—

като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз (1),

—

като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 29 април 2017 г. след нотификацията на Обединеното кралство съгласно член 50 от ДЕС и приложението към решението на Съвета от 22 май 2017 г., с което се определят насоки за преговори относно споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което да се установят редът и условията за оттеглянето му от Европейския съюз,

—

като взе предвид документите за изразяване на позиция на Комисията от 12 юни 2017 г. относно „Основни принципи за гражданските права“ и „Основни принципи за финансовото споразумение“, и документа от 20 септември 2017 г. относно „Ръководни принципи за диалога относно Ирландия/Северна Ирландия“,

—

като взе предвид документите за изразяване на позиция на правителството на Обединеното кралство по въпроси, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, и по-специално тази от 26 юни 2017 г. относно „Защитата на позицията на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, живеещи в ЕС и резолюцията от 16 август 2017 г. относно „Северна Ирландия и Ирландия“,

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че понастоящем около 3,2 милиона граждани от оставащите 27 държави членки (ЕС-27) пребивават в Обединеното кралство и 1,2 милиона граждани на Обединеното кралство („граждани на Обединеното кралство“), пребивават в ЕС-27;

Б.

като има предвид, че гражданите на ЕС, които са се установили в друга държава членка са направили този избор въз основа на правата, с които се ползват съгласно правото на Европейския съюз и при условието, че те ще продължат да се ползват от тези права през целия си живот;

В.

като има предвид, че Европейският парламент представлява всички граждани на ЕС, включително гражданите на Обединеното кралство, и ще предприеме действия, за да защити интересите им, докато трае целият процес, водещ до оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че в Обединеното кралство, както и в някои други държави членки, при неотдавнашни административни инциденти стана ясно, че дискриминацията срещу граждани на ЕС-27 в Обединеното кралство и на гражданите на Обединеното кралство в ЕС-27 вече е налице и оказва въздействие върху всекидневния живот на засегнатите граждани, като ограничава ефективното упражняване на техните права;

Д.

като има предвид, че организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз изисква да бъде разгледано особеното положение и специфичните обстоятелства, отнасящи се до остров Ирландия, както и да се запази Споразумението от Разпети петък от 10 април 1998 г. в неговата цялост и да се избягва „затягане“ на режима на границата;

Е.

като има предвид, че гражданите на Северна Ирландия, които са упражнили или упражняват правото си да придобият ирландско гражданство, ще се ползват от гражданството на ЕС и не следва да се въвеждат пречки или спънки, които биха им попречили да упражняват целия обем на произтичащите от Договорите права;

Ж.

като има предвид, че както Европейският съюз, така и Обединеното кралство следва да зачитат в пълна степен финансовите задължения, отнасящи се до целия период на членството на Обединеното кралство в Европейския съюз;

З.

като има предвид, че в речта си във Флоренция на 22 септември 2017 г., министър-председателят на Обединеното кралство предложи някои разяснения относно правата на гражданите, относно въпроса за Ирландия и Северна Ирландия, относно финансовото споразумение, относно необходимостта от преходен период и относно перспективите пред бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 8 и 10, член 153, параграфи 1 и 2 и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (1),

—

като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (2),

—

като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (3) (Директива за отпуска по майчинство),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 2 юли 2008 г. за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—

като взе предвид своята позиция от 2 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (4),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 3 октомври 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г. с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и за въвеждане на мерки за подпомагане на работниците в съвместяването на професионалния и семейния живот (5),

—

като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (6),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 14 ноември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 ноември 2013 г. с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените — домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта) (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (16),

—

като взе предвид препоръката си от 14 февруари 2017 г. до Съвета относно приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 — 2015 г. (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони (19),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г.„Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“,

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 — 2020 г., приет със заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. (20),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 7 март 2014 г. относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените (2014/124/EС) (21),

—

като взе предвид инициативата на Комисията от декември 2015 г. „Пътна карта: ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“, както и консултациите по този въпрос с обществеността и заинтересованите лица,

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, първия глобален набор от насоки за бизнеса и правата на човека, които бяха еднозначно подкрепени от всички държави — членки на ООН, по време на заседанието на Съвета по правата на човека от 16 юни 2011 г.; като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. относно корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681), в което държавите — членки на ЕС, се насърчават да приспособят Ръководните принципи на ООН към националния си контекст,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

—

като взе предвид стратегията на групата на Европейската инвестиционна банка относно равенството между половете и икономическото овластяване на жените,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278), и по-специално глава 3.1. „Увеличаване на участието на жените на пазара на труда и равна икономическа независимост на жените и мъжете“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, и по-специално глава 1, посветена на увеличаването на участието на жените на пазара на труда и равната икономическа независимост, и глава 2, посветена на намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на мъжете и жените,

—

като взе предвид докладите на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавени „Различията между половете по отношение на заетостта: предизвикателства и решения“ (2016 г.), „Балансът между професионалния и личния живот: решения за всички“ (2016 г.), „Социалните партньори и равенството между половете в Европа“ (2014 г.) и „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK“ (2014 г. и 2015 г.), както и Шестото европейско проучване на условията на труд (EWCS) (2016 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на МОТ за равенството в заплащането от 1951 г., Конвенцията на МОТ относно работата на непълно работно време от 1994 г., Конвенцията на МОТ относно надомния труд от 1996 г., Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството от 2000 г. и Конвенцията на МОТ за домашните работници от 2011 г.,

—

като взе предвид заключенията, озаглавени „Икономическото овластяване на жените в променящия се трудов свят“, по които беше постигнато съгласие на 24 март 2017 г. в рамките на 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (CSW),

—

като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за икономическо овластяване на жените към генералния секретар на ООН от септември 2016 г., озаглавен „Никой да не бъде изоставен: призив за действия в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените“,

—

като взе предвид Пекинската платформа за действие и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0271/2017),

А.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия;

Б.

като има предвид, че равното участие на жените на пазара на труда и в процесите на вземане на решения в икономическата област е както предпоставка за овластяването на жените, така и последица от този процес;

В.

като има предвид, че в ЕС жените продължават да бъдат много по-слабо представени на пазара на труда и в управлението, като цялостното равнище на заетост на жените все още е с почти 12 % по-ниско от това на мъжете;

Г.

като има предвид, че сред основните пречки пред икономическото овластяване на жените са неблагоприятните социални норми, дискриминационните закони или липсата на правна защита, неспособността за споделяне в еднаква степен между жените и мъжете на неплатения домакински труд и полагането на грижи, както и липсата на достъп до финансови, цифрови и имуществени активи; като има предвид, че тези пречки могат да бъдат влошени допълнително от пресичащи се форми на дискриминация (22), като например въз основа на раса и етнос, религия, увреждане, здравен статус, полова идентичност, сексуална ориентация и/или социално-икономически условия;

Д.

като има предвид, че структурните пречки за икономическото овластяване на жените са резултат от многобройни и пресичащи се форми на неравенство, стереотипни представи и дискриминация в частната и публичната сфера;

Е.

като има предвид, че икономическото овластяване на жените е едновременно „правилно и интелигентно“, тъй като, на първо място, то е основно измерение на равенството между половете и следователно е въпрос на основните права на човека и на второ място — повишеното участие на жените на пазара на труда спомага за устойчиво икономическо развитие на всички равнища на обществото; като има предвид, че дружествата, които ценят жените и им дават възможност да участват пълноценно на пазара на труда и във вземането на решения, са по-проспериращи и допринасят за повишаване на производителността и икономическия растеж; като има предвид, че данните на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показват, че подобряването на равенството между половете би създало до 10,5 милиона допълнителни работни места до 2050 г. в ЕС, че равнището на заетост в ЕС би достигнало почти 80 % и че БВП на ЕС на глава от населението би могъл да се увеличи с между 6,1 % и 9,6 % и да стимулира растежа с между 15 % и 45 % в държавите членки до 2050 г.;

Ж.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ определя като една от целите на ЕС заетостта на мъжете и жените да достигне 75 % до 2020 г., и по-специално да бъде преодоляно неравенството между половете по отношение на заетостта; като има предвид, че ще е необходимо да се положат координирани усилия за улесняване на участието на жените на пазара на труда;

З.

като има предвид, че в края на 2015 г. Комисията публикува План за действие в областта на равенството между половете за периода 2016 — 2020 г., като икономическите права и овластяването на жените бяха една от четирите „основни области за действие“;

И.

като има предвид, че „намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на жените и мъжете и по този начин преодоляване на бедността сред жените“ е един от приоритетите, посочени от Комисията в нейния документ, озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“;

Й.

като има предвид, че в рамките на всички 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) са определени цели за икономическото овластяване на жените;

К.

като има предвид, че ефективният баланс между професионалния и личния живот има положително въздействие върху напредъка към модела на равнопоставеност на работещия и полагащия грижи между мъжете и жените, както и по отношение на здравето, и насърчава приобщаваща икономическа среда, растеж, конкурентоспособност, участие на пазара на труда като цяло, равенство между половете, намаляване на риска от бедност и солидарност между поколенията, както и спомага за преодоляване на предизвикателствата, свързани със застаряващото общество;

Л.

като има предвид, че според констатациите на Евростат 31,5 % от работещите жени в ЕС работят на непълно работно време в сравнение с 8,2 % от работещите мъже, и като има предвид, че едва 50 % от жените работят на пълно работно време в сравнение с 71,2 % от мъжете, което представлява разлика от 25,5 % в равнището на заетост на пълно работно време; като има предвид, че отговорностите за полагане на грижи са причини за неактивността на почти 20 % от икономически неактивните жени, докато това е така само за по-малко от 2 % от икономически неактивните мъже; като има предвид, че отговорностите по полагане на грижи и трудностите, които произтичат от съчетаването на професионалния и личния живот, означават, че е много по-вероятно жените да работят на непълно работно време или да бъдат икономически неактивни в сравнение с мъжете, което оказва отрицателно въздействие върху техните заплати и доходите им, свързани с пенсиите;

М.

като има предвид, че по-голямата част от получаващите грижи обикновено са деца, по-възрастни членове на семейството или лица с увреждания, които са членове на семейството на лицата, полагащи безвъзмездно грижи за тях;

Н.

като има предвид, че жените извършват поне два и половина пъти повече неплатена домакинска работа и полагане на грижи, отколкото мъжете;

О.

като има предвид, че майчинството не следва да се разглежда като пречка за професионалното развитие на жените и съответно за тяхната еманципация;

П.

като има предвид, че жените и мъжете имат равни права и задължения като родители (с изключение на възстановяване след раждането), като се отчита, че отглеждането на деца следва да бъде споделяно и съответно не следва да бъде възлагано изключително на майките;

Р.

като има предвид, че през 2015 г. средното равнище на заетост на жените с едно дете под шестгодишна възраст беше почти 9 % по-ниско от това на жените без малки деца, и като има предвид, че в някои държави членки разликата надвишаваше 30 %;

С.

като има предвид, че майчинството и родителството не са приемливи основания за дискриминация на жените по отношение на достъпа и оставането им на пазара на труда;

Т.

като има предвид, че следва да бъде създадена публично достъпна система за картографиране на възнагражденията, включително събиране на данни, с цел премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете чрез оказване на натиск върху частния и публичния сектор да направят оценка на структурите си на плащане и да отстранят всякакви установени различия, основани на пола, и че тази система има потенциала да създаде „култура на информираност“, в рамките на която да бъде социално неприемливо да има разлика в заплащането в даден сектор или дадено дружество;

У.

като има предвид, че е установено, че квотите подобряват резултатите от дейността на частните дружества и стимулират икономическия растеж в по-широк план, като същевременно водят до по-добро използване на ресурса от таланти в рамките на работната сила;

Ф.

като има предвид, че равенството между половете и многообразието в представителството на работниците и служителите в дружествата на равнище управителни съвети е основен демократичен принцип, който има положителни икономически въздействия, сред които е приобщаващото стратегическо вземане на решения и намаляването на разликата в заплащането между жените и мъжете;

Х.

като има предвид, че проучвания на ОИСР показват, че дружествата с повече жени в управителния си съвет имат по-високо равнище на рентабилност в сравнение с дружествата, чиито управителен съвет е с изцяло мъжки състав;

Ц.

като има предвид, че традиционно доминираните от жени сектори или роли се характеризират като цяло с по-ниски възнаграждения, отколкото сравними сектори или роли, които са доминирани от мъже, което съставлява елемент от разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените, възлизащи понастоящем съответно на 16 % и 40 %;

Ч.

като има предвид, че МОТ разработи рамка, в която работните места се оценяват въз основа на четири фактора: квалификации, трудност, отговорност и условия на труд, и се претеглят в зависимост от значението им за съответното дружество или съответната организация;

Ш.

като има предвид, че социалните партньори имат потенциала да укрепят икономическото овластяване на жените чрез колективно договаряне, като насърчават равното заплащане между жените и мъжете, инвестират в баланса между професионалния и личния живот, насърчават професионалното развитие на жените в дружествата и предлагат информация и образование в областта на правата на работниците и служителите;

Щ.

като има предвид, че съгласно наличните данни неравенствата в заплащането са по-малки там, където колективното договаряне е силно застъпено (23);

АА.

като има предвид, че според данни на Евростат 24,4 % от жените в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване, а самотните майки, жените на над 55-годишна възраст и жените с увреждания са изложени на особен риск от безработица и неактивност на пазара на труда;

АБ.

като има предвид, че прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (Конвенцията от Истанбул) е предпоставка за овластяването на жените и следователно за равенството между половете; като има предвид, че насилието, основано на пола, е неприемлива форма на дискриминация и нарушаване на основни права, което засяга не само здравето и благоденствието на жените, но също и достъпа им до заетост и икономическа независимост; като има предвид, че насилието срещу жените е една от основните пречки за равенството между половете, докато образованието има потенциал за намаляване на риска от насилие, основано на пола; като има предвид, че последващото социално и икономическо овластяване може да помогне на жените да избегнат ситуации на насилие; като има предвид, че насилието и тормозът на работното място, включително сексизма и сексуалния тормоз, имат сериозни отрицателни последици за всички засегнати работници и служители, техните колеги и семействата им, както и за организациите, в които работят, и за обществото като цяло и могат да станат отчасти причина за преждевременното напускане на жените на пазара на труда;

АВ.

като има предвид, че икономическото насилие е форма на насилие, основано на пола, която се проявява в ежедневието на жените и им пречи да упражняват правото си на свобода, възпроизвежда неравенството между половете и пренебрегва ролята на жените в обществото като цяло;

АГ.

като има предвид, че многобройни проучвания показват ясно, че съкращенията в публичния сектор оказват дълбоко отрицателно въздействие върху жените, тяхното икономическо овластяване и равенството между половете;

АД.

като има предвид, че образованието, квалификациите и придобиването на умения са от основно значение за овластяването на жените на социално, културно и икономическо равнище и че възможностите за образование са признати за ключов елемент от борбата срещу неравенството, като например недостатъчното представителство при вземането на решения и на ръководни длъжности, както и в областта на инженерството и науката, като по този начин подобряват икономическото овластяване на жените и момичетата;

АЕ.

като има предвид, че цифровизацията оказва положително въздействие по отношение на моделирането на нови възможности за работа и на предизвикването на конструктивно преминаване към по-гъвкави режими на работа, най-вече за жените, които навлизат или се завръщат на пазара на труда, както и по отношение на по-доброто балансиране между полагането на грижи и професионалния живот както за жените, така и за мъжете;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

—

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 7 от ДФЕС, в който се заявява, че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и другите договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г., както и Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—

като взе предвид срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ (1),

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—

като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз — обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена през юни 2016 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) (2),

—

като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г. (3),

—

като взе предвид пътните карти на ЕС за ангажираност с гражданското общество в отделни държави,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.,

—

като взе предвид Кодекса на добрите практики за гражданското участие в процеса на вземане на решения, приет от Конференцията на международните неправителствени организации на 1 октомври 2009 г.,

—

като взе предвид Берлинската декларация на годишната среща на основната група на Платформата на гражданското общество за укрепване на мира и държавността (CSPPS), която беше проведена от 6 до 9 юли 2016 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (4) и Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие (6), както и Декларация I от Споразумението от Котону („Съвместната декларация за участниците в партньорството“),

—

като взе предвид член 187, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (7)(„Финансовия регламент“),

—

като има предвид многогодишната индикативна програма за финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. по отношение на „Организациите на гражданското общество и местните органи“ (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации от 27 юни 2016 г. относно пространството за гражданското общество (9),

—

като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз за 2015 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г. (11),

—

като взе предвид насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека, включително насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, както и насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—

като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им в държави, които не са членки на ЕС (12),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 24 февруари 2015 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“,

—

като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 11 април 2016 г. относно практически препоръки за създаването и поддържането на безопасна и благоприятна среда за гражданското общество, въз основа на добри практики и извлечени поуки (13), както и докладите на специалния докладчик на ООН за правото на мирно събиране и сдружаване,

—

като взе предвид доклада за глобалните рискове на Световния икономически форум за 2017 г. (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (17),

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие (19),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A8-0283/2017),

A.

като има предвид, че в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се заявява, че действията на Съюза на международната сцена, което включва сътрудничеството за развитие, трябва да се ръководят от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи;

Б.

като има предвид, че гражданското общество представлява третия сектор на едно здраво и достойно общество, насред с публичния и частния сектор; като има предвид, че гражданското общество се състои от неправителствени организации и организации с нестопанска цел, които имат присъствие в обществения живот, като изразяват интересите и ценностите на своите членове или на други хора, на основата на етични, културни, политически, научни, религиозни или филантропични съображения;

В.

като има предвид, че гражданското общество играе важна роля в изграждането и укрепването на демокрацията, като наблюдава властта, упражнявана от държавата, и насърчава доброто управление, прозрачността и отчетността; като има предвид, че присъствието на организации на гражданското общество (ОГО) като жизненоважна сила в обществото е от решаващо значение, тъй като те представляват необходим противовес на съществуващата власт, изпълнявайки ролята на посредник и медиатор между населението и държавата, и в качеството им на гаранти на демокрацията; като има предвид, че множество организации на гражданското общество се стремят да участват в процесите за конституционни реформи, така че да защитават демократичните принципи и институции;

Г.

като има предвид, че организациите на гражданското общество обхващат широк спектър от права на човека, включително правото на развитие, образование и равенство между половете, и извършват дейности в социалната сфера и в сферата на околната среда; като има предвид, че гражданското общество включва широк и разнороден кръг от групи и цели, включващи не само организации на гражданското общество, но и неправителствени организации, групи в областта на правата на човека и общностни групи, диаспори, църкви, религиозни сдружения и общности, организации, които защитават интересите на хората с увреждания, социални движения и профсъюзи, коренни народности и фондации, както и представители на уязвими, дискриминирани и маргинализирани хора;

Д.

като има предвид, че Споразумението от Котону признава гражданското общество за основен участник в рамките на сътрудничеството между АКТБ и ЕС; като има предвид, че изтичането на срока на действие на споразумението през 2020 г. представлява възможност за преразглеждане на партньорството и допълнително увеличаване на участието на организациите на гражданското общество;

Е.

като има предвид, че организациите на гражданското общество се превърнаха във важни участници в помощта за развитие в световен мащаб, по-специално в предоставянето на основни социални услуги, повишаване на обществената осведоменост, насърчаването на демокрацията, правата на човека и доброто управление, мирните и приобщаващи общества, укрепването на устойчивостта на хората, семействата и местните общности, противодействието на насилствения екстремизъм и реагирането при хуманитарни кризи;

Ж.

като има предвид, че както се признава от международните организации в техните протоколи и практики, църквите, религиозните общности и асоциации, наред с други религиозни или основани на убеждения организации, са сред най-активните и дългогодишни оперативни участници на място в областта на развитието и хуманитарната помощ;

З.

като има предвид, че многогодишната индикативна програма за финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2017 г. по отношение на тематичната програма „Организациите на гражданското общество и местните власти“ включва насърчаването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество и местните органи като хоризонтален елемент; като има предвид, че програмата има за цел да засили гласа и участието на организациите на гражданското общество в процеса на развитие на страните партньори и да благоприятства политическия, социалния и икономическия диалог;

И.

като има предвид, че ЕС е най-големият донор за организациите на гражданското общество на местно равнище в развиващите се страни и е водещ участник в защитата на представители на гражданското общество и на защитниците на правата на човека чрез използване и прилагане на поредица от инструменти и политики, в т.ч. Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), тематичната програма в рамките на ИСР за организациите на гражданското общество и местните органи, Европейския фонд за демокрация, пътните карти за гражданското общество, изпълнявани в 105 държави, и стратегическите документи за отделните държави;

Й.

като има предвид, че през последното десетилетие гражданското общество по света се разрасна като размер, обхват, състав и влияние; като има предвид, че в същото време ограниченията срещу участници в гражданското общество и техните дейности стават все по-репресивни и принудителни в нарастващ брой държави по света, както развиващи се, така и развити;

К.

като има предвид, че освен това дневният ред, определен от институционалните донори, в някои случаи може да не дава приоритет на реалните нужди на участниците от гражданското общество, работещи в областта;

Л.

като има предвид, че в доклада относно състоянието на гражданското общество за 2016 г. 2015 година се разглежда като извънредно тежка за гражданското общество, като гражданските права са поставени под сериозна заплаха в повече от сто държави; като има предвид, че регионите на Африка на юг от пустинята Сахара и на Близкия Изток и Северна Африка (MENA) са особено засегнати от посочения доклад, тъй като те са изправени по-често пред ситуации на нестабилност, конфликти и уязвимост;

М.

като има предвид, че все по-голям брой правителства предприемат строги мерки в правно или административно отношение спрямо организациите на гражданското общество, включително чрез налагане на рестриктивни закони, ограничения за финансирането, строги процедури за лицензиране и санкциониращи данъци;

Н.

като има предвид, че в развиващите се страни се наблюдава тревожно увеличение на броя на сведенията за преследване, тормоз, заклеймяване като „чуждестранни агенти“ и произволно арестуване или задържане на активисти, членове на персонала на организации на гражданското общество, защитници на правата на човека (ЗПЧ), профсъюзни деятели, адвокати, интелектуалци, журналисти и религиозни лидери, както и на броя на жертвите на малтретиране и насилие през последните години; като има предвид, че в редица държави това се прави при пълна безнаказаност, а понякога и с подкрепата или съгласието на органите на властта;

О.

като има предвид, че правата на човека са всеобщи и неотменими, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че способността на гражданското общество да действа зависи от упражняването на основните свободи, включително свободата на сдружаване, на мирни събрания, на изразяване, на мисълта, съвестта, религията или убежденията и на свободния достъп до информация;

П.

като има предвид, че съществува връзка между отслабването на гражданското общество, ограничаването на политическото и гражданско пространство, увеличаването на корупцията, социалното и половото неравенство, слабото човешко и социално-икономическо развитие, както и уязвимостта и конфликтите;

Р.

като има предвид, че за една надеждна и ефективна реакция на ЕС по отношение на мерки срещу стесняването на гражданско пространство се изисква точна и навременна оценка и разбиране на заплахите и факторите, които определят съответните ограничения; като има предвид, че посочената реакция изисква също така координиран подход между сътрудничеството за развитие и политическото сътрудничество, с цел да се гарантира съгласуваност между всички външни и вътрешни инструменти на ЕС посредством общо послание относно значението на свободното функциониране на гражданското общество, както и сътрудничеството на местно, регионално и международно равнище;

С.

като има предвид, че Програмата до 2030 г., и по-специално ЦУР 16 и 17, предвиждат засилено сътрудничество с гражданското общество като ключов партньор и съдействащ фактор по отношение на насърчаването, изпълнението, последващите действия и прегледа на ЦУР;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

—

като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 16, 67, 70, 72, 73, 75, 82, 83, 84, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 1, 7, 8, 11, 16, 17, 21, 24, 41, 47, 48, 49, 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография от 25 май 2000 г.,

—

като взе предвид Декларацията и Плана за действие от Стокхолм, приети на Първия световен конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца, Глобалния ангажимент от Йокохама, приет на Втория световен конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца, Ангажимента от Будапеща и плана за действие, приети на подготвителната конференция за Втория световен конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 25 октомври 2007 г. за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие;

—

като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2012 г. относно защитата на децата в света на цифровите технологии (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие на деца онлайн (2),

—

като взе предвид рамково решение 2001/413/JAI на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата срещу измамите и фалшифицирането на непаричните платежни средства (3),

—

като взе предвид Конвенцията от Будапеща за престъпления в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (4) и Допълнителния протокол към нея,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 460/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно създаване на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (5),

—

като взе предвид Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (6),

—

като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (7),

—

като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (8),

—

като взе предвид Съвместното съобщение от 7 февруари 2013 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите на Комисията и заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“ (JOIN(2013)0001),

—

като взе предвид Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за отмяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (9),

—

като взе предвид Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (10) („Директивата за ЕЗР“),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. (11) по преюдициално запитване, с което Директивата за запазване на данни се обявява за недействителна,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно стратегията на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185), и последващите доклади за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност,

—

като взе предвид доклада на конференцията относно юрисдикцията в киберпространството, проведена на 7 и 8 март 2016 г. в Амстердам,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (13),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (14),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) (15),

—

като взе предвид решението на Комисията от 5 юли 2016 г. относно подписването на договорно споразумение относно публично-частно партньорство за промишлени изследвания и иновации в областта на киберсигурността между Европейския съюз, представляван от Комисията, и организация на заинтересовани страни (C(2016)4400),

—

като взе предвид Съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г. на Комисията и заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската стратегия за по-добър интернет за децата“ (COM(2012)0196) и доклада на Комисията от 6 юни 2016 г., озаглавен „Окончателна оценка на многогодишната програма на ЕС за защита на децата при използването на интернет и други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“)“ (COM(2016)0364),

—

като взе предвид съвместното изявление на Европол и ENISA от 20 май 2016 г. относно законосъобразното наказателно разследване, зачитащо защитата на данните от ХХI век,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2016 г. относно Европейската съдебна мрежа по въпросите на киберпрестъпността,

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (16),

—

като взе предвид становището на ENISA от декември 2016 г., озаглавено „Криптирането — силното криптиране защитава нашата цифрова идентичност“,

—

като взе предвид окончателния доклад на Групата за проучване на доказателства, локализирани в облака (Cloud Evidence Group), към Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (T-CY), озаглавен „Достъп на наказателното правосъдие до електронни доказателства, локализирани в облака: Препоръки за размисъл от Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (T-CY) от 16 септември 2016 г.,

—

като взе предвид работата на съвместната работна група за действие в областта на киберпрестъпността (J-CAT),

—

като взе предвид доклада на Европол от 28 февруари 2017 г. за оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA), както и доклада от 28 септември 2016 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност, ползваща се от интернет (IOCTA),

—

като взе предвид съдебното решение на Съда на Европейския съюз по дело C-203/15 (решението TELE2) от 21 декември 2016 г. (17),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (18);

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0272/2017),

А.

като има предвид, че киберпрестъпността нанася все повече значителни социални и икономически щети, като засяга основните права на физическите лица, създава заплахи за принципите на правовата държава в киберпространството и застрашава стабилността на демократичните общества;

Б.

като има предвид, че киберпрестъпността е нарастващ проблем в държавите — членки на ЕС;

В.

като има предвид, че оценката на заплахите от организираната престъпност, ползваща се от интернет, (IOCTA) за 2016 г. разкрива, че интензивността, сложността и мащабът на киберпрестъпността нарастват, че регистрираните случаи на киберпрестъпност в някои държави от ЕС надхвърлят случаите на традиционна престъпност, че тя обхваща и други области на престъпност, като например трафика на хора, че използването на инструментите за криптиране и анонимизиране за престъпни цели нараства и че атаките със софтуер за изнудване надхвърлят по брой заплахите с традиционния зловреден софтуер, например „троянските коне“;

Г.

като има предвид, че през 2016 г. атаките срещу сървърите на Комисията са нараснали с 20 % в сравнение с 2015 г.;

Д.

като има предвид, че уязвимостта на компютрите на атаки произтича от уникалното развитие на информационните технологии през годините, скоростта, с която нараства стопанската дейност онлайн, и липсата на действия от страна на правителствата;

Е.

като има предвид, че е налице все по-разрастващ се черен пазар на компютризирано изнудване, използване на наети ботмрежи, хакерска дейност и крадени цифрови стоки;

Ж.

като има предвид, че основният фокус на кибернетичните атаки продължава да бъде зловредният софтуер, като например „троянски коне“, насочени към банкови услуги, но също така се увеличава и броят и въздействието на атаките срещу системите за промишлен контрол и промишлените мрежи, които имат за цел унищожаване на критична инфраструктура и икономически структури и дестабилизиране на обществата, какъвто беше случаят с атаката със зловредния софтуер „WannaCry“ през май 2017 г., и поради това те представляват нарастваща опасност за сигурността, отбраната и други важни сектори; като има предвид, че в преобладаващата си част международните искания от страна на правоприлагащи органи за предоставяне на данни са свързани с измами и финансови престъпления, като след тях се нареждат проявите на придружена с насилие престъпност и тежките престъпления;

З.

като има предвид, че макар непрекъснато нарастващата взаимосвързаност на хора, места и неща да носи много ползи, тя увеличава риска от киберпрестъпност; като има предвид, че устройства, свързани с интернет на нещата, включително интелигентни мрежи, свързани хладилници, автомобили, медицински инструменти или помощни медицински уреди, често не са толкова добре защитени като традиционните интернет устройства и следователно са идеална цел за киберпрестъпниците, особено поради факта, че режимът за актуализиране на сигурността на свързани устройства често е неравномерен или изцяло липсва; като има предвид, че устройства за „интернет на нещата“, станали обект на хакерска дейност, които разполагат с физически задействащи механизми или могат да контролират такива, могат да представляват конкретна заплаха за живота на хора;

И.

като има предвид, че наличието на ефективна правна рамка за защита на данните е от съществено значение за изграждането на доверие в онлайн пространството, като позволява на потребителите и на предприятията да се възползват напълно от ползите от цифровия единен пазар и да предприемат действия срещу киберпрестъпността;

Й.

като има предвид, че дружествата не могат да се справят сами с предизвикателството да направят свързания свят по-сигурен и че правителствата следва да допринасят за киберсигурността чрез регулиране и предвиждане на стимули, насърчаващи по-безопасното поведение на потребителите;

К.

като има предвид, че границите между киберпрестъпността, кибершпионажа, кибервойната, киберсаботажа и кибертероризма стават все по-неясни; като има предвид, че киберпрестъпленията могат да бъдат насочени към лица, публични или частни субекти и да обхващат широк спектър от правонарушения, включително нарушения на неприкосновеността на личния живот, нарушения на авторското право, сексуално насилие над деца онлайн, публично подбуждане към насилие и омраза, саботаж, шпионаж, финансови престъпления и измами, като измами при плащане, кражби и кражба на самоличност, както и незаконна намеса в системи;

Л.

като има предвид, че в доклада за глобалните рискове за 2017 г. на Световния икономически форум мащабният инцидент със злоупотреба или кражба на данни се посочва като един от петте най-значими по степен на вероятност глобални риска;

М.

като има предвид, че срещу значителен брой от киберпрестъпленията не се провежда съдебно преследване и те остават ненаказани; като има предвид значителния все още брой случаи, които не се регистрират, дългото време, необходимо за разкриване, което позволява на киберпрестъпниците да разработят множество входове/изходи или скрити възможности за проникване, затруднения достъп до електронни доказателства, проблемите при получаването на такива и тяхната допустимост в съда, както и сложните процедури и предизвикателствата по отношение на юрисдикцията, свързани с трансграничния характер на киберпрестъпленията;

Н.

като има предвид, че Съветът в своите заключения от юни 2016 г. изтъкна, че предвид трансграничния характер на киберпрестъпността и общите заплахи пред киберсигурността, пред които е изправен ЕС, засиленото сътрудничество и обменът на информация между полицията и съдебните органи и експертите по киберпрестъпността са от решаващо значение за провеждането на ефективни разследвания в киберпространството и за получаването на електронни доказателства;

О.

като има предвид, че директивата за запазване на данни е обявена за невалидна от Съда на ЕС с решението му от 8 април 2014 г., както и забраната за общо, неизбирателно и нецелево запазване на данни, потвърдена с произнасяне на Съда в решението му по дело TELE2 от 21 декември 2016 г., налага строги ограничения върху обработването на масиви от телекомуникационни данни, както и върху достъпа на компетентните органи до такива данни;

П.

като има предвид, че в решението на Съда на ЕС (19) по дело Maximillian Schrems се подчертава, че масовото наблюдение е нарушение на основните права;

Р.

като има предвид, че в борбата с киберпрестъпността трябва да се спазват същите процедурни и материалноправни гаранции и основни права, а именно по отношение на защитата на данните и свободата на словото, също както в борбата срещу всеки друг вид престъпност;

С.

като има предвид, че децата използват интернет на все по-ранна възраст и са особено уязвими да станат жертва на сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и други форми на сексуална експлоатация на деца в интернет (кибертормоз, сексуално насилие, сексуална принуда и изнудване), присвояване на лични данни, както и на опасните кампании, насочени към популяризиране на различни видове самонараняванията, както в случая „син кит“, и следователно се нуждаят от специална защита; като има предвид, че извършителите на онлайн правонарушения по-бързо могат да намерят и да се сприятелят с жертви посредством чатове, електронни съобщения, онлайн игри и сайтове на социални мрежи и че скритите мрежи с равноправен достъп (P2P) продължават да бъдат за извършителите на сексуални престъпления срещу деца централни платформи за достъп, комуникация, съхранение и обмен на материали относно сексуална експлоатация на деца и за проследяване на нови жертви, без да бъдат открити;

Т.

като има предвид, че тенденцията на нарастване на сексуалното насилие и изнудване все още не е достатъчно изследвано или докладвани, главно поради естеството на престъплението, което причинява чувство на вина и срам у жертвите;

У.

като има предвид, че насилието спрямо деца, упражнявано на живо от разстояние, се отчита като нарастваща заплаха; като има предвид, че насилието спрямо деца, упражнявано на живо от разстояние, очевидно е свързано с търговското разпространение на материали, показващи сексуална експлоатация на деца;

Ф.

като има предвид, че в наскоро публикувано проучване на Националната агенция по престъпността в Обединеното кралство се констатира, че подбудите на млади хора, занимаващи се с хакерски дейности, са свързани в по-малка степен с пари и че те често атакуват компютърни мрежи, за да впечатлят приятелите си или да отправят предизвикателство към политическата система;

Х.

като има предвид, че информираността относно рисковете, свързани с киберпрестъпността, се е увеличила, но предпазните мерки, предприети от страна на отделните потребители, публичните институции и предприятията, са недостатъчни, главно поради липсата на познания и ресурси;

Ц.

като има предвид, че борбата с киберпрестъпността и незаконните действия онлайн не следва да засенчва положителните аспекти на свободно достъпното и отворено киберпространство, предлагащо нови възможности за споделяне на знания и насърчаване на политическото и социалното приобщаване в световен мащаб;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

—

като взе предвид основаването на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) на 8 август 1967 г.,

—

като взе предвид основната правна рамка за връзки между ЕС и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), а именно споразумението за сътрудничество между АСЕАН и ЕИО, подписано през март 1980 г. (1),

—

като взе предвид Хартата на АСЕАН, подписана през ноември 2007 г., която създава юридическа правосубектност и правна и институционална рамка за АСЕАН, включително създаването на Комитета на постоянните представители (КПП), който да подкрепя и координира работата на АСЕАН;

—

като има предвид регионалния форум на АСЕАН (ARF), създаден през 1993 г., с цел да насърчава диалога и консултациите по политически въпроси и по въпроси, свързани със сигурността, както и да допринася за изграждането на доверие и за превантивната дипломация в Азиатско-тихоокеанския регион,

—

като взе предвид различните рамки на АСЕАН, насочени към изграждането на доверие в региона: ARF, Срещата на министрите на отбраната на АСЕАН (ADMM-Plus), Срещата на високо равнище на Източна Азия (EAS), АСЕАН + три (АСЕАН + Китай, Япония и Южна Корея) и АСЕАН + шест (АСЕАН + Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия),

—

като взе предвид съществуващите търговски споразумения на АСЕАН с Япония, Китай, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия,

—

като взе предвид текущите преговори и/или сключването на седем споразумения за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и някои държави — членки на АСЕАН, а именно Бруней Даруссалам, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам,

—

като взе предвид преговорите за споразумения за свободна търговия (ССТ), които се водят с Индонезия и Филипините, преговорите за ССТ с Малайзия и Тайланд, които в момента са в застой, очакваното в идните месеци сключване на ССТ със Сингапур и Виетнам и преговорите за инвестиционно споразумение с Мианмар,

—

като взе предвид срещата на члена на Комисията, отговарящ за въпросите на търговията, Сесилия Малмстрьом, с икономическите министри на АСЕАН, състояла се в Манила на 10 март 2017 г.,

—

като взе предвид 9-та среща на парламентарното партньорство Азия—Европа (ASEM 11), проведена в Улан Батор, Монголия, на 21 и 22 април 2016 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Нюрнберг за засилено партньорство между ЕС и АСЕАН и плана за действие от ноември 2007 г.,

—

като взе предвид плана за действие от Бандар Сери Бегаван за укрепване на засиленото партньорство между ЕС и АСЕАН (2013—2017 г.), приет в Бруней Даруссалам на 27 април 2012 г.,

—

като взе предвид Съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 18 май 2015 г., озаглавено „ЕС и АСЕАН: партньорство със стратегическа цел“ (JOIN(2015)0022),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно отношенията между ЕС и АСЕАН от 22 юни 2015 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Банкок за насърчаване на Глобалното партньорство АСЕАН—ЕС за споделени стратегически цели от 14 октомври 2016 г.,

—

като взе предвид присъединяването на Европейския съюз към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия в Пном Пен на 12 юли 2012 г. (2),

—

като взе предвид 11-ата среща на високо равнище Азия-Европа (ASEM 11), проведена в Улан Батор, Монголия, на 15 и 16 юли 2016 г.,

—

като взе предвид „Фондацията Азия—Европа“ (ASEF), учредена през февруари 1997 г., с цел да осигури форум за неправителствен диалог,

—

като взе предвид програмата на АСЕАН—ЕС за подкрепа на регионалната интеграция на АСЕАН (APRIS), програмата за подкрепа за регионална интеграция на АСЕАН (ARISE) и Регионалния инструмент за диалог ЕС—АСЕАН (READI) в подкрепа на хармонизацията на политиките и нормативните актове в несвързаните с търговията сектори,

—

като взе предвид Плана за икономическа общност АСЕАН, договорен през 2007 г.,

—

като взе предвид 14-ата среща на високо равнище на АСЕАН през 2009 г. и набелязването на пътна карта за създаване на единен пазар на АСЕАН (Икономическа общност на АСЕАН (AEC), Политическа общност и общността за сигурност на АСЕАН ((APSC) и Социално-културна общност на АСЕАН (ASCC),

—

като взе предвид 28-ата и 29-ата среща на високо равнище на държавите от АСЕАН, проведени във Виентян, Лаос, на 6 и 7 септември 2016 г., както и 30-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Манила, Филипините, от 26 до 29 април 2017 г.,

—

като взе предвид 24-ото заседание на Съвместния комитет за сътрудничество между АСЕАН и ЕС, състояло се на 2 март 2017 г. в Джакарта, Индонезия,

—

като взе предвид визията на общността АСЕАН за периода до 2025 г., приета на 27-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Куала Лумпур от 18 до 22 ноември 2015 г., както и обявяването за създаването на 31 декември 2015 г. на Общността на АСЕАН, имаща за цел да създаде вътрешен пазар за над 600 милиона души,

—

като взе предвид 11-ата среща на високо равнище за Източна Азия (EAS), проведена във Виетнян, Лаос, на 8 септември 2016 г., на която се събраха ръководителите на 18 държави: държавите — членки на АСЕАН, Китай, Япония и Южна Корея (АСЕАН + 3), Индия, Австралия и Нова Зеландия (АСЕАН + 6), както и Русия и САЩ,

—

като взе предвид първата декларация на АСЕАН за правата на човека от 18 ноември 2012 г. и създаването на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека (AICHR) през 2009 г.,

—

като взе предвид сдружението Парламентаристи за правата на човека от АСЕАН (APHR), основано през 2013 г., с цел да насърчава демокрацията и правата на човека във всички държави — членки на АСЕАН,

—

като взе предвид Института за мир и помирение на АСЕАН (AIPR),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за правата на хората с увреждания, които са ратифицирани от всички държави — членки на АСЕАН,

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Защита, зачитане и обезщетяване“, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 16 юни 2011 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на АСЕАН срещу трафика на хора, и особено на жени и деца, подписана от всички държави — членки на АСЕАН през ноември 2015 г.,

—

като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, в който участваха всички държави — членки на АСЕАН,

—

като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно АСЕАН, и по-специално резолюцията от 15 януари 2014 г. относно бъдещето на отношенията между ЕС и АСЕАН (3),

—

като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно държавите — членки на АСЕАН, и по-специално резолюцията от 9 юни 2016 г. относно Виетнам (4), от 17 декември 2015 г. относно рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам (резолюция) (5), от 17 декември 2015 г. относно рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам (одобрение) (6), от 8 юни 2016 г. относно рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините (одобрение) (7) и от 8 юни 2016 г. относно рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините (резолюция) (8),

—

като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно неотложни ситуации в сферата на правата на човека в държавите — членки на АСЕАН, и по-специално резолюцията си от 14 септември 2017 г. относно Мианмар/Бирма, по-специално положението на общността рохингия (9), от 21 май 2015 г. относно проблема с бежанците от народността рохингия, включително масовите гробове в Тайланд (10), от 15 декември 2016 г. относно положението на малцинството рохингия в Мианмар (11), от 7 юли 2016 г. относно Мианмар, и по-специално положението на общността рохингия (12), от 14 септември 2017 г. относно Камбоджа, по-конкретно случаят с г-н Кем Соха (13), от 9 юни 2016 г. относно Камбоджа (14), от 26 ноември 2015 г. относно политическото положение в Камбоджа (15), от 9 юли 2015 относно проектозаконите на Камбоджа относно НПО и относно синдикалните организации (16), от 6 октомври 2016 г. относно Тайланд, и по-специално положението на Анди Хол (17), от 8 октомври 2015 г. относно положението в Тайланд (18), от 17 декември 2015 г. относно Малайзия (19), от 19 януари 2017 г. относно Индонезия (20), от 15 юни 2017 г. относно Индонезия (21), от 15 септември 2016 г. (22) и 16 март 2017 г. (23) относно Филипините, както и от 14 септември 2017 г. относно Лаос, по-специално случаите на Сомфоне Фимасоне, Лод Тамавонг и Сукане Чайтад (24),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0243/2017),

А.

като има предвид, че тази година честваме 50-ата годишнина на АСЕАН, 60-годишнината на Римските договори, както и 40-годишнината на официалните отношения между ЕС и АСЕАН;

Б.

като има предвид, че АСЕАН се превърна в един от най-динамичните и най-бързо развиващи се региони в света, особено в областта на икономиката, технологиите и изследванията, че той има стратегическо разположение в геополитическо и геоикономическо отношение, разполага с богати ресурси, цели да постигне по-голяма икономическа интеграция и амбициозна програма с цели за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално в областта на образованието, както и че е категоричен поддръжник на многостранния подход; като има предвид, че преодоляването на различията в развитието в рамките на АСЕАН ще бъде от съществено значение за осъществяването на по-нататъшна интеграция и за гарантиране на сигурност, стабилност и защита на социалните, икономически и политически права;

В.

като има предвид, че процесите на интеграция в рамките на ЕС и АСЕАН са различни, произтичащи от различни видове контекст и с различни визии и мисии; като има предвид, че всяка следва собствена логика, но че те са съпоставими, тъй като и двете основани на правила организации насърчават мирното съвместно съществуване, регионалната интеграция и международното сътрудничество и развитие, и от десетилетия имат за цел изграждането на доверие сред членовете си; като такъв, Европейският съюз е уникален по своя характер партньор на АСЕАН;

Г.

като има предвид, че двата региона са постигнали значителна степен на взаимодействие и че отношенията между ЕС и АСЕАН са задълбочени и покриват широк кръг от сектори, включително търговията и инвестициите, развитието, икономическите и политическите въпроси; като има предвид, че АСЕАН е третият по значение търговски партньор на ЕС, а ЕС — вторият на АСЕАН, като годишната двустранна търговия със стоки възлиза на повече от 200 милиарда евро, както и че ЕС е най-важният източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона на АСЕАН; като има предвид, че за европейските предприятия АСЕАН представлява портал за достъп до по-широкия регион; като има предвид, че за периода 2014—2020 г. ЕС и неговите държави членки са първият източник на помощ за развитие в региона и че ЕС е обещал над 3 милиарда евро за намаляване на бедността и преодоляване на различията в развитието в страните то АСЕАН с ниски доходи;

Д.

като има предвид, че опитът на ЕС е служил в миналото като източник на вдъхновение за други процеси на регионална интеграция;

Е.

като има предвид, че ЕС последователно подкрепя работата на АСЕАН и в частност на секретариата на АСЕАН, и като признание за значението на АСЕАН, назначи специален ръководител на делегацията на ЕС в АСЕАН, който встъпи в длъжност през 2015 г.;

Ж.

като има предвид, че понастоящем процесите на интеграция и в двата региона са изправени пред предизвикателства, но същевременно откриват и нови възможности; като има предвид, че ЕС е изправен пред множество кризи; като има предвид, че АСЕАН, независимо от целта си насърчава централната си роля за своите членове, отбеляза спад в търговията между тях през 2016 г. и е обсаден от проблеми, включително различни ориентации в областта на външната политика и странични ефекти от вътрешни проблеми, свързани със заплахи за демокрацията и принципите на правовата държава, между-религиозните отношения, социалните неравенства и нарушенията на правата на човека, включително такива с трансгранично измерение;

З.

като има предвид, че ЕС реши, че ще постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с трети държави;

И.

като има предвид, че през декември 2014 г. ЕС предостави на Филипините статут по ОСП + като първа държава от АСЕАН, която се ползва от такива търговски преференции; като има предвид, че това дава възможност на Филипините да изнасят безмитно 66 % от своите продукти за ЕС;

Й.

като има предвид, че оттеглянето на САЩ от споразумението за Транстихоокеанско сътрудничество може да даде нов тласък на преговорите за Всеобхватно регионално икономическо партньорство (ВРИП); като има предвид, че един по-решителен Китай стартира инициативи, като инициативата „Един пояс, един път“, която представлява предизвикателство за съседни държави и отвъд тях;

К.

като има предвид, че напрежението в Южнокитайско море представлява заплаха и риск за сигурността и стабилността на региона; като има предвид, че най-обезпокояващата тенденция е милитаризирането на Южнокитайско море; като има предвид, че диалогът АСЕАН — Китай относно кодекс за поведение продължава да бъде основният механизъм на АСЕАН за обмен с Китай във връзка с Южнокитайско море; като има предвид, че действията на Китай — от военните патрули и обучения до строителните дейности в нарушение на принципите, изложени в Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море от 2002 г. — продължават да бъдат повод за загриженост;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

—

като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 чрез установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система (D048947/06 (наричан по-нататък „проекта на регламент“),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 4, параграф 1, и член 78, параграф 1, буква а) от него и втория абзац на точка 3.6.5. и точка 3.8.2 от приложение II към него,

—

като взе предвид решението на Общия съд на Съда на Европейския съюз от 16 декември 2015 г. (2), и по-специално параграфи 71 и 72 от него,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно нарушителите на функциите на ендокринната система: актуалното положение след решението на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2015 г. (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юни 2016 г. относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и проектите на актове на Комисията, в които се излагат научните критерии за тяхното определяне в контекста на законодателството на ЕС относно продуктите за растителна защита и биоцидите (COM(2016)0350),

—

като взе предвид обобщаващия доклад на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, представен в Брюксел на 28 февруари 2017 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно защитата на общественото здраве от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система (4),

—

като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3, и член 106, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че съгласно точка 3.8.2 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009, дадено активно вещество се одобрява, само ако не се счита, че то има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху неприцелни организми, освен ако експозицията на неприцелните организми на това активно вещество е незначително ниска при предлаганите реалистични условия на употреба (критерий за изключване във връзка с околната среда);

Б.

като има предвид, че съгласно втора алинея на точка 3.6.5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009, Комисията трябва да представи на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните проект на мерките по отношение на специфичните научни критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система до 14 декември 2013 г.;

В.

като има предвид, че Постоянният комитет по растенията, животните, храните и фуражите излезе с положително становище относно проекта за регламент на 4 юли 2017 г., като три държави членки гласуваха „против“, а четири се въздържаха;

Г.

като има предвид, че последният параграф от проекта на регламент гласи, че „ако предвидения начин за действие на растителна защита на активното вещество, което се оценява, се състои от контролиране на целеви организми, различни от гръбначни животни, чрез тяхната ендокринна система, ефектите върху организми от същия таксономичен тип като целевия, не се разглеждат при определянето на това, дали веществото притежава качества, нарушаващи функциите на ендокринната система по отношение на нецелеви организми“;

Д.

като има предвид, че Общият съд в решението си по дело T-521/14 ясно заявява, че „la spécification des critères scientifiques pour la détermination des propriétés perturbant le système endocrinien ne peut se faire que de manière objective, au regard de données scientifiques relatives audit système, indépendamment de toute autre considération, en particulier économique“ (6) (параграф 71);

Е.

като има предвид, че не е издържано от научна гледна точка дадено вещество, което е предвидено да въздейства по ендокринен път, да не бъде идентифицирано като нарушаващо функциите на ендокринната система по отношение на нецелевите организми;

Ж.

като има предвид, че поради това проектът на регламент не може да се счита за основан на обективни научни данни, свързани с ендокринната система, както се изисква от Съда; като има предвид, че по този начин Комисията превишава изпълнителните си правомощия;

З.

като има предвид, че целта на този последен параграф се заявява ясно в обобщаващия доклад на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, представен в Брюксел на 28 февруари 2017 г., който гласи: „освен това логиката, на която се основава разпоредбата за активните вещества с предвидено ендокринно въздействие (наричани по-долу регулатори на растежа) беше обяснена. […] Целта на разпоредбата относно регулаторите на растежа е да не се прилагат критериите за изключване към вещества с предвиден ендокринен начин на действие […]“;

И.

като има предвид, че този последен параграф действително създава дерогация от критерия за изключване, предвиден в точка 3.8.2. от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009;

Й.

като има предвид, че съображения 6 — 10 и член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 ясно показват, че при разглеждането на сложния въпрос за определянето на правилата за одобрение на активни вещества, законодателят е трябвало да постигне деликатно равновесие между различни и потенциално противоречащи си цели, а именно растениевъдството и вътрешния пазар, от една страна, и защитата на здравето и околната среда, от друга;

К.

като има предвид, че Общият съд постановява следното в горепосоченото решение: „Dans ce contexte, il importe de relever que, en adoptant le règlement no 528/2012, le législateur a procédé à une mise en balance de l’objectif d’amélioration du marché intérieur et de celui de la préservation de la santé humaine, de la santé animale et de l’environnement, que la Commission se doit de respecter et ne saurait remettre en cause […]. Or, dans le cadre de la mise en œuvre des pouvoirs qui lui sont délégués par le législateur, la Commission ne saurait remettre en cause cet équilibre, ce que cette institution a d’ailleurs en substance admis lors de l’audience“ (7) (параграф 72);

Л.

като има предвид, че това беше повторено от Парламента в резолюцията му от 8 юни 2016 г., в която се подчертава, че „Общият съд се произнесе, че определянето на научните критерии може да се извърши единствено по обективен начин въз основа на научни данни, свързани с ендокринната система, и независимо от всякакви други съображения, и по-специално независимо от всякакви икономически съображения, и че Комисията няма право да променя регулаторния баланс, предвиден в основополагащ акт, чрез прилагането на правомощия, които са ѝ делегирани по силата на член 290 от ДФЕС [Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)]“;

М.

като има предвид, че същите ограничения на правомощията на Комисията важат и в контекста на актовете за изпълнение съгласно процедурата по регулиране с контрол;

Н.

като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 15 юни 2016 г.„Проблемът, пред който се изправя Комисията при тази задача, е да установи критерии за определяне на това какво представлява или не представлява вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система, за целите на продуктите за растителна защита и биоцидите, а не да реши как да бъдат уредени въпросите относно тези вещества. Нормативните последици вече са установени от законодателя в законодателството относно продуктите за растителна защита (2009 г.) и биоцидите (2012 г.).“;

О.

като има предвид, че критерият за изключване, предвиден в точка 3.8.2. от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009, представлява съществен елемент от регламента;

П.

като има предвид, че в съответствие с дългогодишната съдебна практика, приемането на нормативни елементи, които са от съществено значение за дадена област е единствено от компетентността на законодателя на ЕС и не може да се делегира на Комисията;

Р.

като има предвид, че Комисията е превишила изпълнителните си правомощия, като е изменила основен регулаторен елемент от Регламент (ЕО) № 1107/2009, въпреки че признава, че правомощията ѝ са ограничени при разглеждането на съдебното дело T-521/14, въпреки твърденията си в Съобщението на Комисията от 15 юни 2016 г. и въпреки основния принцип на върховенство на закона на Съюза;

С.

като има предвид, че дори ако развитието на научните и техническите познания предостави основателни причини за въвеждане на дерогация по отношение на условията за одобрение на вещества, предвидени да въздействат по ендокринен път, подобна дерогация може да бъде въведена само посредством законодателна процедура за изменение на Регламент (ЕО) № 1107/2009 в съответствие с член 294 от ДФЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

—

като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051972),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

—

като взе предвид гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 17 юли 2017 г., по време на което не беше дадено становище;

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 1 март 2017 г. и публикувано на 6 април 2017 г. (3),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

—

като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (4),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 10 декември 2013 г. Bayer Crop Science LP и M.S. Technologies LLC подадоха заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението обхваща също така пускането на пазара на генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127 в продукти, състоящи се от нея или със съдържание от нея, предназначени за употреба, различна от храни и фуражи по същия начин, както всеки други вид соя, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че на 1 март 2017 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 6 април 2017 г. (5);

В.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, и изисква от Комисията да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос, при изготвянето на решението си;

Г.

като има предвид, че соя FG72 × A5547—127 беше разработена по начин, който да предоставя толерантност към изоксалфутол (5- циклопропилизоксазол-4 2- мезил — 4 -трифлуорометилфенил кетон), глифосат — (N- (фосфонометил) глицин) и хербициди на базата на амониев глуфосинат (l-фосфинотрицин); като има предвид, че толерантността на тези хербициди се постига чрез експресиране на следните протеини — HPPD W336 (4-хидроксил фенил -пируват-диоксигеназ), 2mEPSPS (5-енолпирувилшикимат-3-фосфат-синтаза) и PAT (фосфинотрицин ацетил трансфераза);

Д.

като има предвид, че много критични забележки бяха представени от държавите членки през тримесечния период на консултации (6); като има предвид, че най-критичните мнения включват забележката, че при липсата на 90-дневно изпитване за субхронична токсичност не може да бъде направено никакво заключение относно рисковете, свързани с използването на този ГМО в човешки храни и животински фуражи, че предоставената информация относно състава, фенотипната оценка и токсикологията е недостатъчна, че направените въз основа на посочената информация заключения относно еквивалентността между ГМО и традиционната соя, както и относно безопасността на храните и фуражите са преждевременни, и че този вид генетично модифицирана соя не е бил изследван с научната задълбоченост, необходима за установяването на неговата безопасност;

Е.

като има предвид, че независимо проучване заключи, че оценката на риска от страна на ЕОБХ, не е приемливо в настоящата му форма, тъй като то не идентифицира пропуските в знанията и несигурността и не може да се оцени токсичността или въздействието върху имунната система и развитието на репродуктивната система (7);

Ж.

като има предвид, че настоящето разрешение за глифосат изтича най-късно на 31 декември 2017 г.; като има предвид, че остава неизяснен въпросът с канцерогенността на глифосата; като има предвид, че ЕОБХ заключи през ноември 2015 г., че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен и че Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи през март 2017 г., че класифицирането не е обосновано; като има предвид, че противно на горепосоченото през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

З.

като има предвид, че глюфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в изключващите критерии, установени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (8); като има предвид, че одобрението за глуфосината изтича на 31 юли 2018 г. (9);

И.

като има предвид, че е вероятно изоксафлутолът да е канцерогенен за човека (10), че е токсичен за водните организми и неприцелните растения и метаболитите, както и че самото вещество и продуктите от разграждането му замърсяват водата лесно; като има предвид, че посочените съображения бяха причина за въвеждането на ограничения за неговата употреба (11);

Й.

като има предвид, че прилагането на добавъчни хербициди е част от обичайна селскостопанска практика в отглеждането на хербицидно-устойчиви растения и следователно може да се очаква, че остатъците от разпръскването винаги ще присъстват при събирането на реколтата и ще представляват неизбежни съставки; като има предвид, че е доказано, че устойчивостта на хербициди на генетично модифицирани култури води до по-голяма употреба на добавъчни хербициди в сравнение с употребата при конвенционалните култури (12);

К.

като има предвид, че остатъците от пръскането с добавъчни хербициди не бяха оценени от ЕОБХ; като има предвид, че, следователно, не може да се направи заключението, че създадената чрез генно инженерство соя, пръскана с изоксафлутол, глуфосинат и глифосат, е безопасна за употреба в храни и фуражи;

Л.

като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на редица селективни хербициди се дължи основно на бързото развитие на резистентност към плевелите на глифосат в страни, които активно са разчитали на генетично модифицирани култури; като има предвид, че над 20 различни сортове на устойчиви на глифосат плевели са документирани в научните публикации (13); като има предвид, че не са правени наблюдения на устойчивите на глюфосинат плевели от 2009 г. насам;

М.

като има предвид, че гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 17 юли 2017 г., не доведе до представянето на становище; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха „против“, едва 10 държави членки, представляващи само 38,43 % от населението на Съюза, гласуваха „за“, и три държави членки се въздържаха;

Н.

като има предвид, че гласуването на апелативния комитет на 14 септември 2017 г., не доведе до представянето на становище; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха „против“, едва 11 държави членки, представляващи 38,69 % от населението на Съюза, гласуваха „за“, и две държави членки се въздържаха;

О.

като има предвид, че неколкократно Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003, тя е трябвало да приема решения за разрешаване без подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на въпроса към Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение от процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на Комисията Юнкер също осъди посочената практика като недемократична (14);

П.

като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на 28 октомври 2015 г. на първо четене (15) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Р.

като има предвид, че съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 гласи, че Комисията, доколкото това е възможно, ще действа по начин, при който да се избегне всяко противоречие с преобладаващото мнение, което би могли да възникне в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено по чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

—

Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).

—

Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0040).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0039).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (Приети текстове, P8_TA(2016)0038),

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (Приети текстове, P8_TA(2016)0271).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (Приети текстове, P8_TA(2016)0272).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).

—