СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

11.2.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 46/14

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 46/13)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„CANTAL“/„FOURME DE CANTAL“/„CANTALET“

ЕС №: PDO-FR-0113-AM02 – 30.1.2019

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1. Група заявител и законен интерес

Браншови комитет по сирената, произвеждани в департамент Cantal и в географския район на наименованието за произход „Cantal“ (Comité Interprofessionnel des Fromages, CIF)

Адрес:

52 avenue des Pupilles de la Nation

BP 124

15001 Aurillac cedex

FRANCE

Тел. +33 471483994

Електронна поща: info@aop-cantal.com

Групата се състои от млекопроизводители, преработватели и специалисти по зреенето и поради това има легитимното право да поиска изменения на продуктовата спецификация.

2. Държава членка или трета държава

Франция

3. Pубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☒	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☒	Географски район

☒	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☒

Връзка

☒	Етикетиране

☒	Друго: компетентна служба на държавата членка, група заявител, контролен орган, национални изисквания

4. Bид на изменението/измененията

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5. Изменение/изменения

— Рубрика „Име на продукта“

„Cantal или Fourme de Cantal, Petit Cantal, Cantalet“ се заменя с „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Наименованието „Cantalet“ отпада, тъй като то се използва рядко. Наименованието „Petit Cantal“ е премахнато от името на продукта, тъй като не е регистрирано като ЗНП. Вместо това, в рубриката „Етикетиране“ е предвидено за сирената с умален размер да се използва прилагателното „малки“.

Същите изменения са направени и в точка 1 от единния документ във връзка с точка 3 от резюмето.

— Рубрика „Описание на продукта“

Параграфът „Cantal“ е сирене с пресована и неподлагана на термична обработка вътрешност, със суха кора и с най-малко 45 % съдържание на мазнини в общото сухо вещество“

се заменя с:

„Cantal“/„Fourme de Cantal“ е сирене със суха кора, чиято дебелина се увеличава с продължителността на зреенето, произвеждано само от подсирено краве мляко, с твърда и неподлагана на термична обработка вътрешност, пресована двукратно с раздробяване на сиренината между двете пресования, с осоляване на цялата маса и с най-малко 45 % съдържание на мазнини в общото сухо вещество. Минималното сухо вещество след изтичане на минималния срок на зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“, който е 30 дни, считано от датата на подсирване, е 57 %.“.

По този начин се добавя уточнението, че дебелината на кората на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ се увеличава с продължителността на зреенето, че сиренето се произвежда само от подсирено краве мляко и че вътрешността му е твърда, пресована двукратно с раздробяване на сиренината между двете пресования и с осоляване на цялата маса, тъй като тези характеристики са важни за точното описание на продукта.

Добавя се също уточнението, че минималното сухо вещество след изтичане на минималния срок на зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“, който е 30 дни, считано от датата на подсирване, е 57 %. С добавянето на този аналитичен показател се дава възможност за по-добро определяне на продукта.

—

Следните параграфи:

„То се предлага под формата на леко сплеснат цилиндър с тегло от 35 до 45 килограма и с диаметър от 36 до 42 сантиметра.“

„Наименованието за произход може да се използва за сирена с умалени размери, наричани:

—	„Petit Cantal“, с тегло от 15 до 20 килограма и с диаметър от 26 до 28 сантиметра,

—	„Cantalet“, с тегло от 8 до 10 килограма и с диаметър от 20 до 22 сантиметра“

се заменят с параграфа:

„Cantal“/„Fourme de Cantal“ се предлага с характерната форма на правилен цилиндър със заоблени ръбове и без изпъкналост:

—	с тегло от 35 до 45 килограма, произведено в калъпи с диаметър от 36 до 42 сантиметра (голям размер); или

—	с тегло от 8 до 10 килограма, произведено в калъпи с диаметър от 20 до 22 сантиметра (умален размер).“

Допълва се описанието на цилиндричната форма на сиренето: изразът „леко сплеснат“ се заменя с уточнението, че цилиндърът е с правилна форма със заоблени ръбове, без изпъкналост, за да се избегне объркване със сходни продукти.

Диаметрите на сиренето (36—42 сантиметра за големия размер и 20—22 сантиметра за умаления размер) се заменят със съответните диаметри на калъпите, тъй като диаметърът на сиренето може леко да се промени по време на зреенето.

Разфасовката от 15 до 20 килограма, която се среща рядко, е изоставена за сметка на съществуващия размер от 8 до 10 килограма, който е обозначен като „умален размер“ в сравнение с „големия размер“ от 35 до 45 килограма.

—

Поради гореупоменатите причини следните параграфи, които са включени съответно в точка 5, буква б) „Описание“ и в точка 5, буква д) „Метод на производство“ от резюмето:

„Сирене от краве мляко, с пресована неподлагана на термична обработка вътрешност, суха кора, с цилиндрична леко сплесната форма, тегло от 35 до 45 kg, диаметър от 36 до 42 cm, но също и в по-умалени размери (20 kg или 10 kg), с най-малко 45 % съдържание на мазнини.“

„Произвежда се само от подсирено краве мляко, като зърната на сиренината се групират, пресоват се и се оставят да зреят, след което се раздробяват; получената зърниста маса се осолява, след това се поставя в калъп и се пресова втори път“; зреенето трае най-малко тридесет дни в хладно и влажно помещение“

се заменят със следните параграфи в точка 3.2 от единния документ:

—	с тегло от 35 до 45 килограма, произведено в калъпи с диаметър от 36 до 42 сантиметра (голям размер); или

—	с тегло от 8 до 10 килограма, произведено в калъпи с диаметър от 20 до 22 сантиметра (умален размер).“

—

Добавя се следният параграф:

„На сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ има надпис „младо“, „средно узряло“ или „зряло“ в зависимост от продължителността на зреене и от съдържанието на сухо вещество, определени, както следва:

—	„Младо“: продължителността на зреене е най-малко 30 дни и най-много 60 дни, а съдържанието на сухо вещество е най-малко 57 %;

—	„Средно узряло“: продължителността на зреене е най-малко 90 дни и най-много 210 дни, а съдържанието на сухо вещество е най-малко 58 %;

—	„Зряло“: продължителността на зреене е най-малко 240 дни, а съдържанието на сухо вещество е най-малко 60 %.

Така трите етапа на зрялост (младо, средно узряло и зряло) се определят в зависимост от продължителността на зреенето и от минималното съдържание на сухо вещество (което се повишава с продължителността на зреенето) с цел по-голяма яснота и по-лесно идентифициране от потребителя. И наистина, консумацията на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ в различни етапи на зрялост е традиционна. В зависимост от продължителността на зреене сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ променят външния си вид (кората първоначално е сиво-бяла, после става златиста, а след това кафява), вътрешността (текстурата става малко по-ронлива) и вкуса си (все по-наситен).

Тези допълнения са направени също и в точка 3.2 от единния документ.

—	Добавя се следното изречение: „Продължителността на зреене се изчислява от датата на подсирване“, тъй като тази информация е полезна за контрола.

Същото изречение се добавя и в точка 3.2 от единния документ.

—	Изреченията „Вътрешността с кремав или слонова кост до светложълт цвят е маслена и фина“ и „С удължаване на продължителността на зреене сухата кора се променя от сиво-бяла до тъмна охра“

се заменят с изреченията:

„Твърдата вътрешност с цвят на слонова кост до тъмножълто, мека при най-младите сирена, може да стане леко ронлива при по-дълго зрелите“ и „Сухата кора се променя, като отначало е със сиво-бял цвят, после става златиста, а след това кафява, като може да бъде осеяна с пъпчици с цвят охра до кафяв“.

По този начин се изменя описанието на вътрешността на сиренето и на кората въз основа на натрупания от комисиите по дегустация опит. С това описание се дава възможност да се вземе по-добре предвид промяната на продукта по време на зреенето.

Гореупоменатото ново описание на вътрешността и на кората се добавя в точка 3.2. от единния документ.

—	Добавя се описание на вкуса на продукта: „Млечният вкус, който в началото на зреенето може да е леко възкисел, постепенно се обогатява, за да стане плодов, наситен и траен“ с цел по-добро характеризиране на продукта.

Същото описание се добавя и в точка 3.2 от единния документ.

—

Добавят се изреченията „Сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ може да се предлага на парчета или настъргано“ и „Задължително е наличие на част от кората, освен при отделни парчета с размер, по-малък от 70 грама, когато е нарязано на кубчета или когато е настъргано“. С тези разпоредби се дава възможност да се определи рамка в контекста на постоянно променящите се начини на консумация на сиренето.

Добавя се изречението „Забранява се смес от настъргано сирене „Cantal“/„Fourme de Cantal“ с различни означения за степента на зрялост“, за да се даде възможност за ясно етикетиране на настъргания продукт, като се използва името на наименованието за произход и правилното означение за степента на зрялост, с цел по-добро информиране на потребителя.

Същите допълнения са направени и в точка 3.5 от единния документ.

— Рубрика „Географски район“

—	Изречението „Географският район на производство обхваща целия департамент Cantal и съседните кантони от следните департаменти: Aveyron, Corrèze, Haute-Loire и Puy-de-Dôme (вж. списък на общините в член 1 от указа от 29 декември 1986 г.)“

се заменя с параграфа:

„Производството на млякото, както и приготвянето и зреенето на сирената с наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“, се осъществяват в географския район, одобрен от Националния институт по произхода и качеството на заседанието на компетентния национален комитет от 21 март 2018 г. Периметърът на този район обхваща територията на следните общини, въз основа на официалния географски справочник с кодовете от 2017 г.: […]“. След параграфа следва списък на общините или на части от общини, включени в географския район, който замества предходния. Предложеният географски район, в който се осъществяват всички операции за производството и приготвянето на продукта, обхваща територията на 278 общини, от които 2 частично, разпределени в 5 департамента. Спрямо предходния географски район, новият е намален с 3 общини от департамент Aveyron, 9 общини от департамент Cantal и общо 210 общини плюс част от община от департамент Puy-de-Dôme. Той се допълва с част от община от департамент Corrèze и с една община от департамент Haute-Loire.

Целта на общото намаляване на географския район е той да съответства в по-голяма степен на елементите, на които се основава връзката с произхода на сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Преразгледаният географски район съответства на традиционния район на производство и зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“, който е свързан с историческата общност на Haute-Auvergne и департамент Cantal и в който практиките за събиране на млякото, за преработка и за зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ са установени от поне тридесетина години. В географския район се съчетават характеристиките на прохладна и влажна среднопланинска среда с типична минимална надморска височина 500 m и/или значителни денивелации над 15 %, минимално количество на валежите 700 mm годишно, растителност, която е характерна за хълмистите и алпийските зони върху геоложки пласт на херцинска основа с ерозирало вулканично покритие и само на места малки седиментни вътрешнопланински басейни, както и със силно ориентирани към отглеждането на трева земеделски практики.

В изключените общини вече от около тридесет години не се прилагат утвърдените практики за приготвяне на „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Двете добавени общини или части от общини в департаментите Corrèze и Haute-Loire са с характеристики на природната среда, които са сходни с тези на другите включени в географския район участъци, както и с трайни и качествени практики за зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ над минималния период на зреене от тридесет дни.

—	Изречението „Целият департамент Cantal и съседните кантони от департаментите Aveyron, Corrèze, Haute-Loire иt Puy-de-Dôme“ в точка 5, буква в) от резюмето се заменя в точка 4 от единния документ със списъка на общините или на частите от общини, включени в новия географски район.

—

Добавят се следните две изречения: „Националният институт по произхода и качеството депозира в кметствата на частично включените общини картографски документи, в които се определят границите на така одобрения географски район. Картографските документи, на които е представен географският район, са достъпни на уебсайта на Националния институт по произхода и качеството.“ Това дава възможност за посочване на условията за използване на графичното представяне на географския район.

— Рубрика „Доказателство за произход“

Всички разпоредби в тази рубрика се добавят във връзка с извършена промяна в системата за контрол на наименованията за произход.

Съответно се добавят няколко декларации:

—	„декларация за идентификация“ преди издаването на разрешение на операторите, с което се признава способността им да изпълняват изискванията на продуктовата спецификация по отношение на означението, което желаят да използват;

—

„предварителни декларации за липса на намерение за производство и за възобновяване на производството“: с тях се дава възможност за точно наблюдение на операторите, които желаят временно да се откажат от наименованието за произход, с което се улеснява управлението на наименованието за произход, по-специално при проверките на условията на производство и при органолептичните тестове;

—	„декларации, необходими за разпознаването и проследяването на продуктите, предназначени за продажба с наименование за произход“: добавят се съдържанието и условията и редът заа тези декларации.

С тези декларации групата има възможност да гарантира проследяването на наименованието.

—

Добавя се списъкът на „вписванията във връзка с проследимостта, наблюдението и контрола на условията на производство“, които трябва да правят операторите, участващи в производството и събирането на млякото, в преработката и зреенето, с цел да се улесни контролът на проследимостта и на определените в продуктовата спецификация условия на производство.

—	Изречението „По време на производството, върху страничната стена на всеки отделен продукт трябва да се постави алуминиева пластина с естествен цвят, с която се гарантира идентификацията на сиренето“ от рубриката „Етикетиране“ на действащата продуктова спецификация

се заменя със следното:

„Идентификацията на сиренето е задължителна. Тя се осигурява с идентификационна маркировка, която се поставя на сиренето по време на формоването на отделния продукт.“

Така се посочва по-точно моментът, в който се поставя идентификационната маркировка („по-време на формоването на отделния продукт“ вместо „по време на производството“), което е в съответствие с практиките. Текстът относно мястото, на което се поставя тази маркировка („върху страничната стена“), се заличава, тъй като не е необходим за добрата идентификация на продукта.

Добавя се уточнението, че „Идентификационната маркировка е еднократна и не може да се употребява повторно“, за да се подобри проследимостта.

—	Текстът „алуминиева пластина с естествен цвят“ и изречението „Тя съдържа две букви – „CA“ за Cantal, „CP“ за Petit Cantal, „CT“ за Cantalet – и идентификационния номер на производствения цех“ от рубриката „Етикетиране“ от действащата продуктова спецификация

се заменят с изречението:

„Видът, цветът, размерите и описанието на идентификационната маркировка са в съответствие с действащата нормативна уредба.“ Това дава възможност да се вземе предвид промяната в материалите, способите за маркиране на продуктите и посочваните върху продукта данни за идентификация, за да се гарантира и подобри проследимостта.

—

Добавят се следните изречения:

„В допълнение към идентификационната маркировка, върху двете лицеви страни на произвежданите в стопанства сирена „Cantal“/„Fourme de Cantal“ има релефна щампа с надпис „Cantal Fermier“ („Произведено в стопанство сирене „Cantal“), която се поставя по време на формоването на отделния продукт. На едната им лицева страна може да има и релефна щампа с надпис „Ferme de …“ („Стопанство ...“), която се поставя по време на формоването на отделния продукт.“

Надписите на тези щампи дават възможност да се идентифицира произходът на съответните сирена от стопанство.

—

Добавят се следните изречения:

„Идентификационните маркировки и релефните щампи се предоставят само от групата на всеки получил разрешение производител. Групата поддържа актуализиран регистър на предоставените идентификационни маркировки, който може да се използва за справка от контролните органи. Групата изтегля от производителя идентификационните маркировки и щампите в случай на временно преустановяване или оттегляне на разрешението му, за което е уведомена от контролните органи. При отхвърляне на продукти, идентификационните маркировки се премахват от неотговарящото на изискванията сирене и оставените от щампата или щампите надписи, които включват наименованието „Cantal“, се заличават от продукта съгласно предвидената в плана за проверка процедура.“

С тези разпоредби се дава възможност да се гарантира, че идентификационните маркировки и щампите се предоставят на всички производители, които спазват продуктовата спецификация, и се изтеглят от производителите, чието разрешение за производство е оттеглено или временно преустановено от контролните органи. С тях се дава също така възможност да се гарантира, че идентификационните маркировки и оставените от щампата или щампите надписи, които включват наименованието „Cantal“, се премахват от неотговарящите на изискванията сирена.

—

Добавя се следният параграф: „В рамките на контрола на характеристиките на продукта с наименованието за произход се прави аналитичен и органолептичен тест, с който се цели удостоверяване на качеството и типичността на предоставените за теста продукти. Тестът се извършва чрез вземане на проба от сирената, обозначени съответно като „младо“, „средно узряло“ и „зряло“, съгласно предвидените в плана за проверка процедури.“. С това допълнение се дава възможност да се посочат процедурите за контрол на продукта с цел да се гарантира неговото съответствие с описанието на продукта с това наименование за произход.

— Рубрика „Метод на производство“:

— Производство на млякото

Въведени са разпоредби, свързани с условията на отглеждане, управление и хранене на млекодайното стадо, които са насочени към утвърждаване на традиционните практики:

—

Добавя се изречението „Използваното за производството на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ мляко е от стопанства, чиято площ е равна най-малко на един хектар използвана земеделска площ на крава“, за да се гарантира екстензивният характер на млекопроизводството в съответствие с традиционния метод на производство в географския район.

Добавят се изреченията „терминаПонятието „крава“ обхваща всички млекодайни и кърмещи крави, които вече са се отелвали и се намират в стопанството. В хектарите на използваната земеделска площ се отчита стриктно използваната от земеделския стопанин площ за изхранване на всички намиращи се в стопанството животни“, с цел да се изясни за кои видове животни и за каква площ се отнася предходната разпоредба.

—

Добавят се следните изречения:

—

„Млекодайното стадо включва всички млекодайни крави и юници за обновяване, които се намират в стопанството. Млекодайни крави са животните в период на лактация и сухостойните животни, с изключение на определените за клане крави в процес на угояване. Юници са животните в периода между отбиването и първото им отелване.“.

—	„По отношение на цялото млекодайно стадо в дадено стопанство се спазват условията на производство за наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“.“

С тези разпоредби се дава възможност да се знае точно за кои крави важат определените в продуктовата спецификация условия на производство и така се улесняват операциите за проверка.

—

Добавят се следните разпоредби: „Млякото за производство на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ е с произход от млекодайни стада, състоящи се от крави и юници, родени и отглеждани в географския район. Забранено е всяко включване в млекодайните стада на крави и юници, родени и/или отглеждани извън географския район“.

Местните породи Salers и, в по-малка степен, Aubrac, които докъм 1950—1970 г. са били използвани за производството на „Cantal“/„Fourme de Cantal“, днес са в много голямата си част предназначени за производството на месо и броят на екземплярите от млекодайната разновидност от всяка от тези породи е твърде ограничен. По-голямата част от млекодайното стадо в географския район на ЗНП „Cantal“/„Fourme de Cantal“ се състои от крави от породите Prim’Holstein и Montbéliarde. И така, още от регистрацията на наименованието за произход съгласно Регламент (ЕО) № 1107/96, в продуктовата спецификация не се предвижда разпоредба относно разрешените породи животни за производството на мляко, предназначено за приготвянето на „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Въвеждането на изискване млекодайните крави да са родени и отглеждани в географския район дава възможност за по-доброто адаптиране на животните към условията на средата, и по-специално към суровия климат, продължителността на отглеждането в закрити помещения и хранителния режим.

Освен това се допълва уточнението, че „Независимо от това, поради санитарни съображения или за планинските породи с малка популация Brune, Simmental Française, Abondance, Aubrac и Tarentaise, които присъстват в географския район и при които търсенето на животни е по-голямо от предлагането, разрешено от директора на Националния институт по произхода и качеството, той може да предостави дерогация от разпоредбите на предходните три параграфа.“ По този начин се допуска предоставянето от компетентния национален орган на дерогация от изискването млекодайните крави да са родени и отглеждани в географския район, която трябва да е надлежно обоснована и за ограничен период от време, само за определени породи (Brune, Simmental Française, Abondance, Aubrac и Tarentaise), за да се даде възможност на съответните производители да закупят животни от тези породи извън географския район, когато в него няма достатъчно налични от тях. Действително сега от засегнатите от тази мярка породи има в няколко стопанства в географския район (малочислена обща популация) и те се считат за пригодени към планинските условия, което им позволява да изпълняват изискването за адаптиране към географската среда, дори да не са родени в географския район или да са били отглеждани през част от времето извън него. Освен това, от момента, в който се намират във включено в ЗНП „Cantal“/„Fourme de Cantal“ стопанство, по отношение на кравите, за които се прилага тази мярка, се спазват същите условия на производство като за кравите от другите породи.

—

Добавят се следните разпоредби, за да се обхванат условията за хранене на животните:

„Основната дажба на млекодайното стадо се състои само от груби фуражи с произход от географския район.“

„Пасищната и/или консервираната трева съставлява най-малко 70 % от сухото вещество в състава на основната дневна дажба на млекодайното стадо.“

„Когато има наличие на трева и веднага щом климатичните условия го позволяват, пашата на млекодайните крави е задължителна и ежедневна. В продължение на най-малко 120 дни в годината пашата трябва да съставлява минимум 70 % от основната дажба, изразена като количество сухо вещество, за всяка крава и за всеки ден.“

„Храненето на млекодайното стадо със зелен фураж е забранено.“

„Отглеждането на млекодайното стадо без достъп до паша е забранено.“

„В периода, когато няма възможност пашата да съставлява минимум 70 % от основната дажба, всяка млекодайна крава в лактация получава ежедневно най-малко 5 килограма сухо вещество от сено. „Сено“ означава окосена и изсушена трева с повече от 80 % съдържание на сухо вещество.“

„При млекодайните крави приемът на допълващи фуражи, чието съдържание на сухо вещество е над 85 %, не може да превишава 1800 килограма бруто за всяка крава и за една календарна година. За юниците за обновяване приемът на допълващи фуражи не може да превишава средно годишно 30 % от общата дажба, изразена в сухо вещество.“

С въвеждането на тези разпоредби се дава възможност да се осигури най-малко 70 % от храната на млекодайните крави да бъде с произход от географския район и да се утвърди преобладаващият дял на прясна или консервирана трева в храната на млекодайното стадо.

Поради същите причини и параграфите „Основната дажба на млекодайното стадо се състои само от груби фуражи с произход от географския район, от които пасищната и/или консервираната трева съставлява минимум 70 % от сухото вещество. В продължение на най-малко 120 дни в годината пашата на кравите в лактация трябва да съставлява минимум 70 % от основната дажба, изразена като количество сухо вещество, за всяка крава и за всеки ден“ и „При млекодайните крави приемът на допълващи фуражи, чието съдържание на сухо вещество е над 85 %, не може да превишава 1800 килограма бруто за всяка крава и за една календарна година“ се добавят в точка 3.3 от единния документ.

Освен това в единния документ се допълва уточнението, че „Всички тези разпоредби предполагат, че минимум 70 % от храната на млекодайните крави е с произход от географския район. Действително определени фуражи може да не са с произход от географския район поради неговия релеф, надморска височина и климат“.

—

Добавят се следните параграфи:

„Консервираната чрез мокра преработка трева, която се дава на млекодайното стадо, е от предварително увяхнала трева.“

„Силажираните фуражи се съхраняват върху бетонирана или асфалтирана плоча, а ферментиралите фуражи, различни от силажираните, се съхраняват на бетонирани или стабилизирани участъци преди 1 ноември всяка година.“

„На млекодайните крави не може да се дава силаж от царевица със стойност на рН, равна или по-голяма от 4,4, или съдържание на сухо вещество, по-малко от 30 %.“

„На млекодайните крави не може да се дават силажи от трева със стойност на рН, равна или по-голяма от 4,4, или съдържание на сухо вещество, по-малко от 25 %.“

„Балираните фуражи, които се дават на млекодайните крави, са със съдържание на сухо вещество над 50 %.“

„Всяка година преди 1 ноември на тези фуражи се прави систематичен анализ от одобрена лаборатория, като се използват координирани от групата проби.“

„За хранене на млекодайното стадо са забранени:

—	консервирани чрез мокра преработка фуражи на повече от 12 месеца,

—	фуражи, които оказват неблагоприятно влияние върху мириса или вкуса на млякото, като например праз лук, зеле, рапица, ряпа, репички и листа от цвекло.“

„Като добавки към силажите са разрешени само ензими и бактериални посевки.“

Въвеждането на тези критерии, свързани с прибирането на реколтата, съхранението, стойността на рН и съдържанието на сухо вещество на фуражите (с ежегоден систематичен анализ), дава възможност да се гарантира доброто съхранение и качеството на фуражите, които се дават на животните.

—	Разрешените допълващи фуражи в храната на млекодайното стадо са определени въз основа на позитивен списък с цел да се подберат най-съвместимите с традиционното хранене на животните суровини и да се улесни контролът.

Поради това се добавят следните параграфи:

„В дневната дажба на млекодайното стадо са разрешени само следните допълващи фуражи:

1	Зърнени култури: ечемик, царевица, пшеница, овес, ръж, тритикале.

2	Странични продукти от зърнени култури: трици и отсевки от пшеница, малцови трици от пшеница, малцови трици от царевица, храна на основата на царевичен глутен, глутен от царевица, глутен от пшеница, кюспе от царевични зародиши, кълнове ечемик.

3	Дехидратирани и агломерирани фуражи: дехидратирана люцерна.

4	Цели зърна от протеинови и маслодайно-протеинови култури: соя, рапица, слънчоглед, лен, дребносеменна бакла, лупина (вълчи боб), грах.

5	Странични продукти от протеинови и маслодайно-протеинови зърна: кюспе от соя, от рапица, от слънчоглед и от лен, соево, рапично и слънчогледово масло.

6	Корени, грудки и странични продукти от тях: дехидратирана пулпа от захарно цвекло, меласа като свързващо вещество с максимален дял от 5 % на комбинирания фураж спрямо съдържанието на сухо вещество.

7	Минерали: разрешени минерали, посочени в приложението към изменения Указ 86-1037 за прилагане на Закона от 1 август 1905 г. относно измамите и фалшификациите при продукти или услуги, когато се отнася за продукти и вещества, предназначени за храна на животни.

Добавки: разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните и според следния списък:

—	емулгатори

—	стабилизатори

—	сгъстители

—	желиращи агенти

—	консерванти

—	свързващи вещества

—	противослепващи вещества

—	антиоксиданти с естествен произход

—	витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които имат подобен ефект

—	смеси на елементи с микроконцентрация“

„Като течна храна е разрешена само суроватка с произход от стопанството.“

Добавя се също уточнението, че „Допълващите фуражи са със съдържание на сухо вещество над 85 %, с изключение на течната суроватка“, с цел да се улесни контролът на естеството на допълващите фуражи.

В точка 3.3. от единния документ се добавя изречението „Разрешените допълващи фуражи се уточняват в позитивен списък“.

—

С добавянето на параграфа „В храната на животните са разрешени само растения, странични продукти и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани. Забранява се отглеждането на генетично модифицирани култури на цялата площ на стопанството, което произвежда млякото, предназначено да бъде преработено в сирене с наименование за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Тази забрана се отнася за всички растителни видове, които биха могли да се използват за храна на животните от стопанството, и за всички видове култури, които биха могли да заразят тези растителни видове“ се забраняват генетично модифицираните фуражи и култури. Целта на тези разпоредби е да се гарантира традиционният характер на храната на млекодайното стадо.

В точка 3.3 от единния документ се добавя разпоредбата „В храната на животните са разрешени само растения, странични продукти и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани.“

—

С цел да се даде възможност за контрол се добавят следните параграфи:

„Комбинираните фуражи се приготвят само от разрешените в посочения по-горе списък суровини. Всяка торба и/или всяка доставка на комбиниран фураж се придружава от етикет, който съдържа, наред с другото, списъка на включените суровини и пояснението, че делът на меласата като сухо вещество е под 5 % от комбинирания фураж.“

„Всички предназначени за млекодайното стадо събрани на място и допълващи фуражи се съхраняват на обозначени места.“

—

Добавят се следните параграфи:

„С цел храната на кравите да бъде предпазена от всеки риск от замърсяване с елементи, постъпили чрез органични вещества от продукти за наторяване, при използването на такива органични вещества за наторяване в стопанствата, в които се произвежда сирене с наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“, се вземат следните мерки:

—

Произход: единствените разрешени органични вещества за наторяване са с произход от географския район на наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“ и това са компост, твърд, полутечен и течен (със селскостопански произход) оборски тор, както и органични вещества за наторяване с неселскостопански произход от вида утайки от пречистване на отпадни води (или странични продукти) и зелени отпадъци.

—

Контрол на качеството на органичните вещества за наторяване с неселскостопански произход: всяко торене с органично вещество за наторяване с неселскостопански произход се съпътства от аналитично проследяване за всяка отделна партида (камион, цистерна и др.) на патогенните микроорганизми, тежките метали и органичните микроелементи, включени в нормативната уредба.

—

Условия за използване на органичните вещества за наторяване с неселскостопански произход: използването на органични вещества за наторяване с неселскостопански произход се разрешава на територията на стопанството, но при незабавно заравяне и при спазване на действащата нормативна уредба по отношение на специалните ограничения (дати, защитени периметри и т.н.), количествата и т.н.

—

При наторяване на ливади и пасища, предназначени за хранене на крави, чието мляко е предназначено за производството на сирена с наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“, следва да се спазва период на изчакване след наторяването от най-малко осем седмици преди каквото и да е използване на пасището. В практиката, по време на този период площите се използват за цели, различни от производството на фураж за наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“.“

С добавянето на тези разпоредби, с които се определя използването на органични вещества за наторяване, се цели храната на кравите да се предпази от всякакъв риск от замърсяване.

— Доене и съхранение на млякото

—	Добавя се следното изречение: „Функционирането на доилната инсталация се проверява ежегодно и винаги, когато това е необходимо, от одобрено за контрол на тези инсталации предприятие“, за да се допринесе за запазване на качеството на предназначеното за производството на сиренето мляко.

—

Добавят се следните параграфи с цел да се ограничи влошаването на качеството на млякото и така да се запазят характеристиките на сиренето:

„В мандрите, след доенето, млякото, което е предназначено за производството на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“, се съхранява в хладилен резервоар за мляко в съответствие със задължителния стандарт. Съхранението на млякото в стопанството не може да продължава повече от 48 часа след първото доене.“

„При производство в стопанството подсирването се извършва до 24 часа след първото доене. Ако подсирването не се направи веднага след приключване на доенето, млякото се съхранява в хладилен резервоар за мляко в съответствие със задължителния стандарт.“

— Производство

—	Изречението „Сирената се произвеждат само от подсирено краве мляко“ се заличава от рубриката „Метод на производство“, тъй като тази точка е добавена в рубриката „Описание на продукта“.

—

Добавят се следните параграфи:

„Млякото може да се използва сурово или термично обработено.“

„При производството на сирене „Cantal“/„Fourme de Cantal“ от сурово мляко или при производството на сирене „Cantal“/„Fourme de Cantal“ в стопанството, цялото подсирено мляко е сурово.“

„При производството от термично обработено мляко, времето между началото на събирането на млякото и подсирването му е най-много 48 часа. В този период се включва времето за събиране, отлагането на използването на млякото, стандартизирането, както и времето за зреене, което не може да бъде повече от 24 часа.“

„При производството от сурово мляко в мандра, млякото се използва веднага след получаването му в мандрата.“

„За производството на сирене с наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“ може да се използва само мляко, произведено в стопанства, които отговарят на описаните условия, и което е събрано и съхранявано отделно от другото мляко.“

„Стандартизирането по отношение на протеините е забранено, а по отношение на мазнините е разрешено, за да се коригира съдържанието им в млякото с цел получаване на май-малко 45 % мазнини в сухото вещество.“

Всички тези разпоредби дават възможност за по-добро регламентиране на предшестващите преработката на млякото процедури, в съответствие с практиките.

—

Добавени са няколко разпоредби с цел регламентиране на използването на различни видове обработка и добавки за сирената:

„Освен млечната суровина, единствените съставки или помощни вещества или добавки, разрешени за добавяне в млякото или след това при производството на сиренето, са сирището, бактериалните култури, дрожди и плесени с доказана безвредност, както и сол и калциев хлорид.“

„Забранява се сгъстяването на млякото чрез частично отстраняване на водната съставка преди коагулацията.“

„Забранява се съхраняването при минусови температури на млечните суровини, продуктите по време на производството, сиренината или прясното сирене.“

„Забранява се съхраняването в модифицирана атмосфера на прясното сирене и на сиренето в процес на зреене.“

Установено е, че нови техники, част от които засягат обработката и добавките, като например микрофилтрирането, частичното сгъстяване на млеката или ензимите, използвани при зреенето, могат да окажат въздействие върху характеристиките на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“. По-специално някои ензимни добавки изглеждат несъвместими със запазването на основните характеристики на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Поради това се наложи в продуктовата спецификация да се добавят разпоредби, съответстващи на настоящите практики във връзка с използването на различни видове обработка и добавки в млякото и при производството на сирената, за да не се допусне бъдещи нерегламентирани практики да влошат характеристиките на „Cantal“/„Fourme de Cantal“.

—	Параграфът „Една пита се оформя чрез групиране на зърната сиренина, пресова се и се оставя да зрее. След това се раздробява и получената зърниста маса се осолява, а след това се поставя в калъп“

се заменя със следните разпоредби, за да се опишат по-точно различните етапи от производството на сиренето:

„Подсирването на млякото се извършва при температура между 30 и 34 °C, само със сирище.“

„При производството на сирене „Cantal“/„Fourme de Cantal“ в стопанството, подсирването на млякото може да се направи в голям дървен съд, наричан „gerle“, който не може да се използва за съхранение. По време на доенето обаче той може да се използва за наливане и за транспортиране на млякото.“

„Времето за коагулация е от 22 до 45 минути. Продължителността му се изчислява, като се умножи времето за захващане по коефициент от 1,5 до 3.“

„Нарязването и разбъркването на сиренината се извършват ръчно или механично до получаване на зърна с размер между пшеничено и царевично зърно.“

„Сиренината се подлага на постепенно пресоване в преса за сирене. В нея се правят най-малко две обръщания на парчето сирене до получаване на хомогенна маса. След отваряне на пресата тези операции се състоят в нарязване на блокчетата сирене и подреждане на получените парчета едно върху друго преди отново да се пресоват. Начинът на пресоване дава възможност за по-малко от четири часа след подсирването да се получи съдържание на сухо вещество на питата над 48 %.“

„След пресоването получената пита сирене преминава през етап на зреене в продължение на най-малко 10 часа, в помещение, в което температурата е между 15 и 20 °C.“

„След това тази пита, която е с pH между 5 и 5,4, се раздробява и цялата маса се осолява. Тази операция се извършва най-рано тринадесет часа след подсирването.“

„Температурата на парчето сирене, което се раздробява и осолява, е между 17 и 21 °C. Осоляването се прави със суха сол. Времето на изчакване за поемане на солта е най-малко един час преди да се постави в калъп.“

„Поставянето в калъп се извършва на последователни пластове, като се редува с ръчно или механично пресоване.“

„Задължително е използването на калъп „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Той представлява прав цилиндър, чиито основи са плоски и са съединени към страните на цилиндъра чрез заобляне, чиято височина е под 20 милиметра. Средната част на калъпа се състои от едно-единствено парче.“

„След това се прави постепенно вертикално или хоризонтално пресоване. То продължава най-малко 12 часа за умалените разфасовки и 18 часа – за големите.“

Много по-подробното регламентиране на операциите за производство дава възможност да се съхранят качеството на сирената и уменията на майсторите сиренари.

— Зреене

—

Изречението „Продължителността на зреене се изчислява от датата на подсирване“ се добавя след разпоредбата, че „Зреенето продължава най-малко 30 дни“. С добавянето на това изречение се дава възможност да се определи правилото за изчисляване на продължителността на зреене, което е полезно в рамките на контрола.

—

Включват се разпоредби, описващи условията на зреене и полаганите за сиренето грижи:

„Зреенето на сирената се извършва в помещения с най-малко 95 % влажност и с температура между минимум 6 °C и максимум 12 °C. Сирената редовно се обтриват или четкат и се обръщат, с цел получаване на равномерна кора.“

„Зреенето под фолио е забранено.“

С тези допълнения се дава възможност за регламентиране на традиционните правила за зреене.

—

Следните параграфи се добавят в съответствие с традиционните практики:

„Сирената, чиято продължителност на зреене е между най-малко 61 дни и най-много 89 дни след подсирването или между най-малко 211 дни и най-много 239 дни след подсирването, трябва да останат в обектите, получили разрешение за зреене на сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Те могат да се изпращат с цел предлагане на пазара единствено към предприятия, получили разрешение, и само с обозначението „Cantal“/„Fourme de Cantal“.“

„Промяна на обозначението се прави само и единствено ако продуктът се държи в предвидените по-горе условия на зреене, в един или повече обекти, получили разрешение за зреене на сирене „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Прехвърлянето от един обект с разрешение към друг обект с разрешение, независимо дали се управлява или не от същото предприятие, не представлява нарушаване на условията на зреене.“

Действително сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ може да се изпращат с цел предлагане към крайния потребител или към предприятия, които не осъществяват дейност за зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“, само на един от трите дефинирани по-горе етапа на зреене – „младо“, „средно узряло“ или „зряло“, като задължително се използва съответното обозначение за степента на зрялост. Тези отделни етапи на зреене се разделят от периоди на изчакване (между 61 и 89 дни, а след това между 211 и 239 дни), по време на които сирената продължават да зреят, за да придобият специфичните за всяка степен на зрялост характеристики. През тези периоди на изчакване сирената не може да бъдат изпращани за предлагане на пазара към крайния потребител или към предприятие, което не е получило разрешение за зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“. За сметка на това те може да бъдат прехвърляни от един обект с разрешение за зреене на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ към друг обект с разрешение, независимо дали се управлява или не от същото предприятие, където зреенето ще продължи при описаните по-горе условия докато сиренето достигне продължителност на зреене, която позволява да бъде предлагано на пазара за консумация с една от дефинираните степени на зрялост и със съответното обозначение. В рамките на движението на продуктите между получилите разрешение обекти в сектора, сирената с продължителност на зреене между 61 и 89 дни или между 211 и 239 дни, се наричат „Cantal“/„Fourme de Cantal“ без да се посочва степента на зрялост. Те не се предлагат за продажба на потребителите.

—

Допълва се уточнението, че „Окончателното наименование на продукта се дава в деня на излизането му от избата на получил разрешение обект преди предлагането му на пазара към потребителя или към дистрибутор, който не отговаря на условията, за да използва наименованието за произход за процеса на зреене“. С тази разпоредба се допълват предходните, за да се определи в кой момент продуктът получава окончателното си наименование, което включва обозначението във връзка със степента на зрялост („младо“, „средно узряло“ или „зряло“).

— Рубрика „Връзка с географския район“

Рубриките „Исторически сведения“ и „Връзка с географската среда“ от действащата продуктова спецификация са изцяло пренаписани в точка 6 от продуктовата спецификация — „Факти, обосноваващи връзката с географската среда“, за да се изтъкне по-ясно доказателството за връзката между сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ и неговия географския район, без тази връзка да се изменя по същество.

Като въведение в рубриката са включени два параграфа, с които се уточнява на какво именно се основава връзката с географския произход:

„Cantal“/„Fourme de Cantal“ е сирене от краве мляко с голяма по размер и подходяща за съхранение пита, с двукратно пресована и с осоляване на цялата маса вътрешност, чиито текстура, кора и вкус се променят в зависимост от степента му на зрялост.

Суровият климат, надморската височина и релефът на географския район, които са благоприятни за развитието на трева, са дали възможност за появата на специфични умения при отглеждането на стадата и при приготвянето и зреенето на сирене, които придават тези характеристики на „Cantal“/„Fourme de Cantal“.

След това рубриката е структурирана в три части:

—

В частта „Специфични характеристики на географския район“ се включват природните фактори, като се изтъква суровата природа на тази среднопланинска територия, с което се обясняват благоприятните за развитието на трева условия, както и човешките фактори, като се припомнят старите корени на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ и се обяснява как поради историческото развитие на продукта техниките на производство са се ориентирали към такива, които спомагат за неговото съхранение.

—

В частта „Специфични характеристики на продукта“ са изведени на преден план неговите отличителни характеристики (голям размер, двукратно пресована и с осоляване на цялата маса вътрешност, продължителност на зреенето, промяна в органолептичните характеристики с увеличаването на продължителността на зреенето).

—

И накрая, в точката „Причинно-следствена връзка“ се обясняват взаимодействията между природните и човешките фактори и продукта. Текстът относно „местните млекодайни породи Salers и Aubrac“ е заличен, тъй като, както вече беше посочено, броят на животните от млекодайните разновидности на тези породи е твърде ограничен и на практика те се използват много малко за производството на мляко, предназначено за приготвяне на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“.

Поради гореупоменатите причини точка 5, буква г) „Исторически сведения“ и точка 4, буква е) „Връзка“ от резюмето се заменят с точка 5 от единния документ.

— Рубрика „Етикетиране“

—

Изречението „Етикетът трябва да съдържа името на наименованието“ се заменя със следния параграф, за да се даде на потребителя по-пълна информация и да се гарантира, че ще бъдат по-ясни името на наименованието, обозначенията на зрелостта и прилагателното „малко“ за сирената с умален размер:

„Етикетът на сирената с наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“ трябва задължително да съдържа:

—	името на наименованието за произход;

—	обозначението „младо“, „средно узряло“ или „зряло“;

—	прилагателното „малко“ за сирената с умален размер, както е предвидено в раздела „Описание на продукта“;

Всичко това е изписано с букви, чиито размери са равни най-малко на две трети от най-големите букви, фигуриращи на етикета.

—	символа ЗНП на Европейския съюз – в същото зрително поле като името на наименованието за произход;

—	обозначенията „произведено (от) ...“ и „преминало процес на зреене в ...“.“

Същият параграф се добавя и в точка 3.6 от единния документ.

—

Заличава се разпоредбата относно задължителното добавяне на обозначението „наименование за произход“, когато се използва наименованието „Fourme de Cantal“, която присъства в действащата продуктова спецификация и в точка 5, буква з) от резюмето; прилагат се разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

—

Изречението „Задължително е поставянето на логото INAO, като същото съдържа името на наименованието, обозначението „контролирано наименование за произход“ и инициалите INAO“ се заличава вследствие на промяна в националната нормативна уредба. Заличава се и изречението „Задължително е поставянето на логото, съдържащоинициалите INAO, обозначението „Контролирано наименование за произход“ и името на наименованието“, което присъства в точка 5, буква з) от резюмето.

—

Добавя се следният параграф:

„Независимо от регламентираните обозначения, приложими за всички сирена, е забранено използването на всеки термин или друго обозначение, придружаващи посоченото наименование, при етикетирането, рекламата, комуникацията, както и във фактурите или търговските документи, с изключение на:

—	специални търговски или фабрични марки;

—

обозначенията „преминало процес на зреене в стопанството“, „преминало процес на зреене в тунел“, „произведено с мляко от крави от породата Salers“ (за сирена, произведени със 100 % мляко от крави от породата Salers), „произведено (от) ...“ и „преминало процес на зреене в ...“ – с букви, чиито размери не надвишават две трети от тези в наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“;

—	обозначенията за зрялост „младо“, „средно узряло“ или „зряло“;

—	прилагателното „малко“ за сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ с умален размер, както е предвидено в раздела„Описание на продукта“;

—	ако е необходимо, в случай на нарязване — обозначения, с които се указва физическото състояние на сиренето или механичната обработка, през която е преминало.“

С този позитивен списък се дава възможност да се посочат обозначенията при етикетиране, които могат да придружават наименованието за произход при етикирането, рекламата, комуникацията, както и във фактурите или търговските документи, независимо от регламентираните обозначения, приложими за всички сирена, с цел текстът да стане по-ясен за потребителя и да се улеснят проверките. Посочва се по-специално, че текстът „произведено с мляко от крави от породата Salers“ може да се изписва само ако сирената са произведени със 100 % мляко от крави от породата Salers.

Същият параграф се добавя и в точка 3.6 от единния документ.

—

Добавя се изречението „Продължителността на зреене може да се уточни в месеци след най-малко 120 дни, т.е. четвъртия месец след подсирването“, за да се остави на оператора да избере дали да посочи продължителността на зреене в дни или в месеци (след четвъртия), като същевременно се определя точна рамка. Същото изречение се добавя и в точка 3.6 от единния документ.

— Други

—	В рубриката „Компетентен орган в държавата членка“ се актуализират данните за контакт на INAO.

—

В рубриката „Група заявител“:

—	се актуализира адресът на групата и се допълва с данните за контакт по телефон и електронна поща;

—	съставът на групата се допълва, като се добавят специалистите по зреене: текстът „Производители, преработватели, специалисти по зреене“ заменя „Производители и преработватели“. Специалистите по зреене действително са част от операторите, които участват при приготвянето на продукта.

—

В рубриката „Координати на контролния орган“ името и данните за контакт на контролния орган са изменени с цел актуализирането им. Посочени са данните за контакт с компетентните органи за упражняване на контрол: това са Националният институт по произхода и качеството (INAO) и Генералната дирекция по конкуренцията, потреблението и борбата с измамите (DGCCRF), с което се заменя позоваване на бележката за представяне на процедурите за издаване на разрешение за млечни продукти, които процедури вече не са актуални.

Добавя се уточнението, че „В съответствие с разпоредбите на член 37 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 проверката за съответствие със спецификацията на продукта преди пускането на пазара се извършва от орган за сертифициране на продукти, като неговото име и координати за връзка са на разположение на уебсайта на INAO и в базата данни на Европейската комисия“. Включването на тази разпоредба има за цел да се избегне изменението на спецификацията в случай на промяна на контролния орган.

—	В рубриката „Национални изисквания“ се добавя таблица, в която са посочени основните точки за контрол, референтните им стойности и методите за оценка, а позоваването на указа от 29 декември 1986 г. се заличава в съответствие с действащата национална нормативна уредба.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„CANTAL“/„FOURME DE CANTAL“

ЕС №: PDO-FR-0113-AM02 – 30.1.2019

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования

„Cantal“/„Fourme de Cantal“

2. Държава членка или трета държава

Франция

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

—	с тегло от 35 до 45 килограма, произведено в калъпи с диаметър от 36 до 42 сантиметра (голям размер); или

—	с тегло от 8 до 10 килограма, произведено в калъпи с диаметър от 20 до 22 сантиметра (умален размер).

На сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ има надпис „младо“, „средно узряло“ или „зряло“ в зависимост от продължителността на зреене и от съдържанието на сухо вещество, определени, както следва:

—	„Младо“: продължителността на зреене е най-малко 30 дни и най-много 60 дни, а съдържанието на сухо вещество е най-малко 57 %;

—	„Средно узряло“: продължителността на зреене е най-малко 90 дни и най-много 210 дни, а съдържанието на сухо вещество е най-малко 58 %;

—	„Зряло“: продължителността на зреене е най-малко 240 дни, а съдържанието на сухо вещество е най-малко 60 %.

Продължителността на зреене се изчислява от датата на подсирване.

Твърдата вътрешност с цвят на слонова кост до тъмножълто, мека при най-младите сирена, може да стане леко ронлива при по-дълго зрелите.

Сухата кора се променя, като отначало е със сиво-бял цвят, после става златиста, а след това кафява, като може да бъде осеяна с пъпчици с цвят охра до кафяв.

Млечният вкус, който в началото на зреенето може да е леко възкисел, постепенно се обогатява, за да стане плодов, наситен и траен.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Основната дажба на млекодайното стадо се състои само от груби фуражи с произход от географския район, от които пасищната и/или консервираната трева съставлява минимум 70 % от сухото вещество. В продължение на най-малко 120 дни в годината пашата на кравите в лактация трябва да съставлява минимум 70 % от основната дажба, изразено като количество сухо вещество, за всяка крава и за всеки ден.

При млекодайните крави приемът на допълващи фуражи, чието съдържание на сухо вещество е над 85 %, не може да превишава 1800 kg бруто за всяка крава и за една календарна година. Разрешените допълващи фуражи се уточняват в позитивен списък.

Съвкупността от тези разпоредби означава, че най-малко 70 % от храната на млекодайните крави е с произход от географския район. Действително определени фуражи може да не са с произход от географския район поради неговия релеф, надморска височина и климат.

В храната на животните са разрешени само растения, странични продукти и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Производството на млякото, както и приготвянето и зреенето на сирената, се осъществяват в географския район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Сиренето със ЗНП „Cantal“/„Fourme de Cantal“ може да се предлага на парчета или настъргано. Задължително е наличие на част от кората, освен при отделни парчета с размер, по-малък от 70 грама, когато е нарязано на кубчета или когато е настъргано.

Забранява се смес от настъргано сирене „Cantal“/„Fourme de Cantal“ с различни означения за степента на зрялост.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Етикетът на сирената с наименованието за произход „Cantal“/„Fourme de Cantal“ трябва задължително да съдържа:

—	името на наименованието за произход;

—	обозначението „младо“, „средно узряло“ или „зряло“;

—	прилагателното „малко“ за сирената с умален размер, както е предвидено в раздела „Описание на продукта“;

—	символа ЗНП на Европейския съюз – в същото зрително поле като името на наименованието за произход;

—	обозначенията „произведено (от) ...“ и „преминало процес на зреене в ...“.

Независимо от регламентираните обозначения, приложими за всички сирена, е забранено използването на всеки термин или друго обозначение, придружаващи посоченото наименование, при етикетирането, рекламата, комуникацията, както и във фактурите или търговските документи, с изключение на:

—	специални търговски или фабрични марки;

—

—	обозначенията за зрялост „младо“, „средно узряло“ или „зряло“;

—	прилагателното „малко“ за сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ с умален размер, както е предвидено в точка 3.2;

—	ако е необходимо, в случай на нарязване — обозначения, с които се указва физическото състояние на сиренето или механичната обработка, през която е преминало.

Продължителността на зреене може да се уточни в месеци след най-малко 120 дни, т.е. четвъртия месец след подсирването.

4. Кратко определение на географския район

Географският район включва територията на следните общини и части от общини:

Департамент Aveyron: Brommat, Lacroix-Barrez, Mur-de-Barrez, Taussac, Thérondels.

Департамент Cantal: всички общини, с изключение на Anterrieux, Chaudes-Aigues, Deux-Verges, Espinasse, Jabrun, Lieutades, Saint-Rémy-de-Chaudes-Aigues, Saint-Urcize, Trinitat (La).

Департамент Corrèze: Auriac, Latronche, Neuvic, Pandrignes (частично), Rilhac-Xaintrie, Saint-Julien-aux-Bois, Saint-Privat, Soursac.

Департамент Haute-Loire: Ally, Lubilhac.

Департамент Puy-de-Dôme: Anzat-le-Luguet, Besse-et-Saint-Anastaise, Bourboule (La), Chambon-sur-Lac, Chastreix, Compains, Égliseneuve-d’Entraigues, Espinchal, Godivelle (La), Laqueuille, Mazoires, Mont-Dore, Murat-le-Quaire, Picherande, Roche-Charles-la-Mayrand, Saint-Alyre-ès-Montagne, Saint-Donat, Saint-Genès-Champespe, Saint-Pierre-Colamine, Saint-Sauves-d’Auvergne, Saint-Victor-la-Rivière, Sayat (частично), Tauves, Tour-d’Auvergne (La), Valbeleix.

5. Връзка с географския район

Географският район на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ обхваща по-голямата част от едноименния департамент, както и няколко общини от съседните департаменти Puy-de-Dôme, Corrèze, Aveyron и Haute-Loire.

Това е прохладна и влажна среднопланинска територия с донякъде сурови условия. Минималната надморска височина е 500 m и/или със значителни денивелации над 15 %, а климатът е континентален, но в голяма степен изложен на влиянието на океанския, със значително количество на валежите от минимум 700 mm годишно. Централната част на района се състои от вулканичната зона на Monts du Cantal, чиято най-висока точка е на 1858 m надморска височина при Plomb du Cantal. По периферията той се простира върху херцинска основа, съставена от магмени и метаморфни скали и само на места малки седиментни вътрешнопланински басейни.

Със съчетанието от вида на почвите, надморската височина, релефа и климата се обясняват благоприятните за развитието на трева условия в общините, които съставляват географския район.

При настоящите практики за отглеждане на животните този ресурс се използва за производство на млякото, предназначено за приготвянето на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“. Така например пашата на кравите в лактация е задължителна през част от годината, а дневната дажба на млекодайното стадо се състои само от груби фуражи с произход от географския район, като тревата съставлява най-малко 70 % и има ограничение за включването на допълващи фуражи.

От многобройни исторически сведения се установява дългата история на сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ – продукт, който е определящ за идентичността на историческата общност на Haute-Auvergne и на департамент Cantal. За репутацията му свидетелстват автори от XVI и XVII век. През XVIII век в известната енциклопедия на Diderot и d’Alembert са показани гравирани дъски с изображение на производството на това сирене. „Cantal“/„Fourme de Cantal“ е признато като наименование за произход с решение на гражданския съд на Saint-Flour от 17 май 1956 г., а след това и като контролирано наименование за произход с указ от 19 февруари 1980 г.

Първоначално сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ се е произвеждало от мляко от големите стада, отглеждани от май до октомври по летните планински пасища на Monts du Cantal, чийто значителен брой давал възможност за получаване на необходимото мляко за приготвяне на това сирене с големи по размер пити, благодарение на изобилните ресурси от трева през този период от годината. Сирената се приготвяли и съхранявали в „burons“ – ниски каменни постройки, които служели и за живеене, а през есента били сваляни в долините, за да бъдат продадени на търговски предприятия на различни пазари. Тези предприятия се наемали да продължат зреенето им и да ги експедират. В многобройни архиви сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ се споменава като продукт за търговия между лозарските райони от южната част на Франция и Haute-Auvergne. Поради това още от самото начало използваната технология за производство е трябвало да дава възможност за съхраняване на продукта, за да може да се транспортира на дълги разстояния и да може да се консумира през цялата година, което прави „Cantal“/„Fourme de Cantal“ дълготрайно сирене.

От края на XIX век започва преходът от производството в „burons“ към производство в мандри, със събрано от няколко стопанства мляко, което е дало възможност сиренето „Cantal“/„Fourme de Cantal“ да се произвежда през цялата година и е било придружено от разширяване на географския район по периферията на масива Cantal. Повечето от появилите се в този период обекти за производство обаче не разполагали с необходимите технически умения, помещения и капитал за зреенето на сирената и поради това ги поверявали на специализирани в тази дейност оператори.

Последните развили умения в областта на зреенето чрез овладяване до съвършенство на условията на средата (прохладни и влажни изби) и на грижите за сирената (редовно обтриване или четкане, както и обръщане), което винаги им е давало възможност за продажба на сирената „Cantal“/„Fourme de Cantal“ с различна степен на зрялост, които днес се определят като „младо“, „средно узряло“ или „зряло“.

Съвременните техники на производство произтичат от старите техники, прилагани от краварите при производството в „buron“, за да постигнат параметрите, които позволяват дългото съхранение на продукта. Така например, с пресоването на сиренината в пресата, която е традиционен инструмент, се улеснява отцеждането и се увеличава сухото вещество. Дългото отлежаване на парчето сирене позволява подкиселяването му. Раздробяването на парчето между двете пресования формира текстурата на вътрешността на „Cantal“/„Fourme de Cantal“. С осоляването на цялата маса, като се гарантира добро разпределение на солта, се подготвя зреенето. С второто пресоване се придава формата на сиренето.

„Cantal“/„Fourme de Cantal“ е сирене от краве мляко с голяма по размер пита, с двукратно пресована и с осоляване на цялата маса вътрешност. Сирената с обозначение „младо“ са преминали период на зреене от 30 до 60 дни след подсирването и имат минимално съдържание на сухо вещество 57 %. Сирената с обозначение „средно узряло“ и „зряло“ са преминали период на зреене съответно от 90 до 210 дни и от минимум 240 дни и имат минимално съдържание на сухо вещество съответно 58 % и 60 %.

При най-младите сирена вътрешността е с мека текстура, която може да стане леко ронлива при по-дълго зрелите. Сухата кора се променя, като отначало е със сиво-бял цвят, после става златиста, а след това кафява, като може да бъде осеяна с пъпчици с цвят охра до кафяв. Млечният вкус, който в началото на зреенето може да е леко възкисел, постепенно се обогатява, за да стане плодов, наситен и траен.

Съчетанието от суров и дъждовен климат и начупен релеф, което е в основата на благоприятните за развитието на трева условия в географския район, е довело до ориентиране на селското стопанство към отглеждането на млекодаен едър рогат добитък, с което благодарение на използваните практики се оползотворяват по най-добрия начин ресурсите от трева в географския район за получаване на млякото, предназначено за производството на „Cantal“/„Fourme de Cantal“.

Суровият климат, трудното придвижване заради релефа и атмосферните условия през зимата и значителните получени количества мляко са благоприятствали появата на уменията при производството на „Cantal“/„Fourme de Cantal“ – трайно сирене с добре разпознаваема голяма по размер пита, което е било винаги наличен резерв от храна и търговски продукт, който може да се транспортира на дълги разстояния.

Използваните днес техники за производство (двойно пресоване, дълго подкиселяване, осоляване на цялата маса) водят началото си от специфичните и традиционни умения, които дават възможност сиренето да се предлага с различна степен на зрялост и да се съхранява за продължителни периоди, благодарение на високото съдържание на сухо вещество.

Специфичните характеристики на „Cantal“/„Fourme de Cantal“, по-специално кората, консистенцията на вътрешността и вкусът, се развиват по време на зреенето, благодарение на условията на средата и на специфичните полагани от специалиста по зреене грижи.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-a68e7228-d4ac-4896-beb3-7272baf7b6e6

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

11.2.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 46/31

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение на спецификацията на продукта за наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията.

(2020/C 46/14)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (1) на Комисията.

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Anjou Villages Brissac“

PDO-FR-A0259-AM01

Дата на съобщението: 14 ноември 2019 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Географски район

Географският район се изменя както следва: „Всички етапи на производство се провеждат в географския район, чийто периметър включва територията на следните общини в департамент Maine-et-Loire въз основа на официалния географски кодекс за 2018 г.: Brissac Loire Aubance (бивши територии на делегираните общини Brissac-Quincé, Saint-Saturnin-sur-Loire и Vauchrétien), Denée, Les Garennes sur Loire (бивши територии на делегираните общини Juigné-sur-Loire и Saint-Jean-des-Mauvrets), Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Saint-Melaine-sur-Aubance, Soulaines-sur-Aubance.

Картографските документи, изобразяващи географския район, са достъпни на уебсайта на Националния институт по произхода и качеството.“

Редакционно изменение: новият списък на административните единици отчита сливанията или други промени в административното райониране, настъпили след одобрението на продуктовата спецификация. За по-голяма правна сигурност той се съставя въз основа на текущата версия на официалния географски кодекс, издаван всяка година от INSEE. Периметърът на географския район остава абсолютно идентичен.

На последно място се посочва, че картографските документи, изобразяващи географския район, са достъпни на уебсайта на Националния институт по произхода и качеството за по-добра информираност на обществото.

Следователно точка 6 от единния документ се изменя по отношение на географския район.

2. Oбособен парцелиран район

В глава I, дял IV, точка 2 от продуктовата спецификация след думите „14 февруари 2002 г.“ се добавят думите „ и от заседанието на постоянната комисия на националния комитет от 19 януари 2017 г.“

Това изменение има за цел да се добави датата на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, ограничен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне, в рамките на географския район на производство, на парцели, които са подходящи за производството на защитеното наименование за произход.

Това изменение не засяга единния документ.

3. Област в непосредствена близост

В глава I, дял IV, точка 3 списъкът на общините се заменя с:

„ -

департамент Deux-Sèvres: Argenton-l’Église, Bouillé-Loretz, Brion-prèsThouet, Louzy, Mauzé-Thouarsais, Saint-Cyr-la-Lande, Sainte-Radegonde, SainteVerge, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars, Tourtenay, Val en Vignes (бивши територии на делегираните общини Bouillé-Saint-Paul и Cersay);

-	департамент Indre-et-Loire: Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

-	департамент Loire-Atlantique: Ancenis, Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (бивша територия на делегираната община Anetz), Vallet;

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Antoigné, Artannes-surThouet, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon (бивши територии на делегираните общини Champ-sur-Layon, Faveraye-Mâchelles, Faye-d’Anjou, Rablay-sur-Layon и Thouarcé), Blaison-Saint-Sulpice (бивши територии на делегираните общини Blaison-Gohier и Saint-Sulpice), Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brézé, Brissac Loire Aubance (бивши територии на делегираните общини Alleuds, Charcé-Saint-Ellier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne и Saulgé-l’Hôpital), Brossay, Cernusson, Chacé, Chalonnes-sur-Loire, Champtocé-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (бивши територии на делегираните общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cizay-la-Madeleine, Cléré-sur-Layon, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Dénezé-sous-Doué, Distré, Doué-en-Anjou (бивши територии на делегираните общини Brigné, Concourson-sur-Layon, Doué-la-Fontaine, Forges, Meigné, Montfort, Saint-Georges-sur-Layon и Les Verchers-sur-Layon), Épieds, Fontevraud-l’Abbaye, Gennes-Val-de-Loire (бивши територии на делегираните общини Chênehutte-Trèves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé, Ingrandes-Le Fresne sur Loire (бивша територия на делегираната община Ingrandes), Jarzé Villages (бивша територия на делегираната община Lué-en-Baugeois), Louresse-Rochemenier, Lys-Haut-Layon (бивши територии на делегираните общини Cerqueux-sous-Passavant, La Fosse-de-Tigné, Nueil-sur-Layon, Tancoigné, Tigné, Trémont и Vihiers), Mauges-sur-Loire (бивши територии на делегираните общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Marillais, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-le-Vieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-du-Mottay), Mazé-Milon (бивша територия на делегираната община Fontaine-Milon), Montilliers, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Orée d’Anjou (бивши територии на делегираните общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré, Saint-Laurent-des-Autels и La Varenne), Parnay, Passavant-sur-Layon, La Possonnière, Le Puy-Notre-Dame, Rochefort-sur-Loire, Rou-Marson, Saint-Cyr-en-Bourg, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, Saint-Germain-desPrés, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Martin-du-Fouilloux, Saint-Sigismond, Saumur, Savennières, Soucelles, Souzay-Champigny, Terranjou (бивши територии на делегираните общини Chavagnes, Martigné-Briand и Notre-Dame-d’Allençon), Tuffalun (бивши територии на делегираните общини Ambillou-Château, Louerre и Noyant-la-Plaine), Turquant, Les Ulmes, Val-du-Layon (бивши територии на делегираните общини Saint-Aubin-de-Luigné и Saint-Lambert-du-Lattay), Varennes-sur-Loire, Varrains, Vaudelnay, Verrie, Verrières-en-Anjou (бивши територии на делегираните общини Pellouailles-lesVignes и Saint-Sylvain-d’Anjou), Villevêque;

-	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.“

Това позволява да се вземат предвид различните сливания на общините след последната версия на спецификациите. Периметърът на областта в непосредствена близост остава абсолютно идентичен.

Следователно точка 9 от единния документ се изменя по отношение на допълнителните условия.

4. Агроекологична разпоредба

В глава I, дял VI, точка 2 се добавя: „Задължително е междуредието да има контролирано растително покритие, спонтанно или засято; при липса на такова растително покритие операторът обработва земята, за да контролира спонтанната растителност, или обосновава използването на продукти за биологичен контрол, които са одобрени от публичните органи за използване в областта на лозарството. В случай на използване на хербициди за биологичен контрол на даден парцел, използването на други хербициди е забранено.“

Това изменение е съобразено с настоящото развитие на практиките на операторите в полза на агроекологията във всички лозя в района на Анжу. То отразява все по-голямата роля, която грижата за околната среда има в техническите производствени процеси. С изменението се насърчава поддържането на растително покритие или извършването на механично плевене, както и използването на продукти за биологичен контрол, в резултат на което ще се намали използването на химически хербициди. Намаляването на хербицидите следва да доведе до по-голяма защита на почвите, върху които се отглеждат лозови насаждения, и до опазване на естествените им функции (плодородие, биоразнообразие, биологическо прочистване), което допринася за качеството и автентичността на вината и утвърждава понятието за местен продукт.

Това изменение не засяга единния документ.

5. Обявяване на началото на гроздобера

В глава I, дял VII, точка 1 изречението „Началната дата на гроздобера се определя съгласно разпоредбите на член D. 645-6 от Кодекса за селското стопанство и морския риболов.“ се заличава.

Понастоящем вече не е необходимо да се определя начална дата на гроздобера, тъй като операторите разполагат вече с широк набор от инструменти, които им позволяват да оценят възможно най-точно зрелостта на гроздето. Всеки оператор разполага с известен брой механизми и оборудване както индивидуално, така и колективно, което позволява да се определи точно оптималната начална дата на гроздобера на всеки парцел в зависимост от целите на производство.

Това изменение не засяга единния документ.

6. Съдържание на захари

В глава I, дял IX, точка 1, буква б) след глюкоза + фруктоза се добавя „на вината, след ферментация“.

Това изменение е направено, за да се избегне всякакво объркване със съдържанието на захари преди ферментацията, тъй като е важно да се уточни, че това съдържание на захари следва да се провери след ферментацията.

Това изменение не засяга единния документ.

7. Капацитет на винарната

В глава I, дял IX, точка 1, буква г) изречението: „Всеки оператор разполага с капацитет на винарната за винификация, който е равен на най-малко 1,4 пъти средния добив от стопанството през последните пет години“ се заменя с изречението: „Всеки оператор разполага с капацитет на винарната за винификация, който е равен на най-малко 1,4 пъти средния обем на винифицираното грозде през последните пет години.“

В продуктовата спецификация имаше позоваване не на обемен капацитет (изразен в hl или в m3), а на добив, тоест на обема на реколтата, разделен на производствената площ (изразен например в hl/ha). Предложеното изменение позволява да се поправи това несъответствие по отношение на величините, без да се променя каквото и да било по същество (минимумът от 1,4 пъти средния обем на винифицираното грозде от стопанство през предходните кампании се запазва).

Това изменение не засяга единния документ.

8. Пускане в обращение на вината

В глава I, дял IX, точка 5 се заличава буква б) относно датата на пускане в обращение на вината между лицензираните складодържатели.

Това изменение не засяга единния документ.

9. Връзка с географския район

Връзката е преразгледана с цел актуализация на съответния брой на общините (7 вместо 10). В точката относно връзката се уточнява, че средните температури са годишни температури.

Следователно точка 8 от единния документ се изменя по отношение на наименованието.

10. Преходна мярка

В глава I, дял XI се добавя „Разпоредбите относно задължението за контролирано растително покритие на междуредието, спонтанно или засято, или, при липса на такова растително покритие, задължението операторът да обработва земята или да използва продукти за биологичен контрол, за да овладее спонтанната растителност, не се прилагат за парцели с лозови насаждения, съществуващи към датата на одобрението на настоящата продуктова спецификация, при които междуредието е по-малко или равно на 1,70 метра“

Преходната мярка позволява да не се налагат санкции на съществуващите лозя, чиито настоящи методи на отглеждане не са съобразени с агроекологичните разпоредби. Всъщност при лозята с голяма гъстота на лозовите насаждения, характеризираща се с междуредие, което е по-малко или равно на 1,70 метра, поддържането на постоянно тревно покритие или обработването на почвата могат да създадат технически проблеми (механизация, материали, инструменти). При ниските лозови насаждения тревното покритие увеличава също така риска от пролетни слани. Освен това при наличието на растително покритие значително нараства нуждата от напояване на лозите, колкото по-голяма е гъстотата на засаждане. За сметка на това лозовите насаждения, които бъдат засадени след одобряването на продуктовата спецификация, ще трябва съзнателно да се приведат в съответствие с въведените агроекологични разпоредби, независимо от гъстотата на насажденията и междуредието.

Това изменение не засяга единния документ.

11. Водене на регистър

В глава II, дял II, точка 3 думите „потенциално“ се заменят с „естествено“.

От съображения за последователност с възприетия начин за изготвяне на всички продуктови спецификации в района Анжу Сомюр (Anjou Saumur) изразът „естествено алкохолно съдържание“ заменя изразите „потенциално съдържание“ или „градус“. Тези изменения правят спецификацията по-разбираема. Хармонизирането на разпоредбите, свързани с воденето на регистри, има за цел да улесни изготвянето на плана за инспекция и проверката на тези регистри.

Изменението не засяга единния документ.

12. Основни точки за контрол

Глава 3 е преработена, за да се осигури съгласуваност във формулировката на основните точки, които подлежат на контрол в спецификациите за района Anjou Saumur.

Това изменение не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование на продукта

Anjou Villages Brissac

2. Вид на географското означение

ЗНП — защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

1. Вино

4. Описание на виното или вината

Вината са червени, тихи вина, чиито основни аналитични характеристики са следните:

Минималното естествено алкохолно съдържание на вината в обемни проценти е 11 %.

Малолактичната ферментация задължително е приключила. Вината, готови за продажба в насипно състояние или на етапа на бутилиране са със съдържание на ябълчена киселина по-малко или равно на 0,4 g/l.

Максималното съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) във вината след ферментация се определя на 3 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание на вината в обемни проценти не надвишава 12,5 %.

Съдържанието на летливи киселини, обща киселинност, общ серен диоксид са определени от общностното законодателство.

Вината отлежават във винарската изба поне до 30 юни на годината, последваща реколтата.

Виното е червено, произведено от сортове cabernet franc N и cabernet sauvignon N. Наситеният му цвят е свидетелство за неговото богатство. Ароматът се характеризира с комплексност, смес от червени или черни плодове и пикантни аромати, на дивечово месо и дори на дърво. Вкусът е обилен и маслен, като същевременно запазва ароматното богатство. Силното присъствие на танините е хармонично и оставя траен послевкус.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Лозаро-винарски практики

а. Основни енологични практики

Специфична енологична практика

Гъстота на засаждане — разстояние между растенията

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на насажденията от 4000 растения на хектар. Междуредието за тези лози не може да превишава 2,50 метра, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 1 метър. Парцелите с лозови насаждения с гъстота на насажденията под 4000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3300 растения на хектар имат право да използват за реколтата си контролираното наименование за произход, при условие че изпълняват разпоредбите, свързани с определените в продуктовата спецификация правила за кордонна подпора конструкция и за височина на завързаните ластари на лозите. Междуредовото разстояние на тези парцели с лозови насаждения не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 1 m.

Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено.

Специфична енологична практика

Техниките за обогатяване чрез извличане са разрешени, а максималният дял на частична концентрация спрямо използваните обеми е определен на 10 %. Не се допуска използването на парчета дърво. След обогатяване общото алкохолно съдържание на вната в обемни проценти не надвишава 12,5 %.

Освен разпоредбите, посочени по-горе, по отношение на енологичните практики при тези вина се спазват задълженията, определени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и морския риболов.

б. Максимални добиви

56 хектолитра от хектар

6. Oпределен географски район

Всички етапи на производство се провеждат в географския район, чийто периметър включва територията на следните общини в департамент Maine-et-Loire въз основа на официалния географски кодекс за 2018 г.: Brissac Loire Aubance (бивши територии на делегираните общини Brissac-Quincé, Saint-Saturnin-sur-Loire и Vauchrétien), Denée, Les Garennes sur Loire (бивши територии на делегираните общини Juigné-sur-Loire и Saint-Jean-des-Mauvrets), Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Saint-Melaine-sur-Aubance, Soulaines-sur-Aubance.

Картографските документи, изобразяващи географския район, са достъпни на уебсайта на Националния институт по произхода и качеството.

7. Oсновни сортове

Cabernet-Sauvignon N

Cabernet franc N

8. Oписание на връзката или връзките

1. Информация за географския район

а) Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район на контролираното наименованието за произход „Anjou villages Brissac“ е разположен на обширно шистово или шистово-пясъчно плато от Армориканския масив, на склонове с лек наклон над Лоара. Пейзажите се характеризират с множество малки хълмове с различно изложение, чиято надморска височина варира от 50 метра до 90 метра. През 2018 г. той се припокрива с този на контролираното наименование за произход „Coteaux de l’Aubance“ и се простира върху 7 общини югозападно от град Анже.

Географският район е ограничен на запад от устието на река Aubance с Лоара, на изток — от платото от креда, върху което са се развили варовикови почви (граница на Парижкия басейн), на север — от течението на Лоара, и на юг — от горите на Brissac и Beaulieu. Aubance е малък приток на Лоара, емблематичен за този географски район, който тече на север, от извора си до община Brissac-Quincé, община, известна със замъка си от XVI век. След това завива на северозапад към община Mûrs-Erigné, след което течението му става успоредно на това на Лоара.

Почвите, развили се върху шистовия субстрат, най-често са плитки, с добро термично поведение и се характеризират с ниски запаси от вода. В западната част на географския район на определени места се откриват жили от кисели (риолити) или основни (спилити) вулканични образувания, които са в основата на силно чакълести почви. Общините, които се намират на север от географския район, се характеризират с особеността, че са разположени върху плочести шистови образувания. В продължение на векове те са използвани от хората за изграждане на стените на къщите, за оформяне на покривите, за застилане с плочки и дори за направа на части от обзавеждането, като например мивки, маси или стълбища, и така се утвърждава уникалността на тази територия. Тези елементи имат силно присъствие в пейзажа и допринасят за идентичността на лозята. Източната част на географския район е разположена върху ценомански образувания, покриващи докембрийската основа.

Географският район е анклав със слаби валежи , който се ползва от ефекта на фьон и е защитен от океанската влажност от по-високия релеф на Choletais и Mauges. Годишните валежи са около 585 милиметра, докато в Choletais са близо 800 милиметра. Стойностите, отчетени в Brissac-Quincé, са най-ниските от метеорологичните станции в департамент Maine-et-Loire. Установена е и разлика във валежите по време на вегетатационния период от около 100 милиметра в сравнение с останалата част от департамента. Средните годишни температури са сравнително високи (около 12° C) и с 1° C по-високи по отношение на целия департамент Maine-et-Loire. Специфичният мезоклимат на този сектор е подчертан от южната тенденция на флората, сред която се срещат каменни дъбове и пиния.

б) Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Някои емблематични характеристики на лозята са с много древен произход, както свидетелства за това Guillory aîné (Гилори Стари) през 1865 г. в „Bulletin de la Société Agricole et Industrielle d’Angers“, като уточнява, че за засаждането на растенията в община Saint-Melaine-sur-Aubance се използва „бретонски разсад“ (името на разсада се дъжи на това, че той пристига през естуара на Лоара, който по това време се е намирал в района на Бретан). Този разсад е всъщност самият сорт cabernet franc N. Засаждането на този сорт грозде се ускорява след кризата с филоксерата, която унищожава повече от три четвърти от лозята на Анжу.

В началото на XX век винификацията е ориентирана главно към произвеждането на „червенко“ (rouget), местно наименование на леки вина, консумирани в кафенетата. Винификацията на червеното вино започва през XX век, по същото време, през което е създадена кооперативната изба в Brissac. По това време се развиват и насажденията от сорта Cabernet-sauvignon N, по-къснозреещ сорт, подходящ за повърхностни почви.

Контролираното наименование за произход „Anjou Villages“ е признато на 14 ноември 1991 г. по инициатива и под натиск още от 1979 г. на лозарите от региона на Brissac за 46 общини в географския район на контролираното наименование за произход „Anjou“, със специфично обособяване на парцелите и строги правила за производство, въведени за производството на структурирано червено вино, бутилирано в началото на лятото, след отлежаване, гарантиращо узряването на танините.

Въпреки това професионалистите в региона на Brissac винаги са били убедени, че разполагат с територия и умения, способни да оставят своя отпечатък върху оригиналността на производството им на червено вино. Благодарение на усилията им и в търсене на най-доброто съответствие между сорта грозде и местата за засаждане, чрез възможно най-добро адаптиране на техниките за резитба и отглеждане на лозите, прибиране на реколтата при оптимална зрялост, въвеждане на технически подобрения за контролиране на температурите и продължителността на мацерацията, на 17 февруари 1998 г. тези винопроизводители получават признаване на контролираното наименование за произход „Anjou Villages Brissac“

2. Информация за качеството и характеристиките на продуктите

Виното е червено, произведено от сорт cabernet franc N и cabernet sauvignon N.

Наситеният му цвят е свидетелство за неговото богатство. Ароматът се характеризира с комплексност, смес от червени или черни плодове и пикантни аромати, на дивечово месо и дори на дърво. Вкусът е обилен и маслен, като същевременно запазва ароматното богатство. Силното присъствие на танините е хармонично и оставя траен послевкус.

Виното е с голям потенциал и трябва да се остави да отлежи пет или шест години, преди да бъде дегустирано.

3. Причинни взаимовръзки

Комбинацията от повърхностни почви, които са обект на точно обособяване на парцелите в съответствие с практиките, и топография, позволяваща отлично изложение и благоприятстваща редовното водоснабдяване, е дала възможност на сортовете cabernet franc N и cabernet-sauvignon N да разгърнат цялото си богатство и оригиналност. Местоположението на лозите изисква оптимален контрол на растението и на неговия производствен потенциал, изразяващ се в отглеждане на лозата и строги правила за резитба. Посредством наблюдения и анализ на развитието на лозите лозарите могат да определят най-подходящите места за засаждането на лозята, като за повърхностните почви подбират предимно насаждения от сорта cabernet-sauvignon N, докато сортът cabernet franc N се засажда основно на ценомански глинесто-варовикови почви или кафяви почви, развити върху шисти с по-висок воден запас.

Благодарение на уменията на операторите реколтата от грозде е с минимално съдържание на захари от 189 g/l и на оптимален етап на фенолна зрялост. От поколение на поколение операторите са успели да извлекат най-доброто от гроздето, като адаптират своите техники на винификация. Много бързо се е наложило отлежаването в бъчви след ферментация, за да се получи вино със сложни аромати и за да могат танините да придобият плътност и кадифеност. За постигането на тези цели в спецификацията е определен минимален период на отлежаване до 30 юни на годината, последваща годната на реколтата.

Контролираното наименование за произход „Anjou Village Brissac“ е един от бисерите на вината от региона на Анжу. Изборът на „реколтата – посланик“ (cuvée ambassadeur) е дегустация, по време на която винопроизводители и професионалисти в областта на виното избират най-представителното вино от контролираното наименование за произход „Anjou Village Brissac“. На това традиционно събитие се утвърждава за дегустираната реколта авторитета на червените вина от региона на Анжу.

9. Други основни условия (бутилиране, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Правна уредба на ЕС

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена посредством дерогация за винификацията, производството и отлежаването на вината включва територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2018 г.:

—

департамент Deux-Sèvres: Argenton-l’Église, Bouillé-Loretz, Brionprès-Thouet, Louzy, Mauzé-Thouarsais, Saint-Cyr-la-Lande, SainteRadegonde, Sainte-Verge, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars, Tourtenay, Val en Vignes (бивши територии на делегираните общини Bouillé-Saint-Paul и Cersay);

—	департамент Indre-et-Loire: Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

—	департамент Loire-Atlantique: Ancenis, Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (бивша територия на делегираната община Anetz), Vallet;

—

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Antoigné, Artannessur-Thouet, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon (бивши територии на делегираните общини Champ-sur-Layon, Faveraye-Mâchelles, Faye-d’Anjou, Rablay-sur-Layon и Thouarcé), Blaison-Saint-Sulpice (бивши територии на делегираните общини Blaison-Gohier и Saint-Sulpice), Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brézé, Brissac Loire Aubance (бивши територии на делегираните общини Alleuds, Charcé-Saint-Ellier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne и Saulgé-l’Hôpital), Brossay, Cernusson, Chacé, Chalonnes-sur-Loire, Champtocé-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (бивши територии на делегираните общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cizay-la-Madeleine, Cléré-sur-Layon, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Dénezé-sous-Doué, Distré, Doué-en-Anjou (бивши територии на делегираните общини Brigné, Concourson-sur-Layon, Doué-la-Fontaine, Forges, Meigné, Montfort, Saint-Georges-sur-Layon и Les Verchers-sur-Layon), Épieds, Fontevraud-l’Abbaye, Gennes-Val-de-Loire (бивши територии на делегираните общини Chênehutte-Trèves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé, Ingrandes-Le Fresne sur Loire (бивша територия на делегираната община Ingrandes), Jarzé Villages (бивша територия на делегираната община Lué-en-Baugeois), Louresse-Rochemenier, Lys-Haut-Layon (бивши територии на делегираните общини Cerqueux-sous-Passavant, La Fosse-de-Tigné, Nueil-sur-Layon, Tancoigné, Tigné, Trémont и Vihiers), Mauges-sur-Loire (бивши територии на делегираните общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Marillais, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-le-Vieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-du-Mottay), Mazé-Milon (бивша територия на делегираната община Fontaine-Milon), Montilliers, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Orée d’Anjou (бивши територии на делегираните общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré, Saint-Laurent-des-Autels и La Varenne), Parnay, Passavant-sur-Layon, La Possonnière, Le Puy-Notre-Dame, Rochefort-sur-Loire, Rou-Marson, Saint-Cyr-en-Bourg, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, Saint-Germain-des-Prés, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Martin-du-Fouilloux, Saint-Sigismond, Saumur, Savennières, Soucelles, Souzay-Champigny, Terranjou (бивши територии на делегираните общини Chavagnes, Martigné-Briand и Notre-Dame-d’Allençon), Tuffalun (бивши територии на делегираните общини Ambillou-Château, Louerre и Noyant-la-Plaine), Turquant, Les Ulmes, Val-du-Layon (бивши територии на делегираните общини Saint-Aubin-de-Luigné и Saint-Lambert-du-Lattay), Varennes-sur-Loire, Varrains, Vaudelnay, Verrie, Verrières-en-Anjou (бивши територии на делегираните общини Pellouailles-les-Vignes и Saint-Sylvain-d’Anjou), Villevêque;

—	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

Етикетиране

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Всички незадължителни обозначения се изписват върху етикетите с шрифт, чийто размер не надвишава нито на височина, нито на ширина два пъти размера на шрифта, с който е изписано контролираното наименование за произход.

Името на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено от географското наименование „Val de Loire“ според правилата, определени в продуктовата спецификация.

Размерът на шрифта на географското наименование „Val de Loire“ не надвишава нито на височина, нито на ширина две трети от размера на шрифта, с който е изписано името на контролираното наименование за произход.

Етикетът на вината, които се ползват от контролираното наименование за произход, може да съдържат името на по-малка географска единица, при условие че става въпрос за включена в кадастъра местност и че тя фигурира в декларацията след прибиране на реколтата. Името на включената в кадастъра местност е отпечатано с шрифт, чийто размер не надвишава нито на височина, нито на ширина размера на шрифта, с който е изписано името на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-0a43e4f9-b0f4-400f-b86a-ed65865455b8

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

11.2.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 46/39

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение на продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2020/C 46/15)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Rosé de Loire“

PDO-FR-A0150-AM01

Дата на съобщението: 14 ноември 2019 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Географски район

Географският район се изменя, както следва:

„Всички етапи на производство се извършват в географския район, чийто периметър включва териториите на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2018 г.:

департамент Deux-Sèvres: Argenton-l’Église, Bouillé-Loretz, Brion-prèsThouet, Louzy, Mauzé-Thouarsais, Oiron, Saint-Cyr-la-Lande, Sainte-Radegonde, Sainte-Verge, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars, Tourtenay, Val-en-Vignes (бивша територия на делегираните общини BouilléSaint-Paul и Cersay);

департамент Indre-et-Loire: Amboise, Anché, Artannes-sur-Indre, Athée-surCher, Avoine, Avon-les-Roches, Azay-le-Rideau, Azay-sur-Cher, Beaumont-enVéron, Benais, Bléré, Bossay-sur-Claise, Bourgueil, Brizay, Candes-Saint-Martin, Cangey, Chambray-lès-Tours, Chançay, Chanceaux-sur-Choisille, La Chapelle-surLoire, Chargé, Cheillé, Chemillé-sur-Indrois, Chenonceaux, Chinon, Chisseaux, Chouzé-sur-Loire, Cinais, Cinq-Mars-la-Pile, Civray-de-Touraine, Coteaux-surLoire (бивша територия на делегираните общини d’Ingrandes-de-Touraine, SaintMichel-sur-Loire и Saint-Patrice), Couziers, Cravant-les-Côteaux, La Croix-enTouraine, Crouzilles, Dierre, Draché, Épeigné-les-Bois, Esvres, Fondettes, Francueil, Genillé, Huismes, L’Île-Bouchard, Joué-lès-Tours, Langeais (бивша територия на делегираната община Langeais), Larçay, Lémeré, Lerné, Lignières de-Touraine, Ligré, Limeray, Lussault-sur-Loire, Luynes, Luzillé, Marçay, Montlouis-sur-Loire, Montreuil-en-Touraine, Mosnes, Nazelles-Négron, Neuillé-leLierre, Noizay, Panzoult, Parçay-Meslay, Pocé-sur-Cisse, Pont-de-Ruan, Razines, Restigné, Reugny, Rigny-Ussé, Rivarennes, Rivière, La Roche-Clermault, Rochecorbon, Saché, Saint-Avertin, Saint-Benoît-la-Forêt, Sainte-Maure-deTouraine, Saint-Étienne-de-Chigny, Saint-Germain-sur-Vienne, Saint-Martin-leBeau, Saint-Nicolas-de-Bourgueil, Saint-Ouen-les-Vignes, Saint-Règle, Savigny-enVéron, Savonnières, Sazilly, Seuilly, Souvigny-de-Touraine, Tavant, Theneuil, Thilouze, Thizay, Tours, Vallères, Véretz, Vernou-sur-Brenne, Villaines-lesRochers, Vouvray;

департамент Loir-et-Cher: Angé, Blois, Chailles, Châteauvieux, Châtillon-surCher, Chaumont-sur-Loire, Chémery, Chissay-en-Touraine, Choussy, Contres, Couddes, Couffy, Faverolles-sur-Cher, Mareuil-sur-Cher, Méhers, Mesland, Meusnes, Monteaux, Monthou-sur-Bièvre, Monthou-sur-Cher, Montrichard Val de Cher (бивша територия на делегираните общини Bourré и Montrichard), Noyers-sur-Cher, Oisly, Pontlevoy, Pouillé, Rilly-sur-Loire, Saint-Aignan, SaintGeorges-sur-Cher, Saint-Julien-de-Chédon, Saint-Romain-sur-Cher, Sassay, Seigy, Soings-en-Sologne, Thenay, Thésée, Valaire, Valencisse (бивша територия на делегираните общини Chambon-sur-Cisse и Molineuf), Vallières-les-Grandes, Valloire-sur-Cisse (бивша територия на делегираната община Chouzy-sur-Cisse), Veuzain-sur-Loire (бивша територия на делегираната община d’Onzain);

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Antoigné, Artannes-surThouet, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon (бивша територия на делегираните общини Champ-sur-Layon, Faveraye-Machelles, Faye-d’Anjou, Rablay-sur-Layon и Thouarcé), Blaison-Saint-Sulpice (бивша територия на делегираните общини Blaison-Gohier и Saint-Sulpice), Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brézé, Brissac Loire Aubance (бивша територия на делегираните общини Alleuds, Brissac-Quincé, Charcé-SaintEllier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne, SaintSaturnin-sur-Loire et Vauchrétien), Brossay, Cernusson, Chacé, Chalonnes-surLoire, Champtocé-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (бивша територия на делегираните общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cizay-la-Madeleine, Cléré-sur-Layon, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Denée, Dénezé-sous-Doué, Distré, Doué-en-Anjou (бивша територия на делегираните общини Brigné, Concourson-sur-Layon, Doué-la-Fontaine, Forges, Meigné, Montfort, Saint-Georges-sur-Layon и Les Verchers-sur-Layon), Épieds, Fontevraud-l’Abbaye, Les Garennes sur Loire (бивша територия на делегираните общини Juigné-sur-Loire и Saint-Jean-des-Mauvrets), Gennes-Val-de-Loire (бивша територия на делегираните общини Chênehutte-Trêves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé, Ingrandes-Le Fresne sur Loire (бивша територия на делегираната община Ingrandes), Jarzé Villages (бивша територия на делегираната община Lué-en-Baugeois), LouresseRochemenier, Lys-Haut-Layon (бивша територия на делегираните общини Cerqueux-sous-Passavant, La Fosse-de-Tigné, Nueil-sur-Layon, Tancoigné, Tigné, Trémont и Vihiers), Mauges-sur-Loire (бивша територия на делегираните общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-le-Vieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-duMottay), Mazé-Milon (бивша територия на делегираната община FontaineMilon), Montilliers, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Orée d’Anjou (бивша територия на делегираните общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré и La Varenne), Parnay, Passavant-surLayon, La Possonnière, Le Puy-Notre-Dame, Rochefort-sur-Loire, Rou-Marson, Saint-Cyr-en-Bourg, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, SaintGermain-des-Prés, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Melaine-surAubance, Saumur, Savennières, Soulaines-sur-Aubance, Souzay-Champigny, Terranjou (бивша територия на делегираните общини Chavagnes, MartignéBriand и Notre-Dame-d’Allençon), Tuffalun (бивша територия на делегираните общини Ambillou-Château, Louerre и Noyant-la-Plaine), Turquant, Les Ulmes, Val-du-Layon (бивша територия на делегираните общини Saint-Aubin-deLuigné и Saint-Lambert-du-Lattay), Varennes-sur-Loire, Varrains, Vaudelnay, Villevêque;

департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

Картографските документи, представящи географските райони, са достъпни на уебсайта на Националния институт по въпросите на произхода и качеството.“

Редакционно изменение: Новият списък на административните единици взема предвид сливанията или други изменения на административното райониране, настъпили след одобряването на продуктовата спецификация. С оглед повишаване на правната сигурност той се позовава на действащата редакция на официалния географски кодекс, актуализирана всяка година от Института по статистика и икономически изследвания. Периметърът на географския район не се променя.

И накрая е посочено, че картографските документи, представящи географския район, са достъпни на уебсайта на Националния институт по въпросите на произхода и качеството (INAO) за по-добра информираност на обществото.

Съответно се изменя точка 6 от единния документ за географския район.

2. Обособен парцелиран район

В глава I, дял IV, точка 2, първи параграф от продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход „Rosé de Loire“ след думите „10 февруари 2011 г.“ се добавят думите „и 20 юни 2018 г.“ и след думите „5 септември 2007 г.“ се добавят думите „и 19 януари 2017 г.“

Това изменение има за цел да се добавят датите на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, ограничен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

3. Област в непосредствена близост

В глава I, дял IV, точка 3 списъкът на общините се заменя с:

—	департамент Indre: Faverolles-en-Berry, Fontguenand, Lye, La Vernelle, Veuil, Villentrois;

—	департамент Indre-et-Loire: Chaveignes, Chezelles, Crissay-sur-Manse, SaintNicolas-de-Bourgueil;

—	департамент Loir-et-Cher: Candé-sur-Beuvron, Cheverny, Cormeray, Feings, Fresnes, Fougères-sur-Bièvre, Les Montils, Mont-près-Chambord, Ouchamps, Sambin;

—	департамент Loire-Atlantique: Ancenis, Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (бивша територия на делегираната община Anetz), Vallet;

—	департамент Maine-et-Loire: Orée d’Anjou (бивша територия на делегираната община Saint-Laurent-des-Autels), Saint-Martin-du-Fouilloux.

Това дава възможност да се вземат предвид различните сливания на общини, настъпили след последната редакция на продуктовата спецификация. Периметърът на областта в непосредствена близост не се променя.

Съответно се изменя точка 9 от единния документ за допълнителните условия.

4. Агроекологична разпоредба

В глава I, дял VI, точка 2 се добавя: „Задължително е междуредието да има контролирано растително покритие, спонтанно или засято; при липса на такова растително покритие операторът обработва земята, за да контролира спонтанната растителност, или обосновава използването на продукти за биологичен контрол, които са одобрени от публичните власти за използване в областта на лозарството. В случай на използване на хербициди за биологичен контрол на даден парцел, използването на други хербициди е забранено.

Тези разпоредби не се прилагат по отношение на парцелите, чието междуредие е по-малко или равно на 1,7 метър. “

Това изменение е съобразено с настоящото развитие на практиките на операторите в полза на агроекологията във всички лозя в района на Анжу. То отразява все по-голямата роля, която грижата за околната среда има в техническите производствени процеси. С изменението се насърчава поддържането на растително покритие или извършването на механично плевене, както и използването на продукти за биологичен контрол, в резултат на което ще се намали използването на химически хербициди. Намаляването на хербицидите следва да доведе до по-голяма защита на почвите с лозови насаждения и за опазване на естествените им функции (плодородие, биоразнообразие, биологическо прочистване), което допринася за качеството и автентичността на вината и утвърждава понятието за местен продукт.

Специфичната разпоредба изключва от приложното поле на агроекологичните разпоредби лозята, чието междуредие е по-малко или равно на 1,70 метър. Всъщност районите на производство на вината с контролирано наименование за произход „Crémant de Loire“ и „Rosé de Loire“ са обширни и включват известно разнообразие от практики в съответствие с разнообразието на естествената среда. В източната част на лозовите насаждения рисковете от пролетни слани са по-високи, а пропускливите пясъчни почви засилват водния дефицит на лозовите насаждения през лятото. Поради това не е желателно да се налага прилагането на агроекологични мерки по отношение на лозята с малко междуредие, които обикновено са по-гъсти и по-ниски.

Изменението не засяга единния документ.

5. Обявяване на началото на гроздобера

В глава I, дял VII, точка 1 изречението „Началната дата на гроздобера се определя съгласно разпоредбите на член D. 645-6 от Кодекса за селското стопанство и за морския риболов. “ се заличава.

Понастоящем вече не е необходимо да се определя начална дата на гроздобера, тъй като операторите разполагат вече с широка гама продукти, които им позволяват да оценят възможно най-точно зрелостта на гроздето. Всеки оператор разполага с известен брой механизми и оборудване както индивидуално, така и колективно, което позволява да се определи точно оптималната начална дата на гроздобера на всеки парцел в зависимост от целите на производство.

Изменението не засяга единния документ.

6. Капацитет на винарната

В глава I, дял IX, точка 1, подточка в) изречението: „Всеки оператор разполага с капацитет на винарната за винификация, който е равен на най-малко 1,4 пъти средния добив от стопанството през последните пет години. “се заменя със следния текст: „Всеки оператор разполага с капацитет на винарната за винификация, който е равен на най-малко 1,4 пъти средния обем на винифицираното грозде през последните пет години. “

Изменението не засяга единния документ.

7. Движение на вината

В глава I, точка IX, подточка 4 се премахва буква б относно датата на пускане в движение на вината между лицензираните складодържатели.

Изменението не засяга единния документ.

8. Връзка с географския район

Връзката е преразгледана с цел актуализация на съответния брой на общините (232 вместо 294). В рубриката за връзката е уточнено, че средното количество на валежите е годишно.

Съответно се изменя точка 8 от единния документ за връзката с географския район.

9. Преходна мярка

В точка I, дял XI от продуктовата спецификация се заличават преходните мерки с изтекъл срок .

Изменението не засяга единния документ.

10. Водене на регистъра

В глава II, дял II, точка 3 думата „потенциално“ се заменя с „естествено“.

От съображения за последователност с възприетия начин за изготвяне на всички продуктови спецификации в района Анжу Сомюр (Anjou Saumur) изразът „естествено алкохолно съдържание“ заменя изразите „потенциално съдържание“ или „градус“. Тези изменения поясняват текста на продуктовите спецификации. Хармонизирането на разпоредбите, свързани с воденето на регистрите, има за цел да се улесни изготвянето на плана за инспекция и проверката на регистрите.

Изменението не засяга единния документ.

11. Основни точки за контрол

Глава III е редактирана с цел уеднаквяване на текста на основните контролни точки в продуктовите спецификации на района Анжу Сомюр (Anjou Saumur).

Изменението не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование на продукта

Rosé de Loire

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

1. Вино

4. Описание на виното или вината

Това са тихи сухи вина от тип „розе“ със следните основни аналитични характеристики: - Минималното естествено алкохолно съдържание на вината в обемни проценти е 9,5 %. - След ферментация съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) на вината е под 3 грама на литър; - Преди бутилиране общото съдържание на киселинност на вината е по-малка или равна на 91,84 милиеквивалента на литър. - След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12,5 %. Съдържанието на летливи киселини и на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба.

„Rosé de Loire“ е сухо вино. Обикновено цветът му е розово-оранжев (цвят на сьомга). Леките аромати напомнят често череша и ягода. Вкусът е силен, свеж, плътен и хармоничен. Свежо и утоляващо жаждата, то създава усещане за ядене на узрели плодове, като неговата оригиналност следва да се оцени още докато е младо.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (в об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (в об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (в mg/l)

5. Винопроизводствени практики

а. Основни енологични практики

Специфична енологична практика

Гъстота на насажденията — разстояние

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на насажденията от 4000 растения на хектар. Междуредовото им разстояние не може да превишава 2,50 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 1 m. Контролираното наименование за произход може да се използва за реколтата от парцелите с лозови насаждения с гъстота на насажденията под 4000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3300 растения на хектар, при условие че са спазени разпоредбите, свързани с определените в продуктовата спецификация правила за кордонна подпорна конструкция и за височина на завързаните ластари на лозите. Междуредовото разстояние на тези парцели с лозови насаждения не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 1 m.

Правила за резитба и за кордонна подпорна конструкция на лозите

Агротехническа практика

Лозите се подрязват най-късно до 30 април по метода на смесената резитба с най-много 12 пъпки на растение и най-много 7 пъпки на дълга плодна пръчка.

Височината на завързаните ластари на лозите е най-малко равна на 0,6 пъти междуредието, като височината на завързаните ластари се измерва между долната граница на ластарите, която е определена на най-малко 0,40 метра над земята, и горната граница на подрязването, установена на най-малко 0,20 метра над горната тел на кордонната подпорна конструкция.

За парцелите с лозови насаждения с гъстота на насажденията под 4000 растения на хектар, но не по-малко от 3300 растения на хектар, се прилагат освен това и следните правила за кордонна подпорна конструкция: минималната височина на колчетата на кордонната подпорна конструкция над земята е 1,90 метра; кордонната подпорна конструкция включва 4 нива тел; минималната височина на горната тел е 1,85 метра над земята.

Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено.

Специфична енологична практика

При приготвянето на вината не се допуска използването на въглен за енологична употреба, независимо дали самостоятелно или в приготвени смеси;

Не се допуска използването на парчета дърво;

след обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12,5 %.

Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, предвидени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и за морския риболов.

б. Максимални добиви

72 хектолитра от хектар

6. Oпределен географски район

—

департамент Deux-Sèvres: Argenton-l’Église, Bouillé-Loretz, Brionprès-Thouet, Louzy, Mauzé-Thouarsais, Oiron, Saint-Cyr-la-Lande, SainteRadegonde, Sainte-Verge, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars, Tourtenay, Val-en-Vignes (бивша територия на делегираните общини Bouillé-Saint-Paul и Cersay);

—

департамент Indre-et-Loire: Amboise, Anché, Artannes-sur-Indre, Athée-sur-Cher, Avoine, Avon-les-Roches, Azay-le-Rideau, Azay-sur-Cher, Beaumont-en-Véron, Benais, Bléré, Bossay-sur-Claise, Bourgueil, Brizay, Candes-Saint-Martin, Cangey, Chambray-lès-Tours, Chançay, Chanceauxsur-Choisille, La Chapelle-sur-Loire, Chargé, Cheillé, Chemillé-sur-Indrois, Chenonceaux, Chinon, Chisseaux, Chouzé-sur-Loire, Cinais, Cinq-Mars-la-Pile, Civray-de-Touraine, Coteaux-sur-Loire (бивша територия на делегираните общини Ingrandes-de-Touraine, Saint-Michel-sur-Loire и Saint-Patrice), Couziers, Cravant-les-Côteaux, La Croix-en-Touraine, Crouzilles, Dierre, Draché, Épeigné-les-Bois, Esvres, Fondettes, Francueil, Genillé, Huismes, L’Île-Bouchard, Joué-lès-Tours, Langeais (бивша територия на делегираната община Langeais), Larçay, Lémeré, Lerné, Lignières-de-Touraine, Ligré, Limeray, Lussault-sur-Loire, Luynes, Luzillé, Marçay, Montlouis-sur-Loire, Montreuil-en-Touraine, Mosnes, NazellesNégron, Neuillé-le-Lierre, Noizay, Panzoult, Parçay-Meslay, Pocé-sur Cisse, Pont-de-Ruan, Razines, Restigné, Reugny, Rigny-Ussé, Rivarennes, Rivière, La Roche-Clermault, Rochecorbon, Saché, Saint-Avertin, Saint-Benoît-la-Forêt, Sainte-Maure-de-Touraine, Saint-Étienne-de-Chigny, Saint-Germain-sur-Vienne, Saint-Martin-le-Beau, Saint-Nicolas-de-Bourgueil, Saint-Ouen-les-Vignes, Saint-Règle, Savigny-en-Véron, Savonnières, Sazilly, Seuilly, Souvigny-de-Touraine, Tavant, Theneuil, Thilouze, Thizay, Tours, Vallères, Véretz, Vernou-sur-Brenne, Villaines-les-Rochers, Vouvray;

—

департамент Loir-et-Cher: Angé, Blois, Chailles, Châteauvieux, Châtillon-sur-Cher, Chaumont-sur-Loire, Chémery, Chissay-en-Touraine, Choussy, Contres, Couddes, Couffy, Faverolles-sur-Cher, Mareuil-sur-Cher, Méhers, Mesland, Meusnes, Monteaux, Monthou-sur-Bièvre, Monthou-sur-Cher, Montrichard Val de Cher (бивша територия на делегираните общини Bourré и Montrichard), Noyers-sur-Cher, Oisly, Pontlevoy, Pouillé, Rilly-sur-Loire, Saint-Aignan, Saint-Georges-sur-Cher, Saint-Julien-de-Chédon, Saint-Romain-sur-Cher, Sassay, Seigy, Soings-en-Sologne, Thenay, Thésée, Valaire, Valencisse (бивша територия на делегираните общини Chambon-sur-Cisse и Molineuf), Vallières-les-Grandes, Valloire-sur-Cisse (бивша територия на делегираната община Chouzy-sur-Cisse), Veuzain-sur-Loire (бивша територия на делегираната община Onzain);

—

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Antoigné, Artannessur-Thouet, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon (бивша територия на делегираните общини Champ-sur-Layon, Faveraye-Machelles, Faye-d’Anjou, Rablay-sur-Layon et Thouarcé), Blaison-Saint-Sulpice (бивша територия на делегираните общини Blaison-Gohier et Saint-Sulpice), Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brézé, Brissac Loire Aubance (бивша територия на делегираните общини Alleuds, Brissac-Quincé, Charcé-Saint-Ellier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne, Saint-Saturnin-sur-Loire и Vauchrétien), Brossay, Cernusson, Chacé, Chalonnes-sur-Loire, Champtocésur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (бивша територия на делегираните общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cizayla-Madeleine, Cléré-sur-Layon, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Denée, Dénezé-sous-Doué, Distré, Doué-en-Anjou (бивша територия на делегираните общини Brigné, Concourson-sur-Layon, Doué-la-Fontaine, Forges, Meigné, Montfort, Saint-Georges-sur-Layon и Les Verchers-surLayon), Épieds, Fontevraud-l’Abbaye, Les Garennes sur Loire (бивша територия на делегираните общини Juigné-sur-Loire и Saint-Jean-desMauvrets), Gennes-Val-de-Loire (бивша територия на делегираните общини Chênehutte-Trêves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé, Ingrandes-Le Fresne sur Loire (бивша територия на делегираните общини Ingrandes), Jarzé Villages (бивша територия на делегираната община Lué-en-Baugeois), Louresse-Rochemenier, Lys-Haut-Layon (бивша територия на делегираните общини Cerqueux-sous-Passavant, La Fosse-de-Tigné, Nueil-sur-Layon, Tancoigné, Tigné, Trémont и Vihiers), Mauges-sur-Loire (бивша територия на делегираните общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-leVieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-du-Mottay), Mazé-Milon (бивша територия на делегираната община Fontaine-Milon), Montilliers, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Orée d’Anjou (бивша територия на делегираните общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré и La Varenne), Parnay, Passavant-sur-Layon, La Possonnière, Le Puy-Notre-Dame, Rochefort-sur-Loire, Rou-Marson, Saint-Cyr-en-Bourg, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, Saint-Germain-des-Prés, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Melaine-sur-Aubance, Saumur, Savennières, Soulaines-sur-Aubance, Souzay-Champigny, Terranjou (бивша територия на делегираните общини Chavagnes, Martigné-Briand и Notre-Dame-d’Allençon), Tuffalun (бивша територия на делегираните общини Ambillou-Château, Louerre и Noyant-la-Plaine), Turquant, Les Ulmes, Val-du-Layon (бивша територия на делегираните общини Saint-Aubin-de-Luigné и Saint-Lambert-du-Lattay), Varennes-sur-Loire, Varrains, Vaudelnay, Villevêque;

—	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

7. Oсновни сортове

Gamay N

Grolleau N

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Pineau d’Aunis N

Pinot noir N

Grolleau gris G

8. Oписание на връзката или връзките

1° Данни за географския район

a) Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район се простира по нагънато плато, което от геоложка гледна точка се простира върху палеозойските образувания на предпланините на Армориканския масив, както и върху по-новите образувания от мезозоя и в по-малка степен от терциера, в югозападната част на Парижкия басейн. Географският район се простира върху приблизително 200 километра по протежение на Лоара и на нейните притоци, Виен (Vienne), Индр (Indre) и Шер (Cher). През 2018 г. обхваща територията на 232 общини, някои от които са известни със замъците си.

Определените парцели за беритба на гроздето са с шистови или глинесто-шистови почви по западната част и с глинесто-варовикови почви (Ценоман, Турон, Сенон и Еоцен) по източната част. Туронът е основният геоложки етаж. Той е геоложката основа на туфите, добивани от множество кариери и използвани за строителството на замъците по Лоара и въобще на цялата архитектура на региона, в резултат на което са се образували множество кухини. Тези кариери се превръщат в изби с постоянна температура и влажност, предназначени за отглеждане на гъби и складиране на вино. Характерното за всички видове почви е, че притежават умерен полезен воден резерв и добър капацитет на оттичане.

Климатът е океански. При все това в източната част, която обхваща лозовите насаждения на Солон (Sologne), се усеща по-континентално влияние с малко по-голямо годишно количество на валежите отколкото в останалата географска зона, което варира между 550 и 650 милиметра. На запад, където океанското влияние е по-силно, температурите са равномерни, зимите са меки и летните горещини остават умерени. За сметка на това на изток температурните амплитуди се увеличават. В този общ контекст водосборната мрежа на Лоара и нейните притоци играе ролята на температурен регулатор.

б) Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Историята на лозята е сравнително стара и е свързана с развитието на множество манастири и абатства. В произведението си „История на Франция“ Сен Грегоар дьо Тур (Saint Grégoire de Tours) отбелязва широкото разпространение през VI век на лозарството в този край, както и използването на „плашила“, за да се прогонват птиците в периода на зреене на гроздето. През XV век с идването на сорта „Breton“, които всъщност е сортът cabernet franc N, произхождащ от региона Bordelais, производителите приготвят ново вино, тип „розе“, наричано по онова време „clairet“, което разкрива характерните си аромати на червени плодове. Първите исторически свидетелства се отнасят до дарението, направено от жителите на Сомюр на две „бурета“ (тоест 536 литра) вино „clairet“ на Жан В. Херцог от Бретан (Jean V, Duc de Bretagne).

Малко по на изток се приготвят вина тип „розе“ в областта Турен (Touraine). Тези вина донасят известност на няколко общини, разположени на десния бряг на Лоара (Loire). Лозята в Blois, Azay-le-Rideau, или Mesland са големи производители. Вината в общината Cinq-Mars-La-Pile получават признание, а местният сорт, grolleau N, се радва на бурно развитие. В началото на XIX век същият се разпространява сериозно в Анжу (Anjou), по-специално в кантоните Туарсе (Thouarcé) и Брисак (Brissac).

Заеманата площ от географския район обуславя с разнообразието на почвите и климата сортовото разнообразие. В Анжу (Anjou) основно са се установили сортовете cabernet franc N, cabernet-sauvignon N, grolleau N и grolleau gris G. А в Турен (Touraine) на десния бряг на Лоара (Loire) расте сортът grolleau N. Сортът gamay N присъства на цялата територия на лозята, където в по-малка степен се среща и pineau d’Aunis N, а на отделни места и сортът pinot noir N.

Началото на XX век бележи развитието на вина от тип „розе“ в големи размери, наричани „rouget“ в Анжу (Anjou) и „vin gris“ в Турен (Touraine). В началото на 70-те години на XX век производителите на „Val de Loire“, които полагат усилия да утвърдят репутацията на това сухо вино тип „розе“ и да запазят неговата идентичност, подават заявление за признаването му. Така през 1974 г. е признато контролираното наименование за произход „Rosé de Loire“.

2° Информация за качеството и характеристиките на продукта

3° Причинни взаимовръзки

Голямата водосборна мрежа на реките Loire, Vienne, Cher и Indre е определила във времето облика на нагънатото плато от палеозойски твърди скали и от меки скали от мезозоя и от терциера. Под влиянието на църквата през Средновековието се засаждат лози, а лозовите насаждения на Анжу (Anjou) и Турен (Touraine) се развиват на площ от около 200 километра по протежение на реката и нейните притоци.

В течение на времето производителите са предпочели установяването на насаждения от сортовете cabernet franc N и grolleau N в западната част на географския район, докато в източната част са засаждали предимно сортовете gamay N и pineau d’Aunis N. Конфигурацията на географския район и океанският климат обясняват този избор. Разнообразните условия, с които разполагат производителите за отглеждането на лозовите насаждения, обуславя по естествен път установяването на сортовете. В съответствие с практиките обособеният парцелиран район за брането на гроздето включва приоритетно парцелите, които притежават оттичащи се глинесто-варовикови или шистови почви.

По този начин производството на вино „rouget“ или на „vin gris“, свежо, оригинално, приятно със слабо алкохолно съдържание в обемни проценти вино, се развива в началото на XX век. В течение на поколения операторите подчертават оригиналните характеристики на своите продукти — от една страна — с избора на купажите, които благоприятстват разгръщането на техния ароматен потенциал, а от друга — с оптималното управление на растението и на неговия производствен потенциал, намерило израз в строгия начин на отглеждане на лозята.

Успехът на производството се увенчава с получаването през 1974 г. на контролираното наименование за произход „Rosé de Loire“. Динамиката и ноу-хауто на производителите, както и тяхната историческа привързаност към лозята по долината на Лоара, поддържат във времето известността, придобита от контролираното наименование за произход, което постига истински успех още от получаването му.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Етикетиране

Правна уредба:

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Всички незадължителни обозначения се изписват върху етикетите с букви, чиито размери не надвишават — нито на височина, нито на ширина — два пъти размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

Името на контролираното наименование за произход може да се допълва от географското наименование „Val de Loire“ съгласно определените в продуктовата спецификация правила. Размерите на буквите за географското наименование „Val de Loire“ не надвишават — нито на височина, нито на ширина — две трети от размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

Етикетите на вината с контролираното наименование за произход могат да съдържат уточнение на по-малка географска единица, при условие че: - става въпрос за включена в кадастъра местност; - тя е посочена в декларацията за реколтата. Името на включената в кадастъра местност е отпечатано с шрифт, чийто размер не надвишава — нито на височина, нито на ширина — половината от размера на шрифта, с който е изписано името на контролираното наименование за произход.

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията и приготвянето на вината, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс от 2018 г.:

—	департамент Indre: Faverolles-en-Berry, Fontguenand, Lye, La Vernelle, Veuil, Villentrois;

—	департамент Indre-et-Loire: Chaveignes, Chezelles, Crissay-sur-Manse, Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

—	департамент Loir-et-Cher: Candé-sur-Beuvron, Cheverny, Cormeray, Feings, Fresnes, Fougères-sur-Bièvre, Les Montils, Mont-près-Chambord, Ouchamps, Sambin;

—	департамент Loire-Atlantique: Ancenis, Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (бивша територия на делегираната община Anetz), Vallet;

—	департамент Maine-et-Loire: Orée d’Anjou (бивша територия на делегираната община Saint-Laurent-des-Autels), Saint-Martin-duFouilloux.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-92621e99-82b3-4528-9773-4d35d2805177

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

11.2.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 46/48

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2020/C 46/16)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (1) на Комисията

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Muscadet Côtes de Grandlieu“

PDO-FR-A0496-AM01

Дата на съобщението: 14 ноември 2019 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Географски район

Преразглеждането на географския район на наименованието „Muscadet Côtes de Grandlieu“ води до:

—	включването на две общини (Geneston, La Planche) и частично на още четири общини (Le Bignon, Montbert, Les Sorinières, Vieillevigne), като всички тези общини са включени в географския район на регионалното наименование „Muscadet“.

—	изключването на две общини (Bouguenais, Touvois) и частично на още две общини (Legé, Sainte-Pazanne) вследствие на дейности, свързани с ограничаване на територията на лозовите насаждения до участъци, където се е запазило качествено лозарство.

С оглед повишаване на правната сигурност новият списък на административните единици се позовава на действащата редакция на официалния географски кодекс, издаван всяка година от Института по статистика и икономически изследвания.

Съответно се изменя единният документ за географския район.

2. Обособен парцелиран район

В глава 1, дял IV, точка 2 от продуктовата спецификация след думите „5 септември 2007 г.“ се добавят думите „и 19 януари 2017 г.“.

Това изменение има за цел да се добави датата на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, ограничен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне, в рамките на географския район на производство, на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

3. Област в непосредствена близост

Областта в непосредствена близост се актуализира вследствие на сливането на общини и преразглеждането на географския район. Общият район на винификация на наименованието не се променя.

Съответно се изменя единният документ за допълнителните условия.

4. Лозаро-винарски практики

В глава I, дял IX, точка 1 се добавя изречението „Намират се все още върху фината си винификационна утайка в момента на опаковането им или на първото им изнасяне извън избата, в която се извършва винификацията. “

Оставането на вината върху фината им винификационна утайка позволява продуктите да придобият всички характерни особености, свързани с плътността. Това дава възможност да се потвърди или засили сегментацията на различните наименования на Muscadet.

Съответно се изменя единният документ за лозаро-винарските практики.

5. Топлинна обработка

Забраната, свързана с използването на топлинна обработка на виното при температури от над 40° C, се заличава. Целта на изменението е да се предоставят на операторите всички възможни технически средства, за да се справят с последиците от трудни години на реколта, характеризиращи се с органолептични отклонения, като например „Вкус на Мухъл и Земя“. Техниката на затопляне на мъстта, наречена термовинификация, се оказва много по-малко проблемна за вината от гледна точка на загубата на аромат, цвят и плътност, отколкото използването на мезопорест активен въглен за енологична употреба.

Съответно се изменя единният документ за лозаро-винарските практики.

6. Бутилиране

Краят на срока за опаковането на вина с обозначението „върху винификационна утайка“ от 30 ноември се променя на 31 декември. Изменението позволява да се удължи срокът на бутилиране на вината с обозначение „върху винификационна утайка“ с един месец, за да се оптимизира периодът на пускане на пазара на тази категория, без обаче да се променя характерната за обозначението плътност, съчетана с леко искрене.

Съответно се изменя единният документ за допълнителните условия.

7. Движение на вината

В глава 1, дял IX, точка 4 се премахва буква „б“ относно датата на пускане в движение на вината между лицензираните складодържатели.

Изменението не засяга единния документ.

8. Връзка

Връзката се изменя, за да се вземе предвид изменението на броя на общините, поправянето на грешка (става въпрос за залива Bourgneuf, а не за залива Bourgneuf-en-Retz), както и за да се актуализира последният параграф от точка 1° относно броя на производителите и произведения обем.

Съответно се изменя единният документ за връзката с географския район.

9. Етикетиране

В дял XI се добавя буква „в) Етикетите на вината с контролирано наименование за произход може да съдържат уточнение на по-малка географска единица, при условие че:

—	става въпрос за включена в кадастъра местност;

—	тя е посочена в декларацията за реколтата.

Името на включената в кадастъра местност е отпечатано с шрифт, чийто размер не надвишава нито на височина, нито на ширина или дебелина половината от размера на шрифта, с който е изписано името на контролираното наименование за произход. То е включено в същото зрително поле, в което се посочва и контролираното наименование за произход.“

Съответно се изменя единният документ за допълнителните условия.

10. Задължения за подаване на декларации

Крайният срок за изпращане на декларацията за използване на контролирано наименование за произход се изменя от 15 декември на 31 декември.

Предварителната декларация за операция се променя на предварителна декларация за изпращане.

Изменението не засяга единния документ.

11. Преминаване към авариен режим

Условията и реда на декларирането на преминаване към авариен режим са уточнени, за да се подобри контролът им.

Изменението не засяга единния документ.

12. Регистър

Внесени са редакционни корекции относно воденето на регистрите.

—	В глава II, дял II, точка 2°:

—	в подточка б) думите „до датата на внасяне на декларацията за използване на контролирано наименование за произход“ и „и киселинността на мъстта“ се заличават

—	в подточка в) думата „тетрадка“ се заменя с „регистър“

—	в подточка г) думата „тетрадка“ се заменя с „регистър“, а думите „или предлагайки за потребление небутилирани вина с контролирано наименование за произход,“ се заличават

Изменението не засяга единния документ.

13. Основни точки за контрол

Глава 3 е редактирана с цел уеднаквяване на текста на основните контролни точки в продуктовите спецификации в района на Нант.

Изменението не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование на продукта

Muscadet Côtes de Grandlieu

2. Вид географско означение

ЗНП – Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

1. Вино

4. Описание на виното (вината)

Това са бели, сухи и тихи вина.

Тези вина имат:

—	минимално естествено алкохолно съдържание 10 %;

—	минимално съдържание на ферментируеми захари (глюкоза и фруктоза) 3 грама на литър;

—	максимално съдържание на летливи киселини 10 милиеквиваленти на литър;

—	максимално общо алкохолно съдържание в обемни проценти след обогатяване 12 %.

Стойностите за съдържание на обща киселинност, общо съдържание на серен диоксид на вината и общо действително алкохолно съдържание са в съответствие с определените в нормативната уредба на ЕС прагове. Това са бели, сухи и тихи вина.

Те имат наситен аромат с преобладаващи плодови нотки, съчетани понякога с нюанси на йод, и вкусов баланс, който като цяло е ориентиран към свежест.

Продължителното съзряване може да им придаде по-богат вкус и добра способност да отлежават.

Грижливо се бутилират, за да се запази и насити още богатият им аромат.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (в % об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (в об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално общо съдържание на серен диоксид (в милиграми на литър)

5. Винопроизводствени практики

а. Основни енологични практики

Специфична енологична практика

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстотата на насажденията от 6500 растения на хектар.

Междуредието е по-малко или равно на 1,50 метра, а разстоянието между растенията в реда е между 0,9 и 1,1 метра.

Лозите се подрязват с най-много 12 пъпки на растение:

- било с къса резитба с израстъци при максимум 5 израстъка на растение;

- било с резитба по метода Гюйо (Guyot) – единична или двойна.

Резитбата приключва преди развиване на пъпките на лозите или 5 фенологичен стадий по скалата на Eichhorn и Lorentz.

Какъвто и да е начинът на формировка, лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 4 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа, броят на плодните пръчки за година на растение е по-малък или равен на 12.

Специфична енологична практика

Всяка топлинна обработка на гроздето при температура под -5° C е забранена.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12 %.

Те съзряват върху фина винификационна утайка веднага след края на алкохолната ферментация и поне до 1 март в годината след годината на реколтата. Те се намират все още върху фината си винификационна утайка в момента на опаковането им или на първото им изнасяне извън избата, в която се извършва винификацията.

Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина се спазват задълженията, определени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и за морския риболов.

б. Максимални добиви

66 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Всички етапи на производство се извършват в географския район, одобрен от Националния институт за произхода и качеството на заседанието на компетентния национален комитет на 15 юни 2017 г. Периметърът на този район включва към датата на одобрение на настоящата продуктова спецификация от компетентния национален комитет територията на следните общини или на части от общини въз основа на официалния географски кодекс за 2018 г.:

—

Департамент Loire-Atlantique: Le Bignon (частично), Bouaye, Brains, La Chevrolière, Corcoué-sur-Logne, Geneston, Legé (частично), La Limouzinière, La Planche, Montbert (частично), Pont-Saint-Martin, Port-SaintPère, Saint-Aignan-Grandlieu, Saint-Colomban, Sainte-Pazanne (частично), Saint-Léger-les-Vignes, Saint-Lumine-de-Coutais, Saint-Mars-de-Coutais, Saint-Philbert-de-Grand-Lieu, Les Sorinières (частично), Vieillevigne (частично).

—	Департамент Vendée: Rocheservière, Saint-Philbert-de-Bouaine.

7. Основни сортове

Melon B

8. Описание на връзката (връзките)

1. Данни за географския район

a) Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Лозовите насаждения на контролираното наименование за произход „Muscadet Côtes de Grandlieu“ са разположени основно върху хълмовете, които опасват езерото Grandlieu, и върху склоновете на водните басейни, които го захранват, сред които са реките Logne, Boulogne и Ognon, както и върху скатовете на реката Acheneau, която му служи за водоотводна тръба и се влива в устието на река Лоара между Nantes и SaintNazaire. Географският район се простира върху една част от територията на департаментите Loire-Atlantique и Vendée, на юг от град Нант, не далеч от бреговете на Атлантическия океан. Той представлява най-западната част от географския район на контролираното наименование за произход „Muscadet“. Лозята са засадени на малки острови с най-добро изложение, често изолирани насред местности, посветени освен това и основно на животновъдството и отглеждането на други култури.

Географският район се ползва с особено умерен океански климат с много слаби температурни амплитуди в рамките на годината предвид близостта с брега. През зимата езерото Grandlieu представлява най-обширния сладководен басейн в континентална Франция и допринася за мекия климат, като сериозно намалява честотата на сланите. Липсата на какъвто и да било височинен релеф между брега и лозята благоприятства бързо движение на морските въздушни маси, които носят облаци, което обуславя слабите валежи в географския район и по-сериозно слънцегреене отколкото във вътрешността на страната. През лятото температурите остават като цяло меки, а обусловената от езерото Grandlieu влага неутрализира редките горещи периоди.

Геоложката структура на географския район се състои най-вече от метаморфни скали, слюдени шисти и основно гнайс, както и от обширни рудни жили от алкални скали, амфиболити, еклогити и празинити. В по-ниските зони, разположени около езерото Grandlieu, първичната база е покрита често със седименти от терциера, състоящи се предимно от пясък с променливо съотношение на глина и камъни. Почвите, които се развиват върху тези различни образувания, са по-принцип здрави, носещи кафяви почви с добър дренаж. В съответствие с обичаите парцелираният район включва стриктно в реколтата единствено гроздето от хълмовете с открити пейзажи, на които по традиция се отглеждат основно лозови насаждения, както и от парцелите с плитки почви, умерено плодородни, с добра способност за затопляне и с ограничена способност за задържане на вода.

б) Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Лозята с контролирано наименование за произход „Muscadet Côtes de Grandlieu“ са наследници на стара лозарска традиция. Още в Средновековието пътят на солта, идваща от залива Bourgneuf и от Noirmoutier, преминава през езерото Grandlieu с цел снабдяване с вино. Оттогава се развива активната търговия с Ирландия и страните на келтите. След това средновековните лозя се разширяват благодарение на усилията на абатствата в Buzay (по бреговете на Acheneau) и Villeneuve (на брега на Ognon).

От XIV век благодарение на присъствието на флотовете от Северна Европа в залива Bourgneuf, лозарските стопанства се утвърждават като търгуващи субекти. През XVI век търсенето от страна на холандски търговци насърчава производството на бели вина. Така сортът melon B се разпространява в региона, където е наричан с името „Muscadet“ още от средата на XVII век. В края на XVIII век една трета от земите на енорията Saint-Philbert-de-Grand-Lieu са засадени с лозя. По време на Втората империя тази община притежава дори около 750 хектара лози.

След епидемията от филоксера лозята са възстановени с присадени растения, като се възприемат някои нови техники като резитбата по метода Гюйо и засаждането на лозята в редици. Оттогава производствените умения са кодифицирани с избора на единствения сорт melon B, поддържането на висока гъстота на насажденията, овладяването на натоварването и добива от лозята и брането на напълно узряло грозде.

С оглед на производството на богати и комплексни вина операторите възприемат особен технически процес на винификация, „методът от Нант“, който се състои в оставяне на вината върху фината им винификационна утайка в продължение на поне една зима без претакане, умение, породено от навика на производителите да запазят една бъчва от най-доброто си вино върху винификационната утайка за предстоящите празници. Този начин на съзряване придава плътност и мазност на вината, по-специално посредством обогатяване с манопротеини и други съединения, произхождащи от автолизата на клетъчните стени на дрождите. Освен това този метод, който почива на липсата на манипулации с виното и на оставянето му в среда с въглероден двуокис, като така силно се намаляват явленията, свързани с окисляването и отделянето на летливите съединения, позволява да се запазят до пролетта и дори до по-късно ароматите, образувани по време на алкохолната ферментация. По време на съзряването си вината се обогатяват и с допълнителни третични аромати. Гроздето, мъстта и вината, получени от сорта melon B, притежават всъщност голяма концентрация на прекурсори на глюкозидните аромати. Образувани от агликони, свързани със захари, тези молекули нямат мирис в това им състояние. Прекъсването на β-гликозидни връзки под въздействието на различни химически и ензимни процеси генерира силно ароматни съединения, основно монотерпени и C13-норизопреноиди, с образуването по-специално на β-дамаскон, вещество, което е известно със способността си да засилва плодовите аромати на вината. Операторите са придобили специфично умение да защитават вината от всякакво окисляване в бъчвата и да ги бутилират грижливо, за да се запази възможно най-дълго освобождаването на тези аромати и за да придобият по-комплексен характер вината.

Още от 1937 г. най-добрите изложения на лозята от географския район получават контролираното наименование за произход „Muscadet“. В желанието си да изтъкнат още повече качествата на вината, произвеждани на най-добрите хълмове, производителите още от 1955 г. искат признаването на контролирано наименование за произход, след което подновяват искането си през 1979 г. Контролираното наименование за произход „Muscadet Côtes de Grandlieu“ се признава с декрет от 29 декември 1994 г. Вината могат да се ползват с традиционното обозначение „върху винификационна утайка“, определено през 1977 г. като „Muscadet“, което се изразява в бутилирането на вината в годината, която следва тази на реколтата, в самите изби, в които се извършва винификацията, за да се ограничи претакането и преливането на вината.

През 2016 г. производствената площ включва приблизително 250 хектара, обработвани от около 80 производители. Годишният търгуван обем представлява около 12 000 хектолитра, по-голяма част от които ползват обозначението „върху винификационна утайка“.

2° Информация за качеството и характеристиките на продукта

Лозята с контролирано наименование за произход „Muscadet Côtes de Grandlieu“ са бели сухи тихи вина. Те имат наситен аромат с преобладаващи плодови нотки, съчетани понякога с нюанси на йод, и вкусов баланс, който като цяло е ориентиран към свежест. Продължителното съзряване може да им придаде по-богат вкус и добра способност да отлежават. Грижливо се бутилират, за да се запази и насити още богатият им аромат.

Вината с обозначението „винификационната утайка“ имат като цяло балансиран вкус, с преобладаваща плътност, по-комплексен букет от аромати и могат да имат леко искрене, което се дължи на остатъчния въглероден двуокис, образувал се при алкохолната ферментация. За да запазят свежестта, ароматното богатство и ендогенния въглероден двуокис, те са защитени от окисляване по време на съзряването си. Доколкото съдържанието на въглероден двуокис е прекалено високо, за да бъдат опаковани в меки съдове, те са бутилирани и изискват специална грижа при опаковането.

3° Причинни взаимовръзки

Географският район се ползва с климат, който е директно повлиян от намиращия се в непосредствена близост Атлантически океан, както и от езерото Grandlieu, и се характеризира с много меки зими. Съчетан с наличие на парцели в по-голямата си част с преобладаващи пясъчни почви, този климат осигурява много ранно развитие на вегетативния цикъл на лозята, които се радват на продължителни и слънчеви дни през целия си растеж и произвеждат грозде, което постига зрялост преди есенните дъждове. Ранното развитие се открива и в открития и весел характер на вината още от най-ранна им възраст.

Пропукването на метаморфните скали, които съставляват геоложката база, и грубата консистенция на почвите позволяват пускане на дълбоки корени на лозите, които се радват на умерено и редовно напояване, което благоприятства узряването на месестата част на гроздето. Хладното лято гарантира доброто съхранение на прекурсорите на неустойчивите аромати, които присъстват в плода от сорта melon B. Защитено от санитарни проблеми от океанските бризове, гроздето може да бъде събирано при пълна зрялост, което придава плодов характер на вината и аромат с деликатни нотки на йод.

Макар и да не е наследник на стара лозарска традиция, географският район е развивал дълго време смесено селско стопанство, в което преобладава животновъдството. Извървеният път от операторите за получаването на контролираното наименование за произход „Muscadet Côtes de Grandlieu“ ги е накарал да обединят лозаро-винарските си практики. По този начин колективното им ноу-хау позволява на производителите да оптимизират добива от лозята и зрелостта на гроздето.

Винифицирани в съответствие с местните практики, вината съзряват върху фината си винификационна утайка до бутилирането им, без каквото и да било претакане. Благодарение на меките зимни температури в географския район, което благоприятства обмена с винификационната утайка, вината продължават да се подобряват по време на съзряването им и разкриват по-голямото си вкусово богатство още на следващата пролет. Грижливото им бутилиране позволява да се запазят основните характеристики на виното, като някои от ароматите продължават да се развиват след бутилирането. Това ноу-хау, което е напълно приспособено към потенциала на естествената среда и на сорта melon B, позволява на мирисовите молекули, образувани при ферментацията, както и на прекурсорите на гликозидните аромати, да се разгърнат напълно във вината.

Бутилирани в годината, която следва тази на реколтата, вината с контролираното наименование за произход, допълнено с обозначението „върху винификационна утайка“, запазват своята характерна свежест, подчертана от леко искрене, предизвикано от остатъчния въглероден двуокис, образувал се по време на винификацията. За да се избегне всякакво окисляване, тези вина са директно бутилирани в избите за винификация. Тази традиционна практика, която свежда до минимум манипулирането на продуктите, е напълно приспособена, така че да запази деликатните мирисови съединения на вината.

В географския район близостта на туристическите обекти по крайбрежието е благоприятствала развитието на пряката продажба на вината. Делът на продаваната в насипно състояние продукция на търговците е по-скоро малък за разлика от повечето продукти от района „Muscadet“. Благодарение на търговската динамика и на качеството на виното почти цялата продукция е отличена с обозначението „върху винификационна утайка“, било извън националните граници при износ, пред частните клиенти или в ресторантите на почивните станции на брега на Атлантическия океан, където свежестта на вината се съчетава хармонично с морски дарове, риба и всички морски продукти.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и съзряването на вината, винификацията, приготвянето, съзряването и бутилирането на вината, които могат да се ползват с обозначението „върху винификационна утайка“, обхваща територията на следните общини или части от общини въз основа на официалния географски кодекс за 2018 г.:

—

Департамент Loire-Atlantique: Aigrefeuille-sur-Maine, Ancenis, Basse-Goulaine, La Bernerie-en-Retz, Le Bignon (частично), La Boissière-du-Doré, Bouguenais, Boussay, Carquefou, Le Cellier, La Chapelle-Heulin, Château-Thébaud, Chaumes-en-Retz, Chauvé, Cheix-en-Retz, Clisson, Couffé, Divatte-sur-Loire, Frossay, Gétigné, Gorges, La Haie-Fouassière, Haute-Goulaine, Le Landreau, Legé (частично), Ligné, Loireauxence (само територията на делегираните общини La Chapelle-Saint-Sauveur и Varades), Le Loroux-Bottereau, Machecoul-Saint-Même, Maisdon-sur-Sèvre, La Marne, Mauves-sur-Loire, Mésanger, Monnières, Montbert (частично), Montrelais, Les Moutiers-en-Retz, Mouzillon, Oudon, Le Pallet, Paulx, Le Pellerin, Pornic, La Regrippière, La Remaudière, Remouillé, Rezé, Rouans, Sainte-Pazanne (частично), Saint-Étienne-de-Mer-Morte, Saint-Fiacre-sur-Maine, Saint-Géréon. Saint-Hilaire-de-Chaléons, Saint-Hilaire-de-Clisson, Saint-Julien-de-Concelles, Saint-Lumine-de-Clisson, Saint-Père-en-Retz, Saint-Viaud, Les Sorinières (частично), Thouaré-sur-Loire, Touvois, Vair-sur-Loire, Vallet, Vertou, Vieillevigne (частично), Villeneuve-en-Retz, Vue.

—

Департамент Maine-et-Loire: Beaupréau-en-Mauges (само територията на делегираните общини Beaupréau и Gesté), Ingrandes-Le Fresne sur Loire (само територията на делегираните общини Fresne-sur-Loire), Mauges-sur-Loire (само територията на делегираните общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Marillais и Saint-Florent-le-Vieil), Montrevault-sur-Èvre (само територията на делегираните общини La Boissière-sur-Èvre, La Chaussaire, Le Fief-Sauvin, Le Fuilet, Montrevault, Le Puiset-Doré, Saint-Pierre-Montlimart и Saint-Rémy-en-Mauges), Orée d’Anjou, Sèvremoine (само територията на делегираните общини Montfaucon-Montigné, Saint-Crespin-sur-Moine, Saint-Germain-sur-Moine и Tillières.

—	Департамент Vendée: Cugand, Montaigu, Saint-Étienne-du-Bois, Saint-Hilaire-de-Loulay.

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Бутилиране в определения географски район

Описание на условието:

Вината, които могат да се ползват с обозначението „върху винификационна утайка“, се опаковат в определения географски район.

За да се запазят характеристиките им, които произтичат от метода на винификация и на съзряване, по-специално свежестта им, комплексният им аромат, някои от съставките на който се проявяват след бутилиране, и лекото искрене, което се дължи на съдържанието им на ендогенен въглероден двуокис, за да се ограничат преливанията им, вината, които могат да се ползват с обозначението „върху винификационна утайка“ се бутилират в избите за винификация между 1 март и 31 декември в годината, която следва тази на реколтата.

Този начин на съзряване придава плътност и мазност на вината, по-специално посредством обогатяване с манопротеини и други съединения, произхождащи от автолизата на клетъчните стени на дрождите. Този метод почива на липсата на манипулации с виното и на поставянето му в среда с въглероден двуокис, като така силно се ограничават явленията, свързани с окисляването и отделянето на летливите съединения.

Доколкото съдържанието на въглероден двуокис е прекалено високо, за да бъдат опаковани в меки съдове, те са бутилирани и изискват специална грижа при опаковането.

Вината се намират все още върху фината си винификационна утайка в момента на опаковането им или на първото им изнасяне извън избата, в която се извършва винификацията.

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Наименованието може да бъде допълнено с обозначението „върху винификационна утайка“ при вината, които изпълняват производствените условия, определени за това обозначение в настоящата продуктова спецификация.

Името на контролираното наименование за произход може да се допълва от географското наименование „Val de Loire“ съгласно определените в продуктовата спецификация правила за използване на това географско наименование.

Размерът на шрифта на обозначението „върху винификационна утайка“ и на географското наименование „Val de Loire“ е по-малък или равен, както на височина, така и на ширина или на дебелина, на размера на шрифта, с който е изписано името на контролираното наименование за произход.

Вината с обозначение „винификационна утайка“ се предлагат с посочване на годината на реколтата.

Етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да съдържат уточнение на по-малка географска единица, при условие че:

—	става въпрос за включена в кадастъра местност;

—	тя е посочена в декларацията за реколтата.

Линк към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-82f0846a-250f-4d39-a81d-0232a960a3a6

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 46

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 11 февруари 2020 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 46/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9602 — Banco Santander/Allianz Popular) ( 1 )	1
2020/C 46/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9656 — CD&R/Anixter) ( 1 )	2
2020/C 46/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9698 — Platinum Equity Group/Biscuit International) ( 1 )	3
2020/C 46/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9615 — Glory/Grenke Bank/Cash Payment Solutions) ( 1 )	4

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 46/05	Обменен курс на еврото — 10 февруари 2020 година	5
	Сметна палата
2020/C 46/06	Специален доклад № 5/2020 Устойчиво използване на продукти за растителна защита — налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете	6
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2020/C 46/07	Информация, която Държавите Членки съобщават относно забрана на риболовни дейности	7

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0951
JPY	японска йена	120,18
DKK	датска крона	7,4724
GBP	лира стерлинг	0,84628
SEK	шведска крона	10,5728
CHF	швейцарски франк	1,0700
ISK	исландска крона	137,90
NOK	норвежка крона	10,1188
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,026
HUF	унгарски форинт	337,37
PLN	полска злота	4,2656
RON	румънска лея	4,7663
TRY	турска лира	6,5897
AUD	австралийски долар	1,6373
CAD	канадски долар	1,4580
HKD	хонконгски долар	8,5039
NZD	новозеландски долар	1,7108
SGD	сингапурски долар	1,5209
KRW	южнокорейски вон	1 301,41
ZAR	южноафрикански ранд	16,4786
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,6471
HRK	хърватска куна	7,4550
IDR	индонезийска рупия	15 037,15
MYR	малайзийски рингит	4,5425
PHP	филипинско песо	55,657
RUB	руска рубла	70,1120
THB	тайландски бат	34,277
BRL	бразилски реал	4,7210
MXN	мексиканско песо	20,5466
INR	индийска рупия	78,1070

Дата и час на въвеждане на забраната	11.1.2020 г. в 11:00 UTC
Продължителност	11.1.2020 г.—31.12.2020 г.
Държава членка	Държави членки, извършващи риболов в рамките на квотата „Други държави членки“
Запас или група запаси	COD/1/2B.
Вид	Треска (Gadus Morhua)
Зона	1 и 2b
Вид(ове) риболовни кораби	---
Референтен номер	01/TQ123

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
	Европейска комисия
2020/C 46/08	Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки	8
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2020/C 46/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9725 — Ardian/Groupe Cérélia) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	9
2020/C 46/10	Предварително уведомление за концентрация (дело M.9729 — Bouygues Telecom/Phoenix Tower International/JV) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	11
2020/C 46/11	Предварително уведомление за концентрация (дело M.9642 — Acerinox/VDM) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	12
2020/C 46/12	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9768 — OLF/Trenitalia/ILSA) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	13
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2020/C 46/13	Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	14
2020/C 46/14	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение на спецификацията на продукта за наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията.	31
2020/C 46/15	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение на продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	39
2020/C 46/16	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	48
2020/C 46/17	Публикация на единния документ, изменен вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012	56


	(1) Текст от значение за ЕИП.