Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 436/01)

Последна публикация

ОВ C 427, 26.11.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 408, 12.11.2018 г.

ОВ C 399, 5.11.2018 г.

ОВ C 392, 29.10.2018 г.

ОВ C 381, 22.10.2018 г.

ОВ C 373, 15.10.2018 г.

ОВ C 364, 8.10.2018 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (голям състав) от 2 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Tarragona — Испания) — Производство по дело, образувано по протест на Ministerio Fiscal

(Дело C-207/16) (1)

((Преюдициално запитване - Електронни комуникации - Обработка на лични данни - Директива 2002/58/ЕО - Членове 1 и 3 - Приложно поле - Поверителност на електронните комуникации - Защита - Член 5 и член 15, параграф 1 - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 7 и 8 - Данни, обработвани в рамките на предоставянето на електронни съобщителни услуги - Достъп на националните органи до данните за целите на разследване - Ниво на тежест на престъплението, което може да обоснове достъпа до данните))

(2018/C 436/02)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Tarragona

Страна в главното производство

Ministerio Fiscal

Диспозитив

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон, като име, фамилия, и според случая, адреса на тези притежатели, води до намеса в основните им права, закрепени в посочените членове от Хартата, която не е толкова тежка, че посоченият достъп да трябва да бъде ограничен — в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до борбата с тежката престъпност.

---

(1)  ОВ C 251, 11.7.2016 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна- България) — Николай Кантарев/Българска народна банка

(Дело C-571/16) (1)

((Преюдициално запитване - Схеми за гарантиране на депозитите - Директива 94/19/ЕО - Член 1, точка 3, подточка i) - Член 10, параграф 1 - Понятие за неналичен депозит - Отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза - Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза - Процесуална автономия на държавите членки - Принцип на лоялно сътрудничество - Член 4, параграф 3 ДЕС - Принципи на равностойност и ефективност))

(2018/C 436/03)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Ищец: Николай Кантарев

Ответник: Българска народна банка

Диспозитив

1)

Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор

2)

Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство.

3)

Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.

4)

Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като г-н Николай Кантарев.

5)

Член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата в България на специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза: — допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността различни съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на национален орган като Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност, — не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган, — допускат национална правна уредба, съгласно която, за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието „виновно поведение“ не надхвърля обхвата на понятието „достатъчно съществено нарушение“, което запитващата юрисдикция следва да провери, — допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея, и — допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 38, 6.2.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова, Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков/Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците

(Дело C-652/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила - Стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила - Директива 2011/95/ЕС - Членове 3, 4, 10 и 23 - Молби за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство - Индивидуално оценяване - Отчитане на заплахите, отнасящи се до един от членовете на семейството, при индивидуалното оценяване на молбата на друг член на семейството - По-благоприятни стандарти, които държавите членки могат да запазват или да въвеждат, за да разпрострат убежището или субсидиарната закрила по отношение на членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила - Оценяване на мотивите за преследване - Участие на азербайджански гражданин в подаването на жалба срещу неговата държава до Европейския съд по правата на човека - Общи стандарти за процедурите - Директива 2013/32/ЕС - Член 46 - Право на ефективни правни средства за защита - Цялостно и ex nunc разглеждане - Мотиви за преследване или факти, непосочени пред решаващия орган, но изтъкнати в производството по обжалване на решението му))

(2018/C 436/04)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова, Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков

Ответник: Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците

Диспозитив

1)

Член 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че при индивидуалното оценяване на молба за международна закрила следва да се вземат предвид отнасящите се до член на семейството на молителя заплахи от преследване и тежки посегателства, за да се определи дали и самият молител не е изложен на такива заплахи поради семейната си връзка с въпросното заплашено лице.

2)

Директива 2011/95 и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането на мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, но не допускат тези молби да се оценяват общо. Те също така не допускат оценяването на една от посочените молби да се спира до приключването на процедурата по разглеждане на друга от тези молби.

3)

Член 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки в случаите, в които предоставят международна закрила на един от членовете на дадено семейство съгласно въведения с тази директива режим, да предвидят разпростиране на тази закрила и по отношение на други членове на това семейство, стига за тях да не е налице някое от основанията за изключване по член 12 от същата директива и стига положението им да има връзка с логиката на международната закрила поради необходимостта от запазване на целостта на семейството.

4)

Основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 не обхваща хипотеза като обсъжданата в главното производство, при която пълнолетно лице подава за себе си и за непълнолетното си дете молба за международна закрила, основана в частност на наличието на семейна връзка с друго лице, което е подало отделно молба за международна закрила.

5)

При оценяването на мотивите за преследване по член 10 от Директива 2011/95 участието на молителя за международна закрила в подаването на жалба срещу неговата държава на произход до Европейския съд по правата на човека по принцип не може да се разглежда като доказателство за принадлежност на молителя към „определена социална група“ по смисъла на параграф 1, буква г) от този член, но трябва да се разглежда като мотив за преследване поради „политическо мнение“ по смисъла на параграф 1, буква д) от същия член, ако са налице основателни опасения, че въпросната държава възприема участието в подаването на тази жалба като акт на политическо дисидентство, срещу който би могла да реши да упражни репресивни мерки.

6)

Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка със споменаването на производствата по обжалване в член 40, параграф 1 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за отказ да се предостави международна закрила, по принцип е длъжен да прецени — като „нови сведения“ и след като поиска те да бъдат разгледани от решаващия орган — основанията за международна закрила или фактите, които са изтъкнати за първи път по време на производството по обжалване, макар да са свързани със събития или заплахи, за които се твърди, че са настъпили преди приемането на това решение за отказ или даже преди подаването на молбата за международна закрила. Посоченият съд обаче няма такова задължение, ако установи, че тези основания или тези факти са изтъкнати на твърде късен етап от производството по обжалване или не са изложени по достатъчно конкретен начин, за да може да бъдат надлежно разгледани, или пък ако установи, когато става дума за факти, че те не са съществени или не са достатъчно различни от фактите, които решаващият орган вече е могъл да вземе предвид.

---

(1)  ОВ C 86, 20.3.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-668/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2006/40/ЕО - Емисии от климатичните системи на моторните превозни средства - Член 5, параграфи 4 и 5 - Директива 2007/46/ЕО - Одобрение на моторните превозни средства - Членове 12, 29, 30 и 46 - Превозни средства, несъответстващи на техническите изисквания - Отговорност на националните органи))

(2018/C 436/05)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes, D. Kukovec и C. Becker)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и D. Klebs)

Диспозитив

1)

Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи: — от Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно емисиите на климатични системи в моторни превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета, както и от членове 12 и 30 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива), изменена с Регламент (ЕС) № 371/2010 на Комисията от 16 април 2010 година, като не е взела в предвидения в мотивираното становище срок необходимите мерки за възстановяване на съответствието с техните одобрени типове на 133 713 превозни средства от типове 246, 176 и 117, пускани на пазара от Daimler AG от 1 януари до 26 юни 2013 г., тъй като те са били зареждани не с хладилния агент R1234yf, деклариран за тези одобрени типове, а с хладилен агент, чийто потенциал за глобално затопляне е надвишавал 150, в нарушение на максималната допустима стойност, предвидена в член 5, параграф 4 от Директива 2006/40, и — от Директива 2006/40, както и от разпоредбите на член 46 във връзка с членове 5 и 18 от Директива 2007/46, изменена с Регламент № 371/2010, като не е взела необходимите мерки за налагане на санкциите, посочени в член 46 от последната директива в предвидения в мотивираното становище срок, за да гарантира, че производителите спазват членове 5 и 18 от посочената директива, отнасящи се до съответствието на производството и до издаването на сертификат за съответствие.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски на Европейската комисия.

4)	Европейската комисия понася половината от направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 70, 6.3.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — Tribunalul Botoşani, Ministerul Justiţiei/Maria Dicu

(Дело C-12/17) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Организация на работното време - Директива 2003/88/EО - Право на платен годишен отпуск - Директива 2010/18/EС - Ревизирано рамково споразумение за родителския отпуск - Родителски отпуск, който не се счита за период на действително полагане на труд))

(2018/C 436/06)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tribunalul Botoșani, Ministerul Justiţiei

Ответник: Maria Dicu

в присъствието на: Curtea de Apel Suceava, Consiliul Superior al Magistraturii

Диспозитив

Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, според която за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск, гарантиран от този член на работник за референтен период, периодът на ползван от този работник през същия период родителски отпуск, не се взема предвид като период на действително полагане на труд.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Бахтияр Фатхи/Председател на Държавна агенция за бежанците

(Дело C-56/17) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Граници, убежище и имиграция - Регламент (ЕС) № 604/2013 - Член 3 - Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава - Разглеждане на молба за международна закрила без изрично решение относно определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането - Директива 2011/95/ЕС - Членове 9 и 10 - Мотиви за преследване, основани на религията - Доказване - Иранско законодателство за апостасията - Директива 2013/32/ЕС - Член 46, параграф 3 - Ефективна правна защита))

(2018/C 436/07)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Бахтияр Фатхи

Ответник: Председател на Държавна агенция за бежанците

Диспозитив

1)

В случай като разглеждания по главното производство член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска органите на държава членка да извършват разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент, без да е налице изрично решение на тези органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от посочения регламент, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане.

2)

В случай като разглеждания по главното производство член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкува в смисъл, че когато кандидат за международна закрила обжалва решение, с което се установява, че молбата му за международна закрила е неоснователна, компетентният съд на държавата членка не е длъжен служебно да провери дали правилно са били приложени предвидените с Регламент № 604/2013 критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа посочената молба.

3)

Член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, не е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по тази разпоредба. Молителят обаче трябва да подкрепи тези твърдения с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган може да се увери в истинността на посочените твърдения.

4)

Член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване“ по смисъла на този член, стига органите на тази страна да налагат на практика такива наказания във връзка с посочената забрана, което запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 2 октомври 2018 г. — Френска република/Европейски парламент

(Дело C-73/17) (1)

((Жалба за отмяна - Институционално право - Протокол за местоположението на седалищата на институциите и някои органи, служби и агенции на Европейския съюз - Европейски парламент - Понятие „заседание относно бюджета“, което се провежда в Страсбург (Франция) - Член 314 ДФЕС - Упражняване на бюджетното правомощие в допълнително пленарно заседание в Брюксел (Белгия))

(2018/C 436/08)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: F. Alabrune, D. Colas, B. Fodda и E. de Moustier)

Ответник: Европейски парламент (представители: R. Crowe и U. Rösslein)

Встъпила страна, подпомагаща жалбоподателя: Велико херцогство Люксембург (представители: D. Holderer и C. Schiltz)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Френската република да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейския парламент.

3)	Великото херцогство Люксембург понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд Варна — България) — Комисия за защита на потребителите/Евелина Каменова

(Дело C-105/17) (1)

((Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2005/29/ЕО - Член 2, букви б) и г) - Директива 2011/83/ЕС - Член 2, точка 2 - Понятията „търговец“ и „търговски практики“))

(2018/C 436/09)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: Комисия за защита на потребителите

Ответник: Евелина Каменова

с участието на: Варненска окръжна прокуратура

Диспозитив

Член 2, букви б) и г) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) и член 2, точка 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че физическо лице, което публикува на интернет сайт едновременно известен брой обяви за продажба на нови и употребявани стоки, като ответницата в главното производство, би могло да бъде квалифицирано като „търговец“ и такива действия биха могли да представляват „търговска практика“ само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички релевантни за случая обстоятелства.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Bundeskammer für Arbeiter und Angestellte/ING-DiBa Direktbank Austria Niederlassung der ING-DiBa AG

(Дело C-191/17) (1)

((Директива 2007/64/ЕО - Платежни услуги във вътрешния пазар - Понятие „платежна сметка“ - Евентуално включване на спестовна сметка, която позволява на ползвателя да внася и тегли средства посредством разплащателна сметка, открита на негово име))

(2018/C 436/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundeskammer für Arbeiter und Angestellte

Ответник: ING-DiBa Direktbank Austria Niederlassung der ING-DiBa AG

Диспозитив

Член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че спестовна сметка, която позволява да се разполага с внесените средства, без да се спазва определен падеж, и при която внасянето и тегленето на средства са възможни единствено посредством разплащателна сметка, не се обхваща от понятието „платежна сметка“.

---

(1)  ОВ C 239, 24.7.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Legatoria Editoriale Giovanni Olivotto (LEGO) SpA/Gestore dei servizi energetici (GSE) SpA, Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero delle Politiche Agricole e Forestali

(Дело C-242/17) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници - Течни горива от биомаса, използвани в топлоцентрала - Директива 2009/28/ЕО - Член 17 - Критерии за устойчивост за течните горива от биомаса - Член 18 - Национални схеми за сертифициране на устойчивостта - Решение за изпълнение 2011/438/ЕС - Доброволни схеми за сертифициране на устойчивостта на биогоривата и на течните горива от биомаса, одобрени от Европейската комисия - Национална правна уредба, която предвижда задължение на операторите посредници да представят сертификати за устойчивост - Член 34 ДФЕС - Свободно движение на стоки))

(2018/C 436/11)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Legatoria Editoriale Giovanni Olivotto (LEGO) SpA

Ответници: Gestore dei servizi energetici (GSE) SpA, Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero delle Politiche Agricole e Forestali

Диспозитив

1)

Член 18, параграф 7 от Директива № 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, във връзка с Решение за изпълнение 2011/438/ЕС на Комисията от 19 юли 2011 година относно признаването на схемата „International Sustainability and Carbon Certification“ за доказване на спазването на критериите за устойчивост в съответствие с директиви 2009/28/ЕО и 2009/30/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага на икономическите оператори специфични условия за сертифицирането на устойчивостта на течните горива от биомаса, които са различни и по-широки от предвидените в доброволна схема за сертифициране на устойчивостта, като схемата ISCC, призната с посоченото решение за изпълнение, прието от Европейската комисия съгласно член 18, параграф 4 от споменатата директива, тъй като тази схема е била одобрена само за биогоривата и посочените условия се отнасят само до течните горива от биомаса.

2)

Правото на Съюза, по-специално член 34 ДФЕС и член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2009/28, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да установява национална схема за проверка на устойчивостта на течните горива от биомаса, която предвижда, че всички икономически оператори, които участват в снабдителната верига на продукта, дори когато става въпрос за посредници, които не придобиват физически партидите течни горива от биомаса, са обвързани от определени задължения за сертифициране, уведомяване и предоставяне на информация, произтичащи от посочената схема.

---

(1)  ОВ C 283, 28.8.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Szczecinie — Полша) — Feniks Sp. z o.o./Azteca Products & Services SL

(Дело C-337/17) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Специална компетентност - Член 7, точка 1, буква a) - Понятие за дела, „свързани с договор“ - Павлов иск))

(2018/C 436/12)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Szczecinie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Feniks Sp. z o.o.

Ответник: Azteca Products & Services SL

Диспозитив

В случай като разглеждания в главното производство делото по Павлов иск, с който носителят на произтичащо от договор право на вземане моли да се обяви за недействително спрямо него увреждащото го по негови твърдения действие, с което неговият длъжник е прехвърлил свое имущество на трето лице, попада в обхвата на правилото за международна компетентност, предвидено в член 7, точка 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

---

(1)  ОВ C 300, 11.9.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Производство по молба на Società Immobiliare Al Bosco Srl

(Дело C-379/17) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Срок, предвиден в правото на сезираната държава членка за изпълнението на определения за допускане на обезпечителен запор или възбрана - Приложимост на този срок към акт за допускане на обезпечителен запор или възбрана, издаден в друга държава членка и обявен за изпълняем в сезираната държава членка))

(2018/C 436/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страна в главното производство

Società Immobiliare Al Bosco Srl

Диспозитив

Член 38 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не е пречка правна уредба на държава членка като обсъжданата в главното производство, която предвижда срок за изпълнението на определения за допускане на обезпечителен запор или възбрана, да се прилага по отношение на постановени в друга държава членка определения от този тип, подлежащи на изпълнение в сезираната държава членка.

---

(1)  ОВ C 318, 25.9.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N/Budapest Rendőrfőkapitánya

(Дело C-384/17) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Шосеен транспорт - Данъчни разпоредби - Директива 1999/62/ЕО - Заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - Тол такса - Задължение на държавите членки за въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции - Фиксирана глоба - Принцип на пропорционалност - Пряка приложимост на Директивата))

(2018/C 436/14)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N

Ответник: Budapest Rendőrfőkapitánya

Диспозитив

Не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., има директен ефект.

С оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

---

(1)  ОВ C 318, 25.9.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-416/17) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и член 267, трета алинея ДФЕС - Верижно данъчно облагане - Различно третиране в зависимост от държавата членка, в която е установено непрякото дъщерно дружество - Възстановяване на недължимо внесена удръжка върху доходите от капитали - Изисквания за доказателствата, обосноваващи това възстановяване - Пределен размер на правото на възстановяване - Дискриминация - Национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция - Задължение да се отправи преюдициално запитване))

(2018/C 436/15)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и W. Roels)

Ответник: Френска република (представители: E. de Moustier, A. Alidière и D. Colas)

Диспозитив

1)

Като е отказала при изчисляването на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали, внесена от местно дружество при разпределяне на дивиденти, изплатени от чуждестранно дружество посредством чуждестранно дъщерно дружество, да вземе предвид данъчното облагане, приложено към това второ дружество върху печалбата, от която са разпределени тези дивиденти, въпреки че националният механизъм за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане позволява, в случай на чисто вътрешна верига на капиталово участие, да се неутрализира облагането на разпределените от дружество дивиденти, приложено на всяко ниво по тази верига на капиталово участие, Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

2)

Тъй като Conseil d’État (Франция) е пропуснал да сезира Съда на Европейския съюз в съответствие с процедурата, предвидена в член 267, трета алинея ДФЕС, за да прецени дали при изчисляването на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали, внесена от местно дружество при разпределянето на дивиденти, изплатени от чуждестранно дружество посредством чуждестранно дъщерно дружество, е следвало да се откаже да се вземе предвид данъчното облагане, приложено към това второ дружество върху печалбата, от която са разпределени тези дивиденти, въпреки че тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, възприето от него в решенията от 10 декември 2012 г., Rhodia (FR:CESSR:2012:317074.20121210), и от 10 декември 2012 г., Accor (FR:CESSR:2012:317075.20121210), не е толкова очевидно, че да не оставя място за никакво основателно съмнение, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 267, трета алинея ДФЕС.

3)	Отхвърля иска в останалата му част.

4)	Европейската комисия и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 293, 4.9.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunalul Cluj — Румъния) — IQ/JP

(Дело C-478/17) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност във връзка с родителската отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Член 15 - Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото - Приложно поле - Член 19 - Висящ процес))

(2018/C 436/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: IQ

Ответник: JP

Диспозитив

Член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в положение като разглежданото по делото в главното производство, в което двете сезирани съдилища са компетентни по съществото на делото по силата съответно на членове 12 и 8 от този регламент.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Решение на Съда (седми състав) от 4 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-599/17) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 - Съобщаване на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на регламента относно пазарната злоупотреба - Несъобщаване или нетранспониране в предвидения срок))

(2018/C 436/17)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Rius и T. Scharf)

Ответник: Кралство Испания (представител: S. Jiménez García)

Диспозитив

1)

Като не е приело в предвидения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията от 17 декември 2015 година относно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на посочения регламент и като не е съобщило текста на приетите разпоредби на Европейската комисия, за да гарантира транспонирането на директивата за изпълнение, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по директивата за изпълнение, и по-специално член 13, първа алинея от нея.

2)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 5, 8.1.2018 г.

Решение на Съда (седми състав) от 4 октомври 2018 г. — Claire Staelen/Европейски омбудсман

(Дело C-45/18 P) (1)

((Обжалване - Молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт - Условия за допустимост))

(2018/C 436/18)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Claire Staelen (представител: V. Olona, avocate)

Друга страна в производството: Европейски омбудсман (представители: L. Papadias и A. Antoniadis)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Claire Staelen да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 104, 19.3.2018 г.

Преюдициално запитване от Consiliul Naţional de Soluţionare a Contestaţiilor (Румъния), постъпило на 30 май 2018 г. — SC Beny Alex Srl/Organizaţia Utilizatorilor de Apă pentru Irigaţii (OUAI) Săveni

(Дело C-353/18)

(2018/C 436/19)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Consiliul Naţional de Soluţionare a Contestaţiilor

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Beny Alex Srl

Ответник: Organizaţia Utilizatorilor de Apă pentru Irigaţii (OUAI) Săveni

С Определение от 17 октомври 2018 година Съдът (осми състав) обяви преюдициалното запитване за явно недопустимо.

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 2 август 2018 г. — NH/Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI — Rete Lenford

(Дело C-507/18)

(2018/C 436/20)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: NH

Ответник: Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI — Rete Lenford

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 9 от Директива 2000/78/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че сдружение, съставено от адвокати, специализирани в съдебната защита на лица с различна сексуална ориентация, в чийто устав се предвижда, че целта на сдружението е да насърчава зачитането на културата на тази категория лица и спазването на техните права, автоматично, като носител на колективен интерес и сдружение с нестопанска цел, е процесуално легитимирано да предяви иск, включително иск за обезщетение за вреди, когато са налице действия, счетени за дискриминационни по отношение на тази категория лица?

2)

Попада ли в приложното поле на предвидената в Директива 2000/78/ЕО антидискриминационна защита — при правилно тълкуване на членове 2 и 3 от тази директива — изказването на мнение срещу хомосексуалистите, с което по време на интервю в развлекателно радиопредаване интервюираният заявява, че никога няма да наеме или да използва като сътрудници такива лица в кантората си, въпреки че интервюираният не провежда, нито планира да проведе процедура по подбор и наемане на работа?

---

(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

Преюдициално запитване от Commissione Tributaria Provinciale di Palermo (Италия), постъпило на 3 август 2018 г. — Autoservizi Giordano società cooperativa/Agenzia delle Dogane e dei Monopoli — Ufficio di Palermo

(Дело C-513/18)

(2018/C 436/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Provinciale di Palermo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autoservizi Giordano società cooperativa

Ответник: Agenzia delle Dogane e dei Monopoli — Ufficio di Palermo

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 7 от Директива 2003/96/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на Директивата, доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?

2)

Признатата на държавите свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО („Държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността и ставката за търговския газьол, използван като гориво не е под националните прагове на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 година“) означава ли, че разпоредбата, включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?

3)	От гледна точка на съдържанието му член 7 от Директивата, от една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?

---

(1)  Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sardegna (Италия), постъпило на 6 август 2018 г. — Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato/Regione autonoma della Sardegna

(Дело C-515/18)

(2018/C 436/22)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Sardegna

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato [Орган за защита на конкуренцията и на пазара]

Ответник: Regione autonoma della Sardegna [Автономен регион Сардиния]

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (1) от 23 октомври 2007 г. да се тълкува в смисъл, че изисква от компетентния орган, който възнамерява да пристъпи към пряко възлагане на обществената поръчка, да предприеме нужните мерки за публикуване на необходимата информация или за предоставянето ѝ на всички потенциално заинтересовани от управлението на услугата оператори, за да подготвят сериозно и разумно предложение?

2)

Трябва ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007 г. да се тълкува в смисъл, че преди да пристъпи към пряко възлагане на обществената поръчка, компетентният орган трябва в съответствие с член 7, параграф 4 да направи сравнителна оценка на всички оферти за управление на услугата, получени след публикуването на обявлението за предварителна информация?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 7 август 2018 г. — TB/Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Дело C-519/18)

(2018/C 436/23)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: TB

Ответник: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Служба за имиграция и убежище, Унгария)

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 10, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (1) да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на посочената разпоредба държава членка разрешава влизането на член на семейството, който не фигурира сред посочените в член 4, спрямо него тя може да приложи единствено изискването по член 10, параграф 2 (да бъде „на […] издръжка на бежанеца“)?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли качеството лице „на издръжка“ („dependency“) по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от Директивата фактическо положение, при което трябва кумулативно да са налице различните аспекти на зависимостта, или е достатъчно да е налице който и да било от тези аспекти, съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, за да може това качество да бъде потвърдено? В този контекст съвместима ли е с изискването по член 10, параграф 2 (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) национална разпоредба, в която извършването на индивидуална преценка се изключва и се отчита само един фактически елемент (показател за зависимостта: лицето да бъде „обективно […] неспособн[о] да задовол[и] собствените си нужди по причина на здравословното си състояние“) като условие за спазването на това изискване?

3)

При отрицателен отговор на първия въпрос — тоест, ако държавата членка може да прилага други изисквания, освен предвиденото в член 10, параграф 2 (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) — означава ли това, че ако счете за необходимо държавата членка може да въведе всякакви изисквания, включително предвидените за други членове на семейството в член 4, параграфи 2 и 3, или може да прилага единствено изискването по член 4, параграф 3 от Директивата? В този случай какво фактическо положение предполага изискването лицата да са „objectively unable to provide for their own needs on account of their state of health“ по член 4, параграф 3 от Директивата? Следва ли същото да се тълкува в смисъл, че съответният член на семейството не може [да задоволи] „собствените си нужди“, или в смисъл, че е „неспособeн“ да се грижи „за себе си“, или пък то следва да се тълкува по друг начин?

---

(1)  Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 6 август 2018 г. — Pegaso Srl Servizi Fiduciari r и др./Poste Tutela SpA

(Дело C-521/18)

(2018/C 436/24)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Pegaso Srl Servizi Fiduciari, Sistemi di Sicurezza Srl, YW

Ответник: Poste Tutela SpA

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли дружеството Poste Italiane s.p.a. да се квалифицира въз основа на горепосочените характеристики като „публичноправна организация“ по смисъла на член 3, алинея 1, буква d) от Законодателен декрет № 50 от 2016 г. и на съответните общностни директиви (2014/23/ЕС (1), 2014/24/ЕС (2) и 2014/25/ ЕС (3))?

2)

Отнася ли се посочената квалификация за дружеството Poste Tutela s.p.a., притежавано изцяло от първото, с което освен това вече e обявено сливане, като се има предвид съображение 46 от Директива 2014/23/ЕС относно контролираните юридически лица (вж. също в този смисъл решение на Съда на ЕС, (четвърти състав), от 5 октомври 2017 г., [С-]567[/15]: задължение за провеждане на процедура по възлагане за дружествата, контролирани от публичната администрация; решение № 6211 от 24 ноември 2011 г. на Cons. Stato (Държавен съвет), шести състав)?

3)

Задължени ли са посочените дружества да провеждат процедури за обществени поръчки само за възлагането на обществените поръчки, които са свързани с дейностите, извършвани в специалните сектори съгласно Директива 2014/25/ЕС, като възложители, за които поради характера им на публичноправни организации следва да се счита, че попадат в обхвата от правилата на част II от Кодекса за обществените поръчки, и които от друга страна разполагат с пълна автономия на волята — и изключително частноправна уредба — за договорните дейности, които не се отнасят до тези сектори, като се имат предвид принципите, залегнали в съображение 21 и член 16 от Директива 2014/23/ЕС?

4)

При договорите извън областта на специалните сектори, когато тези дружества отговарят на изискванията за публичноправни организации, продължава ли за тях обаче да се прилага общата Директива 2014/24/ЕС (и следователно правилата за възлагане на обществените поръчки), дори ако поради развитието си след първоначалното учредяване извършват основно дейности с предприемачески характер и в условията на конкуренция?

5)

При наличието на служби, в които се извършват едновременно дейности, присъщи на универсалната услуга, и дейности извън нея, може ли понятието за свързаност да се счита при всички положения за изключено — по отношение на услугата от конкретен обществен интерес — за договори за редовна и извънредна поддръжка, почистване, обзавеждане, както и за портиерски услуги и охрана на самите служби?

6)

Накрая, ако твърдението на Poste Italiane s.p.a. бъде прието, следва ли провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка само по собствена инициатива, за което не се прилагат всички гаранции за прозрачност и равно третиране, уредени от Кодекса за обществените поръчки, надлежно оповестено без допълнителни предупреждения в това отношение в Държавен вестник на Италианската република и в Официален вестник на Европейския съюз, да се счита за противоречащо на утвърдения принцип на оправданите правни очаквания на участниците в процедурата за възлагане на обществената поръчка?

---

(1)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 114, 2015 г., стр. 24 и ОВ L 82, 2018 г., стр. 17)

(2)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65 и поправка в ОВ L 275, 2015 г., стр. 68).

(3)  Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243).

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 21 август 2018 г. — AS/Deutsches Patent- und Markenamt

(Дело C-541/18)

(2018/C 436/25)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: AS

Ответник: Deutsches Patent- und Markenamt

Преюдициален въпрос

Има ли даден знак отличителен характер в случаите, когато са налице практически значими и логични възможности той да се използва като указание за произход на стоките и услугите, дори и да не става дума за най-вероятната форма на използване на знака (1)?

---

(1)  Тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).

Преюдициално запитване от Upper Tribunal (Обединено кралство), постъпило на 20 август 2018 г. — HM Revenue & Customs/HD

(Дело C-544/18)

(2018/C 436/26)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal

Страни в главното производство

Жалбоподател: HM Revenue & Customs

Ответник: HD

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това лице — преустановило дейност като самостоятелно заето лице поради физически ограничения, свързани с последните етапи на бременността и с последиците от раждането — запазва качеството си на самостоятелно заето лице по смисъла на този член, стига в разумен период след раждането на детето си да започне отново да упражнява икономическа дейност или да си търси друга работа?

Преюдициално запитване от Saarländisches Oberlandesgericht (Германия), постъпило на 23 август 2018 г. — BGL BNP Paribas SA/TeamBank AG Nürnberg

(Дело C-548/18)

(2018/C 436/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Saarländisches Oberlandesgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: BGL BNP Paribas SA

Ответник: TeamBank AG Nürnberg

Преюдициални въпроси

1)	Приложим ли е член 14 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (1) по отношение на действието спрямо трети лица при многократно прехвърляне на вземания?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос: от кое право се урежда в този случай действието спрямо трети лица?

3)	При отрицателен отговор на първия въпрос: прилага ли се разпоредбата по аналогия?

4)	При утвърдителен отговор на третия въпрос: от кое право се урежда в този случай действието спрямо трети лица?

---

(1)  ОВ L 177, 2008 г., стр. 6.

Иск, предявен на 27 август 2018 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-550/18)

(2018/C 436/28)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Flynn, T. Scharf, G. von Rintelen)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда:

—

да обяви, че във връзка с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2015 г., стр. 73), Ирландия не е приела най-късно до 26 юни 2017 г. всички разпоредби за транспониране на тази директива или във всички случаи не е уведомила Комисията за вземането на такива мерки, така че Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 67, параграф 1 от Директивата,

—	в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС да наложи на Ирландия периодична имуществена санкция в размер на 17 190,60 EUR, считано от датата на постановяване на решението на Съда, за неизпълнение на задължението ѝ да съобщи за мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849,

—	в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС да осъди Ирландия да заплати еднократно платима сума в размер на 4 701,20 EUR дневно, умножен по броя дни, през които продължава нарушението, с минимален размер от 1 685 000 EUR, и

—	да осъди Ирландия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 67, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с тази директива и незабавно да съобщят на Комисията текста на тези мерки. Предвид продължаващата липса на транспониране на Директивата, Комисията решава да започне производство пред Съда.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 29 август 2018 г. — Indaco Service Soc. coop. sociale, Coop. sociale il Melograno/Ufficio Territoriale del Governo Taranto

(Дело C-552/18)

(2018/C 436/29)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Indaco Service Soc. coop. sociale, Coop. sociale il Melograno

Ответник: Ufficio Territoriale del Governo Taranto

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-точно член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС (1) за обществените поръчки във връзка със съображение 101 от същата директива и с принципите на пропорционалност и на равно третиране, национална правна уредба като разглежданата, която определя „тежкото професионално нарушение“ като основание за задължително отстраняване на икономически оператор и предвижда, че когато професионалното нарушение е довело до предсрочно прекратяване на договор за възлагане на обществена поръчка, операторът може да бъде отстранен само ако прекратяването не бъде оспорено или бъде потвърдено със съдебно решение?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

Преюдициално запитване от Landgericht Hamburg (Германия), постъпило на 31 август 2018 г. — Eurowings GmbH/JJ и KI

(Дело C-557/18)

(2018/C 436/30)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eurowings GmbH

Ответници: JJ, KI

Преюдициален въпрос

Следва ли, при изчисляване на обезщетението по член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1), да се взема предвид общото разстояние на полета и когато пътникът достига крайния пункт на пристигане със закъснение от три часа или повече поради закъснение/отмяна на свързващия полет, при положение че първият полет е пристигнал по разписание, двата полета са изпълнени от различни въздушни превозвачи и резервацията е потвърдена от туроператор, който е комбинирал полетите за клиента си?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия), постъпило на 4 септември 2018 г. — TDK-Lambda Germany GmbH/Hauptzollamt Lörrach

(Дело C-559/18)

(2018/C 436/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: TDK-Lambda Germany GmbH

Ответник: Hauptzollamt Lörrach

Преюдициален въпрос

Трябва ли Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), изменена с Регламент (ЕС) № 1218/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. за изменение и допълнение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (2), да се тълкува в смисъл, че статичните преобразуватели като в настоящия случай, трябва да се класират в подпозиция 8504 4030 само когато се използват главно с апаратите за телекомуникация, автоматичните машини за обработка на информация и техните единици или за изпълнението на характеристиката „от видовете, използвани“ е достатъчно, че наред с другите области на употреба статичните преобразуватели могат да се използват съгласно тяхното обективно естество и с апаратите за телекомуникация, автоматичните машини за обработка на информация и техните единици?

---

(1)  ОВ L 265, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.

(2)  ОВ L 351, 2012 г., стр. 36.

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 7 септември 2018 г. — LH/Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Дело C-564/18)

(2018/C 436/32)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: LH

Ответник: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

Преюдициални въпроси

1)

Могат ли отнасящите се до недопустимите молби разпоредби на член 33 от Директива 2013/32/ЕС (1) относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) (наричана по-нататък „Директивата за процедурите“) да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която молбата в процедура за предоставяне на убежище е недопустима, когато молителят е влязъл в посочената държава членка — Унгария, от страна, в която не е изложен на преследване или на опасност от тежки посегателства, или в която е гарантирана адекватна закрила?

2)

Могат ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директивата за процедурите — с оглед и на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека — да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях правна уредба на държава членка, която предвижда императивен осемдневен срок за съдебните производства във връзка с молбите, обявени за недопустими в процедурите по предоставяне на убежище?

---

(1)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

Преюдициално запитване от Commissione Tributaria Regionale per la Lombardia (Италия), постъпило на 6 септември 2018 г. — Société Générale S.A./Agenzia delle Entrate — Direzione Regionale Lombardia Ufficio Contenzioso

(Дело C-565/18)

(2018/C 436/33)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société Générale S.A.

Ответник: Agenzia delle Entrate — Direzione Regionale Lombardia Ufficio Contenzioso

Преюдициален въпрос

Допускат ли членове 18 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС национална правна уредба, която прилага върху финансовите сделки, независимо от държавата на местопребиваване на финансовите оператори и на посредника, данък, с който се облагат страните по сделката и който е фиксирана сума, нарастваща с траншове от стойността на сделките и варираща в зависимост от вида на търгувания инструмент и стойността на договора, и който се дължи в зависимост от факта, че предмет на облагаемите сделки е търговия с дериват, който има за основа ценна книга, издадена от дружество, местно лице за държавата, въвела същия данък?

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 11 септември 2018 г. — Caseificio Cirigliana Srl и др./Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali и др.

(Дело C-569/18)

(2018/C 436/34)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Caseificio Cirigliana Srl, Mail Srl, Sorì Italia Srl

Ответници: Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero della Salute

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 3 ДФЕС, 26 ДФЕС, 32 ДФЕС, 40 ДФЕС и 41 ДФЕС и членове 1, 3, 4, 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 (1) относно въвеждането на правна уредба на защитените наименования за произход, които налагат на държавите членки да гарантират свободната конкуренция на стоки в рамките на Европейския съюз или защитата на режимите за качество, за да поддържат по-необлагодетелстваните селскостопански райони, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването в националното право (член 4 от Декрет-закон № 91 от 24 юни 2014 г., преобразуван със закон № 116 от 11 август 2014 г.) на ограничение на извършването на дейността по производство на моцарела със ЗНП „mozzarella di bufala Campana“ само в обекти, предназначени изключително за такова производство, и в които е забранено държането и съхраняването на мляко с произход от стопанства, които не са включени в системата за контрол на ЗНП „mozzarella di bufala Campana“?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1 и поправка в OB L 55, 2013 г., стр. 27).

Жалба, подадена на 13 септември 2018 г. от Thyssenkrupp Electrical Steel GmbH, Thyssenkrupp Electrical Steel Ugo срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 2 юли 2018 г. по дело T-577/17, Thyssenkrupp Electrical Steel GmbH, Thyssenkrupp Electrical Steel Ugo/Европейска комисия

(Дело C-572/18 P)

(2018/C 436/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Thyssenkrupp Electrical Steel GmbH, Thyssenkrupp Electrical Steel Ugo (представители: M. Günes, L. C. Heinisch, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени определението от 2 юли 2018 г. на Общия съд по дело T-577/17 — Thyssenkrupp Electrical Steel GmbH и Thyssenkrupp Electrical Steel Ugo/Комисия,

—	да обяви жалбата за отмяна за допустима,

—	да върне делото на Общия съд за продължаване на производството по същество,

—	да осъди Комисията да заплати разноските в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите оспорват обжалваното определение въз основа на съществени грешки в правото. Жалбоподателите изтъкват пет основания във връзка с това:

—	Първо, Общият съд погрешно е приел, че МКС (1) и свързаните с него делегирани регламенти и регламенти за изпълнение не предоставят на Комисията правомощието да приема решения, които са обвързващи за националните митнически служби при разглеждането на икономическите условия.

—	Второ, Общият съд е приел погрешно, че ролята на Комисията при разглеждането на икономическите условия е чисто процесуална по естество.

—	Трето, Общият съд е счел погрешно, че решението от 11 май 2006 г. по дело Friesland Coberco Dairy Foods (C-11/05) е обвързващ правен прецедент за тълкуването на член 259, параграф 5 МКС АИ (2).

—	Четвърто, Общият съд е допуснал грешка, като не е приел административното споразумение от септември 2016 г. за прилагането на член 211, параграф 6 МКС и член 259 МКС АИ като доказателство за обвързващото естество на заключението на Комисията относно икономическите условия.

—	Пето, Общият съд е допуснал грешка като не е приел, че жалбоподателите са били пряко и лично засегнати от заключението на Комисията относно икономическите условия.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1 и поправки в OB L 287, 29.10.2013 г., стр. 90; ОВ L 267, 30.9.2016 г., стр. 2—6).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558 и поправки в ОВ L 87, 2.4.2016 г., стр. 35; ОВ L 101, 13.4.2017 г., стр. 198—205; OB L 157, 20.6.2018 г., стр. 27—33).

Преюдициално запитване от Audiencia Nacional (Испания), постъпило на 20 септември 2018 г. — Federación de Trabajadores Independientes de Comercio (FETICO), Federación Estatal de Servicios, Movilidad y Consumo de la Unión General de Trabajadores (FESMC-UGT), Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CC.OO.)/Grupo de Empresas DIA S.A. и Twins Alimentación S.A.

(Дело C-588/18)

(2018/C 436/36)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Nacional

Страни в главното производство

Ищци: Federación de Trabajadores Independientes de Comercio (FETICO), Federación Estatal de Servicios, Movilidad y Consumo de la Unión General de Trabajadores (FESMC-UGT), Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CC.OO.)

Ответници: Grupo de Empresas DIA S.A. и Twins Alimentación S.A.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5 от Директива 2003/88/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява ползването на различните видове специален платен отпуск с цел, различна от почивка, да съвпада със седмичната почивка?

2)

Трябва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява ползването на различни видове платен отпуск с цел, различна от почивка, отдих и развлечение, да съвпада с годишния отпуск?

---

(1)  ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3.

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 21 септември 2018 г. — Darie B.V./Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu

(Дело C-592/18)

(2018/C 436/37)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het Bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Darie B.V.

Ответник: Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли понятието „биоциди“ в член 3 от Регламент № 528/2012 (1) да се тълкува в смисъл, че включва и препарати, които се състоят от един или повече видове бактерии, ензими или други съставки, ако поради специфичното си действие те действат не непосредствено върху вредните организми, за които са предназначени, а върху възникването или поддържането на възможната хранителна среда на тези организми, и какви изисквания следва евентуално да се поставят по отношение на подобно действие?

2)	От значение ли е за отговора на въпрос 1 дали в случаите, когато се прилага подобен препарат, няма вредни микроорганизми, и ако да, по какъв критерий трябва да се прецени дали в конкретния случай е така?

3)	От значение ли е за отговора на въпрос 1 в рамките на какъв период действа препаратът?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от ABB Ltd, ABB AB срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-445/14, ABB Ltd, ABB AB/Европейска комисия

(Дело C-593/18 P)

(2018/C 436/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ABB Ltd, ABB AB (представители: I. Vandenborre, advocaat, S. Dionnet, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решението или да предприеме всяко друго действие, което справедливостта налага, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски

Основания и основни доводи

Първо основание. Общият съд е допуснал грешка в правото, като е приел, че Комисията е спазила тежестта на доказване при установяването на нарушението от страна на жалбоподателя, включващо всички подземни кабели и съоръжения с напрежение между 110 kV и 220 kV. Общият съд е пропуснал да провери дали Решението (1) установява нарушението „достатъчно точно“ и съгласно изискуемите правни стандарти. Общият съд също така е приложил неправилно условията за установяване на наличието на знание, за да реши, че е налице участие в нарушението от страна на жалбоподателя.

Второ основание. Общият съд не е приложил принципа на равно третиране и презумпцията за невиновност, когато е потвърдил заключението на Комисията, че периодът на нарушението за жалбоподателя започва на 1 април 2000 г.

Трето основание. Общият съд е нарушил задължението си да изложи достатъчно мотиви във връзка с преценката си на оплакването на жалбоподателя за неравно третиране, заключавайки погрешно, че жалбоподателят е приел такова различие в хода на административното производство и придавайки на това приемане характера на съображение по същество при преценката си.

---

(1)  Решение от 2 април 2014 година на Комисията относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39610 — Power Cables) (нотифицирано като документ C(2014) 2139 окончателен) (OВ C 319, 2014 г., стp. 10).

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Silec Cable, General Cable Corp. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-438/14, Silec Cable, General Cable Corp./Европейска комисия

(Дело C-599/18 P)

(2018/C 436/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Silec Cable, General Cable Corp. (представители: I. Sinan, Barrister, C. Renner, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение;

—	да отмени член 1 от Решението (1) в частта относно Silec Cable и General Cable,

—	при условията на евентуалност — да отмени член 2 от Решението и да намали размера на глобата, наложена на Silec Cable и General Cable, с оглед на доводите, изложени в подкрепа на настоящата жалба,

—	при условията на евентуалност — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В рамките на първото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като не е приложил правилно правилата за доказване и е изопачил представените му доказателства във връзка с участието на жалбоподателя Silec в твърдяното нарушение.

Общият съд приложил неправилно критерия за открито и публично разграничаване, за да прехвърли тежестта на доказване във връзка с установяването на нарушението, което се твърди, че жалбоподателят е извършил. Жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и като се основал само на субективното усещане на другите участници в твърдяното нарушение, за да докаже участието на жалбоподателя Silec. Жалбоподателите твърдят освен това, че Общият съд изопачил представените му доказателства и нарушил задължението за професионална тайна (член 339 ДФЕС), като констатирал, че жалбоподателят Silec участвал в твърдяното нарушение.

В рамките на второто основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд нарушил принципа на равно третиране, като отказал да квалифицира участието на жалбоподателя Silec в твърдяното нарушение като на „участник с малко значение“.

Жалбоподателите сочат, че Общият съд незаконосъобразно взел предвид комуникационните навици на Safran/Sagem/Sagem при преценката на индивидуалното участие на жалбоподателя Silec, за да определи размера на глобата. Жалбоподателите изтъкват, че мотивите, които самият Общ съд е изложил в това отношение, са противоречиви. Освен това жалбоподателите твърдят, че Общият съд не сравнява фактическите положения, които трябва да сравни, стигайки до заключението, че Комисията не дискриминира жалбоподателя Silec, като отказва да го квалифицира като „участник с малко значение“.

---

(1)  Решение на Комисията от 2 април 2014 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39610 — Електропроводи) (нотифицирано под номер C(2014) 2139 final) (ОВ C 319, 2014 г., p. 10).

Преюдициално запитване от Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 септември 2018 г. — UTEP 2006. SRL/Vas Megyei Kormányhivatal Hatósági Főosztály, Hatósági, Építésügyi és Oktatási Osztály

(Дело C-600/18)

(2018/C 436/40)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: UTEP 2006. SRL

Ответник: Vas Megyei Kormányhivatal Hatósági Főosztály, Hatósági, Építésügyi és Oktatási Osztály

Преюдициален въпрос

Трябва ли разпоредбата на [член] 92 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 12/A от a kis- és középvállalkozásokról, fejlődésük támogatásáról szóló 2004. [évi] XXXIV. törvény (Закон номер XXXIV от 2004 г. за малките и средните предприятия и помощите за тяхното развитие; наричан по-нататък „Закон KKV“) и административната практика, прилагана във връзка с този член, съгласно които член 12/A от Закон KKV не може да се прилага по отношение на предприятия (юридически лица), които не са регистрирани в Унгария, а в друга държава членка, но в останалите аспекти отговарят на понятието за малко и средно предприятие, определено в посочения закон?

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Star Television Productions Ltd срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 13 юли 2018 г. по дело T-797/17 — Star Television Productions/EUIPO — Marc Dorcel (STAR)

(Дело C-602/18 P)

(2018/C 436/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Star Television Productions Ltd (представител: D. Farnsworth, Solicitor)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Marc Dorcel

С определение от 18 октомври 2018 г. Съдът (шести състав) реши да отхвърли жалбата.

Преюдициално запитване от Tribunal d'instance d’Épinal (Франция), постъпило на 1 октомври 2018 г. — Cofidis SA/YU, ZT

(Дело C-616/18)

(2018/C 436/42)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal d'instance d’Épinal

Страни в главното производство

Ищец: Cofidis SA

Ответници: YU, ZT

Преюдициален въпрос

Защитата, която Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (1) осигурява на потребителите, допуска ли национална разпоредба, която при иск, предявен от търговец срещу потребител и основаващ се на сключен между тях договор за кредит, забранява на националния съд след изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече от сключването на договора, да обяви и да санкционира, служебно или по повдигнато от потребителя възражение, неизпълнението на разпоредбите относно задължението да се провери кредитоспособността на потребителя, предвидени в член 8 от директивата, на тези относно информацията, която трябва да се съдържа ясно и кратко в договора за кредит, предвидени в членове 10 и следващите от Директивата, и по-общо на всички разпоредби за защита на потребителите, предвидени в посочената директива?

---

(1)  ОВ L 133, стр. 66.

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 4 октомври 2018 г. — AR/Cooper International Spirits LLC, Établissements Gabriel Boudier SA, St Dalfour SAS

(Дело C-622/18)

(2018/C 436/43)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: AR

Ответници: Cooper International Spirits LLC, Établissements Gabriel Boudier SA, St Dalfour SAS

Преюдициален въпрос

Следва ли член 5, параграф 1, буква б), член 10 и член 12 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (1) да се тълкуват в смисъл, че притежател, който никога не е използвал своята марка и чиито права върху нея са били прекратени след изтичане на петгодишен срок след публикуване на регистрацията, може да получи обезщетение за вреди от нарушение, като се позове на нарушение на основната функция на марката, извършено чрез използването от трето лице преди датата на прекратяване на правата върху знак, който е сходен с посочената марка, за обозначаване на стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката?

---

(1)  ОВ L 299, стр. 25.

Жалба, подадена на 11 октомври 2018 г. от Apple Distribution International срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 27 юли 2018 г. по дело T-101/17, Apple Distribution International/Европейска комисия

(Дело C-633/18 P)

(2018/C 436/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Apple Distribution International (представители: S. Schwiddessen, H. Lutz, Rechtsanwälte, N. Niejahr, Rechtsanwältin, A. Patsa, Advocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно определение изцяло,

—	да обяви, че Apple е пряко и лично засегнато от оспореното решение,

—	да върне делото на Общия съд за постановяване на решение по същество, и

—	да осъди Комисията да заплати собствените си разноски и разноските на Apple във връзка с настоящото производство и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Apple твърди, че обжалваното съдебно определение е опорочено от грешки в правото:

—	Първо, Общият съд е изопачил и пренебрегнал относими доказателства при преценката дали конкурентното положение на Apple на пазара за доставка на услуги за домашни видео развлечения в Германия е съществено засегнато от оспореното решение (1).

—	Второ, Общият съд е приложил неправилно правните критерии за преценка на личното засягане, като е приел, че Apple не принадлежи на затворена група от предприятия, които са можели да бъдат идентифицирани при приемането на оспореното решение поради специфични за тази група критерии.

—

Трето, Общият съд е нарушил член 119 от Процедурния си правилник и член 36 oт Статута на Съда, като не е изложил мотиви, за да приеме, че: (i) приведеното от Apple доказателство за преценка на въздействието, което тази помощ е могла да има върху конкурентното му положение на пазара за доставка на услуги за домашни видео развлечения в Германия, е недостатъчно; и (ii) наличието на лично засягане трябва да бъде установено с оглед на момента, в който оспорената мярка е била замислена, приета и приложена на национално ниво.

—	Четвърто, Общият съд е нарушил правото на Apple на защита, като се е позовал на съображения на Комисията, изложени в отговор на въпроси от Общия съд, които Apple не е имало възможност да коментира.

---

(1)  Решение (ЕС) 2016/2042 на Комисията от 1 септември 2016 година относно схемата за помощи SA.38418 — 2014/C (ex 2014/N), която Германия възнамерява да приведе в действие за финансирането на производство и разпространение на филми (нотифицирано под номер С(2016) 5551) (ОВ L 314, 2016 г., стр. 63).

Иск, предявен на 11 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-635/18)

(2018/C 436/45)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes и A. C. Becker, Bevollmächtigte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда

—

да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение ХI към Директива 2008/50/ЕО (1), тъй като от 2010 г. годишната пределно допустима стойност за азотен диоксид (NO2) в 26 зони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (DEZBXX0001A агломерация Берлин, DEZCXX0007A агломерация Щутгарт, DEZCXX0043S район Тюбинген, DEZCXX0063S район Щутгарт, DEZCXX0004A агломерация Фрайбург, DEZCXX0041S район Карлсруе [без агломерации], DEZCXX0006A агломерация Манхайм/Хайделберг, DEZDXX0001A агломерация Мюнхен, DEZDXX0003A агломерация Нюрнберг/Фюрт/Ерланген, DEZFXX0005S област III Среден и Северен Хесен, DEZFXX0001A агломерация I [Рейн-Майн], DEZFXX0002A агломерация II [Касел], DEZGLX0001A агломерация Хамбург, DEZJXX0015A Гревенбройх [находище на кафяви въглища в област Рейн], DEZJXX0004A Кьолн, DEZJXX0009A Дюселдорф, DEZJXX0006A Есен, DEZJXX0017A Дуисбург, Оберхаузен, Мюлхайм, DEZJXX0005A Хаген, DEZJXX0008A Дортмунд, DEZJXX0002A Вупертал, DEZJXX0011A Ахен, DEZJXX0016S Градски и селски райони в Северен Рейн Вестфалия, DEZKXX0006S Майнц, DEZKXX0007S Вормс/Франкентал/Лудвигсхафен, DEZKXX0004S Кобленц/Нойвийд), както и часовата пределна стойност за NO2 в две от тези области (DEZCXX0007A агломерация Щутгарт, DEZFXX0001A агломерация I [Рейн Майн]), системно и трайно са надхвърляни,

—	да установи, че от 11 юни 2010 г. Федерална република Германия не изпълнява задълженията си по член 23, параграф 1, втора и трета алинея във връзка с приложение ХV, част А към същата директива, и в частност задължението периодът на превишаване в тези 26 области да бъде възможно най-кратък,

—	да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

От 2010 г. Федерална република Германия системно и трайно превишавала установените в приложение ХV годишни и часови пределни стойности за NO2 в 26, респ. 2 области. Това обстоятелство обосновавало нарушение на член 13, параграф 1 във връзка с приложение ХV към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.

От 11 юни 2010 г. в нарушение на член 23, параграф 1, втора и трета алинея във връзка с приложение ХV към Директивата Федерална република Германия не е включила в плановете за качеството на въздуха на въпросните 26 области подходящи мерки, така че периодът за превишаване да бъде възможно най-кратък. Негодността на мерките следвала освен това от продължителността, тенденцията и степента на надхвърляне на граничните стойности, както и от проверката на изготвените за въпросните области планове за качеството на въздуха.

---

(1)  ОВ L 152, 2008 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 17 октомври 2018 г. — Унгария/Европейски парламент

(Дело C-650/18)

(2018/C 436/46)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Z. Fehér, G. Tornyai и Zs. Wagner)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—

Да отмени резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно предложение, в което иска от Съвета в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз да установи съществуването на явен риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът,

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си унгарското правителство изтъква четири основания:

1.

Унгарското правитлество счита, че при гласуването на спорната резолюция, Европейският парламент е допуснал тежко нарушение на разпоредбата на член 354 ДФЕС и на собствения си Правилник за дейността. От гласовете, подадени от членовете на Парламента при гласуването, са отчетени единствено гласовете „за“ и „против“, но не и „въздържали се“, а това противоречи на разпоредбата на член 354 ДФЕС и член 178, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент. Ако гласовете „въздържали се“ са били преброени, резултатът от гласуването би бил различен (първо основание).

2.

На второ място, председателят на Европейския парламент не е провел консултация с комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент (AFCO) във връзка с тълкуването на Правилника за дейността, въпреки че преди гласуването възникват основателни съмнения във връзка с начина на преброяване на гласовете. Вследствие на това, Праламентът е нарушил принципа на правна сигурност, тъй като както преди, така и след гласуването е имало несигурност относно тълкуването на Правилника за дейността (второ основание).

3.

На трето място, унгарското правителство поддържа, че при гласуването на спорната резолюция са били нарушени демократичните права на членовете на Европейския парламент и основните принципи на равно третиране на членовете на Парламента и на пряка демокрация. Членовете на Парламента не са могли да упражнят правата, необходими за изпълнението на функциите им на народно представителство в съответствие с демократичния принцип, съдържащ се във възможността за въздържане (трето основание).

4.

На четвърто място, унгарското правителство счита, че спорната резолюция нарушава основния принцип на лоялно сътрудничество между институциите на Съюза и държавите членки, установен в член 4, параграф 3 ДЕС, и правни принципи на Съюза като принципа на лоялно сътрудничество между институцциите на Съюза, принципа на оправдани правни очаквания и на правна сигурност, тъй като посочената резолюция съдържа изявления, препращащи към вече приключили или все още висящи производства по установяване на неизпълнение на задължения (четвърто основание).

Решение на Общия съд от 15 октомври 2018 г. — Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters и др./Комисия

(Дело T-79/16) (1)

((Държавни помощи - Схема за помощ за субсидирано придобиване или безвъзмездно предоставяне на разположение на природни зони - Решение за обявяване на помощта за несъвместима с вътрешния пазар на етапа на предварителното разследване - Липса на официална процедура по разследване - Процесуална легитимация - Понятие за страна с правен интерес - Допустимост - Нарушение на процесуални права - Сериозни трудности - Значително засягане на конкурентната позиция на конкурентни предприятия))

(2018/C 436/47)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters (Хундерло, Нидерландия), и 21 други жалбоподатели, поименно посочени в приложение I към съдебното решение (представители: H. Viaene, D. Gillet и T. Ruys, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P.-J. Loewenthal и S. Noë)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland (‘s-Graveland, Нидерландия) и 12 други встъпили страни, поименно посочени в приложение II към съдебното решение (представители: P. Kuypers и M. de Wit, avocats)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение C(2015) 5929 окончателен на Комисията от 2 септември 2015 г. относно държавна помощ SA.27301 (2015/NN) — Нидерландия относно субсидираното придобиване или безвъзмездното предоставяне на разположение на природни зони, резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 9, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отменя решение C(2015) 5929 окончателен на Комисията от 2 септември 2015 г. относно държавна помощ SA.27301 (2015/NN) — Нидерландия относно субсидираното придобиване или безвъзмездното предоставяне на разположение на природни зони.

2)	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, и да заплати съдебните разноски, направени от Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters и от останалите жалбоподатели, поименно посочени в приложение I.

3)	Осъжда Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и останалите поименно посочени в приложение II встъпили страни да понесат направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 118, 4.4.2016 г.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Комисия

(Дело T-364/16) (1)

((Дъмпинг - Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китай - Изменение на допълнителния код по ТАРИК за определено дружество - Жалба за отмяна - Обжалваем акт - Пряко засягане - Лично засягане - Допустимост - Действие на съдебно решение за отмяна - Правило за паралелизъм на формите))

(2018/C 436/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s. (Острава-Кунчице, Чешка република), и още 12 жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение към решението (представители: G. Berrisch, адвокат, и B. Byrne, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Demeneix и J.-F. Brakeland)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 3 юни 2016 г. за заличаване на Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd от списъка с дружества, вписани в допълнителен код по ТАРИК А 950, и за вписването му под допълнителен код по ТАРИК С 129 за всички кодове от комбинираната номенклатура, посочени в член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2272 на Комисията от 7 декември 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (ОВ L 322, 2015 г., стр. 21).

Диспозитив

1)

Отменя решението на Европейската комисия от 3 юни 2016 г. за заличаване на Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd от списъка с дружества, вписани в рамките на допълнителен код по ТАРИК А 950, и за вписването му под допълнителен код по ТАРИК С 129 за всички кодове от комбинираната номенклатура, посочени в член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2272 на Комисията от 7 декември 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета.

2)	Наред с направените от нея съдебни разноски Комисията понася и тези на ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s. и останалите жалбоподатели, чиито наименования се съдържат в приложението.

---

(1)  ОВ C 305, 22.8.2016 г.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — Terna/Комисия

(Дело T-387/16) (1)

((Финансова помощ - Проекти от общ интерес в областта на трансевропейските енергийни мрежи - Определяне на крайния размер на финансовата помощ - Одиторски доклад, в който се установяват нередности - Недопустими разходи - Задължение за мотивиране - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност))

(2018/C 436/49)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Terna — Rete elettrica nazionale SpA (Рим, Италия) (представители: A. Police, L. Di Via, F. Degni, F. Covone и D. Carria, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: O. Beynet, L. Di Paolo, A. Tokár и G. Gattinara)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмата от 6 юли 2015 г., от 23 май и от 14 юни 2016 г. на Комисията относно някои разходи, направени в рамките на два проекта в областта на трансевропейските енергийни мрежи (проекти 2009-E255/09-ENER/09/TEN-E-S 12.564583 и 2007-E221/07/2007-TREN/07TEN-E-S 07.91403), за които Комисията е предоставила финансова помощ на жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Terna — Rete elettrica nazionale SpA да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 326, 5.9.2016 г.

Решение на Общия съд от 23 октомври 2018 г. — McCoy/Комитет на регионите

(Дело T-567/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Професионално заболяване - Професионален характер на заболяването - Член 78, пета алинея от Правилника - Комисия по инвалидност - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Отговорност - Неимуществена вреда))

(2018/C 436/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Robert McCoy (Брюксел, Белгия) (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Комитет на регионите (представители: J. C. Cañoto Argüelles и S. Bachotet, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комитета на регионите от 2 декември 2014 г., с което се потвърждава заключението на комисията по инвалидност от 7 май 2014 г. за отхвърляне на искането на жалбоподателя за признаване на професионалния характер на заболяването му, и от друга страна, за обезщетение в размер на 25 000 EUR за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отменя решението на Бюрото на Комитета на регионите на Европейския съюз от 2 декември 2014 г., с което се отказва да се признае, че инвалидността на г-н McCoy е следствие от професионално заболяване по смисъла на член 78, пета алинея от Правилника.

2)	Осъжда Комитета на регионите да заплати на г-н McCoy сумата от 5 000 EUR.

3)	Осъжда Комитета на регионите да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 7, 11.1.2016 г. (дело, първоначално регистрирано пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-139/15 и прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

Решение на Общия съд от 16 октомври 2018 г. — OY/Комисия

(Дело T-605/16)

((Публична служба - Договорно наети служители - Член 3б от УРДС - Назначения - Класиране в степен - Отчитане на професионалния опит - Общи разпоредби за прилагането на член 79, параграф 2 от УРДС))

(2018/C 436/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: OY (представители: N. Flandin и S. Rodrigues, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid, C. Berardis-Kayser и L. Radu Bouyon)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 2 октомври 2015 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя за преразглеждане на класирането му във функционална група IV, степен 15, стъпка 1, и от друга страна при необходимост, за отмяна на решението на органа, оправомощен да сключва договори, от 29 март 2016 г., с което се отхвърля жалбата по административен ред на заинтересованото лице.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда OY да заплати съдебните разноски.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — GEA Group/Комисия

(Дело T-640/16) (1)

((Конкуренция - Картели - Стабилизатори за топлина - Решение, с което се установява нарушениe на член 81 ЕО - Решение, с което се изменя първоначалното решение - Жалба за отмяна - Правен интерес - Допустимост - Глоби - Максимален размер от 10 % - Група от дружества - Равно третиране))

(2018/C 436/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: GEA Group AG (Дюселдорф, Германия) (представители: I. du Mont и C. Wagner, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, A. Biolan и V. Bottka)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение C(2016) 3920 окончателен на Комисията от 29 юни 2016 г. за изменение на решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура за прилагане на член 81 [EО] и член 53 от Споразумението за EИП (преписка COMP/38589 — Стабилизатори за топлина)

Диспозитив

1)	Отменя решение C(2016) 3920 окончателен на Комисията от 29 юни 2016 г. за изменение на решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура за прилагане на член 81 [EО] и член 53 от Споразумението за EИП (преписка COMP/38589 — Стабилизатори за топлина).

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 392, 24.10.2016 г.

Решение на Общия съд от 15 октомви 2018 г. — John Mills/EUIPO — Jerome Alexander Consulting (MINERAL MAGIC)

(Дело T-7/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MINERAL MAGIC“ - По-ранна национална словна марка „MAGIC MINERALS BY JEROME ALEXANDER“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 436/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: John Mills Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представител: S. Malynicz, QC)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Jerome Alexander Consulting Corp. (Сърфсайд, Флорида, Съединените щати) (представители: T. Bamford и C. Rani, solicitors)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 5 октомври 2016 г. (преписка R 2087/2015-1), постановено в производство по възражение между Jerome Alexander Consulting и John Mills

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 5 октомври 2016 г. (преписка R 2087/2015 1).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски и половината от разноските на John Mills Ltd.

3)	Jerome Alexander Consulting Corp. понася направените от него съдебни разноски и половината от разноските на John Mills.

---

(1)  ОВ C 63, 27.2.2017 г.

Решение на Общия съд от 17 октомври 2018 г. — Les Éditions P. Amaury (GOLDEN BALLS)

(Дело T-8/17) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на словна марка на Общността „GOLDEN BALLS“ - По-ранна словна марка на Общността „BALLON D’OR“ - Относително основание за отказ - Неоснователно извлечена полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка - Член 8, параграф 5 от Регламент (EО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент (EС) 2017/1001))

(2018/C 436/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Golden Balls Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: M. Edenborough, QC, M. Hawkins, solicitor, и T. Dolde, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално D. Botis, впоследствие S. Pétrequin и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Les Éditions P. Amaury (Булон-Биянкур, Франция) (представители: T. de Haan, P. Péters и M. Laborde, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 30 септември 2016 г. (преписка R 1962/2015-1) относно производство по възражение при страни Intra-Presse и Inez Samarawira.

Диспозитив

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 30 септември 2016 г. (преписка R 1962/2015-1), доколкото с него се уважава повдигнатото възражение по отношение на „игрални автомати, предназначени да бъдат използвани с екран, Научни, навигационни, геодезични, фотографски, кинематографични, оптични, теглилни, измервателни, сигнални, контролни (надзорни), спасителни и учебни апарати и уреди; апарати и уреди за записване, предаване и/или възпроизвеждане на звук и/или образ; автомати за продажба и механизми за автомати за продажба с предплащане; касови апарати, сметачни машини, оборудване за обработка на информация и компютри, фотографски, кинематографични и оптични апарати и уреди, празни дискове, оборудване за обработка на данни и компютри, подложки за компютърни мишки, аксесоари за мобилни телефони, слънчеви очила“ от клас 9 и „украшения за коледни елхи“ от клас 28, както и „театрални продукции като спектакли и театрални пиеси, продукция на музикални комедии, организация на музикални представления/концерти“ от клас 41.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 63, 27.2.2017 г.

Решение на Общия съд от 16 октомври 2018 г. — Proof IT/EIGE

(Дело T-10/17) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Искане за услуги, разпределени в два лота - Услуги, свързани с интернет страница - Отхвърляне на офертата на оферент - Критерии за възлагане - Прозрачност - Равно третиране - Явна грешка в преценката - Извъндоговорна отговорност))

(2018/C 436/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Proof IT SIA (Рига, Латвия) (представители: J. Jerņeva и D. Pāvila, адвокати)

Ответник: Европейски институт за равенство между половете (представители: J. Stuyck, V. Ost и M. Vanderstraeten, адвокати)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на EIGE, с което е отхвърля представената от жалбоподателя оферта в рамките на лот 1 по обществена поръчка EIGE/2016/OPER/03, озаглавена „Рамков договор за онлайн услуги“, а рамковият договор е възложен на друг оферент, и, от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял поради пропусната възможност или пропускането на самата поръчка

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Proof IT SIA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 78, 13.3.2017 г.

Решение на Общия съд от 17 октомври 2018 г. — Jalkh/Парламент

(Дело T-26/17) (1)

((Привилегии и имунитети - Член на Европейския парламент - Решение за снемане на депутатския имунитет - Връзка с изпълнението на задълженията на депутат - Равно третиране - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Производство за сваляне на имунитета - Право на защита - Злоупотреба с власт - Извъндоговорна отговорност))

(2018/C 436/56)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Jalkh (Gretz-Armainvilliers, Франция) (представители: първоначално J.-P. Le Moigne, впоследствие M. Ceccaldi и накрая F. Wagner, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално M. Dean и S. Alonso de León, впоследствие S. Alonso de León, N. Görlitz и S. Seyr)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение P8_TA(2016)0429 на Парламента от 22 ноември 2016 г. за снемане на депутатския имунитет на жалбоподателя, а от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Jean-François Jalkh понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент, включително разноските по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 70, 6.3.2017 г.

Решение на Общия съд от 17 октомври 2018 г. — Jalkh/Парламент

(Дело T-27/17) (1)

((Привилегии и имунитети - Член на Европейския парламент - Решение за снемане на депутатския имунитет - Връзка с изпълнението на задълженията на депутат - Равно третиране - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Производство за сваляне на имунитета - Право на защита - Злоупотреба с власт - Извъндоговорна отговорност))

(2018/C 436/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Jalkh (Gretz-Armainvilliers, Франция) (представители: първоначално J.-P. Le Moigne, впоследствие M. Ceccaldi и накрая F. Wagner, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално M. Dean и S. Alonso de León, впоследствие S. Alonso de León, N. Görlitz и S. Seyr)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение P8_TA(2016)0429 на Парламента от 22 ноември 2016 г. за снемане на депутатския имунитет на жалбоподателя, а от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Jean-François Jalkh понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент, включително разноските по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 70, 6.3.2017 г.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — FCA US/EUIPO — Busbridge (VIPER)

(Дело T-109/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „VIPER“ - По-ранна национална словна марка „VIPER“ - Реално използване на по-ранната марка - Стоки, за които е използвана по-ранната марка - Обхват на използването на по-ранната марка - Член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 64, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 436/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FCA US LLC (City of Auburn Hills, Мичиган, Съединените щати) (представител: C. Morcom, QC)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Robert Dennis Busbridge (Хокуд, Обединеното кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. (преписка R 554/2016-1) относно производство за обявяване на недействителност между M. Busbridge и FCA US

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда FCA US LLC да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 121, 18.4.2017 г.

Решение на Общия съд от 15 октомври 2018 г. — Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion/EUIPO — Pink Lady America (WILD PINK)

(Дело T-164/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „WILD PINK“ - По-ранни словни и фигуративни национални марки и марки на Европейския съюз „PINK LADY“ - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „Pink Lady“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009(понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 436/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Apple and Pear Australia Ltd (Виктория, Австралия) и Star Fruits Diffusion (Льо Понте, Франция) (представители: T. de Haan, P. Péters и H. Abraham, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pink Lady America LLC (Якима, Вашингтон, САЩ) (представители: първоначално R. Manno и S. Travaglio, впоследствие R. Manno, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 10 януари 2017 г. (преписка R 87/2015-4), постановено в производство по възражение между Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion, от една страна, и Pink Lady America, от друга страна.

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 януари 2017 г. (преписка R 87/2015-4).

2)	EUIPO понася направените от нея разноски, както и половината от съдебните разноски на Apple and Pear Australia Ltd и Star Fruits Diffusion, включително половината от необходимите разноски на последните в производството пред апелативния състав на EUIPO.

3)	Pink Lady America LLC понася направените от него разноски, както и половината от съдебните разноски на Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion, включително половината от необходимите разноски на последните в производството пред апелативния състав на EUIPO.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Решение на Общия съд от 16 октомври 2018 г. — M & K/EUIPO — Genfoot (KIMIKA)

(Дело T-171/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „KIMIKA - По-ранна словна марка на Европейския съюз „KAMIK“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Реално използване - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 436/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: M & K Srl (Прато, Италия) (представители: първоначално F. Caricato, впоследствие M. Cartella и B. Cartella, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Markakis и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Genfoot, Inc. (Монреал, Квебек, Канада) (представители: E. Saarmann и P. Baronikians, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 януари 2017 г. (преписка R 1206/2016-4), постановено в производство по възражение със страни Genfoot и M & K.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда M & K Srl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — Linak/EUIPO — ChangZhou Kaidi Electrical (Eлектрически задвижвана повдигаща колона)

(Дело T-367/17) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ електрически задвижвана повдигаща колона - По-ранен промишлен дизайн на Общността - Основание за обявяване на недействителност - Липса на оригиналност - Информиран потребител - Липса на различно цялостно впечатление - Член 6 от Регламент (EО) № 6/2002))

(2018/C 436/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Linak A/S (Нордборг, Дания) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално G. Sakalaite-Orlovskiene и A. Folliard-Monguiral, впоследствие G. Sakalaite-Orlovskiene и J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: ChangZhou Kaidi Electrical Co. Ltd (Чанджоу, Китай)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2017 г. (преписка R 1412/2015-3) относно производство за обявяване на недействителност между Linak и ChangZhou Kaidi Electrical

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Linak A/S да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 249, 31.7.2018 г.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — Linak/EUIPO — ChangZhou Kaidi Electrical (Eлектрически задвижвана повдигаща колона)

(Дело T-368/17) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ електрически задвижвана повдигаща колона - По-ранен промишлен дизайн на Общността - Основание за обявяване на недействителност - Липса на оригиналност - Информиран потребител - Липса на различно цялостно впечатление - Член 6 от Регламент (EО) № 6/2002))

(2018/C 436/62)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Linak A/S (Нордборг, Дания) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално G. Sakalaite-Orlovskiene и A. Folliard-Monguiral, впоследствие G. Sakalaite-Orlovskiene и J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: ChangZhou Kaidi Electrical Co. Ltd (Чанджоу, Китай)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2017 г. (преписка R 1412/2015-3) относно производство за обявяване на недействителност между Linak и ChangZhou Kaidi Electrical

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Linak A/S да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 249, 31.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 15 октомври 2018 г. — CompuGroup Medical/EUIPO — Medion (life coins)

(Дело T-444/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „life coins“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „LIFE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 436/63)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CompuGroup Medical AG (Кобленц, Германия) (представител: B. Dix, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Medion AG (Есен, Германия) (представител: G. Hagemeier, адвокат)

Предмет

Жалба против решение на първи апелативен състав на EUIPO от 25 април 2017 г. (дело R 1569/2016-1), постановено във връзка с производство по възражение между Medion и CompuGroup Medical.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CompuGroup Medical AG да заплати собствените си съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Medion AG.

---

(1)  ОВ C 283, 28.8.2017 г.

Решение на Общия съд от 18 октомври 2018 г. — Next design+produktion/EUIPO — Nanu-Nana Joachim Hoepp (nuuna)

(Дело T-533/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „nuuna“ - По-ранни словни марки на Европейския съюз „NANU“ и „NANU-NANA“ - Относително основание за отказ - Преценка на вероятността от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Взаимодопълняемост между стоките - Принципи на самостоятелност и независимост на марката на Европейския съюз - Принципи на законност и добра администрация - Правна сигурност))

(2018/C 436/64)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Next design+produktion GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: M. Hirsch, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Hanne и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Nanu-Nana Joachim Hoepp GmbH & Co. KG (Бремен, Германия) (представител: T. Boddien, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 24 май 2017 г. (преписка R 1448/2016-1), постановено в производство по възражение със страни Nanu-Nana Joachim Hoepp и Next design+produktion

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Next design+produktion GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 330, 2.10.2017 г.

Решение на Общия съд от 16 октомври 2018 г. — VF International/EUIPO — Virmani (ANOKHI)

(Дело T-548/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „ANOKHI“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „kipling“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, представляваща силует на маймуна - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Увреждане на репутацията - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 436/65)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VF International Sagl (Стабио, Швеция) (представител: T. van Innis, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: P. Sipos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ken Virmani (Мюнхен, Германия)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 26 май 2017 г. (преписка R 2307/2015-4), постановено в производство по възражение между VF International и г-н Virmani

Диспозитив

1)	Отменя решение на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 май 2017 г. (преписка R 2307/2015-4).

2)	EUIPO понася, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на VF International Sagl.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Решение на Общия съд от 16 октомври 2018 г. — Asics/EUIPO — Van Lieshout Textielagenturen (Изображение на четири пресечени линии)

(Дело T-581/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз, представляваща четири пресечени линии - Задължение за мотивиране - Член 75 и член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94 и член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001) - Липса на сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 436/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Asics Corporation (Кобе, Япония) (представители: M. Polo Carreño и M. H. Granado Carpenter, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Van Lieshout Textielagenturen BV (Хаарен, Нидерландия) (представители: P. Claassen и B. Woltering, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 27 юни 2017 г. (преписка R 2129/2016–4), постановено в производство по възражение между Asics Corporation и Van Lieshout Textielagenturen

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Asics Corporation да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 374, 6.11.2017 г.

Решение на Общия съд от 16 октомври 2018 г. — DNV GL/EUIPO („Sustainablel“)

(Дело T-644/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Sustainablel“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 436/67)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DNV GL AS (Хьовик, Норвегия) (представители: J. Albers и N. Köster, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Lukošiūtė)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2017 г. (преписка R 2/2017-2) относно заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „Sustainablel“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда DNV GL AS да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 374, 6.11.2017 г.

Решение на Общия съд от 23 октомври 2018 г. — Mamas and Papas/EUIPO — Wall-Budden (Обиколник за детски легла)

(Дело T-672/17) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ обиколник за детски легла - Служебно разглеждане от апелативния състав на събитията, съставляващи оповестяване - Принцип на функционална приемственост - Недостатъчни доказателства за установяване на оповестяването))

(2018/C 436/68)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mamas and Papas Ltd (Хъдърсфийлд, Обединено кралство) (представители: J. Reid, barrister, и B. Whitehead, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: V. Ruzek, D. Walicka и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Jane Wall-Budden (Байфлийт, Обединено кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 25 юли 2017 г. (преписка R 208/2016-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Mamas and Papas и Jane Wall-Budden

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mamas and Papas Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 402, 27.11.2017 г.

Решение на Общия съд от 17 октомври 2018 г. — Szabados/EUIPO — Sociedad Española de Neumología y Cirugía Torácica (Separ) (MicroSepar)

(Дело T-788/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз MicroSepar - По-ранна марка на Европейския съюз SeparSolidaria - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EО)№ 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (№ 2017/1001 (EС))

(2018/C 436/69)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Andreas Szabados (Грюнвалд, Германия) (представител: S. Wobst, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Sociedad Española de Neumología y Cirugía Torácica (Separ) (Барселона, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 21 септември 2017 г. (преписка R 2420/2016-1) относно производство по възражение, при страни Andreas Szabados и Sociedad Española de Neumología y Cirugía Torácica.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Andreas Szabados да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 32, 29.1.2018 г.

Решение на Общия съд от 17 октомври 2018 г. — Weber-Stephen Products/EUIPO (iGrill)

(Дело T-822/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз iGrill - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [впоследствие член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 436/70)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Weber-Stephen Products LLC (Palatine, Илинойс, САЩ) (представители: R. Niebel и A. Jauch, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Rajh)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 27 септември 2017 г. (преписка R 579/2017-2) относно заявка за регистрация на словен знак iGrill като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Weber-Stephen Products LLC да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 63, 19.2.2018 г.

Определение на Общия съд от 2 октомври 2018 г. — Karl Storz/EUIPO (3D)

(Дело T-413/17 INTP) (1)

((Производство - Тълкуване на съдебно решение - Марка на Европейския съюз - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне))

(2018/C 436/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Karl Storz GmbH & Co. KG (Тутлинген, Германия) (представители: S. Gruber и N. Siebertz, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Ivanauskas)

Предмет

Молба за тълкуване на решение от 19 юни 2018 г., Karl Storz/EUIPO (3D) (T-413/17, непубликувано, EU:T:2018:356)

Диспозитив

1)	Отпаднало е основанието за произнасяне по молбата за тълкуване.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 277, 21.8.2017 г.

Определение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-506/17) (1)

((Жалба за отмяна - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Жалба, отчасти явно недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание))

(2018/C 436/72)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Rami Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и V. Piessevaux)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС с предмет отмяна на Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62), както и отмяна на актовете за изпълнение, приети след решението, доколкото тези актове засягат жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Rami Makhlouf да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 347,16.10.2017 г.

Определение на Общия съд от 3 октомври 2018 г. — Pracsis и Conceptexpo Project/Комисия и EACEA

(Дело T-33/18) (1)

((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Обществени поръчки за услуги - Жалба по административен ред до Комисията - Акт с чисто потвърдителен характер - Срок за обжалване - Акт, неподлежащ на обжалване - Недопустимост))

(2018/C 436/73)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Pracsis SPRL (Брюксел, Белгия) и Conceptexpo Project (Уавър, Белгия) (представител: J.-N. Louis, avocat)

Ответници: Европейска комисия (представители: D. Martin, A Katsimerou и I. Rubene), Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (представители: първоначално H. Monet и A. Kisylyczko, впоследствие H. Monet и N. Durand)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение на Комисията от 13 ноември 2017 г., с което се отхвърля жалба, подадена по административен ред, срещу решения на EACEA от 17 юли и от 11 август 2017 г., и „ако е необходимо“ за отмяна на посочените решения на EACEA, както и „решението“ ѝ да подпише договор с класирания на първо място оферент, доколкото с тези решения офертата на консорциума на жалбоподателите се класира на второ място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка EACEA/2017/01 относно услуги, свързани с организирането на събития и рекламни дейности в областта на аудиовизията, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели вследствие на тези решения.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Pracsis SPRL и Conceptexpo Project да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA).

---

(1)  ОВ C 112, 26.3.2018 г.

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Hexal/EMA

(Дело T-549/18)

(2018/C 436/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hexal AG (Холцкирхен, Германия) (представители: M. Martens, N. Carbonnelle, адвокати, и S. Faircliffe, Solicitor)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (EMA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да постанови, че възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя срещу заключението на Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP), че Teriflunomide на Sanofi има статут на ново активно вещество, цитирано в решение на Комисията от 26 август 2013 г. за предоставяне на разрешение за търговия с „AUBAGIO® — Teriflunomide“, е допустимо и основателно,

—	да отмени решението на EMA от 5 юли 2018 г., с което не потвърждава заявлението на Hexal за издаване на разрешение за търговия с генерична версия на лекарствения продукт Aubagio®,

—	да осъди EMA да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С обжалваното решение се отказва потвърждаване на заявлението на Hexal за издаване на разрешение за търговия с Teriflunomide Hexal, тъй като Aubagio®, разрешен преди това лекарствен продукт, все още се ползва от нормативно установената защита на данните съгласно решение за изпълнение на Комисията от 26 август 2013 г., против което жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи две правни основания:

1.

В рамките на първото основание против обжалваното решение на Европейската агенция по лекарствата Hexal твърди, че тъй като възражението за незаконосъобразност е основателно, мотивите на обжалваното решение са правно недопустими, тъй като ЕМА е допуснала грешка при установяване на фактите и прилагане на правото и не е изпълнила задължението си за мотивиране и извършване на внимателна и щателна преценка съгласно изискванията на член 296 ДФЕС;

2.

В рамките на второто основание законосъобразността на обжалваното решение се оспорва и поради това, че статутът на „ново активно вещество“ е трябвало да бъде преразгледан при подаването на заявлението на Hexal за разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт, което не е било направено. Затова се твърди, че ЕМА не е изпълнила надлежно своите задължения, и по-специално задължението си да извърши действителна и внимателна преценка и да се мотивира съгласно изискванията на член 296 ДФЕС, което на свой ред прави обжалваното решение незаконосъобразно.

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. — Bernis и др./ЕЦБ

(Дело T-564/18)

(2018/C 436/75)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ernests Bernis (Юрмала, Латвия), Oļegs Fiļs (Юрмала), OF Holding SIA (Рига, Латвия) и Cassandra Holding Company SIA (Юрмала) (представители: O. Behrends, M. Kirchner и L. Feddern, lawyers)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решение ECB-SSM-2018-LVABL-2 WOANCA-2018-0007 от 11 юли 2018 г., с което се отнема лиценза на ABLV Bank, AS за извършване на банкова дейност;

—	да осъди ответника да заплати всички разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат седем основания.

1.	С първото основание се твърди, че ЕЦБ погрешно приела, че били изпълнени условията за отнемане на лиценза.

2.	С второто основание се твърди, че ЕЦБ не взела предвид, че по своето естество постановеното решение попадало в дискреционните ѝ правомощия.

3.	С третото основание се твърди, че ЕЦБ нарушила принципа на пропорционалност.

4.	С четвъртото основание се твърди, че ЕЦБ допуснала злоупотреба с власт.

5.	С петото основание се твърди, че решението на ЕЦБ ненадлеждно мотивирано.

6.	С шестото основание се твърди, че ЕЦБ нарушила съществени процесуални изисквания.

7.	Със седмото основание се твърди, че бил нарушен принципът nemo auditor.

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. — VE/ESMA

(Дело T-567/18)

(2018/C 436/76)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VE (представители: N. Flandin и L. Levi, адвокати)

Ответник: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на ESMA от 11 юни 2018 г., с което се отхвърля подадената от него жалба по административен ред срещу решението на ESMA от 14 ноември 2017 г. за прекратяване на трудовия му договор с ESMA,

—	доколкото е необходимо, да отмени и решението на ESMA от 14 ноември 2017 г.,

—	да му присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.	Първо основание: решението за прекратяване на трудовия договор не е било връчено на жалбоподателя в съответния срок на предизвестието, определен в договора

2.	Второ основание: нарушение на правото на изслушване

3.	Трето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране по член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвиждащ задължението на администрацията да мотивира решенията си

4.	Четвърто основание: решението за отхвърляне на исканията на жалбоподателя, както и решението за прекратяване на договора му са приети на неправилно правно основание, доколкото са приети въз основа на атестационния доклад за 2016 г., който е опорочен поради явни грешки в преценката

5.	Пето основание: нарушение на принципа на пропорционалност

6.	Шесто основание: неизпълнение на задължението на ответника за полагане на грижа с оглед на здравословните проблеми на жалбоподателя и на общите му условия на труд

Жалба, подадена на 25 септември 2018 г. — W. Kordes’ Söhne Rosenschulen/EUIPO (Kordes’ Rose Monique)

(Дело T-569/18)

(2018/C 436/77)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: W. Kordes’ Söhne Rosenschulen GmbH & Co KG (Клайн Офензет-Шпариесхоп, Германия) (представител: G. Würtenberger, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „Kordes’ Rose Monique“ — заявка за регистрация № 15 856 743

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2018 г. по преписка R 1929/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква м) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 25 септември 2018 г. — Crédit agricole/ЕЦБ

(Дело T-576/18)

(2018/C 436/78)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Crédit agricole SA (Монтруж, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени на основание членове 256 ДФЕС и 263 ДФЕС решение ECB-SSM-2018-FRCAG-75, прието от ЕЦБ на 16 юли 2018 г.,

—	да осъди ЕЦБ да заплати пълния размер на съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първото основание е изведено от превишаване на правомощията, от което било опорочено решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 16 юли 2018 г., с което на жалбоподателя е наложена административна санкция за продължаващо нарушение на изискванията за собствен капитал, предвидени в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това отношение жалбоподателят изтъква следните доводи: — като главен довод той изтъква, че ЕЦБ е допуснала грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който налагал на кредитните институции да получат предварително разрешение от ЕЦБ за класирането на обикновени акции в собствения капитал от първи ред, — при условията на евентуалност, ако Общият съд приеме, че класифицирането на обикновени акции в собствения капитал от първи ред без предварителното разрешение на ЕЦБ представлява нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, жалбоподателят поддържа, че при прилагането на посочената разпоредба не е допуснал никакво умишлено нарушение или по небрежност и че обжалваното решение нарушава принципа на правна сигурност, — при условията на по-голяма евентуалност, ако Общият съд приеме, че е налице нарушение и че на жалбоподателят трябва да се наложи санкция, последният поддържа, че с оглед на това, че твърдяното нарушение не е тежко и с оглед на сътрудничеството на жалбоподателя, обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на основните процесуални права на жалбоподателя, допуснато от ЕЦБ, доколкото тя е основала обжалваното решение на твърдения за нарушения, по които на жалбоподателя не е била дадена възможност да представи своите възражения.

Жалба, подадена на 25 септември 2018 г. — Crédit agricole Corporate and Investment Bank/ЕЦБ

(Дело T-577/18)

(2018/C 436/79)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Crédit agricole Corporate and Investment Bank (Монруж, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, avocats)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени на основание членове 256 и 263 от ДФЕС решение ECB-SSM-2018-FRCAG-76, прието от ЕЦБ на 16 юли 2018 г.,

—	да осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква две основания, които по същество са идентични с основанията, изтъкнати по дело T-576/18, Crédit agricole/ЕЦБ.

Жалба, подадена на 25 септември 2018 г. — CA Consumer Finance/ЕЦБ

(Дело T-578/18)

(2018/C 436/80)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CA Consumer Finance (Маси, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, avocats)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени на основание членове 256 ДФЕС и 263 ДФЕС решение ECB-SSM-2018-FRCAG-77, прието от ЕЦБ на 16 юли 2018 г.,

—	да осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, които по същество са идентични на изтъкнатите по дело T-576/18, Crédit agricole/ЕЦБ.

Жалба, подадена на 27 септември 2018 г. — Ukrselhosprom PCF и Versobank/ЕЦБ

(Дело T-584/18)

(2018/C 436/81)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ukrselhosprom PCF LLC (Солоне, Украйна) и Versobank AS (Талин, Естония) (представители: O. Behrends, L. Feddern и M. Kirchner, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение ECB/SSM/2018–EE-2 WHD-2017-0012 от 17 юли 2018 г. за отнемане на лиценза на Versobank AS за извършване на банкова дейност,

—	съответно да отмени Решение ECB-SSM-2018-EE-3 от 14 август 2018 г. относно разноските по вътрешния административен преглед,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат двадесет и четири основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първо основание: ЕЦБ не е компетентна да вземе решение относно ликвидацията на Versobank AS.

2.	Второ основание: ЕЦБ не е извършила собствена преценка по основните въпроси, свързани с борбата с изпирането на пари (БИП) и финансирането на тероризма (ФТ).

3.	Трето основание: ЕЦБ не е разследвала и преценила надлежно и безпристрастно всички релевантни аспекти на случая.

4.	Четвърто основание: незаконосъобразно позоваване на твърдяното представяне на невярна информация относно дейностите на Versobank в Латвия.

5.	Пето основание: ЕЦБ е пропуснала да вземе предвид положителната роля на високо квалифицирания и утвърден ръководен екип.

6.	Шесто основание: ЕЦБ е пропуснала да определи релевантните нормативни изисквания, които се твърди, че Versobank не е изпълнила.

7.	Седмо основание: пропуск да се вземе предвид обстоятелството, че съществена част от дейността не е била свързана с риск от гледна точка на БИП.

8.	Осмо основание: пропуск да се отдаде достатъчна тежест на същественото намаление на броя клиенти в категориите с по-висок риск.

9.	Девето основание: неправилен извод, че всяко допълнително корективно действие би било нереалистично.

10.	Десето основание: неправилни съображения по отношение на потенциален нов ръководен екип.

11.	Единадесето основание: неправилни съображения по отношение на потенциално временно лишаване от право на глас.

12.	Дванадесето основание: неправилно позоваване на твърдяното несъобразяване с указание.

13.	Тринадесето основание: неправилни съображения по отношение на възможността за ново указание.

14.	Четиринадесето основание: незаконосъобразно отхвърляне на възможността за доброволна ликвидация.

15.	Петнадесето основание: незаконосъобразно отхвърляне на възможността за продажба.

16.	Шестнадесето основание: допуснати нарушение на принципа на равно третиране и дискриминация.

17.	Седемнадесето основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

18.	Осемнадесето основание: нарушение на принципите на оправдани правни очаквания и правна сигурност.

19.	Деветнадесето основание: нарушение на член 19 и съображение 75 от Регламент № 1024/2013 (1) и злоупотреба с правомощия.

20.	Двадесето основание: нарушение на правото на Versobank и на акционерите да бъдат изслушани поради прекалено кратък срок за представяне на становища.

21.	Двадесет и първо основание: други нарушения на правото на защита на Versobank и на правото на изслушване.

22.	Двадесет и второ основание: пропуск да бъде надлежно мотивирано решението.

23.	Двадесет и трето основание: нарушение на правото на Versobank за достъп до преписката.

24.	Двадесет и четвърто основание: нарушение на правата на акционерите във връзка с прегледа, извършен от Административния съвет за преглед съгласно член 24 от Регламент № 1024/2013.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

Жалба, подадена на 27 септември 2018 г. — Şanli/Съвет

(Дело T-585/18)

(2018/C 436/82)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Dalokay Şanli (Ротердам, Нидерландия) (представител: D. Gürses, Rechtsanwalt)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на Съвета от 31 юли 2018 г.,

—	да го заличи от списъка по Регламент (ЕО) № 2580/2001, и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.	Нарушение на съществени процесуални разпоредби и на Договорите.

2.	В производството не били представени никакви доказателства, че жалбоподателят е извършвал терористична дейност.

3.	На жалбоподателя не била дадена възможност за подходяща защита в производството, завършило с постановяване на оспорваното решение.

4.	Решението било недостатъчно мотивирано.

5.	С решението се нарушавали принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

6.	Регламент № 2580/2001 бил неприложим, тъй като ПКК не била терористична организация.

7.	С решението се нарушавала забраната за прекомерност.

Жалба, подадена на 28 септември 2018 г. — Berliner Stadtwerke/EUIPO (berlinGas)

(Дело T-595/18)

(2018/C 436/83)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Berliner Stadtwerke GmbH (Берлин, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „berlinGas“ — заявка за регистрация № 15 252 661

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 20 юли 2018 г. по преписка R 2180/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 5 октомври 2018 г. — Ayuntamiento de Enguera/Комисия

(Дело T-602/18)

(2018/C 436/84)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ayuntamiento de Enguera (Енгера, Испания) (представители: J. Palau Navarro, J. Ortiz Ballester и V. Soriano i Piqueras, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 26 юли 2018 г. на началника на отдел „ENV.D.4 — Life Programme“ в дирекция „D Природен капитал“ на генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия с предмет „LIFE 10 ENV/ES/000458 — ECOGLAUCA ÉRGON — Confirmation of recovery order“.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първо основание — нарушение на член 296 ДФЕС поради пълната липса на мотиви в обжалваното решение.

2.	Второ основание — неточни мотиви, ако се приеме, че са налице имлицитни мотиви.

3.

Трето основание — нарушение на правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото: — не е спазено правото на всяко лице да бъде изслушано преди спрямо него да се приеме индивидуална мярка, която го засяга неблагоприятно. В настоящия случай всъщност нито са били взети предвид писмените изявления на жалбоподателя, нито той е бил поканен да изложи становището си преди приемането на окончателното решение, — не са уважени исканията на жалбоподателя за пълен достъп до преписката, — макар че през цялото жалбоподателят се е обръщал към ответника на испански език, Комисията е изготвяла своите известия и решения на английски език.

4.	Четвърто основание — нарушение на забраната за произвол на публичните органи, доколкото в обжалваното решение не се прилагат подходящи научни стандарти или критерии, а само субективен критерий, като неоснователно се намалява или се отменя финансовото участие на Съюза в одобрен проект.

5.

Пето основание — нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, доколкото Комисията е приела своето решение в разрез със своите предишни актове, в които потвърждава в пълна степен съгласието си с предприеманите от жалбоподателя действия и поради това според жалбоподателя внезапно и непонятно е прието решение, което не е могло да се очаква с оглед на предишните действия на Комисията.

Жалба, подадена на 9 септември 2018 г. — ZE/Парламент

(Дело T-603/18)

(2018/C 436/85)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: ZE (представител: P. Giatagantzidis, avvocato)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 25 септември 2018 г. на генералния секретар на Европейския парламент, с което се разпорежда отстраняването му от длъжност до 31 октомври 2018 г., както и всеки свързан с това решение акт,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на правото му да бъде изслушан преди приемането на обжалваното решение срещу него.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на правото на добра администрация, записано в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото обжалваното решение е прието по метода на „лова за информация“.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципа на безпристрастност от генералния секретар, тъй като той е разпоредил започване на административно разследване по отношение на жалбоподателя и едновременно с това е приел обжалваното решение.

4.	Четвъртото основание е изведено от явно нарушение на правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот поради забраната, която му е наложена, за достъп до работното му място, както и до личните му документи.

5.	Петото основание е изведено от нарушение на презумпцията за невинност и на поверителния характер на следваната процедура поради изявленията, дадени за пресата от висши служители на Европейския парламент.

Жалба, подадена на 9 октомври 2018 г. — Essity Hygiene and Health/EUIPO (Изображение на лист)

(Дело T-607/18)

(2018/C 436/86)

Език на производството: шведски

Страни

Жалбоподател: Essity Hygiene and Health AB (Гьотеборг, Швеция) (представител: U. Wennermark, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (изображение на лист) — заявка за регистрация № 16 709 305

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 6 юли 2018 г. по преписка R 2196/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

1.

да отмени обжалваното решение в неговата цялост, както и: а) да потвърди, че заявената марка разполага с необходимия отличителен характер, за да бъде регистрирана като марка на Европейския съюз за всички отхвърлени стоки от класове 3 и 16, б) да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до отхвърлените от апелативния състав стоки от клас 21, в) да върне делото на апелативния състав за постановяване на решение относно „бърсалки; кърпи за почистване“,

2.	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, възникнали в производството пред Общия съд и в производството пред EUIPO.

При условията на евентуалност, жалбоподателят моли Общия съд:

1.	да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до отхвърлените от апелативния състав стоки от клас 21,

2.	да върне делото на апелативния състав относно „бърсалки; кърпи за почистване“,

3.	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, възникнали в производството пред Общия съд.

При условията на евентуалност спрямо предходната точка, жалбоподателят моли Общия съд:

1.	да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до отхвърлените от апелативния състав стоки от клас 21,

2.	да върне делото на апелативния състав относно „бърсалки; кърпи за почистване“,

3.	да осъди EUIPO да заплати част от разноските на жалбоподателя, която той определи по справедливост.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския съюз и на Съвета.

Жалба, подадена на 12 октомври 2018 г. — ZH/ECHA

(Дело T-617/18)

(2018/C 436/87)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZH (представители: L. Levi и N. Flandin, lawyers)

Ответник: Европейката агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени атестационния доклад за жалбоподателя за 2016 г.,

—	да отмени също, доколкото е необходимо, решението на ECHA от 2 юли 2018 г., връчено на жалбоподателя на 3 юли 2018 г., с което се отхвърля жалбата му срещу атестационния доклад за 2016 г.,

—	да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя морални вреди,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е нарушение на член 2.2 от решението на ECHA от 18 юни 2015 г. за определяне на общи разпоредби за прилагане на член 15, параграф 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (УРДСЕС) и за прилагане на член 44, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

2.	Второто основание е нарушение на процесуалните правила за изготвяне на атестационни доклади, установени в решението на ECHA и по-специално в член 7, както и нарушение на член 43 от Правилника за длъжностните лица, приложим по аналогия към срочно наетите служители съгласно член 15 от УРДСЕС.

3.	Третото основание е явна грешка в преценката на докладващия служител по отношение на отрицателната критика от жалбоподателя.

4.	Четвъртото основание е нарушение на задължението за мотивиране.

Жалба, подадена на 15 октомври 2018 г. — TUIfly/Комисия

(Дело T-619/18)

(2018/C 436/88)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: TUIfly GmbH (Лангенхаген, Германия) (представители: L. Giesberts и M. Gayger, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C(2018) 5432 окончателен на ответника от 3 август 2018 година по потвърдителното заявление за достъп до документи GESTDEM 2018/2506, подадено от жалбоподателя на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001, и да задължи ответника да разреши на жалбоподателя достъп до документите от преписката относно държавна помощ SA.24221 (2011/C) (ex 2011/NN), приведена в действие от Австрия в полза на летище Клагенфурт, Ryanair и други авиокомпании, ползващи летището (ОВ L 107, 2018 г., стр. 1),

—	да съедини настоящото дело за целите на писмената и устната фаза на производството и за целите на съдебното решение с висящото пред Общия съд дело T-447/18, заведено по жалба на жалбоподателя срещу ответника,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно основание — нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добра администрация и правото на защита на жалбоподателя, доколкото Комисията не разрешава на жалбоподателя достъп до преписката и не му осигурява възможност надлежно да се защити.

Определение на Общия съд от 8 октомври 2018 г. — alfavet Tierarzneimittel/EUIPO — Millet Innovation (Epibac)

(Дело T-613/13) (1)

(2018/C 436/89)

Език на производството: немски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 39, 8.2.2014 г.

Определение на Общия съд от 3 октомври 2018 г. — Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/INEA

(Дело T-871/16) (1)

(2018/C 436/90)

Език на производството: английски

Председателят на четвърти състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Определение на Общия съд от 11 октомври 2018 г. — Cabell/EUIPO — Zorro Productions (ZORRO)

(Дело T-96/18) (1)

(2018/C 436/91)

Език на производството: английски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 134, 16.4.2018 г.