ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/2

Определение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 1 de Fuenlabrada - Испания) – Bankia SA/Henry-Rodolfo Rengifo Jiménez, Sheyla-Jeanneth Felix Caiza

(Дело C-92/16) (1)

(Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Членове 6 и 7 - Неравноправни клаузи в потребителските договори — Клауза за предсрочна изискуемост, включена в договор за ипотечен кредит — Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Въпрос, идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл или отговорът на който може ясно да се изведе от съдебната практика - Обявяване на клаузата за частично неравноправна - Правомощия на националния съд при наличие на клауза, квалифицирана като „неравноправна“ - Заместване на неравноправната клауза с разпоредба от националното право - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Явно недопустим въпрос)

(2020/C 19/02)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia de Fuenlabrada

Страни в главното производство

Молител: Bankia SA

Ответници: Henry-Rodolfo Rengifo Jiménez, Sheyla-Jeanneth Felix Caiza

Диспозитив

Членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че, от една страна, не допускат договорна клауза за предсрочна изискуемост в договор за ипотечен кредит, преценена като неравноправна, да бъде частично запазена посредством заличаването от националния съд на елементите, които я правят неравноправна. Обратно, тези разпоредби допускат националният съд да санира недействителността на такава неравноправна клауза, чийто текст е вдъхновен от законодателна разпоредба, приложима при липса на съгласие между страните по договора, като я замени с новата редакция на тази законодателна разпоредба, въведена след сключването на договора, когато въпросният договор не може да продължи да съществува при заличаване на тази неравноправна клауза и отмяната на този договор в неговата цялост излага потребителя на особено вредоносни последици.

(1) ОВ C 156, 2.5.2016 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/3

Определение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 2 de Santander – Испания) — Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA/Fernando Quintano Ujeta, María Isabel Sánchez García

(Дело C-167/16) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Членове 6 и 7 - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Клауза за предсрочна изискуемост в договор за ипотечен кредит - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Въпрос, който е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл или чийто отговор може ясно да бъде изведен от съдебната практика - Обявяване на частична неравноправност на клаузата - Правомощия на националния съд при наличие на клауза, квалифицирана като „неравноправна“ - Заместване на неравноправната клауза с норма от националното право - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Явно недопустим въпрос)

(2020/C 19/03)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia no 2 de Santander

Страни в главното производство

Ищец: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA

Ответници: Fernando Quintano Ujeta, María Isabel Sánchez García

Диспозитив

Членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че от една страна, не допускат обявена за неравноправна клауза за предсрочна изискуемост в договор за ипотечен кредит да бъде запазена частично чрез отстраняване от националния съд на елементите, които ѝ придават неравноправен характер. Тези членове обаче допускат националният съд да преодолее недействителността на такава неравноправна клауза, чието съдържание е заимствано от законодателна разпоредба, приложима при съгласие на страните по договора, като я замести с новата редакция на тази законова разпоредба, приета след сключването на договора, когато съответният договор не може да бъде изпълняван при премахване на посочената неравноправна клауза и развалянето на договора в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици.

(1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/4

Определение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia № 6 de Alicante - Испания) – Bankia SA/Alfredo Sánchez Martínez, Sandra Sánchez Triviño

(Дело C-486/16) (1)

(Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Клауза за предсрочна изискуемост на договор за ипотечен кредит — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — - Въпрос, идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл или чийто отговор може ясно да се изведе от съдебната практика - Правомощия на националния съд при наличие на клауза, квалифицирана като „неравноправна“ - Заместване на неравноправната клауза от разпоредба на националното право - Принцип на ефективност - Принцип на процесуалната автономия)

(2020/C 19/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia № 6 de Alicante

Страни в главното производство

Молител: Bankia SA

Ответници: Alfredo Sánchez Martínez, Sandra Sánchez Triviño

Диспозитив

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и принципът на ефективност трябва да се тълкуват, при обстоятелства като тези по делото в главното производство, в смисъл, че национална първоинстанционна юрисдикция е обвързана от решение, постановено от въззивна юрисдикция, което налага да се образува производство по принудително изпълнение, като се вземе предвид тежестта на неизпълнението от потребителя на задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, дори този договор да съдържа клауза, обявена за неравноправна в предходно съдебно решение, което е станало окончателно, но няма сила на пресъдено нещо в националното право.

(1) ОВ C 441, 28.11.2016 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/4

Определение на Съда (шести състав) от 5 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Conseil supérieur de la Sécurité sociale — Люксембург) — EU/Caisse pour l'avenir des enfants

(Дело C-801/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Свободно движение на работници - Равно третиране - Член 45 ДФЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Член 4 - Спогодба за социална сигурност между държавата членка по заетостта и трета страна - Семейни обезщетения - Прилагане по отношение на пограничен работник, който нито е гражданин на някоя от договарящите държави по спогодбата, нито пребивава в някоя от тях)

(2020/C 19/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil supérieur de la Sécurité sociale

Страни в главното производство

Жалбоподател: EU

Ответник: Caisse pour l'avenir des enfants

Диспозитив

Член 45 ДФЕС, във връзка с член 4 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на една държава членка да откажат да изплащат на гражданин на друга държава членка, който работи в първата държава членка, без да пребивава в нея, семейни обезщетения за детето му, което пребивава в трета страна с майка си, когато при същите условия за предоставяне на тези обезщетения въпросните компетентни органи признават по силата на двустранна международна спогодба, сключена между първата държава членка и посочената трета страна, правото на семейни обезщетения на собствените си граждани и пребиваващи лица, освен ако тези органи могат да представят обективна обосновка за отказа си.

(1) ОВ C 82, 4.3.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/6

Преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu (Полша), постъпило на 27 юли 2018 г. — Mennica Wrocławska sp. z o.o./Dyrektorowi Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu

(Дело C-491/18)

(2020/C 19/07)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu

Страни в главното производство

Жалбоподател: Mennica Wrocławska sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu

С определение от 13 декември 2018 г. Съдът (десети състав) постанови, че член 168, буква а), член 178, буква а) и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните данъчни власти да откажат на данъчнозадълженото лице правото да приспадне дължимия или платения данък върху добавената стойност по получени доставки само по съображение че в издадените фактури е допусната грешка относно идентификацията на стоките, предмет на съответните сделки, и независимо че преди данъчните власти да вземат решение по отношение на това лице същото им е предоставило документите и дало обясненията, които са необходими за определянето на реалния предмет на тези сделки и удостоверяват, че те действително са извършени.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/6

Жалба, подадена на 30 юли 2019 г. от Belén Bernaldo de Quirós срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 5 юни 2019 г. по дело T-273/18, Bernaldo de Quirós/Комисия

(Дело C-583/19 P)

(2020/C 19/08)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Belén Bernaldo de Quirós (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 5 юни 2019 г., Bernaldo de Quirós/Комисия (T-273/18),

—	да се уважат исканията, направени пред първата инстанция,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага само едно основание: изопачаване на фактите, явна грешка в преценката и неточни правни мотиви.

Във второто основание за обжалване, изложено пред Общия съд, жалбоподателят се е позовал на нарушение на принципа на зачитане на правото на защита в контекста на член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица. Общия съд се е произнесъл по това основание в точки 81—94 от обжалваното решение.

Жалбоподателят счита, че направените от Общия съд констатации са фактически неточни. Според него обжалваното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото и съдържа явна грешка в преценката, тъй като, от една страна, вътрешни правила не могат да оправдаят неспазване на разпоредба от Правилника и, от друга страна, въпросните ОРИ не предвиждат делегиране на правомощията на ОН. Накрая, тълкуването на разпоредбите на член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица и на член 4, параграф 4 от ОРИ било с неточни правни мотиви.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/7

Жалба, подадена на 14 август 2019 г. от CC срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 13 юни 2019 г. по дело T-248/17 RENV, CC/Парламент

(Дело C-612/19 P)

(2020/C 19/09)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CC (представител: G. Maximini, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението, постановено на 13 юни 2019 г. от Общия съд по дело T-248/17 RENV, с изключение на точка 3 от диспозитива, посветена на съдебните разноски,

—	да осъди Парламента да заплати обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя, според метода за изчисляване, посочен в исковата молба на последния по дело F-9/12,

—	да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят иска частична отмяна на решение от 13 юни 2019 г. по дело CC/Парламент, T-248/17 RENV (с изключение на точка 3 от диспозитива), с което Общият съд осъжда Парламента да заплати на жалбоподателя сумата от 6 000 EUR и всички съдебни разноски, като в останалата му част искът е отхвърлен.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания:

—	Нарушение на член 106 от Процедурния правилник на Общия съд — Нарушение на принципа на правна сигурност — Нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

—	Допуснати грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд не разпоредил исканите процесуално-организационни действия;

—	Изопачаване на обявлението за конкурс — Нарушение на отменителното съдебно решение — Незаконосъобразно заместване на преценка — Нарушение на член 1г, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица;

—	Допусната грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд изключил някои длъжности от оценката на загубата на възможност;

—	Произволно оценяване, грешка при прилагане на правото, липса на мотиви, липса на безпристрастност.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/8

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния), постъпило на 30 август 2019 г. — LN/Administrația Județeană a Finanțelor Publice Sibiu, Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Brașov

(Дело C-655/19)

(2020/C 19/10)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподател: LN

Ответници: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Sibiu, Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Brașov

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 2 от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) сделка, при която данъчнозадължено лице, което в качеството си на кредитор придобива недвижим имот — предмет на изпълнително производство, и след известно време го продава, за да си възстанови предоставените в заем средства, да се счита за икономическа дейност под формата на ползване на материален или нематериален актив с цел получаването на редовни приходи от него?

2)	Може ли лицето, извършило посочената по-горе правна сделка, да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на член 9 от Директива 2006/112?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/9

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 25 септември 2019 г. — Vereniging van Effectenbezitters/BP plc

(Дело C-709/19)

(2020/C 19/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vereniging van Effectenbezitters

Ответник: BP plc

Преюдициални въпроси

(а)

Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се тълкува в смисъл, че непосредственото настъпване на изцяло имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но невярна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?

(б)	При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища и кои са те? Достатъчни ли са посочените [в точка 7 по-долу] допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища?

Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за предявен съгласно член 3:305a от BW иск на асоциация, чиято цел по силата на собственото ѝ право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки, респ. индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?

Ако съгласно член 7, точка 2 от Регламент „Брюксел Iа“ нидерландските съдилища са компетентни да разгледат предявения съгласно член 3:305a от BW иск, притежава ли съответният съд както международна, така и национална териториална компетентност съгласно член 7, точка 2 от Регламент „Брюксел Iа“ да разгледа всички последващи индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос?

Ако съответният нидерландски съд по смисъла на третия въпрос действително притежава международна, но не и национална териториална компетентност по всички индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос, как следва да се определи националната териториална компетентност — според местоживеенето на увредения инвеститор, седалището на банката, в която е личната банкова сметка на този инвеститор или седалището на банката, в която е инвестиционната сметка, или от значение е друг критерий на привързване?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/10

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 30 септември 2019 г. — FS/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-719/19)

(2020/C 19/12)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: FS

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива № 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77 (1); Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) да се тълкува в смисъл, че издадено съгласно тази разпоредба решение за експулсиране на гражданин на Съюза от територията на приемащата държава членка е изпълнено и не поражда повече правни последици, веднага след като гражданинът на Съюза напусне доброволно в определения за това срок територията на приемащата държава членка и това може да бъде доказано?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: има ли гражданинът на Съюза при незабавно връщане в приемащата държава членка правото на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО, или приемащата държава членка може да издаде ново решение за експулсиране, за да му попречи да влезе в кратък период от време в приемащата държава членка?

3)	При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли в този случай гражданинът на Съюза да остане извън приемащата държава членка за определен период от време и колко дълъг е този период?

(1) стр. 77.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/11

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 7 октомври 2019 г. — A/B, C

(Дело C-738/19)

(2020/C 19/14)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответници: B, C

Преюдициален въпрос

Как следва да се тълкува Директива 93/13 (1), и по-специално съдържащият се в нея принцип за кумулативното действие, при преценката на въпроса дали неустойката, която потребителят, който не е изпълнил договорните си задължения, следва да плати, е неоснователно висока по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата, когато става въпрос за клауза за неустойка, свързана с различни нарушения на договора, които по естеството си не трябва да бъдат извършени едновременно и в конкретния случай действително не са били извършени едновременно? Има ли значение обстоятелството, че във връзка с нарушенията на договора, въз основа на които се изисква неустойка, се иска и обезщетение под формата на връщане на неправомерно реализираната печалба?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/12

Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 10 октомври 2019 г. — B. K./Република Словения

(Дело C-742/19)

(2020/C 19/15)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Жалбоподател: B. K.

Ответник: Република Словения

Преюдициални въпроси

1)	Прилага ли се член 2 от Директива 2003/88/ЕО (1) също и за работници или служители, които работят в сектора на отбраната, или за военнослужещите, които носят дежурства в мирно време?

Допуска ли разпоредбата на член 2 от Директива 2003/88/ЕО национална правна уредба, съгласно която не се включва в работното време времето, през което работещите в сектора на отбраната работници или служителите са на разположение на работното място или на определено място (но не в дома си) или през което работещите в сектора на отбраната военнослужещи присъстват по време на дежурство, като не извършват реална трудова дейност, но са длъжни да присъстват физически в казармата?

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/12

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona (Испания), постъпило на 14 октомври 2019 г. — UD/Subdelegación del Gobierno en Barcelona

(Дело C-746/19)

(2020/C 19/16)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 17 de de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: UD

Ответник: Subdelegación del Gobierno en Barcelona

Преюдициални въпроси

1.	Правилно ли испанската държава е транспонирала Директива 2008/115 (1) в националната правна уредба (Устройствен закон 4/2000, изменен с Устройствен закон 2/2009), след като нейният отговор на незаконния престой продължава да бъде глобата и само при отегчаващи обстоятелства — извеждането?

2.	Може ли въз основа на принципа на съответстващо тълкуване испанската държава да иска Директива 2008/15 да се прилага пряко, дори когато последната противоречи на предвиденото в националното ѝ законодателство и се утежнява положението на чужденеца?

Подлежат ли член 55, параграф 1 и член 57, параграф 1 от Устройствен закон 4/2000 на съответстващо на Директива 2008/115 тълкуване, т.е. докато в испанския вътрешен правен ред продължава да е в сила разпоредба, която предвижда, че основната санкция за незаконен престой е глобата, или, напротив, това би довело до тълкуване contra legem на този вътрешен правен ред?

4.	Трябва ли националният съд да продължи да прилага глобата като основна санкция, а извеждането — само при отегчаващи обстоятелства, или, напротив, окончателно е принуден да прилага извеждането във всички случаи, освен изрично изключените от Директива 2008/115?

(1) Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB L 348, 2008 г., стр. 98).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/13

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa - CAAD) (Португалия), постъпило на 15 октомври 2019 г. — Ramada Storax SA/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-756/19)

(2020/C 19/17)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa - CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ramada Storax SA

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Допуска ли правилното тълкуване на членове 90 и 273 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета […] и на принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност, както и на основните икономически свободи, португалският законодател да ограничи в член 78, параграф 7, буква b) от Código do Imposto sobre o Valor Acrescentado (CIVA), одобрен с Декрет-закон № 394-B/84 от 26 декември 1984 г. корекцията на данъка върху добавената стойност (ДДС) по вземанията, считани за несъбираеми в производство по несъстоятелност в предвидените в него случаи (т.е. когато е обявена несъстоятелност с ограничен характер след влизане в сила на решението за установяване на вземанията и определяне на класове, предвидено в Código da Insolvência e da Recuperação de Empresas (Кодекс за несъстоятелност и преструктуриране на предприятията, наричан по-нататък „CIRE“), одобрен с Декрет-закон № 53/2004 от 18 март 2004 г., или когато е налице одобрение на плана, което е предмет на решението, предвидено в член 156 от същия кодекс), с последицата, че не се приемат за тази цел решенията на съдилищата на други държави членки, с които се обявяват за несъбираеми вземанията, предявени в производство по несъстоятелност?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/14

Преюдициално запитване от Polymeles Protodikeio Athinon (Гърция), постъпило на 16 октомври 2019 г. — OH/ID

(Дело C-758/19)

(2020/C 19/18)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Polymeles Protodikeio Athinon

Страни в главното производство

Ищец: OH

Ответник: ID

Преюдициални въпроси

1)	Съвпадат ли понятията „имунитет по отношение на съдебни производства“ и „имунитет“, съдържащи се в член 11 от Протокола (1), така както са формулирани и с оглед на целта, която преследват?

2)	Обхваща и включва ли „имунитетът по отношение на съдебни производства“/„имунитетът“ по член 11, освен наказателно преследване и граждански искове, предявени срещу членовете на Комисията от страна на увредени трети лица?

3)	Може ли да бъде отнет „имунитетът по отношение на съдебни производства“/„имунитетът“ на комисаря и в рамките на граждански иск срещу него, като предявения в конкретния случай иск? При утвърдителен отговор, кой трябва да проведе процедурата по отнемане на имунитета?

4)	Компетентни ли са юрисдикциите на Европейския съюз да се произнесат по иск за извъндоговорна отговорност срещу комисар, като предявения в конкретния случай иск?

(1) Член 11 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г., понастоящем приложение — като Протокол № 7 — към Договора [за функционирането на Европейския съюз].

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/15

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 16 октомври 2019 г. — JCM Europe (UK) Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-760/19)

(2020/C 19/19)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: JCM Europe (UK) Ltd

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

Невалиден ли е Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1760 на Комисията (1) от 28 септември 2016 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (КН), поради това че класира валидатора за банкноти и касите за пари в брой, посочени в регламента, в код по КН 84729070, а не в код по КН 90314990?

По-специално невалиден ли е Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1760 на Комисията, поради това че:

a)	неоснователно ограничава обхвата на позиция 9031;

б)	неоснователно разширява обхвата на позиция 8472;

в)	основава се на недопустими фактори;

г)	не се основава надлежно на обяснителните бележки, на позициите по КН и/или на общите правила за тълкуване във връзка с класирането на стока като описаната в този регламент?

(1) ОВ L 269, 2016 г., стр. 6.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/15

Преюдициално запитване от Tribunal Judicial da Comarca dos Açores (Португалия), постъпило на 18 октомври 2019 г. — RF/SATA International — Serviços de Transportes Aéreos SA

(Дело C-766/19)

(2020/C 19/20)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judicial da Comarca dos Açores

Страни в главното производство

Жалбоподатели: QE, RD

Ответник: SATA International - Serviços de Transportes Aéreos SA

Встъпила страна: Ana – Aeroportos de Portugal SA

Преюдициални въпроси

Трябва ли събитие като настъпилото на 10 май 2017 г. на летище Лисабон, на което е имало обща авария в снабдяването с гориво, която прави невъзможно презареждането на самолетите поради повреда в помпената система, възпрепятстваща прехвърлянето на гориво към системата за зареждане, за която отговарят структурите, управляващи летищната инфраструктура, като тази повреда засяга непрекъснатото функциониране и оперативност на посоченото летище и причинява закъснения и отмяна на 473 полета, 12 от които са отклонени, 98 — отменени, а 363 са изпълнени със закъснение и са засегнати 41 000 пътници, да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1), който освобождава въздушния превозвач от задължението за изплащане на обезщетение?

Трябва ли да се приеме, че авиокомпания, която поради невъзможност да презареди с горивото на летището в Лисабон поради изложените по-горе причини решава да презареди на най-близкото алтернативно летище (Порто) и поради закъснение, дължащо се на късно излитане от летище Лисабон, както и [на] презареждане на друго летище, довели до това, че екипажът на посочения самолет вече не разполага с време за полетно обслужване, което по закон позволява изпълнението на закъснелия полет, сключва договор с друга авиокомпания за оперативен лизинг (ACMI) за изпълнение на посочения полет, е използвала всички средства и алтернативи, с които е разполагала, за да ограничи закъснението на полета?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 7, том 12, стр. 218).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/16

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 18 октомври 2019 г. — Федерална република Германия/SE

(Дело C-768/19)

(2020/C 19/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Федерална република Германия

Ответник: SE

Заинтересована страна: Der Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Преюдициални въпроси

Когато търсещо убежище лице, което — преди навършване на пълнолетие от детето му, с което са били членове на създадено в държавата на произход семейство и на което дете по подадена от него преди да навърши пълнолетие молба за закрила е предоставен статут на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, след като е навършило пълнолетие (наричано по-нататък „ползващото се със закрила лице“) — влиза в приемащата държава членка на ползващото се със закрила лице и също подава там молба за международна закрила (наричано по-нататък „търсещото убежище лице“), следва ли при наличието на национална правна уредба, в която във връзка с предоставянето на право на субсидиарна закрила, производно на правото на ползващото се със закрила лице, се прави позоваване на член 2, буква й) от Директива 2011/95/ЕС (1), при разглеждането на въпроса дали ползващото се със закрила лице е „непълнолетно“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95/ЕС, да се вземе предвид датата на приемане на решението по молбата за предоставяне на убежище на търсещото убежище лице или по-ранна дата, например датата, на която:

а)	на ползващото се със закрила лице е предоставена субсидиарна закрила,

б)	търсещото убежище лице е подало молбата си за предоставяне на убежище,

в)	търсещото убежище лице е влязло в приемащата държава членка или

г)	ползващото се със закрила е подало молбата си за предоставяне на убежище?

В случай че:

а)

решаваща е датата на подаване на молбата,

следва ли в това отношение да се вземе предвид направеното писмено, устно или по друг начин искане за закрила, което е станало известно на националния орган, компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище (искане за убежище), или следва се вземе предвид официално подадената молба за международна закрила?

б)	решаваща е датата на влизането на търсещото убежище лице или датата, на която то е подало молбата за предоставяне на убежище: от значение ли е и обстоятелството дали към тази дата все още не е било постановено решение по молбата за закрила на ползващото се със закрила?

а)

Какви изисквания следва да се поставят в описаната в точка 1 ситуация, за да представлява търсещото убежище лице „член на семейството“ (член 2, буква й) от Директива 2011/95/ЕС), който се намира „в същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила“, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила, и с което лице „вече“ е било създадено семейството „в държавата на произход“? Необходимо ли за тази цел по-специално в приемащата държава членка да е възобновен семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права или в това отношение е достатъчно само едновременното присъствие на ползващото се със закрила лице и на търсещото убежище лице в приемащата държава членка? Представлява ли единият от родителите член на семейството и когато според обстоятелствата в конкретния случай влизането не е имало за цел действително да се поеме отговорността по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95/ЕС за лице, на което е предоставена международна закрила и което все още е непълнолетно и не е семейно?

б)

Доколкото на въпрос 3, буква а) следва да се отговори в смисъл, че се изисква семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права да е възобновен, от значение ли е към кой момент е настъпило възобновяването? Следва ли в това отношение да се вземе предвид по-специално обстоятелството дали семейният живот е възобновен в рамките на определен период от време след влизането на търсещото убежище лице, към момента на подаването на молбата от страна на търсещото убежище лице или към момент, в който ползващото се със закрила лице все още е било непълнолетно?

Престава ли търсещото убежище лице да има качеството на член на семейството по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95/ЕС на датата, на която ползващото се със закрила лице навърши пълнолетие и следователно със свързаното с това отпадане на отговорността за лице, което е непълнолетно и не е семейно? При отрицателен отговор на този въпрос: продължава ли да съществува това качество на член на семейството (и свързаните с него права) неограничено във времето и след тази дата или то отпада след определен период от време (при утвърдителен отговор: какъв период от време?) или при настъпването на определени събития (при утвърдителен отговор: кои събития?)?

(1) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (OB L 337, 2011 г., стр. 9).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/18

Преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция), постъпило на 21 октомври 2019 г. — NAMA Symvouloi Michanikoi kai Meletites A.E. – LDK Symvouloi Michanikoi A.E., NAMA Symvouloi Michanikoi kai Meletites A.E., LDK Symvouloi Michanikoi A.E./Archi Exetasis Prodikastikon Prosfygon (AEPP), ATTIKO METRO A.E.

(Дело C-771/19)

(2020/C 19/22)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподатели: NAMA Symvouloi Michanikoi kai Meletites A.E. – LDK Symvouloi Michanikoi A.E., NAMA Symvouloi Michanikoi kai Meletites A.E., LDK Symvouloi Michanikoi A.E.

Ответници: Archi Exetasis Prodikastikon Prosfygon (AEPP), ATTIKO METRO A.E.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 3, член 2, параграф 1, букви a) и б) и член 2а, параграф 2 от Директива 92/13/ЕИО (1) на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 1992 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43), разглеждани в светлината на изводите, направени в решения Fastweb (C-100/12), PFE (C-689/13), Archus и Gama (C-131/16) и Lombardi (C-333/18), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, според която, когато не в последната фаза от възлагането на поръчката, а в по-ранна фаза от тръжната процедура (като етапа на разглеждане на техническите оферти), с решение на възложителя се изключва един оферент и обратно, се допуска друго заинтересовано лице (конкурент), изключеният оферент, в случай че компетентният съд отхвърли молбата му за спиране [на решението на AEPP] в частта, относно изключването му от процедурата, запазва законния си интерес да поиска със същата молба за спиране изключването на другия оферент, твърдейки само, че последният е бил допуснат в нарушение на принципа на равно третиране на офертите?

б)

При утвърдителен отговор на въпроса в буква a), трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в светлината на гореизложеното изключеният оферент има право да посочи с молбата за спиране всеки порок в участието на конкурента в тръжната процедура, т.е. да оспори и различни други нередовности в офертата на конкурента, различни от нередовностите, поради които е била изключена собствената му оферта, така че преди всичко да спре продължаването на процедурата и възлагането на поръчката на конкурента, с акт, който следва да бъде приет на следващ етап от процедурата, и впоследствие, при уважаване на жалбата по съдебен ред в главното производство (искане за отмяна), този конкурент да бъде изключен, да бъде изоставено възлагането на поръчката, а оттам евентуално и да бъде открита нова тръжна процедура, в която да участва изключеният жалбоподател?

Има ли значение за отговора на предходния въпрос фактът, че достъпът до временната съдебна защита (а и до окончателната) се обуславя от предварителното отхвърляне на жалба пред независим национален орган за разглеждане на административни жалби, включително в светлината на изводите, изложени в решение Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung und Caverion Österreich (C-355/15)?

Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ако бъдат уважени оплакванията на изключения оферент срещу участието на конкурента в тръжната процедура (a) би могло да бъде невъзможно организирането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка или (б) причината, поради която е бил изключен жалбоподателят, не позволява участието му в евентуалната нова процедура?

(1) Директива от 25 февруари 1992 г. (ОВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/19

Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 22 октомври 2019 г. — A. B. in B. B./Personal Exchange International Limited

(Дело C-774/19)

(2020/C 19/23)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Жалбоподател: A. B. in B. B.

Ответник: Personal Exchange International Limited

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (1) да се тълкува в смисъл, че може да се квалифицира като договор, сключен от потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата професионална дейност, и договор за онлайн покер, сключен от разстояние по интернет от физическо лице с чуждестранен оператор на онлайн игри, подчинен на общите договорни условия за такъв оператор, при положение че посоченото лице в продължение на няколко години се е издържало от така получените доходи или печалби от игри на покер, макар да не разполага с официална регистрация за този вид дейност и във всички случаи не предлага тази дейност на трети лица на пазара като платена услуга?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/19

Преюдициално запитване от tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — VB, WA/BNP Paribas Personal Finance SA

(Дело C-776/19)

(2020/C 19/24)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищци: VB, WA

Ответник: BNP Paribas Personal Finance SA

Преюдициални въпроси

Изключва ли Директива 93/13 (1), тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на разпоредби за погасителна давност в следните хипотези: (a) обявяване на клауза за неравноправна, (б) евентуално възстановяване на суми, (в) когато потребителят е ищец, и (г) когато потребителят е ответник, включително по насрещен иск?

Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или отчасти отрицателен, допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална съдебна практика, определяща датата на приемане на офертата за кредит, а не датата на възникване на сериозни финансови затруднения, като момент, от който започва да тече давността?

Представляват ли основен предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузи като тези по главното производство, които предвиждат по-специално, че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото е валутата на изплащане, и съответно оставят валутния риск за сметка на кредитополучателя, при положение, че размерът на разходите за обмен на валута не се оспорва и че са налице клаузи, предвиждащи възможност на определени дати кредитополучателят да упражни опция за конвертиране в евро съгласно предварително установена формула?

Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на общностното право, национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата по съображения, че:

—

в предварителната оферта за кредит подробно се посочват валутните операции, осъществявани при изпълнението на договора за кредит, и се уточнява, че обменният курс на еврото в швейцарски франкове е този, който се прилага два работни дни преди датата на събитието, което определя операцията, така както е публикуван на сайта на Европейската централна банка,

—

в офертата се посочва, че кредитополучателят дава съгласието си за валутните операции по обмен на швейцарски франкове в евро и на евро в швейцарски франкове, необходими за функционирането и за погасяването на кредита, и че кредитодателят ще извърши конвертирането в швейцарски франкове на остатъка от месечните погасителни вноски в евро след заплащане на кредитните разходи,

—

в офертата се посочва, че когато при валутната операция се получи сума, по-ниска по размер от изискуемата погасителна вноска в швейцарски франкове, погасяването на главницата ще бъде по-бавно и евентуално непогасената с вноската част от главницата ще бъде добавена към дебитното салдо по сметката в швейцарски франкове, и се уточнява, че погасяването на главницата по кредита се променя в зависимост от промените в обменния курс, прилаган към месечните погасителни вноски, в посока към повишаване или понижаване, и че това може да доведе до удължаване или намаляване на срока на погасяване на кредита и евентуално до промяна на общия размер на подлежащата на погасяване сума,

—

в членовете „вътрешна сметка в евро“ и „вътрешна сметка в швейцарски франкове“ подробно са описани операциите, извършвани при всяко плащане на погасителна вноска, с които се кредитира и дебитира всяка сметка, а в договора се посочва по прозрачен начин конкретното функциониране на механизма на конвертиране на чуждестранната валута; въпреки че в офертата не се упоменава изрично по-специално „валутният риск“, който се поема от кредитополучателя поради неполучаването на доходи в разчетната валута, нито „рискът от лихвени проценти“?

При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на общностното право, национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата, при положение че единственото обстоятелство в допълнение към изложените в четвъртия въпрос е извършването на симулация на обезценяване с 5,37 % на валутата на изплащане спрямо разчетната валута в договор с първоначален срок от 25 години, без извън това да се използват думи като „риск“ или „затруднение“?

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

Ако доказването на ясния и разбираем характер на клаузата е в тежест на продавача или доставчика, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при наличието на документи относно техниките на продажба кредитополучателите трябва да докажат, от една страна, че са получили информацията, съдържаща се в тези документи, и от друга страна, че банката им я е предоставила или, напротив, изисква това обстоятелство да създава оборима презумпция, че съдържащата се в документите информация е предоставена, включително и устно, на кредитополучателите, чието оборване е в тежест на продавача или доставчика, който носи отговорност за информацията, предоставяна от избраните от него посредници?

Може ли да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в договор като разглеждания в главното производство, в който двете страни понасят валутен риск, при положение че, от една страна, продавачът или доставчикът разполага с по-големи възможности от потребителя, за да предвиди валутния риск, а от друга страна, рискът, понасян от продавача или доставчика е ограничен, докато понасяният от потребителя е неограничен?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/21

Преюдициално запитване от tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — XZ, YY/BNP Paribas Personal Finance SA

(Дело C-777/19)

(2020/C 19/25)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищци: XZ, YY

Ответник: BNP Paribas Personal Finance SA

Преюдициални въпроси

—

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/23

Преюдициално запитване от tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — ZX/BNP Paribas Personal Finance SA

(Дело C-778/19)

(2020/C 19/26)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищец: ZX

Ответник: BNP Paribas Personal Finance SA

Преюдициални въпроси

—

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/24

Преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — AV/BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

(Дело C-779/19)

(2020/C 19/27)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищец: AV

Ответници: BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

Преюдициални въпроси

—

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/26

Преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — BW, CX/BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

(Дело C-780/19)

(2020/C 19/28)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищци: BW, CX

Ответници: BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

Преюдициални въпроси

—

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/28

Преюдициално запитване от tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — DY, EX/BNP Paribas Personal Finance SA

(Дело C-781/19)

(2020/C 19/29)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищци: DY, EX

Ответник: BNP Paribas Personal Finance SA

Преюдициални въпроси

—

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/29

Преюдициално запитване от tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — FA/BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

(Дело C-782/19)

(2020/C 19/30)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищец: FA

Ответници: BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

Преюдициални въпроси

—

6)	В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/31

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 22 октомври 2019 г. — Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne/GB

(Дело C-783/19)

(2020/C 19/31)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne

Ответник: GB

Преюдициални въпроси

1)	Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?

Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти (1) (2), преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?

Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?

4)	Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?

(1) Член 13 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ 2006, L 93, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114).

(2) Член 103 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/32

Преюдициално запитване от Okresný súd Košice I (Словакия), постъпило на 30 октомври 2019 г. — NI, OJ и PK/Sociálna poisťovňa

(Дело C-799/19)

(2020/C 19/33)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Okresný súd Košice I

Страни в главното производство

Ищци: NI, OJ, PK

Ответник: Sociálna poisťovňa

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 3 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (1) да се тълкува в смисъл, че понятието „дължими вземания, произтичащи от трудови договори“ обхваща и обезщетението за неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на работник или служител вследствие от трудова злополука?

Трябва ли член 2 от Директива 2008/94/ЕО да се тълкува в смисъл, че за неплатежоспособен се смята и работодателят, срещу когото наистина е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признатото вземане за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на работник или служител вследствие от трудова злополука, но в изпълнителното производство е установена невъзможност за събиране на вземането, тъй като работодателят няма имущество?

(1) ОВ L 283, 2008 г., стр. 36.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/34

Преюдициално запитване от Сour d’appel d’Aix-en-Provence (Франция), постъпило на 5 ноември 2019 г. — MN

(Дело C-813/19)

(2020/C 19/35)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d’appel d'Aix-en-Provence

Страни в главното производство

Жалбоподател: MN

Други страни: RJA, RJO, FD, BG, PG, KL, LK, MJ, NI, OH

Преюдициални въпроси

1)	Отговарят ли напълно на изискванията за ефективна съдебна защита по смисъла на правото на Европейския съюз условията за издаване на европейска заповед за арест от френската прокуратура, предвидени в разпоредбите на член 695-16 и следващите от Наказателно процесуалния кодекс?

2)	Отговаря ли френската прокуратура на условията, необходими, за да може да бъде квалифицирана като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година (1)

(1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/34

Иск, предявен на 8 ноември 2019 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-821/19)

(2020/C 19/36)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Condou-Durande, J. Tomkin, и A. Tokár)

Ответник: Унгария

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

да установи, че:

—	Унгария не е изпълнила своите задължения по член 33, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС като е въвела ново основание за недопустимост освен изрично установените в посочената директива във връзка с недопустимостта на молбите за убежище,

—

Унгария не е изпълнила своите задължения по член 8, параграф 2, член 12, параграф 1, буква в) и член 22, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, както и по член 10, параграф 4 от Директива 2013/33/ЕС, тъй като е приела мерки, с които се квалифицира като престъпление организационната дейност, извършвана, за да се създаде възможност за започване на производство по предоставяне на убежище на лица, които не отговарят на критериите, установени от националното право в законодателството в областта на убежището, и в които се предвижда приемането на ограничителни мерки спрямо лицата, обвинени в извършването на това престъпление или осъдени за него.

б)	да се осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Откакто през 2015 г. внезапно се увеличава броят на молбите за убежище, Унгария многократно изменя своята система за предоставяне на убежище. През 2018 г. съществено е изменена унгарската правна уредба относно правото на убежище. На 20 юни 2018 г. унгарският парламент приема az egyes törvényeknek a jogellenes bevándorlás elleni intézkedésekkel kapcsolatos módosításáról szóló, 2018. Évi VI. törvény (Закон VI от 2018 г. за изменение на определени закони във връзка с мерките за борба с незаконната имиграция) и седмата поправка на унгарската Конституция. Този пакет от законодателни мерки е известен и като Закона „Stop Soros“ (Закон „за спиране на Сорос“). С посочените изменения се ограничава в още по-голяма степен кръгът от лица, които могат да се възползват от правото на убежище, тъй като съгласно изменението в Закона за правото на убежище молбата за убежище ще се счита за недопустима, когато молителят е влязъл на територията на Унгария от държава, в която не е бил подложен на преследване или изложен на пряка опасност от преследване. В същия дух е изменен и Büntető Törvénykönyv (Наказателен кодекс). Така например, се квалифицира като престъпление организационната дейност, която има за цел да се създаде възможност за започването на производство по предоставяне на убежище на лица, които не са преследвани в своята държава на произход, в държавата на обичайно пребиваване или в друга държава, през която са минали, за да пристигнат [в Унгария], на основания на раса, гражданство, принадлежност към определена социална група, религия и политически убеждения, или които основателно се опасяват от пряко преследване.

Тъй като счита, че приетата през 2018 г. правна уредба е в противоречие с правото на Съюза, Комисията започва срещу Унгария производство за установяване на неизпълнение на задължения. Доколкото изложените от Унгария доводи в хода на досъдебната процедура не разсейват съмненията на Комисията, тя решава да сезира Съда.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/35

Жалба, подадена на 20 ноември 2019 г. от Achemos Grupė UAB, Achema срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 12 септември 2019 г. по дело T-417/16, Achemos Grupė и Achema AB/Европейска комисия

(Дело C-847/19 P)

(2020/C 19/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Achemos Grupė UAB, Achema AB (представители: R. Martens, avocat, V. Ostrovskis, advokatas)

Други страни в производството: Европейска комисия, Република Литва, Klaipėdos Nafta AB

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното решение;

—	да върне делото на Общия съд,

—	при условията на евентуалност, да се произнесе сам по жалбата в първоинстанционното производство и да отмени обжалваното решение (1) в неговата цялост;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: нарушение на член 263 ДФЕС във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, а също и на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато не преценил информацията, въз основа на която Комисията приела своето решение, при положение, че адекватният контрол на законосъобразността на решението на Комисията от Общия съд предполага той да провери дали информацията, на която Комисията се основава, е фактически вярна, надеждна и последователна.

Второ основание: нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на правото на добра администрация и на член 12 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) във връзка с член 5 от същия регламент, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, обвинявайки жалбоподателите в отменителното производство, че не информирали Комисията в хода на предварителната процедура по разследване, когато съгласно нейното задължение да проведе надлежно и безпристрастно процедура по разследване и правото на добра администрация тя е длъжна да се увери, че разполага с възможно най-пълната и най-надеждна информация.

Трето основание: нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, член 41, параграф 1 и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и на задължението за мотивиране, тъй като Общият съд не обявил ясно и недвусмислено защо проектът за ВПГ може да бъде освободен от член 14 от Директива 2004/18/ЕО (3) и да бъде възложен директно на Klaipėdos Nafta, когато в съответствие със задължението си за мотивиране Общият съд трябва да обяви своите мотиви, за да могат заинтересованите лица да узнаят причините за взетото решение.

(1) Решение C(2013) 7884 окончателен на Комисията от 20 ноември 2013 г., с което държавна помощ SA.36740 (2013/NN), предоставена от Литва на Klaipedos Nafta, е обявена за съвместима с вътрешния пазар (ОВ, C 616, 2016 г., стp. 1).

(2) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ 2015, L 248, стр. 9).

(3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ, L 134, 2004г. стp. 114, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/36

Иск, предявен на 21 ноември 2019 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-849/19)

(2020/C 19/38)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar, C. Hermes)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да обви, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО (1) и по Договора за функционирането на Евроnейския съюз, като не е приела в рамките на предвидените срокове всички необходими мерки за определяне на подходящи цели на опазване и на подходящи консервационни мерки във връзка с 239-те територии от значение за Общността (ТЗО), които се намират на гръцка територия и са включени в Решение 2006/613/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 г. (2),

—	да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Европейската комисия счита, че Република Гърция не е определила подходящи задължения за опазване в рамките на предвидените срокове относно 239-те територии от значение за Общността, които се намират на гръцка територия.

Освен това Европейската комисия счита, че Република Гърция не е определила подходящи консервационни мерки в рамките на предвидените срокове относно 239-те територии от значение за Общността, които се намират на гръцка територия.

Поради тези причини Република Гърция е нарушила член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, както и Договора за функционирането на Европейския съюз.

(1) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

(2) Решение на Комисията от 19 юли 2006 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета списък на местообитанията със значение за Общността в средиземноморския биогеографски район (ОВ L 259, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 21).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/37

Иск, предявен на 25 ноември 2019 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-856/19)

(2020/C 19/39)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Perrin и A. Sipos)

Ответник: Унгария

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда:

—

да признае за установено, че като е прилагала след изтичането на предоставения до 31 декември 2017 г. преходен период общ акциз под 60 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари и като е прилагала акциз под 115 EUR за 1 000 цигари, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (1),

—	да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, считано от 1 януари 2014 г., общият акциз върху цигарите представлява най-малко 60 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари, освен в случаите на акциз от най-малко 115 EUR за 1 000 цигари. Тъй като прилага акциз под 115 EUR за 1 000 цигари, Унгария е задължена да въведе акциз от най-малко 60 % от среднопретеглената цена.

С член 10, параграф 2, трета алинея от Директива 2011/64/ЕС за Унгария и за още седем други държави членки се предвижда преходен период до 31 декември 2017 г., в който да въведат акциз в такъв размер. Съгласно член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/64/ЕС до изтичането на този период тези държави членки трябва да са достигнали посочените равнища на акциза.

Комисията преценява, че до изтичането на преходния период Унгария не е достигнала определените в член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/64/ЕС равнища на акциза и че след 31 декември 2017 г. посочената държава членка продължава да прилага акциз под равнищата, определени в тази директива.

(1) Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (ОВ L 176, 2011 г., стр. 24).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/42

Решение на Общия съд от 26 ноември 2019 г. — Белгия/Комисия

(Дело T-287/16 RENV) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Разходи, направени от Белгия - Възстановявания при износ - Липса на възстановяване, резултат от небрежни действия на орган на държава членка - Неизчерпване на всички възможни способи за правна защита - Пропорционалност)

(2020/C 19/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: J.-C. Halleux, M. Jacobs и C. Pochet, подпомагани от É. Grégoire и J. Mariani, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и B. Hofstötter)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/417 на Комисията от 17 март 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 75, 2016 г., стр. 16), доколкото с него по отношение на Кралство Белгия е изключена от финансиране сумата от 9 601 619,00 EUR

Диспозитив

Отменя Решение за изпълнение (ЕС) 2016/417 на Комисията от 17 март 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), доколкото с него по отношение на Кралство Белгия е изключена от финансиране сумата от 9 601 619,00 EUR.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски както в производството пред Общия съд, така и в производството пред Съда.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/43

Решение на Общия съд от 20 ноември 2019 г. — Missir Mamachi di Lusignano и др.//Комисия

(Дело T-502/16) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Убийство на длъжностно лице и съпругата му - Задължение да се осигури безопасността на персонала на Съюза - Отговорност на институция за неимуществените вреди на роднините на починало длъжностно лице - Майка, брат и сестра на длъжностното лице - Иск за обезщетение - Допустимост - Процесуална легитимация по член 270 ДФЕС - Лице, за което се прилага Правилникът - Разумен срок)

(2020/C 19/50)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Stefano Missir Mamachi di Lusignano (Шанхай, Китай) и 6 други ищци, чиито имена са посочени в приложение към решението (представители: F. Di Gianni, G. Coppo и A. Scalini, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Eggers, G. Gattinara и D. Martin, впоследствие G. Gattinara и R. Striani)

Предмет

Иск по член 270 ДФЕС, с който по същество се иска Комисията да бъде осъдена да заплати на роднините на г-н Alessandro Missir Mamachi di Lusignano, на роднините на г-н Livio Missir Mamachi di Lusignano, на г-жа Anne Jeanne Cécile Magdalena Maria Sintobin, на г-н Stefano Missir Mamachi di Lusignano и на г-жа Maria Letizia Missir Mamachi di Lusignano, различни по размер обезщетения за понесените от тях неимуществени вследствие на убийството на г-н Alessandro Missir Mamachi di Lusignano и съпругата му, извършено на 18 септември 2006 г. в Рабат (Мароко), където г-н Alessandro Missir Mamachi di Lusignano се е намирал по служебни причини

Диспозитив

Основанието за произнасяне по същество по исканията Европейската комисия да бъде осъдена да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 463 050 EUR на всеки от наследниците на г-н Alessandro Missir Mamachi di Lusignano, в размер на 574 000 EUR на същите наследници и в размер на 308 700 EUR на наследниците на г-н Livio Missir Mamachi di Lusignano, е отпаднало.

2)	Осъжда Комисията да заплати солидарно на г-жа Anne Jeanne Cécile Magdalena Maria Sintobin обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 EUR.

3)	Осъжда Комисията да заплати солидарно на г-жа Maria Letizia Missir Mamachi di Lusignano обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 000 EUR.

4)	Осъжда Комисията да заплати солидарно на г-н Stefano Missir Mamachi di Lusignano обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 EUR.

Посочените в точки 2—4 от диспозитива обезщетения се дължат ведно с лихвата за забава в размер на лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните й операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, считано от произнасянето на настоящото решение до окончателното им изплащане.

6)	Отхвърля исковете в останалата част.\

7)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г. (първоначално делото е регистрирано под номер F-132/12 на Съда на публичната служба на Европейския съюз и е прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1 септември 2016 г.).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/44

Решение на Общия съд от 27 ноември 2019 г. — Izuzquiza и Semsrott/Frontex

(Дело T-31/18) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи относно военноморска операция, проведена от Frontex в Централното Средиземноморие през 2017 г. - Използвани плавателни съдове - Отказ за предоставяне на достъп - Член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 - Изключение, свързано със защитата на обществения интерес в областта на обществената сигурност)

(2020/C 19/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Luisa Izuzquiza (Мадрид, Испания) и Arne Semsrott (Берлин, Германия) (представители: S. Hilbrans, R. Callsen, адвокати, и J. Pobjoy, barrister)

Ответник: Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) (представители: H. Caniard и T. Knäbe, подпомагани от B. Wägenbaur и J. Currall, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение CGO/LAU/18911c/2017 на Frontex от 10 ноември 2017 г., с което се отказва достъп до документите, съдържащи данни за името, флага и вида на всеки плавателен съд, разположен от Frontex в Централното Средиземноморие в рамките на съвместна операция „Тритон“ в периода от 1 юни 2017 г. до 30 август 2017 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Luisa Izuzquiza и г-н Arne Semsrott да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 112, 26.3.2018 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/44

Решение на Общия съд от 21 ноември 2019 г. — K.A. Schmersal Holding/EUIPO — Tecnium („tec.nicum“)

(Дело T-527/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „tec.nicum“ - По-ранна национална фигуративна марка „TECNIUM“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на услугите - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Реално използване на по-ранната марка - Член 18, параграф 1, втора алинея, буква a) и член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001 - Форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката - Доказателства, представени за първи път пред Общия съд)

(2020/C 19/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: K.A. Schmersal Holding GmbH & Co. KG (Вупертал, Германия) (представител: A. Haudan, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tecnium, SL (Манреса, Испания) (представител: E. Sugrañes Coca, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 юни 2018 г. (преписка R 2427/2017-5), постановено в производство по възражение със страни Tecnium и K. A. Schmersal Holding.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда K. A. Schmersal Holding GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 381, 22.10.2018 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/46

Решение на Общия съд от 28 ноември 2019 г. — August Wolff/EUIPO – Faes Farma (DermoFaes Atopimed)

(Дело T-642/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „DermoFaes Atopimed“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „Dermowas“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 19/54)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel (Билефелд, Германия) (представител: A. Thünken, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Faes Farma, SA (Lamiaco-Leioa, Испания) (представители: A. Vela Ballesteros и S. Fernandez Malvar, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 11 юли 2018 г. (преписка R 1365/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Dr. August Wolff и Faes Farma

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Faes Farma, SA, включително разноските, направени от последното за нуждите на производството пред апелативния състав на EUIPO.

(1) ОВ C 4, 7.1.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/46

Решение на Общия съд от 28 ноември 2019 г. — August Wolff/EUIPO – Faes Farma (DermoFaes)

(Дело T-643/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „DermoFaes“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „Dermowas“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 19/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel (Билефелд, Германия) (представител: A. Thünken, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и H. O’Neill)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 14 юни 2018 г. (преписка R 1842/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Dr. August Wolff и Faes Farma

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/47

Решение на Общия съд от 20 ноември 2019 г. — Werner/EUIPO – Merck (fLORAMED)

(Дело T-695/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „fLORAMED“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „MEDIFLOR“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 19/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Stefan Werner (Балдам, Германия) (представител: T Büttner, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Merck KGaA (Дармщад, Германия) (представители: U. Pfleghar, M. Best, M. Giannakoulis и S. Schäffner, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 17 септември 2018 г. (преписка R 197/2018-2), постановено в производство по възражение със страни Merck и г-н Werner.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Stefan Werner да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 25, 21.1.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/48

Решение на Общия съд от 26 ноември 2019 г. — Wyld/EUIPO — Kaufland Warenhandel (wyld)

(Дело T-711/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „wyld“ - По-ранна международна словна марка „WILD CRISP“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Частично отхвърляне на заявката за регистрация)

(2020/C 19/57)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Wyld GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: M. Douglas, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Kaufland Warenhandel GmbH & Co. KG (Некарсулм, Германия)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 24 септември 2018 г. по преписка R 2621/2017-2, постановено в производство по възражение със страни Kaufland Warenhandel и Wyld

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Wyld GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 35, 28.1.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/48

Определение на Общия съд от 14 ноември 2019 г. — Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет

(Дело T-276/13 RENV) (1)

(Дъмпинг - Внос на биоетанол с произход от Съединените щати - Окончателно антидъмпингово мито - Отмяна на обжалвания акт - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне)

(2020/C 19/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Growth Energy (Вашингтон, Окръг Колумбия, Съединени американски щати) и Renewable Fuels Association (Вашингтон) (представители: P. Vander Schueren и M. Peristeraki, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, подпомагана от N. Tuominen, адвокат)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и M. França), ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol (представители: O. Prost и A. Massot, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати (ОВ L 49, 2013 г., стр. 10) по отношение на жалбоподателите и техните членове.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Growth Energy, Renewable Fuels Association, Съветът на Европейския съюз, Европейската комисия и ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 226, 3.8.2013 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/49

Определение на Общия съд от 21 ноември 2019 г. — ZI/Комисия

(Дело T-618/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Права по общата здравноосигурителна схема - Осигуряване на съпруга на длъжностно лице - Липса на правен интерес - Недопустимост)

(2020/C 19/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZI (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и L. Vernier)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейски парламент (представители: J. Van Pottelberge и J. Steele), Съвет на Европейския съюз (представители: R. Meyer и M. Alver)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението от 4 декември 2017 г. на Службата за „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Комисията, с което се отказва осигуряването на съпруга на жалбоподателката по здравноосигурителната схема на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда ZI да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 455, 17.12.2018 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/50

Определение на председателя на Общия съд от 26 септември 2019 г. — Taminco/Комисия

(Дело T-740/18 R)

(Обезпечително производство - Продукти за растителна защита - Регламент (ЕО) № 1107/2009 - Активно вещество тирам - Условия за одобрение на пускането на пазара - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2020/C 19/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Taminco BVBA (Гент, Белгия) (представители: C. Mereu и S. Englebert, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Koleva, A. Lewis и I. Naglis)

Предмет

Молба на основание членове 278 и 279 ДФЕС, с която се иска спиране на изпълнението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1500 на Комисията от 9 октомври 2018 година относно неподновяването на одобрението на активното вещество тирам и за забрана на употребата и продажбата на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи тирам, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и изменящ Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 254, 2018 г., стp. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на временни мерки.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/50

Определение на Общия съд от 14 ноември 2019 г. — Flovax/EUIPO – Dagniaux и Gervais Danone (GLACIER DAGNIAUX DEPUIS 1923)

(Дело T-147/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Искане за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „GLACIER DAGNIAUX DEPUIS 1923“ - Оттегляне на обжалваното решение - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за произнасяне)

(2020/C 19/61)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Flovax Sàrl (Донкол, Люксембург) (представител: C.-S. Marchiani, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Pétrequin и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Dagniaux (Рубе, Франция)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Compagnie Gervais Danone (Париж, Франция) (представител: S. Havard Duclos, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 18 май 2018 г. (съединени преписки R 2210/2016-1 и R 2211/2016-1), постановено в производство за обявяване на недействителност между Compagnie Gervais Danone, от една страна, и Flovax и Dagniaux, от друга страна.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/51

Определение на Общия съд от 18 ноември 2019 г. — Dickmanns/EUIPO

(Дело T-181/19) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Срочен трудов договор с клауза за прекратяване - Клауза, която слага край на договора в случай, че името на служителя не е вписано в списъка с резерви за назначения от конкурс - Чисто потвърдителен акт - Срок за обжалване по административен ред - Недопустимост)

(2020/C 19/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sigrid Dickmanns (Гран Алакант, Испания) (представител: H. Tettenborn, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukosiütè, подпомагана от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна – за отмяна на решението на EUIPO от 4 юни 2018 г., с което се отхвърлят исканията на жалбоподателката да се премахне клаузата за прекратяване в член 5 от нейния договор, този договор да се преобразува в договор за неопределено време, доколкото е необходимо, да се оттегли решението от 14 декември 2017 г., и да се удължи повторно срокът на договора ѝ след 30 септември 2018 г., или най-малкото жалбоподателката да бъде включена в производството за повторно удължаване на срока на договорите на срочно наетите служители в съответствие с Насоките от 28 януари 2016 г. за удължаване на срока на договорите на срочно наетите служители и, от друга страна — за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от г-жа Sigrid Dickmanns.

(1) ОВ C 206, 17.6.2019 г.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/52

Определение на председателя на Общия съд от 26 септември 2019 г. — Sipcam Oxon/Комисия

(Дело T-518/19 R)

(Обезпечително производство - Продукти за растителна защита - Регламент (ЕО) № 1107/2009 - Активно вещество хлороталонил - Условия за одобрение за пускане на пазара — Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2020/C 19/63)

Език на производството: английски

Страни

Молител: Sipcam Oxon SpA (Милано, Италия) (представители: C. Mereu и P. Sellar, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: I. Naglis и A. Dawes)

Предмет

Молба на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/677 на Комисията от 29 април 2019 година за неподновяване на одобрението на активното вещество хлороталонил в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 114, 2019 г., стр. 15)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/54

Жалба, подадена на 23 октомври 2019 г. — Northgate и Northgate Europe/Комисия

(Дело T-719/19)

(2020/C 19/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Northgate plc (Дарлингтън, Обединено кралство), и Northgate Europe Ltd (Дарлингтън) (представители: J. Lesar, Solicitor, и K. Beal, QC)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство за освобождаване на финансирането на групи (ОФГ) от контролирани чуждестранни дружества (КЧД) в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват осем основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Европейската комисия неправилно е приложила член 107, параграф 1 ДФЕС и/или е допуснала явна грешка в оценката или преценката при избора си на референтна рамка за анализ на режима на данъчно облагане. Комисията трябвало да приеме за референтна рамка режима на корпоративно данъчно облагане на Обединеното Кралство, а не просто самия данъчен режим на контролираните чуждестранни дружества (КЧД).

Второ основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото във връзка с приложението на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или явна грешка в оценката или преценката, като е приела неправилен подход при анализа на данъчния режим на КЧД. В съображения 124—126 от обжалваното решение Комисията неправилно е квалифицирала разпоредбите на глава 9 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. като форма на дерогация от общото данъчно облагане, съдържащо се в глава 5 от него.

Трето основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото във връзка с приложението на член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приела в съображения 127—151 от обжалваното решение, че критерият за селективност е бил изпълнен, тъй като предприятия в сходно фактическо и правно положение са били третирани по различен начин.

4.	Четвърто основание: 75 % освобождаване съгласно член 371ID от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. било обосновано от характера и общата структура на данъчната система.

5.	Пето основание: облагането с данък на КЧД, за които важи освобождаването, съдържащо се в посочената Глава 9 като категория, би накърнило свободата на установяване на жалбоподателите в противоречие с член 49 ДФЕС.

6.	Шесто основание: допусната е явна грешка в оценката или преценката във връзка със 75 % освобождаване и определеното изходно съотношение.

7.	Седмо основание: Решението на Комисията не спазвало общия правен принцип на ЕС на недискриминация или равенство.

8.	Осмо основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е приложила по аналогия или чрез неправомерно препращане разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1), която не е била приложима ratione temporis.

(1) Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 година за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 2016 г., стр. 1).

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/55

Жалба, подадена на 25 октомври 2019 г. — LSEGH (Luxembourg) и London Stock Exchange Group Holdings (Italy)/Комисия

(Дело T-726/19)

(2020/C 19/67)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: LSEGH (Luxembourg) Ltd (Лондон, Обединено кралство), и London Stock Exchange Group Holdings (Italy) Ltd (Лондон) (представители: O. Brouwer, A. Pliego Selie, и A. von Bonin, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени Решение C(2019) 2526 окончателен на Комисията от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство за освобождаване на финансирането на групи от контролирани чуждестранни дружества (КЧД), и

—	да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски на основание на член 134 от Процедурния правилник на Общия съд, включително направените съдебни разноски от встъпилите страни, ако има такива.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката и липса на адекватни мотиви за определяне в обжалваното решение на референтната система.

2.	Второ основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката и липса на адекватни мотиви за неправилното квалифициране в обжалваното решение на освобождаването на финансирането на групи като дерогация от нормалното действие на референтната система.

3.	Трето основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката при приемането в обжалваното решение, че освобождаването на финансирането на групи води до дискриминация на икономически оператори.

4.	Четвърто основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката в обжалваното решение като е приела, че освобождаването на финансирането на групи не било обосновано от характера и общата структура на референтната система.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/56

Жалба, подадена на 29 октомври 2019 г. — PL/Комисия

(Дело T-728/19)

(2020/C 19/68)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PL (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решенията на Комисията от 13 август и 26 септември 2019 г., с които се отказва частично достъпът до документите, посочени в заявлението и потвърдителното заявление на жалбоподателя от 4 декември 2018 г., регистрирано на 28 февруари 2019 г., въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 по отношение на защитата на частния живот и личната неприкосновеност.

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г. стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

Второ основание: нарушение на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

3.	Трето основание: нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.	Четвърто основание: нарушение на задължението за мотивиране.

20.1.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/57

Жалба, подадена на 29 октомври 2019 г. — Arris Global/Комисия

(Дело T-731/19)

(2020/C 19/69)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Arris Global Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: J. Lesar, Solicitor, и K. Beal, QC)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението от 2 април 2019 г. на Европейската комисия относно държавна помощ SA.44896, приложена от Обединеното кралство по отношение на CFC Group Financing Exemption (освобождаване на финансирането на групи в рамките на правилата относно контролираните чуждестранни дружества), доколкото се прилага за жалбоподателя,

—	да осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя, направени в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква девет основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е неправилно прилагане от Комисията на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или явна грешка в преценката при избора на референтна рамка за анализа на данъчния режим. Комисията е трябвало да вземе предвид като референтна рамка данъчния режим на Обединеното кралство за облагане на дружества, а не само режима на контролираните чуждестранни дружества (наричани по-нататък „КЧД“).

Второто основание е грешка в правото, допусната от Комисията при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или явна грешка в преценката, поради приемането на неправилен подход за анализа на режима на КЧД. В съображения 124—126 от обжалваното решение Комисията неправилно е приела разпоредбите от глава 9, част 9A от Taxation (International and Other Provisions) Act 2010 [Закон за данъчното облагане (международни и други разпоредби) от 2010 г.], като форма на дерогация от общото данъчно облагане по глава 5 от него.

Третото основание е грешка в правото, допусната от Комисията при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради приетото в съображения 127—151 от обжалваното решение, че критерият за селективност е бил изпълнен, доколкото предприятия в сравнимо правно и фактическо положение са били третирани различно.

4.	Четвъртото основание е твърдението, че освобождаването за 75 % съгласно член 371ID от Закона за данъчното облагане (международни и други разпоредби) от 2010 г. е оправдано от естеството и общата структура на данъчната система.

5.	Петото основание е нарушаване на свободата на жалбоподателя на установяване, предвидена в член 49 ДФЕС, поради данъчното облагане на КЧД, отговарящи на условията за освобождаване като клас по глава 9.

6.	Шестото основание е явна грешка в преценката във връзка с освобождаването за 75 % и фиксираното съотношение.

7.	Седмото основание е незачитане с решението на Комисията на общия принцип на правото на Съюза за недискриминация или равнопоставеност.

8.	Осмото основание е грешка в правото, допусната от Комисията при прилагането по аналогия или необосновано позоваване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1), които не са били приложими ratione temporis.

Девето основание е грешка в правото при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото в съображение 176 от обжалваното решение Комисията е приела, че съществува категория от бенефициенти (един от които е жалбоподателят) и той е получил някаква помощ, която е следвало да бъде възстановена съгласно член 2, параграф 1 от обжалваното решение.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 19

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 20 януари 2020 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2020/C 19/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1