Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.9589 — Fedrigoni/Ritrama Group)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/01)

На 16 декември 2019 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—	в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32019M9589. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.9631 — Kennedy-Wilson Holdings/AXA Group/JV)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/02)

На 16 декември 2019 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—	в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32019M9631. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Оттегляне на уведомление за концентрация

(Дело M.9630 — CDC/Total/JMB Solar Nogara/Quadran Nogara)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/03)

Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета

На 25 ноември 2019 г. Европейската комисия получи уведомление (1) за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета („Регламент за сливанията“).

На 17 декември 2019 г. уведомяващите страни информираха Комисията, че са оттеглили своето уведомление.

---

(1)  ОВ C 407,3.12.2019 г., стр. 9.

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.9652 — Marquard & Bahls/Starwood Capital/GCA)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/04)

На 6 декември 2019 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—	в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32019M9652. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.9505 — Daimler AG/Swiss Re Ltd/JV)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/05)

На 11 декември 2019 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—	в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32019M9505. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.9634 — PSP/Aviva/Galleri K)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/06)

На 17 декември 2019 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—	в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32019M9634. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Оттегляне на уведомление за концентрация

(Дело M.9643 — ENGIE/Versicherungskammer/Portfolio Companies)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/07)

Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета

На 20 ноември 2019 г. Европейската комисия получи уведомление (1) за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (Регламент за сливанията).

На 18 декември 2019 г. уведомяващите страни информираха Комисията, че са оттеглили своето уведомление.

---

(1)  Публикувано в ОВ C 405,2.12.2019 г., стр. 15.

Оттегляне на уведомление за концентрация

(Дело M.9608 — ENGIE/CDC/CNR Solaire 10)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/08)

Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета

На 25 ноември 2019 г. Европейската комисия получи уведомление (1) за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (Регламент за сливанията).

На 17 декември 2019 г. уведомяващите страни информираха Комисията, че са оттеглили своето уведомление.

---

(1)  Публикувано в ОВ C 408,4.12.2019 г., стр. 6.

РЕШЕНИЕ НА БЮРОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 16 декември 2019 година

за изменение на мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент

(2019/C 431/09)

БЮРОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 223, параграф 2 от него,

като взе предвид Устава на членовете на Европейския парламент (1),

като взе предвид член 25 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 69, параграф 1 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (2) (наричани по-долу „Мерките по прилагане“) всяка година размерът на надбавките за пътни разноски, разноски за престой и общи разноски подлежи на индексация от Бюрото, като максималният размер е равен на годишния процент на инфлация в Европейския съюз през месец октомври на предходната година, публикуван от Евростат.

(2)

Съгласно посоченото от Евростат на 15 ноември 2019 г. процентът на инфлация в Европейския съюз за периода от октомври 2018 г. до октомври 2019 г. е 1,1 %. Новият размер на сумите, произтичащ от корекцията, която е необходимо да се извърши, за да се вземе предвид този процент на инфлация, следва да се прилага от 1 януари 2020 г. и Мерките по прилагане следва съответно да се изменят.

(3)

Съгласно член 69, параграф 2 от Мерките по прилагане максималната сума за поемане на разноски за парламентарни сътрудници, посочена в член 33, параграф 4 от Мерките по прилагане, се индексира при необходимост всяка година въз основа на данните, определени в съответствие с член 65 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, предвиден с Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 259/68 (3).

(4)	Във връзка с това Комисията определи ставка на корекция за 2019 г. в размер на 2 %. Следователно максималната месечна сума за поемане на разноските за парламентарни сътрудници, следва да се увеличи на 25 442 EUR, считано от 1 юли 2019 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

---

(1)  Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (ОВ L 262, 7.10.2005 г., стр. 1).

(2)  Решение на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г. относно мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 13.7.2009 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

Обменен курс на еврото (1)

20 декември 2019 година

(2019/C 431/10)

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1097
JPY	японска йена	121,31
DKK	датска крона	7,4720
GBP	лира стерлинг	0,85133
SEK	шведска крона	10,4340
CHF	швейцарски франк	1,0883
ISK	исландска крона	136,40
NOK	норвежка крона	9,9463
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,445
HUF	унгарски форинт	330,50
PLN	полска злота	4,2593
RON	румънска лея	4,7705
TRY	турска лира	6,5774
AUD	австралийски долар	1,6088
CAD	канадски долар	1,4579
HKD	хонконгски долар	8,6511
NZD	новозеландски долар	1,6811
SGD	сингапурски долар	1,5036
KRW	южнокорейски вон	1 286,58
ZAR	южноафрикански ранд	15,7936
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,7764
HRK	хърватска куна	7,4390
IDR	индонезийска рупия	15 510,83
MYR	малайзийски рингит	4,5942
PHP	филипинско песо	56,284
RUB	руска рубла	68,9657
THB	тайландски бат	33,496
BRL	бразилски реал	4,5175
MXN	мексиканско песо	21,0259
INR	индийска рупия	79,0035

---

(1)  Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

Публикуване на равностойностите в национална валута на финансовите прагове, изразени в евро, от приложение I към Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета

(2019/C 431/11)

Съгласно изискването по приложение I, част Б към Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета (1) финансовите прагове, приложими към някои категории паметници на културата, следва да бъдат превърнати в националните валути на държавите членки, чиято валута е различна от еврото, и да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

Дадените по-долу равностойности са изчислени въз основа на средната дневна стойност на всяка от съответните валути, изразена в евро, за периода от 24 месеца до последния ден от месец август 2019 г. Тези преразгледани стойности пораждат действие на 31 декември 2019 г.

EUR	1	15 000	30 000	50 000	150 000
BGN — български лев	1,9558	29 337	58 674	97 790	293 370
CZK — чешка крона	25,6765	385 147	770 294	1 283 823	3 851 468
DKK — датска крона	7,4551	111 827	223 654	372 756	1118269
GBP — британска лира	0,8847	13 271	26 542	44 236	132 708
HRK — хърватска куна	7,4322	111 483	222 965	371 609	1 114 827
HUF — унгарски форинт	318,5635	4 778 452	9 556 904	15 928 173	47 784 519
PLN — полска злота	4,2693	64 039	128 079	213 464	640 393
RON — румънска лея	4,6755	70 133	140 266	233 777	701 331
SEK — шведска крона	10,2689	154 033	308 066	513 443	1 540 329

---

(1)  OВ L 39, 10.2.2009 г., стp. 1.

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 декември 2019 година

за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на заявлението за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация, съгласно член 53 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета, за наименованието „Rheinisches Apfelkraut“ (ЗГУ)

(2019/C 431/12)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (1), и по-специално член 50, параграф 2, буква а) във връзка с член 53, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)	В съответствие с член 49, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Германия изпрати заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на „Rheinisches Apfelkraut“ (ЗГУ).

(2)	В съответствие с член 50 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението и стигна до заключението, че то отговаря на условията, предвидени в посочения регламент.

(3)

За да се даде възможност за подаване на уведомления за възражениe в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, заявлението за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация, посочено в член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 (2) на Комисията и включващо изменения единен документ и препратката към публикацията на съответната продуктова спецификация за регистрираното наименование „Rheinisches Apfelkraut“ (ЗГУ), следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз,

РЕШИ:

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията от 13 юни 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 36).

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.9455 — Compass/Fazer Food Services)

(текст от значение за ЕИП)

(2019/C 431/13)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество за селскостопанските продукти и храни

(2019/C 431/14)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„TOMATE LA CAÑADA“

ЕС №: PGI-ES-0664-AM01 — 12.3.2018

ЗНП ( ) ЗГУ (Х)

1.   Група заявител и законен интерес

Регулаторен съвет на защитеното географско указание Tomate La Cañada

Адрес: Autovía del Mediterráneo, Salida 456 Paraje Los Mayorales, s/n 04130 El Alquián (Almería), España.

Телефонен номер: +34 637310801.

Електронна поща: miguelangel@elprimertomate.com

Регулаторният съвет на защитеното географско указание Tomate La Cañada е организация с нестопанска цел, призната от компетентния орган в държавата членка като орган за управление на наименованието за качество. Той представлява операторите, участващи в производството на защитения продукт. Съветът се управлява в съответствие с демократичните принципи и в него са представени икономическите и секторните интереси, свързани със ЗГУ, като се обръща специално внимание на миноритарните интереси, гарантирайки по този начин равно представителство на всички.

Наред с това регулаторният съвет е упълномощен да подаде настоящото заявление за изменение по силата на разпоредбите на националното законодателство, по-специално член 13, параграф 2, буква а) от Закон 2/2011 от 25 март 2011 г. на правителството на Андалусия относно рибарството и качеството на храните.

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

☐ Наименование на продукта

☒ Описание на продукта

☐ Географски район

☐ Доказателство за произход

☒ Метод на производство

☒ Връзка

☐ Етикетиране

☒ Друго: Правни изисквания и графики и диаграми

4.   Вид изменение/изменения

☒ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☐ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

5.1.

На първо място, се променя структурата на раздел Б от спецификацията на продукта, „Описание на продукта“, като подраздел Б.2 се заличава изцяло, а съдържанието на подраздел Б.3 се запазва. Последният се преномерира на подраздел Б.2 със заглавие „Физико-химични и органолептични свойства и търговски сортове“. В този нов подраздел Б.2 се определят физико-химичните и органолептичните свойства на всеки сорт домати, за разлика от предишното съдържание на подраздел Б.2, в който са описани свойствата, които не са определени конкретно за всеки сорт домати. — Заличава се следният текст в подраздел Б.2 от спецификацията на продукта и в точка 3.2 от единния документ: Физико-химичните и органолептичните характеристики на четирите търговски сорта на „Tomate La Cañada“ са следните: — съдържанието на ликопен е между 10,8 и 44 mg на 100 g; — съдържанието на витамин C е между 62 и 195 mg на 100 g тегло в прясно състояние; — яркостта (L) е между 38 и 49; — цветът е между 2 и 11 по цветовата скала. — Заглавието на подраздела „Б.3 Търговски сортове“ се заменя с „Б.2 Физико-химични и органолептични свойства и търговски сортове“. Във връзка с това изменение точка 3.2 от единния документ се допълва с информация за физико-химичните и органолептичните свойства за всеки търговски сорт домати. Основания: Общото описание на продукта се заличава, тъй като се счита за по-уместно да бъдат подчертани специфичните свойства на всеки търговски сорт, изброен в раздел Б от спецификацията на продукта.

5.2.

В новия подраздел Б.2 се въвеждат определени изисквания относно беритбата и анализа на продукта, така че да може да бъде класифициран, както и аналитичните методи, приложими за всеки параметър. Добавя се следното: Физико-химичните и органолептичните свойства са тези, посочени в настоящия документ, при условие че: 1) По време на беритбата цветът на събраните плодове отговаря на параметрите, определени за всеки сорт домати; 2) Пробата съдържа достатъчен брой плодове, за да могат да бъдат получени статистически значими данни; 3) Изследването за установяване на съдържанието на ликопен се извършва незабавно, т.е. в рамките на 24 часа след беритбата, като доматите се транспортират от полето до съответната лаборатория в хладилен контейнер. Методи за анализ: Ликопен и токофероли: с използване на оборудване за високоефективна течна хроматография (HPLC) и подходящи шаблони. Яркост: с използване на спектрофотометър с висока разделителна способност. Основания: В процедурата за вземане на проби са включени някои допълнителни условия, за да се избегнат евентуални колебания в резултатите за различните стойности в зависимост от момента, в който се анализират свойствата на плодовете, а приложимите аналитични методи са определени с цел постигане на съответствие със Закон 2/2011 от 25 март 2011 г. на правителството на Андалусия относно рибарството и качеството на храните.

5.3.

В новите подраздели Б.2 (точка 3.2 от единния документ) и Е.2 („Информация за специфичните характеристики на продукта“) (точка 5 от единния документ) се коригира съдържанието на параметрите „ликопен“ и „яркост“ и параметърът „витамин С“ се заменя с „витамин Е (α-токоферол)“. — За търговския сорт Redondo Liso [гладък кръгъл]: Свойството „яркост (L) между 42 и 46,5“ се заменя с „яркост (L) ≥ 35“. Текстът „Съдържанието на витамин С за този сорт домати е между 153 и 195 mg на 100 g тегло в прясно състояние“ се заменя със „Съдържанието на витамин Е (α-токоферол) за този сорт домати е ≥ 0,40 mg на 100 g тегло в прясно състояние“. „Общо съдържание на ликопен, което варира между 21 и 25,8 mg на 100 g сухо тегло“ се заменя с „общо съдържание на ликопен ≥ 26 mg на 100 g сухо тегло“. — За търговския сорт Tomate Cereza (incluido cóctel) [домати тип „чери“, включително коктейлни]: Свойството „яркост (L) между 38 и 40“ се заменя с „яркост (L) ≥ 35“. Текстът „Съдържанието на витамин С за този сорт домати е между 62 и 102 mg на 100 g тегло в прясно състояние“ се заменя със „Съдържанието на витамин Е (α-токоферол) за този сорт домати е ≥ 0,30 mg на 100 g тегло в прясно състояние“. „Общо съдържание на ликопен, което варира между 31,6 и 38,4 mg на 100 g сухо тегло“ се заменя с „общо съдържание на ликопен ≥ 26 mg на 100 g сухо тегло“. — За търговския сорт Asurcado [набразден]: Свойството „яркост (L) между 38 и 40“ се заменя с „яркост (L) ≥ 35“. Текстът „Съдържанието на витамин С за този сорт домати е между 130 и 155 mg на 100 g тегло в прясно състояние“ се заменя със „Съдържанието на витамин Е (α-токоферол) за този сорт домати е ≥ 0,31 mg на 100 g тегло в прясно състояние“. „Общо съдържание на ликопен, което варира между 35,4 и 44 mg на 100 g сухо тегло“ се заменя с „общо съдържание на ликопен ≥ 26 mg на 100 g сухо тегло“. — За търговския сорт Oblongo o Alargado [продълговат или издължен]: Свойството „яркост (L) между 38 и 40“ се заменя с „яркост (L) ≥ 35“. Текстът „Съдържанието на витамин С за този сорт домати е между 142 и 186 mg на 100 g тегло в прясно състояние“ се заменя със „Съдържанието на витамин Е (α-токоферол) за този сорт домати е ≥ 0,31 mg на 100 g тегло в прясно състояние“. „Общо съдържание на ликопен, което варира между 10,8 и 13,2 mg на 100 g сухо тегло“ се заменя с „общо съдържание на ликопен ≥ 26 mg на 100 g сухо тегло“. Основания: При проведеното от Университета на Алмерия изследване „Състав на хранителни вещества и антиоксидантна активност на осем сорта домати (Lycopersicon esculentum)“ [Nutrient composition and antioxidant activity of eight tomato (Lycopersicon esculentum) varieties], публикувано през 2009 г., бяха откроени сериозни проблеми в съответствието на ЗГУ с изискванията на спецификацията на продукта. Тези изисквания са прекалено строги и се основават на проби, които се вземат и анализират при оптимални условия, които много трудно могат да бъдат възпроизведени при обичайните практики на отглеждане и предлагане на пазара. На първо място, практически е невъзможно да се постигне изискваното съдържание на витамин С при степента на зрялост, която доматите трябва да са достигнали към момента на брането съгласно спецификацията на продукта, тъй като съдържанието на витамин С намалява с узряването на плодовете. Освен това в спецификацията са определени стойности за съдържание на ликопен и яркост на оттенъка, далеч над тези, които обикновено се постигат в географския район. Във всеки случай коригираните стойности за съдържание на ликопен и за яркост съгласно исканото изменение остават по-високи от тези, установени в домати от същите сортове, отглеждани извън географския район, както е показано по-долу. Максималните стойности за яркост и съдържание на ликопен, посочени в спецификацията, се заличават с аргумента, че подобни горни граници не са оправдани, тъй като при по-високи стойности се подобряват характеристиките на доматите, които дават на потребителите положителна представа за тяхното качество и свежест. В същото време се смекчават изискванията за двата параметъра поради обяснените по-горе причини. Предлаганото намаление на стойностите на двата параметъра не води до значителни изменения в обичайните характеристики за качество, нито до промени в органолептичните свойства. Стойностите за яркост на доматите от райони, които не са обхванати от ЗГУ, най-често са между 25 и 28; в обхванатите търговски сортове те при всяко положение са по-високи. Определената минимална стойност за яркост на доматите, обхванати от ЗГУ, е 35. Съдържанието на витамин С се заменя със съдържание на витамин Е (α-токоферол), тъй като равнището на витамин С в доматите варира драстично в зависимост от етапа на зреене. В по-незрели домати е отчетено много високо първоначално съдържание на витамин С, което в края на срока на годност на продукта намалява до 28 mg на 100 g тегло в прясно състояние (Valle и Rodríguez, 2011). Предвид тези значителни разлики витамин С не се счита за добър показател за качество на доматите от определен географски район. При токофероловите съединения се наблюдава по-голяма стабилност с узряването на доматите. Регистрирани са малки промени в концентрацията на тези съединения с напредване на зреенето (между 7,7 и 11,6 µg на грам тегло в прясно състояние) (Quadrana et al., 2013). Освен това витамин С и токоферолите са взаимозаменяеми от гледна точка на антиоксидативните им свойства; отдавна е известно, че двата вида съединения взаимно се допълват по отношение на антиоксидативното си действие (Niki et al., 1987). Следователно токоферолите се считат за подходящи и по-ефективни показатели за полезните свойства на доматите по отношение на здравето и могат да се използват вместо витамин С. Съдържанието на токоферол в сортовете домати се обуславя от различни фактори, като солеността на поливните води, количеството калий в хранителния разтвор, генетичното разнообразие и специфичните условия на околната среда (слънчева светлина, температура и влажност), характерни за района. Съдържанието на токоферол в Tomate La Cañada е над обичайната средна стойност за подобни сортове домати, отглеждани извън географския район. Това важи най-вече за съединението α-токоферол, което действа като витамин Е и следователно е най-значимото от токофероловите съединения от хранителна гледна точка. Осмотичният солен стрес, предизвикан от високата електропроводимост на почвите, също оказва стимулиращо влияние върху синтеза на токоферол и високите равнища на токоферол. Обичайните средни стойности на α-токоферол в Tomate La Cañada са между 0,56 и 0,72 mg на 100 g тегло в прясно състояние в зависимост от избрания търговски сорт, докато най-често срещаните стойности в домати, които не са обхванати от ЗГУ, са ≥ 0,14 mg на 100 g тегло в прясно състояние. Затова определената минимална стойност за съдържанието на α-токоферол за доматите, обхванати от ЗГУ, е ≥ 0,30 mg на 100 g тегло в прясно състояние. Високата яркост на оттенъка се дължи на значителната твърдост на плодовете. Трябва да се има предвид също, че стойността на този параметър зависи от степента на зрялост; при по-незрелите домати стойностите са по-високи. Все пак доматите, които вече са започнали да почервеняват, съдържат много ликопен, имат високи стойности на яркост и високо съдържание на α-токоферол, са изключение.

5.4.

Подраздел Е.3 от спецификацията на продукта „Причинно-следствена връзка между географския район и характеристиките на продукта“ се изменя така, че да бъде отразена замяната на параметъра „витамин С“. Текстът: „Факторите, обуславящи качеството и особеностите на Tomate La Cañada (яркост (L), съдържание на ликопен и витамин C), са свързани с поливните води и с хранителните вещества в почвата.“ се заменя със: „Факторите, обуславящи качеството и особеностите на Tomate La Cañada (яркост (L), съдържание на ликопен и токофероли), са свързани с поливните води и с хранителните вещества в почвата.“ Текстът:

се заменя със:

5.5.

Посочването на конкретната дата на засаждане на различните сортове в подраздел Б.2 от спецификацията на продукта се заличава. — За търговския сорт Redondo Liso [гладък кръгъл]: Засаждането се извършва между последната седмица на август и първата седмица на септември за култури с дълъг и кратък цикъл и през пролетта за култури с кратък цикъл. — За търговския сорт Tomate Cereza (incluido cóctel) [домати тип „чери“, включително коктейлни]: Засаждането се извършва от септември нататък. — За търговския сорт Asurcado [набразден]: Засаждането се извършва от септември нататък. — За търговския сорт Oblongo o Alargado [продълговат или издължен]: Засаждането се извършва в средата или в края на сезона. Основания: Датата на засаждане зависи от метеорологичните условия през конкретната година, както и от нови структури с нови и по-ефективни вентилационни системи, които дават възможност началото на цикъла да бъде изтеглен напред, като се запазят характеристиките на доматите.

5.6.

В раздел Д „ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРОДУКТА“ от спецификацията на продукта и в подраздел Д.1. „Техники за отглеждане“ вече отменената Наредба от 10 октомври 2007 г. се заличава от списъка на стандартите за отглеждане на Tomate La Cañada и се заменя с Наредбата от 15 декември 2015 г. (действаща понастоящем). Добавя се също стандартът UNEGAP. Основания: Наредбата от 10 октомври 2007 г. за одобряване на специфичния регламент за интегрирано производство на защитени градинарски култури е отменена с Наредбата от 15 декември 2015 г. и следователно препратката в спецификацията на продукта се заменя. Добавя се също допълнителен стандарт за отглеждане (UNEGAP). Това е система за сертифициране на добри селскостопански практики, разработена на базата на изискванията на стандарта UNE 155000, която бе приравнена като еквивалентна от GLOBALG.A.P. и бе призната за сертификационен стандарт от испанския орган по акредитация ENAC през март 2014 г., т.е. след регистрирането на ЗГУ за „Tomate La Cañada“ на 9 юни 2012 г.

5.7.

Подраздел Д.2, „Етапи в производствения процес“ се изменя така, че в него да бъдат включени променливи в процеса на обработка, които зависят от характеристиките на плодовете и политиката за оптимизиране на ресурсите. Препратката към Регламент (ЕО) № 790/2000 на Комисията от 14 април 2000 г. също се заличава. Текстът: „По събраните от полето гроздове домати полепват частици (прах, парченца листа и др.), което налага те да преминат през поточна линия за измиване и сушене. Беритбата се извършва автоматично с помощта на специално предназначени за целта машини, след което доматите преминават през поточна линия за измиване и сушене.“ се заменя със: „Ако по събраните от полето гроздове домати има полепнали частици (прах, парченца листа и др.), те трябва да преминат през поточна линия за измиване и сушене. Беритбата се извършва автоматично с помощта на специално предназначени за целта машини, след което, ако е необходимо, доматите преминават през поточна линия за измиване и сушене.“ Текстът: „По-малките домати се класифицират за търговски цели като „несъвършена продукция“.“ се заменя със: „По-малките домати се реализират на пазара без защитеното географско указание „Tomate La Cañada“.“ Текстът: Доматите се опаковат в картонени или пластмасови кутии, които се нареждат на палети. се заменя със: Доматите се опаковат и се нареждат на палети. Основания: Това изменение се прави с цел да бъде включен елемент на условност: доматите няма да се мият, ако това не се налага, с което се избягва отрицателно въздействие върху срока им на годност и се предотвратява ненужното изразходване на вода. Продажбата на домати без ЗГУ има за цел да се избегне натрупването на големи количества отпадъчни суровини в предприятията за преработка на домати. Видът на опаковката не се конкретизира, тъй като зависи от изискванията на клиента и не влияе върху качеството и характеристиките на доматите. Препратката към Регламент (ЕО) № 790/2000 на Комисията от 14 април 2000 г. се заличава, тъй като регламентът е отменен.

5.8.

Проводимостта на почвата и стойностите за водата са коригирани в подраздел Е.1.2. „Специфични характеристики на географския район: природни фактори“ и в точка 5 от единния документ „Връзка с географския район“. Текстът: „Доматите, обхванати от защитеното географско указание, трябва да се отглеждат върху почви с електропроводимост равна или надвишаваща 4,5 dS/m. Поливните води, използвани в стопанствата, където се отглежда Tomate La Cañada, произхождат единствено от хидрогеоложки единици [административно понятие, включващо множество водоносни хоризонти] 06.11 и 06.12. Електропроводимостта на поливните води в определения географски район, където се произвежда ЗГУ Tomate La Cañada, трябва да е най-малко 2,5 dS/m.“ се заменя със: „Доматите, обхванати от защитеното географско указание, трябва да се отглеждат върху почви с електропроводимост равна или надвишаваща 4 dS/m. Поливните води, използвани в стопанствата, където се отглежда Tomate La Cañada, произхождат от хидрогеоложки единици [административно понятие, включващо множество водоносни хоризонти] 06.11 и 06.12 и от дъждовна вода. Електропроводимостта на поливните води в определения географски район, където се произвежда ЗГУ Tomate La Cañada, трябва да е най-малко 2,0 dS/m.“ Основания: Доматите, обхванати от защитеното географско указание, трябва да се отглеждат върху почви с електропроводимост равна или надвишаваща 4,5 dS/m и pH под 8,5. Понастоящем поради широкото използване на дъждовна вода проводимостта на почвата в района е най-малко 4 dS/m през целия цикъл на растеж. Широкото използване на дъждовна вода (с цел да се предпазят водоносните хоризонти в района от свръхексплоатация) води до известно намаляване на проводимостта на поливните води, което на свой ред понижава проводимостта на почвата. Тази промяна не се отразява върху качеството на доматите — стойностите за съдържанието на ликопен и яркостта на оттенъка (L*) остават високи. До по-широка употреба на дъждовна вода се стигна благодарение на модернизирането на системите, използвани в отглеждането на домати, т.е. подобряване на дизайна на оранжериите чрез подмяна на хоризонталния (плосък) покрив (което налагаше пластмасата да бъде перфорирана, за да се предотврати срутването на конструкцията при валежи) с двускатен или с конструкция с множество тунели. Основното предимство на тези нови конструкции е, че дават възможност дъждовната вода да се събира и насочва към резервоара за напояване на стопанството, което дава възможност да се пести вода.

5.9.

Раздел И „ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ“ се заличава. Основания: Тази част се заличава, тъй като не се изисква да бъде включена в спецификацията на продукта съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5.10.

Следните фигури и таблици се заличават от подраздел Е от спецификацията на продукта: — Фигура 1: Стойности за яркостта на оттенъка (L) на четирите търговски сорта на Tomate La Cañada. — Фигура 2: Съдържание на витамин C в Tomate La Cañada. — Фигура 3: Съдържание на ликопен в Tomate La Cañada. — Таблица 1: Анализ на почвения разтвор за различните почви, в които се отглеждат доматите. — Таблица 2: Среден състав на поливните води в различните райони. Основания: Фигурите и таблиците се заличават, за да се опрости спецификацията на продукта, тъй като в тях единствено е възпроизведена в графична и таблична форма информацията, която се съдържа в текстовата част. Освен това параметърът „витамин С“ вече не съществува в изменената спецификация, а ликопенът и яркостта, които все още присъстват, са с променени стойности. Таблиците се заличават, тъй като съдържат сравнителна информация за анализ на почвата и поливните води от различни географски райони, която е по-подходяща за допълващо проучване, отколкото за спецификация на продукта.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„TOMATE LA CAÑADA“

ЕС №: PGI-ES-0664-AM01 — 12 3.2018

ЗНП ( ) ЗГУ (Х)

1.   Наименование/наименования

Tomate La Cañada

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Плод на растението домат (Lycopersicon esculentum Mill.) от търговските сортове Redondo Liso [гладък кръгъл], Asurcado [набразден], Oblongo/Alargado [продълговат или издължен] и Tomate Cereza [домати тип „чери“, включително коктейлни].

— „Redondo Liso“ [гладък кръгъл]: плодът му се характеризира с наситен и много тъмен цвят, с яркозелен пръстен и отличен цвят на зреене.

Цветът по цветовата скала, използвана за определяне на състоянието на плодовете, варира от 1 до 13. Червеният сорт Redondo Liso се бере, когато цветът му достигне стойност между 7 и 10 по скалата, докато зеленият сорт Redondo Liso се добива, когато цветът му достигне стойност между 2 и 3. Този сорт домати има яркост (L) ≥ 35. Плодовете трябва да се характеризират с добра степен на равномерност през целия цикъл и да запазват високото си качеството и при по-трудни зимни условия. Доматите имат отличен вкус и издръжливост. По размер те могат да попадат в категориите „GG“, „G“, „M“ или „MM“ (между 47 и 102 mm).

Съдържанието на витамин Е (α-токоферол) за този сорт домати е ≥ 0,40 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

Общото съдържание на ликопен за този сорт домати е ≥ 26 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

— „Tomate Cereza (incluido cóctel)“ [домати тип „чери“, включително коктейлни]: плодовете на този сорт се отличават със своя вкус, съдържание на захар и устойчивост срещу напукване. Растенията образуват дълги и обособени гроздове.

Тези домати са кръгли и издължени, наситено червени на цвят. Доматите се берат и се предлагат на пазара, когато цветът им достигне между 10 и 11 по цветовата скала. Този сорт домати има яркост (L) ≥ 35. Доматите се предлагат на пазара с диаметър между 20 и 35 mm.

Съдържанието на витамин Е за този сорт домати е ≥ 0,30 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

Общото съдържание на ликопен за този сорт домати е ≥ 26 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

— „Asurcado“ [набразден]: плодовете му са набраздени, еднородни, с тъмен цвят, яркозелен пръстен и отличен вкус.

Доматите се предлагат на пазара с размер в категориите „G“, „M“ и „MM“ и с диаметър между 47 и 82 mm. Датата на засаждане зависи от метеорологичните условия през конкретната година, а брането се извършва, когато цветът достигне между 2 и 3 по цветовата скала. Този сорт домати има яркост (L) ≥ 35.

Съдържанието на витамин Е за този сорт домати е ≥ 0,31 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

Общото съдържание на ликопен за този сорт домати е ≥ 26 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

— „Oblongo o Alargado“ [продълговат или издължен]: плодовете са еднородни, с овална форма и плътна структура; вкусът им е отличен и в сравнение с останалите сортове е с по-ниска киселинност; растенията образуват клонки, разположени ветрилообразно.

Цветът на тези домати в зряло състояние е много апетитен: много наситено червен. Те се берат, когато цветът им достигне между 8 и 9 по цветовата скала. Този сорт домати има яркост (L) ≥ 35. За пазарна реализация се избират домати с размер в категориите „M“ и „MM“ (от 47 до 67 mm).

Съдържанието на витамин Е за този сорт домати е ≥ 0,31 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

Общото съдържание на ликопен за този сорт домати е ≥ 26 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Специфичните етапи са свързани с отглеждането на доматите.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Всяка опаковка, в която обхванатият от защитеното географско указание продукт се предлага на пазара, трябва да носи номериран етикет, издаден от регулаторния съвет, на който задължително присъстват надписът „Indicación Geográfica Protegida „Tomate La Cañada““ и логото на ЗГУ за Tomate La Cañada.

4.   Кратко определение на географския район

Районът, в който се произвеждат доматите, обхванати от защитеното географско указание Tomate La Cañada, обхваща земите, намиращи се върху хидрогеоложките единици [административно понятие, включващо множество водоносни хоризонти] 06.11 (Campo de Níjar) и 06.12 (Andarax-Almería). И двете единици включват водоносни хоризонти, които са засегнати от засоляване и в които преобладават натриевохлоридни фациеси. Земите, напоявани с води от тези водоносни хоризонти, също са засегнати от засоляване. Тези характерни особености на географския район се отразяват върху специфичните характеристики на продукта.

Определеният географски район се намира в провинция Almería, разположена в югоизточната част на Испания, като на север той граничи с планините Sierra Nevada и Sierra de Los Filabres, на юг — със Sierra Alhamilla и Sierra Cabrera, а на запад — със Sierra de Gador. Южната и източната му граница съвпадат със Средиземно море.

Районът на производство включва 22 общини, като някои от тях са обхванати само частично: Almería, Huercal de Almería, Pechina, Viator, Gador, Benahadux, Rioja, Santa Fe de Mondujar, Santa Cruz de Marchena, Alsodux, Alhabia, Huécija, Instinción, Illar, Alboloduy, Bentarique, Terque, Alhama de Almería, Níjar, Carboneras, Lucainena de la Torres и Sorbas.

5.   Връзка с географския район

—	Специфична характеристика на географския район

Почви: Равнинните области, които се простират от долината на река Andarax (известна още като Almería) до землището на община Níjar, са покрити с алувиални почви. В останалата част преобладават почвите с дюнен произход и с песъчливи примеси, като съдържанието на пясък е 95 %.

Тези почви са дълбоки, най-често с варовиков произход, слабоплодородни и подложени на интензивна ерозия.

Основните видове почви в района са два: алувиални със съдържание на калциеви соли (с висока соленост) и антропогенни, при които се наблюдава натрупване на соли и които също се характеризират с висока степен на засоляване. Така почвите, върху които се отглежда Tomate La Cañada, могат да се определят като почви с високо съдържание на натриеви соли.

Поради силното засоляване, свързано със значителния процент хлор и обменен натрий, по-голямата част от почвите в определения географски район се отличават с висока електропроводимост. Доматите, обхванати от защитеното географско указание, трябва да се отглеждат върху почви с електропроводимост равна или надвишаваща 4,0 dS/m и pH под 8,5.

По отношение на съдържанието на обменен натрий трябва да се отбележи, че Tomate La Cañada се отглежда върху почви, чието съдържание на обменен натрий (почви с повишено съдържание на натриеви соли) е по-високо спрямо почвите за отглеждане на домати в други райони. Почвите, върху които се отглежда Tomate La Cañada, имат съдържание на обменен натрий над 15 %. В други райони на отглеждане тези стойности са по-ниски; в Poniente Almeriense (Западна Almería) например те са с 50 % по-ниски.

Води: За напояване на насажденията се ползват води с високо съдържание на натриев хлорид и йони и висока електропроводимост. Йоните, преобладаващи в поливните води, са натрий, хлориди, сулфати и калций, в резултат на което съдържанието на Cl– и Na+ йони е съответно 40 % и 35 % над установеното в поливните води в останалите райони.

Поливните води, използвани за отглеждането на Tomate La Cañada, се характеризират с висока електропроводимост, която надвишава с повече от 70 % тази на поливните води в останалите райони на производство. Степента на усвояване на натрия в поливните води, използвани при производството на продукта, е приблизително четири пъти по-висока, отколкото в други райони, което обяснява по-голямото съдържание на обменен натрий в почвите, върху които се отглежда Tomate La Cañada.

Електропроводимостта на поливните води в определения географски район, където се произвежда ЗГУ Tomate La Cañada, трябва да е най-малко 2,0 dS/m (такава вода се смята за силно солена и води до значително понижаване на продукцията).

Климатични и орографски условия: Климатът в определения географски район може най-общо да се определи като пустинен (крива на изсъхване на почвата от 3 до 6) и полупустинен, т.е. районът е разположен в най-сухата част на Европа, характеризираща се с отсъствие на слани и оскъдни валежи.

Този климат се характеризира със средногодишни стойности на валежите между 200 и 400 mm, висока средногодишна температура — между 16,8 и 18,3 °C, и с атмосфера, силно податлива на изпарение.

Валежите са проливни и нередовни в различните месеци и години. Тези природни условия в съчетание с хидрогеоложките особености на района, обуславят отсъствието на повърхностни води, поради което се налага използването на подпочвени водни ресурси.

Съчетанието между висока средногодишна температура и оскъдни средногодишни валежи води до силна евапотранспирация и слабо отводняване, в резултат на което разтворимите соли се задържат в почвата и повишават нейната електропроводимост.

Местните условия също оказват влияние, тъй като районът е ограден на север от големи планински вериги като Sierra Nevada и Sierra de Los Filabres, на юг — от Sierra Alhamilla и Sierra Cabrera, а на запад — от планината Gador, които го изолират от северните влияния и от западните и северните ветрове. Разположението на района в близост до Средиземно море на юг и изток също оказва влияние.

Това разположение, осигуряващо защита срещу северните въздушни маси, наред с географската ширина и влиянието на Средиземно море, обуславя специфичните климатични условия на географския район. Относителната средногодишна влажност (73 %) е равномерно разпределена през годината и рядко предизвиква процеси на кондензация. В резултат на това мъглите в района са рядкост.

Нетна падаща слънчева радиация: Средногодишното слънчево греене в определения географски район е значително (3 040часа), а облачността е най-ниската в Испания със средно 35 облачни дни на година. Средногодишната падаща слънчева радиация в оранжериите е 137,58 W/m2.

—	Специфични характеристики на продукта:

Яркост (L) на доматите:

При уредите за измерване на Hunter се използват параметрите „L“, „a“ и „b“, за да симулират правоъгълно триизмерно цветно пространство въз основа на теорията на противоположните цветове. В това пространство стойностите за яркост (L) на „Tomate La Cañada“ надвишават 35. Диапазонът по цветовата скала, в който се бере всеки търговски сорт домати, е следният:

„Redondo Liso“ [гладък кръгъл]: бране при стойности между 7 и 10 по цветовата скала.

„Cereza“ [чери]: бране при стойности между 10 и 11 по цветовата скала.

„Asurcado“ [набразден]: бране при стойности между 2 и 3 по цветовата скала.

„Oblongo“ [продълговат]: бране при стойности между 8 и 9 по цветовата скала.

Съдържание на ликопен:

Съдържанието на ликопен в четирите търговски сорта домати, отглеждани в определения географски район — ≥ 26 mg на 100 g сухо тегло, е много по-високо в сравнение с установеното в научната литература за същите търговски сортове домати, отглеждани в други райони.

Съдържание на витамин Е (α-токоферол):

Съдържанието на витамин Е в сортовете домати, отглеждани в определения географски район, е много по-високо в сравнение с установеното в научната литература за същите търговски сортове домати, отглеждани в други райони.

„Redondo Liso“ [гладък кръгъл]: ≥ 0,40 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

„Cereza“ [чери]: ≥ 0,30 mg или по-високо на 100 g тегло в прясно състояние.

„Asurcado“ [набразден]: ≥ 0,31 mg или по-високо на 100 g тегло в прясно състояние.

„Oblongo“ [продълговат]: ≥ 0,31 mg на 100 g тегло в прясно състояние.

—	Причинно-следствена връзка между географския район и характеристиките на продукта

Факторите, обуславящи качеството и особеностите на Tomate La Cañada (яркост, съдържание на витамин C и ликопен), са свързани с поливните води, с хранителните вещества в почвата (със съдържание на натриеви соли и напоявана със солена вода) и с характерните климатични особености на района (слънчева светлина, температура и влажност).

а)   Витамин Е (α-токоферол)

Съдържанието на токоферол в тези сортове домати се обуславя от различни фактори: солеността на поливните води, количеството калий в хранителния разтвор, генетичното разнообразие и специфичните условия на околната среда (слънчева светлина, температура и влажност), характерни за района.

Осмотичният солен стрес, предизвикан от високата електропроводимост на почвите, също оказва стимулиращо влияние върху синтеза на токоферол и високите равнища на токоферол.

б)   Ликопен

Поливането със солена вода води до повишаване на съдържанието на ликопен. Повишената електропроводимост на поливните води, която е пряко свързана с концентрацията на соли в тях, води до повишаване на съдържанието на ликопен в четирите търговски сорта домати. Синтезирането на ликопен (и изобщо на каротеноиди) протича най-пълноценно при температури между 18 и 26 °C. Средната температура от 18 °C в географския район благоприятства синтезирането на ликопен, а оттам и високото му съдържание в Tomate La Cañada.

Положително влияние в тази насока оказва и осмотичният солен стрес, предизвикан от високата електропроводимост на почвите, върху които се отглежда продуктът.

в)   яркост (L) на доматите

Стойностите на L, отнасящи се към цветовото пространство съгласно измервателните уреди на Hunter, зависят от падащата слънчева радиация, температурата, използването на солена вода и отглеждането върху солени почви.

Поливането със солена вода и отглеждането върху солени почви също допринасят за яркостта на плодовете.

Повишаването на електропроводимостта при еднаква концентрация се дължи най-вече на хлорните йони (Cl–), следвани от калциевите (Ca2+) и натриевите (Na+). Това обяснява по-високата електропроводимост на почвата, върху която се отглежда Tomate La Cañada, тъй като съдържанието на Cl– и Na+ в другите райони е значително по- ниско.

За оптималното развитие на растението и еднородно оцветяване на плодовете са необходими силна падаща слънчева радиация, продължително слънцегреене и 8—16 часа светлина на ден. Силната падаща радиация оказва влияние върху процесите на цъфтеж, оплождане и вегетативно развитие на растението, подобрява поглъщането на вода и хранителни вещества, а оттам и неговата производителност.

Тъй като районът, в който се отглежда Tomate La Cañada, се характеризира с най-голям брой часове слънцегреене в Европа, продуктът получава оптимално оцветяване през зимните месеци.

Прекомерното излагане на слънце през пролетно-летния сезон се предотвратява чрез използването на оранжерии. Хлоропластите, които реагират непосредствено на слънчевата енергия в процеса на фотосинтезата, се ориентират перпендикулярно на светлинните лъчи.

Когато светлинната е много силна (какъвто е случаят през пролетта и лятото), отглеждането в оранжерии не позволява на хлоропластите да се разполагат по начин, при който косо падащите слънчеви лъчи лишават растението от достатъчно светлина и затрудняват оцветяването и зреенето на плодовете.

Подробно е изследвана и зависимостта между цвета на доматите и температурата, като е установено, че средните температури в определения географски район (между 16,8 и 18,3 °C) оказват оптимално въздействие върху оцветяването на продукта.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Пълният текст на спецификацията на продукта е публикуван на:

https://juntadeandalucia.es/export/drupaljda/Pliego_Tomate_modificado.pdf

и е достъпен също посредством началната интернет страница на Регионално министерство на земеделието, животновъдството, риболова и устойчивото развитие (http://www.juntadeandalucia.es/agriculturaypesca/portal), като се изберат следните опции от менюто: Áreas de actividad/Industrias y Cadena Agroalimentaria/Calidad/Denominaciones de calidad/Frutas y Hortalizas; спецификацията може да бъде намерена под съответното наименование за качество.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

Публикация на заявление за изменение съгласно член 17, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета

(2019/C 431/15)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЕХНИЧЕСКОТО ДОСИЕ НА ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

„RATAFIA DE CHAMPAGNE“

ЕС №: PGI-FR-02062-AM01 – 5.7.2018

Език на изменението: френски

Посредник

Държава членка (държави членки): ФРАНЦИЯ

Наименование на посредника: Министерство на земеделието и храните

Адрес: Direction Générale de la Performance Économique et Environnementale des Entreprises

Service du développement des filières et de l’emploi

Sous-direction des filières agroalimentaires

Bureau du vin et des autres boissons

3 Rue Barbet de Jouy

75349 Paris Cedex 07 SP

FRANCE

Тел. +33 149554955

Електронен адрес: liste-cdc-vin-aop-DGPAAT@agriculture.gouv.fr

Наименование на географското указание

Ratafia de Champagne

Рубрики от спецификацията, които подлежат на изменение

—	Защитено наименование,

—	Други: „Метод на производство“ и „Специфични правила за етикетиране“.

Изменение

Изменение в спецификацията на продукта, което води до изменение на основните спецификации

Обяснение за изменението

1)

Замяна на наименованието „Ratafia de Champagne“ с „Ratafia champenois“ По повод на предаването на Европейската комисия на техническото досие на географското указание в съответствие с член 20 от Регламент (EO) № 110/2008 производителите са изразили желание наименованието на географското указание да бъде променено на „Ratafia champenois“ с цел потребителите да бъдат информирани ясно за връзката между тази спиртна напитка и лозарския район на Champagne, като същевременно изключителното право на това наименование се остави на ЗНП „Champagne“. Думата „Champagne“ („шампанско“) действително постепенно е била запазена за пенливите вина. Така например, непенливите вина, произведени в този географски район, които в миналото са се наричали „естествени вина от Champagne“, са били признати с наименование за произход през 1974 г., а по-късно са били регистрирани като ЗНП под името „Coteaux champenois“. Наименованието „Ratafia de Champagne“ е заменено с наименованието „Ratafia champenois“ навсякъде, където се среща в техническото досие. То е получило национално признание с указ от 22 януари 2015 г., изменен на 12 февруари 2015 г., под условие за одобряването му на равнището на Европейския съюз.

2)

Метод на производство В точка 2 от частта „Суровини“, която се отнася за използвания алкохол, е добавен следният откъс от изречение: „ ... от грозде, което може да се включи в приготвянето на вина, заявени в ЗНП „Champagne“. Уточнението се прави, за да се приведе тази част в съответствие с точка 2 „Човешки фактори“ от рубриката „Данни за географския район или произхода, които са от значение за връзката“, където се посочва, че алкохолът, който служи за основа за производството на „Ratafia champenois“, е алкохол от лозарски произход, получен според местните практики от гроздето, предназначено за наименованието „Champagne“.

3)

Специфични правила за етикетиране Замяната на наименованието прави неактуално използването на допълнителното обозначение „Ratafia Champenois“ в точката от техническото досие относно правилата за етикетиране и следователно това обозначение се заличава.

ОСНОВНИ СПЕЦИФИКАЦИИ НА ТЕХНИЧЕСКОТО ДОСИЕ

„RATAFIA CHAMPENOIS“

ЕС №: PGI-FR-02062-AM01 – 5.7.2018

1.   Наименование

„Ratafia champenois“

2.   Категория спиртни напитки

Категория 32: Ликьор

3.   Описание на спиртната напитка

Физични, химични и органолептични характеристики

„Ratafia champenois“ има от сламеножълт до кехлибарен цвят. Ликьорът се характеризира с плодови аромати и минерално съдържание и притежава баланс на захар и киселинност.

Продължителното обработване на „Ratafia champenois“ в дървени съдове подобрява спойката между алкохола и мъстта. Напитката развива комплексност на ароматите с появата на нотки на сушени плодове, на сухи черупкови плодове (орехи, печени бадеми), на сладък корен и на канела.

В момента на продажба на потребителите ликьорът има следните характеристики:

—	алкохолно съдържание в обемни проценти: 16 % – 22 %;

—	минимално захарно съдържание, изразено в инвертна захар: 110 грама на литър;

—	обща киселинност: под 10 грама на литър (изразена в H2SO4);

—	съдържание на серен диоксид: под 80 милиграма на литър.

Специфични характеристики (в сравнение с други спиртни напитки от същата категория)

„Ratafia champenois“ се получава от ароматизиране на алкохол от лозарски произход с мъст от грозде, което може да се включи при приготвянето на вина, заявени в ЗНП „Champagne“. Ликьорът се предлага на пазара след минимален период от 10 месеца на отлежаване в резервоар или бъчви или след минимален период от 3 години на стареене в дървен съд – за продуктите с обозначение за стареене.

Използваните сортове грозде, запазването на целостта на гроздето още при брането, пресоването веднага след беритбата на целите гроздове, бавното и постепенно извършване на самото пресоване, както и малкото количество на извлечения сок дават възможност за получаване на напълно свежа мъст, с богато минерално и плодово съдържание.

Тези характеристики се допълват с добавения алкохол, като по време на отлежаването в резервоар се получава спояването им. В случая на стареене в дървен съд се развива по-голяма комплексност на ароматите.

4.   Географски район, за който се подава заявлението

Производството на гроздето, предназначено за приготвянето на мъстта и на алкохола, производството на самата мъст и на алкохола, приготвянето, а също и отлежаването или стареенето на „Ratafia champenois“ се осъществяват на територията, определена в член V от закона от 22 юли 1927 г. относно контролираното наименование за произход „Champagne“, с който се отменя и заменя член 17 от закона от 6 май 1919 г., при условие че са спазени следните разпоредби:

—	В окръг Vitry-le-François (департамент Marne) определеният парцелиран район е този, одобрен от компетентния национален комитет на Националния институт за произхода и качеството на заседанието му от 7 и 8 ноември 1990 г. и чиито планове са депозирани в съответните кметства;

—

В следните общини на департамент Aube: Arsonval, Cunfin, Dolancourt, Jaucourt, определеният парцелиран район е този, одобрен от компетентния национален комитет на Националния институт за произхода и качеството на заседанията му от 23 юни 1994 г., 8 септември 1994 г. и 19 май 1995 г. и чиито планове са депозирани в кметствата на съответните общини;

—	В следните общини на департамент Aube: Marcilly-le-Hayer и La Villeneuve-au-Châtelot, според решението от заседанието от 10 септември 1997 г. на компетентния национален комитет на Националния институт за произхода и качеството няма определен парцел;

—

В следните общини на департамент Aube: Brienne-le-Chateau, Epagne, Précy-Saint-Martin и Saint-Léger-sous-Brienne, както и в следните общини на департамент Marne: Esclavolle-Lurey, Potangis, Saint-Quentin-le-Verger и Villiers-aux-Corneilles, според решенията на компетентния национален комитет на Националния институт за произхода и качеството на заседанията му от 23 и 24 юни 1994 г., 7 и 8 септември 1994 г., 18 и 19 май 1995 г. и 6 и 7 септември 1995 г. няма определен парцел;

—	В община Fontaine-sur-Aÿ на департамент Marne определеният парцелиран район е този, одобрен от компетентния национален комитет на Националния институт за произхода и качеството на заседанието му от 9 и 10 септември 1999 г. и чиито планове са депозирани в кметството на съответната община;

—	В следните общини на департамент Marne: Corfélix, Corrobert, Le Thoult-Trosnay, Verdon, Reuves и Broussy-le-Petit, според решението от заседанието от 5 и 6 септември 2001 г. на компетентния национален комитет на Националния институт за произхода и качеството няма определен парцел.

5.   Метод на получаване на спиртната напитка

Суровина

1.   Характеристики на мъстта

Предназначената за приготвянето на „Ratafia champenois“ мъст е от грозде, което може да се включи в приготвянето на вина, заявени в ЗНП „Champagne“.

Тя се получава в границите на 2666 литра декантирана мъст от 4000 килограма използвано грозде.

Забранена е всяка операция за обогатяване на мъстта.

2.   Характеристики на използвания алкохол

За приготвянето на „Ratafia champenois“ може да се използва самостоятелно или в смес само алкохол от вино, алкохол от джибри, дестилат от вино или винен дестилат, получени от грозде, което може да се включи в приготвянето на вина, заявени в ЗНП „Champagne“.

С цел да не се загубят първичните аромати на гроздовата мъст, алкохолът от джибри не може да съставлява повече от 20 % от обема на общото количество алкохол, използвано при приготвянето.

Приготвяне

Производството трябва да става в срок от 20 дни след датата на пресоване на гроздето, от което се получава използваната мъст.

Обработване

След производството ликьорите се оставят да отлежат най-малко 10 месеца преди бутилиране. Отлежаването се осъществява в резервоари или в бъчви.

Забранено е използването на дървени стърготини.

По време на този етап е разрешено добавянето на алкохол, отговарящ на посочените по-горе характеристики, с цел регулиране на действителното алкохолно съдържание по обем.

За заявените за географското указание „Ratafia champenois“ ликьори, които са обозначени с допълнителен текст за стареене, този процес се осъществява в дъбов дървен съд с вместимост по-малка или равна на 10 хектолитра и за минимален период от 3 години, считано от датата на поставяне в дървения съд.

В този период може да се включи и етапът на отлежаване, ако той се осъществява в дъбови съдове с вместимост по-малка или равна на 10 хектолитра.

Определената по-горе минимална продължителност не следва да се прекъсва, освен за извършване на операциите, необходими за приготвянето на продукта.

Окончателна обработка

За регулиране на цвета е разрешено използването единствено на карамел.

6.   Връзка с географската среда или географския произход

Специфични характеристики на спиртната напитка, дължащи се на особеностите на географския район

„Ratafia champenois“ има от сламеножълт до кехлибарен цвят. Ликьорът се характеризира с плодови аромати и минерално съдържание и притежава баланс на захар и киселинност.

Продължителното обработване на „Ratafia champenois“ в дървени съдове подобрява спойката между алкохола и мъстта. Напитката развива комплексност на ароматите с появата на нотки на сушени плодове, на сухи черупкови плодове (орехи, печени бадеми), на сладък корен и на канела.

Данни за географския район или произхода, които са от значение за връзката

Природни фактори

Географският район, който съответства на този за наименованието за произход „Champagne“, е разположен в североизточната част на Франция и обхваща общини в департаментите Aisne, Aube, Haute-Marne, Marne и Seine-et-Marne.

Ландшафтът му се характеризира с разположени по склонове лозя върху три внушителни геоморфологични структури: Côte d’Île-de-France, Côte de Champagne и Côte des Bar, които в по-голямата си част са с креден състав и с предпочитано източно и южно изложение.

Влиянието на климата върху лозята е двояко:

—	на океана, което осигурява редовни количества вода със слабо изразени температурни разлики в отделните сезони;

—	на континента, което е причина за понякога унищожителни слани и за благоприятно за узряването на гроздето през лятото слънцегреене.

Човешки фактори

В началото производството на „Ratafia champenois“ е ставало в домашни условия. Ликьорът се приготвя по време на гроздобера със сока от прясно грозде. Смесването на алкохола с гроздовата мъст дава възможност за ароматизирането му, като се запазват първичните аромати на гроздето. От средата на XX век няколко големи търговци са започнали по-специално да работят за подобряване на качеството с цел получаване на настоящия продукт. Сега производството на „Ratafia champenois“ се разпределя между, от една страна, лозари, а от друга, кооперации или търговци.

„Ratafia champenois“ се произвежда от сока от грозде, което може да се включи в приготвянето на вина, заявени в ЗНП „Champagne“, най-вече трите сорта на Champagne: chardonnay B, pinot noir N и meunier N. Качеството на сока се запазва с беритбата на цели гроздове и лекото пресоване в границите на 2666 литра от 4000 kg грозде. Сокът се получава на преси, проектирани за приготвяне на мъстта, предназначена изключително за пенливи вина. Смесването на този сок с алкохол, получен от грозде, което може да се включи в приготвянето на вина, заявени в ЗНП „Champagne“, позволява да се запазят първичните аромати на сортовете на Champagne.

Причинно-следствена връзка

Основните характеристики на „Ratafia champenois“ се дължат на суровината за него, получена от предназначено за ЗНП „Champagne“ грозде, и на местните умения за обработката на гроздето и за производството на ликьора. Връзката на „Ratafia champenois“ с географския район се основава на:

Специфичното качество на гроздобера в Champagne:

Оригиналността на лозята на Champagne се дължи на северното им местоположение. Почвено-климатичните условия на географския район са стимулирали развитието на доста специфичен начин за отглеждане на лозята, който се изразява по-специално в избора на трите основни сорта грозде, а именно chardonnay B, pinot noir N и meunier N. От тези сортове, в съчетание с условията в географския район, се получава суровина, която притежава естествена киселинност, придаваща на „Ratafia champenois“ елегантност, минерален състав и финес.

Вниманието при обработката на гроздето:

Местните практики при брането и пресоването на гроздето са насочени към приготвянето на пенливи вина. За тази цел, съгласно условията за производство на наименованието за произход „Champagne“, брането се извършва на цели гроздове и транспортирането им става в касетки с отвори, за да се избегне всяко увреждане или оцветяване. Въпреки че голяма част от гроздето е от черни сортове, техниките за пресоване в Champagne дават възможност за получаване на „бяла“ мъст, която се използва за производството на „Ratafia champenois“. Цветът му, който е от сламеножълт до кехлибарен, е свързан със сортовете грозде и с обработката на ликьора. Освен това брането на цели гроздове и техниката за леко пресоване дават възможност да се запазят плодовите и минералните аромати, които са характерни за „Ratafia champenois“.

Овладяването на способа за ароматизиране:

Производството на „Ratafia champenois“ се състои в смесване на алкохол от лозарски произход с мъст от грозде за ароматизирането му. Тази операция се извършва в кратък срок след пресоването, за да се запази свежестта на мъстта. Допълнително е ограничен и делът на алкохола от джибри, за да не се губят първичните аромати, които са плодови. От овладяването на този етап зависи качеството на крайния продукт.

Уменията на производителите и на майсторите във винарските изби допринасят за добрата спойка между използвания за пресичането на ферментацията алкохол и мъстта, а също и за това „Ratafia champenois“ да изрази напълно комплексността на ароматите си, извлечена от суровината, а при необходимост допълнена с ароматите при стареенето.

7.   Заявител

Association des producteurs de boissons spiritueuses à indication géographique champenoises (Асоциация на производителите на спиртни напитки с географско указание „Champagne“)

Villa Bissinger,

15 rue Jeanson,

51160 AŸ

FRANCE

8.   Специфични правила за етикетиране

Представяне

С цел запазване на основните характеристики на ликьорите, те се наливат в стъклени бутилки.

Това изключва стъклените бутилки от вида „за пенливи вина“, както и използването на тапи тип „гъба“ от корк или от други разрешени за контакт с храни материали, прикрепени с приспособление за закрепване и покрити при необходимост с калпаче.

Общи правила

На всеки съответен етикет името на географското указание „Ratafia champenois“ е посочено с еднакви по размер, цвят и шрифт букви.

Никоя от думите, съставляващи географското указание „Ratafia champenois“, не може да се изписва самостоятелно, така че винаги трябва да образува неразделно цяло.

Произходът на гроздето и на мъстта не може нито да бъде заявяван, нито посочван на етикета на ликьорите с географското указание „Ratafia champenois“.

Обозначения за стареене

Географското указание „Ratafia champenois“ може да бъде придружавано от следните обозначение във връзка с продължителността на стареене само при посочените по-долу условия:

—	обозначението „Vieux“ (стар) – за ликьори, които са оставени да стареят най-малко 3 години, считано от датата на поставяне в дървен съд;

—	обозначението „Très vieux“ (много стар) – за ликьори, които са оставени да стареят най-малко 8 години, считано от датата на поставяне в дървен съд.

Тези обозначения се изписват на етикета на ликьорите с букви, които не може да превишават половината от размера на буквите, с които е изписано името на географското указание.

---

(1)  ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 1.

Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2019/C 431/16)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„PODPIWEK KUJAWSKI“

ЕС №: PGI-PL-02212 – 19.7.2017

ЗНП () ЗГУ (X)

1.   Наименование/наименования

„Podpiwek kujawski“

2.   Държава членка или Трета Държава

Полша

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.8. Други продукти от приложение I към Договора (подправки и др.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Podpiwek kujawski“ е тъмнокафява, газирана, ферментирала, подсладена безалкохолна напитка от печени зърнено-житни култури, чиито основни съставки са: печени ечемични зърна, печен смлян корен от цикория и ароматен хмел. „Podpiwek kujawski“ се предлага на пазара в две форми: като готова за консумация газирана напитка и като суха смес, от която може да се приготви напитка вкъщи.

„Podpiwek kujawski“ не съдържа химически консерванти, ароматични вещества (естествени ароматизанти, ароматизанти, идентични с естествените, синтетични ароматизанти) или оцветители (естествени оцветители, оцветители, идентични с естествените).

Физикохимични и органолептични характеристики на готовата за консумация напитка:

—	съдържание на сухо вещество — между 8 и 12 % (m/m) (допустимо отклонение ±1,0),

—	съдържание на захар — по-малко или равно на 50 g/l,

—	съдържание на етилов алкохол -0,5 % (допустимо отклонение от -0,1 до +0,5),

—	вкус — напитката от печени зърнено-житни култури има освежаващ и отличителен вкус на дрожди. Вкусът е леко сладък, има горчиви нотки и е леко тръпчив,

—	тъмнокафяв цвят.

Суровините за готовата за консумация напитка са: суха смес, вода, дрожди, захар и антиоксидант: аскорбинова киселина. Съдържание на киселина в грам/единица сухо вещество — не по-малко от 0,015.

„Podpiwek kujawski“ — суха смес:

—	печени ечемични зърна -89,92 % от сместа (допустимо отклонение ± 2 %),

—	печен смлян корен от цикория -9,93 % от сместа (допустимо отклонение ± 2 %),

—	лимонена киселина -0,15 % (допустимо отклонение ±0,05 %),

Опаковката включва и сушени пелети от ароматен хмел (опаковани отделно) — 5 % от теглото на сместа.

Според рецептата на опаковката готовата за консумация напитка се получава чрез разбъркване на сместа с вода, захар и дрожди. Съотношението на добавките за 200 g смес е съответно: 10 l вода, 500 g захар, 5 g прясна мая за хляб или пивоварни дрожди (може да се използва и суха мая в подходящо съотношение).

Физикохимични и органолептични характеристики на сухата смес:

—	водно съдържание – не повече от 12 %,

—	рохкава консистенция, финозърнеста, допускат се бучки, които се разпадат при натискане с пръст. Размерът на частиците може да варира от малък (минават през сито с квадратни отвори с размер 1,5 mm) до голям (цели печени ечемични зърна, печена цикория под формата на грис или люспи с размер 3—5 mm),

—	кафяв до тъмнокафяв цвят, допускат се по-светли или по-тъмни частици,

—	донякъде горчив вкус с характерния вкус на напитките от печени зърнено-житни култури.

Към „podpiwek kujawski“ (както сухата смес, така и готовата за консумация напитка) може да се добави регулатор на киселинността (лимонена киселина) или антиоксидант (аскорбинова киселина).

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Суха смес — в определения географски район трябва да бъдат осъществени следните специфични етапи на производството:

—	печене на ечемичните зърна и на смления корен от цикория,

—	приготвяне на сухата смес при спазване на съотношението, посочено в точка 3.2.

Готова за консумация напитка — в определения географски район трябва да бъдат осъществени следните специфични етапи на производството:

—	печене на ечемичните зърна и на смления корен от цикория,

—	приготвяне на сухата смес при спазване на съотношението, посочено в точка 3.2.,

—	кипване на зърнената смес и добавяне на печения корен от цикория (пивна мъст),

—	добавяне и кипване на пелетите от ароматен хмел,

—	добавяне на захарта,

—	охлаждане,

—	прецеждане,

—	добавяне на дрождите и ферментация,

—	бутилиране,

—	пастьоризиране или друг метод за деактивиране на дрождите.

Ферментацията се осъществява в бутилката и се прекратява чрез пастьоризиране или чрез друг метод за деактивиране на дрождите, в резултат на което алкохолното съдържание остава ниско.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Готовата за консумация напитка „podpiwek kujawski“ се предлага на пазара в бутилки от тъмно стъкло.

Сухата смес „podpiwek kujawski“ се предлага на пазара в пакети.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Куявско-Поморското войводство в рамките на административните му граници.

5.   Връзка с географския район

Специфичният характер на „podpiwek kujawski“ се дължи на конкретните качества и репутация на продукта, които са обусловени от географския му произход.

В резултат на благоприятните почвени и климатични условия за отглеждането на ечемик и цикория в Куявско-Поморското войводство е налице изобилие от тези суровини. Уникалният метод за приготвяне на напитката чрез използване на печен ечемик и корен от цикория се е развил в този район в резултат на изобилието на суровините, от които се приготвя „podpiwek kujawski“, и уменията на местните производители. Именно в тази област — благодарение на знанията и уменията на местните производители — е било възможно да се определи подходящото съотношение на съставките, степента, до която следва да бъдат изпечени ечемикът и коренът от цикория, както и подходящите условия от гледна точка на температурата и продължителността на ферментацията, като всички те осигуряват високото качество и специфичните характеристики на „podpiwek kujawski“.

5.1.   Суха смес

Историята на производството на „podpiwek kujawski“ датира от 1816 г., когато братята Бом отварят фабрика в Куявско-Поморското войводство. Именно в тази фабрика е създадена сместа от ечемик и цикория с добавка на хмел (суха смес), заедно с рецептата, която потребителите използват вкъщи, за да приготвят освежаващата напитка, присъстваща навсякъде в историята на региона. Готовата за консумация напитка, приготвяна по рецептата на производителя, не представлява стандартен „podpiwek“ (водниста бира) от гледна точка на пивоварните суровини (ечемичен малц), а по-скоро напитка от печени ечемични зърна, към които се добавят печен смлян корен от цикория и хмел.

Сухата смес, които се използва за приготвяне на освежаващата напитка вкъщи, се е продавала под наименованието „podpiwek“. Тази тъмнокафява напитка добива голяма популярност преди Втората световна война, както е видно от нелоялните практики на конкурентните, които подправят оригиналната опаковка на сухата смес и рецептата за приготвянето на тази напитка. През 1938 г. поради имитация от страна на конкуренти фабриката за цикория Zjednoczone Fabryki Cykorii Ferd. Bohm and Co i Gleba S.A. във Влоцлавек кандидатства и получава патент за „podpiwek“. Наименованието „podpiwek“ е могло да се използва само за сухата смес, описана в точка 3.2. Патентът е подновен за последен път през 1969 г. Следващото дружество, което придобива правата върху рецептата, не подновява патента за наименованието „podpiwek“, а добавя „kujawski“.

5.2.   Готова за консумация напитка

Появата на „podpiwek kujawski“ като готова за консумация напитка е неразривно свързано с историята на сухата смес, използвана за приготвянето ѝ, както и с уменията на производителите за осъществяване на ферментацията. Първите изпитвания във връзка с ферментацията на напитката, която по-нататък става известна като „podpiwek kujawski“, са записани от фабриката за цикория във Влоцлавек през 1938 г. Първоначално напитката е ставала готова три дни след приготвянето ѝ. Тъй като продуктът се оказва най-популярен по време на събирането на реколтата, когато температурите в Куявско-Поморското войводство достигат най-високите си стойности, рецептата е изменена и потребителите са посъветвани да съхраняват напитката на топло място за един ден и на по-хладно място още два дни. Тя става готова за консумация на четвъртия ден.

Стандартният „podpiwek“ е вид напитка, представляваща страничен продукт от производството на бира от ечемичен малц (малцова бира), който е подсладен и с изкуствено добавен въглероден диоксид. За разлика от други напитки с наименованието „podpiwek“, „podpiwek kujawski“ е единствената ферментирала напитка на основата на печени зърнено-житни култури. Другите напитки с наименованието „podpiwek“ попадат в две категории: газирани подсладени напитки и малцови напитки. „Podpiwek kujawski“ се произвежда чрез алкохолна ферментация, в резултат на което съдържа около една трета от захарта, налична в газираните напитки със същото наименование. В окончателната форма на ферментиралата напитка остават не повече от 50 g захар на литър. Това е по-малко, отколкото в газирана подсладена напитка, която съдържа средно 100 g/l захар. Когато „podpiwek kujawski“ ферментира, дрождите превръщат захарта в алкохол, като същевременно се отделя газ, така че — за разлика от други газирани напитки с наименованието „podpiwek“ — в „podpiwek kujawski“ няма изкуствено добавен въглероден диоксид. Други разлики са липсата на химически консерванти за удължаване на срока на годност и липсата на ароматни вещества и оцветители, каквито не се добавят поради наситения аромат, цвят и вкус, получавани чрез традиционния метод на производство.

Настоящата репутация на „podpiwek kujawski“ сред потребителите се потвърждава от присъствието му на националните търговски панаири и местни мероприятия за популяризиране на традиционни и регионални продукти, както и от спечелените на национални конкурси награди и отличия. Например през 2009 г. на „podpiwek kujawski“ е присъдена първа награда на конкурса „Nasze Kulinarne Dziedzictwo – Smaki Regionów“ (Нашето кулинарно наследство — Вкусове от регионите), който се организира редовно от полската камара за регионални и местни продукти с цел популяризиране на традиционните продукти, произвеждани в даден регион. Специфичните качества на „podpiwek kujawski“ са признати през 2011 г. и от организацията Slow Food Polska, която препоръчва тази напитка. За репутацията на „podpiwek kujawski“ свидетелстват многобройни статии, както и награди, в местната преса и в интернет. Повечето статии в пресата относно „podpiwek kujawski“ са публикувани, когато започват да се организират кулинарни конкурси за популяризиране на традиционни местни храни. През 2011 г. „podpiwek kujawski“ също така печели награди в три категории (първо място в категория „Напитки“, първо място в категория „Артисти и журналисти“ и голямата награда на фестивала) на най-големия фестивал в Полша — Фестивалът на вкуса в Гручно. На международния търговски панаир Polagra Food в Познан през същата година „podpiwek kujawski“ получава най-високото отличие, което се присъжда на традиционните продукти — наградата „Perła“. Именно през този период „podpiwek kujawski“ присъства най-много в пресата, в кулинарни блогове и уебсайтове, както и по радиото и телевизията. Информация за тази напитка често се появява в статии в пресата, в които се описват типични храни в Куявско-Поморското войводство, което демонстрира нейната значимост и показва, че местното население я цени високо.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://www.gov.pl/web/rolnictwo/wnioski-przekazane-komisji-europejskiej

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2019/C 431/17)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„KAKI RIBERA DEL XÚQUER“

ЕС №: PDO-ES-02288 — 9.2.2017

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1.   Група заявител и законен интерес

Consejo Regulador de la Denominación Geográfica Protegida „Kaki Ribera del Xúquer“

Plaça del País Valencià,7.- 46250 Alcudia (Valence), España

Тел. +34 962997702

Електронна поща: d.o.kaki@kakifruit.com

Регулаторният съвет на ЗНП „Kaki Ribera del Xúquer“ има законен интерес в процедурата за изменение на спецификацията, като се има предвид че става въпрос за контролния орган на това ЗНП, одобрен със стандарт UNE-EN ISO/IEC 17065. В него участват производители на райски ябълки от определения географски район и той също така осъществява дейности за популяризирането и разпространението на продукта.

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

☐ Наименование на продукта

☒ Описание на продукта

☒ Географски район

☐ Доказателство за произход

☒ Метод на производство

☒ Връзка

☐ Етикетиране

☐ Друго [да се посочи]

4.   Вид на изменението/измененията

☒ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

☐ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5.   Изменения

1.

Първото изменение се състои в разширяване на географския район, за да се включат следните общини: Picassent, Alcàsser, Cotes, Xàtiva, La Llosa de Ranes, Rotglà i Corberà, Llocnou d’En Fenollet, Bartxeta, Genovés, Benigànim, Quatretonda, Llutxent и La Pobla del Duc.

След започването на процедурата за регистрация на наименованието за произход „Kaki Ribera del Xúquer“ през 1998 г. от Министерството на селското стопанство, рибарството и прехраната на автономна област Валенсия (Generalitat Valenciana) и последващата публикация в Официален вестник на Европейския съюз през 2002 г. на това ЗНП е наблюдавано ускорено развитие на отглеждането на райска ябълка в определения географски район в рамките на провинция Валенсия. Производството е нараснало от едва 4 000 тона през 1997 г. до повече от 200 000 тона през последната година – 2015 г., с всичко, което произтича от това в икономическо и социално отношение.

През 1998 г., когато е създаден регулаторният съвет, райска ябълка е отглеждана едва в ограничена зона от Ribera, където производството е било съсредоточено само в пет общини. С течение на годините обаче отглеждането на тази култура се е разраснало силно и се разпространило в цялата област Ribera и в съседните общини.

На практика, с оглед на официалните налични данни от 2002 г. насам, обработваемата площ с райски ябълки в провинция Валенсия се е увеличила от малко над 1 900 ha на повече от 14 659 ha през 2015 г. Макар производството да е съсредоточено главно в общините на Ribera, то се е разпространило и в съседните общини, където има същите почвено-климатични условия като тези в защитения географски район.

Отглеждането на райска ябълка навлиза в тези общини от повече от десетилетие и то по един задоволителен начин, тъй като растението се е пригодило в тази област също толкова добре, колкото във вече защитените със ЗНП общини и тъй като получените продукти имат същите физико-химични и органолептични характеристики.

Затова се предлага разширяване на защитения с наименованието за произход географски район, за да се отговори на разрастването и адаптирането на отглеждането на райска ябълка в определени общини, поради качеството на това отглеждане и като се следи характеристиките на произведените в тези общини райски ябълки да бъдат идентични с тези на произведените във вече защитените райони. Разширяването би могло да доведе до увеличаване с максимум 20 % на обхванатата понастоящем със ЗНП продукция.

Климатичните условия в общините, които се предлага да бъдат включени в определения географски район, са сходни на тези в защитените понастоящем общини и произведените райски ябълки са идентични на тези, за които вече се използва ЗНП. Освен това в списъка на защитените общини се добавя община Cotes: тя по погрешка не е включена в списъка при изготвянето на първоначалната спецификация, макар че е част от общините на Ribera Alta и е заобиколена от общини, които са включени в първоначалния списък в първата спецификация.

От друга страна, и отново в рубриката относно географския район, се заличава следното изречение: „Отредената за отглеждането площ в защитения географски район е около 2 300 ha, от които регистрирани са 1 800 ha“.

В тази рубрика би следвало да се включват само обхванатите от наименованието за произход общини. Броят на обработваемите хектари – независимо дали са регистрирани или не от контролния орган – не е постоянен и следователно не трябва да се посочва в спецификацията.

2.

Второто изменение се състои във внасяне на уточнения в рубриката относно описанието на продукта. По-конкретно, изречението „При експедиция райските ябълки следва да се представят с чашка и плодна дръжка“ се заменя с „При експедиция райските ябълки следва да се представят с чашката, със или без плодна дръжка“.

В точка 2 от спецификацията „Описание на продукта“, се определя, че райските ябълки трябва да се експедират „с чашка и плодна дръжка“. В точка 5 „Метод на производство на продукта“, от същата спецификация обаче е посочено, че „при беритбата плодната дръжка се отрязва така, че чашката да остане закрепена към плода“, и тази формулировка е идентична на включената в единния документ. Това може да доведе до объркване, тъй като от една страна се счита, че трябва да има плодна дръжка, а от друга — че тя трябва да бъде отрязана.

Затова, с цел да се избегнат погрешни тълкувания, в точка 2 „Описание на продукта“, в спецификацията изразът „с чашка и плодна дръжка“ се заменя със „с чашката, със или без плодна дръжка“, което съответства на факта, че при беритбата плодната дръжка може да бъде отрязана по-къса или по-дълга, стига никога да не стърчи над чашката, за да се избегне пробождане на другите плодове в касетките, в които се берат. Следва да се отбележи, че част от плодната дръжка се намира под горната част на райската ябълка поради хлътването в тази зона на чашката спрямо горната част на плода, макар и да е препоръчително плодната дръжка да се премахва изцяло, за да се избегне повреждането на другите плодове при брането.

3.

Третото изменение се отнася за заличаването на следното изречение от описанието на продукта: „При експедиция райските ябълки следва да бъдат без чужд мирис и/или вкус“.

Това, което се предлага да се премахне тук, всъщност се среща рядко при този вид плодове, тъй като евентуалният „чужд мирис“ може да се дължи единствено на процеса на гниене или на лесни за установяване физиологични изменения – проблеми, които вече са разгледани в стандартите за качество. Що се отнася до израза „чужд вкус“, той предполага, че би трябвало да се направят тестове с дегустация на плодовете, което няма смисъл, като се има предвид, че и в този случай евентуалният „чужд вкус“ може да се дължи единствено на изменения в плода, които са свързани с патологии или с физиологични смущения и са лесни за установяване с просто око.

Аспектите, с които се гарантира качеството на продукта, вече се разглеждат по време на проверките, осъществявани както от контролния орган, така и от операторите. Заличаването на този израз би следвало да даде възможност да се избегне объркване по отношение на проверките за контрол и за сертифициране на продукта.

4.

Четвъртото изменение се състои в добавяне на следния израз: „както и това, което е приемливо за нестандартните плодове“. По-конкретно тази фраза се добавя два пъти в рубриката относно описанието на продукта — в частта, в която се определят дефектите, които може да се допускат.

В описанието на продукта освен аналитичните фактори са посочени описателни характеристики на продукта и сред тях фигурират повърхностните дефекти, които са допустими. Посочен е например допустим максимален размер както за кръглите, така и за правоъгълните естетични дефекти. Съществуват обаче различни видове дефекти (независимо дали са кръгли или правоъгълни) и за всеки от тези видове има различни граници. Тази по-подробна класификация е уточнена в ръководството за качество на ЗНП „Kaki Ribera del Xúquer“.

В стандартите за качество на плодовете и зеленчуците се определят няколко категории (екстра, I, II и т.н.). За всяка категория се допуска определен (ограничен) брой плодове да не отговарят на всички параметри. Те се обозначават като „нестандартни плодове“.

С изменението се въвежда допустимо отклонение за нестандартните плодове. С това уточнение се определят границите, наложени в спецификацията по отношение на повърхностните дефекти, и се прави препратка към ръководството за качество на наименованието за произход, в което са посочени подробно различните дефекти, които може да се открият по плодовете, както и приемливите граници в зависимост от вида на дефекта. В тези стандарти за качество и в съществуващите модели на стандарти за качество се посочват нестандартните плодове, а именно плодове, които не попадат в определените граници и за които изготвените от регулаторния съвет стандарти за качество също определят граници.

Добавянето на фразата „както и това, което е приемливо за нестандартните плодове“ се предлага, за да се избегнат произволните тълкувания по отношение на този аспект и за да се опишат ясно в стандартите за качество допустимите проценти. Освен това липсата на точност в спецификацията би могло да доведе до неправилно тълкуване по отношение на процеса на контрол и на сертифициране, тъй като този аспект не е разгледан в спецификацията, а само в стандартите за качество на контролния орган, така че е счетено за необходимо да се хармонизират тези два документа.

5.

Петото изменение се отнася за рубриката „Метод на производство на продукта“ и се състои в актуализиране на датите за беритба на райските ябълки.

И наистина в тази рубрика по-рано се посочваше, че „Брането се извършва между края на септември и началото на ноември“. В новия текст вече се посочва, че „Брането обикновено се прави от края на септември и може да продължи до края на декември или до началото на януари“.

От времето на първото регистриране на ЗНП изменението на климатичните условия и развитието на техниките за управление на отглеждането са довели до удължаване на периода на беритба на райските ябълки. Така от няколко години е нещо обичайно кампанията за прибиране на райските ябълки да продължава чак до края на декември или дори до началото на януари и тази промяна трябва да бъде отразена в спецификацията на продукта.

6.

Шестото изменение се отнася до рубриката „Връзка с географския район“, и по-специално точката относно природните фактори, които придават специфичен характер на защитения географски район.

По-конкретно, изречението „Ribera del Xúquer е природна област в провинция Валенсия, заобиколена от обширна кватернерна долина или алувиална равнина, през която текат реките Xúquer и Magro.“ се заличава и се заменя с „Ribera del Xúquer е обширна област, която обхваща както общините на Ribera Alta, така и тези на Ribera Baixa, както и съседните общини, прекосявани от река Xúquer и от нейните притоци. Разположена в провинция Валенсия, областта е заобиколена от обширна кватернерна долина или алувиална равнина, през която текат реките Xúquer и Magro.“

С първото изменение се предлага в спецификацията да се добавят няколко общини. В рубриката от спецификацията, която се отнася за връзката с географския район, се посочват природните фактори и се описва географският район на ЗНП. Съвсем логично рубриката, която се отнася за връзката с географския район, трябва да бъде съгласувана с разширяването на защитената територия и именно затова описанието на защитения географски район е преформулирано, за да съответства на новия район, за който се отнася заявлението и който включва тези нови общини.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„KAKI RIBERA DEL XÚQUER“

ЕС №: PDO-ES-02288 — 9.2.2017

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1.   Наименование

„Kaki Ribera del Xúquer“

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Плодът на дървото хурма (Diospyros kaki), от сорта „Rojo brillante“, предназначен за консумация в прясно състояние. Това е семков плод, който обикновено се образува партенокарпно (без оплождане); тъй като няма опрашване, плодът не съдържа семена.

Характеристики на плода: оранжево-жълт цвят при беритбата, който след узряване става наситеночервен. Полуприлепналата кожа е със средна дебелина. Плътното плодово месо има оранжево-червен цвят при беритбата и наситеночервен цвят след узряването. Със стипчив вкус, който става сладък при узряване, райската ябълка има напречно закръглена форма, която е леко удължена надлъжно.

При експедиция райските ябълки следва да се представят:

—

цели,

—	с чашка, със или без плодна дръжка,

—	здрави (изключват се плодовете с наранена или загнила месеста част),

—	чисти, практически без видими чужди тела,

—	без повишена повърхностна влажност.

Райските ябълки, защитени с наименование за произход, трябва да имат минимален диаметър 61 mm.

По плодовото месо не трябва да има повреди; допустими са леки естетични дефекти по кожата, които не влошават общия вид на продукта, качеството, съхраняемостта му и представянето му в опаковката, в следните граници:

—

най-много 1 cm2 обща площ за естетичните дефекти (които не засягат месестата част на плода) с продълговата или правоъгълна форма. Допустимото максимално отклонение е 2 cm2 и не може да надхвърля 20 % от плода. И в двата случая в стандартите за качество на защитеното наименование за произход „Kaki Ribera del Xúquer“ се определят различните граници за отклонението в зависимост от вида на дефекта, както и това, което е приемливо за нестандартните плодове,

—

площ, съответстваща на кръг с максимален диаметър 1,5 cm, за естетичните дефекти (които не засягат месестата част на плода) с кръгла форма. Допустимото максимално отклонение е 2,5 cm и не може да надхвърля 20 % от плода. И в двата случая в стандартите за качество на наименованието за произход „Kaki Ribera del Xúquer“ се определят различните граници за отклонението в зависимост от вида на дефекта, както и това, което е приемливо за нестандартните плодове.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производството трябва да бъдат осъществени в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Търговските етикети, поставяни от всеки оператор, могат да бъдат проверявани от контролния орган, за да се следи за правилното използване на номенклатурата и на логото на защитеното наименование за произход. Върху етикетите задължително фигурира текстът „denominación de origen protegida „Kaki Ribera del Xúquer“ („защитено наименование за произход „Kaki Ribera del Xúquer“).

4.   Кратко определение на географския район

Районът на производство се състои от площите, имащи необходимите качества за отглеждане на тази култура, в следните общини: Albalat de la Ribera, Alberic, Alcàntera de Xúquer, Alcàsser, L’Alcúdia, Alfarp, Algemesí, Alginet, Almussafes, Alzira, Antella, Bartxeta, Beneixida, Benicull de Xúquer, Benifaió, Benigànim, Benimodo, Benimuslem, Carcaixent, Cárcer, Carlet, Catadau, Corbera, Cotes, Cullera, L’Ènova, Favara, Fortaleny, Gavarda, Genovés, Guadassuar, Llaurí, Llombai, Lloc Nou d’en Fenollet, La Llosa de Ranes, Llutxent, Manuel, Masalavés, Monserrat, Montroy, La Pobla del Duc, La Pobla Llarga, Picassent, Polinyà de Xúquer, Quatretonda, Rafelguaraf, Real de Montroy, Riola, Rotglà i Corberà, Sant Joanet, Sellent, Senyera, Sollana, Sueca, Sumacàrcer, Tous, Turís, Villanueva de Castellón y Xàtiva – всички спадащи към провинция Валенсия в автономна област Валенсия.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфични характеристики на географския район

Специфични исторически характеристики

Хурмата е плодно дърво от семейство Абаносови, произхождащо от Китай, където отглеждането му е започнало през VIII в. През втората половина на XIX в. отглеждането на райска ябълка е въведено в Западна Европа, а през 70-те години на XIX в. достига до Испания. В наши дни националното производство е разположено главно в автономна област Валенсия – там се намира защитеният район на наименованието за произход „Kaki Ribera del Xúquer“, където е съсредоточено 50 % от общото производство.

Райската ябълка „Rojo Brillante“ се е появила спонтанно в резултат на засяване на семена по краищата на парцел в община Carlet. По-късно, около 1960 г., в община Alcudia е създадена чрез присаждане първата еднородна плантация, с която се поставя началото на бързото развитие на този сорт в района.

Специфични природни характеристики

Ribera del Xúquer е област, който обхваща общините по бреговете на река Xúquer и нейните притоци в провинция Валенсия, които принадлежат към Ribera Alta и Ribera Baixa, както и съседните общини, напоявани от река Xúquer и от нейните притоци. Разположена в провинция Валенсия, областта е заобиколена от обширна кватернерна долина или алувиална равнина, през която текат реките Xúquer и Magro.

Голяма част от обработваемата земя е разположена в низината по бреговете на реките Júcar и Magro, където почвите са много богати и компактни. Това са алувиални почви, възникнали от натрупването на наноси от водното течение на река Júcar и на нейните притоци, спускащи се от планинските масиви. Освен това ниските части на полегатите склонове на долината са покрити с делувиални почви с розов цвят, рохкави и много издръжливи на интензивна обработка.

Областта има мек климат със средногодишна температура 17 °C, средни януарски температури 9 – 10 °C и средни августовски температури 24 – 25 °C. Тъй като облачността е слаба, средното количество на валежите не надхвърля 400 – 500 mm годишно. Освен това околните хълмове предпазват насажденията от мразове, особено в долините на притоците.

5.2.   Специфични характеристики на продукта

Сортът „Rojo Brillante“ е местен за района сорт, който се е появил в резултат на спонтанна мутация на друг местен сорт и вследствие на това е идеално приспособен към околната среда в Ribera del Xúquer, където културата се отглежда по оптимален начин.

Райските ябълки, отглеждани в района на защитеното наименование, имат по-голямо съотношение между височината и диаметъра и по-силно изразена заострена форма. „Kaki Ribera del Xúquer“ се отличава със заострената си форма, малко по-издължена от обичайната, и поради това има по-голямо съотношение между височината и диаметъра, в резултат на което произведените в района на защитеното наименование плодове имат характерна форма, а също и по-голям среден размер, отколкото в останалите райони на производство, поради мекия климат и липсата на екстремни температури в района.

„Kaki Ribera del Xúquer“ има също така характерен наситеночервен цвят и сладък вкус при узряване, което настъпва по-рано, благодарение на преобладаващите в района условия; плодовата реколта може да се прибира и преди плодът да е достигнал зрялост, а техниката за отстраняване на стипчивостта дава възможност той да се предлага на пазара, когато плодовото месо е твърдо, много сладко и има типичния вкус на райските ябълки, произвеждани в областта Ribera del Xúquer.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Областта Ribera del Xúquer е известна като родина на райската ябълка „Rojo Brillante“, защото именно там се е появил този сорт в резултат на спонтанна мутация; понастоящем сортът е добре утвърден в тази област и на пазара.

Почвено-климатичните особености на определения географски район намират отражение в характеристиките на райската ябълка.

Мекият климат, дължащ се на близостта на Средиземно море, в съчетание с делувиалните почви, възникнали в резултат на присъствието на теченията на реките Júcar и Magro, които обграждат тази област, придават на „Kaki Ribera del Xúquer“ основните ѝ отличителни характеристики, а именно по-силно изразена заострена форма, която се изразява в по-голямо съотношение между височината и диаметъра, по-голям размер и характерно оцветяване при узряване.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.agricultura.gva.es/modificacion_pc_kakiriberadelxuquer

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2019/C 431/18)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„TOMME DES PYRENEES“

ЕС №: PGI- FR-0176-AM01 – 31.5.2017

ЗНП () ЗГУ (Х)

1.   Група заявител и законен интерес

Сдружение „LES FROMAGERS PYRÉNÉENS“

Седалище

Chambre d’Agriculture des Pyrénées-Atlantiques

124 Boulevard Tourasse

64 000 PAU

Адрес

Адрес на управление

2 avenue Daniel Brisebois

Auzeville, B.P. 82256

31 322 CASTANET-TOLOSAN Cedex

FRANCE

Тел. +33 561754282 Факс +33 561754280 Електронна поща: contact@frc2a.fr

Състав: групата се състои от млекопроизводители, преработватели и майстори по зреенето. Поради това тя има право да подаде заявлението за изменение.

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

☐ Наименование на продукта

☒ Описание на продукта

☒ Географски район

☒ Доказателство за произход

☒ Метод на производство

☒ Връзка

☒ Етикетиране

☒ Други: група заявител, контролен орган

4.   Вид на изменението/измененията

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

5.1.    Рубрика „Описание на продукта“

Суровини

В разрешените за използване за производството на „Tomme des Pyrénées“ млека се добавя сурово краве мляко, пастьоризирано или сурово овче и козе мляко, тъй като установените в географския район отколешни традиции в производството на този вид сирена не се ограничават само с използването на пастьоризирано краве мляко. Използвани са били и други видове мляко освен пастьоризирано краве мляко (сурово или термично обработено овче или козе мляко, или смес), по-специално при фермерското производство, което макар и да съществува от дълго време, е било слабо представено в групата по време на регистрацията на ЗГУ, докато понастоящем със ЗГУ са само сирената от пастьоризирано краве мляко. Овчето мляко се използва само в смес, защото овчето мляко в смес е представително за практиките в целия географски район, за разлика от чистото овче мляко, чието използване е ограничено само до част от района.

Специфичните характеристики на продукта „Tomme des Pyrénées“, изтъкнати в точка „Връзка с географския район“, а именно:

—	полутвърдата консистенция с мека, топяща се в устата и кремообразна текстура, чиито аромати се засилват с продължителността на зреенето,

—	формата, отличаваща се със съотношение височина/диаметър винаги между 2 и 3, което гарантира – независимо от теглото на сиренето – постоянно уплътняване (загуба на влага) и хомогенен цвят на консистенцията,

са общи за сирената, произвеждани от пастьоризирано или сурово краве мляко, от овче мляко в смес и от козе мляко.

Физични характеристики

С цел продуктът да се характеризира по-добре се добавя уточнението, че „Tomme des Pyrénées“ е сирене с полутвърда консистенция, която не е подлагана на топлинна обработка, в съответствие с практиките на производителите. Думите „полупресована консистенция“, които присъстват в резюмето, се заличават, тъй като не са особено точни.

Разпоредбите „Цилиндрична форма: диаметър 210—240 mm; височина 80—110 mm; нето тегло от 3,5 до 4,5 kg“ се заменят с „Има правилна цилиндрична форма с две плоски и успоредни лицеви страни със заоблени ръбове. Съотношението диаметър/височина на сиренето е между 2 и 3. Теглото му е в диапазона от минимум 400 грама до максимум 5,5 килограма“.

Това изменение е в резултат от включването на сирена от мляко смес и от козе мляко, разфасовките за които са разнообразни. С него се вземат също така предвид практиките за занаятчийско или фермерско производство, при които се установяват различия в разфасовките. И накрая, като се въвежда възможността за предлагане на пазара на цяло сирене „Tomme des Pyrénées“, благодарение на разфасовката от минимум 400 g, преработвателите искат да предоставят на потребителя възможност да купи цяло сирене.

Уточнява се също и формата на „Tomme des Pyrénées“, така че продуктът да има еднакъв външен вид при различните разфасовки: формата е цилиндрична, правилна, с две плоски и успоредни лицеви страни със заоблени ръбове. Това определяне на съотношението диаметър/височина между 2 и 3 дава възможност да се гарантира еднаква форма на сиренето, независимо от теглото му.

Химични характеристики

Делът на „Мазнина в сухото вещество: най-малко 50 g на 100 g сирене след изсушаване“ се заменя с минималното съдържание на мазнини: „24 грама мазнини на 100 грама краен продукт“. Целта на изменението е:

—

да се промени начинът на изразяване на съдържанието, за да бъде по-разбираем за потребителя. С изменението се цели и привеждане в съответствие на описанието на продукта със задължение, произтичащо от националната нормативна уредба, което се отнася за етикетирането на сирената (Декрет №°2007-628 от 27 април 2007 г. относно сирената и специалитетите от сирена). Така минималното съдържание на мазнини е изразено за крайния продукт, а не за сиренето след изсушаване;

—

да се вземе предвид по-бедното съдържание на мазнини на козето сирене. И наистина, в действащата спецификация съчетанието на двете разпоредби: „Мазнина в сухото вещество: най-малко 50 g на 100 g сирене след изсушаване“ и „53 грама сухо вещество на 100 грама продукт“ води до минимално съдържание на мазнини в крайния продукт от 26,5 грама. Следователно тази стойност е намалена от 26,5 на 24 грама.

Съдържанието на натриев хлорид („1,5—2 %“) се заличава, за да се вземат предвид различните практики на операторите занаятчии и земеделски стопани в целия географски район.

Органолептични характеристики

Параграфът:

„Тези критерии се определят в зависимост от следните елементи:

—	Твърдост и външен вид

—	Цвят и консистенция на вътрешността

—

Вкус.

Набор от подходящи показатели дават възможност да се определи типичен вкусов профил за

—	Продуктите с черна кора

—	Продуктите със златиста кора

—	Предварително опакованите продукти.“

се заменя със следното:

„Кора:

Кората е с оранжев цвят, съчетан най-малкото с бяло, жълто или сиво, и е гладка на вид, като се допуска известна грапавина.

Приготвеното от термично обработено мляко сирене „Tomme des Pyrénées“ може да има черно или златисто покритие.

Консистенция:

—	Хомогенен и равномерен цвят – от бяло до жълто, като преминава през слонова кост;

—	Текстура: мека, топяща се в устата, кремообразна и хомогенна, с шупли, които по принцип са с неправилна форма и размер и са хомогенно разпределени; с течение на зреенето текстурата става по-твърда;

—	Вкус: променя се от аромат на прясна суроватка до по-изразени аромати, но без прекомерна горчивина, в зависимост от продължителността на зреенето и вида на използваното мляко.“

Освен по-точното представяне, с това изменение се цели да се заличи позоваването в органолептичните критерии на аспекта „твърдост“, което е неподходящо за „Tomme des Pyrénées“ с „черна кора“, чийто минимален срок на зреене е 21 дни. Действително, в процеса на зреене текстурата става все по-твърда и възможността да се използват други видове мляко освен краве води до нюанси в химичния състав, обусловени от метода на производство, и до вкусове, които могат да се променят според различните пропорции на използваното мляко. Разпоредбите относно метода на производство дават възможност да се гарантира производството на сирене със сходни характеристики.

Сирената със ЗГУ „Tomme des Pyrénées“ наистина запазват общи характеристики. Те се определят със следните показатели:

—	Текстура, аромати: полутвърда консистенция, която не е подлагана на топлинна обработка, с мека, топяща се в устата и кремообразна текстура, чиито аромати се засилват с напредване на зреенето,

—	Форма: съотношението височина/диаметър винаги е между 2 и 3, което гарантира – независимо от теглото на сиренето – постоянно уплътняване (загуба на влага) и хомогенен цвят на консистенцията,

Предлагане за продажба

Поради включването на малки разфасовки сирене „Tomme des Pyrénées“ се добавя уточнението, че „Tomme des Pyrénées“ може да се предлага на пазара цяло“. Тази форма на предлагане на пазара се добавя към вариантите за продажба на нарязано или предварително опаковано сирене.

5.2.    Рубрика „Географски район“

Посочени са общините от департаментите, които са частично включени в географския район: Aude (11), Haute-Garonne (31), Pyrénées Orientales (66).

Включената в действащата спецификация карта се заменя с по-точна.

Географският район се разширява с нови общини от пиренейския масив, намиращи се в департаментите Aude, Haute-Garonne и Pyrénées-Orientales.

Целта на изменението е географският район да се допълни, като се включи източната част на Пиренеите. В тази част е значително производството на сирена от вида „tomme“, чиито специфични характеристики се доближават до тези на „Tomme des Pyrénées“. Така географският район ще обхване целия склон на планинската верига откъм френска страна, за да се отразят отколешните и настоящите практики за производство.

5.3.    Рубрика „Доказателство за произход“

Свързаните с проследимостта елементи, свеждащи се до воденето на ежедневни отчети за постъпилото и напусналото събрано мляко и за произведените продукти, с посочена дата и подредени в хронологичен ред, се заменят със следните елементи:

—	Въвеждат се условията за идентифициране на операторите, които желаят да участват в производството на мляко, в приготвянето и в зреенето на сирената.

—

Системата за проследяване дава възможност да се гарантира на потребителите, че продуктът „Tomme des Pyrénées“ наистина отговаря на удостоверените със ЗГУ характеристики. Проследимостта се състои в съхраняването на необходимата и достатъчна информация, за да се знае произходът и съставът на продукта през всички етапи на производството, преработката и разпространението му. Произходът се гарантира с идентификация на продуктите и със система за проследяване нагоре и надолу по веригата.

—

Описаната система дава възможност с помощта на таблица да се синтезират изискваните документи и регистрации, както и минималната изискуема информация, на всеки етап от жизнения цикъл на продукта (произход на храната за животните, производство на млякото, събиране, приемане на млякото в мандрата, производство на сиренето, транспортиране до мястото за зреене, зреене, транспортиране до място за нарязване или опаковане). Тези документи се държат на разположение на контролните органи.

С новата редакция се подобрява проследимостта на продукта.

5.4.    Рубрика „Метод на производство“

Производство на млякото – хранене на животните

Описанието на метода на производство на продукта се допълва със следните разпоредби, отнасящи се до храненето на млекодайните стада:

„Дажбата се състои от фуражи и добавки. В състава на фуражите влизат трева, зърнени култури и производните им продукти – били те сухи или влажни, както и дехидратирани растителни продукти. Всяка година 70 % от фуражите са с произход от географския район.

Храненето на животните, чието мляко е предназначено за преработване в сирене от сурово и термично обработено мляко, трябва да се извършва съобразно следните критерии: най-малко 25 % от сухото вещество в годишната дажба от фураж се състои от паша на трева, изсушена или силажирана трева, която произхожда от географския район, като пашата трае най-малко 91 дни в годината.

В състава на евентуално използваните добавки влизат: концентрати (зърнени продукти, кюспе, азотни съединения), суроватка, храни, съставени от продукти с растителен произход, минерали, витамини и микроелементи“.

Това изменение няма отражение върху продукта; целта е в спецификацията да се запишат практиките за производство на сиренето „Tomme des Pyrénées“, получено от мляко, произведено в географския район, който съответства на склона на пиренейския масив откъм френска страна. Храненето на млекодайните стада с местни фуражи действително винаги е било много важно в рамките на географския район. Тези разпоредби са оправдани предвид факта, че поради състава на почвите и количеството на валежите географският район представлява благодатна за развитието на трева с добро качество територия, което насърчава операторите да оползотворяват тези ресурси. Оползотворяват се също и произвежданите в географския район зърнени култури. В случая на производството от сурово мляко, което се прави основно в стопанствата, използването на тези ресурси включва пашата.

Добавя се уточнението, че „Овчето мляко се добива от породите баска-беарнезка, кастилска, черноглава „Манеш“ и червеноглава „Манеш“. Основание за изменението дава добавянето на използването на овче мляко. Посочените породи млекодайни овце присъстват в географския район отдавна, тъй като са добре пригодени към природната среда на Пиренеите. Това са преобладаващите породи в стопанствата, чието мляко служи за производство на сиренето.

Събиране на млякото

Добавя се изречението „За предприятията, които произвеждат сирене, млякото се събира не по-рядко от веднъж на всеки два дни“, защото с него се кодифицират практиките на тези предприятия и се дава възможност за гарантиране на добро качество на млякото, и по-специално на суровото мляко. Добавеният текст не засяга основните характеристики на продукта.

Спомагателни вещества и добавки

Съдържащите се в действащата спецификация разпоредби: „Съхранение в резервоар, със или без зреене (млечни ферменти), със или без добавяне на калциев хлорид (CaCl2)“, „Добавяне на сирище от животински произход“, „Забранява се всяка друга добавка [с изключение на калциев хлорид (CaC12), млечни ферменти и сирище с животински произход] освен флора за ароматизиране или за зреене“ се заменят със списък на спомагателни вещества за производството и добавки, които може да се използват.

Добавените спомагателни вещества за производството са следните:

—	може да се използва всеки вид подсирващ ензим (а не само сирище от животински произход), за да се вземат предвид настоящите практики в големите предприятия,

—	„органични киселини“, които позволяват да се групират всички използвани киселини (например нанасяният върху кората оцет за подсушаване и стабилизиране),

—	CO2 (или въглероден диоксид), използван при необходимост за понижаване на pH в съда преди поставянето във форми.

С тези допълнения се цели включването на използваните в цеховете за производство и за зреене практики. Те не променят специфичните характеристики на продукта.

Освен това, разпоредбите, с които се разрешават определени видове обработка (с препарат срещу плесени, с пластификатор, с парафин, с оцветител (анато), а именно:

„—	За „Tomme des Pyrénées“ с черна кора — обработка на кората с продукт за предотвратяване на плесени и/или с пластификатор, и/или с оцветен парафин в съответствие с действащите стандарти,

—	За „Tomme des Pyrénées“ със златиста кора (жълт до оранжев цвят) — обработка на кората с продукт за предотвратяване на плесени, оцветяване или не с оцветител E160B (анато), използване или не на повърхностна флора, с обръщания.“

се заменят със следните разпоредби, които се отнасят за всички сирена „Tomme des Pyrénées“:

„ —

добавки:

—	консервант за сирене: лизозим хидрохлорид;

оцветители (каротин, анато E160b, карамел, въглен) и консерванти за кората (препарати за предотвратяване на плесени: натамицин, сорбат). Оцветители и консерванти за кората не се разрешават при производството в стопанствата, нито при производството от сурово мляко. За сирената от термично обработено мляко, които са с тегло над 1,5 kg до максимум 5,5 kg, са разрешени следните продукти за покритието: поливинил ацетат, парафин“.

Основанията за тези изменения са следните:

Използването на лизозим хидрохлорид е с цел да се избегнат подутините, дължащи се на млечната ферментация.

По отношение на обработката на кората са заличени думите „черна кора“, които са неподходящи. И наистина, нито пластификаторът, нито парафинът образуват кора, а става въпрос за покритие. Освен това, с новата редакция на производителя или специалиста по зреене се дава възможност да използва разрешени оцветители и консерванти за кората, доколкото те позволяват да се получи външният вид, описан в точката „Описание на продукта“. Консервантите за кората съответстват на продуктите за предотвратяване на плесени, посочени в действащата спецификация. Използването на оцветители дава възможност да се получи хомогенен цвят на кората за дадена партида сирена.

Оцветителите за кората, препаратите за предотвратяване на плесени и продуктите за покритието не се използват за сирената от сурово мляко, което отразява настоящите практики в цеховете за производство на сирене от сурово мляко.

Производство

Списъкът на последователните етапи на производство се променя и допълва при следните условия:

5.4.1.   Съхранение и/или зреене на млякото

Изразите „Съхранение със или без охлаждане“ и „Съхранение в резервоар, със или без зреене (млечни ферменти), със или без добавяне на калциев хлорид (CaCl2)“ се заменят със следните разпоредби:

„При производството от сурово мляко времето между първото доене и подсирването или контролираното зреене не трябва да превишава 48 часа.

При производството от термично обработено мляко времето между получаването и първата термична обработка е най-много 18 часа. След термична обработка млякото може да се съхранява преди подсирването при контролирана температура в продължение на неповече от 30 часа. Млякото може да се съхранява при максимална температура 15 °C в продължение на неповече от 15 часа, през което време е възможно контролирано зреене“.

Целта на тези изменения е да се дефинират ясно стандартните практики, използвани за производството на сиренето „Tomme des Pyrénées“.

Освен това се добавя и съотношението на млякото, влизащо в състава на смесите, в съответствие с измененията, направени в раздела „Описание на продукта“.

5.4.2.   Условия за използване на млякото

Добавя се уточнението, че: „Tomme des Pyrénées“ може да се произвежда от:

—	краве мляко,

—	козе мляко,

—

мляко смес при определено съотношение: — краве мляко, смесено с овче, като овчето мляко е най-малко 30 % и най-много 50 % (от обема); — краве мляко, смесено с козе, като козето мляко е най-малко 30 % и най-много 50 % (от обема); — краве мляко, смесено с овче, като овчето мляко е най-малко 30 % и най-много 50 % (от обема). Това изменение произтича от включването на сирената от козе и овче мляко. Изразените като дял от обема съотношения гарантират използването на значителна част от всеки вид мляко, което дава възможност да се гарантира, че наистина става въпрос за смес. Тези съотношения съответстват на практиките на производителите.

5.4.3.   Стандартизиране

Добавя се уточнението, че е разрешено стандартизиране в MP/MG (протеини/мазнини), тъй като това е включено в описанието на практиките на производителите.

5.4.4.   Термична обработка

Добавя се уточнението, че: „Когато млякото се подлага на термична обработка, условията за това се определят от действащата нормативна уредба според категорията (термично обработено, пастьоризирано) на продукта“, за да се напомни, че условията за обработка на млякото са различни при термична обработка и при пастьоризация.

5.4.5.   Заквасване

За по-голяма точност по отношение на видовете използвана флора думите „флора за ароматизиране или за зреене“ се заменят с „млечна флора и селекционирана или естествена флора за зреене“.

5.4.6.   Подсирване

Изразът „Температура при подсирването, по-ниска или равна на 35 °C“ се заменя с: „Подсирването се прави с подсирващ ензим при температура, по-ниска или равна на 40 °C“.

За да се вземат предвид практиките, думата „сирище“ се заменя с „подсирващ ензим“, чието определение е по-широко от това на сирището, което трябва да е получено от телешки сирищник.

Максималната разрешена температура се повишава от 35 °C на 40 °C, тъй като оптималната температура за действие на подсирващите ензими е около 38 °C.

Тези изменения не засягат основните характеристики на продукта.

5.4.7.   Коагулация

Добавя се уточнението, че: „Общата продължителност на коагулацията е най-много 60 минути“, за да се обхванат практиките на производителите по отношение на този важен етап. Такава продължителност е характерна за подсирване (или коагулация) „от вида със сирище“, необходима за получаване на сирене с полутвърда консистенция.

5.4.8.   Нарязване на сиренината-разбъркване-загряване

Изразът „Разрязване на сиренината“ се заменя с: „Нарязването на сиренината представлява разрязването ѝ с инструмент за насичане. Сместа от сиренина и суроватка не трябва да се загрява до температура, по-висока от 45 °C“. Такава максимална температура е характерна за сирене с консистенция, която не е подлагана на топлинна обработка. С изменението се кодифицират практиките на производителите.

5.4.9.   Отстраняване на лактозата

Изразът „Промиване на сиренината след частично отстраняване на суроватката“ се заменя с: „Отстраняването на лактозата е възможно по следния начин:

—	изтегляне на суроватката: от 0 % до 45 % от обема на използваното мляко,

—	добавяне на питейна вода: от 0 % до 45 % от обема на използваното мляко (температурата на сместа трябва да бъде под 45 °C)“.

С това изменение също се кодифицират практиките на производителите.

5.4.10.   Формоване

Изразът: „Поставяне във форми, със или без платно“ се заменя с „Формоването се извършва ръчно или механизирано“, за да се вземат предвид практиките на производителите. Изменението няма отражение върху продуктите.

5.4.11.   Отцеждане във форми, подкиселяване

Изразите „Отцеждане с обръщане за сиренето „Tomme des Pyrénées“ с черна кора“ и „Отцеждане, пресоване и обръщане за сиренето „Tomme des Pyrénées“ със златиста кора“ се заменят с „Правят се няколко обръщания (най-малко две). Пресоването не е задължително. Подкиселяването се счита за завършено, когато рН е по-малко или равно на 5,3 или когато киселинността е повече от 40 градуса по Dornic“.

Основание за тези изменения е отказът от използване на определенията „черна кора“ и „златиста кора“. С тях се внасят уточнения, които съответстват на практиките, предназначени ясно да се дефинира методът на производство на „Tomme des Pyrénées“.

5.4.12.   Осоляване

Изразът „Осоляване в саламура или в суха сол“ се заменя със следните по-точни разпоредби:

—	в саламура: добавя се уточнението, че саламурата се състои от вода, сол и млечна киселина, че тя трябва винаги да е наситена, че температурата ѝ е по-ниска или равна на 16 °C и че стойността на рН е по-малка или равна на 5,6.

—	в суха сол: добавя се уточнението, че температурата в помещението трябва да бъде по-ниска или равна на 14 °C.

Тези изменения не засягат основните характеристики на продуктите: те имат за цел да се допълнят условията за приготвяне на сиренето, като се включат фермерските, занаятчийските и промишлените методи на производство. С тези уточнения се цели ясно да се дефинира методът за производство на сиренето „Tomme des Pyrénées“ и да се вземат предвид не само практиките на производителите на „Tomme des Pyrénées“, които понастоящем единствени се ползват от това ЗГУ, но и тези на производителите на сирена на основата на мляко смес и на козе мляко.

5.3.13 и 14.   Зреене

Изразът „Зреенето трябва да става при контролирана температура и влажност“ се заменя със следните разпоредби:

—

Разрешено е отлагане на зреенето на сиренето без кора във вакуум само за сирената от мляко смес и от козе мляко, при определени условия (срок, температура, продължителност): отлагането може да започне не по-късно от 10 дни след осоляване, при температура на съхранение между -2 °C и +4 °C, като е забранено замразяване; максимална продължителност на отлагането 10 месеца; продължителността на зреенето се отчита от деня на прекратяване на отлагането. С това отлагане се дава възможност целогодишно да се предлага на пазара сирене „Tomme des Pyrénées“, получено от смес, в която има овче или козе мляко, които се произвеждат само през част от годината. Основанието за това допълнение е включването на сирена от мляко смес.

—

Условия на зреене: Добавят се следните текстове: „Зреенето става в изба при температура от 7 °С до 16 °C“ и „Сирената се обръщат и се полагат грижи те да се получат с правилна форма“. С тези разпоредби се цели да се уточнят условията на зреене, като същевременно се държи сметка за различните разфасовки на сирената, които може да са с това ЗГУ, а също и да се уточни съответната продължителност на зреенето. Те са в съответствие с уменията на производителите.

—	По отношение на сиренето „Tomme des Pyrénées“, произвеждано от сурово мляко, се добавя уточнението, че „Грижите включват обтриване на сухо, с вода, в която има или няма добавени ферменти за зреене, или със саламура“. Това изменение има за цел по-добро дефиниране на условията на зреене.

—

Добавят се минимални срокове за зреене, изчислени от деня на подсирването, за различните категории „Tomme des Pyrénées“, които са, както следва: — за сирената с минимално тегло 400 g и максимално тегло 1,5 kg: — 30 дни за сирената от термично обработено козе мляко или мляко смес, или от сурово краве или козе мляко, — 40 дни за сирената от сурово мляко смес; — за сирената с тегло над 1,5 kg и максимално тегло 5,5 kg: — 21 дни за сирената, които са с черно покритие, от термично обработено краве мляко и 45 дни за сирената от термично обработено краве мляко, които са с кора или със златисто покритие, — 60 дни за сирената от термично обработено козе мляко или мляко смес, или от сурово краве или козе мляко, — 90 дни за сирената от сурово мляко смес.

—	Сроковете се изчисляват от деня на подсирването.

—

Тези допълнения съответстват на включването на сирена на основата на овче мляко в смес и на козе мляко. Що се отнася до сирената, произведени от краве мляко, добавката се състои в уточняване на продължителността на зреене, което е най-малко 21 дни (черна кора) или 45 дни (златиста кора), като се прави разграничение между термично обработеното и суровото мляко. Пригодените към различните разновидности на продукта срокове имат за цел ясно да се дефинират практиките, които допринасят за характеристиките на „Tomme des Pyrénées“. Така например, за да прояви качествата си, дадено сирене в голяма разфасовка, както и сирене от сурово мляко, се нуждае от по-дълъг период на зреене отколкото сирене в малка разфасовка или произведено от пастьоризирано мляко.

5.5.    Рубрика „Връзка с географския район“

В раздела „Факти, обосноваващи връзката с географската среда“ от действащата спецификация на продукта са включени само исторически данни. Те се допълват, за да се представят специфичните характеристики на географския район, специфичните характеристики на продукта и причинно-следствената връзка между продукта и неговия произход, основана на качеството му.

Освен формалните изменения, в новата редакция на раздела се включват сирената от непастьоризирано краве мляко, сирената от козе мляко и от мляко смес, които от много дълго време се произвеждат в Пиренеите, въз основа на оползотворяване на ресурсите от трева и на методите за производство, които са до голяма степен общи в рамките на географския район.

Производството на сирена в Пиренеите – от сурово или не краве мляко, от овче, козе или от смес от тези млека – действително датира отдавна. То е свързано с хомогенния релеф на пиренейския масив (съставен от врязани долини) и със сходните практики, които са се развили там. По-добрата организация на производителите на сирена на основата на краве мляко е довела до това техните продукти и практики да бъдат описани в спецификация преди това да е направено за сирената, за които се използват другите видове млека.

С направените в спецификацията изменения се дава възможност за включване на сирената на основата на непастьоризирано краве мляко, на козе мляко или на мляко смес, в съответствие с историческите практики.

По този начин специфичните умения на пиренейските сиренари, както са описани в частта „Метод на производство на продукта“, позволяват да се получи:

—	полутвърда консистенция с мека, топяща се в устата и кремообразна текстура, чрез общите за всички местни производители практики: температурата при подсирването, разбъркването на сиренината, температурата по време на тази операция;

—	достатъчно подкиселяване, а след това зреене без прекомерна протеолиза, благодарение на другите параметри на производството, свързани с естеството на млякото;

—	форма със съотношение височина/диаметър винаги между 2 и 3, което гарантира – независимо от теглото на сиренето – постоянно уплътняване (загуба на влага) и хомогенен цвят на консистенцията;

—	вкус, който се променя от аромати на прясна суроватка — при сирената с покритие, до по-силно изразени аромати — при другите сирена, в зависимост от продължителността на зреенето и полаганите през това време грижи за кората.

Освен това списъкът на производителите от времето на подаване на заявлението за ЗГУ се заличава, тъй като тези данни не представляват задължителни разпоредби и така или иначе вече не са актуални.

5.6.    Рубрика „Етикетиране“

Разпоредбите относно предварителното опаковане се заличават, тъй като то не е част от етапите, които трябва да се осъществят в географския район.

Заличават се уточненията във връзка с формата на етикета и посочването на определена информация (търговска марка, печат на сертифициращия орган и др.), тъй като от една страна, групата повече не желае да налага конкретен етикет, а от друга страна, определена информация произтича от общата нормативна уредба.

В съответствие с предвиденото в националната нормативна уредба се добавят следните разпоредби по отношение на етикетирането:

Освен задължителните обозначения, предвидени в нормативната уредба относно етикетирането и представянето на хранителните продукти, при етикетирането на „Tomme des Pyrénées“ заедно с търговското наименование се посочва и животинският вид:

—	в случай че е само един — „от краве мляко“ или „от козе мляко“;

—	в случай на смеси се посочват използваните млека в низходящ ред според дела им в сухия екстракт на сместа.

Освен това на етикета на сиренето „Tomme des Pyrénées“ има обозначение за приложените обработки на използваното за производството му мляко.

Добавена е и разпоредба относно присъствието върху етикета на логото на Европейския съюз в същото зрително поле като регистрираното наименование.

5.7.    Рубрика „Други“

—	Козметични промени в спецификацията на продукта

В спецификацията са направени многобройни формални изменения (преместване на параграфи, по-специално от разделите относно описанието, връзката с произхода и историческите данни, сливане на параграфи, нова редакция на връзката с произхода, за да се даде възможност за открояване на специфичните характеристики на географския район, специфичните характеристики на продукта и причинно-следствената връзка). Освен това се заличават позоваванията на европейската и националната нормативна уредба (незасегнати от туберкулоза и бруцелоза стопанства, текстове във връзка с Директива 92/46/ЕИО и други цитирани национални текстове), тъй като те не следва да присъстват в спецификацията на продукта. С тези формални изменения се цели спецификацията да бъде приведена в съответствие с нормативната уредба на Европейския съюз.

—	Група заявите

Заличава се съставът на Сдружението на пиренейските производители на сирене (Association des Fromagers Pyrénéens – AFP) (запазват се само категориите оператори), а данните му за контакт се актуализират.

—

Контрол

Заличават се разпоредбите във връзка със „Средствата за контрол“, тъй като проверките са описани в плана за проверките, приложен към спецификацията на продукта. Актуализирани са данните за контакт на контролните структурни звена.

Данните за контакт на контролния орган са заменени с тези на компетентния орган, отговарящ за контрола. Това изменение има за цел да се избегне изменение на спецификацията в случай на промяна на контролния орган.

—	Национални изисквания

Добавена е таблица, в която са представени основните аспекти, които подлежат на контрол, заедно с използваните методи за оценяване, с цел да се улесни контролът на продуктите.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„TOMME DES PYRENEES“

ЕС №: PGI- FR-0176-AM01 – 31.5.2017

ЗНП () ЗГУ (Х)

1.   Наименование/наименования

„Tomme des Pyrénées“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Tomme des Pyrénées“ е сирене с полутвърда консистенция, която не е подлагана на топлинна обработка. Формата му е цилиндрична, правилна, с две плоски и успоредни лицеви страни със заоблени ръбове. Съотношението диаметър/височина на сиренето е между 2 и 3. Сиренето е направено от термично обработено или от сурово мляко.

То може да се произвежда от:

—	краве мляко,

—	козе мляко,

—	мляко смес при определено съотношение:

краве мляко, смесено с овче, като овчето мляко е най-малко 30 % и най-много 50 % (от обема); краве мляко, смесено с козе, като козето мляко е най-малко 30 % и най-много 50 % (от обема); козе мляко, смесено с овче, като овчето мляко е най-малко 30 % и най-много 50 % (от обема).

Теглото на сиренето е в диапазона от минимум 400 грама до максимум 5,5 kg.

Кората е с оранжев цвят, съчетан най-малкото с бяло, жълто или сиво, и е гладка на вид, като се допуска известна грапавина.

Сирената от термично обработено мляко, които са с тегло над 1,5 kg до максимум 5,5 kg, може да имат черно или златисто покритие. Минималната продължителност на зреенето, изчислена от деня на подсирването, е:

—	за сирената с минимално тегло 400 g и максимално тегло 1,5 kg: — 30 дни за сирената от термично обработено козе мляко или мляко смес, или от сурово краве или козе мляко, — 40 дни за сирената от сурово мляко смес;

—

за сирената с тегло над 1,5 kg и максимално тегло 5,5 kg: — 21 дни за сирената, които са с черно покритие, от термично обработено краве мляко и 45 дни за сирената от термично обработено краве мляко, които са с кора или със златисто покритие, — 60 дни за сирената от термично обработено козе мляко или мляко смес, или от сурово краве или козе мляко, — 90 дни за сирената от сурово мляко смес.

Сиренето е с минимално съдържание на сухо вещество 53 g на 100 g продукт и 24 g мазнини на 100 g продукт.

Консистенцията е с хомогенен и равномерен цвят — от бяло до жълто, като преминава през слонова кост. Текстурата му е мека, топяща се в устата, кремообразна и хомогенна, с шупли, които по принцип са с неправилна форма и размер и са хомогенно разпределени. С течение на зреенето текстурата става по-твърда.

Вкусът се променя от аромати на прясна суроватка до по-изразени аромати, но без прекомерна горчивина, в зависимост от продължителността на зреенето и вида на използваното мляко.

„Tomme des Pyrénées“ се предлага на пазара цяло, нарязано или предварително опаковано.

3.3.    Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Суровината е термично обработено или сурово краве, овче или козе мляко. Овчето мляко може да се използва само в смес и се добива от породите баска-беарнезка, кастилска, черноглава „Манеш“ и червеноглава „Манеш“.

Дажбата се състои от фуражи и добавки. В състава на фуражите влизат трева, зърнени култури и производните им продукти – били те сухи или влажни, както и дехидратирани растителни продукти. Всяка година 70 % от фуражите са с произход от географския район.

В състава на евентуално използваните добавки влизат концентрати (зърнени продукти, кюспе, азотни съединения), суроватка, храни, съставени от продукти с растителен произход, минерали, витамини и микроелементи.

Животните, чието мляко е предназначено за преработване в сирене от сурово и термично обработено мляко, се отглеждат по следните критерии:

—	най-малко 25 % от сухото вещество в годишната дажба от фураж се състои от паша на трева, изсушена или силажирана трева, която произхожда от географския район на ЗГУ,

—	като пашата трае най-малко 91 дни в годината.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Добиването на млякото, както и производството и зреенето на сиренето, се осъществяват в географския район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Освен задължителните обозначения, предвидени в нормативната уредба относно етикетирането и представянето на хранителните продукти, етикетирането включва регистрираното наименование на продукта и символа за ЗГУ на Европейския съюз в едно и също зрително поле.

При етикирането на „Tomme des Pyrénées“ заедно с търговското наименование се посочва и животинският вид:

—	в случай че е само един — „от краве мляко“ или „от козе мляко“;

—	в случай на смеси се посочват използваните млека в низходящ ред според дела им в сухия екстракт на сместа. Освен това на етикета на сиренето „Tomme des Pyrénées“ има обозначение за приложените обработки на използваното за производството му мляко.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район се състои от склона на Пиренеите откъм френска страна. Това включва:

—	целите департаменти Ariège, Hautes-Pyrénées и Pyrénées-Atlantiques;

—

в департамент Aude: зоната Massif, съставена от: — целите кантони Limoux и Quillan; — кантона Fabrezan, с изключение на общините: Boutenac, Camplong-d’Aude, Fabrezan, Fontcouverte, Luc-sur-Orbieu, Montséret, Saint-André-de-Roquelongue; — общините Arquettes-en-Val, Caunettes-en-Val, Escueillens-et-Saint-Just-de-Bélengrad, Fajac-en-Val, Labastide-en-Val, Mayronnes, Monthaut, Montlaur, Pomy, Pradelles-en-Val, Rieux-en-Val, Serviès-en-Val, Taurize, Verzeille, Villar-en-Val, Villefloure, Villetritouls;

—

в департамент Haute-Garonne: — окръг Saint-Gaudens, съставен от кантоните Bagnères-de-Luchon, Saint-Gaudens и част от кантона Cazères; — общините, класифицирани като планински район в окръг Muret: Gouzens, Lahitère, Le Plan, Mauran, Montberaud, Montbrun-Bocage, Montclar-de-Comminges, Montesquieu-Volvestre, Plagne, Saint-Christaud, Saint-Michel;

—

в департамент Pyrénées-Orientales, зоната Massif, съставена от: — целите кантони Le Canigou, Les Pyrénées catalanes, — кантона La Côte Vermeille, с изключение на общините Palau-del-Vidre, Saint-André, — кантона La Vallée de l’Agly, с изключение на общините Cases-de-Pène, Espira-de-l’Agly, Opoul-Périllos, Rivesaltes, Salses-le-Château, Vingrau, — кантона Vallespir-Albères, с изключение на общините Montesquieu-des-Albères, Saint-Génis-des-Fontaines, Villongue-dels-Monts, — общините Banyuls-dels-Aspres, Caixas, Calmeilles, Ille-sur-Têt, Llauro, Montalba-le-Château, Montauriol, Oms, Passa, Tordères.

5.   Връзка с географския район

Връзката на сиренето „Tomme des Pyrénées“ с неговия произход се основава на качеството му на сирене с полутвърда консистенция, която не е подлагана на топлинна обработка, с мека, топяща се в устата и кремообразна текстура, с хомогенна форма и вкус, който се променя от аромати на прясна суроватка до по-изразени аромати в зависимост от продължителността на зреенето. То се произвежда от сурово или термично обработено мляко и е получено от различни животински видове, налични в смесените системи за отглеждане на животни (крави, овце, кози), и съгласно практики, произлезли от традицията за производство на сирена в масива на Пиренеите.

Географският район съответства на склона на пиренейската планинска верига откъм френска страна, между Средиземно море и Атлантическия океан, и това е територия, където съжителстват предпланини и планини, заоблени и стръмни масиви, както и многобройни долини, които често са много дълбоки, което ограничава ресурсите от дървесина. Благодарение на обилните валежи (600 – 1000 mm в предпланините, 1300 – 1500 mm по северните склонове на средновисоките части на планините и до 2500 mm по изложените на носещите дъжд и сняг ветрове склонове) в района има обширни тревни площи.

Оптималното оползотворяване на тревните площи е стимулирало смесеното животновъдство (овце, крави и кози), което е свързано с факта, че овцете и козите могат да се движат в определени зони, които са недостъпни за кравите, като освен това всеки вид има своите хранителни предпочитания в зависимост от изложението на склоновете.

Още от XII век има доказателства за отглеждането на крави, кози и овце и за производството на сирене на тази територия. В различните долини и в различните епохи до известна степен се е различавало използването на добитото в стопанствата мляко за традиционното приготвяне на фермерски сирена.

Поради смесицата от животински видове в млекодайните стада и поради относителната самодостатъчност на животновъдите, което не насърчава особено колективните практики, преобладава сиренето, приготвено от мляко смес.

Релефът на Пиренеите действително затруднява комуникацията между отделните долини. Поради това планинското население е водело изолиран начин на живот, който предразполагал към производство през лятото от овчарите на дълготрайно сирене. По този начин животновъдът можел да произвежда и съхранява сиренето си докато изпълнява селскостопанските си дейности. Сирената обикновено се предлагали на пазара след завръщане от летните пасища. Формата на сиренето и неговата кора действително дават възможност за зреене без да са необходими особено студени условия, а значителната продължителност на съхранение позволява изчистване от микробите (нежеланата флора изчезва докато трае зреенето). И накрая, поради малкото налична дървесина, обитаващите Пиренеите са предпочели да не подлагат сиренето на топлинна обработка, какъвто е случаят с дълготрайните сирена от Алпите или Юра.

Тази традиция за производство на сирене се е запазила с течение на годините като отражение на развитието на планинската икономика на пиренейските долини и на животновъдството. През XIX век производството постепенно преминава от етапа на фермерско към занаятчийско производство. Първите мандри (кооперативи), наричани „fruitières“, се появяват през 1867 г.; така се развива занаятчийско производство с повече сирене от краве мляко и мляко смес. На по-късен етап се появяват промишлените и частните занаятчийски цехове за производство на сирене.

Успоредно с това, съществуването на големи участъци от географския район, в които няма изкупвачи на мляко, е стимулирало фермерското производство.

Сиренето „Tomme des Pyrénées“ се характеризира с неподлагана на топлинна обработка консистенция, която е полутвърда, с мека, топяща се в устата и кремообразна текстура и с течението на зреенето става по-твърда, с хомогенен и равномерен цвят — от бял до жълт, като преминава през слонова кост, типична форма заради съотношението диаметър/височина, което е между 2 и 3, и вкус, който се променя от аромати на прясна суроватка до по-изразени аромати на зряло сирене.

Специфичните характеристики на пиренейския масив, с неговото географско местоположение, смесена система за отглеждане на животни и традиции в сиренарството, са придали на сиренето „Tomme des Pyrénées“ неговата идентичност.

Така например характерът му на сирене с полутвърда и неподлагана на топлинна обработка консистенция се дължи в исторически план на малкото налична дървесина в масива. Този характер се е запазил при фермерското, занаятчийското и промишленото производство.

Специфичните умения на пиренейските сиренари – чрез общи за всички местни производства практики – оказват пряко влияние върху специфичните характеристики на сирената:

—

Температурата при подсирването, разбъркването на сиренината, температурата по време на тази операция, достатъчното подкиселяване, а след това зреене без прекомерна протеолиза, благодарение на другите параметри на производството, свързани с естеството на млякото, дават възможност да се получи полутвърда консистенция с мека, топяща се в устата и кремообразна текстура.

—	Формата на това сирене, със съотношение височина/диаметър винаги между 2 и 3, гарантира – независимо от теглото му – постоянно уплътняване (загуба на влага) по време на зреенето и хомогенност на консистенцията, и по-специално на цвета.

—	Вкусът му се променя от аромати на прясна суроватка — при сирената с покритие, до по-силно изразени аромати — при другите сирена, в зависимост от продължителността на зреенето и полаганите през това време грижи за кората.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://extranet.inao.gouv.fr/fichier/CDC-TomPy-190411.pdf

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.