ISSN 1977-0855 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 327 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 62 |
Съдържание |
Страница |
|
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2019/C 327/01 |
||
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
2019/C 327/02 |
BG |
|
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
30.9.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 327/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА
Консолидирани годишни отчети на Европейския съюз за 2018 финансова година
(2019/C 327/01)
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР | 2 |
ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ | 3 |
БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ | 9 |
ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА 2018 ФИНАНСОВА ГОДИНА | 10 |
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 12 |
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 13 |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 14 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 15 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 16 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 17 |
ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 90 |
ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 104 |
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ | 159 |
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА | 163 |
ПРЕДГОВОР
Имам удоволствието да представя годишните отчети на Европейския съюз за 2018 г. Те съдържат пълен преглед на финансите на ЕС и на изпълнението на бюджета на ЕС за предходната година, включително информация за условните пасиви, финансовите задължения и други задължения на Съюза. Те отразяват многогодишния характер на дейностите на Съюза и дават обяснения за основните финансови данни и за тяхното изменение. Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз са част от пакета на Комисията за интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност и представляват съществена част от силно развитата ни система за финансова отчетност.
Въпреки сравнително скромния си размер бюджетът на ЕС помага много на милиони европейци. Той допълва националните бюджети и подпомага постигането на политическите приоритети в областите, в които носи истинска добавена стойност и може да постигне резултати по най-ефикасния начин.
2018 година бе петата година от настоящата многогодишна финансова рамка. Всички финансови програми работят с пълен капацитет. В стойностно изражение изпълнението на бюджета на ЕС възлезе на общо 173,1 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 156,7 милиарда евро бюджетни кредити за плащания. През цялата година бюджетът на ЕС продължи да предоставя отговора ни на предизвикателствата, произтичащи от сложната геополитическа обстановка, като същевременно обезпечаваше стратегическите инвестиции и устойчивия растеж в Европа.
Почти половината от средствата бяха насочени към стимулиране на растежа, заетостта и конкурентоспособността. Финансиране беше отпуснато за научните изследвания и иновациите по линия на програмата „Хоризонт 2020“, за малките и средните предприятия по линия на програмата COSME и за образованието по линия на програмата „Еразъм+“. Европейският фонд за стратегически инвестиции, Механизмът за свързване на Европа и европейските структурни и инвестиционни фондове също изиграха важна роля. Приканвам Ви да се запознаете с контекста на много от инвестициите на ЕС, като посетите портала InvestEU (https://europa.eu/investeu).
Бюджетът на ЕС оказа силна подкрепа и в други приоритетни области, като например всеобхватния подход на ЕС към миграцията, съюза на сигурност и външната дейност на ЕС. Благодарение на него Съюзът изигра важна роля извън границите ни през период на сътресения в съседните на Европа държави и допринесе за постигането на междусекторните цели на политиката, свързани с изменението на климата и биологичното разнообразие. През 2018 г. за интегрирането на действията по климата бяха отпуснати над 32 милиарда евро, или 20 % от общия бюджет.
И накрая, постоянна подкрепа бе предоставяна за насърчаването на устойчивия растеж и опазването на природните ресурси на Европа чрез общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, както и чрез дейности в областта на климата и околната среда по линия на програмата LIFE.
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз се изготвят в съответствие с международните счетоводни стандарти за публичния сектор. За да се придържа към тези стандарти, Комисията постоянно подобрява своите правила и процедури, организационната си структура и гъвкавостта си. Последователното и ефективно докладване увеличава отчетността за разходите на ЕС, не само с цел спазване на нормативната уредба. То подпомага общуването с гражданите и с други заинтересовани страни, както и запазването на тяхното доверие и на вярата им в Европейския съюз.
Günther H. OETTINGER
Член на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси
ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейският съюз (ЕС) е съюз, в рамките на който държавите членки предоставят правомощия, чрез които да бъдат постигнати общите им цели. Съюзът се основава на следните ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, което се характеризира с плурализъм, недопускане на недискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.
1. ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА
Договори на ЕС
Общите цели и принципи, от които се ръководят Съюзът и европейските институции, са определени в Договорите. Съюзът и институциите му могат да действат само в рамките на правомощията, предоставени им от Договорите с цел да изпълнят заложените в тях цели. Те трябва да правят това, като съблюдават принципите (1) на субсидиарност и пропорционалност. За да постигне целите си и изпълни политиките си, Съюзът си осигурява необходимите финансови средства. Комисията отговаря за изпълнението на целите в сътрудничество с държавите членки и в съответствие с принципа на добро финансово управление.
ЕС работи по изпълнението на определените в Договора цели с помощта на набор от инструменти, един от които е бюджетът на ЕС. Други инструменти са например предлагането на законодателство или прилагането на стратегии на политиката.
Политически приоритети на Комисията
Политическите приоритети на Комисията са определени в политическите насоки, изготвени от нейния председател. Тези насоки съдържат пътна карта за действията на Комисията, които са изцяло съгласувани и съвместими с „Европа 2020“ като дългосрочната стратегия за растеж на ЕС.
10 ПРИОРИТЕТА
|
|
||||
|
|
||||
|
|
||||
|
|
||||
|
|
Стратегията „Европа 2020“
В стратегията „Европа 2020“, която бе договорена през 2010 г. от държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на ЕС, бе определена 10-годишна стратегия за работни места и растеж за ЕС (2). В стратегията се представят три взаимно подсилващи се приоритета — интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с пет водещи цели на ЕС.
Бюджетът на ЕС е един от инструментите, които допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. За постигането на конкретни резултати във връзка със стратегията „Европа 2020“ се мобилизират широк набор от действия на национално, европейско и международно равнище.
Програма до 2030 г. за устойчиво развитие (3)
Устойчивото развитие отдавна е в основата на европейския проект. В Договорите на ЕС се признават икономическите, социалните и екологичните измерения на Съюза, които следва да бъдат разглеждани заедно. ЕС е решен да осигури развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да излага на риск способността на бъдещите поколения да посрещат своите нужди. Бюджетът на ЕС играе съществена роля за много предизвикателства, свързани с устойчивостта — от младежката безработица до застаряването на населението, изменението на климата, замърсяването, устойчивата енергия и миграцията. При настоящата Комисия устойчивото развитие е включено в основните междусекторни проекти, както и в секторните политики и инициативи.
Политиките, които се подпомагат от бюджета на ЕС, се изпълняват в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР) и съответното секторно законодателство, в което се определят разходните програми.
Многогодишна финансова рамка и разходни програми
Многогодишната финансова рамка представя политическите приоритети на ЕС във финансово изражение за период, който е достатъчно дълъг, за да бъде ефективен и за да осигури съгласувана дългосрочна визия за бенефициерите на средства от ЕС и за съфинансиращите национални органи. В нея се определя максималният годишен размер (тавани) на разходите на ЕС като цяло и на основните категории разходи (функции). Сумата от таваните на всички функции дава общия таван на бюджетните кредити за поети задължения. Многогодишната финансова рамка се приема с единодушие, което показва, че всички държави членки са съгласни с предвидените цели и с равнището на разходите (максимално ниво на бюджетните поети задължения и на бюджетните плащания), с одобрението на Европейския парламент.
Междуинституционално споразумение
Многогодишната финансова рамка се допълва от междуинституционалното споразумение (4), което е политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията. Целта на това споразумение, което бе прието през 2013 г. в съответствие с член 295 от ДФЕС, е да се осигури бюджетна дисциплина, да се подобрят функционирането на годишната бюджетна процедура и сътрудничеството между институциите по бюджетните въпроси, както и да се гарантира добро финансово управление.
Годишен бюджет
Годишният бюджет се изготвя от Комисията и обикновено се одобрява до средата на декември от Европейския парламент и Съвета въз основа на процедурата по член 314 от ДФЕС. Според принципа на балансираност на бюджета общият размер на приходите трябва да е равен на общия размер на разходите (бюджетните кредити за плащания) за дадена финансова година.
Основните източници на финансиране на ЕС са приходите от собствени ресурси, които се допълват от други приходи. Съществуват три вида собствени ресурси: традиционните собствени ресурси (митата и налозите върху захарта), собственият ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС) и собственият ресурс на база брутния национален доход (БНД). Другите приходи, идващи от дейностите на ЕС (напр. глобите в областта на конкуренцията), обикновено представляват по-малко от 10 % от общите приходи. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя, като от общия размер на разходите се извади общият размер на другите приходи. В настоящата МФР общият размер на собствените ресурси не може да надвишава 1,20 % от сбора от брутните национални доходи (БНД) на държавите членки.
Оперативните разходи на ЕС обхващат различните функции от многогодишната финансова рамка и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. Бюджетът на ЕС се изпълнява посредством три метода на управление:
— |
Споделено управление: при този метод на изпълнение на бюджета задачите се делегират на държавите членки. Около 75 % от разходите попадат в този режим на управление, който обхваща области като селскостопанските разходи и дейностите по структурните фондове. |
— |
Пряко управление: при него бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията. |
— |
Непряко управление: то се отнася до случаите, в които Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на трети страни, като например регулаторните агенции на ЕС или международни организации. |
Финансов регламент
Финансовият регламент (ФР) (5), приложим за общия бюджет, е основен акт в регулаторната структура на финансите на ЕС, определяща финансовите правила на ЕС, приложими за бюджета на ЕС.
2. УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ
2.1. ИНСТИТУЦИОНАЛНА СТРУКТУРА
Организационното управление на ЕС се състои от институции, агенции и други органи на ЕС, които са посочени в бележка 9 от бележките към консолидираните финансови отчети. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) не са включени в приложното поле на Финансовия регламент. Основните институции от гледна точка на отговорността за изготвянето на политиките и вземането на решения са Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът и Комисията.
Европейската комисия е уникална по рода си организация. Съгласно Договора тя отговаря за планирането, изготвянето и предлагането на законодателство, за управлението на политиките на ЕС, включително наблюдаването на изпълнението на законодателството на ЕС и гарантирането на неговото прилагане, както и разпределянето на финансирането от ЕС, и за представянето на ЕС в международен план.
Както е предвидено в Договора (6), Комисията изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки. Те гарантират съвместно, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Регламентите определят задълженията на държавите членки за контрол и одит при изпълнението на бюджета, както и отговорностите, които произтичат от тези задължения. Те определят също отговорностите и подробни ред и условия, съгласно които всяка институция участва в изпълнението на своите разходи.
Комисията изпълнява тези функции под ръководството на колегиума от членовете на Комисията, който определя приоритетите и носи цялата политическа отговорност за решенията на Комисията. Председателят, чиято роля бе засилена с Договора от Ница и с Договора от Лисабон, определя вътрешната организация на Комисията, като прави необходимото тя да действа последователно, ефикасно и като колегиален орган.
Вътрешното функциониране на Комисията се основава на редица ключови принципи, на които се опира доброто управление: ясни функции и отговорности, силен ангажимент за управление на изпълнението и спазване на нормативната уредба, ясни механизми за отчетност, висококачествена и приобщаваща нормативна уредба, откритост и прозрачност и високи стандарти за етично поведение.
2.2. УПРАВЛЕНСКА СТРУКТУРА НА КОМИСИЯТА
Европейската комисия има единствена по рода си система на управление, при която се прави ясно разграничение между структурите за политически и административен надзор и са ясно определени отговорността и финансовата отчетност (7). Системата се основава на Договорите и структурата се е променяла, за да се адаптира към променящата се среда и да продължи да съблюдава най-добрите практики, посочени в съответните международни стандарти (8).
През 2018 г. Комисията прие „пакет за управлението“ (9), който значително рационализира и подсили механизмите ѝ за корпоративно управление и взе под внимание извършените наскоро одити от Европейската сметна палата (10) и Службата за вътрешен одит.
— |
Колегиумът на членовете на Комисията носи политическа отговорност на ниво колегиум за работата на Комисията. Оперативното изпълнение на бюджета е делегирано на генералните директори и ръководителите на служби, които ръководят административната структура на Комисията (11). |
— |
Колегиумът делегира задачи, свързани с финансовото управление, на генералните директори или на ръководителите на служби, които по този начин стават оправомощени разпоредители с бюджетни кредити (ОРБК). Тези задачи могат след това да бъдат делегирани на директори, началници на отдели и други лица, които по този начин стават вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити. Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от институцията цели на политиката, до управлението на дейностите както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка. |
— |
Комитетът за контрол на одитите проследява изпълнението на одитите, по-специално одитите, извършвани от Службата за вътрешен одит, но и въз основа на одитите на Европейската сметна палата. |
— |
Под ръководството на председателя на Комисията Общият управителен съвет, председателстван от генералния секретар, редовно събира генералните директори, отговарящи за бюджета, човешките ресурси и сигурността, и генералния директор на Правната служба. Членовете, отговарящи за бюджета и администрацията, в кабинета на председателя на Комисията и ръководителите на кабинета на членовете на Комисията, отговарящи за бюджета, човешките ресурси и администрацията, са наблюдатели. Съветът осигурява координация, надзор, съвети и стратегически насоки по въпроси, свързани с корпоративното управление, в области като управлението на финансовите и човешките ресурси, управлението на риска, управлението на изпълнението, управлението на информационните технологии, киберсигурността и физическата сигурност, непрекъснатостта на дейността и управлението на информацията. По този начин Общият управителен съвет допринася за това да се гарантира, че Комисията разполага с необходимите структури, процеси и административни политики, за да изпълни политическите приоритети на колегиума и възложените ѝ чрез Договорите задачи по ефикасен и ефективен начин. |
2.3. ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
В Комисията функциите и отговорностите в областта на финансовото управление са ясно определени (напр. във Финансовия регламент) и се прилагат по недвусмислен начин. Този подход е децентрализиран. Той се характеризира с ясни отговорности, като целта е да се създаде административна култура, която насърчава служителите да поемат отговорност за дейностите, върху които имат контрол, и да им се предостави контрол върху дейностите, за които носят отговорност.
Комисията може също да делегира изпълнението на конкретни програми на изпълнителните агенции. Решенията за разходите могат да се управляват и чрез — или съвместно със — друга институция или орган. Голяма част от бюджета се управлява посредством система на споделено управление с държавите членки, и по-конкретно в областта на структурните фондове и земеделието.
Задачи по изпълнението на бюджета се възлагат също на:
— |
национални агенции; |
— |
групата на Европейската инвестиционна банка; |
— |
трети държави; |
— |
международни организации (напр. Световната банка или ООН); |
— |
други субекти. |
Като оправомощени разпоредители с бюджетни кредити генералните директори отговарят за доброто финансово управление на средствата. При изпълнението на бюджета на ЕС оправомощените разпоредители с бюджетни кредити трябва да спазват разпоредбите на Финансовия регламент и да създадат подходяща рамка за вътрешен контрол. Наред с друго, целите на вътрешния контрол са съсредоточени върху:
— |
ефективността, ефикасността и икономичността на операциите; |
— |
финансовия контрол и борбата с измамите; |
— |
почтеността и етиката; |
— |
управлението на човешките ресурси; |
— |
надеждното докладване; |
— |
комуникацията; |
— |
опазването на активите и на информацията. |
Всеки оправомощен разпоредител с бюджетни кредити може да разчита на един или двама висши или средни ръководители, отговарящи за управлението на риска и за вътрешния контрол, за да надзирава и наблюдава прилагането на системите за вътрешен контрол. Централните служби на Комисията дават насоки и съвети и насърчават най-добрите практики.
В контекста на цикъла на стратегическо планиране и програмиране на Комисията всеки разпоредител с бюджетни кредити трябва да изготвя годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите и за постиженията и резултатите на политиката за годината. В ГОД той декларира, че ресурсите са били използвани при съблюдаване на принципите на доброто финансово управление и че е създал процедури за контрол, които дават необходимата гаранция във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции. На равнище Комисия годишният доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС е основният инструмент, чрез който колегиумът на членовете на Комисията поема политическата отговорност за управлението на бюджета.
Счетоводителят на Комисията отговаря централно за управлението на касата, за процедурите по събиране на средства, за определянето на счетоводни правила въз основа на международните счетоводни стандарти и методи за публичния сектор, за утвърждаването на счетоводните системи и за изготвянето на годишните отчети на Комисията и на консолидираните годишни отчети на ЕС. Освен това счетоводителят трябва да подписва годишните отчети, като декларира, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Съюза. Годишните отчети се приемат от колегиума на членовете на Комисията. Счетоводителят е независима функция. Той носи голяма отговорност за финансовото отчитане в Комисията. Вътрешният одитор на Комисията също е централизирана и независима функция. Той предоставя независими съвети, становища и препоръки във връзка с качеството и функционирането на системите за вътрешен контрол в Комисията, агенциите на ЕС и други автономни органи.
2.4. РАМКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Въвеждането на надеждни рамки за изпълнение е от съществено значение за поставянето на силен акцент върху резултатите, европейската добавена стойност и доброто управление на програмите на ЕС. Рамката за изпълнение на бюджета на ЕС е силно специализирана. Тя се нарежда на по-високо място от която и да е държава от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в стандартния индекс на рамките за бюджетиране, основано на изпълнението. Рамката за изпълнение на бюджета на ЕС съдържа няколко вида стратегически цели и няколко нива на тези цели, включително стратегията „Европа 2020“ и други политически приоритети. Тя трябва също така да взема под внимание взаимното допълване и интегрирането на политики и програми, както и ключовата роля на държавите членки при изпълнението на бюджета на ЕС.
— |
Целите и показателите заемат видно място в правното основание на програмите и всяка година Комисията докладва за тях чрез програмните отчети, придружаващи проектобюджета. Те съдържат цялата основна информация, необходима за внимателен контрол на програмата и за измерване на постигнатите резултати: това включва 7-годишни финансови задължения; базови стойности за изпълнението на програмата (отправни точки за действия в областта на политиката); крайни цели (трябва да бъдат постигнати в края на многогодишния период на програмиране); и междинни цели. |
— |
За да гарантира, че ресурсите се насочват към приоритетите и че всяко действие води до добри резултати и има добавена стойност, Комисията насърчава култура, ориентирана към резултатите, в своите служби. Освен това през последните години тя разработи подход, който стимулира постигането на по-добър баланс между спазването на нормативните изисквания и резултатите. |
— |
В годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС се прави цялостен преглед на изпълнението, управлението и защитата на бюджета на ЕС. В него се обяснява как бюджетът на ЕС подпомага изпълнението на политическите приоритети на Европейския съюз, описват се резултатите, постигнати с помощта на бюджета на ЕС, и се обяснява ролята на Комисията в осигуряването и насърчаването на най-високите стандарти на бюджетно и финансово управление. |
— |
Европейската сметна палата е възприела систематичен и цялостен подход за оценка на качествените аспекти на бюджетирането, включително измерението, свързано с изпълнението, като нормална част от годишното си докладване и чрез специални доклади. |
Благодарение на всички тези елементи бюджетният орган е в добра позиция да вземе изпълнението предвид като важен фактор при вземането на решение относно следващия годишен бюджет.
2.5. ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ
Основният елемент на финансовото отчитане на ЕС са интегрираните отчети за финансите и управленската отговорност, които включват консолидираните годишни отчети на ЕС, годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета, който включва доклада за оценка по член 247, параграф 1, буква д) от ФР, годишния доклад за вътрешния одит, дългосрочна прогноза за бъдещите входящи и изходящи парични потоци за следващите пет години и доклада относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност. Интегрираните отчети за финансите и управленската отговорност дават на обществеността цялостна представа за финансовото и оперативното състояние на ЕС всяка година.
Консолидираните годишни отчети на ЕС съдържат финансова информация за дейностите на институциите, агенциите и други органи на ЕС както от гледна точка на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване, така и от бюджетна гледна точка. Тези отчети не обхващат годишните отчети на държавите членки.
Консолидираните годишни отчети на ЕС се състоят от две отделни, но свързани части:
а) |
консолидирани финансови отчети; и |
б) |
отчети за изпълнението на бюджета, които съдържат обща информация за изпълнението на бюджета. |
Освен това консолидираните годишни отчети на ЕС се придружават от документ за обсъждане и анализ на финансовите отчети, в който се обобщават съществените промени и тенденции във финансовите отчети и се обясняват съществените рискове и несигурност, пред които е бил изправен ЕС и на които той трябва да обърне внимание в бъдеще.
Докладване и отчетност в Комисията:
Интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност Член 247 от ФР |
|
||||||||||
Други доклади |
|
2.6. ВЪНШЕН ОДИТ И ПРОЦЕДУРА ПО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
Външен одит
Европейската сметна палата (ЕСП) е външният одитор на институциите на ЕС (и на неговите органи). Мисията на ЕСП е да допринася за подобряването на финансовото управление на ЕС, да насърчава отчетността и прозрачността и да действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на ЕС. Функцията ѝ на независим външен одитор на ЕС е да проверява дали средствата на ЕС са отчетени правилно, дали са събрани и изразходени в съответствие с приложимите правила и разпоредби, както и дали са били използвани оптимално.
В рамките на своите дейности ЕСП изготвя за Европейския парламент и за Съвета:
1) |
годишен доклад за дейностите, финансирани от общия бюджет, с подробно описание на своите констатации по отношение на годишните отчети на ЕС и свързаните с тях операции; |
2) |
становище, основано на извършените от нея одити и включено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността на отчетите и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции, свързани както със събраните приходи, така и с плащанията за крайните бенефициери; и |
3) |
специални доклади, отнасящи се до конкретни области, както и специфични годишни доклади (напр. относно Европейския фонд за развитие и относно агенциите на ЕС). |
Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета
Последният етап от бюджетния цикъл е процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадена финансова година. Тя представлява политическото измерение на външния контрол на изпълнението на бюджета и е решението, с което „органът по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета“ (т.е. Европейският парламент, действащ по препоръка на Съвета), „освобождава“ Комисията (и други органи на ЕС) от отговорността ѝ във връзка с управлението на даден бюджет. Това решение се основава на преглед на консолидираните годишни отчети на ЕС и набор от доклади на Комисията (годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС, доклада относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност от предходната година и годишния доклад до органа за освобождаване от отговорност относно извършените вътрешни одити), както и на годишния доклад, одитното становище (декларацията за достоверност) и специалните доклади на Европейската сметна палата. То е също така съобразено с писмените отговори на Комисията на въпроси и други искания за информация, както и с изслушването на комисаря, отговарящ за бюджета, на комисарите и генералните директори, отговарящи за основните разходни области, и на генералния секретар пред комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент (CONT).
Процедурата по освобождаване от отговорност може да приключи по три начина: освобождаване от отговорност, отлагане на това освобождаване от отговорност и отказ да бъде предоставено освобождаването от отговорност. Окончателните доклади за освобождаването от отговорност включват също така специфичните искания, отправени към Комисията както от Европейския парламент, така и от Съвета. За тези искания се изготвя последващ доклад, в който Комисията описва конкретните мерки, които вече е предприела или възнамерява да предприеме.
БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2018 г. са изготвени въз основа на информацията, представена от институциите и органите съгласно член 246, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял XIII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.
От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.
С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам разумна увереност, че отчетите представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Европейския съюз.
Rosa ALDEA BUSQUETS
Счетоводител на Комисията
21 юни 2019 г.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА 2018 ФИНАНСОВА ГОДИНА
Изпълнение на бюджета на Съюза за 2018 г.
Приетият бюджет за 2018 г. бе съсредоточен върху два основни приоритета на политиката за Европа измежду десетте приоритета, определени от председателя Юнкер в началото на мандата на настоящата Комисия. Единият от тях бе европейският отговор на новите предизвикателства, произтичащи от сложната геополитическа обстановка — от управлението на миграцията до защитата на външните граници на ЕС и сигурността на неговите граждани. Другият бяха стратегическите инвестиции и устойчивият растеж, за да се подпомогне икономическото сближаване и да се създадат работни места, по-конкретно за младите хора. Освен тези два ясни приоритета през 2018 г. бюджетът на ЕС и други инструменти продължиха да подпомагат земеделските стопани и развитието на селските райони и задълбочиха и подсилиха стратегическите връзки и мрежи между държавите от ЕС чрез изграждането на цифровия единен пазар и на енергийния съюз. Комисията продължи да подкрепя външното измерение на ЕС като ключов икономически и политически партньор, както и водещ международен инвеститор и доставчик на хуманитарна помощ.
В стойностно изражение изпълнението на бюджета на ЕС през 2018 г. възлезе на общо 173,1 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 156,7 милиарда евро бюджетни кредити за плащания.
Почти половината от средствата — 87,4 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения — имаха за цел да стимулират интелигентния и приобщаващ растеж, създаването на работни места, конкурентоспособността и сближаването. Това включваше финансиране за научните изследвания и иновациите по линия на „Хоризонт 2020“, за образованието по линия на „Еразъм+“, за малките и средните предприятия по линия на COSME, за Механизма за свързване на Европа (МСЕ), за гаранционния фонд за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който представлява инструментът в основата на Плана за инвестиции за Европа, и за стимулиране на сближаването между държавите членки и между регионите посредством европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Освен това подкрепата от бюджета на ЕС за европейските земеделски стопани възлезе на 44,4 милиарда евро извършени плащания.
Бюджетът беше използван и за укрепване на външните граници на Съюза и за борба с кризата с бежанците и миграцията чрез финансиране на действия, включващи спешна помощ, преместване, граничен контрол, презаселване, връщане и интегриране на бежанци и на лица, търсещи убежище. Накрая, бюджетът продължи да финансира програми за подкрепа на защитата на правосъдието и на основните права, както и социалното сближаване, за да продължат европейските ни общества да бъдат приобщаващи, свободни и справедливи.
Оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз
Контекст
На 23 юни 2016 г. мнозинството от гражданите на Обединеното кралство, които гласуваха на референдума относно членството в Европейския съюз, избраха да напуснат ЕС. На 29 март 2017 г. Обединеното кралство официално уведоми Европейския съвет за намерението си да напусне ЕС и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). По този начин то задейства член 50 от Договора за Европейския съюз, в който се посочва процедурата, по която държава членка се оттегля от Съюза.
Процесът на преговори
На 19 март 2018 г. Комисията публикува проект на споразумението за оттегляне, в което очерта постигнатия напредък в преговорите. В частта от проекта на споразумението за оттегляне, предназначена за финансовото споразумение, ЕС и Обединеното кралство оформиха в правен текст напредъка, постигнат през първия етап на преговорите.
На 14 ноември 2018 г. беше публикуван съвместен доклад, в който се посочва, че е постигнато споразумение на равнище преговарящи по пълния текст на проекта на споразумението за оттегляне и по кратко описание на политическата декларация относно рамката за бъдещите отношения между Обединеното кралство и Европейския съюз. На същата дата бе публикуван актуализираният и одобрен проект на споразумението за оттегляне, в който Обединеното кралство се съгласи да плати всичките си задължения по текущата многогодишна финансова рамка (МФР) и предходните финансови перспективи, все едно че все още е държава членка, включително дела си от пасивите и условните пасиви на Съюза. Правителството на Обединеното кралство одобри проекта на споразумението за оттегляне на 14 ноември, а Европейският съвет направи това на 25 ноември 2018 г. На 11 януари 2019 г. Съветът (член 50) одобри решението за сключване на споразумението за оттегляне и го изпрати на Европейския парламент за одобрение. По искане на Обединеното кралство, в съответствие с процедурата, предвидена в член 50 от ДЕС, на 21 март 2019 г. Европейският съвет се съгласи да промени датата на напускане на Обединеното кралство на 22 май 2019 г., при условие че споразумението за оттегляне бъде одобрено от Камарата на общините най-късно до 29 март 2019 г., и на 12 април 2019 г., ако това не стане (12). След това Камарата на общините не одобри споразумението за оттегляне до 29 март 2019 г., поради което, отново по искане на Обединеното кралство, на 10 април 2019 г. Европейският съвет се съгласи да отложи напускането на Обединеното кралство до 31 октомври 2019 г. (13) Оттеглянето следва да се състои на първия ден на месеца, следващ приключването на процедурите по ратификация, или на 1 ноември 2019 г. в зависимост от това коя от тези две дати настъпи по-рано. Обединеното кралство ще остане държава членка до новата дата на оттегляне и ще има пълни права и задължения съгласно член 50 от ДЕС. То има право да оттегли нотификацията си по всяко време.
Финансовото споразумение и годишните отчети на ЕС за 2018 г.
Що се отнася до финансовото споразумение, в проекта на споразумението за оттегляне, публикуван на 14 ноември 2018 г., бе посочено, че Обединеното кралство ще плати всичките си задължения по настоящата МФР и предходните финансови перспективи, все едно че все още е държава членка. По-конкретно в проекта на споразумението за оттегляне се посочва, че Обединеното кралство по-специално носи отговорност пред Съюза за дела си от:
— |
бюджетните задължения в бюджета на Съюза и в бюджетите на децентрализираните агенции на Съюза, които не са изпълнени към 31 декември 2020 г. — вж. член 140 от проекта на споразумението за оттегляне; |
— |
финансирането на пасивите на Съюза, възникнали до 31 декември 2020 г., с някои изключения — вж. член 142; |
— |
условните финансови пасиви на Съюза, произтичащи от финансовите операции, за които е взето решение/които са одобрени преди датата на оттегляне — вж. членове 143 и 144; и |
— |
плащанията, необходими за изпълнение на условните пасиви на Съюза, които стават дължими във връзка със съдебни дела, свързани с финансовите интереси на Съюза (при условие че фактите, които са предмет на тези дела, са настъпили не по-късно от 31 декември 2020 г.) — вж. член 147. |
Към момента на подписване на настоящите отчети и тъй като Обединеното кралство не е направило нужната ратификация, реалната дата на оттеглянето и начинът, по който то ще бъде осъществено, (със или без споразумение) все още не са известни. При това настоящо положение не съществуват финансови последици за докладване в консолидираните годишни отчети на ЕС за 2018 г.
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (14)
СЪДЪРЖАНИЕ
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 13 |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 14 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 15 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 16 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 17 |
1. |
ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ | 17 |
2. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 30 |
3. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 57 |
4. |
УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ | 65 |
5. |
БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 69 |
6. |
УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК | 73 |
7. |
ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА | 84 |
8. |
СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 86 |
9. |
ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА | 86 |
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
Нематериални активи |
2.1 |
446 |
405 |
Имоти, машини и съоръжения |
2.2 |
11 185 |
10 745 |
Инвестиции, отчетени посредством метода на собствения капитал |
2.3 |
591 |
581 |
Финансови активи |
2.4 |
65 231 |
59 980 |
Предварително финансиране |
2.5 |
26 006 |
25 022 |
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
416 |
611 |
|
|
103 875 |
97 344 |
ТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
Финансови активи |
2.4 |
4 168 |
8 655 |
Предварително финансиране |
2.5 |
23 968 |
24 005 |
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
24 248 |
11 755 |
Материални запаси |
2.7 |
73 |
295 |
Пари и парични еквиваленти |
2.8 |
18 113 |
24 111 |
|
|
70 570 |
68 821 |
ОБЩО АКТИВИ |
|
174 444 |
166 165 |
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
Пенсии и други доходи на наети лица |
2.9 |
(80 456 ) |
(73 122 ) |
Провизии |
2.10 |
(3 281 ) |
(2 880 ) |
Финансови пасиви |
2.11 |
(53 289 ) |
(50 063 ) |
|
|
(137 025 ) |
(126 065 ) |
ТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
Провизии |
2.10 |
(852) |
(659) |
Финансови пасиви |
2.11 |
(2 617 ) |
(6 850 ) |
Задължения |
2.12 |
(32 227 ) |
(39 048 ) |
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди |
2.13 |
(63 186 ) |
(63 902 ) |
|
|
(98 882 ) |
(110 459 ) |
ОБЩО ПАСИВИ |
|
(235 907 ) |
(236 524 ) |
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(61 463 ) |
(70 359 ) |
Резерви |
2.14 |
4 961 |
4 876 |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки (*1) |
2.15 |
(66 424 ) |
(75 234 ) |
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(61 463 ) |
(70 359 ) |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
2018 г. |
2017 г. |
ПРИХОДИ |
|
|
|
Приходи от операции без размяна |
|
|
|
Ресурси от БНД |
3.1 |
105 780 |
78 620 |
Традиционни собствени ресурси |
3.2 |
22 767 |
20 520 |
Ресурси от ДДС |
3.3 |
17 624 |
16 947 |
Глоби |
3.4 |
6 740 |
4 664 |
Събиране на разходи |
3.5 |
2 215 |
1 879 |
Други |
3.6 |
3 312 |
10 376 |
|
|
158 438 |
133 006 |
Приходи от операции с размяна |
|
|
|
Финансови приходи |
3.7 |
3 115 |
1 845 |
Други |
3.8 |
1 379 |
1 332 |
|
|
4 494 |
3 177 |
Общо приходи |
|
162 932 |
136 183 |
РАЗХОДИ |
|
|
|
Изпълнени от държавите членки |
3.9 |
|
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
|
(43 527 ) |
(44 289 ) |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
|
(13 149 ) |
(11 359 ) |
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
|
(30 230 ) |
(17 650 ) |
Европейски социален фонд |
|
(11 935 ) |
(7 353 ) |
Други |
|
(2 826 ) |
(1 253 ) |
Изпълнени от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
3.10 |
(17 551 ) |
(15 738 ) |
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
3.11 |
(3 396 ) |
(2 667 ) |
Изпълнени от трети държави и международни организации |
3.11 |
(4 016 ) |
(4 115 ) |
Изпълнени от други субекти |
3.11 |
(3 569 ) |
(1 478 ) |
Разходи за персонал и за пенсии |
3.12 |
(10 929 ) |
(10 002 ) |
Промени в актюерските предположения за доходите на наети лица |
3.13 |
— |
(3 544 ) |
Финансови разходи |
3.14 |
(1 677 ) |
(1 896 ) |
Други разходи |
3.15 |
(6 208 ) |
(6 756 ) |
Общо разходи |
|
(149 014 ) |
(128 101 ) |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
|
13 918 |
8 082 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Финансов резултат за годината |
13 918 |
8 082 |
Оперативни дейности |
|
|
Амортизация на дълготрайни финансови активи |
104 |
99 |
Амортизация |
998 |
888 |
(Сторниране на) загуби от обезценка на инвестиции |
— |
— |
(Увеличение)/намаление на заемите |
1 041 |
497 |
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране |
(947) |
(3 557 ) |
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
(12 299 ) |
(745) |
(Увеличение)/намаление на материалните запаси |
222 |
(130) |
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с пенсиите и другите доходи на наети лица |
7 334 |
5 891 |
Увеличение/(намаление) на провизиите |
594 |
928 |
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви |
(1 007 ) |
(438) |
Увеличение/(намаление) на задълженията |
(6 821 ) |
(957) |
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди |
(716) |
(3 678 ) |
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход |
(556) |
(6 405 ) |
Преоценка на задължението, свързано с доходите на наети лица (непарично движение, което не е включено в отчета за финансовия резултат) |
(4 396 ) |
— |
Други непарични движения |
(71) |
3 |
Инвестиционни дейности |
|
|
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията |
(1 583 ) |
(1 687 ) |
(Увеличение)/намаление на инвестициите, отчетени посредством метода на собствения капитал |
(9) |
(53) |
(Увеличение)/намаление на финансовите активи, обявени за продажба |
(1 811 ) |
(3 190 ) |
(Увеличение)/намаление на финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
7 |
(22) |
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ |
(5 998 ) |
(4 474 ) |
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти |
(5 998 ) |
(4 474 ) |
Пари и парични еквиваленти в началото на годината |
24 111 |
28 585 |
Пари и парични еквиваленти в края на годината |
18 113 |
24 111 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ
Милиони евро |
||||
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки Натрупан излишък/(дефицит) |
Други резерви |
Резерв на справедливата стойност |
Нетни активи |
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г. |
(76 881 ) |
4 516 |
325 |
(72 040 ) |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
(20) |
20 |
— |
— |
Движения на справедливата стойност |
— |
— |
(2) |
(2) |
Други |
(11) |
62 |
(46) |
5 |
Бюджетен резултат за 2016 г., предоставен на държавите членки |
(6 405 ) |
— |
— |
(6 405 ) |
Финансов резултат за годината |
8 082 |
— |
— |
8 082 |
САЛДО КЪМ 31.12.2017 г. |
(75 234 ) |
4 598 |
278 |
(70 359 ) |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
(186) |
186 |
— |
— |
Движения на справедливата стойност |
— |
— |
(47) |
(47) |
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
(4 396 ) |
— |
— |
(4 396 ) |
Други |
30 |
(54) |
— |
(24) |
Бюджетен резултат за 2017 г., предоставен на държавите членки |
(556) |
— |
— |
(556) |
Финансов резултат за годината |
13 918 |
— |
— |
13 918 |
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г. |
(66 424 ) |
4 730 |
231 |
(61 463 ) |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ
1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ
Счетоводството на ЕС се води в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (15), наричан по-нататък „Финансовият регламент“.
В съответствие с член 80 от Финансовия регламент ЕС изготвя своите финансови отчети въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, които попадат в обхвата на консолидацията, за да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с цел хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети и консолидация.
Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)
Преразгледани СПЕС, които са в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2018 г.
Следните счетоводни правила, приети от счетоводителя на Комисията, станаха задължителни през настоящата година:
— |
Преразглеждане на СПЕС 12 „Доходи на наети лица“: Преразгледаното СПЕС 12, което беше прието от счетоводителя на Комисията през 2017 г. и се основава на новия МССПС 39 „Доходи на наети лица“, публикуван през юли 2016 г. Що се отнася до първото прилагане на преразгледаното СПЕС 12, нямаше съществени въздействия върху консолидираните финансови отчети на ЕС, освен признаването на печалбата или загубата вследствие на промени в актюерските предположения, които съгласно преразгледаното СПЕС се признават директно в нетните активи, за разлика от предишното изискване за признаване в излишъка или дефицита. |
Нови СПЕС, които са приети, но все още не са в сила към 31 декември 2018 г.
ЕС не е приложил следните нови СПЕС, които са приети от счетоводителя на Комисията, но все още не са в сила:
— |
Ново СПЕС 20 „Комбинации с публичния сектор“ (в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2019 г.): СПЕС 20, което се основава на МССПС 40 „Комбинации с публичния сектор“, класифицира комбинациите с публичния сектор в два различни вида в зависимост от това дали сделката се извършва под общ контрол: i) обединяване, при което сделката се основава на балансовите стойности на субекта, който се комбинира с ЕС; и ii) придобиване, при което сделката се основава на справедливите стойности на придобивания от ЕС субект на датата на придобиване. Двата вида комбинации имат различни изисквания за оповестяване и нива на оповестяване, за да се осигури по-добро разбиране на последиците от тях за ползвателите на финансовите отчети на ЕС. Въздействието върху финансовите отчети на ЕС през годината на първоначално прилагане ще зависи от това дали през този период ЕС ще сключи сделка за комбинация с публичния сектор. |
1.2. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ
Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг ползватели. За ЕС като публичноправен субект целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели.
Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.
1.3. КОНСОЛИДАЦИЯ
Обхват на консолидацията
Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат всички важни контролирани субекти (т.е. институциите (включително Комисията) и агенциите на ЕС), асоциирани предприятия и съвместни предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти се съдържа в бележка 9 от финансовите отчети на ЕС. Понастоящем той включва 52 контролирани субекта и 1 асоциирано предприятие. Субектите, които попадат в обхвата на консолидацията, но които са несъществени за консолидираните финансови отчети на ЕС като цяло, не е необходимо да бъдат консолидирани или отчетени чрез метода на собствения капитал, когато това ще доведе до прекомерни времеви или финансови разходи за ЕС. Тези субекти се наричат „несъществени субекти“ и са посочени отделно в бележка 9. През 2018 г. като несъществени субекти бяха определени 7 субекта.
Контролирани субекти
Решението за включване на субект в обхвата на консолидацията се основава на концепцията за контрол. Контролирани субекти са всички субекти, при които ЕС е изложен на различни ползи или има право на различни ползи от своето участие и има способността да повлияе на естеството и размера на тези ползи чрез властта си над другия субект. Тази власт трябва да е упражняема в настоящия момент и да е свързана със съответните дейности на предприятието. Контролираните субекти се консолидират изцяло. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.
Най-често използваните показатели за контрол в рамките на ЕС са: създаване на субекта с учредителни договори или вторично законодателство, финансиране на субекта от бюджета на ЕС, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Прави се индивидуална оценка на всеки субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.
Съгласно този подход институциите (с изключение на Европейската централна банка) и агенциите (с изключение на агенциите от бившия 2-ри стълб) на ЕС се считат за намиращи се под изключителния контрол на ЕС и поради това попадат в обхвата на консолидирането. Освен това Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) в ликвидация също се счита за контролиран субект.
Всички съществени операции и салда между контролирани субекти на ЕС са изключени, докато нереализираните печалби и загуби от такива операции не са съществени и поради това не са изключени.
Съвместни договорености
Съвместната договореност е договореност, върху която ЕС и една или повече страни имат съвместен контрол. Съвместният контрол е договорно уредено споделяне на контрола върху дадена договореност, който съществува само когато за вземането на решения, свързани със съответните дейности, се изисква единодушното съгласие на страните, които споделят контрола. Съвместните договорености могат да бъдат съвместни операции или съвместни предприятия. Когато съвместната договореност е структурирана посредством отделен инструмент и страните по нея имат права спрямо нейните нетни активи, тя се класифицира като съвместно предприятие. Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4). Когато страните имат права спрямо активите и задължения спрямо пасивите, които активи и пасиви са свързани с договореността, тази съвместна договореност се класифицира като съвместна операция. Що се отнася до дела на ЕС в съвместни операции, ЕС признава във финансовите си отчети: своите активи и пасиви, своите приходи и разходи и дела си от активите, пасивите, приходите и разходите, държани или направени съвместно.
Асоциирани предприятия
Асоциирани предприятия са субектите, върху които ЕС има, пряко или непряко, значително влияние, но не и контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако ЕС държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас. Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4).
Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията
Средствата на общата здравноосигурителна схема за служителите на ЕС, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име. Тъй като обаче тези субекти не се контролират от ЕС, те не се консолидират в неговите финансови отчети.
1.4. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.
1.4.1. Валута и база за конвертиране
Работна и отчетна валута
Освен когато е посочено друго, финансовите отчети са представени в милиони евро — работната и отчетна валута на ЕС.
Операции и салда
Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към дататa на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови инструменти, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.
Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.
Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменните курсове на Европейската централна банка, прилагани на 31 декември:
Обменни курсове спрямо еврото
Валута |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Валута |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
BGN |
1,9558 |
1,9558 |
PLN |
4,3014 |
4,177 |
CZK |
25,7240 |
25,5350 |
RON |
4,6635 |
4,6585 |
DKK |
7,4673 |
7,4449 |
SEK |
10,2548 |
9,8438 |
GBP |
0,8945 |
0,8872 |
CHF |
1,1269 |
1,1702 |
HRK |
7,4125 |
7,4400 |
JPY |
125,8500 |
135,01 |
HUF |
320,9800 |
310,3300 |
USD |
1,145 |
1,1993 |
1.4.2. Използване на приблизителни оценки
В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, провизиите, финансовия риск, свързан с материалните запаси и вземанията, начислените приходи и разходи, условните активи и пасиви, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват през периода, през който станат известни.
1.5. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
1.5.1. Нематериални активи
Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот (3—11 години). Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени и разходите са свързани единствено с етапа на разработка на актива. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, производството и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.
1.5.2. Имоти, машини и съоръжения
Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Стойността включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването, създаването или прехвърлянето на актива.
Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с актива, да са по посока на ЕС и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени.
Земята и произведенията на изкуството не се амортизират, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:
Вид актив |
Норма на линейна амортизация |
Сгради |
от 4 % до 10 % |
Космически активи |
от 8 % до 25 % |
Машини и съоръжения |
от 10 % до 25 % |
Обзавеждане и превозни средства |
от 0 % до 25 % |
Компютърен хардуер |
от 25 % до 33 % |
Други |
от 10 % до 33 % |
Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.
Лизинг
Лизингът на материални активи, при който ЕС носи по същество всички рискове и ползи от собствеността, се класифицира като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и настоящата стойност на минималните лизингови плащания. Лихвеният елемент на плащането по финансов лизинг се начислява към разходите през периода на лизинга при постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо. Наемните задължения, след приспадане на финансовите разходи, се включват във финансовите пасиви (нетекущи и текущи). Лихвеният елемент от финансовия разход се отнася като разход в отчета за финансовия резултат през периода на лизинга така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива и срока на лизинга.
Лизингът, при който наемодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, се класифицира като оперативен лизинг. Плащанията по оперативен лизинг се признават като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод през периода на лизинга.
1.5.3. Обезценка на нефинансови активи
Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че балансовата им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност (на ползване). Възстановимата стойност (на ползване) е по-високата от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.
Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Балансовата стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност (на ползване), ако балансовата стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност (на ползване). Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се сторнират.
1.5.4. Инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал
Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия
Инвестициите, отчетени по метода на собствения капитал, първоначално се признават по себестойност, която е балансовата стойност, впоследствие увеличена или намалена, за да се признае делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, след датата на придобиването му. Делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, се признава в отчета за финансовия резултат, а делът му от движенията на собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, се признава в резервите при нетните активи. Първоначалният разход, в който са отразени всички движения (допълнителни вноски, дял от финансовите резултати и от движенията на резервите, обезценки и дивиденти), образува счетоводната стойност на инвестицията във финансовите отчети към датата на счетоводния баланс. Доходите, получени от инвестицията, намаляват балансовата стойност на актива.
Ако делът на ЕС от дефицита на инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, е равен на дела му от инвестицията или превишава този дял, ЕС спира да признава дела си от следващите загуби („непризнати загуби“). След като делът на ЕС бъде намален до нула, допълнителните загуби се отчитат и се признава пасив само до размера, за който ЕС има правно или конструктивно задължение или е извършил плащания от името на субекта.
Ако има признаци за обезценка, трябва да се направи намаление до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя, както е описано в бележка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до балансовата стойност, която щеше да бъде определена, ако не беше призната загуба от обезценка.
В случаите, когато ЕС държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, той не се стреми да упражнява значително влияние. Поради това тези фондове се третират като финансови инструменти и се категоризират като финансови активи, обявени за продажба.
Асоциираните и съвместните предприятия, класифицирани като несъществени субекти, не се отчитат по метода на собствения капитал. Приносът на ЕС към тези субекти се отчита като разход за периода.
1.5.5. Финансови активи
Класификация
ЕС класифицира своите финансови активи в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи, обявени за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.
i) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Финансов актив се класифицира в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от субекта. Деривативите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс.
ii) Заеми и вземания
Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник без намерение да търгува с вземането или когато ЕС встъпва в правата на първоначалния заемодател след плащане, направено от ЕС по договор за гаранция. Плащанията, които стават дължими в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като текущи активи. Плащанията, които стават дължими след 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.
iii) Инвестиции, държани до падеж
Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които ЕС има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година ЕС не държа инвестиции в тази категория.
iv) Финансови активи, обявени за продажба
Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или се посочват в тази категория, или не се класифицират в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който ЕС очаква да ги държи. Инвестициите в субекти, които не са консолидирани и не се отчитат по метода на собствения капитал, и другите инвестиции от капиталов вид (напр. операциите с рисков капитал), също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.
Първоначално признаване и оценяване
Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, държани до падеж и обявени за продажба, се признават на датата на търгуване — датата, на която ЕС поема задължение да закупи или продаде актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства бъдат вложени във финансова институция или отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.
Справедливата стойност на финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на сделката (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение), освен ако справедливата стойност на този инструмент се доказва чрез сравняване с други наблюдаеми текущи пазарни сделки със същия инструмент или въз основа на техника за оценяване, чиито променливи включват само данни от наблюдаеми пазари (напр. при някои договори за деривативи). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или дългосрочен заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като настоящата стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.
Отпуснатите заеми се оценяват по номиналната им стойност, която се счита за справедливата стойност на заема. Обяснението за това е следното:
— |
„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративни или държавни облигации. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да избират алтернативни инвестиции, вероятността за тази възможност се отчита в пазарните цени. Тази възможност за алтернативни инвестиции обаче не съществува за ЕС, който няма право да инвестира пари на капиталовите пазари. Той само взема средства назаем с цел отпускане на заеми при същия лихвен процент. Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заеми или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазарът. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с упоменаване на корпоративни или държавни облигации. |
— |
Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който ЕС трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми в рамките на ЕМФС, за подпомагане на ПБ и други такива заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент. |
— |
Освен това за тези заеми има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или ЕС по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.
Последващо оценяване
1) |
Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, се включват в отчета за финансовия резултат през периода, в който възникват. |
2) |
Заемите и вземанията се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
3) |
Активите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. Понастоящем ЕС не държи инвестиции, държани до падеж. |
4) |
Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност, с изключение на разликите от конвертиране на паричните активи, които се признават в отчета за финансовия резултат. Когато активи, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, бъдат отписани или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от капиталови инструменти, обявени за продажба, се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането. |
Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривативи), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.
Инвестициите във фондове за рисков капитал, които са класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, и които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.
Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.
Обезценка на финансови активи
Финансов актив се е обезценил и се признава загуба, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив. Към датата на всяко отчитане ЕС преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил.
1) Активи, отчетени по амортизирана стойност
Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Балансовата стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в следващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
2) Активи, отчетени по справедлива стойност
В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиване и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Признатите в отчета за финансовия резултат загуби от обезценка на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако през следващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като финансов актив, обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
1.5.6. Материални запаси
Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на започнатата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който ЕС би направил, за да придобие актива на отчетната дата.
1.5.7. Суми по предварително финансиране
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на ЕС. Сумата по предварителното финансиране може да бъде намалена (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи (които се признават като разходи).
На следващите дати на счетоводния баланс предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.
Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви въз основа на най-надеждната информация и тази оценка се включва в счетоводния баланс.
Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, които произхождат от възстановяването от страна на ЕС на суми, платени авансово от държавите членки на техните бенефициери (включително финансовите инструменти под режим споделено управление), се признават като активи и се представят в позицията за предварителното финансиране. Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, впоследствие се оценяват по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус най-точната оценка на допустимите разходи, направени от крайните бенефициери, изчислена въз основа на разумни предположения, които могат да бъдат подкрепени.
Средствата, които ЕС отпуска за доверителните фондове на Европейския фонд за развитие или други неконсолидирани субекти, също се класифицират като предварително финансиране, тъй като целта им е да осигурят налични средства на доверителния фонд, за да може той да финансира конкретни действия, които са определени в целите на доверителния фонд. Средствата от ЕС за доверителните фондове се оценяват по първоначалната стойност на финансовия принос на ЕС минус допустимите разходи, включително прогнозните суми, когато е необходимо, направени от доверителния фонд през отчетния период и отнесени към финансовия принос на ЕС съгласно съответното споразумение.
1.5.8. Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна
Тъй като счетоводните правила на ЕС изискват отделно представяне на операциите с размяна и операциите без размяна за целите на изготвянето на отчетите, вземанията се дефинират като произтичащи от операции с размяна, а средствата, подлежащи на събиране, се дефинират като произтичащи от операции без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава директно приблизително същата стойност в замяна (например подлежащите на събиране от държавите членки средства, свързани със собствените ресурси).
Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин (вж. бележка 1.5.5). Оповестените данни в бележките за финансовите инструменти във връзка с вземанията от операции с размяна включват начислените приходи и разходите за бъдещи периоди от операции с размяна, тъй като те не са съществени. Прави се общо намаление въз основа на опит от миналото за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление.
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по първоначална стойност (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се установява, когато има обективно доказателство, че ЕС няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове, предвидени за средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 относно третирането на начислените приходи към края на годината. Сумите, посочени и оповестени като средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна, не са финансови инструменти, тъй като не са следствие от договор, който ще доведе до финансово задължение или капиталов инструмент. При все това, когато е целесъобразно, в бележките към финансовите отчети средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна са оповестени заедно с вземанията от операции с размяна.
1.5.9. Пари и парични еквиваленти
Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.
1.5.10. Доходи на наети лица
Счетоводната политика за доходите на наети лица бе актуализирана в съответствие с изискванията на преразгледаното СПЕС 12 „Доходи на наети лица“, което е в сила за периодите, започващи на или след 1 януари 2018 г. и което се основава на новия МССПС 39 („Доходи на наети лица“), публикуван през юли 2016 г. Основната промяна, произтичаща от преразглеждането на счетоводно правило 12, е представянето на актюерските печалби и загуби като движение на нетните активи, вместо в отчета за финансовия резултат.
Счетоводното отчитане на плановете за дефинирани доходи е сложно, тъй като, за да се оцени задължението, са необходими актюерски предположения и преценка. При прилагането на преразгледаното счетоводно правило ЕС промени използваните преценки, по-специално що се отнася до оценката на крайната стойност на дохода, предвиден за наетите лица. Вследствие на това бе потвърдена целесъобразността на използването на прогнозния период на активна служба на наетото лице като основа за предоставяне на доходите за периодите на служба. Доходите, на които служителите на ЕС имат право, се дават по линия на единен план — макар и разделен на две схеми — и трябва да се третират по сходен начин, за да се представи честно положението и да се отрази икономическата реалност.
ЕС предоставя на служителите набор от доходи (възнаграждения и социална сигурност). За счетоводни цели те трябва да бъдат класифицирани като краткосрочни доходи и доходи след напускане.
Краткосрочни доходи на наети лица
Краткосрочните доходи на наети лица са доходите, които трябва да бъдат изплатени, преди да са изтекли дванадесет месеца след края на отчетния период, през който служителите са предоставили услугата. Такива доходи са например заплатите, годишният отпуск и платените отпуски по болест, както и други краткосрочни надбавки. Краткосрочните доходи на наети лица се признават като разход, когато свързаната с тях услуга бъде предоставена. Задължение за сумата, която се очаква да бъде платена, се признава, ако ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение да плати в резултат на минала услуга, предоставена от служителя, и задължението може надеждно да бъде оценено.
Доходи след напускане
ЕС предоставя на служителите набор от доходи след напускане, които включват пенсия за прослужено време, за инвалидност и за преживяло лице, както и медицинска застраховка (вж. бележка 2.9).
ЕС предоставя на служителите си план за доходи след напускане, който включва:
i. |
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ): Доходите, предоставяни по тази теоретично финансирана (16) схема, са свързани със старшинството, наличието на инвалидност и факта, че лице е преживяло смъртта на друго лице, както и със семейните надбавки, смъртта преди пенсиониране на служителите, които работят или са работили в институциите, агенциите и други органи на ЕС или са лица, преживели починали длъжностни лица или пенсионери. Една трета от очакваната стойност на тези доходи се финансира чрез удръжки от заплатите на служителите. |
ii. |
Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): По тази схема ЕС предоставя здравно осигуряване за служителите на Европейската комисия, институциите, агенциите и други органи на ЕС чрез възстановяване на медицинските разходи. Доходите, изплащани на „неактивните лица“ в тази схема (т.е. пенсионери, сираци и т.н.), се класифицират като доходи на наети лица след напускане. |
ЕС предоставя също доходи след напускане на членовете на институциите на ЕС посредством отделни пенсионноосигурителни схеми. Те са посочени в позицията за другите схеми за доходи след пенсиониране. По тези схеми ЕС предоставя пенсионни доходи на членовете на Комисията, Съда и Общия съд, Сметната палата, Съвета, Европейския парламент, Омбудсмана, Надзорния орган по защита на данните и Съда на публичната служба. ЕС предоставя здравно осигуряване на членовете на институциите на ЕС чрез ОЗОС.
Упоменатите по-горе доходи след напускане представляват задължения на ЕС за изплащане на дефинирани доходи и се изчисляват към всяка отчетна дата чрез оценяване на размера на бъдещите доходи, които служителите са спечелили през текущия и предходните периоди, като тази сума се дисконтира и се приспада справедливата стойност на активите на плана. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява ежегодно, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.
Доходите след напускане, предоставяни на служителите на ЕС, са включени в единен план, обхващащ както пенсионноосигурителна схема (ПСЕДЛ), така и здравноосигурителна схема (ОЗОС), като правото на осигуряване по ОЗОС зависи от това дали е придобито право на осигуряване по ПСЕДЛ. Съгласно условията на този единен план, както е посочено в Правилника за персонала, някои права, като например правото на отложена и намалена пенсия по ПСЕДЛ, се придобиват след 10 години трудов стаж. При все това правата, придобити по единния план чрез последващия трудов стаж на служителя, са съществено по-високи от първоначалните права, както е видно от следващите ежегодно начислявани пенсионни права.
Поради това, за да се онагледи икономическата същност на операцията, изисквана от свързаната с достоверното представяне качествена характеристика на финансовото отчитане, съгласно СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС, направените разходи за трудов стаж се начисляват по линейния метод през прогнозния период на активна служба на служителя, т.е. периода от датата, от която трудовият стаж на служителя води за първи път до доходи по плана (независимо от това дали доходите зависят от допълнителен трудов стаж), до датата, на която следващият трудов стаж на служителя не води до допълнителни доходи със съществен размер по плана, с изключение на следващите повишения на заплатата. Този подход се прилага последователно по отношение на доходите, предвидени в единния план.
Преоценките на нетното задължение за изплащане на дефинирани доходи включват актюерските печалби и загуби и възвръщаемостта на активите на плана и се признават незабавно в нетните активи.
ЕС признава нетните разходи за (приходи от) лихви и други разходи, свързани с плановете за дефинирани доходи, в отчета за финансовия резултат в позицията „Разходи за персонал и за пенсии“.
Когато предоставяните доходи бъдат променени или намалени, произтичащата от това промяна на доходите, отнасяща се до минал трудов стаж, или печалбата или загубата от намалението се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Печалбите и загубите от уреждането на задължението се признават при неговото извършване. Разходите за минал трудов стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен когато промените зависят от това служителите да останат на служба за определен период от време.
1.5.11. Провизии
Провизиите се признават, когато ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за погасяване на настоящото задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).
Провизиите за обременяващи договори се оценяват по настоящата стойност на по-ниския от следните два вида разходи: очакваните разходи за прекратяване на договора и очакваните нетни разходи за продължаване на изпълнението му.
1.5.12. Финансови пасиви
Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност, или като задължения по финансови гаранции.
Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) след приспадане на направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. Всяка разлика между постъпленията, от които са приспаднати трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през срока на получените заеми, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, включват деривативите, когато справедливата стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 1.5.5).
Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност, която представлява получената премия. Впоследствие задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — най-добрата прогноза за разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на задължението по финансова гаранция, и първоначално признатата стойност минус, когато е уместно, натрупаната амортизация. ЕС признава задължение по финансова гаранция, когато получава възнаграждение за предоставянето на гаранцията, т.е. при пазарни условия, или когато справедливата стойност на гаранцията може да бъде оценена по надежден начин. Ако не съществува активен пазар за пряко еквивалентен договор за гаранция, ЕС оповестява дадената гаранция като условен пасив (вж. бележка 1.7.2) или — когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението — ЕС признава провизия (вж. бележка 1.5.11).
Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс.
Доверителните фондове на ЕС, които се считат за част от оперативните дейности на Комисията, се отчитат в отчетите на Комисията и след това се консолидират в годишните отчети на ЕС. По тази причина средствата от други донори, предназначени за доверителните фондове на ЕС, отговарят при определени условия на критериите за приходи от операции без размяна и се представят като финансови задължения, докато условията, свързани с прехвърляните средства, бъдат изпълнени, т.е. докато доверителният фонд извърши допустими разходи. Доверителният фонд трябва да финансира конкретни проекти и да върне оставащите средства при приключването на дейността си. Към датата на счетоводния баланс задълженията по оставащите вноски се оценяват по стойността на получените вноски минус разходите, направени от доверителния фонд, включително прогнозните суми, когато е необходимо. За целите на отчитането нетните разходи се отнасят към вноските на други донори пропорционално на стойността на платените нетни вноски към 31 декември. Това отнасяне на вноските е само ориентировъчно. Когато дейността на доверителния фонд бъде прекратена, реалното разпределение на оставащите средства ще бъде определено от управителния съвет на доверителния фонд.
1.5.13. Задължения
Значителна част от задълженията на ЕС представляват неплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС (операции без размяна). Те се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.
Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от ЕС.
1.5.14. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди
Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.
Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват. Аналогично, ако е направено предварително плащане за услуги или стоки, които все още не са получени, разходът се отсрочва и се признава през следващия отчетен период.
1.6. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
1.6.1. Приходи
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
По-голямата част от приходите на ЕС са от операции без размяна:
Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС
Приходите се признават за периода, за който Комисията изпрати покана за внасяне на средства до държавите членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД се основават на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат променяни при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.
Традиционни собствени ресурси
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна и свързаните с тях приходи се признават, когато бъдат получени изпратените от държавите членки съответни месечни отчети „A“ (включително събраните мита и дължимите суми, които са обезпечени и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите членки приходи за периода, които все още не са платени на Комисията, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети „Б“ (включително митата, които не са събрани и не са обезпечени, както и обезпечените суми, които са оспорени от длъжника), получени от държавите членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането, на които държавите имат право. Освен това се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.
Глоби
Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. Ако има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането. След решението за налагане на глоба длъжниците разполагат с два месеца от датата на уведомлението:
1) |
или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; |
2) |
или да не приемат решението, в който случай го обжалват в съответствие със законодателството на ЕС. |
При все това, дори и решението да бъде обжалвано, глобата трябва да бъде платена в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от Договора за ЕС), или, при определени обстоятелства и със съгласието на счетоводителя на Комисията, вместо това длъжникът може да представи банкова гаранция за сумата.
Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се записва като условен пасив. Въпреки това, тъй като обжалването на решение на ЕС от адресата няма суспензивно действие, получените парични средства се използват за изчистване на подлежащата на събиране сума. Ако вместо плащане бъде получена гаранция, глобата остава като сума, която подлежи на събиране. Ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия за покриване на този риск. Ако вместо това е предоставена гаранция, сумата, която подлежи на събиране, се намалява в необходимата степен. Натрупаната лихва, получена от Комисията по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава в съответната степен.
От 2010 г. всички условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.
Приходи и разходи от лихви
Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент ЕС оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и от всички други премии или намаления.
Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъдат намалени в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.
Приходи от дивиденти
Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.
1.6.2. Разходи
Разходите от операции без размяна представляват основната част от разходите на ЕС. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.
Трансферите се признават като разходи през периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.
Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.
Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от ЕС. Те се оценяват по първоначална фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставяната услуга през периода, за който все още не е получена или приета фактура, се оценяват приблизително и се признават в отчета за финансовия резултат.
1.7. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ
1.7.1. Условни активи
Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.
1.7.2. Условни пасиви
Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС; или настоящо задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, тъй като: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.
1.8. ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Информацията за паричните потоци се използва, за да се осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.
При изготвянето на отчета за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че финансовият резултат за финансовата година се коригира с ефекта от операциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни касови приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.
Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.
Отчетът за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва дейности по финансиране).
Оперативни дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и когато е приложимо, свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни операции на ЕС.
Инвестиционни дейности са придобиването на нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и освобождаването от тях. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.
2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
АКТИВИ
2.1. НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
Милиони евро |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2017 г. |
940 |
Новопридобити активи |
152 |
Намаления на активи |
(16) |
Трансфер между категориите активи |
0 |
Други промени |
(2) |
Брутна балансова стойност към 31.12.2018 г. |
1 073 |
Натрупана амортизация към 31.12.2017 г. |
(535) |
Амортизационен разход за годината |
(105) |
Отменена амортизация |
1 |
Намаления на активи |
13 |
Трансфер между категориите активи |
— |
Други промени |
(1) |
Натрупана амортизация към 31.12.2018 г. |
(627) |
Нетна балансова стойност към 31.12.2018 г. |
446 |
Нетна балансова стойност към 31.12.2017 г. |
405 |
Сумите по-горе се отнасят предимно до компютърния софтуер.
2.2. ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Категорията на космическите активи обхваща оперативните дълготрайни активи, свързани с двете космически програми на ЕС: Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), т.е. „Галилео“ и EGNOS, и европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, докато активите на космическите системи, които все още не са в действие, са включени в позицията за активите в процес на изграждане.
Що се отнася до „Галилео“, през 2018 г. към оперативната мрежа бяха добавени четири нови спътника, с което общият брой на спътниците в мрежата достигна 22. След приспадане на амортизацията оперативните дълготрайни активи на „Галилео“, обхващащи както спътниците, така и наземното оборудване, бяха на стойност 2 410 милиона евро към 31 декември 2018 г. (2017 г.: 2 276 милиона евро). Оставащите активи в процес на изграждане, чиято обща стойност е 1 324 милиона евро (2017 г.: 1 026 милиона евро), включват четирите спътника, изстреляни през юли 2018 г., за които изпитванията в орбита все още не бяха приключили към датата на счетоводния баланс. Разработването на системата „Галилео“ ще продължи, докато системата достигне пълния си оперативен капацитет. В завършен вид мрежата на „Галилео“ ще се състои от 24 оперативни спътника и 6 резервни спътника.
Що се отнася до „Коперник“, през 2018 г. бяха пуснати в експлоатация два нови спътника (Sentinel 5P & 3B), в допълнение към другите пет оперативни спътника на „Коперник“, с което общата стойност на оперативните дълготрайни активи на „Коперник“ нарасна на 1 455 милиона евро (2017 г.: 1 140 милиона евро) след приспадане на натрупаната амортизация. Други 1 207 милиона евро, свързани със спътниците на „Коперник“, са признати като активи в процес на изграждане (2017 г.: 1 443 милиона евро).
Дълготрайните активи, свързани с наземната инфраструктура на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), на стойност 52 милиона евро (2017 г.: 67 милиона евро) също са включени в позицията за космически активи. Освен това активите на EGNOS, които са в процес на изграждане, възлизат на 130 милиона евро (2017 г.: 52 милиона евро).
Активите, свързани с космическите програми на ЕС, се изграждат с помощта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Имоти, машини и съоръжения
Милиони евро |
|||||||||
|
Земя и сгради |
Космически активи |
Машини и съоръжения |
Обзавеждане и превозни средства |
Компютърен хардуер |
Други |
Финансови лизинги |
Активи в процес на изграждане |
Общо |
Брутна балансова стойност към 31.12.2017 г. |
5 456 |
4 264 |
597 |
266 |
675 |
309 |
2 787 |
2 920 |
17 273 |
Новопридобити активи |
38 |
14 |
48 |
13 |
55 |
20 |
10 |
1 311 |
1 509 |
Намаления на активи |
(39) |
(0) |
(22) |
(10) |
(103) |
(5) |
(9) |
(8) |
(196) |
Трансфер между категориите активи |
202 |
982 |
0 |
0 |
5 |
3 |
(170) |
(1 023 ) |
0 |
Други промени |
(31) |
0 |
17 |
0 |
2 |
0 |
1 |
0 |
(11) |
Брутна балансова стойност към 31.12.2018 г. |
5 626 |
5 259 |
641 |
270 |
634 |
327 |
2 620 |
3 199 |
18 575 |
Натрупана амортизация към 31.12.2017 г. |
(3 035 ) |
(780) |
(502) |
(188) |
(553) |
(226) |
(1 244 ) |
|
(6 528 ) |
Амортизационен разход за годината |
(180) |
(561) |
(47) |
(19) |
(63) |
(34) |
(98) |
|
(1 003 ) |
Отменена амортизация |
— |
— |
0 |
0 |
5 |
0 |
— |
|
6 |
Намаления на активи |
10 |
0 |
14 |
9 |
96 |
5 |
7 |
|
142 |
Трансфер между категориите активи |
(74) |
— |
(0) |
(0) |
(5) |
(0) |
79 |
|
— |
Други промени |
0 |
(0) |
(5) |
(0) |
(1) |
(0) |
(1) |
|
(7) |
Натрупана амортизация към 31.12.2018 г. |
(3 279 ) |
(1 342 ) |
(540) |
(198) |
(521) |
(255) |
(1 257 ) |
|
(7 390 ) |
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2018 г. |
2 347 |
3 917 |
101 |
72 |
113 |
72 |
1 363 |
3 199 |
11 185 |
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2017 г. |
2 422 |
3 484 |
95 |
78 |
122 |
83 |
1 543 |
2 920 |
10 745 |
2.3. ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧЕТЕНИ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ
Участието на ЕС, представляван от Комисията, в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се третира като асоциирано предприятие, като се използва методът на собствения капитал. ЕИФ е финансовата институция на ЕС, специализирана в предоставянето на рисков капитал и на гаранции на малките и средните предприятия (МСП). ЕИФ се намира в Люксембург и развива дейност като публично-частно партньорство. В него членуват Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕС и група от финансови институции. Към 31 декември 2018 г. ЕС притежаваше 29,7 % дялово участие в ЕИФ (2017 г.: 29,7 %) и 29,7 % от правата на глас (2017 г.: 29,7 %). В съответствие със своя устав ЕИФ трябва да заделя поне 20 % от годишния си нетен резултат в нормативно предвиден резерв, докато общият размер на резерва достигне 10 % от записания капитал. Средствата в този резерв не могат да бъдат разпределяни.
Милиони евро Европейски инвестиционен фонд |
|
Участие към 31.12.2017 г. |
581 |
Вноски |
— |
Получени дивиденти |
(3) |
Дял от нетния резултат |
37 |
Дял от нетните активи |
(24) |
Участие към 31.12.2018 г. |
591 |
Следните балансови стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на неговото участие:
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
|
Общо ЕИФ |
Общо ЕИФ |
Активи |
2 662 |
2 488 |
Пасиви |
(674) |
(532) |
Приходи |
291 |
263 |
Разходи |
(167) |
(153) |
Излишък/(дефицит) |
124 |
110 |
Равнението на обобщената по-горе финансова информация с балансовата стойност на дяловото участие в ЕИФ е, както следва:
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетни активи на асоциираното предприятие |
1 988 |
1 956 |
Дялово участие на ЕС в ЕИФ |
29,7 % |
29,7 % |
Балансова стойност |
591 |
581 |
ЕС, представляван от Комисията, е внесъл 20 % от записаните акции в капитала на ЕИФ към 31 декември 2018 г., като непоисканата сума е, както следва:
Милиони евро |
||
|
Общ размер на капитала на ЕИФ |
Участие на ЕС |
Общо акционерен капитал |
4 500 |
1 337 |
Внесен |
(900) |
(267) |
Непоискан |
3 600 |
1 070 |
2.4. ФИНАНСОВИ АКТИВИ
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущи финансови активи |
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
13 657 |
11 758 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.4.2 |
14 |
16 |
Заеми |
2.4.3 |
51 560 |
48 205 |
|
|
65 231 |
59 980 |
Текущи финансови активи |
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
1 786 |
1 873 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.4.2 |
2 |
6 |
Заеми |
2.4.3 |
2 380 |
6 776 |
|
|
4 168 |
8 655 |
Общо |
|
69 398 |
68 635 |
2.4.1. Финансови активи, обявени за продажба
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Инвестиции в BUFI |
1 888 |
2 158 |
ЕОВС в ликвидация |
1 506 |
1 658 |
Европейска банка за възстановяване и развитие |
188 |
188 |
|
3 582 |
4 004 |
Гаранционни фондове за бюджетни гаранции: |
|
|
Гаранционен фонд на ЕФСИ |
5 000 |
3 414 |
Гаранционен фонд за външни дейности |
2 465 |
2 199 |
Гаранционен фонд на ЕФУР |
9 |
— |
|
7 474 |
5 613 |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС: |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
2 031 |
1 730 |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
679 |
665 |
Механизъм за свързване на Европа |
540 |
482 |
Капиталови механизми на ЕС за МСП |
464 |
508 |
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
113 |
119 |
Операции с рисков капитал |
115 |
113 |
Други |
444 |
397 |
|
4 386 |
4 014 |
Общо |
15 443 |
13 632 |
Нетекущи |
13 657 |
11 758 |
Текущи |
1 786 |
1 873 |
От общо 15 443 милиона евро ЕС държи финансови активи, обявени за продажба, под формата на дългови ценни книжа (напр. облигации) на стойност 13 993 милиона евро (2017 г.: 12 048 милиона евро), капиталови инструменти на стойност 1 365 милиона евро (2017 г.: 1 333 милиона евро) и инвестиции в Унитарния фонд на ЕИБ (фонд на паричния пазар) на стойност 85 милиона евро (2017 г.: 251 милиона евро). Дълговите ценни книжа и единиците в Унитарния фонд на ЕИБ се използват предимно за временно инвестиране на сумите, заделени за гаранцията на ЕС и инструментите за поделяне на риска, докато бъдат използвани за задействаните гаранции.
Инвестиции в BUFI
Условно платените глоби, свързани с дела в областта на конкуренцията, се внасят в специален фонд (фонд BUFI — фонд за бюджетни глоби) и се инвестират от Комисията в дългови инструменти, категоризирани като финансови активи, обявени за продажба.
ЕОВС в ликвидация
Що се отнася до Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) в ликвидация, всички финансови активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар.
Европейска банка за възстановяване и развитие
ЕС притежава финансова инвестиция в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в който към 31 декември 2018 г. броят на държаните акции бе 90 044 (2017 г.: 90 044 акции), представляващи 3 % от общия записан акционерен капитал. ЕС е записал акционерен капитал на обща стойност 900 милиона евро, от които 713 милиона евро понастоящем са непоискани. Съгласно Споразумението за създаване на ЕБВР, акционерите имат някои договорни ограничения, като например факта, че акциите не подлежат на прехвърляне и обратното им изкупуване е ограничено до максимум първоначалната покупна цена.
ЕС оценява инвестицията в ЕБВР по справедлива стойност. Първоначалната покупна цена се счита за най-добрата оценка на справедливата стойност, по-специално поради договорните ограничения, посочени по-горе. Въпреки че акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса, в капитала на субекта, в който е инвестирано, съществуват скорошни сделки (емитиране на капитал по номинална стойност), които показват, че цената е най-добрата оценка на справедливата стойност в тази ситуация.
ГАРАНЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Съгласно Регламента за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2015/2017) Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциалните загуби, понесени от ЕИБ във връзка с нейните операции по финансиране и инвестиране, които отговарят на условията за гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ (вж. бележка 4.1.1). Гаранционният фонд на ЕФСИ се финансира със средства от бюджета на ЕС. Той се финансира също с приходи от инвестираните ресурси на гаранционния фонд, с приходи, получени от ЕС като възнаграждение за гаранцията по Споразумението за ЕФСИ, и със суми, събрани от ЕИБ от некоректни длъжници във връзка с предходни задействани гаранции. Фондът се управлява от Комисията, която е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФСИ на финансовите пазари в съответствие с принципа на добро финансово управление, като спазва подходящи пруденциални правила. Гаранционният фонд на ЕФСИ започна дейност през април 2016 г. В съответствие с Регламента за ЕФСИ, изменен през 2017 г. (Регламент (ЕС) 2017/2396) (17), той ще бъде постепенно захранен със средства и постепенно ще достигне 9,1 милиарда евро, т.е. 35 % от общите задължения, свързани с гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ.
Гаранционен фонд за външни дейности
Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от бюджета на ЕС, и по-специално операциите на ЕИБ по отпускане на заеми извън ЕС, финансирани от собствените ресурси на ЕИБ, заемите в рамките на макрофинансовата помощ (МФП) и заемите от Евратом извън ЕС (вж. бележка 4.1.1). Той представлява дългосрочен инструмент (нетекуща част: 2 275 милиона евро), управляван от ЕИБ и предназначен за покриване на гарантираните от ЕС заеми, задълженията по които не се изпълняват. Фондът се финансира с плащания от бюджета на ЕС, с постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на Фонда, и със сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които Фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Размерът на Фонда следва да се поддържа на целево равнище, съответстващо на 9 % от гарантираните непогасени заеми към края на годината. Разликата между целевия размер на Фонда и стойността на активите на Фонда към края на годината се покрива от бюджета на ЕС през годината N+2, а всеки излишък се връща в бюджета на ЕС.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601 (18) Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер, който да бъде използван в случай на задействане на гаранцията на Съюза, предоставена съгласно съответните споразумения за гаранция по линия на ЕФУР. Гаранционният фонд на ЕФУР се финансира чрез вноски от бюджета на ЕС и вноски от 11-ия ЕФР в бюджета на ЕС, както и чрез доброволни вноски от държавите членки и субекти, предоставящи средства. Фондът се финансира също с приходи от инвестираните ресурси, със суми, събрани от некоректни длъжници, с приходи и с всички други плащания, получени от ЕС съгласно споразуменията за гаранция по линия на ЕФУР. Фондът се управлява пряко от Комисията, която е оправомощена да инвестира активите на Фонда в съответствие с принципа на добро финансово управление, като спазва подходящи пруденциални правила. Първите вноски от бюджета на ЕС за Гаранционния фонд на ЕФУР бяха получени през август 2018 г. Общите плащания, получени през 2018 г., възлизат на 275,1 милиона евро, от които 9 милиона евро са инвестирани във финансови активи, обявени за продажба, към 31 декември 2018 г., а 325 милиона евро (2017 г.: 275 милиона евро) са заделени, но все още не са изплатени, и са включени в сумата, оповестена като RAL в бележка 5.1. Гаранционният фонд на ЕФУР ще бъде постепенно захранен със средства и постепенно ще достигне 750 милиона евро, т.е. 50 % от общите бъдещи задължения по гаранцията по линия на ЕФУР, покрити от бюджета на ЕС, и средствата му могат да бъдат допълнително увеличени с други вноски.
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС
„Хоризонт 2020“
Съгласно Регламента на ЕС за създаване на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), бяха създадени нови финансови инструменти, за да се подобри достъпът до финансиране за субекти, работещи в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ). Тези инструменти са: услугата за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации, по която Комисията споделя финансовия риск, свързан с портфейл с нови операции за финансиране, предприети от ЕИБ; гаранцията за МСП по InnovFin, включително инструментът за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП (SIUGI) — механизми за гарантиране, управлявани от ЕИФ, предоставящи гаранции и насрещни гаранции за финансовите посредници за новите портфейли със заеми (по SIUGI Комисията споделя финансовия риск, свързан с дадената гаранция, с държавите членки, ЕИФ и ЕИБ); и капиталовият механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации, който отпуска инвестиции във фондове за рисков капитал и се управлява от ЕИФ.
Механизъм за финансиране с поделяне на риска
Механизмът за финансиране с поделяне на риска (МФПР) се управлява от ЕИБ и инвестиционният портфейл на Комисията се използва за осигуряване срещу финансовия риск при заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ на допустими проекти в областта на научните изследвания. Общо в МФР за периода 2007—2013 г. за МФПР бе заделен бюджет на ЕС в размер на максимум 1 милиард евро. В МФР за периода 2014—2020 г. не са предвидени допълнителни бюджетни средства за МФПР. Общият риск за ЕС е ограничен до размера на сумата, която той предоставя за Механизма.
Механизъм за свързване на Европа
Съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013 (19) дълговият инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) беше създаден с цел да се улесни достъпът на инфраструктурните проекти до финансиране в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката. Той се управлява от ЕИБ съгласно споразумение с ЕС. Дълговият финансов инструмент МСЕ е продължението на Инструмента за гарантиране на заеми за проекти по TEN-T (LGTT) и на пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“ (PBI). LGTT и портфейлът на PBI бяха обединени във финансовия инструмент МСЕ, считано от 1 януари 2016 г. Той предлага споделяне на риска за дълговото финансиране под формата на привилегирован и подчинен дълг или на гаранции, както и подкрепа за проектни облигации.
Капиталови механизми на ЕС за МСП
Това са капиталови инструменти, финансирани от COSME, Програмата за конкурентоспособност и иновации, Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството и Пилотния проект за трансфер на технологии, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на подкрепяни от ЕС МСП, намиращи се в начален етап на дейността си (етап на стартиране) и в етап на растеж, чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал.
2.4.2. Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Милиони евро |
||||
Вид дериватив |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
||
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
|
Валутен форуърден договор |
476 |
2 |
634 |
6 |
Гаранция по капиталовия портфейл |
674 |
14 |
258 |
16 |
Общо |
1 150 |
16 |
892 |
23 |
Нетекущи |
674 |
14 |
258 |
16 |
Текущи |
476 |
2 |
634 |
6 |
ЕС сключва валутни форуърдни договори, за да хеджира валутния риск, свързан с дълговите ценни книжа в щатски долари, държани в Гаранционния фонд на ЕФСИ. По силата на валутните форуърдни договори ЕС трябва да даде посочената в договора теоретична сума в чуждестранна валута (операция за плащане), представена в таблицата по-горе, и ще получи теоретичната сума в евро (операция за получаване) на датата на падежа. Тези деривативни договори се оценяват по справедлива стойност към датата на счетоводния баланс и се класифицират като финансови активи или финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита в зависимост от това дали справедливата им стойност е положителна или отрицателна.
Гаранцията по линия на ЕФСИ, дадена от ЕС на групата на ЕИБ във връзка с портфейлите с капиталови инвестиции, се класифицира като деривативен финансов инструмент и се отчита като финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 4.1.1). Към 31 декември 2018 г. размерът на съответните капиталови инвестиции, платени от ЕИБ и ЕИФ, възлизаше на 674 милиона евро, а справедливата стойност на гаранцията на ЕС по капиталовите портфейли на ЕФСИ възлизаше на 14 милиона евро.
Йерархия на справедливата стойност на финансовите активи, оценени по справедлива стойност
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
13 993 |
11 983 |
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
275 |
510 |
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни |
1 191 |
1 161 |
Общо |
15 459 |
13 654 |
През периода нямаше трансфери между ниво 1 и ниво 2.
Равняване на финансовите активи, оценени с помощта на техники за оценяване, използващи елементи, които не се основават на наблюдаеми пазарни данни (ниво 3)
Милиони евро |
|
Начално салдо към 1.1.2018 г. |
1 161 |
Покупки, продажби, емисии и уреждания на задължения |
104 |
Печалби или загуби за периода като финансови приходи или финансови разходи |
(36) |
Печалби или загуби в нетните активи |
(37) |
Трансфери към ниво 3 |
— |
Трансфери от ниво 3 |
— |
Други |
— |
Крайно салдо към 31.12.2018 г. |
1 191 |
2.4.3. Заеми
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Заеми за финансова помощ |
2.4.3.1 |
53 873 |
54 844 |
Други заеми |
2.4.3.2 |
67 |
137 |
Общо |
|
53 939 |
54 981 |
Нетекущи |
|
51 560 |
48 205 |
Текущи |
|
2 380 |
6 776 |
2.4.3.1.
милиони евро |
||||||
|
ЕМФС |
ПБ |
МФП |
Евратом |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
Общо към 31.12.2017 г. |
47 456 |
3 114 |
3 924 |
250 |
100 |
54 844 |
Нови заеми |
4 500 |
— |
515 |
50 |
— |
5 065 |
Възстановени суми |
(4 500 ) |
(1 350 ) |
(56) |
(46) |
— |
(5 952 ) |
Курсови разлики |
— |
— |
— |
(0) |
(1) |
(1) |
Промени в балансовата стойност |
(56) |
(30) |
5 |
0 |
(2) |
(84) |
Обезценка |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо към 31.12.2018 г. |
47 400 |
1 734 |
4 388 |
254 |
98 |
53 873 |
Нетекущи |
46 800 |
200 |
4 309 |
213 |
— |
51 521 |
Текущи |
600 |
1 534 |
79 |
41 |
98 |
2 351 |
Номиналната стойност на заемите за финансова помощ към 31 декември 2018 г., включително заемите на ЕОВС в ликвидация, бе общо 53 206 милиона евро (2017 г.: 54 093 милиона евро). Промяната в балансовата стойност съответства на промяната в начислените лихви.
ЕМФС предоставя възможност за оказване на финансова помощ на държава членка, изпитваща трудности или сериозно застрашена от големи трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Тази помощ може да бъде под формата на заем или кредитна линия. Съгласно заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от 9 май 2010 г. механизмът не може да надвишава 60 милиарда евро, но правното ограничение ограничава непогасените отпуснати заеми или кредитните линии до наличния под тавана за собствените ресурси марж. Получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, са гарантирани от бюджета на ЕС. Не е предвидено ЕМФС да участва в нови програми за финансиране или да сключва нови споразумения за заем. През годината, която приключи на 31 декември 2018 г., двете държави бенефициери — Ирландия и Португалия — поискаха да бъде удължен срокът на техните заеми, чийто падеж настъпва през 2018 г. за сума в размер на съответно 3,9 милиарда евро и 0,6 милиарда евро.
Инструментът за ПБ, който е основан на политиката финансов инструмент, осигурява средносрочна финансова помощ за държавите — членки на ЕС, които не са приели еврото. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Максималният размер на непогасените отпуснати заеми по инструмента е ограничен до 50 милиарда евро. Получените заеми, свързани с тези заеми по линия на ПБ, са гарантирани от бюджета на ЕС.
МФП е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се предоставя под формата на средно-/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Тези заеми са гарантирани от Гаранционния фонд за външни дейности. През годината, която приключи на 31 декември 2018 г., бяха извършени допълнителни преводи по заеми по линия на МФП в размер на общо 515 милиона евро — 500 милиона евро за Украйна и 15 милиона евро за Грузия (вж. също бележка 4.1.2).
Европейската общност за атомна енергия (Евратом, представлявана от Комисията) отпуска заеми както на държави, които са членки на ЕС, така и на държави, които не са членки на ЕС, а също и на субекти от двата вида държави, с цел финансиране на проекти, свързани с енергийни съоръжения. Получени бяха гаранции от трети страни на стойност 254 милиона евро (2017 г.: 250 милиона евро) за покриване на заемите на Евратом (вж. бележка 4.1.2).
Заемите от ЕОВС в ликвидация не са заеми за финансова помощ, а записи на заповед, за да се запазят паричните потоци успоредни с получените заеми. При все това, подобно на заемите за финансова помощ, те бяха отпуснати от заемни средства в съответствие с членове 54 и 56 от Договора за ЕОВС с цел финансиране на проекти.
Ефективни лихвени проценти за заемите (изразени като лихвен диапазон)
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 % — 3,82 % |
0 % — 4,54 % |
Евратом |
0,08 % — 5,76 % |
0,08 % — 5,76 % |
Платежен баланс (ПБ) |
2,88 % — 3,38 % |
2,88 % — 3,38 % |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,50 % — 3,75 % |
0,62 % — 3,75 % |
ЕОВС в ликвидация |
5,23 % — 5,81 % |
5,23 % — 5,81 % |
2.4.3.2.
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Заеми при специални условия |
64 |
78 |
Жилищни кредити от ЕОВС в ликвидация |
2 |
4 |
Срочни депозити |
0 |
55 |
Общо |
67 |
137 |
Нетекущи |
38 |
61 |
Текущи |
28 |
76 |
Номиналната стойност на другите заеми към 31 декември 2018 г. бе общо 617 милиона евро (2017 г.: 561 милиона евро).
Заемите при специални условия се отпускат при преференциални лихви като част от сътрудничеството с държави, които не са членки на ЕС.
Срочните депозити включват предимно сумите със срок между 3 и 12 месеца, които не отговарят на определението за парични еквиваленти.
Обезценка на други заеми
Милиони евро |
||||||
|
31.12.2017 г. |
Новопридобити активи |
Сторниране |
Отписване |
Други |
31.12.2018 г. |
Заеми при специални условия |
8 |
1 |
— |
(0) |
— |
8 |
Суброгирани заеми |
432 |
147 |
— |
— |
— |
579 |
Общо |
440 |
148 |
— |
(0) |
— |
587 |
Суброгираните заеми са необслужвани заеми, отпуснати от ЕИБ и гарантирани от бюджета на ЕС, за които всички права са суброгирани на ЕС след плащането от Гаранционния фонд за външни дейности или Гаранционния фонд на ЕФСИ. Тези заеми са изцяло обезценени със сума в размер на 579 милиона евро (2017 г.: 432 милиона евро). Задействаните през 2018 г. гаранции бяха частично покрити от финансовите провизии, направени през предходни години. Съгласно съответните споразумения между ЕС и ЕИБ, ЕИБ предприема действия по събиране от името на ЕС с цел да събере дължимите суми.
2.5. ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущо предварително финансиране |
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
21 814 |
21 939 |
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
4 122 |
3 018 |
Принос към доверителните фондове |
|
71 |
64 |
|
|
26 006 |
25 022 |
Текущо предварително финансиране |
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
21 572 |
22 361 |
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
2 396 |
1 645 |
|
|
23 968 |
24 005 |
Общо |
|
49 974 |
49 027 |
Нивото на сумите по предварително финансиране за различните програми трябва да е достатъчно за осигуряване на средствата, необходими на бенефициера, за да започне проекта, като същевременно се защитават финансовите интереси на ЕС и се вземат под внимание правните и оперативните ограничения и ограниченията, свързани с разходната ефективност. Увеличението на общия размер на предварителното финансиране е свързано предимно с увеличението на другите средства, предоставени авансово на държавите членки (вж. бележка 2.5.2).
2.5.1. Предварително финансиране
Милиони евро |
||||||
|
Брутна сума |
Изчистени чрез начисления |
Нетна сума към 31.12.2018 г. |
Брутна сума |
Изчистени чрез начисления |
Нетна сума към 31.12.2017 г. |
Споделено управление |
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
3 743 |
|
3 743 |
3 735 |
— |
3 735 |
ЕФРР и КФ |
18 088 |
(3 461 ) |
14 627 |
20 561 |
(5 678 ) |
14 883 |
ЕСФ |
6 548 |
(1 147 ) |
5 401 |
6 792 |
(1 182 ) |
5 610 |
Други |
4 684 |
(2 498 ) |
2 186 |
5 037 |
(2 267 ) |
2 770 |
|
33 063 |
(7 105 ) |
25 958 |
36 125 |
(9 127 ) |
26 998 |
Пряко управление |
|
|
|
|
|
|
Изпълнено от: |
|
|
|
|
|
|
Комисията |
12 531 |
(8 262 ) |
4 269 |
12 165 |
(8 331 ) |
3 834 |
Изпълнителните агенции на ЕС |
15 012 |
(9 540 ) |
5 472 |
13 843 |
(8 749 ) |
5 094 |
Доверителни фондове |
585 |
(433) |
152 |
440 |
(212) |
228 |
|
28 127 |
(18 234 ) |
9 893 |
26 447 |
(17 292 ) |
9 155 |
Непряко управление |
|
|
|
|
|
|
Изпълнено от: |
|
|
|
|
|
|
Други агенции и органи на ЕС |
762 |
(207) |
555 |
723 |
(148) |
575 |
Трети държави |
1 546 |
(879) |
667 |
1 586 |
(956) |
630 |
Международни организации |
7 684 |
(5 053 ) |
2 631 |
9 000 |
(5 879 ) |
3 121 |
Други субекти |
9 107 |
(5 426 ) |
3 681 |
7 753 |
(3 933 ) |
3 820 |
|
19 099 |
(11 565 ) |
7 534 |
19 062 |
(10 916 ) |
8 146 |
Общо |
80 289 |
(36 904 ) |
43 386 |
81 635 |
(37 335 ) |
44 300 |
Нетекущи |
21 814 |
— |
21 814 |
21 939 |
— |
21 939 |
Текущи |
58 476 |
(36 904 ) |
21 572 |
59 696 |
(37 335 ) |
22 361 |
Предварителното финансиране представлява платени средства, а следователно и изпълнение на бюджетни кредити за плащания. Както бе обяснено в бележка 1.5.7, това са авансово платени средства, поради което те все още не са отчетени като разход. Поради това, въпреки че предварителното финансиране намалява RAL (вж. бележка 5.1), то представлява разходи, които все още не са признати в отчета за финансовия резултат.
Що се отнася до споделеното управление, почти всички суми предварително финансиране се отнасят до настоящия период на програмиране. Съществува първоначално предварително финансиране, което не се изчиства преди края на периода и се отчита като нетекущо. Съществува също така годишно предварително финансиране, което се изчиства на годишна база и се отчита като текущо. През 2018 г. бе изплатено ново предварително финансиране на стойност 10 милиарда евро. Сумите предварително финансиране, свързани със споделеното управление, са стабилни в сравнение с 2017 г., с изключение на намаление на сумите в позицията „други“ при споделеното управление. То е свързано с фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (суми за подкрепа на възстановяването в Италия след земетресенията през 2016 г./2017 г.). Тези суми бяха изплатени като предварително финансиране през 2017 г. и бяха отчетени като разход през 2018 г.
Що се отнася до прякото управление, сумите по предварително финансиране са свързани предимно с „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа.
Що се отнася до непрякото управление, предварителното финансиране обхваща предимно програми по линия на вътрешните политики, като „Еразъм“, „Галилео“ и EGNOS, но също и инструменти, свързани с външните отношения, като ЕИС (Европейския инструмент за съседство), ИСР (Инструмента за сътрудничество за развитие) и хуманитарната помощ.
Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране
Това са гаранции, които Комисията изисква в някои случаи от бенефициерите, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция се оповестяват две стойности: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При номиналната стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При текущата стойност пораждащото събитие за гаранцията са плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания. Към 31 декември 2018 г. номиналната стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлизаше на 516 милиона евро, докато текущата стойност на тези гаранции бе 420 милиона евро (2017 г.: съответно 620 милиона евро и 462 милиона евро).
Някои суми предварително финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) и по програмата „Хоризонт 2020“, успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). ГФУ е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на рисковете, свързани с неплащането на суми от страна на бенефициерите в хода на изпълнението на непреките дейности по линия на 7РП и „Хоризонт 2020“. Всички участници в непреки дейности, които получават безвъзмездни средства от ЕС, внасят 5 % от общия размер на получените средства в капитала на ГФУ.
Към 31 декември 2018 г. сумите по предварително финансиране, покрити от ГФУ, възлизаха на общо 2 милиарда евро (2017 г.: 1,9 милиарда евро). ЕС (представляван от Комисията) действа като изпълнител за участниците в ГФУ, но Фондът се притежава от участниците.
Към края на годината ГФУ имаше активи на обща стойност 2,1 милиарда евро (2017 г.: 2,0 милиарда евро). Активите на ГФУ включват също финансовите активи, които се управляват от генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Комисията. Тъй като ГФУ е отделен субект, активите му не се консолидират в годишните отчети на ЕС.
2.5.2. Други средства, предоставени авансово на държавите членки
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление |
3 675 |
2 768 |
Схеми за помощ |
2 843 |
1 895 |
Общо |
6 518 |
4 663 |
Нетекущи |
4 122 |
3 018 |
Текущи |
2 396 |
1 645 |
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление
В рамките на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) е възможно да се правят авансови плащания от бюджета на ЕС към държавите членки, за да могат те да предоставят средства за финансови инструменти (т.е. заеми, капиталови инвестиции или гаранции). Тези финансови инструменти се създават и управляват под отговорността на държавите членки, не на Комисията. При все това средствата, които не са усвоени от тези инструменти към края на годината, са собственост на ЕС (както и цялото предварително финансиране) и поради това се третират като актив в счетоводния баланс на ЕС.
Период 2014—2020 г.:
По отношение на политиката на сближаване се счита, че от общо платени 5 790 милиона евро 3 590 милиона евро са останали неусвоени към 31 декември 2018 г. Тази сума включва приноса на държавите членки към инициативата за МСП, която е инструмент, имащ за цел да се стимулира допълнителното отпускане на заеми от банковия сектор на МСП (платени са 1 213 милиона евро, за които е изчислено, че 391 милиона евро все още не са усвоени).
Що се отнася до развитието на селските райони, към края на годината са останали неусвоени 83 милиона евро.
Период 2007—2013 г.:
Счита се, че всички суми, свързани с политиката на сближаване, са били или усвоени, или отнесени към други мерки, поради което към 31 декември 2018 г. няма активи в счетоводния баланс. Следва да се отбележи, че реалното изпълнение от различните инструменти ще бъде прегледано като част от процеса на приключване на програмите.
Схеми за помощ
Подобно на посоченото по-горе, платените от държавите членки аванси за различни схеми за помощ (държавна помощ, пазарни мерки на ЕФГЗ или инвестиционни мерки на ЕЗФРСР), които не са усвоени към края на годината, се записват като активи (авансово предоставени средства) в счетоводния баланс на ЕС. Комисията е оценила стойността на тези авансови средства въз основа на предоставената от държавите членки информация. Получените суми са включени в подпозицията за схемите за помощ по-горе.
Период 2014—2020 г.:
Неизползваните суми към края на годината бяха оценени на 1 477 милиона евро за политиката на сближаване и на 1 171 милиона евро за земеделието и развитието на селските райони.
Период 2007—2013 г.:
Счита се, че към края на 2018 г. са останали неизползвани 195 милиона евро, платени в контекста на развитието на селските райони.
2.6. ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
397 |
594 |
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
19 |
17 |
|
|
416 |
611 |
Текущи |
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
22 212 |
11 065 |
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
2 036 |
689 |
|
|
24 248 |
11 755 |
Общо |
|
24 664 |
12 366 |
2.6.1. Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
397 |
594 |
|
|
397 |
594 |
Текущи |
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
10 900 |
6 190 |
Глоби в областта на конкуренцията |
2.6.1.2 |
9 727 |
4 225 |
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
2.6.1.3 |
1 511 |
570 |
Други средства, подлежащи на събиране |
|
74 |
81 |
|
|
22 212 |
11 065 |
Общо |
|
22 609 |
11 659 |
2.6.1.1.
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Сметки „А“ за ТСР |
5 609 |
3 113 |
Отделни сметки за ТСР |
1 612 |
1 617 |
Собствени ресурси за получаване |
2 758 |
46 |
Обезценка |
(991) |
(997) |
Други |
86 |
56 |
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси |
9 075 |
3 836 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
1 708 |
2 280 |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
859 |
955 |
Временен инструмент за развитие на селските райони (ВИРСР) |
13 |
16 |
Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД) |
82 |
136 |
Обезценка |
(788) |
(804) |
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони |
1 875 |
2 583 |
Очаквано събиране на предварително финансиране |
145 |
182 |
Платен ДДС и ДДС, подлежащ на събиране |
45 |
64 |
Други средства, подлежащи на събиране от държавите членки |
158 |
120 |
Общо |
11 297 |
6 784 |
Нетекущи |
397 |
594 |
Текущи |
10 900 |
6 190 |
Нетекущите суми, дължими от държавите членки, са свързани предимно с неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Сумите, свързани с тези решения, са в процес на събиране под формата на годишни вноски.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси
Позицията за сметките „А“ е свързана с месечните отчети, в които държавите членки съобщават установения размер на традиционните собствени ресурси (ТСР), които се дължат на Комисията, но които все още не са събрани. ТСР се състоят от мита и налози върху захарта, които се събират от държавите членки от името на Комисията.
За 2018 г. сумата в позицията за сметките „А“ съдържа ТСР от случая на нарушение, обяснен по-долу, както и ТСР от докладите за проверка. Увеличението в тази позиция се определя от тези случаи. Тъй като е приложима лихва за забава в размер на 1,3 милиарда евро, тези суми са докладвани и в настоящите годишни отчети (вж. бележки 2.6.2 и 3.7).
Що се отнася до случая на нарушение, на 8 март 2018 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо (нарушение № 2018/2008) на Обединеното кралство, тъй като то отказа да предостави мита на бюджета на ЕС, както се изисква съгласно правото на ЕС. Поради липсата на задоволителен отговор от Обединеното кралство Комисията изпрати мотивирано становище на 24 септември 2018 г. и на 19 декември 2018 г. реши да отнесе случая до Съда на ЕС. Обединеното кралство отговори на мотивираното становище на 11 февруари 2019 г. Според Комисията този отговор отново бе незадоволителен, поради което на 6 март 2019 г. тя потвърди решението си да отнесе нарушението до Съда на ЕС. Жалбата бе внесена на 7 март 2019 г. В доклад на OLAF от 2017 г. бе констатирано, че вносители в Обединеното кралство са избегнали заплащането на значителна сума мита, като при вноса са използвали фиктивни и фалшиви фактури, както и декларации, съдържащи неправилно определена митническа стойност. С помощта на методика, разработена от OLAF и JRC, както и въз основа на наличната информация Комисията изчислява, че нарушението на законодателството на ЕС от страна на Обединеното кралство е довело, през периода от ноември 2011 г. до октомври 2017 г., до загуби за бюджета на ЕС в размер на 2,1 милиарда евро (нетна сума, т.е. след приспадане на разходите по събирането, които Обединеното кралство следва да задържи, от брутната сума 2,7 милиарда евро). Обединеното кралство не приема използваната от Комисията методика за оценка на посочените по-горе загуби.
Освен това Комисията включи в сметките оценка от страна на ръководството в размер на 0,7 милиарда евро (по-голямата част от които са приложими лихви) за установените мита. Обединеното кралство не е съгласно с тази сума.
Позицията за отделните сметки е свързана с установените вземания, които не са включени в позицията за сметките „А“, тъй като не са събрани от държавите членки и за тях не е предоставено обезпечение (или е предоставено обезпечение, но сумите са оспорени). Тези вземания подлежат на обезценка въз основа на информацията, предоставяна всяка година от държавите членки.
Позицията за собствените ресурси, които следва да бъдат получени, се отнася до подлежащите на събиране суми, произтичащи от коригиращ бюджет № 6/2018, приет на 12 декември 2018 г. Сумите трябваше да бъдат вписани от държавите членки на първия работен ден на януари 2019 г.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони
Тази позиция включва предимно сумите, които държавите членки дължат към 31 декември 2018 г., декларирани и сертифицирани от тях към 15 октомври 2018 г. Направена е приблизителна оценка на средствата, подлежащи на събиране, които възникват след това деклариране до 31 декември 2018 г. Комисията оценява също размера на намаление за сумите, дължими от бенефициерите, които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че се прави такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще. В корекцията е включено и отчисление от 20 %, което съответства на средствата, които държавите членки могат да задържат за покриване на административните си разходи.
2.6.1.2.
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Брутна сума на средствата, подлежащи на събиране, от глоби |
13 022 |
7 679 |
Условни плащания |
(3 131 ) |
(3 282 ) |
Обезценка |
(164) |
(172) |
Общо |
9 727 |
4 225 |
Нетекущи |
— |
— |
Текущи |
9 727 |
4 225 |
Условните плащания се отнасят предимно до постъпления от предприятия, които при все това са започнали обжалване или все още имат възможност да обжалват решенията за налагане на глоба пред съдилищата на ЕС. Оповестен е условен пасив поради възможността тези суми да бъдат върнати на предприятията (вж. бележка 4.1.4).
Глобените предприятия, които са започнали или планират да започнат обжалване, имат възможност да направят условни плащания или да предоставят на Комисията банкова гаранция. За 9 354 милиона евро (2017 г.: 4 004 милиона евро) глоби, които не са изплатени към края на годината, Комисията е приела гаранции.
Сумите, намалени вследствие на обезценка, отразяват преценката на Комисията, за всеки отделен случай, на размера на неполучените глоби или глобите, които не са покрити от гаранция, които Комисията очаква да не събере.
Увеличението на подлежащите на събиране глоби в областта на конкуренцията се дължи предимно на две значителни по размер глоби (на обща стойност 5 339 милиона евро), за които съответните предприятия са обезпечили глобата с приети от Комисията банкови гаранции.
2.6.1.3.
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Други начислени приходи |
1 240 |
328 |
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции без размяна |
272 |
241 |
Общо |
1 511 |
570 |
Нетекущи |
— |
— |
Текущи |
1 511 |
570 |
Другите начислени приходи включват 1 146 милиона евро, които Комисията очаква да събере от държавите членки в областта на сближаването. Събирането ще бъде осъществено в резултат на разглеждането и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки на 15 февруари 2019 г. Тази процедура за приемане на годишните отчети на държавите членки бе въведена за първи път в областта на сближаването за периода на програмиране 2014—2020 г.
2.6.2. Вземания от операции с размяна
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущи |
|
|
Други вземания |
19 |
17 |
|
19 |
17 |
Текущи |
|
|
Клиенти |
232 |
241 |
Обезценка на вземанията от клиенти |
(143) |
(141) |
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции с размяна |
243 |
259 |
Други |
1 704 |
331 |
|
2 036 |
689 |
Общо |
2 055 |
707 |
Вземанията в „Други“ включват 1,4 милиарда евро начислени лихви за забава по собствените ресурси, от които 1,3 милиарда евро се отнасят до случаите, вече упоменати в бележка 2.6.1.1.
2.7. МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Научни материали |
52 |
45 |
Други |
21 |
250 |
Общо |
73 |
295 |
2.8. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки |
|
12 932 |
20 078 |
Текущи сметки |
|
79 |
152 |
Сметки за авансови средства |
|
5 |
5 |
Трансфери (парични средства в движение) |
|
0 |
0 |
Банкови сметки за изпълнението на бюджета |
2.8.1 |
13 017 |
20 236 |
Парични средства, предназначени за финансови инструменти |
2.8.2 |
2 377 |
1 608 |
Парични средства, свързани с глоби |
2.8.3 |
1 438 |
1 234 |
Парични средства, свързани с други институции, агенции и органи |
|
1 167 |
999 |
Парични средства, свързани с доверителни фондове |
|
114 |
34 |
Общо |
|
18 113 |
24 111 |
2.8.1. Банкови сметки за изпълнението на бюджета
Тази позиция обхваща средствата, които Комисията държи в банковите си сметки във всяка държава членка и държава от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки в търговски банки, в сметки за авансови средства и в каса. Касовите наличности към края на 2018 г. се дължат на следните основни елементи:
— |
Що се отнася до собствените ресурси, касовите наличности в края на годината включват 0,75 милиарда евро, платени предварително от някои държави членки във връзка с коригиращ бюджет № 6, приет през 2018 г. |
— |
1,4 милиарда евро глоби, наложени от Комисията за нарушаване на правилата за конкуренция, които са окончателно платени през 2018 г. и все още не са включени в коригиращ бюджет, също са част от касовите наличности в края на годината. |
— |
Касовите наличности включват също целеви приходи и други бюджетни кредити за плащания в размер на 7,4 милиарда евро. |
2.8.2. Парични средства, предназначени за финансови инструменти
Сумите в тази позиция се отнасят предимно до парични еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми по линия на финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, и пари и парични еквиваленти, държани в гаранционните фондове, свързани с бюджетните гаранции (вж. бележка 2.4.1). Средствата, предназначени за финансови инструменти и гаранционни фондове, могат да се използват само в съответните програми.
2.8.3. Парични средства, свързани с глоби
Това са парични средства, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, по които случаят все още не е приключен. Тези суми се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности. При обжалване или когато не е известно дали другата страна ще обжалва, съответната сума се оповестява като условен пасив в бележка 4.1.4.
От 2010 г. всички нови условно платени глоби се управляват от Комисията във фонда BUFI и се инвестират във финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба (вж. бележка 2.4.1).
ПАСИВИ
2.9. ПЕНСИИ И ДРУГИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА
Нетно задължение във връзка със схемата за доходи на наети лица
Милиони евро |
|||||
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравноосигурителна схема |
31.12.2018 г. Общо |
31.12.2017 г. Общо |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
70 017 |
1 865 |
8 990 |
80 871 |
73 560 |
Активи на плана |
N/A |
(119) |
(296) |
(415) |
(438) |
Нетни задължения |
70 017 |
1 746 |
8 694 |
80 456 |
73 122 |
Увеличението на общия размер на задължението, свързано с доходите на наети лица, се дължи предимно на увеличение на нетното задължение на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица. Правата, придобити през годината поради изработен стаж, са по-високи от доходите, изплатени през годината. Освен това съществуват годишен разход за лихви (сторниране на дисконтирането на задължението), както и актюерски загуби от опит, при които значителна сума е свързана с подобряването, упоменато в бележка 2.9.1.
2.9.1. Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица
Това задължение за изплащане на дефинирани доходи представлява настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, които ЕС трябва да направи, за да изпълни пенсионните задължения, произтичащи от трудовия стаж на служителите през текущия и минали периоди. Тъй като схемата е текуща, всички плащания, които трябва да бъдат направени от нея на годишна основа, се включват в бюджета на ЕС всяка година.
В съответствие с член 83 от Правилника за длъжностните лица плащането на доходите, предвидени в пенсионноосигурителната схема на персонала, представлява разход за бюджета на ЕС. Схемата се финансира теоретично и държавите членки гарантират колективно изплащането на тези доходи. От основните заплати на активните членове се удържа задължителна пенсионна вноска, която понастоящем е 10,0 %. Тези вноски се третират като бюджетен приход за годината и допринасят за финансирането на разходите на ЕС като цяло (вж. също бележка 3.6).
Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на служителите и на пенсионираните служители към 31 декември 2018 г. и на правилата на Правилника за персонала, приложими към тази дата. Тази оценка беше извършена в съответствие с методиката на МССПС 39 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС). Както вече беше отбелязано в годишните отчети за 2017 г., съответните служби на Комисията работиха за подсилване на методите за събиране на данни и за подобряване на предположенията и на методите на изчисление. Един от резултатите от тази работа е по-точната оценка на задължението във връзка с пенсиите на преживелите лица (т.е. когато осигуреното лице е починало) чрез използване на най-актуалната актюерска практика. Отражението на този подобрен метод върху задължението за 2018 г. е увеличение в размер на 2,1 милиарда евро. Ако този метод беше използван през 2017 г., задължението щеше да бъде с 2,3 милиарда евро по-високо в сравнение с предходния използван метод.
2.9.2. Други схеми за доходи след пенсиониране
Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на членовете на Европейския парламент.
2.9.3. Обща здравноосигурителна схема
В допълнение към горепосочените схеми за доходи след пенсиониране се прави оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), във връзка с разходите за здравеопазване, които трябва да се плащат по време на периодите след дейността (като се приспаднат техните вноски). Както е посочено в бележка 1.5.10, при изчисляването на това задължение се взема под внимание целият период на активна служба, като се гарантира, че както пенсионноосигурителната схема, така и здравноосигурителната схема на плана на персонала за доходи след напускане винаги се вземат предвид. Като взехме под внимание задължението за достоверно представяне на икономическата същност на положението, както изискват СПЕС и МССПС, не сме изтълкували МССПС 39 в по-тесен смисъл при отнасянето на доходите към периодите на служба. Ако разходите за служба за ОЗОС бъдат начислени изцяло за период от 10 години за всички длъжностни лица вместо за периода на активна служба на служителите, отражението на такъв подход върху задължението за изплащане на дефинирани доходи към края на годината ще бъде увеличение с 3 милиарда евро. Както вече беше посочено обаче, този по-строг подход няма да е съвместим с качествената характеристика на достоверното представяне, поради което няма да се счита, че предоставя надеждна информация в съответствие със СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС. Тази оценка е силно чувствителна на промените в административния статут на настоящите служители (по-специално броя на осигурените лица, работещи на срочен договор, които се очаква да станат длъжностни лица в бъдеще).
Движение на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи за доходите на наети лица
Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е дисконтираната стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.
По-долу е представен анализ на движението на задължението за изплащане на дефинирани доходи за текущата година:
Милиони евро |
||||
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравноосигурителна схема |
Общо |
Настояща стойност към 31.12.2017 г. |
63 951 |
1 854 |
7 756 |
73 560 |
Признати в отчета за финансовия резултат |
|
|
|
|
Разходи за текущ трудов стаж |
2 716 |
87 |
270 |
3 074 |
Разходи за лихви |
1 215 |
32 |
155 |
1 402 |
Признати в нетните активи |
|
|
|
|
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
|
|
|
|
Актюерски (печалби)/загуби от опит |
3 380 |
(15) |
4 |
3 369 |
Актюерски (печалби)/загуби от демографски предположения |
— |
1 |
— |
1 |
Актюерски (печалби)/загуби от финансови предположения |
251 |
(36) |
901 |
1 115 |
Други |
|
|
|
|
Изплатени доходи |
(1 496 ) |
(58) |
(96) |
(1 650 ) |
Настояща стойност към 31.12.2018 г. |
70 017 |
1 865 |
8 990 |
80 872 |
Разходите за текущ трудов стаж представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от изработения стаж от осигурените лица през текущия период.
Разходите за лихви са разходи, свързани с увеличението през периода на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от това, че доходите са с един период по-близо до своето плащане.
Актюерските печалби и загуби от опит представляват ефекта от разликите между предходните актюерски предположения за 2018 г. и събитията, които са се случили в действителност през 2018 г. Тази сума включва подобрението, упоменато в бележка 2.9.1.
Актюерските печалби и загуби вследствие на актюерските предположения (демографски и финансови, като дисконтовите проценти и очакваните увеличения на заплатите) възникват, когато тези предположения бъдат актуализирани, за да бъдат отразени промените в съответните условия.
Доходите (например пенсии или възстановени медицински разходи) се изплащат през годината съгласно правилата на схемата. Тези платени доходи водят до намаление на задължението за изплащане на дефинирани доходи.
Активи на плана
Милиони евро |
|||
|
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравноосигурителна схема |
Общо |
Настояща стойност към 31.12.2017 г. |
137 |
301 |
438 |
Нетно движение на активите на плана |
(18) |
(5) |
(23) |
Настояща стойност към 31.12.2018 г. |
119 |
296 |
415 |
Актюерски предположения — доходи на наети лица
Основните актюерски предположения, използвани при оценяването на двете основни схеми за доходи на служителите на ЕС, са показани по-долу:
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Обща здравноосигурителна схема |
2018 |
|
|
Номинален дисконтов процент |
1,9 % |
2,0 % |
Очаквана инфлация |
1,4 % |
1,5 % |
Реален дисконтов процент |
0,5 % |
0,5 % |
Очаквано увеличение на заплатите |
1,9 % |
1,8 % |
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
Възраст на пенсиониране |
63/64/66 |
63/64/66 |
2017 г. |
|
|
Номинален дисконтов процент |
1,9 % |
2,0 % |
Очаквана инфлация |
1,5 % |
1,6 % |
Реален дисконтов процент |
0,4 % |
0,4 % |
Очаквано увеличение на заплатите |
1,8 % |
1,7 % |
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
Възраст на пенсиониране |
63/64/66 |
63/64/66 |
Смъртността за 2017 и 2018 г. се основава на таблицата „Живот“ за служителите на ЕС (EU Civil Servants Life Table — EULT 2018).
Номиналният дисконтов процент се определя като стойността на доходността на облигациите с нулев купон в евро (със срок 20 години, считано от декември 2018 г., за пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ) и 25 години за общата здравноосигурителна схема). Използваната инфлация е очакваната инфлация през еквивалентния период. Тя трябва да бъде определена емпирично въз основа на очаквани стойности, изразени чрез свързани с индекс облигации на европейските финансови пазари. Реалният дисконтов процент се изчислява чрез номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация в дългосрочен план.
Анализ на чувствителността
Анализът на чувствителността се основава на симулации, при които се променя, при равни други условия, стойността на съответните предположения и се наблюдава как реагира моделът.
Чувствителност на общата здравноосигурителна схема
Промяна с десет базисни пункта на предположената промяна в медицинските разходи води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Обща стойност на компонента на разходите за текущ трудов стаж и компонента на разходите за лихви от нетните периодични медицински разходи след напускане |
12 |
(12) |
11 |
(11) |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
253 |
(246) |
220 |
(213) |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(219) |
226 |
(188) |
194 |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(26) |
25 |
(25) |
24 |
Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(91) |
54 |
(82) |
44 |
Чувствителност на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(1 434 ) |
1 478 |
(1 281 ) |
1 319 |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
1 427 |
(1 388 ) |
1 313 |
(1 192 ) |
Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:
Милиони евро |
||||
|
2018 г. |
2017 г. |
||
|
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(573) |
645 |
(496) |
639 |
2.10. ПРОВИЗИИ
Милиони евро |
|||||||
|
Сума към 31.12.2017 г. |
Допълнителни провизии |
Сторнирани неизползвани суми |
Използвани суми |
Трансфер между категориите |
Промяна в очакваната стойност |
Сума към 31.12.2018 г. |
Съдебни дела: |
|
|
|
|
|
|
|
Селско стопанство |
49 |
270 |
(2) |
(47) |
— |
— |
270 |
Сближаване |
20 |
— |
(20) |
— |
— |
— |
(0) |
Други |
120 |
3 |
(19) |
(2) |
— |
(1) |
100 |
Демонтаж на ядрени обекти |
1 934 |
— |
— |
(34) |
— |
32 |
1 933 |
Финансови |
1 115 |
590 |
(7) |
(149) |
— |
2 |
1 551 |
Глоби |
27 |
— |
(27) |
— |
— |
— |
— |
Други |
272 |
38 |
(38) |
(18) |
— |
24 |
278 |
Общо |
3 538 |
901 |
(115) |
(249) |
— |
57 |
4 132 |
Нетекущи |
2 880 |
704 |
(38) |
(52) |
(272) |
59 |
3 281 |
Текущи |
659 |
197 |
(77) |
(197) |
272 |
(2) |
852 |
Провизиите представляват оценени по надежден начин суми, произтичащи от минали събития, които вероятно ще трябва да бъдат платени от бюджета на ЕС в бъдеще.
Съдебни дела
Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след края на годината във връзка с редица продължаващи съдебни дела.
Демонтаж на ядрени обекти
От 2017 г. основанието за провизията беше актуализирано в съответствие със стратегията за програма на JRC за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците (D&WMP) — актуализирана през 2017 г. Прегледът на стратегията, както и на бюджетните нужди и на нуждите от персонал, беше направен съвместно с независимата експертна група D&WMP. Той представлява най-добрата налична оценка на бюджета и персонала, необходими за приключване на извеждането от експлоатация на обектите на JRC в Испра, Геел, Карлсруе и Петен.
В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази провизия се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната ѝ настояща стойност (като се използва суаповата крива в евро). Към 31 декември 2018 г. това доведе до провизия в размер на 1 933 милиона евро, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат използвани през 2018 г. (31 милиона евро) и след това (1 902 милиона евро).
Трябва да се отбележи, че голямата несигурност, характерна за дългосрочното планиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, може да повлияе на тази оценка, която може да се увеличи значително в бъдеще. Основните източници на несигурност са свързани с крайното състояние на изведения от експлоатация обект, ядрените материали, аспектите на управлението и обезвреждането на отпадъците, непълните или липсващите национални нормативни уредби, сложния и продължителен процес на получаване на разрешителни и бъдещото развитие на промишления пазар за извеждане от експлоатация.
Финансови провизии
Те се отнасят предимно до провизиите, представляващи очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕС. Финансовият риск за ЕС, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции. Тази позиция включва също провизиите за непогасените заеми, отпуснати на Сирия от ЕИБ в рамките на мандата ѝ за външно кредитиране и следователно гарантирани от ЕС чрез Гаранционния фонд за външни дейности. Нетекущите финансови провизии се дисконтират до нетната им настояща стойност.
Увеличението на финансовите провизии е свързано с увеличението на обема на гарантираните операции по финансовите инструменти на „Хоризонт 2020“ и COSME.
2.11. ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущи финансови пасиви |
|
|
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
2.11.1 |
53 281 |
50 061 |
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.11.2 |
7 |
2 |
|
|
53 289 |
50 063 |
Текущи финансови пасиви |
|
|
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
2.11.1 |
2 602 |
6 850 |
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.11.2 |
15 |
— |
|
|
2 617 |
6 850 |
Общо |
|
55 906 |
56 913 |
2.11.1. Финансови пасиви по амортизирана стойност
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Получени заеми за финансова помощ |
2.11.1.1 |
53 872 |
54 841 |
Други финансови пасиви |
2.11.1.2 |
2 012 |
2 070 |
Общо |
|
55 884 |
56 911 |
Нетекущи |
|
53 281 |
50 061 |
Текущи |
|
2 602 |
6 850 |
2.11.1.1.
Милиони евро |
||||||
|
ЕМФС |
ПБ |
МФП |
Евратом |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
Общо към 31.12.2017 г. |
47 456 |
3 114 |
3 924 |
250 |
97 |
54 841 |
Нови получени заеми |
4 500 |
— |
515 |
50 |
— |
5 065 |
Възстановени суми |
(4 500 ) |
(1 350 ) |
(56) |
(46) |
— |
(5 952 ) |
Курсови разлики |
— |
— |
— |
(0) |
(1) |
(1) |
Промени в балансовите стойности |
(56) |
(30) |
5 |
0 |
0 |
(82) |
Общо към 31.12.2018 г. |
47 400 |
1 734 |
4 388 |
254 |
97 |
53 872 |
Нетекущи |
46 800 |
200 |
4 309 |
213 |
— |
51 521 |
Текущи |
600 |
1 534 |
79 |
41 |
97 |
2 350 |
Получените заеми на стойност 53 725 милиона евро включват предимно дълговете, удостоверени със сертификати (2017 г.: 54 674 милиона евро). Промените в балансовата стойност съответстват на промяната в начислените лихви.
Като се изключи ЕОВС в ликвидация, погасяването на горепосочените получени заеми в крайна сметка се гарантира от бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1.2), а вследствие на това и от всяка държава членка.
Ефективни лихвени проценти за получените заеми (изразени като лихвен диапазон)
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 % — 3,82 % |
0 % — 4,54 % |
Евратом |
0 % — 5,68 % |
0 % — 5,68 % |
Платежен баланс (ПБ) |
2,88 % — 3,38 % |
2,88 % — 3,38 % |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,50 % — 3,75 % |
0,62 % — 3,75 % |
ЕОВС в ликвидация |
6,91 % — 8,97 % |
6,91 % — 8,97 % |
2.11.1.2.
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Нетекущи |
|
|
Задължения по финансов лизинг |
1 331 |
1 456 |
Сгради, които се изплащат на вноски |
314 |
305 |
Други |
115 |
159 |
|
1 760 |
1 920 |
Текущи |
|
|
Задължения по финансов лизинг |
93 |
89 |
Сгради, които се изплащат на вноски |
29 |
24 |
Глоби, които подлежат на възстановяване |
125 |
13 |
Други |
5 |
24 |
|
252 |
150 |
Общо |
2 012 |
2 070 |
Задължения по финансов лизинг
Милиони евро |
||||
Описание |
Бъдещи суми за плащане |
|||
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо пасив |
|
Земя и сгради |
86 |
428 |
893 |
1 407 |
Други дълготрайни активи |
7 |
10 |
— |
17 |
Общо към 31.12.2018 г. |
93 |
438 |
893 |
1 424 |
Лихвен елемент |
60 |
216 |
196 |
472 |
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2018 г. |
153 |
654 |
1 089 |
1 896 |
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2017 г. |
158 |
682 |
1 271 |
2 111 |
Сумите за лизинг и сгради, посочени по-горе, ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети.
2.11.2. Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Милиони евро |
||||
Вид дериватив |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
||
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
|
Гаранция по капиталовия портфейл |
536 |
20 |
— |
— |
Валутна опция (пут спред) |
11 |
2 |
9 |
2 |
Общо |
546 |
22 |
9 |
2 |
Нетекущи |
82 |
7 |
9 |
2 |
Текущи |
464 |
15 |
— |
— |
Гаранция по капиталовия портфейл
Гаранциите, предоставени по капиталовия портфейл, се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, тъй като не отговарят на определението за задължение по финансова гаранция (вж. бележка 1.5.12). Към 31 декември 2018 г. тази позиция се отнася до гаранция, предоставена от ЕС по линия на финансовите инструменти на „Хоризонт 2020“ (вж. бележка 2.4.1) на групата на ЕИБ за портфейли с капиталови операции. Финансовата отговорност на ЕС се измерва със стойността на съответните инвестиции.
Валутна опция
Към 31 декември 2018 г. ЕС държи деривативен финансов инструмент (валутна опция — опция от вида пут спред), в който покрива обезценката на чуждестранната валута (UHA), свързана със заеми, отпуснати от финансови институции на МСП в Украйна, за да се подобрят достъпът до финансиране и привлекателността на условията по заемите в Украйна. Съгласно условията на договора ЕС предоставя на партньорите си възможност да поискат — за всеки допустим заем — финансов принос от ЕС в размер на максимум 30 % в случай на обезценка на съотношението UHA/EUR.
Йерархия на справедливата стойност на финансовите пасиви, оценени по справедлива стойност
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
— |
— |
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
2 |
2 |
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни |
20 |
— |
Общо |
22 |
2 |
2.11.3. Задължения по финансови гаранции
Гаранцията на ЕФСИ по дълговия портфейл, отпуснат от ЕИБ в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец (ИИП) на ЕФСИ, се класифицира като задължение по финансова гаранция. Към 31 декември 2018 г. общото задължение по финансовата гаранция по ЕФСИ възлиза на нула, тъй като приходите, които трябва да бъдат получени по линия на гаранцията, надвишават очакваните загуби (вж. бележка 4.1.1).
2.12. ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Милиони евро |
||||||
|
Брутна сума |
Корекции |
Нетна сума към 31.12.2018 г. |
Брутна сума |
Корекции |
Нетна сума към 31.12.2017 г. |
Декларации за разходи и фактури, получени от: |
|
|
|
|
|
|
Държави членки: |
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
247 |
— |
247 |
481 |
— |
481 |
ЕФРР и КФ |
10 761 |
(1 724 ) |
9 037 |
12 602 |
(883) |
11 719 |
ЕСФ |
5 195 |
(496) |
4 699 |
4 183 |
(264) |
3 919 |
Други |
632 |
(75) |
557 |
746 |
(280) |
466 |
Частни и публични субекти |
1 461 |
(179) |
1 282 |
1 563 |
(144) |
1 419 |
Общо получени декларации за разходи и фактури |
18 296 |
(2 475 ) |
15 821 |
19 574 |
(1 571 ) |
18 004 |
ЕФГЗ |
14 772 |
N/A |
14 772 |
11 534 |
N/A |
11 534 |
Задължения по собствените ресурси |
769 |
N/A |
769 |
8 836 |
N/A |
8 836 |
Разни задължения |
570 |
N/A |
570 |
341 |
N/A |
341 |
Други |
294 |
N/A |
294 |
333 |
N/A |
333 |
Общо |
34 701 |
(2 475 ) |
32 227 |
40 618 |
(1 571 ) |
39 048 |
Задълженията включват фактурите и декларациите за разходи, които са получени, но все още не са платени, към края на годината. Те се признават първоначално към момента на получаване на фактурите/декларациите за разходи за исканите суми. Впоследствие задълженията се коригират, за да отразяват само приетите суми след прегледа на разходите, както и сумите, които се считат за допустими. Сумите, за които се счита, че са недопустими, са включени в колоната „Корекции“. Най-големите суми се отнасят до дейностите по структурните фондове.
През периода на програмиране 2014—2020 г. в Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР), който се прилага за структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ), за Кохезионния фонд и за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), се предвижда бюджетът на ЕС да се защитава посредством систематично задържане на 10 % от направените междинни плащания. До февруари след края на счетоводната година по РОР (1 юли — 30 юни) приключва цикълът на контрол, който се осъществява както чрез проверки на управлението, извършени от управляващите органи, така и чрез одити от страна на одитните органи. Комисията разглежда документите за получаване на увереност и отчетите, предоставени от съответните органи в държавите членки. Плащането или събирането на окончателното салдо се извършва едва след като това разглеждане приключи и отчетите бъдат приети. Задържаната в съответствие с тази разпоредба сума възлизаше към края на 2018 г. на общо 5,7 милиарда евро. Част от тази сума (0,9 милиарда евро) е оценена като недопустима въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в техните отчети, и също така е включена в колоната „Корекции“. Последният компонент на корекциите на задълженията представлява сумите, съответстващи на други авансово отпуснати на държавите членки средства (вж. бележка 2.5.2), които все още не са платени към края на годината (0,8 милиарда евро).
Задълженията, свързани с политиката на сближаване (ЕФРР, КФ, ЕСФ), са намалели. Това се дължи главно на факта, че декларациите за разходи за периода 2007—2013 г. са намалели значително до 3,5 милиарда евро (2017 г.: 10 милиарда евро), тъй като Комисията проверява окончателните декларации за разходи, представени от държавите членки. Същевременно декларациите за разходи за периода 2014—2020 г. нараснаха на 10 милиарда евро (2017 г.: 5 милиарда евро) вследствие на допълнителния напредък по изпълнението на програмите.
Увеличението на задълженията по ЕФГЗ е свързано с разпределението на общите задължения по ЕФГЗ между задълженията и начислените разходи. Общите задължения по ЕФГЗ остават сравнително стабилни на равнище 44 159 милиона евро в сравнение с 44 837 милиона евро миналата година. През 2018 г. обаче поисканите суми, които вече са обхванати от решение с оглед на съответствието (отчетени като дължими), са по-високи от тези през 2017 г.
Искания за предварително финансиране
В допълнение към горепосочените суми, към края на 2018 г. бяха получени искания за предварително финансиране на стойност 0,5 милиарда евро, които не бяха платени към края на годината. Според счетоводните правила на ЕС тези суми не се отчитат като задължения.
Задължения по собствените ресурси
Задълженията по собствените ресурси са свързани с вноските на държавите членки в бюджета на ЕС, които трябва да бъдат върнати в края на годината вследствие на коригиращ бюджет № 6/2018, приет на 12 декември 2018 г. Коригиращите бюджети се изпълняват съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (20). Съгласно тази правна разпоредба получените в резултат суми бяха върнати на държавите членки на първия работен ден на месец януари 2019 г. Значителната сума на 31 декември 2017 г. се дължеше на приемането на коригиращ бюджет № 6/2017 на 30 ноември 2017 г. Тази година коригиращият бюджет доведе предимно до допълнителни вноски от страна на държавите членки (вж. бележка 2.6.1.1).
2.13. НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Начислени разходи |
62 877 |
63 588 |
Приходи за бъдещи периоди |
96 |
111 |
Други |
213 |
203 |
Общо |
63 186 |
63 902 |
Разпределението на начислените разходи е, както следва:
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
ЕФГЗ |
29 387 |
33 303 |
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
18 687 |
17 464 |
ЕФРР и КФ |
5 863 |
4 249 |
ЕСФ |
2 321 |
2 870 |
Други |
6 619 |
5 702 |
Общо |
62 877 |
63 588 |
Най-голямото движение се отнася до селското стопанство (ЕФГЗ) (вж. бележка 2.12). Що се отнася до политиката на сближаване, увеличението за ЕФРР и КФ се дължи на нарастващите начисления за текущия период на програмиране 2014—2020 г., тъй като програмите продължават да се развиват.
НЕТНИ АКТИВИ
2.14. РЕЗЕРВИ
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Резерв на справедливата стойност |
2.14.1 |
231 |
278 |
Резерв на Гаранционния фонд |
2.14.2 |
2 849 |
2 663 |
Други резерви |
2.14.3 |
1 881 |
1 935 |
Общо |
|
4 961 |
4 876 |
2.14.1. Резерв на справедливата стойност
В съответствие с правилата за счетоводна отчетност на ЕС корекцията на справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се отчита чрез резерва на справедливата стойност.
Движения на резерва на справедливата стойност през периода
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Включени в резерва на справедливата стойност |
(70) |
(8) |
Включени в отчета за финансовия резултат |
23 |
6 |
Общо |
(47) |
(2) |
2.14.2. Резерв на Гаранционния фонд
Този резерв отразява целевата сума, възлизаща на 9 % от непогасените средства, гарантирани от бюджета на ЕС по линия на мандата на ЕИБ за външно кредитиране, която трябва да се държи като активи в Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1).
2.14.3. Други резерви
Сумата е свързана предимно с резервите на ЕОВС в ликвидация (1 514 милиона евро) за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана, които резерви бяха създадени в контекста на приключването на дейността на ЕОВС.
2.15. СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
|
Милиони евро |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2017 г. |
75 234 |
Връщане на бюджетния излишък за 2017 г. на държавите членки |
556 |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
186 |
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
4 396 |
Движения на други резерви |
(30) |
Финансов резултат за годината |
(13 918 ) |
Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2018 г. |
66 424 |
Тази сума представлява тази част от разходите, направени от ЕС до 31 декември, която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 (или по-късно) и поради това да бъдат финансирани от бюджета за годината N+1 (или по-късно). Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите значително надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, се отнасят до дейностите по ЕФГЗ и задълженията, свързани с доходите на наети лица.
Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите членки.
Преоценките на задълженията, свързани с доходите на наети лица, са свързани с актюерските печалби и загуби, произтичащи от актюерската оценка на тези задължения. От 1 януари 2018 г. се прилага измененото счетоводно правило 12 на ЕС (основаващо се на МССПС 39) за доходите на наети лица. Според това правило актюерските печалби и загуби се представят като движение в нетните активи, а не в отчета за финансовия резултат.
3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
ПРИХОДИ
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
3.1. РЕСУРСИ ОТ БНД
Приходите от собствени ресурси са основният елемент на оперативните приходи на ЕС. Приходите от БНД (брутен национален доход) възлизат на 105 780 милиона евро за 2018 г. (2017 г.: 78 620 милиона евро) и са най-съществената от трите категории собствени ресурси. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага единен процент. Приходите от БНД балансират приходите и разходите, т.е. финансират частта от бюджета, която не е покрита от други източници на приходи. Увеличението на приходите от БНД се обяснява предимно с увеличението на бюджетните кредити за плащания през 2018 г. и с неголемия бюджетен излишък от предходната финансова година (556 милиона евро, като се изключи резултатът на ЕАСТ). И двата елемента повлияха на поисканите вноски БНД от държавите членки през 2018 г., тъй като тези вноски имат балансираща роля.
3.2. ТРАДИЦИОННИ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Мита |
22 763 |
20 475 |
Налози върху захарта |
4 |
45 |
Общо |
22 767 |
20 520 |
Традиционните собствени ресурси се състоят от мита и налози върху захарта. Държавите членки задържат, като разходи по събирането, 20 % от традиционните собствени ресурси и посочените по-горе суми са показани след приспадане на тази сума. Увеличението на митата е свързано до голяма степен с начислените приходи по случая на нарушение (вж. бележка 2.6.1.1).
3.3. РЕСУРСИ ОТ ДДС
ДДС се определя като втория вид собствени ресурси на Съюза, тъй като този данък бе първият, който бе до голяма степен хармонизиран на равнището на ЕС. Вноската ДДС се изчислява чрез прилагане на унифицирана изискуема ставка от 0,3 % към националната база за ДДС, която не може да надвишава 50 % от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка. За периода 2014—2020 г. в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета (21) се предвижда намалена изискуема ставка (0,15 %) за Германия, Нидерландия и Швеция.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: ТРАНСФЕРИ
3.4. ГЛОБИ
Тези приходи от 6 740 милиона евро (2017 г.: 4 664 милиона евро) са свързани с глобите, наложени от Комисията на предприятия за нарушения на правилата за конкуренция на ЕС, и глобите, наложени от Комисията на държавите членки за нарушения на правото на ЕС. Комисията признава приходите от глоби, когато приеме решението за налагане на глоба и официално уведоми адресата за него. Сумите представляват предимно глоби в областта на конкуренцията (6 534 милиона евро). Най-големите дела са свързани с нарушения на антитръстовите правила на ЕС, а именно глоба, наложена на Google за налагане на незаконни ограничения на производителите на устройства, използващи Android, и на операторите на мобилни мрежи (4 343 милиона евро), и глоба, наложена на Qualcomm за злоупотреба с господстващо положение на пазара на чипсетове (997 милиона евро).
3.5. СЪБИРАНЕ НА РАЗХОДИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Споделено управление |
2 116 |
1 775 |
Пряко управление |
65 |
81 |
Непряко управление |
34 |
23 |
Общо |
2 215 |
1 879 |
Тази позиция представлява предимно нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията, средствата по които са получени или са прихванати със (т.е. приспаднати от) следващи плащания, записани в счетоводната система на Комисията. Тези нареждания за събиране на вземания са изготвени, за да бъдат събрани разходи, изплатени по-рано от бюджета на ЕС. Събирането на средства се извършва въз основа на проверки, одити или анализ на допустимостта, поради което тези действия са важен елемент при изпълнението на бюджета на ЕС. Тези операции защитават бюджета на ЕС от разходи, извършени в нарушение на закона.
Включват се също нарежданията за събиране на вземания, изготвени от държавите членки за бенефициери на разходи по линия на ЕФГЗ, както и промяната на очакваните начислени приходи от края на предходната година до края на настоящата година.
Сумите, включени в таблицата по-горе, представляват приходи, реализирани чрез изготвяне на нареждания за събиране на вземания. Поради това те не могат да покажат и не показват пълната степен на мерките, предприети за защита на бюджета на ЕС, особено за политиката на сближаване, където са въведени специални механизми за гарантиране на коригирането на недопустимите разходи, повечето от които механизми не включват издаването на нареждане за събиране на вземания. Не са включени сумите, събрани чрез прихващане с разходи, сумите, събрани посредством оттегляния, и събраните суми предварително финансиране.
Събраните суми при споделеното управление съставляват по-голямата част от общата сума:
Селско стопанство: ЕФГЗ и развитие на селските райони
В рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР сумите, отчетени в тази позиция като приходи за годината, са финансовите корекции за годината и възстановяванията, декларирани от държавите членки и събрани през годината, както и нетното увеличение на дължимите суми, декларирани от държавите членки, които трябва да бъдат събрани към края на годината във връзка с измами и нередности.
Политика на сближаване
Основните суми, свързани с политиката на сближаване, се отнасят до начислени приходи в размер на 1 146 милиона евро, които Комисията очаква да събере от държавите членки. Събирането ще бъде осъществено в резултат на разглеждането и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки на 15 февруари 2019 г. Тази процедура за приемане на годишните отчети на държавите членки бе въведена за първи път в областта на сближаването за периода на програмиране 2014—2020 г.
3.6. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
Милиони евро |
|||
|
2018 г. |
2017 г. |
|
Данъци и вноски на персонала |
1 268 |
1 218 |
|
Вноски от трети държави |
1 376 |
1 269 |
|
Вноски от държави членки за външна помощ |
594 |
988 |
|
Трансфер на активи |
85 |
208 |
|
Корекция на провизиите |
100 |
29 |
|
Селскостопански налози |
4 |
4 |
|
Бюджетни корекции |
(726) |
5 806 |
|
Други |
612 |
854 |
|
Общо |
3 312 |
10 376 |
Приходите от данъци и вноски на персонала се отнасят предимно до удръжките от заплатите на персонала. Значителните по размер суми в категорията са пенсионноосигурителните вноски и данъкът върху дохода.
Вноските от трети държави са вноски от държавите от ЕАСТ и от присъединяващите се държави.
Вноските от държавите членки за външна помощ са предимно сумите, получени с цел създаване на Механизма за бежанците в Турция.
Прехвърлянето на приходи от активи е свързано предимно с прехвърлянето на спътници по програмата „Коперник“ от Европейската космическа агенция (ЕКА) на Комисията (вж. бележка 2.2). Според счетоводните правила на ЕС това прехвърляне е операция без размяна. То ще бъде извършвано през бъдещи периоди за оставащите спътници по програмата „Коперник“, които понастоящем са в процес на изграждане.
Бюджетните корекции доведоха до отрицателна стойност, тъй като включват значително по-малък бюджетен излишък от предходната година (555 милиона евро в сравнение с 6,4 милиарда евро през 2017 г.) и големи корекции на БНД/ДДС в размер на 1 292 милиона евро.
Размерът за 2018 г. на другите приходи от операции без размяна включва 100 милиона евро, поискани от ЕФР и представляващи неговият принос към бюджета на ЕС за целите на Гаранционния фонд на ЕФУР, създаден през 2018 г. съгласно Регламент (ЕС) 2017/1601. Други значителни суми са свързани с финансирането от ЕОВС на изследванията за въглища и стомана (64 милиона евро) и с вноски от други субекти (176 милиона евро).
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
3.7. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Лихви върху: |
|
|
Просрочени плащания |
1 458 |
217 |
Заеми |
1 265 |
1 379 |
Други |
68 |
41 |
Премия върху задължение по финансова гаранция (ЕФСИ) |
121 |
61 |
Дивиденти |
103 |
23 |
Финансови приходи от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
29 |
57 |
Реализирани печалби от финансови активи, обявени за продажба |
23 |
38 |
Други |
48 |
28 |
Общо |
3 115 |
1 845 |
Приходите от лихви за забава произтичат предимно от глоби и вноски собствени ресурси, които са дължими, но не са платени в срок. Сума в размер на 1,3 милиарда евро се отнася до случаите, засягащи собствени ресурси, упоменати в бележка 2.6.1.1.
Приходите от лихви върху заеми се отнасят предимно до заемите, отпуснати за финансова помощ (вж. бележка 2.4.3).
3.8. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
Милиони евро |
||
|
2018 |
2017 |
Приходи от такси за предоставяне на услуги (агенции) |
602 |
557 |
Печалби от курсови разлики |
329 |
281 |
Приходи от такси и от премии, свързани с финансовите инструменти |
54 |
51 |
Дял от нетния резултат на ЕИФ |
37 |
21 |
Продажба на стоки |
33 |
42 |
Приходи, свързани с дълготрайните активи |
27 |
43 |
Други |
297 |
338 |
Общо |
1 379 |
1 332 |
Приходите от такси за предоставяне на услуги включват предимно таксите за разрешения за търговия, събирани от Европейската агенция по лекарствата, и таксите за марки, събирани от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
РАЗХОДИ
3.9. СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ
Милиони евро |
||
Изпълнено от държавите членки |
2018 г. |
2017 г. |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
43 527 |
44 289 |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
13 149 |
11 359 |
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
30 230 |
17 650 |
Европейски социален фонд |
11 935 |
7 353 |
Други |
2 826 |
1 253 |
Общо |
101 666 |
81 905 |
Най-голямото увеличение е свързано с политиката на сближаване (ЕФРР, КФ и ЕСФ) и се отнася предимно до разходите, декларирани през година, които бяха изплатени или използвани за изчистване на предварителното финансиране. Въпреки че разходите за периода 2007—2013 г. намаляха (етап на приключване), изпълнението за настоящия период на програмиране 2014—2020 г. значително се увеличи през 2018 г. Същото важи за ЕЗФРСР и за други инструменти за развитие на селските райони.
Другите разходи включват предимно: убежището и миграцията (0,6 милиарда евро), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (0,4 милиарда евро), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (0,9 милиарда евро) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (0,6 милиарда евро). Увеличението в сравнение с миналата година се дължи предимно на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз и на Европейския фонд за морско дело и рибарство.
3.10. ПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Изпълнено от Комисията |
8 120 |
8 831 |
Изпълнено от изпълнителните агенции на ЕС |
8 964 |
6 699 |
Изпълнено от доверителните фондове |
468 |
208 |
Общо |
17 551 |
15 738 |
Тези суми са свързани предимно с изпълнението на политиката в областта на научните изследвания (7,3 милиарда евро), програмите за мрежи (2,7 милиарда евро), инструментите в областта на сътрудничеството за развитие (1,4 милиарда евро) и европейската политика за съседство (1,1 милиарда евро).
Увеличението на разходите под режим пряко управление, изпълнявани от изпълнителните агенции на ЕС, се отнася предимно (1,7 милиарда евро) до Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA), и по-специално до частта за транспорта на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). МСЕ за транспорта е инструментът за финансиране, чрез който се изпълнява европейската политика в областта на транспортната инфраструктура. Той има за цел изграждането на нова транспортна инфраструктура или подобряването/възстановяването на транспортната инфраструктура в Европа.
3.11. НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Изпълнено от други агенции и органи на ЕС |
3 396 |
2 667 |
Изпълнено от трети държави |
679 |
1 101 |
Изпълнено от международни организации |
3 337 |
3 014 |
Изпълнено от други субекти |
3 569 |
1 478 |
Общо |
10 981 |
8 260 |
От разходите за непряко управление 4,2 милиарда евро са предназначени за външни дейности (предимно в областта на периода преди присъединяването, хуманитарната помощ, международното сътрудничество и съседството). Други 6 милиарда евро са предназначени за увеличаване на конкурентоспособността на Европа (в области като научните изследвания, системите за спътникова навигация и образованието).
3.12. РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ И ЗА ПЕНСИИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Разходи за персонал |
6 454 |
6 193 |
Разходи за пенсии |
4 476 |
3 808 |
Общо |
10 929 |
10 002 |
Разходите за пенсии представляват елементи на движенията, които са възникнали след актюерската оценка на задълженията, свързани с доходите на наети лица, различни от актюерските предположения. Поради това те не представляват реалните пенсионни плащания за годината, които са значително по-ниски.
3.13. ПРОМЕНИ В АКТЮЕРСКИТЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ЗА ДОХОДИТЕ НА НАЕТИ ЛИЦА
От 1 януари 2018 г. се прилага измененото счетоводно правило 12 на ЕС (основаващо се на МССПС 39) за доходите на наети лица. Според това правило актюерските печалби и загуби („Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица“) се представят като движение в нетните активи, а не в отчета за финансовия резултат. Новото счетоводно правило не влияе на оценката на тези суми.
3.14. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Разходи за лихви: |
|
|
Получени заеми |
1 260 |
1 373 |
Други |
26 |
22 |
Загуби от обезценка на заеми и вземания |
126 |
324 |
Загуба от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
95 |
12 |
Финансови лизинги |
73 |
81 |
Загуби от обезценка на финансови активи, обявени за продажба |
25 |
39 |
Реализирани загуби от финансови активи, обявени за продажба |
21 |
2 |
Други |
50 |
42 |
Общо |
1 677 |
1 896 |
Размерът на разходите за лихви по получените заеми съответства предимно на приходите от лихви по отпуснатите заеми за финансова помощ (операции от вида „бек-ту-бек“).
3.15. ДРУГИ РАЗХОДИ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Административни разходи и разходи в областта на ИТ |
2 313 |
2 521 |
Разходи по дълготрайните активи |
1 608 |
1 423 |
Корекция на провизиите |
923 |
1 377 |
Загуби от курсови разлики |
341 |
446 |
Разходи по оперативен лизинг |
424 |
414 |
Намаление на глоби от Съда |
1 |
67 |
Други |
598 |
509 |
Общо |
6 208 |
6 756 |
Разходите за научноизследователска и развойна дейност са включени в административните разходи и в разходите за ИТ и са, както следва:
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
Разходи за научни изследвания |
385 |
376 |
Некапитализирани разходи за развойна дейност |
106 |
81 |
Общо |
491 |
456 |
3.16. ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)
Милиони евро |
|||||||
|
Интелигентен и приобщаващ растеж |
Устойчив растеж |
Сигурност и гражданство |
Глобална Европа |
Администрация |
Неотнесени към функция от МФР (*2) |
Общо |
Ресурси от БНД |
— |
— |
— |
— |
— |
105 780 |
105 780 |
Традиционни собствени ресурси |
— |
— |
— |
— |
— |
22 767 |
22 767 |
ДДС |
— |
— |
— |
— |
— |
17 624 |
17 624 |
Глоби |
— |
— |
— |
— |
— |
6 740 |
6 740 |
Събиране на разходи |
1 395 |
777 |
6 |
35 |
0 |
2 |
2 215 |
Други |
1 223 |
48 |
109 |
228 |
5 077 |
(3 374 ) |
3 312 |
Приходи от операции без размяна |
2 619 |
825 |
115 |
262 |
5 077 |
149 540 |
158 438 |
Финансови приходи |
282 |
0 |
0 |
16 |
0 |
2 816 |
3 115 |
Други |
170 |
(14) |
(8) |
6 |
337 |
887 |
1 379 |
Приходи от операции с размяна |
453 |
(13) |
(8) |
23 |
337 |
3 703 |
4 494 |
Общо приходи |
3 072 |
812 |
107 |
285 |
5 414 |
153 243 |
162 932 |
Разходи, изпълнени от държавите членки: |
|
|
|
|
|
|
|
ЕФГЗ |
— |
(43 527 ) |
— |
— |
— |
— |
(43 527 ) |
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
— |
(13 149 ) |
— |
— |
— |
— |
(13 149 ) |
ЕФРР и КФ |
(30 230 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(30 230 ) |
ЕСФ |
(11 935 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(11 935 ) |
Други |
(437) |
(596) |
(1 762 ) |
(31) |
— |
— |
(2 826 ) |
Изпълнени от ЕК, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
(11 565 ) |
(571) |
(930) |
(4 496 ) |
(13) |
24 |
(17 551 ) |
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
(2 767 ) |
2 |
(810) |
(48) |
— |
226 |
(3 396 ) |
Изпълнени от трети държави и международни организации |
(505) |
(74) |
(202) |
(3 236 ) |
(0) |
— |
(4 016 ) |
Изпълнени от други субекти |
(2 696 ) |
(0) |
2 |
(875) |
(0) |
— |
(3 569 ) |
Разходи за персонал и за пенсии |
(1 675 ) |
(369) |
(447) |
(699) |
(6 697 ) |
(1 043 ) |
(10 929 ) |
Промени в актюерските предположения за доходите на наети лица |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Финансови разходи |
(149) |
(22) |
(0) |
(16) |
(93) |
(1 397 ) |
(1 677 ) |
Други разходи |
(1 945 ) |
(313) |
(137) |
(109) |
(3 231 ) |
(472) |
(6 208 ) |
Общо разходи |
(63 903 ) |
(58 620 ) |
(4 287 ) |
(9 510 ) |
(10 034 ) |
(2 661 ) |
(149 014 ) |
Финансов резултат за годината |
(60 831 ) |
(57 808 ) |
(4 180 ) |
(9 225 ) |
(4 620 ) |
150 581 |
13 918 |
Посочването на приходите и разходите по функции от МФР се основава на приблизителна оценка, тъй като не всички поети задължения са свързани с функция от МФР.
4. УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ
4.1. УСЛОВНИ ПАСИВИ
Условните пасиви са възможни бъдещи задължения за плащане на ЕС, които могат да възникнат вследствие на минали събития или поети правнообвързващи задължения, но които зависят от бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Те са свързани предимно с дадени финансови гаранции (по заеми и програми за финансова помощ) и с правни рискове. Всички условни пасиви, с изключение на тези, свързани с глоби и с обезпечени от фондове гаранции (вж. бележка 2.4.1), ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС (и следователно от държавите — членки на ЕС) през идните години.
4.1.1. Бюджетни гаранции
Милиони евро |
||||||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
||||
|
Таван |
Подписани |
Изплатени |
Таван |
Подписани |
Изплатени |
Гаранции за мандата за външно кредитиране на ЕИБ |
40 417 |
30 889 |
20 510 |
37 479 |
28 950 |
19 972 |
Гаранция на ЕФСИ |
25 898 |
19 842 |
15 764 |
16 000 |
13 473 |
10 128 |
Общо |
66 315 |
50 731 |
36 273 |
53 479 |
42 423 |
30 100 |
Таблицата по-горе показва експозицията на бюджета на ЕС спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ. Изплатените суми са сумите, които вече са предоставени на крайните бенефициери, докато подписаните суми включват тези изплатени суми плюс вече подписаните с бенефициери или финансови посредници споразумения, средствата по които все още не са изплатени. Таванът представлява общият размер на гаранцията, която бюджетът на ЕС, а следователно и държавите членки са поели задължението да финансират.
Гаранции за мандата за външно кредитиране на ЕИБ
Бюджетът на ЕС гарантира заемите, които ЕИБ е подписала и отпуснала от собствените си ресурси на трети държави. Към 31 декември 2018 г. размерът на непогасените заеми, които са покрити от гаранцията на ЕС, възлизаше на 20 510 милиона евро (2017 г.: 19 972 милиона евро). Гаранции от бюджета на ЕС:
— |
19 360 милиона евро (2017 г.: 18 583 милиона евро) чрез Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1) и |
— |
1 150 милиона евро (2017 г.: 1 389 милиона евро) директно за заеми, отпуснати на държави членки преди присъединяването. |
В допълнение към сумата от 20 510 милиона евро, оповестена по-горе като реално предоставена, ЕС гарантира и 210 милиона евро непогасени заеми, отпуснати на Сирия, за които са осигурени провизии.
Гаранцията на ЕС за мандата за външно кредитиране, свързана със заемите, отпуснати от ЕИБ, е ограничена до 65 % от непогасените средства за споразуменията, подписани след 2007 г. (мандати за периодите 2007—2013 г. и 2014—2020 г.). За споразуменията отпреди 2007 г. гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии, като в повечето случаи този процент е 65 %, но може да бъде също 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума.
За да се оповести максималната експозиция на ЕС към 31 декември 2018 г. обаче, трябва да бъдат включени и заемите, които е разрешено да бъдат подписани, но които все още не са подписани (9 528 милиона евро), и подписаните заеми, които не са реално предоставени (10 379 милиона евро).
През март 2018 г. Европейският парламент и Съветът приеха Решение (ЕС) 2018/412 (22), с което допуснаха да се увеличи горната граница за извършваните от ЕИБ операции за финансиране, ползващи се от гаранцията на ЕС. Споразумението за гаранция с ЕИБ беше съответно изменено, което доведе до увеличение на максималната експозиция на ЕС с 3,4 милиарда евро през 2018 г.
Гаранция на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
ЕФСИ е инициатива, предприета с цел повишаване на капацитета за поемане на риск на групата на ЕИБ чрез предоставяне на възможност на ЕИБ да увеличи инвестициите си в ЕС. Целта на ЕФСИ е да подпомогне допълнителните инвестиции в ЕС и достъпа до финансиране за малките предприятия. ЕФСИ не е отделно юридическо лице или инвестиционен фонд в тесния смисъл на думата. Резервът за рискове на ЕФСИ осигурява защита на ЕИБ срещу потенциални загуби по съответните операции. Той се състои от 7,5 милиарда евро, отпуснати постепенно от собствения капитал на ЕИБ, и от гаранция от бюджета на ЕС в размер до 26 милиарда евро („гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ“). Гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ се предоставя на ЕИБ по силата на споразумение между ЕС и ЕИБ, наричано по-нататък „Споразумението за ЕФСИ“. Споразумението за ЕФСИ беше изменено през 2018 г., за да бъде отразен увеличеният таван на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 26 милиарда евро в съответствие с изменения Регламент за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2017/2396).
Операциите на ЕФСИ се осъществяват в рамките на два прозореца: инфраструктурния и иновационен прозорец (ИИП), прилаган от ЕИБ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 19,5 милиарда евро), и прозореца за МСП (ПМСП), прилаган от ЕИФ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 6,5 милиарда евро), като и двата прозореца имат дългов портфейл и капиталов портфейл. ЕИФ действа съгласно споразумение с ЕИБ въз основа на гаранция на ЕИБ, която гаранция на свой ред е гарантирана от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ.
ЕС и ЕИБ имат различни роли в рамките на ЕФСИ. ЕФСИ е създаден в рамките на ЕИБ, която финансира операциите (дългови и капиталови инвестиции). За тази цел тя взема назаем необходимите средства на капиталовите пазари. Що се отнася до ИИП, ЕИБ взема инвестиционните решения независимо и управлява операциите в съответствие със своите правила и процедури. Същото важи за операциите в рамките на ПМСП, управлявани от ЕИФ.
За да се гарантира, че инвестициите, направени по линия на ЕФСИ, остават насочени към постигането на конкретната цел да бъде преодоляна пазарната неефективност, която пречи на инвестирането в ЕС, и че тези инвестиции могат да ползват защитата на гаранцията на ЕС, бе въведена специална управленска структура. Инвестиционният комитет от независими експерти проверява за всеки проект, предложен от ЕИБ в рамките на ИИП, дали отговаря на условията за покритие от гаранцията на ЕС. Когато дадена операция бъде потвърдена за допустима като гарантирана операция по ЕФСИ, по отношение на решението за продължаване на проекта и неговото управление се прилагат обичайният проектен цикъл и обичайният управленски процес на ЕИБ. Що се отнася до ПМСП, ролята на инвестиционния комитет е ограничена до консултацията относно описанието на продуктите по ПМСП, които се одобряват от управителния съвет на ЕФСИ и от управляващия директор на ЕФСИ. ЕФСИ също така се надзирава от управителен съвет, който се състои от петима членове, трима от които се назначават от Комисията, един — от ЕИБ, и един член без право на глас — от Европейския парламент. Решенията се вземат с консенсус и — ако такъв не може да бъде постигнат — с единодушие на членовете с право на глас. Управителният съвет на ЕФСИ не взема инвестиционни решения.
Ролята на ЕС е свързана с предоставянето на гаранцията на бюджета на ЕС за част от потенциалните загуби, които ЕИБ може да претърпи от инвестициите си в дългови и капиталови инструменти. Поради това ЕС не се намесва в подбора и в управлението на операциите по ЕФСИ, не инвестира средства в операциите по ЕФСИ и не е пряка страна по договор по съответните инструменти. Тъй като критериите за контрол и счетоводните изисквания за консолидирането съгласно счетоводните правила на ЕС (и МССПС) не са изпълнени, съответните гарантирани активи не са отчетени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
Гаранцията на ЕС, предоставена на групата на ЕИБ по линия на ЕФСИ, се отчита, съгласно счетоводните правила на ЕС, като задължение по финансова гаранция по отношение на дълговия портфейл на ИИП, като финансова провизия за дълговия портфейл на ПМСП и като дериватив (финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита) за двата капиталови портфейла. Освен в тази бележка е оповестен и условен пасив, свързан с дадената гаранция по ЕФСИ.
По дълговия портфейл по линия на инфраструктурния и иновационен прозорец (ИИП) на ЕФСИ гаранцията на ЕС покрива транша за първа загуба по портфейл с операции за финансиране на ЕИБ, които са предимно стандартни заеми и гаранции. Гаранцията на ЕС се задейства в случаите, в които длъжникът не извърши плащане, когато плащането стане изискуемо, или при преструктуриране на дългове. Гаранцията на ЕС получава заплащане, което е пропорционално на поетия от ЕС риск. Това се осъществява под формата на разпределяне — между ЕИБ и ЕС, на свързаните с риска получени от ЕИБ приходи от гарантираните операции. Приходите на ЕС следва първо да покрият загубите по гарантираните операции. Поради това гаранцията на ЕС се отчита като задължение по финансова гаранция и се оценява, при първоначалното признаване, по справедлива стойност, която представлява нетната настояща стойност на вземанията по премии (приходите на ЕС). Към следващи дати на счетоводния баланс задължението по финансова гаранция се оценява по по-високата от следните две стойности — очакваните загуби и първоначално признатата стойност минус, когато е уместно, натрупаната амортизация на приходите. Задължението по финансова гаранция е представено след приспадане на все още неполучените приходи на ЕС, които са нула към 31 декември 2018 г. (2017 г.: нула) (вж. бележка 2.11.3).
По капиталовия портфейл по линия на ИИП на ЕФСИ, който се състои от преки капиталови или квазикапиталови участия или подчинени заеми, ЕИБ инвестира при равни условия на свой риск, както и на риска на ЕС. Поради това гаранцията на ЕС покрива — за частта от капиталовите инвестиции, гарантирана от ЕС — отрицателните корекции на стойността (нереализираните загуби) към датата на всеки счетоводен баланс, реализираните загуби при изтеглянето на вложените средства и разходите за финансиране на ЕИБ. В случаите, когато стойността на инвестиция, която преди е била подложена на отрицателна корекция на стойността, нарасне към следващи отчетни дати, ЕИБ възстановява на ЕС сумата до първоначалната цена на инвестицията. В момента на изтеглянето на вложените средства ЕС има също право на постъпленията от инвестицията, които надвишават първоначалната цена. Гаранцията на ЕС получава заплащане от приходите, получени от ЕИБ от гарантираните операции, включително лихви, дивиденти и реализирани печалби. Разплащането между ЕС и ЕИБ се извършва ежегодно след приспадане на загубите и приходите.
В рамките на капиталовия портфейл на ПМСП по ЕФСИ ЕС гарантира капиталови инвестиции в рисков капитал и във фондове за дялово участие, финансирани от ЕИБ и произхождащи и управлявани от ЕИФ. Гаранцията на ЕС се предоставя на базата на портфейл за два портфейла: подпрозорец 1 и подпрозорец 2. Гаранцията на ЕФСИ се задейства за покриване на загуби от обезценка и реализирани загуби от гарантираните инвестиции и от разходите за финансиране на ЕИБ. ЕС има право на възнаграждение за поетия риск под формата на дивиденти и реализирани печалби от гарантираните капиталови операции. В рамките на подпрозорец 2 програмата „Хоризонт 2020“ също инвестира частично в същия капиталов портфейл (инвестицията на „Хоризонт 2020“, финансирана от ЕС, се отчита като финансов актив, обявен за продажба, в отчетите на ЕС) и поема първите загуби от инвестициите, докато следващите загуби се покриват от гаранцията на ЕС и от ЕИФ.
Гаранцията на ЕФСИ по капиталовия портфейл на ЕФСИ се класифицира като деривативен финансов инструмент и се отчита като финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита. Към 31 декември 2018 г. справедливата стойност на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ по капиталовия портфейл на ЕФСИ възлизаше на 14 милиона евро (2017 г.: 16 милиона евро) (вж. бележка 2.4.2).
Условният пасив по-горе включва операциите по COSME, „Хоризонт 2020“, секторите на културата и творчеството и ЗиСИ за частта, която попада в обхвата на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ в рамките на дълговия портфейл на ПМСП.
Плащанията по гаранцията на ЕС ще бъдат правени от Гаранционния фонд на ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). Към края на 2018 г. активите на гаранционния фонд възлизаха на общо 5 452 милиона евро (2017 г.: 3 504 милиона евро), докато други 2 688 милиона евро (2017 г.: 2 633 милиона евро) са заделени, но все още не са изплатени, и са включени в сумата, оповестена като RAL в бележка 5.1. През 2018 г. от Гаранционния фонд на ЕФСИ са изплатени 61 милиона евро вследствие на задействане на гаранцията.
4.1.2. Гаранции, свързани с финансова помощ (дейности по получаване и отпускане на заеми)
Милиони евро |
||||||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
||||
|
Усвоени |
Неусвоени |
Общо |
Усвоени |
Неусвоени |
Общо |
ЕМФС |
47 400 |
— |
47 400 |
47 456 |
— |
47 456 |
ПБ |
1 734 |
— |
1 734 |
3 114 |
— |
3 114 |
МФП |
4 388 |
980 |
5 368 |
3 924 |
460 |
4 384 |
Евратом |
254 |
200 |
454 |
250 |
250 |
500 |
Общо |
53 775 |
1 180 |
54 955 |
54 744 |
710 |
55 454 |
Бюджетът на ЕС гарантира заемите на Комисията, взети с цел финансиране на заеми, отпускани на държави членки и на държави извън ЕС при операциите от вида „бек-ту-бек“. Тези получени заеми вече са признати като пасиви в счетоводния баланс на ЕС (вж. бележка 2.11.1). Въпреки това при необслужване на задълженията по „бек-ту-бек“ заемите, отпуснати с тези получени заеми, въз основа на член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета бюджетът на ЕС ще трябва да поеме изцяло просрочената сума:
— |
получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, се гарантират единствено от бюджета на ЕС; |
— |
получените заеми, свързани със заеми по линия на ПБ, се гарантират единствено от бюджета на ЕС; |
— |
заемите по линия на МФП се гарантират първо от Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1), а след това от бюджета на ЕС; и |
— |
гаранциите от трети страни са първото покритие за целите непогасени заеми от Евратом. Гаранционният фонд ще покрие външните заеми, ако гаранциите от трети страни не предоставят средства за тях. |
Заемите от ЕОВС в ликвидация, отпуснати от заемни средства, не са покрити от бюджетна гаранция на ЕС. Вместо това те са обезпечени с финансови активи на ЕОВС в ликвидация (вж. бележка 2.4.1).
4.1.3. Гаранции, предоставени за финансови инструменти на ЕС
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
„Хоризонт 2020“ |
1 467 |
1 297 |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
642 |
654 |
Механизъм за свързване на Европа |
579 |
490 |
Други |
29 |
32 |
Общо |
2 717 |
2 473 |
Както се посочва в член 210, параграф 1 от ФР, бюджетните разходи, свързани с даден финансов инструмент, и финансовата отговорност на ЕС в никакъв случай не могат да надвишават размера на съответното бюджетно задължение, поето за този финансов инструмент, като по този начин се изключва възможността за генериране на условни пасиви за бюджета. На практика това означава, че тези пасиви имат насрещен запис при активите в счетоводния баланс или са покрити от неизпълнените бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход. Условните пасиви по-горе са посочени след приспадане на финансовите провизии, осигурени за тези инструменти (вж. бележка 2.10).
4.1.4. Съдебни дела
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Глоби |
3 187 |
3 242 |
Селско стопанство |
653 |
1 737 |
Сближаване |
26 |
3 |
Други |
1 867 |
481 |
Общо |
5 732 |
5 463 |
Глоби
Тези суми се отнасят предимно до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно от глобените предприятия, по отношение на които или е подадена жалба, или не е известно дали ще бъде подадена такава. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото или до изтичане на срока за подаване на жалба. Лихвата, натрупана върху условните плащания, се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху тези суми.
Ако ЕС загуби някое от тези дела за наложени глоби, условно получените суми ще бъдат върнати на предприятията. Размерът на глобите се признава като бюджетен приход едва когато глобите станат окончателни (член 107 от ФР).
Селско стопанство
Това са условни задължения към държавите членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ, с развитието на селските райони и с финансовите корекции в областта на предприсъединителната помощ, по които Съдът все още не се е произнесъл. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан като разход за бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда.
Сближаване
Това са условни задължения към държавите членки във връзка с дейности в областта на политиката на сближаване, за които се очаква датата на изслушване или Съдът да се произнесе.
Други съдебни дела
Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разноски. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 340 от ДФЕС ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата. Сумата за 2018 г. се отнася предимно до иск за обезщетение срещу Европейската комисия във връзка с решение за забрана на концентрация. Съдебното дело е сравнително ново и се намира в ранен етап на разглеждане. Поради това, при липса на надеждна оценка, оповестената сума е исканата сума.
4.2. УСЛОВНИ АКТИВИ
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Получени гаранции: |
|
|
Гаранции за добро изпълнение |
321 |
352 |
Други гаранции |
19 |
22 |
Други условни активи |
25 |
34 |
Общо |
366 |
409 |
Гаранциите за добро изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.
5. БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Тази бележка предоставя информация за бюджетния процес и за бъдещите нужди от финансиране, а не за съществуващите към 31 декември 2018 г. пасиви.
В многогодишната финансова рамка (МФР), договорена от държавите членки, се определят програмите и се фиксират таваните на функциите за бюджетните кредити за поети задължения и общият размер на бюджетните кредити за плащания, в рамките на които ЕС може да поема бюджетни и правни задължения и в крайна сметка да извършва плащания в продължение на период от 7 години (вж. таблица 1.1 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета).
Таваните на МФР бяха приети от Съвета (държавите членки) с одобрението на Европейския парламент, а в член 16 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането на ОСП се прави пряка връзка между годишния таван на разходите по ЕФГЗ и Регламента за МФР. Европейският парламент и Съветът приеха също съответните основни актове за разходите по ЕФГЗ, в които се определят разходите за всяка държава членка за целия период 2014—2020 г.
Правните задължения съответстват на програми, проекти, споразумения или договори, които са подписани от ЕС и следователно го обвързват в правен аспект. Правното задължение е актът, чрез който разпоредителят с бюджетни кредити поема или установява задължение (за ЕС), което води до разход (член 2, точка 37 от ФР).
Бюджетното задължение по принцип се поема преди правното задължение, но за някои многогодишни програми/проекти е обратното — съответните бюджетни задължения се поемат под формата на годишни траншове в продължение на няколко години, когато това е предвидено в основния акт. Например, що се отнася до сближаването, в член 76 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) (Регламент (ЕС) № 1303/2013 (23) се предвижда, че решението на Комисията, с което се приема дадена програма, представлява правно задължение по смисъла на Финансовия регламент, но че бюджетните задължения на Съюза по отношение на всяка програма се поемат под формата на годишни траншове за всеки фонд през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Други правни основания могат да съдържат сходни разпоредби. По тази причина може да има суми, за които ЕС е поел правно задължение да ги плати, но съответното бюджетно задължение все още не е поето (вж. бележки 5.2 и 5.3 по-долу).
Ако бюджетното задължение е поето, но последващите плащания все още не са извършени, размерът на неизпълнените поети задължения се нарича Reste à Liquider (RAL — неизпълнени поети задължения). Тази сума може да представлява подписани програми или проекти (често многогодишни), плащанията по които ще бъдат извършени едва през следващите години. То представлява задължения за плащане за бъдещи години. Тъй като финансовите отчети се изготвят на базата на текущо начисляване, докато докладите за изпълнението на бюджета се изготвят на базата на касова отчетност, част от общия размер на неплатените средства (RAL) вече е отчетена като разход и е призната като пасив в счетоводния баланс (вж. бележки 2.12 и 2.13). Изчисляването на тези разходи се прави въз основа на получените декларации за направени разходи и получените фактури или въз основа на прогнозното изпълнение на програма или проект, когато ЕС все още не е получил декларации за направени разходи (вж. бележка 5.1 по-долу). Когато плащанията, свързани с RAL, бъдат направени след 31 декември 2018 г., пасивът в счетоводния баланс се отписва. Частта от RAL, която все още не е отчетена като разход, не е включена в пасивите, а вместо това е оповестена по-долу.
Оповестените по-долу суми следователно представляват сумите към 31 декември 2018 г., които ЕС се е ангажирал да плати въз основа на изпълнението на договорните споразумения и които поради това следва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети на ЕС.
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход |
5.1 |
235 836 |
221 391 |
Правни задължения под споделено управление в рамките на настоящата МФР, които предстои да бъдат изпълнени |
5.2 |
143 883 |
211 688 |
Съществени правни задължения в други области |
5.3 |
18 126 |
20 030 |
Общо |
|
397 845 |
453 109 |
5.1. НЕИЗПЪЛНЕНИ БЮДЖЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОТЧЕТЕНИ КАТО РАЗХОД
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход |
235 836 |
221 391 |
Сумата, оповестена по-горе, представлява бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) на стойност 281 175 милиона евро (вж. таблица 4.4 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета) минус свързаните с тях суми, които са включени като пасиви в счетоводния баланс и като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява неприключените поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Както бе обяснено по-горе, това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.
Следва да се отбележи, че към 31 декември 2018 г. неприключените аванси по предварително финансиране възлизаха на общо 50 милиарда евро (вж. бележка 2.5). Това са бюджетни задължения, които са платени, като плащането им е довело до намаляване на неизпълнените поети задължения (RAL), но при които платените суми все още се считат за собственост на ЕС, а не на бенефициера, до изпълнението на договорните задължения. Следователно, подобно на оповестените по-горе RAL, те все още не са отчетени като разход.
5.2. ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПОД СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ ПО НАСТОЯЩАТА МФР, КОИТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ
Милиони евро |
||||
Фондове |
Финансова рамка за 2014—2020 г. (А) |
Поети правни задължения (Б) |
Бюджетни задължения (В) |
Правни задължения минус бюджетни задължения (Б-В) |
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
262 408 |
262 408 |
179 831 |
82 578 |
Европейски социален фонд |
92 935 |
92 819 |
65 230 |
27 588 |
Европейски инструмент за съседство и партньорство |
|
|
|
— |
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица |
3 814 |
3 814 |
2 670 |
1 144 |
ПОДФУНКЦИЯ 1Б: ФОНДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ |
359 157 |
359 041 |
247 731 |
111 310 |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
100 079 |
100 079 |
70 748 |
29 331 |
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
5 749 |
5 749 |
4 048 |
1 702 |
ФУНКЦИЯ 2: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ |
105 828 |
105 828 |
74 795 |
31 033 |
Фонд „Убежище и миграция“ |
5 028 |
4 393 |
3 577 |
816 |
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
3 016 |
2 883 |
2 159 |
724 |
ФУНКЦИЯ 3: СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО |
8 044 |
7 276 |
5 736 |
1 540 |
Общо |
473 030 |
472 145 |
328 262 |
143 883 |
Това са правни задължения, съгласно които ЕС се е ангажирал да плаща, когато приема оперативните програми, свързани със споделеното управление. Решението на Комисията, с което тя приема оперативна програма, представлява решение за финансиране по смисъла на член 110 от ФР, а след като за него бъде уведомена засегната държава членка — правно задължение по смисъла на посочения регламент.
Член 76 от РОР за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) гласи:
„Поемането на бюджетни задължения от страна на Съюза по отношение на всяка програма се извършва на годишни вноски за всеки от фондовете в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Бюджетните задължения, свързани с резерва за изпълнение във всяка програма, се определят отделно от останалото разпределяне на средствата за програмата.“
Таблицата по-горе започва с общата МФР (колона А) и показва правните задължения, за които все още не са поети бюджетни задължения за функции 1Б, 2 и 3 от МФР за периода 2014—2020 г. Следователно тези правни задължения представляват неплатените суми, за които ЕС ще поеме бюджетно задължение и след това ще плати след 31 декември 2018 г. Колона Б показва правните задължения, поети от Комисията, към края на годината, а колона В показва поетите бюджетни задължения във връзка с тези правни задължения към края на годината.
5.3. СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ДРУГИ ОБЛАСТИ
Милиони евро |
||
|
31.12.2018 г. |
31.12.2017 г. |
Механизъм за свързване на Европа |
11 554 |
12 676 |
ITER |
1 489 |
1 496 |
„Коперник“ |
1 267 |
1 841 |
„Галилео“ |
493 |
253 |
Споразумения в областта на рибарството |
46 |
133 |
Задължения по оперативен лизинг |
2 352 |
2 577 |
Други договорни задължения |
924 |
1 054 |
Общо |
18 126 |
20 030 |
Тези суми отразяват дългосрочните правни задължения, които все още не са били покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета към края на годината. Тези обвързващи задължения ще бъдат отразени в бюджета под формата на годишни траншове през бъдещи години и ще бъдат платени.
Някои важни програми (вж. по-долу) могат да бъдат изпълнени чрез годишни траншове съгласно член 112, параграф 2 от ФР. Това позволява на ЕС да поема правни задължения (да подписва споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства, споразумения за делегиране и договори за възлагане на поръчки), които надвишават наличните бюджетни кредити за поети задължения за дадена година. Поради това може вече да са поети задължения за значителна част от общата отпусната сума за настоящата МФР. Това важи по-специално за програмите, описани по-долу:
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)
МСЕ предоставя финансова помощ за трансевропейските мрежи, за да се подпомогнат проекти от общ интерес в секторите на транспортните, телекомуникационните и енергийните инфраструктури. Правните задължения по линия на програмата МСЕ обхващат периода на изпълнение от 2014 г. до 2023 г. за направлението „транспорт“ на МСЕ и до 31.12.2024 г. за направлението „енергетика“ на МСЕ. Правното основание за тези задължения е Регламент (ЕС) № 1316/2013, в чийто член 19 се предвижда използването на годишни траншове.
„Коперник“
„Коперник“ е европейската програма за наблюдение на Земята (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (24) Комисията подписа споразумения за делегиране с Европейската космическа агенция (ЕКА), EUMETSAT, „Меркатор“ и Европейския център за средносрочна прогноза за времето. Член 8 от Регламент (ЕС) № 377/2014 разрешава използването на годишни траншове.
ITER — международен експериментален термоядрен реактор
Тези задължения са предназначени за покриване на бъдещи нужди от финансиране на съоръженията на ITER до 2021 г. Финансовият принос от ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия и включва и финансовия принос на държавите членки и на Швейцария. Тези задължения са поети въз основа на Решение 2013/791/Евратом на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Решение 2007/198/Евратом за създаване на Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото (25), което разрешава използването на годишни траншове. ITER бе създадено, за да управлява и насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER, за да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и за да извършва всякакви други дейности, необходими за постигането на неговата цел. В ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Южна Корея, Япония и САЩ.
„Галилео“
Тези суми са заделени за програмата „Галилео“ за разработване на европейска глобална навигационна спътникова система (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1285/2013 (26) Комисията подписа споразумение за делегиране с ЕКА. Член 9 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 разрешава използването на годишни траншове.
Споразумения в областта на рибарството
Те представляват задължения, поети с трети държави, за операции по международни споразумения в областта на рибарството до 2023 г. Поетите задължения се основават на решения на Съвета за всяка трета държава (напр. Решение (ЕС) 2019/385 на Съвета от 4 март 2019 г. за сключване на Протокола за прилагане на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д’Ивоар (2018—2024 г.) (27) и се считат за специфични международни договори с многогодишни права и задължения.
Задължения по оперативен лизинг
Минималните суми, за които е поето задължение за плащане съгласно съответните договори през оставащия срок на тези лизингови договори, са, както следва:
Милиони евро |
||||
|
Минимални лизингови плащания |
|
||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
Сгради |
439 |
943 |
940 |
2 321 |
Материали, свързани с ИТ, и друго оборудване |
9 |
21 |
0 |
31 |
Общо |
448 |
964 |
940 |
2 352 |
В контекста на нотификацията от Обединеното кралство за намерението му да се оттегли от Европейския съюз и вследствие на Регламент (ЕС) 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местонахождението на седалището на Европейската агенция по лекарствата (28) седалището на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) бе преместено от Лондон в Амстердам. Действащият договор за наем за помещенията в Лондон изтича през 2039 г., поради което ще трябва да бъде прекратен предсрочно или преотстъпен, или помещенията ще трябва да бъдат преотдадени под наем на трета страна.
Сумите, оповестени в таблицата по-горе, включват 468 милиона евро, които все се дължат по този договор за наем, но бъдещото нетно финансово отражение в консолидираните финансови отчети, ако има такова, зависи от преговорите за прекратяване със собственика или от договорните условия в споразумението за преотдаване под наем, сключено с трета страна.
Други договорни задължения
Включените в тази позиция суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Най-съществената сума, включена тук, е свързана с договорите за строителни работи на Европейския парламент (87 милиона евро).
6. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК
Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на ЕС се отнася до:
— |
Дейностите по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ, оказвана от Комисията посредством: ЕМФС, ПБ, МФП и действия на Евратом и за заеми от заемни средства на ЕОВС в ликвидация; |
— |
касовите операции, които Комисията извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС, включително получаването на глоби; |
— |
активите, държани във фондове за бюджетни гаранции: Гаранционния фонд за външни дейности, Гаранционния фонд на ЕФСИ и Гаранционния фонд на ЕФУР; и |
— |
финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС. |
6.1. ВИДОВЕ РИСК
Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове (за ЕС няма друг значителен ценови риск).
— |
Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга. |
— |
Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно. |
Кредитният риск е рискът от загуба поради неизплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата или и двете) или поради друго неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и фалит.
Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив. Например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да бъдат продадени достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.
6.2. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Изпълнението на бюджета на ЕС разчита все повече на използването на финансови инструменти на оперативните програми. За повече информация за съответните суми вж. бележка 2.4.1.
За повечето финансови инструменти важи фактът, че изпълнението се делегира или на групата на ЕИБ (включително ЕИФ), или на други финансови институции въз основа на споразумение между Комисията и финансовата институция. Споразуменията, подписани с тези финансови институции, включват строги условия и задължения за посредниците, за да се гарантира, че средствата на ЕС се управляват правилно и че за тях се докладва правилно. Когато бъде поето задължение за финансов принос в полза на един от инструментите, средствата се прехвърлят в специално създадена за целта банкова сметка на финансовата институция (т.е. доверителна сметка). Финансовата институция може, в зависимост от въпросния инструмент, да използва средствата по тази доверителна сметка, за да отпуска заеми, да емитира дългови инструменти, да инвестира в капиталови инструменти или да покрива задействаните гаранции. Приходите от финансовите инструменти по правило трябва да се връщат на бюджета на ЕС.
Рискът по отношение на тези финансови инструменти е ограничен до таван, посочен в съответните споразумения, който представлява предвидените в бюджета средства за инструмента. Тъй като Комисията често поема „първата загуба“ и тъй като инструментите са предназначени за финансиране на по-рискови бенефициери (които се изправят пред трудности при получаването на финансиране от търговски заемодатели), може да се очаква, че бюджетът на ЕС ще понесе известни загуби.
Оценяване на финансовите инструменти
Следните класове финансови активи и пасиви не се оценяват по справедлива стойност: пари и парични еквиваленти, отпуснати заеми, вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна, получени заеми и други финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност. Балансовата стойност на тези финансови активи и пасиви се счита за разумно приближение до справедливата им стойност.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Операциите по получаване и отпускане на заеми, както и свързаното с тях управление на касата, се извършват от ЕС съгласно съответния Регламент на Съвета и на ЕП, съответните решения на Съвета и ако са приложими, съответните вътрешни насоки. Изготвени са писмени наръчници за процедурите, обхващащи конкретни области, като получените заеми, отпуснатите заеми и управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. Операциите по отпускане на заеми се финансират с „бек-ту-бек“ получени заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.
Каса
Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета (29) и във Финансовия регламент.
В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:
— |
Собствените ресурси се внасят от държавите членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или националната централна банка. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства. |
— |
Собствените ресурси се плащат от държавите членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро. |
— |
Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните. Това ограничение не важи за сметките за собствените ресурси на Комисията в случай на неизпълнение на задълженията по заеми, сключени или гарантирани по силата на регламенти и решения на Съвета на ЕС, и при определени условия, ако нуждите от средства надвишават наличностите по сметките. |
— |
Средствата в банкови сметки във валути, различни от еврото, се използват за плащания в тези валути или периодично се конвертират в евро. |
Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите членки в бюджета.
Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.
Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касовите и платежните операции на Комисията с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различни области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно. Освен това между ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“ се обменя информация относно управлението на риска и най-добрите практики.
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Сумите, получени преди 2010 г., остават в банкови сметки в банки, които са специално избрани за депозиране на условно платени глоби. Подборът на банки се извършва съгласно тръжните процедури, определени във Финансовия регламент. Влагането на средства в конкретни банки се определя от вътрешната политика за управление на риска, в която са посочени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Глобите, които са наложени и са платени условно от 2010 г. нататък, се инвестират в специално създаден за целта портфейл — BUFI. Основните цели на портфейла са намаляване на рисковете, свързани с финансовите пазари, и равно третиране на всички глобени субекти чрез предлагане на гарантирана възвръщаемост, изчислена на една и съща база. Управлението на активите за условно платените глоби се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки за управление на активите. Изготвени са процедурни наръчници, обхващащи конкретни области, като управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните насоки и процедури.
Целите на дейностите по управление на активите са условно платените на Комисията глоби да се инвестират по начин, по който:
— |
се гарантира, че средствата са лесно достъпни, когато са нужни, като същевременно |
— |
се цели постигане, при нормални обстоятелства, на възвръщаемост, която средно съответства на референтната възвръщаемост на BUFI минус направените разходи, като се запазва номиналният размер на глобите, платени в портфейла преди влизането в сила на новия Финансов регламент през август 2018 г. |
В основата си инвестициите се ограничават до следните категории: срочни депозити в централните банки на държавите членки, в агенции за държавния дълг, в изцяло държавни или гарантирани от държавата банки или в наднационални институции и в облигации, менителници и депозитни сертификати, издадени от суверенни или наднационални институции.
Банкови гаранции
Гаранции със значителна стойност, издадени от финансови институции, се държат от Комисията във връзка с глобите, които тя налага на предприятията, нарушаващи правилата за конкуренция на ЕС (вж. бележка 2.6.1.2). Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания. Гаранциите се управляват в съответствие с вътрешната политика за управление на риска. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Гаранционен фонд за външни дейности
Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд са посочени в Конвенцията между Комисията и ЕИБ от 25 ноември 1994 г. и в нейните изменения от 17/23 септември 1996 г., 8 май 2002 г., 25 февруари 2008 г., 9 ноември 2010 г. и 28 октомври 2018 г. Този гаранционен фонд работи само в евро. Той инвестира само в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден с Регламента за ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). Правилата и принципите за управлението на активите на Фонда са посочени в Решение C(2016) 165 на Комисията от 21 януари 2016 г. Управляваните активи трябва да осигуряват достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно имат за цел да се оптимизират възвръщаемостта и рискът, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден съгласно Регламента за ЕФУР (вж. бележка 2.4.1). Управлението на активите на Гаранционния фонд на ЕФУР се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки и насоките за управлението на активите, които са включени като приложение 1 към Решение C(2017) 7693 на Комисията от 22 ноември 2017 г. Активите се управляват така, че да се осигури достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно се цели оптимизиране на възвръщаемостта и риска, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.
6.3. ВАЛУТЕН РИСК
Експозиция на ЕС, свързана с финансовите инструменти, по отношение на валутния риск към края на годината — нетна позиция
Милиони евро 31.12.2018 г. |
|||||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
619 |
57 |
18 |
7 |
14 725 |
17 |
15 443 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(475) |
— |
— |
— |
491 |
— |
16 |
Заеми (*3) |
6 |
0 |
— |
— |
56 |
5 |
67 |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
19 |
4 109 |
99 |
109 |
20 026 |
303 |
24 664 |
Пари и парични еквиваленти |
49 |
1 524 |
290 |
406 |
14 338 |
1 505 |
18 113 |
|
218 |
5 690 |
407 |
523 |
49 635 |
1 830 |
58 303 |
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
— |
— |
— |
— |
(20) |
(2) |
(22) |
Задължения |
(2) |
(1) |
(0) |
(0) |
(32 218 ) |
(5) |
(32 227 ) |
|
(2) |
(1) |
(0) |
(0) |
(32 238 ) |
(7) |
(32 249 ) |
Общо |
216 |
5 689 |
407 |
523 |
17 397 |
1 824 |
26 055 |
Милиони евро 31.12.2017 г. |
|||||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
680 |
57 |
17 |
56 |
12 806 |
16 |
13 632 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(632) |
— |
— |
— |
655 |
— |
23 |
Заеми (*3) |
6 |
0 |
— |
— |
123 |
7 |
137 |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
15 |
549 |
63 |
86 |
11 591 |
62 |
12 366 |
Пари и парични еквиваленти |
49 |
3 180 |
27 |
693 |
18 468 |
1 694 |
24 111 |
|
118 |
3 787 |
107 |
835 |
43 642 |
1 779 |
50 268 |
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
— |
— |
— |
— |
— |
(2) |
(2) |
Задължения |
(4) |
(2) |
(0) |
(1) |
(39 029 ) |
(12) |
(39 048 ) |
|
(4) |
(2) |
(0) |
(1) |
(39 029 ) |
(14) |
(39 050 ) |
Общо |
114 |
3 785 |
107 |
834 |
4 613 |
1 765 |
11 218 |
Ако еврото беше поскъпнало с 10 % спрямо другите валути, ефектът от това щеше да е следният:
Милиони евро Финансов резултат |
||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
2018 |
(7) |
(512) |
(35) |
(47) |
2017 |
(5) |
(339) |
(8) |
(71) |
Милиони евро Нетни активи |
||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
31.12.2018 г. |
(13) |
(5) |
(2) |
(1) |
31.12.2017 г. |
(5) |
(5) |
(2) |
(5) |
Ако еврото се беше обезценило с 10 % спрямо тези валути, ефектът от това щеше да е следният:
Милиони евро Финансов резултат |
||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
2018 |
9 |
625 |
43 |
57 |
2017 |
6 |
414 |
10 |
87 |
Милиони евро Нетни активи |
||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
31.12.2018 г. |
16 |
6 |
2 |
1 |
31.12.2017 г. |
7 |
6 |
2 |
6 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Финансовите активи и пасиви са предимно в евро, поради което не съществува валутен риск за ЕС.
Каса
Собствените ресурси, плащани от държавите членки във валути, различни от еврото, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета). Те се конвертират в евро, когато са необходими за обезпечаване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са определени в гореупоменатия регламент. В неголям брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да бъдат извършени в същите валути.
Комисията има в търговски банки няколко сметки във валути на ЕС, различни от еврото, и в щатски долари и швейцарски франкове с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да бъдат извършени, поради което наличностите по тях не водят до излагане на валутен риск.
При получаване на разните приходи (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те или се прехвърлят в сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и се прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни местни нужди от плащания в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.
Глоби
Условно платени глоби (депозити и портфейл BUFI) и банкови гаранции
Тъй като всички глоби се налагат и плащат в евро, не съществува валутен риск.
Гаранционен фонд за външни дейности
Финансовите активи на този фонд са в евро, поради което не съществува валутен риск. Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФСИ работи както в евро, така и в щатски долари. Валутният риск се управлява чрез сключване на деривативни договори (валутни форуърдни договори) за хеджиране на пазарната стойност на портфейла с инвестиции в щатски долари. Ограничението за максимална нехеджирана валутна експозиция е 1 % от общата стойност на портфейла в рамките на референтната стойност и годишните стратегически средства. По този начин движенията нагоре или надолу на пазарната стойност на инвестициите в щатски долари над или под пределната стойност от 1 % ще доведат до търговия за възстановяване на баланса (нов форуърден договор със същата или обратна посока), която ще коригира или ще обърне хеджираната позиция по съответния начин. Повторно коригиране на хеджинга може също да бъде предизвикано от движения на обменния курс евро/щатски долар.
Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Що се отнася до суброгираните заеми, поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФУР работи само в евро, но насоките за управление на активите за Гаранционния фонд на ЕФУР предоставят възможност за инвестиране в определени активи в други валути.
6.4. ЛИХВЕН РИСК
Следната таблица показва чувствителността на финансовите активи, обявени за продажба, по отношение на лихвения процент, като се допусне, че лихвените проценти се променят с приблизително 100 базисни пункта (1 %).
Милиони евро |
||
|
Увеличение (+)/намаление (-) в базисни пунктове |
Ефект върху нетните активи |
2018: Финансови активи, обявени за продажба |
+100 |
(348) |
|
-100 |
374 |
2017: Финансови активи, обявени за продажба |
+100 |
(359) |
|
-100 |
382 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Поради естеството на дейностите си по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Лихвен риск обаче не съществува, тъй като получените заеми се компенсират от равностойни по размер заеми, отпуснати при същите срокове и условия („бек-ту-бек“).
Каса
Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Лихви обаче се начисляват върху наличностите в различните банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвите, които се начисляват по нейните банкови сметки, редовно отразяват пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание.
Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите членки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. Сметките в националните централни банки могат да генерират доход по официалните ставки, прилагани от всяка институция. Тъй като някои от плащанията, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки.
Освен това сметките за собствените ресурси са защитени от последиците от отрицателни лихвени проценти в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета.
Върху овърнайт наличностите в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). По принцип прилаганите от търговските банки лихвени проценти са определени в договорите на нулево равнище. Поради това не съществува риск Комисията да печели лихви при лихвени проценти, които са по-ниски от пазарните.
Глоби
Условно платени глоби (депозити, портфейл BUFI) и банкови гаранции
Условно платените глоби се инвестират в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации със среден срок от 2,58 години.
Гаранционен фонд за външни дейности
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 2,58 години.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФСИ, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 2,4 години.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Тъй като първото захранване с бюджетни средства започна едва в края на 2018 г., Гаранционният фонд на ЕФУР съдържа предимно парични средства, държани в централни банки. Средният срок на портфейла е 0,03 години.
6.5. КРЕДИТЕН РИСК
Сумите, които представляват експозицията на ЕС на кредитен риск в края на отчетния период, са балансовите стойности на финансовите инструменти, оповестени в бележка 2.
Анализ на възрастта на финансовите активи, които не са обезценени
Милиони евро |
|||||
|
Общо |
Непросрочени и необезценени |
Просрочени, но необезценени |
||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
||
Заеми |
53 939 |
53 939 |
0 |
— |
— |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
24 664 |
14 737 |
6 585 |
3 209 |
134 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
16 |
16 |
— |
— |
— |
Общо към 31.12.2018 г. |
78 620 |
68 692 |
6 585 |
3 209 |
134 |
Заеми |
54 981 |
54 980 |
0 |
— |
— |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
12 366 |
8 905 |
2 894 |
359 |
208 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
23 |
23 |
— |
— |
— |
Общо към 31.12.2017 г. |
67 369 |
63 908 |
2 894 |
359 |
208 |
Вземанията и средствата, подлежащи на събиране, със срок под 1 година включват подлежащи на събиране средства, свързани с глоби в областта на конкуренцията, в размер на 6 366 милиона евро, а вземанията и средствата, подлежащи на събиране, със срок между 1 и 5 години съдържат подлежащи на събиране средства, свързани с глоби в областта на конкуренцията, в размер на 3 136 милиона евро. Посочените по-горе суми са до голяма степен обезпечени с банкови гаранции, поради което експозицията на Комисията на кредитния риск, е малка. Глобените предприятия предоставят тези гаранции като алтернатива на условните плащания.
Кредитно качество на финансовите активи, които не са просрочени и не са обезценени
Милиони евро 31.12.2018 г. |
||||||
|
ОЗП (*4) |
Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (*5) |
Заеми |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
Пари в брой |
Общо |
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
9 019 |
16 |
98 |
9 064 |
14 950 |
33 146 |
Горен среден рейтинг |
3 209 |
— |
23 513 |
755 |
2 740 |
30 217 |
Долен среден рейтинг |
1 765 |
— |
25 775 |
1 456 |
181 |
29 177 |
Неинвестиционен рейтинг |
— |
— |
4 488 |
200 |
221 |
4 909 |
|
13 993 |
16 |
53 874 |
11 475 |
18 092 |
97 449 |
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
— |
64 |
3 262 |
21 |
3 347 |
Група 2 |
— |
— |
2 |
0 |
— |
2 |
|
— |
— |
66 |
3 262 |
21 |
3 349 |
Общо |
13 993 |
16 |
53 939 |
14 737 |
18 113 |
100 797 |
Милиони евро 31.12.2017 г. |
||||||
|
ОЗП (*4) |
Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (*5) |
Заеми |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
Пари в брой |
Общо |
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
8 068 |
16 |
143 |
2 989 |
19 261 |
30 477 |
Горен среден рейтинг |
1 794 |
— |
23 585 |
293 |
3 977 |
29 650 |
Долен среден рейтинг |
2 186 |
— |
27 195 |
846 |
463 |
30 691 |
Неинвестиционен рейтинг |
— |
— |
3 977 |
110 |
389 |
4 476 |
|
12 048 |
16 |
54 901 |
4 239 |
24 090 |
95 293 |
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
6 |
80 |
4 665 |
21 |
4 772 |
Група 2 |
— |
— |
— |
1 |
— |
1 |
|
— |
6 |
80 |
4 666 |
21 |
4 773 |
Общо |
12 048 |
23 |
54 980 |
8 904 |
24 111 |
100 067 |
В таблицата по-горе не са включени финансовите активи, обявени за продажба, под формата на капиталови инструменти без външен кредитен рейтинг. Четирите рискови категории, посочени по-горе, по принцип се основават на рейтинговите категории на външни агенции за кредитен рейтинг и съответстват на:
— |
Нискорисков и висок рейтинг: Moody P-1, Aaa – Aa3; S&P A-1+, A-1, AAA – AA -; Fitch F1+, F1, AAA – AA- и еквивалентен на него |
— |
Горен среден рейтинг: Moody P-2, A1 – A3; S&P A-2, A+ - A-; Fitch F2, A+ - A- и еквивалентен на него |
— |
Долен среден рейтинг: Moody P-3, Baa1 – Baa3, S&P A-3, BBB+ - BBB-; Fitch F-3, BBBB+ - BBB- и еквивалентен на него |
— |
Неинвестиционен рейтинг: Moody не нискорисков, Ba1 – C; S&P B, C, BB+ - D; Fitch B, C, BB+ - D и еквивалентен на него |
ЕС използва тези рейтингови категории на външни агенции като отправна точка по-специално за финансовите инструменти и за търговските банки, но може, след като направи собствен анализ на отделните случаи, да държи средства в една от горепосочените рискови категории, въпреки че една или повече от горепосочените агенции за кредитен рейтинг може да са понижили кредитния рейтинг на съответния контрагент. Що се отнася до контрагентите без рейтинг, група 1 се отнася до длъжниците без неизпълнени задължения в миналото, а група 2 се отнася до длъжниците с неизпълнени задължения в миналото.
Сумите, показани по-горе в позицията за заемите и вземанията, получили неинвестиционен рейтинг, са свързани предимно със заеми за финансова подкрепа, отпуснати от Комисията на държави членки, изпитващи финансови трудности, и със средства, които подлежат на събиране от определени държави членки въз основа на нормативната уредба в областта на собствените ресурси или друго правно основание. Сумата в позицията за парите в брой се отнася до банковите сметки за собствените ресурси, открити към министерството на финансите или в централните банки на държавите членки с цел съхраняване в тях на вноските собствени ресурси съгласно предвиденото в нормативната уредба, посочена по-горе. Комисията може да тегли средства от тези сметки само за да покрие нуждите от парични средства, произтичащи от изпълнението на бюджета.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Излагането на кредитен риск се управлява, първо, чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, на второ място, чрез Гаранционния фонд за външни дейности (МФП и Евратом), на трето място, чрез възможността за теглене на необходимите средства от сметките на Комисията за собствените ресурси в държавите членки и на последно място, чрез бюджета на ЕС.
Съгласно законодателството в областта на собствените ресурси таванът за плащанията на собствени ресурси възлиза на 1,20 % от БНД на държавите членки и през 2018 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 0,90 %. Това означава, че към 31 декември 2018 г. имаше наличен марж от 0,30 % за покриване на тези гаранции. Във връзка с това ЕС има право да поиска от всички държави членки да направят необходимото за спазване на правното задължение на ЕС към неговите заемодатели.
Каса
В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета за собствените ресурси (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета) по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като рискът е поет от държавите членки. За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява автоматично от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, съобразени със средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това общата наличност по тези сметки в края на деня остава постоянно малка (като цяло средно под 80 милиона евро, разпределени в над 20 сметки) и по този начин се гарантира, че рискът, на който е изложена Комисията, е ограничен. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на дневните цялостни парични наличности, които през 2018 г. варираха между 6 милиарда евро и 37 милиарда евро, и с оглед на общия размер на плащанията, извършени през 2018 г. от сметките на Комисията, който надхвърли 155 милиарда евро.
Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска на контрагента, на който е изложена Комисията:
— |
Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг, който се изисква за допускане до тръжната процедура, е Moody’s P-1 или негов еквивалент. При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да бъде прието по-ниско равнище. |
— |
Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се следят ежедневно. |
— |
В делегациите извън ЕС сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди). Сметките се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно. |
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Банките, които държат депозити за глобите, платени условно преди 2010 г., се подбират чрез тръжна процедура в съответствие с политиката за управление на риска, в която са определени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента.
За търговските банки, избрани специално за депозиране на условно платени глоби, по правило се изисква минимален дългосрочен рейтинг А- (S&P или негов еквивалент) от две агенции за кредитен рейтинг. Ако рейтингът на банките в тази група бъде понижен, се прилагат специални мерки. Освен това вложените във всяка банка средства са ограничени до определен процент от нейните собствени средства, който процент варира в зависимост от рейтинга на всяка институция. При изчисляването на тези граници се отчита и стойността на гаранциите с неизтекъл срок, предоставени на Комисията от същата институция. Редовно се проверява дали депозитите отговарят на приложимите изисквания на политиката.
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Що се отнася до инвестициите в държавен дълг от условно платени глоби, наложени от 2010 г. насам, кредитният риск се носи от Комисията. Най-концентрираният риск е по отношение на Испания, която представлява 16 % от портфейла. Петте държави с най-висока експозиция (Испания, Франция, Люксембург, Германия и Италия) представляват общо 67 % от инвестиционния портфейл. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е А- (S&P или негов еквивалент).
Банкови гаранции
Политиката за управление на риска, която се прилага за приемането на такива гаранции, гарантира високо качество на кредитите за Комисията. Редовно се проверява дали получените гаранции са в съответствие с приложимите изисквания на политиката.
Гаранционен фонд за външни дейности
Договорените насоки за управлението на активите на портфейла на касата и/или инвестиционната стратегия за този портфейл определят някои лимити и ограничения, чиято цел е да се ограничи излагането на портфейла на кредитен риск. Тези лимити и ограничения включват критерии за допустимост, абсолютни кредитни лимити в номинално изражение в зависимост от категорията на емитента, лимити на относителната концентрация в зависимост от категорията на емитента и лимити на концентрацията за всяка емисия. Всички инвестиции се оценяват като имащи поне инвестиционен рейтинг.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който по принцип е ограничен до инвестиционен рейтинг. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е А- (S&P или негов еквивалент).
Тъй като единственият контрагент за всички неприключени валутни форуърди към 31 декември 2018 г. е Banque de France, от тази дата не са използвани кредитни подобрения, като например обезпечения, споразумения за нетиране или гаранции. Максималното излагане на кредитен риск за валутните деривативи, които имат положителна справедлива стойност към края на отчетния период, е равно на сумата, посочена в счетоводния баланс.
Гаранционен фонд на ЕФУР
В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който по принцип е ограничен до инвестиционния рейтинг. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е AAA (S&P или негов еквивалент) чрез прилагане на държавния рейтинг за паричните средства, държани в централна банка.
6.6. ЛИКВИДЕН РИСК
Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора
Милиони евро |
||||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
Получени заеми |
(2 350 ) |
(17 363 ) |
(34 158 ) |
(53 872 ) |
Задължения |
(32 227 ) |
— |
— |
(32 227 ) |
Други |
(252) |
(648) |
(1 112 ) |
(2 012 ) |
Общо към 31.12.2018 г. |
(34 829 ) |
(18 011 ) |
(35 270 ) |
(88 110 ) |
Получени заеми |
(6 700 ) |
(14 862 ) |
(33 279 ) |
(54 841 ) |
Задължения |
(39 048 ) |
— |
— |
(39 048 ) |
Други |
(150) |
(665) |
(1 255 ) |
(2 070 ) |
Общо към 31.12.2017 г. |
(45 898 ) |
(15 527 ) |
(34 534 ) |
(95 959 ) |
Финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Милиони евро |
||||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
Деривативна операция за плащане |
(490) |
(2) |
(6) |
(498) |
Деривативна операция за получаване |
477 |
— |
— |
477 |
Нетни парични потоци към 31.12.2018 г. |
(14) |
(2) |
(6) |
(21) |
Деривативна операция за плащане |
(634) |
(2) |
— |
(635) |
Деривативна операция за получаване |
638 |
— |
— |
638 |
Нетни парични потоци към 31.12.2017 г. |
5 |
(2) |
— |
3 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от заеми, отпуснати при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). По отношение на МФП и Евратом Гаранционният фонд за външни дейности служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ в Регламент (ЕО) № 431/2009 на Съвета (30) е предвидена процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез сметките за собствените ресурси на Комисията в държавите членки. За ЕМФС в Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета (31) е предвидена сходна процедура.
Каса
Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за дадена година са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите членки заедно с разните приходи е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година, докато плащанията се характеризират с известна сезонност. Освен това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета), вноските на държавите членки, свързани с коригиращите бюджети, одобрени през даден месец (N), стават налични едва на първия работен ден на месец N+1 (ако одобряването се е състояло преди 16-о число на даден месец) или на първия работен ден на месец N+2 (ако одобряването се е състояло на 16-о число на този месец или по-късно през него), докато свързаните с тях бюджетни кредити за плащания са налични незабавно.
За да се гарантира, че наличните касови ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, и ако е необходимо, от държавите членки могат да бъдат изискани предварително собствени ресурси или допълнителни средства в определени граници и при определени условия. Сезонността на разходите и общите бюджетни ограничения през последните години доведоха до необходимостта от по-силен мониторинг на ритъма на плащанията в хода на годината. Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.
Глоби
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен предимно от високоликвидни ценни книжа, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на неочаквани изходящи парични потоци. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на 1 година, е 23 %.
Гаранционен фонд за външни дейности
Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Поради това Фондът поддържа достатъчно парични активи, за да обезпечи изходящите потоци в краткосрочен план. Делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на 1 година, е 9,2 %.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на неочаквани изходящи парични потоци. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на 1 година, е 22 %.
Сетълментът на деривативните договори е брутен и се базира на техния предвиден в договора срок. Задълженията се изпълняват чрез продажбата на активи в щатски долари и/или суапова сделка, при които е възможно да възникне изходящ паричен поток вследствие на валутни разлики.
Не е необходимо управление на ликвидността във връзка с изискванията за обезпечение/марж, тъй като настоящият хеджиращ контрагент приема да работи с Комисията без никакви изисквания по отношение на плащанията по линия на обезпечението/маржа).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Гаранционният фонд на ЕФУР се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения.
97 % от портфейла са парични средства, държани в текущи сметки.
Други финансови инструменти — деривативни финансови пасиви
През 2017 г. ЕС сключи деривативен договор (валутна опция), покриващ обезценката на чуждестранната валута, свързана със заеми, отпуснати от финансови институции (вж. бележка 2.11.2). Освен това гаранцията на ЕС по капиталовите портфейли, държани от групата на ЕИБ, доведе до финансово задължение за покриване на промените в стойността или обезценките на съответните инвестиции. Що се отнася до другите финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, сумата, за която ЕС носи отговорност по тези инструменти, не може да надхвърля сумата, за която е поето задължение — така се намалява ликвидният риск.
7. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА
7.1. СВЪРЗАНИ ЛИЦА
Свързаните лица на ЕС са консолидираните субекти на ЕС, асоциираните предприятия и ключовият управленски персонал на тези субекти. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.
7.2. ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовото ръководство на ЕС, тук тези лица са показани в пет категории:
Категория 1: председателите на Европейския съвет, на Комисията и на Съда на Европейския съюз
Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията
Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда на Европейския съюз, председателят и членовете на Общия съд, председателят и членовете на Съда на публичната служба на Европейския съюз, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните
Категория 4: председателят и членовете на Европейската сметна палата
Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите
Техните финансови права са обобщени по-долу, а допълнителна информация може да бъде намерена в Правилника за персонала, публикуван на уебсайта Europa и представляващ официалният документ, в който са описани правата и задълженията на всички служители на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.
ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
Евро |
|||||
Финансово право (на служител) |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
Основна заплата (на месец) |
27 903,32 |
25 274,75 - |
20 219,80 - |
21 837,39 - |
12 856,84 - |
|
|
26 285,75 |
22 747,28 |
23 252,78 |
20 219,80 |
Квартирна надбавка/надбавка за експатриране |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
0—4 %—16 % |
Семейни надбавки: |
|
|
|
|
|
Домакинство (% от заплатата) |
2 % + 187,69 |
2 % + 187,69 |
2 % + 187,69 |
2 % + 187,69 |
2 % + 187,69 |
Дете на издръжка |
410,11 |
410,11 |
410,11 |
410,11 |
410,11 |
Предучилищно образование |
100,18 |
100,18 |
100,18 |
100,18 |
100,18 |
Образование или |
278,25 |
278,25 |
278,25 |
278,25 |
278,25 |
образование извън мястото на работа |
556,5 |
556,5 |
556,5 |
556,5 |
556,5 |
Надбавка за председателстващи съдии |
N/A |
N/A |
638,43 |
N/A |
N/A |
Надбавка за представителство |
1 512,12 |
971,82 |
638,43 |
N/A |
N/A |
Годишни пътни разноски |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
Трансфери към държава членка: |
|
|
|
|
|
Надбавка за образование (*6) |
Да |
Да |
Да |
Да |
Да |
% от заплатата (*6) |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
% от заплатата без кк |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Представителни разходи |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
N/A |
N/A |
При встъпване в длъжност: |
|
|
|
|
|
Разходи за настаняване |
55 806,65 |
50 549,49 |
40 439,60 |
43 674,78 |
Възстановяват се |
|
|
-52 571,49 |
-45 494,55 |
-46 505,55 |
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
При напускане на длъжността: |
|
|
|
|
|
Разходи за пренастаняване |
27 903,32 |
25 274,75 - |
20 219,80 - |
21 837,39 - |
Възстановяват се |
|
|
26 285,75 |
22 747,28 |
23 252,78 |
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Преход (% от заплатата) (*7) |
40 % — 65 % |
40 % — 65 % |
40 % — 65 % |
40 % — 65 % |
N/A |
Здравно осигуряване |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък) |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Удръжки: |
|
|
|
|
|
Данък върху заплатата |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
Здравно осигуряване (% от заплатата) |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
Специален налог върху заплатата |
7 % |
7 % |
7 % |
7 % |
6—7 % |
Удръжка за пенсия |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
10,0 % |
Брой лица към края на годината |
3 |
6 |
93 |
28 |
112 |
8. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
Към датата на подписване на настоящите отчети счетоводителят на Комисията не беше забелязал и не му бяха съобщени съществени въпроси, които да се нуждаят от отделно оповестяване в този раздел. Отчетите и свързаните с тях бележки бяха изготвени с помощта на последната налична информация и това е отразено в представената информация.
9. ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА
А. КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ (52)
1. Институции и консултативни органи (11)
Европейски парламент
Европейски съвет
Европейска комисия
Европейска сметна палата
Съд на Европейския съюз
Европейска служба за външна дейност
Европейски надзорен орган по защита на данните
Европейски икономически и социален комитет
Европейски омбудсман
Комитет на регионите
Съвет на Европейския съюз
2. Агенции на ЕС (39)
2.1. Изпълнителни агенции (6)
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните
Изпълнителна агенция за научни изследвания
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет
2.2. Децентрализирани агенции (33)
Европейска агенция по морска безопасност
Европейска агенция по лекарствата
Европейски надзорен орган за ГНСС
Европейска агенция по химикали
Термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика)
Евроюст
Европейски институт за равенство между половете
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията
Европейска агенция за околната среда
Европейски център за развитие на професионалното обучение
Европейска агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия
Европейски банков орган
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището
Служба на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)
EU-LISA (Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие)
Европейски орган за безопасност на храните
Европейска железопътна агенция
Служба на Общността за сортовете растения
Европейска агенция за контрол на рибарството
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Европейска полицейска служба (Европол)
Европейска агенция за авиационна безопасност
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност
Агенция на Европейския съюз за основните права
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване
Център за преводи за органите на Европейския съюз
Европейски орган за ценни книжа и пазари
Европейска фондация за обучение
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL)
3. Други контролирани субекти (2)
Европейска общност за въглища и стомана (в ликвидация)
Европейски институт за иновации и технологии
Б. АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (1)
Европейски инвестиционен фонд
НЕСЪЩЕСТВЕНИ СУБЕКТИ
Посочените по-долу субекти не са консолидирани посредством метода на собствения капитал в консолидираните финансови отчети на ЕС за 2018 г., тъй като са несъществени:
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ „БИОТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА“
Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (БТП) е публично-частно партньорство (ПЧП) между ЕС и консорциума за биотехнологични производства (КБТП). БТП има за цел да се реализира потенциалът за европейска биоикономика, като биологичните остатъци и отпадъци се превръщат в по-екологични продукти за ежедневно ползване посредством новаторски технологии и биорафинерии, които стоят в основата на биоикономиката.
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЧИСТО НЕБЕ“
„Чисто небе“ е най-голямата европейска научноизследователска програма за разработване на новаторски и авангардни технологии, имащи за цел намаляване на емисиите на CO2, на газовите емисии и на нивата на шум, произведен от въздухоплавателните средства. „Чисто небе“ се финансира от програмата „Хоризонт 2020“ на ЕС и допринася за укрепването на сътрудничеството в областта на въздухоплавателната промишленост, глобалното лидерство и конкурентоспособността на ЕС.
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ИНОВАТИВНИ ЛЕКАРСТВА (IMI)
IMI е най-голямата европейска публично-частна инициатива, насочена към ускоряване на разработването на по-добри и по-безопасни лекарства за пациентите. IMI е съвместно предприятие между Европейския съюз и асоциация на представители на фармацевтичната промишленост.
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЕЛЕКТРОННИ КОМПОНЕНТИ И СИСТЕМИ ЗА ВОДЕЩИ ПОЗИЦИИ НА ЕВРОПА“ (ECSEL) (ОБЕДИНЯВАНЕ НА ПРЕДИШНИТЕ СП ARTEMIS И ENIAC)
ECSEL е ПЧП в областта на електронните компоненти и системи, което служи за сближаване на научните изследвания и експлоатацията, за съгласуване на стратегиите за увеличаване на европейските и националните инвестиции и за изграждане на напреднала екосистема.
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ГОРИВНИ КЛЕТКИ И ВОДОРОД“ (ГКВ)
ГКВ е ПЧП, което подкрепя научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите в сферата на технологиите за енергия от горивни клетки и водород в Европа. Целта му е да се ускори пускането на пазара на тези технологии и да се реализира техният потенциал като инструмент за постигане на енергийна система с ниски въглеродни емисии.
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ В ЕДИННОТО ЕВРОПЕЙСКО НЕБЕ (SESAR)
SESAR е ПЧП, което отговаря за модернизирането на Европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез координиране и концентриране в ЕС на всички научноизследователски и иновационни усилия, свързани с УВД.
СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ SHIFT2RAIL
Shift2Rail е първата съвместна технологична инициатива за европейска железопътна система, която търси целенасочени научноизследователски, иновационни и пазарноориентирани решения, като ускорява интегрирането на нови и съвременни технологии в новаторски решения за железопътни продукти.
Годишните отчети на горепосочените субекти са публично достъпни на техните уебсайтове.
ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ (32)
СЪДЪРЖАНИЕ
1. |
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕС: ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ ПРЕЗ 2018 Г. | 91 |
1.1. |
ПРИХОДИ | 91 |
1.2. |
РАЗХОДИ | 91 |
1.3. |
АКТИВИ | 92 |
1.4. |
ПАСИВИ | 100 |
2. |
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ И НЕСИГУРНОСТТА, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 101 |
2.1. |
МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА | 101 |
2.2. |
БЮДЖЕТНИ УСЛОВНИ ПАСИВИ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ | 102 |
2.3. |
БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ | 103 |
2.4. |
РЕЗЕРВ ЗА НОВИ УЧАСТНИЦИ (NER) 300 | 103 |
Целта на настоящото обсъждане и анализ на финансовите отчети (ОАФО) е да помогне на читателите да разберат финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци, представени в консолидираните финансови отчети на ЕС. Информацията, представена в ОАФО, не е била одитирана.
1. КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕС: ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ ПРЕЗ 2018 Г.
1.1. ПРИХОДИ
Консолидираните приходи на ЕС включват сумите, свързани с операции с размяна и операции без размяна, като операциите без размяна са най-съществени.
Таблицата по-долу съдържа преглед на основните категории операции без размяна.
Петгодишна тенденция на приходите от основните операции без размяна (в милиони евро)
Тъй като бюджетните приходи следва да са равни на (или да превишават) бюджетните разходи, основният двигател на тенденцията на приходите, показана по-горе, са извършените всяка година плащания. През 2018 г. консолидираните приходи нараснаха с 20 % — на 163 милиарда евро — в сравнение с предходната година главно поради следното:
— |
увеличение с 27 милиарда евро на ресурсите от БНД, или 35 % в сравнение с предходната година. Този резултат отразява предимно въздействието на нарастването на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2018 г. Рязкото увеличение е свързано предимно с ниските ресурси от БНД от 2017 г. и с въздействието на бюджетния излишък от 2016 г. — 6,4 милиарда евро — признат в позицията „Други приходи от операции без размяна“. През 2018 г. бюджетният излишък от 2017 г., признат в отчета за финансовия резултат към 31 декември 2018 г., бе много по-нисък — 0,6 милиарда евро — което обяснява, от една страна, по-голямата нужда от ресурси от БНД, тъй като ресурсът от БНД служи за финансиране на частта от бюджета, която не е покрита от друг източник на приходи, и от друга страна, намаляването на средствата в позицията „Други приходи“; |
— |
увеличение на традиционните собствени ресурси в размер на 2,2 милиарда евро, свързано с нарушение на законодателството на ЕС от Обединеното кралство през периода от ноември 2011 г. до октомври 2017 г. Вследствие на това нарушение бяха начислени и лихви за забава в размер на 1,3 милиарда евро, с които се обяснява увеличението на финансовите приходи; и |
— |
увеличение в сравнение с 2017 г. в размер на 2 милиарда евро глоби в областта на конкуренцията, наложени от ЕС поради нарушения на законодателството от частни субекти. |
1.2. РАЗХОДИ
Основният компонент на разходите, признати в консолидираните финансови отчети, са трансферните плащания в рамките на споделеното управление, което обхваща следните фондове: i) Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ); ii) Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони; iii) Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд (КФ); и iv) Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези фондове съставляваха почти 66 % от общите разходи през 2018 г. — разпределението им се съдържа в графиката по-долу.
Относително тегло на основните разходи, изпълнени от държавите членки (споделено управление), за 2018 финансова година
Разходите, направени при прякото управление, представляват изпълнението на бюджета от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове. При непрякото управление бюджетът се изпълнява от агенции на ЕС, органи на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти.
Разходите, направени при прякото и непрякото управление, представляваха приблизително 19 % от общите разходи (28,5 милиарда евро) и останаха стабилни в сравнение с предходната финансова година.
ЕС признава определени бъдещи задължения за плащане като разходи, дори когато все още не са отразени в бюджетните сметки на касова основа. Съществените суми са посочени при задълженията и начислените разходи за земеделието и развитието на селските райони и също при задълженията, свързани с пенсиите и доходите на наети лица, във връзка с пенсионните и други права след напускане, придобити от членовете на Комисията, членовете на ЕП и персонала.
Като цяло разходите са нараснали с 16 % на 149 милиарда евро в сравнение с 2017 г. Това се дължи предимно на разходите от програми, изпълнявани от държавите членки, които се увеличиха с приблизително 24 %, или 19,8 милиарда евро, вследствие на по-високите разходи, направени във връзка с текущия етап, в който се намират програмите, при който изпълнението се е увеличило. Основните програми, допринасящи за това увеличение, бяха ЕФРР и КФ, както и ЕСФ, които заедно представляват увеличение в размер на 17,2 милиарда евро.
1.3. АКТИВИ
Най-съществените позиции от страната на активите на счетоводния баланс са свързани с финансовите активи (отпуснати заеми, финансови активи, обявени за продажба, пари в брой) и сумите по предварително финансиране, които представляват приблизително 79 % от активите на ЕС.
Състав на консолидираните активи на ЕС
Към 31 декември 2018 г. общият размер на активите възлизаше на 174,4 милиарда евро, което отразява увеличение с приблизително 5 %. Основните промени бяха:
— |
увеличение в размер на 12,5 милиарда евро на краткосрочните вземания и средства, подлежащи на събиране, пряко свързано с увеличението на приходите за 2018 г., които не са получени към отчетната дата; |
— |
горепосоченият резултат бе частично компенсиран от намаление на парите и паричните еквиваленти в размер на 6 милиарда евро (вж. по-долу); |
— |
увеличение с 1 милиард евро на финансовите активи предимно във връзка с обезпечаването на операциите на Гаранционния фонд на ЕФСИ; и |
— |
увеличение с 0,4 милиарда евро на имотите, машините и съоръженията, произтичащо от бъдещите разработки в сферата на космическите активи („Галилео“ и „Коперник“). |
Като цяло институциите и органите на ЕС се стремят да задържат парите и паричните еквиваленти на ниско равнище. Паричната наличност от 18,1 милиарда евро към края на годината е по-ниска от тази за 2017 г. и включва следните основни елементи:
— |
Що се отнася до собствените ресурси, касовите наличности в края на годината включват 0,75 милиарда евро, платени предварително от някои държави членки във връзка с коригиращ бюджет № 6, приет през 2018 г. |
— |
1,4 милиарда евро глоби, наложени от Комисията за нарушаване на правилата за конкуренция, които са окончателно платени през 2018 г. и все още не са включени в коригиращ бюджет, също са част от касовите наличности в края на годината. |
— |
Касовите наличности включват също целеви приходи и други бюджетни кредити за плащания в размер на 7,4 милиарда евро. |
Предварително финансиране
Следва да се отбележи, че равнището на предварителното финансиране се влияе значително от цикъла на МФР — например в началото на даден период на МФР може да се очакват големи авансови плащания към държавите членки в рамките на политиката на сближаване. Комисията прави всичко възможно, за да гарантира, че нивата на предварителното финансиране се поддържат на подходящо равнище. Трябва да бъде постигнат баланс между осигуряването на достатъчно финансиране за проектите и своевременното признаване на разходите.
Общият размер на предварителното финансиране (без другите авансови плащания към държавите членки и средствата, предоставени на доверителния фонд Bêkou и доверителния фонд за Африка) в счетоводния баланс на ЕС възлиза на 43,4 милиарда евро (2017 г.: 44,3 милиарда евро), почти всички от които са свързани с дейности на Комисията. Около 60 % от предварителното финансиране от Комисията се отнасят до споделеното управление, което означава, че изпълнението на бюджета се делегира на държавите членки (Комисията има надзорна функция).
Предварително финансиране от Комисията по режими на управление
Най-значителната сума предварително финансиране в рамките на споделеното управление се отнася до ЕФРР и Кохезионния фонд (14,6 милиарда евро), като размерът ѝ е сходен на този от 2017 г.
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
В консолидираните финансови отчети на ЕС следните елементи са посочени в счетоводен аспект като финансови инструменти:
— |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС: при този вид изпълнение на бюджета средствата или вече са прехвърлени в доверителните сметки, управлявани от оправомощените субекти, и могат да се ползват (като пари и парични еквиваленти и дългови ценни книжа) за покриване на бъдещи задействани гаранции, или са инвестирани в капиталови инструменти; |
— |
Финансови активи, държани в гаранционни фондове за бюджетни гаранции: при този вид изпълнение на бюджета ЕС предоставя гаранции на партньорите, финансирането за които е само частично обезпечено чрез гаранционни фондове, създадени от Комисията, и по този начин се създават условни задължения за бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1); и |
— |
отпуснатите заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ. |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС
Значението и обемът на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, в рамките на прякото и непрякото управление нараства всяка следваща година. Основната идея зад този подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над 1 EUR финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект. Това усвояване на бюджета на ЕС има за цел да се максимизира въздействието на наличните средства. Финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, съществуват под формата на гаранционни инструменти, капиталови инструменти и инструменти за отпускане на заеми (вж. прегледа по МФР в таблицата по-долу). Активите, държани в тези инструменти, се държат в пари и парични еквиваленти или се инвестират в капиталови инструменти и дългови ценни книжа, които се категоризират като финансови активи, обявени за продажба, в консолидираните финансови отчети на ЕС.
Финансови активи, обявени за продажба, свързани с финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС (стойност към края на годината):
Таблиците по-долу съдържат преглед на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, за всяка МФР и техните стойности към 31 декември 2018 г.:
Милиони евро |
|||
Свързани с повече от една МФР |
Активи (*8) |
Пасиви (*9) |
Гаранции (*10) |
Инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
|
|
|
Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновациите за Западните Балкани (EDIF) |
37 |
(34) |
— |
|
37 |
(34) |
— |
Капиталови инструменти: |
|
|
|
Европейски фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ) |
165 |
— |
— |
Фонд „Екология за растеж“ за региона на източните съседни държави |
63 |
(0) |
— |
Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия (SANAD) |
25 |
— |
— |
Фонд за иновации в предприятията (ENIF) |
18 |
— |
— |
Фонд за разширяване на предприятията (ENEF) |
10 |
— |
— |
Инициатива за микрофинансиране за Фонда за азиатския дълг (MIFA) |
9 |
— |
— |
|
290 |
(0) |
— |
Общо |
327 |
(34) |
— |
МФР 2014—2020 г. |
Активи |
Пасиви |
Гаранции |
Инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
|
|
|
„Хоризонт 2020“ — услуга за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации |
1 107 |
(43) |
(934) |
„Хоризонт 2020“ — гаранция за МСП по InnovFin |
902 |
(381) |
(533) |
Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа (ДИ на МСЕ) |
598 |
(2) |
(579) |
COSME — механизъм за гарантиране на заеми |
310 |
(613) |
(2) |
Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) |
34 |
(0) |
(5) |
Механизъм за гарантиране за секторите на културата и творчеството |
30 |
(12) |
— |
Програма за финансово приобщаване на ММСП в ЮИС |
25 |
— |
(11) |
Механизъм за гарантиране на студентски заеми |
14 |
(1) |
— |
Механизъм за финансиране на МСП в Източното партньорство |
13 |
(4) |
(1) |
Инструмент за финансиране на природен капитал |
12 |
(0) |
(6) |
Програма „Жените в бизнеса“ в Източното партньорство |
4 |
— |
(4) |
Подкрепа за икономическото диверсифициране на Монголия |
2 |
— |
— |
Механизъм за прехвърляемостта и конвертируемостта (T&C) |
1 |
(1) |
— |
|
3 052 |
(1 057 ) |
(2 075 ) |
Капиталови инструменти: |
|
|
|
„Хоризонт 2020“ — капиталов механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации |
368 |
(10) |
— |
COSME — капиталов механизъм за растеж |
67 |
(2) |
— |
Инструмент за рисков капитал за южните съседни държави |
24 |
— |
— |
Climate Investor One |
22 |
— |
— |
Механизъм за инвестиции в Латинска Америка |
12 |
— |
— |
Инвестиционен фонд за селското стопанство и търговията в Африка |
11 |
— |
— |
|
504 |
(12) |
— |
Смесени инструменти: |
|
|
|
Механизъм за гарантиране на заетостта и социалните иновации (ЗиСИ) и изграждане на капацитет |
73 |
(39) |
— |
Механизъм на ЕС за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия |
68 |
(6) |
— |
ElectriFI |
31 |
— |
— |
Инициатива за финансиране на селското стопанство |
10 |
— |
— |
|
182 |
(44) |
— |
Общо |
3 738 |
(1 113 ) |
(2 075 ) |
МФР преди 2014 г. |
Активи |
Пасиви |
Гаранции |
Инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
|
|
|
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР) |
731 |
(65) |
(642) |
Механизъм за гарантиране по отношение на МСП в рамките на CIP |
83 |
(151) |
— |
Многогодишна програма (МП) за предприятията |
32 |
(31) |
— |
Механизъм за гарантиране по отношение на МСП |
7 |
— |
— |
Европейски механизъм за микрофинансиране и гарантиране „Прогрес“ |
4 |
(4) |
— |
|
857 |
(251) |
(642) |
Капиталови инструменти: |
|
|
|
Инструмент за висок растеж и иновационни МСП в рамките на CIP |
410 |
(6) |
— |
Капиталов механизъм по многогодишната рамкова програма |
208 |
— |
— |
Европейски фонд за енергийна ефективност |
104 |
— |
— |
Световен фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия |
90 |
(20) |
— |
Европейски фонд за микрофинансиране „Прогрес“ |
68 |
— |
— |
Фонд Marguerite |
43 |
— |
— |
Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998 (ETF Start-up) |
9 |
(0) |
— |
Пилотни проекти за трансфер на технологии |
0 |
— |
— |
|
932 |
(26) |
— |
Смесени инструменти: |
|
|
|
Инструмент за икономическо и финансово сътрудничество MEDA |
140 |
(2) |
— |
Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) |
120 |
(2) |
— |
|
260 |
(4) |
— |
Общо |
2 049 |
(281) |
(642) |
Общо всичко |
6 115 |
(1 428 ) |
(2 717 ) |
Финансови активи, държани в гаранционни фондове за бюджетни гаранции
Комисията създаде гаранционни фондове за покриване на бюджетните гаранции (вж. бележка 4.1.1 от консолидираните финансови отчети), предоставени на групата на ЕИБ. Тези гаранционни фондове се захранват със средства чрез плащания от бюджета на ЕС, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциални загуби от гарантираните операции. Плащанията към гаранционните фондове се инвестират във финансови инструменти, включително дългови ценни книжа, пари в брой и срочни депозити. Към 31 декември 2018 г. Комисията притежава финансови активи в:
— |
Гаранционния фонд за външни дейности — 2,5 милиарда евро; |
— |
Гаранционния фонд на ЕФСИ — 5,5 милиарда евро; и |
— |
Гаранционния фонд на ЕФУР — 0,3 милиарда евро. |
Отпуснати заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ
Финансова подкрепа за държавите членки и за трети държави под формата на двустранни заеми, финансирани със средства от капиталовите пазари с гаранцията на бюджета на ЕС, се предоставя от Комисията по силата на решения на Европейския парламент и на Съвета.
Като действа от името на ЕС, понастоящем Комисията управлява три основни програми:
— |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС); |
— |
подкрепа за платежния баланс (ПБ); и |
— |
макрофинансова помощ (МФП), по които може да отпуска заеми. |
Капиталът, необходим за финансиране на дейностите на ЕС по отпускане на заеми, се взема от капиталовите пазари или от финансови институции.
Към 31 декември 2018 г. номиналният размер на заемите, отпуснати с цел предоставяне на финансова помощ, по линия на ЕМФС и ПБ бе:
|
|
|
Милиарди евро |
||||
|
ПБ |
ЕМФС (*11) |
|
ОБЩО |
|||
|
Латвия |
Румъния |
Общо |
Ирландия |
Португалия |
Общо |
|
Общо отпуснати заеми |
3,1 |
5,0 (*12) |
8,1 |
22,5 |
26,0 |
48,5 |
56,6 |
Общо преведени към 31.12.2018 г. |
2,9 |
5,0 |
7,9 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
54,7 |
Общо погасени към 31.12.2018 г. |
(2,2) |
(4) |
(6,2) |
— |
— |
— |
(6,2) |
Непогасена сума към 31.12.2018 г. |
0,7 |
1 |
1,7 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
48,5 |
ЕМФС
ЕМФС бе създаден с цел предоставяне на финансова помощ на всички държави членки, изпитващи или сериозно застрашени от тежки икономически или финансови сътресения, причинени от изключителни обстоятелства извън техния контрол. ЕМФС бе използван за предоставяне на финансова помощ, обвързана с провеждането на реформи, на Ирландия и Португалия между 2011 г. и 2014 г.
Тази програма изтече и не могат да бъдат теглени допълнителни заеми, но тя продължава да съществува за специфични задачи, като например удължаване на сроковете на заемите, отпуснати на Ирландия и на Португалия, и отпускане на междинни заеми.
Основните аспекти на програмата ЕМФС са следните:
Ирландия
— |
Ирландия поиска цялата сума от 22,5 милиарда евро, отпусната по ЕМФС, през декември 2010 г. Тази сума бе преведена на осем транша между януари 2011 г. и март 2014 г.; |
— |
Ирландия има възможност да удължи срока на заемите по ЕМФС въз основа на удължението на максималния среднопретеглен срок на 19,5 години, предоставено от Съвета през 2013 г.; |
— |
Предвидено бе през април и октомври 2018 г. да бъдат направени погасителни вноски в размер съответно на 3,4 милиарда евро и 0,5 милиарда евро. Ирландия поиска срокът да бъде удължен и сумите бяха одобрени и успешно взети назаем на пазарите през 2018 г. Те бяха насрочени за погасяване под формата на два транша в размер на 2,4 милиарда евро и 1,5 милиарда евро съответно през 2025 г. и 2033 г. |
Португалия
— |
Португалия поиска 24,3 милиарда евро от общо 26 милиарда евро, отпуснати по ЕМФС през май 2011 г. Тази сума бе преведена на седем транша между май 2011 г. и ноември 2014 г. Предвидено бе през октомври 2018 г. да бъде направена погасителна вноска в размер на 0,6 милиарда евро, но както в случая с Ирландия, Португалия поиска удължаване на срока и заемът беше рефинансиран на пазарите. Новият му падеж настъпва през 2033 г. |
ПБ
ПБ е програма за подпомагане, предназначена за държави извън еврозоната, които изпитват или са застрашени от трудности по отношение на платежния си баланс. Подкрепата за ПБ се осъществява под формата на средносрочни заеми, обвързани с изпълнението на политики, целящи да се намери решение на съществуващите икономически проблеми. Обикновено подкрепата за платежния баланс от ЕС се предлага в сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ) и други международни институции или държави.
Средносрочната финансова подкрепа от ЕС по механизма за ПБ беше задействана през ноември 2008 г., за да се помогне на Унгария и впоследствие на Латвия и Румъния, съответно през януари и май 2009 г., да възстановят доверието на пазарите, като общият размер на поетите задължения достигна 14,6 милиарда евро. Програмата за подпомагане на ПБ за Унгария изтече през 2010 г., а задълженията по нея бяха погасени изцяло през 2016 г. Двете програми за подпомагане — за Латвия и за Румъния, изтекоха през 2012 г., поради което не могат да бъдат превеждани допълнителни траншове.
Освен това двете програми за превантивна помощ за Румъния изтекоха през 2013 г. и 2015 г., без средствата по тях да бъдат изцяло усвоени.
Основните аспекти са, както следва:
— |
През 2018 г. държавите членки бенефициери по линия на ПБ погасиха навреме и в пълен размер общо 1,45 милиарда евро, 1,35 милиарда евро от които са свързани с погасяването на главницата от Румъния, а останалата сума е свързана с лихвите; и |
— |
Непогасената сума към края на 2018 г. възлиза на общо 1,7 милиарда евро — 0,7 милиарда евро за Латвия и 1 милиард евро за Румъния. |
МФП
МФП е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави извън ЕС, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се осъществява под формата на средносрочни/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства, или на комбинация от тях, и се предоставя само на държави, включени в програма на МВФ, по която се предоставя помощ.
Непогасените заеми към 31 декември 2018 г. по програмата за МФП бяха 4,4 милиарда евро в номинално изражение.
1.4. ПАСИВИ
Най-съществените позиции от страната на пасивите на счетоводния баланс се състоят предимно от четири позиции: i) пенсионно задължение и задължения, свързани с другите доходи на наети лица; ii) взети заеми; iii) задължения към трети държави и iv) начислени разходи.
Състав на пасивите в консолидирания счетоводен баланс на ЕС
Към 31 декември 2018 г. общият размер на пасивите възлизаше на 235,9 милиарда евро, като той остава на равнището от предходната година.
Основните промени бяха свързани със следните последици:
— |
Задълженията намаляха с 6,8 милиарда евро поради намаление на сумите, дължими на държавите членки във връзка със собствените ресурси (т.е. вноските за бюджета на ЕС, които трябва да бъдат върнати в края на годината вследствие на коригиращ бюджет). Тази година имаше допълнителни вноски, дължими от държавите членки; |
— |
Леко намаление на финансовите пасиви в размер на 1 милиард евро, произтичащо предимно от връщането на получени заеми (1,35 милиарда евро), свързани със заема, отпуснат на Румъния по линия на програмата за ПБ; и |
— |
Горепосочените резултати бяха компенсирани от увеличение в размер на 7,3 милиарда евро на задължението, свързано с доходите на наети лица. |
Като цяло всички други елементи на пасива останаха стабилни. Следва да се отбележи, че дългосрочните финансови пасиви (получените заеми) са нараснали, като са били компенсирани от сходно по размер намаление на краткосрочния елемент. Това е свързано с разсрочване на дългове по ЕМФС за Ирландия (3,9 милиарда евро) и Португалия (0,6 милиарда евро).
Общо получени декларации за направени разходи и фактури, признати в позицията за задълженията в счетоводния баланс
Нетни активи
Това, че пасивите надвишават активите, не означава, че институциите и органите на ЕС са в затруднено финансово положение, а по-скоро, че някои задължения ще бъдат финансирани от бъдещи годишни бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през текущата година, въпреки че могат в действителност да бъдат платени през следващата или по-късни години и да бъдат финансирани от бъдещи бюджети. Съответните приходи ще бъдат отчетени едва през бъдещи периоди. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, са дейностите по линия на ЕФГЗ (по-голямата част от които обикновено се плащат през първото тримесечие на следващата година) и задължениетo, свързанo с доходите на наети лица (което ще бъде изплащано през следващите 30 и повече години).
2. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ И НЕСИГУРНОСТТА, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
2.1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА
Макроикономическата среда в ЕС (33) влияе на способността на държавите — членки на ЕС, да изпълняват задълженията си за финансиране към институциите и органите на ЕС, а следователно и на способността на ЕС да продължи да прилага своите политики.
Европейската икономика отбеляза ръст шеста поредна година през 2018 г., но темпът на растеж бе по-нисък от очаквания, особено през втората половина на годината, поради редица вътрешни и външни фактори. Вътрешните фактори включват нарушаването на дейността на европейския производствен сектор (по-специално производството на автомобили) през третото тримесечие, както и социални напрежения и несигурност по отношение на фискалната политика в някои държави членки. Едни от най-важните външни фактори са по-голямата несигурност по отношение на търговските политики, особено между САЩ и Китай, и низходящата тенденция в произведената продукция в световен мащаб, която доведе до по-слаб растеж на световната търговия, който се отрази по-специално на еврозоната.
Въпреки тези промени в ситуацията, основите на европейската икономика остават стабилни и се очаква през следващите две години икономиката да продължи да бележи ръст, но с по-умерени темпове.
Очаква се БВП на еврозоната и БВП на ЕС да са нараснали с 1,9 % през 2018 г. Според прогнозите БВП на еврозоната ще нарасне с 1,3 % през 2019 г. и с 1,6 % през 2020 г., а БВП на ЕС ще нарасне с 1,5 % през 2019 г. и с 1,7 % през 2020 г.
Общата инфлация достигна средно 1,7 % през 2018 г., което представлява увеличение в сравнение с 1,5 % през 2017 г. Тъй като понастоящем допусканията за цените на петрола за 2019 г. и 2020 г. са по-ниски от тези през есента на 2018 г., се очаква инфлацията в еврозоната да остане умерена на равнище от 1,4 % през 2019 г., преди да се увеличи леко до 1,5 % през 2020 г. За ЕС като цяло се прогнозира, че инфлацията ще бъде средно 1,6 % тази година, след което ще нарасне до 1,8 % през 2020 г.
Пазарът на труда в еврозоната се подобри още през първите три тримесечия на 2018 г. През третото тримесечие на 2018 г. броят на заетите лица достигна най-високото равнище, отчетено досега в еврозоната, а през декември 2018 г. безработицата в еврозоната беше 7,9 %, което е най-ниското ѝ равнище от октомври 2008 г. насам.
Рисковете за икономическите перспективи остават съществени, тъй като напреженията в търговията и несигурността по отношение на развитието на ситуацията продължават да пораждат безпокойство. В САЩ могат да настъпят резки промени на фискалната политика. Китайската икономика може би се забавя по-рязко от очакваното. Световните финансови пазари и много бързо развиващи се пазари са уязвими на внезапни промени в склонността към поемане на риск и в очакванията за растеж. За ЕС вътрешните фактори могат да се окажат по-трайни от очакваното и напускането на Обединеното кралство продължава да е източник на несигурност.
Положителен елемент е това, че все още благоприятните условия на пазара на труда могат да доведат до засилване на вътрешното търсене, а по-широкото използване на средствата на ЕС в държавите, които ги получават, може да доведе до допълнителни инвестиции. Перспективите за световния БВП остават стабилни, като се очаква той да се увеличи до 3,8 % през следващите две години.
2.2. БЮДЖЕТНИ УСЛОВНИ ПАСИВИ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ
Дейностите на ЕС по получаване и отпускане на заеми за програмите за финансова помощ представляват небюджетни операции. По принцип събраните средства след това се предоставят на държавата бенефициер „бек-ту-бек“, т.е. със същия купон, срок и размер. Независимо от метода „бек-ту-бек“, обслужването на дълга по инструментите за финансиране е правно задължение на ЕС, който ще направи необходимото всички плащания да се извършват в пълен размер и в срок. Комисията е въвела процедури, за да гарантира изплащането на взетите назаем средства, дори в случай на неизпълнение на задълженията по отпуснатите заеми.
Получените заеми на ЕС представляват преки и безусловни задължения на ЕС и се гарантират от държавите — членки на ЕС (бюджетни условни пасиви). Заемите, взети с цел финансиране на заеми за държави извън ЕС, попадат в обхвата на Гаранционния фонд за външни дейности. Ако държава членка бенефициер не изпълни задълженията си по заем, ако е възможно, дългът се изплаща от средствата, с които разполага Комисията. Ако това не е възможно, Комисията взема необходимите средства от държавите членки. Съгласно законодателството на ЕС за собствените ресурси (член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета) държавите — членки на ЕС, са правно задължени да осигуряват достатъчно средства за изпълняване на задълженията на ЕС. Поради това инвеститорите са изложени само на кредитния риск на ЕС, а не на този на бенефициера, на който са отпуснати финансираните заеми. Благодарение на отпускането на заеми „бек-ту-бек“ бюджетът на ЕС не поема никакъв лихвен или валутен риск.
За всяка програма за дадена държава в решенията на ЕП, на Съвета и на Комисията се определят общата отпусната сума, броя на частите от заема, които трябва да се платят, и максималния (среден) срок на пакета от заеми. Впоследствие Комисията и държавата бенефициер се договарят относно параметрите на заема/финансирането, и по-специално срока на частите от заема. Освен това всички части от заема освен първата зависят от спазването на условията на политиката в контекста на съвместна финансова помощ от ЕС и МВФ, което е друг фактор, влияещ на момента на извършване на операциите по финансиране. Това означава, че моментът на емитиране и сроковете зависят от съответните дейности на ЕС по отпускане на заеми. Финансирането се извършва само в евро, а сроковете варират от 3 до 30 години.
Следната таблица съдържа преглед на планирания график за изплащане, в номинално изражение, на непогасените суми от заемите по ЕМФС и по ПБ към 31 декември 2018 г.:
Милиарди евро |
|||||||
|
ПБ |
ЕМФС |
ОБЩО |
||||
Латвия |
Румъния |
Общо |
Ирландия |
Португалия |
Общо |
||
2019 |
0,5 |
1,0 |
1,5 |
— |
— |
— |
1,5 |
2021 |
— |
— |
— |
3,0 |
6,8 |
9,8 |
9,8 |
2022 |
— |
— |
— |
— |
2,7 |
2,7 |
2,7 |
2023 |
— |
— |
— |
2,0 |
1,5 |
3,5 |
3,5 |
2024 |
— |
— |
— |
0,8 |
1,8 |
2,6 |
2,6 |
2025 |
0,2 |
— |
0,2 |
2,4 |
— |
2,4 |
2,6 |
2026 |
— |
— |
— |
2,0 |
2,0 |
4,0 |
4,0 |
2027 |
— |
— |
— |
1,0 |
2,0 |
3,0 |
3,0 |
2028 |
— |
— |
— |
2,3 |
— |
2,3 |
2,3 |
2029 |
— |
— |
— |
1,0 |
0,4 |
1,4 |
1,4 |
2031 |
— |
— |
— |
— |
2,2 |
2,2 |
2,2 |
2032 |
— |
— |
— |
3,0 |
— |
3,0 |
3,0 |
2033 |
— |
— |
— |
1,5 |
0,6 |
2,1 |
2,1 |
2035 |
— |
— |
— |
2,0 |
— |
2,0 |
2,0 |
2036 |
— |
— |
— |
— |
1,0 |
1,0 |
1,0 |
2038 |
|
|
|
|
1,8 |
1,8 |
1,8 |
2042 |
— |
— |
— |
1,5 |
1,5 |
3,0 |
3,0 |
Общо |
0,7 |
1,0 |
1,7 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
48,5 |
Междуправителствените механизми за финансова стабилност — Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), не попадат в приложното поле на Договора за ЕС, поради което не са включени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
2.3. БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
ЕС е предоставил на групата на ЕИБ гаранции по заемите, отпуснати извън ЕС, и по дълговите и капиталовите операции, покрити от гаранцията на ЕФСИ. Към 31 декември 2018 г. ЕС оповестява в бележките към консолидираните си финансови отчети (вж. бележка 4.1.1) условните пасиви за двете гаранции, а сумите, представляващи настоящи задължения, се признават като провизии във финансовите отчети (вж. бележка 2.10 от консолидираните финансови отчети). За да се намали рискът, който задействането на гаранциите от групата на ЕИБ може да породи за бюджета на ЕС, ЕС създаде специални гаранционни фондове — Гаранционния фонд за външни дейности и Гаранционния фонд на ЕФСИ.
Гаранционният фонд за външни дейности се захранва от бюджета на ЕС така, че да покрива 9 % от непогасените към края на годината гарантирани заеми за дейности по мандата на ЕИБ за външно кредитиране на трети държави. Към 31 декември 2018 г. общата стойност на активите, която е 2,5 милиарда евро, покрива експозиция от отпуснати суми в размер на 20,7 милиарда евро.
Гаранционният фонд на ЕФСИ започна дейност през 2016 г. Съгласно изменения Регламент за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2017/2396) таванът на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ беше увеличен на 26 милиарда евро (от първоначалните 16 милиарда евро) и границата за гаранционния фонд намаля на 35 % (от първоначалните 50 %) от общия размер на задължението по гаранцията на ЕС. Поради това сега се очаква Гаранционният фонд на ЕФСИ да достигне общо 9,1 милиарда евро. Споразумението за ЕФСИ беше изменено през 2018 г. в съответствие с изменения Регламент за ЕФСИ. Общият размер на активите, които съставляват Гаранционния фонд на ЕФСИ, е 5,5 милиарда евро към 31 декември 2018 г. Тези средства покриват експозиция от отпуснати суми в размер на 15,8 милиарда евро.
В съответствие с Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601) бе създаден нов гаранционен фонд: Гаранционният фонд на ЕФУР. Първите вноски от бюджета на ЕС във фонда бяха получени през 2018 г., но към 31 декември 2018 г. нямаше действащи споразумения за гаранция.
2.4. РЕЗЕРВ ЗА НОВИ УЧАСТНИЦИ (NER) 300
Фондът NER 300 произхожда от продажбата на квоти по схемата за търговия с емисии и принадлежи на държавите членки, които използват парите за финансиране на иновационни нисковъглеродни демонстрационни проекти в областта на енергетиката. Комисията управлява програмата от името на държавите членки, а ЕИБ отговаря за управлението на активите на фонда NER 300 и действа като технически консултант, съгласно Споразумението за сътрудничество с Комисията. Тъй като нито приходите от квотите, нито разходите за финансираните проекти са част от бюджета на ЕС, тези суми не се включват в отчетите на ЕС.
ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (34)
СЪДЪРЖАНИЕ
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 105 |
СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ | 106 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА | 109 |
1. |
РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 109 |
1.1. |
МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г. | 109 |
1.2. |
ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ) | 110 |
1.3. |
ГОДИШЕН БЮДЖЕТ | 110 |
1.4. |
ПРИХОДИ | 111 |
1.5. |
ИЗЧИСЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 112 |
1.6. |
РАВНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 113 |
2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2018 Г. — КОМЕНТАР | 114 |
2.1. |
ПРИХОДИ | 114 |
2.2. |
РАЗХОДИ | 115 |
3. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 116 |
3.1. |
ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 116 |
4. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 117 |
4.1. |
МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 117 |
4.2. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 118 |
4.3. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 120 |
4.4. |
МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 121 |
4.5. |
МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 122 |
4.6. |
ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 123 |
4.7. |
ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 129 |
4.8. |
ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 136 |
4.9. |
ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 142 |
4.10. |
ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 148 |
5. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ | 153 |
5.1. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ | 153 |
5.2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 154 |
5.3. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 155 |
6. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ | 156 |
6.1. |
БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ | 156 |
6.2. |
БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ | 157 |
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Милиони евро |
|||
|
Бележка |
2018 г. |
2017 г. |
Приходи за финансовата година |
1.1 |
159 318 |
139 691 |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
1.2 |
(154 833 ) |
(135 764 ) |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
1.3 |
(1 675 ) |
(1 796 ) |
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
1.4 |
106 |
40 |
Промяна на целевите приходи |
1.5 |
(1 114 ) |
(1 450 ) |
Курсови разлики за годината |
1.6 |
(1) |
(166) |
Бюджетен резултат |
|
1 802 |
555 |
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през 2019 г. чрез приспадането му от дължимите от тях суми. Той се изчислява в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (35). Повече информация може да бъде намерена в частта, свързана с изчисляването на бюджетния резултат.
1.1 |
Приходи за финансовата година: вж. таблица 3.1 „Обобщение на изпълнението на приходите в бюджета на ЕС“, колона 8 „Общо приходи“. |
1.2 |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година: вж. таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 2 „Плащания, извършени от приетия бюджет“ и колона 4 „Плащания, извършени от целеви приходи“. |
1.3 |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1: вж. таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 7 „Автоматични пренасяния“ и колона 8 „Пренасяния с решение“. |
1.4 |
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1: вземат се под внимание размерът на бюджетните кредити за плащания (автоматично и с решение) в края на предходната година и плащанията, извършени от пренасяния, за текущата година, посочени в колона 3 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“. |
1.5 |
Промяна на общите бюджетни кредити от целеви приходи към края на годината: изчислява се разликата между сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на предходната година (със знак плюс) и сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на текущата година (в колона 9 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“ — със знак минус), за да се получи нетната промяна на целевите приходи през текущата година. |
1.6 |
Курсовите разлики включват реализираните и нереализираните курсови разлики. |
СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ
Бюджетни приходи
Милиони евро |
|||||
|
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Установени вземания |
Приходи |
1 |
Собствени ресурси |
142 832 |
142 364 |
142 373 |
142 330 |
|
11 — Налози върху захарта |
— |
(93) |
(85) |
(85) |
|
12 — Мита |
22 844 |
20 165 |
20 360 |
20 317 |
|
13 — ДДС |
17 250 |
17 149 |
17 133 |
17 133 |
|
14 — БНД |
102 739 |
105 143 |
104 979 |
104 979 |
|
15 — Корекция на бюджетни дисбаланси |
— |
— |
(19) |
(19) |
|
16 — Намаление на вноската на база БНД на Нидерландия и Швеция |
— |
— |
6 |
6 |
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
556 |
581 |
581 |
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 547 |
1 547 |
1 552 |
1 542 |
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
45 |
45 |
583 |
563 |
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
110 |
110 |
13 346 |
12 777 |
7 |
Лихви за забава и глоби |
115 |
115 |
14 592 |
1 473 |
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
6 |
6 |
39 |
39 |
9 |
Разни приходи |
25 |
25 |
24 |
13 |
|
Общо |
144 681 |
144 768 |
173 090 |
159 318 |
Бюджетни разходи: поети задължения по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)
Милиони евро |
|||||
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
77 534 |
77 532 |
89 649 |
87 357 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
22 001 |
22 000 |
25 864 |
23 773 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
55 532 |
55 532 |
63 785 |
63 585 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 285 |
59 239 |
62 419 |
60 560 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 235 |
43 233 |
45 284 |
44 364 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 493 |
3 492 |
4 015 |
3 855 |
4 |
Глобална Европа |
9 569 |
10 379 |
11 448 |
11 062 |
5 |
Администрация |
9 666 |
9 666 |
10 508 |
10 124 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 015 |
4 015 |
4 465 |
4 280 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
567 |
388 |
429 |
180 |
|
Общо |
160 114 |
160 696 |
178 468 |
173 139 |
Бюджетни разходи: плащания по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)
Милиони евро |
|||||
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
66 624 |
66 733 |
80 917 |
75 876 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
20 097 |
20 155 |
25 073 |
21 408 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
46 527 |
46 578 |
55 844 |
54 468 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
56 084 |
56 241 |
59 648 |
58 046 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 189 |
43 180 |
45 436 |
44 310 |
3 |
Сигурност и гражданство |
2 981 |
3 013 |
3 305 |
3 108 |
4 |
Глобална Европа |
8 906 |
8 813 |
10 788 |
9 519 |
5 |
Администрация |
9 666 |
9 667 |
11 355 |
9 944 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 015 |
4 015 |
4 963 |
4 140 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
420 |
302 |
340 |
180 |
|
Общо |
144 681 |
144 768 |
166 353 |
156 673 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
1. РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Бюджетното счетоводство се води в съответствие с Финансовия регламент (ФР) и правилата за неговото прилагане. Общият бюджет е инструментът, чрез който се предвиждат и разрешават приходите и разходите на Съюза всяка година в рамките на таваните и другите разпоредби, определени в многогодишната финансова рамка в съответствие със законодателните актове във връзка с многогодишните програми, приемани съгласно тази рамка.
1.1. МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г.
Милиони евро |
||||||||||
|
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
2020 г. |
Общо |
||
|
52 756 |
77 986 |
69 304 |
73 512 |
76 420 |
79 924 |
83 661 |
513 563 |
||
|
16 560 |
17 666 |
18 467 |
19 925 |
21 239 |
23 082 |
25 191 |
142 130 |
||
|
36 196 |
60 320 |
50 837 |
53 587 |
55 181 |
56 842 |
58 470 |
371 433 |
||
|
49 857 |
64 692 |
64 262 |
60 191 |
60 267 |
60 344 |
60 421 |
420 034 |
||
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 779 |
44 190 |
43 951 |
44 146 |
44 163 |
44 241 |
44 264 |
308 734 |
||
|
1 737 |
2 456 |
2 546 |
2 578 |
2 656 |
2 801 |
2 951 |
17 725 |
||
|
8 335 |
8 749 |
9 143 |
9 432 |
9 825 |
10 268 |
10 510 |
66 262 |
||
|
8 721 |
9 076 |
9 483 |
9 918 |
10 346 |
10 786 |
11 254 |
69 584 |
||
от които: административни разходи на институциите |
7 056 |
7 351 |
7 679 |
8 007 |
8 360 |
8 700 |
9 071 |
56 224 |
||
|
29 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
29 |
||
|
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
||
|
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
||
Бюджетни кредити за поети задължения |
121 435 |
162 959 |
154 738 |
155 631 |
159 514 |
164 123 |
168 797 |
1 087 197 |
||
Общ размер на бюджетните кредити за плащания |
135 762 |
140 719 |
130 694 |
142 906 |
154 565 |
159 235 |
162 406 |
1 026 287 |
Таблицата по-горе показва таваните в многогодишната финансова рамка (МФР) по текущи цени. 2018 година бе петата финансова година от МФР за периода 2014—2020 г. Общият таван за бюджетните кредити за поети задължения за 2018 г. бе 159 514 милиона евро, което се равнява на 1,02 % от БНД на ЕС, докато съответният таван за бюджетните кредити за плащания бе 154 565 милиона евро, или 0,98 % от БНД на ЕС, и важи за цялата 2018 бюджетна година.
За МФР за периода 2014—2020 г. са договорени нови разпоредби за гъвкавост. Една от новите разпоредби е възможността за прехвърляне на неизразходените маржове под таваните на плащанията за следващите години — посредством общия марж за плащанията в рамките на техническата корекция на МФР за следващата година. По тази причина неизразходената сума от 2016 г. (13 991 милиона евро по текущи цени) и от 2017 г. (16 414 милиона евро по текущи цени) бе прехвърлена за годините 2018—2020 и таваните за годините 2016—2020 бяха съответно коригирани — вж. гореупоменатата техническа корекция на МФР за 2018 г. и техническата корекция за 2019 г. (COM(2018) 282 от 23 май 2018 г.).
На 23 май 2018 г. Комисията прие Съобщение „Техническа корекция на финансовата рамка за 2019 г. в съответствие с промените в БНД (ЕСС 2010)“ (COM(2018) 282 от 23 май 2018 г.).
По-долу е дадено обяснение на различните функции на МФР:
Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж
Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:
1a |
„Конкурентоспособност за растеж и работни места“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, Механизма за свързване на Европа, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики. |
1б |
„Икономическо, социално и териториално сближаване“, предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество. |
Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси
Функция 2 включва общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и мерките за околната среда, и по-специално програмата Life +.
Функция 3 — Сигурност и гражданство
Функция 3 (Сигурност и гражданство) отразява нарастващото значение, което се придава на някои сфери, в които на ЕС са възложени конкретни задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите.
Функция 4 — Глобална Европа
Функция 4 обхваща всички външни действия, включително сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите в областта на съседските отношения. ЕФР продължава да е извън обхвата на бюджета на ЕС и не е включен в МФР.
Функция 5 — Администрация
Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. Административните разходи съставляват общия размер на разходите на институциите, различни от Комисията.
Функция 6 — Компенсации
В съответствие с политическото споразумение, според което в самото начало на своето членство новите държави членки не трябва да внасят в бюджета повече средства, отколкото получават от него, по тази функция беше предвидена компенсация. Тази сума им беше предоставяна като трансфери с цел изравняване на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.
Функция 9 — Специални инструменти
Механизмите за гъвкавост дават възможност на ЕС да мобилизира необходимите средства, за да реагира на непредвидени събития, като кризисни и извънредни ситуации. Техният обхват, финансови средства и начини на функциониране са предвидени в Регламента за МФР и в Междуинституционалното споразумение. В настоящия контекст на намалени разходи те гарантират също така, че бюджетните ресурси могат да реагират на променящите се приоритети, за да се използва всяко евро там, където то е най-необходимо. Поради това повечето механизми за гъвкавост се оставят извън МФР и финансирането може да бъде мобилизирано над таваните на разходите.
1.2. ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ)
Функциите в МФР са разбити допълнително на подробни подфункции, съответстващи на основните разходни програми (напр. „Хоризонт 2020“, „Еразъм+“ и т.н.). Съответните правни основания за изпълнението на бюджета се приемат на това равнище на програмите. Програмите са обичайно използваната структура за докладване за изпълнението и резултатите. Таблици за всяка програма могат да бъдат намерени в докладите за изпълнението на бюджета (вж. таблици 4.6—4.10 по-долу).
1.3. ГОДИШЕН БЮДЖЕТ
Всяка година Комисията оценява приходите и разходите на всички институции за годината и изготвя проектобюджет, който изпраща на бюджетния орган. Въз основа на този проектобюджет Съветът излиза с позиция, по която след това се провеждат преговори между двата клона на бюджетния орган. Председателят на ЕП обявява, че съвместният проект е окончателно приет, с което бюджетът влиза в сила. В хода на въпросната година се приемат коригиращи бюджети. Задачата за изпълнението на бюджета е основно отговорност на Комисията.
За Комисията бюджетната структура се състои от бюджетни кредити за административни разходи и от бюджетни кредити за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетни кредити: едногодишни и многогодишни. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Многогодишните бюджетни кредити се използват, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с необходимостта от управление на многогодишни операции. Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:
— |
бюджетни кредити за поети задължения: обхващат всички разходи по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат да се разделят за няколко години под формата на годишни траншове, когато това е предвидено в основния акт. |
— |
бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години. |
В отчетите видовете финансиране са групирани в две основни позиции:
— |
бюджетни кредити в окончателния приет бюджет; и |
— |
допълнителни бюджетни кредити, съдържащи:
|
Заедно всички видове финансиране образуват наличните бюджетни кредити.
1.4. ПРИХОДИ
1.4.1. Приходи от собствени ресурси
Основната част от приходите идват от собствени ресурси, които се състоят от следните категории:
1) |
Традиционни собствени ресурси (ТСР): обикновено представляват приблизително 14 % от приходите от собствени ресурси. |
2) |
Ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС): обикновено представлява приблизително 12 % от приходите от собствени ресурси. |
3) |
Ресурс на база брутния национален доход (БНД): обикновено представлява приблизително 74 % от приходите от собствени ресурси. |
Разпределянето на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата, залегнали в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (РСР 2014). Това решение влезе в сила на 1 октомври 2016 г. и бе приложено със задна дата от 1 януари 2014 г.
Общият размер на собствените ресурси, предоставени на Съюза за покриване на годишните бюджетни кредити за плащания, не може да превишава 1,20 % от сумата от БНД на всички държави членки.
1.4.2. Традиционни собствени ресурси (ТСР)
Традиционните собствени ресурси (ТСР) се състоят от мита (събирани при внос от трети държави) и налози върху захарта (плащани от производителите на захар за финансиране на разходите за общата организация на пазара в сектора на захарта), които се плащат от икономическите оператори и които държавите членки събират от името на ЕС. Държавите членки задържат обаче 20 % като компенсация за разходите си по събирането. Всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи:
— |
В обикновените сметки, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета: всички събрани или обезпечени суми. |
— |
В отделните сметки, също предвидени в горепосочения член: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат записани в тази сметка. |
Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани от държавата членка в сметката на Комисията към министерството на финансите или националната централна банка най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано).
1.4.3. Данък върху добавената стойност (ДДС)
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите членки, които се хармонизират за тази цел в съответствие с разпоредбите на ЕС. Базата за ДДС обаче е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава членка. Унифицираната ставка за ДДС, която се прилага, е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2014—2020 г., през който изискуемата ставка за Германия, Нидерландия и Швеция беше 0,15 %.
1.4.4. Брутен национален доход (БНД)
Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за финансиране на тази част от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага един и същ процент, който се определя в съответствие с разпоредбите на ЕС.
Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за съответните бази, направени при изготвянето на проектобюджета. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат и актуализират през въпросната бюджетна година посредством коригиращ бюджет. Комисията изисква от държавите членки за първия работен ден на месец юни на втората година, следваща въпросната бюджетна година, разликите, били те положителни или отрицателни, между дължимите от държавите членки суми въз основа на реалните бази и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Реалните бази за ДДС и за БНД могат да се коригират през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се изискват или във връзка с процедурата за салдата по ДДС и по БНД, или посредством индивидуални покани за внасяне на средства.
1.4.5. Корекция за Обединеното кралство
Европейският съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) въведе механизъм за корекция на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство (намаляване на плащанията на собствени ресурси на тази държава, като същевременно се увеличават плащанията на другите държави членки). Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията за Обединеното кралство (ограничено до една четвърт от обичайната им сума).
1.4.6. Брутно намаление
На заседанието на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. бе заключено, че Дания, Нидерландия и Швеция следва да се ползват от брутни намаления на годишните си вноски на база БНД за периода 2014—2020 г., а Австрия се ползваше от брутни намаления само през периода 2014—2016 г. Годишните намаления са, както следва: за Дания 130 милиона евро, за Нидерландия 695 милиона евро и за Швеция 185 милиона евро.
1.5. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази година.
Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите членки. Приходите включват също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в хода на годината сума.
За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, се разбира плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. Що се отнася до ЕФГЗ, плащанията са тези плащания, които са извършени от държавите членки между 16 октомври на година N-1 и 15 октомври на година N, при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари на година N+1. Разходите по ЕФГЗ могат да бъдат предмет на решение с оглед на съответствието след провеждането на проверки в държавите членки.
Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на ЕС и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси този резултат представлява разликата между:
— |
общия размер на приходите, получени за финансовата година; и |
— |
общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за текущата година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година. |
Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:
— |
нетното салдо на отменените бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година; |
— |
промяната на целевите приходи; и |
— |
нетните печалби или загуби от валутния курс, записани през годината. |
Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, във връзка с вноските от трети страни и работата за трети страни, които по дефиниция никога не губят сила, се включват като допълнителни бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в докладите за изпълнението на бюджета за година N и сумите, пренесени за следващата година, в докладите за изпълнението на бюджета за година N-1. При изчисляването на бюджетния резултат не се вземат предвид бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.
Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматично пренесени суми и суми, пренесени с решение. Отмяната на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва отмените на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение.
1.6. РАВНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
Милиони евро |
||
|
2018 г. |
2017 г. |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
13 918 |
8 082 |
Приходи |
|
|
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани |
(6 220 ) |
(4 408 ) |
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година |
9 331 |
10 739 |
Начислени приходи (нетни) |
(4 015 ) |
(257) |
Разходи |
|
|
Начислени разходи (нетни) |
4 511 |
3 725 |
Разходи от предходната година, платени през текущата година |
(6 086 ) |
(3 574 ) |
Нетен ефект от предварителното финансиране |
(8 634 ) |
(12 059 ) |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година |
(2 941 ) |
(3 373 ) |
Плащания, извършени с пренесени суми, и отмяна на неизползвани бюджетни кредити за плащания |
2 098 |
1 784 |
Движение на провизиите |
3 567 |
6 752 |
Други |
(4 175 ) |
(6 676 ) |
Финансов резултат на агенциите и ЕОВС |
448 |
(179) |
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
1 802 |
555 |
В съответствие с Финансовия регламент финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване, а бюджетният резултат се основава на модифицирани правила за касова отчетност. Тъй като финансовият и бюджетният резултат обхващат едни и същи операции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка.
Равняване на позиции — Приходи
Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не представляват част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Начислените приходи се състоят предимно от начислените приходи за селското стопанство, собствени ресурси, лихви и дивиденти. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.
Равняване на позиции — Разходи
Начислените разходи се състоят предимно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на Комисията. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус сторнираните начислени разходи от предходната година. Плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година, поради което трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Нетният ефект от предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината, и 2) изчистването на предварителното финансиране чрез допустимите разходи, приети през текущата година. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.
Както плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми от предходни години, и за отменените неизползвани бюджетни кредити за плащания.
Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени във финансовите отчети (основно на доходите на наети лица), които нямат отражение върху бюджетните сметки. Други равняващи се суми включват различни елементи, като амортизацията/обезценката на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2018 Г. — КОМЕНТАР
2.1. ПРИХОДИ
В първоначално приетия бюджет на ЕС, подписан от председателя на Европейския парламент на 30 ноември 2017 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе 144 681 милиона евро, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 142 832 милиона евро. Прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет по принцип се коригират през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че записаните в бюджета приходи съответстват точно на записаните в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.
През 2018 г. бяха приети шест коригиращи бюджета. След като те бяха взети предвид, окончателните приети приходи за 2018 г. възлизаха на 144 767,9 милиона евро, а общата сума, финансирана със собствени ресурси, бе 142 363,7 милиона евро. Основният фактор за намаляването на вноските на държавите членки през 2018 г. бе излишъкът от предходната финансова година (555,5 милиона евро), който бе леко компенсиран от нетно увеличение на бюджетните кредити за плащания (86,9 милиона евро).
Що се отнася до резултата за собствените ресурси, събраните традиционни собствени ресурси бяха много близки до прогнозираните суми. Това се дължи предимно на факта, че бюджетните прогнози бяха променени в момента на изготвяне на коригиращ бюджет № 6/2018 (предимно въз основа на прогнозите от пролетта на 2018 г.).
Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите членки също са близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.
Що се отнася до салдата по ДДС и по БНД, правилата са посочени в член 10б от Регламента за предоставянето (Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета). Процедурата не води до изменение на бюджета, поради което Комисията отправя директно искане до държавите членки да платят нетните суми. Въздействието върху бюджета на ЕС бе почти нулево поради тази система за нетиране.
Позицията „Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на ЕС“ се отнася предимно до приходи от финансови корекции (ЕСИФ, ЕФГЗ и ЕЗФРСР), участието на трети държави в научноизследователски програми, уравняването на сметките на земеделските фондове и други вноски и възстановени средства в полза на програми и дейности на ЕС. Значителна част от тази обща сума представлява заделени приходи, които по принцип водят до записването на допълнителни бюджетни кредити в разходната част на бюджета. През 2018 г. тези вноски бяха на стойност 12,8 милиарда евро.
Приходите от глоби са свързани предимно с глобите в областта на конкуренцията.
2.2. РАЗХОДИ
Бюджетът за 2018 г. имаше за цел да постигне точен баланс между изпълнението на текущите програми и преодоляването на по-новите предизвикателства. Поради това той се основа на задълженията, поети през предходните години, и се възползва от съществуващите възможности за гъвкавост, за да отговори на предизвикателствата в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. Междинното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г. увеличи способността на бюджета на ЕС да реагира на предизвикателства и да задоволява бъдещи нужди.
В съответствие с годишното изменение, предвидено в МФР, бюджетните кредити, предложени в проектобюджета, бяха определени на 160,7 милиарда евро (с 1,4 % повече в сравнение с бюджета за 2017 г.) поети задължения и 144,7 милиарда евро (8 %) плащания — съответно 1,02 % и 0,92 % от БНД на ЕС. Що се отнася до плащанията, необичайното натрупване на неизвършени плащания, констатирано в началото на МФР, бе преодоляно през 2016 г. и се очакваше, че много програми ще достигнат нормален ритъм на изпълнение, по-специално в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване (подфункция 1б от МФР).
През 2018 г. Комисията не представи значителни корекции посредством коригиращи бюджети. Корекции бяха предложени само в коригиращ бюджет № 6, в който равнището на бюджетните кредити за плащания и за поети задължения бе променено, за да бъде доближено до прогнозите за нуждите във връзка с глобалния трансфер.
Изпълнение за 2018 г. на наличните бюджетни кредити
Изпълнението за 2018 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от 2017 г. и целеви приходи) бе 97 % за поетите задължения и 94 % за плащанията. Бюджетните кредити в бюджета бяха изпълнени изцяло през 2018 г. (99,9 % за поетите задължения и 98,5 % за плащанията). Изпълнението нараства на 99,8 % от бюджетните кредити за поети задължения и на 99,7 % от бюджетните кредити за плащания при допускане на пълно усвояване на сумите, пренесени за 2019 г.
Високи нива на изпълнение бяха постигнати по всички функции. Що се отнася до специалните инструменти, пълното изпълнение не е цел, тъй като те се мобилизират само при кризи или непредвидени обстоятелства.
Неизпълнени поети задължения
Неизпълнените поети задължения (RAL, суми, за които е поето задължение, но които не са платени) възлизаха на 281,2 милиарда евро към края на 2018 г. Увеличението на RAL бе по-малко от предвиденото, достигайки 13,5 милиарда евро, в резултат на общия ефект на допълнителните бюджетни кредити за поети задължения от коригиращ бюджет № 3 (във връзка с удължаването на действието на Механизма за бежанците в Турция) и по-добро от очакваното изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания от всички видове източници, т.е. гласувани, пренесени от 2017 г. и целеви приходи.
По-подробен анализ на бюджетните корекции и на техния съответен контекст, обосновка и отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2018 г., част А, която прави преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от многогодишната финансова рамка.
Бюджетен резултат
В сравнение с бюджетния резултат за 2017 г., който беше най-ниският отчитан досега в размер на 0,56 милиарда евро, бюджетният резултат за 2018 г. е по-висок и възлиза на 1,8 милиарда евро. Той произтича предимно от приходната част, където приходите от вноски и възстановени суми по линия на споразуменията и програмите на Съюза бяха съществени през 2018 г. (12,8 милиарда евро). По отношение на бюджетните кредити за плащания бе постигнато почти пълно изпълнение (94 %), разрешено бе неизразходените суми (5 %) да бъдат пренесени за 2019 г. и неизползваната сума не е значителна.
3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
3.1. ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
Милиони евро |
|||||||||||
Дял |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Дължими |
||||||
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От вземания, които са пренесени |
Общо |
||||
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=3+4 |
6 |
7 |
8=6+7 |
9=8/2 |
10=5-8 |
1 |
Собствени ресурси |
142 832 |
142 364 |
142 334 |
39 |
142 373 |
142 329 |
0 |
142 330 |
100 % |
44 |
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
556 |
581 |
— |
581 |
581 |
— |
581 |
105 % |
— |
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 547 |
1 547 |
1 541 |
11 |
1 552 |
1 531 |
11 |
1 542 |
100 % |
10 |
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
45 |
45 |
559 |
24 |
583 |
545 |
18 |
563 |
1 250 % |
20 |
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
110 |
110 |
13 021 |
324 |
13 346 |
12 619 |
157 |
12 777 |
11 615 % |
569 |
7 |
Лихви за забава и глоби |
115 |
115 |
6 778 |
7 814 |
14 592 |
897 |
576 |
1 473 |
1 281 % |
13 119 |
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
6 |
6 |
24 |
15 |
39 |
24 |
15 |
39 |
631 % |
— |
9 |
Разни приходи |
25 |
25 |
17 |
6 |
24 |
12 |
1 |
13 |
53 % |
10 |
|
Общо |
144 681 |
144 768 |
164 856 |
8 234 |
173 090 |
158 539 |
779 |
159 318 |
110 % |
13 771 |
4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
4.1. МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
Милиони евро |
|||||||||||||
Функция от МФР |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
||||||||
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
||||
1 |
2 |
3=1+2 |
4 |
5 |
6=3+4+5 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12=9+10+11 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
77 534 |
(2) |
77 532 |
123 |
11 994 |
89 649 |
66 624 |
108 |
66 733 |
120 |
14 064 |
80 917 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
22 001 |
(2) |
22 000 |
4 |
3 861 |
25 864 |
20 097 |
57 |
20 155 |
108 |
4 811 |
25 073 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
55 532 |
— |
55 532 |
119 |
8 133 |
63 785 |
46 527 |
51 |
46 578 |
13 |
9 253 |
55 844 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 285 |
(46) |
59 239 |
451 |
2 729 |
62 419 |
56 084 |
157 |
56 241 |
663 |
2 744 |
59 648 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 235 |
(1) |
43 233 |
451 |
1 601 |
45 284 |
43 189 |
(9) |
43 180 |
656 |
1 601 |
45 436 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 493 |
(1) |
3 492 |
247 |
276 |
4 015 |
2 981 |
32 |
3 013 |
16 |
276 |
3 305 |
4 |
Глобална Европа |
9 569 |
810 |
10 379 |
64 |
1 005 |
11 448 |
8 906 |
(93) |
8 813 |
315 |
1 659 |
10 788 |
5 |
Администрация |
9 666 |
— |
9 666 |
11 |
832 |
10 508 |
9 666 |
0 |
9 667 |
854 |
834 |
11 355 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 015 |
— |
4 015 |
11 |
439 |
4 465 |
4 015 |
— |
4 015 |
507 |
441 |
4 963 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
567 |
(179) |
388 |
— |
41 |
429 |
420 |
(118) |
302 |
0 |
38 |
340 |
|
Общо |
160 114 |
583 |
160 696 |
895 |
16 876 |
178 468 |
144 681 |
87 |
144 768 |
1 970 |
19 616 |
166 353 |
4.2. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Милиони евро |
||||||||||||||
Функция от МФР |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2019 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
89 649 |
77 514 |
114 |
9 729 |
87 357 |
97 % |
2 265 |
0 |
2 265 |
18 |
9 |
0 |
27 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
25 864 |
21 988 |
4 |
1 780 |
23 773 |
92 % |
2 080 |
0 |
2 081 |
11 |
0 |
0 |
11 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
63 785 |
55 525 |
110 |
7 949 |
63 585 |
100 % |
184 |
— |
184 |
7 |
9 |
— |
16 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
62 419 |
58 774 |
442 |
1 344 |
60 560 |
97 % |
1 385 |
460 |
1 845 |
6 |
9 |
— |
15 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
45 284 |
42 771 |
442 |
1 152 |
44 364 |
98 % |
449 |
460 |
908 |
3 |
9 |
— |
11 |
3 |
Сигурност и гражданство |
4 015 |
3 491 |
247 |
118 |
3 855 |
96 % |
158 |
— |
158 |
2 |
— |
0 |
2 |
4 |
Глобална Европа |
11 448 |
10 377 |
64 |
621 |
11 062 |
97 % |
383 |
— |
383 |
2 |
— |
0 |
2 |
5 |
Администрация |
10 508 |
9 545 |
7 |
572 |
10 124 |
96 % |
259 |
1 |
260 |
119 |
5 |
0 |
124 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 465 |
3 939 |
7 |
334 |
4 280 |
96 % |
105 |
0 |
105 |
76 |
5 |
0 |
81 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
429 |
180 |
— |
— |
180 |
42 % |
41 |
64 |
104 |
144 |
— |
— |
144 |
|
Общо |
178 468 |
159 881 |
873 |
12 385 |
173 139 |
97 % |
4 491 |
525 |
5 015 |
291 |
23 |
0 |
314 |
4.3. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
Милиони евро |
|||||||||||||||
Функция от МФР |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2019 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
80 917 |
66 540 |
107 |
9 230 |
75 876 |
94 % |
130 |
3 |
4 833 |
4 966 |
59 |
14 |
1 |
74 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
25 073 |
19 993 |
97 |
1 318 |
21 408 |
85 % |
117 |
3 |
3 492 |
3 612 |
41 |
11 |
1 |
53 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
55 844 |
46 547 |
10 |
7 912 |
54 468 |
98 % |
13 |
— |
1 341 |
1 354 |
18 |
3 |
— |
21 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 648 |
55 576 |
643 |
1 827 |
58 046 |
97 % |
193 |
460 |
918 |
1 570 |
13 |
20 |
— |
33 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
45 436 |
42 533 |
636 |
1 142 |
44 310 |
98 % |
186 |
460 |
459 |
1 104 |
2 |
20 |
— |
22 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 305 |
2 980 |
11 |
117 |
3 108 |
94 % |
9 |
— |
159 |
167 |
25 |
5 |
0 |
29 |
4 |
Глобална Европа |
10 788 |
8 711 |
310 |
498 |
9 519 |
88 % |
65 |
— |
1 161 |
1 226 |
37 |
5 |
0 |
42 |
5 |
Администрация |
11 355 |
8 731 |
768 |
445 |
9 944 |
88 % |
818 |
2 |
389 |
1 209 |
120 |
82 |
1 |
203 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 963 |
3 435 |
446 |
259 |
4 140 |
83 % |
508 |
0 |
182 |
690 |
76 |
58 |
— |
133 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
340 |
157 |
0 |
22 |
180 |
53 % |
0 |
— |
16 |
16 |
144 |
0 |
— |
144 |
|
Общо |
166 353 |
142 695 |
1 840 |
12 138 |
156 673 |
94 % |
1 214 |
465 |
7 475 |
9 154 |
398 |
126 |
2 |
526 |
4.4. МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
Милиони евро |
||||||||||
Функция от МФР |
Неизпълнени поети задължения към края на предходната година |
Поети задължения за текущата година |
Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината |
|||||||
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задълж./ преоценки/ отмени |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
|||
1 |
2 |
3 |
4=1+2+3 |
5 |
6 |
7 |
8=5+6+7 |
9=4+8 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
196 837 |
(1 323 ) |
(67 640 ) |
127 874 |
87 357 |
(8 237 ) |
(4) |
79 117 |
206 991 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
35 576 |
(932) |
(13 691 ) |
20 953 |
23 773 |
(7 717 ) |
(4) |
16 052 |
37 006 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
161 260 |
(392) |
(53 948 ) |
106 920 |
63 585 |
(520) |
(0) |
63 064 |
169 985 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
37 883 |
(360) |
(13 466 ) |
24 058 |
60 560 |
(44 580 ) |
(0) |
15 980 |
40 037 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
309 |
(14) |
(228) |
67 |
44 364 |
(44 082 ) |
— |
282 |
349 |
3 |
Сигурност и гражданство |
5 194 |
(107) |
(1 781 ) |
3 306 |
3 855 |
(1 327 ) |
— |
2 528 |
5 834 |
4 |
Глобална Европа |
26 478 |
(667) |
(6 746 ) |
19 064 |
11 062 |
(2 773 ) |
(1) |
8 288 |
27 352 |
5 |
Администрация |
867 |
(87) |
(775) |
6 |
10 124 |
(9 169 ) |
(0) |
955 |
961 |
|
от които: административни разходи на институциите |
507 |
(61) |
(444) |
2 |
4 280 |
(3 695 ) |
0 |
584 |
587 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
0 |
(0) |
(0) |
— |
180 |
(180) |
— |
0 |
0 |
|
Общо |
267 258 |
(2 544 ) |
(90 407 ) |
174 307 |
173 139 |
(66 265 ) |
(5) |
106 868 |
281 175 |
4.5. МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
Милиони евро |
||||||||||
Функция от МФР |
< 2012 г. |
2012 г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
Общо |
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
1 355 |
744 |
5 867 |
3 807 |
13 803 |
37 234 |
65 049 |
79 131 |
206 991 |
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
554 |
289 |
1 645 |
2 067 |
2 880 |
4 994 |
8 521 |
16 055 |
37 006 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
801 |
455 |
4 222 |
1 739 |
10 923 |
32 240 |
56 528 |
63 076 |
169 985 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
186 |
56 |
461 |
311 |
2 138 |
8 301 |
12 411 |
16 173 |
40 037 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
— |
— |
— |
0 |
3 |
9 |
55 |
282 |
349 |
3 |
Сигурност и гражданство |
50 |
67 |
56 |
45 |
118 |
901 |
2 069 |
2 528 |
5 834 |
4 |
Глобална Европа |
1 065 |
671 |
1 526 |
1 753 |
2 920 |
4 697 |
6 385 |
8 335 |
27 352 |
5 |
Администрация |
— |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
3 |
957 |
961 |
|
от които: административни разходи на институциите |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
587 |
587 |
9 |
Специални инструменти |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
(0) |
0 |
0 |
|
Общо |
2 656 |
1 538 |
7 910 |
5 916 |
18 979 |
51 133 |
85 917 |
107 126 |
281 175 |
4.6. ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
Милиони евро |
|||||||||||||
Програма |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|
||||||||||
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
||||||||
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
||||
1 |
2 |
3=1+2 |
4 |
5 |
6=3+4+5 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12=9+10+11 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
2 038 |
— |
2 038 |
— |
89 |
2 127 |
1 828 |
151 |
1 979 |
— |
89 |
2 068 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
808 |
— |
808 |
— |
169 |
977 |
718 |
192 |
910 |
2 |
259 |
1 171 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
376 |
— |
376 |
— |
50 |
426 |
501 |
148 |
649 |
1 |
50 |
699 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
630 |
— |
630 |
— |
15 |
645 |
608 |
(47) |
561 |
2 |
15 |
577 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
43 |
— |
43 |
— |
— |
43 |
33 |
— |
33 |
— |
— |
33 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
141 |
— |
141 |
— |
— |
141 |
152 |
44 |
196 |
— |
— |
196 |
|
„Хоризонт 2020“ |
11 212 |
5 |
11 217 |
— |
2 190 |
13 407 |
10 901 |
(332) |
10 570 |
67 |
3 116 |
13 753 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
356 |
(3) |
353 |
— |
123 |
475 |
315 |
(24) |
291 |
20 |
151 |
462 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
354 |
0 |
354 |
— |
49 |
403 |
253 |
2 |
255 |
2 |
97 |
355 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
2 315 |
— |
2 315 |
— |
427 |
2 741 |
2 146 |
103 |
2 249 |
7 |
441 |
2 697 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
132 |
— |
132 |
— |
11 |
143 |
118 |
(1) |
117 |
2 |
10 |
129 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
135 |
4 |
139 |
— |
7 |
146 |
125 |
(1) |
124 |
0 |
7 |
132 |
|
МСЕ — Енергетика |
680 |
— |
680 |
— |
6 |
686 |
218 |
43 |
261 |
1 |
6 |
267 |
|
МСЕ — Транспорт |
1 898 |
0 |
1 898 |
— |
165 |
2 063 |
1 163 |
(103) |
1 060 |
2 |
90 |
1 151 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
170 |
(1) |
170 |
4 |
5 |
178 |
142 |
(53) |
89 |
0 |
4 |
94 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
— |
— |
— |
— |
53 |
53 |
210 |
(52) |
158 |
— |
48 |
205 |
|
Децентрализирани агенции |
316 |
(5) |
311 |
— |
25 |
336 |
318 |
(11) |
307 |
— |
25 |
332 |
|
Други дейности и програми |
176 |
(2) |
174 |
— |
473 |
647 |
153 |
19 |
172 |
1 |
400 |
573 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
92 |
(0) |
91 |
— |
1 |
93 |
78 |
(25) |
52 |
— |
1 |
53 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
129 |
(0) |
129 |
— |
4 |
133 |
117 |
5 |
122 |
— |
4 |
125 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
27 012 |
(53) |
26 960 |
96 |
4 223 |
31 279 |
23 388 |
749 |
24 137 |
— |
4 722 |
28 858 |
|
Региони в преход |
5 739 |
(10) |
5 729 |
— |
850 |
6 579 |
4 040 |
(605) |
3 435 |
— |
939 |
4 374 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
8 427 |
41 |
8 468 |
— |
1 370 |
9 837 |
7 394 |
(21) |
7 373 |
— |
1 907 |
9 280 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
226 |
— |
226 |
— |
32 |
258 |
169 |
88 |
257 |
— |
32 |
289 |
|
Кохезионен фонд |
9 394 |
— |
9 394 |
— |
1 325 |
10 719 |
8 456 |
(272) |
8 184 |
— |
1 264 |
9 448 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
1 934 |
— |
1 934 |
23 |
248 |
2 205 |
1 235 |
(160) |
1 074 |
— |
148 |
1 222 |
|
Техническа помощ |
230 |
22 |
252 |
— |
2 |
253 |
200 |
2 |
202 |
12 |
2 |
215 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
557 |
— |
557 |
— |
0 |
557 |
401 |
(40) |
361 |
0 |
6 |
368 |
|
Инициатива за младежка заетост |
350 |
— |
350 |
— |
84 |
434 |
600 |
220 |
820 |
— |
206 |
1 026 |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 655 |
— |
1 655 |
— |
— |
1 655 |
626 |
100 |
725 |
— |
28 |
754 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
8 |
— |
8 |
— |
0 |
8 |
18 |
(10) |
9 |
— |
0 |
9 |
|
Общо функция 1 от МФР |
77 534 |
(2) |
77 532 |
123 |
11 994 |
89 649 |
66 624 |
108 |
66 733 |
120 |
14 064 |
80 917 |
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
43 235 |
(1) |
43 233 |
451 |
1 601 |
45 284 |
43 189 |
(9) |
43 180 |
656 |
1 601 |
45 436 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
14 381 |
(1) |
14 380 |
— |
972 |
15 352 |
11 852 |
213 |
12 066 |
2 |
862 |
12 929 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
933 |
— |
933 |
— |
140 |
1 073 |
515 |
(7) |
507 |
1 |
268 |
776 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
141 |
(47) |
95 |
— |
— |
95 |
132 |
(34) |
97 |
— |
— |
97 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
523 |
— |
523 |
— |
9 |
532 |
316 |
1 |
317 |
4 |
6 |
327 |
|
Децентрализирани агенции |
57 |
3 |
60 |
— |
8 |
68 |
57 |
3 |
60 |
— |
8 |
68 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
6 |
— |
6 |
— |
— |
6 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
16 |
— |
16 |
— |
0 |
16 |
18 |
(9) |
8 |
— |
0 |
8 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
59 285 |
(46) |
59 239 |
451 |
2 729 |
62 419 |
56 084 |
157 |
56 241 |
663 |
2 744 |
59 648 |
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
719 |
29 |
748 |
207 |
38 |
993 |
594 |
112 |
706 |
2 |
38 |
746 |
|
„Потребители“ |
28 |
— |
28 |
— |
1 |
29 |
23 |
6 |
29 |
1 |
1 |
31 |
|
„Творческа Европа“ |
230 |
— |
230 |
— |
13 |
244 |
181 |
16 |
197 |
2 |
16 |
214 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
200 |
(1) |
199 |
— |
0 |
199 |
221 |
12 |
233 |
0 |
0 |
233 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
720 |
10 |
730 |
40 |
132 |
901 |
481 |
(48) |
433 |
2 |
129 |
565 |
|
Информационни системи |
26 |
(17) |
10 |
— |
3 |
13 |
13 |
(3) |
10 |
— |
3 |
13 |
|
Правосъдие |
47 |
— |
47 |
— |
1 |
49 |
36 |
12 |
48 |
1 |
1 |
50 |
|
Права, равенство и гражданство |
63 |
— |
63 |
— |
2 |
65 |
47 |
27 |
73 |
0 |
2 |
75 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
33 |
— |
33 |
— |
2 |
35 |
34 |
— |
34 |
5 |
2 |
41 |
|
„Европа за гражданите“ |
28 |
— |
28 |
— |
1 |
28 |
29 |
— |
29 |
0 |
1 |
29 |
|
Храни и фуражи |
280 |
(1) |
279 |
— |
5 |
284 |
248 |
(4) |
244 |
1 |
6 |
252 |
|
Здравеопазване |
66 |
— |
66 |
— |
2 |
69 |
56 |
4 |
60 |
1 |
2 |
63 |
|
Децентрализирани агенции |
940 |
(20) |
920 |
— |
76 |
996 |
908 |
(98) |
810 |
— |
76 |
886 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
13 |
(1) |
11 |
— |
0 |
11 |
18 |
(5) |
13 |
— |
0 |
13 |
|
Специфични дейности |
99 |
— |
99 |
— |
1 |
99 |
92 |
2 |
93 |
1 |
0 |
94 |
|
Общо функция 3 от МФР |
3 493 |
(1) |
3 492 |
247 |
276 |
4 015 |
2 981 |
32 |
3 013 |
16 |
276 |
3 305 |
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
1 649 |
393 |
2 041 |
1 |
106 |
2 149 |
1 452 |
(186) |
1 266 |
6 |
475 |
1 747 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
42 |
(32) |
11 |
— |
— |
11 |
42 |
(32) |
10 |
— |
— |
10 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
138 |
— |
138 |
— |
110 |
248 |
138 |
— |
138 |
— |
110 |
248 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
16 |
(10) |
6 |
— |
1 |
7 |
15 |
(5) |
11 |
2 |
1 |
13 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
20 |
(0) |
20 |
— |
— |
20 |
17 |
(1) |
16 |
0 |
— |
16 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
25 |
— |
25 |
— |
401 |
426 |
25 |
— |
25 |
275 |
401 |
701 |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 367 |
112 |
2 478 |
— |
40 |
2 518 |
2 278 |
(167) |
2 111 |
5 |
51 |
2 167 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
2 976 |
5 |
2 981 |
— |
74 |
3 055 |
2 735 |
(78) |
2 657 |
14 |
110 |
2 781 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
140 |
5 |
145 |
— |
6 |
151 |
101 |
27 |
128 |
0 |
7 |
135 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
193 |
(5) |
188 |
— |
1 |
190 |
169 |
22 |
191 |
3 |
1 |
195 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
370 |
(1) |
370 |
— |
9 |
378 |
325 |
2 |
327 |
3 |
12 |
342 |
|
Хуманитарна помощ |
1 085 |
332 |
1 417 |
62 |
58 |
1 537 |
1 095 |
348 |
1 443 |
5 |
275 |
1 723 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
328 |
20 |
348 |
— |
39 |
387 |
292 |
(0) |
292 |
0 |
52 |
345 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
33 |
— |
33 |
— |
0 |
33 |
45 |
(7) |
39 |
1 |
1 |
40 |
|
Децентрализирани агенции |
20 |
— |
20 |
— |
0 |
20 |
20 |
— |
20 |
— |
0 |
20 |
|
Други дейности и програми |
83 |
(3) |
80 |
— |
158 |
238 |
75 |
(5) |
70 |
0 |
162 |
232 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
9 |
(6) |
3 |
1 |
1 |
4 |
14 |
(5) |
9 |
— |
1 |
10 |
|
Специфични дейности |
74 |
1 |
75 |
— |
0 |
76 |
68 |
(6) |
61 |
— |
0 |
62 |
|
Общо функция 4 от МФР |
9 569 |
810 |
10 379 |
64 |
1 005 |
11 448 |
8 906 |
(93) |
8 813 |
315 |
1 659 |
10 788 |
5 |
Пенсии |
1 893 |
(0) |
1 893 |
— |
2 |
1 894 |
1 893 |
(0) |
1 893 |
— |
2 |
1 894 |
|
Европейски училища |
192 |
(9) |
183 |
— |
15 |
199 |
192 |
(9) |
183 |
0 |
15 |
199 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
— |
4 |
— |
0 |
4 |
4 |
(1) |
4 |
1 |
0 |
4 |
|
Административни разходи на Комисията |
3 562 |
9 |
3 571 |
— |
376 |
3 947 |
3 562 |
10 |
3 572 |
346 |
377 |
4 294 |
|
Административни разходи на другите институции |
4 015 |
— |
4 015 |
11 |
439 |
4 465 |
4 015 |
— |
4 015 |
507 |
441 |
4 963 |
|
Общо функция 5 от МФР |
9 666 |
— |
9 666 |
11 |
832 |
10 508 |
9 666 |
0 |
9 667 |
854 |
834 |
11 355 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
345 |
(310) |
34 |
— |
— |
34 |
345 |
(225) |
120 |
— |
— |
120 |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
172 |
— |
172 |
— |
41 |
213 |
25 |
(19) |
6 |
0 |
38 |
44 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
50 |
132 |
182 |
— |
— |
182 |
50 |
127 |
177 |
— |
— |
177 |
|
Общо функция 9 от МФР |
567 |
(179) |
388 |
— |
41 |
429 |
420 |
(118) |
302 |
0 |
38 |
340 |
|
Общо |
160 114 |
583 |
160 696 |
895 |
16 876 |
178 468 |
144 681 |
87 |
144 768 |
1 970 |
19 616 |
166 353 |
4.7. ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Милиони евро |
||||||||||||||
Програма |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2019 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
2 127 |
2 038 |
— |
59 |
2 097 |
99 % |
30 |
— |
30 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
977 |
808 |
— |
84 |
892 |
91 % |
85 |
— |
85 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
426 |
376 |
— |
18 |
394 |
92 % |
32 |
— |
32 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
645 |
630 |
— |
15 |
645 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
43 |
43 |
— |
— |
43 |
99 % |
— |
0 |
0 |
(0) |
— |
— |
(0) |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
141 |
141 |
— |
— |
141 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
„Хоризонт 2020“ |
13 407 |
11 214 |
— |
1 040 |
12 254 |
91 % |
1 149 |
— |
1 149 |
3 |
— |
0 |
3 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
475 |
353 |
— |
45 |
397 |
84 % |
78 |
— |
78 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
403 |
354 |
— |
37 |
391 |
97 % |
12 |
— |
12 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
2 741 |
2 315 |
— |
258 |
2 573 |
94 % |
168 |
— |
168 |
— |
— |
— |
— |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
143 |
129 |
— |
5 |
134 |
94 % |
6 |
— |
6 |
2 |
— |
0 |
2 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
146 |
138 |
— |
1 |
139 |
95 % |
6 |
— |
6 |
1 |
— |
— |
1 |
|
МСЕ — Енергетика |
686 |
680 |
— |
0 |
680 |
99 % |
6 |
— |
6 |
0 |
— |
— |
0 |
|
МСЕ — Транспорт |
2 063 |
1 898 |
— |
89 |
1 986 |
96 % |
76 |
— |
76 |
0 |
— |
— |
0 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
178 |
170 |
4 |
5 |
178 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
53 |
— |
— |
— |
— |
— |
53 |
— |
53 |
— |
— |
— |
— |
|
Децентрализирани агенции |
336 |
311 |
— |
15 |
326 |
97 % |
10 |
— |
10 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Други дейности и програми |
647 |
174 |
— |
107 |
281 |
43 % |
366 |
— |
366 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
93 |
91 |
— |
1 |
92 |
99 % |
0 |
— |
0 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
133 |
125 |
— |
3 |
128 |
96 % |
1 |
— |
1 |
3 |
— |
— |
3 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
31 279 |
26 960 |
87 |
4 103 |
31 150 |
100 % |
120 |
— |
120 |
— |
9 |
— |
9 |
|
Региони в преход |
6 579 |
5 729 |
— |
850 |
6 579 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
9 837 |
8 467 |
— |
1 345 |
9 811 |
100 % |
25 |
— |
25 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
258 |
226 |
— |
32 |
258 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Кохезионен фонд |
10 719 |
9 394 |
— |
1 299 |
10 693 |
100 % |
26 |
— |
26 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейско териториално сътрудничество |
2 205 |
1 934 |
23 |
236 |
2 193 |
99 % |
12 |
— |
12 |
— |
— |
— |
— |
|
Техническа помощ |
253 |
246 |
— |
1 |
247 |
97 % |
1 |
— |
1 |
6 |
— |
— |
6 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
557 |
557 |
— |
— |
557 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Инициатива за младежка заетост |
434 |
350 |
— |
84 |
434 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 655 |
1 655 |
— |
— |
1 655 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
8 |
8 |
— |
0 |
8 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 1 от МФР |
89 649 |
77 514 |
114 |
9 729 |
87 357 |
97 % |
2 265 |
0 |
2 265 |
18 |
9 |
0 |
27 |
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
45 284 |
42 771 |
442 |
1 152 |
44 364 |
98 % |
449 |
460 |
908 |
3 |
9 |
— |
11 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
15 352 |
14 380 |
— |
47 |
14 427 |
94 % |
925 |
— |
925 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
1 073 |
931 |
— |
139 |
1 070 |
100 % |
1 |
— |
1 |
2 |
— |
— |
2 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
95 |
94 |
— |
— |
94 |
100 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
532 |
522 |
— |
0 |
522 |
98 % |
9 |
— |
9 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
68 |
60 |
— |
6 |
66 |
97 % |
2 |
— |
2 |
— |
— |
— |
— |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
16 |
16 |
— |
— |
16 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
62 419 |
58 774 |
442 |
1 344 |
60 560 |
97 % |
1 385 |
460 |
1 845 |
6 |
9 |
— |
15 |
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
993 |
747 |
207 |
33 |
986 |
99 % |
6 |
— |
6 |
1 |
— |
— |
1 |
|
„Потребители“ |
29 |
28 |
— |
1 |
29 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
„Творческа Европа“ |
244 |
230 |
— |
9 |
239 |
98 % |
5 |
— |
5 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
199 |
199 |
— |
— |
199 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
901 |
729 |
40 |
30 |
799 |
89 % |
102 |
— |
102 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Информационни системи |
13 |
10 |
— |
2 |
12 |
93 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Правосъдие |
49 |
47 |
— |
1 |
48 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Права, равенство и гражданство |
65 |
63 |
— |
1 |
64 |
98 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
35 |
33 |
— |
1 |
35 |
98 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
„Европа за гражданите“ |
28 |
28 |
— |
0 |
28 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Храни и фуражи |
284 |
279 |
— |
2 |
281 |
99 % |
3 |
— |
3 |
— |
— |
— |
— |
|
Здравеопазване |
69 |
66 |
— |
2 |
68 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
996 |
920 |
— |
36 |
956 |
96 % |
39 |
— |
39 |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
11 |
11 |
— |
— |
11 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Специфични дейности |
99 |
99 |
— |
1 |
99 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 3 от МФР |
4 015 |
3 491 |
247 |
118 |
3 855 |
96 % |
158 |
— |
158 |
2 |
— |
0 |
2 |
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
2 149 |
2 041 |
1 |
55 |
2 097 |
98 % |
52 |
— |
52 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
11 |
10 |
— |
— |
10 |
97 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
248 |
138 |
— |
— |
138 |
56 % |
110 |
— |
110 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
7 |
6 |
— |
1 |
7 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
20 |
20 |
— |
— |
20 |
100 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
426 |
25 |
— |
300 |
325 |
76 % |
101 |
— |
101 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 518 |
2 478 |
— |
23 |
2 501 |
99 % |
17 |
— |
17 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
3 055 |
2 981 |
— |
34 |
3 015 |
99 % |
40 |
— |
40 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
151 |
145 |
— |
1 |
146 |
96 % |
5 |
— |
5 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
190 |
188 |
— |
1 |
189 |
100 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
378 |
369 |
— |
3 |
373 |
99 % |
5 |
— |
5 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Хуманитарна помощ |
1 537 |
1 417 |
62 |
54 |
1 533 |
100 % |
5 |
— |
5 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
387 |
348 |
— |
23 |
371 |
96 % |
16 |
— |
16 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
33 |
33 |
— |
— |
33 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
20 |
20 |
— |
0 |
20 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Други дейности и програми |
238 |
80 |
— |
128 |
208 |
87 % |
31 |
— |
31 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
3 |
1 |
— |
3 |
85 % |
1 |
— |
1 |
— |
— |
— |
— |
|
Специфични дейности |
76 |
75 |
— |
0 |
76 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 4 от МФР |
11 448 |
10 377 |
64 |
621 |
11 062 |
97 % |
383 |
— |
383 |
2 |
— |
0 |
2 |
5 |
Пенсии |
1 894 |
1 877 |
— |
2 |
1 879 |
99 % |
0 |
— |
0 |
15 |
— |
— |
15 |
|
Европейски училища |
199 |
178 |
— |
13 |
190 |
96 % |
3 |
— |
3 |
6 |
— |
— |
6 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
3 |
— |
0 |
4 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Административни разходи на Комисията |
3 947 |
3 548 |
— |
224 |
3 772 |
96 % |
151 |
1 |
152 |
22 |
— |
0 |
22 |
|
Административни разходи на другите институции |
4 465 |
3 939 |
7 |
334 |
4 280 |
96 % |
105 |
0 |
105 |
76 |
5 |
0 |
81 |
|
Общо функция 5 от МФР |
10 508 |
9 545 |
7 |
572 |
10 124 |
96 % |
259 |
1 |
260 |
119 |
5 |
0 |
124 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
34 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
34 |
34 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
213 |
28 |
— |
— |
28 |
13 % |
41 |
— |
41 |
144 |
— |
— |
144 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
182 |
152 |
— |
— |
152 |
84 % |
— |
30 |
30 |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
429 |
180 |
— |
— |
180 |
42 % |
41 |
64 |
104 |
144 |
— |
— |
144 |
|
Общо |
178 468 |
159 881 |
873 |
12 385 |
173 139 |
97 % |
4 491 |
525 |
5 015 |
291 |
23 |
0 |
314 |
4.8. ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
Милиони евро |
|||||||||||||||
Програма |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2019 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
2 068 |
1 979 |
— |
59 |
2 038 |
99 % |
0 |
— |
30 |
30 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 171 |
908 |
2 |
54 |
964 |
82 % |
2 |
— |
205 |
207 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
699 |
648 |
1 |
18 |
666 |
95 % |
1 |
— |
32 |
33 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
577 |
559 |
2 |
15 |
576 |
100 % |
2 |
— |
0 |
2 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
33 |
26 |
— |
— |
26 |
78 % |
4 |
3 |
— |
7 |
— |
— |
— |
— |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
196 |
196 |
— |
— |
196 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
„Хоризонт 2020“ |
13 753 |
10 492 |
61 |
766 |
11 319 |
82 % |
75 |
— |
2 349 |
2 424 |
2 |
7 |
1 |
10 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
462 |
273 |
18 |
26 |
317 |
69 % |
19 |
— |
125 |
143 |
0 |
2 |
— |
2 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
355 |
252 |
2 |
46 |
300 |
85 % |
3 |
— |
51 |
54 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
2 697 |
2 242 |
7 |
118 |
2 366 |
88 % |
7 |
— |
323 |
330 |
(0) |
0 |
0 |
0 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
129 |
115 |
1 |
4 |
120 |
93 % |
1 |
— |
6 |
7 |
1 |
1 |
0 |
2 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
132 |
118 |
0 |
1 |
120 |
91 % |
0 |
— |
6 |
6 |
6 |
0 |
— |
6 |
|
МСЕ — Енергетика |
267 |
258 |
1 |
6 |
264 |
99 % |
1 |
— |
0 |
1 |
2 |
0 |
— |
2 |
|
МСЕ — Транспорт |
1 151 |
1 058 |
2 |
77 |
1 137 |
99 % |
1 |
— |
12 |
13 |
1 |
0 |
— |
1 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
94 |
76 |
0 |
3 |
80 |
85 % |
0 |
— |
0 |
1 |
13 |
0 |
0 |
13 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
205 |
150 |
— |
9 |
159 |
77 % |
0 |
— |
39 |
39 |
7 |
— |
— |
7 |
|
Децентрализирани агенции |
332 |
307 |
— |
15 |
322 |
97 % |
0 |
— |
10 |
10 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Други дейности и програми |
573 |
169 |
1 |
98 |
269 |
47 % |
1 |
— |
302 |
303 |
2 |
0 |
0 |
2 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
53 |
48 |
— |
1 |
49 |
92 % |
0 |
— |
0 |
0 |
4 |
— |
— |
4 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
125 |
119 |
— |
2 |
121 |
97 % |
0 |
— |
1 |
1 |
3 |
— |
0 |
3 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
28 858 |
24 137 |
— |
3 962 |
28 099 |
97 % |
0 |
— |
760 |
760 |
— |
— |
— |
0 |
|
Региони в преход |
4 374 |
3 435 |
— |
787 |
4 223 |
97 % |
0 |
— |
151 |
151 |
— |
— |
— |
(0) |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
9 280 |
7 373 |
— |
1 742 |
9 115 |
98 % |
0 |
— |
165 |
165 |
— |
— |
— |
0 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
289 |
257 |
— |
26 |
283 |
98 % |
0 |
— |
6 |
6 |
— |
— |
— |
0 |
|
Кохезионен фонд |
9 448 |
8 184 |
— |
1 045 |
9 229 |
98 % |
0 |
— |
219 |
219 |
— |
— |
— |
(0) |
|
Европейско териториално сътрудничество |
1 222 |
1 074 |
— |
116 |
1 190 |
97 % |
0 |
— |
32 |
32 |
— |
— |
— |
0 |
|
Техническа помощ |
215 |
185 |
10 |
1 |
196 |
91 % |
13 |
— |
1 |
13 |
4 |
3 |
— |
6 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
368 |
347 |
0 |
6 |
354 |
96 % |
0 |
— |
0 |
0 |
14 |
0 |
— |
14 |
|
Инициатива за младежка заетост |
1 026 |
820 |
— |
200 |
1 020 |
99 % |
0 |
— |
6 |
6 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
754 |
725 |
— |
27 |
752 |
100 % |
— |
— |
1 |
1 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
9 |
9 |
— |
0 |
9 |
99 % |
0 |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 1 от МФР |
80 917 |
66 540 |
107 |
9 230 |
75 876 |
94 % |
130 |
3 |
4 833 |
4 966 |
59 |
14 |
1 |
74 |
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
45 436 |
42 533 |
636 |
1 142 |
44 310 |
98 % |
186 |
460 |
459 |
1 104 |
2 |
20 |
— |
22 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
12 929 |
12 055 |
2 |
409 |
12 467 |
96 % |
2 |
— |
453 |
455 |
8 |
0 |
— |
8 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
776 |
506 |
1 |
267 |
774 |
100 % |
1 |
— |
1 |
2 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
97 |
97 |
— |
— |
97 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
327 |
311 |
4 |
2 |
317 |
97 % |
4 |
— |
4 |
8 |
2 |
0 |
— |
2 |
|
Децентрализирани агенции |
68 |
60 |
— |
6 |
66 |
97 % |
0 |
— |
2 |
2 |
— |
— |
— |
(0) |
|
Други дейности и мерки |
6 |
6 |
— |
— |
6 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
8 |
8 |
— |
— |
8 |
93 % |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
59 648 |
55 576 |
643 |
1 827 |
58 046 |
97 % |
193 |
460 |
918 |
1 570 |
13 |
20 |
— |
33 |
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
746 |
704 |
2 |
32 |
738 |
99 % |
1 |
— |
5 |
7 |
1 |
0 |
— |
1 |
|
„Потребители“ |
31 |
27 |
0 |
1 |
28 |
92 % |
1 |
— |
0 |
1 |
1 |
0 |
— |
2 |
|
„Творческа Европа“ |
214 |
196 |
2 |
9 |
206 |
96 % |
1 |
— |
7 |
8 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
233 |
226 |
0 |
— |
226 |
97 % |
0 |
— |
0 |
0 |
7 |
0 |
— |
7 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
565 |
424 |
2 |
29 |
454 |
80 % |
1 |
— |
100 |
102 |
8 |
0 |
— |
8 |
|
Информационни системи |
13 |
10 |
— |
3 |
13 |
98 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Правосъдие |
50 |
46 |
0 |
1 |
47 |
94 % |
1 |
— |
0 |
1 |
2 |
0 |
0 |
2 |
|
Права, равенство и гражданство |
75 |
72 |
0 |
1 |
73 |
97 % |
0 |
— |
1 |
1 |
1 |
0 |
0 |
1 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
41 |
31 |
2 |
1 |
34 |
83 % |
0 |
— |
1 |
1 |
3 |
3 |
— |
6 |
|
„Европа за гражданите“ |
29 |
28 |
0 |
0 |
29 |
98 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Храни и фуражи |
252 |
244 |
1 |
3 |
247 |
98 % |
1 |
— |
3 |
4 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Здравеопазване |
63 |
59 |
1 |
1 |
61 |
98 % |
1 |
— |
1 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
886 |
810 |
— |
36 |
846 |
96 % |
0 |
— |
39 |
39 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
13 |
11 |
— |
— |
11 |
89 % |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Специфични дейности |
94 |
92 |
0 |
0 |
93 |
98 % |
1 |
— |
0 |
1 |
1 |
0 |
— |
1 |
|
Общо функция 3 от МФР |
3 305 |
2 980 |
11 |
117 |
3 108 |
94 % |
9 |
— |
159 |
167 |
25 |
5 |
0 |
29 |
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
1 747 |
1 236 |
6 |
205 |
1 446 |
83 % |
6 |
— |
270 |
276 |
24 |
1 |
— |
25 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
10 |
5 |
— |
— |
5 |
50 % |
0 |
— |
— |
— |
5 |
— |
— |
5 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
248 |
138 |
— |
— |
138 |
56 % |
— |
— |
110 |
110 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
13 |
6 |
2 |
1 |
9 |
64 % |
0 |
— |
0 |
0 |
4 |
0 |
0 |
5 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
16 |
16 |
0 |
— |
16 |
99 % |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
701 |
— |
275 |
0 |
275 |
39 % |
25 |
— |
401 |
426 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 167 |
2 106 |
5 |
34 |
2 145 |
99 % |
5 |
— |
17 |
22 |
0 |
1 |
— |
1 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
2 781 |
2 641 |
12 |
31 |
2 684 |
97 % |
16 |
— |
79 |
95 |
0 |
2 |
— |
2 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
135 |
127 |
0 |
3 |
130 |
96 % |
0 |
— |
5 |
5 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
195 |
188 |
2 |
1 |
191 |
98 % |
3 |
— |
0 |
4 |
0 |
1 |
— |
1 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
342 |
324 |
2 |
8 |
334 |
98 % |
4 |
— |
4 |
8 |
0 |
0 |
— |
1 |
|
Хуманитарна помощ |
1 723 |
1 437 |
5 |
63 |
1 506 |
87 % |
6 |
— |
212 |
217 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
345 |
292 |
0 |
24 |
316 |
92 % |
0 |
— |
28 |
28 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
40 |
38 |
1 |
1 |
40 |
99 % |
1 |
— |
— |
1 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
20 |
20 |
— |
0 |
20 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
0 |
|
Други дейности и програми |
232 |
69 |
0 |
127 |
197 |
85 % |
0 |
— |
35 |
35 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
10 |
8 |
— |
0 |
8 |
88 % |
0 |
— |
1 |
1 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Специфични дейности |
62 |
60 |
— |
0 |
61 |
98 % |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Общо функция 4 от МФР |
10 788 |
8 711 |
310 |
498 |
9 519 |
88 % |
65 |
— |
1 161 |
1 226 |
37 |
5 |
0 |
42 |
5 |
Пенсии |
1 894 |
1 877 |
— |
2 |
1 879 |
99 % |
— |
— |
0 |
0 |
15 |
— |
— |
15 |
|
Европейски училища |
199 |
178 |
0 |
10 |
188 |
94 % |
— |
— |
5 |
5 |
6 |
0 |
— |
6 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
2 |
1 |
— |
3 |
57 % |
0 |
1 |
0 |
1 |
0 |
0 |
— |
1 |
|
Административни разходи на Комисията |
4 294 |
3 239 |
322 |
174 |
3 734 |
87 % |
310 |
1 |
202 |
513 |
22 |
24 |
1 |
47 |
|
Административни разходи на другите институции |
4 963 |
3 435 |
446 |
259 |
4 140 |
83 % |
508 |
0 |
182 |
690 |
76 |
58 |
— |
133 |
|
Общо функция 5 от МФР |
11 355 |
8 731 |
768 |
445 |
9 944 |
88 % |
818 |
2 |
389 |
1 209 |
120 |
82 |
1 |
203 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
120 |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
120 |
— |
— |
120 |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
44 |
5 |
0 |
22 |
28 |
64 % |
0 |
— |
16 |
16 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
177 |
152 |
— |
— |
152 |
86 % |
0 |
— |
— |
— |
25 |
— |
— |
25 |
|
Общо функция 9 от МФР |
340 |
157 |
0 |
22 |
180 |
53 % |
0 |
— |
16 |
16 |
144 |
0 |
— |
144 |
|
Общо |
166 353 |
142 695 |
1 840 |
12 138 |
156 673 |
94 % |
1 214 |
465 |
7 475 |
9 154 |
398 |
126 |
2 |
526 |
4.9. ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
Милиони евро |
||||||||||
Програма |
Неизпълнени поети задължения към края на предходната година |
Поети задължения за текущата година |
Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината |
|||||||
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задълж./ преоценки/ отмени |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
|||
1 |
2 |
3 |
4=1+2+3 |
5 |
6 |
7 |
8=5+6+7 |
9=4+8 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
2 654 |
(0) |
(1 963 ) |
691 |
2 097 |
(75) |
— |
2 022 |
2 714 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 300 |
(4) |
(573) |
724 |
892 |
(391) |
— |
501 |
1 224 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
1 727 |
(0) |
(594) |
1 133 |
394 |
(72) |
(0) |
321 |
1 454 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
174 |
(0) |
(157) |
16 |
645 |
(418) |
— |
227 |
243 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
— |
— |
— |
— |
43 |
(26) |
— |
17 |
17 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
651 |
— |
(194) |
457 |
141 |
(2) |
— |
139 |
596 |
|
„Хоризонт 2020“ |
19 921 |
(312) |
(7 515 ) |
12 094 |
12 254 |
(3 804 ) |
(3) |
8 447 |
20 541 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
198 |
(4) |
(70) |
124 |
397 |
(247) |
(0) |
150 |
275 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
908 |
(55) |
(259) |
593 |
391 |
(41) |
— |
350 |
943 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
704 |
(55) |
(291) |
359 |
2 573 |
(2 076 ) |
— |
497 |
855 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
222 |
(15) |
(102) |
105 |
134 |
(18) |
— |
116 |
222 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
159 |
(4) |
(90) |
65 |
139 |
(30) |
— |
109 |
175 |
|
МСЕ — Енергетика |
1 678 |
(22) |
(248) |
1 407 |
680 |
(16) |
— |
664 |
2 072 |
|
МСЕ — Транспорт |
3 673 |
(281) |
(1 085 ) |
2 307 |
1 986 |
(53) |
— |
1 934 |
4 241 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
360 |
(10) |
(75) |
275 |
178 |
(5) |
— |
173 |
448 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
545 |
(132) |
(159) |
254 |
— |
— |
— |
— |
254 |
|
Децентрализирани агенции |
49 |
(2) |
(31) |
17 |
326 |
(291) |
— |
35 |
52 |
|
Други дейности и програми |
412 |
(21) |
(177) |
215 |
281 |
(92) |
— |
189 |
404 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
66 |
(2) |
(24) |
39 |
92 |
(24) |
— |
68 |
107 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
174 |
(12) |
(84) |
78 |
128 |
(37) |
— |
91 |
169 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
82 421 |
(278) |
(27 946 ) |
54 197 |
31 150 |
(153) |
— |
30 997 |
85 194 |
|
Региони в преход |
16 151 |
(6) |
(4 196 ) |
11 949 |
6 579 |
(27) |
— |
6 553 |
18 502 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
25 870 |
(43) |
(8 944 ) |
16 883 |
9 811 |
(171) |
— |
9 640 |
26 523 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
613 |
— |
(271) |
343 |
258 |
(12) |
— |
246 |
588 |
|
Кохезионен фонд |
24 398 |
(11) |
(9 214 ) |
15 173 |
10 693 |
(14) |
— |
10 678 |
25 851 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
3 514 |
(15) |
(1 184 ) |
2 314 |
2 193 |
(6) |
— |
2 188 |
4 502 |
|
Техническа помощ |
218 |
(18) |
(73) |
126 |
247 |
(123) |
(0) |
124 |
251 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
1 101 |
(0) |
(351) |
750 |
557 |
(3) |
— |
554 |
1 304 |
|
Инициатива за младежка заетост |
2 248 |
(7) |
(1 016 ) |
1 224 |
434 |
(3) |
— |
431 |
1 655 |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
4 704 |
(13) |
(745) |
3 946 |
1 655 |
(7) |
— |
1 648 |
5 595 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
22 |
(1) |
(6) |
14 |
8 |
(2) |
— |
6 |
20 |
|
Общо функция 1 от МФР |
196 837 |
(1 323 ) |
(67 640 ) |
127 874 |
87 357 |
(8 237 ) |
(4) |
79 117 |
206 991 |
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
309 |
(14) |
(228) |
67 |
44 364 |
(44 082 ) |
— |
282 |
349 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
32 742 |
(108) |
(12 174 ) |
20 460 |
14 427 |
(292) |
— |
14 134 |
34 594 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
3 218 |
(233) |
(754) |
2 231 |
1 070 |
(21) |
(0) |
1 049 |
3 280 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
21 |
(3) |
(10) |
8 |
94 |
(87) |
— |
7 |
15 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
1 564 |
(2) |
(283) |
1 279 |
522 |
(34) |
— |
488 |
1 768 |
|
Децентрализирани агенции |
3 |
(0) |
(3) |
— |
66 |
(63) |
— |
3 |
3 |
|
Други дейности и мерки |
6 |
— |
(6) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
20 |
(0) |
(7) |
12 |
16 |
(0) |
— |
15 |
28 |
|
Специфични дейности |
0 |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 2 от МФР |
37 883 |
(360) |
(13 466 ) |
24 058 |
60 560 |
(44 580 ) |
(0) |
15 980 |
40 037 |
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
2 447 |
(34) |
(721) |
1 692 |
986 |
(17) |
— |
969 |
2 662 |
|
„Потребители“ |
41 |
(1) |
(20) |
21 |
29 |
(9) |
— |
20 |
40 |
|
„Творческа Европа“ |
193 |
(7) |
(91) |
94 |
239 |
(115) |
— |
124 |
219 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
90 |
(1) |
(67) |
22 |
199 |
(160) |
— |
40 |
62 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
1 420 |
(19) |
(433) |
969 |
799 |
(22) |
— |
777 |
1 746 |
|
Информационни системи |
47 |
(1) |
(13) |
34 |
12 |
(0) |
— |
12 |
46 |
|
Правосъдие |
90 |
(1) |
(34) |
55 |
48 |
(13) |
— |
35 |
90 |
|
Права, равенство и гражданство |
115 |
(1) |
(63) |
51 |
64 |
(10) |
— |
54 |
105 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
44 |
(2) |
(21) |
21 |
35 |
(13) |
— |
21 |
43 |
|
„Европа за гражданите“ |
22 |
(0) |
(13) |
9 |
28 |
(16) |
— |
12 |
21 |
|
Храни и фуражи |
316 |
(31) |
(187) |
98 |
281 |
(60) |
— |
221 |
319 |
|
Здравеопазване |
133 |
(6) |
(46) |
81 |
68 |
(16) |
— |
52 |
133 |
|
Децентрализирани агенции |
132 |
(1) |
(5) |
126 |
956 |
(841) |
— |
115 |
242 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
24 |
(1) |
(9) |
14 |
11 |
(2) |
— |
9 |
24 |
|
Специфични дейности |
77 |
(1) |
(59) |
17 |
99 |
(34) |
— |
65 |
82 |
|
Общо функция 3 от МФР |
5 194 |
(107) |
(1 781 ) |
3 306 |
3 855 |
(1 327 ) |
— |
2 528 |
5 834 |
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
6 899 |
(124) |
(1 225 ) |
5 549 |
2 097 |
(221) |
(0) |
1 875 |
7 425 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
40 |
(0) |
(0) |
40 |
10 |
(5) |
— |
5 |
45 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
138 |
(138) |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
18 |
(1) |
(6) |
12 |
7 |
(3) |
— |
4 |
15 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
18 |
(0) |
(2) |
16 |
20 |
(14) |
— |
6 |
22 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
275 |
— |
(275) |
— |
325 |
(0) |
— |
325 |
325 |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
7 662 |
(185) |
(1 724 ) |
5 753 |
2 501 |
(421) |
(0) |
2 080 |
7 833 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
8 643 |
(218) |
(2 418 ) |
6 006 |
3 015 |
(265) |
— |
2 749 |
8 755 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
376 |
(6) |
(113) |
257 |
146 |
(17) |
(0) |
129 |
386 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
370 |
(10) |
(139) |
222 |
189 |
(52) |
(0) |
137 |
358 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
623 |
(34) |
(220) |
369 |
373 |
(114) |
(0) |
258 |
627 |
|
Хуманитарна помощ |
899 |
(33) |
(429) |
437 |
1 533 |
(1 077 ) |
(0) |
456 |
893 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
243 |
(32) |
(80) |
132 |
371 |
(236) |
— |
134 |
266 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
122 |
(8) |
(39) |
75 |
33 |
(1) |
— |
32 |
107 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
20 |
(20) |
— |
— |
— |
|
Други дейности и програми |
154 |
(13) |
(29) |
113 |
208 |
(168) |
— |
39 |
152 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
22 |
(1) |
(7) |
13 |
3 |
(1) |
— |
2 |
16 |
|
Специфични дейности |
113 |
(2) |
(42) |
70 |
76 |
(19) |
— |
57 |
126 |
|
Общо функция 4 от МФР |
26 478 |
(667) |
(6 746 ) |
19 064 |
11 062 |
(2 773 ) |
(1) |
8 288 |
27 352 |
5 |
Пенсии |
— |
— |
— |
— |
1 879 |
(1 879 ) |
— |
— |
— |
|
Европейски училища |
0 |
(0) |
(0) |
— |
190 |
(188) |
— |
2 |
2 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
— |
(2) |
3 |
4 |
(0) |
— |
3 |
6 |
|
Административни разходи на Комисията |
354 |
(26) |
(328) |
0 |
3 772 |
(3 407 ) |
(0) |
365 |
366 |
|
Административни разходи на другите институции |
507 |
(61) |
(444) |
2 |
4 280 |
(3 695 ) |
0 |
584 |
587 |
|
Общо функция 5 от МФР |
867 |
(87) |
(775) |
6 |
10 124 |
(9 169 ) |
(0) |
955 |
961 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
0 |
(0) |
(0) |
— |
28 |
(28) |
— |
0 |
0 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
— |
— |
152 |
(152) |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
0 |
(0) |
(0) |
— |
180 |
(180) |
— |
0 |
0 |
|
Общо |
267 258 |
(2 544 ) |
(90 407 ) |
174 307 |
173 139 |
(66 265 ) |
(5) |
106 868 |
281 175 |
4.10. ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
Милиони евро |
||||||||||
|
Програма |
< 2012 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
Общо |
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
— |
— |
— |
— |
0 |
4 |
687 |
2 022 |
2 714 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
0 |
0 |
— |
— |
47 |
112 |
564 |
501 |
1 224 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
— |
— |
546 |
— |
15 |
306 |
267 |
321 |
1 454 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
— |
— |
— |
0 |
0 |
3 |
12 |
227 |
243 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
17 |
17 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
— |
— |
97 |
72 |
77 |
103 |
108 |
139 |
596 |
|
„Хоризонт 2020“ |
246 |
273 |
784 |
1 440 |
2 120 |
2 908 |
4 320 |
8 450 |
20 541 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
8 |
1 |
2 |
7 |
24 |
35 |
48 |
150 |
275 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
2 |
4 |
181 |
6 |
46 |
113 |
242 |
350 |
943 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
0 |
0 |
1 |
23 |
43 |
93 |
199 |
497 |
855 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
2 |
4 |
6 |
7 |
13 |
14 |
60 |
116 |
222 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
— |
0 |
— |
1 |
4 |
15 |
44 |
109 |
175 |
|
МСЕ — Енергетика |
5 |
2 |
2 |
245 |
235 |
387 |
532 |
664 |
2 072 |
|
МСЕ — Транспорт |
13 |
— |
6 |
226 |
192 |
705 |
1 166 |
1 934 |
4 241 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
— |
0 |
— |
21 |
34 |
135 |
85 |
173 |
448 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
254 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
254 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
0 |
1 |
15 |
35 |
52 |
|
Други дейности и програми |
22 |
4 |
14 |
14 |
23 |
35 |
103 |
189 |
404 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
2 |
1 |
2 |
0 |
3 |
8 |
23 |
68 |
107 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
0 |
0 |
4 |
5 |
5 |
17 |
46 |
91 |
169 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
510 |
445 |
3 057 |
651 |
5 465 |
16 652 |
27 416 |
30 997 |
85 194 |
|
Региони в преход |
38 |
— |
— |
149 |
1 594 |
4 066 |
6 102 |
6 553 |
18 502 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
53 |
— |
626 |
327 |
1 766 |
5 071 |
9 040 |
9 640 |
26 523 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
— |
— |
— |
9 |
38 |
74 |
222 |
246 |
588 |
|
Кохезионен фонд |
159 |
— |
487 |
321 |
1 046 |
3 598 |
9 561 |
10 678 |
25 851 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
40 |
9 |
52 |
— |
5 |
417 |
1 780 |
2 199 |
4 502 |
|
Техническа помощ |
1 |
1 |
0 |
2 |
27 |
37 |
60 |
124 |
251 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
— |
— |
— |
0 |
36 |
300 |
415 |
554 |
1 304 |
|
Инициатива за младежка заетост |
— |
— |
— |
0 |
397 |
413 |
413 |
431 |
1 655 |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
— |
— |
— |
279 |
550 |
1 608 |
1 510 |
1 648 |
5 595 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
— |
— |
1 |
1 |
4 |
9 |
6 |
20 |
|
Общо функция 1 от МФР |
1 355 |
744 |
5 867 |
3 807 |
13 803 |
37 234 |
65 049 |
79 131 |
206 991 |
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
— |
— |
— |
0 |
3 |
9 |
55 |
282 |
349 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
34 |
— |
293 |
198 |
1 567 |
7 296 |
11 072 |
14 134 |
34 594 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
9 |
3 |
96 |
4 |
358 |
760 |
1 000 |
1 049 |
3 280 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
— |
— |
— |
— |
— |
3 |
5 |
7 |
15 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
142 |
53 |
72 |
107 |
209 |
229 |
273 |
682 |
1 768 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
3 |
3 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
0 |
0 |
2 |
1 |
4 |
5 |
15 |
28 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 2 от МФР |
186 |
56 |
461 |
311 |
2 138 |
8 301 |
12 411 |
16 173 |
40 037 |
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
20 |
17 |
29 |
4 |
37 |
491 |
1 094 |
969 |
2 662 |
|
„Потребители“ |
— |
0 |
0 |
1 |
2 |
4 |
14 |
20 |
40 |
|
„Творческа Европа“ |
— |
— |
1 |
4 |
6 |
22 |
61 |
124 |
219 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
— |
— |
— |
— |
— |
13 |
9 |
40 |
62 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
19 |
42 |
13 |
12 |
26 |
266 |
589 |
777 |
1 746 |
|
Информационни системи |
1 |
0 |
0 |
1 |
2 |
3 |
25 |
12 |
46 |
|
Правосъдие |
1 |
1 |
4 |
4 |
8 |
16 |
21 |
35 |
90 |
|
Права, равенство и гражданство |
3 |
4 |
2 |
4 |
7 |
12 |
19 |
54 |
105 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
— |
0 |
— |
1 |
2 |
6 |
12 |
21 |
43 |
|
„Европа за гражданите“ |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
1 |
7 |
12 |
21 |
|
Храни и фуражи |
1 |
0 |
2 |
6 |
9 |
27 |
52 |
221 |
319 |
|
Здравеопазване |
4 |
1 |
2 |
5 |
14 |
22 |
33 |
52 |
133 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
0 |
12 |
114 |
115 |
242 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
1 |
1 |
2 |
3 |
3 |
4 |
9 |
24 |
|
Специфични дейности |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
15 |
65 |
82 |
|
Общо функция 3 от МФР |
50 |
67 |
56 |
45 |
118 |
901 |
2 069 |
2 528 |
5 834 |
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
349 |
94 |
522 |
437 |
971 |
1 475 |
1 702 |
1 875 |
7 425 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
40 |
5 |
45 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
— |
— |
— |
2 |
2 |
2 |
6 |
4 |
15 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
— |
— |
— |
7 |
3 |
2 |
4 |
6 |
22 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
325 |
325 |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
426 |
341 |
485 |
594 |
783 |
1 367 |
1 716 |
2 120 |
7 833 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
250 |
178 |
453 |
564 |
938 |
1 424 |
2 198 |
2 751 |
8 755 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
0 |
8 |
13 |
37 |
42 |
70 |
82 |
133 |
386 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
5 |
2 |
9 |
20 |
35 |
61 |
90 |
137 |
358 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
7 |
9 |
20 |
36 |
67 |
88 |
141 |
258 |
627 |
|
Хуманитарна помощ |
9 |
13 |
14 |
8 |
11 |
117 |
267 |
456 |
893 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
4 |
14 |
2 |
24 |
23 |
21 |
43 |
134 |
266 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
7 |
4 |
7 |
10 |
12 |
18 |
18 |
32 |
107 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Други дейности и програми |
5 |
4 |
2 |
13 |
23 |
31 |
36 |
39 |
152 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
3 |
1 |
0 |
1 |
3 |
0 |
5 |
2 |
16 |
|
Специфични дейности |
1 |
2 |
1 |
2 |
7 |
20 |
37 |
57 |
126 |
|
Общо функция 4 от МФР |
1 065 |
671 |
1 526 |
1 753 |
2 920 |
4 697 |
6 385 |
8 335 |
27 352 |
5 |
Пенсии |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски училища |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
2 |
2 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
3 |
3 |
6 |
|
Административни разходи на Комисията |
— |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
365 |
366 |
|
Административни разходи на другите институции |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
587 |
587 |
|
Общо функция 5 от МФР |
— |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
3 |
957 |
961 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
|
Общо |
2 656 |
1 538 |
7 910 |
5 916 |
18 979 |
51 133 |
85 917 |
107 126 |
281 175 |
5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ
5.1. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ
Милиони евро |
||||||||||
Институция |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Дължими |
|||||
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=3+4 |
6 |
7 |
8=6+7 |
9=8/2 |
10=5-8 |
|
Европейски парламент |
164 |
164 |
197 |
19 |
217 |
191 |
3 |
194 |
118 % |
23 |
Европейски съвет и Съвет |
53 |
53 |
79 |
2 |
81 |
79 |
1 |
80 |
151 % |
1 |
Комисия |
144 315 |
144 401 |
164 179 |
8 210 |
172 389 |
157 870 |
773 |
158 643 |
110 % |
13 747 |
Съд |
56 |
56 |
53 |
0 |
53 |
53 |
0 |
53 |
96 % |
0 |
Сметна палата |
21 |
21 |
21 |
0 |
21 |
21 |
— |
21 |
101 % |
0 |
Икономически и социален комитет |
12 |
12 |
16 |
0 |
16 |
16 |
0 |
16 |
136 % |
— |
Комитет на регионите |
9 |
9 |
11 |
0 |
11 |
11 |
0 |
11 |
124 % |
0 |
Омбудсман |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
86 % |
0 |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
78 % |
— |
Европейска служба за външна дейност |
49 |
49 |
296 |
2 |
297 |
295 |
2 |
297 |
607 % |
1 |
Общо |
144 681 |
144 768 |
164 856 |
8 234 |
173 090 |
158 539 |
779 |
159 318 |
110 % |
13 771 |
Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на ЕС включват, както през предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се съставя отделен бюджет за всяка институция.
Изпълнението на бюджета на агенциите не се консолидира в бюджета на ЕС. Субсидията от Комисията е част от бюджета на ЕС.
Що се отнася до ЕСВД, следва да се отбележи, че в допълнение към своя бюджет тя получава и средства от Комисията в размер на 141,7 милиона евро (2017 г.: 144 милиона евро) и от ЕФР и доверителните фондове в размер на 70,1 милиона евро (2017 г.: 72 милиона евро) за покриване на разходите за служителите на Комисията в делегациите, финансирани по линия на ЕФР и доверителните фондове, включително целеви приходи, генерирани през годината от тези средства. Тези бюджетни кредити се предоставят на ЕСВД (като целеви приходи) с цел покриване предимно на разходите за персонала на Комисията, който работи в делегациите на ЕС. Тези делегации се управляват административно от ЕСВД.
5.2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Милиони евро |
|||||||||||||
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2019 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
от целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+ 11+12 |
|
Европейски парламент |
2 031 |
1 934 |
3 |
56 |
1 993 |
98 % |
22 |
0 |
22 |
16 |
— |
0 |
16 |
Европейски съвет и Съвет |
629 |
527 |
4 |
24 |
555 |
88 % |
23 |
0 |
23 |
46 |
5 |
0 |
51 |
Комисия |
174 003 |
155 941 |
866 |
12 051 |
168 859 |
97 % |
4 386 |
525 |
4 911 |
215 |
18 |
0 |
233 |
Съд |
411 |
407 |
0 |
1 |
407 |
99 % |
1 |
0 |
1 |
3 |
0 |
0 |
3 |
Сметна палата |
146 |
140 |
0 |
0 |
141 |
96 % |
0 |
0 |
0 |
6 |
0 |
0 |
6 |
Икономически и социален комитет |
140 |
134 |
0 |
4 |
138 |
99 % |
0 |
0 |
0 |
2 |
0 |
0 |
2 |
Комитет на регионите |
98 |
95 |
0 |
2 |
97 |
99 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Омбудсман |
11 |
10 |
0 |
0 |
10 |
95 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
14 |
14 |
0 |
0 |
14 |
94 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Европейска служба за външна дейност |
984 |
678 |
0 |
247 |
925 |
94 % |
59 |
0 |
59 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Общо |
178 468 |
159 881 |
873 |
12 385 |
173 139 |
97 % |
4 491 |
525 |
5 015 |
291 |
23 |
0 |
314 |
5.3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
Милиони евро |
||||||||||||||
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2019 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
от целеви приходи |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14 |
|
Европейски парламент |
2 321 |
1 637 |
268 |
28 |
1 933 |
83 % |
298 |
0 |
50 |
347 |
16 |
24 |
0 |
41 |
Европейски съвет и Съвет |
681 |
470 |
43 |
23 |
536 |
79 % |
61 |
0 |
24 |
84 |
46 |
14 |
0 |
60 |
Комисия |
161 390 |
139 260 |
1 394 |
11 879 |
152 533 |
95 % |
706 |
465 |
7 294 |
8 465 |
322 |
68 |
2 |
392 |
Съд |
432 |
386 |
18 |
1 |
404 |
94 % |
21 |
0 |
1 |
22 |
3 |
3 |
0 |
6 |
Сметна палата |
154 |
133 |
7 |
0 |
140 |
91 % |
7 |
0 |
0 |
8 |
6 |
1 |
0 |
6 |
Икономически и социален комитет |
150 |
126 |
8 |
3 |
137 |
91 % |
8 |
0 |
1 |
9 |
2 |
2 |
0 |
4 |
Комитет на регионите |
108 |
87 |
8 |
1 |
96 |
90 % |
8 |
0 |
1 |
9 |
1 |
1 |
0 |
2 |
Омбудсман |
12 |
10 |
1 |
0 |
11 |
91 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
16 |
11 |
1 |
0 |
12 |
75 % |
2 |
0 |
0 |
2 |
1 |
1 |
0 |
2 |
Европейска служба за външна дейност |
1 090 |
575 |
93 |
202 |
870 |
80 % |
102 |
0 |
105 |
208 |
1 |
11 |
— |
12 |
Общо |
166 353 |
142 695 |
1 840 |
12 138 |
156 673 |
94 % |
1 214 |
465 |
7 475 |
9 154 |
398 |
126 |
2 |
526 |
6. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ
Докладите по-долу показват приходите и разходите на агенциите — както децентрализираните (известни още като традиционни агенции), така и изпълнителните агенции.
Приходите и разходите на агенциите не се консолидират в бюджета на ЕС. Субсидията от Комисията е част от бюджета на ЕС.
Другите източници на приходи и разходи, направени от агенциите, не се добавят в отчетите за бюджета на ЕС. Всяка агенция представя свои отчети. Информацията в таблиците по-долу представя глобалното финансово състояние на тези органи на ЕС.
6.1. БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ
Милиони евро |
|||
Агенция |
Финансиране за област на политиката на Комисията |
Окончателен приет бюджет |
Получени суми |
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) |
6 |
14 |
14 |
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) |
9 |
4 |
4 |
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO) |
17 |
17 |
18 |
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA) |
17 |
11 |
11 |
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA) |
15 |
50 |
50 |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) |
4 |
15 |
15 |
Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) |
18 |
94 |
97 |
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) |
18 |
98 |
98 |
Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA) |
6 |
198 |
155 |
Европейски банков орган (EBA) |
12 |
43 |
44 |
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) |
18 |
289 |
306 |
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) |
17 |
58 |
58 |
Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) |
15 |
18 |
18 |
Европейска агенция по химикали (ECHA) |
2 |
119 |
121 |
Европейска агенция за околната среда (EEA) |
7 |
66 |
66 |
Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA) |
11 |
17 |
17 |
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) |
17 |
80 |
80 |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) |
4 |
21 |
21 |
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
6 |
33 |
746 |
Европейски институт за равенство между половете (EIGE) |
4 |
8 |
8 |
Европейски институт за иновации и технологии (EIT) |
15 |
370 |
345 |
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) |
12 |
25 |
25 |
Европейска агенция по морска безопасност (EMSA) |
6 |
77 |
103 |
Европейска агенция по лекарствата (EMA) |
2 |
338 |
317 |
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) |
18 |
16 |
16 |
Европейска полицейска служба |
18 |
137 |
137 |
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) |
8 |
49 |
49 |
Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) |
12 |
44 |
44 |
Европейска фондация за обучение (ETF) |
15 |
20 |
20 |
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA) |
18 |
23 |
23 |
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) |
18 |
9 |
14 |
Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) |
9 |
11 |
12 |
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз |
6 |
29 |
29 |
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) |
12 |
403 |
245 |
Звено на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст) |
33 |
38 |
38 |
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME) |
6 |
44 |
44 |
Термоядрен синтез за енергия (F4E) |
8 |
795 |
831 |
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA) |
6 |
27 |
27 |
Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) |
8 |
70 |
70 |
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
15 |
47 |
41 |
Общо |
|
3 822 |
4 377 |
Милиони евро |
||
Вид приходи |
Окончателен приет бюджет |
Получени суми |
Субсидия от Комисията |
1 424 |
1 425 |
Приходи от такси |
746 |
726 |
Други приходи |
1 652 |
2 226 |
Общо |
3 822 |
4 377 |
6.2. БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ
Милиони евро |
||||
Агенция |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) |
14 |
13 |
17 |
14 |
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) |
4 |
4 |
5 |
4 |
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO) |
19 |
17 |
18 |
16 |
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA) |
11 |
10 |
13 |
10 |
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA) |
50 |
49 |
56 |
48 |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) |
16 |
16 |
20 |
14 |
Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) |
211 |
154 |
107 |
94 |
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) |
103 |
94 |
106 |
86 |
Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA) |
237 |
179 |
244 |
151 |
Европейски банков орган (EBA) |
44 |
44 |
47 |
41 |
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) |
318 |
306 |
406 |
293 |
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) |
59 |
58 |
69 |
57 |
Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) |
18 |
18 |
19 |
18 |
Европейска агенция по химикали (ECHA) |
121 |
117 |
133 |
114 |
Европейска агенция за околната среда (EEA) |
97 |
78 |
102 |
61 |
Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA) |
18 |
17 |
22 |
19 |
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) |
80 |
80 |
87 |
80 |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) |
21 |
21 |
25 |
21 |
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
3 522 |
2 428 |
1 270 |
828 |
Европейски институт за равенство между половете (EIGE) |
8 |
8 |
9 |
8 |
Европейски институт за иновации и технологии (EIT) |
459 |
395 |
380 |
340 |
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) |
25 |
25 |
28 |
24 |
Европейска агенция по морска безопасност (EMSA) |
126 |
114 |
122 |
91 |
Европейска агенция по лекарствата (EMA) |
344 |
312 |
392 |
302 |
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) |
16 |
16 |
17 |
17 |
Европейска полицейска служба |
143 |
132 |
156 |
129 |
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) |
49 |
49 |
51 |
48 |
Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) |
46 |
46 |
51 |
44 |
Европейска фондация за обучение (ETF) |
20 |
20 |
21 |
20 |
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA) |
23 |
23 |
30 |
23 |
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) |
14 |
13 |
15 |
11 |
Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) |
12 |
12 |
13 |
11 |
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз |
30 |
30 |
34 |
30 |
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) |
422 |
245 |
445 |
235 |
Звено на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст) |
40 |
40 |
47 |
41 |
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME) |
44 |
44 |
49 |
45 |
Термоядрен синтез за енергия (F4E) |
1 019 |
1 008 |
847 |
814 |
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA) |
27 |
27 |
28 |
26 |
Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) |
70 |
70 |
73 |
67 |
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
47 |
45 |
51 |
45 |
Общо |
7 946 |
6 376 |
5 625 |
4 342 |
Милиони евро |
||||
Вид разход |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
Административни разходи |
368 |
352 |
445 |
334 |
Персонал |
1 220 |
1 188 |
1 236 |
1 181 |
Оперативни разходи |
6 358 |
4 836 |
3 944 |
2 826 |
Общо |
7 946 |
6 376 |
5 625 |
4 342 |
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ
Актюерски предположения
Предположенията, използвани за изчисляване на разходите за бъдещи събития, които засягат пенсионните задължения.
Актюерски печалби и загуби
За схема за дефинирани доходи — промените в актюерските дефицити или излишъци. Те възникват поради разликите между предходните актюерски предположения и събитията, които реално са настъпили, както и поради последиците от промените в актюерските предположения.
Бюджетни кредити за административни разходи
Бюджетните кредити за административни разходи покриват текущите разходи на институциите и на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).
Приет бюджет
Проектобюджетът се превръща в приетия бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган.
Коригиращ бюджет
Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки
Това са направени през отчетния период разходи, които ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети, т.е. от държавите — членки на ЕС. Това е следствие от едновременното съществуване на финансови отчети на базата на текущо начисляване и на бюджет на касова основа.
Годишен отчет за дейността (ГОД)
В годишните отчети за дейността се посочват, наред с друго, резултатите от дейностите чрез съпоставка с определените цели, свързаните с дейностите рискове и структурата за вътрешен контрол. От бюджетната процедура за 2001 г. за Комисията и от 2003 г. за всички институции на Европейския съюз оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити трябва да представя на своята институция ГОД за изпълнението на своите задължения, както и финансова информация и информация за управлението.
Бюджетни кредити
Финансиране на бюджета. В бюджета се прогнозират както поетите задължения, така и плащанията (пари в брой или банкови трансфери в полза на бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение. Едногодишните бюджетни кредити се използват за административните разходи, за разходите за подкрепа на селскостопанските пазари и за преките плащания, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.
Целеви приходи
Специални приходи, получени за финансирането на конкретни разходи. Основният източник на външни целеви приходи са финансовите средства, предоставени от трети държави за програми, финансирани от Съюза. Основният източник на вътрешни целеви приходи са приходите от трети страни във връзка със стоки, услуги или строителни работи, предоставени по тяхно искане. Приходите от възстановяването на неоснователно платени суми и приходите от продажбата на публикации и филми.
Финансови активи, обявени за продажба
Всички финансови активи (с изключение на деривативите), които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в резерв при нетните активи до отписването им (или обезценка).
Бюджетен ред
Що се отнася до структурата на бюджета, приходите и разходите се записват в бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или ред) служат за официално описание на номенклатурата.
Отмяна на бюджетни кредити
Неизползваните бюджетни кредити, които не могат вече да се използват.
Пренасяне на бюджетни кредити
Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.
Поемане на задължение
Правен ангажимент за предоставяне на финансиране, при условие че бъдат изпълнени определени условия. ЕС се задължава да възстанови своя дял от разходите по проект, финансиран от ЕС. Днешните задължения представляват утрешните плащания. Днешните плащания представляват вчерашните задължения.
Бюджетен кредит за поети задължения
Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения/решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.
Разходи за текущ трудов стаж
Увеличението на задълженията по схемата, произтичащи от трудовия стаж, натрупан през текущата финансова година.
Отмяна на задължение
Действие, чрез което се отменя предходно задължение (или част от него).
Схема за дефинирани доходи
Пенсионна схема или друга схема за доходи след пенсиониране, при която правилата на схемата определят доходите независимо от дължимите вноски и при която доходите не са пряко свързани с инвестициите на схемата. Схемата може да бъде финансирана или нефинансирана.
Деривативи
Финансови инструменти, чиято стойност е свързана с промените в стойността на друг финансов инструмент, на показател или на стока. За разлика от притежателя на първичен финансов инструмент (напр. държавна ценна книга), който има неограничено право да получи пари (или друга икономическа полза) в бъдеще, притежателят на дериватив има само ограничено право да получи такава полза. Пример за дериватив е валутният форуърден договор.
Пряко управление
Метод на изпълнение на бюджета. При прякото управление бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията, изпълнителните агенции или доверителните фондове.
Дисконтов процент
Процентът, използван за коригиране на стойността на парите във времето. Дисконтирането е техника, която се използва за сравняване на разходите и ползите, настъпващи през различни времеви периоди.
Ефективен лихвен процент
Процентът, с който се дисконтират очакваните бъдещи парични постъпления или плащания през очаквания живот на финансовия актив или финансовия пасив до нетната балансова стойност на актива или пасива.
Финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Всички финансови активи или пасиви, които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в излишъка или дефицита за периода (т.е. деривативи).
Финансова корекция
Финансовите корекции имат за цел да предпазят бюджета на ЕС от погрешни или нередовни разходи. Що се отнася до разходите под споделено управление, събирането на неправилно извършени плащания е отговорност предимно на държавата членка.
„Потвърдена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета от съответната държава членка. „Решена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета с решение на Комисията. Тя винаги е нетна корекция, при която държавата членка трябва да възстанови нередовните средства в бюджета на ЕС, което води до окончателно намаление на финансовия пакет, предвиден за съответната държава членка. Потвърдените и решените финансови корекции се посочват в настоящия документ като една категория.
Финансовата корекция е „извършена“, когато с нея е коригирана констатираната нередност.
Непряко управление
Метод на изпълнение на бюджета. При непрякото управление Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на органи, уредени от правото на ЕС или от национално право.
Прекъсвания и спирания
Ако Комисията установи, въз основа на собствената си дейност или на информацията, съобщена от одитните органи, че държава членка не е отстранила сериозни недостатъци в системите за управление и контрол и/или не е коригирала нередовни разходи, които са били декларирани и сертифицирани, тя може да прекъсне или да спре плащанията.
Нередност
Нередността е действие, което не е в съответствие с правилата на ЕС и има потенциално отрицателен ефект върху финансовите интереси на ЕС, но което може да се дължи на неволна грешка, извършена от бенефициерите на средства или от органите, отговарящи за плащанията. Ако една нередност е извършена умишлено, тя представлява измама.
Бюджетни кредити, които губят сила
Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губенето на сила означава отмяна на цялото разрешение или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит. Само за съвместните предприятия (СП), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно бюджетните кредити за СП, които губят сила, могат да бъдат пуснати отново в употреба до финансовата година N+3.
Собствени ресурси
Те представляват основното финансиране за институциите и органите на ЕС и са определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 за собствените ресурси. Собствените ресурси се състоят от ресурси на база БНД, ресурси на база ДДС и традиционни собствени ресурси.
Бюджетни кредити за плащания
Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.
Предварително финансиране
Плащане, предназначено да осигури на бенефициера налични средства. То може да се раздели на няколко плащания съгласно разпоредбите на съответния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат.
Превантивна мярка
Превантивните мерки, които Комисията може да използва, за да защити бюджета на ЕС, когато знае за наличието на потенциални недостатъци, включват спирането и прекъсването на плащанията от бюджета на ЕС в полза на оперативната програма.
Неизпълнени поети задължения (Reste à liquider — RAL)
Те са размерът на поето бюджетно задължение, по което плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.
Споделено управление
Метод на изпълнение на бюджета. При споделеното управление задачите по изпълнението на бюджета са делегирани на държавите членки. Около 80 % от разходите на ЕС попадат в обхвата на този метод на изпълнение.
Традиционни собствени ресурси
Те представляват приходи за ЕС и са част от собствените ресурси, с които се финансират дейностите на ЕС. Традиционните собствени ресурси са определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 за собствените ресурси и се състоят от мита и налози върху захарта.
Трансфери (между бюджетните редове)
Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета. Те обаче са изрично разрешени от Договора за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени във Финансовия регламент (ФР). Във ФР се посочват различни видове трансфери в зависимост от това дали те са между или в рамките на бюджетни дялове, глави, статии или позиции и дали изискват различни нива на разрешение.
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
ГОД |
Годишен отчет за дейността |
ABB |
Бюджетиране по дейности |
ABM |
Управление по дейности |
ACER |
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
ФУМИ |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ |
ОРБК |
Оправомощен разпоредител с бюджетни кредити |
ARTEMIS |
Модерни научни изследвания и технологии за вградени интелигентни системи |
УВД |
Управление на въздушното движение |
БТП |
Съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ |
ОЕРЕС |
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения |
КБП |
Консорциума за биотехнологични производства |
БМР |
Банка за международни разплащания |
ПБ |
Платежен баланс |
Фонд BUFI |
Фонд за бюджетни глоби |
ОСП |
Обща селскостопанска политика |
CCS LGF |
Механизъм за гарантиране за секторите на културата и творчеството |
CEDEFOP |
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
МСЕ |
Механизъм за свързване на Европа |
ДИ на МСЕ |
Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа |
CEPOL |
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането |
КФ |
Кохезионен фонд |
CHAFEA |
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните |
CIP |
Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации |
COM |
Комисия |
COSME |
Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия |
COSO |
Комитет на спонсориращите организации на комисията „Тредуей“ |
РОР |
Регламент за общоприложимите разпоредби |
CPVO |
Служба на Общността за сортовете растения |
D&WM |
Извеждане от експлоатация и управление на отпадъците |
EACEA |
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
ЕЗФРСР |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
ЕФГЗ |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
ФЕОГА |
Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието |
ЕААБ |
Европейска агенция за авиационна безопасност |
ЗиСИ |
Заетост и социални иновации |
EASME |
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия |
EASO |
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
ЕБО |
Европейски банков орган |
ЕБВР |
Европейска банка за възстановяване и развитие |
ЕСП |
Европейска сметна палата |
ЕЦБ |
Европейска централна банка |
ECDC |
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията |
ECHA |
Европейска агенция по химикали |
ECOFIN |
Съвет по икономически и финансови въпроси |
ЕОВС |
Европейска общност за въглища и стомана |
ECSEL |
Съвместно предприятие „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ |
ЕФР |
Европейски фонд за развитие |
EDIF |
Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновациите за Западните Балкани |
ЕИП |
Европейско икономическо пространство |
ЕАОС |
Европейска агенция за околната среда |
ЕСВД |
Европейска служба за външна дейност |
EFCA |
Европейска агенция за контрол на рибарството |
ЕФР |
Европейски фонд за рибарство |
ЕОБХ |
Европейски орган за безопасност на храните |
ЕФУР |
Европейски фонд за устойчиво развитие |
ЕФЮИЕ |
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
ЕИФС |
Европейски инструмент за финансова стабилност |
ЕФСИ |
Европейски фонд за стратегически инвестиции |
ЕМФС |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране |
ЕАСТ |
Европейска асоциация за свободна търговия |
EGNOS |
Европейска геостационарна служба за навигационно покритие |
ЕИБ |
Европейска инвестиционна банка |
ЕИФ |
Европейски инвестиционен фонд |
EIGE |
Европейски институт за равенство между половете |
EIOPA |
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
EIT |
Европейски институт за иновации и технологии |
ElectriFI |
Инициатива за финансиране на електрифицирането |
EMA |
Европейска агенция по лекарствата |
EMCDDA |
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании |
ЕФМДР |
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
ЕАМБ |
Европейска агенция по морска безопасност |
ИПС |
Икономически и паричен съюз |
ENEF |
Фонд за разширяване на предприятията |
ENIAC |
Европейски консултативен съвет за инициатива в областта на наноелектрониката |
ENIF |
Фонд за иновации в предприятията |
ENISA |
Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност |
ЕИСП |
Европейски инструмент за съседство и партньорство |
ЕП |
Европейски парламент |
ERCEA |
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет |
ЕФРР |
Европейски фонд за регионално развитие |
ЕКА |
Европейска космическа агенция |
ЕСФ |
Европейски социален фонд |
ЕСИФ |
Европейски структурни и инвестиционни фондове |
ЕМС |
Европейски механизъм за стабилност |
ESMA |
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
ETF |
Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998 |
ETF |
Европейска фондация за обучение |
ЕС |
Европейски съюз |
EUIPO |
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост |
EU-LISA |
Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие |
EUMETSAT |
Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници |
EU-OSHA |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
Евратом |
Европейска общност за атомна енергия |
Eurofound |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
Евроюст |
Звено на Европейския съюз за съдебно сътрудничество |
ЕВРОПОЛ |
Европейска полицейска служба |
F4E |
Термоядрен синтез за енергия |
ГКВ |
Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ |
ФИОР |
Финансов инструмент за ориентиране на рибарството |
FIFO |
Първа входяща — първа изходяща стойност |
7РП |
Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие |
ФР |
Финансов регламент |
FRA |
Агенция на Европейския съюз за основните права |
Frontex |
Европейска агенция за гранична и брегова охрана |
ОАФО |
Обсъждане и анализ на финансовите отчети |
БВП |
Брутен вътрешен продукт |
ГМОСС |
Глобален мониторинг на околната среда и сигурността |
БНД |
Брутен национален доход |
ГНСС |
Глобална навигационна спътникова система |
H2020 |
„Хоризонт 2020“ |
ICSLT |
Международна таблица „Живот“ за публичните служители |
IFRP |
Интегриран пакет за финансово отчитане |
ИИП |
Инфраструктурен и иновационен прозорец |
МВФ |
Международен валутен фонд |
ИИЛ |
Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства |
INEA |
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
ИПП II |
Инструмент за предприсъединителна помощ |
МССПС |
Международни счетоводни стандарти за публичния сектор |
ФВС |
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
ИТ |
Информационни технологии |
ITER |
Международен експериментален термоядрен реактор |
СПД |
Съвместен план за действие |
JRC |
Съвместен изследователски център |
СП |
Съвместно предприятие |
LGTT |
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи |
МП |
Многогодишна програма — Програма за финансово приобщаване на средните предприятия |
MEP |
Член на Европейския парламент |
МФП |
Макрофинансова помощ |
МФР |
Многогодишна финансова рамка |
ММСП |
Микро-, малки и средни предприятия |
NEETs |
Младежи, които не работят, не учат и не се обучават |
РСР |
Решение за собствените ресурси |
PBI |
Инициатива „Облигации за проекти“ |
PF4EE |
Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност |
ГФУ |
Гаранционен фонд за участниците |
PMF |
Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ |
ПЧП |
Публично-частно партньорство |
ПСЕДЛ |
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
НИИ |
Научни изследвания и иновации |
RAL |
Reste à Liquider (неизпълнени поети задължения) |
REA |
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
МФПР |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
НИТРД |
Научни изследвания, технологично развитие и демонстрации |
S&P |
Standard & Poor’s Financial Services LLC |
SANAD |
Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия |
САПАРД |
Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони |
SEMED |
Програма за финансово приобщаване на микро-, малките и средните предприятия в Южното и Източното Средиземноморие |
SESAR |
Съвместно предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе |
SIUGI |
Инструмент за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП |
МСП |
Малки и средни предприятия |
ПМСП |
Прозорец за МСП (прозорец за малките и средните предприятия) |
ДФЕС |
Договор за функционирането на Европейския съюз |
ТСР |
Традиционни собствени ресурси |
ВИРСР |
Временен инструмент за развитие на селските райони |
ДДС |
Данък върху добавената стойност |
ИМЗ |
Инициатива за младежка заетост |
(1) Според принципа на субсидиарност Съюзът може да действа само ако и доколкото целите на дадено предложено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат, поради своя мащаб или последици, да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Според принципа на пропорционалност съдържанието и формата на действията на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите. Вж. член 5 от ДФЕС.
(2) Вж. Съобщение на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020, 3 март 2010 г.).
(3) Съобщение на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — европейски действия за устойчивост“, SWD(2016) 390 final, 22 ноември 2016 г.
(4) Междуинституционално споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (2013/C 373/01).
(5) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(6) Договор за функционирането на Европейския съюз, член 317.
(7) За повече подробности вж. Съобщение до Комисията от председателя Юнкер и първия заместник-председател Тимерманс Governance in the European Commission (Управлението в Европейската комисия), C(2017) 6915 final от 11 октомври 2017 г., намиращо се на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/c_2017_6915_final_en.pdf.
(8) Напр. стандартите за вътрешен контрол се основават на принципите за вътрешен контрол от 2013 г. на COSO.
(9) https://ec.europa.eu/info/publications/governance-in-the-commission_en. За повече информация вж. Съобщение до Комисията C(2018) 7704 „Рационализиране и укрепване на корпоративното управление в рамките на Европейската комисия“, намиращо се на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/streamlining-strengthening-corporate-governa-nce-european-commission_en.pdf.
(10) Специален доклад № 27/2016 „Управлението в Европейската комисия — добри практики?“
(11) По тази причина терминът „Европейска комисия“ се използва за обозначаване както на институцията — колегиума, съставляван от членовете на Комисията, така и на неговата администрация, управлявана от генералните директори на отделите ѝ (и ръководителите на други административни структури, като например служби и изпълнителни агенции).
(12) Решение (ЕС) 2019/476 на Европейския съвет, взето в съгласие с Обединеното кралство, от 22 март 2019 г. за продължаване на срока по член 50, параграф 3 от ДЕС (ОВ L 80I, 22.3.2019 г., стр. 1).
(13) Решение (ЕС) 2019/584 на Европейския съвет, взето в съгласие с Обединеното кралство, от 11 април 2019 г. за продължаване на срока по член 50, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ОВ L 101, 11.4.2019 г., стр. 1).
(14) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(*1) На 12 декември 2018 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които държавите членки ще съберат или които ще бъдат поискани от тях през 2019 г. Освен това съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите членки съвместно гарантират пенсионните задължения.
(15) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(16) ПСЕДЛ е теоретичен (виртуален) фонд с дефинирани доходи, в който вноските на служителите служат за финансиране на бъдещите им пенсии. Въпреки че реално инвестиционен фонд не съществува, счита се, че сумата, която щеше да бъде събрана от такъв фонд, е инвестирана в дългосрочни облигации на държавите членки и е отразена в пенсионните задължения, записани в годишните отчети на Европейския съюз. Държавите членки гарантират съвместно изплащането на доходите съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица и член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (вж. COM(2018) 829 за подробно описание на схемата).
(17) ОВ L 345, 27.12.2017 г., стp. 34.
(18) ОВ L 249, 27.9.2017 г., стp. 1.
(19) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (OB L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).
(20) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стp. 39.
(21) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стp. 105.
(*2) Позицията „Неотнесени към функция от МФР“ включва изпълнението на бюджета от консолидираните субекти и консолидационните изключвания, извънбюджетните операции и неразпределените програми с несъществени суми на индивидуална база.
(22) Решение (ЕС) 2018/412 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Решение № 466/2014/ЕС за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза (OB L 76, 19.3.2018 г., стр. 30).
(23) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 320.
(24) ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44.
(25) ОВ L 349, 21.12.2013, стр. 100.
(26) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.
(27) ОВ L 70, 12.3.2019 г., стр. 1.
(28) OB L 291, 16.11.2018 г., стр. 3.
(29) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стp. 85.
(*3) Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.
(*4) Финансови активи, обявени за продажба (без капиталовите инструменти и Унитарния фонд).
(*5) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.
(30) Регламент (ЕО) № 431/2009 на Съвета от 18 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 332/2002 за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите членки (OB L 128, 27.5.2009 г., стр. 1).
(31) Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (OB L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).
(*6) С приложен корекционен коефициент (кк).
(*7) Изплащат се в продължение на първите 3 години след напускане.
(32) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(*8) Активите, представени в тази таблица, включват няколко елемента от финансовите отчети („обявени за продажба“ на стойност 4 387 милиона евро (от които 1 294 милиона евро са капиталови инструменти); пари и парични еквиваленти на стойност 1 615 милиона евро; заеми на стойност 64 милиона евро и други елементи на стойност 49 милиона евро).
(*9) Пасивите, представени в тази таблица, включват няколко елемента от финансовите отчети (провизии на стойност 1 337 милиона евро; задължения на стойност 69 милиона евро и други елементи на стойност 22 милиона евро).
(*10) За някои гаранции поетият от ЕС риск е изцяло покрит от осигурените провизии.
(*11) Без операциите по рефинансиране.
(*12) Без превантивната помощ.
(33) За повече информация вж.: Европейска комисия, „Европейски икономически прогнози, зима 2019 г.“, адрес: https://ec.europa.eu/info/publications/european-economic-forecast-winter-2019_en.
(34) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
30.9.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 327/168 |
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА — ДОКЛАД НА НЕЗАВИСИМИЯ ОДИТОР
(2019/C 327/02)
Становище
|
Надеждност на отчетите
Становище относно надеждността на отчетите
|
Законосъобразност и редовност на операциите, свързани с отчетите
Становище относно законосъобразността и редовността на приходите
|
Становище с резерви относно законосъобразността и редовността на разходите
|
Основание за изразяване на становище
Основание за изразяване на становище с резерви относно законосъобразността и редовността на разходите
|
Основни одитни въпроси
Сметната палата оцени потенциалното отражение на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз върху отчетите за 2018 г.
Сметната палата извърши оценка на задължението за пенсионни плащания и други надбавки за служителите
Сметната палата извърши оценка на значимите крайногодишни разчети, представени в отчетите
|
Други въпроси
|
Отговорност на ръководството
|
Отговорност на одитора за извършване на одит на консолидираните отчети и на операциите, свързани с тях
|
18 юли 2019 г.
Klaus-Heiner LEHNE
Председател
Европейска сметна палата
12, rue Alcide De Gasperi, Luxembourg, ЛЮКСЕМБУРГ
(1) Консолидираните финансови отчети включват счетоводен баланс, отчет за финансовия резултат, отчет за паричните потоци, отчет за промените в нетните активи, обобщение на основните счетоводни политики и други обяснителни бележки (включително отчитане по сектори).
(2) Отчетите за изпълнението на бюджета съдържат също и разяснителна информация.
(3) Тези разходи възлизат на 61,0 млрд. евро. Допълнителна информация е представена в точки 1.19—1.21 от Годишния доклад на ЕСП за 2018 г.
(4) Тези разходи възлизат на 59,6 млрд. евро. Допълнителна информация е представена в точка 1.18 от Годишния доклад на ЕСП за 2018 г.
(5) EUCO XT 20013/19 – Решение на Европейския съвет, взето в съгласие с Обединеното кралство за удължаване на срока за оттегляне, съгласно чл. 50, точка 3 от Договора за ЕС.
(6) Вж. Международен счетоводен стандарт за публичния сектор (МССПС), раздел 14, „Събития след датата на отчетите“.
(7) Вж. МССПС № 39 „Надбавки за служителите“. По отношение на пенсионноосигурителната схема за длъжностните лица и другите служители на ЕС задължението за дефинирани доходи отразява настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, които ЕС е необходимо да направи с цел уреждане на задълженията, произтичащи от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.
(8) Те включват начислени разходи в размер на 62,9 млрд. евро в пасивите на счетоводния баланс и 36,9 млрд. евро в активите на баланса, които намаляват стойността на авансовото финансиране.