СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

4.9.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/2

Обменен курс на еврото (1)

3 септември 2019 година

(2019/C 299/03)

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0937
JPY	японска йена	116,05
DKK	датска крона	7,4566
GBP	лира стерлинг	0,90885
SEK	шведска крона	10,8128
CHF	швейцарски франк	1,0829
ISK	исландска крона	139,90
NOK	норвежка крона	10,0190
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,885
HUF	унгарски форинт	330,68
PLN	полска злота	4,3663
RON	румънска лея	4,7292
TRY	турска лира	6,2937
AUD	австралийски долар	1,6247
CAD	канадски долар	1,4627
HKD	хонконгски долар	8,5788
NZD	новозеландски долар	1,7385
SGD	сингапурски долар	1,5237
KRW	южнокорейски вон	1 328,80
ZAR	южноафрикански ранд	16,5525
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,8513
HRK	хърватска куна	7,4055
IDR	индонезийска рупия	15 558,00
MYR	малайзийски рингит	4,6162
PHP	филипинско песо	57,190
RUB	руска рубла	73,2576
THB	тайландски бат	33,548
BRL	бразилски реал	4,5684
MXN	мексиканско песо	21,9477
INR	индийска рупия	79,1970

(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

4.9.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/4

Окончателен доклад на служителя по изслушването (1)

Дело AT.39398 — Visa MIF

(2019/C 299/05)

Въведение

(1)

Дело AT.39398 засяга многостранните обменни такси, които се прилагат по отношение на определени плащания с дебитни и кредитни карти в системата за разплащателни карти, известна под (варианти на) марката „VISA“ (2).

(2)

Настоящият доклад е свързан с проект на решение за поемане на ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (3) (по-нататък „проектът на решение“) по отношение на подвид на многостранните обменни такси, разглеждани в дело AT.39398, известни като „междурегионални многостранни обменни такси“ (4). Проектът на решение е адресиран до Visa Inc. и Visa International Service Association (наричани заедно „Visa“).

(3)

В проекта на решение междурегионалните многостранни обменни такси са описани като многостранни обменни такси, „които се прилагат при междурегионални картови трансакции, сключени в търговски обекти, намиращи се в [Европейското икономическо пространство („ЕИП“)], с потребителски дебитни и кредитни карти, издадени от издаваща банка, намираща се извън ЕИП“ (5).

По-ранни събития по дело AT.39398 по отношение на Visa Europe Limited

(4)

Дело AT.39398 започна с разследване, открито на 28 ноември 2006 г. по инициатива на Комисията. На 6 март 2008 г. Комисията образува производство за целите на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията (6) по отношение на „предполагаеми практики“, „в които участва предприятието Visa, по-специално Visa Europe Limited“ („Visa Europe“), включително „многостранно определени междурегионални многостранни обменни такси“, прилагани за определени трансакции „в рамките на ЕИП“.

(5)

На 3 април 2009 г. Комисията прие изложение на възраженията („ИВ от април 2009 г.“). Адресати на ИВ от април 2009 г. бяха Visa Europe и Visa. Генерална дирекция „Конкуренция“ изпрати ИВ от април 2009 г. на Visa Europe на 3 април 2009 г. Впоследствие Visa Europe определи някои раздели от ИВ от април 2009 г. като поверителни по отношение на Visa.

(6)

На 15 юни 2009 г. EuroCommerce внесе жалба с твърдение за нарушение на член 81 от Договора за ЕО от страна на Visa Europe във връзка, наред с другото, с „междурегионалните“ многостранни обменни такси на Visa Europe, които се прилагат при трансакции с търговски и потребителски карти.

(7)

С решение от 8 декември 2010 г., Комисията направи правно обвързващи за Visa Europe някои ангажименти по отношение на междурегионалните и някои вътрешни (7) многостранни обменни такси в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (8). С тези ангажименти („ангажиментите от 2010 г.“) трябваше да се даде отговор на някои от възраженията в ИВ, адресирано до Visa Europe. През юли 2012 г. Комисията отхвърли жалбата на EuroCommerce, доколкото тя засягаше въпроси, обхванати от ангажиментите от 2010 г.

(8)

На 30 юли 2012 г. Комисията прие допълнително изложение на възраженията, адресирано до Visa Europe („ДИВ до Visa Europe“).

(9)

С решение от 26 февруари 2014 г. Комисията направи правно обвързващи за Visa Europe някои ангажименти, свързани по-специално със: i) трансакции, извършвани с търговци, намиращи се в ЕИП, с потребителска карта VISA, издадена в някоя от юрисдикциите извън ЕИП на територията на Visa Europe, и ii) някои допълнителни правила относно „трансграничното приемане на плащания“ („ангажиментите от 2014 г.“) (9). В това решение Комисията заключи, че вече не са налице основания за действия срещу Visa Europe. Преди това решение организацията EuroCommerce беше оттеглила жалбата си, доколкото въпросите в нея бяха обхванати от ангажиментите от 2014 г.

(10)

Visa Inc. придоби Visa Europe през юни 2016 г.

Производство по отношение на Visa

Изложения на възраженията

(11)

На 25 май 2009 г. Комисията изпрати на Visa редактирана версия на ИВ от април 2009 г. Тази редактирана версия („редактираното ИВ от 2009 г.“) не включваше някои раздели от ИВ от април 2009 г., за които дружеството Visa Europe беше заявило по-рано, че са поверителни по отношение на Visa (10).

(12)

На 5 март 2013 г. Комисията прие редактирана версия на ДИВ до Visa Europe. Тази версия не съдържаше определена информация, срещу чието включване дружеството Visa Europe беше възразило в съответствие с член 8 от Решение 2011/695/ЕС. С решение от 22 януари 2013 г. по-рано аз бях отхвърлил тези възражения. След като Visa Europe не отправи искане за отмяна на това решение в приложимия краен срок, на 23 април 2013 г. Комисията прие редактирана в по-малка степен версия на ДИВ до Visa Europe. Този редактиран в по-малка степен текст („ДИВ от 2013 г.“) включва информацията, чието оповестяване беше разрешено с моето решение от 22 януари 2013 г.

(13)

Генерална дирекция „Конкуренция“ изпрати ДИВ от 2013 г. на Visa на 24 април 2013 г. ДИВ от 2013 г. не съдържаше възражение срещу определени многостранни обменни такси за потребителски дебитни карти, обхванати от ангажиментите от 2010 г. Неговият обхват излезе извън рамките на редактираното ИВ от 2009 г., доколкото в него бяха добавени възражения, свързани с междурегионалните многостранни обменни такси на Visa.

(14)

На 3 август 2017 г. Комисията прие друго допълнително изложение на възраженията, адресирано до Visa („ДИВ от 2017 г.“). Целта на ДИВ от 2017 г. беше „да бъдат допълнени, изменени и изяснени“ възраженията, за които дружеството Visa беше уведомено в редактираното ИВ от 2009 г. и в ДИВ от 2013 г. По-специално в ДИВ от 2017 г. бяха добавени възражения, свързани с междурегионалните многостранни обменни такси за дебитни карти, и беше отчетено придобиването на Visa Europe от Visa Inc. през 2016 г.

Достъп до преписката от страна на Visa

(15)

След получаването на редактираното ИВ от 2009 г. Visa се запозна със списък от достъпни документи в преписката на Комисията от разследването. На 18 юни 2009 г. Visa уведоми генерална дирекция „Конкуренция“ за решението си да не иска достъп до тази преписка.

(16)

След ДИВ от 2013 г. генерална дирекция „Конкуренция“ предостави на Visa документи на CD-ROM по различни поводи между май 2013 г. и юни 2014 г. включително. След кореспонденция и обсъждания генерална дирекция „Конкуренция“ и Visa се договориха, че останалата част от достъпната преписка ще бъде предоставена на разположение на външни консултанти на Visa като част от процедурата „зала за данни“ на два етапа. Целта на първия етап беше на външните юристи на Visa да се предостави възможност да определят документите, по отношение на които искат да заявят допълнителен достъп. Той беше предмет на ограничителни правила. Вторият етап беше предвиден като по-задълбочен от първия, като външните юридически и икономически консултанти получават достъп до документите, избрани на първия етап.

(17)

Първият етап на процедурата „зала за данни“ завърши с издаването на доклад относно процедурата „зала за данни“, изготвен от външните юристи на Visa, от страна на генерална дирекция „Конкуренция“ на 25 и 30 април 2014 г. На 7 и 22 май 2014 г. Visa отправи искане някои документи да бъдат освободени от процедурата „зала за данни“.

(18)

По отношение на една категория от тези документи — материали, свързани с Проучването относно приемането на картови плащания от 2010 г.— Visa отправи алтернативно искане целият набор от данни от това проучване да бъде предоставен на разположение на юридическите и икономическите консултанти на дружеството на втория етап на процедурата „зала за данни“. На 3 юли 2014 г. генерална дирекция „Конкуренция“ отхвърли искането за допълнителен достъп до документите от Проучването относно приемането на картови плащания от 2010 г. извън „залата за данни“, като не възприе ясна позиция относно алтернативното искане на Visa. Visa повдигна въпроса пред мен на 15 юли 2014 г. По мое настояване генерална дирекция „Конкуренция“ на практика прие това алтернативно искане на 1 август 2014 г., като предостави на Visa достъп до пълния, макар и анонимен набор от данни от отговорите на Проучването относно приемането на картови плащания от 2010 г. в рамките на втория етап на процедурата „зала за данни“. С писмо от 11 септември 2014 г. Visa потвърди, че с този алтернативен вариант са били разрешени въпроси по отношение на тази категория документи. Съответната процедура „зала за данни“ започна през 2015 г.

(19)

По отношение на друга категория — документи, получени от Комисията от Visa Europe, през юли 2013 г. Visa предложи на генерална дирекция „Конкуренция“ да проучи възможността за договорено разкриване на информация като алтернативен вариант на процедурата „зала за данни“, чиито правила според Visa са твърде рестриктивни. Преговорите между Visa и Visa Europe по подробностите на „процедура за договорен достъп“ по отношение на някои документи продължиха до април 2015 г.

(20)

Нито Visa Europe, нито Visa повдигнаха пред мен въпроси по отношение на това договорено разкриване на информация или относно която и да е друга категория документи, за които Visa искаше да получи допълнителен достъп. Генерална дирекция „Конкуренция“ продължи да се занимава с достъпа до преписката.

(21)

В писмо до Visa от 8 февруари 2016 г. генерална дирекция „Конкуренция“ посочи, че е било планирано да „издаде нов документ“ и че след като това бъде направено, на Visa ще бъде „предоставен допълнителен достъп до преписката до датата на новия документ“. След ДИВ от 2017 г. генерална дирекция „Конкуренция“ предостави на Visa достъп до част от преписката на Комисията от разследването посредством DVD. Считано от 2 октомври 2017 г. Visa разполагаше с достъп до определени материали чрез процедурата „зала за данни“. Тъй като на този етап придобиването на Visa Europe от Visa вече беше извършено, не беше необходимо да бъде продължавано споразумението за договорен достъп, прието през 2015 г., по отношение на документите на Visa Europe. Не получих искания по отношение на достъпа до преписката след ДИВ от 2017 г.

Крайни срокове за отговор по отношение на редактираното ИВ от 2009 г., ДИВ от 2013 г. и ДИВ от 2017 г.

(22)

Visa отговори на редактираното ИВ от 2009 г. на 30 юли 2009 г. — в срока, предоставен от генерална дирекция „Конкуренция“ за писмен отговор. Първоначално генерална дирекция „Конкуренция“ предостави на Visa срок, в който да отговори на ДИВ от 2013 г. — по същество, осем седмици след получаването на достъпната преписка на CD-ROM. През юли 2015 г. генерална дирекция „Конкуренция“ неофициално уведоми Visa, че от Visa не се очаква да отговори писмено на ДИВ от 2013 г. в близко бъдеще. В писмото на генерална дирекция „Конкуренция“ до Visa от 8 февруари 2016 г. беше посочено, че Visa не трябва да отговаря на ДИВ от 2013 г. Visa отговори писмено на ДИВ от 2017 г. на 20 ноември 2017 г., в срока, предоставен от генерална дирекция „Конкуренция“ за това.

Заинтересовани трети страни

(23)

През 2009 г. MasterCard Incorporated, MasterCard International Incorporated и MasterCard Europe (наричани заедно „Mastercard“), както и пет други дружества бяха признати за заинтересовани трети страни по дело AT.39398.

(24)

До момента на писмения отговор на Visa на ДИВ от 2017 г. от тези шест заинтересовани трети страни единствено Mastercard беше изявило конкретен интерес към текущото производство по отношение на Visa по дело AT.39398 след ангажиментите от 2010 г. и ангажиментите от 2014 г. (11). По мое настояване генерална дирекция „Конкуренция“ се свърза с останалите пет заинтересовани страни през декември 2017 г. Четири от тях потвърдиха по същество, че техният интерес към дело AT.39398 продължава да е налице във връзка с производството по отношение на Visa. Тъй като не отговори на неколкократните съобщения, на петата заинтересована страна, за разлика от посочените четири, не беше предложена възможността да представи мнения в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 773/2004 относно актуализираното описание на естеството и предмета на производството по дело AT.39398 (на практика неповерително резюме на ДИВ от 2017 г.). Две от тези четири заинтересовани страни не се възползваха от тази възможност.

(25)

През януари 2018 г. получих и приех друго заявление за изслушване като заинтересована трета страна. Отговарящият на изискванията заявител представи писмени мнения по отношение на неповерително резюме на ДИВ от 2017 г. през февруари 2018 г.

(26)

Поканих Mastercard да участва в устното изслушване (вж. точка (27) по-долу), но не счетох за целесъобразно за целите на член 6, параграф 2 от Решение 2011/695/ЕС да поканя другата заинтересована трета страна.

Устно изслушване

(27)

Visa изложи своите аргументи на устно изслушване, проведено в рамките на ден и половина на 27 и 28 февруари 2018 г. Mastercard и EuroCommerce (вж. точки (30) и (31) по-долу) също участваха.

Процедура за представяне на ангажименти

(28)

На 26 ноември 2018 г. Visa представи на Комисията ангажименти („ангажиментите“) в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(29)

На 5 декември 2018 г. Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в което се съдържа резюме на настоящото дело и ангажиментите и с което се отправя покана за представяне на мнения относно ангажиментите в едномесечен срок (12). На 29 януари 2019 г. Комисията уведоми Visa за мнения от трети страни, получени във връзка с известието.

EuroCommerce като жалбоподател по отношение на Visa

(30)

На 12 септември 2013 г. EuroCommerce изпрати писмо до генерална дирекция „Конкуренция“ с желанието организацията да бъде призната за „официален жалбоподател в текущото разследване срещу [Visa]“. Генерална дирекция „Конкуренция“ отговори с писмо от 19 декември 2013 г., като потвърди, че EuroCommerce ще бъде третирана като такъв.

(31)

С писмо от 6 март 2019 г. EuroCommerce оттегли жалбата си, доколкото, по същество, тя е разгледана в проекта на решение.

Заключителни бележки

(32)

В проекта на решение се посочва, че с оглед на ангажиментите „Комисията смята, че вече не съществуват основания за действия от нейна страна и че без да се засягат разпоредбите на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, производството по това дело следва да бъде приключено“.

(33)

Като цяло считам, че ефективното упражняване на процесуалните права е било спазено.

Брюксел, 11 април 2019 г.

Wouter WILS

(1) Съгласно членове 16 и 17 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Европейската комисия от 13 октомври 2011 г. относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 275, 20.10.2011 г., стр. 29) (наричано по-нататък „Решение 2011/695/ЕС“).

(2) В „четиристранна“ система за плащания като разглежданата в настоящия случай, освен притежателя/лицензодателя на системата, във всяка покупка, направена с разплащателна карта, участват следните страни: 1) притежателят на картата; 2) финансовата институция, която е издала картата (наричана по-долу „издаващата банка“); 3) „търговецът“; и 4) финансовата институция, предоставяща на търговеца услуги, които му позволяват да приеме картата като средство за уреждане на съответната трансакция (наричана по-долу „акцептиращата банка“). Многостранните обменни такси са суми, които за трансакции, уреждани посредством плащане с карта в такава система, обикновено се заплащат на издаващата банка от акцептиращата банка при отсъствие на алтернативно споразумение за обмен, сключено двустранно между издаващата банка и акцептиращата банка по отношение на вида на картата и съответната трансакция. Обикновено многостранните обменни такси се изразяват като процент от номиналната стойност на съответното плащане с карта.

(3) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1) („Регламент (ЕО) № 1/2003“).

(4) Други аспекти на дело AT.39398 са засегнати в две решения на Комисията, приети съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003, съответно през 2010 г. и 2014 г. Вж. точки (7) и (9) по-долу.

(5) Вж. бележка под линия 2 за кратко обяснение на термините „многостранни обменни такси“, „търговци“ и „издаваща банка“.

(6) Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 18) („Регламент (ЕО) № 773/2004“).

(7) Вътрешните многостранни обменни такси са такси за обмен по подразбиране, които се прилагат, когато издаващата банка и акцептиращата банка се намират в една и съща държава.

(8) Резюме на това решение е публикувано в ОВ C 79, 12.3.2011 г., стр. 8. Вж. също Окончателен доклад на служителя по изслушването от 26 ноември 2010 г. (ОВ C 79, 12.3.2011 г., стр. 6).

(9) Резюме на това решение е публикувано в ОВ C 147, 16.5.2014 г., стр. 7. Вж. също Окончателен доклад на служителя по изслушването от 19 февруари 2014 г. (ОВ C 147, 16.5.2014 г., стр. 5).

(10) Вж. точка (5) по-горе.

(11) На 13 август 2015 г. дружеството Mastercard поиска да бъде признато за заинтересована трета страна по производството по отношение на Visa и междурегионалните многостранни обменни такси на Visa, доколкото то вече не беше признато като такова. В електронно писмо от 14 август 2015 г. посочих, че във всеки случай Mastercard има достатъчен интерес по смисъла на член 13 от Регламент (ЕО) № 773/2004 и член 5 от Решение 2011/695/ЕС да бъде считано за заинтересована трета страна в производството по отношение на Visa в контекста на дело AT.39398.

(12) Съобщение на Комисията, публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело AT.39398 — Visa MIF (ОВ C 438, 5.12.2018 г., стр. 8).

4.9.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/8

Резюме на Решение на Комисията

от 29 април 2019 година

относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП

(Дело AT.39398 — Visa MIF)

(нотифицирано под номер C(2019) 3034)

(Само текстът на английски език е автентичен)

(2019/C 299/06)

На 29 април 2019 г. Комисията прие решение относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП. В съответствие с разпоредбите на член 30 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (1) с настоящото Комисията публикува наименованията на страните и основното съдържание на решението, вземайки предвид законния интерес на предприятията или на сдруженията на предприятията за опазване на търговските им тайни.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

(1)

С настоящото решение се установява правнообвързващият характер на ангажиментите, предложени от Visa Inc. и Visa International Service Association (Visa International) (наричани заедно „Visa“) съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (по-нататък „Регламент (ЕО) № 1/2003“) относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (по-нататък „Договора“) и член 53 от Споразумението за ЕИП.

(2)

Решението се отнася до правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси, които се прилагат за междурегионални картови трансакции, осъществени в търговски обекти, разположени в ЕИП, с потребителски дебитни и кредитни карти, издадени от издаваща банка, намираща се извън ЕИП.

2. ОПИСАНИЕ НА ДЕЛОТО

2.1. Процедура

(3)

На 6 март 2008 г. Комисията откри производство с цел приемане на решение съгласно глава III от Регламент (ЕО) № 1/2003. На 3 април 2009 г. Комисията прие изложение на възраженията (ИВ), на 23 април 2013 г. — допълнително изложение на възраженията (ДИВ), а на 3 август 2017 г. — последващо ДИВ, в което изложи своите опасения по отношение на конкуренцията във връзка с междурегионалните многостранни обменни такси на Visa. ИВ и ДИВ представляват предварителна оценка по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(4)

На 20 ноември 2017 Visa отговори писмено на допълнителното изложение на възраженията. На 27 и 28 февруари 2018 г. бе проведено устно изслушване.

(5)

На 26 ноември 2018 г. Visa представи ангажименти на Комисията (по-нататък „ангажиментите“).

(6)

На 5 декември 2018 г. Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 („известие за допитване до участниците на пазара в съответствие с член 27, параграф 4“), в което се прави резюме на делото и на ангажиментите и се приканват заинтересованите трети страни да представят своите мнения относно ангажиментите в срок от един месец от публикуването.

(7)

На 29 януари 2019 г. Комисията уведоми Visa за получените становища от заинтересованите трети страни вследствие на публикуването на известието за допитване до участниците на пазара в съответствие с член 27, параграф 4.

2.2. Опасения на комисията по отношение на конкуренцията

(8)

Visa определя правила относно междурегионалните многостранни обменни такси, които се прилагат за междурегионални трансакции, осъществени в търговски обекти, разположени в ЕИП, с потребителски дебитни и кредитни карти, издадени от издаваща банка, намираща се извън ЕИП. При междурегионалните трансакции издаващата банка (банката на притежателя на картата) и акцептиращата банка (банката на търговеца) могат да определят обменните такси също и в рамките на двустранни споразумения (включително когато издаващата банка се намира извън ЕИП, а търговският обект е разположен в ЕИП). Visa обаче заяви, че междурегионалните двустранни споразумения са рядкост.

(9)

В ИВ и ДИВ Комисията изрази предварителното становище, че Visa, като представител на сдружение на предприятия, е нарушило член 101, параграф 1 от Договора и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП чрез колективното определяне на правила относно многостранните обменни такси, които се прилагат при междурегионални картови трансакции с потребителски дебитни и кредитни карти, издадени от издаваща банка, намираща се извън ЕИП, при употреба в търговски обекти, намиращи се в ЕИП. Те включват трансакции при наличието на карта (трансакции в търговски обект, когато притежателят на картата присъства лично) и трансакции при липсата на карта (онлайн трансакции, когато номерът на картата и удостоверяването на данните се предават по интернет, електронна поща или телефон).

(10)

В ИВ и ДИВ Комисията изрази предварителното становище, че правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси представляват решение на сдружение на предприятия, чиито предмет и ефект са съществено ограничение на конкуренцията на пазара за приемане на картови плащания в рамките на ЕИП.

(11)

В ИВ и ДИВ Комисията стигна до предварителното заключение, че правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси представляват хоризонтално фиксиране на цените. Междурегионалните многостранни обменни такси водят до фиксиране на значителна част от цената, заплащана от търговците за услуги за приемане на картови плащания чрез таксите за обслужване на търговец. Комисията стигна до предварителното заключение, че ограничаването на конкуренцията по отношение на цените произтича от самата същност на правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси. Комисията също така стигна до предварителното заключение, че целта на правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси е да се фиксира част от цената, заплащана от търговците, както и да се ограничи конкуренцията в полза на Visa и неговите членове/лицензополучатели, преди всичко издаващите банки. Такова фиксиране на цените в самата си същност е вредно за конкуренцията и само по себе си нарушаа в достатъчна степен конкуренцията, за да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“.

(12)

В ИВ и ДИВ Комисията също така стигна до предварителното заключение, че правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси водят до ограничаване на конкуренцията на пазара за приемане на картови плащания в рамките на ЕИП. Съгласно ИВ и ДИВ на Комисията междурегионалните многостранни обменни такси на Visa се прилагат директно към почти всички междурегионални трансакции, извършвани в търговските обекти в ЕИП. Те определят значителна част от цената, която се начислява на търговците за услуги по приемане на картови плащания чрез таксата за обслужване на търговец, като по този начин се ограничават възможностите на акцептиращите банки за намаляване и диференциране на техните такси за обслужване на търговец и акцептиращите банки ги прехвърлят върху търговците. Следователно междурегионалните многостранни обменни такси оказват пряко въздействие върху цените чрез повишаване на таксите за обслужване на търговец.

(13)

В ИВ и ДИВ Комисията стигна до предварителното заключение, че ограничителният предмет и ефект на правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси допълнително се засилват от следните фактори, наред с другото: вътрешносистемната конкуренция, която води до високи многостранни обменни такси (колкото по-висока е многостранната обменна такса на Visa, толкова по-привлекателно става за дадена издаваща банка да издава Visa карти), липсата на натиск за понижаване на многостранните обменни такси от страна на акцептиращите банки и липсата на възможности при договарянето търговците да противодействат в посока ограничаване на равнището на многостранните обменни такси. Що се отнася до акцептиращите банки, Комисията изрази предварителното становище, че те изглеждат незаинтересовани по отношение на многостранните обменни такси, тъй като многостранните обменни такси се прилагат еднакво за всички акцептиращи банки, което им позволява да прехвърлят общите разходи за многостранни обменни такси към търговците.

(14)

В ИВ и ДИВ Комисията изрази предварителното становище, че правилата на Visa относно междурегионалните многостранни обменни такси не представляват обективна необходимост.

2.3. Ангажиментите

(15)

Основните елементи на ангажиментите, предложени от Visa на 26 ноември 2018 г., са следните:

(16)

Шест месеца след датата, на която Visa получи официално уведомление за настоящото решение, Visa се ангажира да наложи таван за многостранните обменни такси за всички платежни операции с потребителски карти, както следва:

а)	0,2 % за междурегионални дебитни многостранни обменни такси за междурегионални трансакции при наличието на карта;

б)	0,3 % за междурегионални кредитни многостранни обменни такси за междурегионални трансакции при наличието на карта;

в)	1,15 % за междурегионални дебитни многостранни обменни такси за междурегионални трансакции при липсата на карта; както и

г)	1,50 % за междурегионални кредитни многостранни обменни такси за междурегионални трансакции при липсата на карта.

(17)

Най-късно 12 работни дни след получаване на уведомлението за настоящото решение Visa ще уведоми всяка акцептираща банка на междурегионални трансакции на Visa и съответно ще поиска от всяка акцептираща банка да уведоми своевременно съответните си клиенти търговци, че: i) ангажиментите са били приети и че ii) ще бъде определен таван за междурегионалните многостранни обменни такси за всички бъдещи междурегионални трансакции с потребителски дебитни и кредитни карти за срока на ангажиментите.

(18)

Най-късно 12 работни дни след получаване на уведомлението за настоящото решение Visa ще публикува по ясно видим и леснодостъпен начин на уебсайта на Visa Europe всички междурегионални дебитни и кредитни многостранни обменни такси, приложими за междурегионалните трансакции при наличието на карта и междурегионалните трансакции при липсата на карта, за които се прилагат ангажиментите. Това задължение остава в сила през целия срок на ангажиментите.

(19)

Visa няма да заобикаля или да се опитва да заобикаля ангажиментите, пряко или косвено, чрез действие или бездействие. По-специално, считано от датата на получаване на уведомлението за настоящото решение, Visa ще се въздържа от всякакви практики, имащи предмет или ефект като на междурегионални многостранни обменни такси. Това включва по-специално, но не само, изпълнението на програми или на нови правила, чрез които Visa прехвърля такси за платежната картова схема или други такси, начислявани на акцептиращите банки в рамките на ЕИП, на издаващи банки извън ЕИП.

(20)

При спазване на ангажимента си за незаобикаляне Visa може да приеме подходящи мерки за защита на потребителите, за да гарантира, че потребителите няма да бъдат неблагоприятно засегнати от промените в неговите междурегионални многостранни обменни такси, по-специално що се отнася до въпроси като измами, обмен на валута, възстановявания и отмяна на плащания.

(21)

Visa следва да назначи контролиращо доверено лице, което да контролира спазването на ангажиментите от страна на Visa. Комисията ще разполага с правомощия да одобри или отхвърли предложеното контролиращо доверено лице преди неговото назначаване.

(22)

Ангажиментите ще останат в сила в продължение на пет години и шест месеца, след като Visa бъде уведомено за настоящото решение.

3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(23)

Ангажиментите разсейват в достатъчна степен опасенията, изразени в ИВ и ДИВ.

(24)

За всеки вид междурегионална трансакция (при наличието на карта, при липсата на карта, дебитна и кредитна) таваните за многостранните обменни такси, предложени от Visa, не изглежда явно да надвишават изискванията на т.нар. „методика на безразличието на търговеца“ (2). Доказателствата по досието сочат, че за междурегионалните трансакции при наличието на карта многостраннaта обменна такса от 0,2 % на трансакция за дебитни карти и 0,3 % за кредитни карти може да доведе до това за търговците, взети заедно, да е без значение дали ще приемат плащания в брой или с карта. По отношение на междурегионалните трансакции при липса на карта доказателствата по досието сочат, че многостраннa обменна такса от 1,15 % на трансакция за дебитни карти и 1,5 % за кредитни карти може да доведе до това за търговците, взети заедно, да е без значение дали ще приемат банков превод извън единната зона за плащания в евро (SEPA) или превод на електронни пари и плащане с карта.

(25)

Следователно ангажиментите отговарят по ефикасен начин на изразените от Комисията предварителни опасения по отношение на конкуренцията, тъй като осигуряват пряка и осезаема полза за търговците и, в крайна сметка, за потребителите под формата на многостранни обменни такси, които са значително по-ниски от приложимите понастоящем равнища.

(26)

В ангажиментите се съдържа широкообхватна клауза за незаобикаляне, с която на Visa се забранява да извършва каквито и да било действия, които пряко или косвено, чрез действие или бездействие, биха могли да имат предмет или ефект като на междурегионални многостранни обменни такси. Това включва, но не се ограничава до, въвеждането на такси, които в правно или икономическо отношение са еквивалентни на междурегионални многостранни обменни такси. Това е подобно на ангажиментите на Visa от 2010 г. и 2014 г. Както и в тези ангажименти, нови такси или повишени такси за платежните картови схеми, еквивалентни на междурегионални многостранни обменни такси, са обхванати от клаузата за незаобикаляне.

(27)

Определенията на Комисията за „картови платежни инструменти“ и „трансакции при наличието на карта“ изключват манипулации, при които в рамките на картовата схема трансакциите при наличие на карта могат да се предефинират като трансакции при липса на карта, тъй като в тях ясно се уточнява при какви условия се извършват трансакциите при наличие на карта. Въпреки това, ако се наблюдава такава манипулация, това ще бъде счетено за нарушение и заобикаляне на ангажиментите.

(28)

Комисията счита, че срокът на ангажиментите от пет години и шест месеца е достатъчен за адекватно преодоляване на опасенията, изразени в ИВ и ДИВ. Предвид факта, че в ангажиментите се предвижда период на изпълнение от шест месеца, „нетният“ срок на ангажиментите на практика ще бъде пет години.

(29)

С оглед на ангажиментите Комисията счита, че вече не съществуват основания за действия от нейна страна и че без да се засягат разпоредбите на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, производството по това дело следва да бъде приключено.

(30)

Комисията си запазва пълна свобода на действие да разследва и да образува производства съгласно член 101 от Договора и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на практики, които не са предмет на настоящото решение.

(1) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.

(2) При анализа на равнищата на многостранните обменни такси следва да се вземе предвид т.нар. „методика на безразличието на търговеца“, първоначално разработена в икономическата литература и доразвита от Комисията с цел оценка на ефикасните обменни такси. Комисията използва тази методика като референтен показател или негов еквивалент за оценка на съответствието с член 101, параграф 3 от Договора, за да се гарантира, че търговците извличат полза от приемането на карти.

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 299

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 4 септември 2019 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2019/C 299/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9398 — Centerbridge Partners/Amtrust Corporate Member) ( 1 )	1
2019/C 299/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9469 — ISQ/Domidep) ( 1 )	1

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2019/C 299/07	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9458 — CBRE/Telford Homes) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	12
2019/C 299/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9496 — Ardian France/Staci) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	14

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2019/C 299/03	Обменен курс на еврото	2
2019/C 299/04	Становище на Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, дадено на неговото заседание на 9 април 2019 г., относно проект на решение по дело AT.39398 — Visa MIF — Докладчик: Финландия	3
2019/C 299/05	Окончателен доклад на служителя по изслушването — Дело AT.39398 — Visa MIF	4
2019/C 299/06	Резюме на Решение на Комисията от 29 април 2019 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39398 — Visa MIF) (нотифицирано под номер C(2019) 3034)	8