ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 г. — National Iranian Tanker Company/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-600/16 P) (1)

((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Отмяна на вписване от Общия съд - Повторно вписване - Доказателства с дата преди първото вписване - Факти, известни преди първото вписване - Сила на пресъдено нещо - Обхват - Правна сигурност - Защита на оправданите правни очаквания - Ефективна съдебна защита - Основание за вписване, свързано с логистичната подкрепа на иранското правителство - Обхват - Транспорт на суров нефт))

(2019/C 35/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: National Iranian Tanker Company (представители: T. de la Mare, QC, M. Lester, QC, M. J. Pobjoy, barrister, и R. Chandrasekera, S. Ashley и C. Murphy, solicitors)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro и M. Bishop)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда National Iranian Tanker Company да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 30, 30.1.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 г. — Bank Tejarat/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-248/17 P) (1)

((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Отмяна на вписване от Общия съд - Повторно вписване - Мотив за вписване, свързан с предоставяне на финансова подкрепа на правителството на Иран и с участие в снабдяването със забранени стоки и технологии - Обхват - Финансиране на проекти в петролния и газовия сектор - Доказателства, носещи датата преди първото вписване - Факти, които са известни преди първото вписване - Член 266 ДФЕС - Сила на пресъдено нещо - Обхват - Ефективна съдебна защита))

(2019/C 35/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Tejarat (представители: S. Zaiwalla, P. Reddy и A. Meskarian, Solicitors, M. Brindle QC, T. Otty QC, R. Blakeley, Barrister)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: J. Kneale и M. Bishop

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Bank Tejarat да заплати, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 249, 31.7.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/3

Решение на Съда (първи състав) от 28 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — Solvay Chimica Italia SpA и др. (C-262/17), Whirlpool Europe Srl и др. (C-263/17), Sol Gas Primari Srl (C-273/17)/Autorità per l'energia elettrica, il gas e il sistema idrico

(Съединени дела C-262/17, С-263/17 и С-273/17) (1)

((Преюдициално запитване - Вътрешен пазар на електроенергия - Директива 2009/72/ЕО - Разпределителни системи - Член 28 - Затворени разпределителни системи - Понятие - Изключения - Граници - Член 32, параграф 1 - Достъп на трети страни - Член 15, параграф 7 и член 37, параграф 6, буква б) - Такси за диспечиране))

(2019/C 35/04)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Solvay Chimica Italia SpA, Solvay Specialty Polymers Italy SpA, Solvay Chimica Bussi SpA, Ferrari f.lli Lunelli SpA, Fenice — Qualità Per L’ambiente SpA, Erg Power Srl, Erg Power Generation SpA, Eni SpA, Enipower SpA (C-262/17), Whirlpool Europe Srl, Fenice — Qualità Per L’ambiente SpA, FCA Italy SpA, FCA Group Purchasing Srl, FCA Melfi SpA, Barilla G. e R. Fratelli SpA, Versalis SpA (C-263/17), Sol Gas Primari Srl (C-273/17)

Ответник: Autorità per l'energia elettrica, il gas e il sistema idrico

в присъствието на: Nuova Solmine SpA, American Husky III, Inovyn Produzione Italia SpA, Sasol Italy SpA, Radici Chimica SpA, La Vecchia Soc. cons. arl, Zignago Power Srl, Santa Margherita e Kettmeir e Cantine Torresella SpA, Zignago Vetro SpA, Chemisol Italia Srl, Vinavil SpA, Italgen SpA, Arkema Srl, Yara Italia SpA, Ineos Manufacturing Italia SpA, ENEL Distribuzione SpA, Terna SpA, CSEA — Cassa per i servizi energetici e ambientali, Ministero dello Sviluppo economico (C-262/17), Terna SpA, CSEA — Cassa per i servizi energetici e ambientali, Ministero dello Sviluppo economico, ENEL Distribuzione SpA (C-263/17), Terna SpA, Ministero dello Sviluppo economico (C-273/17)

Диспозитив

Член 2, точка 5 и член 28, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че системи като разглежданите в главното производство, създадени с цел собствено потребление преди влизането в сила на тази директива и управлявани от частно образувание, към които са свързани ограничен брой производствени и потребителски единици, и които на свой ред са свързани с обществената електроразпределителна мрежа, представляват разпределителни системи, попадащи в приложното поле на посочената директива.

Член 28 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че системи като разглежданите в главното производство, които са класифицирани от държава членка като затворени разпределителни системи по смисъла на параграф 1 от този член, могат в това си качество да бъдат освободени от тази държава само от задълженията, предвидени в параграф 2 от същия член, с което не се изключва възможността за тези системи да се приложат и други изключения, предвидени в тази директива, и в частност изключението по член 26, параграф 4, ако отговарят на посочените в него условия, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Във всеки случай тази държава членка не може да включи споменатите системи в отделна категория разпределителни системи с цел да им предостави освобождаване, което не е предвидено в посочената директива.

Член 32, параграф 1 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че за затворените разпределителни системи по смисъла на член 28, параграф 1 от тази директива няма задължение да предоставят достъп на трети страни, а трябва да предоставят достъп само на трети страни, включени в категорията ползватели, които могат да бъдат свързвани към тези системи, които ползватели имат право на достъп до обществената мрежа.

Член 15, параграф 7 и член 37, параграф 6, буква б) от Директива 2009/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на обективна обосновка не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че таксите за диспечиране, дължими от ползвателите на затворена разпределителна система, се изчисляват на базата на електроенергията, която се обменя с тази система от всеки от ползвателите ѝ чрез точката им на свързване към посочената система, ако се докаже, че ползвателите на затворена разпределителна система не се намират в същото положение като другите ползватели на обществената мрежа и че доставчикът на услугата за диспечиране на обществената мрежа поема ограничени разходи по отношение на тези ползватели на затворена разпределителна система, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 309, 18.9.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Münster — Германия) — Harry Mensing/Finanzamt Hamm

(Дело C-264/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 314 - Член 316 - Член 322 - Специални режими, приложими по отношение на произведения на изкуството - Режим за облагане на маржа на печалбата - Данъчнозадължени дилъри - Доставка на произведения на изкуството от техните автори или от правоприемниците им - Вътреобщностни сделки - Отказ на националните данъчни органи да признаят на данъчнозадължено лице да се ползва от правото на избор дали да прилага режима за облагане на маржа на печалбата - Условия за прилагане - Право на приспадане на платения по получени доставки данък - Произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети))

(2019/C 35/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Münster

Страни в главното производство

Жалбоподател: Harry Mensing

Ответник: Finanzamt Hamm

Диспозитив

Член 316, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължен дилър може да избере да прилага режима за облагане на маржа на печалбата към доставка на произведения на изкуството, които е получил с освободена вътреобщностна доставка от автора или негов правоприемник, въпреки че последните не принадлежат към категориите лица, изброени в член 314 от тази директива.

Данъчнозадължен дилър не може да избере да прилага предвидения в член 316, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 режим за облагане на маржа на печалбата към доставка на произведения на изкуството, които е получил с освободена вътреобщностна доставка, и същевременно да претендира право на приспадане на платения по получени доставки ДДС в случаите, в които това право е изключено по силата на член 322, буква б) от тази директива, ако последната разпоредба не е транспонирана в националното право.

(1) ОВ C 263, 28.8.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/5

Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale della Liguria — Италия) — Amt Azienda Trasporti e Mobilità SpA и др./Atpl Liguria — Agenzia regionale per il trasporto pubblico locale SpA, Regione Liguria

(Дело C-328/17) (1)

((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Производства по обжалване - Директива 89/665/ЕИО - Член 1, параграф 3 - Директива 92/13/ЕИО - Член 1, параграф 3 - Право на обжалване, за което се изисква в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка да е била подадена оферта))

(2019/C 35/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale della Liguria

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Amt Azienda Trasporti e Mobilità SpA, Atc Esercizio SpA, Atp Esercizio Srl, Riviera Trasporti SpA, Tpl Linea Srl

Ответници: Atpl Liguria — Agenzia regionale per il trasporto pubblico locale SpA, Regione Liguria

Диспозитив

Както член 1, параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г., така и член 1, параграф 3 от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, изменена с Директива 2007/66, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което икономическите оператори нямат право да обжалват решенията на възлагащия орган, свързани с процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са решили да не участват, защото с оглед на приложимата за тази процедура уредба има голяма вероятност съответният договор да не им бъде възложен.

Все пак компетентната национална юрисдикция следва да прецени обстойно, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, характерни за контекста на делото, с което е сезирана, дали конкретното прилагане на това законодателство няма да засегне правото на ефективна съдебна защита на съответните икономически оператори.

(1) ОВ C 309, 18.9.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/6

Решение на Съда (девети състав) от 29 ноември 2018 г. — Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-340/17 P) (1)

((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Производство за обявяване на недействителност - Обявяване на недействителност въз основа на по-ранна марка на Обединеното кралство - Реално използване - Доказване - Последици от процедурата по излизане на Обединеното кралство от ЕС върху производството пред Общия съд и законосъобразност на спорното решение - Липса))

(2019/C 35/07)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. (представители: E. Baud и P. Marchiset, avocats)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Botis и S. Hanne)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: C. Brodie и Z. Lavery, подпомагани от N. Saunders, barrister)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 347, 16.10.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/6

Решение на Съда (шести състав) от 28 ноември 2018 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-506/17) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Депониране на отпадъци - Директива 1999/31/ЕО - Член 14, буква б) и в) - Разрешение за дейност - Закриване на неразрешени депа - Разрешаване на необходимата дейност въз основа на одобрения план за подобрение - Определяне на преходен период за изпълнение на плана))

(2019/C 35/08)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално E. Sanfrutos Cano и M. M. Žebre, впоследствие E. Sanfrutos Cano, B. Rous Demiri et F. Thiran и накрая E. Sanfrutos Cano и B. Rous Demiri, F. Thiran и C. Hermes)

Ответник: Република Словения (представители: J. Morela и N. Pintar Gosenca)

Диспозитив

Като не е приела необходимите мерки:

—

най-късно до 16 юли 2009 г. съгласно член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, да се пристъпи към закриване на депата Dragonja, Dvori, Rakek-Pretržje, Bukovžlak-Cinkarna, Suhadole, Lokovica, Mislinjska Dobrava, Izola, Mozelj, Dolga Poljana, Dolga vas, Jelšane, Volče, Stara gora, Stara vas, Dogoše, Mala gora, Tuncovec-Steklarna, Tuncovec-OKP и Bočna-Podhom, които не са получили разрешение да продължат дейността си съгласно член 8 от Директивата, и

—	най-късно до 16 юли 2009 г. да приведе депо Ostri vrh в съответствие с изискванията на Директива 1999/31, с изключение на предвидените в приложение I, точка 1, Република Словения не е изпълнила задълженията си съгласно съответно член 14, буква б) и член 14, буква в) от Директива 1999/31.

2)	Осъжда Република Словения да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 357, 23.10.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/7

Решение на Съда (шести състав) от 29 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Goslar/baumgarten sports & more GmbH

(Дело C-548/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Данъчно облагане на посредници на професионални футболни играчи - Плащане чрез вноски и под условие - Данъчно събитие, изискуемост и събиране на данъка))

(2019/C 35/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt Goslar

Ответник: baumgarten sports & more GmbH

Диспозитив

Член 63 във връзка с член 64, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчното събитие и изискуемостта на данъка за предоставяне от посредник на услуга за набиране на професионални футболисти като разглежданата в главното производство, за която се заплаща на вноски и под условие за няколко години след посредничеството, да се считат за настъпили на датата на последното.

(1) ОВ C 437, 18.12.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/8

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Stuttgart (Германия), постъпило на 18 октомври 2018 г. — Interseroh Dienstleistungsgesellschaft mbH gegen SAA Sonderabfallagentur Baden-Württemberg GmbH

(Дело C-654/18)

(2019/C 35/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Stuttgart

Страни в главното производство

Жалбоподател: Interseroh Dienstleistungsgesellschaft mbH

Ответник: SAA Sonderabfallagentur Baden-Württemberg GmbH

Преюдициални въпроси

Следва ли член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 (1),

съгласно който превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 kg:

a)	отпадъците, изброени в приложени[е] III или IIIБ;

б)

смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA, в съответствие с член 58,

да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, попадат в обхвата на код B3020 по Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:

Следва ли член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006,

a)	отпадъците, изброени в приложени[е] III или IIIБ;

б)

да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а задължението за нотифициране съгласно член 4?

(1) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз от 12.7.2006 г., L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172)

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/9

Преюдициално запитване от Juzgado de Instrucción de Badalona (Испания), постъпило на 22 октомври 2018 г. — наказателно производство срещу VW

(Дело C-659/18)

(2019/C 35/11)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Instrucción de Badalona

Страни в главното производство

Преюдициален въпрос

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално, член 3, параграф 2 от Директива 2013/48/ЕС (1) да се тълкуват в смисъл, че упражняването на правото на достъп до адвокат може да бъде обосновано забавено, когато заподозреният или обвиняемият не се яви при първото му призоваване от страна на съда и бъде издадена национална, европейска или международна заповед за задържане, отлагайки достъпа до адвокат и неговото явяване по делото, докато тази заповед не бъде изпълнена и заподозреният не бъде доведен принудително пред съда?

(1) Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1)

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/9

Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Brescia (Италия), постъпило на 13 октомври 2018 г. — JH/KG

(Дело C-681/18)

(2019/C 35/12)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Brescia

Страни в главното производство

Ищец/: JH

Ответник: KG

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 5, параграф 5 от Директива 2008/104/ЕО от 19 ноември 2008 г. (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на Законодателен декрет 276/2003, изменен с Декрет закон 34/2014, който: a) не предвижда ограничения за последователните назначения на един и същ работник в едно и също предприятие; б) не поставя като условие за законосъобразността на назначаването за определен срок на персонал, осигурен от агенция за временна заетост, посочването на техническите, производствените и организационните причини или причините, свързани с необходимост от заместване, за прибягването до този вид услуги; в) не предвижда, като условие за използването на тази форма на трудов договор, изискване за временен характер на производствените нужди на предприятието ползвател.

(1) Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 2008 г., стр. 9).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/10

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 ноември 2018 г. — OC и др./Banca d’Italia и др.

(Дело C-686/18)

(2019/C 35/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподателr: OC и др., Adusbef, Federconsumatori, PB и др., QA и др.

Ответник: Banca d’Italia, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’economia e delle finanze [Италианска централна банка, Кабинет на министър-председателя, Министерство на икономиката и финансите]

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 [относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници] (1), член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 (2), и членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. (3), национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, алинея 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, алинея 2-ter от [Консолидирания закон за банките] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, алинея 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро? Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?

Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?

Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, алинея 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, алинея 2-ter от [Консолидирания закон за банките] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?

Допуска ли член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte costituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, неговия размер?

Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията е съвместим с европейското право, като се имат предвид член 16 и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно който: „[в]секи има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“), а също така и член 52, алинея 3 от посочената харта (съгласно който: „[д]околкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита“), както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?

(1) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 януари 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1).

(2) Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за капиталовите изисквания за институциите (ОВ L 74, 2014 г., стр. 8).

(3) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/11

Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 14 ноември 2018 г. — X/Belgische Staat

(Дело C-706/18)

(2019/C 35/14)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad voor Vreemdelingenbetwistingen

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

Допуска ли Директива 2003/86/ЕО (1), като се вземат предвид член 3, параграф 5 от тази директива и преследваната с нея цел, а именно — да се определят условията за упражняване на правото на събиране на семейството, национална правна уредба, с оглед на която член 5, параграф 4 от същата директива следва да се тълкува в смисъл, че когато не е постановено решение в определения срок, националните органи са длъжни да издават по служебен почин разрешение за пребиваване на заинтересованото лице, без преди това да е установено дали това лице действително отговаря на условията за пребиваване в Белгия съгласно правото на Съюза?

(1) Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г.,стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/12

Преюдициално запитване от Hof van Beroep te Gent (Белгия), постъпило на 15 ноември 2018 г. — Procureur-generaal, друга страна: X

(Дело C-717/18)

(2019/C 35/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Beroep te Gent

Страни в главното производство

Жалбоподател: Procureur-generaal

Ответник: X

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 2, параграф 2 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест (1), както е транспонирано в белгийското право със Закона за европейската заповед за арест, когато проверява дали е налице изискваната от тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид действащия към момента на издаването на европейската заповед за арест наказателен закон на издаващата държава членка?

Допуска ли член 2, параграф 2 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест, както е транспонирано в белгийското право със Закона за европейската заповед за арест, когато проверява дали е налице предвидената в тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид наказателния закон, действащ към момента на издаването на европейската заповед за арест, в който е предвиден завишен размер на наказанието в сравнение с наказателния закон, който е бил в сила в издаващата държава членка към момента на извършването на деянията?

(1) Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език,: глава 19, том 6, стр. 3).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/12

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 21 ноември 2018 г. — Cali Apartments SCI/Procureur général près la cour d'appel de Paris, Ville de Paris

(Дело C-724/18)

(2019/C 35/16)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cali Apartments SCI

Ответници: Procureur général près la cour d'appel de Paris, Ville de Paris

Преюдициални въпроси

Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 година (1) на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на непостоянна клиентела без установен постоянен адрес там, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като предвидената в член L. 631-7 от Code de la construction et de l’habitation разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от Директива 2006/123 от 12 декември 2006 г. или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?

В случай, че са приложими членове 9—13 от Директива 2006/123/ ЕО от 12 декември 2006 г.:

Член 9, буква б) от тази директива трябва ли да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на непостоянна клиентела без установен постоянен адрес там се изисква разрешение?

4)	При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?

5)	Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директивата национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „непостоянна клиентела без установен постоянен адрес там“ се изисква разрешение?

Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директивата разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?

(1) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50)

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/13

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 22 ноември 2018 г. — HX/Procureur général près la cour d'appel de Paris, Ville de Paris

(Дело C-727/18)

(2019/C 35/17)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: HX

Ответници: Procureur général près la cour d'appel de Paris, Ville de Paris

Преюдициални въпроси

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631-7 от Code de la construction et de l’habitation разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от Директива 2006/123 от 12 декември 2006 г., или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?

В случай че са приложими членове 9—13 от Директива 2006/123/ ЕО от 12 декември 2006 г.:

Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на непостоянна клиентела без установен постоянен адрес там?

4)	При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?

5)	Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директивата национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „непостоянна клиентела без установен постоянен адрес там“ се изисква разрешение?

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/14

Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. от Португалска република срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 26 септември 2018 г. по дело T-463/16, Португалия/Комисия

(Дело C-737/18 P)

(2019/C 35/18)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, P. Barros da Costa, P. Estêvão и J. Saraiva de Almeida)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Обжалваното решение, тъй като съгласно посоченото решение Общият съд е отхвърлил жалбата за отмяна на Решение C(2016) 3753 (1) на Европейската комисия (ЕО) от 20 юни 2016 г.

—	Да отмени Решение C(2016) 3753 на Европейската комисия (ЕО) от 20 юни 2016 г., доколкото Съдът разполага с основания да уважи доводите на Португалската Република.

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Португалската Република иска да бъде отменено обжалваното решение и вследствие на това да се отмени спорното решение на Комисията въз основа на следните пороци:

Грешка при прилагането на правото и нарушение на принципа на правна сигурност — нарушение на член 24 от Регламент (ЕО) № 73/2009 (2) и на разпоредбата на членове 54, параграф 1, буква в), втора алинея и член 71, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 (3) и явно противоречие, водещо до грешка при прилагането на правото с установеното в точки 43 и 44 от обжалваното решение, доколкото като обявява, че второто основание, изтъкнато от Комисия следва да се отхвърли по същество, Общият съд приема по подразбиране, че португалската система за проверка на кръстосаното съответствие е ефикасна система за контрол и следователно, като е отхвърлил основанието и като не е отменил обжалваното решение на Комисията, Общият съд е допуснал явна грешка при прилагането на правото в противоречие с постановеното и е нарушил принципа на правна сигурност.

Грешка при прилагането на правото, противоречие с постановеното и нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото обжалваното решение допуска в точка 41 несъмнена разлика между допустимост на финансирането и системата на кръстосано съответствие, а в точки 46 и 47, в противоречие на това приема, че общата сума на предоставената помощ на земеделските стопани полежи на корекция. В този смисъл в точка 43 от обжалваното решение е неправилно е изведен извод, че рискът за Фонда не може да бъде ограничен до доказателството за контрол и оставя в сила финансовата корекция на Комисията, приложена към целия разход, без това да е подходящо или необходимо за постигане на преследваната цел, като следователно е непропорционално. Това твърдение на Общия съд е в нарушение на разпоредбата на член 5 ДЕС, член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 (4) и член 50, параграф 1 от Регламент № 1122/2009, от които следва, че процентът на корекция се прилага само по отношение на частта от разхода, която е изложена на риск, а именно 1 %. Ето защо обжалваното решение съдържа явна грешка при прилагането на правото и е опорочено от непоследователност на мотивите, както и нарушава общите принципи и нормите, предвидени в параграф 2, алинеи първа и шества от Работния документ на Комисията AGRI-2005-64043, тъй като е приложил неправилно тези принципи и норми в нарушение също и на Работен документ DS/2010/29 REV на Комисията, както и принципа на пропорционалност.

(1) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1059 на Комисията от 20 юни 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2016) 3753) (ОВ L 173, 2016 г., стр. 59).

(2) Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003) (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16).

(3) Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2009 г., стр. 65).

(4) Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/15

Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. от Duferco Long Products SA срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 18 септември 2018 г. по дело T-93/17, Duferco Long Products/Комисия

(Дело C-738/18 P)

(2019/C 35/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Duferco Long Products SA (представители: J.-F. Bellis, R. Luff, M. Favart, Q. Declève, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда на Европейския съюз:

1.	да отмени обжалваното съдебно решение (T–93/17, EU:T:2018:558),

2.	да отмени член 1, параграф е) и член 2 от Решението на Комисията от 20 януари 2016 година относно държавна помощ SA.33926 2013/C (ex 2013/NN, 2011/CP), приведена в действие от Белгия в полза на Duferco,

3.	да осъди ответника да заплати съдебните разноски в настоящото производство, както и да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В жалбата си жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е отказал да разгледа двете грешки в изчисленията, допуснати от Комисията в рамките на преценката на равностойния (pari passu) характер на шестата мярка на Решението на Комисията от 20 януари 2016 година относно държавна помощ SA.33926 2013/C (ex 2013/NN, 2011/CP), както и при прилагане на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

Жалбоподателят по-конкретно твърди, че:

—	Общият съд не е извършил адекватен съдебен контрол на начина, по който Комисията е приложила критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика,

—	Общият съд по-скоро е трябвало да разгледа с предимство основанието, изведено от допуснатите от Комисията грешки в рамките на преценката на равностойния (pari passu) характер на посочената шеста мярка, отколкото да предпочете да извърши анализ на представените от Белгия документи.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/17

Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия

(Дело T-545/11 RENV) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи във връзка с първото разрешение за пускане на пазара на активното вещество глифозат - Частичен отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице - Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 - По-висш обществен интерес - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 - Директива 91/414/ЕИО))

(2019/C 35/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Stichting Greenpeace Nederland (Амстердам, Нидерландия), Pesticide Action Network Europe (PAN Europe) (Брюксел, Белгия) (представители: B. Kloostra и A. van den Biesen, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Buchet, P. Ondrůšek и L. Pignataro-Nolin)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите: Кралство Швеция (представители: A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev, L. Swedenborg и F. Bergius)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и D. Klebs); European Chemical Industry Council (Cefic) (Брюксел) и Association européenne pour la protection des cultures (ECPA) (Брюксел) (представители: I. Antypas и D. Waelbroeck, адвокати), CropLife International AISBL (CLI) (Брюксел) (представители: R. Cana и E. Mullier, адвокати, и D. Abrahams, barrister), CropLife America Inc. (Вашингтон, Съединени щати), National Association of Manufacturers of the United States of America (NAM) (Вашингтон) и America Chemistry Council Inc. (ACC) (Вашингтон) (представители: първоначално M. Abenhaïm и K. Nordlander, адвокати, впоследствие K. Nordlander и M. Zdzieborska, solicitor, и накрая K. Nordlander, M. Zdzieborska и Y.-A. Benizri, адвокат), и European Crop Care Association (ECCA) (Брюксел) (представители: S. Pappas, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 10 август 2011 г., с което е отказан достъп до том 4 от изготвения от Федерална република Германия, в качеството ѝ на държава членка докладчик, проект на доклад за оценка на активното вещество глифозат в приложение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (OВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Stichting Greenpeace Nederland и Pesticide Action Network Europe (PAN Europe) да заплатят съдебните разноски.

3)	Кралство Швеция и Федерална република Германия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 355, 3.12.2011 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/18

Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Литва/Европейска комисия

(Дело T-508/15) (1)

((ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Разходи, направени от Литва - Помощ за ранно пенсиониране - Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 - Член 23 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 - Понятие за упражняване на търговска селскостопанска дейност - Връзка с понятието за полупазарно земеделско стопанство))

(2019/C 35/21)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Република Литва (представители: D. Kriaučiūnas, M. Palionis, T. Lozoraitis, R. Krasuckaitė и A. Petrauskaitė)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Aquilina и J. Jokubauskaitė)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 182, 2015 г., стp. 39), доколкото налага на Република Литва финансова корекция с фиксирана ставка от 5 %, като по този начин изключва от финансиране сумата от 1 938 300,08 EUR, платена по мярка „Ранно пенсиониране“ за периода 16 октомври 2010 г. — 15 октомври 2013 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Литва да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 371, 9.11.2015 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/18

Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — HM/Комисия

(Дело T-587/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Наемане на работа - Обявление за конкурс EPSO/AST-SC/03/15 - Недопускане до участие в изпитите за оценяване - Искане за преразглеждане - Отказ искането да се предаде на комисията по конкурса на общо основание поради просрочие - Разпределение на компетенциите между EPSO и конкурсната комисия))

(2019/C 35/22)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: HM (представител: H. Tettenborn, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и G. Gattinara)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 17 август 2015 г. да не се произнася по искането за преразглеждане на решението на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателката до следващия етап от конкурс EPSO/AST-SC/03/15-3, и от друга страна, за отмяна на „мълчаливия отказ“ на конкурсната комисия да уважи това искане за преразглеждане

Диспозитив

1)	Отменя решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 17 август 2015 г. да не се произнесе по искането за преразглеждане на решението на конкурсната комисия да не допусне HM до следващия етап на конкурс EPSO/AST-SC/03/15-3.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г. (делото е заведено първоначално в Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-17/16 и прехвърлено към Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/19

Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Brahma/Съд на Европейския съюз

(Дело T-603/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица в срок за изпитване - Срок за изпитване - Удължаване на срока за изпитване - Уволнение в края на срока за изпитване - Член 34 от Правилника - Злоупотреба с власт - Задължение за мотивиране - Член 25, параграф 2 от Правилника - Право на изслушване - Член 90, параграф 2 от Правилника - Отговорност - Изисквания за форма - Правило за съответствие между жалбата по съдебен и жалбата по административен ред - Допустимост - Имуществена вреда - Неимуществена вреда - Причинно-следствена връзка))

(2019/C 35/23)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Zoher Brahma (Тионвил, Франция) (представител: A. Tymen, адвокат)

Ответник: Съд на Европейския съюз (представители: първоначално J. Inghelram и L. Tonini Alabiso, впоследствие J. Inghelram и Á. Almendros Manzano)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решение от 17 юли 2015 г. на Съда на Европейския съюз да не титуляризира жалбоподателя и да го уволни, считано от 31 юли 2015 г., и на решение от 16 март 2016 г. на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, с което се отхвърля жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя срещу решение от 17 юли 2015 г., и от друга страна, за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на тези решения

Диспозитив

1)	Отменя решението от 17 юли 2015 г., с което секретарят на Съда на Европейския съюз, в качеството на орган по назначаването, уволнява г-н Zoher Brahma след изтичане на срока му за изпитване, считано от 31 юли 2015 г.

Отменя решението от 16 март 2016 г., с което комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, отхвърля жалбата по административен ред срещу решението от 17 юли 2015 г., с което секретарят на Съда на Европейския съюз, в качеството на орган по назначаването, уволнява г-н Brahma след изтичане на срока му за изпитване, считано от 31 юли 2015 г.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Осъжда Съда на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г. (дело, първоначално заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-33/16 и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.)

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/20

Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — PepsiCo/EUIPO — Intersnack Group (Exxtra Deep)

(Дело T-82/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „Exxtra Deep“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)))

(2019/C 35/24)

Език на производството: английски

Страни

Ищец/Жалбоподател: PepsiCo, Inc. (Ню Йорк, Съединени щати) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: M. Rajh и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на l’EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Intersnack Group GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: T. Lampel и M. Pfaff, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 ноември 2016 г. (преписка R 482/2016-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни PepsiCo и Intersnack Group

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 ноември 2016 г. (преписка R 482/2016 4).

2)	EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на PepsiCo, Inc.

3)	Intersnack Group GmbH & Co. KG понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 121, 18.4.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/21

Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Buck-Chemie/EUIPO — Henkel (Почистващи блокове за тоалетни)

(Дело T-296/17) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран дизайн на Общността, изобразяващ почистващи блокове за тоалетни - Основание за обявяване на недействителност - Оригиналност - Член 25 от Регламент (ЕО) № 6/2002))

(2019/C 35/25)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Buck-Chemie GmbH (Херенберг, Германия) (представители: C. Schultze, J. Ossing, R.-D. Härer, C. Weber, H. Ranzinger, C. Brockmann и C. Gehweiler, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Henkel AG & Co. KGaA (Дюселдорф, Германия) (представител: J. Schmidt, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 8 март 2017 г. (преписка R 2113/2015-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Buck-Chemie и Henkel

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Buck-Chemie GmbH да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Henkel AG & Co. KGaA, включително необходимите разноски, направени в производството пред апелативния състав на EUIPO.

(1) ОВ C 239, 24.7.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/21

Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — Shenzhen Jiayz Photo Industrial/EUIPO — Seven (SEVENOAK)

(Дело T-339/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „SEVENOAK“ - По-ранна международна фигуративна марка „7seven“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 35/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Shenzhen Jiayz Photo Industrial Ltd (Шънджън, Китай) (представител: M. de Arpe Tejero, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Lukošiūtė)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Seven SpA (Леини, Италия) (представител: L. Trevisan, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 23 март 2017 г. (преписка R 1326/2016-1), постановено в производство по възражение със страни Seven и Shenzhen Jiayz Photo Industrial

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 23 март 2017 г. (преписка R 1326/2016-1).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	EUIPO понася, освен направените от нея разноски и осем десети от тези на Shenzhen Jiayz Photo Industrial Ltd.

4)	Seven SpA понася, освен направените от него съдебни разноски и една десета от тези на Shenzhen Jiayz Photo Industrial.

5)	Shenzhen Jiayz Photo Industrial понася една десета от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 239, 24.7.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/22

Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Fruit of the Loom/EUIPO — Takko (FRUIT)

(Дело T-424/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „FRUIT“ - Реално използване на марката - Член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Сила на пресъдено нещо - Член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001))

(2019/C 35/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fruit of the Loom, Inc. (Боулинг Грин, Кентъки, Съединени щати) (представители: S. Malynicz, QC, и V. Marsland, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Gája и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Takko Holding GmbH (Телгте, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 25 април 2017 г. (преписка R 2119/2016-4), постановено в производство по отмяна със страни Takko Holding и Fruit of the Loom

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fruit of the Loom, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 318, 25.9.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/23

Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — Bopp/EUIPO (Изображение на равностранен осмоъгълник)

(Дело T-460/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща синя осмоъгълна рамка - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) и член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) и член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2019/C 35/28)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Carsten Bopp (Гласхютен, Германия) (представител: F. Pröckl, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Söder и D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 май 2017 г. (преписка R 1954/2016-4), постановено по заявка за регистрация на фигуративен знак, изобразяващ синя осмоъгълна рамка, като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-Н Carsten Bopp да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 300, 11.9.2017 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/23

Жалба, подадена на 19 ноември 2018 г. — Galletas Gullón/EUIPO — Intercontinental Great Brands (gullón TWINS COOKIE SANDWICH)

(Дело T-677/18)

(2019/C 35/29)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Galletas Gullón, SA (Агилар де Кампо, Испания) (представители: S. Martínez-Almeida и Alejos-Pita, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Intercontinental Great Brands LLC (Ийст Хановер, Ню Джърси, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „gullón TWINS COOKIE SANDWICH“ — заявка за регистрация № 13 877 543

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 5 септември 2018 г. по преписка R 2378/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и евентуално встъпилата страна да заплатят направените в производството пред Общия съд и пред апелативния състав съдебни разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/24

Жалба, подадена на 20 ноември 2018 г. — ZV/Комисия

(Дело T-684/18)

(2019/C 35/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZV (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени съобщените с писмо от 12 февруари 2018 г. решения на Комисията да отхвърли кандидатурата на жалбоподателя за длъжността заместник-омбудсман и да назначи друг кандидат на тази длъжност,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание: злоупотреба с власт и с процесуални права. В това отношение жалбоподателят твърди, че Обявление за свободна длъжност COM/2017/1739 не позволява да се гарантира, че избраният кандидат действително има необходимото за упражняване на свободната длъжност образование и опит. Освен това жалбоподателят изтъква, че одобреният кандидат няма всички необходими квалификации, и по-специално опит в областта на медиацията и задълбочени юридически познания, що се отнася до Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

Второ основание: нарушение на Решение C(2002/601) на Комисията от 4 март 2002 година за засилване на службата за медиация, доколкото в член 6, параграф 3 се предвижда, че председателят на Комисията назначава заместник-омбудсманите по предложение на омбудсмана, но не се предвижда нито процедура за предварителен подбор, нито изготвянето на списък с одобрените кандидати. В случая обаче консултативният комитет по назначенията организирал процедура за предварителен подбор и представил на омбудсмана трите избрани от него кандидатури. Според жалбоподателя от това следва, че омбудсманът не се е запознал с всички кандидатури и поради това не е спазил посочената по-горе разпоредба, като е предложил на председателя на Комисията да назначи одобрения кандидат.

3.	Трето основание: неизпълнение на задължението за излагане на мотиви за обжалваните решения

Четвърто основание: нарушение на Обявление за свободна длъжност COM/2017/1739 и явна грешка в преценката. В това отношение жалбоподателят твърди, че за разлика от него, одобреният кандидат не отговаря на условията, необходими за заемане на спорната длъжност съгласно посоченото по-горе обявление, и по-специално на условията да познава добре Правилника за длъжностните лица и приложимата за длъжностните лица и другите служители правна уредба и да има опит в областта на разрешаването на спорове.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/25

Жалба, подадена на 22 ноември 2018 г. — Sony Interactive Entertainment Europe срещу EUIPO — Vieta Audio (Vita)

(Дело T-690/18)

(2019/C 35/31)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представител: S. Malynicz, QC)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Vieta Audio, SA (Барселона, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз Vita — Марка на Европейския съюз № 9 993 361

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2018 г. по преписка R 695/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да разпореди на EUIPO и на другата страна в производството да заплатят направените от тях разноски и разноските на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/25

Жалба, подадена на 22 ноември 2018 г. — KPN/Комисия

(Дело T-691/18)

(2019/C 35/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KPN BV (Ротердам, Нидерландия) (представители: P. van Ginneken и G. Béquet, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение C(2018) 3569 окончателен от 30 май 2018 г., с което концентрацията, състояща се в придобиването на изключителен контрол от страна на Liberty Global plc над Ziggo NV, се обявява за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (преписка M.7000 — Liberty Global/Ziggo),

—	да върне преписката на Комисията за ново разглеждане съгласно член 10, параграф 5 от Регламента за сливанията (1), и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

Първото основание е допусната от Комисията явна грешка в преценката при определянето на пазара във връзка с платените телевизионни спортни и филмови канали с абонамент premium.

—

В това отношение жалбоподателят поддържа, че в хода на административната процедура е посочил, че Ziggo Sport Totaal (‘ZST’) е „абсолютно необходим“ елемент за доставчиците на телевизионни услуги на дребно, на широколентови и мобилни услуги, както и на пакети, съдържащи една или няколко от тези услуги, за да бъдат конкурентноспособни на пазара на дребно. Жалбоподателят твърди, че това се потвърждава от проучването на пазара, извършено от Комисията. Следователно двата платени телевизионни спортни канала ZST и FOX Sports с абонамент premium не можело да бъдат заменени.

—	Жалбоподателят поддържа и че въпреки това Комисията е приела, че има само един пазар на едро за доставка и придобиване на платени спортни телевизионни канали с абонамент premium, включващ ZST и FOX Sports, и че не е необходимо друго разделяне на пазара.

—	Според жалбоподателя тези грешки при определянето на пазара са повлияли на последващата преценка от страна на Комисията, както и в крайна сметка на решението да се даде разрешение за концентрацията.

Второто основание е непълнота на мотивите на Комисията относно определянето на пазара на платените телевизионни спортни и филмови канали с абонамент premium.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че предположението на Комисията, че FOX Sports и ZST са част от същия пазар налага подробно обяснение, тъй като това предположение противоречи, както на извършеното от Комисията проучване на пазара, от което е проличало, че ZST „абсолютно необходим“ елемент, така и на по-ранните решения на Комисията.

—	Жалбоподателят поддържа и че Комисията не е изложила мотиви за определянето на пазара на платените телевизионни филмови канали с абонамент premium.

—	Според жалбоподателя тази липса на мотиви при определянето на пазара е повлияла на последващата преценка от страна на Комисията, както и в крайна сметка на решението да се даде разрешение за концентрацията.

Третото основание е допусната от Комисията грешка в преценката на възможността за изключване на достъпа до ZST и относно съответното влияние върху пазара на едро за доставка и придобиване на ZST.

—	В това отношение жалбоподателят твърди, че концентрацията е увеличила тежестта на пазара на участниците в нея по отношение на ZST за цялата територия на Нидерландия.

—	Жалбоподателят поддържа и че с отказа да се предостави на трети лица достъп до ZST (при икономически надеждни условия), участниците в концентрацията са получили възможност да изключат достъпа до ZST по отношение на конкурентите си надолу по веригата на пазарните отношения.

Четвъртото основание е непълнота на мотивите на Комисията относно преценката на възможността за изключване на достъпа до ZST и относно съответното влияние върху пазара на едро за доставка и придобиване на ZST.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не е приела довода, че ZST е „абсолютно необходим“ елемент, вследствие на което той може да бъде изключен, въз основа на определянето на пазара в раздел 5.1.2.1 от спорното решение. Жалбоподателят посочва, че преценката на Комисията изхожда от погрешно схващане, като се позовава на това, че в спорното решение не се съдържа определение на пазара или че е изложено неправилно определение.

—	Жалбоподателят поддържа и че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен преценката си за невъзможността на участниците в концентрацията да изключат достъпа до ZST и за съответните последици от това.

Петото основание е допусната от Комисията явна грешка в преценката за възможността да се изключи достъпа до съдържание в HBO.

—	В това отношение жалбоподателят посочва, че Комисията неправилно е преценила, че участниците в концентрацията нямат значителна тежест на пазара, тъй като липсва определение на пазара и са изведени неправилни предположения.

Шестото основание е непълнота на мотивите на Комисията относно преценката на възможността за изключване на достъпа до съдържание в HBO.

—	В това отношение жалбоподателят поддържа, че при липсата на надеждно определение на пазара във връзка с филмовото съдържание, преценката на Комисията относно последиците от концентрацията върху пазара не е мотивирана в достатъчна степен.

(1) Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/27

Жалба, подадена на 23 ноември 2018 г. — Montanari/SEAE

(Дело T-692/18)

(2019/C 35/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marco Montanari (Реджо нел Емилия, Италия) (представители: A. Champetier и S. Rodrigues, avocats)

Ответник: Eвропейска служба за външна дейност

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме жалбата за допустима и основателна,

—	да отмени обжалваното решение за пълен или частичен отказ за достъп на жалбоподателя до съответния документ,

—	да осъди ответника да понесе всички съдебни разноски за производството.

Основания и основни доводи

Жалбата е срещу решене от 24 октомври 2018 г. на Европейската служба за външна дейност за отказ на достъп на жалбоподателя до доклад от 29 юли 2017 г. относно медиация, проведена от ръководителя на отдел „Подпомагане на мисиите“

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първо основание: нарушение на Регламент 1049/2001, член 15, параграф 3 ДФЕС и член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално жалбоподателят твърди, че публичният достъп до документите на институциите е правен принцип и че възможността за отказ е изключение. Въпреки това изключенията по член 4 от Регламент 1049/2001, на които се позовава Европейската служба за външна дейност, не могат да обосноват отказ за достъп до документи поради неизпълнение на предвидените в същия член условия.

2.	Второ основание: нарушение на член 296 ДФЕС и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като обжалваните решения са опорочени поради липса или непълнота на мотивите.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/28

Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. — ZY/Комисия

(Дело T-693/18)

(2019/C 35/34)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ZY (представители: N. Voß и D. Fouquet, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени изцяло Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника в частта, в която за 2012 и 2013 г. постановява възстановяване на повече от 20 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 7 000 часа годишно потребление, възстановяване на повече от 15 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 7 500 часа годишно потребление и възстановяване на повече от 10 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 8 000 часа годишно потребление,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за плащане за минал период на потребителите на електроенергия от електроцентрали, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на електроенергия от електроцентрали се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребителите на електроенергия от електроцентрали, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за плащане за минал период.

3.	Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/29

Жалба, подадена на 17 ноември 2018 г. — DEI/Комисия

(Дело T-694/18)

(2019/C 35/35)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) (Атина, Гърция) (представители: E. Bourtzalas, A. Iliadou и Ch. Synodinos, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение на Комисията C(2018)4947, окончателен от 30 юли 2018 г., дело SA. 50152, в частта, в която Комисията е решила да не възразява срещу схемата за помощи за новото Metavatiko Michanismo Apozimiosis Evelixias („Neos MMAE“), за която Гърция е изпратила уведомление, тъй като е стигнала до извода, че тази схема е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на DEI.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Съгласно първото основание обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката на правните и фактическите обстоятелства и от нарушението на съществени процесуални правила при тълкуването и прилагането на член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията не е започнала официална процедура по разследване.

Съгласно второто основание обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката на правните и фактическите обстоятелства, допусната когато при преценката на съвместимостта на помощите с вътрешния пазар на основание на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, и по-специално при преценката на критериите за необходимост, пропорционалност, целесъобразност, стимулиращ ефект и избягване на неоправданите отрицателни последици върху конкуренцията, се стига до извода, че новото Metavatiko Michanismo Apozimiosis Evelixias отговаря на изискванията на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/30

Жалба, подадена на 26 ноември 2018 г. — C.R.D.O.P „Jamón de Teruel/Paleta de Teruel“/EUIPO — Airesano Foods (AIRESANO BLACK El ibérico de Teruel)

(Дело T-696/18)

(2019/C 35/36)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida „Jamón de Teruel/Paleta de Teruel“ (Теруел, Испания) (представител: F. Pérez Álvarez, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Airesano Foods, SL (Ла Пуебла де Валверде, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „AIRESANO BLACK El ibérico de Teruel“ — заявка за регистрация № 15 240 005

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 септември 2018 г. по преписка R 88/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/30

Жалба, подадена на 28 ноември 2018 г. — Wacker Chemie/Комисия

(Дело T-704/18)

(2019/C 35/37)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Wacker Chemie AG (Мюнхен, Германия) (представител: M. Kachel и D. Fouquet, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника, в частта, в която за 2012 и 2013 г. постановява възстановяване на повече от 20 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 7 000 часа годишно потребление, възстановяване на повече от 15 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 7 500 часа годишно потребление и възстановяване на повече от 10 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 8 000 часа годишно потребление,

—	при условията на евентуалност да отмени изцяло Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника за годините 2012 и 2013,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, които по същество са идентични или подобни на основанията, изтъкнати по дело T-693/18, ZY/Комисия.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/31

Жалба, подадена на 28 ноември 2018 г. — Air Liquide Industriegase/Комисия

(Дело T-705/18)

(2019/C 35/38)

Език на производството: немски

Страни

Ищец/Жалбоподател: Air Liquide Industriegase GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: M. Kachel и D. Fouquet, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени изцяло Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника, в частта, в която за 2012 и 2013 г. постановява възстановяване на повече от 20 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 7 000 часа годишно потребление, възстановяване на повече от 15 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 7 500 часа годишно потребление и възстановяване на повече от 10 % от обявените такси за мрежата за потребителите на електроенергия от електроцентрали с минимум 8 000 часа годишно потребление,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

Основания и основни доводи

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/32

Жалба, подадена на 28 ноември 2018 г. — Air Liquide Deutschland/Комисия

(Дело T-706/18)

(2019/C 35/39)

Език на производството: немски

Страни

Ищец/Жалбоподател: Air Liquide Deutschland GmbH (Дюселдорф, Германия) (представители: M. Kachel и D. Fouquet, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени изцяло Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. с референтен номер C(2018) 3166 на ответника за годините 2012 и 2013,

—

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

Основания и основни доводи

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/32

Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. — Wyld/EUIPO — Kaufland Warenhandel (wyld)

(Дело T-711/18)

(2019/C 35/40)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Wyld GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: M. Douglas, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Kaufland Warenhandel GmbH & Co. KG (Некарсулм, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „wyld“ — заявка за регистрация № 14 525 562

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 24 септември 2018 г. по преписка R 2621/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да допусне регистрацията на марка на Европейския съюз № 14 525 562 „wyld“, доколкото е отхвърлена,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

28.1.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/34

Поправка на известието в Официален вестник по дело T-603/18

( Официален вестник на Европейския съюз C 436 от 3 декември 2018 г. )

(2019/C 35/41)

Публикуваното известие по дело T-603/18, ZE/Парламент, се заменя със следния текст:

„Жалба, подадена на 9 октомври 2018 г. — ZE/Парламент

(Дело T-603/18)

()

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: ZE (представител: адв. P. Giatagantzidis)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 25 септември 2018 г. на генералния секретар на Европейския парламент, с което се разпорежда отстраняването на жалбоподателя от длъжност до 31 октомври 2018 г., както и всеки свързан с това решение акт,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на правото му да бъде изслушан преди приемането на обжалваното решение по отношение на него.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на правото на добра администрация, записано в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото обжалваното решение е прието по метода на „издирване на информация“.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципа на безпристрастност от страна на генералния секретар, като се има пред вид, че той разпорежда започване на административно разследване по отношение на жалбоподателя и едновременно с това приема обжалваното решение.

4.	Четвъртото основание е изведено от явно нарушение на правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот поради наложената му забрана за достъп до работното му място, както и до личните му документи.

5.	Петото основание е изведено от нарушение на презумпцията за невиновност и на поверителния характер на приложената процедура в резултат на изявленията, дадени за печата от висши служители на Европейския парламент.“

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 35

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 28 януари 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2019/C 35/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2019/C 35/02	Дело C-600/16 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 г. — National Iranian Tanker Company/Съвет на Европейския съюз (Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Отмяна на вписване от Общия съд — Повторно вписване — Доказателства с дата преди първото вписване — Факти, известни преди първото вписване — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Правна сигурност — Защита на оправданите правни очаквания — Ефективна съдебна защита — Основание за вписване, свързано с логистичната подкрепа на иранското правителство — Обхват — Транспорт на суров нефт)	2
2019/C 35/03	Дело C-248/17 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 г. — Bank Tejarat/Съвет на Европейския съюз (Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Отмяна на вписване от Общия съд — Повторно вписване — Мотив за вписване, свързан с предоставяне на финансова подкрепа на правителството на Иран и с участие в снабдяването със забранени стоки и технологии — Обхват — Финансиране на проекти в петролния и газовия сектор — Доказателства, носещи датата преди първото вписване — Факти, които са известни преди първото вписване — Член 266 ДФЕС — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Ефективна съдебна защита)	3
2019/C 35/04	Съединени дела C-262/17, С-263/17 и С-273/17: Решение на Съда (първи състав) от 28 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — Solvay Chimica Italia SpA и др. (C-262/17), Whirlpool Europe Srl и др. (C-263/17), Sol Gas Primari Srl (C-273/17)/Autorità per l'energia elettrica, il gas e il sistema idrico (Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Директива 2009/72/ЕО — Разпределителни системи — Член 28 — Затворени разпределителни системи — Понятие — Изключения — Граници — Член 32, параграф 1 — Достъп на трети страни — Член 15, параграф 7 и член 37, параграф 6, буква б) — Такси за диспечиране)	3
2019/C 35/05	Дело C-264/17: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Münster — Германия) — Harry Mensing/Finanzamt Hamm (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 314 — Член 316 — Член 322 — Специални режими, приложими по отношение на произведения на изкуството — Режим за облагане на маржа на печалбата — Данъчнозадължени дилъри — Доставка на произведения на изкуството от техните автори или от правоприемниците им — Вътреобщностни сделки — Отказ на националните данъчни органи да признаят на данъчнозадължено лице да се ползва от правото на избор дали да прилага режима за облагане на маржа на печалбата — Условия за прилагане — Право на приспадане на платения по получени доставки данък — Произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети)	4
2019/C 35/06	Дело C-328/17: Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale della Liguria — Италия) — Amt Azienda Trasporti e Mobilità SpA и др./Atpl Liguria — Agenzia regionale per il trasporto pubblico locale SpA, Regione Liguria (Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Производства по обжалване — Директива 89/665/ЕИО — Член 1, параграф 3 — Директива 92/13/ЕИО — Член 1, параграф 3 — Право на обжалване, за което се изисква в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка да е била подадена оферта)	5
2019/C 35/07	Дело C-340/17 P: Решение на Съда (девети състав) от 29 ноември 2018 г. — Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Производство за обявяване на недействителност — Обявяване на недействителност въз основа на по-ранна марка на Обединеното кралство — Реално използване — Доказване — Последици от процедурата по излизане на Обединеното кралство от ЕС върху производството пред Общия съд и законосъобразност на спорното решение — Липса)	6
2019/C 35/08	Дело C-506/17: Решение на Съда (шести състав) от 28 ноември 2018 г. — Европейска комисия/Република Словения (Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Депониране на отпадъци — Директива 1999/31/ЕО — Член 14, буква б) и в) — Разрешение за дейност — Закриване на неразрешени депа — Разрешаване на необходимата дейност въз основа на одобрения план за подобрение — Определяне на преходен период за изпълнение на плана)	6
2019/C 35/09	Дело C-548/17: Решение на Съда (шести състав) от 29 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Goslar/baumgarten sports & more GmbH (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Данъчно облагане на посредници на професионални футболни играчи — Плащане чрез вноски и под условие — Данъчно събитие, изискуемост и събиране на данъка)	7
2019/C 35/10	Дело C-654/18: Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Stuttgart (Германия), постъпило на 18 октомври 2018 г. — Interseroh Dienstleistungsgesellschaft mbH gegen SAA Sonderabfallagentur Baden-Württemberg GmbH	8
2019/C 35/11	Дело C-659/18: Преюдициално запитване от Juzgado de Instrucción de Badalona (Испания), постъпило на 22 октомври 2018 г. — наказателно производство срещу VW	9
2019/C 35/12	Дело C-681/18: Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Brescia (Италия), постъпило на 13 октомври 2018 г. — JH/KG	9
2019/C 35/13	Дело C-686/18: Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 ноември 2018 г. — OC и др./Banca d’Italia и др.	10
2019/C 35/14	Дело C-706/18: Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 14 ноември 2018 г. — X/Belgische Staat	11
2019/C 35/15	Дело C-717/18: Преюдициално запитване от Hof van Beroep te Gent (Белгия), постъпило на 15 ноември 2018 г. — Procureur-generaal, друга страна: X	12
2019/C 35/16	Дело C-724/18: Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 21 ноември 2018 г. — Cali Apartments SCI/Procureur général près la cour d'appel de Paris, Ville de Paris	12
2019/C 35/17	Дело C-727/18: Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 22 ноември 2018 г. — HX/Procureur général près la cour d'appel de Paris, Ville de Paris	13
2019/C 35/18	Дело C-737/18 P: Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. от Португалска република срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 26 септември 2018 г. по дело T-463/16, Португалия/Комисия	14
2019/C 35/19	Дело C-738/18 P: Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. от Duferco Long Products SA срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 18 септември 2018 г. по дело T-93/17, Duferco Long Products/Комисия	15
	Общ съд
2019/C 35/20	Дело T-545/11 RENV: Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия (Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи във връзка с първото разрешение за пускане на пазара на активното вещество глифозат — Частичен отказ за предоставяне на достъп — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 — По-висш обществен интерес — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 — Директива 91/414/ЕИО)	17
2019/C 35/21	Дело T-508/15: Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Литва/Европейска комисия (ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Литва — Помощ за ранно пенсиониране — Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 — Член 23 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 — Понятие за упражняване на търговска селскостопанска дейност — Връзка с понятието за полупазарно земеделско стопанство)	18
2019/C 35/22	Дело T-587/16: Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — HM/Комисия (Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Обявление за конкурс EPSO/AST-SC/03/15 — Недопускане до участие в изпитите за оценяване — Искане за преразглеждане — Отказ искането да се предаде на комисията по конкурса на общо основание поради просрочие — Разпределение на компетенциите между EPSO и конкурсната комисия)	18
2019/C 35/23	Дело T-603/16: Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Brahma/Съд на Европейския съюз (Публична служба — Длъжностни лица в срок за изпитване — Срок за изпитване — Удължаване на срока за изпитване — Уволнение в края на срока за изпитване — Член 34 от Правилника — Злоупотреба с власт — Задължение за мотивиране — Член 25, параграф 2 от Правилника — Право на изслушване — Член 90, параграф 2 от Правилника — Отговорност — Изисквания за форма — Правило за съответствие между жалбата по съдебен и жалбата по административен ред — Допустимост — Имуществена вреда — Неимуществена вреда — Причинно-следствена връзка)	19
2019/C 35/24	Дело T-82/17: Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — PepsiCo/EUIPO — Intersnack Group (Exxtra Deep) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз Exxtra Deep — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001))	20
2019/C 35/25	Дело T-296/17: Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Buck-Chemie/EUIPO — Henkel (Почистващи блокове за тоалетни) (Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран дизайн на Общността, изобразяващ почистващи блокове за тоалетни — Основание за обявяване на недействителност — Оригиналност — Член 25 от Регламент (ЕО) № 6/2002)	21
2019/C 35/26	Дело T-339/17: Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — Shenzhen Jiayz Photo Industrial/EUIPO — Seven (SEVENOAK) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз SEVENOAK — По-ранна международна фигуративна марка 7seven — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)	21
2019/C 35/27	Дело T-424/17: Решение на Общия съд от 22 ноември 2018 г. — Fruit of the Loom/EUIPO — Takko (FRUIT) (Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Словна марка на Европейския съюз FRUIT — Реално използване на марката — Член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Сила на пресъдено нещо — Член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001)	22
2019/C 35/28	Дело T-460/17: Решение на Общия съд от 21 ноември 2018 г. — Bopp/EUIPO (Изображение на равностранен осмоъгълник) (Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща синя осмоъгълна рамка — Абсолютно основание за отказ — Отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) и член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) и член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001)	23
2019/C 35/29	Дело T-677/18: Жалба, подадена на 19 ноември 2018 г. — Galletas Gullón/EUIPO — Intercontinental Great Brands (gullón TWINS COOKIE SANDWICH)	23
2019/C 35/30	Дело T-684/18: Жалба, подадена на 20 ноември 2018 г. — ZV/Комисия	24
2019/C 35/31	Дело T-690/18: Жалба, подадена на 22 ноември 2018 г. — Sony Interactive Entertainment Europe срещу EUIPO — Vieta Audio (Vita)	25
2019/C 35/32	Дело T-691/18: Жалба, подадена на 22 ноември 2018 г. — KPN/Комисия	25
2019/C 35/33	Дело T-692/18: Жалба, подадена на 23 ноември 2018 г. — Montanari/SEAE	27
2019/C 35/34	Дело T-693/18: Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. — ZY/Комисия	28
2019/C 35/35	Дело T-694/18: Жалба, подадена на 17 ноември 2018 г. — DEI/Комисия	29
2019/C 35/36	Дело T-696/18: Жалба, подадена на 26 ноември 2018 г. — C.R.D.O.P Jamón de Teruel/Paleta de Teruel/EUIPO — Airesano Foods (AIRESANO BLACK El ibérico de Teruel)	30
2019/C 35/37	Дело T-704/18: Жалба, подадена на 28 ноември 2018 г. — Wacker Chemie/Комисия	30
2019/C 35/38	Дело T-705/18: Жалба, подадена на 28 ноември 2018 г. — Air Liquide Industriegase/Комисия	31
2019/C 35/39	Дело T-706/18: Жалба, подадена на 28 ноември 2018 г. — Air Liquide Deutschland/Комисия	32
2019/C 35/40	Дело T-711/18: Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. — Wyld/EUIPO — Kaufland Warenhandel (wyld)	32

	Поправки
2019/C 35/41	Поправка на известието в Официален вестник по дело T-603/18 ( ОВ C 436, 3.12.2018 г. )	34