Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2019/C 305/01)

Последна публикация

ОВ C 295, 2.9.2019 г.

Предишни публикации

ОВ C 288, 26.8.2019 г.

ОВ С 280, 19.8.2019 г.

ОВ C 270, 12.8.2019 г.

ОВ С 263, 5.8.2019 г.

ОВ C 255, 29.7.2019 г.

ОВ C 246, 22.7.2019 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (четвърти състав) от 4 юли 2019 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-377/17) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Услуги на вътрешния пазар - Директива 2006/123/ЕО - Член 15 - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Възнаграждения за проектантски услуги на архитекти и инженери - Минимални и максимални тарифи)

(2019/C 305/02)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls, L. Malferrari и H. Tserepa-Lacombe)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и D. Klebs)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Унгария (представители: Z. Fehér, G. Koós и M. Tátrai)

Диспозитив

1)

Запазвайки задължителни тарифи за проектантските услуги на архитекти и инженери, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар.

2)	Осъжда Федерална република Германия да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.

3)	Унгария понася собствените си съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 269, 14.8.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen — Белгия) — Наказателно производство срещу Freddy Lucien Magdalena Kirschstein, Thierry Frans Adeline Kirschstein

(Дело C-393/17) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Приложно поле - Понятие за „търговски практики“ - Директива 2006/123/ЕО - Услуги на вътрешния пазар - Наказателно право - Разрешителни режими - Висше образование - Диплома за придобита образователна степен „магистър“ - Забрана за присъждане на определени образователни степени без разрешение)

(2019/C 305/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Antwerpen

Страна в главното производство

Freddy Lucien Magdalena Kirschstein, Thierry Frans Adeline Kirschstein

В присъствието на: Vlaamse Gemeenschap

Диспозитив

1)

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда наказателноправни санкции срещу лицата, които без предварително разрешение от компетентния орган присъждат образователна степен „магистър“.

2)

Член 1, параграф 5 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар във връзка с членове 9 и 10 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда наказателноправни санкции срещу лицата, които без предварително разрешение от компетентния орган присъждат образователна степен „магистър“, ако условията, на които трябва да отговаря предоставянето на разрешение за присъждане на тази образователна степен, са съвместими с член 10, параграф 2 от тази директива, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

---

(1)  ОВ C 300, 11.9.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 8 юли 2019 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-543/17) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 258 ДФЕС - Мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи - Директива 2014/61/ЕС - Липса на транспониране и/или на съобщаване на мерките за транспониране - Член 260, параграф 3 ДФЕС - Искане за налагане на периодична имуществена санкция - Изчисляване на размера на периодичната имуществена санкция)

(2019/C 305/04)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux, C. Cattabriga, L. Nicolae, G. von Rintelen и R. Troosters)

Ответник: Кралство Белгия (представители: първоначално P. Cottin, C. Pochet, J. Van Holm и L. Cornelis, впоследствие P. Cottin и C. Pochet, подпомагани от P. Vernet, S. Depré и M. Lambert de Rouvroit, avocats, A. Van Acker и M. N. Lollo, експерти)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерално република Германия (представители: първоначално T. Henze и S. Eisenberg, впоследствие S. Eisenberg), Република Естония (представител: N. Grünberg), Ирландия (представители: M. Browne, G. Hodge и A. Joyce, подпомагани от G. Gilmore, BL, и P. McGarry, SC), Кралство Испания (представители: първоначално A. Gavela Llopis и A. Rubio González, впоследствие A. Rubio González), Френска република (представители: E. de Moustier, C. David, A.-L. Desjonquères, I. Cohen, B. Fodda и D. Colas), Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от S. Fiorentino, avvocato dello Stato), Република Литва (представители: първоначално G. Taluntytė, L. Bendoraitytė и D. Kriaučiūnas, впоследствие L. Bendoraitytė), Унгария (представители: M. Z. Fehér, G. Koós и Z. Wagner), Република Австрия (представители: G. Hesse, G. Eberhard и C. Drexel), Румъния (представители: C.-R. Canțăr, R. I. Hațieganu и L. Lițu)

Диспозитив

1)

Като не е приело до изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а именно 30 септември 2016 г., удължен впоследствие от Европейската комисия, законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, и a fortiori като не е съобщило на Европейската комисия такива мерки за транспониране, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 13 от тази директива.

2)

Като към датата на разглеждане от Съда на фактите не е приело мерките, необходими за да транспонира във вътрешното си право член 2, параграфи 7—9 и 11, член 4, параграф 5 и член 8 от Директива 2014/61 за регион Брюксел-столица, нито a fortiori е съобщило на Европейската комисия такива мерки за транспониране, Кралство Белгия частично е продължило неизпълнението си.

3)	В случай че констатираното по точка 2 неизпълнение продължава и към датата на постановяване на настоящото решение, осъжда Кралство Белгия да плати на Европейската комисия, считано от тази дата и до преустановяването на неизпълнението, периодична имуществена санкция в размер на 5 000 EUR на ден.

4)	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

5)	Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Литва, Унгария, Република Австрия и Румъния понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 374, 6.11.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas — Литва) — Baltic Media Alliance Ltd./Lietuvos radijo ir televizijos komisija

(Дело C-622/17) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги - Директива 2010/13/ЕС - Аудиовизуални медийни услуги - Телевизионно излъчване - Член 3, параграфи 1 и 2 - Свобода на приемането и препредаването - Подбуждане към ненавист, основана на националност - Мерки, вземани от приемащата държава членка - Временно задължение за доставчиците на медийни услуги и другите лица, които доставят услуги за излъчване в интернет на телевизионни канали или програми, да не излъчват или да не препредават определен телевизионен канал на територията на тази държава членка, освен като част от платени пакети)

(2019/C 305/05)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus apygardos administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Baltic Media Alliance Ltd.

Ответник: Lietuvos radijo ir televizijos komisija

Диспозитив

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че под действието на тази разпоредба не попада приета от държава членка мярка от обществен ред, която се изразява в задължаване на доставчиците на медийни услуги, чиито програми са насочени към територията на тази държава членка, и на другите лица, които доставят на потребителите в тази държава членка услуги за излъчване в интернет на телевизионни канали или програми, в продължение на 12 месеца да не излъчват или да не препредават определен телевизионен канал от друга държава членка на територията на първата държава членка, освен като част от платени пакети, без обаче да създава пречки за препредаването в тесен смисъл на телевизионните програми на този канал на територията на въпросната първа държава членка.

---

(1)  ОВ C 52, 12.2.2018 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof Den Haag — Нидерландия) — Наказателно производство срещу Tronex BV

(Дело C-624/17) (1)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Отпадъци - Превози - Регламент (ЕО) № 1013/2006 - Член 2, точка 1 - Директива 2008/98/ЕО - Член 3, точка 1 - Понятията „превоз на отпадъци“ и „отпадъци“ - Партида от стоки, предназначени първоначално за продажба на дребно, които са върнати от потребители или вече не се поддържат в асортимента на продавача)

(2019/C 305/06)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Den Haag

Страна в главното производство

Tronex BV

Диспозитив

Превозът към трета държава на партида електрически и електронни уреди като разглежданите в главното производство, които първоначално са били предназначени за продажба на дребно, но са били върнати от потребителя или по различни причини са върнати от търговеца на неговия доставчик, трябва да се счита за превоз на отпадъци по смисъла на член 1, параграф 1 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци и член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, ако партидата съдържа уреди, чието изправно състояние не е предварително установено или които не са подходящо защитени срещу щети при превоза. Напротив, стоки, които вече не се поддържат в асортимента на продавача и са в неотворена оригинална опаковка, при липса на доказателства в обратен смисъл не следва да се разглеждат като отпадъци.

---

(1)  ОВ C 32, 29.1.2018 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — производство по жалба на Eurobolt BV

(Дело C-644/17) (1)

(Преюдициално запитване - Член 267 ДФЕС - Право на ефективни правни средства за защита - Обхват на националния съдебен контрол върху актовете на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Член 15, параграф 2 - Предоставяне на цялата относима информация на държавите членки не по-късно от 10 работни дни преди заседанието на консултативния комитет - Понятие за относима информация - Съществено процесуално изискване - Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 - Разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, по отношение на вноса от Малайзия - Валидност)

(2019/C 305/07)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eurobolt BV

В присъствието на: Staatssecretaris van Financiën

Диспозитив

1)

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да оспорят валидността на акт на вторичното право на Съюза, правните субекти могат да излагат пред национална юрисдикция оплакванията, които могат да се изтъкват в производството по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, в това число оплаквания за неспазване на условията за приемане на акта.

2)

Член 267 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция има право преди сезирането на Съда да се обърне към институциите на Европейския съюз, които са участвали в изготвянето на акта на вторичното право на Съюза, чиято валидност се оспорва пред нея, за да получи от тях конкретни и необходими според нея данни и информация с цел да се разсеят съмненията ѝ във валидността на съответния акт на Съюза и да се избегне нуждата да сезира Съда с преюдициален въпрос за преценка на валидността на акта.

3)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, е невалиден, доколкото е приет в нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност.

---

(1)  ОВ C 52, 12.2.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V./Amazon EU Sàrl

(Дело C-649/17) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2011/83/ЕС - Член 6, параграф 1, буква в) - Задължения за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект - Задължение на търговеца да посочи своя телефонен номер и номер на факс „ако съществува такъв“ - Съдържание)

(2019/C 305/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

Ответник: Amazon EU Sàrl

Диспозитив

Член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което задължава търговеца, преди да сключи с потребител договор от разстояние или договор извън търговския обект по член 2, точки 7 и 8 от тази директива, да предостави при всички обстоятелства своя телефонен номер. От друга страна, посочената разпоредба не изисква търговецът да е длъжен да открие телефонна или факс линия или да създаде нова електронна поща, за могат потребителите да установят контакт с него, и го задължава да съобщи този телефонен номер, номер на факс или своята електронна поща само ако вече разполага с тези средства за комуникация.

Член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че макар тази разпоредба да задължава търговеца да предостави на разположение на потребителя средство за комуникация, което да отговаря на изискванията за пряка и ефективна комуникация, тя допуска възможността, за да изпълни тези изисквания, посоченият търговец да предостави други средства за комуникация, различни от изброените в тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 112, 26.3.2018 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 юли 2019 г. — Viridis Pharmaceutical Ltd./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Hecht-Pharma GmbH

(Дело C-668/17 P) (1)

(Обжалване - Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка „Boswelan“ - Реално използване - Липса - Използване на марка в рамките на клинично изпитване преди подаването на заявления за разрешение за търговия за лекарствен продукт - Основателна причина за неизползването - Понятие)

(2019/C 305/09)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Viridis Pharmaceutical Ltd. (представители: C. Spintig, S. Pietzcker и M. Prasse, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: S. Hanne), Hecht-Pharma GmbH (представители: J. Sachs и C. Sachs, Rechtsanwälte)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Viridis Pharmaceutical Ltd да понесе, наред с направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Hecht-Pharma GmbH.

---

(1)  ОВ C 83, 5.3.2018 г.

Решение на Съда (пети състав) от 11 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Telecom Italia SpA/Ministero dello Sviluppo Economico, Infrastrutture e telecomunicazioni per l'Italia SpA (Infratel Italia SpA)

(Дело C-697/17) (1)

(Преюдициално запитване - Възлагане на обществени поръчки за доставки и за строителство - Директива 2014/24/ЕС - Член 28, параграф 2 - Ограничена процедура - Икономически оператори, допуснати да подадат оферта - Необходимост от поддържане на правна и фактическа идентичност между предварително подбрания кандидат и кандидата, който подава офертата - Принцип на равно третиране на оферентите)

(2019/C 305/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Telecom Italia SpA

Ответници: Ministero dello Sviluppo Economico, Infrastrutture e telecomunicazioni per l'Italia SpA (Infratel Italia SpA)

В присъствието на: OpEn Fiber SpA

Диспозитив

Член 28, параграф 2, първо изречение от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че с оглед на изискването за правна и фактическа идентичност между предварително подбраните икономически оператори и икономическите оператори, които представят офертите, същият допуска — в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка — да може да представя оферта предварително подбран кандидат, който се задължава да придобие друг предварително подбран кандидат по силата на споразумение за сливане, сключено между етапа на предварителния подбор и етапа на представяне на офертите и изпълнено след етапа на представяне.

---

(1)  ОВ C 112, 26.3.2018 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — производство, образувано по искане на A

(Дело C-716/17) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно движение на работници - Ограничения - Образуване на производство по опрощаване на задължения - Изискване за пребиваване - Допустимост - Член 45 ДФЕС - Директен ефект)

(2019/C 305/11)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страна в главното производство

A

Диспозитив

1)

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правило за съдебна компетентност, предвидено в правната уредба на държава членка — като разглежданото в главното производство — изискващо длъжникът да живее или пребивава в тази държава членка, за да се приложи мярка за опрощаване на задължения.

2)

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да не приложи изискването за пребиваване, предвидено в национално правило за съдебна компетентност като разглежданото в главното производство, независимо дали производството по опрощаване на задължения, което също е предвидено в тази правна уредба, евентуално води до засягане на вземанията на частноправни субекти съгласно същата правна уредба.

---

(1)  ОВ C 83, 5.3.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Bezirksgericht Villach — Австрия) — Norbert Reitbauer и др./Enrico Casamassima

(Дело C-722/17) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Съдебна компетентност по граждански и търговски дела - Изключителна компетентност - Член 24, точки 1 и 5 - Спорове в областта на вещните права върху недвижим имот и в областта на изпълнението на съдебни решения - Производство за публична продан на недвижим имот - Иск, с който се оспорва разпределението на постъпленията от тази продан)

(2019/C 305/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bezirksgericht Villach

Страни в главното производство

Ищци: Norbert Reitbauer, Dolinschek GmbH, B.T.S. Trendfloor Raumausstattungs-GmbH, Elektrounternehmen K. Maschke GmbH, Klaus Egger, Architekt DI Klaus Egger Ziviltechniker GmbH

Ответник: Enrico Casamassima

Диспозитив

Член 24, точки 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейски парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че искът, с който кредитор оспорва разпределението на постъпленията от публична продан на недвижим имот, за да се установи, от една страна, че конкурентното вземане е погасено чрез прихващане и от друга страна, че учредяването на вещното обезпечение, гарантиращо изпълнението на последното вземане, е недействително, не е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, или на съдилищата по мястото на принудителното изпълнение.

---

(1)  ОВ C 268, 30.7.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2019 г. — VG, правоприемник на MS/Европейска комисия

(Дело C-19/18 P) (1)

(Обжалване - Иск за обезщетение срещу Европейската комисия - Решение на Комисията за прекратяване на сътрудничеството в рамките на мрежата Team Europe - Обезщетение за вреди - Възражение за недопустимост, повдигнато от Комисията - Договорно или деликтно естество на спора)

(2019/C 305/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: VG, правоприемник на MS (представител: L. Levi, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: I. Martínez del Peral, C. Ehrbar и B. Mongin)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда VG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 83, 5.3.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Hessisches Finanzgericht — Германия) — Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung/Hauptzollamt Frankfurt am Main

(Дело C-26/18) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Членове 202 и 203 - Вносни мита - Възникване на митническо задължение при нарушения на митническото законодателство - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква г) и член 30 - ДДС при внос - Данъчно събитие - Понятие за „внос“ на стока - Изискване за включване на стоката в икономическия оборот на Европейския съюз - Превоз на стоката в държава членка, различна от тази, в която е възникнало митническото задължение)

(2019/C 305/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Hessisches Finanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung

Ответник: Hauptzollamt Frankfurt am Main

Диспозитив

Член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато се въвежда стока на територията на Европейския съюз, не е достатъчно с тази стока да са извършени нарушения на митническото законодателство в дадена държава членка, довели до възникването на вносно митническо задължение в тази държава, за да се приеме, че стоката е включена в икономическия оборот на Съюза в тази държава членка, когато е установено, че въпросната стока е превозена в друга държава членка, крайното ѝ местоназначение, където е потребена, като в такъв случай задължението за данъка върху добавената стойност при внос във връзка с посочената стока възниква само в тази друга държава членка.

---

(1)  ОВ C 152, 30.4.2018 г.

Решение на Съда (трети състав) от 10 юли 2019 г. — Европейска комисия/NEX International Limited, по-рано Icap plc, Icap Management Services Ltd, Icap New Zealand Ltd

(Дело C-39/18 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Картели - Сектор на лихвените деривати в йени - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Отговорност на предприятие поради ролята му на помагач на картела - Изчисляване на глобата - Задължение за мотивиране)

(2019/C 305/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Mongin, M. Farley, T. Christoforou и V. Bottka)

Друга страна в производството: NEX International Limited, по-рано Icap plc, Icap Management Services Ltd, Icap New Zealand Ltd (представители: C. Riis-Madsen, advokat и S. Frank, avocat)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 142, 23.4.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — A/Udlændinge- og Integrationsministeriet

(Дело C-89/18) (1)

(Преюдициално запитване - Споразумение за асоцииране ЕИО - Турция - Решение № 1/80 - Член 13 - Клауза „standstill“ - Събиране на съпрузи - Ново ограничение - Императивно съображение от общ интерес - Успешна интеграция - Ефективно управление на миграционните потоци - Пропорционалност)

(2019/C 305/16)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: Udlændinge- og Integrationsministeriet

Диспозитив

Член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО, и от Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка, която подчинява събирането на семейството между турски работник, който пребивава законно в съответната държава членка, и неговия/та съпруг/а, на условието тяхната връзка с тази държава членка да е по-силна от тази, която те имат с трета държава, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тази разпоредба. Подобно ограничение не е обосновано.

---

(1)  ОВ C 142, 23.4.2018 г.

Решение на Съда (седми състав) от 11 юли 2019 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-91/18) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Акцизи върху алкохола и алкохолните напитки - Член 110 ДФЕС - Директива 92/83/ЕИО - Директива 92/84/ЕИО - Регламент (ЕО) № 110/2008 - Прилагане на по-ниска акцизна ставка за производството на национални продукти, наречени tsipouro и tsikoudia)

(2019/C 305/17)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Kyratsou и F. Tomat)

Ответник: Република Гърция (представители: M. Tassopoulou и D. Tsagkaraki)

Диспозитив

1)

Република Гърция не е изпълнила задълженията си: — по членове 19 и 21 във връзка с член 23, параграф 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, като е приела и е запазила в сила законодателство, с което се прилага акцизна ставка, намалена с 50 % спрямо стандартната национална ставка, приложима за tsipouro и tsikoudia, произведени от дестилационни предприятия, наричани „системно работещи дестилерии“, и — по членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива и с член 3, параграф 1 от Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки, като е приела и е запазила в сила законодателство, с което при предвидените в това законодателство условия се прилага значително намалена акцизна ставка за tsipouro и за tsikoudia, произведени от малки дестилерии, наричани „инцидентно работещи“.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 142, 23.4.2018 г.

Решение на Съда (десети състав) от 4 юли 2019 г. — FTI Touristik GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Harald Prantner, Daniel Giersch

(Дело C-99/18 P) (1)

(Обжалване - Марка на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Производство по възражение - Член 8, параграф 1, буква б) - Заявка за регистрация на фигуративната марка, съдържаща словния елемент „Fl“ - Възражение на притежателя на фигуративната марка, съдържаща словния елемент „fly.de“ - Отхвърляне - Сходство на знаците - Наименование в обикновен шрифт в Бюлетина на марките на Европейския съюз - Вероятност от объркване)

(2019/C 305/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: FTI Touristik GmbH (представител: A. Parr, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Walicka и D. Botis), Harald Prantner, Daniel Giersch (представител: S. Eble, Rechtsanwalt)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда FTI Touristik GmbH да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Г-н Harald Prantner и г-н Daniel Giersch понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 182, 28.5.2018 г.

Решение на Съда (трети състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Noord-Nederland — Нидерландия) — HQ, IP, със законен представител HQ, JO/Aegean Airlines SA

(Дело C-163/18) (1)

(Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Отмяна на полета - Помощ - Право на възстановяване на стойността на самолетния билет от въздушния превозвач - Член 8, параграф 2 - Пакетно туристическо пътуване - Директива 90/314/ЕИО - Несъстоятелност на туроператора)

(2019/C 305/19)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Noord-Nederland

Страни в главното производство

Ищци: HQ, IP, със законен представител HQ, JO

Ответник: Aegean Airlines SA

Диспозитив

Член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването.

---

(1)  ОВ C 182, 28.5.2018 г.

Решение на Съда (десети състав) от 11 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Agrenergy Srl (C-180/18 и C-286/18), Fusignano Due Srl (С-287/18)/Ministero dello Sviluppo Economico

(Съединени дела C-180/18, С-286/18 и С-287/18) (1)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 2009/28/ЕО - Член 3, параграф 3, буква а) - Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници - Производството на електроенергия от слънчеви фотоволтаични инсталации - Изменение на схема за подпомагане - Принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания)

(2019/C 305/20)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивник: Agrenergy Srl (C-180/18 и C-286/18), Fusignano Due Srl (С-287/18)

Въззиваем: Ministero dello Sviluppo Economico

Диспозитив

С уговорката, че запитващата юрисдикция трябва да извърши съответните проверки, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която позволява на държава членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране на електроенергията от слънчеви фотоволтаични инсталации.

---

(1)  ОВ C 182, 28.5.2018 г.

ОВ C 249, 16.7.2018 г.

Решение на Съда (осми състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Schienen-Control Kommission — Австрия) — WESTbahn Management GmbH/ÖBB-Infrastruktur AG

(Дело C-210/18) (1)

(Преюдициално запитване - Транспорт - Единно европейско железопътно пространство - Директива 2012/34/ЕС - Член 3 - Понятие „железопътна инфраструктура“ - Приложение II - Минимален достъп - Включване на използването на пътнически перони)

(2019/C 305/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schienen-Control Kommission

Страни в главното производство

Жалбоподател: WESTbahn Management GmbH

Ответник: ÖBB-Infrastruktur AG

Диспозитив

Приложение II към Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство трябва да се тълкува в смисъл, че „пътническите перони“, посочени в приложение I към тази директива, са елемент от железопътната инфраструктура, чието използване се обхваща от пакета за минимален достъп в съответствие с точка 1, буква в) от посоченото приложение II.

---

(1)  ОВ C 231, 2.7.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „УниКредит Лизинг“ ЕАД/Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП)

(Дело C-242/18) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Данъчна основа - Намаляване - Принцип на данъчен неутралитет - Договор за финансов лизинг, развален поради неплащане на месечните вноски - Ревизионен акт - Приложно поле - Облагаеми сделки - Възмездна доставка на стоки - Плащане на „обезщетение“ за развалянето на договора до изтичането на срока му - Компетентност на Съда)

(2019/C 305/22)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд (България)

Страни в главното производство

Жалбоподател: „УниКредит Лизинг“ ЕАД

Ответник: Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП)

Диспозитив

1)

Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че при разваляне на договор за финансов лизинг допуска намаляване на данъчната основа по данъка върху добавената стойност, изчислена общо с ревизионен акт като сума от всички дължими за целия срок на договора лизингови вноски, въпреки че съгласно националната правна уредба ревизионният акт е влязъл в сила и поради това представлява „стабилен административен акт“, установяващ данъчно задължение.

2)

Член 90 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство неплащането на част от дължимите по договор за финансов лизинг вноски за периода от спирането на плащанията до развалянето на договора, което няма обратно действие, от една страна, и неплащането на обезщетение, което се дължи при предсрочно разваляне на договора и съответства на сумата от всички неплатени лизингови вноски до края на срока на този договор, от друга страна, представляват неплащане, което може да попадне под дерогацията от задължението за намаляване на данъчната основа по данъка върху добавената стойност, предвидена в параграф 2 от тази разпоредба, освен доколкото данъчнозадълженото лице изтъкне, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено, което запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 211, 18.6.2018 г.

Решение на Съда (осми състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/CEVA Freight Holland BV

(Дело C-249/18) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически кодекс - Митническа декларация - Грешка при посочване на подпозиция от Комбинираната номенклатура - Акт за установяване на задължение - Член 78 от посочения кодекс - Поправка на декларацията - Промяна на договорната стойност - Член 221 от посочения кодекс - Давностен срок за събиране на митническото задължение - Прекъсване)

(2019/C 305/23)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën

Ответник: CEVA Freight Holland BV

Диспозитив

1)

Член 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато деклараторът разполага с възможност за избор на цената на стоките, въз основа на която може да се определи тяхната митническа стойност при продажбата им за износ с местоназначение територията на Европейския съюз, и при последващ контрол се установи, че в подадената от него митническа декларация е допусната грешка при тарифното класиране на съответните стоки, която води до прилагането на по-високо мито, той може да поиска на основание на посочения член 78 поправка на тази митническа декларация, за да замени първоначално посочената цена с по-ниска продажна цена с цел намаляване размера на неговото митническо задължение.

2)

Член 221, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки при спазване на принципите на ефективност и равностойност трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след изтичането на който се погасява митническото задължение.

---

(1)  ОВ C 276, 6.8.2018 г.

Решение на Съда (осми състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — SIA „Kuršu zeme“/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-273/18) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане на платения по получени доставки ДДС - Член 168 - Верига от доставки на стоки - Отказ поради съществуването на тази верига да се признае право на приспадане - Задължение на компетентния данъчен орган да установи наличието на злоупотреба)

(2019/C 305/24)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: SIA „Kuršu zeme“

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Диспозитив

Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на отказа да се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) обстоятелството, че придобиването на стоки е следствие на верига от последователни продажби между няколко лица и че данъчнозадълженото лице е получило владението върху въпросните стоки в склада на участващо в тази верига лице, различно от посоченото във фактурата като техен доставчик, само по себе си не е достатъчно, за да се констатира наличието на злоупотреба от страна на данъчнозадълженото лице или на другите участващи във веригата лица, а компетентният данъчен орган е длъжен да установи, че това данъчнозадължено лице или тези други лица са получили неследващо се данъчно предимство.

---

(1)  ОВ C 259, 23.7.2018 г.

Решение на Съда (седми състав) от 11 юли 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-304/18) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Собствени ресурси - Мита - Установяване на митническо задължение - Записване в отделни сметки - Задължение за предоставяне на Европейския съюз - Късно образувана процедура за събиране - Лихви за забава)

(2019/C 305/25)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално Z. Malůšková, M. Owsiany-Hornung и F. Tomat, а впоследствие Z. Malůšková и F. Tomat)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri,, подпомагана от G. Albenzio, avvocato dello Stato)

Диспозитив

1)

Като не е предоставила традиционни собствени ресурси в размер на 2 120 309,50 EUR, упоменати в съобщение за отписване IT(07)08-917, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 8 от Решение 94/728/ЕО, Евратом на Съвета от 31 октомври 1994 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, по член 8 от Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, по член 8 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности и по член 8 от Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, както и по членове 10, 11 и 17 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите, по членове 10, 11 и 17 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728 и по членове 10, 12 и 13 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Осъжда Италианската република да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати четири пети от съдебните разноски на Европейската комисия.

4)	Европейската комисия понася една пета от направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 221, 25.6.2018 г.

Решение на Съда (осми състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/The Chancellor, Masters and Scholars of the University of Cambridge

(Дело C-316/18) (1)

(Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Разходи за управление на фонд от дотации, който осъществява инвестиции с цел да покрие разходите за всички извършени доставки от данъчнозадълженото лице - Общи разходи)

(2019/C 305/26)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Ответник: The Chancellor, Masters and Scholars of the University of Cambridge

Диспозитив

Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице, което упражнява както дейности, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, така и дейности, освободени от този данък, инвестира получаваните от него дарения и дотации, като ги влага във фонд, и използва приходите от този фонд, за да покрива разходи за цялостната си дейност, няма право да приспадне като общи разходи данъка върху добавената стойност, който е платен по получени доставки и е свързан с разходите по влагането на тези дарения и дотации.

---

(1)  ОВ C 249, 16.7.2018 г.

Решение на Съда (осми състав) от 10 юли 2019 г. — Caviro Distillerie Srl, Distillerie Bonollo SpA, Distillerie Mazzari SpA, Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA/Европейска комисия

(Дело C-345/18 P) (1)

(Обжалване - Търговска политика - Дъмпинг - Решение за изпълнение (ЕС) 2016/176 - Внос на винена киселина с произход от Китай и произведена от Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd - Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Член 3, параграфи 2, 3 и 5 - Липса на съществена вреда - Явна грешка в преценката - Установяване на вредата - Оценка на всички релевантни фактори и икономически показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Европейския съюз - Пазарен дял)

(2019/C 305/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Caviro Distillerie Srl, Distillerie Bonollo SpA, Distillerie Mazzari SpA, Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA (представител: R. MacLean, Solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и A. Demeneix)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Caviro Distillerie Srl, Distillerie Bonollo SpA, Distillerie Mazzari SpA и Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 259, 23.7.2018 г.

Решение на Съда (пети състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie — Полша) — Delfarma Sp. z o.o./Prezes Urzędu Rejestracji Produktów Leczniczych, Wyrobów Medycznych i Produktów Biobójczych

(Дело C-387/18) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 34 и 36 ДФЕС - Свободно движение на стоки - Мярка с равностоен на количествено ограничение ефект - Закрила на здравето и живота на хората - Паралелен внос на лекарствени продукти - Референтни и генерични лекарствени продукти - Изискване внесеният лекарствен продукт и лекарственият продукт с разрешение за пускане на пазара в държавата членка на вноса да бъдат или референтни, или генерични)

(2019/C 305/28)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Delfarma Sp. z o.o.

Ответник: Prezes Urzędu Rejestracji Produktów Leczniczych, Wyrobów Medycznych i Produktów Biobójczych

Диспозитив

Членове 34 и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която, за да може да се издаде разрешение за паралелен внос на лекарствен продукт, изисква той и лекарственият продукт, който е бил предмет на разрешение за пускане на пазара в тази държава членка, да са или референтни лекарствени продукти, или генерични лекарствени продукти, и която следователно забранява издаването на разрешение за паралелен внос на лекарствен продукт, когато той е генеричен, докато вече разрешеният в посочената държава членка лекарствен продукт е референтен.

---

(1)  ОВ C 294, 20.8.2018 г.

Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Tribunal administratif — Люксембург) — Nicolas Aubriet/Ministre de l'Enseignement supérieur et de la Recherche

(Дело C-410/18) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно движение на хора - Равно третиране - Социални предимства - Регламент (ЕС) № 492/2011 - Член 7, параграф 2 - Финансова помощ за висше образование - Студенти, които не пребивават в съответната държава членка - Условие, свързано с продължителността на работа на техните родители на националната територия - Минимален период от пет години - Референтен период от седем години - Начин на изчисляване на референтния период - Дата на подаване на молбата за финансова помощ - Непряка дискриминация - Обосноваване - Пропорционалност)

(2019/C 305/29)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal administratif

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nicolas Aubriet

Ответник: Ministre de l'Enseignement supérieur et de la Recherche

Диспозитив

Член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на студентите, които не пребивават в тази държава членка, в зависимост от условието към датата на подаване на заявлението за финансова помощ единият от родителите на съответния студент да е бил нает на работа или да е упражнявал дейност в същата държава членка за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години, изчислен със задна дата, считано от датата на подаване на молбата за финансова помощ, тъй като не позволява да се възприеме в достатъчно широка степен наличието на евентуална достатъчна връзка с пазара на труда на тази държава членка.

---

(1)  ОВ C 301, 27.8.2018 г.

Решение на Съда (седми състав) от 11 юли 2019 г. — Mykola Yanovych Azarov/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-416/18 P) (1)

(Обжалване - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Решение на орган на трета държава - Задължение на Съвета да провери дали това решение е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита)

(2019/C 305/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (представители: A. Egger и G. Lansky, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и J. Bauerschmidt)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 април 2018 г., Azarov/Съвет (T-190/16, непубликувано, EU:T:2018:232).

2)

Отменя Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта относно г-н Mykola Yanovych Azarov.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.

---

(1)  ОВ C 301, 27.8.2018 г.

Решение на Съда (девети състав) от 11 юли 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-434/18) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2011/70/Евратом - Отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци - Национална програма - Задължение за изпращане до Европейската комисия)

(2019/C 305/31)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално G. Gattinara и M. Patakia, впоследствие G. Gattinara и R. Tricot)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato)

Диспозитив

1)

Като не е уведомила Европейската комисия за националната си програма за прилагане на политиката за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, Италианската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на член 15, параграф 4 във връзка с член 13, параграф 1 от Директива 2011/70/Евратом от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

2)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 285, 13.8.2018 г.

Решение на Съда (девети състав) от 11 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Městský soud v Praze — Чешка република) — CS и др./České aerolinie a.s.

(Дело C-502/18) (1)

(Преюдициално запитване - Транспорт - Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Член 5, параграф 1, буква в) - Член 7, параграф 1 - Право на обезщетение - Директно свързан полет - Полет, който се състои от два полета, извършвани от различни въздушни превозвачи - Голямо закъснение, възникнало при втория полет, чиито пунктове на излитане и на кацане са извън Европейския съюз и който се извършва от превозвач, установен в трета държава)

(2019/C 305/32)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Městský soud v Praze

Страни в главното производство

Жалбоподател: CS, DR, EQ, FP, GO, HN, IM, JL, KK, LJ, MI

Ответник: České aerolinie a.s.

Диспозитив

Член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, във връзка с член 3, параграф 5 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на директно свързан полет, съставен от два полета, за които е направена една-единствена резервация, започващ от летище, намиращо се на територията на държава членка, и с краен пункт летище, намиращо се в трета държава, и с преминаване през летището на друга трета държава, пътник, който в своя краен пункт на пристигане е претърпял закъснение от три часа или повече, възникнало при втория полет, извършен в рамките на споразумение за съвместно опериране от превозвач, който е установен в трета държава, може да предяви своя иск за обезщетение на основание на посочения регламент срещу въздушния превозвач от Общността, който е извършил първия полет.

---

(1)  ОВ C 341, 24.9.2018 г.

Преюдициално запитване от Krajský súd v Prešove (Словакия), постъпило на 25 юни 2019 г. — LH/PROFI CREDIT Slovakia, s.r.o.

(Дело C-485/19)

(2019/C 305/33)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Krajský súd v Prešove

Страни в главното производство

Ищец: LH

Ответник: PROFI CREDIT Slovakia, s.r.o.

Преюдициални въпроси

A.

1) Противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на ЕС (наричан по-нататък „член 47 от Хартата“) и свързаното с него право на ефективна съдебна защита национална правна уредба като член 107, параграф 2 от Občianskeho zákonníka (Граждански кодекс на Словакия) относно погасяването на правото на потребителя след обективен давностен срок от три години, по силата на която правото на потребителя да иска връщане на изпълнена въз основа на неравноправна договорна клауза престация се погасява и тогава, когато потребителят не е в състояние да се запознае с неравноправната договорна клауза и давността тече дори когато потребителят не е знаел за неравноправния характер на договорната клауза? 2) Ако правната уредба, по силата на която въпреки незнанието на потребителя правото му се погасява след обективен срок от три години, е съвместима с член 47 от Хартата и с принципа на ефективност, запитващата юрисдикция има следните въпроси:: Противоречи ли на член 47 от Хартата и на принципа на ефективност национална съдебна практика, въз основа на която на потребителя е възложена тежестта на доказване пред съда на факта, че на лицата, действащи за сметка на кредитора, е известно, че той нарушава правата на потребителя, в настоящия случай, като не посочва точния ефективен годишен процент на разходите (ГПР), кредиторът нарушава законова норма, както и да докаже, знанието, че в такъв случай кредитът е безлихвен и като начислява лихва кредиторът се обогатява неоснователно? 3) При отрицателен отговор на въпроса в буква „А“, II. по отношение на кои лица измежду управителите, съдружниците или търговските представители на кредитора потребителят трябва да докаже, че им е известно изложеното в буква А, II? 4) При отрицателен отговор на въпроса в буква „А“, II. каква степен на познаване е достатъчна, за да се постигне целта, т.е. да се докаже умисълът на доставчика да наруши въпросната правна уредба относно финансовия пазар?

B.

1) Противоречи ли на действието на директивите и на практиката на Съда на ЕС, отразена в решения Rasmussen, C 441/14, EU:C:2016:278, Pfeiffer, C-397/01—C-403/01, EU:C:2004:584, т. 113 и 114, Kücükdeveci, C-555/07, EU:C:2010:21, т. 48, Impact, C 268/06, EU:C:2008:223, т. 100; Dominguez, C 282/10, т. 25 и 27, и Association de médiation sociale, C 176/12, EU:C:2014:2, т. 38, национална практика, въз основа на която националният съд стига до извод относно съответстващото тълкуване на правото на ЕС, без да прилага методи на тълкуване и без надлежно мотивиране? 2) Ако след прилагане на методи на тълкуване по-конкретно като телеологическо тълкуване, автентично тълкуване, историческо тълкуване, систематично тълкуване, логическо тълкуване (методът a contrario, методът reductione ad absurdum) и след прилагане на националното право в неговата цялост, за да се постигне целта по член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 (1) (наричана по-нататък „Директивата“), съдът стигне до извода, че съответстващото на правото на Съюза тълкуване води до положение contra legem, възможно ли е в такъв случай по аналогия например с отношенията в случай на дискриминация или на защита на работниците и служителите, да се придаде директен ефект на посочената по-горе разпоредба от Директивата с оглед на защитата на търговците в отношенията с потребителите при договори за кредит и да не се приложи законовата разпоредба, която противоречи на правото на Съюза?

---

(1)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).

Жалба, подадена на 17 юли 2019 г. от ABLV Bank AS срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 6 май 2019 г. по дело T-281/18, ABLV Bank/Европейска централна банка (ЕЦБ)

(Дело C-551/19 P)

(2019/C 305/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ABLV Bank AS (представители: O.H. Behrends, M. Kirchner, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени определението на Общия съд от 6 май 2019 г. по дело T-281/18,

—	да приеме жалбата за отмяна за допустима,

—	да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по жалбата за отмяна, и

—	да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски на жалбоподателя и разноските в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания:

1)	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил член 263 ДФЕС, като не е основал определението си на действително приетото от ЕЦБ решение.

2)	Обжалваното определение се основава на неправилно тълкуване на член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 (1).

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 17 юли 2019 г. от Ernests Bernis, Oļegs Fiļs, OF Holding SIA, Cassandra Holding Company SIA срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 6 май 2019 г. по дело T-283/18, Bernis и др./Европейска централна банка (ЕЦБ)

(Дело C-552/19 P)

(2019/C 305/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ernests Bernis, Oļegs Fiļs, OF Holding SIA, Cassandra Holding Company SIA (представители: O.H. Behrends, M. Kirchner, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени определението на Общия съд от 6 май 2019 г. по дело T-283/18,

—	да приеме жалбата за отмяна за допустима,

—	да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по жалбата за отмяна, и

—	да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски на жалбоподателите и разноските в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват две основания:

1)	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил член 263 ДФЕС, като не е основал определението си на действително приетото от ЕЦБ решение.

2)	Обжалваното определение се основава на неправилно тълкуване на член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 (1).

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

Иск, предявен на 26 юли 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-573/19)

(2019/C 305/36)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, E. Manhaeve)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда да установи, че

1)

поради системното и продължаващо неспазване на годишните пределни стойности на концентрация на NO2 — от 2010 г. и без прекъсване в зоните IT0118 (агломерация Торино), IT0306 (агломерация Милано), IT0307 (агломерация Бергамо), IT0308 (агломерация Бреша), IT0309 (зона A — силно урбанизирана долина), IT0906 (агломерация Флоренция), IT0711 (Община Генуа), IT1215 (агломерация Рим), — от 2010 г. до 2012 г. и след това отново от 2014 г., непрекъснато в зоните IT1912 (агломерация Катания) и IT1914 (индустриални зони), несъобразяване, което продължава и сега, Италианската република не е изпълнила задължението, закрепено в член 13 от приложение XI към Директива 2008/50/ЕО а относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (1);

2)

като не е приела считано от 11 юни 2010 г. подходящи мерки за да гарантира спазването на пределните стойности за NO2 в посочените в точка 1 зони, Италианската република системно и продължавано не е изпълнила и задълженията, наложени с член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, отделно и във връзка с приложение XV, точка A от тази директива, нарушение, което продължава и сега;

3)	въз основа на това Съдът да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото основание на иска си Комисията отбелязва, че получените данни за концентрацията на NO2 във въздуха показват наличие на системно и продължавано нарушение на разпоредбата на член 13 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50. Според тези две разпоредби, взети заедно, равнището на концентрация на посочените вещества не може да превишава определени годишни пределни стойности на концентрация. В някои зони тези пределни стойности са нарушавани непрекъснато в продължение на повече от десет години.

С второто основание на иска си Комисията посочва че Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1 отделно и във връзка с приложение XV, точка A от Директива 2008/50. Фактически на първо място плановете за качеството на въздуха, приети след превишаването на пределните стойности на концентрация на NO2, не позволяват нито да се спазват тези пределни стойности, нито да се ограничи тяхното превишаване до възможно най-кратък период. На второ място много от тези планове не съдържат изискваната според буква A от приложение XV, към директивата информация, посочването на която е задължително по силата на член 23, параграф 1, трета алинея от тази директива.

---

(1)  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г. стр. 1).

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Binca Seafoods/Комисия

(Дело T-94/15 RENV) (1)

(Производство и етикетиране на биологични продукти - Регламент (ЕО) № 834/2007 - Изменения на Регламент (ЕО) № 889/2008 - Регламент за изпълнение (ЕС) № 1358/2014 - Забрана на употребата на хормони - Непродължаване на преходния период относно аквакултурните животни, предвиден в член 95, параграф 11 от Регламент № 889/2008 - Начини на възпроизвеждане - Разрешение за събирането по изключение на ювенилни екземпляри диви аквакултурни животни с цел угояване - Равно третиране)

(2019/C 305/37)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Binca Seafoods GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: H. Schmidt, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Lewis, G. von Rintelen и K. Walkerová)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС, целящо отмяната на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1358/2014 на Комисията от 18 декември 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета по отношение на произхода на отглежданите по биологичен начин аквакултури, животновъдните практики за аквакултури, фуража за отглежданите по биологичен начин аквакултури, както и продуктите и веществата, които могат да бъдат използвани в биологичното производство на аквакултури (ОВ L 365, 2014 г., стр. 97).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Binca Seafoods GmbH да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред Общия съд и пред Съда.

---

(1)  ОВ C 155, 11.5.2015 г.

Решение на Общия съд от 11 юли 2019 г. — Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия

(Дело T-582/15) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на опаковките за храни, предназначени за търговия на дребно - Решение за установяване на нарушение по член 101 ДФЕС - Доказателство за участието в картела - Едно-единствено продължавано нарушение - Принцип на равни процесуални възможности - Право на разпит на свидетелите на другата страна - Известие относно сътрудничеството от 2006 г. - Значителна добавена стойност - Отговорност за неправомерно поведение - Насоки за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Равно третиране - Горна граница на глобата)

(2019/C 305/38)

Език на производството: немски

Страни

Ищци: Silver Plastics GmbH & Co. KG (Troisdorf, Германия) и Johannes Reifenhäuser Holding GmbH & Co. KG (Troisdorf) (представители: първоначално M. Wirtz, S. Möller и W. Carstensen, впоследствие M. Wirtz, S. Möller и C. Karbaum, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan, G. Meessen, I. Zaloguin и L. Wildpanner)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС с основно искане за частична отмяна на Решение C(2015) 4336 окончателен на Комисията от 24 юни 2015 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39563 — Опаковки за храни, предназначени за търговия на дребно) и, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на глобите, наложени на жалбоподателите.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Silver Plastics GmbH & Co. KG и Johannes Reifenhäuser Holding GmbH & Co. KG да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 16, 18.1.2016.г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Sony и Sony Electronics/Комисия

(Дело T-762/15) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на оптични дискови устройства - Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Тайни споразумения във връзка с тръжни процедури за оптични дискови устройства за настолни и преносими компютри - Нарушение с оглед на целта - Право на защита - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Глоби - Единно продължено нарушение - Насоки от 2006 година относно метода за определяне на глобите)

(2019/C 305/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Corporation (Токио, Япония) и Sony Electronics, Inc (Сан Диего, Съединени щати) (представители: R. Snelders, адвокат, N. Levy и E. Kelly, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално M. Farley, A. Biolan, C. Giolito, F. van Schaik и L. Wildpanner, впоследствие M. Farley, F. van Schaik, L. Wildpanner и A. Dawes)

Предмет

Жалба по реда на член 263 ДФЕС, целяща главно частичната отмяна на Решение C(2015) 7135 окончателен на Комисията от 21 декември 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства) и при условията на евентуалност, намаляването на размера на наложената на жалбоподателите глоба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Sony Corporation и Sony Electronics, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 98, 14.3.2016 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия

(Дело T-763/15) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на оптични дискови устройства - Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Тайни споразумения във връзка с тръжни процедури за оптични дискови устройства за настолни и преносими компютри - Нарушение с оглед на целта - Право на защита - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Глоби - Единно продължено нарушение - Насоки от 2006 година относно метода за определяне на глобите)

(2019/C 305/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Sony Optiarc, Inc (Atsugi, Япония) и Sony Optiarc America, Inc (San Jose, САЩ) (представители: R. Snelders, адвокати, N. Levy и E. Kelly, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално M. Farley, A. Biolan, C. Giolito, F. van Schaik и L. Wildpanner, впоследствие M. Farley, F. van Schaik, L. Wildpanner и A. Dawes)

Предмет

Жалба по реда на член 263 ДФЕС, целяща главно частичната отмяна на Решение C(2015) 7135 окончателен на Комисията от 21 октомври 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства) и при условията на евентуалност, намаляването на размера на наложената на жалбоподателите глоба.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Sony Optiarc, Inc. и Sony Optiarc America, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 98, 14.3.2016 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Quanta Storage/Комисия

(Дело T-772/15) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на оптични дискови устройства - Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Тайни споразумения във връзка с тръжни процедури за оптични дискови устройства за настолни и преносими компютри - Право на защита - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Глоби - Единно продължено нарушение - Насоки от 2006 година относно метода за определяне на глобите)

(2019/C 305/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Quanta Storage, Inc. (Taoyuan City, Тайван) (представители: O. Geiss, avocat, B. Hartnett, barrister и W. Sparks, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Giolito и F. van Schaik, подпомагани от C. Thomas, avocat)

Предмет

Жалба по реда на член 263 ДФЕС, целяща главно частичната отмяна на Решение C(2015) 7135 окончателен на Комисията от 21 октомври 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства), и при условията на евентуалност, намаляването на размера на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отхвърля искането на Европейската комисия за увеличаване на размера на глобата на Quanta Storage, Inc.

3)	Quanta Storage понася направените от него съдебни разноски, както и четири пети от съдебните разноски на Комисията.

---

(1)  ОВ C 98, 14.3.2016 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Hitachi-LG Data Storage и Hitachi-LG Data Storage Korea/Комисия

(Дело T-1/16) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на оптични дискови устройства - Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Тайни споразумения във връзка с тръжни процедури, организирани от двама производители на компютри - Правомощие за пълен съдебен контрол - Нарушение на принципа на добрата администрация - Задължение за мотивиране - Точка 37 от Насоките от 2006 година относно метода за определяне на глобите - Особености на даден случай - Грешка при прилагане на правото)

(2019/C 305/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hitachi-LG Data Storage, Inc. (Токио, Япония) и Hitachi-LG Data Storage Korea, Inc. (Сеул, Южна Корея) (представители: L. Gyselen и N. Ersbøll, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Biolan, M. Farley, C. Giolito и F. van Schaik, впоследствие A. Biolan, M. Farley и F. van Schaik)

Предмет

Искане по реда на член 263 ДФЕС, целящо намаляването на глобата, наложена от Европейската комисия на жалбоподателите в Решение C(2015) 7135 окончателен от 21 октомври 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Hitachi-LG Data Storage, Inc. и Hitachi-LG Data Storage Korea, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 98, 14.3.2016 г.

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER SMOKY)

(Дело T-179/16 RENV) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER SMOKY“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 305/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Guinot (Париж, Франция) (представител: A. Sion, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2905/2014-5), относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 20.6.2016 г.

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER SHAPE)

(Дело T-180/16 RENV) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER SHAPE“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 305/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Guinot (Париж, Франция) (представител: A. Sion, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2907/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 20.6.2016 г.

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER PRECISE)

(Дело T-181/16 RENV) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER PRECISE“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 305/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Guinot (Париж, Франция) (представител: A. Sion, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2911/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 20.6.2016 г.

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER DUO)

(Дело T-182/16 RENV) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER DUO“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 305/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Guinot (Париж, Франция) (представител: A. Sion, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 (преписка R 2916/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 20.6.2016 г.

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER DRAMA)

(Дело T-183/16 RENV) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER DRAMA“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 305/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Guinot (Париж, Франция) (представител: A. Sion, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2500/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 20.6.2016 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Keolis CIF и др./Комисия

(Дело T-289/17) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощ, приведена в действие от Франция в периода 1994 - 2008 г. - Субсидии за инвестиции, предоставени от регион Ил дьо Франс - Решение, с което схемата за помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Понятия „съществуваща помощ“ и „нова помощ“ - Член 107 ДФЕС - Член 108 ДФЕС - Член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент (ЕС) 2015/1589 - Давностен срок - Член 17 от Регламент 2015/1589)

(2019/C 305/48)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Keolis CIF (Le Mesnil-Amelot, Франция) и 7 други жалбоподатели, чийто наименования се съдържат в приложението към решението) (представители: R. Sermier и D. Epaud, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Armati, C. Georgieva-Kecsmar и T. Maxian Rusche)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2017/1470 на Комисията от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Ил дьо Франс (ОВ L 209, 2017 г., стр. 24)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Keolis CIF и другите жалбоподатели, чиито наименования се съдържат в приложението, понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия

---

(1)  ОВ C 239, 24.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — MAN Truck & Bus/EUIPO — Halla Holdings (MANDO)

(Дело T-698/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MANDO“ - По-ранни международни и национални фигуративни марки „MAN“ - По-ранна национална словна марка „Man“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2019/C 305/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: MAN Truck & Bus (Мюнхен, Германия) (представител: C. Röhl, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално J. Ivanauskas и D. Walicka, впоследствие J Ivanauskas и H. O'Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Halla Holdings Corp. (Yongin-si, Южна Корея) (представители: M.-R. Hirsch и C. de Haas, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 13 юли 2017 г. (преписка R 1919/2016-1) относно производство по възражение между Man Truck & Bus и Halla Holdings.

Диспозитив

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 13 юли 2017 г. (преписка R 1919/2016-1) в частта му, в която той е направил извод за липсата на вероятност от объркване между словната марка „MANDO“ и по-ранната международна регистрация № 863 418 на фигуративната марка „MAN“.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 437, 18.12.2017 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Café del Mar и др./EUIPO — Guiral Broto (Café del Mar)

(Дело T-772/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Café del Mar“ - Абсолютно основание за отказ - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2019/C 305/50)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Café del Mar, SC (Сан Антонио Абад, Испания), José Les Viamonte (Сан Антонио Абад) и Carlos Andrea González (Сан Хосе де са Талая, Испания) (представители: F. Miazzetto и J. Gracia Albero, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ramón Guiral Broto (Марбея, Испания) (представител: J. de Castro Hermida, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 4 септември 2017 г. (преписка R 1540/2015-5) относно производство за обявяване на недействителност между Café del Mar, г-н Les Viamonte и г-н Andrea González, от една страна, и г-н Guiral Broto, от друга страна.

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 септември 2017 г. (преписка R 1540/2015-5).

2)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Café del Mar, SC и на г-н José Les Viamonte и г-н Carlos Andrea González, направени в производството пред Общия съд.

3)	Г-н Ramón Guiral Broto понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Café del Mar и на г-н Les Viamonte и г-н Andrea González, направени в производството пред апелативния състав.

---

(1)  ОВ C 22, 22.1.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Café del Mar и др./EUIPO — Guiral Broto (Café del Mar)

(Дело T-773/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Café del Mar“ - Абсолютно основание за отказ - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2019/C 305/51)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Café del Mar, SC (Сан Антонио Абад, Испания), José Les Viamonte, (Сан Антонио Абад) и Carlos Andrea González (Сан Хосе де са Талая, Испания) (представители: F. Miazzetto и J. Gracia Albero, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ramón Guiral Broto (Марбела, Испания) (представител: J. de Castro Hermida, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 4 септември 2017 г. (преписка R 1542/2015-5) относно производство за обявяване на недействителност между Café del Mar, г-н Les Viamonte и г-н Andrea González, от една страна, и г-н Guiral Broto, от друга страна.

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 септември 2017 г. (преписка R 1542/2015-5).

2)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Café del Mar, SC и г-н José Les Viamonte и г-н Carlos Andrea González, направени в производството пред Общия съд.

3)	Г-н Ramón Guiral Broto понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Café del Mar и г-н Les Viamonte и г-н Andrea González, направени в производството пред апелативния състав.

---

(1)  ОВ C 22, 22.1.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Café del Mar и др./EUIPO — Guiral Broto (C del M)

(Дело T-774/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „C del M“ - Абсолютно основание за отказ - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2019/C 305/52)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Café del Mar, SC (Сан Антонио Абад, Испания), José Les Viamonte (Сан Антонио Абад) и Carlos Andrea González (Сан Хосе де са Талая, Испания) (представители: F. Miazzetto и J. Gracia Albero, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ramón Guiral Broto (Марбея, Испания) (представител: J. de Castro Hermida, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 4 септември 2017 г. (преписка R 1618/2015-5) относно производство за обявяване на недействителност между Café del Mar, г-н Les Viamonte и г-н Andrea González, от една страна, и г-н Guiral Broto, от друга страна.

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 септември 2017 г. (преписка R 1618/2015-5).

2)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Café del Mar, SC и на г-н José Les Viamonte и г-н Carlos Andrea González, направени в производството пред Общия съд.

3)	Г-н Ramón Guiral Broto понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Café del Mar и на г-н Les Viamonte и г-н Andrea González, направени в производството пред апелативния състав.

---

(1)  ОВ C 22, 22.1.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — MAN Truck & Bus/EUIPO — Halla Holdings (MANDO)

(Дело T-729/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MANDO“ - По-ранни международни и национални фигуративни марки „MAN“ - По-ранна национална словна марка „Man“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2019/C 305/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: MAN Truck & Bus (Мюнхен, Германия) (представител: C. Röhl, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално J. Ivanauskas и D. Walicka, впоследствие J. Ivanauskas и H. O'Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Halla Holdings Corp. (Yongin-si, Южна Корея) (представители: M.-R. Hirsch и C. de Haas, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 14 септември 2017 г. (преписка R 1677/2016-1) относно производство по възражение между Man Truck & Bus и Halla Holdings

Диспозитив

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 14 септември 2017 г. (преписка R 1677/2016-1) в частта му, в която той е направил извод за липсата на вероятност от объркване между фигуративната марка „MANDO“ и по-ранната международна регистрация № 863 418 на фигуративната марка „MAN“.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 42, 5.2.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Fashion Energy/EUIPO — Retail Royalty (1st AMERICAN)

(Дело T-54/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „1st AMERICAN“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща орел - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Принцип на състезателното начало - Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Насрещна жалба)

(2019/C 305/54)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fashion Energy Srl (Милано, Италия) (представители: T. Müller и F. Togo avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Retail Royalty Co. (Лас Вегас, Невада, Съединени щати) (представители: M. Dick и J. Bogatz avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 15 ноември 2017 г. (преписка R 693/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Retail Royalty и Fashion Energy

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 15 ноември 2017 г. (преписка R 693/2017-2).

2)	Отхвърля насрещната жалба като недопустима.

3)	В рамките на главната жалба EUIPO и Retail Royalty Co. понасят направените от тях съдебни разноски, като всяко от тях понася половината от разноските на Fashion Energy Srl.

4)	В рамките на насрещния иск Retail Royalty понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Fashion Energy и на EUIPO.

---

(1)  ОВ C 123, 9.4.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Miles-Bramwell Executive Services/EUIPO (FREE)

(Дело T-113/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „FREE“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 305/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Miles-Bramwell Executive Services Ltd (Alfreton, Обединено кралство) (представители: първоначално J. Mellor, QC, G. Parsons и A. Zapalowski, solicitors, впоследствие J. Mellor, G. Parsons и F. McConnell, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и H. O'Neill)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 27 ноември 2017 г. (преписка R 2164/2016-1) относно заявка за регистрация на словния знак „FREE“ като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Miles-Bramwell Executive Services Ltd да понесе наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 152, 30.4.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Miles-Bramwell Executive Services/EUIPO (FREE)

(Дело T-114/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „FREE“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 305/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Miles-Bramwell Executive Services Ltd (Алфретън, Обединеното кралство) (представители: първоначално J. Mellor, QC, G. Parsons и A. Zapalowski, solicitors, впоследствие J. Mellor, G. Parsons и F. McConnell, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и H. O'Neill)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 27 ноември 2017 г. (преписка R 2166/2016-1) относно заявка за регистрация на словния знак „FREE“ като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Miles-Bramwell Executive Services Ltd да понесе наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 152, 30.4.2018 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2019 г. — Agencja Wydawnicza Technopol/EUIPO (200 PANORAMICZNYCH)

(Съединени дела T-117/18-121/18) (1)

(Марка на Европейския съюз — Заявки за словни марки на Европейския съюз „200 PANORAMICZNYCH“, „300 PANORAMICZNYCH“, „400 PANORAMICZNYCH“, „500 PANORAMICZNYCH“ и „1000 PANORAMICZNYCH“ — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001 — Липса на злоупотреба с власт)

(2019/C 305/57)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o. o. (Ченстохова, Полша) (представител: C. Rogula, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: D. Walicka)

Предмет

Жалби срещу пет решения на пети апелативен състав на EUIPO от 15 декември 2017 г. (преписки R 2194/2016-5, R 2195/2016-5, R 2200/2016-5, R 2201/2016-5 и R 2208/2016-5) относно заявки за регистрация на словните знаци „200 PANORAMICZNYCH“, „300 PANORAMICZNYCH“, „400 PANORAMICZNYCH“, „500 PANORAMICZNYCH“ и „1000 PANORAMICZNYCH“, като марки на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o. o. да заплати съдебните разноски, включително и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 142, 23.4.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Gruppo Armonie/EUIPO (mo.da)

(Дело T-264/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „mo·da“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Абсолютно основание за отказ в част от Съюза - Член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001 - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001)

(2019/C 305/58)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Gruppo Armonie SpA (Казалгранде, Италия) (представител: G. Medri, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 20 февруари 2018 г. (преписка R 2065/2017-5) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „mo·da“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Gruppo Armonie SpA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 221, 25.6.2018 г.

Решение на Общия съд от 27 юни 2019 г. — Sandrone/EUIPO — J. García Carrión (Luciano Sandrone)

(Дело T-268/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Luciano Sandrone“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „DON LUCIANO“ - Реално използване на по-ранната марка - Член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 - Заявка за словна марка, състояща се от собствено и фамилно име - По-ранна марка, състояща се от звание и собствено име - Неутралност на концептуалното сравнение - Липса на вероятност от объркване)

(2019/C 305/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Luciano Sandrone (Бароло, Италия) (представител: A. Borra, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: K. Kompari и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: J. García Carrión, SA (Хумиля, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 26 февруари 2018 г. (преписка R 1207/2017-2), постановено в производство по възражение между J. García Carrión и Luciano Sandrone

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 февруари 2018 г. (преписка R 1207/2017 2).

2)	Осъжда EUIPO да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на г-н Luciano Sandrone.

---

(1)  ОВ C 231, 2.7.2018 г.

Решение на Общия съд от 27 юни 2019 г. — Aldi/EUIPO — Crone (CRONE)

(Дело T-385/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „CRONE“ - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „crane“ и по-ранна словна малка на Европейския съюз „CRANE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 305/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aldi GmbH & Co. KG (Мюлхайм ан дер Рур, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и M. Minkner, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Crawcour и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Christoph Michael Crone (Крефелд, Германия) (представители: M. van Maele и H.-Y. Cho, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 14 март 2018 г. (преписка R 1100/2017-1) относно производство по възражение между Aldi и Crone

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Aldi GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 285, 13.8.2018 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2019 г. — Nonnemacher/EUIPO — Ingram (WKU)

(Дело T-389/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „WKU“ - По-ранни словни марки на Европейския съюз „WKA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 60, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Липса на изгубване на права вследствие на търпимост - Член 61, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2019/C 305/61)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Nonnemacher (Карлсруе, Германия) (представител: C. Zierhut, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Paul Ingram (Бирмингам, Обединеното кралство) (представител: A. Haberl, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 17 април 2018 г. (преписка R 399/2017-1) относно производство за обявяване на недействителност между Ingram et Nonnemacher.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Klaus Nonnemacher да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 285, 13.8.2018 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2019 г. — Nonnemacher/EUIPO — Ingram (WKU WORLD KICKBOXING AND KARATE UNION)

(Дело T-390/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „WKU WORLD KICKBOXING AND KARATE UNION“ - По-ранни словни марки на Европейския съюз „WKA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 60, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Липса на изгубване на права вследствие на търпимост - Член 61, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2019/C 305/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Nonnemacher (Карлсруе, Германия) (представител: C. Zierhut, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Paul Ingram (Бирмингам, Обединеното кралство) (представител: A. Haberl, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 17 април 2018 г. (преписка R 409/2017-1) относно производство за обявяване на недействителност между Ingram et Nonnemacher

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Klaus Nonnemacher да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 285, 13.8.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — mobile.de/EUIPO — Дружуство с ограничена отговорност „Резон“ (mobile.ro)

(Дело T-412/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „mobile.ro“ - По-ранна национална фигуративна марка „mobile“ - Реално използване на по-ранната марка - Член 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001)

(2019/C 305/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: mobile.de GmbH (Драйлинден, Германия) (представител: T. Lührig, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Дружество с ограничена отговорност „Резон“ (София, България) (представители: M. Йорданова-Харизанова и В. Григорова, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 29 март 2018 г. (преписка R 111/2015-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Дружество с ограничена отговорност „Резон“ и mobile.de

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбатаé.

2)	mobile.de GmbH понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), както и на Дружество с ограничена отговорност „Резон“.

---

(1)  ОВ C 294, 20.8.2018 г.

Решение на Общия съд от 12 юли 2019 г. — Audimas/EUIPO — Audi (AUDIMAS)

(Дело T-467/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Посочваща Европейския съюз международна регистрация - Фигуративна марка „AUDIMAS“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „AUDI“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 305/64)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Audimas AB (Kaunas, Литва) (представител: G. Domkutė-Lukauskienė, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 май 2018 г. (преписка R 2425/2017-2) относно производство по възражение със страни Audi и Audimas

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Audimas AB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 341, 24.9.2018 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2019 г. — Balani Balani и др./EUIPO — Play Hawkers (HAWKERS)

(Дело T-651/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAWKERS“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „HAWKERS“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/100)

(2019/C 305/65)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Sonu Gangaram Balani Balani (Лас Палмас де Гран Канариа, Испания), Anup Suresh Balani Shivdasani (Лас Палмас де Гран Канариа) и Amrit Suresh Balani Shivdasani (Лас Палмас де Гран Канариа) (представител: A. Díaz Marrero, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Play Hawkers, SL (Елхе, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 август 2018 г. (преписка R 396/2018-2), постановено в производство по възражение между Play Hawkers и г-н Balani Balani, г-н Balani Shivdasani и г-н Balani Shivdasani

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Sonu Gangaram Balani Balani, г-н Anup Suresh Balani Shivdasani и г-н Amrit Suresh Balani Shivdasani да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 4, 7.1.2019 г.

Жалба, подадена на 15 юни 2019 г. — UI/Комисия

(Дело T-362/19)

(2019/C 305/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: UI (представител: J. Diaz Cordova, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 27 август 2018 г. на Службата на Европейската комисия за управление и плащане по индивидуални права, с което се постановява отказ за предоставяне на жалбоподателя на надбавка за експатриране,

—	да се произнесе по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата на жалбоподателя е на четири основания.

1.

Първото основание е, че в съответствие с точка 48 от решение от 14 декември 1995 г., Diamantaras/Комисия (T-72/94, ECLI: EU:T:1995:212) и точка 57 от решение от 9 март 2010 г., Цветанова/Комисия (F-33/09, ECLI:EU:F: 2010:18) жалбоподателят не е живял или упражнявал основната си дейност в Белгия през целия референтен период. Предвид това той има право да получи надбавка за експатриране в пълен размер.

2.

Второто основание е, че съгласно определение от 26 септември 2007 г., Salvador Roldán/Комисия (F-129/06, EU:F:2007:166) учредяването на дружество или закупуването на недвижим имот в дадена държава (в случая Румъния) представляват безспорно доказателство за установяването на трайни връзки с нея. Тъй като случаят на жалбоподателя е такъв, той има право да получи надбавка за експатриране в пълен размер.

3.

Третото основание е, че в съответствие с посоченото по-горе решение Цветанова/Комисия, F-33/09, представената в отговора на ответника информация от белгийска община е чисто формална и не може да служи за установяване на мястото на обичайно пребиваване. Предвид това жалбоподателят има право да получи надбавка за експатриране в пълен размер.

4.

Четвъртото основание е, че в съответствие с точки 32 и 33 от решение от 24 април 2001 г., Miranda/Комисия (T-37/99, EU:T:2001:122), дело Del Vaglio (по което е постановено определение от 12 октомври 2004 г., Del Vaglio/Комисия, C-352/03 P, непубликувано, ЕС:C:2004:613) и решение от 15 март 2011 г., Mioni/Комисия (F-28/10, EU:F:2011:23) намерението на жалбоподателя да установи траен център на своите интереси в мястото на обичайното си пребиваване по никакъв начин не е свързано с Белгия, като се има предвид по-специално, че по време на референтния период е подал т.нар. декларация „Limosa“. Предвид това жалбоподателят има право да получи надбавка за експатриране в пълен размер. Освен това той обръща внимание на факта, че в отговора си ответникът неправилно се позовава само на физическото присъствие на жалбоподателя в Белгия.

Жалба, подадена на 9 юли 2019 г. — BASF/Комисия

(Дело T-472/19)

(2019/C 305/67)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BASF AS (Осло, Норвегия) (представители: E. Wright, Barrister-at-law, A. Rusanov и H. Boland, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени изцяло в частта, засягаща жалбоподателя, Решение за изпълнение C(2019) 4336 окончателен от 6 юни 2019 година на Комисията относно разрешенията за търговия на лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи „омега-3-киселинни-етил естери“ с перорално приложение във вторична профилактика след инфаркт на миокарда, в рамките на член 31 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: обжалваното решение няма валидно правно основание. — Жалбоподателят твърди, че като е приела обжалваното решение, Европейската комисия не е спазила и изпълнила задълженията, наложени на институцията с член 116 от Директива 2001/83/ЕО; (1) — По-конкретно, жалбоподателят заявява, че ответникът не е доказал, че лекарственият продукт Omacor е вреден, няма терапевтично действие, че съотношението риск-полза не е благоприятно, или че неговият качествен и количествен състав не е този, който е обявен; — Той твърди по-нататък, че обжалваното решение нарушава принципа, установен в практиката на Съда, че благоприятното съотношение риск-полза и действието на Omacor се презюмират и че Европейската комисия трябва да докаже, че наличните клинични данни оборват тази презумпция.

2.

Второ основание: с приемането на обжалваното решение ответникът е нарушил общия принцип на пропорционалност в правото на ЕС. — И тук отново жалбоподателят твърди, че ответникът не е доказал, че Omacor няма терапевтично действие или че съотношението риск-полза при Omacor вече не е благоприятно. Освен това той поддържа, че обжалваното решение явно нарушава принципа на пропорционалност; — Дори ако, quod non, е имало основателни съмнения във връзка с действието или съотношението риск-полза при Omacor, ответникът е бил длъжен да разгледа мерки в отговор, които да са по-малко ограничителни от обжалваното решение.

---

(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

Жалба, подадена на 5 юли 2019 г. — NRW. Bank/SRB

(Дело T-478/19)

(2019/C 305/68)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: NRW. Bank (Дюселдорф, Германия) (представители: D. Flore и J. Seitz, Rechtsanwälte)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на ответника от 16 април 2019 г., включително приложението към него, за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2019 г., и подробната информация за изчисляването, доколкото те са от значение за жалбоподателя с идентификационен код на институцията DE05740,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата е срещу решението на Единния съвет за преструктуриране от 16 април 2019 г. (SRB/ES/SRF/2019/10), включително приложението към него, за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2019 г., и подробната информация за изчисляването, доколкото те са от значение за жалбоподателя с идентификационен код на институцията DE05740.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първо основание: нищожност на обжалваното решение поради липса на достатъчно мотиви — Жалбоподателят твърди, че съгласно член 263, параграф 2 от ДФЕС обжалваното решение е недействително, тъй като ответникът е допуснал съществени процесуални нарушения при приемането на обжалваното решение. Обжалваното решение не сдържало достатъчно мотиви, които обаче са задължителни съгласно член 296, параграф 2 от ДФЕС.

2.

Второ основание: обжалваното решение нарушава Делегирания регламент (ЕС) 2015/63 (1), който трябва да се тълкува в светлината на законодателството от по-висок ранг — В тази връзка жалбоподателят изтъква, че от изискуемото тълкуване на Делегирания регламент (ЕС) 2015/63 в светлината на Директива 2014/59/ЕС (2) и на Регламент (ЕС) № 806/2014 (3) следва, че определянето на вноската от ответника задължително трябва да се основава на рисковия профил, което не е било надлежно извършено от ответника. Освен това ответникът трябвало да вземе предвид в контекста на тълкуването на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 заложената в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014 цел за защита на публичните средства, което ответникът не е направил. Обжалваното решение нарушавало и общия принцип на равно третиране. Освен това използването на методологията за изчисляване от ответника в случай на кредити при онлайн банкиране нарушавало Делегирания регламент (ЕС) 2015/63, съответно.Регламент (ЕС) № 806/2014.

3.

Трето основание, изтъкнато при условията на евентуалност: нарушение на член 5, параграф 1, буква e) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 срещу правни норми от по-висок ранг — Жалбоподателят твърди, че ако не би било възможно тълкуване на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 в съответствие с нормите от по-висок ранг, т.е. с Регламент (ЕС) № 806/2014, с Директива 2014/59/ЕС и с общия принцип на равно третиране, член. 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 би нарушил правни норми от по-висок ранг, би бил незаконосъобразен и не би трябвало да се прилага от ответника.

4.

Четвърто основание, изтъкнато при условията на евентуалност: нарушение на методологията за изчисляване на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 срещу норми от по-висок ранг — Жалбоподателят твърди, че ако ответникът би приложил използването на методологията за изчисляване в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, методологията за изчисляване, установена в Делегиран Регламент (ЕС) 2015/63, би нарушила от своя страна норми от по-висок ранг. Методологията за изчисляване в Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 не би отговаряла на изискванията на общия принцип за равно третиране и на задължителното ориентиране съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/59/ЕС по рисковия профил.

5.

Пето основание: Нарушение на обжалваното решение на член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 (4) — В рамките на петото правно основание жалбоподателят твърди, че въз основа на член 8, параграф. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 ответникът, с оглед изключването на жалбоподателя от обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, е трябвало да приспадне цялата неизплатена вноска, платена от жалбоподателя през 2015 г. и вече прехвърлена към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП).

---

(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

(2)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).

(3)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 8 юли 2019 г. — Hypo Vorarlberg Bank/SRB

(Дело T-479/19)

(2019/C 305/69)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hypo Vorarlberg Bank AG (Брегенц, Австрия) (представители: G. Eisenberger и A. Brenneis, Rechtsanwälte)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 16 април 2019 г. за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2019 г. (SRB/ES/SRF/2019/10) (Decision of the Single Resolution Board of 16 April 2019 on the calculation of the 2019 ex-ante contributions to the Single Resolution Fund (SRB/ES/SRF/2019/10)), и приложението към него, доколкото това решение и приложението към него засягат вноската, която трябва да бъде платена от жалбоподателя, както и

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първо основание: нарушение на съществени процесуални правила поради непълно съобщаване на обжалваното решение — Обжалваното решение не е било съобщено изцяло на жалбоподателя в нарушение на член 1, параграф 2 от ДЕС, членове 15, 296 и 298 от ДФЕС и членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Познаването на данните, които не са били съобщени, като съществен елемент от решението, е необходимо,за да могат да се разберат и проверят изчисленията на вноските.

2.

Второ основание: нарушение на съществени процесуални правила поради липса на достатъчно мотиви в обжалваното решение — Обжалваното решение нарушавало задължението за мотивиране съгласно член 296, параграф 2 от ДФЕС и член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, тъй като не са били разкрити нито основните принципи, нито детайлите на изчисленията. По отношение на свободата на преценка на ответника не е било посочено кои оценки на какви основания са извършени от ответника.

3.

Трето основание: нарушение на съществени процесуални правила поради неизслушване и неспазване правото на изслушване — Правото на жалбоподателя да бъде изслушан не е било спазено, в нарушение на член 41, параграфи 1 и 2, буква а) от Хартата, нито преди приемането на обжалваното решение, нито преди приемането на решението за вноска въз основа на това решение.

4.

Четвърто основание: незаконосъобразност на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 (1) като основание за приемане на обжалваното решение — С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че членове 4–7 и 9 от Делегиран регламент 2015/63, както и приложение I към него — на които се основава обжалваното решение — създават непрозрачна система за определяне на вноските, която противоречи на членове 16, 17 и 47 от Хартата и при която не е гарантирано спазването на членове 20 и 21 от Хартата и зачитането на принципите на пропорционалност и на правната сигурност. Настоящото основание се изтъква също и при условията на евентуалност във връзка с тези разпоредби на Директива 2014/59/ЕС (2) и на Регламент (ЕС) № 806/2014 (3), които правят задължителна приложената с Делегиран регламент 2015/63 система за вноски, която според мнението на жалбоподателя е несъвместима с посочените основни права и основополагащи ценности на правото на ЕС.

---

(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

(2)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).

(3)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 8 юли 2019 г. — Portigon/SRB

(Дело T-481/19)

(2019/C 305/70)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Portigon AG (Дюселдорф, Германия) (представители: Rechtsanwälte D. Bliesener, V. Jungkind и F. Geber)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 16 април 2019 г. за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2019 г. (SRB/ES/SRF/2019/10), доколкото решението засяга жалбоподателя

—	да спре производството на основание член 69, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд до издаването на окончателно решение по дела T-365/16, T-420/17 и T-413/18 или приключването им по друг начин,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем основания.

1.

Първо основание: нарушение на член 70, параграф 2, алинеи първа—трета от Регламент (ЕС) № 806/2014 (1) във връзка с член 8, параграф 1, буква г) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/81 (2), член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС (3), член 114 от ДФЕС — Ответникът неправилно наложил на жалбоподателя задължение за вноска във фонда, тъй като Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/59/ЕС не предвиждали задължение за вноски за институция в процес на преструктуриране. Член 114 от ДФЕС забранявал събиране на вноски от институции като жалбоподателя. — Поради липсата на връзка с вътрешния пазар, законодателят не е имал право да основава задължението за плащане на вноски на член 114 от ДФЕС. Хармонизираните правила, които уреждат вноските в целия ЕС, нито улесняват упражняването на основните свободи, нито отстраняват съществени нарушения на конкуренцията по отношение на институции, които се оттеглят от пазара. — Ответникът неправилно наложил на жалбоподателя задължение за вноска във фонда, тъй като институцията нямала рискови експозиции, преструктурирането съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014 било изключено и институцията нямала никакво значение за стабилността на финансовата система. — От 2012 г. жалбоподателят не осъществявал нови дейности и на основание решение за помощ на Европейската комисия бил в процес на преструктуриране. Той държал по-голямата част от своите оставащи задължения на доверително управление за сметка на друг титуляр. — Делегиран регламент (ЕС) № 2015/63 (4) не бил в съответствие с член 114 от ДФЕС, както и с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС във връзка със съществените правила за изчисляване на вноските (член 290, параграф 1, второ изречение от ДФЕС).

2.

Второ основание: нарушение на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като методологията за изчисляване не позволявала пълно излагане на мотиви за обжалваното решение. Изчислението било неприложимо, доколкото се основавало на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63.

3.

Трето основание: нарушение на членове 16 и 20 от Хартата, тъй като предвид особеното положение на жалбоподателя обжалваното решение нарушавало общия принцип на равно третиране. Освен това обжалваното решение съставлявало непропорционално посегателство срещу свободата на стопанска инициатива на жалбоподателя.

4.

Четвърто основание (при условията на евентуалност): нарушение на член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 във връзка с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, тъй като при изчисляване на размера на вноската ответникът би трябвало да приспадне безрисковите задължения от сумата на релевантните за определянето на вноската задължения

5.

Пето основание (при условията на евентуалност): нарушение на чл. 70, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 във връзка с член 5,параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, тъй като ответникът изчислил незаконосъобразно размера на вноската на жалбоподателя въз основа на брутната стойност на договорите за деривати.

6.	Шесто основание (при условията на евентуалност): нарушение на член 70, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 във връзка с член 6, параграф 8, буква a) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, тъй като ответникът незаконосъобразно третирал жалбоподателя като институция в процес на оздравяване.

7.	Седмо основание: нарушение на член 41, параграфи 1 и 2, буква а) от Хартата, тъй като ответникът е трябвало да изслуша жалбоподателя, преди да приеме обжалваното решение.

8.	Осмо основание: нарушение на член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата и член 296, параграф 2 от ДФЕС, тъй като ответникът не е изложил достатъчно мотиви в обжалваното решение.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1).

(3)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

Жалба, подадена на 8 юли 2019 г. — CV и др./Комисия

(Дело T-496/19)

(2019/C 305/71)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: CV, CW и CY (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията, с което се отхвърля тяхното искане от 4 юни 2018 г.;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата им за отмяна на решението на Комисията, с което се отхвърля тяхното искане за приемане на мерки от естество да сложат край на нарушението на принципа на равностойност на покупателната способност между длъжностните лице и служителите, независимо от местоработата им, жалбоподателите изтъкват три основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на равностойност на покупателната способност между длъжностните лица, независимо от местоработата им. На първо място жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение е опорочено от пълна липса на мотиви, което е пречка да се схване неговата основателност и не позволява на Общия съд да упражни своя съдебен контрол. На второ място жалбоподателите считат, че те упражняват своите функции при същите условия като техните колеги, които са назначени в представителството на Европейската комисия в Париж, и че следователно те трябва да получават надбавка с фиксирана стойност за представителни разходи като последните. Накрая, те считат, че спазването на принципа на равностойност на покупателната способност е несъвместимо със съществуването на един и същ корекционен коефициент за длъжностните лица, назначени в Париж, Страсбург, Марсилия и Валенсиен.

2.

Второто основание е изведено от принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация, доколкото жалбоподателите не получават надбавка с фиксирана стойност за представителни разходи, за разлика от техните колеги, назначени на работа в представителството на Европейската комисия в Париж, въпреки че те упражняват функциите си при едни и същи условия.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа, което налага на компетентния орган да посочи в мотивите на оспорваното решение причините, които са го накарали да отдаде по-голямо значение на интереса на службата.

Жалба, подадена на 8 юли 2019 г. — CZ и др./ЕСВД

(Дело T-497/19)

(2019/C 305/72)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: CZ, DB, DC и DD (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението на ЕСВД, с което се отхвърля тяхното искане от 4 юни 2018 г.;

—	да осъди ЕСВД да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата им за отмяна на решението на ЕСВД, с което се отхвърля тяхното искане за приемане на мерки от естество да сложат край на нарушението на принципа на равностойност на покупателната способност между длъжностните лице и служителите, независимо от местоработата им, жалбоподателите изтъкват три основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на равностойност на покупателната способност между длъжностните лица, независимо от местоработата им. На първо място, жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение е опорочено от пълна липса на мотиви, което е пречка да се схване неговата основателност и не позволява на Общия съд да упражни своя съдебен контрол. На второ място, жалбоподателите считат, че те упражняват своите функции при същите условия като техните колеги, които са назначени в представителството на Европейската комисия в Париж, и че следователно те трябва да получават надбавка с фиксирана стойност за представителни разходи като последните. Накрая, те считат, че спазването на принципа на равностойност на покупателната способност е несъвместимо със съществуването на един и същ корекционен коефициент за длъжностните лица, назначени в Париж, Страсбург, Марсилия и Валенсиен.

2.

Второто основание е изведено от принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация, доколкото жалбоподателите не получават надбавка с фиксирана стойност за представителни разходи, за разлика от техните колеги, назначени на работа в представителството на Европейската комисия в Париж, въпреки че те упражняват функциите си при едни и същи условия.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа, което налага на компетентния орган да посочи в мотивите на оспорваното решение причините, които са го накарали да отдаде по-голямо значение на интереса на службата.

Жалба, подадена на 12 юли 2019 г. — DE/Парламент

(Дело T-505/19)

(2019/C 305/73)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DE (представител: T. Oeyen, lawyer)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Европейския парламент от 30 октомври 2018 г., с което отказва да предостави на жалбоподателя подходящ специален отпуск за отглеждане на близнаците му, новородени посредством сурогатно майчинство,

—	да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на правата на равно третиране и недискриминация. — Като отказва да предостави на жалбоподателя право на отпуск по повод на раждане, равностойно на отпуска по майчинство и/или за осиновяване, оспореното решение нарушава неговите основни права на равна защита и недискриминация, както са закрепени в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и член 1г от Правилника за длъжностните лица на ЕС. Поради факта, че хомосексуалистите са преобладаващата група родители, които използват сурогатно майчинство, те са засегнати отрицателно в непропорционална степен от тълкуването, което Парламентът дава на свързаните с раждане разпоредби от Правилника за длъжностните лица на ЕС, както е отразено в оспореното решение.

2.

Второ основание: нарушение на правото на защита на семейния живот на жалбоподателя. — Като отказва да предостави на жалбоподателя подходящ специален отпуск за отглеждане на новородените му деца, равностоен на отпуска по майчинство и/или за осиновяване, оспореното решение нарушава член 8 от ЕКПЧ, който защитава правото на жалбоподателя на семеен живот, във връзка с член 14 от ЕКПЧ.

3.	Трето основание: оспореното решение е взето в нарушение на принципа на добра администрация. — По-конкретно, твърди се, че ответникът (i) не е предоставил на жалбоподателя правото да бъде изслушан; и (ii) не е изложил адекватни съображения за решението си.

4.

Четвърто основание: незаконосъобразност във връзка с разпоредбите от Правилника за длъжностните лица на ЕС относно специалния отпуск, както са изтълкувани от ответникa в оспореното решение. — Поради същите причини като изложените в точки 1—3 по-горе се твърди, че направеното от ответникa тълкуване на член 57 от Правилника за длъжностните лица във връзка с член 6 от приложение V към този Правилник, както е отразено в оспореното решение, според което длъжностни лица или други служители на Европейския парламент, които станат родители на дете посредством сурогатно майчинство, нямат право на специален отпуск равностоен на отпуска по майчинство и/или за осиновяване, е незаконосъобразно.

5.

Пето основание: грешка при прилагане на правото и неправилно прилагане на член 6 от приложение 2 към Правилника за длъжностните лица на ЕС и на вътрешните правила на Европейския парламент относно отпуските. — Ако Съдът приеме, че жалбоподателят няма право на отпуск по повод на раждане, равностоен на този, който се предоставя като отпуск по майчинство или за осиновяване, жалбоподателят твърди, че като баща на близнаци има право на 20-дневен отпуск. Това право се прилага, независимо от правния механизъм, посредством който жалбоподателят е придобил родителска отговорност.

Жалба, подадена на 19 юли 2019 г. — Lego/EUIPO — Delta Sport Handelskontor (Основни елементи от игрален строителен комплект)

(Дело T-515/19)

(2019/C 305/74)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Lego A/S (Билунд, Дания) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Delta Sport Handelskontor GmbH (Хамбург, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: регистриран промишлен дизайн на Общността № 1664 368-0006

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 10 април 2019 г. по преписка R 31/2018-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да потвърди решението на Секцията за обявяване на недействителност на дизайни на EUIPO от 30 октомври 2017 г., с което е отхвърлено искането за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността № 1664 368-0006;

—	да осъди EUIPO и, ако другата страна в производството пред EUIPO встъпи, встъпилата страна, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета,

—	Нарушение на член 62 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 22 юли 2019 г. — Sipcam Oxon/Комисия

(Дело T-518/19)

(2019/C 305/75)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sipcam Oxon SpA (Милано, Италия) (представители: C. Mereu, P. Sellar, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата да допустима и основателна;

—	да отмени оспорвания Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/677 на Комисията от 29 април 2019 г.;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски и разходи по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	С първото основание се твърди, че оспорваният регламент е бил приет вследствие на явни грешки в преценката.

2.	С второто основание се твърди, че оспорваният регламент е бил приет в рамките на производство, в хода на което правото на защита на жалбоподателя не е било спазено.

3.	С третото основание се твърди, че оспорваният регламент е бил приет в нарушение на принципа на правна сигурност, поради неправилно прилагане на насоките.

4.	С четвъртото основание се твърди, че оспорваният регламент е бил приет в нарушение на принципа на пропорционалност.

5.	С петото основание се твърди, че оспорваният регламент е бил приет в нарушение на принципа на предпазните мерки.

Жалба, подадена на 22 юли 2019 г. — Forte/Парламент

(Дело T-519/19)

(2019/C 305/76)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Mario Forte (Неапол, Италия) (представители: C. Forte и G. Forte, avvocati)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	като главно искане, да отмени обжалвания акт,

—	като главно искане, да отмени всеки по-ранен, свързан с и следващ обжалвания акт, който има правни последици за жалбоподателя,

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решение на Европейския парламент D(2019)20777 подписано от г-н Sune Hansen, началник на Отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на Европейския парламент на Дирекция за финансови права и социални права на членовете на Европейския парламент, Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент, относно ново определяне на пенсионните права за пенсия за осигурителен стаж и възраст, след влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение на Ufficio di Presidenza della Camera dei Deputati (Бюро на председателството на камарата на депутатите, Италия) № 14/2018 и за връщане на недължимо платените суми.

Мотивите и основните доводи са идентични на изложените по дела T-345/19, Santini/Парламент; T-347/19, Falqui/Парламент и T-389/19, Coppo Gavazzi/Парламент.

Конкретно се посочва нелогичността на мотивите на обжалваното решение, липсата на преценка на законосъобразността на Решение № 14/2018 от гледна точка на общите принципи на правото на Европейския съюз, каквито са принципите на разумност, на пропорционалност, на правна сигурност, на предвидимост и на оправданите правни очаквания, както и на защитата на придобитите права, нарушение на член 6 от Договора за ЕС, нарушение на Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, нарушение на Финансовия регламент, нарушение на принципите на равенство и на недопускане на обратно действие на нормите, както и на принципа на достъп до защита и до правосъдие.

Жалба, подадена на 19 юли 2019 г. — Haswani/Съвет

(Дело T-521/19)

(2019/C 305/77)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: George Haswani (Ябруд, Сирия) (представител: G. Karouni, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—	да отмени Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—	да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/1245 на Съвета от 10 юли 2017 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1241 на Съвета от 10 юли 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/774 на Съвета от 28 май 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—	да отмени Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—

и вследствие на това, — да разпореди заличаването на името на г-н George Haswani от приложенията към горепосочените актове; — да осъди Съвета да изплати обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателя в размер на 100 000 EUR; — да осъди Съвета да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя, които той си запазва правото да докаже в хода на производството.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране, произтичащо от член 296, параграф 2 ДФЕС. — Жалбоподателят упреква Съвета на Европейския съюз, че се е ограничил до неясни и общи съображения, без да спомене конкретно и специално причините, поради които счита, при упражняването на своята дискреционна власт и право на преценка, че към жалбоподателя трябва да се приложат разглежданите ограничителни мерки. Така Съветът не е посочил конкретни и обективни елементи срещу жалбоподателя, които да могат да обосноват тези мерки.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на пропорционалност в засягането на основните права. — Жалбоподателят поддържа, че спорната мярка трябва да бъде отменена, тъй като не е пропорционална с оглед на обявената цел и представлява непремерена намеса в свободата на стопанска инициатива и в правото на собственост, закрепени съответно в членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Непропорционалността произтичала от това, че мярката визира всяка влиятелна икономическа дейност, без друг критерий.

3.

Трето основание: явна грешка в преценката и липса на доказателства. — Съгласно постоянната съдебна практика ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква по-конкретно при контрола за законосъобразност на мотивите, на които се основава решението за включване или запазване на името на определено лице в списъците на лицата, срещу които са насочени санкциите, съдът на Съюза да се увери, че това решение почива на достатъчно солидна фактическа база. Според жалбоподателя твърденията на Съвета както относно „тесните връзки с режима“, така и тези, отнасящи се до твърдяна посредническа роля в рамките на сделки за закупуване на петрол между режима и ИДИЛ, трябва да бъдат окончателно отхвърлени поради това, че са лишени от всякакво основание и не са подкрепени от каквато и да било фактическа база.

4.	Четвърто основание: свързано с искането за обезщетение, като вменяването на някои сериозни недоказани факти излагали жалбоподателя и неговото семейство на опасности, което илюстрира значимостта на претърпените вреди, които обосновават неговото искане за обезщетение.

Жалба, подадена на 23 юли 2019 г. — Aldi/EUIPO (BBQ BARBECUE SEASON)

(Дело T-522/19)

(2019/C 305/78)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aldi GmbH & Co. KG (Мюлхайм ан дер Рур, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и M. Minkner, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „BBQ BARBECUE SEASON“ в черен, сив, бял, оранжев, светлооранжев и тъмнооранжев цвят — заявка за регистрация № 17 879 203

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 17 май 2019 г. по преписка R 1359/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 23 юли 2019 г. — Sky/EUIPO — Safran Electronics & Defense (SKYNAUTE by SAGEM)

(Дело T-523/19)

(2019/C 305/79)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sky Ltd (Айзълуърт, Обединено кралство) (представители: A. Zalewska, lawyer, и A. Brackenbury, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Safran Electronics & Defense (Булон Биянкур, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз SKYNAUTE by SAGEM — Заявление за регистрация No 14 821 334

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 23 май 2019 г. по преписка R 919/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи заявката на жалбоподателя,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските на жалбоподателя, свързани с настоящата жалба, и разноските по производството пред Службата.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 25 юли 2019 г. — Nord Stream 2/Парламент и Съвет

(Дело T-526/19)

(2019/C 305/80)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nord Stream 2 AG (Цуг, Швейцария) (представители: L. Van den Hende, J. Penz, lawyers, и M. Schonberg, Solicitor)

Ответник: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г.,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски, направени от жалбоподателя в рамките на настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на общия принцип на правото на ЕС на равно третиране, доколкото директивата за изменение оставяла жалбоподателя без перспектива за дерогация от прилагането на правилата на Директива 2009/73/ЕО (1), независимо от мащаба на инвестициите, които вече били направени към датата на приемането на директивата за изменение и дори преди първоначалното предложение, докато всички останали съществуващи проекти за газопроводи за внос можели да се възползват от дерогация.

2.

Второ основание: нарушение на общия принцип на правото на ЕС на пропорционалност, доколкото директивата за изменение не била в състояние да постигне прогласените в нея цели и при никакви обстоятелства не би имала достатъчен и съществен принос за постигането на тези цели, който да компенсира наложените с нея задължения.

3.	Трето основание: нарушение на общия принцип на правото на ЕС на правна сигурност, доколкото директивата за изменение не предвиждала подходящо адаптиране с оглед на конкретното положение на жалбоподателя, а напротив, била специално предназначена да го ощети.

4.	Четвърто основание: злоупотреба с власт, доколкото директивата за изменение била приета с различна цел от целите, за които упражнените правомощия при приемането ѝ са били предоставени.

5.

Пето основание: съществени процесуални нарушения, доколкото директивата за изменение била приета в нарушение на изискванията на Протокол № 1 към ДЕС и ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, както и на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество.

6.	Шесто основание: липса на мотиви по смисъла на член 296 ДФЕС.

---

(1)  Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94.)

Иск, предявен на 24 юли 2019 г. — Arranz de Miguel и др./ЕЦБ и ЕСП

(Дело T-528/19)

(2019/C 305/81)

Език на производството: испански

Страни

Ищци: Ricardo Arranz de Miguel (Мадрид, Испания), Alejandro Arranz Padierna de Villapadierna (Мадрид), Felipe Arranz Padierna de Villapadierna (Мадрид), Ricardo Arranz Padierna de Villapadierna (Мадрид), Nicolás Arranz Padierna de Villapadierna (Мадрид) (представители: R. Pelayo Jiménez и A. Muñoz Aranguren, адвокати)

Ответници: Европейска централна банка (ЕЦБ), Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Ищците молят Общия съд:

—

Да установи извъндоговорната отговорност на ЕЦБ и на ЕСП вследствие от посочените в исковата молба неизпълнения на задължения и да ги осъди да платят обезщетение на ищците за нанесените вреди, оценени на имуществената стойност на техните акции, и при условията на евентуалност, да осъди ответните институции да платят обезщетение, равно на 0,8442 EUR за акция.

—

Размерът на обезщетението да се увеличи с компенсаторните лихви, изчислени в съответствие с годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в Испания, считано от 6 юни 2017 г. до датата на постановяване на решението, ведно с лихвите за забава, считано от датата на постановяване на решението, с което се признава задължението за поправяне на вредата, до ефективното плащане.

—	Да осъди ответните институции да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са подобни на изложените по дело T-659/17, Vallina Fonseca/Единен съвет за преструктуриране (ОВ C 424, 2017 г., стр. 42).

Що се отнася до Европейската централна банка, изтъкват се по-специално нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и неизпълнение на задължението за полагане на грижа и за добра администрация.