Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2019/C 363/01)

Последна публикация

ОВ C 357, 21.10.2019 г.

Предишни публикации

ОВ C 348, 14.10.2019 г.

ОВ C 337, 7.10.2019 г.

ОВ C 328, 30.9.2019 г.

ОВ C 319, 23.9.2019 г.

ОВ C 312, 16.9.2019 г.

ОВ C 305, 9.9.2019 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Избор на председатели на състави

(2019/C 363/02)

На 30 септември 2019 г. Общият съд избра в съответствие с член 9, параграф 3 и член 18, параграф 1 от Процедурния правилник за председатели на състави от трима съдии и на състави от петима съдии за периода от 30 септември 2019 г. до 31 август 2022 г.:

—	г-н Kanninen;

—	г-жа Tomljenović;

—	г-н Collins;

—	г-н Gervasoni;

—	г-н Spielmann;

—	г-жа Marcoulli;

—	г-н da Silva Passos;

—	г-н Svenningsen;

—	г-жа Costeira;

—	г-н Корнезов.

Избор на заместник-председател на Общия съд

(2019/C 363/03)

На събрание от 27 септември 2019 г. съдиите от Общия съд избраха в съответствие с член 9, параграф 4 от Процедурния правилник съдията г-н Savvas Papasavvas за заместник-председател на Общия съд за периода от 27 септември 2019 г. до 31 август 2022 г.

Избор на председател на Общия съд

(2019/C 363/04)

На събрание от 27 септември 2019 г. съдиите от Общия съд избраха в съответствие с член 9, параграф 1 от Процедурния правилник съдията г-н Marc van der Woude за председател на Общия съд за периода от 27 септември 2019 г. до 31 август 2022 г.

Жалба, подадена на 29 януари 2019 г. от Camomilla Srl срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 13 ноември 2018 г. по дело T-44/17 — Camomilla/EUIPO - CMT (CAMOMILLA)

(Дело C-68/19 P)

(2019/C 363/05)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Camomilla Srl (представители: M. Mussi, H.G. Chiappetta, avvocati)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), CMT Compagnia manifatture tessili Srl

С определение от 11 септември 2019 г. Съдът (шести състав) отхвърли жалбата частично като явно недопустима и частично — като явно неоснователна, и осъди Camomilla Srl да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 7 февруари 2019 г. от Comprojecto-Projetos e Construções, Lda, и др. срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-493/18, Comprojecto-Projetos e Construções и др./Португалия

(Дело C-98/19 P)

(2019/C 363/06)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподатели: Comprojecto-Projetos e Construções, Lda, Paulo Eduardo Matos Gomes de Azevedo, Julião Maria Gomes de Azevedo, Isabel Maria Matos Gomes de Azevedo (представител: M. A. Ribeiro, advogado)

Друга страна в производството: Португалска република

С определение от 11 септември 2019 г. Съдът (шести състав) отхвърля жалбата отчасти като недопустима и отчасти като неоснователна.

Жалба, подадена на 13 май 2019 г. от Wirecard Technologies GmbH срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 13 март 2019 г. по дело T-297/18 — Wirecard Technologies GmbH/EUIPO – Striatum Ventures

(Дело C-375/19 P)

(2019/C 363/07)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Wirecard Technologies GmbH (представител: A. Bayer, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Striatum Ventures

С определение от 10 септември 2019 г. Съдът (състав по допустимостта на жалбите) приема, че жалбата е недопустима.

Жалба, подадена на 11 юни 2019 г. от Kiku GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 11 април 2019 г. по дело T-765/17, Kiku GmbH/Служба на Общността за сортовете растения (СОСР)

(Дело C-444/19 P)

(2019/C 363/08)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Kiku GmbH (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба на Общността за сортовете растения, Sächsisches Landesamt für Umwelt, Landwirtschaft und Geologie

С определение от 16 септември 2019 г. Съдът на Европейския съюз (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото и определи жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona (Испания), постъпило на 2 юли 2019 г. — UQ/Subdelegación del Gobierno en Barcelona

(Дело C-503/19)

(2019/C 363/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: UQ

Ответник: Subdelegación del Gobierno en Barcelona

Преюдициални въпроси

1)	Съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и член 17 от Директива 2003/109 (1) тълкуване от страна на националните юрисдикции, съгласно което наличието на предходно осъждане от каквото и да e естество представлява достатъчно основание да бъде отказан достъп до статута на дългосрочно пребиваващ?

2)

Трябва ли националната юрисдикция, освен наличието на предходно осъждане, да вземе предвид и други фактори като тежестта и срока на наказанието, опасността, която молителят представлява за обществото, продължителността на законното му пребиваване и установените връзки с държавата, в която пребивава, извършвайки комплексна преценка на всички тези елементи?

3)

Трябва ли член 6, параграф 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да бъде отказано предоставянето на статута на дългосрочно пребиваващ по член 4 по причини, свързани с обществения ред или обществената сигурност, без да предвижда критериите за преценка, посочени в член 6, параграф 1 и член 17?

4)

Следва ли член 6, параграф 1 и член 17 от Директива 2003/109 да се тълкуват в смисъл, че съгласно практиката на Съда относно низходящия вертикален директен ефект на директивите националната юрисдикция разполага с правомощието и може да приложи пряко разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 17, за да прецени наличието на предходно осъждане с оглед на тежестта на извършеното престъпление, срока на наложеното наказание и опасността, която молителят представлява?

5)

Следва ли правото на Съюза — по-специално правото на достъп до статут на дългосрочно пребиваващ, както и принципите на яснота, прозрачност и разбираемост — да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване като това на испанските съдилища на членове 147—149 от Real Decreto 557/2011 (Кралски декрет 557/2011) и член 32 от Ley Orgánica 4/2000 (Устройствен закон 4/2000), съгласно което статут на дългосрочно пребиваващ може бъде отказан на основания, свързани с обществения ред и обществената сигурност, въпреки че посочените разпоредби не предвиждат ясно и прозрачно, че това са основания за отказ?

6)

Съвместими ли са с принципа на полезно действие на Директива 2003/109, и по-конкретно с член 6, параграф 1 от тази директива, национална правна уредба и нейното тълкуване от съдилищата, които затрудняват достъпа до статут на дългосрочно пребиваващ и насърчават предоставянето на статут на временно пребиваващ?

---

(1)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 2 юли 2019 г. — Banco de Portugal, Fondo de Resolución и Novo Banco S.A./VR

(Дело C-504/19)

(2019/C 363/10)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Banco de Portugal, Fondo de Resolución и Novo Banco, S.A.

Ответник: VR

Преюдициален въпрос

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с принципа на правовата държава по член 2 от Договора за Европейския съюз и с общия принцип на правната сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО (1), съгласно което по висящите съдебни производства в други държави членки се признава действие, без допълнителни формалности, на решение на компетентния административен орган на държавата по произход, което изменя с обратно действие правната рамка, съществувала при образуването на производството, и което предполага невъзможност за изпълнение на съдебните решения, които не съответстват на това ново решение?

---

(1)  Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34).

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания), постъпило на 8 юли 2019 г. — CB/Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia

(Дело C-521/19)

(2019/C 363/11)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Жалбоподател: CB

Ответник: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia

Преюдициален въпрос

Трябва ли с оглед на принципите на данъчен неутралитет, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерното нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от Директивата за ДДС (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на укрити облагаеми сделки, за които не са издадени фактури, данъкът върху добавената стойност следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?

Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС (както може да се заключи от решенията на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г. (дело C-332/15, Astone) (2), от 5 октомври 2016 г. (дело C-576/15, Маринова) (3) и от 7 март 2018 г. (дело C-159/17, Dobre) (4))?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

(2)  Решение от 28 юли 2016 г., Astone (C-332/15, EU:C:2016:614).

(3)  Решение от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C-576/15, EU:C:2016:740).

(4)  Решение от 7 март 2018 г., Dobre (C-159/17, EU:C:2018:161).

Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 2 de Nules (Испания), постъпило на 9 юли 2019 г. — Investcapital Ltd/FE

(Дело C-524/19)

(2019/C 363/12)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 2 de Nules

Страни в главното производство

Молител: Investcapital Ltd

Ответник: FE

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година (1) да се тълкува в смисъл, че допуска при провеждана съгласно разпоредбите му процедура за европейска заповед за плащане съдът служебно да проверява за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в договора, от който произтича задължението, в съответствие с член 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори (2), по-специално когато тази проверка налага националният съд предварително да прецени договора?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108).

(2)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Испания), постъпило на 25 юли 2019 г. — MO/Subdelegación del Gobierno en Toledo

(Дело C-568/19)

(2019/C 363/13)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha

Страни в главното производство

Жалбоподател: MO

Ответник: Subdelegación del Gobierno en Toledo

Преюдициален въпрос

Съвместимо ли е с практиката на Съда на Европейския съюз относно ограниченията на директния ефект на директивите тълкуването на решението му от 23 април 2015 г. (дело C-38/14, Zaizoune (1)), в смисъл че испанските административни и съдебни органи могат пряко да приложат Директива 2008/115/ЕО (2) в ущърб на гражданин на трета страна при оставяне без приложение и неприлагане на по-благоприятните национални разпоредби относно налагането на санкции, утежняване на административнонаказателната му отговорност и евентуално оставяне без приложение на принципа на законоустановеност на наказанието; и дали трябва несъвместимостта на испанската правна уредба с Директивата да се разреши не по този начин, а с изменение в правната уредба или с предвидените в правото на Съюза способи за налагане на задължение на държавата да транспонира правилно директивите?

---

(1)  Решение от 23 април 2015 г., Zaizoune (C-38/14, EU:C:2015:260).

(2)  Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 5 de Barcelona (Испания), постъпило на 2 август 2019 г. — SI/Subdelegación del Gobierno en Barcelona

(Дело C-592/19)

(2019/C 363/14)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 5 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: SI

Ответник: Subdelegación del Gobierno en Barcelona

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 4 и член 6, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че наличието на предходно осъждане от каквото и да e естество представлява достатъчно основание да бъде отказан достъп до статут на дългосрочно пребиваващ, без да е необходимо да се преценяват продължителността на пребиваването и съществуването на връзки с държавата на пребиваване?

---

(1)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (OB L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia del País Vasco (Испания), постъпило на 6 август 2019 г. — Confederación Nacional de Centros Especiales de Empleo (CONACEE)/Diputación Foral de Guipúzcoa

(Дело C-598/19)

(2019/C 363/15)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia del País Vasco

Страни в главното производство

Жалбоподател: Confederación Nacional de Centros Especiales de Empleo (CONACEE)

Ответник: Diputación Foral de Guipúzcoa

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 20 от Директива 2014/24/ЕС (1) за обществените поръчки да се тълкува в смисъл, че субективният обхват на предвиденото в него запазване не може да се определи по такъв начин, че от обхвата му да се изключат предприятия или икономически оператори, които отговарят на изискването най-малко 30 % от служителите им да са хора с увреждания и чиято цел или дейност е социалното и професионалното интегриране на тези хора, с налагането на допълнителни изисквания, свързани с учредяването, характера и целите на посочените субекти, тяхната дейност, инвестиции или от друг характер?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65)

Преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия), постъпило на 20 август 2019 г. — Weindel Logistik Service SR spol. s r o./Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky

(Дело C-621/19)

(2019/C 363/16)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Weindel Logistik Service SR spol. s r.o.

Ответник: Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 167 и член 168, буква д) от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който данъчнозадълженото лице трябва да плати върху внесените стоки, се обуславя от правото на собственост върху внесените стоки или от правото на разпореждане с тези стоки като собственик?

2)

Трябва ли член 168, буква д) от Директива 2006/112/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който данъчнозадълженото лице трябва да плати върху внесените стоки, възниква само ако внесените стоки се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице под формата на продажба на тези стоки на националната територия, доставка в друга държава членка или износ в трета държава?

3)

При тези обстоятелства изпълнено ли е условието за пряка и непосредствена връзка между придобитите стоки и извършените доставки, и по-точно, възможно ли е в конкретния случай да се приложи традиционното тълкуване на правото на приспадане въз основа на пряка и непосредствена връзка между придобитите стоки и извършените доставки по отношение на разходи, които не са възникнали във връзка със стоките и следователно не могат да бъдат отразени в цената на извършената доставка?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Иск, предявен на 15 юли 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-668/19)

(2019/C 363/17)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, L. Cimaglia)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

да установи, че като не е взела:

—	необходимите мерки, за да гарантира, че 166 агломерации с еквивалент жители над 2 000 са съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води съгласно член 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (1),

—

необходимите мерки, за да гарантира, че в 610 агломерации с еквивалент жители над 10 000 или с еквивалент жители между 2 000 и 10 000, които заустват в сладки води или устия, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им са подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка съгласно член 4 от Директива 91/271/ЕИО,

—

необходимите мерки, за да гарантира, че в 10 агломерации с еквивалент жители над 10 000, които заустват в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на Директива 91/271/ЕИО, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им са подложени на по-строго пречистване от вторично пречистване или от друга равностойна обработка, съгласно член 5 от същата директива,

—

необходимите мерки, за да гарантира, че в 5 „чувствителни зони“ по смисъла на Директива 91/271/ЕИО минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот, съгласно член 5, параграф 4 от същата директива,

—

необходимите мерки, за да гарантира, че пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията на членове 4, 5, 6 и 7 от Директива 91/271/ЕИО, се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени, и че при проектирането на тези инсталации се държи сметка за сезонните колебания на притока органични вещества в 617 агломерации, съгласно член 10 от същата директива,

—	Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 3 и/или член 4 и/или член 5, както и по член 10 от Директива 91/271/ЕИО;

—	да осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С иска си Комисията упреква Италианската република, че не е транспонирала правилно, в някои части от националната си територия, Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за градските отпадъчни води.

Най-напред Комисията изтъква редица нарушения на член 3 от Директивата, който в параграф 1, втора алинея и в параграф 2 предвижда, че държавите членки са длъжни да гарантират, че най-късно до 31 декември 2005 г. всички агломерации, чийто еквивалент жители е над 2 000, ще бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води, които отговарят на изискванията на приложение I, точка А. В редица агломерации, които се намират в региони Абруцо, Калабрия, Кампания, Фриули Венеция Джулия, Ломбардия, Пулия, Сицилия, Вал д’Аоста и Венето, това задължение не е изпълнено коректно.

Освен това член 4, параграфи 1—3 от Директива 91/271/ЕИО предвижда, че най-късно до 31 декември 2005 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с еквивалентен жител над 10 000, или за всички зауствания, произлизащи от агломерации с еквивалентен жител между 2 000 и 10 000, държавите членки трябва да се погрижат отпадъчните води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка съгласно изискванията на приложение I, точка Б. Комисията е констатирала, че тези разпоредби не са спазени в редица агломерации, които се намират в региони Абруцо, Базиликата, Калабрия, Кампания, Фриули Венеция Джулия, Лацио, Лигурия, Ломбардия, Марке, Пулия, Пиемонт, Сардиния, Сицилия, Тоскана, Умбрия, Вал д’Аоста и Венето.

Член 5, параграф 2 и 3 от Директивата предвижда, че най-късно до 31 декември 1998 г. държавите членки трябва да се погрижат за всички зауствания, произлизащи от агломерации с еквивалентен жител над 10 000, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подложени на по-строго пречистване от предвиденото в член 4. Комисията е констатирала, че тези разпоредби не са спазени в редица агломерации, които се намират в региони Базиликата, Фриули Венеция Джулия, Лацио, Марке, Пулия, Сардиния и Венето.

Що се отнася до чувствителните зони, член 5, параграф 4 от Директивата предвижда възможността изискванията по параграфи 2 и 3 на същия член да не се прилагат към отделни станции за пречистване на градски отпадъчни води, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот. Това не е доказано по отношение на редица чувствителни зони, които се намират на италианска територия.

Неспазването на членове 4 и 5 от Директива 91/271/ЕИО в крайна сметка води до нарушение и на член 10 от същата директива, съгласно който пречиствателните станции за градски отпадъчни води трябва да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени.

---

(1)  ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.

Жалба, подадена на 11 септември 2019 г. от Bruno Gollnisch срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 11 юли 2019 г. по дело T-95/18, Gollnisch/Парламент

(Дело C-676/19 P)

(2019/C 363/18)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bruno Gollnisch (представител: B. Bonnefoy-Claudet, avocat)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Общия съд от 11 юли 2019 г. (T-95/18);

—	делото да се върне на Общия съд;

—	на жалбоподателя да се присъдят съдебни разноски в размер на 12 500 EUR;

—	Парламентът да се осъди да заплати съдебните разноски.

Жалбоподателят моли също така Съда, в случай, че допусне жалбата:

—	да разгледа спора по същество ако счете, че е достатъчно осведомен от материалите по делото;

—	да отмени решението на Бюрото на Европейския парламент от 23 октомври 2017 г.;

—	да уважи исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство;

—	да осъди Парламентът на заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1.

Първото основание е прилагане с обратна сила in defavorem на приетата впоследствие съдебна практика с оглед на обявяване на жалбата за недопустима С оглед на отмяна на жалбата в решението си Общият съд е приложил с обратна сила — в ущърб на жалбоподателя и в противоречие с правото — практика на Съда, приета след подаване на жалбата, при положение, че последната е била изрично квалифицирана като допустима при по-ранното положение.

2.

Второто основание е отказ да се приложи член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи Общият съд отхвърля приложимостта на тези два члена към настоящия спор, докато от член 52 от Хартата и от разясненията, които Съдът е дал във връзка с тези членове, следва, че те са релевантни.

3.

Третото основание е неправилно тълкуване на съдебната практика относно правото на изслушване Общият съд неправилно се е позовал на решение на Съда, за да приеме, че жалбоподателят няма право да бъде изслушан устно, при положение, че посоченото съдебно решение се отнася само до встъпилите страни в конкретно странично производство, в което впрочем е допуснато устното изслушване.

4.

Четвъртото основание е противоречие на мотивите и нарушение на правото на защита За да приеме за правомерно непредоставянето на жалбоподателя на документ в хода на спорното производство, Общият съд е приписал на този документ противоречиви характеристики, което води до нарушаване на правото на жалбоподателя на защита.

Определение на Общия съд от 5 септември 2019 г. — Италия/Комисия

(Дела T-313/15 и T-317/15) (1)

(Езиков режим - Обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори - Избор на втори език измежду три езика - Регламент № 1 - Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица - Принцип на недопускане на дискриминация - Пропорционалност - Явно основателна жалба)

(2019/C 363/19)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello stato)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Currall и G. Gattinara, впоследствие G. Gattinara, F. Simonetti и D. Milanowska)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: M. J. García-Valdecasas Dorrego)

Предмет

По дело T-313/15 искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/301/15 за съставяне на списък на издържалите конкурса за назначаване на администратори (AD 5) (ОВ C 92 A, 2015 г., стр. 1) и по дело T-317/15 искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/302/15 за съставяне на списък на издържалите конкурса за назначаване на администратори в областта на одита (AD 5) (ОВ C 99 A, 2015 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Съединява дела T-313/15 и T-317/15 за целите на настоящото определение.

2)

Отменя обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/301/15 за съставяне на списък на издържалите конкурса за назначаване на администратори (AD 5) и обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/302/15 за съставяне на списък на издържалите конкурса за назначаване на администратори в областта на одита (AD 5).

3)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Италианската република.

4)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 262, 10.8.2015 г.

Определение на Общия съд от 6 септември 2019 г. — Romańska/Frontex

(Дело T-212/18) (1)

(Публична служба - Договорно наети служители - Договор за неопределено време - Член 47, буква в), подточка i) от УРДС - Прекратяване - Основания за прекратяване - Прекъсване на връзките на доверие - Дискриминация и психически тормоз - Искане за обезщетение - Явна недопустимост)

(2019/C 363/20)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Karolina Romańska (Варшава, Полша) (представител: A. Tetkowska, адвокат)

Ответник: Европейска агенция за гранична и брегова охрана (представители: H. Caniard и S. Drew, подпомагани от J. Currall и G. Ostaszewski, адвокати)

Предмет

Искане по член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението от 14 юни 2017 г., с което изпълнителният директор на Frontex в качеството на орган, оправомощен да сключва договори, прекратява действието на договора на жалбоподателя, считано от изтичането на осеммесечен срок на предизвестие, и от друга страна, за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че са му нанесени поради дискриминацията и психическия тормоз, на които бил подложен от Frontex и чийто краен резултат било решението за уволнение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Karolina Romańska да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 200, 11.6.2018 г.

Определение на Общия съд от 9 септември 2019 г. — Shore Capital International/EUIPO – Circle Imperium („The Inner Circle“)

(Дело T-575/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „The Inner Circle“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „InnerCircle“ - Относително основание за отказ - Липса на сходство между услугите - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2019/C 363/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Shore Capital International Ltd (Берлин, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Circle Imperium BV (Амстердам, Нидерландия)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 7 юни 2018 г. (преписка R 1402/2017-1) относно производство по възражение между Shore Capital International и Circle Imperium

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Shore Capital International Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 427, 26.11.2018 г.

Определение на председателя на Общия съд от 10 септември 2019 г. — Athanasiadou и Soulantikas/Комисия

(Дело T-762/18 R)

(Обезпечително производство - Финансови разпоредби (бюджет, финансова рамка, собствени ресурси, борба с измамите) - Принудително изпълнение - Искане за спиране на изпълнението - Допустимост - Липса на неотложност)

(2019/C 363/22)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Sofia Athanasiadou (Атина, Гърция), Konstantinos Soulantikas (Атина) (представител: M. Lappa, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Katsimerou и A. Kyratsou)

Предмет

Искане на основание член 299 ДФЕС за спиране на принудителното изпълнение на Решение C(2017) 5883 окончателен на Комисията от 22 август 2017 г., на разпореждането за плащане от 30 октомври 2018 г., което се намира долу в копието на изпълнителното основание, прието съгласно Решение C(2017) 5883 окончателен на Комисията от 22 август 2017 г., и на всеки друг свързан с изпълнението акт

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Г-жа Sofia Athanasiadou и г-н Konstantinos Soulantikas понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

Определение на Общия съд от 5 септември 2019 г. — Giorgio Armani/EUIPO – Invicta Watch Company of America (GLYCINE)

(Дело T-209/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)

(2019/C 363/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Giorgio Armani SpA (Милано, Италия) (представители: J. Rether и M. Kinkeldey, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Invicta Watch Company of America, Inc. (Холивуд, Флорида, Съединени щати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 4 февруари 2019 г. (преписка R 578/2018-4), постановено в производство по възражение със страни Giorgio Armani и Invicta Watch Company of America, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Giorgio Armani SpA да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 182, 27.5.2019 г.

Определение на председателя на Общия съд от 1 юли 2019 г. — Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент

(Дело T-388/19 R)

(Молба за постановяване на временни мерки - Европейски парламент - Проверка на пълномощията - Липса на fumus boni juris)

(2019/C 363/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Puigdemont i Casamajó (Ватерло, Белгия) и Comín i Oliveres (Ватерло) (представители: B. Bekaert, B. Emmerson, G. Boye и S. Bekaert, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Предмет

Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, с която се цели, първо, спиране на изпълнението на различните решения на Европейския парламент, приети, за да се попречи на молителите да заемат мястото си в Парламента като избрани членове, и второ, задължаване на Парламента да приеме всички необходими мерки, включително признаване на привилегиите и имунитетите на молителите, за да стане възможно те да заемат мястото си в Парламента, считано от 2 юли 2019 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 11 септември 2019 г. — Sophia Group/Парламент

(Дело T-578/19 R)

(Обезпечително производство - Обществени поръчки за услуги - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност)

(2019/C 363/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sophia Group (Saint-Josse-ten-Noode, Белгия) (представител: Y. Schneider и C.-H. de la Vallée Poussin, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Tapper Brandberg и S. Toliušis)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС за постановяване на временни мерки, с които се цели от една страна спиране на изпълнението на решението от 30 юли 2019 г. на Парламента за възлагане на поръчката по лот № 1 с предмет „предоставяне на услуги Buildings HelpDesk“ (обществена поръчка 06A0010/2019/M011) на друг оферент и от друга страна спиране на изпълнението на договора, сключен другия оферент

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за постановяване на временни мерки.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 18 юли 2019 г. — DI/ЕЦБ

(Дело T-514/19)

(2019/C 363/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DI (представител: L. Levi, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 7 май 2019 г. за дисциплинарно уволнение без предизвестие;

—	да отмени решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 25 юни 2019 г., с което се отказва възобновяването на дисциплинарното производство след приключване на наказателното производство;

—	вследствие на това да разпореди пълното възстановяване на длъжност на жалбоподателя считано от 11 май 2019 г. с всички свързани със това финансови права, като се направи подходящо оповестяване с цел да се възстанови неговото добро име;

—	при всички случаи да разпореди обезщетяването на неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял, оценени ex aequo et bono на 20 000 EUR;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква девет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е изведено от липсата на компетентност на автора на оспорваните мерки.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на член 8.3.2 от Правилата за персонала на ЕЦБ. Той твърди, че дисциплинарното производство е било образувано, въпреки погасяването по давност.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципа, според който дисциплинарното производство изчаква наказателното, както и на принципите на добра администрация и за полагане на грижа.

4.	Четвъртото основание е изведено от това, че Дисциплинарната комисия е превишила пределите на своите функции. Той твърди, че е бил нарушен член 8.3.7 Правилата за персонала на ЕЦБ, както и принципа на безпристрастност, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на ЕС.

5.	Петото основание е изведено от явни грешки в преценката.

6.	Шестото основание е изведено от нарушение на презумпцията за невиновност. Той твърди, че член 48 от Хартата на основните права на ЕС е бил нарушен.

7.	Седмото основание е изведено от нарушение на принципа, че дисциплинарното производство трябва да се проведе в разумен срок и от нарушение на задължението за полагане на грижа.

8.	Осмото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

9.	Деветото основание е изведено по същество от нарушение на принципа на пропорционалност.

Жалба, подадена на 26 юли 2019 г. — TestBioTech/Комисия

(Дело T-534/19)

(2019/C 363/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TestBioTech eV (Мюнхен, Германия) (представител: K. Smith QC)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията от 20 май 2019 г., с която тя отказва да отмени или измени Решение на Комисията за изпълнение 2018/2046 от 19 декември 2018 г. (1),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първо основание: грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията извършила своята оценка на въпросната царевица в съответствие с Регламент (ЕО) № 641/2004 на Комисията. (2)

2.	Второ основание: явна грешка в преценката.

3.	Трето основание: Комисията неправомерно не поискала специфичен за събитието план за наблюдение след пускането на пазара.

---

(1)  Решение за изпълнение (ЕС) 2018/2046 на Комисията от 19 декември 2018 година за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122, и на генетично модифицирана царевица, комбинираща две, три или четири единични събития MON 87427, MON 89034, 1507, MON 88017 и 59122, и за отмяна на Решение 2011/366/ЕС (нотифицирано под номер С(2018) 8238) (ОВ L 327, 2018 г., стр. 70).

(2)  Регламент (ЕО) № 641/2004 на Комисията от 6 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно заявлението за разрешение за нови генетично модифицирани храни и фуражи, нотификацията на съществуващи продукти, инцидентното или технически неизбежното наличие на генетично модифициран материал, който е бил предмет на оценяване на съществуващия риск и е получил благоприятно становище (ОВ L 102, 2004 г., стр. 14, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 43, стр. 366).

Жалба, подадена на 15 август 2019 г. — AlzChem Group/Комисия

(Дело T-569/19)

(2019/C 363/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AlzChem Group AG (Тростберг, Германия) (представители: A. Borsos и J. Guerrero Pérez, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени Решение C(2019)5602 на генералния секретар на Европейската комисия от 22 юли 2019 г., прието на основание член 4 от разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) в отговор на заявление № GESTDEM 2019/2311 и

—	да осъди Комисията да плати направените от жалбоподателя съдебни разноски

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първото основание е грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката относно прилагането на определени изключения от общото правило за предоставяне на достъп до документи в светлината на обстоятелствата в настоящия случай: — заявлението не се отнася до досие или свързан с разследване документ и следователно не засяга целите на дейности по разследване (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001) или процеса на вземане на решение на Комисията (член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001); — заявлението не може да бъде отхвърлено на основание на защита на целите на дейности по разследване (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001) или процеса на вземане на решение на Комисията (член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001); — заявлението не се отнася до информация или данни, съставляващи търговски интерес, който има нужда от защита (параграф 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001); — в оспорваното решение изключенията от оповестяване се прилагат по дискриминационен начин с оглед на действията и поведението на Комисията в други подобни ситуации, което противоречи на правото на Съюза; — нито едно от изключенията от оповестяване не е приложимо поради наличието на по-висшия обществен интерес от оповестяване с оглед на това да се осигури ефективна съдебна защита (член 47 от Хартата на основните права).

2.	Второто основание е липса на мотиви относно отказа да се предостави достъп до документите в тяхната неповерителна версия, да се предостави частичен достъп или достъп на място в помещенията на Комисията съгласно член 4, параграф 6 и член 10 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр.76).

Жалба, подадена на 21 август 2019 г. — Sophia Group/Парламент

(Дело T-578/19)

(2019/C 363/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sophia Group (Saint-Josse-ten-Noode, Белгия) (представители: Y. Schneider и C.-H. de la Vallée Poussin, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за отмяна за допустима и основателна;

—

в резултат от това да отмени решението на Европейския парламент да възложи обществената поръчка по лот 1 с предмет предоставяне на услуги Buildings HelpDesk (обществена поръчка № 06A0010/2019/M011) на S.A. Computer Ressources International със седалище rue de l’Industrie, 11, 8399 Windhof, Luxembourg;

—

при условията на евентуалност да отмени: — решение на Парламента, чиято дата е неизвестна, за сключване на договор за възлагане на обществената поръчка по лот 1 с предмет предоставяне на услуги Buildings HelpDesk (обществена поръчка № 06A0010/2019/M011); — договора, сключен с избрания оферент относно лот 1 от обществената поръчка, който има за предмет предоставяне на услуги Buildings HelpDesk (обществена поръчка № 06A0010/2019/M011);

—	да осъди Европейския парламент да заплати всички разноски в производството, включително обезщетение за воденото дело.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е нарушение на членове 160, 167 и на точки 16.3, 18.2 и 21.1 от приложение I към Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, превишаване на власт и явна грешка в преценката, нарушение на общите принципи на конкуренция, прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на обществените поръчки. В рамките на първото основание жалбоподателят счита, че някои от критериите, въз основа на които е избран съответният оферент, спадат към критериите за качествен подбор, а не към критериите за възлагане, при положение, че критериите за подбор са тясно свързани с преценката на кандидатите или на оферентите, а критериите за възлагане са тясно свързани с преценката на офертите и трябва да позволят да се установи коя е икономически най-изгодната оферта.

2.

Второто основание е нарушение на членове 160, 167 и на точка 18.2 от приложение I към Регламент 2018/1046, превишаване на власт и явна грешка в преценката, нарушение на общите принципи на конкуренция, прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на обществените поръчки, тъй като някои критерии за възлагане, въз основа на които е бил избран съответният оферент по лот 1, нямат връзка с предмета на поръчката и най-малкото са неясни и неточни, при положение, че критериите за възлагане трябва да позволяват установяването на икономически най-изгодната оферта, трябва да бъдат във връзка и да бъдат пропорционални на предмета на поръчката или на съответния лот от нея, да бъдат ясни и точни и не могат да предоставян безусловна свобода на избора при възлагане на поръчката.

3.

Третото основание е нарушение на членове 160, 167 и на точки 18.2 и 18.4 от приложение I към Регламент 2018/1046, превишаване на власт и явна грешка в преценката, нарушение на общите принципи на конкуренция, прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на обществените поръчки, тъй като сведенията, поискани от оферентите в спецификацията с цел обосноваване на техния технически и професионален капацитет да предоставят услугите в рамките на лот 1 не са свързани с предмета на обществената поръчка, не са пропорционални, а са неясни и неточни. Жалбоподателят посочва, че критериите за подбор трябва да бъдат свързани и пропорционални на предмета на поръчката, за да не водят до нарушаване на конкуренцията, и трябва да бъдат ясни и точни.

4.

Четвъртото основание е нарушение на член 296 ДФЕС, на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 170 и на точки 18.6, 30.2 и 31.1 от приложение I към Регламент 2018/1046, съществено процесуално нарушение, нарушение на общите принципи на правото на Съюза на прозрачност, конкуренция, равно третиране, на принципа на мотивиране на актовете на институциите на Европейския Съюз, превишаване на власт и нарушение на принципа на добра администрация. Тези нарушения са налице, тъй като оценяването на офертата на жалбоподателя и на тази на избрания оферент с оглед на деветте критерия за възлагане във връзка с качеството не е мотивирано и/или е придружено само от неясни и неточни коментари, при положение, че всяко решение за възлагане на обществена поръчка трябва да бъде мотивирано в степен, която е достатъчна, за да позволи на оферентите да разберат обективните, конкретни и точни причини, които обосновават всяка от оценките, дадени на различните оферти, и трябва да изложи преимуществата и недостатъците на всяка от представените оферти с оглед на критериите, посочени в спецификацията.

Жалба, подадена на 23 август 2019 г. — EJ/ЕИБ

(Дело T-585/19)

(2019/C 363/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: EJ (представители: L. Levi и A. Blot, avocates)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

вследствие на това:

—

да отмени решението от 16 февруари 2018 г., с което се ограничава до 18 месеца назад ползването на поемане на транспортните разходи, направени поради тежкото заболяване на дъщерята на жалбоподателката, и решението от 23 март 2018 г., с което се ограничава до 5 години назад ползването на двойната надбавка за дете на издръжка;

—	доколкото е необходимо, да отмени решението от 14 май 2019 г., с което се потвърждават тези решения;

—	да присъди обезщетение за така претърпените имуществени и неимуществени вреди;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо: нарушение на член 2.2.3 от административните разпоредби и на член 1 от схемата за възстановяване на здравноосигурителната каса и явна грешка в преценката.

2.

Второ: нарушение на задължението за полагане на грижа и на принципа на добра администрация. Жалбоподателката иска също осъждането на ответника да заплати двойната надбавка за дете на издръжка за периода от 1 септември 2007 г. до 31 май 2012 г., както и транспортните разходи, направени поради тежкото заболяване на дъщеря ѝ от 1 септември 2007 г. до 18 февруари 2018 г., като дължимите суми бъдат увеличени с лихва за забава, определена в размер на лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 пункта. Накрая, жалбоподателката иска обезщетение за неимуществени вреди, изчислено на 2 000 EUR.

Жалба, подадена на 26 август 2019 г. — PL/Комисия

(Дело T-586/19)

(2019/C 363/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PL (представител: J.-N. Louis, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията от 12 декември 2018 г. относно изготвянето на доклада за кариерното развитие на жалбоподателя за 2017 г.;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу решението на Комисията относно изготвянето на доклада за кариерното му развитие за 2017 г. жалбоподателят изтъква три основания.

1.	Първото основание е нарушение на членове 22а и 22б от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „правилникът“) и нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на генералния директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“.

2.	Второто основание е нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който установява правото на добра администрация и по-специално правото засягащите дадено лице въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

3.	Третото основание е нарушение на общите разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника, нарушение на задължението за мотивиране и нарушение на правото на защита.

Жалба, подадена на 26 август 2019 г. — Frutas Tono/EUIPO — Agrocazalla (Marién)

(Дело T-587/19)

(2019/C 363/32)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Frutas Tono, SL (Benifairo de la Valldigna, Испания) (представител: A. Cañizares Doménech, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Agrocazalla, SL (Lorca, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Marién“ — заявка за регистрация № 15 146 021

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 25 юни 2019 г. по преписка R 171/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение и вследствие на това да отмени осъждането му да заплати съдебните разноски пред отдела по споровете и апелативния състав, и вместо него да постанови друго решение, с което да спре производството по обжалване пред EUIPO до произнасянето на същата служба по поисканото обявяване на недействителност на оспорената марка, или, при условията на евентуалност,

—

ако към момента на произнасянето на Общия съд по настоящото дело недействителността на оспорената марка вече е била обявена от самата EUIPO, да отмени и решението на апелативния състав, тъй като той не е анализирал надлежно въздействието върху съвместимостта на конфликтните знаци и не е спрял по свой почин производството, или, при условията на евентуалност,

—	при липсата на такава преценка, да обяви, че няма вероятност от объркване между конфликтните марки поради всички гореизложени съображения и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Право на приоритет на притежателя на обжалваната марка пред испанските национални марки 1798380 „MARIEN“, заявена на 12 януари 1994 г. за клас 39, 1800302 „MARIEN“, заявена на 25 януари 1994 г. за клас 35, и 2222325 „MARIEN“, заявена на 23 март 1999 г. за клас 31.

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 2017/1001.

Жалба, подадена на 28 август 2019 г. — Healios/EUIPO – Helios Kliniken (Healios)

(Дело T-591/19)

(2019/C 363/33)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Healios KK (Токио, Япония) (представител: P. Venohr, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Helios Kliniken GmbH (Берлин, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз Healios – заявка за регистрация № 14 267 041

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 12 юни 2019 г. по преписка R 341/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта му, с която жалбата е уважена и оспорената регистрация е отказана;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Не са представени достатъчно доказателства за реално използване, особено за „медицински и бактериологични услуги“;

—	Няма сходство на стоките и услугите или същото е незначително, особено при сравнение на медицински и бактериологични услуги от клас 5;

—	Графичният елемент и възприятието на съответните потребители не е било достатъчно оценено.

Жалба, подадена на 30 август 2019 г. — Кипър/EUIPO – Fontana Food (GRILLOUMI BURGER)

(Дело T-593/19)

(2019/C 363/34)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, QC, S. Baran, Barrister, V. Marsland, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fontana Food AB (Тюресьо, Швеция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „GRILLOUMI BURGER“ — заявка за регистрация № 15 963 283

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 юни 2019 г. по преписка R 1297/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производството по жалбата.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламенти и на Съвета.

Жалба, подадена на 30 август 2019 г. — Axactor/EUIPO — Axa (AXACTOR)

(Дело T-594/19)

(2019/C 363/35)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Axactor SE (Осло, Норвегия) (представители: D. Stone, A. Dykes, A. Leonelli, Solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Axa SA (Париж, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „AXACTOR“ — Заявка за регистрация № 15 827 728

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 юни 2019 г. по преписка R 479/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 6 септември 2019 г. — Helsingin Kaupunki/Комисия

(Дело T-597/19)

(2019/C 363/36)

Език на производството: фински

Страни

Жалбоподател: Helsingin Kaupunki (Хелзинки, Финландия) (представител: I. Aalto-Setälä, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло или отчасти Решение на Европейската комисия от 28 юни 2019 г. относно държавна помощ SA.33846 – (2015/C) (ex 2011/CP) и

—	да осъди Комисията да заплати изцяло съдебните разноски заедно с лихвите.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: явна грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС в обжалваното решение. — Комисията приложила очевидно погрешно критерия за оператора, осъществяващ дейност при условията на пазарна икономика. При проверката си тя не взела надлежно предвид представените в процедурата за контрол данни и декларации, които показвали, че спорният заем бил предоставен при обичайните пазарни условия и при спазване на реда и условията, от които би се ръководил разумният инвеститор, действащ при условията на пазарна икономика, при съответните икономически предпоставки. — Анализът на разглежданите мерки е в противоречие с практиката на Комисията и на Съда на Европейския съюз. Комисията приложила методи за изчисляване, които били неподходящи за преценката на специфичните аспекти на капиталовите заеми. — Освен това Комисията допуснала очевидна грешка в преценката, като приела, че разглежданият заем за оборудване не можел да се квалифицира като съществуваща държавна помощ.

2.

Второ основание: мотивите на обжалваното решение не отговаряли на изискванията на член 296 ДФЕС и на релевантната съдебна практика. — Мотивите на обжалваното решение били незадоволителни, по-специално по отношение на преценката на съответствието с пазарните условия на покупната цена за стопанската дейност на Helsingin Bussiliikenne (HelB), в които Комисията оспорила без основание правилността на представеното от Финландия експертно заключение, без да изложи ясно и недвусмислено мнение относно пазарната цена.

3.

Трето основание: обжалваното решение противоречало на принципите на правото на Съюза, и в частност на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, и нарушавало правото на защита. — В обжалваното решение Комисията неправилно и в нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания установила, че предоставеният на HKL-Bussiliikenne заем за оборудване имал характера на държавна помощ, като е изтълкувала по-тясно понятието за съществуваща схема за помощ, отколкото в становище, предоставено преди това на Финландия. — Постановеното от Комисията в обжалваното решение разпореждане за връщане на помощта очевидно нахвърля необходимото за отстраняване на необоснованото конкурентно предимство, предизвикано от твърдяната държавна помощ. Платената за стопанската дейност на HelB покупна цена била в съответствие с пазарните условия. Приобретателят на тази дейност не получил никакво необосновано предимство, тъй като помощта била отчетена в рамките на покупната цена. Поради това разширяването на обхвата на разпореждането за връщане на помощта и по отношение на приобретателят на стопанската дейност противоречала на принципа на пропорционалност.

Жалба, подадена на 7 септември 2019 г. — Osório & Gonçalves/EUIPO – Miguel Torres (in.fi.ni.tu.de)

(Дело T-601/19)

(2019/C 363/37)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Osório & Gonçalves, SA (Galamares, Португалия) (представител: D. Araújo e Sá Serras Pereira, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Miguel Torres, SA (Vilafranca del Penedés, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „in.fi.ni.tu.de“ – заявка за регистрация № 15 982 994

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 2 юли 2019 г. по преписка R 1579/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 97, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 3 септември 2019 г. — Eugene Perma France/EUIPO – SPI Investments Group (NATURANOVE)

(Дело T-602/19)

(2019/C 363/38)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Eugene Perma France (Сен-Дени, Франция) (представител: S. Havard Duclos, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: SPI Investments Group, SL (Сан Жуст Десверн, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „NATURANOVE“ — заявка за регистрация № 17 007 949

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 юли 2019 г. по преписка R 2161/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, с което се отхвърля жалба против решението на отдела по споровете, постановено на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, и на жалбоподателя се възлагат разноските в производството по възражение и в производството по обжалване, в размер на 1 170 EUR,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 4 септември 2019 г. — Inova Semiconductors/EUIPO — Venta Servicio LED (ISELED)

(Дело T-604/19)

(2019/C 363/39)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Inova Semiconductors GmbH (Мюнхен, Германия) (представител T. Schmidpeter, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Venta Servicio LED, SL (Марторел, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „ISELED“ в черно, червено, оранжево, жълто, зелено и синьо — посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката № 1 343 583

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 25 юни 2019 г. по преписка R 2149/2018-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от ищеца в производството.

Изложени основания

—	Нарушение на член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 9 септември 2019 г. — Deutsche Telekom/Комисия

(Дело T-610/19)

(2019/C 363/40)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представители: P. Linsmeier, U. Soltész, C. von Köckritz и P. Lohs, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС да отмени решението на Комисията от 28 юни 2019 г., с което се отхвърля искането за плащане на мораторни лихви,

—

да осъди Европейския съюз, представляван от Комисията, да заплати обезщетение на жалбоподателя в размер на 2 580 374,07 EUR за вредите, възникнали поради обстоятелството, че през периода от 16 януари 2015 г. до 19 февруари 2019 г. жалбоподателят не е разполагал с недължимо платената сума, поради което не е могъл да получи обичайните приходи от тази сума, нито съответно да намали разходите си за капитал, или

—

при условията на евентуалност, ако Общият съд отхвърли второто искане, на жалбоподателя да бъде изплатено обезщетение в размер на 1 750 522,83 EUR за вредите, възникнали за него поради обстоятелството, че Комисията е отказала да изплати мораторни лихви върху сумата от 12 039 019 EUR за периода от 16 януари 2015 г. до 19 февруари 2019 г., въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране плюс 3,5 процентни пункта за периода от 16 януари 2015 г. до 19 февруари 2019 г., или — при условията на евентуалност спрямо предходното — обезщетение в размер, който Общият съд счете за подходящ, изчислено въз основа на лихвен процент, който Общият съд счете за подходящ,

—

да приеме, че сумата, която Комисията следва да плати съгласно второто и третото искане, следва да бъде олихвена за периода от постановяването на съдебното решение по настоящото производство до окончателното изплащане на вземането от страна на Комисията, също въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране плюс 3,5 процентни пункта, и при условията на евентуалност — въз основа на лихвен процент, който Общият съд счете за подходящ, и

—	да осъди Комисията и Европейския съюз да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква следните основания.

1.

Първо основание (искане за отмяна): с отказа си да изплати на жалбоподателя мораторни лихви Комисията е нарушила задължението си за изпълнение на решение от 13 декември 2018 г., Deutsche Telekom/Комисия (T-827/14, EU:T:2018:930), потвърдено с решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe (C-447/17 P, EU:C:2019:672), и по този начин е нарушила член 266, първа алинея ДФЕС.

2.

Второ основание (искане за отмяна): нарушение на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС. В това отношение жалбоподателят изтъква непълнота на мотивите в решението на Комисията, тъй като от него не става достатъчно ясно основанието за отхвърляне на искането на жалбоподателя за плащане на мораторни лихви. Не ставало ясно дали Комисията изхожда от предпоставката, че член 90 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (1) урежда исканията за плащане на мораторни лихви, нито как такова тълкуване се съвместява с постоянната съдебна практика, съгласно която задължението на Комисията да заплаща мораторни лихви произтича от член 266, първа алинея ДФЕС.

3.	Трето основание (искане за обезщетение): причинени на жалбоподателя вреди поради невъзможност да използва недължимо платената част от глобата съгласно член 266, втора алинея, член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС, и при условията на евентуалност — поради отказаното плащане на мораторни лихви.

---

(1)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 9 септември 2019 г. — Iniciativa ciudadana – Derecho de la UE, derechos de las minorías y democratización de las instituciones españolas/Комисия

(Дело T-611/19)

(2019/C 363/41)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Iniciativa ciudadana – Derecho de la UE, derechos de las minorías y democratización de las instituciones españolas (Испания) (представители: G. Boye, I. Elbal Sánchez, E. Valcuende Sillero и I. González Martínez, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение 2019/1182 на Комисията от 3 юли 2019 г., с което се отказва регистрация на гражданска инициатива „Derecho de la UE, derechos de las minorías y democratización de las instituciones españolas“ („Правото на ЕС, правата на малцинствата и демократизацията на испанските институции“).

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е против постановения от Комисията отказ да регистрира горепосочената инициатива, в която от Комисията се иска да представи предложение за правен акт на Съюза по следните въпроси: принципи на законосъобразност и правна сигурност, независимост и безпристрастност на съдилищата, разделение на властите, свобода на сдружаване, свобода на изразяване, право на свободни избори, право на свобода и право на равно третиране.

В обжалваното решение се приема, че предложените в инициативата действия са извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.

Жалбоподателят изтъква четири основания за обжалване.

1.

Първото основание е за нарушение на съществени процесуални правила. — В това отношение се твърди, че с обжалваното решение се нарушават член 296, параграф 2 ДФЕС, съгласно който правните актове на институциите на Европейския съюз са мотивирани, и член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 януари 2011 година относно гражданската инициатива, в който се посочва, че когато отказва да регистрира предложена гражданска инициатива, Комисията информира организаторите „относно причините за този отказ“.

2.

Второто основание е за нарушение на Договора или на правни норми за неговото прилагане. — В това отношение се твърди, че обжалваният отказ е в разрез с член 11 ДЕС, член 24, параграф 1 ДФЕС и член 4, параграф 2, букви а), б) и в) от споменатия по-горе регламент за прилагане на тези разпоредби на Договора.

3.	Третото основание е свързано с естеството на предложените в гражданската инициатива действия. — В това отношение се твърди, че нито един от въпросите, предмет на гражданската инициатива, не е очевидно извън компетентността на Комисията да предложи правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.

4.

Четвъртото основание е свързано с вписването на предложената гражданска инициатива в правната рамка на Европейския съюз. — В това отношение се твърди, че от текста на член 4, параграф 2, буква б) и на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011, както и от самото съдържание на инициативата, предмет на спора, е видно, че в настоящия случай са изпълнени всички условия съгласно приложимия регламент и съответно инициативата е трябвало да бъде регистрирана.

Жалба, подадена на 12 септември 2019 г. — Point Tec Products Electronic/EUIPO – Compagnie des montres Longines, Francillon (изображение на две разперени крила)

(Дело T-615/19)

(2019/C 363/42)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Point Tec Products Electronic GmbH (Исманинг, Германия) (представител: D. Wiedemann, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Compagnie des montres Longines, Francillon SA (Сен Имие, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка, изобразяваща две разперени крила — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 349 160

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 8 юли 2019 г. по преписка R 2427/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 72, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 12 септември 2019 г. — Katjes Fassin/EUIPO – Haribo The Netherlands & Belgium (WONDERLAND)

(Дело T-616/19)

(2019/C 363/43)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Katjes Fassin GmbH & Co. KG (Емерих ам Райн, Германия) (представители: Rechtsanwälte T. Schmitz и M. Breuer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Haribo The Netherlands & Belgium BV (Бреда, Нидерландия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „WONDERLAND“ — заявка за регистрация № 16 263 295

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 юли 2019 г. по преписка R 2164/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Иск, подаден на 16 септември 2019 г. — ArcelorMittal Bremen/Комисия

(Дело T-623/19)

(2019/C 363/44)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: ArcelorMittal Bremen GmbH (Бремен, Германия) (представители: S. Altenschmidt и L. Buschmann, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—

Да установи на основание член 265 ДФЕС, че Комисията е нарушила член 19, параграф 4, втора алинея от Решение 2011/278/ЕС на Комисията (1), поради това, че е бездействала и не е взела решение относно общия годишен брой на безплатните квоти за емисии, за който Федерална република Германия е уведомила на 12 април 2019 г., във връзка със значително увеличение на капацитета на подинсталация, обозначена с горивен показател за течно сурово желязо в инсталацията, с инсталация ID 60 в Бремен,

—	при условията на евентуалност, да се отмени решението на Комисията от 19 юли 2019 г., с което приканва ищеца с дата 12 април 2019 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква следното основание в подкрепа на иска си.

Ищецът твърди, че Комисията е длъжна да вземе решение на основание член 19, параграф 4, втора алинея от Решение 2011/278/ЕС и да не отхвърли общия годишен брой на безплатните квоти за емисии за значително увеличение на капацитета, за който Федерална република Германия е уведомила на 12 април 2019 г., тъй като са налице изискванията за значително увеличение на капацитета съгласно член 20, параграф 1 от Решение 2011/278/ЕС.

---

(1)  Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 2011 г., стр. 1).

Определение на Общия съд от 5 септември 2019 г. — VV/Комисия

(Дело T-242/18) (1)

(2019/C 363/45)

Език на производството: френски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 231, 2.7.2018 г.

Определение на Общия съд от 3 септември 2019 г. — Puma/EUIPO – Carrefour (Изображение на кръстосани линии)

(Дело T-424/18) (1)

(2019/C 363/46)

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 301, 27.8.2018 г.

Определение на Общия съд от 5 септември 2019 г. — Café Camelo/EUIPO – Camel Brand (CAMEL BRAND FOOD PRODUCTS)

(Дело T-244/19) (1)

(2019/C 363/47)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 206, 17.6.2019 г.

Определение на Общия съд от 5 септември 2019 г. — El Corte Inglés/EUIPO – Big Bang (LTC latiendaencasa.es BIG BANG DAY)

(Дело T-376/19) (1)

(2019/C 363/48)

Език на производството: испански

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.