ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/3

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy Pragi-Południe w Warszawie (Полша), постъпило на 26 юни 2018 г. — Profi Credit Polska S.A. w Bielsku Białej/Bogumiła Włostowska, Mariusz Kurpiewski, Kamil Wójcik, Michał Konarzewski, Elżbieta Kondracka-Kłębecka, Monika Karwowska, Stanisław Kowalski, Anna Trusik, Adam Lizoń, Włodzimierz Lisowski

(Дело C-419/18)

(2018/C 427/04)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy Pragi-Południe w Warszawie

Страни в главното производство

Ищец: Profi Credit Polska S.A. w Bielsku Białej

Ответници: Bogumiła Włostowska, Mariusz Kurpiewski, Kamil Wójcik, Michał Konarzewski, Elżbieta Kondracka-Kłębecka, Monika Karwowska, Stanisław Kowalski, Anna Trusik, Adam Lizoń, Włodzimierz Lisowski

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (2), по-специално членове 10 и 14, член 17, параграф 1 и член 19, национална правна уредба, позволяваща вземането на кредитор, който има качеството на търговец, срещу кредитополучател, който има качеството на потребител, да се обезпечи чрез непопълнен бланков запис на заповед?

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че задължават съда, който разглежда спор в описания в първия въпрос контекст, служебно да проверява дали разпоредбите от договора, чрез който се оформя каузалното правоотношение в основата на задължението по записа на заповед, съдържат неравноправни договорни клаузи, дори ако претенцията на ищеца търговец се основава единствено на правоотношението по записа на заповед?

(1) ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

(2) ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/4

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Gliwicach (Полша), постъпило на 3 юли 2018 г. — Lebopoll Logistics Sp. z o.o. w Sośnicowicach/Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Zabrzu

(Дело C-437/18)

(2018/C 427/06)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Gliwicach

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lebopoll Logistics Sp. z o.o. w Sośnicowicach

Ответник: Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Zabrzu

Преюдициален въпрос

Трябва ли понятието „пребиваване“ да се тълкува съгласно член 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1) и член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2), или въпросното понятие „пребиваване“ означава също временно пребиваване по смисъла на член 1, буква к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета?

(1) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

(2) Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/5

Преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия), постъпило на 20 юли 2018 г. — GP/Bundesagentur für Arbeit, Familienkasse Baden-Württemberg West

(Дело C-473/18)

(2018/C 427/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: GP

Ответник: Bundesagentur für Arbeit, Familienkasse Baden-Württemberg West

Преюдициални въпроси

1)	При обстоятелства като тези по главното производство коя разпоредба на Решение № H3 от 15 октомври 2009 г. (1) трябва да бъде приложена при валутното конвертиране на свързани с деца семейни обезщетения под формата на детски надбавки?

Как трябва конкретно да се тълкува приложимата разпоредба от това решение при определянето на размера на диференциращата добавка към детски надбавки, който зависи от обменния курс?

а)	Ако трябва да се приложи параграф 2 от Решение № H3: кой по смисъла на тази разпоредба е денят „на извършване на операцията от страна на институцията“?

б)	Ако трябва да се приложи параграф 3, буква б) (евентуално, във връзка с параграф 4) от Решение № H3: кой по смисъла на тази разпоредба е месецът, „в който трябва да се приложи разпоредбата“?

в)

Ако трябва да се приложи параграф 5 от Решение № H3: отворената клауза във връзка с националното законодателство съвместима ли е с уреденото в член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (2) оправомощаване? Ако е така: за да е „предвидено друго“ в националното законодателство, необходимо ли е законодателство под формата на закон, или е достатъчно да е налице административна инструкция от националния административен орган?

Има ли особености валутното конвертиране на швейцарските детски надбавки от германската служба за семейни обезщетения?

а)	При прилагането на Решение № H3 спрямо Швейцария има ли значение, че в член 65, параграф 1, първо изречение, точка 2 от Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху доходите) самото национално германско право предвижда изключване на обезщетението?

б)	Има ли за валутното конвертиране съгласно Решение № H3 значение кога швейцарската институция е разрешила или е изплатила семейните обезщетения?

в)	Има ли за валутното конвертиране съгласно Решение № H3 значение кога германската институция е отказала или отпуснала „диференциращата“ добавка към детски надбавки?

(1) Решение № Н3 от 15 октомври 2009 година относно датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, посочен в член 90 от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 106, 2010 г., стр. 56).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/6

Преюдициално запитване от Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Австрия), постъпило на 20 юли 2018 г. — KL и др./UNIQA Österreich Versicherungen и др.

(Дело C-479/18)

(2018/C 427/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bezirksgericht für Handelssachen Wien

Страни в главното производство

Жалбоподатели: KL, LK, MJ, NI

Ответници: UNIQA Österreich Versicherungen, DONAU Versicherung AG Vienna Insurance Group, Allianz Elementar Lebensversicherungs-Aktiengesellschaft

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (1) във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО (2), респ. член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО (3), респ. член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО (4) да се тълкуват в смисъл, че — в случай на липсваща национална правна уредба относно последиците от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора — срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ?

Трябва ли член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че — в случай че няма национална правна уредба относно последиците от липсата на информация или от погрешна информация относно правото на отказ преди сключването на договор — правото на титуляря на полица на отказ от договора изтича най-късно след като му бъде изплатена откупната стойност въз основа на прекратяването от него на договора, с което страните по договора са изпълнили изцяло всички произтичащи от договора задължения?

При утвърдителен отговор на първия и/или при отрицателен отговор на третия въпрос:

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полица упражни правото си на отказ, следва да му бъде възстановена откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката)?

В случай че четвъртият въпрос е следвало да бъде разгледан и отговорът му е утвърдителен:

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска?

(1) Втора директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, за предвиждането на разпоредби за улесняване на ефективното осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на Директива 79/267/ЕИО (ОВ L 330, 1990 г., стр. 50).

(2) Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета директива за животозастраховането) (ОВ L 360, 1992 г., стр. 1).

(3) Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (ОВ L 345, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192).

(4) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 2009 г., стр. 1).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/7

Преюдициално запитване от Okręgowy w Opolu (Полша), постъпило на 24 юли 2018 г. — Profi Credit Polska S.A. със седалище в Белско-Бяла/OH

(Дело C-483/18)

(2018/C 427/11)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Opolu

Страни в главното производство

Жалбоподател: Profi Credit Polska S.A. със седалище в Белско-Бяла

Ответник: OH

Преюдициален въпрос

Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), и по-конкретно член 3, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, както и разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (2), и по-конкретно член 22, параграф 3, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредбите на член 10 във връзка с член 17 от Закона за менителниците и записите на заповед от 28 април 1936 г. да се разбират като непозволяващи на съда да действа служебно в случаите, в които въз основа на материали, които не са предоставени от някоя от страните по делото, е формирал дълбоко и обосновано убеждение, че договорът — източник на основното правоотношение, е най-малкото частично недействителен, а ищецът предявява вземането си въз основа на бланков запис на заповед, при което ответникът не повдига възражения и проявява процесуална пасивност?

(1) ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

(2) ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/8

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 9 август 2018 г. — DŚ/Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Jaśle

(Дело C-522/18)

(2018/C 427/12)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател: DŚ

Ответник: Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Jaśle

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267, трета алинея ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че

е налице нарушение на принципа на несменяемост на съдиите, който е част от принципите на ефективна съдебна защита и на правова държава, когато националният законодател понижи възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка (например от 70 на 65 години) и новата, по-ниска пенсионна възраст, се прилага спрямо действащи съдии, без да се дава възможност на съответния съдия сам да реши дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст?

Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267, трета алинея ДФЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че

се нарушават принципът на правовата държава и необходимата степен на независимост, гарантираща ефективна съдебна защита по делата, свързани с правото на Съюза, когато в нарушение на принципа на несменяемост на съдиите националният законодател понижи от 70 на 65 години обичайната възраст, до която съдия в действащия като последна инстанция съд на държава членка може да заема съдийска длъжност, а възможността му да продължи да изпълнява тази длъжност зависи от дискреционното съгласие на орган на изпълнителната власт?

Трябва ли разпоредбите на член 2 и на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) да се тълкуват в смисъл, че представляват дискриминация, основана на възраст, понижаването на възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка и поставянето на възможността действащ съдия от този съд, достигнал новата, по-ниска възраст за пенсиониране, да продължи да изпълнява длъжността си в зависимост от съгласието на орган на изпълнителната власт?

Трябва ли разпоредбите на член 2 във връзка с членове 9 и 11 от Директива 2000/78, както и във връзка с членове 21 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че

при наличие на дискриминация, основана на възраст, по отношение на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка, дължаща се на понижаването на възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) от предвидените дотогава 70 на 65 години, този съд, когато разглежда дело в състав, включващ съдия, за когото тези национални дискриминационни норми пораждат последици и който не е изразил желание да се възползва от новата пенсионна възраст, е длъжен, за да се произнесе по предварителния въпрос относно съдебния състав, да откаже да приложи националните разпоредби, които са в противоречие с Директива 2000/78 и с член 21 от Хартата, и да продължи да заседава с участието на този съдия, когато този подход е единственият резултатен начин да се осигури ефективна съдебна защита на правата, които съдията черпи от правния ред на Съюза?

Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че

правовата държава следва да се счита за основна ценност на Европейския съюз до такава степен, че при съмнение относно съвместимостта с тази ценност и свързания с нея принцип на ефективна съдебна защита — що се отнася до независимостта на съдилищата и действащите съдии — на национални разпоредби, понижаващи възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите съгласно изложения в първите два въпроса ред, националният съд трябва да разполага с правомощието служебно да спре прилагането на национални разпоредби, поставящи под съмнение принципа на несменяемост на съдиите, по отношение на всички съдии, попадащи в приложното поле на тези разпоредби?

(1) ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/9

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 14 август 2018 г. — GN, представлявана от бащата HM/ZU, в качеството на синдик в производството по несъстоятелност на Niki Luftfahrt GmbH

(Дело C-532/18)

(2018/C 427/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: GN, представлявана от бащата HM

Ответник: ZU, в качеството на синдик в производството по несъстоятелност на Niki Luftfahrt GmbH

Преюдициален въпрос

Налице ли е пораждаща отговорност на въздушния превозвач „злополука“ по смисъла на член 17, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г. на основание член 300, параграф 2 ЕО и одобрена от нейно име с Решение 2001/539/ЕО (1) на Съвета от 5 април 2001 година („Конвенцията от Монреал“), когато чаша с горещо кафе, която е сервирана на монтираната на предната седалка масичка в летящ във въздуха самолет, се хлъзне и падне по неизяснена причина, вследствие на което пътник претърпи изгаряне?

(1) Решение на Съвета от 5 април 2001 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) (ОВ L 194, 2001 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/10

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 16 август 2018 г. — IL и др./Land Nordrhein-Westfalen

(Дело C-535/18)

(2018/C 427/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: IL, JK, KJ, LI, NG, MH, OF, PE, съсобственост между наследниците на г-жа QD (RC и SB), TA, UZ, VY, WX

Ответник: Land Nordrhein-Westfalen

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1) (наричана по-нататък „Директива за ОВОС“) да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която жалбоподател, който не е признато сдружение за защита на околната среда, може да поиска да бъда отменено решение на основание на процесуално нарушение само когато процесуалното нарушение отнема на самия него предвидената със закон възможност за участие в процеса на вземане на решения?

Трябва ли член 4, буква а), подточки i—iii) от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (2), последно изменен с член 1 от Директива 2014/101/ЕС на Комисията от 30 октомври 2014 г. (3) (наричана по-нататък „Рамкова директива за водата“), да се тълкува в смисъл, че съдържа не само материалноправен критерий за проверка, но също и изисквания за административната процедура за издаване на разрешения?

б)	При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а):

Трябва ли участието на обществеността по член 6 от Директивата за ОВОС да се отнася винаги и задължително до документите относно оценяването според законодателството в областта на водите в посочения по-горе смисъл, или се допуска разграничение според момента на изготвяне на документа и на неговата сложност?

Трябва ли понятието за влошаване на състоянието на подземен воден обект в член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Рамковата директива за водите да се тълкува в смисъл, че влошаване на химическото състояние на подземен воден обект е налице, когато вследствие на проекта бъде превишена поне една норма за качество на околната среда за един параметър и че независимо от това, когато за дадено вредно вещество вече е превишена релевантната прагова стойност, всяко следващо (измеримо) повишаване на концентрацията представлява влошаване?

Трябва ли член 4 от Рамковата директива за водите — като се вземат предвид неговото обвързващо действие (член 288 ДФЕС) и гаранцията за ефективна правна защита (член 19 ДЕС) — да се тълкува в смисъл, че всички членове на заинтересованата от даден проект общественост, които твърдят, че разрешението за проекта нарушава правата им, също имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?

б)	При отрицателен отговорът на четвъртия въпрос, буква а):

Трябва ли член 4 от Рамковата директива за водите — като се има предвид неговата цел — да се тълкува в смисъл, че във всеки случай жалбоподатели, които поддържат домашен кладенец за лично водоснабдяване в близост до планирано шосе, имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?

(1) ОВ L 26, 2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193.

(3) ОВ L 311, 2014 г., стр. 32.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/11

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 17 август 2018 г. — YV

(Дело C-537/18)

(2018/C 427/16)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател: YV

Ответник: Krajowa Rada Sądownictwa

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 47 от Хартата на основните права във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) да се тълкува в смисъл, че когато действаща като последна инстанция юрисдикция на държава членка е сезирана с жалба, подадена на основание, че е налице нарушение на забраната за дискриминация, основана на възраст, спрямо съдия от тази юрисдикция, като същевременно е подадена молба за спиране на изпълнението на обжалваното решение, посочената юрисдикция е длъжна — с цел да осигури защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, посредством разпореждането на предвидени в националното право временни мерки — да остави без приложение националните разпоредби, които предоставят компетентността по образуваното по жалбата дело на организационно звено на тази юрисдикция, което не е в състояние да функционира, тъй като не са били назначени съдии на съответните длъжности в него?

(1) ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/12

Решение на Съда (състав по преразглеждането) от 17 септември 2018 г. за преразглеждане на решение на Общия съд (състав по жалбите), постановено на 19 юли 2018 г. по дело T-646/16 P, Simpson/Съвет

(Дело C-542/18 RX)

(2018/C 427/17)

Език на производството: английски

Страни в производството пред Общия съд

Жалбоподател: Erik Simpson (представител: M. Velardo, lawyer)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Въпроси, които са предмет на преразглеждането

Преразглеждането ще се отнася до въпроса дали с оглед специално на общия принцип на правна сигурност решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 юли 2018 г., Simpson/Съвет (T-646/16 Р, непубликувано, EU:T:2018:493) засяга единството или съгласуваността на правото на Съюза, доколкото Общият съд в качеството на юрисдикция по обжалването е решил, че решаващият състав, който е постановил определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 24 юни 2016 г., Simpson/Съвет (F-142/11 RENV, EU:F:2016:136), е бил нередовно сформиран, тъй като е имало нередовност, засягаща процедурата по назначаване на един от членовете на състава, водеща до нарушение на принципа на законоустановеност на съда, закрепен в член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Преразглеждането ще се съсредоточи по-конкретно над въпроса дали подобно на актовете по член 277 ДФЕС назначаването на съдия може да бъде предмет на инцидентен контрол за законосъобразност или такъв инцидентен контрол за законосъобразност — по принцип или след изтичането на определен период от време — е изключен или ограничен до някои видове нередности, за да се осигури правната стабилност и силата на пресъдено нещо.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/12

Решение на Съда (състав по преразглеждането) от 17 септември 2018 г. за преразглеждане на решение на Общия съд (състав по жалбите), постановено на 19 юли 2018 г. по дело T-693/16 P, HG/Комисия

(Дело C-543/18 RX)

(2018/C 427/18)

Език на производството: френски

Страни в производството пред Общия съд

Жалбоподател: HG (представител: L. Levi, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Въпроси, които са предмет на преразглеждането

Преразглеждането ще се отнася до въпроса дали с оглед специално на общия принцип на правна сигурност решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 юли 2018 г., HG/Комисия (T-693/16 Р, непубликувано, EU:T:2018:492) засяга единството или съгласуваността на правото на Съюза, доколкото Общият съд в качеството на юрисдикция по обжалването е решил, че решаващият състав, който е постановил решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 19 юли 2016 г., HG/Комисия (F-149/15, EU:F:2016:155), е бил нередовно сформиран, тъй като е имало нередност, засягаща процедурата по назначаване на един от членовете на състава, водеща до нарушение на принципа на законоустановеност на съда, закрепен в член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/13

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Австрия), постъпило на 23 август 2018 г. — FN и др.

(Дело C-546/18)

(2018/C 427/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: FN, GM, Adler Real Estate AG, HL, Petrus Advisers LLP

Ответник: Übernahmekommission

Преюдициални въпроси

Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, според което на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, вследствие на което това лице отново разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?

Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, според което на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, вследствие на което това лице (този орган) разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?

(При отрицателен отговор на въпрос 1) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, има обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, така че това лице е възпрепятствано да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?

(При отрицателен отговор на въпрос 2) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която на окончателно решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, така че това лице (този орган) е възпрепятстван(о) да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?

(1) ОВ L 142, 2004 г., стр. 12.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/14

Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 30 август 2018 година — K.H.K. / B.A.C., E.E.K.

(Дело C-555/18)

(2018/C 427/20)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Заявител: K.H.K.

Длъжници: B.A.C., E.E.K.

Преюдициални въпроси

1.	Представлява ли невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК автентичен акт по смисъла на чл. 4, § 10 от Регламент (ЕС) 655/2014 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година?

2.	Ако заповедта по чл. 410 от ГПК не е автентичен акт следва ли да се образува отделно производство по искането, различно от производството по чл. 410 от ГПК, по реда на чл. 5, б „а“ от Регламент (ЕС) 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година?

Ако заповедта по чл. 410 от ГПК е автентичен акт, следва ли съдът да се произнесе в срока по чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година, при наличие на норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат?

(1) Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела

OB 2014, L 189, стр. 59

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/15

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhofs (Германия), постъпило на 13 септември 2018 г. — C GmbH & Co. KG/Finanzamt Z

(Дело C-573/18)

(2018/C 427/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: C GmbH & Co. KG

Ответник: Finanzamt Z

Преюдициални въпроси

Трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство, при които организация на производителите по смисъла на член 11, параграф 1 и член 15 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (наричан по-нататък „Регламент № 2200/96“) (1) доставя имуществени активи на производителите, които са нейни членове, в замяна на което тази организация получава от производителите плащания, които не покриват покупната цена на тези активи, да се приеме, че

е налице замяна с доплащане на разликата в стойността на заменяните вещи, предвид факта че като насрещна престация за доставката производителите са поели договорно задължение към тази организация да ѝ доставят плодове и зеленчуци за срока за целевото ползване на получените имуществени активи, така че облагаемата основа на доставката да е покупната цена на инвестиционните стоки, която организацията на производителите е заплатила на предходните нейни доставчици?

б)

пълният размер на действително платената сума за доставката от оперативния фонд е „субсидия, пряко свързана с цената на тези доставки“ по смисъла на член 11, част А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на правните разпоредби на държавите членки относно данъка върху оборота (наричана по-нататък „Директива 77/388/ЕИО“) (2), поради което в данъчната основа се включва и размерът на финансовата помощ по смисъла на член 15 от Регламент № 2200/96, предоставена на оперативния фонд въз основа на оперативна програма?

В случай че отговорът на първия въпрос е в смисъл, че в данъчната основа се включват само плащанията от производителите, но не и задължението им за доставки и финансовата помощ, допуска ли член 11, част А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕИО при посочените в първия въпрос обстоятелства основана на член 27, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО специална национална мярка, каквато предвижда член 10, параграф 5, точка 1 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота), съгласно която данъчната основа на доставките към производителите е покупната цена, на инвестиционните стоки, платена от организацията на производителите на предходните нейни доставчици, тъй като производителите са свързани лица?

3)	При отрицателен отговор на втория въпрос, в сила ли е това правило също и в случаите, в които производителите имат право на пълно приспадане на ДДС, тъй като приспадането на ДДС върху инвестиционни стоки подлежи на корекция (член 20 от Директива 77/388/ЕИО)?

(1) ОВ. 1996, L 297, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29.

(2) ОВ. 1977, L 145, стр. 1.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/16

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 13 септември 2018 г. — C-eG/Finanzamt Z

(Дело C-574/18)

(2018/C 427/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: C-eG

Ответник: Finanzamt Z

Преюдициални въпроси

Трябва ли при обстоятелства като тези по главното производство, при които организация на производителите по смисъла на член 11, параграф 1 и член 15 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (наричан по-нататък „Регламент № 2200/96“) (1) доставя имуществени активи на производителите, които са нейни членове, в замяна на което тази организация получава от производителите плащания, които не покриват покупната цена на тези активи, да се приеме, че

б)

пълният размер на действително платената сума за доставката от оперативния фонд е „субсидия, пряко свързана с цената на тези доставки“ по смисъла на член 11, част А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на правните разпоредби на държавите членки относно данъка върху оборота (наричана по-нататък „Директива 77/388/ЕИО“) (2), поради което в данъчната основа се включва и размерът на финансовата помощ по смисъла на член 15 от Регламент № 2200/96, предоставена на оперативния фонд от компетентните органи в рамките на оперативна програма?

В случай че отговорът на първия въпрос е в смисъл, че в данъчната основа се включват само плащанията от производителите, но не и задължението им за доставки и финансовата помощ, допуска ли член 11, част А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕИО при посочените в първия въпрос обстоятелства основана на член 27, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО специална национална мярка, каквато предвижда член 10, параграф 5, точка 1 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота), съгласно която данъчната основа на доставките към производителите е покупната цена на инвестиционните стоки, платена от организацията на производителите на предходните нейни доставчици, тъй като производителите са свързани лица?

3)	При отрицателен отговор на втория въпрос, в сила ли е това правило също и в случаите, в които производителите имат право на пълно приспадане на ДДС, тъй като приспадането на ДДС върху инвестиционни стоки подлежи на корекция (член 20 от Директива 77/388/ЕИО)?

(1) ОВL 297, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29

(2) ОВ L 145, 1977 г., стр. 1.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/17

Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 14 септември 2018 г. — Energiavirasto

(Дело C-578/18)

(2018/C 427/24)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Energiavirasto

Други страни: A, Caruna Oy

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 37 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент — потребител на мрежови оператор, и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „засегната страна“ по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, която е засегната от решението на регулаторния орган и следователно има право да обжалва пред национален съд решение на националния регулаторен орган, отнасящо се до мрежовия оператор?

В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от Директива 2009/72/ЕО за пазара на електроенергия, има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?

(1) ОВ L 211, 2009 г., стр. 55

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/18

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 19 септември 2018 г. — RB/TÜV Rheinland LGA Products GmbH и др.

(Дело C-581/18)

(2018/C 427/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Жалбоподател: RB

Ответници: TÜV Rheinland LGA Products GmbH, Allianz IARD S.A.

Преюдициални въпроси

1)	Обвързва ли принципът за недопускане на дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС не само държавите членки и институциите на Съюза, но и частноправните субекти (пряко действие спрямо трети лица на член 18, първа алинея ДФЕС)?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и член 18, първа алинея ДФЕС е неприложим в отношенията между частноправните субекти: трябва ли член 18, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ограничаването на покритието до застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, противоречи на тази разпоредба, тъй като френският компетентен орган (Bureau central de tarification) не е възразил срещу съответната клауза, въпреки че същата нарушава член 18, първа алинея ДФЕС, защото предполага непряка дискриминация на основание гражданство?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случаи на действие спрямо трети лица при какви условия може да бъде обоснована непряка дискриминация? По-специално, може ли териториално ограничаване на застрахователното покритие до застрахователни събития, настъпили в определена държава членка, да се обоснове с довода относно лимита на отговорността на застрахователя и размера на премията, когато същевременно съответните застрахователни договори предвиждат, че в случай на серия застрахователни събития покритието за всяко застрахователно събитие и покритието за застрахователна година са ограничени до определени суми?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 18, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако в противоречие с тази разпоредба застрахователят е изплатил обезщетения само във връзка със застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, то той не може да възрази срещу извършването на плащане с мотива, че е достигната застрахователната сума, ако застрахователното събитие е настъпило извън тези територии?

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/19

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. от Viscas Corp. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-422/14, Viscas/Комисия

(Дело C-582/18 P)

(2018/C 427/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Viscas Corp. (представител: J.-F. Bellis, lawyer)

Други страни в производството: Европейска комисия, Furukawa Electric Co. Ltd

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд по дело T-422/14, Viscas Corp./Комисия, доколкото с него се отхвърля правното основание нарушение на принципа на равно третиране с оглед на изчисляването на размера на глобата, наложена на Viscas и се осъжда Viscas да заплати съдебните разноски,

—	да отмени член 2 от Решение C(2014) 2139 окончателен (1) на Комисията, доколкото определя размера на глобата, наложена на Viscas, на 34 992 000 EUR,

—	да определи размер на глобата, наложена на Viscas поради нарушението, установено в член 1 от това решение, на 19 595 520 EUR,

—	да осъди Комисията да заплати разноските в настоящото производство и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата Viscas се позовава на едно правно основание, а именно нарушение с решението на Общия съд на принципа на равно третиране, поради това, че в него се приема методологията за определяне на релевантната стойност на продажбите, основана на точка 18 от Насоките (2), приложена от Комисията в оспореното решение. Тази методология предвиждала съществено дискриминационно предимство за производителите, участващи в нарушението едновременно в европейския и в световния картел, в сравнение с тези, участващи само в световната част. Определянето на съответния принос на производителите в нарушението в действителност отчитало частта на европейския картел и следователно значително подценявало тежестта в нарушението на производителите, участващи и в двете части, облагодетелствайки ги по този начин за участието им в два картела, вместо в един, налагайки им глоби средно с 44 % по-ниски отколкото ако нарушението беше ограничено само до европейската част.

(1) Решение на Комисията от 2 април 2014 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39610 — Power Cables) (нотифицирано като документ C(2014) 2139 окончателен) (ОВ C 319, 2014 г., стp. 10)

(2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г. стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264)

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/20

Жалба, подадена на 20 септември 2018 г. от Furukawa Electric Co. Ltd срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 12 юли 2018 г. по дело T-444/14, Furukawa Electric/Комисия

(Дело C-589/18 P)

(2018/C 427/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Furukawa Electric Co. Ltd (представители: C. Pouncey, A. Luke, Solicitors)

Други страни в производството: Европейска комисия, Viscas Corp.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да отмени решението по дело T-444/2014, Furukawa Electric/Комисия, в частта, с която се отхвърля: (i) първата част от петото основание на Furukawa; и (ii) третата част от третото основание на Furukawa; във връзка с изчисляването на размера на наложена на Furukawa глоба и с осъждането на Furukawa да заплати съдебните разноски,

—	да отмени член 2, буква н) от Решение на Комисията C(2014) 2139 окончателен (1) в частта, с която се определя размерът на наложената на Furukawa глоба на 8 858 000 EUR,

—	да определи размера на глобата, наложена на Furukawa с член 2, буква н) от решението на Комисията, на 4 844 000 EUR,

—

в случай че Съдът отмени решението по дело T-422/2014, Viscas/Комисия, и намали глобата, наложена на Viscas с член 2, буква п) от Решение на Комисията C(2014) 2139 окончателен, да предостави на Furukawa съответно намаление на размера на глобата, за която то отговаря солидарно в съответствие с точка 291 от решението на Общия съд по дело T-444/2014, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Furukawa в настоящото производство и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на решението на Общия съд на следните основания:

Първо — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на точка 18 от Насоките за определяне на глобите (2), като приел, че Европейската комисия е имала право при определянето на съответната стойност на продажбите на жалбоподателя за периода 18 февруари 1999 г.—30 септември 2001 г. да вземе предвид продажбите, направени от Fujikura Ltd., тъй като не са съществували структурни, организационни или правни връзки между този субект и жалбоподателя през посочения период. Жалбоподателят и Fujikura Ltd. не са образували едно-единствено предприятие през този период и следователно не било правилно от юридическа гледна точка посочените продажби да се отчитат при изчисляването на стойността на продажбите за жалбоподателя. Включването на такива продажби нарушавало принципа на личната отговорност и довело до увеличение на размера на наложената на жалбоподателя глоба с над 200 000 EUR.

Второ — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото поради неправилно прилагане на правилата за равно третиране, като приел, че Комисията е имала право да приложи точка 18 от Насоките за определяне на глобите за всички адресати на решението на Комисията по дело „Електропроводи“, въпреки коренно различното положение на страните. Европейските производители са участвали в световен картел за подялба на пазара и в европейски картел, докато японските и корейските производители (включително жалбоподателят) са участвали само в световен картел за подялба на пазара. С оглед нарушението на принципа на равно третиране поради бланкетното приложение на точка 18 от Насоките за определяне на глобите за всички адресати, което осигурило на европейските производители намаление на съответните им стойности на продажбите (и следователно на техните глоби) с 44 %, и вследствие решението на Съда по дело 580/12 P, Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, жалбоподателят иска от Съда да поправи нарушението като предостави намаление на наложената на жалбоподателя глоба с 44 %.

(1) Решение на Комисията от 2 април 2014 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39610 — Електропроводи) (нотифицирано под номер C(2014) 2139 окончателен) (ОВ C 319, 2014 г., стр. 10)

(2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/21

Жалба, подадена на 20 септември 2018 г. от Fujikura Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-451/14, Fujikura/Комисия

(Дело C-590/18 P)

(2018/C 427/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fujikura Ltd (представител: L. Gyselen, lawyer)

Други страни в производството: Европейска комисия, Viscas Corp.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд, доколкото с него се уважава правното основание нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране с оглед на наложената му глоба,

—

да постанови окончателно решение в съответствие с член 61, първи параграф, второ изречение от Статута, като:

—	отмени член 2, буква о) от решението на Комисията (1) от 2 април 2014 г., налагащо глоба от 8 152 000 EUR на Fujikura Ltd, и

—	намали глобата с 44 % до 4 565 120 EUR,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Общият съд е допуснал грешка в правото, като е потвърдил подхода на Комисията при прилагането на точка 18 от Насоките от 2006 г. (2), тъй като цялото нарушение покривало само „световната част“ от картела и не е имало „част вътре в ЕИП“, включваща само европейските доставчици.

В резултат на това Комисията определила условните стойности на продажбите на участниците в картела по начин, който значително подценява ролята на европейските доставчици и надценява ролята на азиатските доставчици в това нарушение, включително Fujikura.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/22

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Република Австрия срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-356/15, Република Австрия/Европейска комисия

(Дело C-594/18 P)

(2018/C 427/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Република Австрия (представител: Dr. G. Hesse)

Други страни в производството: Европейска комисия, Велико херцогство Люксембург, Чешка република, Френска република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло решението на Общия съд от 12 юли 2018 г. по дело T-356/15, Република Австрия/Европейска комисия,

—

да се уважи изцяло направеното на първа инстанция искане за отмяна на Решение (ЕС) 2015/658 на Комисията от 8 октомври 2014 година относно мярката за помощ SA.34947 (2013/C) (ex 2013/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за подкрепа на атомната електроцентрала „Hinkley Point C“ (1),

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага общо пет основания.

Първо основание: неналичие на цел от общ интерес на Съюза

Обжалваното съдебно решение изглеждало незаконосъобразно, тъй като, обратно на приетото от Общия съд, изграждането на нова атомна електроцентрала не било цел от общ интерес на Съюза. Ето защо четвъртото основание във връзка с петата част от деветото основание, с които било изтъкнато, че насърчаването на атомната енергия не съответствало на общ интерес съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, какъвто бил необходим за разрешаването на помощта, не трябвало да бъдат отхвърляни.

Второ основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС

Мерките за помощ неправилно били преценени за съвместими с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. В обжалваното съдебно решение релевантната икономическа дейност по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС била неправилно дефинирана и неправилно не било разгледано наличието на неефективност на пазара. Следователно първото основание и първата и втората част от деветото основание, отнасящи се до определянето на пазара и до неефективността на пазара, не трябвало да бъдат отхвърляни.

Трето основание: недостатъчна проверка на пропорционалността

Обжалваното решение на Общия съд неправилно потвърдило недостатъчната проверка от Европейската комисия на пропорционалността. Изложеното от Европейската комисия относно пропорционалността на помощта не било нито вярно, нито разбираемо, така че решението ѝ било нищожно. В този смисъл шестото основание, второто оплакване в третата част от деветото основание и шестата част от деветото основание, с които по същество била подчертана недостатъчността на контрола за пропорционалност на мерките, не трябвало да бъдат отхвърляни.

Четвърто основание: недопустимост на оперативни помощи

Общият съд не отчел, че предвидените в полза на Hinkley Point C мерки представляват недопустими оперативни помощи. Ето защо третото основание и първото оплакване в третата част от деветото основание, с които било изтъкнато, че мерките на Обединеното кралство трябва да бъдат приравнени на недопустими оперативни помощи, не трябвало да бъдат отхвърляни.

Пето основание: недостатъчно определяне на елементите на помощ и нарушение на „Известието относно гаранциите“

На последно място, Общият съд, от една страна, не определил в достатъчна степен елементите на помощ, и от друга, не отчел наличието на нарушение на „Известието относно гаранциите“. При това положение петото основание, осмото основание и четвъртата част от деветото основание, отнасящи се до недостатъчното определяне на елементите на помощ и до нарушението на Известието относно гаранциите, не трябвало да бъдат отхвърляни.

(1) ОВ L 109, 2015 г., стр. 44.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/23

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от LS Cable & System Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-439/14, LS Cable & System/Комисия

(Дело C-596/18 P)

(2018/C 427/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LS Cable & System Ltd (представители: S. Spinks, S. Kinsella, Solicitors)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да постанови окончателно решение по делото в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, с което да отмени обжалваното решение (1) в частта, отнасяща се до него, и упражнявайки пълната си юрисдикция, да намали наложената на жалбоподателя глоба,

—	ако Съдът не постанови окончателно решение по настоящото дело, да не се произнася по съдебните разноски и да върне същото на Общия съд за ново разглеждане при съобразяване с постановеното от Съда,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и пред Съда в съответствие с член 184 от Процедурния правилник.

Основания и основни доводи

1.	В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото поради очевидно изопачаване на ясния смисъл на доказателствата относно офертите на жалбоподателя по проекти в ЕИП.

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй в него се приема, че жалбоподателят се е присъединил към споразумението за вътрешната територия, след като негов представил е присъствал на среща, поради което за него важи съдебната практика относно публичното дистанциране.

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че жалбоподателят е можел да обори презумпцията за съобразяване с принципа относно вътрешната територия, която се основава на участието на неговия представител, единствено чрез „публично дистанциране“ по време на срещата.

(1) Решение C(2014) 2139 окончателен на Комисията от 2 април 2014 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/24

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Съвет на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 13 юли 2018 г. по дело T-680/13, Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC и др./Съвет на Европейския съюз и др.

(Дело C-597/18 P)

(2018/C 427/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Съвет на Европейския съюз и др. (представители: A. de Gregorio Merino, E. Chatziioakeimidou, I. Gurov)

Други страни в производството: Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC и др., Европейска комисия, Европейска централна банка, Еврогрупа, представляван от Съвет на Европейския съюз, Европейски съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени обжалваните части от решението, в които Общият съд отхвърля възражението за недопустимост повдигнато от Съвета срещу Еврогрупата,

—	да осъди ответниците да заплатят разноските за производството по жалбата.

Основания и основни доводи

С жалбата си Съветът иска да бъдат отменени частите от обжалваното решение, в които Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета по отношение на Еврогрупата и обосновано по следния начин:

—	Общият съд допуска грешка при прилагане на правото като приема, че Еврогрупата е „образувание на Съюза, формално предназначено да допринася за осъществяването на целите на Съюза,

—	Общият съд допуска грешка при прилагане на правото като отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета, като същевременно пропуска да посочи „правомощията“ на Еврогрупата, предоставени ѝ с договорите,

—

Общият съд допуска грешка при прилагане на правото като приема, че ако се уважи повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост, ще се получи резултат, при който „създаването, в рамките на самия правен ред на Съюза, на образувания, чиито актове и действия не могат да ангажират отговорността на Европейския съюз“.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/25

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Съвет на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 13 юли 2018 г. по дело T-786/14, Eleni Pavlikka Bourdouvali и др./Съвет на Европейския съюз и др.

(Дело C-598/18 P)

(2018/C 427/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Chatziioakeimidou, И. Гюров)

Други страни в производството: Eleni Pavlikka Bourdouvali и други, Европейска комисия, Европейска централна банка, Еврогрупа, представлявана от Съвета на Европейския съюз, Европейски съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд отхвърля възражението за недопустимост на Съвета, повдигнато по отношение на Еврогрупата,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

В жалбата си Съветът иска отмяна на частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд отхвърля възражението му за недопустимост, повдигнато по отношение на Еврогрупата, и изтъква следните основания:

—	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е решил, че Еврогрупата е „образувание на Съюза, формално създадено с Договорите“,

—	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е отхвърлил възражението за недопустимост на Съвета, без обаче да е посочил нито едно „правомощие“, предоставено на Еврогрупата с Договорите,

—	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че уважаването на възражението за недопустимост на Съвета би довело до „установяване в правния ред на самия Европейски съюз на образувания, чиито актове и действия не могат да породят отговорност за Европейския съюз“.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/25

Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от Prysmian SpA, Prysmian Cavi e Sistemi Srl срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-475/14: Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия

(Дело C-601/18 P)

(2018/C 427/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Prysmian SpA, Prysmian Cavi e Sistemi Srl (представители: C. Tesauro, F. Russo, L. Armati, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия, The Goldman Sachs Group, Inc., Pirelli & C. SpA

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи исканията, направени пред първата инстанция,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

При условията на евентуалност жалбоподателите молят Съда:

—	да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

—	да не се произнася по съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Общият съд неправилно приел, че член 20 от Регламент № 1/2003 (1) не е пречка за това Комисията да копира посредством криминалистични техники целите хард дискове на служителите на жалбоподателите без да е прегледала съдържанието им и да продължи с преглеждането им в помещенията на Комисията в Брюксел. Правилното тълкуване на тази разпоредба е, че тези проверки могат да бъдат извършвани само в помещенията на предприятието и Комисията може да копира само данни, за които вече е преценила, че са релевантни. Като се има предвид, че практиката на копиране посредством криминалистични техники на цели хард дискове накърнява основните права на дружествата и техните служители, тя не може да се основава на обяснителна бележка, предоставяща пълни правомощия на Комисията, а трябва да е законодателно уредена в съответствие с принципа на законност.

Общият съд нарушил принципите на лична отговорност, правна сигурност и равно третиране и не изпълнил задължението си за мотивиране, като не е приел, че основаното на икономическата приемственост възлагане на отговорност на Prysmian Cavi e Sistemi представлява изключение от правилото, че отговорността се носи от юридическото лице, управлявало предприятието към момента на извършване на нарушението. Като всяко изключение, то трябва да се прилага стриктно и прилагането му е оправдано само когато е застрашена ефективността на правилата на конкуренцията. Освен това Общият съд неправилно приел, че не е налице дискриминация, с мотива, че не може да има равенство в незаконосъобразността, тъй като възлагането на отговорност въз основа на икономическа приемственост е възможност, предоставена на Комисията.

Общият съд не се произнесъл по основния довод на предприятието пред първата инстанция, че дори да съществуваше някакъв принцип на „национална територия“ — което не е така — няма логика той да се приложи към всички съвсем различни случаи, до които се отнася решението, и да докаже надлежно съществуването на единно продължено нарушение.

Общият съд се произнесъл свръх петитум и нарушил правото на дружеството на защита съгласно член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от ЕКПЧ при разглеждане на третото основание на жалбата пред първата инстанция, отнасящо се до началната дата на картела. Общият съд явно изопачил представените пред него доказателства и приложил неправилни правила за преценка на доказателствата. Това явно изопачаване на доказателствата го довело до неправилни изводи и до погрешното правно заключение, че Комисията е имала основание да приеме 18 февруари 1999 г. за начална дата на нарушението, засягащо търговията между държавите членки съгласно член 101 ДФЕС.

Общият съд нарушил принципа на равно третиране, доколкото потвърдил извода на Комисията, че разпределянето на проекти между европейските производители в рамките на „изцяло европейската — (R)“ конфигурация обосновава увеличаване с 2 % на фактора за тежест (и съответно на „входната такса“) за европейските производители, докато за азиатските производители не е приложено такова увеличение. Не било възможно, от една страна, да се приеме изводът в решението на Комисията за наличие на единно продължено нарушение, основан на правилото за национална територия в различни взаимозависими конфигурации, и същевременно да се приеме, че активното участие в някоя от тези конфигурации обосновава различно равнище на тежест за участниците. Дори да не са участвали активно в твърдяното европейско разпределяне, азиатските производители са допринесли за него в степен, сходна с европейските производители.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/27

Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC и др. срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 13 юли 2018 г. по дело T-680/13, Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC и др./Съвет на Европейския съюз и др.

(Дело C-603/18 P)

(2018/C 427/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC и др. (представител: P. Tridimas, Barrister)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска централна банка, Еврогрупа, представляван от Съвет на Европейския съюз, Европейски съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд,

—	да уважи исканията им, направени пред Общия съд,

—	да осъди ответниците да заплатят разноските за настоящото производство по обжалване и за производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите смятат, че Общият съд допуска грешки при прилагане на правото като:

а)	приема, че Еврогрупата не е поискала Кипър да вземе мерките, причинили им загуби или че тези мерки не били поискани чрез действие, което може да се вмени на ЕС;

б)	приема, че прессъобщението на ЕЦБ от 21 март 2013 г. не е причинило вреда на жалбоподателите;

в)	приема, че с някои други актове ответниците не са изисквали Кипър да продължи да прилага увреждащите мерки и/или не са изисквали приемането на тези увреждащи мерки, въведени с измененията, внесени в увреждащите декрети от 30 юли 2013 г.;

г)	приема, че не всички от увреждащите мерки са изискани с Решение на Съвета 2013/236 (1);

д)

приема, че не няма сериозно нарушение на правото на собственост, закриляно с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС и член 1 от Допълнителен протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на недопускане на дискриминация.

Жалбоподателите твърдят, че увреждащите мерки не отговарят на изискването ограничаването на правото на собственост да е предвидено в закон, а също и на изискването за пропорционалност. Те считат, че действията на ответниците са събудили оправдани очаквания, че няма да бъдат взети мерки за оздравяване със собствени средства, налагащи техните авоари да бъдат „окастрени“. Те считат, че като вложители и/или акционери в Bank of Cyprus и Laiki са били подложени на дискриминация, inter alia, в сравнение с вложители и акционери съответно в банки в други държави членки от Еврозоната, които ползвали финансова помощ, сходна на отпуснатата на Кипър.

(1) :Решение 2013/236/ЕС на Съвета от 25 април 2013 година отправено до Кипър относно конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж (ОВ L 141, 2013 г., стр. 32).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/28

Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от Eleni Pavlikka Bourdouvali и др. срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 13 юли 2018 г. по дело T-789/6/14, Eleni Pavlikka Bourdouvali и др./Съвет и др.

(Дело C-604/18 P)

(2018/C 427/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Eleni Pavlikka Bourdouvali и други (представители: P. Tridimas, Barrister, K. Chrysostomides, адвокати)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска централна банка, Еврогрупа, представлявана от Съвет на Европейския съюз, Европейски съюз, представляван от Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени решението на Общия съд,

—	да уважи исканията, отправени от жалбоподателите в производството пред Общия съд,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски по настоящото производство по обжалване и по производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като:

(a)	е установил, че Еврогрупата не е поискала от Кипър да приеме мерките, които са им причинили вреди, или че тези мерки не са били наложени с акт на Европейския съюз,

(б)	е счел, че прессъобщението на ЕЦБ от 21 март 2013 г. не е причинило вреди на жалбоподателите,

(в)	е приел, че ответниците не са поискали от Кипър — с други актове — да продължи да прилага увреждащите мерки и/или не са поискали приемането на увреждащите мерки, въведени чрез измененията на увреждащите декрети от 30 юни 2013 г.,

(г)	е счел, че не всички увреждащи мерки са били наложени с Решение 2013/236 на Съвета (1),

(д)

е установил, че не е налице сериозно нарушение на правото на собственост — както е защитено от член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи — на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на недопускане на дискриминация.

Жалбоподателите твърдят, че увреждащите мерки не отговорят на изискването ограниченията на правото на собственост да бъдат предвидени със закон и на изискването за пропорционалност. Те считат, че поведението на ответниците е породило оправдани правни очаквания, че няма да се приемат мерки за споделяне на загуби („bail-in measures“), водещи до намаляване на техните активи. Те считат, че вложителите, акционерите или облигационерите на Bank of Cyprus и/или Laiki са били дискриминирани, inter alia, в сравнение съответно с вложителите, акционерите или облигационерите на банки в други държави членки от еврозоната, които са се ползвали от финансова помощ, подобна на предоставената на Кипър.

(1) Решение на Съвета от 25 април 2013 година отправено до Кипър относно конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж (ОВ L 141, 2013 г., стр. 32).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/29

Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от Nexans France, Nexans срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-449/14, Nexans France и Nexans/Комисия

(Дело C-606/18 P)

(2018/C 427/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Nexans France, Nexans (представители: G. Forwood, avocate, M. Powell, A. Rogers, Solicitors)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 юли 2018 г., Nexans France и Nexans/Комисия (Дело T-449/14, EU:T:2018:456),

—	да се върне делото на Общия съд за произнасяне по жалбата срещу спорното решение в частта, отнасяща се до жалбоподателите,

—	да се намалят наложените на жалбоподателите глоби до размер, съответстващ на по-малък коефициент за тежест, и

—	Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в производствата пред Съда и пред Общия съд.

Основания и основни доводи

1.	Първо, грешка при прилагане правото, състояща се в неправилно тълкуване на член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003 (1) , тъй като копирането на неразгледани електронни данни е извън правомощията на Комисията.

Второ, грешка при прилагане на правото, състояща се в неправилно тълкуване на член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003, що се отнася до продължаването на проверката в помещенията на Комисията в Брюксел, тъй като правомощията на Комисията съгласно тази разпоредба са ограничени до помещенията на съответното предприятие.

3.	Трето, грешка при прилагане на правото, състояща се в извода, че Комисията не е надхвърлила предвиденото в решението за проверка, тъй като правилното тълкуване на решението за проверка е, че проверката може да се извърши само в помещенията, контролирани от жалбоподателите.

Четвърто, грешка при прилагане на правото, що се отнася до липсата на последици от нарушението, тъй като Общият съд не е упражнил пълната си юрисдикция по член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003 и не е намалил сам коефициента за тежест, за да отчете, че по-голямата част от продажбите, за които се отнася спорното решение, всъщност не са засегнати от нарушението.

5.	Пето, явна грешка при преценката и липса на мотиви по отношение на допълнителните 2 % за „европейска конфигурация“, тъй като не са изложени мотиви, обясняващи защо европейската конфигурация допълнително нарушава конкуренцията в ЕИП спрямо конфигурацията Европа-Азия.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/30

Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от NKT Verwaltungs GmbH, предишно nkt cables GmbH, NKT A/S, предишно NKT Holding A/S срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-447/14, NKT Verwaltungs и NKT/Комисия

(Дело C-607/18 P)

(2018/C 427/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: NKT Verwaltungs GmbH, предишно nkt cables GmbH, NKT A/S, предишно NKT Holding A/S (представители: B. Creve, advocaat, M. Kofmann, advokat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение изцяло или частично,

—	да отмени разглежданото решение (1) изцяло или частично,

—	алтернативно, да върне делото на Общия съд за решение в съответствие с решението на Съда,

—	да постанови процесуално-организационно действие, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски както в производството по обжалване, така и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд погрешно е определил териториалния обхват на нарушението.

Второ основание: Общият съд е допуснал грешки в правото при преценката на обхвата на участието на SCI (2) и на NKT и знанието на SCI.

Трето основание: Общият съд е допуснал грешки в правото, като е приел, че правото на защита на жалбоподателите не е било нарушено.

Четвърто основание: Общият съд е допуснал грешки в правото, като е отхвърлил искането на жалбоподателите за отмяна или намаляване на глобата.

(1) Решение C(2014) 2139 окончателен на Европейската комисия от 2 април 2014 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП.

(2) Единно и продължено нарушение.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/30

Иск, предявен на 2 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-619/18)

(2018/C 427/39)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Banks, H. Krämer и S. Kaleda)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е намалила възрастта за пенсиониране на съдиите във Върховния съд и прилага намалената възраст за назначените съдии във Върховия съд преди 3 април 2018 г., като също така е предоставила на президента на Република Полша право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, и

—	Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо, Комисията счита, че с разпоредбите от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o Sądzie Najwyższym (Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд), с които се намалява пенсионната възраст за действащите съдии, назначени във Върховния съд преди деня на влизане в сила на този закон (а именно 3 април 2018 г.), се нарушава принципът на несменяемост на съдиите.

Второ, Комисията счита, че с разпоредбите от Закона за Върховния съд, с които на президента на Република Полша се предоставя право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, се нарушава принципът на независимост на съдиите.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/31

Жалба, подадена на 2 октомври 2018 г. — Унгария/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-620/18)

(2018/C 427/40)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér, M.M. Tátrai и G. Tornyai)

Ответник: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (1) или, при условията на евентуалност,

—	да се отмени член 1, точка 2, буква a) от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета, с който са приети буква в) и третата алинея от новия член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО,

—	да се отмени член 1, точка 2, буква б) от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета, с който в член 3 от Директива 96/71/ЕО е добавен параграф 1а,

—	да се отмени член 1, точка 2, буква в) от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета,

—	да се отмени член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета и

—	да се осъдят Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Унгарското правителство изтъква пет основания за отмяна:

На първо място, в жалбата си унгарското правителство твърди, че обжалваната директива не е приета на правилното правно основание, тъй като, предвид предмета и съдържанието ѝ, посочената директива — в отклонение от законодателното разрешение, дадено, що се отнася до свободното на предоставяне на услуги, в член 53, параграф 1 ДФЕС и в член 62 ДФЕС, които са посочени като правно основание за приемане на директивата — има за единствена или поне главна цел осигуряване на закрила на работниците, поради което законодателят на Съюза е трябвало да избере член 153 ДФЕС като единствено или поне главно основание за приемането ѝ (първо основание на жалбата).

На второ място, унгарското правителство счита, че обжалваната директива противоречи на член 153, параграф 5 ДФЕС, който изключва възможността за приемане на правна уредба на Съюза в областта на трудовите възнаграждения, доколкото, като е предвидил, че възнаграждението на работниците трябва да съответства на действащата правна уредба в държавата членка, където те се командироват, законодателят на Съюза е приел разпоредба, отнасяща се основно до трудовите възнаграждения. Законодателят на Съюза е избрал посоченото в обжалваната директива правно основание за приемането ѝ, тъй като си е дал сметка, че при липса на компетентност на Съюза, това е единствената възможност за уреждане на въпроса за възнагражденията, който е един от основните въпроси, уредени в тази директива, и по този начин е злоупотребил с правомощията си (второ основание на жалбата).

На трето място, унгарското правителство счита, че обжалваната директива противоречи на член 56 ДФЕС, където е закрепено свободното предоставяне на услуги, тъй като задълженията и ограниченията, които посочената директива налага на установените в държава членка предприятия, които командироват работници в друга държава членка в рамките на предоставяне на услуги, са дискриминационни, ненужни и непропорционални спрямо преследваната цел. Освен това, предвиденото в обжалваната директива във връзка с транспорта противоречи на член 58, параграф 1 ДФЕС (трето основание на жалбата).

На четвърто място, унгарското правителство счита, че обжалваната директива противоречи на член 56 ДФЕС, където е закрепено свободното предоставяне на услуги, тъй като изключва от приложното си поле упражняването на посочената свобода, що се отнася до правото на стачка или на предприемане на други действия, обхванати от системите на трудови правоотношения в държавите членки, както и що се отнася до правото на договаряне, сключване и изпълнение на колективни трудови договори и на предприемане на колективни действия (четвърто основание на жалбата).

На пето място обжалваната директива противоречи на Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (2), както и на принципите на правна сигурност и на законодателна яснота, тъй като изменя прилагането на Регламент № 593/2008 без да изменя неговия текст и по този начин създава значителна правна несигурност, що се отнася до правилното прилагане на регламента. Принципите на законодателна яснота и съответно правна сигурност са нарушени и поради липсата в обжалваната директива на определение на понятието „възнаграждение“ и несигурността, свързана с тълкуването на това понятие (пето основание на жалбата).

(1) ОВ L 173, 2018 г., стр. 16.

(2) ОВ L 177, 2008 г., стр. 6.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/32

Иск, предявен на 5 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-628/18)

(2018/C 427/41)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: T. Scharf, G. von Rintelen, B. Rous Demiri)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда:

—

да установи, че като не е приела (всички) законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за спазването на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС, както и с Директива (ЕС) 2016/1034 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2016 година за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти, или като не е уведомила Комисията за приемането на такива разпоредби, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 93 от Директива 2014/65/ЕС, изменен с член 1 от Директива (ЕС) 2016/1034,

—

да осъди на Република Словения на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да заплати периодична имуществена санкция в размер на 7 224 EUR дневно, считано от датата на обявяването на решението по настоящото дело, за неизпълнението на задължението ѝ за съобщаване на мерките за транспониране на Директива 2014/65/ЕС и 2016/1034/ЕС,

—	да осъди Република Словения на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да заплати еднократно платима сума в размер на 1 978 EUR дневно, умножена по броя на дните, през които е било налице нарушението, до минималния размер от 496 000 EUR и

—	да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 93 от Директива 2014/65/ЕС, изменен с член 1 от Директива 2016/1034/ЕС, държавите членки приемат и публикуват до 3 юли 2017 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на тази директива, и незабавно ги съобщават на Комисията. Тъй като до изтичане на посочения срок Република Словения не ѝ е съобщила мерките за транспониране на посочената директива, Комисията е решила да сезира Съда.

С иска си Комисията цели Република Словения да бъде осъдена да заплати еднократно платима сума и периодична имуществена санкция.

Срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на 3 юли 2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/33

Иск, предявен на 12 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-637/18)

(2018/C 427/42)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Petersen и K. Talabér-Ritz)

Ответник: Унгария

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че Унгария не е изпълнила задълженията си по силата на член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (1), като не е спазила всяка година, считано от 1 януари 2005 г., по систематичен и продължаващ начин дневната пределно допустима стойност на концентрацията на ПЧ10 в зоните на Будапеща (HU0001) и долината на Сайо (HU0008).

—

да се обяви, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, като не е спазила всяка година, считано от 11 юни 2011 г. —с изключение на 2014 г. — по систематичен и продължаващ начин, дневните пределно допустими стойности на концентрацията на ПЧ10 в зоната в областта на Печ (HU0006).

—

да се обяви, че считано от 11 юни 2010 г. Унгария не е изпълнила задължението си по член 23, параграф 1 във връзка с приложение XV от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, предвидено по-специално във втора алинея от този член, периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък.

—	да се осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Считано от 1 януари 2005 г. дневната пределно допустима стойност на ПЧ10 е увеличена в две зони на качество на атмосферния въздух, а считано от 11 юни 2011 г. в още една зона. Въпреки това нарушение на член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50, в разрез с предвиденото в член 23, параграф 1, втора алинея от Directiva 2008/50 Унгария не е приела никаква подходяща мярка в рамките на плановете за качество на атмосферния въздух, с цел периодът на превишаване на пределните стойности да бъде възможно най-кратък.

Неефикасността на въпросните мерки произтича, inter alia, от периода на превишаване на пределно допустимите стойност, от нивото и изменението на същите и от подробния анализ на плановете за качеството на атмосферния въздух, приети от унгарските власти.

(1) ОВ L 152, 2008 г., стр. 1.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/34

Иск, предявен на 13 октомври 2018 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-644/18)

(2018/C 427/43)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и K. Petersen)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда:

да установи, че като е превишила систематично и непрекъснато стойностите на концентрация на ПЧ10 — превишаване, което продължава понастоящем,

по отношение на дневните прагове

—

считано от 2008 г., в следните зони: IT1212 (зона Долина на Сако); IT1215 (агломерация на Рим); IT1507 (бивша зона IT1501, зона на оздравителни мерки — район Неапол и Казерта); IT0892 (Емилия Романя, Западна равнина); зона IT0893 (Емилия Романя, Източна равнина); IT0306 (агломерация на Милано); IT0307 (агломерация на Бергамо); IT0308 (агломерация на Бреша); IT0309 (Ломбардия, равнина с висока урбанизация A); IT0310 (Ломбардия, равнина с висока урбанизация B); IT0312 (Ломбардия, долина D); IT0119 (Пиемонт равнина); зона IT0120 (Пиемонт хълм),

—

считано от 2009 г. в следните зони: IT0508 и IT0509 (бивша зона IT0501, агломерация Венеция-Тревизо); IT0510 (бивша зона IT0502, агломерация на Падуа); IT0511 (бивша зона IT0503, агломерация на Виченца); IT0512 (бивша зона IT0504, агломерация на Верона); IT0513 и IT0514 (бивша зона IT0505, зона A1 — провинция Венето),

—

в зона IT0907 (зона на Прато Пистоя) от 2008 г. до 2013 г. и отново, считано от 2015 г.; в зоните IT0909 (зона Валдарно Писано и Пиана Лукезе) и IT0118 (агломерация на Торино) от 2008 г. до 2012 г. и отново, считано от 2014 г.; в зоните IT1008 (котловинна зона на Терни) и IT1508 (бивша зона IT1504, хълмиста крайбрежна зона на Беневенто) от 2008 г. до 2009 г. и отново, считано от 2011 г.; в зона IT1613 (Пуля — промишлена зона) през 2008 г. и отново, считано от 2011 г.; в зона IT1911 (агломерация на Палермо) от 2008 г. до 2012 г., през 2014 г. и считано от 2016 г., и

б)

по отношение на годишните прагове в зоните:

IT1212 (Долина на Сако) от 2008 г. и без прекъсване поне до 2016 г.; IT0508 и IT0509 (бивша зона IT0501, агломерация Венеция-Тревизо) през 2009 г., през 2011 г. и считано от 2015 г.; IT0511 (бивша зона IT0503, агломерация на Виченца) през 2011 г., през 2012 г. и считано от 2015 г.; IT0306 (агломерация на Милано), IT0308 (агломерация на Бреша), IT0309 (Ломбардия, равнина с висока урбанизация A) и IT0310 (Ломбардия, равнина B) от 2008 г. до 2013 г. и считано от 2015 г.; IT0118 (агломерация на Торино) от 2008 г. до 2012 г. и считано от 2015 г., Италианската република не е изпълнила задължението си, предвидено в член 13 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО, и

да установи, че като не е приела, считано от 11 юни 2010 г., подходящи мерки, за да осигури спазването на пределно допустимите стойности за ПЧ10 в зоните, посочени в точка 1 по-горе, Италианската република не е изпълнила задълженията си, наложени с член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, отделно и във връзка с приложение XV, раздел A от тази директива, и в частност задължението, посочено в член 23, параграф 1, втора алинея от директивата, да гарантира, че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности, предвидени в тази разпоредба, е възможно най-кратък, и

3)	да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото основание на иска Комисията твърди, че получените данни за концентрацията на ПЧ10 във въздуха показват наличието на систематично и непрекъснато нарушение на член 13 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 50, 2015 г., стр. 1). Съгласно тези разпоредби равнището на концентрация на посочените вещества не може да надвишава определени дневни и годишни прагове. В някои зони посочените прагове са били нарушавани без прекъсване за повече от десет години.

С второто основание на иска Комисията счита, че Италианската република не е изпълнила задълженията по член 23, параграф 1 от директивата, отделно и във връзка с приложение XV, раздел A от Директива 2008/50/ЕО. Всъщност, на първо място, плановете за качеството на въздуха, приети след превишаванията на пределно допустимите стойности на концентрация на ПЧ10, не позволяват нито да се достигат споменатите пределно допустими стойности, нито превишаването им да се свежда до възможно най-кратък период. На второ място, много от тези планове не включват информацията, която се изисква в раздел A от приложение XV към Директивата — информация, чието съобщаване е задължително съгласно член 23, параграф 1, трета алинея от същата.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/36

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Daimler/Комисия

(Дело T-128/14) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи по производство по член 29 от Директива 2007/46/ЕО, който позволява на държава членка да откаже да регистрира превозни средства, които представляват сериозен риск за безопасността по пътищата или вредят сериозно на околната среда или на общественото здраве - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на дейностите по инспектиране, разследване и одит - Обща презумпция - Орхуска конвенция - Отказ за предоставяне на достъп до преписката - Член 41 от Хартата на основните права)

(2018/C 427/44)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Daimler AG (Щутгарт, Германия) (представители: C. Arhold, B. Schirmer и N. Wimmer, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Clotuche-Duvieusart, впоследствие G. Wilms и F. Clotuche-Duvieusart и накрая H. Krämer и F. Clotuche-Duvieusart, подпомагани първоначално от R. Van der Hout, а впоследствие от R. Van der Hout и C. Wagner, адвокати)

Встъпилаи странаи в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Simm и A. Jensen), Европейски парламент (представители: N. Görlitz и L. Visaggio)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение Ares(2013) 3715941 на Комисията от 13 декември 2013 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп до документите по производството, образувано от Френската република на основание член 29 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1)

Диспозитив

Отменя Решение Ares(2013) 3715941 на Комисията от 13 декември 2013 г., с което на Daimler AG е отказан достъп до документите по производството, образувано от Френската република на основание член 29 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива).

2)	Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Daimler AG.

3)	Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 151, 19.5.2014 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/37

Решение на Общия съд от 26 септември 2018 г. — EAEPC/Комисия

(Дело T-574/14) (1)

(Конкуренция - Картели - Паралелна търговия с лекарствени продукти - Споразумение, което предвижда разлика в цените в зависимост от това дали те се фактурират при препродажба в Испания или при износ за други държави членки - Искане за преразглеждане на жалба след постановяване на решения на Съда и на Общия съд - Член 266 ДФЕС - Отхвърляне на жалба - Липса на интерес за Съюза - Преустановяване на антиконкурентната практика - Липса на трайни антиконкурентни последици - Разглеждане на случая от орган по конкуренция на държава членка - Задължения при разглеждане на жалба - Член 105 ДФЕС - Член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 - Процесуални права на жалбоподателя - Задължение за мотивиране)

(2018/C 427/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Association of Euro-Pharmaceutical Companies (EAEPC) (Брюксел, Белгия) (представители: J. L. Buendía Sierra, L. Ortiz Blanco, Á. Givaja Sanz и M. Araujo Boyd, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castilla Contreras, F. Jimeno Fernández и C. Vollrath)

Встъпили страни в подкрепа но ответника: GlaxoSmithKline plc (Брентфорд, Обединено кралство) и GlaxoSmithKline SA (Мадрид, Испания) (представители: първоначално I. S. Forrester, QC, и A. Komninos, avocat, впоследствие A. Komninos)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2014) 3654 окончателен на Комисията от 27 май 2014 г., с което се отхвърлят твърденията на жалбоподателя, че Glaxo Wellcome SA е нарушило член 101 ДФЕС (дело COMP/AT.36957 — Glaxo Wellcome)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 409, 17.11.2014 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/38

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Ezz и др./Съвет

(Дело T-288/15) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки взети с оглед на положението в Египет - Замразяване на финансови средства - Допустимост - Цели - Критерии за включване на засегнатите лица - Подновяване на посочването на жалбоподателите в списъка на засегнатите лица - Фактическо основание - Възражение за незаконосъобразност - Правно основание - Пропорционалност - Право на справедлив съдебен процес - Презумпция за невиновност - Право на добра администрация - Грешка при прилагане на правото - Явна грешка в преценката - Право на собственост - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита“)

(2018/C 427/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ahmed Abdelaziz Ezz (Gizeh, Египет), Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed Salama (Кайро, Египет), Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, (Gizeh), Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar (Gizeh) (представител(и): първоначално J. Lewis, B. Kennelly, QC, J. Pobjoy, barrister, J. Binns, S. Rowe, solicitors и J.-F. Bellis, avocat, впоследствие B. Kennelly, J. Pobjoy, S. Rowe и H. de Charette, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и I. Gurov)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2015/486 на Съвета от 20 март 2015 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 77, 2015 г., стр. 16), второ, на Решение (ОВППС) 2016/411 на Съвета от 18 март 2016 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 74, 2016 г., стр. 40) и трето, на Решение (ОВППС) 2017/496 на Съвета от 21 март 2017 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, 2017 г., стр. 22), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателите

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбята.

2.	Осъжда г-н Ahmed Abdelaziz Ezz, г-жа Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed Salama, г-жа Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin и г-жа Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar да понесат, наред със собствените сисъдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 429, 21.12.2015 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/39

Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г. — 1&1 Telecom/Комисия

(Дело T-43/16) (1)

(Жалба за отмяна - Конкуренция - Концентрации - Пазар на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги и пазар на едро за достъп до мрежата и за генериране на повиквания в Германия - Придобиване на E-Plus от Telefónica Deutschland - Решение, с което концентрацията се обявява за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП - Прилагане на елемента от окончателните ангажименти относно субектите, различни от ОММ - Актове, неподлежащи на обжалване - Недопустимост)

(2018/C 427/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: 1&1 Telecom GmbH (Монтабаур, Германия) (представители: J.-O. Murach, avocat, и P. Alexiadis, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, M. Farley и C. Vollrath)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Telefónica Deutschland Holding AG (Мюнхен, Германия) (представители: M. Bauer, H.-J. Freund, B. Herbers и K. Baubkus, avocats)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията, което се твърди, че се съдържа в писмото от 19 ноември 2015 г. относно изпълнението на предвидените в окончателните ангажименти корективни мерки за субектите, различни от ОММ, които били придобили задължителна сила с решение C(2014) 4443 окончателен на Комисията от 2 юли 2014 г. за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че се спазват определени задължения (дело M.7018 — Telefónica Deutschland/E-Plus)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда 1&1 Telecom GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията и Telefónica Deutschland Holding AG, в съответствие с направените от тях искания, с изключение на разноските, направени от Комисията в рамките на възражението за недопустимост, отхвърлено с определение от 22 юни 2016 г., 1&1 Telecom/Комисия (T–43/16, EU:T:2016:402).

(1) ОВ C 106, 21.3.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/39

Решение на Общия съд от 26 септември 2018 г. — Puma/EUIPO — Doosan Machine Tools (PUMA)

(Дело T-62/16) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „PUMA“ - По-ранни международни фигуративни марки „PUMA“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Puma SE (Херцогенаурах, Германия) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и D. Walicka)

Встъпила страна: Doosan Machine Tools Co. Ltd (Сеонгсан-гу, Южна Корея), допусната да замести другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO (представители: R. Böhm и S. Overhage, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 4 декември 2015 г. (преписка R 1052/2015–4) относно производство по възражение между Рuma и Doosan Infracore Co. Ltd

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 декември 2015 г. (преписка R 1052/2015-4).

2)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Puma SE.

3)	Doosan Machine Tools Co. Ltd понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 118,4.4.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/40

Решение на Общия съд от 10 октомври 2018 г. — Rheinmetall Waffe Munition/EUIPO (VANGUARD)

(Дело T-93/16) (1)

(Марка на Европейския съюз - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „VANGUARD“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на описателен характер - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2018/C 427/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Rheinmetall Waffe Munition GmbH (Зюдхайде, Германия) (представител: J. Schmidt, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: A. Schifko)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2015 г. (преписка R 69/2015-2) относно посочващата Европейския съюз международна регистрация на словната марка „VANGUARD“.

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 19 ноември 2015 г. (преписка R 69/2015-2).

2)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 136, 18.4.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/41

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-272/16) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Разходи, направени от Република Гърция - Фиксирани финансови корекции - Еднократни финансови корекции - Схема за помощи за площ - Понятие „постоянно пасище“ - Условие за налагане на корекция при фиксирана ставка от 25 % - Корекция при фиксирана ставка от 10 % - Корекция при фиксирана ставка от 5 % - Член 31 , параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 - Основни проверки - Спомагателни проверки - Многогодишни мерки - Дългосрочни проекти)

(2018/C 427/50)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos, O. Tsirkinidou, A. Vasilopoulou, D. Ntourntoureka и E. Leftheriotou)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално D. Triantafyllou и J. Aquilina, впоследствие D. Triantafyllou и J. Aquilina и K. Skelly, и накрая D. Triantafyllou и J. Aquilina)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/417 на Комисията от 17 март 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 75, 2016 г., стр. 16).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/41

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Paice/EUIPO — Blackmore (DEEP PURPLE)

(Дело T-328/16) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „DEEP PURPLE“ - Нерегистрирана по-ранна марка „DEEP PURPLE“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Режим на иска по общото право за злоупотреба с наименование (action for passing off) - Липса на риск от заблуждаващо представяне)

(2018/C 427/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ian Paice (Лондон, Обединено кралство) (представители: M. Engelman, barrister, и J. Stephenson, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Gája и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Richard Hugh Blackmore (Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ) (представители: първоначално A. Edwards-Stuart, впоследствие T. Alkin, barristers)

Предмет

Жалба против решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2016 г. (преписка R 736/2015-5), постановено във връзка с производство по възражение между г-н Paice и г-н Blackmore.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ian Paice да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/42

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Blackmore/EUIPO — Paice (DEEP PURPLE)

(Дело T-344/16) (1)

(2018/C 427/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Richard Hugh Blackmore (Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ) (представители: първоначално A. Edwards-Stuart, впоследствие T. Alkin, barristers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Gája и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ian Paice (Лондон, Обединено кралство) (представители: M. Engelman, barrister, и J. Stephenson, solicitor)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Richard Hugh Blackmore да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 314, 29.8.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/43

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Blackmore/EUIPO — Paice (DEEP PURPLE)

(Дело T-345/16) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „DEEP PURPLE“ - Нерегистрирана по-ранна марка „DEEP PURPLE“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Режим на иска по общото право за злоупотреба с наименование (action for passing off) - „Goodwill“ - Неспазване на изискванията за форма - Член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд - Недопустимост)

(2018/C 427/53)

Език на производството: английски

Страни

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Gája и D. Walicka)

Предмет

Жалба против решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2016 г. (преписка R 880/2015-5), постановено във връзка с производство по възражение между г-н Paice и г-н Blackmore.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Richard Hugh Blackmore да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 314, 29.8.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/43

Решение на Общия съд от 26 септември 2018 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-463/16) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Помощи за площ - Намаления или изключване от плащания в случай на неспазване на правилата за кръстосано спазване - Регламент (ЕО) № 73/2009 - Регламент (ЕО) № 1122/2009 - Регламент (ЕО) № 885/2006 - Пропорционалност)

(2018/C 427/54)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, J. Saraiva de Almeida и P. Estêvão)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Sauka подпомаган от M. Marques Mendes и A. Dias Henriques, адвокати)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1059 на Комисията от 20 юни 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 173, 2016 г., стр. 59), в частта, засягаща Португалската република

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Португалската република понася направените от нея съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

3)	Комисията понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 392, 24.10.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/44

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Tataram/Комисия

(Дело T-546/16) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Актуализация на възнагражденията - Регламент (ЕС) № 423/2014 - Фиш за възнаграждение - Срок за обжалване - Погасяване - Недопустимост)

(2018/C 427/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marina Tataram (Люксембург, Люксембург) (представители: първоначално A. Salerno, впоследствие F. Moyse, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Currall и G. Gattinara, впоследствие G. Gattinara и L. Radu Bouyon)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейски парламент (представители: Е. Танева и M. Ecker), Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално M. Bauer и M. Veiga, впоследствие M. Bauer и R. Meyer)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяната на изпратеното на 15 май 2014 г. решение за определяне на заплатата на жалбоподателя за месец май 2014 г., както е посочена във фиша за възнаграждение за този месец, с който за първи път е приложен Регламент (ЕС) № 423/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за адаптиране, считано от 1 юли 2012 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (ОВ L 129, 2014 г., стр. 12).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Marina Tataram да заплати съдебните разноски.

3)	Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 178, 1.6.2015 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-42/15, а на 1.9.2016 г. е прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/45

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — PD/ЕИБ

(Дело T-615/16) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕИБ - Психически тормоз - Пълна и трайна инвалидност - Искане за признаване на професионалния произход на заболяването - Жалба, подадена преди приключване на процедурата за признаване на професионалния произход на заболяването - Недопустимост)

(2018/C 427/56)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: PD (Люксембург, Люксембург) (представител: B. Maréchal, адвокат)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) (представители: T. Gilliams и G. Faedo, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз по същество ЕИБ да поправи вредите, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие на психическия тормоз от страна на неговия пряк ръководител и на неприемането на подходящи мерки от ЕИБ, за да се предотврати това положение и да се защити неговото здраве

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като недопустим.

2)	PD и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г. (дело, първоначално регистрирано пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-45/16 и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/45

Решение на Общия съд от 26 септември 2018 г. — Франция/Комисия

(Дело T-682/16) (1)

(ЕФГЗ - Помощи за площ - Процедура по спиране на месечните плащания на държава членка - Член 41, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 - Ключови компоненти на националната система за контрол - Установени пропуски - План за действие с ясни показатели за напредък, който следва да се изготви след консултации с Комисията - Пропорционалност)

(2018/C 427/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: F. Alabrune, D. Colas, D. Segoin, A.-L. Desjonquères и S. Horrenberger)

Ответник: Европейска комисия (представители: X. Lewis и D. Triantafyllou)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, P. Estêvão и J. Saraiva de Almeida

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение за изпълнение C(2016) 4287 окончателен на Комисията от 12 юли 2016 г., с което се спират месечните плащания на Френската република по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Освен собствените си разноски Френската република понася и разноските, направени от Европейската комисия.

3)	Португалската република понася собствените си разноски.

(1) ОВ C 441, 28.11.2016 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/46

Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г. — Multiconnect/Комисия

(Дело T-884/16) (1)

(2018/C 427/58)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Multiconnect GmbH (Мюнхен, Германия) (представители: J.-M. Schultze, S. Pautke и C. Ehlenz, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, M. Farley и C. Vollrath)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС, с което по-специално се цели отмяната на решенията на Комисията, които се твърди, че се съдържат в писмата от 11 и от 29 октомври 2016 г. относно прилагането на предвидените в окончателните ангажименти относно субектите, различни от ОММ, корективни мерки, придобили задължителна сила с решение C(2014) 4443 окончателен на Комисията от 2 юли 2014 г. за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че се спазват определени задължения (дело M.7018 — Telefónica Deutschland/E-Plus)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от Telefónica Deutschland Holding AG и от Drillisch AG.

3)	Осъжда Multiconnect GmbH да понесе направените от него съдебно разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

4)	Осъжда Telefónica Deutschland Holding AG да понесе направените от него съдебни разноски във връзка с подадената молба за встъпване.

5)	Осъжда Drillisch AG да понесе направените от него съдебни разноски във връзка с подадената молба за встъпване.

(1) ОВ C 38, 6.2.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/47

Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г. — Mass Response Service/Комисия

(Дело T-885/16) (1)

(2018/C 427/59)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mass Response Service GmbH (Виена, Австрия) (представители: J. M. Schultze, S. Pautke и C. Ehlenz, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, M. Farley и C. Vollrat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията, което се твърди, че се съдържа в електронните писма от 24 и 29 октомври 2016 г. относно изпълнението на предвидените в окончателните ангажименти корективни мерки за субектите, различни от ОММ (оператори на мобилни мрежи), които били придобили задължителна сила с решение C(2014) 4443 окончателен на Комисията от 2 юли 2014 г. за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че се спазват определени задължения (дело M.7018 — Telefónica Deutschland/E-Plus)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от Telefónica Deutschland Holding AG и от Drillisch AG.

3)	Осъжда Mass Response Service GmbH да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.

4)	Telefónica Deutschland Holding понася направените от него разноски по молбата за встъпване.

5)	Drillisch понася направените от него разноски по молбата за встъпване.

(1) ОВ C 38, 6.2.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/48

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Proof IT/EIGE

(Дело T-914/16) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Искане за услуги, разпределени в два лота - Консултантски услуги в сферата на управлението - Поддръжка и актуализиране на инструменти и източници на статистически данни - Отхвърляне на офертата на оферент - Критерии за възлагане - Прозрачност - Равно третиране - Явна грешка в преценката - Извъндоговорна отговорност)

(2018/C 427/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Proof IT SIA (Рига, Латвия) (представители: J. Jerņeva, и D. Pāvila, avocats)

Ответник: Европейски институт за равенство между половете (EIGE) (представители: J. Stuyck, V. Ost и M. Vanderstraeten, адвокати)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на EIGE, за което жалбоподателят е уведомен с писмо № EIGE/VL/mpD/2016/594 от 14 октомври 2016 г. и с което се отхвърля представената от жалбоподателя оферта в рамките на два лота по обществената поръчка EIGE/2016/OPER/01, озаглавена „Поддръжка и актуализиране на инструментите и източниците на EIGE за статистически данни за половете“, а рамковият договор е възложен на друг оферент, и, от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял поради пропусната възможност или пропускането на самата поръчка

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Proof IT SIA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 78, 13.3.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/48

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Mellifera/Комисия

(Дело T-12/17) (1)

(Защита на потребителите - Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1056 - Регламент за изпълнение, с който се удължава срокът на одобрението на активното вещество глифозат - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Искане за вътрешно преразглеждане - Член 2, параграф 1, буква ж) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 - Мярка с индивидуален характер - Орхуска конвенция)

(2018/C 427/61)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mellifera eV, Vereinigung für wesensgemäße Bienenhaltung (Розенфелд, Германия) (представител: A. Willand, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и C. Hermes)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение Ares(2016) 6306335 на Комисията от 8 ноември 2016 г., с което се отхвърля искането за вътрешно преразглеждане, направено на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1056 на Комисията от 29 юни 2016 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаване на срока на одобрението на активното вещество глифозат (ОВ L 173, 2016 г., стр. 52)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mellifera e.V., Vereinigung für wesensgemäße Bienenhaltung, да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 63, 27.2.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/49

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Constantinescu/Парламент

(Дело T-17/17) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Училищно образование - Прием в детска градина - Решение за записване на дете в детска градина, различна от тази, в която преди това е било записано - Погрешно посочване на ответника в жалбата - Недопустимост - Отговорност)

(2018/C 427/62)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Radu Constantinescu (Кройцвайлер, Германия) (представители: S. Rodrigues и A. Blot, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: Е. Танева и L. Deneys)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на служба „Инфраструктура и логистика“ в Люксембург (OIL) относно записване на детето на жалбоподателя в детската градина на Европейското училище, Люксембург II — Бертранж-Мамер, и следователно на отказа за приемането му в детската градина на Европейското училище, Люксембург I — Киршберг, и на решението на Европейския парламент от 7 октомври 2016 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред на жалбоподателя, и от друга страна, за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 70, 6.3.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/50

Решение на Общия съд от 10 октомври 2018 г. — LA Superquimica/EUIPO — D-Tack (D-TACK)

(Дело T-24/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „D-TACK“ - По-ранна национална словна марка „TACK“ - Доказателство за реалното използване на по-ранната марка - Използване под различна форма - Отхвърляне на възражението - Член 15, параграф 1, алинея втора, буква a) и член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 18, параграф 1, алинея втора, буква а) и член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Правило 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/1995 (понастоящем член 8, параграфи 1 и 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625)

(2018/C 427/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LA Superquimica, SA (Барселона, Испания) (представител: A. Canela Giménez, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: D-Tack GmbH (Хютлинген, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 ноември 2016 г. (преписка R 1983/2015-4) с предмет производство по възражение със страни LA Superquimica и D-Tack

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда LA Superquimica, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 86, 20.3.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/50

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — TenneT Holding/EUIPO — Ngrid Intellectual Property (NorthSeaGrid)

(Дело T-70/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „NorthSeaGrid“ - По-ранна фигуративна и по-ранна словна марка на Европейския съюз „nationalgrid“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TenneT Holding BV (Арнхем, Нидерландия) (представител: K. Limperg, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ngrid Intellectual Property Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: F. Traub, solicitor)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 ноември 2016 г. (преписка R 1607/2015-5), постановено в производство по възражение със страни Ngrid Intellectual Property и TenneT Holding

Диспозитив

1)	Отменя точка 1 от диспозитива на решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 ноември 2016 г. (преписка R 1607/2015-5), постановено в производство по възражение със страни Ngrid Intellectual Property Ltd и TenneT Holding BV.

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от TenneT Holding.

3)	Ngrid Intellectual Property понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/51

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Spiegel–Verlag Rudolf Augstein и Sauga/ЕЦБ

(Дело T-116/17) (1)

(Достъп до документи - Решение 2004/258/ЕО - Документи относно държавния дълг и бюджетния дефицит на държава членка - Отказ за достъп - Изключение, свързано с икономическата политика на Съюза или на държава членка)

(2018/C 427/65)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Spiegel-Verlag Rudolf Augstein GmbH & Co. KG (Хамбург, Германия) и Michael Sauga (Берлин, Германия) (представители: A. Koreng и T. Feldmann, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: F. von Lindeiner и Т. Филипова, подпомагани от D. Sarmiento Ramírez-Escudero и L. E. Capiel, адвокати)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, съобщено на жалбоподателя с писмо от 15 декември 2016 г., с което се отхвърля искането му за достъп до два документа относно държавния дълг и бюджетния дефицит на Република Гърция

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Spiegel-Verlag Rudolf Augstein GmbH & Co. KG и г-н Michael Sauga понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейска централна банка (ЕЦБ).

(1) ОВ C 121, 18.4.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/52

Решение на Общия съд от 11 октомври 2018 г. — M&T Emporia Ilektrikon-Ilektronikon Eidon/EUIPO („fluo.“)

(Дело T-120/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „fluo.“ - Частично отхвърляне на заявката за регистрация - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: M&T Emporia Ilektrikon-Ilektronikon Eidon AE (Солун, Гърция) (представител: A. Spyridonos, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: M.d.M. Baldares и J. Ivanauskas)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2016 г. (преписка R 863/2016-2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „fluo.“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отменя точка 2 от диспозитива на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 декември 2016 г. (преписка R 863/2016-2).

2)	Осъжда ЕUIPO да заплати собствените си разноски, както и тези на M&T Emporia Ilektrikon-Ilektronikon Eidon AE, включително и направените от него необходими разноски в производството по жалбата пред апелативния състав на EUIPO.

(1) ОВ C 121, 18.4.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/52

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Asolo/EUIPO — Red Bull (FLÜGEL)

(Дело T-150/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „FLÜGEL“ - По-ранни национални словни марки „…VERLEIHT FLÜGEL“ и „RED BULL VERLEIHT FLÜÜÜGEL“ - Относителни основания за отказ - Изгубване на права вследствие на търпимост - Член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 61, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство между стоките - Член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 - Член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2018/C 427/67)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Asolo LTD (Лимасол, Кипър) (представители: W. Pors и N. Dorenbosch, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Capostagno, A. Folliard-Monguiral и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Red Bull GmbH (Фушл ам Зее, Австрия) (представители: A. Renck и S. Petivlasova, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 17 ноември 2016 г. (преписка R 282/2015-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Red Bull и Asolo

Диспозитив

Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 ноември 2016 г. (преписка R 282/2015-5), доколкото с него се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по отмяна за обявяване на недействителност на словната марка на Европейския съюз „FLÜGEL“, що се отнася до стоките „алкохолни напитки (с изключение на бира)“ и „алкохолни есенции; алкохолни екстракти; плодови екстракти (с алкохол)“, спадащи към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда EUIPO и Red Bull GmbH да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Asolo Ltd.

(1) ОВ C 129, 24.4.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/53

Решение на Общия съд от 3 октомври 2018 г. — Unipreus/EUIPO — Wallapop (wallapop)

(Дело T-186/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз wallapop - По-ранна национална фигуративна марка wala w - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Сходство на услугите)

(2018/C 427/68)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Unipreus, SL (Lleida, Испания) (представител: C. Rivadulla Oliva, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Bernabeu, D. Gája и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Wallapop, SL (Барселона, Испания) (представители: X. Fàbrega Sabaté и J. Sánchez Sánchez-Crespo, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 18 януари 2017 г. (преписка R 2350/2015-5) относно производство по възражение между Unipreus и Wallapop

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на EUIPO от 18 януари 2017 г. в частта му, в която той е заключил, че разглежданите услуги по преписка R 2350/2015-5 са различни.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Unipreus, SL.

4)	Wallapop, SL понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 161, 22.5.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/54

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — M J Quinlan & Associates/EUIPO — Intersnack Group (форма на кенгуру)

(Дело T-219/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Триизмерна марка във формата на кенгуру - Обявяване на отмяна - Реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Доказване на реалното използване - Естество на използването)

(2018/C 427/69)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: M J Quinlan & Associates Pty Ltd (Хоуп Айсланд, Куинсланд, Австралия) (представители: M. Freiherr von Welser и A. Bender, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: A. Söder и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Intersnack Group GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: T. Lampel, J. Heidenreich и M. Pfaff, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 27 януари 2017 г. (преписка R 218/2016-2), постановено в производство по отмяна със страни M J Quinlan & Associates Pty и Intersnack Group

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда M J Quinlan & Associates Pty Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 178, 6.6.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/55

Решение на Общия съд от 10 октомври 2018 г. — Cuervo y Sobrinos 1882/EUIPO — A. Salgado Nespereira (Cuervo y Sobrinos LA HABANA 1882)

(Дело T-374/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Cuervo y Sobrinos LA HABANA 1882“ - По-ранни национални словни марки „CUERVO Y SOBRINO“ - Относително основание за отказ - Сходство на стоките - Сходство на знаците - Член 53, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 60, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001])

(2018/C 427/71)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Cuervo y Sobrinos 1882, SL (Мадрид, Испания) (представители: първоначално S. Ferrandis González и V. Balaguer Fuentes, впоследствие S. Ferrandis González, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Crawcour и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: A. Salgado Nespereira, SA (Оренсе, Испания) (представител: J. L. Rivas Zurdo, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 март 2017 г. (досие R 1141/2016-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни A. Salgado Nespereira и Cuervo y Sobrinos 1882.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отхвърля насрещната жалба.

3)	Cuervo y Sobrinos 1882, SL понася направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски на EUIPO.

4)	A. Salgado Nespereira, SA понася направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски на EUIPO.

(1) ОВ C 256, 7.8.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/56

Решение на Общия съд от 25 септември 2018 г. — Grendene/EUIPO — Hipanema (HIPANEMA)

(Дело T-435/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „HIPANEMA“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз и по-ранна национална фигуративна марка „Ipanema“ и „iPANEMA“ - Относително основание за отказ - Липса на сходство между стоките - Естетическо допълване - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/72)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Grendene, SA (Собрал, Бразилия) (представител: J. L. de Castro Hermida, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hipanema (Париж, Франция) (представител: M. Witukiewicz Sebban, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 20 януари 2017 г. (преписка R 629/2016-2), постановено в производство по възражение със страни Grendene и Hipanema

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Grendene, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 283, 28.8.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/57

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Sevenfriday/EUIPO — Seven (SEVENFRIDAY)

(Дело T-448/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „SEVENFRIDAY“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „SEVEN“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/73)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sevenfriday AG (Цюрих, Швейцария) (представители: M. Mostardini, F. Mellucci, S. Pallavicini и G. Bellomo, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Seven SpA (Леини, Италия) (представител: L. Trevisan, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 май 2017 г. (преписка R 2291/2016-2), постановено в производство по възражение със страни Seven и Sevenfriday

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sevenfriday AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 300, 11.9.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/57

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Sevenfriday/EUIPO — Seven (SEVENFRIDAY)

(Дело T-449/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „SEVENFRIDAY“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „SEVEN“ - Посочваща Европейския съюз международна регистрация - По-ранна фигуративна марка „7SEVEN“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sevenfriday AG (Цюрих, Швейцария) (представители: M. Mostardini, F. Mellucci, S. Pallavicini и G. Bellomo, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 май 2017 г. (преписка R 2292/2016-2), постановено в производство по възражение със страни Seven и Sevenfriday

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sevenfriday AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 300, 11.9.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/58

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Wilhelm Sihn jr./EUIPO — in-edit (Camele’on)

(Дело T-472/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Camele’on“ - По-ранни международна и национална словни марки „CHAMELEON“ - Относително основание за отказ - Липса на сходство - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2018/C 427/75)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Wilhelm Sihn jr. GmbH & Co. KG (Niefern-Öschelbronn, Германия) (представител: H. Twelmeier, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: P. Sipos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: in-edit Sàrl (Mondorf-les-Bains, Люксембург)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 25 май 2017 г. (преписка R 570/2016-4), постановено в производство по възражение със страни Wilhelm Sihn jr. и in-edit.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата

2)	Осъжда Wilhelm Sihn jr. GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 330, 2.10.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/60

Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г. — Erdősi Galcsikné/Комисия

(Дело T-632/17) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи по производство EU Pilot № 8572/15 CHAP (2015) 00353 - Отказ за предоставяне на достъп - Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 - Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване - Обща презумпция за поверителност - По-висш обществен интерес)

(2018/C 427/78)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Éva Erdősi Galcsikné (Будапеща, Унгария) (представител: D. Lazar, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и C. Ehrbar)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Унгария (представители: M. Fehér, G. Koós и M. Tátrai)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 1 юни и 17 юли 2017 г., с които тя отказва да предостави на жалбоподателя достъп до документите по производство EU Pilot № 8572/15 CHAP (2015) 00353

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-жа Éva Erdősi Galcsikné понася направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3)	Унгария понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 382, 13.11.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/60

Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г. — Sárossy/Комисия

(Дело T-633/17) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи относно процедура EU Pilot № 8572/16 CHAP(2015) 00353 - Отказ за предоставяне на достъп - Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 - Изключение, свързано с целите на дейностите по разследване - Обща презумпция за поверителност - По-висш обществен интерес)

(2018/C 427/79)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Róbert Sárossy (Будапеща, Унгария) (представител: D. Lazar, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и C. Ehrbar)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Унгария (представители: M. Fehér, G. Koós и M. Tátrai)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 12 юни и 17 юли 2017 г., с които на жалбоподателя е отказан достъп до документите относно процедура EU Pilot № 8572/16 CHAP(2015) 00353

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Róbert Sárossy понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)	Унгария понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 382, 13.11.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/61

Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г. — Pint/Комисия

(Дело T-634/17) (1)

(2018/C 427/80)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Anikó Pint (Гьод, Унгария) (представител: D. Lazar, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и C. Ehrbar)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Унгария (представители: M. Fehér, G. Koós и M. Tátrai)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 1 юни и 17 юли 2017 г., с които на жалбоподателя е отказан достъп до документите относно процедура EU Pilot № 8572/16 CHAP(2015) 00353

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-жа Anikó Pint понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)	Унгария понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 382, 13.11.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/62

Решение на Общия съд от 27 септември 2018 г. — Ntolas/EUIPO — General Nutrition Investment (GN Laboratories)

(Дело T-712/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GN Laboratories“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „GNC“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2018/C 427/82)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Christos Ntolas (Вупертал, Германия) (представител: C. Renger, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: P. Sipos и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: General Nutrition Investment Co. (Уилмингтън, Делауеър, Аризона, Съединени американски щати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 18 юли 2017 г. (преписка R 2358/2016-5), постановено в производство по възражение между General Nutrition Investment и г-н Ntolas

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Christos Ntolas да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 437, 18.12.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/64

Решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г. — Frinsa del Noroeste/EUIPO — Alimentos Friorizados (Alfrisa)

(Дело T-820/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Alfrisa“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „Frinsa F“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2018/C 427/84)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Frinsa del Noroeste, SA (Санта Еухения де Рибейра, Испания) (представител: J. Botella Reyna, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Alimentos Friorizados, SA (Барбера дел Вайес, Испания) (представител: S. de Nadal Arce, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 27 септември 2017 г. (преписка R 956/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Frinsa del Noroeste и Alimentos Friorizados

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Frinsa del Noroeste, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 94, 12.3.2018 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/65

Определение на Общия съд от 19 септември 2018 г. — Roeckl Sporthandschuhe/EUIPO — Roeckl Handschuhe & Accessoires (изображение на ръка)

(Дело T-537/13) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

(2018/C 427/86)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Roeckl Sporthandschuhe GmbH & Co. KG (Мюнхен, Германия) (представители: O. Baumann, C. Straßberger и F. Römisch, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Roeckl Handschuhe & Accessoires GmbH & Co. KG (Мюнхен, Германия) (представители: M. Kinkeldey, J. Springer, A. Wagner и S. Brandstätter, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 юли 2013 г. (преписка R 1866/2012-4), постановено в производство по възражение между Roeckl Sporthandschuhe и Roeckl Handschuhe & Accessoires.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Roeckl Sporthandschuhe GmbH & Co. KG и Roeckl Handschuhe & Accessoires GmbH & Co. KG да понесат направените от тях съдебни разноски и всяко от тях да заплати половината от съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 367, 14.12.2013 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/66

Определение на Общия съд от 20 септември 2018 г. — RZ/ЕИСК и Комитет на регионите

(Дело T-192/17) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - [поверително] (2) - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Липса на акт с неблагоприятни последици - Недопустимост)

(2018/C 427/88)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: RZ (представител: M.-A. Lucas, avocat)

Ответници: Европейски икономически и социален комитет (представители: M. Pascua Mateo, K. Gambino и L. Camarena Januzec, подпомагани от M. Troncoso Ferrer и F.-M. Hislaire, avocats), Комитет на регионите (представители: S. Bachotet, M. Antonini и M. Esparrago Arzadun, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане по член 270 ДФЕС по същество, от една страна, за отмяна на решението от 11 май 2016 г., с което Генералният секретар на Комитета на регионите [поверително], обща служба на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), [поверително], и от друга страна, за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на тези решения

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда RZ да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 178, 6.6.2017 г.

(2) Заличени поверителни данни.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/67

Определение на Общия съд от 19 септември 2018 г. — SC/Eulex Kosovo

(Дело T-242/17) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Арбитражна клауза - Обща външна политика и политика на сигурност - Персонал на международните мисии на Съюза - Последователни срочни договори за наемане на работа - Вътрешен конкурс - Безпристрастност на комисията за подбор - Неподновяване на срочен договор - Частично преквалифициране на жалбата - Договорна отговорност - Извъндоговорна отговорност - Имуществени и неимуществени вреди - Жалба, която е отчасти недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание)

(2018/C 427/89)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: SC (представители: L. Moro и A. Kunst, avocats)

Ответник: Eulex Kosovo (представител: E. Raoult, avocat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението за отхвърляне на нейната кандидатура на вътрешния конкурс, организиран от Eulex Kosovo през 2016 г. за длъжността прокурор (конкурс EK30077) и на решението на тази мисия да не се поднови срочният трудов договор на жалбоподателката, на второ място, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла в резултат от нарушение от страна на Eulex Kosovo на извъндоговорните ѝ задължения, и на трето място, искане на основание член 272 ДФЕС Eulex Kosovo да бъде осъдена да заплати обезщетение за неизпълнение на договорните ѝ задължения.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда SC да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/68

Определение на Общия съд от 12 септември 2018 г. — RE/Комисия

(Дело T-257/17) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Мълчалив отказ за предоставяне на достъп - Липса на основание за произнасяне - Изричен отказ за предоставяне на достъп - Изменение на исканията - Член 86, параграф 4, букви a) и б) от Процедурния правилник - Член 76, буква г) от Процедурния правилник - Недопустимост)

(2018/C 427/90)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: RE (представител: S. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Buchet и C. Ehrbar)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на мълчаливото решение на Европейската комисия за отхвърляне на потвърдителното заявление за достъп до документи, подадено от жалбоподателя на 20 януари 2017 г., както и на решение C(2017) 3718 окончателен на генералния секретар на Комисията от 24 май 2017 г. в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до записка относно назначаването на жалбоподателя, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял от отказа да му бъде предоставен достъп до тези документи и от забавянето при разглеждането на заявлението му за достъп до посочените документи.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по искането за отмяна на мълчаливото решение на Европейската комисия за отхвърляне на потвърдителното заявление за достъп до документи, подадено от RE на 20 януари 2017 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 221, 10.7.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/68

Определение на Общия съд от 20 септември 2018 г. — Leino-Sandberg/Парламент

(Дело T-421/17) (1)

(Достъп до документите - Документ относно решението, с което се отказва достъп на трето лице пълен достъп до таблиците от триалозите, свързани с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за Европол и за отмяна на решения 2009/371/ПВР и 2005/681/ПВР - Отказ на достъп - Член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Изключение, свързано със защитата на съдебните производства - Оповестяване след подаване на жалбата - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне)

(2018/C 427/91)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Päivi Leino-Sandberg (Хелзинки, Финландия) (представители: O. Brouwer и S. Schubert, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: C. Burgos, S. Alves и I. Anagnostopoulou)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС, с която се иска отмяната на Решение A(2016) 15112 на Европейския парламент от 3 април 2017 г., с което на жалбоподателя се отказва достъп до Решение A(2015) 4931 на Парламента от 8 юли 2015 г., изпратено до г-н Emilio De Capitani

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата на г-жа Päivi Leino-Sandberg.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Република Финландия и на Кралство Швеция.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски, включително и свързаните с молбите за встъпване.

4)	Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски. Изпраща им се копие от настоящото определение.

(1) ОВ C 293, 4.9.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/70

Определение на Общия съд от 24 септември 2018 г. — Activa Minoristas del Popular/ЕЦБ и ЕСП

(Дело T-618/17) (1)

(Жалба за отмяна - Икономическа и парична политика - Приемане на схема за преструктуриране на Banco Popular Español - Жалба за отмяна - Сдружение, създадено след приемане на обжалвания акт - Липса на пряко засягане - Явна недопустимост)

(2018/C 427/93)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Activa Minoristas del Popular Asociación para la tutela de los inversores minoristas afectados por la resolución, supervisión y gestión del Banco Popular (Мадрид, Испания) (представител: C. Arredondo Diaz, адвокат)

Ответници: Европейска Централна Банка (представители: R. Ugena Torrejon и A. Лефтеров), Единен съвет за преструктуриране (представители: първоначално B. Meyring, S. Schelo, F. Málaga Diéguez, F. Fernández de Trocóniz Robles, T. Klupsch, M. Bettermann, L. Baudenbacher и S. Ianc, впоследствие B. Meyring, S. Schelo, F. Málaga Diéguez, F. Fernández de Trocóniz Robles, T. Klupsch, M. Bettermann, S. Ianc и M. Rickert, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение SRB/EES/2017/08 на ЕСП от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español S.A.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Липсва основание за произнасяне по същество по молбите за встъпване на Banco Santander, SA, Banco Popular Español, SA, Кралство Испания, Европейската комисия и Chavela Inmuebles, SL.

3)	Осъжда Activa Minoristas del Popular Asociación para la tutela de los inversores minoristas afectados por la resolución, supervisión y gestión del Banco Popular да заплати съдебните разноски, с изключение на тези във връзка с молбите за встъпване.

4)	Banco Santander, Banco Popular Español, Кралство Испания, Комисията и Chavela Inmuebles понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите им за встъпване.

(1) ОВ C 13, 15.1.2018 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/71

Определение на Общия съд от 18 септември 2018 г. — eSlovensko/Комисия

(Дело T-664/17) (1)

(Жалба за отмяна - Безвъзмездни средства - Установяване на нередности - Решение на Комисията за налагане на административна санкция - Отстраняване от процедури за възлагане на поръчки и за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, за две години - Вписване в базата данни на Системата за ранно откриване и отстраняване - Оспорване - Член 76, буква г) от Процедурния правилник - Неспазване на изискванията за форма - Недопустимост)

(2018/C 427/94)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: eSlovensko (Lučenec, Словакия) (представител: B. Fridrich, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac и L. Flynn)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 21 юни 2017 г., с което се налага административна санкция на жалбоподателя отстраняване от процедури за възлагане на поръчки и за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, за 24 месеца и с оглед на това се разпорежда вписването му в базата данни на Системата за ранно откриване и отстраняване по член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейски парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	eSlovensko понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 424, 11.12.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/71

Определение на Общия съд от 28 септември 2018 г. — OPS Újpest/Комисия

(Дело T-708/17) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Помощ, приведена в действие от Унгария в полза на предприятия, наели на работи работници с увреждания - Предварителна процедура по разследване - Предполагаеми решения на Комисията за обявяване на мярката за помощ за съвместима с вътрешния пазар - Срок за обжалване - Просрочване - Недопустимост)

(2018/C 427/95)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: OPS Újpesti Csökkentmunkaképességűek Ipari és Kereskedelmi Kft. (OPS Újpest Kft.) (Будапеща, Унгария) (представител: L. Szabó, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и C. Georgieva-Kecsmar)

Предмет

Искане, основано на член 263 ДФЕС за отмяна на решенията, които се твърди, че Комисията приела относно жалби SA.29432 — CP 290/2009 — Унгария — Помощ в областта на наемането на работа на работници с увреждания, за която се твърди, че е незаконна поради дискриминационния характер на правната уредба и SA.45498 (FC/2016) — Жалба на OPS Újpest-lift Kft. във връзка с държавна помощ, отпусната на предприятия, наели работници с увреждания в периода от 2006 г. и 2012 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда OPS Újpesti Csökkentmunkaképességűek Ipari és Kereskedelmi Kft. (OPS Újpest Kft.) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 437, 18.12.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/72

Определение на Общия съд от 28 септември 2018 г. — M-Sansz/Комисия

(Дело T-709/17) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Помощ, приведена в действие от Унгария в полза на предприятия, наели на работа работници с увреждания - Предварителна процедура по разследване - Предполагаеми решения на Комисията за обявяване на мярката за помощ за съвместима с вътрешния пазар - Понятие за заинтересувано лице - Липса на лично засягане - Недопустимост)

(2018/C 427/96)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: M-Sansz Kereskedelmi, Termelő és Szolgáltató Kft. (M-Sansz Kft.) (Pécs, Унгария) (представител: L. Szabó, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и C. Georgieva-Kecsmar)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбаtта.

2)	Осъжда M-Sansz Kereskedelmi, Termelő és Szolgáltató Kft. (M-Sansz Kft.) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 437, 18.12.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/73

Определение на Общия съд от 28 септември 2018 г. — Lux-Rehab Non-Profit/Комисия

(Дело T-710/17) (1)

(2018/C 427/97)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Lux-Rehab Foglalkoztató Non-Profit Kft. (Lux-Rehab Non-Profit Kft.) (Szombathely, Унгария) (представител: L. Szabó, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и C. Georgieva-Kecsmar)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Lux-Rehab Foglalkoztat6 Non-Profit Kft. (Lux-Rehab Non-Profit Kft.) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 437, 18.12.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/73

Определение на Общия съд от 28 септември 2018 г. — Motex/Комисия

(Дело T-713/17) (1)

(2018/C 427/98)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Motex Ipari és Szolgáltató Rehabilitációs Kft. (Motex Kft.) (Ештергом-Кертварос, Унгария) (представител: L. Szabó, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и C. Georgieva-Kecsmar)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Motex Ipari és Szolgáltató Rehabilitációs Kft. (Motex Kft.) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 437, 18.12.2017 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/74

Определение на Общия съд от 18 септември 2018 г. — Dreute/Парламент

(Дело T-732/17) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Командироване в интерес на службата - Прехвърляне - Отпадане на правния интерес - Частична липса на основание за произнасяне - Жалба, която отчасти е явно недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание)

(2018/C 427/100)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Olivier Dreute (Брюксел, Белгия) (представители: L. Levi и A. Blot, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Darie и R. Ignătescu)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, целящо, от една страна, отмяната, първо на решението на генералния секретар на Парламента от 30 януари 2017 г. за преназначаването на жалбоподателя в рамките на посочената институция, второ, на решението на председателя на Парламента от 20 юли 2017 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя, както и, доколкото е необходимо, на решението на генералния секретар на Парламента от 12 юли 2017 г. за командироването на жалбоподателя в интерес на службата в Европейската комисия, и от друга страна, поправянето на вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима в частта ѝ, насочена към отмяната на решението на генералния секретар на Европейския парламент от 12 юли 2017 г.

2)	Липсва основание за постановяване на решение по същество по искането за отмяна на решението на генералния секретар на Парламента от 30 януари 2017 г. и по решението от 20 юли 2017 г., с което се отхвърля административната жалба на г-н Oliver Dreute срещу последното.

3)	Отхвърля искането за обезщетение като явно лишено от всякакво правно основание.

4)	Осъжда г-н Dreute да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 13, 15.1.2018 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/75

Определение на Общия съд от 24 септември 2018 г. — Estampaciones Rubí/Комисия

(Дело T-775/17) (1)

(Жалба за отмяна и искане за установяване на неправомерно бездействие - Държавни помощи - Данъчни предимства, предоставени от териториална единица на държава членка - Схема за помощи, обявена за несъвместима с вътрешния пазар - Изпълнение на решението - Задължение за проверка на индивидуалното положение на получателите - Липса на становище от страна на Комисията - Необжалваем акт - Недопустимост)

(2018/C 427/101)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Estampaciones Rubí, SAU (Vitoria-Gasteiz, Испания) (представители: D. Armesto Macías и K. Caminos García, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители B. Stromsky и P. Němečková)

Предмет

Главно искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията, за които се твърди, че се съдържат в документите от 4 декември 2012 г. и 26 март 2013 г., озаглавени съответно „Баски данъчни спорове — Производство за установяване на неизпълнение на задължения 2007/2215 — Неформално съобщение в отговор на писмото от 7 ноември (Álava)“ и „Баски данъчни спорове — Производство за установяване на неизпълнение на задължения 2007/2215 (Álava) — Неформално съобщение в отговор на писмата, изпратени на 22 февруари, 4 март и 12 март 2013 г. (Álava)“; при условията на евентуалност, искане на основание член 265 ДФЕС за установяване на неправомерното бездействие на Комисията, състоящо се в мълчанието на същата по искането на жалбоподателя в писмото му от 28 юли 2017 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима в нейната цялост.

2)	Estampaciones Rubí, SAU понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 32, 29.1.2018 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/76

Определение на Общия съд от 20 септември 2018 г. — Správa železniční dopravní cesty/Комисия и INEA

(Дело T-815/17) (1)

(Жалба за отмяна - Финансова помощ - Проект от общ интерес в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи - Услуги за предварително планиране на новата високоскоростна железопътна линия Дрезден-Прага - Решение относно допустимите разходи - Погрешно определяне на ответната страна - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2018/C 427/102)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Správa železniční dopravní cesty, státní organizace (Прага, Чешка република) (представител: F. Korbel, адвокат)

Ответници: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и Z. Malůšková), Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (представители: I. Ramallo и I. Barcew)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на писмото на INEA от 11 октомври 2017 г. относно окончателния финансов отчет и допустимостта на поисканите суми в рамките на финансовата помощ на Съюза, отпусната за проекта от общ интерес „Услуги относно предварителното планиране на нова високоскоростна железопътна линия Дрезден-Прага“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по същество по молбите за встъпване на Чешката република и Република Полша.

3)	Správa železniční dopravní cesty, státní organizace понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA).

4)	Správa železniční dopravní cesty, státní organizace, Комисията, INEA, Чешката република и Република Полша понасят направените от тях съдебни разноски, свързани с молбите за встъпване.

(1) ОВ C 63, 19.2.2018 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/77

Определение на Общия съд от 4 септември 2018 г. — Rewe-Beteiligungs-Holding International/EUIPO — Wessanen Benelux (BonNatura)

(Дело T-194/18) (1)

(2018/C 427/104)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Rewe-Beteiligungs-Holding International GmbH (Кьолн, Германия) (представители: S. Brandstätter, M. Kinkeldey и J. Rosenhäger, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Sesma Merino и J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Wessanen Benelux BV (Амстердам, Нидерландия)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 8 януари 2018 г. (преписка R 949/2017-5), постановено в производство по възражение между Wessanen Benelux и Rewe-Beteiligungs-Holding International

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Rewe-Beteiligungs-Holding International GmbH да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 166, 14.5.2018 г.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/78

Жалба, подадена на 24 август 2018 г. — Полша/Комисия

(Дело T-506/18)

(2018/C 427/105)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение C(2018) 3826 окончателен на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), в частта, в която от финансиране от Европейския съюз се изключват сумите от 1 421 755,79 EUR и 1 436 426,73 EUR, изразходвани от разплащателната агенция, акредитирана от Република Полша, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първо основание: нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 (2), тъй като финансовата корекция е извършена въз основа на неправилни фактически констатации и неправилно тълкуване на правото.

—

Република Полша твърди, че сумите, изключени от финансиране от Съюза по силата на обжалваното решение, са били изразходвани в съответствие с правните разпоредби, с които се определят правилата за оказване на специфично подпомагане за тютюневия отрасъл, а именно Регламент № 73/2009 (3), Регламент № 1120/2009 (4) и Регламент № 1122/2009 (5). Начинът за осъществяване на подпомагането от полските власти също съответства на националните правни актове и на т. нар. „Програма за извършваните дейности в Полша“, предоставена на Комисията, в рамките на специфичното подпомагане, предвидено в член 68 от Регламент № 73/2009.

—

Що се отнася до частта от основанието, засягаща контрола на място на равнище производител, Република Полша счита, че нито от правото на Съюза, нито от националното право произтича задължение производителят да доставя целия произведен тютюн на първия преработвател. Полската система за контрол на място напълно позволява ефективно да се провери изпълнението на всички условия за получаване на подпомагане.

—

Що се отнася до частта от основанието, засягаща контрола на място в събирателния пункт, Република Полша счита, че този контрол изцяло гарантира проверката на всички изисквания за качество, на които трябва да отговаря суровия тютюн, за който може да се получи подпомагане, включително по-специално изискванията за влажност и за съдържание на пясък и примеси.

—

По-нататък, що се отнася до твърдението на Комисията относно липсата на специална система за намаляване и изключване, Република Полша счита, че полската система за санкциониране при специфичното подпомагане за тютюневия отрасъл напълно съответства на член 21, параграф 1 от Регламент № 73/2009. Тази система по-специално е твърде рестриктивна и чрез нея се отстранява всякакъв риск от загуби за фонда.

Второ основание: нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013, тъй като е приложена фиксирана корекция в размер, който е явно прекомерен спрямо евентуалния риск от финансови загуби за бюджета на Съюза.

Според Република Полша приложената от Комисията финансова корекция в размер на 5 % е твърде голяма и надхвърля евентуалната максимална загуба, която би могъл да понесе фонда.

Трето основание: нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС.

В това отношение Република Полша се позовава на несъответствията, видни в писмата, изпратени от Комисията в хода на разследването, както и на липсата на изложени от Комисията мотиви към твърдението за нарушение на някои от посочените от нея разпоредби от правото на Съюза.

(1) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията (ОВ L 152, 2018 г., стр. 29).

(2) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(3) Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16).

(4) Регламент (ЕО) № 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 316, 2009 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2009 г., стр. 65).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/79

Жалба, подадена на 29 август 2018 г. — Del Valle Ruiz и др./ЕСП

(Дело T-514/18)

(2018/C 427/106)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Antonio Del Valle Ruiz (Mexico City, Мексико) и 36 други лица (представители: P. Saini, QC, J. Pobjoy, Barrister и R. Boynton, Solicitor)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени окончателното решение на апелативната комисия на ЕСП по дело 48/2017 от 19 юни 2018 г., доколкото последната е приела, че Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) е имал правото да се позове на (i) член 4, параграф 1, буква a), четвърто тире; (ii) член 4, параграф 2, първо тире; (iii) член 4, параграф 2, трето тире; и/или (iv) член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 (1) (и/или на равностойните разпоредби на Решение SRB/ES/2017/01 на ЕСП от 9 февруари 2017 г. за публичния достъп до документите на ЕСП), за да обоснове неоповестяването на документите, поискани от жалбоподателите в тяхното потвърдително заявление от 23 август 2017 г. по приемането на схема за преструктуриране на Banco Popular Español;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

1.	Първо основание, с което се изтъква, че апелативната комисия на ЕСП е нарушила член 4, параграф 1, буква а), четвърто тире от Регламент № 1049/2001.

2.	Второ основание, с което се изтъква, че апелативната комисия е нарушила член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

3.	Трето основание, с което се изтъква, че апелативната комисия е нарушила член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.

4.	Четвърто основание, с което се изтъква, че апелативната комисия е нарушила член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.

5.	Пето основание, с което се изтъква, че апелативната комисия е нарушила член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001.

6.	Шесто основание, с което се изтъква, че апелативната комисия е нарушила член 11 от Регламент № 1049/2001.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/80

Жалба, подадена на 29 август 2018 г. — FAKRO/Комисия

(Дело T-515/18)

(2018/C 427/107)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: FAKRO sp. z o. o. (Нови сач, Полша) (представител: radca prawny A. Radkowiak-Macuda)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на Комисията от 14 юни 2018 г., постановено в производството по жалба до Комисията на FAKRO sp. z o. o. на 12 юли 2012 г. относно злоупотреба с господстващо положение от групата VELUX (дело AT.40026 VELUX),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

С първото основание се твърди явна грешка в преценката едновременно с недостатъчно мотивиране на обжалваното решение, тъй като било прието, че Европейският съюз няма интерес от продължаване на производството.

Жалбоподателят твърди, че Комисията не изразила окончателно становище нито относно предпоставките, обуславящи възможността за установяване на злоупотреба с господстващо положение, нито относно която и да било от седемте посочени категории деяния. При преценката на твърдението, че господстващото предприятие прилага хищническо ценообразуване, Комисията безкритично основала решението си на доводите на това предприятие, пренебрегвайки доводите на жалбоподателя, без да извършва дори опростен анализ на проблема. Жалбоподателят счита, че въвеждането от господстващото предприятие на „бойна“ марка е имало за цел единствено да се препятства навлизането или развитието на негови конкуренти на пазара, а прилаганите от това предприятие инвестиционни отстъпки са били селективни, изключващи и дискриминационни, което е било в нарушение на член 102 ДФЕС. Той твърди, че доказателствата сочат ясно, че в противоречие с член 102 ДФЕС господстващото предприятие е сключвало изключващи договори, както и че провеждането на разследване нямало да изисква отделянето на значителни ресурси, а само проверка на представените от него данни и доказателства.

С второто основание се твърди нарушение на принципа на добра администрация, както и очевидна грешка в преценката относно липсата на интерес на Европейския съюз от продължаване на производството.

От подаването на жалбата до постановяването на решението изминали над 71 месеца. Бездействието на Комисията не било оправдано от никакви особени обстоятелства. Комисията разполагала с основната информация относно европейския пазар на покривни прозорци. Бездействието ѝ можело да доведе до невъзможност за жалбоподателя да защити правата си пред националните органи за защита на конкуренцията поради предвидената в националната правна уредба погасителна давност относно вземанията.

С третото основание се твърди нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент № 773/2004 (1) поради отказан на жалбоподателя достъп до акт, водещ до лишаването му от ефективно право на защита.

В съответствие с действащите разпоредби в случай, че Комисията информира жалбоподателя за намерението си да отхвърли жалбата, той има право на достъп до документите, на които се основава временното решение на Комисията. По настоящото дело Комисията не предоставила такъв достъп на жалбоподателя. Освен това Комисията допуснала правонарушение, като не спазила правилата за преценка на интереса на Европейския съюз, тъй като не извършила надлежна оценка на характера и последиците от твърдените деяния на господстващото предприятие.

(1) Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/81

Жалба, подадена на 13 септември 2018 г. — Vialto Consulting/Европейска комисия

(Дело T-537/18)

(2018/C 427/108)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Vialto Consulting Kft. (Будапеща, Унгария) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение на Комисията, с което Комисията изключва жалбоподателя [от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки] за срок от две години и е публикувала известието за това изключване на своята интернет страница,

—

да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпяната от жалбоподателя имуществена вреда, от една страна, поради неговото изключване за срок от две години, и от друга страна, поради публикуването на известието за това изключване на интернет страницата на Комисията, като посочената вреда е в размер на 434 889,82 EUR, плюс лихвите от датата на приемане на решението,

—

да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпяната от жалбоподателя неимуществена вреда, от една страна, поради неговото изключване за срок от две години, и от друга страна, поради публикуването на известието за това изключване на интернет страницата на Комисията, като посочената вреда е в размер на 400 000 EUR, плюс лихвите от датата на приемане на решението,

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение Ares(2018)3463041 на Европейската Комисия от 29 юни 2018 г. жалбоподателят излага четири основания.

1.	Като първо основание се посочва нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент 2185/1996, тъй като Европейската комисия неоснователно твърдяла, че OLAF не превишила правомощията си в хода на проведената по отношение на Vialto проверка на място.

2.	Като второ основание се изтъкват нарушение на член 41 от Хартата на основните права относно правото на добра администрация, както и липса на мотиви.

3.	Като трето основание се посочва нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

4.	Като четвърто основание се изтъква нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за надлежно мотивиране, тъй като, от една страна Европейската комисия е изключила Vialto за срок от две години, а от друга страна е публикувала известието за това изключване на своята интернет страница.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/82

Жалба, подадена на 15 септември 2018 г. — Ayuntamiento de Quart de Poblet/Комисия

(Дело T-539/18)

(2018/C 427/109)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ayuntamiento de Quart de Poblet (Quart de Poblet, Испания) (представители: B. Sanchis Piqueras, J. Rodríguez Pellitero, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да допусне жалбата и да я обяви за основателна,

да установи и обяви, че:

—	жалбоподателят е изпълнил правилно своите договорни задължения, и

—	поради това има право на признатото му по силата на договорите право на финансиране,

—	искането на Европейската комисия за връщане на определени суми по проект „Diego“ и по проект „SEED“ е неоснователно и недопустимо,

—	да отмени дебитните известия или във всички случаи да ги обяви за незаконосъобразни,

—	да осъди Комисията да върне на жалбоподателя поисканите от нея суми, които той е заплатил.

—	при условията на евентуалност да признае определена по негова преценка част от поисканите от Комисията суми за допустими и/или подлежащи на финансиране.

—	във всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първо основание — неправилна класификация на разходите от страна на Европейската комисия

—

Жалбоподателят оспорва като неправилна — доколкото не е в съответствие с установеното в договорите — класификацията на разходите като преки или косвени и/или неотносими, която Европейската комисия е направила въз основа на доклада на своите одитори, като изисква от жалбоподателя да върне финансовите помощи, получени с оглед на изпълнението на проектите DIEGO и SEED.

Второ основание — неправилно определяне на размера на разходите от страна на Европейската комисия

—	Според жалбоподателя размерът на разходите е неправилно определен, тъй като не е спазено установеното за тази цел в договорите.

Трето основание — виновно неизпълнение на договорите от страна на Европейската комисия.

—

Според жалбоподателя Комисията не е изпълнила договорите, тъй като е направила неправилна класификация на направените разходи и неправилно е определила техния размер, като неизпълнението продължава да е налице въпреки направените твърдения и представените доказателства в състезателното производство, което е проява на недобросъвестност.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/83

Иск, предявен на 11 септември 2018 г. — YL/Комисия

(Дело T-545/18)

(2018/C 427/110)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: YL (представител: P. Yon, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да отмени заличаването му от списъка за повишаване за 2017 г.,

—	да бъде повишен с обратно действие от 1 януари 2017 г.,

—

да получи обезщетение за вредите, претърпени в резултат на обжалваните актове: дните и енергията, изразходвани за предявяването на настоящия иск и подготвянето му, борбата с чувството на отхвърляне, изолацията на работното място и тормоза от органа, който следва да се грижи за интересите на служителите и да се държи с тях дружелюбно или поне неутрално, оценени в размер на 100 000 EUR,

—	да му бъдат възстановени разноските за адвокат и съдебните разноски в размер на 10 000 EUR,

—	Комисията да понесе всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага две основания.

Първо основание — нарушение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), допуснато от органа по назначаването (наричан по-нататък „AIPN“), който основава отказа за повишаване на ищеца, от една страна, на наложено преди това наказание, въпреки че то вече се е отразило на кариерата на последния с понижаване в стъпка. От друга страна, като мотиви в обжалваното решение е посочено, че наказанието е във връзка с поведение в службата, въпреки че съгласно решението за наказание от 2016 г. санкционираното деяние няма връзка със функцията и задачите на ищеца.

Второ основание — злоупотреба с власт и с процесуални правомощия, допусната от AIPN, който използва правомощията си във връзка с повишаването, за да утежни наложеното през 2016 г. наказание и използва процедурата за повишаване, за да избегне предвидените в Правилника ограничения при спиране на повишаването.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/84

Жалба, подадена на 14 септември 2018 г. — Teeäär/ЕЦБ

(Дело T-547/18)

(2018/C 427/111)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Raivo Teeäär (Талин, Естония) (представител: L. Levi, lawyer)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 27 февруари 2018 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за отпускане на подпомагане при преход към кариерно развитие извън структурата на ЕЦБ;

—	доколкото е необходимо, да отмени решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 3 юли 2018 г., с което се нарочната жалба, подадена от жалбоподателя срещу решението на Изпълнителния съвет от 27 февруари 2018 г.;

—

да присъди на жалбоподателя обезщетение за имуществените вреди, които твърди, че е претърпял, оценени на 101 447 EUR — размерът на пакета за финансово подпомагане при преход към друго кариерно развитие, плюс лихви за забава в размер на основния лихвен процент при финансиране на Европейската централна банка, увеличен с 3 процентни пункта на година;

—	да осъди ответника да заплати всички разноски по делото.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от незаконосъобразност на член 2.3.1 от Правилника за персонала на ЕЦБ, тъй като се твърди, че установеното с тази разпоредба правило нарушава принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност; освен това обжалваното решение е опорочено от очевидна грешка в преценката.

Второ основание е изведено от незаконосъобразност на член 2.3.1 от Правилника за персонала на ЕЦБ, тъй като се твърди, че установеното с тази разпоредба правило съдържа дискриминация на основата на възраст и по този начин противоречи на член 21 от Хартата за основните права на Европейския съюз и член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. (1)

3.	Третото основание е посочено при условията на евентуалност и е изведено от незаконосъобразност на обжалваното решение поради очевидна грешка в преценката и нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа.

4.	Четвъртото основание е посочено при условията на евентуалност и е изведено от незаконосъобразност на член 2.3.1 от Правилника за персонала на ЕЦБ.

(1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/85

Жалба, подадена на 18 септември 2018 г. — Helbert/EUIPO

(Дело T-548/18)

(2018/C 427/112)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lars Helbert (Аликанте, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решенията на конкурсната комисия за конкурс на общо основание EUIPO/AD/01/17 (1) от 1 декември 2017 г. и от 7 март 2018 г. да не включи жалбоподателя в окончателната версия на базата данни с успешните кандидати, след като на 8 юни 2018 г. EUIPO отхвърля подадената от жалбоподателя жалба по член 90, параграф 2 от Правилника за служителите

—	или да осъди EUIPO да заплати на жалбоподателя подходящо обезщетение в размер, определен по преценка на Съда, за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди вследствие на решението на решението на комисия и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага четири основания.

С първото основание се твърди, че имало нередности, свързани със състава и постоянството на конкурсната комисия, пряка последица от което било липсата на последователност при преценката и нарушаването на принципите на равни възможности, равно третиране и обективност при оценяването, с което се нарушавали членове 3.1 и 2.4 от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание.

С второто основание се твърди, че конкурсната комисия не е направила сравнителна преценка на кандидата в нарушение на задължението да съблюдава принципите на равно третиране, на равни възможности и на обективност при оценяването съгласно член 2.4 от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание.

3.	С третото основание се твърди, че е допусната явна грешка в преценката при оценяването на представянето на жалбоподателя в „специализираното събеседване за преценка на компетентностите“.

4.	С четвъртото основание се твърди, че конкурсната комисия нарушила обявлението за конкурс EUIPO/AD/01/17, както и принципите на равно третиране и обективност при оценяването.

(1) ОВ 2017 C 9 A, стр. 1

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/86

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Harrington Padrón/Съвет

(Дело T-550/18)

(2018/C 427/113)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Katherine Nayarith Harrington Padrón (Каракас, Венесуела) (представители: F. Di Gianni и L. Giuliano, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2018/901 на Съвета от 25 юни 2018 година за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (1), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/899 на Съвета от 25 юни 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2063 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (2), доколкото разпоредбите им засягат жалбоподателя, и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: обжалваните актове са опорочени от явна грешка в преценката и липса на конкретни и непротиворечиви данни.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката относно функциите и задачите на жалбоподателя и не е посочил конкретни и непротиворечиви данни в подкрепа на твърденията си. Жалбоподателят допълва, че Съветът не е преценил правилно данните, или най-малкото, че тази преценка е явно неправилна.

2.	Второ основание: ограничителните мерки, наложени с обжалваните актове, ограничават неоправдано и непропорционално основното право на собственост на жалбоподателя.

(1) Решение (ОВППС) 2018/901 на Съвета от 25 юни 2018 година за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (ОВ L 160I, 2018 г., стр. 12).

(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/899 на Съвета от 25 юни 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2063 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (ОВ L 160I, 2018 г., стр. 5).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/86

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Oblitas Ruzza/Съвет

(Дело T-551/18)

(2018/C 427/114)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sandra Oblitas Ruzza (Каракас, Венецуела) (представители: F. Di Gianni и L. Giuliano, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

—

2.	Второ основание: ограничителните мерки, наложени с обжалваните актове, ограничават неоправдано и непропорционално основното право на собственост на жалбоподателя.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/87

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Moreno Reyes/Съвет

(Дело T-552/18)

(2018/C 427/115)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Xavier Antonio Moreno Reyes (Каракас, Венецуела) (представители: F. Di Gianni и L. Giuliano, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

—

2.	Второ основание: ограничителните мерки, наложени с обжалваните актове, ограничават неоправдано и непропорционално основното право на собственост на жалбоподателя.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/88

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Rodríguez Gómez/Съвет

(Дело T-553/18)

(2018/C 427/116)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Delcy Eloina Rodríguez Gómez (Каракас, Венесуела) (представители: F. Di Gianni and L. Giuliano, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

—

2.	Второ основание: ограничителните мерки, наложени с обжалваните актове, ограничават неоправдано и непропорционално основното право на собственост на жалбоподателя.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/89

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Hernández Hernández/Съвет

(Дело T-554/18)

(2018/C 427/117)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Socorro Elizabeth Hernández Hernández (Каракас, Венесуела) (представители: F. Di Gianni и L. Giuliano, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

—

2.	Второ основание: ограничителните мерки, наложени с обжалваните актове, ограничават неоправдано и непропорционално основното право на собственост на жалбоподателя.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/90

Жалба, подадена на 20 септември 2018 г. — ITD и Danske Fragtmænd/Комисия

(Дело T-561/18)

(2018/C 427/119)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ITD, Brancheorganisation for den danske vejgodstransport A/S (Падборг, Дания) и Danske Fragtmænd A/S (Абихой, Дания) (представител: L. Sandberg-Mørch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение C(2018) 3169 окончателен на Комисията от 28 май 2018 г. по дело за държавна помощ SA.47707 (2018/N) — държавни компенсации, предоставени на PostNord за осигуряването на универсална пощенска услуга — Дания (1);

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателите сочат само едно основание, с което твърдят, че Комисията не е открила официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, въпреки сериозните трудности при преценката на разглежданите мерки. Основанието почива на две групи от доводи, свързани с продължителността и обстоятелствата на предварителната процедура по разследване, както и със съдържанието на обжалваното решение.

Относно съдържанието на обжалваното решение жалбоподателите твърдят по-специално, че: (i) компенсацията във връзка със задължението за универсална услуга не е съвместима с вътрешния пазар; (ii) държавните гаранции не съставляват съществуваща помощ; (iii) за освобождаването от ДДС отговаря държавата; (iv) неправилното възлагане на разходите е свързано с прехвърлянето на държавни ресурси и за него отговаря държавата; и (v) за капиталовата инжекция от 23 февруари 2017 г. отговаря държавата и тази инжекция предоставя икономическо предимство на Post Danmark.

(1) ОВ C 360, 2018 г., стр. 3.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/91

Иск, предявен на 24 септември 2018 г. — P. Krücken Organic/Комисия

(Дело T-565/18)

(2018/C 427/120)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: P. Krücken Organic GmbH (Манхайм, Германия) (представител: H. Schmidt, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 216 749,02 EUR, заедно с лихвите, считано от датата на предявяването на иска в размер на 8 процентни пункта годишна лихва над основния лихвен процент на Европейската централна банка,

—

да осъди ответника да предостави на ищеца достъп до документите, изготвени по време на дейността на ECOCERT SA във връзка с екологичния контрол на Erenhot Jinguyuan Grain and Oil Co. Ltd., 2051 Youyi Road North, Ernehot City, Xilingol League, Inner Mongolia Autonomous Region, Peoples Republic of China, по-специално докладите от инспекциите и съпътстващите ги анализи от 2016 г., 2017 г. и 2018 г., които са във връзка с констатациите, оценките и решенията на ECOCERT SA, на които се основава издадения съгласно приложение V от Регламент (ЕО) № 1235/2008 сертификат за инспекция № 22904CN1700w13 от 19 септември 2017 г. за 490 960 kg биологичен продукт кюспе от сусам и последващата отмяна от ECOCERT SA на този сертификат за инспекция,

—

да задължи ответника

да изиска от своя страна от екологичните контролни органи, на които са възложени в трети страни служебни задължения във връзка със задачи в системата на контрол на Европейския съюз за биологично земеделие, да представят на вносителя, в частност ищеца, посочен в клетка 11 на сертификата за инспекция съгласно приложение V от Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията (1), решенията си относно отмяната, оттеглянето или обявяването на недействителност на издадения на съответния вносител, в частност ищец, сертификат за инспекция, да приемат възраженията му и да се произнесат, и

да изиска от екологичните контролни органи, назначени от него в трети страни, да предоставят на вносителя, в частност ищеца, документите във връзка с процедурата за екологичен контрол, на които се основават такива решения, по-специално докладите от инспекциите и анализите, като бъдат заличени частите, предмет на защита на данни в полза на трети лица.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът по-специално изтъква, че Комисията е нарушила задължението си да упражнява чрез подходящи мерки надзор върху дейността на ECOCERT SA, като признат в Китай контролен орган за целите на равностойността и така да гарантира, че този орган ще изпълнява задоволително условията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (2).

(1) Регламент на Комисията от 8 декември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета по отношение на режима за внос на биологични продукти от трети държави (ОВ L 334, 2008 г., стр. 25).

(2) Регламент на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L 189, 2007 г., стр. 1).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/92

Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. — Local-e-motion/EUIPO — Volkswagen (WE)

(Дело T-568/18)

(2018/C 427/121)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Local-e-motion GmbH (Дорстен, Германия) (представител: D. Sprenger, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Volkswagen AG (Волфсбург, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „WE“ с посочване на цветовете черно, червено и сиво — заявка за регистрация № 15 225 675

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2018 г. по преписка R 128/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да измени обжалваното решение като отхвърли възражението,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/93

Жалба, подадена на 28 септември 2018 г. — Agrochem-Maks/Комисия

(Дело T-574/18)

(2018/C 427/122)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Agrochem-Maks d.o.o. (Загреб, Хърватия) (представител: S. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1019 на Комисията (1), и

—	ответникът да поеме собствените си съдебни разноски и тези на жалбоподателя в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първо основание: неизпълнение от администрацията на задължението ѝ за мотивиране по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.	Второ основание: нарушение на член 6, буква е) или на точка 2.2. от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 (2), както и на принципа на пропорционалност, във връзка с твърдяната липса на данни за активното вещество, за което се иска одобрение.

3.	Трето основание: неправилно прилагане на принципа на предпазните мерки, що се отнася до въпросната твърдяна липса на данни/въпроси, работата по които не могла да бъде довършена за целите на оценката на риска.

4.	Четвърто основание: нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, що се отнася до установяването на висок риск за водните организми.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1019 на Комисията от 18 юли 2018 година относно неподновяването на одобрението на активното вещество оксасулфурон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 183, 2018 г., стр. 14).

(2) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/93

Жалба, подадена на 25 септември 2018 г. — Shore Capital International/EUIPO — Circle Imperium („The Inner Circle“)

(Дело T-575/18)

(2018/C 427/123)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Shore Capital International Ltd (Берлин, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Circle Imperium BV (Амстердам, Нидерландия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката „The Inner Circle“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 266 666

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 7 юни 2018 г. по преписка R 1402/2017-1

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението на отдела по споровете на ответника от 26 април 2017 г. и по този начин се уважава заявката на притежателя на международната регистрация за защита на международната марка „The Inner Circle“ (№ 1 266 666) в Европейския съюз за клас 41,

—	да осъди притежателя на международната регистрация и ответника да заплатят разноските, включително и разноските на жалбоподателя пред апелативния състав на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/94

Жалба, подадена на 28 септември 2018 г. — Boxer Barcelona/EUIPO — X-Technology Swiss (XBOXER)

(Дело T-582/18)

(2018/C 427/124)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Boxer Barcelona, SL (Барселона, Испания) (представител: A. Canela Giménez, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: X-Technology Swiss GmbH (Волерау, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „XBOXER“ — Заявка за регистрация № 11 673 068

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2018 г. по преписка R 2186/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Недостатъчност на представените от възразяващия доказателства за използване,

—	Липса на объркване, що се отнася до сходството между конфликтните марки и заявената марка.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/95

Жалба, подадена на 26 септември 2018 г. — Gesamtverband Verkehrsgewerbe Niedersachsen/Комисия

(Дело T-583/18)

(2018/C 427/125)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Gesamtverband Verkehrsgewerbe Niedersachsen e.V. (Хановер, Германия) (представител: C. Antweiler, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

– да отмени Решение C(2018) 4385 final на Комисията от 12 юли 2018 г. относно оплакването на жалбоподателя от 28 септември 2016 г. — SA.46538 (2017/NN) за наличието на държавна помощ.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2018) 4385 final на Комисията от 12 юли 2018 г. относно неговото оплакване за наличието на държавна помощ във връзка с член 7а от Niedersächsisches Nahverkehrsgesetz (Закон за местния транспорт на Долна Саксония, наричан по-нататък „NNVG“) (преписка SA. 46538 [2017/NN]) (ОВ C 292, 2018 г., стр. 1).

В подкрепа на жалбата се посочват следните основания.

Неизвършено информиране относно схема за държавна помощ (нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС)

В рамките на първото основание в жалбата се твърди, че разпоредбата на член 7а NNVG представлявала нова схема за държавни помощи, за която Комисията е трябвало да бъде информирана съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Неизвършено информиране относно обща разпоредба (нарушение на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (1))

В рамките на второто основание в жалбата се твърди, че разпоредбата на член 7a NNVG е самостоятелна разпоредба относно финансовото компенсиране за изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, която има за цел установяването на максимални тарифи за ученици, студенти, чираци и лица с намалена подвижност и която по волята на провинция Долна Саксония трябвало да се изключи от приложното поле на Регламент № 1370/2007. Последицата от това била, че Комисията е трябвало да бъде информирана за член 7a NNVG съгласно член 3, параграф 3, второ изречение от посочения регламент на Комисията.

(1) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/96

Жалба, подадена на 1 октомври 2018 г. — Vins el Cep/EUIPO — Rotkäppchen-Mumm Sektkellereien (MIM NATURA)

(Дело T-589/18)

(2018/C 427/126)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Vins el Cep, SL (Сант Садурни д’Аноя, Испания) (представители: J. Vázquez Salleras и G. Ferrer Gonzalvez, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Rotkäppchen-Mumm Sektkellereien GmbH (Елтвил, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MIM NATURA“ — заявка за регистрация № 15 322 761

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2018 г. по преписка R 2270/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи жалбата срещу обжалваното решение,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/97

Жалба, подадена на 2 октомври 2018 г. — Antonakopoulos/Парламент

(Дело T-590/18)

(2018/C 427/127)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Leonidas Antonakopoulos (Атина, Гърция) (представител: S. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението за прекратяване на неговите функции;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първо основание, изведено от нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация, доколкото администрацията не го е изслушала преди да приеме решение, въпреки, че подобно изслушване е било възможно без да навреди на интереса нито на разследването, нито на службата.

Второ основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото твърдението за сериозно нарушение, на което се основава оспорваното решение, е лаконично, неясно и не е обосновано, нито подкрепено от конкретни доказателства, показващи наличието на достатъчни подозрения, които биха могли да доведат до извода, че жалбоподателят е допуснал нарушения на своите задължения по Правилника.

3.	Трето основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, поради факта, че администрацията е можела да приеме по-малко строги мерки, с които същевременно се гарантират нуждите на разследването.

Четвърто основание, изведено от нарушението на задължението за полагане на грижа, доколкото, от една страна, администрацията не е направила сравнително претегляне на интересите на жалбоподателя с тези на службата, и по-конкретно факта, че жалбоподателят работи почти 30 години в Парламента, е в отлични отношения със своите началници и има много добри доклади за годишно оценяване, и от друга страна, че това решение, което набързо е било оповестено в медиите, е накърнило неговата личност и репутация.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/97

Жалба, подадена на 2 октомври 2018 г. — ZD/Парламент

(Дело T-591/18)

(2018/C 427/128)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZD (представител: S. Pappas, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението за отстраняване от длъжност,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация, тъй като администрацията не е изслушала жалбоподателя преди приемане на решението, въпреки че е било възможно да се проведе изслушване, без да се засегнат интересите на разследването или на службата.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като твърдението за сериозно нарушение, на което се основава обжалваното решение, е лаконично, неясно и не е нито обосновано, нито подкрепено с конкретни доказателства, които да показват, че са налице достатъчно съмнения, които могат да доведат до извода, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, установени в Правилника за длъжностните лица.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като администрацията е могла да приеме по-малко строги мерки и същевременно да гарантира нуждите на разследването.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа, тъй като, от една страна, администрацията не е претеглила интересите на жалбоподателя и тези на службата, и по-специално факта, че жалбоподателят работи от петнадесет години в Парламента, има отлични отношения с преките си ръководители и много добри атестационни доклади, и от друга страна, това решение, което бързо е направено публично достояние, засяга личността и репутацията му.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/98

Жалба, подадена на 28 септември 2018 г. — Wywiał-Prząda/Комисия

(Дело T-592/18)

(2018/C 427/129)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Katarzyna Wywiał-Prząda (Везембек-Опем, Белгия) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 23 ноември 2017 г., с което му се отказва надбавката за експатриране, и

—	Европейската комисия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание, изтъкнато като основно: нарушение на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, съгласно тълкуването на тази разпоредба в решение от в 21 юни 2007 г., Комисия/Hosman-Chevalier (C-424/05 P, EU:C:2007:367), тъй като периодът, в който жалбоподателят е пребивавал в Белгия през референтния период с дипломатически статут, следва да се приравни на обстоятелства, „произтичащи от работа за друга държава или за международна организация“.

Второ основание, изтъкнато при условията на евентуалност, ако този период не може да бъде неутрализиран: нарушение на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, тъй като във всички случаи трябва да се приеме, че през референтния период жалбоподателят не е имал желание да придава на присъствието си в Белгия, неразривно свързано с дипломатическата мисия на неговия съпруг, стабилният характер, който е присъщ за понятието „обичайно пребиваване“.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/99

Жалба, подадена на 28 септември 2018 г. — BS (1)/Парламент

(Дело T-593/18)

(2018/C 427/130)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BS (2) (представители: M. Maes и J.-N. Louis, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Известие за изменение № 15 на пенсионните права на жалбоподателя от 10 август 2017 г.,

—	ако е необходимо, да отмени решението за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 1 589,16 EUR за месеците септември, октомври и ноември 2017 г. и в размер на 4 815,16 EUR видно от пенсионния фиш за декември 2017 г.,

—	да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първото — нарушение на член 2 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, тъй като обжалваните решения били опорочени поради явна грешка в преценката.

Второто — нарушение на правото на добра администрация (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз), тъй като ответникът не мотивирал решението си и не зачел правото на жалбоподателя на изслушване и на достъп до преписката.

(1) Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.

(2) Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/100

Жалба, подадена на 4 октомври 2018 г. — Grupo textil brownie/EUIPO — The Guide Association („BROWNIE“)

(Дело T-598/18)

(2018/C 427/132)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Grupo textil brownie, SL (Барселона, Испания) (представители: D. Pellisé Urquiza и J. C. Quero Navarro, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: The Guide Association (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз — заявка за регистрация № 14 016 844

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 4 юли 2018 г. по преписка R 2680/2017-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/101

Жалба, подадена на 5 октомври 2018 г. — Aeris Invest/ЕСП

(Дело T-599/18)

(2018/C 427/133)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Aeris Invest Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: R. Vallina Hoset, P. Medina Sánchez и A. Sellés Marco, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 14 септември 2018 г.;

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата, насочена срещу решението на Единния съвет за преструктуриране (наричан по-нататък ЕСП) от 14 септември 2018 г. да не извърши окончателно последващо оценяване в рамките на решението SRB/EES/2017/08 от 7 юни 2017 година относно схемата за преструктуриране на Banco Popular Español, S.A (наричано по-нататък „обжалваното решение“), жалбоподателят изтъква две основания.

Първо основание, изведено от нарушение на член 20, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 25, 2014 г., стр. 90). Това основание се разделя на три части.

—	Първа част, изведена от довода, че обжалваното решение се произнасяло по възможността за намаляването на вземанията на кредиторите или за увеличаването на размера на заплатената насрещна престация без да е било извършено окончателно последващо оценяване.

—	Втора част, изведена от довода, че ЕСП не се уверил, че данните, въз основа на които е направено оценяването, са възможно най-актуални и пълни, така че всяка понесена с активите на дадено образувание загуба да бъде изцяло взета предвид.

—	Трета част, изведена от нарушение на съдебната практика Meroni, доколкото Комисията е трябвало да разреши решението на ЕСП да не следи за извършването на окончателно последващо оценяване.

Второ основание, изведено от злоупотреба с власт, с която било опорочено обжалваното решение и която се доказвала с набор от обективни, относими и непротиворечиви доказателства. В това отношение жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение заобикаля процедурата по член 20 от горепосочения регламент (ЕС) № 806/2014 и че целта на ЕСП с приемането на последното била да скрие реалното положение на Banco Popular Español, S.A.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/102

Жалба, подадена на 8 октомври 2018 г. — Universität Koblenz-Landau/EACEA

(Дело T-606/18)

(2018/C 427/135)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Universität Koblenz-Landau (Майнц, Германия) (представители: Rechtsanwälte C. von der Lühe и I. Felder)

Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да установи, че са лишени от основание предявените в писмото на ответника от 8 август 2018 г. № EACEA/A4/RR-am D (2018) 011591 искания за възстановяване на средства по Grant Agreement, 2012-3075/001-001 в размер на 22 454,22 EUR,

—	да осъди ответника да заплати на жалбоподателя 41 408,15 EUR заедно с лихви в размер на 9 процентни пункта над основния лихвен процент на Европейската централна банка, считано от 30 март 2018 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания.

1.	Непризнаване в пълен размер на подлежащи на възстановяване разходи, въпреки че са представени съответните доказателства.

2.	Липса на мотиви, съответно посочването на недостатъчно мотиви за отказа да се признаят подлежащи на възстановяване разходи.

26.11.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 427/105

Поправка на известието в Официален вестник по дело C-457/18

( Официален вестник на Европейския съюз C 399от 5 ноември 2018 г. )

(2018/C 427/141)

В известието в ОВ по дело C-457/18 Република Словения срещу Република Хърватия текстът трябва да се замени със следния текст:

„Иск, предявен на 13 юли 2018 г. — Република Словения/Република Хърватия

(Дело C-457/18)

(2018/C 427/141)

Език на производството: хърватски

Страни

Ищец: Република Словения (представител: M. Menard)

Ответник: Република Хърватия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда да приеме за установено, че ответникът е нарушил:

—	член 2 и член 4, параграф 3 ДЕС;

—

член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, както и приложение I към него, системата на Европейския съюз за контрол, проверка и прилагане на нормите на общата политика в областта на рибарството, установени с Регламент № 1224/2009 и с Регламент за изпълнение № 404/2011,

—	член 4 и член 17 във връзка с член 13 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) и

—	член 2, параграф 4 и член 11, параграф 1 от Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране:

—	да задължи ответника незабавно да преустанови посочените по-горе нарушения и

—	да осъди ответника заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага следните основания:

Първо основание:

Като нарушава едностранно поетия в процеса на присъединяване към Европейския съюз ангажимент да спазва арбитражното решение и по този начин границата, определена с това решение и другите произтичащи от него задължения, Хърватия отказва да зачита правовата държава, която е основна ценност на Съюза (член 2 ДЕС).

Второ основание:

Като отказва едностранно да изпълни задълженията, които има по силата на арбитражното решение, същевременно пречи на Словения да упражнява напълно суверенитета си върху някои части от територията си по смисъла на Договора, Хърватия нарушава задължението за лоялно сътрудничество с Европейския съюз и с Република Словения, утвърдено в член 4, параграф 3 ДЕС. Поведението на Хърватия излага на опасност постигането на целите на Европейския съюз, както и укрепването на мира и все по-тесните връзки между народите и целта на разпоредбите на Съюза относно територията на държавите членки (член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС). Хърватия освен това не дава възможност на Словения да прилага на цялата си територия, континентална и морска, правото на Европейския съюз и да действа в съответствие с това право, по- конкретно при спазване на вторичното право на Съюза относно територията на държавите членки (член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС).

Трето основание:

Хърватия нарушава Регламент (ЕС) № 1380/2103 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството и по-конкретно разпоредбите относно взаимния достъп по смисъла на член 5 и на Приложение I към този Регламент. Правната уредба, която за Хърватия и Словения се прилага от 30 декември 2017 г. разрешава на 25 рибарски кораба от всяка страна свободен достъп до териториалното море на другата страна, така както е определено въз основа на международното право, както е постановено в арбитражното решение. Хърватия не позволява на Словения да упражни правата си в рамките на тази правна уредба и по този начин нарушава член 5 от посочения регламент, тъй като: i) отказва да приложи разпоредбата за взаимен достъп; ii) отказва да признае валидността на приетото за тази цел от Словения законодателство и iii) благодарение на системното прилагане на санкции не разрешава на словенските рибари свободен достъп до териториалните води, които арбитражното решение от 2017 г. определя като словенски, както и a fortiori свободен достъп до хърватските териториални води, по отношение на които се прилага правната уредба за взаимния достъп.

Четвърто основание:

Хърватия нарушава Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година. Патрулните катери на хърватската полиция, без разрешение от Словения, придружават хърватските рибари, когато ловят риба в словенски води, като по този начин пречат на словенските инспектори по риболова да осъществяват контрол. В същото време хърватските органи налагат имуществени санкции на словенските рибари, които ловят риба в хърватските води, за незаконно преминаване на границата и незаконен риболов в словенските води, които Хърватия си присвоява. Освен това Хърватия не предава на Словения никакви данни относно дейността на хърватските плавателни съдове в словенски води според изискванията на двата посочени по-горе регламента. По този начин Хърватия не разрешава на Словения да упражнява контрол над подчинените на нейния суверенитет и юрисдикция води и не зачита изключителната компетентност на Словения като крайбрежна държава в нейните териториални води, като по този начин нарушава Регламент (ЕС) № 1224/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011.

Пето основание:

Хърватия е нарушила и продължава да нарушава Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Хърватия не признава като общи граници със Словения границите, определени с арбитражното решение, не си сътрудничи със Словения за охраната на тази „външна граница“ и не е в състояние да гарантира достатъчно наблюдение, като по този начин нарушава членове 13 и 17 от регламента, а също и член 4, който изисква определянето на границите в съответствие с международното право.

Шесто основание:

Хърватия е нарушила и продължава да нарушава Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране, която се прилага за „териториалните води“ на държавите членки, така както са определени в съответствие с относимите разпоредби от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. („UNCLOS“) (член 2, параграф 4 от Директивата). Хърватия не се съобразява с арбитражното решение, с което са определени границите и даже обратно- включва словенските териториални води в планирането на собственото си планиране на морското пространство и поради това пречи на адаптирането на картите на Словения, като по този начин нарушава посочената директива, по-конкретно членове 8 и 11 от нея.“

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		( *1 )

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 26 ноември 2018 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 427/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	Поправки
2018/C 427/141	Поправка на известието в Официален вестник по дело C-457/18 ( Официален вестник на Европейския съюз C 399от, 5.11.2018 г. )	105


	(*1) Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.