ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/2

Разпределение на съдиите по състави

(2019/C 139/02)

След встъпването в длъжността съдия на г-жа Frendo, на 20 март 2019 г. по предложение на председателя, внесено в съответствие с член 13, параграф 2 от Процедурния правилник, пленумът на Общия съд реши да измени решението за формиране на съставите и разпределение на съдиите по състави от 21 септември 2016 г. (1), изменено на 8 юни 2017 г. (2), на 4 октомври 2017 г. (3) и на 11 октомври 2018 г. (4), за периода от 20 март 2019 г. до 31 август 2019 г., и да разпредели съдиите по състави, както следва:

Първи (I-ви) разширен състав от петима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състава, г-н Valančius, г-н Nihoul, г-н Svenningsen и г-н Öberg, съдии.

Първи (1-ви) състав от трима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състава;

a)	г-н Nihoul и г-н Svenningsen, съдии;

б)	г-н Valančius и г-н Öberg, съдии.

Втори (II-ри) разширен състав от петима съдии:

г-н Prek, председател на състава, г-н Buttigieg, г-н Schalin, г-н Berke и г-жа Costeira, съдии.

Втори (2-ри) състав от трима съдии:

г-н Prek, председател на състава;

a)	г-н Schalin и г-жа Costeira, съдии;

б)	г-н Buttigieg и г-н Berke, съдии.

Трети (III-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Frimodt Nielsen, председател на състава, г-н Kreuschitz, г-н Forrester, г-жа Półtorak и г-н Perillo, съдии.

Трети (3-ти) състав от трима съдии:

г-н Frimodt Nielsen, председател на състава;

a)	г-н Forrester и г-н Perillo, съдии;

б)	г-н Kreuschitz и г-жа Półtorak, съдии.

Четвърти (IV-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Kanninen, председател на състава, г-н Schwarcz, г-н Iliopoulos, г-н Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín и г-жа Reine, съдии.

Четвърти (4-ти) състав от трима съдии:

г-н Kanninen, председател на състава;

a)	г-н Schwarcz и г-н Iliopoulos, съдии;

б)	г-н Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín и г-жа Reine, съдии.

Пети (V-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Gratsias, председател на състава, г-жа Labucka, г-н Dittrich, г-н Ulloa Rubio и г-жа Frendo, съдии.

Пети (5-ти) състав от трима съдии:

г-н Gratsias,председател на състава;

a)	г-н Dittrich и г-жа Frendo, съдии;

б)	г-жа Labucka и г-н Ulloa Rubio, съдии.

Шести (VI-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Berardis, председател на състава, г-н Papasavvas, г-н Spielmann, г-н Csehi и г-жа Spineanu-Matei, съдии.

Шести (6-ти) състав от трима съдии:

г-н Berardis, председател на състава;

a)	г-н Papasavvas и г-жа Spineanu-Matei, съдии;

б)	г-н Spielmannи г-н Csehi, съдии.

Седми (VII-ми) разширен състав от петима съдии:

г-жа Tomljenović, председател на състава, г-н Bieliūnas, г-жа Marcoulli, г-н Passer и г-н Корнезов, съдии.

Седми (7-ми) състав от трима съдии:

г-жа Tomljenović, председател на състава;

a)	г-н Bieliūnas и г-н Корнезов, съдии;

б)	г-н Bieliūnas и г-жа Marcoulli, съдии;

в)	г-жа Marcoulli и г-н Корнезов, съдии.

Осми (VIII-ми) разширен състав от петима съдии:

г-н Collins, председател на състава, г-жа Кънчева, г-н Barents, г-н Passer и г-н De Baere, съдии.

Осми (8-ми) състав от трима съдии:

г-н Collins, председател на състава;

a)	г-н Barents и г-н Passer, съдии;

б)	г-жа Кънчева и г-н De Baere, съдии.

Девети (IX-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Gervasoni, председател на състава, г-н Madise, г-н da Silva Passos, г-жа Kowalik-Bańczyk и г-н Mac Eochaidh, съдии.

Девети (9-ти) състав от трима съдии:

г-н Gervasoni, председател на състава;

a)	г-н Madise и г-н da Silva Passos, съдии;

б)	г-жа Kowalik-Bańczyk и г-н Mac Eochaidh, съдии.

(1) ОВ C 392, 2016 г., стр. 2.

(2) ОВ C 213, 2017 г., стр. 2.

(3) ОВ C 382, 2017 г., стр. 2.

(4) ОВ C 408, 2018 г., стр. 2.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/5

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. (преюдициални запитвания от Østre Landsret и от Vestre Landsret — Дания) — N Luxembourg 1 (C-115/16), X Denmark A/S (C-118/16), C Danmark I (C-119/16), Z Denmark ApS (C-299/16)/Skatteministeriet

(Съединени дела C-115/16, С-118/16, С-119/16 и С-299/16) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Обща система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки - Директива 2003/49/ЕО - Действителен бенефициер на лихвите и роялтите - Член 5 - Злоупотреба с право - Установено в държава членка дружество, което плаща лихви на установено в друга държава членка свързано дружество, при което цялата или почти цялата сума на лихвите впоследствие се прехвърля извън територията на Европейския съюз - Дъщерно дружество със задължение да удържа данък при източника върху лихвите)

(2019/C 139/03)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret, Vestre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподатели: N Luxembourg 1 (C-115/16), X Denmark A/S (C-118/16), C Danmark I (C-119/16), Z Denmark ApS (C-299/16)

Ответник: Skatteministeriet

Диспозитив

1)	Съединява дела C-115/16, C-118/16, C-119/16 и C-299/16 за целите на съдебното решение.

Член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на плащанията на лихви от всякакви данъци важи само за действителните бенефициери на такива лихви, а именно за субектите, които реално се ползват от тези лихви в икономическо отношение и съответно разполагат с властта свободно да определят предназначението им.

За да се докаже наличието на злоупотреба, са необходими, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му. Съвкупността от определен брой индиции може да докаже наличието на злоупотреба с право, стига тези индиции да са обективни и непротиворечиви. Такива индиции могат да са в частност наличието на дружества за насочване на дохода, които нямат икономическа обосновка, както и чисто формалният характер на структурата на групата от дружества, финансовата договореност и заемите. Обстоятелството, че държавата членка, в която възникват лихвите, е сключила спогодба с третата държава, в която е установено дружеството — действителен бенефициер на лихвите, е без значение за евентуалната констатация на злоупотреба с право.

4)	За да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на лихвите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, националният орган не е длъжен да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези лихви.

Член 3, буква а) от Директива 2003/49 трябва да се тълкува в смисъл, че командитно дружество с акции („société en commandite par actions“, SCA) с разрешение да работи като инвестиционно дружество за рисков капитал („société d’investissement en capital à risque“, SICAR) по люксембургското право не може да се смята за дружество от държава членка по смисъла на Директивата, имащо потенциално право на освобождаването по член 1, параграф 1 от нея, ако в случай като обсъждания в главното производство получаваните от дружеството SICAR лихви са освободени от корпоративен данък („impôt sur les revenus des collectivités“) в Люксембург, което запитващата юрисдикция следва да провери.

В случай че предвиденият в Директива 2003/49 режим на освобождаване от данък при източника на лихвите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 5 от Директивата, закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи не може да се изтъкват като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези лихви.

Извън този случай член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

по принцип допуска национална правна уредба, съгласно която местното дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, а същевременно не носи такова задължение, ако получаващото лихвите дружество също е местно лице, но не допуска национална правна уредба, която предвижда удържане на данък при източника в случай на лихвени плащания от местно за чуждестранно дружество, а същевременно местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, не е длъжно да плаща авансово корпоративен данък през първите две данъчни години и затова дължи плащане на този данък във връзка с лихвите към доста по-късен момент в сравнение с момента на удържане на данъка при източника,

—

не допуска национална правна уредба, която предвижда, че местното дружество, което носи задължението да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, е длъжно в случай на късно внасяне на удържания данък да плати лихва за просрочие по по-висок лихвен процент от приложимия в случай на късно внасяне на корпоративен данък, с какъвто се облагат в частност лихвите, които местно дружество получава от друго местно дружество,

—

не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато местно дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, на последното не се признават разходи за платените от самото него лихви, пряко свързани с дейността по отпускането на съответния заем, докато съгласно тази национална правна уредба местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, има право да приспада такива разходи при определянето на облагаемия си доход.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

ОВ C 279, 1.8.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/7

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — Skatteministeriet/T Danmark (C-116/16), Y Denmark Aps (C-117/16)

(Съединени дела C-116/16 и C-117/16) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки - Директива 90/435/ЕИО - Освобождаване на печалбите, които дружества от една държава членка разпределят на дружества от други държави членки - Действителен бенефициер на разпределените печалби - Злоупотреба с право - Установено в държава членка дружество, което плаща дивиденти на установено в друга държава членка свързано дружество, при което цялата или почти цялата сума на дивидентите впоследствие се прехвърля извън територията на Европейския съюз - Дъщерно дружество със задължение да удържа данък при източника върху дивидентите)

(2019/C 139/04)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skatteministeriet

Ответници: T Danmark (C-116/16), Y Denmark Aps (C-117/16)

Диспозитив

1)	Съединява дела C-116/16 и C-117/16 за целите на съдебното решение.

Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването от данък при източника на печалбата, разпределяна от дъщерно дружество на дружеството му майка, предвидено в член 5 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изменена с Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 г., дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ.

4)	За да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на дивидентите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, националният орган не е длъжен да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези дивиденти.

В случай че режимът на освобождаване от данък при източника на дивидентите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, предвиден в Директива 90/435, изменена с Директива 2003/123, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата, закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи не може да се изтъкват като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези дивиденти.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/8

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2019 г. — Съвет на Европейския съюз/Growth Energy, Renewable Fuels Association, Европейска комисия, ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol

(Дело C-465/16 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 - Внос на биоетанол с произход от Съединените американски щати - Окончателно антидъмпингово мито - Дъмпингов марж, установен в национален мащаб - Жалба за отмяна - Сдружения, представляващи производители, които не са износители, и търговци/извършващи смесване предприятия - Процесуална легитимация - Пряко засягане - Лично засягане)

(2019/C 139/05)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, подпомагана от N. Tuominen, avocată)

Друга страна в производството: Growth Energy, Renewable Fuels Association (представители: P. Vander Schueren, advocaat, подпомагана от N. Mizulin и M. Peristeraki, avocats), Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и M. França), ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol (представители: O. Prost и A. Massot, avocats)

Диспозитив

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет (T-276/13, EU:T:2016:340), освен в частта, с която се отхвърля първоинстанционната жалба на Growth Energy и Renewable Fuels Association в лично качество като заинтересовани страни в производството.

2)	Отхвърля като недопустима първоинстанционната жалба за отмяна, подадена от Growth Energy и Renewable Fuels Association в качеството на представляващи интересите на включените в представителната извадка американски производители на биоетанол.

3)	Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе по първоинстанционната жалба за отмяна, подадена от Growth Energy и Renewable Fuels Association в качеството на представляващи интересите на търговците/извършващи смесване предприятия Murex и CSH.

4)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 402, 31.10.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/9

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2019 г. — Съвет на Европейския съюз/Marquis Energy LLC, Европейска комисия, ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol

(Дело C-466/16 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 - Внос на биоетанол с произход от Съединените американски щати - Окончателно антидъмпингово мито - Дъмпингов марж, установен в национален мащаб - Жалба за отмяна - Производител, който не е износител - Процесуална легитимация - Пряко засягане)

(2019/C 139/06)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, подпомаган от N. Tuominen, avocată)

Други страни в производството: Marquis Energy LLC (представители: P. Vander Schueren, advocaat, подпомагана от N. Mizulin и M. Peristeraki, avocats), Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и M. França), ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol (представители: O. Prost и A. Massot, avocats)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 юни 2016 г., Marquis Energy/Съвет (T-277/13, непубликувано, EU:T:2016:343).

2)	Отхвърля като недопустима първоинстанционната жалба за отмяна на Marquis Energy LLC.

3)	Осъжда Marquis Energy LLC да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване пред Съда.

4)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване пред Съда.

(1) ОВ C 402, 31.10.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/10

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — X-GmbH/Finanzamt Stuttgart — Körperschaften

(Дело C-135/17) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали - Движение на капитали между държавите членки и трети страни - Клауза „standstill“ - Национална правна уредба на държава членка относно междинните дружества, установени в трети страни - Изменение на правната уредба, последвано от възстановяване на предходната правна уредба - Доходи на установено в трета страна дружество от вземания към дружество, установено в държава членка - Включване на такива доходи в облагаемата основа на данъчнозадължено лице, което е местно лице за данъчни цели в държава членка - Ограничение на свободното движение на капитали - Обосноваване)

(2019/C 139/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: X-GmbH

Ответник: Finanzamt Stuttgart — Körperschaften

Диспозитив

Клаузата „standstill“, предвидена в член 64, параграф 1 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че член 63, параграф 1 ДФЕС не накърнява прилагането на ограничение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преките инвестиции, действащо по същество към 31 декември 1993 г. по силата на правната уредба на държава членка, макар обхватът на това ограничение да е бил разширен след тази дата към дялови участия, които не са свързани с пряка инвестиция.

Клаузата „standstill“, предвидена в член 64, параграф 1 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че забраната по член 63, параграф 1 ДФЕС се прилага към ограничение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преките инвестиции, когато националната данъчна правна уредба, от която произтича ограничението, е била съществено изменена след 31 декември 1993 г. поради приемането на закон, който е влязъл в сила, но преди да бъде приложен на практика, е заменен с правна уредба, която по същество е идентична на приложимата към 31 декември 1993 г., освен ако прилагането на този закон е отложено съгласно националното право, така че въпреки влизането му в сила не е бил приложим към трансграничните движения на капитали, посочени в член 64, параграф 1 ДФЕС, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

Член 63, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която реализираните от установено в трета страна дружество доходи, които не произхождат от собствена дейност на това дружество, като квалифицираните като „междинни доходи с характер на капиталови инвестиции“ по смисъла на тази правна уредба, се включват пропорционално на дяловото участие в данъчната основа на местно данъчнозадължено лице на тази държава членка, когато това лице притежава най-малко 1 % дялове в посоченото дружество и за тези доходи в третата страна се предвижда по-ниско равнище на данъчно облагане в сравнение с приложимото в съответната държава членка, освен ако съществува правна уредба, която предвижда по-специално договорни задължения, които да предоставят на националните данъчни органи на посочената държава членка правомощие да проверят при необходимост истинността на информацията за това дружество, предоставена за да докаже, че участието на посоченото данъчнозадължено лице в последното не се основава на изкуствен механизъм.

(1) ОВ C 221, 10.7.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/11

Решение на Съда (девети състав) от 28 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — Konkurrensverket/SJ AB

(Дело C-388/17) (1)

(Преюдициално запитване - Процедури за възлагане на обществени поръчки в секторите на транспорта - Директива 2004/17/ЕО - Приложно поле - Член 5 - Дейности, с които се цели предоставянето или експлоатирането на мрежи, предназначени за доставка на обществена услуга в областта на железопътния транспорт - Възлагане от национално публично железопътно предприятие, доставчик на транспортни услуги, на договори за услуги по почистване на принадлежащите на това дружество влакове - Липса на предварително публикуване)

(2019/C 139/08)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta förvaltningsdomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Konkurrensverket

Ответник: SJ AB

Диспозитив

Член 5, параграф 1, втора алинея от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, трябва да се тълкува в смисъл, че мрежа от железопътни транспортни услуги по смисъла на тази разпоредба е налице, когато транспортни услуги са поставени на разположение посредством железопътна инфраструктура въз основа на национална правна уредба за транспониране на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство от национален орган, който разпределя капацитетите на тази инфраструктура, дори ако той е длъжен да удовлетворява заявките на железопътните предприятия, докато възможностите на тези капацитети не са достигнати.

Член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/17 трябва да се тълкува в смисъл, че дейността, осъществявана от железопътно предприятие, състояща се в доставка на обществени транспортни услуги при упражняване на правото на ползване на железопътната мрежа, представлява „експлоатиране на мрежи“ за целите на тази директива.

(1) ОВ C 293, 4.9.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/12

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Cour administrative d'appel de Versailles — Франция) — Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (OABA)/Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation, Bionoor, Ecocert France, Institut national de l’origine et de la qualité (INAO)

(Дело C-497/17) (1)

(Преюдициално запитване - Член 13 ДФЕС - Благосъстояние на животните - Регламент (ЕО) № 1099/2009 - Защита на животните по време на умъртвяване - Специфични методи на клане на животни при религиозни обреди - Регламент (ЕО) № 834/2007 - Член 3 и член 14, параграф 1, буква б), подточка viii) - Съвместимост с биологичното производство - Регламент (ЕО) № 889/2008 - Член 57, първа алинея - Знак на Европейския съюз за биологично производство)

(2019/C 139/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Versailles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (OABA)

Ответници: Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation, Bionoor, Ecocert France, Institut national de l’origine et de la qualité (INAO)

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, и по-конкретно член 3 и член 14, параграф 1, буква б), подточка viii) от него, в светлината на член 13 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява поставянето на знака за биологично производство на Европейския съюз, посочен в член 57, първа алинея от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 834/2007, изменен с Регламент (ЕС) № 271/2010 от 24 март 2010 г., върху продукти от животни, подложени на ритуално клане без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване, и по-конкретно в член 4, параграф 4 от него.

(1) ОВ C 347, 16.10.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/13

Решение на Съда (втори състав) от 27 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Португалия) — Associação Peço a Palavra идр./Conselho de Ministros

(Дело C-563/17) (1)

(Преюдициално запитване - Свобода на установяване - Регламент (ЕО) № 1008/2008 - Въздушен превозвач - Процедура по повторна приватизация - Продажба на акции, представляващи до 61 % от капитала на дружеството - Условия - Задължение за запазване на седалището и действителното управление в държава членка - Задължения за предоставяне на обществена услуга - Задължение за запазване и развитие на съществуващия оперативен център (хъб))

(2019/C 139/11)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Associação Peço a Palavra, João Carlos Constantino Pereira Osório, Maria Clara Marques Pires Sarmento Franco, Sofia da Silva Santos Arauz, Maria João Galhardas Fitas

Ответник: Conselho de Ministros

в присъствието на: Parpública — Participações Públicas SGPS SA, TAP — Transportes Aéreos Portugueses SGPS SA,

Диспозитив

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че тя е ирелевантна за целите на разглеждането на съответствието с правото на Съюза на някои изисквания относно дейностите, осъществявани от дружество за въздушен транспорт, наложени на купувача на квалифицирано участие в капитала на това дружество, по-специално на изискването купувачът да изпълнява задължения за предоставяне на обществена услуга, както и да запази и развива националния оперативен център (хъб) на това дружество.

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в Техническата спецификация, уреждаща условията, на които е подчинена процедура за повторна приватизация на дружество за въздушен транспорт, да се съдържа:

—	изискване, налагащо на купувача на дяловото участие, предмет на посочената процедура по повторна приватизация, задължение да разполага с капацитет да гарантира изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга, възложени на това дружество за въздушен транспорт, и

—

изискване, налагащо на посочения купувач задължение да запази седалището и действителното управление на посоченото дружество за въздушен транспорт в съответната държава членка, доколкото преместването на основното място на дейност на това дружество извън въпросната държава членка би довело до загуба на правата на трафик, предоставени ѝ по силата на двустранни договори, сключени между тази държава членка и трети страни, с които тя поддържа специални исторически, културни и социални връзки, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в Техническата спецификация да се съдържа изискване за купувача на дяловото участие да гарантира запазването и развитието на съществуващия национален оперативен център (хъб).

(1) ОВ C 424, 11.12.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/14

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — „Bene Factum“ UAB/Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-567/17) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни разпоредби - Акцизи - Директива 92/83/ЕИО - Член 27, параграф 1, буква б) - Случаи на освобождаване - Понятие „продукти, които не са предназначени за потребление от хора“ - Критерии за преценка)

(2019/C 139/12)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: UAB „Bene Factum“

Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Диспозитив

Член 27, параграф 1, буква б) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на етиловия алкохол, денатуриран в съответствие с изискванията на всяка от държавите членки, който се съдържа в козметични продукти или в продукти за хигиена на устната кухина, които, въпреки че като такива не са предназначени за потребление от хора, все пак се потребяват като алкохолни напитки от някои лица.

Член 27, параграф 1, буква б) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на етиловия алкохол, денатуриран в съответствие с изискванията на всяка от държавите членки, който се съдържа в козметични продукти или в продукти за хигиена на устната кухина, които, въпреки че като такива не са предназначени за потребление от хора, все пак се потребяват като алкохолни напитки от някои лица, когато лицето, внасящо тези продукти от дадена държава членка, за да бъдат те разпространени в държавата членка по местоназначение от други лица на крайни потребители, знаейки, че се потребяват и като алкохолни напитки, ги произвежда и етикетира, вземайки предвид това обстоятелство с цел да увеличи продажбата им.

(1) ОВ C 402, 27.11.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/15

Решение на Съда (втори състав) от 28 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Arbeits- und Sozialgericht Wien — Австрия) — BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse/Gradbeništvo Korana d.o.o.

(Дело C-579/17) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Член 1, параграф 1 - Приложно поле - Граждански и търговски дела - Член 1, параграф 2 - Изключени области - Социална сигурност - Член 53 - Искане за издаване на удостоверение за изпълняемост на постановеното от съда по произход решение - Съдебно решение по вземане за надбавки във връзка с обезщетения за платен отпуск, което социалноосигурителен фонд има към работодател на основание командироване на работници - Упражняване на правораздавателни функции от сезирания съд)

(2019/C 139/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Arbeits- und Sozialgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse

Ответник: Gradbeništvo Korana d.o.o.

Диспозитив

Член 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че иск, предявен с цел събиране на вземане за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск, което юридическо лице на публичното право има срещу работодател в случай на командироване в държава членка на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, или на предоставяне на работници на разположение в тази държава, или срещу работодател със седалище извън посочената държава членка в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, попада в приложното поле на този регламент, стига редът и условията за предявяване на такъв иск да не дерогират общите правни норми, и по-специално да не изключват възможността сезираният съд да провери достоверността на данните, въз основа на които е установено вземането — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да установи.

(1) ОВ C 424, 11.12.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/16

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg — Германия) — Martin Wächtler/Finanzamt Konstanz

(Дело C-581/17) (1)

(Преюдициално запитване - Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора - Преместване на местоживеенето на физическо лице от държава членка в Швейцария - Облагане на нереализираните капиталови печалби от дялове в дружество - Пряко данъчно облагане - Свободно движение на самостоятелно заети лица - Равно третиране)

(2019/C 139/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Martin Wächtler

Ответник: Finanzamt Konstanz

Диспозитив

Клаузите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат система на данъчно облагане на държава членка, съгласно която, когато гражданин на държава членка, физическо лице, който извършва икономическа дейност на територията на Конфедерация Швейцария, премества местоживеенето си от държавата членка, чиято система на данъчно облагане се разглежда, в Швейцария, дължимият данък върху нереализираните капиталови печалби от притежаваните от този гражданин дружествени дялове се събира към момента на преместването, докато, ако местоживеенето се запазва в същата държава членка, данъкът се събира едва при реализирането на капиталовите печалби, а именно при прехвърлянето на съответните дружествени дялове.

(1) ОВ C 13, 15.1.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/17

Решение на Съда (първи състав) от 27 февруари 2019 г. — Република Гърция/Европейска комисия

(Дело C-670/17 P) (1)

(Обжалване - Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) - Секция „Ориентиране“ - Намаляване на финансовата помощ - Регламент (ЕО) № 1260/1999 - Оперативна програма - Финансови корекции - Член 39 - Правно основание - Преходни разпоредби)

(2019/C 139/15)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos, A. Vasilopoulou и I. Pachi)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и J. Aquilina)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 септември 2017 г., Гърция/Комисия (T-327/15, непубликувано, EU:T:2017:631).

2)	Отменя Решение за изпълнение C(2015) 1936 окончателен на Комисията от 25 март 2015 година за прилагане на финансови корекции по отношение на помощта от ФЕОГА, секция „Ориентиране“, отпусната за оперативна програма CCI 2000GR061PO021 (Гърция — Цел 1 — Възстановяване на селски райони).

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Република Гърция, свързани с първоинстанционното и с настоящото производство по обжалване.

(1) ОВ C 42, 5.2.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/18

Решение на Съда (седми състав) от 28 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Karlsruhe — Германия) — наказателно производство срещу Detlef Meyn

(Дело C-9/18) (1)

(Преюдициално запитване - Транспорт - Директива 2006/126/ЕО - Взаимно признаване на свидетелствата за управление на превозни средства - Отказ да се признае свидетелство за управление на превозни средства, издадено от друга държава членка - Правоспособност за управление на превозни средства, установена въз основа на свидетелство за управление)

(2019/C 139/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Karlsruhe

Страна в главното производство

Detlef Meyn

Диспозитив

Разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да откаже да признае свидетелство за управление на превозно средство, чийто притежател обичайно пребивава на нейна територия и което е издадено от друга държава членка без изпит за проверка на годността за управление въз основа на издадено от друга държава членка свидетелство за управление, което от своя страна е издадено чрез смяна на издадено от трета държава свидетелство за управление.

(1) ОВ C 134, 16.4.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/19

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. —Ilmārs Rimšēvičs (C-202/18), Европейска централна банка (ЕЦБ) (C-238/18)/Република Латвия

(Съединени дела C-202/18 и C-238/18) (1)

(Европейска система на централните банки - Жалба, основана на нарушение на член 14.2, втора алинея от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка - Решение на национален орган за временно отстраняване от длъжност на управителя на националната централна банка)

(2019/C 139/18)

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Ilmārs Rimšēvičs (представители: S. Vārpiņš, M. Kvēps, I. Pazare, advokāti) (C-202/18), Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: C. Zilioli и K. Kaiser и C. Kroppenstedt, подпомагани от D. Sarmiento Ramírez-Escudero, abogado, и от V. Čuske-Jurjeva, advokāte (C-238/18)

Ответник: Република Латвия (представители: I. Kucina и J. Davidoviča)

Диспозитив

1)	Съединява дела C-202/18 и C-238/18 за целите на съдебното решение.

2)	Отменя решението на Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия) от 19 февруари 2018 г. в частта, в която то забранява на г-н Ilmārs Rimšēvičs да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

3)	Осъжда Република Латвия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ).

(1) ОВ C 161, 7.5.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/20

Решение на Съда (осми състав) от 28 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Португалия) — Manuel Jorge Sequeira Mesquita/Fazenda Pública

(Дело C-278/18) (1)

(Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Шеста директива 77/388/ЕИО - Освобождаване - Член 13, Б, буква б) - Отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти - Понятие - Договор за прехвърляне на стопанисване на земеделски имоти със засадени лозя)

(2019/C 139/19)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Manuel Jorge Sequeira Mesquita

Ответник: Fazenda Pública

Диспозитив

Член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данък върху добавената стойност за отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти, предвидено в тази разпоредба, се прилага за договор за прехвърляне на стопанисване на земеделски имоти, представляващи лозя, на дружество, което упражнява дейност в сектора на лозарството, сключен за срок от една година, който се подновява автоматично, и срещу заплащане на наемна цена в края на всеки едногодишен период.

(1) ОВ C 259, 23.7.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/20

Иск, предявен на 7 декември 2018 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-771/18)

(2019/C 139/20)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: O. Beynet и K. Talabér-Ritz)

Ответник: Унгария

Искания

Комисията иска от Съда:

—

да установи, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (1) и по член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (2), като не е взела предвид разходите, направени действително от операторите на мрежи.

—

да установи, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 37, параграф 17 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (3) и по член 41, параграф 17 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (4), като не е установила подходящ механизъм, за да гарантира право на обжалване срещу решенията на националния регулаторен орган в съответствие с посочените по-горе разпоредби на Директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО.

—	да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Принципът на ориентиране на тарифите за използването на мрежите в зависимост от разходите е заложен в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и в член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

Действащите в Унгария Закон за електричеството и Закон за природния газ обаче не позволяват при определянето на таксите за използване на мрежите националният регулаторен орган да вземе предвид всички разходи, които действително са направени от операторите на мрежи, по-специално специалния данък върху енергийните разпределителни мрежи и разходите, свързани с комисионните по банкови операции.

Комисията счита, че няма обективна причина, която да обяснява забраната за националния регулаторен орган да вземе предвид посочените по-горе разходи при определянето на таксите за използване на мрежите.

Освен това, съгласно член 37, параграф 17 от Директива 2009/72/ЕО и член 41, параграф 17 от Директива 2009/73/ЕО държавите членки трябва да следят за това подходящи механизми на национално равнище да позволяват на страна, засегната от решение на регулаторния орган да подаде жалба пред образувание, което е независимо от засегнатите страни и от управлението.

Комисията счита, че Унгария не е установила подходящ механизъм, за да гарантира право на обжалване срещу решенията на националния регулаторен орган.

(1) ОВ L 211, 2009 г., стр. 15.

(2) ОВ L 211, 2009 г., стр. 36.

(3) ОВ L 211, 2009 г., стр. 55.

(4) ОВ L 211, 2009 г., стр. 94.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/22

Преюдициално запитване от Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 11 декември 2018 г. — WO/Vas Megyei Kormányhivatal

(Дело C-777/18)

(2019/C 139/21)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: WO

Ответник: Vas Megyei Kormányhivatal

Преюдициални въпроси

Представлява ли ограничение, противоречащо на член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori на здравното обслужване, предоставено в друга държава членка без предварително разрешение, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се чака предварителното разрешение?

Съответства ли на принципите на необходимост и на пропорционалност, установени в член 8, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, и на принципа на свободно движение на пациенти разрешителната система на държава членка, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се изчака предварителното разрешение?

Съответства ли на изискването, установено в член 9, параграф 3 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, за разумен срок на процедурата — отчитащ конкретното здравословно състояние, спешността и индивидуалните обстоятелства — национална правна уредба, в която независимо от здравословното състояние на направилия искането пациент процедурният срок за издаването на предварителното разрешение от компетентния орган е определен на 31 дена, а за отказа за издаването му на 23 дена? Във връзка с искането органът може да провери дали съответното обслужване се покрива от системата за социална сигурност и ако е така, проверява дали може да бъде предоставено в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок от финансиран с публични средства доставчик на здравно обслужване, а ако не е така, проверява качеството, безопасността и съотношение разход—ефективност на обслужването, предоставяно от посочения от пациента доставчик.

Трябва ли член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване може да се претендира само ако пациентът подаде искане за предварително разрешение до компетентната институция? Или пък в такъв случай член 20, параграф 1 сам по себе си не изключва възможността искане за разрешение да се подаде a posteriori с цел възстановяване на разходите?

Попада ли в приложното поле на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или манипулация в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или манипулация действително се извършва? Възможно ли е в този случай за целите на член 20, параграф 1 искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите?

Попада ли в обхвата на понятието „лечение по график“ — по смисъла на член 26 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност — хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или манипулация в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или манипулация действително се извършва? Възможно ли е в този случай за целите на член 26 искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите? Ако лечението е спешно и жизнено необходимо, както се посочва в член 26, параграф 3, правната уредба също ли изисква предварително разрешение в хипотезата по член 26, параграф 1?

(1) ОВ L 88, 2011 г., стр. 45.

(2) ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82.

(3) ОВ L 284, 2009 г., стр. 1.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/23

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék. (Унгария), постъпило на 20 декември 2018 г. — Telenor Magyarország Zrt./Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnöke

(Дело C-807/18)

(2019/C 139/22)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Telenor Magyarország Zrt.

Ответник: Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnöke

Преюдициални въпроси

Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (1) (наричан по-нататък „Регламентът“)?

При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от Регламента да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от Регламента да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи наличие на нарушение на член 3, параграф 3 от Регламента само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?

(1) ОВ L 310, 2015 г., стр. 1.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/24

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Canarias (Испания), постъпило на 21 декември 2018 г. — KA/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-811/18)

(2019/C 139/23)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Canarias

Страни в главното производство

Жалбоподател: KA

Ответник: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 157 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че разглежданата в главното производство „добавка за майчинство“ към зависещите от вноски пенсии за осигурителен стаж и възраст, за преживял съпруг или за трайна неработоспособност — от получаването на която добавка са абсолютно и безусловно изключени бащите пенсионери, които могат да докажат, че са поели отглеждането на децата си — води до дискриминация при заплащането между работещите майки и работещите бащи?

Трябва ли забраната на дискриминацията, основана на пола — въведена с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (1) — да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право като член 60 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване) в консолидираната му редакция, одобрена с Real Decreta Legislativo 8/2015 de 30 de octubre (Кралски законодателен декрет 8/2015 от 30 октомври 2015 г.), която разпоредба абсолютно и безусловно изключва бащите пенсионери, които могат да докажат, че са поели отглеждането на децата си, от обхвата на предвидената бонификация при изчисляването на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за преживял съпруг или за трайна неработоспособност?

Трябва ли член 2 (параграфи 2, 3 и 4) и член 5 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (2) да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка като спорната в главното производство, която абсолютно и безусловно изключва бащите пенсионери, които могат да докажат, че са поели отглеждането на децата си, от обхвата на предвидената бонификация при изчисляването на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за преживял съпруг или за трайна неработоспособност?

4)	Противоречи ли изключването на жалбоподателя от достъпа до бонификацията, произтичаща от испанската „добавка за майчинство“, на забраната на всяка форма на дискриминация по член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 364, 2000 г., стр.1)?

(1) ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192.

(2) ОВ L 39, 1976 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 1, стр. 164.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/25

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Испания), постъпило на 28 декември 2018 г. — Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real/RH

(Дело C-836/18)

(2019/C 139/24)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha

Страни в главното производство

Жалбоподател: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real

Ответник: RH

Преюдициални въпроси

Изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7, параграф 1 от Кралски декрет 240/2007, за да получи неговият съпруг/неговата съпруга от трета страна право на пребиваване съгласно член 7, параграф 2 от посочения кралски декрет, може ли в случай на неизпълнение на тези условия, да се смята за противоречащо на член 20 ДФЕС, ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло?

За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от испанския Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.

Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 ДФЕС при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза?

За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз, и по-специално решение от 8 май 2018 г., C-82/16, K.A. и др./Belgische Staat (1).

(1) Решение от 8 май 2018 г., K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия) (C-82/16, EU:C:2018:308).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/26

Преюдициално запитване от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Нидерландия), постъпило на 15 януари 2019 г. — Наказателно производство срещу XN

(Дело C-21/19)

(2019/C 139/25)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden, zittingsplaats Arnhem

Наказателно производство срещу

Преюдициални въпроси

Трябва ли да се приеме, че всяко вещество, което не е страничен продукт по смисъла на Рамковата директива за отпадъците (1), по дефиниция не е и страничен животински продукт по смисъла на Регламента за страничните животински продукти от 2009 г., така че това вещество не е изключено от обхвата на Регламент № 1013/2006 (2) съгласно член 1, параграф 3 от него? Обратно, трябва ли да се приеме, че когато веществото не отговаря на критериите по член 5, параграф 1 от Рамковата директива за отпадъците, не е изключено все пак да попада в обхвата на дефиницията за странични животински продукти по смисъла на Регламента за страничните животински продукти от 2009 г., така че това вещество не попада автоматично в обхвата на Регламент № 1013/2006?

По смисъла на член 1, параграф 3 от Регламент № 1013/2006 какво следва да се разбира под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002 (3), понастоящем Регламент № 1069/2009 (4): означава ли това транспорт на странични животински продукти (от една държава в друга), независимо от коя категория е този материал? Обратно, означава ли това транспорт на материал от посочените в член 48 от Регламента за страничните животински продукти от 2009 г. (по-рано член 8 от Регламент № 1774/2002), който обхваща само странични животински продукти и производни продукти по смисъла на тази разпоредба, тоест материал от категория 1, материал от категория 2 и някои производни продукти, включително преработени животински протеини, получени от материал от категория 3?

Ако по смисъла на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, понастоящем Регламент № 1069/2009, следва да се разбира транспорт на странични животински продукти (от една държава в друга), независимо от коя категория е този материал, трябва ли освен това член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 да се тълкува в смисъл, че се отнася и до превозите на смеси от странични животински продукти и други вещества, и ако е така, има ли значение какво е съотношението между страничните животински продукти и другите вещества в сместа? Обратно, в резултат от смесването му с друго вещество губи ли страничният животински продукт качеството на страничен животински продукт по смисъла на Регламента за страничните животински продукти от 2009 г. и става ли отпадък по смисъла на Регламент № 1013/2006?

(1) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 2008 г., стр. 3).

(2) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172).

(3) Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 273, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 113).

(4) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 2009 г., стр. 1).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/27

Преюдициално запитване от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Нидерландия), постъпило на 15 януари 2019 г. — Наказателно производство срещу YO

(Дело C-22/19)

(2019/C 139/26)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden, zittingsplaats Arnhem

Наказателно производство срещу

Преюдициални въпроси

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/28

Преюдициално запитване от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Нидерландия), постъпило на 15 януари 2019 г. — Наказателно производство срещу P.F. Kamstra Recycling BV

(Дело C-23/19)

(2019/C 139/27)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden, zittingsplaats Arnhem

Наказателно производство срещу

P.F. Kamstra Recycling BV

Преюдициални въпроси

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/29

Преюдициално запитване от Raad voor Vergunningsbetwistingen (Белгия), постъпило на 15 януари 2019 г. — A, B, C, D, E/Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen

(Дело C-24/19)

(2019/C 139/28)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad voor Vergunningsbetwistingen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A, B, C, D, E

Ответник: Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen

Преюдициални въпроси

Означават ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО (1), че член 99 от Besluit van 23 december 2011 tot wijziging van het besluit van de Vlaamse Regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van het besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Постановление на фламандското правителство от 23 декември 2011 г. за изменение на Постановлението на фламандското правителство от 6 февруари 1991 г. за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и на Постановлението на фламандското правителство от 1 юни 1995 г. за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве, наричано по-нататък „Постановлението от 23 декември 2011 г.“), във връзка с адаптирането на тези постановления към развитието на техниката, с което във VLAREM II се въвежда раздел 5.20.6 относно съоръженията за производство на електричество от вятърна енергия, и Omzendbrief „Afwegingskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines“ (Циркулярно писмо „Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори“, наричано по-нататък „Циркулярното писмо“) от 2006 г. (наричани по-нататък заедно „настоящите актове“), които два акта съдържат различни разпоредби относно изграждането на вятърни генератори, включително мерки за безопасност и определени според устройствената зона стандарти за засенчване и за нивото на шума, трябва да бъдат класифицирани като „план или програма“ по смисъла на посочените разпоредби от Директивата? Ако се окаже, че е трябвало да бъде извършена екологична оценка преди да бъдат приети настоящите актове, може ли запитващата юрисдикция временно да запази правните последици от тези тогава незаконосъобразни актове? Към този въпрос трябва да се поставят и няколко подвъпроса:

Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, при която правомощието за изготвяне се основава на свободата на преценка и политическата свобода на действие на съответния орган, така че не е налице определяне в тесния смисъл на думата на компетентния за изготвянето на „планове или програми“ орган, и за която не е предвидена и формална процедура по изготвяне, да се разглежда като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО?

Достатъчно ли е, за да бъде считана за „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО, политическа мярка или общо правило като настоящите актове да ограничава отчасти свободата на преценка на компетентния за издаването на разрешението орган, дори ако те не са изискване или необходимо условие за издаването на разрешението или не следва да определят рамка за даването на съгласие за бъдещо развитие, въпреки че законодателят на Съюза разглежда тази цел като съставна част на понятието „планове и програми“?

Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, което е изготвено по съображения за правна сигурност, следователно напълно доброволно, да бъде разглеждана като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?

Може ли раздел 5.20.6 от VLAREM II, който съдържа правила, чието издаване не е било предписано, да бъде разглеждан като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?

Могат ли политическа мярка и правителствено постановление с нормативна сила като настоящите актове, които имат ограничена индикативна стойност или най-малкото не определят рамка, от която може да произтече право на изпълнение на даден проект, и които не предоставят право на рамка, в която могат да бъдат разрешени проекти, да се разглеждат като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, който/която „определя рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие“ и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?

Могат ли политическа мярка като Циркулярно писмо EME/2006/01- RO/2006/02, което има чисто индикативна стойност, и/или правителствено постановление с нормативна сила като раздел 5.20.6 от VLAREM II, който просто определя минимални граници за издаването на разрешения и също така като общо правило действа изцяло автономно, като и двата акта съдържат само ограничен брой критерии и условия и нито тази мярка, нито правителственото постановление са определящи за някой от критериите или условията, и по отношение на което следователно е възможно да се твърди, че въз основа на обективни обстоятелства може да се изключи възможността те да имат съществени последици върху околната среда, да бъдат разглеждани като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, а оттук и като юридически актове, които с определянето на приложимите за съответния сектор правила и контролни процедури предвиждат съществена съвкупност от критерии и условия относно разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?

7)	При отрицателен отговор на последния въпрос, може ли дадена юрисдикция сама да установи това обстоятелство след издаването на постановлението или квазиправните норми (като настоящите стандарти на VLAREM и Циркулярното писмо)?

Може ли дадена юрисдикция, ако е само косвено компетентна въз основа на възражение със сила inter partes, и ако от отговора на преюдициалните въпроси следва, че настоящите актове са незаконосъобразни, да разпореди запазването на последиците от незаконосъобразното постановление и/или циркулярно писмо, ако незаконосъобразните актове допринасят за осъществяването на цел, която е свързана с опазването на околната среда и е преследвана и от директива по смисъла на член 288 ДФЕС, и условията на правото на Съюза за такова запазване са изпълнени (както е посочено в решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C 379/15, EU:C:2016:603)?

При отрицателен отговор на осми въпрос, може ли дадена юрисдикция да разпореди запазването на последиците от обжалвания проект, за да бъдат по този начин косвено изпълнени условията на правото на Съюза за запазването на правните последици от план или програма, противоречащ(а) на Директивата за СЕО (както е определено в решение Association France Nature Environnement)?

(1) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/31

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 23 януари 2019 г. — Telenor Magyarország Zrt./Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnöke

(Дело C-39/19)

(2019/C 139/29)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Telenor Magyarország Zrt.

Ответник: Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnöke

Преюдициални въпроси

Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от Регламента да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има безусловен, общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от Регламента само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?

(1) ОВ L 310, 2015 г., стр. 1.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/32

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 23 януари 2019 г. — EY/Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Дело C-40/19)

(2019/C 139/30)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: EY

Ответник: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

Преюдициални въпроси

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административния орган?

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), отново с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях законодателство на държава членка, което предвижда императивен срок от общо шестдесет дни за всички съдебни производства във връзка с убежището, независимо от каквито и да било лични обстоятелства и без да се отчитат особеностите на случая, нито възможните доказателствени затруднения?

(1) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/33

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 24 януари 2019 г. — SONAECOM, SGPS, SA/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-42/19)

(2019/C 139/31)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: SONAECOM, SGPS, SA

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива за ДДС (1), и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom SGPS за консултантски услуги, свързани с проучване на пазара с оглед придобиване на акции, което обаче не се реализира?

Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива за ДДС, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom SGPS за заплащане на комисионна на BCP за организация и структуриране на облигационен заем, за който се твърди, че е сключен за допълване на структурата на финансиране на дъщерните му дружества, но, тъй като посочените инвестиции не са се реализирали, в крайна сметка е изцяло е прехвърлен на Sonae, SGPS, дружество-майка на групата?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1; EE 09 F1, стр. 54).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/34

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa - CAAD) (Португалия), постъпило на 24 януари 2019 г. — Vodafone Portugal – Comunicações Pessoais, SA/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-43/19)

(2019/C 139/32)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa – CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vodafone Portugal — Comunicações Pessoais, SA

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) и членове 9, 24, 72 и 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември да се тълкуват в смисъл, че е налице подлежащо на облагане с ДДС предоставяне на услуги в случаите, когато оператор на електронни съобщения начислява на свои бивши клиенти (на които е предоставил промоционални предимства, които могат да се изразяват в безплатни разходи за инсталация, активиране на услугата, преносимост, оборудване или специални тарифни условия срещу спазване на период на лоялност, който не е спазен по тяхна вина) сума, която по закон, не трябва да надвишава разходите, които доставчикът е направил при инсталацията на операцията и трябва да е пропорционална на предимството, което се предоставя на клиента, и която сума е посочена и количествено определена в сключения договор, като не може автоматично да съответства на стойността на предоставените услуги към датата на прекратяване на договора?

С оглед на посочените разпоредби изключва ли квалификацията на посочените суми като насрещна престация за доставка на услуги фактът, че тяхната изискуемост настъпва след прекратяване на договора, когато операторът вече не предоставя услуги и не е налице конкретно потребление след прекратяването на договора?

С оглед на посочените разпоредби следва ли да се изключи квалификацията на посочените суми като насрещна престация за доставка на услуги, поради това че операторът и бившите му клиенти поради законово задължение предварително са уговорили с договор при общи условия формулата за изчисляване на сумата, която ще се дължи от бившите клиенти при неспазване на периода на лоялност, определен в договора за предоставяне на услуги?

4)	С оглед на посочените разпоредби следва ли да се изключи квалификацията на посочените суми като насрещна престация за доставка на услуги, когато въпросната сума не съответства на сумата, която операторът би получил през остатъка от периода на лоялност, ако договорът не беше прекратен?

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/35

Преюдициално запитване от Landgericht Saarbrücken (Германия), постъпило на 29 януари 2019 г. — JC/Kreissparkasse Saarlouis

(Дело C-66/19)

(2019/C 139/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Saarbrücken

Страни в главното производство

Ищец: JC

Ответник: Kreissparkasse Saarlouis

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (1) да се тълкува в смисъл, че необходимата информация относно „срока“ или „другите условия за упражняването на правото на отказ“ включва и условията за началото на срока за отказ?

При утвърдителен отговор на въпрос 1:

Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато по отношение на началото на срока за отказ тя не посочва изчерпателно задължителната информация, която следва да се предостави, относно датата, от която започва да тече срокът, а препраща към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански законник, наричан по-нататък „BGB“), в редакцията му в сила до 12 юни 2014 г., която от своя страна препраща към други национални разпоредби — в настоящия случай член 247, параграфи 3—13 от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch (Въводен закон към Гражданския законник, наричан по-нататък „EGBGB“), в редакцията му в сила до 12 юни 2014 г., и поради това потребителят е длъжен да прочете множество законови разпоредби в различни закони, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит?

При утвърдителен отговор на въпрос б) (и ако по принцип не са налице съмнения относно възможността да се препраща към национални законови разпоредби):

Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато препращането към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от BGB, в редакцията му в сила от 30 юли 2010 г. до 12 юни 2014 г., и препращането, направено в нея — в настоящия случай към член 247, параграфи 3—13 от EGBGB, в редакцията му в сила от 4 август 2011 г. до 12 юни 2014 г., задължително води до положение, при което, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит, потребителят не просто трябва да прочете разпоредбите, но и трябва да извърши правен анализ — например дали кредитът му е отпуснат при условията, които са обичайни за договорите, обезпечени с недвижим имот, и тяхното междинно финансиране, или са налице свързани договори?

(1) ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/36

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 30 януари 2019 г. — KD/Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Дело C-67/19)

(2019/C 139/34)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: KD

Ответник: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

Преюдициални въпроси

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) (наричана „Директивата за процедурите“), с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административния орган?

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/36

Преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen (Белгия), постъпило на 31 януари 2019 г. — Belgische Staat vertegenwoordigd door de Minister van Werk, Economie en Consumenten, belast met Buitenlandse handel, Belgische Staat, vertegenwoordigd door de Directeur-Generaal van de Algemene Directie Economische Inspectie, Directeur-Generaal van de Algemene Directie Economische Inspectie/Movic BV, Events Belgium BV, Leisure Tickets & Activities International BV

(Дело C-73/19)

(2019/C 139/35)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Antwerpen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Belgische Staat (белгийската държава), представлявана от Minister van Werk, Economie en Consumenten, belast met de Buitenlandse Handel (Министър по въпросите на заетостта, икономиката и потребителите, отговарящ за външната търговия), Belgische Staat, представлявана от Directeur-Generaal van Algemene Directie Economische Inspectie (генерален директор на Дирекция „Стопански контрол“), Directeur-Generaal van de Algemene Directie Economische Inspectie (генерален директор на Дирекция „Стопански контрол“)

Ответници: Movic BV, Events Belgium BV, Leisure Tickets & Activities International BV

Преюдициален въпрос

Представлява ли правният спор във връзка с иск — с който се претендира установяване и преустановяване на неправомерни пазарни и/или търговски практики, и който е предявен от името на белгийската държава в съответствие с член 14 от wet van 30 juli 2013 betreffende de verkoop van toegangsbewijzen tot evenementen (Закон от 30 юли 2013 г. относно препродажбата на входни билети за организирани събития) и в съответствие с член XVII.7 от WER (Кодекс на стопанското право) срещу нидерландски дружества, които предлагат от територията на Нидерландия чрез уебсайтове, основно на белгийски клиенти, препродажба на входни билети за събития, организирани в Белгия — гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/1012 (1) от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и може ли поради тази причина съдебното решение по такъв правен спор да попадне в приложното поле на този регламент?

(1) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/37

Жалба, подадена на 22 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 12 декември 2018 г. по дело T-691/14, Servier и др./Комисия

(Дело C-176/19 P)

(2019/C 139/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Mongin, F. Castilla Contreras, J. Norris и C. Vollrath)

Други страни в производството: Servier SAS, Servier Laboratories Ltd, Les Laboratoires Servier SA и European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA)

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да отмени точки 1, 2 и 3 от диспозитива на решението на Общия съд, с които се отменят: i) член 4 от Решение C(2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 г. относно производство по член 101 и член 102 ДФЕС (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier) в частта, в която се установява участието на Servier в споразуменията, сключени от Servier с дружеството Krka, ii) член 7, параграф 4, буква б) от решението на Комисията, където се определя глобата, наложена на Servier за сключването на тези споразумения, iii) член 6 от решението на Комисията, където се установява, че Servier е нарушило член 102 ДФЕС, и iv) член 7, параграф 6 от решението на Комисията, където се определя размера на глобата, наложена на Servier за това нарушение;

—	да отмени решението на Общия съд в частта, в която приложения A 286 и A 287 към жалбата до него и приложение C 29 към писмената реплика се обявяват за допустими (точки 1461, 1462 и 1463 от решението на Общия съд);

—

да се произнесе окончателно по подадената от Servier жалба до Общия съд за отмяна на решението на Комисията, да отхвърли искането на Servier за отмяна на член 4, член 7, параграф 4, буква б), член 6 и член 7, параграф 6 от решението на Комисията и да уважи искането ѝ приложения A 286 и A 287 към жалбата до Общия съд и приложение C 29 към писмената реплика в производството пред Общия съд (точки 1461—1463 от решението на Общия съд) да бъдат отменени, и

—	да осъди Servier да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията излага първа поредица основания, свързани с нарушението на член 101 ДФЕС (отмяна на точки 1 и 3 от диспозитива на решението на Общия съд в частта, в която се отменят член 4 и член 7, параграф 4, буква б) от решението на Комисията, където се установява, че трите споразумения, сключени между Servier и др. и дружеството Krka, съставляват единно нарушение на член 101 ДФЕС и на Servier се налага глоба).

Първо основание за частична отмяна: допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че Krka не е било източник на конкурентен натиск върху Servier към момента на сключване на въпросните споразумения.

Второ основание: допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото, тъй като анализирал съдържанието и целите на споразумението за лицензия като стимул за Krka да приеме ограниченията на споразумението за доброволно уреждане на спор.

Трето основание: допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото, а именно при прилагането на разбирането за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Четвърто основание: допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото при анализа на намерението на страните за целите на прилагането на член 101 ДФЕС.

Пето основание: допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, тъй като отчел благоприятните за конкуренцията последици от лицензията за пазари, които не попадат в приложното поле на нарушението по член 101, параграф 1 ДФЕС, посочено в решението на Комисията.

Шесто основание: допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото при анализа на предмета на споразумението за прехвърляне на права.

Седмо основание: допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, а именно при прилагането на разбирането за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Комисията освен това излага втора поредица основания, свързани с нарушението на член 102 ДФЕС (отмяна на точки 2 и 3 от диспозитива на решението на Общия съд в частта, в която се отменят член 6 и член 7, параграф 6 от решението на Комисията, където се установява, че Servier е нарушило член 102 ДФЕС и му се налага глоба).

Осмо основание за отмяна: допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото в анализа му на отчитането на ценовия критерий при определянето на пазара на готовите продукти.

Девето основание: допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото в анализа му на отчитането на терапевтичната заместимост при определянето на пазара на готовите продукти.

Десето основание: недопустимост на някои приложения.

Единадесето основание: допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото в анализа му на пазара на технологията.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/39

Жалба, подадена на 28 февруари 2019 г. от Servier SAS, Servier Laboratories Ltd, Les Laboratoires Servier SA срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 12 декември 2018 г. по дело T-691/14, Servier и др./Комисия

(Дело C-201/19 P)

(2019/C 139/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Servier SAS, Servier Laboratories Ltd, Les Laboratoires Servier SA (представители: M. Utges Manley, Solicitor, A. Robert, advocate, J. Killick, J. Jourdan, T. Reymond, O. de Juvigny, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия, European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA)

Искания

Като главно искане с оглед на основания 1—5, с които се оспорва наличието на нарушение на член 101 ДФЕС:

—	да се отменят точки 4, 5 и 6 от диспозитива на решението, постановено от Общия съд на 12 декември 2018 г. по дело T-691/14, Servier/Комисия,

—

да се отменят член 1, буква б), член 2, буква б), член 3, буква б) и член 5, буква б) и въз основа на това член 7, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 5, буква б) от Решение на Комисията C(2014) 4955 окончателен от 9 юли 2014 г. (AT.39.612 — Périndopril (Servier), или в противен случай делото да се върне на Общия съд, за да се произнесе по последиците от съответните споразумения.

При условията на евентуалност с оглед на основание 6:

—

да се отменят точки 4 и 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, доколкото са потвърдени изводите, направени в решението относно наличието на отделни нарушения и кумулативни глоби за споразуменията Niche и Matrix; въз основа на това да се отменят член 1, буква б), член 2, буква б), член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б) от решението.

При условията на евентуалност спрямо предходното:

—	да се отменят точки 4 и 5 от диспозитива на съдебното решение и член 7, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 5, буква б) от решението с оглед на основания 7.1 и 7.2, с които се оспорват принципът и размерът на всички глоби,

—

да се отмени точка 5 от диспозитива на съдебното решение и член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от решението с оглед на основание 5.4 относно продължителността на твърдяното нарушение и изчисляването на глобата по споразумението, сключено между Servier и Lupin, и въз основа на това да определи глобата при упражняване на пълен съдебен контрол.

И във всички случаи:

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото основание, което е общо по всички санкционирани споразумения, Servier поддържа, че съдебното решение е неправилно от правна гледна точка, тъй като почива на широко схващане, което не е в съответствие със съдебната практика относно понятието за нарушение с оглед на целта. Съдебното решение не отчита липсата на опит и на патентно ограничение, и почива на механичен критерий, без да се вземат предвид контекстът и двупосочните последици от разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове.

С второто основание, което също е общо, Servier твърди, че в съдебното решение е приложена неправилно съдебната практика относно понятието за потенциална конкуренция и че съдебното решение почива на необосновано разместване на тежестта на доказване.

Третото основание е изведено от това, че споразуменията, сключени в един и същи ден с Matrix и неговия дистрибутор Niche, не са антиконкурентни с оглед на целта. Според Servier Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е квалифицирал тези предприятия като потенциални конкуренти и е счел плащанията за вредоносни и неприсъщи на доброволното уреждане на спорове.

С четвъртото си основание Servier посочва грешки при прилагане на правото във връзка със сключеното с Teva споразумение, което също не е антиконкурентно с оглед на целта предвид правния и икономическия контекст, в който то се вписва, неговите двупосочни последици и допълването между страните, тъй като за разлика от Servier, Teva е дистрибутор на генерични продукти в Обединеното кралство.

Петото основание е изведено от грешки при прилагане на правото относно споразумението с Lupin. Общият съд е трябвало да разгледа последиците от споразумението с оглед на неговия обхват, който е най-малкото двупосочен и е дори в полза на конкуренцията. При условията на евентуалност се твърди, че грешка опорочава продължителността на нарушението и вследствие на това изчисляването на глобата.

При условията на евентуалност Servier посочва с шестото основание, че Общият съд е трябвало да отмени решението, с което се санкционира споразумението, сключено с Matrix, наред с това, което е подписано с Niche, при положение че не става въпрос за отделни нарушения.

При условията на евентуалност спрямо предходното седмото основание е посветено на искането за отмяна на съдебното решение в частта му, в която е потвърден начинът на определяне на глобата.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/40

Жалба, подадена на 28 февруари 2019 г. от Biogaran срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 12 декември 2018 г. по дело T-677/14, Biogaran/Комисия

(Дело C-207/19 P)

(2019/C 139/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Biogaran (представители: M. Utges Manley, Solicitor, A. Robert, advocate, O. de Juvigny, T. Reymond, J. Killick, J. Jourdan, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

—	да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд на 12 декември 2018 г. по дело T-677/14,

—	да се отменят член 1, буква б), подточка iv), член 7, параграф 1, буква б) и член 8 от Решение на Комисията C(2014) 4955 окончателен (преписка AT.39612 — Périndopril (Servier) в частите, отнасящи се до Biogaran,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото основание Biogaran поддържа, че съдебното решение е опорочено от грешки при прилагане на правото, тъй като е прието, че лицензът представлява нарушение, тъй като доброволното уреждане на споровете имало антиконкурентна цел. Според жалбоподателя съдебното решение почива на широко схващане за понятието за нарушение с оглед на целта и не отчита липсата на опит и на патентно ограничение. Освен това съдебното решение се основава на неправилен правен критерий, без да се вземат предвид контекстът на доброволното уреждане на спорове, постигнато между Servier и Niche, и фактът, че последните не са потенциални конкуренти.

С второто основание Biogaran твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заменил мотивите на Комисията със свои собствени мотиви. Общият съд счита, че твърдяното подтикване от Biogaran е било „решаващо“, тъй като то повлияло на решението на Niche да не навлезе на пазара. Въпреки това, нито в изложението на възраженията, нито в решението не се поддържа, нито се установява, че това подтикване, квалифицирано само като „допълнително“, е било „решаващо“ за Niche, за да приеме доброволното уреждане на споровете.

С третото основание Biogaran твърди, че Общият съд не се е съобразил с принципа на пропорционалност и с целите на член 101 ДФЕС, като е счел, че Biogaran носи отговорност, наред с неговото дружество майка. След като е приел, че дружеството майка е участвало пряко в нарушението и е упражнило правомощието си за контрол, за да може неговото дъщерно дружество да се включи в противоправното му поведение, така че дъщерното дружество е било лишено от самостоятелност, Общият съд не е можел да приеме, че дъщерното дружество носи отговорност, наред с неговото дружество майка, без да надхвърли по този начин строго необходимото за правилното прилагане на правилата на конкуренция.

С четвъртото основание Biogaran поддържа, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която е потвърден принципът и начинът на изчисляване на глобата, въпреки сложността и спецификата на делото, и при липсата на решаваща роля на Biogaran.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/42

Решение на Общия съд от 6 март 2019 г. — Hamas/Съвет

(Дело T-289/15) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания - Замразяване на средства - Възможност орган на трета държава да се квалифицира като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС - Факти, на които се основават решенията за замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Грешка в преценката - Право на собственост)

(2019/C 139/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Hamas (Доха, Катар) (представител: L. Glock, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално B. Driessen и N. Rouam, впоследствие B. Driessen и F. Naert, и накрая B. Driessen и F. Naert и A. Sikora-Kalėda)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre и R. Tricot, впоследствие F. Castillo de la Torre, L. Baumgart и C. Zadra)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната, от една страна, на Решение (ОВППС) 2015/521 на Съвета от 26 март 2015 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС (ОВ L 82, 2015 г., стр. 107), и от друга страна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета от 26 март 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 (ОВ L 82, 2015 г., стр. 1), доколкото тези актове засягат жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Hamas понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 245, 27.7.2015 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/43

Решение на Общия съд от 28 февруари 2019 г. — Drex Technologies/Съвет

(Дело T-414/16) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Задължение за мотивиране - Грешка в преценката - Право на чест и на добро име - Право на собственост - Презумпция за невиновност - Пропорционалност)

(2019/C 139/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Drex Technologies SA (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално S. Kyriakopoulou, G. Étienne и A. Vitro, впоследствие S. Kyriakopoulou, A. Vitro и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125) и последващите актове за изпълнение, на Решение (ОВППС), 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62) и на Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16), доколкото се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Drex Technologies SA да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/44

Решение на Общия съд от 28 февруари 2019 г. — Almashreq Investment Fund/Съвет

(Дело T-415/16) (1)

(2019/C 139/42)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Almashreq Investment Fund (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално S. Kyriakopoulou, G. Étienne и A. Vitro, впоследствие S. Kyriakopoulou и A. Vitro, и накрая S. Kyriakopoulou, A. Vitro и V. Piessevaux)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Almashreq Investment Fund да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/45

Решение на Общия съд от 28 февруари 2019 г. — Souruh/Съвет

(Дело T-440/16) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Задължение за мотивиране - Грешка в преценката - Право на чест и добро име - Право на собственост - Презумпция за невиновност - Пропорционалност)

(2019/C 139/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Souruh SA (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално S. Kyriakopoulou, G. Étienne и A. Vitro, впоследствие S. Kyriakopoulou и A. Vitro и накрая S. Kyriakopoulou, A. Vitro и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125), както и последващите актове за изпълнението му, Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62) и Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16), в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Souruh SA да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/46

Решение на Общия съд от 26 февруари 2019 г. — Fútbol Club Barcelona/Комисия

(Дело T-865/16) (1)

(Държавни помощи - Помощ, предоставена от испанските власти в полза на някои професионални футболни клубове - Преференциална данъчна ставка, приложена в рамките на подоходното облагане за клубовете, на които е разрешено да се регистрират като сдружение с нестопанска цел - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар - Свобода на установяване - Предимство)

(2019/C 139/44)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Fútbol Club Barcelona (Барселона, Испания) (представители: първоначално J. Roca Sagarra, J. del Saz Cordero, R. Vallina Hoset, A. Sellés Marco и C. Iglesias Megías, впоследствие J. Roca Sagarra, J. del Saz Cordero, R. Vallina Hoset и A. Sellés Marco, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Luengo, B. Stromsky и P. Němečková)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Кралство Испания (представители: първоначално A. Gavela Llopis и J. García-Valdecasas Dorrego, впоследствие A. Gavela Llopis)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕC) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове (ОВ L 357, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отменя Решение (ЕС) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Fútbol Club Barcelona.

3)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 30, 30.1.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/46

Решение на Общия съд от 5 март 2019 г. — Pethke/EUIPO

(Дело T-169/17) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Преназначаване на началник служба на длъжност главен администратор - Член 7, параграф 1 от Правилника - Интерес на службата - Еквивалентност на длъжностите - Дискриминация, основана на пол - Пропорционалност - Иск за обезщетение - Недопустимост - Неспазване на досъдебната процедура)

(2019/C 139/45)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ralph Pethke (Аликанте, Испания) (представител: H. Tettenborn, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė, подпомаган от B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на изпълнителния директор на EUIPO от 17 октомври 2016 г., с което жалбоподателят е преместен от длъжност директор на отдел „Операции“ на длъжност в отдел „Мониторинг“ на EUIPO, и от друга страна, за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ralph Pethke да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/47

Решение на Общия съд от 5 март 2019 г. — Yellow Window/ЕИРП

(Дело T-439/17) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Доставка на услуги за осъществяване на изследване относно гениталното осакатяване на жени - Отхвърляне на офертата на оферент - Задължение за мотивиране - Съгласуваност между коментарите и изразената в цифри оценка - Извъндоговорна отговорност)

(2019/C 139/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Yellow Window (Антверпен, Белгия) (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейски институт за равенство между половете (представители: V. Ost и M. Vanderstraeten, адвокати)

Предмет

Първо, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ЕИРП от 8 май 2017 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка EIGE/2017/OPER/04, както и на решенията, с които се одобрява офертата на дружеството Y и му се възлага поръчката, второ, искане на основание член 268 ДФЕС за поправяне на претърпяната вследствие на тези решения вреда, и трето, при условията на евентуалност, искане за обезщетение поради нередностите, допуснати при възлагането на тази поръчка

Диспозитив

Отменя решението на Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП) от 8 май 2017 г., с което се отхвърля офертата на Yellow Window NV в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка EIGE/2017/OPER/04, както и решенията от 8 май 2017 г., с които се одобрява офертата на дружеството Y в рамките на тази процедура и му се възлага тази поръчка.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Yellow Window понася 25 % от направените от него съдебни разноски, а ЕИРП понася направените от него съдебни разноски и 75 % от разноските на Yellow Window.

(1) ОВ C 338, 9.10.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/48

Решение на Общия съд от 5 март 2019 г. — Eurosupport — Fineurop support/ЕИРП

(Дело T-450/17) (1)

(2019/C 139/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eurosupport — Fineurop support Srl (Милано, Италия) (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейски институт за равенство между половете (представители: V. Ost и M. Vanderstraeten, адвокати)

Предмет

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по същество по решенията на Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП) от 8 май 2017 г., с които се одобрява офертата на дружеството Y в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка EIGE/2017/OPER/04 и му се възлага тази поръчка.

2)	Отменя решението на ЕИРП от 8 май 2017 г., с което се отхвърля офертата на Eurosupport –Fineurop support Srl в рамките на тази процедура.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Eurosupport –Fineurop support понася 25 % от направените от него съдебни разноски, а ЕИРП понася направените от него съдебни разноски и 75 % от разноските на Eurosupport –Fineurop support.

(1) ОВ C 357, 23.10.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/49

Решение на Общия съд от 27 февруари 2019 г. — Aytekin/EUIPO — Dienne Salotti (Dienne)

(Дело T-107/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Dienne“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „ENNE“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 139/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Erkan Aytekin (Анкара, Турция) (представител: V. Martín Santos, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и G. Sakalaite-Orlovskiene)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Dienne Salotti SRL (Алтамура, Италия) (представител: D. Russo, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 15 декември 2017 г. (преписка R 1444/2017-2), постановено в производство по възражение със страни M. Aytekin и Dienne Salotti

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Erkan Aytekin да заплати направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени в хода на настоящото производство от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Dienne Salotti Srl.

(1) ОВ C 134, 16.4.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/51

Решение на Общия съд от 6 март 2019 г. — Serenity Pharmaceuticals/EUIPO — Gebro Holding (NOCUVANT)

(Дело T-321/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „NOCUVANT“ - По-ранни словни марки „NOCUTIL“ - Доказателство за реално използване - Член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001)

(2019/C 139/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Serenity Pharmaceuticals LLC (Милфорд, Пенсилвания, Съединени щати) (представител: J. Day, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Gebro Holding GmbH (Фибербрун, Австрия) (представители: M. Konzett, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 8 март 2018 г. (преписка R 584/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Gebro Holding и Allergan, Inc.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Serenity Pharmaceuticals LLC да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 240, 9.7.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/52

Решение на Общия съд от 28 февруари 2019 г. — Lotte/EUIPO — Générale Biscuit-Glico France (PEPERO original)

(Дело T-459/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „PEPERO original“ - По-ранна национална триизмерна марка - Продълговата форма на бисквита, която частично е покрита с шоколад - Обявяване на недействителност - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Реално използване на по-ранната марка - По-ранна марка, която се състои от формата на стоката - Използване като марка - Липса на промяна в отличителния характер)

(2019/C 139/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Lotte Corp. (Сеул, Южна Корея) (представител: G. Ringeisen, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Générale Biscuit-Glico France (Кламар, Франция) (представител: A. Lecomte, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 11 май 2018 г. (преписка R 913/2017-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Générale Biscuit-Glico France и Lotte

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Lotte Corp. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 364, 8.10.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/53

Определение на Общия съд от 27 февруари 2019 г. — Miserini Johansson/ЕИБ

(Дело T-870/16) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕИБ - Продължително или повтарящо се отсъствие поради заболяване или злополука, които не са професионални - Намалено възнаграждение след дванадесетмесечно отсъствие - Член 33 от Правилника за персонала на ЕИБ - Процедура за признаване на професионалния произход на заболяването)

(2019/C 139/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Virna Miserini Johansson (Люксембург, Люксембург) (представител: A. Senes, avocat)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: T. Gilliams, G. Faedo и K. Carr, подпомагани от J. Currall и B. Wägenbaur, avocats)

Предмет

Искане на основание на член 270 ДФЕС и член 50 а от Правилника на Съда на Европейския съюз главно за отмяна на решението на ЕИБ от 25 януари 2016 г. и за обезщетение на свързаните с това решение имуществени и неимуществени вреди, а при условията на евентуалност, само за обезщетение на поисканите като главно искане имуществени и неимуществени вреди, както и възстановяване на разходите, свързани със здравословните проблеми, развити поради сериозния стрес, от който страдала жалбоподателката, и които не били възстановени от здравноосигурителната схема на ЕИБ

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Virna Miserini Johansson да понесе направените съдебни разноски.

(1) ОВ C 86, 30.3.2017 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/55

Определение на Общия съд от 28 февруари 2019 г. — Région de Bruxelles-Capitale/Комисия

(Дело T-178/18) (1)

(Жалба за отмяна - Продукти за растителна защита - Активно вещество глифозат - Подновяване на включването в списъка в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2019/C 139/56)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Région de Bruxelles-Capitale (представители: A. Bailleux и B. Magarinos Rey, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, A. Lewis, I. Naglis и Г. Колева)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 на Комисията от 12 декември 2017 година за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 333, 2017 г., стp. 10)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като неоснователна.

Основанието за произнасяне по исканията за встъпване на Justice Pesticides, Région wallonne, Pesticide Action Network Europe (PAN Europe), Health & Environment Alliance (HEAL), Nature & Progrès Belgique (Nature & Progrès), SomeOfUs, WeMove Europe (WeMove.EU), Monsanto Europe NV/SA, Monsanto Company, Helm AG, Barclay Chemicals Manufacturing Ltd, Albaugh Europe Sàrl, Albaugh TKI D.O.O. и Albaugh UK Ltd. е отпаднало.

3)	Région de Bruxelles-Capitale понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

Région de Bruxelles-Capitale, Комисията, Justice Pesticides, Région wallonne, PAN Europe, HEAL, Nature & Progrès, SomeOfUs, WeMove.EU, Monsanto Europe, Monsanto Company, Helm, Barclay Chemicals Manufacturing, Albaugh Europe, Albaugh TKI D.O.O. и Albaugh UK понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с исканията им за встъпване.

(1) ОВ C 190, 4.6.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/56

Определение на Общия съд от 28 февруари 2019 г. — Gollnisch/Парламент

(Дело T-375/18) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Институционално право - Европейски парламент - Дейност на делегация извън Съюза - Решение на председателя на Делегацията за връзки с Япония - Списък на лицата, които са оправомощени да участват в междупарламентарно заседание в Япония, в който не е включено името на жалбоподателя - Срок за обжалване - Просрочие - Необжалваем акт - Неспазване на изискванията за форма - Недопустимост)

(2019/C 139/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bruno Gollnisch (Вилие льо Майо, Франция) (представител: B. Bonnefoy-Claudet, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: C. Burgos и S. Alonso de León)

Предмет

От една страна, жалба на основание член 263 ДФЕС с главно искане за отмяна на решението на председателя на Делегацията за връзки с Япония от 20 март 2018 г., в което се определя списъкът на лицата, които са оправомощени да участват в междупарламентарно заседание в Япония, и при условията на евентуалност, за отмяна на два мълчаливи отказа, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на този акт.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Bruno Gollnisch понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейския парламент.

(1) ОВ C 364, 8.10.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/57

Определение на Общия съд от 27 февруари 2019 г. — SFIE-PE/Парламент

(Дело T-401/18) (1)

(Жалба за отмяна - Институционално право - Стачка на устните преводачи - Мерки за мобилизиране на устните преводачи, приети от Европейския парламент - Неподлежащ на обжалване акт - Липса на лично засягане - Недопустимост)

(2019/C 139/58)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Syndicat des fonctionnaires internationaux et européens — Section du Parlement européen (SFIE-PE) (Брюксел, Белгия) (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: O. Caisou-Rousseau и Ел. Танева)

Предмет

Искане на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението от 2 юли 2018 г. на генералния директор „Човешки ресурси“ в Парламента за мобилизиране на устните и конферентните преводачи за 3 юли 2018 г., както и на последващите решения на генералния директор „Човешки ресурси“ в Парламента за мобилизиране на устните и конферентните преводачи за 4, 5, 10 и 11 юли 2018 г., и от друга страна, за осъждане на Парламента да поправи нематериалите вреди, причинени с тези решения и оценени ex æquo et bono на 10 000 EUR

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Съвета на Европейския съюз.

3)	Осъжда Syndicat des fonctionnaires internationaux et européens — Section du Parlement européen (SFIE-PE) да заплати съдебните разноски, включително разноските по обезпечителното производство, с изключение на разноските във връзка с молбата за стъпване на Съвета.

4)	SFIE-PE, Европейският парламент и Съветът понасят направените от всеки от тях разноски във връзка с молбата за встъпване на Съвета.

(1) ОВ C 364, 8.10.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/58

Определение на Общия съд от 27 февруари 2019 г. — ND (*1) и OE (*1)/Комисия

(Дело T-581/18) (1)

(Жалба за отмяна - Твърдение за дискриминация между длъжностни лица на ЕС и други местни лица във връзка с начина на изчисляване на нетното възнаграждение, определящо размера на някои социални обезщетения - Координиране на схемите за социална сигурност - Прекратяване на производство по жалба - Незапочване на производство за установяване на неизпълнение на задължения - Недопустимост)

(2019/C 139/60)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ND (*1), OE (*1) (представител: A. Bove, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представител: D. Martin)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението, съдържащо се в писмо на Комисията от 27 юли 2018 г., връчено на жалбоподателите на 30 юли 2018 г., с което Комисията прекратява производството по жалбата им срещу град Люксембург, люксембургската държава и Административния съд на Люксембург.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда ND (1) и OE (1) да заплатят съдебните разноски.

(*1) Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.

(1) ОВ C 408, 12.11.2018 г.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/59

Определение на председателя на Общия съд от 5 февруари 2019 г. — Trifolio-M и др./ЕОБХ

(Дело T-675/18 R)

(Молба за допускане на обезпечение - Продукти за растителна защита - Процедура по подновяване на одобрението на активното вещество азадирахтин - Отхвърляне на искането за поверително третиране - Липса на fumus boni juris)

(2019/C 139/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Trifolio-M GmbH (Ланау, Германия), Oxon Italia SpA (Милано, Италия), Mitsui AgriScience International SA (Брюксел, Белгия) (представители: C. Mereu и S. Englebert, avocats)

Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (представители: D. Detken и S. Gabbi, подпомагани от S. Raes, avocat)

Предмет

Жалба на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на решението от 11 септември 2018 г. на генералния директор на Европейски орган за безопасност на храните относно молбите за поверително третиране на заключението от партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество азадирахтин като пестицид (EFSA1LA1DEC/19777743/2018).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Отменя определение от 20 ноември 2018 г., Trifolio-M и др./ЕОБХ, (T-675/18 R).

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/60

Иск, предявен на 30 януари 2019 г. — Cham Holding и Bena Properties/Съвет

(Дело T-55/19)

(2019/C 139/62)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Cham Holding Co. SA (Дамаск, Сирия) и Bena Properties Co. SA (Дамаск) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищците молят Общия съд:

—	да обяви иска им за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищците вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	при условията на евентуалност, да назначи експерт, който да определи пълния размер на претърпените от ищците вреди;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците изтъкват едно главно основание и едно при условията на евентуалност, а именно, вредите, които претърпели и отговорността, която носел Съветът на Европейския съюз.

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищците и доброто им име. Това нарушение им причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто им име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което те имали право на обезщетение.

Основанието, изтъкнато при условията на евентуалност, е относно наличието на режим на безвиновна отговорност на Европейския съюз.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/61

Иск, предявен на 30 януари 2019 г. — Syriatel Mobile Telecom/Съвет

(Дело T-56/19)

(2019/C 139/63)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Syriatel Mobile Telecom (Joint Stock Company) (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	при условията на евентуалност, да назначи експерт, който да определи пълния размер на претърпените от ищеца вреди;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът изтъква едно главно основание и едно при условията на евентуалност, а именно, вредите, които претърпял и отговорността, която носел Съветът на Европейския съюз.

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищеца и доброто му име. Това нарушение му причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто му име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което той имал право на обезщетение.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/61

Иск, предявен на 31 януари 2019 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-57/19)

(2019/C 139/64)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Rami Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищеца и доброто му име. Това нарушение му причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто му име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което той имал право на обезщетение.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/62

Иск, предявен на 31 януари 2019 г. — Othman/Съвет

(Дело T-58/19)

(2019/C 139/65)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Razan Othman (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищеца и доброто му име. Това нарушение му причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто му име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което той имал право на обезщетение.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/63

Иск, предявен на 31 януари 2019 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-59/19)

(2019/C 139/66)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Ehab Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищеца и доброто му име. Това нарушение му причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто му име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което той имал право на обезщетение.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/64

Иск, предявен на 3 февруари 2019 г. — Drex Technologies/Съвет

(Дело T-61/19)

(2019/C 139/67)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Drex Technologies SA (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	при условията на евентуалност, да назначи експерт, който да определи пълния размер на претърпените от ищеца вреди;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищеца и доброто му име. Това нарушение му причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто му име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което той имал право на обезщетение.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/65

Иск, предявен на 3 февруари 2019 г. — Almashreq Investment Fund/Съвет

(Дело T-62/19)

(2019/C 139/68)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Almashreq Investment Fund (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен;

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост;

—	при условията на евентуалност, да назначи експерт, който да определи пълния размер на претърпените от ищеца вреди;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В главното основание се твърди, че спорните ограничителни мерки, а именно Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и последващите актове за изпълнението му, били незаконосъобразни. Първо, в тях не било изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и второ, накърнявали правото на собственост на ищеца и доброто му име. Това нарушение му причинило пряко съществени неимуществени и имуществени вреди, състоящи се съответно в накърняване на доброто му име, от една страна, и в прекратяването на договори, загубата на оборудване и загубата на приходи, от друга страна, поради което той имал право на обезщетение.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/66

Жалба, подадена на 5 февруари 2019 г. — CRIA и CCCMC/Комисия

(Дело T-72/19)

(2019/C 139/69)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: China Rubber Industry Association (CRIA) (Пекин, Китай) и China Chamber of Commerce of Metals, Minerals & Chemicals Importers & Exporters (CCCMC) (Пекин) (представители: R. Antonini, E. Monard и B. Maniatis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1690 от 9 ноември 2018 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на определени пневматични гуми, нови или регенерирани, от каучук, от видовете, използвани за автобуси или камиони, с индекс на натоварване, по-голям от 121, с произход от Китайската народна република, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1579 на Комисията за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на определени пневматични гуми, нови или регенерирани, от каучук, от видовете, използвани за автобуси или камиони, с индекс на натоварване, по-голям от 121, с произход от Китайската народна република, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/163, доколкото се отнася до жалбоподателите и релевантните им членове и

—	да осъди Комисията да понесе разноските в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

В рамките на първото основание се твърди, че при анализа на вредите въз основа на „среднопретеглени“ стойности за включените в извадката дружества, обжалваният регламент нарушава член 2, буква г), член 8, параграфи 1, 4 и 7 и член 27 във връзка с член 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-нататък „Основният антисубсидиен регламент“) (1). Дори използването на среднопретеглени стойности да е допустимо, начинът на неговото осъществяване води до нарушения на членове 8, параграфи 1, 2 и 4 и на член 15, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент.

В рамките на второто основание се твърди, че включването на регенерирани гуми не е основание за Комисията логично да продължи разследването си в нарушение на член 2, буква г), член 8, параграфи 1, 4 и 5 и член 9, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент. Анализът на вредите и на причинно-следствената връзка, осъществен в нарушение на сегментирането между нови и регенерирани гуми, не се основава на преки доказателства и не включва обективна оценка, в нарушение на член 8, параграфи 1, 4 и 5 от основния антисубсидиен регламент.

В рамките на третото основание се твърди, че преценката на въздействието върху цените (подбиване на цените и занижаване на цените) и определянето на равнището на отстраняване на вредата нарушава член 8, параграфи 1 и 2 и член 15, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент, като не отчита значително по-високата цена на километър на новите гуми в сравнение с регенерираните гуми и като се основава на конструирани експортни цени.

В рамките на четвъртото основание се твърди, че наличието на несъгласуваност, несъвместимост и липса на преки и обективни доказателства при анализа на причинно-следствената връзка нарушава член 8, параграфи 1 и 5 от основния антисубсидиен регламент. Обжалваният регламент също така не се разглежда надлежно други известни фактори, за да се гарантира, че вредите, причинени от тези други фактори, не са приписани на дъмпинговия внос в нарушение на член 8, параграфи 1 и 6 от основния антисубсидиен регламент.

В рамките на петото основание се твърди, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателите и член 11, параграф 7, член 29, параграфи 1, 2 и 3 и член 30, параграфи 2 и 4 основния антисубсидиен регламент, като не е оповестила на жалбоподателите и не им е предоставила достъп до информацията относно определянето на наличието на вреди и на дъмпинг.

В рамките на шестото основание се посочва, че нивото на антидъмпинговите мита, наложени с обжалвания регламент, нарушава съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-нататък „основният антидъмпингов регламент“) (2) и членове 2, параграф 10, буква б) и член 2, параграф 7, буква a) от основния антидъмпингов регламент.

(1) Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55).

(2) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/67

Жалба, подадена на 12 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (We IntelliGence the World)

(Дело T-84/19)

(2019/C 139/70)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз (We IntelliGence the World) — заявка за регистрация № 15 225 246

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1062/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

Нарушение на член 71, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/68

Жалба, подадена на 15 февруари 2019 г. — Broughton/Евроюст

(Дело T-87/19)

(2019/C 139/71)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Jon Broughton (Амстердам, Нидерландия) (представител: D. C. Coppens, адвокат)

Ответник: Евроюст

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени по реда на член 270 ДФЕС обжалваните решения на Евроюст 62/2018/AD от 20 ноември 2018 г., AD 2018-26 и AD 2018-27 от 4 май 2018 г., както и решението за възстановяване на определени суми от 4 май 2018 г.,

—	да установи, че френският следва да се счита за втори език на жалбоподателя, а нидерландският — за негов трети език,

—	да обяви за незаконосъобразно решението да се изиска от жалбоподателя да възстанови определени суми, да го отмени и да задължи Евроюст да му върне вече удържаните суми,

—	да задължи Евроюст да възстанови правното положение на жалбоподателя отпреди издаването на обжалваните решения,

—	да осъди Евроюст да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание — за отмяната на всички обжалвани решения:

—	проверката не е извършена обективно, нито грижливо,

—	фактите, въз основа на които е прието решението, не са установени чрез грижлива и независима проверка,

—	решението не е обосновано от фактическа страна,

—	в нарушение на принципа на равните процесуални възможности не са отчетени в достатъчна степен интересите на жалбоподателя.

Второ основание — за отмяна на решения AD 2018-26 и AD 2018-27: решенията не са обосновани от фактическа страна,

—	фактите, въз основа на които са приети решенията, не могат да са основание за такива решения,

—	фактите не са установени точно,

—	преценката на доказателствата е неправилна.

Трето основание — за отмяна на решението за възстановяване на определени суми:

—	решението не е обосновано от фактическа страна,

—	решението не е надлежно мотивирано.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/69

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (currencymachineassistant)

(Дело T-88/19)

(2019/C 139/72)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „currencymachineassistant“ — заявка за регистрация № 15225071

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1059/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/70

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (robodealer)

(Дело T-89/19)

(2019/C 139/73)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз (robodealer) — заявка за регистрация № 15225212

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1058/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/72

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (currencyassistant)

(Дело T-90/19)

(2019/C 139/74)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „currencyassistant“ — заявка за регистрация № 15224876

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1057/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/73

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (tradingcurrencyassistant)

(Дело T-91/19)

(2019/C 139/75)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „tradingcurrencyassistant“ — заявка за регистрация № 15225238

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1056/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/74

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (CKPL)

(Дело T-92/19)

(2019/C 139/76)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз (CKPL) — заявка за регистрация № 15368897

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1060/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/75

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (AI moneypersonalassistant)

(Дело T-93/19)

(2019/C 139/77)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „AI moneypersonalassistant“ — заявка за регистрация № 15225188

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1055/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/76

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (moneyassistant)

(Дело T-94/19)

(2019/C 139/78)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „moneyassistant“ — заявка за регистрация № 15225105

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1054/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/77

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (AI currencypersonalassistant)

(Дело T-95/19)

(2019/C 139/79)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „AI currencypersonalassistant“ — заявка за регистрация № 15225097

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1053/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/78

Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (CNTX Trading)

(Дело T-96/19)

(2019/C 139/80)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „CNTX Trading“ — заявка за регистрация № 15368939

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 986/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/79

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (AIdealer)

(Дело T-97/19)

(2019/C 139/81)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „AIdealer“ — заявка за регистрация № 15216765

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1063/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/81

Жалба, подадена на 13 февруари 2019 г. — Cinkciarz.pl/EUIPO — MasterCard International (CNTX)

(Дело T-98/19)

(2019/C 139/82)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cinkciarz.pl sp. z o.o. (Жельона Гора, Полша) (представители: E. Skrzydło-Tefelska и K. Gajek, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „CNTX“ — заявка за регистрация № 15368954

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 1064/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и MasterCard International Incorporated да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред EUIPO.

Изложени основания

—

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/82

Жалба, подадена на 19 февруари 2019 г. — L. Oliva Torras/EUIPO — Mecánica del Frío (Навесни устройства за пътни превозни средства)

(Дело T-100/19)

(2019/C 139/83)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: L. Oliva Torras, SA (Манреса, Испания) (представители: E. Sugrañes Coca, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mecánica del Frío, SL (Корнела де Льобрегат, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (Навесни устройства за превозни средства) — промишлен дизайн № 2217 588-0001

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2018 г. по преписка R 1397/2017-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

По основанието за недействителност: жалбоподателят иска да бъдат потвърдени констатациите на апелативния състав по този въпрос и да бъде даден ход на производството по недействителност, образувано по искане за установяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността във връзка с членове 4—9 от Регламента за промишления дизайн на Общността относно „изискванията за закрила“.

—

По предходността, на която се основават твърденията за липса на новост и отличителен характер: направената от отдела по отмяна и от апелативен състав съпоставка, основана единствено на изображение A (предадено от каталога), е неправилна и жалбоподателят иска извършване на съпоставка с отчитане на всички представени доказателства и особеностите на разглеждания случай.

—

По същество: липса на новост на промишления дизайн на Общността. Жалбоподателят иска спорният промишлен дизайн да бъде обявен за недействителен, тъй като е почти идентичен и следователно се изразява в почти идентична имитация без разрешение на разпространявания от жалбоподателя дизайн. Вследствие на това, спорният дизайн не отговаря на изискването за новост, за да получи закрила чрез регистъра на промишления дизайн на Общността.

—

По същество: липса на отличителен характер на промишления дизайн на Общността. Жалбоподателят иска спорният промишлен дизайн да бъде обявен за недействителен поради липса на отличителен характер по отношение на разпространените по-ранни дизайни от L. Oliva Torras, S.A., като се вземе предвид ограниченото поле на творческа свобода, наложено поради техническата функционалност на частта, която трябва да се монтира на специален двигател на превозното средство, характеристиките на информирания потребител и сходствата между сравняваните части,

—

По същество: съществуване на изключения от закрилата на промишления дизайн на Общността съгласно член 8 от Регламента за промишления дизайн на Общността. Жалбоподателят иска спорният промишлен дизайн да бъде обявен за недействителен, тъй като попада в обхвата на забраната, установена в член 8, параграфи 1 и 2, тъй като външният вид на дизайна се дължи изключително на техническата му функция, както и да бъде обявен за недействителен, тъй като попада в обхвата на абсолютната забрана по член 4 от Регламента за промишления дизайн на Общността, поради това че представлява компонент на съставен продукт.

—	По същество: противоречие на промишления дизайн на Общността с член 9 от Регламента за промишления дизайн на Общността. Жалбоподателят иска да бъде потвърдено решението на апелативния състав по този въпрос.

—	В съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, озаглавен „Общи правила за възлагане на съдебните разноски“, прави искане страната, чиито искания са отхвърлени, да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, ако другата страна е направила такова искане.

Изложено основание

—	Нарушение на членове 5, 6, 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/83

Жалба, подадена на 19 февруари 2019 г. — Garriga Polledo и др./Парламент

(Дело T-102/19)

(2019/C 139/84)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Salvador Garriga Polledo (Мадрид, Испания) и 45 други жалбоподатели (представители: A. Schmitt и A. Waisse, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

ако е необходимо, като процесуално-организационни действия или на основание събиране на доказателства по делото, да се осъди Европейският парламент да представи становищата, издадени от Правната служба на Европейския парламент, които се са били приети на 16 юли 2018 г. и на 3 декември 2018 г., без оглед на точната дата, но във всички случаи преди приемането на 10 декември 2018 г. на решението на Бюрото на Парламента за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 466, 2018 г., стр. 8);

—

да отмени решението на Бюрото на Парламента от 10 декември 2018 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (МПУ), доколкото с него се изменя член 76 от МПУ) (съображения (5) и (6), член 1, параграф 7) и член 2, доколкото се отнася до член 76 от МПУ на горепосоченото решение), а ако посочените елементи не могат да се отделят от останалата част на обжалвания акт, да се отмени изцяло цитираното решение;

—	да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е липсата на компетентност ratione materiae на Бюрото.

—

От една страна обжалваният акт е бил приет в нарушение на Устава на членовете на Европейския парламент, приет с решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 година, 2005/684/ЕО, Евратом (ОВ L 262, 2001 5 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Уставът“). Обжалваният акт противоречи по-специално на член 27 от Устава, който предвижда запазване на „придобитите права“ и „правни очаквания“.

—	От друга страна обжалваният акт въвежда данък, като предвижда специална удръжка в размер на 5 % от номиналната стойност на пенсията, при положение, че въвеждането на данъци не е сред правомощията на Бюрото съгласно член 223, параграф 2 ДФЕС.

Второто основание е съществено процесуално нарушение.

—	От една страна жалбоподателите упрекват Бюрото, че е приело обжалвания акт без да се съобрази с правилата, наложени с член 223 ДФЕС.

—	От друга страна обжалваният акт не е мотивиран в достатъчна степен и по този начин нарушава задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Третото основание е нарушение на придобитите права и правни очаквания и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

—	От една страна обжалваният акт нарушава придобитите права и правни очаквания, които произтичат както от общите принципи на правото, така и от Устава, който въвежда изрично задължението те да се запазят „изцяло“ (член 27).

—	От друга страна обжалваният акт нарушава принципа на оправданите правни очаквания.

Четвъртото основание е нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

—	От една страна нарушенията на правата на жалбоподателите са несъразмерни по отношение на целите, които обжалваният акт преследва.

—	От друга страна обжалваният акт трябва да се отмени поради нарушение на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация.

Петото основание е нарушение на правната сигурност и липса на преходни мерки.

—	От една страна обжалваният акт нарушава принципа на правна сигурност, тъй като съдържа незаконосъобразни разпоредби за обратно действие.

—	От друга страна обжалваният акт нарушава принципа на правна сигурност, тъй като не съдържа преходни мерки.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/84

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Mende Omalanga/Съвет

(Дело T-103/19)

(2019/C 139/85)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Lambert Mende Omalanga (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 11 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 11 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква a) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква в подкрепа на жалбата си четири основания.

1.	Първо основание: нарушение на правото на защита, включително нарушение на задължението за мотивиране с оглед на обосноваване на мерките и осигуряване на ефективна съдебна защита, както и нарушение на правото на изслушване.

2.	Второ основание: явна грешка в преценката относно участието на жалбоподателя в действия, възпрепятстващи постигането на консенсусно и мирно решение за провеждането на избори в Демократична република Конго.

3.	Трето основание: нарушение на правото на личен живот и на принципа на пропорционалност.

Четвърто основание: неприложимост на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква а) от Решение 2010/788/ОВППС на Съвета от 20 декември 2010 година относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и за отмяна на Обща позиция 2008/369/ОВППС (ОВ L 336, 2010 г., стр. 30) и на член 2б, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета от 18 юли 2005 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 193, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 3). В това отношение жалбоподателят твърди, че правният критерий, който посочените членове установяват и на който е основано включването на името му във въпросните списъци, нарушава принципа на предвидимост на актовете на Съюза и принципа на пропорционалност, тъй като предоставя на Съвета право на произволна и дискреционна преценка.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/85

Жалба, подадена на 19 февруари 2019 г. — Dermavita Co. Ltd/EUIPO — Allergan Holdings France SAS (JUVÉDERM)

(Дело T-104/19)

(2019/C 139/86)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Dermavita Co. Ltd (Бейрут, Ливан) (представител: G. Paricheva, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Allergan Holdings France SAS (Courbevoie, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словната марка на Европейския съюз „JUVÉDERM“ — Марка на Европейския съюз № 5 807 169

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2018 г. по преписка R 2630/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO, както и другата страна в производството пред апелативния състав, да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя на всеки етап от производството за отмяна и в производството по обжалване, включително разноските в настоящото производство.

Изложено основание

—	Нарушение на член 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/86

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Louis Vuitton Malletier/EUIPO — Wisniewski (Изображение на кариран мотив)

(Дело T-105/19)

(2019/C 139/87)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Louis Vuitton Malletier (Париж, Франция) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, N. Parrotta и F. Rossi, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Norbert Wisniewski (Варшава, Полша)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка, изобразяваща кариран мотив — Посочваща Европейския съюз международна регистрация № 2 829 851

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 22 ноември 2018 г. по дело R 274/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

—	да осъди Norbert Wisniewski да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

Изложени основания

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	нарушение на Член 59, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	нарушение на Член 59, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/87

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — ACRE/Парламент

(Дело T-107/19)

(2019/C 139/88)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alliance of Conservatives and Reformists in Europe (ACRE) (Брюксел, Белгия) (представители: E. Plasschaert и E. Montens, lawyers)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на Европейския парламент от 10 декември 2018 г., което се съдържа в писмо от 12 декември 2018 г. под номер D202862 относно окончателната сума, отпусната на жалбоподателя за 2017 г., доколкото това решение:

—

преквалифицира сумата относно проучването, озаглавено „Survey on attitude on UK minority groups in the EU“, а именно 108 985.58 EUR, като недопустим и подлежаща на възстановяване разход, тъй като се приема, че не е в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. (1);

—	преквалифицира сумата относно конференцията, наречена „UK Trade Partnership Conference“, а именно 122 295.10 EUR, като недопустим и подлежащ на възстановяване разход, тъй като се приема, че не е в съответствие с член 7 от Регламент № 2004/2003;

—	преквалифицира сумата относно конференцията, наречена „Conservative International — Miami Conference of 26-27 May 2017“, а именно 249 589.17 EUR, като недопустим и подлежащ на възстановяване разход, тъй като се приема, че не е в съответствие с член 8 от Регламент № 2004/2003;

—	преквалифицира сумата относно конференцията, наречена „Conservative International — Kampala Conference of 13-15 July 2017“, а именно 91 546.58 EUR, като недопустим и подлежащ на възстановяване разход, тъй като се приема, че не е в съответствие с член 8 от Регламент № 2004/2003;

—

приема, че плащането на членския внос в размер на 133 043.80 EUR от страна на Prosperous Armenian Party попада в приложното поле на ограничението от 12 000 EUR, което се налага за даренията, и задължава жалбоподателят да възстанови на посочения член остатъка, надхвърлящ EUR 12 000, т.е. сумата от 121 043.80 EUR;

—

да отмени решение FINS-2019-5 за отпускане на средства, доколкото то обвързва плащането от страна на Европейския парламент на цялото префинансиране в размер на 4422 345.48 EUR с възстановяването преди 15 януари 2019 г. на (i) сумата от EUR 535 609.48 на Европейския парламент и на (ii) всички неоснователно получени суми от всяко трето лице на такова трето лице и съответно да отмени член 1.5.1 от Специалните условия, които са приложени към това решение за отпускане на средства;

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква тринадесет основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е нарушение на принципа на добра администрация, на членове 7 и 8 от решението на Бюрото на Европейския парламент от 29 март 2004 г., в което са установени процедурите за изпълнение на Регламент № 2004/2003, на член II.14.1 от решението, с което се отпуска субсидия за 2017 г. и нарушение на правото на жалбоподателя на защита.

2.	Второто основание е нарушение на член 9, параграф 3 от Регламент № 2004/2003. Основания във връзка с преквалифицирането на сумата от 108 985.58 EUR като недопустима и подлежаща на възстановяване:

3.	Третото основание е нарушение на член 7 от Регламент № 2004/2003 и във всички случаи явна грешка в преценката.

4.	Четвъртото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на правна сигурност.

5.	Петото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на равно третиране. Основания относно преквалифицирането на сумата от 122 295.10 EUR като недопустима и подлежаща на възстановяване:

6.	Шестото основание е нарушение на член 7 от Регламент № 2004/2003 и във всички случаи явна грешка в преценката.

7.	Седмото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на равно третиране. Основания във връзка с преквалифицирането на сумите 249 589.17 EUR и 91 546.58 EUR като недопустими и подлежащи на възстановяване:

8.	Осмото основание е нарушение на член 8 от Регламент № 2004/2003, член 10, параграф 4 ДЕС, член 204a от финансовия регламент, както и на членове 11 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и във всички случаи явна грешка в преценката.

9.	Деветото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на правна сигурност.

10.	Десетото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

11.	Единадесетото основание е нарушение на членове 2 и 6 от Регламент № 2004/2003 и във всички случаи явна грешка в преценката. Основания във връзка с преквалифицирането на сумата 133 043 EUR и разпореждането да се възстанови сумата 121 043.80 EUR:

12.	Дванадесетото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на правна сигурност.

13.	Тринадесетото основание е нарушение на общия принцип на Европейския съюз на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

В подкрепа на втората част от своята жалба жалбоподателят изтъква две основания.

1.	Първото основание е нарушение на принципа на добра администрация, на член 19 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година (2) и нарушение на правото на жалбоподателя на защита.

2.	Второто основание е нарушение на член 6, параграф 1 от решението на Бюрото на Европейския парламент от 28 май 2018 г., в което се установяват процедурите за изпълнение на Регламент № 1141/2014.

(1) Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (ОВ L 297, 15.11.2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 3).

(2) Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/90

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kerry Luxembourg/EUIPO — Döhler (TasteSense By Kerry)

(Дело T-108/19)

(2019/C 139/89)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kerry Luxembourg Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Döhler GmbH (Дармщат, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „TasteSense By Kerry“ — заявка за регистрация № 15 820 509

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 27 ноември 2018 г. по преписка R 1179/2018-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли възражението на Döhler GmbH срещу регистрацията на марката „TasteSense By Kerry“ № 15 820 509, и

—	да осъди EUIPO и Döhler, ако последното встъпи в производството, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/91

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kerry Luxembourg/EUIPO — Döhler (TasteSense)

(Дело T-109/19)

(2019/C 139/90)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kerry Luxembourg Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Döhler GmbH (Дармщат, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „TasteSense“ — заявка за регистрация № 15 820 525

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 27 ноември 2018 г. по преписка R 1178/2018-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли възражението на Döhler GmbH срещу регистрацията на марката „TasteSense By Kerry“ № 15 820 525, и

—	да осъди EUIPO и Döhler, ако последното встъпи в производството, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/92

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kazembe Musonda/Съвет

(Дело T-110/19)

(2019/C 139/91)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Claude Kazembe Musonda (Лубумбаши, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 10 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 10 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква в подкрепа на жалбата си четири основания, които по същество са идентични или сходни с тези по дело T-103/19, Mende Omalanga/Съвет.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/92

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Boshab/Съвет

(Дело T-111/19)

(2019/C 139/92)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 8 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 8 от приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/93

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kibelisa Ngambasai/Съвет

(Дело T-112/19)

(2019/C 139/93)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Roger Kibelisa Ngambasai (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 6 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 6 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква a) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/94

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kampete/Съвет

(Дело T-113/19)

(2019/C 139/94)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ilunga Kampete (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 1 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 1 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/95

Жалба, подадена на 19 февруари 2019 г. — Bacardi/EUIPO — La Fée (ANGEL’S ENVY)

(Дело T-115/19)

(2019/C 139/95)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bacardi Co. Ltd (Вадуц, Лихтенщайн) (представител: A. Parassina, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: La Fée LLP (Хартфордшър, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „ANGEL’S ENVY“ — заявка за регистрация № 13 896 551

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2018 г. по преписка R 338/2018-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли възражението срещу регистрацията на фигуративната марка, съдържаща словен елемент, № 13 896 551 за стоки от клас 33,

—	да предаде на EUIPO решението на Общия съд на Европейския съюз, и

—	да осъди La Feè LLP да заплати всички съдебни разноски и разходи.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 27, параграфи 2—4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията;

—	Нарушение на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/96

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kande Mupompa/Съвет

(Дело T-116/19)

(2019/C 139/96)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alex Kande Mupompa (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 9 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 9 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/96

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Kahimbi Kasagwe/Съвет

(Дело T-117/19)

(2019/C 139/97)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Delphin Kahimbi Kasagwe (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 7 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 7 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква a) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/97

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Amisi Kumba/Съвет

(Дело T-118/19)

(2019/C 139/98)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gabriel Amisi Kumba (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois, и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 2 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 2 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/98

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Mutondo/Съвет

(Дело T-119/19)

(2019/C 139/99)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kalev Mutondo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 14 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 14 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква a) и буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква а) и буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/99

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Numbi/Съвет

(Дело T-120/19)

(2019/C 139/100)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: John Numbi (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 5 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 5 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква a) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/99

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Ruhorimbere/Съвет

(Дело T-121/19)

(2019/C 139/101)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Éric Ruhorimbere (Мбужи-Майи, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 12 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 12 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/100

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Ramazani Shadary/Съвет

(Дело T-122/19)

(2019/C 139/102)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Emmanuel Ramazani Shadary (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 13 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 13 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/101

Жалба, подадена на Kanyama/Съвет

(Дело T-123/19)

(2019/C 139/103)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Célestin Kanyama (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 4 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 4 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/102

Жалба, подадена на 20 февруари 2019 г. — Ilunga Luyoyo/Съвет

(Дело T-124/19)

(2019/C 139/104)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ferdinand Ilunga Luyoyo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, M. Forgeois и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 3 в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 3 в приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да установи незаконосъобразността на разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788/ОВППС и на член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 1183/2005/ЕО,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/102

Иск, предявен на 21 февруари 2019 г. — Dyson и др./Комисия

(Дело T-127/19)

(2019/C 139/105)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Dyson Ltd (Малмсбъри, Обединено кралство) и още 14 други ищци (представители: E. Batchelor, T. Selwyn Sharpe и M. Healy, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищците молят Общия съд:

—

да установи отговорността на ответника за вредите, които ищците са претърпели в резултат на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 от 3 май 2013 г. (1), възлизащи приблизително на:

—	176 100 000 EUR, включително компенсаторни лихви, предвид съпоставително положение без етикетиране, считано от датата на влизане в сила на Делегиран регламент № 665/2013 до 19 януари 2019 г., когато същият е отменен, и/или, при условията на евентуалност,

—	127 100 000 EUR, включително компенсаторни лихви, предвид съпоставително положение с прилагане на метода на пълен с прах събирателен съд, считано от влизането в сила на Делегиран регламент № 665/2013 до 19 януари 2019 г., когато регламентът за етикетиране е отменен, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищците изтъкват пет основания в подкрепа на иска си.

Първо основание: ответникът нарушил член 10, параграф 1 от Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г (2) и надхвърлил правомощията си по член 290 ДФЕС, като възприел в Делегиран регламент № 665/2013 метода на празен събирателен съд за прах.

Ответникът не се съобразил с важно изискване по член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 и надхвърлил правомощията си в противоречие с член 290 ДФЕС.

Второ основание: ответникът нарушил основния принцип на равно третиране, като приел Делегиран регламент № 665/2013, с който неправомерно и без обективна обосновка дискриминирал традиционните прахосмукачки с торбичка в сравнение с тези като на ищеца, които били без торбичка и използвали циклонна технология.

Трето основание: ответникът нарушил основния принцип на добра администрация и/или задължението за полагане на грижа, като възприел метода на празен събирателен съд за прах, който: i) противоречал на съществено изискване по Директива 2010/30; ii) дискриминирал различни по естеството си технологии, и iii) не отчитал надлежно и обективно наличните към момента алтернативни методи за изпитване при пълен с прах събирателен съд.

Четвърто основание: ответникът нарушил основното право на ищците да упражняват свободно стопанска дейност.

Ответникът приел регламент, който бил по-благоприятен за традиционните прахосмукачки с торбичка, чиято ефективност намалявала при пълен с прах събирателен съд, и бил в ущърб на предлаганите от ищците продукти, които използвали циклонна технология и запазвали ефективността си през цялото време на употреба. Това ограничавало дейността на ищците и лоялната конкуренция с конкурентите им, чиято по-ниска ефективност при пълен с прах събирателен съд била прикривана с приетото от ответника етикетиране, отразяващо резултатите от опитите при празен събирателен съд.

5.	Пето основание: посочените сериозни нарушения на правото на Съюза причинили на ищците значителни имуществени и неимуществени вреди, които ответникът следвало да поправи, като ги обезщети.

(1) Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (ОВ L 192, 2013 г, стр. 1).

(2) Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, 2010 г., стр. 1).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/104

Жалба, подадена на 26 февруари 2019 г. — Spadafora/Комисия

(Дело T-130/19)

(2019/C 139/106)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sergio Spadafora (Брюксел, Белгия) (представител: G. Belotti, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 26 ноември 2018 г. на Генералния директор на OLAF, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена на 24 юли 2018 г. от жалбоподателя,

—	да отмени решението на тогавашния изпълняващ длъжността Генерален директор на OLAF, действащ в качеството на ОН, относно назначаването на началник на отдел OLAF.C4 („Правни съвети“), считано от 1 юни 2018 г.,

—	да осъди Европейската комисия да обезщети жалбоподателя за имуществените и неимуществените вреди,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена основно срещу решенията за назначаване, считано от 1 юни 2018 г., на началник на отдел „Правни съвети“ на дирекция „Помощ при разследвания“ на OLAF, и за отхвърляне на подадената от жалбоподателя жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу посоченото решение за назначаване.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три основания.

Първо основание — нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от Решение C (2016) 3288 окончателен на Комисията.

—	В това отношение се изтъква, че ОН не е взел предвид оценките, съдържащи се в докладите на външното консултантско дружество, противно на предвиденото, с цел законосъобразен подбор на началник на отдел, в член 8, параграф 1 от горепосоченото решение на Комисията.

Второ основание — нарушение на задължението за безпристрастност.

—

В това отношение се изтъква, че в настоящия случай не е бил спазен член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, защото въпросното решение за назначаване на началник отдел вместо да бъде прието законосъобразно след справедлив процес на подбор, е било целта, преследвана посредством предначертан незаконосъобразен план на ответника. В незаконосъобразния предначертан план на ответника могат да се установят два основни елемента: i) фаворизиране по отношение на конкурентка на жалбоподателя; ii) изопачаване на решението на Общия съд на ЕС (състав по жалбите) от 5 декември 2017 г. по дело T-250/16 P.

Трето основание — въпреки че на основание член 8, параграф 2, буква a) от Решение C(2016) 3288 окончателен на Комисията „avant de procéder à une nomination, le directeur général concerné consulte le Commissaire de tutelle [преди да пристъпи към назначаване, съответният генерален директор се допитва до ресорния комисар]“, ОН не се е съобразил с тази процедура за консултиране в настоящия случай и вместо това се е договорил с едно или повече лица за кандидата, който да се назначи като началник на отдел.

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/105

Жалба, подадена на 28 февруари 2019 г. — Off-White/EUIPO (OFF-WHITE)

(Дело T-133/19)

(2019/C 139/107)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Off-White LLC (Спрингфийлд, Илинойс, Съединени щати) (представител: M. Decker, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз OFF-WHITE — заявка за регистрация № 17 360 009

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 14 декември 2018 г. по преписка R 580/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	във всички случаи, да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от OFF-WHITE LLC пред Съда и апелативния състав на EUIPO

Изложени основания

—	В обжалваното решение не се взема предвид предходна практика и е допуснато нарушение на правните принципи на добра администрация, правна сигурност и равнопоставеност.

—	Нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/106

Жалба, подадена на 4 март 2019 г. — Pilatus Bank/ЕЦБ

(Дело T-139/19)

(2019/C 139/108)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pilatus Bank plc (Та Шбиш, Малта) (представители: O. Behrends, M. Kirchner и L. Feddern, lawyers)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви обжалваното решение за нищожно на основание член 264 ДФЕС, тъй като с него ЕЦБ отказва да поеме пряк надзор над жалбоподателя съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламента за ЕНМ (1);

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя на основание членове 134 и 135 от Процедурния правилник на Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква в подкрепа на жалбата си девет основания.

1.	Първо основание: грешка в преценката на ЕЦБ, че след оттеглянето на лицензионното споразумение на жалбоподателя не е компетентна да упражнява надзор над него.

2.	Второ основание: ЕЦБ е длъжна да поеме надзора, тъй като трябва да поддържа високи надзорни стандарти.

3.	Трето основание: нарушение на правото на ефективна защита и на принципа на равни процесуални възможности.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на правната сигурност.

5.	Пето основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

6.	Шесто основание: злоупотреба с власт.

7.	Седмо основание: липса на подходящи мотиви.

8.	Осмо основание: нарушение на правото на изслушване.

9.	Девето основание: нарушение на принципа на nemo auditur.

(1) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

15.4.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/107

Жалба, подадена на 7 март 2019 г. — Kludi/EUIPO — Adlon Brand (ADLON)

(Дело T-144/19)

(2019/C 139/109)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Kludi GmbH & Co. KG (Менден, Германия) (представител: A. Zafar, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Adlon Brand GmbH & Co. KG (Дюрен, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „ADLON“ — заявка за регистрация № 11 115 961

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 26 ноември 2018 г. по преписка R 1500/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—	нарушение на член 27, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—	нарушение на диспозитивното начало.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 139

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 15 април 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2019/C 139/01	Последни публикациина Съда на Европейския съюз в Официален вестникна Европейския съюз	1
	GCEU
2019/C 139/02	Разпределение на съдиите по състави	2