ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/2

Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2019 г. — International Management Group/Европейска комисия

(Съединени дела C-183/17 и C-184/17 P) (1)

((Обжалване - Сътрудничество за развитие - Непряко изпълнение на бюджета на Европейския съюз - Жалба за отмяна - Допустимост - Подлежащи на обжалване актове - Решение изпълнението на задача във връзка с изпълнението на бюджета да бъде поверено на лице, различно от първоначално определеното лице - Решение нови задачи по изпълнението на бюджета вече да не се възлагат на първоначално определеното образувание - Регламент (ЕС, Eвратом) № 2342/2002 - Член 43 - Делегиран регламент (EС) № 1268/2012 - Член 43 - Понятие „международна организация“ - Условия - Искане на обезщетение))

(2019/C 112/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: International Management Group (представители: L. Levi и J.Y. de Cara, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и J. Baquero Cruz)

Диспозитив

1.	Отменя решения на Общия съд на Европейския съюз от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T-29/15, непубликувано, EU:T:2017:56) и от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T-381/15, непубликувано, EU:T:2017:57).

2.	Отменя Решение за изпълнение C(2014) 9787 окончателен на Европейската комисия от 16 декември 2014 г. за изменение на Решение за изпълнение C(2013) 7682, относно годишната програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, финансирана от общия бюджет на Европейския съюз.

3.	Отменя решението на Европейската комисия да не сключва повече нови споразумения за делегиране при непряко управление с International Management Group, съдържащо се в писмото ѝ от 8 май 2015 г.

4.	Връща дело T-381/15 на Общия съд на Европейския съюз за произнасяне по искането за обезщетение на International Management Group във връзка с евентуално причинените вреди на това образувание с посоченото в точка 3 от този диспозитив решение на Комисията.

5.	Отхвърля насрещните жалби.

6.	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски по дела C-183/17 P, C-184/17 P и T-29/15.

7.	Не се произнася по съдебните разноски по дело T-381/15.

(1) ОВ C 221, 10.7.2017 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/3

Решение на Съда (първи състав) от 30 януари 2019 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Planta Tabak-Manufaktur Dr. Manfred Obermann GmbH & Co. KG/Land Berlin

(Дело C-220/17) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Валидност на Директива 2014/40/ЕС - Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия - Регулиране на „съставките“ - Забрана на ароматизирани тютюневи изделия))

(2019/C 112/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Ищец: Planta Tabak-Manufaktur Dr. Manfred Obermann GmbH & Co. KG

Ответник: Land Berlin

Диспозитив

При разглеждането на първия преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО.

Член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, в обхвата на понятието „продуктова категория“ по смисъла на посочената разпоредба попадат цигарите и тютюнът за ръчно свиване на цигари, и че от друга страна, редът, по който следва да се установи дали за дадено тютюнево изделие е достигната предвидената в тази разпоредба граница от 3 %, трябва да се определи съгласно вътрешното право на съответната държава членка.

3)	Членове 8—11 от Директива 2014/40 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да установяват допълнителни срокове за транспониране наред с предвидените в членове 29 и 30 от посочената директива.

При разглеждането на втория преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, на член 10, параграф 1, букви б), д) и е) и на член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/40.

Член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация относно вкус, мирис, овкусител или друга добавка, дори ако информацията не е рекламна и използването на съответните съставки продължава да е разрешено.

6)	При разглеждането на третия преюдициален въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40.

(1) ОВ C 239, 24.7.2017 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 31 януари 2019 г. — Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-225/17 P) (1)

((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Отмяна на вписване от Общия съд на Европейския съюз - Изменение на критериите за вписване в списъците на лица и образувания, чиито активи се замразяват - Повторно вписване - Доказателства, носещи датата преди първото вписване - Факти, които са известни преди първото вписване - Сила на пресъдено нещо - Обхват - Правна сигурност - Защита на оправданите правни очаквания - Принцип ne bis in idem - Ефективна съдебна защита))

(2019/C 112/05)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Khazar Sea Shipping Lines Co., IRISL Europe GmbH, Qeshm Marine Services and Engineering Co., Irano Misr Shipping Co., Safiran Payam Darya Shipping Lines, Marine Information Technology Development Co, Rahbaran Omid Darya Ship Management Co., Hoopad Darya Shipping Agency, Valfajr 8th Shipping Line Co. (представители: M. Lester QC, M. Taher, Solicitor)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: J. Kneale и M. Bishop), Европейска комисия (представители: D. Gauci и T. Scharf)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Khazar Shipping Lines, IRISL Europe GmbH, Qeshm Marine Services & Engineering Co., Irano Misr Shipping Co., Safiran Payam Darya Shipping Lines, Marine Information Technology Development Co., Rahbaran Omid Darya Ship Management Co., Hoopad Darya Shipping Agency и Valfajr 8th Shipping Line Co. да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/5

Решение на Съда (четвърти състав) от 30 януари 2019 г. — Кралство Белгия/Европейска комисия

(Дело C-587/17 P) (1)

((Обжалване - Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) - Регламент (ЕО) № 1290/2005 - Регламент (ЕС) № 1306/2013 - Разходи, изключени от финансиране от страна на Европейския съюз - Неправилно изплатени възстановявания на разходи по износа - Събиране - Неизчерпване на всички способи за защита - Неподаване на касационна жалба след отрицателното становище на адвокат, който има право да пледира пред Касационния съд (Белгия) - Член 267 ДФЕС - Неотправяне на преюдициално запитване до Съда - Небрежност на държавата членка))

(2019/C 112/06)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: J.-C. Halleux, M. Jacobs, C. Pochet, подпомагани от E. Grégoire и J. Mariani, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и B. Hofstötter)

Диспозитив

1)	Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 20 юли 2017 г., Белгия/Комисия (T-287/16, непубликувано, EU:T:2017:531).

2)	Връща дело T-287/16 на Общия съд на Европейския съюз.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 412, 4.12.2017 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/6

Решение на Съда (шести състав) от 31 януари 2019 г. (преюдициално запитване от Tribunal da Relação de Lisboa — Португалия) — Agostinho da Silva Martins/Dekra Claims Services Portugal SA

(Дело C-149/18) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Приложимо право за извъндоговорните задължения - Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) - Членове 16 и 27 - Особени повелителни норми - Директива 2009/103/ЕО - Автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ - Член 28))

(2019/C 112/08)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação de Lisboa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agostinho da Silva Martins

Ответник: Dekra Claims Services Portugal SA

Диспозитив

Член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на застрахователно събитие, е три години, не може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член, освен ако сезираният съд установи, въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази разпоредба, че тя има такова значение в националния правен ред, че обосновава изключението от приложимото право, определено съгласно член 4 от този регламент.

Член 27 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че член 28 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, транспониран в националното право, не представлява разпоредба на правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми в областта на извъндоговорните задължения по смисъла на посочения член 27.

(1) ОВ C 161, 7.5.2018 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/9

Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2019 г. (преюдициални запитвания от Софийски градски съд, Апелативен съд София — България) — Наказателни производства срещу AK (C-335/18), EP (C-336/18)

(Съединени дела C-335/18 и C-336/18) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Контрол на пари в брой, които се внасят или изнасят от Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 1889/2005 - Член 3, параграф 1 - Неизпълнение на задължението за деклариране - Член 4, параграф 2 - Мярка за задържане - Член 9, параграф 1 - Санкции, предвидени от националното право - Национална правна уредба, която освен лишаване от свобода или глоба в размер на една пета от недекларираната сума, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази сума - Пропорционалност))

(2019/C 112/12)

Език на производството: български

Запитващи юрисдикции

Софийски градски съд, Апелативен съд София

Страни в главните наказателни производства

AK (C-335/18), EP (C-336/18)

Диспозитив

Член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.

(1) ОВ C 276, 6.8.2018 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/10

Жалба, подадена на 3 септември 2018 г. от Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 10 юли 2018 г. по дело T-514/15, Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия

(Дело C-560/18 P)

(2019/C 112/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych (представител: P. Hoffman, adwokat)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Швеция, Република Полша

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени определението на Общия съд от 10 юли 2018 г. по дело T-514/15, Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия;

—

да отмени решението на Европейската комисия от 12 юни 2015 г., GESTDEM 2015/1291, с което на жалбоподателя се отказва достъп до приетото от Европейската комисия подробно становище в рамките на процедурата по уведомяване 2014/537/PL и решението на Европейската комисия от 17 юли 2015, GESTDEM 2015/1291, с което на жалбоподателя се отказва достъп до приетото от Република Малта подробно становище в рамките на процедурата по уведомяване 2014/537/PL, както и да осъди Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от жалбоподателя или

—	при условията на евентуалност, ако Съдът счита, че етапът, на който се намира делото, не му позволява да се произнесе с окончателно решение, да върне делото на Общия съд на Европейския съюз и да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Главни основания на жалбата:

—

Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, (i) като в точки 30 и 32 от обжалваното определение е приел, че е малко вероятно твърдяната в рамките на жалбата незаконосъобразност да възникне в бъдеще и че интересът на жалбоподателя да поддържа жалбата е отпаднал и (ii) като в същите тези точки от определението приема, че основният въпрос в този контекст е дали има вероятност в бъдеще да възникне ситуация, в която на Комисията е изпратен проекто-закон, отговарящ на нейните опасения относно действащото законодателство в държавата членка, която е отправила уведомлението и която е обект на течащо производство за установяване на неизпълнение на задължения и в която ситуация Комисията отказва достъпа до подробно становище, съставено на основание на Директива 98/34 (1), свързано с този проектозакон, като обосновава този отказ с общата презумпция за неоповестяване, която произтича от необходимостта да се запази целта на производството за неизпълнение на задължения, докато от правна гледна точка релевантният въпрос не е дали подобна специфична ситуация може да възникне, а дали съществува риск в бъдеще Комисията да приложи тълкуване на Регламент № 1049/2001 (2) или на Директива 98/34, на които тя се основава и което тълкуване жалбоподателят оспорва в жалбата си.

—

Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 33 от обжалваното определение е приел, че необходимостта да се произнесе по жалба относно отказ на Комисията да оповести документи поради твърдяна „неразривна връзка“ между тях и висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения, в което устната фаза на производството е приключила, не може да се изведе нито от необходимостта на жалбоподателя да бъде предоставена ефективна съдебна защита, нито от обстоятелството, че липсата на произнасяне на съдебно решение ще позволи на Комисията да избегне съдебния контрол върху своето решение, тъй като в противен случай всеки жалбоподател, който чието заявление за предоставяне на достъп до документи първоначално е отхвърлено, би могъл да поиска произнасяне по жалбата срещу това решение на Комисията, дори ако неговото заявление за достъп е удовлетворено след подаване на жалбата пред Общия съд.

—

Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 34 от обжалваното определение е приел — макар производството по жалбата на жалбоподателя срещу оспорваните решения да е продължило почти 3 години и да е включвало размяната на много становища и едно съдебно заседание — че приключването на производството и необходимостта жалбоподателят или неговите членове още веднъж -този път в рамките на иск за обезщетение срещу Комисията — да установи неправомерния характер на обжалваните решения, нямало да съставлява необоснована тежест за жалбоподателя.

—

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 34 от обжалваното определение е приел, че не е необходимо да се произнася по същество относно твърденията за претърпени от жалбоподателя или неговите членове вреди във връзка с обжалваните решения, само защото (i) жалбоподателят не е уточнил дали той или неговите членове „действително“ са възнамерявали да предявят такъв иск, (ii) жалбоподателят не се е основал на точни, конкретни и установими доказателства относно последиците от оспорваните решени и (iii) не е предоставил данни относно присъдите, които са последвали от отказа да се предостави достъп до документите, макар че (iv) в същото време Общият съд е осъдил жалбоподателя да плати направените от него разноски, които съставляват конкретна и несъмнена вреда, причинена на жалбоподателя в резултат от оспорваните решения.

Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 34 от обжалваното определение е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да поддържа жалбата, макар че отмяната на оспорваните решения е необходима с оглед на поправяне на неимуществените веди, причинени на жалбоподателя в качеството му на професионална организация и че няма друг начин за поправяне на подобни вреди.

(1) Директива 98/34/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г, глава 13, том 23, стр. 207).

(2) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г, глава 1, том 3, стр. 76).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/12

Жалба, подадена на 23 ноември 2018 г. от SC срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 19 септември 2018 г. по дело T-242/17, SC/Eulex Kosovo

(Дело C-730/18 P)

(2019/C 112/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподателка: SC (представители: A. Kunst, Rechtsanwältin, L. Moro, avvocato)

Друга страна в производството: Eulex Kosovo

Искания

Жалбоподателката моли Съда:

—	да отмени обжалваното определение,

—	да уважи жалбата в първоинстанционното производство с изключение на петото основание,

и вследствие на това:

—

да установи, че EULEX не е изпълнила договорните си задължения при изпълнението на договора и при прилагането на OPLAN, на оперативната концепция (Conops) и на стандартните оперативни процедури (СОП) във връзка с реорганизацията и с подбора на персонал, както и че е нарушила принципите на справедливост и добросъвестност, в резултат на което да признае правото на жалбоподателката да получи обезщетение,

—

да установи, че EULEX не е изпълнила извъндоговорните си задължения спрямо жалбоподателката, включително че е нарушила правото ѝ на справедливи и равни условия на труд (член 31 от Хартата на ЕС), правото ѝ на добра администрация, както и принципа на безпристрастност (член 41 от Хартата на ЕС), в резултат на което да признае правото на жалбоподателката да получи обезщетение,

—	да обяви за незаконосъобразни решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на трудовия ѝ договор,

—

да осъди Eulex да ѝ заплати, от една страна, като обезщетение за претърпени имуществени вреди сума, съответстваща на размера на неполученото трудово възнаграждение, представляваща 19 месечни брутни заплати, към която следва да се добавят надбавките за дневни разходи, както и увеличението на заплатата, и от друга страна, сума от 50 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконни решения и действия на Eulex,

при условията на евентуалност:

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане по същество,

—	да осъди ответника да заплати разноските по първоинстанционното производство и настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката твърди в жалбата си, че Общият съд е бил компетентен да се произнесе по делото. Той допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил подадената до него жалба като частично явно недопустима и частично явно лишена от всякакво правно основание.

Жалбоподателката изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 272 ДФЕС, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като преквалифицирал третото искане (искът на жалбоподателката на основание член 272 ДФЕС за обявяване на решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на трудовия ѝ договор за незаконосъобразни) в жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС и като отхвърлил тази жалба като недопустима.

Общият съд не бил компетентен да извърши преквалифицирането, което било в разрез с изрично изразената от жалбоподателката воля. Той допуснал грешка при прилагане на правото, като не ѝ предоставил възможност да изрази становище по преквалифицирането.

Второ основание: нарушение на член 272 ДФЕС, на правото на жалбоподателката на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на ЕС и на принципа на равно третиране, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не приел, че съгласно член 272 ДФЕС е компетентен да се произнесе по третото искане в жалбата, и не се произнесъл по съществото на спора.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че искът на основание член 272 ДФЕС за обявяване на решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на договора за незаконосъобразни всъщност е жалба за отмяна съгласно член 263 ДФЕС и че за тези решения не се прилагат правилата относно договорните правоотношения, а че те са административни актове и не могат да бъдат оспорвани на основание член 272 ДФЕС.

Трето основание: а) нарушение на СОП във връзка с реорганизацията и с подбора на персонал, на правото на добра администрация, включително на принципа на безпристрастност и б) липса на мотиви, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че неподновяването на договора на жалбоподателката било обосновано поради неуспеха ѝ на вътрешния конкурс от 2016 г.

Общият съд не се произнесъл по доводите, изложени от жалбоподателката по първото, второто и третото основание от жалбата, тоест по това, че тя не издържала вътрешния конкурс от 2016 г., тъй като председателката на комисията за подбор не си направила отвод, съответно не била отстранена поради наличието на явен конфликт на интереси и пристрастност от нейна страна.

Четвърто основание: нарушение на член 268 ДФЕС и на член 340, параграф 2 ДФЕС, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел за недопустим иска за обезщетение въз основа на извъндоговорна отговорност, що се отнася до решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на трудовия договор. Жалбоподателката предявила установителен иск, който бил допустим, а оттам бил допустим и съответният иск за обезщетение.

Пето основание: i) нарушение на член 268 ДФЕС и на член 340, параграф 2 ДФЕС, както и на правата на жалбоподателката по членове 31 и 41 от Хартата на ЕС (извъндоговорна отговорност) и ii) нарушение на член 272 ДФЕС и на член 340, параграф 1 ДФЕС и на изискванията в поканите за подаване на кандидатури от 2014 г. (договорна отговорност), доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел за неоснователни исковете за обезщетение въз основа на извъндоговорна и договорна отговорност, що се отнася до многократните призиви към жалбоподателката да се яви на изпит за управление на моторно превозно средство, с които върху нея бил упражняван тормоз.

Многократните искания на EULEX, принуждаващи жалбоподателката неколкократно да се явява на изпит за управление на моторно превозно средство, макар на EULEX да е известно увреждането на дясната ръка, от което тя страда, били незаконосъобразни. Вследствие на това тя претърпяла неимуществени вреди, за които имала право на обезщетение.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/13

Жалба, подадена на 26 ноември 2018 г. от Gugler France срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 25 септември 2018 г. по дело T-238/17 — Gugler/EUIPO

(Дело C-736/18 P)

(2019/C 112/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gugler France (представител: S. Guerlain, avocat)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Alexander Gugler

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да отмени решението на Общия съд (осми състав) от 25 септември 2018 г. по дело T-238/17 поради нарушение на член 8, параграф 4 от Регламента относно марката на Европейския съюз относно преценката на вероятността от объркване, която съответства на понятията по член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на ЕС;

—	да осъди г-н Alexander Gugler да понесе разноските на жалбоподателя по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква нарушение на член 8, параграф 4 от Регламента относно марката на Европейския съюз и вследствие на това, на член L 711-4 от френския кодекс на интелектуалната собственост, поради липсата на установяване на съществуването на икономическа връзка, произлизаща от титуляря на по-ранните права (жалбоподателя), към заявителя на оспорената марка (ответника), както и на възможната липса на вероятност от объркване.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/14

Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. от OPS Újpesti Csökkentmunkaképességűek Ipari és Kereskedelmi Kft. (OPS Újpest Kft.) срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 28 септември 2018 г. по дело T-708/17, OPS Újpest/Комисия

(Дело C-741/18 P)

(2019/C 112/18)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: OPS Újpesti Csökkentmunkaképességűek Ipari és Kereskedelmi Kft. (OPS Újpest Kft.) (представител: L. Szabó)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна и вследствие на това да отмени определението на Общия съд (седми състав), постановено на 28 септември 2018 г. по дело T-708/17, OPS Újpest/Комисия, нотифицирано на жалбоподателя на 2 октомври 2018 г.

—	да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, за да се произнесе по второто, третото и четвърто възражение за недопустимост.

—

да осъди ответника на първа инстанция да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, освен ако делото бъде върнато на Общия съд, като в този случай иска от Съда да не се произнася по съдебните разноски, а този въпрос да бъде решен с окончателното решение.

Основания и основни доводи

Първо основание

Жалбоподателят изтъква, че принципът на правна сигурност налага заинтересуваните лица да познават точно обхвата на задълженията си съгласно правната уредба, на която са подчинени, а това може да бъде гарантирано само чрез валидно публикуване на съответната правна уредба на официалния език на адресата.

В случай, че даден правен акт не е публикуван валидно, началният момент на изчисляване на процесуалните срокове, обвързани с нотификацията, трябва да бъде определен съобразно датата, на която е направена първата законосъобразна нотификация.

2.	Второ основание В случай че ответникът твърди в производството, че жалбата е недопустима, тъй като решенията, чиято отмяна се иска, не са окончателни, доколкото все още разследването е в ход, този въпрос трябва да бъде решен от съда преди произнасянето по останалите въпроси относно допустимостта.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/15

Жалба, подадена на 30 ноември 2018 г. от Lux-Rehab Foglalkoztató Non-Profit Kft. (Lux-Rehab Non-profit Kft.) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 28 септември 2018 г. по дело T-710/18, Lux-Rehab Non-Profit/Комисия

(Дело C-747/18 P)

(2019/C 112/19)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Lux-Rehab Foglalkoztató Non-Profit Kft. (Lux-Rehab Non-Profit Kft.) (представител: L. Szabó)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна и вследствие на това да отмени определението на Общия съд (седми състав), постановено на 28 септември 2018 г. по дело T-710/17, Lux-Rehab Non-Profit /Комисия, съобщено на жалбоподателя на 2 октомври 2018 г.

—	да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, за да се произнесе по второто и четвърто възражение за недопустимост.

—

Основания и основни доводи

Първо основание

Жалбоподателят изтъква, че обстоятелството, че жалбата му е за отмяна на решение да не се повдигат възражения по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 (1), обосновава твърдението му относно защитата на процесуалните му права, поради което той трябва да бъде считан за засегната страна и, че жалбата му имплицитно съдържа позоваване, по аналогия, на защитата на тези права.

Второ основание

Като се има предвид, че Общият съд е тълкувал приложение към жалбата и дори се е произнесъл по същество въз основа на това тълкуване, няма основания да се твърди, че не е длъжен да търси в приложенията и да установява изтъкнатите от жалбоподателя основания.

Изискването на Общия съд жалбоподателят да посочи „конкретните и осезаеми“ последици, настъпили от нарушаването на конкуренцията в правната му сфера и да обоснове по този начин, че обжалваният правен акт го засяга пряко оказва въздействие върху преценката на фактите. По този начин той изопачава изискването за пряко засягане.

Трето основание

В случай че ответникът твърди в производството, че оспорваните решения не подлежат на обжалване жалбата, тъй като не са окончателни, доколкото все още разследването е в ход, този въпрос трябва да бъде решен от съда преди произнасянето по останалите въпроси относно допустимостта.

(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ 1999, L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/16

Жалба, подадена на 30 ноември 2018 г. от Motex Ipari és Szolgáltató Rehabilitációs Kft. (Motex Kft.)срещу определението, постановено от Общия съд (седмисъстав) на 28 септември 2018 г. по дело T-713/17, Motex/Комисия

(Дело C-748/18 P)

(2019/C 112/20)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Motex Ipari és Szolgáltató Rehabilitációs Kft. (Motex Kft.) (представител: L. Szabó)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна и вследствие на това да отмени определението на Общия съд (седми състав), постановено на 28 септември 2018 г. по дело T-713/17, Motex/Комисия, съобщено на жалбоподателя на 1 октомври 2018 г.

—	да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, за да се произнесе по второто и четвърто възражение за недопустимост.

—

Основания и основни доводи

Първо основание

Жалбоподателят изтъква, че обстоятелството, че жалбата му е за отмяна на решение да не се повдигат възражения по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 (1) обосновава твърдението му относно защитата на процесуалните му права, поради което той трябва да бъде считан за засегната страна и, че жалбата му имплицитно съдържа позоваване, по аналогия, на защитата на тези права.

Второ основание

Трето основание

(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/17

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 5 декември 2018 г. — Ayuntamiento de Pamplona/Orange España S.A.U.

(Дело C-764/18)

(2019/C 112/21)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ayuntamiento de Pamplona

Ответник: Orange España S.A.U.

Преюдициални въпроси

Дали Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (1), която е тълкувана от Съда във връзка с предприятия от сектора на мобилните далекосъобщения, и по-специално предвидените в членове 12 и 13 ограничения за упражняването на правомощията за данъчно облагане на държавите членки, се прилага за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги?

Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен (и се установи, че посочената директива е приложима за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги), дали членове 12 и 13 от Директива 2002/20/ЕO допускат държавите членки да налагат такси, които се изчисляват единствено в зависимост от годишните брутни приходи на предприятието, собственик на изградената инфраструктура, от предоставянето на фиксирани телефонни и интернет услуги на съответната територия?

(1) ОВ L 108, 2002 г., стр. 21

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/17

Преюдициално запитване от Landgericht Koblenz (Германия), постъпило на 6 декември 2018 г. — Stadtwerke Neuwied GmbH/RI

(Дело C-765/18)

(2019/C 112/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Koblenz

Страни в главното производство

Ищец и ответник по насрещен иск: Stadtwerke Neuwied GmbH

Ответник и ищец по насрещен иск: RI

Преюдициални въпроси

Следва ли член 3, параграф 3 във връзка с приложение A, букви б) и в) от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и [за] отменяне на Директива 98/30/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителите на природен газ на навременна и директна информация относно предпоставките, причините и обхвата на предстоящо изменение на тарифите за доставка на природен газ е пречка за действителността на подобно изменение на тарифата?

При положителен отговор на първия въпрос:

Следва ли член 3, параграф 3 във връзка с приложение A, букви б) и в) от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и [за] отменяне на Директива 98/30/ЕО да се прилага пряко от 1 юли 2004 г. спрямо предприятие доставчик, което е частноправен субект (дружество с ограничена отговорност по германското право GmbH), тъй като от гледна точка на съдържанието си посочените разпоредби са безусловни и следователно могат да се прилагат без друг акт за транспониране, предоставяйки на гражданина права спрямо организация, която независимо от своята частноправна организационна форма се контролира от държавата, тъй като държавата е единственият собственик на дяловете в капитала на предприятието?

(1) OB L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/18

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Halle (Германия), постъпило на 10 декември 2018 г. — TK/Land Sachsen-Anhalt

(Дело C-773/18)

(2019/C 112/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Halle

Страни в главното производство

Ищец: TK

Ответник: Land Sachsen-Anhalt

Преюдициални въпроси

Представлява ли последващото процентно увеличение в рамките на система на заплащане, дискриминираща на основание възраст, нова дискриминация, ако процентът на увеличение е еднакъв за всички степени от дадено ниво на заплащане, в резултат от което варира абсолютната, но не и относителната разлика между дискриминираните и недискриминираните лица?

2.	Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, оправдано ли е подобно процентно увеличение за всички възрастови степени, ако увеличението се дължи на това, че първоначалният размер на плащането е под минималния, предвиден от конституцията на държавата членка?

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 9 от Директива 2000/78/ЕО (1), правна уредба, която след изтичането на два месеца изключва вземането за обезщетение поради плащане, дискриминиращо на основание възраст, ако

—

срокът започва с обявяването на решение от 8 септември 2011 г., C-297/10 и C-298/10, ECLI:EU:C:2011:560 (Hennigs и Mai), въпреки че спрямо съответното лице не се прилага Bundesangestelltentarifvertrag (федерален колективен договор за договорно наетите лица в публичната администрация), а личното положение на посоченото лице съответства на това от решение от 9 септември 2015 г., C-20/13, ECLI:EU:C:2015:561 (Unland),

—	съответните държавни служители и съдии (работници) могат да узнаят за горепосоченото съдебно решение само от общи публични източници,

—	публичните работодатели са изключили възможността за пренасяне към държавните служители след обявяването на горепосоченото съдебно решение и с това са отрекли наличието на дискриминация, основана на възраст, като това правно становище е поне отчасти оповестено и навън,

—	в рамките на упоменатия срок, а и след това, до обявяването на решение от 19 юни 2014 г., C-501/12—C-506/12, C-540/12 и C-541/12, ECLI:EU:C:2014:2005 (Specht), практиката на първоинстанционните административни съдилища преобладаващо отрича наличието на дискриминация, основана на възраст,

—	не е имало практика на висшите съдилища в рамките на срока, а първото решение на върховен съд е постановено едва след обявяването на решение Specht,

—	в правоотношението на държавния служител или на съдията (работно правоотношение) има преклузивни срокове само за възстановяването на специални разходи и тези срокове не са по-къси от шест месеца,

—	за вземанията за заплата (трудово възнаграждение) се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от края на годината, през която вземането е станало изискуемо, и ползващото се лице знае или е било длъжно да знае за това вземане; в противен случай тече десетгодишен давностен срок,

—	националните вземания за заплата (трудово възнаграждение), които не са законово установени, трябва да бъдат навременно предявени, т.е. в рамките на финансовата година, за която се претендират?

4.	Има ли значение за отговора на въпрос 3, ако правното положение е неясно или объркано?

5.	Достатъчно ли е, за да започне да тече преклузивен срок, ако поставеният в по-неблагоприятно положение кръг лица знае за различното тълкуване, или трябва да е известен и признакът за неравното третиране, т.е. критерият за диференциация?

(1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/19

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Halle (Германия), постъпило на 10 декември 2018 г. — UL/Land Sachsen-Anhalt

(Дело C-774/18)

(2019/C 112/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Halle

Страни в главното производство

Ищец: UL

Ответник: Land Sachsen-Anhalt

Преюдициални въпроси

2.	Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, оправдано ли е подобно процентно увеличение за всички възрастови степени, ако увеличението се дължи на това, че първоначалният размер на плащането е под минималния, предвиден от конституцията на държавата членка?

—

срокът започва с обявяването на решение от 8 септември 2011 г., C-297/10 и C-298/10, ECLI:EU:C:2011:560 (Hennigs и Mai), въпреки че спрямо съответното лице не се прилага Bundesangestelltentarifvertrag (федерален колективен договор за договорно наетите лица в публичната администрация), а личното положение на посоченото лице съответства на това от решение от 19 юни 2014 г., C-501/12—C-506/12, C-540/12 и C-541/12, ECLI:EU:C:2014:2005 (Specht),

—	съответните държавни служители и съдии (работници) могат да узнаят за горепосоченото съдебно решение само от общи публични източници,

—	публичните работодатели са изключили възможността за пренасяне към държавните служители след обявяването на горепосоченото съдебно решение и с това са отрекли наличието на дискриминация, основана на възраст, като това правно становище е поне отчасти оповестено и навън,

—	в рамките на упоменатия срок, а и след това, до обявяването на решение Specht, практиката на първоинстанционните административни съдилища преобладаващо отрича наличието на дискриминация, основана на възраст,

—	не е имало практика на висшите съдилища в рамките на срока, а първото решение на върховен съд е постановено едва след обявяването на решение Specht,

—	в правоотношението на държавния служител или на съдията (работно правоотношение) има преклузивни срокове само за възстановяването на специални разходи и тези срокове не са по-къси от шест месеца,

—	за вземанията за заплата (трудово възнаграждение) се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от края на годината, през която вземането е станало изискуемо, и ползващото се лице знае или е било длъжно да знае за това вземане; в противен случай тече десетгодишен давностен срок,

—	националните вземания за заплата (трудово възнаграждение), които не са законово установени, трябва да бъдат навременно предявени, т.е. в рамките на финансовата година, за която се претендират?

4.	Има ли значение за отговора на въпрос 3, ако правното положение е неясно или объркано?

5.	Достатъчно ли е, за да започне да тече преклузивен срок, ако поставеният в по-неблагоприятно положение кръг лица знае за различното тълкуване, или трябва да е известен и признакът за неравното третиране, т.е. критерият за диференциация?

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/20

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Halle (Германия), постъпило на 10 декември 2018 г. — VM/Land Sachsen-Anhalt

(Дело C-775/18)

(2019/C 112/25)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Halle

Страни в главното производство

Ищец: VM

Ответник: Land Sachsen-Anhalt

Преюдициални въпроси

2.	Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, оправдано ли е подобно процентно увеличение за всички възрастови степени, ако увеличението се дължи на това, че първоначалният размер на плащането е под минималния, предвиден от конституцията на държавата членка?

—

срокът започва с обявяването на решение от 8 септември 2011 г., C-297/10 и C-298/10, ECLI:EU:C:2011:560 (Hennigs и Mai), въпреки че спрямо съответното лице не се прилага Bundesangestelltentarifvertrag (федерален колективен договор за договорно наетите лица в публичната администрация), а личното положение на посоченото лице съответства на това от решение от 19 юни 2014 г., C-501/12—C-506/12, C-540/12 и C-541/12, ECLI:EU:C:2014:2005 (Specht),

—	съответните държавни служители и съдии (работници) могат да узнаят за горепосоченото съдебно решение само от общи публични източници,

—	публичните работодатели са изключили възможността за пренасяне към държавните служители след обявяването на горепосоченото съдебно решение и с това са отрекли наличието на дискриминация, основана на възраст, като това правно становище е поне отчасти оповестено и навън,

—	в рамките на упоменатия срок, а и след това, до обявяването на решение Specht, практиката на първоинстанционните административни съдилища преобладаващо отрича наличието на дискриминация, основана на възраст,

—	не е имало практика на висшите съдилища в рамките на срока, а първото решение на върховен съд е постановено едва след обявяването на решение Specht,

—	в правоотношението на държавния служител или на съдията (работно правоотношение) има преклузивни срокове само за възстановяването на специални разходи и тези срокове не са по-къси от шест месеца,

—	за вземанията за заплата (трудово възнаграждение) се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от края на годината, през която вземането е станало изискуемо, и ползващото се лице знае или е било длъжно да знае за това вземане; в противен случай тече десетгодишен давностен срок,

—	националните вземания за заплата (трудово възнаграждение), които не са законово установени, трябва да бъдат навременно предявени, т.е. в рамките на финансовата година, за която се претендират?

4.	Има ли значение за отговора на въпрос 3, ако правното положение е неясно или объркано?

5.	Достатъчно ли е, за да започне да тече преклузивен срок, ако поставеният в по-неблагоприятно положение кръг лица знае за различното тълкуване, или трябва да е известен и признакът за неравното третиране, т.е. критерият за диференциация?

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/21

Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Roma (Италия), постъпило на 12 декември 2018 г. — Società Italiana degli Autori ed Editori (S.I.A.E.)/Soundreef Ltd

(Дело C-781/18)

(2019/C 112/26)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Roma

Страни в главното производство

Ищец: Società Italiana degli Autori ed Editori (S.I.A.E.)

Ответник: Soundreef Ltd

Преюдициален въпрос

Трябва ли Директива 2014/26/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон, по силата на който достъпът до пазара за посредничество в областта на авторските права или поне предоставянето на лицензи на ползвателите, е запазен(о) само за правни субекти, които могат да бъдат квалифицирани, съгласно определението в самата Директива, като организации за колективно управление на авторски права, изключвайки онези, които могат да бъдат определени като независими образувания за управление на авторски права, учредени както в същата държава, така и в други държави членки?

(1) Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 2014 г., стр. 72).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/22

Жалба, подадена на 12 декември 2018 г. от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 3 октомври 2018 г. по дело T-313/17 — Wajos GmbH/ Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-783/18 P)

(2019/C 112/27)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството: Wajos GmbH

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение,

—	да се осъди Wajos GmbH да заплати направените от EUIPO съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Според EUIPO обжалваното решение нарушава член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1). Общият съд е използвал погрешен критерий за преценката на отличителния характер на спорната марка, не е направил проверка на релевантните критерии и е приложил неправилни критерии за проверка.

Освен това обжалваното решение нарушава член 36 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като нито жалбоподателят нито Съдът имат възможност да разберат мотивите, въз основа на които Общият съд е достигнал до изводите си в диспозитива на решението, че формата на спорната марка има „изключителен характер с оглед на обичайното в съответния сектор“.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/23

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 14 декември 2018 г. — ratiopharm GmbH/Novartis Consumer Health GmbH

(Дело C-786/18)

(2019/C 112/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател в производството по ревизионно обжалване: ratiopharm GmbH

Ответник в производството по ревизионно обжалване: Novartis Consumer Health GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 96, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия могат да предлагат и на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от тази директива?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 96, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО национална разпоредба като член 47, параграф 3 от AMG [Gesetz über den Verkehr mit Arzneimitteln (Закон търговията с лекарствени продукти, наричан по-нататък „AMG“)], ако тя се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия не могат да предлагат на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а) — г) и букви е) — ж) от тази директива и в член 47, параграф 4 от AMG?

(1) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 33 стр. 3), последно изменена с Регламент (ЕС) 2017/745 (OB L 117, 2017 г., стр. 1).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/23

Преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Parma (Италия), постъпило на 14 декември 2018 г. — Stanleyparma Sas, Stanleybet Malta Ltd/Agenzia delle Dogane e dei Monopoli UM Emilia Romagna — SOT Parma

(Дело C-788/18)

(2019/C 112/29)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Parma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stanleyparma Sas, Stanleybet Malta Ltd

Ответник: Agenzia delle Dogane e dei Monopoli UM Emilia Romagna — SOT Parma

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 56, 57 и 52 от Договора за функционирането на Европейския съюз, практиката на Съда в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията Gambelli (дело C-243/01), Placanica (дело C-338/04), Costa и Cifone (съединени дела C-72/10 и C-77/10) и Laezza (дело C-375/14) и в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения Lindman (дело C-42/02), Комисия/Испания (дело C-153/08) и Blanco и Fabretti (съединени дела C-344/13 и C-367/13), както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23.1.2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък върху залаганията и игрите с познаване на факти и събития, установен в членове 1 — 3 от Законодателен декрет № 504 от 23 декември 1998 г., изменени с член 1, параграф 66, буква b) от Закона за бюджета за 2011 г., на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на дружеството Stanleybet Malta Ltd, и евентуално на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници?

Трябва ли членове 56, 57 и 52 от Договора за функционирането на Европейския съюз, практиката на Съда в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решения Gambelli (дело C-243/01), Placanica (дело C-338/04), Costa и Cifone (съединени дела C-72/10 и C-77/10) и Laezza (дело C-375/14) и в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения Lindman (дело C-42/02), Комисия/Испания (дело C-153/08) и Blanco и Fabretti (съединени дела C-344/13 и C-367/13), както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23.1.2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък върху залаганията и игрите с познаване на факти и събития, установен в членове 1 — 3 от Законодателен декрет № 504 от 23 декември 1998 г., изменени с член 1, параграф 66, буква b) от Закона за бюджета за 2011 г., само на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на дружеството Stanleybet Malta Ltd, а не и на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, притежаващи държавна концесия, които извършват същата дейност?

Допускат ли членове 52, 56 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз, практиката на Съда в областта на залаганията и на хазартните игри и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23.1.2018 г., национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, установена в член 1, параграф 644, буква g) от Закон № 190/2014, която налага на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на дружеството Stanleybet Malta Ltd., и евентуално на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници, плащането на единен данък върху залаганията, установен в Законодателен декрет № 504/1998, върху фиксирана облагаема основа, равняваща се на тройния размер на средната сума на събраните залози в провинцията, където е установена дейността или пунктът за събиране на залози, изведена от данните, регистрирани в националния тотализатор за данъчния период, предхождащ референтния период?

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/24

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 12 декември 2018 г. — AQ и др./Corte dei Conti и др.

(Дело C-789/18)

(2019/C 112/30)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: AQ и др.

Ответници: Corte dei Conti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Inps-Gestione

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 3, параграфи 2 и 3 ДЕС, членове 9, 45, 126, 145, 146, 147 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3 и 5 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, доколкото тази норма насърчава италианската публична администрация да предпочита при назначаването или възлагането на задачи само работници, които вече имат пенсия, отпусната от италиански публични осигурителни институции?

Допускат ли член 106, параграф 1 и член 107 ДФЕС национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която разрешава на италианската публична администрация, извършваща икономическа дейност, която трябва да е съобразена с член 101 и сл. ДФЕС, да използва труда на лица, съгласили се да се откажат напълно или частично от полагащото се за тази дейност възнаграждение, като по този начин се спестяват разходи, което може да осигури предимство на съответната администрация в конкуренцията с други икономически оператори?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 126 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 3 и член 7, буква а) от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия допуска работник да изрази валидно отказ, пълен или частичен, от възнаграждение, като целта на този отказ е единствено да избегне да изгуби работата си?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 14, член 15, параграф 1, член 126 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 5, 6 и 10 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия допуска работник да престира труд в полза италианска публична администрация, отказвайки се напълно или частично от съответната компенсация, дори ако за този отказ не е предвидено никакво изменение на условията на труд, нито на работното време, нито на количеството и качеството на изискваната работа и на произтичащата от нея отговорност, и то независимо от това, че отказът от част от възнаграждението води до съществено изменение на трудовото правоотношение, както от гледна точка на пропорционалността на възнаграждението на качеството и количеството на извършваната работа, така и поради това че по този начин в крайна сметка работникът е принуден да извършва дейността си при неблагоприятни условия на труд, които предполагат по-малко старание в работата и са предпоставка за по-малко ефективна работа на администрацията?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 126 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейския стълб на социалните права прилагането на член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, във връзка с член 23 ter, параграф 1 от Декрет-закон № 201/2011, преобразуван в Закон № 214/2011, доколкото тези норми допускат/налагат на италианска публична администрация, дори при висящо трудово правоотношение или отношение на сътрудничество, да намали полагащото се на работника възнаграждение в зависимост от изменението на максималния размер, предвиден в посочения член 23 ter, параграф 1 от Декрет-закон № 201/2011, преобразуван в Закон № 214/2011, тоест в зависимост от непредвидими обстоятелства и във всеки случай съгласно механизъм, който не може да бъде разбран веднага, и въпреки информацията, дадена на работника в началото на трудовото правоотношение?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, членове 8 и 126 ДФЕС, членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 10 и 15 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия задължава италианската публична администрация да намали възнагражденията, полагащи се на служителите и сътрудниците ѝ, които имат право на пенсия от публична осигурителна институция, като по този начин ощетява тези работници по причини, свързани с наличието на други доходи, което не насърчава продължаването на трудовата активност, частната стопанска инициатива и създаването и нарастването на частното имущество, които обаче са богатство и ресурс за нацията?

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/26

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 12 декември 2018 г. — ZQ/Corte dei Conti и др.

(Дело C-790/18)

(2019/C 112/31)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZQ

Ответници: Corte dei Conti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Economia e delle Finanze

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 3, параграфи 2 и 3 ДЕС, членове 9, 45, 126, 145, 146, 147 и член 151, параграф 1 ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 3 и 5 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489, от Закон № 147/2013, доколкото тази норма насърчава италианската публична администрация да предпочита при назначаването или възлагането на задачи само работници, които вече имат пенсия, отпусната от италианските публични осигурителни институции;

Допускат ли член 106, параграф 1 и член 107 ДФЕС национална правна норма като член 1, параграф 489, от Закон № 147/2013, която разрешава на италианската публична администрация, извършваща икономическа дейност, която трябва да е съобразена с член 101 и сл. ДФЕС, да използват труда на лица, съгласили се да се откажат напълно или частично от полагащото се за тази дейност възнаграждение, като по този начин се спестяват разходи, което може да осигури предимство на съответната администрация в конкуренцията с другите икономически оператори;

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 126 и член 151, параграф 1 ДФЕС член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 3 и член 7, буква а) от Европейския стълб на социалните права, национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия допуска работник да изрази валидно отказ, пълен или частичен, от възнаграждение, като целта на този отказ е единствено да избегне да изгуби работата си;

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 14, член 15, параграф 1, член 126 и член 151, параграф 1 ДФЕС, член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 5, 6 и 10 от Европейския стълб на социалните права, национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия допуска работник да престира труд в полза италианска публична администрация, отказвайки се напълно или частично от съответната компенсация, дори ако за този отказ не е предвидено никакво изменение на условията на труд, нито на работното време, нито на количеството и качеството на изискваната работа и на произтичащата от нея отговорност, и то независимо от това, че отказът от част от възнаграждението води до съществено изменение на трудовото правоотношение, както от гледна точка на пропорционалността на възнаграждението на качеството и количеството на извършваната работа, така и поради това че по този начин в крайна сметка работникът е принуден да престира труда си при неблагоприятни условия на труд, които предполагат по-малко старание в работата и са предпоставка за по-малко ефективна работа на администрацията;

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 126 и член 151, параграф 1 ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейския стълб на социалните права, прилагането на член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, във връзка с член 23 ter, параграф 1 от Декрет-закон № 201/2011, преобразуван в Закон № 214/2011, доколкото тези норми допускат/налагат на италианска публична администрация, дори при висящо трудово правоотношение или отношение на сътрудничество, да намали полагащото се на работника възнаграждение в зависимост от изменението на максималния размер, предвиден в посочения член 23 ter, параграф 1 от Декрет-закон № 201/2011, преобразуван в Закон № 214/2011, тоест в зависимост от непредвидими обстоятелства и при прилагане на механизъм, който не може да бъде разбран веднага и въпреки информацията, дадена на работника в началото на трудовото правоотношение;

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, членове 8 и 126 ДФЕС, членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 10 и 15 от Европейския стълб на социалните права, национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия задължава италианската публична администрация да намали възнагражденията, полагащи се на служителите и сътрудниците ѝ, които имат право на пенсия от публична осигурителна институция, като по този начин наказват тези работници по причини, свързани с наличието на друг основен доход, което не насърчава продължаването на трудовата активност, частната стопанска инициатива и създаването и нарастването на частното имущество, което е богатство и ресурс за нацията.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/27

Преюдициално запитване от Tribunal Judicial da Comarca de Faro (Португалия), постъпило на 28 декември 2018 г. — Rolibérica, Lda/Autoridade para as Condições do Trabalho

(Дело C-834/18)

(2019/C 112/32)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judicial da Comarca de Faro

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rolibérica, Lda

Ответник: Autoridade para as Condições do Trabalho

Преюдициален въпрос

Може ли Регламент (ЕО) № 561/2006 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. да се тълкува в смисъл, че задължително периодът на седмична почивка на водачи, осъществяващи автомобилен транспорт на стоки и пътници, трябва да започне и завърши между 00:00 ч. в понеделник и 24:00 ч. в неделя, или напротив може да се ползва изцяло и непрекъснато между всяка отработена седмица?

(1) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета ОВ 2006, L 102, стр. 1, специално издание на български език, глава 5, том 8, стр. 214

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/27

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 11 януари 2019 г. — WM/Stadt Frankfurt am Main

(Дело C-18/19)

(2019/C 112/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Касатор: WM

При участието на: Stadt Frankfurt am Main

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (1) национална уредба, съгласно която задържането на чужденец с цел обезпечаване на извеждането му извън територията на държавата може да бъде изпълнено в обикновен затвор, ако чужденецът представлява значителна опасност за здравето и живота на други лица или за вътрешната сигурност като значимо обществено благо, при положение че задържаното лице с цел извеждане извън територията на държавата и в този случай се настанява отделно от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода?

(1) ОВ L 348, 2008 г., стр. 98.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/28

Иск, предявен на 25 януари 2019 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-49/19)

(2019/C 112/34)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Costa de Oliveira и L. Nicolae)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като определила извънредна вноска за поделяне на нетните разходи за задълженията за универсална услуга, считано от 2007 г. до началото на предоставянето на универсалната услуга от доставчика или доставчиците, които ще бъдат определени съгласно член 99, параграф 3 от Закон № 5/2004 в съответствие с членове 17 и 18 от Закон № 35/2012 относно Компенсационния фонд, Португалската република не е изпълнила задълженията си съгласно член 13, параграф 3 и приложение IV, част Б от Директива 2002/22/ЕО на европейския парламент и на Съвета относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1)

—	да се осъди Португалска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно разпоредбата на член 13, параграф 3 във връзка с приложение IV, част Б от Директивата за универсалната услуга, механизмът за поделяне на нетните разходи за задълженията за универсална услуга от оператори на електронни съобщителни мрежи и услуги трябва да отговаря на принципите на прозрачност, минимално нарушаване на пазара, недопускане на дискриминация и пропорционалност.

Португалският закон № 35/2012 предвижда Компенсационен фонд за универсалната услуга за електронни съобщения, предназначен за финансиране на нетните разходи от изпълнението на задълженията за универсална услуга и за гарантиране на поделянето на тези разходи между предприятията, които са задължени да участват.

Съгласно член 6 от посочения закон Компенсационният фонд е предназначен за финансиране на нетните разходи от универсалната услуга, определени в рамките на поканите за подаване на оферти, посочени в член 99, параграф 3 от Закон № 5/2004 от 10 февруари 2004 г. и счетени за прекомерни от ICP-ANACOM. Освен това той е предназначен за финансиране на нетните разходи, направени до началото на предоставяне на универсалната услуга от доставчика или доставчиците, които ще бъдат определени съгласно посочената разпоредба чрез определяне на извънредна вноска, наложена на предприятията, задължени да участват за всяка от годините 2013, 2014 и 2015.

Комисията счита, че като е наложила извънредна вноска, предназначена за покриване на разходите за универсалната услуга, направени в периода преди приемането на Закон № 35/2012, Португалската република не е спазила принципите на прозрачност, минимално нарушаване на пазара, недопускане на дискриминация и пропорционалност съгласно изискванията на член 13, параграф 3 и на приложение IV, част Б от Директивата за универсалната услуга.

(1) Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ 2002, L 108, стр. 51, специално издание на български език, глава 13, том 35, стр. 213)

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/29

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Sigma Alimentos Exterior, S.L. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-239/11, Sigma Alimentos Exterior/Комисия

(Дело C-50/19 P)

(2019/C 112/35)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Sigma Alimentos Exterior, S.L. (представител: M. Muñoz Pérez, abogado)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да бъде уважена жалбата,

—	да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г. по дело T-239/11 (1),

—	да бъде отменен член 1, параграф 1 от Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 г. (2),

—	при условията на евентуалност, да бъде отменен член 4 от обжалваното решение,

—	да бъде осъден ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В настоящата жалба се посочват две основания, като второто от тях е разделено, на свой ред, на три параграфа:

—

Неправилно тълкуване на решение World Duty Free (3), което определя погрешни критерии за съвместимост, които от своя страна водят до неправомерна преценка на наличието на селективност и вследствие на това до преценка на съществуването на неправомерна помощ в нарушение на разпоредбата на член 107 ДФЕС.

—

Грешка в това, че приема, че евентуалната преценка на правните пречки пред трансграничните обединения не изключва възможността спорната мярка да е селективна въз основа на неправилен анализ на метода на трите етапа, следван от Комисията за установяване на неправомерна помощ. Следователно решението е неправилно в следните аспекти:

—	Грешка при определянето на общия национален данъчен режим в нарушение на член 107 ДФЕС относно квалификацията на неправомерна държавна помощ.

—	Грешка в това, че не разглежда анализираната мярка като мярка с общ характер в нарушение също така на разпоредбата на член 107 ДФЕС.

—	Грешка в преценката на съществуването на изключение от общия национален режим като референтна марка в нарушение на член 107 ДФЕС.

Жалбоподателят счита, че Общият съд на различни основания е допуснал нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на принципите на данъчен неутралитет и в няколко отношения по същество допълва и дори замества съображенията на Комисията, изложени в обжалваното решение, със собствените си съображения, което само по себе си е основание за отмяна на обжалваното решение.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Sigma Alimentos Exterior/Комисия (T-239/11, непубликувано, EU:T:2018:781).

(2) Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания (ОВ L 135, 2011 г., стр. 1).

(3) Решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/30

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от World Duty Free Group, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-219/10 RENV, World Duty Free Group/Комисия

(Дело C-51/19 P)

(2019/C 112/36)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: World Duty Free Group, S.A., предишно наименование Autogrill España, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Кралство Испания, Федерална република Германия и Ирландия

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г.,

—	да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и

—	да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-219/10 RENV, World Duty Free Group, S.A. срещу Европейската комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 28 октомври 2009 г. (2), относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание за отмяна, изведено от грешки при прилагането на правото, които са допуснати в обжалваното решение при тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с понятието „селективен характер“.

По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:

—	При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер;

—	При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер;

—	Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност;

—	При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и

—	При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол.

Освен че поддържа юридически неправилно съображение, съдебното решение замества в няколко от посочените точки съображенията на решението с разминаващи се собствени съображения, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагането на правото.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., World Duty Free Group/Комисия (T-219/10 RENV, EU:T:2018:784).

(2) Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година, относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/31

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Banco Santander, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-227/10, Banco Santander, S.A./Европейска комисия

(Дело C-52/19 P)

(2019/C 112/37)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Santander, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г.,

—	да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и

—	да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-227/10, Banco Santander, S.A. срещу Европейската комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 28 октомври 2009 г. (2) относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].

По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:

—	При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер;

—	При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер;

—	Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност;

—	При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и

—	При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander/Комисия (T-227/10, непубликувано, EU:T:2018:785).

(2) Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/32

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-399/11 RENV, Banco Santander и Santusa/Комисия

(Дело C-53/19 P)

(2019/C 112/38)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Други страни в първоинстанционното производство: Кралство Испания, Федерална република Германия и Ирландия

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г.,

—	да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и

—	да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-399/11 RENV, Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. срещу Европейската комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 12 януари 2011 г. (2), относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].

По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:

—	При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер;

—	При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер;

—	Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност;

—	При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и

—	При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол;

—	Освен че поддържа юридически неправилно съображение, съдебното решение замества в няколко от посочените точки съображенията на решението с разминаващи се собствени съображения, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагането на правото.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11 RENV, EU:T:2018:787).

(2) Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07) приведено в действие от Испания (ОВ L 135, 2011 г., стр. 1).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/33

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Axa Mediterranean Holding, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-405/11, Axa Mediterranean/Комисия

(Дело C-54/19 P)

(2019/C 112/39)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Axa Mediterranean Holding, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г.,

—	да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и

—	да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-405/11, Axa Mediterranean Holding, S.A. срещу Европейската комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 12 януари 2011 г. (2) относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].

По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:

—	При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер;

—	При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер;

—	Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност;

—	При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и

—	При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол;

—	Освен че поддържа юридически неправилно съображение, съдебното решение замества в няколко от посочените точки съображенията на решението разминаващи се собствени съображения, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагането на правото.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander/Комисия (T-227/10, непубликувано, EU:T:2018:785).

(2) Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07) приведено в действие от Испания (ОВ L 135, 2011 г., стр. 1).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/34

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Prosegur Compañía de Seguridad, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-406/11, Prosegur Compañía de Seguridad/Комисия

(Дело C-55/19 P)

(2019/C 112/40)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Prosegur Compañía de Seguridad, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решение на Общия съд от 15 ноември 2018 г.;

—	да се уважи жалбата за отмяна и са се отмени окончателно обжалваното решение и

—	да се осъди Европейската комисия да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На 15 ноември 2018 г. Общият съд постановява решение по дело T-406/11, Prosegur Compañía de Seguridad, S.A./Комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба. С решението се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решение на Комисията от 12 януари 2011 година (2), относно „финансовата репутация“, уредена в член 12, параграф 5 от испанския Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративния данък].

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно единствено основание, което е грешки при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с понятието за „избирателност“.

По-специално в жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешки при прилагане на правото:

—	при определянето на референтната система на първия етап от анализа на избирателността;

—	при определянето на целта, изхождайки от която се сравняват различните фактически и правни положения на втория етап от анализа на избирателността;

—	в резултат от гореизложеното е допусната грешка и при определянето на тежестта на доказване, както и при прилагането на принципа на пропорционалност;

—	при условията на евентуалност, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в анализа си относно твърдяната липса на доказателства за причинно-следствената връзка между невъзможността дружествата да се слеят в чужбина и придобиването на дялови участия в чужбина и

—	при условията на евентуалност, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил възможността за разделяне на мярката в зависимост от процента на контрол.

—	Освен това съдебното решение съдържа неправилни от юридическа гледна точка мотиви, като в много отношения Общият съд замества доводите на обжалваното решение със свои, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагане на правото.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Prosegur Compañía de Seguridad/Комисия (T-406/11, непубликувано, EU:T:2018:793).

(2) Решение на Комисията 2011/282/ЕС от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведен[а] в действие от Испания (ОВ L 135, 2011 г., стр. 1).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/35

Иск, предявен на 29 януари 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-63/19)

(2019/C 112/41)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal, F. Tomat)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е приложила намаляване на акцизните ставки въз основа на регионалното законодателство, прието от област Фриули-Венеция Джулия, което предвижда система за вноски по отношение на бензина и газьола, използвани като моторни горива, във връзка с продажбата на такива продукти на пребиваващите в областта Фриули-Венеция Джулия, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 19 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на […] рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (1).

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Регионалното законодателство, прието от област Фриули-Венеция Джулия, въвежда система за вноски по отношение на бензина и газьола, използвани като моторни горива, във връзка с продажбата на такива продукти на пребиваващите в областта Фриули-Венеция Джулия. По същество системата предвижда, че при покупката на моторното гориво от бензиностанцията операторите на бензиностанции отпускат фиксирана сума (на литър), като намаляват дължимата цена за моторното гориво. Регионалната администрация възстановява на операторите на бензиностанциите отпуснатата сума върху покупките на моторно гориво, извършени от получателите.

Систематиката на Директива 2003/96/ЕО, която преструктурира рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, изисква да има единно ниво на облагане с данъци за всеки продукт и за всяко приложение на цялата територия на всяка държава членка. Този принцип произтича от общия смисъл на директивата и по-специално от предвиденото в съображения 5 и 15, както и от текста на разпоредбите на самата директива и от систематичното тълкуване на всички нейни разпоредби. От принципа, съгласно който всяка държава членка трябва да предвиди единно ниво на облагане с данъци за всеки продукт и за всяко приложение, може да има изключение само в изрично предвидените от директивата случаи. Директива 2003/96 предвижда редица разпоредби, които позволяват на държавите членки да прилагат намаляване, освобождаване или диференциране на нивото на облагане за определени продукти или за определени приложения. Става въпрос по-специално за членове 5, 7, 15, 16 и 17, като и за членове 18 и 19 от директивата. Държавите членки могат да прилагат такова намаляване, освобождаване или диференциране по реда на член 6 от директивата. Последната разпоредба предвижда, че държавите членки са свободни да прилагат освобождаване или намаляване пряко или посредством диференцирани данъчни ставки, или чрез възстановяване на цялата или част от сумата от данъчно облагане.

Според Комисията в настоящия случай е налице намаляване на акцизните ставки върху моторното гориво, което не е разрешено от Директива 2003/96/ЕО за данъчното облагане на енергийните продукти.

Комисията следователно счита, че в настоящия случай Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 19 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на […] рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.

(1) ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/36

Жалба, подадена на 29 януари 2019 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-219/10 RENV, World Duty Free Group/Комисия

(Дело C-64/19 P)

(2019/C 112/42)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. A. Sampol Pucurull)

Други страни в производството: World Duty Free Group, S.A., по-рано Autogrill España, SA и Европейска комисия

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя в първоинстанционното производство: Федерална република Германия и Ирландия

Искания на жалбоподателя

—	да се уважи настоящата касационна жалба и да се отмени решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г. по дело T-219/10 RENV, World Duty Free Group, S.A. срещу Европейската комисия (1);

—

да се отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (2), се приема, че въпросната данъчна мярка представлява държавна помощ, и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Касационната жалба се основава на едно-единствено основание за обжалване, което би следвало да доведе до отмяната на обжалваното решение. Испания поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 58 от Статута на Съда, като е дал погрешно тълкуване на член 107, параграф 1 от Договора, и по-специално на понятието за селективност на държавните помощи, съдържащо се в този член. Това единствено касационно основание може да се раздели на четири части:

—	на първо място, Испания счита, че Общият съд е определил погрешно референтната рамка на данъчната мярка, която не съвпада с посочената в обжалваното решение;

—	на второ място, Испания счита, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, като не е прието, че данъчното третиране на финансовата репутация представлява мярка с общ характер или самостоятелна и специфична референтна рамка;

—

на трето място, Испания защитава тезата, че в съдебното решение е допусната грешка при прилагане на правото и като не е определена правилно целта на референтната рамка, а даденият сравнителен анализ, който изисква касационното решение по дело World Duty Free (3) (C-20/15 P и C-21/15 P), е неправилен;

—	на четвърто място, грешката в идентифицирането на съставен елемент от референтната марка води до грешка при прилагане на правото при възлагането на доказателствената тежест.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., World Duty Free Group/Комисия (T-219/10 RENV, EU:T:2018:784).

(2) ОВ L 7, 2011 г., стр. 48.

(3) Решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/37

Жалба, подадена на 29 януари 2019 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 15 ноември 2019 г. по дело T-399/11, Banco Santander и Santusa/Комисия

(Дело C-65/19 P)

(2019/C 112/43)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. A. Sampol Pucurull)

Друга страна в производството: Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. и Европейска комисия

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя в първа инстанция: Федерална република Германия и Ирландия

Искания на жалбоподателя

—	да се уважи настоящата касационна жалба и да се отмени решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г. по дело T-399/11 RENV Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. срещу Европейската комисия (1);

—

да се отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания (2), се приема, че въпросната данъчна мярка представлява държавна помощ и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Касационната жалба се основава на едно-единствено основание за обжалване, което би следвало да доведе до отмяната на обжалваното решение. Испания поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 58 от Статута на Съда, като е дал погрешно тълкуване на член 107, параграф 1 от Договора и по-специално на понятието за селективност на държавните помощи, съдържащо се в този член. Това единствено касационно основание може да се раздели на четири части:

—	на първо място, Испания счита, че Общият съд определил погрешно референтната рамка на данъчната мярка, която не съвпада с посочената в обжалваното решение;

—	на второ място, Испания счита, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, като не е прието, че данъчното третиране на финансовата репутация представлява мярка с общ характер или самостоятелна и специфична референтна рамка;

—

—	на четвърто място, грешката в идентифицирането на съставен елемент от референтната марка води до грешка при прилагане на правото при възлагането на доказателствената тежест.

(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11 RENV, EU:T:2018:787).

(2) ОВ L 135, 2011 г., стр. 1.

(3) Решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/38

Жалба, подадена на 11 февруари 2019 г. — Италианска република/Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент

(Дело C-106/19)

(2019/C 112/44)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, S. Fiorentino, C. Colelli)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда на Европейския съюз:

—	да отмени Регламент (ЕС) 2018/1718 за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местоположението на седалището на Европейската агенция по лекарствата, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз от 16 ноември 2018 г., L 291 (1),

—	да осъди Съветът и Парламентът да заплатят съдебните разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата, жалбоподателят изтъква две основания:

—

нарушение на членове 10, 13 и 14 от Договора за Европейския съюз. Нарушение на член 114, член 168, параграф 4, буква в), член 289 и член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз: като е определил Амстердам за седалище на Европейската агенция по лекарствата (EMA), спорният регламент само е приел избора, направен на срещата на Съвета от 20 ноември 2017 г., в който избор Европейският парламент не е участвал. От това следва, че тъй като при приемането на регламента Парламентът по никакъв начин не е могъл да окаже влияние върху взетото решение, той по същество е бил лишен от своите правомощия, които обаче съгласно нормите на Договорите, уреждащи избраната законодателна процедура, трябва да се зачитат напълно;

—

незаконосъобразност на обжалвания регламент, произтичаща от незаконосъобразността на решението от 20 ноември 2017 г. — 14559/17. Злоупотреба с власт поради липса на разследване и изопачаване на фактите: ако се стигне до извода, че в действителност с регламента може само да се приеме решението от 20 ноември 2017 г. и че следователно не са нарушени правомощията на Парламента, тогава трябва да се приеме и че самият регламент е засегнат, по производен начин, от същите пороци, които засягат посоченото решение и които Република Италия вече е изтъкнала в жалбата си по дело C-59/18.

(1) Регламент (ЕС) 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местонахождението на седалището на Европейската агенция по лекарствата (ОВ L 291, 2018 г., стр. 3).

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/41

Решение на Общия съд от 8 февруари 2019 г. — Serendipity и др./EUIPO — CKL Holdings (CHIARA FERRAGNI)

(Дело T-647/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз CHIARA FERRAGNI - По-ранна словна марка на Бенелюкс Chiara - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 112/49)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Serendipity Srl (Милано, Италия), Giuseppe Morgese (Барлета, Италия), Pasquale Morgese (Барлета) (представители: C. Volpi, L. Aliotta и F. Garbagnati Lo Iacono, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: CKL Holdings NV (Бусум, Нидерландия)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 17 юли 2017 г. (преписка R 2444/2016-4) относно производство по възражение между, от една страна, CKL Holdings и от друга страна, Serendipity и Morgese

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 юли 2017 г. (преписка R 2444/2016-4).

2)	Осъжда EUIPO да заплати наред с направените от нея разноски и разноските, направени от Serendipity Srl, от Giuseppe Morgese и Pasquale Morgese.

(1) ОВ C 392, 20.11.2017 г.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/41

Жалба, подадена на 16 януари 2019 г. — Orkla Foods Danmark/EUIPO (PRODUCED WITHOUT BOILING SCANDINAVIAN DELIGHTS ESTABLISHED 1834 FRUIT SPREAD)

(Дело T-34/19)

(2019/C 112/50)

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Orkla Foods Danmark (Тоструп, Дания) (представител: S. Hansen, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „PRODUCED WITHOUT BOILING SCANDINAVIAN DELIGHTS ESTABLISHED 1834 FRUIT SPREAD“ — заявка за регистрация № 16 930 241

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 1 октомври 2018 г. (преписка R 309/2018-2)

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/42

Жалба, подадена на 23 януари 2019 г. — MSI Svetovanje/EUIPO — Industrial Farmaceutica Cantabria (nume)

(Дело T-41/19)

(2019/C 112/51)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: MSI Svetovanje, marketing, d.o.o (Vrhnika, Словения) (представител: M. Maček, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Industrial Farmaceutica Cantabria, SA (Мадрид, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „nume“ — заявка за регистрация № 15 120 355

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2018 г. по преписка R 722/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от MSI Svetovanje d.o.o.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/43

Жалба, подадена на 28 януари 2019 г. — AH/Eurofound

(Дело T-52/19)

(2019/C 112/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: AH (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответник: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решението от 22 март 2018 г. на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, връчено на жалбоподателя чрез неговия юридически съветник посредством писмо, съставено от юридическия съветник на тази агенция, адвокатска кантора Beauchamps, с което се отхвърлят жалбата му, в която се твърди нарушение на правилата за защита на личните и персонални данни, искането му за започване на разследване по този въпрос, както и искането за обезщетение, подадени от жалбоподателя на 2 февруари 2018 г. чрез неговия юридически съветник,

—	да осъди ответника да заплати сумата от 30 000 EUR като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на „data breach“ (изтичане на данни) и на отхвърлянето на искането, подадено на 2 февруари 2018 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

1.	Първото основание е изведено от незаконосъобразността на обжалваното решение, тъй като това решение не е било взето от компетентния орган по назначаването, а от кантора от външни адвокати, която нито е била упълномощена, нито има правомощия по този въпрос.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за добра администрация, на задължението за съдействие и на членове 22 и 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“) поради това, че ответникът е отхвърлил искането му, без да започне административно разследване.

3.	Третото основание е изведено по-специално от нарушение на задължението за мотивиране, на правото на защита и по-конкретно на правото на изслушване и на задължението за полагане на грижа.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 26 от Правилника и на приложимите разпоредби в областта на правото на защита на личните данни.

5.	Петото основание е изведено от конфликт на интереси и от нарушение на задълженията за обективност, безпристрастност и независимост на администрацията.

6.	Шестото основание е изведено от злоупотреба с власт.

7.	Седмото основание е изведено от нарушение на член 17 от Правилника и на поверителния характер на синдикалната дейност, в която има право да участва всеки работник.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/44

Жалба, подадена на 31 януари 2019 г. — Кипър/EUIPO — Filotas Bellas & Yios (Halloumi Vermion grill cheese M BELAS PREMIUM GREEK DAIRY SINCE 1927)

(Дело T-60/19)

(2019/C 112/54)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, QC, V. Marsland, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Filotas Bellas & Yios AE (Александрия Иматия, Гърция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Halloumi χαλλούμι Vermion grill cheese/grill est/grill kase M BELAS PREMIUM GREEK DAIRY SINCE 1927“ — марка на Европейския съюз № 12 172 276

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 ноември 2018 г. по преписка R 2296/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Апелативният състав е преценил неправилно сходството на стоките,

—	Апелативният състав неправилно е приел, че е било правилно да възпроизведе обосновката от предходна практика на Общия съд,

—	Апелативният състав неправилно е приел, че по-ранна национална марка е напълно лишена от отличителен характер като отличаваща сертифицирани от несертифицирани стоки,

—	Апелативният състав е допуснал грешка при сравняването на марките и при преценката на вероятността от объркване,

—	Апелативният състав не е разгледал националните разпоредби и съдебната практика по отношение на обхвата и действието на националните сертификатни марки.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/45

Иск, предявен на 4 февруари 2019 г. — Съвместно предприятие ECSEL/Personal Health Institute International

(Дело T-64/19)

(2019/C 112/55)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Съвместно предприятие ECSEL (представители: G. Kuyper и P. Brochier, lawyers)

Ответник: Personal Health Institute International (Амстердам, Нидерландия)

Искания на ищеца

Ищецът моли Общия съд:

—	да осъди ответника да заплати на ECSEL сумата от 25 513,84 EUR заедно с лихвите в договорения размер от 3,5 %, считано от 15 декември 2014 г. до пълното плащане на сумата.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага само едно основание, изведено от твърдяно неизпълнение на договора от ответника, който според ищеца не внася уточнения, нито дава сведения за проекта си на съответния национален финансиращ орган и не изпълнява договорните си задължения, като това обоснова прекратяването на договора по отношение на ответника в съответствие с релевантните разпоредби на член II.20.1 от приложение II към Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/46

Жалба, подадена на 5 февруари 2019 г. — Sixsigma Networks Mexico/EUIPO — Dokkio (DOKKIO)

(Дело T-67/19)

(2019/C 112/56)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sixsigma Networks Mexico, SA de CV (Мексико, Мексико) (представител: C. Casas Feu, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dokkio, Inc. (Сан Матео, Калифорния, САЩ)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка „DOKKIO“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 308 971

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 21 ноември 2018 г. по преписка R 1187/2018-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която отхвърля възражение B 2800087,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени от Sixsigma Networks Mexico, SA de CV,

—	да осъди Dokkio, Inc. да заплати съдебните разноски, направени от Sixsigma Networks Mexico, SA de CV.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/47

Жалба, подадена на 6 февруари 2019 г. — Südwestdeutsche Salzwerke/EUIPO (Bad Reichenhaller Alpensaline)

(Дело T-69/19)

(2019/C 112/57)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател Südwestdeutsche Salzwerke AG (Хайлброн, Германия) (представители: M. Douglas, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Bad Reichenhaller Alpensaline“ — Заявка № 17 126 517

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 4 декември 2018 г. по преписка R 412/2018-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да уважи заявката за регистрация № 17 126 517, доколкото тя е била отхвърлена,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 17, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/47

Жалба, подадена на 7 февруари 2019 г. — DK Company/EUIPO — Hunter Boot (DENIM HUNTER)

(Дело T-74/19)

(2019/C 112/58)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: DK Company A/S (Ikast, Дания) (представител: S. Hansen, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hunter Boot Limited (Единбург, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за регистрация № 14 649 891

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2018 г. по преписка R 849/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да измени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от жалбоподателя.

Изложено основание

—	Апелативният състав е допуснал грешка, като е установил, че е съществува вероятност от объркване между марките.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/48

Жалба, подадена на 8 февруари 2019 г. — Comune di Milano/Парламент и Съвет

(Дело T-75/19)

(2019/C 112/59)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Comune di Milano (представители: F. Sciaudone, M. Condinanzi и A. Neri, avvocati)

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местонахождението на седалището на Европейската агенция по лекарствата („EMA“),

—	да обяви недействителността на решението на Съвета от 20 ноември 2017 г. съгласно точка 6 от процедурните правила от 22 юни 2017 г.,

—	да осъди Европейския парламент и Съвета да заплатят съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание — нарушение на принципите на представителна демокрация (член 10 ДЕС), институционално равновесие и лоялно сътрудничество (член 13 ДЕС), нарушение на съществени процесуални правила и на член 14 ДЕС

—

Жалбоподателят изтъква нарушение на разглежданите принципи, тъй като: i) седалището на EMA е избрано само от една институция — Съвета, след процес на вземане на решение, довел до решението от 20 ноември 2017 г., което определя съдържанието на обжалвания регламент (тоест местонахождението на седалището на EMA в Амстердам) извън обикновената законодателна процедура и преди тя да започне; ii) Съветът и Комисията — единствените две институции, включени в процеса на избор — не включват Парламента в процедурата по избор на седалището на ЕМА; с която всъщност се изчерпва процесът на вземане на решение; iii) в рамките на обикновената законодателна процедура Съветът e Комисията поставят Парламента пред свършен факт по отношение на (вече направения) избор на Амстердам за седалище; iv) Съветът и Комисията не оставят на Парламента никаква свобода на действие, за да прецени или да постави под въпрос това решение, като дори се ангажират да приключат законодателната процедура във възможно най-кратък срок; v) Парламентът е възпрепятстван да упражни своята функция, макар и предвидена от Договорите, и e принуден да „ратифицира“ в законодателната процедура въпреки волята си приетото от Съвета решение.

Второ основание — злоупотреба с власт и нарушение на принципите на прозрачност, добра администрация и равенство

—

Според жалбоподателя процедурата по избор е целяла да се определи най-доброто предложение за преместване на седалището на EMA с оглед обективни критерии за подбор, предварително определени в поканата за отправяне на предложения. В настоящия случай обаче определянето на седалището чрез жребий без предварително проучване не е позволило да се провери неравностойността на двете кандидатури на Милано и на Амстердам, нито да се избере най-доброто предложение. Освен това резултатът от гласуването на 20 ноември 2017 г. в полза на Амстердам е обусловен от непровеждане от страна на Комисията на ефективно проучване и от изопачаване на холандското предложение (освен това с оглед на различни съществени аспекти). Поради това държавите членки са гласували за кандидатурата на Амстердам, като са приели неправилно, че тя отговаря на изискванията, предвидени в поканата за отправяне на предложения, и на специфичните потребности на агенцията. Освен това холандското предложение е изменено ex post (в негативен смисъл) след гласуването на 20 ноември 2017 г. Измененията в предложението са договорени тайно и двустранно. Пороците на решението от 20 ноември 2017 г. водят до незаконосъобразност на обжалвания регламент.

Трето основание — нарушение на принципите на добра администрация

—

В това отношение се изтъква, че процесът на вземане на решение, довел до определянето на новото седалище на EMA, се характеризира с липсата на форми и правила за гарантиране на необходимата прозрачност. Пропуските при проучването и последвалото двустранно и тайно предоговаряне на някои съществени условия на холандското предложение задълбочават нарушението на принципа на прозрачност. Освен това не са разгледани много релевантни за решението обстоятелства. Липсата на ефективно оценяване на предложенията и изопачаването на холандското предложение от страна на Комисията във връзка с три съществени аспекта (площ на временното седалище, финансови условия, годност за гарантиране на непрекъснатото функциониране на агенцията) задълбочават нарушението на принципа на добра администрация.

Четвърто основание — нарушение на решение на Съвета от 11 септември 2009 г. за приемане на Процедурен правилник на Съвета, както и на процедурните правила на Съвета от 31 октомври 2017 г.

—	В това отношение се изтъква, че правилата за провеждане и резултатът от гласуването са опорочени поради нарушение на конкретните норми, които Съветът е трябвало да спази, и водят до незаконосъобразност на решението от 20 ноември 2017 г. и на обжалвания регламент.

25.3.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/49

Иск, предявен на 12 февруари 2019 г. — Apostolopoulou и Apostolopoulou Chrysanthaki/Европейска комисия

(Дело T-81/19)

(2019/C 112/60)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищци: Zoi Apostolopoulou (Атина, Гърция), Anastasia Apostolopoulou- Chrysanthaki (Атина) (представител: D. Gkouskos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—	да съедини настоящото дело с другото, образувано също по тяхна молба на 25 октомври 2018 г. и заведено под номер T-721/2018,

—	да уважи иска им и да осъди ответниците да заплатят солидарно на всяка от ищците обща сума от един милион и сто хиляди евро за поправяне на неимуществените вреди, която са претърпели поради засягане на личността, като основанието за тази сума е подробно описано в исковата им молба,

—	да задължи ответниците в бъдеще да се въздържат от всякакво засягане на личността на ищците,

—	да задължи първия ответник да възстанови честта и репутацията на ищците с декларация,

—	да осъди ответниците за заплатят всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Настоящият иск е предявен срещу Европейската Комисия и срещу Европейския съюз. Като се има предвид, че вторият ответник винаги е представляван пред Съда от институцията, на която се приписва оспорваният акт или оспорваното поведение, поради това се счита, че Комисията е единственият ответник по настоящото дело.

В подкрепа на иска си ищците излагат три основания.

1.	Първото основание е нарушение на задължението на страните за честност и справедливост, нарушение на основния принцип на добро правораздаване и нарушение на правото на ищците на справедлив процес.

2.	Второто основание е накърняване на човешкото достойнство и засягане на личността на ищците в нарушение на принципа на добра администрация.

3.	Третото основание е нарушение на принципите на законност, на добросъвестност и на защита на оправданите правни очаквания.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 112

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 25 март 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2019/C 112/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1