ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13.6.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/2

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 юни 2019 година

за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на заявка за изменение на спецификацията на наименование в лозаро-винарския сектор съгласно член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета

[Vigneti delle Dolomiti/Weinberg Dolomiten (ЗГУ)]

(2019/C 197/02)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 97, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	Италия е подала заявка за изменение на спецификацията на наименованието „Vigneti delle Dolomiti“/„Weinberg Dolomiten“ в съответствие с член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(2)	Комисията разгледа заявката и стигна до заключението, че са изпълнени условията по членове 93—96, член 97, параграф 1 и членове 100, 101 и 102 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(3)	За да могат да се подават декларации за възражение в съответствие с член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, заявката за изменение на спецификацията на наименованието „Vigneti delle Dolomiti“/„Weinberg Dolomiten“ следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз,

РЕШИ:

Член единствен

Заявката за изменение на спецификацията на наименованието „Vigneti delle Dolomiti“/„Weinberg Dolomiten“ (ЗГУ) съгласно член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 се съдържа в приложението към настоящото решение.

В съответствие с член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 публикуването на настоящото решение предоставя право на възражение срещу изменението на спецификацията, посочено в първата алинея от настоящия член, в срок от два месеца от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 4 юни 2019 година.

За Комисията

Phil HOGAN

Член на Комисията

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАЯВКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПЕЦИФИКАЦИЯТА НА ПРОДУКТА

„VIGNETI DELLE DOLOMITI“/„WEINBERG DOLOMITE“

PGI-IT-A0755-AM02

Дата на подаване на заявката: 14.4.2015 г.

1. Правила, приложими към изменението

Член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 — изменение, което не е несъществено

2. Описание и основания за изменението

2.1. Добавяне на нови категории пенливи вина

Изменението се отнася до добавянето на следните категории пенливи вина:

—	бяло „пенливо вино“ и „пенливо вино“ тип „розе“;

—	бяло „качествено пенливо вино“ и „качествено пенливо вино“ тип „розе“;

—	бяло „качествено ароматизирано пенливо вино“.

Основания: в продължение на повече от век в провинция Тренто се произвеждат много известни пенливи вина по метода на вторична ферментация в бутилката; в по-ново време, през 50-те и 60-те години на ХХ в., започва производството на значителен брой купажни и сортови пенливи вина, като се използва методът на вторична ферментация в големи съдове (метод Charmat). Само в провинция Тренто това производство понастоящем възлиза на около 3,5 милиона бутилки, като значителен дял от тях притежават необходимите характеристики, за да може да се ползва въпросното ЗГУ.

С настоящата заявка за изменение се предлага горепосоченият сегмент да получи по-високо ниво на защита и да бъде свързан по-тясно с територията на произход чрез включването му в продуктовата спецификация за ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“, което ще позволи към него да се прилагат същите правила, които отдавна са в сила за тихите и искрящите вина.

По-голямата част от производството на пенливи вина по метода Charmat е концентрирано в малък брой предприятия. Когато обаче продукцията на предприятията е ниска, те все по-често възлагат на трети страни да извършват преработката от тяхно име поради високите инвестиционни разходи за набавяне на системите и технологиите, необходими за осъществяването на този вид производство. Поради това нараства броят на предприятията, които желаят допълнително да подобрят своите вина, като ги преработват в пенливо вино по метода на вторична ферментация в автоклави.

Това е още една причина, поради която беше предложено преработката в пенливи вина да може да се извършва навсякъде в регионите Венето и Ломбардия от предприятия, които могат да докажат, че имат опит в производството на вина със ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“ и/или в преработката им в искрящи вина през последните пет лозаро-винарски години.

Освен че ще допринесе за осигуряването на точна информация на потребителите относно географския произход на продукта, евентуалното класифициране на тези продукти под ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“ би дало основание също за увеличаване на стойността на продукта и за поставянето му в по-висока ценова категория, което би се отразило на цената на бутилка, а оттам — и на стойността на използваното грозде.

Освен това, благодарение на наименованието ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“, местното производство ще получи възможност да изпъкне сред широката гама анонимни купажни или сортови пенливи вина и ще се избегнат ефектите от ценовата политика, наложена от широкото разпространение на такива продукти на пазара.

Това изменение се отнася до членове 2, 6 и 8 от спецификацията на продукта и до следните раздели от единния документ: точки 2.3. Категории лозаро-винарски продукти, 2.4. Описание на вината, 2.5.1. Специфични енологични практики и 2.8. Връзка с географския район.

2.2. Включване на нови сортове грозде в комбинацията от сортове

Изменението засяга включването в комбинацията от сортове на следните сортове, въведени наскоро в съответните провинции в рамките на района на производство на ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“:

—	BRONNER (B)/(Болцано и Тренто);

—	CARMENÈRE (N)/(Болцано);

—	DIOLINOIR (N)/(Болцано);

—	HELIOS (B)/(Тренто);

—	JOHANNITER (B)/(Тренто);

—	SOLARIS (B)/(Болцано и Тренто);

—	TURCA (N)/(Тренто).

Поради това тези нови сортове грозде се добавят към вече разрешените сортове за съответните провинции.

Предложеното изменение е от особено значение, тъй като тези междувидови хибриди на Vitis Vinifera и други видове от рода Vitis са естествено устойчиви на основните патогени по лозовите насаждения (мана и брашнеста мана) и не изискват химическо третиране; поради тази своя специфична характеристика те се отглеждат предимно в близост до „чувствителни“ зони, като например училища, застроени райони, спортни съоръжения, велосипедни маршрути и др.

Следователно, като се вземат предвид тези свързани с околната среда качества, увеличаването на площта, засадена с въпросните сортове, и благоприятните резултати от използването на тези нови сортове за производство на вино, целта на настоящото изменение е да се осигури необходимото ниво на разпознаваемост и защита и на тези продукти.

Ако на пазара бъдат пуснати вина със ЗГУ, на чиито етикети се посочват наименованията на такива сортове, това би повишило тяхната стойност.

Ако тези сортове се посочват на етикета заедно с географското указание „Vigneti delle Dolomiti“, това би повишило стойността на отделните продукти. Следва да се има предвид, че понякога тези сортове са малко познати или не се ценят достатъчно от потребителите, тъй като досега не е било възможно те да бъдат упоменати върху етикетите на съответните вина.

Това изменение се отнася до член 2 от спецификацията на продукта и до раздел 2 от единния документ, точка 2.7. Основни винени сортове грозде.

2.3. Производство на вина, носещи наименованието на сортовете грозде „Bianchetta Trevigiana“ или „Pavana“ на етикета

Видовете вино, които носят наименованията на следните сортове грозде на етикета, се добавят към категориите „Вино“ и „Искрящо вино“.

—	BIANCHETTA TREVIGIANA (B);

—	PAVANA (N).

Основания: предложеното изменение дава възможност да се произвеждат вина от сортовете „Bianchetta Trevigiana“ и „Pavana“ и тези сортове да се упоменават върху етикета съгласно съответните правила на Европейския съюз.

Това е така, защото въпросните сортове вече са включени в комбинацията от сортове грозде, посочени в спецификацията на продукта за ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“ за производство съответно на бели вина и на червени вина/вина тип „розе“; следователно целта на това изменение е да се разреши наименованията на тези два сорта да бъдат посочвани върху етикетите на съответните вина в интерес на производителите.

По-конкретно в този раздел на единния документ двата гореспоменати сорта не са включени в списъка със сортовете грозде, за които е забранено да бъдат посочвани на етикета.

Това изменение се отнася до член 2 от спецификацията на продукта и до раздел 2 от единния документ, точка 2.9. Допълнителни условия.

2.4. Дерогации, с които се позволява преработката на вино в пенливи и искрящи вина в съседни региони

В спецификацията на продукта вече е позволено обичайните процеси на винификация на тихите вина да се извършват в съседните региони (на цялата територия на Венето и Ломбардия), при условие че съответните предприятия могат да докажат, че имат непрекъснат опит в производството на вина със ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“ през последните пет лозаро-винарски години.

Целта на това изменение е да се разреши преработката на вино в искрящо и пенливо вино в същия район, където то е разрешено за тихите вина.

Основания: възможността за преработка на вино в пенливо и искрящо вино в съседните региони се обосновава от и е в съответствие с факта, че в тези региони е разрешено да се извършват обичайните процеси на винопроизводство (както вече е посочено в спецификацията). Следва да се има предвид, че тези процеси не се считат за етапи след винификацията, а по-скоро за неразделна част от нея, и като такава могат да се извършват само в рамките на определения район на производство на виното.

Освен това, когато предприятията имат ниска продукция на искрящи и пенливи вина, те все по-често възлагат на трети страни да извършват преработката от тяхно име поради високите инвестиционни разходи за набавяне на системите и технологиите, необходими за осъществяването на тази преработка. За местните производители е обичайно да възлагат тази преработка на предприятия от съседните региони Венето и Ломбардия, особено при ниска продукция.

Това изменение се отнася до член 5 от спецификацията на продукта и до раздел 2 от единния документ, точка 2.9. Допълнителни условия.

2.5. Енологична практика на купажиране на вина и гроздова мъст

Параграфът относно енологичната практика на купажиране на вина и гроздова мъст, в това число с продукти с произход извън района (максимум до 15 %), се преформулира, така че да се изключи възможността да се използват, дори частично, вина, получени от сортове грозде, различни от тези, които са разрешени за отглеждане в провинциите Тренто, Болцано и Белуно.

Основания: въпреки че е по-ограничаващо в сравнение с предишната спецификация, изменението има за цел да се предостави по-точна информация на производителите относно възможностите за използване на традиционната практика на купажиране. По-конкретно неговата цел е да се предотврати неблагоприятното въздействие на практиката на купажиране със сортове грозде, различни от тези, които са разрешени за отглеждане в района, върху характеризирането и специфичните особености на въпросните вина.

Това изменение се отнася до член 5 от спецификацията на продукта и до раздел 2 от единния документ, точка 2.5.1. Специфични енологични практики.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование за регистрация

Vigneti delle Dolomiti

Weinberg Dolomiten

2. Вид на географското означение

ЗГУ — Защитено географско указание

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

Пенливо вино

Качествено пенливо вино

Качествено ароматизирано пенливо вино

Искрящо вино

15.

Вино от стафидирано грозде

16.

Вино от презряло грозде

4. Описание на виното или вината

Vigneti delle Dolomiti Bianco, спадащо към категориите „Вино“ и „Искрящо вино“, със или без указване на един или два сорта грозде

Тези бели вина от двата различни вида имат цветова гама, варираща от сламеножълто до златистожълто, понякога с бледозелени или медни нюанси, както при Pinot Grigio.

Ароматът на вината се отличава с деликатност, с плодови нотки, които обикновено отразяват основния използван сорт грозде, но също така и характерната „индивидуалност“ на планинските продукти.

Вкусът им, който може да варира от сух до сладък, е хармоничен, добре структуриран и богат, както и добре балансиран по отношение на алкохолното съдържание и киселинността.

При искрящото бяло вино наличието на въглероден диоксид подсилва неговата свежест и динамичност.

При предлагането им за консумация белите вина, за които се посочва наименованието на един или два сорта грозде, притежават освен гореописаните качества и органолептичните характеристики на съответния сорт или сортове грозде, от които е получено виното.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 10 %

Минимален беззахарен екстракт: 14,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	3,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Всички аналитични параметри, които не фигурират в таблицата по-долу, са съобразени с пределните стойности, предвидени в националното законодателство и това на ЕС.

Vigneti delle Dolomiti Rosato, спадащо към категориите „Вино“ и „Искрящо вино“, със или без указване на един или два сорта грозде

Тези вина тип „розе“ са група от „готови за консумация“ продукти, получени главно от сортовете грозде Schiava, Merlot и Teroldego.

Те имат розов цвят с различна наситеност в зависимост от процеса на винопроизводство и от продължителността на контакта с люспите.

Ароматът е фин и деликатен с приятни плодови нюанси.

Вкусът е свеж и хармоничен с балансирана киселинност, като може да варира от сух до сладък.

При искрящото вино наличието на въглероден диоксид подсилва неговата свежест и динамичност.

При предлагането им за консумация вината тип „розе“, за които се посочва наименованието на един или два сорта грозде, притежават освен гореописаните качества и органолептичните характеристики на съответния сорт или сортове грозде, от които е получено виното.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 10 %

Минимален беззахарен екстракт: 15,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	3,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Vigneti delle Dolomiti Rosso, спадащо към категориите „Вино“ и „Искрящо вино“, със или без указване на един или два сорта грозде

Тези вина имат рубиненочервен цвят с различна наситеност, понякога с портокалови нюанси, ако са отлежали. Ароматът им е винен, понякога ефирен или плодов; в зависимост от използвания сорт грозде е възможно да имат плодов аромат с различна наситеност, който е добре развит, ако виното е отлежало.

Вкусът е хармоничен, плътен, понякога леко горчив и суров, като може да варира от сух до сладък.

Червеното вино „Novello“ отразява аромата и вкуса, свързан с конкретната техника на въглекисела мацерация, използвана при производството на вино от гроздето, което подсилва винения му профил и характерните нотки на сорта грозде.

При искрящото вино наличието на въглероден диоксид подсилва неговата динамичност.

При предлагането им за консумация червените вина, за които се посочва наименованието на един или два сорта грозде, притежават освен гореописаните качества и органолептичните характеристики на съответния сорт или сортове грозде, от които е получено виното.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем:

—	11 % при вида „Vino Novello“

—	10 % при останалите видове

Минимален беззахарен екстракт: 18,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	3,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Vigneti delle Dolomiti Bianco, спадащо към категориите (15) и (16), в това число вино с традиционното наименование „Passito“ или „Vino Passito“, за което не се посочва сортът грозде

Тези вина имат забележителна индивидуалност и характер. Цветът варира от златистожълт до кехлибарен.

Ароматът е деликатен, фин и отличителен, с нотки на стафидирано грозде, понякога пикантен.

Вкусът е плътен, хармоничен, на стафидено вино и понякога на алкохол; може да варира от сух до сладък.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 16 %

Минимално действително алкохолно съдържание по обем: 9,0 % (вино от стафидирано грозде) и 12,0 % (вино от презряло грозде)

Минимален беззахарен екстракт: 14,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	3,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Vigneti delle Dolomiti Rosato, спадащо към категориите (15) и (16), в това число вино с традиционното наименование „Passito“ или „Vino Passito“, за което не се посочва сортът грозде

Тези вина имат забележителна индивидуалност и характер. Цветът е розов с различна наситеност, понякога с портокалови оттенъци.

Ароматът е деликатен, фин и отличителен, с нотки на стафидирано грозде, понякога пикантен.

Вкусът е плътен, хармоничен, на стафидено вино и понякога на алкохол; може да варира от сух до сладък.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 16 %

Минимален беззахарен екстракт: 15,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	3,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Vigneti delle Dolomiti Rosso, спадащо към категориите (15) и (16), в това число вино с традиционното наименование „Passito“ или „Vino Passito“, за което не се посочва сортът грозде

Тези вина имат забележителна индивидуалност и характер. Цветът е гранатовочервен, понякога с портокалови оттенъци.

Ароматът е деликатен, фин и отличителен, с нотки на стафидирано грозде, понякога пикантен.

Вкусът е плътен, хармоничен, на стафидено вино и понякога на алкохол; може да варира от сух до сладък.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 16 %

Минимален беззахарен екстракт: 18,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	3,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Vigneti delle Dolomiti Bianco, спадащо към категориите (4) „Пенливи вина“, (5) „Качествени пенливи вина“ и (6) „Качествени ароматизирани пенливи вина“, със или без указване на един или два сорта грозде

Пенливото вино се отличава с жива и устойчива пяна и с цвят, който варира от сламеножълто до златистожълто, с бледозелени нюанси. То се откроява със специфичните си качества деликатност и елегантност. Има отличителен, фин и деликатен аромат с нотки на дрожди; качественото ароматизирано пенливо вино има характерния аромат на сорта грозде Moscato Giallo. Вкусът е фин, жив и характерен за сорта грозде; що се отнася до съдържанието на захар, той може да варира от сух до сладък, т.е. виното носи означенията от „брют натюр“ до „сладко“. При предлагането им за консумация пенливите и качествените пенливи бели вина, ако за тях се посочва наименованието на един или два сорта грозде, притежават освен гореописаните качества и органолептичните характеристики на съответния сорт или сортове грозде, от които е получено виното. Качественото ароматизирано пенливо вино, със или без указване на сорта грозде, трябва да притежава органолептичните характеристики на сорта Moscato Giallo, който трябва да бъде единствената му съставка. Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 11,0 %

Минимално действително алкохолно съдържание по обем: 10,5 % (пенливо вино и качествено пенливо вино) и 6,0 % (качествено ароматизирано пенливо вино)

Минимална обща киселинност: 4,5 g/l, изразена като съдържание на винена киселина (пенливо вино и качествено пенливо вино); 5,0 g/l, изразена като съдържание на винена киселина (качествено ароматизирано пенливо вино)

Минимален беззахарен екстракт: 14,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност	4,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина.
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Vigneti delle Dolomiti Rosato, спадащо към категориите (4) „Пенливи вина“ и (5) „Качествени пенливи вина“, със или без указване на един или два сорта грозде

Пенливото вино се отличава с жива и устойчива пяна и с розов цвят с различна наситеност. То се откроява със специфичните си качества деликатност и елегантност.

Има отличителен, фин и деликатен аромат с нотки на дрожди.

Вкусът е фин, жив и характерен за сорта грозде; що се отнася до съдържанието на захар, той може да варира от сух до сладък, т.е. виното носи означенията от „брют натюр“ до „сладко“.

При предлагането им за консумация пенливите и качествените пенливи вина тип „розе“, ако за тях се посочва наименованието на един или два сорта грозде, притежават освен гореописаните качества и органолептичните характеристики на съответния сорт или сортове грозде, от които е получено виното.

Минимално общо алкохолно съдържание по обем: 11 %

Минимален беззахарен екстракт: 14,0 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	10,5
Минимална обща киселинност	4,5 грама на литър, изразена като съдържание на винена киселина
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

a. Основни енологични практики

Енологична практика на купажиране на гроздова мъст и вина

Приложими ограничения при енологичните практики

В спецификацията на продукта се позволява купажирането на мъст и вина до 15 %, в съответствие с относимото законодателство на Европейския съюз, с гроздова мъст и вина, в това число такива от други италиански лозарски райони, при условие че те са получени от неароматни сортове грозде, класифицирани като „подходящи за отглеждане“ или „под наблюдение“ в провинциите Белуно, Болцано и Тренто.

Енологична практика на преработка в пенливо вино по метода на вторична ферментация в автоклави

Приложими ограничения при енологичните практики

Преработката в пенливо вино се разрешава само ако се използва методът на вторична ферментация в големи съдове (автоклави).

б. Максимални добиви

Видовете Vigneti delle Dolomiti Bianco, Rosato и Rosso, за които не се посочва сортът грозде

23 000 kg грозде на хектар

Vigneti delle Dolomiti, получено от сорта грозде Moscato Rosa

12 000 kg грозде на хектар

Видовете Vigneti delle Dolomiti, за които се посочват други разрешени сортове грозде

19 500 kg грозде на хектар

6. Определен географски район

Районът на производство на гроздето, използвано за производството на вина „Vigneti delle Dolomiti“, обхваща цялата територия на автономните провинции Тренто и Болцано, както и тази на провинция Белуно в региона Венето, като всички те са част от лозарската зона C I (B) на ЕС.

7. Основен винен сорт (основни винени сортове) грозде

Cabernet Franc N. — Cabernet

Cabernet Sauvignon N. — Cabernet

Carmenère N. — Cabernet

Carmenère N. — Cabernet Italiano

Carmenère N. — Cabernet Nostrano

Casetta N.

Chardonnay B.

Franconia N.

Goldtraminer B.

Gosen N.

Groppello di Revò N. — Groppello

Kerner B.

Lagarino B.

Lambrusco a Foglia Frastagliata N. — Enantio N.

Lambrusco a Foglia Frastagliata N. — Lambrusco

Manzoni Bianco B. — Incrocio Manzoni 6.0.13 B.

Maor B.

Merlot N.

Moscato Giallo B. — Goldmuskateller

Moscato Giallo B. — Moscato

Moscato Giallo B. — Moscatellone

Moscato Rosa Rs. — Moscato delle Rose

Moscato Rosa Rs. — Rosen Muskateller

Müller Thurgau B. — Riesling x Sylvaner

Nosiola B.

Paolina B.

Pavana N.

Petit Verdot N

Pinot Bianco B. — Pinot

Pinot Bianco B. — Pinot Blanc

Pinot Bianco B. — Weissburgunder

Pinot Bianco B. — Weiß Burgunder

Pinot Bianco B. — Weißburgunder

Pinot Grigio — Grauburgunder

Pinot Grigio — Grauer Burgunder

Pinot Grigio — Pinot

Pinot Grigio — Pinot Gris

Pinot Grigio — Ruländer

Pinot Nero N. — Blauer Spätburgunder

Pinot Nero N. — Pinot

Pinot Nero N. — Pinot Noir

Pinot Nero N. — Spätburgunder

Pinot Nero N. — Blauburgunder

Rebo N.

Rossara N.

Saint Laurent N.

Sauvignon B. — Sauvignon Blanc

Schiava Gentile N. — Kleinvernatsch

Schiava Gentile N. — Mittervernatsch

Schiava Gentile N. — Schiava

Schiava Gentile N. — Vernatsch

Schiava N.

Schiava Grigia N. — Grauvernatsch

Schiava Grigia N. — Schiava

Schiava Grigia N. — Vernatsch

Schiava Grossa N. — Edelvernatsch Gr

Schiava Grossa N. — Großvernatsch

Schiava Grossa N. — Schiava

Schiava Grossa N. — Vernatsch

Sennen N.

Sylvaner Verde B. — Grüner Sylvaner

Sylvaner Verde B. — Silvaner

Sylvaner Verde B. — Sylvaner

Syrah N. — Shiraz

Teroldego N.

Verdealbara B.

Bronner B.

Helios B.

Johanniter B.

Solaris B.

Turca N.

Turca N. — Serbina N.

Lagrein N.

Marzemino N. — Berzamino

Marzemino N. — Berzemino

Meunier N.

Negrara N.

Riesling Italico B. — Riesling

Riesling Italico B. — Welschriesling

Riesling Renano B. — Rheinrieseling

Riesling Renano B. — Riesling

Traminer Aromatico Rs. — Gewürztraminer

Trebbiano Toscano B. — Procanico

Trebbiano Toscano B. — Trebbiano

Trebbiano Toscano B. — Ugni Blanc

Veltliner B. — Gruner Veltliner

Moscato Giallo B. — Moscatello

Moscato Giallo B. — Muscat

Moscato Giallo B. — Muskateller

Malvasia Nera Lunga N. — Malvasia

Malvasia N. — Malvasier

Malvasia N. — Roter Malvasier

Petit Manseng B.

Portoghese N. — Blauer Portugieser

Portoghese N. — Portugieser

Tannat N.

Tempranillo N.

Viogner B.

Zweigelt N.

Diolinoir N.

Barbera N.

Bianchetta Trevigiana B. — Bianchetta

Malvasia Istriana B. — Malvasia

Marzemina Grossa N. — Marzemina Bastarda

Marzemina Bianca B. — Marzemina

Moscato Bianco B. — Gelber Muskateller

Moscato Bianco B. — Moscatello

Moscato Bianco B. — Moscatellone

Moscato Bianco B. — Moscato

Moscato Bianco B. — Muscat

Moscato Bianco B. — Muskateller

Glera B. — Serprino

Glera Lunga B. — Glera

Glera Lunga B. — Serprino

Tocai Friulano B. — Tai

Trevisana Nera N.

8. Описание на връзката (връзките)

Vigneti delle Dolomiti, всички категории (1, 4, 5, 6, 8, 15 и 16)

Природни фактори, които са от значение за връзката:

Районът включва Трентино, Алто Адидже и провинция Белуно във Венето и се намира в Доломитите — внушителна планинска верига, която е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Районът е предимно планински или хълмист, а геологията му е разнообразна, тъй като включва планини с различен геоложки произход; сред тях Доломитите покриват най-голяма площ.

Климатът е преходен между полуконтинентален и алпийски; най-студени са зимните месеци, а най-топли са юли и август. Средното количество валежи е от 1 000 mm на година, а разпределението им е типично за Средиземноморието, като най-много валежи падат през пролетта и есента. Благодарение на обилните валежи и отличния воден капацитет поради многото планини с топящ се сняг почвите съдържат достатъчно вода. Специфичната география на Доломитите, наред с преходния климат между средиземноморски и алпийски, допринася за създаването на уникална среда в района на производство на вина с Indicazione Geografica Tipica („IGT“ — типично географско указание) „Vigneti delle Dolomiti“ и за отличителните характеристики на произвежданите там вина.

Що се отнася до почвата, тя се състои предимно от остатъчни варовици с високо съдържание на камъни, което води до добро дрениране и аерация. Тези почви обикновено се срещат върху остатъчни варовици в средните до високите части на алувиалните конуси. Почвите в по-ниските части на склоновете са с по-ниско съдържание на камъни. В някои низини има слоеве от натрупан колувий и почви върху ледникови отложения или наносен чакъл. Налице са и почви с различен геоложки произход, като например в долините Вале ди Чембра (порфирни), Вале Изарко (метаморфно-кристалинни) и в централната долина Валагарина (базалтови).

Исторически и човешки фактори, които са от значение за връзката:

Лозовите насаждения и виното винаги са били част от културното наследство на района, както показват множество археологически находки и документирани исторически доказателства от бронзовата епоха до наши дни. Освен това в продължение на няколко века цялата територия е била неразделна част от Австро-унгарската империя и някои от административните и културните характеристики на империята все още са запазени отчетливо и до днес. В продължение на хилядолетието, през което култивирането на лозови насаждения е вървяло ръка за ръка с човешката история, между тях са се развили неразривни връзки, които се отразяват не само в местната култура и в традиционните земеделски и винопроизводствени практики, но и в по-широки и не толкова пряко свързани области на културата, като например изкуството и гастрономията. Решаващо и трайно въздействие върху лозарството и винопроизводството и върху енологичната култура в района като цяло оказва основаването през 1874 г. на селскостопанския институт San Michele all’Adige — един изключителен източник на обучение, знание и образование в сектора. Всъщност съвременното винопроизводство дължи много на обучителните дейности и дейностите по разпространението на нови лозарски и енологични практики, провеждани от този институт съвместно с енологичната школа в Конеляно. Съществен принос имат и винопроизводителите от района, които са въвели процеси и методики за управление на лозовите насаждения, съчетаващи екологичната и икономическата устойчивост с новаторските технологии във винопроизводството.

Vigneti delle Dolomiti, категория „Вино“

Белите вина от различните видове имат цветова гама, варираща от сламеножълто до златистожълто, понякога с бледозелени или медни нюанси, както при Pinot Grigio. Финият аромат на вината се отличава с деликатност, с плодови нотки, които обикновено отразяват основния използван сорт грозде, по-специално в случая с ароматни или полуароматни сортове като Muller Thurgau и Sauvignon. Вкусът на вината, който варира от сух до сладък, е хармоничен, добре структуриран, свеж и богат.

Вината тип „розе“, по-специално получените от сортовете Schiava, Merlot и Teroldego, имат розов цвят с различна наситеност в резултат на процеса на винопроизводство. Вкусът е свеж и хармоничен и варира от сух до сладък с балансирана киселинност.

Червените вина имат рубиненочервен цвят с различна наситеност, понякога с портокалови нюанси при отлежалите вина. Ароматът им е винен, понякога ефирен или плодов; в зависимост от използвания сорт грозде е възможно да имат плодов аромат с различна наситеност, който е добре развит, ако виното е отлежало. Вкусът е хармоничен и добре структуриран, като може да варира от сух до сладък.

Широката гама от отглеждани сортове грозде дава възможност за максималното използване на потенциала на различните видове земя. Лозовите насаждения обикновено се намират в зони с възможно най-благоприятно слънчево изложение. В хълмистите райони се отглеждат предимно бели сортове грозде, докато червените сортове, отглеждани в по-дълбоките почви в долината, се използват за производството на плътни, танинови и ароматни вина с добре развити нотки на зрели плодове.

Поради характерните за тази област разлики между дневните и нощните температури се наблюдава, особено при бялото грозде, значително натрупване на ароматни прекурсори, които придават на вината техните специфични органолептични характеристики. Разнообразието в разположението и надморската височина на терените допринася за създаването на широка гама от различни условия, което позволява да се определи най-подходящият терен за различните вина.

Характеристиките и качествата на вината с IGT „Vigneti delle Dolomiti“ се дължат и на човешките фактори, по-специално на професионализма на винопроизводителите. Площите, засадени с лозови насаждения, на едно предприятие са скромни по размер — около 1,3 хектара. Освен това поради топографията броят работни часове, необходими за отглеждането на 1 хектар лозови насаждения, е голям (над 600). По-голямата част от това време се влага в дейности, насочени към оптимизиране на растежа на насажденията и на узряването на гроздето, като се стимулира естествената устойчивост към патогени и се намалява прибягването до фитосанитарни мерки. В тази връзка трябва да се отбележи, че почти всички площи, засадени с лозови насаждения, се култивират в съответствие с принципите на интегрираното управление на вредителите, като все по-често се използват биологични практики. Гроздето се бере изцяло на ръка.

Взаимодействието между природните фактори (климат, почвени условия и топография), опита, натрупан от местните производители, и съвременните практики в лозарството и във винопроизводството дава възможност да се произвеждат качествени вина, чиито характеристики и репутация са свързани както с района на производство, така и със сортовете грозде, от които се получават.

Vigneti delle Dolomiti, категории (4) „Пенливи вина“, (5) „Качествени пенливи вина“, (6) „Качествени ароматизирани пенливи вина“, (8) „Искрящо вино“

Със своята вековна традиция пенливото вино се счита за „перла в короната“ на местното винопроизводство. Благодарение на особените грижи по време на етапа на отглеждане и събиране на гроздето и на преработката му в базово вино, както и по време на следващия етап на вторична ферментация пенливото вино се откроява със специфичните си качества деликатност и елегантност.

Характерно за качеството на пенливите вина е наличието на суровини, произхождащи от планинските лозарски райони, където качествените характеристики на гроздето и на вината са идеални за производството на този вид вино. По-конкретно тези характеристики са свързани с факта, че гроздето поддържа добър баланс между съдържанието на захар и киселинността, благодарение на разликите между дневните и нощните температури, които постепенно се увеличават с нарастване на надморската височина на лозовите насаждения.

Освен това характеризирането на продукта зависи от ограничената гама от сортове грозде, които могат да бъдат използвани за производството на пенливи вина.

Що се отнася до „качественото ароматизирано пенливо вино“, причинно-следствената връзка се дължи и на подбора на сорта грозде, т.е. на местния сорт Moscato Giallo, който се отглежда в района и чийто фин аромат се подсилва от не твърде интензивния процес на зреене благодарение на субалпийския климат.

Пенливото вино се отличава с жива и устойчива пяна и с цвят, който варира от сламеножълто до златистожълто, с бледозелени нюанси. Има отличителен и фин аромат с нотки на дрожди. Вкусът е фин, жив и характерен за сорта грозде.

Пенливото вино тип „розе“, получено основно от сорта Pinot Nero, се отличава с жива и устойчива пяна и с розов цвят с различна наситеност. Има отличителен и фин аромат с нотки на дрожди. Вкусът е фин, жив и отличителен.

Що се отнася до съдържанието на захар, вкусът на пенливото вино, независимо дали то е бяло или тип „розе“, варира от сух до сладък, т.е. виното носи означенията от „брют натюр“ до „сладко“.

Искрящите вина, независимо дали са бели, тип „розе“ или червени, се отличават със свежест и динамичност, които са резултат от умереното освобождаване на въглероден диоксид.

Освен това нивото на специализация, постигнато от някои предприятия в производството на искрящи вина, е способствало за усъвършенстването на практиките на винопроизводство и на технологичните аспекти, свързани с вторичната ферментация в големи съдове (автоклави), което от своя страна е допринесло за повишаването на стандарта за качество при искрящите вина.

Всъщност благодарение на специализацията на производствения процес е било възможно да се определят най-подходящите видове сортове за преработка в искрящо вино и за вторична ферментация с помощта на най-съвременни технологии; тези фактори са допринесли за повишаването на качеството на крайния продукт.

Разнообразието на средата от гледна точка на почвата и климата дава възможност за максималното използване на потенциала на сортовете, подходящи за преработка в пенливо вино. Лозовите насаждения обикновено се намират в зони с възможно най-благоприятно слънчево изложение. Поради характерните за тази област разлики между дневните и нощните температури, се наблюдава, особено при бялото грозде, значително натрупване на ароматни прекурсори, които придават на вината техните специфични органолептични характеристики. Разнообразието в разположението и надморската височина на терените допринася за създаването на широка гама от различни условия, което позволява да се определи най-подходящият терен за различните сортове грозде.

Взаимодействието между природните фактори (сортове грозде, климат, почви), опита, натрупан от местните производители, и съвременните практики в лозарството и във винопроизводството дава възможност да се произвеждат качествени вина, чиито характеристики и репутация са свързани както с района на производство, така и със сортовете грозде, от които се получават.

Vigneti delle Dolomiti, категории (15) „Вино от стафидирано грозде“ и (16) „Вино от презряло грозде“

Информация за специалното качество на продуктите, дължащо се на географския произход, и причинно-следствената връзка с особеностите на географския район по отношение на природата и човека Цветът варира от златистожълт и кехлибарен за белите вина до розов и гранатовочервен в зависимост от използвания сорт. Ароматът е деликатен и отличителен, с нотки на стафидирано грозде, понякога пикантен и с привкус на мед и зрели плодове. Вкусът е пълен, хармоничен, на стафидено вино и може да варира от сух до сладък, въпреки че преобладават видове с по-високо съдържание на захар.

Въпреки че за производството на вина „Passito“ се използват до известна степен всички сортове грозде, както бели, така и червени, най-често се влагат ароматни сортове (Moscato Giallo, Moscato Rosa, Traminer Aromatico) и полуароматни сортове (Goldtraminer, Nosiola, Riesling Renano, Sauvignon и др.).

Сушенето се осъществява върху насажденията (при вината от презряло грозде) или в сушилни (при вината от стафидирано грозде). Продължителността на периода на презряване или на сушене варира и зависи от интензивността на характеристиките, която винопроизводителят желае да придаде на крайния продукт чрез тази техника.

Гроздето, което се използва за производството на вина „Passito“, се определя от производителя въз основа на специфичните физически и качествени характеристики на грозда.

Гроздовете с рехава структура, т.е. с много пространство между зърната, са особено подходящи за сушене и се подбират в лозовите насаждения по време на събиране на реколтата.

Процесът на сушене се благоприятства от изразената разлика между дневните и нощните температури, която е особено голяма в края на лятото и през есента, както и от северните ветрове, които навлизат в района през Алпите.

Освен това вятърът „Òra del Garda“, който има смекчаващ ефект, духа всеки ден от езерото Гарда над голяма част от района на производство и допринася значително за създаването на оптимални условия за сушене на гроздето, т.е. почти непрекъсната естествена вентилация с нива на влажност, които не позволяват прекалено бързото изсушаване на гроздето.

Въпреки че като цяло продукцията на вината „Passito“ е в малки количества, те се произвеждат от почти всички бутилиращи дружества, като често това е техният водещ продукт.

Причинно-следствената връзка между географския район и характеристиките на продукта се дължи основно на три фактора:

—	наличието на сортове грозде (както е посочено по-горе), които са особено подходящи за преминаване през процеса на сушене, необходим за производството на този вид вино;

—	температурни разлики и периодични местни бризове („Òra del Garda“), които благоприятстват запазването на гроздето по време на етапа на сушене, независимо дали то се осъществява върху насажденията или в сушилни;

—	древна традиция в производството на вина „Passito“, което все още се извършва с помощта на техники, предавани през вековете.

Разнообразието на средата от гледна точка на почвата и климата дава възможност за максималното използване на потенциала на сортовете грозде, които са най-подходящи за преминаване през процеса на сушене. Лозовите насаждения обикновено се намират в зони с възможно най-благоприятно слънчево изложение. Поради характерните за тази област разлики между дневните и нощните температури се наблюдава, особено при бялото грозде, значително натрупване на ароматни прекурсори, които придават на вината техните специфични органолептични характеристики. Разнообразието в разположението и надморската височина на терените допринася за създаването на широка гама от различни условия, което позволява да се определи най-подходящият терен за различните сортове грозде.

Характеристиките и качествата на вината с IGT „Vigneti delle Dolomiti“ се дължат и на човешките фактори, по-специално на професионализма на винопроизводителите. Площите, засадени с лозови насаждения, на едно предприятие са скромни по размер — около 1,3 хектара. Освен това поради топографията броят работни часове, необходими за отглеждането на 1 хектар лозови насаждения, е голям (над 600). По-голямата част от това време се влага в дейности, насочени към оптимизиране на растежа на насажденията и на узряването на гроздето, като се подобрява естествената устойчивост към патогени и се намалява прибягването до фитосанитарни мерки. В тази връзка трябва да се отбележи, че почти всички площи, засадени с лозови насаждения, се култивират в съответствие с принципите на интегрираното управление на вредителите, като все по-често се използват биологични практики. Гроздето се бере изцяло на ръка.

9. Допълнителни съществени условия

Дерогации относно винопроизводството и преработката в искрящо и пенливо вино

Правна уредба: съдържа се в законодателството на ЕС

Вид допълнително условие: дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Съгласно приложимото законодателство на ЕС винопроизводството и преработката в искрящо и пенливо вино може да се извършват и в съседните региони на Венето и Ломбардия, при условие че съответните предприятия могат да докажат, че имат непрекъснат опит в производството на вина със ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“ през последните пет лозаро-винарски години.

Възможността за преработка на вино в пенливо и искрящо вино в съседните региони се обосновава от и е в съответствие с факта, че в тези региони е разрешено да се извършват обичайните процеси на винопроизводство. Тези процеси не се считат за етапи след винификацията, а по-скоро за неразделна част от нея, и като такава могат да се извършват само в рамките на определения район на производство на виното.

Тази дерогация се основава на утвърдена традиция и с нея се позволява на съответните производители да използват и преработвателни предприятия, разположени в гореспоменатите административни единици, граничещи с района на производство.

Посочване на наименованието на сорта грозде върху етикета

Правна уредба: съдържа се в законодателството на ЕС

Вид допълнително условие: допълнителни изисквания за етикетиране

Описание на условието:

На етикетите на вината в категориите „Вино“ и „Искрящо вино“ със ЗГУ „Vigneti delle Dolomiti“ може да се посочва наименованието на един или два сорта грозде, от които са получени вината.

Въпреки това, в съответствие с приложимото законодателство на ЕС, използването на наименованието на сорта или сортовете грозде при етикетирането и представянето на продукта е забранено в следните случаи:

а)	за категориите вина „Вино от стафидирано грозде“ и „Вино от презряло грозде“, в това число тези, описани като „Vino Passito“ или „Passito“;

б)

за категориите „Вино“ и „Искрящо вино“, ограничени до следните сортове: — за вина от провинция Болцано: Lagrein, Riesling Italico, Riesling Renano, Traminer Aromatico, Veltliner; — за вина от провинция Тренто: Lagrein, Marzemino, Meunier, Negrara, Riesling Italico, Riesling Renano, Traminer Aromatico, Trebbiano Toscano, Veltliner.

Освен това за категориите „Пенливи вина“ и „Качествени пенливи вина“ на етикета може да се посочват един или два сорта, ограничени до следните сортове: Chardonnay, Pinot Bianco, Pinot Grigio, Pinot Nero и Müller Thurgau, а за категорията „Качествени ароматизирани пенливи вина“ върху етикета може да се използва само наименованието на сорта Moscato Giallo.

Връзка към продуктовата спецификация

https://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/12936

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

13.6.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/25

Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно въпроси, свързани с държавна помощ

(2019/C 197/06)

С помощта на горепосоченото решение, възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ уведоми норвежките органи за решението си да открие процедура съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно посочената по-горе мярка.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си относно въпросната мярка в рамките на един месец от публикуването на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Registry

Rue Belliard 35

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Мненията ще бъдат предадени на норвежките органи. Самоличността на заинтересованата страна, изпратила мнение, може да не бъде разкрита, ако това бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

РЕЗЮМЕ

Процедура

Надзорният орган получи жалба от търговската организация „Nelfo“ на 11 май 2017 г.

След като отправи искане, Органът получи информация от норвежките органи с писма от 27 юни 2017 г. и 5 юли 2017 г. и с електронни писма от 8 септември 2017 г., 12 септември 2017 г. и 28 февруари 2018 г.

Описание на мярката/мерките

Получателят на предполагаемата помощ е BKK, което извършва дейност чрез различни изцяло притежавани дъщерни предприятия.

През 1996 г. собствеността на уличното осветление в Берген беше прехвърлена от дружество, притежавано изцяло от община Берген, на BKK. Две години по-късно BKK бе преобразувано в дружество с ограничена отговорност. Понастоящем BKK е собственост на община Берген (37,75 %), други общини в региона на Берген (12,35 %) и държавното предприятие Statkraft Industrial Holding AS (49,9 %).

Дъщерните дружества на BKK, които през годините са притежавали уличното осветление, са BKK Nett AS (1996 г. — януари 2016 г.), EnoTek AS (януари 2016 г. — май 2017 г.) и Veilys AS (май 2017 г. — до момента).

Решението се отнася до три мерки, приведени в действие от община Берген по отношение на уличното осветление в общината, а именно а) споразумението за експлоатация и поддръжка, б) финансирането на 12 000 осветителни апарати с LED лампи и в) компенсацията на капиталовите разходи за инфраструктурата за улично осветление.

Според жалбоподателя мерките а) и б) представляват извършвано в момента нарушение на правилата за държавна помощ, датиращо от 1 януари 2016 г. За тези две мерки официалната процедура по разследване е ограничена до този период.

Оценка на мярката/мерките

Надзорният орган се съмнява, че трите мерки са в съответствие с принципа на оператор в условията на пазарна икономика („ПОУПИ“). Финансирането на 12 000 осветителни апарати с LED лампи и компенсацията на капиталовите разходи за инфраструктура за улично осветление биха могли да облекчат разходите, които обикновено следва да се поемат от бюджета на BKK в качеството му на собственик на уличното осветление. Норвежките органи не представиха информация, която предполага, че на BKK е възложено задължение за обществена услуга, и поради това правилата за услугите от общ икономически интерес не изглеждат приложими към разглежданите мерки.

Дори ако община Берген купува услуги за експлоатация и поддръжка в полза на своето население, Органът изразява съмнение, че дейността на BKK, което е частноправен субект, предоставящ услуги срещу възнаграждение, може да се квалифицира като нестопанска.

10.

Накрая, изглежда, че пазарът за експлоатация и поддръжка, както и другите пазари, на които развиват дейност съответните дъщерни дружества на BKK, са отворени за търговия в рамките на ЕИП. Към настоящия момент обаче Органът не разполага с достатъчно подробна информация, за да направи заключение по този въпрос.

11.

Ако мерките представляват държавна помощ, не е било спазено задължението, съдържащо се в член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, до Органа да бъде подадено уведомление за помощта преди тя да бъде приведена в действие. Такава държавна помощ би била неправомерна.

12.

Норвежките органи не представиха аргументи в подкрепа на това, че мерките, доколкото те представляват държавна помощ, могат да се считат за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП. По тази причина Органът изразява съмнения по отношение на съвместимостта на трите мерки.

Decision No 27/19/COL

of 16 April 2019

to open a formal investigation into potential state aid granted in relation to the streetlights in Bergen

(Case 83223)

1 Summary

(1)

The EFTA Surveillance Authority (‘the Authority’) wishes to inform the Norwegian authorities that it has concerns that the measures covered by the complaint, and one additional measure, related to streetlight infrastructure in Bergen, might entail state aid, pursuant to Article 61(1) of the EEA Agreement, and has doubts as to the compatibility of the measures with the EEA Agreement. Therefore, the Authority is required to open a formal investigation procedure (1).

(2)

The Authority has based its decision on the following considerations.

2 Procedure

(3)

By letter dated 11 May 2017 (2), Nelfo, a trade organisation for electro, IT, e-com, system integrators and lift companies in Norway, submitted a complaint, alleging that the Municipality of Bergen has been granting unlawful state aid to BKK acting through different wholly owned subsidiaries, by way of different measures in relation to the streetlight infrastructure in Bergen.

(4)

By letter dated 1 June 2017 (3), the Authority forwarded the complaint to the Norwegian authorities, and invited them to comment on it. By letters dated 27 June 2017 and 5 July 2017 (4), the Norwegian authorities responded.

(5)

By email of 7 September 2017, the Authority invited the Norwegian authorities to provide further information (5). The Norwegian authorities responded by two emails dated 8 September 2017 (6) and 12 September 2017 (7).

(6)

On 11 July 2018, the Authority asked for further information (8). On 17 August 2018, a videoconference between the Authority and the Norwegian authorities was held (9).

(7)

By email dated 28 February 2019, the Norwegian authorities submitted further information (10).

3 Description of the measures

3.1 Background

(8)

Norwegian municipalities are legally responsible for financing the operation and maintenance of streetlights along municipal roads in their respective jurisdictions (11).

(9)

Until 1996, the streetlights infrastructure along municipal roads in Bergen was owned by Bergen Lysverker. Bergen Lysverker was wholly owned by the Municipality of Bergen.

(10)

In 1996, Bergen Lysverker was acquired by and incorporated into BKK. At the time, BKK was wholly owned by several municipalities in the Bergen region, and the Municipality of Bergen had a majority share, owning approximately 70 %. During that process, the streetlight infrastructure was considered to be part of the distribution power grid, and it was integrated into BKK Nett AS, a wholly owned subsidiary of BKK. With this, BKK Nett AS became the owner of the streetlight infrastructure. Simultaneously, a contract was negotiated between the Municipality of Bergen and BKK Nett AS, regulating the maintenance and operation of the streetlights (‘the maintenance and operation agreement’). The contract included an element of exclusivity. BKK Nett AS would not sell streetlight services to others, and the Municipality of Bergen would only purchase streetlight services from BKK Nett AS.

(11)

In 1998, BKK was converted into a limited liability company. Currently, it is owned by the Municipality of Bergen (37,75 %), other municipalities in the Bergen region (12,35 %), and the state-owned enterprise Statkraft Industrial Holding AS (49,9 %).

(12)

On 1 January 2016, the ownership of the streetlights together with the operation and maintenance agreement was transferred to EnoTek AS, a wholly owned subsidiary of BKK Nett AS.

(13)

The most recent information available to the Authority on the ownership of the streetlights in the area of Bergen is from 18 May 2016 (12), and is as follows:

—	16 058 streetlights on municipal roads are owned by EnoTek AS.

—	2 349 streetlights on municipal roads are owned by the Municipality of Bergen.

—	8 989 streetlights on private roads are owned by EnoTek AS.

(14)

On 27 September 2016, the Municipality of Bergen published a call for tender for the purchase of approximately 12 000 LED fittings. The LED fittings would be used to replace quicksilver fittings and sodium fittings on the streetlight infrastructure owned by EnoTek AS. The replacement was financed by the Municipality of Bergen, which owns the new LED fittings (13).

(15)

In May 2017, with the objective of defining the interface between streetlight activities and other activities, the ownership of the streetlights together with the provision of the streetlight services was transferred to another wholly owned subsidiary of BKK, Veilys AS.

(16)

On 28 February 2019, the Norwegian authorities submitted information that brought an additional measure to the Authority’s attention. According to this new information, the Municipality of Bergen also compensates BKK for the capital costs of the streetlights. The compensation covers renewal and upgrade of streetlights, luminaires, wires, ignition systems, etc. The Municipality of Bergen pays NOK […] per light point per year. The Authority has no further information concerning this measure, and it is, strictly speaking, not covered by the complaint.

(17)

On this background, the Authority will assess the following measures implemented by the Municipality of Bergen in relation to the streetlight infrastructure in Bergen.

(a)	The operation and maintenance agreement with BKK.

(b)	The financing of 12 000 LED fixtures on the infrastructure owned by BKK.

(c)	The compensation for the capital costs of the streetlight infrastructure owned by BKK.

(18)

According to the complainant, the measures complained about entail an on-going breach of the state aid rules, dating back to 1 January 2016. For measures (a) and (b), the Authority will therefore restrict its assessment to this time period.

3.2 The complaint

(19)

The complainant essentially argues that the Municipality of Bergen has granted an advantage to BKK by: (a) overcompensating it for the maintenance and operation of the 18 407 streetlights along municipal roads (14), for which the Municipality is responsible; and (b) financing the 12 000 new LED fixtures on the streetlight infrastructure owned by BKK.

(20)

The complainant argues in particular that BKK engages in economic activity as there are several suppliers that are willing and able to operate and maintain the streetlights.

(21)

In the event that the maintenance and operation of the streetlights is considered a service of general economic interest (SGEI), the complainant argues first that the presence of state aid cannot be excluded on the basis of the four Altmark criteria (15). Second, the amounts involved exceed the SGEI de minimis (16) ceiling of EUR 500 000. Third, the measure fails to meet the requirements in the SGEI Decision (17).

(22)

The complainant estimates the overcompensation for the service of maintenance and operation of the streetlights at approximately NOK 12 million (around EUR 1,25 million) per year.

3.3 Comments by the Norwegian authorities

(23)

The Norwegian authorities argue that BKK is not acting as an undertaking when providing operation and maintenance services to the Municipality of Bergen. Hence, any advantage granted to it, falls outside the remit of state aid law. More specifically, the Norwegian authorities argue that no market can exist without private demand and private willingness to pay for the goods or services in question, i.e. where public authorities are the only purchasers (18).

(24)

The Norwegian authorities argue that the streetlight network is characterised by at least two types of market failure. First, the provision of streetlights along municipal roads is a public good hampered by a free rider problem, which entails that a private party cannot provide it for profit. Second, streetlight networks are natural monopolies in that allowing for competition would entail a wasteful duplication of resources.

(25)

Neither national nor EEA law requires BKK to allow for third party access to the streetlight infrastructure it owns. BKK has consistently refused to grant access not only to its own infrastructure, but also to the 2 349 streetlights owned by the Municipality of Bergen. By doing so, it has precluded the Municipality of Bergen from operating the streetlights in-house or purchasing the services from other companies. It is the view of the Norwegian authorities that the situation at hand does not allow for price regulation, state aid or competition law control with the view of preventing overcompensation for the operation and maintenance of streetlights.

4 Presence of state aid

4.1 Introduction

(26)

Article 61(1) of the EEA Agreement stipulates that:

‘Save as otherwise provided in this Agreement, any aid granted by EC Member States, EFTA States or through State resources in any form whatsoever which distorts or threatens to distort competition by favouring certain undertakings or the production of certain goods shall, in so far as it affects trade between Contracting Parties be incompatible with the functioning of this Agreement.’

(27)

The qualification of a measure as aid within the meaning of this provision therefore requires the following cumulative conditions to be met: the measure must (i) be granted by the State or through State resources; (ii) confer an advantage on an undertaking; (iii) favour certain undertakings (selectivity); and (iv) be liable to distort competition and affect trade.

4.2 Presence of State resources

(28)

For the measure to constitute aid, it must be granted by the State or through State resources. State resources include all resources of the public sector, including resources of intra-State entities (decentralised, federated, regional or other), see the Authority’s Guidelines on the notion of state aid (‘NoA’) (19).

(29)

The remuneration for the services on the streetlight infrastructure, as well as the financing of the new LED fixtures, and the compensation for the capital costs, all come from the budget of the Municipality of Bergen. It therefore constitutes State resources.

4.3 Advantage

4.3.1 Introduction

(30)

The qualification of a measure as state aid requires that it confers an advantage to the recipient. An advantage, within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement, is any economic benefit that an undertaking could not have obtained under normal market conditions.

(31)

The measure confers an advantage not only if it confers positive economic benefits, but also in situations where it mitigates charges normally borne by the budget of the undertaking. This covers all situations in which economic operators are relieved of the inherent costs of their economic activities (20).

(32)

Economic transactions carried out by public bodies are considered not to confer an advantage on the counterpart of the agreement, and therefore not to constitute aid, if they are carried out in line with normal market conditions. This is assessed pursuant to the market economy operator principle (‘MEOP’). When public authorities purchase a service, it is generally sufficient, to exclude the presence of an advantage, that they pay market price.

(33)

As regards costs incurred by undertakings entrusted with the operation of a service of general economic interest, compensation for the service will not be considered as granting an advantage to the undertaking in question if the four cumulative Altmark conditions are fulfilled (21). The Norwegian authorities have, however, not provided any information indicating that BKK has a public service obligation to discharge. The Authority is therefore, at this stage, not able to exclude that BKK has obtained an advantage on this basis.

(34)

The complainant calls upon the Authority to consider whether the Municipality of Bergen has granted an advantage to BKK by: (a) overcompensating it for the maintenance and operation of the 18 407 streetlights along municipal roads, for which the Municipality of Bergen is responsible; and (b) financing the 12 000 LED fixtures. On 28 February 2019, the Norwegian authorities brought an additional measure to the Authority’s attention, namely (c) the compensation paid to BKK for the capital costs of the streetlights.

4.3.2 The operation and maintenance of streetlights in the Bergen area

(35)

In relation to the presence of an advantage, the Norwegian authorities have mainly pointed to the fact that BKK, as the owner of the streetlight infrastructure, has refused to give access to the Municipality of Bergen and other third party operators. This has prevented the public authorities from providing the services themselves or purchasing them from a different provider than BKK. The Municipality has therefore not had the option of acquiring the service by way of an open tender (22).

(36)

The purchase of the services through a competitive, transparent, non-discriminatory and unconditional tender is only one of several methods for ensuring that a transaction does not confer an advantage within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. The Municipality of Bergen could have ensured that the transactions were carried out in line with normal market conditions by benchmarking (23) or through a qualified financial assessment (24).

(37)

Despite repeated requests (25), the Norwegian authorities have not provided evidence showing that the decisions to carry out the transactions under assessment were taken on the basis of economic evaluations, comparable to those which, in similar circumstances, a rational market economy operator (with characteristics similar to those of the public body concerned) would have carried out, to determine the profitability or economic advantages of the transactions (26).

(38)

The Municipality of Bergen is paying NOK […] per lamp point per year for maintenance and operation (27). The available information does not provide any documentation on the question how the remuneration has been determined.

(39)

The complainant argues that comparable services have been delivered for around NOK […] per lamp point per year in other regions. The complainant has not documented this allegation.

(40)

The Norwegian authorities argue that the services delivered under the contracts referred to by the complainant might not be comparable to the services delivered by BKK to the Municipality of Bergen. BKK has entered into contracts similar to the contracts covered by the complaint (contracts for operation, maintenance and call-out and emergency services (‘OM&E contracts’)) with other municipalities in the Bergen region for an average price of NOK […] per light point per year. They explain that price variations between individual contracts can be due to differentiated services on the contractual response times for light repairs, monitoring consumption for metered installations, and the extent to which critical zones, such as hospitals, are covered by the contract (28).

(41)

The Norwegian authorities have not provided any information concerning the OM&E contracts that BKK has entered into with other municipalities. The price in the contract under assessment in the case at hand (NOK […]) is in any event higher than the average price for what the Norwegian authorities argue are similar contracts (NOK […]). Even if the explanation provided by the Norwegian authorities could suggest that certain price variations might naturally occur under normal market conditions, the Norwegian authorities have, in any event, not substantiated that the price paid by the Municipality of Bergen was in line with the price charged for similar obligations in comparable contracts.

(42)

The Norwegian authorities have explained that they are in a deadlock situation in that they have no choice but to purchase the services from BKK. They seem to acknowledge in this respect that owners of this type of infrastructure can exploit their position, potentially to raise prices (29), and indicate that they have not found any suitable methods for finding and agreeing with BKK on ‘the right price’ (30).

(43)

In light of the above, and in particular in light of the absence of any evidence supporting that the prices under the contracts have been set in line with normal market conditions, the Authority has formed the preliminary view that BKK might have received an advantage under the maintenance and operation agreement, within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement.

4.3.3 Financing of the 12 000 LED fixtures

(44)

Next, the Authority must consider whether the financing by the Municipality of Bergen of 12 000 LED fixtures on the infrastructure owned by BKK entailed a mitigation of charges that normally should have been borne by the budget of BKK.

(45)

In a letter from the Municipality of Bergen to Nettpartner AS dated 8 November 2016, the Municipality explained that the reason for changing the LED fixtures is partly environmental considerations, partly the desire to reduce electricity costs, which the Municipality covers on top of the price for the maintenance and operation of the streetlight infrastructure (31). The Norwegian authorities have not commented on the state aid nature of this measure.

(46)

The objective of the measure, i.e. environmental protection, does not exclude it from the scope of state aid law (32).

(47)

For the purpose of the MEOP test, only benefits and obligations linked to the role of the state as an economic operator – to the exclusion of those linked to its role as a public authority – are to be taken into account (33). Therefore, the relevant question is whether the Municipality of Bergen acted as a market economy operator when taking the decision to finance the LED fixtures on the infrastructure owned by BKK. In that regard, the municipality’s obligation to pay for electricity, and the corresponding savings ensured by the investment are undoubtedly relevant when assessing whether the transaction is in line with normal market conditions.

(48)

However, the Authority lacks the necessary information to assess whether a private operator, in a situation as close as possible to that of the Municipality of Bergen, only taking into account the benefits and obligations linked to its situation as a private operator, would have been prompted to take the decision to finance the new LED fixtures. The Authority asks that the Norwegian authorities provide it with all the relevant information to enable it to determine whether the transaction complies with the MEOP test (34).

(49)

Based on the available information, the Authority cannot exclude that the financing of the 12 000 LED fixtures has conferred an advantage on BKK.

4.3.4 Compensation for the capital costs of the streetlights

(50)

Based on the available information, the compensation for the capital costs of the streetlights appears to be a mitigation of charges that should normally be borne by the budget of BKK as the owner of the streetlights. The Authority has no information suggesting that it is normal market practice for a private purchaser of maintenance and operation services to compensate the company providing such services and owning the streetlights for its capital costs. To the extent that this would be common practice, the Authority has no information allowing it to assess whether NOK […] per lamp point per year is market price for such service.

(51)

Therefore, the Authority cannot exclude that the compensation for the capital costs of the streetlights has conferred an advantage on BKK.

4.4 The notion of undertaking

(52)

Only advantages granted to ‘undertakings’ are subject to state aid law. The concept of an undertaking covers any entity that engages in an economic activity regardless of its status and the way it is financed. Hence, the public or private status of an entity, or the fact a company is partly or wholly publicly owned has no bearing on whether or not the entity is an ‘undertaking’ (35).

(53)

An activity is economic in nature where it consists in offering goods and services on a market (36). In order to determine whether an entity is an ‘undertaking’, it is necessary for the Authority to carry out an individual examination of all its different activities.

(54)

A single entity may carry out a number of activities, both economic and non-economic. An entity that engages in both kinds of activities should keep separate accounts to exclude cross-subsidies (37).

(55)

The Municipality of Bergen is legally responsible for the streetlights along municipal roads in Bergen. All three measures appear to be in support of BKK’s activity related to the operation and maintenance of the streetlight infrastructure. The main question in relation to all three measures is therefore whether BKK is engaging in economic activity when selling operation and maintenance services to the Municipality of Bergen.

(56)

The Norwegian authorities argue that the activities of BKK in providing maintenance and operation services on those streetlights are non-economic in nature. The Norwegian authorities state that no market can exist without a private demand and a private willingness to pay for the good or service in question. This is the case for streetlights along the municipal roads. The Norwegian authorities refer to the judgment of the General Court in Selex v Commission (38).

(57)

That case concerned the activities of Eurocontrol, an international organisation established by various European States with the aim of strengthening cooperation in the field of air navigation and developing joint activities for better harmonisation and integration of practices. One of the questions considered was whether Eurocontrol offered services on a market when it prepared technical standards which were to be adopted by the Council of Eurocontrol, an act that would make them binding on all contracting States.

(58)

The General Court found that the activity of producing the technical standards was non-economic in nature, observing in paragraph 61 of its judgment that ‘the only purchasers of such services can be States in their capacity as air traffic control authorities’. In the view of the Authority, that statement cannot be read in isolation.

(59)

Private unwillingness to pay for a service only suggests the presence of a market failure. The services under assessment in Selex v Commission on the other hand, concerned not simply a service the provision of which is hampered by a market failure in that there is no willingness to pay for the good in question, but rather a service of which the States were the only possible purchasers due to their prerogative in adopting technical standards for air navigation.

(60)

Even for a service of this nature, the General Court also looked at the way the States had chosen to organise it, so as to assess whether it was economic in nature. It observed that the States had chosen not to introduce market mechanisms, but rather to produce those standards themselves through an international organisation, which rendered the conclusion that the service was non-economic. The Authority therefore disagrees that the judgment can be interpreted to mean that presence of private demand for a good or service is necessary for a market to exist. In principle, fierce competition on a market can exist even in markets where public authorities are the only or the main purchaser of the service in question. This is for example the case in the market for the construction of roads.

(61)

The Authority also notes that the reasoning of the General Court was overturned by the Court of Justice which found that the activity was non-economic on the basis of the public powers exemption (39). The Court of Justice pointed to the fact that, taken as whole, an international organisation such as Eurocontrol exercised activities which, by their nature, their aim and the rules to which they are subject, are connected with the exercise of powers relating to the control and supervision of air space, and are therefore not economic in nature. The Norwegian authorities have not argued that the public powers exemption applies to the activities of BKK.

(62)

In the present case, the Norwegian authorities are purchasing services from a private entity, which is offering that service for remuneration. There is a market for the maintenance and operation of streetlights, and such services are sold to public authorities, as well as to companies and individuals that need lighting along private roads. The complainant represents companies selling services in this market.

(63)

The fact that there would be no private demand for some of these services, due to a market failure, and the decision by a public authority to purchase those services in the interest of the public good, does not lead to the conclusion that the activity of the supplier is non-economic. If this were sufficient to exclude the measure from the realm of state aid law, the existence of the rules governing services of general economic interest for example, would be superfluous. In accordance with established case law, the presence of a market failure and the fact that a public authority reacts by imposing a public service obligation on an entity, does not preclude that the supplier of the service is pursuing an economic activity (40).

(64)

The question in the present case is different from the one considered by the Court of Justice in FENIN (41). That case concerned the question whether Spanish hospitals abused their dominant position when purchasing medical goods and equipment on the market. The Court of Justice ruled only on the fact that an organisation which purchases goods not for the purpose of offering goods and services as part of an economic activity, but in order to use them in the context of a different activity, such as one of a purely social nature, does not act as an undertaking, simply because it is a purchaser in a given market (42). However, FENIN did not raise the separate legal question whether the activities of the supplier of the medical goods and equipment are economic in nature. In principle, even if the public authority purchasing the service in question is carrying out a non-economic activity, for example because it is fulfilling its responsibilities to provide for lighting along municipal roads, the companies supplying the authorities with the delivery of LED lights and maintenance and operation services, might well be exercising economic activities.

(65)

On that background, the Authority takes the preliminary view that BKK is engaging in an economic activity when selling maintenance and operation services for the streetlights to the Municipality of Bergen. As all three measures are linked to this activity, the Authority preliminary concludes that the three measures confer an advantage to an undertaking within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement.

4.5 Selectivity

(66)

To be characterised as state aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement, the measure must also be selective in that it favours ‘certain undertakings or the production of certain goods’. Not all measures which favour economic operators fall under the notion of aid, but only those which grant an advantage in a selective way to certain undertakings, categories of undertakings or to certain economic sectors.

(67)

Any advantage stemming from the maintenance and operation agreement, the financing of the new 12 000 LED fixtures and the compensation for the capital costs of the streetlights, favours one particular undertaking, namely BKK. Hence, the measures are selective in the sense of Article 61(1) of the EEA Agreement.

4.6 Effect on trade and distortion of competition

(68)

In order to constitute state aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement, the measures must be liable to distort competition and affect trade between EEA States.

(69)

A measures granted by the State are considered liable to distort competition when they are liable to improve the competitive position of the recipient compared to other undertakings with which it competes. A distortion of competition within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement is generally found to exist when the State grants a financial advantage to an undertaking in a liberalised sector where there is, or could be, competition (43).

(70)

Public support is liable to distort competition even if it does not help the recipient undertaking to expand or gain market share. It is enough that the aid allows it to maintain a stronger competitive position than it would have had if the aid had not been provided (44).

(71)

The Norwegian authorities argue that streetlight networks are ‘natural monopolies’ in the sense that allowing for competition would entail a wasteful duplication of resources. The fact that the infrastructure itself is a natural monopoly, does not, however, exclude that the operation of the infrastructure can distort competition. To exclude potential distortion of competition, the management and operation of the infrastructure must generally be subject to a legal monopoly and fulfil a number of other cumulative criteria (45). In the Authority’s preliminary assessment, the measures do not seem to fulfil the necessary conditions.

(72)

To the extent that the transactions between the Municipality of Bergen and BKK have not been carried out in line with normal market conditions, they have conferred an advantage on BKK, which may have strengthened its position compared to other undertakings competing with it. The measures are therefore liable to distort competition.

(73)

The final question is whether the measures are liable to affect trade between EEA States. Where state aid strengthens the position of an undertaking as compared with other undertakings competing in intra-EEA trade, the latter must be regarded as affected by the aid (46).

(74)

The Authority lacks more detailed information about the market for operation and maintenance of streetlights and the presence of cross-border investment in this sector. The complainant has, however, submitted that there are EEA suppliers of operation and maintenance services with whom BKK competes. Moreover, EnoTek AS appears to have been involved in several other markets providing for example entrepreneur services, project leadership, operation and maintenance services, as well as security and preparedness (47). The Authority’s preliminary analysis is that the measures might have benefited also these activities and the Authority is not aware of anything to suggest that these markets are not open to intra-EEA trade.

(75)

On this basis, the Authority cannot exclude that the measures are liable to distort competition and have an effect on intra-EEA trade.

4.7 Conclusion

(76)

Based on the available information provided by the Norwegian authorities and the complainant, the Authority has formed the preliminary view that the measures fulfil all criteria in Article 61(1) of the EEA Agreement, and therefore constitute state aid.

5 Procedural requirements

(77)

Pursuant to Article 1(3) of Part I of Protocol 3 to the Agreement between the EFTA States on the Establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice (‘Protocol 3’): ‘The EFTA Surveillance Authority shall be informed, in sufficient time to enable it to submit its comments, of any plans to grant or alter aid. […] The State concerned shall not put its proposed measures into effect until the procedure has resulted in a final decision.’

(78)

The Norwegian authorities did not notify the potential aid before putting it into effect. The Authority therefore concludes that, if the measures constitute state aid, the Norwegian authorities have not respected their obligations pursuant to Article 1(3) of Part I of Protocol 3.

6 Compatibility of the aid measures

(79)

Having preliminary concluded that the measures might constitute unlawful aid, the Authority must assess whether they would be compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(80)

The Norwegian authorities have not provided any arguments substantiating why the measures should be considered compatible with the functioning of the EEA Agreement. In particular, no arguments supporting the conclusion that the aid is targeted at a well-defined objective of common interest have been presented. Furthermore, the Norwegian authorities have not presented evidence suggesting that BKK has been entrusted with a public service obligation. The Authority has also not identified any clear grounds for compatibility.

(81)

To the extent that the measures constitute state aid, the Authority therefore has doubts as to their compatibility with the functioning of the EEA Agreement.

7 Conclusion

(82)

As set out above, the Authority has formed the preliminary view that the measures fulfil all criteria in Article 61(1) of the EEA Agreement, and therefore constitute state aid. The Authority furthermore has doubts as to whether the measures are compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(83)

Consequently, and in accordance Article 4(4) of Part II of Protocol 3, the Authority hereby opens the formal investigation procedure. The decision to open a formal investigation procedure is without prejudice to the final decision of the Authority, which may conclude that the measures do not constitute state aid, or that they are compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(84)

The Authority invites the Norwegian authorities to submit, by Monday 20 May 2019, their comments and to provide all documents, information and data needed for the assessment of the measures in light of the state aid rules.

(85)

The Authority informs the Norwegian authorities that it will forward a copy of this decision to BKK and inform interested parties by publishing a meaningful summary of it in the Official Journal of the European Union. All interested parties will be invited to submit their comments within one month of the date of such publication. The comments will be communicated to the Norwegian authorities.

Done in Brussels, 16 April 2019.

For the EFTA Surveillance Authority

Bente ANGELL-HANSEN

President

Responsible College Member

Frank J. BÜCHEL

College Member

Högni KRISTJÁNSSON

College Member

Carsten ZATSCHLER

Countersigning as Director

Legal and Executive Affairs

(1) Reference is made to Article 4(4) of Part II of Protocol 3 to the Agreement between the EFTA States on the Establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice.

(2) Document No 855990.

(3) Document No 858239.

(4) Documents Nos 863097, 863099, 864432, and 864434.

(5) Document No 872926.

(6) Ibid.

(7) Document No 873252.

(8) Document No 923689.

(9) Document No 827789.

(10) Document No 1057006.

(11) Lov om vegar (Road Act), LOV-1963-06-21-23, Section 20.

(12) See letter from the Municipality of Bergen to Nettpartner AS dated 18 May 2016 attached as annex 2 to the complaint.

(13) See contract notice published on TED website attached as annex 7 to the complaint.

(14) 16 058 of these are owned by EnoTek AS and the rest, 2 349 are owned by the Municipality of Bergen.

(15) Judgment in Altmark, C-280/00, EU:C:2003:415 (‘Altmark’), paragraphs 89–93.

(16) Commission Regulation (EU) No 360/2012 of 25 April 2012 on the application of Articles 107 and 108 of the Treaty on the Functioning of the European Union to de minimis aid granted to undertakings providing services of general economic interest, OJ L 114, 26.4.2012, p. 8, referred to at point 1ha of Annex XV to the EEA Agreement.

(17) Commission Decision 2012/21/EU of 20 December 2011 on the application of Article 106(2) of the Treaty on the Functioning of the European Union to State aid in the form of public service compensation granted to certain undertakings entrusted with the operation of services of general economic interest, OJ L 7, 11.1.2012, p. 3, referred to at point 1h of Annex XV to the EEA Agreement.

(18) The Norwegian authorities refer to judgment of the General Court of 12 December 2006, Selex v Commission, T-155/04, EU:T:2006:387, paragraph 61 (‘judgment of the GC in Selex’). The reasoning in the judgment of the General Court was overturned by the Court of Justice which considered the activity to be non-economic on other grounds. See judgment of the Court of Justice of 26 March 2009, Selex v Commission, C-113/07, EU:C:2009:191 (‘judgment of the CoJ in Selex’), paragraphs 86–93, which considered the activity non-economic on other grounds.

(19) OJ L 342, 21.12.2017, p. 35 and EEA Supplement No 82, 21.12.2017, p. 1, paragraph 48.

(20) NoA, paragraph 68.

(21) Altmark, paragraphs 89–93.

(22) Email from the Norwegian authorities to the Authority of 8 September 2017, Document No 873252.

(23) NoA, paragraphs 98–100.

(24) NoA, paragraphs 101–105.

(25) Emails of 7 September 2017 and 11 July 2018 (Documents Nos 872926 and 923689).

(26) NoA, paragraph 79.

(27) Email of 28 February 2019 and the attached maintenance and operation agreement, Document No 1057006.

(28) Document No 863099.

(29) Document No 864434.

(30) Document No 873252.

(31) Annex 6 to the complaint.

(32) NoA, paragraph 69.

(33) NoA, paragraph 77. Judgment in FIH v Commission, C-579/16, EU:C:2018:159, paragraph 55.

(34) Judgment in Commission v EDF, C-124/10, EU:C:2012:318, paragraph 104.

(35) Judgment in Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania v Ayuntamiento de Getafe, C-74/16, EU:C:2017:496, paragraph 42.

(36) NoA, chapter 2.1.

(37) Judgment in Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania v Ayuntamiento de Getafe, C-74/16, EU:C:2017:496, paragraph 51.

(38) Judgment of the GC in Selex, paragraph 61.

(39) Judgment of the CoJ in Selex, paragraphs 86–93. See NoA, paragraphs 17–18 on the public powers exemption.

(40) Altmark; judgment of the CoJ in Selex, paragraph 119.

(41) Judgment in FENIN v Commission, C-205/03, EU:C:2006:453.

(42) Ibid, paragraph 37.

(43) NoA, paragraph 187.

(44) NoA, paragraph 189.

(45) NoA, paragraph 188.

(46) Judgment in Eventech, C-518/13, EU:C:2015:9, paragraph 66.

(47) https://www.bkk.no/enotek.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 197

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 13 юни 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2019/C 197/01	Обменен курс на еврото	1
2019/C 197/02	Решение за изпълнение на Комисията от 4 юни 2019 година за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на заявка за изменение на спецификацията на наименование в лозаро-винарския сектор съгласно член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета [Vigneti delle Dolomiti/Weinberg Dolomiten (ЗГУ)]	2
2019/C 197/03	Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени процент, приложими от 1 юли 2019 г.(Публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. ( ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1 ))	20
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
2019/C 197/04	Обявление за тръжна процедура за издаване на разрешение за проучване и добив на въглеводороди в областта на Динарските Алпи	21
2019/C 197/05	Информация съгласно член 5, параграф 2 — Създаване на Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (Регламент (EС) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. ( ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19 )	23
	ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2019/C 197/06	Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно въпроси, свързани с държавна помощ	25

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд на ЕАСТ
2019/C 197/07	Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Verwaltungsgerichtshof des Fürstentums Liechtenstein на 24 януари 2019 година по дело D и E (Дело E-2/19)	35
2019/C 197/08	Дело, заведено на 26 февруари 2019 година от Nettbuss AS срещу Konkurrenten.no AS (Дело E-1/17 Costs)	36

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1323
JPY	японска йена	122,72
DKK	датска крона	7,4678
GBP	лира стерлинг	0,88805
SEK	шведска крона	10,6800
CHF	швейцарски франк	1,1252
ISK	исландска крона	141,50
NOK	норвежка крона	9,7820
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,614
HUF	унгарски форинт	321,43
PLN	полска злота	4,2608
RON	румънска лея	4,7250
TRY	турска лира	6,5550
AUD	австралийски долар	1,6292
CAD	канадски долар	1,5059
HKD	хонконгски долар	8,8570
NZD	новозеландски долар	1,7206
SGD	сингапурски долар	1,5445
KRW	южнокорейски вон	1 337,81
ZAR	южноафрикански ранд	16,7129
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,8346
HRK	хърватска куна	7,4130
IDR	индонезийска рупия	16 125,56
MYR	малайзийски рингит	4,7075
PHP	филипинско песо	58,815
RUB	руска рубла	73,3013
THB	тайландски бат	35,379
BRL	бразилски реал	4,3661
MXN	мексиканско песо	21,6615
INR	индийска рупия	78,4910

От	До	AT	BE	BG	CY	CZ	DE	DK	EE	EL	ES	FI	FR	HR	HU	IE	IT	LT	LU	LV	MT	NL	PL	PT	RO	SE	SI	SK	UK
1.7.2019 г.	…	-0,11	-0,11	0,00	-0,11	1,98	-0,11	0,00	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	0,28	0,48	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	1,87	-0,11	3,56	0,07	-0,11	-0,11	1,09
1.6.2019 г.	30.6.2019 г.	-0,11	-0,11	0,00	-0,11	1,98	-0,11	0,02	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	0,28	0,56	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	1,87	-0,11	3,56	0,05	-0,11	-0,11	1,09
1.5.2019 г.	31.5.2019 г.	-0,11	-0,11	0,00	-0,11	1,98	-0,11	0,03	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	0,28	0,56	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	-0,11	1,87	-0,11	3,56	0,02	-0,11	-0,11	1,09
1.4.2019 г.	30.4.2019 г.	-0,13	-0,13	0,00	-0,13	1,98	-0,13	0,04	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	0,28	0,56	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	1,87	-0,13	3,56	-0,03	-0,13	-0,13	1,09
1.3.2019 г.	31.3.2019 г.	-0,13	-0,13	0,00	-0,13	1,98	-0,13	0,03	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	0,28	0,56	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	-0,13	1,87	-0,13	3,56	-0,13	-0,13	-0,13	1,09
1.2.2019 г.	28.2.2019 г.	-0,16	-0,16	0,00	-0,16	1,98	-0,16	0,03	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	0,28	0,56	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	1,87	-0,16	3,56	-0,24	-0,16	-0,16	1,09
1.1.2019 г.	31.1.2019 г.	-0,16	-0,16	0,00	-0,16	1,98	-0,16	0,02	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	0,28	0,56	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	-0,16	1,87	-0,16	3,56	-0,31	-0,16	-0,16	1,09