ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/2

Решение на Съда (голям състав) от 24 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — GC, AF, BH, ED/Commission nationale de l'informatique et des libertés (CNIL)

(Дело C-136/17) (1)

(Преюдициално запитване - Лични данни - Защита на физическите лица при обработването на тези данни, които се намират на уебстраници - Директива 95/46/ЕО - Регламент (ЕС) 2016/679 - Търсачки в интернет - Обработване на данни, които се съдържат на уебсайтове - Специални категории от данни, посочени в член 8 от тази директива и в членове 9 и 10 от този регламент - Приложимост на тези членове по отношение на лицето, което управлява интернет търсачката - Обхват на задълженията на лицето, което управлява интернет търсачката, с оглед на посочените членове - Публикуване на данните на уебсайтове единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване - Значение за обработването на искане за премахване от резултатите при търсене (дерефериране) - Членове 7, 8 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(2019/C 399/02)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: GC, AF, BH, ED

Ответник: Commission nationale de l'informatique et des libertés (CNIL)

в присъствието на: Premier ministre, Google LLC, правоприемник на Google Inc.

Диспозитив

Разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкуват в смисъл, че забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в тези разпоредби, се прилагат — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможности като администратор на данни, обработвани в рамките на дейността на тази интернет търсачка, при проверка, извършена от лицето, управляващо търсачката, под контрола на компетентните национални органи след подадено от съответното физическо лице искане.

Разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, по принцип е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважи исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, водещи към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби.

Член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно този член лицето, което управлява интернет търсачка, може да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато констатира, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в този член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от изключението, предвидено във въпросния член 8, параграф 2, буква д), при условие че обработването отговаря на всички други изисквания за законосъобразност, поставени в тази директива, и ако съответното физическо лице няма правото съгласно член 14, първа алинея, буква а) от посочената директива да възрази срещу въпросното обработване въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение.

Разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива, и при спазване на условията, предвидени в тази последна разпоредба, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене.

Разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

—	от една страна, информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, представляват данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от тази директива, и

—

от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, съдържащи такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното положение предвид развитието на производството, доколкото е установено в рамките на проверката на съображенията, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от посочената директива, че с оглед на всички обстоятелства по случая основните права на съответното физическо лице, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, имат предимство пред защитените в член 11 от тази харта основни права на потенциално заинтересованите интернет потребители.

(1) ОВ C 168, 29.5.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/3

Решение на Съда (голям състав) от 24 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Google LLC, правоприемник на Google Inc./Commission nationale de l'informatique et des libertés (CNIL)

(Дело C-507/17) (1)

(Преюдициално запитване - Лични данни - Защита на физическите лица при обработването на тези данни - Директива 95/46/ЕО - Регламент (ЕС) 2016/679 - Търсачки в интернет - Обработване на данни, които са на уебстраници - Териториален обхват на правото на премахване от резултатите при търсене)

(2019/C 399/03)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Google LLC, правоприемник на Google Inc.

Ответник: Commission nationale de l'informatique et des libertés (CNIL)

в присъствието на: Wikimedia Foundation Inc., Fondation pour la liberté de la presse, Microsoft Corp., Reporters Committee for Freedom of the Press и др., Article 19 и др., Internet Freedom Foundation и др., Défenseur des droits

Диспозитив

Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.

(1) ОВ C 347, 16.10.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/4

Решение на Съда (пети състав) от 18 септември 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-526/17) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 258 ДФЕС - Директива 2004/18/ЕО - Координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги - Концесии за строителство - Удължаване на срока на съществуваща концесия за строителство и експлоатация на автомагистрала без публикуване на обявление за обществена поръчка)

(2019/C 399/04)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, P. Ondrůšek и A. Tokár)

Ответник: Италианска република (представител(и): G. Palmieri, подпомагана от V. Nunziata, E. De Bonis и P Pucciariello, avvocati dello Stato)

Диспозитив

Като е удължила от 31 октомври 2028 г. на 31 декември 2046 г. концесията за участъка от автомагистрала А 12 Ливорно—Чивитавекия между Ливорно и Чечина (Италия), без да публикува обявление за обществена поръчка, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 58 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, изменена с Регламент (ЕО) № 1422/2007 на Комисията от 4 декември 2007 година.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Освен собствените си съдебни разноски Европейската комисия понася три четвърти от съдебните разноски на Италианската република. Италианската република понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 347, 16.10.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/5

Решение на Съда (шести състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Kyritz/Wolf-Henning Peters

(Дело C-700/17) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, букви б) и в) - Случаи на освобождаване - Болнична и медицинска помощ - Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии - Липса на отношения на доверие между пациента и доставчика на медицинска помощ)

(2019/C 399/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt Kyritz

Ответник: Wolf-Henning Peters

Диспозитив

Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че услуги по предоставяне на медицинска помощ като обсъжданите в главното производство, които се извършват от лекар — специалист по клинична химия и лабораторна диагностика, биха могли да попадат в обхвата на освобождаването от данъка върху добавената стойност по член 132, параграф 1, буква в) от тази директива, ако не отговарят на всички условия за прилагане на освобождаването по член 132, параграф 1, буква б) от тази директива.

Член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данъка върху добавената стойност не зависи от условието съответната услуга по предоставяне на медицинска помощ да се извършва в рамките на отношения на доверие между пациента и доставчика на помощта.

(1) ОВ C 104, 19.3.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/6

Решение на Съда (седми състав) от 26 септември 2019 г. — Oleksandr Viktorovych Klymenko/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-11/18 P) (1)

(Обжалване - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват - Запазване на името на жалбоподателя - Решение на орган на трета държава - Задължение на Съвета да провери дали това решение е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита - Задължение за мотивиране)

(2019/C 399/06)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Oleksandr Viktorovych Klymenko (представител: M. Phelippeau, avocate)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro и J.-P. Hix)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 ноември 2017 г. Klymenko/Съвет (T-245/15, непубликувано, EU:T:2017:792).

Отменя Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна в частите, в които се отнасят до г-н Oleksandr Viktorovych Klymenko.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.

(1) ОВ C 94, 12.3.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/7

Решение на Съда (осми състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Tiroler Gebietskrankenkasse/Michael Moser

(Дело C-32/18) (1)

(Преюдициално запитване - Социална сигурност - Работници мигранти - Регламент (ЕО) № 987/2009 - Член 60 - Семейни обезщетения - Право да се получи разликата между обезщетението за родител, което се заплаща в държавата членка с първична компетентност, и обезщетението за отглеждане на дете, предвидено от държавата членка с вторична компетентност)

(2019/C 399/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tiroler Gebietskrankenkasse

Ответник: Michael Moser

Диспозитив

Член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение, за да се определи обхватът на правото на семейни обезщетения на дадено лице, да се вземе предвид „положението на цялото семейство, така както ако всички ангажирани лица биха се подчинявали на законодателството на съответната държава членка“, се прилага както в хипотезата, в която обезщетенията се изплащат съгласно законодателството, определено като приоритетно на основание член 68, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, така и в хипотезата, в която обезщетенията се дължат в съответствие с едно или няколко други законодателства.

Член 68 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че размерът на диференциращата добавка, която се предоставя на работник съгласно законодателството на държава членка с вторична компетентност в съответствие с този член, трябва да се изчислява с оглед на действително получения от работника в държавата му по месторабота доход.

(1) ОВ C 152, 30.4.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/8

Решение на Съда (трети състав) от 19 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Ítélőtábla — Унгария) — Ottília Lovasné Tóth/ERSTE Bank Hungary Zrt

(Дело C-34/18) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Член 3, параграфи 1 и 3 - Приложение към Директива 93/13/ЕИО - Точка 1, букви м) и р) - Договор за ипотечен кредит - Нотариален акт - Отбелязване от нотариус, че актът подлежи на изпълнение - Разместване на доказателствената тежест - Член 5, параграф 1 - Съставяне на ясен и разбираем език)

(2019/C 399/08)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Ítélőtábla

Страни в главното производство

Ищец: Ottília Lovasné Tóth

Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt

Диспозитив

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разглеждан във връзка с точка 1, буква р) от приложението към тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не квалифицира принципно и без допълнителен анализ дадена договорна клауза като неравноправна, когато тя не е договорена индивидуално и има за предмет или резултат разместването на доказателствената тежест във вреда на потребителя.

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с точка 1, буква р) от приложението към тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че не се отнася до клауза, която има за предмет или резултат да създаде у потребителя легитимни очаквания, че е длъжен да изпълни всички свои договорни задължения, дори да счита, че някои престации не са дължими, тъй като тази клауза не променя правното положение на потребителя с оглед на приложимото национално законодателство, и от друга страна, че се отнася до клауза, която има за предмет или резултат да накърни правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства за защита, когато дължимата сума е установена в изготвен от нотариус документ, който има доказателствена сила, позволяващ на кредитора да прекрати едностранно и окончателно спора.

Член 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква продавачът или доставчикът да предоставя допълнителна информация относно клауза, която е съставена на ясен език, но чиито правни последици могат да бъдат установени единствено посредством тълкуване на национални разпоредби, които не са предмет на еднозначна съдебна практика.

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с точка 1, буква м) от приложението към тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до договорна клауза, която дава право на продавача или доставчика да преценява едностранно дали престацията на потребителя е осъществена в съответствие с договора.

(1) ОВ C 240, 9.7.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/9

Решение на Съда (първи състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Wien — Австрия) — Skarb Pánstwa Rzeczpospolitej Polskiej — Generalny Dyrektor Dróg Krajowych i Autostrad/Stephan Riel, в качеството на синдик на Alpine Bau GmbH

(Дело C-47/18) (1)

(Преюдициално запитване - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Съдебна компетентност по граждански и търговски дела - Приложно поле - Член 1, параграф 2, буква б) - Несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства - Изключване - Иск за установяване на вземане с цел включването му в списъка на вземанията в производство по несъстоятелност - Прилагане на Регламент (ЕО) № 1346/2000 - Член 41 - Съдържание на изявлението за предявяване на вземане - Главно и вторично производство по несъстоятелност - Висящ процес (lis pendens) и свързани искове - Прилагане по аналогия на член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 - Недопустимост)

(2019/C 399/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skarb Pánstwa Rzeczpospolitej Polskiej — Generalny Dyrektor Dróg Krajowych i Autostrad

Ответник: Stephan Riel, в качеството на синдик на Alpine Bau GmbH

Диспозитив

Член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че иск за установяване на вземания с цел включването им в списъка на вземанията в производство по несъстоятелност като разглеждания в главното производство е изключен от приложното поле на този регламент.

2)	Член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага, нито дори по аналогия, за искове като разглеждания в главното производство, които са изключени от приложното поле на този регламент, а попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000.

Член 41 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че кредиторът може да предяви вземане в производството по несъстоятелност, без да посочи изрично датата на възникването му, когато законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, не предвижда задължение за посочване на тази дата, а тя може без особена трудност да се изведе от споменатите в член 41 документи, които доказват вземането, което компетентният орган, натоварен с установяването на вземанията, следва да прецени.

(1) ОВ C 142, 23.4.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/10

Решение на Съда (пети състав) от 26 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — Vitali SpA/Autostrade per l'Italia SpA

(Дело C-63/18) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 49 и 56 ДФЕС - Възлагане на обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Член 71 - Подизпълнители - Национална правна уредба, която ограничава възможността за използване на подизпълнители до 30 % от общата сума на поръчката)

(2019/C 399/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vitali SpA

Ответник: Autostrade per l'Italia SpA

Диспозитив

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/2170 на Комисията от 24 ноември 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава до 30 % дела от поръчката, който оферентът има право да възложи на трети лица — подизпълнители.

(1) ОВ C 166, 14.5.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Sociale Verzekeringsbank/F. van den Berg (C-95/18), H. D. Giesen (C-95/18), C. E. Franzen (C-96/18)

(Съединени дела C-95/18 и С-96/18) (1)

(Преюдициално запитване - Социална сигурност на работниците мигранти - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 13 - Приложимо законодателство - Лице, което пребивава в държава членка, към което се прилага Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Обезщетения съгласно схемата на осигуряване за старост или за детски надбавки - Държава членка на пребиваване и държава членка на заетост - Отказ)

(2019/C 399/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sociale Verzekeringsbank

Ответници: F. van den Berg (C-95/18), H. D. Giesen (C-95/18), C. E. Franzen (C-96/18)

Диспозитив

Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, съгласно което работник мигрант, който пребивава в тази държава членка и въз основа на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка на заетост, не е осигурен по социалноосигурителната схема на държавата членка на пребиваване дори когато съгласно законодателството на държавата членка на заетост този работник няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на семейни надбавки.

Член 13 от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка — на чиято територия пребивава работник мигрант и която не е компетентна по силата на този член — да обуслови предоставянето на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на този работник мигрант от задължение за осигуряване, което включва плащането на задължителни вноски.

(1) ОВ C 161, 7.5.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/11

Решение на Съда (пети състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — VIPA Kereskedelmi és Szolgáltató Kft./Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet

(Дело C-222/18) (1)

(Преюдициално запитване - Трансгранично здравно обслужване - Директива 2011/24/ЕС - Член 3, буква к) и член 11, параграф 1 - Медицинско предписание - Понятие - Признаване на медицинско предписание, издадено в друга държава членка от правоспособно лице - Условия - Свободно движение на стоки - Забрана на мерките с равностоен на количествени ограничения на износа ефект - Членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС - Наложено на аптека ограничение за отпускане на лекарствени продукти по медицинско предписание - Поръчка, направена в друга държава членка - Обосноваване - Закрила на здравето и живота на хората - Директива 2001/83/ЕО - Член 81, втора алинея - Снабдяване с лекарствени продукти на населението на държава членка)

(2019/C 399/12)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: VIPA Kereskedelmi és Szolgáltató Kft.

Ответник: Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet

Диспозитив

Член 3, буква к) и член 11, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която не е разрешено на аптека в съответната държава членка да отпуска лекарствени продукти, за които се изисква медицинско предписание, въз основа на поръчка, когато последната е направена от здравен специалист, който има право да предписва лекарствени продукти и да практикува в друга държава членка, докато подобно отпускане е разрешено, когато такава поръчка се прави от здравен специалист, който има право да практикува в първата държава членка, като се прави уточнението, че съгласно въпросната правна уредба в такива поръчки не се посочва името на съответния пациент.

Членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат такава национална правна уредба, доколкото тя е обоснована от цел за закрила на здравето и живота на хората, в състояние е да гарантира осъществяването на тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 221, 25.6.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/12

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Noord Holland — Нидерландия) — Trace Sport/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane, kantoor Eindhoven

(Дело C-251/18) (1)

(Преюдициално запитване - Търговска политика - Антидъмпингови мита - Внос на велосипеди, изпратени от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис - Разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на велосипеди с произход от Китай, като в него се включват посочените държави - Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 - Валидност - Допустимост - Неподаване на жалба за отмяна от страна на жалбоподателя в главното производство - Свързан вносител - Процесуална легитимация за искане на отмяна - Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Член 13 - Заобикаляне - Член 18 - Неоказване на съдействие - Доказване - Съвкупност от улики)

(2019/C 399/13)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Noord-Holland

Страни в главното производство

Жалбоподател: Trace Sport

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst/Douane, kantoor Eindhoven

Диспозитив

Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, е невалиден в частта, в която се отнася до вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази държава.

(1) ОВ C 276, 6.8.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/14

Решение на Съда (шести състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 33 de Madrid — Испания) — José Manuel Ortiz Mesonero/UTE Luz Madrid Centro

(Дело C-366/18) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2010/18/ЕС - Ревизирано рамково споразумение за родителския отпуск - Национално законодателство, съгласно което условие за предоставянето на родителски отпуск е намаляването на работното време при пропорционално намаляване на трудовото възнаграждение - Работа на смени при променлив график - Искане на работника да полага труд при фиксирано работно време, за да се грижи за малолетните си деца - Директива 2006/54/ЕО - Равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите - Непряка дискриминация - Частична недопустимост)

(2019/C 399/15)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 33 de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: José Manuel Ortiz Mesonero

Ответник: UTE Luz Madrid Centro

Диспозитив

Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че за да полага пряко грижи за малолетни или членове на своето семейство, които са на негова издръжка, работник има правото да намали нормалната продължителност на работното си време при пропорционално намаляване на неговата заплата, без да може, когато обичайният му режим на работа е на смени с променлив график, да се ползва от фиксиран график, като запази нормалната продължителност на работното си време.

(1) ОВ C 294, 20.8.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/14

Решение на Съда (трети състав) от 19 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Районен съд Луковит — България) — Наказателно производство срещу EP

(Дело C-467/18) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Членове 6 и 47 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Директива 2012/13/ЕС - Член 8, параграф 2 - Директива 2013/48/ЕС - Член 12 - Директива (ЕС) 2016/343 - Член 3 - Национална правна уредба, по реда на която може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния - Право на информация относно правата - Право на достъп до адвокат - Право на ефективни правни средства за защита - Презумпция за невиновност - Уязвимо лице)

(2019/C 399/16)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Луковит

Страна в главното производство

с участието на: Районна прокуратура Лом, KM, HO

Диспозитив

Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на съдебно производство като предвиденото в разглежданата в главното производство национална правна уредба, по реда на което може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния. Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството.

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 8, параграф 2 от Директива 2012/13 и член 12 от Директива 2013/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда съдебно производство, по реда на което може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, ако тази правна уредба не позволява на компетентния съд да провери дали процесуалните права по тези директиви са били спазени в хода на производства, които предхождат висящото пред него и не са подложени на такъв съдебен контрол.

Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че нито тази директива, нито тази разпоредба от Хартата на основните права се прилагат по отношение на съдебно производство като разглежданата в главното производство процедура по член 155 и сл. от Закона за здравето — за настаняване с терапевтична цел в психиатрично заведение по съображението, че предвид здравословното му състояние съответното лице може да представлява опасност за своето здраве или за здравето на други лица.

Презумпцията за невиновност, посочена в член 3 от Директива 2016/343, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква в съдебно производство като главното, по реда на което по терапевтични съображения и съображения за сигурност се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, прокуратурата да докаже, че лицето, чието настаняване се иска, е извършител на общественоопасно деяние.

(1) ОВ C 352, 1.10.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/15

Решение на Съда (втори състав) от 19 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Gesamtverband Autoteile-Handel e.V./KIA Motors Corporation

(Дело C-527/18) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Моторни превозни средства Регламент (ЕО) № 715/2007 - Член 6, параграф 1, първо изречение - Информация за ремонт и техническо обслужване на превозното средство - Задължения на производителя към независимите оператори - Неограничен и стандартизиран достъп до тази информация - Начин на предоставяне - Забрана за дискриминация)

(2019/C 399/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gesamtverband Autoteile-Handel e.V.

Ответник: KIA Motors Corporation

Диспозитив

Член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава производителите на моторни превозни средства да предоставят на независимите оператори достъп до информацията за ремонт и техническо обслужване на превозни средства във формат, който може да бъде предмет на електронна обработка.

Член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 715/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че откриването, в полза на оторизирани търговци и сервизи от производител на моторни превозни средства, на допълнителен информационен канал за дистрибуцията на оригинални резервни части от оторизирани търговци и сервизи чрез участие на доставчик на информационни услуги не съставлява дискриминационен достъп на независимите оператори спрямо достъпа, с който разполагат оторизираните търговци и сервизи по смисъла на тази разпоредба, тъй като независимите оператори така или иначе разполагат с недискриминационен достъп до информацията за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, що се отнася до предлаганото съдържание и предоставения достъп на оторизираните търговци и сервизи.

(1) ОВ C 445, 10.12.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/16

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal — Обединеното кралство) — The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs/Henrika Dakneviciute

(Дело C-544/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Дейност като самостоятелно заето лице - Гражданка на държава членка, престанала да упражнява дейност като самостоятелно заето лице поради физически ограничения, свързани с последните етапи на бременността и последиците от раждането - Запазване на качеството на самостоятелно заето лице)

(2019/C 399/18)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Ответник: Henrika Dakneviciute

Диспозитив

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че жена, която престане да упражнява дейност като самостоятелно заето лице поради физически ограничения, свързани с последните етапи на бременността ѝ и с последиците от раждането, запазва качеството си на самостоятелно заето лице, стига в разумен период след раждането на детето си да продължи тази дейност или да започне друга дейност като самостоятелно заето лице или работа като наето лице.

(1) ОВ C 436, 3.12.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/17

Решение на Съда (седми състав) от 26 септември 2019 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-556/18) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Политика на Европейския съюз в областта на водите - Директива 2000/60/ЕО - Член 13, параграфи 1 и 7, както и член 15, параграф 1 - Неприемане, непубликуване и непредставяне на Европейската комисия на преразгледаните и актуализирани планове за управление на речни басейни в районите на Ланзароте, Фуертевентура, Гран Канария, Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро (Испания) - Член 14 - Липса на информация за и на консултации с обществеността относно преразглеждането и актуализирането)

(2019/C 399/19)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и S. Pardo Quintillán)

Ответник: Кралство Испания (представител: M. J. García-Valdecasas Dorrego)

Диспозитив

Като не е довело до успешен край в предвидения срок информирането на и консултациите с обществеността относно преразглеждането и актуализирането на плановете за управление на речни басейни в районите на Ланзароте, Фуертевентура, Гран Канария, Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро, и като не е приело, публикувало и представило на Европейската комисия в предвидения срок актовете за преразглеждане и актуализация на тези планове за управление, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 7 във връзка с член 13, параграф 1, член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, изменена с Директива 2013/64/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г.

2)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 381, 22.10.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/18

Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — UTEP 2006. SRL/Vas Megyei Kormányhivatal Hatósági Főosztály, Hatósági, Építésügyi és Oktatási Osztály

(Дело C-600/18) (1)

(Преюдициално запитване - Автомобилен транспорт - Членове 91 и 92 ДФЕС - Регламент (ЕС) № 165/2014 - Член 32, параграф 3, член 33, параграф 1 и член 41, параграф 1 - Нарушения на правилата относно използването на тахограф - Задължения за държавите членки да предвидят ефективни, възпиращи и недискриминационни санкции - Установени и неустановени малки и средни предприятия - Диференцирано третиране)

(2019/C 399/20)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: UTEP 2006. SRL

Ответник: Vas Megyei Kormányhivatal Hatósági Főosztály, Hatósági, Építésügyi és Oktatási Osztály

Диспозитив

Член 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика на държава членка, съгласно която за разлика от неустановените малки и средни предприятия за автомобилен транспорт, на установените в тази държава членка малки и средни предприятия може да бъде наложена по-лека санкция, изразяваща се в предупреждение вместо административна глоба, когато такива малки и средни предприятия за първи път допуснат нарушение на разпоредбите на Регламент № 165/2014 с еднаква тежест.

(1) ОВ C 436, 3.12.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/18

Решение на Съда (осми състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициални запитвания от Conseil d'État — Франция) — AQ (C-662/18), DN (C-672/18)/Ministre de l’Action et des Comptes publics

(Съединени дела C-662/18 и C-672/18) (1)

(Преюдициално запитване - Пряко данъчно облагане - Директива 90/434/ЕИО - Директива 2009/133/ЕО - Член 8 - Капиталови печалби от замяна на ценни книжа - Прехвърляне на получени при замяната ценни книжа - Капиталова печалба, поставена под режим на отложено облагане - Облагане на акционерите - Облагане по различни правила за определяне на данъчната основа и данъчната ставка - Данъчни облекчения при определянето на данъчната основа, с които се отчита срокът на притежаване на ценните книжа)

(2019/C 399/21)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: AQ (C-662/18), DN (C-672/18)

Ответник: Ministre de l’Action et des Comptes publics

Диспозитив

Член 8, параграфи 1 и 6 от Директива 2009/133/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка, и член 8, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, трябва да се тълкуват в смисъл, че при замяна на ценни книжа изискват към поставената под режим на отложено облагане капиталова печалба от заменените ценни книжа и към капиталовата печалба от прехвърлянето на получените в замяна ценни книжа да се прилага същото данъчно третиране от гледна точка на данъчната ставка и от гледна точка на прилагането на данъчно облекчение за отчитане на срока на притежаване на ценните книжа като данъчното третиране, което би било приложено спрямо капиталовата печалба, която би възникнала при прехвърлянето на съществуващите преди замяната ценни книжа, ако тази замяна не беше извършена.

(1) ОВ C 4, 7.1.2019 г.

ОВ C 25, 21.1.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/20

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa - CAAD) (Португалия), постъпило на 17 юли 2019 г. — ALLIANZGI-FONDS AEVN/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-545/19)

(2019/C 399/25)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa - CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: ALLIANZGI-FONDS AEVN

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС) относно свободното движение на капитали или член 49 [ЕО] (понастоящем член 56 ДФЕС) относно свободното предоставяне на услуги данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от Estatuto dos Benéficios Fiscais (Правилник за данъчните предимства), който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране, които не са установени в Португалия и са учредени в други [държави членки] […] на Съюза, докато предприятията за колективно инвестиране, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?

Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране и запазва за местните предприятия за колективно инвестиране възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?

От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в предприятията за колективно инвестиране данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на предприятията за колективно инвестиране (местни), от една страна и на съответните притежатели на дялово участие в предприятия за колективно инвестиране, от друга страна? Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните предприятия за колективно инвестиране по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимия данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?

Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните предприятия за колективно инвестиране в Португалия, предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в предприятия за колективно инвестиране (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от предприятия за колективно инвестиране, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие са облагат с по-висок данък?

Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни предприятия за колективно инвестиране на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от предприятия за колективно инвестиране? По-специално, законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на предприятията за колективно инвестиране, включително на евентуални особени налози?

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/22

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 14 август 2019 г. — Granarolo SpA/Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др.

(Дело C-617/19)

(2019/C 399/26)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Granarolo SpA

Ответници: Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero dello Sviluppo Economico, Comitato nazionale per la gestione della Direttiva 2003/87/CE e per il supporto nella gestione delle attività di progetto del protocollo di Kyoto

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 3, буква д) от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година (2), да се тълкува в смисъл, че понятието „инсталация“ включва също случай като разглеждания, при който инсталация за комбинирано производство на енергия, построена от жалбоподателя в неговия промишлен обект, за да осигурява енергия на неговото производствено предприятие, впоследствие е била преотстъпена чрез прехвърляне на част от предприятието на друго дружество, специализирано в енергийния сектор, с договор, който предвижда, от една страна, прехвърляне в полза на приобретателя на инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия на сертификатите, документите, декларациите за съответствие, лицензите, концесиите, разрешенията и разрешителните, необходими за експлоатацията на тази инсталация и за извършване на дейността, и учредяване в негова полза на право на строеж върху района на предприятието, който е подходящ и необходим за експлоатацията и поддръжката на инсталацията, и на сервитутни права за инсталацията, използвана за комбинирано производство на енергия, със заобикаляща изключителна площ, и от друга страна, снабдяване на прехвърлителя от приобретателя в продължение на 12 години с енергия, произведена от инсталацията, на посочени в договора цени?

Може ли по-конкретно понятието „техническа връзка“, посочено в същия член 3, буква д), да включва връзка между инсталация за производство на комбинирана енергия и производствено предприятие, при която това предприятие, което е собственост на друг субект, макар да се ползва от привилегирована връзка с инсталацията за комбинирано производство на енергия за целите на снабдяването с енергия (връзка чрез енергоразпределителна мрежа; специален договор за снабдяване с енергийното дружество приобретател на инсталацията; ангажимент от страна на това дружество да доставя минимално количество енергия на производственото предприятие, както и възстановяване на сума, равняваща се на разликата между разходите за снабдяване с енергия от пазара и цените, посочени в договора; отстъпка от продажните цени на енергия след изтичане на десет години и шест месеца от началната дата на договора; предоставяне на правото за обратно изкупуване на инсталацията за комбинирано производство на енергия по всяко време от дружеството прехвърлител; необходимост от предоставянето на разрешение от прехвърлителя за извършването на дейности по инсталацията за комбинирано производство на енергия) може да продължи да извършва дейността си дори в случай на прекъсване на доставката на енергия или в случай на неизправност или спиране на работата на инсталацията за комбинирано производство на енергия?

Накрая, в случай на действително прехвърляне на инсталация за производство на енергия от строителя — собственик на промишлено предприятие в същия промишлен обект, на друго дружество, специализирано в енергийната област, с цел по-добра ефективност, трябва ли да се счита, че възможността за премахване на съответните емисии от разрешителното за СТЕ на собственика на промишленото предприятие след прехвърлянето и евентуалното „излизане“ на емисиите от СТЕ в резултат на невъзможността инсталацията за производство на енергия да надхвърли самостоятелно прага за квалифициране като „предприятие с малки емисии“, представлява нарушение на правилото за сумиране на източниците, посочено в приложение I от Директива 2003/87/ЕО или, напротив, представлява обикновена и законосъобразна последица от организационния избор на операторите, която не е забранена от СТЕ?

(1) (ОВ, L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).

(2) Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ, L 140, 2009 г., стр. 63.)

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/23

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Steiermark (Австрия), постъпило на 23 август 2019 г. — Sappi Austria Produktions-GmbH & Co KG и Wasserverband „Region Gratkorn-Gratwein“

(Дело C-629/19)

(2019/C 399/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Steiermark

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Sappi Austria Produktions-GmbH & Co KG, Wasserverband „Region Gratkorn-Gratwein“

Ответник: Landeshauptmann von Steiermark

Преюдициални въпроси

Трябва ли утайките да се считат за отпадък, имайки предвид изключването съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1) във връзка с Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води и/или Директивата за утайките, в редакцията ѝ съгласно Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година (2)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/98 дадено вещество да се разглежда като страничен продукт по смисъла на понятието за отпадък съгласно правото на Съюза, когато по производствено-технически причини към това вещество се добавят малък процент други вещества, които иначе биха били разглеждани като отпадъци, ако това не оказва влияние върху състава на цялото вещество и има значителни благоприятни последици за околната среда?

(1) OB L 312, 2008 г., стр. 3.

(2) OB L 311, 2008 г., стр. 1.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/23

Преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия), постъпило на 22 август 2019 г. — Federale Overheidsdienst Financiën, Openbaar Ministerie/Metalen Galler NV, KGH Belgium NV, LW-Idee GmbH

(Дело C-632/19)

(2019/C 399/28)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Заинтересовани страни: Federale Overheidsdienst Financiën, Openbaar Ministerie

Подсъдими: Metalen Galler NV, KGH Belgium NV, LW-Idee GmbH

Преюдициални въпроси

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 (1) за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република поради нарушение на член 6, параграфи 6 и 7 и на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (2) на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96 (3) на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, на основание, че Комисията не е предоставила своевременно на китайските производители износители възможността да се запознаят с информацията относно видовете продукти, въз основа на която е била определена нормалната стойност, и/или че в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж за съответните продукти при сравняване на нормалната стойност на продуктите на един индийски производител с експортните цени на подобни китайски продукти, Комисията е отказала да вземе предвид корекции, свързани с вносните мита за суровини и косвените данъци в референтната държава Индия, както и разликите в производството, респ. в производствените разходи?

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 поради нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96 на основание, че при оценката на вредата Комисията е квалифицирала като дъмпингов вноса от две китайски предприятия, за които е установено, че не са извършвали дъмпинг?

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 поради нарушение на член 3, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96 на основание, че когато преценява дали износът от промишлеността на Съюза е допринесъл за вредата, понесена от тази промишленост, Комисията е изходила от информация за производители, които не са част от местната промишленост?

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 поради нарушение на член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96 на основание, че Комисията не е гарантирала възможността двамата местни (италиански) производители да обяснят надлежно причините, поради които е нямало как да се предостави обобщение на поверителната информация?

5)	Нарушава ли Регламент (ЕО) № 91/2009 член 6, параграфи 6 и 7 и член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96 на основание, че Комисията не е предоставила своевременно информацията за продуктите, в разрез с интересите на китайските производители износители?

(1) ОВ L 29, 2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 343, 2009 г., стр. 51.

(3) ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/25

(Дело C-633/19)

(2019/C 399/29)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Заинтересовани страни: Federale Overheidsdienst Financiën, Openbaar Ministerie

Подсъдими: Metalen Galler NV, Vollers Belgium NV, LW-Idee GmbH

Преюдициални въпроси

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 (1) за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република поради нарушение на член 6, параграфи 6 и 7 и на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (2) на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96 (3) на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, на основание че Комисията не е предоставила своевременно на китайските производители износители възможността да се запознаят с информацията относно видовете продукти, въз основа на която е била определена нормалната стойност, и/или че в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж за съответните продукти при сравняване на нормалната стойност на продуктите на един индийски производител с експортните цени на подобни китайски продукти, Комисията е отказала да вземе предвид корекции, свързани с вносните мита за суровини и косвените данъци в референтната държава Индия, както и разликите в производството (респ. в производствените разходи)?

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 поради нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96, на основание че при оценката на вредата Комисията е квалифицирала като дъмпингов вноса от две китайски предприятия, за които е установено, че не са извършвали дъмпинг?

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 поради нарушение на член 3, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96, на основание че когато преценява дали износът от промишлеността на Съюза е допринесъл за вредата, понесена от тази промишленост, Комисията е изходила от информация за производители, които не са част от местната промишленост?

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 поради нарушение на член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, респ. от Регламент (ЕО) № 384/96, на основание че Комисията не е гарантирала възможността двамата местни (италиански) производители да обяснят надлежно причините, поради които е нямало как да се предостави обобщение на поверителната информация?

5)	Нарушава ли Регламент (ЕО) № 91/2009 член 6, параграфи 6 и 7 и член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96, на основание че Комисията не е предоставила своевременно информацията за продуктите, в разрез с интересите на китайските производители износители?

Член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 91/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (с измененията) предвижда, че за прилагането на индивидуалната митническа ставка от 64,4 процента спрямо дружество Ningbo Jinding Fastener Co. Ltd., Ningbo City е необходимо представянето пред митническите власти на държавите членки на валидна търговска фактура, която отговаря на условията по приложение II, и ако такава фактура не бъде представена, се прилага митническата ставка, приложима за всички останали дружества; може ли при последващо събиране на антидъмпингови мита поради започнало разследване на OLAF индивидуалната митническа ставка все пак да се приложи в полза на заявителя в съответствие с принципа на добросъвестност, ако OLAF установи, че съответните скрепителни елементи нямат индонезийски произход, както е заявено, а са произведени от дружество Ningbo Jinding Fastener Co. Ltd. в Китай, но не може да бъде предоставена фактура, която съдържа информацията, необходима за прилагането на индивидуалната митническа ставка, тъй като износителите са действали именно с намерението да заблудят властите на държавите членки?

(1) ОВ L 29, 2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 343, 2009 г., стр. 51.

(3) ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/26

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 28 август 2019 г. — Azienda Agricola Ambrosi Nicola Giuseppe и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Ministero delle Politiche Agricole e Forestali

(Дело C-640/19)

(2019/C 399/30)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Azienda Agricola Castellani Enio, Nereo e Giuliano Ss, Azienda Agricola De Fanti Maria Teresa, Azienda Agricola Giacomazzi Vilmare, Soc. Azienda Agricola Iseo di Lunardi Giampaolo e Silvano Ss, Soc. Azienda Agricola Mastrolat di Mastrotto Franco e Luca Ss, Azienda Agricola Righetti Michele e Damiano, Azienda Agricola Scandola Stefano e Gianni, Azienda Agricola Tadiello Roberto, Azienda Agricola Turazza Mario, Azienda Agricola Zuin Tiziano, 2 B Società Agricola Srl ed Altri, Azienda Agricola Fracasso Claudio, Azienda Agricola Pozzan Mirko

Ответници: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Ministero delle Politiche Agricole e Forestali

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 1, 2 и 3 от Регламент ЕИО № 856/1984 (1), член 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 3950/1992 (2), член 1, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1788/2003 (3), членове 55, 64 и 65 от Регламент № 1234/07 (4) и приложенията към тези регламенти, доколкото се отнасят до защитата на равновесието между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара на ЕС, да се тълкуват в смисъл, че изключват от изчисляването на „квотите за мляко“ производството за износ в държави извън ЕС на сирена със ЗНП в съответствие с целите за защита, определени за посочените продукти в член 13 от Регламент (ЕИО) № 2081/1992 (5), потвърдени в Регламент № 510/2006 (6) и в членове 4 и 13 от Регламент № 1151/2012 (7), в изпълнение на принципите, посочени в член 32 (предишен 27), член 39 (предишен 33), член 40 (предишен 34), член 41 (предишен 35) ДФЕС.

При утвърдителен отговор, допуска ли посочената правна уредба, тълкувана в този смисъл, включване на индивидуални референтни количества на квотите за мляко, предназначени за производство на сирена със ЗНП, предназначени за износ извън Съюза, както е предвидено в член 2 от Декрет-закон № 49 от 28 март 2003 г., преобразуван с изменения в Закон № 119 от 30 май 2003 г. и в член 2 от Закон № 468 от 26 ноември 1992 г. в частта, възпроизведена в посочения по-горе член 2 от Декрет-закон № 49/2003.

При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че това тълкуване е неправилно:

Противоречат ли членове 1, 2 и 3 от Регламент ЕИО № 856/1984, член 1 и член 2, първа алинея от Регламент № 3950/1992, член 1, параграф 1 и член 5 от Регламент № 1788/2003, членове 55, 64 и 65 от Регламент № 1234/07 и приложенията към тези регламенти (заедно с италианските национални норми за транспониране, установени в член 2 от Декрет-закон № 49 от 28 март 2003 г., преобразуван с изменения в Закон № 119 от 30 май 2003 г. и член 2 от Закон № 468 от 26 ноември 1992 г., в частта, възпроизведена в посочения по-горе член 2 от Декрет-закон № 49/2003), включващи и неизключващи от изчисляването на количеството, разпределено на държавите членки, млякото, използвано за производство на сирена със ЗНП, изнесени или предназначени за пазарите на страните извън ЕС до размера на посочения износ, на защитата, предвидена в Регламент ЕИО № 2081/1992, който закриля продуктите със ЗНП, и по-специално с оглед на член 13, потвърден с Регламент (ЕИО) № 510/2006 и с Регламент № 1151/2012, както и с оглед на целите на защита съгласно член 4 от него, и противоречат ли освен това на член 32 (предишен 27), член 39 (предишен 33), член 40 (предишен 34), член 41 (предишен 35) ДФЕС и на принципите на правна сигурност, оправдани правни очаквания, пропорционалност и недискриминация, както и на свободна икономическа инициатива за целите на износа към държави извън ЕС?

(1) Регламент (ЕИО) № 856/84 на Съвета от 31 март 1984 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 804/68 относно общата организация на пазарите в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ 1984, L 90, стр. 10).

(2) Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ 1992, L 405, стр. 1).

(3) Регламент (ЕО) № 1778/2003 на Комисията от 10 октомври 2003 година за спиране на покупките на масло в някои държави членки (ОВ 2003, L 270, стр. 123).

(4) Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 относно защитата на географските указания и наименования за произход на селскостопански и хранителни продукти (ОВ 1992, L 208, стр. 1).

(6) Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114).

(7) Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/27

Преюдициално запитване от Tribunal Central Administrativo Norte (Португалия), постъпило на 30 август 2019 г. — RESOPRE - Sociedade Revendedora de Aparelhos de Precisão, SA/Município de Peso da Régua

(Дело C-643/19)

(2019/C 399/31)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Central Administrativo Norte

Страни в главното производство

Жалбоподател: RESOPRE - Sociedade Revendedora de Aparelhos de Precisão, SA

Ответник: Município de Peso da Régua

Други страни: DATAREDE — Sistemas de Dados e Comunicações, SA, Alexandre Barbosa Borgesm, SA, Fernando L. Gaspar — Sinalização e Equipamentos Rodoviários, SA

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Европейския съюз (по-специално член 56, параграф 1 и член 60, параграф 4 от Директива 2014/24/[ЕС] (1) и принципът на свободна конкуренция) включването в указанията за оферентите в преддоговорна процедура за възлагане на обществена поръчка — с предмет концесия за използване на поземлени имоти за монтаж и експлоатация [на паркометри], както и контрол за изпълнение на разпоредбите от общинската наредба за зоните за платено паркиране с ограничена продължителност, действаща в същата община — на изискване оферентите да представят софтуерната програма и оборудването (паркометър), които ще бъдат доставени, с цел да демонстрират както изпълнението на условията от спецификацията за обществената поръчка, така и характеристиките на офертите, и на критерий за възлагане, свързан с фактора „техническа и функционална пригодност на разрешението“, който трябва да се прецени според това демонстриране (вж. т. 16 и 17 от указанията за оферентите)?

(1) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/29

Преюдициално запитване от Tribunale di Milano (Италия), постъпило на 2 септември 2019 г. — KO/Fallimento Consulmarketing SpA

(Дело C-652/19)

(2019/C 399/33)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Milano

Страни в главното производство

Жалбоподател: KO

Ответник: Fallimento Consulmarketing SpA

Преюдициални въпроси

Допускат ли принципите на равно третиране и на недискриминация, които се съдържат в клауза 4 от Директива 99/70/ЕО (1) относно условията за наемане на работа, разпоредбите на член 1, параграф 2 и на член 10 от Законодателен декрет 23/15, които предвиждат, що се отнася до незаконосъобразните колективни уволнения поради нарушение на критериите за подбор, двойно диференциран режим за защита, по силата на който в една и съща процедура се осигурява подходяща, ефективна и възпираща защита на безсрочните трудови правоотношения, възникнали преди 7 март 2015 г., за които са предвидени способите възстановяване на работа и плащане на вноските за сметка на работодателя, но същевременно се въвежда по-малко ефективна защита с по-слабо възпиращо действие под формата само на обезщетение в рамките на определен минимален и максимален размер за срочните трудови правоотношения със същото прослужено време, които са възникнали преди тази дата, но са преобразувани в безсрочни след 7 март 2015 г.?

Допускат ли разпоредбите на членове 20 и 30 от Хартата на правата и на Директива 98/59/ЕО (2) нормативна разпоредба като член 10 от Законодателен декрет 23/15, който въвежда само за работниците, наети по трудов договор за неопределено време (или с преобразувано срочно трудово правоотношение), считано от 7 март 2015 г., разпоредба, която в случай на незаконосъобразни колективни уволнения поради нарушение на критериите за подбор — за разлика от режима на другите подобни трудови правоотношения, възникнали преди това и към които се прилага същата процедура — не предвижда възстановяването на работа и която същевременно въвежда паралелна система за защита, при която е възможно само да се присъди обезщетение и която е неподходящa за поправяне на икономическите последици, произтичащи от загубата на работното място, и е по-неблагоприятна от паралелно съществуващия режим, който се прилага за други работници, чиито правоотношения имат същите характеристики, с изключение единствено на датата на преобразуване или на възникване на правоотношението?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

(2) Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/30

Жалба, подадена на 4 септември 2019 г. от NRW.Bank срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 26 юни 2019 г. по дело T-466/16, NRW.Bank/Единен съвет за преструктуриране

(Дело C-662/19 P)

(2019/C 399/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: NRW.Bank (представители: J. Seitz, J. Witte и D. Flore, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Единен съвет за преструктуриране, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

1.	Да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 юни 2019 г. по дело T-466/16 и решението на ответника в първоинстанционното производство и в производството по обжалване за годишната вноска на жалбоподателя във фонда за преструктуриране за 2016 г.,

2.	при условията на евентуалност, да отмени посоченото по-горе решение и да върне делото на Общия съд,

3.	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания:

На първо място, противно на възприетото от Общия съд, жалбата за отмяна не била просрочена по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС. Решението на ответника за годишната вноска на жалбоподателя във фонда за преструктуриране за 2016 г. се основавало по-специално на две последователни решения на ответника, т.нар. „първо решение на ЕСП“ и т.нар. „второ решение на ЕСП“. И двете решения на ЕСП били изпратени единствено на националния орган за преструктуриране (Bundesanstalt für Finanzmarktstabilität [Федерална служба за стабилизиране на финансовите пазари], „FMSA“), като жалбоподателят нито е бил пряко информиран за това, нито е бил уведомен за тях. Жалбоподателят е разбрал за предполагаемото съществуване (но не и за тяхното съдържание) на решенията на ЕСП единствено посредством съответните решения на FMSA за събиране, т.нар. „първо решение на FMSA“, съответно „второ решение на FMSA“.

Противно на приетото от Общия съд, меродавното събитие за изчисляването на срока за подавана на жалба за отмяна било единствено датата, на която жалбоподателят е получил второто решение на FMSA. Всъщност второто решение на ЕСП замествало първото решение на ЕСП.

Дори да се приеме обаче, че второто решение на ЕСП не замества напълно първото решение на ЕСП, а само го изменя, за начало на срока за обжалване според съдебната практика също следвало да се приеме единствено датата на получаване на второто решение на FMSA.

По-нататък жалбоподателят посочва, че — противно на възприетото от Общия съд — с оглед на особеностите на настоящия случай той не бил длъжен да изиска първото решение на ЕСП и по този начин да се запознае със съдържанието му и с мотивите към него. Всъщност подобно задължение не било налице във всеки случай, когато — както в случая — както засегнатото лице, така и предметът на евентуалното задължение за изискване не са ясни.

Накрая, трябвало да се приеме, че срокът за обжалване е спазен поради причини, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, но във всеки случай и поради извиняема грешка.

На второ място, Общият съд погрешно приел, че по отношение на второто решение на ЕСП жалбоподателят не е изложил доводи и основания. Тази констатация нарушавала правото на жалбоподателя да бъде изслушан от съд, което произтича от член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Общият съд подминал различни становища на жалбоподателя, без да ги вземе предвид в решението си, лишавайки го по този начин от право на справедливо производство.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/31

Преюдициално запитване от Landgericht Gera (Германия), постъпило на 6 септември 2019 г. — MM/Volkswagen AG

(Дело C-663/19)

(2019/C 399/36)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Gera

Страни в главното производство

Ищец: MM

Ответник: Volkswagen AG

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 27, параграф 1 от Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО (1), респ. член 18, параграф 1 и член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО (2) да се тълкуват в смисъл, че производителят нарушава задължението си за издаване на валиден сертификат съгласно член 6, параграф 1 от Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО (респ. задължението си за представяне на сертификат за съответствие съгласно член 18, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО), ако е монтирал в превозното средство забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 и член 3, точка 10 от Регламент (ЕО) № 715/2007 (3), и че пускането на пазара на такова превозно средство нарушава забраната за пускане на пазара на превозно средство без валиден сертификат за съответствие съгласно член 27, параграф 1 от Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО (респ. забраната за продажба без валиден сертификат за съответствие съгласно член 26, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО)?

При утвърдителен отговор:

1a.

Членове 6 и 27 от Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО, респ. член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46/ЕО, имат ли за цел да защитават и крайния клиент и — в случай на препродажба на пазара за употребявани стоки — по-специално следващия купувач на автомобила, дори и по отношение на свободата му на действие и имуществото му? Спада ли покупката от купувач на автомобили на употребявано превозно средство, което е пуснато на пазара без валиден сертификат за съответствие, към рисковете, за чието предотвратяване са приети тези норми?

Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 има ли за цел да защитава и крайния клиент и — в случай на препродажба на пазара за употребявани стоки — по-специално следващия купувач на автомобила, дори и по отношение на свободата му на действие и имуществото му? Спада ли покупката от купувач на автомобили на употребявано превозно средство, в което е монтирано забранено измервателно-коригиращо устройство, към рисковете, за чието предотвратяване е приета тази норма?

Трябва ли членове 6 и 27 от Наредбата относно одобрението на превозни средства в ЕО, респ. член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46/ЕО и член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007, да се тълкуват в смисъл, че в случай на нарушение на разпоредбите им от вредите на крайния клиент следва да не се удържа отчасти или изцяло обезщетение за реалното ползване на превозното средство (евентуално: по какъв начин, респ. до каква степен?), ако поради това нарушение крайният клиент може да иска и иска разваляне на договора за покупка на превозното средство? Променя ли се тълкуването, ако нарушението е съпроводено с въвеждане в заблуда на одобряващите органи и крайните клиенти, че са изпълнени условията за одобрение и че използването на превозното средство в пътната мрежа е разрешено без ограничения и ако нарушението и измамата се извършват с цел намаляване на разходите и максимизиране на печалбата чрез голям обем продажби, като в същото време се осигурява конкурентно предимство за сметка на нищо неподозиращите клиенти?

(1) EG-Fahrzeuggenehmigungsverordnung от 3 февруари 2011 г. (BGBl. I, стр. 126), последно изменена с член 7 от наредбата от 23 март 2017 г. (BGBl. I, стр. 522).

(2) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/32

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Senāts) (Латвия), постъпило на 18 септември 2019 г. — SIA „Soho Group“/Patērētāju tiesību aizsardzības centrs

(Дело C-686/19)

(2019/C 399/37)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия)

Страни в главното производство

Жалбоподател в първоинстанционното и в касационното производство: SIA „Soho Group“

Ответник в касационното производство: Patērētāju tiesību aizsardzības centrs (Орган за защита на правата на потребителите, Латвия)

Преюдициални въпроси

Самостоятелно понятие от правото на Европейския съюз ли е понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, на което е дадено определение в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета?

Попадат ли разходите за удължаване на срока на кредита в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, на което е дадено определение в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, в хипотеза като разглежданата, ако клаузите за удължаване на срока на кредита са част от клаузите и условията на договора за кредит, договорени от кредитополучателя и кредитора?

(1) ОВ L 133, 2008 г., стр. 166.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/33

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Белгия), постъпило на 25 септември 2019 г. — G.M.A./Белгийската държава

(Дело C-710/19)

(2019/C 399/39)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: G.M.A.

Ответник: белгийската държава

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува и прилага в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна, първо, да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за наемане на работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде назначено, второ, да приеме, че срокът за търсене на работа не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца, и трето, да разреши присъствието на своята територия на търсещото работа лице през целия този срок, без да изисква същото да представи доказателства, че има реален шанс да бъде наето на работа?

Трябва ли членове 15 и 31 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (1) и членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и общите принципи на предимство на правото на Европейския съюз и на полезно действие на директивите, да се тълкуват и прилагат в смисъл, че в рамките на производство по жалба за отмяна на решение, с което се отказва признаването на право на пребиваване за повече от три месеца на гражданин на Съюза, националните юрисдикции на приемащата държава членка са длъжни да вземат предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението на националните органи, когато тези обстоятелства могат да доведат до промяна в положението на съответното лице, която вече не допуска ограничаване на правото на пребиваване на същото лице в приемащата държава членка?

(1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 5).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/34

Иск, предявен на 3 октомври 2019 година– Европейска комисия/Република България

(Дело C-730/19)

(2019/C 399/40)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Й. Маринова, E. Manhaeve)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия моли Съда:

—

да постанови, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1, във връзка с приложение XI от Директива 2008/50/ЕО (1) като систематично и постоянно не спазва в зона BG0006 (Югоизточна):

i)	от 2007 г. почасовата пределно допустимата стойност за SO2,

ii)	от 2007 г., с изключение на 2010 г. и 2012 г., дневната пределно допустима стойност за SO2,

—

да постанови, че от 11 юни 2010 г. Република България не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, във връзка с приложение XV, раздел А от Директива 2008/50/ЕО, и по-специално задължението си по алинея втора от член 23, параграф 1 да гарантира възможно най-кратък период на превишаване на горепосочените пределно допустимите стойности за SO2 в зона BG0006 (Югоизточна),

—	да се осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Като първо основание, Комисията счита, че България е нарушила разпоредбите на член 13, параграф 1, във връзка с Приложение XI от Директива 2008/50/ЕО, доколкото в зона BG0006 (Югоизточна) е налице систематично и постоянно неспазване на почасовата и дневната пределно допустими стойности за SO2.

Като второ основание, Комисията счита, че България е нарушила разпоредбите на член 23, параграф 1, алинея втора, във връзка с приложение XV, раздел А от Директива 2008/50/ЕО, доколкото от 11 юни 2010 г. тя не е включила в плановете си за качество на въздуха подходящи мерки, за да гарантира, че периодът на превишаване е възможно най-кратък.

(1) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

OB 2008, L 152, стр. 1

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/35

Жалба, подадена на 9 октомври 2019 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-743/19)

(2019/C 399/41)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: L. Visaggio, I. Anagnostopoulou, C. Biz)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение (ЕС) 2019/1199 от 13 юни 2019 г. (1),

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото основание Парламентът иска да посочи липсата на компетентност на автора на оспорваното решение, Съвета или всички държави членки, за определяне на местонахождението на седалището на Европейския орган по труда (наричан по-нататък „ЕОТ“). Парламентът всъщност е на мнение, че

член 341 ДФЕС не е подходящо правно основание за определянето на седалището на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, каквито са децентрализираните агенции. В настоящия случай Европейският орган по труда е създаден от законодателя на Съюза с Регламент (ЕС) 2019/1149 (2), приет на основание членове 46 и 48 ДФЕС по реда на обикновената законодателна процедура. Парламентът счита, че член 341 ДФЕС не може да отнеме от компетентността на законодателя на Съюза, който е създал ЕОТ, правомощието да вземе решение относно определянето на седалището му, като го предостави на държавите членки и поради това тази разпоредба не може валидно да послужи за правно основание на оспорваното решение.

С второто основание, повдигнато при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че член 341 ДФЕС представлява подходящо правно основание за оспорваното решение, Парламентът смята да се позове на пълната липса на мотиви на това решение. Парламентът счита, че като правен акт на Съюза оспорваното решение трябва задължително да бъде мотивирано, съгласно член 296, втора алинея ДФЕС, обаче това задължение изобщо не е спазено и по този начин остават напълно неизяснени причините, поради които градът Братислава е и избран да стане седалище на ЕОТ.

(1) Решение (ЕС) 2019/1199 взето с общото съгласие на представителите на правителствата на държавите членки от 13 юни 2019 година относно местонахождението на седалището на Европейския орган по труда (ОВ L 189, 2019 г., стр. 68).

(2) Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за създаване на Европейски орган по труда, за изменение на регламенти (ЕО) № 883/2004, (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) 2016/589 и за отмяна на Решение (ЕС) 2016/344 (ОВ L 186, 2019 г., стр. 21).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/36

Иск, предявен на 10 октомври 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-744/19)

(2019/C 399/42)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Tricot, G. Gattinara)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

да установи, че

—

като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 година за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (1),

—	и като не е съобщила на Комисията такива разпоредби,

—	Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 106 от тази директива,

2)	да осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С единственото основание на иска Комисията изтъква, че като не е приела, нито съобщила на Комисията законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за пълно съобразяване с Директива 2013/59, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 106 от директивата.

(1) ОВ L 13, 2014 г., стр. 1.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/37

Решение на Общия съд от 17 септември 2019 г. — Италия и Eurallumina/Комисия

(Съединени дела T-119/07 и T-207/07) (1)

(Държавни помощи - Директива 2003/96/ЕО - Акцизи върху минералните масла - Минерални масла, използвани като гориво за производството на алуминий - Освобождаване от акциза - Селективен характер - Насоки за национална регионална помощ - Насоки на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда от 2001 г. - Оправдани правни очаквания - Презумпция за законосъобразност на актовете на институциите - Принцип на добра администрация - Задължение за мотивиране - Противоречие в мотивите)

(2019/C 399/43)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател по дело T-119/07: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от G. Aiello и P. Garofoli, avvocati dello Stato)

Жалбоподател по дело T-207/07: Eurallumina SpA (Портоскузо, Италия) (представители: първоначално L. Martin Alegi, R. Denton и E. Cormack, впоследствие L. Martin Alegi, R. Denton, A. Stratakis и L. Philippou, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: по дело T-119/07, V. Di Bucci, N. Khan, G. Conte и K. Walkerová, и по дело T-207/07, първоначално V. Di Bucci, N.Khan, G. Conte и K. Walkerová, впоследствие N. Khan и V. Bottka)

Предмет

Искания по член 263 ДФЕС за пълна или частична отмяна на Решение 2007/375/ЕО на Комисията от 7 февруари 2007 година за освобождаване от акциз на минералните масла, използвани като гориво в алуминиевото производство в Гардан, в регион Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (C 78/2001 (ex NN 22/01), C 79/2001 (ex NN 23/01), C 80/2001 (ex NN 26/01) (ОВ L 147, 2007 г., стр. 29), доколкото в него се установява наличието на държавна помощ, предоставена от Италианската република, считано от 1 януари 2004 г., въз основа на освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на алуминий, в Сардиния (Италия), и се разпорежда Италианската република да възстанови посочената помощ или да прекрати или да спре изплащането ѝ

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски по дело T-119/07.

3)	Осъжда Eurallumina SpA да заплати съдебните разноски по дело T-207/07.

(1) ОВ C 129, 9.6.2007 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/38

Решение на Общия съд от 17 септември 2019 г. — Ирландия и Aughinish Alumina/Комисия

(Съединени дела T-129/07 и T-130/07) (1)

(2019/C 399/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател по дело T-129/07: Ирландия (представители: първоначално D. O’Hagan и E. Alkin, впоследствие E. Alkin, E. Creedon и A. Joyce, и накрая E. Alkin, A. Joyce, M. Browne и G. Hodge, подпомагани от P. McGarry, SC)

Жалбоподател по дело T-130/07: Aughinish Alumina Ltd (Аскийтън, Ирландия) (представители: първоначално J. Handoll и C. Waterson, впоследствие C Waterson и C. Little, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално V. Di Bucci, N. Khan, G. Conte и K. Walkerová, впоследствие N. Khan и V. Bottka)

Предмет

Искания по член 263 ДФЕС за пълна или частична отмяна на Решение 2007/375/ЕО на Комисията от 7 февруари 2007 година за освобождаване от акциз на минералните масла, използвани като гориво в алуминиевото производство в Гардан, в регион Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (C 78/2001 (ex NN 22/01), C 79/2001 (ex NN 23/01), C 80/2001 (ex NN 26/01) (ОВ L 147, 2007 г., стр. 29), доколкото в него се установява наличието на държавна помощ, предоставена от Ирландия, считано от 1 януари 2004 г., въз основа на освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на алуминий, в регион Шанън (Ирландия), и се разпорежда Ирландия да възстанови посочената помощ или да прекрати или да спре изплащането ѝ

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски по дело T-129/07.

3)	Осъжда Aughinish Alumina Ltd да заплати съдебните разноски по дело T-130/07.

(1) ОВ C 140, 23.6.2007 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/39

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — FIH Holding и FIH/Комисия

(Дело T-386/14 RENV) (1)

(Държавни помощи - Банков сектор - Помощ, предоставена на FIH чрез прехвърляне на обезценените ѝ активи на ново дъщерно дружество и последващото им обратно изкупуване от органа, отговарящ за осигуряването на финансовата стабилност - Държавни помощи в полза на банки в период на криза - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Допустимост - Изчисляване на размера на помощта - Явна грешка в преценката)

(2019/C 399/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FIH Holding A/S (Копенхаген, Дания) и FIH A/S, по-рано FIH Erhvervsbank A/S (Копенхаген) (представител: O. Koktvedgaard, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, A. Bouchagiar и K. Blanck)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2014/884/ЕС на Комисията от 11 март 2014 година относно държавна помощ SA.34445 (12/C), приведена в действие от Дания за прехвърлянето на активи за недвижима собственост от FIH на FSC (ОВ L 357, 2014 г., стр. 89)

Диспозитив

1)	Отменя Решение 2014/884/ЕС на Комисията от 11 март 2014 година относно държавна помощ SA.34445 (12/C), приведена в действие от Дания за прехвърлянето на активи за недвижима собственост от FIH на FSC.

2)	Европейската Комисия понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от FIH Holding A/S и FIH A/S.

(1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/39

Решение на Общия съд от 12 септември 2019 г. — Achemos Grupė и Achema/Комисия

(Дело T-417/16) (1)

(Държавни помощи - Помощ за Klaipėdos Nafta за изграждане и експлоатация на терминал за втечнен природен газ в морско пристанище Klaipėda - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Член 106, параграф 2 ДФЕС - Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС - Решение да не се повдигат възражения - Сигурност на доставките - Услуга от общ икономически интерес)

(2019/C 399/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Achemos Grupė UAB (Вилнюс, Литва) и Achema AB (Йонава, Литва) (представители: първоначално R. Martens и C. Maczkovics, впоследствие R. Martens и V. Ostrovskis, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, N. Kuplewatzky и L. Armati)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Литва (представители: първоначално D. Kriaučiūnas и R. Dzikovič, впоследствие R. Dzikovič), Klaipėdos Nafta AB (Клайпеда, Литва) (представители: K. Kačerauskas и V. Vaitkutė Pavan, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2013) 7884 окончателен на Комисията от 20 ноември 2013 година, с което държавна помощ SA.36740 (2013/NN), предоставена от Литва на Klaipėdos Nafta, е обявена за съвместима с вътрешния пазар (ОВ C 161, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Achemos Grupė UAB и Achema AB да понесат собствените си съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3)	Република Литва и Klaipėdos Nafta AB понасят собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/41

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — WhiteWave Services/EUIPO — Fernandes (VeGa one)

(Дело T-176/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейкия съюз „VeGa one“ - Посочваща Европейския съюз по-ранна международна регистрация на словния знак „Vegas“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: WhiteWave Services, Inc. (Брумфилд, Колорадо, САЩ), допуснато да замести Sequel Naturals ULC (представител: H. Lindström, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: P. Sipos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Carlos Fernandes (Грос-Умщат, Германия) (представител: T. Stein, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 9 януари 2017 г. (преписка R 2466/2015-1), постановено в производство по възражение със страни г-н Fernandes и Sequel Naturals

Диспозитив

1)	Допуска WhiteWave Services, Inc. да замести Sequel Naturals ULC като жалбоподател по делото.

2)	Отхвърля жалбата.

3)	WhiteWave Services понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

4)	Г-н Carlos Fernandes понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 144, 8.5.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/42

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — Zhejiang Jndia Pipeline Industry/Комисия

(Дело T-228/17 P) (1)

(Дъмпинг - Внос на някои съединителни елементи за челно заваряване, от неръждаема стомана, за тръбопроводи, завършени или не, с произход от Китай и Тайван - Налагане на окончателни антидъмпингови мита - Нормална стойност - Корекции - Явна грешка в преценката - Задължение за мотивиране)

(2019/C 399/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zhejiang Jndia Pipeline Industry Co. Ltd (Уънджоу, Китай) (представител: S. Hirsbrunner, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche, N. Kuplewatzky и E. Schmidt)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и H. Marcos Fraile)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/141 на Комисията от 26 януари 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои съединителни елементи за челно заваряване, от неръждаема стомана, за тръбопроводи, завършени или не, с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 22, 2017 г., стр. 14)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Zhejiang Jndia Pipeline Industry Co. Ltd да заплати, освен собствените си съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Съветът на Европейския съюз понася собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 195, 19.6.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/42

Решение на Общия съд от 20 септември 2019 г. — Dehousse/Съд на Европейския съюз

(Дело T-433/17) (1)

(Достъп до документи - Съд на Европейския съюз - Документи, държани от институцията в рамките на изпълнението на административните ѝ функции - Заявление за достъп, подадено от бивш съдия от Общия съд - Частичен отказ за достъп - Извъндоговорна отговорност на Съюза)

(2019/C 399/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Franklin Dehousse (Брюксел, Белгия) (представители: L. Levi и S. Rodrigues, адвокати)

Ответник: Съд на Европейския съюз (представители: J. Inghelram, Á. Almendros Manzano и V. Hanley-Emilsson)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията от 18 и 22 май 2017 г., с които Съдът на Европейския съюз е отказал да уважи заявленията за достъп до определени документи, подадени от жалбоподателя съответно на 27 януари 2017 г. и на 14 декември 2016 г., и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за поправяне на неимуществената вреда, която жалбоподателят твърди, че е претърпял от неправомерното поведение на Съда на Европейския съюз, когато той не е уважил исканията му за предоставяне на информация, подадени между15 юли и 10 август 2016 г.

Диспозитив

Отменя решението от 18 май 2017 г. за отмяна на второто потвърдително заявление за достъп до определени документи на г-н Franklin Dehousse в частта, в която се отказва достъп до „информацията, обменена в двете посоки между председателя Skouris или началника на неговия кабинет с всички германски публични органи между 2011 г. и 2015 г. включително“.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 300, 11.9.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/43

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — Arysta LifeScience Netherlands/Комисия

(Дело T-476/17) (1)

(Продукти за растителна защита - Активно вещество дифлубензурон - Преразглеждане на одобрението - Член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 - Право на защита - Превишаване на власт - Явна грешка в преценката - Процедура по подновяване на одобрението - Член 14 от Регламент № 1107/2009 - Налагане на допълнителни ограничения в процедурата по преразглеждане, ограничаващи употребата на съответното активно вещество, без да се чака резултатът от процедурата по подновяване - Пропорционалност)

(2019/C 399/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Arysta LifeScience Netherlands BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Lewis, I. Naglis и Г. Колева)

Предмет

Жалба по член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/855 на Комисията от 18 май 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество дифлубензурон (ОВ L 128, 2017 г., стр. 10)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Arysta LifeScience Netherlands BV понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия в настоящото производство по обжалване и в производството по молбата за допускане на обезпечение.

(1) ОВ C 357, 23.10.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/44

Решение на Общия съд от 12 септември 2019 г. — Чешка рупублика/Комисия

(Дело T-629/17) (1)

(ЕФРР - ЕСФ - Намаляване на финансова помощ - Обществени поръчки - Член 99, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 - Член 16, буква б) от Директива 2004/18/ЕО - Специфично изключение - Обществени поръчки за услуги за придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програми, предназначени за излъчване от радио- и телевизионни оператори)

(2019/C 399/52)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка рупублика (представители: M. Smolek, J. Vláčil и T. Müller)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Arenas и P. Ondrůšek)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Република Полша (представители: B. Majczyna и K. Rudzińska)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение C(2017) 4682 окончателен на Комисията от 6 юли 2017 година, отменящо част от помощта от Европейския социален фонд за оперативна програма „Образование за конкурентоспособност“ в рамките на целите „Конвергенция“ и „Регионална конкурентоспособност и заетост“ в Чешката република, както и част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие за оперативни програми „Научноизследователска и развойна дейност за иновации“ в рамките на целта „Конвергенция“ в Чешката република и „Техническа помощ“ в рамките на целите „Конвергенция“ и „Регионална конкурентоспособност и заетост“ в Чешката република

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Чешката република да заплати съдебните разноски.

3)	Република Полша понася собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 369, 30.10.2017 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/45

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — BTC/Комисия

(Дело T-786/17) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, сключено по рамкова програма eTEN за трансевропейските телекомуникационни мрежи - Проект „SafeChemo“ - Доклад от разследване, в който OLAF констатира, че някои от направените разходи не подлежат на финансиране - Частично възстановяване на платените суми - Насрещен иск)

(2019/C 399/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: BTC Srl (Болцано, Италия) (представители: L. von Lutterotti и A. Frei, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Katsimerou и B.- R. Killmann)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение Ares(2017) 4709558 на Комисията от 27 септември 2017 г. да си възстанови сумата, изплатена на жалбоподателя в изпълнение на Споразумение C046311 за финансиране на проект „ePrescription and Automation for a Safe Management of Cytostatistics“, сключено по програма eTEN за трансевропейските телекомуникационни мрежи, второ, на писмо Ares(2017) 4790311 на Комисията от 2 октомври 2017 г., с което е изпратено дебитно известие № 3241712708, и трето, на дебитно известие № 3241712708, от една страна, и искане на основание член 272 ДФЕС да се обяви за неоснователна претенцията на Комисията за възстановяване на суми, от друга страна, както и насрещно искане за осъждането на жалбоподателя да възстанови сума, недължимо получена по това споразумение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата на BTC Srl.

2)	Осъжда BTC да изплати на Европейската комисия главница в размер на 380 989,49 EUR, заедно с лихви за забава при лихвен процент от 3,50 %, считано от 17 ноември 2017 г. до окончателното плащане на посочената сума.

3)	BTC понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията.

(1) ОВ C 42, 5.2.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/45

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — FV/Съвет

(Дело T-27/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Атестационен доклад - Процедура по атестиране за 2013 г. - Правен интерес - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Задължение за полагане на грижа)

(2019/C 399/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FV (представители: първоначално L. Levi, впоследствие É. Boigelot, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и R. Meyer)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на атестационния доклад на жалбоподателката за периода от 1 януари до 31 декември 2013 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда FV да заплати съдебните разноски по дело F-40/15 и съдебните разноски по настоящото производство за ново разглеждане.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски по дело T-639/16 P.

(1) ОВ C 178 от 1.6.2015 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-40/15, а на 1.9.2016 г. е прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/46

Решение на Общия съд от 20 септември 2019 г. — Венесуела/Съвет

(Дело T-65/18) (1)

(Жалба за отмяна - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела - Жалба, подадена от трета страна - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2019/C 399/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Боливарска република Венесуела (представители: Di Gianni и L. Giuliano, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално P. Mahnič и L. Ozola, впоследствие P. Mahnič и A. Antoniadis)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Регламент (ЕС) 2017/2063 на Съвета от 13 ноември 2017 година относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 295, 2017 г., стр. 21), второ, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1653 на Съвета от 6 ноември 2018 година за прилагане на Регламент 2017/2063 (OB L 276, 2018 г., стр. 1), и трето, на Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 276, 2018 г., стр. 10), доколкото разпоредбите им се отнасят до Боливарска република Венесуела.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Боливарска република Венесуела да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 134, 16.4.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/47

Решение на Общия съд от 12 септември 2019 г. Manéa/Център за преводи

(Дело T-225/18) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Срочен договор - Решение за неподновяване на договора на жалбоподателката - Оттегляне на решението и приемане на ново решение за неподновяване с действие от датата на първото решение - Отговорност)

(2019/C 399/56)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Camelia Manéa (Ештернак, Люксембург) (представители: M.-A. Lucas и M. Bertha, адвокати)

Ответник: Център за преводи за органите на Европейския съюз (представители: J. Rikkert и M. Garnier, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, целящо, първо, отмяната на решението от 29 май 2017 г. на Центъра за преводи да не поднови договора на жалбоподателката, второ, да се разпореди на Центъра за преводи да я възстанови на длъжност и трето, поправянето на имуществените и неимуществените вреди, причинени, от една страна, от загубата на договор за неопределен срок, и от друга страна, от решението на Центъра за преводи от 12 ноември 2015 г. да не поднови договора на жалбоподателката

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Camélia Manéa да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 221, 25.6.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/48

Решение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Azarov/Съвет

(Дело T-286/18) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на финансови средства - Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Задължение на Съвета да провери дали решението на орган на трета държава е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита)

(2019/C 399/57)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (Киев, Украйна) (представители: A. Egger и G. Lansky, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J. Bauerschmidt и P. Mahni)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/333 на Съвета от 5 март 2018 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 63, 2018 г., стp. 48), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/326 на Съвета от 5 март 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 63, 2018 г., стp. 5), в частта относно запазването на името на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки

Диспозитив

Отменя Решение (ОВППС) 2018/333 на Съвета от 5 март 2018 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/326 на Съвета от 5 март 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта относно запазването на името на г-н Mykola Yanovych Azarov в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки.

2)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 240, 9.7.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/49

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — Unifarco/EUIPO – GD Tecnologie Interdisciplinari Farmaceutiche (TRICOPID)

(Дело T-359/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „TRICOPID“ - По-ранна национална фигуративна марка „TRICODIN“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/58)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Unifarco SpA (Санта Джустина, Италия) (представители: A. Perani и J. Graffer, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: GD Tecnologie Interdisciplinari Farmaceutiche Srl (Рим, Италия) (представители: E. Pepe и M. Farinola, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 13 март 2018 г. (преписка R 2150/2017-5), постановено в производство по възражение със страни GD Tecnologie Interdisciplinari Farmaceutiche и Unifarco

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Unifarco SpA да заплати съдебните разноски, включително тези на GD Tecnologie Interdisciplinari Farmaceutiche Srl в производството пред апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C276, 6.8.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/49

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — WI/Комисия

(Дело T-379/18) (1)

(Публична служба - Пенсии - Наследствена пенсия - Регистрирано небрачно партньорство - Отказ за предоставяне - Член 1, параграф 2, буква в), подточка iv) от приложение VII към Правилника - Достъп до граждански брак - Принцип на добра администрация - Задължение за полагане на грижа - Изключителни обстоятелства)

(2019/C 399/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: WI (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin и L. Radu Bouyon)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 16 август 2017 г. в частта, в която на жалбоподателя е отказано предоставянето на наследствена пенсия, на решението от 13 септември 2017 г. в частта, в която на жалбоподателя е отказано предоставянето на наследствена пенсия и на решението от 9 март 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя, подадена по административен ред

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда WI да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 341, 24.9.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/51

Решение на Общия съд от 17 септември 2019 г. — Grupo Bimbo/EUIPO – Rubio Snacks (Tia Rosa)

(Дело T-464/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Tia Rosa“ - По-ранна национална фигуративна марка „TIA ROSA“ - Относително основание за отказ - Сходство на стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/61)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Grupo Bimbo, SAB de CV (Мексико, Мексико) (представител: N. Fernández Fernández-Pacheco, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Rubio Snacks, SL (Bullas, Испания) (представители: I. Temiño Ceniceros и J. Oria Sousa-Montes, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 18 май 2018 г. (преписка R 2739/2017-5), постановено в производство по възражение между Rubio Snacks и Grupo Bimbo

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Grupo Bimbo, SAB de CV да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 328, 17.09.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/51

Решение на Общия съд от 17 септември 2019 г. — Pharmadom/EUIPO – IRF (MediWell)

(Дело T-502/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MediWell“ - По-ранна национална словна марка „WELL AND WELL“ и по-ранна национална фигуративна марка „well & well LES PHARMACIENS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/62)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pharmadom (Boulogne-Billancourt, Франция) (представител: M.-P. Dauquaire, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Bonne и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: IRF s. r. o. (Братислава, Словакия)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 8 юни 2018 г. (преписка R 6/2018-5), постановено в производство по възражение със страни Pharmadom и IRF

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Pharmadom да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 373, 15.10.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/52

Решение на Общия съд от 12 септември 2019 г. — XI/Комисия

(Дело T-528/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Професионално заболяване - Психически тормоз - Искане за съдействие - Отхвърляне на искането - Отговор на подадена по административен ред жалба, в която се съдържат медицински данни - Лекарска тайна - Искане за заличаване на тези данни - Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни - Право на зачитане на личния живот - Отговорност)

(2019/C 399/63)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: XI (представител: N. Lhoëst, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid, B. Mongin и R. Striani)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решение на Комисията от 25 май 2018 г. (преписка R/56/18), с което се отхвърля подадената от жалбоподателя по административен ред жалба срещу решението за отхвърляне на искането му за съдействие на основание 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, и от друга страна, за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Осъжда Европейската комисия да заплати на XI сумата от 2 500 EUR.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 408, 12.11.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/53

Решение на Общия съд от 17 септември 2019 г. — Арома Есънс/EUIPO – Рефан България (сапуни-гъби)

(Дело T-532/18) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ сапун-гъба - По-ранни промишлени дизайни - Основания за недействителност - Служебно разглеждане от апелативния състав на събитията, съставляващи оповестяване - Тежест на доказване за лицето, което иска обявяване на недействителност - Изисквания, свързани с възпроизвеждането на по-ранния промишлен дизайн)

(2019/C 399/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Арома Есънс ООД (Казанлък, България) (представител: A. Настев, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Рефан България ООД (Труд, България)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 19 юли 2018 г. (преписка R 1197/2017-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Арома Есънс и Рефан България

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Арома Есънс да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 392, 29.10.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/54

Решение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — YL/Комисия

(Дело T-545/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура по повишаване за 2017 г. - Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 7, считано от 1 януари 2017 г. - Член 45 от Правилника - Член 9, параграф 3 от приложение IX към Правилника - Злоупотреба с власт - Дисциплинарно наказание)

(2019/C 399/65)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: YL (представители: P. Yon и B. de Lapasse, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално L. Radu Bouyon и R Striani, впоследствие R. Radu Bouyon и B. Mongin)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, първо — за отмяна на решението на Комисията, съобщено на персонала на тази институция на 13 ноември 2017 г., да не се повишава жалбоподателят в степен AD 7 в рамките на процедурата за повишаване за 2017 г., второ — за повишаване на жалбоподателя в степен AD 7, считано от 1 януари 2017 г., и трето — за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда YL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 427, 26.11.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/54

Решение на Общия съд от 17 септември 2019 г. — Rose Gesellschaft/EUIPO – Iviton („TON JONES“)

(Дело T-633/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „TON JONES“ - По-ранни национална и международна фигуративни марки „Jones“ - Доказване на реалното използване на по-ранните марки - Член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Член 18, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625)

(2019/C 399/66)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Rose Gesellschaft mbH (Виена, Австрия) (представител: R. Kornfeld, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Iviton s. r. o. (Прешов, Словакия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2018 г. (преписка R 2136/2017-2), относно производство по възражение между Magda Rose GmbH & Co. KG и Iviton

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Rose Gesellschaft mbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 455, 17.12.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/56

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — Società agricola Giusti Dal Col/EUIPO — DMC (GIUSTI WINE)

(Дело T-678/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Искане за защита на словната международна марка „GIUSTI WINE“ - По-ранна национална фигуративна марка „DeGIUSTI“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/68)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Società agricola Giusti Dal Col Srl (Нервеза дела Баталия, Италия) (представители: M. Pizzigati и A. Mayr, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: DMC Srl (Сан Вендемиано, Италия) (представители: B. Osti и C. Spagnolo, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 3 септември 2018 г. (преписка R 1154/2017-5), постановено в производство по възражение със страни DMC и Società agricola Giusti Dal Col.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Società agricola Giusti Dal Col Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 25, 21.1.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/56

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — Showroom/EUIPO — E-Gab (SHOWROOM)

(Дело T-679/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „SHOWROOM“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „SHOWROOM86“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/69)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Showroom sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представител: M. Janicka-Kapłon, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Śliwińska и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: E-Gab NV (Тернат, Белгия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 5 септември 2018 г. (преписка R 1834/2017-2), постановено в производство по възражение със страни E-Gab и Showroom

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Showroom sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 25, 21.1.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/57

Решение на Общия съд от 19 септември 2019 г. — La Caixa/EUIPO – Imagic Vision (imagin bank)

(Дело T-761/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „imagin bank“ - По-ранна фигуративна национална марка „imagic“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство в знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 399/70)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Fundación bancaria caixa d'estalvis i pensions de Barcelona La Caixa (Палма де Майорка, Испания) (представители: I. Valdelomar Serrano, P. Román Maestre, D. Liern Cendrero, D. Gabarre Armengol и J. L. Rodríguez-Fuensalida, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O'Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Imagic Vision, SL (Мадрид, Испания)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 октомври 2018 г. (преписка R 1954/2017-4) относно производство по възражение между Imagic Vision и Fundación bancaria caixa d’estalvis i pensions de Barcelona La Caixa.

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 22 октомври 2018 г. (преписка R 1954/2017-4).

2)	EUIPO понася собствените си съдебни разноски и разноските, направени от Fundación bancaria caixa d’estalvis i pensions de Barcelona La Caixa.

(1) ОВ C 72, 25.2.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/59

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Haswani/Съвет

(Дело T-231/15 RENV) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Член 86 от Процедурния правилник на Общия съд - Изменение на жалбата - Допустимост - Необходимост от изменение на основанията и доводите - Жалба, която отчасти е явно недопустима и отчасти е явно лишена от всякакво правно основание)

(2019/C 399/72)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: George Haswani (Ябруд, Сирия) (представител: G. Karouni, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Sikora-Kalėda и S. Kyriakopoulou)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: L. Havas, R. Tricot и A. Bouquet)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2015/383 на Съвета от 6 март 2015 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 64, 2015 г., стр. 41), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/375 на Съвета от 6 март 2015 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 64, 2015 г., стр. 10), на Решение (ОВППС) 2015/837 на Съвета от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2015 г., стр. 82), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/828 на Съвета от 28 май 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 132, 2015 г., стр. 3), на Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 30), в частта им, в която тези актове засягат жалбоподателя, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетяване на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на тези актове.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	George Haswani понася, освен собствените си съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз по дела C-313/17 P и T-231/15 RENV.

3)	Комисията на Европейския съюз понася собствените си съдебни разноски, направени по дела C-313/17 P и T-231/15 RENV.

(1) ОВ C 213, 29.6.2015 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/60

Определение на Общия съд от 17 юни 2019 г. — BS/Парламент

(Дело T-593/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Известие за изменение на пенсионните права - Надбавка за дете на издръжка - Надбавка за образование - Дете, възпрепятствано поради инвалидност да се издържа само - Действителна издръжка на детето - Член 2 от приложение VII към Правилника - Възстановяване на неоснователно платени суми - Явна грешка в преценката - Право на добра администрация - Жалба за отмяна)

(2019/C 399/73)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BS (представители: M. Maes и J.-N. Louis, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално D. Boytha и T. Lazian, впоследствие T. Lazian и C. González Argüelles)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на съставеното от Парламента известие за изменение на пенсионните права на жалбоподателя от 10 август 2017 г. и от друга страна, „ако е необходимо“, на решението за възстановяване на неоснователно платени суми в размер на 1 589,16 EUR за месеците септември, октомври и ноември 2017 г. и в размер на 4 815,16 EUR, както следва от пенсионния фиш на жалбоподателя от декември 2017 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	BS понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент.

(1) ОВ C 427, 26.11.2018 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/62

Определение на Общия съд от 16 септември 2019 г. — Полша/Комисия

(Дело T-703/18) (1)

(Жалба за отмяна - Европейски социален фонд - Оперативна програма „Знание, образование и развитие“ - Писмо, с което се изпраща окончателният одитен доклад - Необжалваем акт - Подготвителен акт - Недопустимост)

(2019/C 399/76)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Arenas и M. Siekierzyńska)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на акта на Комисията, за който се твърди, че съставлява решение и който се съдържа в нейното писмо от 17 септември 2018 г., с което тази институция изпраща на Република Полша окончателния одиторски доклад относно оперативната програма „Знание, образование и развитие“.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Чешката република.

3)	Република Полша и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

4)	Чешката република понася направените от нея съдебни разноски във връзка с молбата за встъпване.

(1) ОВ C 54, 11.2.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/62

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Cham Holding и Bena Properties/Съвет

(Дело T-55/19) (1)

(Иск за обезщетение - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Липса на компетентност)

(2019/C 399/77)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Cham Holding Co. SA (Дамаск, Сирия) и Bena Properties Co. SA (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume et V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял поради приемането на Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ, L 131, 2018 г., стp. 16) и на последващите изпълнителни актове, както и поради Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ, L 132, 2019 г., стp. 36), в частта им, която се отнася до ищците

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Cham Holding Co. SA и Bena Properties Co. SA да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/63

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Syriatel Mobile Telecom/Съвет

(Дело T-56/19) (1)

(2019/C 399/78)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Syriatel Mobile Telecom (Joint Stock Company) (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие от приемането на Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16) и на последващите актове за изпълнението му, както и вследствие от Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36), доколкото тези актове се отнасят до него.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Syriatel Mobile Telecom (Joint Stock Company) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/64

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-57/19) (1)

(2019/C 399/79)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Rami Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Г-н Rami Makhlouf понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/65

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Othman/Съвет

(Дело T-58/19) (1)

(2019/C 399/80)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Razan Othman (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла вследствие от приемането на Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16) и на последващите актове за изпълнението му, както и вследствие от Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36), доколкото тези актове се отнасят до нея.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Г-жа Razan Othman понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/65

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-59/19) (1)

(2019/C 399/81)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Ehab Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Г-н Ehab Makhlouf понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/66

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Drex Technologies/Съвет

(Дело T-61/19) (1)

(2019/C 399/82)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Drex Technologies SA (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Drex Technologies SA понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/67

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Almashreq Investment Fund/Съвет

(Дело T-62/19) (1)

(2019/C 399/83)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Almashreq Investment Fund (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Almashreq Investment Fund понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/67

Определение на Общия съд от 18 септември 2019 г. — Nosio/EUIPO — Passi (LA PASSIATA)

(Дело T-70/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

(2019/C 399/84)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nosio SpA (Медзокорона, Италия) (представители: J. Graffer и A. Ottolini, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. L. Capostagno и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Passi AG (Ротрист, Швейцария)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 5 ноември 2018 г. (преписка R 928/2018-2), постановено в производство по възражение със страни Passi и Nosio

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по същество по жалбата.

2)	Nosio SpA понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 122, 1.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/68

Определение на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Souruh/Съвет на Европейския съюз

(Дело T-137/19) (1)

(2019/C 399/85)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Souruh SA (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Jaume и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на приемането на Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16), и последващите изпълнителни актове, както и в резултат на приемането на Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36) в частта, в която се отнасят до ищеца

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Souruh SA понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/69

Определение на Общия съд от 18 септември 2019 г. — Nosio/EUIPO — Passi (PASSIATA)

(Дело T-142/19) (1)

(2019/C 399/86)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nosio SpA (Медзокорона, Италия) (представители: J. Graffer и A. Ottolini, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. L. Capostagno и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Passi AG (Ротрист, Швейцария)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 23 ноември 2018 г. (преписка R 927/2018-2), постановено в производство по възражение със страни Passi и Nosio

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по същество по жалбата.

2)	Nosio SpA понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/70

Жалба, подадена на 31 юли 2019 г. — Sarantos и др./Парламент и Комисия

(Дело T-547/19)

(2019/C 399/88)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Archimandritis Sarantis Sarantos (Маруси, Гърция) и още 6 жалбоподатели (представител: C. Papasotiriou, avvocato)

Ответник: Европейски парламент и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени регламента на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно референции 2018/0104 (COD) и Lex 1939/PE-CONS 70/19, повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (1);

—	да осъди ответниците да заплатят разноските по производството.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: обжалваният регламент накърнява човешкото достойнство, личен живот и свобода, както и правото на защита на личните данни и правото да се иска изрично съгласие от лицето за всяко обработване на такива данни.

2.	Второ основание: обжалваният регламент накърнява свободата на съвестта и религията на жалбоподателите, в нарушение, наред с останалото, на член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Трето основание: като налага задължителното придобиване на електронната лична карта без предварителното съгласие на гражданите, обжалваният регламент накърнява правото на отказ на жалбоподателите поради горепосочените конкретни мотиви, свързани със свободата на съвестта и религията, в нарушение на член 10, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Четвърто основание: засягайки свободата на съвестта и религията на жалбоподателите, обжалваният регламент в нарушение на член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз накърнява същевременно тяхното човешко достойнство, тъй като свободата на съвестта и религията е основно негово проявление.

(1) Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ L 188, 2019 г., стр. 67).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/71

Жалба, подадена на 9 септември 2019 г. — Canon/Комисия

(Дело T-609/19)

(2019/C 399/89)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Canon Inc. (Токио, Япония) (представители: U. Soltész, W. Bosch, C. von Köckritz, K. Winkelmann, J. Schindler, D. Arts, W. Devroe, lawyers и M. Reynolds, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени връченото на жалбоподателя на 1 юли 2019 г. Решение C(2019) 4559 окончателен на Европейската комисия от 27 юни 2019 година за налагане на глоби поради неуведомяване за концентрация в нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1) и за осъществяването на концентрация в нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 (преписка M.8179 — Canon/Toshiba Medical Systems Corporation, производство по член 14, параграф 2),

—	при условията на евентуалност да отмени или съществено да намали размера на наложените му глоби,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: твърди се, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагането на правото, тъй като приложила неправилно правния критерий за преценка по член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 13972004 на Съвета.

—

Жалбоподателят твърди, че Комисията не взела предвид съществуващата съдебна практика като се основала на понятието „частично осъществяване на една-единствена концентрация“, за което няма прецедент в съдебната практика и което не намира подкрепа в нея. По-специално при преценката си Комисията не установява, че въпросната междинна операция е допринесла за трайна промяна в контрола върху целевото дружество съобразно изискванията в съдебната практика.

Второ основание: твърди се, че макар да не е доказано, че жалбоподателят е действал умишлено или по непредпазливост, Комисията му наложила глоба в нарушение на член 14 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета, на принципа nulla poena sine lege и на принципа оправданите правни очаквания, както и на принципа на пропорционалност и на принципа за съвкупност от нарушения. Ето защо жалбоподателят иска Съдът да упражни пълен съдебен контрол по член 16 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета и по член 261 ДФЕС като отмени изцяло решението в частта относно глобите или намали значително техния размер.

Трето основание: твърди се, че Комисията нарушила съществени процесуални изисквания. Като отказала на жалбоподателя възможността да изрази становище по нови доводи и обстоятелства/доказателства в официален отговор на допълнително изложение на възраженията или изложение на фактите, а в хода на друго изслушване в устната фаза на производството Комисията нарушила член 18 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета и правото на защита на жалбоподателя.

(1) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/72

Жалба, подадена на 10 септември 2019 г. — UPL Europe и Aceto Agricultural Chemical/Комисия

(Дело T-612/19)

(2019/C 399/90)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: UPL Europe Ltd (Warrington Cheshire, Обединено кралство) и Aceto Agricultural Chemical Corp. Ltd (Port Washington, Съединени щати) (представители: C. Mereu и P. Sellar, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/989 от 17 юни 2019 г. (1);

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: обжалваният регламент е приет въз основа на явни грешки в преценката.

2.	Второ основание: обжалваният регламент е резултат от процедура, при която не е спазено правото на жалбоподателите на защита.

3.	Трето основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на принципа на пропорционалност.

4.	Четвърто основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на принципа на предпазните мерки.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/989 на Комисията от 17 юни 2019 година за неподновяване на одобрението на активното вещество хлорпрофам в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (OB L 160, 2019 г., стр. 11).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/73

Жалба, подадена на 17 септември 2019 г. — KF/SatCen

(Дело T-619/19)

(2019/C 399/91)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KF (представители: A. Kunst, lawyer, и N. Macaulay, Barrister)

Ответник: Сателитен център на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—

да отмени решението на директора на Сателитния център на Европейския съюз (SatCen) от 3 юли 2019 г., за което жалбоподателката е уведомена на 8 юли 2019 г., за започване на ново административно разследване на нейното поведение, и да приеме, че SatCen не е изпълнил решение от 25 октомври 2018 г. на Общия съд KF/SatCen (дело T-286/15, EU:T:2018:718), с което нарушил член 266 ДФЕС;

—	да отмени решението на директора на SatCen, с което той отхвърля жалбата, подадена до него от жалбоподателката по административен ред на 2 август 2019 г. против решението от 3 юли 2019 г., за което тя е уведомена на 9 август 2019 г.;

—	да осъди SatCen да заплати на жалбоподателката пълно и справедливо обезщетение, произтичащо от посоченото по-горе решение по дело T-286/15, за претърпените имуществени вреди;

—	да осъди SatCen да обезщети жалбоподателката за имуществените и неимуществени вреди, претърпени в резултат от решението за започване на ново административно разследване, предварително оценени ex aequo et bono на 30 000 EUR;

—	да осъди SatCen да заплати лихви поради необоснованата забава в изплащането на неимуществени вреди в размер на 10 000 EUR, разпоредено с посоченото по-горе решение по дело T-286/15;

—	да обяви член 28 и приложение X към Правилника за персонала на SATCEN, както и разпоредбите относно комисията по жалбите за неприложими съгласно член 277 ДФЕС;

—	да осъди SatCen да заплати съдебните разноски на жалбоподателката, ведно с лихва в размер на 8 %.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква две основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първо основание: несъобразяване с правомощията на Съда на Европейския съюз в съдебното производство.

2.	Второ основание: нарушение на член 266 ДФЕС, на правото на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/74

Жалба, подадена на 16 септември 2019 г. — Ace of spades/EUIPO — Krupp и Borrmann (Форма на бутилка шампанско розе)

(Дело T-620/19)

(2019/C 399/92)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Ace of spades Holdings LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представител: A. Gómez López, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Gerhard Ernst Krupp (Мюнхен, Германия) и Elmar Borrmann (Reith, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявители на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на бутилка шампанско розе) — Заявка за регистрация № 16 252 629

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 26 юни 2019 г. по преписка R 1/2019-5

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба,

—	да отмени обжалваното решение и/или да го отмени поради неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Европейския съюз (РМЕС) и член 8, параграф 5 от РМЕС и да установи наличието на вероятност от объркване между конфликтните марки,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски (а също и встъпилата страна, ако участва в производството).

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/75

Жалба, подадена на 16 септември 2019 г. — Ace of spades/EUIPO — Krupp и Borrmann (Форма на бутилка шампанско „Grande reserve“)

(Дело T-621/19)

(2019/C 399/93)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Ace of spades Holdings LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представител: A. Gómez López, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Gerhard Ernst Krupp (Мюнхен, Германия) и Elmar Borrmann (Reith, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявители на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на бутилка шампанско „Grande reserve“) — Заявка за регистрация № 16 252 637

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 20 юни 2019 г. по преписка R 2/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба,

—	да отмени обжалваното решение и/или да го отмени поради неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Европейския съюз (РМЕС) и член 8, параграф 5 от РМЕС и да установи наличието на вероятност от объркване между конфликтните марки,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски (а също и встъпилата страна, ако участва в производството).

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/76

Жалба, подадена на 16 септември 2019 г. — Ace of spades/EUIPO — Krupp и Borrmann (Форма на бутилка шампанско престиж)

(Дело T-622/19)

(2019/C 399/94)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Ace of spades Holdings LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представител: A. Gómez López, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Gerhard Ernst Krupp (Мюнхен, Германия) и Elmar Borrmann (Reith, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявители на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на бутилка шампанско престиж) — Заявка за регистрация № 16 255 821

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 26 юни 2019 г. по преписка R 3/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба;

—	да отмени обжалваното решение и/или да го отмени поради неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Европейския съюз (РМЕС) и член 8, параграф 5 от РМЕС и да установи наличието на вероятност от объркване между конфликтните марки;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски (а също и встъпилата страна, ако участва в производството).

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/77

Жалба, подадена на 17 септември 2019 г. — Welter’s/EUIPO (Форма на дръжка с четина)

(Дело T-624/19)

(2019/C 399/95)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Welter’s Co. Ltd (Тоулио, Тайван) (представител: T. Meinke, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: регистрация на триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на дръжка с четина) — заявка за регистрация № 17 902 351

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 11 юли 2019 г. по преписка R 2428/2018-5

Искания

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение и моли да бъде указано на EUIPO да впише заявената марка в регистъра на марките на Европейския съюз и за следните стоки от клас 21: четки, материали за четки, клечки за зъби, гребени, четки за зъби, четчици за почистване на зъбите

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/77

Жалба, подадена на 20 септември 2019 г. — L. Oliva Torras/EUIPO – Mecánica del Frío (съединителни елементи за моторни превозни средства)

(Дело T-629/19)

(2019/C 399/96)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: L. Oliva Torras, SA (Manresa, Испания) (представител: E. Sugrañes Coca, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mecánica del Frío, SL (Cornellá de Llobregat, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (съединителни елементи за моторни превозни средства) — промишлен дизайн на Общността № 2217 588-0004

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 10 юли 2019 г. по преписка R 1399/2017-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

По основанието за недействителност: да бъдат потвърдени изводите на апелативния състав по този въпрос и да се даде ход на производството по обявяване на недействителност, образувано поради основания за недействителност на промишлен дизайн на Общността по отношение на всеки от членове 4 — 9 от Регламента за промишления дизайна на Общността „условия за закрила“.

—

По предходността, на която се основават твърденията за липса на новост и оригиналност: направеното сравнение от отдела по отмяна и апелативния състав, основано изключително на изображение A (възпроизведено в каталога) е неточно и се иска да бъде направено сравнение, като се вземат предвид всички представени доказателства и особени обстоятелства по случая.

—

По същество: липса на новост на регистрирания промишлен дизайн на Общността. Да се обяви за недействителен, тъй като е почти идентичен и следователно представлява на практика пълна имитация без разрешение на търгувания от жалбоподателя промишлен дизайн. Вследствие на това регистрираният промишлен дизайн на Общността не отговаря на условието за новост, необходимо за предоставяне на закрила чрез регистрация на промишлен дизайн на Общността.

—

По същество: липса на оригиналност на регистрирания промишлен дизайн на Общността. Да се обяви обжалваният промишлен дизайн за недействителен поради липса на оригиналност по отношение на по-ранните промишлени дизайни, разпространени от L. Oliva Torras, S.A., като се вземе предвид ограниченото поле на творческа свобода, наложено поради техническата функционалност на частта, която се монтира на специален двигател на моторното превозно средство, характеристиките на информирания потребител и сходствата между сравняваните части.

—

По същество: наличие на изключения от закрилата на регистрирания промишлен дизайн на Общността съгласно член 8 от Регламента за промишления дизайна на Общността. Да се обяви обжалваният промишлен дизайн за недействителен, поради нарушаване на забраната, установена в член 8, параграфи 1 и 2, като се има предвид, че външният вид на промишления дизайн е наложен изключително поради техническата му функция, и да се обяви за недействителен поради нарушаване на абсолютната забрана на член 4 от Регламента за промишления дизайна на Общността, тъй като представлява част от комплексна стока.

—	По същество: противоречие на регистрирания промишлен дизайн на Общността с член 9 от Регламента за промишления дизайна на Общността. Да се потвърди решението на апелативния състав по този въпрос.

—	В съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, „Общи правила за възлагане на съдебните разноски“, се иска загубилата делото страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

—

В съответствие с член 68 от Процедурния правилник на Общия съд, страната иска съединяване на делата с дело T-100/19, по което страна е поискала провеждане на устни състезания и е висящо. Съгласно същия член 68 е предвидено, че поради връзката помежду им две или повече дела с еднакъв предмет могат във всеки един момент, служебно или по искане на една от главните страни, да бъдат съединени за целите, алтернативно или кумулативно, на писмената или устната фаза на производството или на съдебния акт, с който се слага край на производството.

Изложено основание

Нарушение на членове 4 — 9 и 61 от Регламент № 6/2002 на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/79

Жалба, подадена на 19 септември 2019 г. — FC/EASO

(Дело T-634/19)

(2019/C 399/97)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: FC (представител: B. Christianos, avvocato)

Ответник: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—	да отмени решение № EASO/ED/2019/309 на органа по назначаването на EASO от 20 юни 2019 г., с което се отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателката, подадена на 21 февруари 2019 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз;

—	да отмени решение № EASO/ED/2018/365 на органа по назначаването на EASO от 14 декември 2018 г. относно отстраняване от длъжност на жалбоподателката (нейното пенсиониране), налагане на удръжки върху възнаграждението ѝ и на забрана за достъп до помещенията на EASO;

—	да осъди EASO да заплати на жалбоподателката сумата от 6 504,00 EUR като обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди;

—	да осъди EASO да заплати на жалбоподателката сумата от 250 000,00 EUR като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и за уврежданията на здравето, понесени от жалбоподателката; и

—	да осъди EASO да заплати всички разноски по производството, направени от жалбоподателката.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: обжалваните решения са опорочени от нарушение на правото на жалбоподателката на добра администрация, в частност от гледна точка на принципа на безпристрастност и обективност, както и на основното ѝ право да бъде изслушана.

2.	Второ основание: редът и условията на разпространение са съдържали злоупотреба с личните данни и нарушение на презумпцията за невиновност на жалбоподателката, както и на принципа на пропорционалност.

3.	Трето основание: обжалваните решения са опорочени от явна грешка в преценката и от липса на мотиви.

4.	Четвърто основание: обжалваните решения са увредили и по същество възпрепятствали жалбоподателката да упражни правото си на защита.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/80

Жалба, подадена на 24 септември 2019 г. — Chemours Netherlands/ECHA

(Дело T-636/19)

(2019/C 399/98)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Chemours Netherlands BV (Дордрехт, Нидерландия) (представители: R. Cana, E. Mullier и F. Mattioli, lawyers)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—

да отмени обжалваното решение в частта, в която включва 2,3,3,3-тетрафлуоро-2-(хептафлуорпропокси) пропионова киселина, нейните соли и и киселинни халиди (в това число всички техни индивидуални изомери и комбинациите им) в списъка на кандидат-вещества, пораждащи сериозно безпокойство, като вещество с еквивалентна степен на безпокойство за здравето на човека и/или в частта, в която включва 2,3,3,3-тетрафлуоро-2-(хептафлуорпропокси) пропионова киселина, нейните соли и и киселинни халиди (в това число всички техни индивидуални изомери и комбинациите им) в списъка на кандидат-вещества, като вещество, пораждащо еквивалентна степен на безпокойство за околната среда;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски; и

—	да постанови всякакви други мерки, които счете за необходими.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: Агенцията нарушила член 57, буква е) от Регламент (EC) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1) и превишила правомощията си по тази разпоредба; допуснала и явна грешка в преценката си.

2.	Второ основание: обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност, тъй като не е нито необходимо, нито подходящо.

(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на КомисиятаТекст от значение за ЕИП. (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр.3).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/81

Жалба, подадена на 25 септември 2019 г. — Sun Stars & Sons/EUIPO – Carpathian Springs (Форма на бутилка)

(Дело T-637/19)

(2019/C 399/99)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sun Stars & Sons Pte Ltd (Сингапур, Сингапур) (представител: M. Maček, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Carpathian Springs SA (Ватра Дорней, Румъния)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на бутилка) — заявка за регистрация № 14 979 959

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 август 2019 г. по преписка R 317/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Sun Stars & Sons Pte Ltd.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/82

Жалба, подадена на 25 септември 2019 г. — Sun Stars & Sons/EUIPO – Valvis Holding (Форма на бутилка)

(Дело T-638/19)

(2019/C 399/100)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sun Stars & Sons Pte Ltd (Сингапур, Сингапур) (представител: M. Maček, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Valvis Holding SA (Букурещ, Румъния)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на бутилка) — заявка за регистрация № 14 979 942

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 август 2019 г. по преписка R 649/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Sun Stars & Sons Pte Ltd.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/83

Жалба, подадена на 26 септември 2019 г. — IMG/Комисия

(Дело T-645/19)

(2019/C 399/101)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: International Management Group (IMG) (Брюксел, Белгия) (представители: L. Levi и J.-Y. de Cara, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

вследствие на това:

—	да отмени решението на Комисията от 18 юли 2019 г., с което се определят мерките за изпълнението на решението на Съда от 31 януари 2019 г. по съединени дела C-183/17 P и C-184/17 P, IMG/Комисия (EU:C:2019:78);

—	да осъди ответника да поправи причинените имуществени и неимуществени вреди;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 266 ДФЕС, от нарушение на силата на пресъдено нещо, придобита от решението от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия (C-183/17 P и C-184/17 P, EU:C:2019:78), от нарушение на финансовата правна уредба от 2012 г. и от нарушение на принципите на предоставената компетентност и на правна сигурност.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/83

Жалба, подадена на 26 септември 2019 г. — Brands Up/EUIPO (Credit24)

(Дело T-651/19)

(2019/C 399/102)

Език на производството: финландски

Страни

Жалбоподател: Brands Up OÜ (Талин, Естония) (представител: M. Welin, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка (Credit24) като марка на Европейския съюз — заявка за регистрация № 17 941 316

Обжалвано решение: решение на апелативен състав на EUIPO от 16 юли 2019 г. по преписка R 465/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да регистрира спорната марка,

—	да разпореди да се заличи думата „kyseenalainen“ („спорно“) на страница 1 от решението на проверителя на EUIPO от 20 декември 2018 г.,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на последователност в съдебната практика.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/84

Жалба, подадена на 26 септември 2019 г. — Elevolution - Engenharia/Комисия

(Дело T-652/19)

(2019/C 399/103)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Elevolution - Engenharia SA (Amadora, Португалия) (представители: M. Marques Mendes, R. Campos, A. Dias Henriques, M. Troncoso Ferrer и C. García Fernández, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:;

—	да уважи жалбата и да отмени решение в неговата цялост;

—	да осъди Комисията за заплати разноските по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание, изведено от грешка в решението на Европейската комисия от 12 юли 2019 г., прието от изпълняващия длъжността директор на Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO), документи Ares(2019)4611765 – 16/07/2019, с което се изключва жалбоподателят за период от три години от процедури по възлагане на договори и предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани от ЕФР в рамките на Регламент (ЕС) № 2015/323 на Съвета, и разпорежда публикуването на информацията за изключването на уебсайта на Комисията въз основа на следните фактически предпоставки:

Жалбоподателят приема, че в решението си Комисията е допуснала грешка по отношение на фактическите предпоставки, а именно по отношение на забавянето на изпълнението на работата, което не може да бъде вменено на жалбоподателя. Помирителната процедура, предвидена в договора е трябвало да бъде приключена и на жалбоподателя не може да бъде вменено обстоятелството, че не е конституиран арбитражен съд.

Второто основание, изведено от липса на мотиви и нарушение на закона, а именно на член 143, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 и на член 41 от хартата на основните права на Европейския съюз и на правото на добра администрация:

Решението е опорочено от липса на мотиви, тъй като не позволява на жалбоподателя да се запознае с анализа и заключенията от процедурата, предшестваща задължителното състезателно производство, проведено от състава, посочен във Финансовия регламент. Като е пренебрегнало процедурата, предшестваща състезателното производство, не посочва по никакъв начин резултатите от него, решението е опорочено и от нарушение на закона поради неспазване на член 143 от Финансовия регламент, по-специално на параграф 5 от него и поставя под въпрос правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Третото основание, изведено от нарушение на член 109, параграф 1, буква б) (до 1 януари 2016 г.) и член 106, параграф 1, буква д) (след 1 януари 2016 г.) и впоследствие на член 47 от Хартата на основните права:

За целите на вземането на решение да се изключи или не жалбоподателят от процедури по възлагане на договори и отпускане на безвъзмездни средства, уредени в Регламент (ЕС) № 2015/323 и в Регламент (ЕС) № 2018/1877 на Съвета, Комисията е била едновременно в ролята на съдия и ищец. В хипотезата, когато въпросът дали е налице неизпълнение на договора все още не е разрешен, да се вземат предвид само твърденията на Комисията и/или на възложителя и да се изключат твърденията на жалбоподателя, би довело до нарушение на член 47 от Хартата на основните права, тъй като би бил нарушен принципът за равнопоставеност на страните.

Четвъртото основание, изведено от нарушение на член 136, параграф 3 от Финансовия регламент и на принципа на пропорционалност, закрепен в член 49 от Хартата на основните права:

Комисията е наложила най-тежката санкция, предвидена в член 106, параграф 14, буква в) от Регламент 966/2012 в редакцията му, дадена в Регламент № 2015/1929, която е и най-тежката санкция, предвидена в член 139 от Финансовия регламент. С оглед на всички фактически обстоятелства и като се има предвид, че въпросът дали жалбоподателят е допуснал тежко нарушение на договора все още не е разрешен, прилагането на най-тежката санкция, предвидена в член 106, параграф 14, буква в) от Регламент 966/2012 води до нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/85

Жалба, подадена на 30 септември 2019 г. — FF/Комисия

(Дело T-653/19)

(2019/C 399/104)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FF (представител: A. Fittante, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 31 юли 2019 г. на Европейската комисия, с което се отхвърля искането от 9 юли 2019 г. за предварително обезщетение на жалбоподателя,

—

да отмени решението от 20 август 2019 г. на Европейската комисия за отхвърляне на искането от 23 юли 2019 г. за достъп до документите на Комисията посредством запознаване с оригинала на фотография на мъж с ампутиран крак, използвана като здравно предупреждение върху опаковките на тютюневи изделия в съответствие с Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г.,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, както и свързаните с производството разходи, като се уточнява, че жалбоподателят е поискал да се ползва от правна помощ.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си.

Първо основание: изведено от съществено процесуално нарушение, доколкото оспорваните решения не спазват задължението за мотивиране и следователно не позволяват на жалбоподателя да схване смисъла на взетото спрямо него решение и да осигури защитата на интересите си, нито на съда да упражни контрол за законосъобразност.

Второ основание: изведено от нарушение на Договорите и на всяка друга правна норма относно прилагането на последните, тоест на съвкупността от норми на Европейския съюз, и по-конкретно Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи, чието спазване Съюзът е длъжен да гарантира, и в рамките на които са защитени както правото на изображение, правото на зачитане на личния и семейния живот, така и правото на достойнство.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/86

Иск, предявен на 30 септември 2019 г. — FF/Комисия

(Дело T-654/19)

(2019/C 399/105)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: FF (представител: A. Fittante, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—

да установи, че Европейската комисия е нарушила правата на добро име, лична и семейна неприкосновеност, изображение и достойнство на ищеца, поради това че е използвала без разрешение неговото изображение сред фотографиите, предложени от Комисията за здравните предупреждения, които да се поставят върху опаковките на тютюневите изделия в приложение на делегирана Директива 2014/109/ЕС на Комисията,

—	да разпореди незабавно прекратяване на използването на спорната фотография в Съюза и оттеглянето от пазара на всички налични тютюневи изделия с изображението на ищеца, които се предлагат за продажба в различните заведения, имащи разрешения да продават подобни изделия,

—	да запази на ищеца правото да уточни своите претенции за обезщетение на неимуществените и финансови вреди след извършване на поисканата с отделен иск експертиза и след съобщаването от Европейската комисия на броя на опаковките със спорното изображение, които са продадени в Европейския съюз,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, както разходите, свързани с производството, като се уточнява, че ищецът е поискал да се ползва от правна помощ.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушение на основните права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз, която гарантира на всяко лице правата на зачитане на неговите достойнство, личен и семеен живот.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/87

Жалба, подадена на 27 септември 2019 г. — Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия

(Дело T-655/19)

(2019/C 399/106)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Ferriera Valsabbia SpA (Одоло, Италия), Valsabbia Investimenti SpA (Одоло) (представители: D. Slater, Solicitor, G. Carnazza и D. Fosselard, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението в частта, която се отнася до тях,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е изведено от нарушение на член 266 ДФЕС, на член 14 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) и на членове 11, 12 и 14 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, 2004 г., стp. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

—

В това отношение се изтъква, че Комисията не е санирала нарушението на процесуалните правила, за което е била критикувана от Общия съд в решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia, Valsabbia Investimenti и Alfa Acciai/Комисия (C 86/15 P и C 87/15 P, EU:C:2017:717), след постановяването на което е приела обжалваното решение.

Второто основание е изведено от грешка при тълкуването и от нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 296 ДФЕС.

—	В това отношение се изтъква, че Комисията е счела, че няма компетентност да се произнесе по евентуалното нарушение на принципа за провеждане на производството в разумен срок.

Трето основание е изведено от нарушение и неправилно тълкуване на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, водещо до нарушаване на закона и до превишаване на правомощия.

—	В това отношение се изтъква, че Комисията де факто е нарушила принципа за провеждане на производството в разумен срок.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 296, неправилни и противоречиви мотиви и явна грешка в преценката.

—	В това отношение се изтъква, че повторното приемане на обжалваното решение е мотивирано от Комисията с необходимостта от претегляне разглежданите в производството интереси, като тези мотиви обаче изглежда не са достатъчни и освен това са опорочени от множество фактически грешки.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/89

Жалба, подадена на 28 септември 2019 г. — Feralpi/Комисия

(Дело T-657/19)

(2019/C 399/108)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Feralpi Holding SpA (Бреша, Италия) (представители: G. Roberti и I. Perego, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло или частично решението на Комисията в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—	и/или да отмени или поне да намали глобата, наложена на жалбоподателя с решението на Комисията,

—	евентуално да обяви за незаконосъобразен и неприложим член 25, параграфи 3—6 от Регламент (ЕО) № 1/2003,

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение C(2019) 4969 окончателен на Комисията от 4 юли 2019 година относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (AT.37956 – Арматурна стомана), връчено на 18 юли 2019 г.

Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: Комисията е нарушила член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.	Второ основание: Комисията е нарушила членове 41, 47 и 51 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ и задължението за мотивиране, тъй като не е отчела прекомерната продължителност на производството преди да приеме отново, за трети път, същото решение за налагане на санкция.

3.	Трето основание: Комисията е нарушила членове 41, 47 и 51 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ и задължението за мотивиране, тъй като ако беше отчела продължителността на производството и неговите особености, нямаше да приеме отново, за трети път, същото решение за налагане на санкция.

4.	Четвърто основание: Комисията е нарушила членове 41 и 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, както и принципа на пропорционалност и задължението за мотивиране, тъй като при упражняване на дискреционното си правомощие да приеме отново решение Комисията не е претеглила правилно интересите.

Пето основание: Комисията е нарушила член 41 от Хартата, принципа на правото на защита, както и член 14 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, и членове 11, 12 и 14 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО, тъй като организираното в производството устно изслушване не е можело да санира порока, установен от Съда в решение от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия (C-85/15 P, EU:C:2017:709).

6.	Шесто основание: Комисията е нарушила член 65 ЕОВС и принципа на презумпцията за невиновност, тъй като не се е съобразила с принципите в областта на тежестта на доказване, за да установи участието на жалбоподателя в картела в периода 1989—1995 г.

7.	Седмо основание: Комисията е нарушила член 65 ЕОВС, тъй като приема, че е налице съставен, единен и продължен картел, който е продължил, що се отнася до жалбоподателя, от 1989 г. до 2000 г.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/90

Жалба, подадена на 25 септември 2019 г. — Universität Bremen/Комисия и REA

(Дело T-660/19)

(2019/C 399/109)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Universität Bremen (Бремен, Германия) (представител: проф. C. Schmid)

Ответник: Европейска комисия и Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 16 юли 2019 г. за отхвърляне на предложение № 870693 (TenOpt) в рамкова програма „Хоризонт 2020“, Call: H2020-SC6-GOVERNANCE-2019,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава произтичащото от rule of law право заявлението му за подпомагане да бъде разгледано, без да се допускат грешки при преценката. По-конкретно, преценката има следните пороци:

—	основава се на погрешна фактическа обстановка, с други думи възпроизвежда неправилно основното съдържание на заявлението за подпомагане,

—	неспазване на общовалидните критерии за оценяване,

—	неравнопоставеност, произвол и съображения, извън конкретния контекст.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/91

Жалба, подадена на 30 септември 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO (€$)

(Дело T-665/19)

(2019/C 399/110)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Желона гура, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska, radca prawny и K. Gajek, adwokat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Фигуративна марка на Европейския съюз €$ – заявка № 13 839 998.

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 4 юли 2019 г. по преписка R 1345/2018-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/91

Жалба, подадена на 30 септември 2019 г. — Ferriere Nord/Комисия

(Дело T-667/19)

(2019/C 399/111)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Ferriere Nord SpA (Озопо, Италия) (представители: W. Viscardini, G. Donà и B. Comparini, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

Като главно искане, да отмени, на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Решение C(2019) 4969 окончателен на Европейската комисия от 4 юли 2019 г., връчено на 18 юли 2019 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати глоба в размер на 2 237 000 EUR след процедура по прилагане на член 65 от Договора за ЕОВС (AT.37.956 – Арматурна стомана).

2.	При условията на евентуалност, да отмени частично Решение C(2019) 4969 окончателен със съответно намаляване на размера на глобата.

3.	Във всеки случай, да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква единадесет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание — „Нарушение на правото на защита“

—

Жалбоподателят изтъква в това отношение, че е налице нарушение на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), на членове 14 и 27 от Регламент 1/2003 и на членове 11, 12, 13 и 14 от Регламент 773/2004, тъй като изслушването на 23 април 2018 г. не е санирало същественото процесуално нарушение, санкционирано от Съда с решение от 21 септември 2017 г., C-88/15 P.

Второ основание — „Нарушение на принципа ne bis in idem“

—

В това отношение се изтъква нарушение на член 50 от Хартата, тъй като въпреки че с решението на Съда се отменя по процесуални съображения решението на Общия съд — и вследствие на това предходното решение на Комисията — Общият съд все пак се е произнесъл по обявените от Комисията фактически обстоятелства. Следователно последната вече не е можела да приеме ново решение, основано на същите обстоятелства.

Трето основание — „Неправилно тълкуване и вследствие на това нарушение на задължението да се осигури зачитането на правото на добра администрация и на разумна продължителност на производството – Липса на мотиви“

—	В това отношение се твърди, че с оглед на членове 41 и 47 от Хартата и на член 6 от ЕКПЧ Комисията не е дала надлежни мотиви и във всеки случай е допуснала грешка, като е счела, че не е длъжна да оцени разумната продължителност на производството, изисквайки такава оценка от съдебния орган.

Четвърто основание — „Нарушение на принципа за разумна продължителност на производството – Превишаване на власт – Нарушение на правото на защита“

—

В това отношение се твърди, че са нарушени членове 41 и 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, тъй като Комисията е използвала правомощие за извършване на проверка и за налагане на санкции, което вече не е имала поради неразумната продължителност на производството, при това независимо от засягането —което при всички положения е настъпило — на правото на защита, вследствие на продължителност.

Пето основание — „Опорочени или неправилни мотиви - Превишаване на власт - Нарушение на принципа на пропорционалност - Нарушение на членове 41 и 47 от Хартата и на член 6 от ЕКПЧ“

—	В това отношение се изтъква, че Комисията не е доказала, че има законен интерес от повторното приемане на решението, което следователно е резултат от превишаване на власт.

Шесто основание — „Възражение за незаконосъобразност съгласно член 277 ДФЕС на член 25 от Регламент 1/2003 – Погасяване на правомощието за извършване на проверка и за налагане на санкции“

—	Твърди се незаконосъобразност на член 25 от Регламент 1/2003 поради несъответствието му с принципите на разумна продължителност на производството и на пропорционалност.

Седмо основание — „Частична незаконосъобразност на решението от 4 юли 2019 г. относно съществото на спорните действия – Нарушение на общите принципи в областта на тежестта на доказване и на принципа in dubio pro reo“

—	В това отношение се изтъква, че някои от спорните действия на Ferriere Nord не са антиконкурентни и при всички положения не са били доказани от Комисията.

Осмо основание — „Незаконосъобразност, поради неспазване на правото на защита, при увеличението вследствие на повторност на нарушението“

—

Твърди се незаконосъобразност на увеличението на глобата вследствие на повторност на нарушението, тъй като нито в изложението на възраженията, нито в последващ акт от възобновеното производство Комисията е обявила това отегчаващо обстоятелство, като така е лишила жалбоподателя от възможност да се защити по въпроса.

Девето основание — „Незаконосъобразност на увеличението на глобата вследствие на повторност на нарушението поради изтичането на прекомерно дълъг период от време и нарушение на принципа на пропорционалност“

—

В това отношение се твърди, че макар изтеклият период от време между установяването на първото нарушение и обявеното с обжалваното решение поведение да може да се приеме за непрекомерен, следва да се има предвид, че към момента на повторното приемане на спорното решение при всички положения са изтекли тридесет години от установяването на първото нарушение.

10.

Десето основание — незаконосъобразност на увеличението на глобата вследствие на повторност на нарушението поради прекомерност на определения размер и липса на мотиви“

—	В това отношение се изтъква, че не е обосновано увеличение от 50 % на санкцията вследствие на повторност на нарушението, също и предвид прекомерната продължителност на производството.

11.

Единадесето основание — „Нарушение на принципа на равно третиране при намаляването на глобата поради смекчаващи обстоятелства“

—	Жалбоподателят счита за недостатъчно намалението на определената му глоба поради смекчаващи обстоятелства, тъй като се оказва пропорционално по-ниско от намалението, признато на друго предприятие по същата причина.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/93

Жалба, подадена на 1 октомври 2019 г. — Ardagh Metal Beverage Holdings/EUIPO (Звукова марка)

(Дело T-668/19)

(2019/C 399/112)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ardagh Metal Beverage Holdings GmbH & Co. KG (Бон, Германия) (представител: S. Abrar, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: регистрация на звукова марка на Европейския съюз — заявка за регистрация № 17 912 475

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 24 юли 2019 г. по преписка R 530/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Изопачаване на фактите (нарушение на член 72, параграф 2 и член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета),

—	Нарушение на задължението за мотивиране (член 72, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета),

—	Незачитане на релевантната съдебна практика,

—	Нарушение на член 72, параграф 2 и член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 72, параграф 2 и член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушаване на гарантираното право на изслушване (член 72, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета).

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/94

Жалба, подадена на 2 октомври 2019 г. — Novomatic/EUIPO – Brouwerij Haacht („PRIMUS“)

(Дело T-669/19)

(2019/C 399/113)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Novomatic AG (Гумполдскирхен, Австрия) (представител: W. Mosing, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Brouwerij Haacht NV (Бортмербек, Белгия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „PRIMUS“—заявка за регистрация № 14 712 723

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 юли 2019 г. по преписка R 2528/2018-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и, в случай, че встъпи писмено, другата страна в производството пред EUIPO, да понесат собствените си разноски и да компенсират разноските на жалбоподателя, направени в производствата пред Общия съд и в апелативното производство пред EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на съществени процесуални изисквания, а именно изискването за доказателства с оглед на правната сигурност;

—	Нарушение на принципа на оправданите правни очаквания;

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/95

Жалба, подадена на 1 октомври 2019 г. — FG/Парламент

(Дело T-670/19)

(2019/C 399/114)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FG (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна,

въз основа на това,

—	да отмени решението за отхвърляне на кандидатурата му и решението за назначаване на [поверително] (1) на длъжността [поверително],

—	ако е необходимо, да отмени решението от 21 юни 2019 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,

—	да присъди обезщетение за поправяне на описаната в жалбата имуществена вреда,

—	да присъди сумата от 10 000 EUR, временно определена ex aequo et bono за поправяне на претърпяната неимуществена вреда,

—

като процесуално-организационни действия да разпореди на ответника да представи:

—	пълния доклад от събеседването и препоръката, изготвени от консултативната комисия,

—	списъка на темите, обсъждани с кандидатите при събеседването,

—	списъка на прилаганите от консултативната комисия и евентуално от органа по назначаването (ОН) критерии за оценка на заслугите,

—	протокола от съвещанието на Бюрото на Европейския парламент с оглед на решението му за назначаване,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: неизпълнение на задължението за мотивиране.

Второ основание: незаконосъобразност на решението от 16 май 2000 г. и на член 6 от обявлението за конкурс, тъй като не са съобразени с принципите на добра администрация, на правна сигурност и на недопускане на дискриминация, и нарушават член 27 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз. Във всички случаи проведената в случая процедура за назначаване е незаконосъобразна по изложените по-долу съображения.

—

Първо, при приемането на решението си за назначаване ОН не е получил пълно становище от комисията относно заслугите на кандидатите, за да направи своя избор. Това означава, по-натътък, че посочените заслуги не са оценени нито от ОН, нито от комисията, обективно и прозрачно въз основа на предварително определени критерии (и a fortiori оповестени).

—

Второ, препоръката, придружаваща доклада от събеседването, не е уточнена и по друг начин. Комисията само е изготвила доклад от събеседването, но решението от 16 май 2000 г. не предвижда към момента на събеседването комисията да направи съпоставяне на заслугите. В решението от 16 май 2000 г. не се пояснява и че в качеството си на ОН Бюрото трябва да изработи критерии за тази цел, още повече, че няма достъп, както изглежда, до изработените от комисията критерии, доколкото такива съществуват, quod non.

—

Трето, в решението от 16 май 2000 г. не се уточнява, че ОН разполага с преписките за всички кандидати. Макар да посочва, че членовете на Бюрото са разполагали с личните преписки за кандидатите, ответникът не твърди, че тези членове действително са се запознали с посочените преписки и по-конкретно с тази за жалбоподателя.

—	Четвърто, в решението от 16 май 2000 г. не е предвидено на кандидатите да се оповестят критериите, изработени от комисията и от ОН, с оглед на дейността им по проверяване и съпоставяне на заслугите.

Трето основание: явна грешка в преценката и нарушение на интереса на службата. В това отношение жалбоподателят поддържа, че като е назначил [поверително] на длъжността [поверително] ОН е допуснал явна грешка в преценката, която се отнася както до съобразяването с условията на обявлението за свободна длъжност и на обявлението за конкурс, така и до съпоставянето на заслугите съответно на [поверително] и на жалбоподателя. ОН явно не е зачел и интереса на службата.

4.	Четвърто основание: нарушение на правилата за обективност и безпристрастност и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и злоупотреба с власт, опорочаващи обжалваните решения.

5.	Пето основание: нарушение на задължението за полагане на грижа.

(1) Заличени поверителни данни.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/97

Жалба, подадена на 2 октомври 2019 г. — Companhia de Seguros Índico/Комисия

(Дело T-672/19)

(2019/C 399/115)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Companhia de Seguros Índico SA (Мапуто, Мозамбик) (представители: R. Oliveira и J. Schmid Moura, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, прието от Европейската комисия на 18 юни 2019 г.; и

—	Осъди Комисията да заплати собствените си разноски, както и разноските, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание, изведено от нарушение на принципа на добросъвестност и злоупотреба с право:

Усвояването от страна на кабинета на националния разпоредител за сътрудничество между Република Мозамбик и ЕС („GON“) на гаранциите, издадени от жалбоподателя, което е в основата на настоящия спор и кулминира в приемането на решението на Комисията, обжалвано в настоящото производство, представлява явно нарушение на принципа на добросъвестност и явна злоупотреба с право. Неплащането на гаранциите от страна на жалбоподателя, усвоени незаконосъобразно от GON е повод за приемането на обжалваното решение на Европейската комисия, в което жалбоподателя е изключен за срок от три години от участие в обществени поръчка, регулирани от Регламент (ЕС) № 2018/1877 на Съвета и от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета или от избирането му като изпълнител по фондове на Съюза поради твърдения за тежко нарушение при упражняване на професионалната му дейност и твърдени значителни отклонения в изпълнението на основните задължения, свързани с реализацията на договор, финансиран от общия бюджет на Съюза.

Второто основание, изведено от нарушение на член 106, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета:

Обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като Европейската комисия е допуснала явни грешки при „предварителната правна квалификация“ на поведението на жалбоподателя, доколкото:

—	поведението на жалбоподателя не може да се квалифицира като „тежко нарушение при упражняване на професионалната му дейност“ по смисъла на член 106, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012; и

—	поведението на жалбоподателя не може да се квалифицира като „значителни отклонения в изпълнението на основните задължения, свързани с реализацията на договор, финансиран от бюджета“ по смисъла на член 106, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Третото основание, изведено от нарушение на член 106, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета:

Обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като Европейската комисия не е спазила принципа на пропорционалност и поради това изключването на жалбоподателя е непропорционално.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/98

Жалба, подадена на 2 октомври 2019 г. — Polfarmex/EUIPO — Kaminski (SYRENA)

(Дело T-677/19)

(2019/C 399/116)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Polfarmex S.A. (Кутно, Полша) (представител: B. Matusiewicz-Kulig, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Arkadiusz Kaminski (Etobicoke, Онтарио, Канада)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „SYRENA“ – марка на Европейския съюз № 9 262 767

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 11 юли 2019 г. по съединени преписки R 1861/2018-2 и R 1840/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която обявява, че спорната марка остава в сила за „автомобили“ от клас 12,

—	да измени обжалваното решение, като обяви, че спорната марка се отменя изцяло, включително за стоките „автомобили“ от клас 12 поради липсата на реално използване;

при условията на евентуалност,

—	да върне преписката на EUIPO;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 и член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка със съображение 42 от този регламент и член 55, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията;

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—

Нарушение на член 18, параграф 1, член 58, параграф 1, буква a) и член 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 94, параграф 1, член 95, параграф 1 и съображение 42 от този регламент, както и с член 55, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията;

—	Нарушение на член 58, параграф 2 и на член 64, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 94, параграф 1, член 64, параграф 1 и съображение 42 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/99

Жалба, подадена на 4 октомври 2019 г. — Health Product Group/EUIPO — Bioline Pharmaceutical (Enterosgel)

(Дело T-678/19)

(2019/C 399/117)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Health Product Group sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представител: M. Kondrat, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bioline Pharmaceutical AG (Baar, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка „Enterosgel“ – посочваща Европейския съюз международна регистрация № 896 788

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 август 2019 г. по преписка R 482/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да обяви марката за недействителна,

—	да присъди съдебните разноски в полза на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/100

Жалба, подадена на 4 октомври 2019 г. — Argyraki/Комисия

(Дело T-679/19)

(2019/C 399/118)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Vassilia Argyraki (Брюксел, Белгия) (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на PMO от 30 ноември 2018 г. относно начина, по който ще бъдат изчислени пенсионните права, и по-общо, относно начина по който предвидените в Правилника за длъжностните лица правила относно пенсионните права ще бъдат приложени по отношение на жалбоподателя към момента на пенсионирането му,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата против посоченото по-горе решение на Служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO).

1.	Първо основание: несъобразяване с изводите от съдебната практика, установена в решение по дело Torné (решение от 14 декември 2018 г., Torné/Комисия, T-128/17, EU:T:2018:969);

2.	Второ основание: нарушение на членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз;

3.	Трето основание: неравно третиране.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/100

Жалба, подадена на 7 октомври 2019 г. — Euroapotheca/EUIPO — General Nutrition Investment (GNC LIVE WELL)

(Дело T-686/19)

(2019/C 399/119)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Euroapotheca UAB (Вилнюс, Литва) (представители: R. Žabolienė, и E. Saukalas, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: General Nutrition Investment Co. (Уилмингтън, Делауеър, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „GNC LIVE WELL“ — марка на Европейския съюз № 940 981

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2019 г. по преписка R 2189/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/101

Жалба, подадена на 8 октомври 2019 г. — inMusic Brands/EUIPO – Equipson (Marq)

(Дело T-687/19)

(2019/C 399/120)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: inMusic Brands, Inc. (Къмбърланд, Роуд Исланд, Съединени щати) (представител: D. Rose, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Equipson, SA (Сила, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: словната марка на Европейския съюз „Marq“ – марка на Европейския съюз № 14 585 699

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2019 г. по преписка R 1759/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение и да потвърди регистрацията по отношение на релевантните стоки;

—	да осъди EUIPO и която и да е друга страна, която участва в производството пред апелативния състав, да заплатят направените от тях разноски, както и разноските на жалбоподателя в производствата пред Общия съд, апелативния състав и отдела по отмяна.

Изложено основание

—	нарушение на член 60, параграф 1, буква a) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/102

Жалба, подадена на 9 октомври 2019 г. — FI/Комисия

(Дело T-694/19)

(2019/C 399/121)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FI (представител: F. Moyse, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решенията от 8 март 2019 г., от 1 април 2019 г. и от 12 август 2019 г.;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу решенията на Комисията от 8 март 2019 г., от 1 април 2019 г. и от 12 август 2019 г., с които отказва да му отпусне наследствена пенсия, жалбоподателят изтъква четири основания.

Първото основание е възражение за незаконност на членове 18—20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), произтичаща от нарушение на принципа на равно третиране и на недискриминация въз основа на възраст, естество на правната връзка на съвместния живот и на увреждане.

Второто основание е грешка в правото при прилагането на членове 18—20 от приложение VIII към Правилника, доколкото Комисията е трябвало да тълкува тези членове като отнасящи се до съвместния семеен живот на двойка, независимо дали тази двойка е сключила брак, законно съжителство или живее в свободен съюз.

3.	Третото основание е грешка в тълкуването на понятието за съпруг по смисъла на приложимия режим относно наследствената пенсия, с мотива, че развитието на западното общество изисквало широко тълкуване на това понятие.

Четвъртото основание е явна грешка в преценката, произтичаща от несъобразяването на специфичното положение на жалбоподателя. Жалбоподателят изтъква в това отношение, от една страна, че е живял със съпругата си в продължение на повече от деветнадесет години и, от друга страна, че бракът му е продължил четири години, седем месеца и осем дни.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 399

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 25 ноември 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2019/C 399/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1