—

сигурен достъп на гражданите до техните здравни данни и споделянето им през граница;

—

по-добри данни, за да се постигне напредък в научните изследвания, превенцията на заболявания и персонализирано здравеопазване и грижи;

—

цифрови инструменти за предоставянето на по-широки правомощия на гражданите и насочени към пациента грижи.

—

Как можем да насърчим непрекъснатото активно учене както относно начина за получаване на достъп до информация, така и относно начина за разграничаване на надеждните от ненадеждните цифрови източници, напр. като популяризираме МООК по линия на IC-Health? Необходими са мерки за масова подкрепа и обучение за справяне с този проблем, тъй като 47 % от работната сила в ЕС не разполагат с достатъчно електронни умения (28).

—

Как можем да предоставим на разположение ресурси (напр. развлекателни методи), които повишават интереса на хората към използването на надеждни цифрови източници на информация?

—

Как можем да подкрепим прехвърлянето на успешни програми? Например, вж. Sophia (29), иновативен инструмент за здравно осигуряване във Франция за пациенти с диабет или ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) въз основа на здравни съвети. Програмата Sophia е вдъхновена от чуждестранните експерименти в областта на лечението на болести в САЩ, Германия и Обединеното кралство (30).

—

Каква може да бъде ролята на различните учебни заведения (университети, центрове за обучение на възрастни и др.) за подобряване на разнообразните умения, например за работа с новите технологии, за поемане на ангажимент за собственото здраве и неговото управление по общественополезен начин, както и за предаването на социален и технически експертен опит?

—

Как могат да се използват съществуващите материали (напр. одобрена от регулаторните органи информация относно лекарствата)?

—

Как можем да стимулираме обмена на знания и опит относно здравната грамотност и цифровите умения между поколенията?

—

Здравната грамотност зависи от контекста и съдържанието. Препоръчва се стратегия за здравна грамотност в Европа в подкрепа на правата на гражданите в областта на здравеопазването, включително с акцент върху цифровата грамотност в областта на здравето през целия жизнен цикъл на дадено лице.

—

Цифровата здравна грамотност съчетава цифровите умения със здравните познания. И двете изискват специфично образование и обучение.

—

Необходими са стратегия и план за изпълнение.

—

Цифровият свят е достъпен само за хората, които имат достъп до интернет. Как можем да преодолеем цифровото разделение в Европа, което не дава достъп до интернет на региони, острови и селски райони и което означава, че в бъдеще хората там няма да имат достъп до цифрово здравеопазване? Европа и държавите членки трябва да направят значителни инвестиции, за да се гарантира на всички достъп до интернет, ако искаме всеки да се възползва от предимствата на това развитие.

—

Много обществени услуги са базирани в интернет и за да бъдат ползвани, се изискват специфични умения и ресурси. Цифровото разделение може да засили неравенствата в европейските социални общества.

—

Средата, контекстът, общностите и градовете могат да спомогнат за улесняване на отворения и свободен достъп до интернет за активно участие на гражданите в обществото.

—

Публично-частните партньорства могат да подпомогнат улесняването на свободния достъп до интернет за всички в Европа.

—

Достъпът до интернет е право на човека, при положение че правителствата разчитат в толкова голяма степен на цифровите услуги.

1)

хората в положение на „икономически неактивни“следва да имат право на достъп до проекти за допълнително обучение и преквалификация и същевременно да получават обезщетения за безработица;

2)

улесняване, подкрепа и насърчаване с конкретни и ефективни мерки на интеграцията на хората с увреждания, които се нуждаят от по-конкретни планове за заетост;

3)

отделяне на специално внимание и на други уязвими групи като мигрантите и лицата, свързани с програма РОМА;

4)

много хора, по различни причини, се отказват и вече не се насочват към службите по заетостта, за да се регистрират, поради което е необходимо тези служби да установят необходимата връзка с тях и да реактивират възможностите им за намиране на работа;

5)

ясно е, че в публичните служби по заетостта на държавите членки трябва да се работи повече и по-добре, но е ясно, че много от местните служби по заетостта понастоящем не разполагат с необходимия капацитет и затова е необходимо да бъдат наети служители с подходящи за целта умения, така че да се постигне успех по отношение на намиране на работа за всеки, който иска да работи;

6)

на равнището на ЕС със сигурност в някои държави членки има „добри практики“за преодоляване на тези трудности, които следва да бъдат възпроизведени в целия Европейски съюз;

7)

увеличаването на заплатите на достойно равнище също е задължително условие в ЕС.

1)

съществуващите обобщени показатели за пазара на труда съдържат малко подходяща информация и нямат ясна връзка с „икономически неактивното“население, проблемите, на които трябва да се обърне внимание, и които до голяма степен се основават на отделните лица, а не на семейния контекст;

2)

основният акцент е върху регистрираната безработица;

3)

много ограничена информация относно здравословните проблеми, отговорностите, свързани с полагането на грижи за членове на семейството или стимули.

1)

липсата на скорошен професионален опит;

2)

ниско равнище на образование и умения;

3)

много ограничен или никакъв професионален опит;

4)

ограничения по отношение на здравето;

5)

отговорности за полагане на грижи за роднини;

6)

ограничени възможности за работа;

7)

никога не са имали платена работа.

8)

наличието на дискриминация поради възраст, пол, увреждане и др., както и политиката на някои предприятия по отношение на човешките ресурси.

1)

професионални консултации;

2)

уеб базиран портал за обявления за свободни работни места и възможности за заетост;

3)

референции и указания, насочени пряко към заинтересованите лица;

4)

механизми за подпомагане на мобилността;

5)

програми за професионално обучение;

6)

евентуални субсидии за работодателите.

1)

развитието на достатъчно обществени услуги за качествено социално подпомагане, за да се покрият нуждите от подпомагане (особено за деца и възрастни хора), така че да се освободят хората, които желаят да работят (основно жени) да си търсят спокойно работа, което понастоящем е невъзможно поради семейни задължения (18);

2)

ефективен мониторинг и оценка на въздействието на публичните политики на реактивиране на „икономически неактивното“население, например:

3)

повишаване на приобщаващия растеж и благосъстоянието чрез следните измерения на развитието на пазара на труда: повече и по-качествени работни места; приобщаване; устойчивост и гъвкавост;

4)

Комисията и държавите членки трябва да приемат подход, основан на принципите на политика на насърчаване, предотвратяване и подготовка:

5)

създаване в общините на работни места, които са подходящи за квалификациите на икономически неактивните местни работещи, т.е. създаването на работни места в съответствие с уменията на икономически неактивните лица и повишаване на тяхната ефективност посредством подходящи курсове за обучение;

6)

създаване на среда, допринасяща за укрепване на социалния диалог (със социалните партньори) на всички подходящи равнища, като същевременно се зачита автономността на социалните партньори и колективното договаряне, както и диалога с други съответни организации на гражданското общество (19).

1)

поставяне на акцент върху умения, които могат да се прехвърлят;

2)

подобряване на връзката между институциите за образование и обучение, работодателите и профсъюзите;

3)

повишаване на осведомеността на младите безработни и други засегнати от липсата на работа лица за техните възможности за работа и последващите изисквания;

4)

насърчаване на партньорства между институции за образование и обучение, предприятията, работодателите, публичния сектор, профсъюзите и самите лица в групата на NEET и други икономически неактивни групи (включително мигрантите (22));

5)

разработване на специална програма за действие за всяка подгрупа от „икономически неактивно население“, мониторинг и оценка на нейното изпълнение, коригиране на отклонения;

6)

намаляване на седмичното работно време, като се започне от обществените услуги, и създаване на възможности за работа за всички.

—

не позволяват на гражданите да бъдат удовлетворени от своята работа и професионално развитие, намаляват възприеманото равнище на признание и имат потенциал да задържат растежа на заплатите;

—

възпрепятстват личностното израстване и развитие и използването на способностите и потенциала на отделните индивиди;

—

водят до по-ниска производителност на труда — някои оценки показват, че загубата на производителност (17) поради несъответствие на търсените и предлаганите умения в ЕС е около 0,8 евро за всеки отработен час (18);

—

намаляват конкурентоспособността на предприятията, като забавят и оскъпяват процеса на наемане на персонал и като налагат допълнителни разходи за обучение.

—

ЕИСК призовава първо за всеобхватна стратегия за устойчивост при изпълнението на Програмата до 2030 г., гарантирана от амбициозен бюджет на ЕС.

—

Конкурентоспособността и устойчивостта не си противодействат, докато социалните и екологичните аспекти са неразделна част от определението за конкурентоспособност. Конкурентоспособността не трябва да се определя единствено от количество и ценообразуване, а за предпочитане и от вземането предвид на европейските ценности, качество и устойчивост, като част от един напълно развит и добре функциониращ единен пазар.

—

Европа се нуждае от нов модел на растеж, който да е съвършено различен от този до момента – по-социално приобщаващ и екологично устойчив и в състояние да насърчава и съпътства сближаването на цифровия и екологичния преход в нашите държави и общества.

—

Устойчивите инвестиции са съществен инструмент за управление и насърчаване на процеса на засилване на водещите позиции на Европа за постигането на устойчиво общество. То трябва да стимулира създаването на висококачествени работни места, енергия от възобновяеми източници, образователни системи, финансово приемлив и достъпен екологосъобразен обществен транспорт, цифрова технология с екологичен дизайн, научни изследвания и иновации.

—

Европейските дружества трябва да изпълняват своята роля и своите отговорности и да действат като лидери пред останалия свят, ако конкурентоспособността и икономическата устойчивост на нашата европейска система са преформулирани по отношение на границите на нашата планета.

—

Структурираният граждански диалог трябва да се превърне в реален инструмент на демократичното участие, както е предвидено в член 11, параграф 1 и параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) (8).

—

В качеството си на институционален представител на ЕС, ЕИСК ще продължи да играе активна роля в процеса на изготвяне на политики.

—

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), предвидена съгласно член 11, параграф 4 от ДЕС и като първият транснационален инструмент за участие в световен мащаб, също се нуждае от допълнителна подкрепа и подобрение. Що се отнася до нея, ЕИСК се бори за по-опростен и по-разбираем набор от правила за нейното прилагане (9) и действа и като посредник между Комисията и гражданите, по-специално като организира годишната конференция „Ден на Европейската гражданска инициатива“ и оказва съдействие и подкрепа на организаторите на Европейската гражданска инициатива.

—

Младежта трябва да се ангажира и да участва в европейския политически процес (10) чрез насърчаване на по-широка гражданска ангажираност, в това число гласуване на избори, доброволческа дейност, присъединяване към младежки организации и участие в демокрация на работното място и социален диалог (11). ЕИСК ще насърчава младежкото участие в своите дейности и ще развива прояви, насочени към младите хора, като например „Твоята Европа, твоето мнение“ и наградата за млади предприемачи.

—

Следва да бъдат предприети мерки, за да се гарантират по-голяма отчетност и прозрачност на вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства, като се ангажира и регионалното и местното равнище, за да се спечели подкрепата на гражданите, като например реформиране на методите на работа на Съвета за подобряване на прозрачността и разрешаване на въпросите по отношение на отчетността и прозрачността, свързани с широкото използване на затворени тристранни преговори преди приемането на актове на първо и второ четене при обикновената законодателна процедура (12) (13).

—

Следва да бъдат създадени институционални механизми за увеличаване на въздействието на становищата на ЕИСК при формулирането на политиките на ЕС и процесите на вземане на решения, например чрез по-голямо наблюдение на последващите действия във връзка със становищата на Комитета и сключването на споразумение за сътрудничество със Съвета на ЕС, за да се гарантира, inter alia, системното предоставяне на информация на работните групи на Съвета относно становищата на Комитета.

—

От първостепенно значение е осигуряването на обществена подкрепа за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за нов социален курс.

—

Необходим е нов „социален курс“, който да предлага на всички граждани по-справедливо и по-равнопоставено общество. Ето защо ЕИСК призовава за програма за социални действия с цел транспониране на Програмата на ООН до 2030 г. на всички равнища.

—

ЕИСК призовава за общо подобряване и по-големи инвестиции в системите за образование и подкрепя предоставянето на всеобщо право на учене през целия живот, което да позволява на хората да придобиват умения, да се преквалифицират и да повишават уменията си; засилването на инвестициите в институции, политики и стратегии, които ще помагат на хората по време на бъдещи смени на работата; и изпълнението на трансформираща и измерима програма за равенство между половете са все елементи, които следва да получат широка подкрепа (14).

—

Публичните политики и законодателните мерки трябва да гарантират, че всички европейски граждани и жители се ползват с едно и също равнище на закрила и могат да упражняват своите основни права и свободи. ЕС трябва да подобри своите политики и действия, за да се гарантира равенство между половете, както и да се гарантира, че всички хора, изправени пред множество форми на дискриминация, имат равни възможности в обществото.

—

В контекста на все по-големите притеснения във връзка с различния напредък на държавите членки, мерките за гарантиране на минимална работна заплата и минимални доходи в рамките на процеса на сближаване в ЕС могат да бъдат важен елемент на социалната закрила. Това ще допринесе за постигането на достоен стандарт на живот във всички държави, като същевременно ще спомага и за подкрепа на растежа и по-голямото сближаване или за избягването на различията в рамките на ЕС (15).

—

Устойчивият преход изисква инвестиции в ефективни и интегрирани системи за социална закрила, предлагащи качествени услуги (16).

—

Социалният диалог и стабилните системи за колективно договаряне между социалните партньори следва да преобладават като основни инструменти, за да се предвиждат и управляват преходите и промените.

—

Горепосочените мерки следва да спомогнат за създаването на условия на равнопоставеност, за да се улесни пълното прилагане на правилата на единния пазар.

—

Тази стратегия трябва да гарантира, че поне Парижкото споразумение трябва да бъде изцяло и незабавно приложено и отразено чрез привеждане в съответствие на целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до максимум 1°C и чрез амбициозни политики на ЕС в областта на климата, включително бързо прекратяване на използването на всички изкопаеми горива, преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към доставки на енергия само от възобновяеми източници (21), при това тази енергия трябва да бъде чиста и на достъпни цени, да подкрепя ангажираността от страна на общностите и да не води нито до енергийна бедност, нито до подкопаване на устойчивата конкурентоспособност на европейските предприятия на световно равнище.

—

Пактът за финансиране на борбата с изменението на климата трябва да обхваща всички аспекти на политиката за борба с изменението на климата, като справедлив преход за смекчаване на последиците от изменението на климата и компенсиране на понесените вреди и загуби, както и реални политики за адаптиране към изменението на климата.

—

ЕИСК отново призовава за разработване на всеобхватна продоволствена политика (22) в ЕС с цел осигуряване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество. Справедливото разпределение на добавената стойност по веригата за доставки на храни е от основно значение.

—

Селското стопанство би могло да бъде част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата (кръгова икономика, съхранение на CO2 и др.), тъй като то обхваща огромна част от европейската територия. Освен това устойчивото селско стопанство играе важна роля за поддържането на социално-икономическата структура в селските райони.

—

ЕС трябва да трансформира линейната икономика в кръгова икономика без въглеродни емисии. Политиките, свързани с кръговата икономика, би трябвало да гарантират, че циклите се отличават с дълготрайност, малък мащаб, местен характер и екологичност. За някои конкретни промишлени дейности продължителността на циклите може да бъде голяма (23).

—

Следва да се създадат и прилагат общи стандарти, за да се осигури чистота на въздуха и водата и да се опазват нашите океани. Трябва да се приложат амбициозни мерки, за да се спрат обезлесяването и загубата на биологично разнообразие в Европа и в световен мащаб и да се сложи край на неустойчивото използване на природните ресурси, включително от южното полукълбо. Следва да се вземат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на Земята да произвежда, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност (24).

—

Продължаващата четвърта индустриална революция променя радикално световната икономика, и по-специално услугите, свързани с производството и промишлеността. Европа се нуждае от истинска цифрова трансформация, за да си възвърне устойчивата конкурентоспособност в световен мащаб и да постигне устойчив растеж и работни места. Европа се нуждае от цялостна промяна, за да се превърне в най-динамичния цифров регион в света, като се вземе предвид глобалният характер на цифровата икономика и интеграцията на предприятията в световните вериги за създаване на стойност.

—

За Европейския съюз подкрепянето на тези новатори е възможност да стане лидер на иновативните устойчиви икономически модели, в които представата за икономически просперитет е неразривно свързана с качествената социална закрила и екологичната устойчивост и е отличителен белег на „европейската марка“.

—

Европейските предприятия трябва да останат двигатели за иновации и творчество и да спазват високи стандарти по отношение на труда, потребителите и околната среда в цяла Европа. Докато интелигентното изготвяне на политики и доброто управление са от съществено значение за определяне на подходящите рамки, предприятията са тези, които заедно със своите работници и в тясно сътрудничество с учените и изследователите предоставят иновации и решения в отговор на обществените потребности.

—

За да спомага за подготовката за бъдещите промени, бизнес средата трябва да е основана на отворени пазари и лоялна конкуренция, в чието определение са включени социални и екологични аспекти, и да осигурява благоприятни и подкрепящи условия за стопанска дейност.

—

Трябва да се предоставят насоки и подкрепа, за да се даде възможност на всички предприятия, и по-специално на МСП, да приемат цифровизацията, да обърнат неблагоприятните тенденции при инвестициите в технологии и иновации чрез повишаване на осведомеността, насърчаване на финансирането, подкрепа на НИРД и инвестиране в подходящи умения.

—

Също като неговата дипломация и политика за съседство, търговската политика на ЕС трябва да отразява неговите собствени вътрешни ценности на световен лидер в областта на устойчивостта и да бъде съобразена с тях. ЕС би трябвало да е в състояние да запази своята конкурентоспособност и да управлява своите алианси с ключови партньори, като същевременно поддържа, засилва и подобрява своя модел на високи стандарти в областта на екологията и социалната сфера.

—

ЕИСК призовава по-специално за амбициозна програма в областта на търговската политика на всички три равнища — едностранно, двустранно и многостранно — политика, която ще създава растеж и работни места в ЕС, като същевременно насърчава основаната на правила търговска политика на световно равнище.

—

По отношение на едностранните действия, ЕС следва да модернизира и подобри Общата схема от преференции (ОСП) и инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО), за да насърчи развитието на най-слабо развитите и на развиващите се страни.

—

В двустранните отношения ЕС следва да продължи да отваря нови пазари и да увеличава възможностите за бизнес и удовлетворение на потребителите с участието на повече партньори, като същевременно гарантира високи социални и екологични стандарти в селското стопанство, промишлеността и услугите.

—

В многостранните отношения ЕС следва да играе водеща роля в реформата на СТО, за да се избегне парализирането на Апелативния орган на Органа за уреждане на спорове. Неотдавна ЕИСК прие амбициозен и ориентиран към бъдещето набор от предложения за тази реформа в краткосрочен и средносрочен план (27). Целите са да се гарантира, че СТО, единственият пазител на международната търговия, има основен принос за постигането на ЦУР, поддържа съгласуваност между търговските правила и международните трудови стандарти и улеснява изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.

—

За отвореност към търговията са необходими ефективни инструменти за търговска защита и оперативен механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в стратегически сектори на ЕС. Това, разбира се, е насочено към защита на ЕС и неговите потребители, работници и предприятия от нелоялни и хищнически търговски практики.

—

От съществено значение е да се задълбочи сътрудничеството на международно равнище с всички съответни организации (ОИСР, ИКЕ на ООН, МОТ, СТО и др.) с цел ефективно справяне с глобалните предизвикателства, включително изменението на климата, бедността, измамите, укриването на данъци и кибератаките.

—

Публичните органи трябва да управляват целите за устойчиво развитие чрез своите договори за възлагане на обществени поръчки, като прилагат проактивно критериите за екологични и социални поръчки, определени в новото европейско законодателство относно обществените поръчки.

—

Основните обществени услуги (30) като образование, здравеопазване, грижи за децата и обществен транспорт, както и обществените блага като чиста питейна вода, чист въздух, незамърсени почви и др., трябва да бъдат на разположение на всички и да се предлагат на достъпни цени.

—

Необходимата реформа на ИПС следва да включва по-голяма данъчна координация между неговите членове и единно представителство на еврото в международни организации.

—

ЕИСК подкрепя справедливото данъчно облагане и борбата срещу измамите, отклонението от данъчно облагане, изпирането на пари и финансовите практики на данъчните убежища; обща цел на институциите, правителствата и предприятията на ЕС трябва да бъде съвместната работа за създаване на ефективни механизми, като например двете директиви за борба с избягването на данъци (31).

—

Координацията в борбата с измамите и укриването на данъци следва да включва мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби: Европейската комисия изчисли, че преди да започне прилагането на мерките това е било причина за загубата на 50-70 милиарда евро годишно. Несъбраният ДДС в региона се оценява на 150 милиарда евро годишно.

—

ЕС трябва да си сътрудничи с други икономически региони, за да се бори ефективно с корупцията и укриването на данъци по целия свят и да гарантира, че международните правила за корпоративния данък са ясни, прозрачни, обективни и предвидими.

—

Гражданите все повече настояват данъчното облагане да се използва за осигуряване на социалното сближаване, за борба срещу глобалното затопляне и за насърчаване на устойчивия растеж.

—

ЕИСК призовава за ефективни и координирани данъчни мерки, за да се гарантира, че всички предприятия плащат своя справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските публични бюджети, за да се даде възможност на правителствата да упражняват социалните си права (32). ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за установяване на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (33).

—

Новите бизнес модели, които използват интернет платформи и други цифрови инструменти, доведоха до това дружествата да разчитат в по-малка степен на физическото присъствие в дадена страна. ЕИСК счита за много важно в диалог с търговските партньори да бъдат разработени нови принципи относно начина за отнасяне на корпоративни печалби към държава от ЕС и тяхното облагане и да се участва активно в текущата дискусия на равнище ОИСР/Г20 за глобален договор относно цифровизираната икономика, с цел да се избегне нарастване на напрежението, свързано с търговията и данъците, между основни икономически участници в света (34).

—

ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с ЦУР с оглед на надлежното отчитане на ефикасността, пропорционалността и устойчивостта.

—

Използването на инструментите на Европейската комисия за по-добро регулиране е друг начин да се гарантира по-нататъшното включване на устойчивото развитие в европейските политики. Във всички оценки за въздействието, изготвяни от Комисията, трябва да се съдържа оценка на екологичното, климатичното, социалното и икономическото въздействие с цел надлежно разглеждане и вземане под внимание на устойчивостта. Последващите оценки трябва също така да анализират и трите измерения в един силно интегриран подход. Необходими са и консултации със социалните партньори, за да се спазят разпоредбите на Договора, съгласно които са необходими специфични консултации с работниците и мениджмънта във връзка със социалните въпроси (член 154, параграф 2); консултациите с Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите и националните парламенти представляват друг компонент от инструментариума за по-добро регулиране, за да се отговори на изискването за приобщаване, което заема централно място в Програмата до 2030 г.

—

Отчитането на целите за устойчиво развитие, платформата REFIT и оценките на въздействието, както и на резултатите от оценяването, трябва да помогне да се гарантира, че законодателството е благоприятно за предприятията и гражданите. Тези инструменти следва в бъдеще да продължат да използват всички налични източници, включително гражданското общество, за да преценят как да подобрят ефективността и ефикасността на законодателството на ЕС с оглед на неговите цели. Тези инструменти следва да допринасят за широкообхватно регулаторно подобряване на устойчивото развитие във всичките му измерения, като целта е не само да се опрости и намали ненужната тежест и да се гарантира ефективно постигане на законодателните цели без тяхното намаляване, но и да се подпомогне преразглеждането, валидирането, изменението, подобряването или по-доброто прилагане на съществуващото законодателство.

—

Европейският семестър, в качеството си на рамка за икономическо управление на ЕС, се съсредоточава върху заетостта и социалните резултати, но е слаб по отношение на опасностите, произтичащи от изменението на климата, и на напредъка на ЕС по отношение на постигането на целите от Париж, както се посочва в годишния обзор на растежа за 2019 г. (35) ЕИСК призовава за ориентирана към бъдещето стратегия за устойчиво развитие, включена в цикъл за устойчиво развитие и базирана на допълнителни социални, икономически и екологични показатели и цели.

—

Необходимо е социалният диалог да бъде признат като инструмент за прилагане на програмата за развитие. Социалният диалог се нуждае от благоприятна среда и ефективна институционална рамка, като се започне със зачитането на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне. ЕС следва да работи със социалните партньори за насърчаване на добри практики в областта на индустриалните отношения и гладко функциониращи администрации по труда.

—

Европейският съюз следва да укрепи връзките си с държавите членки и да си възвърне доверието на своите граждани чрез добре прилаган подход, основан на воденото от общностите местно развитие (ВОМР), който дава възможност за интегрирано местно развитие и участието на гражданите и техните организации на местно равнище. ЕИСК е убеден, че воденото от общностите местно развитие може да има много предимства като успешен европейски инструмент за местно развитие (36).

—

ЕС следва да приеме политики и мерки за подкрепа на сигурна, регламентирана и законна миграция, както и да укрепи приобщаването и социалното сближаване. ЕС следва да работи в по-тясна координация с МОТ, що се отнася до програмите за трудова миграция и интеграция.

—

ЕИСК призовава за безопасни и законни маршрути за бежанците, идващи в ЕС. Необходим е координиран подход от страна на всички държави членки и европейските и националните заинтересовани страни, основаващ се на споделена отговорност, справедливо разпределение, сближаване и зачитане на основните права, за да бъдат включени повече възможности за събиране на семейството, преместване и презаселване.

—

Отказът от интеграция носи икономически, социално-културни и политически рискове, както и разходи. Следователно най-добрата застраховка срещу потенциални бъдещи разходи, проблеми и напрежения са инвестициите в интеграцията на мигрантите.

—

Интеграцията е двупосочна; следователно отговорността трябва да бъде споделена между приемащата общност и мигрантите. Не е нито справедливо, нито устойчиво да се очаква новодошлите да се интегрират без помощ на фона на значителни социални, културни и икономически бариери. За да се улесни този процес, в публичните политики следва да се обръща внимание на страховете, опасенията и безпокойствата на различните части от населението в обществата на ЕС, за да се избегнат изказвания, насочени срещу ЕС, както и ксенофобски изказвания. За тази цел съответните политики следва да включват ясен, съгласуван и обоснован набор от задължения, както и последователно отхвърляне на антимиграционната реторика и поведения.

—

Войната, изменението на климата и липсата на перспективи в трети държави могат да доведат до постоянен и дори нарастващ приток на бежанци и мигранти. Ограничаването на факторите, подтикващи към миграция, е глобално предизвикателство. Вследствие на разрастващото се явление на разселените лица ще се увеличат всички видове миграцията (включително климатичните бежанци). За тази цел ЕС трябва да бъде по-добре подготвен да координира тяхното разпределение между държавите членки. ЕИСК вече изтъкна как небалансираните икономически процеси могат да повишат дестабилизацията в този контекст. Поради това ЕИСК подкрепя позицията, че Договорът от Лисабон предвижда достатъчно широки правомощия за преразглеждане на имиграционната политика с цел регламентиране на статута на „лицата, разселени по екологични причини“.

—

За да изпълни икономическите, социалните и екологичните приоритети, както новите, така и текущите, в този критичен политически момент ЕС се нуждае от значителен бюджет на ЕС. Предложението на Комисията относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. е скромно и лишено от амбиции. Подобно на Европейския парламент и Европейския комитет на регионите, ЕИСК призовава размерът на средствата да бъде определен на 1,3 % от БНД, а приходите да идват предимно от собствени ресурси на ЕС, като се въведат данъчните стойности, предложени от групата на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), председателствана от Марио Монти (38).

—

ЕИСК счита, че в съответствие с критериите за справедливост при разпределението ресурсите трябва да се прехвърлят към държавите членки, за да продължат те своето движение по път към икономическо и социално сближаване, което беше прекъснато от кризата (39).

—

ЕИСК счита, че е необходимо в следващата МФР да се увеличи финансирането, за да може: i ) държавите членки да изпълнят ангажиментите, поети с Декларацията от Гьотеборг относно Европейския стълб на социалните права, за да се стимулира създаването на качествени работни места в контекста на устойчивото развитие, ii) да се изпълнени Програмата на ООН до 2030 г., и iii) да се изпълнени Парижкото споразумение, което насърчава справедливия преход към екологосъобразни и цифровизирани общества.

—

ЕС се нуждае от амбициозни бюджети, които са инструменти на политиките, развиващи ясна стратегия за укрепване на Съюза с повече интеграция, повече демокрация, по-силна подкрепа за организациите на гражданското общество както в ЕС, така и извън него, по-силна подкрепа за предприятията при справянето с екологичните и цифровите предизвикателства, по-силно социално измерение и по-голяма подкрепа за живота в селските райони. Единствено по този начин ЕС може да ограничи и преодолее вътрешните центробежни сили и да се справи с външните геополитически рискове.

—

ЕИСК подкрепя предложението получаването на средства от ЕС от страна на държавите членки да се обвърже със зачитането на принципите на правовата държава – основен стълб от ценностите на Съюза, в съответствие с член 2 от ДФЕС.

—

Ключовата роля на ЕИСК за преодоляване на разминаването с европейските граждани трябва да бъде по-добре призната и подкрепяна от ЕС.

—

ЕС също така трябва да децентрализира своите диалози с гражданите, така че общините и регионите да могат да започнат да развиват съвместна европейска цел и идентичност.

—

Политиките на ЕС следва да откликват в много по-голяма степен на предложенията на гражданите, общностите и организациите на гражданското общество, давайки им основание да участват.

—

ЕИСК следва всяка година да прави оценка на изпълнението на политиките на ЕС в държавите членки въз основа на целите на политиката, изложени в настоящото становище, за да предоставя конкретни отговори на гражданите относно въздействието на членството в ЕС върху тяхното ежедневие.

—

свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги;

—

най-големия единен пазар в света;

—

по-голяма икономическа взаимосвързаност и свободна и безпрепятствена търговия;

—

общи търговски споразумения, договорени от позицията на силата, за всички държави членки;

—

висококачествена и подобрена социална защита, ръководена от Европейския стълб на социалните права (ЕССП);

—

европейския социален модел;

—

засилено сътрудничество в областта на разузнаването, военните въпроси и правоприлагането;

—

по-добри стандарти за защита на околната среда и качеството на въздуха и водата;

—

защита на основното право на гражданите на неприкосновеност на личния живот в цифровата среда;

—

по-високи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд;

—

реципрочни здравни системи в Съюза;

—

правила и политики за борба с дискриминацията, особено срещу малцинствата и жените;

—

изключителни образователни възможности благодарение на програми за обмен като „Еразъм+“;

—

и др.