Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 352/01)

Последна публикация

ОВ C 341, 24.9.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 328, 17.9.2018 г.

ОВ C 319, 10.9.2018 г.

ОВ C 311, 3.9.2018 г.

ОВ C 301, 27.8.2018 г.

ОВ C 294, 20.8.2018 г.

ОВ C 285, 13.8.2018 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициални запитвания от Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona и Tribunal Supremo — Испания) — Banco Santander, SA/Mahamadou Demba, Mercedes Godoy Bonet (C-96/16), Rafael Ramón Escobedo Cortés/Banco de Sabadell SA (C-94/17)

(Съединени дела C-96/16 и C-94/17) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи - Приложно поле - Прехвърляне на вземане - Договор за потребителски кредит - Критерии за преценка на неравноправния характер на клауза от този договор, с която се определя размерът на мораторни лихви - Последици от неравноправния характер))

(2018/C 352/02)

Език на производството: испански

Запитващи юрисдикции

Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona, Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Banco Santander, SA (C-96/16), Rafael Ramón Escobedo Cortés (C-94/17)

Ответници: Mahamadou Demba, Mercedes Godoy Bonet (C-96/16), Banco de Sabadell SA (C-94/17)

Диспозитив

1)

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, тя не се прилага за търговска практика на прехвърляне или закупуване на вземане към потребител, без такава възможност за прехвърляне да е предвидена в договора за кредит, сключен с този потребител, без той да е предварително информиран за това прехвърляне или да е дал съгласието си за това и без да му бъде предоставена възможност да изкупи обратно своя дълг — и по този начин да го погаси — чрез възстановяване на платената от приобретателя цена при прехвърлянето заедно със съответните разходи и лихви. От друга страна, тази директива не се прилага и за национални разпоредби като съдържащите се в член 1535 от Código Civil (Гражданският кодекс) и в членове 17 и 540 от Ley 1/2000 de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за приемане на граждански процесуален кодекс) от 7 януари 2000 г., които предвиждат такава възможност за обратно изкупуване и уреждат заместването на прехвърлителя от приобретателя във висящите производства.

2)

Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика като разглежданата в главното производство практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), съгласно която клауза от договор за потребителски кредит, която не е договорена индивидуално и с която се определя приложимият размер на мораторните лихви, е неравноправна, с мотива че при забава на плащането изисква от потребителя да изплати неоснователно висока неустойка, при положение че този размер надвишава с повече от два процентни пункта предвидения в същия договор размер на редовните лихви.

3)

Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика като разглежданата в главното производство практика на Tribunal Supremo (Върховния съд, Испания), съгласно която последицата от неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит, която не е договорена индивидуално и с която се определя размерът на мораторните лихви, се състои в пълното премахване на тези лихви, като продължават да текат предвидените в този договор редовни лихви.

---

(1)  ОВ C 145, 25.4.2016 г.

ОВ C 151, 15.5.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León — Испания) — Jorge Luis Colino Sigüenza/Ayuntamiento de Valladolid и др.

(Дело C-472/16) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2001/23/ЕО - Приложно поле - Член 1, параграф 1 - Прехвърляния на предприятия - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална школа - Преустановяване на дейността на първия изпълнител преди края на учебната година и определяне на нов изпълнител в началото на следващата учебна година - Член 4, параграф 1 - Забрана за уволнения поради прехвърляне - Изключение - Уволнения по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47))

(2018/C 352/03)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jorge Luis Colino Sigüenza

Ответници: Ayuntamiento de Valladolid, In-Pulso Musical SC, Miguel del Real Llorente, Administrador Concursal de Músicos y Escuela SL, Músicos y Escuela SL, Fondo de Garantía Salarial (Fogasa)

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива може да попадне положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнителят на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална академия, на когото общинската администрация е предоставила всички необходими материални средства за извършване на тази дейност, я преустановява два месеца преди края на текущата учебна година, като едновременно с това уволнява персонала и възстановява посочените материални средства на общинската администрация, която възлага нова поръчка само за следващата учебна година и предоставя на новия изпълнител същите материални средства.

2)

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, когато изпълнителят на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална академия, преустановява тази дейност два месеца преди края на текущата учебна година, като едновременно с това уволнява персонала, а новият изпълнител поема дейността в началото на следващата учебна година, се установява, че уволнението на служителите е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“ по смисъла на тази разпоредба, стига обстоятелствата, довели до уволнението на всички служители, както и определянето със закъснение на нов изпълнител на услуги да не съставляват нарочна мярка за лишаване на тези служители от правата, предоставени им от тази директива, което следва да провери запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 441, 28.11.2016 г.

Решение на Съда (втори състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Saras Energía SA/Administración del Estado

(Дело C-561/16) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2012/27/ЕС - Член 7, параграфи 1, 4 и 9 - Член 20, параграфи 4 и 6 - Насърчаване на енергийната ефективност - Схема за задължения за енергийна ефективност - Други мерки на политиката - Национален фонд за енергийна ефективност - Създаване на такъв фонд като основна мярка за изпълнение на задълженията за енергийната ефективност - Задължение за вноски - Определяне на задължените страни - Енергоразпределителни предприятия и/или предприятия за продажба на енергия на дребно))

(2018/C 352/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Saras Energía SA

Ответник: Administración del Estado

в присъствието на: Endesa SA, Endesa Energía SA, Endesa Energía XXI SLU, Viesgo Infraestructuras Energéticas SL, Hidroeléctrica del Cantábrico SAU, Nexus Energía SA, Nexus Renovables SLU, Engie España SL, Villar Mir Energía SL, Energya VM Gestión de Energía SLU, Estaciones de Servicio de Guipúzcoa SA, Acciona Green Energy Developments SLU, Fortia Energía SL

Диспозитив

1)

Членове 7 и 20 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която установява като основен начин за изпълнение на задълженията за енергийна ефективност схема за заплащане на годишна вноска в национален фонд за енергийна ефективност, доколкото, от една страна, тази правна уредба гарантира постигането на икономии на енергия в степен, равностойна на схемите за задължения за енергийна ефективност, които могат да бъдат въведени на основание член 7, параграф 1 от тази директива, и от друга страна, са спазени изискванията по член 7, параграфи 10 и 11 от посочената директива, което запитващата юрисдикция следва да провери.

2)

Член 7 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага задължения за енергийна ефективност само на определени предприятия от енергийния сектор, доколкото определянето на тези предприятия като задължени страни действително почива на изрично изложени обективни и недискриминационни критерии, което запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 22, 23.1.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — TGE Gas Engineering GmbH — Sucursal em Portugal/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-16/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Възникване и обхват на правото на приспадане))

(2018/C 352/05)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: TGE Gas Engineering GmbH — Sucursal em Portugal

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., както и принципът на неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че дружество със седалище в друга държава членка, както и притежаваният от него клон в първата от тези държави, са две отделни данъчнозадължени лица, поради това че всяко от тези образувания разполага с данъчен идентификационен номер, и по тази причина да откаже на клона правото на приспадане на ДДС, начислен в данъчните известия, издадени от ОИИ, член на което е посоченото дружество, а не неговият клон.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Австрия) — VTB Bank (Austria) AG/Finanzmarktaufsichtsbehörde

(Дело C-52/17) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Директива 2013/36/ЕС - Членове 64, 65 и 67 - Регламент (ЕС) № 575/2013 - Член 395, параграфи 1 и 5 - Надзор над кредитните институции - Надзорни и санкционни правомощия - Максимални размери на големите експозиции - Правна уредба на държава членка, която предвижда налагането на лихви в случай на превишаване на тези максимални размери - Регламент (ЕС) № 468/2014 - Член 48 - Разпределение на правомощията между Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните органи - Официално започната надзорна процедура))

(2018/C 352/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: VTB Bank (Austria) AG

Ответник: Finanzmarktaufsichtsbehörde

Диспозитив

1)

Член 64 и член 65, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, както и член 395, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което при превишение на максималните размери на експозициите, предвидени в член 395, параграф 1 от Регламент № 575/2013, автоматично се налагат възстановителни лихви на кредитната институция, макар тя да е изпълнила условията по член 395, параграф 5 от посочения регламент, при които кредитните институции могат да превишават тези размери.

2)

Член 48, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) трябва да се тълкува в смисъл, че надзорната процедура не може да се приема за официално започната по смисъла на тази разпоредба нито когато кредитната институция подава информация до националния надзорен орган за превишение на максималните размери по член 395, параграф 1 от Регламент № 575/2013, нито когато този орган вече е постановил решение в паралелна процедура относно подобни нарушения.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Château du Grand Bois SCI/Établissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)

(Дело C-59/17) (1)

((Преюдициално запитване - Селско стопанство - Пазар на вино - Регламент (EО) № 555/2008 - Помощи за преструктуриране и конверсия на лозята - Внезапни проверки на място - Правомощия на служителите, извършващи контрол - Възможност за служителите да проникнат в земеделско стопанство, без да са получили съгласието на собственика))

(2018/C 352/07)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Château du Grand Bois SCI

Ответник: Établissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)

Диспозитив

Членове 76, 78 и 81 от Регламент (EО) № 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор трябва да се тълкуват в смисъл, че не разрешават на служителите, които извършват проверка на място, да проникват в земеделско стопанство, без да са получили съгласието на стопанина.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg — Германия) — Miriam Bichat (C-61/17), Daniela Chlubna (C-62/17), Isabelle Walkner (C-72/17)/Aviation Passage Service Berlin GmbH& Co. KG

(Дело C-61/17) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО - Член 2, параграф 4, първа алинея - Понятието „предприятие, което контролира работодателя“ - Процедури за консултиране с работниците - Тежест на доказване))

(2018/C 352/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Miriam Bichat (C-61/17), Daniela Chlubna (C-62/17), Isabelle Walkner (C-72/17)

Ответник: Aviation Passage Service Berlin GmbH & Co. KG

Диспозитив

Член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „предприятие, което контролира работодателя“ се отнася за всяко предприятие, което е свързано с този работодател поради участие в дружествения му капитал или поради други правоотношения, позволяващи упражняването на решаващо влияние в органите за вземане на решения на работодателя и принуждаването му да предвиди или извърши колективни уволнения.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Administration des douanes et droits indirects, Etablissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)/Hubert Clergeau и др.

(Дело C-115/17) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕИО) № 1964/82 - Неверни декларации или измамни действия с цел получаване на специални възстановявания при износ за някои разфасовки обезкостено месо от животни от рода на едрия рогат добитък - Изменение на Регламент № 1964/82, с което се разширява обхватът на специалните възстановявания при износ - Принцип на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон - Член 49, параграф 1, трето изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз))

(2018/C 352/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Administration des douanes et droits indirects, Etablissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)

Ответници: Hubert Clergeau, Jean-Luc Labrousse, Jean-Jacques Berthellemy, Alain Bouchet, Jean-Pierre Dubois, Marcel Géry, Jean-Paul Matrat, Jean-Pierre Paziot, Patrice Raillot

Диспозитив

Принципът на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, закрепен в член 49, параграф 1, трето изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска лице да бъде осъдено за това, че е получило неоснователно специалните възстановявания при износ, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1964/82 на Комисията от 20 юли 1982 година относно определяне на условията за предоставяне на за някои разфасовки обезкостено месо от животни от рода на едрия рогат добитък, посредством измамни действия или неверни декларации относно естеството на стоките, за които са поискани възстановяванията, при положение че в резултат на изменение на този регламент след извършване на инкриминираните деяния, изнесените от това лице стоки вече са отговаряли на изискванията за получаване на тези възстановявания.

---

(1)  ОВ C 178, 6.6.2017 г.

Решение на Съда (осми състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Satversmes tiesa — Латвия) — Administratīvā rajona tiesa/Ministru kabinets

(Дело C-120/17) (1)

(Преюдициално запитване - Земеделие - Подпомагане на развитието на селските райони - Регламент (ЕО) № 1257/1999 - Членове 10 — 12 - Подпомагане за ранно пенсиониране - Национално законодателство, предвиждащо право на наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране - Законодателство, одобрено от Европейската комисия - Последваща промяна на становището - Защита на оправданите правни очаквания))

(2018/C 352/10)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Satversmes tiesa

Страни в главното производство

Искател: Administratīvā rajona tiesa

Заинтересована страна: Ministru kabinets

Диспозитив

1)

Членове 10—12 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти, трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат при тяхното прилагане държавите членки да приемат мерки, които позволяват наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране като разглежданото в главното производство.

2)

Принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че национална норма като разглежданата в главното производство, която предвижда наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране и която е одобрена от Комисията като съответстваща на Регламент № 1257/1999, поражда оправдани правни очаквания у наследниците на получавалите това подпомагане земеделските производители, и че заключение като съдържащото се в протокола от заседанието на Комитета за развитие на селските райони към Комисията от 19 октомври 2011 г., съгласно което посоченото подпомагане не може да се наследява, не води до отпадане на тези оправдани правни очаквания.

---

(1)  ОВ C 168, 29.5.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal — Ирландия) — David Smith/Patrick Meade, Philip Meade, FBD Insurance plc, Ирландия, Attorney General

(Дело C-122/17) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Трета директива 90/232/ЕИО - Член 1 - Отговорност за телесни повреди на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство - Задължителна застраховка - Директен ефект на директивите - Задължение да се остави без приложение национална правна уредба, която е в противоречие с директива - Неприлагане на договорна клауза, която е в противоречие с директива))

(2018/C 352/11)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Ищец: David Smith

Ответници: Patrick Meade, Philip Meade, FBD Insurance plc, Ирландия, Attorney General

Диспозитив

Правото на Съюза, и по-специално член 288 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана със спор между частноправни субекти, която не е в състояние да направи тълкуване на своите националноправни разпоредби, намиращи се в противоречие с разпоредба от директива, която отговаря на всички изисквания, за да произведе директен ефект, в смисъл, който да е в съответствие с последната разпоредба, не е задължена само на основание на правото на Съюза да остави без приложение тези националноправни разпоредби, както и клауза, съдържаща се в съответствие с тях в договор за застраховка.

В положение като разглежданото в главното производство страната, която е увредена от несъответствието на националното право с правото на Съюза, или лицето, встъпило в нейните права, все пак биха могли да се позоват на съдебната практика, установена с решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C-6/90 и C-9/90, EU:C:1991:428), за да получат от държавата членка евентуално обезщетение за претърпените вреди.

---

(1)  ОВ C 151, 15.5.2017 г.

Решение на Съда (първи състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Nefiye Yön/Landeshauptstadt Stuttgart

(Дело C-123/17) (1)

((Преюдициално запитване - Асоцииране ЕИО—Турция - Решение № 2/76 - Член 7 - Клауза „standstill“ - Право на пребиваване на членовете на семейството на турски работник - Задължение за получаване на виза за достъп до територията на държава членка))

(2018/C 352/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nefiye Yön

Ответник: Landeshauptstadt Stuttgart

в присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Диспозитив

Член 7 от Решение № 2/76 от 20 декември 1976 г., прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., трябва да се тълкува в смисъл, че мярка на националното право като разглежданата в главното производство, въведена в периода от 20 декември 1976 г. до 30 ноември 1980 г., която поставя издаването на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството в полза на граждани на трети държави, които са членове на семейството на турски работник, пребиваващ законно в съответната държава членка, в зависимост от получаването от тези лица, преди да влязат на територията на страната, на виза с оглед на това събиране, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тази разпоредба. Такава мярка все пак може да бъде обоснована от съображения, свързани с ефективния контрол на имиграцията и управлението на миграционните потоци, но би могла да се приложи само ако условията за прилагането ѝ не надхвърлят необходимото за постигане на преследваната цел, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 318, 25.9.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Land Nordrhein-Westfalen/Dirk Renckhoff

(Дело C-161/17) (1)

((Преюдициално запитване - Авторско право и сродни права - Директива 2001/29/ЕО - Информационно общество - Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права - Член 3, параграф 1 - Публично разгласяване - Понятие - Публикуване в уебсайт без разрешението на притежателя на авторското право на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на посочения притежател - Нова публика))

(2018/C 352/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Land Nordrhein-Westfalen

Ответник: Dirk Renckhoff

Диспозитив

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Hochtief AG/Budapest Főváros Önkormányzata

(Дело C-300/17) (1)

((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Производства по обжалване - Директива 89/665/ЕИО - Иск за обезщетение за вреди - Член 2, параграф 6 - Национална правна уредба, съгласно която иск за обезщетение за вреди е допустим само ако преди това окончателно е установена незаконосъобразността на решението на възлагащия орган, довело до твърдяната вреда - Жалба за отмяна - Предварително обжалване пред арбитражна комисия - Съдебен контрол върху решенията на арбитражната комисия - Национална правна уредба, недопускаща представяне на непосочени пред арбитражна комисия основания - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на ефективна съдебна защита - Принципи на ефективност и равностойност))

(2018/C 352/14)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Hochtief AG

Ответник: Budapest Főváros Önkormányzata

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 6 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процесуална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от арбитражна комисия или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решение на тази арбитражна комисия.

2)

Правото на Съюза, и по-специално член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на искове за обезщетение за вреди допуска национално процесуално правило като разглежданото в главното производство, което ограничава съдебния контрол върху решенията, постановени от арбитражна комисия — осъществяваща първоинстанционен контрол върху решенията, приети от възлагащите органи в процедурите по възлагане на обществени поръчки — до разглеждане само на основанията, посочени пред тази комисия.

---

(1)  ОВ C 269, 14.8.2017 г.

Решение на Съда (осми състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Gerhard Prenninger и др./Oberösterreichische Landesregierung

(Дело C-329/17) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 2011/92/ЕС - Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда - Приложение II - Точка 1, буква г) - Понятие „обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята“ - Разчистване на горско трасе, свързано със строителството и използването на надземен електропровод))

(2018/C 352/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gerhard Prenninger, Karl Helmberger, Franziska Zimmer, Franz Scharinger, Norbert Pühringer, Agrargemeinschaft Pettenbach, Marktgemeinde Vorchdorf, Marktgemeinde Pettenbach, Gemeinde Steinbach am Ziehberg

Ответник: Oberösterreichische Landesregierung

в присъствието на: Netz Oberösterreich GmbH

Диспозитив

Точка 1, буква г) от приложение II към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда трябва да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на понятието „обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята“ по смисъла на тази разпоредба разчистването на горско трасе за целите на монтирането и използването на надземен електропровод, като разглеждания в главното производство, за времето на законното му съществуване на това място.

---

(1)  ОВ C 318, 25.9.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Tartu Halduskohus — Естония) — Argo Kalda Mardi talu/Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet (PRIA)

(Дело C-435/17) (1)

((Преюдициално запитване - Обща селскостопанска политика - Директни плащания - Регламент (ЕС) № 1306/2013 - Членове 93 и 94 - Приложение II - Кръстосано съответствие - Земеделско и екологично състояние - Минимални изисквания - Прилагане от държава членка - Задължение за поддържане на „гробните съоръжения — обекти на културно-историческото наследство“ - Обхват))

(2018/C 352/16)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tartu Halduskohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Argo Kalda Mardi talu

Ответник: Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet (PRIA)

Диспозитив

1)

Член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, както и приложение II към него трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да предвиди като стандарт за добро земеделско и екологично състояние по приложение II задължение за опазване в земеделските площи на каменните гробни могили, чието преместване да съставлява нарушение на стандарта и поради това да води до намаляване на плащанията за съответния земеделски стопанин.

2)

Член 72, параграф 1, буква а), член 91, параграфи 1 и 2, член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент № 1306/2013, както и член 4, параграф 1, букви б), в) и д) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че предвидените в Регламент № 1306/2013 задължения във връзка с доброто земеделско и екологично състояние трябва да се спазват в цялото земеделско стопанство, а не само на земеделската площ, за която конкретно се иска подпомагане.

---

(1)  ОВ C 338, 9.10.2017 г.

Решение на Съда (седми състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Riigikohus — Естония) — Viking Motors AS e.a./Tallinna linn, Maksu- ja Tolliamet

(Дело C-475/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/EО - Член 401 - Национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота - Забрана - Понятие „данък върху оборота“ - Местен данък върху продажбите - Основни характеристики на ДДС - Липса))

(2018/C 352/17)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Riigikohus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Viking Motors AS, TKM Beauty Eesti OÜ, TKM King AS, Kaubamaja AS, Selver AS

Ответник: Tallinna linn, Maksu- ja Tolliamet

Диспозитив

Член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска запазването или въвеждането на данък като данъка върху продажбите, предмет на делото в главното производство.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Решение на Съда (осми състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Verbraucherzentrale Berlin eV/Unimatic Vertriebs GmbH

(Дело C-485/17) (1)

((Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2011/83/ЕС - Член 2, точка 9 - Понятието „търговски обект“ - Критерии - Договор за продажба, сключен на щанда на търговец по време на търговски панаир))

(2018/C 352/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Verbraucherzentrale Berlin eV

Ответник: Unimatic Vertriebs GmbH

Диспозитив

Член 2, точка 9 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че щанд като разглеждания в главното производство, който търговец наема по време на панаир, за да осъществява на него дейността си няколко дена в годината, е „търговски обект“ по смисъла на посочената разпоредба, ако потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен, може — с оглед на всички свързани с дейността на търговеца фактически обстоятелства, и по-специално на външния изглед на щанда и изнесената в помещенията на самия панаир информация — основателно да очаква, че търговецът осъществява там дейността си и че ще го прикани да сключи договор, като националният съд следва да провери дали това е така.

---

(1)  ОВ C 392, 20.11.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициално запитване от Tallinna Ringkonnakohus — Естония) — Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A./Deepak Mehta

(Дело C-521/17) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална и индустриална собственост - Директива 2004/48/ЕО - Член 4 - Процесуална легитимация на организация за колективно представителство на притежатели на марки - Директива 2000/31/ЕО - Членове 12 — 14 - Отговорност на доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имена на домейни и уебсайтове))

(2018/C 352/19)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tallinna Ringkonnakohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A.

Ответник: Deepak Mehta

Диспозитив

1)

Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки като тази по главното производство правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя активна процесуална легитимация за целта, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)

Членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), трябва се тълкуват в смисъл, че предвидените с тях ограничения на отговорността са приложими спрямо доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имената на домейни в интернет, каквато е разглежданата в главното производство, стига тази услуга да спада към някоя от категориите услуги, посочени в тези членове, и да отговаря изцяло на съответните условия, доколкото дейността на такъв доставчик има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че той няма нито познанията, нито контрола върху пренасяната или съхранявана от клиентите му информация и не изпълнява активна роля, позволявайки им да оптимизират дейността си, свързана с онлайн продажби, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 382, 13.11.2017 г.

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 15 юни 2018 г. — Gennaro Cafaro/DQ

(Дело C-396/18)

(2018/C 352/20)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gennaro Cafaro

Ответник: DQ

Преюдициални въпроси

1)

Противоречи ли националната правна уредба съгласно Указа на председателя на Министерски съвет от 9 септември 2008 г., приет в изпълнение на член 748, трета алинея от Кодекса за корабо- и въздухоплаването, с който се приема Правилник за ограниченията при наемането на работа на летателния персонал на DQ, и която по-специално предвижда автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение при навършване на 60 години, на Регламент № 1178/2011 (1), който определя възрастова граница от 65 години за наемането на работа на пилоти в търговския въздушен транспорт и, в случай че специалната национална правна уредба бъде оставена без приложение, приложим ли е последният в настоящия случай?

2)

При условията на евентуалност, ако се приеме че регламентът е неприложим към разглежданата хипотеза ratione materiae, в противоречие ли е посочената национална правна уредба с принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст, залегнал в Директива 2000/78 (2) и Хартата на основните права на Европейския съюз (член 21, параграф 1), който намира конкретен израз в Директива 2000/78?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 2011 г., стр. 1).

(2)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

Преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Литва), постъпило на 26 юни 2018 г. — AW, BV, CU, DT/Република Литва, представлявана от Lietuvos Respublikos ryšių reguliavimo tarnyba, Bendrasis pagalbos centras и Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija

(Дело C-417/18)

(2018/C 352/21)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus apygardos administracinis teismas

Страни в главното производство

Ищци: AW, BV, CU, DT

Ответник: Република Литва, представлявана от Lietuvos Respublikos ryšių reguliavimo tarnyba, Bendrasis pagalbos centras и Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija

Преюдициални въпроси

1)	Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО (1), изменена с Директива 2009/136/ЕО (2), задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта?

2)

Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания „112“ без SIM карта?

3)

Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от Правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на службите за спешно реагиране (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции?

4)

Следва ли — ако отговорите на първия и/или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди?

---

(1)  Директива на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).

(2)  Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11 и поправка ОВ L 241, 2013 г., стр. 9).

Иск, предявен на 29 юни 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-430/18)

(2018/C 352/22)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: T. Scharf, J. Rius, G. von Rintelen)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като не е приело преди 18 септември 2016 г. всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за изпълнението на Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (1), и при всички случаи като не е нотифицирало всички тези разпоредби на Комисията, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 29, параграф 1 от посочената директива;

—

да се наложи на Кралство Испания в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС дневна парична санкция от 48 919,20 EUR, считано от датата на произнасянето на решението, с което се обявява неизпълнението на задължението за приемане или при всички случаи за нотифициране на Комисията на разпоредбите, необходими за изпълнението на Директива 2014/92/ЕС;

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В съответствие с член 29, параграф 1 от Директива 2014/92/ЕС държавите членки трябва да приемат и публикуват до 18 септември 2016 г. законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими за изпълнението на предвиденото в тази директива и да информират незабавно за това Комисията.

Доколкото Кралство Испания не е извършило пълното транспониране на Директива 2014/92/ЕС и не е нотифицирало на Комисията мерките за транспониране, Комисията реши да предяви настоящия иск пред Съда.

Комисията предлага да се наложи на Кралство Испания заплащането на дневна парична санкция от 48 919,20 EUR, считано от датата на произнасянето на решението, изчислена като се отчита тежестта, продължителността на нарушението и разубеждаващото действие във връзка с капацитета за плащане на посочената държава членка.

---

(1)  ОВ L 257, 2014 г., стр. 214.

Преюдициално запитване от Korkein oikeus (Финландия), постъпило на 2 юли 2018 г. — ML/OÜ Aktiva Finants

(Дело C-433/18)

(2018/C 352/23)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: ML

Ответник: OÜ Aktiva Finants

Преюдициални въпроси

1)

Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с гарантираното в член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (1) право на всяка от страните на ефективно обжалване, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?

2)

Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ? Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?

3)	Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

Преюдициално запитване от Obersten Gerichtshof (Австрия), постъпило на 29 юни 2018 г. — Otis Gesellschaft m.b.H. и др./Land Oberösterreich и др.

(Дело C-435/18)

(2018/C 352/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Obersten Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Otis Gesellschaft m.b.H., Schindler Liegenschaftsverwaltung GmbH, Schindler Aufzüge und Fahrtreppen GmbH, Kone Aktiengesellschaft, ThyssenKrupp Aufzüge Gesellschaft m.b.H.

Ответници: Land Oberösterreich, Gemeinnützige Wohnungsgenossenschaft „Lebensräume“ eingetragene Gen.m.b.H., EBS Wohnungsgesellschaft mbH, WAG Wohnungsanlagen Gesellschaft m.b.H., WSG Gemeinnützige Wohn- und Siedlergemeinschaft reg.Gen.m.b.H., Neue Heimat Oberösterreich Gemeinnützige Wohnungs- und SiedlungsgesmbH, BRW Gemeinnützige Wohnungs- und Siedlungsgenossenschaft „Baureform Wohnstätte“ eingetragene Gen.m.b.H., Gemeinnützige Wohnungs- und Siedlungsgenossenschaft „Familie“ eingetragene Gen.m.b.H., VLW Vereinigte Linzer Wohnungsgenossenschaften Gemeinnützige GmbH, Gemeinnützige Steyrer Wohn- und Siedlungs Genossenschaft „Styria“ reg.Gen.m.b.H., Innviertler Gemeinnützige Wohnungs- und Siedlungsgenossenschaft reg.Gen.m.b.H., Gemeinnützige Wohnungsgesellschaft der Stadt Steyr GmbH, Gemeinnützige Industrie-Wohnungsaktiengesellschaft, Gemeinnützige Siedlungsgesellschaft m.b.H. für den Bezirk Vöcklabruck, GEWOG Neues Heim Gemeinnützige Wohnungsgesellschaft m.b.H.

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 85 от Договора за ЕО, член 81 ЕО, съответно член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за постигане на пълна ефективност на тези разпоредби и на полезното действие на произтичащата от тези разпоредби забрана е необходимо обезщетение за вреди от участниците в картела да могат да искат и онези лица, които не развиват дейност като доставчици или потребители на съответния засегнат от картела продуктов и географски пазар, но като лица, които предоставят подпомагане, осигуряват съгласно действащото законодателство заеми при изгодни условия на купувачите на предлаганите на засегнатия от картела пазар продукти, и чиито вреди се изразяват в това, че отпуснатите от тях заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били без картелно споразумение, вследствие на което те не могат да инвестират тези суми така, че да им носят печалба?

Преюдициално запитване от Förvaltningsrätten i Linköping (Швеция), постъпило на 12 юли 2018 г. — Baltic Cable AB/Energimarknadsinspektionen

(Дело C-454/18)

(2018/C 352/25)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Förvaltningsrätten i Linköping

Страни в главното производство

Жалбоподател: Baltic Cable AB

Ответник: Energimarknadsinspektionen

Преюдициални въпроси

1)

Приложим ли е член 16, параграф 6 от Регламента относно електроенергията (1) във всички случаи, при които лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, независимо от конкретните обстоятелства или той е приложим само в случаите, когато лицето, което получава приходите, е оператор на преносна система съгласно определението в член 2, параграф 4 от Директивата относно пазара на електроенергия?

2)	Ако отговорът на първия въпрос е, че член 16, параграф 6 от Регламента относно електроенергията е приложим само към оператори на преносни системи, представлява ли оператор на преносна система предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от Регламента относно електроенергията следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, могат ли разходите във връзка с експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод във всички случаи да се считат за мрежови инвестиции за поддържане или увеличаване на преносен капацитет, както е посочено в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б)?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от Регламента относно електроенергията следва да се прилага към предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може ли регулаторният орган, съгласно член 16, параграф 6, втора алинея от Регламента относно електроенергията, да одобри предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, което има методика за фиксиране на тарифи, но няма клиенти, които извършват директни плащания с мрежови такси (тарифи), които могат да бъдат намалени, да използва приходи от разпределението на междусистемните електропроводи, за да получи възвръщаемост или, ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, за да експлоатира и поддържа?

5)

Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от Регламента относно електроенергията следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, а отговорът на третия и четвъртия въпрос означава или че дружеството не може да използва приходи, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, за експлоатация или поддържане, или за получаване на възвръщаемост, или че предприятието може да използва приходите за експлоатация или поддръжка, но не и за получаване на възвръщаемост, противоречи ли прилагането на член 16, параграф 6 от Регламента относно електроенергията спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, на принципа на пропорционалност на правото на Съюза или друг приложим принцип?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ 2009, L 211 стр. 15).

Преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит (България) на 17 юли 2018 година — наказателно производство срещу EP

(Дело C-467/18)

(2018/C 352/26)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Луковит

Страна в главното производство

EP

Преюдициални въпроси

1.

Попада ли в приложното поле на Директива 2012/13/ЕС (1) относно правото на информация в наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС (2) относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство настоящото производството за прилагане на принудителни медицински мерки, които са форма на държавна принуда срещу лица, за които от прокурора е установено, че са извършили общественоопасно деяние?

2.

Българското процесуално право, уреждащо особеното производство за прилагане на принудителни медицински мерки по правилата на чл. 427 и сл. НПК, което не предвижда възможност съдът да върне делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а може само да уважи предложението за прилагане на принудителни медицински мерки или да го отхвърли, представлява ли ефективно средство за защита по смисъла на чл. 12 от Директива 2013/48/ЕС и чл. 8 от Директива 2012/13/ЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което да гарантира на лицето, че може да оспори пред съда нарушенията на правата му в хода на досъдебното производство?

3.

Директива 2012/13/EC и Директива 2013/48/ЕС приложими ли са за наказателни (досъдебни) производства, когато националното право — Наказателно-процесуалният кодекс, не познава фигурата на „заподозрян“, а формално в хода на досъдебното производство прокурорът не привлича лицето в качеството му на обвиняем, защото приема, че разследваното убийство е извършено от лицето в състояние на невменяемост и поради това прекратява наказателното производство, за което не уведомява лицето, като прави искане до съда за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо него?

4.

По смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2012/13/ЕС и чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС предложеното за принудително лекуване лице придобил ли е качеството на „заподозрян“, когато полицейският служител при първоначалното посещение на местопроизшествието и първоначалните издирвателни действия в дома на жертвата и нейния син, виждайки по тялото на последния следи от кръв, го е разпитал за причините да убие майка си и да пренесе трупа на улицата, на които въпроси лицето е отговорило, след което полицаят му е поставил белезници? При положителен отговор, следва ли на лицето още в този момент да се предостави информация по чл. 3, § 1, вр. § 2 от Директива 2012/13/ЕС, и как следва да се отчетат специфичните потребности по § 2 на лицето в подобна ситуация при предоставяне на информацията, след като на полицията е било известно, че лицето страда от психично разстройство?

5.

Правна уредба като националната, която допуска фактическо лишаване от свобода с принудително настаняване в психиатрична болница чрез процедура по Закона за здравето (превантивна мярка за принуда, която се налага при доказване, че лицето страда от психично заболяване и че е налице предполагаема опасност лицето да извърши престъпление, а не за реализирано такова), когато фактическото основание за разкриване на процедурата е деянието, за което е образувано наказателно производство срещу настаненото за лечение лице, съответства ли на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 (3) относно укрепване на някой аспекти относно презумпцията за невиновност и по този начин заобикаля ли се правото на справедлив процес при арест, който да отговаря на критериите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ — процес, в който съдът да има правомощие да провери както спазването на процедурните правила, така и на основателните подозрения, мотивиращи задържането, а също и легитимността на преследваната с тази мярка цел, каквото задължение съдът има, ако лицето е задържано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

6.

В понятието за презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 включва ли се и презумпцията, че невменяемите лица не са извършили общественоопасното деяние, в което прокурора ги обвинява, докато обратното не бъде установено в съответствие в процесуалния закон (в наказателно производство при спазване на правото на защита)?

7.

Национална правна уредба, която предвижда различни правомощия за решаващия съд по отношение на служебната проверка за законосъобразност на досъдебното производство, според това, дали: 1.) разглежда обвинителен акт на прокурора, с който се твърди, че определено лице, което е психически годно, е извършило убийство (чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4 НПК), или 2.) разглежда предложението на прокурора, с което се твърди, че лицето е извършило убийство, но поради психическа негодност на дееца извършеното не е престъпление, и се иска от съда на наложи държавна принуда с цел лекуване; може да се приеме, че осигурява гаранциите за ефективни средства за защита на уязвимите лица, каквито се изискват от чл. 13, вр. чл. 12 Директива 2013/48/ЕС и чл. 8, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2 2012/13/ЕС, и дали различните правомощия на съда произтичащи от вида на производството, предопределен от това дали посоченото лице за извършител разполага с психическа годност да носи наказателна отговорност, са в съответствие с принципа на чл. 21, § 1 ХОПЕС за недискриминация?

---

(1)  Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство

OB 2012, L 142, стр. 1

(2)  Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане

OB 2013, L 294, стр. 1

(3)  Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство

OB 2016, L 65, стр. 1

Преюдициално запитване от Pesti Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 23 юли 2018 г. — PannonHitel Pénzügyi Zrt./WizzAir Hungary Légiközlekedési Kft.

(Дело C-476/18)

(2018/C 352/27)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Pesti Központi Kerületi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: PannonHitel Pénzügyi Zrt.

Ответник: WizzAir Hungary Légiközlekedési Kft.

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли членове 5—7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (наричан по-нататък „Регламентът“) (1) да се тълкуват в смисъл, че пътниците, засегнати от промяна на разписанието, може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато въздушният превозвач информира пътниците за промяната на разписанието в деня преди планираната в първоначалното разписание дата на заминаване и в резултат на тази промяна пътниците претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа спрямо часа на пристигане, предвиден в първоначалното разписание, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето, предвидено в първоначално предоставеното от въздушния превозвач разписание?

2)

Следва ли членове 5—7 от Регламента да се тълкуват в смисъл, че пътниците, засегнати от промяна на разписанието, може да се приравнят на пътниците на закъснели полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато в резултат на тази промяна на разписанието пътниците претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето, предвидено в първоначално предоставеното от въздушния превозвач разписание?

---

(1)  ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

Преюдициално запитване от Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 юли 2018 г. — Google Ireland Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága

(Дело C-482/18)

(2018/C 352/28)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Google Ireland Limited

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли членове 18 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“ налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне до общо 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?

2)	Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?

3)

Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, това не става автоматично, а задължението за регистрация се изпълнява чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?

4)

При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?

5)

Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?

6)

В светлината на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато имуществената санкцията за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата имуществена санкция?

7)

Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе съдебно заседание по делото?

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 20 юли 2018 г. — Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (SPEDIDAM), PG, GF/Institut national de l’audiovisuel

(Дело C-484/18)

(2018/C 352/29)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (SPEDIDAM), PG, GF

Ответник: Institut national de l’audiovisuel

Други страни: Syndicat indépendant des artistes-interprètes (SIA-UNSA), Syndicat français des artistes-interprètes (CGT)

Преюдициален въпрос

Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (1) да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 49, II, от Loi no 86-1067 du 30 septembre 1986 relative à la liberté de communication, modifiée par l’article 44 de la loi no 2006-961 du 1er août 2006 (Закон № 86-1067 от 30 септември 1986 г. за свободата на комуникациите, изменен с член 44 от Закон № 2006-961 от 1 август 2000 г.) да създаде в полза на Националния институт за аудиовизия, бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?

---

(1)  ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 24 юли 2018 г. — Groupe Lactalis/Premier ministre, Ministre de l’Agriculture et de l’Alimentation, Garde des Sceaux, ministre de la Justice, Ministre de l’Économie et des Finances

(Дело C-485/18)

(2018/C 352/30)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Groupe Lactalis

Ответници: Premier ministre, Ministre de l’Agriculture et de l’Alimentation, Garde des Sceaux, ministre de la Justice, Ministre de l’Économie et des Finances

Преюдициални въпроси

1)

Дали член 26 от Регламент № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г., (1) който предвижда по-конкретно, че Комисията представя доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната или мястото на произход що се отнася до млякото и млякото, използвано като съставка, трябва да се счита за конкретно хармонизиране на този въпрос по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и дали той е пречка за възможността на държавите членки да приемат на основание член 39 от този регламент мерки, налагащи допълнителни задължителни данни?

2)

В случай, че националните мерки могат да се обосноват със защитата на потребителите с оглед на член 39, параграф 1, трябва ли двата критерия по параграф 2 от този член относно, от една страна, доказаната връзка между някои качества на храната и нейния произход, и от друга страна, доказателството, че по-голямата част от потребителите придава голямо значение на предоставянето на тази информация, да бъдат разглеждани заедно и по-конкретно дали преценката на доказаната връзка може да се основе на само субективни елементи, свързани със значимостта на асоциацията, която по-голямата част от потребителите могат да направят между качествата на храна и нейния произход?

3)

Доколкото характеристиките на храната явно произтичат от всички елементи, които са част от нейното качество, могат ли съображенията, свързани с устойчивостта на храната при превоз и с рисковете за нейното разваляне по време на превоза, да бъдат взети предвид при преценката за наличието на доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход за прилагането на член 39, параграф 2?

4)

Дали преценката на условията по член 39 предполага качествата на храна да се считат за уникални поради нейния произход или като гарантирани поради факта на този произход и в този последен случай, независимо от хармонизацията на приложимите в рамките на Европейския съюз санитарни и екологични норми, може ли посочването на произхода да бъде по-конкретно от посочване под формата „ЕС“ или „извън ЕС“?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, стр. 18).

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 23 юли 2018 г. — RE/Praxair MRC

(Дело C-486/18)

(2018/C 352/31)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: RE

Ответник: Praxair MRC

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (1), да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на служител в родителски отпуск на непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, в съответствие с който „[о]безщетението за уволнение и пенсиониране на служител на пълно работно време и на непълно работно време в същото предприятие се изчисляват съразмерно на прослужените периоди на заетост в рамките на някой от тези режими от постъпването му в предприятието“?

2)

Трябва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП), да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на служител в родителски отпуск на непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член R. 1233-32 от Кодекса на труда, в съответствие с който през периода на отпуска за преквалификация, надвишаващ срока за предизвестие, служителят получава месечно възнаграждение, дължимо от работодателя, чийто размер е най-малко 65 % от неговото средно месечно брутно възнаграждение с удръжките по член L. 5422-9 за последните 12 месеца, предхождащи връчването на заповедта за уволнение?

3)

При утвърдителен отговор на единия от предходните два въпроса трябва ли член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, и в член R. 1233-32 от него, доколкото значително по-голям брой жени, отколкото мъже избират да ползват родителски отпуск при непълно работно време и непряката дискриминация в резултат от това при получаването на обезщетение за уволнение и на обезщетение във връзка с отпуск за преквалификация, по-ниски в сравнение с тези на служителите, които не са ползвали родителски отпуск при намалено работно време, не е обоснована от обективни обстоятелства, несвързани с каквато и да било дискриминация?

---

(1)  ОВ L 145, стр. 4.

Преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия), постъпило на 30 юли 2018 г. — YX

(Дело C-495/18)

(2018/C 352/32)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: YX

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 4, параграф 1, буква a) от Рамково решение (1) [2008/909/ПВРI] да се тълкува в смисъл, че посочените в него критерии са изпълнени само ако осъденото лице има с държавата членка, чийто гражданин е, семейни, социални, трудови или други връзки, позволяващи с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в тази държава членка може да улесни неговата социална реинтеграция, и че не допуска разпоредба от националното право като член 4, параграф 1, буква а) от Закон № 549/2011, позволяващ в такива случаи да се признае и изпълни решение единствено въз основа на формално регистрираното в изпълняващата държава обичайно местопребиваване, без да се вземе предвид дали осъденото лице има с тази държава членка конкретни връзки, които биха могли да увеличат шансовете му за социална реинтеграция?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4, параграф 2 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че дори в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от Рамковото решение компетентният орган на издаващата държава е длъжен да се увери още преди изпращане на решението и удостоверението, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава ще постигне целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, и да посочи информацията, получена в част г), точка 4 от удостоверението, по-специално, ако в становището, изразено в съответствие с член 6, параграф 3 от Рамковото решение, осъденото лице твърди, че има конкретни семейни, социални или трудови отношения с издаващата държава?

3)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 9, параграф 1, буква б) от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че е налице основание за отказ за признаване и изпълнение на съдебно решение също и когато, в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от Рамковото решение, въпреки консултацията, посочена в параграф 3 от тази разпоредба, и евентуално предоставената друга необходима информация, не е доказано, че съществуват семейни, социални, трудови или други връзки, позволяващи с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в изпълняващата държава може да улесни социална реинтеграция на осъденото лице?

---

(1)  Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27).

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — K. Chrysostomides & Co. И др./Съвет и др.

(Дело T-680/13) (1)

((Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - Програма за подпомагане на стабилността в Кипър - Решение на Управителния съвет на ЕЦБ относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност във връзка с искане на централната банка на Кипър - Декларации на Еврогрупата от 25 март, 12 април, 13 май и 13 септември 2013 г. относно Кипър - Решение 2013/236/ЕС - Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г. относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Кипър и Европейския механизъм за стабилност - Компетентност на Общия съд - Допустимост - Изисквания за форма - Изчерпване на вътрешноправните средства за защита - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Право на собственост - Оправдани правни очаквания - Равно третиране))

(2018/C 352/33)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC (Никозия, Кипър и 50-те други ищци, чиито имена са посочени в приложение към решението (представител: P. Tridimas, barrister)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Dumitriu-Segnana, E. Chatziioakeimidou и E. Moro), Европейска комисия (представители: първоначално B. Smulders, J.-P. Keppenne и M. Konstantinidis, впоследствие J.-P. Keppenne, M. Konstantinidis и L. Flynn), Европейска централна банка (представители: първоначално N. Lenihan и F. Athanasiou, впоследствие P. Papapaschalis и P. Senkovic и накрая M. Szablewska и K. Laurinavičius, подпомагани от H.-G. Kamann, avocat), Еврогрупа, представлявана от Съвета на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Dumitriu-Segnana, E. Chatziioakeimidou и E. Moro), Европейски съюз, представляван от Европейската комисия (представители: първоначално B. Smulders, J.-P. Keppenne и M. Konstantinidis, впоследствие J.-P. Keppenne, M. Konstantinidis и L. Flynn)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели в резултат на решението на управителния съвет на ЕЦБ от 21 март 2013 г. относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност във връзка с искане на централната банка на Кипър, декларациите на Еврогрупата от 25 март, 12 април, 13 май и 13 септември 2013 г. относно Кипър, Решение 2013/236/EС на Съвета от 25 април 2013 година, отправено до Кипър относно конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж (ОВ L 141, 2013 г., стр. 32), Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Кипър и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), както и други актове и действия на Комисията, Съвета, ЕЦБ и Еврогрупата, свързани с предоставянето на инструмент за финансова помощ на Република Кипър

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Dr. K. Chrysostomides & co. LLC и другите ищци, чиито имена са посочени в приложение, да понесат, наред със собствените си съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз, от Европейската комисия и от Европейската централна банка (ЕЦБ).

---

(1)  ОВ C 194, 24.6.2014 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — Bourdouvali и др./Съвет и др.

(Дело T-786/14) (1)

((Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - Програма за подпомагане на стабилността в Кипър - Решение на Управителния съвет на ЕЦБ относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност във връзка с искане на централната банка на Кипър - Декларации на Еврогрупата от 25 март, 12 април, 13 май и 13 септември 2013 г. относно Кипър - Решение 2013/236/ЕС - Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г. относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Кипър и Европейския механизъм за стабилност - Компетентност на Общия съд - Допустимост - Изисквания за форма - Изчерпване на вътрешноправните средства за защита - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Право на собственост - Оправдани правни очаквания - Равно третиране))

(2018/C 352/34)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Eleni Pavlikka Bourdouvali (Менеу, Кипър) и други 51 ищци, чиито имена са посочени в приложение към съдебното решение (представител: P. Tridimas, barrister)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Moro и E. Chatziioakeimidou), Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne, M. Konstantinidis и L. Flynn), Европейска централна банка (представители: K. Laurinavičius и M. Szablewska, подпомагани от H.-G. Kamann, avocat), Еврогрупа, представлявана от Съвета на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Moro и E. Chatziioakeimidou) и Европейски съюз, представляван от Европейската комисия (представители: J.-P. Keppenne, M. Konstantinidis и L. Flynn)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели в резултат на решението на управителния съвет на ЕЦБ от 21 март 2013 г. относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност във връзка с искане на централната банка на Кипър, декларациите на Еврогрупата от 25 март, 12 април, 13 май и 13 септември 2013 г. относно Кипър, Решение 2013/236/EС на Съвета от 25 април 2013 година, отправено до Кипър относно конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж (ОВ L 141, 2013 г., стр. 32), Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Кипър и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), както и други актове и действия на Комисията, Съвета, ЕЦБ и Еврогрупата, свързани с предоставянето на инструмент за финансова помощ на Република Кипър

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда г-жа Eleni Pavlikka Bourdouvali и другите ищци, чиито имена са посочени в приложение, да понесат, наред със собствените си съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз, от Европейската комисия и от Европейската централна банка (ЕЦБ).

---

(1)  ОВ C 73, 2.3.2015 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — Banque postale/ЕЦБ

(Дело T-733/16) (1)

((Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 4, параграф 1, буква г) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Изчисляване на отношението на ливъридж - Отказ на ЕЦБ да разреши на жалбоподателя да изключи при изчисляването на отношението на ливъридж експозициите, които отговарят на определени условия - Член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Дискреционни правомощия на ЕЦБ - Грешки при прилагане на правото - Явна грешка в преценката))

(2018/C 352/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: La Banque postale (Париж, Франция) (представители: E. Guillaume и L. Coudray, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (представители: K. Lackhoff, R. Bax и G. Bassani, подпомагани от H.-G. Kamann и F. Louis, адвокати)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Република Финландия (представител: S. Hartikainen)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2016-96950066U5XAAIRCPA 78/16 на ЕЦБ от 24 август 2016 г., взето съгласно член 4, параграф 1, буква г) и член 10 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 208, 2013 г., стр. 68, ОВ L 321, 2013 г., стр. 6 и ОВ L 20, 2017 г., стр. 3).

Диспозитив

1)	Отменя Решение ECB/SSM/2016-96950066U5XAAIRCPA 78/16 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 24 август 2016 г.

2)	Осъжда ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

3)	Република Финландия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 454, 5.12.2016 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — Confédération nationale du Crédit mutuel/ЕЦБ

(Дело T-751/16) (1)

((Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 4, параграф 1, буква г) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Изчисляване на отношението на ливъридж - Отказ на ЕЦБ да разреши на жалбоподателя да изключи при изчисляването на отношението на ливъридж експозициите, които отговарят на определени условия - Член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Дискреционни правомощия на ЕЦБ - Грешки при прилагане на правото - Явна грешка в преценката))

(2018/C 352/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Confédération nationale du Crédit mutuel (Париж, Франция) (представители: M. Grégoire и C. De Jonghe, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (представители: K. Lackhoff, R. Bax и G. Bassani, подпомагани от H.-G. Kamann и F. Louis, адвокати)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Република Финландия (представител: S. Hartikainen)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2016-9695000CG7B84NLR5984/92 на ЕЦБ от 24 август 2016 г., взето съгласно член 4, параграф 1, буква г) и член 10 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 208, 2013 г., стр. 68, ОВ L 321, 2013 г., стр. 6 и ОВ L 20, 2017 г., стр. 3).

Диспозитив

1)	Отменя Решение ECB/SSM/2016-9695000CG7B84NLR5984/92 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 24 август 2016 г.

2)	Осъжда ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

3)	Република Финландия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 6, 9.1.2017 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — BNP Paribas/ЕЦБ

(Дело T-768/16) (1)

((Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 4, параграф 1, буква г) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Изчисляване на отношението на ливъридж - Отказ на ЕЦБ да разреши на жалбоподателя да изключи при изчисляването на отношението на ливъридж експозициите, които отговарят на определени условия - Член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Дискреционни правомощия на ЕЦБ - Грешки при прилагане на правото - Явна грешка в преценката))

(2018/C 352/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BNP Paribas (Париж, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (представители: K. Lackhoff, R. Bax, G. Bassani и C. Olivier)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Република Финландия (представител: S. Hartikainen)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2016-R0MUWSFPU8MPRO8K5P83/136 на ЕЦБ от 24 август 2016 г., взето съгласно член 4, параграф 1, буква г) и член 10 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 208, 2013 г., стр. 68, ОВ L 321, 2013 г., стр. 6 и ОВ L 20, 2017 г., стр. 3).

Диспозитив

1)	Отменя Решение ECB/SSM/2016-R0MUWSFPU8MPRO8K5P83/136 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 24 август 2016 г.

2)	Осъжда ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

3)	Република Финландия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 6, 9.1.2017 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — Кипър/EUIPO — Papouis Dairies (Pallas Halloumi)

(Дело T-825/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Pallas Halloumi“ - По-ранна словна сертификатна марка на Обединеното кралство „HALLOUMI“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 352/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, QC, и V. Marsland, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Papouis Dairies Ltd (Никозия, Кипър) (представител: N. Korogiannakis, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 септември 2016 г. (преписка R 2065/2014-4) относно производство по възражение между Република Кипър и Papouis Dairies

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 22, 23.1.2017 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — Кипър/EUIPO — POA (COWBOYS HALLOUMI)

(Дело T-847/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „COWBOYS HALLOUMI“ - По-ранна словна сертификатна марка на Обединеното кралство „HALLOUMI“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 352/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, QC, и V. Marsland, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pagkypriosorganismos ageladotrofon (POA) (Latsia, Кипър) (представител: N. Korogiannakis, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 септември 2016 г. (преписка R 2781/2014-4) относно производство по възражение между Република Кипър и POA.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 22, 23.1.2017 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2018 г. — Star Television Productions/EUIPO — Marc Dorcel (STAR)

(Дело T-797/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Фигуративна марка на Европейския съюз „STAR“ - Липса на реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) №o 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 352/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Star Television Productions Ltd (Тортола, Обединено кралство) (представител: D. Farnsworth, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Marc Dorcel SA (Париж, Франция) (представител: B. Soyer, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 14 септември 2017 г. (преписка R 1519/2016-2) постановено в производство по отмяна със страни Star Television Productions и Marc Dorcel.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Star Television Productions Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 42, 5.2.2018 г.

Жалба, подадена на 27 юни 2018 г. — WV/ЕСВД

(Дело T-388/18)

(2018/C 352/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: WV (представител: É. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да допусне и уважи жалбата, — след като съответно разпоредби на ответника най-напред и съгласно член 89, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, уреждащ „процесуално-организационните действия“, да представи всички писмени и други доказателства във връзка с настоящото дело, и по-специално: заповедта и заключенията от вътрешното разследване по въпросите на сигурността, проведено от ОН; всички вътрешни за ЕСВД решения и документи, изготвени във връзка с обвиненията относно твърдяното изнасяне на документи и евентуалното предаване на информация от страна на жалбоподателя на трета държава (Израел/Турция), точните дати, информацията, която се твърди, че е съобщена, и конкретните доказателства, както и предадената информация на и отговора от службата за сигурност; вътрешните документи и/или решения, очевидно изготвени или взети във връзка с инцидента от 27 юли 2016 г., и по-специално меморандума до генералния секретар на ЕСВД относно отстраняването на жалбоподателя от отдел „Турция“; мейла на г-жа [X], изпратен през септември 2015 г. на г-н [Y], в който се говорело за „сериозни проблеми, основно свързани с неговото поведение“; информацията относно естеството на различните прехвърляния, които са били извършени по отношение на него, за да се изясни дали прехвърлянията са били с щата му и/или извънщатни; описанията на длъжностите на националните експерти на разположение в отдел „Турция“ на ЕСВД, отразяващи споразумението, сключено с различните държави членки през юни 2015 г. за създаването на този отдел; протокола от срещата на 18 май 2017 г. между жалбоподателя, представител на Комитета по персонала и ОН; разменените мейли от 10 юли 2017 г. между г-н [Z] и ръководителя на делегацията на ЕС в Турция, — да отмени мълчаливия отказ по искането за съдействие на основание член 24 от Правилника от 4 септември 2017 г., — да отмени решението от 28 март 2018 г. с номер Ares(2018)1705593, съобщено същия ден, с което ОН отхвърля жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя на 29 ноември 2017 г. под номер R/510/17 срещу мълчаливия отказ по искането за съдействие на основание член 24 от Правилника, — да осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно-единствено основание, изведено от неизпълнение на задължението за съдействие и полагане на грижа, от нарушение на член 1е, параграф 2, членове 12, 12а, 22б, 24, 25 и 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилник“), на принципа на добра администрация, както и от нарушение на членове 1 и 2 от Приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

В рамките на основанието жалбоподателят сочи и нарушение по-специално на членове 41, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на правото на защита, злоупотреба с право и с процесуални възможности, както и явно нарушение на принципа на оправдани правни очаквания и равни процесуални възможности.

Накрая жалбоподателят сочи, в рамките на основанието, нарушение на принципа, съгласно който от администрацията се изисква да приема решения само на базата на законово допустими мотиви — релевантни и неопорочени от явни грешки в преценката, фактически и правни, както и нарушение на принципите на пропорционалност, състезателност, добра администрация и правна сигурност, а също и нарушение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

Така очертаното оплакване е, че с приемането на обжалваното решение при изложените условия и впоследствие с отхвърлянето на жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя, ОН не е приложил и не е изтълкувал правилно разпоредбите от Правилника и посочените по-горе принципи, като е основал решението си на неточни мотиви както от фактическа, така и от правна страна, с което е поставил жалбоподателя в незаконосъобразно административно положение при пълна липса на съответствие между установените факти и отхвърленото искане за съдействие.

Иск, предявен на 27 юни 2018 г. — Riesco García/Парламент

(Дело T-391/18)

(2018/C 352/42)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Juan Carlos Riesco García (Рота, Испания) (представител: M. Tey Ariza, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

С настоящия иск и въз основа на компетенциите на Общия съд на Европейския съюз ищецът предявява иск за неправомерно бездействие с оглед на отговора, даден от Комисията по петиции на Европейския парламент от 31 май 2017 г. на неговата петиция № 0741/2015 относно твърдяната дискриминация между длъжностните лица и срочно наетите служители що се отнася до разликата в третирането при условията за пенсиониране на служителите в звената на централната администрация на Испанската държава.

—

с оглед на посочената правна уредба (Директива 1999/70 на Съвета от 28 юни 1999 година относно рамковото споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP) да обяви настоящия иск за допустим и да се произнесе по поставения въпрос и на основа на този иск да разпореди на Испанската държава да признае и да направи незабавно ефективно правото на всички длъжностни лица от звената от централната администрация на държавата да се ползват от едни и същи или сходни условия за достъп до предсрочното пенсиониране.

Основания и основни доводи

Ищецът посочва, че в съответствие с испанското законодателство, което е предмет на петицията, на работниците, които са длъжностни лица, принадлежащи към режима на Социалната сигурност, е позволено да сменят схемата на социално осигуряване, тъй като са назначени за постоянно, докато на срочно наетите служители това не е позволено, тъй като те не са назначени за постоянно.

За ищеца е разочароващ и необясним необоснования отговор, получен от страна на Комисията по петиции на Европейския парламент на петиция (0741/2015). Този орган, който е обявил петицията за допустима и е счел на 3 август 2016 г., че е необходимо испанското законодателство да се съобрази с Директива 1999/70, както е поискано (равенство на условията за пенсиониране), и дори е разгледал възможността да започне производство за установяване на нарушение, впоследствие се е разубедил с довода, че има „фактически въпроси“, които следва да се решат.

Още по-необяснимо е това, че при наличието на съмнения по този въпрос същият не е отправен до компетентната институция, тоест Съдът, който да реши дали в този случай е необходимо националното законодателство да се съобрази с Директива 1999/70, а вместо това е предложено този въпрос да се отправи до националните юрисдикции, които са още по-малко или в никакъв случай компетентни да решат въпроса за необходимостта от съобразяване на националното законодателство с това на Съюза.

Жалба, подадена на 29 юни 2018 г. — ITSA/Комисия

(Дело T-396/18)

(2018/C 352/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: International Tax Stamp Association Ltd (ITSA) (Сънбъри на Темза, Обединено кралство) (представител: F. Scanvic, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2018/573 на Комисията от 15 декември 2017 година относно основните елементи на договорите за съхраняване на данни, сключвани като част от система за проследяване на тютюневите изделия, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия и Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8 от Протокола на СЗО за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, приет в Сеул на 12 ноември 2012 г., с който се забранява извършването на операциите по маркиране на тютюневите изделия да се възлага на тютюневата промишленост. Във връзка с това жалбоподателят счита, че въпреки че посоченият протокол все още не е влязъл в сила, той е сключен и подписан от Европейския съюз, поради което той не може да приема актове, които биха му противоречали.

Освен това жалбоподателят твърди, че Директива № 2014/40 от 3 април 2014 година на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1), въз основа на която е бил приет обжалваният в настоящия случай регламент, може и трябва да бъде тълкувана в смисъл, съответстващ на горепосочения протокол, независимо от факта, че последният изрично не забранява разглежданите операции да се възлагат на тютюневата промишленост.

Накрая, ако се приеме, че такова тълкуване е невъзможно, това означава, че горепосочената директива сама по себе си противоречи на протокола и поради това и на Договорите на ЕС.

Жалба, подадена на 13 юли 2018 г. — Prigent/Комисия

(Дело T-436/18)

(2018/C 352/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Claude Prigent (Кодан, Франция) (представител: A. Bove, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да допусне до разглеждане настоящата жалба за отмяна,

—	по същество да приеме, че са налице посочените в нея основания за отмяна,

—	съответно да отмени решението на Европейската комисия от 23 май 2018 г., като се основе на принципа на национална солидарност, както е дефиниран от Съда (общ принцип на правото), и/или на член 9 от Договора за Европейския съюз,

—	да върне преписката на компетентния орган,

—	да разпореди да се предприеме всичко, което законът изисква в съответната област,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски,

—	да приеме, че жалбоподателят не губи другите си права и възможността да ги предяви по съдебен ред.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първото основание е нарушение на принципа на национална солидарност, така както е дефиниран от Съда на Европейския съюз като общ принцип на правото. В това отношение жалбоподателят изтъква, че според Съда схема, която се прилага за конкретна част от населението или за конкретна категория работници, е професионална, а не законова. Посочва, че в случая с това, че били принудени да се осигуряват по социалноосигурителната схема за самостоятелно заети лица (наричана по-нататък „СОСЗ“) дори в случай на нулев оборот или когато са на загуба, самостоятелно заетите лица били дискриминирани спрямо останалите лица като самостоятелни предприемачи, наети по трудово правоотношение лица и държавни служители, от което ясно следвало, че не става въпрос за законова схема. Освен това жалбоподателят счита, че принципът на солидарност, на който се основавала СОСЗ като законова според френското правителство схема, в случая не бил спазен, доколкото от жалбоподателя се изисквало да прави минимални или фиксирани вноски към нея и при ниски доходи. Освен това можел да се окаже напълно лишен от парично обезщетение при болест или от пенсия при неплащане на пълния размер на вноските или при забавеното им плащане, което не било така за другите работещи във Франция, които се осигуряват по други социалноосигурителни схеми.

2.

Второто основание е нарушение на член 9 от Договора за Европейския съюз, установяващ равенство между всички европейски граждани, доколкото не било възможно вноските към СОСЗ да бъдат изчислявани за самостоятелно заетите лица като жалбоподателя по начин, който е по-неблагоприятен отколкото за останалите работещи във Франция. Ето защо, като оставила жалбата му до нея без разглеждане, Комисията нарушила принципа на национална солидарност, така както е дефиниран от Съда като общ принцип на правото, и член 9 от Договора за Европейския съюз, която трябвало да доведе до отмяна на нейното решение.

Жалба, подадена на 24 юли 2018 г. — Biasotto/EUIPO — OOFOS (OOF)

(Дело T-453/18)

(2018/C 352/45)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Alessandro Biasotto (Treviso, Италия) (представители: F. le Divelec Lemmi, R. Castiglioni и E. Cammareri, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: OOFOS LLC (Reno, Nevada, Съединени американски щати).

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „OOF“ — заявка за регистрация № 14 961 767

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 10 май 2018 г. по преписка R 1270/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба в нейната цялост;

—

да отхвърли обжалваното решение в цялост и вследствие на това да разреши регистрацията на заявката на марката на ЕС № 14 961 767 във връзка с всички претендирани стоки и услуги от класове 18, 25 и 35 (или, при условията на евентуалност да разпореди на EUIPO да разгледа отново жалбата на жалбоподателя, подадена на 15 юни 2017 г., като при това съпостави спорната заявка с марката, изтъкната от страната, направила възражението с по-ранна международна регистрация № 1 258 728);

—	да осъди EUIPO или встъпилата страна да понесе всички разноски във връзка не само с настоящото производство пред Общия съд, но и с производствата по възражение и обжалване пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

Жалба, подадена на 24 юли 2018 г. — Biasotto/EUIPO — OOFOS (OO)

(Дело T-454/18)

(2018/C 352/46)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Alessandro Biasotto (Treviso, Италия) (представители: F. Le Divelec Lemmi, R. Castiglioni и E. Cammareri, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: OOFOS LLC (Reno, Nevada, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за марка на Европейския съюз „OO“ — заявка за регистрация № 14 961 791

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 15 май 2018 г. по преписка R 1281/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба в нейната цялост;

—

да отхвърли обжалваното решение в цялост, като по същество потвърди извода на EUIPO в решение от 17 май 2017 г. по производството по възражение № B 2683558 и вследствие на това да разреши регистрацията на заявката на марката на ЕС № 14 961 791 във връзка с всички претендирани стоки и услуги от класове 18, 25 и 35;

—	да осъди встъпилата страна да понесе всички разноски във връзка не само с настоящото производство пред Общия съд, но и с производствата по възражение и обжалване пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 30 юли 2018 г. — Novartis/EUIPO (SMARTSURFACE)

(Дело T-463/18)

(2018/C 352/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Novartis AG (Базел, Швейцария) (представител: L. Junquera Lara, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „SMARTSURFACE“ — заявка за регистрация № 16 492 076

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 25 май 2018 г. по преписка R 1765/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да постанови, че член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 не са пречка за регистрацията на въпросния знак (заявка за регистрация № 16 492 076) по отношение на стоките от клас 9, описани в заявката за регистрация, и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 юли 2018 г. — Getsmarter Online/EUIPO (getsmarter)

(Дело T-473/18)

(2018/C 352/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Getsmarter Online Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: I. Silcock, Barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „getsmarter“ — заявка за регистрация № 16 565 939

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 10 май 2018 г. по преписка R 2632/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 6 август 2018 г. — Veit/ЕЦБ

(Дело T-474/18)

(2018/C 352/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sebastian Veit (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: K. Kujath, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 3 януари 2018 г., с което ответникът определя, че възнаграждението на жалбоподателя, считано от 1 януари 2018 г., съответства на степен F/G, стъпка 17,

—	да отмени решението от 25 май 2018 г., с което ответникът отхвърля искането на жалбоподателя възнаграждението му, считано от 1 януари 2018 г., да съответства на степен F/G, стъпка 83,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания:

1.	Нарушение на принципа на равно третиране Първо основание: ответникът вземал предвид само част от релевантния професионален опит на вътрешните кандидати за разлика от този на намиращите се при такива конкурси в сходно положение външни кандидати.

2.	Нарушение на принципа за общо задължение за полагане на грижи Второ основание: ответникът неоснователно класирал жалбоподателя по-неблагоприятно от кандидатите, които все още не са в трудово правоотношение с него.

Жалба, подадена на 1 август 2018 г. — Electroquímica Onubense/ECHA

(Дело T-481/18)

(2018/C 352/50)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Electroquímica Onubense, S.L. (Palos de la Frontera, Испания) (представител: D. González Blanco, abogado)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд да постанови ново решение, в което да постанови, че Electroquímica Onubense (EQO) отговаря на изискванията за МСП за целите на прилагане на таксите за регистрация на химикали в ECHA

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че изчислителният доклад за МСП, приложен към обжалваното решение се позовава на връзката на дружеството с ERCROS през годините 2013 и 2014, като авторът на доклада не е взел предвид такова важно обстоятелство като учредяването на дружеството през февруари 2015 г. с капитал от 3 000 EUR, минималният капитал, изискван по закон съгласно испанското търговско законодателство. В това отношение се твърди, че тежестта, дадена на капитала на новото дружество е била определяща за обявяването му за „малко предприятие“, тъй като в действителност EQO отговаря на изискванията на приложимата правна уредба и по всички критерии е участието на ERCROS в това предприятие не може да го превърне в „голямо предприятие“.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че ERCROS е било единствен съдружник в EQO в периода между учредяването на дружеството (18/02/15) и прехвърлянето на дяловете на SALINAS DEL ODIEL (02/06/15), при това по чисто конюнктурни или инструментални съображения, за да се улесни прехвърлянето на собствеността върху EQO на крайния собственик, SALINAS DEL ODIEL.

3.	Третото основание е изведено от твърдението, че в края на финансовата 2015 година вече няма участие на ERCROS (считано за „голямо предприятие“) в EQO както пряко, така и косвено, а е налице участие на SALINAS DE ONIEL (считано за „средно предприятие“).

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че релевантно за определяне на размера на предприятието EQO за целите на прилагането на разглежданата правна уредба, може да бъде единствено връзката на EQO с предприятието, което е негово дружество-майка към края на финансовата 2015 година — както е видно от счетоводните отчети за съответната година — а не чисто конюнктурната и инструментална връзка с дадено предприятие през референтната финансова година.

5.	Петото основание е изведено от твърдението, че прилагането на правилната такса не следва да е предвидената за голямо предприятие, а предвидената за средно предприятие, доколкото релевантната за целта връзка трябва да бъде установена между EQO и SALINAS DEL ODIEL, а не между EQO и ERCROS.

Жалба, подадена на 14 август 2018 г. — Stada Arzneimittel/EUIPO (ViruProtect)

(Дело T-487/18)

(2018/C 352/51)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Stada Arzneimittel AG (Бад Вилбел, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „ViruProtect“ — заявка за регистрация № 16 295 511

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 4 юни 2018 г. по преписка R 1886/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 14 август 2018 г. — Vafo Praha/EUIPO — Rutzinger-Kurpas (Meatlove)

(Дело T-491/18)

(2018/C 352/52)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Vafo Praha s.r.o. (Chrášt’any, Чешка република) (представител: M. Vojáček, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Susanne Rutzinger-Kurpas (Шпигелау, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Meatlove“ — заявка за регистрация № 15 557 374

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 юни 2018 г. по преписка R 264/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) във връзка с член 46 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 15 август 2018 г. — Zhadanov/EUIPO (Scanner Pro)

(Дело T-492/18)

(2018/C 352/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Igor Zhadanov (Одеса, Украйна) (представител: P. Olson, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Scanner Pro“ — заявка за регистрация № 16 257 727

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 6 юни 2018 г. по преписка R 1812/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да регистрира марката със заявка № 016257727 за стоките от класове 9 и 42,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

Жалба, подадена на 17 август 2018 г. — Dermatest/EUIPO (DERMATEST)

(Дело T-495/18)

(2018/C 352/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Dermatest Gesellschaft für allergologische Forschung u. Vertrieb von Körperpflegemitteln mbH (Мюнстер, Германия) (представители: J. Bühling и D. Graetsch, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „DERMATEST“ — заявка за регистрация № 17 542 986

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 юни 2018 г. по преписка R 426/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, възникнали в хода на настоящото производство, включително разноските в производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 17 август 2018 г. — OCU/ЕСП

(Дело T-496/18)

(2018/C 352/55)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Organización de Consumidores y Usuarios (OCU) (Мадрид, Испания) (представители: E. Martínez Martínez и C. López-Mélida de Ramón, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени окончателното решение (наричано по-нататък „окончателно решение“) от 19 юни 2018 г. на Апелативната комисия на Единния съвет за преструктуриране по преписка 54/2017, образувана срещу Единния съвет за преструктуриране,

—	да осъди „Апелативната комисия на Единния съвет за преструктуриране“ да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на основното право по член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и на принципа на зачитане на правото на защита (право на добра администрация под формата на достъп до документи с цел легитимно упражняване на правото на защита). — В това отношение се посочва, че обжалваното решение, с което Апелативната комисия не дава пълен достъп до документите, с които разполага Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) и които са необходими за упражняване на легитимното право на защита, представлява тежко нарушение на основното право на добра администрация под формата на достъп до документи по член 41, параграф 2 от ХОПЕС и на основния принцип на общностното право за зачитане на правото на защита.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на разпоредбите, които изключват ограничението за поверителност и за търговски тайни при достъпа до документи, когато искането се прави при упражняване на правото на защита и на достъп до ефективна съдебна защита, предвидени в член 88 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стp. 1); в член 84 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стp. 190), и в член 53 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338). — В това отношение се твърди, че с обжалваното решение, с което Апелативната комисия не дава пълен достъп до документите, с които разполага ЕСП, се прилагат погрешно изключенията от общия достъп до документи, предвидени в посочената по-горе правна уредба, тъй като този достъп се иска в рамките на упражняването на правото на защита и на достъп до ефективна съдебна защита.

3.

Третото основание е изведено от нарушението на основното право по член 41, параграф 2 ХОПЕС (право на добра администрация, що се отнася до задължението за мотивиране на актовете). — В това отношение се твърди, че обжалваното решение, с което Апелативната комисия не дава пълен достъп до документите, с които разполага ЕСП, представлява тежко нарушение на основното право на добра администрация, предвидено в член 41, параграф 2 от ХОПЕС, доколкото представлява неизпълнение на задължението за мотивиране на актовете.

Жалба, подадена на 14 август 2018 г. — IAK — Forum International/EUIPO — Schwalb (IAK)

(Дело T-497/18)

(2018/C 352/56)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: IAK GmbH — Forum International (Кирхзартен, Германия) (представител: G. Wilke, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ulrich Schwalb (Кьолн, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „IAK“ — заявка за регистрация № 9 843 533

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 11 юни 2018 г. по преписка R 1511/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да измени обжалваното решение, така че заявката за обявяване на недействителност да бъде изцяло отхвърлена,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 20 август 2018 г. — ZPC Flis/EUIPO — Aldi Einkauf (Happy Moreno choco)

(Дело T-498/18)

(2018/C 352/57)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: ZPC Flis sp.j. (Radziejowice, Полша) (представител: M. Kondrat, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG (Есен, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Happy Moreno choco“ — Заявка за регистрация № 15 028 087

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 31 май 2018 г. по преписка R 1464/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да върне преписката на EUIPO за преразглеждане или

—	да измени обжалваното решение, като постанови, че не са налице относителни основания да се откаже регистрацията на търговската марка „Happy Moreno choco“ със заявка за регистрация № 015028087 за всички стоки от класове 30 и 35 и че марката следва да бъде регистрирана,

—	да възложи съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност.