10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/2

P8_TA(2018)0063

Европейска стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно европейската стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи (2017/2067(INI))

(2019/C 162/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи — крайъгълен камък по пътя към съвместната, свързана и автоматизирана мобилност“(COM(2016)0766),

—

като взе предвид Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (1), и по-специално удължаването на срока на мандата за приемане на делегирани актове,

—	като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 11 октомври 2017 г. относно съвместните интелигентни транспортни системи (CDR 2552/2017),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи — крайъгълен камък по пътя към съвместната, свързана и автоматизирана мобилност (2),

—	като взе предвид докладите на Платформата за внедряване на съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС), по-специално относно сертификата за СИТС и политиката за сигурност,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г., озаглавена „В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС“ (3),

—	като взе предвид Декларацията от Амстердам от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС,

—	като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G) (4),

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0036/2018),

А.

като има предвид, че Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи (Стратегията) е тясно свързана с политическите приоритети на Комисията, по-специално с програмата за работни места, растеж и инвестиции, създаването на единно европейско транспортно пространство, цифровия единен пазар, опазването на климата и стратегията за енергиен съюз;

Б.	като има предвид, че органите на държавите членки и промишленият сектор трябва да откликнат на належащата необходимост от по-безопасен, по-ефективен, устойчив, и мултимодален транспорт, достъпен за всички участници в движението, включително за най-уязвимите лица и за тези с намалена подвижност;

В.

като има предвид, че положителната тенденция в областта на пътната безопасност, наблюдавана в ЕС през последното десетилетие, се забавя, като има предвид, че 92% от пътнотранспортните произшествия се дължат на човешка грешка и като има предвид, че използването на СИТС технологии е важно за ефективното функциониране на някои системи за подпомагане на водача; като има предвид, че по-голямата част от пространството в градовете продължава да се използва за автомобилен транспорт и че той е основен виновник за произшествията и свързаните с транспорта шум, парникови газове и замърсители на въздуха;

Г.	като има предвид, че системата от СИТС ще позволи на участниците в движението по пътищата и на управляващите движението да споделят и използват информация и да координират по-ефективно действията си;

Д.

като има предвид, че киберсигурността на СИТС е основен елемент при прилагането им, като има предвид, че фрагментираните решения по отношения на сигурността биха застрашили оперативната съвместимост и безопасността на крайния потребител и като има предвид, че е налице явна необходимост от действия на равнището на ЕС;

Е.

като има предвид, че отчетност и прозрачност на алгоритмичните процеси означава прилагане на технически и оперативни мерки, с които се гарантира прозрачността и недискриминационният характер на автоматизираното вземане на решения и на изчисляването на вероятности по отношение на индивидуалното поведение; като има предвид, че прозрачността следва да даде на отделните субекти съдържателна информация относно използваната логика и за значението на процеса и последствията от него; като има предвид, че това следва да включва информация за данните, използвани за обучение в анализа на данни, и да позволява на отделните субекти да разберат и следят решенията, които ги засягат;

Ж.

като има предвид, че ЕС следва да насърчава и да продължи да развива цифрови технологии както за намаляване на човешките грешки и други недостатъци, така и за съкращаване на разходите и оптимизиране на използването на инфраструктурата чрез намаляване на задръстванията и по тази начин ограничаване на емисиите на CO2;

З.

като има предвид, че елементът на съвместност, благодарение на цифровата и мобилната свързаност, значително ще подобри пътната безопасност, ефективността на движението, устойчивостта и мултимодалността; като има предвид, че в същото време той ще генерира огромен икономически потенциал и ще намали пътнотранспортните произшествия и потреблението на енергия; като има предвид, че СИТС са от фундаментално значение за развитието на автономни превозни средства и системи за управление на превозни средства;

И.

като има предвид, че свързаното и автоматизирано управление на превозни средства е важно развитие на цифровизацията в сектора и като има предвид, че съгласуването с всички нови технологии, използвани в сектора, като например европейските навигационни спътникови системи „Галилео“и EGNOS, вече е достигнало високо равнище на технологичен капацитет;

Й.	като има предвид, че ЕС е задължен да спазва Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 7 и 8 относно правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни;

К.	като има предвид, че няколко държави по света (като САЩ, Австралия, Япония, Корея и Китай) напредват бързо по отношение на внедряването на нови цифрови технологии и като има предвид, че на пазара вече се предлагат СИТС превозни средства и услуги;

Обща рамка

приветства съобщението на Комисията за Европейска стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи, както и усилената работа, извършена от нея с експерти от публичния и от частния сектор, която е в основата на съобщението; подкрепя резултатите и призовава за незабавното въвеждане на СИТС услуги в цяла Европа;

подчертава необходимостта от ясна правна рамка в подкрепа на внедряването на СИТС и приветства бъдещия делегиран акт съгласно директивата за ИТС (Директива 2010/40/ЕС), с цел да се гарантира непрекъснатостта на услугите, да се осигури оперативна съвместимост и да се подкрепи съвместимостта с по-стари системи;

отбелязва потенциала на СИТС за подобряване на горивната ефективност, за понижаване на разходите за индивидуалния транспорт и за намаляване на отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда;

подчертава потенциала на цифровите технологии и свързаните с тях бизнес модели в автомобилния транспорт и признава Стратегията като важна стъпка към разработването на СИТС и в крайна сметка към изцяло свързана и автоматизирана мобилност; отбелязва, че съвместните (взаимодействащите си), свързани и автоматизирани превозни средства могат да повишат конкурентоспособността на европейската промишленост, както и да допринесат за намаляването на потреблението на енергия и на емисиите от транспорта и да подобрят взаимосвързаността между различните видове транспорт; посочва, че за тази цел следва да се установят изисквания по отношение на инфраструктурата, за да се гарантира, че системите могат да функционират сигурно и ефективно;

отбелязва, че промишлеността в ЕС следва да се възползва от благоприятното си положение на световната сцена в разработването и прилагането на СИТС технологии; подчертава неотложната необходимост от приемане на амбициозна стратегия на ЕС, която да координира националните и регионалните усилия, да предотвратява разпокъсването, да ускорява внедряването на СИТС технологии с доказан принос за безопасността и да увеличава до максимална степен сътрудничеството между различни сектори като транспорт, енергетика и телекомуникации; настоятелно призовава Комисията да представи конкретен график с ясни цели на ЕС за периода между 2019 и 2029 г., да даде приоритет на внедряването до 2019 г. на онези СИТС услуги, които имат най-голям потенциал по отношение на безопасността, както е посочено в списъка на услугите, изготвен от платформата СИТС в нейния доклад за втория етап, и да гарантира, че тези услуги са достъпни за всички нови превозни средства в Европа;

подчертава необходимостта от въвеждане на съгласувана рамка от социални и екологични правила и правила за безопасност, за да се защитават правата на работниците и потребителите и да се гарантира лоялна конкуренция в сектора;

приветства резултатите от втория етап на платформата за СИТС и подчертава важността на резултатите (5);

подчертава, че въпреки че съобщението представлява важен крайъгълен камък по пътя към стратегия на ЕС за съвместни (взаимодействащи си), свързани и автоматизирани превозни средства, не трябва да има объркване между СИТС и тези различни понятия;

настоява на необходимостта да се гарантира, че разработването и внедряването на свързани и автоматизирани превозни средства и СИТС съответства изцяло и подкрепя целите за декарбонизация на транспортната система и т.нар. „визия за нула произшествия“(проекта „Vision Zero by 2050“);

10.

припомня, че СИТС са системи, които дават възможност на различни станции на ИТС (превозни средства, разположена край пътя апаратура, центрове за управление на движението и преносими устройства) да се свързват и обменят информация, като използват стандартизирана комуникационна структура, и че поради това оперативната съвместимост на отделните системи е от изключително важно значение;

11.

припомня, че свързаните превозни средства са превозни средства, които използват СИТС технологии, които позволяват на всички пътни превозни средства да комуникират с други превозни средства, с пътната сигнализация, постоянната крайпътна и хоризонтална инфраструктура (която трябва бъде подсилена и адаптирана, както и да предлага иновативни системи за зареждане в движение, и да комуникира безопасно с превозните средства) и с други участници в движението по пътищата; припомня, че 92% от пътнотранспортните произшествия се дължат на човешка грешка и че използването на СИТС технологии е важно за ефективното функциониране на някои системи за подпомагане на водача;

12.

припомня, че автоматизираните превозни средства са превозни средства, способни да работят и маневрират самостоятелно в реална пътна среда, при които една или повече от основните системи за управление на превозното средство (направляване, ускоряване, спиране) са автоматизирани за продължителен период от време;

13.

подчертава необходимостта от включване на предпазни системи по време на преходния период на съвместно съществуване между свързани и автоматизирани превозни средства и традиционни несвързани превозни средства, за да не се застрашава сигурността по пътищата; посочва, че някои системи за подпомагане на водача следва да бъдат доразвити и да подлежат на задължително инсталиране;

14.

призовава Комисията да разгледа въпроса с успоредното съществуване на съвместни (взаимодействащи си), свързани и автоматизирани превозни средства и несвързани превозни средства и водачи, като има предвид, че възрастта на автомобилния парк и остатъчния дял на несвързани лица означават, че трябва да се предвиди значителен устойчив процент на превозни средства, които не са интегрирани от системата;

15.

изразява съжаление за липсата на ясен график за препоръчаните услуги от ден 1,5 и след това, както и за липсата на пълна оценка на въздействието и точна информация относно инициативите за внедряване в разработването на СИТС услуги и за възможните разширения на тези услуги;

16.

призовава Комисията да даде приоритет на СИТС услугите с възможно най-висок потенциал по отношение на безопасността и на изготвянето на необходимите определения и изисквания, и да актуализира без по-нататъшно отлагане Европейската декларация за принципите на интерфейса „човек-машина“(HMI) за бордовите информационни и комуникационни системи, тъй като взаимодействието между човека и машината е важно (6);

17.

изтъква отново, че свързаните и автоматизираните превозни средства, СИТС и новите технологии играят основа роля за постигането на целите, свързани с климата, както и че е необходимо да се гарантира, че тяхното разработване и внедряване ще съответства изцяло на целта за декарбонизиране на транспортната система и ще я поддържа; приветства използването на СИТС като средство за подобряване на ефективността на движението по пътищата, за намаляване на потреблението на гориво и на въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда (напр. по отношение на емисиите на CO2), както и за оптимизиране на използването на градска инфраструктура;

18.

подчертава потенциала на иновативните технологии като автоматизираното управление на превозни средства и групирането на различни превозни средства в автомобилния товарен превоз, което позволява по-пълноценно използване на въздушната струя, като по този начин се постига намаление на потреблението на гориво и на емисиите; призовава за по-нататъшна подкрепа за научноизследователската и развойната дейност в тази област и по-специално във връзка с необходимата цифрова инфраструктура;

19.

подчертава необходимостта от предоставяне на участниците в движението на по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти на достъпни цени, както и на повече информация; насърчава в тази връзка Комисията да улесни обмена на добри практики, целящи, наред с другото, постигане на икономическа ефективност; настоятелно призовава всички държави членки да се присъединят към платформата C-Roads, тъй като тя следва да играе важна роля в координирането и изпълнението на Стратегията, при условие че се спазва технологичната неутралност, която е необходима за насърчаване на иновациите; подчертава необходимостта да се осигури широкото и съгласувано внедряване на съвременни цифрови инструменти в държавите членки, включително в обществения транспорт; приканва производителите на автомобили да инициират внедряването на СИТС за изпълнение на Стратегията;

20.

настоятелно призовава Комисията да разработи статистически данни, които да допълват съществуващите, с цел по-добра оценка на напредъка на цифровизацията в различни области на сектора на автомобилния транспорт; подчертава значението на по-нататъшното инвестиране в изследвания в областта на сензорните системи и изтъква, че при разработването на СИТС следва да се обърне специално внимание на градското шофиране, което е много различно от шофирането извън града; отбелязва, че градското шофиране предполага по-специално засилено взаимодействие с мотоциклетисти, велосипедисти, пешеходци и други уязвими участници в движението по пътищата, включително с лица с увреждания;

21.

настоятелно призовава държавите членки да направят всичко възможно курсовете за професионално и висше образование да отговарят на потребностите от знания на промишления сектор, който ще разработва стратегията за ИТС; призовава за извършването на прогнозни анализи за новите професии и работни места, свързани с посочения нов подход към мобилността, и за обмен на най-добри практики в развитието на модели за сътрудничество между предприятията и образователната система, насочени към създаването на интегрирани пространства за обучение, иновации и производство;

22.

счита, че СИТС услугите следва да бъдат интегрирани в Космическата стратегия за Европа, тъй като внедряването на СИТС ще се основава на технологии за установяване на географското местоположение, като например спътниковата система за позициониране;

23.

отбелязва, че държавите членки следва да разглеждат внедряването на СИТС услугите в рамките на една по-широка перспектива на мобилността като услуга (MaaS) и обединяването с други видове транспорт, по-специално с цел да се избегне евентуален „ефект на бумеранга“, като например увеличаване на дела на автомобилния транспорт;

Право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните

24.

насочва вниманието към значението на прилагането на законодателството на ЕС в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните по отношение на СИТС и свързаните екосистеми, поради което посочените данни следа приоритетно да се използват единствено за целите на СИТС и да не се съхраняват или използват за други цели; подчертава, че интелигентните превозни средства следва да отговарят напълно на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и свързаните с него разпоредби, както и че доставчиците на услуги в областта на СИТС трябва да предлагат лесно достъпна информация и ясни условия на водачите, като по този начин им предоставят възможност да дават свободно и информирано съгласие в съответствие с разпоредбите и ограниченията, установени в ОРЗД;

25.

подчертава необходимостта от много по-голяма прозрачност и отчетност по отношение на използваните алгоритми при обработването на данни и анализа от страна на предприятията; припомня, че ОРЗД предвижда право на информиране относно логиката, използвана при обработката на данни; освен това подчертава необходимостта да бъдат предотвратени „пречки пред шофирането“, тъй като наличието им би означавало, че потребителите няма да могат да шофират собствения си интелигентен автомобил, ако откажат да дадат съгласие; призовава за създаването на опция за „офлайн режим“за интелигентни автомобили, която да позволява на потребителите да изключат прехвърлянето на лични данни към други устройства, без да се възпрепятства възможността за шофиране на колата;

26.

обръща внимание на факта, че защитата на данните и поверителността трябва да се имат предвид по време на целия процес на обработване на данните; подчертава, че прилагането на принципа за „неприкосновеност на личния живот и защита на данните още при проектирането и по подразбиране“следва да бъде отправна точка при разработването на приложения и системи за ИТС; припомня, че прилагането на техники за анонимизиране може да увеличи доверието на потребителите в услугите, които използват;

Киберсигурност

27.

посочва значението на прилагането на високи стандарти на киберсигурност за предотвратяване на хакерски атаки и кибератаки във всички държави членки, особено в светлината на изключително голямото значение на сигурността на комуникациите в рамките на СИТС; отбелязва, че киберсигурността е основно предизвикателство, което трябва да бъде решено, като се има предвид че транспортната система става все по-цифровизирана и свързана; подчертава, че автоматизираните и свързаните превозни средства, както и базите данни, в които се обработват и/или съхраняват данните са изложени на опасност от кибератаки, поради което всички установими и възможни слабости и рискове в контекста на достигнатото равнище на развитие, следва да се изключат чрез разработване на обща политика за сигурност, включваща строги стандарти за сигурност и политика за сертифициране за внедряването на СИТС;

28.

подчертава, че в ЕС и във всички държави членки, както и във всички евентуални договорености за сътрудничество с трети държави, следва да се прилагат еднакво високи и хармонизирани стандарти за сигурност; подчертава при все това, че тези стандарти не следва да възпрепятстват достъпа на сервизи, представляващи трети страни, до бордовите системи, с цел да се позволи на собствениците на превозни средства да не зависят от производителите на автомобилите за извършването на необходимите проверки и/или поправки на бордовия софтуер;

Комуникационни технологии и честоти

29.

счита неутралния от гледна точка на технологиите хибриден подход към комуникациите, който осигурява оперативна съвместимост и съвместимост с по-стари системи и съчетава допълващи се комуникационни технологии, за целесъобразен, както и че комбинацията от безжична комуникация с малък обсег на действие, клетъчни мрежи и сателитни технологии изглежда най-обещаващият хибриден комуникационен микс, чрез който ще се осигури възможно най-добрата подкрепа за внедряването на основни СИТС услуги;

30.

отбелязва споменаването на връзката между свързаните автомобили и европейските системи за спътникова навигация EGNOS и „Галилео“; следователно предлага в космическите технологии да се включат стратегии в областта на свързаните автомобили; счита, че оперативната съвместимост е от първостепенно значение за безопасността и възможностите за избор на потребителите, и подчертава, че способността на превозните средства да общуват с 5G и сателитни навигационни системи трябва в бъдеще да бъде включена в хибридния комуникационен микс, както е отбелязано в Плана за действие за 5G на Комисията;

31.

насърчава производителите на автомобили и телекомуникационните оператори, които поддържат СИТС услуги, да си сътрудничат за, наред с другото, безпроблемното внедряване на комуникационни технологии на СИТС, услуги за пътно таксуване и за интелигентни цифрови тахографи без да има интерференции между тези услуги;

32.

призовава Комисията и държавите членки да продължат усилията си за финансиране в областта на научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“), по-специално за проправяне на пътя за развитието в дългосрочен план на подходяща инфраструктура за внедряване на СИТС;

33.

подчертава значението на сензорните системи по отношение на предоставянето на данни например за динамиката на превозното средство, задръстванията и замърсяването на въздуха; призовава за повече и за добре съгласувани инвестиции в държавите членки с цел осигуряване на пълна оперативна съвместимост на използваните сензори, както и на възможности за тяхното прилагане извън сферата на безопасността, например за дистанционно отчитане на емисиите;

34.

призовава Комисията да представи предложения за гарантиране на събирането и предоставянето на информацията относно замърсяващите емисии, получена чрез сензори, монтирани в превозните средства, на компетентните органи;

Общ европейски подход

35.

насърчава държавите членки и местните органи, производителите на превозни средства, пътните оператори и сектора на ИТС да въведат СИТС до 2019 г. и препоръчва Комисията, местните органи и държавите членки да определят подходящо финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции за обновяване и поддържане на бъдещата пътна инфраструктура чрез използване на хоризонтален тематичен подход; призовава Комисията и държавите членки да продължат да предоставят финансиране в областта на научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“), при цялостно зачитане на принципа на прозрачност и с предоставяне на редовна информация относно съфинансиране от ЕС;

36.

насърчава държавите членки и Комисията да подкрепят инициативи и действия за насърчаване на повече научни изследвания и проучвания относно развитието и въздействието на СИТС в транспортната политика на ЕС; счита, че ако до 2022 г. не бъде постигнат съществен напредък, може да е необходимо да се предприемат законодателни действия за въвеждане на „минимални правила“и за налагане на интеграция в това отношение;

37.

подчертава значението на качеството на физическата пътна инфраструктура, която следва постепенно да бъде допълнена от цифрова инфраструктура; призовава за модернизиране и поддръжка на бъдещата пътна инфраструктура;

38.

подчертава, че следва да бъде създадена една действително мултимодална транспортна система, обединяваща всички видове транспорт в единна услуга за мобилност, която се основава на информация в реално време и включва интегрираните системи за издаване на билети и услугите за споделена мобилност, както и ходенето пеша и колоезденето, която позволява на хора и товари да се придвижват безпроблемно от врата до врата и която увеличава общата ефективност, устойчивост и стабилност на транспорта; във връзка с това призовава Комисията да гарантира и насърчава сътрудничеството и инвестициите на равнището на ЕС в областта на цифровизацията на транспортния сектор чрез съществуващи и нови фондове, за да интегрира интелигентните транспортни системи в различните видове транспорт (СИТС, ERTMS, SESAR, RIS (7)); подчертава значението на възприемането на интегриран подход към инструментите за информация, резервация и продажба на билети за постигане на атрактивни вериги за мобилност от врата до врата;

39.

призовава процесът на планиране да използва представата на потребителите за пътническия и товарния транспорт като основен източник на информация, с цел да се разшири обхватът на приложението на СИТС и да се създадат бизнес модели, свързани с тази нова концепция за устойчива интегрирана мобилност;

40.

насърчава ЕС и държавите членки надлежно да прилагат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и бъдещата Директива относно изискванията за достъпност за продукти и услуги, за да се постигне достъп без бариери до СИТС за всички граждани;

41.

препоръчва на Комисията бързо да установи подходяща правна рамка за постигане на равнището на ЕС на трансгранична оперативна съвместимост, както и рамка, с която се установяват правилата за отговорността за използването на различните видове свързан транспорт; призовава Комисията да публикува законодателно предложение относно достъпа до бордови данни и ресурси до края на годината; счита, че това предложение следва да позволи на цялата автомобилна верига за създаване на стойност и на крайните потребители да се възползват от цифровизацията и да гарантира еднакви условия на конкуренция и максимална сигурност по отношение на съхранението на бордовите данни и на достъпа до тях за всички трети страни, който следва да бъде справедлив, навременен и неограничен, с цел да се защитят правата на потребителите, да се насърчават иновациите и да се гарантира справедлива, недискриминационна конкуренция на този пазар в съответствие с принципа на технологична неутралност; подчертава необходимостта да се допринесе за модернизирането на всички градски и селски инфраструктури, свързани с услугите на обществения транспорт; призовава Комисията да гарантира, че винаги и във всеки отделен случай ще спазва изцяло ОРЗД и ще информира ежегодно Парламента за осъществявания от нея мониторинг;

42.

призовава Комисията да възприеме глобален подход към техническата хармонизация и стандартизацията на данните, за да се гарантира съвместимост на СИТС, икономии от мащаба за производителите и по-голямо удобство за потребителите;

43.

подчертава значението на започването на диалог със социалните партньори и с представителите на потребителите на ранен етап, за да се създаде атмосфера на прозрачност и доверие с оглед постигането на правилен баланс между положителните и отрицателните последици за социалните условия и условията на заетост, и за правата на потребителите; отбелязва, че форумът eSafety трябва да създаде пътна карта за внедряването на СИТС, по същия начин, както за системата eCall;

44.

подчертава, че за изпълнение на международните ангажименти в областта на борбата с изменението на климата и за постигане на вътрешните цели на ЕС е необходим всеобхватен преход към нисковъглеродна икономика; подчертава следователно необходимостта да се обновят критериите за разпределяне на различните средства на ЕС, за да се насърчат мерките за декарбонизация и енергийна ефективност, включително в СИТС; счита, че финансирането от ЕС не следва при никакви обстоятелства да бъде разпределяно за проекти, които не съответстват на целите и политиките за намаляване на емисиите на CO2;

45.

призовава производителите да предоставят на потребителите достатъчна и ясна информация относно правата им, както и относно ползите и ограниченията от новите технологии за СИТС по отношение на безопасността; насърчава използването на информационни кампании за запознаване на водачите с новите технологии за СИТС, за да се изгради необходимото доверие сред крайните потребители и да се постигне приемане от страна на обществеността; счита, че използването на СИТС може да подобри безопасността и ефективността на транспортната система като същевременно се гарантира спазването на правилата за защита на данните и неприкосновеността на личния живот;

o o

46.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1

(2) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 85.

(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0423.

(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0234.

(5) Окончателен доклад на платформата за СИТС, януари 2016 г. https://ec.europa.eu/transport/sites/transport/files/2017-09-c-its-platform-final-report.pdf.

(6) Препоръка на Комисията 2008/653/ЕО от 26 май 2008 г., относно безопасни и ефективни вградени в автомобилите информационни и комуникационни системи: актуализация на Европейската декларация за принципите на интерфейса човек—машина (ОВ L 216, 12.8.2008 г., стр. 1).

(7) Европейска система за управление на железопътния превоз (ERTMS); Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); Речни информационни услуги (RIS).

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/9

P8_TA(2018)0066

Равенството между половете в търговските споразумения на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС (2017/2015(INI))

(2019/C 162/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид членове 8 и 10, член 153, параграфи 1 и 2, член 157 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2015 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете (00337/2016),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г. относно прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека — актуално състояние (SWD(2015)0144),

—	като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 — 2020 г., приложен към заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. (07166/2011),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“(SWD(2015)0278),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“(COM(2015)0497),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията — за всички“. Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията“(COM(2017)0491),

—	като взе предвид Регламента относно общата схема от преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (1)),

—

като взе предвид Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони (2)),

—	като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение, и член 14, забраняващ дискриминацията,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Пекин и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“(2000 г.), „Пекин + 10“(2005 г.) и „Пекин + 15“(2010 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) и член 3 от нея, в който „пол“се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“, както и Интерамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенция от Белем до Пара) от 1994 г.,

—

като взе предвид съвместната стратегия на ЕС и неговите държави членки от 2007 г., озаглавена „Подпомагане на търговията: Засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с търговията нужди в развиващите се страни“и съобщението на Комисията от 13 ноември 2017 г., озаглавено „Постигане на просперитет чрез търговия и инвестиции — Актуализиране на Съвместната стратегия на ЕС за подпомагане на търговията от 2007 г.“(COM(2017)0667);

—	като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—	като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

—	като взе предвид Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони,

—	като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие (2015 г.),

—

като взе предвид ключовите конвенции на Международната организация на труда (МОТ) за равенството между половете, в това число Конвенцията за равенството в заплащането (№ 100), Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111), Конвенцията относно работниците и служителите със семейни задължения (№ 156) и Конвенцията за закрила на майчинството (№ 183),

—	като взе предвид глава 7 от плана за действие за периода 2015—2017 г., приет на срещата на най-високо равнище на държавните ръководители на ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) в Брюксел през юни 2015 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените — домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 — 2015 г. (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност (12),

—	като взе предвид своята препоръка от 14 септември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно преговорите във връзка с модернизирането на търговския стълб на споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Чили (13),

—	като взе предвид „декларацията на тройката председателства относно равенството между жените и мъжете“, представена на 19 юли 2017 г. от Естония, България и Австрия, държавите членки, председателстващи Съвета на Европейския съюз през 18-месечния период от юли 2017 г. до декември 2018 г.,

—	като взе предвид проучването на Международния център за изследвания относно жените, озаглавено „Либерализацията на търговията и репродуктивното здраве на жените: връзки и пътища“,

—	като взе предвид Доклада за човешкото развитие в Африка за 2016 г., озаглавен „Ускоряване на равенството между половете и овластяването на жените в Африка“ (14),

—	като взе предвид доклада на ОИСР от 2014 г. „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“ (15),

—

като взе предвид резултатите от последните международни обсъждания на високо равнище относно равенството между половете и търговията, със специално внимание към обсъжданията, организирани под егидата на ЕС и СТО/УНКТАД/МТЦ, в т.ч., в обратен хронологичен ред, „Международния форум по въпросите на жените и търговията“, организиран съвместно от Европейската комисия и Международния търговски център (Брюксел, юни 2017 г.) (16), годишната пленарна сесия на Парламентарната конференция по въпросите на СТО на тема „Търговията като двигател на социалния напредък: свързаните с пола аспекти“(Женева, юни 2016 г.) (17) и пленарната сесия на СТО на тема „Какво е бъдещето на СТО? Търговията и равенството между половете: Овластяване на жените чрез приобщаващи вериги на доставка“(Женева, юли 2015 г.) (18),

—

като взе предвид увеличаването на международните усилия за насърчаване на равенството между половете чрез търговски политики, като например програмата на УНКТАД по въпросите на пола и развитието (19) (която включва проучвания относно въздействието на търговията върху жените, педагогически пакет по въпросите на търговията и половете и онлайн обучение по създаването на статут на „защитници на равенството между половете“) и работните области на Световната банка, като от 2016 г. във всяка една от тях (14 на брой) има стратегия, занимаваща се с въпросите на половете,

—	като взе предвид тематичния документ на Международния център за търговия и устойчиво развитие (МЦТУР) „Измеренията, свързани с равенството между половете, на световните вериги за създаване на стойност“(септември 2016 г.) (20),

—	като взе предвид тематичния документ на МЦТУР „Свързаните с равенството между половете измерения на услугите“(септември 2016 г.) (21),

—	като взе предвид доклада на ООН — Жени от 2015 г., озаглавен “Напредъкът на жените в света за периода 2015 — 2016 г.: Трансформиране на икономиките, реализиране на правата“ (22),

—	като взе предвид документа от 2017 г., съдържащ позицията на мрежата WIDE + относно търговската политика на ЕС от гледна точка на половете, озаглавен „Как да трансформираме търговската политика на ЕС, за да защитим правата на жените“ (23),

—	като взе предвид проучването от 2016 г., подготвено по искане на комисията на Парламента по правата на жените и равенството между половете и озаглавено „Равенство между половете в търговските споразумения“ (24),

—	като взе предвид проучването от 2015 г., подготвено по искане на комисията на Парламента по международна търговия и озаглавено „Търговската политика на ЕС: от политика, пренебрегваща аспектите на пола, към политика, чувствителна към аспектите на пола?“ (25),

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете в съответствие с член 55 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по развитие (A8-0023/2018),

А.

като има предвид, че в член 8 от ДФЕС се заявява, че Европейският съюз, чрез всички свои действия във и извън Съюза, полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между половете и се бори с дискриминацията, наред с другото, въз основа на пола, при определянето и прилагането на своите политики и дейности;

Б.

като има предвид, че търговската политика би могла да послужи като инструмент за насърчаване на глобални и европейски ценности, включително равенството между половете; като има предвид, че търговските и инвестиционните споразумения и политики на ЕС не са неутрални по отношение на пола, което означава, че те се отразяват по различен начин върху жените и мъжете поради структурните неравенства; като има предвид, че жените са изправени пред специфични за пола ограничения, например ограничен достъп до ресурси и ограничен контрол върху тях, правна дискриминация, както и прекомерната тежест на извършването на неплатена, свързана с полагане на грижи работа поради традиционните роли на половете;

В.

като има предвид, че равенството между половете следва да се отнася в равна степен за мъжете и за жените; като има предвид, че ангажираността и партньорството между заинтересованите участници от публичния и частния сектор, както на международно, така и на местно равнище, са от ключово значение за насърчаване на взаимодействията, необходими за постигане на равенство между половете и овластяване на жените, и за повишаване на осведомеността по въпроси като правата на собственост; достъпа до финанси, образование и професионално обучение; корпоративното поведение; обществените поръчки; цифровото разделение; и културните нагласи;

Г.

като има предвид, че търговските политики имат за цел да се постигне, наред с другото, устойчив и справедлив икономически растеж и развитие, които са необходими, за да се осигури намаляване на бедността, социална справедливост и достойни условия на труд и по-добри условия на живот както за жените, така и за мъжете, както и за защита на правата на жените; като има предвид, че равенството между половете и овластяването на жените и момичетата трябва не само да са интегрирани във всички Цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, но също така представляват самостоятелна цел; като има предвид, че в програмата за Целите за устойчиво развитие се признава, че търговията допринася за насърчаването на устойчивото и справедливо развитие и би могла да допринесе за насърчаване на най-високите международни трудови и екологични стандарти и за правата на човека; като има предвид, че търговската политика на ЕС е важна част от рамката на Целите за устойчиво развитие и силно застъпените аспекти, свързани с пола, са неотменен елемент от тази рамка, чиято цел е да се гарантират справедливи и благоприятни резултати за всички; като има предвид, че търговската политика може също така да разшири възможностите за предприемачество сред жените, достъпа до професионална практика и заетост;

Д.

като има предвид, че сложната връзка между международната търговия и въпросите, свързани с пола, изисква задълбочено разбиране на силите, които действат в тази сфера, включително установяването, анализа и мониторинга на икономическата и социалната динамика, които са необходими за разработване на ефикасна търговска политика за постигане на икономическо развитие и същевременно за насърчаване на овластяването на жените и равенството между половете; като има предвид, че поради тази причина търговската политика трябва да взема под внимание и своето пряко и косвено въздействие върху въпросите, свързани с пола, както и специфичния местен контекст, за да се избегне възпроизвеждане или влошаване на съществуващите различия между половете и стереотипите, свързани с половете, и проактивно да се укрепва равенството между половете; като има предвид, че успехът на търговската политика следва също така да се оценява въз основа на това, дали тя оказва положително и еднакво въздействие върху жените и мъжете;

Е.	като има предвид, че икономическото развитие и равенството между половете често вървят ръка за ръка; като има предвид, че съществува широко разбиране, че обществата, в които не съществуват толкова големи неравенства между половете, обикновено се развиват по-бързо;

Ж.

като има предвид, че въздействието на либерализацията на търговията върху отделните хора зависи и от тяхното географско местоположение и от икономическия сектор, в който работят; като има предвид, че съществуват сериозни различия както между отделните държави, така и в рамките на самите държави, по отношение на структурите на производство, степента на участие на жените в работната сила и социалните режими; като има предвид, че жените съставляват по-голямата част от работниците в сектори като шивашката и текстилната промишленост, телекомуникациите, туризма, икономиката на полагането на грижи и селското стопанство, където съществува тенденция за концентрация на жените (в сравнение с мъжете) във форми на формалната и неформалната заетост, които са с по-ниско заплащане или по-нисък статут; като има предвид, че това може да доведе до тормоз на работното място и до дискриминация, полова сегрегация по видове професии и дейности, както и до разлики в заплащането и в условията на труд на жените и мъжете, а също и до специфични за пола ограничения в достъпа до производствени ресурси, инфраструктура и услуги; като има предвид, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) могат да доведат до прехвърляне и загуба на работни места, особено в сектори, свързани с износа, в които жените често пъти съставляват по-голямата част от работната сила; като има предвид, че поради това оценките по признак пол, специфични за отделните държави и отделните сектори, имат голяма добавена стойност при изготвянето на търговските споразумения;

З.	като има предвид, че през 2011 г. в ЕС зависимите от износа работни места са били около 1 от всеки 9 работни места (11%), заемани от жени в ЕС;

И.	като има предвид, че съгласно проучване на Комисията от 2017 г., почти 12 милиона жени в ЕС заемат работни места, които зависят от износа на стоки и услуги за останалите държави по света (26);

Й.

като има предвид, че въз основа на проучвания, основани на факти, УНКТАД настоява да се насочи вниманието към ограниченията, пред които са изправени жените по отношение на използването на възможностите, предлагани от търговията, като тези ограничения са свързани с различни фактори, например липсата на техническо обучение за по-добри работни места, липсата на обществени услуги с цел облекчаване на домакинските задължения и ограничен достъп до ресурси и контрол върху тези ресурси, включително кредитирането и земята, информацията и мрежите; като има предвид, че въз основа на това УНКТАД препоръчва в оценките да се обръща внимание на потенциалните въздействия на търговската политика върху равенството между половете и овластяването на жените в такива области като заетост, малък бизнес, цени, производителност в селското стопанство, селско стопанство за собствени нужди и миграция (27);

К.

като има предвид, че настоящата търговска политика на ЕС и неговата стратегия „Търговията — за всички“се основават на три основни принципа — ефективност, прозрачност и ценности, но липсва аспектът на равенството между половете; като има предвид, че Комисията поднови и разшири своя ангажимент в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените в своя преглед на стратегията за помощ за търговията, като посочва, че равенството между половете е не само основно право на човека, но също така е от съществено значение за икономическото развитие, като се извлече най-голяма полза от широкия спектър от налични политически инструменти на ЕС с цел да се увеличи тяхното общо въздействие върху растежа и намаляването на бедността; като има предвид, че съгласно разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ЕС следва да осигури основата за реализиране на равенството между жените и мъжете чрез гарантиране на равен достъп и равни възможности на жените в политическия, икономическия и обществения живот, както и в образованието, здравеопазването и заетостта;

Л.

като има предвид, че жените са засегнати от търговията и търговските споразумения като потенциални предприемачи, потребители, работници и неофициални работници; като има предвид, че съществува жизненоважна необходимост от признаване и по-добро разбиране на специфичните за пола последици от търговската политика, за да се вземат адекватни политически решения; като има предвид, че с оглед постигането на тази цел, е необходимо да се разработи подходяща методология, за да се гарантира, че винаги се извършва оценка на възможното въздействие на търговската политика и търговските споразумения на ЕС върху равенството между половете и правата на жените; като има предвид, че Комисията следва да направи количествени изследвания, агрегирани по полов признак, по сектори, като например, наред с другото, стопанска дейност, наука и технологии; като има предвид, че досега ЕС е сключвал търговски споразумения, без да извършва оценка на тяхното въздействие върху жените и равенството между половете; като има предвид, че Комисията обяви, че обновеното споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията;

М.	като има предвид, че въпросите, свързани с равенството между половете и правата на жените, не се вземат под внимание в достатъчна степен в оценките на въздействието на търговските споразумения върху устойчивото развитие;

Н.	като има предвид, че предварителната оценка на последствията от търговската политика за половете може да допринесе за овластяването и благосъстоянието на жените и същевременно да спомогне за намаляване на съществуващите различия и за избягване на увеличаването на неравенството между половете;

О.

като има предвид, че преглед на текущите многостранни и двустранни споразумения на ЕС показва, че в 20% от споразуменията с търговски партньори извън Европа се прави позоваване на правата на жените, както и че 40% от тези споразумения включват позовавания, които имат за цел насърчаване на равенството между половете; като има предвид, че когато в тези споразумения се посочва насърчаването на овластяването на жените, това са предимно доброволни мерки, а когато са задължителни, те не са приложими на практика; като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че продължава да съществува разлика между половете по отношение на възможностите за достъп до работни места; като има предвид, че проучването показва, че овластяването на жените може да увеличи световния БВП с 28 милиарда щатски долара до 2025 г. и че то е от съществено значение колкото от икономическа, толкова и от социална гледна точка и от гледна точка на изкореняването на бедността предвид ролята на жените в общностите;

П.

като има предвид, че както в развиващите се страни, така и в развитите държави микро-, малките и средните предприятия (ММСП) съставляват най-голямата част от частния сектор и осигуряват огромната част от работните места; като има предвид, че според Международния търговски център (МТЦ) ММСП, взети заедно, съставляват 95% от всички дружества в световен мащаб, като осигуряват около 50% от световния БВП и повече от 70% от общата заетост; като има предвид, че до 40% от всички ММСП са собственост на жени, докато едва 15% от предприятията износители се ръководят от жени; като има предвид, обаче, че данни на ОИСР показват, че жените предприемачи все още често печелят 30 — 40% по-малко, отколкото техните колеги от мъжки пол (28);

Р.

като има предвид, че общественият дебат и реакция в цяла Европа относно преговорите по търговските споразумения като Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA) показаха необходимостта от прозрачни и приобщаващи преговори, като се вземат предвид сериозните опасения, изразени от европейските граждани в много държави; като има предвид, че търговската политика на ЕС не следва да занижава нито един от стандартите на ЕС и като има предвид, че обществените услуги следва винаги да бъдат изключени от търговските преговори; като има предвид, че всеки един механизъм за уреждане на спорове следва да бъде разработен по такъв начин, че да гарантира способността на отделните правителства да регулират в защита на обществения интерес и да обслужват целите на публичната политика; като има предвид, че напредък трябва да се очаква в други критични проблемни области, като увеличаване на задълженията на дружествата в областта на корпоративната социална отговорност (КСО) по отношение на правата на човека; като има предвид, че в контекста на световните вериги за създаване на стойност е необходим един цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека;

С.	като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса, търговията и правата на човека са обвързващи за всички държави и всички предприятия, независимо от техния размер, сектор, местоположение, собственост или структура;

Т.

като има предвид, че в глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, приета от Съвета през 2016 г., се потвърждава, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани системно във всички сектори на политиката и всички институции, включително международната търговия и търговската политика;

У.

като има предвид, че Общата схема от преференции (ОСП) има за цел, наред с другото, да допринесе за премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие и доброто управление; като има предвид, че ОСП+ включва условие, насочено към гарантиране на ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление от отговарящите на условията развиващи се страни; като има предвид, че е от решаващо значение редовно да се следи тяхното прилагане, да се предприемат действия, когато е необходимо, и да се обръща специално внимание на равенството между половете; като има предвид, че Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е една от важните в това отношение конвенции по ОСП+;

Ф.	като има предвид, че повече от 40% от селскостопанската работа в южното полукълбо се извършва от жени;

Х.

като има предвид, че разширяването на световната търговия и интегрирането на развиващите се държави в глобалните вериги за създаване на стойност може да донесе риск от създаване на неравенства между половете, когато се използват за изготвяне на икономически по-конкурентоспособни продукти; като има предвид, че това позволи на много жени работници да преминат от неформалната към официалната икономика; като има предвид, че правилата за произход придобиват все по-голямо значение в контекста на световните вериги за създаване на стойност, при които производството обхваща няколко държави; като има предвид, че по-ясните и по-добре дефинирани правила за произход могат да създадат рамка за установяването на пълна прозрачност и отчетност във веригите за доставка, а това може да има положително въздействие върху жените, особено за жените, работещи в шивашката промишленост;

Ц.	като има предвид, че тези нови, свързани с търговията, възможности за заетост за жените в развиващите се държави допринасят значително за доходите на домакинствата и намаляването на бедността;

Ч.

като има предвид, че в шивашката промишленост са заети предимно жени; като има предвид, че е важно да се припомни, че 289 души загинаха при пожара в Карачи, Пакистан, през септември 2012 г., че пожар във фабриката на „Тазрин Фешънс“в Бангладеш същата година причини смъртта на 117 души и рани над 200 работници, и че през 2013 г. повреда в конструкцията на сградата „Рана Плаза“също в Бангладеш доведе до 1 129 жертви и причини наранявания на близо 2 500 души; като има предвид, че всички тези сгради бяха фабрики за производство на облекла;

Ш.

като има предвид, че по-голямата част от работниците в зоните за производство за износ (ЗПИ) са жени; и като има предвид, че в някои държави ЗПИ са освободени от изискванията на местното трудово законодателство, забраняват или ограничават профсъюзната дейност и не осигуряват правни средства за защита на работниците в явно нарушение на основните стандарти на МОТ;

Щ.

като има предвид, че публичният и частният сектори, гражданското общество (по-специално организациите за защита на правата на жените), социалните партньори и профсъюзните организации разполагат с познания и потенциал да играят ключова роля в оформянето и мониторинга на търговската политика и при събирането на данни, които могат да дадат информация относно проблемите, пред които са изправени жените във връзка с либерализирането на търговията, с цел укрепване на правата на жените, тяхното икономическо овластяване и насърчаването на предприемачеството сред жените;

АА.

като има предвид, че събития като Международния форум по въпросите на жените и търговията, организиран от Европейската комисия на 20 юни 2017 г., позволяват на много икономически участници и представители на гражданското общество да обменят информация и да започват инициативи относно въздействието на търговията върху равенството между половете;

АБ.

като има предвид, че многостранните платформи и междуправителствените форуми, като например целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Women20 (W20), са от решаващо значение за насърчаването на обсъжданията и действията във връзка с равенството между половете сред експертите и за осигуряването на добра основа за постигането на консенсус;

АВ.

като има предвид, че обществените услуги, както и настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и услугите от общ икономически интерес, следва да бъдат изключени от преговорите за, както и от приложното поле на всички търговски споразумения, сключвани от ЕС (включително, но не само, услугите в областта на водоснабдяването, канализацията, здравеопазването, полагането на грижи, социалните услуги, системите за социална сигурност, образованието, управлението на отпадъците и обществения транспорт); като има предвид, че Комисията пое ангажимент да гарантира, че тези услуги остават в сферата на компетентност на държавите членки, и че не може да се изисква от правителствата да приватизират каквито и да било услуги, нито да им се попречи да определят, регулират, предоставят и подкрепят услуги от общ интерес по всяко време;

АГ.

като има предвид, че търговията с услуги и обществените поръчки могат непропорционално да засегнат жените, и като има предвид, че обществените поръчки продължават да бъдат инструмент, даващ възможност на правителствата да въздействат положително на групи от населението, които са в неравностойно положение, особено жените; като има предвид, че приватизацията на здравеопазването и услугите, свързани с предоставянето на грижи, създава риск от увеличаване на неравенството и може да има отрицателно въздействие върху условията на труд на много жени; като има предвид, че броят на жените, заети в обществени служби или в сектора на обществените услуги, е над средната величина, както и че като потребители на тези услуги жените зависят повече, отколкото мъжете, от висококачествени, икономически приемливи, достъпни и съобразени с търсенето обществени услуги, особено във връзка със социални услуги като грижи за деца и грижи за зависими лица; като има предвид, че съкращенията на разходите в националните домакинства и съкращенията на обществените услуги, както и увеличаването на цените, обикновено прехвърлят тежестта на тези грижи почти изключително върху жените, което съответно пречи на постигането на равенство между половете;

АД.

като има предвид, че системата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) допринася за икономиката на ЕС, основана на знанието; като има предвид, че разпоредбите относно ПИС, свързани с патенти, които забраняват производството на генерични лекарствени продукти, могат да имат значително въздействие върху конкретните здравни потребности на жените; като има предвид, че жените разчитат в по-голяма степен от мъжете на икономически приемлив достъп до здравеопазване и до лекарствени продукти и тяхната наличност, особено във връзка със своето сексуално и репродуктивно здраве и права; като има предвид, че достъпът до лекарства в държави, които не са членки на ЕС, не следва да бъде застрашаван заради защитата на правата върху интелектуалната собственост;

АЕ.

като има предвид, че решенията относно търговията и търговските споразумения се вземат само в малка степен от жени, като преговарящите екипи, парламентите и правителствата все още са далеч от постигането на баланс между половете; като има предвид, че балансът между половете в тези институции би могъл не само да доведе до по-добро интегриране на въпросите, свързани с равенството между половете, но и да повиши демократичната легитимност на процеса на вземане на решения;

АЖ.	като има предвид, че в Европейската комисия и ЕСВД не са отделени достатъчно човешки ресурси, за да се осигури интегрирането на измерението, свързано с пола, в търговските политики на ЕС, и по-специално в целия процес на търговските преговори;

АЗ.

като има предвид, че когато работи по правното оформяне на относително нови области на търговската политика като електронната търговия, Комисията следва да отчита от самото начало тяхното въздействие върху ролите на половете, равновесието между професионалния и личния живот и размера на неплатения труд;

АИ.	като има предвид, че търговията с полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони се оказа пряко свързана с широко разпространени нарушения на правата на човека, включително изнасилвания и сексуално насилие срещу жени и момичета, детски и робски труд и масови разселвания;

I. Укрепване на равенството между половете в търговията: общи съображения и цели

подчертава, че ЕС е задължен да провежда основана на ценностите търговска политика, което включва гарантиране на високо ниво на защита на трудовите и екологичните права, както и зачитането на основните свободи и на правата на човека, включително равенството между половете; припомня, че всички търговски споразумения на ЕС трябва да включват амбициозна и приложима глава относно търговията и устойчивото развитие; подчертава, че търговските ангажименти в споразуменията на ЕС никога не следва да вземат връх над правата на човека, правата на жените или опазването на околната среда, както и че следва да отчитат местните, социалните и икономическите условия;

припомня, че равенството между половете е категорично заложено във всички политики на ЕС, както е посочено в член 8 от ДФЕС; отбелязва, че в този член се посочва, че „във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“; призовава Комисията да увеличи политическата съгласуваност между различните политики, като търговия, развитие, селско стопанство, заетост, миграция и равенство между половете;

подчертава, че справедливите и приобщаващи международни търговски политики изискват ясна рамка, която да допринася за засилването на овластяването на жените и за подобряването на техните условия на живот и труд, за укрепването на равенството между половете, опазването на околната среда, както и за засилването на социалната справедливост, международната солидарност и международното икономическо развитие;

подчертава, че основната цел на търговската политика трябва да бъде насърчаването на взаимноизгодния икономически растеж; припомня, че макар и търговската политика да може да насърчава други ценности, за които Европейският съюз настоява в многостранните отношения, съществуват граници, в рамките на които глобалните проблеми могат да бъдат решавани чрез търговска политика и чрез търговски споразумения;

настоява, че новото поколение търговски споразумения следва да подкрепят съответните международни стандарти и правни инструменти, включително в областта на равенството между половете, като например Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, основните конвенции на МОТ и целите за устойчиво развитие (ЦУР);

подчертава, че търговските ангажименти в споразуменията на ЕС никога не следва да вземат връх над правата на човека; приветства ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и призовава държавите членки да приемат и да разработят национални планове за действие в съответствие с ръководните принципи на ООН, като се вземат предвид правата на жените и необходимостта от борба с насилието, основано на пола; призовава Комисията да използва търговските преговори, за да насърчава търговските партньори на ЕС да приемат свои собствени национални планове за действие; подкрепя текущите преговори за създаване на обвързващ за транснационалните корпорации и другите стопански предприятия инструмент на ООН относно правата на човека; подчертава, че е важно ЕС да участва активно в този междуправителствен процес и призовава Комисията и държавите членки да насърчават търговските партньори да участват конструктивно с тези преговори;

призовава Комисията да гарантира, че търговските партньори на ЕС спазват в пълна степен членове 16 и 17 от Всеобщата декларация за правата на човека, като средство за борба с основаните на пола неравенства в областта на социалните и икономическите права;

припомня, че само държавите членки са компетентни да уреждат нормативно и да отменят либерализацията на услугите от общ интерес, и следователно ги призовава да защитават основни цели като равенство между половете, права на човека и основни свободи, обществено здраве, както и социални и екологични стандарти;

изтъква, че е необходимо правителствата да запазят правомощията си да предоставят ресурси за реализирането на правата на жените и равенството между половете, за да се гарантира приобщаващо и устойчиво бъдеще за обществата; в това отношение подчертава, че е от първостепенно значение да се зачита, в съответствие с ЦУР 17.15, демократичното политическо пространство на партньорските държави да уреждат нормативно и да вземат подходящи решения с оглед на своите национални особености, да удовлетворяват исканията на своето население и да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека и съгласно други международни ангажименти, включително тези в областта на равенството между половете;

10.

припомня, че е призовал Комисията да прекрати системата на уреждане на спорове между инвеститор и държава, и подчертава, че всеки механизъм за уреждане на спорове следва да бъдат създаден така, че да гарантира способността на всяко правителство да регулира в защита на обществения интерес и да обслужва целите на обществения ред, включително мерки за насърчаване на равенството между половете, както и по-строги трудови, екологични и потребителски права;

11.

отбелязва, че разпоредбите относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в търговията често имат отражение върху общественото здраве и върху специфичните здравни нужди на жените; призовава Комисията и Съвета да гарантират, че разпоредбите относно ПИС в търговските споразумения надлежно вземат под внимание правата на жените, по-специално във връзка с тяхното влияние върху здравето на жените, включително достъпа до икономически приемливо здравеопазване и лекарствени продукти; призовава Комисията и Съвета да насърчават защитата на географските указания (ГУ) като инструмент, който е от особено значение за овластяването на жените в селските райони; освен това призовава Комисията, Съвета и държавите членки да преразгледат разширяването на обхвата на защитата до неселскостопански продукти, като вземат предвид, че в споразуменията за свободна търговия ЕС вече прие да бъдат защитени неселскостопански продукти с географски указния;

12.

припомня, че целите за устойчиво развитие изискват агрегирани по полов признак данни, за да се проследи напредъкът в постигането на всички цели, в т.ч. ЦУР № 5 относно равенството между половете; подчертава, че няма адекватни налични данни относно въздействието на търговията върху равенството между половете, и призовава да бъдат събрани достатъчно и подходящи данни, агрегирани по полов признак, относно въздействието на търговията; подчертава, че такива данни биха дали възможност да се създаде методология с ясни и измерими показатели на регионално, национално и секторно равнище, да се подобри анализът и да се определят целите, които следва да бъдат постигнати, и мерките, които следва да бъдат предприети, за да се гарантира, че жените и мъжете се ползват в еднаква степен от преимуществата на търговията; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на количествения и качествения агрегиран по полов признак анализ на развитието на труда, собствеността на активите и финансовото приобщаване в секторите, които са засегнати от търговията; насърчава Комисията да си сътрудничи с европейски и международни организации като Световната банка, ООН, ОИСР и Европейския институт за равенство между половете, както и с националните статистически служби, за да се подобри събирането и наличието на такива данни; призовава ЕС и неговите държави членки да включат в предварителните и последващите оценки на въздействието данни за всяка държава и за всеки сектор относно въздействието, което търговската политика на ЕС и неговите споразумения оказват върху половете; подчертава, че резултатите от анализа, концентриран върху половете, следва да бъдат взети под внимание при търговските преговори — като се отчете както положителното, така и отрицателното въздействие по време на целия процес — от етапа на преговорите до прилагането – и следва да бъдат придружени от мерки за предотвратяване или компенсиране на евентуалните отрицателни последици;

II. Укрепване на равенството между половете в търговията: секторно обусловени съображения и цели

13.

подчертава, че услугите от общ интерес и услугите от общ икономически интерес — включително, но не само водоснабдяване, социални услуги, системи за социална сигурност, образование, управление на отпадъците, обществен транспорт и здравеопазване — трябва да останат изключени от обхвата на търговските преговори и попадат в сферата на компетентност на правителствата на държавите членки; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че търговските и инвестиционните договори не водят до приватизация на обществените услуги, която би могла да засегне жените както като доставчици, така и като ползватели на услуги, и да доведе до увеличаване на неравенството между половете; подчертава, че въпросът за публичното предоставяне на социални услуги е особено важен за равенството между половете, като се отчете, че промените в достъпа до и потребителските такси за такива услуги, както и в тяхното качество, могат да доведат до неравно разпределяне между половете на неплатения труд, свързан с полагането на грижи; изтъква, че правителствата, както и националните и местните органи, трябва да си запазят пълното право и способност да въвеждат, уреждат нормативно, приемат, поддържат или отменят всички мерки, свързани с възлагането, организацията, финансирането и предоставянето на универсален достъп до услуги от общ интерес и услуги от общ икономически интерес;

14.

подчертава, че търговската политика може да има отражение върху достъпа до основни здравни услуги и следователно може да повлияе върху достъпа до и постигането на целите в сферата на репродуктивното и сексуалното здраве и права в политиките, програмите и услугите; във връзка с това изтъква, че основното здравеопазване — по-специално достъп до услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права — е изключено от търговските преговори, и отбелязва, че тези услуги попадат в сферата на компетентност на държавите членки;

15.

призовава за обвързващи, приложими и ефективни мерки за борба срещу експлоатацията, както и за подобряване на условията на живот и труд на жените в секторите, ориентирани към износ, като се следва целта за подобряване на условията на живот и труд на жените в секторите и държавите, будещи загриженост, по-специално в шивашката промишленост, текстилната промишленост и селското стопанство, за да не се допусне либерализацията на търговията да допринесе за несигурни трудови права и увеличаване на разликата в заплащането на жените и мъжете; счита, че подобни мерки и въвеждането на общи определения следва да позволят по-ясни и по-добре координирани действия с международни организации като ООН, СТО, МОТ и ОИСР; оценява Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш като добър пример и като стъпка напред от гледна точка на въвеждането на механизъм за наблюдение, и призовава за пълно спазване на неговите условия; призовава в този контекст Комисията, всички съответни международни участници и стопански субекти да признаят и да се придържат към новите насоки на ОИСР за комплексна проверка за отговорни вериги на доставки в сектора на шивашката и обувната промишленост;

16.

призовава да се отдели по-голямо внимание на жените, работещи в неформалния сектор, като се признае необходимостта от укрепване на стандартите за достоен труд за жените работници в този сектор;

17.

подчертава, че жените и момичетата обикновено страдат най-много, тъй като трафикът на работна ръка е тясно свързан с трафика за сексуални цели;

18.

подчертава, че отражението на нарастващия износ на селскостопански продукти като цяло благоприятства в по-малка степен жените, отколкото мъжете, тъй като нововъзникващите тенденции показват, че дребните земеделски стопани, много от които са жени, често не са в състояние да се конкурират на чужди пазари поради закони за наследството и липсата на достъп до кредитиране, информация, земя и мрежи, както и поради липсата на възможности да спазват новите правила и стандарти; отбелязва, че трябва да бъдат положени специални усилия за засилване на положителното въздействие на търговията върху жените в селскостопанския сектор, където те бяха идентифицирани като особено уязвима група, но също и като група с ясен потенциал за овластяване; подчертава, че за предприятията, които са собственост на жени, ще е благоприятно премахването на стереотипите, свързани с пола, увеличаването на достъпа до пазара и улесняването на достъпа до финансиране, до обучение по маркетинг и до мрежи, както и подобреното изграждане на капацитет и обучение; отбелязва, че либерализацията на търговията може да се отрази отрицателно на жените в сектори като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; подчертава, че макар жените работници да преобладават в световното производство на храни (от 50 до 80% от световната работна ръка), те притежават по-малко от 20% от земята и че следователно нарастващите търговски претенции върху земята и търговски търсения за земя затрудняват по-бедните жени да получат или да запазят сигурен и равнопоставен достъп до земя; припомня необходимостта да се предотврати потенциално отрицателното въздействие върху продоволствената независимост на клаузите за правата върху интелектуална собственост, например относно приватизацията на семена, в търговските споразумения;

19.

подчертава, че поради стриктната защита на нови сортове растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) в търговските споразумения, жените, които работят в селското стопанство и произвеждат за собствени нужди, се сблъскват с допълнителни пречки за запазване на продоволствената си независимост;

20.

подчертава, че внесените в ЕС селскостопански продукти може да подбият цените на традиционните дребни стопанства и по този начин да застрашат поминъка на жените;

21.

припомня значението на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в икономическата структура на ЕС; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на ММСП, като постави специален акцент върху микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, и да предвиди съответните мерки; призовава ЕС и неговите държави членки да обръщат специално внимание на особените обстоятелства, в които се намират микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, при създаването на експортните центрове за подкрепа, така че да се оползотворят в максимална степен възможностите, създадени от споразуменията за свободна търговия и укрепят услугите, технологиите и инфраструктурите (като например достъп до интернет), които са от особено значение за икономическото овластяване на жените и ръководените от жени ММСП; призовава Комисията да съдейства за създаването на партньорства между жените предприемачи в ЕС и жените предприемачи в развиващите се държави;

III. Укрепване на равенството между половете в търговията: действия, необходими на равнището на ЕС

22.

настоява, че някои елементи на търговската политика на ЕС, като например главите относно търговията и устойчивото развитие и системата ОСП+ и наблюдението им, могат да дадат принос за насърчаването и спазването на правата на човека, включително равенството между половете, трудовите права и опазването на околната среда; настоява, че в търговските споразумения на ЕС са необходими задължителни и приложими разпоредби, за да се гарантира зачитането на правата на човека, включително равенството между половете и опазването на околната среда и защитата на трудовите права, както и да се гарантира, че търговската политика на ЕС е в съответствие с общите цели на Съюза за устойчиво развитие, намаляване на бедността и равенство между половете;

23.

призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че ЦУР, и по-специално ЦУР 5 относно равенството между половете, както и Стратегическият ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г. са отразени в пълна степен в търговските политики на ЕС;

24.

изразява съжаление относно факта, че в търговската стратегия на ЕС, озаглавена „Търговията — за всички“, не се разглежда равенството между половете; подчертава, че в доклада относно прилагането на стратегията на търговската политика „Търговията — за всички“от 13 септември 2017 г. се разглежда въпросът за равенството между половете в областта на търговията и уточнява, че е от решаващо значение лицата, отговорни за политиките на ЕС да постигнат по-добро разбиране на въздействието на търговските инструменти върху равенството между жените и мъжете; призовава Комисията да вземе предвид това измерение в своя средносрочен преглед на стратегията „Търговията — за всички“и да гарантира, че перспективата, свързана с пола, е включена и интегрирана в търговската и инвестиционната политика на ЕС, тъй като това би увеличило в максимална степен цялостните ползи от възможностите за търговия за всички; припомня, че търговската политика може да допринесе за насърчаването на равенството между половете на международната сцена и следва да се използва като инструмент за подобряване на условията на живот и труд на жените на равни начала с мъжете, например като се съдейства за намаляване на разликите в заплащането на жените и мъжете чрез стимулиране на създаването на по-качествени работни места за жените;

25.

призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират, че разпоредбите за възлагане на обществени поръчки имат положителен ефект — не на последно място от гледна точка на равенството между половете — когато биват включвани в търговските споразумения на ЕС; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на достъпа на ММСП до обществени поръчки и да разработи конкретни мерки за ММСП, притежавани от жени; призовава за включването на разпоредби, насочени към опростяване на процедурите и увеличаване на прозрачността за участниците в търгове, включително тези от държави извън ЕС; призовава за допълнително насърчаване на социално и екологично отговорни обществени поръчки, като се взема предвид целта за осигуряване на равно третиране на мъжете и жените, равно заплащане на мъжете и жените и насърчаване на равенство между половете, като за основа се използва опитът, натрупан от правилата за устойчиви обществени поръчки „Чили компрас“;

26.

призовава Комисията и Съвета да насърчават — в рамките на търговските споразумения — ангажимента за ефективно приемане, поддържане и изпълнение на закони, разпоредби и политики в областта на равенството между половете, включително необходимите активни мерки за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените на всички равнища;

27.

приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че търговските преговори за модернизиране на действащото споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията; подчертава необходимостта да бъде информиран за съдържанието на посочената глава; призовава Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят включването на специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционни споразумения на ЕС въз основа на вече съществуващи примери, като споразуменията за свободна търговия между Чили и Уругвай и Чили и Канада, и да гарантират, че в нея изрично се предвижда ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените; призовава за насърчаване на международните ангажименти по отношение на правата на жените, равенството между половете, интегрирането на принципа на равенство между половете и овластяването на жените във всички търговски споразумения на ЕС, въз основа на Платформата за действие от Пекин и на целите за устойчиво развитие; призовава също така в тези търговски споразумения да бъдат включени разпоредби, в които да се предвижда, че съответните институционални структури гарантират провеждането на периодични прегледи на спазването, дискусии по същество и обмен на информация и най-добри практики в областта на равенството между половете и търговията, посредством, наред с другото, включването на жени и експерти по въпросите на равенството между половете на всички нива на съответните администрации, включително в екипите, водещи търговски преговори, съвместните комитети, експертните групи, националните консултативни групи, съвместните консултативни комитети и органите за уреждане на спорове;

28.

призовава Комисията, Съвета и държавите членки да насърчават сключването на споразумения на многостранно равнище за разширяване на защитата, предоставяна от законодателството на ЕС, което отчита аспектите на пола, като например Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони;

29.

призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да гарантира, че от дружествата, които участват в проекти, съфинансирани от ЕИБ, се изисква да спазват принципа за равно заплащане и за прозрачност на заплащането, както и принципа за равенство между половете, както е посочено в Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29);

30.

изразява убеждението си, че Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е от голямо значение за всички области на политиката, включително за търговията; подчертава, че всички държави членки са се присъединили към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; поради това приканва Комисията да включи позоваване на посочената конвенция в търговските споразумения и да предприеме стъпки за присъединяването на ЕС към нея и за нейното ратифициране; призовава държавите членки да включат принципа за равенство между половете в своите правни системи, като отменят всички дискриминационни закони и приемат подходящи такива, които да забраняват дискриминацията срещу жените;

31.

призовава ЕС да гарантира, че в търговските споразумения са включени разпоредби, базиращи се на основните трудови стандарти и конвенции на МОТ; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел ратифициране и прилагане на тези конвенции, и в частност Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници и Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения, тъй като те отговарят на нуждите на работниците в световен мащаб, и да гарантира, че социалните права, недискриминацията и равното третиране са включени в търговските споразумения; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да работят в рамките на МОТ за изпълнението на посочените конвенции и за укрепването на международните трудови стандарти за достоен труд в световните вериги за създаване на стойност, като поставят особен акцент върху жените; припомня, че ефективното прилагане на тези стандарти и конвенции има положително въздействие върху условията на труд за жените в ЕС и в държави извън Съюза; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между ЕС и други партньори допринасят за премахването на практики като експлоатацията на наетите лица, и по-специално на жените;

32.

призовава Комисията да гарантира, че социалните и екологичните стандарти, и особено трудовите права, предвидени в ССТ и автономните режими, се прилагат на цялата територия на търговските партньори, и по-специално в зоните за експортна преработка (ЗЕП);

33.

подчертава колко е важно да се извършва мониторинг на прилагането на общата схема от преференции на ЕС (ОСП) и системата „ОСП+“, по-специално по отношение на прилагането на основните конвенции; посочва, че конвенциите на системата „ОСП+“включват Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите и Конвенция № 100 относно равенството в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд; подчертава, че спазването и прилагането на този вид конвенции допринася за подобряване на равенството между половете; потвърждава, че системите за ОСП и ОСП + са ценни инструменти за насърчаване на зачитането на правата на човека; призовава Комисията да намери начини за подобряване на тези системи чрез средства като укрепването на техния условен характер спрямо премахването на правната дискриминация срещу жените и да продължи да обвързва икономическите стимули с ефективното приемане, прилагане и извършване на подходящ мониторинг на основните права на човека, както и на конвенциите в областта на околната среда и трудовите права, които са от особено значение за жените; приветства извършваната от Комисията средносрочна оценка на ОСП в това отношение;

34.

призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират, че при преговорите на равнището на СТО се обръща надлежно внимание на равенството между половете, когато се изготвят нови правила и споразумения и се прилагат или преразглеждат съществуващи споразумения, включени в механизма за преглед на търговската политика на СТО; се осигурява по-голяма прозрачност на целия процес на преговори в рамките на СТО; както и че във всички текущи и бъдещи преговори в области като селското стопанство, риболова, услугите и електронната търговия, се отразяват аспектите, свързани с пола; призовава Комисията, Съвета и държавите членки, освен това, да защитават и насърчават подобряването на позицията на жените в световните вериги за създаване на стойност (оптимално използване на инструменти на СТО като Споразумението за улесняване на търговията), да разработят програми за изграждане на капацитет и организират редовни експертни обсъждания и обмена на най-добри практики, да подкрепят приемането на мерки в областта на равенството между половете в административната структура на СТО, и по-специално, да гарантират, че секретариатът на СТО разполага с техническия капацитет да извърши анализ на свързаните с равенството между половете аспекти на търговските правила (включително средствата за провеждане на оценки на въздействието във връзка с пола на всички етапи на работата си, като например количествени проучвания относно броя на жените, които се ползват от техническа помощ); призовава Комисията, Съвета и държавите членки, в заключение, да се възползват от инструментите на СТО за разглеждане на въпросите, свързани с равенството между половете, както в съдебната практика, така и в текущите търговски преговори, и също така да подкрепят по-доброто сътрудничество между СТО и други международни организации като Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), ООН — Жени и МОТ, в усилията за насърчаване на приобщаваща международна търговия и зачитането на правата на жените и равенството между половете;

35.

призовава Комисията да подкрепи международните усилия за насърчаване на включването на принципа на равенство между половете в търговската политика и в програми, като например инициативата „Тя търгува“на Международния търговски център (ITC), насочени към свързване на един милион жени предприемачи с пазарите до 2020 г. (30), и във връзка с това насърчава обмена на най-добри практики в международен план в областта на съобразените с пола политики и програми в рамките на организации и органи, като например СТО, МТЦ и ООН;

36.

призовава Комисията да укрепи КСО и надлежната проверка в споразумения за свободна търговия, в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за надлежна проверка; настоятелно призовава ЕС да укрепи КСО и да взема предвид надлежната проверка в рамките на споразуменията за свободна търговия и насърчава СТО да взема предвид равенството между половете в своята търговска политика; подчертава също така значението на работата по този въпрос в рамките на други международни и многостранни организации и форуми, като ООН, Световната банка и ОИСР; припомня, че през 2010 г. Парламентът поиска дружествата да публикуват своите баланси за КСО и призова за въвеждането на изисквания за надлежна проверка за всички предприятия и консолидиране на понятието за КСО; следователно приветства факта, че от 2017 г. нататък големите предприятия са длъжни да разкриват нефинансова информация и информация за многообразието в съответствие с Директивата относно оповестяването на нефинансова информация;

37.

подчертава необходимостта от укрепване на кодексите за поведение, етикетите и схемите за справедлива търговия, както и от гарантиране на хармонизиране с международните стандарти, като например ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, инициативата на ООН „Глобален договор“и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

38.

призовава ЕС и Съвета да гарантират, че секретариатите на институциите на ЕС, които отговарят за търговските политики и преговори, разполагат с познанията и техническия капацитет да включат измерение, свързано с равенството между половете, в целия процес на преговорите — от началото до прилагането и оценката; приветства назначаването в рамките на структурата на ГД „Търговия“на координатор по въпросите на равенството между половете, отговорен да следи дали аспектите, свързани с равенството между половете, се вземат предвид в споразуменията на ЕС за търговия и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС; отправя искане към Комисията да предоставя обучение, свързано с равенството между половете, или да се възползва от обучението, предоставяно например от УНКТАД, за да се гарантира, че длъжностните лица и преговарящите лица са запознати с въпросите, свързани с аспектите на пола и търговията; призовава държавите членки да назначават жени на всички равнища в рамките на търговските си министерства; призовава международните организации като СТО, Световната банка, МВФ и МОТ да насърчават равностойното присъствие на жените в своите вътрешни структури, особено на водещи позиции; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да участват активно и да подкрепят усилията за организиране на редовни обсъждания и действия относно равенството между половете и търговията;

39.

призовава Комисията и Съвета да насърчават в рамките на търговските споразумения ангажимента за осигуряване на по-добро участие на жените в органите за вземане на решения както в публичния, така и в частния сектор;

40.

призовава Комисията и Съвета да водят търговските преговори по прозрачен начин, да зачитат напълно най-добрите практики, установени по време на други преговори, и да гарантират, че на всички етапи от преговорите, Парламентът е информиран по навременно и редовно; призовава за балансирано представителство на половете в преговарящите екипи, така че те да бъдат в състояние да вземат изцяло предвид всички свързани с пола аспекти на търговските споразумения; призовава ЕС и държавите членки да гарантират приобщаващо участие в търговските консултации, както на ниво ЕС, така и на ниво СТО, включително за организациите за защита на правата на жените, профсъюзите, предприятията, гражданското общество и организациите за развитие, и да увеличат прозрачността за европейските граждани, като предоставят инициативи и информация, имащи отношение към преговорите;

41.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на целта за равенство между половете се отделя специално внимание в рамките на сътрудничеството за развитие, както и че тя е интегрирана в програмите за помощ, особено програмите, свързани със стратегията за подпомагане на търговията; призовава ЕС да предостави повече средства за програмите за сътрудничество, свързани с равенството между половете и професионалното обучение на жените; призовава Комисията да подкрепи най-слабо развитите страни — както във финансово отношение, така и чрез изграждане на капацитет — така че да се постигне по-голяма последователност между търговията, развитието и правата на човека, включително равенството между половете; подчертава, че намаляването на данъчните приходи в резултат на намаляването на тарифите трябва да бъде разгледано в рамките и финансирането на програмата за устойчиво развитие;

42.

призовава Комисията да насърчава предприемачеството сред жените в развиващите се държави, като се съсредоточи по-специално върху държавите, в които жените се сблъскват с по-големи ограничения при достъпа до кредитиране, инфраструктура и производствени активи в сравнение с мъжете;

43.

призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване на програми за обучение преди провеждането на стажове, предназначени за доставчици, работодатели, специалисти в областта на работната сила и други заинтересовани страни от промишлеността, така че те да се свързват с други такива лица от целия ЕС и да се учат от различни успешни програмни модели, в крайна сметка с оглед на създаване на благоприятни условия жените да се възползват от възможностите, предлагани от споразумения за свободна търговия;

44.

призовава Комисията и държавите членки да съчетаят усилията си да адаптират политиките в области като образованието и професионалното обучение, за да се насърчи по-голямо равенство между половете в разпределението на възможностите за заетост, предлагани от износа;

45.

призовава Комисията и Съвета, в рамките на търговските споразумения, да насърчават ангажимента за извършване на дейности за двустранно сътрудничество, насочени към подобряване на капацитета и условията жените да се възползват напълно от възможностите, предлагани от тези споразумения, и — с оглед на горепосоченото и за да установят и улеснят сътрудничеството — да създадат съвместен комитет по въпросите на търговията и равенството между половете и да упражняват надзор върху прилагането му, като осигурят подходящо участие на заинтересованите страни от частния сектор, включително експерти и организации на гражданското общество, които работят в областта на равенството между половете и овластяването на жените, и като гарантират широко представителство — по общности и сектори — чрез достъпни средства за консултация (например електронни обсъждания) извън структурираните диалози;

46.

призовава Комисията да проучи по-задълбочено по какъв начин политиките и търговските споразумения на ЕС могат да насърчават икономическото овластяване на жените и тяхното участие в области като науката, технологиите, инженерството и математиката и по какъв начин да се преодолеят различията между половете по отношение на достъпа до нови технологии и тяхното използване;

o o

47.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.

(3) ОВ C 290E, 29.11.2006 г., стр. 107.

(4) ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 31.

(5) ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 94.

(6) ОВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 38.

(7) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.

(8) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 30.

(9) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.

(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.

(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0298.

(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0330.

(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0354.

(14) ПРООН, Доклад за човешкото развитие в Африка за 2016 г., http://www.undp.org/content/dam/undp/library/corporate/HDR/Africa%20HDR/AfHDR_2016_lowres_EN.pdf?download.

(15) Технически доклад на ОИСР „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“, http://www.oecd.org/gender/Enhancing%20Women%20Economic%20Empowerment_Fin_1_Oct_2014.pdf.

(16) Международен форум по въпросите на половете и търговията, Брюксел, юни 2017 г., http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1632.

(17) Парламентарна конференция по въпросите на СТО, пленарна сесия, „Търговията като двигател на социалния напредък: свързаните с пола аспекти“, Женева, юни 2016 г., https://www.wto.org/english/forums_e/parliamentarians_e/ipuconf2016_e.htm.

(18) Сесия на СТО на тема „Какво е бъдещето на СТО? Търговията и равенството между половете: Овластяване на жените чрез приобщаващи вериги за доставки“, Женева, юли 2015 г., https://www.wto.org/english/tratop_e/devel_e/a4t_e/global_review15prog_e/global_review15prog_e.htm.

(19) Уебсайт на UNCTAD, http://unctad.org/en/Pages/DITC/Gender-and-Trade/Trade,-Gender-and-Development.aspx.

(20) Тематичен документ на Международния център за търговия и устойчиво развитие (МЦТУР) „Измеренията, свързани с равенството между половете, на световните вериги за създаване на стойност“(септември 2016 г.), https://www.ictsd.org/sites/default/files/research/the_gender_dimensions_of_global_value_chains_0.pdf.

(21) https://www.ictsd.org/sites/default/files/research/the_gender_dimensions_of_services.pdf.

(22) http://progress.unwomen.org/en/2015/pdf/unw_progressreport.pdf.

(23) https://wideplus.org/2017/06/25/wide-gender-and-trade-position-paper-is-available/.

(24) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/571388/IPOL_STU(2016)571388_EN.pdf.

(25) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2015/549058/EXPO_IDA(2015)549058_EN.pdf.

(26) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/june/tradoc_155632.pdf.

(27) Извършване на предварителни оценки, отчитащи аспектите, свързани с пола, за да се увеличат максимално ползите от търговските реформи за жените, http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/presspb2016d7_en.pdf.

(28) Информационен доклад на ОИСР „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“(2014 г.), http://www.oecd.org/gender/Enhancing%20Women%20Economic%20Empowerment_Fin_1_Oct_2014.pdf

(29) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).

(30) http://www.intracen.org/itc/women-and-trade/SheTrades/.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/24

P8_TA(2018)0067

Изоставащи региони в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС (2017/2208(INI))

(2019/C 162/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 174, 175 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“(COM(2015)0639),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г. (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС (8),

—	като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г. относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони (SWD(2017)0132),

—	като взе предвид предварителните условия за стратегиите за интелигентна специализация,

—	като взе предвид Седмия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 9 октомври 2017 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник на дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по рибно стопанство (A8-0046/2018),

като има предвид, че продължителната икономическа и финансова криза в ЕС оказа отрицателно въздействие върху икономическия растеж на регионално равнище, въпреки че политиката на сближаване допринесе с около една трета от бюджета на ЕС за постигане на растеж и заетост, и намаляване на различията между регионите на ЕС; във връзка с това призовава Комисията и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и неговото въздействие върху националните дефицити;

Б.

като има предвид, че политиката на сближаване, прилагана чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), е основната политика на ЕС за инвестиции, растеж и развитие, е в синхрон с целите на стратегията „Европа 2020“за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и се стреми да намалява икономическите, социалните и териториалните различия между регионите, да насърчава сближаването и в крайна сметка да подобрява качеството на живот на европейските граждани;

В.

като има предвид, че основните цели на ЕФРР, ЕСФ и на Кохезионния фонд за периода 2014 – 2020 г. са инвестициите за растеж и работни места, насочени към укрепване на пазара на труда и регионалните икономики, както и европейското териториално сътрудничество и подобряването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в рамките на Съюза и в крайна сметка намаляване на различията в развитието между отделните региони в Европа;

Г.

като има предвид, че според доклада на Комисията относно изоставащите региони, 47 региона от осем държави членки са изоставащи; като има предвид, че докладът може да допринесе за по-добро разбиране на сложността на предизвикателствата, пред които са изправени изоставащите региони и поради това следва да бъде публично достъпен на всички официални езици на ЕС;

Д.	като има предвид, че политиката на сближаване играе важна роля във всички изоставащи региони и в повечето от тях представлява много висок дял от публичните инвестиции;

Е.	като има предвид, че равнищата на производителност, заетост и посещаване на училище са по-ниски в изоставащите региони в сравнение с други региони в същата държава членка;

Ж.

като има предвид, че в доклада на Комисията се разграничават два вида изоставащи региони: „региони с нисък растеж“— по-слабо развити региони и региони в преход, които не са се приближили към средната стойност за ЕС между 2000 г. и 2013 г. в държави членки, чийто БВП на глава от населението, изчислен в стандарти на покупателната способност (СПС) е под средната за ЕС стойност за 2013 г., които включват почти всички по-слабо развити региони и региони в преход в Гърция, Испания, Италия и Португалия; и „региони с ниски доходи“— всички региони с БВП на глава от населението, изчислена по стандарти на покупателна способност под 50 % от средната стойност за ЕС през 2013 г., които включват няколко по-слабо развити региона в България, Унгария, Полша и Румъния;

З.	като има предвид, че регионите с нисък растеж са засегнати от икономическата стагнация, което се дължи най-вече на спад в публичните и частните инвестиции, за разлика от регионите с ниски доходи, които обикновено запазват своя потенциал за развитие;

И.	като има предвид, че изоставащите региони страдат повече от другите региони от недостиг на публични и частни инвестиции, и че това се дължи и на необходимостта от зачитане на задълженията по обслужване на публичния дълг, наложени от Пакта за стабилност и растеж;

Й.	като има предвид, че изоставащите региони често се характеризират с липса на структурни реформи, което намалява въздействието на и без това ограничените публични инвестиции;

К.	като има предвид, че изоставащите региони страдат от сериозни недостатъци по отношение на обществения транспорт, икономическата и енергийната инфраструктура и се нуждаят от по-ефикасни и ефективни инвестиции;

Л.	като има предвид, че Комисията счита, че е необходимо установяване на по-тясна връзка между политиката на сближаване и специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;

М.

като има предвид, че изоставащите региони, и по-специално регионите с ниски доходи, често се сблъскват с напускане на млади хора и квалифицирана работна сила, като и двете са необходими ресурси за икономическото и социалното съживяване на засегнатите области, което прави тези региони по-малко привлекателни от гледна точка на заетостта и инвестициите;

Н.	като има предвид, че определението за региони с ниски доходи и региони с нисък растеж следва да бъде усъвършенствано;

О.	като има предвид, че е от значение да се повишава осведомеността на крайните потребители относно регионалните и местните програми, финансирани от ЕС, и относно постигнатите резултати, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

П.

като има предвид, че изоставащите региони се нуждаят от добро управление и ефикасна публичната администрация, тъй като те допринасят значително за създаването на условия за икономически растеж; като има предвид, че намаляването на прекомерните правила и проверки, както и на продължителността и сложността на процедурите, и по-доброто използване на ИКТ инструменти би допринесло за подобряване на ефективността и за доброто управление в изоставащите региони;

Р.	като има предвид, че според Седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, изоставащите региони заемат последните места в европейския индекс за качество на управлението, което означава, че въздействието на публичните инвестиции е ограничено;

С.	като има предвид, че надеждни, актуални и дезагрегирани числови и статистически данни са важни за вземането на добре информирани, по-прозрачни, безпристрастни и по-справедливи политически решения;

Т.	като има предвид, че пречките пред растежа на изоставащите региони следва да бъдат премахнати, а пропуските в инфраструктурите им — намалени;

У.	като има предвид, че МСП в изоставащите региони получават финансиране с много по-високи лихвени проценти и срещат повече трудности при отпускането на кредити от банковия сектор, за да съфинансират проектите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ф.	като има предвид, че поне 25% от населението на четири от всеки пет изоставащи региона живее в град или прилежащите му зони, известни като функционален градски район (ФГР), както и че над 50% от населението на един от всеки пет изоставащи региона живее във ФГР;

Х.

като има предвид, че традиционни дейности, като дребномащабния непромишлен риболов или селско стопанство, определят идентичността и начина на живот в повечето крайбрежни и селски райони в изоставащите региони и са от икономическо, териториално, социално и културно значение; като има предвид, че стратегиите за развитие са необходими за укрепване на капацитета за задържане и привличане на таланти, възприемане на нови технологии и стимулиране на нови инвестиции;

приветства факта, че Комисията представи работен документ относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони; отбелязва, че в доклада се предлагат няколко положителни решения за подпомагане на икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места в тези региони; освен това подчертава, че анализът относно конкурентоспособността им съществено допринася за бъдещия дебат относно политиката на сближаване;

приветства изпълнението на пилотни инициативи за изоставащите региони в два региона в Румъния и два региона в Полша с подкрепата на Световната банка, по-специално определянето на стратегически приоритети и конкретни, бързо осъществими действия; очаква публикуването на резултатите от тези инициативи;

подчертава, че политиката на сближаване играе основна роля за гарантиране и насърчаване на публичните и частните инвестиции във всички региони на ЕС, както пряко, така и като допринася за създаването на благоприятна среда за инвестициите; счита, че ЕС като цяло, с цел да насърчи цялостното си хармонично развитие следва да извършва действия, които укрепват неговото икономическо, социално и териториално сближаване и намаляват неравенството между нивата на развитие на различните региони и забавянето на изоставащите региони;

призовава Комисията да определи изоставащите региони на ниво NUTS III, въз основа на общите икономически и социални условия и да насочва по-добре финансирането, като го синхронизира с програмните цикли на европейските структурни и инвестиционни фондове;

призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи стратегии, програми и действия за различните изоставащи региони, като се вземат под внимание тенденциите и подрегионалните различия, тъй като съществуват значителни различия в посоките, по които са поели, и предизвикателствата, пред които са изправени регионите с ниски доходи и регионите със слаб растеж в зависимост от своите специфики, с използване на интелигентни стратегии за специализация, за да се ускори тяхното сближаване и да се гарантират най-добрите решения за създаване на работни места, икономически растеж и устойчиво развитие; счита, че посочените стратегии, програми или действия следва да бъдат координирани с Програмата за градовете, тъй като изоставащите региони не са само селски райони;

подчертава, че в допълнение към слабото развитие и инвестиции в МСП, равнището на безработица остава изключително високо, особено сред младите хора и представлява един от най-сериозните и належащи проблеми в огромна част от изоставащите региони; подчертава ключовата роля на средното и висшето образование, на професионалното обучение, обучението на работното място и предаването на знания в борбата с тревожните равнища на младежка безработицата и големия брой млади хора, които напускат тези региони; посочва значението на образованието и обучението, както и на увеличените инвестиции във връзка с потребностите и развитието на МСП и семейните предприятия; изразява мнение, че участието на младите хора води до по-добри показатели, тъй като те често предлагат новаторски решения;

отбелязва, че броят образовани и разполагащи с квалификация човешки ресурси, които отговарят на нуждите на регионалната икономика, оказва силно влияние върху конкурентоспособността, производителността и способността за привлекателност на пазара на труда, който при тези условия може да процъфтява в атмосфера на растеж и отвореност към публични и частни инвестиции; във връзка с това счита, че следва да се вземе под внимание настоящото положение на изоставащите региони, по-специално отрицателният миграционен прираст и неговото вредно отражение върху заетостта; подчертава ролята, която селското стопанство и рибарството изпълняват в изоставащите региони, тъй като чрез насърчаване на семейните предприятия и работните места, и чрез улесняване на социалното приобщаване те осигуряват прехрана и гарантират продоволствена сигурност;

отбелязва, че диверсификацията се е превърнала в необходимост за земеделските стопани и рибарите, по-специално в изоставащите региони, като средство за осигуряване на източници на допълнителни доходи и укрепване в икономически и екологичен план на устойчивите дейности; отбелязва обаче, че тази диверсификация по никакъв начин не трябва да заменя по-традиционните дейности като устойчивия риболов; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят проекти в областта на синята икономика и подобни проекти с цел да помогнат на хората в изоставащите региони да създадат екологично устойчиви източници на приходи;

изразява желание прилагането на стратегия „Европа 2020“в областта на заетостта, образованието и обучението, както и на бъдещата дългосрочна стратегия на ЕС и нейните цели да продължи надлежно да отчита специфичните нужди на изоставащите региони и но-конкретно продължаващите пропуски в инфраструктурата и развитието на човешкия капитал, като обърне особено внимание на равнището на ранно отпадналите от училище и произтичащите от това отрицателни последици за заетостта; в този контекст призовава Комисията да разгледа въздействието на евентуалното увеличение на процента на съфинансиране на ЕСФ за следващия финансов период;

10.

счита, че е необходимо при програмирането и изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове да се постигне точният баланс между структурните интервенции, социалните политики и политиките в областта на промишлеността, с цел да се стимулира икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места чрез съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти и привличане на допълнителна финансова подкрепа, като по този начин се осигури подкрепа за преодоляване на нерешените проблеми; във връзка с това подчертава, че финансовите инструменти с нисък риск могат да бъдат за предпочитане пред тези с по-висок риск, когато икономическите перспективи го позволяват;

11.

отбелязва, че политиката на сближаване може да послужи като коригиращ инструмент за пропуските и дисбалансите в областта на конкурентоспособността, както и за макроикономическите асиметрии между териториите чрез насърчаване на създаването на привлекателна и устойчива среда за предприятията и гражданите; подчертава факта, че в регионите със слаб растеж, достъпа до кредитиране, изпълнението на договорите и защитата на миноритарните инвестиции са основните установени проблеми, докато в региони с ниски доходи, най-големите проблеми са свързани с несъстоятелността, доставката на електроенергия и изпълнението на договорите;

12.

отбелязва, че изоставащите региони са подложени на значителен миграционен натиск; счита, че приносът на европейските структурни и инвестиционни фондове за справяне с това предизвикателство може да бъде успешен, само ако се прилага ефективно и принципът на солидарността; счита, че бежанците и мигрантите, ползващи се с международна закрила, трябва да получават подходящо обучение и образование, за да бъдат интегрирани на пазара на труда;

13.

отбелязва, че голяма част от проблемите на изоставащите региони са подобни на тези в най-отдалечените региони; следователно приветства стратегията, предложена от Комисията в нейното съобщение: Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС (9);

14.

счита, че демографските и социалните критерии за развитие, като например регионалния индекс на социалния прогрес и индекса за опазване на околната среда, или други показатели, заедно с БВП, биха могло да бъдат разгледани в контекста на политиката на сближаване и да бъдат включени в бъдещите доклади на Комисията относно изоставащите региони, с цел да се гарантира оползотворяване на потенциала на изоставащите региони;

15.

поставя акцент върху отрицателните последици от икономическата и финансовата криза, особено за регионите с ниски доходи, които доведоха до съкращаване на маржовете в бюджетните политики, което доведе до съкращаване на публичните инвестиции; подчертава, от друга страна, значението на намаляването на дълга с оглед на премахването на бюджетния дефицит и съобразяването на публичните инвестиции с изискванията на растежа;

16.

счита, че политиката на сближаване оказва положително въздействие за създаването на растеж и заетост; подчертава необходимостта от прилагане на съгласувана позиция относно Пакта за стабилност и растеж във връзка с гъвкавостта за цикличните условия, структурните реформи и държавните инвестиции, целящи изпълнението на основни структурни реформи и подобни проекти с оглед постигане на целите на стратегия „Европа 2020“; признава необходимостта от изясняване на контекста и обхвата на прилагане на структурните реформи в рамките на политиката на сближаване; при все това отбелязва, че подобни структурни реформи в държавите членки и регионите по програмите за подпомагане могат да помогнат за постигане на по-добри резултати за инвестициите в рамките на политиката на сближаване;

17.

призовава за по-активни действия за повишаване на сближаването между всички региони, включително действия за гарантиране на тяхната устойчивост при внезапни сътресения;

18.

отбелязва, че достъпът до кредитиране е по-труден в изоставащите региони, най-вече в регионите с ниски доходи, поради по-високите лихвени проценти и, донякъде, поради нежелание на системата за кредитиране да поема рискове; подчертава значението на гарантирането на улеснен достъп до кредитиране с цел да се подпомогнат МСП, да се насърчат нови модели за предприемачество и да се стимулира растежа в изоставащите региони;

19.

подчертава значението на фондовете на ЕС за засилване на икономическата устойчивост и сближаването на тези региони, както и на конкурентоспособността, инвестициите и възможностите за сътрудничество; следователно потвърждава приноса на местните групи за действие за разработването на местни стратегии; предлага Комисията да разгледа възможността да предложи разпределяне на по-голям дял от подкрепата за воденото от общностите местно развитие (ВОМР), като по този начин спомогне както за посрещане на предизвикателствата, така и за изграждането на капацитет; припомня, че изоставащите региони често срещат трудности по отношение на достъпа до финансиране, както и бюрократични и административни забавяния, които възпрепятстват дейностите на фондовете на ЕС;

20.

изразява мнение, че могат да бъдат потърсени положителни стимули за регионите в действащата рамка на макроикономическите условия, наложени от Европейския семестър;

21.

отчита важността на стабилното икономическо управление за цялостното ефективно прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове, с крайна цел – отстраняване на пропуските и предотвратяване на закъсненията; подкрепя, в това отношение, необходимостта да се анализира и след това да се преразгледа самата обосновка на връзката между Европейския семестър и политиката на сближаване;

22.

счита, че солидарността, по-силният институционален капацитет, спазването на принципа на добро управление, по-добра свързаност и цифровизация в тези региони се отразяват в значителна степен на икономическия им растеж и на по-ефикасното и по-ефективното използване на съществуващите ресурси; по тази причина обръща внимание на въпроса за подкрепа и подобряване на качеството на управлението и институциите в засегнатите райони; призовава Комисията и държавите членки да разпространяват примери за най-добри практики за повишаване на ефективността на публичната администрация, тъй като ефективното управление следва да бъде основна препоръка за изоставащите региони;

23.

във връзка с това подчертава значението на принципа на партньорство и на многостепенно управление, който трябва да се укрепи, без да се засяга принципа на субсидиарност; счита, че участието на всички нива на държавното управление и на заинтересованите страни в разработването и изпълнението на стратегии и конкретни програми и действия, насочени към тези региони, е от основно значение с оглед създаване на действителна европейска добавена стойност за гражданите;

24.

потвърждава значението на иновациите, цифровизацията и на подобряването на местните услуги (здравни, социални, пощенски) и инфраструктурата за създаването на благоприятна среда и добра основа за насърчаването на растежа и задълбочаването на сближаването в изоставащите региони; счита, че осигуряването на високоскоростни интернет връзки е предпоставка за жизнеспособността на селските и планинските райони; изтъква потенциала на проектите, обхващащи няколко сектора, за засилване на икономическото, социалното и териториалното развитие чрез използване на полезните взаимодействия между европейските фондове;

25.

предлага специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да бъдат многогодишни, със средносрочна проверка и преразглеждане и да се възприемат като положителен стимул за предприемането на структурни реформи, а не като инструменти, които могат да изключат достъпа до инвестиции в рамките на политиката на сближаване, с оглед предоставянето на принос към общите цели на Съюза;

26.

счита, че посочените в Регламент (ЕС) № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; освен това счита, че обосновката за връзката между европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление следва да бъде преосмислена с оглед на следващия програмен период и изпълнението им за периода 2014—2020 г. да бъде взето предвид; изразява мнение, че Комисията следва да разгледа корекции по отношение на начина, по който се свързват европейския семестър и политиката на сближаване; във връзка с това предлага система от положителни стимули, чиито обезпечения да бъдат създадени в новата многогодишна финансова рамка (МФР), която следва да послужи като пакет, който може да се използва, когато държавите членки спазват специфичните за всяка от тях препоръки и други изисквания в рамките на европейския семестър;

27.

счита, че е особено необходимо да се предоставя подкрепа за производствени и местни стопански дейности, специфични за изоставащите региони, в това число устойчивия туризъм, кръговата икономика, енергийния преход, земеделието, произведените продукти и иновациите с акцент върху МСП; счита, че полезните взаимодействия, произтичащи от ефективното съчетаване на финансиране от регионални и национални органи и от инструментите на ЕС, използвайки интегрирани териториални инвестиции, следва да спомогне за създаването на икономически възможности, особено за младите хора;

28.

подчертава значението на използването на всички възможности, предлагани от ЕС за устойчиво развитие и растеж в тези региони; счита, че държавите членки следва да отделят особено внимание на изоставащите региони при подготовката на оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество; следователно припомня, че е важно да се насърчава използването на пряко управлявани фондове и на ЕФСИ, едновременно и координирано с възможностите, предлагани от политиката на сближаване;

29.

подчертава значението на наличието на надеждни, актуални, дезагрегирани статистически данни; следователно отправя искане към Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни статистически данни дезагрегирани по географски признак, така че те да могат да се използват, за да се планират подходящи политики на сближаване, включително в изоставащите региони; в този контекст приветства информацията, предоставена в доклада на Комисията;

30.

призовава Комисията да обмисли преразглеждане на съществуващата връзка между политиката на сближаване и макроикономическото управление, като припомня, че легитимността на политиката на сближаване произтича пряко от Договорите и е една от най-видимите европейски политики, както и най-важният израз на европейската солидарност и добавена стойност във всички европейски региони; счита, че връзката между политиката на сближаване и процесите на икономическо управление в рамките на европейския семестър трябва да бъде балансирана, на реципрочна основа и съсредоточена върху система от положителни стимули; подкрепя допълнителното признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър, и следователно счита за необходимо икономическото управление и признатите от Договорите цели на политиката на сближаване относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и относно устойчивия растеж, заетостта и опазването на околната среда да се разглеждат в рамките на балансиран подход;

31.

припомня необходимостта всички участници в политическия процес да признаят ролята на политиката на сближаване като основния инструмент на европейската икономическа политика в подкрепа на публичните и частните инвестиции, които отчитат специфичните за регионите икономически, социални и териториални характеристики;

32.

призовава държавите членки, както се предлага в доклада на Комисията, да приемат национални и регионални стратегии и програми за развитие, насочени към подкрепа на изоставащите региони и подобряване на техния административен капацитет, на управлението и на други ключови фактори на растежа; във връзка с това призовава Комисията да предоставя техническа, професионална и практическа подкрепа на държавите членки, на регионите и на общините, с цел използване добри практики и подкрепа на цифровизацията на публичните услуги;

33.

призовава политиката на сближаване да продължи да бъде приоритет за Съюза и съответно да се подкрепя от амбициозно финансиране, дори с оглед на натиска върху бюджета на ЕС, както и да се увеличи полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и да се привлече допълнителна финансова подкрепа чрез финансови инструменти в многогодишната рамка за периода след 2020 г.; подчертава, че ценности като европейската солидарност, въплътени в политиката на сближаване, не следва да бъдат подкопавани;

34.

припомня отговорността на Парламента в изготвянето и одобряването на подходяща законодателна рамка за бъдещата политика на сближаване; подчертава необходимостта да се запази основната роля и цел на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от ДФЕС, с цел не само да се постигне сближаване, но също така и да се предотврати изоставането на териториите; изтъква необходимостта правилата да се рационализират и да се гарантира подходящ баланс между опростяването на политиката и адекватния контрол, като същевременно се намалява прекомерната административна тежест; изразява мнение, че Комисията и държавите членки следва да разгледат възможността за разширяване на приложното поле на член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно ЕФРР чрез финансиране на връзките на градовете със заобикалящите ги райони в изоставащите региони;

35.

призовава Комисията да подпомага в по-голяма степен развитието на системи за иновации, като стратегии за иновации за интелигентна специализация, и да укрепва взаимодействието между предприятия, университети и научноизследователски центрове в изоставащите региони; подчертава освен това, че добре свързаните територии са от съществено значение за изграждане на партньорства за научни изследвания, включително инициативи по линия на Европейското партньорство за иновации, така че иновативните практики да могат да засилват допълнително устойчивото развитие на селското стопанство и свързаните с него предприятия в изоставащите региони;

36.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и правителствата и националните и регионалните органи на управление на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(3) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 29.

(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.

(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.

(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0245.

(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0254.

(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.

(9) Съобщение на Комисията от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623).

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/31

P8_TA(2018)0068

Ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (2017/2006(INI))

(2019/C 162/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—	като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—	като взе предвид член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от Парижкото споразумение, в което се признава местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата;

—	като взе предвид своята позиция от 4 октомври 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (1);

—	като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Споразумението от Париж и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP22) в Маракеш, Мароко през 2016 г. (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2017 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23) (3),

—	като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 11: превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене,

—	като взе предвид разпоредбите на Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС (4),

—

като взе предвид доклад № 12/2016 „Urban adaptation to climate change in Europe 2016“(„Адаптиране на градовете в Европа към изменението на климата през 2016 г.“) и доклад № 1/2017 „Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016“(„Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа през 2016 г.“) на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2016 г., озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж“(COM(2016)0110),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“(СOM(2013)0216),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г., озаглавено „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“ (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС — ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“(COM(2014)0490),

—

като взе предвид член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г (6).), в който се предвижда, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“,

—	като взе предвид споразуменията за партньорство и програмите по Регламента за общоприложимите разпоредби, които съгласно член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби насърчават „ресурсната ефективност, смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него“,

—	като взе предвид конкретните тематични цели, подкрепяни от всеки един европейски структурен и инвестиционен фонд, включително технологичното развитие и иновациите, прехода към нисковъглеродна икономика, адаптирането към изменението на климата и насърчаването на ресурсната ефективност,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(COM(2010)2020),

—	като взе предвид петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0045/2018),

А.

като има предвид, че зачестяването на екстремните метеорологични явления е пряко следствие от причиненото от човека изменение на климата и че тези явления ще продължат да оказват отрицателно и все по-редовно въздействие върху много части на Европа, което ще увеличи уязвимостта на обитаваните екосистеми; като има предвид, че според разработените от Междуправителствения комитет по изменение на климата сценарии към 2100 г. температурата на планетата може да се увеличи с 0,9—5,8 °C;

Б.

като има предвид, че в Седмата програма за действие за околната среда, от която ще се ръководи европейската политика в областта на околната среда до 2020 г., подобрението на устойчивостта на градовете в Съюза се установява като приоритетна цел заедно с трите хоризонтални цели за опазване, съхраняване и увеличаване на природния капитал на Съюза, за превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, екологосъобразна и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика и за закрила на гражданите на Съюза от свързаните с околната среда влияния и рискове за здравето и благосъстоянието им;

В.

като има предвид, че изменението на климата може да изостри обществените промени, ако не се предприемат по-нататъшни действия; като има предвид, че следва да се вземат предвид значителните миграционни потоци, които се очакват в резултат на тези глобални изменения на климата и които ще бъдат обусловени от последиците от движението на населението, което ще наложи инфраструктурата на градовете да се привежда в съответствие с нови изисквания;

Г.

като има предвид, че според основните констатации на доклада № 12/2016 на ЕАОС изменението на климата вече реално се усеща в ЕС под формата на екстремни метеорологични явления и постепенни дългосрочни последици като урагани, бури, опустиняване, суша, ерозия на почвите и брегова ерозия, обилни валежи, горещи вълни, наводнения, покачване на морското равнище, недостиг на вода, горски пожари и разпространяване на тропически болести;

Д.

като има предвид, че в резултат на изменението на климата е налице по-голям риск от изчезване на някои растителни и животински видове и от разпространение на инфекциозни болести, произтичащо от климатични фактори; като има предвид, че в територии като най-отдалечените региони и други региони на ЕС, които може да са уязвими от топографска гледна точка, изменението на климата се проявява още по-осезаемо;

Е.

като има предвид освен това, че според неотдавнашни проучвания някои от наблюдаваните промени в околната среда и обществото, например промените при горските видове, установяването на инвазивни чужди видове и разпространението на болести, са породени или задълбочени от изменението на климата в световен мащаб, което, ако не бъдат предприети конкретни мерки, увеличава уязвимостта на хората, природата и обитаваните от тях екосистеми; като има предвид, че една интегрирана подкрепа от страна на ЕС с цел повишаване на солидарността и на обмена на най-добри практики между държавите членки ще спомогне да се гарантира, че най-силно засегнатите от изменението на климата региони са в състояние да предприемат необходимите мерки за адаптиране;

Ж.

като има предвид, че изменението на климата се отразява върху социалните различия, които и без друго се задълбочават през последното десетилетие в ЕС, като се увеличава уязвимостта на частите от населението в най-слаба позиция, които имат по-ограничени способности и ресурси за справяне с последиците от изменението на климата; като има предвид, че уязвимостта на хората спрямо последиците от изменението на климата се обуславя до голяма степен от това доколко те имат достъп до основни ресурси, и като има предвид, че публичните органи трябва да гарантират достъпа до тези основни ресурси;

З.

като има предвид, че почти 72,5% от населението на ЕС, или това са приблизително 359 милиона души, живеят в градовете; като има предвид освен това, че ЕС е източник на 9% от глобалните емисии и че градските райони представляват от 60 до 80% от световната консумация на енергия и приблизително същия дял от емисиите на CO2;

И.

като има предвид, че решенията, които се вземат по отношение на градската инфраструктура, ще влияят върху способността на градовете да устояват на изменението на климата; като има предвид, че градовете, дружествата и други недържавни участници имат потенциал да намалят емисиите на CO2 с около 2,5 — 4 милиарда тона към 2020 г.; като има предвид, че регионите и градовете са в състояние да намалят глобалните емисии с 5%, за да постигнат целите на Парижкото споразумение, и като има предвид, че те разполагат с потенциал за значително намаляване на глобалните емисии;

Й.

като има предвид, че Целта за устойчиво развитие (ЦУР) № 11 („Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“) предвижда до 2020 г. съществено да се увеличи броят на градовете и населените места, които са приели и прилагат интегрирани политики и планове, насочени към приобщаване, ресурсна ефективност, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него и устойчивост спрямо бедствия, както и да се разработи и прилага цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища в съответствие с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 —2030 г.;

К.	като има предвид, че общинските органи са сред основните бенефициенти на финансиране от ЕС;

Л.

като има предвид, че в член 7, параграф 2 от Парижкото споразумение се признава, че „адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички и което има местни, поднационални, национални, регионални и международни измерения“; като има предвид, че действията на местните органи и недържавните участници са от ключово значение за способността на правителствата да изпълняват ангажиментите си по рамката за глобални действия в областта на климата;

М.

като има предвид, че в стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (COM(2013)0216), както и в съответните регламенти на ЕС относно европейските структурни и инвестиционни фондове се посочват основните цели и свързаните с тях политически мерки, по-специално чрез въвеждането на механизми, например предварителни условия и свързани с климата тематични цели, в рамката на политиката на сближаване за периода 2014 —2020 г., например тематична цел № 4 (ТЦ4): „Подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори“, ТЦ5: „Насърчаване на приспособяването към изменението на климата и предотвратяването и управлението на риска“и ТЦ6: „Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност“, които доведоха до по-голямо и по-целенасочено финансиране на действията в областта на климата в рамките на поне някои от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Н.	като има предвид, че регионите и градовете проявиха своята ангажираност към процеса по линия на РКООНИК чрез участието си в инициативите „План за действие Лима — Париж“(LPAA) и „Платформа на недържавните участници за действия в областта на климата“(NAZCA);

Общ контекст

приветства ролята на ЕС в рамките на Споразумението от Париж/COP21, както и ролята му на световен лидер в борбата с изменението на климата; изтъква, че Европа си е поставила едни от най-амбициозните цели в света в областта на борбата с изменението на климата; настоятелно призовава смекчаването на последиците от изменението на климата да се разглежда като важен приоритет в рамките на политиките на сближаване на ЕС с цел да се изпълнят и поддържат ангажиментите, поети в рамките на Споразумението от Париж/COP21, като се насърчават иновациите в сферата на чистата енергия, кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, без да се накърняват необходимите действия за адаптиране към изменението на климата, като същевременно се запазват основната роля и целите на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

подкрепя подхода към изменението на климата, предложен в Целите за устойчиво развитие (ООН) и Пакта от Амстердам (Програма на ЕС за градовете); подчертава, че Европа трябва да се превърне в действителен световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, както беше предложено от Комисията, и припомня, че Програмата на ЕС за градовете допринася за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие чрез целта за приобщаващи, безопасни и устойчиви градове; отчита във връзка с това множеството различия между европейските местни органи и различния им потенциал; призовава за гъвкав, индивидуален подход при осъществяването на Програмата за градовете чрез предоставяне на стимули и насоки за пълно оползотворяване на потенциала на градовете;

припомня, че в неговата резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“ (7) се отправя призив към държавите членки да разгледат възможността за предприемане на допълнителни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава необходимостта от максимална степен на прозрачност и контрол на процеса по линия на COP21;

приканва Комисията и държавите членки да преследват амбициозни цели за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него в съответствие с действащото законодателство на ЕС относно действията в областта на климата и в отговор на искането, отправено от Комитета на регионите в неговото становище от 9 февруари 2017 г. на тема „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“;

изразява съжаление във връзка с безотговорните стратегии, които излагат околната среда на рискове, например някои икономически дейности и конкретни промишлени сектори, които генерират високи нива на замърсяване, и подчертава отговорността на всички слоеве на обществото да допринасят към мерките, които са жизненоважни за обръщане на тенденцията, която застрашава живота на Земята; подчертава факта, че липсва информация относно мерките, предприети от някои промишлени сектори с цел борба с последиците от замърсяването и намиране на по-малко замърсяващи решения; изразява съжаление при все това, че някои лица, формиращи общественото мнение в областта на науката, медиите и политиката, продължават да отричат доказателствата за изменението на климата;

изразява съжаление във връзка със заявеното намерение на САЩ да се оттеглят от Парижките споразумения и посреща със задоволство големия брой участници на нефедерално равнище, по-специално щати и градове в САЩ, които потвърдиха ангажимента си за постигането на целите, определени в Парижкото споразумение; призовава местните и регионалните органи в Съединените американски щати, които желаят да участват в борбата с изменението на климата, да си сътрудничат и съдействат с други публични и частни партньори в рамките на своите проекти и да обменят добри практики в това отношение; призовава за нов вид управление, което да осигурява средства за действията в областта на климата и за по-добрата интеграция на регионите и градовете и на техните представителни органи;

изтъква, че е необходимо градовете да играят решаваща роля в рамките на борбата с изменението на климата чрез координирана взаимозависимост с националните органи и с регионите, в които се намират; насърчава още по-силната ангажираност на международно равнище на лидерите на поднационално равнище и националните правителства чрез платформи като „Friends of Cities“(„Приятели на градовете“); счита, че в конкретния случай на интегрираното устойчиво градско развитие местните органи следва да бъдат оправомощени не само да подбират проектите, но също така и да подготвят, разработват и осъществяват схеми за местно развитие; подчертава евентуалните положителни аспекти за растежа и екологичните работни места;

отбелязва, че местните органи са отговорни за изпълнението на повечето мерки за адаптация и за смекчаване на последиците от изменението на климата и на по-голямата част от законодателството на ЕС в тази област; подчертава необходимостта от предприемане на действия по отношение на градоустройственото планиране, мобилността, обществения транспорт и инфраструктурата, енергийните характеристики на сградите, образователните кампании, интелигентните градове, интелигентните мрежи и регионалните субсидии с цел изпълнение на Споразумението от Париж;

отбелязва, че кметовете на градовете носят пряка отговорност пред своите избиратели за решенията си и че те могат да действат по-ефективно и бързо, а и в много случаи да постигат незабавни и значителни резултати;

10.

призовава националните правителства да помагат на градовете и регионите да изпълняват международните ангажименти за подкрепа на инициативите в областта на климата и енергетиката на местно и регионално равнище;

11.

изтъква, че изменението на климата взаимодейства със социални и икономически фактори и че съответно е необходимо да се очертае обща визия, която да е практически изпълнима на местно и регионално равнище;

12.

отправя предупреждение за цената за обществото и за икономическото въздействие, причинени от емисиите на парникови газове, които понастоящем засягат градската инфраструктура и системите за обществено здравеопазване и социални грижи, които са — понякога и в определени градове и региони — претоварени и които се намират в несигурно икономическо положение; отбелязва, че тези системи съответно ще бъдат подложени на допълнителен натиск и че от тях ще се изисква да посрещат все по-големи и по-сложни потребности; приветства потенциалните икономически ползи за градовете, които поемат водеща роля и инвестират в инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии, включително намалените разходи за енергия и поддръжка, както и намалените разходи за общественото здраве, което ще се подобри в резултат на намаляването на замърсителите;

13.

отчита, че смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него са дългосрочни процеси, които надхвърлят изборните цикли и решенията на местно и регионално равнище, и приканва смекчаването и адаптирането да се разглеждат като източник на възможности на фона на други предизвикателства като заетостта и подобряването на здравето, качеството на живот и обществените услуги; отбелязва, че Парижкото споразумение предвижда активно участие на заинтересованите страни, които не са страни по споразумението, чрез процедурите за техническо изпитване на въздействието и адаптирането;

14.

признава жизненоважната роля на регионите и градовете за насърчаването на участието в енергийния преход и за стимулирането „отдолу нагоре“на постигането на целите, свързани с климата и енергетиката; отбелязва, че интегрираните енергийни решения е най-удачно да се изпитват и прилагат в регионите и градските райони в пряко сътрудничество с гражданите; подчертава необходимостта от стимулиране на енергийния преход и местните инвестиции в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; подчертава, че иновациите в областта на чистата енергия и малките проекти за енергия от възобновяеми източници биха могли да изпълняват важна роля за постигане на целите на Парижкото споразумение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се погрижат да предоставят достъп до финансови мерки, които отчитат специфичните характеристики и дългосрочната стойност на местните енергийни общности за енергийния пазар, околната среда и обществото, и да насърчават ролята на отделните произвеждащи потребители във връзка с възобновяемите източници на енергия с оглед на по-високата степен на енергийна независимост и по-голямото собствено производство; приканва градовете и регионите да поемат водеща роля за насърчаването на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, за да се намалят емисиите на парникови газове и атмосферното замърсяване;

15.

отново изтъква необходимостта регионите да прилагат Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и призовава средствата от структурните фондове на ЕС да се използват целенасочено или да се увеличат, за да се насърчи енергийната ефективност на обществените сгради и енергийната независимост на общините чрез възобновяемите източници на енергия; призовава също така кооперативните граждански енергийни проекти да се подпомагат посредством структурните фондове и чрез намаляване на административната тежест на национално и регионално равнище;

16.

отбелязва, че според последните статистически данни делът на ЕС в глобалните емисии на парникови газове е около 10% и че съответно ако не бъдат предприети действия на световно равнище, негативните тенденции в областта на климата не могат да бъдат неутрализирани; посочва обаче, че ЕС би могъл да играе водеща роля в това отношение, по-специално чрез насърчаване на чистите енергийни решения и технологии;

17.

припомня, че в Програмата на ЕС за градовете се насърчава нов метод на работа, при който потенциалът на градовете се оползотворява в пълна степен, за да се отговори на свързаните с изменението на климата предизвикателства в световен мащаб, и който предполага да се обръща специално внимание на по-доброто регулиране, достъпа до финансиране и обмена на знания;

ЕС и политиката на сближаване

18.

счита, че бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да бъде по-амбициозна, когато това е приложимо, по отношение на постигането на целите, свързани с климата, и че следва да се увеличи делът на разходите, предназначени за тази цел;

19.

припомня ангажимента поне 20% от бюджета на ЕС за периода 2014 — 2020 г. (приблизително 212 милиарда евро) да се предназначат за действията в областта на климата; изисква от Комисията и държавите членки надлежно да вземат под внимание специалния доклад № 31 на Европейската сметна палата от 2016 г., в който се отправя предупреждение, че съществува сериозен риск целта от 20% да не бъде постигната, ако не бъдат предприети допълнителни мерки, и призовава Комисията да държи Парламента в течение относно напредъка в тази важна област; подчертава, че в рамките на Европейския социален фонд, както и в рамките на политиките за селското стопанство, развитието на селските райони или рибарството не е осъществена съществена промяна по отношение на действията в областта на климата и че не са проучени изцяло всички потенциални възможности за финансиране на свързаните с климата действия;

20.

подчертава ключовата роля на политиката на сближаване за преодоляването на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, на регионално и местно равнище; отново изтъква необходимостта да се увеличи бюджетът за политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава, че в рамките на политиката на сближаване следва да се обърне специално внимание на инвестициите в градовете, по-конкретно в качеството на въздуха, кръговата икономика, адаптирането към изменението на климата, решенията за развиването на екологосъобразна инфраструктура, енергийния и цифровия преход;

21.

подкрепя създаването на инструмент за разходите и ползите, за да се даде възможност на органите на местното самоуправление да разберат въздействието на проектите по отношение на намаляването на въглеродните емисии и за да могат те да се възползват в пълна степен от възможностите за финансиране, които са на разположение на равнището на ЕС;

22.

счита, че политиката на сближаване следва да обхваща както подхода на смекчаване на последиците от изменението на климата, така и подхода на адаптиране към него, като се прави разграничение между тези два подхода, но се отчита, че е необходимо те да се координират, и че следва да се въведат ясни механизми за финансиране, за да се насърчават и стимулират политиките и мерките във всяка една от двете области; счита, че тези механизми биха могли да се приложат чрез ясни и измерими инвестиционни планове с участие от страна на градовете и регионите (в т.ч. публичните органи, промишлеността, заинтересованите страни и гражданското общество), както и че това участие следва да обхваща и етапите на изпълнение и оценка;

23.

отбелязва, че само петнадесет държави — членки на ЕС, са приели план за действие и стратегия за адаптация, като конкретните мерки на място са малобройни; счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъде интегрирано в по-голяма степен в националните планове в областта на енергетиката и климата за 2030 г.; подчертава, че интегрирането на целите по отношение на климата следва да се интегрират по-успешно в бъдещата многогодишна финансова рамка, например чрез по-тясно обвързване на инвестициите в рамките на политиката на сближаване с общите планове на държавите членки за постигане на целта за 2030 г.; изтъква, че споразуменията за партньорство следва да се оценяват с оглед на целите на ЕС в областта на климата, а оперативните програми следва да запазят тясната си връзка със стратегиите и плановете на всяка държава за адаптиране към изменението на климата с оглед на постигането на координация и последователност на всички равнища на планирането и управлението, особено когато средствата на ЕС представляват голям дял от наличния ресурс за публични разходи; отбелязва, че поради това при извършването на оценка на оперативните програми ще трябва да се разглежда доколко ефективно те са допринесли за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се цели да се прилага обща методика за проследяване и да се извършва мониторинг, с цел да се избегнат т.нар. „зелени заблуди“(невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда);

24.

настоятелно призовава инвестициите в рамките на политиката на сближаване да бъдат съгласувани с една ефективна политика в областта на климата с цел да се гарантира устойчивостта на околната среда;

25.

подчертава, че политиката за иновации и градското измерение са подходящи области за осъществяване на полезни взаимодействия между целите в областта на климата и по-широките икономически цели на политиката на сближаване; поради това призовава за разработване на специфични разпоредби, насочени към устойчивото развитие и иновациите в градовете, така че тези области да се подпомогнат осезаемо във финансово отношение в рамките на политиката на сближаване след 2020 г.;

26.

призовава различните партньорства, които работят по въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата в рамките на Програмата на ЕС за градовете, своевременно да приемат и да представят своите планове за действие; освен това призовава Комисията да вземе предвид съдържащите се в тях предложения при изготвянето на бъдещите си законодателни предложения, по-конкретно що се отнася до по-доброто регулиране, финансирането и знанията;

27.

подчертава, че за да се постигнат дългосрочните цели на Парижкото споразумение, е необходимо инвестициите, целящи декарбонизация в дългосрочен план, в регионалните пазари и пазарите на държавите членки и на ЕС като цяло да бъдат по-последователни, и призовава да се прилагат мерки за улесняване на достъпа до финансиране, за да могат по-малките градове и региони да получават финансиране; подчертава освен това, че следва да се предостави приоритетно финансиране на зависимите от въглерода региони, за да може да се извърши плавен преход към икономиката с ниски емисии, както и че следва да се отдаде предпочитание на прехода към алтернативна заетост за работниците и служителите в секторите с висок въглероден интензитет; призовава Комисията да предложи в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. намаляването на емисиите (заедно с други действия, например възстановителни дейности за регенериране и обеззаразяване на изоставените промишлени терени) да се превърне във важен елемент за оценката на изпълнението на оперативните програми;

28.

подчертава значението на използването на допълнителни финансови инструменти и политики като Европейския фонд за стратегически инвестиции, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“с цел да се финансират проекти, които ще спомогнат за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към него;

29.

настоява, че субсидиите за регионите и градовете следва да продължат да бъдат основната форма на финансиране от ЕС в рамките на политиката на сближаване и по-специално на действията в областта на климата; подчертава при все това, че въпреки повишената съгласуваност и точност на свързаните с климата показатели за въздействието и резултатите, последните не са достатъчни, за да се установи степента на приноса на политиката на сближаване за постигането на общите цели на ЕС в областта на климата, и счита, че е необходимо да се подобри системата за мониторинг и проследяване на разходите, свързани с климата, за да се гарантира, че разходите на ЕС оказват конкретен и измерим принос за постигането на целите на ЕС; призовава да се създаде пътна карта за мониторинг на действията на регионално и местно равнище в областта на климата и призовава Комисията да извърши оценка на процента от средствата, които държавите членки изразходват на местно равнище за намаляване на емисиите на парникови газове и за гарантиране на адаптирането на територията към изменението на климата;

30.

признава ролята на инструментите за интегрирано териториално развитие, например интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие, които могат да бъдат използвани от градовете като допълнително средство за финансиране на стратегии за устойчиво развитие на градовете или на функционалните райони; призовава за интегрирани подходи и стратегии „отдолу нагоре“на местно равнище за гарантиране на по-ефективното използване на ресурсите, за изграждане на устойчивост и за адаптиране към последиците от изменението на климата в най-силно засегнатите райони;

31.

признава, че по-голямата част от европейската научноизследователска и развойна дейност, насочена към изменението на климата, е концентрирана в градовете в ЕС; призовава Комисията да предостави по-голяма подкрепа за градовете и регионите в областта на обучението и повишаването на осведомеността, финансовите насоки, ноу-хау, комуникациите, научните изследвания и развойната дейност, образованието в областта на опазването на климата и консултациите относно смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, по-специално чрез укрепване на съществуващите инструменти, например консултативната платформа за инвестиции в градовете URBIS, URBACT и инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“(UIA); призовава Комисията да гарантира, че тези сектори се възползват пълноценно от световното сътрудничество в областта на научните изследвания, и да укрепи тези инструменти с цел да се помогне на органите на местното самоуправление да изготвят подходящи за целта проекти, както и да им се осигури достъп до възможности за финансиране с цел изпитване на иновативните решения в стратегиите за развитие на градовете; призовава поднационалните органи на държавите извън ЕС да могат да участват на доброволни начала в европейските научни, научноизследователски и технологични инициативи, като например „Хоризонт 2020“, както формално, така и неформално, с оглед на постигането на колективните цели; счита, че местните органи следва да имат пряк достъп до финансовите механизми като глобалните фондове за действия в областта на климата; счита, че полезните взаимодействия между политиката на сближаване и политиките в областта на научните изследвания и иновациите следва да бъдат засилени, с цел да се осигури бързото внедряване на нови технологии с ниски нива на въглеродни емисии;

32.

призовава Комисията да гарантира, че в програмата „Хоризонт 2020“се отделя по-голямо внимание и повече финансиране за иновативните и научноизследователските проекти в областта на кръговата икономика и устойчивите градове; призовава държавите членки да повишат с помощта на Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) административния капацитет на регионите и градовете с цел те да могат да се възползват пълноценно от възможностите за публично и частно финансиране, които се предоставят на равнище ЕС;

33.

приканва компетентните органи да се заемат с проблема с отпадъците с оглед на пълното реализиране на кръговата икономика и насърчаването на начини на обезвреждане, различни от изгаряне, на отпадъците, които не подлежат на повторна употреба или рециклиране;

34.

счита, че през предстоящия програмен период е необходимо изменението на климата да се интегрира в програмите за териториално сътрудничество; подчертава важната роля на териториалното сътрудничество, трансграничното сътрудничество и макрорегионалните стратегии по отношение на действията на регионите и градовете както на територията на ЕС, така и извън нея, и отново изтъква необходимостта този инструмент да бъде укрепен в политическо и финансово отношение както с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и на адаптирането към него; подчертава, че една рамка като Interreg за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между националните, регионалните и местните участници от различните държави членки е особено подходяща за справяне с изменението на климата и за осъществяване на подходящи действия за смекчаване на последиците от него; във връзка с това посреща със задоволство факта, че 7 от 15-те транснационални програми Interreg в цяла Европа финансират стратегии, пилотни действия, обучение и инструменти с цел да се помогне на градовете да изградят своя капацитет за намаляване на емисиите на CO2 и за смекчаване на последиците от изменението на климата с оглед на постигането на целите на ЕС;

Градове и региони

35.

приветства инициативи като Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и ролята на градовете и регионите в рамките на борбата с изменението на климата и опазването на околната среда; призовава градовете и регионите да си сътрудничат и да интегрират в още по-голяма степен и без отлагане борбата с изменението на климата в програмите на институциите; препоръчва на градските органи да изпълняват и редовно да актуализират дългосрочните стратегии за интелигентно градоустройство и иновативните подходи като инициативата за интелигентни градове; подчертава необходимостта от устойчиви и енергийно ефективни проекти за жилища и интелигентни сгради, които ще пестят енергия, от инвестиции в енергията от възобновяеми енергийни източници, от системи за екологичен обществен транспорт, от допълнителна подкрепа за проектите, насърчаващи градовете и регионите с ниски нива на въглеродни емисии, както и от сдружения на градовете и органите на местното и регионалното самоуправление, които да си сътрудничат в борбата срещу глобалното затопляне;

36.

отбелязва, че е важно да се приложи рамка за докладване въз основа на обективни параметри и изпитани методики, както и да се извършва мониторинг на предприетите от градовете и регионите действия в областта на климата, с цел да се споделят данни относно ангажиментите, поети в областта на климата, и да се увеличи прозрачността сред участниците с оглед на постигането на целите в областта на климата;

37.

припомня, че транспортният сектор също носи отговорност за емисиите на парникови газове и на опасни за здравето атмосферни замърсители, чиято концентрация в градския въздух се регулира от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители; счита, че регионите и градовете разполагат с огромен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта, и подчертава необходимостта от финансиране за инициативите, които улесняват мобилността с ниски нива на въглеродни емисии на местно и регионално равнище; подчертава, че е важно градовете да поемат водеща роля при насърчаването на използването на обществения транспорт и стимулирането на електрифицирането на обществения и частния транспорт, и призовава да се популяризира примерът на редица региони за целите на изследванията в областта на интелигентните транспортни системи, свързващи градските и селските райони;

38.

приветства инициативите, създадени от градове, като интелигентните градове и интелигентните мрежи, които са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на ресурсната ефективност; подчертава, че регионите трябва да усъвършенстват договореностите за екологичните градове, като насърчават енергийната и цифровата трансформация, както и че определени решения като например интелигентните мрежи предлагат потенциал за по-ефективни доставки на енергия за жилищата и сградите; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете спомага за създаването на иновативни и приобщаващи решения, и призовава тези решения да бъдат популяризирани; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в други устойчиви решения като екологосъобразна инфраструктура, и по-специално от увеличаване на дървесната растителност в градовете; припомня, че не само трябва да се намалят емисиите, но и че трябва да се повиши капацитетът на почвите за поглъщане на CO2, и призовава за по-силна защита на съществуващите и новосъздадените градски горски насаждения в регионите на ЕС;

39.

подчертава, че сезонните местни храни могат да намалят емисиите на парникови газове от транспорта и съответно да намалят общия въглероден отпечатък на храните; призовава Комисията да си сътрудничи с хранително-вкусовия сектор с цел повишаване на местното и регионалното устойчиво производство на храни и приветства доброволните мерки (например „светофарната“система за етикетиране), чиято цел е въздействието върху климата и въглеродният отпечатък на храните и други продукти да бъдат осезаеми; призовава за общи за ЕС показатели, за да се даде възможност за доброволно, но съпоставимо етикетиране, и призовава местните органи да провеждат информационни кампании за повишаване на осведомеността относно въглеродния отпечатък на храните;

40.

изтъква, че мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата следва да се планират въз основа на справедливо разпределение на усилията и ползите между различните участници, както и че мерките за адаптиране следва да са насочени към защитата на най-уязвимите части от населението като цяло;

41.

отчита многообразието и спецификата на уязвимостта и потенциала на регионално равнище и посочва, че предизвикателствата, ресурсите и ефективността на мерките могат да варират в различните територии; съответно отново изтъква своята ангажираност по отношение на принципа на субсидиарност и подчертава, че градовете и регионите трябва да разполагат с необходимите правомощия и с достатъчна политическа, административна и финансова автономия, за да планират и прилагат отделни действия; подчертава, че е необходимо градовете да адаптират своето градоустройствено планиране, като инвестират в екологосъобразна инфраструктура, мобилност, обществен транспорт и интелигентни мрежи, с оглед на постигането на определените в Парижкото споразумение цели; отново изтъква, че местните и регионалните власти в качеството си равнища на управление, които се намират най-близо до гражданите, както и най-близо до въздействието на свързаните с изменението на климата предизвикателства, имат най-цялостен поглед върху множество проблеми, и поради това подчертава, че е важно местните и регионалните власти да разполагат с административния капацитет и финансовите инструменти за разработване на индивидуални решения за смекчаване на последиците от изменението на климата;

42.

призовава за по-ефективно многостепенно управление, съпътствано от пълна прозрачност, което би могло да включи в по-голяма степен органите на местното самоуправление, регионите и градовете и техните представителни органи в процеса на вземане на решения на ЕС и в рамките на процеса по РКООНИК; призовава да се насърчава и гарантира координацията между всички публични органи, както и да се благоприятства за участието на обществеността и на социалните и икономическите заинтересовани страни, и призовава Комисията да насърчава координацията и обмена на информация и най-добри практики между държавите членки, регионите, местните общности и градовете; изтъква, че следва да се насърчават моделите на управление, основани на участието на местно равнище;

43.

приветства решението на Междуправителствения комитет по изменение на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. — ангажимент, който ще доведе до повече изследвания на значението на градовете за борбата с изменението на климата; счита, че градовете следва да допринесат за изготвянето на глобалния доклад относно климата през 2018 г.; счита освен това, че градовете и регионите могат да окажат влияние върху разработването на политиките в периода след Парижкото споразумение, като прилагат стратегически подход за справяне с глобалното затопляне и за подпомагане на мерките за смекчаване и адаптиране в градските райони, където живее повече от половината от световното население; призовава Комисията да се застъпва за една многостепенна визия за действията в областта на климата в рамките на този процес, за да се благоприятства за един приобщаващ режим по отношение на изменението на климата, който да отчита действията, предприети от местните и поднационалните органи;

44.

призовава националните органи да извършат децентрализация и да прилагат по-ефективно принципа на субсидиарност, като по този начин дадат възможност на местните и регионалните органи да играят по-значима роля в борбата с изменението на климата;

45.

отбелязва, че много отрасли на промишлеността инвестират в екологична трансформация и са поели ангажимент да следват политика на декарбонизация; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете генерира новаторски и приобщаващи решения за действия в областта на климата и помага на ЕС да постига своите цели; припомня, че промишлеността играе ключова роля за финансирането и преодоляването на недостига на инвестиции в градските райони; призовава за насърчаване на партньорствата между градовете и предприятията;

46.

изтъква, че интелигентното планиране и инвестициите в устойчива на изменението на климата градска инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии могат да подобрят състоянието на околната среда и качеството на живот на гражданите, да създадат работни места и да стимулират местната и регионалната икономика;

47.

призовава градовете и регионите да се възползват от инициативите на ЕС, например иновативните дейности за градско развитие, с оглед на осъществяването на пилотни проекти в областта на устойчивото градско развитие;

48.

приветства инициативата „Women4Climate“(„Жените в подкрепа на климата“) и участието на частния сектор в тази инициатива, която следва да допринесе за по-активното участие на жените на ръководни длъжности в борбата с изменението на климата, за да се подобрят лидерските им умения и да се насърчи участието на следващото поколение от жени лидери в борбата с изменението на климата;

49.

отчита, че градовете носят специална отговорност за борбата с изменението на климата, като се има предвид, че те са източник на 70% от световните емисии на CO2, и отново изтъква ангажимента на Парламента да постигне успешното лансиране в цял свят на Конвента на кметовете за климата и енергетиката, включително Инициативата за адаптиране към изменението на климата (инициатива „Кметовете се адаптират“), меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“, Пакта от Амстердам и инициативата „Регионите се адаптират“; счита, че ангажиментите, поети в декларацията на кметството на Париж през 2015 г., ще бъдат постигнати единствено посредством взаимодействие със Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, и насърчава всички градове от ЕС и извън него да се присъединят към Конвента на кметовете и — без да се накърнява тяхното участие в други секторни или институционални мрежи със същите цели — да се ангажират с амбициозни действия в областта на климата и да организират обмен на опит и добри практики; отбелязва, че някои от представените от градовете планове за действие съдържат ангажименти до 2020 г., и поради това настоятелно призовава тези градове да предприемат допълнителни мерки до 2030 г.; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя на градовете автономия при планирането на техните стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като те често водят до определянето на по-амбициозни цели;

50.

подкрепя необходимостта от ясно посочване на ролята на органите на местното и регионалното самоуправление в Парижкото споразумение, за да се гарантират дългосрочните действия в отговор на изменението на климата; подчертава, че ЕС трябва да работи на място с градовете и регионите, с цел регионите и градовете в ЕС да бъдат по-добре свързани и по-устойчиви, да се създадат енергийно ефективни общини и да се разработят по-интелигентни градски транспортни мрежи;

51.

счита, че трансферът на знания и опит следва да се насърчава на местно и регионално равнище предвид богатия опит, натрупан от отделните региони и градове, както и от някои регионални агенции, специализирани в опазването на околната среда или енергетиката;

52.

счита, че европейските, международните или световните организации и сдружения или мрежи от градове, общини и региони следва да се използват като инструменти за постигането на по-добро сътрудничество при справянето с проблемите, свързани с изменението на климата, на местно и регионално равнище;

53.

отбелязва, че по време на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22) в Маракеш местните и регионалните органи разработиха пътната карта за действие от Маракеш, в която се изтъква необходимостта от по-пряко участие на местните органи, които следва официално да се признаят като участници в официалната дискусия относно изменението на климата, а не просто да бъдат считани като имащи същия статут като други недържавни участници като неправителствените организации и частния сектор;

o o

54.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, държавите членки и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0363.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0383.

(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0380.

(4) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 124.

(5) ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 51

(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320

(7) ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 67.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/40

P8_TA(2018)0069

Насоки относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (2018/2573(RSP))

(2019/C 162/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. („Хартата“), която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз (1), и своите резолюции от 3 октомври 2017 г. (2) и 13 декември 2017 г. (3) относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство,

—

като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 29 април 2017 г. след нотификацията от Обединеното кралство съгласно член 50 от ДЕС и приложението към Решението на Съвета от 22 май 2017 г., с което се определят указанията за водене на преговорите за договаряне на споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което се определят редът и условията за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз,

—

като взе предвид съвместния доклад от преговарящите от името на Европейския съюз и на правителството на Обединеното кралство от 8 декември 2017 г. относно напредъка по време на етап 1 от преговорите по член 50 от ДЕС относно организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, както и проекта на Европейската комисия на споразумението за оттегляне от 28 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 15 декември 2017 г. и приложението към Решението на Съвета от 29 януари 2018 г. за допълване на Решението на Съвета от 22 май 2017 г. за разрешаване на започването на преговори с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно споразумение, с което да се определят редът и условията за оттеглянето му от Европейския съюз,

—	като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.	като има предвид, че целта на преговорите между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) е да бъде осигурено безпроблемно оттегляне на Обединеното кралство от ЕС;

Б.	като има предвид, че член 50 от ДЕС гласи, че преговорите за определяне на условията за оттегляне на Обединеното кралство следва да вземат предвид рамката на бъдещите му отношения със Съюза;

В.

като има предвид, че през декември 2017 г. беше постигнат достатъчен напредък при преговорите по въпросите, свързани с оттеглянето, и че следователно е целесъобразно преговорите вече да се заемат с рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, при условие че има съизмерим напредък при преговорите по проекта на Комисията на споразумението за оттегляне;

Г.	като има предвид, че тези преговори могат да започнат едва след като институциите на ЕС дадат мандат на главния преговарящ на ЕС за стартирането им;

Д.	като има предвид, че всяко споразумение за рамка на бъдещите отношения ще се разглежда като неразделна част от цялостното уреждане на оттеглянето и ще служи като източник на информация за разискванията в Европейския парламент по време на процедурата на одобрение;

Е.	като има предвид, че е в интерес на всички страни рамката на бъдещите отношения да бъде възможно най-подробна;

Ж.	като има предвид, че Обединеното кралство ще се превърне в трета държава след оттеглянето си независимо от това каква рамка е договорена за бъдещите му отношения с ЕС;

З.

като има предвид, че в допълнение към елементите, включени в нотификацията на Обединеното кралство от 29 март 2017 г., че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз, министър-председателят на Обединеното кралство произнесе няколко речи — в Lancaster House на 17 януари 2017 г., във Флоренция на 22 септември 2017 г., в Мюнхен на 17 февруари 2018 г. и последно в Mansion House на 2 март 2018 г.; като има предвид, че тя все още не е формулирала цялостна представа за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство;

И.

като има предвид, че Обединеното кралство и ЕС ще продължават да бъдат близки съседи и да имат множество общи интереси; като има предвид, че тези тесни отношения под формата на споразумения за асоцииране между ЕС и Обединеното кралство могат да бъдат считани за подходяща рамка за бъдещите отношения, чрез която тези общи интереси могат да бъдат защитавани и насърчавани, включително нови търговски отношения;

Й.

като има предвид, че предимството на евентуално споразумение за асоцииране за бъдещите отношения се състои във факта, че то осигурява гъвкава рамка, която предоставя възможност за различни степени на сътрудничество в широк спектър от области на политиките; като има предвид, че това сътрудничество ще изисква и двете страни да поддържат високи стандарти и международните си ангажименти в редица области на политиката;

К.	като има предвид, че е изключително важно да се гарантират споразуменията на ЕС с трети държави и международни организации, включително Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумението за ЕИП);

Л.

като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство, като напускаща държава членка, имат първостепенното задължение да гарантират всеобхватен и реципрочен подход по отношение на защитата на правата на гражданите на ЕС, които живеят в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живеят в ЕС—27;

М.

като има предвид, че, с цел запазване на Споразумението от Разпети петък от 1998 г. във всичките му части и правата на народа на Северна Ирландия, Обединеното кралство трябва да се придържа към ангажиментите си, за да се гарантира, че няма да се създаде „твърда“граница на остров Ирландия, или чрез подробни предложения, които ще бъдат представени в рамките на преговорите относно бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, под формата на конкретни решения за Северна Ирландия, или чрез непрекъснато регулаторно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС;

Н.

като има предвид, че ще бъде необходим преходен режим, който включва удължаване на срока на прилагане на всички достижения на правото на ЕС, за да се избегне сценарият на „падането в пропастта“при напускането на ЕС от Обединеното кралство и за да бъде дадена възможност на преговарящите от името на ЕС и на Обединеното кралство да водят преговори за бъдещо споразумение за отношенията;

О.	като има предвид, че е целесъобразно институциите на ЕС и държавите членки, заедно с публичните и частните институции, да предприемат действия с цел да се подготвят за всички възможни случаи, които могат да възникнат в резултат на преговорите;

П.

като има предвид, че единството на институциите на ЕС и държавите членки е от съществено значение, за да се защитят интересите на Съюза и неговите граждани по време на следващите етапи на преговорите, по-конкретно що се отнася до рамката за бъдещите отношения, но също така и за да се осигури успешното и навременно приключване на тези преговори;

припомня, че член 50, параграф 2 от ДЕС гласи, че споразумението за определяне на условията за оттегляне на държава членка взема предвид рамката на бъдещите му отношения с ЕС;

отбелязва, че подобна рамка за бъдещите отношения следва да бъде под формата на политическа декларация, свързана със споразумението за оттегляне; подчертава, че Европейският парламент ще оцени съдържанието на декларацията, когато бъде призован да даде одобрението си за споразумението за оттегляне;

отново заявява, че едно международно споразумение относно новите отношения между ЕС и Обединеното кралство може да бъде официално договорено едва след като Обединеното кралство напусне ЕС и стане трета държава; припомня, че този договор може да бъде сключен единствено с пълното участие и окончателното одобрение от страна на Европейския парламент;

припомня, че Европейският парламент ще одобри рамка за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, единствено ако тази рамка е в строго съответствие със следните принципи:

—	трета държава не трябва да има същите права и ползи както държава — членка на Европейския съюз, или член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или ЕИП,

—	защита на целостта и правилното функциониране на вътрешния пазар, митническия съюз и четирите свободи, без да се допуска отделен подход за всеки сектор,

—	запазване на автономността на вземането на решения в ЕС,

—	защита на правния ред на ЕС и ролята на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) в тази връзка,

—

постоянно придържане към демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, определени по-специално във Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, Европейската социална харта, Римския статут на Международния наказателен съд и други международни договори в областта на правата на човека на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, както и зачитането на принципа на върховенството на закона,

—

равнопоставени условия на конкуренция, особено по отношение на постоянното придържане на Обединеното кралство към стандартите, установени от международните задължения и законодателството и политиките на Съюза в областта на справедливата и основана на правила конкуренция, включително държавната помощ, социалните права и правата на работниците, и особено еквивалентните равнища на социална защита и гаранциите срещу социалния дъмпинг, околната среда, изменението на климата, защитата на потребителите, общественото здравеопазване, санитарните и фитосанитарните мерки, здравето и хуманното отношение към животните, данъчното облагане, включително борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци, изпирането на пари и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, заедно с ясен механизъм за гарантиране на изпълнение с цел осигуряване на съответствие,

—	гарантиране на споразуменията на ЕС с трети държави и международни организации, включително Споразумението за ЕИП, и поддържане на общия баланс на тези споразумения,

—	гарантиране на финансовата стабилност на ЕС и спазване на неговия регулаторен и надзорен режим и стандарти и тяхното прилагане,

—	правилно равновесие между правата и задълженията, включително, по целесъобразност, съизмерими финансови вноски;

отново заявява, че споразумението за асоцииране, което е договорено и съгласувано между ЕС и Обединеното кралство вследствие на оттеглянето на тази държава съгласно член 8 от ДЕС и член 217 от ДФЕС, би могло да гарантира подходяща рамка за бъдещите отношения и да осигури последователна рамка за управление, която следва да включва стабилен механизъм за решаване на спорове, като по този начин се избягва умножаването на двустранните споразумения и недостатъците, които характеризират отношенията на ЕС с Швейцария;

предлага тези бъдещи отношения да се основават на следните четири стълба:

—	търговски и икономически отношения,

—	външна политика, сигурност, сътрудничество и сътрудничество за развитие,

—	вътрешна сигурност,

—	тематично сътрудничество;

Рамка за бъдещите отношения

отбелязва, че като се има предвид споделената база от общи ценности на ЕС и Обединеното кралство, техните тесни връзки и текущото регулаторно привеждане в съответствие в почти всички области, тяхната географска близост и обща история, включително членството на Обединеното кралство в ЕС в продължение на повече от 40 години, както и ролята му като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО, Обединеното кралство ще продължи да бъде важен партньор за ЕС в четирите горепосочени стълба и е във взаимен интерес на двете страни да установят партньорство, което гарантира продължаването на сътрудничеството;

при все това отбелязва, че това сътрудничество с Обединеното кралство като трета държава може да се осъществи единствено в съответствие с принципите, посочени в параграф 4 от настоящата резолюция; припомня, че ЕС има задължителни общи разпоредби, общи институции и общи механизми за надзор, правоприлагане и правосъдие и че трети държави, включително такива с еднакво законодателство или пълно регулаторно привеждане в съответствие, не могат да се ползват със същите предимства или достъп до пазара както държавите – членки на ЕС, например по отношение на четирите свободи и финансовите вноски от бюджета на ЕС;

счита, че споразумението относно бъдещите отношения следва да включва специални разпоредби относно движението на гражданите от ЕС към Обединеното кралство и от Обединеното кралство към ЕС след изтичането на преходния период, който трябва да бъде най-малко пропорционален на степента на сътрудничеството в четири стълба по-долу;

10.

припомня, че Европейският парламент ще трябва да одобри всяко бъдещо споразумение между ЕС и Обединеното кралство; подчертава, че той трябва да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата в съответствие с членове 207, 217 и 218 от ДФЕС и съответната съдебна практика;

i) Търговски и икономически отношения

11.

отново заявява, че членството на Обединеното кралство във вътрешния пазар и митническия съюз би било най-доброто решение както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27, и единственото, което може да гарантира непрекъсната безпроблемна търговия и да съхрани напълно ползите от икономическите ни отношения; припомня, че участието на вътрешния пазар изисква пълно придържане към четирите свободи и включване на съответните правила на ЕС, равнопоставени условия на конкуренция, включително чрез режим на конкуренция и държавни помощи, обвързващ характер на съдебната практика на Съда и вноски в бюджета на ЕС; отбелязва, че митническият съюз премахва митата и някои митнически проверки, но изисква спазването на търговската политика на ЕС и обща външна граница; отбелязва, че правителството на Обединеното кралство продължава да изключва както вътрешния пазар, така и митническия съюз;

12.

отбелязва, че задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия изисква задължителен механизъм за сближаване с достиженията на правото на ЕС, както и обвързваща роля на Съда на ЕС при тълкуването на правото на Съюза, и не позволява селективното избиране на сектори на вътрешния пазар;

13.

счита, че настоящата позиция на Обединеното кралство е съвместима единствено с търговско споразумение съгласно член 207 от ДФЕС, което би могло да послужи за представлява търговския и икономически стълб на споразумението за асоцииране; има готовност да се ангажира с Обединеното кралство въз основа на другите горепосочени модели, при условие че Обединеното кралство преразгледа настоящите си „ограничителни линии“;

14.

припомня, че всички неотдавнашни споразумения за свободна търговия (ССТ) се основават на три основни части: достъп до пазара, регулаторно сътрудничество и правила; подчертава, че в допълнение към принципите, посочени в параграф 4 по-горе:

—	степента на достъп до пазара на ЕС трябва да отговаря на степента на продължаващото сближаване с ЕС и привеждането в съответствие с техническите стандарти и правила на ЕС, без да се предвижда отделен подход за всеки сектор и като се запазва целостта на вътрешния пазар,

—	автономността на ЕС при определянето на правото и стандартите на ЕС трябва да бъдат гарантирана, както и ролята на Съда на ЕС като единствен тълкувател на правото на ЕС,

—	гарантират се равнопоставени условия на конкуренция и стандартите на ЕС са защитени с цел да се избегне надпревара за достигане на най-ниски равнища и да се предотврати регулаторният арбитраж от пазарните участници,

—	правилата за произход трябва да се основават на стандартните преференциални правила на ЕС и интересите на производителите от ЕС,

—

реципрочен достъп до пазара трябва да бъде договорен при пълно спазване на правилата на Световната търговска организация (СТО), включително за стоки, услуги, обществени поръчки и, когато е приложимо, преки чуждестранни инвестиции, както и всички начини на предоставяне на услуги, включително ангажиментите относно движението на физически лица през граници (режим 4), и да бъде регулиран при пълно съответствие с правилата на ЕС по отношение на принципите на равното третиране, особено за работниците,

—

следва да бъдат договорени правила относно регулаторното сътрудничество, със специален акцент върху МСП, като се вземат предвид доброволният характер на регулаторното сътрудничество и правото на регулиране в защита на обществения интерес, като същевременно припомня, че разпоредбите относно регулаторното сътрудничество в едно търговско споразумение не могат да възпроизведат изцяло същата безпроблемна търговия, каквато осигурява членството във вътрешния пазар;

15.

подчертава, че това споразумение между ЕС и Обединеното кралство следва да запази рамката на съществуващите търговски отношения между ЕС и трети държави и да избегне паразитизма, като се осигури последователност при поддържането на добре уредена тарифна и квотна система и правила за произход за продуктите по отношение на трети държави;

16.

подчертава, че съгласно ССТ достъпът до пазара за услуги е ограничен и винаги подлежи на изключвания, резерви и изключения;

17.

подчертава, че в резултат на напускането на вътрешния пазар Обединеното кралство би загубило правата за упражняване на дейност в областта на финансовите услуги и възможността за разкриване на клонове в ЕС под надзора на Обединеното кралство; припомня, че законодателството на ЕС предвижда възможността в някои области да се считат като еквивалентни правилата на трети държави въз основа на пропорционален и основан на риска подход, и отбелязва продължаващата законодателна работа и предстоящите предложения на Комисията в тази област; подчертава, че решенията относно еквивалентността винаги имат едностранен характер; подчертава също така, че за да се запази финансовата стабилност и да се гарантира пълно съответствие с регулаторния режим и стандартите на ЕС и тяхното прилагане, пруденциалните мерки и ограниченията в трансграничното предоставяне на финансови услуги са обичайна характеристика на ССТ;

18.

подчертава, че споразумението между ЕС и Обединеното кралство следва да включва стабилен механизъм за уреждане на спорове, както и управленски структури; в тази връзка подчертава компетентността на Съда на ЕС при тълкуването на въпроси, свързани с правото на ЕС;

19.

припомня, че настоящата позиция и „ограничителните линии“на Обединеното кралство би довело до митнически проверки и контрол, което би засегнало световните вериги за доставка и световните производствени процеси, дори ако тарифните бариери могат да бъдат избегнати; подчертава значението на високото равнище на съгласуваност между единното пространство на ЕС по отношение на ДДС и Обединеното кралство; счита, че данъчните въпроси следва да бъдат включени във всяко следващо споразумение между Обединеното кралство и ЕС, за да се осигури максимално равнище на сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство и зависимите от него територии в областта на корпоративното данъчно облагане;

20.

отново заявява, че по отношение на хранителните и селскостопанските продукти достъпът до пазара на ЕС зависи от стриктното спазване на всички закони и стандарти на ЕС, особено в областта на безопасността на храните, ГМО, пестицидите, географските означения, хуманното отношение към животните, етикетирането и проследимостта, санитарните и фитосанитарните стандарти, както и здравето на хората, животните и растенията;

ii) Външна политика, сътрудничество в областта на сигурността и сътрудничество за развитие

21.

отбелязва, що се отнася до общата външна политика и политика на сигурност, че Обединеното кралство като трета държава няма да може да участва в процеса на вземане на решения в ЕС и че общи позиции и действия на ЕС могат да се приемат единствено от държавите – членки на ЕС; при все това отбелязва, че това не изключва механизми за консултации, които биха дали на Обединеното кралство възможност за привеждане в съответствие с позициите на ЕС в областта на външната политика, съвместните действия, по-специално в областта на правата на човека, или многостранното сътрудничество, особено в рамките на ООН, ОССЕ и Съвета на Европа; подкрепя координирането на политиката за санкциите и тяхното прилагане, включително оръжейно ембарго и общата позиция относно износа на оръжие;

22.

подчертава, че подобно партньорство би могло да бъде създадено съгласно рамковото споразумение за участие, което администрира ролята на трети държави, като това ще направи възможно участието на Обединеното кралство в гражданските и военните мисии на ЕС (без водеща роля за Обединеното кралство) и операциите, програмите и проектите, споделянето на разузнавателни сведения, обучението и обмена на военен персонал, както и сътрудничеството в областта на политиката за въоръжаване, включително в проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); подчертава, че това участие следва да не засяга и да е съвместимо със съответните позиции, решения и закони на ЕС, включително относно обществените поръчки и трансферите в областта на отбраната; потвърждава, че такова сътрудничество зависи от пълното спазване на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и основните права на ЕС;

23.

отбелязва, че всяко сътрудничество в горепосочените области, което включва споделяне на класифицирана информация на ЕС, в т.ч. в областта на разузнаването, зависи от споразумение относно информацията за сигурността с цел защита на класифицираната информация на ЕС;

24.

отбелязва, че въз основа на други подобни споразумения с трети държави Обединеното кралство може да участва в програми на Съюза в подкрепа на отбраната и външната сигурност (като например Европейския фонд за отбрана, „Галилео“и програмите за киберсигурността); е отворен за възможността Обединеното кралство да продължи да допринася на външните финансови инструменти на ЕС за постигането на общи цели, особено в общото съседско пространство;

25.

отбелязва, че Обединеното кралство е основен участник в сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ и че сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство в тези области след излизането на страната от ЕС би било от взаимна полза;

iii) Вътрешна сигурност

26.

подчертава, че е във взаимен интерес на ЕС и Обединеното кралство да се установи партньорство, което гарантира непрекъснатост на сътрудничеството в областта на сигурността с цел справяне с общите заплахи, особено тероризма и организираната престъпност, и с което се избягва прекъсването на информационните потоци в тази област; отбелязва, че трети държави (извън Шенгенското пространство) не се ползват с привилегирован достъп до инструментите на ЕС, включително базите данни в тази област, нито могат да вземат участие в определянето на приоритетите и в разработването на многогодишните стратегически цели или да ръководят оперативните планове за действие в рамките на цикъла на политиката на ЕС;

27.

отбелязва също така, че в допълнение към необходимостта от защита чрез преходни договорености на текущите процедури и разследвания, които се отнасят до Обединеното кралство, ще трябва да бъдат сключени отделни договорености с Обединеното кралство като трета държава по отношение на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително относно екстрадицията и правната взаимопомощ, вместо настоящите договорености, като например европейската заповед за арест;

28.

счита, че бъдещото сътрудничество може да бъде развито въз основа на договорености за трети държави извън Шенгенското пространство, които да позволяват обмен на свързани със сигурността данни и оперативно сътрудничество с органите и механизмите на ЕС (като Европол и Евроюст);

29.

подчертава, че подобно сътрудничество следва да осигурява правна сигурност, трябва да се основава на гаранции във връзка с основните права, установени в Европейската конвенция за правата на човека, и трябва да осигурява степен на защита, която по същество да е равностойна на Хартата; освен това подчертава, че то следва да спазва изцяло стандартите на ЕС за защита на данните и да разчита на ефективно прилагане и уреждане на спорове; счита, че е необходимо да се намери решение за регулиране на бъдещия обмен на данни между ЕС и Обединеното кралство в областта на правоприлагането, разузнаването и операциите за борба с тероризма; подчертава, че предпочитаният и най-сигурен вариант би бил решение на Комисията относно адекватността; припомня, че във всички случаи Обединеното кралство трябва да осигури степен на защита на данните, която е толкова стабилна, колкото правилата на Съюза за защита на данните;

iv) Тематично сътрудничество

30.

подчертава, че принципите, изложени в параграф 4 по-горе, следва също така изцяло и безусловно да се прилагат спрямо бъдещото сътрудничество с Обединеното кралство в редица области от общ интерес; подчертава, че с такива споразумения ще трябва да се намери баланс между права и задължения, съизмерими с тези на подобни споразумения с други трети държави, като същевременно се вземат предвид географската близост и тесните връзки между ЕС и Обединеното кралство;

31.

счита, че с оглед на посочените по-горе принципи и условия и в интерес на пътниците, въздушните превозвачи, производителите и синдикатите трябва да бъде осигурена свързаност посредством споразумение за въздушен транспорт и споразумение за безопасност на въздухоплаването; подчертава обаче, че степента на достъп до пазара зависи от нивото на регулаторно сближаване и привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, както и от създаването на солиден механизъм за уреждане на спорове и арбитраж; не изключва освен това бъдещо сътрудничество с Обединеното кралство с цел подпомагане на проекти от общ интерес в транспортния сектор;

32.

Счита, че по отношение на рибното стопанство следва да бъде договорена нова форма на двустранно споразумение за партньорство с трети държави с цел поддържане на високо равнище на сътрудничество, съгласуваност и сближаване, осигуряване на стабилен и продължителен взаимен достъп до води и ресурси в съответствие с принципите на общата политика в областта на рибното стопанство и разпоредбите за управление и устойчиво управление на споделените запаси, за да се възстановят и поддържат популациите на тези запаси над нивата, на които може да се постигне максимален устойчив улов; подчертава, че общото управление на споделените запаси изисква продължаване на вноската на Обединеното кралство за научна оценка на тези запаси; подчертава обаче, че трябва да бъде договорен реципрочен достъп до пазара за рибни продукти като част от бъдещото споразумение и че достъпът до вътрешния пазар на ЕС трябва да зависи от достъпа на плавателни съдове на ЕС до риболовните зони на Обединеното кралство и техните ресурси, както и от равнището на сътрудничество при управлението на споделените запаси;

33.

подчертава ценността на сътрудничеството в областта на културата и образованието, включително обучението и мобилността на младите хора, както и значението на секторите на културата и творчеството за подпомагането на ЕС да задълбочи връзките със съседните държави и би приветствал продължително сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в тези области, включително чрез съответните програми като „Еразъм“или „Творческа Европа“;

34.

би могъл да разгледа възможността по отношение на сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите за участие на Обединеното кралство като трета държава в Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации и в космическите програми на ЕС, без да се допуснат нетни трансфери от бюджета на ЕС към Обединеното кралство или да се позволи на Обединеното кралство да играе каквато и да било роля при вземането на решения;

35.

счита, че най-добрият вариант за околната среда, за действията срещу изменението на климата и за общественото здравеопазване и безопасността на храните би било Обединеното кралство да продължи да спазва напълно действащото и бъдещото законодателство на ЕС, включително да спазва ангажиментите и целите за 2030 г., вече договорени в рамките на пакетите на ЕС за чист въздух и за чиста енергия; в противен случай обаче призовава за договорености между ЕС и Обединеното кралство с цел осигуряване на тясно сътрудничество и високи стандарти по тези въпроси и справяне с трансгранични въпроси, свързани с околната среда; подчертава, че всяко сътрудничество с агенциите на ЕС в тези области трябва да се основава на двустранни споразумения;

36.

би могъл да разгледа възможността за сключване на подобни договорености на трети държави в областта на енергетиката, електронните комуникации, киберсигурността и ИКТ; счита по отношение на енергетиката, че всякакви подобни договорености следва да зачитат целостта на вътрешния енергиен пазар, да допринасят за енергийната сигурност, устойчивост и конкурентоспособност и да вземат предвид междусистемните връзки между ЕС и Обединеното кралство; очаква от Обединеното кралство да спазва най-високите стандарти за ядрена безопасност, сигурност и радиационна защита, включително за превози на отпадъци и извеждане от експлоатация;

37.

счита, че програмата на ЕС „ПИЙС“, която има за цел укрепване на мирно и стабилно общество чрез насърчаване на помирението в Северна Ирландия и пограничния регион на Ирландия, следва да бъде запазена, като Обединеното кралство продължи да участва в нея;

v) Управление на бъдещото споразумение

38.

изтъква, че всяко бъдещо споразумение между ЕС и Обединеното кралство с Обединеното кралство като трета държава следва да включва създаването на последователна и солидна система на управление като всеобхватна рамка за четирите стълба, включваща съвместния непрекъснат надзор върху/съвместното непрекъснато управление на споразумението и уреждането на спорове и механизмите за изпълнение по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите на споразумението;

39.

подчертава абсолютната необходимост от това тази система на управление да запази напълно независимостта на вземането на решения и на правния ред на ЕС, включително ролята на Съда на Европейския съюз като единствен тълкувател на правото на ЕС;

40.

подчертава, че разработването на договорености за управление следва да бъде съизмеримо с естеството, обхвата и задълбочеността на бъдещите отношения и да отчита степента на взаимосвързаност, сътрудничество и близост;

41.

изразява съгласие с идеята за създаване на съвместна комисия, която да отговаря за контрола на изпълнението на споразумението, да преодолява различията в тълкуването и да прилага добросъвестно договорените коригиращи мерки, както и напълно да гарантира регулаторната независимост на ЕС, включително законодателните прерогативи на Европейския парламент и на Съвета; подчертава, че представителите на ЕС в състава на тази комисия следва да бъдат обвързани с подходящи механизми за отчетност, включващи Европейския парламент;

42.

счита, че по отношение на разпоредбите, основани на правото на ЕС, договореностите за управление следва да се предвиждат сезиране на Съда на Европейския съюз; заявява отново, че що се отнася до прилагането и тълкуването на разпоредби от споразумението, различни от тези, свързани с правото на Съюза, може да се предвиди механизъм за алтернативно уреждане на спорове само ако той предлага гаранции за независимост и безпристрастност, равностойни на тези, предлагани от Съда на Европейския съюз;

vi) Равнопоставени условия

43.

припомня, че Обединеното кралство и зависимите от него територии следва да продължат да зачитат и прилагат стандартите, които съществуват съгласно международните му ангажименти и законодателството и политиките на Съюза, особено в областите, посочени в параграф 4 по-горе, по начин, който отразява обхвата и задълбочеността на бъдещите отношения; отбелязва ползите от поддържането на регулаторно хармонизиране въз основа на законодателството на Съюза;

44.

отбелязва, че обхватът и задълбочеността на споразумението относно равнопоставени условия ще бъдат от съществено значение при определяне на обхвата на общите бъдещи отношения между ЕС и Обединеното кралство; припомня, че постоянното придържане на Обединеното кралство към европейския социален модел ще играе ключова роля в това отношение;

45.

изразява твърдо убеждение, че Обединеното кралство следва да се придържа към променящите се стандарти по отношение на данъчното облагане и законодателството за борба с изпирането на пари в рамките на достиженията на правото на Съюза, включително данъчната прозрачност, обмена на информация по данъчни въпроси и мерките срещу избягването на данъци, и следва да предприеме действия по отношение на положението на зависимите от него територии и тяхното неспазване на критериите на ЕС за добро управление и прозрачност; настоява, че достъпът до митническия съюз трябва да бъде строго обвързан с привеждането в съответствие с горепосочените стандарти от страна на Обединеното кралство;

46.

отново заявява необходимостта да се създадат гаранции, които да осигурят поддържането както на високи стандарти, така и на равнопоставени условия в области като опазване на околната среда, действия за борба с изменението на климата, безопасност на храните и обществено здраве; подчертава, че достъпът до правосъдие и подходящ механизъм за разглеждане на жалби трябва да се гарантира на гражданите и на НПО по отношение на прилагането на трудовите стандарти и стандартите, свързани с околната среда;

47.

отбелязва, че както останалата част от споразумението, разпоредбите относно равнопоставените условия ще изискват солидни управленски структури, които да включват подходящо управление, надзор, механизми за уреждане на спорове и правоприлагане със санкции и временни мерки, когато това е необходимо, и с изискване за това двете страни да установят или по целесъобразност да поддържат независими институции, които могат ефективно да контролират и да налагат изпълнение;

vii) Възможно участие в програми на ЕС

48.

подчертава, че редът и условията за участието на Обединеното кралство в действия и програми на ЕС ще бъдат правилата, приложими към трети държави извън ЕИП; подчертава, че участието на Обединеното кралство трябва да бъде съвместно договорено от ЕС, като същевременно се зачитат всички относими правила и механизми и условия за участие, включително по отношение на финансирането, прилагането, контрола и освобождаването от отговорност, и без да се допускат нетни трансфери от бюджета на ЕС към Обединеното кралство;

49.

припомня, че по принцип Обединеното кралство не може в качеството си на трета държава да участва във или да има достъп до агенциите на ЕС; отбелязва обаче, че това не изключва сътрудничество в конкретни случаи по строго регламентиран начин, което изисква спазването на всички приложими правила и заплащане на финансови вноски; изтъква, че следващата многогодишна финансова рамка ще трябва да включи последиците от бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство;

Споразумение за оттегляне

50.

приветства проекта на Комисията на споразумение за оттегляне от 28 февруари 2018 г., с което до голяма степен се отразява становището на Парламента; отбелязва, че той е изготвен въз основа на взаимно договорения съвместен доклад от 8 декември 2017 г. и на позициите на ЕС относно други въпроси по отношение на оттеглянето;

51.

приветства институционалната уредба и механизмите за уреждане на спорове, предвидени в проекта на споразумение за оттегляне, включително спирането на ползите по време на преходния период, както е предвидено в член 165 от проекта на споразумение за оттегляне, в случай на неизпълнение на задълженията и разпоредбите, отнасящи се до споразумението за оттегляне;

i) Права на гражданите

52.

приветства общия подход относно правата на гражданите на ЕС, включен в част втора от проекта на Комисията на споразумението за оттегляне, но отново заявява, че разглеждането на всички нерешени въпроси по отношение на правата на гражданите и гарантирането, че правата на гражданите на ЕС, които пребивават законно в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които пребивават законно в ЕС-27, не са засегнати от излизането на Обединеното кралство от ЕС, ще бъде един от основните въпроси за одобрение от страна на Парламента; подкрепя включването на позоваване на бъдещите съпрузи; взема под внимание разпоредбите относно административните процедури за придобиване на статут на постоянно пребиваващи и настоява, че е необходимо да се даде възможност на семействата да дават ход на процедурата посредством един-единствен формуляр, който да бъде декларативен по характер, и поставя тежестта на доказване върху органите на Обединеното кралство; подчертава, че Европейският парламент ще контролира отблизо дали тези процедури се прилагат ефективно и дали са прости, ясни и безплатни; настоява за гарантиране на бъдещите права на свободно движение в целия ЕС за гражданите на Обединеното кралство, които понастоящем пребивават в държава членка от ЕС-27, както и на правото на гласуване на местни избори за всички граждани, попадащи в обхвата на споразумението за оттегляне; призовава също така за пожизнено право на гражданите на ЕС, обхванати от споразумението за оттегляне, да се върнат в Обединеното кралство, защита срещу експулсиране на граждани с увреждания и на лицата, които полагат грижи за тях, както и защита на процесуалните права, свързани с експулсиране, както е посочено в Директива 2004/38/ЕО, и на правата на граждани на трети страни, установени в правото на ЕС;

53.

настоява, че по време на преходния период всички граждани на ЕС, пътуващи до Обединеното кралство, трябва да се ползват със същите права като тези, които са пристигнали преди началото на преходния период; отхвърля в този контекст предложението в последния политически документ, публикуван от правителството на Обединеното кралство, което поддържа дискриминацията между гражданите на ЕС, които пристигат преди началото на преходния период, и тези, които пристигат след него;

54.

заявява относно, че голям брой граждани на Обединеното кралство са изразили своето решително несъгласие със загубата на правата, с които се ползват понастоящем съгласно член 20 от ДФЕС; предлага ЕС-27 да разгледа начини за смекчаване на това положение в рамките на първичното право на ЕС, като същевременно се зачитат в пълна степен принципите на реципрочност, равнопоставеност, симетрия и недискриминация; отбелязва неотдавнашното сезиране на Съда на Европейския съюз с дело, заведено в съд в Нидерландия относно запазването на правата, свързани с гражданството на ЕС, за гражданите на Обединеното кралство след излизането на последното от ЕС;

ii) Ирландия и Северна Ирландия

55.

приветства Протокола относно Ирландия и Северна Ирландия в проекта на Комисията на споразумението за оттегляне, с което вариантът за предпазен механизъм, описан в съвместния доклад от 8 декември 2017 г., започва да функционира; подчертава, че това предоставя конкретно решение за запазване на сътрудничеството север-юг и избягва създаването на „твърда“граница между Северна Ирландия и Ирландия, което е необходимо, в случай че не се намерят алтернативи чрез цялостните отношения между ЕС и Обединеното кралство или посредством конкретни решения, предложени от Обединеното кралство, както е посочено в параграф 49 от съвместния доклад;

56.

припомня значението на ангажимента на Обединеното кралство да гарантира, че няма да има ограничаване на правата, включително на социалните и демократичните права, гаранциите и равните възможности, както е посочено в Споразумението от Разпети петък, в съответствие с ангажиментите, поети в съвместния доклад; настоява за въвеждане на всички елементи на общата зона за пътуване и относно правата на свободно движение на гражданите на ЕС, както са заложени в правото на ЕС и в Споразумението от Разпети петък;

iii) Преходен период

57.

припомня принципите, съдържащи се в резолюцията му от 13 декември 2017 г., че след датата на оттегляне Обединеното кралство вече няма да бъде част от институциите и органите на ЕС и вече няма да участва в процеса на вземане на решения, както и че преходът може да се състои единствено в удължаване на срока на прилагане на достиженията на правото на ЕС и продължаване на прилагането на съществуващите регулаторни, бюджетни, надзорни, съдебни и правоприлагащи инструменти и структури на ЕС за Обединеното кралство; напълно подкрепя мандата за водене на преговори, определен в насоките на Европейския съвет за водене на преговори, указанията за водене на преговори на Съвета и документа на Комисията за изразяване на позиция по този въпрос;

58.

приветства и изразява подкрепа за четвъртата част от проекта на споразумението за оттегляне относно преходните договорености; отново заявява, че всички права, предоставени на гражданите от законодателството на Съюза, следва да бъдат продължени през целия преходен период; подчертава, че това се отнася и до гражданите на ЕС, които пристигат в Обединеното кралство през преходния период и които следва да се ползват от същите права, особено що се отнася до надбавки за деца, събиране на семейство и достъп до съдебна защита от Съда на ЕС;

59.

припомня, че всички преходни договорености трябва да бъдат напълно съвместими със задълженията в рамките на СТО, за да не възпрепятстват търговските отношения с трети държави;

60.

настоява, че всички бъдещи търговски споразумения, които Обединеното кралство договаря с трети държави след своето оттегляне, могат да влязат в сила едва в края на периода, през който се прилагат преходните договорености;

61.

припомня, че считано от датата на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, Обединеното кралство вече няма да се ползва от международните споразумения, сключени от ЕС или от държавите членки, действащи от негово име, или от ЕС и държавите членки, действащи съвместно; отбелязва, че по време на преходния период Обединеното кралство ще остане обвързано от задълженията си, произтичащи от тези споразумения; подчертава, че Обединеното кралство няма да може да участва в управленските структури и в процедурите за вземане на решения, предвидени в тези споразумения;

62.

изтъква, че като част от споразумението за оттегляне преходните договорености могат да се прилагат само след влизането в сила на това споразумение;

iv) Други въпроси, свързани с оттеглянето

63.

призовава да бъде незабавно постигнато споразумение относно всички разпоредби за оттеглянето, както е посочено в третата част от проекта на споразумението за оттегляне, и настоятелно призовава Обединеното кралство да представи ясна позиция в случаите, в които още не го е направило, по всички нерешени въпроси, отнасящи се до неговото безпроблемно оттегляне;

Готовност

64.

подчертава значението на работата, извършвана от Комисията и държавите членки на различни равнища по отношение на повишаване на осведомеността и готовността; подчертава, че като се има предвид несигурността, произтичаща от излизането на Обединеното кралство от ЕС, не само институциите на ЕС, но също и националните органи, икономическите оператори и особено гражданите трябва да бъдат осведомени и да получават подходяща информация, така че да могат да се подготвят по подходящ начин за всички възможни сценарии, включително за сценария, при който няма постигнато споразумение; по-специално призовава за стартирането на действия, насочени към максимален брой сектори и засегнати лица, включително в следните области:

—	продължителен и безопасен достъп до лекарствени продукти за ветеринарна и хуманна употреба и медицински изделия за пациенти, включително сигурни и постоянни доставки на радиоизотопи,

—	финансови услуги за икономическите оператори,

—

готовността на МСП и малките оператори, които търгуват с Обединеното кралство, като например селскостопански производители и производители на продукти от риболов, които за първи път биха могли да се сблъскат с процедурите за износ и някои видове изисквания, в т.ч. в санитарната и фитосанитарната област,

—	ограничения и пречки, които биха могли да произтичат от новата правна уредба за транспорт на пътници и товари, и влиянието, което те биха могли да имат върху елементите „точно навреме“на веригата за доставки, преработка и дистрибуция,

—

капацитет по отношение на етикетирането, проследимостта и действителния произход на селскостопанските продукти и продуктите от риболов, така че да се гарантира спазване на безопасността на храните и стандартите за хуманно отношение към животните и предоставянето на точна информация на потребителите относно хранителните продукти,

—	правната рамка за защита на личните данни,

—	пълното идентифициране от страна на Комисията на законодателството на ЕС, което изисква изменение в резултат на излизането на Обединеното кралство от ЕС;

o o

65.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета на Европейския съюз, на Европейската комисия, на националните парламенти и на правителството на Обединеното кралство.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0102.

(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0361.

(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0490.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/51

P8_TA(2018)0075

Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. (2017/2052(INI))

(2019/C 162/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (1) и неговото последващо изменение с Регламент (EC, Евратом) 2017/1123 на Съвета от 20 юни 2017 г. (2),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 — 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията“ (4);

—	като взе предвид Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, публикуван от Комисията на 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС (5),

—	като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права (6),

—	като взе предвид ратификацията на Парижкото споразумение от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г. (7) и от Съвета на 5 октомври 2016 г. (8),

—	като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права, озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“(Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на правата на човека в ЕС),

—	като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно финансирането на организациите на гражданското общество от ЕС,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети, становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по бюджетен контрол, позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0048/2018),

А.

като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) беше договорена през 2013 г. и за първи път включваше реално намаляване както на бюджетните кредити за поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания, в сравнение с предходния период на финансово програмиране въпреки увеличаването на правомощията и амбициите на ЕС, заложени съответно в Договора от Лисабон и в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че това беше съпроводено също така от значителна разлика между равнището на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания, което допринесе за натрупването на неплатени сметки през първите две години на МФР; като има предвид, че късното приемане на МФР и на свързаните с нея правни основания допринесе за забави в изпълнението, последиците от които се усещат и до днес и които биха могли да доведат до натрупване на искания за плащане в края на действащата МФР, което ще окаже въздействие върху следващия период; като има предвид, че по настояване на Парламента в МФР бяха включени нови разпоредби, за да се използват във възможно най-голяма степен нейните общи тавани и да се предвидят механизми за гъвкавост;

Б.

като има предвид, че МФР за периода 2014 – 2020 г. бързо доказа своята неадекватност да удовлетвори действителните потребности и политически амбиции, като от самото начало трябваше да обезпечи действията във връзка с поредица от кризи и нови предизвикателства в областта на инвестициите, социалното изключване, миграцията и бежанците, младежката заетост, сигурността, селското стопанство, околната среда и изменението на климата, които не бяха предвидени в момента на приемането ѝ; като има предвид, че в резултат на това действащата МФР достигна своите граници след само две години изпълнение, тъй като наличните маржове бяха изчерпани, разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти бяха мобилизирани в значителна степен, съществуващите политики и програми бяха подложени на натиск или дори намалени и бяха създадени някои извънбюджетни механизми като средство за компенсиране на недостатъчните размер и гъвкавост на бюджета на ЕС;

В.

като има предвид, че тези недостатъци бяха очевидни още по време на междинния преглед и на междинното преразглеждане на МФР, започнати в края на 2016 г., и че трябваше да се предприемат незабавни действия, както посочва Парламентът в своята резолюция от 6 юли 2016 г.; като има предвид, че договореното междинно преразглеждане успя да разшири в умерена степен възможностите на съществуващите разпоредби за гъвкавост, но не доведе до преразглеждане на таваните на МФР;

Г.

като има предвид, че Комисията ще представи през май 2018 г. своя пакет от предложения относно МФР за периода след 2020 г., включително относно бъдещите собствени ресурси, докато съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета те следва да бъдат представени преди 1 януари 2018 г.; като има предвид, че се очаква малко след това да последват проекти на законодателни предложения относно финансовите програми и инструменти;

приема настоящата резолюция, за да очертае позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г., като отделя особено внимание на очакваните приоритети, размер, структура, срок на действие, гъвкавост и други хоризонтални принципи, и за да посочи специфичните бюджетни насоки за съответните политики на ЕС, обхванати от следващата финансова рамка; очаква от Комисията да представи законодателното предложение за следващата МФР заедно с проект на ново междуинституционално споразумение, което отчита позициите и предложенията на Парламента; подчертава, че настоящата резолюция също така предоставя основа за участието на Парламента в процедурата, водеща до приемането на следващата МФР;

приема, успоредно с нея, отделна резолюция (9), в която представя позицията си относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, в съответствие с препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси; призовава Комисията да вземе надлежно предвид позицията на Парламента при подготовката на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР, ще бъдат разглеждани като един пакет в предстоящите преговори и че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

I. Приоритети и предизвикателства за следващата МФР

приветства разискванията относно следващата МФР като възможност да се подготви почвата за по-силна и по-устойчива Европа чрез един от нейните най-веществени инструменти, а именно бюджета на Съюза; счита, че следващата МФР следва да бъде включена в една по-широка стратегия и послание за бъдещето на Европа; счита, че следващата МФР трябва да бъде изразът на политическия проект и на политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства;

е убеден, че в основата на следващата МФР следва да бъдат добре установените политики и приоритети на Съюза, които имат за цел укрепване на мира, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и равенството между половете, увеличаване на благосъстоянието, стимулиране на дългосрочния и устойчив икономически растеж и научните изследвания и иновациите, осигуряване на качествена заетост, водеща до достойни работни места, борба с изменението на климата и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки и гражданите; счита, че тези стълбове са предпоставка за доброто функциониране на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, както и за укрепването на позицията на Европа в света; надява се, че те са по-актуални от всякога за бъдещите начинания на Европа;

счита, че следващата МФР следва да дава възможност на Съюза да намира решения и да излезе по-силен от кризите през последното десетилетие, няколко примера за които са икономическият и финансовият спад, младежката безработица, трайната бедност и социално изключване, явлението, свързано с миграцията и бежанците, изменението на климата и природните бедствия, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, тероризмът и нестабилността; подчертава, че тези глобални, трансгранични предизвикателства с вътрешни последици разкриват взаимозависимостта на нашите икономики и общества и изтъкват необходимостта от съвместни действия;

посочва във връзка с това, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент да играе водеща роля при изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), които са глобална пътна карта за изграждането на по-устойчиви, справедливи и проспериращи общества в рамките на възможностите на планетата; подчертава, че следващата МФР трябва да бъде съобразена с ЦУР; приветства ангажимента на Комисията за включване на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС; очаква ЕС да изпълни ангажиментите си във връзка с тези цели; подчертава освен това, че провъзгласяването на европейския стълб на социалните права и ангажиментът от страна на ЕС и на държавите членки да гарантират по-социална Европа следва да бъдат подпомогнати с подходящи финансови ресурси; счита, че след договарянето на Парижкото споразумение разходите, свързани с климата, следва да бъдат значително увеличени в сравнение с действащата МФР и да достигнат 30% възможно най-скоро и най-късно до 2027 г.;

подчертава, че следващата МФР предоставя възможност на Съюза да докаже, че е единен и е в състояние да се справи с политически събития като излизането на Обединеното кралство от ЕС, възхода на популистки и националистически движения и появата на нови лидери на световната сцена; подчертава, че разделението и егоцентризмът не са отговор на глобалните проблеми и на тревогите на гражданите; счита, че в частност преговорите относно излизането на Обединеното кралство от ЕС показват, че ползите от членството в Съюза превишават значително разходите, свързани с вноските в бюджета му; изисква в този контекст пълното спазване на рамката на вече поетите задължения, например както в Споразумението от Разпети петък по отношение на върховенството на закона и демокрацията;

призовава поради това за непрекъсната подкрепа за съществуващите политики, и по-специално за дългогодишните политики на ЕС, заложени в Договорите, а именно общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и политиката на сближаване, тъй като те носят осезаеми ползи от европейския проект за гражданите на ЕС; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на тези политики, тъй като това нито би намалило финансовата тежест за данъкоплатците и потребителите, нито би довело до по-добри резултати, а вместо това ще възпрепятства растежа, солидарността и функционирането на единния пазар, като същевременно ще задълбочи допълнително неравенството и ще увеличи различията между териториите и икономическите сектори; възнамерява да гарантира същото равнище на финансиране за ЕС-27 за тези политики през следващия програмен период, като в същото време допълнително повишава тяхната ефективност и опростява свързаните с тях процедури;

счита, че Европа следва да предлага перспективи за младото поколение, както и за ориентираните към бъдещето предприятия, които носят повече успех за ЕС на световната сцена; е решен да разшири значително обхвата на две от водещите програми на ЕС, а именно рамковата програма за научни изследвания и иновации и програмата „Еразъм+“, които с понастоящем наличните си средства не могат да покрият доста голямото търсене, в основата на което са заявления с много високо качество; изразява твърда подкрепа за значително увеличаване на ресурсите за борба с младежката безработица и по отношение на подкрепата за малките и средните предприятия чрез програмите – наследници на инициативата за младежка заетост, и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME); подкрепя също укрепването на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) 2.0;

10.

призовава Съюза да поеме ролята си в три нови области на политиката с вътрешни и външни измерения, които възникнаха по време на текущата МФР:

—	като разработи и финансира всеобхватна политика в областта на убежището, миграцията и интеграцията и като полага усилия за отстраняването на първопричините за миграцията и разселването в трети държави,

—	като укрепи защитата на външните граници и насърчава стабилността, по-специално чрез защита на правата на човека в чужбина, предотвратяване на конфликти и политики за външно развитие,

—	като обезпечава обща вътрешна сигурност за европейските граждани и обединява научните изследвания и способностите в областта на отбраната, като подчертава същевременно, че действията, предприемани в тази област, не следва да бъдат за сметка на политиките за развитие на ЕС;

11.

подчертава, че се очаква бъдещата рамка да включва два нови вида финансова подкрепа, които фигурират на видно място в икономическата програма на Съюза, а именно продължаването на схемите за подкрепа на инвестициите, като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и развитието на функция за стабилизиране за държавите – членки на еврозоната, евентуално чрез предложения Европейски валутен фонд, в съчетание със специален механизъм за сближаване за държавите членки, които се готвят за присъединяване към еврозоната;

12.

подчертава, че като първа стъпка специфичният за еврозоната бюджетен капацитет следва да бъде част от бюджета на Съюза, като се отчита над таваните на многогодишната финансова рамка, без да се накърняват другите програми на МФР, и се финансира от еврозоната и от други участващи членове посредством източник на приходи, който ще бъде договорен между участващите държави членки и който ще бъде считан за целеви приходи и гаранции; счита, че след като бъде стабилизиран, фискалният капацитет би могъл да се финансира чрез истински собствени ресурси съгласно препоръките от доклада Монти относно бъдещото финансиране на ЕС;

13.

потвърждава отново принципа, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетавани с допълнителни финансови средства, независимо дали те възникват в момента на приемането на нова МФР или в хода на нейното изпълнение, и подчертава, че финансирането на нови потребности не следва да вреди на съществуващите политики и програми; очаква освен това, че ще бъдат въведени достатъчно разпоредби за гъвкавост, за да се посрещнат непредвидените обстоятелства, които могат да възникнат в хода на изпълнение на МФР;

14.

счита, че Европа може да стане по-силна и по-амбициозна само ако ѝ се предоставят допълнителни финансови средства; призовава, с оглед на горепосочените предизвикателства и приоритети и като се вземе предвид излизането на Обединеното кралство от Съюза, за значително увеличаване на бюджета на Съюза; оценява необходимите тавани на разходите в МФР на 1,3% от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27, независимо от набора от инструменти, които се отчитат над таваните;

15.

е убеден, че освен ако Съветът не даде съгласие за значително увеличаване на размера на националните вноски в бюджета на ЕС, въвеждането на нови истински собствени ресурси на ЕС остава единствената възможност за адекватно финансиране на следващата МФР;

II. Хоризонтални въпроси

Принципи на бюджета на ЕС и бюджетна правдивост

16.

припомня бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, допълняемост, субсидиарност, добро финансово управление и прозрачност, които трябва да се спазват при изготвянето и изпълнението на бюджета на Съюза;

17.

отново изразява своята дългогодишна позиция, че на политическите амбиции на Съюза трябва да се отговори чрез осигуряването на достатъчно финансови средства, и припомня, че в член 311 от ДФЕС се посочва, че „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“;

18.

изтъква в този контекст, че цялостното изпълнение на политическите решения и инициативи, предприети от Европейския съвет, е възможно само ако се осигури необходимото финансиране, и подчертава, че всеки друг подход подкопава правдивостта на бюджета на Съюза и доверието на гражданите;

19.

счита, че давайки на политическите приоритети на ЕС израз чрез конкретни инвестиции, МФР представлява отличен инструмент за дългосрочното планиране на разходите на ЕС и за гарантирането на определено стабилно равнище на публични инвестиции в държавите членки; изразява съжаление обаче поради липсата на съвместно договорена дългосрочна стратегия преди приемането на следващата МФР; припомня освен това, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който служи като допълнителен и допълващ източник на финансиране за действията, предприемани на национално, регионално и местно равнище;

Срок на действие

20.

счита, че решението относно срока на действие на МФР следва да осигури добро равновесие между две привидно противоречащи си изисквания, а именно: от една страна, необходимостта няколко от политиките на ЕС, и особено тези, които подлежат на споделено управление, като селскостопанската политика и политиката на сближаване, да се осъществяват въз основа на стабилността и предвидимостта, осигурявани от ангажимент, поет за срок от най-малко седем години, и от друга страна, необходимостта от демократична легитимност и отчетност, произтичащи от синхронизирането на всяка финансова рамка с петгодишния политически цикъл на Европейския парламент и на Комисията;

21.

подчертава, че е политическо задължение на всеки новоизбран Парламент да бъде в състояние да влияе в значителна степен на МФР по време на избирателния си цикъл, както по отношение на сумите, така и на политическите приоритети; подчертава, че изборите за Европейски парламент предоставят възможност на гражданите на ЕС да изразят пряко своята позиция относно бюджетните приоритети на Съюза, което следва да бъде отразено чрез задължителна корекция на финансовата рамка след изборите; поради това счита, че по време на всеки политически цикъл Комисията трябва да предлага, а Парламентът и Съветът – да вземат решение или за въвеждането на следващата МФР, или за задължително междинно преразглеждане на текущата МФР;

22.

подчертава, че е необходимо срокът на действие на МФР да премине постепенно към период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години; е убеден, че по отношение на продължителността на МФР не може да се разглежда възможността за въвеждане на самостоятелен петгодишен период поради сериозните пречки, които би създало това за програмните изисквания и изискванията за изпълнение на няколко от политиките на ЕС;

23.

признава обаче, че моментът на провеждане на следващите избори за Европейски парламент – през пролетта на 2019 г., като се има предвид, че срокът на действие на настоящата МФР е до декември 2020 г., не дава възможност решението за срок на действие от 5 + 5 години да бъде приложено незабавно, тъй като няма да бъде постигнато задоволително подравняване на различните цикли; ето защо счита, че следващата МФР следва да бъде установена за срок на действие от седем години (2021 – 2027 г.) и да се предвиди задължително междинно преразглеждане, като това бъде преходно решение, приложено за последен път;

Междинно преразглеждане

24.

е убеден, че е необходимо да се запазят правно обвързващи и задължителни междинен преглед и междинно преразглеждане на МФР, които да бъдат заложени в новия регламент за МФР; припомня, че междинното преразглеждане през 2016 г. беше с историческо значение, защото за първи път беше извършено действително преразглеждане на Регламента за МФР, което получи положителна оценка от страна на Съвета и на Парламента, особено по отношение на укрепването на разпоредбите за гъвкавост на МФР;

25.

счита, че междинното преразглеждане на МФР за периода 2021 – 2027 г. следва да бъде предложено и прието своевременно, за да се даде възможност на следващия Парламент и на следващата Комисия да адаптират финансовата рамка по съответен начин; подчертава, че при преразглеждане на МФР следва да се осигури участието на Парламента и да се гарантират неговите прерогативи като равноправно подразделение на бюджетния орган; подчертава освен това, че едно истинско преразглеждане предполага също така преразглеждането на таваните на МФР, ако се установи, че те не са адекватни за останалата част от срока на действие;

Гъвкавост

26.

подчертава, че по време на изпълнението на настоящата МФР бюджетният орган одобри съществено мобилизиране на механизмите за гъвкавост и на специалните инструменти, включени в Регламента за МФР, за да осигури допълнителните бюджетни кредити, необходими за реагиране на сериозни кризи или за финансиране на нови политически приоритети;

27.

счита поради това, че разпоредбите за гъвкавост съгласно настоящата МФР бяха ефективни и предоставиха решения за обезпечаване на значителното по размер финансиране, необходимо по-специално за справяне с предизвикателствата във връзка с миграцията и бежанците и за преодоляване на недостига на инвестиции; припомня, че Парламентът беше инициатор на няколко от тези разпоредби, които решително защитаваше по време на предишните преговори за МФР;

28.

счита, че все още е необходимо допълнително укрепване на тези разпоредби, за да се посрещат по-успешно новите предизвикателства, непредвидените събития и променящите се политически приоритети, които възникват по време на прилагането на дългосрочен план като МФР; призовава за по-голяма гъвкавост в следващата МФР, което следва да даде възможност за възможно най-пълноценно използване на общите тавани на МФР за бюджетни кредити за поети задължения и за бюджетни кредити за плащания;

Механизми за гъвкавост в МФР

29.

счита, че таваните на следващата МФР следва да бъдат определени на равнище, което позволява не само финансирането на политиките на ЕС, но и осигуряването на достатъчни маржове за поети задължения във всяка функция;

30.

е убеден, че всички неразпределени маржове следва да бъдат пренасяни без ограничения към бъдещите финансови години и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган за всяка цел, която бъде счетена за необходима, в рамките на годишната бюджетна процедура; призовава следователно да се запази общият марж за поетите задължения, но без каквито и да било ограничения по отношение на обхвата и времето;

31.

припомня, че общият марж за поетите задължения може единствено да мобилизира средства от неразпределените маржове до година N - 1, след като са били потвърдени чрез техническа корекция преди представянето на проектобюджета; счита обаче, че е от съществено значение да се проучат начини за мобилизиране и на неразпределените маржове от година N, за да се даде възможност също така за финансиране на допълнителни потребности, каквито могат да възникнат през годината;

32.

изразява твърдо убеждение, че поетите задължения, разрешени от бюджетния орган, следва да се използват за първоначалното си предназначение и че следва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира прилагането на този подход във всички области на политиката; призовава по-специално Комисията да продължи да работи активно в тази насока; е убеден въпреки това, че ако в действителност бъдат отменени бюджетни кредити в резултат на цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, те следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура; счита, че отменените бюджетни кредити следва да постъпват направо в общия марж за поетите задължения, вместо да подхранват конкретен специален инструмент или резерв;

33.

припомня, че отменените бюджетни кредити произтичат от поети задължения, които вече са били разрешени от бюджетния орган и които по принцип е следвало да са довели до съответните плащания, ако действието, за чието финансиране са били предназначени, е било осъществено, както е било планирано; подчертава следователно, че рециклирането на отменените бюджетни кредити в бюджета на ЕС е надлежно оправдано, но не следва да бъде средство за заобикаляне на съответните правила за отмяна, които са заложени в секторните регламенти;

34.

изтъква, че е необходимо да се гарантира пълно пренасяне на маржовете за плащанията чрез общия марж за плащанията за цялата МФР; противопоставя се на всякакви ограничения или тавани, прилагани спрямо равнището на маржовете, които могат да бъдат прехвърлени, както е в действащата МФР, и припомня, че тези маржове могат да бъдат мобилизирани само ако бюджетният орган реши да направи това и в определената от него степен; подчертава, че общият марж за плащанията може да играе важна роля при преодоляването на всяка нова криза на плащанията, която би могла да настъпи;

35.

подчертава, че възможността за преразглеждане на таваните следва да се запази в регламента за МФР в случай на непредвидени обстоятелства, когато необходимостта от финансиране би довела до изчерпване или надвишаване на наличните маржове и специални инструменти; призовава в регламента за МФР да се предвиди опростена процедура за целенасочено преразглеждане в рамките на одобрен праг;

36.

застъпва се за запазване на възможността за концентриране на финансирането в началото или в края на периода на изпълнение на всяка програма на ЕС с цел да се даде възможност за антициклични действия, които съответстват на ритъма на реалното изпълнение, както и да се реагира смислено на важни кризи; призовава освен това за законодателна гъвкавост – понастоящем заложена в точка 17 от Междуинституционалното споразумение (МИС) – която дава възможност корекция на цялостния пакет на програмата, приета съобразно обикновената законодателна процедура и в размер до +/- 10%, да бъде допълнително увеличена до +/- 15%;

37.

подчертава гъвкавостта, която може да се постигне чрез трансфери в рамките на една и съща функция на МФР с цел разпределяне на финансовите ресурси точно там, където са необходими, и осигуряване на по-добро изпълнение на бюджета на ЕС; счита, че по-малкият брой функции допринася за подобряване на гъвкавостта в МФР; изисква обаче Комисията проактивно да информира бюджетния орган и да се консултира с него при предприемането на значителни самостоятелни трансфери;

Специални инструменти на МФР

38.

одобрява общата структура на специалните инструменти на МФР, и по-специално Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“на ЕС и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), и изтъква тяхното активно мобилизиране по линия на действащата МФР; призовава за подобряване на техните финансови пакети и оперативни разпоредби;

39.

призовава по-специално за значително увеличаване на финансовия пакет за Инструмента за гъвкавост до годишен бюджет в размер на поне 2 милиарда евро; припомня, че Инструментът за гъвкавост не е свързан с конкретна област на политиката и следователно може да бъде мобилизиран за всяка цел, ако това се счете за необходимо; счита следователно, че този инструмент може да бъде мобилизиран за покриване на всякакви нови финансови потребности, възникващи по време на изпълнението на МФР;

40.

изтъква ролята на резерва за спешна помощ за обезпечаване на бърза реакция при възникването на конкретни потребности от помощ за трети държави при непредвидени обстоятелства и подчертава неговото специално значение в настоящия контекст; призовава за значително увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

41.

отбелязва по-специално значителното мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“на ЕС за предоставяне на помощ при редица сериозни природни бедствия със съществени последици за бюджета; подчертава също така положителния отзвук сред общественото мнение във връзка с този инструмент; предлага увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

42.

счита, че използването на ЕФПГ за обезпечаване на солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, които са загубили работата си вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията или вследствие на световната икономическа и финансова криза, не е съвсем пълноценно и че то може допълнително да се подобри и интегрира в рамките на дългосрочна стратегия с цел ефективно да достига до съкратените работници и да ги реинтегрира на пазара на труда, във всички държави членки; счита, че при предстоящото преразглеждане на ЕФПГ следва да се разгледа неговият обхват и да се подобри координацията му с други инструменти; счита, че за преразгледания ЕФПГ следва да бъде осигурен поне същият годишен бюджет в новата МФР;

43.

предлага създаването на специален резерв за специалните инструменти на МФР въз основа на неусвоените бюджетни кредити по всеки инструмент; счита, че този резерв следва да функционира без ограничения във времето; изисква мобилизирането на този резерв в полза на всеки специален инструмент на МФР, който се използва за финансиране на потребности извън своя финансов капацитет, да става с решение на бюджетния орган;

44.

отбелязва, че за всеки специален инструмент на МФР понастоящем се прилагат различни правила по отношение на срока за пренасяне на неусвоените бюджетни кредити; счита, че те следва да бъдат хармонизирани, за да може да се прилага единно правило „N + 1“за всички тези инструменти;

45.

счита, че маржът за непредвидени обстоятелства следва да остане инструмент, който се използва само в краен случай; подчертава, че това е специален инструмент, който освен това може да бъде мобилизиран единствено за бюджетни кредити за плащания, и че мобилизирането му беше особено важно за справяне с кризата с плащанията през 2014 г.; призовава следователно неговото максимално годишно финансиране да бъде увеличено на 0,05% от БНД на ЕС;

46.

подчертава, че специалните инструменти на МФР следва да бъдат отчитани над таваните на МФР както за бюджетните кредити за поети задължения, така и за бюджетните кредити за плащания; счита, че въпросът за включването в бюджета на плащанията по тези инструменти беше решен по недвусмислен начин при междинното преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г., с което се сложи край на дългогодишния конфликт със Съвета относно тълкуването; застъпва се за въвеждането на ясни разпоредби в Регламента за МФР, съгласно които плащанията, произтичащи от мобилизирането на бюджетни кредити за поети задължения по специалните инструменти на МФР, следва да се отчитат над годишните тавани за плащанията по МФР;

47.

отбелязва, че настоящото МИС изисква специално мнозинство в Парламента за мобилизирането на три специални инструмента на МФР; счита, че тази разпоредба е остаряла, предвид факта, че тя отразява специалните мнозинства, необходими за приемането на бюджета на ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон; призовава за хомогенен подход спрямо изискванията за гласуване във връзка с мобилизирането на тези инструменти, който би следвало да е същият като използваният за приемането на бюджета на ЕС;

Приходи – специален резерв

48.

изтъква отново своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията или свързани с просрочено плащане на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без съответно намаляване на вноските на база БНД;

49.

призовава за тази цел за създаването на специален резерв в бюджета на ЕС, който постепенно да се захранва от различните видове непредвидени други приходи и надлежно да се пренася, с цел да се осигурят допълнителни възможности за разходи, при необходимост; счита, че този резерв следва да бъде заделен за специалните инструменти по МФР и с решение на бюджетния орган следва да се предвидят допълнителни средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;

Ефикасно и ефективно използване на ресурсите на ЕС

50.

признава, че постигането на европейска добавена стойност следва да бъде един от основните принципи, от който да се ръководят институциите на ЕС при вземането на решения относно вида на разходите в следващата МФР; посочва обаче наличието на множество тълкувания на това понятие и призовава за единно, ясно и лесно разбираемо определение на съответните критерии, което да отчита териториалните особености и по възможност, да включва измерими показатели за изпълнение; предупреждава срещу всеки опит за използване на това определение с цел оспорване на целесъобразността на политиките и програмите на ЕС по чисто количествени или краткосрочни икономически съображения;

51.

отбелязва позоваването на понятието „европейска добавена стойност“, представено в различни документи на Комисията; изтъква отново във връзка с това списъка с параметрите, определени от Парламента в гореспоменатата резолюция резолюция от 24 октомври 2017 г.; припомня, че ресурсите на ЕС следва да се използват за финансиране на европейски обществени блага, както и да действат като катализатор при осигуряването на стимули за държавите членки на всички административни равнища с цел предприемане на действия за изпълнение на целите на Договора и постигане на общите цели на ЕС, които не биха могли да бъдат реализирани по друг начин; изразява съгласие, че бюджетът на ЕС следва да се използва за финансирането на действия, които могат да осигурят ползи за ЕС като цяло, каквито не могат да бъдат ефективно осигурени от държавите членки поотделно, и които същевременно да обезпечават по-висока икономическа ефективност спрямо мерките, предприемани единствено на национално, регионално или местно равнище; счита освен това, че бюджетът на ЕС следва да допринася за установяването и поддържането на мир и стабилност в съседните на ЕС държави и извън тях; счита, че европейска добавена стойност се създава както от програмите със споделено управление, така и от програмите с пряко управление, като двата метода се допълват за постигане на целите на ЕС; в този контекст очаква от държавите членки да се въздържат при преговорите относно следващата МФР от следване на логиката за „справедлива възвръщаемост“, при която се вземат предвид единствено националните интереси под формата на нетни салда;

52.

счита, че по-доброто разходване на средствата, тоест ефективното и недискриминационно използване на всяко евро от бюджета на ЕС, може да бъде постигнато не само чрез насочване на ресурсите на ЕС към действия с най-висока европейска добавена стойност и най-значително повишение на ефективността във връзка с прилагането на политиките и програмите на ЕС, въз основа на задълбочена оценка на текущите разходи, но също така и чрез постигане на по-голямо взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети, както и чрез осигуряване на осезаемо подобрение на структурата на разходите; подкрепя препоръките от годишния доклад за 2016 г. на Европейската сметна палата за ефективна рамка за управление на показателите, по-рационализирано и балансирано докладване относно изпълнението и по-лесен достъп до резултатите от оценките;

53.

призовава за реално опростяване на бюджетната система на ЕС в следващата МФР, с цел да се улесни усвояването на средствата; подчертава по-специално необходимостта от ограничаване на ненужните припокривания между инструментите, които обслужват сходни видове действия, например в областта на иновациите, малките и средните предприятия (МСП) или транспорта, без да възникне риск от загуба на важни елементи от различните програми, както и необходимостта от премахване на съществуващата конкуренция между различните форми и източници на финансиране с цел осигуряване на максимална допълняемост и съгласувана финансова рамка; счита, че това би улеснило по-ясното информиране на гражданите за приоритетите на ЕС;

54.

подчертава, че при извършването на „проверка на състоянието“на разходите на ЕС не може да се предвижда намаляване на амбициите на ЕС или секторно разделяне на политиките и програмите на ЕС; тази проверка не следва да води до замяна на безвъзмездните средства с финансови инструменти с цел генериране на икономии, тъй като по-голямата част от действията, подкрепяни от бюджета на ЕС, не са подходящи за финансиране чрез последните; счита, че извършването на „проверка на състоянието“следва по-скоро да води до определянето на начини, чрез които би могло да се подобри изпълнението на разходните програми на ЕС;

55.

призовава за всеобхватно хармонизиране на правилата с цел създаване на единна нормативна уредба за всички бюджетни инструменти на ЕС, като същевременно се отчитат специфичните за отделните фондове и сектори характеристики; насърчава Комисията да се заеме с въпроса за съчетаването на различните източници на финансиране, като представи ясни насоки в това отношение и осигури равен достъп до всички видове финансиране във всички държави членки;

56.

застъпва се също така за реално опростяване на секторните правила за изпълнение, които се прилагат за бенефициентите, и за намаляване на административната тежест чрез по-нататъшно стандартизиране и опростяване на процедурите и програмните документи; посочва освен това необходимостта от осигуряване на повече помощ за изграждане на капацитет и на повече техническа помощ за бенефициентите; призовава за преминаване към основана на риска оценка;

Единство, точност на бюджета и прозрачност

57.

припомня, че принципът на единство, според който всички източници на приходи и разходи на Съюза се отразяват в бюджета, е едновременно изискване на Договора и основна демократична предпоставка за прозрачност, законосъобразност и отчетност на бюджета; изразява съжаление за все по-честото неспазване на този принцип, докато финансовата сложност нараства – като се започне от историческото наследство на Европейския фонд за развитие (ЕФР) и се мине през създаването на Европейския механизъм за стабилност, за да се стигне до неотдавнашното често прибягване до ad hoc извънбюджетни механизми под формата на иновативни финансови инструменти и външни доверителни фондове или инструменти, които не са записани в счетоводния баланс на Съюза;

58.

поставя под съмнение мотивите и добавената стойност във връзка със създаването на инструменти извън бюджета на Съюза; счита, че решенията за създаване или запазване на тези инструменти в действителност са диктувани от опити за прикриване на реалните финансови потребности и заобикаляне на ограниченията на МФР и на таваните на собствените ресурси; изразява съжаление поради факта, че тези решения също така често водят до заобикаляне на Парламента и неговата тройна отговорност като законодателен, бюджетен и контролен орган и са в разрез с целта за повишаване на прозрачността за широката общественост и бенефициентите;

59.

припомня следователно дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие, наред с някои други инструменти извън МФР, следва да бъде включен в бюджета на Съюза, за да се увеличи неговата легитимност, както и ефикасността и ефективността на политиката за развитие на Съюза; подчертава обаче, че съответните финансови пакети следва да бъдат добавени над договорените тавани на МФР, така че включването на инструментите в бюджета да не окаже отрицателно въздействие върху тяхното финансиране, нито върху други политики и програми на ЕС; принципно приветства предложението за включване на Европейския механизъм за стабилност във финансите на Съюза под формата на Европейски валутен фонд, без да се засяга бъдещата му структура;

60.

счита, че доверителните фондове на ЕС могат да осигурят добавена стойност чрез обединяването на ресурси от различни донори за конкретни ситуации, но че тяхната употреба не следва да води до просто „преетикетиране“на планираното финансиране на ЕС, нито следва да променя първоначалните цели на финансовите инструменти на ЕС; подчертава необходимостта от упражняване на засилен парламентарен контрол по отношение на тяхното създаване и изпълнение; настоява, че доверителните фондове на ЕС следва да подкрепят единствено действия извън Съюза;

61.

счита също така, че когато даден дял от извънбюджетните операции се оценява като необходим за постигането на съответни конкретни цели, например чрез използването на финансови инструменти или доверителни фондове, те следва да бъдат ограничени до определено равнище и продължителност и да бъдат напълно прозрачни, обосновани чрез доказана допълняемост и добавена стойност и подкрепени от силни процедури за вземане на решения и разпоредби за отчетност;

62.

счита, че в следващата МФР бюджетът на Съюза следва да представя с по-голяма точност равнището на целевите приходи и тяхното въздействие върху реалните разходи, и по-специално разходите, които произтичат от вноски на трети държави; подчертава, че това е още по-целесъобразно с оглед на желанието на Обединеното кралство, изразено в контекста на преговорите за оттеглянето му от Съюза, да участва в някои бюджетни програми на Съюза по новата МФР за периода след 2020 г. като държава, която не членува в ЕС;

Равнище на бюджетните кредити за плащания

63.

припомня, че бюджетните кредити за плащания са логично и правно следствие от бюджетните кредити за поети задължения, и призовава бъдещите тавани за плащанията да бъдат определени на подходящо равнище, като се остави само ограничен и реалистичен марж между поетите задължения и плащанията; очаква при определянето на бъдещите тавани за плащанията да се вземе предвид, от една страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения, произтичащи от настоящия финансов период, които ще се преобразуват в плащания едва след 2020 г., и от друга страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения във връзка с програми и инструменти за периода след 2020 г.;

64.

припомня натрупването на неплатени сметки в края на предходната МФР, които бяха прехвърлени в действащата МФР, и предупреждава за риска от повтаряне на кризата с плащанията при прехода към следващата МФР, тъй като това би довело до сериозни последици за някои бенефициенти, като студенти, университети, МСП и изследователи; отбелязва настоящата тенденция на непълно усвояване на бюджетните кредити за плащания поради забавяния в изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., което води до увеличение на равнището на неизпълнените поети задължения, които трябва да бъдат уредени в рамките на таваните на следващата МФР; изисква Комисията и държавите членки, включително на равнище министри на финансите, да анализират първопричините за тези забавяния и да предложат конкретни мерки за опростяване, за да се улесни изпълнението в бъдеще;

65.

отбелязва предварителните резултати от преговорите относно финансовото споразумение във връзка с излизането на Обединеното кралство от Съюза, което включва пълно участие на Обединеното кралство във финансирането и изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., с всички съответни финансови последици;

Финансови инструменти

66.

подчертава, че бюджетът на ЕС разполага с широк набор от инструменти за финансиране на дейности, подкрепяни на равнището на ЕС; тези инструменти могат да бъдат прегрупирани в две категории — от една страна, безвъзмездни средства, а от друга страна, финансови инструменти под формата на гаранции, заеми, поделяне на риска или собствен капитал; посочва също така Европейския фонд за стратегически инвестиции, чиято цел е да мобилизира частен и публичен капитал в целия ЕС в подкрепа на проекти в някои области от ключово значение за икономиката на ЕС, за да се допълни ограниченото финансиране;

67.

признава потенциала на финансовите инструменти за увеличаване на икономическото и политическото въздействие на бюджета на Съюза; подчертава обаче, че те могат да се прилагат само за проекти, генериращи приходи, при неоптимални условия за инвестиции или неефективност на пазара, и поради това те представляват само допълваща, а не алтернативна форма на финансиране спрямо безвъзмездните средства; подчертава, че финансовите инструменти не следва да целят заместване на съществуващите публични или частни схеми за финансиране и следва да отговарят на поетите национални и международни ангажименти;

68.

припомня своето искане към Комисията да определи областите, които се обслужват най-добре от безвъзмездни средства, областите, които биха могли да се обслужат по-добре чрез използването на финансови инструменти, както и областите, при които безвъзмездните средства биха могли да се комбинират с финансови инструменти, и да разгледа възможностите за постигане на правилен баланс между двете форми на финансиране; е убеден, че субсидиите следва да продължат да бъдат преобладаващият източник на финансиране за проектите на ЕС в следващата МФР; подчертава, че заемите, гаранциите, поделянето на риска и финансирането със собствен капитал следва да се използват предпазливо, въз основа на подходящи предварителни оценки и само когато може да се докаже ясна добавена стойност и ефект на лоста във връзка с тяхното използване; отбелязва, че степента на усвояване на финансовите инструменти и полезните взаимодействия с безвъзмездните средства могат да бъдат подобрени; призовава за повече усилия с цел улесняване на достъпа на бенефициентите до финансовите инструменти, както и за по-голяма гъвкавост при междусекторното използване на различните финансови инструменти, за да се преодолеят ограничителните правила, които пречат на получателите да се възползват от множеството програми за реализация на проекти с отговарящи на условията цели;

69.

призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата за използването на финансовите инструменти в следващата МФР, с цел създаване на полезни взаимодействия между различните инструменти и максимизиране на ефективното им прилагане; отбелязва възможността за представяне на предложение, изискващо провеждането на задълбочена дискусия във връзка със създаването на единен фонд, който да интегрира финансовите инструменти на равнището на ЕС, управлявани централно; счита, че следва да се осигури ясна структура за избора на различни видове финансови инструменти за отделните области на политиката и видове действия, както и че съответните финансови инструменти следва да продължат да бъдат включвани в бюджета в отделни бюджетни редове, за да се осигури яснота на инвестициите; подчертава все пак, че подобна хармонизация на правилата не може да засяга финансовите инструменти, които се управляват от държавите членки в рамките на политиката на сближаване или в областта на външните действия;

70.

припомня многократните си искания за по-голяма прозрачност и демократичен контрол по отношение на изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

Структура

71.

счита, че структурата на МФР следва да осигурява по-голяма видимост на политическите и бюджетните приоритети на ЕС за европейските граждани, и призовава за по-ясно представяне на всички разходни области от бюджета на ЕС; е убеден, че основните стълбове на бъдещите разходи на ЕС, очертани в настоящата резолюция, следва да бъдат отразени по съответен начин;

72.

счита следователно, че настоящото представяне на отделните функции изисква някои подобрения, но е против всякакви неоснователни радикални промени; в резултат на това предлага следната структура на МФР за периода след 2020 г.;

Функция 1: По-силна и устойчива икономика

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

при пряко управление:

—	научните изследвания и иновациите,

—	промишлеността, предприемаческата дейност, малките и средните предприятия,

—	цифровата трансформация на икономиката и обществото,

—	големите инфраструктурни проекти,

—	транспорта, енергетиката и космоса,

—	околната среда, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

Функция 2: По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—

икономическото, социалното и териториалното сближаване (при споделено управление):

—	§ инвестициите в иновации, научни изследвания, цифровизация, индустриален преход, МСП, транспорт, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, енергетика и околна среда,

—	§ заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства,

—	образованието, младежта и ученето през целия живот,

—	културата, гражданството, медиите и комуникацията,

—	демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

—	здравеопазването и безопасността на храните,

—	убежището, миграцията и интеграцията, правосъдието и потребителите,

—	подкрепата и координацията с националните администрации.

Функция 3: По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—	земеделието и развитието на селските райони,

—	морското дело и рибарството.

Функция 4: Повече отговорност в световен мащаб

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—	международното сътрудничество и развитие,

—	отношенията със съседните държави,

—	процеса на разширяване,

—	хуманитарната помощ,

—	демокрацията, принципите на правовата държава, основните права и равенството между половете,

—	търговията.

Функция 5: Сигурност, мир и стабилност за всички

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—	сигурността, в това число и киберсигурността,

—	реакцията при кризи и стабилността, включително гражданската защита,

—	общата външна политика и политика на сигурност,

—	отбраната, включително научните изследвания и иновациите.

Функция 6: Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани

—	финансирането за служителите на европейските институции,

—	финансирането за сградите и оборудването на европейските институции.

73.

настоятелно призовава Комисията да представи в приложение към бюджета на Съюза всички разходи на ЕС, които възникват извън бюджета на ЕС в резултат на междуправителствени споразумения и процедури; счита, че ако тази информация се предоставя ежегодно, това ще допълва представата за инвестициите, които държавите членки са се ангажирали да реализират на европейско равнище;

III. Политики

По-силна и устойчива икономика

74.

подчертава значението на доизграждането на европейското научноизследователско пространство, енергийния съюз, Единното европейско транспортно пространство и цифровия единен пазар като основни елементи на европейския единен пазар;

75.

счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в някои области с доказана ясна европейска добавена стойност, които стимулират икономическия растеж, конкурентоспособността, устойчивостта и заетостта във всички региони на ЕС; подчертава в този контекст значението на научните изследвания и на иновациите за създаването на устойчива, водеща в световен мащаб и основана на знанието икономика, и изразява съжаление, че поради липсата на подходящо финансиране само малка част от качествените проекти в тази област получиха финансиране от ЕС по линия на действащата МФР;

76.

призовава следователно за значително увеличение на общия бюджет, предназначен за Деветата рамкова програма в следващата МФР, като неговият размер бъде определен на най-малко 120 милиарда евро; счита, че това равнище е подходящо за гарантиране на водеща роля на Европа в световен мащаб по отношение на конкурентоспособността, науката, технологиите и промишлеността, за предприемане на действия в отговор на обществените предизвикателства и за спомагане за постигане на целите на ЕС във връзка с климата и на целите за устойчиво развитие; призовава по-специално да се положат усилия за стимулирането на революционни иновации, създаващи пазари, по-конкретно за МСП;

77.

призовава освен това да се постави по-силен акцент върху осъществяването на научни изследвания и иновации чрез съвместни предприятия и други инструменти и да се осигури подкрепа за инвестициите в ключови технологии с цел преодоляване на недостига на инвестиции в иновациите; подчертава, че увеличаването на финансовите средства трябва да бъде съчетано с опростяване на процедурите за финансиране; приветства усилията на Комисията в това отношение и настоява тези усилия да продължат и през следващия програмен период, за да се осигурят по-добър достъп и еднакви условия на конкуренция за кандидатите чрез нова система за оценка на заявленията; подчертава необходимостта от разработването на мерки за стимулиране на балансирано участие на всички държави – членки на ЕС;

78.

приветства неотдавнашното предложение на Комисията за осигуряване на финансирането за Изследователския фонд за въглища и стомана през следващите години; подчертава значението на този фонд за финансиране на научните изследвания в този сектор на промишлеността; счита следователно, че е необходимо по-дългосрочно решение, което да гарантира финансирането след 2020 г. и също така да включи фонда в бюджета на Съюза, за да може Парламентът да изпълнява своята роля на орган, упражняващ бюджетен контрол;

79.

подчертава, че МСП и микропредприятията са основен двигател на икономическия растеж, иновациите и заетостта, като осигуряват 85% от новите работни места; признава важната им роля за гарантирането на икономическо възстановяване и за стимулирането на устойчива икономика на ЕС; припомня, че в ЕС съществуват над 20 милиона МСП и че те съставляват 99% от всички предприятия; счита, че подобряването на достъпа до финансиране за МСП във всички държави членки следва да продължи да бъде важна цел на политиката за следващата МФР с цел по-нататъшно повишаване на тяхната конкурентоспособност и устойчивост; подчертава следователно необходимостта от насърчаване на предприемачеството и подобряване на бизнес средата за МСП, за да могат те да реализират пълния си потенциал в условията на съвременната глобална икономика;

80.

приветства успеха на специалната програма на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) по настоящата МФР; подчертава високото равнище на изпълнение на тази програма и посочва, че тя има капацитет да усвои повече средства; призовава следователно за удвояване на финансовия пакет за програмата COSME, за да съответства на реалните потребности на икономиката на ЕС и на значителния интерес за участие в нея;

81.

изразява отново силния си ангажимент по отношение на ЕФСИ, който цели мобилизирането на 500 милиарда евро под формата на нови инвестиции в реалната икономика по линия на настоящата МФР; счита, че ЕФСИ вече даде мощен и целенасочен тласък на икономическите сектори, които допринасят за постигането на устойчив растеж и за създаването на работни места; подчертава положителното въздействие на ЕФСИ във връзка с осигуряването на финансиране за МСП в целия Съюз; приветства следователно намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за продължаване и подобряване на тази инвестиционна схема, със специален бюджет, който не следва да се финансира за сметка на съществуващите политики и програми по новата МФР; подчертава, че всяко законодателно предложение следва да се основава на заключенията от съответен преглед и независима оценка на Комисията; очаква, че новото предложение ще реши ефективно някои проблеми във връзка с изпълнението на ЕФСИ и ще разшири, наред с другото, географския обхват на фонда, така че ползите от него да се усетят в целия Съюз;

82.

набляга на значението на МФР за някои сектори, които разчитат на дългосрочни инвестиции, като сектора на устойчивия транспорт; подчертава, че транспортната инфраструктура е гръбнакът на единния пазар и базата за устойчив растеж и създаване на работни места; отбелязва, че за изграждането на единно европейско транспортно пространство, свързано със съседните държави, е необходима голяма транспортна инфраструктура и че то следва да се разглежда като ключов приоритет за конкурентоспособността на ЕС и за икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително за периферните и островните райони; счита следователно, че следващата МФР следва да осигури достатъчно финансиране за проекти, които допринасят по-специално за завършване на изграждането на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и на нейните коридори, които следва да бъдат допълнително разширени; припомня целите, които определи COP 21 по отношение на транспорта за борба с изменението на климата, и насърчава държавите членки да инвестират в интелигентен, устойчив и интегриран обществен транспорт;

83.

подчертава, че една актуализирана и по-ефективна програма в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) следва да обхваща всички видове транспорт, включително пътната и железопътната инфраструктура, както и вътрешните водни пътища; счита, че следва да се даде приоритет на по-тесните връзки между широкообхватните мрежи и видовете транспорт, които допринасят за намаляване на емисиите на CO2, и да се постави акцент върху междусистемните връзки и завършването на изграждането на мрежата в периферните райони; изтъква отново важното значение на подобряването на оперативната съвместимост чрез Европейската система за управление на железопътното движение и осигуряването на възможности за пълноценно използване на инициативата „Единно европейско небе“; призовава за завършване на европейската цифрова система за управление на въздушното движение;

84.

призовава за създаването на специален бюджетен ред за туризма в следващата МФР, за да се премине към истинска европейска политика в областта на туризма, която може да допринесе съществено за постигането на растеж и създаването на работни места;

85.

призовава Комисията да насърчава инвестициите за развитието на технологии от ново поколение и да стимулира тяхното въвеждане; подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, актуализиране на фиксираните мрежи и уплътняване на мобилните мрежи, насърчаване на внедряването на 5G и гигабитовата свързаност и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз; подчертава, че МСЕ – Телекомуникации следва да продължи да подкрепя инфраструктурите за цифрови услуги и високоскоростните широколентови мрежи, като ги прави достъпни, включително в отдалечените и селските региони, и като подобрява цифровата грамотност, взаимната свързаност и оперативната съвместимост; подчертава необходимостта от подкрепа на цифровата трансформация на европейската икономика и общество, както и от инвестиции в някои основни технологии, като големите информационни масиви, изкуствения интелект или високопроизводителните изчислителни технологии, в инфраструктура и в цифрови умения, с цел да се повиши конкурентоспособността на ЕС и да се подобри качеството на живот на европейските граждани;

86.

счита, че е от първостепенно значение да се осигурят устойчиви и достъпни от икономическа гледна точка доставки на енергия в Европа; призовава следователно за непрекъсната подкрепа за инвестициите, които осигуряват диверсификация на енергийните източници и пътища, увеличават енергийната сигурност и енергийната независимост и повишават енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници, включително чрез МСЕ – Енергетика; подчертава по-специално, че е важно да се осигури цялостна подкрепа, особено за регионите с висок въглероден интензитет, енергиен преход, преход към нисковъглеродна икономика, модернизирането на производството на електроенергия, подобряване на трансграничните междусистемни връзки и разгръщане на интелигентни мрежи, технологии за улавяне, съхранение и използване на въглерод и модернизирането на топлоснабдяването; счита, че преобразуването на енергийния сектор съобразно целите в областта на климата следва да се подкрепи по подходящ начин, по-специално в зависимите от въглища региони и държави, за да се допринесе ефективно за извършването на стратегически преход към икономика с ниски въглеродни емисии; призовава за създаването на всеобхватен фонд в подкрепа на справедливия преход, по-специално чрез развитие и въвеждане на възобновяеми енергийни източници, решения за енергийна ефективност, съхранение на енергия, решения за електрическа мобилност и инфраструктура, модернизиране на производството на енергия и мрежите, съвременни технологии за производство на енергия, включително за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), за улавяне и използване на въглерод (CCU) и газификация на въглища, модернизиране във връзка с топлоснабдяването, включително високоефективно комбинирано производство на енергия, ранно приспособяване към бъдещи екологични стандарти и преструктуриране на енергоемките промишлени сектори, както и намирането на решения с оглед на общественото и икономическото въздействие и въздействието върху околната среда;

87.

подчертава стратегическото значение на широкомащабните инфраструктурни проекти, и по-специално международния експериментален термоядрен реактор (ITER), Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), глобалната навигационна спътникова система („Галилео“), програмата за наблюдение на Земята („Коперник“) и бъдещата система за правителствени сателитни комуникации (GOVSATCOM) за бъдещата конкурентоспособност, сигурност и политическа мощ на ЕС; посочва, че финансирането на тези широкомащабни проекти трябва да бъде гарантирано в бюджета на ЕС, но същевременно то трябва да бъде обособено по начин, който да гарантира, че евентуалните преразходи не застрашават финансирането и успешното изпълнение на други политики на Съюза, както се случи с предходната МФР в някои отделни случаи; припомня, че за целта максималната сума, която може да бъде отпусната за тези проекти, понастоящем е определена в Регламента за МФР, и призовава в новия регламент да бъдат включени сходни разпоредби;

88.

подчертава значението и водещата роля на ЕС за опазването, защитата и повишаването на качеството на околната среда и за борбата срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на екосистемите и загубата на биологично разнообразие; счита, че стабилното и подходящо финансиране е от съществено значение за изпълнението на поетите от страна на ЕС ангажименти, например съгласно Парижкото споразумение; припомня, че следващата МФР следва да помогне на Съюза да постигне тези цели и следва да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г.; подчертава, че ЕС не следва да финансира проекти и инвестиции, които са в разрез с постигането на тези цели; призовава за пълно интегриране на въпросите, свързани с климата, в бъдещите разходи на ЕС; призовава в това отношение за осигуряване на подходящо финансиране за съответните програми, като LIFE+, чиито финансови средства да бъдат удвоени, и за създаването на специални пакети за биологичното разнообразие и управлението на мрежата „Натура 2000“;

По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа

89.

подчертава, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. следва да продължи да бъде основната инвестиционна политика на Европейския съюз, обхващаща всички региони на ЕС, с цел да се справи с комплексните социално-икономически предизвикателства, като същевременно съсредоточи по-голямата част от ресурсите в полза на най-уязвимите региони; счита, че отвъд целта за намаляване на различията в степента на развитие и за задълбочаване на сближаването, както е посочено в Договора, политиката на сближаване следва да се съсредоточи върху постигането на широките политически цели на ЕС, поради което предлага в следващата МФР трите фонда на политиката на сближаване – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд – да бъдат съсредоточени основно върху предоставянето на подкрепа за растежа и конкурентоспособността, научните изследвания и иновациите, цифровизацията, промишления преход, МСП, транспорта, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптиране, устойчивостта на околната среда и справедливия енергиен преход, заетостта, социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства; подчертава, че тези три фонда са неразделни компоненти на политиката на сближаване на ЕС и могат да действат само съвместно съгласно единната рамка на тази политика; призовава освен това за задълбочаване на териториалното сътрудничество, като се включи трансграничен компонент и градско измерение на политиката, както и специални разпоредби за селските, планинските, островните и отдалечените райони;

90.

счита, че е от първостепенно значение да се запази финансирането за политиката на сближаване за периода след 2020 г. за ЕС-27 най-малко на равнището от бюджета за 2014 – 2020 г. по постоянни цени; подчертава, че брутният вътрешен продукт (БВП) следва да остане един от параметрите за предоставяне на финансови средства по линия на политиката на сближаване, но счита, че той следва да бъде допълнен с набор от социални, свързани с околната среда и демографски показатели за по-добро отчитане на нови видове неравенство между регионите и в рамките на ЕС във всички държави членки; подкрепя в допълнение продължаването в рамките на новия програмен период на елементите от действащата МФР, които модернизираха политиката на сближаване и я ориентираха в по-голяма степен към резултатите, а именно тематичната концентрация, предварителните условия, рамката за изпълнението и връзката с икономическото управление;

91.

е силно ангажиран със задълженията, произтичащи от член 9 от ДФЕС, за изграждането на социална Европа и за изпълнението на европейския стълб на социалните права въз основа на устойчивия растеж в рамките на силно конкурентна социална пазарна икономика, чиято цел е пълна заетост и социален прогрес и насърчаване на равенството между жените и мъжете, солидарност между поколенията и защита на правата на детето, както е посочено в Договора; подчертава, че това изпълнение изисква социалните политики да бъдат финансирани правилно, и изтъква произтичащата от това необходимост от увеличаване на финансирането на съществуващите инструменти, които допринасят за постигането на тези цели, а именно ЕСФ, инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ЕФПГ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации; настоява те да присъстват в следващата МФР и да продължат да бъдат изпълнявани предимно чрез отпускане на безвъзмездни средства;

92.

отново призовава Комисията и всички държави членки да бъде създаден специален фонд за гаранция за децата, като се поставят децата в центъра на разширяващите се политики за облекчаване на бедността и се осигурят съответните ресурси за пълно прилагане на необходимите политически мерки, включително подпомагане на родителите да излязат от положение на социално изключване и безработица чрез целенасочени интервенции;

93.

подчертава, че ЕСФ по-специално следва да увеличи подкрепата си за развитието на социалния диалог, а именно чрез усъвършенстване на изграждането на капацитет на социалните партньори, включително на европейските секторни и междусекторни равнища, и че този ангажимент следва да стане задължителен за държавите членки във всички региони на ЕС;

94.

подчертава по-специално непрекъсната потребност от борба с безработицата и изключването, особено сред младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. „NEET“), като част от всеобхватен подход към политиките по въпросите на младежта на равнище ЕС; призовава следователно за удвояване на пакета на инициативата за младежка заетост, както и за пълноценното изпълнение на гаранцията за младежта на ЕС, като същевременно се осигури бързо и опростено разпределение на финансовите средства и постоянно и устойчиво финансиране през следващия програмен период; подчертава необходимостта от подобрен регламент, за да се запази недискриминационното участие в програмата на млади хора, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда; счита, че инвестициите за подпомагане на образованието и обучението, и особено развитието на цифрова грамотност, продължават да бъдат един от най-важните приоритети на ЕС; настоява, че тази програма не трябва да замества разходите, финансирани по-рано от националните бюджети;

95.

изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта, демокрацията, гражданството и гражданското общество, които са доказали безспорно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите; застъпва се следователно за продължаване на инвестициите в рамката „Образование и обучение 2020“чрез програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“и „Европа за гражданите“с цел да се продължат действията, насочени към лица от всички възрасти, и особено младите хора; отново изразява подкрепа за укрепването на външното измерение на програмите „Еразъм+“и „Творческа Европа“; препоръчва освен това продължаването на Европейския корпус за солидарност, като се предоставят достатъчно ресурси, които не са за сметка на други програми на ЕС; подчертава също така съществения принос на културните и творческите индустрии за растежа и работните места в ЕС;

96.

препоръчва създаването на вътрешен Европейски фонд за демокрация за увеличаване на подкрепата за гражданското общество и за неправителствените организации, работещи в областта на демокрацията и правата на човека, който да се управлява от Комисията;

97.

призовава по-специално за най-малко трикратно увеличаване на пакета за „Еразъм+“в следващата МФР с цел да се достигне до много повече млади хора, младежки организации, ученици от средните училища и чираци в цяла Европа, за да им се помогне да развият ценни способности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентиран към учащите се подход и възможности за неформално и информално учене, доброволческа дейност и работа с младежи; призовава да се обърне особено внимание на лицата, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда, за да им се предостави възможност да участват в програмата, както и на хората с увреждания;

98.

призовава Комисията да проследява проекта „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“и да предложи специална програма в следващата МФР, с достатъчно годишни бюджетни кредити, за да се покрият всички заявления за безплатна железопътна карта, постъпили от млади граждани на ЕС, навършващи 18 години през съответната година; подчертава, че такъв проект би могъл да се превърне в особено важен компонент за повишаване на европейското съзнание и идентичност, особено с оглед на заплахи като популизма и разпространяването на невярна информация; отново заявява, че за да се постигне целта на подобна програма, от Комисията се очаква да предложи подходящо правно основание;

99.

очаква в периода след 2020 г. Европейският съюз да премине от управление на кризи към постоянна, обща европейска политика в областта на убежището и миграцията; подчертава, че действията в тази област следва да бъдат обхванати от специален инструмент, а именно фонд „Убежище, миграция и интеграция“(ФУМИ); подчертава, че на бъдещия фонд, както и на съответните агенции, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи, трябва да бъде предоставено достатъчно финансиране за целия период на действие на следващата МФР, за да работят по широкообхватните предизвикателства в тази област; счита освен това, че ФУМИ следва да бъде допълнен с други компоненти, които разглеждат този въпрос в рамките на други политики, и най-вече европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментите за финансиране на външни дейности, тъй като един-единствен инструмент не би могъл да се справи с мащаба и сложността на потребностите в тази област; признава освен това значението на културните, образователните, младежките и спортните програми за интегрирането на бежанците и мигрантите в европейското общество; изисква от Комисията да оцени дали ролята на европейските градове в рамките на европейската политика в областта на убежището може да бъде увеличена чрез въвеждане на система от стимули, която предоставя финансова подкрепа за настаняване на бежанци и икономически растеж пряко на градовете в замяна на приемане на бежанци и търсещи убежище лица;

100.

признава европейската добавена стойност на сътрудничеството за справянето с общите заплахи за общественото здраве; отбелязва, че нито една държава членка не може самостоятелно да се справи с трансграничните предизвикателства в областта на здравеопазването, и призовава следващата МФР да отразява отговорността на ЕС за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите за здравеопазване и свързаните с околната среда здравни проблеми и да подкрепя държавите членки в усилията им за премахване на нарастващото неравенство по отношение на здравето; счита, че въз основа на положителните резултати от текущите действия в тази област следващата МФР следва да включва солидна здравна програма от следващо поколение, която разглежда тези въпроси, надхвърляйки държавните граници, например чрез въвеждане на иновативни решения за предоставяне на здравни грижи, включително електронно здравеопазване, като Европейските референтни мрежи, и която осигурява подкрепа за държавите членки под формата на експертен опит и обмен на данни, информация и добри практики; припомня, че доброто здраве е предварително условие за постигането на други цели, определени от ЕС, и че политиките в области като селското стопанство, околната среда, заетостта, социалните въпроси или социалното приобщаване също влияят на здравето на европейските граждани; призовава следователно за укрепване на оценките на въздействието върху здравето и за междусекторно сътрудничество в следващата МФР в тази област;

По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство

101.

потвърждава, че прилагането на модернизирана обща селскостопанска политика е от основно значение за продоволствената сигурност и независимост, за запазването на населението в селските райони и на заетостта, за устойчивото развитие, за устойчивостта на околната среда, на селското и на горското стопанство и за осигуряването на здравословни храни с високо качество и на приемлива цена за европейските граждани; посочва, че потребностите от храна и свързаните със здравето изисквания нараснаха, също както и необходимостта от осигуряване на подкрепа за земеделските стопани с оглед на преминаването към по-екологосъобразни селскостопански практики и от справяне с изменението на климата; подчертава необходимостта от осигуряване на подкрепа за сигурността на доходите на земеделските стопани и от укрепване на връзката между ОСП и осигуряването на обществени блага; подчертава, че ОСП е една от най-интегрираните политики и че тя се финансира предимно на равнище ЕС, поради което замества националните разходи;

102.

подчертава, че бюджетът на ОСП в следващата МФР следва най-малкото да се запази на настоящото си равнище за ЕС-27 по постоянни цени; подчертава, че новите предизвикателства, пред които ще се изправя следващата ОСП, изискват предоставянето на подходящо финансиране въз основа на анализ на текущата политика и бъдещите потребности; подчертава, че директните плащания са източник на ясна добавена стойност от ЕС и укрепват единния пазар, като се избягват нарушения на конкуренцията между държавите членки; противопоставя се на повторна национализация и на национално съфинансиране на директните плащания в това отношение; подчертава необходимостта от продължаване на мерките за запазване на производството в сектори, които са жизненоважни за уязвимите райони, от реформа на резерва за кризи в селското стопанство, от увеличаване на финансирането в съответствие с действията, предприемани в отговор на различните периодични кризи в чувствителните сектори, от създаването на нови инструменти, които могат да смекчат нестабилността на цените, и от увеличаване на финансирането за програмите от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (програмите POSEI); настоятелно призовава Комисията да продължи процеса на сближаване на директните плащания и да осигури необходимата финансова и правна рамка за веригата за доставки на храни, за да се противодейства на нелоялните търговски практики; посочва, че селските райони в ЕС са изправени пред сериозни проблеми и следователно се нуждаят от специфична подкрепа;

103.

подчертава социално-икономическата значимост и значимостта за околната среда на сектора на рибарството, на морската среда и на „синята икономика“и техния принос за устойчивата продоволствена независимост на ЕС от гледна точка на обезпечаване на устойчивостта на европейската аквакултура и европейското рибарство и на смекчаването на въздействието върху околната среда; посочва, че общата политика в областта на рибарството е в изключителната компетентност на ЕС; подчертава в това отношение необходимостта да се запази специален, достатъчно финансиран, независим и достъпен фонд за рибарството, за да се изпълнява тази политика; призовава за повторното въвеждане на програмата POSEI в областта на рибарството, тъй като тя е от голямо значение за най-отдалечените региони на ЕС; призовава най-малкото за запазването на равнището на бюджетните кредити за сектора на рибарството съгласно действащата МФР и в случай на необходимост, за увеличаване на финансовите средства за морското дело; предупреждава за възможни отрицателни последици за сектора в случай на „твърдо“излизане на Обединеното кралство от ЕС; отбелязва, че други финансови инструменти, в допълнение към безвъзмездните средства, биха могли да осигурят допълнителни възможности за финансиране;

Повече отговорност в световен мащаб

104.

подчертава, че светът е изправен пред многобройни предизвикателства, включително конфликти, кибератаки, тероризъм и радикализация, дезинформация, природни бедствия, изменение на климата и влошаване на състоянието на околната среда, нарушения на правата на човека и неравенство между половете; счита, че Съюзът носи особена политическа и финансова отговорност, основаваща се на действително европейска, основана на правила и ценности външна политика и на подкрепата за устойчивостта, сигурността, демократичното управление и устойчивото развитие на държавите – партньори на ЕС, както и на изкореняването на бедността и на предприемането на действия в отговор на кризи;

105.

подчертава, че бюджетните кредити за външна дейност следва да бъдат съществено увеличени, за да може Съюзът да изпълнява функциите си в рамките на своята глобална стратегия и на своите политики в областта на разширяването, съседството и развитието, както и за предприемането на действия в отговор на извънредни ситуации; очаква следващата МФР да отразява безпрецедентните потребности на южните и източните съседни държави, които полагат усилия, за да се справят с конфликти и с последиците от предизвикателствата, свързани с миграцията и бежанците; призовава за разпределянето на повече бюджетни кредити за справяне с растящата потребност от хуманитарна помощ, пораждана от природни и причинени от човека бедствия, като се избягва несъответствие между поетите задължения и плащанията; счита, че е необходимо Съюзът да увеличи финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA); подчертава освен това необходимостта от допълнителни ресурси за финансирането на инвестиционен план за Африка, с цел насърчаване на приобщаващ растеж и устойчиво развитие, и следователно за справяне с някои от първопричините за незаконната миграция;

106.

припомня, че политиката за развитие на ЕС е ръководена от поредица ангажименти, и по-точно ЦУР, Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Европейския консенсус за развитие, както и от принципи на съгласуваност на политиките за развитие и за ефективност на помощта; насочва вниманието към поетия от ЕС и от неговите държави членки ангажимент за увеличаване на тяхната официална помощ за развитие (ОПР) на 0,7% от БВП до 2030 г., включително използване на 20% от ОПР на ЕС за социално приобщаване и човешко развитие и на 0,2% от БНД за ОПР за най-слаборазвитите държави;

107.

отбелязва, че помощта за развитие може да играе важна роля за преодоляването на първопричините за миграцията и като допринася за стабилността, но счита, че ОПР не следва да бъде използвана за покриване на разходите за бежанците в държавите донори; посочва потенциалната роля на ОПР за улесняване на мобилизирането на финансиране от други източници и подчертава необходимостта от задълбочаване на взаимодействията с частния сектор чрез евентуалното продължаване на Плана за външни инвестиции въз основа на неговата оценка;

108.

подкрепя предоставянето на финансиране директно на организациите на гражданското общество и на защитниците на правата на човека, особено в трети държави, където демокрацията и принципите на правовата държава са застрашени; подчертава в това отношение, че е необходимо инструментите за външно финансиране да реагират бързо на политическите процеси и да се укрепи принципът „повече за повече“;

109.

изразява готовност да разгледа възможностите за опростена и рационализирана структура на инструментите за външно финансиране, при условие че чрез нея се повишават прозрачността, отговорността, ефикасността, съгласуваността и гъвкавостта и се спазват целите на свързаните с нея политики; призовава за запазването на отделни, специални инструменти за предприсъединителната помощ, съседството, развитието и хуманитарната помощ предвид техните политически и финансови особености; отбелязва, че част от тази структура следва да бъде ЕФР, който да бъде включен в бюджета над договорените тавани, без Механизма за подкрепа на мира в Африка, и тя да се характеризира с по-прозрачно инкорпориране на съответните доверителни фондове и инструменти;

110.

подчертава, че увеличената гъвкавост е важна за осигуряването на възможност да се мобилизират допълнителни ресурси и за бързото предоставяне на финансиране; би могъл да обмисли, като част от цялостно увеличаване на средствата за инструментите за външно финансиране, възможността за увеличаване на резерва от неразпределени бюджетни кредити, насочен към повишаване на вътрешната гъвкавост, подчертава обаче, че по-голямата гъвкавост не следва да е за сметка на дългосрочните цели на политиките и на географските и тематичните приоритети, на предвидимостта на дългосрочното финансиране, парламентарния контрол и консултациите с държавите партньори и гражданското общество;

Сигурност, мир и стабилност за всички

111.

счита, че създаването на нова функция „Сигурност, мир и стабилност за всички“ще бъде доказателство за приоритета, който дава Съюзът на тази нововъзникваща политическа отговорност, ще потвърди нейната специфичност и ще постигне последователност между нейното вътрешно и външно измерение;

112.

подчертава, че равнището и механизмите на финансиране в областта на вътрешната сигурност следва да бъдат подсилени от самото начало и за целия период на действие на следващата МФР, за да се избегне системното и ежегодно прибягване до разпоредбите за гъвкавост на МФР; призовава за осигуряването на достатъчно ресурси на правоприлагащите агенции (Европол, Евроюст и CEPOL) и за предоставянето на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) на средствата, необходими за изпълнението и управлението на нейните нови отговорности; подчертава ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права за разбирането и предприемането на действия във връзка с радикализацията, маргинализацията, словото на омразата и престъпленията от омраза;

113.

счита, че следващата МФР трябва да подкрепи създаването на Европейски съюз за отбрана; очаква с интерес, в съответствие с обявеното от Комисията по отношение на тази област, съответните законодателни предложения, включително специална програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната и програма за промишлено развитие, допълнени от инвестиции от страна на държавите членки в оборудване, свързано със сътрудничеството помежду им; потвърждава отново при тези обстоятелства категоричната си убеденост, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетани с допълнителни финансови средства; припомня, че задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната, обединяването на научните изследвания и оборудването и отстраняването на дублиране ще повишат стратегическата автономност и конкурентоспособност на отбранителната промишленост на Европа и ще генерират значително повишаване на ефективността, което често се изчислява на около 26 милиарда евро годишно;

114.

изисква, в условията на повишено внимание по отношение на сигурността и отбраната в Съюза, да се направи преоценка на всички разходи за външна сигурност; очаква с интерес по-специално предприемането на реформа на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на ЕС с военни последици или последици в областта на отбраната (механизма Athena) и на Механизма за подкрепа на мира в Африка след включването на ЕФР в бюджета; приветства поетите неотдавна от държавите членки ангажименти в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и изисква от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от Комисията да пояснят по какъв начин ще се финансира то в бъдеще; призовава за програма приемник на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, която да се съсредоточи върху предприемането на действия в отговор на кризи и изграждането на капацитет за сигурност и развитие, като същевременно се намери издържано от правна гледна точка решение за изграждането на военен капацитет;

115.

подчертава първостепенното значение на Механизма за гражданска защита на ЕС, който създаде условия за предоставяне на координирана помощ от ЕС при природни и причинени от човека бедствия в целия Съюз и извън него; посочва безспорната добавена стойност на операциите за гражданска защита в ефективната борба с бедствията, които стават все по-чести и по-комплексни, като тези операции същевременно засилват чувството за европейска солидарност сред гражданите на ЕС в моменти на нужда; приветства представените неотдавна от Комисията предложения за повишаване на гражданската защита на ЕС чрез укрепване на готовността и превантивните мерки, включително чрез създаването на специален резерв от оперативни способности на равнището на Съюза; призовава засилените действия в тази област да бъдат съчетани с подходящо финансиране в рамките на следващата МФР;

Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани

116.

счита, че за осъществяването на политиките на Съюза и за възвръщането на доверието и укрепването на диалога с организациите на гражданското общество и с гражданите на всички равнища е задължително публичната администрация да бъде силна, ефикасна и с високо качество; подчертава в това отношение ролята на институциите, чиито членове са демократично избрани; припомня, че съгласно Сметната палата институциите, органите и агенциите на ЕС са приложили 5-процентното съкращение на персонала, както е посочено в техните щатни разписания; счита, че спрямо тях не следва да се прилага отново подобен подход на хоризонтални съкращения; изразява категорично несъгласие с повторно използване на т.нар. „резерв за преразпределение“на служители на агенциите;

117.

приветства инициативите на институциите, органите и агенциите за допълнително повишаване на ефективността чрез задълбочаване на административното сътрудничество и чрез обединяването на някои функции, като по този начин се генерират икономии за бюджета на Съюза; подчертава, че някои агенции биха могли да постигнат още по-голяма ефективност, особено с помощта на задълбочаване на сътрудничеството между агенциите, изпълняващи сходни задачи, например в областта на надзора на финансовите пазари и по отношение на агенциите с няколко места на работа; призовава в по-общ смисъл за задълбочена оценка на възможностите за обединяване на агенции според стратегическия характер на техните задачи и техните резултати с цел пораждане на полезни взаимодействия между агенциите, например по отношение на Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари в Париж;

118.

счита, че институциите и органите на ЕС следва да спазват както географския баланс, така и баланса между половете;

119.

призовава Комисията за предложи механизъм, съгласно който държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), ще понасят съответни финансови последици; предупреждава обаче, че крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не трябва по никакъв начин да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които не носят отговорност; е убеден следователно, че бюджетът на Съюза не е подходящият инструмент за предприемане на мерки при неспазване на член 2 от ДЕС и че съответните държави членки следва да понесат финансовите последици, независимо от изпълнението на бюджета;

120.

подчертава, че премахването на дискриминацията, както и на неравенството между половете и на основаното на пола насилие, е жизненоважно за изпълнението на ангажиментите на ЕС за изграждане на приобщаваща Европа; подкрепя следователно ангажиментите за интегриране на свързаните с пола аспекти и за спазване на принципа на равнопоставеност на жените и мъжете във всички политики на ЕС в следващата МФР, както и за подсилено бюджетно измерение на борбата с всички форми на дискриминация, като се отделя особено внимание на свързаното с пола измерение в политиките в областта на миграцията и убежището и във външните политики на ЕС;

121.

подчертава необходимостта да се гарантира, че жените имат достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и че се обръща специално внимание на специфичните потребности на уязвимите лица, включително малолетните и непълнолетните лица и други групи, като общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

122.

счита, че следва да се предоставя специална подкрепа на целевите групи в неравностойно положение, и особено на хората с увреждания и ромите, като изрично се изключат сегрегационни практики; счита по-специално че названието „роми“следва да остане в списъка с бенефициенти на ЕСФ и на ЕФРР;

123.

отбелязва, че поради отдалечеността си от европейския континент най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии се сблъскват със специфични природни, икономически и социални предизвикателства; счита, че за тях следва да бъдат формулирани специални мерки и надлежно обосновани дерогации; призовава за приемственост на финансовата подкрепа на ЕС за най-отдалечените региони и за отвъдморските страни и територии в следващата МФР, особено в рамките на политиката на сближаване за най-отдалечените региони и в рамките на специален инструмент за отвъдморските страни и територии, за достъпа им до научноизследователски програми и за борба със специфичните предизвикателства, свързани с изменението на климата, пред които те се изправят;

124.

настоятелно призовава Комисията, с оглед на доброто финансово управление и прозрачността на бюджета на Европейския съюз, да разгледа възможността за създаване на подходящи условия за предотвратяване на корупцията и финансовите измами, свързани с финансовите средства на ЕС; изразява особена загриженост по отношение на митническите измами, довели до значителна загуба на приходи за бюджета на Съюза; призовава държавите членки, които се противопоставиха на законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания, да преразгледат своите позиции, за да може да се намери бързо решение на този проблем;

IV. Процедура и процес на вземане на решения

125.

припомня, че приемането на Регламента за МФР изисква одобрението на Парламента; подчертава освен това, че Парламентът и Съветът са две равноправни подразделения на бюджетния орган при приемането на годишния бюджет на ЕС, докато решенията в областта на секторното законодателство, определящо по-голямата част от програмите на ЕС, включително техните финансови пакети, се вземат съобразно обикновената законодателна процедура; очаква следователно прилагането на процедура на вземане на решения относно следващата МФР, която запазва ролята и прерогативите на Парламента, както са посочени в Договорите; настоява, че Регламентът за МФР не е подходящото място за внасяне на промени във Финансовия регламент на ЕС; настоятелно призовава Комисията да представя отделно предложение за преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС, когато е необходимо да се внесат промени в този регламент;

126.

изразява готовност да започне незабавно структурен диалог с Комисията и Съвета относно МРФ за периода след 2020 г. с цел улесняване на последващите преговори и създаване на условия за постигане на споразумение до края на настоящия парламентарен мандат; изразява готовност за обсъждане със Съвета на позициите, посочени в настоящата резолюция, с цел по-добро разбиране на очакванията на Парламента относно следващата МФР;

127.

подчертава, че след като беше обявено, че Комисията ще представи предложенията през май 2018 г., официалното решение относно следващата МФР следва да бъде взето в рамките на една година; счита, че въпреки първоначалното забавяне при представянето на предложенията на Комисията, следва да се постигне своевременно споразумение за рамката за периода след 2020 г., за да се изпрати важно политическо послание по отношение на способността на Съюза да продължи да изгражда консенсус относно бъдещето на ЕС и относно съответните финансови средства; настоява, че този график ще осигури възможност, наред с другото, за бързото приемане на всички секторни регламенти, като по този начин ще направи възможно стартирането на новите програми без забавяне на 1 януари 2021 г.; припомня, че при предходните финансови рамки изпълнението на новите програми започваше няколко години след началото на периода;

128.

счита, че новоизбраният Парламент може, като действа с абсолютно мнозинство от съставляващите го членове и в рамките на шест месеца след изборите за Европейски парламент, да изиска от Комисията да предложи преразглеждане на секторното законодателство за създаване на последващите програми на ЕС за следващата МФР, приета от предходния законодателен орган;

129.

подчертава следователно необходимостта от незабавното започване на съдържателни разисквания между трите институции; подчертава, че всички елементи на Регламента за МФР, включително таваните на МФР, ще бъдат част от преговорите за МФР и следва да останат на масата за преговори до постигането на окончателно споразумение; припомня във връзка с това критичното отношение на Парламента спрямо процедурата, довела до приемането на действащия Регламент за МФР, и доминиращата роля на Европейския съвет в този процес, който взе окончателни решения относно редица елементи, включително таваните на МФР и множество разпоредби, свързани със секторните политики;

130.

счита, че процедурите, свързани с преговорите относно следващата МФР, и по-конкретно участието на Парламента на различните етапи от този процес, следва да бъдат приети незабавно по време на българското председателство и преди внасянето на предложенията относно МФР; очаква при тези обстоятелства Комисията да предоставя своевременно на Парламента същия обем информация, който се предоставя на Съвета; счита, че тези условия следва впоследствие да залегнат в МИС, както е с годишната бюджетна процедура;

131.

счита, че изискването за единодушие за приемането на Регламента за МФР е реална пречка в този процес; във връзка с това призовава Европейския съвет да задейства клаузата за преход съгласно член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че да се допусне приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство; припомня освен това, че общата клауза за преход, посочена в член 48, параграф 7 от ДЕС, също може да бъде използвана, за да се приложи обикновената законодателна процедура; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на Регламента за МФР ще бъде в съответствие с процеса на вземане на решение във връзка с приемането на практика на всички многогодишни програми на ЕС, както и във връзка с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;

o o

132.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(2) ОВ L 163, 24.6.2017 г., стр. 1.

(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.

(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.

(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.

(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0363.

(8) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1

(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0076.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/71

P8_TA(2018)0076

Реформа на системата на собствените ресурси на Европейския съюз

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2017/2053(INI))

(2019/C 162/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 311 и член 332, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 106а и 171 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—	като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства (3),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 септември 2017 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“(COM(2017)0547),

—	като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“ (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Преговори относно МФР за периода 2014—2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие“ (6),

—	като взе предвид своята позиция от 16 април 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (7),

—	като взе предвид своята позиция от 17 декември 2014 г (8). относно системата за собствени ресурси на Европейските общности,

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г (9). относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.,

—	като взе предвид доклада относно „Бъдещо финансиране на ЕС: окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси“от декември 2016 г.,

—	като взе предвид член 1 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по конституционни въпроси (A8-0041/2018),

А.	като има предвид, че съгласно Римския договор от 25 март 1957 г. Европейската икономическа общност трябваше да се финансира от национални вноски само през един преходен период, а впоследствие от система на собствени ресурси;

Б.

като има предвид, че Европейският съвет в Люксембург през април 1970 г. взе решение относно система на собствените ресурси, като сложи край на националните вноски и въведе два същински собствени ресурса, а именно селскостопанските налози и митата, допълнени от трети източник на ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС);

В.	като има предвид, че през юни 1988 г. Европейският съвет въведе собствен ресурс на база БНД на държавите членки на основанието, че приходите, генерирани от съществуващите собствени ресурси, не са достатъчни, за да покриват общия размер на разходите от бюджета на ЕС;

Г.

като има предвид, че делът на ресурсите на база БНД се е увеличил значително, от около 11% през 1988 г. до 69% през 2014 г., и на практика този „остатъчен“и „балансиращ“ресурс се е превърнал в най-големият източник на финансиране на бюджета на ЕС днес; като има предвид, че ресурсите на база БНД понастоящем представляват около 12% от бюджета на ЕС, традиционните собствени ресурси (мита, селскостопански мита и налози върху захарта и изоглюкозата) – около 13%, а останалата част се покрива от други приходи, включително данъци, плащани от служителите на ЕС, или глоби, плащани от дружествата, които нарушават законодателството в областта на конкуренцията;

Д.

като има предвид, че след въвеждането на Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. на британската отстъпка, при която 66% от нетната вноска на Обединеното кралство се възстановяват, постепенно бяха въведени различни други отстъпки и корекционни механизми с цел преодоляване на недостатъците на т.нар. „оперативни бюджетни салда“на някои държави членки; като има предвид, че такива корекции понастоящем се отнасят главно или за намаляване на финансирането на корекцията за Обединеното кралство, или за брутно намаляване на вноската на база БНД и ДДС;

Е.

като има предвид, че Парламентът е подчертавал в редица резолюции от последните десет години проблемите и сложността на системата на собствените ресурси на ЕС и нееднократно е призовавал за задълбочена реформа, за да се направи системата по-проста, по-прозрачна и по-демократична, включително въвеждането на нови и истински собствени ресурси, които следва, постепенно и доколкото е възможно, да заместят вноските на база БНД;

Ж.

като има предвид, че през 2011 г. Комисията предложи амбициозен законодателен пакет относно собствените ресурси (COM(2011)0510), представен заедно с предложенията за МФР за периода 2014 – 2020 г., с цел да се постигне опростяване на вноските на държавите членки, въвеждане на нови собствени ресурси – реформиран ДДС и данък върху финансовите сделки (ДФС) – и реформа на корекционните механизми; като има предвид, че тези предложения бяха пренебрегнати от Съвета;

З.

като има предвид, че в резултат на преговорите за МФР за периода 2014 – 2020 г. беше създадена група на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), включваща представители на трите основни институции на ЕС и председателствана от Марио Монти; като има предвид, че през декември 2016 г. групата на високо равнище представи окончателния си доклад и препоръки, които представляват основата за изготвянето на позицията на Парламента, както е посочена в настоящата резолюция; изтъква, че този доклад беше приет с единодушие от всички членове на групата, включително членовете, назначени от Съвета;

отбелязва, че Комисията ще представи предложенията си за МФР за периода след 2020 г. не по-късно от май 2018 г.; настоява бъдещата МФР, предложена от Комисията, да включва амбициозни предложения за преразглеждане на Решението за собствените ресурси и всички свързани с него законодателни актове, както и за въвеждане на нови собствени ресурси; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР ще бъдат третирани като един пакет в предстоящите преговори между Съвета и Парламента; заявява, че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

представя настоящата резолюция, за да изрази позицията си по главните елементи на реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително състава на кошница от нови собствени ресурси, както и елементите на настоящата система, които следва да бъдат запазени; призовава Комисията да отчете надлежно позицията на Парламента при изготвянето на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР за периода след 2020 г.; изразява убеденост в наложителната необходимост да се постигне значителен напредък по отношение на приходната част на бюджета на ЕС, с цел да бъде улеснено постигането на споразумение относно следващата МФР;

I. Правна рамка и процес на вземане на решения

припомня, че член 311 от ДФЕС гласи: „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики. Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени средства“; поради това подчертава, че правното изискване да се предоставят в бюджета на ЕС истински собствени ресурси произтича директно от Договора;

припомня, че член 310 от ДФЕС гласи: „Приходите и разходите по бюджета трябва да бъдат балансирани“; съответно отбелязва, че приходите трябва да покриват общия размер на разходите, приемани всяка година от бюджетния орган; подчертава, че бюджетът на ЕС не може да отчита годишен дефицит или се финансира чрез заемане на пари на финансовите пазари;

отбелязва, че основният законодателен акт за определяне на разпоредбите, приложими за системата на собствените ресурси, т.нар. Решение за собствените ресурси (РСР), се приема от Съвета, който действа с единодушие след консултация с Парламента, и че това решение подлежи на ратификация от всички държави членки; подчертава, че това е една от най-тежките законодателни процедури, предвидени в Договора;

отбелязва, че в този законодателен акт Съветът определя, наред с другото, тавана на собствените ресурси, и може да установи нови категории собствени ресурси или да отмени вече съществуваща категория; подчертава, че дори РСР да е безсрочно, то е пряко свързано със съответната МФР, която определя максималното ниво на разходи за периода, за който тя се отнася;

припомня, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби във връзка със законодателството за изпълнение относно собствените ресурси, като предвижда възможността Съветът да приеме регламент с квалифицирано мнозинство, след като получи одобрение от Парламента; изразява съжаление обаче, че няколко разпоредби за изпълнение, по-специално тези относно изчисляването на ресурсите на база БНД, все още са част от РСР; поради това призовава за по-плавна процедура на приемане на РСР; призовава Съвета и Комисията да подкрепят в рамките на бъдещо преразглеждане на Договора искането на Парламента за промяна в член 311 от ДФЕС, с оглед на засилване на ролята на Парламента в процедурата по приемане на актовете за собствените ресурси;

припомня, че държавите членки са отговорни за своите фискални политики, и подчертава, че правомощието за облагане с данъци заема централно място, що се отнася до суверенитета на държавите членки; подчертава, че реформата на собствените ресурси на ЕС не представлява прехвърляне на национален суверенитет в тази област, а по-скоро привеждане на настоящата система в съответствие с духа и буквата на Договорите за ЕС;

II. Причини за реформирането на настоящата система на собствените ресурси

i. Необходимост от преодоляване на недостатъците на съществуващата система

подчертава, че настоящата система на собствените ресурси е много сложна, несправедлива, непрозрачна и напълно неразбираема за гражданите на ЕС; посочва по-специално неяснотата на изчисленията, свързани с националните отстъпки и корекционните механизми, които се прилагат за системата на собствените ресурси, или ресурсите на база статистически ДДС; подчертава освен това, че тази система не подлежи на ефективен парламентарен контрол на равнище ЕС и по същество е лишена от демократична легитимност и отчетност;

10.

подчертава, че начинът, по който системата на собствените ресурси се е развила, постепенно замествайки истинските собствени ресурси с т.нар. „национални вноски“, поставя несъразмерно ударение върху нетните салда между държавите членки и по този начин до голяма степен пренебрегва приноса на бюджета на ЕС за постигането на общи европейски цели от полза за всички граждани на ЕС; поради това изразява съжаление, че общият дял на националните вноски в бюджета на ЕС, изчислени или въз основа на БНД, или като процент от ресурсите на база статистически ДДС, представлява около 83% от общите приходи на ЕС;

11.

изразява убеждението си, че господстващото положение на ресурсите на база БНД засили бюджетната логика за „справедлива възвръщаемост“(juste retour), която преобладаваше в дебатите в Съвета, както в приходната, така и в разходната част на бюджета на ЕС; посочва в този контекст въвеждането на британската отстъпка и поредицата от свързани отстъпки и други механизми за корекция по отношение на приходите, от една страна, както и невъзможността да се постигне споразумение за достатъчно равнище на бюджетните кредити за бюджета на ЕС в рамките на годишната бюджетна процедура, от друга страна; счита, че ЕС трябва да се откаже от концепцията за нетно оперативно салдо, тъй като на практика всички държави членки са бенефициенти на бюджета на ЕС;

12.

счита по-конкретно, че решението за размера на годишния бюджет на ЕС е засегнато от политически и финансови съображения на национално равнище, налагащи ограничения на бюджетните преговори, които често водят до игра с нулев резултат между нетните платци и нетните получатели в Съвета, като се пренебрегват поетите от Съюза ангажименти, включително и поетите от Съвета; счита, че в резултат на това редица политики на ЕС, които показват най-висока европейска добавена стойност, често са областите, в които се предлагат икономии, и че това отслабва проекта ЕС като такъв;

13.

отбелязва, че националните вноски за бюджета на ЕС са ясно определени в разходната част на националните бюджети и често се възприемат като финансовата тежест, като имат превес над ползите, получени от някои области на разходи от ЕС, които често са с по-малка видимост; подчертава в тази връзка необходимостта от преодоляване на липсата на обществена осведоменост относно ползите, които носи бюджетът на ЕС;

14.

поради това е убеден, че настоящата система на собствените ресурси по същество нарушава буквата и духа на Договора; отново изразява дългогодишната си позиция, че една задълбочена реформа на ресурсите на ЕС е наложителна, за да се приведе финансирането от бюджета на ЕС в съответствие с изискванията на Договора и на потребностите на Съюза като цяло;

ii. Необходимост Съюзът да получи възможност да финансира политиките си и да посреща новите предизвикателства

15.

подчертава, че МФР за периода след 2020 г. ще трябва да гарантира подходящо финансиране на политиките и програмите на ЕС, които имат ясна европейска добавена стойност, а също така и да осигури допълнителни средства за справяне с новите предизвикателства, които вече са идентифицирани в области като растеж и създаване на работни места, изменение на климата, опазване на околната среда, конкурентоспособност, сближаване, иновации, миграция, контрол на външните граници на ЕС, сигурност и отбрана;

16.

подчертава освен това необходимостта да се избегнат недостатъците на настоящата МФР и от самото начало да се предостави такова равнище на ресурси, което ще даде възможност на Съюза да следва политическата си програма с подходящо финансиране и да реагира ефективно на непредвидени обстоятелства или кризи, които могат да настъпят по време на следващата финансова рамка; припомня необходимостта от разрешаване на повтарящия се проблем с липсата на достатъчно бюджетни кредити за плащания в годишната бюджетна процедура; припомня значителното мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост на МФР, което беше необходимо за противодействие само на кризата с бежанците и миграцията;

17.

очаква, без да се засяга финансовото споразумение, че последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще бъдат значително предизвикателство и за следващата МФР и всички свързани с нея бюджетни решения; изразява убеждението си, че преди да се вземе решение относно МФР за периода след 2020 г., „дупката, причинена от Брексит“следва да бъде запълнена, като същевременно се гарантира, че ресурсите на ЕС няма да бъдат намалени и програмите на ЕС няма да бъдат отрицателно засегнати;

18.

приветства предложението, направено от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер за създаване на специален бюджетен ред за еврозоната в бюджета на ЕС, включено в речта му за състоянието на Съюза пред Европейския парламент и допълнително разработено в съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г. относно „Нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на Съюза“(COM(2017)0822); за целта призовава за бюджетен капацитет в бюджета на ЕС над настоящия таван;

III. Към приемлива и балансирана система на собствените ресурси

i. Принципи и основни положения, уреждащи създаването на нова система на собствените ресурси

19.

насърчава, с цел осигуряване на стабилни финанси на равнище ЕС, установяването на прозрачна, опростена и по-справедлива нова система на собствените ресурси въз основа на елементи на настоящата система, доказали своята ефективност; счита, че реформата на системата на собствените ресурси следва да бъде основана на редица ръководни принципи;

20.

подчертава необходимостта от обвързване на приходите с целите на политиките, и по-специално с политиките за единния пазар, енергийния съюз, околната среда, климата и транспорта; във връзка с това изразява убеждението си, че бюджетът на ЕС следва да се съсредоточи върху политики с европейска добавена стойност, както се определя в своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС (10);

21.

подчертава, от оперативна гледна точка, че новите собствени ресурси не могат да бъдат въведени едновременно, и изтъква необходимостта от постепенно прилагане; поради това счита, че реформата на системата на собствените ресурси може да се осъществи чрез двустепенен подход: на първо място, въвеждане на по-малко сложни в техническо отношение собствени ресурси, чието събиране се осъществява лесно и на разумна цена, и на второ място, постепенно въвеждане на всеки допълнителен нов собствен ресурс, въз основа на фиксиран график, докато всички достигнат нормален ритъм на работа;

22.

счита, че въвеждането на нови собствени ресурси следва да има двойна цел, а именно, първо, да доведе до съществено намаление на дела на вноските на база БНД (целта е той да бъде 40%), като по този начин се създават икономии за бюджетите на държавите членки; и второ, да позволи финансирането на по-висока степен от разходите на ЕС по МФР за периода след 2020 г., като покрие и разликата, произтичаща от оттеглянето на Обединеното кралство; припомня в този контекст, че новите собствени ресурси нямат за цел да увеличат общата фискална тежест за данъкоплатците в ЕС, които следва да не бъдат засегнати от въвеждането на нови собствени ресурси;

23.

призовава за премахването на всички отстъпки и корекции, като в същото време се гарантира справедливо третиране на държавите членки; в този контекст подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще означава, че отстъпката за Обединеното кралство и свързаните с нея „отстъпки върху отстъпката“ще станат неактуални и ще престанат да съществуват, като в същото време реформата на собствения ресурс на база статистически ДДС ще стане неизбежна;

24.

счита, че традиционните собствени ресурси, а именно митата, селскостопанските мита и налозите върху захарта и изоглюкозата, представляват надежден и истински източник на приходи за ЕС, тъй като те произтичат пряко от факта, че ЕС е митнически съюз, както и от правните компетенции и общата търговска политика, свързани с това; поради това счита, че традиционните собствени ресурси следва да бъдат запазени като източник на приходи за бюджета на ЕС; счита, че ако делът на разходите по събирането, които се задържат от държавите членки, намалее, по-голяма част от тези приходи може да бъде обезпечена за бюджета на ЕС;

25.

потвърждава, че вноската на база БНД осигурява надежден, стабилен и справедлив източник на приходи за бюджета на ЕС и се ползва с много силна подкрепа от страна на голямото мнозинство от държавите членки; поради това счита, че следва тя да бъде запазена, но единствено като балансиращ и остатъчен ресурс за бюджета на ЕС, с което да се сложи край на бюджетната логиката на „справедлива възвращаемост“; подчертава необходимостта в този контекст да се гарантира, че вноската на база БНД се класифицира по един и същ начин във всички национални бюджети, а именно като приходи, предназначени за ЕС, а не като разход на националните правителства;

ii. Критерии, използвани за определяне на нови собствени ресурси

26.

споделя позицията от доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси, съгласно която за набелязването на потенциални нови собствени ресурси трябва да се вземат предвид следните критерии: справедливост; ефикасност; достатъчност и стабилност; прозрачност и простота; демократична отчетност и бюджетна дисциплина; акцент върху европейската добавена стойност; принцип на субсидиарност и фискален суверенитет на държавите членки; както и ограничаване на разходите за политически транзакции;

27.

призовава Комисията, въз основа на горепосоченото, да проучи въвеждането на следната кошница от нови собствени ресурси;

iii. Кошница от евентуални нови собствени ресурси

а. Цел: Консолидиране на единния пазар, увеличаване на неговата прозрачност и подобряване на условията на равнопоставеност

– Данък върху добавената стойност

28.

припомня, че още от създаването си преди почти 50 години ДДС се използва като база за изчисляване на един от собствените ресурси на бюджета на ЕС и че този ресурс в момента представлява около 12% от приходите на ЕС;

29.

отбелязва обаче, че настоящата система има сериозни недостатъци: ресурсите се изчисляват на статистическа основа; тя е ненужно сложна и няма пряка връзка с гражданите; представлява просто трансфер на част от събраните от страна на държавите членки приходи и следователно не носи добавена стойност в сравнение с ресурсите на база БНД; също така, основата за изчисляване на вноските не е прозрачна и данъкоплатците не са равнопоставени;

30.

изразява съжаление по повод факта, че OLAF многократно е констатирала сериозни случаи на митнически измами в държавите членки, довели до значителни пропуснати приходи за бюджета на Съюза; обръща внимание на Специален доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос – неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“, и изразява своята загриженост, че измамниците ще продължават да намират „най-слабата брънка“сред държавите членки за входен пункт в митническия съюз и че загубите за бюджета на Съюза ще продължат и през следващата многогодишна финансова рамка; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за прекратяване на тези действия, които ощетяват бюджета на Съюза;

31.

припомня законодателното предложение от 2011 г. за нов ресурс на база ДДС, което, ако беше прието, щеше да означава прилагане на валидна за целия ЕС фиксирана ставка въз основа на нетната стойност на доставките на стоки и услуги или на вноса на стоки, за които би се прилагала стандартна, обща ставка на ДДС; отбелязва, че макар това предложение да не беше одобрено, през февруари 2013 г. Европейският съвет насърчи Съвета да продължи да работи по това досие; счита, че настоящият контекст предоставя възможност за евентуален пробив в тази област;

32.

приветства изложената в предложението на групата на високо равнище визия за собствени ресурси, основани на ДДС, чиято цел е да се опрости системата, да се намалят административните разходи и да се укрепи връзката между политиката на ЕС в областта на ДДС и действителните постъпления от ДДС;

33.

взема под внимание плана за действие на Комисията относно ДДС („Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор“), публикуван на 7 април 2016 г. (COM(2016)0148), както и последвалото предложение от 4 октомври 2017 г. за редица основни принципи и ключови реформи в областта на ДДС на ЕС; подкрепя провеждането на задълбочена реформа на системата на ДДС в ЕС, която следва да има за цел разширяване на данъчната основа, намаляване на възможностите за измама и на разходите за привеждане в съответствие и генериране на нови приходи; счита, че част от тези нови приходи следва да постъпват в бюджета на ЕС;

34.

счита, че един опростен ресурс на база ДДС следва да се основава на общия знаменател на системите на ДДС в целия ЕС, и отбелязва, че следователно той няма да премахне всички национални особености, които са основателни по различни причини;

35.

подкрепя създаването на единна ставка (1% до 2%) на налог върху приходите от реформирания ДДС, събиран изцяло от администрациите на държавите членки като собствен ресурс на Съюза; счита, че подобна система би мигла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

36.

подчертава, че Комисията вече е внесла законодателни предложения за основна реформа на правилата на ЕС относно ДДС и че през 2018 г. се очакват допълнителни инициативи; настоява на необходимостта от завършване на реформата на системата на ДДС възможно най-скоро и не по-късно от началото на следващата МФР;

37.

призовава Комисията, в очакване на приемането на свързаното с ДДС законодателство, да представи предложение за реформа на собствените ресурси на база ДДС като част от предстоящия си законодателен пакет относно собствените ресурси на ЕС; счита, че подобно предложение следва да вземе предвид основните резултати от реформата на ДДС, която понастоящем е в процес на обсъждане;

– Корпоративен подоходен данък

38.

припомня, че в резолюцията си от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (11), Парламентът настоятелно призовава Комисията да представи предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), „придружено от подходяща и справедлива формула за разпределение, което би осигурило цялостно решение за справяне с вредните данъчни практики в Съюза, би изяснило и опростило контекста за предприятията и би улеснило трансграничните стопански дейности в рамките на Съюза“;

39.

отбелязва предложенията на Комисията за ОКООКД, като припомня своето искане тази консолидирана основа да бъде разширена, за да обхване всички дружества след определен преходен период; подчертава, че настоящите предложения за ОКООКД следва да обхващат и цифровата икономика; предлага, въз основа на настоящите предложения, присъствието на дружествата в интернет да се третира по същия начин като физическото им установяване, като се определи и посочи постоянно цифрово установяване;

40.

изразява съгласие с оценката на групата на високо равнище за собствените ресурси за ОКООКД като основа за нов собствен ресурс, отговарящ на всички определени от групата критерии; подчертава, че ОКООКД е също така ключов елемент в развитието на единния пазар, който е европейско обществено благо, тъй като предотвратява както неуместната данъчна конкуренция между държавите членки, така и данъчната оптимизация в ущърб на условията на равнопоставеност;

41.

припомня, че укриването на данъци във всичките му форми причинява на ЕС загуби в размер, който се изчислява от Комисията на приблизително 1 трилион евро годишно; подчертава необходимостта от възстановяване на несъбраните данъчни приходи посредством координирана политика на борба срещу измамите и избягването на данъчно облагане и чрез рамка, основана на прозрачността, сътрудничеството и координацията;

42.

призовава Комисията, въз основа на заключенията от прегледа на Директивата за ОКООКД, да предложи създаването на нови собствени ресурси за бюджета на Съюза, които да се изчисляват въз основа на приходите на държавите членки, генерирани от ОКООКД; подкрепя определянето на единна ставка за облагане върху приходите от ОКООКД, която да се събира като собствен ресурс; счита, че подобна система би могла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

– Сеньораж

43.

счита, че приходите от печалбата на Европейската централна банка (приходите на ЕЦБ от емитиране на парични средства) и поради това имащи пряка връзка с паричния съюз на ЕС следва да бъдат основата на нов собствен ресурс, вместо да се изплащат на националните бюджети; счита, че подобен ресурс следва да е пряко свързан със специален бюджетен ред за еврозоната в рамките на бюджета на ЕС;

б. Цел: Намаляване на финансовите спекулации и укрепване на данъчната справедливост в секторите, които използват инструменти за агресивно данъчно планиране или агресивна данъчна оптимизация.

– Данък върху финансовите сделки (ДФС) на европейско равнище

44.

насърчава усилията, положени в рамките на засиленото сътрудничество от група от 11 държави членки, с оглед на установяването на данък върху финансовите сделки (ДФС) вследствие на предложението на Комисията от 2011 г.; настоятелно призовава всички други държави членки да се присъединят към гореспоменатата група с цел да се избегнат сътресения на финансовите пазари и да се осигури гладкото функциониране на единния пазар;

45.

споделя оценката на групата на високо равнище, с която се одобрява ДФС като потенциална основа за нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, като същевременно счита, че следва да бъдат проучени и други начин за данъчно облагане на финансовите дейности;

46.

ето защо призовава за създаване на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, който да се изчислява въз основа на избран начин на данъчно облагане на финансовите дейности;

– Данъчно облагане на дружествата в цифровия сектор

47.

приветства заключенията от неформалната среща на Съвета на министрите на финансите от 16 септември 2017 г., в които се призовава за разработване на нови правила за данъчно облагане на цифровия сектор, в отговор на писмото на четиримата министри на финансите с искане към Комисията да разгледа ефективни решения „въз основа на концепцията за създаване на т.нар. „изравнителен данък“върху оборота, реализиран в Европа от дружества за цифрови услуги“; подчертава, че в съобщението си от 21 септември 2017 г. относно „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“Комисията потвърждава, че ОКООКД предоставя благоприятна рамка за преразглеждане на правилата за създаване на модерна и стабилна организация на данъчното облагане на предприятията от цифровия сектор, като се вземат под внимание предизвикателствата на цифровата икономика; призовава за координиран подход на равнище ЕС, дори и за краткосрочните решения, с цел да се предотвратят нарушения на единния пазар, произтичащи от едностранни действия, и да се предотврати създаването на данъчни убежища за цифровите дружества;

48.

изразява съгласие, че цифровата икономика следва да разполага с модерна и стабилна фискална рамка с цел стимулиране на иновациите, преодоляване на разпокъсаността на пазара и нелоялната конкуренция и даване на възможност на всички участници да се възползват от новите справедливи и балансирани условия, като същевременно се гарантира, че цифровите платформи и дружества плащат съответните справедливи данъци там, където те са генерирани; освен това посочва, че е от съществено значение да се осигури данъчна сигурност за стопанските инвестиции, за да се отстранят съществуващите пропуски и да се предотврати появата на нови пропуски в данъчното облагане в рамките на единния пазар;

49.

счита, че е изключително важно да се предприемат данъчни мерки по отношение на цифровия пазар с цел да се ограничат данъчните измами и нарушения, агресивното данъчно планиране и схемите за данъчна оптимизация, както и неправомерното използване на средства от европейските механизми с цел избягване на данъчно облагане; счита, че тези практики водят до изкривяване на конкуренцията на единния пазар и лишават държавите членки от дължими данъчни приходи;

50.

ето защо призовава принципно за създаването на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, с който да се облагат сделките, извършвани в цифровата икономика; счита обаче, че с оглед на важните текущи преговори както на равнището на ЕС, така и на равнището на ОИСР, все още е твърде рано да се вземе решение относно конкретните договорености за създаването на такъв ресурс;

51.

при все това е на мнение, че всякакви договорености, постигнати от органите на ЕС, като например системи за регистрация или наблюдение или регулаторни механизми, следва незабавно да позволяват събирането на мита или налози в полза на бюджета на Съюза въз основа на тяхната европейска добавена стойност; счита, че това са европейски обществени блага, които, както посочва групата на високо равнище за собствените ресурси, предоставят основа за въвеждането на налог, който да представлява „други приходи“, произтичащи от политиките на Съюза;

в. Цел: Насърчаване на енергийния преход и на борбата срещу глобалното затопляне

– Екологични данъци и налози

52.

потвърждава, че борбата срещу изменението на климата и преходът към устойчива, кръгова, нисковъглеродна икономика и общоприетите цели на енергийния съюз са основна цел на политиките на ЕС;

53.

отново изразява убеждението си, че само наличието на общи енергийни или екологични данъци на равнище ЕС може да гарантира лоялна конкуренция между предприятията и правилно функциониране на единния пазар и по този начин да действа като двигател за постигане на напредък в изграждането на по-прогресивен и устойчив модел на развитие;

54.

подчертава значението на „екологичното“данъчно облагане като особено подходящ механизъм за принос към европейските собствени ресурси; призовава Комисията да включи и предложенията за допълнителни екологични собствени ресурси съгласно определеното в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси и члена на Комисията, отговарящ за бюджета на ЕС, които са в съответствие с някои политики на Съюза, като например в областта на енергетиката (данък върху енергията), околната среда и климата (механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, данък върху пластмасовите продукти и схемата за търговия с емисии (СТЕ)) и транспорта (данъци върху автомобилните горива и самолетните билети), за да подкрепи допълнително бъдещите собствени ресурси на Съюза;

55.

призовава значителна част от приходите от търговете в рамките на СТЕ от етап 4 (2021 г.) нататък да се считат за нов собствен ресурс на ЕС; припомня, че тази възможност беше обсъдена в групата на високо равнище за собствените ресурси и е изрично предложена от Комисията в нейното съобщение от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“(COM(2018)0098); призовава успоредно с това за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС, което следва също така да води до осигуряване на равнопоставени условия в областта на международната търговия и намаляване на преместването на производството, като същевременно разходите за климатичните промени се включват в цените на внасяните стоки;

56.

призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на равнището на ЕС на такса за пластмаси и артикули за еднократна употреба, с оглед на насърчаване на използването на по-устойчиви алтернативи;

57.

счита, че собствените ресурси, основани на данък върху електроенергията, биха се припокрили с обхвата на СТЕ и биха породили опасения относно стабилността на условията за инвестиции и финансовата тежест за домакинствата;

58.

счита, че в случай на прекомерна тежест за дадена държава членка, причинена от някой от собствените ресурси, въпросната тежест може да бъде облекчена чрез допълнителна подкрепа по програмите на ЕС, ограничена по своята продължителност и размер и съответстваща на целите и задачите на Съюза; подчертава, че тази подкрепа не може да се предоставя чрез въвеждането на каквито и да било нови отстъпки или корекции по отношение на приходната част на бюджета на ЕС;

59.

подчертава, че въвеждането на свързани с околната среда данъци или налози не следва да засяга правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси, да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийното си снабдяване;

iv. Други източници на приходи

60.

припомня, че въпреки че собствените ресурси следва да бъдат основният компонент на приходите в бюджета на ЕС, по силата на член 311 от ДФЕС те все пак се допълват от „други приходи“, които включват: данъци, плащани от служителите на ЕС върху техните заплати; приходи от административната дейност на институциите, като приходи от продажба на стоки, отдаване под наем и наемане, предоставяне на услуги и банкови лихви; вноски от държави извън ЕС по някои програми на ЕС; лихви по просрочени плащания; глоби, платени от дружествата, в повечето случаи, когато е установено, че са нарушили законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; както и приходи от операциите на ЕС по получаване и отпускане на заеми;

61.

отбелязва, че салдото от всяка финансова година се вписва в бюджета за следващата година като приход в случай на излишък, както и че другите приходи, салда и технически корекции, включително излишък от предходната година, възлизат на около 6% от общите приходи; подчертава, че през последните години „другите приходи“се състоят най-вече от глоби, които сами по себе си представляват 2,5% от общите приходи (като се изключат целевите приходи);

62.

изразява съжаление, че потенциалът на такива други приходи досега се пренебрегва в дебата относно финансирането на ЕС; счита, че макар тези приходи да не представляват алтернатива на другите собствени ресурси поради своя размер, нестабилност и непредсказуемост, те представляват въпреки това възможно средство за покриване на повишените финансови потребности в рамките на следващата МФР;

63.

припомня, че правните процедури, уреждащи тези приходи, и евентуалните изменения са по-гъвкави от тези за собствените ресурси, тъй като те са установени не в Решението за собствените ресурси, а във вторичното законодателство, и следователно не са предмет на изискването за единодушие;

64.

отново заявява своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията или във връзка с просрочени плащания на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без това да води до съответно намаление на вноските на база БНД;

65.

за тази цел призовава да бъде създаден специален резерв в приходната част на бюджета на ЕС, който да се попълва постепенно посредством всякакви видове непредвидени други приходи и надлежно пренесени с цел да се предоставят допълнителни възможности за разходи при необходимост; счита, че този резерв следва да бъде заделен за специалните инструменти на МФР и с решение на бюджетния орган следва да се предвидят допълнителни средства в бюджетни кредити както за поети задължения, така и за плащания;

66.

подчертава потенциала за бюджета на ЕС на таксите, изисквани за прилагането на политиките на ЕС, и по-специално на европейски схеми, като например бъдещата система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) за граждани на трети държави; счита, че в някои случаи тези приходи може да бъдат заделяни за същата политика или цел; счита, че за поколението програми и политики на ЕС след 2020 г. този вид бъдещи приходи следва да се разгледа по-систематично с цел да се предостави на бюджета на ЕС допълнителен източник на приходи;

67.

изтъква, че през 2016 г. целевите приходи за децентрализираните агенции на ЕС, като такси и налози от предприятия и вноски от националните бюджети, възлизат на около един милиард евро; призовава Комисията в следващата МФР да предложи съгласуван подход по отношение на финансирането на агенциите чрез такси;

o o

68.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105..

(2) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 29..

(3) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39..

(4) ОВ C 27E, 31.1.2008 г., стр. 214..

(5) ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 89.

(6) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 11..

(7) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 994..

(8) ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 82..

(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.

(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.

(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/80

P8_TA(2018)0077

Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г. (2017/2226(INI))

(2019/C 162/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 136 и член 148 от него,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (1),

—	като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (8),

—	като взе предвид оценката на Европейския фискален съвет от 20 юни 2017 г. относно бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната,

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(COM(2010)2020),

—	като взе предвид Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“(COM(2015)0012),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства (11),

—	като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

—	като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“(COM(2015)0600),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г., озаглавено „По-нататъшни стъпки към завършването на икономическия и паричен съюз“(COM(2017)0821),

—	като взе предвид икономическите прогнози на Комисията от есента на 2017 г.,

—	като взе предвид проучванията и задълбочените анализи относно координацията на икономическата политика в еврозоната в рамките на европейския семестър, изготвени за комисията по икономически и парични въпроси (ноември 2015 г.),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0690), доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. (COM(2015)0691) и проекта на съвместен доклад за заетостта (COM(2015)0700),

—	като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права, подписана и прокламирана в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (12),

—	като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (13),

—	като взе предвид препоръката на Комисията от 22 ноември 2017 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2017)0770),

—	като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

—	като взе предвид разискването с участието на Комисията в Европейския парламент относно пакета във връзка с Европейския семестър — годишен обзор на растежа за 2018 г.

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по регионално развитие и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0047/2018),

А.

като има предвид, че съгласно прогнозите на Комисията, при все че разрастването на европейската икономика се очаква да продължи, темпото на създаване на работни места и нарастването на покупателната способност на домакинствата предполагат малка загуба на инерция през следващите две години, като растежът в ЕС е достигнал 2,4 % през 2017 г., а след това ще претърпи незначително забавяне до 2,2 % през 2018 г. и ще намалее леко до 2,0 % през 2019 г.; като има предвид, че въпреки това ще са необходими по-нататъшни действия в областта на политиката за справяне със завещаните от световната икономическа криза неразрешени проблеми;

Б.	като има предвид, че настоящото положение на икономиката на ЕС изисква амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и инвестиции от страна на държавите членки, за да се постигнат устойчив растеж, заетост и конкурентоспособност, както и сближаване във възходяща посока;

В.	като има предвид, че растежът на частното потребление се очаква да намалее слабо през настоящата година преди да се смекчи през 2019 г. в резултат на по-високата инфлация в сравнение с 2017 г., която все пак е под набелязаната цел на ЕЦБ за близо до, но под 2 %;

Г.

като има предвид, че Европейската инвестиционна банка и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в допълнение към европейските структурни и инвестиционни фондове, предоставиха важна подкрепа за инвестициите в ЕС; като има предвид обаче, че частните инвестиции все още са под равнищата за 2008 г., което е свързано с отрицателни последици за потенциалния растеж, създаването на работни места и производителността;

Д.

като има предвид, че се очаква заетостта да продължи да нараства, като през второто тримесечие на 2017 г. беше отбелязано рекордно равнище от 235,4 милиона работещи; в същото време някои показатели за пазара на труда сочат постоянни трудности като например нарастващо разпокъсване на пазара на труда, задълбочаващи се неравенства, особено по отношение на младите хора и тези с ниска образователна степен; като има предвид, че безработицата възлиза на 7,5 % в ЕС и на 8,9 % в еврозоната, като тези стойности, въпреки че са най-ниските от съответно девет и осем години насам, продължават да са прекалено високи, особено сред младите хора; като има предвид, че продължават да съществуват твърде съществени различия между редица държави членки, както и че равнищата на заетост все още не са се възстановили след кризата и, не на последно място, не са постигнати националните цели по стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че скритата безработица (безработни лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа) възлизаше на 20 % през 2016 г.;

Е.

като има предвид, че в резултат на избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами в полза на някои големи корпорации и физически лица редица държави членки са загубили милиарди евро приходи за управление на публичните финанси, в ущърб на малките и средните предприятия и другите данъкоплатци;

Ж.

като има предвид, че подобрената икономическа ситуация дава възможност за осъществяване на амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, по-специално мерки за насърчаване на инвестициите, предвид това, че равнището на инвестициите като дял от БВП днес продължава да е по-ниско, отколкото в периода непосредствено преди финансовата криза, както и за подобряване на положението по отношение на публичните финанси, като се вземе предвид тежестта, която демографското развитие поставя върху устойчивостта на дълга им;

отбелязва публикуването на годишния обзор на растежа за 2018 г. и предложената комбинация от политики на инвестиции, амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и отговорни публични финанси, представена като средство за допълнително насърчаване на по-високи нива на растеж и укрепване на европейското възстановяване, сближаването във възходяща посока и конкурентоспособността; изразява съгласие, че е необходим допълнителен напредък при изпълнението на структурните реформи, за да се постигне растеж и създаване на работни места, както и за да се води борба с неравенствата, които спъват икономическия растеж;

Глава 1 — Инвестиции и растеж

подчертава трайния структурен проблем, свързан с недостатъчния растеж на потенциалното производство, производителността и конкурентоспособността, придружен от твърде ниско ниво на публични и частни инвестиции и липса на амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи в някои държави членки;

припомня, че някои държави членки все още имат големи излишъци по текущата сметка, които могат да се използват за поддържане на публичните и частните инвестиции и стимулиране на икономическия растеж;

припомня важността на това да се съчетават публични и частни инвестиции със структурни реформи за стимулиране и създаване на благоприятни условия за икономически растеж;

подчертава важността на това да се увеличат публичните инвестиции в ЕС, за да се преодолее настоящия спад на публичните инвестиции; освен това настоятелно призовава за завършването на съюза на капиталовите пазари, за да се стимулират частните инвестиции в целия единен пазар; счита, че регулаторната рамка за частните инвестиции следва да бъде допълнително подобрена;

подчертава необходимостта от повече инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации, както и в технологична модернизация, с цел повишаване на производителността; припомня, че инвестициите в области като инфраструктури, грижи за децата, социални жилища, образование, обучение, здравеопазване, научни изследвания, цифрови иновации и кръгова икономика могат да увеличат производителността и/или заетостта; призовава Комисията да отправи специфични за всяка държава препоръки (СВДП) в областта на енергийната ефективност и потреблението на ресурси, както и да гарантира, че тези препоръки са в пълно съответствие с Парижкото споразумение относно климата;

призовава Комисията да направи оценка на настоящите пречки пред мащабните инфраструктурни проекти за стимулиране на растежа за целия жизнен цикъл на тези инвестиции, както и да обсъди с Парламента и Съвета начини за отстраняване на такива пречки при спазване на съществуващата правна рамка;

Глава 2 — Отговорни публични финанси

приема за сведение като цяло неутралната фискална позиция, която се предлага в препоръките за еврозоната, като отбелязва, че фискалната позиция се очаква да бъде леко експанзионистична в редица държави членки през 2018 г.; припомня, че последователното прилагане и спазването на правилата на Съюза в областта на данъчното облагане, включително пълно зачитане на съществуващите клаузи за гъвкавост, са от ключово значение за правилното функциониране на ИПС;

подчертава факта, че фискалните позиции на национално равнище и на равнището на еврозоната трябва да създават баланс между дългосрочната устойчивост на публичните финанси и инвестициите, в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и краткосрочното макроикономическо стабилизиране;

10.

приветства подобренията в публичните финанси, които са от особено значение за постигане на по-стабилен, устойчив и ефективен растеж, и по-специално постепенното намаляване на съотношението на дълга спрямо БВП за ЕС и еврозоната и намаляването на номиналните бюджетни дефицити, като същевременно подчертава, че съотношението на брутния дълг спрямо БВП в рамките на еврозоната все още възлиза на около 90 %, като в редица държави членки е доста над това равнище; подчертава, че тези държави членки следва да намалят високите съотношения на дълга към БВП като въпрос от неотложен характер, тъй като това е значително по-лесно да се постигне в период на икономическо възстановяване; припомня, че застаряващите общества и други демографски процеси съставляват огромна тежест за устойчивостта на публичните финанси; поради това призовава държавите членки да поемат отговорност за бъдещите поколения;

11.

подчертава необходимостта от по-силен акцент върху състава и управлението на националните бюджети; приветства поради тази причина все по-честата практика на извършване на преглед на разходите и допълнително насърчава държавите членки да направят оценка на качеството на своите бюджети;

Глава 3 — Структурни реформи

12.

припомня, че е необходимо някои държави членки да продължат да прилагат социално и екологично устойчиви, благоприятстващи растежа структурни реформи, по-специално в контекста на подобреното икономическо положение в целия ЕС, при което се наблюдава растеж на БВП в почти всички държави членки, с цел повишаване на конкурентоспособността, създаването на работни места, растежа и сближаването във възходяща посока;

13.

настоява за привеждане на разходите за научноизследователска и развойна дейност в по-голямо съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“; призовава държавите членки да определят подходящи политики и да осигурят инвестиции за гарантиране или запазване на равен достъп до образование и обучение през целия живот, като се вземе предвид развитието на пазара на труда, включително появата на нови професии;

14.

подчертава, че цифровизацията, глобализацията и технологичните промени трансформират радикално нашите пазари на труда, като включват например дълбоки промени във формите и статута на заетост, които изискват адаптиран преход; във връзка с това подчертава важността на динамичните пазари на труда с достъпни и висококачествени системи за социално осигуряване, които са в състояние да отговорят на новата пазарна действителност;

15.

счита, че реформи, които премахват пречките пред инвестициите, биха дали възможност за незабавна подкрепа за стопанската дейност, като в същото време ще създадат условия за дългосрочен растеж;

16.

призовава за прегледи на данъчното облагане, насочени към постигането на справедлив баланс между данъчното облагане на капитала, труда и потреблението;

Глава 4 — Сближаване и приобщаване

17.

подчертава, че Европейският семестър и специфичните за всяка държава препоръки следва да допринасят за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, включително на тези, посочени в стълба на социалните права, като следва да доведат до растеж и създаване на работни места; във връзка с това приветства „набора от социални показатели“като инструмент за наблюдение на прилагането на социалния стълб;

18.

подчертава факта, че през последните години реалният ръст на заплатите изостава от ръста на производителността като същевременно са настъпили положителни промени на пазара на труда; в този контекст подчертава, че би могло да има възможност за увеличение на заплатите в някои сектори и области, в съответствие с целите за производителността, за да се гарантира добър стандарт на живот, като се вземат предвид конкурентоспособността и необходимостта от преодоляване на неравенствата;

19.

изтъква, че политиките в областта на данъчното облагане трябва да вземат предвид паричната политика при зачитане на независимостта на ЕЦБ;

20.

настоятелно призовава Комисията да разработи цялостна стратегия за подкрепа на инвестициите, която да подобри устойчивостта на околната среда и да гарантира подходяща връзка между целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Европейския семестър;

21.

приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2018 г. се признава необходимостта от ефикасни и справедливи данъчни системи, в които да бъдат предвидени подходящи стимули за осъществяване на стопанска дейност; подкрепя инициативите на Комисията за постигане на по-голяма прозрачност и реформирана система на ДДС, като отбелязва извършената работа по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; приветства полаганите на международно равнище усилия за борба срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; отбелязва, че подобряването на ефективността на националните данъчни системи може значително да повиши държавните приходи;

22.

призовава държавите членки да възприемат подходящи мерки за подпомагане и интеграция на млади хора, които не са заети с работа, учене или обучение, и на бежанците, като се предвидят на ранен етап изискванията, с цел улесняване на плавния им преход към пазара на труда, за да се попречи на преминаването им към сивата икономика, както и за да се гарантира, че обществените услуги са обезпечени с достатъчно ресурси; подчертава, че социалните партньори следва да играят ключова роля в улесняването на интеграцията на лица, които не са заети с работа, учене или обучение, и на мигрантите, както и да гарантират, че те не са подложени на дискриминация на пазара на труда;

23.

изразява загриженост, че неравенството и дискриминацията продължават да определят облика на пазарите на труда в някои държави членки, което допринася за разликата между мъжете и жените по отношение на възнаграждението, пенсионирането и участието в процеса на вземане на решения;

Глава 5 — Рамка на европейския семестър: ангажираност и изпълнение

24.

приветства по-голямото внимание, което се обръща на съвкупната фискална позиция на еврозоната, като същевременно посочва задълженията на отделните държави членки да спазват Пакта за стабилност и растеж, включително напълно да зачитат съществуващите в него клаузи за гъвкавост; подчертава, че концепцията за съвкупна фискална позиция не предполага, че излишъците и дефицитите в различните държави членки могат да се компенсират взаимно;

25.

изразява загриженост във връзка с ниската степен на спазване на специфичните за всяка държава препоръки, включително насочените към насърчаване на сближаването, повишаването на конкурентоспособността и намаляването на макроикономическите дисбаланси; счита, че проявата на по-голяма национална ангажираност посредством провеждането на истински обществени дебати на национално равнище ще доведе до по-добро изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки; счита за важно да се гарантира националните парламенти да провеждат обсъждания по докладите по държави и по специфичните за всяка държава препоръки; счита, че регионалните и местните органи следва да бъдат ангажирани по-активно в процеса на европейския семестър; призовава Комисията да използва всички съществуващи инструменти за засилване на тези специфични за всяка държава препоръки, насочени към справяне с предизвикателствата, представляващи заплаха за устойчивостта на паричния съюз;

26.

подчертава, че всяка по-нататъшна стъпка към задълбочаването на ИПС трябва да върви ръка за ръка с по-силен демократичен контрол; настоява, че за тази цел ролята както на Европейския парламент, така и на националните парламенти трябва да бъде укрепена в съответствие с принципа за поемане на отговорност; призовава за провеждане на консултации със социалните партньори в преговорния процес както на национално, така и на европейско равнище;

27.

приветства факта, че Комисията признава, че корупцията продължава да бъде пречка за инвестициите в някои държави членки и че спазването на принципа на правовата държава, независимостта на съдебната система и правоприлагащите органи са необходими, за да се гарантира нужното икономическо развитие; въпреки това изразява съжаление относно прекратяването от страна на Комисията на годишния доклад за борба с корупцията и призовава Комисията да възобнови този годишен анализ на корупцията в рамките на държавите членки, както и да предостави механизми за борба с нея;

Принос по сектори към доклада за годишния обзор на растежа за 2018 г.

Бюджети

28.

счита, че бюджетите на ЕС трябва да предоставят стимул за устойчив растеж, сближаване, инвестиции и реформи посредством решения и полезни взаимодействия, отнасящи се до националните бюджети; поради това счита, че ГОР служи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети и бюджета на ЕС, особено в контекста на изготвянето на многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.;

29.

във връзка с това изтъква отново, че следва да има по-добро взаимодействие между националните бюджети и бюджета на ЕС; изтъква, че предвид участието си в европейския семестър и в подготовката и изпълнението на бюджета на ЕС Комисията трябва да играе ключова роля в това отношение;

30.

приветства предложението за по-добро взаимодействие и неразпокъсаност на бюджета на ЕС, включено в препоръките, представени в окончателния доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г., озаглавен „Бъдещото финансиране на ЕС“;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

31.

приветства инициативата на Комисията за стартиране на уеб портал за насърчаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията, който да предоставя актуална информация по теми, свързани с насърчаването на здравословен начин на живот и благосъстоянието, и който да представлява важен източник на ясна и надеждна информация за гражданите; подчертава, че този портал следва да бъде изцяло достъпен за всички граждани на ЕС, включително и за онези, които страдат от дислексия или други подобни затруднения;

32.

призовава за повече съгласуваност с други политики на ЕС в областта на предотвратяването на бедствия и подготвеността за тях, като например стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, европейските структурни и инвестиционни фондове, фонд „Солидарност“, законодателството в областта на околната среда, политиките в сферата на научните изследвания или иновациите;

o o

33.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и националните парламенти на държавите членки и на Европейската централна банка.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.

(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.

(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.

(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.

(7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.

(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.

(9) ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27.

(10) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

(11) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 86.

(12) ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 149.

(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0491.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/87

P8_TA(2018)0078

Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г.

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г. (2017/2260(INI))

(2019/C 162/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид членове 9, 145, 148, 152, 153, 174 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (1),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял IV от нея (Солидарност),

—	като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—	като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8 и 10,

—	като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права от Гьотеборг от 17 ноември 2017 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2018 г.“(COM(2017)0690),

—	като взе предвид проекта на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 22 ноември 2017 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2018 г. (COM(2017)0674),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 22 ноември 2017 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677),

—	като взе предвид препоръката на Комисията от 22 ноември 2017 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2017)0770),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.“(COM(2017)0771),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2018 г.: обща оценка“(COM(2017)0800),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“(COM(2017)0250),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“(COM(2017)0252),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на постигнатото по препоръката от 2013 г. „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(SWD(2017)0258),

—	като взе предвид публикуваното от Комисията седмо издание на годишния преглед „Заетост и социално развитие в Европа (2017 г.)“, съсредоточено върху справедливостта и солидарността между поколенията в Европа,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“(COM(2016)0646),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“(COM(2016)0581),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“(COM(2016)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“(COM(2016)0356),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“(COM(2016)0359),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—	като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071) и своята позиция от 15 септември 2016 г. по този въпрос (2),

—	като взе предвид пакета на Комисията за социални инвестиции от 20 февруари 2013 г., включително препоръка 2013/112/ЕС, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (3),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(COM(2010)2020), както и резолюцията на Парламента от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020 (4),

—	като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа,

—	като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно икономическите политики на еврозоната (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г. (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2017 г. (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот (13),

—	като взе предвид своята позиция от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството и по-специално на бедността сред децата (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз (18),

—	като взе предвид окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),

—	като взе предвид Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“и на Инициативата за младежка заетост“,

—	като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 25 септември 2017 г., озаглавен „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK за 2016 г.“, и по-конкретно главата „Неравенство в заплащането: данни, дебат и политики“,

—

като взе предвид документа на Eurofound с актуална информация от 18 юли 2017 г., озаглавен „Неравенства във възнагражденията на командированите лица: предизвикателство за принципа на равното третиране“, в който се представя подробен преглед на позициите на правителствата и на социалните партньори в цяла Европа по отношение на принципа на равно заплащане за еднакъв труд,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 26 юни 2017 г., озаглавен „Смяната на вида дейност и неравенството в заплащането: Европейски наблюдател на заетостта 2017 г.“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 19 април 2017 г., озаглавен „Социалната мобилност в ЕС“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 13 март 2017 г., озаглавен „Неравенства по отношение на доходите и модели на заетост в Европа преди и след голямата рецесия“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 24 февруари 2017 г. относно ролята на социалните партньори в рамките на европейския семестър: актуализация за 2016 г., както и от 16 февруари 2016 г. относно ролята на социалните партньори в европейския семестър, който разглежда периода 2011—2014 г.,

—	като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound от 17 ноември 2016 г., озаглавен „Шесто европейско проучване на условията на труд“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 12 март 2015 г., озаглавен „Нови форми на заетост“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 29 октомври 2013 г., озаглавен „Жените, мъжете и условията на труд в Европа“,

—	като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0052/2018),

А.

като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се повишава и достигна 72,3% през второто тримесечие на 2017 г., което отговаря на 235,4 милиона души, имащи работа, и представлява напредък в стремежа към постигане на целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че продължават да съществуват доста значителни разлики между равнищата на заетост в много държави членки, които варират от доста под средната за ЕС стойност от 65% в Гърция, Хърватия, Италия и Испания, до над 75% в Нидерландия, Дания, Обединеното кралство, Германия и Швеция, като възстановяването от кризата още не е приключило и, по-специално, не са постигнати националните цели на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че ръстът на заетостта е по-висок сред по-възрастните работници, висококвалифицираните служители и мъжете, и по-слаб сред младите хора, нискоквалифицираните работници и жените; като има предвид, че заетостта, измерена чрез отработените часове на заето лице, остава с 3% под равнището от преди кризата в ЕС и с 4% под равнището от преди кризата в еврозоната, което се дължи на увеличаването на работата на непълно работно време и намаляването на броя отработени часове от заетите лица на пълно работно време; като има предвид, че в ЕС понастоящем 18,9 милиона души са безработни, размерът на инвестициите все още е твърде малък, растежът на заплатите е слаб, а бедността сред работещите продължава да нараства; припомня, че член 3 от ДЕС гласи, че Съюзът има за цел да осигури пълна заетост;

Б.

като има предвид, че 18,9 милиона души в ЕС все още са безработни, въпреки факта, че равнищата на безработица в ЕС и еврозоната са на най-ниското си равнище за последните девет години — съответно 7,5% и 8,9%; като има предвид освен това, че това възстановяване продължава да бъде твърде неравномерно сред държавите членки, като равнищата на безработица варират от 4% в Германия до почти 20% в Испания и 23,6% в Гърция; като има предвид, че скритата безработица — безработните хора, които искат да работят, но не търсят активно работа — е възлизала на 20% през 2016 г., а делът на дълготрайната безработица в ЕС продължава да бъде тревожно висок — над 46,4% (съответната стойност за еврозоната е 49,7%); като има предвид, че в някои държави членки безработицата остава висока поради липсата на растеж и поради структурни слабости; като има предвид, че неподходящите реформи на пазара на труда са една от причините за високите равнища на безработица; като има предвид, че подпомагането на дълготрайно безработните лица е изключително важно, тъй като в противен случай това положение ще започне да оказва влияние върху увереността в собствените им сили, благосъстоянието и бъдещото им развитие, което ще ги изложи на риск от бедност и социално изключване и ще подкопае устойчивостта на системите за социална сигурност, както и европейското социално измерение;

В.

като има предвид, че заетостта на непълно работно време се е увеличила с 11% от 2008 г. насам и че заетостта на пълно работно време е намаляла с 2% за същия период, като в същото време принудителната заетост на непълно работно време е намаляла от 29,3% през 2013 г. на 27,7% през 2016 г., но все още представлява една четвърт от този вид договори;

Г.

като има предвид, че сегментацията на пазара на труда между постоянните и нетипичните работни места продължава да буди тревога, като в някои държави членки делът на договорите за временна заетост е между 10% и 20%, като процентът на преминаване към безсрочни договори е особено нисък, а временните работни места водят по-скоро към безизходна ситуация, отколкото средство по пътя към намирането на постоянни работни места; като има предвид, че това явление възпрепятства голям брой работници да се възползват от сигурна, сравнително добре платена работа и добри перспективи и създава разлики в заплащането между работниците на постоянен и на временен договор;

Д.

като има предвид, че макар да се наблюдава леко подобрение в равнището на младежката безработица, това ниво все още остава тревожно високо — 16,6% (18,7% в еврозоната); като има предвид, че съгласно проекта на съвместен доклад за заетостта младите хора са заети по-често в нестандартни и нетипични форми на заетост, включително временна заетост, принудителна заетост на непълно работно време и работни места с по-ниско заплащане; като има предвид, че през 2016 г. е имало 6,3 милиона млади хора на възраст 15—24 години, незаети с работа, учене или обучение (т.нар. група „NEET“); като има предвид, че държавите членки могат да предприемат мерки за справяне с младежката безработица чрез разработването и прилагането на нормативна уредба за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда, основаващи се на забраната за дискриминация по отношение на възраст във връзка с член 19 от ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета относно равното третиране в областта на заетостта;

Е.

като има предвид, че макар разликите между равнищата на безработица в отделните държави членки да са по-малки, те все още остават над равнището от преди кризата; като има предвид, че дълготрайната безработица остава над 50% от общата безработица в някои държави членки и възлиза на 46,6% в ЕС и на 49,7% в еврозоната; като има предвид, че равнището на безработица проследява само лицата, които нямат работа и активно са търсили работа през последните 4 седмици, а равнището на дълготрайната безработица измерва само дела на икономически активното население на възраст 15—74 години, което е безработно в продължение на 12 месеца или повече;

Ж.

като има предвид, че разликата в заетостта между жените и мъжете продължава да е налице и понастоящем възлиза на 11,6% в ЕС, като равнищата на заетост по полове са 76,9% при мъжете и 65,3 % при жените, като разликата е дори още по-голяма сред родените извън ЕС жени и жените от ромски произход; като има предвид, че разликата между жените и мъжете по отношение на заетостта на непълно работно време е дори още по-голяма, като възлиза на 23 процентни пункта през 2016 г. и дори надхвърля 30 процентни пункта в четири държави членки, като принудителната заетост на непълно работно време сред жените възлиза на 23,5%; като има предвид, че равнището на заетост при жените с поне едно дете на възраст под 6 години е с 9 процентни пункта по-ниско от равнището на заетост при жените без деца, а 19% от потенциално трудово активните жени в ЕС са били неактивни през 2016 г. поради полагане на грижи за деца или за недееспособни възрастни; като има предвид, че поради по-ниските равнища на заетост в еквивалент на пълно работно време жените страдат и от значителна разлика в заплащането — 16,3% за 2015 г. средно за ЕС, като тази разлика варира от 26,9% в Естония до 5,5% в Италия и Люксембург;

З.

като има предвид, че някои държави членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабо участие, както и несъответствие на уменията и квалификацията; като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от конкретни мерки за интеграция или реинтеграция на неактивната работна сила с цел да се отговори на потребностите на пазара на труда;

И.

като има предвид, че обществата в Европейския съюз застаряват (почти 20% от европейското население е на възраст над 65 години и според оценките този дял ще достигне 25% до 2050 г.), а коефициентът на възрастова зависимост нараства, което представляват допълнително предизвикателство за държавите членки и може да доведе до необходимост те да извършат корекции, за да продължат да гарантират добре финансирани и стабилни социалноосигурителни системи и системи за здравеопазване и дългосрочни грижи и за да отговорят на нуждата от предоставяне на формални и неформални грижи; като има предвид, че лицата, полагащи неформални грижи, са жизненоважни за обществото; като има предвид, че очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС-28 леко е намаляла през 2015 г., като е била оценена на общо 80,6 години (0,3 години по-малко спрямо 2014 г.) — 83,3 години за жените (0,3 години по-малко спрямо 2014 г.), и 77,9 години за мъжете (0,2 години по-малко спрямо 2014 г.); като има предвид, че това е първият спад на очакваната продължителност на живота в ЕС-28 след 2002 г., когато за пръв път имаше налични данни за очакваната продължителност на живота за всички държави членки, и този спад може да се наблюдава в повечето държави членки; като има предвид, че според Евростат все още не е възможно да се каже дали намаляването на очакваната продължителност на живота в периода между 2014 г. и 2015 г. е само временно, или ще продължи през идните години;

Й.	като има предвид, че демографските предизвикателства включват фактори като обезлюдяването и разпръснатостта на населението, които затрудняват растежа на засегнатите региони и застрашават икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС;

К.

като има предвид, че делът на преждевременно напусналите училище продължава да е около 20% в няколко държави членки, включително в Малта, Испания и Румъния, и все още е по-висок от целевата стойност за ЕС (10%) в Португалия, България, Италия, Унгария, Обединеното кралство и Гърция; като има предвид, че преждевременното напускане на училище представлява сложно предизвикателство на индивидуално, национално и европейско равнище; като има предвид, че неравностойната социално-икономическа среда, мигрантският произход и специалните нужди са най-значимите фактори, свързани със слабите резултати в областта на образованието и преждевременното напускане на училище, като се има предвид, че средният за ЕС дял на учениците със слаби постижения в науката в най-ниския социално-икономически квартил на учениците по PISA за 2015 г. е около 34 %, което е с 26 процентни пункта повече, отколкото в най-високия социално-икономически квартил;

Л.

като има предвид, че секторът на социалната икономика обхваща 2 милиона предприятия (10% от общия брой за ЕС), като в него са заети повече от 14 милиона души (около 6,5% от работниците в ЕС); като има предвид, че този сектор следва да изпълнява важна роля за посрещането на многобройните предизвикателства, пред които са изправени съвременните общества, не на последно място застаряването на тяхното население;

М.	като има предвид, че 80 милиона европейци са с увреждания; като има предвид, че прилагането на мерки за достъпност за тях продължава да изостава;

Н.

като има предвид, че макар да се наблюдава известен напредък по отношение на намаляването на бедността и на социалното изключване, все още съществуват групи в неравностойно положение в обществото и неприемливо голям брой европейци – 119 милиона, са изложени на риск от бедност или социално изключване, включително над 25 милиона деца (над 25% от всички деца в ЕС), а регионалните различия също продължават да съществуват в рамките на държавите членки и в Съюза като цяло, поради което ЕС значително изостава в стремежа към постигането на целта на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че неравенството в доходите продължава да нараства в две трети от всички държави — членки на ЕС; като има предвид, че в ЕС като цяло 20% от най-богатите домакинства получават дял от доходите, който е 5,1 пъти по-голям от дела на най-бедните 20% от населението, с тази разлика достига 6,5 пъти или повече в някои източно- и южноевропейските държави — почти два пъти повече спрямо някои от най-добре представящите се централноевропейски и скандинавски държави; като има предвид, че високите равнища на неравенство продължават да представляват пречка пред равните възможности в достъпа до образование, обучение и социална закрила и поради това са в ущърб на социалната справедливост, социалното сближаване и устойчивото икономическо развитие;

О.

като има предвид, че според публикацията на Комисията „Заетост и социално развитие в Европа през 2017 г.“през 2015 г. е имало 118,8 милиона души, изложени на риск от бедност или социално изключване, с 1,7 милиона повече от равнището от 2008 г. и далеч под целта на стратегията „Европа 2020“за намаляване на числеността на тази група с 20 милиона души, като между държавите членки има големи различия, които варират от 5% или по-малко в Чешката република или Германия до около 20% в Гърция и Испания; като има предвид, че процентът на изложени на риск от бедност или социално изключване лица при децата (на възраст 0—17 години) през 2016 г. е бил 26,4%, по-висок от еквивалентните проценти при възрастните (16—64 години, 24,2%) и с почти 10 процентни пункта от процента при хората в напреднала възраст (65+, 18,3%); като има предвид, че броят на децата, засегнати от бедност, продължава да е тревожно висок в Европа — понастоящем над 25 милиона, и че въздействието на бедността върху децата може да трае цял живот и е води до омагьосан кръг, при който неравностойното положение се предава от поколение на поколение; като има предвид, че социалните политики са важни за постигането на сближаване и за приближаването на ЕС към неговите граждани;

П.

като има предвид, че бедността сред работещите продължава да се увеличава в Европа като цяло, като най-високите стойности са регистрирани в Испания (13,1%), Гърция (14%) и Румъния (18,6%), което показва, че заетостта сама по себе си невинаги е достатъчна, за да избави хората от бедността, и отразява различните модели на пазара на труда, включително заетост на непълно работно време и/или временна заетост, равнищата на заплащане и трудовата интензивност в домакинствата и лошите условия на труд; като има предвид, че ръстът на заплатите остава слаб в ЕС, като възлиза на по-малко от 1% през последните две години, а разликата във възнаграждението на заетите лица е доста сериозна в ЕС, като варира от 4,6 евро на отработен час в България до 43,3 евро на отработен час в Люксембург; като има предвид, че реалният ръст на заплатите изостава от средния ръст на производителността в 18 от 28-те държави членки, като изостава дори от намаляването на безработицата; като има предвид, че определянето на заплатите е въпрос от национална компетентност;

Р.

като има предвид, че образованието е ключов фактор за интеграцията на младите хора на пазара на труда и е преди всичко отговорност на държавите членки, макар и с подкрепа от Комисията; като има предвид, че висококачественото образование и обучение трябва да бъдат достъпни за всички, като се има предвид фактът, че равнището на заетост сред младите хора (на възраст 20—34 години) с висше образование е 82,8% в ЕС, с повече от 10 процентни пункта по-високо, отколкото сред лицата със средно образование; като има предвид, че професионалното обучение започва да се радва на повече доверие както от страна на младите европейци, така и от страна на предприятията, като признават техните способности; като има предвид, че обучението, придобито в неформална обстановка, също предоставя на европейците с важни умения за пазара на труда;

С.	като има предвид, че макар преходът към цифровизация да налага работниците да разполагат поне с основни цифрови умения, според оценките над 44% от населението на ЕС не притежава такива умения (19);

Т.

като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС при разработването и изпълнението на всички съответни политики и дейности на Съюза следва да се осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве. като има предвид, че това ще допринесе за социалното приобщаване, социалната справедливост и равенството; като има предвид, че научният и технологичен напредък, който е приветстван в годишния обзор на растежа (ГОР) за 2018 г., предоставя възможност да се открият по-добри, по-ефикасни и по-достъпни лечения и лекарствени продукти; като има предвид, че този напредък спомага да се гарантира, че хората, страдащи от определени хронични заболявания, ще бъдат в състояние да навлязат на пазара на труда или да продължат да работят много по-дълго; като има предвид, че понастоящем постигането на тази цел е поставено под въпрос поради високите цени на някои лекарства;

У.	като има предвид, че фискалната политика в държавите членки играе роля за стабилизирането на макроикономическата среда, като същевременно се следват и други цели, като например фискална устойчивост или преразпределение;

Ф.	като има предвид, че предоставянето и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

Х.	като има предвид, че брутният разполагаем доход на домакинствата (БРДД) на глава от населението все още не се е възстановил и не е достигнал своето равнище от преди кризата в много държави членки, като в редица от тях неговата стойност е с 20—30 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2008 г.;

Ц.	като има предвид, че капацитетът на икономиката на ЕС да стимулира дългосрочен растеж е по-нисък от този на нашите основни конкуренти; като има предвид, че според оценките на Комисията потенциалният растеж е около 1,4% в ЕС спрямо 2% в САЩ;

Ч.

като има предвид, че недекларираният труд лишава работниците от техните права и поощрява социалния дъмпинг, което има сериозни бюджетни последици и засяга неблагоприятно заетостта, производителността, качеството на труда и развитието на уменията, както и ефикасността и ефективността на системите за пенсионни права; като има предвид, че трябва да се полагат непрестанни усилия за превръщането на недекларирания труд в деклариран;

Ш.

като има предвид, че най-отдалечените региони са принудени да се справят с огромни трудности, свързани с техните специфични особености, които ограничават потенциала им за растеж; като има предвид, че в тези региони равнищата на безработица варират между 11,2% и 27,1%, като процентът на дълготрайно безработните е между 54,5% и 80,9%; като има предвид, че в тези региони безработицата сред младите хора е над 40%;

Щ.

като има предвид, че според изследванията на Eurofound участието на социалните партньори в изготвянето на националните програми за реформи постепенно се подобрява в повечето държави членки, макар и да продължава да има значителни различия при резултатите по отношение на качеството и ефективността на цялостното участие на националните социални партньори в процеса на европейския семестър;

AA.

като има предвид, че се очаква предстоящото изследване на Eurofound относно участието на социалните партньори в европейския семестър да отчете процес на консолидация и нарастващо съзнание, в съответствие с насока за заетостта № 7 относно подобряване на функционирането на пазарите на труда; при все това социалните партньори подчертават необходимостта от гарантиране на надлежното участие чрез улесняване на значими и своевременни консултации, обмен на мнения и коментари, както и даване на гласност на тяхното мнение;

приветства годишния обзор на растежа за 2018 г., заедно с интегрирания европейски стълб на социалните права, като важна част от цялостната политика за качествена заетост, устойчив растеж и инвестиции, с цел увеличаване на производителността и заплатите, създаване на работни места, намаляване на неравенствата и бедността и подобряване на социалната закрила и достъпа до и качеството на обществените услуги; отчита факта, че годишният обзор на растежа се основава на стратегия за инвестиции, структурни реформи и отговорни публични финанси, която трябва да бъде съчетана с политики и мерки за изпълнение на принципите и целите на европейския стълб на социалните права; подчертава, че Комисията следва, в рамките на Европейския семестър, да усъвършенства процедурата за координация на политиките с цел по-добро наблюдение, предотвратяване и коригиране на неблагоприятните тенденции, които може да засилят неравенствата и да отслабят социалния напредък, като средство за изграждане на връзка между икономическата координация и заетостта и постиженията в социалната сфера; призовава държавите членки да следват приоритетите, установени в изследването и придружаващия съвместен доклад за заетостта, с цел техните национални политики и стратегии да насърчават растежа, устойчивото икономическо развитие, качествената заетост, социалното сближаване, както и социалната закрила и приобщаването; отбелязва, че е важно да се защитават правата на работниците и да се засилват позициите на служителите при договарянето;

подчертава необходимостта от балансирани в социално и икономическо отношение структурни реформи, целящи постигането на социален рейтинг ААА чрез подобряване на приобщаващите политики за пазара на труда и в социалната сфера, с които се предприемат мерки във връзка с потребностите на работниците и уязвими групи, с цел да се стимулират инвестициите, да се създава качествена заетост, да се подпомага работната сила, за да придобива уменията, от които се нуждае, да се насърчават равните възможности на пазара на труда и справедливите условия на труд, да се повиши производителността на труда, да се подпомагат растежът на заплатите и устойчивите и адекватни системи за социална закрила, и да се подобри стандартът на живот за всички граждани; подчертава необходимостта да се укрепи благоприятната среда за предприятията и работниците с цел създаване на по-стабилна заетост, като същевременно се търси баланс между социалното и икономическото измерение, а решенията се вземат съвместно и на принципа на взаимното допълване; призовава държавите членки постепенно да изместят данъците от труда към други източници, без да се излагат на опасност социалната сигурност; призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване на социалните стандарти и за намаляване на неравенствата;

подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти за работодателите и синдикатите, за да се установи справедливо възнаграждение и условия на труд, и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза; припомня, че правото на създаване на колективно договаряне е въпрос, който засяга всички европейски работници, и има жизненоважни последици за демокрацията и върховенството на закона, включително зачитането на основните социални права, и че колективното договаряне е основно европейско право, което европейските институции са задължени да зачитат в съответствие с член 28 от Хартата на основните права; в този контекст призовава за политики, които зачитат, насърчават и укрепват колективното договаряне и позицията на работещите в системите за определяне на заплатите, които играят решаваща роля за постигането на висок стандарт за условията на труд; счита, че това следва да бъде направено с оглед на подкрепа за съвкупното търсене и икономическото възстановяване, намаляване на неравенството в заплащането и борба с бедността на работещите;

призовава за по-силна ангажираност в борбата срещу бедността и растящото неравенство и за засилване на социалните инвестиции с оглед на тяхната икономическа възвращаемост и социални ползи; припомня, че икономиките с по-висока степен на социални инвестиции са по-устойчиви на сътресения; призовава държавите членки и Комисията, в рамките на действащите правила на Пакта за стабилност и растеж, да осигурят възможност за публични социални инвестиции и, когато това е необходимо, за повече инвестиции в социална инфраструктура и за подкрепа за най-силно засегнатите лица с цел да се предприемат правилни мерки за решаване на проблема с неравенството, по-специално чрез системите за социална закрила, които осигуряват подходяща и добре насочена подкрепа за доходите; призовава Комисията да извършва, когато е приложимо, по-задълбочена оценка по въпроса кои видове разходи със сигурност може да се разглеждат като социални инвестиции;

счита, че е важно да се насърчава междукултурният диалог с цел да се улесни навлизането на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, на пазара на труда и интегрирането им в обществото; изразява загриженост във връзка с продължаващото слабо участие на пазара на труда на етническите малцинства; призовава държавите членки в тази връзка да прилагат правилно Директива 2000/78/ЕО и Директива 2000/43/ЕО; припомня, че новодошлите носят със себе си нови умения и знания и призовава за по-нататъшното разработване и популяризирането на средства за предоставяне на многоезична информация за съществуващите възможности за формално и неформално учене, професионално обучение, стажове и доброволческа дейност;

настоятелно призовава Комисията да полага усилия за подпомагане на хората, засегнати от определени заболявания, например хронични заболявания, да навлязат или да останат на пазара на труда; настоява, че пазарът на труда трябва да бъде ориентиран спрямо подобни положения и да стане по-гъвкав и недискриминационен, така че да се гарантира, че засегнатите хора също могат да допринасят за икономическото развитие на ЕС, като по този начин се намали натискът върху социалноосигурителните системи;

приветства подкрепата на Комисията за инвестициите за повишаване на екологичната устойчивост, както и признаването на техния потенциал във всички сектори на икономиката; изразява съгласие, че подкрепата за прехода към кръгова и зелена икономика има висок нетен потенциал за създаване на работни места;

приветства Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права и счита, че европейският семестър следва да подкрепя нейните 20 основни принципа, отнасящи се до равните възможности, достъпа до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и приобщаването, които следва да служат като отправна точка и препоръка при изпълнението на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики, за да се постигне истински социален рейтинг ААА за Европа и да се създаде икономически растеж и предсказуемо, устойчиво финансово положение, подчинено на целите на икономическата политика и на политиката в областта на заетостта, като по този начин служи на главните, приоритетни цели на стратегията „Европа 2020“; посочва, че процесът на координация чрез европейския семестър е важно средство за консолидиране на европейското социално измерение, от което произтича социалният стълб; подчертава, че ЕССП представлява първа стъпка чрез изграждането на общ подход за защитата и развитието на социалните права в целия ЕС, което следва да бъде отразено в мерките, провеждани от държавите членки; поради това призовава Комисията да представи конкретни предложения за укрепване на социалните права чрез конкретни и специфични инструменти (законодателство, механизми за разработване на политики и финансови инструменти) и постигане на конкретни резултати; подчертава първенството на основните права;

признава усилията за засилване на социалното измерение на европейския семестър; призовава за допълнителни действия за балансиране на социалните и икономическите приоритети и за подобряване на качеството на наблюдението и препоръки в социалната сфера;

10.

приветства новия набор от показатели, който предвижда 14 водещи показателя за наблюдение на резултатите на държавите членки по отношение на заетостта и в социалната област, наред с три основни измерения, определени в контекста на европейския стълб на социалните права;

11.

подчертава факта, че средно за ЕС при 11 от 14-те водещи показателя е отчетено подобрение през последната година, за която има данни, и това потвърждава постоянното подобряване на положението на пазара на труда и на социалното положение, което съпровожда икономическото възстановяване; отбелязва обаче, че е необходимо да се предприемат действия, за да се постигне възходящо социално сближаване по отношение на измеренията, определени в европейския стълб на социалните права, както е посочено от Комисията, и че анализът на водещите показатели показва поне една „критична ситуация“за 17 от 28-те държави членки;

12.

признава, че въпреки подобренията в положението с икономиката и заетостта през последните години в ЕС като цяло, реализираните печалби не винаги се разпределят равномерно, тъй като броят на хората, засегнати от бедност и социално изключване, продължава да бъде твърде висок; изразява загриженост във връзка с нарастващите неравенства в ЕС и неговите държави членки, както и във връзка с увеличаващия се дял на работниците, изложени на риск от бедност – не само за работниците на непълно работно време, но и за работниците на пълно работно време; призовава Комисията и държавите членки да продължат с усилията за подобряване на условията за тези хора, както и да отдават по-голямо признание на работата и експертния опит на НПО, на организациите, които се борят с бедността, и на самите лица, живеещи в условия на бедност, като насърчават тяхното участие в обмена на добри практики; отбелязва, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив растеж; подчертава факта, че интеграцията на трайно безработните лица чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки е ключов фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване и за осъществяването на принос към устойчивостта на националните системи за социална сигурност; призовава да се създават и развиват партньорства, включващи всички съответни заинтересовани страни, за да се осигурят необходимите инструменти за по-ефективна реакция спрямо нуждите на пазара на труда, да се осигурят ефективни решения и да се предотврати дълготрайната безработица; подчертава необходимостта от прилагане на ефективни политики на пазара на труда с цел намаляване на дълготрайната безработица; счита, че държавите членки следва допълнително да подпомагат лицата, които нямат работа, като предоставят икономически и физически достъпни и качествени услуги за подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация, като същевременно бъдат защитени лицата, които не са в състояние да участват;

13.

призовава Комисията да взема под внимание целите за социално развитие, когато предлага препоръки за политиката в контекста на европейския семестър;

14.

отново изразява загриженост относно колебанията в равнищата на заетост и безработица в различните държави членки и предупреждава по-специално за обезпокоителното равнище на непълна заетост и скрита безработица; изразява особена загриженост във връзка с високото равнище на младежка безработица, която е над 11% в ЕС, с изключение на няколко държави членки – Австрия, Чешката република, Нидерландия, Унгария, Малта и Германия; счита за особено тревожно високото равнище на незаетите с работа, учене или обучение лица (NEET) и на преждевременно напусналите училище, което продължава да се наблюдава в няколко държави; приветства във връзка с това увеличаването на финансирането за Инициативата за младежка заетост с 2,4 милиарда евро за периода 2017—2020 г.; подчертава, че при необходимост следва да бъде разгледана възможността за предоставяне на допълнителни средства на равнище ЕС за инициативата и че държавите членки следва да гарантират, че гаранцията за младежта е изцяло отворена за всички групи, включително за уязвими лица; припомня Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС?“;

15.

споделя виждането на Комисията, че „системите за социална закрила следва да гарантират правото на обезщетения за гарантиране на минимален доход“; призовава държавите членки да определят подходящ минимален доход над прага на бедността в съответствие с националното законодателство и практики и с участието на социалните партньори, както и да гарантират, че той е достъпен за всички хора и че е насочен към най-нуждаещите се; счита, че за да бъдат ефективни в борбата срещу бедността, схемите за минимален доход следва да бъдат придружени от достъп до качествени и достъпни обществени блага и услуги и от мерки за насърчаване на равните възможности и за улесняване на навлизането или повторното навлизане на пазара на труда за хората в уязвимо положение, ако те са в състояние да работят;

16.

призовава Комисията да създаде европейски социалноосигурителен номер с цел да се улесни обменът на информация, да се предостави на хората информация за техните текущи и минали права, както и да се предотвратят злоупотреби;

17.

припомня на Комисията, че достъпът до социална закрила е от основно значение за създаването на справедливи условия на труд и че след консултациите със социалните партньори трябва да бъдат изработени конкретни предложения, за да се гарантира, че всички хора във всички форми на заетост натрупват социалноосигурителни права, включително адекватни пенсии;

18.

призовава Комисията, чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и европейския семестър, да увеличи усилията си в подкрепа на всеобхватните публични политики в държавите членки, съсредоточени върху осигуряването на по-гладък преход от образование и (дълготрайна) безработица към работа и призовава по-специално за пълното прилагане на мерките на национално равнище, очертани в препоръката на Съвета относно интеграцията на трайно безработните лица на пазара на труда (20); призовава държавите членки и Комисията да насърчават ученето през целия живот, особено за по-възрастните работници, за да им помогнат да адаптират своите умения и да способстват за тяхната пригодност за заетост;

19.

изразява загриженост относно все още високите равнища на бедност в Европа почти десет години след началото на кризата и последвалото разделение между поколенията, включително в държавите членки с по-нисък дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване; изразява особено безпокойство във връзка с увеличаващите се равнища на детската бедност и на бедността сред работещите в няколко държави членки въпреки макроикономическото възстановяване през последните години; отбелязва, че в над една трета от държавите членки се наблюдава критична ситуация по отношение на дела на децата, които участват в грижи и образование в ранна възраст; призовава Комисията да подкрепи държавите членки при планирането и изпълнението на структурните реформи, като извърши оценка на тяхното социално въздействие и въздействие върху разпределението;

20.

отправя искане към Комисията и към държавите членки да приемат всички необходими мерки за драстично намаляване на бедността в Европа и по-специално за представяне на конкретни предложения с цел поставяне на децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността в съответствие с препоръката на Комисията относно инвестициите в децата и като се вземат предвид подготвителните действия, установени с бюджета на ЕС за 2017 г. и 2018 г., и съответните резолюции на ЕП, като се гарантира, че са въведени мерки, които ще позволят на всяко дете, изложено на риск от бедност, да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене; подчертава необходимостта държавите членки да приемат национални планове за намаляване на детската бедност, в които да се обърне специално внимание на ограниченото въздействие на социалните плащания за намаляване на риска от бедност;

21.

приветства поставения в годишния обзор на растежа за 2018 г. акцент върху подходящото социално жилищно настаняване и другите помощи за жилищно настаняване като основни услуги, включително защитата на хората в уязвимо положение от необосновано принудително изгонване от жилището и налагане на възбрана, и предприемането на мерки за решаване на проблема с бездомността; призовава за засилено наблюдение на бездомността и изключването от жилищно настаняване в рамките на семестъра и представяне на препоръки при необходимост;

22.

приветства предложението на Комисията за директива за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз, която заменя сега действащата Директива относно писмената декларация;

23.

подчертава по-високото равнище на безработица сред младите хора и нискоквалифицираните работници в сравнение с възрастните висококвалифицирани работници; призовава Комисията и държавите членки да ускорят изпълнението на новата програма за умения, която има за цел да повиши квалификацията на хората със специфични проблеми по отношение на уменията и да спомогне за тяхната реинтеграция на пазара на труда;

24.

призовава Комисията и държавите членки да положат максимални усилия за инвестиране във икономически и физически достъпно и висококачествено образование и обучение, в поддържащ иновациите растеж на производителността на труда, в активни политики на пазара на труда, в социално приобщаване и в интеграция на пазара на труда и в по-ефективни и персонализирани публични и частни служби по заетостта — като вземат предвид разликите в доходите в географско и демографско отношение в рамките на отделните региони и държави — за да се гарантира, че придобитите умения ще отговарят на търсенето на пазара на труда, ще осигурят възможности на хората и ще ги интегрират на пазара на труда, и за да се намали броят на преждевременно напусналите училище; в тази връзка подчертава нарастващото търсене на цифрови и други преносими умения и настоява, че развиването на тези умения е неотложно и особено необходимо и следва да обхваща всички социални групи, с особено внимание към нискоквалифицираните работници и младите хора; подчертава важността на инициативите в подкрепа на дългосрочната мобилност на учащи се и млади хора, завършили степени на образование или професионално обучение, което ще даде възможност за развитие на квалифицирана и мобилна работна сила в секторите с потенциал;

25.

счита, че взаимното признаване на квалификациите ще е от полза за преодоляване на несъответствието между недостига на умения на европейския пазар на труда и търсещите работа лица, по-специално младите хора; посочва, че квалификацията и уменията, придобити в контекста на неформалното и самостоятелното учене, са важни, доколкото подобряват пригодността за заетост на младите хора и на хората, които са били извън пазара на труда, защото е трябвало да полагат грижи за други хора; поради това подчертава, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелните форми на придобиване на знания и опит, по-специално когато са придобити чрез доброволчество; приветства факта, че в годишния обзор на растежа Комисията е взела под внимание важността на признаването на тези умения за целите на новата европейска програма за умения; призовава Комисията и държавите членки да подобрят професионалното обучение и да засилят ученето в процеса на работа, включително качественото чиракуване;

26.

призовава държавите членки да подкрепят програмите за стажове и пълноценно да използват наличните средства по „Еразъм +“за стажанти с цел да се гарантира качеството на този вид обучение и то да стане по-привлекателно; насочва вниманието на Комисията към необходимостта от насърчаване на използването на тази програма от младите хора в най-отдалечените региони, както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“;

27.

насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за прилагането на специфичните за всяка държава препоръки относно образованието и младежта, както и да насърчават обмена на най-добри практики;

28.

призовава Комисията и държавите членки да продължат инициативите, насочени към увеличаване на достъпа до по-добро образование, квалификация и заетост, и да гарантират по-силен акцент върху зелената и кръговата икономика в цялата си дейност в областта на уменията;

29.

счита, че подготвената за бъдещето програма за уменията следва да включва обучение за устойчивост и да бъде част от по-широк размисъл относно професионалната грамотност в контекста на нарастващата цифровизация и роботизация на европейските общества, като се акцентира не само върху икономическия растеж, но и върху личностното развитие на учащите, подобреното здраве и благосъстоянието;

30.

приветства съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г. относно укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура (COM(2017)0673), което включва амбициозни цели в областта на образованието, по-специално за създаване на европейско образователно пространство и за подобряване на изучаването на езици в Европа;

31.

припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемчивите сектори и че творческото образование развива преносими умения, като например творческо мислене, умения за решаване на проблеми, способност за работа в екип и находчивост; призовава изкуствата и творческото обучение да бъдат включени в образованието в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), като се има предвид тясната връзка между творческото мислене и иновациите; припомня освен това потенциала на културния и творческия сектор за запазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и за икономическия растеж, иновациите и заетостта, особено за младежката заетост; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на инвестициите в културния и творческия сектор може да допринесе в значителна степен за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта; поради това призовава Комисията да вземе предвид възможностите, които предлага целият културен и творчески сектор, включително по-специално неправителствените организации и малките сдружения, например в рамките на инициативата за младежка заетост;

32.

припомня необходимостта от насърчаване на момичетата и младите жени да завършват образование в областта на ИКТ и призовава държавите членки да насърчават момичетата и младите жени да изучават учебни предмети в областта на НТИМ, като се обхващат също така изкуствата и хуманитарните науки, както и да увеличат представителството на жените в областта на НТИМ;

33.

призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими мерки, съгласно принципа на субсидиарност, за подобряване на услугите и законодателството, които са от значение за реалното равновесие между професионалния и личния живот и за равенството между половете; призовава за разработването на достъпни, качествени и финансово приемливи услуги в областта на грижите и образованието в ранна възраст, както и за създаването на благоприятни условия за родителите и лицата, полагащи грижи, като се даде възможност за изгодно ползване на отпуск по семейни причини и гъвкав режим на работа, при което се използва потенциалът на новите технологии, гарантира се социална закрила и се осигурява подходящо обучение, когато е необходимо; подчертава обаче необходимостта от облекчаване на тежестта на задължителното полагане на грижи от членове на семейството и призовава за създаването на регулиран сектор на домашните работници и лицата, полагащи грижи, което ще улесни постигането на равновесие между професионалния и личния живот, като същевременно ще допринесе за създаването на работни места; подчертава в тази връзка потенциала на публично-частните партньорства и важната роля на доставчиците на социални услуги и предприятията в областта на социалната икономика; настоятелно подчертава необходимостта от наблюдение на напредъка по социалните въпроси и въпросите, свързани с пола, от включване на свързаните с пола аспекти и от отчитане на въздействието на реформите с течение на времето;

34.

призовава Комисията и държавите членки да въведат цели относно грижите за възрастни хора, лица с увреждания и други зависими лица, подобни на целите от Барселона, придружени от инструменти за наблюдение, за да се гарантира тяхното изпълнение; призовава Комисията и държавите членки да разработят стандарти за качество за всички услуги, свързани с полагането на грижи, включително за тяхната наличност и икономическа и физическа достъпност; призовава държавите членки и Комисията да приемат заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) относно засилването на подкрепата и грижите за независим живот, предоставяни в рамките на общността, както и да разработят ясна стратегия и сериозни инвестиции за развитието на модерни качествени услуги в рамките на общността и за увеличаването на подкрепата за лицата, полагащи грижи, особено за полагащите грижи членове на семейството;

35.

призовава Комисията и държавите членки да подобрят качеството на труда по отношение както на условията на труд и здравословните и безопасни условия, така и на заплатите, даващи възможност за достоен живот и семейно планиране; подчертава колко е важно да се предприемат ефективни мерки срещу недекларирания труд чрез включването на социалните партньори и налагането на подходящи глоби; настоятелно призовава държавите членки да удвоят усилията си за превръщане на недекларирания труд в деклариран чрез укрепване на техните механизми за инспекция на труда и въвеждане на мерки, които позволяват на работниците да преминат от неофициалната към официалната икономика; припомня на държавите членки съществуването на платформата за недеклариран труд, в която те следва да участват активно, като я използват за обмен на най-добри практики и с цел борба срещу недекларирания труд, дружествата „пощенска кутия“и фиктивната самостоятелна заетост, които застрашават качеството на труда и достъпа на работниците до системите за социална закрила, както и националните публични финанси, като водят до нелоялна конкуренция между европейските предприятия; приветства новите инициативи, предложени от Комисията, като например започването на обществена консултация относно Европейски орган по въпросите на трудовия пазар и относно европейски социалноосигурителен номер; призовава държавите членки да осигурят на инспекторатите по труда или на другите имащи отношение публични органи адекватни ресурси за справяне с проблема на недекларирания труд, да разработят мерки, за да се даде възможност на работниците да преминат от сивата към официалната икономика, да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни, за да се подобри ефективността на проверките, имащи за цел борба със социалните злоупотреби и недекларирания труд и тяхното предотвратяване, както и да се намали административната тежест;

36.

призовава държавите членки да гарантират, че активните политики на пазара на труда са ефикасни и ефективни и са разработени по такъв начин, че да подкрепят мобилността между секторите и преквалификацията на работниците – въпроси, които ще стават все по-важни в процеса на приспособяване на нашите пазари на труда към цифровото преобразуване на нашите икономики;

37.

подчертава потенциала на МСП и на социалните предприятия за създаването на работни места и за икономиката като цяло; счита, че е от съществено значение да се извърши оценка на високия процент фалити на новосъздадени предприятия, за да се извлекат поуки за бъдещето, и да се оказва подкрепа на предприемачеството, включително чрез разработване и подкрепа на моделите на социалната и на кръговата икономика; счита за важно освен това да се подобри стопанската среда чрез премахване на административните тежести и адаптиране на изискванията, да се подобри достъпът до финансиране и да се подкрепи разработването на данъчни модели и опростени процедури за спазване на данъчното законодателство, които да благоприятстват МСП, предприемачите, самостоятелно заетите лица, микропредприятията, новосъздадените предприятия и предприятията от социалната икономика, и да се предотврати избягването на данъци и липсата на регистри с надеждна информация за определянето на данъчните основи и на действителните им собственици; призовава държавите членки да разработят политики, които да стимулират отговорна и ефективна култура на предприемачество сред младите хора от ранна възраст, като им предоставят възможности за стажове и посещения на предприятия и подходящи знания за предотвратяване на фалити; в този контекст настоятелно призовава Комисията да продължи програмата „Еразъм за млади предприемачи“; призовава държавите членки да подкрепят сдружения и инициативи, които помагат на младите предприемачи да разработват иновативни проекти;

38.

подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; поради това счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и да засяга теми като справедливата търговия, социалните предприятия и алтернативните бизнес модели, включително кооперациите, за да се полагат усилия за изграждането на социална, приобщаваща и устойчива икономика;

39.

изтъква, че предприятията от социалната икономика са имали изключително важна роля за свеждане до минимум на въздействието от кризата; поради това подчертава необходимостта от оказване на повече подкрепа на тези предприятия, особено по отношение на достъпа до различни форми на финансиране, включително европейските фондове, и от намаляване на административната тежест за тях; подчертава, че е необходимо да бъде създадена правна рамка за тези предприятия, която признава техните дейности в ЕС и предотвратява нелоялната конкуренция; изразява съжаление поради факта, че оценката на техните дейности не е намерила отражение в годишния обзор на растежа, както беше поискано от Парламента;

40.

признава, че жените продължават да не са достатъчно представени на пазара на труда; счита в тази връзка, че гъвкавите трудови договори, включително доброволните договори за временна заетост или на непълно работно време, може да играят важна роля за увеличаването на степента на участие на групи, които иначе биха били изключени от пазара на труда, в това число и жените;

41.

призовава Комисията и държавите членки да инвестират в научните изследвания и да насърчават развитието на нови производствени технологии и услуги в рамките на един справедлив преход; подчертава техния потенциал за повишаване на производителността и устойчивостта, за създаване на нова качествена заетост и за стимулиране на растежа в дългосрочен план;

42.

призовава Комисията и държавите членки да насърчават инвестициите в сектора на научноизследователската и развойна дейност в съответствие със стратегията „Европа 2020“; счита, че инвестициите в този сектор допринасят за повишаване на конкурентоспособността и производителността на икономиката и с това способстват за създаване на устойчиви работни места и за повишаване на заплатите;

43.

подчертава, че е важно да се гарантира достъпът до широколентов интернет във всички региони, включително селските райони и регионите със сериозни и постоянни природни и демографски проблеми, с цел хармонично развитие в целия ЕС;

44.

счита, че демографският спад, който засяга регионите на ЕС в различна степен, е сред сериозните пречки пред растежа в ЕС, което изисква различни подходи и ангажименти; призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки с цел справяне с това предизвикателство; подчертава факта, че демографският спад изисква цялостен подход, който следва да включва адаптирането на необходимата инфраструктура, качествени работни места с достойно заплащане и подобряването на обществените услуги и доброволни, гъвкави работни договорености, които следва да бъдат съпътствани от адекватна сигурност на работното място и достъпна социална закрила;

45.

приветства факта, че Комисията включи необходимостта от предоставяне на статистически данни относно демографските предизвикателства, като обезлюдяването или разпръснатостта на населението, в своята Европейска статистическа програма; счита, че тези данни ще осигурят точна представа за проблемите, пред които са изправени тези региони, като ще позволи намирането на по-добри решения; призовава Комисията да вземе предвид тези статистически данни, когато подготвя бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР);

46.

припомня, че повишаването на очакваната продължителност на живота изисква адаптирането на пенсионните системи, за да се гарантира тяхната устойчивост и добро качество на живот за възрастните хора; подчертава, че това може да се постигне чрез намаляване на степента на икономическа зависимост, включително чрез предлагане на подходящи условия на работа, така че да се даде възможност на желаещите да работят по-дълго, чрез оценяване — на равнището на държавите членки и заедно със социалните партньори — на необходимостта от поставяне на законовата и на действителната възраст на пенсиониране върху устойчива основа с оглед на нарасналата средна продължителност на живота и на годините на осигурителен стаж, чрез предотвратяване на ранното напускане на трудовия пазар, както и чрез предоставяне на възможности за младите хора, бежанците и мигрантите на пазара на труда; призовава Комисията да помогне на държавите членки при укрепването на публичните и професионалните пенсионни системи и при създаването на кредити за полагане на грижи с цел компенсиране на изгубени осигурителни вноски на жени и мъже поради отговорностите им, свързани с отглеждане на деца и продължително полагане на грижи, като инструмент за премахване на разликата между пенсиите на жените и мъжете и за осигуряване на подходящ доход след пенсионирането, който е над прага на бедност, и на достоен и независим живот;

47.

призовава Комисията и държавите членки да прилагат политиката на активен живот на възрастните хора, социално приобщаване на възрастните хора и солидарност между поколенията; припомня, че здравните системи с по-висока степен на икономическа ефективност и дългосрочни грижи, които гарантират своевременен достъп до качествена профилактика и здравни грижи на достъпна цена, са от основно значение и за производителността;

48.

счита, че политиката на сближаване, в качеството ѝ на основна инвестиционна политика на Европейския съюз, доказа своята ефективност за намаляване на неравенствата, засилване на приобщаването и намаляване на бедността, поради което следва да получи по-голямо финансиране в бъдещата многогодишна финансова рамка; счита, че ЕСФ следва да се запази като основен инструмент на ЕС за интеграция и реинтеграция на работници на пазара на труда, за подкрепа на мерки за социално приобщаване и борба с бедността и неравенствата, както и за подпомагане на прилагането на европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да укрепи ЕСФ, за да спомогне за прилагането на европейския стълб на социалните права в следващата МФР;

49.

подчертава необходимостта ЕФСИ да подкрепя растежа и заетостта във високорискови инвестиционни проекти и да предприеме мерки за борба с младежката и дълготрайната безработица; изразява обаче загриженост относно огромния дисбаланс в използването на фонда между ЕС–15 и ЕС–13; подчертава също така ролята на Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) за насърчаването на високо равнище на качествена и устойчива заетост, за гарантирането на подходяща и достойна социална закрила и за борба срещу социалното изключване и бедността;

50.

настоятелно призовава държавите членки да преценят дали могат да намалят данъците върху основни стоки, особено храни – стъпка, която е една от основните мерки за социална справедливост;

51.

призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за по-нататъшно включване на хората с увреждания в пазара на труда чрез премахване на законодателните пречки, борба с дискриминацията и адаптиране на работните места, както и чрез създаване на стимули за наемането им на работа; припомня, че наличието на адаптирана работна среда за хората с увреждания, тяхното интегриране във всички степени на образованието и обучението, както и целевата финансова подкрепа са важни мерки, които ще им помогнат да участват пълноценно в пазара на труда и в обществото като цяло; призовава Комисията да включи в набора от социални показатели и показатели относно труда също и социалното приобщаване на хората с увреждания;

52.

приветства включването на правата на хората с увреждания в предложението за нови насоки за политиките за заетост в държавите членки, приложени към годишния обзор на растежа за 2018 г.; призовава обаче тези разпоредби да включват конкретни мерки за постигане на заявените цели в съответствие със стандартите на ЕС и на задълженията на държавите членки в рамките на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ).

53.

насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанците и на хората от етническите малцинства или с мигрантски произход;

54.

подчертава факта, че липсата на съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка е проблем, който засяга работодателите във всички региони на ЕС, включително най-развитите, и не може да бъде решен чрез несигурна или нестабилна заетост; призовава Комисията и държавите членки да насърчават мерките за улесняване на мобилността на работниците между различните работни места, сектори и местонахождения, с цел да се задоволи търсенето на работна ръка както в по-слабо развитите, така и в по-добре развитите региони, като същевременно се гарантират стабилност и достойни условия на труд и създаване на възможности за професионален напредък и повишение; признава, че трудовата мобилност в рамките на ЕС между държавите членки спомага за това търсенето да отговаря на предлагането; освен това призовава Комисията и държавите членки да отделят специално внимание на уникалните обстоятелства за трансграничните работници и работниците в периферните и най-отдалечените региони;

55.

изразява съжаление, че въпреки многобройните искания от страна на Европейския парламент най-отдалечените региони все още не са включени в годишния обзор на растежа; настоятелно призовава Комисията — с цел гарантиране на равенство между регионите и по-нататъшно сближаване във възходяща посока, което беше обсъждано многократно — да засили прилагането на член 349 от ДФЕС с цел да се даде тласък на интегрирането в ЕС на най-отдалечените региони; подчертава, че е необходимо да се запази специалното внимание към най-отдалечените региони, не само по отношение на разпределянето на средствата, но и предвид въздействието, което европейските политики може да имат върху тяхното социално положение и техните равнища на заетост;

56.

подчертава факта, че през периода 2014—2016 г. реалният ръст на заплатите изостава от ръста на производителността независимо от подобренията на пазара на труда; припомня, че ръстът на реалните работни заплати в резултат на повишаването на производителността е от решаващо значение за преодоляване на неравенствата;

57.

подчертава ролята в рамките на процеса на реформи на социалните партньори като основни заинтересовани страни, на националните практики на социален диалог и на гражданското общество, както и на добавената стойност от включването им в изготвянето, планирането и прилагането на реформите; подчертава, че ефективното участие на социалните партньори в разработването на политики ще им позволи да се чувстват по-ангажирани с националните реформи, приети в резултат на специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, и в крайна сметка ще засили тяхната ангажираност с резултатите; поради това призовава Комисията да предложи насоки за такова подходящо участие на всички съответни заинтересовани страни; подкрепя становището, че новите форми на заетост на глобализирания пазар изискват нови форми на социален и граждански диалог, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят създаването на тези нови форми на социален диалог и закрилата на тези нови форми на заетост; подчертава, че всички работници трябва да бъдат информирани за своите права и да бъдат защитени в случай на подаване на сигнали с цел докладване на неправомерни практики; счита, че за да вървим към сближаване във възходяща посока, следва да се води социален диалог на всеки етап от процеса на европейския семестър; потвърждава, че държавите членки трябва да помагат на хората да изградят уменията, необходими на пазара на труда;

58.

подчертава, че съгласно набора от показатели на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и на стратегията „Европа 2020“разпределението на уменията сред работната сила е съответствало до голяма степен на изискванията за квалификация на пазара на труда през 2016 г. и че предлагането на работна ръка е превишавало търсенето за всички видове квалификация, като е било особено високо при работниците с ниско или средно равнище на квалификация; подчертава, че прогнозите на Cedefop показват паралелно нарастване на уменията както при търсенето, така и при предлагането до 2025 г., като се очаква равнищата на уменията да се променят по-бързо за работната сила, отколкото тези, които се изискват от пазара на труда; поради това призовава Комисията и държавите членки внимателно да оценят отново трудностите при достъпа до пазара на труда; изразява загриженост относно увеличаването на равнището на свръхквалификация (25% през 2014 г.);

59.

подчертава, че дискриминацията по пол, като например разликата в заплащането на мъжете и жените или разликата в равнищата на заетост между мъжете и жените, продължава да е голяма, като средното брутно почасово възнаграждение на служителите мъже е с около 16% по-високо от това на служителите жени; подчертава, че тези различия се дължат на недостатъчния дял на жените в добре платени сектори, дискриминацията на пазара на труда, както и големия брой на жените, работещи на непълно работно време; настоятелно подчертава, че е необходим допълнителен напредък, за да се намалят тези различия; в този контекст напомня на Комисията да въведе в стратегията „Европа 2020“стълб, посветен на равенството между половете, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

60.

призовава държавите членки да включат свързаното с пола измерение и принципа на равенство между жените и мъжете в националните си програми за реформи и програми за стабилност и сближаване чрез поставянето на цели по отношение на качеството и разработването на мерки за преодоляване на продължаващата неравнопоставеност между половете;

61.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0355.

(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.

(4) ОВ C 236 Е, 12.8.2011 г., стр. 57.

(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0451.

(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0418.

(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0403.

(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0360.

(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0260.

(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.

(11) Приети текстове, P8_TA(2017)0039.

(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.

(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0338.

(14) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 157.

(15) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19.

(16) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 48.

(17) ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.

(18) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 40.

(19) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, Европейска комисия.

(20) ОВ С 67, 20.2.2016 г., стр. 1.

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/119

P8_TA(2018)0090

Положението в Сирия

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно положението в Сирия (2018/2626(RSP))

(2019/C 162/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своите предходни резолюции относно Сирия, и по-специално резолюцията от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС относно Сирия (1),

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на детето,

—	като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, и по-специално нейните изявления от 9 юли 2017 г. относно примирието в Сирия, от 25 ноември 2017 г. относно конференцията на сирийската опозиция в Рияд и от 23 февруари 2018 г. относно кръвопролитието в Източна Гута, както и нейните коментари при пристигането ѝ на заседанието на Съвета по външни работи на 26 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид съвместните изявления на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини и члена на Комисията Стилианидис от 3 октомври 2017 г. относно неотдавнашните нападения в Сирия, от 20 февруари 2018 г. относно хуманитарното положение в Източна Гута и Идлиб и от 6 март 2018 г. относно положението в Източна Гута и на други места в Сирия,

—	като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини по време на пленарното заседание на 6 февруари 2018 г. относно положението с правата на човека в Турция и положението в Африн, Сирия,

—	като взе предвид Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия (2), както и заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. относно добавянето на двама нови министри към списъка със санкции,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител до Европейския парламент и Съвета от 14 март 2017 г., озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС относно Сирия“(JOIN(2017)0011), и заключенията на Съвета относно Сирия от 3 април 2017 г., които заедно формират новата стратегия на ЕС относно Сирия,

—	като взе предвид декларацията на съпредседателите от 5 април 2017 г. относно конференцията под надслов „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, както и предишните конференции относно положението в Сирия, състояли се в Лондон, Кувейт, Берлин и Хелзинки,

—

като взе предвид изявленията на върховния комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад ал Хюсеин пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева относно положението в Сирия, и по-специално неговите изявления от 26 февруари 2018 г. и 2 март 2018 г., както и устно актуализираната от него информация за дейностите на неговата служба и неотдавнашните събития в областта на правата на човека от 7 март 2018 г.,

—	като взе предвид изявленията, приписвани на говорителя на генералния секретар относно Източна Гута в Сирийската арабска република от 20 февруари и 24 февруари 2018 г.,

—	като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които Сирия е страна,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, и по-специално Резолюция 2254 (2015 г.) от 18 декември 2015 г., Резолюция 2393 (2017 г.) от 19 декември 2017 г. относно разрешаването на предоставяне на помощ през границите и бойните линии в Сирия и Резолюция 2401 (2018 г.) от 24 февруари 2018 г. относно 30-дневно прекратяване на военните действия в Сирия, за да се даде възможност за предоставяне на хуманитарна помощ,

—

като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, и резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република, по-специално резолюцията от 5 март 2018 г. относно влошаващото се положение с правата на човека в Източна Гута,

—

като взе предвид Резолюция A-71/248 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на международен, безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,

—	като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд и на ad hoc трибуналите, включително Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,

—	като взе предвид Меморандума относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирийската арабска република, подписан от Иран, Русия и Турция на 6 май 2017 г.,

—	като взе предвид публикувания през 2017 г. от Фонда на ООН за населението доклад, озаглавен „Voices from Syria 2018 – Assessment Findings of the Humanitarian Needs Overview“(„Гласове от Сирия, 2018 г. – резултати от оценката на хуманитарните потребности“),

—

като взе предвид изявлението на Carnegie Middle East Center от 5 март 2018 г. относно сведенията, че началникът на сирийското бюро за национална сигурност Али Мамлук, който е включен в списъка на ЕС със санкции, се е срещнал с италианския министър на вътрешните работи и директора на Агенцията за информация и външна сигурност в Рим, което представлява грубо нарушение на Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия,

—	като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, седемгодишният граждански конфликт в Сирия продължава въпреки неколкократните международни усилия за постигане на примирие и за полагане на основите за намиране на решение чрез преговори; като има предвид, че съответно хуманитарното положение в страната продължава да бъде катастрофално; като има предвид, че 13 милиона души, в това число 6 милиона деца, са регистрирани като нуждаещи се от някакъв вид хуманитарна помощ; като има предвид, че 6,1 милиона души са вътрешно разселени, че 3 милиона цивилни граждани живеят в обсадени райони и че регистрираните сирийски бежанци, намиращи се в съседни региони, са над 5 милиона; като има предвид, че най-малко 400 000 сирийци са загинали по време на конфликта;

Б.

като има предвид, че райони и градове като Идлиб, Източна Гута, Ярмук, Фуа и Кефрая от дълго време са подложени на блокади с тежки последици за цивилното население, като е невъзможно да се предоставя хуманитарна помощ по устойчив начин поради военната офанзива и бомбардировките от страна на сирийския режим срещу собствения му народ с подкрепата на Русия и Иран; като има предвид, че Източна Гута е под обсада от сирийския режим и неговите съюзници от пет години насам – като цивилни лица, включително деца, и училища и здравни заведения са подлагани на въздушни бомбардировки, артилерийски огън и използване на химическо оръжие, причинили смъртта на стотици души в този район; като има предвид, че терористични групировки в Източна Гута са обвинявани в обстрелването на цивилни зони в Дамаск;

В.

като има предвид, че положението в Източна Гута е дотолкова критично, че генералният секретар на ООН Антонио Гутиериш го описа като „ад на земята“; като има предвид, че хората от Източна Гута са лишени от всякаква форма на помощ в резултат от блокадата от 14 февруари 2018 г. насам, когато един конвой с хуманитарна помощ достигна до едва 7 200 души от общо 400 000 души, които живеят в района; като има предвид, че конвой на ООН с помощ най-накрая успя да влезе в Дума на 5 март 2018, достигайки до 27 500 души, нуждаещи се от храна и медицински консумативи; като има предвид, че сирийският режим отстрани от конвоя медицински изделия от критично значение;

Г.

като има предвид, че на 24 февруари 2018 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2401, в която Съветът за сигурност отправя искане всички страни в конфликта да прекратят военните действия незабавно поне за 30 последователни дни, за да се даде възможност за безопасно, безпрепятствено и непрекъснато доставяне на хуманитарна помощ и за медицински евакуации на болни и ранени в критично състояние в съответствие с приложимото международно право; като има предвид, че Резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН не е приложена от сирийския режим и руските и иранските сили въпреки неколкократните призиви от страна на международната общност; като има предвид, че армията използва „освобождаването“на региона като претекст за продължаване на нападенията срещу цивилното население; като има предвид, че Русия наложи вето върху 11 резолюции на Съвета за сигурност на ООН през последните години, включително върху резолюцията за подновяване на съвместния механизъм за разследване на ООН и ОЗХО през ноември 2017 г., и изигра активна роля в ограничаването на съдържанието на резолюциите;

Д.

като има предвид, че тези нападения и причиняването на глад сред цивилното население чрез обсаждането на населени райони и насилственото разселване на населението, включително с цел да се извършат демографски промени, в качеството си на военна тактика съставляват явни нарушения на международното хуманитарно право; като има предвид, че възпрепятстването на усилията за евакуация и на предоставянето на хуманитарна помощ и медицински грижи представляват груби нарушения на международното хуманитарно право и на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

Е.

като има предвид, че операцията „Маслинова клонка“, провеждана от Турция в провинцията Африн под кюрдски контрол, добави ново измерение към конфликта в Сирия, като предизвика допълнителни хуманитарни проблеми и безпокойство, свързани с отрицателното въздействие върху крехкия вътрешен баланс в Сирия и/или усилията за намиране на решение по пътя на преговорите; подчертава, че вече има сведения за голям брой жертви сред цивилното население и че животът на други стотици цивилни граждани е изложен на риск; като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител от името на ЕС ясно изрази тези опасения, като призова турското правителство да прекрати своята офанзива и подчерта необходимостта усилията да се насочат към нанасянето на поражение на групировките, включени в списъка на ООН с терористични организации;

Ж.

като има предвид, че нарушенията, извършени по време на конфликта в Сирия от режима на Асад и неговите съюзници, както и от терористичните групировки, включват целенасочени, безразборни нападения срещу цивилни граждани, включително чрез използване на химическо оръжие, извънсъдебни екзекуции, изтезания и малтретиране, насилствени изчезвания, масови и произволни задържания, колективни наказания, нападения срещу медицински персонал и лишаване от храна, вода и медицинска помощ; като има предвид, че тези престъпления са останали ненаказани до този момент;

З.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш и други джихадистки движения са извършили жестокости и тежки нарушения на международното право, включително използване на брутални екзекуции и сексуално насилие, отвличания, изтезания, насилствена смяна на религията и поробване на жени и момичета; като има предвид, че деца са вербувани и използвани при терористични дейности; като има предвид, че има сериозни опасения относно използването на цивилни лица като човешки щитове в контролираните от екстремистите области; като има предвид, че тези деяния съставляват военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид;

И.	като има предвид, че в настоящата ситуация демократичната опозиция е отслабена и че цивилни лица са притиснати между джихадистките терористи и ислямските фундаменталисти, от една страна, и от поддръжниците на режима на Асад, от друга страна;

Й.	като има предвид, че на 26 февруари 2018 г. Съветът добави министъра на промишлеността и министъра на информацията от сирийското правителство в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Сирия, с оглед на тежката обстановка в страната;

К.

като има предвид, че международната общност и отделните държави са длъжни да потърсят отговорност от лицата, отговорни за нарушения на международните права на човека и на хуманитарното право, извършени по време на конфликта в Сирия, включително чрез прилагането на принципа на универсална юрисдикция, както и чрез националното законодателство; като има предвид, че това може да се направи или въз основа на съществуващите национални и международни правни средства за защита, включително националните съдилища и международните трибунали, или чрез ad hoc международни наказателни трибунали, които да бъдат учредени за целта; като има предвид, че в допълнение към наказателното преследване на отделни лица при определени условия държавите също може да бъдат подведени под съдебна отговорност за нарушения на задълженията по международни договори и конвенции, за които е компетентен Международният съд, включително Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид;

Л.

като има предвид, че ЕС e все така ангажиран с постигането на успех в рамките на преговорите под егидата на специалния пратеник на ООН за Сирия, познати под наименованието „Женевски процес“; като има предвид, че ЕС продължава да подкрепя този процес, включително чрез организирането на втора конференция в Брюксел под надслов „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, която ще се проведе на 24 и 25 април 2018 г.;

М.

като има предвид, че женевските преговори досега не са довели до напредък по отношение на намирането на мирно решение на кризата в Сирия след 9-ия кръг, състоял се във Виена на 25 и 26 януари 2018 г.; като има предвид, че на 4 май 2017 г. Русия, Иран и Турция постигнаха споразумение в Казахстан за създаване на четири зони за намаляване на напрежението, които не бяха спазени и защитени от гарантите по споразумението; като има предвид, че на Конгреса на сирийския национален диалог, който се проведе в Сочи на 30 януари 2018 г., беше обявено създаването на Конституционен комитет, който не беше приет от всички страни;

Н.

като има предвид, че положението в Сирия и липсата на широкообхватен, реален и приобщаващ политически преход продължават да възпрепятстват пълноценното прилагане на стратегията на ЕС относно Сирия, и по-специално на значителната помощ, която Съюзът може да предостави за възстановяването на страната;

О.

като има предвид, че от началото на войната насам ЕС и неговите държави членки са мобилизирали над 10,4 милиарда евро за посрещане на хуманитарните потребности, произтичащи от кризата в Сирия, както във вътрешен, така и във външен план в съседните страни, което прави ЕС най-големият донор; като има предвид, че ЕС също така оказва съществена подкрепа на съседните държави, които приемат бежанци, и приветства техните усилия;

отново осъжда най-категорично всички зверства и широко разпространените нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право по време на конфликта, и по-специално действията на силите на режима на Асад, извършени включително с подкрепата на неговите съюзници Русия и Иран, както и от страна на групировките, включени в списъка на ООН с терористични организации; осъжда факта, че над 400 000 души са били убити, а хиляди други са били ранени чрез бомбардировки, артилерийски огън и други военни средства в Сирия по време на продължаващия вече седем години конфликт, и че милиони души са били разселени, като цивилното население е лишавано от храна, вода, канализация и здравни грижи вследствие на продължителните обсади на гъсто населени райони; изразява дълбоката си загриженост относно спираловидно растящото насилие в много части на страната, какъвто е случаят с Източна Гута, Африн и Идлиб;

изразява дълбоко съжаление относно неуспеха на многократните опити на регионално и международно равнище да се сложи край на войната и настоятелно призовава за подновяване и задълбочаване на сътрудничеството на световно равнище с оглед на постигането на мирно и устойчиво разрешаване на конфликта; подчертава, че международната общност е предоставила недостатъчна подкрепа за демократичната опозиция; отново потвърждава първостепенната роля на ръководения от ООН Женевски процес и подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура за постигане на реален и приобщаващ политически преход в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, който да бъде договорен от всички страни в Сирия и да се ползва от подкрепата на ключови международни и регионални участници; подчертава, че е важно да се намери политическо решение на конфликта; потвърждава ангажимента си по отношение на единството, суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Сирия;

осъжда най-категорично продължаващото насилие в Източна Гута, въпреки единодушното приемане на Резолюция 2401 на Съвета за сигурност, и настоятелно призовава всички страни, и по-специално режима на Асад, Русия и Иран, да прилагат и спазват тази резолюция изцяло и без отлагане, като гарантират незабавното, безопасно, безпрепятствено и постоянно доставяне на хуманитарна помощ, евакуирането на болните и ранените в критично състояние и облекчаването на страданието на сирийския народ; изцяло подкрепя призива всички страни в конфликта да прекратят незабавно военните действия в продължение на най-малко 30 последователни дни; отново призовава всички страни, и по-специално сирийските държавни органи, да се придържат към своята отговорност за защита на сирийското население и да прекратят незабавно всички нападения срещу цивилни граждани в Сирия; призовава гарантите на примирието в зоните за намаляване на напрежението да изпълнят отговорностите си с цел да се сложи край на насилието и на извършваните престъпления, като се позволи и гарантира безпрепятствен достъп до тези зони; отбелязва решението на трите държави от процеса от Астана за провеждане на нова среща на високо равнище през април 2018, за да обсъдят положението в Сирия и евентуалните стъпки в региона; подчертава, че тези мерки не следва по никакъв начин да противоречат или да пречат на преговорите под егидата на ООН или на Женевския процес;

напомня на режимите в Сирия, Русия и Иран, че те носят отговорност съгласно международното право за ужасяващите престъпления, които продължават да извършват в Сирия, както и че тези, които извършват такива престъпления, независимо дали са държави или физически лица, ще бъдат подведени под отговорност;

изразява дълбоко съжаление във връзка с нееднократното руско вето в Съвета за сигурност и факта, че не беше постигнато споразумение относно подновяването на мандата на съвместния механизъм за разследване на ООН и ОЗХО, преди той да изтече на 17 ноември 2017 г.; счита такова поведение от страна на постоянен член на Съвета за сигурност, който носи специална отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, за позорно; подчертава, че в очите на света възпрепятстването на международни разследвания е по-скоро признак за вина, отколкото друго;

изразява дълбока загриженост относно намесата на Турция в райони в Сирия, които са под контрола на кюрдските сили; продължава да бъде сериозно обезпокоен от ескалиращата ситуация в Африн, включително възможната конфронтация между турските въоръжени сили и силите на Асад или Русия, както и от нарастващото напрежение със Съединените щати; призовава турското правителство да изтегли войските си и да играе конструктивна роля в сирийския конфликт, което би било също в полза на националните интереси на Турция; споделя позицията на заместник-председателя/върховен представител, че появата на нови фронтове в Сирия не е в интерес на сигурността на Турция, и предупреждава за опасността от допълнително задълбочаване на хуманитарната криза в страната; настоява за пълно спазване на хуманитарното право, включително защитата на цивилните лица, и призовава за примирие в цяла Сирия, следователно включително в Африн;

отново потвърждава подкрепата си за усилията на Световната коалиция срещу Даиш; подчертава, че силите на Коалицията и сирийските партньори са постигнали значителен напредък в кампанията за победа над Даиш в Сирия; припомня, че всички мерки, предприети с цел борба с Даиш и други групировки, определени от Съвета за сигурност на ООН като терористични, трябва да съблюдават стриктно международното право; призовава държавите членки и техните съюзници да гарантират прозрачност, отчетност и пълно спазване на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

настоятелно призовава отново за безопасен, навременен и безпрепятствен хуманитарен достъп до цялата територия на Сирия и приветства Резолюция 2393 на Съвета за сигурност на ООН, с която се поднови разрешението за достъп до хуманитарна помощ през границите и бойните линии в Сирия за още 12 месеца (до 10 януари 2019 г.); насърчава ООН и нейните партньори по изпълнението да продължат да предприемат стъпки за увеличаване на хуманитарните доставки за труднодостъпни и обсадени райони, включително чрез възможно най-ефективно използване на граничните пунктове съгласно Резолюция 2165 (2014) на Съвета за сигурност на ООН; подкрепя призива да се ускори спешно действията по разминиране с хуманитарна цел в цяла Сирия и припомня на всички страни по конфликта, че болниците и медицинският персонал са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право; изразява съжаление във връзка с разкритията за различни случаи на сексуално насилие и неправомерно поведение в рамките на международните хуманитарни организации, включително сексуална експлоатация на сирийски бежанци от доставящите помощ от името на ООН и известни международни организации; категорично заявява, че не трябва да има никаква толерантност към такива актове; настоятелно призовава за цялостно разследване и подчертава, че всички извършители трябва да бъдат наказани;

подчертава, че не следва да има никаква търпимост или безнаказаност за ужасяващите престъпления, извършени в Сирия, включително престъпленията, извършени срещу религиозни, етнически и други групи и малцинства; повтаря призива си за независими, безпристрастни, щателни и надеждни разследвания и наказателно преследване на отговорните лица и подкрепя работата на Международния, безпристрастен и независим механизъм за международните престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2012 г. насам; отбелязва със задоволство решението на ЕС за предоставяне на 1,5 милиона евро под формата на финансова подкрепа за механизма чрез Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP); подчертава обаче, че ще бъде необходимо да се предоставя подкрепа и след изтичането на 18-месечния срок на програмата; подчертава колко е важно държавите членки да изпълнят своите обещания и очаква въпросът за финансирането на Международния, безпристрастен и независим механизъм да бъде повдигнат и уреден на втората конференция в Брюксел под надслов „Подкрепа на бъдещето на Сирия и региона“; освен това призовава за подкрепа за организациите на гражданското общество и неправителствените организации, които събират доказателства за нарушения на правата на човека и нарушения на хуманитарното право и спомагат за съхраняването на тези доказателства;

10.

продължава да бъде убеден, че не може да има ефективно решение на конфликта, нито траен мир в Сирия, ако не се потърси отговорност за извършените престъпления, и призовава за приемането на стратегия на ЕС за търсене на отговорност за жестоките престъпления, извършени в Сирия; отново заявява подкрепата си за принципа на универсална юрисдикция в борбата с безнаказаността и приветства стъпките, предприети от редица държави – членки на ЕС, за тази цел; приветства също така инициативите от страна на държавите членки да направят тежките нарушения на международното право престъпление съгласно националното си право; отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да проучат в тясно сътрудничество с държавите, които споделят тяхната позиция, възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления, докато се изчаква резултата от сезирането на Международния наказателен съд; отбелязва важната работа, извършвана от европейската мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, и призовава заместник-председателя/върховен представител и Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“да подкрепят мрежата и да я включат в бъдещите усилия за търсене на отговорност за събитията в Сирия;

11.

изисква от всички да зачитат правото на етническите и религиозните групи и малцинства в Сирия, включително на християните и всички разселени лица, да продължават да живеят или да се върнат в своите исторически и традиционни родни земи в условията на достойнство, равенство и безопасност, както и да изповядват своята религия и убеждения пълноценно и свободно, без да бъдат подлагани на каквато и да е форма на принуда, насилие или дискриминация; подкрепя диалога между религиите с оглед на насърчаването на взаимното разбирателство и борбата срещу фундаментализма;

12.

отново изразява своето дълбоко безпокойство във връзка с продължаващото изчезване на Разан Зейтунех, защитничка на правата на човека и лауреат на наградата „Сахаров“, която според сведенията е била отвлечена в Дума през декември 2013 г. от въоръжената групировка Джаиш ал Ислам; призовава да се създаде работна група на ЕС, която да координира и активизира усилията за установяване на местонахождението ѝ и да осигури нейното освобождаване;

13.

призовава заместник-председателя/върховен представител да положи всички усилия, за да даде нов тласък на мирните преговори, провеждани с посредничеството на ООН, и да играе по-активна роля в тези преговори, като се възползва от финансовия капацитет и готовността на ЕС да отдели значителни ресурси за възстановяването на Сирия; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител по-тясно да се ангажира и активно да подкрепи сирийското гражданско общество и тези, които искат една демократична, плуралистична и приобщаваща Сирия, в усилията си в подкрепа на бъдещето на сирийския народ, като се започне с втората конференция в Брюксел, която ще се проведе на 24 и 25 април 2018 г.; насърчава заместник-председателя/върховен представител да работи със сирийския народ за разработването на стратегии за целенасочено възстановяване на различните региони на Сирия; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности, в сътрудничество с международните си партньори, в това число спускане на помощи от самолети и установяване на забранени за полети зони съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН;

14.

приветства провеждането на втората конференция в Брюксел, на която ЕС е домакин, с цел изразяване и прилагане на практика на пълната политическа и икономическа подкрепа на международната общност за Женевския процес в полза на нуждаещите се сирийски граждани и страните, приемащи сирийски бежанци; признава впечатляващата солидарност, проявена от Йордания, Ливан и Турция към бежанците, и призовава за увеличаване на финансовата подкрепа от ЕС и държавите членки с цел посрещане на неотложните нужди на бежанците и приемащите ги общности; предупреждава усилията за възстановяване да не започват преди постигането на договорено под егидата на ООН политическо споразумение с участието на всички страни; призовава заместник-председателя/върховен представител да включи в по-голяма степен организациите на гражданското общество в тази конференция; във връзка с това призовава за засилена подкрепа за мирните и демократични организации на гражданското общество и защитници на правата на човека в Сирия, включително чрез фонд „Мадад“, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Европейския инструмент за демокрация и права на човека; призовава международната общност да изпълни оставащите ангажименти за оказване на хуманитарна помощ за Сирия и съседните ѝ държави;

15.

подчертава, че усилията на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ и планиране на бъдещето на Сирия са похвални; припомня, че в съответствие със стратегията на ЕС е поел ангажимент да не предоставя помощ за възстановяването на Сирия безусловно, а само след като бъде поставено началото на необратим широкообхватен, реален и приобщаващ политически преход, договорен от сирийските страни в конфликта въз основа на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике; като има предвид, че режимът на Асад, Русия под ръководството на Путин и Иран носят основната отговорност за икономическите последици от своите военни интервенции; отбелязва, че всички ангажименти за възстановяване, основани на подхода „отдолу нагоре“и на успешното разширяване на правомощията на местните участници, изключвайки по този начин от процеса познатите терористични групи, трябва да служи за постигане на мир и отчетност;

16.

категорично осъжда използването на деца в бойни действия или терористични нападения; подчертава първостепенното значение на защитата на децата и даването на приоритет на достъпа им до образование, включително за децата бежанци в съседните страни, както и на подкрепата за психологическото възстановяване на тези травматизирани деца;

17.

изразява загриженост относно съобщенията за връщането на 66 000 бежанци в Сирия през 2017 г. и подчертава необходимостта от пълно зачитане на принципа на забрана за връщане; подчертава, че Сирия не е безопасна за връщане на бежанците и че ЕС не трябва да подкрепя тези връщания; отново изразява призива си към държавите членки да спазват поетите от тях ангажименти, включително тези, заложени в Декларацията от Ню Йорк, и да осигурят споделяне на отговорността, като дадат възможност на бежанците, бягащи от войната в Сирия, да намерят закрила извън региона в непосредствено съседство, в това число посредством презаселване и схеми а хуманитарен прием;

18.

приветства добавянето на 26 февруари 2018 г. в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Сирия, на двама сирийски министри, които бяха назначени през януари 2018 г. и които носят отговорност за репресивните действия срещу сирийския народ; настоятелно призовава всички държави членки да гарантират пълното спазване на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия, по-специално що се отнася до замразяването на активите на лицата, изброени в него, и ограниченията за достъп на лицата, които са облагодетелствани от режима в Сирия или го подкрепят; осъжда нарушенията на това решение, за които неотдавна бяха получени сведения, и напомня на държавите членки за тяхното задължение съгласно международното право да гарантират ареста и задържането на заподозрените в извършването на жестоки престъпления лица, намиращи се на тяхната територия; призовава за целенасочени санкции, които да бъдат наложени на Русия и ирански служители вследствие на техните целенасочени и преднамерени действия срещу цивилното население в Източна Гута, както и в останалата част на Сирия;

19.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта, и също така да осигури превод на настоящия текст на арабски език.

(1) Приет текст, P8_TA(2017)0227.

(2) ОВ L 121, 10.5.2011 г., стр. 11..

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/152

P8_TA(2018)0087

Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683 – C8-0471/2016 – 2016/0336(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2019/C 162/29)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0683),

—	като взе предвид член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0471/2016),

—

като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Парламента на Кралство Дания, Камарата на представителите (Dáil Éireann), Сената на Ирландия, Камарата на депутатите на Великото херцогство Люксембург, Камарата на представителите на Република Малта, Първа камара на Кралство Нидерландия, Втора камара на Кралство Нидерландия и Риксдага на Кралство Швеция, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—	като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A8-0051/2018),

одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

Дружествата, желаещи да извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза, срещат сериозни пречки и се сблъскват с пазарни изкривявания поради наличието и взаимодействието на 28 разнородни системи за корпоративно данъчно облагане. Освен това с течение на времето структурите за данъчно планиране стават все по-сложни, тъй като се развиват в различни юрисдикции и успяват да се възползват от техническите аспекти на данъчната система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения на дружествата. Въпреки че при тези ситуации се открояват слабости, които са напълно различни по своето естество, и двата вида проблеми създават пречки, които възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. Затова действията за коригиране на тези проблеми следва да бъдат насочени и към двата вида пазарни несъвършенства .

(1)

Дружествата, желаещи да извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза, срещат сериозни пречки и се сблъскват с пазарни изкривявания поради наличието и взаимодействието на 28 разнородни системи за корпоративно данъчно облагане. В ерата на глобализацията и цифровизацията данъчното облагане на капитала, по-специално на финансовия и на интелектуалния капитал, въз основа на източника става все по-трудно за проследяване и все по-лесно за манипулация. Освен това с течение на времето структурите за данъчно планиране стават все по-сложни, тъй като се развиват в различни юрисдикции и успяват да се възползват от техническите аспекти на данъчната система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения на дружествата. Повсеместната цифровизация на множество сектори на икономиката в съчетание с бързо развиващата се цифрова икономика поставя под въпрос пригодеността на корпоративните данъчни модели на Съюза, разработени за традиционните индустрии, включително по отношение на степента, до която да се преосмислят критериите за остойностяване и изчисляване, за да съответстват на търговските дейности в 21-ви век. Въпреки че при тези ситуации се открояват слабости, които са напълно различни по своето естество, всички те създават пречки, които възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар, и водят до изкривяване между големите дружества и малките и средните предприятия . Нов стандарт за основа за облагане с корпоративен данък за Съюза следва да коригира тези видове проблеми на пазара при зачитане на целите за дългосрочна правна яснота и сигурност и принципа на данъчна неутралност. Повече сближаване между националните данъчни системи ще доведе до значително намаляване на разходите и на административната тежест за предприятията, които извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза. При все че данъчната политика е национална компетенция, в член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз ясно се заявява, че Съветът следва, с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет , да приема директиви относно сближаването на онези данъчни разпоредби, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите членки, които пряко се отнасят до създаването или функционирането на вътрешния пазар .

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

За да се подпомогне правилното функциониране на вътрешния пазар, средата за корпоративно данъчно облагане в Съюза следва да бъде съобразена с принципа, че дружествата следва да плащат своя справедлив дял от данъците в юрисдикцията(-ите), където са реализирани печалбите им и където дружествата имат място на стопанска дейност. Предвид промените в стопанската среда, свързани с цифровизацията, възниква необходимостта да се гарантира, че дружествата, които генерират приходи в държава членка, без да имат физическо място на стопанска дейност, но имат цифрово място на стопанска дейност в тази държава членка, следва да се третират по същия начин като дружествата, които имат физическо място на стопанска дейност. Поради това е необходимо да се разработят механизми, които не позволяват на дружествата да се възползват от несъответствията между националните данъчни системи, за да намаляват данъчните си задължения. Същевременно е важно растежът и икономическото развитие на вътрешния пазар да се стимулират чрез улесняване на трансграничната търговия и корпоративните инвестиции. За тази цел е необходимо да се елиминира рискът както от двойно данъчно облагане, така и от двойно данъчно необлагане в Съюза чрез премахване на различията при взаимодействието на националните системи за корпоративно данъчно облагане. Същевременно, за да развиват търговската си дейност и да я разширяват през границите в рамките на Съюза, дружествата се нуждаят от лесно приложима данъчна и нормативна уредба. В този контекст е нужно всички оставащи случаи на дискриминация също да бъдат премахнати. Консолидирането е съществен елемент от системата за ОКООКД, тъй като основните данъчни пречки пред дружествата от една и съща група, които извършват трансгранична дейност в Съюза, могат да бъдат преодолени само по този начин. Консолидирането премахва формалностите, свързани с трансферното ценообразуване и двойното данъчно облагане в рамките на групата.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Както е посочено в предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) от 16 март 2011 г. (1), създаването на система за корпоративно данъчно облагане, в която Съюзът се разглежда като единен пазар за целите на изчисляването на основата за облагане на дружествата с корпоративен данък, ще улесни трансграничната дейност на дружествата, които са местни лица в Съюза, и ще способства за постигането на целта той да се превърне в по-конкурентно направление за инвестициите на международно равнище. В предложението за ОКООКД от 2011 г. акцентът бе поставен върху целта да се улесни разширяването на търговската дейност на дружествата в рамките на Съюза. В допълнение към тази цел следва да се има предвид също, че ОКООКД може да бъде високоефективен инструмент за подобряване на функционирането на вътрешния пазар посредством противодействие на схемите за избягване на данъци. В този контекст инициативата за ОКООКД следва да бъде подновена, за да може усилията да се насочат в еднаква степен и към двата аспекта — както към улесняването на стопанската дейност, така и към ролята, която инициативата играе в борбата с избягването на данъци. Този подход ще послужи най-добре на целта за премахване на изкривяванията във функционирането на вътрешния пазар.

(3)

Както е посочено в предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (2) от 16 март 2011 г., създаването на система за корпоративно данъчно облагане, в която Съюзът се разглежда като единен пазар за целите на изчисляването на основата за облагане на дружествата с корпоративен данък, ще улесни трансграничната дейност на дружествата, които са местни лица в Съюза, и ще способства за постигането на целта той да се превърне в по-конкурентно направление за инвестициите на международно равнище, особено за малките и средните предприятия . В предложението за ОКООКД от 2011 г. акцентът бе поставен върху целта да се улесни разширяването на търговската дейност на дружествата в рамките на Съюза. В допълнение към тази цел следва да се има предвид също, че ОКООКД може да бъде високоефективен инструмент за подобряване на функционирането на вътрешния пазар посредством противодействие на схемите за избягване на данъци. В този контекст инициативата за ОКООКД следва да бъде подновена, за да може усилията да се насочат в еднаква степен и към двата аспекта — както към улесняването на стопанската дейност, така и към ролята, която инициативата играе в борбата с избягването на данъци. След като бъде въведена във всички държави членки, ОКООКД ще гарантира, че данъците се плащат там, където се генерират печалбите и където дружествата имат място на стопанска дейност. Този подход ще послужи най-добре на целта за премахване на изкривяванията във функционирането на вътрешния пазар. Подобряването на вътрешния пазар е ключов фактор за насърчаване на растежа и създаването на работни места. Въвеждането на ОКООКД би увеличило икономическия растеж и би водело до повече работни места в Съюза, като се намали вредната данъчна конкуренция между предприятията.

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

Като се има предвид необходимостта от бърза реакция, за да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар чрез превръщането му, от една страна, в по-благоприятно за търговията и инвестициите място, а от друга — в по-устойчив по отношение на схемите за избягване на данъци пазар, е много важно да се осигури едновременното влизане в сила на директивата относно обща основа за облагане с корпоративен данък и директивата за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Тъй като такава промяна на режима е значителна стъпка в доизграждането на вътрешния пазар, тя се нуждае от гъвкавост, за да бъде правилно извършена от самото начало. Следователно, тъй като вътрешният пазар обхваща всички държави членки, ОКООКД следва да бъде въведена във всички държави членки. Ако Съветът не успее да вземе единодушно решение относно решението за определяне на ОКООКД, Комисията следва да представи ново предложение на основание член 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при което Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, за да приемат необходимото законодателство. Като крайна мярка следва да бъде инициирано засилено сътрудничество от държавите членки , като то по всяко време трябва да бъде отворено за неучастващи държави членки съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз. Все пак може да се изрази съжаление, че не е извършена достатъчно подробна оценка по отношение на предложенията за ОООКД и ОКООКД от гледна точка на въздействието върху приходите на държавите членки от корпоративния данък за всяка отделна държава.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

Много структури за агресивно данъчно планиране са склонни да оперират в трансграничен контекст, което означава, че участващите в тях групи от дружества разполагат с минимум ресурси. Въз основа на това и поради съображения, свързани с принципа за пропорционалност, правилата за ОКООКД следва да бъдат задължителни само за групи от значителни по размер дружества . За тази цел ще бъде определен праг за размера въз основа на общия консолидиран приход на групите, представящи консолидирани финансови отчети. Също така , за да се постигне целта за улесняване на търговията и инвестициите в рамките на вътрешния пазар, групите, които не достигат прага за размера на дружествата, също следва да могат да се възползват от правилата за ОКООКД при желание от тяхна страна.

(5)

Много структури за агресивно данъчно планиране са склонни да оперират в трансграничен контекст, което означава, че участващите в тях групи от дружества разполагат с минимум ресурси. Въз основа на това и поради съображения, свързани с принципа за пропорционалност, правилата за общата основа следва първоначално да бъдат задължителни само за дружествата, принадлежащи към групи със значителен размер. За тази цел ще бъде определен начален праг за размера, възлизащ на 750 милиона евро , въз основа на общия консолидиран приход на групите, представящи консолидирани финансови отчети. Тъй като настоящата директива установява нов стандарт за облагане с корпоративен данък за всички дружества в Съюза , прагът следва да се занижи до нула за максимален период от седем години. С цел по-добре да се изпълни целта за улесняване на търговията и инвестициите в рамките на вътрешния пазар, от правилата за общата основа за облагане с корпоративен данък през първата фаза следва да могат да се възползват и дружествата, които не отговарят на критериите , при желание от тяхна страна.

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 5 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5а)

При равни други условия преминаването към обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък би могло да доведе за държавите членки до загуба или печалба от данъчни приходи. За да се компенсират загубите следва да се създаде временен механизъм за компенсиране, финансиран от фискалния излишък на държавите членки, които отчитат печалба от данъчни приходи, дължаща се на новия режим. Компенсацията следва да бъде коригирана всяка година, за да се вземат предвид национални или регионални решения, взети преди влизането в сила на настоящата директива. Комисията следва да бъде задължена да предложи премахването или промяната на системата за компенсация след период от седем години, както и да установи максималните нива на компенсиране.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 5 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5б)

За да се избегне съществуващото разпределение на данъчното усилие между малките и средните предприятия (МСП) и многонационалните дружества, както се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, общата основа за облагане с корпоративен данък има за цел да не поставя МСП в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията, като по този начин създаде равнопоставени условия за тях. Главният данъчен орган може да предостави на МСП необходимите инструменти, които да им помогнат да изпълнят административните и организационните изисквания, свързани с доброволното участие в системата на ОКООКД.

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

Условията за присъединяване към консолидирана за данъчни цели група следва да бъдат определени в съответствие с два критерия — i) контрол (над 50 % от правата на глас) и ii) собственост (над 75 % от собствения капитал) или права на дял от печалбата (над 75 % от правата на участие в разпределението на печалбата). Тези критерии биха осигурили висока степен на икономическа интеграция между членовете на групата. За да се гарантира целостта на системата, двата прага за контрола и собствеността или правата на дял от печалбата следва да бъдат спазвани през цялата данъчна година; в противен случай дружеството следва да напусне незабавно групата. За да се предотврати манипулирането на данъчните резултати чрез присъединяване и напускане на групата от дружества в рамките на кратък период, следва да се предвиди и минимално изискване от девет последователни месеца за придобиване на членство в групата.

(6)

Необходимо е да се определи понятието за място на стопанска дейност, намиращо се в Съюза и принадлежащо към данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели в Съюза. Многонационалните дружества твърде често организират прехвърляне на своите печалби към благоприятни данъчни режими, без да плащат никакъв данък или плащайки много нисък данък. Концепцията за място на стопанската дейност би дала възможност за точно и обвързващо определяне на критериите, които да бъдат изпълнени, за да докаже дадено многонационално дружество, че е наистина установено в определена държава. Това ще задължи многонационалните дружества да плащат данъците си при справедливи условия. Целта е да се осигури еднакво разбиране на понятието от всички засегнати данъкоплатци и да се изключи възможността за несъответствия, дължащи се на разнородни определения. Също така е важно формулирането на общо определение за място на стопанска дейност, намиращо се в трета държава или намиращо се в Съюза, но принадлежащо към данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели в трета държава. В случай че трансферно ценообразуване поражда прехвърлянето на печалби в юрисдикции с ниски данъчни ставки, за предпочитане е да се приеме система, която разпределя печалбите чрез формула за разпределение. Съюзът може да установи международен стандарт за модерно и ефикасно корпоративно данъчно облагане чрез приемане на такава система. Комисията следва да изготви проект на насоки за преходния период, в който разпределението въз основа на формула съществува паралелно с други методи на разпределение в отношенията с трети страни, като крайното разпределение въз основа на формула следва да бъде стандартният метод на разпределяне. Комисията следва да внесе предложение за създаването на образец на Съюза за данъчна спогодба, който в крайна сметка може да замени хилядите двустранни спогодби, сключвани от всяка държава членка.

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6a)

Цифровите стоки обикновено са изключително мобилни и нематериални. Проучванията показват, че цифровият сектор има голям дял в практиките на агресивно данъчно планиране, тъй като много бизнес модели не се нуждаят от физическа инфраструктура, за да извършват сделки с клиентите и да реализират печалби. Това позволява на най-големите цифрови дружества да плащат близки до нулата данъци върху своите доходи. Националните хазни на държавите членки губят милиарди евро от неосъществени данъчни приходи, поради това, че не са в състояние да облагат с данъци цифрови мултинационални компании. За справяне с тази реална и неотложна социална несправедливост действащото законодателство в областта на корпоративното данъчно облагане трябва да бъде разширено и да включва нова връзка с цифровата стопанска дейност въз основа на значително цифрово присъствие. Необходими са равнопоставени условия за подобни бизнес модели, за да се преодолеят предизвикателствата в данъчната област, които произтичат от контекста на цифровизация, без да се възпрепятства потенциала на цифровия сектор. В тази връзка особено внимание следва да се обърне на работата, която се извършва от ОИСР по изготвянето на съгласуван в международен план набор от правила.

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10)

Формулата за разпределяне на консолидираната данъчна основа следва да включва три фактора с еднаква тежест — труд, активи и продажби по местоназначение. Тези равно претеглени фактори следва да осигурят балансиран подход при разпределянето на облагаемата печалба между съответните държави членки и да гарантират, че печалбите се облагат с данък на мястото, където са реализирани в действителност. Трудът и активите следва да бъдат разпределени на държавата членка, в която се извършва трудът или се намират активите, като по този начин ще бъдат взети под внимание интересите на държавата членка по произход, докато продажбите следва да се разпределят на държавата членка по местоназначение на стоките или услугите. За да се отчетат разликите в нивата на заплащането в рамките на Съюза и по този начин да се осигури справедливо разпределение на консолидираната данъчна основа, факторът труд следва да включва както заплатите, така и броя на наетите лица (т.е. и двете части се включват по равно). Факторът активи от друга страна следва да обхваща всички дълготрайни материални активи, но не нематериалните и финансовите активи поради променливия им характер и възникващия вследствие на това риск от заобикаляне на разпоредбите на настоящата директива . Когато при изключителни обстоятелства резултатът от разпределянето не отразява по справедлив начин мащаба на стопанската дейност, следва да се предвиди алтернативен метод за разпределяне на дохода чрез предпазна клауза.

(10)

Формулата за разпределяне на консолидираната данъчна основа следва да включва четири фактора с еднаква тежест — труд, активи, продажби по местоназначение и събиране и използване на лични данни от онлайн платформи и ползватели на услуги (като последните са наричани „фактор данни“) . Тези равно претеглени фактори следва да осигурят балансиран подход при разпределянето на облагаемата печалба между съответните държави членки и да гарантират, че печалбите се облагат с данък на мястото, където са реализирани в действителност. Трудът и активите следва да бъдат разпределени на държавата членка, в която се извършва трудът или се намират активите, като по този начин ще бъдат взети под внимание интересите на държавата членка по произход, докато продажбите следва да се разпределят на държавата членка по местоназначение на стоките или услугите. За да се отчетат разликите в нивата на заплащането в рамките на Съюза и по този начин да се осигури справедливо разпределение на консолидираната данъчна основа, факторът труд следва да включва както заплатите, така и броя на наетите лица (т.е. и двете части се включват по равно). Факторът активи от друга страна следва да обхваща единствено дълготрайни материални активи. Когато при изключителни обстоятелства резултатът от разпределянето не отразява по справедлив начин мащаба на стопанската дейност, следва да се предвиди алтернативен метод за разпределяне на дохода чрез предпазна клауза.

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 10 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10а)

Формулата за разпределяне на консолидираната данъчна основа трябва изцяло да отразява икономическата дейност, извършена във всяка от държавите членки, като надлежно и изцяло се вземат предвид потенциалните значителни разлики между техните икономики. Когато формулата води до небалансирано разпределяне, което не отразява стопанската дейност, механизъм за уреждане на спорове би могъл до коригира това положение. В светлината на посоченото по-горе насърчава Комисията да извърши оценка във връзка с евентуалното създаване на механизъм за уреждане на спорове, за да се гарантира подходящото уреждане на спорове в случаите, когато са засегнати различни държави членки.

Изменение 12

Предложение за директива

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11)	Поради специфичните особености в някои сектори, като например финансовия и застрахователния сектор, добива на нефт и газ, както и морския и въздушния транспорт, е необходима коригирана формула за разпределянето на консолидираната данъчна основа.

заличава се

Изменение 13

Предложение за директива

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14)

Настоящата директива се основава на Директива на Съвета 2016/xx/ЕС относно обща основа за облагане с корпоративен данък (с която се установява общ набор от разпоредби за корпоративно данъчно облагане за изчисляване на данъчната основа) и е насочена към консолидирането на данъчните резултати в рамките на групата. Затова е необходимо взаимодействието между двата законодателни инструмента да се вземе предвид и да се осигури възможност за преход на някои елементи от данъчната основа към новата рамка на групата. Тези елементи следва да включват по-специално правилото за ограничаване на приспадането на лихви, клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит и законодателството за контролираните чуждестранни дружества, както и несъответствията при хибридни субекти и инструменти.

(14)

Изменение 14

Предложение за директива

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16)

За да се допълнят или изменят несъществени елементи на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на: i) отчитането на промените в законодателството на държавите членки в областта на дружественото право и корпоративното данъчно облагане и съответно изменение на приложения I и II; (ii) формулирането на допълнителни определения; и (iii) допълването на правилото за ограничаване на приспадането на лихви с правила за избягване на разпокъсаността с цел по-ефективно преодоляване на рисковете, свързани с избягването на данъци, които могат да възникнат в дадена група. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(16)

За да се допълнят или изменят несъществени елементи на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на: i) отчитането на промените в законодателството на държавите членки в областта на дружественото право и корпоративното данъчно облагане и съответно изменение на приложения I и II; ii) формулирането на допълнителни определения; и (iii) допълването на правилото за ограничаване на приспадането на лихви с правила за избягване на разпокъсаността с цел по-ефективно преодоляване на рисковете, свързани с избягването на данъци, които могат да възникнат в дадена група, и vi) изготвяне на насоки за преходния период, в който разпределението въз основа на формула съществува паралелно с други методи на разпределение в отношенията с трети страни . От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, като следва да вземе предвид годишната резолюция на Европейския парламент . При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

Изменение 15

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия i) за ежегодно приемане на списък с правните форми на дружества от трети държави, които са сходни с правните форми, изброени в приложение I; ii) за установяване на подробни правила за изчисляването на факторите труд, активи и продажби, разпределянето на наетите лица и заплатите, на активите и на продажбите към съответните фактори и оценката на активите; iii) за приемане на акт за установяване на стандартен формат на уведомлението за създаване на група; и iv) за определяне на правила относно електронното подаване на консолидираната данъчна декларация, формата на консолидираната данъчна декларация, формата на данъчната декларация на отделния данъкоплатец и изискваните придружаващи документи. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(17)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия i) за ежегодно приемане на списък с правните форми на дружества от трети държави, които са сходни с правните форми, изброени в приложение I; ii) за установяване на подробни правила за изчисляването на факторите труд, активи и продажби и фактора данни , разпределянето на наетите лица и заплатите, разпределянето на събраните лични данни и на използваните лични данни , на активите и на продажбите към съответните фактори и оценката на активите; iii) за приемане на акт за установяване на стандартен формат на уведомлението за създаване на група; и iv) за определяне на правила относно електронното подаване на консолидираната данъчна декларация, формата на консолидираната данъчна декларация, формата на данъчната декларация на отделния данъкоплатец и изискваните придружаващи документи. Комисията следва да определя тези единни формати на данъчната декларация в сътрудничество с данъчните администрации на държавите членки. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4).

Изменение 16

Предложение за директива

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез борба с практиките за избягване на данъци на международно равнище и да се улеснят дружествата при разширяването на трансграничната им дейност в рамките на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно и по различен начин, тъй като за постигането на целите са необходими съгласувани действия, но могат, поради факта, че директивата е насочена към слабостите във вътрешния пазар, произхождащи от взаимодействието между различните национални данъчни правила, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и възпрепятстват трансграничната дейност, да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, особено като се има предвид, че задължителният ѝ обхват е ограничен до групи над определен размер.

(18)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез борба с практиките за избягване на данъци на международно равнище и да се улеснят дружествата, в частност МСП , при разширяването на трансграничната им дейност в рамките на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно и по различен начин, тъй като за постигането на целите са необходими съгласувани действия, но могат, поради факта, че директивата е насочена към слабостите във вътрешния пазар, произхождащи от взаимодействието между различните национални данъчни правила, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и възпрепятстват трансграничната дейност, да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, особено като се има предвид, че задължителният ѝ обхват е ограничен до групи над определен размер.

Изменение 17

Предложение за директива

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20)

От Комисията следва да се изиска да направи преглед на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила и да докладва за това на Съвета. От държавите членки следва да се изиска да съобщят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива,

(20)

Тъй като настоящата директива съдържа важна промяна в правилата за облагане с корпоративен данък, от Комисията следва да се изиска да извърши надлежна оценка на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила и да докладва за това на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад за прилагането следва да включва най-малко следните точки: въздействието на системата за данъчно облагане, предвидена в настоящата директива, върху данъчните приходи на държавите членки, предимствата и недостатъците на системата за малките и средните предприятия, въздействието върху справедливото събиране на данъци в държавите членки и въздействието върху вътрешния пазар като цяло, със специален акцент върху евентуалното нарушаване на конкуренцията между дружествата, за които са приложими новите правила, предвидени в настоящата директива, както и броя на дружествата, попадащи в приложното поле през преходния период. От Комисията следва да се изиска да направи преглед на прилагането на настоящата директива десет години след влизането ѝ в сила и да докладва за това на Европейския парламент и на Съвета. От държавите членки следва да се изиска да съобщят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива,

Изменение 18

Предложение за директива

Съображение 20 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20а)

За да се постигне пълно и последователно консолидиране и да се предотвратят нови възможности за арбитраж, произтичащи от счетоводни несъответствия между държавите членки, е необходимо да се приемат ясни, последователни и обективни критерии за изчисляване на консолидираната данъчна основа. За тази цел Комисията следва да предложи необходимите корекции на съответните разпоредби от настоящата директива, засягащи определянето и изчисляването на консолидираната данъчна основа.

Изменение 19

Предложение за директива

Съображение 20 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20б)

Комисията следва да разгледа въпроса за извършването на допълнителни проучвания за анализ на потенциалното въздействие на ОКООКД върху приходите от корпоративен данък на отделните държави членки и потенциалното неблагоприятно конкурентно положение на Съюза спрямо трети страни.

Изменение 20

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. С настоящата директива се установява система за консолидиране на данъчните основи, както е посочено в Директива 2016/xx/ЕС (5), на Съвета, на дружества, които са членове на дадена група , и се определят правила за разпределянето на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък между държавите членки и за управлението ѝ от националните данъчни органи .		1. С настоящата директива се установява обща основа за данъчно облагане в Съюза на определени дружества и се определят правила за изчисляването на тази основа, включително мерки за предотвратяване на избягването на данъци и относно мерките във връзка с международното измерение на предлаганата система за данъчно облагане .

Изменение 21

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на дружество, учредено съгласно законодателството на държава членка, включително местата му на стопанска дейност в други държави членки, ако дружеството отговаря на всички изброени по-долу условия:		1. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на дружество, учредено съгласно законодателството на държава членка, включително местата му на стопанска дейност и цифровите му места на стопанска дейност в други държави членки, ако дружеството отговаря на всички изброени по-долу условия:

Изменение 22

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1 – буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	то принадлежи към консолидирана група за целите на финансовата отчетност, чиито общи консолидирани приходи надвишават 750 000 000 EUR през финансовата година, предхождаща съответната финансова година;

в)	то принадлежи към консолидирана група за целите на финансовата отчетност, чиито общи консолидирани приходи надвишават 750 000 000 EUR през финансовата година, предхождаща съответната финансова година; Този праг се свежда до нула в рамките на срок от най-много седем години ;

Изменение 23

Предложение за директива

Член 2 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията		Изменение
3. Дружество, което отговаря на условията по параграф 1, букви а), б) и г), но не отговаря на условията по буква в) от посочения параграф, може да избере, включително по отношение на местата си на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки, да прилага правилата на настоящата директива за период от пет данъчни години. Този срок се удължава автоматично за последващи периоди от пет данъчни години, освен ако не е подадено уведомление за преустановяване на дейността на групата, както е посочено в член 47, параграф 2. Спазването на условията по параграф 1, букви а), б) и г) е необходимо при всяко следващо удължаване .		3. Дружество, което отговаря на условията по параграф 1, букви а), б) и г), но не отговаря на условията по буква в) от посочения параграф, може да избере, включително по отношение на местата си на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки, да прилага правилата на настоящата директива.

Изменение 24

Предложение за директива

Член 2 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията		Изменение
4. Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на корабоплавателните дружества, за които се прилага специален данъчен режим. Корабоплавателните дружества, за които се прилага специален данъчен режим, се вземат предвид за целите на определянето на дружествата, които са членове на една и съща група, както е посочено в членове 5 и 6.		заличава се

Изменение 25

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23)	„консолидирана данъчна основа“ е сборът от данъчните основи на всички членове на групата, изчислени в съответствие с Директива 2016/хх/ЕС;

(23)	„консолидирана данъчна основа“ са консолидираните нетни облагаеми приходи на членовете на групата, изчислени въз основа на последователна отчетност, приложима за всички членове на групата в съответствие с Директива 2016/хх/ЕС;

Изменение 26

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 28 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(28а)

„фактор данни“означава събирането и използването с търговска цел на лични данни от онлайн платформи и ползватели на услуги в една или повече държави членки.

Изменение 27

Предложение за директива

Член 4 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията		Изменение
3. Когато мястото на действителното управление на член на група за морски или вътрешен воден транспорт е на борда на кораб или лодка, се счита, че членът на групата е местно лице за данъчни цели в държавата членка, в която се намира пристанището по произход на кораба или лодката или ако няма такова пристанище по произход — в държавата членка, в която лицето, експлоатиращо кораба или лодката, е местно лице за данъчни цели.		заличава се

Изменение 28

Предложение за директива

Член 4 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията		Изменение
4. Данъкоплатец, който е местно лице, подлежи на облагане с корпоративен данък върху всички свои доходи без оглед на техния източник и независимо дали този източник се намира на територията на държавата членка, на която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, или извън нея.		4. Данъкоплатец, който е местно лице, подлежи на облагане с корпоративен данък върху всички свои доходи, произтичащи от всякаква дейност , без оглед на техния източник и независимо дали този източник се намира на територията на държавата членка, на която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, или извън нея.

Изменение 29

Предложение за директива

Член 4 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията		Изменение
5. Данъкоплатец, който не е местно лице, подлежи на облагане с корпоративен данък върху всички свои доходи от дейност, извършена посредством място на стопанска дейност в държава членка.		5. Данъкоплатец, който не е местно лице, подлежи на облагане с корпоративен данък върху всички свои доходи от дейност, извършена посредством място на стопанска дейност, включително чрез цифрово място на стопанска дейност в държава членка. Цифровото място на стопанска дейност на данъкоплатеца се определя в съответствие с условията и критериите, посочени в член 5 от Директива на Съвета ... относно обща основа за облагане с корпоративен данък (1).

Изменение 30

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	право да упражнява повече от 50 % от правата на глас; както и

a)	право да упражнява права на глас, надхвърлящи 50% ; както и

Изменение 31

Предложение за директива

Член 6 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		2a. Местата на стопанска дейност включват цифрови места на стопанска дейност в съответствие с условията и критериите, посочени в член 5 от Директива на Съвета ... относно обща основа за облагане с корпоративен данък (2) .

Изменение 32

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Данъчните основи на всички членове на групата се обединяват в консолидирана данъчна основа.		1. Данъчната основа на консолидирана група се определя така, сякаш тя е за едно единствено образувание. За тази цел общата данъчна основа на групата трябва да бъде образувана отново с цел премахване на всички печалби или загуби, включително такива, произтичащи от всякакви сделки, независимо от техния характер, между две или повече предприятия в рамките на групата.

Изменение 33

Предложение за директива

Член 7 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. Когато консолидираната данъчна основа е отрицателна, загубата се пренася за следващ период и се прихваща от следващата положителна консолидирана данъчна основа. Когато консолидираната данъчна основа е положителна, тя се разпределя в съответствие с глава VIII.		2. Когато консолидираната данъчна основа е отрицателна, загубата се пренася за следващ период и се прихваща от следващата положителна консолидирана данъчна основа за максимален период от пет години . Когато консолидираната данъчна основа е положителна, тя се разпределя в съответствие с глава VIII.

Изменение 34

Предложение за директива

Член 9 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. Групите прилагат последователен и надлежно документиран метод при регистрирането на вътрешногруповите сделки. Групите могат да променят метода само по основателни причини, свързани с търговията, и само в началото на данъчната година.		2. Групите прилагат последователен и надлежно документиран метод при регистрирането на вътрешногруповите сделки. Групите могат да променят метода само по основателни причини, свързани с търговията, и само в началото на данъчната година. Всички такива сделки се изваждат от данъчната основа в резултат от консолидацията, проведена съгласно член 7, параграф 1.

Изменение 35

Предложение за директива

Член 9 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията		Изменение
3. Методът на регистриране на вътрешногруповите сделки дава възможност всички вътрешногрупови прехвърляния и продажби да бъдат установени по най-ниската стойност за неамортизируемите активи или стойността за данъчни цели за амортизируемите активи.		заличава се

Изменение 36

Предложение за директива

Член 9 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията		Изменение
4. Вътрешногруповите прехвърляния не променят статуса на създадените в дружеството нематериални активи.		заличава се

Изменение 37

Предложение за директива

Член 23 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Когато в резултат на преобразуване на дружества една или повече групи или два или повече членове на група стават част от друга група, неприспаднатите загуби на съществувалата преди това група или групи се разпределят на всеки от членовете на групата в съответствие с глава VIII въз основа на факторите към края на данъчната година, през която е извършено преобразуването на дружествата. Неприспаднатите загуби на съществувалата преди това група или групи се пренасят към следващи години.		Когато в резултат на преобразуване на дружества една или повече групи или два или повече членове на група стават част от друга група, неприспаднатите загуби на съществувалата преди това група или групи се разпределят на всеки от членовете на групата в съответствие с глава VIII въз основа на факторите към края на данъчната година, през която е извършено преобразуването на дружествата. Неприспаднатите загуби на съществувалата преди това група или групи се пренасят към следващи години за максимален период от пет години .

Изменение 38

Предложение за директива

Член 23 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. Когато два или повече основни данъкоплатци се сливат по смисъла на член 2, буква а), подточки i) и ii) от Директива 2009/133/ЕО на Съвета (6), неприспаднатите загуби на групата се разпределят на нейните членове в съответствие с глава VIII въз основа на факторите към края на данъчната година, през която е извършено сливането. Неприспаднатите загуби се пренасят към следващи години.		2. Когато два или повече основни данъкоплатци се сливат по смисъла на член 2, буква а), подточки i) и ii) от Директива 2009/133/ЕО на Съвета (7), неприспаднатите загуби на групата се разпределят на нейните членове в съответствие с глава VIII въз основа на факторите към края на данъчната година, през която е извършено сливането. Неприспаднатите загуби се пренасят към следващи години за максимален период от пет години .

Изменение 39

Предложение за директива

Член 28 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Консолидираната данъчна основа се разпределя между членовете на групата през всяка данъчна година въз основа на формула за разпределяне. При определянето на разпределения дял на член на групата А се прилага следната формула, в която са зададени равни тегла на факторите продажби, труд и активи:		Консолидираната данъчна основа се разпределя между членовете на групата през всяка данъчна година въз основа на формула за разпределяне. При определянето на разпределения дял на член на групата А се прилага следната формула, в която са зададени равни тегла на факторите продажби, труд, активи и фактор данни.

Изменение 40

Предложение за директива

Член 28 – параграф 1– формула

Текст, предложен от Комисията		Изменение

Изменение 41

Предложение за директива

Член 28 – параграф 1 – алинея 1 а (нова)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Когато един или повече фактори не се прилагат предвид на естеството на дейността на даден данъкоплатец всички други приложими фактори следва да бъдат отново пропорционално претеглени във формулата, за да се запази абсолютно еднакво тегло на всеки приложим фактор.

Изменение 42

Предложение за директива

Член 28 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията		Изменение
5. 5. При определянето на разпределения дял на член на групата се задава равно тегло на факторите продажби, труд и активи .		5. При определянето на разпределения дял на член на групата се задава равно тегло на факторите продажби, труд, активи и фактора данни .

Изменение 43

Предложение за директива

Член 28 – параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		5а. Половината от фактора данни се състои от общия обем на лични данни от онлайн платформи и ползватели на услуги, събрани във всяка една държава членка от член на групата — в числителя, и общия обем на лични данни от онлайн платформи и ползватели на услуги, събрани във всяка една държава членка от групата — в знаменателя, а другата половина от фактора данни се състои от общото количество лични данни от онлайн платформи и ползватели на услуги, използвани във всяка една държава членка от член на групата — в числителя, и общия обем на лични данни от онлайн платформи и ползватели на услуги, използвани във всяка една държава членка от групата — в знаменателя.

Изменение 44

Предложение за директива

Член 28 – параграф 5 б (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		5б. Обемът на събраните лични данни съгласно фактор данни се определя във всяка една държава членка в края на данъчната година.

Изменение 45

Предложение за директива

Член 28 – параграф 5 в (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		5в. Определението за събирането и използването с търговска цел на лични данни в контекста на фактора данни се определя в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679/ЕС.

Изменение 46

Предложение за директива

Член 29

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 29 Предпазна клауза Като изключение от правилото, установено в член 28, ако основният данъкоплатец или компетентният орган преценят, че резултатът от разпределянето на консолидираната данъчна основа за даден член на групата не отразява справедливо мащаба на стопанската му дейност, основният данъкоплатец или компетентният орган могат да поискат използването на алтернативен метод за изчисляване на данъчния дял за всеки член на групата. Алтернативен метод може да се използва само ако след провеждането на консултации между компетентните органи, и когато е приложимо — след обсъждания в съответствие с членове 77 и 78, всички тези органи постигнат съгласие за използването на този алтернативен метод. Държавата членка на главния данъчен орган информира Комисията относно използвания алтернативен метод.		заличава се

Изменение 47

Предложение за директива

Член 38 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Продажбите на стоки се включват във фактора продажби на члена на групата, намиращ се в държавата членка, която представлява крайната точка на експедицията или транспортирането на стоките до придобиващото ги лице. Когато това място не може да бъде определено, продажбите на стоки се разпределят на члена на групата, намиращ се в държавата членка на последното установено местонахождение на стоките.		1. Продажбите на стоки се включват във фактора продажби на члена на групата, намиращ се в държавата членка, която представлява крайната точка на експедицията или транспортирането на стоките до придобиващото ги лице. Когато това място не може да бъде определено или членът на групата няма облагаема връзка , продажбите на стоки се разпределят на члена на групата, намиращ се в държавата членка на последното установено местонахождение на стоките.

Изменение 48

Предложение за директива

Член 43

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 43 Морски транспорт, вътрешен воден транспорт и въздушен транспорт Приходите, разходите и другите подлежащи на приспадане елементи на член на групата, чиято основна дейност е експлоатацията на кораби или въздухоплавателни средства при международен транспорт или експлоатацията на кораби при вътрешен воден транспорт, се изключват от консолидираната данъчна основа и не се разпределят съгласно разпоредбите, определени в член 28. Вместо това тези приходи, разходи и други подлежащи на приспадане елементи се разпределят на този член на групата за всяка отделна сделка и подлежат на корекции на цените в съответствие с член 56 от Директива 2016/xx/ЕС. Дяловите участия в член на групата и дяловите участия, притежавани от член на групата, се вземат предвид за целите на определянето на това дали съществува група, както е посочено в членове 5 и 6.		заличава се

Изменение 49

Предложение за директива

Член 46 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. Уведомлението, посочено в параграф 1, обхваща всички членове на групата, с изключение на корабоплавателните дружества, посочени в член 2, параграф 4 .		2. Уведомлението, посочено в параграф 1, обхваща всички членове на групата.

Изменение 50

Предложение за директива

Член 48 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Комисията може да приеме акт за установяване на стандартен формат за уведомлението за създаване на група. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.		Комисията приема акт за установяване на стандартен формат за уведомлението за създаване на група. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

Изменение 51

Предложение за директива

Член 55 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Комисията може да приеме актове, с които се установяват правила относно електронното подаване на консолидираната данъчна декларация, формата на консолидираната данъчна декларация, формата на данъчната декларация на отделния данъкоплатец и изискваните придружаващи документи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.		Комисията приема актове, с които се установяват правила относно електронното подаване на консолидираната данъчна декларация, формата на консолидираната данъчна декларация, формата на данъчната декларация на отделния данъкоплатец и изискваните придружаващи документи. Комисията определя тези единни формати на данъчната декларация в сътрудничество с данъчните администрации на държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

Изменение 52

Предложение за директива

Член 65 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Когато компетентният орган на държавата членка, в която член на групата е местно лице за данъчни цели или в която се намира под формата на място на стопанска дейност, не е съгласен с решение на главния данъчен орган, взето съгласно член 49 или член 56, параграф 2 или 4 или член 56, параграф 5, втора алинея, компетентният орган може да оспори решението в съдилищата на държавата членка на главния данъчен орган в срок от три месеца.		1. Когато компетентният орган на държавата членка, в която член на групата е местно лице за данъчни цели или в която се намира под формата на място на стопанска дейност, включително под формата на цифрово място на стопанска дейност , не е съгласен с решение на главния данъчен орган, взето съгласно член 49 или член 56, параграф 2 или 4 или член 56, параграф 5, втора алинея, компетентният орган може да оспори решението в съдилищата на държавата членка на главния данъчен орган в срок от три месеца.

Изменение 53

Предложение за директива

Член 65 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		2а. Комисията анализира дали създаването на механизъм за уреждане на спорове би увеличило допълнително ефективността и ефикасността на изглаждането на разногласия между държавите членки. Комисията представя доклад по въпроса пред Европейския парламент и Съвета, съдържащ, ако е целесъобразно, законодателно предложение.

Изменение 54

Предложение за директива

Член 67 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Жалбите срещу ревизионните актове или актовете за установяване на данъчни задължения, издадени в съответствие с член 54, се разглеждат от административен орган, който в съответствие със законодателството на държавата членка на главния данъчен орган е компетентен да разгледа жалбата на първа инстанция. Този административен орган е независим от данъчните органи в държавата членка на главния данъчен орган. Когато в тази държава членка няма такъв административен орган, основният данъкоплатец може директно да обжалва по съдебен ред.		1. Жалбите срещу ревизионните актове или актовете за установяване на данъчни задължения, издадени в съответствие с член 54, се разглеждат от административен орган, който в съответствие със законодателството на държавата членка на главния данъчен орган е компетентен да разгледа жалбата на първа инстанция. Този административен орган е независим от данъчните органи в държавата членка на главния данъчен орган. Когато в тази държава членка няма такъв административен орган или когато основният данъкоплатец предпочете това , основният данъкоплатец може директно да обжалва по съдебен ред.

Изменение 55

Предложение за директива

Член 67 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията		Изменение
5. Административният орган, посочен в параграф 1, взима решение по жалбата в срок от шест месеца. Ако в рамките на този срок основният данъкоплатец не получи решение, решението на главния данъчен орган се смята за потвърдено.		5. Ако бъде сезиран по жалба, административният орган, посочен в параграф 1, взима решение по жалбата в срок от шест месеца. Ако в рамките на този срок основният данъкоплатец не получи решение, решението на главния данъчен орган се смята за потвърдено.

Изменение 56

Предложение за директива

Член 69 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. Когато се прилага параграф 1, превишението на разходите по заеми и EBITDA се изчисляват на равнището на групата и включват резултатите на всички членове на групата. Сумата от 3 000 000 EUR, посочена в член 13 от Директива 2016/xx/ЕС, се увеличава на 5 000 000 EUR.		2. Когато се прилага параграф 1, превишението на разходите по заеми и EBITDA се изчисляват на равнището на групата и включват резултатите на всички членове на групата. Сумата от 1 000 000 EUR, посочена в член 13 от Директива 2016/xx/ЕС, се увеличава на 5 000 000 EUR.

Изменение 57

Предложение за директива

Член 71

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 71 Компенсиране на загубите и последващо възстановяване 1. Член 41 от Директива 2016/xx/ЕС относно компенсирането на загубите и последващото възстановяване автоматично престава да се прилага, когато настоящата директива влезе в сила. 2. Прехвърлените загуби, които все още не са били възстановени при влизането в сила на настоящата директива, остават за данъкоплатеца, на който са били прехвърлени.		заличава се

Изменение 58

Предложение за директива

Член 72 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
За целите на настоящата директива позоваването на законоустановената ставка на корпоративния данък, която би била приложима за данъкоплатеца , в член 53, параграф 1, първа алинея от Директива 2016/xx/ЕС не се прилага и се заменя от средната законоустановена ставка на корпоративния данък, приложима във всички държави членки .		За целите на настоящата директива се прилагат правилата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит , формулиран и в член 53 от Директива 2016/xx/ЕС.

Изменение 59

Предложение за директива

Член 73 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
За целите на настоящата директива обхватът на законодателството за контролираните чуждестранни дружества по член 59 от Директива 2016/xx/ЕС се ограничава до отношенията между членовете на групата и субектите, които са местни лица за данъчни цели в трета държава, или места на стопанска дейност, които се намират в трета държава.		За целите на настоящата директива обхватът на законодателството за контролираните чуждестранни дружества по член 59 от Директива 2016/xx/ЕС се ограничава до отношенията между членовете на групата и субектите, които са местни лица за данъчни цели в трета държава, или места на стопанска дейност, включително места на цифрова стопанска дейност , които се намират в трета държава.

Изменение 60

Предложение за директива

Член 74 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
За целите на настоящата директива обхватът на разпоредбите относно несъответствията при хибридни субекти и инструменти по член 61 от Директива 2016/xx/ЕС се ограничава до отношенията между членовете на групата и субектите извън групата, които са свързани дружества , както е посочено в член 56 от Директива 2016/xx/ЕС.		За целите на настоящата директива обхватът на разпоредбите относно несъответствията при хибридни субекти и инструменти и свързаните споразумения се прилага , както е посочено в член 61 от Директива 2016/xx/ЕС.

Изменение 61

Предложение за директива

Член 76

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 76 Уведомяване на Европейския парламент		Член 76 Уведомяване на Европейския парламент
		1. Европейският парламент организира междупарламентарна конференция за оценка на режима на ОКООКД, като вземат предвид резултатите от обсъжданията в областта на данъчната политика в рамките на процедурата на Европейския семестър. Европейският парламент съобщава становището си и заключенията си по този въпрос посредством резолюция на вниманието на Комисията и Съвета.
Европейският парламент се уведомява за приемането на делегирани актове от Комисията, за представените във връзка с тях възражения и за отмяната на делегираните правомощия от Съвета.		2. Европейският парламент се уведомява за приемането на делегирани актове от Комисията, за представените във връзка с тях възражения и за отмяната на делегираните правомощия от Съвета.

Изменение 62

Предложение за директива

Член 78 а (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 78a Компенсационен механизъм С цел да бъдат компенсирани внезапни сътресения в данъчните приходи на отделните държави членки, произтичащи от данъчните печалби и загуби, причинени пряко и единствено от преминаването към новия режим, въведен с настоящата директива, Комисията следва да създаде специален компенсационен механизъм, който да бъде оперативен, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива. Компенсацията се коригира всяка година, за да се вземат предвид национални или регионални решения, взети преди влизането в сила на настоящата директива. Компенсационният механизъм се финансира от бюджетния излишък на онези държави членки, които се ползват от увеличение на данъчните приходи, като се определя за първоначален период от седем години. След изтичането на този период Комисията оценява необходимостта компенсационният механизъм да продължи да функционира, като съответно решава да го прекрати или да го поднови само веднъж за максимален период от две години.

Изменение 63

Предложение за директива

Член 79

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 79 Преглед В срок от пет години от влизането в сила на настоящата директива Комисията прави преглед на прилагането и докладва на Съвета относно действието на настоящата директива. Докладът включва по-специално анализ на въздействието на механизма, установен в глава VIII от настоящата директива, върху разпределението на данъчните основи между държавите членки.		Член 79 Доклад за изпълнение и преглед В срок от пет години от влизането в сила на настоящата директива Комисията оценява прилагането и докладва на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящата директива. Този доклад за изпълнението включва по-специално анализ на въздействието на механизма, установен в глава VIII от настоящата директива, върху разпределението на данъчните основи между държавите членки. При изготвянето на заключенията на такъв доклад за изпълнение или в контекста на многогодишната финансова рамка Комисията прави предложение за реда и условията за разпределяне на част от данъчните приходи, генерирани от общата консолидирана корпоративна данъчна основа, за общия бюджет на Европейския съюз с цел пропорционално намаляване на вноските на държавите членки за същия бюджет. В срок от десет години след влизането в сила на настоящата директива Комисията прави преглед на прилагането и докладва на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящата директива.

Изменение 64

Предложение за директива

Член 80 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.		Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Изменение 65

Предложение за директива

Член 80 – параграф 1 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2021 г.		Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2020 г.

(1) Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък COM(2011)0121 окончателен/2 от 3.10.2011 г.

(2) Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък COM(2011)0121 окончателен/2 от 3.10.2011 г.

(3) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13).

(4) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13).

(5) [пълното заглавие на директивата (ОВ L [ ], [ ] г., стр. [ ])].

(1) Директива на Съвета ... относно обща основа за облагане с корпоративен данък (ОВ L ..., …, стр. ...)

(2) Директива на Съвета ... относно обща основа за облагане с корпоративен данък (ОВ L ..., …, стр. ...).

(6) Директива 2009/133/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка (ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 34).

(7) Директива 2009/133/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка (ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 34).

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/182

P8_TA(2018)0088

Обща основа за облагане с корпоративен данък *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016)0685 – C8-0472/2016 – 2016/0337(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2019/C 162/30)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0685),

—	като взе предвид член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0472/2016),

—

—	като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A8-0050/2018),

одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

Изменение 1

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

Дружествата, желаещи да извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза, срещат сериозни пречки и се сблъскват с пазарни изкривявания поради наличието и взаимодействието на 28 разнородни системи за корпоративно данъчно облагане. Освен това с течение на времето структурите за данъчно планиране стават все по-сложни, тъй като се развиват в различни юрисдикции и успяват да се възползват от техническите аспекти на данъчната система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения на дружествата. Въпреки че при тези ситуации се открояват слабости, които са напълно различни по своето естество, и двата вида проблеми създават пречки, които възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. Затова действията за преодоляването на тези проблеми следва да бъдат насочени и към двата вида пазарни несъвършенства .

(1)

Дружествата, желаещи да извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза, срещат сериозни пречки и се сблъскват с пазарни изкривявания поради наличието и взаимодействието на 28 разнородни системи за корпоративно данъчно облагане. В ерата на глобализацията и цифровизацията данъчното облагане на капитала, по-специално на финансовия и на интелектуалния капитал, въз основа на източника става все по-трудно за проследяване и все по-лесно за манипулация. Освен това с течение на времето структурите за данъчно планиране стават все по-сложни, тъй като се развиват в различни юрисдикции и успяват да се възползват от техническите аспекти на данъчната система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения на дружествата. Повсеместната цифровизация на множество сектори на икономиката в съчетание с бързо развиващата се цифрова икономика поставя под въпрос пригодеността на корпоративните данъчни модели на Съюза, разработени за традиционните индустрии, включително по отношение на степента, до която да се преосмислят критериите за остойностяване и изчисляване, за да съответстват на търговските дейности в 21-ви век. Въпреки че при тези ситуации се открояват слабости, които са напълно различни по своето естество, всички те създават пречки, които възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар, и водят до изкривяване на конкуренцията между големите дружества и малките и средните предприятия . Нов стандарт за основа за облагане с корпоративен данък за Съюза следва да коригира тези видове проблеми на пазара при зачитане на целите за дългосрочна правна яснота и сигурност и принципа на данъчна неутралност. Повече сближаване между националните данъчни системи ще доведе до значително намаляване на разходите и на административната тежест за предприятията, които извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза. При все че данъчната политика е въпрос от сферата на националните компетентности, в член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз ясно се заявява, че Съветът следва, с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, да приема директиви относно сближаването на онези данъчни разпоредби, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите членки, които пряко се отнасят до създаването или функционирането на вътрешния пазар.

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

За да се подпомогне правилното функциониране на вътрешния пазар, средата за корпоративно данъчно облагане в Съюза следва да бъде съобразена с принципа, че дружествата следва да плащат своя справедлив дял от данъците в юрисдикцията(-ите), където са реализирани печалбите им и където дружествата имат място на стопанска дейност . Предвид промените в стопанската среда, свързани с цифровизацията, възниква необходимостта да се гарантира, че дружествата, които генерират приходи в държава членка, без да имат физическо място на стопанска дейност, но имат цифрово място на стопанска дейност в тази държава членка, следва да се третират по същия начин като дружествата, които имат физическо място на стопанска дейност. Поради това е необходимо да се разработят механизми, които не позволяват на дружествата да се възползват от несъответствията между националните данъчни системи, за да намаляват данъчните си задължения. Същевременно е важно растежът и икономическото развитие на вътрешния пазар да се стимулират чрез улесняване на трансграничната търговия и корпоративните инвестиции. За тази цел е необходимо да се елиминира рискът както от двойно данъчно облагане, така и от двойно данъчно необлагане в Съюза чрез премахване на различията при взаимодействието на националните системи за корпоративно данъчно облагане. Същевременно, за да развиват търговската си дейност и да я разширяват през границите в рамките на Съюза, дружествата се нуждаят от лесно приложима данъчна и нормативна уредба. В този контекст е нужно всички оставащи случаи на дискриминация също да бъдат премахнати. Консолидирането е съществен елемент от системата за ОКООКД, тъй като основните данъчни пречки пред дружествата от една и съща група, които извършват трансгранична дейност в Съюза, могат да бъдат преодолени само по този начин. Консолидирането премахва формалностите, свързани с трансферното ценообразуване и двойното данъчно облагане в рамките на групата.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Както е посочено в предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (1), от 16 март 2011 г., създаването на система за корпоративно данъчно облагане, в която Съюзът се разглежда като единен пазар за целите на изчисляването на основата за облагане на дружествата с корпоративен данък, ще улесни трансграничната дейност на дружествата, които са местни лица в Съюза, и ще способства за постигането на целта той да се превърне в по-конкурентно направление за инвестициите на международно равнище. В предложението за ОКООКД от 2011 г. акцентът бе поставен върху целта да се улесни разширяването на търговската дейност на дружествата в рамките на Съюза. В допълнение към тази цел следва да се има предвид също, че ОКООКД може да бъде високоефективен инструмент за подобряване на функционирането на вътрешния пазар посредством противодействието на схемите за избягване на данъци. В този контекст инициативата за ОКООКД следва да бъде подновена, за да може усилията да се насочат в еднаква степен и към двата аспекта — както към улесняването на стопанската дейност, така и към ролята, която инициативата играе в борбата с избягването на данъци. Този подход ще послужи най-добре на целта за премахване на изкривяванията във функционирането на вътрешния пазар.

(3)

Както е посочено в предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (2), от 16 март 2011 г., създаването на система за корпоративно данъчно облагане, в която Съюзът се разглежда като единен пазар за целите на изчисляването на основата за облагане на дружествата с корпоративен данък, ще улесни трансграничната дейност на дружествата, които са местни лица в Съюза, и ще способства за постигането на целта той да се превърне в по-конкурентно направление за инвестициите на международно равнище, особено за малките и средните предприятия . В предложението за ОКООКД от 2011 г. акцентът бе поставен върху целта да се улесни разширяването на търговската дейност на дружествата в рамките на Съюза. В допълнение към тази цел следва да се има предвид също, че ОКООКД може да бъде високоефективен инструмент за подобряване на функционирането на вътрешния пазар посредством противодействието на схемите за избягване на данъци. В този контекст инициативата за ОКООКД следва да бъде подновена, за да може усилията да се насочат в еднаква степен и към двата аспекта — както към улесняването на стопанската дейност, така и към ролята, която инициативата играе в борбата с избягването на данъци. След като бъде въведена във всички държави членки, ОКООКД ще гарантира, че данъците се плащат там, където се генерират печалбите и където дружествата имат място на стопанска дейност. Този подход ще послужи най-добре на целта за премахване на изкривяванията във функционирането на вътрешния пазар. Подобряването на вътрешния пазар е ключов фактор за насърчаване на растежа и създаването на работни места. Въвеждането на ОКООКД би увеличило икономическия растеж и би водело до повече работни места в Съюза, като се намали вредната данъчна конкуренция между предприятията.

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 3а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3a)

Комисията, в своето съобщение от 21 септември 2017 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система на данъчно облагане в Европейския съюз за цифровия единен пазар“, изразява убеждението, че ОКООКД предоставя основата за предприемане на мерки за решаване на данъчните предизвикателства, които поражда цифровата икономика.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

Като се има предвид необходимостта от бърза реакция, за да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар чрез превръщането му, от една страна, в по-благоприятно за търговията и инвестициите място, а от друга — в по-устойчив по отношение на схемите за избягване на данъци пазар, е много важно да се осигури едновременното влизане в сила на директивата относно обща основа за облагане с корпоративен данък и директивата за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Тъй като такава промяна на режима е значителна стъпка в доизграждането на вътрешния пазар, тя се нуждае от гъвкавост, за да бъде правилно извършена от самото начало. Следователно, тъй като вътрешният пазар обхваща всички държави членки, ОКООКД следва да бъде въведена във всички държави членки. Ако Съветът не успее да вземе единодушно решение относно решението за определяне на ОКООКД, Комисията следва да представи ново предложение на основание член 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при което Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, за да приемат необходимото законодателство. Като крайна мярка следва да бъде инициирано засилено сътрудничество от държавите членки , като то по всяко време следва да бъде отворено за неучастващи държави членки съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз. Все пак може да се изрази съжаление, че не е извършена достатъчно подробна оценка по отношение на предложенията за ОООКД и ОКООКД от гледна точка на въздействието върху приходите на държавите членки от корпоративния данък за всяка отделна държава .

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

Много структури за агресивно данъчно планиране са склонни да оперират в трансграничен контекст, което означава, че участващите в тях групи от дружества разполагат с минимум ресурси. Въз основа на това и поради съображения, свързани с принципа за пропорционалност, правилата за общата основа следва да бъдат задължителни само за дружествата, принадлежащи към групи със значителен размер. За тази цел ще бъде определен праг за размера въз основа на общия консолидиран приход на групите, представящи консолидирани финансови отчети. Освен това, за да се осигури съгласуваност между двата етапа на инициативата за ОКООКД, правилата относно общата основа следва да бъдат задължителни за дружества, биха били считани за група, ако инициативата би била реализирана в своята цялост . С цел по-добре да се изпълни целта за улесняване на търговията и инвестициите в рамките на вътрешния пазар, от правилата за общата основа за облагане с корпоративен данък следва да могат да се възползват и дружествата, които не отговарят на критериите, при желание от тяхна страна.

(5)

Много структури за агресивно данъчно планиране са склонни да оперират в трансграничен контекст, което означава, че участващите в тях групи от дружества разполагат с минимум ресурси. Въз основа на това и поради съображения, свързани с принципа за пропорционалност, правилата за общата основа следва първоначално да бъдат задължителни само за дружествата, принадлежащи към групи със значителен размер. За тази цел ще бъде определен начален праг за размера, възлизащ на 750 милиона евро , въз основа на общия консолидиран приход на групите, представящи консолидирани финансови отчети. Тъй като настоящата директива установява нов стандарт за облагане с корпоративен данък за всички дружества в Съюза, прагът следва да се занижи до нула за максимален период от седем години . С цел по-добре да се изпълни целта за улесняване на търговията и инвестициите в рамките на вътрешния пазар, от правилата за общата основа за облагане с корпоративен данък през първата фаза следва да могат да се възползват и дружествата, които не отговарят на критериите, при желание от тяхна страна.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

Необходимо е да се определи понятието за място на стопанска дейност, намиращо се в Съюза и принадлежащо към данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели в Съюза. Целта е да се осигури еднакво разбиране на понятието от всички засегнати данъкоплатци и да се изключи възможността за несъответствия, дължащи се на разнородни определения. За разлика от това , формулирането на общо определение за място на стопанска дейност, намиращо се в трета държава или намиращо се в Съюза, но принадлежащо към данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели в трета държава, не следва да се смята за съществено . Поради сложното им взаимодействие с международните споразумения решаването на тези въпроси следва да се търси чрез двустранни данъчни спогодби и чрез националното законодателство .

(6)

Необходимо е да се определи понятието за място на стопанска дейност, намиращо се в Съюза и принадлежащо към данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели в Съюза. Многонационалните дружества твърде често организират прехвърляне на своите печалби към благоприятни данъчни режими, без да плащат никакъв данък или плащайки много нисък данък. Концепцията за място на стопанска дейност би дала възможност за точно и обвързващо определяне на критериите, които да бъдат изпълнени, за да докаже дадено многонационално дружество, че е наистина установено в определена държава. Това ще задължи многонационалните дружества да плащат данъците си при справедливи условия. Целта е да се осигури еднакво разбиране на понятието от всички засегнати данъкоплатци и да се изключи възможността за несъответствия, дължащи се на разнородни определения. Също така е важно формулирането на общо определение за място на стопанска дейност, намиращо се в трета държава или намиращо се в Съюза, но принадлежащо към данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели в трета държава. В случай че трансферно ценообразуване поражда прехвърлянето на печалби в юрисдикции с ниски данъчни ставки, за предпочитане е да се приеме система, която разпределя печалбите чрез формула за разпределение. Съюзът може да установи международен стандарт за модерно и ефикасно корпоративно данъчно облагане чрез приемане на такава система. Комисията следва да изготви проект на насоки за преходния период, в който разпределението въз основа на формула съществува паралелно с други методи на разпределение в отношенията с трети страни, като крайното разпределение въз основа на формула следва да бъде стандартният метод на разпределяне. Комисията следва да внесе предложение за създаването на образец на Съюза за данъчна спогодба, който в крайна сметка може да замени хилядите двустранни спогодби, сключвани от всяка държава членка .

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6a)

Цифровите стоки обикновено са изключително мобилни и нематериални. Проучванията показват, че цифровият сектор има голям дял в практиките на агресивно данъчно планиране, тъй като много бизнес модели не се нуждаят от физическа инфраструктура, за да извършват сделки с клиентите и да реализират печалби. Това позволява на най-големите цифрови дружества да плащат близки до нулата данъци върху своите доходи. Националните хазни на държавите членки губят милиарди евро от неосъществени данъчни приходи, поради това, че не са в състояние да облагат с данъци цифрови мултинационални дружества. За справяне с тази реална и неотложна социална несправедливост действащото законодателство в областта на корпоративното данъчно облагане трябва да бъде разширено и да включва нова връзка с цифровото място на стопанска дейност въз основа на значително цифрово присъствие. Необходими са равнопоставени условия на конкуренция за подобни бизнес модели, за да се преодолеят предизвикателствата в данъчната област, които произтичат от контекста на цифровизация, без да се възпрепятства потенциалът на цифровия сектор. В тази връзка особено внимание следва да се обърне на работата, която се извършва от ОИСР по изготвянето на съгласуван в международен план набор от правила.

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8)

От облагаемите приходи следва да се приспадат разходите за дейността и някои други елементи. Подлежащите на приспадане разходи за дейността по принцип следва да включват всички разходи, свързани с продажбите, както и разходите, свързани с реализиране, поддържане или обезпечаване на доход. В подкрепа на иновациите в икономиката и с цел модернизиране на вътрешния пазар следва да се предвиди приспадане за разходите за научноизследователска и развойна дейност, включително свръхприспадане , като тези разходи следва да бъдат изцяло отчетени през годината, в която са направени (с изключение на недвижимото имущество). Малките стартиращи дружества, които нямат свързани дружества и които се характеризират с висока степен на иновативност (категория, която ще обхваща по-специално стартиращите дружества), следва също да бъдат подпомогнати чрез по-голямо свръхприспадане на разходите за научноизследователска и развойна дейност. За да се гарантира правна сигурност, следва да се изготви списък на неподлежащите на приспадане разходи.

(8)

От облагаемите приходи следва да се приспадат разходите за дейността и някои други елементи. Подлежащите на приспадане разходи за дейността по принцип следва да включват всички разходи, свързани с продажбите, както и разходите, свързани с реализиране, поддържане или обезпечаване на доход. В подкрепа на иновациите в икономиката и с цел модернизиране на вътрешния пазар следва да се предвиди приспадане и данъкоплатците следва да получават данъчен кредит за действителни разходи за научноизследователска и развойна дейност, свързани с разходи за персонал, подизпълнители, служители на агенции и лица, работещи на свободна практика , като тези разходи следва да бъдат изцяло отчетени през годината, в която са направени (с изключение на недвижимото имущество). Необходимо е ясно определение за действителните разходи за научноизследователска и развойна дейност, за да се избегнат злоупотреби с приспадането. За да се гарантира правна сигурност, следва да се изготви списък на неподлежащите на приспадане разходи.

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9)

Последните тенденции в областта на международното данъчно облагане показаха, че в стремежа да намалят данъчните си задължения в световен мащаб, многонационалните групи от дружества във все по-голяма степен използват схеми за избягване на данъци, което води до свиване на данъчната основа и до прехвърляне на печалби чрез прекомерни лихвени плащания. С цел недопускане на такива практики е необходимо приспадането на разходи за лихви (и други финансови разходи) да бъде ограничено. В този контекст възможността за приспадане на разходи за лихви (и други финансови разходи) следва да се допуска без ограничения само доколкото тези разходи могат да бъдат прихванати от облагаемите приходи от лихви (и други финансови приходи). Всяко превишение на лихвените разходи следва да подлежи на ограничения по отношение на приспадането, които ще бъдат определени въз основа на облагаемата печалба на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизация („EBITDA“).

(9)

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10)

Фактът, че лихвите, платени по заеми, подлежат на приспадане от данъчната основа на данъкоплатеца, докато това не се отнася за разпределената печалба, дава абсолютно предимство на финансирането чрез дълг спрямо финансирането чрез собствен капитал. Като се имат предвид рисковете, които това създава за задлъжнялостта на дружествата, от решаващо значение е да се предвидят мерки, които да неутрализират ефекта от съществуващото неблагоприятно третиране на финансирането със собствен капитал. В този контекст се предвижда на данъкоплатците да бъде предоставено данъчно облекчение за растеж и инвестиции, съгласно което увеличенията на собствения капитал следва да подлежат на приспадане от данъчната основа на данъкоплатеца при определени условия. Ето защо би било от съществено значение да се гарантира, че системата няма да бъде подложена на въздействието на верижни ефекти, като за тази цел ще бъде необходимо данъчната стойност на дяловите участия на данъкоплатеца в свързани дружества да се изключи. В заключение, за да бъде схемата на данъчното облекчение достатъчно надеждна, ще бъде необходимо да се определят и правила срещу избягването на данъци.

(10)

Изменение 12

Предложение за директива

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12)

С цел да се противодейства на прехвърлянето на пасивни (главно финансови) приходи извън дружествата, облагани с високи данъци, следва да се предполага, че всички загуби, които тези дружества понасят в края на данъчната година, съответстват основно на резултатите от търговска дейност. На тази основа на данъкоплатците следва да се предостави възможността да пренасят загуби към следващи периоди за неопределен срок и без ограничения по отношение на подлежащата на приспадане сума на година. Тъй като пренасянето на загуби към следващи периоди цели да се гарантира, че данъкоплатецът се облага върху действителните си доходи, няма основание периодът на пренасяне да бъде ограничен. Що се отнася до възможността за пренасяне на загуби към минали периоди, такова правило не е необходимо, тъй като това е относително рядко срещан случай в практиката на държавите членки и може да доведе до прекомерно усложняване. Освен това следва да се предвиди разпоредба за борба със злоупотребите с цел предотвратяване, възпрепятстване или противодействие на опитите за заобикаляне на правилата за приспадане на загуби чрез закупуване на дружества с отрицателен финансов резултат.

(12)

С цел да се противодейства на прехвърлянето на пасивни (главно финансови) приходи извън дружествата, облагани с високи данъци, следва да се предполага, че всички загуби, които тези дружества понасят в края на данъчната година, съответстват основно на резултатите от търговска дейност. На тази основа на данъкоплатците следва да се предостави възможността да пренасят загуби към следващи периоди за период от пет години с ограничения по отношение на подлежащата на приспадане сума на година. Що се отнася до възможността за пренасяне на загуби към минали периоди, такова правило не е необходимо, тъй като това е относително рядко срещан случай в практиката на държавите членки и може да доведе до прекомерно усложняване. Директива на Съвета (ЕС) № 2016/1164 (3) установява общо правило за борба със злоупотребите с цел предотвратяване, възпрепятстване или противодействие на опитите за заобикаляне на правилата за приспадане на загуби чрез закупуване на дружества с отрицателен финансов резултат. Това общо правило следва систематично да се взема предвид също и при прилагането на настоящата директива.

Изменение 13

Предложение за директива

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13)

За да се подобри състоянието на паричните потоци на дружествата — например чрез компенсиране на първоначалните загуби в държава членка с печалбите, реализирани в друга държава членка — и за да се насърчи трансграничното разширяване в рамките на Съюза, данъкоплатците следва да имат право временно да вземат предвид загубите, понесени от техните преки дъщерни дружества и места на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки. За тази цел дружеството майка или главното управление, намиращо се в дадена държава членка, следва да има право да приспадне от данъчната си основа през определена данъчна година пропорционално на своето участие загубите, понесени през същата данъчна година от преките му дъщерни дружества или места на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки. Впоследствие от дружеството майка ще се изисква да прибави обратно към данъчната си основа съобразно размера на приспаднатите преди това загуби всички последващи печалби, реализирани от преките му дъщерни дружества или места на стопанска дейност. Тъй като защитата на националните данъчни приходи е от съществено значение, приспаднатите загуби следва автоматично да се прибавят обратно, ако все още не са прибавени след изтичането на определен брой години или ако дружеството вече не отговаря на критериите за пряко дъщерно дружество или място на стопанска дейност.

заличава се

Изменение 14

Предложение за директива

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15)

От решаващо значение е да се разработят подходящи мерки срещу избягването на данъци с цел да се укрепи устойчивостта на правилата относно общата основа срещу практиките на агресивно данъчно планиране. По-конкретно, системата следва да включва общо правило за борба със злоупотребите (ОПБЗ), придружено от мерки за ограничаване на конкретни форми на избягване на данъци. Като се има предвид, че предназначението на ОПБЗ е преодоляване на практиките за данъчни злоупотреби, които все още не са предмет на специални разпоредби, това правило запълва съществуващи празноти, което не би следвало да се отрази на приложимостта на конкретните правила срещу избягването на данъци. В рамките на Съюза ОПБЗ следва да се прилага за привидни договорености. Освен това е важно да се гарантира, че ОПБЗ се прилага хармонизирано в национален контекст, в трансграничен контекст в рамките на Съюза и в трансграничен контекст по отношение на дружества, установени в трети държави, така че обхватът и резултатите от прилагането му да не се различават.

(15)

От решаващо значение е да се разработят подходящи мерки срещу избягването на данъци с цел да се укрепи устойчивостта на правилата относно общата основа срещу практиките на агресивно данъчно планиране. По-конкретно, системата следва да включва силно и ефективно общо правило за борба със злоупотребите (ОПБЗ), придружено от мерки за ограничаване на конкретни форми на избягване на данъци. Като се има предвид, че предназначението на ОПБЗ е преодоляване на практиките за данъчни злоупотреби, които все още не са предмет на специални разпоредби, това правило запълва съществуващи празноти, което не би следвало да се отрази на приложимостта на конкретните правила срещу избягването на данъци. В рамките на Съюза ОПБЗ следва да се прилага за привидни договорености. Освен това е важно да се гарантира, че ОПБЗ се прилага хармонизирано в национален контекст, в трансграничен контекст в рамките на Съюза и в трансграничен контекст по отношение на дружества, установени в трети държави, така че обхватът и резултатите от прилагането му да не се различават.

Изменение 15

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17)

Тъй като несъответствията при хибридни субекти и инструменти обикновено водят до двойно приспадане (т.е. приспадане и в двете държави) или приспадане на дохода в едната държава, без да е включен в данъчната основа в другата държава, това се отразява върху вътрешния пазар, като изкривява неговите механизми и създава празноти, благодарение на които практиките за избягване на данъци се разрастват. Като се има предвид, че несъответствията се пораждат от националните различия в правната квалификация на някои видове субекти или финансови плащания, по принцип такива несъответствия не възникват сред дружества, които прилагат общи правила при изчисляването на данъчната си основа. Несъответствията обаче биха продължили да съществуват при взаимодействието между нормативната уредба за общата основа и националните системи за корпоративно данъчно облагане или тези на трети държави. За да се неутрализира ефектът от договореностите, които включват несъответствия при хибридни субекти и инструменти, е необходимо да се определят правила, чрез които една от двете юрисдикции, между които се проявява несъответствие, да отказва приспадането на плащане или да гарантира, че съответният приход е включен в основата за облагане с корпоративен данък .

(17)

Тъй като несъответствията при клонове и при хибридни образувания и инструменти обикновено водят до двойно приспадане (т.е. приспадане и в двете държави) или приспадане на дохода в едната държава, без да е включен в данъчната основа в другата държава, това се отразява върху вътрешния пазар, като изкривява неговите механизми и създава празноти, благодарение на които практиките за избягване на данъци се разрастват. Като се има предвид, че несъответствията се пораждат от националните различия в правната квалификация на някои видове субекти или финансови плащания, по принцип такива несъответствия не възникват сред дружества, които прилагат общи правила при изчисляването на данъчната си основа. Несъответствията обаче биха продължили да съществуват при взаимодействието между нормативната уредба за общата основа и националните системи за корпоративно данъчно облагане или тези на трети държави. За да се неутрализира ефектът от несъответствия при хибридни образувания и инструменти или свързани договорености, Директива (ЕС) 2016/1164 определя правила относно несъответствия при хибридни образувания и инструменти и обратни несъответствия при хибридни образувания и инструменти. Тези правила следва систематично да се вземат предвид при прилагането на настоящата директива .

Изменение 16

Предложение за директива

Съображение 17 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17a)

Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да въвеждат допълнителни мерки за борба срещу избягването на данъци с цел да ограничат отрицателните последици от прехвърлянето на печалби до трети страни с ниски данъчни ставки, които не извършват непременно автоматичен обмен на данъчна информация в съответствие със стандартите на Съюза.

Изменение 17

Предложение за директива

Съображение 17 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17б)

Държавите членки следва да въведат система от санкции за нарушения от страна на предприятията на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, както е предвидено в националното право, и следва да информират Комисията за това.

Изменение 18

Предложение за директива

Съображение 19

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19)

За да се допълнят или изменят някои несъществени елементи на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на: i) отчитането на промените в законодателството на държавите членки относно правната форма на дружествата и корпоративното данъчно облагане и съответно изменение на приложения I и II; ii) формулирането на допълнителни определения; iii) приемането на подробни правила срещу избягването на данъци в редица специфични области, свързани с данъчното облекчение за растеж и инвестиции ; ( iv ) по-подробно определяне на понятията за правна и икономическа собственост на отдадени на лизинг активи; ( v ) изчисляване на капитала и лихвите при лизингови плащания и амортизируемата стойност на отдадени на лизинг активи; и (vi) по-точно определяне на категориите дълготрайни активи, подлежащи на амортизация; От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(19)

За да се допълнят или изменят някои несъществени елементи на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на: i) отчитането на промените в законодателството на държавите членки относно правната форма на дружествата и корпоративното данъчно облагане и съответно изменение на приложения I и II; ii) формулирането на допълнителни определения; ( iii ) по-подробно определяне на понятията за правна и икономическа собственост на отдадени на лизинг активи; ( iv ) изчисляване на капитала и лихвите при лизингови плащания и амортизируемата стойност на отдадени на лизинг активи; ( v ) по-точно определяне на категориите дълготрайни активи, подлежащи на амортизация; и vi) изготвяне на насоки за преходния период, в който разпределението въз основа на формула съществува паралелно с други методи на разпределение в отношенията с трети страни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

Изменение 19

Предложение за директива

Съображение 19 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19a)

Комисията следва да осигури еднаквото прилагане на настоящата директива, за да се избегнат ситуации, при които компетентните органи на държавите членки прилагат различни режими. Освен това липсата на хармонизирани счетоводни правила в Съюза не следва да води до нови възможности за данъчно планиране и данъчен арбитраж. Следователно хармонизирането на счетоводните правила би могло да подобри общия режим, особено при положение че и когато всички предприятия в Съюза попадат под този режим.

Изменение 20

Предложение за директива

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23)

Тъй като настоящата директива съдържа важна промяна в правилата за облагане с корпоративен данък, от Комисията следва да се изиска да извърши надлежна оценка на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила и да докладва за това на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад за прилагането следва да включва най-малко следните точки: въздействието на системата за данъчно облагане, предвидена в настоящата директива, върху данъчните приходи на държавите членки, предимствата и недостатъците на системата за малките и средните предприятия, въздействието върху справедливото събиране на данъци в държавите членки и въздействието върху вътрешния пазар като цяло, със специален акцент върху евентуалното нарушаване на конкуренцията между дружествата, за които са приложими новите правила, предвидени в настоящата директива. От Комисията следва да се изиска да направи преглед на прилагането на настоящата директива десет години след влизането ѝ в сила и да докладва за това на Европейския парламент и на Съвета. От държавите членки следва да се изиска да съобщят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива,

Изменение 21

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. С настоящата директива се установява система за данъчно облагане на определени дружества чрез обща основа и се определят правила за изчисляването на тази основа.		1. С настоящата директива се установява система на обща основа за данъчно облагане в Съюза на определени дружества и се определят правила за изчисляването на тази основа, включително мерки за предотвратяване на избягването на данъци и относно мерките във връзка с международното измерение на предлаганата система за данъчно облагане .

Изменение 22

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на дружество, учредено съгласно законодателството на държава членка, включително местата му на стопанска дейност в други държави членки, ако дружеството отговаря на всички изброени по-долу условия:		1. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на дружество, учредено съгласно законодателството на държава членка, включително местата му на стопанска дейност и цифровите му места на стопанска дейност в други държави членки, ако дружеството отговаря на всички изброени по-долу условия:

Изменение 23

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1 – буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	то принадлежи към консолидирана група за целите на финансовата отчетност, чиито общи консолидирани приходи надвишават 750 000 000 EUR през финансовата година, предхождаща съответната финансова година;

в)	то принадлежи към консолидирана група за целите на финансовата отчетност, чиито общи консолидирани приходи надвишават 750 000 000 EUR през финансовата година, предхождаща съответната финансова година. Този праг се свежда до нула в рамките на срок от най-много седем години ;

Изменение 24

Предложение за директива

Член 2 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията		Изменение
3. Дружество, което отговаря на условията по параграф 1, букви а) и б), но не отговаря на условията по букви в) или г) от посочения параграф, може да избере, включително по отношение на местата си на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки, да прилага правилата на настоящата директива за период от пет данъчни години. Този срок се удължава автоматично за последващи периоди от пет данъчни години, освен ако не е подадено уведомление за прекратяване, както е посочено в член 65, параграф 3. Спазването на условията по параграф 1, букви а) и б) важи при всяко следващо удължаване .		3. Дружество, което отговаря на условията по параграф 1, букви а) и б), но не отговаря на условията по букви в) или г) от посочения параграф, може да избере, включително по отношение на местата си на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки, да прилага правилата на настоящата директива.

Изменение 25

Предложение за директива

Член 2 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията		Изменение
4. Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на корабоплавателните дружества, за които се прилага специален данъчен режим. Корабоплавателните дружества, за които се прилага специален данъчен режим, се вземат предвид за целите на определянето на дружествата, които са членове на една и съща група, както е посочено в член 3.		заличава се

Изменение 26

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	право да упражнява повече от 50% от правата на глас ; както и

a)	право да упражнява права на глас, надхвърлящи 50%; както и

Изменение 27

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12)

„разходи по заеми“означава лихвени разходи по всички форми на задължения, други разходи, икономически равностойни на лихви, и разходи във връзка с набирането на средства, както е определено в националното законодателство, включително плащания по заеми с право на участие в печалбата, начислени лихви по конвертируеми облигации и облигации с нулев купон, плащания по алтернативни механизми за финансиране, елементи, свързани с финансовите разходи на плащания по финансов лизинг, капитализирана лихва, включена в балансовата стойност на свързан актив, амортизацията на капитализираната лихва, суми, изчислени на базата на възвръщане на финансирането съгласно правилата за трансферно ценообразуване, суми на условни лихви по дериватни инструменти или споразумения за хеджиране, свързани със заеми на субекта, определената доходност при увеличения на нетния собствен капитал, както е посочено в член 11 от настоящата директива , определени печалби и загуби от обмяна на валута по заеми и инструменти, свързани с набирането на средства, гаранционни такси за механизми за финансиране, такси при договорености и подобни разходи, свързани със заемането на средства;

(12)

„разходи по заеми“означава лихвени разходи по всички форми на задължения, други разходи, икономически равностойни на лихви, и разходи във връзка с набирането на средства, както е определено в националното законодателство, включително плащания по заеми с право на участие в печалбата, начислени лихви по конвертируеми облигации и облигации с нулев купон, плащания по алтернативни механизми за финансиране, елементи, свързани с финансовите разходи на плащания по финансов лизинг, капитализирана лихва, включена в балансовата стойност на свързан актив, амортизацията на капитализираната лихва, суми, изчислени на базата на възвръщане на финансирането съгласно правилата за трансферно ценообразуване, суми на условни лихви по дериватни инструменти или споразумения за хеджиране, свързани със заеми на субекта, определени печалби и загуби от обмяна на валута по заеми и инструменти, свързани с набирането на средства, гаранционни такси за механизми за финансиране, такси при договорености и подобни разходи, свързани със заемането на средства;

Изменение 28

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 30 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30a)

„данъчна юрисдикция, която не оказва съдействие“означава юрисдикция, за която важи едно от следните условия:

а)	юрисдикцията не изпълнява международните стандарти за прозрачност;

б)	в юрисдикцията съществуват потенциални преференциални режими;

в)	в юрисдикцията съществува данъчен режим, който не прилага корпоративен данък или прилага близка до нулева ставка на корпоративния данък;

Изменение 29

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 30 б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30б)

„икономическа същност“означава фактически критерии, включително във връзка с цифровата икономика, които могат да се използват за определянето на данъчното присъствие на дадено предприятие, като наличието на човешки и материални ресурси, които са специфични за субекта, автономията на неговото управление, неговата правна реалност, приходите, които то генерира, и когато е целесъобразно, естеството на неговите активи;

Изменение 30

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 30 в (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30в)

„дружество „пощенска кутия“означава всякакъв вид юридическо лице, което няма икономическа същност и което е създадено единствено за целите на данъчното облагане;

Изменение 31

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 30 г (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30г)

„разходи за лицензионни възнаграждения“означава разходите, произтичащи от всякакви плащания за използването или правото на използване на всякакви авторски права за литературни, творчески или научни произведения, в това число кинематографични кинофилми и софтуер, всеки патент, търговска марка, дизайн или модел, план, тайна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит, или всеки друг нематериален актив; плащанията за използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване се считат за разходи за лицензионни възнаграждения;

Изменение 32

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 30 д (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30д)

„трансферни цени“означава цените, по които дадено предприятие прехвърля материални активи или нематериални активи или предоставя услуги на свързани предприятия;

Изменение 33

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 31

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(31)

„несъответствие при хибридни субекти и инструменти“означава ситуация, възникнала между данъкоплатец и свързано дружество или структурирана договореност между страни в различни данъчни юрисдикции , при която разликите в правната квалификация на финансовия инструмент или субекта или в третирането на търговско присъствие като място на стопанска дейност пораждат някое от следните обстоятелства:

а)	приспадане на едно и също плащане, разходи или загуби от данъчната основа както в юрисдикцията, в която се намира източникът на плащането, в която е направен разходът или е понесена загубата, така и в другата юрисдикция („двойно приспадане“);

б)	приспадане на плащане от данъчната основа в юрисдикцията, в която се намира източникът на плащането, без да има съответстващо на него включване за данъчни цели на същото плащане в другата юрисдикция („приспадане без включване“);

в)

при разлики в третирането на търговско присъствие като място на стопанска дейност — данъчно необлагане на дохода, чийто източник се намира в дадена юрисдикция, без съответно включване за данъчни цели на същия доход в другата юрисдикция („данъчно необлагане без включване“).

Несъответствието при хибридни субекти и инструменти възниква единствено доколкото едно и също приспаднато плащане или едни и същи направени разходи или понесени загуби в две юрисдикции надвишават размера на дохода, който е включен в двете юрисдикции и който може да се смята за доход от един и същи източник. Несъответствието между хибридни субекти и инструменти също така включва прехвърлянето на финансов инструмент съгласно структурирана договореност с данъкоплатец, когато базовата възвръщаемост по прехвърления финансов инструмент се третира за данъчни цели като произтичаща едновременно от повече от една от страните по тази договореност, които са местни лица за данъчни цели на различни юрисдикции, което поражда някоя от следните ситуации:

а)	приспадане на плащане, свързано с базовата възвръщаемост, без съответстващо на него включване за данъчни цели, освен ако базовата възвръщаемост не е включена в облагаемия доход на една от страните;

б)	данъчно облекчение за данъка, удържан при източника, върху плащане, произтичащо от прехвърления финансов инструмент, към повече от една от участващите страни;

(31)	„несъответствие при хибридни образувания и инструменти“означава несъответствие при хибридни образувания и инструменти съгласно определението в член 2 , точка 9 от Директива (ЕС) 2016/1164 ;

Изменение 34

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 32

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(32)

„структурирана договореност“е договореност, включваща несъответствие при хибридни субекти и инструменти, когато несъответствието е калкулирано в условията по тази договореност, или договореност, която има за цел да доведе до несъответствие при хибридни субекти и инструменти, освен ако данъкоплатецът или свързаното дружество основателно не са могли да знаят за несъответствието и не са поделили помежду си стойността на данъчното облекчение, произтичащо от несъответствието;

заличава се

Изменение 35

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 33 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(33a)

„цифрово място на стопанска дейност“означава значително цифрово присъствие на данъкоплатец, който предоставя услуги в юрисдикция, предназначени за потребители или предприятия в тази юрисдикция, в съответствие с критериите, установени в член 5, параграф 2a);

Изменение 36

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – точка 33 б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(33б)

„европейски данъчен идентификационен номер“ или „ДИН“ означава номер съгласно определението в съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г., съдържащо план за действие за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци.

Изменение 37

Предложение за директива

Член 4 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 66 с цел да формулира определения на допълнителни понятия.		Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 66 с цел да актуализира съществуващите определения или да формулира определения на допълнителни понятия.

Изменение 38

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.	Счита се, че данъкоплатецът има място на стопанска дейност в държава членка, различна от тази , в която той е местно лице за данъчни цели, когато разполага с определено място в другата държава членка, посредством което извършва цялостно или частично стопанската си дейност, включително:

Счита се, че данъкоплатецът има място на стопанска дейност, което включва цифрово място на стопанска дейност в държава членка, различна от юрисдикцията , в която той е местно лице за данъчни цели, когато разполага с определено място на стопанска дейност или цифрово присъствие в другата държава членка, посредством което извършва цялостно или частично стопанската си дейност, включително:

Изменение 39

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1 – буква e a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

еа)	цифрова платформа или всякакъв друг цифров модел на стопанска дейност, основаващ(а) се на събирането и използването на данни за търговски цели.

Изменение 40

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2a. Ако данъкоплатец, пребиваващ в дадена юрисдикция, предоставя достъп до или предлага цифрова платформа, като например електронно приложение, база данни, онлайн пазар, пространство за съхраняване, или предлага търсачка или рекламни услуги на уебсайт или чрез електронно приложение, се счита, че данъкоплатецът има цифрово място на стопанска дейност в държава членка, различна от юрисдикцията, в която пребивава, за данъчни цели, ако общата сума на приходите на данъкоплатеца или на свързаното дружество, произтичащи от операции от разстояние, генерирани от горепосочените цифрови платформи в чуждестранната юрисдикция, надвишава 5 000 000 EUR годишно, и когато е изпълнено едно от следните условия:

а)	най-малко 1 000 месечно регистрирани индивидуални потребители с местоживеене в държава членка, различна от юрисдикцията, където данъкоплатецът пребивава за данъчни цели, са влезли във или са посетили цифровата платформа на данъкоплатеца;

б)	били са сключени най малко 1 000 цифрови договора месечно с клиенти или потребители с местоживеене в чуждестранната юрисдикция в данъчната година;

в)

обемът на цифровото съдържание, събрано от данъкоплатеца през облагаема година, надхвърля 10% от общото цифрово съдържание, съхранявано от групата.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 66 за изменение на настоящата директива, като коригира факторите, посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф въз основа на напредъка на международните споразумения. Ако в допълнение към прага на приходите, определен в алинея първа от настоящия параграф, един или повече от трите цифрови фактора, посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф, са приложими за даден данъкоплатец в съответната държава членка, то за него се счита, че има място на стопанска дейност в тази държава членка. От данъкоплатеца се изисква да оповести на данъчните органи всяка информация от значение за определянето на мястото на стопанска дейност или цифровото място на стопанска дейност в съответствие с настоящия член.

Изменение 41

Предложение за директива

Член 9 – параграф 3 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
В допълнение към сумите, подлежащи на приспадане като разходи за научноизследователска и развойна дейност в съответствие с параграф 2, данъкоплатецът може също да приспадне за една данъчна година допълнително 50 % от тези разходи, направени през същата година, с изключение на разходите, свързани с движими дълготрайни материални активи. Когато разходите за научноизследователска и развойна дейност надвишават 20 000 000 EUR, данъкоплатецът може да приспадне 25 % от размера на превишението.		За разходи за научноизследователска и развойна дейност , които не надвишават 20 000 000 EUR и са свързани с персонала, включително заплати, подизпълнители и служители на агенции и лица, работещи на свободна практика, данъкоплатецът получава данъчен кредит в размер на 10% от направените разходи.

Изменение 42

Предложение за директива

Член 9 – параграф 3 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Чрез дерогация от първа алинея данъкоплатецът може да приспадне допълнително 100 % от разходите си за научноизследователска и развойна дейност в размер до 20 000 000 EUR, при положение че данъкоплатецът отговаря на всички изброени по-долу условия:

а)	не е дружество, търгувано на регулиран пазар, броят на служителите му е под 50 и годишният му оборот и/или годишното балансово число не надвишава 10 000 000 EUR;

б)	не е бил регистриран за период, по-дълъг от пет години. Ако данъкоплатецът не подлежи на регистрация, за начало на периода от пет години може да се приеме моментът, в който дружеството започва да извършва стопанска дейност или от който подлежи на данъчно облагане за тази дейност;

в)	дружеството не е формирано в резултат на сливане;

г)	няма свързани дружества.

заличава се

Изменение 43

Предложение за директива

Член 11

Текст, предложен от Комисията		Изменение
[…]		заличава се

Изменение 44

Предложение за директива

Член 12 – параграф 1 – буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	50% от представителните разходи до размер, който не надвишава [x] % от приходите през данъчната година;

б)	50% от редовните и необходими представителни разходи, свързани пряко със или отнасящи се до стопанската дейност на данъкоплатеца , до размер, който не надвишава [x] % от приходите през данъчната година;

Изменение 45

Предложение за директива

Член 12 – параграф 1 – буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	прехвърляне на неразпределена печалба като резерв, който е част от собствения капитал на дружеството;

в)

прехвърляне на неразпределена печалба като резерв, който е част от собствения капитал на дружеството, различна от печалбата, заделена като резерв от кооперативни предприятия и кооперативни консорциуми, както по време на текущата дейност на предприятието, така и след изтичането на срока на тази дейност, в съответствие с националните правила за данъчно облагане ;

Изменение 46

Предложение за директива

Член 12 – параграф 1 – буква йa) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

йа)	разходи за бенефициенти, разположени в държави, които са в списъка на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие (известни също така като „данъчни убежища“);

Изменение 47

Предложение за директива

Член 13 – параграф 2 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Превишението на разходите по заеми подлежи на приспадане през данъчната година, през която са направени, за максимум 30 % от печалбата на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизации („EBITDA“) или до сума с максимален размер от 3 000 000 EUR, като се взема по-голямата от двете стойности.		Превишението на разходите по заеми подлежи на приспадане през данъчната година, през която са направени, за максимум 10 % от печалбата на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизации („EBITDA“) или до сума с максимален размер от 1 000 000 EUR, като се взема по-голямата от двете стойности.

Изменение 48

Предложение за директива

Член 13 – параграф 2 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
За целите на настоящия член, когато на данъкоплатеца е разрешено или от него се изисква да действа от името на група, както е определено в разпоредбите, уреждащи националните системи за данъчно облагане на групи от дружества, цялата група се третира като данъкоплатец. В тези случаи превишението на разходите по заеми и EBITDA се изчисляват за цялата група. Сумата от 3 000 000 EUR също се отнася за цялата група.		За целите на настоящия член, когато на данъкоплатеца е разрешено или от него се изисква да действа от името на група, както е определено в разпоредбите, уреждащи националните системи за данъчно облагане на групи от дружества, цялата група се третира като данъкоплатец. В тези случаи превишението на разходите по заеми и EBITDA се изчисляват за цялата група. Сумата от 1 000 000 EUR също се отнася за цялата група.

Изменение 49

Предложение за директива

Член 13 – параграф 6

Текст, предложен от Комисията		Изменение
6. Превишението на разходите по заеми, което не може да се приспадне през дадена данъчна година, се пренася към следващи периоди без ограничение във времето .		6. Превишението на разходите по заеми, което не може да се приспадне през дадена данъчна година, се пренася към следващи периоди за период от пет години .

Изменение 50

Предложение за директива

Член 14 a (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 1а Специфични изключения Печалбата, заделена като резерв от кооперативи и консорциуми, както по време на текущата дейност на дадено дружество, така и след приключването на тази дейност, както и ползите, предоставяни от кооперативи и консорциуми на техните собствени членове, подлежат на приспадане, когато приспадането е позволено от данъчното национално право.

Изменение 51

Предложение за директива

Член 29

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 29

Данъчно облагане при напускане

1. Сумата, равна на пазарната стойност на прехвърлените активи към момента на напускането им, минус стойността им за данъчни цели, се третира като начислени приходи при някое от следните обстоятелства:

а)	когато данъкоплатецът прехвърля активи от главното си управление към мястото си на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава;

б)

когато данъкоплатецът прехвърля активи от мястото си на стопанска дейност в държава членка към главното си управление или друго място на стопанска дейност в друга държава членка, или в трета държава, доколкото в резултат на прехвърлянето държавата членка на мястото на стопанска дейност вече няма право да облага с данъци прехвърлените активи;

в)	когато данъкоплатецът променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, към друга държава членка или към трета държава, освен по отношение на онези активи, които продължават да имат ефективна връзка с мястото на стопанска дейност в първата държава членка;

г)	когато данъкоплатецът прехвърля дейността, извършвана от неговото място на стопанска дейност, от държава членка към друга държава членка или трета държава, доколкото в резултат на прехвърлянето държавата членка на мястото на стопанска дейност вече няма право да облага с данъци прехвърлените активи.

2. Държавата членка, към която се прехвърлят активите, юрисдикцията, на която субектът е местно лице за данъчни цели, или дейността на мястото на стопанска дейност, приема стойността, определена от държавата членка на данъкоплатеца или на мястото на стопанска дейност, като първоначална стойност на активите за данъчни цели.

3. Настоящият член не се прилага при прехвърляне на активи, свързани с финансирането на ценни книжа, активи, предоставени като обезпечение, или в случаите, в които активите се прехвърлят с цел изпълнението на пруденциалните капиталови изисквания или с цел управление на ликвидността, когато е предвидено тези активи да се върнат обратно в държавата членка на прехвърлителя в срок от 12 месеца.

Член 29

Данъчно облагане при напускане

За целите на настоящата директива се прилагат правилата за данъчно облагане при напускане, посочени в Директива (ЕС) 2016/1164.

Изменение 52

Предложение за директива

Член 41 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
1. Загубите, понесени през дадена данъчна година от данъкоплатец, който е местно лице, или от място на стопанска дейност на данъкоплатец, който не е местно лице, могат да бъдат пренесени и приспаднати през следващи данъчни години, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго .		1. Загубите, понесени през дадена данъчна година от данъкоплатец, който е местно лице, или от място на стопанска дейност на данъкоплатец, който не е местно лице, могат да бъдат пренесени и приспаднати през следващи данъчни години, за максимален срок от пет години .

Изменение 53

Предложение за директива

Член 42

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 42

Компенсиране на загубите и последващо възстановяване

1. Данъкоплатец, който е местно лице и който след приспадането на загубите си съгласно член 41 все още е с положителен финансов резултат, може в допълнение към тях да приспадне загубите, понесени през същата данъчна година от преките му дъщерни дружества, отговарящи на условията, както е посочено в член 3, параграф 1, или от мястото (местата) на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки. Това компенсиране на загубите се предоставя за ограничен период от време в съответствие с параграфи 3 и 4 от настоящия член.

2. Приспадането е пропорционално на участието на данъкоплатеца, който е местно лице, в дъщерните му дружества, отговарящи на условията, както е посочено в член 3, параграф 1, като за местата на стопанска дейност приспадането е пълно. При намаляването на данъчната основа на данъкоплатеца, който е местно лице, в никакъв случай не се допуска достигането на отрицателни стойности.

3. Данъкоплатецът, който е местно лице, добавя обратно към данъчната си основа до размера на приспадната преди това като загуба сума всички последващи печалби, реализирани от неговите дъщерни дружества, отговарящи на условията, както е посочено в член 3, параграф 1, или от неговите места на стопанска дейност.

4. Загубите, приспаднати съгласно параграфи 1 и 2, автоматично се включват обратно в данъчната основа на данъкоплатеца, който е местно лице, при някое от следните обстоятелства:

а)	когато в края на петата данъчна година след като загубите са станали подлежащи на приспадане не е включена обратно никаква печалба или включената обратно печалба не съответства на пълния размер на приспаднатите загуби;

б)	когато дъщерното дружество, отговарящо на условията, както е посочено в член 3, параграф 1, бъде продадено, обявено в ликвидация или преобразувано в място на стопанска дейност;

в)	когато мястото на стопанска дейност бъде продадено, обявено в ликвидация или преобразувано в дъщерно дружество;

г)	когато дружеството майка вече не отговаря на изискванията по член 3, параграф 1.

заличава се

Изменение 54

Предложение за директива

Член 45 а (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 45a Действителни данъчни вноски Докато прагът, посочен в член 2, параграф 1, буква в), все още е приложим, държавите членки следят и публикуват действителните данъчни вноски на малките и средните предприятия и многонационалните предприятия във всички държави членки, така че държавите членки да могат да гарантират еднакви условия на конкуренция за тези дружества в рамките на Съюза и да намалят административната тежест и разходите за малките и средните предприятия.

Изменение 55

Предложение за директива

Член 53 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Чрез дерогация от член 8, букви в) и г) данъкоплатецът не се освобождава от данъци върху доходите от чужбина, които е получил като разпределена печалба от субект в трета държава или като постъпления от продажбата на акции, държани в субект в трета държава, когато в държавата, в която е местно лице за данъчни цели, този субект подлежи на облагане със законоустановена ставка на корпоративния данък, която е по-ниска от половината от законоустановената данъчна ставка , която би се прилагала за данъкоплатеца във връзка с такива доходи от чужбина в държавата членка, на която той е местно лице за данъчни цели.		Чрез дерогация от член 8, букви в) и г) данъкоплатецът не се освобождава от данъци върху доходите от чужбина, непроизтичащи от активна стопанска дейност и които е получил като разпределена печалба от субект в трета държава или като постъпления от продажбата на акции, държани в субект в трета държава, когато в държавата, в която е местно лице за данъчни цели, този субект подлежи на облагане със законоустановена ставка на корпоративния данък, която е по-ниска от 15% , във връзка с такива доходи от чужбина в държавата членка, на която той е местно лице за данъчни цели.

Изменение 56

Предложение за директива

Член 53 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. В случаите, в които се прилага параграф 1, данъкоплатецът подлежи на облагане с данък върху дохода от чужбина с приспадане на данъка, платен в третата държава, от данъчното му задължение в държавата членка, на която той е местно лице за данъчни цели. Приспадането не може да надвишава сумата на данъка, изчислена преди приспадането и произтичаща от дохода, който може да бъде обложен с данък.		2. В случаите, в които се прилага параграф 1, данъкоплатецът подлежи на облагане с данък върху дохода от чужбина с приспадане на данъка, платен в третата държава, от данъчното му задължение в държавата членка, на която той е местно лице за данъчни цели. Приспадането не може да надвишава сумата на данъка, изчислена преди приспадането и произтичаща от дохода, който може да бъде обложен с данък. За да се възползва от приспадането, от данъкоплатеца се изисква да докаже пред националните данъчни органи, че доходите от чужбина произтичат от активна стопанска дейност, като за тази цел би могло да се използва удостоверение, предоставено от чуждестранните данъчни органи.

Изменение 57

Предложение за директива

Член 58

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 58 Общо правило за борба със злоупотребите 1. При изчисляването на данъчната основа съгласно разпоредбите на настоящата директива държавата членка не взема предвид дадена договореност или поредица от договорености , които предвид всички относими факти и обстоятелства са привидни, тъй като са били въведени с основната цел да бъде получено данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта на настоящата директива. Една договореност може да включва няколко етапа или части. 2. За целите на параграф 1 договореността или поредицата от договорености се счита за привидна дотолкова, доколкото тя не е въведена поради основателни търговски съображения, които отразяват икономическата действителност. 3. Договореностите или поредиците от договорености, които не се вземат предвид в съответствие с параграф 1, се третират за целите на изчисляването на данъчната основа съобразно тяхната икономическа същност.		Член 58 Общо правило за борба със злоупотребите За целите на настоящата директива се прилагат общите правила за борба със злоупотребите , посочени в Директива (ЕС) 2016/1164 .

Изменение 58

Предложение за директива

Член 59 – параграф 1 – алинея 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Субектът или мястото на стопанска дейност, чиито печалби не се облагат с данък или са освободени от данъчно облагане в държавата членка на главното му управление , се третират като контролирано чуждестранно дружество, когато са изпълнени следните условия:		Държавата членка на данъкоплатеца разглежда дадено образувание или място на стопанска дейност, чиято печалба не подлежи на данъчно облагане или е освободена от данъци във въпросната държава членка, като контролирано чуждестранно дружество, когато са изпълнени следните условия

Изменение 59

Предложение за директива

Член 59 – параграф 1 – алинея 1 – буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

действителният корпоративен данък, платен върху печалбата от субекта или мястото на стопанска дейност, е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен върху печалбата на субекта или мястото на стопанска дейност съгласно разпоредбите на настоящата директива, и действителния корпоративен данък, платен върху тази печалба от субекта или мястото на стопанска дейност .

б)

печалбата на образуванието се облага със ставка на корпоративен данък, по-ниска от 15%; тази ставка се оценява въз основа на печалбата преди прилагането на операциите, въведени от тези държави за намаляване на облагаемата основа, към която се прилага ставката; тази ставка се преразглежда всяка година в зависимост от икономическото развитие на световната търговия .

Изменение 60

Предложение за директива

Член 59 – параграф 1 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
За целите на първа алинея, буква б) при изчисляването на корпоративния данък, който би бил начислен върху печалбата на субекта в съответствие с разпоредбите на директивата в държавата членка на данъкоплатеца, доходите на всяко място на стопанска дейност на субект, който не е обект на данъчно облагане или е освободен от данък в юрисдикцията на контролираното чуждестранно дружество, не се вземат предвид.		заличава се

Изменение 61

Предложение за директива

Член 59 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Когато субект или място на стопанска дейност се третира като контролирано чуждестранно дружество съгласно параграф 1, неразпределените доходи на субекта или мястото на стопанска дейност се облагат с данък дотолкова, доколкото произтичат от следните категории :

а)	лихви или всякакви други доходи от финансови активи;

б)	авторски и лицензионни възнаграждения или всякакви други доходи от интелектуална собственост;

в)	дивиденти и постъпления от продажба на акции;

г)	доходи от финансов лизинг;

д)	доходи от застрахователна, банкова и друга финансова дейност;

е)

доходи от дружества за издаване на фактури, които имат приходи от продажби на стоки и предоставяне на услуги, закупени от и продавани на свързани дружества, и които имат малка или никаква добавена икономическа стойност.

Първа алинея не се прилага по отношение на контролирано чуждестранно дружество, което е местно лице или се намира в държава членка или в трета държава , която е страна по Споразумението за ЕИП , когато контролираното чуждестранно дружество е създадено поради основателни търговски съображения, които отразяват икономическата действителност. За целите на настоящия член дейността на контролираното чуждестранно дружество отразява икономическата действителност, доколкото тази дейност е подкрепена със съответния персонал, оборудване , активи и помещения.

2. Когато образуванието или място на стопанска дейност се разглежда като контролирано чуждестранно дружество съгласно параграф 1, държавата членка на данъкоплатеца включва в данъчната основа :

неразпределените доходи на образуванието или доходите на мястото на стопанска дейност, които произтичат от следните категории:

i)	лихви или всякакви други доходи от финансови активи;

ii)	авторски и лицензионни възнаграждения или всякакви други доходи от интелектуална собственост;

iii)	дивиденти и постъпления от продажба на акции;

iv)	доходи от финансов лизинг;

v)	доходи от застрахователна, банкова и друга финансова дейност;

vi)

Настоящата буква не се прилага, когато контролираното чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения , което е доказано от съответните факти и обстоятелства. Когато контролираното чуждестранно дружество е местно лице или е в трета държава, която не е страна по Споразумението за ЕИП, държавите членки могат да решат да се въздържат от прилагането на първата алинея , или

б)

неразпределените доходи на образуванието или на мястото на стопанска дейност, които произтичат от привидни договорености, въведени с основната цел да бъде получено данъчно предимство.

За целите на настоящата буква дадена договореност или поредица от договорености се счита за привидна дотолкова, доколкото образуванието или мястото на стопанска дейност не би било собственик на активите или не би поело рисковете, от които се генерира целият му доход или част от него, ако не беше контролирано от дружество, в което се упражняват съществените функции на персонала, които са от значение за тези активи и рискове и които са от ключова важност за генерирането на доходите на контролираното дружество.

Изменение 62

Предложение за директива

Член 59 – параграф 3 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Субектът или мястото на стопанска дейност не се третират като контролирано чуждестранно дружество , както е посочено в параграф 1, когато не повече от една трета от дохода , получен от субекта или мястото на стопанска дейност, попада в категориите по параграф 2, букви а) — е) .		Когато съгласно правилата на държава членка данъчната основа на данъкоплатец се изчислява в съответствие с параграф 2 , буква а), държавата членка може да реши да не разглежда дадено образувание или място на стопанска дейност като контролирано чуждестранно дружество по параграф 1, ако една трета или по-малка част от доходите , които се начисляват на образуванието или мястото на стопанска дейност, попада в категориите по параграф 2, буква а).

Изменение 63

Предложение за директива

Член 59 – параграф 3 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Финансовите дружества не се третират като контролирани чуждестранни дружества съгласно параграф 1 , когато не повече от една трета от дохода , получен от субекта или мястото на стопанска дейност по категориите съгласно параграф 2, букви а) — е), произтича от сделки с данъкоплатец или свързаните му дружества .		Когато съгласно правилата на държава членка данъчната основа на данъкоплатец се изчислява в съответствие с параграф 2, буква а) , държавата членка може да реши да не разглежда финансовите предприятия като контролирани чуждестранни дружества , ако една трета или по-малка част от доходите на образуванието от категориите по параграф 2, буква а) идва от сделки с данъкоплатеца или негови свързани предприятия .

Изменение 64

Предложение за директива

Член 59 – параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3a. Държавите членки могат да изключат от обхвата на параграф 2, буква б) образувание или място на стопанска дейност:

а)	със счетоводна печалба в размер на не повече от 750 000 EUR и доходи от нетърговска дейност в размер на не повече от 75 000 EUR; или

б)

със счетоводна печалба в размер на не повече от 10% от оперативните му разходи за данъчния период.

За целите на първа алинея, буква б) оперативните разходи не могат да включват стойността на стоките, продадени извън държавата, на която образуванието е местно лице или в която е разположено мястото на стопанска дейност, за данъчни цели и плащания към свързани предприятия.

Изменение 65

Предложение за директива

Член 61

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 61

Несъответствия при хибридни субекти и инструменти

Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти между държавите членки води до двойно приспадане на едно и също плащане, разходи или загуби, приспадането се предоставя само в държавата членка, в която се намира източникът на плащането, направени са разходите или са понесени загубите.

Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти, включващо трета държава, води до двойно приспадане на едно и също плащане, разходи или загуби, съответната държава членка отказва приспадането на плащането, разходите или загубите, освен ако третата държава вече не го е отказала.

Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти между държави членки води до приспадане без включване, държавата членка на платеца отказва приспадането на това плащане.

Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти, включващо трета държава, води до приспадане без включване:

а)	ако източникът на плащането е в държава членка, тя е държавата членка, която отказва приспадането, или

б)

ако източникът на плащането е в трета държава, съответната държава членка изисква данъкоплатецът да включи това плащане в данъчната основа, освен ако третата държава вече не е отказала приспадането или не е изискала включването на плащането.

Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти, възникнало между държави членки и включващо място на стопанска дейност, води до данъчно необлагане без включване, държавата членка, в която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, изисква от данъкоплатеца да включи в данъчната основа дохода от мястото на стопанска дейност. Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти, включващо място на стопанска дейност, което се намира в трета държава, води до данъчно необлагане без включване, съответната държава членка изисква от данъкоплатеца да включи в данъчната основа дохода от мястото на стопанска дейност в третата държава.

Член 61

Несъответствия при хибридни образувания и инструменти

За целите на настоящата директива се прилагат правилата за несъответствия при хибридни образувания и инструменти, посочени в Директива (ЕС) 2016/1164.

4. Доколкото дадено плащане от данъкоплатец към свързано дружество в трета държава се прихваща пряко или непряко срещу плащане, разходи или загуби, които поради несъответствие при хибридни субекти и инструменти подлежат на приспадане в две различни юрисдикции извън Съюза, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането на плащането от данъкоплатеца към свързано дружество в трета държава от данъчната основа, освен ако една от участващите трети държави вече не е отказала приспадането на плащането, разходите или загубите, които биха подлежали на приспадане в две различни юрисдикции.

5. Доколкото съответното включване на подлежащо на приспадане плащане от данъкоплатец към свързано дружество в трета държава се прихваща пряко или непряко срещу плащане, което поради несъответствие при хибридни субекти и инструменти не е включено от получателя в данъчната му основа, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането на плащането от данъкоплатеца към свързано дружество в трета държава от данъчната основа, освен ако една от участващите трети държави вече не е отказала приспадането на невключеното плащане.

6. Доколкото несъответствието при хибридни субекти и инструменти води до данъчно облекчение за данък, удържан при източника, върху плащане, произтичащо от финансов инструмент, прехвърлен към повече от една от участващите страни, държавата членка на данъкоплатеца ограничава ползването на това данъчно облекчение пропорционално на нетния облагаем доход по отношение на това плащане.

7. За целите на настоящия член „платец“означава субектът или мястото на стопанска дейност, в което се намира източникът на плащането, направени са разходите или са понесени загубите.

Изменение 66

Предложение за директива

Член 61 а – заглавие

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Несъответствие между юрисдикциите, на които субектите са местни лица		Обратни несъответствия при хибридни образувания и инструменти

Изменение 67

Предложение за директива

Член 61 a – параграф 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Доколкото дадено плащане, дадени разходи или дадени загуби на данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели както в държава членка, така и в трета държава, в съответствие със законодателството на тази държава членка и тази трета държава подлежат на приспадане от данъчната основа и в двете юрисдикции и доколкото плащането, разходите или загубите могат да бъдат прихванати в държавата членка на данъкоплатеца срещу подлежащ на данъчно облагане доход, който не е включен в третата държава, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането на плащането, разходите или загубите, освен ако третата държава вече не го е отказала.		За целите на настоящата директива държавите членки третират обратните несъответствия при хибридни образувания и инструменти в съответствие с член 9а от Директива (ЕС) 2016/1164.

Изменение 68

Предложение за директива

Член 65 а (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 65 a Европейски данъчен идентификационен номер Комисията представя законодателно предложение за хармонизиран, общ европейски данъчен идентификационен номер до 31 декември 2018 г., за да направи автоматичния обмен на данъчна информация по-ефективен и надежден в рамките на Съюза.

Изменение 69

Предложение за директива

Член 65 б (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 65 б Задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане С цел да се гарантират пълна прозрачност и правилно прилагане на настоящата директива, обменът на информация по данъчни въпроси е автоматичен и задължителен, както определя Директива 2011/16/ЕС на Съвета (4). Държавите членки предоставят подходящ персонал, експертни консултации и бюджетни средства на своите национални данъчни администрации и на служителите, извършващи данъчен одит, както и средства за обучение на служителите на данъчната администрация, което да е насочено към трансграничното данъчно сътрудничество и автоматичния обмен на информация, с цел пълното прилагане на настоящата директива.

Изменение 70

Предложение за директива

Член 66 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 5, член 4, параграф 5, член 11 , параграф 6, член 32, параграф 5 и член 40 се предоставя на Комисията за неопределен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива.		2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 5, член 5, параграф 2а и член 40 се предоставя на Комисията за неопределен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Изменение 71

Предложение за директива

Член 66 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията		Изменение
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 5, член 4, параграф 5, член 11 , параграф 6 , член 32, параграф 5 и член 40 може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.		3. Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 5, член 4, параграф 5, член 5 , параграф 2а , член 32, параграф 5 и член 40 може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

Изменение 72

Предложение за директива

Член 66 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията		Изменение
5. Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 5, член 4, параграф 5, член 11 , параграф 6 , член 32, параграф 5 и член 40 влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от [два месеца] след нотифицирането на акта на Съвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представя възражения. Този срок може да се удължи с [два месеца] по инициатива на Съвета.		5. Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 5, член 4, параграф 5, член 5 , параграф 2а , член 32, параграф 5 и член 40 влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от [два месеца] след нотифицирането на акта на Съвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представя възражения. Този срок може да се удължи с [два месеца] по инициатива на Съвета.

Изменение 73

Предложение за директива

Член 66 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 66a

Мерки срещу злоупотребите с данъчните спогодби

Държавите членки изменят своите двустранни данъчни спогодби в съответствие с настоящата директива, за да гарантират, че спогодбите включват всички следващи условия:

а)	клауза, която гарантира, че и двете страни по спогодбата се ангажират да определят мерки за това данъците да се плащат там, където се осъществява стопанската дейност и се създава стойност;

б)	допълнение с цел да се поясни, че целта на двустранните спогодби, освен да се избегне двойното данъчно облагане, е да се води борба срещу отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране;

в)	клауза за общо правило за борба с избягването на данъци въз основа на проверка на основното предназначение.

Изменение 74

Предложение за директива

Член 68 a (нов)

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 68a Мониторинг Комисията следва да създаде специален механизъм за мониторинг, за да гарантира правилното прилагане на настоящата директива и еднаквото тълкуване на нейните мерки от страна на държавите членки.

Изменение 75

Предложение за директива

Член 69

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 69

Преглед

В срок от пет години от влизането в сила на настоящата директива Комисията прави преглед на прилагането и докладва на Съвета относно действието на настоящата директива.

В срок от пет години от влизането в сила на настоящата директива Комисията прави оценка на действието на настоящата директива.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, три години след влизането в сила на настоящата директива Комисията анализира действието на член 11 и разглежда възможността за евентуални корекции на определението и параметрите на ДОРИ . Комисията извършва задълбочен анализ на начините, по които с помощта ДОРИ могат да бъдат насърчени дружествата, които имат право да изберат прилагането на разпоредбите на настоящата директива за финансиране на своята дейност чрез собствен капитал.

Член 69

Доклад за изпълнение и преглед

La Commission évalue le fonctionnement de la présente directive cinq ans après son entrée en vigueur

Комисията представя констатациите си в доклад за изпълнението на Европейския парламент и на Съвета . Докладът включва анализ на всички от следните елементи:

а)	въздействието на въпросната система върху данъчните приходи на държавите членки;

б)	предимствата и недостатъците от системата за малките и средните предприятия;

в)	въздействието върху справедливото събиране на данъци между държавите членки;

г)	въздействието върху вътрешния пазар като цяло, със специален акцент върху евентуалното нарушаване на конкуренцията между дружествата, за които са приложими новите правила, предвидени в настоящата директива;

д)	броя на предприятията, попадащи в приложното поле през преходния период. В срок от десет години след влизането в сила на настоящата директива Комисията прави преглед на прилагането и докладва на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящата директива.

Комисията съобщава констатациите си на държавите членки с цел да бъдат взети предвид при разработването и прилагането на националните системи за корпоративно данъчно облагане.

Комисията съобщава констатациите си в доклад до Европейския парламент и държавите членки с цел тези констатации да бъдат взети предвид при разработването и прилагането на националните системи за корпоративно данъчно облагане, придружени, по целесъобразност, от законодателно предложение за изменение на настоящата директива .

Изменение 76

Предложение за директива

Член 70 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.		Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Изменение 77

Предложение за директива

Член 70 – параграф 1 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2019 г.		Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2020 г.

(3) Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1).

(4) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

10.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/217

P8_TA(2018)0089

Насоки за бюджета за 2019 г. — Раздел III

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2019 година, раздел III — Комисия (2017/2286(BUD))

(2019/C 162/31)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 —2020 (1),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (3),

—	като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (4),

—	като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година (5) и общите декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, които са поместени в приложение към него,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно бюджетните насоки за 2019 година (06315/2018),

—	като взе предвид член 86а от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0062/2018),

А.

като има предвид, че преговорите по бюджета на Съюза за 2019 г. — последните в рамките на настоящия парламентарен мандат, ще се провеждат успоредно с преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и с реформата на системата на собствените ресурси на ЕС; като има предвид, че 2019 г. ще бъде шестата година от МФР за периода 2014—2020 г.;

Б.

като има предвид, че двете подразделения на бюджетния орган следва да положат усилия за постигане на амбициозно и всеобхватно споразумение относно бюджета за 2019 г. в помирителния комитет, за да повлияят положително върху паралелните преговори и да направят възможно постигането на споразумение относно МФР след 2020 г. и собствените ресурси до края на този парламентарен мандат;

В.

като има предвид, че след като през декември 2017 г. беше постигнато споразумение за започване на втория етап на преговорите, процесът на излизане на Обединеното кралство от ЕС не следва да има пряко отражение върху бюджета за 2019 г., тъй като според съвместния доклад на ЕС и Обединеното кралство (6), Обединеното кралство ще прави своите вноски и ще участва в изпълнението на годишните бюджети на Съюза за 2019 г. и 2020 г., все едно че продължава да е член на ЕС;

Г.	като има предвид, че растящите популистки и екстремистки движения във всички държави членки предоставиха и подклаждаха подвеждаща информация за ЕС и неговия бюджет, и че това подчертава необходимостта от по-добра и по-прозрачна информация;

Д.

като има предвид, че след години на отрицателното възприемане от страна на гражданите на управлението на финансовата, икономическата и социалната криза, настоящото подобряване на икономическите перспективи, което е резултат от координирани усилия, за да може Европа да поеме по пътя на икономическото възстановяване, дава възможност за по-благоприятно бюджетно планиране;

Е.

като има предвид, че през последните няколко години Съветът многократно влезе в противоречие със самия себе си, като представяше нови политически приоритети за ЕС, но показваше нежелание да осигури нови бюджетни кредити за тяхното финансиране; като има предвид, че новите политически приоритети и предстоящите предизвикателства за ЕС следва да бъдат финансирани от нови бюджетни кредити, а не чрез намаляване на съществуващите успешни програми;

Ж.	като има предвид, че към края на настоящия финансов програмен период изпълнението на многогодишните програми ще достигне оптимална скорост и че поради тази причина необходимостта от подходящи финансови ресурси нараства;

Отговори на предизвикателствата пред ЕС и очакванията на гражданите

признава възстановяването от последиците от финансовата, икономическа и социална криза, подобрено в резултат на усилията на ЕС и държавите членки за създаване на растеж и работни места, което трябва да бъде допълнително консолидирано, за да се създаде положително въздействие върху ежедневния живот на гражданите на ЕС, много от които бяха засегнати тежко от кризата в продължение на няколко години; призовава за особен акцент върху младите хора и хората, изложени на риск от бедност или безработица, за да се гарантира, че те чувстват положителните последици, като по този начин се предотврати продължаването на нарастването на социалните и регионалните неравенства; в този контекст подчертава, че следва да се постави специален акцент върху възможността на различните региони да се възползват от подобрения растеж;

подчертава, че според данни на Евростат и противно на твърденията на популистите гражданите на ЕС са оптимисти за бъдещето на ЕС; подчертава, че Съюзът следва да изпълнява своите задачи и отговорности и да полага повече усилия за подобряване на живота на неговите граждани, както сега, така и в бъдеще, но също и да ги защитава от нелоялни търговски и икономически практики на световния пазар, като в същото време им помага да извлекат ползите от него; подчертава, че предизвикателствата на изменението на климата и заплахите за международната сигурност трябва да бъдат преодолени; счита, че за да удовлетвори тези очаквания и да изпълни тези ангажименти, ЕС трябва, в рамките на своите правомощия, да постигне по-добри резултати, за да се подпомогне създаването на устойчив растеж и работни места, да се намалят различията в жизнения стандарт между гражданите на ЕС във всички негови региони, като същевременно изцяло се придържа към стратегията „Европа 2020“, целите за устойчиво развитие на ООН и Парижкото споразумение; подчертава, че е необходимо европейската икономика и гражданите на ЕС да се подготвят за възможностите, предоставяни от цифровизацията; счита, че справянето с първопричините за миграцията, както и прекратяването на различните форми на дискриминация, като например дискриминацията срещу жените и ЛГБТИ лица, също така представляват значителни предизвикателства за 2019 г.;

Подготвяне на устойчиво бъдеще и повече солидарност в рамките на Съюза и извън него

Устойчиво бъдеще

счита, че бюджетът на ЕС за 2019 г. следва да укрепи всички съответни инструменти за справяне с младежката безработица, особено в региони на ЕС, които изостават в икономическо отношение, като се обръща особено внимание върху подобряването на предприемаческите и професионалните умения и мобилността, признаването на квалификациите на всички нива на образование и професионално обучение, както и подкрепата за растежа, конкурентоспособността, създаването на работни места, инвестициите в инфраструктура, научните изследвания, иновациите и МСП; подчертава, че безработицата сред младите хора, която има важно социално въздействие, е едно от най-големите предизвикателства на европейско равнище;

счита, че приоритетите за бюджета на ЕС за 2019 г. следва да бъдат растежът, иновациите, конкурентоспособността, сигурността, борбата с изменението на климата, преходът към енергия от възобновяеми източници и миграцията;

подкрепя разширяването на възможностите за младите хора да участват в дейностите за солидарност; призовава за бързо въвеждане и цялостно прилагане на Европейския корпус за солидарност след неговото приемане, предвидено за 2018 г.;

приветства факта, че благодарение на твърдото настояване на Парламента резултатът от помирителната процедура относно бюджета на ЕС за 2018 г. беше да се увеличат първоначално предложените специални разпределени средства за инициативата за младежка заетост (ИМЗ) със 116,7 милиона евро нови бюджетни кредити, поради което общата сума възлиза на 350 милиона евро през 2018 г., но отбелязва необходимостта от подобряване на усвояването на финансирането, което изостава; противопоставя се на тълкуването на Комисията на финансовото програмиране за 2018 г., направено в нейната техническа актуализация на финансовото програмиране за периода 2019 — 2020 г. след приемането на бюджета за 2018 г., според което това увеличение се разглежда като предоставяне на ранен етап на бюджетни кредити за следващите години, и очаква Комисията да изпълни ангажиментите, които тя пое пред Парламента в края на помирителния период от 2017 г.; очаква проектът на бюджет за 2019 г. да демонстрира по-голяма амбиция за борба с младежката безработица, като се намери точният баланс между реалната еволюция на капацитета за усвояване в тази област и политическата воля за демонстриране на подкрепа за този проблем; припомня ангажимента на Комисията да предложи допълнително увеличение на финансирането за ИМЗ чрез коригиращ бюджет, в случай че капацитетът за усвояване на ИМЗ през 2018 г. позволява такова повишение; настоява държавите членки и Комисията да съобразят предложенията за работа, образование или обучение с профилите на участниците и търсенето на пазара на труда с цел участниците да намерят устойчива заетост;

призовава Комисията да представи за процедурата за 2019 г. финансовите данни за изпълнението на ИМЗ, разпределени по национален дял, за да се допълнят данните за отчитане, изразени под формата на общия размер на разходите, които понастоящем са публично достъпни; настоятелно призовава Комисията да подобри взаимодействието между ИМЗ, Европейския социален фонд и националните бюджети на държавите членки, за да гарантира, че ИМЗ не се превръща в заместник на националното финансиране за незаетите с работа, учене или обучение млади хора (NEET);

подчертава, с оглед на честването на 30-та годишнина от нейното създаване, че „Еразъм+“продължава да бъде водещата програма за насърчаване на младежката мобилност, за предаване на основните европейски ценности и за затвърждаването им у младите хора, наред с програмите на ЕС в областта на културата, както доказва обемът на получените заявления за участие, който надвишава наличното финансиране; счита, че бюджетът за програмата „Еразъм+“за 2019 г. трябва да бъде допълнително увеличен (поне двойно), за да се отговори на търсенето на тази програма, по-специално на търсенето, свързано с ученето през целия живот;

счита, че научните изследвания, конкурентоспособността и МСП са от ключово значение за осигуряване на икономически растеж и създаване на работни места; във връзка с това подчертава значението на това да се осигури на предприятията от ЕС, и по-специално на МСП, благоприятна среда за иновации, научни изследвания и инвестиции с цел постигане на икономика на ЕС, която е действително конкурентна на световно равнище; подчертава значението на увеличаването на бюджета по функция 1а и на удължаването на финансирането за успешните програми, като например „Хоризонт 2020“, както и на програми за подпомагане на МСП, включително на Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), които имат много повече кандидати, отколкото получатели на финансиране; подчертава значението на отчитането на специфичните изисквания и малките административни ресурси на МСП при създаването на програми за МСП; счита, че това е необходимо с оглед на бързо променящия се и силно конкурентен свят и дълбоките промени във всички сектори, пораждани от цифровизацията; признава, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), допринасят също така за всички тези приоритети;

10.

подчертава, че инвестициите в научни изследвания и иновации представляват предпоставка за постигане на реална конкурентоспособност в ЕС; изразява съжаление, че в резултат на тревожно ниския процент на успеваемост на заявленията, по-малко висококачествени проекти в областта на научните изследвания и иновациите получават финансиране от ЕС; в този контекст подчертава, че трябва да се гарантира подходящо ниво на бюджетни кредити за „Хоризонт 2020“;

11.

подчертава потенциала за икономически растеж, произтичащ от технологичните промени, и призовава за това бюджетът на ЕС да има подходяща роля в подпомагането на цифровизацията на европейската промишленост и насърчаването на цифровите умения и цифровото предприемачество;

12.

признава, че МСП продължават да бъдат гръбнакът на европейската икономика и ще продължат да играят решаваща роля за създаването на работни места и растеж в целия ЕС; в тази връзка, поради успеха на програмата COSME, призовава бюджетните кредити за нея през 2019 г. да бъдат увеличени;

13.

приветства удължаването и укрепването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), чийто увеличен гаранционен фонд играе важна роля за намаляване на недостига на инвестиции в ЕС; припомня, че гаранционният фонд на ЕФСИ беше финансиран отчасти за сметка на „Хоризонт 2020“и на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), въпреки че и двете са дългосрочни, ориентирани към бъдещето програми; подчертава дългогодишната позиция на Парламента, че всички нови инициативи трябва да бъдат финансирани посредством нови бюджетни кредити, а не чрез преразпределяне на средства, и че вредите, причинени на съществуващи програми, трябва да бъдат коригирани посредством годишната бюджетна процедура; отново заявява, че съкращенията в тези програми следва да бъдат възстановени във възможно най-голяма степен;

14.

подчертава, че удълженият ЕФСИ следва да постигне значителен напредък през 2019 г. по отношение на подобряването на географското покритие, така че всички региони да могат еднакво да се възползват от ефекта на лоста, осигурен от гаранцията от бюджета на ЕС; призовава държавите членки да прилагат структурни реформи, които подобряват инвестиционната среда и местния капацитет за успешно усвояване на подкрепата от ЕФСИ във всички региони;

15.

приветства неотдавна поетия от държавите членки ангажимент за обновена програма на ЕС в областта на отбраната, чиято цел ще бъде укрепване както на твърдата, така и на меката сила, и счита, че това е в съответствие с интересите на гражданите в областта на сигурността в контекста на нарастваща глобална нестабилност, изостряна от нови видове заплахи; подкрепя неотдавнашната инициатива на Комисията за стартиране на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) като първа фаза на Европейския фонд за отбрана; изисква EDIDP да се финансира изключително от неразпределени маржове и/или специални инструменти, а не чрез преразпределение от съществуващи програми;

16.

подчертава, че вътрешната сигурност трябва да продължи да бъде един от главните приоритети на Съюза и призовава за увеличено финансиране на тази развиваща се политика; изразява убеждението си, че ЕС трябва да инвестира повече в укрепването и управлението на своите граници, в задълбочаването на сътрудничеството между правоприлагащите агенции и националните органи и в борбата с тероризма, радикализацията и организираната престъпност чрез осъществяване на подходяща и модерна цифрова информационна система; подчертава в тази връзка ролята на фонд „Вътрешна сигурност“(ФВС) и необходимостта от подходящо финансиране на агенциите, работещи в областта на границите, сигурността и правосъдието; припомня, че финансовият пакет за този инструмент беше значително намален за 2018 г.;

17.

призовава за увеличаване на финансирането за борба с явлението радикализация, което поражда насилнически екстремизъм в Съюза; счита, че тази цел може да бъде постигната чрез насърчаване на интеграцията и борба с дискриминацията, расизма, ксенофобията, фундаментализма, словото на омразата и подбуждащите към омраза сценарии;

18.

приветства ролята, която изпълнява фондът „Убежище, миграция и интеграция“(ФУМИ); призовава за подходящо бюджетиране за този фонд през 2019 г., за да се подпомогне достойно приемане на търсещите убежище в държавите членки, справедливи стратегии за връщане, програми за презаселване, политики за законна миграция, насърчаване на ефективно интегриране на гражданите на трети държави и справяне с незаконната миграция; отново потвърждава значението на наличието на целеви финансови средства за справяне с първопричините на миграционната и бежанската криза; подчертава за тази цел, че бюджетът на ЕС трябва да финансира мерки в държавите на произход на мигрантите, както и в приемащите държави на бежанците, включително, но не само, мерки за справяне с бедността, безработицата, образователните и икономическите предизвикателства и нестабилността;

19.

призовава Комисията да представи предложение, което да даде възможност за изразяване на финансова солидарност на равнището на ЕС с жертвите на тероризма и техните семейства;

20.

припомня значението на агенциите на ЕС за гарантиране на изпълнението на законодателните приоритети на ЕС и за изпълняване на целите на политиките на ЕС, като например целите, свързани с конкурентоспособността (заетост, устойчив растеж, енергиен съюз), миграцията (убежище, трансгранично управление), подкрепата за основните права (защита на данните) и сигурността (киберпрестъпност, наркотици, измами, изпиране на пари, тероризъм, съдебно сътрудничество, полицейско сътрудничество, подкрепа за информационните системи в голям мащаб); очаква преговорите по бюджета за 2019 г. да доведат до реалистично и подходящо оперативно и административно финансиране на агенциите на ЕС и други органи на ЕС, което да им даде възможност да изпълняват задълженията си, включително техните увеличаващи се задачи и работна натовареност; призовава за предоставяне на достатъчно ресурси, за да може Европейската прокуратура да изпълнява надлежно задачите си и да функционира правилно; призовава, по-общо, за задълбочена оценка на стратегическия интерес и задачите на всички агенции и възможностите за обединяване на агенции в съответствие със стратегическия характер на тяхната мисия и техните резултати; припомня, че 2018 г. е последната година за изпълнението на целта за намаляване на персонала с 5% и т.нар. „резерв за преразпределение“; очаква Комисията и Съветът да се въздържат от допълнително намаляване на ресурсите на агенциите в бюджета за 2019 г.;

21.

счита, че бюджетът за 2019 г. в момент, когато главни участници, като САЩ, не са склонни да изпълнят своите ангажименти за борба с изменението на климата съгласно Парижкото споразумение, трябва да постави ЕС точно в центъра на това предизвикателство – едно от най-големите за нашето поколение, чрез предоставяне на допълнителна финансова подкрепа за инициативи като програмата LIFE за действие в областта на околната среда и климата, ECOPOTENTIAL и „Чисто небе“; подчертава, че разходите в тази насока следва да бъдат считани за дългосрочни инвестиции, а не за разходи, и че както Европейската сметна палата така и Съветът по икономически и финансови въпроси потвърдиха, че ЕС изостава в постигането на целта си за финансиране в областта на климата; призовава Комисията да изпълни целите на Парижкото споразумение и собствените дългосрочни цели на ЕС в областта на климата чрез постигането на целта за 20% разходи в областта на климата, определена в настоящата МФР (2014 – 2020 г.); подчертава в тази връзка, че вноската за 2019 г. следва да бъде значително по-висока от общата цел, за да се компенсира разпределянето на по-малко средства през първите години на МФР, и че механизмът за интегриране на изменение на климата следва да се оптимизира напълно;

По-голяма солидарност за справяне със социалните, териториалните и глобалните предизвикателства

22.

счита, че бюджетът на ЕС следва да допринесе за усилията на държавите членки в области като безработицата и здравните грижи, като заделя достатъчно финансиране за програми, които целят борба с неравенството, облекчаване на най-тежките форми на бедност, специално за най-отдалечените и уязвими групи от населението, особено децата, и предоставяне на възможност на гражданите да придобият необходимите умения, за да се приспособят към цифровизацията;

23.

настоява, че е необходимо да се увеличи подкрепата за програмите на Съюза, които спомагат за растежа и създаването на дългосрочни качествени работни места, по-специално за младите хора, като се допълват усилията на държавите членки да гарантират диверсифицирана професионална квалификация вместо преждевременна специализация, като средство за подобряване на устойчивостта и даване на възможност за социално адаптиране при същевременно справяне с демографската регресия, недостига на квалифицирана работна сила в някои сектори и устойчивостта на социалните системи; отбелязва, че обмислянето на специфични, адаптирани към конкретните обстоятелства мерки би могло да се окаже полезно в секторите и/или регионите, които са най-засегнати или са станали много по-уязвими;

24.

припомня значителното застаряване на населението и увеличаването на лицата, нуждаещи се от специални и специализирани грижи, по-специално на възрастните хора; призовава Комисията да въведе допълнителни мерки за подкрепа, насочени към справяне с демографските предизвикателства, и отново изразява подкрепа за инициативи като „селища за хора с деменция“, където се осигурява подходяща грижа от ранен етап;

25.

подчертава, че свързаната с пола дискриминация, особено на пазара на труда, не само е несъвместима с ценностите на ЕС, но представлява също така сериозна пречка за икономическия растеж, тъй като намалява възможността за жените да участват в смислена трудова заетост: подчертава важния принос на овластяването на жените за постигането на по-приобщаващи, по-справедливи и мирни общества с по-устойчив растеж; очаква от бюджета за 2019 г. да подкрепя предприемачеството сред жените и да насърчава достъпа на жени до финансиране от ЕС, например по линия на програмите COSME и „Хоризонт 2020“, както и да разшири политиката за сближаване в подкрепа на допълнителни инвестиции в образованието, грижите за децата и здравната инфраструктура, които подпомагат жените да съвместяват личния и професионалния живот;

26.

отново изразява своята загриженост относно забавянето на изпълнението на политиката на сближаване, която е израз на териториалната солидарност в ЕС и нейната основна инвестиционна политика, но признава, че 2017 г. беше първата година, през която изпълнението на програми на ЕСИФ се ускори и очаква тази тенденция да продължи през 2018 и 2019 г.; счита, че следва да бъдат предоставени достатъчно по размер бюджетни кредити за плащания, за да може изпълнението да протича гладко;

27.

припомня важния принос на Съюза в подкрепа на мира и помирението в Ирландия, по-специално посредством неговите програми PEACE и INTERREG, които са насочени към Северна Ирландия и граничните графства на юг; призовава за пълно спазване на рамката на вече поетите задължения, например както в Споразумението от Разпети петък по отношение на върховенството на закона и демокрацията; призовава Комисията и държавите членки да продължат своята подкрепа за мирния процес чрез непрекъснато финансиране на програма PEACE и свързаните с нея програми;

28.

отбелязва, че общата селскостопанска политика (ОСП) е един от стълбовете на европейската интеграция, който осигурява доставка на безопасна, висококачествена храна за европейските граждани, доброто функциониране на селскостопанския единен пазар и устойчивостта на селските райони за много години; припомня, че средствата по ОСП допринасят по-специално за рентабилността и стабилността на селското стопанство в ЕС;

29.

призовава Комисията да продължи да подкрепя земеделските стопани в цяла Европа за справяне с неочаквани колебания на пазара и за осигуряване на безопасни и висококачествени доставки на хранителни стоки; отправя искане да бъде отделено подходящо внимание на дребното селско стопанство и дребномащабния риболов;

30.

счита, че регионализацията и социално-икономическите цели трябва да играят по-голяма роля в Общата политика в областта на рибарството, и че трябва да се разшири приложното поле на Европейския фонд за морско дело и рибарство; призовава Комисията да улесни достъпа до процедурите за финансиране и да ги опрости; изразява особена загриженост поради потенциалното неблагоприятно въздействие, което оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще има върху рибарството, особено за съседните крайбрежни държави членки;

31.

приветства предложението за разширяване на приложното поле и за укрепване на механизма за гражданска защита на Съюза; счита, че укрепването на механизма за гражданска защита е изключително важно за осигуряването на по-бърз и съгласуван отговор в областта на гражданската защита на равнището на Съюза в областите на предотвратяване, готовност и реакция при природни и причинени от човека бедствия на територията на ЕС и извън нея;

32.

очаква текущите процедури и мерки да бъдат подобрени при изпълнението на бюджета в контекста на възникналите ресурсни ограничения и призовава ЕС да поеме по-голяма отговорност, за да се гарантира, че финансовите задължения се поемат по навременен и ефективен от гледна точка на разходите начин;

33.

счита, че на агенциите, програмите и политиките на ЕС, участващи или свързани с управлението на миграцията и бежанските потоци и граничния контрол следва да бъдат предоставени подходящи финансови и човешки ресурси, за да се справят с настоящата бежанска криза, при която от държавите членки се очаква да поемат отговорност в съответствие с принципа на разпределяне на тежестта и Женевските конвенции; изразява убеждението, че за намиране на дългосрочно решение ЕС следва също така да покаже своята външна солидарност за насърчаване на по-добри условия за мир и благоденствие в държавите на произход, като постави по-голям акцент върху инвестициите и политиките за развитие, по-специално чрез изпълнението на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и инструмента за хуманитарна помощ; признава значението и ясно изразената стойност на политиката за развитие, с нейните приоритети, като например за изкореняване на бедността, образование, здравеопазване и икономическо развитие; подчертава необходимостта от подкрепа за действията и програмите на UNRWA (Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток); подчертава, че едно от условията за запазване на стабилността и просперитета в ЕС е постигането на стабилност в съседните на ЕС държави; във връзка с това призовава Комисията да гарантира, че се отдава приоритет на инвестициите в съседните на ЕС държави с цел подпомагане на усилията за справяне с основните проблеми, с които се сблъсква този регион – миграцията, предизвикателствата, свързани с бежанците, развитието в региона на южното съседство и нестабилността в източното съседство, която отчасти се дължи на руската външна политика, която не съответства на международното право и демократичните стандарти и стандартите за правата на човека; подчертава, че новите политически приоритети и предстоящите предизвикателства за ЕС, като сигурността и отбраната, следва да бъдат финансирани с нови бюджетни кредити, а не чрез съкращаване на съществуващи успешни и важни политики и програми, като например помощта за развитие, хуманитарната помощ и политиката за съседство; подчертава, също така, че политиките за сигурност и за развитие взаимно си влияят и че и двете са важни условия за изграждането на функционираща държава, както и функциониращи административни структури без корупция и минимални стандарти в социалния, здравния и икономическия сектор;

34.

отново заявява своята позиция, че спътниковите бюджетни механизми, като например доверителни фондове и други подобни инструменти, заобикалят бюджетната процедура, подкопават прозрачността на бюджетното управление и нарушават правото на Парламента да упражнява ефективен контрол върху разходите; във връзка с това счита, че тези външни инструменти, създадени през изминалите няколко години, трябва да бъдат включени в бюджета на Съюза, и че трябва да се намерят алтернативни решения, за да даде възможност на Съюза да реагира бързо при извънредни ситуации и след тях на международно равнище;

35.

подчертава, че Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) следва преди всичко да улеснява политическите и икономическите реформи в държавите, обхванати от процеса на разширяване, наред с други цели; в този контекст приканва Комисията допълнително да оцени средствата по ИПП в своето предложение за бюджета за 2019 г., като вземе под внимание влошаващата се политическа ситуация в Турция, както и спешната нужда за справяне с нарастващата радикализация в балканските държави;

Очаквания за процедурата за 2019 г.

36.

приканва Комисията да продължи да действа като честен посредник на всеки един етап от процедурата и да спазва стриктно и точно решенията на бюджетния орган;

37.

приветства факта, че след междинния преглед на МФР и противно на заключенията на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно бюджетните насоки за 2019 г., процедурата за 2018 г. показа, че бюджетният орган може да упражнява в пълна степен своите прерогативи да определя размера и съдържанието на бюджета на ЕС чрез годишната бюджетна процедура;

38.

счита, че като подразделение на бюджетния орган, пряко избрано от гражданите, Парламентът следва да изпълнява своята политическа роля и да прави предложения за пилотни проекти и подготвителни действия, изразяващи политическата му визия за бъдещето; в този контекст се ангажира да предложи пакет от пилотни проекти и подготвителни действия, разработен в тясно сътрудничество с всяка от парламентарните комисии, за да се намери правилният баланс между политическата воля и техническата осъществимост, оценена от Комисията;

39.

очаква преговорите по бюджета за 2019 г. да се основават на споделени политически амбиции и солидарност, и да вземат предвид добавената стойност на програмите и политиките на ЕС; счита, че тази цел може да бъде постигната само ако преговарящите страни своевременно се информират една друга за своите позиции, започнат преговорите на възможно най-ранен етап и имат желание за компромис;

o o

40.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(2) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(4) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.

(5) ОВ L 57, 28.2.2018 г., стр. 1.

(6) Съвместен доклад на преговарящите от името на Европейския съюз и правителството на Обединеното кралство от 8 декември 2017 г. относно напредъка през първия етап на преговорите по член 50 от ДЕС за организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, (TF50 (2017) 19 – Комисия до ЕС 27)

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 162

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 10 май 2019 г.

Съдържание		Страница

2019/C 162/??	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2017—2018 Заседание от 12 март 2018 г.Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 377, 18.10.2018 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ СЕСИЯ 2018—2019 Заседания от 13 до 15 март 2018 г.Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 377, 18.10.2018 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
2019/C 162/16	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение 2003/76/ЕО за определяне на мерките, необходими за прилагането на Протокола, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, относно финансовите последици при изтичане на Договора за Европейската общност за въглища и стомана и Изследователския фонд за въглища и стомана (14532/2017– C8-0444/2017 – 2017/0213(APP))	127
2019/C 162/17	Résolution législative du Parlement européen du 13 mars 2018 sur le projet de décision du Conseil relative à la conclusion, au nom de l’Union européenne, de l’accord de coopération et d’assistance administrative mutuelle en matière douanière entre l’Union européenne et la Nouvelle-Zélande (07712/2016 – C8-0237/2017 – 2016/0006(NLE))	128
2019/C 162/18	P8_TA(2018)0064 Услуги за трансгранична доставка на колетни пратки ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно услуги за трансгранична доставка на колетни пратки (COM(2016)0285 – C8-0195/2016 – 2016/0149(COD))	129
	P8_TC1-COD(2016)0149Позиция на Европейскияпарламент, приета на първо четене на 13 март2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/…на Европейския парламент и на Съвета относно услуги за трансграничнадоставка на колетни пратки.	130
2019/C 162/19	P8_TA(2018)0065 Начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства и свидетелства за управление на превозни средства ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/59/ЕО относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства (COM(2017)0047 – C8-0025/2017 – 2017/0015(COD))	131
	P8_TC1-COD(2017)0015Позиция на Европейскияпарламент, приета на първо четене на 13 март2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… наЕвропейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/59/ЕОотносно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи нанякои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници ина Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства зауправление на превозни средства	132
2019/C 162/20	P8_TA(2018)0070 Статистиката за железопътния транспорт ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за железопътния транспорт (преработка) (COM(2017)0353 – C8-0223/2017 – 2017/0146(COD))	133
	P8_TC1-COD(2017)0146Позиция на Европейскияпарламент, приета на първо четене на 14 март 2018 г с оглед на приеманетона Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламенти на Съвета относно статистиката за железопътния транспорт (преработентекст)	134
2019/C 162/21	Решение на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно препоръката на Съвета за назначаване на заместник-председателя на Европейската централна банка (N8-0053/2018 – C8-0040/2018 – 2018/0804(NLE))	135
2019/C 162/22	P8_TA(2018)0072 Мерки за борба с нюкасълската болест ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/66/ЕИО на Съвета за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест (COM(2017)0742 – C8-0431/2017 – 2017/0329(COD))	136
	P8_TC1-COD(2017)0329Позиция на Европейскияпарламент, приета на първо четене на 14 март2018 г., с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… наЕвропейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/66/ЕИОна Съвета за въвеждането на мерки на Общносттаза борба с нюкасълската болест	137
2019/C 162/23	P8_TA(2018)0073 Допълнителна макрофинансова помощ на Грузия ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (COM(2017)0559 – C8-0335/2017 – 2017/0242(COD))	138
	P8_TC1-COD(2017)0242Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 март 2018 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия	139
2019/C 162/24	Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета във връзка с мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Германия – EGF/2017/008 DE/Goodyear) (COM(2018)0061 – C8-0031/2018 – 2018/2025(BUD))	140
2019/C 162/25	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за денонсиране на Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза на Коморските острови (14423/2017 – C8-0447/2017 – 2017/0241(NLE))	143
2019/C 162/26	P8_TA(2018)0084 Европас: рамка за уменията и квалификациите ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите (Европас) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО (COM(2016)0625 – C8-0404/2016 – 2016/0304(COD))	144
	P8_TC1-COD(2016)0304Позиция на Европейскияпарламент, приета на първо четене на 15 март2018 г с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2018/... наЕвропейския парламент и на Съвета относно обща рамка за предоставянена по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите(Европас) и за отмянана Решение № 2241/2004/ЕО	145
2019/C 162/27	P8_TA(2018)0085 Програма Творческа Европа (2014—2020 г.) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1295/2013 за създаване на програма Творческа Европа (2014—2020 г.) (COM(2017)0385 – C8-0236/2017 – 2017/0163(COD))	146
	P8_TC1-COD(2017)0163Позиция на Европейския парламент,приета на първо четене на 15 март 2018 г соглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламенти на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1295/2013 за създаванена програма Творческа Европа(2014—2020 г.)	147
2019/C 162/28	Изменения, приети от Европейския парламент на 15 март 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местоположението на седалището на Европейската агенция по лекарствата (COM(2017)0735 – C8-0421/2017 – 2017/0328(COD)) 11	148
2019/C 162/29	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683 – C8-0471/2016 – 2016/0336(CNS))	152
2019/C 162/30	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016)0685 – C8-0472/2016 – 2016/0337(CNS))	182
2019/C 162/31	Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2019 година, раздел III — Комисия (2017/2286(BUD))	217

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
2019/C 162/01	Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно европейската стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи (2017/2067(INI))	2
	РЕЗОЛЮЦИИ
2019/C 162/02	Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС (2017/2015(INI))	9
2019/C 162/03	Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС (2017/2208(INI))	24
2019/C 162/04	Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (2017/2006(INI))	31
2019/C 162/05	Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (2018/2573(RSP))	40
2019/C 162/06	Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. (2017/2052(INI))	51
2019/C 162/07	Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2017/2053(INI))	71
2019/C 162/08	Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г. (2017/2226(INI))	80
2019/C 162/09	Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г. (2017/2260(INI))	87
2019/C 162/10	Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно положението на Малдивските острови (2018/2630(RSP))	102
2019/C 162/11	Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно задържането на защитници на правата на човека в Судан, и по-специално случаят на Салих Махмуд Осман, лауреат на наградата Сахаров(2018/2631(RSP))	107
2019/C 162/12	Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно убийствата от милосърдиев Уганда (2018/2632(RSP))	112
2019/C 162/13	Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за денонсиране на Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза на Коморските острови (14423/2017 – C8-0447/2017 – 2017/0241(NLE) – 2017/2266(INI))	116
2019/C 162/14	Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно положението в Сирия (2018/2626(RSP))	119
2019/C 162/15	Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2018 г. относно мерките на САЩ срещу подкрепата на ЕС за земеделските стопанства по ОСП (в контекста на въпроса с испанските маслини) (2018/2566(RSP))	125

Текст, предложен от Комисията		Изменение
В Регламент (ЕО) № 726/2004 се вмъква следният член 71а:		В Регламент (ЕО) № 726/2004 се вмъкват следните членове 71а и 71б :

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Член 71a Седалището на Агенцията е в Амстердам, Нидерландия.		Член 71a Седалището на Агенцията е в Амстердам, Нидерландия. Комисията и компетентните органи на Нидерландия вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че Агенцията може да се премести в своето временно седалище не по-късно от 1 януари 2019 г. и че тя може да се премести в своето постоянно място на пребиваване не по-късно от 16 ноември 2019 г. Комисията и компетентните органи на Нидерландия представят писмен доклад на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка по отношение на корекциите на временните помещения, както и относно изграждането на постоянната сграда три месеца след влизането в сила на настоящия регламент и на всеки три месеца след това, докато Агенцията се премести в своето постоянно седалище.

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		Член 71б В рамките на три месеца от … [датата на влизане в сила на настоящия регламент] се сключва споразумение относно седалището, позволяващо на Агенцията да поеме задълженията си в помещенията, одобрени от Европейския парламент и Съвета.

Текст, предложен от Комисията		Изменение
Настоящият регламент се прилага от датата, на която Договорите престанат да се прилагат спрямо Обединеното кралство, или от 30 март 2019 г., в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-рано .		Настоящият регламент се прилага от 30 март 2019 г .

Текст, предложен от Комисията		Изменение
		„ ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕГЛАМЕНТ № 2018/… ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Европейският парламент изразява съжаление, че ролята му на съзаконодател не беше надлежно взета под внимание, тъй като той не беше включен в процедурата, водеща до избора на новото седалище на Европейската агенция по лекарствата (EMA). Европейският парламент желае да припомни прерогативите си на съзаконодател и настоява за пълно спазване на обикновената законодателна процедура по отношение на местоположението на органите и агенциите. Като единствената пряко избирана институция на Съюза и представител на гражданите на Съюза той е първият гарант за зачитането на демократичния принцип в Съюза. Европейският парламент осъжда процедурата, следвана при избора на новото местоположение на седалището, която на практика лиши Европейския парламент от неговите прерогативи, тъй като той не беше включен ефективно в този процес, а сега от него се очаква просто да потвърди избора на новото местоположение на седалището посредством обикновената законодателна процедура. Европейският парламент припомня, че общият подход, приложен към Съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия относно децентрализираните агенции от 2012 г., няма правно обвързващ характер, което се признава в самото изявление, и че то беше договорено, без да се засягат законодателните правомощия на институциите. Поради това Европейският парламент настоява процедурата, следвана при избора на ново местоположение на агенциите, да бъде преразгледана и да не се използва в тази форма в бъдеще. И накрая, Европейският парламент желае да припомни също така, че в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (2) трите институции поеха ангажимент за лоялно и прозрачно сътрудничество, като същевременно припомня равенството на двамата съзаконодатели, установено в Договорите. “