1)

Член 3, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, простото подписване на сключен от потребител с продавач или доставчик договор, който предвижда, че с подписването му този потребител приема всички договорни клаузи, предварително съставени от продавача или доставчика, не води до оборване на презумпцията, че такива клаузи не са индивидуално договорени.

2)

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 във връзка с приложението към тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че изрична клауза за разваляне и клауза за неустойка като разглежданите в главното производство, които са част от договор, сключен от потребител с продавач или доставчик, предвидени са изцяло в полза на последния и са предварително съставени от него, могат да са неравноправни клаузи по точка 1, букви г)—е) от това приложение, като това подлежи на проверка от националната юрисдикция.

3)

Член 6 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато приеме за неравноправни изрична клауза за разваляне и клауза за неустойка, които са част от предварителен договор за покупко-продажба, сключен от потребител с продавач или доставчик, националният съд не може да преодолее недействителността на тези клаузи, като ги замести с решението си, освен ако този договор не може да се изпълнява при изключването на тези неравноправни клаузи и ако обявяването на посочения договор като цяло за недействителен води до особено неблагоприятни последици за потребителя.

1.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 27, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (1), респ. член 18, параграф 1 и член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО (2) да се тълкуват в смисъл, че производителят нарушава задължението си за издаване на валиден сертификат съгласно член 6, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (респ. задължението си за представяне на сертификат за съответствие съгласно член 18, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО), ако е монтирал в превозното средство забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 и член 3, точка 10 от Регламент (ЕО) № 715/2007 (3), и че пускането на пазара на такова превозно средство нарушава забраната за пускане на пазара на превозно средство без валиден сертификат за съответствие съгласно член 27, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (респ. забраната за продажба без валиден сертификат за съответствие съгласно член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО)?

При утвърдителен отговор:

2.

Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 има ли за цел да защитава именно и крайния клиент, дори и по отношение на свободата му на действие и имуществото му? Спада ли покупката от краен клиент на превозно средство, в което е монтирано забранено измервателно-коригиращо устройство, към рисковете, за чието предотвратяване е приета тази норма?

—

за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;

—

предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни:

—

предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни:

—

не се допуска съхраняването на следните данни:

—

срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни,

—

е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и

—

съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?

—

за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;

—

предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни:

—

предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни:

—

не се допуска съхраняването на следните данни:

—

срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни,

—

е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и

—

съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?

1)

Има ли право на намаляване на данъчната основа въз основа на решение на Съда на Европейския съюз по дело Elida Gibbs Ltd. от 24 октомври 1996 г., C-317/94 (EU:C:1996:400), аптека, която доставя лекарствени продукти на обществена здравноосигурителна каса, с оглед на предоставянето на отстъпка на здравно осигурените лица?

2)

При утвърдителен отговор: противоречи ли на принципите на неутралност и на равно третиране на вътрешния пазар положение, при което аптека в страната може да намали данъчната основа, но не и аптека, която от друга държава членка извършва освободена от данък вътреобщностна доставка на обществена здравноосигурителна каса?

1)

Следва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е държан на разположение на работодателя в Австрия в продължение на няколко месеца и не е престирал работната си сила?

2)

Следва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от Arbeits- und Sozialgerichtsgesetz (Закон за съдилищата, правораздаващи по трудови и социалноосигурителни дела, наричан по-нататък „ASGG“), който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?

3)

Следва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?

4)

При отрицателен отговор на въпроси 2 и 3

5)

Следва ли член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е държан на разположение на работодателя в Австрия в продължение на няколко месеца и не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?

1)

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 27, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (1), респ. член 18, параграф 1 и член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО (2) да се тълкуват в смисъл, че производителят нарушава задължението си за издаване на валиден сертификат съгласно член 6, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (респ. задължението си за представяне на сертификат за съответствие съгласно член 18, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО), ако е монтирал в превозното средство забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 и член 3, точка 10 от Регламент (ЕО) № 715/2007 (3), и че пускането на пазара на такова превозно средство нарушава забраната за пускане на пазара на превозно средство без валиден сертификат за съответствие съгласно член 27, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (респ. забраната за продажба без валиден сертификат за съответствие съгласно член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО)?

При утвърдителен отговор:

2)

Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 има ли за цел да защитава и крайния клиент и — в случай на препродажба на пазара за употребявани стоки — по-специално следващия купувач на автомобила, дори и по отношение на свободата му на действие и имуществото му? Спада ли покупката от купувач на автомобили на употребявано превозно средство, в което е монтирано забранено измервателно-коригиращо устройство, към рисковете, за чието предотвратяване е приета тази норма?

3)

Трябва ли членове 6 и 27 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО], респ. член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че в случай на нарушение на разпоредбите им от вредите на крайния клиент следва да не се удържа отчасти или изцяло обезщетение за реалното ползване на превозното средство (евентуално: по какъв начин, респ. до каква степен?), ако поради това нарушение крайният клиент може да иска и иска разваляне на договора за покупка на превозното средство? Променя ли се тълкуването, ако нарушението е съпроводено с въвеждане в заблуждение на одобряващите органи и крайните клиенти, че са изпълнени условията за одобрение и че използването на превозното средство в пътната мрежа е разрешено без ограничения и ако нарушението и измамата се извършват с цел намаляване на разходите и максимизиране на печалбата чрез голям обем продажби, като в същото време се осигурява конкурентно предимство за сметка на нищо неподозиращите клиенти?

1.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 27, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (1), респ. член 18, параграф 1 и член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО (2) да се тълкуват в смисъл, че производителят нарушава задължението си за издаване на валиден сертификат съгласно член 6, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (респ. задължението си за представяне на сертификат за съответствие съгласно член 18, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО), ако е монтирал в превозното средство забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 и член 3, точка 10 от Регламент (ЕО) № 715/2007 (3) и че пускането на пазара на такова превозно средство нарушава забраната за пускане на пазара на превозно средство без валиден сертификат за съответствие съгласно член 27, параграф 1 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО] (респ. забраната за продажба без валиден сертификат за съответствие съгласно член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО)?

При утвърдителен отговор:

2.

Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 има ли за цел да защитава именно и крайния клиент, дори и по отношение на свободата му на действие и имуществото му? Спада ли покупката от краен клиент на превозно средство, в което е монтирано забранено измервателно-коригиращо устройство, към рисковете, за чието предотвратяване е приета тази норма?

3.

Трябва ли членове 6 и 27 от [Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО], респ. член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че в случай на нарушение на разпоредбите им от вредите на крайния клиент следва да не се удържа отчасти или изцяло обезщетение за реалното ползване на превозното средство (евентуално: по какъв начин, респ. до каква степен?), ако поради това нарушение крайният клиент може да иска и иска разваляне на договора за покупка на превозното средство? Променя ли се тълкуването, ако нарушението е съпроводено с въвеждане в заблуждение на одобряващите органи и крайните клиенти, че са изпълнени условията за одобрение и че използването на превозното средство в пътната мрежа е разрешено без ограничения и ако нарушението и измамата се извършват с цел намаляване на разходите и максимизиране на печалбата чрез голям обем продажби, като в същото време се осигурява конкурентно предимство за сметка на нищо неподозиращите клиенти?

1)

Може ли упражняването на правото на стачка от персонала на въздушния превозвач да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент 261/20[0]4 (1), когато стачката е обявена от профсъюз с искане за по-добри условия на труд и не е обусловена от предхождащо я решение на работодателя, а от исканията на работниците, или напротив, става въпрос за обстоятелство, присъщо на упражняваната от въздушния превозвач дейност?

2)

При обстоятелства като тези по висящия спор длъжен ли е превозвачът, включително когато е бил известен с изискваното съгласно закона уведомление, че ще бъде упражнено правото на стачка, да предприеме някаква законово допустима мярка, например да осигури полети с други авиокомпании, които не са засегнати от стачката?

3)

Има ли значение за преценката дали стачката на кабинния състав на авиокомпанията може да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент 261/20[0]4, начинът, по който стачката се преустановява, особено когато причина за това са взаимните отстъпки на двете страни?

—

да се обяви, че като е пропуснала да приеме всички необходими мерки за изпълнение на решението, постановено от Съда на 12 април 2018 г. по дело C-110/17, Комисия/Белгия, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по силата на член 260, параграф 1 ДФЕС,

—

да се осъди Кралство Белгия да плати имуществена санкция в размер на 22 076,55 EUR за всеки ден закъснение в изпълнението на решението, постановено по дело C-110/17, посочено по-горе, считано от деня на обявяване на решението по настоящото дело до деня, в който бъде изпълнено решението, постановено по дело C-110/17, посочено по-горе, която сума трябва да бъде преведена по посочена от Комисията сметка,

—

да се осъди Кралство Белгия да плати или минимална еднократно платима сума от 2 029 000 EUR, или, в случай че размерът на посочената минимална еднократно платима сума бъде надхвърлен — еднократно платима сума на ден в размер на 4 905,90 EUR, считано от деня, в който е постановено решението по дело C-110/17, посочено по-горе, до деня на обявяване на решението по настоящото дело или до деня, в който бъде изпълнено решението, постановено по дело C-110/17, посочено по-горе, ако това настъпи по-рано, която сума трябва да бъде преведена по посочена от Комисията сметка,

—

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

—

да отмени обжалваното решение в частта, с която жалбата е отхвърлена като недопустима;

—

да обяви подадената от жалбоподателя жалба за допустима и да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество; и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по това производство и по производството пред Общия съд.

1.

Общият съд е приложил неправилен критерий, за да прецени дали Боливарска република Венецуела е пряко засегната от оспорените разпоредби (1).

2.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е пропуснал някои съществени обстоятелства по настоящото дело, прилагайки критерия за пряко засягане, установен в решение Almaz-Antey.

3.

Общият съд е пренебрегнал фактическите последици от оспорените разпоредби за Боливарска република Венецуела.

—

да отмени определението на Общия съд от 10 октомври 2019 г., Aeris Invest/ЕСП, T-599/18, EU:T:2019:740, в частта му, в която жалбата е обявена за недопустима;

—

да върне делото на Общия съд, който да се произнесе, обвързан от правните въпроси, решени от Съда, в съответствие с исканията на тази страна пред първа инстанция; и

—

да не се произнася по съдебните разноски.

—

да отмени точка 2 от диспозитива на решение на Общия съд (втори разширен състав) от 24 септември 2019 г. по дело T-105/17, HSBC Holdings plc и др./Европейска комисия,

—

да отмени член 1, буква б) от Решение C(2016) 8530 окончателен на Комисията от 7 декември 2016 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39914 – Лихвени деривати в евро (EIRD) (1); при условията на евентуалност, да отмени член 1, буква б), доколкото се отнася до участието на HSBC в единно продължено нарушение след 19 март 2007 г., и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от HSBC в производството по дело T-105/17 и в настоящото производство по обжалване.

—

да отмени решението на Общия съд (седми разширен състав) от 24 септември 2019 г. по съединени дела T-755/15 и T-759/15;

—

да отмени обжалваното решение на Комисията от 21 октомври 2015 г. (1) в съответствие с член 263, алинея четвърта ДФЕС; или при условията на евентуалност, ако и доколкото Съдът не може да се произнесе окончателно, да върне делото на Общия съд; и

—

да осъди Комисията да заплати на Fiat Chrysler Finance Europe направените от него съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 и член 184, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда, както и да заплати на Fiat Chrysler Finance Europe направените от него съдебни разноски пред първата инстанция.

—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да отхвърли втората част от първото основание на жалбата в първоинстанционното производство като неоснователна, както е повторно посочено в обжалваното съдебно решение,

—

да се произнесе сам по същество по втората част от първото основание на жалбата в първоинстанционното производство, както е посочено повторно в обжалваното съдебно решение,

—

да върне делото на Общия съд за произнасяне по останалите нарушения на закона, на които се основава жалбата в първоинстанционното производство, и

—

да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да плати съдебните разноски на обжалващия в това производство, както и съдебните разноски в производствата пред първата инстанция и по предишното обжалване.

—

да отмени обжалваното решение;

—

да отхвърли първото и второто основания на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, тъй като не са правно обосновани;

—

да върне делото за произнасяне от Общия съд по третото и четвъртото основание на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство;

—

да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното и въззивното производство, които да бъдат присъдени с окончателното решение на Общия съд.

1.

Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държава — членка на Европейския съюз, вземаща решение относно екстрадицията в трета държава на гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз, но е член на Шенгенското пространство, е длъжна да уведоми за искането за екстрадиция държавата — членка на Шенгенското пространство, чийто гражданин е това лице?

2.

Ако отговорът на отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, а държавата — членка на Шенгенското пространство, е поискала предаването на лицето с цел провеждане на производство, за което се иска екстрадицията, трябва ли лицето да ѝ се предаде в съответствие със Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по екстрадиране между държавите — членки на Европейския съюз, и Исландия и Норвегия?

—

да приеме, че не е налице неправомерна държавна помощ, да отмени член 1 от Решение на Комисията C (2019) 2526 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно Освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества, доколкото в него се приема, че е налице неправомерна държавна помощ и да отхвърли искането Обединеното кралство да възстанови твърдяната неправомерна държавна помощ, получена от жалбоподателите в този контекст (членове 2 и 3 от обжалваното решение),

—

при условията на евентуалност, да отмени членове 2 и 3 от обжалваното решение, доколкото в тях се изисква Обединеното кралство да си възстанови от жалбоподателите твърдяната неправомерна държавна помощ, и

—

при всяко положение да постанови Комисията да понесе направените от жалбоподателите разноски за това производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията не разбира контекста, целта и действието на правилата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества (КЧД), във връзка с нетъргуемите финансови печалби. Изводите на Комисията в обжалваното решение се основават на кумулирани явни грешки. По-конкретно, Комисията допуска явни грешки в разбирането си на цялостната данъчна система на Обединеното кралство, в разбирането си на целите на системата на контролираните чуждестранни дружества с оглед на специфичния аспект на освобождаването на финансирането на групи и при определянето на квалифицираните заемни правоотношения.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията неправилно разглежда освобождаването на финансирането на групи като освобождаване от данъци и съответно като предимство. Във връзка с нетъргуемите финансови печалби освобождаването на финансирането на групи представлява разпоредба, свързана с облагането, и част от определянето на границите на правилата за контролираните чуждестранни дружества, не селективно предимство. Комисията не представя количествен анализ, за да покаже, че това е предимство и при липсата на убедителни доказателства, че в резултат на въпросната мярка се получава предимство, обжалваното решение не може да остане в сила.

3.

С третото основание, се твърди, че Комисията не определя правилно референтната система за оценката на отражението на правилата за контролираните чуждестранни дружества и неправилно определя тези правила като обособена съвкупност от правила от общата система на корпоративното данъчно облагане на Обединеното кралство. Комисията не разбрала правилно целта на нормите за контролираните чуждестранни дружества и не се е съобразила със свободата на преценка на Обединеното кралство.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията прави явни грешки в анализа си на държавната помощ и прилага неправилен тест, когато разглежда въпроса за сравнимостта. Комисията не могла да разпознае различията в степента на риска за данъчнага основа на Обединеното кралство между кредитирането на група, която подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и кредитирането на група, която не подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и необосновано приема, че кредитиране вътре в рамките на групата може да се сравни с кредитирането на трети лица,

5.

С петото основание се твърди, че дори да се приеме, че prima facie въпросните мерки за контролираните чуждестранни дружества представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в обжалваното решение неправилно се заключава, че няма обосновка, която да може да се приложи, за да се защити съвместимостта на въпросните мерки с нормите на правото на ЕС относно държавните помощи. Освен това обжалваното решение е нелогично и непоследователно, тъй като Комисията правилно приема, че глава 9 от част 9А от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) е обоснована за случаи, когато единственото основание за прилагане на облагането на контролираните чуждестранни дружества в хипотезата на глава 5 от посочената част 9А е тестът за „свързания с Обединеното кралство капитал“ въз основа на факта, че този тест може да бъде прекомерно труден за прилагане на практика, но в същото време и без да даде адекватно обяснение, Комисията отбелязва, че споменатата глава 9 никога не е обоснована в случаите, в които тестът за съществените функции на персонала води до облагане на контролираните чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5. Всъщност теста за съществените функции на персонала е прекомерно труден за прилагане на практика, така че Комисията е трябвало да приеме, че споменатата глава 9 е обоснована също и в контекста на този тест и би трябвало да заключи, че няма държавна помощ.

6.

С шестото основание се твърди, че ако обжалваното решение бъде оставено в сила, изпълнението му чрез връщането на твърдяната държавна помощ от жалбоподателите ще наруши основни принципи на правото на ЕС, включително свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги, като се отбелязва, че в случая на жалбоподателите въпросните контролирани чуждестранни дружества се намират в други държави членки.

7.

Със седмото основание се твърди, че заповедта за връщане, следствие от обжалваното решение, е необоснована и противоречи на основни принципи на правото на Съюза.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията не излага адекватни мотиви за критиките в обжалваното решение като извода, че облагането на контролирани чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5 би могло да се приложи като се използва тестът за съществените функции на персонала без затруднения или непропорционална тежест.

9.

С деветото основание се твърди, че с обжалваното решение се нарушава и принципът на добра администрация, който изисква Комисията да осигурява прозрачност и предвидимост в административните си производства и да приема решенията си в разумен срок. Няма основание Комисията да вземе решението си за започване на разследването в настоящия случай след повече от четири години и да излезе с решение повече от шест години след като оспорваната мярка е била приложена.

—

да отмени Решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в изпълнение от Обединеното кралство, относно финансирането на групи контролирани чуждестранни дружества, доколкото в него се приема, че твърдяната мярка за помощ представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и се разпорежда връщането ѝ ведно с лихвата включително от жалбоподателите,

—

при условията на евентуалност, да отмени членове 2, 3 и 4 от обжалваното решение, доколкото в тях се изисква връщането на несъвместима помощ ведно с лихвата, включително от жалбоподателите,

—

да постанови Комисията да понесе наред със собствените си разноски и тези направени от жалбоподателите във връзка с това производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, като приема че твърдяната мярка за помощ осигурява селективно предимство:

2.

С второто основание се твърди, че Комисията е нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС, като не доказва, че твърдяната мярка може да засегне търговията между държавите членки и заплашва да наруши конкуренцията.

3.

С третото основание се твърди, при условията на евентуалност, че Комисията е нарушила член 49 ДФЕС, като квалифицира твърдяната мярка за помощ като несъвместима държавна помощ, която не нарушава гарантираната от член 49 ДФЕС свобода на установяване.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията нарушава основния принцип на равно третиране/недопускане на дискриминация, като:

5.

С петото основание се твърди, при условията на евентуалност, че дори ако твърдяната мярка за помощ попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията нарушава член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) като разпорежда връщането на сумите от твърдяната несъвместима помощ от бенефициерите на твърдяната мярка за помощ, тъй като това връщане нарушава общи принципи на правото на ЕС, а именно принципа на оправданите правни очаквания и на правната сигурност.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС, и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателите излагат следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурсите“ и на „печалбите от съчетаана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно..

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1)

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбата от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквото фактически заинтересованите страни представят във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно..

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества единствено „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не създава ограничение за свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС или свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение, тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранни дъщерни дружества „единствено до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не създава ограничение за свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение..

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила преди до на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „в степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно или непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирани заемни правоотношения попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. за избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение, тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранни дъщерни дружества „единствено до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не създава ограничение за свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) за отмяна на член 2 от обжалваното решение жалбоподателят излага следното основание:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпорежда да се върне помощта независимо от факта, че учредяването на контролирани чуждестранни дружества и отпускането от тях на заеми на чуждестранни дружества от групата, всъщност е упражняване на свободата на установяване или свободно движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени Решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и/или свободното движение на капитали по член 63 и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно или непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирани заемни правоотношения попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. за избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение, тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранни дъщерни дружества „единствено до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не създава ограничение за свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) за отмяна на член 2 от обжалваното решение жалбоподателите излагат следното основание:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпорежда да се върне помощта независимо че учредяването на контролирани чуждестранни дружества и отпускането от тях на заеми на чуждестранни дружества от групата, всъщност е упражняване на свободата на установяване и свободно движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1);

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС или свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквото фактически представят заинтересованите страни. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателите излагат следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на оспорваната мярка се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицираните кредитни правоотношения, попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. за избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически са представили заинтересованите страни. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества единствено до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи..

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпорежда да се върне помощта независимо от факта, че учредяването на контролирани чуждестранни дружества и отпускането на заеми на чуждестранни дружества от групата всъщност е упражняване на свободата на установяване и свободно движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да приеме, че не е налице неправомерна държавна помощ, да отмени член 1 от Решение C (2019) 2526 окончателен от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества, доколкото в него се приема, че е налице неправомерна държавна помощ и да отхвърли искането Обединеното кралство да възстанови твърдяната неправомерна държавна помощ, получена от жалбоподателите в този контекст (членове 2 и 3 от обжалваното решение),

—

при условията на евентуалност, да отмени членове 2 и 3 от обжалваното решение, доколкото в тях се изисква Обединеното кралство да си възстанови твърдяната неправомерна държавна помощ, и

—

при всяко положение да постанови Комисията да понесе направените от жалбоподателите разноски за това производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията не разбира контекста, целта и действието на правилата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества (КЧД), във връзка с нетъргуемите финансови печалби. Изводите на Комисията в обжалваното решение се основават на кумулирани явни грешки. По-конкретно, Комисията допуска явни грешки в разбирането си на цялостната данъчна система на Обединеното кралство, в разбирането си на целите на системата на контролираните чуждестранни дружества с оглед на специфичния аспект на освобождаването на финансирането на групи и при определянето на квалифицираните заемни правоотношения.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията неправилно разглежда освобождаването на финансирането на групи като освобождаване от данъци и съответно като предимство. По отношение на нетъргуемите финансови печалби освобождаването на финансирането на групи представлява разпоредба, свързана с облагането, и част от определянето на границите на правилата за контролираните чуждестранни дружества, не селективно предимство. Комисията не представя количествен анализ, за да покаже, че това е предимство и при липсата на убедителни доказателства, че в резултат на въпросната мярка се получава предимство, обжалваното решение не може да остане в сила.

3.

С третото основание, се твърди, че Комисията не определя правилно референтната система за оценката на отражението на правилата за контролираните чуждестранни дружества и греши, като определя тези правила като обособена съвкупност от правила от общата система на корпоративното данъчно облагане на Обединеното кралство. Комисията не разбрала правилно целта на правилата за контролираните чуждестранни дружества и не се е съобразила със свободата на преценка на Обединеното кралство.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията прави явни грешки в анализа си на държавната помощ и прилага неправилен тест, когато разглежда въпроса за сравнимостта. Комисията не могла да разпознае различията в степента на риска за основата на данъчното облагане на Обединеното кралство между кредитирането на група, която подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и кредитирането на група, която не подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и необосновано приема, че кредитиране вътре в рамките на групата може да се сравни с кредитирането на трети лица.

5.

С петото основание се твърди, че дори да се приеме, че prima facie въпросните мерки за контролираните чуждестранни дружества представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в обжалваното решение неправилно се заключава, че няма обосновка, която да може да се приложи, за да се защити съвместимостта на въпросните мерки с нормите на правото на ЕС относно държавните помощи. Освен това обжалваното решение е нелогично и непоследователно, тъй като Комисията правилно приема, че глава 9 от част 9А от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) е обоснована за случаи, когато единственото основание за прилагане на облагането на контролираните чуждестранни дружества в хипотезата на глава 5 от посочената част 9А е тестът за „свързания с Обединеното кралство капитал“ въз основа на факта, че този тест може да бъде прекомерно труден за прилагане на практика, но в същото време и без да даде адекватно обяснение, Комисията отбелязва, че споменатата глава 9 никога не е обоснована в случаите, в които тестът за съществените функции на персонала води до облагане на контролираните чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5. Всъщност теста за съществените функции на персонала е прекомерно труден за прилагане на практика, така че Комисията е трябвало да приеме, че споменатата глава 9 е обоснована също и в контекста на този текст и би трябвало да заключи, че няма държавна помощ.

6.

С шестото основание се твърди, че ако обжалваното решение бъде оставено в сила, изпълнението му чрез връщането на твърдяната държавна помощ от жалбоподателите ще наруши основни принципи на правото на ЕС, включително свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги, като се отбелязва, че в случая на жалбоподателите въпросните контролирани чуждестранни дружества се намират в други държави членки.

7.

Със седмото основание се твърди, че заповедта за връщане, следствие от обжалваното решение, е необоснована и противоречи на основни принципи на правото на Съюза.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията не излага адекватни причини за критиките в обжалваното решение като извода, че облагането на контролирани чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5 би могло да се приложи като се използва тестът за съществените функции на персонала без затруднения или непропорционална тежест.

9.

С деветото основание се твърди, че с обжалваното решение се нарушава и принципът на добра администрация, който изисква Комисията да осигурява прозрачност и предвидимост в административните си производства и да приема решенията си в разумен срок. Няма основание Комисията да вземе решението си за започване на разследването в настоящия случай след повече от четири години и да излезе с решение повече от шест години след като оспорваната мярка е била приложена.

—

да отмени решение на Комисията С(2019)2526 окончателен от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (CFC);

—

при всяко положени да осъди Комисията да понесе направените от жалбоподателя разноски за това производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката като заключава, че релевантната референтна система са правилата за контролираните чуждестранни дружества, а не системата на корпоративното данъчно облагане на Обединеното кралство. Конкретно заключението на Комисията, че референтна система са правилата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества не е съобразено с практиката на съдилищата на ЕС. Вместо това Комисията би трябвало да заключи, че подходящата референтна система е системата на корпоративното данъчно облагане на Обединеното кралство, от която правилата за контролираните чуждестранни дружества са неразделна част.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката във връзка с целите на референтната система.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката и не излага мотиви за заключението си, че освобождаването на финансирането на групи представлява селективна дерогация от референтната система и по-конкретно, че предприятията, получаващи други видове нетъргуеми финансови печалби са в сходно от правна и фактическа страна положение с предприятията получаващи нетъргуеми финансови печалби от квалифицирани кредити. Всъщност Комисията греши като заключава, че нетъргуеми финансови печалби от кредити нагоре по веригата и от фиктивни кредити не водят до значителен и по-голям материален риск от изкуствено отклоняване от квалифицираните кредити. Освен това Комисията греши като насочва вниманието си към законодателната техника вместо върху последиците от освобождаването на финансирането на групи.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката и не излага мотиви за заключението си, че освобождаването на финансирането на групи не е обосновано от естеството и общата структура на данъчните норми във връзка с теста за съществените функции на персонала. По-конкретно Комисията греши като заключава, че административната тежест от прилагането на теста за съществените функции на персонала не обосновава освобождаването на финансирането на групи и че освобождаването на финансирането на групи не се обосновава с необходимостта от съобразяване със свободите в Договора за функционирането на ЕС.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката относно наличието на предимство, каквото се изисква от член 107 ДФЕС. Преценката на Комисията се основава на неподкрепени с доказателства общи твърдения и тя всъщност не успява да докаже, че е налице предимство, а само твърди че при определени обстоятелства би могло да има такова.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС или свободата на движение на капитали и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на оспорваната мярка се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета не е влязла в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирани кредитни правоотношения, попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягването на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически са представени от заинтересованите страни. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени изцяло решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 в частта, в която се приема, че член 371 ЕВ от Закона от 2010 г. за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) представлява незаконосъобразна държавна помощ по член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

при условията на евентуалност, да отмени членове 2, 3 и 4 от отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352,

—

при всяко положение да осъди Комисията да понесе всички разноски направени във връзка с тази жалба.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията избира невалидна референтна система за целите на анализа за селективност. Преценено спрямо подходящата референтна система схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) не е дерогация и не е селективна.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията изобщо не разбира естеството на основната цел на избраната от нея референтна система и не е взела предвид всички цели на тази система, поради което прилага непълна и хипотетична референтна система.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията характеризира напълно неправилно ролята на оспорваната мярка изглежда въз основа на неподходяща регулаторна техника. Разбрана правилно оспорваната мярка не е дерогация от избраната от Комисията референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията неправилно е приела, че с оспорваната мярка се прави разлика между предприятия, които в светлината на избраната от нея референтна система са сходни.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията не признава, че оспорваната мярка не представлява селективно предимство, тъй като тя произтича от ръководните принципи и следва от естеството на избраната от Комисията референтна система и е вътрешно присъщ механизъм, необходим за функционирането и ефективността на тази система.

6.

С шестото основание се твърди, че решението на Комисията превишава правомощията на Комисията в областта на държавните помощи и противоречи на данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

7.

Със седмото основание се твърди, че поведението на Комисията при воденето на разследването й относно спорната мярка е в нарушение на член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589, (1) на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. на Европейския съюз.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията не изпълнява задължението си за излагане на мотиви по член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията не признава че член 371 ЕВ от Закона от 2010 г. за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) е напълно обоснован и не представлява селективно предимство.

10.

С десетото основание се твърди, че връщането на помощта не трябва да се разпорежда, тъй като, както по дело C-196/04 Cadbury Schweppes, (2) то би довело до нарушение на общите принципи на правото на ЕС относно основната свобода на установяване.

11.

С единадесетото основание се твърди, че връщането на помощта не трябва да се разпорежда, тъй като указанията на Комисията относно връщането превишават правомощията ѝ и са в нарушение на общите принципи на правото на ЕС относно възстановяването на неправомерните държавни помощи.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихвя“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да приеме, че не е налице неправомерна държавна помощ, да отмени член 1 от обжалваното решение C (2019) 2526 окончателен от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи, по отношение на контролираните чуждестранни дружества, доколкото в него се приема, че е налице неправомерна държавна помощ и да отхвърли искането Обединеното кралство да възстанови твърдяната неправомерна държавна помощ, получена от жалбоподателя в този контекст (членове 2 и 3 от обжалваното решение),

—

при условията на евентуалност, да отмени членове 2 и 3 от обжалваното решение, доколкото в тях се изисква Обединеното кралство да си възстанови от жалбоподателя твърдяната неправомерна държавна помощ, и

—

при всяко положение да постанови Комисията да понесе направените от жалбоподателя разноски за това производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията не разбира контекста, целта и действието на правилата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества (КЧД), във връзка с нетъргуемите финансови печалби. Изводите на Комисията в обжалваното решение се основават на кумулирани явни грешки. По-конкретно, Комисията допуска явни грешки в разбирането си за цялостната данъчна система на Обединеното кралство, в разбирането си за целите на системата на контролираните чуждестранни дружества с оглед на специфичния аспект на освобождаването на финансирането на групи и при определянето на квалифицираните заемни правоотношения.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията неправилно разглежда освобождаването на финансирането на групи като освобождаване от данъци и съответно като предимство. По отношение на нетъргуемите финансови печалби освобождаването на финансирането на групи представлява разпоредба, свързана с облагането, и част от определянето на границите на правилата за контролираните чуждестранни дружества, не селективно предимство. Комисията не представя количествен анализ, за да покаже, че това е предимство и при липсата на убедителни доказателства, че в резултат на въпросната мярка се получава предимство, обжалваното решение не може да остане в сила.

3.

С третото основание, се твърди, че Комисията не определя правилно референтната система за оценката на отражението на правилата за контролираните чуждестранни дружества и неправилно определя тези правила като обособена съвкупност от правила от общата система на корпоративното данъчно облагане на Обединеното кралство. Комисията не разбира правилно целта на нормите за контролираните чуждестранни дружества и не взема предвид свободата на преценка на Обединеното кралство.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията прави явни грешки в анализа си на държавната помощ и прилага неправилен тест, когато разглежда въпроса за сравнимостта. Комисията не може да разпознае различията в степента на риска за основата на данъчното облагане на Обединеното кралство между кредитирането на група, която подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и кредитирането на група, която не подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и необосновано приема, че кредитиране вътре в рамките на групата може да се сравни с кредитирането на трети лица..

5.

С петото основание се твърди, че дори да се приеме, че prima facie въпросните мерки за контролираните чуждестранни дружества представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в обжалваното решение неправилно се заключава, че няма обосновка, която да може да се приложи, за да се защити съвместимостта на въпросните мерки с нормите на правото на ЕС относно държавните помощи. Освен това обжалваното решение е нелогично и непоследователно, тъй като Комисията правилно приема, че глава 9 от част 9А от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) е обоснована за случаи, когато единственото основание за прилагане на облагането на контролираните чуждестранни дружества в хипотезата на глава 5 от посочената част 9А е тестът за „свързания с Обединеното кралство капитал“ въз основа на факта, че този тест може да бъде прекомерно труден за прилагане на практика, но в същото време и без да даде адекватно обяснение, Комисията отбелязва, че споменатата глава 9 никога не е обоснована в случаите, в които тестът за съществените функции на персонала води до облагане на контролираните чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5. Всъщност тестът за съществените функции на персонала е прекомерно труден за прилагане на практика, така че Комисията е трябвало да приеме, че споменатата глава 9 е обоснована също и в контекста на този тест и би трябвало да заключи, че няма държавна помощ.

6.

С шестото основание се твърди, че ако обжалваното решение бъде оставено в сила, изпълнението му чрез връщането на твърдяната държавна помощ от жалбоподателя ще наруши основни принципи на правото на ЕС, включително свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги, като се отбелязва, че в случая на жалбоподателя въпросните контролирани чуждестранни дружества се намират в други държави членки.

7.

Със седмото основание се твърди, че заповедта за връщане, следствие от обжалваното решение, е необоснована и противоречи на основни принципи на правото на Съюза.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията не излага адекватни причини за критиките в обжалваното решение като извода, че облагането на контролирани чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5 би могло да се приложи като се използва тестът за съществените функции на персонала без затруднения или непропорционална тежест.

9.

С деветото основание се твърди, че с обжалваното решение се нарушава и принципът на добра администрация, който изисква Комисията да осигурява прозрачност и предвидимост в административните си производства и да приема решенията си в разумен срок. Няма основание Комисията да вземе решението си за започване на разследването в настоящия случай след повече от четири години и да излезе с решение повече от шест години след като оспорваната мярка е била приложена.

—

да отмени обжалваното решение С (2019) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ..

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически са представени от заинтересованите страни във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС или свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство..

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС)2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягването на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически са представени от заинтересованите страни във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества единствено „до степента, в която е свързана с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи..

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателите излагат следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаване на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, водеща до дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквото заинтересованите страни фактически са представилит във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателите излагат следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателите по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на схемата за освобождаването на финансирането на групи (наричана по-нататък „оспорваната мярка“) се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната от нея референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като неправилно квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

. С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на освобождаванията на „квалифицираните ресурси“ и на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягване на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически заинтересованите страни са представили.. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да отмени решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1),

—

при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него се нарушава свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като заключава, че в резултат на оспорваната мярка се получава икономическо предимство по смисъла и в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката при определянето на референтната система за целите на анализа на „селективността“.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката като определя неправилно и непълно и не разбира правилно релевантните цели на избраната референтна система.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като определя оспорваната мярка като мярка, установяваща дерогация от избраната от нея референтна система.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката като квалифицира оспорваната мярка като prima facie селективна, като неправилно приема, че тя води до различно третиране на предприятия в сходно от правна и фактическа страна положение.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото като взема предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1) при преценката на селективността на оспорваната мярка, при положение че този акт не е влязъл в сила до края на периода, за който Комисията приема, че в резултат на оспорваната мярка се получава държавна помощ.

7.

Със седмото основание се твърди, че с обжалваното решение Комисията злоупотребява с власт в противоречие с данъчния суверенитет на Обединеното кралство.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска явни грешки в преценката като приема, че твърдяната дерогация не е обоснована по отношение на данъчното облагане на нетъргуеми финансови печалби от квалифицирането на кредитните правоотношения като попадащи prima facie в приложното поле на член 371 ЕВ (Дейности в Обединеното кралство) от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. По отношение на „квалифицираните ресурси“ и освобождаванията на „печалбите от съчетана лихва“ решението на Комисията е опорочено и от липсата на каквито и да е мотиви във връзка с тяхното обосноваване или липса на такова.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) и в нарушение на задължението за добра администрация по член 41 от Хартата на основните права. По-конкретно в решението си за откриване на процедурата тя не посочва, че има съмнения относно обосноваването на „освобождаването в размер на 75 %“ по член 371 ID (Международни и други разпоредби) от Закона за данъчното облагане от 2010 г. с избягването на практическите трудности за провеждане на анализа на съществените функции на персонала във връзка с кредитирането вътре в рамките на групата, като даване на заинтересованите страни на подходяща възможност да изложат становище по този въпрос, тя не поканила в хода на разследването си заинтересованите страни да дадат становище във връзка с това и в обжалваното решение тя не се съобразява с такива становища, каквито фактически са представени от заинтересованите страни във връзка с това. Поради това обжалваното решение е нищожно.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че данъчното облагане на дружество от Обединеното кралство върху печалбата от чуждестранните дъщерни дружества единствено „до степента, в която са свързани с местни активи и дейности“ не налага ограничение на свободата на установяване и че оспорваната мярка не е необходима за гарантиране на закрепените в Договора свободи.

В подкрепа на искането си (при условията на евентуалност) жалбоподателят излага следното основание за отмяната на член 2 от обжалваното решение:

11.

С единадесетото основание се твърди, че дори (което се отрича) в резултат на оспорваната мярка да се получава схема за държавна помощ, Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че възстановяването на помощта няма да наруши основните принципи на правото на ЕС и разпореждането да се върне помощта независимо от мястото на установяване на контролираните чуждестранни дружества и от това дали отпускат кредити на чуждестранни дружества от групата, всъщност засяга упражняването на свободата на установяване и свободното движение на капитали. Конкретно в настоящия случай възстановяването ще наруши свободата на установяване на жалбоподателя по член 49 ДФЕС и свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. Доколкото представлява такова нарушение разпореждането за възстановяване по член 2 от обжалваното решение следва да се отмени.

—

да приеме, че не е налице неправомерна държавна помощ, да отмени член 1 от обжалваното решение C (2019) 2526 окончателен от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в изпълнение от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества, доколкото в него се приема, че е налице неправомерна държавна помощ и да отхвърли искането Обединеното кралство да възстанови твърдяната неправомерна държавна помощ, получена от жалбоподателите в този контекст (членове 2 и 3 от обжалваното решение),

—

при условията на евентуалност, да отмени членове 2 и 3 от обжалваното решение, доколкото в тях се изисква Обединеното кралство да си възстанови от жалбоподателите твърдяната неправомерна държавна помощ, и

—

при всяко положение да постанови Комисията да понесе направените от жалбоподателите разноски за това производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията не разбира контекста, целта и действието на правилата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества (КЧД), във връзка с нетъргуемите финансови печалби. Изводите на Комисията в обжалваното решение се основават на кумулирани явни грешки. По-конкретно, Комисията допуска явни грешки в разбирането си на цялостната данъчна система на Обединеното кралство, в разбирането си на целите на системата на контролираните чуждестранни дружества с оглед на специфичния аспект на освобождаването на финансирането на групи и при определянето на квалифицираните заемни правоотношения.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията неправилно разглежда освобождаването на финансирането на групи като освобождаване от данъци и съответно като предимство. Във връзка с нетъргуемите финансови печалби освобождаването на финансирането на групи представлява разпоредба, свързана с облагането, и част от определянето на границите на правилата за контролираните чуждестранни дружества, не селективно предимство. Комисията не представя количествен анализ, за да покаже, че това е предимство и при липсата на убедителни доказателства, че в резултат на въпросната мярка се получава предимство, обжалваното решение не може да остане в сила.

3.

С третото основание, се твърди, че Комисията не определя правилно референтната система за оценката на отражението на правилата за контролираните чуждестранни дружества и неправилно определя тези правила като обособена съвкупност от правила от общата система на корпоративното данъчно облагане на Обединеното кралство. Комисията не разбрала правилно целта на правилатя за контролираните чуждестранни дружества и не се е съобразила със свободата на преценка на Обединеното кралство.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията прави явни грешки в анализа си на държавната помощ и прилага неправилен тест, когато разглежда въпроса за сравнимостта. Комисията не могла да разпознае различията в степента на риска за основата на данъчното облагане на Обединеното кралство между кредитирането на група, която подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и кредитирането на група, която не подлежи на данъчно облагане в Обединеното кралство, и необосновано приема, че кредитиране вътре в рамките на групата може да се сравни с кредитирането на трети лица.

5.

С петото основание се твърди, че дори да се приеме, че prima facie въпросните мерки за контролираните чуждестранни дружества представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в обжалваното решение неправилно се заключава, че няма обосновка, която да може да се приложи, за да се защити съвместимостта на въпросните мерки с нормите на правото на ЕС относно държавните помощи. С петото основание се твърди, че дори да се приеме, че prima facie въпросните мерки за контролираните чуждестранни дружества представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в обжалваното решение неправилно се заключава, че няма обосновка, която да може да се приложи, за да се защити съвместимостта на въпросните мерки с нормите на правото на ЕС относно държавните помощи. Освен това обжалваното решение е нелогично и непоследователно, тъй като Комисията правилно приема, че глава 9 от част 9А от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) е обоснована за случаи, когато единственото основание за прилагане на облагането на контролираните чуждестранни дружества в хипотезата на глава 5 от посочената част 9А е тестът за „свързания с Обединеното кралство капитал“ въз основа на факта, че този тест може да бъде прекомерно труден за прилагане на практика, но в същото време и без да даде адекватно обяснение, Комисията отбелязва, че споменатата глава 9 никога не е обоснована в случаите, в които тестът за съществените функции на персонала води до облагане на контролираните чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5. Всъщност теста за съществените функции на персонала е прекомерно труден за прилагане на практика, така че Комисията е трябвало да приеме, че споменатата глава 9 е обоснована също и в контекста на този тест и би трябвало да заключи, че няма държавна помощ..

6.

С шестото основание се твърди, че ако обжалваното решение бъде оставено в сила, изпълнението му чрез връщането на твърдяната държавна помощ от жалбоподателите ще наруши основни принципи на правото на ЕС, включително свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги, като се отбелязва, че в случая на жалбоподателите въпросните контролирани чуждестранни дружества се намират в други държави членки.

7.

Със седмото основание се твърди, че заповедта за връщане, следствие от обжалваното решение е необоснована и противоречи на основни принципи на правото на Съюза.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията не излага адекватни причини за критиките в обжалваното решение като извода, че облагането на контролирани чуждестранни дружества по реда на споменатата глава 5 би могло да се приложи като се използва тестът за съществените функции на персонала без затруднения или непропорционална тежест..

9.

С деветото основание се твърди, че с обжалваното решение се нарушава и принципът на добра администрация, който изисква Комисията да осигурява прозрачност и предвидимост в административните си производства и да приема решенията си в разумен срок. Няма основание Комисията да вземе решението си за започване на разследването в настоящия случай след повече от четири години и да излезе с решение повече от шест години след като оспорваната мярка е била приложена.

—

да отмени изцяло Решение от 2 април 2019 г. в частта, в която се отнася до жалбоподателя;

—

при условията на евентуалност, да разпореди, че при определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ трябва да бъдат взети предвид загубите, облекченията или освобождаванията, на които жалбоподателят има право към момента, когато иска освобождаването на финансирането на групи, или на които той би имал право към този момент, ако не бе поискал освобождаване на финансирането на групи, при това и в двата случая и дори ако достъпът до тези загуби, облекчения или освобождавания вече е погасен по давност съгласно законодателството на Обединеното кралство и независимо дали те имат автоматично действие;

—

във всички случаи, да осъди ответника да заплати разходите, направени от жалбоподателя.

1.

Първо основание: ответникът не установил, че освобождаването на финансирането на групи представлява предимство. Според жалбоподателя ответникът не успял да докаже, че е налице предимство във всеки от случаите, в които е поискано освобождаване на финансирането на групи.

2.

Второ основание: няма намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Комисията не установила, че искането за освобождаване на финансирането на групи със сигурност е довело до намаляване на дължимия корпоративен данък в Обединеното кралство.

3.

Трето основание: освобождаването на финансирането на групи не облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки. Жалбоподателят твърди, че ответникът допуснал грешка, когато (i) определил референтната система твърде тясно и приел, че това са правилата в част 9A от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби), вместо да вземе предвид по-широката система за корпоративно данъчно облагане на Обединеното кралство; (ii) не разбрал, че глава 9 на част 9A от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) не представлява дерогация от глава 5 от същия закон; и (iii) не признал, че дори посочената глава 9 да е дерогация от глава 5, тя е обоснована от естеството и общата структура на глава 9A.

4.

Четвърто основание: освобождаването на финансирането на групи не засяга търговията между държавите членки. Твърди се, че Комисията допуснала грешка, когато приела, че освобождаването на финансирането на групи може да повлияе върху избора на многонационалните групи по отношение на местоположението както на функциите им, свързани с финансовото управление на групата, така и на централното им управление в рамките на Съюза.

5.

Пето основание: освобождаването на финансирането на групи не нарушава и не заплашва да наруши конкуренцията. Твърди се, че Комисията не доказала, че искането за освобождаване на финансирането на групи със сигурност е довело до намаляване на дължимия корпоративен данък в Обединеното кралство.

6.

Шесто основание: възстановяването на твърдяната помощ нарушавало общи принципи на правото на ЕС. Според жалбоподателя тестът за съществените функции на персонала по раздел 371EB от глава 5 на част 9A от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) не предоставя правна сигурност, Обединеното кралство има право да прецени как да се справи с тази несигурност и че ответникът не изпълнил задължението си да извърши цялостен анализ на всички релевантни фактори. Като разпоредила възстановяването на помощта, Комисията действала в противоречие с член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (1) на Съвета, който забранява възстановяването на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза.