ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/3

Определение на Съда (десети състав) от 14 май 2019 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — Acea Energia SpA (C-406/17), Green Network SpA (C-407/17), Enel Energia SpA (C-408/17)/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Autorità per l'Energia Elettrica il Gas e il Sistema Idrico, Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni C-406/17, C-407/17 и C-408/17), Hera Comm Srl (C-417/17)/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Autorità per l’Energia Elettrica, il Gas e il Sistema Idrico

(Съединени дела C-406/17—C-408/17 и C-417/17) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар - Директива 2009/72/ЕО - Вътрешен пазар на електроенергия - Директива 2009/73/ЕО - Вътрешен пазар на природен газ - Директива 2011/83/ЕС - Агресивни търговски практики - Сключване на договори за доставка на електроенергия и на природен газ, които не са били поискани от потребителите - Сключване на дистанционни договори или договори извън търговски обект в нарушение на правата на потребителите - Орган, компетентен да санкционира такива практики)

(2019/C 288/03)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Acea Energia SpA (C-406/17), Green Network SpA (C-407/17), Enel Energia SpA (C-408/17), Hera Comm Srl (C-417/17)

в присъствието на: Adiconsum — Associazione Difesa Consumatori e Ambiente, Movimento Consumatori, Federconsumatori, Gianluca Salvati, Associazione Codici — Centro per i Diritti del Cittadino, Coordinamento delle associazioni per la difesa dell’ambiente e la tutela dei diritti di utenti e consumatori (Codacons), Tutela Noi Consumatori, Movimento Difesa del Cittadino (C-406/17—C-408/17)

Ответници: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Autorità per l'Energia Elettrica il Gas e il Sistema Idrico, Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (C-406/17—C-408/17), Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Autorità per l’Energia Elettrica, il Gas e il Sistema Idrico (C-417/17)

в присъствието на: Federconsumatori (C-417/17)

Диспозитив

Член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и член 3, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която действия като разглежданите по главните производства, състоящи се в сключване на договори за доставка, които не са били поискани от потребителите, или състоящи се в сключване на договори от разстояние и извън търговски обект в нарушение на правата на потребителите, трябва да бъдат преценявани с оглед на съответните разпоредби на Директиви 2005/29 и 2011/83, последицата от което е, че според тази национална правна уредба секторният регулаторен орган по смисъла на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, няма компетентност да санкционира такива действия.

(1) ОВ C 338, 9.10.2017 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/4

Определение на Съда (девети състав) от 16 май 2019 г. (преюдициално запитване от Vilniaus apygardos teismas — Литва) — TE, UD, YB, ZC/Luminor Bank AB

(Дело C-8/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда - Свободно предоставяне на услуги - Пазари на финансови инструменти - Частно лице, придобило от банка деривативен финансов инструмент - Квалификация на това частно лице по смисъла на правото на Съюза)

(2019/C 288/04)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus apygardos teismas

Страни в главното производство

Ищци: TE, UD, YB, ZC

Ответник: Luminor Bank AB

Диспозитив

Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета, Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат към придобиването на облигации на кредит, като разглежданите в главното производство, щом са извършени преди 1 ноември 2007 г.

Първият и вторият въпрос са явно недопустими, доколкото се отнасят до Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 година относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване, Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) и Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, както и до Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами.

(1) ОВ C 152, 30.4.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/5

Определение на Съда (втори състав) от 12 юни 2019 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — María Teresa Aragón Carrasco и др./Administración del Estado

(Дело C-367/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 99 от процедурния правилник на Съда - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Сравнимост на положенията - Обосновка - Клауза 5 - Обезщетение при прекратяване на трудов договор за неопределено време на обективно основание - Липса на обезщетение при прекратяване на функциите на работниците от помощния персонал)

(2019/C 288/05)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo (Върховен съд)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz и Luis Salas Fernández (в качеството на наследник на Lucía Sánchez de la Peña)

Ответник: Administración del Estado

Диспозитив

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, в която не се предвижда изплащане на каквото и да било обезщетение на работниците, наети като помощен персонал с доверителни или специални консултантски функции като разглеждания в главното производство, при прекратяването на функциите им по свободна преценка, въпреки че при прекратяване на обективно основание на трудовия договор на служителите, наети на трудов договор за неопределено време, обезщетение се отпуска.

2)	Вторият и третият въпрос, поставени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), са явно недопустими.

(1) ОВ C 294, 20.8.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/6

Определение на Съда (девети състав) от 4 юни 2019 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte — Италия) — Consorzio Nazionale Servizi Società Cooperativa (CNS)/Gruppo Torinese Trasporti Gtt SpA

(Дело C-425/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Възлагане на обществени поръчки в сектора на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги - Директива 2004/18/ЕО - Член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) - Основания за изключване - Сериозно професионално нарушение - Нарушаване на правилата в областта на конкуренцията)

(2019/C 288/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte

Страни в главното производство

Жалбоподател: Consorzio Nazionale Servizi Società Cooperativa (CNS)

Ответник: Gruppo Torinese Trasporti Gtt SpA

в присъствието на: Consorzio Stabile Gestione Integrata Servizi Aziendali GISA, La Lucente SpA, Dussmann Service Srl, So.Co.Fat. SC

Диспозитив

Член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която се тълкува като изключваща от обхвата на понятието „сериозно професионално нарушение“, допуснато от икономически оператор, действия, които представляват нарушаване на правилата на конкуренцията, установени и санкционирани от националния орган за защита на конкуренцията с потвърдено от съд решение, като по този начин се изключва възможността възлагащите органи да подлагат на самостоятелна преценка посоченото нарушение с цел евентуалното изключване на този икономически оператор от обявена процедура за възлагане на обществена поръчка.

(1) ОВ C 399, 5.11.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/7

Определение на Съда (девети състав) от 4 юни 2019 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Pólus Vegas Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-665/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда - Свобода на предоставяне на услуги - Ограничения - Хазартни игри - Национални данъци върху дейността с монетни игрални автомати, инсталирани в игралните зали - Национално законодателство, което увеличава пет пъти размера на данъка и въвежда допълнителен данък)

(2019/C 288/08)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pólus Vegas Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Член 56 ДФЕС с оглед на решение от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др. (C-98/14, EU:C:2015:386) трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до дейността с монетни игрални автомати в дадена държава членка, наличието на трансгранично положение не може да се презумира единствено поради това че граждани на Европейския съюз от други държави членки биха могли да се възползват от така предложените възможности за игри.

(1) ОВ C 122, 1.4.2019 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/8

Определение на Съда (седми състав) от 15 май 2019 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — AQ и др. (C-789/18) и ZQ (C-790/18)/Corte dei Conti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Inps-Gestione (C-789/18)

(Съединени дела C-789/18 и C-790/18) (1)

(Преюдициално запитване - Публична служба - Кумулиране на възнаграждения, получени от упражняване на дейности като наето лице или като самостоятелно заето лице, работещо в едно или повече държавни образувания - Национална правна уредба, която предвижда таван за такова кумулиране - Изцяло вътрешно положение - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Явна недопустимост)

(2019/C 288/09)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: AQ и др. (C-789/18) и ZQ (C-790/18)

Ответници: Corte dei Conti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Inps-Gestione (C-789/18),

в присъствието на: BR и др. (C-789/18)

Диспозитив

Преюдициалните запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лациум, Италия) с актове от 7 ноември 2018 г. са явно недопустими.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/9

Определение на Съда (шести състав) от 15 май 2019 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Kamenz — Германия) — MC/ND

(Дело C-827/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Конвенция от Лугано II - Член 22, точка 1 - Спорове по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот - Възстановяване на плодове от наема на имот преди прехвърлянето на правото на собственост)

(2019/C 288/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Kamenz

Страни в главното производство

Ищец: MC

Ответник: ND

Диспозитив

Член 22, точка 1, първа алинея от Конвенцията относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не представлява иск, „който има за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот“ съгласно тази разпоредба иск, предявен от приобретателя на недвижим имот, с предмет плащането на сума, получена от продавача като платен от трето лице наем, при положение че този приобретател, макар да е влязъл във владение на посочения имот към момента на плащането на тази сума, все още не е придобил законово правото на собственост върху същия според приложимото национално законодателство.

(1) ОВ C 103, 18.3.2019 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/12

Жалба, подадена на 15 февруари 2019 г. от Edison SpA срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 7 декември 2018 г. по дело T-471/17, Edison/EUIPO (EDISON)

(Дело C-121/19 P)

(2019/C 288/15)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Edison SpA (представители: D. Martucci и F. Boscariol de Roberto, avvocati)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания на жалбоподателя

—

като главно искане, да се отмени обжалваното решение, да се постанови окончателно решение по делото, като се уважи жалбата и се приеме, че „Електроенергия“ спада към клас 4 според осмата редакция на Класификацията от Ница и въз основа на това да се приеме, че марка № 3 315 991, собственост на Edison S.p.A., включва също и „Електроенергия“,

—	при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение и делото да се върне на Общия съд,

—	при всяко положение да бъде осъдена EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Общият съд допуска грешка, като приема, че доказването на факта, че електроенергията не е включена в общия и обикновен смисъл на заглавията в клас 4 на осмата редакция на Класификацията от Ница, следва от включването на стоката електроенергия в Grey-list, изготвен от EUIPO за представянето на декларациите по член 28, параграф 8 от Регламента за марката на ЕС (параграфи 41, 46 и 54). Грешката при прилагане на правото произтича на първо място от факта, че искането за ограничаване на жалбоподателя е депозирано на 15 юни 2015 г., докато документът, на който се позовава EUIPO, е изготвен с Известие № 1/2016 от 8 февруари 2016 г. На второ място, също грешка при прилагане на правото е да се приеме като доказателство изключването на термин от Grey-list, който не е нищо друго освен съвкупност от необвързващи тълкувания.

Общият съд допуска грешка, като приема, че за „illuminants“(осветяващи) могат да се считат само материални вещи, които сами спонтанно произвеждат светлина. Грешката при прилагане на правото се състои във факта, че компетентните органи и стопански оператори класифицират стоките в зависимост от функцията им да осветяват, класифицират тази стока, генерираща светлина и прогрес, без да придават значение на телесността на продукта, разбирана в типичния физически смисъл,

Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, тъй като ако се посочва, че „fuel“ включва също и горивата за моторите, ясно е, че терминът ” „fuel“ се разбира в толкова широк смисъл, че да включва продукти, които по естеството си не определят задвижването на мотори чрез собственото си горене, точно както електричеството.

4.	Общият съд допуска грешка при тълкуването като приема, че електроенергията не се включва в „motor fuel“, пренебрегвайки напълно функционалните ѝ характеристики.

5.	Общият съд допуска грешка при прилагане на правото като приема, че представените от жалбоподателя доказателства не са достатъчни, за да докажат включването на електроенергията в клас 4.

6.	Общият съд освен това основава решението си и на представения от EUIPO документ 1, като приема, че документът е от август 2003 г., въпреки че е ясно, че датата на документа е юни 2003 г.

Общият съд се е ограничил с посочване на правно положение и немотивирани решения, въпреки приетите доказателства, представени от жалбоподателя и от EUIPO. Да се твърди, че на пазара има електрически превозни средства и след това да се отрича, че стопанските оператори (самите производители на тези превозни средства) считат електроенергията за гориво, дори да е алтернативно, противоречи на всякаква логика и лишава от мотиви решенията на EUIPO и на Общия съд.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/13

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanța (Румъния), постъпило на 10 април 2019 г. — Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură — Centrul Județean Tulcea/SC Piscicola Tulcea SA

(Дело C-294/19)

(2019/C 288/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Constanța

Страни в главното производство

Въззивник–ответник в първоинстанционното производство: Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură — Centrul Județean Tulcea

Въззиваем-жалбоподател в първоинстанционното производство: SC Piscicola Tulcea SA

Преюдициален въпрос

Следва ли разпоредбите на член 2 [и] член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (1), както и разпоредбите на член 2 от Регламент (ЕО) № 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (2), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което при обстоятелства като тези на главното производство, изключва правата на плащане на селскостопанските производители с мотива, че използваните като обработваема земя съоръжения за аквакултури не представляват „земеделска площ“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1120/2009, тъй като не се считат за площи, отговарящи на условията за подпомагане съгласно член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009?

(1) ОВ L 30, 2009 г., стр. 16.

(2) ОВ L 316, 2009 г., стр. 1.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/13

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 11 април 2019 г. — Istituto Nazionale della Previdenza Sociale/WS.

(Дело C-302/19)

(2019/C 288/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Istituto Nazionale della Previdenza Sociale

Ответник: WS

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. (1), както и принципът за равно третиране между притежателите на единно разрешение за пребиваване и работа и гражданите на държава членка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на семейните добавки, се изключват членовете на семейството на притежаващ единно разрешение работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?

(1) Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343, 2011 г., стр. 1).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/14

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 11 април 2019 г. — Istituto Nazionale della Previdenza Sociale/VR

(Дело C-303/19)

(2019/C 288/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Istituto Nazionale della Previdenza Sociale

Ответник: VR

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. (1), както и принципът за равно третиране между дългосрочно пребиваващи и граждани на държавата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на добавките за семейно ядро, се изключват членовете на семейството на дългосрочно пребиваващ работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?

(1) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/15

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanța (Румъния), постъпило на 12 април 2019 г. — Ira Invest SRL/Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură — Centrul Județean Tulcea

(Дело C-304/19)

(2019/C 288/19)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Constanța

Страни в главното производство

Жалбоподател — ищец в първоинстанционното производство: Ira Invest SRL

Ответник: Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură — Centrul Județean Tulcea

Преюдициален въпрос

Трябва ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви б), в), д) и е), на член 10, на член 21, параграф 1 и на член 32, параграфи 1—5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при обстоятелства като разглежданите по главното производство изключва правото да се получат плащания поради мотива, че терените със земеделски насаждения, използвани като обработваема земя, не представляват „земеделска площ“ съгласно член 4 от Регламента?

(1) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/15

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 23 април 2019 г. — EB/Presidenza del Consiglio dei Ministri и др.

(Дело C-326/19)

(2019/C 288/20)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: EB

Ответници: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca — MIUR, Università degli Studi Roma Tre

Преюдициални въпроси

Допуска ли, предвид принципа на равностойност, клауза 5, озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, от Рамковото споразумение, което е част от Директива 1999/70/ЕО от 28 юни 1999 година — „Директива на Съвета относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)“ — въпреки че не съществува общо задължение за държавите членки да предвидят преобразуването на срочните договори в договори с неопределена продължителност, национална правна уредба като тази по член 29, параграф II, буква d) и параграф IV от Законодателен декрет № 81 от 15 юни 2015 г. и член 36, параграф II и параграф V от Законодателен декрет № 165 от 30 март 2001 г., която се прилага от националните съдилища на съответната държава членка по такъв начин, че право на запазване на трудовото правоотношение се предоставя на лица, наети от публичната администрация по гъвкав трудов договор съгласно трудовото законодателство, без като цяло на служителите, наети за определен срок от тази администрация, да се признава публичноправен режим, след като не съществува (по силата на горепосочените национални разпоредби) друга ефикасна мярка в националната правна система за санкциониране на подобни злоупотреби срещу работниците или служителите?

Допуска ли, предвид принципа на равностойност, клауза 5, озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, от Рамковото споразумение, което е част от Директива 1999/70/ЕО от 28 юни 1999 година — „Директива на Съвета относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)“ — въпреки че не съществува общо задължение за държавите членки да предвидят преобразуването на срочните договори в договори с неопределена продължителност (…) национална правна уредба като тази по член 24, параграф 1 и 3 от Закон № 240 от 30 декември 2010 г., която предвижда сключването и продължаването на срочни договори между изследователи и университети общо за срок от пет години (три години с възможност за продължаване с две години), като поставя сключването в зависимост от условието да се извърши „[в] рамките на наличните програмни ресурси за научноизследователска, преподавателска, допълнителна преподавателска работа и услуги за студентите“, а продължаването в зависимост от „положителната оценка на извършената преподавателска и научноизследователска работа“, без да определя обективни и прозрачни критерии за проверка дали сключването и продължаването на такива договори действително отговарят на реална потребност, дали те са подходящи и необходими за постигане на преследваната цел, и следователно съдържа сериозен риск да се установят злоупотреби при използването на този вид договори, поради което тази уредба може да се окаже несъвместима с обхвата и полезния ефект на Рамковото споразумение?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/17

Преюдициално запитване от Landgericht Stuttgart (Германия), постъпило на 24 април 2019 г. — Eurowings GmbH/GD, HE, IF

(Дело C-334/19)

(2019/C 288/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgerichts Stuttgart

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eurowings GmbH

Ответници: GD, HE, IF

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбите — по-специално член 5, параграф 3 — на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) да се тълкуват в смисъл, че спонтанно отсъствие на значителна част от летателния персонал — поради излизане в отпуск по болест („самоволна стачка“) — на въздушен превозвач, който за полета е отдал под наем самолет заедно с екипажа на „опериращия въздушен превозвач“ по смисъла на член 2, буква б) от Регламента в рамките на договор за отдаване под наем на самолет с екипажа („wet lease“), но не носи отговорността за извършване на полета, има за резултат, че „опериращият въздушен превозвач“ също не може да се позове на „извънредните обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента в съответствие с решение от 17 април 2018 г., Krüsemann и др., C-195/17 и др. (2)?

(1) ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

(2) EU:C:2018:258.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/18

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Pitești (Румъния), постъпило на 6 май 2019 г. — Asociația „Forumul Judecătorilor din România“, Asociația „Mișcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor“, OL/Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție — Procurorul General al României

(Дело C-355/19)

(2019/C 288/23)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Pitești

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Asociația „Forumul Judecătorilor din România“, Asociația „Mișcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor“, OL

Ответник: Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție — Procurorul General al României

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. (1), да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда?

Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г., в приложното поле на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан в Люксембург на 25 април 2005 г.? Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?

Трябва ли член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкува смисъл, че държавите членки са длъжни да спазват критериите на правовата държава, изисквани и в докладите, изготвени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г., когато спешно е създаден отдел в прокуратурата, на който е възложено да разследва само престъпления, извършени от магистрати, и който поражда конкретно безпокойство във връзка с борбата с корупцията и може да се използва като допълнителен инструмент за натиск и сплашване на магистрати?

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат необходимите разпоредби, за да осигурят ефективна съдебна защита в уредените от правото на Съюза области, като премахнат всички опасности от политическо влияние върху разглежданите от магистрати наказателни производства, когато спешно е създаден отдел в прокуратурата, на който е възложено да разследва само престъпления, извършени от магистрати, и който поражда конкретно безпокойство във връзка с борбата с корупцията и може да се използва като допълнителен инструмент за натиск и сплашване на магистрати?

(1) Решение на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията (ОВ L 354, 2006 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 55).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/19

Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casație și Justiție (Румъния), постъпило на 6 май 2019 г. — Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție — Direcția Națională Anticorupție, PM, RO, SP, TQ/QN, UR, VS, WT, Autoritatea Națională pentru Turism, Agenția Națională de Administrare Fiscală, SC Euro Box Promotion SRL

(Дело C-357/19)

(2019/C 288/24)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casație și Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție — Direcția Națională Anticorupție, PM, RO, SP, TQ

Ответници: QN, UR, VS, WT, Autoritatea Națională pentru Turism, Agenția Națională de Administrare Fiscală, SC Euro Box Promotion SRL

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, член 325, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 1, параграф 1, букви a) и б) и член 2, параграф 1 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, както и принципът на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като Curtea Constituțională a României (Конституционен съд на Румъния), да приеме решение, с което се произнася по законосъобразността на сформиране на съдебните състави, създавайки по този начин предпоставки за допускане на извънредни жалби срещу влезлите в сила съдебни решения, постановени в определен период от време?

Трябва ли член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска обвързващата във вътрешното право констатация на орган извън съдебната власт за липсата на независимост и безпристрастност на съдебен състав, включващ съдия с ръководни функции, който не е бил определен на случаен принцип, а въз основа на прозрачно, известно и неоспорено от страните правило, приложимо за всички дела, разглеждани от посочения състав?

3)	Трябва ли предимството на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което съгласно националното право е обвързващо?

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/19

Преюдициално запитване от Tribunalul Galați (Румъния), постъпило на 7 май 2019 г. — XU и др./SC Credit Europe Ipotecar IFN SA и Credit Europe Bank

(Дело C-364/19)

(2019/C 288/25)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Galați

Страни в главното производство

Ищци: XU, YV, ZW, AU, BZ, CA, DB, EC

Ответници: SC Credit Europe Ipotecar IFN SA и Credit Europe Bank

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО (1) съобразно тяхното тълкуване в решение Andriciuc и др., C-186/16, да се тълкуват в смисъл, че при наличието на клауза относно валутния риск, която възпроизвежда национална разпоредба, националният съд е длъжен да разгледа с предимство релевантността на забраната по член 1, параграф 2 от Директивата или спазването от страна на продавача или доставчика на задължението за предоставяне на информация, уредено в член 4, параграф 2 от Директивата, без да извършва предварителна преценка на разпоредбите по член 1, параграф 2?

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че при неспазване на задължението за информиране на потребителя преди сключването на договора за кредит продавачът или доставчикът може да се позове на разпоредбите по член 1, параграф 2 от Директивата, за да не се подлага на преценка дали договорна клауза относно валутния риск, която възпроизвежда разпоредба от националното право, има неравноправен характер?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/20

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Schwerin (Германия), постъпило на 8 май 2019 г. — FD/Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg

(Дело C-365/19)

(2019/C 288/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Schwerin

Страни в главното производство

Жалбоподател: FD

Ответник: Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg

Преюдициален въпрос

Представлява ли член 30, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (1), евентуално във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 (2), основание за възникването на право на разпределяне на права на плащане за референтната 2016 г. в полза на млад земеделски стопанин включително в случай, че на основание член 24 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 вече са му били разпределени безплатно права на плащане от националния таван за 2015 г., съответстващи на тогавашните му площи?

(1) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

(2) Делегиран регламент на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 2014 г., стр. 1).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/22

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 15 май 2019 г. — Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V./Deutsche Apotheker- und Ärztebank eG

(Дело C-380/19)

(2019/C 288/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

Ответник: Deutsche Apotheker- und Ärztebank eG

Преюдициални въпроси

Възниква ли задължението за предоставяне на информация по член 13, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС (1), състоящо се в посочване в общите условия на предвидената в член 13, параграф 1 информация, и тогава когато търговецът предоставя общите условия за изтегляне в своя уебсайт, в който не се сключват договори?

2)	Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: изпълнява ли в такъв случай търговецът задължението си да посочи информацията в общите условия и тогава когато съобщава информацията не в предоставен за изтегляне файл, а на друго място в своя уебсайт?

3)	Изпълнява ли търговецът задължението си да посочи информацията в общите условия, когато освен документ с общите условия връчва на потребителя отделен документ с изготвен пак от него списък с цени и услуги, който съдържа информацията по член 13, параграф 1 от Директивата?

(1) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 2013 г., стр. 63).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/23

Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 22 май 2019 г. — AX/Statul Român — Ministerul Finanțelor Publice

(Дело C-397/19)

(2019/C 288/30)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul București

Страни в главното производство

Ищец: AX

Ответник: Statul Român — Ministerul Finanțelor Publice

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г. (1), да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда?

Трябва ли да се счита, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г., представлява неразделна част от Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан от Румъния в Люксембург на 25 април 2005 г., и че той следва да се тълкува и прилага с оглед на неговите разпоредби? Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на този механизъм, и в случай на положителен отговор, длъжен ли е националният съд, който отговаря за прилагането на разпоредбите на правото на Съюза в рамките на своята компетентност, да гарантира прилагането на тези разпоредби, като при необходимост откаже служебно да приложи разпоредбите на националното право, които противоречат на изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни съгласно този механизъм?

Трябва ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и необходимостта Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 година?

Допуска ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 96, параграф 3, буква a) от Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, в който понятието „съдебна грешка“ се определя лаконично и абстрактно като извършване на процесуални действия в явно нарушение на нормите на материалното и процесуалното право, без да се уточнява естеството на нарушените правни разпоредби, приложното поле ratione materiae и ratione temporis на тези разпоредби в процеса, начините, срокът и процедурите за установяване на нарушението на правните норми, органът, компетентен да установи нарушението на тези правни разпоредби, като се създава възможност за непряко оказване на натиск върху магистратите?

Допуска ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 96, параграф 3, буква b), от Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, в който понятието „съдебна грешка“ се определя като постановяване на окончателно съдебно решение, което е в явно противоречие със закона или в разрез с фактическата обстановка, произтичаща от събраните в производството доказателства, без да се посочва процедурата за установяване на това противоречие и без конкретно да се определя значението на това противоречие на съдебното решение по отношение на приложимите правни разпоредби и фактическата обстановка, като по този начин се създава възможност за блокиране на дейността по тълкуване на закона и на доказателствата от страна на магистратите (съдии и прокурори)?

Допуска ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 96, параграф 3 от Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, по силата на който се установява гражданската имуществена отговорност на магистратите (съдии и прокурори) в отношенията с държавата само въз основа на нейната преценка и евентуално въз основа на консултативния доклад на Инспектората относно наличието на умисъл или груба небрежност на магистратите при допускане на техническата грешка, без те да имат възможност да упражнят изцяло своето право на защита, така че се създава възможност за произволно започване и приключване на производството по установяване на имуществената отговорност на магистратите по отношение на държавата?

Допуска ли член 2 от Договора за Европейския съюз, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 539, параграф 2, последно изречение, във връзка с член 541, параграфи 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които на подсъдимия се предоставя имплицитно sine die извънредно правно средство за защита sui generis срещу окончателно съдебно решение относно законосъобразността на предварителното задържане, в случай на оправдаване по същество на подсъдимия — правно средство за защита, което се разглежда само от граждански съд — в случай че незаконосъобразността на задържането под стража не е установена с решението на наказателния съд, в нарушение на принципите на предвидимост и достъпност на правната норма, на специализацията на съдилищата и на правната сигурност?

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/24

Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 23 май 2019 г. — BY

(Дело C-398/19)

(2019/C 288/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Издирвано лице: BY

Друга страна в производството: Generalstaatsanwaltschaft Berlin

Преюдициални въпроси

Важат ли произтичащите от решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C-182/15) (1) принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, към който все още не е бил гражданин на ЕС?

Въз основа на решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C-182/15), длъжна ли е държавата членка по произход, която е уведомена за молбата за екстрадиция, да поиска от молещата трета държава да ѝ предостави материалите по делото, за да провери условията за провеждане на наказателно преследване?

Въз основа на решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C-182/15), длъжна ли е държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция на гражданин на ЕС от трета държава, да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?

(1) EU:C:2016:630.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/25

Преюдициално запитване от Hof van Cassatie (Белгия), постъпило на 24 май 2019 г. — Vos Aannemingen BVBA/Belgische Staat

(Дело C-405/19)

(2019/C 288/32)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie (Белгия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vos Aannemingen BVBA

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 17 от Директива 77/388/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че когато определени разходи ползват и трето лице — както когато при продажбата на жилища строителният инвеститор заплаща рекламни и административни разходи и брокерски комисиони, които ползват и собствениците на земята — това обстоятелство не е пречка за възможността напълно да се приспадне данъкът върху добавената стойност, с който са обложени тези разходи, стига да е установено, че между разходите и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице има пряка и непосредствена връзка и че ползата за третите лица е акцесорна по отношение на нуждите на предприятието на данъчнозадълженото лице?

2)	Важи ли това правило и когато става дума не за общи разходи, а за разходи, които следва да се отнесат към съвсем конкретни облагаеми или необлагаеми с ДДС извършвани доставки, както в случая — към продажбата на жилищата, от една страна, и към продажбата на земята, от друга?

3)	Обстоятелството, че данъчнозадълженото лице е имало възможността или правото да фактурира отчасти тези разходи на ползващото ги трето лице, но не го е направило, има ли значение за преценката дали свързаният с тези разходи ДДС подлежи на приспадане?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/26

Преюдициално запитване от Raad van State (Белгия), постъпило на 24 май 2019 г. — Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV/Belgische Staat

(Дело C-407/19)

(2019/C 288/33)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба на член 1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г.„относно признаването на пристанищните работници и служители в пристанищните зони, за които се прилага Законът от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност“ във връзка с член 2 от този указ, по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищни работници и служители по смисъла на член 1, параграф 1, точка 1 от посочения указ при признаването им от административна комисия — съставена от равнопоставени членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници и служители, от друга страна, — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищни работници, при което се отчита необходимостта от работна ръка, като в същото време се взема предвид обстоятелството, че за тази административна комисия не е предвиден срок за постановяване на решение и нейните решения за признаване подлежат само на обжалване по съдебен ред?

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 4, точки 2, 3, 4, съответно точка 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която признаването на пристанищен работник или служител предполага, че работникът или служителят: а) е обявен за годен за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, към която се числи оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г.„за пристанищната дейност“ организация на работодателите; б) е положил психотехническите изпити, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организацията на работодатели съгласно същия член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г.; в) три седмици е посещавал курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и е положил окончателния изпит; и г) вече има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник или служител, който не е приет в групата, като чуждестранни пристанищни работници и служители трябва да могат, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях тези условия за целите на обжалваната правна уредба?

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници и служители, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие със Закона от 3 юли 1978 г.„за трудовите договори“ директно от работодател въз основа на трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че във всеки случай трябва да започне нова процедура за признаване?

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределен срок, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба на член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници и служители, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници и служители (по безсрочен договор) се ограничава и работодатели се възпрепятстват да привличат качествени работници и служители, като сключват с тях директно безсрочен договор и им предлагат стабилност на заетостта съгласно правилата на общото трудово право?

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която колективният трудов договор определя условията и реда, по които пристанищен работник или служител може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работници и служители между пристанищните зони, без самият законодател да изясни какви могат да са тези условия или ред?

Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници и служители (заети с логистична дейност), които по смисъла на член 1 от Кралското постановление от 12 януари 1973 г.„за създаване на съвместна комисия за пристанищната дейност и определяне на нейното наименование и отговорности“, полагат труд на места, където дадени стоки, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпределение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да имат сертификат за безопасност, като същият — при отчитане на факта, че се заявява от работодател, който е сключил с работник или служител трудов договор за извършването на съответни дейности, издава се срещу представяне на трудов договор и лична карта и условията на подлежащата на спазване процедура се определят в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос — се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г.„за пристанищната дейност“?

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/28

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 31 май 2019 г. — Johannes Dietrich/Hessischer Rundfunk

(Дело C-422/19)

(2019/C 288/34)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Johannes Dietrich

Ответник: Hessischer Rundfunk

Преюдициални въпроси

Изключителната компетентност, която Съюзът има в областта на паричната политика съгласно член 2, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС спрямо държавите членки, чиято парична единица е еврото, допуска ли правен акт на една от тези държави членки, който предвижда задължение за субектите от публичния сектор на тази държава членка да приемат евробанкноти за целите на изпълнението на наложени с властнически акт парични задължения?

Статутът на деноминираните в евро банкноти като законно платежно средство, предвиден в член 128, параграф 1, трето изречение ДФЕС, в член 16, първа алинея, трето изречение от Протокол (№ 4) за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка и в член 10, второ изречение от Регламент (ЕО) № 974/98 (1) на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото, включва ли забрана за субектите от публичния сектор на държавата членка да отказват да приемат такива банкноти за целите на изпълнението на наложени с властнически акт парични задължения, или правото на Съюза оставя място за правила, които изключват възможността за плащане в евробанкноти при определени наложени с властнически акт парични задължения?

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а на втория — отрицателен:

Когато държава членка, чиято парична единица е еврото, е приела правен акт в областта на паричната политика, в която Съюзът има изключителна компетентност, може ли този акт да се прилага, доколкото и докато Съюзът не е упражнил своята компетентност?

(1) ОВ L 139, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 112.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/28

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 31 май 2019 г. — Norbert Häring/Hessischer Rundfunk

(Дело C-423/19)

(2019/C 288/35)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Norbert Häring

Ответник: Hessischer Rundfunk

Преюдициални въпроси

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а на втория — отрицателен:

(1) ОВ L 139, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 112.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/29

Преюдициално запитване от Curtea de Apel București (Румъния), постъпило на 29 май 2019 г. — Cabinet de avocat UR/Administrația Sector 3 a Finanțelor Publice prin Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice București și alții

(Дело C-424/19)

(2019/C 288/36)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel București

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cabinet de avocat UR

Ответници: Administrația Sector 3 a Finanțelor Publice prin Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice București, Administrația Sector 3 a Finanțelor Publice, MJ, NK

Преюдициални въпроси

1)	Включва ли понятието „данъчнозадължено лице“, с оглед на прилагането на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета (относно общата система на данъка върху добавената стойност), лицето, което упражнява адвокатската професия?

Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, в което по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, адвокатът не прехвърля права, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/30

Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 4 юни 2019 година — Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД/Застрахователна компания „Олимпик“

(Дело C-427/19)

(2019/C 288/37)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Ищец: Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД

Ответник: Застрахователна компания „Олимпик“

Преюдициални въпроси

Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО (1) на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) да се приеме, че решението на орган на държава-членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?

Ако правото на държавата-членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави-членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)?

(1) OB 2009, L 335, стр. 1

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/31

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Koblenz (Германия), постъпило на 5 юни 2019 г. — Remondis GmbH/Abfallzweckverband Rhein-Mosel-Eifel

(Дело C-429/19)

(2019/C 288/38)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Koblenz

Страни в главното производство

Жалбоподател: Remondis GmbH

Ответник: Abfallzweckverband Rhein-Mosel-Eifel

Друга страна в производството: Landkreis Neuwied

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че е налице сътрудничество и когато възлагащ орган, който съгласно националното право сам е компетентен за извозването на отпадъците на своята територия, не изпълнява изцяло сам задължението си за извозване, за чието изпълнение са необходими множество операции, а възлага на друг, независим от него възлагащ орган, който също е компетентен за извозването на отпадъците на своята територия, да извършва необходимите операции срещу възнаграждение?

(1) ОВ L 94, 2014 г., стр. 65.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/31

Преюдициално запитване от Tribunalul Cluj (Румъния), постъпило на 3 юни 2019 г. — SC C.F. SRL/A.J.F.P.M., D.G.R.F.P.C

(Дело C-430/19)

(2019/C 288/39)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC C.F. SRL

Ответници: A.J.F.M., D.G.R.F.P.C

Преюдициални въпроси

Може ли и трябва ли — в светлината на принципа на зачитане на правото на защита, както е очертан понастоящем в практиката на Съда (дела Solvay, Sopropé Organizações de Calçado Lda и Ispas) — да се счита за недействителен данъчно-административен акт, издаден по отношение на частноправен субект, когато на този субект не е бил предоставен достъп до информацията, въз основа на която е бил издаден актът, въпреки че актът се позовава на данни от административната преписка?

Допускат ли принципите на неутралитет, пропорционалност и равностойност упражняването на правото на приспадане на ДДС и на корпоративен данък от дружество с безупречно данъчно поведение, на което е била отказана възможността да упражни право на приспадане на корпоративен данък поради данъчното поведение на неговите доставчици, за което се твърди, че е неправомерно въз основа на фактори, като липса на човешки ресурси или липса на транспортни средства, при положение че освен това данъчният орган не е представил доказателства за каквато и да било дейност, която да поражда данъчна или наказателна отговорност на тези доставчици?

Съвместима ли е с правото на Съюза национална практика, която обуславя упражняването на правото на приспадане на ДДС и на корпоративен данък от наличието на допълнителни удостоверителни документи, наред с данъчната фактура, които не са определени точно и ясно от националната данъчна правна уредба, като например прогнозна оценка на разходите и информация за напредъка на работата?

4)	Може ли в светлината на решение WebMindLicenses да се счете, че е налице данъчна измама, когато едно данъчнозадължено лице купува стоки и услуги от друго данъчнозадължено лице, което се ползва от данъчен режим, различен от този на първото?

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/32

Преюдициално запитване от Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen (Швеция), постъпило на 18 юни 2019 г. — Föreningen Skydda Skogen

(Дело C-473/19)

(2019/C 288/40)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Föreningen Skydda Skogen

Ответник: Länsstyrelsen i Västra Götalands län, B.A.B.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 5 от Директива 2009/147/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която забраната обхваща само видовете, които са изброени в приложение 1 към Директива 2009/147, изложени са на някакъв риск или са засегнати от намаляване на популациите в дългосрочен план?

Трябва ли понятията „умишлено убиване/обезпокояване/разрушаване или унищожаване“ в член 5, букви а)—г) от Директива 2009/147 и в член 12, букви а)—в) от Директива 92/43/ЕИО (2) на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която, ако целта на мерките е очевидно различна от убиването или обезпокояването на видовете (например мерки в областта на горското стопанство или развитие на земите), трябва да съществува риск мерките да доведат до неблагоприятни последици за състоянието на запазване на видовете, за да се прилагат забраните?

Ако отговорът на която и да е част от втория въпрос е, че за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на ниво, различно от индивидуалното, трябва ли оценката да се извърши в един от следните мащаби или на едно от следните нива:

а.	определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;

б.	засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);

в.	съответната метапопулация;

г.	цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?

Трябва ли съдържащият се в член 12, буква г) от Директива 92/43 израз „повреждане или унищожаване“ на местата за размножаване да се тълкува в смисъл, че изключва национална практика, съгласно която за прилагането на забраната трябва, въпреки предприемането на предпазни мерки, да е налице загуба на постоянната екологична функция (ПЕФ) на местообитанието на съответния вид поради увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, индивидуално или кумулативно, така че забраната се прилага само ако състоянието на запазване на съответния вид има вероятност да се влоши на едно от посочените във въпрос 3 нива?

Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, тоест за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на ниво, различно от местообитанието в индивидуалния район, трябва ли оценката да се извърши в един от следните мащаби или на едно от следните нива:

a.	определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;

б.	засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);

в.	съответната метапопулация;

г.

цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?

Въпроси 2 и 4, поставени от Mark- och miljödomstolen (Съд по дела, свързани с недвижими имоти и с околната среда, Швеция), включват въпроса дали предвидената в директивите строга защита спира да се прилага за видовете, за които е постигната целта на съответната директива (благоприятно състояние на запазване).

(1) ОВ L 20, 2010 г., стр. 7.

(2) ОВ L 206, 1992 г., стр. 7.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/34

Преюдициално запитване от Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen (Швеция), постъпило на 18 юни 2019 г. — Naturskyddsföreningen i Härryda, Göteborgs Ornitologiska Förening

(Дело C-474/19)

(2019/C 288/41)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Naturskyddsföreningen i Härryda, Göteborgs Ornitologiska Förening

Ответници: Länsstyrelsen i Västra Götalands län, U.T.B.

Преюдициални въпроси

а.	определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;

б.	засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);

в.	съответната метапопулация;

г.	цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?

a.	определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;

б.	засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);

в.	съответната метапопулация;

г.

(1) ОВ L 20, 2010 г., стр. 7.

(2) ОВ L 206, 1992 г., стр. 7.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/35

Преюдициално запитване от Kammarrätten i Göteborg (Швеция), постъпило на 19 юни 2019 г. — Allmänna ombudet hos Tullverket/Combinova AB

(Дело C-476/19)

(2019/C 288/42)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Kammarrätten i Göteborg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Allmänna ombudet hos Tullverket

Ответник: Combinova AB

Преюдициален въпрос

Митническо задължение при внос или износ, възникнало по член 79, се погасява съгласно член 124, параграф 1, буква к) (1), ако са представени задоволителни за митническите органи доказателства, че стоките не са били използвани или изразходвани, а са били изведени от митническата територия на Съюза. Означава ли терминът „използвани“, че стоките са преработени или усъвършенствани за целта, за която е дадено разрешение на дружество за посочените стоки, или терминът се отнася за използване, което надхвърля това преработване или усъвършенстване? От значение ли е дали стоките са използвани преди или след възникване на митническото задължение?

(1) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/36

Преюдициално запитване от Cour du travail de Liège (Белгия), постъпило на 24 юни 2019 г. — Ville de Verviers/J

(Дело C-483/19)

(2019/C 288/43)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ville de Verviers

Ответник: J

Преюдициални въпроси

Обстоятелството, че със становище № 1342 на Националния съвет по труда социалните партньори са решили да използват предвидената в клауза 2, букви а) и б) от Рамковото споразумение възможност за изключване от неговото приложно поле, освобождава ли все пак белгийския законодател от необходимостта да приеме във връзка с трудовите договори, сключвани в рамките на конкретна обществена или подкрепяна от публични органи програма за обучение, интеграция и професионална преквалификация, точни, ясни и конкретни разпоредби, с които да се гарантира на работниците, наети на работа на такива субсидирани работни места, постигане на целите на Рамковото споразумение?

В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, т.е. в случай на запазване на задълженията, поети от белгийската държава в изпълнение на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно срочната работа (1), допуска ли клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение национална разпоредба, като член 10 от Закона от 3 юли 1978 г. за трудовите договори, която разрешава използването на последователни срочни трудови договори, без да се спазват строгите условия за максимална продължителност и подновяване, определени в член 10а от същия закон, при условие че работодателят от публичния сектор докаже наличието на „легитимни причини“, които не са допълнително уточнени в посочения закон, но които обосновават използването на поредица от последователни срочни трудови договори без ограничение във времето?

Отново в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, включва ли клауза 5, точка 1, буква а) от посоченото Рамково споразумение задължение за националната юрисдикция, сезирана със спор между работодател от публичния сектор и работник, нает от него по последователни срочни трудови договори, сключени в рамките на различни програми за обучение, интеграция и преквалификация, да преценява валидността на тяхното последователно използване с оглед на „обективните причини“, определени в практиката на Съда на Европейския съюз?

В такъв случай „легитимните причини“, на които се позовава този работодател от публичния сектор, могат ли да бъдат разглеждани като „обективни причини“, които обосновават последователното използване на тези срочни договори, без да са изпълнени условията, предвидени в посочения член 10а, от една страна, с цел предотвратяване и борба срещу злоупотребите с последователни срочни трудови договори, когато те се използват за покриване не на временни, а на постоянни и трайни потребности за социално сближаване на групи от населението, намиращи се в несигурно положение, и от друга страна, с цел отчитане на специфичните цели, преследвани с тези договори за професионална интеграция, сключвани в рамките на социалната политика за осигуряване на заетост, разработена от белгийската държава и Валонския регион, която е силно зависима от публични субсидии?

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/37

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 26 юни 2019 г. — Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier/Société Fromagère du Livradois SAS

(Дело C-490/19)

(2019/C 288/44)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier

Ответник: Société Fromagère du Livradois SAS

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 13, параграф 1, съответно от Регламент № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. (1) и от Регламент № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (2) да се тълкуват в смисъл, че забраняват само използването от трето лице на регистрираното название, или пък трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта, дори когато регистрираното название не е било използвано?

(1) Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114).

(2) Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/41

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — NeXovation/Комисия

(Дело T-353/15) (1)

(Държавни помощи - Индивидуални помощи в полза на комплекса на Нюрбургринг за строителството на развлекателен парк, хотели и ресторанти, както и за организацията на автомобилни състезания - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Решение, с което се приема, че възстановяването на обявените за несъвместими помощи не се отнася до новите собственици на комплекса на Нюрбургринг - Жалба за отмяна - Липса на съществено засягане на конкурентното положение - Недопустимост - Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице държавна помощ - Жалба за отмяна - Заинтересована страна - Правен интерес - Допустимост - Нарушение на процесуални права - Липса на затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване - Жалба - Продажба на активи на получатели на държавни помощи, които са обявени за несъвместими - Открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура - Надлежно и безпристрастно разглеждане - Задължение за мотивиране)

(2019/C 288/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NeXovation, Inc. (Хендерсонвил, Съединени щати) (представители: първоначално A. von Bergwelt, F. Henkel и M. Nordmann, впоследствие A. von Bergwelt и M. Nordmann, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, T. Maxian Rusche и B. Stromsky)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (ОВ L 34, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	По искането относно липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата ще се произнесе с решението по същество.

2)	Отхвърля искането относно липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата.

3)	Отхвърля жалбата.

4)	NeXovation, Inc. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/42

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — Ja zum Nürburgring/Комисия

(Дело T-373/15) (1)

(Държавни помощи - Индивидуални помощи в полза на комплекса на Нюрбургринг за строителството на развлекателен парк, хотели и ресторанти, както и за организацията на автомобилни състезания - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Решение, с което се приема, че възстановяването на обявените за несъвместими помощи не се отнася до новите собственици на комплекса на Нюрбургринг - Жалба за отмяна - Липса на съществено засягане на конкурентното положение - Сдружение - Статут на преговарящ - Недопустимост - Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице държавна помощ - Жалба за отмяна - Заинтересована страна - Правен интерес - Допустимост - Нарушение на процесуални права на заинтересованите страни - Липса на затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване - Жалба - Продажба на активи на получатели на държавни помощи, които са обявени за несъвместими - Открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация)

(2019/C 288/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ja zum Nürburgring eV (Нюрбург, Германия) (представители: първоначално D. Frey, M. Rudolph и S. Eggerath, впоследствие D. Frey и M. Rudolph, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, T. Maxian Rusche и B. Stromsky)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля искането относно липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата.

2)	Отхвърля жалбата.

3)	Ja zum Nürburgring eV понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/43

Решение на Общия съд от 2 юли 2019 г. — Fulmen/Съвет

(Дело T-405/15) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Замразяване на финансови средства - Поправяне на вредите, които се твърди, че са понесени вследствие от включването и от оставянето на името на ищеца в списъците на лицата и образуванията, на които са наложени ограничителните мерки - Имуществени вреди - Неимуществени вреди)

(2019/C 288/55)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Fulmen (Техеран, Иран) (представители: A. Bahrami и N. Korogiannakis, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: R. Liudvinaviciute-Cordeiro и M. Bishop)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално A. Aresu и D. Gauci, впоследствие A. Aresu и R. Tricot)

Предмет

Иск на основание на член 268 ДФЕС за обезщетяване на вредите, които ищецът твърди, че е понесъл вследствие от приемането на Решение 2010/413/ОВППС от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, 2010 г., стр. 25), на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г. за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 281 2010 г., стр. 81) и на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1), с които името на ищеца е било включено и оставено в списъците на лицата и образуванията, на които са наложени ограничителните мерки.

Диспозитив

1)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати на Fulmen обезщетение от 50 000 EUR за понесените неимуществени вреди.

2)	Отхвърля иска в останалата част.

3)	Fulmen, Съветът и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/44

Решение на Общия съд от 26 юни 2019 г. — NRW. Bank/ЕСП

(Дело T-466/16) (1)

(Жалба за отмяна - Икономически и паричен съюз - Банков съюз - Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) - Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) - Определяне на предварителната вноска за 2016 г. - Срок за обжалване - Просрочие - Член 76 от Процедурния правилник на Общия съд - Недопустимост)

(2019/C 288/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: NRW. Bank (Дюселдорф, Германия) (представители: първоначално A. Behrens, J. Kraayvanger и J. Seitz, впоследствие J. Seitz и D. Flore, avocats)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (представители: B. Meyring, S. Schelo, T. Klupsch и S. Ianc, avocats)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: K. Michoel и J. Bauerschmidt), Европейска комисия (представители: A. Steiblytė и K.-Ph. Wojcik)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС, с която се иска отмяна, от една страна, на решението на ЕСП, прието на неговата изпълнителна сесия на 15 април 2016 г., относно предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2016/06), и от друга страна, на решението на Единния съвет за преструктуриране, прието на неговата изпълнителна сесия на 20 май 2016 г. относно адаптирането на предварителните вноски за Единния фонд за преструктуриране за 2016 г., с което се допълва решението на ЕСП, прието на изпълнителна сесия на 15 април 2016 година относно предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2016 година (SRB/ES/SRF/2016/13), в частта, която се отнася до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда NRW. Bank да понесе собствените си разноски, както и тези на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП).

3)	Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят собствените си разноски.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/45

Решение на Общия съд от 27 юни 2019 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-20/17) (1)

(Държавни помощи - Унгарски данък върху оборота от разпространението на реклама - Прогресивни данъчни ставки - Приспадане от данъчната основа на 50 % от пренесените загуби за дружествата, които не са отчели печалба през 2013 г. - Решение, с което помощните мерки се квалифицират като несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването им - Понятие за държавна помощ - Условие за избирателност)

(2019/C 288/57)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.-Z. Fehér, G. Koós и E.-Zs. Tóth)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и P.-J. Loewenthal)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Република Полша (представители: B. Majczyna, M. Rzotkiewicz, A. Kramarczyk-Szaładzińska)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама (ОВ L 49, 2017 г., стр. 36)

Диспозитив

1)	Отменя Решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Унгария, включително възникналите в обезпечителното производство.

3)	Република Полша понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 78, 13.3.2017 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/46

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — Shoe Branding Europe (Изображение на три успоредни ивици)

(Дело T-307/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща три успоредни ивици - Абсолютно основание за недействителност - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 и член 52, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 3 и член 59, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Форма на използване, която не може да бъде взета предвид - Форма, различаваща се значително от формата, в която е била регистрирана марката - Обратна цветова схема)

(2019/C 288/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: adidas AG (Херцогенаурах, Германия) (представители: I. Fowler и I. Junkar, solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Rajh и H. O'Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Shoe Branding Europe BVBA (Ауденарде, Белгия) (представител: J. Løje, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 7 март 2017 г. (преписка R 1515/2016-2), постановено в производство по обявяване на недействителност между Shoe Branding Europe и adidas

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда adidas AG да заплати, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Shoe Branding Europe BVBA.

3)	Marques понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/47

Решение на Общия съд от 19 юни 2019 г. — Marriott Worldwide/EUIPO — AC Milan (AC MILAN)

(Дело T-28/18) (1)

(„Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „AC MILAN“ - По-ранни словни марки на Европейския съюз „AC“ и „AC HOTELS BY MARRIOTT“ и по-ранна фигуративна марка „AC HOTELS MARRIOTT“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство между знаците - Липса на засилен отличителен характер на марката „AC“ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001“)

(2019/C 288/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Marriott Worldwide Corp. (Бетезда, Мериленд, Съединени щати) (представители: A. Reid, solicitor, и S. Baran, barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално E. Markakis и D. Walicka, впоследствие E. Markakis и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Associazione Calcio Milan SpA (AC Milan) (Милано, Италия) (представители: A. Perani и G. Ghisletti, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2017 г. (преписка R 356/2017-2), постановено в производство по възражение между Marriott Worldwide и AC Milan

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Marriott Worldwide Corp. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 94, 12.3.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/48

Решение на Общия съд от 27 юни 2019 г. — Bodegas Altún/EUIPO — Codorníu (ANA DE ALTUN)

(Дело T-334/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „ANA DE ALTUN“ - По-ранна национална фигуративна марка „ANNA“ - Относително основание за отказ - Репутация - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 288/61)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Bodegas Altún, SL (Baños de Ebro, Испания) (представител: J. Oria Sousa-Montes, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: S. Palmero Cabezas и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Codorníu, SA (Esplugues de Llobregat, Испания) (представители: първоначално M. Ceballos Rodríguez и J. Güell Serra, адвокати, впоследствие M. Ceballos Rodríguez и E. Stoyanov Edissonov, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 14 март 2018 г. (преписка R 173/2018-1) относно производство по възражение със страни Codorníu и Bodegas Altún.

Диспозитив

1)	Отменя решение на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 14 март 2018 г. (преписка R 173/2018-1).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от тези на Bodegas Altún, SL.

3)	Codorníu, SA понася направените от него съдебни разноски, както и половината от тези на Bodegas Altún.

(1) ОВ C 249, 16.7.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/49

Решение на Общия съд от 28 юни 2019 г. — Gibson Brands/EUIPO — Wilfer (Форма на китара)

(Дело T-340/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Триизмерна марка на Европейския съюз - Форма на китара - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Отличителен характер, придобит чрез използването - Член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 2 от Регламент 2017/1001)

(2019/C 288/62)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gibson Brands, Inc. (Нашвил, Тенеси, Съединени американски щати) (представители: първоначално K. Hughes, solicitor, A. Renck и C. Stöber, avocats, впоследствие A. Renck и C. Stöber)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: P. Sipos и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hans-Peter Wilfer (Маркенойкирхен, Германия) (представители: O. Nilgen и A. Kockläuner, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 8 март 2018 г. (преписка R 415/2017-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни г-н Wilfer и Gibson Brands

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Gibson Brands, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 249, 16.7.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/50

Решение на Общия съд от 13 юни 2019 г. — Pet King Brands/EUIPO — Virbac (SUIMOX)

(Дело T-366/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „SUIMOX“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „ZYMOX“ - Задължение за мотивиране - Съобщаване на решението на апелативния състав - Добросъвестност и дължима грижа на адресата - Член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001)

(2019/C 288/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pet King Brands, Inc. (Бартлет, Илинойс, Съединени щати) (представители: T. Schmidpeter и S. Bauer, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и H. O'Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Virbac SA (Каро, Франция) (представител: D.-I. Tayer, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2018 г. (преписка R 1835/2017-5), постановено в производство по възражение със страни Pet King Brands и Virbac

Диспозитив

Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 21 март 2018 г. (преписка R 1835/2017-5) в частта относно „ветеринарни продукти, като се изключат капки за уши за животни“, „ветеринарни препарати и продукти за грижа за здравето на животните, включително и антибиотици за животни, но като се изключат капки за уши за животни“ и „препарати за унищожаване на вредители, като се изключат капки за уши за животни“.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 276, 6.8.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/51

Решение на Общия съд от 28 юни 2019 г. — Intercept Pharma и Intercept Pharmaceuticals/EMA

(Дело T-377/18) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи, съхранявани от Европейската агенция по лекарствата (EMA) и представени във връзка със заявление за издаване на разрешение за търговия с лекарството „Ocaliva“ - Решение за предоставяне на достъп на трето лице до документ - Изключение, свързано със защитата на съдебните производства)

(2019/C 288/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Intercept Pharma Ltd (Бристол, Обединено кралство) и Intercept Pharmaceuticals, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представители: L. Tsang, J. Mulryne, E. Amos, H. Kerr-Peterson, solicitors, и F. Campbell, barrister)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (представители: първоначално S. Marino, S. Drosos, А. Русанов и T. Jabłoński, впоследствие S. Marino, S. Drosos, T. Jabłoński, R. Pita и G. Gavriilidou)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение ASK-40399 на EMA от 15 май 2018 г., с което на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43) трето лице получава достъп до документ, предоставен във връзка със заявление за издаване на разрешение за търговия с лекарството „Ocaliva“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Intercept Pharma Ltd и Intercept Pharmaceuticals, Inc. да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 311, 3.9.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/52

Решение на Общия съд от 18 юни 2019 г. — W. Kordes’ Söhne Rosenschulen/EUIPO (Kordes’ Rose Monique)

(Дело T-569/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „Kordes’Rose Monique“ - Абсолютно основание за отказ - Марка, която се състои от наименование на сорт растение - Съществени елементи - Член 7, параграф 1, буква м) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква м) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 288/66)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: W. Kordes’ Söhne Rosenschulen GmbH & Co KG (Клайн Офензет Шпариесхоп, Германия) (представител: G. Würtenberger, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Söder)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 25 април 2017 г. (преписка R 1929/2017-1), постановено по заявка за регистрация на словния знак „Kordes’ Rose Monique“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 25 април 2017 г. (преписка R 1929/2017-1).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на W. Kordes’ Söhne Rosenschulen GmbH & Co. KG, направени в производството пред Общия съд.

(1) ОВ C 436, 3.12.2018 г.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/53

Иск, предявен на 20 юни 2019 г. — Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др.

(Дело T-384/19)

(2019/C 288/67)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейски парламент (представители: E. Paladini, B. Schäfer, C. Point и P. Hédouin, avocats)

Ответници: Axa Assurances Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург), Bâloise Assurances Luxembourg SA (Бертранж, Люксембург), La Luxembourgeoise SA (Льоделанж, Люксембург), Delta Lloyd Schadenverzekering NV (Амстердам, Нидерландия)

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да приеме за установено, че щетите от вода, причинени на строителния обект „Konrad Adenauer Изток“ по време на силните валежи на 27 и 30 май 2016 г., попадат в приложното поле на сключения с ответниците застрахователен договор „Всички застрахователни рискове за строителен обект“.

—

въз основа на това да осъди ответниците да възстановят на Европейския парламент претендираните разходи, тоест сумата от 779 902,87 EUR и по-конкретно:

—	да осъди AXA Assurances Luxembourg SA да възстанови 50 % от посочената по-горе сума, или 389 951,44 EUR,

—	да осъди Bâloise Assurances Luxembourg SA да възстанови 20 % от посочената по-горе сума, или 155 980,57 EUR,

—	да осъди La Luxembourgeoise SA да възстанови 20 % от посочената по-горе сума, или 155 980,57 EUR,

—	да осъди Delta Lloyd Schadeverzekering NV да възстанови 10 % от посочената по-горе сума, или 77 990,29 EUR,

—	ведно със съответната законна лихва за забава, считано от 22 декември 2017 г. в размер равен на сбора от лихвения процент, използван от Европейската централна банка при последната ѝ основна операция по рефинансиране, плюс осем процентни пункта,

—

при условията на евентуалност, ако не бъдат уважени първото и второто искане, да осъди ответниците да заплатят солидарно вредите, причинени от неизпълнение на задълженията, произтичащи от член I.13.2 от застрахователния договор „Всички застрахователни рискове за строителен обект“, или 779 902,87 EUR,

—

да осъди ответниците да възстановят на Европейския парламент разходите за експертиза, или 16 636,00 EUR и по-конкретно:

—	да осъди AXA Assurances Luxembourg SA да възстанови 50 % от посочената по-горе сума, или 8 318,00 EUR,

—	да осъди Bâloise Assurances Luxembourg SA да възстанови 20 % от посочената по-горе сума, или 3 327,20 EUR,

—	да осъди La Luxembourgeoise SA да възстанови 20 % от посочената по-горе сума, или 3 327,20 EUR,

—	да осъди Delta Lloyd Schadeverzekering NV да възстанови 10 % от посочената по-горе сума, или 1 663,60 EUR

—	ведно със съответната законна лихва за забава, считано от 22 декември 2017 г., в размер, равен на сбора от лихвения процент, използван от Европейската централна банка при последната ѝ основна операция по рефинансиране, плюс осем процентни пункта,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът излага едно единствено основание в подкрепа на главното си искане — правото си на застрахователно покритие на щетата, настъпила през май 2016 г. В подкрепа на това основание ищецът твърди, че клаузите за изключване на покритието, на които се позовават ответниците, са неотносими. Във връзка с това той излага следните доводи:

—	Клаузата за изключване на застрахователното покритие относно наводнението е тълкувана неправилно от ответниците. От контекста и от клаузите на договора следва, че терминът „наводнение“ означава природен катаклизъм, а не приток на вода в помещение, което при нормални условия е сухо.

—	Клаузата за изключване на покритието относно всякакви природни катаклизми е неприложима. Природните катаклизми са изчерпателно посочени в договора и силните валежи, като тези от май 2016 г. не са включени в това понятие.

—	Клаузата за изключване на покритието относно недостатъците на канализационната система е тълкувана неправилно от ответниците. В договорните клаузи се сочат недостатъците на канализационната система в смисъл на недостатъчен капацитет на публичната мрежа за отвеждане на водите.

—	Клаузата за изключване на покритието относно нормално предвидимите или неизбежни щети или такива, които се дължат на неспазване на съответните правила, е невалидна или във всеки случай неприложима в настоящия случай.

—	Клаузата за изключване на покритието, на която се позовават ответниците, не отговаря на предписаното от люксембургското право условие изключените от застрахователното покритие случаи на груба небрежност, да бъдат посочени изрично и изчерпателно в договора.

—	Фактическите обстоятелства, които биха подкрепили приложимостта на такава клауза, не са достатъчни за установяване нито на неизбежността на щетата, нито на незачитането на правилата от страна на застрахованите лица.

Ищецът излага едно единствено основание в подкрепа на искането, поддържано при условията на евентуалност –нарушение на процедурните задължения по договора поради прекратяването ante tempore на действията по експертизата.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/55

Жалба, подадена на 24 юни 2019 г. — CQ/Сметна палата

(Дело T-386/19)

(2019/C 288/68)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CQ (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейска сметна палата

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата, включително и съдържащото се в нея възражение за незаконосъобразност, за допустима и основателна;

—

съответно:

—

да отмени решението на генералния секретар на Сметната палата от 11 април 2019 г., съобщено на 15 април 2019 г., с което се приема, че сума в размер на 153 407,58 EUR е недължимо платена и се разпорежда да се предприемат действия за възстановяването на тази сума от 153 407,58 EUR (ведно с лихва от 3,5 %, считано от 31 май 2019 г.);

—	доколкото е необходимо, да отмени двете решения от 4 и 7 юни 2019 г. на счетоводителя на Сметната палата;

—	следователно, да осъди ответника да възстанови сумата от 153 495,84 EUR [153 407,58 EUR (главница), ведно с 88,26 EUR лихви за забава, начислени на жалбоподателя], ведно с лихви за забава от 3,5 % до окончателното изплащане;

—	да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: нарушения в разследването на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и нейния окончателен доклад.

2.	Второ основание: първо, неупражняване от страна на ответника на правото му на преценка, по-специално като разпоредител с бюджетни кредити, второ, нарушение на задължението на ответника да докаже обвинението срещу жалбоподателя, и трето, нарушение на задължението на ответника за мотивиране.

3.	Трето основание: нарушение на разумния срок.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, както и наличие на явна грешка в преценката.

5.	Пето основание: нарушение на принципа за спиране на административното производство до приключване на наказателното производство.

Шесто основание: нарушение на член 75 от Регламент (ЕС, Евратом) №o 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) №o 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) или член 94 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) №o 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) №o 223/2014, (ЕС) №o 283/2014 и на Решение №o 541/2014/ЕС, и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) №o 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/56

Жалба, подадена на 26 юни 2019 г. — DF и DG/ЕИБ

(Дело T-387/19)

(2019/C 288/69)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: DF и DG (представители: L. Levi и A. Blot, адвокати)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

вследствие на това:

—	да отмени решенията, с които на DF и DG се отказва надбавка за настаняване при завръщането им от външни представителства (решения съответно от 6 март 2018 г. и от 28 февруари 2019 г.),

—	ако е необходимо, да отмени решенията от 19 март 2019 г. (за DF) и от 27 март 2019 г. (DG), с които ЕЦБ приема, че няма основание за откриване на помирително производство, тъй като исканията им са „manifestly unfounded“ [явно неоснователни],

—	ако е необходимо, да отмени решенията от 14 юни 2019 г., с които се потвърждава отказът за предоставяне на надбавка за настаняване,

—	да осъди ответника да заплати на всеки един от жалбоподателите надбавка за настаняване, заедно с лихвата за забава, изчислени според лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 пункта, до окончателното изплащане,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: извършеното от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) тълкуване нарушава членове 5 и 17 от приложение VII към Правилника за персонала на ЕИБ, тъй като новото тълкуване на предвиденото в тези разпоредби правило не съответства на преследваната от него цел.

2.	Второ основание: нарушение на придобити права, нарушение на оправданите правни очаквания, липса на преходен режим, както и нарушение на принципа на добрата администрация и на задължението за полагане на грижа.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

4.	Четвърто основание: нарушение на член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/57

Жалба, подадена на 25 юни 2019 г. — Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия

(Дело T-399/19)

(2019/C 288/70)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. (Варшава, Полша) (представители: E. Buczkowska и M. Trepka, radcy prawni)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решение на Комисията от 17 април 2019 г. относно производство по член 102 от Договора за функционирането на Европейския Съюз по дело AT.40497 — Polish gas prices, с което съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (1) приключва производство AT.40497 и се отхвърля жалбата, подадена на 9 март 2017 г. от жалбоподателя (наричана по-нататък „жалбата на PGNiG“).

—

Жалбоподателят иска отмяна на решението в частта, разглеждаща основанията по жалбата на PGNiG, свързани:

(i)	с ограничаването на доставките на газ за потребители в няколко държави — членки на Европейския съюз, включително жалбоподателя, през зимния сезон 2014/2015 г. и

(ii)	с поставяне на сключването на договор за допълващи доставки на газ с жалбоподателя в зависимост от изпълнението на несвързани с договора задължения относно по-специално засилен контрол над газопровод Jamalski.

—	При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че частична отмяна на решението е невъзможна, жалбоподателят иска отмяна на цялото решение,

—	Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

С първото основание се твърди превишаване на правомощията на Комисия във връзка с решението, състоящо се:

(i)

В постановяването на решение, с което се приема, че фактически член 102 ДФЕС не се прилага за антиконкурентни практики на PJSC Gazprom и Gazprom Export LLC поради наличието на държавна принуда, произтичаща от националното право на Руската федерация, въз основа на погрешно правно основание, тоест на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 във връзка с член 102 ДФЕС, а не на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (2), във връзка с член 102 ДФЕС, тоест по-специално при условията на изключване на становищата на държавите — членки на Европейския съюз;

(ii)

В започването на производство AT.40497 и неговото провеждане с цел ограничаване на правата на жалбоподателя да бъде изслушан в хода на производството на основание член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство по дело AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа.

С второто основание се твърди, че приетото от Комисията решение е в очевидно нарушение на член 102 ДФЕС поради неправилно тълкуване и приемане, че предприятие може действително да изтъква „държавната принуда“, произтичаща от националното право на трета държава, която не е член на ЕС или ЕИП, като предпоставка, която освобождава това предприятие от отговорност за антиконкурентна практика.

С третото основание се твърди, че приетото от Комисията решение е в очевидно нарушение на правото на жалбоподателя да бъде информиран и изслушан, съдържащо се в член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 773/2004, член 296 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права, тъй като не му е била предоставена информация за това, че като основание за отхвърляне на жалбата на PGNiG в частта относно въпросите, свързани с газопровод Jamalski, Комисията е взела под внимание и националното право на Руската федерация, и тъй като не всички съществени документи по въпроса са били предоставени на жалбоподателя, което представлява съществено процесуално нарушение.

С четвъртото основание се твърди, че приетото от Комисията решение е в очевидно нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 773/2004 и член 296 ДФЕС, дължащо се на липсата на старателно изследване на всички фактически и правни обстоятелства по жалбата на PGNiG и на излагането на мотиви, които не позволяват осъществяването на ефективен контрол от Съда върху упражняването на дискреционни правомощия от Комисията, което представлява съществено процесуално нарушение.

С петото основание се твърди, че приетото от Комисията решение е в очевидно нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 във връзка с член 102 ДФЕС поради очевидни грешки в преценката, състоящи се във:

(i)

приемането, че решението на Prezes Urzędu Regulacji Energetyki (Председателя на Агенцията за енергийно регулиране) от 19 май 2015 г. (nr DRG-4720–2(28)/2014/2015/6154/KF) представлява доказателство, позволяващо да се приеме, че не е потвърдено основанието относно сключването на договор с оператор за газопровод Jamalski,

(ii)	неправилна оценка относно характера на ограниченията за доставки на газ от Gazprom през зимния сезон на 2014/2015 г.

(1) ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242.

(2) ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/58

Жалба, подадена на 27 юни 2019 г. — Brillux/EUIPO — Synthesa Chemie (Freude an Farbe)

(Дело T-401/19)

(2019/C 288/71)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Brillux GmbH & Co. KG (Мюнстер, Германия) (представител: R. Schiffer, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Synthesa Chemie GesmbH (Перг, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка „Freude an Farbe“ в жълто, оранжево, червено, розово, лилаво, синьо, тюркоаз, тъмно зелено, светло зелено и антрацит — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 316 673

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 29 март 2019 г. по преписка R 1498/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/59

Жалба, подадена на 27 юни 2019 г. — Brillux/EUIPO — Synthesa Chemie (Freude an Farbe)

(Дело T-402/19)

(2019/C 288/72)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Brillux GmbH & Co. KG (Мюнстер, Германия) (представител: R. Schiffer, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Synthesa Chemie GesmbH (Перг, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка „Freude an Farbe“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 316 404

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 29 март 2019 г. по преписка R 1434/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/60

Жалба, подадена на 28 юни 2019 г. — Cocilovo/Парламент

(Дело T-406/19)

(2019/C 288/73)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Cocilovo (Рим, Италия) (представител: M. Merola, avvocato)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с посочените по дело T-389/19, Coppo Gavazzi/Парламент.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/61

Жалба, подадена на 28 юни 2019 г. — Speroni/Парламент

(Дело T-407/19)

(2019/C 288/74)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Francesco Enrico Speroni (Брусто Арсизио, Италия) (представител: M. Merola, avvocato)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с посочените по дело T-389/19, Coppo Gavazzi/Парламент.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/62

Жалба, подадена на 28 юни 2019 г. — Mezzaroma/Парламент

(Дело T-408/19)

(2019/C 288/75)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Roberto Mezzaroma (Рим, Италия) (представители: M. Merola и L. Florio, avvocati)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с посочените по дело T-389/19, Coppo Gavazzi/Парламент.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/62

Жалба, подадена на 28 юни 2019 г. — Di Meo/Парламент

(Дело T-409/19)

(2019/C 288/76)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Maria Di Meo (Челоле, Италия) (представител: M. Merola, avvocato)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—

да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателката е уведомена с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,

—

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с посочените по дело T-389/19, Coppo Gavazzi/Парламент.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/63

Жалба, подадена на 28 юни 2019 г. — Di Lello Finuoli/Парламент

(Дело T-410/19)

(2019/C 288/77)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Giuseppe Di Lello Finuoli (Палермо, Италия) (представител: M. Merola, avvocato)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с посочените по дело T-389/19, Coppo Gavazzi/Парламент.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/64

Жалба, подадена на 7 юли 2019 г. — CupoNation/EUIPO (Cyber Monday)

(Дело T-494/19)

(2019/C 288/78)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CupoNation GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: L. Ullmann, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Cyber Monday“ в коралово червено и черно — заявка за регистрация № 17 020 851

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 11 април 2019 г. по преписка R 1798/2018-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/64

Жалба, подадена на 8 юли 2019 г. — Румъния/Комисия

(Дело T-495/19)

(2019/C 288/79)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Румъния (представители: C. Canțăr, E. Gane и R. Hațieganu)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) 2019/721 на Комисията от 30 април 2019 г. относно предложение за гражданска инициатива, озаглавена „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 относно гражданската инициатива във връзка с компетентността на ЕС, установена в Договорите на Съюза

—

Румъния счита, че в Договорите няма правно основание, което да предоставя на Комисията възможност да представя предложение за законодателен акт на Съюза в смисъла, посочен от организаторите на предложението „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“, тъй като това предложение попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на институцията на Съюза да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.

Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз

—

Румъния счита, че задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, не може да се ограничи до информиране на организаторите относно обстоятелствата по член 4, параграф 3 от Регламент № 211/2011 — мотиви за отказа за регистрация и всички възможни средства за защита, с които разполагат.

—

Румъния твърди във връзка с това, че мотивите на Решение (ЕС) 2019/721 са явно недостатъчни. Явно недостатъчни са мотиви, които не позволяват на заинтересованите лица да се запознаят какво е прието за регистрацията на предлаганата инициатива и да реагират съответно, а на Общия съд на ЕС да упражни своя контрол за законосъобразност на решението.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/65

Жалба, подадена на 10 юли 2019 г. — Coravin/EUIPO — Cora (CORAVIN)

(Дело T-500/19)

(2019/C 288/80)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Coravin, Inc. (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати) (представител: F. Valentin, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Cora (Марн ла Вале, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „CORAVIN“ — Марка на Европейския съюз № 11 363 496

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 12 април 2019 г. по преписка R 2385/2016-1

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	като го измени, да отхвърли изцяло искането за обявяване на недействителност, предявено от дружеството Cora на 25 ноември 2014 г.,

—

вследствие на това да запази правата върху марката „CORAVIN“ № 11 363 496 за пълното наименование на стоките, посочени в клас 21, а именно „Запушалки за разливане на вино; Устройства за осигуряване на достъп до виното; Системи за запазване на качеството на виното; Домакински или кухненски принадлежности и съдове; Всичко, което е предназначено да бъде използвано за вино“,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/66

Жалба, подадена на 5 юли 2019 г. — Global Brand Holdings/EUIPO („XOXO“)

(Дело T-503/19)

(2019/C 288/81)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Global Brand Holdings LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представител: D. de Marion de Glatigny, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „XOXO“ — заявка за регистрация № 17 086 951

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 11 април 2019 г. по преписка R 1413/2018-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително и тези, направени в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация;

—	Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.8.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/67

Жалба, подадена на 15 юли 2019 г. — Workspace Group/EUIPO — Technopolis (UMA WORKSPACE)

(Дело T-506/19)

(2019/C 288/82)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Workspace Group plc (Лондон, Обединеното кралство) (представител: N. Hine, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Technopolis Oyj (Оулу, Финландия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „UMA WORKSPACE“ — заявка за регистрация № 16 443 111

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 май 2019 г. по преписка R 1910/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи възражението;

—	да отхвърли оспорваната заявка;

—	да осъди EUIPO и другата страна да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—	Нарушение на член 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 288

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 26 август 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2019/C 288/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1