18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/2

P8_TA(2017)0245

Увеличаване на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2016/2304(INI))

(2018/C 331/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 174, 175 и 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) („Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—	като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно забавянето на изпълнението на оперативните програми на европейските структурни и инвестиционни фондове — въздействие върху политиката на сближаване и бъдещи действия (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“ (6),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2016 г. относно резултатите и новите елементи на политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осигуряване на публичност на политиката на сближаване: правила за информация и комуникация за периода 2014—2020 г.“ (8),

—	като взе предвид проучване 423 на Евробарометър от м. септември 2015 г., възложено от Комисията, озаглавено „Информираност на гражданите и схващания за ЕС: Регионална политика“ (9),

—	като взе предвид доклада Ван ден Бранде от октомври 2014 г., озаглавен „Многостепенно управление и партньорство“, изготвен по искане на члена на Комисията, отговарящ за регионалната и селищната политика, Йоханес Хан (10),

—	като взе предвид плана за комуникация на Европейския комитет на регионите за 2016 г., озаглавен „Свързване на регионите и градовете за по-силна Европа“ (11),

—	като взе предвид проучването от юли 2016 г., възложено от Комисията и озаглавено „Прилагане на принципа на партньорство и на многостепенно управление в европейските структурни и инвестиционни фондове, 2014—2020 г.“ (12),

—	като взе предвид представянето на състава на секретариата за „Interreg Европа“, озаглавено „Проектиране на проектна комуникационна стратегия“ (13),

—

като взе предвид доклада, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4?“ (14),

—	като взе предвид наръчника на Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN) от 2014 г., озаглавен „Предоставяне на глас на гражданите: Изграждане на ангажираност на заинтересованите страни за ефективно вземане на решения — Насоки за вземането на решения на равнище ЕС и на национално равнище“ (15),

—	като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2014 г., озаглавено „Да общуваме на тема Европа с нейните граждани: Настоящо състояние и перспективи“,

—	като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2016 г., озаглавено „Проучване за комисията по регионално развитие: Средносрочен преглед на МФР и политика на сближаване“,

—	като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия от 19 септември 2016 г.„Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г.“ (SWD(2016)0318),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0201/2017),

А.	като има предвид, че политиката на сближаване е допринесла значително за повишаването на растежа и заетостта и за намаляване на неравенствата между регионите на ЕС;

Б.

като има предвид, че финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕС има като цяло положително въздействие както върху икономиката, така и върху живота на гражданите, както е доказано в няколко доклада и независими оценки, но резултатите не винаги са били добре огласени и осведомеността относно положителното му въздействие е доста ниска; като има предвид, че добавената стойност на политиката на сближаване чрез ЕСИ фондовете надхвърля тяхното доказано положително икономическо, социално и териториално въздействие, тъй като тя предполага също ангажираността на държавите членки и регионите към укрепването на европейската интеграция;

В.	като има предвид, че осведомеността за местните програми, финансирани от ЕС, сред крайните потребители и гражданското общество е от решаващо значение, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

Г.

като има предвид, че принципът на партньорство и моделът на многостепенното управление, които се основават на засилена координация между публичните органи, икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, могат да допринасят ефективно за по-добрата комуникация на целите и резултатите на политиката на ЕС;

Д.	като има предвид, че постоянният диалог и участието на гражданското общество е от съществено значение за осигуряването на отчетност и легитимност на публичните политики, като с това се създава чувство на споделена отговорност и прозрачност в процеса на вземане на решения;

Е.	като има предвид, че повишаването на видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове може да допринесе за подобряване на схващанията относно ефективността на политиката на сближаване и за възстановяване на доверието на гражданите и интереса към европейския проект;

Ж.

като има предвид, че е от значение последователна комуникационна линия, не само надолу по веригата — по отношение на конкретните резултати на ЕСИ фондовете, но също и нагоре по веригата — с цел осведомяване на инициаторите на проекти за възможностите за финансиране, с оглед увеличаване на общественото участие в процеса на изпълнение;

З.	като има предвид, че методологиите за осигуряване на информация и за разнообразяване на каналите за комуникация следва да се увеличат и подобрят;

Общи съображения

подчертава, че политиката на сближаване е един от основните обществени инструменти на растежа, който чрез своите пет ЕСИ фонда осигурява инвестиции във всички региони на ЕС и помага за намаляване на различията и оказване на подкрепа за конкурентоспособността и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и за повишаване на качеството на живота на европейските граждани;

отбелязва със загриженост, че като цяло обществената осведоменост и възприятия относно ефективността на регионалната политика на ЕС намаляват с всяка изминала година; позовава се на Евробарометър, проучване 423 от септември 2015 г., в което малко повече от една трета (34 %) от европейците заявяват да са чували относно съфинансираните от ЕС проекти за подобряване на качеството на живот в района, където живеят; отбелязва, че мнозинство от анкетираните е посочило образованието, здравеопазването, социалната инфраструктура и политиката за околната среда като важни области; счита, че не само количеството, но главно качеството на проектите, финансирани по силата на ЕСИ фондовете, и тяхната добавена стойност по отношение на осезаемите резултати, са предпоставка за положителна комуникация; следователно подчертава, че оценката, подборът, прилагането и привършването на проектите трябва да са съсредоточени върху постигането на очакваните резултати, така че да се избягват неефективни разходи, които могат да доведат до отрицателна реклама за политиката на сближаване; обръща внимание на факта, че комуникационните мерки трябва да бъдат подбирани със специално разглеждане на тяхното съдържание и обхват, като същевременно изтъква отново, че най-добрата форма на реклама е да се илюстрира значението и полезността на изпълнените проекти;

отбелязва, че гарантирането на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване следва да остане споделена отговорност на Комисията и на държавите членки, с оглед формулиране на ефективни европейски комуникационни стратегии, проектирани за осигуряване на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване; отбелязва в този контекст ролята на управляващите органи и на компетентните местни и регионални органи по-конкретно, чрез институционална комуникация, както и бенефициентите, тъй като те представляват най-ефективният интерфейс за комуникация с гражданите чрез предоставяне на информация на място и приближаване на Европа до тях; припомня още, че тези органи имат най-добро познаване на местната и регионална реалност и потребности, и че подобряването на видимостта изисква повече усилия за по-добра информация и прозрачност на местно равнище;

изтъква, че осигуряването на видимост за политиката включва двустранен процес на комуникация и взаимодействие с партньорите; подчертава също така, че в контекста на комплексни предизвикателства, както и за да се осигурят легитимност и ефективни решения в дългосрочен план, публичните органи трябва да включат всички съответни заинтересовани страни по време на преговорите и на етапите на изпълнение на споразумението за партньорство и оперативните програми, в съответствие с принципа на партньорство; освен това подчертава необходимостта от увеличаване на институционалния капацитет на публичните органи и партньори и отново подчертава ролята, която Европейският социален фонд (ЕСФ) може да изиграе в това отношение;

в този контекст подчертава неравномерния напредък в държавите членки към рационализиране на административните процедури по отношение на широката мобилизация и участие на регионалните и местните партньори, включително икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи гражданското общество; припомня значението на социалния диалог в това отношение;

Предизвикателствата пред нас

отбелязва нарастването на евроскептицизма и антиевропейската популистка пропаганда, която изкривява информацията относно политиките на Съюза, и призовава Комисията и Съвета да анализират и работят върху причините за тях; поради това подчертава спешната необходимост от разработване на по-ефективни стратегии за комуникация, осигуряване на разбираем за гражданите език и поставяне на цел за запълване на празнината между ЕС и неговите граждани, включително безработните и лицата, изложени на риск от социално изключване, посредством различни медийни платформи на местно, регионално и национално равнище, които са в състояние да предават точно и последователно послание на гражданите относно добавената стойност на европейския проект за качеството им на живот и благоденствието им;

приканва Комисията и Съвета да анализират както за настоящата рамка, така и за реформата на политиката на сближаване след 2020 г., въздействието върху възприемането на политиките на ЕС на мерките, насочени към укрепване на връзката с Европейския семестър и към изпълнението на структурните реформи чрез програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

признава ограниченията на правната рамка, за да се гарантира, че има подходяща видимост на политиката на сближаване; подчертава, че в резултат на това комуникацията относно конкретни постижения невинаги е приоритет за различните заинтересовани страни; счита, че препоръчаните комуникационни дейности във връзка с осезаемите постижения следва постоянно да се актуализират; отбелязва във връзка с това факта, че техническата помощ на европейските структурни и инвестиционни фондове не включва специален финансов пакет за комуникация, нито на равнището на Съюза, нито на равнището на държавите членки; при все това подчертава отговорността на управляващите органи и на бенефициентите да осъществяват редовен контрол на спазването на информационните и комуникационните дейности, предвидени в член 115 приложение XII от Регламента за общоприложимите разпоредби;

отново отбелязва неотложната необходимост от намиране на подходящ баланс между необходимостта от опростяване на правилата за прилагане на политиката на сближаване и потребността от запазване на доброто и прозрачно финансово управление и борба с измамите при същевременно надлежно съобщаване на обществеността; припомня в този контекст необходимостта да се направи ясно разграничение между случаите на нередности и измами, за да не се поражда обществено недоверие в управляващите органи и местните администрации; настоява, от друга страна, че е необходимо да се опрости и намали административната тежест за бенефициентите, без да се засягат необходимите проверки и одити;

10.

подчертава, че е от съществено значение да се засили ангажираността с политиката по места, както на местно, така и на регионално равнище, за да се гарантира ефикасното предоставяне и съобщаване на резултатите; оценява факта, че принципът на партньорство добавя стойност към прилагането на европейските публични политики, както се потвърждава от неотдавнашно проучване на Комисията; посочва обаче, че мобилизирането на партньори продължава да бъде доста трудно, в някои случаи поради официално прилагане на принципа на партньорство, без да се дава възможност за реално участие в процеса на управление; припомня, че повече усилия и ресурси трябва да бъдат инвестирани в партньорското участие и в обмена на опит чрез платформи за диалог с партньори, също така с оглед да ги направим мултипликатори на възможностите за финансиране от ЕС и успехите;

11.

припомня също така, че дългосрочното стратегическо естество на инвестициите по линия на политиката на сближаване означава, че резултатите не са понякога незабавни, което е в ущърб на видимостта на инструментите на политиката на сближаване, особено в сравнение с други инструменти като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); поради това настоятелно призовава комуникационните дейности да продължават, когато е уместно, още четири години след приключване на проекта; подчертава, че резултатите от някои инвестиции (особено тези в човешки капитал) са по-малко видими и трудни да се определят в сравнение с „физическите“ инвестиции, и призовава за задълбочена и диференцирана оценка на дългосрочното въздействие на политиката на сближаване върху живота на гражданите; освен това счита, че следва да се обърне специално внимание на последващата оценка и комуникационните дейности относно приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като дългосрочна европейска стратегия за развитие;

12.

отбелязва важната роля на медиите за информиране на гражданите относно различните политики на ЕС и въпросите, свързани с ЕС, като цяло; изразява обаче загриженост относно твърде ограниченото отразяване в медиите на инвестициите по линия на политиката на сближаване на ЕС; подчертава необходимостта от разработване на кампании за информация и комуникация, насочени към медиите, стратегии, които са адаптирани към текущите информационни предизвикателства и предоставящи информация в достъпна и привлекателна форма; подчертава необходимостта от възползване от нарастващото влияние на социалните медии, предимствата, предлагани от цифровия напредък, и съчетание от различни видове информационни канали, за да се използват по-добре при популяризирането на възможностите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, и техните постижения;

Подобряване на комуникацията и ангажираността на партньорите през втората половина на периода 2014—2020 г.

13.

призовава Комисията и държавите членки да повишат координацията и достъпа до съществуващи средства и инструменти за комуникация на равнището на ЕС, с цел да се включат въпроси, които имат отражение върху европейския дневен ред; подчертава в тази връзка значението на предоставянето на насоки, които определят техники и методи за ефективна комуникация за това по какъв начин политиката на сближаване предоставя конкретни резултати за всекидневието на гражданите на ЕС; призовава управляващите органи и бенефициентите да представят резултатите, ползите и дългосрочното въздействие на политиката активно и систематично, като същевременно се отчитат различните етапи на развитие на проекта;

14.

подчертава, че като се има предвид количеството и качеството на информацията, която върви по традиционните и модерните медии, вече не е достатъчно да се покаже само логото на Европейската комисия на обяснителните табели за даден проект; призовава Комисията да създаде по-ефикасни идентификационни инструменти;

15.

приветства настоящите специфични комуникационни дейности, като например кампанията „Европа в моя регион“, уеб приложението на Комисията „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“ , уеб приложението за регионално сътрудничество с CIRCOM (16), програма „Европа за гражданите“ и възможностите, предоставяни от новосъздадения Европейски корпус за солидарност; подчертава освен това ключовата роля, която играят информационните центрове Europe Direct в децентрализираната комуникация, с цел повишаване на осведомеността за въздействието на политиката на сближаване по места, както на местно, така и на регионално равнище; освен това подчертава необходимостта от съсредоточаване на усилията върху достигането на студенти и журналисти като потенциални вектори на комуникация и за осигуряването на географския баланс в комуникационните кампании;

16.

подчертава необходимостта от приспособяване на механизмите за комуникация, установени в Регламента за общоприложимите разпоредби; приканва Комисията да разгледа добавената стойност на осигуряването на специфичен финансов пакет за комуникация в рамките на техническата помощ, както и, когато е целесъобразно, увеличаването на броя на задължителните изисквания за публичност и осведомяване за проектите в областта на политиката на сближаване; призовава Комисията да предостави ясни насоки относно начините, по които техническата помощ през 2017 г. би могла да бъде използвана за комуникация в рамките на текущия период на финансиране, с цел осигуряване на правна сигурност за местните и регионалните органи и на други бенефициенти; припомня освен това, че обикновените комуникационни стандарти и стандарти за реклама са добре замислени в случая на структурните и технологични инвестиции, но не са толкова ефективни за нематериални инвестиции в човешки капитал;

17.

подчертава необходимостта да се даде по-голямо предимство на комуникацията в рамките на йерархията на ЕС за приоритети на политиката на сближаване, особено в контекста на работата на управленския персонал, който не е пряко отговорен за комуникацията, и да се включи комуникацията в обичайния процес на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за повече професионализъм в областта на комуникацията, по-специално в работата на местно равнище, и за избягването на употребата на жаргона на ЕС;

18.

приветства последващата оценка на програмите на политиката за сближаване за периода 2007—2013 г., предприета от Комисията, която осигурява отлични източници за съобщаване на постигнатите резултати и въздействие; отбелязва инициативата на държавите от V4 за външните ефекти на политиката на сближаване в ЕС-15 (17) и призовава Комисията да изготви по-широко проучване на равнище ЕС-28; освен това настоятелно призовава Комисията да разграничи своите комуникационни стратегии по отношение на държави нетни вносители и държави членки бенефициенти, като в същото време се подчертава, че политиката на сближаване носи конкретни ползи по отношение на реалната икономика, насърчаване на предприемачеството и иновациите, създаване на растеж и работни места във всички региони на ЕС и подобряване на обществената и икономическата инфраструктура както чрез преки инвестиции, така и чрез пряк и непряк износ (външни ефекти);

19.

призовава Комисията и управляващите органи да идентифицират начини за улесняване и стандартизиране на достъпа до информация, да насърчават обмена на знания и добри практики относно комуникационните стратегии, за да се извлече по-голяма полза от съществуващия опит и повишаване на прозрачността и видимостта на възможностите за финансиране;

20.

приветства въвеждането на електронното сближаване в настоящия програмен период, чиято цел е да се опрости и да се рационализира изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава неговия капацитет ефективно да способства за достъпа до информация, мониторинг на програмата и създаване на полезни връзки между заинтересованите страни;

21.

счита, че съществува необходимост от по-добра комуникация чрез нови медийни канали, които ще изискват стратегия за цифровите и социалните медийни платформи, предназначени за информиране на гражданите, и им дават възможност да изразят своите потребности, като тази комуникация се съсредоточи върху достигането на крайните потребители чрез различни набори от инструменти, като интерактивни онлайн средства, развиването на по-достъпни мобилни съдържание и приложения, както и да се гарантира, че информацията е съобразена с различни възрастови групи и достъпна на различни езици, когато е целесъобразно; призовава управляващите органи да предоставят на съответните генерални дирекции актуална информация относно финансовите данни и постиженията и инвестиции с цел показване на лесни за четене данни и графики в рамките на платформа за свободно достъпни данни за ЕСИФ в полза на журналисти; призовава за поставянето на начало на регионални инициативи за присъждане на награди на най-добрите проекти, вдъхновени от „RegioStars“;

22.

предлага освен това мониторингът и оценката на текущите комуникационни дейности да бъдат подобрени и да се създадат работни групи с участието на представители на регионални комуникационни групи, включващи участници от различни равнища;

23.

подчертава значението на Европейския кодекс на поведение за партньорство и ролята на принципа на партньорство при укрепване на колективната ангажираност и отговорност по отношение на политиката на сближаване; призовава връзката между публичните органи, потенциалните бенефициенти, частния сектор, гражданското общество и гражданите да бъде засилена чрез открития диалог и партньорство, съставът на участниците да се променя по време на изпълнението, когато това е необходимо, с оглед гарантиране на правилната комбинация от партньори, за да се представляват интересите на общностите на всеки етап от процеса;

24.

приветства новаторския модел на многостепенно сътрудничество между различните заинтересовани страни, предложен от Програмата на ЕС за градовете, и препоръчва неговото възпроизвеждане, когато е възможно, при прилагането на политиката на сближаване;

25.

подчертава необходимостта да се засили комуникационното измерение на трансграничното и междурегионалното сътрудничество, включително и на равнището на текущите макрорегионални стратегии, което трябва да стане по-видимо за гражданите на ЕС, чрез разпространение на добри практики и успешни примери за инвестиции и възможности за инвестиции;

Насърчаване на комуникацията относно политиката на сближаване за периода след 2020 г.

26.

призовава Комисията и държавите членки да повишат привлекателността на финансирането в рамките на политиката на сближаване на ЕС посредством по-нататъшно опростяване и ограничаване на свръхрегулирането и да се обмисли намаляването на сложността и, където е приложимо, броя на регламентите и насоките, в светлината на неотдавнашната препоръка на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове;

27.

като има предвид по какъв начин политиката на сближаване на ЕС допринася за положително идентифициране с проекта за европейска интеграция, призовава Комисията да разгледа възможността за задължително поле за комуникация в заявлението за проекта, като част от по-широкото използване на техническата помощ чрез пакет, заделен за комуникацията на равнище на програмата, като същевременно не се допуска увеличаване на броя на ограниченията и се осигури необходимата гъвкавост; освен това призовава управляващите органи и местните и регионалните органи да се подобри качеството на комуникацията относно окончателните резултати от проектите;

28.

подчертава неотложната необходимост от увеличаване на диалога на Съюза с гражданите, преосмисляне на комуникационните канали и стратегии, като се вземат предвид възможностите, предлагани от социалните мрежи и новите цифрови технологии, и адаптиране на посланията към местния и регионалния контекст; подчертава освен това ролята, която може да изиграе гражданското общество като средство за комуникация; при все това отново изтъква, че образователното съдържание е толкова важно, колкото и медийните стратегии и популяризирането чрез използване на различни платформи;

29.

подчертава, в контекста на комуникацията и видимостта, необходимостта от допълнително опростяване на политиката за периода след 2020 г., включително по отношение на споделеното управление и системите за одит, с цел да се намери точният баланс между политика, ориентирана към резултати, подходящ брой проверки и контрол и опростени процедури;

30.

призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип в рамките на програмния период след 2020 г.; изразява убеждение, че активното ангажиране на заинтересованите страни, включително организациите, представляващи гражданското общество, в процеса на преговори и изпълнението на споразуменията за партньорство и оперативните програми би могло да допринесе за засилване на ангажираността и прозрачността на изпълнението на политиката и би могло също така да доведе до по-добро прилагане на политиката по отношение на бюджета на ЕС; призовава държавите членки да обмислят въвеждането на съществуващите модели на управление на участието, като обединят всички значими социални партньори и с включване на заинтересованите страни в процеса на бюджетиране с гражданско участие, с цел да се определи размерът на отпуснатите ресурси за съфинансиране на национално, регионално и местно равнище, когато това е целесъобразно, с оглед повишаване на взаимното доверие и ангажираност на гражданите в решения за публичните разходи; предлага освен това да се извършат оценки на резултатите, включващи участието на бенефициентите и различни заинтересовани страни, с цел да се съберат съответните данни, които биха могли да допринесат за засилване на активното участие и видимост по отношение на бъдещи действия;

31.

освен това настоява за увеличаване на сътрудничеството между градските и селските райони, да разработят териториални партньорства между градовете и селските райони чрез пълноценно използване на потенциала на взаимодействие между фондовете на ЕС и въз основа на експертния опит на градските райони и техните по-големи възможности в управлението на средствата;

32.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат, освен това, в съответните си комуникационни планове за действие върху засилването на сътрудничеството между различните генерални дирекции, министерства и изразители на различни равнища, както и за установяването на обща представа за целевите групи, с оглед разработване и предаване на послания, насочени към специфични целеви групи, така че да се достигне до гражданите по места по-пряко и да ги информираме по-добре;

33.

подчертава в този контекст значението на промяна в културата, в смисъл, че комуникацията е отговорност на всички участници, както и че самите бенефициенти са основни комуникатори;

34.

освен това изисква от Комисията и държавите членки да укрепят ролята и позицията на съществуващите комуникационни и информационни мрежи и да използват интерактивната платформа за електронни съобщения на ЕС относно прилагането на политиката на сближаване, така че да се събере цялата приложима информация относно проектите по ЕСИФ, което позволява на крайните потребители да дадат обратна информация относно процеса на изпълнение и постигнатите резултати, извън границите на недостатъчното описание на проекта и направените разходи; счита, че такава платформа ще улесни и оценката на ефективността на комуникацията за политиката на сближаване;

o o

35.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Комитета на регионите и на правителствата и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.

(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.

(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0055.

(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0211.

(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.

(7) http://www.consilium.europa.eu/press-releases-pdf/2016/11/47244650399_bg.pdf.

(8) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/brochures /2014/ensuring-the-visibility-of-cohesion-policy-information-and-communication-rules-2014-2020.

(9) http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/ download/DocumentKy/67400.

(10) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/informing/dialog/2014/5_ vandenbrande_report.pdf.

(11) http://cor.europa.eu/en/about/Documents/CoR-communication-plan-2016.pdf.

(12) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/policy/how/studies_integration/ impl_partner_report_en.pdf.

(13) http://www.interregeurope.eu/fileadmin/user_upload/events/Rotterdam/pdf/ Designing_communication_strategy.pdf.

(14) https://www.strukturalni-fondy.cz/getmedia/fdc8a04e-590d-47ac-9213-760d4ac76f75/V4_EU15_manazerske-shrnuti.pdf?ext=.pdf.

(15) http://www.eapn.eu/images/stories/docs/EAPN-position-papers-and-reports/2014-eapn-handbook-Give-a-voice-to-citizens-Guidelines-for-Stakeholder-Engagement.pdf.

(16) Професионалната асоциация на регионалните публични телевизии в Европа.

(17) Доклад, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4?“:

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/10

P8_TA(2017)0246

Разходна ефективност на Седмата рамкова програма за научни изследвания

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно разходната ефективност на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2015/2318(INI))

(2018/C 331/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид дял ХIX от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1),

—	като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—	като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (3) („Финансовият регламент“),

—	като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите (4),

—	като взе предвид Специален доклад № 2/2013 на Сметната палата, озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания?“,

—	като взе предвид доклада на комисията по наука и технологии на Камарата на общините на Обединеното кралство, озаглавен: „Leaving the EU: implications and opportunities for science and research“ (Напускането на ЕС: последици и възможности за науката и научните изследвания) от 16 ноември 2016 г. (5),

—	като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия (6),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0194/2017),

A.	като има предвид, че многогодишната финансова рамка (МФР) за 2007—2013 г. приключи, но че изпълнението на Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП) все още продължава;

Б.	като има предвид, че проектите за научни изследвания и иновации по време на МФР 2014—2020 г. попадат в обхвата на регламента „Хоризонт 2020“;

В.	като има предвид, че доколкото му е известно, досега не е правен всеобхватен анализ на ефективността на разходите, свързани със 7РП;

Г.	като има предвид, че в идеалния случай влизането в сила на „Хоризонт 2020“ следваше да бъде предшествано от всеобхватен анализ на 7РП;

Д.	като има предвид, че процентите на грешки и последващата оценка на програмата не предлагат цялостна информация относно разходната ефективност;

Седмата рамкова програма (7РП)

подчертава факта, че за 7РП беше гласуван бюджет от общо 55 милиарда евро, което представлява приблизително 3 % от общите разходи за научни изследвания и технологично развитие (НИТР) в Европа или 25 % от конкурентното финансиране; през седемгодишния период на 7РП бяха представени над 139 000 предложения за научни изследвания, от които бяха избрани и получиха финансиране 25 000 проекта от най-високо качество; основните получатели сред общо 29 000 участващи в 7РП организации бяха, наред с останалите, университети (44 % от финансирането по линия на 7РП), организации за научни изследвания и технологии (27 %), големи частни дружества (11 %) и МСП (13 %), докато публичният сектор (3 %) и организациите на гражданското общество (2 %) представляваха по-малък дял;

е наясно, че 7РП е предназначена за бенефициенти от всички държави — членки на ЕС, асоциираните държави и държавите кандидатки, като Швейцария, Израел, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Турция, Хърватия, бивша югославска република Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова, както и държавите — партньорки в рамките на международното сътрудничество;

отбелязва последващата оценка на 7РП, извършена от експертна група на високо равнище (7), която определи 7РП като успешна; групата на високо равнище подчерта по-специално, че 7РП:

—	насърчи високи научни постижения на индивидуално и институционално равнище,

—	подкрепи преломни научни изследвания чрез своята новаторска програма FP7-IDEAS (7РП „Идеи“),

—	ангажира стратегически промишлеността и МСП,

—	утвърди нов начин на сътрудничество и отворена рамка за иновации,

—	заздрави европейското научноизследователско пространство, ускорявайки процеса на развитие на култура на сътрудничество и изграждайки цялостни мрежи за справяне с тематични предизвикателства,

—	допринесе за решаването на определени обществени предизвикателства чрез научноизследователска дейност, технологии и иновации посредством своята програма FP7-COOPERATION (7РП „Сътрудничество“),

—	насърчи хармонизирането на националните системи и политики за научни изследвания и иновации,

—	създаде необходимите условия за отворен пазар на труда за изследователите посредством стимулираната чрез програмата FP7-PEOPLE (7РП „Хора“) мобилност на изследователите в Европа;

—	насърчи инвестиции в европейски научноизследователски инфраструктури,

—	достигна критична маса от научни изследвания в Европа и по света;

отбелязва, че публичното допитване до заинтересованите страни в рамките на оценката на 7РП, проведено между февруари и май 2015 г., посочи следните слабости:

—	голяма административна тежест и тромави правни и финансови правила,

—	прекалено голям брой участници,

—	недостатъчен акцент върху общественото въздействие,

—	прекалено тесен обхват на темите и поканите за представяне на предложения,

—	недостатъчен акцент върху участието на промишлеността,

—	висок праг за новите участници; ниска средна успеваемост на предложените проекти и на кандидатите — съответно 19 % и 22 %;

—	слаба комуникация;

изразява загриженост, че според члена на Комисията 7РП няма да бъде напълно изпълнена и оценена преди 2020 г., което би могло да предизвика изоставане по бъдещи програми за проследяване; настоятелно призовава Комисията да публикува доклада за оценката възможно най-скоро и най-късно преди да представи научноизследователската програма за периода след „Хоризонт 2020“.

Констатациите на Европейската сметна палата („Палатата“)

подчертава със загриженост, че Палатата оценява системите за наблюдение и контрол за научноизследователските дейности и други вътрешни политики като „частично ефективни“;

призовава Комисията да информира подробно компетентната парламентарна комисия за десетте операции, които формират 77 % от грешките през 2015 г., и за предприетите корективни мерки;

отбелязва със загриженост, че при освобождаването от отговорност през последните финансови години процентът на грешки в областта на научните изследвания, развитието и иновациите винаги е бил над 5 %;

отбелязва, че през 2015 г. от общо 150-те одитирани от Палатата операции 72 (или 48 %) съдържат грешки; въз основа на 38-те грешки, остойностени от Палатата, процентът грешки се изчислява на 4,4 %; освен това в 16 случая на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите. Ако цялата тази налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази глава би бил с 0,6 процентни пункта по-нисък;

10.

изразява съжаление, че при 10 от 38-те операции, в които грешките са остойностени, Палатата отчита ниво на грешки, надхвърлящо 20 % от проверените позиции; тези 10 случая (девет по Седмата рамкова програма за научни изследвания и един по Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г.) формират 77 % от общия изчислен процент грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ за 2015 г.;

11.

изразява съжаление, че повечето количествено измерими грешки, установени от Сметната палата (33 от 38) са се отнасяли до възстановяване на недопустими разходи за персонал и непреки разходи, декларирани от бенефициентите, и че почти всички грешки, установени от Сметната палата в декларациите за разходи, се дължат на факта, че бенефициентите са разтълкували погрешно сложните правила за допустимост или са изчислили неправилно допустимите си разходи, което води към очевидното заключение, че е необходимо тези правила да бъдат опростени;

12.

отчита, че Комисията е изчислила процента на остатъчни грешки (в края на програмата и след коригирането) на 3 % през 2014 г. (2,88 % през 2015 г.);

13.

припомня становището си при освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2012 г. и 2014 г.: „остава убеден, че Комисията трябва да продължи да се стреми към постигане на приемлив баланс между привлекателността на програмите за участниците и основателната необходимост от отчетност и финансов контрол; във връзка с това припомня заявлението на генералния директор през 2012 г., че процедура, която при всички обстоятелства се стреми към постигането на процент остатъчни грешки от 2 %, не е жизнеспособна“;

14.

изразява съжаление, че основните източници на грешки са били неправилно изчислени разходи за персонала и недопустими преки и непреки разходи;

15.

посочва констатациите на Палатата в Специален доклад № 2/2013, в който Палатата стига до заключението, че процедурите на Комисията са насочени към това да гарантират, че финансовите средства се инвестират във висококачествени изследвания, които обаче невинаги са ефективни;

—	съществуващите ИТ инструменти не са позволили ефективно изпълнение на проектите и в осемте служби на Комисията за изпълнението на 7РП работят над 2 500 служители, от които 1 500 (60 %) са пряко натоварени с ръководството на изпълнението на Специфична програма „Сътрудничество“,

—	срокът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ следва да бъде допълнително съкратен, и

—	моделът на финансов контрол на 7РП не отчита в достатъчна степен риска от грешки;

16.

отбелязва отговорите на Комисията на заключенията на Палатата, в които се посочва, че въпреки това са били подписани 4 324 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с почти 20 000 участници, че е налице намаляване на сроковете за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и че системата за контрол е разработена по такъв начин, че да се разчита в най-голяма степен на последващите проверки;

Ефективност на разходите в рамките на 7РП

17.

подчертава, че ефективността на разходите следва да се измерва в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност (добро финансово управление) (8) в постигането на целите на политиките на ЕС;

18.

отбелязва, че изпълнението на рамковите програми за научни изследвания се споделя между различни генерални дирекции, изпълнителни агенции, съвместни предприятия, т.нар. структури по член 185, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския институт за иновации и технологии (EIT);

19.

посочва, че генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (ГД „Научни изследвания и иновации“) е разрешила плащания в размер на 3,8 милиарда евро през 2015 г., от които 67,4 % са били извършени под пряката отговорност на генералната дирекция, 12,6 % от съвместни предприятия, 10,7 % от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и 2,4 % от изпълнителните агенции;

20.

отбелязва, че според годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ за 2015 г., Европейският съюз участва с 44,56 милиарда евро в 7РП, 58 % от които са отишли в Германия (16 %), Обединеното кралство (16 %), Франция (11 %), Италия (8 %) и Испания (7 %);

21.

отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е установила рамка за контрол, целяща намаляване на присъщите рискове на различните етапи на процеса на пряко и непряко управление на безвъзмездната финансова помощ; освен това ГД „Научни изследвания и иновации“ е въвела стратегия за надзор за финансови инструменти, които се изпълняват от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

22.

отбелязва факта, че в рамките на 7РП 2007—2013 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е изпълнила и приключила до края на 2015 г. 3 035 от общо 4 950 споразумения за отпускане на безвъзмездна помощ и 1 915 проекта, като 1,6 милиарда евро все още са били неизплатени; ГД „Научни изследвания и иновации“ е извършила 826 окончателни плащания през 2015 г.; насърчава генералната дирекция да разгърне тази статистика през следващите финансови години;

23.

подчертава по-специално факта, че показатели като срок за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, срок за информиране и срок за плащане показват положителна тенденция и се оценяват като задоволителни (93 — 100 % спазване);

24.

отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е предприела 1 550 одита, обхващащи 1 404 бенефициенти и 58,7 % от бюджета по време на програмния период на 7РП;

25.

отбелязва, че според ГД „Научни изследвания и иновации“ е имало 9,4 работни места (приравнени към работни места на пълен работен ден) за наблюдение и координиране на дейности, свързани с изпълнителните агенции; това представлява 1,26 милиона евро, или 1,35 % от общия размер на административните разходи; освен това през 2015 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ (REA) и Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) са усвоили оперативен бюджет, възлизащ на 1,94 милиарда евро, а Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) и Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA) са усвоили бюджетни кредити за плащания в размер на 480,5 милиона евро;

26.

отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е направила разходи, възлизащи на 1,67 милиона евро, или 0,35 % от сумата от 479,9 милиона евро, платена на съвместните предприятия за упражняване на надзор върху техните дейности; отбелязва освен това, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е направила разходи, възлизащи на 0,7 милиона евро, или 0,78 % от плащанията в полза на структури по член 185 за упражняване на надзор върху техните дейности;

27.

подчертава, че съвместните предприятия и структурите по член 185 отговарят за собствените си одити, чиито резултати трябва да бъдат съобщавани на ГД „Научни изследвания и иновации“;

28.

отбелязва със загриженост, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е изчислила общия процент установени грешки на 4,35 %; в същото време според генералната дирекция процентът остатъчни грешки (след приключване на програмата и след корекциите) е 2,88 %;

29.

отбелязва че към края на 2016 г. сумата, която е трябвало да бъде възстановена, възлиза на 68 милиона евро, от които 49,7 милиона евро са били ефективно събрани;

30.

отбелязва обаче, че правилата на 7РП не са били достатъчно съвместими с общите бизнес практики, че системата за контрол е трябвало да създава по-добро равновесие между риска и контрола, че бенефициентите са се нуждаели от по-добри насоки за справяне със сложността на схемата и че начините на възстановяване на разходите е трябвало да бъдат по-ефикасни;

31.

изразява загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ се посочва, че до края на 2015 г. 1 915 проекта по 7РП на стойност 1,63 милиарда евро все още не са били приключени, което може да доведе до забавяне на изпълнението на „Хоризонт 2020“;

32.

отбелязва, че установяването на полезни взаимодействия между научните изследвания и иновациите, от една страна, и структурните фондове, от друга, е в интерес на Европейския съюз;

33.

отбелязва, че Комисията следва да гарантира, че 7РП и националното финансиране за научни изследвания са съгласувани с правилата на ЕС за държавната помощ, за да се избегнат несъответствия и дублиране на финансиране; подчертава, че следва да се вземат предвид конкретните национални характеристики;

34.

подчертава значението на финансовите инструменти в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че използването на финансови инструменти за проекти на по-високи нива на технологична готовност може да осигури достатъчна възвръщаемост на публичните инвестиции; посочва в този контекст, че „Механизмът за финансиране с поделяне на риска (за периода 2007—2013 г.) предлага заеми и хибридно финансиране или финансиране тип „мецанин“ за подобряване на достъпа до рисково финансиране за научноизследователски проекти; отбелязва, че участието на Съюза в Механизма за финансиране с поделяне на риска за периода 2007—2015 г. възлиза на 961 милиона евро, с чиято помощ се отпускат над 10,22 милиарда евро, при очаквани 11,31 милиарда евро. (…)“; отбелязва, че обемът на предоставеното финансиране по линия на Инструмента за поделяне на риска (ИПР) за МСП възлиза на 2,3 милиарда евро, като участието на ЕС е в размер на 270 милиона евро (9); счита, че тези цифри подчертават големия интерес на дружествата и други бенефициенти по отношение на рисковото финансиране;

35.

отбелязва необходимостта от по-добро насочване на финансовите инструменти на 7РП, за да се гарантира подкрепа за новите участници с ограничен достъп до финансиране в областта на научните изследвания и иновациите;

36.

отбелязва, че някои мерки, препоръчани от външния одитор и/или от службата за вътрешен одит на Комисията, по-специално две мерки, свързани със системите за контрол на надзора на външни органи, и три мерки, свързани с Гаранционния фонд за участниците, не са включени;

37.

предлага по-добро съобщаване на резултатите в държавите членки и информационни кампании за програмата;

Бъдещи перспективи в рамките на „Хоризонт 2020“

38.

подчертава факта, че до края на 2015 г. са били публикувани 198 покани за представяне на предложения с краен срок до тази дата за „Хоризонт 2020“; в отговор на тези покани за представяне на предложения са били получени общо 78 268 предложения, от които 10 658 са били включени в основния или резервния списък; това означава ниво на успеваемост от около 14 %, като се вземат предвид само отговарящите на условията предложения; през същия период са били подписани 8 832 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с бенефициенти, 528 от които са били подписани от ГД „Научни изследвания и иновации“;

39.

отчита, че в 7РП са били спестени разходи в размер на 551 милиона евро в сравнение с 6РП и че Комисията е положила усилия за по-нататъшно опростяване при изпълнението на „Хоризонт 2020“ в сравнение със 7РП; подчертава значението на това всички области на политиката, в това число и структурните фондове, да могат да се възползват от опростяването, за да се запази равното третиране на бенефициентите на европейска финансова помощ;

40.

отбелязва със задоволство факта, че ГД „Научни изследвания и иновации“ се стреми допълнително да намали административните разходи чрез възлагане на управлението на договорите на изпълнителни агенции и други органи; подчертава в този контекст, че в рамките на „Хоризонт 2020“ 55 % от бюджета ще се управлява от изпълнителни агенции;

41.

подчертава, че големият брой политически участници, сред които генерални дирекции на Комисията, изпълнителни агенции, съвместни предприятия и структури по член 185, изисква сериозна координация, чиято ефективност е от първостепенно значение;

42.

отбелязва различията между Европейския институт за иновации и технологии и Комисията, от една страна, и Палатата, от друга, във връзка със становищата им относно законосъобразността на плащания; счита, че този спор не трябва да се решава в ущърб на бенефициентите, които са действали добросъвестно;

43.

приветства факта, че по отношение на „Хоризонт 2020“:

—	структурата на програмата не е толкова сложна и осигурява оперативна съвместимост между различните части,

—	съществува и се прилага единен набор от правила,

—	има единна ставка на финансиране на проект;

—	непреките разходи се покриват с фиксирана ставка (25 %),

—	на проверка подлежи само финансовата жизнеспособност на координаторите на проектите,

—	беше въведен подход на по-измерими резултати,

—	има единна одитна стратегия в областта на научноизследователската дейност и иновациите;

—	има единен портал за участниците за управлението на безвъзмездната финансова помощ и експертите,

—	безвъзмездната финансова помощ, договорите с експерти и архивирането се управляват по електронен път;

44.

приветства създаването на Общ център за подкрепа (CSC), който ще помага за координирането и изпълнението на програмата по ефикасен и хармонизиран начин между седемте генерални дирекции на Комисията, четирите изпълнителни агенции и шестте съвместни предприятия; отбелязва, че от 1 януари 2014 г. CSC предоставя общи услуги в областта на правната помощ, последващия одит, системите и операциите, свързани с ИТ, бизнес процесите, както и информация за програмите и данни за всички генерални дирекции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия, имащи отношение към научноизследователската дейност, които изпълняват „Хоризонт 2020“;

45.

предлага да се засили ролята на националните звена за контакт, за да се осигури качествена техническа подкрепа на място; годишната оценка на резултатите, обученията и поощряването на ефективно работещите национални звена за контакт ще увеличи успеваемостта на програмата „Хоризонт 2020“;

46.

приветства факта, че делът на средствата по линия на „Хоризонт 2020“, предвидени за малките и средните предприятия се е увеличил от 19,4 % през 2014 г. на 23,4 % през 2015 г. и препоръчва проактивно насърчаване на тази тенденция;

47.

счита за недопустимо несъобразяването от страна на ГД „Научни изследвания и иновации“ с искането на Парламента генералните дирекции на Комисията да публикуват всички свои специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността;

48.

призовава Комисията да предприеме мерки за гарантиране на равно заплащане на научни изследователи, извършващи същата работа в рамките на един и същ проект и да предостави списък по националност на всички предприятия, регистрирани на фондовата борса и/или които отбелязват печалба в годишните си счетоводни отчети, и които получават финансиране по програмата „Хоризонт 2020“;

49.

отчита, че новите елементи, въведени в „Хоризонт 2020“, също така отразяват констатациите, направени от Палатата;

50.

припомня, че Деветата рамкова програма за научни изследвания е в процес на изготвяне; подчертава необходимостта да се гарантира използването на най-добрите практики от „Хоризонт 2020“ при изготвянето на програмата; предлага повече финансиране за иновации, които са икономически ефективни за стопанския сектор, и за по-голяма гъвкавост между бюджетите на различните подпрограми, за да се избегне липса на финансиране за онези, които се определят като „отлични“;

Отражения върху 7РП на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз

51.

отбелязва с уважение вота на гражданите на Обединеното кралство от 23 юни 2016 г., в който те изразяват политическа воля за напускане на Европейския съюз;

52.

приветства работата на Камарата на общините на Обединеното кралство за оценка на последиците от този вот за научноизследователската дейност (10) и стремежа да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху европейската конкурентоспособност;

53.

посочва, че организации, със седалища в Обединеното кралство, са получили през 2014 г. 1,27 милиарда евро по покани за представяне на предложения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, което представлява 15 % от цялата сума, и 1,18 милиарда евро по покани за представяне на предложения през 2015 г., което представлява 15,9 % от общата сума, най-големия дял от финансирането от ЕС, получено от държава членка за тази година (11);

Заключения

54.

стига до заключението, че като цяло Комисията е управлявала ефективно разходите по 7РП; отбелязва, че програмата също така е подобрила своята ефикасност, въпреки забавянията и повтарящите се проценти грешки при нейното изпълнение;

55.

приветства факта, че предизвикващите загрижеността на Палатата констатации са били взети под внимание;

56.

призовава Комисията да гарантира прилагането на нововъведенията в рамките на „Хоризонт 2020“, като например фиксираните ставки за непреки разходи, единната стратегия за одит, единният портал за участниците, и др., и в други области на политиката, като например структурните фондове; подчертава, че всички бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ следва да се третират справедливо и еднакво;

57.

призовава държавите членки да положат допълнителни усилия за постигане на целта 3 % от БВП да се инвестират в научноизследователска дейност; счита, че това би дало тласък на високите постижения и иновациите; призовава Комисията следователно да проучи възможността да предложи споразумение за науката на местно, регионално и национално равнище, следвайки динамиката, вече породена от Споразумението на кметовете;

58.

изразява загриженост във връзка с факта, че в своите доклади за оценка и двете агенции, Изпълнителната агенция за научни изследвания и Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, посочват, че обратната връзка и комуникацията между Комисията и изпълнителните агенции биха могли да бъдат допълнително подобрени;

o o

59.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Европейската сметна палата и на Комисията.

(1) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(4) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1.

(5) http://www.parliament.uk/business/committees/committees-a-z/commons-select/science-and-technology-committee/inquiries/parliament-2015/leaving-the-eu-inquiry-16-17/publications/

(6) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 25.

(7) Commitment and Coherence, ex-post evaluation of the 7th EU Framework Programme, ноември 2015 г. https://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/fp7_final_evaluation_expert_group_report.pdf

(8)

(9) COM(2016)0675, стр. 18 и 19.

(10) Вж. доклада на доклада на комисията по наука и технологии на Камарата на общините на Обединеното кралство от 16 ноември 2016 г.

(11) Horizon 2020 Monitoring Report 2015 („Хоризонт 2020“ мониторингов доклад за 2015 г.), стр. 21 и сл.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/17

P8_TA(2017)0247

Лица без гражданство в Южна и Югоизточна Азия

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия (2016/2220(INI))

(2018/C 331/03)

Европейският парламент,

—

като взе предвид разпоредбите на инструментите на ООН в областта на правата на човека, в т.ч. инструментите, отнасящи се до правото на гражданство, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Факултативния протокол към нея, Конвенцията за правата на хората с увреждания, Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

—

като взе предвид някои други инструменти на ООН за лицата без гражданство и правото на гражданство, като например Заключение № 106 на изпълнителния комитет на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКООНБ) за идентифициране, предотвратяване и намаляване на случаите на лица без гражданство и за закрила на лицата без гражданство (1), одобрено с Резолюция 61/137A/RES/ на Общото събрание на ООН от 2006 г.,

—	като взе предвид кампанията на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г. (2), както и Световната кампания за равни права на гражданство, с подкрепата на ВКБООН, ООН — жени и др. и с одобрението на Съвета на ООН по правата на човека,

—	като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 15 юли 2016 г. относно правата на човека и произволното лишаване от гражданство (A/HRC/RES/32/5),

—	като взе предвид Декларацията и Програмата за действие от Виена (3), приети от Световната конференция по правата на човека на 25 юни 1993 г.,

—	като взе предвид Обща препоръка № 32 на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) относно свързаното с пола измерение на статута на бежанец, предоставянето на убежище, националността и липсата на гражданство сред жените (4),

—	като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) (5),

—

като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския Съюз, в който се заявява, че в „отношенията си с останалата част от света“ ЕС трябва да допринася за „премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г. по отношение на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. (6),

—	като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г. (7),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 4 декември 2015 г. относно липсата на гражданство (8),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (12),

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция по външни политики от ноември 2014 г., озаглавено „Преодоляване на въздействието на липсата на гражданство върху правата на човека във външната дейност на ЕС“,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0182/2017),

като има предвид, че регионът на Южна и Югоизточна Азия се състои от следните държави — Афганистан, Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Индия, Индонезия, Лаос, Малайзия, Малдивските острови, Мианмар, Непал, Пакистан, Филипините, Сингапур, Шри Ланка, Тайланд, Източен Тимор и Виетнам — и че всички те членуват или имат статут на наблюдатели в Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) или в Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (SAARC);

Б.

като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се потвърждава, че всички хора се раждат равни по достойнство и права; като има предвид, че правото на гражданство и правото никой да не бъде произволно лишаван от гражданство са залегнали в член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и в други международни инструменти в областта на правата на човека; като има предвид обаче, че международните правни инструменти още не са постигнали своята първостепенна цел да гарантират правото на всяко лице на гражданство;

В.	като има предвид, че всички права на човека са всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че правата на човека и основните свободи са рождени права на всички човешки същества и че тяхната защита и насърчаване е най-важната задача на правителството;

Г.

като има предвид, че в Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от всички държави от Южна и Югоизточна Азия, се предвижда, че детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и има право да придобие гражданство; като има предвид, че се счита, че половината от лицата без гражданство по света са деца и че много от тях са без гражданство от своето раждане;

Д.	като има предвид, че в Декларацията на АСЕАН за правата на човека се потвърждава, че всеки човек има право на гражданство, както е определено в закона, както и че никой човек не трябва да бъде произволно лишаван от гражданство, нито пък да му бъде отказано правото да смени гражданството си;

Е.

като има предвид, че лице без гражданство е дефинирано в Конвенцията относно статута на лицата без гражданство от 1954 г. като лице, „което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство“; като има предвид, че причините за липсата на гражданство могат да варират, и включват, но не се ограничават до: приемствеността и разпадането на държави, в някои случаи събития, които принуждават хората да бягат, миграция и трафик на хора, както и промени и пропуски в законодателството относно гражданството, изтичане на срока на гражданството поради факта, че лицето е живяло извън страната си за продължителен период от време, произволно лишаване от гражданство, дискриминация, основана на пола, расата, етническата принадлежност и др., административни и бюрократични пречки, включително за получаване или регистриране на актове за раждане; като има предвид, че повечето, ако не всички тези причини могат да бъдат наблюдавани в случаите на липса на гражданство в Южна и Югоизточна Азия;

Ж.	като има предвид, че е важно да се отбележи, че въпросът дали дадено лице е без гражданство е съвсем отделен от този дали то е бежанец; като има предвид, че повечето лица без гражданство никога не са напускали мястото, където са се родили, или никога не са пресичали международна граница;

З.

като има предвид, че липсата на гражданство е многостранен проблем и води до широка гама от нарушения на правата на човека, които включват, но не са ограничени до проблеми, свързани с актове за раждане и други документи за гражданско състояние, както и други проблеми, свързани с правото на имущество, изключване от програмите за детско здравеопазване и държавната училищна система, собственост на предприятия, политическо представителство и участие в гласуване, достъп до социална сигурност и обществени услуги; като има предвид, че липсата на гражданство може да допринесе за трафика на хора, произволното задържане, нарушаването на свободата на движение, експлоатацията и малтретирането на деца и дискриминацията срещу жените;

И.

като има предвид, че липсата на гражданство продължава да получава ограничено международно внимание въпреки нейните твърде тревожни последици за правата на човека на световно и регионално равнище, и продължава да се разглежда като вътрешен въпрос на държавите; като има предвид, че намаляването и в крайна сметка премахването на липсата на гражданство следва да се превърне в приоритет в областта на правата на човека на международно равнище;

Й.	като има предвид, че в Южна и Югоизточна Азия, например в държави като Непал, Малайзия и Бруней, продължава да съществува законодателна дискриминация, основана на пола, например при придобиването или прехвърлянето на гражданство за дете или съпруг/а;

К.	като има предвид, че по оценка на ВКБООН 135 милиона деца от целия регион на възраст под пет години не са били регистрирани при раждането си и са изложени на риск да се превърнат в лица без гражданство;

Л.	като има предвид, че прекратяването на липсата на гражданство ще доведе и до по-голяма степен на демокрация, тъй като лицата, които преди това са били без гражданство, ще бъдат включени в демократичния процес и ще могат да допринесат за него;

М.	като има предвид, че сложният проблем за липсата на гражданство продължава да бъде в периферията на международното право и политика, въпреки че не е маргинален въпрос;

Н.	като има предвид, че липсата на гражданство подкопава перспективите за развитие на засегнатото население и ефективното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

О.

като има предвид, че световният план за действие на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство за периода 2014—2024 г. има за цел да подкрепи правителствата при разрешаването на съществуващите сериозни ситуации на липса на гражданство, да предотврати появата на нови подобни случаи, както и по-добре да определи и защити лицата без гражданство; като има предвид, че Действие 10 от плана за действие посочва също така необходимостта от подобряване на количествените и качествените данни за лицата без гражданство; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да подкрепя активно плана за действие;

П.

като има предвид, че заключенията на Съвета относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. потвърждават значението на разглеждането на въпроса за лицата без гражданство в отношенията с приоритетните държави, както и съсредоточаването на усилията върху предотвратяване на появата на нови групи от население без гражданство в резултат от конфликти, разселване и разпадане на държави;

Р.

като има предвид, че в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света — въпроси, свързани с конкретни държави и региони, от 20 септември 2016 г. се потвърждава целта на ЕС да повиши съгласуваността, ефективността и видимостта на правата на човека във външната политика на ЕС, както и целта да се повиши осведомеността за ангажимента на ЕС с ООН и с регионални механизми за правата на човека за насърчаване на ангажираността на регионално равнище и универсалния характер на правата на човека, и се споменава изрично, че това включва започването на първия политически диалог по правата на човека с механизмите за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН);

С.	като има предвид, че ЕС е решил да поставя въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с трети държави;

Т.	като има предвид, че липсата на гражданство насърчава движението на населението, емиграцията и трафика на хора, като дестабилизира цели подрегиони;

У.

като има предвид, че голяма част от 10-те милиона лица без гражданство в световен мащаб живеят в Южна и Югоизточна Азия, като общността рохингия в Мианмар е най-голямата единична група в света без гражданство с над 1 милион лица, включени в мандата на ВКБООН, но че големи общности от лица без гражданство се намират също така в Тайланд, Малайзия, Бруней, Виетнам, Филипините и на други места; като има предвид, че тибетци без гражданство живеят в държави като Индия и Непал; като има предвид, че някои от тези групи попадат в обхвата на мандата за лицата без гражданство на ВКБООН, но други не са включени в него; като има предвид, че статистическият обхват и докладването относно населението без гражданство по целия свят са непълни, тъй като не всички държави водят статистика по въпроса; като има предвид, че и в Южна, и в Югоизточна Азия има продължителни и неразрешени случаи, както и случаи, по които е постигнат напредък;

Ф.

като има предвид, че през последните години е постигнат напредък в Южна и Югоизточна Азия с изменения в законодателството относно гражданството, които въвеждат подходящи разпоредби за предотвратяване на случаите на лица без гражданство и даване на възможност на лицата без гражданство да придобият гражданство; като има предвид, че тези усилия трябва да бъдат увеличени и приетите закони трябва също така да се спазват на практика;

Х.

като има предвид, че представителите на общността рохингия са едно от най-силно преследваните малцинства в света, представляват една от най-големите групи от лица без гражданство и че от приемането на Закона за гражданството на Бирма през 1982 г. са официално без гражданство; като има предвид, че общността рохингия не е желана от органите на Мианмар и от съседните държави, въпреки че някои от последните са приели голям брой бежанци; като има предвид, че продължават сблъсъците в щата Рахин; като има предвид, че хиляди бежанци, избягали през границата в Бангладеш, отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ, но биват насилствено връщани обратно при нарушение на международното право; като има предвид, че представителите на общността рохингия бягат от политиката на колективно наказание в щата Рахин, където силите за сигурност извършват безразборни репресии, като се твърди, че стрелят по жители на селата от бойни хеликоптери, опожаряват домове, извършват произволни задържания и изнасилват жени и момичета; като има предвид, че до този момент националната и международната реакция на влошаването на положението с правата на човека и хуманитарната криза на общността рохингия до голяма степен е недостатъчна и че все още не са проучени много инструменти за разрешаване на проблема;

Ц.

като има предвид, че стотици хиляди от т.нар. „бихарци“ не бяха третирани като граждани на Бангладеш след войната за независимост на Бангладеш, когато Пакистан отказа тяхното репатриране; като има предвид обаче, че редица съдебни решения от 2003 г. насам потвърдиха, че бихарците са граждани на Бангладеш; като има предвид, че голям брой бихарци все още не са напълно интегрирани в обществото на Бангладеш и програмите за развитие и че много от тях не са в състояние напълно да упражняват своите потвърдени отново права;

Ч.

като има предвид, че съществуват много други групи лица без гражданство в Южна и Югоизточна Азия; като има предвид при все това, че през последните години настъпиха редица положителни промени, като например в Индонезия, която премахна дискриминацията, основана на пола, при процедурата за придобиване на гражданство и реформира своя закон за гражданството през 2006 г., така че индонезийските мигранти, които прекарват повече от пет години в чужбина, вече не могат да бъдат лишени от гражданството си, ако тази загуба на гражданството им ги прави лица без гражданство; в Камбоджа, където регистрирането на ражданията стана безплатно в рамките на първите 30 дни след раждането; във Виетнам, където през 2008 г. беше улеснено предоставянето на гражданство на всяко постоянно пребиваващо лице без гражданство, което живее във Виетнам в продължение на повече от 20 години; както и в Тайланд, където след реформата на законодателството относно гражданството и гражданската регистрация 23 000 лица без гражданство са придобили гражданство от 2011 г. насам;

Ш.	като има предвид, че е от изключително значение правителствата и съответните органи на всички държави от региона да спазват изцяло принципа на забрана за връщане и да защитават бежанците в съответствие с международните си задължения и с международните стандарти за правата на човека;

Щ.	като има предвид, че групите без гражданство следва да имат достъп до програми за хуманитарна помощ, предоставящи здравни грижи, образователни програми по отношение на храненето и продоволствена помощ;

изразява загриженост относно милионите случаи на липса на гражданство по целия свят, по-специално в Южна и Югоизточна Азия, и изразява своята солидарност с лицата без гражданство;

изразява изключителна загриженост относно положението на малцинството рохингия в Мианмар; изразява възмущението си по повод на съобщенията за масови нарушения на правата на човека и продължаващите репресии, дискриминация и непризнаване на общността рохингия като част от обществото на Мианмар в една, както изглежда, координирана кампания за етническо прочистване; подчертава, че общността рохингия живее на територията на Мианмар от много поколения и нейните представители имат пълно право на мианмарско гражданство, тъй като са го притежавали в миналото, както и на всички права и задължения, които това включва; настоятелно призовава правителството и органите на Мианмар да възстановят мианмарското гражданство на малцинството рохингия; освен това настоятелно призовава за незабавното отваряне на щата Рахин за хуманитарни организации, международни наблюдатели, НПО и журналисти; счита, че трябва да бъдат организирани безпристрастни разследвания, така че от извършителите на нарушения на правата на човека да бъде потърсена отговорност; освен това счита, че са необходими спешни мерки за предотвратяване на по-нататъшни актове на дискриминация, враждебност и насилие спрямо малцинствата или подбуждане към такива актове; очаква от носителя на Нобелова награда за мир и наградата „Сахаров“ г-жа Су Чжи да използва различните си позиции в правителството на Мианмар, за да се ускори постигането на решение;

изразява съжаление, че в някои случаи липсата на гражданство се използва за маргинализиране на конкретни общности и за лишаването им от техните права; счита, че правното, политическото и социалното приобщаване на малцинствата е основен елемент на демократичния преход и че разрешаването на проблемите с липсата на гражданство би допринесло за по-голямо социално сближаване и политическа стабилност;

обръща внимание на факта, че липсата на гражданство може да доведе до значителни хуманитарни кризи, и отново заявява, че лицата без гражданство следва да имат достъп до програмите за хуманитарна помощ; подчертава факта, че липсата на гражданство често означава липса на достъп до образование, здравни услуги, заетост, свобода на движение и сигурност;

изразява загриженост относно липсата на данни за лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия — например за Бутан, Индия, Непал и Източен Тимор липсват данни или те са много оскъдни; също така изразява загриженост във връзка с факта, че дори когато са налични общи данни, те не са разбити, например за жени, деца и други уязвими групи; посочва, че тази липса на информация затруднява формулирането на целенасочени действия, включително в рамките на кампанията на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г; решително насърчава държавите от Южна и Югоизточна Азия да представят надеждни и публични разбити данни за лицата без гражданство;

посочва, че се наблюдават и положителни примери, като инициативата на Филипините от май 2016 г. да разгледа въпроса за необходимостта от данни за броя и положението на децата без гражданство в региона; призовава ЕС да предложи сътрудничество и подкрепа с цел всеобхватно картографиране на случаите на лица без гражданство и определяне на проекти за прекратяване на липсата на гражданство в региона;

изразява дълбока загриженост, че държавите Бруней, Малайзия и Непал имат дискриминационно законодателство, свързано с пола; подчертава необходимостта от преразглеждане на разпоредбите, свързани със законодателството за гражданството, по-конкретно в Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

приветства положителните промени в региона и положените усилия във Филипините, Виетнам и Тайланд и насърчава държавите от региона да работят заедно и да споделят добрите примери и усилия, за да се сложи край на липсата на гражданство в целия регион;

припомня положението, настъпило след премахването на липсата на гражданство в региона, и принципа на участие, който е част от правата на човека; насърчава включването на общностите, засегнати от липсата на гражданство, и на лицата, които преди това са били без гражданство, в проектите за развитие и планиране; насърчава правителствата и проектите за развитие да обърнат внимание на дискриминацията на лицата, които преди това са били без гражданство, в съответствие с член 4, параграф 1 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, с цел ускоряване на фактическото равенство;

10.

като признава националния суверенитет върху въпроси като гражданството, настоятелно призовава държавите с групи население без гражданство да предприемат конкретни стъпки за решаване на въпроса с липсата на гражданство в съответствие с принципите, залегнали в международните конвенции, които всички те са ратифицирали, и по-специално в Конвенцията за правата на детето; отбелязва броя на извършените положителни промени в региона;

11.

настоятелно призовава правителството на Бангладеш да се ангажира с ясна пътна карта, даваща възможност за цялостно изпълнение на мирното споразумение за региона на хълмовете на Читагонг от 1997 г., като по този начин се осигури възможност за възстановяване на правата на разселените представители на коренното население на хълмовете Читагонг (Jumma), които днес живеят в Индия и са без гражданство;

12.

решително насърчава държавите да прилагат защитната мярка, залегнала в Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство: на лице, родено в дадена държава, също да бъде предоставено гражданство на тази държава, ако в противен случай това лице би било без гражданство;

13.

подчертава връзките между липсата на гражданство и социалната и икономическата уязвимост; настоятелно призовава правителствата в развиващите се държави да предотвратяват отказа, загубата или лишаването от гражданство на дискриминационни основания, да приемат справедливи закони относно гражданството и да прилагат достъпни, приемливи от гледна точка на цената и недискриминационни процедури за издаване на документи за гражданство;

14.

приветства ангажимента на Съвета в неговите заключения по Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. да разгледа въпроса за лицата без гражданство в отношенията с приоритетните държави и в допълнение приветства ангажимента на Съвета да укрепи отношенията си с АСЕАН; препоръчва усилията да се насочат отвъд възникването на групи от населението без гражданство в резултат от конфликти, разселване и разпадане на държави, а да обхванат и други важни аспекти, като например липсата на гражданство в резултат на дискриминация и на липса на регистрация за раждане и гражданска регистрация;

15.

припомня обещаните действия в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. за разработване на обща рамка на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за обсъждане на въпроси, свързани с липсата на гражданство, с трети държави; подчертава, че изработването и разпространението на официална рамка би способствало за подкрепата на Европейския съюз за целта на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство в света до 2024 г.;

16.

призовава ЕС да насърчи разработването на глобални решения за лицата без гражданство заедно с конкретни регионални или местни стратегии, тъй като използването на универсален подход няма да бъде достатъчно ефективно за справяне с липсата на гражданство;

17.

счита, че ЕС следва по-решително да изтъква сериозното въздействие на липсата на гражданство върху глобални въпроси като премахването на бедността, изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), насърчаването на правата на детето и необходимостта от справяне с незаконната миграция и трафика на хора;

18.

приветства приемането на Цел за устойчиво развитие 16.9, която предвижда, че на всички лица следва да се предоставя юридическа самоличност и регистрация на раждането; при все това изразява съжаление, че липсата на гражданство не е изрично упомената в Програмата до 2030 г. нито като основание за дискриминация, нито като цел за намаляване на бедността; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността за включване на показатели за липсата на гражданство в своите механизми за мониторинг и докладване при изпълнението на целите за устойчиво развитие;

19.

подчертава колко е важно да съществува ефективна комуникационна стратегия относно липсата на гражданство, за да се повиши осведомеността по този въпрос; призовава ЕС да предоставя повече и по по-добър начин информация относно липсата на гражданство — в сътрудничество с ВКБООН и чрез своите делегации в съответните трети държави, и да се съсредоточи върху нарушенията на правата на човека , които са настъпили като следствие от липсата на гражданство;

20.

призовава ЕС да разработи всеобхватна стратегия относно липсата на гражданство въз основа на два набора от мерки; счита, че първият набор от мерки следва да разглежда спешни ситуации, а вторият следва да определи дългосрочни мерки за слагане край на липсата на гражданство; счита, че стратегията следва да се съсредоточи върху ограничен брой приоритети и че ЕС следва да поема водеща роля в случай на спешни ситуации, за да повишава осведомеността относно липсата на гражданство на международно равнище;

21.

подчертава, че всеобхватната стратегия на ЕС относно липсата на гражданство следва да може да бъде приспособявана към конкретните ситуации, с които се сблъскват лицата без гражданство; подчертава, че за да бъдат определени подходящи мерки, е необходимо да се прави разграничение между липсата на гражданство, настъпила поради липса на административен капацитет, и липсата на гражданство, настъпила в резултат от дискриминационна държавна политика срещу определени общности или малцинства;

22.

препоръчва на държавите членки да определят като приоритет подкрепата за положителното развитие за решаване на проблема с липсата на гражданство в Южна и Югоизточна Азия и предлага нов всеобхватен политически подход, включващ:

—	насърчаване на държавите да се присъединят към конвенциите за лицата без гражданство, като се подчертават ползите от тях в двустранните контакти между парламенти и министри и на други равнища;

—	оказване на подкрепа на секторните органи на АСЕАН и SAARC при подпомагането на техните съответни държави членки да продължат да осъществяват правото на гражданство и да сложат край на липсата на гражданство;

—	подчертаване на ценността на конвенциите за лицата без гражданство в рамките на многостранни форуми;

—

съвместна работа с държавите, за да се популяризират ползите от събирането на междусекторни, разбити и проверими национални данни за лицата без гражданство и лицата с неустановено гражданство, тъй като идентифицирането на лицата без гражданство е първата стъпка, за да могат съответните държави да предприемат необходимите мерки за слагане край на липсата на гражданство; събраните данни след това ще се използват за регистриране, документиране, предоставяне на обществени услуги, поддържане на закона и реда и планиране на развитието;

—	последователно подчертаване, че регистрирането на ражданията трябва да бъде безплатно, леснодостъпно и да се извършва на недискриминационна основа;

—

последователно подчертаване, че националните режими за управление на самоличността трябва да включват и да осигуряват документи за самоличност на всички лица, намиращи се на съответната територия, включително на труднодостъпните и маргинализираните групи, които може да са изложени на риск да останат без гражданство или са без националност;

—	подкрепа за държавите от Южна и Югоизточна Азия да осигуряват достъп до образование за всички, включително за децата без гражданство, тъй като липсата на гражданство е значително препятствие пред достъпа на децата до равни възможности за образование;

—	насърчаване на важната роля на иновативните технологии чрез използване на програми за цифрово регистриране на ражданията, с цел подобряване на регистрацията и архивиране на документите;

—	решаване на въпроса със съдържанието и прилагането на законодателството относно гражданството и произволното лишаване от гражданство или отказване на право на гражданство въз основа на етническа принадлежност, което е основна причина за липсата на гражданство в региона;

—	насърчаване на държавите от региона да обърнат внимание на потребностите на жените, а също и на въпросите, свързани със сексуалното и основано на пола насилие, чрез подход на зачитане на правата на човека и общностен подход, особено за жертвите на трафика на хора;

—	разглеждане на въпроса за законите относно гражданството и дискриминацията, основана на пола, тъй като някои държави създават трудности или дори правят невъзможно за майките да предадат своето гражданство на децата си;

—	гарантиране, че всички проекти за развитие и хуманитарна помощ, за които ЕС предоставя финансиране, са планирани така, че да включват разглеждане на случаите на лица без гражданство, когато има такива;

—

изграждане на капацитет в занимаващите се с това институции и участници на ЕС, за да могат да разбират, оценяват, програмират и докладват по въпросите на липсата на гражданство, въвеждане на периодично докладване относно постиженията на ЕС в борбата срещу липсата на гражданство, в т.ч. чрез включване на раздел относно лицата без гражданство в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света;

—

гарантиране, че липсата на гражданство, националността и гражданството са обхванати по подходящ начин в националните стратегии за правата на човека и демокрацията, както и че тези стратегии се основават на принципа, че всеки човек, независимо от неговия пол, раса, цвят на кожата, вяра или религия, национален произход или принадлежност към национално или етническо малцинство, има право на гражданство; разглеждане на въпроса за липсата на гражданство в рамките на всеки политически диалог и диалог относно правата на човека със засегнатите държави;

—	създаване на насоки на ЕС в областта на правата на човека относно липсата на гражданство, с цел осигуряване на конкретни измерими цели за усилията на ЕС за премахване на липсата на гражданство в световен мащаб;

—	разширяване на диалога относно липсата на гражданство в Южна и Югоизточна Азия със съответните регионални и международни организации, както и със съседите на държавите от Южна и Югоизточна Азия и други държави, действащи в региона;

—	гарантиране, че участниците в мисии за наблюдение на избори са запознати със случаите на лица без гражданство, когато има такива;

—	изтъкване на необходимостта от оправомощаване на регионалните органи по правата на човека, така че да могат да играят по-активна роля при установяването и премахването на липсата на гражданство;

—

запазване на подходящо финансиране в бюджетите на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Европейския инструмент за демокрация и права на човека за НПО и други организации, работещи за оказване на помощ на общности без гражданство; насърчаване на партньорства между организациите на гражданското общество и общностите без гражданство, за да могат те да се борят за правата си;

—	насърчава координация между държавите за справяне с липсата на гражданство, особено когато то има трансгранични последици, включително обмен на най-добри практики при прилагането на международни стандарти в борбата срещу липсата на гражданство;

—

осигуряване на последващи действия, като например повишаване на осведомеността и техническа помощ за публичните администрации като начин за изграждане на капацитет, в т.ч. на местно равнище, в случаите, когато са налице положителни промени, които следва да се прилагат на практика, като например в Тайланд, Филипините, Виетнам и Бангладеш, където гражданството на бихарците, включително тяхното право на глас, беше възстановено;

23.

призовава правителствата на Бруней Даруссалам, Малайзия и Непал да се борят с формите на дискриминация, основана на пола, които присъстват в техните закони за гражданството, и да насърчават правото на децата на гражданство;

24.

отбелязва връзката между липсата на гражданство и насилственото разселване, особено в засегнати от конфликти региони; припомня, че най-малко 1,5 милиона лица без гражданство в световен мащаб са бежанци или бивши бежанци, включително много млади жени и момичета;

25.

припомня, че липсата на гражданство в света до голяма степен не е проучена и не е цялостно отчетена и че съществуващите данни се основават на различни определения; настоятелно призовава международната общност да приеме единно определение и да вземе мерки за преодоляване на пропуските в събирането на данни за измерване на липсата на гражданство в развиващите се държави, по-специално чрез подпомагане на местните органи за въвеждането на подходящи методи за количествено определяне, идентифициране и регистриране на лица без гражданство, както и да повишават техния капацитет в областта на статистиката;

26.

приканва Комисията да стартира обмен на добри практики между държавите членки, насърчава активното координиране на националните звена за контакт по въпросите на липсата на гражданство и приветства кампанията #IBelong;

27.

подчертава ключовата роля на Конвенцията на ООН за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., които изискват създаване на правни рамки за идентифицирането и закрилата на лицата без гражданство, както и за предотвратяването на случаите на лица без гражданство, и могат да послужат като важна отправна точка за държавите, които желаят да постигнат напредък в справянето с проблема с липсата на гражданство;

28.

приветства подкрепата на ЕС за лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия посредством различни инструменти и насърчава Съюза да продължи да полага усилия за справяне с последиците от липсата на гражданство върху развитието, мира и стабилността като неразделна част от неговите програми за сътрудничество за развитие и в по-широк план — от външната му дейност;

29.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) http://www.unhcr.org/excom/exconc/453497302/conclusion-identification-prevention-reduction-statelessness-protection.html

(2) http://www.unhcr.org/protection/statelessness/54621bf49/global-action-plan-end-statelessness-2014-2024.html

(3) http://www.ohchr.org/Documents/ProfessionalInterest/vienna.pdf

(4) http://www.refworld.org/docid/54620fb54.html

(5) http://www.asean.org/wp-content/uploads/images/ASEAN_RTK_2014/6_AHRD_Booklet.pdf

(6) https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/council_conclusions_on_the_action_plan_on_human_rights_and_democracy_2015_-_2019.pdf

(7) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf

(8) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2015/12/04-council-adopts-conclusions-on-statelessness/

(9) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/20-fac-conclusions-myanmar-burma/

(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0404.

(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0316.

(12) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 141.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/25

P8_TA(2017)0248

Трансгранични сливания и разделяния

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно трансграничните сливания и разделяния (2016/2065(INI))

(2018/C 331/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 49, 54 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид шеста Директива на Съвета 82/891/ЕИО от 17 декември 1982 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества (1),

—	като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (3),

—	като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (4),

—	като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2012 г., озаглавено „План за действие: Европейско дружествено право и корпоративно управление — модерна правна рамка за по-ангажирани акционери и по-устойчиви предприятия“ (COM(2012)0740),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно бъдещето на европейското дружествено право (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г., съдържаща препоръки към Комисията относно презграничното преместване на седалища на дружества (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2016 г., озаглавено „Изграждане на справедлива, конкурентоспособна и стабилна система за корпоративно данъчно облагане в ЕС“ (COM(2016)0682),

—

като взе предвид решения на Съда на Европейския съюз относно свободата на установяване, и по-специално дела SEVIC Systems AG (8), Cadbury Schweppes plc & Cadbury Schweppes Overseas Ltd с/у Commissioners of Inland Revenue (9), CARTESIO Oktató és Szolgáltató bt. (10), VALE Építési kft. (11), KA Finanz AG с/у Sparkassen Versicherung AG Vienna Insurance Group (12), Kamer van Koophandel en Fabrieken voor Amsterdam с/у Inspire Art Ltd. (13), Überseering BV с/у Nordic Construction Company Baumanagement GmbH (NCC) (14), Centros Ltd с/у Erhvervs- og Selskabsstyrelsen (15), както и The Queen v H. М. Treasury and Commissioners of Inland Revenue, ex parte Daily Mail and General Trust plc. (16),

—	като има предвид становището на получените мнения на Комисията от октомври 2015 г., в което се обобщават отговорите на обществената консултация относно трансграничните сливания и разделяния, проведена между 8 септември 2014 г. и 2 февруари 2015 г. (17),

—

Проучване на тематичен отдел „В“ на Европейския парламент относно правата на гражданите и конституционните въпроси от юни 2016 г., озаглавено „Cross-border mergers and divisions, transfers of seat: is there a need to legislate?“ („трансгранични сливания и разделяния, премествания на седалища: необходимо ли е приемането на законодателство?“) (18),

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от декември 2016 г., озаглавено „Ex-post analysis of the EU framework in the area of Cross-border mergers and divisions“ („Последващ анализ на правната рамка на ЕС в областта на трансграничните сливания и разделяния“) (19),

—	като взе предвид работната програма на Комисията за 2017 г. „Създаване на Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава“ (COM(2016)0710) и глава II, точка 4 от нея ,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата на разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и Приложение 3 към него,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0190/2017),

А.	като има предвид сериозното въздействие на една цялостна реформа на дружественото право върху конкурентоспособността на Европа, както и пречките пред пълното прилагане на Директивата за презграничните сливания;

Б.

като има предвид, че трансграничните разделяния на предприятия все още не са предмет на законодателство на Европейския съюз; като има предвид, че настоящото положение се характеризира с очевидни процедурни, административни и финансови трудности за заинтересованите дружества и риск от злоупотреби и дъмпинг;

В.	като има предвид, че Европейският парламент енергично и постоянно призовава за приемане на европейско законодателство в областта на трансграничното преместване на седалища на дружества; като има предвид, че мнозинството от заинтересованите лица подкрепят в значителна степен исканията на Парламента;

Г.	като има предвид, че с оглед подобряването на мобилността им в рамките на ЕС, за дружествата е важно да се установи обща правна уредба относно операциите по сливане, разделяне и прехвърляне;

Д.	като има предвид, че не във всички държави членки, в които се извършват операции за трансгранично сливане и разделяне или преместване на седалището съществуват правила, които дават право на работниците и служителите на консултиране, информиране и съвместно вземане на решения;

Е.

като има предвид, че преместването на седалището не следва да заобикаля предвидените в законодателството на Съюза и държавите членки на произход правни, социални и данъчни изисквания, а по-скоро да има за цел да установи единна правна рамка, която да гарантира максимална прозрачност и опростяване на процедурите и да противодейства на прояви на злоупотреби в ущърб на данъчното облагане;

Ж.

като има предвид, че приложимото право на ЕС предвижда за работниците и служителите широк набор от права в областта на информирането, консултирането и участието; като има предвид, че Директива 2009/38/ЕО (20) и Директива 2005/56/ЕО гарантират участието на трансгранични работници и служители, и установяват принципа на предварително съществуващи права; като има предвид, че посочените права на работниците и служителите следва да бъдат защитени и при преместване на седалището;

З.

като има предвид, че всички нови инициативи в областта на европейското дружествено право следва да се основават на задълбочен анализ и оценка на съществуващите правни форми на дружествата, на съответните решения на Съда на Европейския съюз относно трансграничната мобилност на дружествата и относно оценките на въздействието, които отразяват интересите на всички заинтересовани лица, включително акционери, кредитори, инвеститори и работници и служители, като гарантират принципите на субсидиарност и пропорционалност;

Хоризонтални въпроси

отново подчертава значението на създаването на рамка, която да регламентира цялостно мобилността на предприятията на европейско равнище, за да се опростят процедурите и изискванията за преместване, разделяне и сливане, както и за да се избегнат злоупотреби и фиктивни премествания с цел социален или данъчен дъмпинг;

призовава Комисията да обърне внимание на резултатите от обществената консултация, проведена между 8 септември 2014 г. и 2 февруари 2015 г., относно възможното преразглеждане на Директива 2005/56/ЕО и на евентуалното въвеждане на законодателна рамка, която да регламентира трансграничните разделяния; припомня, че резултатите от консултацията установиха сближаване на законодателните приоритети в областта на трансграничните сливания и разделяния с оглед постигането на целите за укрепване на вътрешния пазар и засилването на правата на работниците и служителите;

счита за важно бъдещите законодателни предложения относно мобилността на предприятията да съдържат прогнози за максимално хармонизиране — особено по отношение на процедурните стандарти, правата на участниците в дружественото управление, най-вече по-малките, както и разширяването на приложимостта към всички страни, определени като предприятие по смисъла на член 54 от ДФЕС — последвани от други секторни правила, например правилата в областта на правата на работниците и служителите;

споделя становището, че новите правила относно сливанията, разделянията и преместването на седалища следва да улеснят мобилността на дружествата в рамките на Съюза, като отчетат предприемаческите им нужди за преструктуриране с оглед на по-доброто използване на възможностите на вътрешния пазар и улесняване на свободата на организация на предприятията, при дължимото зачитане на правата на работниците да бъдат представени; обръща внимание във връзка с това на значението на премахването на пречките, свързани със стълкновение между отделни закони, с цел да се определи приложимото национално право; счита, че защитата на трудовите права би могла да се уреди чрез различни правни актове на ЕС, по-специално чрез предложение за директива относно минималните стандарти за участие на работниците и служителите в европейските форми на дружественото право и в надзорните съвети, създадени по силата на законодателството на ЕС;

Трансгранични сливания

подчертава положителния ефект от Директива 2005/56/ЕО относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, която изпълни ролята да улесни трансграничните сливания между дружествата с ограничена отговорност в Европейския съюз — както става ясно от официалните цифри, които свидетелстват за значително повишаване на броя на трансграничните сливания през последните години — и да намали свързаните с това разходи и административни процедури;

счита, че е необходимо да се пристъпи към преразглеждане на Директива 2005/56/ЕО, за да се подобри нейното прилагане и да се отговори на последните новости както в съдебната практика на Съда на ЕС относно свободата на установяване, така и в областта на европейското дружествено право; счита, че бъдещото законодателно предложение за изменение на Директива 2005/56/ЕО следва да съдържа нов набор от разпоредби относно разделянията на дружества и да установява някои насоки за бъдещо законодателство в областта на мобилността на дружествата;

призовава Комисията да вземе предвид резултатите от консултацията през октомври 2015 г., които изтъкват най-вече необходимостта от максимално хармонизиране на критериите, уреждащи последиците от сливанията върху различните заинтересовани страни в дружеството;

счита за приоритет определянето на система от по-съвременни правила за редица участници и категории от дружественото управление, както и възпроизвеждането на посочените правила за бъдещите общи модели на трансгранично разделяне и премествания на седалището; счита, че е от съществено значение процедурите за трансгранично сливане да бъдат опростени чрез по-ясно определяне на стандарти за правната документация — като се започне с въпросите за информацията на акционерите и събирането на документация за сливането — и нови практики за цифровизация, при условие, че продължат да се прилагат основните процедурни стандарти и изисквания, установени в Директива 2005/56/ЕО (включително издаването на сертификат преди сливане и контрола върху законосъобразността в съответствие с членове 10 и 11 от директивата), и че обществени интереси като правната сигурност и надеждността на търговските регистри биват запазени;

очаква разпоредбите относно правата на работниците и служителите да бъдат определени така, че да се избегне някои предприятия да използват директивата относно презграничните сливания само с цел преместване на седалището с цел данъчни, социални и правни злоупотреби; подчертава, че е важно да се избегне всякакво двусмислие при прилагането на националните санкции за неспазване на законодателството в областта на правата на работниците и служителите;

10.

счита за важно въвеждането на подобрения в някои основни аспекти като:

—	управлението на активи и пасиви,

—	метод за оценка на активите,

—	правилата относно защитата на кредиторите,

—	датата, от която започва да тече срокът за защита на кредиторите и продължителността на съответния срок, в съответствие с принципа на разпределяне на отговорността на Общото събрание,

—	предаването на корпоративна информация чрез взаимосвързаните и стандартизирани регистри на държавите членки,

—	правата на акционерите с миноритарно участие,

—	въвеждането на минимални стандарти за информиране, консултиране и съвместно вземане на решения на работниците и служителите;

—	някои специфични изключения от процедурни изисквания;

11.

отдава голямо значение на защитата на някои права на акционерите с миноритарно участие, в това число правото на разследване на сливането, правото на обезщетение в случай на напускане на дружеството поради несъгласие със сливането и правото на оспорване на справедливостта на приложимото за обмен съотношение;

12.

подкрепя възможността за въвеждане на ускорени трансгранични процедури в случай на съгласие на всички акционери, липса на работници и служители или несъщественост на въздействието върху кредиторите;

Трансгранични разделяния

13.

припомня, че Директива 82/891/ЕИО урежда единствено разделянето на предприятия в рамките на дадена държава членка; отбелязва, че въпреки че броят на конкретните случаи на разделяне на предприятия между няколко държави членки е много ограничен, както се заявява в проведената от Комисията консултация през 2015 г., цифрите относно националните разделяния сочат реална необходимост от установяване на специална уредба на ЕС относно трансграничните разделяния; подчертава, че една нова директива не следва да се използва като официален инструмент за разделяне на предприятие за целите на търсенето на най-благоприятната правна система и избягване на правните задължения в съответствие с националното право;

14.

призовава Комисията да вземе предвид важните икономически последици, които биха произтекли от регулирането на трансграничните разделяния, като например опростяване на организационната структура, подобряване на способността за адаптиране и нови възможности на вътрешния пазар;

15.

отбелязва дългите и сложни процедури, които се изискват понастоящем при трансграничните разделяния, които обикновено се осъществяват на два етапа: първоначално национално разделяне и последващо трансгранично сливане; счита, че въвеждането на хармонизирани стандарти на равнище ЕС в областта на трансграничните разделяния ще доведе до опростяване на операциите и намаление на разходите и продължителността на процедурите;

16.

обръща внимание на значението на премахването на пречките, свързани със стълкновението на закони при определянето на приложимото национално право;

17.

припомня, че в някои държави членки не съществуват специални национални стандарти за извършването на трансгранично разделяне;

18.

счита, че бъдещата законодателна инициатива относно трансграничните разделяния следва да възприеме принципите и изискванията, изброени в контекста на Директивата относно презграничните сливания:

—	процедурни въпроси и въпроси, свързани с опростяване, в това число всички основни прилагани понастоящем форми на дружествено разделяне (сплит, спин-оф, учредяване на дъщерно дружество — split-up, spin-off, hive-down),

—	права на кредиторите и акционерите с миноритарно участие с утвърждаване на принципите на защита и ефективност,

—	спазване на стандартите за участие и представителство на работниците и служителите, и на съответните гаранции, с цел да се подобри защитата на работниците и служителите, по-специално защитата срещу социалния дъмпинг,

—	счетоводни въпроси,

—	активи и пасиви,

—

хармонизиране на правила и процедури, например: свързаните с акциите права, изискванията за регистрация и комуникация между търговските регистри, датата на приключване на транзакцията, минималното съдържание на условията за разделяне, правилата за мнозинство и компетентния орган за контрол на съответствието и законността на операцията;

o o

19.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Икономическия и социален комитет.

(1) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 47.

(2) ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1.

(3) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.

(4) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.

(5) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.

(6) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 78.

(7) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 5.

(8) Дело C-411/03, SEVIC Systems AG, 13.12.2005 г., ECLI:EU:C:2005:762.

(9) Дело C-196/04, Cadbury SchweppesOverseas Ltd/Commissioners of Inland Revenue, 12.9.2006 г., ECLI:EU:C:2006:544.

(10) Дело C-210/06, CARTESIO Oktató és Szolgáltató bt., 16.12.2008 г, ECLI:EU:C:2008:723.

(11) Дело C-378/10, VALE Építési kft., 12.7.2012 г., ECLI:EU:C:2012:440.

(12) Дело C-483/14, KA Finanz AG/Sparkassen Versicherung AG Vienna Insurance Group, 7.4.2016 г., ECLI:EU:C:2016:205.

(13) Дело C-167/01, Kamer van Koophandel en Fabrieken voor Amsterdam/Inspire Art Ltd., 30.9.2003 г., ECLI:EU:C:2003:512.

(14) Дело C-208/00, Überseering BV/Nordic Construction Company Baumanagement GmbH (NCC), 5.11.2002 г., ECLI:EU:C:2002:632.

(15) Дело C-212/97, Centros Ltd/Erhvervs- og Selskabsstyrelsen, 9.3.1999 г., ECLI:EU:C:1999:126.

(16) Дело C81/87, The Queen v H. M. Treasury and Commissioners of Inland Revenue, ex parte Daily Mail and General Trust plc., 27.9.1988 г., ECLI:EU:C:1988:456.

(17) http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2014/cross-border-mergers-divisions/docs/summary-of-responses_en.pdf

(18) PE 556.960, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/556960/IPOL_STU(2016)556960_EN.pdf

(19) PE 593.796,

(20) Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение. (ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/30

P8_TA(2017)0253

Оценка на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (2016/2147(INI))

(2018/C 331/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (1),

—	като взе предвид Регламент (Евратом) № 1314/2013 на Съвета от 16 декември 2013 г. относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ (3),

—	като взе предвид решението на Съвета 2013/743/ЕС от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии (5),

—	като взе предвид Решение № 1312/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT): приносът на EIT за по-иновативна Европа (6),

—	като взе предвид регламентите на Съвета (ЕС) № 557/2014, 558/2014, 559/2014, 560/2014 и 561/2014 от 6 май 2014 г. (7), както и регламентите на Съвета (ЕС) № 642/2014 (8) и 721/2014 (9) от 16 юни 2014 г. за създаване на съвместни предприятия, финансирани по „Хоризонт 2020“,

—	като взе предвид решения № 553/2014/ЕС, 554/2014/ЕС, 555/2014/ЕС и 556/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (10) за създаване на партньорства в рамките на публичния сектор по член 185, финансирани по „Хоризонт 2020“,

—	като взе предвид тематичните документи от 3 февруари 2017 г. за групата на високо равнище относно максималното увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации (11),

—	като взе предвид докладите за мониторинг относно „Хоризонт 2020“ на Комисията от 2014 и от 2015 г.,

—	като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Европейското научноизследователско пространство: време за изпълнение и наблюдение на напредъка“ (COM(2017)0035),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейски план за действие в областта на отбраната“ (COM(2016)0950),

—	като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Изпълнение на стратегията за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите“ (COM(2016)0657),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0106),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Eвропейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно действията в отговор на доклада на експертната група на високо равнище относно последващата оценка на Седмата рамкова програма (COM(2016)0005),

—	като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Годишен доклад за дейностите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие през 2014 година“ (COM(2015)0401),

—	като взе предвид докладите на Комисията от 2014 и от 2015 г., озаглавени „Интегриране на социалните и хуманитарните науки в програма „Хоризонт 2020“: участници, бюджети и дисциплини“,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „По-добро регулиране на инвестициите в иновации на равнището на Европейския съюз“ (SWD(2015)0298),

—	като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Европейско научноизследователско пространство: Доклад за напредъка — 2014 г.“ (COM(2014)0575),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (COM(2014)0339),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Втори доклад за състоянието на образованието и обучението в областта на ядрената енергия в Европейския съюз“ (SWD(2014)0299),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии: нов подход за партньорство за справяне с големите предизвикателства пред науката и за стимулиране на иновациите в Европа“ (SWD(2014)0283),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Втора междинна оценка на съвместните предприятия по съвместните технологични инициативи „Чисто небе“, „Горивни клетки и водород“ и инициативата за иновативни лекарства“ (COM(2014)0252),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно ролята и въздействието на съвместните технологични инициативи (СТИ) и публично-частните партньорства (ПЧП) за изпълнението на „Хоризонт 2020“ с цел постигане на устойчиви индустриални промени (12)

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно средствата от ЕС за равенството между половете (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) (16),

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0209/2017),

A.	като има предвид, че „Хоризонт 2020“ е най-голямата централно управлявана програма на ЕС за научни изследвания и иновации и най-голямата в света публично финансирана програма за научни изследвания и иновации (НИИ);

Б.

като има предвид, че в преговорите по „Хоризонт 2020“ и по настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) Парламентът отправи искане за 100 милиарда евро вместо първоначално договорените 77 милиарда евро; като има предвид, че бюджетът изглежда твърде ограничен, за да се позволи на „Хоризонт 2020“ да използва изцяло потенциала за високи постижения и адекватно да отговори на обществените предизвикателства, пред които се изправя понастоящем обществото в Европа и в света;

В.

като има предвид, че докладът на групата на високо равнище относно максималното увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации и междинната оценка, планирана за третото тримесечие на 2017 г., ще поставят основите на структурата и съдържанието на РП9, за която ще бъде публикувано предложение през първата половина на 2018 г.;

Г.

като има предвид, че икономическата и финансовата криза беше определящ фактор при изготвянето на „Хоризонт 2020“; като има предвид, че е вероятно нововъзникващите предизвикателства, новите политически и социално-икономически парадигми и продължаващите световни тенденции да определят облика на следващата рамкова програма (РП);

Д.	като има предвид, че РП трябва да се основава на европейски ценности, научна независимост, откритост, многообразие, високи европейски етични стандарти, социално сближаване и равен достъп на гражданите до решенията и отговорите, които предоставя;

Е.

като има предвид, че инвестициите в НИРД са от съществено значение за европейското икономическо и социално развитие и конкурентоспособността в световен мащаб; като има предвид, че значението на високите постижения в научната област за насърчаването на иновациите и дългосрочните конкурентни предимства трябва да бъде отразено във финансирането на РП9;

Структура, философия и изпълнение на „Хоризонт 2020“

счита, че след повече от три години след стартирането на „Хоризонт 2020“ е време Парламентът да разработи позицията си относно междинната си оценка, както и визия за бъдещата РП9;

припомня, че целта на „Хоризонт 2020“ е да допринесе за изграждането на общество и на икономика, основани на знанието и иновациите, и да укрепи научната и техническата основа, и в крайна сметка конкурентоспособността на Европа, чрез привличане на допълнително национално публично и частно финансиране за НИРД и чрез спомагане за постигането на целта от 3 % от БВП за НИРД до 2020 г.; изразява съжаление, че ЕС е инвестирал в НИРД само 2,03 % от БВП през 2015 г., като отделните стойности за различните държави варират от 0,46 % до 3,26 % (17), докато главните конкуренти в световен мащаб изпреварват ЕС по отношение на разходите за НИРД;

припомня, че европейското научноизследователско пространство (ЕНП) среща пряка конкуренция в лицето на регионите в света с най-добри показатели в областта на научните изследвания и че следователно укрепването на ЕНП е колективно задължение на Европа; насърчава съответните държави членки да допринасят адекватно за постигането на целта от 3 % от БВП на ЕС за НИРД; отбелязва, че едно цялостно увеличение с 3 % би осигурило допълнителна сума в размер на повече от 100 милиарда евро годишно за научни изследвания и иновации в Европа;

подчертава, че оценката на РП7 и мониторингът на „Хоризонт 2020“ показват, че РП на ЕС за научни изследвания и иновации има успех и създава ясна добавена стойност за ЕС (18); признава, че все още има възможности за подобряване на РП и на бъдещите програми;

счита, че причините за нейния успех са мултидисциплинарността и сътрудничеството, както и изискванията по отношение на високите постижения и въздействието;

разбира, че РП цели да стимулира участието на промишлеността с цел да се повишат разходите за НИРД от страна на промишлеността (19); отбелязва, че участието на промишлеността, включително на МСП, е значително по-високо, отколкото в РП7; припомня обаче, че промишлеността не е увеличила достатъчно средния си дял от разходи за НИРД, както беше договорено в заключенията на Съвета от Барселона (20); изисква от Комисията да направи оценка на европейската добавена стойност и на значението за обществеността на финансирането за инициирани от промишлеността инструменти, като например съвместните технологични инициативи (СТИ) (21), както и на последователността, откритостта и прозрачността на всички съвместни инициативи (22);

отбелязва, че в бюджета, управлението и изпълнението на програмата участват над 20 различни органа на ЕС; задава въпроса дали това води до прекомерни усилия за координация, административна сложност и дублиране; призовава Комисията да работи за рационализиране и опростяване на това;

отбелязва, че стълб 2 и стълб 3 са съсредоточени главно върху по-високите равнища на технологична готовност, което би могло да ограничи бъдещото усвояване на революционни иновации, които все още са в процес на разработване в рамките на научноизследователски проекти с по-ниски равнища на технологична готовност; призовава за внимателно балансиране на равнищата на технологична готовност с цел насърчаване на цялата верига на стойността; счита, че равнищата на технологична готовност могат да изключат нетехнологичните форми на иновации, създавани от фундаментални или приложни научни изследвания, и по-специално в сферата на социалните и хуманитарните науки;

призовава Комисията да предложи балансирано съчетаване на малки, средни и големи проекти; отбелязва, че средният бюджет за проекти се е увеличил в рамките на „Хоризонт 2020“ и че големите проекти изискват повече усилия по отношение на подготовката на предложението и управлението на проекта, което е в полза на участници с по-голям опит с рамковите програми, създава пречки за новите участници и концентрира финансирането в ръцете на ограничен брой институции;

Бюджет

10.

подчертава, че настоящата обезпокоително ниска степен на успеваемост от по-малко от 14 % (23) представлява отрицателна тенденция в сравнение с РП7; изтъква, че твърде големият брой заявления не позволява да се предостави финансиране за голям брой много висококачествени проекти, и изразява съжаление, че съкращенията, наложени от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), задълбочиха този проблем; призовава Комисията да избягва извършването на допълнителни съкращения в бюджета на „Хоризонт 2020“;

11.

изтъква бюджетния натиск върху рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации; изразява съжаление относно отрицателния ефект, който кризата с плащанията в бюджета на ЕС имаше върху прилагането на програмата през първите години от действащата МФР; отбелязва, наред с другото, изкуственото забавяне, възлизащо на 1 милиард евро в покани през 2014 г. и значителното намаляване на равнището на предварителното финансиране за новите програми; подчертава във връзка с това, че в съответствие с член 15 от Регламента за МФР отпускането на финансови средства на ранен етап беше осъществено в периода 2014—2015 г. за програма „Хоризонт 2020“; подчертава, че отпуснатите в началото на периода средства бяха напълно усвоени от програмата, което показва силната ѝ ефективност и способността ѝ да усвои още повече финансови средства; подчертава, че предоставянето на тези средства на ранен етап не променя общия финансов пакет на програмите, което означава, че те ще разполагат с по-малко бюджетни кредити през втората половина на МФР; призовава двете подразделения на бюджетния орган и Комисията да осигурят адекватно равнище на бюджетни кредити за плащания през идните години и да положат всички усилия за предотвратяване на нова криза с плащанията през последните години на действащата МФР;

12.

изтъква, че програмата „Хоризонт 2020“ трябва да се основава преди всичко на безвъзмездни средства и да бъде насочена към финансиране на фундаментални и съвместни научни изследвания в частност; настоява, че научните изследвания могат да бъдат високорискова инвестиция за инвеститорите и че финансирането на научни изследвания чрез безвъзмездни средства е необходимост; изтъква във връзка с това, че за много публични органи и без това по закон не се допуска да вземат кредити; изразява съжаление във връзка с тенденцията, в някои случаи, да се преминава от отпускането на безвъзмездни средства и към използването на кредити; признава, че финансовите инструменти следва да бъдат на разположение за високите равнища на технологична готовност, близо до пазарните дейности като част от финансовите инструменти по линия на InnovFin и извън РП (напр. схеми на Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд);

13.

подчертава факта, че някои държави членки не зачитат своите национални ангажименти за инвестиции в НИРД; изтъква, че целта от 3 % от БВП трябва да бъде изпълнена, и изразява надежда, че тази цел може да бъде увеличена до равнището на най-големите световни конкуренти във възможно най-кратък срок; призовава следователно Комисията и държавите членки да насочват националните стратегии към постигането на тази цел и призовава за заделянето на част от структурните фондове за научноизследователски и развойни дейности и програми, и по-специално за инвестиции в изграждане на капацитет, научноизследователска инфраструктура и заплати, както и подпомагане на дейностите по подготовката на предложения за РП и управлението на проекти;

Оценка

14.

потвърждава, че високите постижения следва да останат основният критерий за оценка за всеки един от трите стълба на РП, като същевременно отбелязва съществуващите критерии за „въздействие“ и „качество и ефикасност на изпълнението“, които биха могли да спомогнат за обозначаване на добавената стойност за ЕС на даден проект; приканва поради тази причина Комисията да проучи начини да се вземат под внимание в рамките на критериите „въздействие“ и „качество и ефикасност на изпълнението“: липсата на участие на слабо представените региони на ЕС, включването на по-слабо представени области на науката, като социалните и хуманитарните науки, и експлоатацията на инфраструктура за научни изследвания, финансирана от европейските структурни и инвестиционни фондове, които изглеждат важни за успешното изграждане на ЕНП и за осигуряването на полезни взаимодействия между РП и европейските структурни и инвестиционни фондове;

15.

призовава за по-добро и по-прозрачно оценяване и осигуряване на качеството от извършващите оценката; изтъква необходимостта от подобряване на обратната информация, предоставяна на участниците в хода на процеса на оценка, и настоятелно призовава да се вземат под внимание подадените от неуспели кандидати жалби, че в резюметата на докладите за оценка (РДО) липсва задълбоченост и яснота относно това какво следва да се направи по различен начин с цел постигане на успех; призовава поради това Комисията да публикува, заедно с поканата за представяне на предложения, подробни критерии за оценка, да предоставя на участниците по-подробни и информативни РДО и да организира поканите за представяне на предложения по такъв начин, че да избегне прекомерния брой предложения, което силно влияе върху мотивацията на изследователите и репутацията на програмата;

16.

призовава Комисията да предостави по-широко определение на „въздействие“, като се вземат предвид както икономическите, така и социалните последици; подчертава, че оценката на въздействието на проектите за фундаментални изследвания следва да остане гъвкава; изисква от Комисията да поддържа баланса между „възходящите“ и „низходящите“ покани и да анализира коя процедура на оценка (едноетапна или двуетапна) е по-полезна за избягване на прекалено голям брой предложения, както и да осъществява качествени научни изследвания;

17.

призовава Комисията да направи оценка доколко по-прецизната тематична насоченост би била целесъобразна от гледна точка на устойчивостта;

18.

призовава Комисията да направи по-лесно използваем Портала на участниците и да разшири мрежата от национални звена за контакт, като ѝ предостави повече ресурси, с цел да се гарантира, особено за микропредприятията и за малките предприятия, ефективна услуга за подкрепа във фазата на представяне и оценка на предложенията за проект;

19.

счита, че Европейският научноизследователски съвет следва да взема участие в повече проекти за сътрудничество в Европа, и по-специално да включи региони и институции с малък капацитет, за да разпространи политиката и ноу-хау на ЕС в сферата на НИИ в целия ЕС;

Хоризонтални въпроси

20.

отбелязва, че структурата на „Хоризонт 2020“ и подходът, свързан с обществените предизвикателства, се посрещат добре от заинтересованите страни; призовава Комисията да продължи да укрепва подхода, свързан с обществените предизвикателства, и подчертава значението на съвместните научни изследвания, обединяващи университети, научни организации, промишлеността (особено МСП) и други участници; призовава Комисията да обмисли възможността за оценяване на адекватността и отделните бюджети на обществените предизвикателства въз основа на настоящата икономическа, социална и политическа обстановка в хода на изпълнението на РП и в тясно сътрудничество с Европейския парламент;

21.

признава усилията на Комисията да рационализира администрацията и да намали времето между публикуването на поканите за предложения и отпускането на безвъзмездните средства; призовава Комисията да продължи да се стреми към намаляване на бюрокрацията и опростяване на администрацията; приветства предложението на Комисията за въвеждане на еднократни плащания с цел опростяване на администрацията и одита;

22.

призовава Комисията да направи оценка дали опростеният модел на финансиране, въведен за програмата „Хоризонт 2020“, е довел — както беше предвидено — до по-голямо участие на промишлеността; призовава във връзка с това да бъде оценена ефективността на модела на финансиране;

23.

призовава Комисията да направи оценка доколко използването на национални или специфични системи за счетоводно отчитане вместо определената в правилата за участие система може да доведе до значително опростена одитна процедура и следователно до намаляване на процента грешки във връзка с одита на европейските проекти за финансиране; призовава във връзка с това за по-тясно сътрудничество с Европейската сметна палата, както и за въвеждането на „одит на едно гише“;

24.

отбелязва, че полезните взаимодействия между фондовете са от решаващо значение, за да бъдат инвестициите по-ефективни; подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) са важен инструмент за стимулиране на полезни взаимодействия, определящи националните и регионалните рамки за инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации (НИРДИ), и в качеството си на такива следва да бъдат насърчавани и укрепвани; изразява съжаление относно наличието на съществени пречки пред пълноценното функциониране на тези полезни взаимодействия (24); стреми се следователно към хармонизиране на правилата и процедурите за проекти за НИРДИ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и РП и отбелязва, че ефективното използване на схемата „Печат за високи постижения“ ще бъде възможно само ако са изпълнени горепосочените условия; призовава Комисията да задели част от европейските структурни и инвестиционни фондове за полезни взаимодействия на RIS3 с „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да преразгледа правилата за държавната помощ и да предостави възможност проектите в областта на НИРД, финансирани от структурните фондове, да могат да бъдат обосновавани чрез правилата на РП, като същевременно гарантира тяхната прозрачност; призовава Комисията и държавите членки да осигурят правилното прилагане на принципа на допълняемост, което на практика означава, че вноските от европейските фондове не следва да заместват националните или еквивалентни разходи на дадена държава членка в регионите, където този принцип се прилага;

25.

отбелязва, че успешното изграждане на ЕНП изисква цялостно използване на потенциала за НИРДИ на всички държави членки; признава проблема с различната степен на участие в програмата „Хоризонт 2020“, който трябва да бъде решен както на равнище ЕС, така и на национално равнище, включително чрез европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията и държавите членки да приспособят съществуващите инструменти или да приемат нови мерки за преодоляването на тези различия посредством, например, разработването на инструменти за изграждане на мрежи за научни изследователи; приветства политиката за разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието; призовава Комисията да оцени дали трите инструмента за разширяване са постигнали специфичните си цели: осигуряване на достатъчен бюджет и балансиран набор от инструменти, които да спомагат за преодоляване на съществуващите различия в ЕС в областта на научните изследвания и иновациите; призовава Комисията и държавите членки да представят ясни правила, които да създават условия за пълноценното прилагане на схемата „Печат за високи постижения“, и да проучат полезни взаимодействия в областта на финансирането; призовава Комисията да създаде механизми, които да създават условия за включването на проекти по РП в научноизследователската инфраструктура, финансирана по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава критериите, използвани за определянето на „по-слабо представените“ държави и региони, да бъдат преразгледани, а списъкът на тези държави и региони да бъде редовно проверяван в хода на изпълнението на РП;

26.

отбелязва, че съгласно годишните доклади на Комисията относно прилагането на „Хоризонт 2020“ за 2014 и за 2015 г. 15 държави членки са получили 88,6 % от финансовите средства, докато 13 държави членки са получили 4,5 % от тях, което е дори по-малко от финансирането за асоциираните държави (6,4 %);

27.

приветства усилията за осигуряване на по-добри връзки между ЕНП и Европейското пространство за висше образование с оглед на улесняване на начините за обучаване на следващото поколение от научни изследователи; признава, че е важно да се включат уменията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, научните изследвания и предприемачеството в образователните системи на държавите членки на ранен етап с цел насърчаване на младите хора да развиват тези умения, тъй като НИРД следва да се разглежда по-скоро в структурно, а не в циклично или времево отношение; призовава държавите членки и Комисията да подобрят стабилността и привлекателността на заетостта по отношение на младите научни изследователи;

28.

подчертава значението на едно по-тясно сътрудничество между предприятията и университетските и научните системи с цел в университетите и научните центрове да се улеснява създаването на структури, предназначени за засилване на връзката с производствения сектор;

29.

подчертава, че сътрудничеството в световен мащаб е важно средство за укрепване на европейските научни изследвания; потвърждава, че международното участие е спаднало от 5 % при РП7 до 2,8 % при „Хоризонт 2020“; припомня, че рамковата програма следва да спомогне да се гарантира, че Европа продължава да бъде основен участник на световно равнище, като подчертава важността на дипломацията в областта на науката; призовава Комисията да преразгледа разпоредбите на международното сътрудничество по РП и да създаде конкретни, незабавни мерки и дългосрочна стратегическа визия и структура в подкрепа на тази цел; приветства във връзка с това инициативи като BONUS и PRIMA;

30.

подчертава необходимостта от укрепване на международното сътрудничество в рамките на РП9 и от по-широк обхват за дипломацията в областта на науката;

31.

припомня, че включването на социалните и хуманитарните науки означава научни изследвания в сферата на социалните и хуманитарните науки в рамките на интердисциплинарни проекти, а не последващо добавяне към като цяло технологични проекти, и че най-неотложните проблеми, пред които е изправен ЕС, изискват методологически изследвания, които в концептуално отношение са съсредоточени в по-голяма степен върху социалните и хуманитарните науки; отбелязва, че социалните и хуманитарните науки са недостатъчно представени в действащата рамкова програма; призовава Комисията да укрепи възможностите за участие на научни изследователи от областта на социалните и хуманитарните науки в интердисциплинарните проекти по РП и да предостави достатъчно финансиране за теми в областта на социалните и хуманитарните науки;

32.

изтъква баланса между научните изследвания и иновациите в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и призовава подобен подход да бъде възприет и за следващата РП; приветства създаването на Европейския съвет по иновациите (25), но настоява това да не доведе до отделяне на научните изследвания от иновациите или отново до допълнително фрагментиране на финансирането; подчертава, че програмата „Хоризонт 2020“ не е в достатъчна степен насочена към преодоляване на „долината на смъртта“, която представлява основната пречка за превръщане на прототипите в масово производство;

33.

призовава Комисията да изясни целите, инструментите и функционирането на Европейския съвет по иновациите и подчертава необходимостта от оценка на пилотните резултати, постигнати от Европейския съвет по иновациите; призовава Комисията да предложи балансирано съчетаване на инструменти за портфейла на Европейския съвет по иновациите; изтъква, че Европейският съвет по иновациите не следва при никакви обстоятелства да се превръща в заместител на втория стълб и че този стълб не следва да се развива в индивидуален инструмент за подпомагане, а че по-скоро следва и занапред да бъде фокусиран върху съвместните научни изследвания; подчертава необходимостта да се запази и укрепи инструментът за МСП и проекта „Бърз път към иновации“; приканва Комисията да разработи механизми за по-добро включване на МСП в по-големите интердисциплинарни проекти по линия на РП9, за да се използва техният пълен потенциал; призовава Комисията да запази общностите на знание и иновации (ОЗИ) в текущата структура на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), като изтъква значението на прозрачността и широкото участие на заинтересованите страни, както и да анализира по какъв начин EIT и ОЗИ могат да взаимодействат с Европейския съвет по иновациите; изисква от Комисията да създаде рамка за частните инвестиции на рисков капитал в сътрудничество с Европейския съвет по иновациите с цел насърчаване на инвестициите на рисков капитал в Европа;

34.

приветства инициативи, които обединяват частния и обществения сектор с цел стимулиране на научните изследвания и иновациите; изтъква необходимостта от засилена водеща роля на ЕС в даването на приоритет на публичните научноизследователски потребности и от достатъчно прозрачност, проследимост и добро равнище на обществена възвръщаемост на инвестициите по „Хоризонт 2020“ от гледна точка на достъпността, наличието и пригодността на крайните продукти, и особено в някои чувствителни области като здравеопазването, защитата на обществения интерес и справедливото социално въздействие; призовава Комисията да проучи допълнително механизми, особено с оглед на дългосрочната експлоатация на всички проекти, финансирани чрез безвъзмездни средства, предоставени от РП, при съчетаване на добра обществена възвръщаемост и стимули за участие на промишления сектор;

35.

приветства факта, че понастоящем свободният достъп е общ принцип в рамките на „Хоризонт 2020“; обръща внимание на факта, че значителният брой на свързаните с проекти по „Хоризонт 2020“ публикации до декември 2016 г. (26) показва, че са необходими нови политики относно прилагането на споделянето на данни и знания, за да се постигне достъп до максимален обем резултати от научните изследвания и научни данни; призовава Комисията да преразгледа критериите за гъвкавост, които биха могли да бъдат пречка за постигането на тази цел, и да увеличи знанията и развитието;

36.

приветства финансирането на пилотния проект за свободен достъп до научноизследователски данни като първа стъпка към Облака за отворена наука; признава значението и потенциала на електронната инфраструктура и суперкомпютрите, необходимостта заинтересованите участници от публичния и частния сектор и гражданското общество да бъдат включвани и важността на науката за гражданите, за да се гарантира, че обществото играе по-активна роля за набелязването и анализа на проблемите, а също и за съвместното намиране на решения; призовава Комисията и общността на публичните и частните научни изследвания да проучат нови модели, които да включват ресурси от частен облак и частни мрежи и обществени електронни инфраструктури, както и стартирането на програми за гражданите в областта на науката и иновациите;

37.

приветства нововъведената от Комисията концепция за иновационните центрове, които укрепват допълнително европейската иновационна среда, като подкрепят дружествата, и по-специално МСП, при усъвършенстването на техните бизнес модели и производствени процеси;

38.

насърчава националните звена за контакт да участват по-усилено в стимулирането на проекти, получили печат за високи постижения, и в подпомагането на търсенето на други, национални или международни, източници на публично или частно финансиране за горепосочените проекти чрез укрепване на сътрудничеството в тази област в рамките на мрежата на националните звена за контакт;

Препоръки във връзка с РП9

39.

счита, че ЕС притежава потенциала да се превърне във водещ световен център за научни изследвания и наука; счита също така, че за да се насърчават растежът, работните места и иновациите, РП9 трябва да стане основен приоритет за Европа;

40.

приветства успеха на „Хоризонт 2020“ и коефициента на ливъридж 1:11; призовава Комисията да предложи увеличен общ бюджет за РП9 в размер на 120 милиарда евро; счита, че освен увеличаване на бюджета е необходима рамка, включваща иновациите, и поради това призовава Комисията да поясни понятието за иновация и нейните различни видове;

41.

отбелязва, че ЕС е изправен пред редица значими и динамични предизвикателства, и призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент, да предостави в рамките на стълб 3 балансиран и гъвкав набор от инструменти, отговарящи на динамичния характер на възникващите проблеми; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно бюджетни средства за посрещане на специфичните предизвикателства в рамките на стълб 3, както и от редовен преглед на адекватността на тези предизвикателства;

42.

призовава Комисията да поддържа равновесие между фундаменталните изследвания и иновациите в рамките на РП9; отбелязва необходимостта от укрепване на съвместните научни изследвания; подчертава значението на по-широкото участие на МСП в съвместни проекти и иновации;

43.

насърчава Комисията да задълбочава взаимодействията между РП9 и другите европейски фондове, предназначени за подпомагане на научните изследвания и иновациите, и да установи хармонизирани инструменти и съгласувани правила за тези фондове както на европейско, така и на национално равнище, в тясно сътрудничество с държавите членки; призовава Комисията да продължи да взема под внимание в бъдещите рамкови програми важната роля на стандартизацията в контекста на иновациите;

44.

отбелязва, че РП9 следва да преодолее евентуалния проблем, свързан с прекомерния брой заявления и ниския процент успеваемост, пред който е изправена „Хоризонт 2020“; предлага да се разгледа възможността за повторното въвеждане на двуетапната процедура по оценяване с унифициран първи етап и специален втори етап, предназначен за подбраните кандидати; призовава Комисията да осигури достатъчно изчерпателни резюмета на РДО с указания за това как предложението би могло да бъде подобрено;

45.

подчертава, че европейската добавена стойност трябва да остане безспорен основен компонент на рамковата програма за научни изследвания;

46.

призовава Комисията да отдели в следващата МФР военните научни изследвания в областта на отбраната от гражданските научни изследвания, като осигури две различни програми с два отделни бюджета, които не засягат бюджетните амбиции на гражданските научни изследвания по линия на РП9; призовава следователно Комисията да представи на Парламента възможностите за финансиране на бъдещата програма за научни изследвания в областта на отбраната съгласно Договорите, със специален бюджет с нови ресурси и конкретни правила; подчертава във връзка с това значението на парламентарния контрол;

47.

счита, че програмата за бъдещи и нововъзникващи технологии има голям потенциал за бъдещето и представлява добър инструмент за разпространение на иновативни идеи и ноу-хау на национално и регионално равнище;

48.

подчертава необходимостта, в контекста на Парижкото споразумение и на целите на ЕС за климата, да се даде приоритет на финансирането на научните изследвания в областта на изменението на климата и на инфраструктурата за събиране на данни за климата — особено при положение че САЩ обмислят значителни съкращения на бюджетите за изследователските институти в областта на околната среда;

49.

подчертава, че РП9 за НИИ следва да укрепва социалния напредък и конкурентоспособността на ЕС, като поражда растеж и създава работни места и като бъде източник на нови знания и иновации с цел справяне с основните предизвикателства, пред които е изправена Европа, както и постигане на още по-голям напредък в развитието на устойчиво ЕНП; приветства във връзка с това настоящата структура на РП под формата на стълбове и призовава Комисията да запази тази структура с цел осигуряване на приемственост и предвидимост; призовава следователно Комисията да продължи работата по съгласуването, опростяването, прозрачността и яснотата на програмата, по подобряването на процеса на оценка, намаляването на фрагментирането и дублирането и избягването на ненужна административна тежест;

50.

признава, че административните задачи и научноизследователската дейност са до голяма степен несъвместими; подчертава следователно, че е важно да се поддържат минимални задължения за докладване с цел избягване на бюрократични пречки пред иновациите и за гарантиране на ефективно използване на финансирането по линия на РП9, като същевременно се осигури независимостта на научните изследвания; насърчава Комисията да увеличи за целта усилията си за постигане на опростеност;

51.

отбелязва, че Комисията все по-често се позовава на основано на резултати подпомагане; призовава Комисията да даде по-добро определение на понятието „резултат“;

52.

призовава Комисията и държавите членки да увеличат полезните взаимодействия между РП и другите фондове с цел справяне с проблема с пропуските в областта на научните изследвания, с които се сблъскват регионите за сближаване в някои държави членки, прилагайки принципа на допълняемост; изразява съжаление, че финансовите средства от структурните и инвестиционните фондове могат да доведат до намаляване на националните разходи за НИРД в регионите, където те се прилагат, и настоява, че те трябва да допълват националните публични разходи; призовава също така Комисията и държавите членки да гарантират, че публичните инвестиции за НИИ се разглеждат като инвестиция в бъдещето, вместо като разходи;

53.

отбелязва, че ефективни инвестиции в научни изследвания и иновации в рамките на структурните фондове могат да се осъществяват само ако се положи необходимата добра основа в държавите членки; призовава следователно за по-тясно обвързване между специфичните за всяка държава препоръки за структурни реформи и инвестициите в НИИ;

54.

подчертава необходимостта от нови центрове и региони за високи постижения и значимостта на непрекъснатото развитие на ЕНП; подчертава необходимостта от осигуряването на повече полезни взаимодействия между рамковата програма, ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за политики за премахване на пречките, като по-ниските възнаграждения, с които се сблъскват източните и южните страни, с цел да се избегне „изтичането на мозъци“; призовава за даване на приоритет на високото научно качество на проекта пред високото научно качество на водещите „елитни“ центрове;

55.

счита, че съществува необходимост от включване на по-силни стимули за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестиции в НИИ, когато има специфични за държавите препоръки в този смисъл или когато са идентифицирани слабости; заключава, че европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестиции в научни изследвания и нововъведения ще предоставят 65 милиарда евро за периода 2014—2020 г.; предлага следователно създаденият резерв за изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове в държавите членки да се използва за инвестиране на съществен дял от постъпленията от Структурните фондове в НИИ;

56.

приветства принципа и потенциала на „печата за високи постижения“ като знак за качество за полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и „Хоризонт 2020“, но отбелязва, че той не се прилага в достатъчна степен на практика поради липсата на финансови средства в държавите членки; счита, че проекти, които са били представени за финансиране от „Хоризонт 2020“, преминали са успешно през строги критерии на подбор и отпускане на средства, но не е било възможно да бъдат финансирани поради бюджетни ограничения, следва да бъдат финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако тези ресурси са на разположение за тази цел; посочва, че сходен механизъм следва да бъде дефиниран и за съвместните научноизследователски проекти;

57.

призовава Комисията да предостави по-високи равнища на подкрепа в РП9 за младите научни изследователи, като общоевропейски инструменти за създаване на мрежи, и да подсили схемите за финансиране на научни изследователи, които са в началото на своята кариера и са с по-малко от две години опит след получаването на докторска степен;

58.

отбелязва, че действията „Мария Склодовска-Кюри“ са широко признат източник на финансиране сред научните изследователи и че те насърчават тяхната мобилност, както и развитието на младите изследователи; счита, че с оглед на осигуряването на приемственост е желателно действията „Мария Склодовска-Кюри“ да продължат да бъдат финансирани по линия на РП9;

59.

призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават частните инвестиции в НИРДИ, които трябва да допълват, а не да заместват публичните инвестиции; припомня, че две трети от 3-те процента от БВП за НИРД следва да бъдат осигурявани от частния сектор (27); оценява усилията на предприятията до момента и с оглед на ограничените по принцип ресурси за обществени разходи в областта на НИРД призовава частния сектор да участва в по-голяма степен в разходите за НИРД, както и в свободния достъп и отворената наука; призовава Комисията да определи степента на участие на големите производствени предприятия (било то чрез заеми, безвъзмездни средства или за своя сметка), в зависимост от равнището на европейската добавена стойност на проекта и неговия потенциал да бъде движеща сила за МСП, като същевременно се отчитат особеностите и потребностите на всеки сектор; изисква от Комисията да наблюдава вноските в натура, за да гарантира, че инвестициите са действителни и нови;

60.

призовава Комисията да увеличи прозрачността и яснотата на правилата за сътрудничество между публичния и частния сектор в рамките на проектите по РП9 съобразно резултатите и препоръките от извършената оценка; отправя искане към Комисията да провери и оцени съществуващите инструменти за публично-частни партньорства;

61.

подчертава факта, че независимо от инструмента за МСП, участието на промишлеността следва и занапред да се насърчава, тъй като промишлеността разполага с необходимия експертен опит в много области и оказва съществен финансов принос;

62.

изразява съжаление по повод на смесените резултати, постигнати от насочеността към равенство между половете в „Хоризонт 2020“, тъй като единствената постигната цел е делът на жените в консултативните групи, докато делът на жените в групите за оценка на проекти и сред координаторите на проекти и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите продължават да бъдат под целевите нива; подчертава необходимостта от подобрено участие и интегриране на принципа на равенство между половете в РП9 и от достигане на целевите нива, определени в регламента за „Хоризонт 2020“, и призовава Комисията да предприеме проучване относно пречките или трудностите, които биха могли да са причина за недостатъчното представителство на жените в програмата; насърчава държавите членки, в съответствие с целите на ЕНП, да създадат правна и политическа среда с балансирано представителство на половете и да предоставят стимули за промяна; приветства насоките на Комисията относно равенството между половете в „Хоризонт 2020“ (Guidance on Gender Equality in Horizon 2020) (28); припомня, че според ръководството равенството между половете е един от факторите за определяне на приоритета на предложенията с еднакъв брой точки над прага;

63.

отбелязва, че следващата РП ще трябва да вземе предвид излизането на Обединеното кралство от ЕС и последиците от него; отбелязва, че от полза за НИИ са ясните и стабилни дългосрочни рамки и че Обединеното кралство има водеща позиция в областта на науката; би желал мрежите и сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС да могат да продължат да съществуват в областта на научните изследвания и съобразно определени условия бързо да бъде намерено стабилно и удовлетворително решение, за да се гарантира, че ЕС не губи научните резултати, постигнати от „Хоризонт 2020“ и РП9;

o o

64.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 948.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965.

(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 174.

(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 892.

(7) ОВ L 169, 7.6.2014 г., стp. 54—178.

(8) ОВ L 177, 17.6.2014 г., стр. 9.

(9) ОВ L 192, 1.7.2014 г., стp. 1.

(10) ОВ L 169, 7.6.2014 г., стp. 1—53.

(11) http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/hlg_issue_papers.pdf.

(12) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 24.

(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0052.

(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0075.

(15) Приети текстове, P8_TA(2016)0311.

(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0320.

(17) Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2017 г., озаглавено „Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. European Implementation Assessment“ („Хоризонт 2020“, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Оценка за прилагането на европейско равнище).

(18) Отбелязани са над 130 000 получени предложения, 9 000 подписани одобрения за отпускане на безвъзмездни средства, 50 000 участия и 15,9 милиарда евро финансиране от ЕС.

(19) Две трети от 3-те процента от БВП за НИРД следва да бъдат осигурявани от промишлеността. Вж. статистиката на Евростат за частните разходи за НИРД: http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tsc00031&plugin=1

(20) http://ec.europa.eu/invest-in-research/pdf/download_en/barcelona_european_council.pdf

(21) Общият размер за седемте СТИ възлиза на над 7 милиарда евро от средствата по „Хоризонт 2020“, т.е. около 10 % от целия бюджет за „Хоризонт 2020“ и повече от 13 % от настоящото налично финансиране за поканите за предложения в рамките на „Хоризонт 2020“ (около 8 милиарда евро годишно за 7-годишен период).

(22) Вж. заключенията на Съвета от 29 май 2015 г.

(23) Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2017 г., озаглавено „Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. European Implementation Assessment“ („Хоризонт 2020“, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Оценка за прилагането на европейско равнище).

(24) Големите научноизследователски инфраструктури попадат в обхвата и целите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), но средствата, отпускани от ЕФРР на национално равнище, не могат да бъдат използвани за съфинансирането им; разходите, свързани с изграждането на нова научноизследователска инфраструктура, са допустими в рамките на ЕФРР, но оперативните разходи и разходите за персонал не са.

(25) Съобщение на Комисията, озаглавено „Новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733).

(26) Доклад OpenAIRE: В „Хоризонт 2020“2 017 от общо 10 684 проекта (19 %) са приключени, а 8 667 са в ход. OpenAIRE идентифицира 6 133 публикации, свързани с 1 375 проекта по „Хоризонт 2020“.

(27) Вж. заключенията на Съвета от 29 май 2015 г.

(28) Вж. Guidance on Gender Equality in Horizon 2020. http://eige.europa.eu/sites/default/files/h2020-hi-guide-gender_en.pdf

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/41

P8_TA(2017)0254

Градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г. (2016/2326(INI))

(2018/C 331/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, член 162, членове 174—178 и член 349 от него,

—

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (6),

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (8),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Междинен преглед/междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. — Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, COM(2016)0603,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 май 2016 г. относно ускоряването на изпълнението на политиката на сближаване (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно Европейска стратегия за Дунавския регион (12), своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване (13), своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (14) и своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно стратегията на ЕС за региона на Алпите (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“ (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС (20),

—

като взе предвид всички свои резолюции относно НОР и по-специално тази от 18 април 2012 г. относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на ЕС в контекста на стратегията „Европа 2020“ (21), и тази от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ (23),

—	като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно Специален доклад № 31/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Изразходване на най-малко една пета от бюджета на ЕС за действия по климата — предприемат се амбициозни действия, но рискът от неуспех е сериозен“, приет на 21 март 2017 г.,

—	като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г. (24) относно тълкуването на член 349 от ДФЕС,

—	като взе предвид Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата: „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 22 февруари 2016 г. относно „Допълняемост между европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции: Осигуряване на координация, взаимодействия и взаимно допълване“,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0202/2017),

А.

като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС произтича от ДЕС и ДФЕС и изразява солидарността на ЕС като един от основните принципи на Съюза, чрез преследване на основаната на Договора цел за намаляване на регионалните различия и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между всички региони на територията на ЕС;

Б.

като има предвид, че функционирането на ЕС като инструмент за „сближаване“ отслабна след 2008 г., което доведе до увеличаване на съществуващите различия между и в рамките на държавите членки, както и до по-задълбочени социални и икономически неравенства в целия ЕС; припомня, че политиката на сближаване на европейско ниво е много ефективна, особено при насърчаване на различните форми на териториално сътрудничество, поради което остава — в своето икономическо, социално и териториално измерение — една крайно необходима политика, която съчетава специфичните потребности на дадена територия с приоритетите на ЕС и води до осезаеми резултати на място за всички граждани;

В.

като има предвид, че политиката на сближаване е основната, много успешна и ценена, общоевропейска инвестиционна и развойна политика за устойчиво създаване на работни места и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и конкурентоспособност след 2020 г., особено на фона на рязък спад в публичните и частните инвестиции в много държави членки и последиците от глобализацията; припомня, че политиката на сближаване изигра ключова роля и демонстрира значителна способност за откликване на макроикономическите ограничения;

Г.

като има предвид, че последната реформа на политиката на сближаване през 2013 г. беше широка и съществена, като въведе преместване на фокуса на политиката към подход, ориентиран към резултатите, тематичната концентрация, ефективността и ефикасността, от една страна, и принципи, включително този на партньорство, на многостепенното управление, интелигентната специализация и подходи, основани на мястото, от друга страна;

Д.	като има предвид, че обновената политика на сближаване доведе до постепенно преместване на фокуса — от фокус, основан на големи проекти, свързани с инфраструктурата, към фокус, базиран на стимулиране на икономиката на знанието, и иновациите;

Е.	като има предвид, че тези принципи следва да се запазят и да бъдат консолидирани след 2020 г., за да се осигури приемственост, видимост, правна сигурност, достъпност и прозрачност на процеса на прилагане на политиката;

Ж.

като има предвид, че с цел политиката на сближаване за периода след 2020 г. да бъде успешна, е особено важно да се намали административната тежест за бенефициентите и управляващите органи, да се намери правилният баланс между постигането на резултати от политиката и степента на проверките и контрола, които увеличават пропорционалността, да се въведе диференциация в изпълнението на програмите и да се опростят правилата и процедурите, тъй като понастоящем често се възприемат като твърде сложни;

З.	като има предвид, че тези елементи — в съчетание с интегриран подход на политиката и на принципа на партньорство — илюстрират добавената стойност на политиката на сближаване;

И.

като има предвид, че все по-големите ограничения както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети, и последиците от излизането на Великобритания, не следва да доведат до отслабване на политиката на сближаване на ЕС; в този контекст призовава преговарящите за ЕС/Обединеното кралство да обмислят предимствата и недостатъците на това Обединеното кралство да продължи да участва в програмите за европейско териториално сътрудничество;

Й.

като има предвид, че политиката на сближаване вече обхваща много широк спектър от предизвикателства, свързани с целите й, определени в Договорите, и не може да се очаква да води борба с всички нови предизвикателства, с които ЕС може да се сблъска, със същия — или дори още по-малък — бюджет, въпреки че въздействието може да е по-голямо, ако се даде възможност на държавите членки, регионите и градовете да проявят повече гъвкавост при подкрепата, насочена към справяне с новите предизвикателства пред политиката;

Добавената стойност на политиката на сближаване на ЕС

решително се противопоставя на всеки сценарий за ЕС-27 до 2025 г., включен в Бялата книга за бъдещето на Европа, за намаляване на усилията в областта на политиката на сближаване; напротив, приканва Комисията да представи цялостно законодателно предложение за силна и ефективна политика на сближаване за периода след 2020 г.;

подчертава, че растеж и регионално развитие, икономическо и социално сближаване не могат да бъдат постигнати без добро управление, сътрудничество и взаимно доверие между всички заинтересовани страни и без ефективното участие на партньорите на национално, регионално и местно равнище, както е залегнало в принципа на партньорство (член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР); припомня, че политиката на сближаване на ЕС, която е обект на споделено управление, предоставя на ЕС уникален инструмент да разгледа пряко опасенията на гражданите във връзка с вътрешните и външните предизвикателства; е на мнение, че споделеното управление, което се основава на принципа на партньорство, многостепенно управление и координация на различните административни нива, е от значителна стойност за гарантиране на по-голяма ангажираност и отговорност за изпълнението на политиките сред всички заинтересовани страни;

подчертава катализиращото въздействие на политиката на сближаване и на поуките, които могат да бъдат извлечени за администрации, бенефициенти и заинтересовани страни; изтъква хоризонталния и широкообхватен подход на политиката на сближаване като интелигентна, устойчива и приобщаваща политика, която предоставя рамка за мобилизиране и координация на участниците на национално и поднационално равнище, като директно ги ангажира да работят заедно за постигане на приоритетите на ЕС чрез съвместно финансирани проекти; в този контекст призовава за оптимално съгласуване и сътрудничество между генералните дирекции на Комисията, отговарящи за политиката на сближаване, и други генерални дирекции, както и с националните, регионалните и местните органи;

изразява съжаление относно късното приемане на няколко оперативни програми и късното определяне на управляващите органи в някои държави членки през настоящия програмен период; приветства първите признаци на ускорено изпълнение на оперативните програми, които се наблюдаваха през 2016 г.; настоятелно призовава Комисията да продължи с работната група за по-добро прилагане, с цел да се подкрепи прилагането, да се идентифицират причините за забавянето и да се предложат практически способи и мерки за избягването на подобни проблеми в началото на следващия програмен период; силно насърчава всички участници да продължат да работят за по-нататъшното подобряване и ускоряване на изпълнението, без да причиняват забавяния;

отбелязва слабостите на системата за финансово планиране и изпълнение, което доведе до натрупването на неплатени сметки и на безпрецедентен обем неплатени искания за плащане, които се разсрочват от предходната Многогодишна финансова рамка (МФР) за текущата; призовава Комисията да излезе с предложение за структурно решение за разрешаване на тези проблеми преди края на текущата МФР и да предотврати тяхното разпространение в следващата МФР; подчертава, че равнището на бюджетните кредити за плащания трябва да отговоря на поетите в миналото задължения, особено към края на периода, когато равнището на исканията за плащане от страна на държавите членки има тенденция значително да се увеличава;

признава, че в някои държави членки принципът на партньорство доведе до по-тясното сътрудничество с местните и регионалните органи, въпреки че има още възможности за подобрение, за да се гарантира реалното и ранно участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, с оглед да се гарантира повишена отчетност и видимост при изпълнението на политиката на сближаване, без да се увеличава административното бреме или да се причиняват забавяния; подчертава, че участието на заинтересованите страни следва да продължи да се осъществява в съответствие с подхода за многостепенно управление; е на мнение, че принципът на партньорство и кодексът за поведение следва да бъдат засилени допълнително в бъдеще, например чрез въвеждането на ясни минимални изисквания за партньорското участие;

подчертава, че въпреки че политиката на сближаване смекчи въздействието на настъпилата неотдавна икономическа и финансова криза в ЕС и това на мерките за бюджетни ограничения, регионалните различия, както и тези в конкурентоспособността, и социалното неравенство продължават да бъдат високи; призовава за засилени действия за намаляване на тези различия и за предотвратяване на нови неравенства във всички видове региони, като същевременно се запази и консолидира подкрепата за регионите, така че да се улесни ангажираността с политиката във всеки вид регион и за постигане на целите на ЕС в целия ЕС; в тази връзка счита, че следва да се обърне повече внимание на това регионите да станат по-устойчиви на внезапни сътресения;

изтъква, че териториалното сътрудничество, във всичките му форми, включително макрорегионалните стратегии, чийто потенциал все още не е изцяло използван, въвежда концепцията за политическо сътрудничество и координация на регионите и гражданите през границите в ЕС; подчертава значението на политиката на сближаване за преодоляване на предизвикателства, присъщи на островите, трансграничните региони и най-северните региони с много ниска гъстота на населението, както е предвидено в член 174 от ДФЕС, на най-отдалечените региони, определени в членове 349 и 355 от ДФЕС, които се ползват със специален статут и чиито конкретни инструменти и финансиране следва да бъдат запазени в периода след 2020 г., и на периферните региони;

отбелязва, че европейското териториално сътрудничество (ЕТС) е една от важните цели на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., което добавя значителна добавена стойност за постигането на целите на ЕС, насърчава солидарността между регионите на ЕС и с неговите съседи и улеснява обмена на опит и трансфера на добри практики, например чрез стандартизирани документи; настоява, че е необходимо да продължи да се насърчава трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество като част от целта за укрепване на териториалното сътрудничество, описано в член 174 от ДФЕС; счита, че то следва да продължи да бъде важен инструмент за периода след 2020 г.; при все това подчертава, че бюджетът на ЕТС понастоящем не отговаря на големите предизвикателства, пред които са изправени програмите Interreg, и не подкрепя ефективно трансграничното сътрудничество; поради това призовава за значително по-голям бюджет за ЕТС през следващия програмен период;

10.

подчертава важното значение за европейските публични органи на настоящата програма за сътрудничество „Interreg Европа“, с която се улеснява обменът на опит и трансферът на добри практики; предлага в следващата програма „Interreg Европа“ за периода след 2020 г. да се разширят възможностите за финансиране, с цел да се вземе предвид също и осъществяването на инвестиции във физически пилотни проекти и демонстрационните проекти с участие на заинтересовани страни от цяла Европа;

Структура на политиката на сближаване след 2020 г. — приемственост и области за подобрение

11.

подчертава, че настоящата класификация на регионите, въведените реформи, като например тематичната концентрация, и рамката на изпълнението доказаха ползата от политиката на сближаване; отправя искане към Комисията да представи идеи за по-голяма гъвкавост в изпълнението на бюджета на ЕС като цяло; счита, че създаването на резерв е интересна възможност в този контекст, за да се противодейства на сериозни непредвидени събития по време на програмния период и с цел улесняване на ново програмиране на оперативни програми с инвестиции от ЕСИ фондовете, за да се адаптират към променящите се нужди на всеки регион, както и за справяне с последиците от глобализацията на регионално и местно равнище, без обаче да се отрази отрицателно на инвестициите в рамките на политиката на сближаване или с въздействие върху стратегическата ориентация, дългосрочните цели и сигурността на планиране и стабилност за многогодишните програми за регионалните и местните власти;

12.

признава стойността на предварителните условия, по-специално условието за научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3), които продължават да подкрепят стратегическото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове и доведоха до увеличена ориентация към резултати; отбелязва, че предварителните условия позволяват на европейските структурни и инвестиционни фондове да подкрепят ефективното постигане на целите на Европа за периода след 2020 г., без това да засяга целите на политиката на сближаване, предвидени в Договора;

13.

се противопоставя на макроикономическите условия и подчертава, че връзката между политиката на сближаване и икономическото управление на процесите в Европейския семестър трябва да бъде балансирана, реципрочна и ненаказателна по отношение на всички заинтересовани страни; подкрепя още по-широкото признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър за икономическо управление, т.е. политиката на сближаване и целите за икономическо, социално и териториално сближаване, както и устойчивият растеж, заетостта и опазването на околната среда, следва да се разглеждат с балансиран подход;

14.

счита, че тъй като с фондовете на политиката на сближаване се цели стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта в целия Съюз, Комисията следва да изследва начини, в рамките на 7-ия доклад за сближаването и в тясно сътрудничество с правителствата на държавите членки, за преодоляване на отражението на тези инвестиции върху бюджетните дефицити на тези правителства;

15.

посочва, че засилването на административния и институционалния капацитет — и съответно укрепването на националните и регионалните агенции за финансиране на инвестиции — в областта на планирането, изпълнението и оценката на оперативните програми, както и качеството на професионалното обучение в държавите членки и регионите е жизненоважно за своевременното и успешно изпълнение на политиката на сближаване и за постигане на сближаване към по-високи стандарти; подчертава в този контекст значението на инициативата Taiex Regio Peer 2 Peer, която подобрява административния и институционалния капацитет и води до по-добри резултати за инвестициите от ЕС;

16.

подчертава необходимостта от опростяване на системата за управление на политиката на сближаване на всички равнища на управление чрез улесняване на планирането, управлението и оценката на оперативните програми, с цел тя да стане по-достъпна, гъвкава и ефективна; подчертава в този контекст значението на борбата със свръхрегулирането в държавите членки; отправя искане към Комисията да увеличи възможностите за електронно сближаване и специфични видове разходи, например стандартни таблици за разходите за единица продукт и фиксирани суми по РОР, както и да създаде цифрова платформа или обслужване на едно гише за информация за кандидатите и бенефициентите; подкрепя заключенията и препоръките, одобрени досега от експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете и насърчава държавите членки да изпълнят тези препоръки;

17.

изисква от Комисията да обмисли решения, в съответствие с пропорционалността и диференциацията в изпълнението на програмите, основаващи се на риска, обективни критерии и положителни стимули за програми, техния мащаб и административния капацитет, особено във връзка с одита на множество равнища, които следва да се съсредоточат върху борбата с нередностите, измамите и корупцията, и по-специално броя на проверките, за да се постигне по-голямо хармонизиране между политиката на сближаване, политиката в областта на конкуренцията, други политики на Съюза, и по-специално на правилата за държавната помощ, които се прилагат за ЕСИ фондовете, но не и за Европейския фонд за стратегически инвестиции или „Хоризонт 2020“, както и по отношение на възможността за въвеждането на единен набор от правила за всички ЕСИ фондове, така че финансирането да е по-ефективно, като същевременно се отчитат особеностите на всеки фонд;

18.

призовава Комисията, с цел реално опростяване и съвместно с управляващите органи на националните и регионалните програми, да създаде осъществим план за разширяване на схемата за опростени разходи към ЕФРР, което е в съответствие с предвиденото в предложението за регламент за изменение на приложимите за бюджета финансови правила — т.нар. Регламент „Омнибус“;

19.

счита, че безвъзмездните средства следва да продължат да бъдат основата на финансирането на политиката на сближаване; отбелязва, при все това, нарастващата роля на финансовите инструменти; подчертава, че заемите, капиталите или гаранциите може да изпълняват допълващата роля, но използването им трябва да се извършва предпазливо, въз основа на подходяща предварителна оценка, а безвъзмездните средства следва да се допълват само когато тези финансови инструменти са израз на добавената стойност и могат да имат ефект на лоста, като привличат допълнителна финансова подкрепа, като се отчитат регионалните неравенства и разнообразието в практиките и опита;

20.

подчертава значението на помощта на Комисията, ЕИБ и държавите членки за местните и регионалните органи относно иновативните финансови инструменти чрез платформи, като например fi-compass, или чрез предоставяне на стимули за бенефициентите; припомня, че тези инструменти не са подходящи за всички видове интервенции по линия на политиката на сближаване; е на мнение, че във всички региони, на доброволна основа, би трябвало да може да се вземе решение за прилагането на финансови инструменти в съответствие с техните нужди; противопоставя се обаче на задължителни количествени цели за използване на финансовите инструменти, и подчертава, че увеличеното използване на финансови инструменти не следва да води до намаляване на бюджета на ЕС като цяло;

21.

призовава Комисията да гарантира по-добро взаимодействие и комуникация между и относно европейските структурни и инвестиционни фондове и други фондове и програми на Съюза, включително ЕФСИ, и да улесни изпълнението на многофондовите операции; предупреждава, че ЕФСИ не следва да подкопава стратегическата съгласуваност, териториалната концентрация и дългосрочната перспектива на програмирането на политиката на сближаване, нито следва да замени или да изтласка безвъзмездното финансиране, нито да цели да замени или намали бюджета на ЕСИФ; набляга на реалната допълняемост на ресурсите; призовава за установяването на ясни граници между ЕФСИ и политиката на сближаване, заедно с предоставянето на възможности за тяхното комбиниране и улесняване на използването, без те да се смесват, което може да направи по-привлекателна структурата на финансирането, с цел оптималното използване на ограничените ресурси на ЕС; счита, че хармонизирането на правилата за операциите, финансирани от много фондове, е необходимо, както и ясна комуникационна стратегия за съществуващите възможности за финансиране; приканва Комисията в този контекст да разработи инструментариум за бенефициентите;

22.

приканва Комисията да размисли относно разработването на набор от допълнителни показатели на показателя БВП, който си остава основният законен и надежден метод за справедливо разпределяне на европейските структурни и инвестиционни фондове; в този контекст счита, че следва да се оцени и вземе под внимание индексът за социалния напредък, за да се предостави всеобхватна представа за регионалното развитие; счита, че тези показатели могат по-добре да отговорят на новите видове неравенства между регионите на ЕС, които възникват; подчертава, освен това, значението на показателите за резултати за укрепване на ориентираността към резултати и изпълнението на политиката;

23.

призовава Комисията да обмисли мерки, насочени към разрешаване на въпроса с националното финансиране на проектите по линия на политиката на сближаване, с оглед на проблема, с който се сблъскват местните и регионалните органи в силно централизираните държави членки, които не разполагат с достатъчен фискален и финансов капацитет и които срещат големи затруднения при съфинансирането на проектите, а често дори и при изготвянето на проектната документация, поради липса на налични финансови ресурси, което води до по-слабото използване на политиката на сближаване;

24.

насърчава Комисията да обмисли възможността за използване на ниво NUTS 3 за класифициране на регионите по избрани приоритети на политиката на сближаване;

Ключови области на политиката за модернизиране на политиката на сближаване след 2020 г.

25.

подчертава значението на ЕСФ, инициативата „Гаранция за младежта“ и инициативата за младежка заетост, особено в борбата с дълготрайната и младежката безработица в Съюза, които са на изключително високо равнище, особено в по-малко развитите и най-отдалечените региони и регионите, засегнати най-тежко от кризата; набляга на ключовата роля на МСП, на които се падат 80 % от работните места в Съюза — за създаването на работни места, за насърчаване на иновативни сектори, като например цифровата и нисковъглеродната икономика;

26.

счита, че политиката на сближаване след 2020 г. трябва да продължи да се грижи за уязвимите и маргинализираните групи, да се справя с нарастващото неравенство и да изгражда солидарност; подчертава положителното въздействие на инвестициите в образование, обучение и култура от гледна точка на добавената стойност за обществото и заетостта; отбелязва още необходимостта от запазване на социалното приобщаване, включително на разходването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, допълнени от инвестициите по линия на ЕФРР в тази област;

27.

предлага подобряване на усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел справяне с демографските промени и преодоляване на последиците на регионално и местно равнище; е на мнение, че в регионите, изправени пред предизвикателства, като например обезлюдяване, европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат насочени по оптимален начин за създаване на работни места и растеж;

28.

отбелязва нарастващото значение на Териториалната програма и на успешното партньорство между градските и селските райони, както и на образцовата роля на интелигентните градове в качеството им на умалени модели и катализатори на новаторски решения за местните и регионалните предизвикателства;

29.

приветства Пакта от Амстердам и по-доброто признаване на ролята на градовете и градските райони при разработването на европейските политики, и настоява за ефективно прилагане на работния метод на сътрудничество посредством партньорства, залегнал в Пакта; очаква резултатите да бъдат включени в бъдещите политики на ЕС за периода след 2020 г.;

30.

подчертава повишеното градско измерение на политиката на сближаване под формата на конкретни разпоредби за устойчиво градско развитие, както и иновативните действия в сферата на градското развитие; счита, че това следва да бъде допълнително развито и по-добре подкрепено финансово за периода след 2020 г., и че пределегирането на правомощия към по-ниските нива следва да бъде засилено; насърчава Комисията да подобри координацията между различните мерки, предназначени за градовете, и да засили пряката подкрепа за местните власти по линия на политиката на сближаване чрез предоставяне на финансиране и на адаптирани инструменти за териториално развитие; подчертава бъдещата роля на новите инструменти за териториално развитие, като воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции;

31.

подкрепя поетите от ЕС ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата; припомня в този контекст целта, подкрепена от всички институции на ЕС, за изразходване на поне 20 % от бюджета на ЕС за свързани с изменението на климата действия и подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове изпълняват ключова роля в тази насока и следва да се използват по възможно най-ефективен начин за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както и за зелената икономика и възобновяемите източници на енергия; счита, че е необходимо да се подобрят мониторингът и системата за проследяване на свързаните с климата разходи; подчертава потенциала на ЕТС в тази връзка, както и ролята на градовете и регионите в контекста на програмата за градско развитие;

32.

отбелязва, че RIS3 укрепва регионалните системи за нововъведения; подчертава, че научните изследвания, иновациите и разработването на технологии следва да продължат да играят водеща роля, за да може ЕС да се конкурира в световен мащаб; счита, че моделът за интелигентна специализация трябва да се превърне в един от водещите подходи на политиката на сближаване след 2020 г., като насърчава сътрудничеството между различните региони, градските и селските райони и укрепва икономическото развитие на ЕС чрез създаване на взаимодействия между транснационални RIS3 и клъстери на световно равнище; припомня пилотния проект на ЕС „Път към високи постижения“ (S2Е), който продължава да подкрепя региони в развитието и използването на положителните взаимодействия между ЕСИ фондовете, програма „Хоризонт 2020“ и други програми на ЕС за финансиране; поради това счита, че трябва да се положат допълнителни усилия за постигане на максимално полезно взаимодействие с цел по-нататъшното укрепване на интелигентните специализации и иновациите след 2020 г.;

33.

подчертава, че увеличената видимост на политиката на сближаване е от жизненоважно значение за борбата срещу евроскептицизма и може да допринесе за възстановяване на доверието на гражданите; подчертава, че за да се подобри видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове, трябва да се акцентира повече върху съдържанието и резултатите от техните програми, с възходящ и низходящ подход, позволяващ участието на заинтересованите лица и получателите, които могат да бъдат ефикасно средство за популяризиране на постиженията на политиката на сближаване; освен това настоятелно призовава Комисията, държавите членки, регионите и градовете да комуникират по един по-ефективен начин за измеримите резултати на политиката на сближаване, които носят добавена стойност за ежедневието на гражданите на ЕС; настоятелно призовава комуникационните дейности съгласно специален бюджет в рамките на техническата помощ да продължат, ако е целесъобразно, едва след като даден проект бъде приключен, когато станат ясно видими резултатите;

Перспектива

34.

призовава насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността в целия ЕС и насочването на фондовете на ЕС към растежа, работните места и конкурентоспособността да се постави на челно място в програмата на ЕС; призовава също така за продължаване на борбата срещу регионалните различия, бедността и социалното изключване, както и срещу дискриминацията; счита, че освен целите, залегнали в Договорите, политиката на сближаване следва да продължи да служи като инструмент за постигането на политическите цели на ЕС, като по този начин допринася за по-голяма осведоменост за неговите резултати, и да остане основната инвестиционна политика на Съюза, която е на разположение на всички региони;

35.

изтъква отново, че е крайно време да се подготви политиката на сближаване на ЕС за периода след 2020 г., за да започне тя на практика от самото начало на новия програмен период; поради това призовава за изготвянето от страна на Комисията на нова законодателна рамка, която да започне своевременно, а именно бързо след представянето и превода на официалните езици на предложението на Комисията за следващата МФР; освен това призовава за навременното приемане на всички законодателни предложения за бъдещата политика на сближаване, както и за насоки за управление и контрол преди началото на новия програмен период, без обратна сила; подчертава, че забавеното изпълнение на оперативните програми засяга ефективността на политиката на сближаване;

36.

отбелязва, че основата на сегашната политика на сближаване в законодателната рамка трябва да се запази след 2020 г., придружена с по-точни, засилени, лесно достъпни и ориентирани към резултатите политики и с добавена стойност на политиката, за която са по-добре информирани гражданите;

37.

подчертава с оглед на предложението на Комисията 2016/0282(COD), че приемането на мигранти и бежанци под международна закрила, както и тяхната социална и икономическа интеграция, изискват последователен транснационален подход, който трябва да бъде третиран чрез настоящето и бъдещето на политиката на сближаване на ЕС;

38.

изтъква значението на осигуряването на стабилност на правилата; призовава Комисията, при изготвянето на разпоредби за осъществяване на политиката на сближаване в рамките на следващата МФР, да сведе промените до минимум; изразява убеденост в необходимостта от запазване на подходящ, ако не увеличен, дял в бюджета на ЕС за политиката на сближаване след 2020 г., в светлината на сложните вътрешни и външни предизвикателства, на които ще трябва да се обърне внимание в политиката с оглед на нейните цели; счита, че тази политика не бива да отслабва при никакви обстоятелства, включително Брекзит, а нейният дял в общия бюджет на ЕС следва да не бъде отслабен чрез „изсмукване“ на средства с цел финансиране на нови предизвикателства; подчертава многогодишния характер на политиката на сближаване и призовава за запазване на нейния 7-годишен програмен период или за въвеждане на 5+5-годишен програмен период със задължително междинно преразглеждане;

39.

призовава за бързо разпределяне на резерва за изпълнение; отбелязва, че времето между изпълнението и освобождаването на резерва е твърде дълго, като по този начин се намалява ефективността на резерва; настоятелно призовава Комисията да позволи на държавите членки да приведат в действие използването на резерва за изпълнение във възможно най-кратък срок след приключването на прегледа;

40.

в този контекст отбелязва, че програмата в областта на цифровите технологии, включително предоставянето на необходимата инфраструктура и напредничави технологични решения, трябва да е приоритет в рамката на политиката на сближаване, по-специално през следващия период на финансиране. отбелязва, че развитието на сектора на далекосъобщенията във всички случаи трябва да бъде придружено от подходящо обучение, което също следва да бъде подкрепено от политиката на сближаване;

o o

41.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки и техните парламенти, и на Комитета на регионите.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(8) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.

(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0321.

(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0217.

(12) ОВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 14.

(13) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 1.

(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0383.

(15) Приети текстове, P8_TA(2016)0336.

(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0311.

(17) Приети текстове, P8_TA(2016)0211.

(18) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.

(19) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(20) Приети текстове, P8_TA(2015)0307.

(21) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 1.

(22) Приети текстове, P7_TA(2014)0133.

(23) Приети текстове, P8_TA(2015)0384.

(24) ECLI:EU:C:2015:813.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/50

P8_TA(2017)0255

Състоянието на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно състоянието на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието (2016/2079(INI))

(2018/C 331/07)

Европейският парламент,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (1) (Регламента за ОПОР),

—	като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (4) (Регламент за ННН риболов).

—	като взе предвид средносрочната стратегия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) (2017—2020), която има за цел устойчивото развитие на рибарството на Средиземно и Черно море,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда (5),

—	като взе предвид резолюцията на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—	като взе предвид регионалната конференция относно „Изграждане на бъдеще за устойчивия дребномащабен риболов в Средиземно море и Черно море“, проведена в Алжир, Алжир, 7—9 март 2016 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0179/2017),

А.	като има предвид, че със своите 17 000 морски видове Средиземно море е една от областите с най-голямо биологично разнообразие в света; като има предвид, че поради това при определянето на начините за неговото управление е необходим съобразен с видовото многообразие подход;

Б.

като има предвид, че в своето съобщение „Консултация относно възможностите за риболов за 2017 г. съгласно общата политика в областта на рибарството“ (COM(2016)0396) Комисията изтъква, че в Средиземно море прекомерният риболов продължава да преобладава и че са необходими спешни мерки за промяна на това положение; като има предвид, че в цитирания документ Комисията изразява загриженост, че уловът на много от видовете, които подлежат на оценка, превишава значително целта за максимален устойчив улов (МУУ);

В.

като има предвид, че Средиземноморието трябва да се справи с голямото предизвикателство за постигане на целта за постепенно възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомасата, позволяващи да се постига максимален устойчив улов, най-късно до 2020 г. за всички запаси; като има предвид, че за това предизвикателство е необходимо участието и ангажираността на страни извън ЕС; като има предвид, че общото равнище на прекомерния риболов в Средиземноморския басейн отговаря приблизително на 2 до 3 пъти равнището на максималния устойчив улов; като има предвид, че въпреки положените както на равнище ЕС, така и извън него, значителни усилия за осигуряване на прилагането и спазването на законодателството от страна на сектора на риболова, над 93 % от оценяваните в Средиземноморието видове все още се считат за обект на прекомерен риболов;

Г.

като има предвид, че рибарството в този регион е от голямо социално-икономическо значение за населението по крайбрежието; като има предвид, че секторът осигурява заетост на стотици хиляди хора, включително чрез сектора на вторичната преработка, по-специално на значителен брой жени, чиято заетост зависи от рибарството; като има предвид, че Средиземно море дава жизненоважен принос за гарантиране на продоволствената сигурност, по-специално за най-уязвимото население на региона; като има предвид, че рибарството предлага начин за допълване на доходите или на доставките на храни и допринася за регионалната стабилност;

Д.	като има предвид, че Средиземно море е засегнато от редица фактори — например замърсяването, причинено от морския транспорт — които, наред с риболова, оказват влияние върху здравето на рибните запаси;

Е.

като има предвид, че 80 % от риболовните кораби и 60 % от работните места в Средиземноморския басейн са свързани с дребномащабен риболов; като има предвид, че липсва общоприето определение за дребномащабен риболов на европейско равнище — факт, който предизвиква съжаление, въпреки че намирането на подобно определение е трудно предвид разнообразието на специфичните особености и характеристики на морската екосистема и на риболовния сектор; като има предвид, че „дребномащабният крайбрежен риболов“ е официално дефиниран единствено за целите на Европейския фонд за рибарство (Регламент (ЕО) № 1198/2006) като „риболов, осъществяван от риболовни съдове с габаритна дължина под 12 метра, които не са съоръжени с потопяем риболовен уред“ (като например тралове); като има предвид, че определението за дребномащабен риболов следва да отчита редица национални и регионални характеристики;

Ж.

като има предвид, че на срещата на високо равнище, която се проведе в Катания през февруари 2016 г. относно състоянието на запасите в Средиземно море, беше постигнато споразумение за спешната необходимост от обръщане на тези отрицателни тенденции и се отчете голямото предизвикателство за възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомасата, позволяващи постигане на максимален устойчив улов, като същевременно се спази задължението по ОПОР във връзка с целта за максимален устойчив улов за всички видове най-късно до 2020 г.;

З.

като има предвид, че освен пред прекомерен риболов, Средиземно море е изправено пред многобройни предизвикателства, голяма част от които се дължат на гъсто населената крайбрежна ивица (излишък на хранителни вещества, замърсители, промени в местообитанията и крайбрежната линия), но също и на морския транспорт, свръхексплоатацията на ресурсите, включително добива на нефт и газ, наред с другото; като има предвид, че Средиземноморието е също така силно уязвимо поради изменението на климата, което в комбинация с интензивния морски трафик улеснява въвеждането и установяването на нови инвазивни видове;

И.

като има предвид, че невъзможността за използване на специфични уреди и техники, които са по-приемливи и които имат по-незначително въздействие върху положението на застрашените запаси, оказва сериозно влияние върху жизнеспособността на вече маргинализираните крайбрежни и островни общности, възпрепятства развитието и води до увеличаване на обезлюдяването;

Й.	като има предвид, че крайбрежните общности във всички средиземноморски държави членки са силно зависими от риболова и по-специално от дребномащабния риболов и че във връзка с това те са изложени на риск поради липсата на устойчивост на рибните запаси;

К.	като има предвид, че в ЕС съществува голям брой крайбрежни общности, които зависят предимно от традиционни, непромишлени и дребномащабни риболовни дейности в Средиземноморския басейн;

Л.	като има предвид, че любителският риболов в много региони на Средиземноморието има социално-икономическа стойност и както пряко, така и косвено въздействие върху заетостта;

М.	като има предвид, че е необходимо да се отчита ролята на любителския риболов за състоянието на рибните запаси в Средиземноморието;

подчертава значението на цялостното прилагане в кратки срокове на заложените в ОПОР цели и действия, както и на своевременното изготвяне и ефективното изпълнение на многогодишните планове за управление в съответствие с подход, фокусиран върху регионализацията и многобройността на видовете; подчертава по-специално необходимостта от постигането на целта за добро екологично състояние, посочена в Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО), като се има предвид, че мерките за управление на риболова следва да се определят в контекста на ОПОР;

счита, че Средиземноморието следва да продължи да получава различно отношение в сравнение с останалите морски басейни в обхвата на ОПОР, тъй като голяма част от него представлява международни води, в които трети държави имат решаваща роля за състоянието на рибните запаси;

счита, че е необходим колективен отговор, който да се основава на сътрудничеството на много равнища: международно, европейско, национално и регионално; счита, че всички заинтересовани страни, включително рибарите професионалисти и любители, риболовната промишленост, традиционният и непромишленият риболов, учените, регионалните организации, управителите на защитени морски зони, синдикалните организации и НПО, следва да бъдат включени в приобщаващ, движен „отдолу-нагоре“ процес; подчертава стратегическата роля на Консултативния съвет за Средиземно море в този контекст;

подчертава, че без осведомеността, пълната подкрепа и участието на крайбрежните общности, които трябва да бъдат информирани за опасностите от изчерпване на запасите и видовете с оглед на тяхното социално-икономическо бъдеще, мерките за управление и регулациите няма да реализират пълния си потенциал;

посочва липсата на общи, подробни определения за дребномащабния и непрофесионалния риболов; подчертава, че такива определения са необходими на равнището на ЕС възможно най-скоро с оглед на предприемането на по-нататъшни политически действия;

подчертава, че в областта на рибарството определянето на политиките следва да бъде такова, че да позволява на рибарите и техните сдружения и организации на производители, професионални съюзи, групи за действие в крайбрежните райони и местни общности да бъдат включени в процеса на вземане на решения и да съставляват неразделна част от него, в съответствие с принципа на регионализация на ОПОР, в т.ч. и трети държави на източните и южните брегове на Средиземноморския басейн; подчертава, че само чрез създаване на справедливи, балансирани и равноправни условия за всички участващи държави и за всички оператори в сектора на риболова в Средиземноморието ще бъде възможно да се осигури добро състояние на рибните ресурси и устойчиво и печелившо рибарство, и с това да се поддържат настоящите равнища на заетост и в най-добрия случай — да се създават повече работни места в сектора на риболова; подчертава важната роля на едни силни и независими социални партньори в сектора на риболова, както и на институционализирания социален диалог и участието на работниците и служителите по въпросите, свързани с дейността на дружествата;

отбелязва, че ОПОР предоставя стимули, включително възможности за риболов, за селективен риболов с гарантирано ограничено въздействие върху морската екосистема и рибните ресурси; подчертава, че в това отношение е необходимо държавите членки да използват прозрачни и обективни критерии, включително критерии от екологичен, социален и икономически характер (член 17 от Регламента за ОПОР); настоятелно призовава да бъдат положени усилия в тази посока, за да се гарантира, че на дребномащабните риболовни флотове (за непромишлен и традиционен риболов) — ако извършват селективен риболов с ограничено въздействие — се предоставят повече стимули и преференциален достъп до крайбрежните риболовни зони; подчертава, че е важно да се проведат консултации със засегнатите крайбрежни общности;

отбелязва, че влиянието на любителския риболов върху запасите и социално-икономическият му потенциал в Средиземно море не са достатъчно проучени; счита, че броят на любителите рибари, обемът на техния улов и създадената от тях добавена стойност в крайбрежните общини следва да бъдат предмет на събиране на данни в бъдеще;

отбелязва, че любителският риболов генерира висока икономическа възвращаемост за местните общности, чрез дейности като туризъм, например, като оказва слабо въздействие върху околната среда и следователно следва да бъде насърчаван;

10.

счита, че е от първостепенно значение да се даде определение за крайбрежен, дребномащабен крайбрежен и традиционен риболов в съответствие със социално-икономическите характеристики, като се прилага регионален подход;

11.

подчертава, че крайбрежният риболов използва традиционни уреди и техники, които поради своите специфични характеристики определят идентичността и начина на живот на крайбрежните региони, и че е от първостепенно значение да се съхрани тяхното използване и те да бъдат запазени като елемент от културното, историческото и традиционното наследство;

12.

счита, че в контекста на регионализацията и като се вземат под внимание характерните особености на всеки вид риболов, следва да бъдат разрешени определени обосновани дерогации по отношение на използването на специфични риболовни уреди и техники;

13.

подчертава, че според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) към опазването, управлението и използването на живите морски ресурси следва да се приложи подход на предпазливост, който да отчита социално-икономическите съображения така, че да се постигне устойчив риболов, като същевременно се опазва и съхранява морската среда като цяло; подчертава, че липсата на научна информация не трябва да бъде извинение за неприлагане на управленски мерки за опазване; счита, че е изключително важно бързо да се преодолее липсата на данни и реални научни доказателства за положението на рибните запаси; подчертава, че следва да бъдат проведени консултации с всички заинтересовани страни, за да се включат в този процес;

14.

счита, че с цел защита и опазване на рибните и природните ресурси на Средиземно море, политиките за управление на рибарството трябва да са ефективни и подкрепени от силни, широкообхватни и спешни политики и мерки за противодействие на факторите, които влияят и имат отрицателно въздействие върху тези ресурси, като например: изменение на климата (глобално затопляне, киселинност, валежи), замърсяване (химично, органично, с макрочастици и с микрочастици), неконтролирано проучване и добив на нефт и газ, морски транспорт, инвазивни видове и унищожаване или промяна на естествените местообитания, най-вече крайбрежните; във връзка с това подчертава, че е важно да се разбира по-добре въздействието на тези фактори върху рибните запаси; призовава за укрепване в това отношение на наличния европейски капацитет за наблюдение и мониторинг на Средиземно море, като например Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) и морския компонент на програмата „Коперник“;

15.

счита, че защитата и опазването на рибните и морските ресурси на Средиземноморския басейн не следва да се основават единствено на мерки, свързани с риболовния сектор, а следва да включва и други сектори на дейности, които оказват въздействие върху морската среда;

16.

счита, че следва да се увеличат усилията в областта на познанията за морската среда, по-специално за популациите, които са обект на промишлен риболов, и тези познания следва да служат за основа за планирането на тяхната устойчива експлоатация;

17.

твърдо подчертава, че в Средиземноморския басейн все още продължава да съществува голям проблем с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН), включително в държавите от ЕС; счита, че нито едно действие за опазване на ресурсите, включително и преди всичко в икономиките, основани на дребномащабен риболов, не може да бъде ефективно, ако не се провежда решителна и категорична борба с ННН риболов; счита, че за да противодейства на ННН риболов ЕС трябва да си осигури подкрепата на граничещите със Средиземно море трети държави; освен това счита, че е необходимо процедурите за контрол да се хармонизират подобаващо в целия средиземноморски басейн с оглед на огромните различия в прилагането на процедурите за проверка и санкции;

18.

припомня, че крайбрежните общности оказват голямо влияние върху ефикасността на мерките, насочени към предотвратяването, разкриването и идентифицирането на ННН риболов;

19.

счита за приоритет да се засили наблюдението както на сушата, по цялата верига на разпространение (пазари и ресторанти) така и в морето, особено в областите, в които риболовните дейности са временно преустановени или забранени;

20.

счита, че за да се избегнат социалните неравенства, възможностите за риболов следва да се разпределят чрез използването на обективни и прозрачни критерии, включително критерии от екологичен, социален и икономически характер при надлежно вземане под внимание на риболовните методи с незначително въздействие; счита, че възможностите за риболов следва също да бъдат справедливо разпределени в рамките на различните сегменти на риболова, включително традиционния и непромишления риболов; освен това счита, че следва да се предоставят стимули за риболовните флотове да използват по-селективни риболовни инструменти и техники за риболов с намалено въздействие върху морската среда в съответствие с член 17 от регламента за ОПОР;

21.

счита, че трябва да се търсят решения на изчерпването на рибните запаси в Средиземноморието чрез управление на риболова и мерки за опазване в промишления и любителския риболов, включително предимно чрез пространствени и времеви ограничения и дневни или седмични лимити за риболов, а също и квоти, по целесъобразност; счита, че това би гарантирало равнопоставени условия спрямо трети държави при споделени рибни запаси; счита, че тези мерки следва да се определят в тясно сътрудничество със съответния сектор, за да се гарантира ефективното им прилагане;

22.

приветства увеличаването на броя на инспекциите, провеждани от Европейската агенция за контрол на рибарството и подчертава необходимостта от засилване на усилията за справяне с двата основни проблема за спазването през 2016 г., по-конкретно: невярното деклариране на документи (корабен дневник, декларации за разтоварване и прехвърляне, бележки за продажба и т.н.) и използването на забранени или неотговарящи на изискванията риболовни съоръжения;

23.

подчертава, че в никакъв случай отговорностите, произтичащи от задължението за разтоварване, установено в реформираната ОПОР, не следва да падат върху рибарите;

24.

призовава за проучване на последиците от прекратяването на изхвърлянето на риба върху лишаването от храна на морски организми и други видове, като например чайките;

25.

отбелязва, че системата на защитените морски зони в Средиземноморието обхваща недостатъчна област от повърхността, с големи разлики в обхвата между различните басейни; посочва, че е наличен общ недостиг на икономически ресурси; счита, че е изключително важно да се признае и укрепи ролята, която защитените морски зони вече играят като напреднали лаборатории за научни изследвания за прилагането на конкретни мерки и за сътрудничество и споделено управление с рибарите, и да се оптимизира тяхното използване, в светлината на научните препоръки и целите за опазване; във връзка с това счита, че е важно да се осигури постоянно увеличаване на финансирането на системата; счита за съществено да се сътрудничи по-тясно с GFCM и с трети държави извън ЕС с оглед на определянето на зоните, които да бъдат подложени на защитни мерки, както и да се създаде ефективна система за мониторинг и контрол на ефективността на тези зони;

26.

подчертава, че е важно да се гарантира, че защитените морски зони обхващат поне 10 % от Средиземно море до 2020 г. в съответствие с цел 14.5 за устойчиво развитие на Обединените нации; приканва GFCM по време на годишната сесия през 2018 г. да приеме последователен график с подходящи задачи за постигането на тази цел; подчертава, че в много случаи съществуващите защитени морски зони не се стопанисват правилно; поради това счита, че наред с въвеждането на ефективна система за мониторинг и контрол е необходимо създаването и прилагането на мерки за управление съгласно екосистемния подход, за да може да бъде проверена ефективността на защитните мерки;

27.

подчертава по-специално необходимостта от защита на сътрудничеството при управлението на чувствителни области, които представляват важни зони за размножаване за най-важните от икономическа гледна точка видове (като например котловината Ябука в Адриатическо море);

28.

подчертава, че Средиземноморието се характеризира с единствена по рода си от биологична гледна точка популация, която се експлоатира от флотове на различни държави, и че следователно тясното сътрудничество и координацията на мерките за регламентиране на риболова между всички заинтересовани страни и на всички равнища е от първостепенно значение;

29.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки с цел справяне с проблема с морските отпадъци и пластмасите в морето, които причиняват много сериозни вреди за околната среда, екологични вреди, икономически вреди и вреди за здравето;

30.

счита за изключително важно политиките да възприемат разнообразен и диференциран подход в рамките на плановете за управление и да използват различни критерии, основани на биологичните характеристики на видовете и техниките на риболовните методи; счита освен това, че всеки многогодишен план следва да предвижда адекватно планиране в пространството (зони „без риболовна дейност“ на ротационен принцип, пълна или частична забрана в зависимост от риболовните системи) и във времето (периоди на биологично възстановяване), в допълнение към насърчаването на технически мерки, насочени към максимална селективност на съоръженията; подчертава, че следва да се предвиди подходяща финансова компенсация;

31.

приветства ангажиментите на Комисията в полза на многогодишен план за управление за Средиземно море; подчертава важността на регионализацията на ОПОР за управлението на риболова в Средиземноморския басейн; призовава Консултативният съвет за Средиземно море (MEDAC) да бъде включен в целия процес на изготвяне и въвеждане на многогодишния план за управление и на регионализираните мерки;

32.

подчертава, че по време на периодите на биологично възстановяване на рибарите следва да се гарантират подходящи доходи;

33.

отбелязва, че в Средиземноморието следва да бъде приет минимално допустим размер за всички търговски видове и целеви видове за любителски риболов, в зависимост от половата зрялост и въз основа на най-добрите налични научни познания; изтъква, че следва да бъдат предприети мерки за по-стриктно спазване на тези минимално допустими размери;

34.

счита, че е необходимо да се насърчат координирани действия с трети държави от Средиземноморието посредством подобряване на политическото и техническото сътрудничество под егидата на международните институции, действащи в тази зона; приветства стартиралата наскоро програма на Комисията MedFish4Ever — призив към действия за спиране на изчерпването на рибните запаси в Средиземно море; подчертава необходимостта от полагане на всички възможни усилия в рамките на тази инициатива за насърчаване на устойчив риболов в държавите от Средиземноморието;

35.

посочва, че е необходимо да се насърчи и създаде споразумение за пространствени и времеви забрани, които налагат временни и последователни ограничения през годината на риболова в зоните за размножаване на определени видове; изтъква, че това сезонно разпределение и специализацията на риболовното усилие ще бъдат високопродуктивни и следва да се планират съгласувано с рибарските общности и научните съветници;

Действия по отношение на трети държави

36.

настоятелно призовава Комисията да насърчава действия посредством GFCM за подобряване на състоянието на споделените с трети държави рибни запаси, като се възползва и от вече утвърдените дейности за сътрудничество между представителните органи на флотовете, на работещите в риболовния сектор предприятия и съответните власти или органи в заинтересованите трети държави;

37.

отбелязва, че липсата на обща регулаторна рамка за флотите на ЕС и флотите на трети държави, извършващи дейност в Средиземноморието, води до нелоялна конкуренция между рибарите и същевременно застрашава дългосрочната устойчивост на улова по отношение на споделените видове;

38.

подчертава значението на сътрудничеството и необходимостта от насърчаване на съответствието и еднаквите условия на конкуренция при контрола на рибарството с трети държави и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), както и от засилване на хоризонталната координация за управлението на морските зони и рибните запаси извън националните юрисдикции;

39.

призовава Комисията да подпомага средиземноморските държави извън ЕС за постигането на устойчив риболов, чрез подкрепа за дребномащабния и крайбрежния риболов, споделяне на най-добри практики и чрез поддържане на отворен канал за комуникация, и да започне необходимия диалог между различните участващи национални администрации, с цел да се подкрепи по подходящ начин изпълнението на средносрочната стратегия на GFCM (2017—2020 г.) и да се преобърне тревожната тенденция в състоянието на средиземноморските рибни запаси; призовава Комисията да организира ефективен обмен на информация с третите средиземноморски държави относно дейностите на флотите на други трети държави, извършващи дейности в Средиземно море;

40.

призовава за въвеждането на регионален план под егидата на GFCM с оглед гарантиране на равни условия за работа на всички плавателни съдове в басейна на Средиземно море и гарантиране на равновесието между рибните ресурси и капацитета на флотите на всички държави на средиземноморския бряг; призовава също така и за създаването на регионален център за сателитно наблюдение на плавателните съдове (VMS) и за съвместни проверки;

41.

препоръчва Комисията да прекрати вноса от трети държави, които не вземат необходимите мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, които произтичат от международното право, в качеството им на държави на знамето, пристанищни държави, крайбрежни или пазарни държави;

42.

призовава държавите членки и Комисията да подкрепят, да подпомагат възможно най-много и да работят заедно с трети държави с цел по-ефективна борба с ННН риболов в цялото Средиземноморие;

43.

настоятелно призовава крайбрежните държави да си сътрудничат с цел създаване на зони с ограничения за риболов и защитени морски зони, включително в международни води;

44.

подчертава необходимостта от установяване на основни правила на цялата територия на Средиземноморието за управление на любителския риболов;

Социално-икономически аспекти

45.

подчертава, че 250 000 души са пряко наети на плавателни съдове и че броят на хората, заети в риболовния сектор е значително по-висок, ако се вземат предвид семействата, чието препитание зависи от регионалния риболов и които са заети в свързаните с него сектори, като например преработката и поддръжката на плавателни съдове и туризма, включително туризма, свързан с любителския риболов; отбелязва, че 60 % от свързаната с рибарството работа е в развиващите се държави в южното и източното Средиземноморие, което показва колко значима е ролята на дребномащабния (непромишления и традиционния) риболов и любителския риболов за устойчивото развитие на тези региони, и по-специално на най-уязвимите крайбрежни общности;

46.

счита за изключително важно подобряването на условията на труд на рибарите, като се започне от достойно възнаграждение и справедлива конкуренция и се обърне специално внимание на големия процент злополуки в сектора както и на непропорционално високия риск от професионални заболявания; предлага държавите членки да установят инструменти за подпомагане на доходите, при дължимото зачитане на законите и практиките на всяка държава членка; в заключение препоръчва държавите членки да създадат компенсационен фонд за стабилни доходи, който да обхваща периодите, през които не се извършва риболов, които могат да обхващат неблагоприятни атмосферни явления, които правят риболова невъзможен и забранени сезони (периоди на биологично възстановяване) с цел защита на жизнения цикъл на експлоатираните видове, екологични бедствия или събития, свързани с продължителни периоди на екологично замърсяване или заразяване с морски биотоксини;

47.

отбелязва, че риболовният сектор на ЕС в последните няколко години преминава през период на затруднения, които се дължат на повишаването на производствените разходи, намаляването на рибните запаси, по-малкия улов и постоянния спад на доходите;

48.

отбелязва, че социално-икономическото положение в сектора се е влошило по различни причини, включително намаляването на рибните запаси, спада на стойността на рибата при първа продажба (която не се отразява в цената на дребно поради несправедливото разпределение на добавената стойност по веригата на стойността в сектора от страна на повечето посредници, а в някои региони и поради монопола върху дистрибуцията) и увеличаването на разходите за гориво; отбелязва, че тези трудности допринесоха за увеличаването на риболовното усилие, което е особено обезпокоително в случая с дребномащабния риболов и наистина може да застраши бъдещето на този традиционен начин на живот и оцеляването на местните общности, които разчитат до голяма степен на риболова;

49.

подчертава значението на разработването на инициативи, които биха могли да имат положително въздействие върху заетостта и са съвместими с намаляването на риболовното усилие, като например риболовен туризъм или научноизследователски дейности;

50.

призовава Комисията и държавите членки да подобрят достъпа до достойни условия на труд и адекватна социална закрила за всички работници в сектора на рибарството независимо от размера и вида на предприятието, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор, също и чрез подписани в региона споразумения за партньорство в областта на устойчивия риболов за борба със социалния дъмпинг, както и да подобряват достъпа до пазарите и до финансиране, сътрудничеството с публичните администрации и институции и диверсификацията на поминъка; подчертава важността на ефективните инспекции и контрол на труда;

51.

подчертава необходимостта от подобряване на условията на труд на рибарите предвид високия процент на злополуки в сектора, както и непропорционално високия риск от професионални заболявания, както физически, така и психически; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо равновесие между професионалния и личния живот на рибарите; подчертава значението на осигуряването на подходящи санитарни помещения на борда на риболовните кораби и на сушата, както и на подходящи условия за настаняване и на възможности за развлекателни дейности; подчертава необходимостта да се гарантира, че пристанищата и водните пътища са все така безопасно функциониращи и плавателни;

52.

подчертава необходимостта да се гарантира, че рибата и всеки рибен продукт, внесен в ЕС, отговаря на условия, които съответстват на международните стандарти за околна среда, трудови права и права на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят лоялна конкуренция и устойчивост в сектора на рибарството с цел защита на работните места и растеж; подчертава, че това е от съществено значение не само по отношение на конкуренцията в рамките на Съюза, но по-специално и що се отнася до конкурентите от трети държави;

53.

счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават пълноценното използване на средствата от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Европейския инструмент за съседство; счита, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да окаже съдействие както на държавите членки, така и на държавите извън ЕС във връзка с използването на всички налични средства по възможно най-ефективен начин, по-специално с оглед на:

—	подобряване на условията на труд и безопасността на борда;

—	подобряване на трудовия статус и професионалното обучение и подпомагане на появата и развитието на нови стопански дейности в сектора чрез наемане на работа, образование и мултидисциплинарно обучение на млади хора;

—	изтъкване на ролята на жените в риболова и пряко свързаните с него производствени сектори, предвид, че жените представляват 12 % от общата работна сила в сектора;

54.

изтъква, че ЕФМДР трябва да подпомага непромишления риболов да обнови своето риболовно оборудване, по-специално с оглед изпълнение на важните ограничения, свързани със задължението за разтоварване;

55.

призовава Комисията да насърчава създаването и дейностите на местни инициативни рибарски групи (МИРГ), които да популяризират устойчив модел на риболов;

56.

счита за изключително важно да се насърчава сътрудничеството между рибарите, да се изтъква неговото значение и то да се стимулира, по-специално сътрудничеството между дребните рибари от една и съща област или регион, с цел съвместно решаване на въпросите, свързани с планирането и управлението на местните рибни запаси за постигане на ефективна и практична регионализация в съответствие с целите на ОПОР; счита, че огромната разпокъсаност и диференциация в професиите, целите, техническите характеристики и използваното оборудване представлява една от специфичните характеристики на средиземноморския риболов и че във връзка с това един хоризонтален и еднакъв подход не би зачитал тези местни специфични особености;

57.

отбелязва, че въпреки последните подобрения, броят на рибните запасите, чието състояние не е надеждно оценено, остава голям, и че Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) изразява загриженост, че броят на оценките всъщност намалява — от 44 през 2012 г. до едва 15 през 2014 г.; подчертава, че е важно да бъде гарантирано бързо и правилно събиране на данни и да се насърчава и подкрепя увеличаване на броя на проучванията и на рибните запаси, за които има данни, като по този начин се подобряват познанията за запасите, за въздействието на любителския риболов и външните фактори, като например замърсяването, с цел да се постигне устойчиво управление на запасите;

58.

счита, че рационалното и устойчиво управление на ресурсите зависи от количеството събрани данни и от тяхното научно използване по отношение на фактори като риболовния капацитет, извършваните риболовни дейности и тяхното социално-икономическо състояние, както и биологичното състояние на използваните запаси;

59.

отбелязва, че само 40 % от рибата, която се разтоварва в зоната, обхваната от GFCM, е риба от запаси, за които на Комисията са били представени научни оценки, и че този процент е дори по-малък по отношение на запасите, обхванати от план за управление; обръща също внимание на необходимостта от подобряване на обхвата на научните оценки за състоянието на запасите и от повишаване на процента на разтоварвания, идващ от видове риболов, регламентирани с многогодишни планове за управление;

60.

подчертава важността на оценките на риболовното усилие във връзка с любителския риболов, както и събирането на данни за улова във всеки отделен морски басейн и на равнището на Средиземно море;

61.

подчертава необходимостта от интегрирани подходи, които да вземат предвид едновременно хетерогенността на морската среда, сложността на видовете в морето (използвани и неизползвани), различните характеристики и провеждането на риболовните дейности, обезценяването на рибата при първоначалната продажба и монопола на разпространението в някои региони, както и всички други фактори, които оказват влияние върху здравето на рибните запаси;

62.

признава, че наличните данни за измерване на обхвата и въздействието на дейностите на дребномащабния риболов са ограничени и могат да се различават в отделните държави; освен това, поради тази липса на данни съществува тенденция към подценяване на непромишления риболов;

63.

подчертава, че по-доброто разбиране на икономическото и социалното въздействие на различните видове риболов, по-специално на дребномащабния и любителския риболов, ще спомогне за определянето на най-добрите мерки за управление;

64.

решително подкрепя предложението на GFCM за създаване на каталог на риболовните дейности, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции, описание на риболовните зони, както и целевите видове и прилова, с цел да се осигури пълно описание на риболовните дейности в района и взаимодействията с останалите сектори, като например любителския риболов;

65.

счита, че за любителския риболов следва да се прилагат нови правила и следва също да бъде изготвен каталог за дейностите, свързани с любителския риболов, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции, описание на риболовните зони, както и на целевите видове и прилова;

66.

призовава Комисията да насърчава задълбочено научно сътрудничество и да работи за подобряване на събирането на данни за основните рибни запаси, като съкрати времето между събирането на тези данни и крайната им оценка и изиска от НТИКР оценки на новите запаси; изразява дълбоко съжаление, че не са налични достатъчни данни относно по-голямата част от разтоварванията в Средиземноморието („рибарство, за което няма пълни данни“);

67.

подчертава силната и жизненоважна необходимост от споделянето на данни и борба с тяхната недостъпност и разпръснатост чрез разработването на обща база данни с изчерпателни и надеждни данни за риболовните ресурси и чрез създаването на мрежа от експерти и научноизследователски институции, като се обхващат различни области от науката за рибарството; подчертава, че тази база данни следва да бъде финансирана от ЕС и следва да включва всички данни за рибарството и риболовните дейности по географска зона, включително данни за любителския риболов, за да се улесни наблюдението на качествени, независими и изчерпателни данни и по този начин да се подобрят оценките на запасите;

68.

отбелязва, че въздействието, характеристиките и размерът на ННН риболов понастоящем не са достатъчно оценени, че оценяването им е различно в отделните средиземноморски държави и че във връзка с това тези държави не са представени правилно в информацията относно актуалното състояние на рибарството и относно тенденциите във времето; подчертава, че тези държави следва да бъдат взети под внимание в достатъчна степен при разработването на научните оценки за целите на управлението на рибарството;

69.

призовава държавите членки да се справят с измамите с морски продукти чрез етикетиране на продуктите и проследимост и да положат повече усилия в борбата с незаконния риболов; изразява съжаление поради липсата на информация за състоянието на повечето от запасите („запаси, за които липсват достатъчно данни“) и факта, че около 50 % от улова не се декларира официално, а 80 % от разтоварванията са „на запаси, за които липсват достатъчно данни“;

70.

призовава държавите членки да ратифицират и изцяло да прилагат всички съответни конвенции на МОН за работниците в секторите на рибарството, за да се гарантират добри условия на труд и да се укрепят институциите за колективно договаряне, така че работниците в морския сектор, включително самостоятелно заетите лица, да се възползват от трудовите си права;

71.

призовава Комисията да насърчава и подпомага инвестициите в диверсифициране и иновации в сектора на рибарството чрез развиване на допълващи дейности;

Осведоменост

72.

подчертава, че може да се постигнат ефективни резултати и цялостно прилагане посредством високо равнище на отговорност и осведоменост на операторите в сектора, чрез подобряване на уменията и образоване на всички рибари (професионални и любители) и тяхното включване в процеса на вземане на решения, като се добавят конкретни действия за разпространение на добри практики;

73.

счита, че е важно да се насърчава задължителното предоставяне на подходяща информация на потребителите, която да посочва точния произход на продуктите и метода и датата на улова; счита, че следва да се анализира и оцени дали мерките, посочени в новата ООП, са успели да подобрят информацията за потребителите;

74.

счита, че е важно също така да се повиши информираността на потребителите и те да се насърчават към отговорна консумация на риба, като предпочитат местни видове, уловени с устойчиви техники, по възможност произхождащи от непрекомерно използвани и слабо предлагани на пазара запаси; счита, че за тази цел е необходимо да се насърчи ефективна и надеждна система за проследяване и етикетиране в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, за да се информират потребителите и, наред с другото, да се води борба с измамите с храни;

75.

счита, че трябва да се намери баланс между лоялната конкуренция, изискванията на потребителите, устойчивостта на сектора на рибарството и запазването на работни места; подчертава необходимостта от цялостен подход и силна политическа воля от страна на всички средиземноморски държави за справяне с предизвикателствата и подобряване на положението в Средиземно море;

76.

приветства стартираната от Комисията кампания MedFish4Ever с цел повишаване на осведомеността на обществеността за положението в Средиземно море;

77.

счита, че в учебните заведения и болниците, както и в другите публични центрове, следва да се доставят местни видове риба;

78.

подчертава факта, че този нов сценарий и всички нови взаимосвързани фактори в Средиземноморието, трябва да доведат до преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1967/2006 за Средиземноморието, с цел адаптиране към настоящата ситуация;

79.

отбелязва, че Регламент (ЕО) № 1967/2006 трябва да бъде преразгледан, по-специално онази част от него, която се отнася до забраната за използването на определени традиционни уреди (като например забрана за използването на хрилни мрежи извън категорията на търговския риболов), както и разпоредбите, засягащи специфичните характеристики на риболовните уреди, като например височината и размера на отворите на рибарските мрежи, както и дълбочината и разстоянието от брега, на които може да се използват тези уреди;

o o

80.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(2) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(3) ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11.

(4) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.

(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0343.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/60

P8_TA(2017)0260

Необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените (2016/2061(INI))

(2018/C 331/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 8, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права и равенството между жените и мъжете,

—	като взе предвид членове 22 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Общ коментар № 16 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН: „Равни права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права“ (член 3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права) (1) и Общ коментар № 19 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН: „Правото на социална сигурност“ (член 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права) (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—	като взе предвид член 4, параграфи 2 и 3, и членове 12, 20 и 23 от Европейската социална харта,

—	като взе предвид заключенията на Европейския комитет по социални права от 5 декември 2014 г. (3),

—	като взе предвид Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (4),

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (5),

—	като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (6),

—	като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (7),

—	като взе предвид пътната карта на Комисията от август 2015 г. относно ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278), и по-специално цел 3.2 от него,

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно положението на жените, наближаващи пенсионна възраст (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно положението на самотните майки (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г. (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот (15),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. относно равните възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите,

—	като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на тройката председателства на ЕС (Нидерландия, Словакия и Малта),

—	като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

—

като взе предвид проучването възложено от Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси „The gender pension gap: differences between mothers and women without children“ („Неравенство между половете по отношение на пенсиите: разлики между майките и жените без деца“) от 2016 г. и проучването на Европейската комисия „The Gender Gap in Pensions in the EU“ („Разлики в размера на пенсиите на мъжете и жените в ЕС“) от 2013 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0197/2017),

А.

като има предвид, че в ЕС през 2015 г. разликата в пенсиите на мъжете и жените, която може да бъде определена като разликата между средните доходи преди облагането им, получавани под формата на пенсия от жените, и съответните средни доходи, получавани от мъжете, възлизаше на 38,3 % при възрастовата група от 65 години нагоре и че тази разлика се е увеличила в половината от държавите членки през последните пет години; като има предвид, че финансовата криза през последните няколко години оказа отрицателно въздействие върху доходите на много жени; като има предвид, че в някои държави членки между 11 и 36 % от жените нямат достъп до каквато и да е пенсия;

Б.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е един от общите и основни принципи, заложени в член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в член 8 от ДФЕС и в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид също така, че равенството между половете следва да се интегрира във всички политики, инициативи, програми и дейности на Съюза;

В.	като има предвид, че жените получават по-малки пенсии в сравнение с мъжете в повечето държави — членки на ЕС, и че техният дял в категориите на най-бедните пенсионери е несъразмерно голям, а в категориите на най-богатите пенсионери — несъразмерно малък;

Г.

като има предвид, че тези различия са неприемливи и следва да бъдат намалени и че всички пенсионни вноски следва да се изчисляват и налагат по неутрален спрямо пола начин в ЕС, като се има предвид, че равенството между половете е един от основополагащите принципи на ЕС и че правото на всички хора на достоен живот е едно от основните права, заложени в Хартата на основните права на ЕС;

Д.

като има предвид, че един на всеки четирима души в ЕС-28 зависи от своята пенсия като основен източник на доходи и че значителното нарастване на броя на лицата, достигнали пенсионна възраст, вследствие на удължаването на продължителността на живота и застаряването на населението като цяло ще доведе до удвояване на тази категория до 2060 г.;

Е.	като има предвид, че в резултат от демографските промени в бъдеще все по-малко заети лица ще трябва да обезпечават все повече пенсионери, което означава, че схемите за частно и професионално пенсионно осигуряване ще придобиват все по-голямо значение;

Ж.

като има предвид, че пенсионните политики имат за цел да гарантират икономическа независимост, която е от съществено значение за равенството между жените и мъжете, както и имат за цел системите за социална сигурност в държавите членки да предоставят на всички граждани на ЕС достойни и адекватни доходи след пенсиониране и приемлив жизнен стандарт, както и защита от риска от бедност вследствие на въздействието на различни фактори или от социално изключване, като по този начин се осигури активно социално, културно и политическо участие и достоен живот на хората в напреднала възраст, за да могат те да продължат да бъдат част от обществото;

З.

като има предвид, че нарастващата лична отговорност за решенията по отношение на спестяванията, свързани с различни рискове, също така означава, че отделните лица трябва да бъдат ясно информирани за наличните възможности и свързаните с тях рискове; като има предвид, че както жените, така и мъжете, но по-специално жените, трябва да бъдат подпомагани да подобряват равнището си на финансова грамотност, за да могат да вземат информирани решения в една все по-сложна сфера;

И.

като има предвид, че се наблюдава тенденция, при която разликата в пенсиите влошава положението на жените, що се отнася до тяхната икономическа уязвимост, и ги излага на риск от социално изключване, постоянна бедност и икономическа зависимост, по-специално от техните съпрузи или други членове на семейството; като има предвид, че разликата в заплащането и пенсиите е още по-ясно изразена при жените, намиращи се в многостранно неравностойно положение или принадлежащи към расови, етнически, религиозни и езикови малцинства, като се има предвид, че те често заемат работни места, изискващи по-малко на брой умения и по-ниска степен на отговорност;

Й.

като има предвид, че свързването на пенсиите по-скоро с индивидуалните, отколкото с производните права, може да спомогне да се гарантира икономическата независимост на всички хора, да се намалят възпиращите фактори за включване в официална трудова дейност и да се сведат до минимум свързаните с пола стереотипи;

К.

като има предвид, че вследствие на по-дългата продължителност на живота на жените е вероятно те да имат нужда, като средна стойност, от по-големи пенсионни доходи в сравнение с мъжете за периода след своето пенсиониране; като има предвид, че е възможно те да получават такива допълнителни доходи чрез механизми за наследствена пенсия;

Л.

като има предвид, че поради липсата на сравними, пълни, надеждни и редовно актуализирани данни с оглед на извършването на оценка на размера на разликата в пенсиите и на ролята на различните фактори, които допринасят за нея, е трудно да се определи кои са най-ефективните начини за преодоляването на този проблем;

М.

като има предвид, че при възрастовата група 65—74 години се наблюдава по-голяма разлика (над 40 %) в сравнение със средната стойност за всички хора над 65 години, по-конкретно вследствие на факта, че в някои държави членки в определени случаи, например при настъпване на смърт на единия от съпрузите, пенсионните права се прехвърлят;

Н.

като има предвид, че съкращаването на средства и замразяването на пенсиите увеличават риска от бедност сред хората в напреднала възраст, особено сред жените; като има предвид, че процентът на възрастните жени, застрашени от бедност и социално изключване, през 2014 г. беше 20,2 % в сравнение с 14,6 % при мъжете, както и че към 2050 г. делът на хората над 75-годишна възраст, застрашени от бедност, може да достигне 30 % в по-голямата част от държавите членки;

О.	като има предвид, че хората над 65 години разполагат с доходи в размер на около 94 % от средните за цялото население, но че все още около 22 % от жените на възраст над 65 г. живеят под прага на риска от бедност;

П.

като има предвид, че средната разлика в пенсиите в ЕС като цяло за 2014 г. крие значителни различия между държавите членки; като има предвид, че за сравнение най-ниската разлика в пенсиите на жените и мъжете е 3,7 %, а най-високата е 48,8 %, като разликата в пенсиите надхвърля 30 % в 14 държави членки;

Р.	като има предвид, че съществуват големи разлики между държавите членки по отношение на дела от населението, получаващ пенсия — през 2013 г. той беше 15,1 % в Кипър и 31,8 % в Литва, докато в повечето държави — членки на ЕС по-голямата част от получаващите пенсии през 2013 г. са били жени;

С.

като има предвид, че разликата в пенсиите, която е резултат от множество фактори, отразява съществуващото неравновесие между половете, що се отнася до тяхното професионално развитие и семейна ситуация, възможностите за пенсионно осигуряване, съответната им позиция в структурата на семейството и начините на изчисляване на доходите за целите на пенсионната система; като има предвид, че тя също така отразява сегрегацията на пазара на труда и по-високия дял на жените, които работят на непълен работен ден, получават по-ниски почасови възнаграждения, прекъсват трудовата си дейност и имат по-малък трудов стаж вследствие на неплатения труд, извършван от тях в ролята им на майки и на лица, полагащи грижи за членове на семействата си; като има предвид, че следователно разликата в пенсиите следва да се разглежда като ключов показател за неравенството между половете на пазара на труда, още повече с оглед на това, че настоящото равнище на разликата в пенсиите между половете е много близко до разликата като цяло между печеленото от жените и мъжете (39,7 % през 2015 г.);

Т.

като има предвид, че действителният мащаб на разликата в пенсиите, който се обуславя от всички натрупани прояви на неравновесие и неравeнство между половете (например по отношение на достъпа през целия живот до енергия и финансови ресурси), възникващи в рамките на целия професионален живот на хората и отразени в пенсиите по първия и втория стълб, може да бъде прикриван от наличието на корективни механизми;

У.

като има предвид, че разликата в пенсиите във всеки един момент отразява условията, царящи в обществото и на пазара на труда в продължение на няколко десетилетия; като има предвид, че тези условия търпят промени, в някои случаи съществени, които ще окажат въздействие върху потребностите на различните поколения жени пенсионери;

Ф.	като има предвид, че разликата в пенсиите на пенсионираните жени варира в зависимост от личното, социалното, гражданското и/или семейното положение; като има предвид, че с оглед на това прилагането на унифициран подход не би довело непременно до по-добри резултати;

Х.

като има предвид, че домакинствата с един родител са особено уязвими, тъй като те представляват 10 % от всички домакинства с деца на издръжка, и че 50 % от тези домакинства са застрашени от бедност и социално изключване — два пъти повече от процента за населението като цяло; като има предвид, че съществува положителна корелация между разликата в пенсиите и броя на отгледаните деца, и като има предвид, че разликата в пенсиите между половете при омъжените жени и майки е значително по-голяма в сравнение с неомъжените жени без деца; като има предвид, че с оглед на това неравенството, с което се сблъскват майките, по-специално самотните майки, вероятно ще се увеличи при пенсионирането им;

Ц.

като има предвид, че бременността и родителския отпуск често тласкат майките — които представляват 79,76 % от лицата, които намаляват работното си време, за да се грижат за деца под осемгодишна възраст — да се насочват към нископлатени работни места или работни места на непълно работно време или към нежелани прекъсвания на професионалната кариера, за да могат да се грижат за децата си; като има предвид, че отпускът по майчинство, отпускът по бащинство и родителският отпуск са необходими и жизненоважни инструменти за по-доброто разпределение на задачите по полагане на грижи, подобряването на равновесието между професионалния и личния живот и свеждането до минимум на прекъсванията на професионалната кариера на жените;

Ч.	като има предвид, че броят на децата не оказва никакво въздействие или дори може да окаже положително въздействие върху равнището на заплащане, а следователно също и върху пенсионните права на бащите;

Ш.

като има предвид, че процентът на безработицата сред жените се подценява предвид факта, че много от тях не са регистрирани като безработни, особено живеещите в селските и отдалечените райони жени, много от които се посвещават изцяло на домакинството и грижите за децата; като има предвид, че това води до разлики в техните пенсии;

Щ.	като има предвид, че така наречените традиционни начини на организация на труда затрудняват двойките, в които и двамата родители желаят да упражняват професионалната си дейност на пълно работно време, да съвместяват по хармоничен начин семейния и професионалния си живот;

АА.

като има предвид, че чрез системата за трупане на осигурителен стаж (т.нар. „пенсионни кредити“) от мъжете и жените при полагане на грижи за деца или членове на семейството може да се спомогне за избягване на неблагоприятното отражение върху пенсията на периодите на прекъсване на трудовата дейност по повод на полагане на грижи, и като има предвид, че е желателно подобни схеми да се разширят и прилагат по-активно във всички държави членки;

АБ.	като има предвид, че „пенсионните кредити“, прилагани за различни форми на заетост, могат да помогнат на всички работещи да получат доход от пенсия;

АВ.

като има предвид, че макар и да са положени известни усилия за подобряване на тази ситуация, равнището на трудова заетост на жените все още е по-ниско в сравнение с целите на стратегията „Европа 2020“ и много по-ниско в сравнение със заетостта сред мъжете; като има предвид, че нарастващото участие на жените на пазара на труда оказва принос за усилията за намаляване на разликата в пенсиите на мъжете и жените в ЕС, тъй като съществува пряка връзка между участието на пазара на труда и размера на пенсиите; като има предвид при все това, че равнището на заетост не предоставя данни за продължителността и естеството на трудовата дейност и че следователно то е ограничено като източник на информация за размера на заплащането и пенсиите;

АГ.

като има предвид, че трудовият стаж има пряко отражение върху пенсионните доходи; като има предвид, че средният трудов стаж на жените е с 10 години по-къс в сравнение с мъжете и че разликата в пенсиите е двойно по-висока при жените с трудов стаж под 14 години (64 %) в сравнение с жените с по-дълъг трудов стаж (32 %);

АД.

като има предвид, че при жените има по-голяма вероятност те да прекъсват професионалната си кариера, да извършват нестандартна трудова дейност, да работят на непълно работно време (32 % от жените в сравнение с 8,2 % от мъжете) или безплатно, особено когато те предоставят грижи за деца и роднини и носят почти изключителна отговорност за полагането на грижи и домакинската работа поради продължаващото неравенство между половете, като всичко това е в ущърб на техните пенсии;

АЕ.

като има предвид, че инвестирането в училищата, предучилищното образование, университетите и грижите за възрастни хора може да спомогне за постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот и може да доведе в дългосрочен план не само до създаването на работни места, но също и до това жените да могат да намират висококачествена работа и да остават на пазара на труда по-дълго време, което в дългосрочен план ще окаже положително въздействие върху техните пенсии;

АЖ.

като има предвид, че неформалните грижи са основен стълб на нашето общество и че до голяма степен те се извършват от жени, и този дисбаланс е отразен в разликата в пенсиите между половете; като има предвид, че този вид „невидим“ труд не е признат в достатъчна степен, особено по отношение на пенсионните права;

АЗ.

като има предвид, че в ЕС все още съществува голяма разлика в заплащането на жените и мъжете и че през 2014 г. тя възлизаше на 16,3 %, по-конкретно вследствие на дискриминацията и сегрегацията, които водят до прекомерно висок дял на жените в сектори, в които равнището на възнаграждението е по-ниско в сравнение със секторите, в които преобладават мъжете; като има предвид, че други фактори като прекъсването на трудовата дейност или работата на непълно работно време по принуда с цел съчетаване на професионалните и семейните задължения, стереотипните представи, подценяването на женския труд и различията в образователния ценз и професионалния опит също допринасят за разликата в заплащането на жените и мъжете;

АИ.

като има предвид, че целта на ЕС за постигане на подходяща социална закрила е заложена в член 151 от ДФЕС, и като има предвид, че поради това ЕС следва да окаже подкрепа на държавите посредством препоръки за подобряване на закрилата на възрастните хора, които поради възрастта или личните си обстоятелства имат право да получават пенсия;

АЙ.

като има предвид, че укрепването на връзката между пенсионните вноски и възнаграждението, успоредно с все по-голямата роля, която изпълняват вторият и третият стълб в организацията на пенсионните системи, пренасочва риска от появата на специфични за всеки пол фактори, допринасящи за разликата в пенсиите, към частните пенсионни фондове;

АК.	като има предвид, че реформите на пенсионните системи, предвидени в Бялата книга за пенсиите на Европейската комисия от 2012 г., така и не бяха подложени на предварителни и последващи оценки на въздействието им върху половете;

АЛ.

като има предвид, че организацията на публичните системи за социална сигурност и пенсионните системи е от изключителната компетентност на държавите членки; като има предвид, че ЕС преди всичко разполага с правомощия да подкрепя държавите членки в областта на пенсионните схеми, по-специално по силата на член 153 от ДФЕС;

Общи бележки

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки с оглед на разработването на стратегия за премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените в Европейския съюз и подпомагането им да създадат насоки в това отношение;

приема и подкрепя призива на Съвета за нова инициатива на Комисията, която да установи Стратегия за равенство между жените и мъжете за периода 2016-2020 г., която да е под формата на комуникация, както бе направено с предишните Стратегии, и която да консолидира стратегическия ангажимент за равенство между половете на Европейския съюз, който би трябвало да бъде тясно свързан със стратегията „Европа 2020“;

счита, че тази стратегия следва да се стреми не само към преодоляване на равнище държави членки на въздействието на разликата в пенсиите, по-специално върху най-уязвимите групи, но също така и към предотвратяването ѝ в бъдеще чрез борба за изкореняване на причините за нея, например неравностойното положение на жените и мъжете на пазара на труда по отношение на заплащането, професионалното развитие и възможностите за работа на пълно работно време, както и сегрегацията на пазара на труда; във връзка с това насърчава междуправителствения диалог и обмена на най-добри практики между държавите членки;

подчертава, че е необходимо да се приложи многостранен подход, съчетаващ действия по линия на различни политики, насочени към подобряване на равенството между половете, за да бъде успешна тази стратегия, която трябва да подходи към пенсиите въз основа на целия житейски път, като се вземе под внимание целият трудов живот на лицата, както и като се положат усилия за преодоляване на различията между мъжете и жените по отношение на нивото на заетост, професионалното развитие и възможностите за плащане на пенсионни вноски, както и на различията, произтичащи от начина, по който са организирани системите за пенсионно осигуряване; призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия във връзка със заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. под надслов „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“;

припомня важната роля на социалните партньори при разискването на въпросите, свързани с минималната заплата, при спазване на принципа на субсидиарност; подчертава важната роля на профсъюзите и колективното договаряне с оглед на гарантирането на това, че възрастните хора имат достъп до публични пенсии в съответствие с принципите на солидарност между поколенията и на равенство между мъжете и жените; подчертава, че е важно да се отчитат надлежно становищата на социалните партньори при вземането на политически решения за промяна на съществени правни аспекти на условията за получаване на право на пенсия; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да създадат и приложат политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете; препоръчва на държавите членки да обмислят възможността за редовно проследяване на параметрите на заплатите като допълнение към тези усилия;

призовава държавите членки да въведат зачитащи човека и предотвратяващи бедността мерки за работниците и служителите, чието здравословно състояние не им позволява да работят до законоустановената пенсионна възраст; счита, се следва да се запазят възможностите за ранно пенсиониране за работниците и служителите, изложени на тежки или опасни условия на труд; счита, че повишаването на равнищата на заетост чрез предлагане на качествени работни места би могло да спомогне да се намали значително бъдещото увеличаване на броя на хората, които не могат да работят до законоустановената пенсионна възраст, и по този начин да се облекчи финансовата тежест, произтичаща от остаряването;

изразява дълбока загриженост във връзка с въздействието на насочените към икономически ограничения специфични за всяка държава препоръки върху пенсионните схеми и върху тяхната устойчивост, както и върху достъпа до основаващите се на вноски пенсии във все по-голям брой държави членки, както и във връзка с отрицателните последици, които специфичните за всяка държава препоръки имат за равнищата на доходите и за социалните плащания, необходими за изкореняване на бедността и на социалното изключване;

подчертава, че принципът на субсидиарност трябва да се прилага строго също и в областта на пенсиите;

Оценка на разликата в пенсиите и повишаване на осведомеността с оглед на по-успешната борба срещу тази разлика

призовава държавите членки и Комисията да продължат да изследват разликата в пенсиите между половете и да работят заедно с Евростат и Европейския институт за равенство между половете (EIGE) с оглед на разработването на официални и надеждни показатели за разликата в пенсиите на мъжете и жените, както и с оглед на идентифицирането на различните фактори, които я обуславят, с оглед на нейното проследяване и определянето на ясни цели за нейното намаляване, както и да докладват пред Европейския парламент; призовава държавите членки да предоставят на Евростат на годишна база статистически данни относно разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите между половете, за да е възможно да се извършва оценка на тенденциите в целия ЕС и на начините за разрешаване на проблема;

10.

призовава Комисията да извърши цялостна оценка на въздействието на препоръките от Бялата книга за пенсиите от 2012 г. върху най-уязвимите групи, и по-специално върху жените, насочени към отстраняване на причините за разликата в пенсиите на мъжете и жените, както и да създаде официален показател за разликата в пенсиите между половете и да извършва системен мониторинг; призовава за извършването на подходяща оценка на препоръките или предприетите до момента мерки и за мониторинг на въздействието им върху половете; призовава Комисията да подкрепи изготвянето на разбити по полов признак статистически данни и научни изследвания с оглед на подобряването на мониторинга и оценката на въздействието на пенсионните реформи върху просперитета и благосъстоянието на жените;

11.

насърчава държавите членки да поощряват действията за преодоляване на разликата в пенсиите между половете в рамките на своите социални политики, да повишават осведомеността на органите и лицата, компетентни да вземат решения в тази област, и да разработват програми, чиято цел е жените да бъдат по-добре информирани относно последиците от разликата в пенсиите и да разполагат с инструменти, чрез които да могат да разработят устойчиви и пригодени към специфичните си потребности стратегии за финансиране на своите пенсии, както и да бъдат по-добре информирани за достъпа на жените до пенсии по втория и третия стълб, по-специално в сектори с преобладаваща женска заетост, където участието в подобни пенсионни схеми може да бъде по-ниско; призовава Комисията и държавите членки да разширяват и допълнително да повишават обществената осведоменост, свързана с равното заплащане, разликата в пенсиите, както и с пряката и непряката дискриминация на жените на работното място;

12.

отново изтъква необходимостта от ясни хармонизирани определения, за да се улесни сравнението на равнище ЕС на термини като „разлика в заплащането на жените и мъжете“ и „разлика в пенсиите на мъжете и жените“;

13.

призовава държавите членки и институциите на Европейския съюз да насърчават изследванията на въздействието на разликата между половете върху пенсиите и икономическата независимост на жените, като се вземат предвид проблеми като застаряването на населението, различията между половете по отношение на здравословното състояние и продължителността на живота, промяната на семейните структури и увеличаването на броя на едночленните домакинства, както и различията между личните обстоятелства на жените; призовава ги също да разработят евентуални стратегии за елиминиране на разликата в пенсиите между половете;

Намаляване на неравенството по отношение на възможностите за пенсионно осигуряване

14.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството на ЕС относно пряката и непряката дискриминация, основана на пола, се прилага правилно, а постигнатият напредък се наблюдава систематично, като в случай на неспазване се образуват производства за установяване на неизпълнение на задължения, и че евентуално то се преразглежда с цел да се гарантира, че мъжете и жените в еднаква степен могат да плащат пенсионни вноски;

15.

категорично осъжда различията в заплащането на мъжете и жените и техния „необясним“ компонент, произтичащ от дискриминацията на работното място, и отново отправя призив Директива 2006/54/ЕО, която беше ясно и правилно транспонирана само в две държави членки, да бъде преразгледана, за да се гарантира по-равноправно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и заплащането, като се прилага принципът на равно заплащане за равен труд между жените и мъжете, който се гарантира от Договора още от самото основаване на ЕИО;

16.

призовава държавите членки и Комисията да гарантират прилагането на принципа на недискриминация и равенство на пазара на труда и при достъпа до заетост, и по-конкретно да приемат мерки за социална закрила, за да се гарантира, че правата на жените на заплащане и социална сигурност, включително пенсии, са в съответствие с принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност; призовава държавите членки да въведат подходящи мерки за ограничаване на нарушенията на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност;

17.

настоятелно призовава държавите членки, работодателите и професионалните съюзи да разработят и да въведат приложими, специфични инструменти за оценка на работните места, с цел да се определи трудът с равна стойност и по този начин да се гарантира равното заплащане на жените и мъжете и съответно в бъдещ план — равните им пенсии; насърчава предприятията да провеждат ежегодни одити относно равното заплащане, да публикуват данните при максимална прозрачност и да намаляват разликата в заплащането на жените и мъжете;

18.

призовава Комисията и държавите членки да полагат усилия за разрешаване на проблема с хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда чрез премахване на неравенството между половете и дискриминацията в областта на трудовата заетост и чрез насърчаване, по-специално в рамките на образованието и чрез повишаване на осведомеността, на момичетата и жените да се насочват към обучение, работа и професионално развитие в иновативни сектори, които се разрастват и които понастоящем са доминирани от мъжете в резултат на запазването на стереотипните представи;

19.

призовава Комисията и държавите членки да предлагат по-съществени стимули на жените да участват по-дълго и с по-кратки прекъсвания на пазара на труда, за да се засили икономическата им независимост сега и в бъдеще;

20.

припомня, че е важно, в контекста на нарастващото прехвърляне на отговорността за пенсиите от държавните пенсионни системи към схемите за частно пенсионно осигуряване, да се гарантира, че достъпът до финансовите услуги, обхванати от Директива 2004/113/ЕО, е недискриминационен и се основава на независещи от пола актюерски критерии; отбелязва, че прилагането на правилото за независещи от пола критерии ще спомогне за намаляване на разликата в пенсиите между половете; призовава държавите членки и Комисията да увеличат прозрачността, достъпа до информация и сигурността за членовете и бенефициентите на схемите за професионално пенсионно осигуряване, като вземат предвид принципите на ЕС за недискриминация и равенство между половете;

21.

подчертава, че Съдът на ЕС е изяснил, че схемите за професионално пенсионно осигуряване трябва да се считат за заплащане и че следователно принципът на равно третиране се прилага и за тези схеми;

22.

призовава държавите членки да обърнат специално внимание на жените , които често пъти не са придобили пенсионни права и поради това са лишени от икономическа независимост, особено в случай на развод;

Намаляване на неравенството в професионалното развитие на жените и мъжете

23.

приветства факта, че Комисията откликна на неговия призив за подобряване на съвместяването на професионалния и личния живот чрез незаконодателни предложения и едно законодателно предложение, което създава няколко вида отпуск, за да бъдат посрещнати предизвикателствата на 21-ви век; подчертава, че предложенията, направени от Комисията, са добра основа, за да бъдат посрещнати очакванията на европейските граждани; призовава всички институции да постигнат резултати по този пакет възможно най-скоро;

24.

настоятелно призовава държавите членки да спазват и прилагат законодателството в областта на правата, свързани с майчинството, така че жените да не бъдат поставяни в неизгодно положение по отношение на пенсиите поради това, че са били майки по време на своя трудов живот;

25.

призовава държавите членки да разгледат идеята работниците и служителите да получат възможността да договарят доброволни и гъвкави схеми на работа, включително „интелигентната работа“, в съответствие с националната практика и независимо от възрастта на децата или семейното положение, като по този начин се предостави възможност на жените и мъжете да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния си живот, без да трябва да отдават предпочитание на единия пред другия, когато поемат задължения, свързани с полагане на грижи;

26.

отбелязва предложението на Комисията за отпуск на полагащите грижи лица в директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и припомня призива си за подходящо възнаграждение и социална закрила; насърчава държавите членки, въз основа на обмена на добри практики, да въведат в полза както на жените, така и на мъжете, „кредити за полагане на грижи“, които да компенсират прекъсванията на трудовата заетост с цел предоставяне на неформални грижи за членове на семейството и периодите на официални отпуски за полагане на грижи, например отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск, и да вземат предвид тези кредити с оглед на справедливото изчисляване на пенсионните права; счита, че тези кредити следва да се отпускат за кратък, фиксиран период, с цел да не се задълбочат допълнително стереотипите и неравенството;

27.

призовава държавите членки да разработят стратегии за признаване на значението на неформалните грижи за членове на семейството и други лица, нуждаещи се от грижи, и тяхното справедливо споделяне между жените и мъжете, като липсата на такова справедливо споделяне е потенциална причина за прекъсване на кариерата и за несигурните условия на труд за жените, които на свой ред застрашават техните пенсионни права; в този контекст подчертава значението на стимулите за мъжете да се възползват от правото си на родителски отпуск и отпуск по бащинство;

28.

призовава държавите членки да предоставят възможност за връщане на работника или служителя на работа след отпуск по майчинство или родителски отпуск при сравними условия на труд;

29.

изтъква, че не може да бъде постигнато подходящо равновесие между професионалния и личния живот за мъжете и жените, ако не са налице местни, висококачествени и достъпни услуги за полагане на грижи за деца, възрастни хора и зависими лица, и ако не се насърчава равното поделяне на отговорностите, разходите и грижите; призовава държавите членки да увеличат инвестициите в услуги за деца, подчертава необходимостта от осигуряването на детски заведения на цялата територия на селските райони и настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, включително чрез предоставянето на финансиране от ЕС, при създаването на такива заведения под форма, която да е достъпна за всички; призовава държавите членки не само да изпълнят целите от Барселона във възможно най-кратки срокове и не по-късно от 2020 г., но също така да определят подобни цели за услугите за дългосрочни грижи, като в същото време предлагат на семействата, които предпочитат различен модел на полагане на грижи за деца, свобода на избор; поздравява онези държави членки, които вече са изпълнили двата набора от цели;

Въздействие на пенсионните системи върху разликата в пенсиите

30.

призовава държавите членки да извършат оценка, въз основа на точни и сравними данни, на въздействието на своите пенсионни системи върху разликата в пенсиите и на факторите, които допринасят за нея, с оглед на борбата с дискриминацията и създаването на прозрачност в пенсионните системи на държавите членки;

31.

подчертава, че с оглед на устойчивостта на пенсионните системи е необходимо да се отчитат предизвикателствата, свързани с демографските промени, застаряването на населението, раждаемостта и съотношението между икономически активните лица и лицата в пенсионна възраст; припомня, че положението на последните е тясно обвързано с годините трудов стаж и платените осигуровки;

32.

призовава държавите членки спешно да извършат необходимите структурни промени на пенсионните системи, за да се гарантира устойчива социална сигурност с оглед на удължаването на продължителността на живота в ЕС;

33.

призовава Комисията и държавите членки да проучат по по-задълбочен начин какво би било въздействието върху разликата в пенсиите, ако се премине от държавните системи за задължително пенсионно осигуряване към по-гъвкавите механизми на професионалните и частните пенсионни системи по отношение на пенсионните вноски във връзка с изчисляването на продължителността на пенсионното осигуряване и с условията за постепенно напускане на пазара на труда;

34.

предупреждава за рисковете за равенството между половете, произтичащи от преминаването от пенсии по схемите на социално осигуряване към лично финансирани пенсии, тъй като личните пенсии се основават на индивидуални вноски и не компенсират времето, прекарано в полагане на грижи за деца и други зависими роднини, или периодите на безработица, отпуск по болест или увреждане; изтъква факта, че реформите на пенсионните системи, които обвързват социалните придобивки с растежа и с положението на пазара на труда и финансовите пазари, се съсредоточават единствено върху макроикономическите аспекти и пренебрегват социалните цели на пенсиите;

35.

призовава държавите членки да премахнат от своите пенсионни системи и от провежданите реформи елементите, които засилват липсата на равновесие по отношение на пенсиите (по-конкретно дисбалансите между половете, например съществуващата разлика в пенсиите на мъжете и жените), като вземат под внимание въздействието на всякакви бъдещи пенсионни реформи върху равенството между половете, както и да приложат мерки за изкореняване на тази дискриминация; подчертава, че всички промени на политиката в областта на пенсиите следва да се измерват спрямо въздействието им върху неравнопоставеността на половете и да бъдат съпроводени от специфичен анализ, в който да се сравнява въздействието на предложените промени върху жените и върху мъжете, като този подход следва да се интегрира в процесите на планиране, разработване, прилагане и оценка на публичната политика;

36.

призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики с оглед на определянето едновременно на най-ефективните корективни механизми и на механизмите за борба срещу факторите, допринасящи за разликата в пенсиите;

37.

призовава Комисията и държавите членки да въведат независещи от пола пожизнени ставки в пенсионните схеми и т.нар. кредити за полагане на грижи, включително за производните обезщетения, така че жените да могат да получават равни пенсионни анюитети при равни вноски, дори да се очаква да живеят по-дълго в сравнение с мъжете, и да гарантират, че продължителността на живота на жените не се използва като претекст за дискриминация, по-специално при изчисляването на пенсиите;

38.

призовава за преразглеждане на всички стимули, които съществуват в рамките на данъчната и пенсионната система, и тяхното въздействие върху разликата в пенсиите между мъжете и жените, с особен акцент върху домакинствата, в които глава на семейството са самотни майки; наред с това призовава за премахването на непродуктивни стимули и индивидуализирането на правата;

39.

подчертава важната роля на наследствените пенсии по отношение на закрилата и предпазването на голям брой възрастни жени от по-високия риск от бедност и социално изключване, пред който са изправени, в сравнение с възрастните мъже; призовава държавите членки да реформират, когато е необходимо, своите системи за наследствени пенсии и т.нар. „вдовишки“ пенсии, с цел да не бъдат ощетявани неомъжените жени; призовава държавите членки да проучат, с подкрепата на Комисията, въздействието на различните системи, предоставящи наследствена пенсия, с оглед на високия процент на разводите, случаите на бедност сред неженените двойки и социалното изключване на възрастните жени и да обмислят възможността да предвидят правни инструменти за гарантиране на споделени пенсионни права в случай на развод;

40.

изтъква факта, че всички хора имат право на всеобщо достъпна държавна пенсия, и припомня член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който е посочено правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот, и член 34, в който се признава правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, увреждане, зависимост от дългосрочни грижи, старост или загуба на работа; изтъква значението на държавните системи за социална сигурност, които се финансират чрез вноски, като важен компонент за осигуряване на достатъчен размер на пенсиите;

41.

призовава държавите членки да гарантират, че както на мъжете, така и на жените се дава възможността да достигнат пълен осигурителен стаж, и също така да гарантират правото на всички хора на пенсия с оглед на премахването на разликата в пенсиите на мъжете и жените чрез борба с основаната на пола дискриминация по отношение на заетостта, адаптиране на образованието и планирането на професионалното развитие, подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и увеличаване на инвестициите в грижите за деца и възрастни хора; счита, че са от значение също така и въвеждането на строги разпоредби относно здравословните и безопасни условия на труд на работното място, които да отчитат свързаните с пола професионални и психосоциални рискове, инвестирането в публични служби по заетостта, които да могат да насочват жените от всички възрасти при търсенето на работа, и въвеждането на гъвкави правила за прехода от трудова заетост към пенсиониране;

42.

припомня, че в своя Общ коментар № 16 от 2005 г. относно равните права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права Комитетът по икономически, социални и културни права на ООН определи изискванията на член 3 във връзка с член 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, включително изискването задължителната възраст за пенсиониране да е една и съща за мъжете и за жените, като се гарантира, че жените получават същите обезщетения, били те от държавни или от частни пенсионни схеми;

o o

43.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) 11 август 2005 г., E/C.12/2005/4

(2) 4 февруари 2008 г., E/C.12/GC/19

(3) XX-3/def/GRC/4/1/EN

(4) ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24.

(5) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(6) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(7) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(8) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 9.

(9) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 60.

(10) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75.

(11) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 6.

(12) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2.

(13) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.

(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.

(15) Приети текстове, P8_TA(2016)0338.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/71

P8_TA(2017)0261

Доклад от 2016 г. относно Сърбия

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Сърбия (2016/2311(INI))

(2018/C 331/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид заключенията от заседанието на председателството на Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

—	като взе предвид Решение 2008/213/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство със Сърбия, и за отмяна на Решение 2006/56/EО (1),

—

като взе предвид становището на Комисията от 12 октомври 2011 г. относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз (SEC(2011)1208), решението на Европейския съвет от 2 март 2012 г. да предостави на Сърбия статут на страна кандидатка, както и решението на Европейския съвет от 27—28 юни 2013 г. да започне преговори със Сърбия,

—	като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Република Сърбия, което влезе в сила на 1 септември 2013 г.,

—

като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и Резолюция 64/298 на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г., която призна съдържанието на становището на Международния съд и приветства готовността на ЕС да улесни диалога между Сърбия и Косово,

—	като взе предвид декларацията и препоръките, приети на петото заседание на парламентарния комитет за стабилизиране и асоцииране ЕС—Сърбия, проведено на 22-23 септември 2016 г.,

—	като взе предвид доклада относно политиката в областта на предприятията и промишлеността, приет на 7 октомври 2016 г. от Съвместния консултативен комитет на гражданското общество ЕС—Сърбия,

—	като взе предвид окончателния доклад на ограничена мисия за наблюдение на изборите на ОССЕ/БДИПЧ относно предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 29 юли 2016 г.,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 9 ноември 2016 г. относно Сърбия за 2016 г. (SWD(2016)0361),

—	като взе предвид оценката на Комисията относно програмата за икономически реформи в Сърбия (2016—2018 г.) (SWD(2016)0137),

—	като взе предвид съвместните заключения на Икономическия и финансов диалог между ЕС и страните от Западните Балкани и Турция от 26 май 2016 г. (9500/2016),

—	като взе предвид заключенията на председателството от 13 декември 2016 г.,

—	като взе предвид третото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС—Сърбия, проведено на 13 декември 2016 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно доклада за Сърбия за 2015 г. (2),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0063/2017),

като има предвид, че Сърбия, както всяка държава, стремяща се към членство в ЕС, трябва да бъде оценявана според собствените си заслуги по отношение на изпълнението, прилагането и спазването на същия набор от критерии, и като има предвид, че ангажираността с необходимите реформи и тяхното качество са определящи за графика за присъединяване;

Б.	като има предвид, че напредъкът на Сърбия по глави 23 и 24 относно принципите на правовата държава и в процеса на нормализиране на отношенията с Косово, както е посочено в глава 35, продължава да бъде от съществено значение за общия темп на преговорния процес съгласно преговорната рамка;

В.

като има предвид, че Сърбия предприе важни стъпки за нормализиране на отношенията с Косово, които доведоха до Първото споразумение относно принципите за нормализиране на отношенията от 19 април 2013 г. и до споразуменията от август 2015 г., но че предстои още много да се направи в това отношение; като има предвид, че са необходими спешни мерки за справяне, постигане на напредък и решаване на всички висящи въпроси между двете държави;

Г.	като има предвид, че Сърбия запазва ангажимента си за създаване на функционираща пазарна икономика и продължава да прилага Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА);

Д.

като има предвид, че е необходимо изцяло да се гарантира прилагането на правната рамка относно защитата на малцинствата, по-специално в областта на образованието, използването на езика и достъпа до медийни и религиозни услуги на езиците на малцинствата, както и на подходящо политическо представителство на националните малцинства на местно, регионално и национално равнище;

приветства започването на преговорите по глава 23 („Съдебна система и основни права“) и глава 24 („Правосъдие, свобода и сигурност“), които са глави от ключово значение в подхода на ЕС за разширяване, основан на принципите на правовата държава, тъй като напредъкът по тези глави продължава да бъде особено важен за общия темп на преговорния процес; приветства отварянето на глави 32 („Финансов контрол“) и 35 („Други въпроси“), започването на преговори по глава 5 („Обществени поръчки“) и отварянето и временното затваряне на глава 25 („Наука и научни изследвания“); започването на преговори по глава 20 („Предприятия и индустриална политика“) и отварянето и временното затваряне на глава 26 („Образование и култура“); очаква с нетърпение отварянето на допълнителни глави, които са подготвени от техническа гледна точка;

приветства продължаващата ангажираност на Сърбия по пътя към интеграция в ЕС и нейния конструктивен и добре подготвен подход към преговорите, което е ясен знак за решителност и политическа воля; призовава Сърбия да продължи да насърчава активно и да популяризира това стратегическо решение сред сръбското население, включително като съдейства за увеличаване на осведомеността на сръбските граждани относно финансирането от бюджета на ЕС, предназначено за Сърбия; приканва сръбските държавни органи да се въздържат от изказвания против ЕС и послания, отправени към обществеността; подчертава необходимостта от по-информирани, прозрачни и конструктивни дебати относно ЕС, неговите институции и последиците от членството в ЕС; отбелязва подобрението на диалога и публичните консултации със съответните заинтересовани страни и гражданското общество, както и тяхното включване в процеса на интеграция в ЕС;

подчертава, че цялостното прилагане на реформите и политиките продължава да бъде основен показател за успеха на процеса на интеграция; приветства приемането на ревизираната Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС; призовава Сърбия да подобри планирането, координирането и мониторинга на прилагането на новото законодателство и политики, като създаде подходящ и ефикасен административен капацитет, и положи допълнителни усилия да гарантира системното участие на гражданското общество в диалозите относно политиките, включително относно процеса на присъединяване, като инструмент за подобряване стандартите на демократичното управление; приветства продължаващите инициативи на Службата на правителството за сътрудничество с гражданското общество, чиято цел е да се подобри сътрудничеството между държавата и гражданския сектор;

отбелязва забавянето в усвояването на предприсъединителната помощ, което се дължи също и на неподходящата институционална рамка; настоятелно призовава органите да потърсят положителни примери и добри практики сред държавите членки; подчертава необходимостта от създаването на ефективна и цялостна институционална система на национално, регионално и местно равнище за усвояването на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и други налични средства;

приветства напредъка, постигнат от Сърбия за развитието на функционираща пазарна икономика и подобряването на цялостната икономическа ситуация в страната; подчертава, че Сърбия е постигнала значителен напредък при преодоляването на някои слабости по отношение на своята политика, в частност по отношение на бюджетния дефицит, който в момента е под равнището, определено чрез критериите от Маастрихт; подчертава, че перспективите за растеж са се подобрили и вътрешните и външните дисбаланси са намалени; приветства факта, че преструктурирането на държавни предприятия напредва, особено в областта на енергетиката и железопътния транспорт, и подчертава колко е важно те да бъдат управлявани професионално, за да станат по-ефективни, конкурентни и икономически жизнеспособни; подчертава значението на заетостта в публичния сектор в Сърбия и значението на зачитането на правата на работниците;

отбелязва резултатите от произведените на 2 април 2017 г. президентски избори; категорично осъжда използваната по време на кампанията за президентските избори реторика от официалните представители на правителството и проправителствените медии срещу останалите кандидати за президент; изразява съжаление по повод неравнопоставения достъп на кандидатите до медиите по време на предизборната кампания, както и по повод ваканцията на парламента по време на кампанията, чрез което на политиците от опозицията беше отнет форум за публични изяви; призовава органите да разследват надлежно различните сигнали за нередности, насилие и сплашване по време на изборите; признава провежданите по това време протести в различни сръбски градове и насърчава органите да разгледат техните искания в съответствие с демократичните стандарти и духа на демокрацията;

подчертава първостепенната роля на малките и средните предприятия (МСП) за икономиката на Сърбия за по-нататъшното подобряване на бизнес средата в частния сектор; призовава сръбското правителство и институциите на ЕС да разширят възможностите си за финансиране на МСП, особено в областта на ИТ и цифровата икономика; приветства усилията на Сърбия в областта на двойното и професионалното образование с цел справяне с младежката безработица и подчертава важността на организиране на обучението по начин, който отчита в по-голяма степен търсенето на пазара; насърчава Сърбия да развива предприемачеството, особено сред младите хора; отбелязва неблагоприятните демографски тенденции и явлението „изтичане на мозъци“ и призовава Сърбия да въведе национални програми за насърчаване на младежката заетост;

приветства провеждането на парламентарни избори на 24 април 2016 г., които бяха оценени положително от международните наблюдатели; призовава органите на властта изцяло да изпълнят препоръките на мисията за наблюдение на избори на ОССЕ/БДИПЧ, по-специално по отношение на пристрастното медийно отразяване, неправомерното облагодетелстване на традиционните партии, неясното разграничение между държавните и партийните дейности, процеса на регистрация и липсата на прозрачност на финансирането на политическите партии и на предизборната кампания; изтъква, че финансирането на политическите партии трябва да бъде в съответствие с най-високите международни стандарти; призовава органите на властта да разследват надлежно сигналите за нарушения, насилие и сплашване по време на изборния процес; призовава Сърбия да гарантира свободни и честни избори през април 2017 г.;

отбелязва, че министър-председателят Александър Вучич спечели 55,08 % от гласовете на президентските избори от 2 април 2017 г.; подчертава, че многопартийна делегация от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) наблюдава изборите, както и че ОССЕ/БДИПЧ разположиха мисия за оценка на изборите;

10.

подновява призива си към Сърбия, в съответствие с изискванията на статута й на кандидатка, постепенно да приведе своята външна политика и политика на сигурност в съответствие с тази на ЕС, включително политиката по отношение на Русия; счита, че провеждането на съвместни военни учения между Сърбия и Русия е повод за съжаление; изразява загриженост във връзка с присъствието на руски военновъздушни съоръжения в Ниш; изразява съжаление, че през декември 2016 г. Сърбия беше една от 26-те държави, които не подкрепиха резолюцията на Обединените нации относно Крим, в която се призоваваше за международна мисия за наблюдение на положението с правата на човека на полуострова; приветства значителния принос на Сърбия в редица мисии и операции на ЕС по линия на ОПСО (EUTM Мали, EUTM Сомалия, EUNAVFOR Atalanta, EUTM RCA), както и нейното продължаващо участие в международни мироопазващи операции; решително насърчава и подкрепя Сърбия в преговорите за присъединяване към СТО;

11.

поздравява Сърбия за конструктивния и хуманитарен подход при справянето с миграционната криза; призовава Сърбия да укрепи посочения конструктивен подход и по отношение на съседните държави; оценява положително факта, че Сърбия положи значителни усилия, за да гарантира, че гражданите на трети държави получават подслон и хуманитарна помощ с подкрепата на ЕС и международната общност; подчертава, че Сърбия следва да приеме и да прилага новото законодателство в областта на убежището; призовава сръбските органи до продължат да предоставят на всички бежанци и мигранти основни услуги като подходящо жилищно настаняване, храна, хигиена и здравеопазване; призовава Комисията и Съвета да осигурят непрекъсната подкрепа за Сърбия в преодоляването на предизвикателствата, свързани с миграцията и да следят отблизо прилагането на финансови субсидии за организация и справяне с мигрантските потоци; насърчава Сърбия да поддържа тенденцията за намаляване на броя на търсещите убежище лица, които влизат в ЕС от Сърбия; призовава Сърбия изцяло да зачита правата на лицата, търсещи убежище в Сърбия, и да гарантира идентификацията и защитата на непридружените малолетни и непълнолетни лица; призовава Комисията да продължи работата по отношение на миграцията с всички държави от Западните Балкани, за да гарантира спазването на европейските и международните норми и стандарти;

Принципи на правовата държава

12.

отбелязва, че въпреки че е постигнат известен напредък в областта, свързана със съдебната система, по-специално чрез предприемането на мерки за хармонизиране на съдебната практика и по-нататъшно насърчаване на системата за подбор на персонал въз основа на качествата, независимостта на съдебната система не е гарантирана на практика, и това пречи на съдиите и прокурорите да прилагат приетото законодателство; призовава органите на властта да приведат конституционната и законовата уредба в съответствие с европейските стандарти, с цел да се намали политическото влияние при наемането и назначаването на съдии и прокурори; подчертава, че качеството и ефикасността на съдебната система и достъпа до правосъдие продължават да бъдат ограничени поради неравномерното разпределение на работното натоварване, от претрупаност с висящи дела и липса на система за предоставяне на безплатна правна помощ, която трябва да бъде въведена; призовава да бъдат приложени решенията на Европейския съд по правата на човека;

13.

изразява загриженост от липсата на напредък в борбата срещу корупцията и настоятелно призовава Сърбия да покаже ясна политическа воля и ангажимент в борбата с този проблем, включително като укрепи и изцяло приложи правната уредба; призовава Сърбия да ускори изпълнението на националната стратегия за борба с корупцията и плана за действие, и призовава за съставянето на първоначален доклад с резултатите от разследванията, наказателното преследване и осъдителните присъди по дела за корупция на високо равнище; приветства напредъка по финализирането на проекта на закон относно Агенцията за борба с корупцията, както и прилагането на дейностите за предотвратяване и борба с корупцията, предвидени в новосъздадения туининг проект (проект по побратимяване) на ЕС; настоятелно призовава Сърбия да измени и прилага раздела относно икономическите престъпления и корупционните практики на Наказателния кодекс с цел да осигури надеждна и предвидима наказателноправна рамка; изразява загриженост във връзка с многократните случаи на изтичане на информация към медиите, отнасяща се до текущи разследвания; призовава сръбските органи сериозно да разследват редица знакови случаи, в които доказателствата за предполагаемите закононарушения бяха представени от журналисти; подновява призива си за подходяща реформа в областта на нарушенията, свързани със злоупотреба със служебно положение и злоупотреба с отговорна длъжност, така че да се предотвратят възможни злоупотреби или произволни тълкувания; подчертава, че прекаленото прибягване към разпоредбите относно злоупотребите със служебно положение в частния сектор вреди на бизнес климата и пречи на правната сигурност; призовава Сърбия да гарантира неутралност и приемственост на публичната администрация;

14.

приветства активната роля на Сърбия в международното и регионалното полицейско и съдебно сътрудничество, напредъка, постигнат в борбата с организираната престъпност, както и приемането от Сърбия на първа национална оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA); призовава Сърбия да положи повече усилия за разследване на по-мащабните престъпни мрежи, да подобри финансовото разследване и полицейските действия, основани на разузнаването и да състави солидно досие с окончателни присъди; призовава Сърбия изцяло да приложи приетия през февруари 2016 г. Закон за полицията, да осигури съгласуваност с разпоредбите на ЕС относно конфискацията на имущество, придобито чрез престъпна дейност и да установи сигурна платформа за обмен на разузнавателни данни между правоприлагащите органи; приветства неотдавнашните изменения в Закона за публичната собственост и подчертава, че трябва да се осигури прозрачното му и недискриминационно прилагане, и да се вземат допълнителни мерки за постигането на правна яснота във връзка с правата на собственост; призовава за полагането на допълнителни усилия по въпроса за обхвата, прилагането и ефектите на Закона за организацията и правомощията на държавните органи в производствата за военни престъпления; призовава органите да разгледат случаите на прекомерна употреба на сила от полицията срещу гражданите; със загриженост се запозна с противоречивите събития в квартала на Белград Савамала, по отношение по-конкретно на разрушаването на частна собственост; изразява загриженост по повод факта, че измина цяла година, без да бъде постигнат какъвто и да било напредък в разследването, и призовава за бързото разрешаване на случая и пълното сътрудничество със съдебните органи в разследването и подвеждането на извършителите под съдебна отговорност; призовава сръбското министерство на вътрешните работи и органите на местно управление в Белград да сътрудничат изцяло с прокуратурата по случая; призовава органите да се въздържат от обвинения, натиск и нападки, насочени срещу членовете на гражданското движение „Ne da(vi)mo Beograda“;

15.

приветства активната роля на Сърбия в борбата срещу тероризма и припомня, че още през 2014 г. Сърбия криминализира дейностите на чуждестранните бойци в съответствие с Резолюция 2178(2014) на Съвета за сигурност на ООН; настоятелно призовава приемането на националната стратегия за предотвратяване и борба с тероризма да приключи през март 2016 г.; призовава Сърбия да изпълни изцяло препоръките на доклада за оценка на Сърбия, изготвен от експерти от групата на Съвета на Европа относно оценката на мерките за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, и по-специално препоръките на специалната група за финансови действия относно мерките за борба с финансирането на тероризма и изпирането на пари; приветства продължаващото международно и регионално сътрудничество на Сърбия в борбата с наркотиците, но подчертава, че са необходими допълнителни усилия за проследяване и наказателно преследване на престъпните мрежи, заети в трафика на хора; счита, че регионална стратегия и засилено сътрудничество в региона са от основно значение за справяне с корупцията и организираната престъпност;

Демокрация

16.

приветства предприетите мерки за подобряване на прозрачността и процеса на консултации в парламента, включително публичните изслушвания и редовните срещи и консултации с Националния конвент по европейска интеграция, особено като се има предвид, че те са важна част от преговорната процедура; продължава да бъде загрижен относно масовото използване на спешни процедури при приемане на законодателство; подчертава, че честото използване на спешни процедури и промени в последния момент в парламентарния дневен ред подкопава ефективността на Парламента, качеството и прозрачността на законотворческия процес, като същевременно не винаги дава възможност за достатъчно консултиране със заинтересованите страни и широката общественост подчертава, че упражняваният от Парламента контрол над изпълнителната власт трябва да бъде засилен; призовава за по-добра координация на всички равнища и за незабавно приемане на кодекса за поведение на Парламента; изразява съжаление, че поради смущения, ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия не беше в състояние да представи доклада на Комисията в комисията по въпросите на европейската интеграция на Парламента на Сърбия; подчертава, че ръководителят на делегацията на ЕС следва да може да представи този доклад без необосновани пречки и че това също така ще даде възможност за подходящ контрол на процеса на присъединяване от страна на Парламента на Сърбия;

17.

отбелязва, че Конституцията трябва да бъде изменена, за да отрази напълно препоръките на Венецианската комисия, по-конкретно по отношение на ролята на Парламента за назначенията в съдебната система, контрола на политическите партии върху мандата на членовете на Парламента, независимостта на основните институции и защитата на основните права;

18.

приветства приемането на програмата за реформа на управлението на публичните финанси, на стратегия за електронно управление, на стратегия за реформа на законодателството и изготвянето на нови закони за общите административни процедури, за възнаграждението в публичния сектор и за държавните служители на провинциално и местно равнище на управление; отбелязва, че изпълнението на плана за действие за реформа в публичната администрация напредва бавно в някои области, и че не е постигнат напредък в изменението на правната уредба за държавните служители в централната администрация; подчертава, че са необходими повече усилия за повишаване на професионализма и деполитизиране на администрацията, както и за повишаване на прозрачността на процедурите за назначаване и освобождаване на персонала;

19.

отново подчертава значението на независимите регулаторни органи като омбудсмана, комисаря по въпросите на информацията от обществено значение и защитата на личните данни, Държавната сметна палата, Агенцията за борба с корупцията и Съвета за борба с корупцията, при осигуряването на надзор и отчетност на изпълнителната власт; подчертава необходимостта от прозрачност и отчетност на държавните институции; призовава органите да защитават изцяло независимостта на посочените регулаторни органи, да предоставят цялостна политическа и административна подкрепа за тяхната работа и да осигуряват подходящи мерки в отговор на техните препоръки; призовава органите да се въздържат от обвинения и необосновани политически нападки срещу омбудсмана;

20.

подчертава необходимостта от осигуряване на достъпна образователна система с цялостен и балансиран учебен план, включващ значението на правата на човека и защитата от дискриминация, и на възможности за работа и обучение за младежите и от популяризиране на европейските програми за обучение, като например програма „Еразъм“;

Права на човека

21.

подчертава, че е установена законодателната и институционалната рамка за спазването на международното право в областта на правата на човека; подчертава, че е необходимо последователното прилагане на територията на цялата страна; отбелязва, че са необходими по-нататъшни постоянни усилия за подобряване на положението на лицата, принадлежащи към уязвими групи, включително хората с увреждания, хората с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лица, мигрантите, търсещите убежище лица и етническите малцинства; подчертава, че е необходимо сръбските органи, всички политически партии и обществени лица да насърчават климат на толерантност и приобщаване в Сърбия; призовава органите да осигурят правилно прилагане на приетото законодателство за борба с дискриминацията, особено във връзка с престъпленията от омраза; изразява своята загриженост относно Закона за правата на цивилните жертви на войната, които изключват редица групи от жертви на насилие по време на конфликта и призовава органите за преразгледат посочения закон;

22.

подновява загрижеността си във връзка с това, че не е отбелязан напредък по отношение на подобряването на положението в областта на свободата на словото и автоцензурата на медиите — явление, което се влошава; подчертава, че политическа намеса, заплахи, сплашване и насилие срещу журналисти, включително физически нападения, устни и писмени заплахи и посегателства върху имущество продължават да бъдат повод за загриженост; призовава органите публично и нееднозначно да осъдят всички нападения, да предоставят подходящи ресурси за по-проактивното разследване на всички случаи на нападения на журналисти и медии, и бързо да подведат извършителите под съдебна отговорност; изразява загриженост по повод факта, че гражданските дела за клевета и кампаниите за оклеветяване са непропорционално насочени срещу критичните медии и журналисти, и относно евентуалното въздействие върху свободата на медиите на съдебните решения по дела за клевета; изразява загриженост във връзка с негативната кампания срещу разследващи журналисти, които съобщават за корупция, и призовава правителствените служители да се въздържат от участие в такива кампании; призовава за пълното прилагане на новите закони за медиите; приветства подписването на споразумението за сътрудничество и защита на журналистите между прокурорите, полицията и журналистите и сдруженията на медиите, и очаква неговото изпълнение; подчертава необходимостта от пълна прозрачност по отношение на собствеността върху медиите и финансирането им; насърчава правителството да гарантира независимостта и финансовата устойчивост на двете обществени медийни организации и финансовата жизнеспособност на медийното съдържание на малцинствени езици и да увеличи ролята на обществените радио- и телевизионни оператори;

23.

изразява загриженост, че Законът за рекламната дейност беше приет през 2015 г. без надлежна обществена консултация и бяха премахнати важни разпоредби като тези във връзка със забраната за реклама на публичните органи и на политически реклами извън предизборните кампании;

24.

изразява съжаление относно изискването използването на средствата по ИПП да налага на организациите на гражданското общество да установят партньорства с държавата, за да бъде успешна тяхната кандидатура;

25.

осъжда негативната кампания на правителството и на управляваните от правителството медии спрямо организациите на гражданското общество (ОГО); изразява загриженост относно факта, че правителството е създало фиктивни институции на ОГО в противодействие на независимите ОГО; счита за неприемливо, че е необходимо партньорство с правителството, за да бъде успешна кандидатурата на ОГО за средства по ИПП;

Зачитане и защита на малцинствата

26.

потвърждава, че насърчаването и защитата на правата на човека, включително правата на националните малцинства, е основната предпоставка за присъединяване към ЕС; приветства приемането на план за действие за прилагане на правата на националните малцинства, както и приемането на наредба за създаване на фонд за националните малцинства, която трябва да бъде приложена; призовава за пълното прилагане на плана за действие и приложението към него по всеобхватен и прозрачен начин, с конструктивното ангажиране на всички страни; подновява призива си към Сърбия да осигури последователното прилагане на законодателството за защита на малцинствата и да обърне специално внимание на недискриминационното третиране на националните малцинства в цялата страна, включително по отношение на образованието, използването на езици, подходящо представителство в съдебната система, публичната администрация, националния парламент и местните и регионалните органи, и достъпа до медийни и религиозни услуги на езиците на малцинствата; приветства приемането на нови образователни стандарти за преподаване на сръбски език като немайчин език и напредъка в превода на учебниците на малцинствени езици, и насърчава сръбските органи да гарантират устойчивостта на тези процеси; приканва Сърбия да прилага изцяло всички международни договори, отнасящи се до правата на малцинствата;

27.

отбелязва, че мултиетническото, мултикултурното и верското многообразие на Войводина също допринася за идентичността на Сърбия; подчертава, че Войводина запази високо равнище на защита на малцинствата и че положението на междуетническите отношения е останало добро; подчертава, че автономията на Войводина не следва да бъде отслабвана и че Законът за ресурсите на Войводина следва да бъде приет без допълнително забавяне, както е записано в Конституцията; приветства успеха на сръбския град Нови Сад, който беше избран за европейска столица на културата през 2021 г.;

28.

отбелязва приемането на новата стратегия за социално приобщаване на ромите за 2016—2025 г., която обхваща образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, заетостта, социалната закрила, борбата срещу дискриминацията и свързаното с пола неравенство; призовава за пълно и бързо прилагане на новата стратегия за приобщаване на ромите, тъй като те са най-слабата, най-маргинализираната и най-дискриминирана група в Сърбия, за незабавно приемане на плана за действие и за създаване на орган за координация на изпълнението на плана за действие; осъжда разрушаването на неформални ромски селища от органите без предупреждение или предлагане на алтернативно настаняване; изразява изключителна загриженост във връзка с неиздаването на лични документи на ромите, което ограничава техни основни права; счита, че всички гореизложени въпроси подтикват голям брой роми от Сърбия да търсят убежище в ЕС;

Регионално сътрудничество и добросъседски отношения

29.

приветства факта, че Сърбия продължава да се ангажира конструктивно с двустранни отношения с другите страни, обхванати от процеса на разширяване, и със съседните държави — членки на ЕС; насърчава Сърбия да укрепи проактивния си и позитивен ангажимент по отношение на съседите си и в региона, да насърчава добросъседски отношения и да засили усилията си за разрешаване на двустранните проблеми със съседните държави в съответствие с международното право; подновява призовава си към органите да улеснят достъпа до архивите, които се отнасят до бившите републики на Югославия; призовава Сърбия да изпълнява изцяло двустранните споразумения със съседните държави; подчертава, че неразрешените двустранни спорове не следва да оказват отрицателно въздействие върху процеса на присъединяване; насърчава Сърбия да укрепи сътрудничеството със съдените държави — членки на ЕС, по-конкретно в пограничните райони, за да улесни икономическото развитие;

30.

оценява положително факта, че Сърбия е показала все по-конструктивно участие в инициативи за регионално сътрудничество, като Дунавската стратегия, Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество и Централноевропейското споразумение за свободна търговия, Адриатическо-Йонийската инициатива, процеса от Бърдо—Бриони, инициативата на Шестте относно Западните Балкани и нейната програма за свързаност, както и Берлинския процес; приветства срещата на министър-председателите на България, Румъния и Сърбия относно сътрудничеството в областта на енергийната и транспортната инфраструктура и подкрепя идеята за постоянен формат на срещите на „Групата от Крайова“; подчертава значението на Регионалната служба за младежко сътрудничество на Западните Балкани за насърчаване на помирението; призовава Сърбия да приложи отнасящите се до свързаността мерки за реформи, свързани с програмата в областта на свързаността, както и заключенията на Парижката конференция за Западните балкани от 2016 г. и Регламента относно трансевропейска транспортна мрежа; приветства ролята на Търговско-промишлената палата на Сърбия за насърчаването на регионалното сътрудничество и приноса за създаването на Западнобалкански инвестиционен форум на палатите;

31.

приветства приемането на национална стратегия за разследване и наказателно преследване на военни престъпления; призовава Сърбия да насърчава климат на уважение и толерантност и осъжда всички форми на слово на омраза, общественото одобрение и отричане на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления; отбелязва, че мандатът на бившия прокурор за военните престъпления изтече през декември 2015 г.; подчертава, че назначаването на негов приемник е повод за сериозна загриженост; призовава за прилагането на национална стратегия и приемането на оперативна стратегия за наказателно преследване в съответствие с принципите и правилата на международното право и международните стандарти; призовава за засилено регионално сътрудничество при разглеждането и разрешаването на всички неразрешени въпроси в това отношение, включително чрез сътрудничество между отделите за военни престъпления към прокурорските служби в региона по въпроси от взаимен интерес; призовава за цялостно сътрудничество с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), което продължава да бъде от съществено значение; призовава военните престъпления да се третират без каквато и да е форма на дискриминация по отношение на подхода спрямо безнаказаността и осигуряването на отчетност; настоятелно призовава органите да продължат да работят по въпроса за съдбата на изчезналите лица, местоположението на масовите гробове и гарантирането на правата на жертвите и техните семейства; потвърждава подкрепата си за инициативата за създаване на Регионална комисия за установяване на факти относно военните престъпления и други сериозни нарушения на правата на човека в бивша Югославия и настоятелно призовава сръбското правителство да поеме ръководната роля за нейното учредяване;

32.

изразява своята загриженост относно участието на някои висши сръбски официални лица в честванията на Деня на Република Сръбска на 9 януари 2017 г., които бяха проведени в нарушение на решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина; подчертава, че както Сърбия, като държава кандидат, така и Босна и Херцеговина, както потенциален кандидат за членство, чрез своите действия трябва да защитават и популяризират принципите на правовата държава; призовава сръбските органи да подкрепят конституционните реформи в Босна и Херцеговина, за да се укрепи капацитетът на държавата да функционира и да участва в преговорите за присъединяване към ЕС;

33.

приветства откриването на три нови гранично-пропускателни пункта между Сърбия и Румъния като развитие в положителна посока и препоръчва да бъдат открити трите гранично-пропускателни пункта с България Салаш—Ново корито, Банкя—Петачинци и Трекляно—Босилеград, при които има забавяне;

34.

приветства както Сърбия, така и Албания във връзка с продължаващия им ангажимент за подобряване на двустранните отношения и укрепване на регионалното сътрудничество на политическо и обществено равнище, например посредством Регионалната служба за младежко сътрудничество (RYCO) със седалище в Тирана; насърчава двете държави да продължат своето добро сътрудничество с цел насърчаване на помирението в региона;

35.

приветства продължаващата ангажираност на Сърбия в процеса на нормализиране на отношенията с Косово и ангажимента ѝ за прилагането на споразуменията, постигнати в рамките на диалога с посредничеството на ЕС; потвърждава, че напредъкът в диалога следва да се измерва в зависимост от неговото прилагане на място; следователно призовава двете страни да продължат действията за цялостното прилагане, добросъвестно и своевременно на всички договорености, постигнати до момента, и за решително продължаване на процеса на нормализиране, включително въпроса за сдружението на сръбските общини; насърчава Сърбия и Косово да се разкрият нови области за диалог с цел подобряване на живота на хората и цялостно нормализиране на отношенията; подновява призива си към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да извърши оценка на резултатите на страните по споразуменията при изпълнението на техните задължения;

3633.

въпреки това изразява съжаление относно решението на сръбските органи да не позволят на бившия президент на Косово Атифете Яхяга да присъства на фестивала „Mir ëdita, Dobar Dan“ в Белград, на който беше поканена да произнесе реч относно жертвите на сексуално насилие по време на войната в Косово; също така изразява съжаление относно последвалата реципрочна мярка, приета от органите на Косово, с която на сръбския министър на труда Александър Вулин се забранява да влиза на територията на Косово; подчертава, че подобни решения са в нарушение на споразумението от Брюксел относно свободата на движение, сключено между Сърбия и Косово в рамките на процеса на нормализиране на отношенията между двете държави;

37.

изразява сериозна загриженост по повод неотдавнашното напрежение между Сърбия и Косово по повод първото пътуване с влак от Белград до северна Митровица, включително изявления за насърчаване на война и антиевропейска реторика; подчертава необходимостта Белград и Прищина да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да застрашат постигнатия досега напредък в този процес и да се въздържат от провокационни действия и ненужна реторика, която би могла да затрудни процеса на нормализация;

38.

приветства подкрепата, която сръбските органи оказаха на Черна гора, при разследването на неуспешните атаки, планирани за деня на изборите в Черна гора през 2016 г.; отбелязва, че сръбските органи са арестували двама заподозрени след издаване на заповед за арест от Черна гора; насърчава сръбските органи да продължават да си сътрудничат с Черна гора във връзка с организацията на екстрадирането на заподозрените в Черна гора в съответствие с условията на двустранното споразумение за екстрадиция между двете държави;

3935а.

призовава Комисията да положи допълнителни усилия за подкрепа на един истински помирителен процес в региона, по-специално посредством подкрепа за културни проекти, посветени на близкото минало и популяризиращи общо и споделено разбиране за историята и обществена и политическа култура на толерантност, приобщаване и помирение;

Енергетика

40.

призовава Сърбия да приложи в пълна степен отнасящите се до свързаността мерки за реформи в сектора на енергетиката; насърчава Сърбия да развива конкуренцията на пазара на газ и да вземе мерки за подобряване на привеждането на законодателството в съответствие с достиженията на правото в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и борбата срещу изменението на климата, включително приемането на цялостна политика в областта на климата; призовава за ратифицирането на Парижкото споразумение за климата; призовава за разработването на стратегия в областта на хидроенергетиката за Западните Балкани като цяло, която да съответства на законодателството на ЕС в областта на околната среда и призовава органите да използват допълнителното финансиране от ЕС на стойност 50 милиона евро, за да развият потенциала на региона в областта на хидроенергетиката; поздравява Сърбия за създаването на системата за финансиране на опазването на околната среда чрез Зеления фонд; подчертава необходимостта Сърбия да развива междусистемната свързаност на газопреносните и електропреносните мрежи със своите съседи; насърчава Сърбия да ускори техническата и бюджетната подготовка за газопреносната връзка България—Сърбия;

41.

посочва, че Сърбия все още не е приела официално стратегията за управление на водите и не е преразгледала Закона за водите и Националния план за управление на басейна на река Дунав; подчертава, че тези закони са от основно значение за по-нататъшно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС и за подобряване на прилагането на директивите на ЕС в областта на водите;

o o

42.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Сърбия.

(1) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 46.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0046.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/80

P8_TA(2017)0262

Доклад от 2016 г. относно Косово

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Косово (2016/2314(INI))

(2018/C 331/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид заключенията от заседанието на председателството на Европейския съвет, състояло се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

—	като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово, което влезе в сила на 1 април 2016 г.,

—	като взе предвид подписването на рамково споразумение с Косово за участие в програми на Съюза,

—	като взе предвид Първото споразумение относно принципите, уреждащи нормализирането на отношенията, подписано на 19 април 2013 г. от министър-председателите Хашим Тачи и Ивица Дачич, и плана за действие за неговото изпълнение от 22 май 2013 г.,

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2016/947 на Съвета от 14 юни 2016 г. за изменение на Съвместно действие 2008/124/ОВППС относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX Kosovo),

—

като взе предвид докладите на генералния секретар на Организацията на обединените нации относно текущите дейности на Временната административна мисия на ООН в Косово (ЮНМИК) и свързаните с тях събития, включително последния доклад, публикуван на 26 октомври 2016 г., и разискването на Съвета за сигурност относно ЮНМИК, проведено на 16 ноември 2016 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията за 2016 г. от 9 ноември 2016 г. относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2016)0715),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 9 ноември 2016 г. относно Косово за 2016 г. (SWD(2016)0363),

—	като взе предвид оценката на Комисията от 18 април 2016 г. относно програмата на Косово за икономически реформи за периода 2016—2018 г. (SWD(2016)0134),

—	като взе предвид съвместните заключения на Икономическия и финансов диалог между ЕС и страните от Западните Балкани и Турция от 26 май 2016 г. (9500/2016),

—	като взе предвид Европейската програма за реформи, чието начало беше поставено на 11 ноември 2016 г. в Прищина,

—	като взе предвид заключенията на председателството на Съвета от 13 декември 2016 г. относно процеса на разширяване, стабилизиране и асоцииране,

—

като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси от 7 декември 2009 г., 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г., в които се подчертава и отново се заявява съответно, че Косово, без това да засяга позициите на държавите членки относно неговия статус, следва също да се ползва от перспективата за евентуално либерализиране на визовия режим, след като бъдат изпълнени всички условия;

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент за либерализиране на визовия режим за жителите на Косово от 1 юни 2016 г. (COM(2016)0277) и четвъртия доклад на Комисията от 4 май 2016 г. за напредъка на Косово при изпълнението на изискванията от пътната карта за либерализирането на визовия режим (COM(2016)0276),

—

като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост по отношение на Косово и Резолюция 64/298 на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г., в която се признава съдържанието на становището на Международния съд и се приветства готовността на ЕС да улесни диалога между Сърбия и Косово,

—

като взе предвид съвместните изявления на междупарламентарните заседания на ЕП и Косово от 28—29 май 2008 г., 6—7 април 2009 г., 22—23 юни 2010 г., 20 май 2011 г., 14—15 март 2012 г., 30—31 октомври 2013 г. и 29—30 април 2015 г., и декларациите и препоръките, приети на първото и второто заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС-Косово, съответно на 16—17 май 2016 г. и на 23—24 ноември 2016 г., както и първото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране, проведено на 25 ноември 2016 г.,

—	като взе предвид своите предходни резолюции,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0062/2017),

A.	като има предвид, че 114 от 193-те държави — членки на ООН, в това число 23 от 28-те държави — членки на ЕС, признават независимостта на Косово;

Б.	като има предвид, че потенциалните страни кандидатки се оценяват според заслугите им, и като има предвид, че скоростта и качеството на необходимите реформи определят графика за присъединяването;

В.	като има предвид, че ЕС многократно е изразявал готовността си да подпомогне икономическото и политическото развитие на Косово посредством ясна европейска перспектива, в съответствие с европейската перспектива за региона, и че Косово показва стремеж по пътя си към европейска интеграция;

Г.

като има предвид, че ЕС поставя принципите на правовата държава, основните права, укрепването на демократичните институции, включително реформата на публичната администрация, както и добросъседските отношения, икономическото развитие и конкурентоспособността в центъра на политиката си за разширяване;

Д.	като има предвид, че над 90 % от косоварите се опасяват от безработица и над 30 % получават между 0 и 120 евро на месец;

приветства влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между ЕС и Косово на 1 април 2016 г. като първо договорно отношение и важна стъпка за продължаване на процеса на интеграция на Косово в ЕС; приветства стартирането на Европейската програма за реформи на 11 ноември 2016 г. и приемането на националната стратегия за прилагане на ССА като платформа за улесняване на прилагането на ССА и призовава Косово да продължи да демонстрира ясна политическа воля и решимост да прилага договорената пътна карта, включително създаването на механизъм за координиране за прилагането на ССА, и да се възползва от положителния импулс, създаден от ССА, за да извърши и институционализира реформи и да подобри социално-икономическото развитие на Косово, да установи сътрудничество с ЕС в редица области, което също така би задълбочило интегрирането на търговията и инвестициите на Косово, да постигне напредък в отношенията си със съседните държави и да допринася за стабилността в региона; призовава правителството на Косово да съсредоточи усилията си върху провеждането на необходимите всеобхватни реформи, необходими за да изпълни задълженията си по ССА; приветства провеждането на второто заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране на 23 и 24 ноември 2016 г. и провеждането на първото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС-Косово на 25 ноември 2016 г.; отбелязва, че свободните, честни и прозрачни предсрочни общи избори и местните избори през втората половина на 2017 г. са от решаващо значение за демократичното бъдеще на Косово, както и за бъдещето на процеса на интеграция на страната в ЕС;

приветства провеждането на предсрочни парламентарни избори на 11 юни 2017 г., което протече като цяло мирно и организирано; въпреки това изразява съжаление, че някои от препоръките на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) от 2014 г. не бяха взети предвид, отчасти поради малкото налично време; изразява своята загриженост във връзка с проблемите, забелязани от наблюдателите на ЕС през предизборната кампания, по-специално по отношение на отрицателната намеса на някои политически партии в независимостта на медиите, както частните, така и публичните, и на заплахите и действията за сплашване на членове на сръбската общност в Косово и на нейни кандидати, участващи в изборите с партията „Srpska Lista“; настоятелно призовава партиите бързо да сформират правителство, което да продължи пътя на Косово към ЕС, и да се ангажират с ратифицирането на споразумението за обозначаването на границата с Черна гора и да продължават да подобряват резултатите във връзка с присъди на високо равнище за корупция и организирана престъпност с оглед полагане на основите за безвизово пътуване за гражданите на Косово;

изразява загриженост по отношение на все така крайната поляризация на политическия пейзаж; призовава всички страни да покажат отговорност и ангажираност и да създадат условия за ползотворен, насочен към постигането на решения и резултати диалог, с оглед на намаляване на напрежението и постигане на устойчив компромис с цел улесняване на напредъка на страната по пътя ѝ към европейска интеграция;

настоятелно призовава лидерите на общността на косовските сърби да се ангажират напълно със своето място и роля в институциите на страната, като действат конструктивно и независимо от Белград и в полза на всички хора в Косово, и същевременно настоятелно призовава Косово да продължи да подкрепя достъпа на косовските сърби до косовските институции; в тази връзка приветства интеграцията на работещите в съдебната система, в полицията и в гражданската защита косовски сърби в системата на Косово; призовава органите на Косово да продължат изграждането на взаимно доверие между общностите, като същевременно насърчават икономическата им интеграция;

осъжда най-категорично драматичното прекъсване на дейностите от страна на някои опозиционни членове, което възникна в парламента на Косово по време на първото полугодие на 2016 г., и приветства завръщането на опозицията за участие в парламентарната работа по повечето въпроси, както и конструктивното участие на всички членове на Съвместната парламентарна делегация на ЕП и Парламента на Косово през последната част от настоящия мандат; подчертава значението на политическия диалог, на активното и конструктивното участие на всички политически партии в процеса на вземане на решения и на безпрепятствената парламентарна дейност като важни условия за напредък в процеса на интеграция в ЕС;

подчертава, че пътят към интеграция в ЕС изисква дългосрочна стратегическа визия и траен ангажимент при приемането и прилагането на необходимите реформи;

отбелязва, че пет държави членки не са признали Косово; подчертава, че това признаване би имало благоприятно въздействие за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия и би увеличило доверието на ЕС в собствената му външна политика; оценява положително конструктивния подход на всички държави членки за улесняване и подобряване на отношенията между ЕС и Косово, с цел да се подкрепи социално-икономическото развитие, върховенството на закона и консолидирането на демокрацията за благото на хората в Косово; насърчава положителен подход по отношение на участието на Косово в международни организации;

приветства предложението на Комисията за предоставяне на либерализация на визовия режим, което би било много положителна стъпка за Косово по пътя към европейска интеграция; оценява положително намаляването на броя на молбите за предоставяне на убежище, подавани от косовски граждани както в държавите от ЕС, така и в държавите, асоциирани към Шенген, и приветства създаването на Фонда за реинтеграция и на програмите за реинтеграция на завърналите се косовски граждани; изразява загриженост поради застоя в приключващото мандата си Събрание по отношение на ратифицирането на споразумението за обозначаването на границата с Черна гора и подчертава, че либерализацията на визовия режим може да бъде предоставена, едва след като Косово изпълни всички критерии, включително по отношение на подобряването на резултатите във връзка с присъди на високо равнище за корупция и организирана престъпност, което значително се подпомага от електронния механизъм за проследяване на лица при знакови дела, който Косово използва при тежки престъпления — механизъм, който следва да се въведе и за други наказателни дела; във връзка с това призовава органите да засилят усилията си за справяне с проблемите с изпирането на пари, трафика на наркотици, трафика на хора, търговията с оръжие и незаконното притежание на оръжия;

счита, че е изключително важно външната политика и политиката на сигурност на Косово да бъдат съгласувани с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС;

10.

приветства напредъка, постигнат в прилагането на различните споразумения, подписани от август 2016 г. насам в процеса на нормализиране на отношенията със Сърбия, след месеци на малък или никакъв напредък; подчертава, че пълното прилагане на споразуменията е от съществено значение за по-нататъшното успешно развитие на диалога Прищина — Белград; призовава както Косово, така и Сърбия да покажат по-голяма ангажираност и трайна политическа воля за нормализиране на отношенията и да се въздържат от всякакви действия, които биха навредили на постигнатия до момента напредък в този процес; припомня, че това е условие за присъединяване към ЕС; отбелязва известен напредък по други технически въпроси, като например кадастрите, университетските дипломи и регистрационните номера и по изпълнението на споразумението относно моста в Митровица; следеше със загриженост развитието на положението с моста в Митровица и подкрепя неотдавнашното споразумение; приветства разпределянето на независим международен телефонен код за Косово; подновява призива си към Европейската служба за външна дейност да извършва редовна оценка на резултатите на страните по споразуменията при изпълнението на техните задължения и да докладва за своите констатации на Европейския парламент; подчертава, че постигнатите споразумения следва да подобрят ежедневния живот на обикновените граждани; отбелязва, че ползите от диалога не са очевидни за гражданите на Косово и Сърбия и подчертава необходимостта от най-голяма прозрачност при съобщаването на резултатите от диалога, по-специално в северната част на Косово; подчертава значението на добросъседските отношения с всички страни от Западните Балкани;

11.

категорично осъжда изпращането на националистически сръбски влак от Белград до Северно Косово; изразява дълбока загриженост поради войнствените изявления и реториката, насочена срещу ЕС; отбелязва решението на Съда на Колмар (Франция) за отказ на екстрадиция в Сърбия и за освобождаване на Рамуш Харадинай , който беше оправдан от МНТБЮ през 2008 и 2012 г. и беше задържан във Франция на 4 януари 2017 г. вследствие на издадена от Сърбия международна заповед за арест през 2004 г. въз основа на нейния закон за организацията и правомощията на държавните органи в процесите за военни престъпления; съжалява, че до момента с този закон се злоупотребява с цел преследване на граждани на държави, принадлежали към бивша Югославия; настоятелно призовава двете страни да се въздържат от провокационни действия и ненужна реторика, които биха могли да затруднят процеса на нормализация; призовава ЕС, Косово и Сърбия да обсъдят тези въпроси конструктивно в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС;

12.

отбелязва, че Сдружението на сръбските общини все още не е създадено, че неговият устав все още не е изготвен и че правителството на Косово носи отговорност за учредяването на това сдружение; настоятелно призовава Косово за незабавно учредяване на сдружението в съответствие със споразумението, постигнато в рамките на диалога с посредничеството на ЕС и с решението на Конституционния съд на Косово; във връзка с това насърчава органите на Косово да назначат работна група на високо равнище с ясен и ограничен във времето мандат, която да предложи устав за публично обсъждане и парламентарен преглед; изразява загриженост във връзка с продължаващото присъствие на сръбски паралелни структури, включително непрекъснатата финансова подкрепа за тях, и призовава за тяхното премахване; насърчава всички заинтересовани страни да намерят приемливо и взаимноизгодно дълготрайно решение за статуса на рудодобивния комплекс Трепча;

13.

призовава политическите сили да гарантират, че гражданските свободи и сигурността на сръбската общност и нейните храмове и места за поклонение и се зачитат;

14.

приветства създаването на специализирани съдебни състави и специализирана прокуратура за Косово в Хага като важна стъпка за гарантиране на справедливост и помирение; подчертава, че защитата на свидетелите е от решаващо значение за успеха на Специалния съд и поради това призовава органите да позволят на гражданите да се възползват от тази система без страх от наказание; призовава ЕС и държавите членки да продължат да подкрепят Специалния съд, включително посредством подходящо финансиране; приветства готовността на Нидерландия Съдът да бъде на нейна територия;

15.

призовава Косово да се занимае с проблема с изчезналите лица, включително да гарантира ефективното правата на собственост, да забрани присвояването на собственост и да гарантира връщането и повторната интеграция на разселените лица; призовава Косово да гарантира ефективното обезщетяване на жертвите на изнасилвания по време на войната, както се заявява в Националния план за действие; отбелязва с безпокойство бавния напредък в разследването, съдебните производства и присъдите, свързани с военни престъпления, включително със случаите на сексуално насилие по време на войната в Косово през 1998—1999 г., и настоятелно призовава Косово да положи повече усилия в тази насока;

16.

изразява съжаление поради факта, че с гражданското общество не се провеждат редовни консултации като част от процеса на вземане на решение; настоятелно подчертава необходимостта от допълнително овластяване на гражданското общество и призовава да бъде демонстрирана политическа воля за ангажиране на гражданското общество посредством въвеждането на минимални стандарти за консултации с обществеността;

17.

призовава политическите сили да гарантират, зачитат, подкрепят и увеличат усилията за подобряване на върховенството на закона, включително на независимостта на съдебната власт, като правят ясно разграничение между легитимния стремеж към свобода и правосъдие на народа на Косово и действията на лицата, за които се предполага, че са извършили военни престъпления, които трябва надлежно да се преследват от компетентните съдебни органи;

18.

отбелязва, че омбудсманът започна да прилага закона от 2015 г. относно омбудсмана с повече и подобрено докладване, и настоятелно призовава за приемането на вторично законодателство в тази област; призовава Събранието и правителството на Косово да гарантират финансовата, функционалната и организационната независимост на омбудсмана, в съответствие с международните стандарти относно националните институции за права на човека; настоятелно призовава правителството да предприеме последващи действия във връзка с докладите и препоръките на сметната палата и омбудсмана;

19.

подчертава необходимостта от правилно функциониране на институцията на омбудсмана, и необходимостта да се гарантира, че омбудсманът получава всички потребни ресурси, за да изпълнява своите дейности;

20.

отбелязва, че въпреки постигнатия известен напредък в приемането на законодателство за правилното функциониране на съдебната система, правораздаването продължава да бъде бавно и неефективно и е възпрепятствано от оставащите недостатъци на наказателното право, от политически и икономически опортюнизъм, политическо вмешателство, липса на отчетност и ограничени финансови и човешки ресурси, включително в Специалната прокуратура; насърчава Косово да се занимае с тези проблеми като въпрос от първостепенно значение, за да се гарантира правна сигурност по отношение на правата на собственост на чуждестранните инвеститори; отбелязва усилията, полагани от полицията и прокурорската служба за справяне с организираната престъпност; изразява признание за усилията на компетентните органи за разследване на смъртта на Астрит Дехари в затвора и призовава настоятелно компетентните органи да приключат разследването;

21.

приветства подписването на рамковото споразумение за участието на Косово в програми на ЕС и насърчава възможно най-бързото влизане в сила и подходящото прилагане на споразумението след одобрението на Европейския парламент;

22.

изразява сериозна загриженост поради липсата на постигнат напредък по отношение на защитата на свободата на изразяване и свободата на медиите, както и поради повишеното равнище на политическо вмешателство, натиск и сплашване на медиите; е дълбоко загрижен поради нарасналия брой на преки заплахи и нападения срещу журналисти и широкоразпространената автоцензура; настоятелно призовава органите на Косово да признават напълно и да защитават свободата на изразяване в съответствие със стандартите на ЕС и да сложат край на безнаказаността за нападения срещу журналисти, както и да изправят отговорните лица пред правосъдието; настоятелно призовава правителството да гарантира независимостта и устойчивостта на обществената медия РТК (Радио и телевизия на Косово) и да въведе подходяща система за финансиране; призовава за приемането на целесъобразно законодателство относно авторското право и за осигуряване на прозрачност на собствеността на медиите;

23.

призовава правителството на Косово да гарантира, че случаите на физически нападения върху журналисти и други форми на натиск се разследват бързо, и да ускори и засили постановяването на осъдителни присъди от съдебните органи, да продължи да осъжда недвусмислено всички нападения срещу журналисти и медии, както и да гарантира прозрачността на собствеността на медиите с цел борба с увеличените рискове от неправомерен натиск върху редактори и журналисти;

24.

приветства споразумението, подписано между Косово и Сърбия на 30 ноември 2016 г. относно последните стъпки за изпълнение на Споразумението за правосъдието, постигнато в рамките на диалога от 9 февруари 2015 г., което ще позволи на съдебните институции на страната да започнат да функционират на цялата територия на Косово;

25.

подчертава, че системната корупция е несъвместима с основните ценности на ЕС за прозрачност и независимост на съдебната система; отново изразява своята загриженост във връзка с много бавния напредък на борбата срещу корупцията и организираната престъпност и призовава за подновяване на усилията и ясна политическа воля за справяне с тези проблеми, които спъват бъдещия значителен икономически напредък; изразява съжаление, че корупцията и организираната престъпност остават ненаказани в някои райони на Косово, по-специално в северната част на страната; изразява загриженост, че постигнатите резултати по отношение на разследването, наказателното преследване и окончателните присъди остават незначителни, и че конфискацията и запорирането на активи от престъпна дейност рядко се прилагат, въпреки че са важен инструмент в борбата с корупцията, и във връзка с това препоръчва бързото замразяване на активи и увеличаване на броя на окончателните конфискации; насърчава Агенцията на Косово за борба с корупцията да предприеме по-активен подход при разследванията; изразява безпокойство, че политическите партии и финансирането на кампании не са подобаващо обхванати от регулаторен контрол; изразява възгледа, че законодателството относно конфликта на интереси трябва да бъде приведено в съответствие с европейските стандарти и трябва да бъде прилагано на практика действително отстраняване на държавни служители, обвинени или осъдени за сериозни или свързани с корупция престъпления; изразява загриженост поради липсата на ефективна координация между институциите, натоварени с откриването, разследването и съдебното преследване на случаи на корупция; изразява дълбока загриженост поради участието на въоръжени престъпни групи в презгранични престъпни дейности и призовава към пряко и ефективно сътрудничество между Косово и Сърбия, както и между всички страни в региона, в борбата срещу организираната престъпност; подчертава, че членството на Косово в Интерпол и сътрудничеството с Европол ще подпомогне тези усилия;

26.

изразява загриженост, че Косово продължава да бъде място за складиране и транзитна страна за твърди наркотици; отбелязва с безпокойство липсата на сигурно място за складиране на иззети наркотици преди унищожаването им; изразява сериозна загриженост относно ниското равнище на издадените присъди по дела за трафик на хора, въпреки че Косове е източник, място на транзит и дестинация за трафик на жени и деца; отбелязва с безпокойство съществуването на въоръжени групи и участието им в организирани престъпни дейности, като например контрабанда на оръжия, и очевидната безнаказаност, с която могат да действат през границите;

27.

призовава Косово да увеличи усилията за спиране на насилието, основано на пола, и да гарантира, че жените се ползват с правата си в пълна степен; призовава институциите на Косово да отделят достатъчно средства за изпълнението на националната стратегия срещу домашното насилие, която включва и международните механизми, като например Конвенцията от Истанбул; приветства политическата подкрепа на високо равнище за правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица); приветства провеждането на втория „прайд“ парад, но отново заявява, че в общността на ЛГБТИ лица продължава да има широко разпространени опасения;

28.

призовава органите на Косово да се занимаят с равнопоставеността на половете като въпрос от първостепенно значение и да гарантират, че правителствените служби и органи служат за пример; изразява загриженост относно структурните предизвикателства, които възпрепятстват прилагането на законодателството в областта на равенството между половете, и продължава да изразява загриженост по отношение на недостатъчното представителство на жените на ръководни позиции; настоятелно призовава Косово да насърчава постоянно жените в стремежа им към високопоставени позиции; изразява загриженост поради ниското равнище на притежавана собственост сред жените и призовава органите активно да гарантират обезпечаването на правото на собственост на жените, включително наследствените права; приветства приемането на национална стратегия относно домашното насилие и призовава за нейното пълно изпълнение с оглед постигане на напредък в борбата срещу домашното насилие и насилието, основано на пола; подчертава отново връзката между сексуалното насилие по време на война и конфликти и нормализирането и високото равнище на основано на пола насилие в държави след конфликт, ако към тези въпроси не се подходи правилно; настоятелно призовава органите да насърчават публично и да въведат механизми за закрила и мерки за подслоняване на жените, които нарушават мълчанието си и съобщават за домашно насилие; насърчава работата на неправителствените организации по този въпрос;

29.

приветства създаването на Междуведомствената координационна група за правата на човека през май 2016 г., но въпреки това отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Косово, включително на ромите, ашкалите, гюптите и гораните, чрез прилагане в пълна степен на съответното законодателство и отделянето на достатъчни ресурси; призовава компетентните национални и местни органи да предприемат като въпрос от първостепенна важност всички необходими законодателни и практически мерки за ограничаване на дискриминацията и за утвърждаване на правата на различните етнически общности, включително на правата на култура, език и собственост, за да се допринесе за развитието на многоетническо общество; призовава Косово да гарантира, че завръщащите се бежанци, много от които са роми, се интегрират напълно и правата им на граждани са възстановени, като по този начин да се сложи край на липсата на гражданство; призовава Косово да приеме нова стратегия и план за действие за интеграцията на общностите на ромите, ашкалите и гюптите;

30.

приветства повишаването на усилията за противодействие, предотвратяване и борба с екстремисткото насилие и радикализацията и признава важната работа, извършена от Косово в тази област; отбелязва, че в Косово са се завърнали голям брой чуждестранни бойци и призовава органите да гарантират, че те биват наблюдавани и преследвани, и да възприемат всеобхватен подход с ефективни политики за предотвратяване, дерадикализация и, по целесъобразност, реинтеграция; призовава за по-нататъшно разкриване, предотвратяване и прекъсване на потока от чуждестранни бойци и непроследими парични средства, предназначени за радикализация; подчертава необходимостта от ефективни обществени програми за третиране на неправдите, които подклаждат агресивния екстремизъм и радикализацията, както и за изграждане на взаимоотношения, които благоприятстват толерантността и диалога;

31.

приветства подобряването на икономическото положение и нарастването на данъчните приходи, което дава повече ресурси на разположение на правителството за изпълнението на неговите политики; въпреки това изразява безпокойство относно устойчивостта на бюджета на Косово, по-специално с оглед на размера на обезщетенията, отпуснати на ветераните от войната, и във връзка с това призовава за реформа на съответното законодателство, както беше договорено с Международния валутен фонд; припомня, че социално-икономическите структурни реформи са от решаващи значение за подкрепата на дългосрочния растеж; подчертава необходимостта от спешно укрепване на местната промишленост, като същевременно се наблегне на конкурентоспособността на продуктите местно производство, за да могат да постигнат стандартите за износ към ЕС; изразява загриженост поради зависимостта от паричните преводи на мигрантите; изразява загриженост по повод вземането на решения за финансиране ad hoc, което разклаща стабилността, необходима за предприятията; отново заявява, че е необходимо да се ускори регистрацията на нови предприятия, които понастоящем биват възпрепятствани от безотчетната администрация, недостатъчно развитата инфраструктура, слабото прилагане на върховенството на закона и корупцията; настоятелно призовава Косово да пристъпи към последващи действия по препоръките на ЕС от оценката на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, както и към въвеждането на оценки на въздействието за нормативната уредба с цел намаляване на административната тежест за МСП и призовава Комисията да увеличи помощта за МСП; приканва Косово да приложи в пълна степен препоръките на Програмата за икономическа реформа за периода 2016—2018 г. и Европейската програма за реформа, стартирана на 11 ноември 2016 г.;

32.

отбелязва със загриженост високите равнища на безработица, особено сред младите хора, и изразява загриженост относно дискриминацията спрямо жените на пазара на труда, особено при процеса на наемане; призовава Косово да повиши усилията си за повишаване на нивото на заетост и за подобряване на условията на пазара на труда; подчертава необходимостта от съсредоточаване върху подобряването на качеството на образованието, включително чрез подобряване на обучението на учителите, подпомагане на прехода от училище към работа и напасване на образователните умения с нуждите от работни места, което е от съществено значение за преодоляване на много високия процент на безработица сред младите хора; призовава за полагането на повече усилия за увеличаване на съвместно образоване на всички компоненти на обществото на Косово; подчертава необходимостта от укрепване на механизмите за правоприлагане, по-специално на инспекциите по труда и съдилищата, и от подобряване на диалога между публичните институции и социалните партньори, посредством Икономическия и социален съвет на Косово; приветства заключенията от срещата на високо равнище в Париж през 2016 г. и създаването на първата Регионална служба за младежко сътрудничество;

33.

изразява съжаление във връзка с бавния темп на усилията на Косово да изгради адекватен и ефикасен административен капацитет, което не позволява на държавата да прилага в пълна степен приетите закони и да използва ефективно фондовете на ЕС; изразява съжаление поради повсеместната корупция, политическото вмешателство и политизирането на персонала в публичната администрация на всички равнища, както и назначенията в различни независими институции и агенции въз основа на политическа принадлежност, а не въз основа на професионални критерии в достатъчна степен; призовава за по-нататъшни усилия за гарантиране на набирането на кадри въз основа на техните качества, което е необходимо за осигуряването на ефективна, ефикасна и професионално независима публична администрация; призовава за провеждане на разследване във връзка с неотдавнашните твърдения за политическо вмешателство в набирането на персонал и в процесите на вземане на решения в публичните органи;

34.

отбелязва, че тръжните спецификации за заявленията за кандидатстване за всички форми на договори, финансирани по линия на ИПП, са толкова взискателни, че косовските или регионалните дружества често изобщо не могат да кандидатстват за тях, и за тази цел призовава да се обърне специално внимание на предоставянето на ръководство и насоки на заинтересованите страни; настоятелно призовава органите да насочат оставащата помощ, която все още не е разпределена, към проекти с по-пряко въздействие върху икономиката на Косово;

35.

приветства удължаването на мандата на EULEX в Косово и призовава Косово да продължи активното си сътрудничество в цялостното и безпрепятствено изпълнение на мандата на EULEX; призовава за продължаване на усилията на ЕС за по-нататъшно укрепване на независими съдебна, полицейска и митническа система след 2018 г., с оглед Косово да поеме пълен контрол над тези функции; призовава за ефективен и гладък преход от съдебни дела, разглеждани от прокурорите на EULEX, към националните прокурори с необходимите гаранции, че жертвите на нарушения от миналото имат достъп до истината, до правосъдие и обезщетения;

36.

отбелязва прекратяването на наказателното разследване във връзка с твърденията за корупция в мисията EULEX; изразява задоволство, че от засегнатите длъжностни лица на ЕС бяха снети всички подозрения за нарушения; призовава EULEX да гарантира повишена ефективност, пълна прозрачност и по-голяма отговорност по отношение на мисията за продължителността на нейния мандат, както и да приложи изцяло всички препоръки, отправени от независимия експерт Жан Пол Жаке в неговия доклад от 2014 г.;

37.

отбелязва, че досега Косово не се е превърнало в основен транзитен път за бежанци и мигранти, които пътуват по протежение на „маршрута през Западните Балкани“; настоятелно призовава органите на Косово да гарантират, че преминаващите през него биват третирани в съответствие с европейското и международното право, включително с Хартата на ЕС за основните права и Конвенцията за бежанците от 1951 г.; отново заявява, че финансирането, наред с другите разпоредби в главата относно ИПП II, следва да бъде на разположение и в готовност да бъде мобилизирано и изпълнено бързо и ефективно в ситуации на криза и при необходимост;

38.

приветства факта, че няколко религиозни и културни сръбски обекта, които за съжаление бяха разрушени през 2004 г., са били ремонтирани с косовско публично финансиране, като например православната катедрала; изразява признание за ангажираността на Косово за съхраняване на обектите на културното наследство и призовава органите да приложат всички конвенции на ООН в областта на културното наследство на всички равнища, независимо от статута на Косово по отношение на ЮНЕСКО, посредством приемане на подходяща стратегия и подходящо национално законодателство, и да гарантират адекватна защита и управление на обектите на културното наследство в цяло Косово; в тази връзка приветства финансираните от ЕС програми, насочени към опазване и възстановяване на малки обекти на културното наследство с оглед благоприятстване за междукултурния и междурелигиозния диалог във всички многоетнически общини; отново изтъква факта, че проектозаконът за свободата на религията трябва да бъде приет и следва да включва препоръките на Венецианската комисия по този въпрос;

39.

горещо приветства решението на Съвета на Европа да предостави на Косово статус на наблюдател в неговата парламентарна асамблея от януари 2017 г. по отношение на свързаните с Косово сесии; подкрепя усилията на Косово да се интегрира в международната общност; призовава в тази връзка за участие на Косово във всички съответни регионални и международни организации и настоятелно призовава Сърбия да престане да се намесва в този процес;

40.

настоятелно призовава органите на Косово да приемат надеждна дългосрочна енергийна стратегия и законодателна рамкова уредба, основана на енергийната ефективност, диверсификацията на енергийните източници и развитието на възобновяеми енергийни източници; подчертава необходимостта да се продължи работата за постигане на надеждни електроенергийни мрежи и да се постигне по-голяма устойчивост на енергийния сектор, по отношение както на стандартите за сигурност, така и за околната среда; призовава органите да подпишат Меморандум за разбирателство № 6 за Западните Балкани относно развитието на регионалния електроенергиен пазар и създаването на рамка за бъдещо сътрудничество с други държави; изтъква, че през 2017 г. Косово ще председателства Договора за създаване на Енергийна общност и припомня на органите произтичащото от този договор правно задължение на Косово да гарантира, че до 2020 г. 25 % от цялата електроенергия се генерира от възобновяеми източници; призовава правителството да спази споразумението за извеждане от експлоатация на електроцентралата „Косово А“ и за преустройство на електроцентралата „Косово Б“ като се възползва от сумата от 60 милиона евро, разпределена за тази цел от ЕС в рамките на средствата по ИПП; призовава за стратегия за производство на електроенергия от водноелектрически централи за цялата територия на Западните Балкани;

41.

изразява загрижеността си във връзка с обезпокоителното равнище на замърсяване на въздуха в Косово, най-вече в градския район на Прищина, и призовава държавата и местните органи незабавно да вземат подходящи мерки за справяне с това извънредно положение; подчертава, че националната стратегия за качество на въздуха трябва да бъде изпълнена подобаващо; изразява загриженост, че проблемът с управлението на отпадъците продължава да бъде един от най-видимите проблеми в Косово, и че настоящото законодателство не отговаря напълно на това предизвикателство;

42.

приветства стартирането на новия проект за железопътна свързаност в коридора Ориент/Източно Средиземноморие, който включва нова железопътна линия и гари в Косово и представлява единствената връзка на Косово с широкия регион; призовава правителството на Косово да окаже пълна подкрепа за изпълнението на проекта;

43.

приветства направените от Комисията усилия за постигане на деблокиране на свързващата енергийна мрежа между Албания и Косово, която беше блокирана в продължение на месеци от Сърбия, и призовава за градивно сътрудничество между отговорните за електроснабдителната мрежа органи на Сърбия и Косово; припомня, че срокът, определен от Енергийната общност за сваляне на блокадата, беше най-късно до 31 декември 2016 г.;

44.

призовава Комисията да продължи работата по свързани с миграцията въпроси с всички страни от Западните Балкани, за да гарантира спазването на европейските и международните норми и стандарти; приветства свършената до момента работа в това отношение;

45.

46.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, както и на правителството и на Събранието на Косово.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/88

P8_TA(2017)0263

Доклад от 2016 г. относно бивша югославска република Македония

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно бивша югославска република Македония (2016/2310(INI))

(2018/C 331/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид заключенията от заседанието на председателството на Европейския съвет, състояло се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Съюза на страните от Западните Балкани,

—	като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бившата югославска република Македония, от друга страна (1),

—	като взе предвид рамковото споразумение, сключено в Охрид и подписано в Скопие на 13 август 2001 г. (Охридското рамково споразумение (наричано по-нататък „ОРС“),

—

като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. за предоставяне на страната на статут на държава кандидатка за членство в ЕС, заключенията на Европейския съвет от юни 2008 г., заключенията на Европейския съвет от декември 2008 г., декември 2012 г., декември 2014 г., и декември 2015 г., както и заключенията на Европейския съвет от 13 декември 2016 г., които получиха подкрепата на преобладаващото мнозинство от делегациите и в които отново беше изтъкнат безусловен и силен ангажимент по отношение на процеса по присъединяването на страната към ЕС,

—	като взе предвид тринадесетата среща на Комитета за стабилизиране и асоцииране между страната и Комисията, проведена в Брюксел на 15 юни 2016 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2016 г. относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването — 2016 г. (COM(2016)0715), придружено от работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за бившата югославска република Македония за 2016 г.“ (SWD(2016)0362),

—	като взе предвид Специалния доклад на Европейската сметна палата относно бившата югославска република Македония от юни 2016 г.,

—	като взе предвид документа на Комисията от юни 2015 г., озаглавен „Приоритети за неотложни реформи за бившата югославска република Македония“,

—	като взе предвид препоръките на Групата от старши експерти относно системни проблеми, свързани с принципите на правовата държава във връзка с прихващането на съобщения, разкрито през пролетта на 2015 г.,

—	като взе предвид политическото споразумение (т.нар. Споразумение от Пържино), постигнато между четирите основни политически партии в Скопие на 2 юни и 15 юли 2015 г., и четиристранното споразумение за неговото изпълнение от 20 юли и 31 август 2016 г.,

—	като взе предвид заключителната декларация на председателя от срещата на високо равнище за Западните Балкани, проведена в Париж на 4 юли 2016 г., както и препоръките на организациите на гражданското общество за срещата на високо равнище в Париж през 2016 г.,

—	като взе предвид доклада с предварителните констатации и заключения и окончателния доклад на ОССЕ/БДИПЧ относно предсрочните парламентарни избори, проведени на 11 декември 2016 г.,

—	като взе предвид Резолюции 817 (1993 г.) и 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на ООН, както и Резолюция 47/225 на Общото събрание на ООН и Временното споразумение от 13 септември 1995 г.,

—	като взе предвид решението на Международния съд относно прилагането на Временното споразумение от 13 септември 1995 г.,

—	като взе предвид своите предишни резолюции относно страната,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0055/2017),

А.

като има предвид, че, след като на два пъти бяха отлагани, предсрочните парламентарни избори в Македония се проведоха на 11 декември 2016 г. в нормална и спокойна атмосфера, в съответствие с международните стандарти и с препоръките на ОССЕ/БДИПЧ; като има предвид, че те преминаха без сериозни инциденти, че бяха като цяло добре организирани и че избирателната активност беше висока;

Б.

като има предвид, че реформите и подготовката за присъединяване се възпрепятстват от политическа поляризация, дълбоко взаимно недоверие и липса на искрен диалог между партиите; като има предвид, че в някои важни области постоянно се наблюдава буксуване; като има предвид, че демокрацията и принципите на правовата държава бяха непрекъснато застрашавани, по-специално заради обсебване на държавата от частни интереси, засягащо функционирането на демократичните институции и ключови сфери на обществото;

В.

като има предвид, че на 27 април 2017 г. Талат Джафери беше избрана за нов председател на македонския парламент; като има предвид, че на 17 май 2017 г. президентът на бившата югославска република Македония възложи на лидера на СДСМ Зоран Заев да сформира ново правителство; като има предвид, че на 31 май 2017 г. новото правителство, оглавявано от министър-председателя Зоран Заев, беше утвърдено с гласуване на македонския парламент;

Г.	като има предвид, че сред ключовите въпроси в процеса на реформи са реформата на съдебната система, публичната администрация и медиите, младежката безработица и прегледа на изпълнението на ОРС;

Д.

като има предвид, че е необходим сериозен ангажимент от страна на всички политически сили, за да може страната продължи по пътя на интеграцията си в ЕС и евро-атлантическите структури; като има предвид, че новото правителство трябва да приеме и приложи изцяло ефективни реформи, водещи до осезаеми резултати, особено по отношение на правовата държава, правосъдието, корупцията, основните права и вътрешните работи и добросъседските отношения;

Е.

като има предвид, че съществува общо разбиране между Комисията, Съвета и Парламента за това, че запазването на положителната препоръка за започване на преговори за присъединяване със страната продължава да зависи от/да е обвързано с напредъка в прилагането на Споразумението от Пържино и значителния напредък в изпълнението на Приоритетите за неотложни реформи;

Ж.	като има предвид, че Съветът блокира напредъка поради нерешения проблем с името с Гърция; като има предвид, че двустранните въпроси не следва да се използват като претекст, за да се възпрепятства бързото начало на преговорите с ЕС;

З.

като има предвид, че двустранните спорове не следва да се използват за възпрепятстване процеса на присъединяване или започването на преговори за присъединяване, а следва да бъдат разгледани надлежно в конструктивен дух и в съответствие със стандартите на ЕС и на ООН; като има предвид, че следва да се полагат всички усилия за поддържане на добросъседски отношения и добри междуетнически отношения;

И.

като има предвид, че потенциалните страни кандидатки и страните кандидатки се оценяват според заслугите им, и че скоростта и качеството на необходимите реформи определят графика на присъединяването; като има предвид, че започването на преговори за присъединяване следва да бъде гарантирано след изпълнението на необходимите условия; като има предвид, че от много години страната се счита за една от най-напредналите страни кандидатки по отношение на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС;

Й.

като има предвид, че процесът на присъединяване към ЕС е основен стимул за по-нататъшни реформи, особено по отношение на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите; като има предвид, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са съществени елементи на процеса на разширяване, на Процеса на стабилизиране и асоцииране и на процеса на присъединяване на страната;

К.

като има предвид, че на 20 юли и 31 август 2016 г. лидерите на четирите главни политически партии постигнаха споразумение за изпълнение на Споразумението от Пържино, включително за насрочване на предсрочни парламентарни избори на 11 декември 2016 г., и заявиха своята подкрепа за работата на Специалния прокурор; като има предвид, че те също така отново заявиха своя ангажимент за изпълнение на „Приоритетите за неотложни реформи“;

Л.	като има предвид, че неотдавнашната политическа криза илюстрира липсата на ефективна система на взаимни проверки в македонските институции и необходимостта от увеличаване на прозрачността и публичната отчетност;

М.	като има предвид, че борбата с организираната престъпност и корупцията остава от основно значение за предотвратяване на навлизането на престъпни групи в политиката, правната система и икономиката;

приветства съставянето на ново правителство на 31 май 2017 г.; настоятелно призовава всички политически партии да действат в дух на помирение, в общия интерес на всички граждани и да работят заедно с правителството за възстановяване на доверието в страната и нейните институции, включително чрез пълното прилагане на Споразумението от Пържино и на приоритетите за неотложни реформи;

приветства зачитането на основните свободи при провеждането на предсрочните избори на 11 декември 2016 г., които бяха добре организирани, протекоха по прозрачен и приобщаващ начин и без съществени инциденти; отбелязва, че ОССЕ/БДИПЧ счита, че изборите са протекли в конкурентен дух; приветства факта, че всички политически партии приеха резултатите от изборите в интерес на вътрешната стабилност и подчертава тяхната отговорност да гарантират предотвратяването на завръщането на политическата криза; призовава всички партии да се въздържат от създаване на каквито и да е пречки пред ефективното функциониране на парламента; настоятелно призовава новото правителство да пристъпи незабавно към провеждане на необходимите реформи, за гарантиране на евро-атлантическата интеграция на страната и за постигане на напредък по отношение на нейната европейска перспектива в полза на нейните граждани; счита, че междупартийното и междуетническото сътрудничество е от съществено значение за преодоляването на неотложните вътрешни предизвикателства и на предизвикателствата, свързани с ЕС и за запазване на положителната препоръка за започване на преговори за членство в ЕС;

приветства подобренията в изборния процес, включително по отношение на правната рамка, избирателните списъци и медийното покритие; приветства факта, че в голяма част от избирателните секции изборите са били наблюдавани от представители на гражданското общество; призовава компетентните органи ефективно да разгледат твърденията за нередности и пропуски, включително за сплашване на гласоподаватели, купуване на гласове и злоупотреби с обществени средства, за политически натиск върху медиите, както и за конфронтационен език и вербални нападки срещу журналисти, също с оглед на местните избори през май 2017 г.; настоятелно призовава компетентните органи да изпълнят препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия и да постигнат надеждни резултати при осъществяването на ефективен контрол върху финансирането на политическите партии и предизборните кампании; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и по-нататъшно деполитизиране на работата на изборната администрация с цел да се повиши общественото доверие при бъдещи избори;

счита за важно провеждането на преброяване на населението (последното преброяване на населението е проведено през 2002 г.), при условие че е налице консенсус в цялата страна относно използваната методология, с цел да се добие актуализирана и реалистична картина за демографията на македонското население, така че да се удовлетворят по-пълноценно нуждите и да се предложат услуги на македонските граждани, както и допълнително да се актуализира избирателният списък и да се сведат до минимум нередностите и пропуските в бъдеще;

очаква новото правителство, в сътрудничество с други партии, като основен приоритет да ускори реформите, свързани с ЕС; отново изразява подкрепата си за започване на преговори за присъединяване, обвързано с напредъка в изпълнението на Споразумението от Пържино за гарантиране на пълното му, осезаемо и устойчиво изпълнение, и с постигането на съществен напредък в изпълнението на Приоритетите за неотложни реформи по отношение на системните реформи; призовава Съвета да разгледа въпроса за преговорите за присъединяване възможно най-рано; продължава да бъде убеден, че преговорите могат да генерират така необходимите реформи, да създадат нова динамика, да съживят европейската перспектива и да повлияят положително върху решаването на двустранни спорове, за да не се възпрепятства процесът на присъединяване към ЕС;

подчертава стратегическото значение на по-нататъшния напредък в процеса на присъединяване към ЕС и призовава още веднъж да бъде демонстрирана политическа воля и ангажираност от страна на всички партии за цялостно изпълнение на Приоритетите за неотложни реформи и Споразумението от Пържино; подчертава, че изпълнението на Споразумението от Пържино е от жизненоважно значение не само за изборите, но и за гарантиране на политическа стабилност и устойчивост в бъдеще; призовава Комисията да оцени при първа възможност, но преди края на 2017 г., напредъка на страната по отношение на изпълнението и да докладва на Парламента и на Съвета; като припомня, че отдавна очакваните реформи трябва да бъдат стартирани и изпълнени, подкрепя продължаването на диалога на високо равнище за присъединяване (ДВРП) за систематично подпомагане на страната в това начинание; изразява съжаление, че не е проведена среща в рамките на ДВРП и че по отношение на изпълнението на предишните цели не е постигнат особен напредък; насочва вниманието към потенциалните отрицателни политически и социално-икономически последици и последици за сигурността при по-нататъшни забавяния в процеса на евро-атлантическата интеграция на страната; призовава освен това Комисията и ЕСВД да увеличат видимостта на финансираните от ЕС проекти в страната с цел доближаване на ЕС до гражданите на страната;

подчертава значителния напредък, постигнат от страната в процеса на интеграция в ЕС, и подчертава отрицателните последици от по-нататъшно забавяне на процеса на интеграция, включително заплахата за доверието в политиката на разширяване на ЕС и риска от нестабилност в региона;

посочва, че настоящите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз (излизането на Великобритания от ЕС, миграцията, радикализмът и др.), не следва да възпрепятстват процеса по разширяване, и че по-скоро те показват необходимостта от цялостно интегриране на Западните Балкани в структурите на ЕС с цел разширяване и задълбочаване на партньорството и преодоляване на международни кризи;

приветства високото равнище на привеждане в съответствие на законодателството с достиженията на правото на ЕС и признава приоритета, даден на ефективното изпълнение и прилагане на съществуващите правни и политически рамки, както става в държавите, които вече са започнали да водят преговори за присъединяване;

10.

поздравява страната за това, че продължава да изпълнява ангажиментите си по ССА; призовава Съвета да приеме предложението на Комисията от 2009 г. за преминаване към втория етап на ССА съгласно съответните разпоредби;

11.

настоятелно призовава всички партии да демонстрират политическа воля и отговорност за преодоляване на разделението в политическата среда, поляризацията и липсата на култура на компромиса и да възстановят диалога; отново подчертава ключовата роля на парламента за демократичното развитие на страната и като форум за политически диалог и представителство; призовава неговите контролни функции да бъдат засилени и да бъде ограничена практиката на чести законодателни промени в законите и на използването на съкратени процедури за приемане без достатъчно консултации или оценка на въздействието; настоятелно призовава за гладко функциониране на парламентарните комисии относно прихващането на съобщения и относно сигурността и контраразузнаването и за безпрепятствения им достъп до необходимите данни и свидетелски показания, с цел да се осигури надежден парламентарен контрол по отношение на съответните служби; признава конструктивната роля на гражданското общество в подпомагането и подобряването на демократичните процеси;

12.

отбелязва постигнатия напредък в реформирането на публичната администрация, включително стъпките за изпълнение на новата правна рамка по отношение на управлението на човешките ресурси; призовава за по-нататъшна ангажираност с изпълнението на препоръките на Комисията; изразява отново загриженост във връзка с политизираната публична администрация и факта, че държавните служители са обект на политически натиск; настоятелно призовава новото правителство да демонстрира силен политически ангажимент за насърчаване на професионализма, заслугите, неутралността и независимостта на всички равнища чрез прилагане на нова процедура по набиране и оценяване на персонал, основана на заслуги; подчертава необходимостта стратегията за реформа на публичната администрация за периода 2017 — 2022 г. да бъде изпълнена докрай, включително чрез осигуряване на достатъчно бюджетни средства за нейното прилагане, както и да бъде засилен съответния административен капацитет; призовава новото правителство да установи прозрачни и ефективни линии на отчетност между и в рамките на институциите; препоръчва справедливо представителство на всички общности на всички нива на публичната администрация;

13.

препоръчва новото правителство да разработи всеобхватна стратегия за електронно управление, придружена с по-нататъшно развитие на електронните услуги за граждани и дружества, с цел да се намали бюрократичната тежест за държавата, гражданите и предприятията; подчертава, че електронното управление и електронните услуги ще повишат икономическите резултати на страната и ще увеличат прозрачността и ефективността на публичната администрация и публичните услуги; подчертава правото на гражданите на достъп до публична информация и призовава за допълнителни усилия, за да се гарантира, че това право по никакъв начин не е възпрепятствано; насърчава търсенето на иновативни електронни решения за гарантиране на лесен достъп до публична информация и намаляване на съответната бюрокрация;

14.

изказва съжаление за непрекъснатото буксуване на реформата на съдебната система, която следва да се насърчава да функционира независимо; изразява съжаление във връзка с продължаващата политическа намеса в работата ѝ, включително при назначаването и повишението на съдии и прокурори, както и във връзка с липсата на отчетност и случаите на селективно правосъдие; призовава още веднъж компетентните органи ефективно да разгледат оставащите проблеми, посочени в „Приоритетите за неотложни реформи“, и да демонстрират политическа воля за постигане на напредък в реформата на съдебната система, включително чрез подобряване, законодателно и на практика, на прозрачността на процедурите по назначаване и повишаване и чрез намаляване на продължителността на съдебните производства; отчита, че са направени известни усилия за подобряване на прозрачността; призовава освен това органите да гарантират професионализма на Съдебния съвет и на Съвета на прокурорите и функционалната независимост на съдебната система като цяло;

15.

отново изтъква значението на пълното, независимо и безпрепятствено разследване на твърденията за нарушения, разкрити чрез подслушване, и свързаната с това липса на контрол; припомня значението на мандата и работата на специалния прокурор и парламентарната анкетна комисия, които разглеждат въпроса от гледна точка съответно на правната и на политическата отговорност; отбелязва, че специалният прокурор повдигна първите обвинения по отношение на нарушенията, произтичащи от телефонните подслушвания;

16.

изразява загриженост във връзка с политическите нападки срещу Службата на специалния прокурор (СПП) и административното и съдебно възпрепятстване на работата ѝ и във връзка с липсата на сътрудничество от страна на други институции; напомня на наказателните съдилища, които не отговарят на официалните искания на СПП, че са правно задължени да съдействат на СПП; счита, че е от съществено значение за демократичния процес СПП да може да изпълнява всички свои функции и да провежда щателни разследвания в условия на пълна независимост, безпрепятствено и с необходимите средства; призовава на СПП да се осигурят пълна подкрепа и необходимите условия и време, за да завърши своята важна работа; призовава да се сложи край на възпрепятстването в съдилищата на предоставянето на доказателства на специалния прокурор, и за подкрепа на изменения на закона за гарантиране на автономните правомощия на специалния прокурор за защита на свидетелите по случаите, за които специалният прокурор отговаря; изразява твърдото си убеждение, че резултатите от разследванията представляват важна стъпка в посока на възстановяване на доверието в националните институции; подчертава освен това необходимостта от приемане на изменения на Закона за защита на свидетелите;

17.

остава загрижен от факта, че корупцията продължава да бъде сериозен проблем и че борбата с корупцията се подкопава от политическа намеса; подчертава нуждата от силна политическа воля за справяне с нея; подчертава необходимостта да се засили независимостта на полицията, прокуратурата и на Държавната комисия за предотвратяване на корупцията (ДКПК); призовава за предприемане на действия за подобряване на прозрачността и за гарантиране на основани на заслуги подбор и назначаване на членове на ДКПК; призовава спешно да бъдат положени усилия за гарантиране на ефективното предотвратяване и наказание на конфликтите на интереси и да се демонстрират надеждни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, включително прилагането на правната рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности в съответствие с европейските стандарти, Приоритетите за спешни реформи и препоръките на Венецианската комисия; насърчава отново независимите организации на гражданското общество и медиите да разобличават корупцията и да подкрепят независимите и безпристрастни разследвания; призовава органите да подкрепят работата на омбудсмана с подходящ персонал и бюджетни мерки;

18.

изразява загриженост относно сливането на медиите и политическите и правителствените дейности, по-специално по отношение на разходването на публични средства; решително осъжда съществуването на незаконни икономически, политически и семейни взаимоотношения, по отношение на разходването на публични средства; призовава правителството да приеме законодателна рамка, с която да се уреждат конфликтите на интереси и да се оповестяват публично активите на лица, заемащи висши държавни длъжности, като допълнителна мярка за борба с корупцията;

19.

приветства факта, че са въведени законодателната рамка и стратегии за борба с организираната престъпност; приветства разбиването на престъпни мрежи и маршрути, свързани с трафика на хора и наркотици, и призовава за по-нататъшно увеличаване на усилията за борба с организираната престъпност; насърчава по-нататъшното подобряване на сътрудничеството между правоприлагащите агенции както в рамките на страната, така и със съседните държави, и засилването на правомощията и ресурсите на съдилищата; счита, че е от съществено значение да се доразвие правоприлагащия капацитет с цел разследването на финансови престъпления и конфискацията на активи;

20.

оценява високо непрестанните усилия за борба с ислямската радикализация и чуждестранните бойци терористи; приветства приемането на стратегията за борба с тероризма за периода 2013— 2019 г., в която също така се определят понятията на насилствен екстремизъм, радикализация, превенция и реинтеграция; призовава тя да се прилага в условия на по-тясно сътрудничество между агенциите по сигурността и организациите на гражданското общество (ОГО), религиозни лидери, местни общности и други държавни институции в секторите на образованието, здравеопазването и социалните услуги за намиране на отговор спрямо различните фази на радикализация и разработване на инструменти за реинтеграция и рехабилитация; призовава освен това за постоянно наблюдение на завръщащите се чуждестранни бойци от страна на службите за сигурност, тяхната действителна реинтеграция в обществото и непрестанен обмен на информация с органите на ЕС и съседните държави;

21.

изразява загриженост по повод на сигналите от ОГО относно влошаването на климата, в който те осъществяват дейността си; продължава да бъде загрижен относно радикалните публични атаки срещу организации на гражданското общество и чужди представители от страна на политици и медиите; признава и насърчава важната роля, която играят организациите на гражданското общество в наблюдението, подпомагането и подобряването на демократичните процеси, включително изборния процес и гарантирането на равнопоставеността на властите; изразява загриженост във връзка с ограничената ангажираност на правителството и недостатъчното сътрудничество с организациите на гражданското общество на всички равнища; изтъква значението на редовния и конструктивен диалог и сътрудничество с организациите на гражданското общество и настоятелно призовава компетентните органи да включат последните в изготвянето на политиките по редовен и структуриран начин; призовава органите да не дискриминират организациите на гражданското общество на каквото и да било основание, като например политическа принадлежност, религиозни възгледи или етнически състав; счита, че свободата на събранията и сдруженията не следва да се отказва на никоя група от хора без сериозна обосновка за това;

22.

насърчава органите възобновят работата по прекъснатото преброяване на населението, което ще предостави точни статистически данни относно населението, които да послужат като основа за изготвяне на правителствените програми за развитие и за подходящо бюджетно планиране;

23.

напомня на правителството и политическите партии техните отговорности за формирането на култура на приобщаване и толерантност, чрез закона и на практика; приветства приемането на националната стратегия за равенство и недискриминация за периода 2016—2020 г.; изразява загриженост относно безпристрастността и независимостта на комисията за защита от дискриминация и призовава за прозрачен процес на подбор на нейните членове; отново осъжда изказванията, подбуждащи към омраза срещу дискриминирани групи; изразява загриженост, че нетолерантността, дискриминацията и атаките спрямо лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) продължават да съществува; повтаря призива си за привеждане в съответствие на законодателството в областта на борбата с дискриминацията с достиженията на правото на ЕС по отношение на дискриминацията на основание сексуална ориентация; подчертава отново необходимостта от борба с предразсъдъците и дискриминацията срещу ромите и улесняване на тяхната интеграция и на достъпа им до образователната система и пазара на труда; изразява загриженост по повод на нечовешките физически условия и пренаселеността в местата за лишаване от свобода, въпреки значителното увеличение на техния бюджет; призовава да се съблюдават препоръките на омбудсмана;

24.

призовава да се положат допълнителни усилия за насърчаване на равенството между половете и увеличаване на участието на жените в политическия живот и заетостта, за подобряване на тяхното социално-икономическо положение и за укрепване на правата на жените като цяло; призовава компетентните органи на подобрят прилагането на закона за равните възможности, да предприемат мерки за справяне с недостатъчното представителство на жените на основни позиции, свързани с вземането на решения на всички равнища, и да засилят ефективността на институционалните механизми за насърчаване на равенството между мъжете и жените; настоятелно призовава компетентните органи да разпределят достатъчно бюджетни средства за неговото изпълнение; изразява загриженост относно липсата на достъп на жените до някои основни услуги в областта на здравеопазването и постоянно високото равнище на детската смъртност;

25.

настоятелно призовава правителството да предприеме мерки за преразглеждане на закона за превенция и защита от домашно насилие и други съответни закони, за да осигури подходяща защита на всички жертви на домашно насилие и насилие въз основа на пола и да подобри услугите в подкрепа на жертвите на домашно насилие, включително достатъчен брой приюти; също така настоятелно призовава правителството случаите на домашно насилие да бъдат подробно разследвани, а извършителите да бъдат изправяни пред съд, както и да продължава да повишава осведомеността относно домашното насилие;

26.

отново заявява, че междуетническото положение продължава да бъде нестабилно; настоятелно призовава всички политически партии и организации на гражданското общество активно да насърчават едно приобщаващо и толерантно многоетническо, мултикултурно и многорелигиозно общество и да укрепват съвместното съществуване и диалога; счита, че са необходими конкретни мерки за постигане на социално сближаване между различните етнически, национални и религиозни общности; напомня на правителството и партийните лидери ангажимента им за цялостно прилагане на Охридското рамково споразумение по прозрачен и приобщаващ начин, за завършване на неговия отдавна очакван преглед без допълнително забавяне, включително на препоръките относно политиките, и за осигуряване на достатъчен бюджет за неговото изпълнение; осъжда всяка форма на иредентизъм и всеки опит да се дезинтегрират различни социални групи; подчертава колко е важно да се започне дългоочакваното преброяването без по-нататъшно забавяне;

27.

призовава Комисията да положи допълнителни усилия в подкрепа на един истински помирителен процес в региона, по-специално посредством подкрепа за културни проекти, посветени на близкото минало и популяризиращи общо и споделено разбиране за историята, и обществена и политическа култура на толерантност, приобщаване и помирение;

28.

отново заявява, че органите и гражданското общество следва да предприемат подходящи мерки за постигане на историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност;

29.

настоятелно призовава правителството да изпрати ясни сигнали до обществеността и медиите, че в страната не се толерира дискриминация въз основа на националната идентичност, включително по отношение на съдебната система, медиите, заетостта и социалните възможности; подчертава значението на тези действия за интеграция на различните етнически общности и за стабилността и европейската интеграция на страната;

30.

насърчава органите да изтеглят от Сърбия релевантните архиви на югославските тайни служби; счита, че прозрачното разглеждане на тоталитарното минало, включително отварянето на архивите на тайните служби, е стъпка към по-нататъшна демократизация, отчетност и институционална стабилност;

31.

отново посочва значението на свободата и независимостта на медиите като една от основните ценности на ЕС и крайъгълен камък на всяка демокрация; изразява загриженост относно свободата на изразяване и на медиите, използването на слово на омразата, случаите на сплашване и автоцензура, системното политическо вмешателство и оказването на натиск в редакционните политики, както и липсата на разследващи, обективни и точни репортажи, както и небалансираното отразяване на дейностите на правителството; повтаря призива си репортажите в официалните медии да отразяват различни гледни точки, особено в обществения радио- и телевизионен оператор;

32.

призовава новото правителство да гарантира, че сплашването и насилието срещу журналисти се предотвратяват и разследват и че отговорните лица биват изправяни пред правосъдието; подчертава необходимостта от устойчивост и и политическа и финансова автономност на обществената услуга телевизионно и радиоразпръскване, за да се гарантира нейната финансова и редакционна независимост и правото на достъп до безпристрастна информация; призовава за плуралистични органи, които да представляват интересите на медиите; призовава за създаване на професионален кодекс на поведение, който да бъде приет както от обществените, така и от частните медии; насърчава съвместната работа между държавните служители, организациите на гражданското общество и организациите на журналистите в областта на реформата на медиите;

33.

остава загрижен, че политическото положение представлява сериозен риск за македонската икономика; продължава да бъде загрижен относно недостатъчното изпълнение на договорите, размера на сивата икономика и трудностите при получаването на достъп до финансиране; подчертава, че значителните размери на сива икономика са важна пречка за стопанската дейност; подчертава необходимостта да се предприемат мерки за подобряване на конкурентоспособността и създаването на работни места в частния сектор и призовава компетентните органи да разгледат и въпроса за ефикасността на съдебната система;

34.

приветства поддържането на макроикономическа стабилност, намаляването на равнището на безработица и трайния ангажимент на правителството да насърчава растежа и заетостта, чрез пазарни икономически политики, но изразява загриженост относно устойчивостта на държавния дълг и факта, че безработицата все още продължава да бъде висока с много ниска степен на участие на пазара на труда, особено сред младите хора, жените и хората с увреждания; освен това настоятелно призовава компетентните власти да се справят с дългосрочната и структурната безработица, да насърчават сътрудничеството във връзка с икономическата политика, да ориентират образованието към по-добро съответствие с изискванията на пазара на труда и да разработят целенасочена стратегия за по-добро включване на младите хора и жените на пазара на труда; изразява загриженост относно изтичането на високообразовани млади професионалисти и настойчиво призовава правителството да разработи програми, които да дадат възможност на високо образованите млади специалисти да се върнат и да участват в политическите процеси и процесите на вземане на решения; призовава да бъдат предприети действия за подобряване на фискалната дисциплина и прозрачността и за увеличаване на капацитета за бюджетно планиране; насърчава принципа на балансирания бюджет; отбелязва, че надеждната и предвидима регулаторна среда за предприятията води до по-голяма макроикономическа стабилност и растеж; в тази връзка призовава за надлежно консултиране с всички заинтересовани страни;

35.

приветства постигнатия напредък при модернизирането на транспортните, енергийните и телекомуникационните мрежи, и по-специално усилията за завършване на Коридор Х (2); с оглед на важното значение на железопътните връзки в рамките на една устойчива транспортна система приветства намерението на правителството да подобри или изгради железопътни връзки от Скопие до столиците на съседните държави и призовава за по-голям напредък, особено при финализирането на железопътните и пътните връзки в рамките на Коридор VIII (3);

36.

приветства доброто ниво на подготвеност в областта на електронните комуникации и информационното общество; призовава за по-нататъшен напредък в областта на киберсигурността и подчертава необходимостта от разработване и приемане на национална стратегия за киберсигурността с цел повишаване на киберустойчивостта;

37.

изразява загриженост относно значителните пропуски в областта на околната среда, и по-специално в областта на промишленото замърсяване и замърсяването на въздуха и водата; отбелязва, че настоящото състояние на водоснабдителната система като цяло е лошо, което води до големи загуби на вода и проблеми с качеството на водата; подчертава необходимостта от разработване и прилагане на устойчива политика по отношение на отпадъците и призовава за всеобхватна политика и стратегия за действия в областта на климата, които да бъдат разработени в съответствие със стратегията „Европа 2030“ за политиката в областта на климата, както и за ратифициране и изпълнение на Парижкото споразумение за климата;

38.

приветства конструктивната роля на страната в регионалното сътрудничество, по-специално в инициативата на Шестте относно Западните Балкани и тяхната програма за свързаност; въпреки това отбелязва, че транспортните и енергийните инфраструктурни връзки със съседите от региона и мрежата на TEN-T все още са ограничени; приветства постигнатия напредък по отношение на сигурността на доставките, както и в областта на междусистемните връзки за пренос на електроенергия и газ; отбелязва подписаното споразумение с държавите от Западните Балкани относно развитието на регионален пазар на електроенергия; изтъква необходимостта да се постигне напредък в отварянето на пазара на електричеството и развие конкуренцията на пазара на газ и електроенергия, като се предприемат мерки за отделянето на комуналните услуги в съответствие с третия енергиен пакет на ЕС; призовава за значителни подобрения в областта на енергийната ефективност, производството на енергия от възобновяеми източници и борбата срещу изменението на климата; призовава за ратифицирането на Парижкото споразумение за климата;

39.

настоятелно призовава органите да укрепят административния и финансов капацитет с цел гарантиране на прозрачен, ефикасен и ефективен режим за възлагане на обществени поръчки, предотвратяване на всякакви нередности и правилно и навременно усвояване на фондовете на ЕС, както и да предоставят същевременно подробни, редовни доклади относно планирането и използването на средства от Общността; отбелязва със загриженост, че Комисията за пореден път е намалила финансовата помощ по ИПП в размер на приблизително 27 млн. евро вследствие на липсата на политически ангажимент за провеждане на реформи в управлението на публичните финанси; призовава Комисията да включи в своите доклади информация относно подпомагането от ИПП за страната и относно ефективността на приложените мерки, особено по отношение на подпомагането от ИПП, предоставено за изпълнение на основните приоритети и съответните проекти;

40.

поздравява страната за конструктивната ѝ роля и сътрудничество и огромните ѝ усилия за справянето с предизвикателствата на миграционната криза, с които даде значителен принос за сигурността и стабилността на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да предостави на страната всички необходими инструменти за смекчаване на кризата; препоръчва по-нататъшни мерки и действия, съблюдаващи международното хуманитарно право, за подобряване на нейната система за убежище, за гарантиране на необходимия капацитет за предотвратяване и борба срещу трафика с хора и трафика с мигранти, включително споразумения за сътрудничество със съседните държави в борбата с престъпността, и за осигуряване на ефективно управление на границите;

41.

отбелязва, че страната е разположена по т.нар. „западнобалкански маршрут“ и че до момента приблизително 600 000 бежанци и мигранти, включително уязвими групи като деца и възрастни хора, са минали през Македония на път за Европа; настоятелно призовава нейните органи да гарантират, че мигрантите и бежанците, които кандидатстват за убежище в страната или прекосяват нейната територия, се третират в съответствие с международното право и правото на ЕС, включително Конвенцията за бежанците от 1951 г. и Хартата на основните права на ЕС;

42.

призовава Комисията да продължи работата по свързаните с миграцията въпроси с всички страни от Западните Балкани, за да гарантира спазването на европейските и международните норми и стандарти;

43.

подчертава значението на регионалното сътрудничество като инструмент за придвижване напред на процеса на интеграция в ЕС и приветства конструктивните усилия и проактивния принос на страната в насърчаването на двустранните отношения с всички държави от региона;

44.

счита, че регионалното сътрудничество е съществен елемент в процеса на присъединяване към ЕС, който носи стабилност и просперитет на региона и следва да е приоритет за правителството; приветства трайната конструктивна роля на страната и проактивния ѝ принос за насърчаване на двустранното, регионалното и международното сътрудничество, както и участието ѝ в операции за управление на кризи, с граждански и военен характер; приветства все по-голямата степен на привеждане в съответствие с външната политика на ЕС (73 %); призовава македонските органи също така да постигнат съответствие с ограничителните мерки на ЕС срещу Русия след незаконното анексиране на Крим; отново посочва значението на приключването на преговорите относно договор за приятелство и добросъседство с България; призовава органите да зачитат политическите, социалните и културните права на гражданите на страната, които се определят като българи;

45.

насърчава създаването на съвместни експертни комисии по въпросите на историята и образованието със съседните държави с цел да се допринесе за обективно, основаващо се на факти тълкуване на историята, да се засили академичното сътрудничество и да се поощри положително отношение на младите хора към съседните държави;

46.

приветства осезаемите резултати от инициативата за мерки за изграждане на доверие между страната и Гърция, които могат да допринесат за по-добро разбирателство и засилени двустранни отношения и да подготвят пътя към взаимно изгодно решение на въпроса за името, и потвърждава положителното развитие във връзка с тяхното прилагане; припомня, че е важно да се избягват жестове, противоречиви действия и изявления, които биха могли да се отразят отрицателно на добросъседските отношения; отново настоятелно повтаря призива си към заместник-председателя/върховен представител (ЗП/ВП) и Комисията да разработят нови инициативи за преодоляване на оставащите различия и да работят, в сътрудничество с двете държави и със специалния представител на ООН за намирането на взаимно приемливо решение на въпроса за името, както и да докладват пред Парламента във връзка с това;

47.

приветства дейностите, извършени в рамките на Берлинския процес, които демонстрират силна политическа подкрепа за европейската перспектива на страните от Западните Балкани; изтъква значението на този процес за насърчаването на икономическото развитие на страните от региона чрез инвестиции в основни мрежи и двустранни проекти в областта на инфраструктурите, икономиката и междусистемните връзки; отново посочва значението на активното участие в регионалните инициативи, свързани с младежта, като например Регионалната служба за младежко сътрудничество на Западните Балкани; приветства създаването на фонда за Западните Балкани и настоятелно призовава Комисията да вземе предвид предложените инициативи и проекти;

48.

поздравява страната за нейното председателство на Централноевропейската инициатива, в рамките на която през цялата 2015 г., вниманието беше насочено към икономическото сътрудничество и възможностите за бизнес, инфраструктура и общо икономическо развитие, включително развитие на селските райони и туризма, както и към сближаване на макрорегионите;

49.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, заместник-председателя/върховен представител, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на страната.

(1) ОВ L 84, 20.3.2004 г., стр. 13.

(2) Коридор Х е един от паневропейските транспортни коридори, който преминава от Залцбург (Австрия) до Солун (Гърция).

(3) Коридор VIII е един от паневропейските транспортни коридори, който преминава от Дуръс (Албания) до Варна (България). Той минава и през Скопие.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/100

P8_TA(2017)0265

Актуално състояние във връзка с изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно актуалното състояние на изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш (2017/2636(RSP))

(2018/C 331/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно свободата на словото в Бангладеш (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно втората годишнина от срутването на сградата „Рана Плаза“ и напредъка по Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно нарушаването на правата на човека в Бангладеш (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно водещата инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла (4),

—	като взе предвид своите предходни резолюции относно Бангладеш, и по-конкретно тези от 16 януари 2014 г. (5), 21 ноември 2013 г. (6) и 14 март 2013 г. (7),

—	като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (8) и относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (9),

—

като взе предвид своите резолюции от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж (10) и относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване (11),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 април 2017 г., озаглавен „Устойчиви вериги за създаване на стойност в сектора на облеклото чрез действията на ЕС за развитие“ (SWD(2017)0147),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681) и резултатите от общественото допитване относно работата на Комисията относно посоката на нейната политика за корпоративна социална отговорност след 2014 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите (12),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—	като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие,

—	като взе предвид Пакта за устойчиво развитие за постоянно подобряване на трудовите права и безопасността във фабриките в сектора на конфекцията и плетивата в Бангладеш,

—	като взе предвид докладите на Комисията по техническото състояние на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш от юли 2016 г. и от 24 април 2015 г.,

—	като взе предвид доклада от командировката на своята комисия по международна търговия от 23 януари 2017 г. след посещението на ad hoc делегацията в Бангладеш (Дака) от 15 до 17 ноември 2016 г.,

—	като взе предвид програмата на Международната организация на труда (МОТ) за по-добра работа за Бангладеш, чието начало беше поставено през октомври 2013 г.,

—	като взе предвид доклада на тристранната мисия на МОТ на високо равнище и коментарите на действащия към МОТ Комитет от експерти по прилагането на конвенциите и препоръките във връзка с Конвенция № 87 и Конвенция № 98,

—	като взе предвид специалния параграф на Комитета на МОТ по прилагане на стандартите на Конференцията на МОТ от 2016 г.,

—

като взе предвид жалбата, внесена през 2017 г. в Комитета на МОТ по свобода на сдружаването относно репресивните мерки на правителството спрямо работници от сектора за производство на облекло в Ашулия през декември 2016 г., и жалбата, внесена в специалните мандати на ООН във връзка с репресиите в Ашулия,

—	като взе предвид Декларацията на ООН от Йоханесбург относно устойчивото потребление и производство за насърчаване на социално и икономическо развитие,

—	като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие (2015 г.),

—	като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, които определят рамка както за правителствата, така и за дружествата по отношение на защитата и зачитането на правата на човека, и които бяха одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през юни 2011 г.,

—	като взе предвид Глобалния договор на ООН за права на човека, трудови норми, околна среда и антикорупция,

—	като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

—	като взе предвид обобщения тримесечен доклад, изготвен в рамките на Споразумението относно напредъка в отстраняването на проблеми във фабрики за производство на конфекция, които попадат в обхвата на споразумението от 31 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно актуалното състояние на изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш (O-000037/2017 — B8-0217/2017),

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.	като има предвид, че Бангладеш е станал вторият по големина в света производител на облекла и че текстилният сектор осигурява близо 81 % от общия износ на страната; като има предвид, че 60 % от производството на облекла е предназначено за ЕС, който е най-големият експортен пазар на страната;

Б.

като има предвид, че секторът на конфекцията понастоящем осигурява заетост на 4,2 милиона души в 5 000 фабрики и косвено подкрепя препитанието на 40 милиона души — около една четвърт от населението на Бангладеш; като има предвид, че секторът на конфекцията дава важен принос за намаляване на бедността и за овластяване на жените; като има предвид, че 80 % от заетите в сектора на конфекцията в Бангладеш са жени, които произхождат главно от селските райони; като има предвид, че въпреки това 80 % от работниците продължават да са заети в неформалния сектор; като има предвид, че комплексното естество на веригата за доставки на облекла и ниското ѝ ниво на прозрачност са фактори, които улесняват нарушаването на правата на човека и засилват експлоатацията; като има предвид, че минималната работна заплата в сектора на конфекцията остава под прага на бедността, определен от Световната банка;

В.

като има предвид, че равенството между половете е движеща сила за развитието; като има предвид, че правата на жените са в спектъра на правата на човека; като има предвид, че в член 8 от ДФЕС се определя ясно, че „във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“, и като има предвид, че следователно ЕС има задължението да интегрира равнопоставеността между жените и мъжете във всички свои политики, за да се гарантира, че мъжете и жените се възползват в еднаква степен от социалните промени, икономическия растеж и създаването на достойни работни места, като се премахва дискриминацията и се насърчава зачитането на правата на жените по света;

Г.

като има предвид, че около 10 % от работната сила в сектора на конфекцията е заета в зони за преработка на продукция за износ (EPZ); като има предвид, че Законът за труда, уреждащ зоните за преработка на продукция за износ, не предоставя достатъчно основни права на работниците в сравнение с тези на други места в Бангладеш; и като има предвид, че е планирано значително разрастване на зоните за преработка на продукция за износ;

Д.

като има предвид, че щедрите едностранни търговски преференции на ЕС в рамките на инициативата за най-слабо развитите държави „Всичко освен оръжие“, залегнали в Регламента относно ОСП на ЕС и предоставящи безмитен достъп за текстилните изделия от Бангладеш чрез гъвкави правила за произход, допринесоха значително за успеха на значителния износ на облекла от Бангладеш и за ръста на заетостта;

Е.

като има предвид, че тези търговски преференции са залегнали в принципа на ЕС за насърчаване на лоялната и свободна търговия и че следователно се предвижда ЕС да преустанови ползите, предоставени по ОСП, в най-тежките случаи на нарушения на правата на човека въз основа на глава V, член 19, параграф 1, буква а) от Регламента относно ОСП, който постановява, че преференциално третиране може да бъде оттеглено временно по редица причини, включително тежки и системни нарушения на принципите, установени в конвенциите, изброени в приложение VIII, част А, сред които осемте основни конвенции на МОТ;

Ж.	като има предвид, че въз основа на тези разпоредби Комисията и ЕСВД стартираха в началото на 2017 г. засилен диалог относно трудовите права и правата на човека, за да се постигне по-добро съответствие с принципите на тези конвенции;

З.

като има предвид, че Международната организация на труда посвети на Бангладеш специален параграф в доклада на своя Комитет по прилагане на стандартите на конференцията на МОТ от 2016 г., в който се заявява, че страната нарушава сериозно задълженията си по силата на Конвенция № 87 (свобода на сдружаването); като има предвид, че през 2015 г. МОТ докладва, че 78 % от заявленията за регистриране на профсъюзи са отхвърлени поради комбинация от враждебност към профсъюзите от страна на управителите на фабриките и някои политици и липса на административен капацитет за регистрирането им;

И.

като има предвид, че по данни на различни източници стотици работници от сектора на производство на облекла са загинали при пожари във фабрики в Бангладеш от 2006 г. насам, за което за жалост множеството виновни собственици и управители на фабрики никога не са били подведени под съдебна отговорност; като има предвид, че се счита, че във всички сектори ежегодно загиват приблизително 11 700 работници при смъртоносни злополуки, а 24 500 умират вследствие на свързани с работата заболявания;

Й.	като има предвид, че настоящата минимална работна заплата в размер на 5 300 така (BDT) или 67 щатски долара месечно не е увеличавана от 2013 г. насам и не е била свиквана комисията за определяне на минималната заплата;

К.

като има предвид, че от 21 декември 2016 г. насам, след стачки и демонстрации на бангладешките работници в сектора за производство на облекла с искания за по-високи заплати, органите на Бангладеш произволно са арестували и задържали най-малко 35 профсъюзни лидери или застъпници, закрили са офиси на профсъюзи и неправителствени организации или са ги поставили под полицейско наблюдение, и са отстранили или уволнили около 1 600 работници за протести срещу ниското заплащане в сектора за производство на облекла;

Л.	като има предвид, че Бангладеш се нарежда на 145-то място от 177 държави в индекса на прозрачност; като има предвид, че корупцията е ендемична в глобалната верига на доставки на облекла и включва политическата класа, както и местните администрации;

като има предвид, че няколко обещаващи инициативи, ръководени от частния сектор, като например Споразумението от Бангладеш за противопожарна безопасност и безопасност на сградите (Споразумението) имат известен положителен принос за подобряването на стандартите на веригата на доставки и безопасността на работната сила през последните 20 години по отношение на увеличаването на правата на работниците във веригата на доставки на облекла;

Н.

като има предвид, че според заключенията от последователните прегледи на Пакта през 2014, 2015 и 2016 г. са постигнати осезаеми подобрения в някои области от страна на органите на Бангладеш и се признава приносът на Пакта за известно подобряване на здравословните и безопасни условия на труд във фабриките за производство на конфекция; като има предвид, че напредъкът по отношение на правата на работниците представлява по-голямо предизвикателство и че през последните няколко години не се наблюдава съществено развитие в тази област; като има предвид, че според МОТ недостатъците при изменението и прилагането на Закона за труда на Бангладеш от 2013 г. водят до сериозни пречки пред упражняването на правото на свобода на сдружаване и при регистрирането на профсъюзи, особено в сектора на конфекцията в зоните за преработка на продукция за износ; като има предвид, че на работници в зоните за преработка на продукция за износ е отказвано правото на членство в профсъюзи;

О.

като има предвид, че трагедията породи безпрецедентно търсене от страна на европейските потребители на повече информация относно произхода на стоките и условията за тяхното производство; като има предвид, че европейските граждани внесоха многобройни петиции и организираха кампании с искане за по-голяма отчетност от страна на марките за облекла, за да се гарантира, че техните продукти се произвеждат по етичен начин;

Отговорната стопанска дейност в Бангладеш — задача предимно на национално равнище

подчертава, че въпреки впечатляващите резултати по отношение на растежа и развитието през последните години Бангладеш трябва да положи значителни усилия в дългосрочен план, за да постигне устойчив и по-приобщаващ икономически растеж; подчертава, че структурните реформи, водещи до повишена производителност, по-нататъшна диверсификация на износа, социална справедливост, права на работниците, опазване на околната среда и борба с корупцията, ще бъдат от основно значение в този смисъл;

призовава правителството на Бангладеш да се ангажира в още по-голяма степен за подобряване на безопасността и условията на труд и правата на работниците в сектора за производство на облекла като въпрос с най-висок приоритет, да подобри прилагането на законодателството относно безопасността на сградите и фабриките, да продължи да увеличава държавното финансиране за инспекцията по труда, да продължи да назначава и обучава повече инспектори на фабрики, да предвиди условия за намаляване на текучеството на инспекторите по труда, да разработи годишен работен план за последващи проверки на фабриките, подлежащи на саниране, и да включи и други сектори в инспекциите на сгради и фабрики;

призовава правителството на Бангладеш да измени Закона за труда от 2013 г., за да обърне внимание на свободата на сдружаване и колективното договаряне по ефективен начин, да насърчи социален диалог, да гарантира бързо и безпристрастно регистриране на професионални съюзи, да гарантира ефективно разследване и съдебно преследване на предполагаема дискриминация, насочена срещу профсъюзи, както и на нелоялни трудови практики, да гарантира законодателна рамка в трудовата сфера, която е в пълно съответствие с международните стандарти, по-специално в пълно съответствие с Конвенции № 87 и 98 на МОТ относно свободата на сдружаване и колективното договаряне, и която се прилага ефективно; също така настоятелно призовава правителството да гарантира, че законът, уреждащ зоните за преработка на продукция за износ, позволява пълна свобода на сдружаване в съответствие с международните стандарти, и активно и спешно да разследва всички прояви на дискриминация срещу профсъюзи;

настоятелно призовава правителството на Бангладеш, промишлените асоциации и собствениците на фабрики да продължат дейностите по саниране на всички фабрики за производство на конфекция за износ и да гарантират, че ремонтните и други последващи действия за инспекции се извършват и се наблюдават по прозрачен начин от съответните публични органи, като се признава ползата от средствата, мобилизирани от донори, и значението на ефективната финансова подкрепа;

настоятелно призовава правителството на Бангладеш незабавно да свика комисията за определяне на минималната заплата и да въведе по-кратък период на преразглеждане на заплатите;

Инициативи на частния сектор — ефективен и ценен принос

призовава международните търговски марки и търговци на дребно и частния сектор в Бангладеш да продължат своята ангажираност с цел спазване на трудовото законодателство и прилагане на мерки за корпоративна социална отговорност, както и подобряване на резултатите по отношение на отговорните бизнес практики, в т.ч. гарантиране на достойни условия на труд за бангладешките работници в сектора на производство на облекла, както и улесняване на предоставянето на прозрачна информация относно фабриките, които произвеждат стоките, и координирани механизми между съответните инициативи; насърчава продължаване на работата на световните търговци на дребно и търговски марки за приемане на унифициран кодекс за поведение за одит във фабриките в Бангладеш;

подчертава постиженията на ангажираността на частния стопански сектор в сътрудничество с правителството на Бангладеш и международните организации в страната чрез Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите; при все това посочва, че въпреки напредъка по отношение на противопожарната безопасност и безопасността на сградите партньорите по Споразумението все още са загрижени относно бавните темпове на отстраняване на критичните проблеми, свързани с безопасността; призовава страните по Споразумението да продължат ангажимента си посредством споразумение за нов период от пет години, преди сегашното споразумение да изтече на 12 май 2018 г.; приканва правителството и стопанския сектор в Бангладеш да признаят ползата от поемането на ангажимент от страна на търговците на дребно в Бангладеш чрез Споразумението, и подкрепя удължаването на мандата на партньорите по Споразумението в Бангладеш;

призовава правителството на Бангладеш и частния сектор да продължат инициативите си, насочени към финансово обезщетяване и реабилитация на жертвите, да разработят ефективна стратегия за повторно наемане на работа и да предоставят подкрепа за уменията за предприемачество и осигуряване на поминък;

ЕС и международната общност — споделена отговорност

подкрепя последващите действия във връзка с Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш и засиления диалог на Комисията и ЕСВД с Бангладеш относно трудовите права и правата на човека, насочен към постигане на по-добро спазване на принципите на конвенциите, изброени в Регламента относно ОСП;

10.

подкрепя разглеждането от страна на Комисията на евентуална инициатива на ЕС относно сектора за производство на облекла, чиито основни принципи са доброволни инициативи и строги кодекси за поведение; отбелязва работния документ на Комисията от 24 април 2017 г., озаглавен „Устойчиви вериги за създаване на стойност в сектора на облеклото чрез действията на ЕС за развитие“, и отново отправя своето искане Комисията да не се задоволява само с този работен документ, а да включи евентуално разглеждане на обвързващо законодателство за комплексна проверка; подчертава още, че координирането, споделянето на информация и обменът на най-добри практики и ангажиментът на правителствата да определят подходящи рамкови условия могат да допринесат за подобряване на ефикасността на частните и публичните инициативи, свързани с веригата за създаване на стойност, и да спомогнат за постигането на положителни резултати по отношение на устойчивото развитие; подчертава, че е важно да се повишава осведомеността сред потребителите, за да се увеличи прозрачността, както и да се подкрепят усилията за по-добри трудови и екологични норми, безопасност на продуктите и устойчиво потребление;

11.

счита, че Пактът за устойчиво развитие на Бангладеш, в който ЕС играе ключова роля, би могъл да служи като модел за създаването на подобни партньорства с трети държави; призовава ЕС да продължи и да задълбочи сътрудничеството си на международно равнище с организации като МОТ, ОИСР и ООН в областта на устойчивото развитие и корпоративната социална отговорност;

12.

подкрепя усилията на отворената работна група на ООН, създадена с цел изготвяне на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да участват активно в преговорите във връзка с това;

13.

подчертава, че неуспехът да се подобри положението със сигурността и систематично да се противодейства на заплахите от екстремисти в Бангладеш ще има пряко въздействие върху инвестициите в страната, което в крайна сметка ще спъва дългосрочното развитие и живота на обикновените хора;

Заключения

14.

подчертава, че секторът на висококачествените облекла е от съществено значение за икономическото и социалното развитие в Бангладеш и че неговото разширяване е позволило на голям брой работници, особено жени, да преминат от сивата към официалната икономика; предупреждава за инициативи, които биха могли да доведат до незаинтересованост от Бангладеш от страна на ЕС и други стопански субекти и биха били вредни не само за репутацията на страната, но най-вече за бъдещите ѝ перспективи за развитие;

15.

подчертава, че споделена отговорност на правителството на Бангладеш, местния частен сектор, международната общност и стопанските партньори е да допринасят за постигането на отговорно стопанско поведение като първостепенна цел;

o o

16.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на ООН по правата на човека, на правителството и парламента на Бангладеш и на генералния директор на МОТ.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0414.

(2) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 39.

(3) ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 10.

(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0196.

(5) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 149.

(6) ОВ C 436, 24.11.2016 г., стp. 39.

(7) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 145.

(8) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31

(9) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101

(10) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 28.

(11) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 33.

(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0299.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/109

P8_TA(2017)0268

Пакистан, и по-специално положението на защитниците на правата на човека и смъртното наказание

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно Пакистан, и по-специално положението на защитниците на правата на човека и смъртното наказание (2017/2723(RSP))

(2018/C 331/15)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своите предходни резолюции относно Пакистан,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно Пакистан,

—	като взе предвид петгодишния план на ангажиментите ЕС—Пакистан,

—	като взе предвид плана за действие на Пакистан в областта на правата на човека,

—	като взе предвид многогодишната индикативна програма ЕС—Пакистан за периода 2014 — 2020 г.,

—	като взе предвид препоръките от докладите на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Пакистан,

—	като взе предвид изявленията на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на нейния говорител относно Пакистан,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 18 от нея,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Пакистан е страна,

—	като взе предвид Конвенцията за правата на детето,

—	като взе предвид Конституцията на Пакистан,

—	като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, относно защитниците на правата на човека и относно смъртното наказание, както и Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2012 г.,

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

като има предвид, че Пакистан беше установил мораториум върху смъртното наказание до 2015 г., но възстанови това наказание в резултат на масовото убийство във Военното обществено училище в Пешавар през декември 2014 г.; като има предвид, че мораториумът беше отменен първоначално само по отношение на терористичните дейности, но впоследствие отмяната се разшири до всички престъпления, за които се предвижда смъртно наказание;

Б.	като има предвид, че Пакистан е на едно от първите места в света по брой на осъдени, очакващи изпълнението на смъртната си присъда; като има предвид, че са докладвани случаи на екзекуции, извършени докато процедурата по обжалване все още е в ход;

В.

като има предвид, че пакистанският „закон за богохулството“ (раздел 295-В от Наказателния кодекс) предвижда задължителна смъртна присъда; като има предвид, че понастоящем стотици хора са в очакване на съдебен процес и редица лица очакват изпълнението на смъртната си присъда по обвинения в „богохулство“; като има предвид, че се счита, че законът съдържа неясни определения, които позволяват да се извършват злоупотреби срещу политически дисиденти или да се заглушават основателни критики срещу държавни институции и други органи;

Г.

като има предвид, че през март 2017 г. министър-председателят нареди да се забранят всички „богохулни“ онлайн материали и пакистанските органи поискаха от дружествата в областта на социалните медии да помогнат за идентифицирането на пакистанци, заподозрени в „богохулство“; като има предвид, че на 14 април 2017 г. Машал Кхан, студент в Университета „Абдул Уали Кхан“, беше линчуван от тълпа негови състуденти след обвинение, че е публикувал „богохулни“ материали онлайн; като има предвид, че на 10 юни 2017 г. пакистански съд за борба с тероризма осъди Таймур Раза на смърт заради предполагаемо „богохулство“ във Фейсбук; като има предвид, че активистът Баба Джан и 12 други демонстранти бяха осъдени на доживотно лишаване от свобода, което е най-тежката присъда, произнасяна някога за участие в демонстрация;

Д.	като има предвид, че Националното събрание на Пакистан прие на 18 април 2017 г. резолюция, осъждаща линчуването на Машал Кхан от гневна тълпа поради предполагаемо „богохулство“; като има предвид, че Сенатът обсъди реформи с цел ограничаване на злоупотребите;

Е.

като има предвид, че военните съдилища бяха разрешени в продължение на две години, като същевременно се предполагаше, че се засилва гражданската съдебна система; като има предвид, че се постигна малък напредък в развиването на съдебната система и че на 22 март 2017 г. се взе оспорваното решение за повторно установяване на военните съдилища за допълнителен период от две години.

Ж.

като има предвид, че в Пакистан са наблюдавани многобройни случаи, в които защитници на правата на човека, политически дисиденти и членове на религиозни малцинства или групи, като например ахмадите, са подлагани на заплахи, нападения, лишаване от свобода, тормоз и изтезания и са убивани; като има предвид, че събраната информация от Работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора и от НПО разкрива, че органите за сигурност и правоприлагащите органи, включително полицията и разузнавателните агенции, извършват насилствени изчезвания; като има предвид, че нито един извършител не е изправен ефективно пред правосъдието;

З.

като има предвид, че индийският гражданин Калбхушан Джадхав беше признат за виновен от военен съд през април 2017 г. и осъден на смърт; като има предвид, че случаят понастоящем се разглежда от Международния съд на основание на това, че му е било отказано правото на консулски достъп; като има предвид, че на 4 май 2017 г. 10-годишно момче беше убито, а петима други бяха ранени при нападение на тълпа срещу полицейски участък в Белуджистан, за което се смята, че е било мотивирано от твърдения за „богохулство“; като има предвид, че на 30 май 2017 г. предполагаемото изнасилване на младо момиче (наричано просто Шумайла в местните медии) от член на семейството в Раджанпур доведе до осъждането на смърт на жертвата от племенен съд; като има предвид, че тези случаи не са изолирани събития;

И.

като има предвид, че случаят на Асия Норин, по-известна като Асия Биби, продължава да бъде изключително сериозен въпрос във връзка с притесненията по отношение на правата на човека в Пакистан; като има предвид, че Асия Биби, пакистанска християнка, беше призната за виновна в богохулство от пакистански съд и осъдена на смърт чрез обесване през 2010 г.; като има предвид, че ако присъдата бъде изпълнена, Асия Биби ще бъде първата жена, екзекутирана по съдебен ред за богохулство в Пакистан; като има предвид, че различни международни петиции призовават за нейното освобождаване на основание на това, че тя е преследвана поради своята религия; като има предвид, че министърът Шахбаз Бхати, принадлежащ към християнското малцинство, и мюсюлманският политик Салмаан Тасир бяха убити от самораздаващи правосъдие лица, тъй като говореха в нейна защита и се произнасяха срещу „законите за богохулството“; като има предвид, че въпреки временното отлагане на смъртната присъда на Асия Биби към настоящия момент тя продължава да е лишена от свобода и семейството ѝ продължава да се укрива;

Й.	като има предвид, че репресиите срещу НПО продължават с неотслабваща сила; като има предвид, че под претекст изпълнение на националния план за борба срещу тероризма многобройни неправителствени организации бяха сплашвани и тормозени, а офисите на някои от тях — запечатани;

К.

като има предвид, че 12 милиона жени нямат национални карти за самоличност и следователно са лишени от правото да се регистрират да гласуват на избори; като има предвид, че няколко мисии на ЕС за наблюдение на избори отправиха препоръки за подобряване на изборния процес за следващите избори, планирани за 2018 г.;

Л.	като има предвид, че Пакистан се включи в Общата система за преференции ОСП + на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази система следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и основните трудови права, околната среда и принципите за добро управление;

М.	като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с продължаването на своя диалог и ангажименти с Пакистан в рамките на петгодишния план на ангажиментите и плана, който ще го замести;

заявява отново, че ЕС се противопоставя категорично на смъртното наказание във всички случаи и без изключение; призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание; изразява дълбока загриженост от решението на Пакистан за вдигане на мораториума, като понастоящем екзекуциите продължават с обезпокоителни темпове; призовава Пакистан да възстанови мораториума с дългосрочната цел за пълно премахване на смъртното наказание;

изразява дълбока загриженост във връзка със сигналите за прилагане на смъртното наказание в Пакистан вследствие на опорочени съдебни процеси и за екзекуции на малолетни и непълнолетни лица и на лица с психични разстройства, както и във връзка с твърденията за изтезания; призовава правителството да приведе разпоредбите относно смъртното наказание в националното законодателство в съответствие с международното право и стандарти, като включи преустановяване на екзекуциите за всички престъпления, различни от умишлено убийство, забрана за екзекуциите на малолетни и непълнолетни правонарушители и на лица с психични разстройства, както и мораториум върху провеждането на екзекуции, докато присъдата е в процес на обжалване;

изразява съжаление относно връщането назад в Пакистан що се отнася до зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, и по-специално увеличаването на извънсъдебните екзекуции и сплашването на журналисти, защитници на правата на човека, НПО и критици на правителството и използването на насилие срещу тях; припомня задълженията на пакистанското правителство за гарантиране на зачитането на основните права; приветства приемането от страна на Пакистан на план за действие в областта на правата на човека и призовава за това той да доведе до осезаем напредък; предупреждава във връзка с това, че ЕС ще бъде изключително обезпокоен, ако активисти продължават да стават жертва на подобни практики и не се осъществява напредък;

изразява своята загриженост във връзка с голямата свобода на действие, предоставена на силите за сигурност, и призовава пакистанското правителство да гарантира по-добър надзор на техните дейности; настоятелно призовава компетентните органи да започнат бързо и безпристрастно разследване на случаите на смърт по време на задържане и на убийства от силите за сигурност, както и на твърденията за изтезания, и да предприемат съдебно преследване срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции и изтезания;

изразява съжаление относно използването на военните съдилища в Пакистан, които провеждат тайни изслушвания и имат гражданска юрисдикция; настоява пакистанските органи да предоставят достъп на международните наблюдатели и организациите за защита на правата на човека за целите на мониторинга на използването на военните съдилища; призовава също така за незабавен и прозрачен преход към независими граждански съдилища в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства; подчертава, че при съдебни процеси срещу граждани на трети страни трябва да се разрешава достъп до консулски услуги и закрила;

изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото прилагане на „закона за богохулството“ и счита, че това изостря обстановката на религиозна нетолерантност; отбелязва констатациите на Върховния съд на Пакистан, че лицата, обвинени в „богохулство“, са подлагани на непропорционални и непоправими страдания при отсъствие на адекватни предпазни мерки срещу неправилното прилагане на тези закони или злоупотребата с тях; в тази връзка призовава пакистанското правителство да отмени раздели 295-А, 295-Б и 295-В от Наказателния кодек и да въведе ефективни процедурни и институционални предпазни механизми, за да се предотвратява злоупотребата с обвинението в „богохулство“; приканва също така правителството да заеме по-силна позиция при осъждането на груповата саморазправа с предполагаеми „богохулници“ и го призовава настоятелно да не използва от своя страна свързана с „богохулството“ реторика;

призовава правителството на Пакистан да предприеме спешни действия за защита на живота и правата на журналистите и блогърите; изразява своята загриженост във връзка с искането, отправено от пакистанските органи към Туитър и Фейсбук да оповестят информация за своите ползватели с цел идентифициране на лица, заподозрени в извършване на „богохулство“; призовава правителството и парламента на Пакистан да изменят Закона за превенция на електронните престъпления от 2016 г. и да премахнат прекалено широкообхватните разпоредби за наблюдение и запазване на данните и за закриване на уебсайтове въз основа на неясни критерии; призовава също така за замяната на всички смъртни присъди, произнесени по обвинения за „богохулство“ или политическото несъгласие, включително на присъдата срещу Таймур Раза; в този контекст призовава президента на Пакистан да използва своето правомощие за помилване;

отбелязва постигнатия напредък при прилагането на петгодишен план на ангажиментите ЕС — Пакистан, но изразява надеждата, че новият стратегически план на ангажиментите, който трябва да бъде финализиран през 2017 г., ще бъде амбициозен и ще спомогне за укрепване на връзките между ЕС и Пакистан;

настоятелно призовава правителството на Пакистан да разреши по възможно най- положителен начин и във възможно най-кратки срокове настоящото дело във връзка с Асия Биби; препоръчва да се вземат мерки за гарантиране на безопасността на г-жа Асия Биби и нейното семейство предвид предходното третиране на жертвите на обвинения в богохулство от страна на самораздаващи правосъдие лица и несъдебни участници;

10.

припомня, че предоставянето на статут ОСП + е обвързано с условия и че ефективното прилагане на международните конвенции представлява основно изискване в рамките на системата; настоятелно призовава пакистанското правителство да положи големи усилия за прилагане на 27-те основни конвенции и да покаже напредък;

11.

призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да повдигнат тези въпроси пред органите на Пакистан по време на редовния диалог за правата на човека;

12.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Пакистан.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/116

P8_TA(2017)0270

Прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (2016/2064(INI))

(2018/C 331/17)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (1) (Регламента за ЕФСИ),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 31 май 2016 г. до Европейския парламент, Съвета и Европейската сметна палата относно управлението на Гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции през 2015 г. (COM(2016)0353),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европа инвестира отново. Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—	като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка до Европейския парламент и Съвета относно подкрепените от ЕФСИ операции по финансиране и инвестиции на Групата на ЕИБ за 2015 г. (2),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Оценка“ (SWD(2016)0297), относно оценката на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от Европейската инвестиционна банка (3), аd-hoc одита на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1017 от „Ernst and Young“ (4) и становището на Европейската сметна палата (5),

—

като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) 2015/1017 по отношение на удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597),

—	като взе предвид Парижкото споразумение, прието на двадесет и първата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Париж, Франция, през декември 2015 г.,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (6),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите (7),

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

—	като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по култура и образование (A8-0200/2017),

отбелязва големия недостиг на инвестиции в Европа, който Комисията изчислява на най-малко 200 — —300 милиарда евро годишно; подчертава по-специално в този контекст необходимостта от високорисково финансиране в Европа, по-специално в областта на финансирането на МСП, в областта на научноизследователската и развойна дейност, ИКТ и транспорта, комуникациите и енергийната инфраструктура, които са необходими за поддържане на приобщаващото икономическо развитие; изразява загриженост относно факта, че последните данни относно националните сметки не показват никакво нарастване на инвестициите от началото на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), което води до опасения, че ако не бъде извършена промяна, ще продължаваме да бъдем свидетели на нисък растеж и високи равнища на безработица, по-специално сред младите хора и новите поколения; подчертава, че преодоляването на този недостиг на инвестиции чрез създаването на среда, която стимулира инвестициите в определени стратегически области, е от ключово значение за съживяване на растежа, борба с безработицата, насърчаване на развитието на силен, устойчив и конкурентен промишлен сектор и постигане на дългосрочните цели на политиките на ЕС;

подчертава ролята на ЕФСИ при съдействието за решаването на проблемите и премахването на пречките пред финансирането, както и за осъществяването на стратегически, преобразуващи и продуктивни инвестиции, които предоставят високо равнище на добавена стойност за икономиката, околната среда и обществото, за реформирането и модернизирането на икономиките на държавите членки, за генерирането на растеж и създаването на работни места, за което не е отделено пазарно финансиране въпреки икономическата осъществимост, както и за насърчаването на частни инвестиции във всички региони на ЕС;

припомня ролята на Парламента, както е предвидено в Регламента, по-специално във връзка с наблюдението на изпълнението на ЕФСИ; признава обаче, че е твърде рано да бъде приключена една цялостна и основана на доказателства оценка на функционирането на ЕФСИ и неговото въздействие върху икономиката на ЕС, но счита, че от решаващо значение е да се направи предварителна оценка въз основа на изчерпателни данни за избраните и отхвърлените проекти и свързаните с тях решения, за да се определят възможните области за подобрение за ЕФСИ 2.0 и след това; призовава Комисията да представи всеобхватна оценка веднага след като информацията стане налична;

Допълняемост

припомня, че целта на ЕФСИ е да гарантира допълняемост, като спомага за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации и като подкрепя действия, които не биха могли, или поне не в същата степен, да се осъществят в рамките на съществуващите финансови инструменти на Съюза или с помощта на частни източници без участието на ЕФСИ; отбелязва обаче, че концепцията за допълняемост има нужда от допълнително разясняване;

припомня, че проектите, получили подкрепа от ЕФСИ, при все че са насочени към създаването на работни места, устойчив растеж, икономическо, териториално и социално сближаване в съответствие с общите цели по член 9 от Регламента за ЕФСИ, се считат за осигуряващи допълняемост, ако се характеризират с риск, съответстващ на специалните дейности на ЕИБ, както са определени в член 16 от Устава на ЕИБ и от насоките на ЕИБ за политиката спрямо кредитния риск; припомня, че проектите, получили подкрепа от ЕФСИ, по принцип са с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ; подчертава, че проектите на ЕИБ, характеризиращи се с риск, по-нисък от минималния риск по специалните дейности на ЕИБ, също могат да получат подкрепа от ЕФСИ само ако за гарантирането на допълняемост се изисква използването на гаранцията от ЕС;

отбелязва, че въпреки че всички проекти по линия на ЕФСИ са представени като „специални дейности“, независима оценка е установила, че някои проекти биха могли да бъдат финансирани по друг начин, без да се прибягва до гаранцията на ЕС;

призовава Комисията, в сътрудничество с ЕИБ и управленските структури на ЕФСИ, да изготви списък на всички случаи на финансиране от ЕИБ, гарантирани от ЕС, които попадат в обхвата на критериите за допълняемост, и да предложи ясни и подробни разяснения на елементите, доказващи, че проектите не биха могли да бъдат осъществени с други средства;

отбелязва, че може да възникне противоречие между качествените и количествените цели на ЕФСИ в смисъл, че за да се постигне целта за привличане на частни инвестиции, ЕИБ би могла да финансира по-нискорискови проекти, към които вече има инвеститорски интерес; настоятелно призовава ЕИБ и управленските структури на ЕФСИ да осъществяват истинска допълняемост, както е определено в член 5 от Регламента за ЕФСИ, и да гарантират, че неефективността на пазара и неоптималните ситуации са напълно преодолени;

призовава ЕИБ да осигурява прозрачност по отношение на управлението на финансовите средства и по отношение на произхода на публичните и частните вноски и на вноските от трети страни, както и да предоставя конкретни данни, включително относно конкретни проекти и чуждестранни инвеститори, и набляга на изискванията за докладване пред Парламента, включени в Регламента за ЕФСИ; изтъква отново факта, че евентуалните бъдещи вноски от трети страни трябва да са в съответствие с всички правила на ЕС относно обществените поръчки, трудовото право и разпоредбите относно околната среда, и очаква критериите, свързани със социалната сфера и с околната среда и приложими по отношение на проектите на ЕИБ, да бъдат напълно спазвани при вземането на решения за финансиране на проекти по линия на ЕФСИ;

Набор от показатели и подбор на проекти

10.

отбелязва, че както е предвидено в Регламента, преди даден проект да бъде избран за подкрепа от ЕФСИ, той трябва да премине процес на комплексна проверка и процес на вземане на решение в управленските структури на ЕИБ и на ЕФСИ; отбелязва, че организаторите на проекти са изявили желание за бърза обратна връзка и по-голяма прозрачност във връзка както с критериите за подбор, така и с обема и вида/транша на евентуалната подкрепа от ЕФСИ; призовава за повече яснота с цел насърчаване на организаторите на проекти да кандидатстват за подкрепа от страна на ЕФСИ, включително чрез предоставяне на набора от показатели на разположение на кандидатите за финансиране от ЕФСИ; призовава процесът на вземане на решения да бъде по-прозрачен по отношение на критериите за подбор и финансовата подкрепа и да бъде ускорен, като в същото време продължава да се гарантира надеждна комплексна проверка, за да се защитят ресурсите на ЕС; подчертава, че за да се опрости процесът на оценка, по-специално за инвестиционни платформи, следва да се насърчава извършването на съвместна комплексна оценка от страна на ЕИБ и националните насърчителни банки (ННБ) или тя да бъде делегирана от ЕИБ на ННВ;

11.

счита, че критериите, съгласно които се оценяват проектите и допустимите партньори, следа да бъдат разяснени допълнително; изисква допълнителна информация от управителните органи на ЕФСИ относно извършените оценки за всички проекти, съответно одобрени по ЕФСИ, по-специално по отношение на тяхната допълняемост, техния принос за устойчивия растеж и техния капацитет за създаване на работни места, както е определено в Регламента; призовава, във връзка с допустимите партньори, за строги правила за корпоративно управление за тези видове субекти, които искат да станат приемливи партньори по линия на ЕФСИ, що се отнася до принципите на ЕС и на Международната организация на труда (МОТ);

12.

припомня, че наборът от показатели е инструмент, с който инвестиционният комитет (ИК) определя приоритетите при използването на гаранцията на ЕС за операции с висок рейтинг и добавена стойност, и че той трябва да бъде използван от инвестиционния комитет по съответния начин; изразява намерение да прави оценка на спазването, прилагането и използването на набора от показатели и на самите показатели; изисква критериите за подбор да бъдат правилно прилагани и този процес да стане по-прозрачен; припомня, че в съответствие с приложението към настоящия регламент ИК трябва да придава еднаква тежест на всеки от стълбовете на набора от показатели при подреждането на проектите по приоритет, независимо от това дали по отделния стълб се представя рейтинг под формата на числена стойност или той представлява комбинация от качествени и количествени показатели; изразява съжаление, че съгласно действащите в момента набори от показатели третият стълб, съответстващ на техническите аспекти на проектите, има същата тежест като първия и втория стълб, които се отнасят до по-важните желани резултати; критикува факта, че както самата ЕИБ признава, експертите на ИК се възползват от четвъртия стълб само за информационни цели, а не за вземане на решения; изисква наборите от показатели, с изключение на поверителната търговска информация, да бъдат публично оповестявани след вземането на окончателно решение по даден проект;

13.

признава, че за изготвянето на нови иновативни проекти са необходими няколко години, че ЕИБ е подложена на натиск за постигане на целта от 315 милиарда евро и че поради това не е имала друг избор освен да стартира незабавно свързаните с ЕФСИ дейности; изразява обаче загриженост поради факта, че при изпълнението на ЕФСИ ЕИБ досега е използвала до голяма степен съществуващите до този момент проекти с по-нисък риск, като по този начин е намалила собственото си конвенционално финансиране; изразява опасение, че ЕФСИ не предоставя допълнително финансиране за високорискови иновационни проекти; подчертава, че въпреки че даден проект отговаря на условията за специална дейност, това не означава непременно, че той е рисков; класификацията като специална дейност обаче може да произтича и от факта, че неговото финансиране е структурирано по изкуствено рискован начин, което означава, че и проекти с много ниско равнище на риск могат лесно да попаднат в групата на високорискови проекти; подчертава, че критериите за проектите не следва да бъдат размивани в името на постигането на политическата цел за мобилизиране на инвестиции в размер на 315 милиарда евро;

14.

отправя искане ЕИБ да предоставя оценка на потенциалния си годишен кредитен капацитет в средносрочен план, като взема под внимание ЕФСИ и възможните регулаторни промени, и да продължава своето кредитиране на равнища от 70 — 75 милиарда евро годишно, като използва печалбите, плащанията от програмите и т.н., както и да използва ЕФСИ като допълнителен инструмент; отбелязва, че това би означавало, че обемът на дейността на ЕИБ ще достигне размер от най-малко 90 милиарда евро, а не общо 75 милиарда евро;

15.

счита, че е важно да се обсъди дали предвиденият ливъридж със стойност 15 е подходящ, за да позволи на ЕФСИ да подкрепя висококачествени проекти, носещи по-висок риск, и призовава Комисията да представи оценка за това; припомня, че предвиденият ливъридж със стойност 15 е основан на портфейлен подход и отразява опита на ЕИБ във финансирането с цел преодоляване на неефективността на пазара; призовава за оценка на публичните цели, които трябва да бъдат постигнати от ЕФСИ, в допълнение към изискването за постигане на определен обем; предлага да бъдат отчитат и целите на Съюза, определени по време на Парижката конференция по въпросите на климата (COP21); призовава ЕИБ да оповестява постигнатия към момента коефициент на ливъридж заедно със съответния метод за неговото изчисляване;

16.

подчертава, че дребномащабните проекти често изпитват трудности при получаване на финансирането, от което се нуждаят; отбелязва със загриженост, че малките проекти са обезкуражавани да кандидатстват за финансиране по линия на ЕФСИ и дори са обявявани за недопустими поради своя размер; подчертава значителното въздействие, което даден малък проект може все пак да окаже в национален или регионален мащаб; подчертава необходимостта от засилване на техническата помощ, осигурявана от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), който играе ключова роля при даването на експертни съвети и оказването на помощ на организаторите на проекти от малък мащаб, що се отнася до структурирането и групирането на проекти чрез инвестиционни платформи или рамкови споразумения; призовава управителния съвет да проучи този въпрос и да представи предложения за коригиране на това положение;

Секторна диверсификация

17.

подчертава, че ЕФСИ е инструмент, ръководен от търсенето, който все пак следва да се насочва от политическите цели, установени в Регламента и определени от управителния съвет; призовава за създаване на контакти и предоставяне на информация на сектори, в които има незадоволено търсене на инвестиции и които не са били в състояние да се възползват пълноценно от ЕФСИ; във връзка с това отбелязва, че на макроикономическо равнище в ЕС следва да се вземат повече мерки за стимулиране на търсенето за инвестиции;

18.

приветства факта, че всички сектори, определени в Регламента за ЕФСИ, са обхванати от финансирането по линия на ЕФСИ; изтъква обаче, че някои сектори са недостатъчно представени, по-специално секторите на социалната инфраструктура, здравеопазването и образованието, към които са насочени едва 4 % от одобреното финансиране по линия на ЕФСИ; отбелязва, че това може да се дължи на различни причини, като например на факта, че е възможно някои сектори да са страдали от липса на опит и технически познания, що се отнася до получаването на достъп до ЕФСИ, или на факта, че при стартирането на ЕФСИ те вече са предлагали по-добри възможности за инвестиране по отношение на подходящи за банково финансиране проекти в напреднал етап; в този контекст приканва ЕИБ да обсъди начините за подобряване на секторната диверсификация, като я обвърже с целите, определени в Регламента, както и с въпроса дали подкрепата на ЕФСИ следва да бъде разширена и да обхваща други сектори;

19.

припомня, че споразумението за климата на COP21, одобрено от ЕС, изисква основен преход към устойчиви инвестиции, които ЕФСИ следва да подкрепя напълно; подчертава, че инвестициите по линия на ЕФСИ следва да съответстват на този ангажимент; подчертава необходимостта от засилване на докладването по въпросите на изменението на климата;

20.

подчертава необходимостта от увеличаване на дела на ресурсите, предназначени за дългосрочни проекти, например за телекомуникационни мрежи, или за проекти с относително висока степен на риск, с която обикновено се свързват авангардните нови технологии; отбелязва, че инвестициите в широколентовите инфраструктури и в мрежите от пето поколение, в киберсигурността, в цифровизацията на традиционната икономика, в микроелектрониката и във високопроизводителните изчислителни технологии могат допълнително да намалят цифровото разделение;

21.

изразява съжаление във връзка с липсата на прагове на концентрация в началната фаза; припомня, че транспортният сектор има най-голям принос към ЕФСИ с 2,2 милиарда евро от общо 8 милиарда евро, което представлява над 25 % от общия размер на гаранционния фонд; отбелязва със загриженост, че транспортният сектор е получил едва около 13 % от всички инвестиции, които са мобилизирани и до които е предоставен достъп до момента в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец на ЕФСИ, което е далеч под установения за всеки отделен сектор праг от 30 %; призовава инвестиционния комитет да обръща особено внимание на проектите за транспортния сектор, тъй като те все още са твърде слабо представени в инвестиционния портфейл, а транспортът има важна роля за икономическия растеж и безопасността на потребителите;

Управление

22.

отбелязва, че управленските структури на ЕФСИ са изцяло реализирани в рамките на ЕИБ; счита, че с оглед на подобряване на ефективността и отчетността на ЕФСИ следва да бъдат обсъдени възможностите за цялостно отделяне на управленската структура на ЕФСИ от тази на ЕИБ;

23.

припомня, че изпълнителният директор (ИД) е отговорен за ежедневното управление на ЕФСИ, за подготовката и председателството на заседанията на инвестиционния комитет и за външното представителство; припомня, че ИД се подпомага от заместник изпълнителен директор (ЗИД); изразява съжаление, че на практика съответните роли, особено тази на ЗИД, не са ясно определени; приканва ЕИБ към размисъл относно по-ясното формулиране на задачите на ИД и на ЗИД, за да се гарантира прозрачност и отчетност; счита за важно ИД и ЗИД да продължават да изготвят дневния ред на заседанията на инвестиционния комитет; освен това предлага ИД да изработва процедури за преодоляване на потенциални конфликти на интереси в рамките на ИК, да докладва пред управителния съвет (УС) и да предлага санкции за нарушения, както и начините за прилагането им; счита, че авторитетът на ИД и на ЗИД при изпълнението на тези задачи би се увеличил, като им се предостави повече независимост спрямо ЕИБ; следователно приканва ЕИБ да проучи възможностите за повишаване на независимостта на ИД и ЗИД;

24.

припомня, че експертите от ИК отговарят за подбора на проектите по ЕФСИ, за предоставянето на гаранция от ЕС и за одобряването на операциите с участието на инвестиционни платформи и национални насърчителни банки (ННБ) или институции; припомня освен това, че те са независими; поради това изразява безпокойство относно документираните конфликти на интереси от страна на членове на ИК, които трябва при всякакви обстоятелства да бъдат избягвани в бъдеще;

25.

счита, че подборът на проектите не е достатъчно прозрачен; подчертава, че ЕИБ следва да направи подобрения във връзка с оповестяването на информация относно проектите, които банката одобрява по линия на ЕФСИ, с надлежна обосновка на допълняемостта и набора от показатели, както и на приноса на проектите за постигането на целите на ЕФСИ, с особено внимание към очакваното въздействие от операциите на ЕФСИ върху недостига на инвестиции в Съюза;

26.

приканва ЕИБ към размисъл относно начините, по които би могло да бъде засилено сътрудничеството между ИК, чрез ИД и УС; счита за важно ИД да участва в заседанията на УС, което би дало възможност на ИД да информира УС относно бъдещите дейности;

27.

предлага да бъдат обсъдени начини за повишаване за Парламента на прозрачността на управленските структури на ЕФСИ и включването в УС на нов пълноправен член, определен от Парламента; настоятелно призовава органите на управление на ЕФСИ да обменят проактивно информация с Парламента;

Национални насърчителни банки

28.

припомня, че поради своите познания, ННБ са от съществено значение за успеха на ЕФСИ, тъй като те познават и са близо до местните пазари; счита, че полезните взаимодействия засега не са били използвани в необходимата степен; отбелязва риска от изместване на местните институции от ЕИБ и приканва ЕИБ да подобри своята способност да набира партньори на национално и поднационално равнище; призовава ЕИБ да подкрепя разширяването на съществуващите публични банкови структури с цел активно да улеснява обмена на добри практики и познания за пазара между тези институции; поради това счита, че ННБ следва да се стремят да сключват споразумения за сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ); признава, че ЕФСИ и ЕИБ проявяват все по-голяма готовност да поемат съвместно с ННБ повече младши/подчинени категории и настоятелно ги призовава да продължат да правят това; приканва Комисията и ЕИБ да обсъдят дали би било полезно да се включат експертните познания на ННБ в рамките на УС;

Инвестиционни платформи

29.

припомня, че следва да се даде възможност за реализирането на диверсифицирани инвестиции с различен географски и тематичен акцент чрез предоставяне на помощ за финансиране и обединяване на проекти и финансиране чрез различни източници; отбелязва, че първата инвестиционна платформа беше създадена едва през третото тримесечие на 2016 г. и че това закъснение възпрепятства възможността по-малките проекти да се възползват от ЕФСИ и развитието на трансгранични проекти; подчертава необходимостта от опростяване на правилата за създаване на инвестиционни платформи; изисква ЕИБ и Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) да насърчават ползването на инвестиционни платформи като начин за постигане на географска и тематична диверсификация на инвестициите;

30.

настоятелно призовава ръководните органи на ЕФСИ да обърнат повече внимание на инвестиционните платформи с цел максимално увеличаване на ползите, които те могат да донесат в преодоляването на пречките пред инвестициите, особено в държавите членки с по-слабо развити финансови пазари; приканва ЕИБ да предостави на заинтересованите лица, включително националните, местните и регионалните органи, повече информация относно платформите и относно условията и критериите за тяхното създаване; признава ролята на местните и регионалните органи за определянето на стратегически проекти и насърчаването на участие;

31.

предлага да се проведе обсъждане относно някои допълнителни средства за насърчаване на инвестиционни платформи, като например даване на приоритет за одобряване на проекти, представени чрез платформа, обединяване на по-малките проекти и групови договори и създаване на механизми за финансиране на групирането на договори; счита, че следва да се насърчават по-конкретно транснационалните платформи, тъй като много енергийни и цифрови проекти имат транснационално измерение;

Финансови инструменти

32.

припомня, че ЕИБ разработи нови финансови инструменти за целите на ЕФСИ, за да осигури адаптирани продукти за високорисково финансиране; настоятелно призовава ЕИБ да увеличи още повече добавената си стойност, като обръща целенасочено внимание на някои по-рискови финансови продукти като подчиненото финансиране и инструментите на капиталовия пазар; изразява загриженост относно критиките на организаторите на проекти, според които предоставените инструменти за финансиране не са съвместими с потребностите на техните проекти (високорисковите проекти често се нуждаят от авансово финансиране с цел стимулиране на инвестициите, а не от малки суми, предоставяни ежегодно), а инвеститорите подчертават, че в момента не са в състояние да участват във финансирането на ЕФСИ заради липсата на подходящи частни капиталови инструменти; приканва ЕИБ да разгледа този въпрос в сътрудничество с организатори на проекти и инвеститори; приканва ЕИБ освен това да проучи по какъв начин създаването на „зелени“ облигации може да увеличи максимално потенциала на ЕФСИ за финансиране на проекти с положителен принос към околната среда и/или климата;

Географска диверсификация

33.

приветства факта, че до края на 2016 г. всички 28 държави са получили финансиране от ЕФСИ; отбелязва със загриженост обаче, че към 30 юни 2016 г. държавите от ЕС-15 са получили 91 %, докато ЕС-13 са получили само 9 % от подкрепата по линия на ЕФСИ; изразява съжаление, че подкрепата от ЕФСИ е била от полза за ограничен брой държави, в които недостигът на инвестиции така или иначе е под средната стойност за ЕС; отбелязва, че в държавите бенефициенти често е налице неравномерно географско разпределение на финансирани от ЕФСИ проекти; счита, че съществува риск от териториална концентрация, и подчертава необходимостта да се обърне по-голямо внимание на по-слабо развитите региони във всичките 28 държави членки; призовава ЕИБ да предостави допълнителна техническа помощ на тези държави и региони, които са се възползвали в по-малка степен от ЕФСИ;

34.

признава, че има връзка между БВП и броя на одобрените проекти; признава, че по-големите държави членки могат да се възползват от по-развити капиталови пазари и следователно е по-вероятно да се възползват от пазарно ориентиран инструмент като ЕФСИ; подчертава, че по-малката подкрепа за ЕФСИ в ЕС-13 може да се отдаде на други фактори, като например малкия размер на проектите, периферното географско положение на даден регион и конкуренцията от страна на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове; отбелязва обаче със загриженост несъразмерните ползи за определени държави и подчертава необходимостта от допълнително диверсифициране на географското разпределение, особено в ключови сектори като модернизирането и подобряването на производителността и устойчивостта на икономиките, като основният акцент се постави върху технологичното развитие; изисква от Комисията да проучи по-задълбочено и да очертае причините за настоящото географско разпределение;

Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ)

35.

отдава първостепенно значение на функционирането на ЕКЦИВ; счита, че мисията му да действа като единно входящо звено за всеобхватна консултантска и техническа помощ по време на всички етапи от проектния цикъл в голяма степен отговоря на нарастващата потребност от техническа помощ между органите и организаторите на проекти;

36.

отбелязва със задоволство, че от създаването си през септември 2015 г. ЕКЦИВ развива дейност, като преминава през фаза на бързо прилагане; признава, че поради ограничения срок на неговото съществуване и недостига на персонал в началния етап не всички услуги на ЕКЦИВ бяха напълно развити и дейността му беше съсредоточена предимно върху предоставянето на подкрепа за разработване и структуриране на проекти, политически съвети и проверка на проекти; подчертава необходимостта в ЕКЦИВ да бъде включен персонал с експертен опит в различни сфери с оглед на по-целенасочени съвети, комуникация и подкрепа за секторите, които не използват ЕФСИ в пълна степен;

37.

изразява убеждение, че ЕКЦИВ притежава потенциал да играе определяща роля в преодоляването на много от недостатъците в прилагането на ЕФСИ; категорично счита, че за да бъде постигнато това, той трябва да възприеме по-активен подход при предоставянето на помощ в области като създаването на инвестиционни платформи, също така с оглед на значението на тези дейности за финансирането на по-малки проекти; подчертава също така ролята на ЕКЦИВ в предоставянето на консултации за комбиниране на други източници на финансиране от Съюза с ЕФСИ;

38.

счита също така, че ЕКЦИВ може активно да допринесе за географската и секторната диверсификация не само като разшири предоставянето на своите услуги по отношение на всички региони и като обхване повече сектори, но и като окаже подкрепа за ЕИБ при стартиране на операции; счита, че ЕКЦИВ може да играе важна роля в оказването на принос за целта за икономическо, социално и териториално сближаване;

39.

припомня, че Регламентът за ЕФСИ възлага мандат на ЕКЦИВ да привлича местен опит, за да се улесни предоставянето на подкрепа по линия на ЕФСИ в целия Съюз; счита, че са необходими значителни подобрения в тази област, по-конкретно повече сътрудничество със подходящите национални институции; отдава голямо значение на предоставянето на услуги на местно равнище, включително с цел да се вземат предвид специфичните ситуации и местни потребности, особено в държави, които не са имали национални насърчителни институции (ННИ) или ННБ; счита, че връзките с други местни доставчици следва да бъдат укрепени, за да се вземе под внимание този факт;

40.

очаква ЕКЦИВ да приключи процеса на набиране на служители и да достигне пълната численост на персонала си без по-нататъшно забавяне; изразява съмнение обаче, че предвиденият капацитет на персонала ще бъде достатъчен за осигуряване от страна на ЕКЦИВ на необходимите консултантски услуги и за справяне с увеличената работна натовареност, а така също и с разширения мандат;

41.

подчертава, че ЕКЦИВ трябва да укрепи профила на услугите си, да подобри комуникацията и осведомеността, както и разбирането относно своите дейности сред заинтересованите от ЕКЦИВ лица; счита, че следва да бъдат използвани всички подходящи канали за комуникация, за да се постигне посочената цел, включително на национално и местно равнище;

Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП)

42.

изразява съжаление, че началото на Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) беше поставено от Комисията едва на 1 юни 2016 г., почти една година след приемането на Регламента за ЕФСИ; отбелязва, че порталът вече функционира, като понастоящем са изложени 139 проекта, но счита, че това все още е твърде далеч от потенциала, очакван от ЕФСИ към момента на приемането на Регламента;

43.

счита, че ЕПИП осигурява лесна за ползване платформа за организаторите на проекти с цел повишаване на видимостта на техните инвестиционни проекти по прозрачен начин; счита обаче, че ключът към успеха на портала е значително повишаване на собствената му видимост, с цел постигане на общо признание като полезен, надежден и ефикасен инструмент, както сред инвеститорите, така и сред организаторите на проекти; настоятелно призовава Комисията да работи активно в тази насока чрез солидни комуникационни дейности;

44.

отбелязва, че разходите по създаването и разработването, управлението, подкрепата и поддръжката и хостинга на ЕПИП в момента се покриват от бюджета на ЕС, в рамките на годишно предоставяна сума в размер на 20 млн. евро, предвидени за ЕКЦИВ; припомня обаче, че таксите, с които се облагат организаторите на проекти от частния сектор при регистриране на проекта им от портала, представляват външен целеви приход за ЕПИП и в бъдеще ще бъдат основният му източник на финансиране;

Гаранция

45.

припомня, че Съюзът предоставя неотменима и безусловна гаранция на ЕИБ за операции по финансиране и инвестиции по линия на ЕФСИ; изразява убеждение, че гаранцията от ЕС ще позволи на ЕИБ да поема по-голям риск за инфраструктурния и инвестиционен прозорец (ИИП) и ще позволи финансирането на МСП, дружества със средна пазарна капитализация по програмите COSME и механизма InnovFin, подкрепяни чрез прозореца за МСП (ПМСП), да бъде засилено и изведено на преден план; счита, че прагът от 25 милиона евро, който изглежда се използва от ЕИБ при нормалните ѝ операции по кредитиране, не следва да се прилага за ЕФСИ, за да се увеличи финансирането на по-малки проекти и да се улесни достъпът за МСП и други потенциални бенефициенти;

46.

подчертава, че поради много широкото използване, което отразява голямото търсене на пазара, за прозореца за МСП бяха предоставени допълнително 500 милиона евро от дълговия портфейл по ИИП съгласно действащата законодателна уредба; приветства факта, че благодарение на гъвкавостта на Регламента за ЕФСИ беше предоставено допълнително финансиране в полза на МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация; възнамерява да следи внимателно предоставянето на гаранцията в рамките на двата прозореца; отбелязва още, че към 30 юни 2016 г. разписаните по линия на ИИП операции достигат едва 9 % от общия предвиден обем;

47.

припомня, че Гаранционният фонд на ЕС е финансиран предимно от бюджета на ЕС; взема предвид всички съответни оценки, които сочат, че настоящето равнище на финансиране от Гаранционния фонд в размер на 50 % изглежда предпазливо и разумно по отношение на покриването на потенциалните загуби, както и че бюджетът на ЕС вече би бил защитен чрез коригираната цел от 35 %; възнамерява да проучи дали предложенията за по-ниско целево равнище ще окажат въздействие върху качеството и естеството на избраните проекти; подчертава, че до този момент не са отправяни призиви в резултат на пропуски в операциите на ЕИБ или на ЕИФ;

Бъдещо финансиране, финансиране на капацитет

48.

отбелязва, че Комисията е предложила удължаване на ЕФСИ както по отношение на срока, така и на финансовия капацитет, и че това ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС; изразява намерението си да представи алтернативни предложения за финансиране;

49.

припомня, че държавите членки бяха призовани да допринесат за ЕФСИ с цел разширяване капацитета му, което ще му позволи да подкрепя повече инвестиции, носещи по-висок риск; изразява съжаление, че макар този род инвестиции да се считат за еднократни мерки по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (8), и на член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (9), държавите членки не са предприели такива инициативи; изисква информация от страна на ЕИБ и на Комисията относно това дали междувременно са били предприети усилия да се убедят държавите членки да допринасят за ЕФСИ, и дали те биха могли да привлекат други инвеститори; приканва Комисията и ЕИБ да активизират усилията си в тази насока;

Допълване с други източници на финансиране от ЕС

50.

отбелязва, че осведомеността относно припокриването и конкуренцията между ЕФСИ и финансовите инструменти от бюджета на ЕС от страна на Комисията и ЕИБ доведе до приемането на насоки, в които се препоръчва комбиниране на финансиране от ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че всяка комбинация от финансиране от ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове не следва по никакъв начин да оказва неблагоприятно влияние върху равнището и насочеността на предоставянето на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове; въпреки това насочва вниманието към продължаващите различия в критериите за допустимост, разпоредбите, графика за докладване и прилагането на правилата за държавните помощи, които възпрепятстват комбинираната употреба; приветства факта, че Комисията е започнала разглеждането на тези въпроси в своето предложение за преразглеждане на Финансовия регламент, и изразява надежда това преразглеждане да се осъществи своевременно, за да се опрости комбинираното използване на средствата, при избягване на конкуренция и припокривания; счита, че са необходими допълнителни усилия и че за този цел от ключово значение са вторият и третият стълб на плана за инвестиции;

51.

предлага Комисията да представя в редовните си доклади списък на проектите, които се ползват от съчетаването на безвъзмездни средства от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с ЕФСИ;

52.

отбелязва, че транспортните инфраструктурни проекти, осъществявани чрез публично-частни партньорства, следва като правило да се основават на принципа „ползвателят плаща“, за да се намали тежестта върху публичните бюджети и данъкоплатците за изграждането и поддръжката на инфраструктурата; отбелязва, че е важно да се координират различните видове финансиране от ЕС, за да се гарантира постигането на целите на транспортната политика на ЕС в целия Съюз, а не да се насърчава финансирането от типа на публично-частни партньорства за сметка на структурните фондове;

Данъчно облагане

53.

изразява дълбока загриженост, че в някои случаи ЕИБ оказваше натиск чрез ЕФСИ за подпомагането на проекти, изградени чрез използване на дружества, установени в данъчни убежища; настоятелно призовава ЕИБ и ЕИФ да се въздържат от използването на или участие в структури за избягване на данъчно облагане, по-специално схеми за агресивно данъчно планиране или практики, които не съответстват на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане на ЕС, определени в съответните законодателни актове на Съюза, включително препоръките и съобщенията на Комисията; настоява проектите и организаторите на проекти да не зависят от лица или дружества, осъществяващи дейност в държава, включена в бъдещия общ за ЕС списък на юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;

Комуникация и прозрачност

54.

отбелязва, че много организатори на проекти не са запознати със съществуването на ЕФСИ или разполагат с недостатъчно ясна представа за това какво може да им предложи ЕФСИ, какви са специалните критерии за допустимост и какви конкретни стъпки трябва да предприемат при кандидатстването за финансиране; подчертава, че трябва да се положат допълнителни усилия, включително целенасочена техническа подкрепа, предоставяна на съответния им официален език, за държавите членки, които са се възползвали в по-малка степен от ЕФСИ, за да се повиши осведомеността относно ЕФСИ, относно конкретните продукти и услуги, които Фондът може да предложи, и относно ролите на инвестиционните платформи и на ННБ;

55.

призовава всички информационни материали и всички материали, свързани с процедурата по финансиране, да бъдат превеждани на всички езици на държавите членки, за да се улеснят информираността и достъпът на местно равнище;

56.

изразява загриженост по повод на факта, че пряката подкрепа, предоставяна на финансовите посредници, които по този начин поемат отговорност за разпределянето на финансирането от ЕС, може да доведе до ситуации, в които крайният бенефициент не е информиран, че ползва финансиране по линия на ЕФСИ, и призовава да се намерят решения за подобряване на видимостта на ЕФСИ; поради това призовава ЕИБ да включи в договорите на ЕФСИ специална клауза, която да разяснява на организатора на проекта, че полученото финансиране е реализирано чрез ЕФСИ/бюджета на ЕС;

Разширение

57.

признава, че ЕФСИ сам — и в ограничен мащаб — вероятно няма да бъде в състояние да преодолее недостига на инвестиции в Европа, но че той все пак представлява централен стълб на инвестиционния план на ЕС и показва решимостта на ЕС за справяне с този проблем; призовава да бъдат направени допълнителни предложения относно начините за постоянно увеличаване на инвестициите в Европа;

o o

58.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската инвестиционна банка и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.

(2) http://www.eib.org/attachments/strategies/efsi_2015_report_ep_council_en.pdf

(3) http://www.eib.org/attachments/ev/ev_evaluation_efsi_en.pdf, септември 2016 г.

(4) Доклад от 14 ноември 2016 г., https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/ey-report-on-efsi_en.pdf.pdf

(5) ОВ C 465, 13.12.2016 г., стр. 1.

(6) ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 27.

(7) ОВ C 195, 12.6.2015 г., стр. 41.

(8) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(9) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/125

P8_TA(2017)0271

Европейска програма за икономика на споделянето

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно Европейска програма за икономика на споделянето (2017/2003(INI))

(2018/C 331/18)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“ (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели (3),

—	като взе предвид заседанието на работната група на високо равнище на Съвета „Конкурентоспособност и растеж“ от 12 септември 2016 г. и документа за обсъждане на председателството по тази тема (4),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—	като взе предвид заседанието на Съвета по конкурентоспособност, проведено на 29 септември 2016 г., и резултата от него,

—	като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (5) (Директива за услугите),

—	като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (6),

—

като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (7),

—

като взе предвид Директива 2009/136/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (8),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 май 2016 година относно насоки за прилагането на Директива 2005/29/EO за нелоялни търговски практики (SWD(2016)0163),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО („Общ регламент относно защитата на данните“) (9),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 декември 2016 г., озаглавено „Икономиката на сътрудничеството и онлайн платформи: споделена гледна точка на градовете и регионите“ (10),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 декември 2016 г. относно икономиката на споделянето (11),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0195/2017),

като има предвид, че икономиката на споделянето отбелязва бързо развитие през последните години от гледна точка на ползвателите, трансакциите и приходите, като променя начина, по който се предоставят продуктите и услугите, и в много области създава предизвикателство за вече утвърдените бизнес модели;

Б.	като има предвид, че икономиката на споделянето носи социални ползи за гражданите на ЕС;

В.	като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са основният двигател на европейската икономика, като представляват, въз основа на цифри от 2014 г., 99,8 % от всички предприятия извън финансовия сектор и в тях са концентрирани две трети от всички работни места;

Г.	като има предвид, че едва 1,7 % от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от напредналите цифрови технологии, докато 41 % изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Д.	като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че 17 % от европейските потребители са използвали услуги, предоставени от икономиката на споделянето, а 52 % са запознати с предлаганите услуги (12);

Е.	като има предвид, че няма официална статистика за броя на работните места в икономиката на споделянето;

Ж.	като има предвид, че икономиката на споделянето предлага възможности на младите хора, мигрантите, работниците на непълно работно време и възрастните граждани да получат достъп до пазара на труда;

З.	като има предвид, че моделите на икономиката на споделянето могат да спомогнат за увеличаване на участието на жените на пазара на труда и в икономиката, като предоставят възможности за гъвкави форми на предприемачество и заетост;

И.

като има предвид, че въпреки че неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, представлява добра отправна точка за ефективно насърчаване и регулиране на този сектор, в контекста на по-нататъшния анализ и препоръки в тази област е необходимо да се включи перспективата на равенството между половете и да се отразят разпоредбите на съответното законодателство за борба с дискриминацията;

Й.	като има предвид, че насърчаването на социалната справедливост и закрила, посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е и цел на вътрешния пазар на ЕС;

Общи съображения

приветства съобщението относно „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ и подчертава, че това следва да представлява първа стъпка към добре балансирана, по-всеобхватна и амбициозна стратегия на ЕС относно икономиката на споделянето;

счита, че ако се развива разумно, икономиката на споделянето създава значителни възможности за гражданите и потребителите, които се възползват от повишената конкуренция, персонализираните услуги, по-големия избор и по-ниските цени; подчертава, че растежът в този сектор е ориентиран към потребителите и им позволява да поемат по-активна роля;

подчертава необходимостта да се даде възможност на предприятията да се разрастват чрез премахване на пречките, дублирането и фрагментирането, които спъват трансграничното развитие;

насърчава държавите членки да осигурят правна яснота и да не считат икономиката на споделянето като заплаха за традиционната икономика; подчертава колко е важно икономиката на споделянето да бъде регулирана по начин, който улеснява и благоприятства, а не ограничава;

изразява съгласие по повод на факта, че икономиката на споделянето създава нови и интересни възможности за предприемачеството, работни места и растеж и често играе важна роля в превръщането на икономическата система не само в по-ефикасна, но и устойчива в социално и екологично отношение, като дава възможност за по-добро разпределение на ресурсите и активите, които в противен случай не се използват пълноценно, и по този начин допринася за прехода към кръгова икономика;

признава същевременно, че икономиката на споделянето може да окаже значително въздействие върху отдавна утвърдени регулирани бизнес модели в множество стратегически сектори като транспорта, жилищното настаняване, ресторантьорството, услугите, търговията на дребно и финансите; съзнава предизвикателствата, свързани с наличието на различни правни стандарти за сходни икономически участници; счита, че икономиката на споделянето овластява потребителите, предлага нови възможности за работа и има потенциал за улесняване на спазването на данъчните разпоредби, но въпреки това подчертава колко е важно да се гарантира високо ниво на защита на потребителите, пълно зачитане на правата на работниците и спазване на данъчното законодателство; признава, че икономиката на споделянето засяга както градската, така и селската среда;

изтъква липсата на яснота сред предприемачите, потребителите и органите относно това как да прилагат настоящите разпоредби в някои области и съответно необходимостта от преодоляване на регулаторните неясноти и изразява безпокойство относно риска от фрагментиране на единния пазар; наясно е, че ако не бъдат правилно управлявани, тези промени могат да доведат до правна несигурност относно приложимите правила и ограничения при упражняването на индивидуалните права и защитата на потребителите; счита, че регулаторната рамка трябва да съответства на целите в ерата на цифровите технологии, и изразява дълбока загриженост по повод на отрицателното въздействие на правната несигурност и сложността на правилата за европейските стартиращи предприятия и организации с нестопанска цел, които участват в икономиката на споделянето;

счита, че развитието на динамична, ясна и по целесъобразност хармонизирана правна среда и установяването на еднакви условия на конкуренция е съществено предварително условие за процъфтяването на икономиката на споделянето в ЕС;

Икономиката на споделянето в ЕС

подчертава необходимостта да се разглежда икономиката на споделянето не само като съвкупност от нови бизнес модели, предлагащи стоки и услуги, но също така като нова форма на интеграция между икономиката и обществото, при която предлаганите услуги се основават на голямо разнообразие от отношения, които включват икономическите отношения в рамките на социалните и създават нови форми на общности и нови бизнес модели;

10.

отбелязва факта, че икономиката на споделянето в Европа има някои специфични характеристики, които също така отразяват европейската бизнес структура, състояща се главно от МСП и микропредприятия; подчертава необходимостта от гарантиране на бизнес среда, в която платформите за споделяне могат да се разрастват и да бъдат силно конкурентоспособни на световния пазар;

11.

отбелязва, че европейските предприемачи показват силна тенденция към създаване на платформи за споделяне за социални цели, и отчита все по-големия интерес към икономиката на споделянето, основаваща се на кооперативни бизнес модели;

12.

подчертава значението на предотвратяването на всички форми на дискриминация, така че да се гарантира ефективен и равен достъп до услугите, основани на споделянето;

13.

счита, че услугите, предлагани в рамките на икономиката на споделянето, които се рекламират публично и се предлагат с цел реализиране на печалба, попадат в обхвата на Директива 2004/113/ЕО от 13 декември 2004 г. на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги (13) и предоставянето на стоки и услуги и поради това следва да бъдат съобразени с принципа на равно третиране на жените и мъжете;

Регулаторна рамка на ЕС: партньори, потребители, платформи за споделяне

14.

признава, че макар и някои части от икономиката на споделянето да са обхванати от нормативна уредба, включително на местно и национално равнище, за други части може да има регулаторни неясноти, тъй като не винаги е ясно кои норми на ЕС се прилагат, което създава значителни различия между държавите членки, дължащи се на националните, регионалните и местните разпоредби и съдебна практика, като по този начин се фрагментира единният пазар;

15.

приветства намерението на Комисията за преодоляване на настоящата разпокъсаност, но изразява съжаление, че нейното съобщение не внася достатъчно яснота относно приложимостта на действащото законодателство на ЕС към различните модели на икономиката на споделянето; подчертава необходимостта държавите членки да засилят прилагането на съществуващото законодателство и призовава Комисията да се стреми към правоприлагаща рамка, подкрепяща държавите членки в техните усилия, най-вече с оглед на Директивата за услугите и на достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите; призовава Комисията да използва в пълна степен всички средства, налични в този контекст, включително производства за установяване на нарушение, когато се установи неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството;

16.

подчертава, че изискванията за достъп до пазара по отношение на платформите за споделяне и доставчиците на услуги трябва да бъдат необходими, основателни и пропорционални, в съответствие с предвиденото в Договорите и вторичното законодателство, както и да бъдат прости и ясни; подчертава, че тази оценка следва да взема предвид дали услугите се предоставят от специалисти или частни лица, като за доставчиците партньори се предвиждат по-леки законодателни изисквания, като същевременно се гарантират качествени стандарти и високо равнище на защита на потребителите, както и се вземат под внимание секторните различия;

17.

признава необходимостта заварените оператори, новите оператори и услугите, свързани с цифрови платформи и икономиката на споделянето, да се развиват в благоприятна бизнес среда в условия на ползотворна конкуренция и прозрачност, що се отнася до законодателните промени; изразява съгласие по повод на факта, че при оценката на достъпа до пазара в контекста на Директивата за услугите, държавите членки следва да вземат предвид специфичните характеристики на предприятията в сферата на икономиката на споделянето;

18.

настоятелно призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки с цел предоставяне на допълнителни насоки за определяне на ефективни критерии за разграничаване между партньори и специалисти, което е от решаващо значение за справедливото развитие на икономиката на споделянето; посочва, че тези насоки следва да осигурят яснота и правна сигурност и да вземат под внимание, наред с другото, различията в законодателството на държавите членки и техните икономически реалности, като например равнището на доходите, характеристиките на секторите, положението на микро- и малките предприятия и стопанската цел на дейността; счита, че набор от общи принципи и критерии на равнище ЕС, както и набор от прагове на национално равнище биха могли да представляват път, който да се следва, и призовава Комисията да извърши проучване по този въпрос;

19.

обръща внимание на факта, че макар че установяването на прагове може да осигури подходящи разделителни линии между партньори и предприятия, то същевременно може да създаде различия между микро- и малките предприятия, от една страна, и партньорите, от друга страна; счита, че еднаквите условия на конкуренция между сравними категории доставчици на услуги са силно препоръчителни; призовава за премахване на ненужните регулаторни тежести и необоснованите изисквания за достъп до пазара за всички стопански субекти, и по-специално за микро- и малки предприятия, тъй като това също така ограничава иновациите;

20.

приветства инициативата на Комисията, насочена към осигуряване на адекватност на законодателството за защита на потребителите и предотвратяване на злоупотреби с икономиката на споделянето, целящи заобикаляне на законодателството; счита, че потребителите следва да се ползват от високо и ефективно равнище на защита, независимо от това дали услугите се предоставят от специалисти или партньори, и подчертава по-специално значението на защитата на потребителите при сделки между партньори, като същевременно признава, че саморегулирането може да осигури известна форма на защита;

21.

призовава да бъдат предприети действия, за да се гарантира пълно прилагане и постоянно спазване на правилата за защита на потребителите от страна на инцидентните доставчици на услуги, по същия или съпоставим начин както при професионалните доставчици на услуги;

22.

отбелязва, че потребителите следва да имат достъп до информация за това дали евентуално оценките на други ползватели на определена услуга не са дадени под влияние на доставчика, например под формата на платена реклама;

23.

подчертава необходимостта от повече яснота относно гаранциите за потребителите в случай на спорове и призовава платформите за споделяне да гарантират, че са налице ефективни системи за процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, като по този начин се улеснява редът, по който потребителите могат да упражняват правата си;

24.

подчертава, че бизнес моделите на икономиката на споделянето се основават до голяма степен на репутацията, и изтъква, че прозрачността е от съществено значение в това отношение; счита, че в много случаи бизнес моделите на икономиката на споделянето овластяват потребителите и им дават възможност да поемат активна роля с подкрепата на технологиите; подчертава, че правилата за защита на потребителите все още са необходими в икономиката на споделянето, особено там, където пазарът е доминиран от определени участници, асиметрична информация и липса на избор или конкуренция; подчертава колко е важно да се гарантира необходимата информация за потребителите относно приложимия правен режим за всяка операция и произтичащите от това права и юридически задължения;

25.

призовава Комисията да изясни в по-голяма степен режима на отговорност на платформите за споделяне във възможно най-кратки срокове, за да насърчи отговорното поведение, прозрачността, правната сигурност и по този начин да увеличи доверието на ползвателите; признава, по-специално, липсата на сигурност най-вече относно това дали дадена платформа предоставя основна услуга или просто предлага услуга на информационното общество, в съответствие с Директивата за електронната търговия; във връзка с това призовава Комисията да даде допълнителни насоки по тези въпроси и да обмисли дали са необходими по-нататъшни действия, за да се увеличи ефективността на регулаторната рамка; насърчава платформите за споделяне същевременно да предприемат доброволни мерки в това отношение;

26.

призовава Комисията да продължи да упражнява контрол над законодателството на ЕС с цел да се намали несигурността и да се гарантира по-голяма правна сигурност относно правилата, приложими към бизнес моделите, основани на споделянето, както и да оцени дали са подходящи новите или изменените правила, по-специално относно активните посредници, изискванията във връзка с тях за информиране и прозрачност, както и относно неизпълнението и отговорността;

27.

счита, че всяка нова регулаторна рамка следва да мобилизира капацитета за самоуправление на платформите и механизмите за партньорска оценка, тъй като те са доказали, че функционират ефективно и отчитат удовлетворението на потребителите от услугите, основани на споделянето; изразява убеденост, че самите платформи за споделяне могат да поемат активна роля при създаването на такава нова регулаторна среда чрез коригиране на асиметричната информация, по-специално чрез цифрови механизми за определяне на репутацията с цел повишаване на доверието на ползвателите; отбелязва същевременно, че капацитетът за саморегулиране на платформите за споделяне не заменя необходимостта от действащите правила, като например Директивата за услугите, Директивата за електронната търговия, законодателството на ЕС за защита на потребителите, както и евентуални други правила;

28.

поради това счита, че механизмите за изграждане на доверие в цифровите технологии са съществена част от икономиката на споделянето; приветства всички усилия и инициативи, установени чрез платформите за споделяне, с цел предотвратяване на нарушения, както и тези, които имат за цел повишаване на доверието и прозрачността на механизмите за определяне на рейтинга и за даване на отзиви, създаване на надеждни механизми за критериите за определяне на репутацията, въвеждане на гаранции или застраховка, проверка на самоличността на партньорите и произвеждащите потребители и разработване на сигурни и прозрачни платежни системи; счита, че тези нови технологични разработки, като например двупосочните рейтингови механизми, независимите проверки на отзивите и доброволното приемане на схеми за сертифициране, са добри примери за това как да се предотвратят злоупотребите, манипулациите, измамите и фалшивите отзиви; насърчава платформите за споделяне да черпят опит от най-добрите практики и да повишават осведомеността на ползвателите си за техните правни задължения;

29.

изтъква, че е изключително важно да се изяснят методите, чрез които функционират автоматичните системи за вземане на решения, основаващи се на алгоритми, за да се гарантира справедливост и прозрачност на алгоритмите; изисква от Комисията също така да разгледа този въпрос от гледна точка на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, частния сектор и съответните регулаторни органи с оглед на определяне на ефективни критерии за разработване на принципи за отчетност във връзка с алгоритмите за платформите за споделяне, основани на информацията;

30.

подчертава необходимостта от оценка на използването на данните, когато то може да има различно въздействие върху различните сегменти на обществото, от предотвратяване на дискриминацията и от проверка на потенциалните вреди за неприкосновеността на личния живот, предизвикани от големите информационни масиви; припомня, че ЕС вече е разработил цялостна рамка за защита на данните с Общия регламент относно защитата на данните, и в тази връзка призовава платформите за споделяне да не пренебрегват въпросът за защитата на данните и да предоставят прозрачна информация на доставчиците на услуги и ползвателите относно събраните лични данни и начина, по който тези данни се обработват;

31.

признава, че голяма част от достиженията на правото на ЕС вече се прилагат към икономиката на споделянето; призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от по-нататъшно разработване на правната рамка на ЕС, за да се предотврати по-нататъшно фрагментиране на единния пазар, в съответствие с принципите за по-добро регулиране и опита на държавите членки; счита, че тази рамка следва да се хармонизира, по целесъобразност, както и да е гъвкава, технологично неутрална и съобразена с бъдещото развитие, и следва да се състои от комбинация от общи принципи и конкретни правила, в допълнение към всички секторно специфични нормативни уредби, които биха могли да бъдат необходими;

32.

подчертава значението на съгласуваното законодателство, за да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар за всички, и призовава Комисията да гарантира действащите правила и законодателство относно правата на работниците и потребителите, преди да въвежда ново законодателство, което би могло да фрагментира вътрешния пазар;

Конкуренция и спазването на данъчното законодателство

33.

приветства факта, че разрастването на икономиката на споделянето е довело до увеличаване на конкуренцията и е мобилизирало съществуващите оператори да се съсредоточат върху реалните потребности на потребителите; насърчава Комисията да благоприятства еднакви условия на конкуренция при сравними услуги между платформите за споделяне, както и между тях и традиционните предприятия; подчертава значението на определянето и преодоляването на пречките пред възникването и разрастването на предприятия, основани на споделяне, особено стартиращи предприятия; подчертава в този контекст необходимостта от свободно движение на данни, преносимост на данните и оперативна съвместимост, което улеснява прехвърлянето между различни платформи и предотвратява зависимост, като всичко това са ключови фактори за открита и лоялна конкуренция и за овластяване на ползвателите на платформи за споделяне, като същевременно се вземат предвид законните интереси на всички участници на пазара и се защитава информацията и личните данни на ползвателите;

34.

приветства увеличаването на проследимостта на икономически трансакции, осъществени посредством онлайн платформи, за да се гарантира спазването и прилагането на данъчното законодателство, но изразява загриженост по отношение на трудностите, възникнали до този момент в някои сектори; подчертава, че икономиката на споделянето никога не следва да се използва като начин за избягване на данъчните задължения; подчертава, освен това, неотложната необходимост от сътрудничество между компетентните органи и платформите за споделяне по отношение на спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци; признава, че в някои държави членки са взети мерки по тези въпроси и отбелязва успешното сътрудничество между публичния и частния сектор в тази област; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки, като се включат компетентните органи и заинтересованите страни, да разработи ефективни и иновативни решения за укрепване на спазването и прилагането на данъчното законодателство, за да се премахне и рискът от трансгранични данъчни измами; приканва платформите за споделяне да играят активна роля в това отношение; насърчава държавите членки да изяснят и да си сътрудничат в областта на информацията, която различните стопански субекти, участващи в икономиката на споделянето, трябва да разкриват пред данъчните органи в рамките на своите задължения за предоставяне на информация по данъчни въпроси, съгласно предвиденото в националното законодателство;

35.

изразява съгласие, че следва да се прилагат функционално сходни данъчни задължения за стопанските оператори, които предоставят съпоставими услуги, независимо дали в рамките на традиционната икономика или в икономиката на споделянето, и счита, че данъците следва да се плащат там, където се генерира печалбата и където не става въпрос само за принос към разходите, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност и се спазва националното и местното данъчно законодателство;

Въздействие върху пазара на труда и правата на работниците

36.

подчертава, че цифровата революция оказва значително въздействие върху пазара на труда и че възникващите тенденции в рамките на икономиката на споделянето са част от съществуваща в момента тенденция в рамките на цифровизацията на обществото;

37.

отбелязва същевременно, че икономиката на споделянето създава за всички ползватели нови възможности и нови, гъвкави пътища за включване в пазара на труда, по-специално за самостоятелно заетите лица, за лицата, които са безработни, понастоящем са отдалечени от пазара на труда или в противен случай не биха могли да участват в него, като по този начин икономиката на споделянето би могла да служи като вход към пазара на труда, особено за младите хора и маргинализираните групи; изтъква обаче, че при някои обстоятелства подобно развитие може да доведе също така до положение на несигурност; подчертава необходимостта от гъвкавост на пазара на труда, от една страна, и за икономическа и социална сигурност за работниците, от друга страна, в съответствие с традициите и обичаите в държавите членки;

38.

призовава Комисията да проучи до каква степен съществуващите правила на Съюза са приложими към цифровия пазар на труда и да гарантира подходящото им въвеждане и прилагане; призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и други съответни заинтересовани лица да оценяват активно и въз основа на логиката на предвиждането необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, включително системите за социална сигурност, така че да бъдат в крак с технологичното развитие, като същевременно гарантират защитата на работниците; призовава Комисията и държавите членки да координират системите за социална сигурност с оглед на гарантирането на прехвърляемостта на осигурителните плащания и сумирането на периоди в съответствие със законодателството на Съюза и с националното законодателство; насърчава социалните партньори да актуализират колективните споразумения, когато е необходимо, така че съществуващите стандарти за защита да могат да бъдат запазени и при труда в цифровата сфера;

39.

подчертава първостепенното значение на защитата на правата на работниците в рамките на услуги, основани на споделянето, като на първо място и преди всичко е защитата на правото на работниците на синдикално организиране, правото на колективни преговори и действия, в съответствие с националното право и практика; припомня, че въз основа най-вече на факти всички работници в икономиката на споделянето са или наети, или самостоятелно заети лица и трябва да бъдат класифицирани по съответния начин; призовава държавите членки и Комисията, в съответните си области на компетентност, да гарантират справедливи условия на труд и подходяща правна и социална закрила за всички работещи в рамките на икономиката на споделянето, независимо от техния статус;

40.

призовава Комисията да публикува насоки относно начините, по които правото на Съюза се прилага към различните видове бизнес модели на платформите, за да се запълнят, при необходимост, регулаторните пропуски в областта на заетостта и социалната сигурност; счита, че високият потенциал за прозрачност на икономиката, основана на платформи, позволява добро проследяване в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава държавите членки да извършват достатъчен контрол по спазване на трудовото законодателство по отношение на онлайн платформите и да налагат санкции при нарушаване на правилата, особено по отношение на условията на труд и заетост, както и специфични изисквания във връзка с квалификациите; призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на недекларирания труд и фиктивната дейност като самостоятелно заето лице в този сектор и да включат икономиката, основана на платформите, в програмата на европейската платформа за противодействие на недекларирания труд; призовава държавите членки да осигурят достатъчно ресурси за контрол;

41.

подчертава значението на гарантирането на основните права и подходяща защита на социалната сигурност на нарастващия брой самостоятелно заети лица, които са ключови участници в икономиката на споделянето, включително правото на колективни преговори и действия, също и с оглед на тяхното възнаграждение;

42.

насърчава държавите членки да признаят, че икономиката на споделянето ще доведе и до смущения, и съответно да подготвят мерки за смекчаване за определени сектори, като и да подпомогнат обучението и преквалификацията;

43.

подчертава голямото значение работещите през платформи за споделяне да могат да се възползват от преносимостта на рейтингите и отзивите, които съставляват тяхната цифрова пазарна стойност, както и значението на улесняването на преносимостта и натрупването на рейтингите и отзивите в рамките на различни платформи, като същевременно се спазват разпоредбите за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на всички участващи страни; отбелязва възможността за нелоялни и произволни практики по отношение на рейтингите онлайн, които могат да засегнат условията на труд и правата на работещите през платформи за споделяне и тяхната способност да получат работа; счита, че механизмите за рейтинг и оценка следва да бъдат изготвени по прозрачен начин и че работниците следва да бъдат информирани и консултирани на подходящите равнища и в съответствие със законодателството или практиките в държавите членки относно общите критерии, използвани за разработване на подобни механизми;

44.

подчертава колко са важни актуалните умения в променящия се свят на заетостта, както и колко е важно да се гарантира, че всички работници разполагат с подходящи умения, необходими в цифровото общество и икономика; насърчава Комисията, държавите членки и предприятията в рамките на икономиката на споделянето да направят достъпни ученето през целия живот и развитието на уменията в областта на цифровите технологии; счита, че са необходими публични и частни инвестиции и възможности за финансиране на ученето и обучението през целия живот, особено за микропредприятията и малките предприятия;

45.

подчертава значението на работата от разстояние и на интелигентната работа във връзка с икономиката на споделянето и съответно застъпва идеята, че е необходимо тези форми на заетост да бъдат поставени на равна основа с традиционните форми на работа;

46.

призовава Комисията да проучи до каква степен Директивата относно работата чрез агенции за временна заетост (2008/104/EО (14)) е приложима към конкретни онлайн платформи; счита, че много онлайн платформи за посредничество са сходни по структура с агенциите за временна заетост (тристранни договорни правоотношения между: работника, нает чрез агенция за временна заетост/работещия през платформа; агенцията за временна заетост/онлайн платформата; предприятието ползвател/клиента);

47.

призовава националните публични служби по заетостта и мрежата EURES да осъществяват по-добра комуникация относно възможностите, предлагани от икономиката на споделянето;

48.

призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да предоставят подходяща информация на работещите през платформи относно условията на труд и заетост и правата на работниците, както и относно трудовите им правоотношения както с платформите, така и с ползвателите; счита, че платформите следва да играят активна роля при предоставянето на информация на ползвателите и работниците относно приложимата нормативна рамка с оглед на изпълнението на правните изисквания;

49.

обръща внимание на липсата на данни относно промените в сферата на заетостта, породени от икономиката на споделянето; призовава държавите членки и Комисията, в сътрудничество със социалните партньори, да събират повече надеждни и изчерпателни данни в това отношение и насърчава държавите членки да определят вече съществуващ национален компетентен орган, който да наблюдава и оценява възникващите тенденции на пазара на труда, основан на споделянето; подчертава, че в този контекст е много важен обменът на информация и най-добри практики между държавите членки; подчертава колко е важно да се наблюдава пазарът на труда и условията на труд в рамките на икономиката на споделянето, за да се противодейства на незаконните практики;

Местното измерение на икономиката на споделянето

50.

отбелязва, че все по-голям брой местни органи и правителства вече са активни в създаването на нормативна уредба за и развиването на икономиката на споделянето, като се съсредоточават върху практики на споделяне както като предмет на техните политики, така и като организационен принцип на нови форми на управление, основано на споделяне, и на демокрацията на участието;

51.

отбелязва, че има достатъчно възможности националните, регионалните и местните органи да приемат специфични спрямо обстоятелствата мерки, за да се справят с ясно определени цели от обществен интерес с пропорционални мерки, които са в пълно съответствие със законодателството на ЕС; поради тази причина призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в процеса на формулиране на тяхната политика и при приемането на правила в съответствие с правото на ЕС;

52.

отбелязва, че градовете са пионери в областта, тъй като градските условия, като гъстота на населението и физическа близост, благоприятстват възприемането на практики, основани на споделянето, като така се разширява фокусът от интелигентни градове към споделящи градове и се улеснява преходът към инфраструктура, която е по-благоприятна за гражданите; също така изразява убеждение, че икономиката на споделянето може да предложи значителни възможности за вътрешните периферии, селските райони и териториите в неравностойно положение, може да породи нови и приобщаващи форми на развитие, може да има положително социално-икономическо въздействие и може да помогне на маргинализираните общности с непреки ползи за сектора на туризма;

Насърчаване на икономиката на споделянето

53.

изтъква значението на подходящите умения, компетентности и обучение, за да могат възможно най-много хора да участват активно в икономиката на споделянето и да се разгърне нейният потенциал;

54.

подчертава, че ИКТ дават възможност новаторските идеи в рамките на икономиката на споделянето да се развиват бързо и ефикасно, като същевременно свързват и овластяват участниците, независимо дали са ползватели, или доставчици на услуги, улесняват техния достъп до пазара и участието им в него и повишават достъпността на отдалечените и селските райони;

55.

призовава Комисията да бъде проактивна при насърчаването на сътрудничеството между публичния и частния сектор, по-специално що се отнася до въвеждането на електронната идентификация, да повиши доверието на потребителите и доставчиците на услуги в онлайн трансакциите, като се използва за основа рамката на ЕС за взаимно признаване на електронната идентификация, и да вземе мерки за преодоляване на другите съществуващи пречки пред растежа на икономиката на споделянето, като например спънките пред предоставянето на трансгранични схеми за застраховане;

56.

посочва, че въвеждането на 5G ще преобрази из основи логиката на нашите икономики, като направи услугите по-разнообразни и достъпни; подчертава във връзка с това колко е важно да се създаде конкурентоспособен пазар за новаторски предприятия, чийто успех в крайна сметка ще бъде определящ за силата на нашите икономики;

57.

посочва, че икономиката на споделянето е все по-важна в сектора на енергетиката, тъй като дава възможност за ефикасно участие на потребителите, производителите, отделните лица и общностите в няколко децентрализирани фази на цикъла на енергията от възобновяеми източници, включително собственото производство и потребление, съхранението и разпределението, в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

58.

подчертава, че икономиката на споделянето процъфтява особено в тези общности, в които моделите на споделяне на знания и образование са силни и по този начин катализират и укрепват култура на отворени иновации; подчертава значението на съгласуваните политики и внедряването на широколентови и свръхшироколентови връзки като предпоставка да се развие пълният потенциал на икономиката на споделянето и да се извлекат ползите, предлагани от модела на споделяне; поради това припомня, че е необходимо да се даде възможност за подходящ достъп до мрежата на всички граждани в ЕС, особено в по-слабо населените, отдалечените или селските райони, където все още свързаността не е достатъчна;

59.

подчертава, че икономиката на споделянето се нуждае от подкрепа за своето развитие и разрастване и трябва да остане отворена за научни изследвания, иновации и нови технологии, за да привлича инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството и политиките на ЕС са готови за бъдещето, особено по отношение на откриването на неизключителни, ориентирани към експериментиране пространства, насърчаващи цифровата свързаност и грамотност, подкрепата за европейските предприемачи и стартиращи предприятия, стимулирането на иновационните центрове, инкубатори и клъстери на промишлеността 4.0, като в същото време се развиват взаимодействията в условия на съжителство с традиционните стопански модели;

60.

подчертава комплексния характер на транспортния сектор извън и в рамките на икономиката на споделянето; отбелязва, че този сектор е обхванат от засилена нормативна уредба; отбелязва потенциала на моделите на икономиката на споделянето да подобрят значително ефикасността и устойчивото развитие на транспортната система (включително чрез безпрепятствено издаване на билети за мултимодален транспорт и превоз в рамките на едно пътуване за ползвателите на транспорта с приложенията на икономиката на споделянето), на нейната безопасност и сигурност, както и да повишат достъпността на отдалечените райони и да намалят нежеланите вторични ефекти от задръстванията по пътищата;

61.

призовава съответните органи да насърчават ползотворното съвместно съществуване на транспортните услуги, основани на споделянето, и конвенционалната транспортна система; приканва Комисията да включи икономиката на споделянето в работата си по нови технологии в транспорта (свързани и автономни превозни средства, интегрирана електронна продажба на билети и интелигентни транспортни системи), заради техните силни и естествени взаимодействия;

62.

подчертава необходимостта от правна сигурност за платформите и техните ползватели, за да се осигури развитието на икономиката на споделянето в транспортния сектор в ЕС; отбелязва, че в сектора на мобилността е важно да се прави ясно разграничение между i) съвместното ползване на автомобили и поделянето на разходите в контекста на съществуващо пътуване, планирано от водача за негови собствени цели, от една страна, и ii) нормативно уредените услуги за пътнически превоз, от друга страна;

63.

припомня, че според оценките на Комисията краткосрочното отдаване под наем на жилище или част от него от неговия собственик (физическо лице) е най-големият сектор на икономиката на споделянето въз основа на генерираната търговия, докато предоставяните пряко от едно физическо лице на друго транспортни услуги имат най-голям дял, измерван по приходи на платформите;

64.

подчертава, че в сектора на туризма споделянето на жилища представлява отлично използване на ресурсите и на неизползваното в достатъчна степен пространство, особено в райони, които не печелят традиционно от туризъм;

65.

осъжда в тази връзка налагането от някои публични органи на правила, които имат за цел ограничаване на предлагането на туристическо настаняване чрез икономиката на споделянето;

66.

насочва вниманието към трудностите, пред които са изправени европейските платформи за споделяне, във връзка с получаването на достъп до рисков капитал, както и във връзка със стратегиите им за разрастване, които трудности се засилват поради малкия размер и разпокъсаността на националните пазари и поради критичния недостиг на трансгранични инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да използват в пълна степен съществуващите инструменти за финансиране, за да инвестират в предприятия, основани на споделянето, и да насърчават инициативи за улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за стартиращите предприятия, малките и средните предприятия и бизнеси;

67.

подчертава, че системите за финансиране, основани на споделянето, като например колективното финансиране, са важно допълнение към традиционните начини на финансиране като част от ефективна екосистема за финансиране;

68.

отбелязва, че услугите, предоставяни от МСП в сектора на икономиката на споделянето, невинаги са съобразени в достатъчна степен с потребностите на хората с увреждания и на възрастните хора; призовава за инструменти и програми, имащи за цел да помогнат на тези оператори да вземат под внимание потребностите на хората с увреждания;

69.

призовава Комисията да улесни и да насърчи достъпа до подходящи начини на финансиране за европейските предприемачи, които работят в сектора на икономиката на споделянето, както и в рамките на Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“;

70.

отбелязва бързото развитие и нарастващото разпространение, също и във финансовия сектор, на иновативни технологии и цифрови инструменти, като например блокчейн и технологията на дистрибутираните регистри; подчертава, че използването на тези децентрализирани технологии би могло да даде възможност за ефективни трансакции и връзки между партньори в рамките на икономиката на споделянето, което да доведе до създаването на независими пазари или мрежи и да замени, в един бъдещ момент, ролята на посредниците, която днес се изпълнява от платформите за споделяне;

o o

71.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0237.

(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0455

(4) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11834-2016-INIT/en/pdf.

(5) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

(6) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

(7) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(8) ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11.

(9) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(10) ECON-VI/016.

(11) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 33.

(12) Експресно проучване 438 на Евробарометър (март 2016 г.) относно „Използване на платформи за споделяне“.

(13) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(14) ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/135

P8_TA(2017)0272

Онлайн платформите и цифровият единен пазар

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар (2016/2276(INI))

(2018/C 331/19)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар — възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0172),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0184),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179), както и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2016)0108 и SWD(2016)0109),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0110),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0106),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0002),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“ (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (4),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на правилата за пазарите на роуминг на едро (COM(2016)0399),

—	като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

—	като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар (COM(2016)0593),

—	като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (6),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (7) (Директива за сигурността на мрежите и информационните системи),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия (COM(2016)0287) (Директива за аудио-визуалните медийни услуги),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите (сътрудничество в областта на защитата на потребителите) (COM(2016)0283),

—	като взе предвид предложението за директива на Европейския парламенти и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание (COM(2015)0634),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавен „Насоки относно въвеждането и прилагането на Директива 2005/29/EО относно нелоялните търговски практики“ (SWD(2016)0163),

—	като взе предвид ръководството за сектора на ИКТ относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, публикувано от Комисията през юни 2013 г.,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2016 г., озаглавен „Предварителен доклад относно секторното проучване на електронната търговия“ (SWD(2016)0312),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ (8),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по правни въпроси (A8-0204/2017),

А.

като има предвид, че основната причина за цифровия единен пазар е да се избегне разпокъсаността между националните законодателства и да се премахнат техническите, правните и данъчните пречки, за да могат дружествата, гражданите и потребителите напълно да се възползват от цифровите инструменти и услуги;

Б.

като има предвид, че цифровизацията и новите технологии продължават да променят формите на комуникация, достъпа до информация и поведението на гражданите, потребителите и дружествата, и като има предвид, че четвъртата индустриална революция ще доведе до цифровизация на всички сектори на икономиката и обществото;

В.

като има предвид, че все по-широкото използване на интернет и мобилни устройства създава нови стопански възможности за предприятията с всякакъв размер и генерира нови и алтернативни бизнес модели, възползващи се от новите технологии и достъпа до глобалния пазар, но също така създава нови предизвикателства;

Г.

като има предвид, че развитието и все по-широкото използване на интернет платформите за широк набор от дейности, включително търговски дейности и обмен на стоки и услуги, промениха начините, по които ползвателите и дружествата взаимодействат с доставчиците на съдържание, търговците и другите физически лица, предлагащи стоки и услуги;

Д.

като има предвид, че Директивата за електронната търговия освобождава посредниците от отговорност за съдържанието само ако те нямат нито сведения, нито контрол над предаваната и/или съхраняваната информация, но когато посредниците действително са знаели за нарушение или незаконна дейност или информация, директивата изисква бързи действия за отстраняване или изключване на достъпа до незаконна информация или дейност при получаването на такива сведения;

Е.	като има предвид, че много онлайн платформи и услуги на информационното общество предлагат по-лесен достъп до стоки, услуги и цифрово съдържание и са разширили дейностите си по отношение на потребителите и други участници;

Ж.	като има предвид, че Комисията понастоящем извършва редица оценки на правилата за защита на потребителите и практиките в отношенията между дружествата (B2B), извършвани чрез онлайн платформи, насочени към техните професионални ползватели;

З.	като има предвид, че творчеството и иновациите са двигатели на цифровата икономика, поради което е важно да се гарантира високо ниво на закрила на правата върху интелектуалната собственост;

Общо въведение

приветства съобщението, озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар — възможности и предизвикателства пред Европа“;

приветства различните инициативи, които вече са предложени в рамките на стратегията за цифровия единен пазар за Европа; подчертава значението на координацията и последователността между тези инициативи; счита, че постигането на цифров единен пазар е от ключово значение за насърчаване на конкурентоспособността на ЕС, създаването на висококачествени и висококвалифицирани работни места и за поощряването на растежа на цифровата икономика в Европа;

признава, че онлайн платформите принасят полза на съвременната цифрова икономика и обществото чрез увеличаване на възможностите за избор на потребителите и създаването и развитието на нови пазари; посочва обаче, че онлайн платформите представляват нови предизвикателства от политически и регулаторен характер;

припомня, че много политики на ЕС се отнасят до онлайн платформите, но отбелязва, че в някои случаи законодателството не се прилага правилно или се тълкува по различен начин от държавите членки; подчертава значението на правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС, преди да се разглежда въпросът дали има нужда от допълване на настоящата правна рамка с цел коригиране на ситуацията;

приветства текущата работа за актуализиране и допълване на сегашната правна рамка, за да бъде тя пригодена към изискванията в цифровата ера; счита, че ефективна и привлекателна регулаторна среда е от първостепенно значение за развитието на онлайн и цифрова стопанска дейност в Европа;

Определение за платформи

признава, че би било много трудно да се постигне единно, правно относимо и пригодно към бъдещето определение за онлайн платформи на равнището на ЕС поради фактори като голямото разнообразие на видовете съществуващи онлайн платформи и техните области на дейност, както и бързо променящата се среда на цифровия свят; счита, че при всички положения, единно определение на ЕС или единен универсален подход няма да помогне на ЕС да успее в икономиката на платформите;

същевременно признава значението на това да се избягва фрагментирането на вътрешния пазар на ЕС, което би могло да възникне чрез увеличаването на броя на регионалните или националните правила и определения, както и на необходимостта да се гарантират сигурност и еднакви условия на конкуренция за предприятията и потребителите;

поради това счита, че онлайн платформите следва да бъдат разграничени и определени в съответното секторно законодателство на равнище ЕС, в зависимост от техните характеристики, класификации и принципи, както и при следване на ориентиран към решаването на проблеми подход;

приветства продължаващата работа на Комисията във връзка с онлайн платформите, включително консултациите със заинтересованите страни и извършването на оценка на въздействието; счита, че този вид подход, основан на фактите, е от съществено значение за създаването на цялостни знания в тази област; призовава Комисията да предложи, ако е необходимо, регулаторни или други мерки, основани на този задълбочен анализ;

10.

счита, че въпреки че онлайн платформите между предприятия и потребители (B2C) и между потребители (C2C) функционират в изключително разнообразна гама от дейности, като например електронната търговия, медиите, интернет търсачките, комуникациите, платежните системи, предоставянето на труд, оперативните системи, транспорта, рекламите, разпространението на културно съдържание, икономиката на сътрудничеството и социалните мрежи; отбелязва, че въпреки че някои общи характеристики позволяват идентификация на тези образувания, онлайн платформите могат да приемат много форми и за определянето на платформа могат да се приложат различни подходи;

11.

отбелязва, че онлайн платформите B2C и C2C, в по-голяма или по-малка степен, се характеризират от определени общи характеристики, като например, но не само: извършване на дейност на многостранни пазари, възможност за страните, принадлежащи към две или повече различни групи потребители, да влизат в пряк контакт посредством електронни средства, свързване на различни видове потребители, предлагане на онлайн услуги, пригодени към предпочитанията на потребителите и основани на предоставяните от тях данни, класификация или обозначаване на съдържание с помощта на компютърни алгоритми, стоки или услуги, предлагани или предоставяни онлайн от трети страни, и обединяване на няколко страни с оглед продажбата на дадена стока или предоставянето на услуга или обмен или споделяне на съдържание, стоки или услуги;

12.

изтъква, че е изключително важно да бъдат изяснени методите, чрез които се вземат основани на алгоритми решения, и да се насърчава прозрачността при използването на тези алгоритми; призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за допускане на грешки и пристрастност при използването на алгоритми, за да се избегне всяка форма на дискриминация, нелоялна практика или нарушаване на неприкосновеността на личния живот;

13.

счита обаче, че следва да се направи ясно разграничение между платформите B2C и B2B в светлината на възникващите онлайн платформи B2C и B2B, ключови за развитието на интернет за нуждите на промишлеността, като например услугите, основани на технологии за компютърни услуги в облак, или платформите за споделяне на данни, които позволяват комуникация между продуктите на „интернет на нещата“; призовава Комисията да вземе под внимание пречките на единния пазар, които възпрепятстват разрастването на тези платформи;

Благоприятстване на устойчивия растеж на европейските онлайн платформи

14.

отбелязва, че онлайн платформите използват интернет като средство за взаимодействие и действат като посредници между страните, като по този начин се предоставят ползи за ползвателите, потребителите и предприятията чрез улесняване на достъпа до световния пазар; отбелязва, че онлайн платформите могат да допринесат за коригирането на търсенето и предлагането на стоки и услуги въз основа на настроенията на общността, споделения достъп, репутацията и доверието;

15.

отбелязва, че онлайн платформите и приложенията, много от които са създадени от европейски разработчици на приложения, се възползват от огромния и постоянно нарастващ брой мобилни устройства, персонални компютри, лаптопи и други компютърни устройства, и стават все по-достъпни на тези устройства;

16.

посочва, че е необходимо да се отдава приоритет на осигуряването на достатъчно инвестиции за разгръщането на високоскоростни широколентови мрежи и друга цифрова инфраструктура, за да се изпълнят целите за свързаност на обществото на гигабитовия интернет, тъй като това разгръщане е от първостепенно значение, за да се даде възможност на гражданите и предприятията да се възползват от предимствата на развитието на технологията 5G и по-общо, да се гарантира свързаност в държавите членки;

17.

подчертава, че все по-широкото използване на интелигентни устройства, включително смартфони и таблети, допълнително разширява и подобрява достъпа до нови услуги, включително до онлайн платформите, като по този начин увеличава тяхната роля в икономиката и обществото, особено сред младите хора, но и все повече сред всички възрастови групи; отбелязва, че цифровизацията допълнително ще се увеличи с бързото развитие на „интернет на нещата“, за който се очаква да свърже 25 милиарда обекта до 2020 г.;

18.

счита, че достъпът до онлайн платформи посредством висококачествени технологии е от значение за всички граждани и предприятия, а не само за тези, които вече извършват дейност онлайн; подчертава, че е важно да се предотвратява появата на различия, които биха могли да възникнат от липсата на цифрови умения или неравен достъп до технологии; подчертава, че се изисква ангажиран подход към развитието на цифрови умения на национално и европейско равнище;

19.

обръща внимание на бързото развитие на пазарите за онлайн платформи, които предлагат нов пазар за продукти и услуги; признава глобалния и трансграничен характер на тези пазари; посочва, че глобалните пазари за онлайн платформи предлагат на потребителите широка гама от възможности за избор и ефективна ценова конкуренция; отбелязва, че споразумението за „роуминг както у дома“ подкрепя трансграничното измерение на онлайн платформите, като прави използването на онлайн услугите по-достъпно;

20.

отбелязва все по-голямата роля на онлайн платформите в споделянето и предоставянето на достъп до новини и друга информация, която е ценна за гражданите, както и за функционирането на демокрацията; счита, че онлайн платформите могат да играят също така ролята на катализатори за електронното управление;

21.

настоятелно призовава Комисията да продължи да насърчава растежа на европейските онлайн платформи и да засилва тяхната способност за растеж и конкуренция на световно равнище; призовава Комисията да поддържа благоприятстваща иновациите политика по отношение на онлайн платформите, за да улеснява навлизането на пазара; изразява съжаление относно ниския дял на ЕС на пазарна капитализация на онлайн платформи; подчертава, че е важно да бъдат премахнати пречките, които спъват гладкото функциониране на онлайн платформите отвъд националните граници и нарушават функционирането на европейския цифров единен пазар; подчертава значението на недискриминацията и необходимостта да се улесни смяната на платформи, предлагащи подобни услуги;

22.

подчертава, че сред важните фактори са отворената среда, хомогенните правила, наличието на достатъчно свързаност, оперативната съвместимост на съществуващите приложения и наличието на отворени стандарти;

23.

признава значителните предимства, които онлайн платформите предлагат за МСП и стартиращите предприятия; отбелязва, че онлайн платформите често са най-лесната и най-подходящата първа стъпка за малките предприятия, които желаят да навлязат в онлайн пространството и да се възползват от каналите за разпространение онлайн; отбелязва, че онлайн платформите позволяват на МСП и стартиращите предприятия да получат достъп до световните пазари, без да е необходимо да инвестират прекомерно в изграждането на скъпа цифрова инфраструктура; подчертава значението на прозрачността и справедливия достъп до платформи, и припомня, че нарастващата доминираща позиция на някои онлайн платформи не бива да ограничава свободата на стопанска инициатива;

24.

настоятелно призовава Комисията да даде приоритет на действия, които дават възможност за възникване и разрастване на европейски стартиращи предприятия и онлайн платформи; подчертава, че улесняването на финансирането и инвестициите в стартиращи предприятия, като се използват всички съществуващи инструменти за финансиране, е от жизненоважно значение за развитието на онлайн платформите с произход от Европа, по-конкретно чрез достъп до рисков капитал и различни канали, като например банкови или публични фондове, или чрез алтернативни възможности за финансиране, като например колективно финансиране и групово инвестиране;

25.

отбелязва, че някои онлайн платформи активизират икономиката на сътрудничеството и допринасят за растежа ѝ в Европа; приветства съобщението на Комисията относно икономиката на сътрудничеството и подчертава, че то следва да представлява първа стъпка към по-всеобхватна стратегия на ЕС в тази област, която подкрепя развитието на нови стопански модели; подчертава,, че тези нови стопански модели създават работни места, насърчават предприемачеството и предлагат нови услуги, по-голям избор и по-добри цени за гражданите и потребителите, както и генериране на гъвкавост и нови възможности, но могат също да породят предизвикателства и рискове за работниците;

26.

изтъква, че държавите членки имат подобрения в областта на трудовите и социалните стандарти и системите за социална закрила през последните десетилетия, и подчертава, че развитието на социалното измерение трябва да бъде гарантирано и в цифровата ера; отбелязва, че засилването на цифровизацията влияе върху пазарите на труда, предефинирането на работните места и договорните отношения между работниците и предприятията; отбелязва колко е важно да се гарантира зачитане на трудовите и социалните права, както и значението на адекватното прилагане на съществуващото законодателство с цел допълнително стимулиране на схемите за социална сигурност и качеството на заетостта; също призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и други съответни заинтересовани страни, да оценят необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, включително системите за социална сигурност, така че да бъдат в крак с технологичното развитие, като същевременно гарантират защитата на работниците, да осигурят достойни условия на труд и да произведат общи ползи за обществото като цяло;

27.

призовава държавите членки да гарантират подходяща социална сигурност на самостоятелно заетите лица, които са основни участници на цифровия пазар на труда; призовава държавите членки да разработят нови механизми за защита, когато това е необходимо, за да гарантират подходящо обхващане на работниците и служителите на онлайн платформи, както и недискриминация и равенство между половете, и да споделят най-добри практики на европейско равнище;

28.

отбелязва, че онлайн платформите в областта на здравето могат да подпомагат иновативните дейности, като създават и предават съответните знания от ангажирани потребители на здравеопазването към иновативната среда на здравеопазването; подчертава, че новите иновационни платформи съвместно ще проектират и създадат следващото поколение от иновативни продукти в здравеопазването, така че точно да отговорят на текущите неудовлетворени потребности;

Изясняване на отговорността на посредниците

29.

отбелязва, че настоящият режим на ограничена отговорност на посредниците в ЕС е един от основните въпроси, повдигани от определени участници в текущия дебат относно онлайн платформите; отбелязва, че консултациите относно регулаторната среда за платформите показа относителна подкрепа за настоящата рамка, съдържаща се в Директивата за електронната търговия, а също и необходимостта да се премахнат някои недостатъци в прилагането ѝ; поради това счита, че режимът на отговорност следва да бъде допълнително разяснен, тъй като е основен стълб на цифровата икономика на ЕС; счита, че има нужда от насоки от Комисията относно прилагането на рамката за отговорност на посредниците, за да могат онлайн платформите да изпълняват отговорностите си и да спазват правилата относно отговорността , да засилват правната сигурност и увеличават доверието на ползвателите; призовава Комисията да разработи допълнителни стъпки за постигането на тази цел, като припомня, че платформите, които не играят неутрална роля, както е определено в Директивата за електронната търговия, не могат да претендират за освобождаване от отговорност;

30.

подчертава, че въпреки факта, че в наши дни се потребява повече творческо съдържание, отколкото когато и да било, относно услуги като например платформи за качено от ползвателите съдържание или услуги по обединяване на съдържание, творческите сектори не са отбелязали сходно увеличение на приходите от това увеличение на потреблението; подчертава, че за една от основните причини за това положение се счита прехвърлянето на стойност, възникнало поради липсата на яснота относно статута на тези онлайн услуги съгласно правото в областта на авторските права и електронната търговия; подчертава, че e създаден нелоялен пазар, застрашаващ развитието на цифровия единен пазар и неговите основни участници, а именно секторите на културната и творческите индустрии;

31.

приветства ангажимента на Комисията да публикува насоки относно отговорността на посредниците, тъй като съществува известна липса на яснота по отношение на настоящите правила и тяхното прилагане в някои държави членки; счита, че насоките ще засилят доверието на потребителите в онлайн услугите; настоятелно призовава Комисията да представи своите предложения; призовава Комисията да обърне внимание на различията между онлайн и офлайн средата и да създаде еднакви условия на конкуренция за съпоставими услуги онлайн и офлайн, когато това е необходимо, и да отчита спецификите на всяка сфера, развитието на обществото, необходимостта от повече прозрачност и правна сигурност, и необходимостта да не се възпрепятстват иновациите;

32.

счита, че цифровите платформи са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и предлагат големи възможности на културните и творческите индустрии за разработване на нови бизнес модели; подчертава, че трябва да се обмисли как този процес може да функционира с по-голяма правна сигурност и зачитане на носителите на права; подчертава значението на прозрачността и на гарантирането на еднакви условия на конкуренция; във връзка с това счита, че носителите на права трябва да бъдат защитени по законодателната рамка за авторското право и интелектуалната собственост, за да се гарантира признаването на ценностите и стимулирането на иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на съдържание;

33.

настоятелно призовава онлайн платформите да засилят мерките за борба с незаконното и вредното онлайн съдържание; отбелязва текущата работа по Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и намерението на Комисията да предложи мерки за платформите за споделяне на видеоклипове с цел защита на малолетните и непълнолетните лица и премахването на съдържание, свързано с подбуждането към омраза; отбелязва липсата на указване на съдържание, свързано с подбуждането към тероризъм; призовава да бъде обърнато специално внимание, за да се избегнат тормозът и насилието срещу уязвими лица;

34.

счита, че правилата за отговорност за онлайн платформите следва да дават възможност за разрешаване по ефикасен начин на проблемите, свързани с незаконното съдържание и незаконните стоки, например чрез прилагане на надлежна проверка, като същевременно се поддържа балансиран и благоприятен за иновациите подход; настоятелно призовава Комисията да определи и допълнително да изясни процедурите за уведомяване и премахване и да предостави насоки за доброволни мерки, имащи за цел отстраняване на такова съдържание;

35.

подчертава, че е важно да се предприемат действия срещу разпространяването на фалшиви новини; призовава платформите да предоставят на ползвателите инструменти за изобличаване на фалшиви новини по такъв начин, че другите ползватели да могат да бъдат информирани за съдържанието, чиято истинност е оспорена; същевременно посочва, че свободният обмен на мнения е от основно значение за демокрацията и че правото на неприкосновеност на личния живот се прилага и в областта на социалните медии; подчертава стойността на свободния печат по отношение на предоставянето на достоверна информация на гражданите;

36.

призовава Комисията да анализира задълбочено настоящото положение и правната рамка по отношение на фалшивите новини и да провери възможността за законодателна намеса с цел ограничаване на препредаването и разпространяването на лъжливо съдържание;

37.

подчертава необходимостта онлайн платформите да водят борба с незаконните стоки и незаконното съдържание и нелоялните практики (напр. препродажбата на билети за събития с развлекателен характер на многократно завишени цени), чрез регулаторни мерки, допълнени от ефективни мерки за саморегулиране (например чрез ясни условия за използване и подходящи механизми за установяване на извършителите на повтарящи се нарушения или чрез специализирани екипи за модериране на съдържание и чрез проследяване на опасни продукти) или хибридни мерки;

38.

приветства кодекса за поведение относно незаконния език на омразата онлайн, договорен през 2016 г. и подкрепен от Комисията, и изисква от Комисията да разработи подходящи и разумни средства за онлайн платформите за откриване и отстраняване на незаконни стоки и незаконно съдържание;

39.

счита, че спазването на Общия регламент относно защитата на данните и Директивата за сигурността на мрежите и информационните системи е от съществено значение, що се отнася до собствеността върху данните; отбелязва, че за ползвателите често са мотивирани да споделят личните си данни с онлайн платформите; подчертава необходимостта потребителите да бъдат информирани за точния характер на събираните данни и начина, по който те ще се използват; подчертава, че е наложително ползвателите да имат контрол върху събирането и използването на техните лични данни; подчертава, че следва да се предвиди и възможност да не се споделят лични данни; отбелязва, че правилото за правото „да бъдеш забравен“ важи и за онлайн платформите; призовава онлайн платформите да гарантират, че анонимността е осигурена, когато лични данни се обработват от трети страни;

40.

приканва Комисията бързо да приключи своя преглед на необходимостта от формални процедури за уведомление и предприемане на действия като перспективен начин за хармонизирано засилване на режима на отговорност в целия ЕС;

41.

насърчава Комисията да представи във възможно най-кратък срок своите практически насоки относно надзора на пазара на продукти, продавани онлайн;

Създаване на еднакви условия на конкуренция

42.

настоятелно призовава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция за доставчиците на услуги на онлайн платформи и другите услуги, с които те се конкурират, включително B2B и C2C; подчертава, че регулаторната сигурност е от съществено значение за създаването на процъфтяваща цифрова икономика; отбелязва, че конкурентният натиск се различава в различните сектори и за различните участници в даден сектор; следователно припомня, че „универсалните“ решения рядко са подходящи; счита, че всички предложени специфични решения или регулаторни мерки трябва да вземат под внимание специфичните характеристики на платформите, за да се гарантира лоялна конкуренция при равни условия;

43.

обръща внимание на факта, че размерът на онлайн платформите се различава — от многонационални дружества до микропредприятия; подчертава значението на лоялната и ефективна конкуренция между онлайн платформите, за да се подобрява изборът на потребителите и да се избегне създаването на монополи или господстващо положение, които водят до нарушения на пазарната мощ; подчертава, че улесняването на прехвърлянето между онлайн платформите или онлайн услугите е съществена мярка за предотвратяване на неефективност на пазара и избягване на ситуации на зависимост;

44.

отбелязва, че онлайн платформите променят силно регулираните традиционни бизнес модели; подчертава, че евентуалните реформи на съществуващата регулаторна рамка следва да се концентрират върху хармонизирането на правилата и намаляването на регулаторната разпокъсаност, за да се гарантира отворен и конкурентен пазар за онлайн платформи и нови услуги, при същевременното гарантиране на високи стандарти за защита на потребителите; подчертава необходимостта от избягване на свръхрегулиране и от продължаване на процеса REFIT, както и от прилагането на принципа за по-добро регулиране; подчертава значението на технологичната неутралност, както и че е важно да има съгласуваност между правилата, които се прилагат онлайн и офлайн в равностойни ситуации, в необходимата и възможната степен; подчертава, че регулаторната сигурност благоприятства конкуренцията, инвестициите и иновациите;

45.

подчертава значението на инвестициите в инфраструктурата в градските и селските райони; подчертава, че лоялната конкуренция гарантира инвестиции в качествени високоскоростни широколентови услуги; подчертава, че достъпът на приемливи цени до и цялостното разгръщане на надеждна високоскоростна инфраструктура, като например свръхвисокоскоростни връзки и телекомуникационни мрежи, благоприятстват предлагането и използването на услугите на онлайн платформите; подчертава необходимостта от мрежова неутралност и справедлив и недискриминационен достъп до онлайн платформи като предпоставка за иновации и действително конкурентен пазар; настоятелно призовава Комисията да рационализира схемите за финансиране за свързани инициативи за улесняване на процеса на цифровизация, с цел използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и на „Хоризонт 2020“ (H2020), както и вноските от националните бюджети на държавите членки; призовава Комисията да направи оценка на потенциала на публично-частните партньорства (ПЧП) и съвместните технологични инициативи (СТИ);

46.

призовава Комисията да разгледа възможността за установяване на хармонизиран подход към правото на коригиране, правото на насрещно изявление и правата на ползвателите на платформи за въздържане от действия;

47.

призовава Комисията да създаде равнопоставени условия на конкуренция с оглед на исканията за обезщетение за вреди срещу платформи поради разпространяването на дискредитиращи факти, които пораждат трайни вреди за ползвателя;

Информиране и предоставяне на възможности на гражданите и потребителите

48.

подчертава, че интернетът на бъдещето не може да бъде успешен без доверието на потребителите в онлайн платформите, по-голяма прозрачност, еднакви условия на конкуренция, защита на личните данни, по-добър контрол върху системите за реклама и други автоматизирани системи, както и без онлайн платформи, които спазват цялото приложимо законодателство и зачитат законните интереси на ползвателите;

49.

подчертава значението на прозрачността във връзка със събирането и използването на данни и счита, че онлайн платформите трябва по адекватен начин да отговорят на опасенията на ползвателите, като надлежно искат тяхното съгласие в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и ги информират по-ефективно и ясно за това какви данни се събират, как те се споделят и използват в съответствие с рамката на ЕС за защита на данните, като същевременно се запазва възможността за оттегляне на съгласието за отделни разпоредби, без лишаване от пълния достъп до дадена услуга;

50.

призовава Комисията и държавите членки да вземат необходимите мерки, за да се гарантира пълното спазване на правата на гражданите на неприкосновеност на личния живот и на защита на техните лични данни в цифровата среда; подчертава значението на правилното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните, за да се гарантира пълното прилагане на принципа на „защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране“;

51.

отбелязва, че е важно да се изяснят въпросите относно достъпа до данни, въпросите за собствеността върху данните и свързаната с тях отговорност, и призовава Комисията да направи допълнителна оценка на действащата регулаторна рамка по отношение на тези въпроси;

52.

подчертава, че трансграничният характер на онлайн платформите представлява огромно предимство в развитието на цифровия единен пазар, но също така изисква по-добро сътрудничество между националните публични органи; изисква съществуващите служби и механизми за защита на потребителите да си сътрудничат и да осигурят ефикасна защита на потребителите по отношение на дейностите на онлайн платформите; освен това отбелязва значението на Регламента за трансгранично правоприлагане и сътрудничество в това отношение; приветства намерението на Комисията да продължи да оценява евентуална допълнителна необходимост от актуализиране на съществуващите правила в областта на защитата на потребителите във връзка с платформите като част от проверката по REFIT на правото на ЕС относно потребителите и търговията през 2017 г.;

53.

насърчава онлайн платформите да предлагат ясни, изчерпателни и справедливи условия и да гарантират разбираеми за ползвателите начини на представяне на условията си, обработването на данните и правните и търговските гаранции, като избягват сложна терминология, с цел да се повиши защитата на потребителите и да се насърчи доверието и разбирането на правата на потребителите, които са първостепенен фактор за успеха на онлайн платформите;

54.

посочва, че високи стандарти за защита на потребителите на онлайн платформи са необходими не само в B2B практиките, но и в C2C отношенията;

55.

призовава за оценка на действащото законодателство и настоящите инструменти за саморегулиране, за да се прецени дали те осигуряват подходяща защита на ползвателите, потребителите и предприятията на фона на нарастващия брой на жалбите и на разследванията, започнати от Комисията, срещу различни платформи;

56.

подчертава важността на това да се предоставя на потребителите ясна, безпристрастна и прозрачна информация относно критериите, използвани за филтриране, класиране, спонсориране, персонализиране или преглед на представената им информация; подчертава необходимостта от ясно разграничаване между спонсорираното и останалото съдържание;

57.

призовава Комисията да се заеме с решаването на определени проблеми, свързани със системите на платформите за преглед, като например фалшиви отзиви и заличаването на отрицателни отзиви, с цел спечелване на конкурентно предимство; подчертава необходимостта от това прегледите да бъдат по-надеждни и полезни за потребителите и да се гарантира, че платформите спазват съществуващите задължения и вземат мерки в това отношение срещу практики като доброволни схеми; приветства насоките относно прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики;

58.

призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от критерии и прагове, определящи условията, при които онлайн платформите могат да бъдат подложени на допълнителен пазарен надзор, и да предостави насоки за онлайн платформите, за да ги улесни да спазват своевременно съществуващите задължения и насоки, по-специално в областта на защитата на потребителите и правилата на конкуренцията;

59.

подчертава, че правата на авторите и творците трябва да бъдат защитени също и в цифровата ера, и припомня значението на творческия сектор за заетостта и икономиката в ЕС; призовава Комисията да извърши оценка на настоящата Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (9), с цел предотвратяване на злоупотреба с процедури за отчитане и за да се гарантира, че всички участници във веригата на стойността, включително посредниците, като например доставчиците на интернет услуги, могат да се борят по-ефективно срещу фалшифицирането, чрез предприемането на активни, пропорционални и ефективни мерки, за да осигурят проследимост и да предотвратяват популяризирането и разпространението на фалшифицирани стоки, като се има предвид, че фалшифицирането представлява риск за потребителите;

60.

подчертава необходимостта от възстановяване на баланса в поделянето на стойността за интелектуалната собственост, по-специално на платформи, разпространяващи защитено аудио-визуално съдържание;

61.

призовава за по-тясно сътрудничество между платформите и носителите на права, за да се гарантира правилното уреждане на права и да се води борба с нарушаването на правата върху интелектуалната собственост онлайн; припомня, че подобни нарушения могат да представляват реален проблем не само за дружествата, но и за здравето и безопасността на потребителите, които трябва да са наясно със съществуването на незаконна търговия с фалшифицирани стоки; поради това повтаря своя призив за прилагане на подхода „следвай парите“ по отношение на съответните платежни услуги с цел фалшификаторите да бъдат лишени от средства за осъществяване на икономическата си дейност; подчертава, че преразглеждането на Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост би могло да бъде подходящо средство за осигуряване на високо равнище на сътрудничество между платформи, ползватели и всички други икономически субекти, наред с правилно прилагане на Директивата за електронната търговия;

62.

призовава Комисията да продължи да насърчава платформата, открита за уреждане на спорове, свързани с онлайн покупки, между потребителите, да подобри пригодността ѝ за ползване и да следи дали търговците спазват задължението си да включат връзка към платформата на своя уебсайт, за да продължи разглеждането на нарастващия брой жалби срещу няколко онлайн платформи;

Увеличаване на доверието в онлайн средата и насърчаване на иновациите

63.

подчертава, че ефективното прилагане на защитата на данните и правата на потребителите на онлайн пазарите в съответствие с разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните и Директивата относно мрежовата и информационната сигурност са приоритетни действия за публичната политика и предприятията, когато става въпрос за засилване на доверието; подчертава, че защитата на потребителите и защитата на данните включват различни мерки в областта на неприкосновеността на личния живот онлайн, и сигурността в интернет и в кибернетичното пространство; подчертава значението на прозрачността във връзка със събирането на данни и сигурността на плащанията;

64.

отбелязва, че онлайн плащанията осигуряват висока степен на прозрачност, която помага да се защитават правата на потребителите и предприемачите и свежда до минимум рисковете от измами; приветства новите иновативни и алтернативни платежни методи като виртуални валути и електронни портфейли; отбелязва, че прозрачността улеснява сравняването на цените и разходите по сделките и увеличава възможността за проследяване на икономическите операции;

65.

подчертава, че една справедлива, предвидима и благоприятстваща иновациите среда, както и инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и повишаването на квалификацията на работната сила са от жизненоважно значение за генериране на нови идеи и иновации; подчертава значението на свободно достъпните данни и отворените стандарти за развитието на нови онлайн платформи и иновации; припомня, че за 2018 г. се планира преглед на прилагането на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (10); отбелязва, че отворените, интелигентни и споделени изпитателни платформи и отворените приложно-програмни интерфейси могат да представляват актив за Европа;

66.

подчертава значението на един ангажиран подход от страна на Комисията и по-специално от държавите членки, към развитието на цифрови умения, с цел формиране на висококвалифицирана работна сила, тъй като това е условие за гарантирането на високо ниво на заетост при справедливи условия в целия ЕС, като същевременно се премахне цифровата неграмотност, която подтиква към цифрово разделение и цифрова изолация; следователно подчертава, че развитието и усъвършенстването на цифровите умения са наложителни и изискват съществени инвестиции в образованието и ученето през целия живот:

67.

счита, че платформи, на които се съхранява и предоставя на разположение на обществеността значителен обем защитени произведения, следва да сключват лицензионни споразумения със съответните носители на права, освен ако те не извършват дейност и поради това не попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 14 от Директивата за електронната търговия, с цел справедлива подялба на печалбата с авторите, творците и съответните носители на права; подчертава, че такива лицензионни споразумения и тяхното изпълнение трябва да спазват упражняването на основните права на ползвателите;

Зачитане на отношенията между дружествата (B2B) и конкурентното право на ЕС

68.

приветства действията на Комисията за по-добро прилагане на конкурентното право в цифровия свят и подчертава необходимостта Комисията да взема своевременни решения по делата в областта на конкуренцията, с оглед на бързия темп на развитие на цифровия сектор; отбелязва обаче, че в някои отношения конкурентното право на ЕС трябва да се адаптира към света на цифровите технологии, за да бъде пригодно за целта;

69.

изразява загриженост относно проблемните нелоялни търговски B2B практики на някои онлайн платформи като липсата на прозрачност (напр. по отношение на резултатите от търсене или ценообразуването), едностранни промени в условията, популяризирането на рекламни или спонсорирани резултати, като същевременно се намалява видимостта на неплатените резултати, евентуални нелоялни условия, напр. при платежните решения, и възможни злоупотреби с двойната роля на платформите като посредници и конкуренти; отбелязва, че тази двойна роля може да създаде икономически стимули за онлайн платформите да извършват дискриминация в полза на своите собствени продукти и услуги и да налагат дискриминационни B2B условия; призовава Комисията да въведе подходящи мерки в това отношение;

70.

призовава Комисията да предложи насочена към повишаване на растежа и ориентирана към потребителите законодателна рамка за B2B отношенията, основана на принципа на предотвратяване на злоупотребата с пазарна мощ, и да гарантира, че платформите, които служат като вход към пазар надолу по веригата, не контролират достъпа; счита, че подобна рамка следва да предотвратява вредни последици за благосъстоянието на потребителите и да насърчава конкуренцията и иновациите; освен това препоръчва тази рамка да бъде технологично неутрална и да може да се справя със съществуващите рискове, например по отношение на пазара за мобилни оперативни системи, но и с бъдещи рискове, свързани с нови, ориентирани към интернет технологии, като „интернет на нещата“ или изкуствен интелект, което ще консолидира позицията на платформите дори още по-категорично между онлайн предприятията и потребителите;

71.

приветства целенасоченото проучване с цел установяване на факти относно B2B практики, предвидено от Комисията до пролетта на 2017 г., и настоятелно призовава за представянето на ефективни стъпки за гарантиране на лоялна конкуренция;

72.

подчертава, че правото и органите на ЕС за защита на конкуренцията трябва да гарантират еднакви условия, когато това е целесъобразно, в това число по отношение на защитата на потребителите и данъчните въпроси;

73.

отбелязва неотдавнашните разкрития относно, наред с другото, големи цифрови дружества и техните практики за данъчно планиране в ЕС; приветства във връзка с това усилията на Комисията за борба с избягването на данъци и призовава държавите членки и Комисията да предложат допълнителни реформи с цел предотвратяване на практиките за избягване на данъци в ЕС; призовава за предприемане на действия, за да се гарантира, че всички дружества, включително цифровите дружества, плащат данъците си в държавите членки, където извършват стопанските си дейности;

74.

посочва разликите в правната среда в 28-те държави членки и особеностите на цифровия сектор, в който физическото присъствие на дадено дружество в държавата на пазара често не е необходимо; призовава държавите членки да адаптират системите си за ДДС в съответствие с принципа за държавата на местоназначение (11);

Мястото на ЕС в света

75.

изтъква, че присъствието на ЕС на световния пазар е печално незадоволително, по-специално поради настоящата разпокъсаност на цифровия пазар, правната несигурност, както и липсата на финансиране и капацитет за пазарните технологични иновации, които създават затруднения за европейските дружества да станат световни лидери и да се конкурират с участници от останалия свят в тази нова, конкурентоспособна в световен мащаб икономика; насърчава развитието на среда за стартиращи и разрастващи се предприятия, която благоприятства развитието и създаването на местни работни места;

76.

призовава европейските институции да гарантират еднакви условия на конкуренция между операторите от ЕС и извън ЕС, например по отношение на данъчното облагане и други подобни въпроси;

77.

счита, че ЕС притежава потенциала да се превърне в основен фактор в цифровия свят, и счита, че ЕС следва да проправи път към благоприятстващ инвестициите климат в Европа, като осигури ясна правна рамка, защитаваща всички заинтересовани страни;

o o

78.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0052.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.

(4) ОВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1.

(5) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

(6) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(7) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.

(8) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119.

(9) Директива 2004/48/EО (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(10) Директива 2003/98/EО (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).

(11) Вж. резолюцията на Парламента от 24 ноември 2016 г. относно „Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС“ — приети текстове, P8_TA(2016)0453.

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/146

P8_TA(2017)0273

Хуманитарното положение в Йемен

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно хуманитарното положение в Йемен (2017/2727(RSP))

(2018/C 331/20)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално тези от 25 февруари 2016 г. (1) относно хуманитарното положение в Йемен и от 9 юли 2015 г. (2) относно положението в Йемен,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно Йемен от 3 април 2017 г.,

—	като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 октомври 2016 г. относно нападението в Йемен и от 19 октомври 2016 г. относно прекратяването на огъня в Йемен,

—	като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Йемен и по-специално резолюции № 2216 (2015 г.), № 2201 (2015 г.) и № 2140 (2014 г.),

—	като взе предвид проявата на високо равнище за набиране на средства за хуманитарната криза в Йемен, състояла се в Женева на 25 април 2017 г.,

—	като взе предвид призива на специалния докладчик на Организацията на обединените нации относно правата на човека и международните санкции, Идрис Джазаири, на 12 април 2017 г. за прекратяване на морската блокада на Йемен,

—

като взе предвид изявленията на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн от 10 октомври 2016 г. относно скандалното нападение над погребение в Йемен, от 10 февруари 2017 г. относно цивилните лица, попаднали между враждуващите страни в Йемен, и от 24 март 2017 г. относно убийството на над 100 цивилни граждани в даден месец, включително рибари и бежанци, когато конфликтът в Йемен достига своята втора годишнина,

—	като взе предвид изявленията на специалния пратеник на ООН за Йемен Исмаил Оулд Шейх Ахмед от 21 октомври и 19 ноември 2016 г. и от 30 януари 2017 г.,

—	като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че хуманитарното положение в Йемен е катастрофално; като има предвид, че през февруари 2017 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) обяви положението в Йемен като „най-голямата в света извънредна ситуация по отношение на продоволствената сигурност“; като има предвид, че през май 2017 г. Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) съобщи, че 17 милиона души в Йемен се нуждаят от продоволствена помощ, като 7 милиона от тях са изправени пред „извънредна ситуация по отношение на продоволствената сигурност“; като има предвид, че 2,2 милиона деца страдат от тежка форма на остро недохранване, като на всеки десет минути едно дете умира от предотвратими причини; като има предвид, че има 2 милиона вътрешно разселени лица и 1 милион завърнали се лица;

Б.

като има предвид, че последиците от настоящия конфликт са опустошителни за страната и нейното население; като има предвид, че въпреки международните призиви за намиране на политическо решение на кризата, страните по конфликта не успяха да постигнат уреждане на спора и боевете продължават; като има предвид, че нито една от страните не е постигнала военна победа и вероятно няма да го направи и в бъдеще;

В.

като има предвид, че съгласно ООН от март 2015 г. насам около 10 000 души са били убити и над 40 000 ранени в насилието; като има предвид, че сраженията, както на земята, така и във въздуха, са направили невъзможно за наблюдателите на Службата на ООН за правата на човека (СВКПЧ) да получат достъп до зоната, за да се установи броят на жертвите сред цивилното население, което означава, че тези цифри отразяват само смъртните случаи и нараняванията, които СВКПЧ е успяла да провери и потвърди; като има предвид, че гражданската инфраструктура и институциите на Йемен са сериозно засегнати от войната и за тях става все по-невъзможно да предоставят основни услуги; като има предвид, че системата на здравеопазването се намира на ръба на срив и ключовите работещи непосредствено с пациенти медицински работници не са получавали заплатите си с месеци;

Г.	като има предвид, че Йемен е изправен пред втора епидемия на холера и на остра диария, която доведе до над 100 000 предполагаеми случая на холера и до смъртта на почти 800 души в периода между 27 април и 8 юни 2017 г. в цялата страна;

Д.

като има предвид, че уязвимите групи, като жените и децата, са особено засегнати от продължаващите враждебни действия и хуманитарната криза, и като има предвид, че безопасността и благосъстоянието на жените и момичетата е предмет на особена загриженост; като има предвид, че децата са уязвими, по-специално във връзка с увеличаването на насилието в Йемен, като 1 540 деца са убити, а 2 450 ранени, както е документирано от ООН;

Е.

като има предвид, че вследствие на насилието повече от 350 000 деца не бяха в състояние да възобновят своето образование през миналата учебна година, с което общият брой на децата, които не ходят на училище в Йемен надхвърля 2 милиона според УНИЦЕФ; като има предвид, че децата, които не ходят на училище, са изложени на риск да бъдат вербувани за борба;

Ж.

като има предвид, че вносът осигурява почти 90 % от основните хранителни продукти на страната; като има предвид, че специалният докладчик на ООН за правата на човека и международните санкции подчерта, че въздушната и морската блокада, наложена на Йемен от коалиционните сили от март 2015 г. насам е една от основните причини за хуманитарната катастрофа, а насилието в страната и повсеместният недостиг на гориво нарушиха вътрешните мрежи за доставки на храна;

З.	като има предвид, че стабилен и сигурен Йемен с добре работещо правителство е от ключово значение за международните усилия за борба срещу екстремизма и насилието в региона и извън него, както и за мира и стабилността в самия Йемен;

И.

като има предвид, че положението в Йемен крие сериозни рискове за стабилността на региона, по-специално на Африканския рог, Червено море и по-широкия регион на Близкия Изток; като има предвид, че „Ал-Кайда на Арабския полуостров“ (АКАП) успява да се възползва от влошаването на политическата ситуация и на положението по отношение на сигурността в Йемен, разширявайки своето присъствие и увеличавайки броя и мащаба на своите терористични нападения; като има предвид, че АКАП и т.нар. „Ислямска държава“/Даиш установиха присъствието си в Йемен и извършват терористични нападения, убивайки стотици хора;

Й.	като има предвид, че в своята резолюция от 25 февруари 2016 г. Парламентът призова за инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго на ЕС срещу Саудитска Арабия, в съответствие с Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета от 8 декември 2008 г.;

К.

като има предвид, че както хутите, така и съюзническите сили са обвинени в извършването на сериозни нарушения на международното право на водене на война, тъй като са заложили забранени противопехотни мини, малтретирали са задържани лица и са изстреляли безразборно ракети в населени места в Йемен и в южната част на Саудитска Арабия;

Л.

като има предвид, че общият размер на хуманитарната помощ на ЕС за Йемен за 2015 г. и 2016 г. възлиза на 120 милиона евро; като има предвид, че размерът на помощта за 2017 г. е 46 милиона евро; като има предвид, че въпреки проявата на високо равнище за набиране на средства за хуманитарната криза в Йемен, проведена в Женева през април 2017 г. и по време на която бяха поети ангажименти от различни държави и организации в размер на 1,1 милиарда щатски долара, към 9 май 2017 г. донорите са предоставили средства, възлизащи едва на 28 % от призива на ООН за хуманитарна помощ за Йемен за 2017 г. в размер на 2,1 милиарда щатски долара; като има предвид, че допълнителна сума в размер на 70 милиона евро се очаква да бъде мобилизирана в помощ за развитие през 2017 г.;

изразява дълбока загриженост от обезпокоителното влошаване на хуманитарното положение в Йемен, което се характеризира с широко разпространена продоволствена несигурност и тежко недохранване, безразборни нападения срещу цивилното население и медицински и хуманитарни работници, разрушаването на гражданска и медицинска инфраструктура, продължаването на въздушните удари, наземните сражения и артилерийския обстрел въпреки многократните призиви да се възобнови прекратяването на враждебните действия;

изразява дълбоко съжаление във връзка с предизвиканата от конфликта загуба на човешки живот и страданието на хората, попаднали в обсега на сраженията, и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; отново потвърждава ангажимента си да продължи да подкрепя Йемен и народа на Йемен; настоятелно призовава всички страни да потърсят незабавно примирие и да се върнат на масата за преговори; отново заявява своята подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Йемен;

изразява дълбока загриженост, че продължаващите въздушни удари и наземните сражения доведоха до смъртта на хиляди цивилни лица, разселването и загубата на средства за препитание, излагащи на риск живота на още повече хора, допълнително дестабилизираха Йемен, разрушават физическата инфраструктура на страната, създадоха нестабилност, от която се възползваха терористични и екстремистки организации, като ИДИЛ/Даиш и АКАП, и изостриха вече критичното хуманитарно положение;

осъжда най-категорично всички терористични нападения и насилието срещу цивилното население, в т.ч. бомбардировките, използването на касетъчни боеприпаси, ракети, артилерийски обстрел, снайперистки огън и ракетни нападения и сведенията за използване на противопехотни мини, както и нападенията, довели до разрушаването на цивилни инфраструктурни обекти, включително училища, медицинска инфраструктура, жилищни райони, пазари, водоснабдителни системи, пристанища и летища;

настоятелно призовава правителството на Йемен да поеме своята отговорност в борбата с ИДИЛ/Даиш и АКАП, които се възползват от съществуващата нестабилност; припомня, че всеки терористичен акт представлява престъпление и е неоправдан, независимо от мотивацията и от това кога, къде и от кого е извършен; подчертава необходимостта всички страни по конфликта да предприемат решителни действия срещу подобни групировки, чиито дейности представляват сериозна заплаха за уреждането на конфликта по пътя на преговорите и за сигурността в региона и извън него;

отново призовава всички страни и техните регионални и международни поддръжници да спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, да гарантират защитата на цивилното население и да се въздържат от пряко насочване на удари срещу цивилна инфраструктура, по-конкретно медицинска инфраструктура и водоснабдителни системи; припомня, че целенасочените нападения срещу цивилно население и цивилна инфраструктура, в това число болници и медицински персонал, представлява тежко нарушение на международното хуманитарно право; настоятелно призовава международната общност да направи необходимото за международното наказателно преследване на отговорните за нарушенията на международното право, извършени в Йемен; подкрепя в това отношение призива на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн за създаването на независим международен орган, който да проведе задълбочено разследване на престъпленията, извършени по време на конфликта в Йемен; подчертава, че гарантирането на отчетност за нарушенията е абсолютно наложително за постигането на трайно уреждане на конфликта;

припомня, че не може да има военно решение на конфликта в Йемен и че кризата може да бъде решена само чрез приобщаващ процес на преговори, ръководен от Йемен и включващ всички засегнати страни, с пълното и конструктивно участие на жените, водещо до приобщаващо политическо решение; отново заявява своята подкрепа за усилията на генералния секретар на ООН, специалния пратеник на ООН за Йемен и Европейската служба за външна дейност за улесняване на възобновяването на преговорите и настоятелно призовава всички страни по конфликта да отговорят на тези усилия по конструктивен начин и без да поставят предварителни условия; подчертава, че осъществяването на мерки за изграждане на доверие, като например незабавни стъпки за трайно примирие, механизъм за наблюдение от ООН на изтеглянето на силите, улесняване на хуманитарния и търговския достъп и освобождаване на политическите затворници, е от първостепенно значение за улесняване на връщането към курса на политически действия;

настоятелно призовава Саудитска Арабия и Иран да работят за подобряване на двустранните отношения и да се стремят да работят заедно, за да сложат край на сраженията в Йемен;

подкрепя призива на ЕС към всички страни по конфликта да предприемат всички необходими стъпки, за да предотвратяват и реагират на всички форми на насилие, включително на сексуалното насилие и насилието, основано на пола, в ситуациите на въоръжен конфликт; решително осъжда нарушенията на правата на детето и изразява безпокойство за ограничения достъп на децата дори и до основни здравни грижи и образование; осъжда набирането и използването на деца войници във въоръжени действия; призовава ЕС и международната общност да подкрепят рехабилитацията и реинтегрирането на демобилизирани деца в общността;

10.

призовава всички страни по конфликта да работят за премахване на всички логистични и финансови пречки, които засягат вноса и разпространението на храна и медицински доставки за нуждаещото се цивилно население; настоятелно призовава страните по конфликта по-специално да гарантират цялостното и ефективно функциониране на големите търговски входни пунктове, като например пристанищата Ходейда и Аден; подчертава тяхното значение като жизненоважни снабдителни пътища за хуманитарна подкрепа и стоки от първа необходимост; призовава за повторното отваряне на летището на Сана за търговски полети, така че там да могат да бъдат доставяни със самолети спешно необходимите лекарства и стоки, а йеменските граждани, нуждаещи се от медицинско лечение, да могат да бъдат превозвани оттам;

11.

призовава Съвета ефективно да насърчава спазването на международното хуманитарно право съгласно относимите насоки на ЕС; отново заявява по-специално необходимостта от строго прилагане от всички държави — членки на ЕС, на правилата, установени в Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжие; припомня в това отношение своята резолюция от 25 февруари 2016 г.;

12.

подчертава, че е важно овластяването на местните органи и изграждането на техния капацитет при предоставянето на услуги, както и включването на йеменската диаспора и международните НПО в подкрепа на критичните сектори за предоставяне на услуги; подчертава по-специално неотложната необходимост ЕС и други международни участници да се справят с епидемията от холера и да подкрепят системата на здравеопазване с цел предотвратяване на нейния срив, включително като улеснят доставките и плащанията на заплатите за работещите непосредствено с пациенти медицински работници, които са от жизненоважно значение за хуманитарното реагиране;

13.

приветства факта, че ЕС и неговите държави членки са готови да увеличат хуманитарната помощ за населението в цялата страна, в отговор на нарастващите нужди, както и да мобилизират помощта си за развитие за финансиране на проекти в критичните сектори; приветства ангажиментите, поети по време на донорската среща на високо равнище за хуманитарната криза в Йемен, и подчертава необходимостта от координирани хуманитарни действия под ръководството на ООН с цел облекчаване на страданието на народа на Йемен; настоятелно призовава освен това всички държави да изпълнят поетите по време на донорската среща ангажименти, за да допринесат за удовлетворяването на хуманитарните нужди;

14.

призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност спешно да предложи цялостна стратегия на ЕС за Йемен и да даде нов тласък за инициативата за мир на Йемен под егидата на ООН; във връзка с това призовава за назначаването на специален представител на ЕС за Йемен;

15.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, на генералния секретар на Лигата на арабските държави и на правителството на Йемен.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0066.

(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0270.

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

18.9.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/166

P8_TA(2017)0256

Задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 14 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (COM(2016)0482 — C8-0331/2016 — 2016/0231(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2018/C 331/30)

Изменение 1

Предложение за регламент

Заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Предложение за	Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА	РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата	относно действия в областта на климата в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата („Регламент за действия в областта на климата в изпълнение на Парижкото споразумение“)

Изменение 2

Предложение за регламент

Позоваване 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	като взеха предвид Протокол № 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

Изменение 3

Предложение за регламент

Позоваване 1 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	като взеха предвид Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

Изменение 4

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифициране от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Това законодателно предложение е част от изпълнението на ангажимента, поет от ЕС в Парижкото споразумение. Ангажиментът на Съюза за намаляване на емисиите във всички икономически отрасли бе потвърден в планирания национално определен принос на ЕС и на неговите държави членки, който бе представен на секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г.

(3)

Съветът ратифицира Парижкото споразумение на 5 октомври 2016 г., след като на 4 октомври 2016 г. Европейският парламент даде своето одобрение. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. и в съответствие с член 2 от него има за цел да укрепи глобалния отговор на заплахата от изменението на климата в контекста на устойчивото развитие и усилията за премахване на бедността , включително чрез: а) задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 oC над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 oC над нивата от прединдустриалния период, като се признава, че това ще доведе до значително намаляване на рисковете и въздействието на изменението на климата; б) повишаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата, увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и насърчаване на развитие при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни; в) привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие. ’

Парижкото споразумение задължава също така страните по него да предприемат действия за опазване и ако е целесъобразно — увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

Това законодателно предложение е част от изпълнението на ангажимента, поет от ЕС в Парижкото споразумение. Ангажиментът на Съюза за намаляване на емисиите във всички икономически отрасли бе потвърден в планирания национално определен принос на ЕС и на неговите държави членки, който бе представен на секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г.

Изменение 5

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)	С Парижкото споразумение се заменя възприетият в рамките на Протокола от Киото от 1997 г. подход, чието прилагане ще бъде преустановено след 2020 г.

(4)

С Парижкото споразумение се заменя възприетият в рамките на Протокола от Киото от 1997 г. подход, чието прилагане ще бъде преустановено след 2020 г. По тази причина схемите за зелени инвестиции, свързани с Протокола от Киото, които осигуряват финансова подкрепа за проекти за намаляване на емисиите в държавите членки с по-ниски доходи, също ще бъдат прекратени.

Изменение 6

Предложение за регламент

Съображение 4 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4a)

Заседанието на Съвета по околна среда на 21 октомври 2009 г. изрази подкрепата си за цел на Съюза, която — в рамките на необходимите намаления, които съгласно Междуправителствения комитет по изменение на климата трябва да се осъществят съвместно от развитите страни — да представлява намаляване на емисиите до 2050 г. с 80 до 95 % спрямо равнищата от 1990 г.

Изменение 7

Предложение за регламент

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

Този преход към чиста енергия налага промени в начина на инвестиране , както и стимули в целия спектър на политиките. Ключов приоритет на ЕС е създаването на устойчив енергиен съюз, който да осигурява на неговите граждани сигурно, трайно и конкурентоспособно снабдяване с енергия , и то на достъпни цени. За постигането на тази цел е необходимо амбициозните действия в областта на климата да продължат благодарение на настоящия регламент, както и на напредъка по останалите аспекти на енергийния съюз, в съответствие с посоченото в рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (16).

(5)

Този преход към чиста енергия и биоикономика налага промени в начина на инвестиране в целия спектър на политиките , както и стимули за малките и средните предприятия (МСП) с по-малък капитал и за малките земеделски стопанства да адаптират своите стопански модели . Ключов приоритет на ЕС е създаването на устойчив Енергиен съюз, който да дава приоритет на енергийната ефективност и да се стреми да осигурява на своите граждани сигурно и трайно снабдяване с енергия на достъпни цени, както и прилагането на строги политики за устойчиво развитие и намаляване на емисиите с цел заместване на изкопаемите ресурси с ресурси на биологична основа . За постигането на тази цел е необходимо амбициозните действия в областта на климата да продължат благодарение на настоящия регламент, както и на напредъка по останалите аспекти на енергийния съюз, в съответствие с посоченото в рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (16).

Изменение 8

Предложение за регламент

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9)

Подходът на ежегодно обвързващи национални пределни стойности, възприет в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19), следва да бъде запазен и в периода 2021—2030 г., като за отправна точка на траекторията през 2018 г. следва да послужи изчислената средна стойност на емисиите на парникови газове за периода от 2016 до 2018 г. или стойността на годишно разпределените количества емисии за 2020 г. — в зависимост от това коя стойност е по-ниска , а за крайна точка — пределната стойност за 2030 г. за всяка държава членка. За да се поощрят ранните действия и за да се подкрепят държавите членки с по-малък капацитет за инвестиции, държавите членки с БВП на глава от населението под средния за ЕС, които през периода 2013—2020 г. имат по-ниски емисии в сравнение с тяхното годишно разпределено количество емисии за периода от 2013 до 2020 г., могат — по силата на Решение № 406/2009/ЕО — при определени условия да поискат допълнителни квоти от резерва. Предвижда се допълнителна корекция на разпределените количества през 2021 г. за държавите членки, които имат едновременно положителна пределна стойност в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и увеличение на годишното разпределените количества емисии в интервала между 2017 и 2020 г., определени в съответствие с разпоредбите на решения 2013/162/ЕС и 2013/634/ЕС, за да се отрази капацитетът за увеличаване на емисиите през въпросните години. Европейският съвет стигна до заключението, че достъпът до съществуващите инструменти за гъвкаво управление в секторите извън СТЕ и използването на тези инструменти следва значително да се подобрят, за да се гарантира ефективността на разходите на колективните усилия на ЕС и сближаването на емисиите на глава от населението до 2030 г.

Изменение 9

Предложение за регламент

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9а)

С цел Съюзът да поеме по пътя към икономика с ниски въглеродни емисии, в настоящия регламент се предвижда дългосрочна траектория за намаляване на емисиите по отношение на емисиите на парникови газове, обхванати от настоящия регламент, от 2031 г. нататък. Регламентът също така допринася за постигането на целта на Парижкото споразумение да се постигне баланс между антропогенните емисии (по източници) и поглъщанията (по поглътители) на парникови газове през втората половина на този век.

Изменение 10

Предложение за регламент

Съображение 10 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10a)

С цел да се запази пълната ефективност на резерва за стабилност на пазара, създаден с Решение (ЕС) 2015/1814 (1a) на Европейския парламент и Съвета, отмяната на квоти в резултат на използването на гъвкавостта, предвидена в настоящия регламент вследствие на намаление на квотите по СТЕ на ЕС, следва да не се приравнява на квоти, които са отменени в съответствие с Директива 2003/87/ЕО при определянето съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 на общия брой квоти в обращение за дадена година по силата на посоченото решение.

Изменение 11

Предложение за регламент

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11)

Поредица от мерки на Съюза подобряват способността на държавите членки да спазват ангажиментите си, свързани с климата, и са от съществено значение за постигане на необходимите намаления на емисиите в секторите, обхванати от настоящия регламент. Те включват законодателството относно флуорираните парникови газове, намалението на емисиите на CO2 от пътните превозни средства, енергийната ефективност на сградите, енергията от възобновяеми източници и кръговата икономика, а също така инструментите за финансиране на Съюза, предназначени за свързани с климата инвестиции.

(11)

Поредица от мерки на Съюза подобряват способността на държавите членки да спазват ангажиментите си, свързани с климата, и са от съществено значение за постигане на необходимите намаления на емисиите в секторите, обхванати от настоящия регламент. Те включват законодателството относно флуорираните парникови газове, намалението на емисиите на CO2 от пътните превозни средства, подобряването на енергийната ефективност на сградите, увеличаването на енергията от възобновяеми източници , повишаването на енергийната ефективност и насърчаването на кръговата икономика, а също така инструментите за финансиране на Съюза, предназначени за свързани с климата инвестиции.

Изменение 12

Предложение за регламент

Съображение 11 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11a)

За да се постигне намаляване на емисиите и за да се увеличи в максимална степен ролята на селскостопанския сектор, е важно държавите членки да насърчават новаторски действия за смекчаване на последиците от изменението на климата с най-голям потенциал, включително: преобразуване на обработваема земя в постоянно затревена площ; поддържане на живи плетове, защитни ивици и дървета в земеделските земи; нови агро-лесовъдни системи и системи за залесяване; предотвратяване на изсичането на дървета и обезлесяването; ниска или нулева оран и използване на защитни/междинни култури и остатъци от селскостопански култури върху земите; одит на въглеродни емисии и планове за управление на почвите/хранителните вещества; подобрена азотна ефективност и инхибиране на нитрификацията; възстановяване и опазване на мочурища/торфища; и засилване на животновъдството, храненето и управленските методи за намаляване на емисиите.

Изменение 13

Предложение за регламент

Съображение 11 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11б)

Настоящият регламент, включително наличните възможности за гъвкавост, предоставя стимул за намаляване на емисиите, съобразени с други правни актове на Съюза в областта на климата и енергетиката, за секторите, обхванати от настоящия регламент, включително в областта на енергийната ефективност. Като се има предвид, че над 75 % от емисиите на парникови газове са свързани с енергетиката, повишената ефективност на потреблението на енергия и икономиите на енергия ще играят важна роля за постигането на това намаляване на емисиите. Следователно амбициозните политики за енергийна ефективност са от значение не само за постигането на по-големи икономии от вноса на изкопаеми горива, което води до енергийна сигурност и по-ниски сметки за потребителите, но и за усиленото въвеждане на енергоспестяващи технологии в сградите, промишлеността и транспорта, повишаването на икономическата конкурентоспособност, създаването на работни места на местно равнище, както и за подобряването на здравните условия и борбата с енергийната бедност. Като се изплащат сами във времето, мерките, предприети в обхванатите от настоящия регламент сектори, са икономически ефективен начин да се помогне на държавите членки да постигнат своите цели съгласно настоящия регламент. Следователно при преобразуването на настоящия регламент в национални политики е важно държавите членки да обърнат специално внимание на конкретните разнообразни възможности за повишаване на енергийната ефективност и за инвестиции с тази цел в различните сектори.

Изменение 14

Предложение за регламент

Съображение 11 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11 в)

Транспортният сектор е не само основен източник на емисии на парникови газове, но и най-бързо разрастващият се отрасъл по отношение на потреблението на енергия от 1990 г. насам. Поради това е важно Комисията и държавите членки да положат допълнителни усилия за повишаване на енергийната ефективност, за насърчаване на преход към устойчиви видове транспорт и за намаляване на силната въглеродна зависимост на сектора. Декарбонизацията на енергийния микс чрез насърчаване на енергия с ниски емисии в транспорта, например устойчиви биогорива и електрически превозни средства, ще допринесе за постигането на целта за намаляване на емисиите на CO2 в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Това би могло да се улесни, като се гарантира, че секторът разполага с ясна и дългосрочна рамка, която ще осигури сигурност и въз основа на която ще се инвестира.

Изменение 15

Предложение за регламент

Съображение 11 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11г)

Въздействието на енергийните и секторните политики върху ангажиментите на Съюза и националните ангажименти в областта на климата следва да бъде оценявано чрез общи количествени методи, така че последиците от прилагането им да бъдат прозрачни и проверими.

Изменение 57

Предложение за регламент

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12)

С Регламент […] [за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година] се определят правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Предвид обстоятелството, че определено отражение върху екологичните резултати от настоящия регламент, що се отнася до постиганите нива на намаляване на емисиите на парникови газове, дава вземането под внимание на количество, максимално равняващо се на сумата от общите нетни поглъщания и общите нетни емисии от обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища по смисъла на Регламент […], при необходимост като допълнителна възможност за държавите членки следва да се предвиди използването на възможност за гъвкавост, съответстваща на максимално количество от 280 милиона тона еквивалент на CO2 от тези поглъщания, разпределени между държавите членки според стойностите в приложение III. Когато се приема делегираният акт за актуализиране на референтните нива за горите въз основа на националните отчетни планове за горското стопанство в съответствие с член 8, параграф 6 от регламента [ЗПЗГС], правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на член 7, за да отрази приноса на отчетната категория „управлявана горска земя“ във възможността за гъвкавост, предоставена по силата на този член. Преди да приеме въпросния делегиран акт Комисията следва да оцени надеждността на отчетността за управляваната горска земя въз основа на наличните данни, и по-специално съгласуваността на планираните и действителните нива на добив. Освен това, по силата на настоящия регламент следва да се разреши заличаването по желание на единици от годишно разпределените количества емисии, за да се даде възможност тези количества да бъдат взети предвид при оценката на постигнатото съответствие от страна на държавите членки с изискванията на Регламент […].

(12)

С Регламент […] [за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година] се определят правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Предвид обстоятелството, че определено отражение върху екологичните резултати от настоящия регламент, що се отнася до постиганите нива на намаляване на емисиите на парникови газове, дава вземането под внимание на количество, максимално равняващо се на сумата от общите нетни поглъщания и общите нетни емисии от обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя, управляваните пасища и, когато е приложимо, управляваните влажни зони по смисъла на Регламент […], при необходимост като допълнителна възможност за държавите членки следва да се предвиди използването на възможност за гъвкавост, съответстваща на максимално количество от 280 милиона тона еквивалент на CO2 от тези поглъщания, разпределени между държавите членки според стойностите в приложение III. Когато се приема делегираният акт за актуализиране на референтните нива за горите въз основа на националните отчетни планове за горското стопанство в съответствие с член 8, параграф 6 от регламента [ЗПЗГС], правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на член 7, за да се отрази балансираният принос на отчетната категория „управлявана горска земя“ във възможността за гъвкавост от 280 милиона тона , предоставена по силата на този член. Преди да приеме въпросния делегиран акт Комисията следва да оцени надеждността на отчетността за управляваната горска земя въз основа на наличните данни, и по-специално съгласуваността на планираните и действителните нива на добив. Освен това, по силата на настоящия регламент следва да се разреши заличаването по желание на единици от годишно разпределените количества емисии, за да се даде възможност тези количества да бъдат взети предвид при оценката на постигнатото съответствие от страна на държавите членки с изискванията на Регламент […].

Изменение 17

Предложение за регламент

Съображение 12 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12a)

За да се постигнат по съгласуван начин многобройните цели на Съюза, свързани със селскостопанския сектор — в т.ч. смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, качеството на въздуха, опазването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги и оказването на подкрепа за икономиката на селските райони — ще са необходими промени в инвестициите и стимулите, подкрепяни от мерки на Съюза, като например ОСП. От жизненоважно значение е в настоящия регламент да се вземе предвид целта за осъществяване на принос към целите на стратегията на Съюза за горите за насърчаване на конкурентно и устойчиво предлагане на дървесина за биоикономиката на Съюза, към националните политики за горите на държавите членки, към стратегията на Съюза за биоразнообразието и към стратегията на Съюза за кръгова икономика.

Изменение 18

Предложение за регламент

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13)

С цел да се осигури ефикасност, прозрачност и ефективност от гледна точка на разходите на докладването и проверката на емисиите на парникови газове и на другата информация, необходима за оценяване на постигнатия напредък във връзка с годишно разпределените количества емисии на държавите членки, изискванията за годишно отчитане и оценка съгласно настоящия регламент стават неразделна част от съответните членове на Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което последните следва да бъдат съответно изменени. Изменението на посочения регламент следва също така да гарантира, че напредъкът, осъществяван от държавите членки по отношение на намаляването на емисиите, продължава да бъде оценяван ежегодно, като се вземат под внимание постигнатият напредък в рамките на политиките и мерките на Съюза и информацията, предоставяна от държавите членки. На всеки две години оценката трябва да включва очаквания напредък на Съюза по изпълнението на неговите ангажименти за намаляване на емисиите и този на държавите членки по изпълнението на техните задължения. Въпросът за прилагането на приспаданията обаче следва да се разглежда само веднъж на всеки пет години, за да може да бъде взет предвид потенциалният принос на обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища в съответствие с Регламент […]. Това не засяга задължението на Комисията да се увери в спазването на задълженията на държавите членки, произтичащи от настоящия регламент, нито правомощието на Комисията да започне процедура за нарушение за тази цел.

(13)

С цел да се осигури ефикасност, прозрачност и ефективност от гледна точка на разходите на докладването и проверката на емисиите на парникови газове и на другата информация, необходима за оценяване на постигнатия напредък във връзка с годишно разпределените количества емисии на държавите членки, изискванията за годишно отчитане и оценка съгласно настоящия регламент стават неразделна част от съответните членове на Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което последните следва да бъдат съответно изменени. Изменението на посочения регламент следва също така да гарантира, че напредъкът, осъществяван от държавите членки по отношение на намаляването на емисиите, продължава да бъде оценяван ежегодно, като се вземат под внимание постигнатият напредък в рамките на политиките и мерките на Съюза и информацията, предоставяна от държавите членки. На всеки две години оценката трябва да включва очаквания напредък на Съюза по изпълнението на неговите ангажименти за намаляване на емисиите и този на държавите членки по изпълнението на техните задължения. На всеки две години следва да се извършва пълна проверка за съответствие. Прилагането на потенциалния принос на обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища в съответствие с Регламент […] следва да се разглежда в съответствие с интервалите, посочени в настоящия регламент . Това не засяга задължението на Комисията да се увери в спазването на задълженията на държавите членки, произтичащи от настоящия регламент, нито правомощието на Комисията да започне процедура за нарушение за тази цел.

Изменение 19

Предложение за регламент

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13а)

Тъй като обхванатите от настоящия регламент сектори генерират повече от половината от емисиите на парникови газове в Съюза, политиките за намаляване на емисиите в тези сектори са много важни за изпълнението на ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение. Поради това процедурите на мониторинг, докладване и проследяване съгласно настоящия регламент следва да бъдат напълно прозрачни. Държавите членки и Комисията следва да осигурят публичен достъп до информацията относно спазването на разпоредбите на настоящия регламент и следва да обезпечат подходящото включване на заинтересованите страни и на обществеността в процеса на преглед на настоящия регламент. Освен това Комисията се призовава настоятелно да създаде ефикасна и прозрачна система за мониторинг на резултатите, постигнати благодарение на въведената гъвкавост.

Изменение 20

Предложение за регламент

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14)

Като средство за повишаване на цялостната разходна ефективност на общите намаления на емисиите, държавите членки следва да имат възможност да прехвърлят част от своето годишно разпределено количество емисии на други държави членки. Прозрачността на подобни прехвърляния следва да бъде гарантирана и те могат да бъдат осъществявани по начин, удовлетворяващ и двете страни, включително чрез търг, чрез използване на пазарни посредници, действащи като представители, или чрез двустранни договорености.

(14)

Като средство за повишаване на цялостната разходна ефективност на общите намаления на емисиите, държавите членки следва да имат възможност да заделят или да вземат част от своето годишно разпределено количество емисии. Държавите членки следва също така да могат да прехвърлят част от своето годишно разпределено количество емисии на други държави членки. Прозрачността на подобни прехвърляния следва да бъде гарантирана и те могат да бъдат осъществявани по начин, удовлетворяващ и двете страни, включително чрез търг, чрез използване на пазарни посредници, действащи като представители, или чрез двустранни договорености.

Изменение 21

Предложение за регламент

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15)

Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно, в съответствие с годишната ѝ работна програма.

(15)

Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, ако е целесъобразно, в съответствие с годишната ѝ работна програма и да допринася пряко и ефективно за справянето с изменението на климата .

Изменение 22

Предложение за регламент

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 4, който предвижда за държавите членки да бъдат въведени годишни пределни стойности на емисиите , на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(17)	На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълването на настоящия регламент посредством определяне на годишните разпределени количества емисии за държавите членки .

Изменение 23

Предложение за регламент

Съображение 19 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19a)

В допълнение към усилията да намали собствените си емисии е важно Съюзът — в съответствие с целта да се увеличи положителното му въздействие върху общия въглероден отпечатък — да предвиди, съвместно с трети държави, решения в областта на климата посредством изпълнение на съвместни проекти с тези държави в рамките на политиката в областта на климата за периода до 2030 г., като има предвид, че в Парижкото споразумение се предвижда нов механизъм за международно сътрудничество за борба с изменението на климата.

Изменение 24

Предложение за регламент

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20)	Настоящият регламент следва да бъде подложен на преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При прегледа следва да се вземат предвид промяната в националната ситуация и резултатите от глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

(20)

Настоящият регламент следва да бъде подложен на преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При прегледа следва да се вземат предвид промяната в националната ситуация и резултатите от глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

В съответствие с Парижкото споразумение е необходимо Съюзът да полага все по-големи усилия и на всеки пет години да представя принос, отразяващ неговите възможно най-големи амбиции.

В прегледа следва да се отчита целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове във всички икономически отрасли с 80 до 95 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г., както и целта на Парижкото споразумение за постигане на баланс между антропогенните емисии (по източници) и поглъщанията (по поглътители) на парникови газове през втората половина на този век. Той следва да се базира на най-добрите налични научни данни и следва да се основава на подготвителен доклад на Европейската агенция за околна среда.

Прегледът на намаленията на емисиите на държавите членки за периода от 2031 г. нататък следва да отчита принципите на справедливост и ефективност на разходите.

Изменение 25

Предложение за регламент

Член 1 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С настоящия регламент се установяват задълженията във връзка с минималния принос на отделните държави членки за изпълнение на ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021—2030 г. и правилата за определяне на годишно разпределените количества емисии и за оценка на напредъка на държавите членки по отношение на минималния им принос. В него от държавите членки се изисква да намалят емисиите на парникови газове, посочени в член 2, за да се постигне целта на Съюза за намаление на емисиите по справедлив и разходоефективен начин с най-малко 30 % до 2030 г. спрямо 2005 г.

Изменение 26

Предложение за регламент

Член 1 — параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Общата цел на настоящия регламент е да се помогне на Съюза да извърши прехода към постигане на нисковъглеродна икономика, като се определи предвидим дългосрочно планиран процес на намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове на Съюза с 80 до 95 % в сравнение с нивата от 1990 г.

Изменение 27

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. За целите на настоящия регламент емисиите на CO2 от категорията източници съгласно МКИК „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ се разглеждат като равни на нула.	3. За целите на настоящия регламент емисиите на CO2 от категорията източници съгласно МКИК „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ , които попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, се разглеждат като равни на нула.

Изменение 28

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3a. Настоящият регламент се прилага за емисиите на CO2 от категорията източници съгласно МКИК „1.A.3.Г корабоплаване“, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО.

Изменение 29

Предложение за регламент

Член 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 4	Член 4
Годишни нива на емисиите за периода 2021 — 2030 г.	Годишни нива на емисиите за периода 2021—2030 г.
1. През 2030 г. всяка държава членка намалява емисиите си на парникови газове най-малко с процента, определен за нея в приложение I към настоящия регламент, спрямо емисиите ѝ през 2005 г., определени съгласно параграф 3.	1. До 2030 г. всяка държава членка намалява емисиите си на парникови газове най-малко с процента, определен за нея в приложение I към настоящия регламент, спрямо емисиите ѝ през 2005 г., определени съгласно параграф 3.
2. Като се използват възможностите за гъвкавост по членове 5, 6 и 7, корекцията по член 10, параграф 2 и като се отчитат приспаданията в резултат от прилагането на член 7 от Решение № 406/2009/ЕО, всяка държава членка прави необходимото, за да могат емисиите ѝ на парникови газове през всяка година между 2021 г. и 2029 г. да не надхвърлят нивото, дефинирано от линейна траектория, започваща през 2020 г. със средната стойност на емисиите ѝ на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., определена съгласно параграф 3, и завършваща през 2030 г. с пределната стойност за тази държава членка по приложение I към настоящия регламент.	2. Като се използват възможностите за гъвкавост по членове 5, 6 и 7, корекцията по член 10, параграф 2 и като се отчитат приспаданията в резултат от прилагането на член 7 от Решение № 406/2009/ЕО, всяка държава членка прави необходимото, за да могат емисиите ѝ на парникови газове през всяка година между 2021 г. и 2029 г. да не надхвърлят нивото, дефинирано от линейна траектория, започваща през 2018 г. или със средната стойност на емисиите ѝ на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., определена съгласно параграф 3, или с годишно разпределените количества емисии за 2020 г., определени съгласно член 3, параграф 2 и член 10 от Решение 406/2009/ЕО (използва се по-ниската стойност), и завършваща през 2030 г. с пределната стойност за тази държава членка по приложение I към настоящия регламент.
3. Комисията приема акт за изпълнение, с който се определят годишно разпределените количества емисии за годините 2021 — 2030 в тонове еквивалент на CO2, посочени в параграфи 1 и 2. За изготвянето на този акт за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации за годините 2005 и 2016 — 2018, представени от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013.	3. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 12, за допълване на настоящия регламент, като определя годишно разпределените количества емисии за годините 2021 — 2030 в тонове еквивалент на CO2, съгласно посоченото в параграфи 1 и 2. За изготвянето на тези делегирани актове Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации за годините 2005 и 2016—2018, представени от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013.
4. Въз основа на процентите, съобщени от държавите членки съгласно член 6, параграф 2, в този акт за изпълнение се посочват и количествата, които могат да се вземат предвид за съответствието им съгласно член 9 между 2021 г. и 2030 г. Ако сумата от количествата на всички държави членки надхвърля общия сбор от 100 милиона, количествата за всяка държава членка се намаляват пропорционално така, че общият сбор да не се надвишава.	4. Въз основа на процентите, съобщени от държавите членки съгласно член 6, параграф 2, в този делегиран акт се посочват и количествата, които могат да се вземат предвид за съответствието им съгласно член 9 между 2021 г. и 2030 г. Ако сумата от количествата на всички държави членки надхвърля общия сбор от 100 милиона, количествата за всяка държава членка се намаляват пропорционално така, че общият сбор да не се надвишава.
5. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13.

Изменение 30

Предложение за регламент

Член 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 4а
	Дългосрочно намаляване на траекторията на емисиите от 2031 г.
	Освен ако не бъде решено друго при първия или при някой от следващите прегледи, посочени в член 14, параграф 2, всяка година в периода от 2031 г. до 2050 г. всяка една държава членка продължава да намалява емисиите на парникови газове, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Всяка държава членка прави необходимото, за да може нейните емисии на парникови газове през всяка година в периода от 2031 до 2050 г. да не надхвърлят равнището, дефинирано от линейна траектория, започваща от годишно разпределените за нея количества емисии за 2030 г. и завършваща през 2050 г. на равнище на емисиите, което е с 80 % под равнищата от 2005 г. за съответната държава членка.
	Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 12, с които да допълва настоящия регламент, като определя годишно разпределените количества емисии за годините 2021—2030 в тонове еквивалент на CO2.

Изменение 31

Предложение за регламент

Член 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 5	Член 5
Инструменти за гъвкаво управление с оглед на постигане на годишните пределни стойности	Инструменти за гъвкаво управление с оглед на постигане на годишните пределни стойности
1. Държавите членки могат да използват възможностите за гъвкавост по параграфи 2—6 от настоящия член и по членове 6 и 7.	1. Държавите членки могат да използват възможностите за гъвкавост по параграфи 2—6 от настоящия член и по членове 6 и 7.
2. Във връзка с годините 2021—2029 държавите членки могат да вземат до 5 % от годишно разпределеното им количество емисии за следващата година.	2. Във връзка с годините 2021— 2025 държавите членки могат да вземат до 10 % от годишно разпределеното им количество емисии за следващата година. Във връзка с годините 2026 —2029 държавите членки могат да вземат до 5 % от годишно разпределеното им количество емисии за следващата година.
3. Държава членка, чиито емисии на парникови газове за дадена година са под годишно разпределеното ѝ количество емисии за същата година, като взема предвид използването на възможностите за гъвкавост по настоящия член и член 6, може да задели този излишък от годишно разпределеното ѝ количество емисии за следващите години до 2030 г.	3. Държава членка, чиито емисии на парникови газове за дадена година са под годишно разпределеното ѝ количество емисии за същата година, като взема предвид използването на възможностите за гъвкавост по настоящия член и член 6 във връзка с годините 2021—2025 , може да задели излишъка от годишно разпределеното ѝ количество емисии в размер до 10 % от годишно разпределеното ѝ количество емисии за следващите години до 2025 г. Във връзка с годините 2026—2029 държава членка може да задели излишъка от разпределеното ѝ количество емисии в размер до 5 % от годишно разпределеното ѝ количество емисии за следващите години до 2030 г.
4. Държава членка може да прехвърли до 5 % от годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година на други държави членки. Последните могат да използват това количество с оглед на съответствието съгласно член 9 за дадената година или за следващите години до 2030 г.	4. Държава членка може да прехвърли до 5 % от годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година на други държави членки във връзка с годините 2021—2025 и до 10 % във връзка с годините 2026—2030 . Последните могат да използват това количество с оглед на съответствието съгласно член 9 за дадената година или за следващите години до 2030 г.
5. Като взема предвид използването на възможностите за гъвкавост по параграфи 2 — 4 и член 6, държава членка може да прехвърли частта от годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година, която надхвърля емисиите ѝ на парникови газове за същата година, на други държави членки. Последните могат да използват това количество с оглед на съответствието съгласно член 9 за тази година или за следващите години до 2030 г.	5. Като взема предвид използването на възможностите за гъвкавост по параграфи 2—4, член 6, държава членка може да прехвърли частта от годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година, която надхвърля емисиите ѝ на парникови газове за същата година, на други държави членки. Последните могат да използват това количество с оглед на съответствието съгласно член 9 за тази година или за следващите години до 2030 г.
	5a. Държава членка не прехвърля каквато и да било част от годишно разпределеното ѝ количество емисии, ако в момента на прехвърлянето емисиите на съответната държава членка надвишават годишно разпределеното ѝ количество емисии.
6. Държавите членки могат да използват издадени кредити от проекти съгласно член 24а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО с оглед на съответствието съгласно член 9 без никакви количествени ограничения и като се избягва двойното отчитане.	6. Държавите членки могат да използват издадени кредити от проекти съгласно член 24а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО с оглед на съответствието съгласно член 9 без никакви количествени ограничения и като се избягва двойното отчитане. Държавите членки могат да насърчават създаването на частни и публично-частни партньорства за такива проекти.

Изменение 32

Предложение за регламент

Член 6 — параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3a. Достъп до възможностите за гъвкавост, посочени в настоящия член и в приложение II, се предоставя, при условие че съответната държава членка поеме ангажимент да предприеме мерки в други сектори, в които в миналото не са постигнати достатъчно добри резултати. Комисията следва да допълни настоящия регламент, като приеме делегиран акт в съответствие с член 12, който определя списък с такива мерки и сектори, в срок до 31 декември 2019 г.

Изменение 55

Предложение за регламент

Член 7 — заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Допълнително използване на най-много 280 милиона нетни поглъщания от обезлесена земя, залесена земя, управлявана обработваема земя и управлявани пасища	Допълнително използване на най-много 280 милиона нетни поглъщания от земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство

Изменение 34

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. До степента, в която емисиите на държава членка надвишават годишно разпределените ѝ количества емисии за дадена година, количество, възлизащо най-много на сбора от всички нетни поглъщания и всички нетни емисии от комбинираните отчетни категории „обезлесена земя“, „залесена земя“, „управлявана обработваема земя“ и „управлявани пасища“, посочени в член 2 от Регламент [] [ЗПЗГС], може да се взема предвид с оглед на съответствието ѝ съгласно член 9 от настоящия регламент за дадената година, при условие че:

1. До степента, в която емисиите на държава членка надвишават годишно разпределените ѝ количества емисии за дадена година, плюс всички разпределени количества емисии, заделени в съответствие с член 5, параграф 3, количество, възлизащо най-много на сбора от всички нетни поглъщания и всички нетни емисии от комбинираните отчетни категории „обезлесена земя“, „залесена земя“, „управлявана горска земя“, „управлявана обработваема земя“, „управлявани пасища“, „управлявани влажни зони“, когато е приложимо, по смисъла на делегирания акт, приет съгласно параграф 2, „управлявани горски земи“, посочени в член 2 от Регламент [] [ЗПЗГС], може да се взема предвид с оглед на съответствието ѝ съгласно член 9 от настоящия регламент за дадената година, при условие че:

-a)

държавите членки представят на Комисията до 1 януари 2019 г. план за действие, в който се определят мерки, включително, когато е приложимо, използването на финансиране от Съюза, за ефикасно по отношение на климата селско стопанство и за секторите на земеползването и горското стопанство и показва как тези мерки ще допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно регламента и до надхвърляне на изискванията съгласно член 4 от Регламент [] [ЗПЗГС] за периода 2021—2030 г.;

а)	общото количество, взето предвид за тази държава членка за всички години през периода 2021 — 2030 г. не надхвърля нивото по приложение III за тази държава членка;

а)	общото количество, взето предвид за тази държава членка за всички години през периода 2021—2030 г. не надхвърля нивото по приложение III за тази държава членка;

б)	това количество надхвърля изискванията за тази държава членка по член 4 от Регламент [] [ЗПЗГС];

б)	доказано е, че това количество надхвърля изискванията за тази държава членка по член 4 от Регламент [][ЗПЗГС] за петгодишните периоди, посочени в член 12 от Регламент [][ЗПЗГС] ;

в)	държавата членка не е получила повече нетни поглъщания по Регламент [] [ЗПЗГС] от други държави членки, отколкото е прехвърлила; както и

в)	държавата членка не е получила повече нетни поглъщания по Регламент [] [ЗПЗГС] от други държави членки, отколкото е прехвърлила; както и

г)	държавата членка е изпълнила изискванията от Регламент [] [ЗПЗГС].

г)	държавата членка е изпълнила изискванията от Регламент [] [ЗПЗГС].

В съответствие с буква -а) Комисията може да издава становища по плановете за действие, представени от държавите членки.

Изменение 56

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Когато се приема делегираният акт, за да се актуализират референтните нива за горите въз основа на националните отчетни планове за горското стопанство съгласно член 8, параграф 6 от Регламент [ЗПЗГС], Комисията е оправомощена да приеме делегиран акт за изменение на параграф 1 от този член, за да се отрази приносът на отчетната категория „управлявана горска земя“ в съответствие с член 12 от настоящия регламент.

2. Когато се приема делегираният акт, за да се актуализират референтните нива за горите въз основа на националните отчетни планове за горското стопанство съгласно член 8, параграф 6 от Регламент [ЗПЗГС], Комисията е оправомощена да приеме делегиран акт за изменение на параграф 1 от този член и отчетните категории в приложение III , за да се отрази балансираният принос на отчетната категория „управлявана горска земя“ в съответствие с член 12 от настоящия регламент , без да се надхвърля общото количество от 280 милиона, което е на разположение съгласно настоящия член .

Изменение 36

Предложение за регламент

Член 9 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. През 2027 г. и 2032 г., ако разглежданите емисии на парникови газове на държава членка надвишават годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година през периода съгласно параграф 2 от настоящия член и използваните по членове 5 — 7 възможности за гъвкавост, се прилагат следните мерки:

1. На всеки две години Комисията извършва проверка на постигането на съответствие с настоящия регламент от страна на държавите членки. Ако разглежданите емисии на парникови газове на държава членка надвишават годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година през периода съгласно параграф 2 от настоящия член и използваните по членове 5—7 възможности за гъвкавост, се прилагат следните мерки:

а)	към стойността на емисиите на държавата членка за следващата година се добавя стойност, равняваща се на количеството, изразено в тонове еквивалент на CO2, на превишаващите емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08 , съгласно мерките, приети в съответствие с член 11; както и

а)	към стойността на емисиите на държавата членка за следващата година се добавя стойност, равняваща се на количеството, изразено в тонове еквивалент на CO2, на превишаващите емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08 , съгласно мерките, приети в съответствие с член 11; както и

б)	временно се забранява на държавата членка да прехвърля на друга държава членка каквато и да е част от годишно разпределеното ѝ количество емисии, докато не изпълни изискванията по настоящия регламент. Централният администратор въвежда тази забрана в регистъра по член 11.

б)	временно се забранява на държавата членка да прехвърля на друга държава членка каквато и да е част от годишно разпределеното ѝ количество емисии, докато не изпълни изискванията по настоящия регламент. Централният администратор въвежда тази забрана в регистъра по член 11.

Изменение 58

Предложение за регламент

Член 9 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 9а

Резерв за ранни действия

1. С цел да се вземат предвид ранните действия преди 2020 г., количество, което не надхвърля общ размер от 90 милиона тона годишно разпределени количества емисии в периода 2026 — 2030 г., при искане от страна на дадена държава членка се взема предвид във връзка с постигането на съответствие от страна на съответната държава членка за целите на последната проверка на постигането на съответствие съгласно член 9 от настоящия регламент, при условие че:

а)	нейният общ размер на годишно разпределени количества емисии за периода 2013—2020 г., определен в съответствие в член 3, параграф 2 и член 10 от Решение № 406/2009/ЕО, надхвърля общия размер на нейните проверени емисии на парникови газове за периода 2013 — 2020 г.;

б)	нейният БВП на глава от населението по пазарни цени през 2013 г е под средната стойност за ЕС;

в)	тя е използвала в максимална степен възможностите за гъвкавост, посочени в членове 6 и 7, до равнищата, определени в приложения II и III;

г)	тя е използвала в максимална степен възможностите за гъвкавост, посочени в член 5, параграфи 2 и 3, и не е прехвърлила разпределени количества емисии на друга държава членка съгласно член 5, параграфи 4 и 5; и

д)	Съюзът като цяло изпълнява целта си, посочена в член 1, параграф 1.

2. Максималният дял на дадена държава членка от общия размер, посочен в параграф 1, който може да се вземе предвид за целите на постигането на съответствие, се определя въз основа на съотношението между, от една страна, разликата между общия размер на нейните годишно разпределени количества емисии за периода 2013 — 2020 г. и общия размер на нейните проверени годишни емисии на парникови газове през същия период, и, от друга страна, разликата между общия размер на годишно разпределените количества емисии за периода 2013 — 2020 г. на всички държави членки, които изпълняват критерия по параграф 1, точка б), и общия размер на проверените годишни емисии на парникови газове на съответните държави членки за същия период.

Годишно разпределените количества емисии и проверените годишни емисии се определят съгласно параграф 3.

3. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 12, с които да допълва настоящия регламент, като определя максималните дялове за всяка държава членка по отношение на тоновете еквивалент на CO2 съгласно посоченото в параграфи 1 и 2. За целите на посочените делегирани актове Комисията използва годишно разпределените количества емисии, определени в съответствие с член 3, параграф 2 и член 10 от Решение № 406/2009/ЕО и разгледаните инвентаризации за годините 2013 — 2020 съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013.

Изменение 38

Предложение за регламент

Член 10 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Стойността по приложение IV към настоящия регламент се добавя към разпределеното количество за 2021 г. за всяка държава членка, посочена в същото приложение.

2. Стойността по приложение IV към настоящия регламент , възлизаща на общо 39,14 милиона тона еквивалент на CO2 за всички държави членки, се добавя към разпределеното количество за 2021 г. за всяка държава членка, посочена в същото приложение.

Изменение 39

Предложение за регламент

Член 11 — заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Регистър	Европейски регистър

Изменение 40

Предложение за регламент

Член 11 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Комисията прави необходимото за точното отчитане съгласно настоящия регламент чрез регистъра на Съюза, създаден съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013 , включително годишно разпределените количества емисии, възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 4—7, съответствието съгласно член 9 и промените в обхвата по член 10 от настоящия регламент. Централният администратор извършва автоматична проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и ако е необходимо, блокира трансакции, за да се гарантира, че няма нередности. Тази информация е достъпна за обществеността.

1. Комисията прави необходимото за точното отчитане съгласно настоящия регламент чрез регистъра на Съюза, създаден съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013 . За тази цел Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 12, за да допълни настоящия регламент, преди всичко относно годишно разпределените количества емисии, възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 4—7, съответствието съгласно член 9 и промените в обхвата по член 10 от настоящия регламент. Централният администратор извършва автоматична проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и ако е необходимо, блокира трансакции, за да се гарантира, че няма нередности. Системата на Европейския регистър е прозрачна и включва цялата относима информация относно прехвърлянето на квоти между държавите членки. Тази информация е достъпна за обществеността чрез специален уебсайт, хостван от Комисията .

Изменение 41

Предложение за регламент

Член 11 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Комисията е оправомощена да приеме делегиран акт с цел изпълнение на параграф 1 в съответствие с член 12 от настоящия регламент.	заличава се

Изменение 42

Предложение за регламент

Член 11 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 11 a
	Въздействие на финансирането от Съюза върху климата
	Комисията следва да направи всеобхватно, междусекторно проучване на въздействието на финансирането, предоставено от бюджета на Съюза или по друг начин съгласно правото на Съюза, върху смекчаването на последиците от изменението на климата.
	До 1 януари 2019 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно констатациите от посоченото проучване, който, ако е целесъобразно, е придружен от законодателни предложения, насочени към прекратяване на каквото и да било финансиране от страна на Съюза, което не съответства на целите или политиките на Съюза за намаляване на емисиите на CO2. Той включва и предложение за задължителна предварителна проверка на съответствието с политиките в областта на изменението на климата, която да се прилага към всяка нова инвестиция на Съюза от 1 януари 2020 г., и задължението резултатите да се обявяват публично по прозрачен и достъпен начин.

Изменение 43

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 2 и член 11 от настоящия регламент, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от влизането в сила на настоящия регламент.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 3, член 4а, член 6, параграф 3а, член 7, параграф 2 , член 9а и член 11 от настоящия регламент се предоставя на Комисията за срок от пет години , считано от … [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

Изменение 44

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7 , параграф 2 и член 11, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 3, член 4а, член 6, параграф 3а, член 7, параграф 2 , член 9а и член 11, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

Изменение 45

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Делегиран акт, приет съгласно член 7 , параграф 2 и член 11, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 3, член 6, параграф 3а, член 7, параграф 2 , член 9а и член 11, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Изменение 46

Предложение за регламент

Член 13

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 13	заличава се
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден по силата на Регламент (ЕС) № 525/2013. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Изменение 47

Предложение за регламент

Член 14 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1. В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение. По-специално в съобщението се разглеждат ролята и целесъобразността на задълженията, установени в настоящия регламент, за постигането на посочените цели, както и съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката, включително изискванията относно енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, както и на законодателните актове в областта на селското стопанство и транспорта, с ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове.
Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2024 г. и след това на всеки пет години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение и може да изготви предложения, ако е целесъобразно .	2. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2024 г. , след първия глобален преглед на изпълнението на Парижкото споразумение през 2023 г. и след последващите глобални прегледи, за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение. Докладът се придружава, ако е целесъобразно, от законодателни предложения за намаляване на емисиите в по-голяма степен от страна на държавите членки.
	Прегледът на намаляването на емисиите от страна на държавите членки за периода от 2031 г. нататък следва да отчита принципите на справедливост и ефективност на разходите при разпределението между държавите членки.
	Той трябва да отчита напредъка на Съюза и на трети страни по пътя към постигането на целите на Парижкото споразумение, както и постигнатия напредък при генерирането и поддържането на частно финансиране в подкрепа на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии.

Изменение 48

Предложение за регламент

Член 15 а (нов)

Решение (ЕС) 2015/1814

Член 1 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15a
	Изменение на Решение (ЕО) 2015/1814
	Член 1, параграф 4 от Решение (ЕС) 2015/1814 се заменя със следното:
	„4. Комисията публикува общия брой квоти, които са в обращение всяка година, до 15 май на следващата година. Общият брой квоти в обращение през дадена година следва да е равен на натрупания брой квоти, издадени през периода от 1 януари 2008 г. насам, включително броя квоти, издадени съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО през този период и правата за използване на международни кредити, упражнени от инсталации, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС, по отношение на емисии до 31 декември от съответната година, минус натрупаните тонове проверени емисии от инсталациите в рамките на СТЕ на Съюза между 1 януари 2008 г. и 31 декември на същата тази година, всички квоти, отменени в съответствие с член 12, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО, различни от квотите, отменени в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/… (*1) на Европейския парламент и на Съвета, и броя на квотите в резерва. Не се вземат предвид емисии през тригодишния период с начало през 2005 г. и край през 2007 г., както и квоти, издадени за тези емисии. Първата публикация се извършва до 15 май 2017 г.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея (A8-0208/2017).

(16) COM(2015) 80.

(16) COM(2015)0080.

(19) Решение № 406/2009/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., p. 136).

(1a) Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1).

(21) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 331

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 18 септември 2018 г.

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейски парламент
	Сряда, 14 юни 2017 r.
2018/C 331/22	Решение на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно искане за снемане на имунитета на Роландас Паксас (2016/2070(IMM))	151
2018/C 331/23	Решение на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно искането за снемане на имунитета на Милене Трошчински (2017/2019(IMM))	153
2018/C 331/24	Решение на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно искане за снемане на имунитета на Жан-Мари Льо Пен (2017/2020(IMM))	155
	Четвъртък, 15 юни 2017 r.
2018/C 331/25	Решение на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно искане за снемане на имунитета на Марин Льо Пен (2017/2021(IMM))	157

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
	Вторник, 13 юни 2017 r.
2018/C 331/26	P8_TA(2017)0249 Участие на Съюза в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Европейския съюз в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки (COM(2016)0662 — C8-0421/2016 — 2016/0325(COD)) P8_TC1-COD(2016)0325 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки	159
2018/C 331/27	P8_TA(2017)0250 Специфични мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия (COM(2016)0778 — C8-0489/2016 — 2016/0384(COD)) P8_TC1-COD(2016)0384 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия	162
2018/C 331/28	P8_TA(2017)0251 Етикетиране на енергийната ефективност ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на нормативна рамка за етикетиране на енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (COM(2015)0341 — C8-0189/2015 — 2015/0149(COD)) P8_TC1-COD(2015)0149 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС	163
2018/C 331/29	P8_TA(2017)0252 Установяване на действие на Съюза Европейски столици на културата за 2020—2033 г. ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и Съвета за изменение на Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза Европейски столици на културата за годините 2020—2033 (COM(2016)0400 — C8-0223/2016 — 2016/0186(COD)) P8_TC1-COD(2016)0186 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза Европейски столици на културата за годините 2020—2033	165
	Сряда, 14 юни 2017 r.
2018/C 331/30	Изменения, приети от Европейския парламент на 14 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (COM(2016)0482 — C8-0331/2016 — 2016/0231(COD))	166

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2017—2018 Заседания от 12 до 15 юни 2017 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 68, 22.2.2018 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 13 юни 2017 r.
2018/C 331/01	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2016/2304(INI))	2
2018/C 331/02	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно разходната ефективност на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2015/2318(INI))	10
2018/C 331/03	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия (2016/2220(INI))	17
2018/C 331/04	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно трансграничните сливания и разделяния (2016/2065(INI))	25
2018/C 331/05	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно оценката на изпълнението на програма Хоризонт 2020 с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (2016/2147(INI))	30
2018/C 331/06	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г. (2016/2326(INI))	41
2018/C 331/07	Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно състоянието на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието (2016/2079(INI))	50
	Сряда, 14 юни 2017 r.
2018/C 331/08	Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените (2016/2061(INI))	60
2018/C 331/09	Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Сърбия (2016/2311(INI))	71
2018/C 331/10	Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Косово (2016/2314(INI))	80
2018/C 331/11	Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно бивша югославска република Македония (2016/2310(INI))	88
2018/C 331/12	Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно положението в Демократична република Конго (2017/2703(RSP))	97
2018/C 331/13	Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно актуалното състояние на изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш (2017/2636(RSP))	100
	Четвъртък, 15 юни 2017 r.
2018/C 331/14	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно случая с азербайджанския журналист Афган Мухтарли (2017/2722(RSP))	105
2018/C 331/15	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно Пакистан, и по-специално положението на защитниците на правата на човека и смъртното наказание (2017/2723(RSP))	109
2018/C 331/16	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно положението с правата на човека в Индонезия (2017/2724(RSP))	113
2018/C 331/17	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (2016/2064(INI))	116
2018/C 331/18	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно Европейска програма за икономика на споделянето (2017/2003(INI))	125
2018/C 331/19	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар (2016/2276(INI))	135
2018/C 331/20	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно хуманитарното положение в Йемен (2017/2727(RSP))	146
2018/C 331/21	Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно финансирането на политическите партии и политическите фондации на европейско равнище (2017/2733(RSP))	150