в случая на „задълбоченото учене“), на ползвателя да бъде предоставена информация относно ограниченията и рисковете на системата. При всички случаи гражданите трябва да могат да запазят свободата да вземат решение, различно от това на системата с ИИ.

4.1.3.

В предприятията и публичните администрации работниците и техните представители трябва да бъдат надлежно информирани и консултирани при въвеждането на системи с ИИ, които могат да променят организацията на труда и да ги засегнат по отношение на контрола, наблюдението, оценката и наемането на работа. Комисията трябва да насърчава социалния диалог с цел включване на работниците в използването на системите с ИИ.

4.1.4.

Що се отнася до човешките ресурси, трябва да се обърне особено внимание на рисковете от злоупотреби със системите с ИИ, като неограничен надзор, събиране на лични данни, данни за здравословното състояние, споделяне на тези данни с трети страни), както и на нововъзникващите рискове във връзка със здравословните и безопасни условия на труд (7). Трябва да се установят ясни стандарти, за да се избегне положение, при което сътрудничеството между човек и машина засяга или причинява щети на хората. Създаденият от Международната организация по стандартизация (ISO) стандарт за „роботите сътрудници“ (8), който е адресиран към производителите, интеграторите и ползвателите, предоставя насоки за разработването и организацията на работно пространство на сътрудничество и намаляване на рисковете, на които може да бъдат изложени хората. Работниците трябва да бъдат обучени да използват ИИ и роботиката, да работят с тях, и по-специално да могат да ги спират в случай на авария (принцип на „аварийната спирачка“).

4.2.   Техническа стабилност и безопасност

4.2.1.

ЕИСК призовава за въвеждането на европейски стандарти за безопасност и за развиването на стабилна европейска система за сертифициране, основана на процедури за изпитване, които биха позволили на предприятията да потвърдят надеждността и безопасността на своите системи с ИИ. ЕИСК държи също да подчертае важността на въпроса за възможността за застраховане на системите с ИИ.

4.2.2.

Комисията засяга слабо аспекта за предвиждането, предотвратяването и забраната на злонамереното използване на ИИ и машинното обучение, за което предупреждават множество изследователи (9). Желателно е препоръките на изследователите да бъдат взети под внимание, по-специално във връзка с двойната употреба на тези технологии, която може да засегне цифровата сигурност (увеличаване на компютърните атаки, използване на уязвимостите на хората и на ИИ, „отравяне с данни“ (data poisoning“), физическата безопасност (хакерски атаки върху автономни системи, в това число на автономни автомобили, дронове, автоматични оръжия) или политическата сигурност (мащабно събиране на лични данни, целенасочена пропаганда, видео манипулация и т.н.). Изследователите, инженерите и публичните органи трябва да си сътрудничат тясно, за да предотвратят тези рискове; експертите и други заинтересовани страни, като например ползвателите и потребителите, трябва да участват в дискусии относно тези предизвикателства.

4.3.   Управление на данните и неприкосновеност на личния живот

4.3.1.

Комисията призовава достъпът до данни „да бъде управляван и контролиран по подходящ начин“ (10). ЕИСК смята, че общите декларации не са достатъчни. Степента на доверие, което гражданите имат в системите с ИИ, ще определи и развитието на тези системи. Въпросите за собствеността върху данните, контрола над тях и използването им от страна на предприятията и организациите до голяма степен все още предстои да бъдат регулирани. Количеството предадени данни, например от леките автомобили към производителите на автомобили, както и видът на предаваните данни повдигат въпроси (11). Въпреки понятието „защита на личния живот още при проектирането“ („Privacy by design“), с което по силата на Общия регламент относно защитата на данните свързаните предмети трябва да бъдат в съответствие, се установява, че потребителят разполага с много малко информация по този въпрос или въобще не разполага с такава и няма никакви средства за контрол върху данните. Поради тази причина ЕИСК настоятелно приканва Комисията да преразгледа Общия регламент относно защитата на данните и свързаната с него нормативна уредба с оглед на технологичните развития (12).

4.4.   Прозрачност

4.4.1.

ЕИСК счита, че възможността алгоритмичните процеси на вземане на решения да могат да бъдат обяснени е от съществено значение за разбирането не на механизмите сами по себе си, а на логиката в основата на процесите на вземане на решения, както и на начина, по който тези процеси се влияят от системите с ИИ. Разработването на стандартни процедури за изпитване на системите за машинно самообучение остава техническо предизвикателство, което би трябвало да бъде подкрепено от инструменти на ЕС, като например програмата „Хоризонт Европа“.

4.4.2.

ЕИСК споделя подхода на Комисията, според който системите с ИИ трябва да бъдат лесно разпознаваеми, „за да се гарантира, че ползвателите им знаят, че взаимодействат с такава система“ (13), в това число в рамките на отношенията пациент/здравни работници и професионални служби, свързани със здравето и благоденствието на гражданите. ЕИСК набляга и на факта, че е необходимо ползвателят или потребителят също да бъде информиран за услугите, които се извършват от хора. Множество системи с ИИ използват значителен по обем човешки труд, който често остава скрит за крайните ползватели (14). Зад този въпрос се крие предизвикателството, свързано с липсата на прозрачност спрямо ползвателите и потребителите на услуги, но така също и това, изразяващо се в използване на скрита и непризната форма на труд.

4.4.3.

Освен това ЕИСК счита, че потребителят винаги трябва да бъде информиран за интегрирането на системи с ИИ в продуктите, които купува, и трябва да може да има достъп до своите данни и да ги контролира.

4.5.   Многообразие, недискриминация и справедливост

4.5.1.

Рисковете по отношение на дискриминацията присъстват в определени приложения с ИИ, даващи възможност за моделиране на профили на граждани, ползватели и потребители (например за наемане на работа, за даване под наем на недвижими имоти, за определени услуги за личността и др.). ЕС разполага със законодателство за равно третиране и недопускане на дискриминация (15). Системите с ИИ трябва да се приведат в съответствие с него. Това законодателство обаче също трябва да се адаптира и при необходимост да се засили (включително на равнището на правоприлагането), за да се справи с новите практики. Съществува реален риск профилирането въз основа на алгоритми да се превърне в мощен инструмент за дискриминация. ЕС трябва да предотврати този риск.

4.5.2.

Директивата относно борбата срещу расизма (16) и Директивата относно равното третиране на мъжете и жените извън пазара на труда (17) предвиждат създаването на специални компетентни органи в областта на насърчаването на равенството между жените и мъжете. ЕИСК призовава тези органи да играят активна роля в мониторинга и контрола на системите с ИИ по отношение на рисковете от пряка и непряка дискриминация.

4.6.   Благосъстояние на обществото и околната среда

4.6.1.

Комисията не предлага конкретни възможности за свързване на климатичния преход и цифровизацията, по-специално при използването на системи с ИИ. От съществено значение е да се помисли за приноса, който системите с ИИ могат да имат за намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално в промишления, транспортния, енергийния, строителния и селскостопанския сектор.

4.6.2.

Комисията твърди, че системите с ИИ могат да се използват за подобряване на социалните умения, но те могат да допринесат и за тяхното влошаване. ЕИСК счита, че ЕС трябва да положи повече усилия за справяне с някои обществени предизвикателства. Проучвания показваха например, че някои приложения, включващи системи с ИИ, са проектирани с цел да държат възможно най-дълго включени в интернет потребителите на онлайн услуги (социални мрежи, игри, видеоклипове и др.). Целта е да се осигури възможност за събиране на максимално количество данни за тяхното поведение; използваните стратегии започват от безкрайното подновяване на алгоритмични препоръки и стигат до напомняния и известия, преминавайки през игри и др. Въздействието на прекомерната свързаност и стимулирането на децата е проучено (18) и резултатите разкриват увеличение на тревожността, агресивността, липса на сън и отражение върху образованието, социалните отношения, здравето и благоденствието. За създаване на надежден ИИ ЕС трябва да взема под внимание подобни въздействия и да ги предотвратява.

4.6.3.

На последно място, един от факторите за благосъстоянието на обществото е свързан с усещането за сигурност на работното място. Последиците от цифровизацията обаче може да бъдат източник на несигурност и на стрес (19). Поради тази причина е полезно да се предвидят стратегии за прогнозиране на промените, преди да се извършат евентуални преструктурирания, и да се предложи продължаващо обучение на всички работници. Това налага в рамките на предприятията да се провежда качествен социален диалог между работодателите и представители на работниците, който да позволи по-специално да се осъществи приобщаващо внедряване на новите технологии, по-конкретно на ИИ и роботиката. За да се засили доверието между ръководството и работниците, е необходимо системите с ИИ, свързани с ръководенето, оценките и контрола на работниците, да могат да бъдат обяснени, техните параметри да са известни и функционирането им да е прозрачно.

4.7.   Отчетност

4.7.1.

Решенията, вземани от сложните системи за машинно самообучение, нямат прости обяснения и освен това тези системи редовно се актуализират. ЕИСК счита, че само контролът на системите с ИИ може да е недостатъчен за определяне на отговорностите и за изграждане на доверие. Поради тази причина препоръчва да се определят правила, които в случай на нарушение вменяват отговорност на правните субекти: физически или юридически лица. ЕИСК препоръчва да се разчита повече на надеждни предприятия или специалисти, отколкото на алгоритми, и предлага да се разработи „европейски сертификат за надеждно предприятие в сектора на ИИ“, основаващ се, наред с другото, върху списъка за оценка, предложен от ЕГВР.

4.7.2.

Директивата относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (20), предвижда принципа на невиновна отговорност, който се прилага спрямо европейските производители: ако дефектна стока причини вреди на потребител, отговорността на производителя може да се ангажира дори без вина или небрежност от негова страна. Разработването, внедряването и все по-широкото използване на системите с ИИ налагат приемане от страна на ЕС на адаптирани правила за отговорност за случаите, в които продукти с цифрово съдържание и услуги, предлагани на потребителите, може да се окажат опасни и вредни. В случай на щети, причинени от система с ИИ, потребителите трябва да имат достъп до правосъдие.

5.   Необходимост от регулиране отвъд Европа

5.1.

В един глобализиран свят регулирането на ИИ трябва да излиза извън европейските граници. Европа би трябвало да насърчава постигането на широкообхватно споразумение в рамките на Г-7 и Г-20 и да продължи двустранните диалози, за да може повечето държави да участват в процесите на стандартизация на ИИ и редовно да проверяват тяхната целесъобразност.

---

(1)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стp. 1, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стp. 1.

(3)  https://osha.europa.eu/bg/emerging-risks.

(4)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(5)  COM(2019) 168 final.

(6)  COM(2019) 168 final, стр. 5.

(7)  Вж. по-специално „OSH and the future of work: benefits and risks of artificial intelligence tools in workplaces“ (БЗУТ и бъдещето на труда: предимства и рискове на инструментите с изкуствен интелект на работното място).

(8)  ISO/TS 15066, 2016 г.

(9)  Вж. доклада „The Malicious Use of Artificial Intelligence: Forecasting, Prevention, and Mitigation“ („Злонамереното използване на изкуствения интелект: прогнозиране, предотвратяване и смекчаване на последиците“), февруари 2018 г.

(10)  COM(2019) 168 final, стр. 6.

(11)  „Your car knows when you gain weight“ („Колата ви разбира, когато напълнеете“), The New York Times (международно издание), 22.5.2019 г.

(12)  ОВ C 190, 5.6.2019 г., стp. 17.

(13)  COM(2019) 168 final, стр. 6.

(14)  Вж. например: „A white-collar sweatshop: Google Assistant contractors allege wage theft“ („Експлоатация на служители: външните сътрудници на Google Assistant отправят твърдения за кражба на възнаграждения“), The Guardian, 29.5.2019 г. и „Bot technology impressive, except when it’s not the bot“ („ Технологията на роботи е впечатляваща, особено когато всъщност няма робот“), The New York Times (международно издание), 24.5.2019 г.

(15)  ОВ C 180, 19.7.2000 г., стp. 22, ОВ C 303, 2.12.2000 г., стp. 16, ОВ C 373, 21.12.2004 г., стp. 37, ОВ L 204, 26.7.2006 г., стp. 23.

(16)  Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (OB L 180, 19.7.2000 г., стр. 22).

(17)  Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (OB L 373, 21.12.2004 г., стр. 37).

(18)  Вж. по-специално Kidron, Evans, Afia (2018 г.), „Disrupted Childhood – The Cost of Persuasive Design“ („Нарушено детство — цената на убеждаващия дизайн“), 5Rights Foundation.

(19)  Доклад на групата на високо равнище относно въздействието на цифровизацията върху пазарите на труда на ЕС, 2019 г.

(20)  Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29).