Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 319/01)

Последна публикация

ОВ C 311, 3.9.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 301, 27.8.2018 г.

ОВ C 294, 20.8.2018 г.

ОВ C 285, 13.8.2018 г.

ОВ C 276, 6.8.2018 г.

ОВ C 268, 30.7.2018 г.

ОВ C 259, 23.7.2018 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (пети състав) от 11 юли 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-356/15) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 - Регламент (ЕО) № 987/2009 - Член 5 - Командироване на работник - Включване в схема на социална сигурност - Борба срещу измамата - Удостоверение A 1 - Отказ на признаване от държавата членка по мястото на упражняването на професионална дейност в случай на измама или злоупотреба))

(2018/C 319/02)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: D. Martin)

Ответник: Кралство Белгия (представители: L. Van den Broeck и M. Jacobs, подпомагани от P. Paepe, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ищеца: Ирландия (представители: E. Creedon, M. Browne, G. Hodge и A. Joyce, подпомагани от C. Toland, BL)

Диспозитив

1)

Като е приело членове 23 и 24 от Програмния закон от 27 декември 2012 г., Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, и по член 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 302, 14.9.2015 г.

Решение на Съда (пети състав) от 12 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — „Spika“ UAB, „Senoji Baltija“ AB, „Stekutis“ UAB, „Prekybos namai Aistra“ UAB/Žuvininkystės tarnyba prie Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerijos

(Дело C-540/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща политика в областта на рибарството - Регламент (ЕС) № 1380/2013 - Член 16, параграф 6 и член 17 - Разпределяне на възможностите за риболов - Национално законодателство, предвиждащо метод, който се основава на обективни и прозрачни критерии - Неравни конкурентни условия между операторите в сектора - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 16 и 20 - Свобода на стопанска инициатива - Равно третиране - Пропорционалност))

(2018/C 319/03)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели:„Spika“ UAB, „Senoji Baltija“ AB, „Stekutis“ UAB, „Prekybos namai Aistra“ UAB

Ответник: Žuvininkystės tarnyba prie Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerijos

в присъствието: Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerija, „Sedija“ BUAB, V. Malinausko gamybinė-komercinė firma „Stilma“, „Starkis“ UAB, „Banginis“ UAB „Baltijos šprotai“ UAB, „Monistico“ UAB, „Ramsun“ UAB, „Rikneda“ UAB, „Laivitė“ AB, „Baltijos jūra“ UAB, „Baltlanta“ UAB, „Grinvita“ UAB, „Strimelė“ UAB, „Baltijos žuvys“ BUAB

Диспозитив

Член 16, параграф 6 и член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета, както и членове 16 и 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, с което държавата членка приема метод за разпределяне на възможности за риболов, който, като се основава на прозрачен и обективен критерий за разпределяне, може да бъде причина за неравностойно третиране на операторите, разполагащи с риболовни кораби, които плават под нейното знаме, доколкото посоченият метод преследва един или повече общи интереси, признати от Европейския съюз, и зачита принципа на пропорционалност.

---

(1)  ОВ C 6, 9.1.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 11 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — производство, образувано по жалба на CX

(Дело C-629/16) (1)

((Преюдициално запитване - Международни автомобилни превози - Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция - Член 9 - Допълнителен протокол - Членове 41 и 42 - Свободно предоставяне на услуги - Клауза „standstill“ - Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция - Членове 5 и 7 - Свободно движение на стоки - Национална правна уредба, която ограничава правото на предприятията за товарни превози със седалище в Турция да изпращат свои автомобили да пътуват на територията на съответната държава членка - Задължение да се снабдят или с разрешително, предоставяно в рамките на квота, определяна въз основа на двустранна спогодба между държавата членка и Турция, или с разрешение за случаен превоз от значим обществен интерес))

(2018/C 319/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

CX

в присъствието на: Bezirkshauptmannschaft Schärding

Диспозитив

Разпоредбите на Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО, и от Общността, от друга, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., на Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г., и на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 година за осъществяване на заключителния етап на митническия съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която предприятията за автомобилни товарни превози със седалище в Турция могат да извършват такива превози с местоназначение в тази държава членка или през нейна територия само ако разполагат с разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна за този тип превози въз основа на двустранната спогодба между посочената държава членка и Република Турция, или ако им е издадено разрешение с оглед на наличието на значим обществен интерес, стига тази правна уредба да не въвежда ново ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, което запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 12 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — VAR, Srl, Azienda Trasporti Milanesi SpA (ATM)/Iveco Orecchia SpA

(Дело C-14/17) (1)

((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Директива 2004/17/ЕО - Член 34 - Доставка на резервни части за автобуси и тролейбуси - Технически спецификации - Еквивалентни стоки - Възможност еквивалентността да се докаже след възлагане на поръчката))

(2018/C 319/05)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: VAR Srl, Azienda Trasporti Milanesi SpA (ATM)

Ответник: Iveco Orecchia SpA

Диспозитив

Член 34, параграф 8 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в техническите спецификации, определени в документацията за поръчката, се посочва търговска марка, конкретен произход или производство, възложителят трябва да изисква от оферента още в офертата да представи доказателство за еквивалентността на предлаганите от него стоки със стоките, описани в посочените технически спецификации.

---

(1)  ОВ C 168, 29.5.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 11 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Bosphorus Queen Shipping Ltd Corp./Rajavartiolaitos

(Дело C-15/17) (1)

((Преюдициално запитване - Конвенция от Монтего Бей - Член 220, параграф 6 - Обезпечаване на изпълнението от крайбрежните държави - Компетентност на Съда да тълкува разпоредби на международното право - Директива 2005/35/ЕО - Замърсяване от кораби - Член 7, параграф 2 - Конвенция Marpol 73/78 - Изхвърляне на нефт в изключителната икономическа зона от чуждестранен кораб, преминаващ транзитно - Обстоятелства, при които крайбрежната държава може да заведе дело срещу чуждестранен плавателен съд - Свобода на корабоплаването - Защита на морската среда - Тежки щети или опасност от тежки щети за крайбрежието, свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на изключителната икономическа зона - Явни обективни доказателства))

(2018/C 319/06)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bosphorus Queen Shipping Ltd Corp.

Ответник: Rajavartiolaitos

Диспозитив

1)

Член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване, изменена с Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че съответно употребените в тези разпоредби изрази „явни обективни доказателства“ и „несъмнено доказателство“ се отнасят не само до извършването на нарушение, но и до доказателствата за последиците от това нарушение.

2)

Изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, трябва да се тълкуват в смисъл, че по принцип имат същото значение като израза „за тяхното крайбрежие или свързани с него интереси“ в член 1, параграф 1 и член 2, точка 4 от Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, сключена в Брюксел на 29 ноември 1969 г., като се има предвид, че член 220, параграф 6 се прилага и за неживите ресурси на териториалното море на крайбрежната държава и за всички ресурси на изключителната икономическа зона на последната.

3)

Член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, трябва да се тълкуват в смисъл, че употребеното в тези разпоредби понятие за ресурси на териториалното море или изключителната икономическа зона на крайбрежната държава обхваща подлежащите на улов видове, но и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове, като например растителните и животинските видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове.

4)

По принцип понятието „значително замърсяване“, употребено в член 220, параграф 5 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, не следва да се взема предвид при прилагане на член 220, параграф 6 от тази конвенция и на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, и по-специално при преценка на последиците от нарушението, както са определени в тези разпоредби.

5)

За да се преценят последиците от нарушението, както са определени в член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, следва да се вземат предвид всички доказателства, че са причинени или има опасност да бъдат причинени щети на благата и свързаните с тях интереси на крайбрежната държава, както и да се оцени размерът на щетите, които са причинени или има опасност да бъдат причинени на посочените блага или интереси, като се отчитат по-специално: — едновременното засягане на няколко или дори на всички тези блага и свързани с тях интереси и различната степен на уязвимост на крайбрежната държава с оглед на различните засегнати блага и свързани с тях интереси, — предвидимите неблагоприятни последици от изхвърлянето на нефт за посочените блага и свързани с тях интереси с оглед не само на наличните научни данни, но и на естеството на вредното вещество или вещества, съдържащи се в изхвърления нефт, както и обемът на изхвърления нефт, посоката, скоростта и продължителността на неговото разпространение.

6)

Конкретните географски и екологични особености и уязвимостта на района на Балтийско море имат значение за условията за прилагане на член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, що се отнася до определянето и квалификацията на нарушението, и макар и не автоматично, за оценката на размера на щетите, които с това нарушение са причинени на благата и свързаните с тях интереси на крайбрежната държава.

7)

Член 1, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държавите членки да налагат по-строги мерки, в съответствие с международното право, от предвидените в член 7, параграф 2 от тази директива, когато той е приложим, като държавите членки могат да приемат други мерки с обхват, равностоен на този на мерките по член 220, параграф 6.

---

(1)  ОВ C 86, 20.3.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 10 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по искане на Tietosuojavaltuutettu

(Дело C-25/17) (1)

((Преюдициално запитване - Защита на физическите лица при обработването на лични данни - Директива 95/46/ЕО - Приложно поле на посочената директива - Член 3 - Събиране на лични данни, извършвано от членовете на религиозна общност в рамките на проповедническата им дейност „от врата на врата“ - Член 2, буква в) - Понятието „файл с лични данни“ - Член 2, буква г) - Понятието „администратор“ - Член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз))

(2018/C 319/07)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Tietosuojavaltuutettu

в присъствието на: Jehovan todistajat — uskonnollinen yhdyskunta

Диспозитив

1)

Член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива.

2)

Член 2, буква в) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „файл“ в тази разпоредба обхваща съвкупността от лични данни, събирани в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“ и състоящи се от имена и адреси и други сведения за посетените лица, при положение че тези данни са структурирани според определени критерии, позволяващи на практика лесното им откриване с цел последващо използване. За да бъде такава съвкупност обхваната от това понятие, не е необходимо тя да включва картотеки, специфични списъци или други подобни класификационни системи.

3)

Член 2, буква г) от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата на основните права, трябва да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.

---

(1)  ОВ C 86, 20.3.2017 г.

Решение на Съда (десети състав) от 11 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Ángel Somoza Hermo, Ilunión Seguridad SA/Esabe Vigilancia SA, Fondo de Garantia Salarial (FOGASA)

(Дело C-60/17) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2001/23/ЕО - Член 1, параграф 1 - Прехвърляне на предприятие - Член 3, параграф 1 - Гарантиране на правата на работниците - Суброгация в трудовите договори по силата на разпоредбите на колективен трудов договор - Колективен трудов договор, изключващ солидарната отговорност на прехвърлителя и на приобретателя на предприятието за задълженията, включително заплащането на заплати, възникнали от трудови договори преди прехвърлянето на това предприятие))

(2018/C 319/08)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ángel Somoza Hermo, Ilunión Seguridad SA

Ответници: Esabe Vigilancia SA, Fondo de Garantia Salarial (FOGASA)

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага към положение, при което възложител е развалил сключен с предприятие договор за предоставяне на услуги за охрана на помещения и за изпълнението на тези услуги е сключил нов договор с друго предприятие, което поема по силата на колективен трудов договор съществена част, като бройка и компетенции, от персонала, използван от първото предприятие за изпълнението на посочените услуги, стига заедно със сделката да се извърши прехвърляне на стопански субект между двете засегнати предприятия.

2)	Съдът на Европейския съюз не е компетентен да отговори на втория въпрос, отправен от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания), с акт от 30 декември 2016 г.

---

(1)  ОВ C 121, 18.4.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 11 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Zurich Insurance PLC, Metso Minerals Oy/Abnormal Load Services (International) Limited

(Дело C-88/17) (1)

((Преюдициално запитване - Сътрудничество по граждански и търговски дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Съдебна компетентност - Член 5, точка 1, буква б), второ тире - Компетентност на съда по мястото на изпълнение на задължението - Място на доставка на услугите - Договор за превоз на стоки между две държави членки - Маршрут, който се състои от няколко етапа и се изминава с различни превозни средства))

(2018/C 319/09)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Zurich Insurance PLC, Metso Minerals Oy

Ответник: Abnormal Load Services (International) Limited

Диспозитив

Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на договор като процесния по главното производство относно превоза на стока между държави членки на няколко етапа, с междинни спирания и с различни превозни средства, както мястото на изпращане, така и мястото на доставка на стоката представляват места на предоставяне на услугата по превоз, по смисъла на тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 12 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) London — Обединено кралство) — Secretary of State for the Home Department/Rozanne Banger

(Дело C-89/17) (1)

((Преюдициално запитване - Гражданство на Европейския съюз - Член 21 ДФЕС - Право на гражданите на Съюза на свободно движение и пребиваване на територията на Съюза - Директива 2004/38/ЕО - Член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) - Партньор, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено - Връщане в държавата членка, чийто гражданин е гражданинът на Съюза - Заявление за разрешение за пребиваване - Подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства - Членове 15 и 31 - Ефективна съдебна защита - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47))

(2018/C 319/10)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) London

Страни в главното производство

Жалбоподател: Secretary of State for the Home Department

Ответник: Rozanne Banger

Диспозитив

1)

Член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавата членка, чийто гражданин е даден гражданин на Съюза, да улесни предоставянето на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който е нерегистриран партньор на споменатия гражданин на Съюза и има с него надлежно удостоверена трайна връзка, когато същият гражданин на Съюза, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е.

2)

Член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че решение, постановяващо отказ да се предостави разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, нерегистриран партньор на гражданин на Съюза, който, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е, трябва да бъде основано на подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и трябва да бъде аргументирано.

3)

Член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба граждани на трети държави трябва да разполагат със способ за защита, за да могат да оспорят решение за отказ да им се предостави разрешение за пребиваване, след използването на който способ националният съдия трябва да може да провери дали решението за отказ почива на достатъчно солидна фактическа основа и дали процесуалните гаранции са спазени. Сред тези гаранции е и задължението за компетентните национални органи да извършат подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и да аргументират всеки отказ за влизане или пребиваване.

---

(1)  ОВ C 129, 24.4.2017 г.

Решение на Съда (десети състав) от 11 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — SIA „E LATS“/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-154/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/EО - Член 311, параграф 1, точка 1 - Специален режим за стоки втора употреба - Понятието „стоки втора употреба“ - Вещи, които съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават от търговец - Преработване на вещите след продажба - Оползотворяване на благородните метали или скъпоценните камъни - Понятието „благородни метали или скъпоценни камъни“))

(2018/C 319/11)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: SIA „E LATS“

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Диспозитив

Член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „стоки втора употреба“ не включва съдържащи благородни метали или скъпоценни камъни употребявани вещи, ако те вече не могат да изпълняват първоначалните си функции и са запазили само присъщите на тези метали или камъни функции, което следва да се провери от запитващата юрисдикция при отчитане на всички релевантни за конкретния случай обективни обстоятелства.

---

(1)  ОВ C 195, 19.6.2017 г.

Решение на Съда (девети състав) от 11 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — COBRA SpA/Ministero dello Sviluppo Economico

(Дело C-192/17) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 1999/5/ЕО - Взаимно признаване на съответствието на радионавигационно оборудване и далекосъобщително крайно оборудване - Наличие на хармонизирани стандарти - Необходимост за производителя да се обърне към нотифициран орган - Поставяне на идентификационния номер на нотифициран орган))

(2018/C 319/12)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: COBRA SpA

Ответник: Ministero dello Sviluppo Economico

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие, изменена с Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че производителят на радиооборудване, който прилага предвидената в параграф 2 от приложение III към посочената директива процедура и използва хармонизирани стандарти, за да определи набора от изпитвания, посочени в този параграф, не е длъжен да се обърне към нотифициран орган като посочения в член 11, параграф 1 от същата директива и следователно не трябва да добавя към маркировката CE идентификационния номер на този орган.

2)

Член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 1999/5, изменена с Регламент № 596/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че производителят на радиооборудване, който е приложил процедурата, посочена в приложение III към посочената директива, използвайки хармонизираните стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, няма задължение да добавя към маркировката CE идентификационния номер на нотифициран орган, към който се е обърнал по своя воля, без да е бил длъжен, с молба той да потвърди списъка на съществените радиоизпитвания, съдържащи се в посочените хармонизирани стандарти.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Съда (десети състав) от 12 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Nederlandstalige Rechtbank van eerste aanleg Brussel — Белгия) — Profit Europe NV/Belgische Staat

(Съединени дела C-397/17 и С-398/17) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Митнически съюз и Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Подпозиции 7307 11 10, 7307 19 10 и 7307 19 90 - Отлети принадлежности за тръбопроводи от чугун със сфероидален графит))

(2018/C 319/13)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Nederlandstalige Rechtbank van eerste aanleg Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: Profit Europe NV

Ответник: Belgische Staat

Диспозитив

Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменена с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 4 октомври 2013 г., трябва да се тълкува в смисъл, че отлетите принадлежности за тръбопроводи от чугун със сфероидален графит трябва да се класират в подпозиция 7307 19 90 от тази номенклатура.

---

(1)  ОВ C 300, 11.9.2017 г.

Жалба, подадена на 22 декември 2018 г. от Tetra Pharm (1997) Ltd срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 23 октомври 2017 г. по дело T-441/16 — Tetra Pharm (1997)/EUIPO

(Дело C-726/17 P)

(2018/C 319/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tetra Pharm (1997) Ltd (представител: T. Grucelski, adwokat)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 11 юли 2018 г. Съдът на Европейския съюз (десети състав) обяви жалбата за недопустима.

Жалба, подадена на 14 май 2018 г. от Crocs, Inc. срещу решението на Общия съд (седми състав), постановено на 14 март 2018 г. по дело T-651/16 — Crocs/EUIPO

(Дело C-320/18 P)

(2018/C 319/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Crocs, Inc. (представители: J. Guise, Solicitor, D. Knight, Solicitor)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Gifi Diffusion

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение.

—	Ако Съдът уважи първото основание, жалбоподателят иска той да отмени също решението на апелативния състав и да потвърди решението на отдела по отмяна.

—

Ако Съдът уважи второто основание, жалбоподателят иска той да отмени обжалваното съдебно решение и да даде указания на Общия съд да ограничи преценката си до фактическите и правните въпроси, разгледани в решението на апелативния състав. Ако Общият съд приеме, че не може да потвърди решението на апелативния състав, когато оповестяването на уебсайт е разгледано изолирано, тогава жалбоподателят иска Общият съд да върне преписката на апелативния състав за допълнителна преценка по въпроса дали с оглед на представените доказателства оповестяването във Форт Лодърдейл и оповестяването чрез продажби попадат в обхвата на изключението по член 7 (1).

—	Ако Съдът уважи третото основание, жалбоподателят иска той да отмени обжалваното съдебно решение, що се отнася до прилагането на член 7, и да даде указания на Общия съд отново да прецени доказателствата, като приложи правилно текста на член 7 и приложи критерия за претегляне на вероятностите.

—	Ако Съдът уважи четвъртото основание, жалбоподателят иска той да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Общия съд.

—	Освен това жалбоподателят иска съдебните разноски да бъдат присъдени в негова полза съгласно членове 137 и 184 от Процедурния правилник на Съда.

Основания и основни доводи

1)	Първо основание — нарушение на член 63 от Регламента за промишления дизайн Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 63, като не е отменил решението на апелативния състав, който е допуснал представянето на нови доказателства.

2)

Второ основание — нарушение на член 61 от Регламента за промишления дизайн Общият съд е нарушил член 61, като на практика се е произнесъл по фактически въпроси, които не са били разгледани в решението на апелативния състав и не са били обхванати от жалбата до Общия съд. Затова последният е надвишил правомощията си за отмяна или изменение на решението на апелативния състав.

3)

Трето основание — нарушение на член 7 от Регламента за промишления дизайн Общият съд е нарушил член 7, като грешно е приложил правилата относно необходимата степен на доказване. Така Общият съд е приел, че критерият изисква точно определени доказателства, вместо да приложи правния критерий спрямо наличните по делото доказателства. Накрая, Общият съд неправилно е отхвърлил довода на жалбоподателя, че при прилагането на член 7 от значение може да бъде и количествен фактор.

4)

Четвърто основание — обжалваното съдебно решение не е постановено от надлежен състав на Общия съд (седми състав) Седми състав на Общия съд не е формиран надлежно. Съдия Корнезов преминава към Общия съд от Съда на публичната служба през 2016 г. Впоследствие обаче е установено, че назначаването на съдия Корнезов в Съда на публичната служба е опорочено от процедурна грешка. Ако съдия Корнезов не беше член на Съда на публичната служба през 2016 г., назначаването му в Общия съд нямаше да бъде възможно преди 2019 г. Следователно изглежда, че назначаването му в Общия съд също е опорочено от процедурна грешка. Затова обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Общия съд.

---

(1)  Член 7 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70, наричан по-нататък „Регламентът за промишления дизайн“).

Преюдициално запитване от Gerechtshof 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 26 юни 2018 г. — IO, друга страна в производството: Inspecteur van de rijksbelastingsdienst

(Дело C-420/18)

(2018/C 319/16)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof 's-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: IO

Друга страна в производството: Inspecteur van de rijksbelastingsdienst

Преюдициални въпроси

Извършва ли независима икономическа дейност по смисъла на членове 9 и 10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) член на надзорен съвет на фондация, който във връзка с условията на работа и възнаграждението е подчинен на надзорния съвет, но иначе не се намира във взаимоотношение на работодател и наето лице с надзорния съвет или с фондацията?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 4 юли 2018 г. — Galeria Parque Nascente-Exploração de Espaços Comerciais S.A./Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-438/18)

(2018/C 319/17)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Galeria Parque Nascente-Exploração de Espaços Comerciais S.A.

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

1)

Съвместими ли са с правото на Съюза член 23, параграф 1, буква c) от Кодекса за данъчно облагане на дружествата в действащата му редакция през 2013 г. и член 23, параграф 1 и параграф 2, буква c) от същия кодекс в действащата му редакция през 2014 г., ако се тълкуват в смисъл, че след обратно вливане натрупаните лихви (които влялото се дружество щеше да може да приспадне, ако вливането не бе осъществено) по заем, получен от трето лице за придобиване на капитала на приемащото дъщерно дружество, задълженията за заплащането на които са прехвърлени в резултат на вливането, повече не могат да се приспадат от доходите на приемащото дружество за целите на данъчното облагане? По-специално, може ли невъзможността за приспадане на лихвите да се счита за пречка или ограничение пред концентрациите, попадащи в приложното поле на Директива 2009/133/ЕО на Съвета (1), в нарушение както на принципите и целите на тази директива, така и на член 4 от нея?

2)

Ако на първия въпрос бъде даден отговор в смисъл, че изключването на възможността за приспадане на такива лихви е съвместимо с посочената директива, различен ли би бил отговорът, ако корекцията не е извършена въз основа на предвидената в тази директива разпоредба относно недопускането на злоупотреби (член 15) или националната уредба, с която същата се транспонира (член 73, параграф 10 от Кодекса за данъчно облагане на дружествата), а по силата на друго правило от вътрешното право (член 23 от посочения кодекс)?

---

(1)  Директива 2009/133/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка (ОВ L 310, 2009 г, стр. 34).

Преюдициално запитване от Győri Ítélőtábla (Унгария), постъпило на 10 юли 2018 г. — Tibor-Trans Fuvarozó és Kereskedelmi Kft./DAF TRUCKS N.V.

(Дело C-451/18)

(2018/C 319/18)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Győri Ítélőtábla

Страни в главното производство

Ищец в първоинстанционното производство и въззивник: Tibor-Trans Fuvarozó és Kereskedelmi Kft.

Ответник в първоинстанционното и във въззивното производство: DAF TRUCKS N.V.

Преюдициален въпрос

Трябва ли разпоредбата относно специалната компетентност, съдържаща се в член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), да се тълкува в смисъл, че „мястото на настъпване на вредоносното събитие“ обосновава компетентността на сезирания съд на определена държава членка, ако:

—	в тази държава се намира седалището, основното място на икономическа дейност или центърът на имуществените интереси на ищеца, който твърди, че е претърпял вредата,

—

претенциите на ищеца само срещу един ответник (производител на товарни автомобили), установен в друга държава членка, се основават на нарушение, установено с решение на Европейската комисия съгласно член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 81, параграф 1 ЕО) и изразяващо се в сключването на тайни споразумения за определяне на цени и увеличение на брутните цени в Европейското икономическо пространство, като това решение има и други адресати освен ответника,

—	ищецът е придобил само камиони, произведени от други участващи в картела предприятия,

—	няма сведения някоя от срещите, които се приемат за ограничаващи конкуренцията, да е била проведена в държавата на сезирания съд,

—

ищецът по принцип е придобивал камионите — според него на изкривени цени — в държавата на сезирания съд и за целта е сключвал договори за лизинг без опция с действащи в тази държава предприятия, но съгласно неговите твърдения е преговарял пряко с дистрибуторите на автомобилите, а лизингодателят е добавял към уговорената от ищеца цена собствен марж на печалбата и разходите по лизинга, като правото на собственост върху автомобилите е преминавало върху ищеца в момента на прекратяването на договора за лизинг, след като страните са изпълнили задълженията си по този договор?

---

(1)  ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 20 юни 2018 г. — Colombani/ЕСВД

(Дело T-372/18)

(2018/C 319/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marc Colombani (Брюксел, Белгия) (представител: N. de Montigny, avocat)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на генералния директор, отговарящ за бюджета и администрацията на ЕСВД, от 9 ноември 2017 г. (ADMIN(2017)21), с което се утвърждава списъкът с длъжностни лица, повишени в процедурата по повишаване за 2017 г., в частта, в която не се упоменава името на жалбоподателя, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първо основание: възражение за незаконосъобразност на общите разпоредби за изпълнение, приложени от ЕСВД в процедурата по повишаване.

2.	Второ основание: служебно нарушение, неспазване на процедурата, предшестваща утвърждаването на списъка с предложените за повишаване лица, и неравно третиране.

3.	Трето основание: нарушение на общите разпоредби за изпълнение на ЕСВД на член 45 от Правилника.

4.	Четвърто основание: явна грешка в преценката на заслугите на жалбоподателя и неравно третиране при преценката на критерия за старшинство.

Жалба, подадена на 14 юни 2018 г. — Front Polisario/Съвет

(Дело T-376/18)

(2018/C 319/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Front populaire pour la libération de la Saguia el-Hamra et Rio de oro (Front Polisario) (представител: G. Devers, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата му е допустима,

—	да постанови отмяна на обжалваното решение,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение на Съвета от 16 април 2018 г. за упълномощаване на Комисията да започне преговори от името на Европейския съюз за изменение на Споразумението за партньорство в областта на рибарството с Кралство Мароко и за сключване на протокол с Кралство Мароко (решение, непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз), жалбоподателят изтъква десет основания.

1.

Първото основание е изведено от липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваното решение, тъй като Европейският съюз и Кралство Мароко нямали компетентност да водят преговори за сключване на международни споразумения, включващи Западна Сахара, вместо народа, населяващ тази територия и представляван от Front Polisario.

2.	Второто основание е изведено от неизпълнение на задължението за разглеждане на всички относими факти по делото, доколкото при приемане на обжалваното решение Съветът не е взел предвид практиката на Съда по въпроса на Западна Сахара.

3.

Третото основание е изведено от неизпълнение на задължението да се разгледа въпросът за спазването на основните права и на международното хуманитарно право, доколкото от обжалваното решение е видно, че Съветът не си е поставил въпроса за спазването на правата на човека и на международното хуманитарно право.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушение на правото на защита, доколкото преди да приеме обжалваното решение Съветът не е водил никакви разговори с Front Polisario, единственият представител на народа на Западна Сахара.

5.	Петото основание е изведено от нарушение от страна на Съвета на задължението му да изпълнява решенията на Съда, доколкото в обжалваното решение не са взети предвид мотивите на решенията на Съда по дела C–104/16 P и C–266/16.

6.

Шестото основание е изведено от нарушение на основните принципи и ценности, от които се ръководи дейността на Съюза на международната сцена, доколкото от една страна, с решението се отрича съществуването на народа на Западна Сахара, като той се заменя с израза „засегнатото население“, и от друга страна, че с него се разрешава започването на преговори с Кралство Мароко в рамките на анексионната му политика спрямо Западна Сахара и се позволяват системни нарушения на основните права, което предполага продължаването на тази политика.

7.

Седмото основание е изведено от нарушение на правото на самоопределение, доколкото от една страна, с решението се отрича съществуването на народа на Западна Сахара като субект на правото на самоопределяне и се прекъсва националното единство на този народ, и от друга страна, че с него се разрешава започването на преговори с Кралство Мароко в нарушение на отделния и различен статут на Западна Сахара и на постоянния суверенитет на народа на тази територия върху природните ѝ ресурси.

8.	Осмото основание е изведено от нарушение на принципа на относителното действие на договорите, доколкото с обжалваното решение се отрича качеството на трета страна в отношенията между ЕС и Мароко на народа на Западна Сахара, представляван от Front Polisario.

9.

Деветото основание е изведено от нарушение на международното хуманитарно право и на международното наказателно право, доколкото от една страна, разрешените от обжалваното решение преговори ще бъдат провеждани в рамките на анексионната политика на Кралство Мароко спрямо Западна Сахара, и че от друга страна, като използва израза „засегнатото население“, посоченото решение одобрява незаконния трансфер на марокански заселници към окупираната сахравска територия.

10.

Десетото основание е изведено от нарушение на задължението на Съюза за непризнаване, тъй като разрешавайки започването на преговори с Кралство Мароко във връзка със Западна Сахара, с решението се утвърждават тежките нарушения на международното право, извършени от мароканските окупационни сили срещу народа на Западна Сахара.

Жалба, подадена на 2 юли 2018 г. — WP/EUIPO

(Дело T-407/18)

(2018/C 319/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: WP (представител: H. Tettenborn, адвокат)

Ответник: Европейска служба за интелектуална собственост

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на EUIPO от 6 октомври 2017 г., с което се отказва второ подновяване на договора на жалбоподателя в качеството на срочно нает служител съгласно член 2, буква е) от Условията за работа на другите служители на ЕС (УРДС); и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е изведено от това, че с приемането на обжалваното решение EUIPO е нарушила принципа на законност в разрез с релевантните разпоредби от Правилника за длъжностните лица на ЕС и УРДС, по-точно член 56 УРДС и член 110 Правилника, и от това, че за обжалваното решение няма никаква друга правна база.

2.	Второто основание е изведено от това, че с приемането на обжалваното решение EUIPO е нарушила принципа на законност, допуснала явна грешка в преценката и не е изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа.

3.	Третото основание е изведено от това, че с приемането на обжалваното решение EUIPO не се е съобразила с изискванията на Регламент № 45/2001 (1), по-специално с член 27, параграф 1 и параграф 2, буква б) от него.

4.	Четвъртото основание е изведено от това, че с приемането на обжалваното решение EUIPO е нарушила принципа на равно третиране.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

Иск, предявен на 3 юли 2018 г. — Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis/Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)

(Дело T-408/18)

(2018/C 319/22)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis (Солун, Гърция) (представител: S. Paliou, avvocato)

Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да установи, че искането на ответника, съдържащо се в дебитно известие № 3241804913 от 16 април 2018 г., ищецът да му възстанови част от помощта, получена във връзка с дейност в рамките на ENHSA (Европейска мрежа на Ръководителите на Висшите училища по Архитектура) е неоснователно по отношение на сумата от 77 169,78 EUR, и да установи, че тази сума съответства на допустимите разходи;

—	да установи, че искането на ответника, съдържащо се в дебитно известие № 3241804682 от 9 април 2018 г., ищецът да върне част от субсидията, която е получил за дейност по ARCHI-MUNDUS в размер на 28 976,83 EUR, е неоснователно, и да установи, че тази сума съответства на допустимите разходи;

—	да задължи ответника да върне горепосочените суми, заедно със законната лихва, и

—	да осъди Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С предявения иск Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis оспорва искането на EACEA в дебитно известие № 3241804913 от 16 април 2018 г. за сумата от 84 955,12 EUR, отпусната във връзка с дейност в рамките на ENHSA. Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis оспорва освен това искането на EACEA в дебитно известие № 3241804682 от 9 април 2018 г. за връщане на сумата от 28 976,83 EUR, получена във връзка с дейност по ARCHI-MUNDUS.

Посочените искания за връщане на сумите са направени след проверка на място в помещенията на ищеца, в хода на която EACEA поставя на обсъждане въпросът за ефективността на разходите, свързани с дневните надбавки за участие в конференциите, провеждани в рамките на дейностите на ENHSA и ARCHI-MUNDUS.

При тези обстоятелства ищецът иска от Общия съд на Европейския съюз да установи, че и по двете дейности фиксираното обезщетение (дневните надбавки) за участниците в конференциите, които не говорят гръцки език, съответства на допустимите разходи.

Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis поддържа, че оспорваните от EACEA разходи, са допустими, като това се потвърждавало от документите, които ищецът е представил на EACEA по време на проверката на място и в последващата кореспонденция.

Жалба, подадена на 10 юли 2018 г. — Crédit agricole и Crédit agricole Corporate and Investment Bank/Комисия

(Дело T-419/18)

(2018/C 319/23)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Crédit agricole SA (Montrouge, Франция) и Crédit agricole Corporate and Investment Bank (Montrouge) (представители: J.-P. Tran Thiet, M. Powell, J. Jourdan и J.-J. Lemonnier, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението, доколкото с него се отхвърлят исканията на жалбоподателите за поверително третиране;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба срещу Решение C(2018) 2743 окончателен на Комисията от 27 април 2018 година относно възражения срещу разкриването на информация, представена от жалбоподателите, на основание член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година (ОВ 2011, L 275, стр. 29) относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция [преписка AT.39914 — Лихвени деривати в евро (EIRD)], те изтъкват две основания.

1.

Първото основание, изведено от това, че оповестяването на информация за жалбоподателите по повод на обмен между трейдъри, извършен преди момента на извършване на престъплението, нарушавало презумпцията за невиновност. В това отношение Комисията нямала право да оповестява решение, съдържащо внушения за престъпно поведение, които жалбоподателите не могат да оспорят. Следователно, отхвърляйки исканията на жалбоподателите за поверително третиране на тази информация, в обжалваното решение била допусната грешка в прилагане на правото.

2.

Второто основание, изведено от това, че оповестяването преди Общият съд да е произнесъл решението по същество по дело T-113/17, Crédit agricole и Crédit Agricole Corporate and Investment Bank/Commission, на информация, в съдържаща внушения за престъпно поведение на жалбоподателите, която последните оспорват пред Общия съд, съставлява нарушение на презумпцията за невиновност. Следователно, отхвърляйки исканията на жалбоподателите за поверително третиране на тази информация, в обжалваното решение била допусната грешка в прилагане на правото.

Жалба, подадена на 12 юли 2018 г. — McDreams Hotel/EUIPO — McDonald’s International Property (mc dreams hotels Träumen zum kleinen Preis!)

(Дело T-428/18)

(2018/C 319/24)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: McDreams Hotel GmbH (Фелдкирхен, Германия) (представител: S. Schenk, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: McDonald’s International Property Co. Ltd (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати).

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „mark mc dreams hotels Träumen zum kleinen Preis!“ — Заявка за регистрация № 1 47 35 435

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 18 април 2018 г. по преписка R 972/2017-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 10 юли 2018 г. — American Airlines/Комисия

(Дело T-430/18)

(2018/C 319/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: American Airlines, Inc. (Форт Уърт, Тексас, Съединени щати) (представители: J. Poitras, Solicitor, J. Ruiz Calzado и J. Wileur, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението за одобряване на придобити права (Решение C(2018) 2788 от 30 април 2018 г.),

—	да осъди Комисията и всяка встъпила страна в подкрепа на Комисията да заплатят съдебните разноски и

—	да разпореди други подходящи мерки предвид обстоятелствата по делото.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Европейската комисия е допуснала както грешки при прилагане на правото, така и явни грешки в преценката при приемането на Решение C(2018) 2788 от 30 април 2018 г., с което Комисията определя, че Delta има право да придобие заварени права върху слотовете, предоставени от American Airlines съгласно поетите ангажименти по Дело M.6607 („Ангажиментите“).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приложила неправилен правен критерий за придобиването на заварени права съгласно Ангажиментите. Жалбоподателят посочва, че при преценката дали Delta е осъществила „съответно използване“ на слотовете съгласно Ангажиментите, Комисията приела, че единственият анализ, който следва да се извърши, е да се провери дали Delta не е в положение на „злоупотреба“. Жалбоподателят освен това твърди, че противно на позицията на Комисията, проучването на текста, контекста и целта на Ангажиментите води до заключението, че „липсата на злоупотреба“ е без значение и че правилното тълкуване на понятието „съответно използване“ в Ангажиментите налага Комисията да провери дали използването на слотовете е „в съответствие с офертата“, която Delta официално е подала, за да ги получи.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение е опорочено от явни грешки в преценката, че Delta е спазила изискването за „съответно използване“. Жалбоподателят посочва, че тъй като Delta се е отклонила от собствената си оферта, Комисията е следвало да определи дали това отклонение и последното използване на слотовете са били приемливи, съобразявайки относимите икономически данни и анализи за осигуряване на конкуренцията, а оттам и на максимални ползи за потребителите.

Жалба, подадена на 12 юли 2018 г. — WN/Парламент

(Дело T-431/18)

(2018/C 319/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: WN (представители: L. Levi и A. Champetier, lawyers)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 28 септември 2017 г. за прекратяване на договора на жалбоподателя,

—	при необходимост да отмени решението на ответника от 4 април 2018 г., с което отхвърля жалбата на жалбоподателя от 7 ноември 2017 г.,

—	да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял, в размер на 20 000 EUR,

—	да осъди ответника да възстанови на жалбоподателя всички свързани с настоящото производство съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първо основание: процесуални нарушения, сред които нарушение на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване и на задължението за мотивиране.

2.	Второ основание: нарушение на разпоредбите за помирителната процедура, и по-специално на членове 23 и 25 от Мерките по прилагане на дял VII от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

3.	Трето основание: нарушение на член 1г от Правилника за персонала, на членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Директива 2006/54/ЕО (1).

4.	Четвърто основание: явна грешка в преценката на ответника относно обстоятелствата в обжалваните решения.

5.	Пето основание: нарушение на принципа на добра администрация, на принципа на оправданите правни очаквания и на задължението на ответника за полагане на дължима грижа по отношение на жалбоподателя.

---

(1)  Директива 2006/54/EC на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).

Жалба, подадена на 13 юли 2018 г. — Palo/Комисия

(Дело T-432/18)

(2018/C 319/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Peeter Palo (Талин, Естония) (представители: L. Levi и A. Blot, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 5 октомври 2017 г., в което се постановява, че на жалбоподателя не следва да се предоставя обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение по член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за персонала,

—	да отмени решението на ответника от 10 април 2018 г., с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя от 11 декември 2017 г. срещу споменатото решение,

—	да осъди ответника да заплати на жалбоподателя обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,

—	да осъди ответника да заплати на жалбоподателя обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първо основание: нарушение на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

2.	Второ основание: нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.

Жалба, подадена на 18 юли 2018 г. — Pareto Trading/EUIPO — Bikor и Bikor Professional Color Cosmetics (BIKOR EGYPTIAN EARTH)

(Дело T-438/18)

(2018/C 319/28)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Pareto Trading Co., Inc. (Карлщат, Ню Джърси, Съединени щати) (представители: I. Sempere Massa, C. Martínez-Tercero Molina, V. Balaguer Fuentes, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Bikor Elżbieta Korbut (Гданск, Полша) и Bikor Professional Color Cosmetics Małgorzata Wedekind (Гданск)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на словната марка на Европейския съюз „BIKOR EGYPTIAN EARTH“ — марка на Европейския съюз № 9 561 788

Производство пред EUIPO: производство за обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 24 април 2018 г. по преписка R 1826/2015-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително всички разноски, направени от жалбоподателя в производствата пред отдела по отмяна и пред първи апелативен състав на EUIPO, довели до подаването на настоящата жалба.

Изложено основание

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 18 юли 2018 г. — Ryanair и др./Комисия

(Дело T-448/18)

(2018/C 319/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair DAC (Сордс, Ирландия), Airport Marketing Services Ltd (Дъблин, Ирландия) и FR Financing (Малта) Ltd (Дъглас, остров Ман) (представители: E. Vahida и I. Metaxas-Maranghidis, lawyers, и B. Byrne, solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени членове 5 и 6 от Решение (ЕС) 2018/628 на Комисията от 11 ноември 2016 година относно държавна помощ SA.24221 (2011/C) (ex 2011/NN), приведена в действие от Австрия в полза на летище Клагенфурт, Ryanair и други авиокомпании, ползващи летището (ОВ L 107, 2018 г., стр. 1), а също и членове 9, 10 и 11 от това решение, доколкото се отнасят до жалбоподателите,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

1.

Първо основание: обжалваното решение е прието в нарушение на определящите давностните срокове разпоредби на член 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1) и член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2) и е немотивирано, доколкото десетгодишният давностен срок е изтекъл за две споразумения от 2002 г., които въпреки това са взети предвид в решението.

2.

Второ основание: обжалваното решение е прието в нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добра администрация и правото на защита на жалбоподателите, доколкото Комисията не предоставя на жалбоподателите достъп до документите от разследването и не им осигурява възможност надлежно да изложат становището си.

3.	Трето основание: обжалваното решение е прието в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията неправилно приема, че държавата отговаря за сключването на споразуменията с жалбоподателите.

4.	Четвърто основание: обжалваното решение е прието в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията не доказва наличието на селективност.

5.

Пето основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията неправилно приема, че споразуменията между летището и жалбоподателите осигуряват предимство на жалбоподателите. Комисията неправилно отхвърля възможността част от маркетинговите услуги да са били закупени за цели от общ интерес, неправилно отказва да приеме предложения от жалбоподателите сравнителен анализ, допуска явни грешки в преценката и не излага мотиви за анализа си на рентабилността, като основава изводите си на непълни, ненадеждни и неподходящи данни; освен това тя не определя правилно стойността на услугите, предоставяни съгласно споразуменията за маркетингови услуги, неправилно отхвърля мотивите за решението на летището да закупи маркетингови услуги и неправилно оставя без внимание по-общите предимства за летището от дейностите на Ryanair.

6.

Шесто основание, изложено при условията на евентуалност: нарушение на член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, доколкото Комисията допуска явна грешка в преценката при изчисляването на подлежащата на възстановяване помощ и тъй като е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и разпоредителната му част.

---

(1)  Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

Жалба, подадена на 27 юли 2018 г. — Multifit/EUIPO (real nature)

(Дело T-458/18)

(2018/C 319/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Multifit Tiernahrungs GmbH (Крефелд, Германия) (представители: N. Weber и P. Gentili, Rechtsanwalte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „real nature“ — Заявка за регистрация № 16 660 425

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 28 май 2018 г. по преписка R 2650/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Определение на Общия съд от 11 юли 2018 г. — The Scotch Whisky Association/EUIPO — José Estévez (JOHN COR)

(Дело T-438/17) (1)

(2018/C 319/31)

Език на производството: испански

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 309, 18.9.2017 г.

Определение на Общия съд от 11 юли 2018 г. — The Scotch Whisky Association/EUIPO — José Estévez (JOHN COR)

(Дело T-469/17) (1)

(2018/C 319/32)

Език на производството: испански

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 309, 18.9.2017 г.

Определение на Общия съд от 11 юли 2018 г. — Eesti Apteekide Ühendus/Комисия

(Дело T-10/18) (1)

(2018/C 319/33)

Език на производството: английски

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 104, 19.3.2018 г.

Определение на Общия съд от 6 юли 2018 г. — S & V Technologies/EUIPO — Smoothline (Smoothline)

(Дело T-103/18) (1)

(2018/C 319/34)

Език на производството: немски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 134, 16.4.2018 г.

Определение на Общия съд от 11 юли 2018 г. — Monster Energy/EUIPO — Nordbrand Nordhausen (BALLER’S PUNCH)

(Дело T-134/18) (1)

(2018/C 319/35)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 142, 23.4.2018 г.

Определение на председателя на Общия съд от 4 юли 2018 г. —Netflix International и Netflix/Комисия

(Дело T-238/18) (1)

(2018/C 319/36)

Език на производството: английски

Председателят на Общия съд разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 231, 2.7.2018 г.