Член единствен

Посоченото в член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на регистрираното наименование „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ (ЗНП), както и измененият единен документ и препратката към публикацията на съответната продуктова спецификация, се съдържат в приложението към настоящото решение.

По силата на член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 публикуването на настоящото решение предоставя право на възражение срещу изменението, посочено в първа алинея от настоящия член, в рамките на три месеца, считано от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“

ЕС №: PDO-FR-0050-AM01 — 16.8.2017 г.

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Група заявител и законен интерес

Професионалното сдружение „Syndicat AOP Huile d’olive et Olives de la Vallée des Baux-de-Provence“ (SIOVB)

Vallon de la Fontaine

13520 Les Baux-de-Provence

ФРАНЦИЯ

Тел. +33 0490543842

Факс +33 484253288

Имейл: contact@siovb.com

Професионалното сдружение „Syndicat AOP Huile d’olive et Olives de la Vallée des Baux-de-Provence“ (SIOVB), осъществяващо дейност съгласно Кодекса на труда, е съставено от производители и преработватели на маслини, както и от производители на маслиново масло (около 1 100 оператори). То има законен интерес да подаде заявлението.

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

—	☐	Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☒	Връзка
—	☒	Етикетиране
—	☒	Друго: контрол, национални изисквания.

4.   Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012
—	☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

Описание на продукта

Описанието на продукта е променено и допълнено в продуктовата спецификация и в единния документ (който заменя старото резюме).

По този начин следната първоначална формулировка от продуктовата спецификация и резюмето:

допълнена само в продуктовата спецификация със следния текст:

се заменя следователно в продуктовата спецификация и в единния документ (в точка 3.2) със следния текст:

Всъщност описанието на продукта е преразгледано, за да се отчетат по-добре уменията и практиките на производителите. По-доброто характеризиране на продукта доведе до разграничаване между „Huile d'olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ и това, следвано от обозначението „от узрели маслини“. Маслиновото масло, произведено от узрели маслини, беше вече обхванато от първоначалната регистрация, която почиваше върху относително широко определение на продукта, но не беше идентифицирано като такова. Това разграничаване се основава на желанието на групата заявител да характеризира по-добре продукта и да предостави на потребителите ясна информация. Въз основа на проверките, извършени след признаването на това наименование, са установени аналитични и органолептични характеристики в зависимост от степента на узряването на маслините преди преработването им. Това по-правилно описание на продукта се вписва в настоящия контекст на развитие на пазара на маслиновото масло. Потребителите имат повече познания по отношение на маслиновото масло и това разграничаване позволява да се отговори на нуждите на пазара. В действителност преди 1950 г. или приблизително в този период оборудването за извличане на масло и ограничените производствени възможности на маслобойните налагаха необходимостта по време на прибирането на реколтата маслините да се съхраняват няколко дни, преди да бъдат пресовани. След 1950 г. разработването на модерни преси позволи пропускането на този етап, предшестващ узряването на маслините. Все пак за част от продукцията си производителите в долината Baux-de-Provence са запазили обичая си да оставят маслините да узреят няколко дни, преди да пристъпят към пресоването им.

По точно:

—	за маслиновото масло, произведено без предварително узряване на маслините, максималното съдържание на свободни киселини е 0,8 g/100 g, докато за маслиновото масло, извлечено от узрели маслини, съдържанието е 1,5 g/100 g,

—	с цел да се запази в оптимална степен качеството на продукта за потребителя, максималното допустимо пероксидно число и за двата вида маслиново масло е 16 милиеквивалента активен кислород на 1 kg маслиново масло.

Ароматичните характеристики на маслата обаче са разграничени и преразгледани в изменение на първоначалното описание на продукта. Вече не се прави разграничение между вкусово и олфактивно усещане, тъй като всички тези аромати се усещат както на вкус, така и на мирис. Освен това някои от тези аромати са определящи за маслиновото масло, произведено без предварително узряване на маслините, докато други са характерни в по-голяма степен за маслиновото масло, произведено от узрели маслини.

В този смисъл дългогодишният опит, придобит въз основа на анализите на органолептичните характеристики на продукта, е дал възможност да се доуточни описанието на органолептичния профил на тези масла. Поради това нотките на масло, ягода и сушена слива не са сред най-характерните. Затова са заличени.

При маслиновото масло, произведено без предварително узряване, ароматът на бадем трябва да се замени с този на „бадемова ядка“, който е по-точен. Ароматът на лешник е в действителност аромат на пресен лешник, а мирисът на артишок е на суров артишок. По същия начин ароматът на домат съответства напълно на аромата на доматен лист. Запазва се характерният аромат на ябълка, като е необходимо да се добави ароматът на прясно окосена трева. Наличието на най-малко два от тези аромати позволява да се гарантира специфична характеристика на продукта. В същото време това масло не е особено мазно. Затова маслената консистенция, първоначално посочена като характеристика без разграничение, не е включена в описанието на маслиненото масло, произведено без предварително узряване на маслините. За сметка на това същата е характерна за маслото, произведено от „узрели маслини“. В действителност този метод на производство придава на маслото особена маслена консистенция, която логично е включена в описанието на това масло. Относно маслиновото масло, произведено след предварително узряване на маслините. Също така следва да се замени първоначално посоченият аромат на шоколад с този на какао, който е по-точен, както и да се допълни описанието с наличието на много характерни аромати на маслини конфит, черни маслини, маслинова паста, гъби, варен артишок, трюфели и на заквасен с мая хляб. Наличието на най-малко два от тези аромати позволява да се гарантират специфичните характеристики на продукта, а изключването на ароматите на варена круша, мухъл или метал позволява да се отстранят маслата с недостатъци.

Цветът на маслото не се смята за специфична характеристика. Той няма връзка с органолептичните характеристики на продукта, поради което се заличава препратката към зеления цвят.

И накрая тези масла се характеризират със съответните им степените на горчивина и лютивина, които следователно са добавени в продуктовата спецификация:

—

при маслиновото масло, произведено без предварително узряване на маслините, горчивият и лют вкус са умерени и изразени в описанието на продукта със стойности, по-малки или равни на 3 за горчивината и вариращи от 1 до 3 за пикантността по органолептичната скала на Международния съвет за маслиновите продукти (COI);

—	при маслиновото масло, произведено от узрели маслини, общият вкус е мек и изразен в описанието на продукта със стойности, по-малки или равни на 1 за горчивината и не по-големи от 2 за пикантността по органолептичната скала на Международния съвет за маслиновите продукти (COI).

Премахнато е обозначаването на характеристиката „необработено“ на маслото, тъй като същата е свързана единствено с аналитичните характеристики на маслото, което може да е от категорията „необработено“ или „необработено екстра качество“.

Географски район

Описанието на географския район на „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ е променено в продуктовата спецификация и в единния документ (предишното „резюме“).

По този начин първоначалният текст от продуктовата спецификация и резюмето:

е заменен със следния текст:

В единния документ (точка 4): „Географският район се намира във вътрешността на територията на следните общини от департамент Bouches-du-Rhône:

Изцяло включени общини: Les Baux-de-Provence, Maussane-les-Alpilles, Paradou;

Частично включени общини: Arles, Aureille, Eygalières, Eyguières, Fontvieille, Lamanon, Mas-Blanc-des-Alpilles, Mouriès, Orgon, Saint-Etienne-du-Grès, Saint-Martin-de-Crau, Saint-Rémy-de-Provence, Sénas, Tarascon.“

И в продуктовата спецификация:

На практика периметърът на географския район е разширен, така че да обхване части от вече включени в географския район общини, както и нова съседна община, а именно община „Mas-Blanc-des-Alpilles“ (частично). Тези допълнения засягат всички общини от географския район с изключение на община „Les Baux-de-Provence“, която вече е включена изцяло в географския район. Тези добавени към периметъра на географския район части от общини отговарят на същите геоложки, почвени, климатични и растителни критерии за обособяване на района, както и останалите, обхванати от наименованието за произход. Освен това тази промяна в очертанията на географския район дава възможност с наименованието за произход да бъде обхванат един нов преработвател на маслини. Добавена е датата на одобряване на въпросните очертания на географския район (20 юни 2013 г.) след взетото решение от националния комитет за селскостопански хранителни продукти към INAO, който е компетентен да утвърждава промените в очертанията на даден географски район на национално равнище.

Добавено е и уточнението, че маслините произхождат от набрани в идентифицирани — според описаните по-нататък ред и условия — парцели. Така в продуктовата спецификация се добавя следният текст:

Тази процедура дава възможност на контролните органи да съставят списък на всички парцели, в които могат да се произвеждат продукти с въпросното наименование за произход в течение на дадена година.

Освен това следните формулировки са добавени в продуктовата спецификация и в единния документ (предишното резюме):

В точка 3.4 от единния документ:

В спецификацията на продукта:

Не е добавен нов задължителен етап в географския район, но информацията за етапите, през които задължително трябва да се премине в рамките на географския район, не беше ясно изложена в предишното резюме и в продуктовата спецификация.

Освен това само в продуктовата спецификация са добавени картографските позовавания, използвани за определяне на географския район. Текстът е следният:

Става въпрос за картографски данни на IGN (Institut national de l’information géographique et forestière — Национален институт за географска и горска информация), които могат да се прехвърлят на други информационни носители, за разлика от първоначално използваните кадастрални планове.

Според действащите национални процедури при постъпило искане за изменение на продуктова спецификация националният комитет за наименования за произход за млечни, селскостопански и горски продукти към Националния институт по въпросите на произхода и качеството (INAO) е компетентен да се произнесе по искането преди предаването му на Европейската комисия. Изменението обаче поражда действие едва след регистрацията му на европейско равнище.

Доказателство за произход

Следните първоначални текстове са изцяло заличени от тази рубрика на продуктовата спецификация и на единния документ (предишното резюме):

В спецификацията на продукта:

В резюмето:

Всъщност във връзка с извършените промени в националното законодателство рубриката „Доказателство за произход на продукта от определения географски район“ от продуктовата спецификация и от резюмето (точка 4.4 „Доказателство за произход“), в която се съдържаха само елементи за „връзка с произхода“, е променена и вече включва в продуктовата спецификация само задълженията за деклариране и воденето на регистри във връзка с проследимостта на продукта и с наблюдението на условията на производство.

Съответно са добавени различни параграфи и те заменят предишните, които се отнасяха за историята и репутацията на продукта. Предложената нова редакция описва документите, които се въвеждат, за да може да се проследи и контролира продуктът, обхванат от наименованието за произход: декларацията за идентификация на операторите, декларацията за частична или пълна липса на намерение за производство на продукта, обхванат от наименованието за произход, за дадена година, дневника за извършваните дейности, регистрите за обработка на маслините (като суровина) и на маслиновите масла, годишната декларация във връзка с реколтата от маслини, годишната декларация за подготвяне (наричана също „декларация за производство“) на маслиновите масла, декларацията за пускане на пазара (наричана също „претенция“) на маслиновите масла, обхванати от наименованието за произход, годишната декларация за запасите от маслиновите масла, обхванати от наименованието за произход.

Параграфът е в следната редакция:

Всъщност става въпрос за кратко описание на въведената система за контрол на продукта и на естеството този контрол.

Метод на производство

—

Уводният текст „маслото трябва да произхожда от маслини, набрани в идентифицираните овощни градини, намиращи се в определения район на производство“ е заличен от тази рубрика на продуктовата спецификация и на единния документ (предишното резюме), тъй като процедурата за идентификация на парцелите е описана в рубриката „Географски район“ на продуктовата спецификация.

—

Сортове: Следният първоначален текст от продуктовата спецификация и резюмето: „Маслата трябва да произхождат изключително от съчетаване на най-малко два от следните основни сорта маслини: salonenque, beruguette, grossane, verdale от Bouches-du-Rhône“. се заменя със следните текстове: В спецификацията на продукта: „Маслата се произвеждат от маслини, които произхождат от сортовете, изброени в таблицата по-долу, и изпълняват определените в тази таблица правила за процентно съотношение на насажденията в стопанството. Съответствието на сортовите насаждения се преценява за всички парцели, от които се произвежда продуктът с наименование за произход, с изключение на опрашващите сортове, чието процентно съотношение се преценява за всеки разглеждан парцел. Разрешени сортове Правила за процентно съотношение на насажденията (в брой дървета) Salonenque Aglandau (наричан също Béruguette) Grossane Verdale des Bouches-du-Rhône — Процентното съотношение на всички тези сортове е не по-малко от 80 % — Наличието на два от тези сортове е задължително. Picholine — Процентното съотношение на сорта Picholine е не повече от 20 % Различни местни сортове — процентното съотношение на всички други местни сортове е не повече от 15 % Опрашващи сортове — процентното съотношение на опрашващите сортове е не повече от 5 %“

—

И в точка 3 от единния документ. 3: „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ се произвежда от маслини или масла, произхождащи най-малко от два от следните сорта: Salonenque, Aglandau, Grossane и Verdale des Bouches-du-Rhône, които заедно представляват 80—100 % от сортовете, които са налични на парцелите, от които се произвежда продуктът с наименованието за произход. Сортът Picholine, както и различни други местни сортове, могат да допълнят този състав.“ В действителност в продуктовата спецификация и в резюмето се описваше сортовото съдържание на маслото, но не и това на идентифицираните овощни градини с наименованието за произход. Затова в продуктовата спецификация се добавя сортовото съдържание на идентифицираните овощни градини под формата на таблица, в която се описват процентните съотношения на различните разрешени сортове. Заличено е първоначално включеното понятие за „основни сортове“, тъй като са определени минималните или максимални проценти за присъствие на различните сортове. Анализ на използваните понастоящем маслинови насаждения показа, че в тях е налице изискваният миниум от 80 % от четирите сорта Salonenque, Aglandau („Beruguette“), Grossane и Verdale des Bouches-du-Rhône, първоначално посочени в продуктовата спецификация и в резюмето. По същия начин максималният процент на така наречените „различни местни“ сортове е 15 %, а максималният процент на сорта Picholine е 20 % според наблюденията на маслиновите насаждения. Освен това с цел да се избегнат разлики в тълкуването при контрола, в продуктовата спецификация се уточнява и начинът, по който се преценява съответствието на сортовите насаждения на стопанството с определените процентни съотношения.

—

Гъстота на засаждане: добавени са правилата за гъстота на засаждане. В продуктовата спецификация е добавен следният текст: „При всяко ново насаждение след 27 август 1997 г. всяко дърво разполага с минимална площ от 24 квадратни метра, която е получена като се умножат двете разстояния — „между редовете“ и „отстоянието“ между дърветата. От друга страна, минималното разстояние между дърветата е поне 4 метра.“ Тези правила съответстват на обичайните местни практики, с които се гарантира оптималното развитие на дървото. Те се прилагат за всички дървета, засадени след датата на признаване на контролираното наименование за произход на националната територия. Те дават възможност да се гарантира спазването на препоръчаните правила за гъстота на засаждане на бъдещите насаждения.

—

Размер: в продуктовата спецификация е добавен следният текст: „Маслиновите дървета се подрязват поне веднъж на две години.“ Така наречената „резитба за плододаване“ позволява да се регулира броят на плодовете на маслиновото дърво. С последователните резитби се подобрява реколтата. Резитбата обикновено е ежегодна, но тъй като вегетационният цикъл на маслиновото дърво трае две години, в продуктовата спецификация се препоръчва да се прави поне една резитба на всеки две години.

—

Напояване: В продуктовата спецификация е добавена следната разпоредба: „Напояването по време на вегетационния период на маслиновото дърво е позволено до датата на прибиране на реколтата, която се определя ежегодно за продукта с наименованието за произход.“ Предпочетено е напояването да се ограничи до датата на започване на прибирането на реколтата, която се определя ежегодно за продукта с наименованието за произход. Тази дата е в съответствие с обичайните практики. Така се дава възможност да се разреши напояването на дърветата, когато това е необходимо в случай на продължително засушаване, за да се избегне прекалено голям недостиг на вода, вреден за дървото по време на вегетационния период и с неблагоприятно въздействие върху качеството на плодовете. За сметка на това, с оглед запазване на качеството на достигналите зрялост плодове, като се избегне насищането им с вода, за предпочитане е напояването да се преустанови веднага щом започне прибирането на реколтата.

—

Встъпване на дърветата в плододаване: Следният първоначален текст от продуктовата спецификация: „От правото да използват контролираното наименование за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ могат да се ползват само маслинови масла от дървета на възраст минимум пет години.“ се заменя със следното: „От правото да използват наименованието за произход се ползват само маслинови масла от дървета, които са били засадени на парцела преди не по-малко от пет години.“ В действителност за повече яснота е добавено, че възрастта на встъпване в плододаване на обхванатите от наименованието за произход дървета, която е определена на пет години, съответства на пет години от момента, в който те „са били засадени на парцела“ при идентифициран парцел за продукт с наименованието за произход.

—

Добив: Максимално разрешеният добив е променен на 10 тона от хектар вместо максимум 6 тона от хектар. Следният първоначален текст от продуктовата спецификация: „Добивът от хектар не трябва да превишава шест тона маслини от хектар“ се заменя със следното: „Добивът не превишава 10 тона набрани маслини от хектар с маслинови насаждения, независимо от предназначението на маслините. Добивът се изчислява за всички идентифицирани парцели на стопанството, в което се отглеждат маслини, предназначени за продукти с наименованията за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, „Olives cassées de la Vallée des Baux-de-Provence“ и „Olives noires de la Vallée des Baux-de-Provence“.“ Наистина, дръвчетата от новите насаждения започват да дават плод към настоящия момент и добивът от тези маслинови градини се доближава до 8—10 t/ha. Не са рядкост и многовековните маслинови овощни градини, като в този случай дърветата са развили изобилна корона и съответно дават значително количество плод. За оптимизиране на добива допринасят също професионалната специализация на производителите и обновяването на парцелите. Освен това начинът на изчисляването на добива е включен с цел да се избегнат разлики в тълкуването. Включено е например уточнението, че добивът се изчислява спрямо набраната продукция (а не цялата продукция на дървото, в която се включват падналите на земята маслини, които не са събрани и не се ползват от наименованието), независимо от предназначението на маслините, и се изчислява за всички идентифицирани парцели на стопанството, в което се произвеждат маслини, предназначени за продукти с наименованията за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, „Olives cassées de la Vallée des Baux-de-Provence“ и „Olives noires de la Vallée des Baux-de-Provence“.

—	Прибиране на реколтата от маслини: добавени са различни разпоредби по отношение на прибирането на реколтата с цел по-добро регламентиране на практиките и гарантиране на качеството на набраните маслини.

—

Следните първоначални разпоредби: и от продуктовата спецификация: „Маслините трябва да са набрани при добра степен на зрялост директно от дървото или върху опънати мрежи по време на беритбата, при условие че маслините са събрани от мрежите в рамките на три дни след падането им.“ и от резюмето: „Маслините трябва да са набрани при добра степен на зрялост директно от дървото или върху опънати мрежи.“ се заличават в единния документ и се заменят в продуктовата спецификация със следните разпоредби: „Датата на започване на прибирането на реколтата се определя ежегодно по решение на директора на INAO въз основа на мотивирано предложение на групата. Маслините са набрани директно от дървото или върху опънати мрежи. Използването на постоянни мрежи е забранено. Събраните директно от земята маслини не могат да бъдат използвани и се съхраняват отделно от партидите маслини, които отговарят на изискванията за наименованието за произход.“ Предпочетено е да се добави разпоредба за започването на прибирането на реколтата за производството, ползващо се с наименованието за произход, която позволява да се гарантира съблюдаването от страна на производителите на достатъчна степен на зрялост на маслините. Датата на започване на прибирането на реколтата се предлага от групата, която основава решението си на извършен органолептичен анализ на представителни за целия географски район проби от маслини. Освен това позоваването на използването на „опънати мрежи по време на прибирането на реколтата, при условие че маслините са събрани от мрежите в рамките на три дни след падането им“ се заменя от забраната за използването на т.нар. „постоянни“ мрежи и от забраната за използването на паднали на земята маслини. Става въпрос за забрана да се използват събрани от земята маслини или останали върху постоянните мрежи от предходната реколта. Освен това хигиенното качество на маслините се преценява в маслобойната, където са определени и критерии за сортиране. Маслините, престояли прекалено дълго време на мрежите, се премахват при сортирането. Първоначалната разпоредба се проверяваше трудно от контролните органи и задължаваше операторите да извършват множество документални записи. Новата разпоредба се оценява като по-прагматична и контролируема.

—

Следният първоначален текст от продуктовата спецификация: „Маслините, които са годни за производството на маслиново масло със запазено наименование за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, се съхраняват в решетъчни касетки.“ се заменя със следния текст: „Маслините се съхраняват в касетки или бокс палети.“ В действителност съгласно местните практики маслините могат да бъдат събирани и в бокс палети, без да се навреди на качеството на суровината. Премахва се задължението да се използват „решетъчни“ съдове, тъй като тези маслини ще претърпят лека анаеробна ферментация преди пресоването си при производството на масло, извлечено от „узрели маслини“, поради което не е необходимо да бъдат съхранявани в проветриви съдове.

—

Срок за доставяне на маслините в маслобойните: В продуктовата спецификация е добавена следната разпоредба: „След това съгласно местните практики те се доставят в маслобойните не по-късно от два дена след брането.“ В действителност максималният срок за доставяне на маслините в маслобойните след набирането им се добавя и определя на два дена, за да се вземат предвид настоящите практики, които допринасят за производството на качествено масло.

—

приготвяне на маслото: — Срок за преработване на маслините: следният първоначален текст от продуктовата спецификация: „Срокът от брането на маслините до преработването им не надвишава седем дни.“ се заменя със следното: „В съответствие с изискванията за наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ маслата са произведени от маслини, чийто срок на съхранение между набирането и пресоването им е под три дни. В съответствие с изискванията за наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, последвано от обозначението „от узрели маслини“, маслата са произведени от маслини, преминали в периода между набирането и пресоването им през етап на естествена ферментация, чиято продължителност е не по-малка от три дни и не по-голяма от десет дни.“ В действителност е необходимо да се разграничи максималният срок на съхранение на маслините в маслобойната преди преработването им в зависимост от метода на производство на маслото, извлечено или не от узрели маслини. Определените срокове съответстват на наблюдаваните традиционни местни практики за производство на характерни и качествени масла. — Хигиенно качество на преработваните маслини: следният първоначален текст от продуктовата спецификация: „Използваните маслини трябва да са здрави.“ В продуктовата спецификация се добавят следните елементи: „Общият дял на червивите или покафенели маслини е под 10 % от броя на маслините във всяка преработвана партида.“ Тези допълнителни елементи дават възможност да се направи по-обективна оценка на хигиенното качество на маслините, необходимо за получаването на качествено масло. — Температура на извличане: следният първоначален текст от продуктовата спецификация и резюмето: „Методът на извличане трябва да включва само механични способи без загряване на маслиновото масло до повече от 30 °C.“ се заличава в единния документ и се заменя в продуктовата спецификация със следното: „Методът на извличане включва единствено механични способи, като в нито един момент от процеса на извличане, във всяка една точка от преработвателната верига, температурата не може да превишава 27 °C и достига най-много 35 °C за производството на „huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, следвано от обозначението „от узрели маслини“.“ С оглед на практиките за евентуалното узряване на маслините преди извличането е необходимо да се разграничи температурата в зависимост от избрания метод на производство. При „узрелите маслини“ се наблюдава естествено загряване на маслините. Затова в този случай максималната използвана температура е увеличена до 35 °C. В другите случаи без предварително узряване на маслините максималната температура на извличане е намалена от 30 °C на 27 °C, за да се вземе предвид развитието на европейското законодателство, свързано с обозначението „студено пресоване“. Освен това се добавя, че тази температура се отнася за всички точки от преработвателната верига, а не само за маслиновото масло. — Методи на извличане: следният първоначален текст от продуктовата спецификация и резюмето: „Забранява се всякаква обработка, различна от миене, преливане, центрофугиране и филтриране. Забранява се употребата на всякакви помощни средства, с изключение на вода, с цел улесняване на извличането на маслата.“ се заменя със следната формулировка в продуктовата спецификация: „Забранява се всякаква обработка, различна от миене, отстраняване на камъни, листа, стебла, мачкане, размесване, преливане, центрофугиране и филтриране. Забранява се употребата на всякакви помощни средства, с изключение на вода, с цел улесняване на извличането на маслата.“ Всъщност с оглед яснота на текста производителите пожелаха изчерпателно изброяване на различните процеси и обработки, разрешени при приготвянето на маслиновото масло, посредством добавянето на етапите на отстраняването на камъни, листа, стебла, мачкането и размесването. — Сортов състав на маслото: следният първоначален текст от продуктовата спецификация и резюмето: „Не може да се произвежда масло от един сорт“. се заличава от единния документ. В продуктовата спецификация се запазва и се добавя следният текст: „Маслата произхождат от съчетаване на маслини или масла от определените в точка 5.1 сортове, най-малко два от които са от следните сортове: Salonenque, Aglandau, Grossane и Verdale des Bouches-du-Rhône. Допуска се използването на маслини от опрашващи сортове.“ Тази разпоредба пояснява сортовия състав на маслото (най-малко два от сортовете Salonenque, Aglandau, Grossane и Verdale des Bouches-du-Rhône), както и неговия начин на производство (маслото произхожда от смес на маслини или също на маслинови масла). В действителност по традиция маслобойните извършват пресоване или на смес от маслини, или на маслини от даден сорт, след което се смесват получените от отделните сортове масла в съответствие с очаквания сортов състав за „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“. Така използваният метод на производство не оказва влияние върху крайните характеристики на продукта. Освен това се допуска наличието на опрашващи сортове, доколкото количеството им ще бъде много малко. На практика това количество е ограничено автоматично от максималния определен процент на дръвчета от тези сортове в рамките на парцелите (5 %). По традиция реколтата от парцелите се събира наведнъж. Набраните количества маслини от дърветата на опрашващите сортове са включени в общия обем маслини, доставян в маслобойната за производството на маслото с наименование за произход, но при все това остават минимални.

—

Условия за съхранение на маслата: В продуктовата спецификация е добавен следният текст: „Неопакованите маслинови масла се съхраняват на подходящи защитени от светлина места, които позволяват да се запазят характеристиките на продукта в съответствие с описанието му“. С цел запазване на качеството на продуктите до пускането им на пазара се добавя разпоредба, свързана с условията за съхранение на маслата.

Връзка с географската среда

Както в продуктовата спецификация, така и в единния документ (или предишното резюме) целият текст за връзката с географския район е изцяло пренаписан. Става въпрос основно за добавени текстове, които не променят същността на причинно-следствената връзка между първоначално описаните специфични характеристики на географския район и специфични характеристики на продукта.

—

Следните първоначални текстове: от резюмето: „Географският район на производство на долината Baux-de-Provence е ограничен на север от канала Alpilles, а на юг — от канала Craponne“, и от продуктовата спецификация: „Географският район на производство на долината Baux-de-Provence е очертан ясно на север от канала Alpilles, а на юг — от канала Craponne“ се променят леко и се заменят в продуктовата спецификация и в единния документ със следния текст: „Географският район принадлежи към планинския масив Alpilles, неговите делувиални подножия и северния край на равнината Crau.“ Тази актуализация е следствие от леката промяна в границите на географския район, тъй като те вече не се определят от канала Alpilles и канала Craponne. Освен това са добавени и следните елементи с цел допълване на описанието: „Планинската верига Alpilles (400 m максимална надморска височина) се простира от запад на изток на разстояние от около тридесет километра и обхваща най-типичните за Provence варовикови хълмове, разположени между реките Rhône, Durance и Crau. Този масив образува най-западното звено на провансалските антиклинали. В южната си част ерозиралият масив с живописен релеф с косо изрязани склонове се състои основно от варовици от периодите на креда и юра.“ Следният първоначален текст от продуктовата спецификация: „Присъствието на маслиновите насаждения в тази долина е повлияно в исторически план от изграждането на тези напоителни канали. Именно така маслиновото дърво винаги си е оставало предпочитаният избор в участъци, в които напояването е продължавало да бъде трудно, като дори е било пощадено от изкореняванията, докато в други участъци то е изчезнало за сметка на зеленчуковите култури.“ се заличава, тъй като се отнася за исторически факти, които не допринасят за реално доказване на връзката с географския произход.

—

Следните първоначални текстове: от продуктовата спецификация: „Така очертаният район на долината Baux-de-Provence се отличава със специфични за него геоложки и климатични характеристики.“ и от резюмето: „Той се отличава със специфични за него геоложки и климатични характеристики“ както и следният първоначален текст само в продуктовата спецификация: „В участъка с хълмове почвите са варовикови, със слабо оцветяване и каменисти и се отличават с висока степен на калоричност, проветривост и много голяма пропускливост. Климатът е средиземноморски, с горещо и сухо лято, с есен и зима, които са по-скоро дъждовни, и с характерното присъствие на „мистрала“ (северен вятър). Сортовете, които виреят в долината Baux, са особено добре пригодени към функционирането на тези почви. Благодарение на планинската верига Alpilles, долината Baux-de-Provence е много по-слабо изложена на вятъра и на пролетните слани, и преди всичко на мъглите, които засягат неблагоприятно доброто завързване на плод от цветовете на маслините и които спомагат за развитието на определени гъбични болести.“ са променени и допълнени с цел да се обяснят по-добре специфичните характеристики на географския район. Част от този текст е включена и в описанието на „причинно-следствената връзка“, но частта, която се отнася до описанието на климата, почвата и сортовете, които виреят в района, е заличена и заменена със следните текстове (добавени в единния документ и в продуктовата спецификация): „Географският район има следните специфични характеристики на климата: — средиземноморски тип климат, — силно променливи сезонни и годишни режими на температурите и дъждовните валежи, — валежи, които се характеризират с кратки, но интензивни бури, съсредоточени основно през есента и пролетта. Валежите, които са от порядъка на 700 mm годишно, са съсредоточени в рамките на 50 дни, — сух сезон, който се отличава със сухо и горещо, дори знойно лято, с чест недостиг на вода, по-специално през месец юли, — умерена зима, като най-студеният месец е януари, — средни температури от 13,6 °C с отклонение надолу от 1 °C до 2 °C по северния склон на Alpilles и опасност от пролетни слани, — наличие на силни ветрове, които духат повече от 100 дни в годината и идват основно от север (мистрал) или от запад (трамонтан), — доста голямо слънцегреене с обща продължителност повече от 2 800 часа годишно. Характерните за географския район почви са каменисти (40—80 % каменист състав), варовикови с пясъчно-алувиална или пясъчно-алувиално-глинеста подложка по масива на Alpilles и по неговите делувиални подножия. По северния край на старата долина на Crau, наричана още „Crau d’Eyguières“, има силно каменисти червени фералитни почви (30—60 cm обли силикатни камъчета по повърхността), обогатени с варовикови наслагвания от ерозията на южните части на Alpilles. Маслиновите насаждения от масива на Alpilles са засадени основно върху каменисти варовикови почви, развили се върху подножието на планината, върху слоести чакъли, върху повече или по-малко дебели наслагвания, които запълват дефилетата. Консистенцията на фината фракция обикновено е пясъчно-алувиална и по-рядко пясъчно-алувиално-глинеста. Общият дял на варовика, който средно е 20—30 %, може да достигне 40 %, а делът на активния варовик рядко превишава 8 %. Стойността на рН на почвите варира между 8 и 8,5.“ Освен това, само в продуктовата спецификация са внесени следните допълнителни описателни елементи по отношение на характерните за географския район климат, геология и растителност: „Западната част на масива е изложена на влиянието на долината на Rhône, като там валежите са по-значителни, а температурите по-меки и с по-малка вероятност за причиняване на измръзване през зимата и пролетта. Южното подножие, което е защитено от студения вятър, какъвто е мистралът, дава възможност за по-ранно прибиране на реколтата, а също така е изложено на по-голямо слънцегреене. По северния склон има повече валежи. Микроклиматичните условия (по-малко влияние на слънцето и на завет от вятъра) в ниските части и в котловините дават възможност да се намери известна прохлада през лятото. Тези характеристики определят специфична флора и фауна на равнището на средиземноморския биоклимат, по-специално поради факта, че са пригодени към дългия период на недостиг на вода. Географският район съответства на ерозирал масив с живописен релеф, чиято структура се състои основно от варовикови образувания и мергели от периода на долната креда, както и от доломитни варовици от периода на юра в южната му част. Значителни отлагания от триас, които са с речно-езерен произход и с много хетерогенен варовиков характер, струпвания, пясъчници, мергели, пясъци, се забелязват в синклиналните гънки по оста запад-изток. По Alpilles рушенето на варовиковите скали при заледяването през квартернера е изиграло важна роля и е причина за каменистите или чакълести отлагания, които се задържат под по-скорошното делувиално или алувиално запълване. Южните склонове на масива на Alpilles се ограничават от края на старата долина на Crau, която се характеризира със своите наноси, състоящи се от заоблени варовикови и кварцитови камъчета от вилафранкския период, донесени от река Durance, прекосила разлома Saint Pierre de Vence. Когато към геоморфологията на мястото се добави и климатът, това в голяма степен обяснява наличието на различни видове растителност от средиземноморския пояс, за който са характерни Алепският бор [Pinus halepensis] и каменният дъб [Quercus ilex]). Като истински биогеографски кръстопът, на територията, свързвана основно с мезо-средиземноморския климат, се наброяват около 960 растителни вида, от които 50 в крайните части на района на разпространение, пригодени към сушата и варовиковите почви.“

—

Следните първоначални текстове: от продуктовата спецификация: „Географската среда, представлявана от планинската верига Alpilles, заедно с почвите и специфичния климат, наличието на стари и добре утвърдени в този район сортове, културните практики, родени от опита и работата на земеделските стопани, правят долината Baux-de-Provence предпочитана територия за производството на маслини.“; и от резюмето: „Тази географска среда с варовикови почви и средиземноморски климат, наличието на стари и добре утвърдени в този район сортове, културните практики, родени от опита и работата на земеделските стопани, правят долината Baux-de-Provence предпочитана територия за производството на маслини.“ се заличават, тъй като съдържащата се в тях информация е включена в по-подробен вариант в други параграфи от тази рубрика. Заменят се в продуктовата спецификация и в единния документ със следния текст: „През вековете хората са подбрали най-подходящите сортове и райони. Маслиновите насаждения са основно разположени по северните и южните склонове в подножието на планината, в синклинални гънки на Fontvieille, на Baux-de-Provence, в долината по антиклиналната гънка с посока запад-изток на Maussane-les-Alpilles, Mouriés, Aureille и на северния подстъп на Crau d’Eyguières. Преобладават сортовете Aglandau (наричан още Berruguette на местно равнище), Grossane, Salonenque и Verdale-des-Bouches-du-Rhône.“

—

Добавени са следните елементи, отнасящи се до човешките фактори: В продуктовата спецификация и в единния документ: „Заедно със зърнените култури и лозовите насаждения, маслиновото дърво винаги е било една от трите основни култури, отглеждани в Provence. В долината Baux-de-Provence секторът за производство на маслини винаги е заемал първостепенно място, въпреки конкуренцията на вноса и изоставянето на маслиновите насаждения в полза на зеленчуковите култури заради изграждането на напоителни канали. През 1786 г. абат Couture отбелязва в своя трактат, че една от особеностите на долината Baux-de-Provence е голямото богатство от различни сортове маслини и изброява поне шест основни сорта. Същите тези сортове са използвани днес за производството на продукта с наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“.“

—

В продуктовата спецификация следният първоначален текст, свързан с описателни елементи относно специфичните характеристики на човешките фактори и продукта: „Традиционните методи за производство на маслиновото масло от долината Baux-de-Provence просъществуват: благодарение на използването на маслобойните се запазва оригиналността на продукта“, както и първоначалният допълнителен текст в продуктовата спецификация и резюмето: „Специфичната характеристика на това масло се дължи на разумното съчетаване на традиционни за този регион сортове в пълна хармония с територията“. се заменят в продуктовата спецификация и в единния документ със следния текст: „Преди появата на ефективното модерно оборудване за извличане на масло като „непрекъснати вериги“, маслините е трябвало да се съхраняват няколко дни на таваните, преди да бъдат пресовани с традиционните преси. Постигнатата по този начин степен на узряване, изразяваща се в лека ферментация, улеснявала работата на пресите и водела до извличането на харесвано непикантно и негорчиво масло с типични аромати на маслини конфит, черни маслини и сварен артишок… Узряването на маслините няколко дни преди пресоването им се е налагало и поради невъзможността маслобойните да преработват с наличното оборудване всички доставяни маслини. Съвсем в началото на кампанията обаче е можело да се пресоват бързо (същия ден или на другия ден) първите доставени маслини и да се извлече от тях маслинено масло, което също е било високо оценявано заради по-горчивия и по-пикантния си вкус и по-„зелените“ си аромати като тези на прясно окосена трева или доматен лист… Впоследствие маслобойните в долината Baux-de-Provence са се оборудвали с модерни машини за пресоване, но са запазили и двата метода на производство на маслинови масла (със или без предварително узряване на маслините), за да продължат да произвеждат тези два различни вида масла. Специфичните характеристики на „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ са свързани със: — сортовия им състав: Произхожда основно от местните сортове Aglandau (наричан още Berruguette на местно равнище), Salonenque, Grossane и Verdale - des - Bouches-du-Rhône, — олфактивните и вкусовите им аромати, съдържащи — в зависимост от предварителното узряване на преработваните маслини — нотки: — на прясно окосена трева, ябълка, бадемова ядка, суров артишок, пресен лешник и доматен лист, — или на сладка маслина, черна маслина, маслинова паста, какао, гъби, варен артишок, трюфели и заквасен с мая хляб при маслиновото масло, пуснато на пазара с обозначението „от узрели маслини“. — горчивината и пикантността му, от слабо до умерено, изразени в зависимост от степента на предварително узряване на преработваните маслини.“ В продуктовата спецификация и в единния документ са добавени описателни елементи относно „причинно-следствената връзка“ между специфичните характеристики на географския район и специфичните характеристики на продукта със следната формулировка: „В този участък с хълмове почвите, които са варовикови, със слабо оцветяване и каменисти, се отличават с висока степен на калоричност, проветривост и много голяма пропускливост, които са благоприятни за производството на маслини. Защитена от планинската верига Alpilles, долината Baux-de-Provence е слабо изложена на мъглите, които неблагоприятно засягат доброто завързване на плод от цветовете на маслините и които спомагат за развитието на гъбични болести. Ето защо долината Baux-de-Provence представлява предпочитана територия за производството на маслини. Климатичните и почвените характеристики на географския район са в основата и на подбора на сортове, преобладаващи в състава на „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“. Сортът Salonenque е идеално пригоден към варовиковите, каменисти и плитки терени, както и към лятното засушаване и вятъра. Плодовете узряват много рано, а добивът на масло е много висок; те се използват и за продукта с наименование за произход „olives vertes cassées de la Vallée des Baux-de-Provence“. Aglandau или „Berruguette“, който е по-чувствителен към засушаването от Salonenque, се е наложил благодарение на устойчивостта си на студа и вятъра, на късното си достигане на зрялост, пригодено към местния климат, както и на качеството на богатото си на полифеноли масло. Той е широко разпространен в Provence. Сортът Grossane харесва почвите в географския район, които имат добър воден режим. Бързо узряващите му плодове са използвани по-специално за производството на продукта с наименованието за произход „Olives noires de la Vallée des Baux-de-Provence“, но се използват и традиционно за производството на маслиновото масло. Сортът Verdale des Bouches du Rhône е типичен за департамента, като се е наложил поради устойчивостта си на студа и качеството на произвежданото от него масло. Съчетаването на сортовете в различни пропорции в зависимост от навиците на маслобойните в комбинация с методите за по-голяма или по-малка степен на узряване на маслините преди пресоването, както и с изразяването на спецификата на територията, е в основата на съвкупността от характерните особености на „Huile de la Vallée des Baux-de-Provence“.“

Етикетиране

Следните първоначални разпоредби от регистрираната продуктова спецификация и от резюмето:

„Етикетът на маслиновите масла, използващи контролираното наименование за произход „huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, трябва да съдържа:

—	обозначението „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“,

—	обозначението „Контролирано наименование за произход“ или „КНП“.

когато на етикета отделно от адреса е посочено името на дадено стопанство или марка, името на наименованието се повтаря между думите „наименование“ и „контролирано“.

Тези означения се групират в едно и също зрително поле върху един и същи етикет.

Данните се представят с добре видими, четливи, незаличими и достатъчно големи букви, за да изпъкват добре на фона, на който са отпечатани, и за да могат да се отличават ясно от всички останали писмени обозначения и изображения.“

се заменят в продуктовата спецификация и в единния документ със следния текст:

„Освен задължителните означения, предвидени в нормативните разпоредби за етикетиране и представяне на хранителните продукти, етикетът на маслините, използващи наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, съдържа:

—	името на наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“,

—	евентуално обозначението „от узрели маслини“, след наименованието за произход, изписано с шрифт с големина най-малко равна на половината от размера на наименованието за произход,

—	обозначението „защитено наименование за произход“ или „ЗНП“,

Тези обозначения се групират в едно и също зрително поле върху един и същи етикет.

Те се изписват с добре видими, четливи, незаличими и достатъчно големи букви, за да изпъкват добре в рамката, в която са отпечатани, и така че да се отличават ясно от останалите писмени обозначения и изображения.“

На практика специфичните за наименованието означения върху етикета са приведени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 със заличаването на препратката към КНП или „контролирано наименование за произход“ и със заместването им с европейските обозначения „защитено наименование за произход“ или „ЗНП“. Освен това с цел по-добра информираност на потребителите се добавя разпоредба, свързана със задължителното поставяне на допълнителното обозначение „от узрели маслини“ при маслата, произведени по този метод.

Национални изисквания:

С оглед на промените на националните законови и подзаконови актове рубриката „Национални изисквания“ се променя. Позоваването на указа от 27 август 1997 г., с който се признава контролираното наименование за произход на френска територия, се заличава и се въвежда таблица, в която са представени основните подлежащи на контрол показатели, заедно с референтните им стойности и метода им на оценяване.

Друго

Рубрики „Компетентна служба на държавата членка“ и „Група заявител“, и „Информация относно контролните органи“: актуализирани са наименованието и координатите за връзка на съответните официални контролни органи, както и тези на групата. Що се отнася до състава на групата и нейния правен статут, те не са променени по същество. В групата все така участват производители и преработватели на маслини, както и производители на маслиново масло.

Рубрика	Първоначални координати за връзка и текстове (продуктова спецификация и единен документ)	Актуализирани координати за връзка и текстове (продуктова спецификация)
Компетентна служба на държавата членка	Наименование: Institut National des Appellations d'Origine (Национален институт за наименованията за произход) - 138, Champs Elysées - 75008 Paris - France Тел. +33 153898000 Факс +33 142255797	Institut national de l’origine et de la qualité (INAO) (Националeн институт по въпросите на произхода и качеството) 12 rue Henri Rol-Tanguy – TSA 30003 93555 Montreuil-sous-Bois Cedex Тел. +33 01173303800 Факс +33 01173300804 Имейл: info@inao.gouv.fr
Група заявител	Наименование: Syndicat Interprofessionnel de l’Olivier de la Vallée des Baux Адрес: Mairie de Maussane les Alpilles - 13520 Maussane Les Alpilles — И в единния документ: Състав: производители/преработватели (х) други () — И в продуктовата спецификация: Създадено през 1994 г., синдикалното сдружение се състои от всички физически или юридически лица, които имат отношение към продуктите от маслини от долината Baux-de-Provence. То включва производители и преработватели на маслини, както и производители на маслиново масло.	Професионалното сдружение „Syndicat AOP Huile d’olive et Olives de la Vallée des Baux-de-Provence“ (SIOVB). Vallon de la Fontaine 13520 Les Baux-de-Provence Тел. +33 0490543842 Факс +33 0484253288 Имейл: contact@siovb.com Състав: производители и преработватели. Правен статут: професионално сдружение, осъществяващо дейност съгласно Кодекса на труда.
Инспектиращ орган	— I.N.A.O (Националeн институт по въпросите на произхода и качеството) 138, Champs Elysées 75008 Paris — D.G.C.C.R.F. (Генерална дирекция по въпросите на конкуренцията, потреблението и борбата с измамите) 59, Bd V.Auriol Teledoc 251 75703 Paris Cedex 13	Institut national de l’origine et de la qualité (INAO) (Националeн институт по въпросите на произхода и качеството) Адрес: Arborial - 12 rue Henri Rol-Tanguy TSA 30003 - 93555 Montreuil-sous-Bois Cedex Тел. +33 0173303800 Факс +33 0173300804 Имейл: info@inao.gouv.fr Direction générale de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes (Генерална дирекция за конкуренцията, потреблението и борбата с измамите) (DGCCRF) Адрес: 59, boulevard Vincent Auriol - 75703 Paris Cedex 13 Тел. +33 0144871717 Факс +33 0144973037 DGCCRF е дирекция към Министерството на икономиката. В съответствие с разпоредбите на член 37 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 проверката за съответствие с продуктовата спецификация преди пускането на пазара се извършва от орган за сертифициране на продукти, като неговото име и координати за връзка са на разположение на уебсайта на INAO и в базата данни на Европейската комисия.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“

ЕС №: PDO-FR-0050-AM01 — 16.8.2017 г.

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименовани

„Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.5. Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни мазнини и др.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ е маслиново масло, което се характеризира с наличието на най-малко два от следните аромати: прясно окосена трева, ябълка, бадемова ядка, суров артишок, пресен лешник, доматен лист. Придружени са от горчивина и лютивина (наричана още „пикантност“ в настоящата продуктова спецификация) в умерена степен. Горчивината е по-малка или равна на 3, а пикантността варира от 1 до 3 по органолептичната скала на Международния съвет за маслиновите продукти (COI). Съдържанието му на олеинова киселина е не повече от 0,8 g на 100 g.

„Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, следвано от обозначението „от узрели маслини“, е мазно маслиново масло, което се характеризира с наличието на най-малко два от следните аромати: маслини конфит, черна маслина, маслинова паста, какао, гъби, варен артишок, трюфели и заквасен с мая хляб. Изключени са ароматите на варена круша, мухъл и метал. Вкусът му е мек, горчивината е по-малка или равна на 1, а пикантността — по-малка или равна на 2 по органолептичната скала на Международния съвет за маслиновите продукти (COI). Съдържанието му на олеинова киселина е не повече от 1,5 g на 100 g.

На етапа на първото пускане на пазара пероксидното число и на двата вида масло е по-малко или равно на 16 милиеквивалента пероксиден кислород на 1 kg маслиново масло.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

„Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ се произвежда от маслини или масла, произхождащи от най-малко два от следните сортове: Salonenque, Aglandau, Grossane и Verdale des Bouches-du-Rhône, които заедно представляват 80—100 % от сортовете, които са налични на парцелите, от които се произвежда продуктът с наименованието за произход. Сортът Picholine, както и различни други местни сортове, могат да допълнят този състав.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички операции — от производството на маслините до приготвянето на маслиновото масло — се извършват в рамките на определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася наименованието

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася наименованието

Освен задължителните означения, предвидени в нормативните разпоредби за етикетиране и представяне на хранителните продукти, етикетът на маслините, използващи наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“, съдържа:

—	името на наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“;

—	евентуално обозначението „от узрели маслини“, след наименованието за произход, изписано с шрифт с големина, най-малко равен на половината от размера на наименованието за произход;

—	обозначението „защитено наименование за произход“ или „ЗНП“.

Тези обозначения се групират в едно и също зрително поле върху един и същи етикет.

Те се изписват с добре видими, четливи, незаличими и достатъчно големи букви, за да изпъкват добре в рамката, в която са отпечатани, и така, че да се отличават ясно от останалите писмени обозначения и изображения.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район се намира във вътрешността на територията на следните общини от департамент Bouches-du-Rhône:

Изцяло включени общини: Les Baux-de-Provence, Maussane-les-Alpilles, Paradou;

Частично включени общини: Arles, Aureille, Eygalières, Eyguières, Fontvieille, Lamanon, Mas-Blanc-des-Alpilles, Mouriès, Orgon, Saint-Etienne-du-Grès, Saint-Martin-de-Crau, Saint-Rémy-de-Provence, Sénas, Tarascon.

5.   Връзка с географския район

Географският район принадлежи към планинския масив Alpilles, неговите делувиални подножия и северния край на равнината Crau. Планинската верига Alpilles (400 m максимална надморска височина) се простира от запад на изток на разстояние от около тридесет километра и обхваща най-типичните за Provence варовикови хълмове, разположени между реките Rhône, Durance и Crau. Този масив образува най-западното звено на провансалските антиклинали. В южната си част ерозиралият масив с живописен релеф с косо изрязани склонове се състои основно от варовици от периодите на креда и юра.

Географският район има следните специфични характеристики на климата:

—	средиземноморски тип климат,

—	силно променливи сезонни и годишни режими на температурите и дъждовните валежи,

—	валежи, които се характеризират с кратки, но интензивни бури, съсредоточени основно през есента и пролетта. Валежите, които са от порядъка на 700 mm годишно, са съсредоточени в рамките на 50 дни,

—	сух сезон, който се отличава със сухо и горещо, дори знойно лято, с чест недостиг на вода, по-специално през месец юли,

—	умерена зима, като най-студеният месец е януари,

—	средни температури от 13,6 °C с отклонение надолу от 1 °C до 2 °C по северния склон на Alpilles и опасност от пролетни слани,

—	наличие на силни ветрове които духат повече от 100 дни в годината и идват основно от север (мистрал) или от запад (трамонтан),

—	доста голямо слънцегреене с обща продължителност повече от 2 800 часа годишно.

Географският район съответства на ерозирал масив с живописен релеф, чиято структура се състои основно от варовикови образувания и мергели от периода на долната креда, както и от доломитни варовици от периода на юра в южната му част.

Характерните за географския район почви са каменисти (40—80 % каменист състав), варовикови с пясъчно-алувиална или пясъчно-алувиално-глинеста подложка по масива на Alpilles и по неговите делувиални подножия. По северния край на старата долина на Crau, наричана още „Crau d’Eyguières“, има силно каменисти червени фералитни почви (30—60 cm обли силикатни камъчета по повърхността), обогатени с варовикови наслагвания от ерозията на южните части на Alpilles.

Маслиновите насаждения от масива на Alpilles са засадени основно върху каменисти варовикови почви, развили се върху подножието на планината, върху слоести чакъли, върху повече или по-малко дебели наслагвания, които запълват дефилетата. Консистенцията на фината фракция обикновено е пясъчно-алувиална и по-рядко пясъчно-алувиално-глинеста. Общият дял на варовика, който средно е 20—30 %, може да достигне 40 %, а делът на активния варовик рядко превишава 8 %. Стойността на рН на почвите варира между 8 и 8,5.

Заедно със зърнените култури и лозовите насаждения, маслиновото дърво винаги е било една от трите основни култури, отглеждани в Provence. В долината Baux-de-Provence секторът за производство на маслини винаги е заемал първостепенно място, въпреки конкуренцията на вноса и изоставянето на маслиновите насаждения в полза на зеленчуковите култури заради изграждането на напоителни канали. През 1786 г. абат Couture отбелязва в своя трактат, че една от особеностите на долината Baux-de-Provence е голямото богатство от различни сортове маслини и изброява поне шест основни сорта. Същите тези сортове са използвани днес за производството на продукта с наименованието за произход „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“.

През годините хората са подбрали най-подходящите сортове и райони. Маслиновите насаждения са основно разположени по северните и южните склонове в подножието на планината, в синклинални гънки на Fontvieille, на Baux-de-Provence, в долината по антиклиналната гънка с посока запад-изток на Maussane-les-Alpilles, Mouriés, Aureille и на северния подстъп на Crau d’Eyguières. Преобладават сортовете Aglandau (наричан още Berruguette на местно равнище), Grossane, Salonenque и Verdale-des-Bouches-du-Rhône.

Преди появата на ефективното модерно оборудване за извличане на масло като „непрекъснати вериги“, маслините е трябвало да се съхраняват няколко дни на таваните, преди да бъдат пресовани с традиционните преси. Постигнатата по този начин степен на узряване, изразяваща се в лека ферментация, улеснявала работата на пресите и водела до извличането на харесвано непикантно и негорчиво масло с типични аромати на маслини конфит, черни маслини и сварен артишок… Съхраняването на маслините няколко дни преди пресоването им се е налагало и поради невъзможността маслобойните да преработват с наличното оборудване всички доставяни маслини. Съвсем в началото на кампанията обаче е можело да се пресоват бързо (същия ден или на другия ден) първите доставени маслини и да се извлече от тях маслинено масло, което е можело да бъде квалифицирано като „младо масло“ и също е било високо оценявано заради по-горчивия и по-пикантния си вкус и по-„зелените“ си аромати като тези на прясно окосена трева или доматен лист… Впоследствие маслобойните в долината Baux-de-Provence са оборудвани с модерни машини за пресоване, но са запазили и двата метода на производство на маслинови масла (със или без предварително узряване на маслините), за да продължат да произвеждат тези два различни вида масла.

Специфичните характеристики на „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“ са свързани със:

—	сортовия им състав: Произхожда основно от местните сортове Aglandau (наричан още Berruguette на местно равнище), Salonenque, Grossane и Verdale - des - Bouches-du-Rhône;

—

олфактивните и вкусовите им аромати, съдържащи — в зависимост от предварителното узряване на преработваните маслини — нотки: — на прясно окосена трева, ябълка, бадемова ядка, суров артишок, пресен лешник и доматен лист, — или на маслини конфит, черна маслина, маслинова паста, какао, гъби, варен артишок, трюфели и заквасен с мая хляб при маслиновото олио, пуснато на пазара с обозначението „от узрели маслини“.

—	горчивината и пикантността му, от слабо до умерено изразени в зависимост от степента на предварително узряване на преработваните маслини.

В този участък с хълмове почвите, които са варовикови, със слабо оцветяване и каменисти, се отличават с висока степен на калоричност, проветривост и много голяма пропускливост, които са благоприятни за производството на маслини. Защитена от планинската верига Alpilles, долината Baux-de-Provence е слабо изложена на мъглите, които засягат неблагоприятно доброто завързване на плод от цветовете на маслините и които спомагат за развитието на гъбични болести. Ето защо долината Baux-de-Provence представлява предпочитана територия за производството на маслини.

Климатичните и почвените характеристики на географския район са в основата и на подбора на сортове, преобладаващи в състава на „Huile d’olive de la Vallée des Baux-de-Provence“. Сортът Salonenque е идеално пригоден към варовиковите, каменисти и плитки терени, както и към лятното засушаване и вятъра. Плодовете узряват много рано, а добивът на масло е много висок; те се използват и за продукта с наименование за произход „olives vertes cassées de la Vallée des Baux-de-Provence“. Aglandau или „Berruguette“, който е по-чувствителен към засушаването от Salonenque, се е наложил благодарение на устойчивостта си на студа и вятъра, на късното си достигане на зрялост, пригодено към местния климат, както и на качеството на богатото си на полифеноли масло. Той е широко разпространен в Provence. Сортът Grossane харесва почвите в географския район, които имат добър воден режим. Бързо узряващите му плодове са използвани по-специално за производството на продукта с наименованието за произход „Olives noires de la Vallée des Baux-de-Provence“, но се използват и традиционно за производството на маслиновото масло. Сортът Verdale des Bouches du Rhône е типичен за департамента, като се е наложил поради устойчивостта си на студа и качеството на произвежданото от него масло. Съчетаването на сортовете в различни пропорции в зависимост от навиците на маслобойните в комбинация с методите за по-голяма или по-малка степен на узряване на маслините преди пресоването, както и с изразяването на спецификата на територията, е в основата на съвкупността от характерните особености на „Huile de la Vallée des Baux-de-Provence“.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-b5a8bded-9a2c-4d84-8796-89e85a59f025

Член единствен

Посоченото в член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на регистрираното наименование „Bleu du Vercors-Sassenage“ (ЗНП), както и измененият единен документ и препратката към публикацията на съответната продуктова спецификация, се съдържат в приложението към настоящото решение.

По силата на член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 публикуването на настоящото решение предоставя право на възражение срещу изменението, посочено в първа алинея от настоящия член, в рамките на три месеца, считано от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„BLEU DU VERCORS-SASSENAGE“

ЕС №: PDO-FR-0077-AM02 – 27.11.2017

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Група заявител и законен интерес

Syndicat Interprofessionnel du Bleu du Vercors Sassenage

Maison du Parc

38250 Lans-еn-Vercors

FRANCE

Тел. +33 476943826

Факс +33 476943839

Електронна поща: siver@pnr-vercors.fr

Групата се състои от стопанските субект на „Bleu du Vercors-Sassenage“ (млекопроизводители, селскостопански производители, преработватели). Следователно тя има законен интерес да подаде заявлението за изменение.

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

—	☐	Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☒	Връзка
—	☒	Етикетиране
—	☒	Други: контрол, национални изисквания

4.   Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012
—	☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

Рубрика „Описание на продукта“:

Следният параграф:

се заменя със:

Изречението от рубриката „Метод на производство“ в действащата продуктова спецификация, в което се посочва, че „Bleu du Vercors-Sassenage“ се произвежда от краве мляко, евентуално частично обезмаслено, е преместено в рубриката „Описание на продукта“, като освен това се уточнява, че използваното мляко е „сурово или топлинно обработено“, тъй като това са характерни за сиренето данни.

Описанието на коричката е допълнено, за да се подобри характеризирането на продукта. Посочва се, че цветът на окраската на повърхността е бял, който може да стигне до сиво-син (според вида на повърхностната флора), и по нея „е възможно да има“ (на френски „pouvant être marquée“) оранжеви петънца, за разлика от използваната преди това на френски дума „tolérer“ („допускат се“). Определението „от бял мъх“ е премахнато. Така се дава възможност за по-добро представяне на разнообразната флора по повърхността, което е свързано с естествените местни условия (флора в цеховете за зреене).

Поправена е грешка на съдържанието на мазнини: всъщност става въпрос за минимум 48 g мазнини на 100 g продукт (по-високо съдържание на мазнини дава възможност за оптимално развитие на ароматите на сиренето), а не за максимум, както е посочено в действащата продуктова спецификация.

Добавя се следният параграф:

По този начин са добавени показатели за цвета и консистенцията на вътрешността, както и за размера на шуплите и за вкусовете и ароматите, въз основа на извършената от Réseau Mixte Technologique (Смесена технологична мрежа) „Fromages de Terroirs“ работа върху „Bleu du Vercors-Sassenage“ и на работата на комисията за органолептично изпитване (която от 20 години участва в органолептичния контрол на продукта), с цел уточняване на описанието на продукта.

Освен това минималната продължителност на зреене (21 дни, считано от подсирването) е включена в тази рубрика, докато в действащата продуктова спецификация тя присъства в други рубрики.

И накрая е добавен следният параграф:

Сиренето може да се предлага цяло, но предвид неговия формат (4 до 4,5 kg), то по-често се предлага на потребителите на парчета.

Всички тези изменения са направени и в единния документ (точки 3.2 и 3.3).

Рубрика „Географски район“

Тази рубрика е допълнена със списъка на етапите, които трябва да бъдат осъществени в географския район: производството на мляко и на сиренето, както и зреенето на сиренето, които са включени в частта „Метод на производство на продукта“ в действащата продуктова спецификация.

Прегледани са изписването и типографията на имената на общините, за да бъдат в съответствие с официалната терминология.

Географският район е непроменен, но поради сливането на две общини от Isère: Autrans и Méaudre, сега в списъка е посочено името на получената от сливането община: „Autrans-Méaudre-en-Vercors“ и в географския район вече има 13 (вместо 14) общини от Isère.

Това изменение на списъка, изписването и типографията на общините е отразено и в точка 4 от единния документ.

Рубрика „Доказателство за произход“

С оглед на промените в националното законодателство и националната нормативна уредба рубриката „Доказателство за произход на продукта от определения географски район“ е разширена и включва разпоредбите за задълженията за деклариране и воденето на регистри във връзка с проследимостта на продукта и с наблюдението на условията на производство. По-долу са дадени подробности за тези изменения.

Следният параграф:

се заменя със:

„Декларацията за идентификация“ на стопанските субекти замества „декларацията за правоспособност“ и се изпраща до групата. Добавено е задължение за деклариране, което се отнася до временното прекъсване на производството („предварителна декларация за липса на намерение за производство“).

Следният параграф се заличава:

Добавени са елементите за „проследимостта“ на млякото и на сиренето и за процедурите за „наблюдение на спазването на условията на производство“, с които се уточняват задълженията за водене на регистри от животновъдите и производителите. Тези задължения се отнасят за крайната дата за предаване на „годишната декларация за производство на млякото“ и на „годишната декларация за преработка и за зреене“. Добавен е списъкът с данни, които трябва да се регистрират и поддържат на разположение на службите за контрол.

Добавени са елементите за „наблюдението на спазването на условията на производство“: посочени са документите за животновъдите и за преработвателните звена, които трябва да се поддържат на разположение на службите за контрол.

Следният параграф:

се заменя със:

Изменението дава възможност за уточняване на процедурите за контрол на продукта.

Следният параграф:

се заменя със:

Горното изменение дава възможност да се уточни видът на идентификационния знак на сиренето и процедурите за управление на този идентификационен знак.

Добавен е параграф във връзка с образците на документите за проследяване и срока за съхраняването им, за да се улесни обработването на документалните проверки.

Рубрика „Метод на производство“

Добавя се следният параграф:

„Предназначеното за производството на сирене „Bleu du Vercors Sassenage“ мляко произхожда от млекодайни стада, които се определят както следва:

—	в млекодайното стадо се включват всички млечни крави и юници за обновяване, които се намират в стопанството,

—	млечни крави са животните в период на лактация (дойни) и сухостойните животни,

—	юниците са животните в периода между отбиването и първото им раждане.“

Добавени са определения за термините „млекодайно стадо“, „млечни крави“ и „юници“, за да се изясни за какви видове животни се отнасят определените правила.

Отглеждане на стадото

Параграфът:

се заменя със:

Наименованието на породата „Villard de Lans“ е коригирано с цел местният термин „Villarde“ да се замени с официалното наименование на породата „Villard de Lans“.

Що се отнася до единния документ, той е допълнен в точка 3.3 само със следния текст: „Използваното мляко е краве мляко, […] произхождащо от стада от крави от породите „Montbéliarde“, „Abondance“ и „Villard de Lans“…“

Допълва се, че „всяко млекодайно стадо включва най-малко 3 % млечни крави и най-малко една крава от местната порода „Villard de Lans“.“

Разрешените в продуктовата спецификация породи са млекодайни, които са пригодени към планински условия. Това изискване се добавя, за да се утвърди сред тях породата „Villard de Lans“, която е с местен произход и малко останали екземпляри и е включена в програма за опазване. Добавя се следният параграф: „Отглеждането на млекодайното стадо без достъп до паша е забранено. Когато има наличие на трева и веднага щом климатичните условия го позволяват, пашата на млекодайните крави е задължителна. Продължителността на пашата не може да бъде по-малко от 150 дни годишно. Всяка млечна крава трябва да разполага с най-малко 30 ара тревна площ средно за целия период на паша.“

С тази разпоредба се кодифицират практиките на отглеждане по платото на Vercors, което съответства на организацията на система от пасища, при която се съблюдава традиционното редуване на пасищата и обора. Животните пасат веднага щом поникне трева и климатичните условия го позволяват.

Хранене на животните

Фуражи

Параграфът:

се заменя със следното:

„Основната дажба на млечните крави се осигурява с фуражи изключително само от географския район.

Фуражите на млекодайното стадо включват: трева от паша, сено и балирана трева.

Балираната трева съставлява най-много 40 % от суровото вещество на разпределяните за годината фуражи на стадото и 25 % за стопанствата, които преработват млякото си.

За балираната трева съдържанието на сухо вещество е най-малко 50 %. Забранена е всяка друга ферментирала храна.

Консумацията и даването на кръстоцветни растения под формата на зелен фураж са забранени за цялото млекодайно стадо, намиращо се в стопанството.“ Разпоредбите относно фуражите са уточнени, за да се потвърди, че основната дажба на млечните крави се състои единствено от фураж с произход изключително само от географския район, както и че този фураж се състои само от трева: от паша, под формата на сено или на балирана трева.

Балираната трева (в която съдържанието на сухо вещество е най-малко 50 %) е ограничена до 40 % от суровото вещество на разпределяните фуражи (25 % за селските стопани – преработватели), за да се засили делът на сеното и на тревата от паша. Ограничението за селските стопани – преработватели, е определено на 25 %, тъй като съгласно спазваните традиционни практики тези производители използват по-малко балирана трева и в дажбата на животните дават предимство на сеното.

Освен това се уточнява, че е забранено използването на други ферментирали храни и кръстоцветни растения. Действително, тези храни могат да повлияят неблагоприятно на мириса и вкуса на млякото.

Допълващо хранене

Определена е максимална граница за допълващите фуражи от 1 800 kg сухо вещество на млечна крава за година средно за всички млечни крави, за да се оптимизира консумацията на фуражи с произход от географския район.

Разрешените допълващи фуражи са определени въз основа на позитивен списък с цел да се подберат най-съвместимите с традиционното хранене на стадото суровини и да се улесни контролът. В допълващото хранене на млечните крави са разрешени само следните суровини: зърна от житни растения, продукти и дехидратирани странични продукти от тях, които на се третирани със сода; царевични кочани, съхранени чрез сух способ, които съдържат най-малко 60 % сухо вещество; зърна и странични продукти от маслодайни и протеинови култури; дехидратирана люцерна и детелина, без добавка на урея. В съответствие с практиката са разрешени (в границите на 10 % от добавките) също и: дехидратирана пулпа от захарно цвекло, без добавка на урея; суроватка от стопанството; меласа, растителни масла (с изключение на палмово масло); минерални елементи, бикарбонат, сол, етерични масла и естествени растителни екстракти. Използването на урея е забранено.

Забрана за ГМО (фуражи и култури, предназначени за храна на млекодайното стадо)

Тази разпоредба се въвежда, тъй като с нея се дава възможност за запазване на връзката с територията и за засилване на традиционния характер на храненето.

Разпоредбите относно храненето на животните са добавени и в единния документ.

Закупуване на животните

Добавя се, че в случай на закупуване на животни от животновъди, които не спазват условията за производство на наименованието за произход „Bleu du Vercors Sassenage“, юниците и кравите престояват в стопанството най-малко един месец преди да започне лактацията им, с цел да се гарантира, че преди периода на лактация животните са отглеждани и хранени съгласно предписанията от продуктовата спецификация.

Преработка в сирене

Подготовка на млякото

Разпоредбата „Млякото, използвано за приготвянето на „Bleu du Vercors-Sassenage“, е пълномаслено краве мляко, евентуално частично обезмаслено.“

се изменя, както следва:

Заличен е терминът „пълномаслено“ и се посочва, че евентуалното обезмасляване се прави само ако съотношението съдържание на мазнини/съдържание на протеини е по-голямо от 1,16, с цел да не се обезмаслява мляко, което е бедно на мазнини, и по този начин да се съхранят органолептичните качества на сиренето.

Добавя се следният параграф:

Максималните срокове за събиране и използване на млякото са добавени, за да се съхранят първоначалните му характеристики.

Зреене на млякото на студено

Добавя се следният параграф:

В съответствие с практиките се добавя възможността млякото да се остави да зрее на студено. Това позволява подкиселяване на млякото, което е благоприятно за действието на сирището.

Продължителността на този незадължителен етап не трябва да превишава 15 часа при температура 10 – 13 °C.

Топлинна обработка на млякото

Следният параграф:

се заменя със следното:

Разпоредбата относно топлинната обработка на млякото е изменена: докато преди е било задължително поне частично загряване на млякото, с изменението се предвижда използваното мляко да бъде или сурово, или топлинно обработено (пастьоризацията на млякото е забранена). При преработване в стопанството използваното мляко е изключително само сурово.

Действително, проучванията върху флората на млякото и на сиренето са показали предимството на запазването на първоначалната флора на млякото с цел да се подобри развитието на флората при зреене и на ароматите на сиренето.

Освен това развитието на техниките за съхранение на млякото вече дава възможност да не се прибягва до загряването му.

Разпоредбата относно вида на използваното мляко (краве, сурово или топлинно обработено, евентуално частично обезмаслено) е добавена в точка 3.2 от единния документ, която се отнася до описанието на продукта:

Допълнена е също и точка 3.3, която се отнася до използваните суровини:

Зреене на млякото на топло

Параграфът

се заменя със:

Дадени са повече подробности за този етап, който е необходим за получаване на сините жилки във вътрешността, с цел по-добро обхващане на практиките.

Подсирване

Добавя се следният параграф:

В случай на събиране на млякото е определен максимален срок от 48 часа между доставката на млякото и подсирването, за да се гарантират оптимални условия по време на подсирването.

Следният параграф:

се заменя със следното:

Уточнен е етапът на нарязване на сиренината. Размерът на зърната действително има значение за бързината на отцеждане на суроватката и за крайния вид на вътрешността на сиренето.

Етапът на разбъркване също е уточнен. „Запечатването“ на зърната е важно, защото това оказва влияние върху крайната консистенция на сиренето и наличието на шупли във вътрешността.

Добавени са подробности относно поставянето във форми и отцеждането, за да се обхванат практиките.

Внесени са уточнения във връзка с етапа на осоляване, за да се кодифицират допълнително съществуващите практики, тъй като този етап е описан слабо в действащата продуктова спецификация.

Параграфът:

се заменя със следното:

Уточнени са условията по отношение на температурата и влажността, за да се обхване етапът на зреене, който е от първостепенно значение за развитието на ароматите на сиренето. Освен това, с цел добро разпределение на синята част в сиренето и получаване на очакваните характеристики на коричката, изрично е посочено, че по време на този етап сиренето се обръща и надупчва, за да се получи добро разпределение на синята част, а също и че в този период може да се направи добавяне на повърхностна флора.

Рубрика „Елементи, обосноваващи връзката с географския район“

Тази рубрика е преработена изцяло, за да се изведе по-категорично на преден план доказването на връзката между „Bleu du Vercors-Sassenage“ и географския му район, без по същество връзката да се променя. При това доказване се изтъкват по-специално условията за производство на млякото, и по-конкретно фактът, че основаното на разнообразна планинска флора хранене позволява получаването на подходящо мляко за производството на „Bleu du Vercors-Sassenage“, за което се изискват особени умения за приготвянето и зреенето.

В първата част се описват „Специфичните характеристики на географския район“ и са включени естествените фактори на географския район, както и човешките фактори, като е представен обобщено историческият аспект и са подчертани специфичните умения.

Във втората част се описват „Специфичните характеристики на продукта“, като се набляга на някои елементи, включени в описанието на продукта.

И накрая, в последната част се обяснява „Причинно-следствената връзка“, т.е. взаимодействието между природните и човешките фактори и продукта.

Цялата връзка с географския район, присъстваща в продуктовата спецификация на ЗНП, е включена в точка 5 от единния документ.

Рубрика „Специфични правила за етикетиране“

Тази рубрика е актуализирана, като в съответствие с европейската нормативна уредба относно етикетирането на продукти със ЗНП е премахнато задължението за посочване на етикетите на националния текст „Appellation d’Origine Contrôlée“.

Следният параграф се заличава:

„Надписите „fabrication fermière“ или „fromage fermier“ и всеки друг аналогичен надпис, указващ стопанския произход на сиренето, се поставят само когато става дума за селскостопански производители.“, тъй като терминът „fermier“ (или всеки друг надпис, указващ произхода от земеделско стопанство) вече е определен на други места в националната нормативна уредба. Изменението е взето предвид и в единния документ.

Други

В рубриката „Компетентен орган в държавата членка“ се актуализира адресът на INAO.

Рубрика „Координати на контролния орган“:

Актуализирани са наименованието и данните за връзка с официалните органи. В тази рубрика са поместени координатите за връзка с компетентните органи за упражняване на контрол на територията на Франция: Националният институт по произхода и качеството (Institut national de l’origine et de la qualité, INAO) и генералната дирекция по въпросите на конкуренцията, потреблението и борбата с измамите (Direction générale de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes, DGCCRF). Добавено е уточнението, че наименованието и координатите за връзка със сертифициращия орган са на разположение на уебсайта на INAO и в базата данни на Европейската комисия.

Рубрика „Национални изисквания“

С оглед на промените в националното законодателство и националната нормативна уредба е премахнато позоваването на указа за наименованието „Bleu du Vercors Sassenage“ и е включена таблица, в която са представени основните точки, които да бъдат контролирани, техните референтни стойности и методите за оценяването им.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„BLEU DU VERCORS-SASSENAGE“

ЕС №: PDO-FR-0077-AM02 – 27.11.2017

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименования

„Bleu du Vercors-Sassenage“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Bleu du Vercors-Sassenage“ е синьо сирене, което не е пресовано, нито варено.

То се произвежда от сурово или термично обработено краве мляко, евентуално частично обезмаслено. При преработване в стопанството използваното мляко е изключително само сурово.

Има гладка цилиндрична форма и издута долна страна с диаметър 27 – 30 cm и височина 7 – 9 cm. Теглото му е между 4 и 4,5 кг. Коричка му е под формата на фина бяла до сиво-синя окраска от плесен, по която е възможно да има петънца от дрожди и бактерии, осигуряващи зреенето, чийто цвят варира от оранжево до слонова кост.

Вътрешността на „Bleu du Vercors-Sassenage“ е с цвят на слонова кост до светложълт, топяща се в устата и хомогенна, с добре разпределени сини жилки. В нея има шупли с хетерогенна форма и размер най-малко 1 cm2, разпределени в целия обем.

„Bleu du Vercors-Sassenage“ има приятен вкус на синьо сирене, без прекомерна горчивина, киселина или соленост. То се характеризира допълнително с лек вкус на лешник и мирис на подлес.

Сиренето съдържа най-малко 48 g мазнини на 100 g сирене след пълно изсушаване, а съдържанието на сухото вещество не трябва да е по-малко от 58 g на 100 g сирене.

То може да се предлага на пазара само след като е зряло най-малко 21 дни, изчислено от датата на подсирване.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Позволени фуражи

Основната дажба на млекодайните крави се осигурява с фуражи (трева от паша, сено или балирана трева) с произход изключително само от географския район. Забранена е всяка друга ферментирала храна.

Когато има наличие на трева и веднага щом климатичните условия го позволяват, пашата на млечните крави е задължителна. Продължителността на пашата не може да бъде по-малко от 150 дни годишно. Всяка млечна крава трябва да разполага с най-малко 30 ара тревна площ средно за целия период на паша.

Балираната трева (в която съдържанието на сухо вещество е най-малко 50 %) съставлява най-много 40 % от суровото вещество на разпределяните за годината фуражи на млекодайното стадо.

Приемането на допълващи фуражи е ограничено до 1 800 kg сухо вещество на млечна крава за година средно за всички млечни крави.

В допълващото хранене на млечните крави са разрешени само следните суровини: зърна от житни растения, продукти и дехидратирани странични продукти от тях, които на се третирани със сода; царевични кочани, съхранени чрез сух способ, които съдържат най-малко 60 % сухо вещество; зърна и странични продукти от маслодайни и протеинови култури; дехидратирана люцерна и детелина, без добавка на урея.

В границите на 10 % са разрешени посочените по-долу допълващи фуражи: дехидратирана пулпа от захарно цвекло, без добавка на урея; суроватка от стопанството; меласа, растителни масла (с изключение на палмово масло); минерални елементи, бикарбонат, сол, етерични масла и естествени растителни екстракти. Използването на урея е забранено.

В храната на млекодайното стадо в стопанството е забранено използването на зеленчуци, странични продукти и допълващи фуражи от етикетирани като ГМО продукти.

Произход на храната

Фуражите са с произход изключително само от географския район.

Допълващите фуражи се ограничават до 1 800 kg сухо вещество на млечна крава за година, което представлява най-много 25 % от годишната дажба сухо вещество на млечните крави. Не всички от тези допълващи фуражи са с произход от географския район поради местните природни условия, които са от планински тип и поради това производството на зърнени и маслодайно-протеинови култури е силно ограничено.

Следователно най-малко 75 % от дажбата на млечните крави като сухо вещество е с произход от географския район.

Суровини

Използваното мляко е сурово или термично обработено краве мляко, без добавяне или премахване на протеини и мазнини, с изключение на евентуално частично обезмасляване, като произхожда от стада от крави от породите „Montbéliarde“, „Abondance“ и „Villard de Lans“.

При преработване в стопанството използваното мляко е изключително само сурово.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Производството на млякото и на сиренето, както и зреенето на сиренето се осъществяват в географския район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

„Bleu du Vercors-Sassenage“ може да се предлага на потребителите на парчета.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Наименованието за произход „Bleu du Vercors-Sassenage“ е отбелязано с букви с големина най-малкото равна на половината от тази на най-големите букви, отбелязани върху етикета.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район на производство на наименованието за произход „Bleu du Vercors-Sassenage“ се намира във вътрешността на планинския масив на Vercors и обхваща 13 общини от департамент Drôme и 14 общини от департамент Isère:

Департамент Drôme:

Общини, включени изцяло в географския район: (Le) Chaffal, (La) Chapelle-en-Vercors, Echevis, Léoncel, Omblèze, Plan-de-Baix, Saint-Agnan-en-Vercors, Saint-Julien-en-Vercors, Saint-Martin-en-Vercors, Vassieux-en-Vercors

Общини, обхванати частично: Bouvante, Saint-Jean-en-Royans, Saint-Laurent-en-Royans

Департамент Isère:

Общини, включени изцяло в географския район: Autrans-Méaudre-en-Vercors, Chatelus, Choranche, Corrençon-en-Vercors, Engins, Lans-en-Vercors, Malleval-en-Vercors, Presles, Rencurel, Saint-Nizier-du-Moucherotte, Villard-de-Lans.

Общини, обхванати частично: Izeron, Saint-Pierre-de-Chérennes

За обхванатите частично общини в кметствата са депозирани кадастрални планове.

5.   Връзка с географския район

„Bleu du Vercors-Sassenage“ е сирене от краве мляко с органолептични характеристики, свързани едновременно със специфичните условия на природната среда на Vercors, които благодарение на растителното богатство дават възможност за получаване на подходящо за производството на сирене мляко, както и с традиционните методи за преработване на това мляко в синьо сирене.

С надморска височина от около 1 000 m Vercors е най-обширният карстов масив в северната френска предалпийска част. Разположен на запад от Grenoble, той е заграден от долината на Isère, равнината Valence, долината на Drôme и тази на Drac.

Географският район обхваща високите части на Vercors, очертани със скали от ургонски варовици. Масивът представлява обширно нагънато плато с различна височина: останалият задълго труден достъп през дефилетата е дал възможност за запазване на идентичността и спецификата му.

Релефът на Vercors е белязан също и от някогашното действие на ледниците и се характеризира с дълги и влажни вдлъбнати долини, циркуси и затворени котловини, над които се издигат отвесни скали.

Местата, където варовиците се показват на повърхността, са с не особено дълбоки почви и по тях има само редки и сухи гори или сухи поляни. По дъното на долините и в подножието на хълмовете се срещат пясъци и повече или по-малко глинести чакъли, произхождащи от действието на ледниците, към които се добавят получени при декалцификацията на ургонските варовици глинести почви. Именно тук се намират по-голямата част от ливадите и пасищата на Vercors.

Планинският масив на Vercors се характеризира с планински тип климат, с кратко лято, нощи, които са винаги хладни, преждевременно настъпване на есента, дълга, студена и снежна зима. Този климат се смекчава благодарение на океанското и средиземноморското влияние.

Валежите са обилни: около 1 000 mm до 1 700 mm дъжд или сняг годишно, разпределени относително равномерно през цялата година.

Селското стопанство на Vercors е екстензивно от планински тип, което разчита преди всичко на използването на ливадите, като основните дейности са отглеждането на млекодайни животни (в едно от всеки две стопанства), на кърмещ едър рогат добитък, на овце, както и в малка част отглеждането на зърнени култури, предназначени основно за храна на животните.

Що се отнася до човешките фактори, следи за производството на това синьо сирене по планинския масив на Vercors се откриват още от XIV век.

Някога частта от географския район, разположена в департамент Isère, е била наричана „montagnes de Sassenage“. След това във времето му е дадено името „Vercors“, наследено от „Vercors drômois“. Следователно съчетаването на двете географски имена съответства на историческото развитие на двата стари района, съставляващи планинския масив.

През XIV век господарят на Sassenage, владетел на четирите енории – Lans en Vercors, Villard de Lans, Méaudre и Autrans – събирал това сирене като данък и го продавал в Sassenage.

Така „Bleu du Vercors-Sassenage“ започнало да добива популярност извън географския си район и в течение на векове е било предмет на значителна търговия във Франция и в чужбина.

Традиционното му производство в стопанствата се е запазило до началото на XX век, когато запада за сметка на мандрите. През 1933 г. господин Léonard Mestrallet, директор на кооператива за производство на млечни продукти на Villard, започва производството на „Bleu du Vercors-Sassenage“ по традиционната рецепта. Той развива производството и организира продажбите в Grenoble и Saint-Etienne. Оттогава стопаните – производители отново се включват в тази дейност.

Производството на мляко и преработването му в „Bleu du Vercors-Sassenage“ и днес е в съответствие с традиционните практики.

Производството на млякото се основава на системата от пасища, при която се използва растителното богатство на Vercors, със задължителна паша за кравите веднага щом климатичните условия го позволяват. Основната дажба на животните се състои изключително само от трева от географския район.

В началото производството на мляко е било основно от местната порода „Villard-de-Lans“, добре пригодена за тази трудна среда. След като тя почти изчезва през 70-те години на миналия век, днес е включена в програма за опазване и възраждане. През 50-те години към нея се присъединяват други пригодени към планинските климатични условия породи: „Montbéliarde“ и „Abondance“.

Характерните за „Bleu du Vercors-Sassenage“ техники на производство са следните:

—	зреене на топло със захранване най-вече с термофилни ферменти и с Penicillium Roqueforti, след което следва подсирване,

—	нарязване на сиренината на зърна с размер на лешник или орех,

—	разбъркване на зърната, редуващо се с периоди на покой,

—	поставяне във форми без пресоване, осоляване на двете лицеви страни на сиренето,

—	обръщане и надупчване на сиренето по време на етапа на зреене и съхранение в хладни и влажни помещения,

—	зреене в продължение най-малко на 21 дни.

„Bleu du Vercors-Sassenage“ е синьо сирене от краве мляко, което не е пресовано, нито варено, с гладка цилиндрична форма и издута долна страна с диаметър 27 – 30 cm. Коричката му е с фина окраска. Вътрешността, топяща се в устата и хомогенна, е с добре разпределени сини жилки и с шупли с хетерогенна форма, разпределени в целия обем. „Bleu du Vercors-Sassenage“ има приятен вкус на синьо сирене, без прекомерна горчивина, киселина или соленост, и се характеризира с лек вкус на лешник и мирис на подлес.

Изобилието от естествени ливади, развити основно върху глинесто-варовикови пясъци и получени при декалцификацията глини, както и тяхната богата растителност, е в основата на традицията за екстензивно отглеждане на млекодаен едър рогат добитък, извършвано в рамките на система от пасища.

Разнообразният релеф на Vercors дава възможност за оптималното използване на природната среда: равните и влажни участъци в дъното на долините, които представляват резерва за фураж на стопанствата; подножията на хълмовете, които осигуряват сигурност за изхранването на стадото; стръмните склонове, отредени за паша; ливадите по високите части, използвани през лятото като високопланински пасища. Тази разнообразна планинска флора, която е в основата на храната на стадото, придава на млякото и следователно на сиренето неговата типичност.

Трудностите при достъпа до Vercors и в границите на масива много отрано са принудили земеделските стопани да преработват млякото от кравите в сирене.

Те са се ориентирали към сирене със среден размер, което може да се съхранява според нуждите на един планински земеделски стопанин, а след това и за търговия със съседните райони.

Традиционното му производство, основано на получаването на вътрешност със сини жилки, има изключителна история (още от XIV век това сирене е описвано като „синьо“) и се е запазило именно благодарение на изолираността на планинския масив.

Освен това различните етапи на приготвяне на „Bleu du Vercors-Sassenage“ му придават неговите характеристики:

—	размерът на зърната на сиренината (с големината на лешник или орех) позволява получаването на топяща се в устата и хомогенна консистенция,

—

разбъркването на зърната, редувано с периоди на покой, дава възможност за „запечатването“ им (с което се предотвратява тяхното слепване на по-големи групи), както и поставянето във форми и отцеждането без пресоване благоприятстват създаването във вътрешността на шупли, в които ще се развие Penicillium Roqueforti,

—	зреенето при хладни и влажни условия, съчетано с надупчването, е благоприятно за хармоничното развитие на Penicillium Roqueforti,

—	зреенето в продължение най-малко на 21 дни дава възможност освен това за образуване на фина окраска по повърхността и на специфичните аромати на сиренето: лек мирис на синьо сирене, лешник и подлес.

Следователно „Bleu du Vercors-Sassenage“ е тясно свързано с територия, а именно Vercors, чиито предимства производителите са успели да използват, като са развили екстензивно животновъдство от планински тип и традиционни техники на производство.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://extranet.inao.gouv.fr/fichier/CDCBleuVercorsSassenage-BO.pdf