—

като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2016 г.,

—

като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ), по-специално членове 3 и 15 от него,

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси (доклада „Монти“),

—

като взе предвид процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД),

—

като взе предвид статията от Икономическия бюлетин на ЕЦБ, озаглавена „Лихвените проценти по кредитите на ПФИ: преход по време на нестандартната парична политика“ (1/2017),

—

като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет от 2017 г. относно европейската промишленост и паричната политика,

—

като взе предвид доклада на „Трансперънси интернешънъл“, озаглавен „Две страни на една и съща монета? Независимост и отчетност на Европейската централна банка“,

—

като взе предвид разяснителната страница на ЕЦБ, озаглавена „Какво представляват парите?“,

—

като взе предвид споразумението на ЕЦБ за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), публикувано на 19 юни 2017 г.,

—

като взе предвид Препоръка 2010/191/ЕС на Европейската комисия от 22 март 2010 г. относно обхвата и действието на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство (1),

—

като взе предвид член 11 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото (2),

—

като взе предвид член 128, параграф 1 от ДФЕС относно характера на законно платежно средство на еврото,

—

като взе предвид речта на председателя на ЕЦБ от 6 април 2017 г.,

—

като взе предвид член 127, параграф 5 от ДФЕС,

—

като взе предвид член 127, параграф 2 от ДФЕС,

—

като взе предвид обратната връзка от страна на ЕЦБ относно приноса на Европейския парламент като част от резолюцията на последния относно годишния доклад на ЕЦБ за 2015 г. (3),

—

като взе предвид член 132, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0383/2017),

А.

като има предвид, че на своето заседание от 9 и 10 март 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие допълнителни мерки за постигане на основната цел за ценова стабилност и вторичната цел за подпомагане на икономиката чрез парична политика, посредством: 1) намаляване на основните лихвени проценти и по-нисък лихвен процент по депозитното улеснение от -0,4 %; 2) увеличаване на месечните покупки съгласно програмата за закупуване на активи (ПЗА) в размер на 80 млрд. EUR; 3) включване на нова програма за изкупуване в корпоративния сектор (ПЗКС) в ПЗА за закупуване на еврооблигации от инвестиционен клас, емитирани от небанкови предприятия със седалище в еврозоната; и 4) нова поредица от целеви дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР) с матуритет от четири години;

Б.

като има предвид, че на своето заседание на 7 и 8 декември 2016 г., Управителният съвет на ЕЦБ реши да разшири хоризонта на програмата за закупуване на активи с намалени месечни темпове (от 80 млрд. EUR на 60 млрд. EUR) за периода от април 2017 г. до декември 2017 г., или след това, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет счете, че е налице устойчива корекция в движението на инфлацията в съответствие с целта му по отношение на инфлацията;

В.

като има предвид, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ постоянно изтъкваха важността на прилагането на насърчаващи производителността реформи в еврозоната, както и насочени към растежа фискални политики в рамките на Пакта за стабилност и растеж;

Г.

като има предвид, че според макроикономическата прогноза на Евросистемата от септември 2017 г., годишната инфлация в еврозоната според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да възлезе на 1,5 % през 2017 г., 1,2 % през 2018 г. и 1,5 % през 2019 г.;

Д.

като има предвид, че основната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) е да поддържа ценовата стабилност, определена от Управителния съвет на ЕЦБ като годишно нарастване на ХИПЦ за еврозоната под, но близо до 2 % в средносрочен план; като има предвид, че прогнозите на ЕЦБ бяха значително под средносрочната цел за равнище на инфлация за всяка от четирите години, считано от 2013 г. насам, както и че ЕЦБ сега прогнозира, че инфлацията няма да постигне тази цел преди 2020 г.;

Е.

като има предвид, че ЕЦБ счита, че слабата динамика на инфлацията се дължи, наред с други фактори, на ограничения ръст на заплатите и ниските цени на енергията;

Ж.

като има предвид, че член 127, параграф 5 от ДФЕС изисква от ЕСЦБ да допринася за стабилността на финансовата система;

З.

като има предвид, че през 2016 г. нетната печалба на ЕЦБ беше в размер на 1,19 млрд. EUR в сравнение с 1,08 млрд. EUR през 2015 г.;

И.

като има предвид, че по-високите нетни доходи от лихви от ценни книжа, притежавани за целите на паричната политика, включително портфейла на ПЗА и портфейла в щатски долари, са основният фактор за настоящата нетна печалба;

Й.

като има предвид, че равнищата на растеж и заетост остават в значителна степен неравностойни в географско отношение, като причиняват опасна нестабилност на икономиката и застрашават стабилното развитие;

К.

като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка забраняват паричното финансиране на държавите;

Л.

като има предвид, че нарастващият брой дружества за финансови технологии имат значителен потенциал за разширяване на финансовото приобщаване в еврозоната, като също така повишават необходимостта от надзор и мониторинг на микро- и макропруденциално равнище;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“ (COM(2016)0763),

—

като взе предвид Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, ратифицирано от Европейския съюз на 4 октомври 2016 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“ (C(2015)6317),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080), и своята резолюция от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“ (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885), и своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз (COM(2016)0759), и по-специално посоченото в него измерение „научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ на Енергийния съюз, и по-специално член 22 относно „интегрирано докладване относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2017 г., озаглавено: „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“ (COM(2017)0376),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено: „Новите европейски лидери — Инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ COM(2016)0733,

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A8-0005/2018),

A.

като има предвид, че сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновациите представлява специално измерение на енергийния съюз на ЕС и че научните изследвания, развитието и иновациите в областта на енергетиката са основен двигател на водещата роля на промишлеността на ЕС, на глобалната му конкурентоспособност, устойчивия му растеж и създаването на работни места, а така също и на общата енергийна сигурност на държавите членки и на Съюза, тъй като намаляват зависимостта от внос на енергия и насърчават ефективното и устойчиво използване на всички енергийни ресурси;

Б.

като има предвид, че в световен мащаб ЕС продължава да бъде водещ в областта на енергийните иновации с висока стойност и ниски емисии, включително в енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и нововъзникващите чисти технологии, което дава на ЕС солидна основа за по-нататъшен напредък в научните изследвания и иновациите в областта на чистата енергия, включително в разработването на батерии за електрическа мобилност и съхраняване на енергия; като има предвид, че амбициозните целенасочени политики в областта на климата и енергетиката бяха основните движещи сили на тази водеща позиция, по-специално посредством рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.; като има предвид в този контекст, че Парижкото споразумение повиши значително равнището на амбиция в световен мащаб, както и на конкретните ангажименти, поети от държавите членки, които са страни по него, за смекчаване на последиците от изменението на климата; като има предвид, че в своите политики и инструменти ЕС трябва да продължи да запазва амбициозните си цели, за да изпраща правилните инвестиционни сигнали и да не губи своята водеща позиция на световния пазар на научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия;

В.

като има предвид, че постигането на напредък по отношение на иновациите и научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия е от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на ЕС, включително на европейската промишленост; като има предвид, че ЕС може да стане „световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници“ единствено чрез внедряването на икономически ефективни иновации и чрез увеличаване на усилията, които полага в областта на НИРД в този конкретен сектор; като има предвид, че прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ трябва да бъде подкрепяно от сериозна политика за иновации на европейско равнище, особено що се отнася до системната интеграция;

Г.

като има предвид, че наличието на напълно функциониращ и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар с подходяща регулаторна рамка и инфраструктура е от основно значение за по-нататъшното стимулиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите и за увеличаването в максимална степен на пазарната реализация на новите чисти технологии във всички региони на ЕС чрез осигуряване на икономии от мащаба и регулаторна и инвестиционна сигурност, което ще позволи на Съюза да се възползва от пълния потенциал на технологично неутралните иновации в областта на енергетиката, които насърчават ефективността, нискоемисионното и устойчиво използване на енергийните източници и децентрализираните решения и технологии за производството, съхранението и транспорта;

Д.

като има предвид, че иновациите в областта на чистата енергия следва също да допринесат за осигуряването на енергоснабдяване на достъпна за европейските потребители цена, като им помагат да се възползват от по-ниски тарифи за енергия и повишен контрол върху своето собствено потребление и производство на енергия и като им предлагат продукти и услуги с по-ниско енергопотребление;

Е.

като има предвид, че енергийната политика и финансовите инструменти на ЕС и на неговите държави членки, включително съответните публични инвестиции, следва да бъдат проектирани така, че да се възползват в пълна степен от ускоряването на технологичното развитие, и следва да се съсредоточават преди всичко върху постепенното преминаване към чисти, високоефективни, нискоемисионни енергийни системи; като има предвид, че вследствие на пазарна, технологична или научна несигурност финансирането от частния сектор често е недостатъчно или липсва; като има предвид, че ЕС трябва да изпраща силни и съгласувани сигнали и да създава стимули, за да предоставя сигурност за инвеститорите и да увеличава частните инвестиции в иновации, научноизследователска и развойна дейност и внедряване в областта на чистата енергия;

Ж.

като има предвид, че двигател за иновации са преди всичко новаторите и пазарното търсене; като има предвид, че Комисията следва да насочи усилията си основно към създаването на благоприятна рамка за новаторите, която да включва от опростяване на достъпа до финансиране за научни изследвания до превръщане на знанията в търговски жизнеспособни продукти; като има предвид, че партньорствата между изследователите и съответните промишлени партньори могат да бъдат полезни в това отношение;

З.

като има предвид, че енергийните субсидии оказват влияние върху пазарните цени, като прикриват действителните разходи за енергия от различни източници, както и за технологиите за производство на енергия, а това оказва неблагоприятно въздействие върху условията за провеждане на научни изследвания и извършване на инвестиции в иновации в областта на чистата енергия, както и върху евентуалното им внедряване; като има предвид, че тъй като използването на субсидии следва постепенно да отпадне, то следва междувременно да се ограничи до временни инструменти, насочени към създаването на еднакви условия на конкуренция и на конкурентен пазар, който да улеснява навлизането на нови чисти технологии, особено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

И.

като има предвид, че оценката на базата на жизнения цикъл на емисиите на парникови газове от енергийни източници, разпределителни мрежи и технологии следва да се използва като критерий при разглеждането на конкретни политики и стимули на равнището на ЕС, с които се цели насърчаването на чисти, нискоемисионни, енергийно ефективни решения и технологии, включително устойчивото снабдяване със суровини и метали; като има предвид, че акцентът следва да бъде поставен върху онези иновации в областта на чистата енергия, които имат пряко отношение към гражданите и произвеждащите потребители, като им дават възможност да участват в енергийния преход и правят самия преход финансово по-достъпен;

Й.

като има предвид, че изследванията и иновациите в областта на енергетиката бяха признати като приоритетна област в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и на „Хоризонт 2020“ и следва да продължат да бъдат приоритет в Деветата рамкова програма (РП9) предвид задълженията, поети от Съюза в рамките на енергийния съюз и Парижкото споразумение, за да се насърчи по-ефективно публичното и частното финансиране за научноизследователска и развойна дейност и да се спомогне за намаляване на инвестиционните рискове на най-перспективните иновации в областта на чистата енергия, особено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

К.

като има предвид, че транспортният сектор представлява една трета от общото потребление на енергия в ЕС, че той притежава огромен потенциал за енергийна ефективност и намаляване на въглеродните емисии и следователно следва да играе основна роля в прехода към нови решения в енергийната област и към нисковъглеродно общество;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

—

като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 10, 19, 21 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид правото на петиция, заложено в член 227 от ДФЕС и в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид преамбюла на ДЕС,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, Протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1) (Директива за равенството между расите),

—

като взе предвид Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2) (Директивата за равно третиране в областта на заетостта),

—

като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (3) (Директивата за свободното движение),

—

като взе предвид решението на Общия съд на Съда на Европейския съюз от 3 февруари 2017 г. по дело T-646/13, Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe/Комисия (4),

—

като взе предвид своите резолюции относно положението с основните права в Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. — Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2016 г. относно дейността на комисията по петиции през 2015 г. (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2017 г. — Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна (10),

—

като взе предвид проучването от април 2017 г., възложено от Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент по искане на комисията по петиции, озаглавено „Случаи на дискриминация, видни от получените петиции“ („Discrimination(s) as emerging from petitions received“),

—

като взе предвид проучването от август 2017 г., възложено от Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент по искане на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, озаглавено „Към всеобхватна система на ЕС за защита на малцинствата“ („Towards a comprehensive EU protection system for minorities“),

—

като взе предвид проучването от май 2017 г., възложено от Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент по искане на комисията по култура и образование, озаглавено „Езиците на малцинствата и образованието: добри практики и рискове“ („Minority Languages and Education: Best Practices and Pitfalls“),

—

като взе предвид публичното изслушване, организирано от комисията по петиции на 4 май 2017 г. на тема „Борба срещу дискриминацията на граждани на ЕС в държавите — членки на ЕС, и защита на малцинствата“ („Fighting against discrimination of EU citizens in the EU Member States and the protection of minorities“) (11),

—

като взе предвид член 216, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че комисията по петиции получи няколко петиции, в които се изразява загриженост относно различни практики, които са дискриминационни спрямо принадлежащи към малцинства граждани на ЕС, и организира изслушване относно различните повдигнати въпроси;

Б.

като има предвид, че съществува силна връзка между правата на малцинствата и принципите на правовата държава; като има предвид, че в член 2 от ДЕС изрично се посочват правата на лицата, принадлежащи към малцинства, както и че тези права трябва да се третират по същия начин както другите права, залегнали в Договорите;

В.

като има предвид, че член 10 от ДФЕС предвижда, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“;

Г.

като има предвид, че макар международните споразумения да осигуряват солидна уредба за правата на малцинствата, все още може значително да се подобри начинът, по който защитата на правата на малцинствата се осъществява на практика в ЕС;

Д.

като има предвид, че всяко лице в ЕС има в еднаква степен правото и задължението да стане пълноправен, активен и интегриран член на обществото;

Е.

като има предвид, че гарантирането на правата на малцинствата е важно изискване към държавите кандидатки, съгласно посоченото в критериите от Копенхаген;

Ж.

като има предвид, че дискриминацията въз основа на етническа принадлежност се посочва като най-често срещаната форма на дискриминация и като има предвид, че дискриминацията въз основа на сексуална ориентация е нараснала значително съгласно последното за момента проучване на Евробарометър относно дискриминацията (12);

З.

като има предвид, че предложението на Комисията за директива за равно третиране (COM(2008)0426) обхваща голям брой области като образование, социална закрила, достъп до и доставка на стоки и услуги;

И.

като има предвид, че петициите, получени от комисията по петиции в областта на дискриминацията във връзка с правата на малцинствата, следва да бъдат внимателно проучени, за да се разберат изразените от гражданите опасения и да се предложат решения;

Й.

като има предвид, че няколко петиции показват, че малцинствата се сблъскват с дискриминация при упражняването на основните си права и че това поражда загриженост относно бъдещето на малцинствените общности, по-конкретно с оглед на дейностите, замърсяващи околната среда;

К.

като има предвид, че опазването и укрепването на културното наследство, свързано с националните малцинства в държавите членки, което е ключов компонент на културната идентичност на общностите, групите и лицата, играе решаваща роля в социалното сближаване;

Л.

като има предвид, че държавите членки имат безспорна отговорност да предприемат корективни мерки по отношение на практиките, които са дискриминационни спрямо членовете на ромската общност, по-конкретно в отношенията им с регионалните и националните административни органи;

М.

като има предвид, че вносителите на петиции са обезпокоени от липсата на всеобхватна реакция от страна на ЕС и защита по отношение на техните езикови права и други права на малцинствата, които са залегнали в Хартата на основните права на ЕС и в общите принципи на правото на ЕС, както констатира Съдът на Европейския съюз;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

—

като взе предвид членове 8 и 9 от Директивата относно правата на жертвите (2012/29/ЕС) от 25 октомври 2012 г. (1), относно задължителното предоставяне на услуги в подкрепа на жертвите на насилие, включително генитално осакатяване на жени,

—

като взе предвид членове 11 и 21 от Директивата относно условията на приемане (2013/33/ЕС) от 26 юни 2013 г. (2), в която изрично се посочват жертвите на генитално осакатяване на жени сред уязвимите лица, които следва да получат подходящо здравно обслужване по време на процедурата по предоставяне на убежище,

—

като взе предвид член 20 от Директивата относно определянето (2011/95/ЕС) от 13 декември 2011 г. (3), в която гениталното осакатяване на жени, като сериозна форма на психологично, физическо или сексуално насилие, е включено като основание, което следва да бъде взето предвид за предоставяне на международна закрила

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени (5), с която призова за прекратяване на гениталното осакатяване на жени в световен мащаб чрез превенция, защитни мерки и законодателство,

—

като взе предвид годишните доклади на ЕС за правата на човека и демокрацията по света,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в ЕС,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),

—

като взе предвид съвместното изявление от 6 февруари 2013 г. относно Международния ден за борба с гениталното осакатяване на жени, в рамките на което заместник-председателят на Комисията / върховен представител и петима членове на Европейската комисия потвърдиха ангажимента на ЕС за борба против гениталното осакатяване на жени в рамките на неговите външни отношения,

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., по-специално цел 14, буква б),

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цел 5.3 за премахване на всички вредни практики, като детските, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени,

—

като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г.,

—

като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете от 2013 г., озаглавен „Гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и Хърватия“,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 2014 г. за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г (6). относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;

—

като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от септември 2017 г. относно необходимостта от увеличаване на усилията за предотвратяване и борба с гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове в Европа,

—

като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно засилване на глобалните усилия за премахване на гениталното осакатяване на жени (A/RES/67/146),

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид „Спотлайт инициативата“ на ЕС и ООН от 2017 г., насочена към премахването на насилието срещу жени и момичета,

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени (O-000003/2018 — B8-0005/2018),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по правата на жените и равенството между половете,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие изрично призовава за премахване на гениталното осакатяване на жени, както и на вредни практики в рамките на цел № 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“;

Б.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е практика, подчертана като изискваща специално внимание в рамките на цел № 14 „Насърчаване на равенството между половете, правата на жените, овластяването и участието на жените и момичетата“ на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.;

В.

като има предвид, че Вторият план за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г. съгласно Тематична приоритетна област Б: „Физическа и психическа неприкосновеност“ включва като показател процента на момичета и жени на възраст 15—49 години, които са били подложени на генитално осакатяване;

Г.

като има предвид, че като вредната практика с транснационален характер гениталното осакатяване на жени понастоящем е признато като глобален въпрос чрез целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, които я определят като вредна практика, която следва да бъде премахната до 2030 г.;

Д.

като има предвид, че статистическият доклад на УНИЦЕФ за 2016 г. посочва, че поне 200 милиона момичета и жени по целия свят са били подложени на генитално осакатяване, но точната цифра остава неизвестна;

Е.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени — което все още се практикува традиционно в някои части на африканския континент, но и в части на Близкия изток, Азия и Океания — също така представлява проблем в Европейския съюз, водещ до тежки последици за засегнатите жени и момичета;

Ж.

като има предвид, че през последните три десетилетия беше постигнат напредък, макар и той да е неравномерен, като процентът на разпространение е намалял с около 30 %; като има предвид, че този напредък може обаче да бъде изместен от нарастването на населението, което означава, че по-голям брой момичета и жени ще бъдат подложени на процедурата;

З.

като има предвид, че местните общности често оказват най-голямо и единствено влияние върху решението на родителите да осакатят децата си от женски пол или на жените, които избират да се подложат на генитално осакатяване;

И.

като има предвид, че въпреки че не съществува религиозно изискване за извършване на генитално осакатяване на жени, силното присъствие на религията в много от общностите, които го практикуват, налага с движението срещу гениталното осакатяване на жени да се ангажират религиозни и други лидери;

Й.

като има предвид, че за да се разработи подходяща стратегия за изкореняване на тази практика, тя трябва винаги да се разглежда в своя местен контекст;

К.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени често е неразделно свързано с други прояви на неравенството между половете и е само едно от множеството нарушения на правата на жените, като например: липса на достъп до образование за момичетата, включително цялостно сексуално образование; липса на работа или на заетост за жените; невъзможност да притежават или наследяват собственост; принудителни браковете или бракове в ранна детска възраст; сексуално и физическо насилие; и липса на качествено здравеопазване, включително липсата на достъп до услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

Л.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени дели полето на контрол над женското тяло с други форми на насилие, основано на пола, и нарушава правото на жените на здраве, сигурност и неприкосновеност на тялото и в някои случаи дори тяхното право на живот;

М.

като има предвид, че докато превенцията е по-желателният път към прекратяване на гениталното осакатяване на жени, отколкото наказателното преследване, с оглед на факта, че извършителите, помагачите и подбудителите често са родителите на жертвата, съществува явна необходимост също така да се премахнат пречките пред наказателното преследване на гениталното осакатяване на жени, като същевременно се отчитат висшите интереси на детето;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

—

като взе предвид предходните си резолюции относно Русия, по-специално своите резолюции от 13 юни 2013 г. относно принципите на правовата държава в Русия (1), и от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“ (2), от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия (3), и от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия (4), от 24 ноември 2016 г. относно случая на Илдар Дадин, лишен от свобода заради убежденията си в Русия (5) и от 6 април 2017 г. относно Русия, задържането на Алексей Навални и други протестиращи (6);

—

като взе предвид изявлението на председателите на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека от 12 януари 2018 г., в което се призовава за незабавното освобождаване на защитника на правата на човека Оюб Титиев,

—

като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, които предвиждат, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по които страна е и Руската федерация,

—

като взе предвид изявлението на ЕС от 19 януари 2018 г. относно нарушенията на правата на човека по отношение на Центъра за правата на човека „Мемориал“ в Русия и изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 11 януари 2018 г. относно задържането на директора на Центъра за права на човека „Мемориал“ в Чеченската република, г-н Оюб Титиев,

—

като взе предвид посещението на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, проведено в Република Чечения на Руската федерация през ноември и декември 2017 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

—

като взе предвид съществуващото Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС), с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, както и спрените преговори за ново споразумение между ЕС и Русия,

—

като взе предвид Седмия периодичен доклад относно Руската федерация, разгледан от Комисията на ООН по правата на човека на нейните 3136-о и 3137-о заседания, проведени на 16 и 17 март 2015 г.;

—

като взе предвид насоките на Европейския съвет от 24 юни 2013 г. за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и страна, подписала Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните свободи и правата на човека; като има предвид, че Русия е задължена и разполага със средства за разследване на престъпления, извършени от чеченските органи; като има предвид, че Руската федерация е ратифицирала 11 от общо 18 международни договори в областта на правата на човека;

Б.

като има предвид, че Оюб Титиев, директор за Чечения на Центъра за права на човека „Мемориал“ (известен като „Мемориал“), организацията в областта на правата на човека, лауреат на наградата „Сахаров“ за 2009 г., беше задържан на 9 януари 2018 г. от чеченската полиция и обвинен в притежание на наркотични вещества; като има предвид, че тези обвинения бяха отхвърлени от г-н Титиев и осъдени от неправителствени организации и други защитници на правата на човека като изфабрикувани;

В.

като има предвид, че на 25 януари 2018 г. Върховният съд на Чеченската република потвърди решението на Шалинския градски съд да задържане на Оюб Титиев под стража за два месеца;

Г.

като има предвид, че наказателното законодателство на Руската федерация беше изменено и беше въведен нов член 212, параграф 1, съгласно който дадено лице може да бъде обвинено в нарушение на Закона за публичните събрания независимо от факта, че това изменение ограничава свободата на словото и на събранията;

Д.

като има предвид, че руските органи показват тенденция към пренебрегване на правото на свобода на събиранията, като само в град Москва задържаха повече от 1 000 демонстриращи граждани, както и много граждани в редица други градове на Руската федерация след мирните демонстрации, проведени на 26 март 2017 г.;

Е.

като има предвид, че броят на политическите затворници в страната се увеличи значително през последните години, като възлиза на 102 души през 2016 г., според Центъра за права на човека „Мемориал“;

Ж.

като има предвид, че законът за неправителствените организации от 2012 г. силно ограничи способността на НПО да работят независимо и да функционират по ефективен начин; като има предвид, че съгласно този закон „Мемориал“ е определен като „чуждестранен агент“ от Министерството на правосъдието на Русия;

З.

като има предвид, че Юрий Дмитриев, историк в „Мемориал“, е част от екипа, който откри масов гроб на повече от 9 000 души в Сандармокх, като много от тях са били членове на съветската интелигенция; като има предвид, че през последните години „Мемориал“ е останал последната независима организация за защита на правата на човека, която продължава да осъществява дейност в Република Чечения; като има предвид, че е много вероятно нападенията срещу защитници на правата на човека в Чеченската република, включително изфабрикуваните обвинения в престъпление срещу Оюб Титиев и палежите в съседни републики да са били организирани като репресивни мерки срещу „Мемориал“ заради разкриването и търсенето на правосъдие за нарушенията на правата на човека в Чечения;

И.

като има предвид, че Парламентът присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2009 г. на групата за правата на човека „Мемориал“;

Й.

като има предвид, че според индекса на списание „Economist“ за демокрация Русия заема 135-то място от 167 държави, което показва значително спадане в сравнение с 102-то място, което страната е заемала през 2006 г.;

К.

като има предвид, че е налице висока степен на загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека на лицата ЛГБТИ в Чечения; като има предвид, че Руската федерация е подписала няколко международни договора за правата на човека и, като член на Съвета на Европа, е подписала и Европейската конвенция за правата на човека, и поради това има задължението да гарантира безопасността на всички лица, които могат да бъдат изложени на риск; като има предвид, че ЕС нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети, за да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа; като има предвид, че Русия е задължена и разполага със средства за разследване на престъпления, извършени от чеченските органи; като има предвид, че хомосексуалността беше декриминализирана в Руската федерация през 1993 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Египет, в т.ч. резолюцията от 10 март 2016 г. относно Египет, по-специално случая на Джулио Реджени (1), резолюцията от 17 декември 2015 г. относно Ибрахим Халауа, който може да бъде осъден на смърт (2), и резолюцията от 15 януари 2015 г. относно положението в Египет (3); своите резолюции от 16 февруари 2017 г. относно екзекуциите в Кувейт и Бахрейн (4) и от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание (5); и своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световния ден срещу смъртното наказание (6),

—

като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно Египет от август 2013 г. и февруари 2014 г.,

—

като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г., подкрепено от Плана за действие от 2007 г.; като взе предвид също така приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017—2020 г., приети на 25 юли 2017 г., и съвместното изявление след заседанието на Съвета за асоцииране ЕС-Египет,

—

като взе предвид съвместното изявление от 10 октомври 2017 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и генералния секретар на Съвета на Европа по случай Световния ден срещу смъртното наказание,

—

като взе предвид съвместното изявление от 26 януари 2018 г., направено от експерти на ООН, включително Нилс Мелцер, специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в което египетските власти се призовават са спрат предстоящите екзекуции,

—

като взе предвид конституцията на Египет, и по-специално член 93 от нея (относно задължителния характер на международното право в областта на правата на човека),

—

като взе предвид Гаранциите на Организацията на обединените нации, осигуряващи защита на правата на осъдените на смърт,

—

като взе предвид принципите и насоките относно правото на справедлив процес и правна помощ в Африка, които забраняват изправянето на цивилни лица пред военен съд при каквито и да било обстоятелства,

—

като взе предвид заключителната декларация, приета от Шестия световен конгрес срещу смъртното наказание, който се проведе в Осло на 21— 23 юни 2016 г.,

—

като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека , чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС;

—

като взе предвид член 2 от Европейската конвенция за правата на човека и протоколи 6 и 13 към нея,

—

като взе предвид шестте резолюции на Общото събрание на ООН в подкрепа на приемането на мораториум върху смъртното наказание,

—

като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, които са ратифицирани от Египет,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Египет е страна, и по-специално член 18 от него, и втория факултативен протокол относно смъртното наказание, както и член 14 от него,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че смъртното наказание е най-нечовешкото и унизително наказание, което нарушава правото на живот, залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че Европейският съюз има силна и принципна позиция срещу смъртното наказание и в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание с оглед на премахването му в световен мащаб, като една от основните цели на политиката на Съюза в областта на правата на човека;

Б.

като има предвид твърденията, че най-малко 2 116 души са били осъдени на смърт в Египет от януари 2014 г. насам; като има предвид, че смъртни присъди са били одобрени по време на управлението на бившите президенти Мохамад Морси и Адли Мансур; като има предвид, че най-малко 81 екзекуции са били изпълнени от 1 януари 2014 г. насам;

В.

като има предвид твърденията, че през 2017 г. египетски съдилища са издали най-малко 186 смъртни присъди и че 16 души са били екзекутирани; като има предвид, че през последните седмици и след края на декември 2017 г. се наблюдава тревожна възходяща тенденция; като има предвид, че последните екзекуции са били извършени без предварително уведомяване на жертвите и техните семейства; като има предвид, че други 24 египтяни се намират под непосредствена заплаха да бъдат екзекутирани, тъй като са използвали всички възможности за обжалване;

Г.

като има предвид, че най-малко 891 лица са подсъдими или очакват да бъдат съдени в Египет по обвинения, за които могат да получат смъртна присъда; като има предвид, че най-малко 38 лица, които са били на възраст под 18 години в момента на извършване на предполагаемото престъпление са били съдени заедно с възрастни обвиняеми по обвинения, които са наказуеми със смъртно наказание; като има предвид, че съдилищата са препоръчали първоначални смъртни присъди за най-малко седем такива лица; като има предвид, че налагането и изпълнението на смъртно наказание на лица, които са били на възраст под 18 години в момента на извършване на престъплението е нарушение на международното право, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, както и на член 111 от Закона за детето на Египет; като има предвид, че Египет е страна по редица международни конвенции в областта на политическите и гражданските права, изтезанията, правата на децата и непълнолетните и правосъдието;

Д.

като има предвид, че военния кодекс предвижда по-голям брой престъпления, наказуеми със смърт, отколкото гражданския наказателен кодекс, и че египетското законодателство постепенно разширява военната юрисдикция; като има предвид, че броят на цивилните лица, осъдени на смърт от военни съдилища в Египет нарасна от 60 през 2016 г. на 112 през 2017 г.; като има предвид, че най-малко 23 египетски граждани са били екзекутирани през последните месеци, включително 22 цивилни лица, осъдени от военни съдилища, които далеч не отговарят на стандартите за справедлив съдебен процес; като има предвид твърденията, че като цяло най-малко 15 000 цивилни лица, включително десетки деца, са били изпратени на военни прокурори между октомври 2014 г. и септември 2017 г.;

Е.

като има предвид твърденията, че будещ тревога брой свидетелски показания и самопризнания, използвани в съда, включително във военни съдилища, са били получени след като обвиняемите са изчезнали насилствено и са били изтезавани или малтретирани; като има предвид, че борбата с изтезанията е дългогодишен приоритет на ЕС в областта на правата на човека и обща цел за Конвенцията на ООН против изтезанията, която е подписана от Египет;

Ж.

като има предвид твърденията, че всички наскоро изпълнени и предстоящи екзекуции са в резултат на съдебни процеси, които не зачитат правата на справедлив и процес и на надлежно провеждане на съдебния процес; като има предвид, че Гаранциите на ООН, осигуряващи защитата на правата на осъдените на смърт, категорично забраняват прилагането на смъртно наказание в резултат на несправедлив процес; като има предвид, че експерти на ООН по правата на човека многократно са призовали Египет да спре изпълнението на всички предстоящи екзекуции след твърдения за несправедливи съдебни процеси;

З.

като има предвид, че е важно да се вземат всички необходими мерки, за да се гарантира провеждането на съдебните процеси при условия, които действително предоставят пълните гаранции, предвидени в член 14 от Международния пакт за граждански и политически права, по който Египет е страна; като има предвид, че в случай на издаване на смъртна присъда съдебните процеси трябва да отговарят на най-високите стандарти за справедливост и надлежно провеждане на съдебния процес;

И.

като има предвид, че на 29 ноември 2017 г. Африканската комисия по правата на човека и народите призова египетското правителство да спре незабавно изпълнението на смъртните присъди по пет различни дела; като има предвид, че въпреки това обвиняемите по едно от тях, делото Кафър ел-Шейх, бяха екзекутирани на 2 януари 2018 г.;

Й.

като има предвид, че Египет премина през няколко трудни предизвикателства след революцията през 2011 г. и че международната общност помага на страната да преодолее своите икономически, политически и свързани със сигурността предизвикателства;

К.

като има предвид, че съществуват сериозни предизвикателства за сигурността вътре в Египет, по-специално в Синай, където терористични групи организираха нападения срещу силите за сигурност; като има предвид убийствените терористични атаки в Египет, в т.ч. неотдавнашното нападение на суфийска джамия, при което загинаха 311 цивилни граждани и най-малко 128 бяха ранени; като има предвид двата самоубийствени бомбени атентата на 9 април 2017 г. в храма „Свети Георги“ в град Танта и коптската православна катедрала „Свети Марко“, при които загинаха най-малко 47 души;

Л.

като има предвид, че Египет се намира в извънредно положение, обявено през април 2017 г., и удължено за срок от три месеца, считано от 13 януари 2018 г., което според държавните медии е въведено, за да се подпомогне справянето с „опасностите от тероризма и финансирането му“ и подкопава основните свободи и дава на президента и на лицата, действащи от негово име, правомощието да изправят цивилни граждани пред извънредните съдилища на държавна сигурност по време на този триседмичен период;

М.

като има предвид, че цялостната хуманитарната ситуация в Египет продължава да се влошава; като има предвид, че борбата с тероризма се използва като оправдание от страна на египетските органи за провеждането на мащабни репресии;

Н.

като има предвид, че законът за борба с тероризма, приет през 2015 г., налага смъртно наказание за всеки признат за виновен в създаването или ръководството терористична група, в рамките на широко определение за тероризъм, което включва „нарушаване на обществения ред, застрашаване на безопасността, интересите или сигурността на обществото, възпрепятстване на разпоредбите на конституцията и закона или накърняване на националното единство, социалния мир или националната сигурност“, и по този начин излага всички граждани, включително защитниците на правата на човека, на риск да бъдат обявени за терористи и да бъдат осъдени на смърт;

О.

като има предвид, че египетските защитници на правата на човека, които документират и осъждат налагането на смъртни присъди, изтезанията и случаите на насилствено изчезване, са обект на целенасочени репресивни мерки, като например затварянето на центъра „El Nadeem“ през 2017 г. и опитите от страна на египетските органи да затворят офиса на Комисията на Египет по правата и свободите в Кайро; като има предвид, че Египет започна правна битка срещу НПО миналата година, като прие закон, който изисква държавните агенции за сигурност да одобряват финансирането на тези организации, чуждестранно или национално, като по този начин на практика ги забраниха; като има предвид, че на 5 април 2018 г. Висшият апелативен съд на Египет ще се произнесе по делото за т.нар. „чуждестранно финансиране“, подсъдими в което са международни НПО;

П.

като има предвид, че новите приоритети на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 — 2020 г., приети през юли 2017 г., се ръководят от общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, и представляват обновена рамка за политическа ангажираност и засилено сътрудничество, включително по въпросите на сигурността, съдебната реформа и борбата с тероризма, на основата на зачитането на правата на човека и на основните свободи; като има предвид, че подкомисията по политически въпроси, права на човека и демокрация към Споразумението за асоцииране между Египет и Европейския съюз проведе петата си сесия в Кайро на 10 и 11 януари 2018 г., която разгледа въпросите на сътрудничеството в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

Р.

като има предвид, че ЕС е първият по важност икономически партньор на Египет и неговият основен източник на чуждестранни инвестиции; като има предвид, че двустранната помощ от ЕС за Египет в рамките на европейската политика за съседство за периода 2017—2020 г. възлиза на около 500 милиона евро; като има предвид, че на 21 август 2013 г. Съветът по външни работи на ЕС възложи на върховния представител да преразгледа помощта на ЕС за Египет; като има предвид, че Съветът по външни работи взе решение, че сътрудничеството на ЕС с Египет ще бъде привеждано в съответствие с развитието на положението на място;

С.

като има предвид, че предприятия, установени в няколко държави — членки на ЕС, продължават да изнасят за Египет оборудване за наблюдение и военно оборудване;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Хаити,

—

като взе предвид съвместното изявление от 12 юни 2017 г. по повод на Световния ден срещу детския труд от заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от члена на Комисията, отговарящ за развитието,

—

като взе предвид годишния доклад на Съвета на ООН по правата на човека, в който се подчертават напредъкът и предизвикателствата в областта на правата на човека в Хаити през 2017 г.,

—

като взе предвид проучването относно действията в областта на миграцията на АКТБ—ЕС от 20 юли 2017 г. относно трафика на хора в Хаити,

—

като взе предвид доклада за изпълнението в Хаити, който Комитета по правата на детето на ООН разгледа на 15 януари 2016 г.,

—

като взе предвид всеобщия периодичен преглед за Хаити на ВКБООН от 31 октомври — 11 ноември 2016 г.,

—

като взе предвид Факултативния протокол на ООН към Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—

като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид Допълнителната конвенция на ООН от 7 септември 1956 г. за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робство, по-специално член 1, буква г) от нея,

—

като взе предвид Конвенция № 182 на Международната организация на труда (МОТ) относно най-тежките форми на детски труд и Конвенция № 138 на МОТ относно минималната възраст за наемане на работа,

—

като взе предвид 34-ата сесия на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС, проведена през декември 2017 г. в Порт-о-Пренс, Хаити,

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на човека,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че Хаити е една от най-бедните държави в света и страда от тежка корупция, лоша инфраструктура, липса на здравеопазване, ниски нива на образование и най-голямата в нейната история политическа нестабилност, които са основните източници на парализиращата бедност в страната;

Б.

като има предвид, че използването на деца като домашни работници, които често са наричани с креолската дума „Restavek“, е систематично в Хаити и съществува главно в резултат на тежките икономически условия и културните нагласи към децата;

В.

като има предвид, че „Restavek“ е форма на вътрешен трафик на хора и съвременно робство, която засяга приблизително 400 000 деца в Хаити, 60 % от които са момичета; като има предвид, че много хаитянски деца нямат удостоверения за раждане и са изложени на риск от трафик и малтретиране; като има предвид, че според УНИЦЕФ излагането на децата на насилие и малтретиране, включително на телесно наказание и основано на пола насилие, е значителен проблем; като има предвид, че една на всеки четири жени и един на всеки петима мъже са жертви на сексуално насилие преди 18-годишна възраст; като има предвид, че 85 % от децата на възраст между 2 и 14 години са жертви на насилствена дисциплина у дома, 79 % са жертви на телесно наказание и 16 % понасят крайни форми на телесно наказание; като има предвид, че около 30 000 деца живеят в приблизително 750 сиропиталища, които се управляват и финансират предимно от частни източници;

Г.

като има предвид, че децата „Restavek“ обикновено са родени в бедни селски семейства, които имат малко или нямат никакви възможности за повишаване на доходите и са склонни да продадат дете на друго семейство срещу храна или пари;

Д.

като има предвид, че правителството на Хаити полага някои усилия за справяне с експлоатацията на децата „Restavek“, като например приемането на всеобхватен закон за борба с трафика на хора, мерки за идентифициране и подпомагане на деца в принудително подчинение в домашни условия и повишаване на осведомеността; като има предвид, че държавата има задължение да оказва подкрепа на родителите, така че те да могат да изпълняват своите задължения;

Е.

като има предвид, че много хаитянски деца получават недостатъчно образование и обучение; като има предвид, че според УНИЦЕФ 18 % от децата на възраст от 6 до 11 години в Хаити не посещават начално училище; като има предвид, че приблизително половината от жителите на Хаити на възраст 15 и повече години са неграмотни, тъй като 85 % от училищата се управляват от частни субекти и са прекомерно скъпи за семействата с ниски доходи; като има предвид, че ураганът Матю оказа значително въздействие върху достъпа до образование, като нанесе щети на 1 633 от 1 991 училища в най-тежко засегнатите райони;

Ж.

като има предвид, че повече от 175 000 души, включително десетки хиляди деца, които бяха разселени във връзка с последиците от урагана Матю през октомври 2016 г., все още живеят в изключително несигурни и опасни условия; като има предвид, че земетресението през 2010 г. отне живота на повече от 220 000 души и доведе до разселване на около 800 000 деца, в резултат на което много от тях са принудени да попаднат в робство;

З.

като има предвид, че Хаити е източник, транзитна държава и дестинация за принудителен труд и трафик на деца; като има предвид, че явлението „Restavek“ има също така международно измерение, тъй като много хаитянски деца са обект на трафик към съседната Доминиканска република;

И.

като има предвид, че неотдавнашната изборна и политическа безизходица след президентските избори през 2016 г. сериозно затрудни способността на Хаити да приеме важни законодателни актове и национален бюджет за справяне с неотложните социални и икономически предизвикателства;

Й.

като има предвид, че безнаказаността в Хаити се подхранва от липсата на отчетност на длъжностните лица, и по-специално от липсата на системни разследвания относно използването на сила и широко разпространените незаконни или произволни арести от страна на полицията; като има предвид, че според индекса за корупция на „Transparency International“ Хаити е на 159-о място от 176 държави;

К.

като има предвид, че Хаити се класира на 163-то място в Индекса на човешкото развитие на ПРООН и има непрекъсната нужда от хуманитарна помощ и помощ за развитие;

Л.

като има предвид, че през септември 2017 г. парламентът на Хаити одобри национален бюджет за 2018 г., който повишава непропорционално данъците на вече бедното население, което доведе до придружени с насилие демонстрации и безредици в столицата Порт-о-Пренс; като има предвид, че министърът на икономиката и финансите, г-н Патрик Саломон, представи бюджет, в който, например, почистването на държавните институции има предимство пред програмите за обществено здравеопазване;

М.

като има предвид, че ЕС отпусна 420 милиона евро за Хаити по линия на 11-ия Европейски фонд за развитие, като постави специален акцент върху храненето на децата и върху образованието с цел подпомагане на детското развитие;

Н.

като има предвид, че през 2017 г. ЕС отправи покана за представяне на предложения със заглавие на френски „La promotion des droits des enfants et la protection des enfants victimes d’exploitation, discrimination, violence et abandon“ („Укрепване на правата на децата и защита на децата, жертви на експлоатация, дискриминация, насилие и изоставяне“), чийто основен приоритет беше държаните в чужди домове деца да се върнат в техните биологични семейства или да бъдат настанени в приемни семейства;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

—

като взе предвид членове 15, 126, 175, 177, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 5 за устава на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ),

—

като взе предвид оперативния план на групата на ЕИБ за 2017—2019 г., публикуван на уебсайта на ЕИБ,

—

като взе предвид доклада за дейността на ЕИБ за 2016 г.,

—

като взе предвид финансовия доклад на ЕИБ за 2016 г. и статистическия доклад на ЕИБ за 2016 г.,

—

като взе предвид доклада на ЕИБ относно оценката на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от септември 2016 г.,

—

като взе предвид споразумението, сключено на 2 май 2017 г. между Европейския парламент и ЕИБ във връзка с информацията, която ще се обменя съгласно Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2396 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) 2015/1017 по отношение на удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (2),

—

като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 466/2014/ЕС за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза (COM(2016)0583),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (COM(2016)0582),

—

като взе предвид инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР (3),

—

като взе предвид първото заседание на стратегическия съвет на ЕФУР, проведено в Брюксел на 28 септември 2017 г.,

—

като взе предвид социалната среща на върха за справедливи работни места и растеж в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г. и европейския стълб на социалните права,

—

като взе предвид стратегията на групата на ЕИБ относно равенството между половете и овластяването на жените,

—

като взе предвид доклада за изпълнението на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2015 г. и доклада на ЕИБ за корпоративното управление за 2016 г.,

—

като взе предвид наръчника за екологични и социални практики на ЕИБ,

—

като взе предвид текущото преразглеждане на Механизъм на ЕИБ за подаване на жалби (Принципи, мандат и вътрешен правилник) от 2010 г.,

—

като взе предвид документа „Политика на ЕИБ относно слабо регулираните, непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции“ от 15 декември 2010 г. и допълнението към него от 8 април 2014 г.,

—

като взе предвид одобрението на ЕИБ по отношение на ратифицирането на Парижкото споразумение от страна на ЕС от 4 октомври 2016 г.,

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите на ООН за устойчиво развитие,

—

като взе предвид речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза, произнесена на 13 септември 2017 г. на пленарната сесия на Парламента в Страсбург,

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети, както и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по регионално развитие (A8-0013/2018),

А.

като има предвид, че се счита, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е „финансовото подразделение на ЕС“ и ключовата институция за поддържането на публичните и частните инвестиции в рамките на ЕС, като също така играе важна роля извън ЕС чрез дейностите си за външно кредитиране;

Б.

като има предвид, че финансовите дейности на групата на ЕИБ включват както кредитиране със собствени средства, така и изпълнение на различните мандати, които са ѝ предоставени с подкрепата на бюджета на ЕС и на трети страни, като например държавите — членки на ЕС;

В.

като има предвид, че следва да се концентрира постоянно внимание върху разработването на най-добри практики, свързани с политиката на резултатите, управлението и прозрачността на групата на ЕИБ;

Г.

като има предвид, че ЕИБ запази стабилен финансов капацитет през 2016 г. в съответствие с прогнозата за съответната година, като отбележи нетен годишен излишък от 2,8 милиарда евро;

Д.

като има предвид, че ЕИБ следва да продължава да укрепва усилията си за ефективно разширяване на дейностите по кредитиране, като предоставя техническа помощ и консултантска подкрепа, особено в региони с ниски нива на инвестиране, за да преодолеят регионалните различия, и същевременно намалява административните тежести за кандидатите;

Е.

като има предвид, че в качеството си на институцията, която отговаря за управлението на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), ЕИБ следва да продължава да се стреми към висококачествен и географски балансиран портфейл от активи, с дългосрочни икономически ползи, които генерират качествени работни места, и следва да определи това за свой основен приоритет на цялата територия на ЕС;

Ж.

като има предвид, че Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) следва да изпълнява ключова роля за допълване на интервенциите на ЕИБ в качеството си на експертното средство на ЕС за рисковия капитал и гаранциите, насочени предимно към подпомагането на МСП, с което да допринася за допълнителна европейска интеграция и икономическо, социално и териториално сближаване;

З.

като има предвид, че предпазни мерки срещу измами, включително данъчни измами и изпиране на пари, и рискове във връзка с финансирането на тероризма се съдържат в договорните клаузи на групата на ЕИБ, включени в договорите, подписани от групата на ЕИБ и нейните контрагенти; като има предвид, че групата на ЕИБ следва да изисква от своите контрагенти да се съобразяват с всички изисквания на приложимото законодателство; като има предвид, че въз основа на резултатите от надлежна проверка групата на ЕИБ следва да наложи допълнителни договорни разпоредби, които да разглеждат конкретно въпросите на прозрачността и почтеността;

И.

като има предвид, че по силата на Договорите групата на ЕИБ е длъжна да допринася за интеграцията на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие посредством специализирани инвестиционни инструменти, като например заеми, дялови участия, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

Й.

като има предвид, че групата на ЕИБ следва да поддържа висок финансов капацитет като основен актив на своя бизнес модел и висококачествен и стабилен портфейл от активи със солидни инвестиционни проекти в рамките на ЕФСИ и всички финансови инструменти в портфейла си;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

—

като взе предвид предходните си резолюции относно Турция, и по-специално резолюцията от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция (2),

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, и члена на Комисията, отговарящ по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан, от 2 февруари 2018 г. относно последните събития в Турция, от 14 юли 2017 г., година след опита за преврат в Турция, и от 13 март 2017 г. относно становището на Венецианската комисия относно измененията на конституцията на Турция и неотдавнашните събития,

—

като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 8 юни 2017 г. относно обявеното задържане на ръководителя на „Амнести интернешънъл“ в Турция, Танер Кълъч, от 8 юли 2017 г. относно задържането на правозащитници на остров Бююкада в Турция и от 26 октомври 2017 г. относно продължаващите случаи на нарушаване на правата на човека в Турция,

—

като взе предвид политическия диалог на високо равнище между ЕС и Турция от 25 юли 2017 г.,

—

като взе предвид писмените забележки на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, представени пред Европейския съд по правата на човека, от 2 ноември 2017 г. относно група от 12 заявления, свързани със свободата на изразяване на мнение и правото на свобода и сигурност на парламентаристите в Турция, и от 10 октомври 2017 г. относно група от 10 заявления относно свободата на изразяване на мнение и правото на свобода на журналистите в Турция,

—

като взе предвид Резолюция 2156 (2017 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно функционирането на демократичните институции в Турция,

—

като взе предвид факта, че основополагащите ценности на ЕС включват принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека — ценности, които важат и за всички страни — кандидатки за членство в ЕС;

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по които Турция е страна,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Парламентът категорично осъди опита за преврат от 15 юли 2016 г.; като има предвид, че на 18 януари 2018 г. турският парламент удължи извънредното положение в Турция с още три месеца; като има предвид, че извънредното положение в момента се използва за заглушаване на опонентите и далеч надхвърля всички законосъобразни мерки за борба срещу заплахите за националната сигурност; като има предвид, че съгласно международното право мерките във връзка с извънредното положение трябва да бъдат необходими и пропорционални по своя обхват и продължителност;

Б.

като има предвид, че Турция е важен партньор на ЕС и от нея се очаква, в качеството на държава кандидатка, да спазва най-високите стандарти по отношение на демокрацията, включително зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, основните свободи и всеобщото право на справедлив съдебен процес;

В.

като има предвид, че срещу 148 лица, подписали петицията на академичните дейци за мир, са повдигнати обвинения за разпространяване на „терористична пропаганда“, като разглеждането на делата се очаква през май 2018 г.;

Г.

като има предвид, че според Европейската федерация на журналистите 148 журналисти продължават да са в затвора след опита за преврат; като има предвид, че репресиите срещу политическите опоненти чрез социалните медии продължават; като има предвид, че 449 души са били задържани за писането на коментари в социалните медии, които критикуват военната намеса на правителството на Турция в Сирийския анклав Африн; като има предвид, че според „Амнести интернешънъл“ турските органи са закрили стотици организации на гражданското общество, както и офисите на над 160 радио- и телевизионни оператори, вестници, списания, издателства и разпространителски дружества;

Д.

като има предвид, че турските органи са уволнили 107 000 души от работните им места от юли 2016 г. насам; като има предвид, че „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“, създадена след препоръката на Съвета на Европа, е получила 104 789 заявления към 18 януари 2018 г. и до момента е издала решение във връзка само с 3 110 случая, които не са били направени публично достояние;

Е.

като има предвид, че през последните години се наблюдават разширяване на контрола на изпълнителната власт върху съдебната власт и прокуратурата, многобройни задържания, уволнения и произволни местения на съдии и прокурори, както и постоянни атаки срещу адвокати;

Ж.

като има предвид, че според данните, предоставени от Асоциацията за правата на човека, през първите 11 месеца на 2017 г. общо 2 278 души са били обект на изтезания и малтретиране;

З.

като има предвид, че положението в югоизточната част на страната продължава да буди изключително безпокойство; като има предвид, че се твърди, че приблизително 2 500 души са били убити в рамките на операции по сигурността и по преценки около половин милион души са били разселени от юли 2015 г. насам; като има предвид, че 68 кметове от кюрдски произход са в затвора;

И.

като има предвид, че сред задържаните журналисти са например германско-турският журналист Дениз Юджел, академичният деец и колумнист Мехмед Алтан, журналистът Шахин Алпай, както и множество журналисти и служители на ежедневника „Джумхуриет“, включително Ахмед Шик;

Й.

като има предвид, че вследствие на снемането на парламентарния имунитет на голям брой членове на парламента, срещу много опозиционни членове са заведени съдебни производства и са издадени заповеди за задържане; като има предвид, че десетима народни представители продължават да бъдат задържани, включително съпредседателите на Демократичната партия на народите Фиген Юксекдаг и Селахатин Демирташ, който не бе допуснат до съдебната зала по съображения за сигурност, както и депутата от Народнорепубликанската партия Енис Бербероглу, а след гласуване в турския парламент шестима депутата бяха лишени от парламентарния си мандат, в това число лауреатката на наградата „Сахаров“ Лейла Зана;

К.

като има предвид, че през юли 2017 г. турските органи арестуваха десетима защитници на правата на човека („истанбулската десетка“), които по-късно бяха освободени под гаранция; като има предвид, че на 1 февруари 2018 г. истанбулският съд отмени своето собствено решение да освободи Танер Кълъч, председател на „Амнести интернешънъл“ за Турция, като го задържа под стража за времетраенето на съдебния процес;

Л.

като има предвид, че един от лидерите на гражданското общество на Турция, Осман Кавала, беше арестуван на 18 октомври 2017 г. и продължава да бъде в затвора по обвинение, че „се е опитал да свали правителството“ чрез подкрепа на протестите в парка Гези през декември 2013 г.;

М.

като има предвид, че на 19 ноември 2017 г. Службата на губернатора на Анкара реши да наложи безсрочна забрана за всякакви мероприятия, организирани от организации на ЛГБТИ лица;

Н.

като има предвид, че макар и турската конституция да предвижда свобода на религията, свобода на вероизповеданието и на частното разпространение на религиозни идеи и да забранява дискриминацията на религиозна основа, религиозните малцинства все още стават жертви на словесни и физически нападения, на стигматизация и социален натиск в училищата и в публичната сфера, и се сблъскват с дискриминация и трудности във връзка с възможността законно да установят свои храмове;

О.

като има предвид, че с оглед на положението в Турция по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и свободата на печата предприсъединителните фондове за Турция бяха намалени със 105 милиона евро, в сравнение с първоначалното предложение на Комисията за бюджета на ЕС за 2018 г., с допълнителни 70 милиона евро в резерв, докато страната направи „измерими и достатъчни подобрения“ в тези области;

П.

като има предвид, че през ноември 2016 г. Парламентът призова процесът на присъединяване на Турция да бъде замразен, а през юли 2017 г. призова той да бъде спрян, ако конституционните промени се извършат без изменение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венесуела е страна,

—

като взе предвид Конституцията на Венесуела,

—

като взе предвид многобройните си резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела (1), от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела (2), от 12 март 2015 г. относно положението във Венесуела (3), от 8 юни 2016 г. относно положението във Венесуела (4), от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела (5) и от 13 септември 2017 г. относно политическите отношения между ЕС и Латинска Америка (6),

—

като взе предвид изявлението на председателя на комисията по външни работи, председателя на делегацията за връзки с Меркосур и председателя на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея относно настоящата ситуация във Венесуела от 12 юли 2017 г.,

—

като взе предвид Междуамериканската демократична харта, приета на 11 септември 2001 г.,

—

като взе предвид изявлението от 31 март 2017 г. на Върховния комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад ал Хюсеин относно решението на Върховния съд на Венесуела да изземе законодателните правомощия на Националното събрание,

—

като взе предвид изявлението на Съвета на ООН по правата на човека, в което се осъжда задържането на Енрике Аристегиета на 2 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид предупрежденията, съдържащи се в докладите на Организацията на американските държави (ОАД) относно Венесуела от 30 май 2016 г. и 14 март 2017 г., и призивите на генералния секретар на ОАД за спешно свикване на Постоянния съвет по силата на член 20 от Междуамериканската демократична харта, за да бъде обсъдена политическата криза във Венесуела,

—

като взе предвид писмото от 27 март 2017 г. на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно все по-задълбочаващата се политическа, икономическа и хуманитарна криза във Венесуела,

—

като взе предвид декларацията на Организацията на американските държави, подписана на 13 март 2017 г. от 14 от нейните държави членки, в която се отправя искане Венесуела своевременно да насрочи избори, да освободи политическите затворници и да признае разделението на властите съгласно своята конституция, наред с други мерки,

—

като взе предвид резолюцията на Постоянния съвет на Организацията на американските държави от 3 април 2017 г. относно последните събития във Венесуела,

—

като взе предвид декларацията на „Групата от Лима“ от 23 януари 2018 г. относно решението на Националното учредително събрание да свика избори за президент,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г. и 22 януари 2018 г. относно Венесуела, а именно заключенията относно необходимостта да се наложат оръжейно ембарго и санкции,

—

като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията / върховен представител от името на ЕС относно присъединяването на някои трети държави към ограничителните мерки с оглед на положението във Венесуела от 7 декември 2017 г.,

—

като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията / върховен представител от името на ЕС във връзка с последните събития във Венесуела от 26 януари 2018 г., в която се осъжда решението на венесуелските органи да изгонят от страната испанския посланик в Каракас,

—

като взе предвид своето решение да присъди наградата „Сахаров“ за 2017 г. на демократичната опозиция във Венесуела,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че незаконното Национално учредително събрание, което не се признава нито на международно равнище, нито от Европейския съюз, призова да се проведат избори за президент преди края на април 2018 г.; като има предвид, че съгласно Конституцията на Венесуела органът, който е компетентен да свиква избори, е Националният избирателен съвет; като има предвид, че член 298 от Конституцията на Венесуела, в който ясно се посочва, че: „Законодателството, което урежда избирателните процеси, не може да се изменя по какъвто и да е начин през шестмесечния период, предхождащ деня на изборите“, съвсем наскоро беше нарушен неколкократно;

Б.

като има предвид, че това решение е било взето извън рамките на националния диалог, който се провежда от декември 2017 г. насам, и независимо от всички евентуални договорености, постигнати на проведената между правителството на Венесуела и опозицията среща в Санто Доминго; като има предвид, че датата на провеждане на изборите и предизборният процес бяха две от основните теми на преговорите в Санто Доминго; като има предвид, че това свикване на избори е в разрез както с демократичните принципи, така и с добрата воля, що се отнася до диалога между правителството и опозицията;

В.

като има предвид, че на 25 януари 2018 г. Върховният съд реши да изключи Кръглата маса за демократично единство (Mesa de la Unidad Democrática) от изборите за президент; като има предвид, че на 4 февруари 2018 г. Националният избирателен съвет изключи партията „Справедливостта на първо място“ („Primero Justicia“) от изборния процес; като има предвид, че на ръководни фигури като Леополдо Лопес и Енрике Каприлес е забранено да се кандидатират за изборни длъжности; като има предвид, че тези решения представляват сериозно нарушение на принципа на справедливи избори, тъй като те забраняват свободното и равноправно участие в изборите на кандидати от опозицията;

Г.

като има предвид, че Кръглата маса за демократично единство беше удостоена с наградата „Сахаров“ на Парламента за свобода на мисълта през 2017 г.;

Д.

като има предвид, че противоконституционното свикване на предсрочни избори доведе до оттеглянето на Мексико и Чили от процеса на националните политически преговори между правителството на Венесуела и част от опозицията;

Е.

като има предвид, че на 13 ноември 2017 г. Съветът на ЕС реши да приеме оръжейно ембарго срещу Венесуела и забрана на свързаните с оръжията материали, които могат да бъдат използвани за вътрешни репресии;

Ж.

като има предвид, че на 22 януари 2018 г. Съветът на ЕС реши с единодушие да наложи санкции срещу седем венесуелски граждани, които заемат публични длъжности, под формата на ограничителни мерки, като например забрани за пътуване и обезпечаване на активи, в отговор на неспазването на демократичните принципи, принципите на правовата държава и демокрацията;

З.

като има предвид, че след приемането на санкциите на ЕС Венесуела изгони от страната посланика на Испания в Каракас и го обяви за „персона нон грата“, обвинявайки Испания в намеса във вътрешните ѝ работи; като има предвид, че ЕС категорично осъди това решение, като същевременно подчерта пълната си солидарност с Испания, като се има предвид, че решенията на ЕС в областта на външната политика, включително налагането на санкции, се вземат с единодушие;

И.

като има предвид, че положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела продължава да се влошава; като има предвид, че Венесуела е изправена пред безпрецедентна политическа, социална, икономическа и хуманитарна криза, която доведе до много смъртни случаи; като има предвид, че провеждането на свободни и честни избори, придружени от всички целесъобразни гаранции, и предоставянето на достатъчно време за подготовката за тях са от съществено значение, за да може да започне процесът на разрешаване на множеството проблеми, пред които е изправена Венесуела; като има предвид, че почти два милиона граждани на Венесуела са напуснали страната; като има предвид, че приемащите държави са подложени на все по-голям натиск, що се отнася до предоставянето на помощ и услуги на новопристигналите;

Й.

като има предвид, че разбунтувалият се полицейски служител Оскар Перес и шест други лица са били екзекутирани по извънсъдебен ред въпреки факта, че вече са се били предали;

К.

като има предвид, че на 2 февруари 2018 г. Енрике Аристегиета Грамко е бил отвлечен от дома си през нощта от разузнавателните служби, които не са предоставили каквато и да е информация за местонахождението му, и на следващия ден е бил освободен;

Л.

като има предвид, че все по-голям брой лица във Венесуела, включително деца, страдат от недохранване вследствие на ограничения достъп до качествени здравни услуги, лекарства и храна; като има предвид, че за съжаление венесуелското правителство продължава да отрича, че такъв проблем съществува, и продължава да отказва да получава международна хуманитарна помощи и да улеснява нейното разпространение; като има предвид, че граждани на Венесуела са се опитвали да купуват храна и стоки от първа необходимост на островите в Карибския басейн поради острия недостиг в страната си;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

—

като взе предвид предишните си резолюции относно близкоизточния мирен процес,

—

като взе предвид съвместната декларация на Европейския съюз и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) от 7 юни 2017 г. относно подкрепата на Европейския съюз за UNRWA (2017—2020 г.);

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН № 194 от 11 декември 1948 г. и № 302 от 8 декември 1949 г., както и други приложими резолюции на ООН,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 30 март 2017 г. относно дейностите на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че UNRWA е агенция на ООН, създадена от Общото събрание през 1949 г., и има мандат да предоставя помощ и закрила на около 5 милиона регистрирани палестински бежанци; като има предвид, че услугите, които UNRWA предоставя, обхващат образование, здравеопазване, подпомагане и социални услуги, инфраструктурата на лагерите и нейното подобряване, защита и микрофинансиране; като има предвид, че Общото събрание на ООН многократно подновява мандата на Агенцията — последно до 30 юни 2020 г. чрез гласуване с мнозинство от 167 държави — членки на ООН;

Б.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, взети заедно, са най-големият донор на UNRWA, като приносът им през 2017 г. възлиза на 441 милиона евро; като има предвид, че Съединените щати в качеството си на най-голямата държава донор обявиха, че ще предоставят 60 милиона щатски долара, но ще удържат 65 милиона щатски долара от заплануваното изплащане на 125 милиона щатски долара за UNRWA; като има предвид, че съгласно Държавния департамент това решение е предназначено да насърчи други държави да увеличат помощта, както и да стимулира реформите в Агенцията;

В.

като има предвид, че от много години UNRWA е изправена пред големи структурни финансови проблеми и щеше да се сблъска с продължителни затруднения през 2018 г. независимо от решението на правителството на САЩ;

Г.

като има предвид, че в своя доклад от 30 март 2017 г. генералният секретар на ООН отправи редица препоръки с цел гарантиране на адекватно, предвидимо и устойчиво финансиране за UNRWA;

1.