ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 307

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 61
30 август 2018 г.


Съдържание

Страница

 

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
СЕСИЯ 2017—2018
Заседания от 15 до 18 май 2017 г.
Протоколите от тази сесия са публикувани в  ОВ C 38, 1.2.2018 г.
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ
Заседания от 31 май и 1 юни 2017 г.
Протоколите от тази сесия са публикувани в  ОВ C 59, 15.2.2018 г.
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

1


 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски парламент

 

Вторник, 16 май 2017 r.

2018/C 307/01

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. (2016/2273(INI))

2

2018/C 307/02

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно годишния доклад за 2015 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба срещу измамите (2016/2097(INI))

11

2018/C 307/03

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните (2016/2223(INI))

25

2018/C 307/04

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно оценката на външните аспекти на функционирането и управлението на митниците като инструмент за улесняване на търговията и за борба срещу незаконната търговия (2016/2075(INI))

44

 

Сряда, 17 май 2017 r.

2018/C 307/05

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2015/2283(INI))

52

2018/C 307/06

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор (2016/2243(INI))

57

2018/C 307/07

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D050182 — 2017/2675(RSP))

67

2018/C 307/08

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D050183 — 2017/2674(RSP))

71

2018/C 307/09

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария (2017/2656(RSP))

75

2018/C 307/10

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот (2016/2798(RSP))

79

 

Четвъртък, 18 май 2017 r.

2018/C 307/11

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно Замбия, по-специално случая на Хакаинде Хичилема (2017/2681(RSP))

84

2018/C 307/12

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно Етиопия, по-специално случаят на д-р Мерера Гудина (2017/2682(RSP))

87

2018/C 307/13

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно Южен Судан (2017/2683(RSP))

92

2018/C 307/14

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС (2016/2302(INI))

96

2018/C 307/15

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно бъдещите перспективи за техническата помощ в рамките на политиката на сближаване (2016/2303(INI))

103

2018/C 307/16

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно прилагането на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея (2015/2059(INI))

109

2018/C 307/17

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно постигането на решение в Близкия изток чрез създаване на две държави (2016/2998(RSP))

113

2018/C 307/18

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС относно Сирия (2017/2654(RSP))

117

2018/C 307/19

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно автомобилния транспорт в Европейския съюз (2017/2545(RSP))

123

2018/C 307/20

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно бежанския лагер в Дадааб (2017/2687(RSP))

131

2018/C 307/21

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно задействането на преместването (2017/2685(RSP))

137

2018/C 307/22

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно прилагането на насоките на Съвета относно ЛГБТИ лицата, в частност във връзка с преследването на (считани за) хомосексуални мъже в Чечения, Русия (2017/2688(RSP))

140

 

Четвъртък, 1 юни 2017 r.

2018/C 307/23

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G) (2016/2305(INI))

144

2018/C 307/24

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на уязвимите пълнолетни лица (2015/2085(INL))

154

2018/C 307/25

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно многогодишната рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г. (2017/2702(RSP))

161

2018/C 307/26

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (2016/2271(INI))

163

2018/C 307/27

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно съвместното изявление на Парламента, Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета и на Комисията, относно новия Европейски консенсус за развитие Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще (2017/2586(RSP))

175

2018/C 307/28

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (2017/2594(RSP))

177

2018/C 307/29

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно борбата срещу антисемитизма (2017/2692(RSP))

183

2018/C 307/30

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно Конференцията на високо равнище на ООН в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН за океаните) (2017/2653(RSP))

186


 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейски парламент

 

Четвъртък, 1 юни 2017 r.

2018/C 307/31

Решение на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно искането за снемане на имунитета на Бела Ковач (2016/2266(IMM))

188


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

 

Вторник, 16 май 2017 r.

2018/C 307/32

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза и неговите държави членки, на Протокола към Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (09264/2016 — C8-0455/2016 — 2015/0113(NLE))

191

2018/C 307/33

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокола към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (13824/2016 — C8-0527/2016 — 2016/0311(NLE))

192

2018/C 307/34

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд Вътрешна сигурност за периода 2014 — 2020 г. (13710/2016 — C8-0005/2017 — 2016/0322(NLE))

193

2018/C 307/35

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно присъединяването на Европейския съюз към Международния консултативен комитет по памука (ICAC) 15540/2016 — C8-0024/2017 — 2016/0349(NLE))

194

 

Сряда, 17 май 2017 r.

2018/C 307/36

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems (COM(2017)0157 — C8-0131/2017 — 2017/2058(BUD))

195

2018/C 307/37

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на регистрацията на превозните средства в Хърватия (05318/2017 — C8-0033/2017 — 2017/0801(CNS))

200

2018/C 307/38

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно елегирания регламент на Комисията от 24 март 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заличаването на Гвиана от таблицата в точка I от приложението и добавянето на Етиопия в тази таблица (C(2017)01951 — 2017/2634(DEA))

201

 

Четвъртък, 18 май 2017 r.

2018/C 307/39

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2014—2021 г., Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2014—2021 г., Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия и Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия (06679/2016 — C8-0175/2016 — 2016/0052(NLE))

203

2018/C 307/40

P8_TA(2017)0224
Трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (COM(2015)0627 — C8-0392/2015 — 2015/0284(COD))
P8_TC1-COD(2015)0284
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 май 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар

204

 

Четвъртък, 1 юни 2017 r.

2018/C 307/41

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (COM(2016)0758 — C8-0529/2016 — 2016/0374(CNS))

205

2018/C 307/42

Изменения, приети от Европейския парламент на 1 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране (COM(2016)0631 — C8-0392/2016 — 2016/0308(COD))

212

2018/C 307/43

P8_TA(2017)0237
Единен формат за визи ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 от 29 май 1995 година за определяне на единен формат за визи (COM(2015)0303 — C8–0164/2015 — 2015/0134(COD))
P8_TC1-COD(2015)0134
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 1 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май за определяне на единен формат за визи

220

2018/C 307/44

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г. (14423/2016 — C8-0528/2016 — 2016/0204(APP))

221


Легенда на използваните знаци

*

Процедура на консултация

***

Процедура на одобрение

***I

Обикновена законодателна процедура (първо четене)

***II

Обикновена законодателна процедура (второ четене)

***III

Обикновена законодателна процедура (трето четене)

(Посочената процедура се базира на правното основание, предложено в проекта на акт.)

Изменения, внесени от Парламента:

Новите части от текста се посочват с получер курсив. Заличените части от текста се посочват със символа ▌ или се зачеркват. Заместванията се обозначават, като се посочва с получер курсив новият текст и се заличава или зачерква заместваният текст.

BG

 


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/1


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

СЕСИЯ 2017—2018

Заседания от 15 до 18 май 2017 г.

Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 38, 1.2.2018 г.

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

Заседания от 31 май и 1 юни 2017 г.

Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 59, 15.2.2018 г.

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски парламент

Вторник, 16 май 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/2


P8_TA(2017)0205

План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г.

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. (2016/2273(INI))

(2018/C 307/01)

Европейският парламент,

като взе предвид Хартата на Г-8 за отворените данни,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. — Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“ (COM(2010)0743),

като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар (1),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179),

като взе предвид сравнителния анализ за електронно управление за 2016 г. на Комисията,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“ (2),

като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор,

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“ (COM(2016)0358),

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2011 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура — „Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“ (COM(2011)0163),

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза,

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно „Към просперираща икономика, основана на данни“ (3),

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010,

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски кодекс в областта на електронните съобщения (COM(2016)0590) и приложения 1 — 11 към него — Оценка на въздействието (SWD(2016)0303), Обобщена оценка на въздействието (SWD(2016)0304) и Обобщение на оценката (SWD(2016)0305),

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589),

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза,

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,

като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (Директива за ИОС),

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейска електронна карта за услуги и свързаното с нея административно обслужване (COM(2016)0824),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Обмен и защита на лични данни в един глобализиран свят“ (COM(2017)0007),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ (COM(2017)0009),

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО (Регламент относно правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения) (COM(2017)0010),

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008),

като взе предвид Директива (ЕС) 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни,

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

като взе предвид Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки,

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси (A8-0178/2017),

А.

като има предвид, че стратегиите за модернизиране на публичните администрации трябва да бъдат приспособени към променяща се среда, с което да се създадат необходимите условия за прехода към цифрово управление;

Б.

като има предвид, че цифровизирането на услугите на държавното управление след да спомогне за разгръщането на пълния потенциал на единния пазар, да насърчава по-доброто упражняване на гражданските права, да подобри качеството на живот за гражданите и социалното икономическото развитие на регионите, да доведе до по-добро разбиране и засилено участие от страна на гражданите по отношение на обществените услуги, да повиши ефикасността и икономическата ефективност на посочените услуги, както и да засили участието в политическия живот чрез засилване на диалога между гражданите и държавните органи и повишаване на прозрачността; като има предвид, че ЕС следва да насърчава обмена на най-добри практики и технологии между държавите членки;

В.

като има предвид, че секторът на ИКТ следва да подпомага този процес на преход, като предоставя персонализирани решения за публичните администрации;

Г.

като има предвид, че преходът към цифрово управление трябва да бъде предприет на равнището на Съюза, на равнището на държавите членки, както и на регионално и местно равнище;

Д.

като има предвид, че пълният потенциал на цифровата публична администрация може да бъде осъществен единствено ако гражданите и предприятията могат изцяло да имат доверие в предлаганите услуги;

Е.

като има предвид, че европейският портал за електронно правосъдие е основен инструмент за достъп до информация и до правосъдие и че той представлява важна стъпка напред с оглед на модернизирането на публичната администрация на ЕС;

Ж.

като има предвид, че по-добрият достъп до информация и засиленото използване на усъвършенствани цифрови инструменти за свързани с дружественото право формалности през всичките етапи на развитие на дружествата следва да увеличат правната сигурност и да намалят разходите на дружествата;

З.

като има предвид, че се полагат усилия за взаимно свързване на електронните търговски регистри и регистрите по несъстоятелност в рамките на Съюза, което е важно за прозрачността и правната сигурност на вътрешния пазар;

И.

като има предвид, че единният достъп до тези регистри чрез портала за електронно правосъдие все още е невъзможен заради различията в техническите стандарти, използвани от държавите членки; като има предвид, че са необходими допълнителни условия за въвеждането на достъпни, оперативно съвместими и лесни за употреба инструменти за електронно управление, които да са на разположение на обществеността в ЕС; като има предвид, че определена степен на сигурност и защита на данните в процеса на обработка е основна предпоставка за използването на електронното правосъдие предвид естеството на данните, използвани в съдебната дейност;

1.

счита, че разработването на електронното управление е ключов елемент от цифровия единен пазар и призовава Комисията да установи конкретни, измерими цели за плана за действие въз основа на показатели за изпълнението, както и наблюдава и да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатия напредък при неговото изпълнение; подчертава, че Планът за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. е довел до положителни резултати както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки; насърчава Комисията и държавите членки също така да извършат оценка на потребностите на потребителите във връзка с повишаване на степента на използване на електронни услуги;

Цифровизация на публичните администрации

2.

счита, че публичните администрации следва да бъдат отворени, прозрачни, ефикасни и приобщаващи, като осигурят неограничени, персонализирани, лесни за ползване и цялостни обществени цифрови услуги за гражданите и предприятията до 2022 г., като по този начин се намаляват разходите, пречките и административната тежест за гражданите и предприятията, по-специално малките и средните предприятия (МСП) и така се извличат в пълна степен ползите от цифровата революция; счита обаче, че този процес следва да бъде съвместим със справедливо преструктуриране в публичната администрация;

3.

подкрепя плана бъдещите инициативи да се основават на принципа „цифрови по подразбиране“ и подчертава значението на прилагането на „принципа на еднократност“, който ще направи взаимодействието с публичните администрации по-лесно за гражданите и предприятията чрез избягване на ненужни и отнемащи много време административни процедури и ще улесни повторното използване на вече предоставена информация за други приложения; подчертава, че действително според проучванията на Комисията изпълнението на равнище ЕС на подхода, свързан с „принципа на еднократност“, се очаква да доведе до икономии в размер на около 5 милиарда евро годишно до 2017 г.; призовава Комисията да докладва на Европейския парламент относно резултатите от еднократния широкомащабен пилотен проект за предприятията и до края на 2017 г. да стартира еднократен широкомащабен пилотен проект за гражданите;

4.

приветства намерението на Комисията да създаде възможно най-скоро единен цифров портал, който да предоставя на гражданите и предприятията свързан и съгласуван пакет от онлайн услуги на единния пазар както на национално равнище, така и на равнище ЕС, който обхваща информация относно разпоредбите на ЕС и националните разпоредби, както и услуги за подпомагане и да завърши най-важните процедури за гражданите и предприятията в трансгранични ситуации и да спомогне за прилагането на принципа за еднократност в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират неговото бързо и цялостно прилагане и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират неговите ефективно функциониране и оперативна съвместимост, за да се разгърне неговият пълен потенциал и да се извлекат всички ползи; подчертава, че вече съществуващите в някои държави членки най-добри практики следва да бъдат насърчавани; счита, че тази инициатива следва да гарантира, че всички държави членки разполагат с един единствен официален портал за електронни услуги, който осигурява достъп до всички предлагани от тях онлайн услуги и към наличните оперативно съвместими услуги на ЕС; настоятелно призовава държавите членки на да гарантират бързо и цялостно изпълнение на порталите за „обслужване на едно гише“;

5.

призовава Комисията да разгледа какви са допълнителните начини за насърчаване на цифровите решения за формалностите през всичките етапи на развитие на дружествата, попълването и подаването по електронен път на документи на дружествата и предоставянето на трансгранична и друга информация за търговските регистри; отбелязва, че в тази област законодателството може да се окаже единственият начин за създаване на подходяща нормативна уредба за цифрови решения на равнище ЕС;

6.

счита, че следва да бъде засили работата по електронната взаимосвързаност на търговските регистри и регистрите по несъстоятелност на държавите членки и подчертава значението на тази взаимосвързаност за вътрешния пазар; подчертава, че информацията, която ще се предоставя, следва да бъде съобразена с общ европейски модел или рамка;

7.

подчертава значението на приобщаващия характер, достъпността и общия достъп до електронните обществени услуги — съществен фактор в подкрепа на разработването и осъществяването на политики, насърчаващи конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места — и призовава държавите членки да въведат изцяло и да прилагат новата директива относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от публичния сектор, което ще бъде от полза за лицата с увреждания и възрастните хора;

8.

подчертава значението на „отворените данни“, при които определена информация в публичния сектор е свободно достъпна за използване и повторно използване, включително от трети страни, в рамките на публичните администрации и помежду им; подчертава необходимостта от гаранции, които да осигурят зачитането на авторското право и защитата на данните; отново заявява, че отвореният и приобщаващ свободен поток от данни ще позволи по-нататъшното развитие и създаването на нови новаторски решения, с което ще се повишат ефикасността и прозрачността; подчертава, че този вид данни и публична информация поради това следва да бъдат предоставени на разположение, когато това е възможно, с цел да се насърчават нови възможности за придобиване на знания и осъществяване на принос за развитието и укрепването на едно отворено общество; припомня, че публичните администрации следва — доколкото това е възможно — да предоставят достъп до информацията, особено когато обемът на събираните данни е много голям, както е например в случая с програмата INSPIRE; счита, че следва да бъдат положени повече усилия за изпълнение на координираните стратегии по отношение на данните както в институциите на ЕС, така и в държавите членки, включително като се засили и ускори разпространяването на данни за обществеността, като се гарантира по-високо качество на данните и лесен достъп до данните и се предостави електронно законодателство в пригодни за машинно четене формати;

9.

подчертава ползите от електронното участие и подчертава, че държавите членки следва в по-голяма степен да използват електронните консултации, електронната информация и електронното вземане на решения; подчертава, че с цел да се избегне злоупотребата със системите, електронното участие, и по-специално що се отнася до електронното вземане на решения, трябва да бъде в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, за да се гарантират отчетността и прозрачността;

10.

приветства инициативите, предприети от всички институции на ЕС с цел засилване на механизмите за електронно участие на равнище ЕС и на равнището на държавите членки и призовава Комисията да продължи да разработва и насърчава цифровите инструменти като електронните системи за гласуване и електронните петиции, което цели засилване и насърчаване на участието на гражданите и предприятията в процеса на разработване на политики в ЕС;

11.

отбелязва, че използването на преносими устройства се е засилило значително през последните пет години, но само една трета от публичните уебсайтове са пригодени за ползване чрез преносими устройства; поради това призовава държавите членки да разгледат възможностите за разработване на мобилни решения за услуги за електронно управление, както и да се гарантира, че те са лесни за ползване и достъпни за всички; подчертава, че за да бъде достъпността на услугите на електронното управление съобразена с потребностите в бъдеще, уебсайтовете и инструментите на публичната администрация трябва да се поддържат в крак със съвременните технологии и с постоянно променящите се изисквания в областта на киберсигурността;

12.

призовава държавите членки да насърчават използването на електронни обществени поръчки при закупуването на стоки и услуги или при възлагането на строителни работи, като по този начин публичните разходи ще станат по-прозрачни и по-ефикасни и това ще доведе до по-ниски разходи и по-малко бюрокрация; призовава държавите членки да използват в по-голяма степен регистри на договорите и оперативно съвместими електронни подписи в своите публични сектори; призовава Комисията и държавите-членки да положат необходимите усилия, за да гарантират, че обществените поръчки са прозрачни, както и че информацията е достъпна в реално време за всички участници; във връзка с това призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики относно използването на критерии за иновации в процедурите за възлагане на обществени поръчки, по-специално като гарантира, че тръжните процедури не предопределят решенията, а по-скоро предоставят възможност на оферентите да предлагат иновативни и отворени решения; призовава Комисията да продължи работата си по стандартите за електронно фактуриране, електронно подаване на документи и електронно уведомяване и да насърчава използването на електронна идентификация във вътрешните системи на публичната администрация с цел подобряване на отчетността и проследимостта на всички операции в тези системи;

13.

подчертава значението на разработването на сигурни, надеждни и оперативно съвместими трансгранични публични услуги, като се избягва по-нататъшното разпокъсване и се подкрепя мобилността; подчертава, че оперативната съвместимост и стандартизацията са елементи с ключово значение за въвеждането на структури за електронно управление и поради това приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“, а в тази връзка и преразглеждането на Европейската рамка за оперативна съвместимост; подчертава, че използването на отворени стандарти е от ключово значение, за да могат гражданите на ЕС да участват в платформите за управление, както и че стандартите трябва да служат на интересите на обществото като цяло, като са приобщаващи, справедливи, съобразени с потребностите в бъдеще и се разработват по открит и прозрачен начин; призовава Комисията и държавите членки да насърчават отворените стандарти при разработването на публични цифрови решения и да обръщат по-голямо внимание на оперативната съвместимост и на потенциалните ползи от ефективното използване на цифровите технологии,

14.

изразява съжаление във връзка с обстоятелството, че едва 28 % от европейските домакинства в селските райони са разполагали с бърза връзка с интернет през 2015 г., както и че средното покритие на мрежите от четвърто поколение (4G), макара да възлиза на 86 за ЕС като цяло, е едва 36 % в селските райони и насочва вниманието към спешната необходимост от непрекъсната подкрепа за разширяването на широколентовия достъп, особено в селските райони, като се има предвид, че високоскоростният широколентов достъп е крайно необходим, за да използват услугите на електронното управление и да се извлекат свързаните с тях ползи; поради това призовава Комисията и държавите членки да продължат да осигуряват подходящо финансиране за разширяването на широколентовия достъп, за инфраструктурите за цифрови услуги и за трансграничното взаимодействие между публичните администрации в периода след 2020 г., в рамките на Механизма за свързване на Европа или други подходящи програми на ЕС, като по този начин се гарантира устойчивост в дългосрочен план; в тази връзка призовава операторите да инвестират повече в инфраструктура с цел подобряване на свързаността в селските райони и за да се гарантира, че селските райони също ще ползват мрежи с много голяма капацитет под формата на мрежи от пето поколение (5G), тъй като това ще бъде ключов елемент за изграждането на нашето цифрово общество;

15.

подчертава, че цялостното разгръщане на сигурна, подходяща, устойчива, надеждна и високоефективна инфраструктура, като например свръхскоростните широколентови и далекосъобщителни мрежи, е от съществено значение за функционирането на услугите на електронното управление; поради това призовава за бързото приемане на Европейския кодекс за електронни съобщения с цел постигането на стратегическите европейски цели; счита, че е от решаващо значение публичните органи да разполагат с актуална информация относно развитието на технологиите и да разполагат с достатъчно капацитет за въвеждането на иновативни технологии, като например големи информационни масиви и интернет на нещата, или за въвеждането на мобилни услуги, като например 5G, които са в състояние да отговорят на потребностите на ползвателите;

16.

счита, че повторното използване на техническите градивни елементи на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в публичния и частния сектор е от решаващо значение за функционирането на инфраструктурата за цифрови услуги; подчертава необходимостта да се гарантира дългосрочната устойчивост на техническите градивни елементи на МСЕ, както и на резултатите от широкомащабните пилотни проекти и програмата ISA2 в периода след 2020 г.; изтъква потенциала на инициативата Wifi4EU за насърчаване на всеобщия достъп до високоскоростни мрежи; поради това призовава Комисията, заедно с държавите членки, да разработи дългосрочна структура за управление с цел постигане на целите на единния цифров пазар, чийто приоритет следва да бъде да се отговори на потребностите на гражданите и предприятията и която при всяка възможност следва да насърчава използването на общи стандарти;

17.

отбелязва, че възприемането на новаторски решения за публичните услуги с интензивно използване на данни, като например използването на компютърни услуги в облак, е все още бавно и неравномерно; припомня, че услугите като INSPIRE генерират големи обеми данни, за които е необходим по-голям изчислителен капацитет; приветства в тази връзка Европейската инициатива за компютърни услуги в облак на Комисията и счита, че базата от ползватели на Европейския облак за отворена наука следва да бъде разширена, за да включва и публичния сектор;

18.

призовава Комисията да повиши осведомеността за значимостта на портала за електронно правосъдие и за начините, по които той може да се използва, и да го превърне в инструмент за обслужване „на едно гише“ за получаване на цялата съответна правна информация и за достъп до правосъдие в държавите членки; отбелязва обаче, че не всички страни в съдебните производства имат еднакъв достъп и необходимите умения, за да използват информационните и комуникационните технологии, което би могло да доведе до ограничаване на техния достъп до правосъдие; подчертава, че следва да се обръща особено внимание на предоставянето на достъп на лицата с увреждания до европейския портал за електронно правосъдие;

19.

приветства въвеждането на e-CODEX, даващ възможност за пряка комуникация между граждани и съдилища във всички държави членки, като важна стъпка за улесняване на трансграничния достъп до обществени услуги;

20.

поздравява Съвета и Комисията за работата им по въвеждането на европейския идентификатор за съдебна практика (ECLI), който е много полезен за правни проучвания и съдебен диалог, и приветства създаването на търсачка в рамките на ECLI, която следва да улесни достъпа до правна информация в рамките на Съюза;

21.

отново подчертава необходимостта от подобряване на уменията в областта на цифровите технологии на административния персонал, както и на гражданите и предприятията, чрез разработване и подпомагане на дейности по обучение на национално, регионално и местно равнище с цел да се сведе до минимум рискът от цифрово изключване, както и да се въведат специализиране курсове за обучение в областта на електронното управление за държавните служители и лицата, участващи в процеса на вземане на решения; подчертава, че уменията в областта на цифровите технологии са неотменна предпоставка за участие в електронното управление; насърчава разработването на учебни програми за електронно учене, които са признати в Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); счита, че ключов елемент от разработването на електронното управление е непрекъснатият растеж в развитието на цифрови умения; подчертава необходимостта да се води борба срещу дигиталното разделение между географските области, между хората от различни социално-икономически равнища и между поколенията, както и да се предотвратява подобно разделение; призовава държавите членки да проучат предложенията от Плана за действие за електронно управление с цел да се предоставят възможности, по-специално на младите хора, за взаимодействие с административните органи по начини, които отразяват техните навици за общуване в други области от живота им и също така подчертава, че преподаването на умения в областта на цифровите технологии е от особено значение при по-възрастните хора, на които често им липсват умения или увереност при използването на електронни услуги; счита, че държавите членки следва да насърчават ученето през целия живот и да улеснят провеждането на информационни и образователни кампании, включително създаването на мрежи за преподаване на медийна грамотност, с цел гражданите на ЕС да могат да използват пълноценно възможностите, предлагани от новите портали за електронно управление и услуги;

22.

подчертава необходимостта от приобщаващ двоен подход — онлайн и офлайн, с цел да се предотврати изключване, като се имат предвид настоящият процент на цифрова неграмотност и фактът, че над 22 % от европейците — и по-специално възрастните хора — предпочитат да не използват онлайн услуги в отношенията си с публичните администрации; подчертава, че съществуват множество причини и пречки, на които се дължи отказът да се използват онлайн услуги, и те трябва да бъдат преодолени или премахнати, като например липса на информация, на умения или на доверие и погрешни представи; счита, че за да се избегне цифрово изключване или задълбочаване на цифровото разделение следва да бъдат гарантирани достъпът до услуги на електронното управление за гражданите, живеещи в селски, планински или отдалечени райони, както и качеството на тези услуги;

23.

подчертава, че използването на цифровите технологии може да доведе до намаляване на разходите за публичните органи; съзнава, че цифровизацията и другите проблеми, произтичащи от пакетите за модернизация, често се решават в условията на бюджетни ограничения и че по-специално на регионалните и местните органи все още предстои да извършат огромна по своя обем работа през следващите години, което следователно ще наложи не само възприемането на цифрови решения, основаващи се на отворени стандарти, като по този начин се намаляват разходите за поддръжка и се повишава равнището на иновации, но също така и насърчаването на публично-частни партньорства; подчертава, че икономическата ефективност ще се прояви с времето, тъй като инвестициите в цифровизацията ще спомогнат за намаляване на административните разходи в бъдеще; подчертава, че в същото време необходимостта от онлайн и офлайн подход остава неизбежна;

24.

посочва, че при разглеждането на възможностите за цифровизация на отделните административни процедури следва да се имат предвид възраженията, основаващи се на по-висш обществен интерес;

Трансгранично електронно управление на всички административни равнища

25.

подчертава значението на създаването на устойчива трансгранична инфраструктура за електронно управление с цел улесняване на достъпа до и упражняването на четирите основни свободи;

26.

изтъква значението на трансграничните услуги на електронното управление за гражданите в ежедневния им живот и подчертава предимствата, произтичащи от по-нататъшното развитие на електронния обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) и на европейския портал за професионална мобилност EURES, както и на трансграничните услуги за електронно здравеопазване;

27.

приветства различните инициативи на Комисията за разработване на трансгранични цифрови рецепти, по-специално във връзка с оперативната съвместимост и стандартизацията; подчертава обаче, че възприемането на тези решения е прекалено бавно с оглед на стойността и значението на тези услуги за гражданите на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че съществува необходимата уредба за насърчаване на доверието между държавите членки и ускоряване на разработването на трансгранични цифрови рецепти, като се започне със защитата на данните и сигурността на обмена на данни и се стигне до разгръщането на необходимите цифрови инфраструктури и услуги;

28.

призовава Комисията да продължи да развива и насърчава използването на европейския портал за професионална мобилност EURES чрез по-тясно включване и сътрудничество между системите на публичните служби по заетостта и портала EURES с цел да се улесни и засили мобилността на работодателите и на лицата, търсещи работа, в Европейския съюз;

29.

подчертава, че електронното здравеопазване може да подобри в значителна степен качеството на живот на гражданите, като осигури по-достъпно, икономически ефективно и ефикасно здравеопазване за пациентите;

30.

счита, че за да се осигури пълноценното функциониране на трансграничните услуги на електронното управление трябва да бъдат преодолени езиковите бариери, а публичните администрации, особено в граничните региони, следва да предоставят информацията и услугите, които предлагат, на езиците на своите държави членки, но също така и на други съответни европейски езици;

31.

подчертава значението на обмена на най-добри практики, примери и опит с проекти между всички равнища на управление — както в рамките на отделните държавите членки, така и между тях; отчита факта, че финансирани от ЕС големи пилотни проекти като eSENSE, eCODEX и TOOP допринасят в значителна степен за подобряване на трансграничните услуги в Европа;

32.

счита, че цялостният мониторинг на резултатите от електронното управление в държавите членки следва да гарантира, че методиката за отчитане на резултатите взема предвид по подходящ начин особеностите на национално равнище; изтъква ползите от надеждното измерване на резултатите в държавите членки за лицата, участващи в разработването на политики и общественото мнение;

33.

посочва, че оперативната съвместимост, отворените стандарти и свободно достъпните данни са не само с основно значение при трансгранични отношения, но също така са необходими на национално, регионално и местно административно равнище във всяка държава членка, като същевременно се взема предвид необходимостта от защита на данните при преноса на информация;

34.

призовава Комисията и останалите институции на ЕС да служат за пример в областта на електронното управление и да предложат прозрачен и удобен за използване портал за гражданите и предприятията, както и цялостни цифрови услуги, по-специално приложими за финансирането от ЕС и обществените поръчки, и призовава Комисията също така да ускори превода на своите уебсайтове на всички официални езици на ЕС и да полага повече усилия за посочване на най-добрите практики;

Защита на данните и сигурност

35.

изтъква факта, че доверието на гражданите в защитата на личните данни е от основно значение за гарантирането на успеха на Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г. и подчертава, че публичните администрации трябва да обработват лични данни в условията на сигурност и в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и с правилата на ЕС относно неприкосновеността на личния живот, като по този начин ще се засили доверието в цифровите услуги;

36.

подчертава, че следва да се разгледа също така възможността за плана за електронно здравеопазване във връзка с Плана за действие за електронно управление, тъй като то е важна част от него; счита, че събирането и преносът на данни следва да се подобрят и че следва при необходимост да е възможен трансграничен пренос на данни в определени случаи, тъй като това ще улесни предлагането на здравни услуги за всички граждани на ЕС;

37.

посочва, че в същото време на законодателството за защита на данните следва да не се гледа като на пречка, а по-скоро като на отправна точка за разработването на иновативни решения на електронното управление и поради това подчертава необходимостта от ефективни насоки за прилагането на Общия регламент относно защитата на данните, както и за непрекъсната размяна на мнения със заинтересованите страни;

38.

отбелязва, че само 15 % от европейците заявяват, че имат усещането за пълен контрол над използването на техните лични данни; счита, че е важно да се проучи допълнително принципът на собственост върху данните и вярва, че бъдещите мерки могат да се основават на съобщението на Комисията „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ и други свързани с него предложения;

39.

призовава държавите членки да гарантират бързото и цялостно прилагане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, тъй като електронният подпис, електронната идентификация и електронното установяване на автентичността са основните съставни елементи на трансграничните цифрови обществени услуги; подчертава значението на това да се насърчава използването на системи за електронна идентификация съгласно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги от страна на гражданите, предприятията и публичната администрация; в тази връзка подчертава, че приемането на тези ключови предпоставки следва да бъде приоритет както за частния, така и за публичния сектор при разработването на цифрови услуги; поради това призовава Комисията да предприеме действия за улесняване и насърчаване на публично-частното сътрудничество при трансграничното и междусекторното използване на цифрови идентификация и подписи; приветства също така програмата ISA2, която обхваща всички политики на ЕС, налагащи оперативна съвместимост на системите, функциониращи на равнище ЕС и на национално равнище;

40.

подчертава, че мерките за защита на публичните органи от кибератаки и мерките, които им помагат да устояват на такива атаки, са от изключително значение и трябва да бъдат разработени; подчертава необходимостта от подход на европейско равнище в тази област, особено като се има предвид, че за прилагането на принципа за еднократност, който е елемент на Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г., е необходим обмен на данни на гражданите между европейските административни органи;

41.

подчертава, че сигурността на данните трябва да с взема предвид още на етапа на проектиране на приложенията, които трябва са модерни и лесни за употреба, и на административните процеси, които трябва да са ефикасни („сигурност при проектирането“), с цел да се даде възможност на гражданите и предприятията да се възползват в пълна степен от съвременните технологии;

o

o o

42.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 64.

(2)  Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2016)0089.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/11


P8_TA(2017)0206

Годишен доклад за 2015 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба срещу измамите

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно годишния доклад за 2015 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба срещу измамите (2016/2097(INI))

(2018/C 307/02)

Европейският парламент,

като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

като взе предвид доклада на Комисията от 14 юли 2016 г., озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Годишен доклад за 2015 г. относно борбата с измамите“ (COM(2016)0472), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2016)0234, SWD(2016)0235, SWD(2016)0236, SWD(2016)0237, SWD(2016)0238 и SWD(2016)0239),

като взе предвид годишния доклад на OLAF за 2015 г. и доклада за дейността на Надзорния съвет на OLAF за 2015 г.,

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите,

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2016 г., озаглавено „Защита на бюджета на ЕС до края на 2015 г.“ (COM(2016)0486),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/EО (1),

като взе предвид предложението на Комисията от 17 юли 2013 г. за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (2),

като взе предвид предложението на Комисията от 11 юли 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (3),

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (4),

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (5),

като взе предвид доклада от 2015 г. относно несъответствието в приходите от ДДС, изготвен по поръчка на Комисията, и съобщението на Комисията от 7 април 2016 г. относно план за действие във връзка с ДДС (COM(2016)0148),

като взе предвид решението на Съда по дело C-105/14 — Taricco и др. (6),

като взе предвид Специален доклад № 24/2015 на Европейската сметна палата от 3 март 2016 г., озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността — необходими са допълнителни действия“,

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС (7),

като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (8),

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0159/2017),

A.

като има предвид, че де юре държавите членки и Комисията носят споделена отговорност за изпълнението на почти 80 % от бюджета на Съюза; като има предвид обаче, че де факто Комисията и държавите членки, изразходващи тези ресурси, носят отговорност за общия преглед на тези проекти по отношение на осигуряването на определено ниво на контрол; като има предвид, че държавите членки носят основна отговорност за събирането на собствените ресурси, наред с другото, под формата на ДДС и мита;

Б.

като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС следва да бъде ключов елемент от политиката на ЕС за повишаване на доверието на гражданите, като се гарантира, че техните пари се използват правилно и в съответствие с подхода за „оптимално използване на всяко евро“;

В.

като има предвид, че постигането на добро изпълнение чрез процеси на опростяване включва редовно оценяване на вложеното, междинните резултати, последиците/крайните резултати и въздействието чрез одити на изпълнението;

Г.

като има предвид, че член 325, параграф 2 от ДФЕС гласи: „Държавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси.“;

Д.

като има предвид, че съгласно член 325, параграф 3 от ДФЕС държавите членки „организират заедно с Комисията тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти“;

Е.

като има предвид, че различните правни и административни системи на държавите членки представляват трудна среда за преодоляване на нередностите и провеждане на борба с измамите; и като има предвид, че поради това Комисията следва да положи повече усилия, за да гарантира, че борбата срещу измамите се провежда ефективно и води до по-осезаеми и по-задоволителни резултати;

Ж.

като има предвид, че използването на чувствителни данни все по-ясно се откроява като фактор, допринасящ за измамите;

З.

като има предвид, че ДДС е важен източник на приходи за държавите членки, с нарастващ дял, донесъл постъпления от почти 1 трилион евро през 2014 г., и чийто принос към собствените ресурси на ЕС възлиза на 17 667 милиона евро или 12,27 % от общите приходи на ЕС през 2014 г.;

И.

като има предвид, че настоящата система на ДДС, по-специално начинът, по който тя се прилага към трансграничните сделки, може да стане обект на измами и стратегии за избягване на данъци, като само вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“, е довела до загубата на приходи от ДДС в размер на около 50 милиарда евро през 2014 г.;

Й.

като има предвид, че несъответствието в приходите от ДДС възлиза на около 159,5 милиарда евро през 2014 г., като размерът му варира от стойности под 5 % до стойности над 40 % в зависимост от разглежданата държава;

К.

като има предвид, че корупцията засяга всички държави членки, особено под формата на организирана престъпност, и не само обременява икономиката на ЕС, но подкопава демокрацията и принципите на правовата държава в цяла Европа; като има предвид обаче, че точните данни не са известни, тъй като Комисията реши да не публикува данни в доклада относно политиката на ЕС за борба срещу корупцията;

Л.

като има предвид, че измамата е пример за умишлено закононарушение и представлява криминално деяние, и като има предвид, че нередност е неспазване на правилата;

М.

като има предвид, че колебанието в броя на нередностите може да е свързано с преминаването в по-напреднал стадий на многогодишните програмни цикли (с по-високи нива на откриване в края на цикъла, вследствие на приключването на програми), както и с късното докладване от страна на някои държави членки, които са склонни да докладват повечето нередности от предходни многогодишни програми наведнъж;

Откриване и докладване на нередности

1.

отбелязва с безпокойство, че броят на всички докладвани през 2015 г. нередности — свързани и несвързани с измами — се е увеличил значително, с 36 %, което е довело до увеличаване с 5 876 случая на броя на регистрираните нередности в сравнение с 2014 г. и до общ брой от 22 349 случая поради определени конкретни ситуации в областта на политиката на сближаване в две държави членки; отбелязва, че въпреки че броят на нередностите се е увеличил през 2015 г., то сумата, за която се отнасят (3,21 милиарда евро), е намаляла леко, с 1 %, спрямо 2014 г. (3,24 милиарда евро);

2.

изразява загриженост по повод на факта, че въпреки положителния спад от 11 % на броя на нередностите, докладвани като измами, от 1 649 през 2014 г. на 1 461 през 2015 г., сумата, за която се отнасят, се е увеличила с 18 % — от 538 милиона евро през 2014 г. на 637,6 милиона евро през 2015 г.; отбелязва, че фалшивите или подправени документи и декларации представляват най-често срещаните видове измами и техният дял възлиза на 34 %, докато най-големият дял от нередностите, докладвани като измами (52 %), е установен в селскостопанския сектор, а най-високият процент на откриване на всякакви нередности, свързани с измами (75 %), е дело на системите за административен контрол, предвидени в секторните регламенти;

3.

изтъква, че не всички нередности са свързани с измама и че трябва да се прави ясно разграничение между грешка и измама;

4.

счита, че сътрудничеството между Комисията и държавите членки в областта на разкриването на измами не е достатъчно ефективно;

5.

не споделя становището на Комисията, че увеличение на финансовите средства в бюджета на ЕС с 14 % на година би могло да обясни увеличението от 36 % на броя на нередностите;

6.

приветства пакета на Комисията от четири делегирани регламента и четири регламента за изпълнение относно докладването на нередности в областта на споделеното управление, който има за цел да подобри качеството и съгласуваността на информацията относно нередностите и измамите, докладвани от държавите членки; изразява съжаление, че тези регламенти не съдържат разпоредби относно задължителни срокове, в рамките на които държавите членки да докладват за нередностите; изразява съжаление във връзка с факта, че през 2015 г. по отношение на нередностите, докладвани като несвързани с измама, 537 от общо 538 нередности, докладвани от Ирландия, са били свързани с „историческо“ докладване за програмния период 2000—2006 г., че 5 105 от общо 5 619 нередности, докладвани от Испания, са били свързани с нередности от сектора на политиката на сближаване, открити през целия период 2007—2013 г. и докладвани наведнъж през 2015 г.; както и че Нидерландия е докладвала само един случай, свързан със сектора на рибарството през 2014 г., но 53 случая през 2015 г. изтъква, че ситуацията, при която държави членки не представят данните навреме или предоставят неточни данни, се наблюдава от много години насам; подчертава, че е невъзможно да се правят сравнения и обективна оценка на мащаба на измамите в държавите — членки на Европейския съюз;

7.

отбелязва, че съгласно член 27, параграф 3 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, „на всеки пет години Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за функционирането на механизмите, установени с тази директива“; изразява съжаление, че оценката, която беше предвидена за 1 януари 2017 г. най-късно, все още не е публикувана; призовава Комисията да публикува незабавно оценката;

8.

насърчава Комисията да продължи усилията си да разработва програми за опростяване на законодателството на ЕС, като например REFIT; подчертава, че опростяването на правилата и процедурите спомага за намаляване на броя на нередностите, които често са свързани със сложните правила и изисквания; отбелязва, че намалената административна тежест спестява разходи на публичните администрации и на гражданите на ЕС, като също така насърчава бенефициентите да участват в нови програми на ЕС; подчертава, че опростяването на правилата следва да бъде съвместимо с принципа за бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите;

9.

припомня, че държавите членки управляват около 80 % от бюджета на ЕС; поради това счита, че Комисията трябва да им помогне да създадат национални стратегии за борба с измамите;

10.

изразява съжаление във връзка с факта, че не всички държави членки са приели национални стратегии за борба с измамите;

11.

отново призовава Комисията да създаде единна система за събиране на сравними данни от държавите членки относно нередностите и случаите на измама, за да стандартизира процеса на докладване и да осигури качеството и съпоставимостта на предоставяните данни;

12.

приветства приемането на Регламент (ЕС) 2015/1525 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., който подобри настоящата рамка за разкриване и разследване на митнически измами на равнище ЕС и на национално равнище;

13.

оценява усилията на държавите членки да установяват, оценяват и докладват нередности и да прилагат ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите; подчертава, че действията за борба с измамите спомагат за насърчаване на развитието; призовава Комисията да използва също така техническа помощ, с цел да съдейства за укрепването на техническия и административния капацитет на управляващите органи, за да се гарантират ефективни системи за контрол, включително чрез въвеждане на по-опростени и по-прозрачни начини за кандидатстване, които могат да намалят рисковете от измами и да гарантират, че всяка загуба може да бъде възстановена; препоръчва подобряване на прозрачността на всички равнища на управление на проектите; насърчава Комисията и държавите членки да продължават в същата посока, като в системите и процедурите за контрол включват постепенно систематичното използване на компютърни инструменти за провеждане на борба с нередностите; призовава Комисията да изготви и приеме специални насоки за оказване на помощ на националните органи при установяването на нередности;

Приходи — собствени ресурси

14.

изразява загриженост във връзка със загубите поради несъответствие в приходите от ДДС и измами с ДДС в рамките на Общността, които са довели до загуба на приходи на стойност съответно 159,5 милиарда евро и 50 милиарда евро през 2014 г.; отбелязва, че само две държави членки — Обединеното кралство и Белгия, събират и разпространяват статистически данни относно загубите на приходи, причинени от трансгранични измами с ДДС;

15.

посочва, че Комисията няма достъп до информацията, обменяна между държавите членки, с оглед предотвратяване и борба с вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“; счита, че Комисията следва да има достъп до Еврофиск с цел по-добър контрол, оценка и усъвършенстване на обмена на данни между държавите членки; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на Еврофиск, така че да улеснят и ускорят обмена на информация със съдебните и правоприлагащите органи, например Европол и OLAF, както препоръчва Сметната палата; призовава държавите членки и Съвета да предоставят на Комисията достъп до тези данни с цел насърчаване на сътрудничеството, укрепване на надеждността на данните и провеждане на борба с трансграничната престъпност;

16.

отбелязва, че системата за обмен на информация за ДДС (VIES) се е доказала като полезен инструмент в борбата с измамите, като предоставя възможност на данъчните органи да хармонизират данните за търговците в отделните държави; призовава държавите членки да подобрят сроковете за отговор във връзка с предоставянето на информация, отговорите при запитвания и реагирането на сигнали за грешки, както препоръчва Европейската сметна палата;

17.

отбелязва плана за действие на Комисията във връзка с ДДС „Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС“, публикуван на 7 април 2016 г.; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че публикуването на документа „Мерки за подобряване на сътрудничеството между данъчните администрации и с митническите и правоприлагащите органи и за укрепване на капацитета на данъчните администрации“, което беше предвидено в плана за действие за 2016 г., ще бъде забавено с една година; подчертава, че проблемите, свързани с трансграничните измами с ДДС, се нуждаят от силни, координирани и бързи мерки; следователно настоятелно призовава Комисията да ускори своите процедури и да намери решения за избягване на загубата на данъчни приходи в ЕС и в държавите членки;

18.

подчертава, че прилагането на краткосрочни мерки за справяне със загубите на ДДС не бива да забавя предложението на Комисията за окончателна система на ДДС, предвидено в плана за действие;

19.

отбелязва с известно задоволство, че рязкото увеличаване на сумата на традиционните собствени ресурси (ТСР), засегната от измами през 2014 г., е било еднократно и че равнищата за 2015 г. (427 милиона евро) са се върнали към средните стойности за периода 2011—2015 г.; изразява недоволството си обаче, че някои държави членки не съобщават за никакви случаи на нередности, свързани с ТСР;

20.

настоятелно призовава държавите членки да възстановяват по-бързо дължимите суми на ТСР, и по-специално тези държави членки, които имат най-големи суми за възстановяване; настоятелно призовава Гърция, Румъния, Латвия, Малта и Нидерландия да подобрят събирането на ТСР, тъй като техният процент на дължими ТСР продължава да бъде значително над средното равнище за ЕС от 1,71 % — съответно 8,95 %, 5,07 %, 5,04 %, 3,84 % и 3,81 %;

21.

отбелязва, че броят на доброволно докладваните случаи на нередности нараства и призовава държавите членки да адаптират по съответен начин своите стратегии за митнически проверки, като вземат предвид резултатите от доброволното докладване;

22.

обръща специално внимание на факта, че 75 % от всички случаи, докладвани като свързани с измами, се отнасят до стоки като тютюневи изделия, електрически машини, обувки, текстил, желязо и стомана, както и че като държави на произход на тези стоки най-често се посочват Китай, Обединените арабски емирства, САЩ, Беларус, Русия и Украйна; подчертава, че Китай е основната държава на произход (80 %) на фалшифицирани стоки, следвана от Хонконг, Обединените арабски емирства, Турция и Индия; изисква от Комисията да изтъкне тези проблеми по време на търговски преговори с тези държави;

23.

подчертава факта, че контрабандата на стоки, облагани с високи данъци, причинява значителни загуби на приходи за бюджета на ЕС и за бюджетите на държавите членки и че според оценките преките загуби на митнически постъпления в резултат само на контрабандата на цигари надхвърлят 10 милиарда евро годишно;

24.

отбелязва със загриженост, че контрабандният внос на тютюневи изделия в ЕС се е увеличил през последните години и според оценките представлява загуба на публични приходи в бюджета на ЕС и в бюджетите на държавите членки в размер на 10 милиарда евро годишно и същевременно е важен източник на организирана престъпност, включително тероризъм; подчертава, че незаконната търговия с тютюневи изделия причинява сериозни щети както на законната търговия, така и на националните икономики; освен това отбелязва, че значителна част от контрабандните тютюневи изделия са с произход Беларус; призовава ЕС и държавите членки да окажат натиск върху Беларус да провежда борба с незаконната търговия с тютюневи изделия и с организираната престъпност, както и да наложат санкции, ако е необходимо; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си в тази област;

25.

приветства успешните резултати от множеството съвместни митнически операции, включващи сътрудничеството на OLAF и държавите членки с различни служби от трети държави, които доведоха до конфискация, наред с другото, на 16 милиона къса цигари и 2 тона канабис; отбелязва, че при провеждането на операция „Балтика“, ръководена от полските митнически органи, в сътрудничество с OLAF, Европол и пет държави членки (Финландия, Естония, Латвия, Литва и Швеция), бяха иззети 13 милиона къса цигари, идващи от трети държави като Беларус и Русия;

26.

отбелязва 241-те случая на докладвани контрабандни цигари, включващи загуба на ТСР, оценявана на 31 милиона евро; поставя под въпрос бдителността на митническите служби на определени държави членки, които не са докладвали нито един случай на контрабанда на цигари през 2015 г.;

27.

отбелязва, че митническият контрол, извършван по време на митническото оформяне на стоките, и проверките на службите за борба с измамите са били най-успешните методи за разкриване на случаи на измама в приходната част на бюджета на ЕС през 2015 г.;

28.

изразява дълбока загриженост, че намаляването на митническите служители може да повлияе отрицателно върху броя на проверките и следователно да окаже отрицателно въздействие върху разкриването на действия, целящи измама, в приходната част на бюджета на ЕС;

29.

отново заявява, че ефективният митнически контрол е ключов елемент в защитата на финансовите интереси на ЕС и че бюджетните мерки не следва да възпрепятстват органите на държавите членки да изпълняват задачите си;

30.

изразява загриженост относно митническите проверки и свързаното с тях събиране на мита, които са един от собствените ресурси в бюджета на ЕС; изтъква, че проверките за това дали вносителите спазват правилата относно митническите тарифи и вноса се осъществяват от митническите органи на държавите членки и призовава Комисията да гарантира, че проверките по границите на ЕС са целесъобразни и хармонизирани, като гарантира по този начин сигурността, безопасността и икономическите интереси на ЕС, и да поеме ангажимент по-специално за борба с търговията с незаконни и фалшифицирани стоки;

31.

приветства препоръката на Комисията държавите членки да търсят добър баланс между улесняването на търговията и защитата на финансовите интереси на ЕС; в това отношение посочва бързите процедури на митническите органи за дружества, считани като нискорискови, като това само по себе си може да бъде добра система за бързо освобождаване на стоките от митница, но се оказва уязвимо място за корупционни практики на митническите служители;

Разходи

32.

признава ниското равнище на докладваните нередности (както свързани, така и несвързани с измами) по отношение на финансовите средства, пряко управлявани от Комисията, което е под 0,7 %; изисква от Комисията по-подробна информация за възстановените суми от законно пребиваващи лица от държави извън ЕС от неправилно управлявани средства на ЕС под прякото управление на Комисията;

33.

отбелязва, че през 2015 г. броят на докладваните като свързани с измами нередности, касаещи разходи, е намалял с 10 %;

34.

отбелязва, че откритите свързани и несвързани с измама нередности по разходната част представляват 1,98 % от плащанията от бюджета на ЕС за 2015 г.;

35.

отбелязва, че през 2015 г. броят на докладваните свързани с измама нередности за националните ресурси в разходната част на бюджета е бил с 14 % по-нисък, отколкото през 2014 г., и че засегнатата сума е била с 8 % по-висока; изразява загриженост във връзка с факта, че през 2015 г. по този раздел броят на несвързаните с измама нередности се е увеличил с 28 %, а засегнатата сума се е увеличила с 44 %;

36.

изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че броят на докладваните свързани и несвързани с измами нередности по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) се е увеличавал ежегодно в продължение на поне пет последователни години, като броят на докладваните случаи е нараснал от 1 970 през 2011 г. на 4 612 през 2015 г.; все пак отбелязва, че броят на нередностите, засягащи ЕФГЗ, е останал на стабилно равнище с течение на времето (+6 % в сравнение с 2014 г. и 10 % в сравнение с 2011 г.), а нередностите, свързани с ЕЗФРСР, са се увеличавали непрекъснато; отбелязва, че засегнатата финансова сума е намаляла от 211 милиона евро през 2011 г. на 119 милиона евро през 2012 г., но след това непрекъснато е нараствала до 394 милиона евро през 2015 г., а равнището на докладваните нередности по ЕЗФРСР е стигнало близо до 2 % от целия фонд; настоятелно призовава държавите членки с най-голям брой докладвани като несвързани с измама нередности — Румъния, Италия, Испания, Полша, Унгария, Португалия и Литва, незабавно и ефективно да урегулират положението, за да обърнат тази тенденция;

37.

изразява съжаление, че повече от две трети от очакваното равнище на грешки за разходите по ЕФРР за 2015 г. са в резултат от липсата на оправдателни документи за обосноваване на разходите и неспазване на правилата за обществените поръчки; посочва, че за да бъде ефективен мониторингът е необходима пълна прозрачност, включително по отношение на подизпълнителите; призовава Комисията и държавите членки незабавно да обърнат внимание на тези недостатъци; призовава Комисията да наблюдава и да направи възможно най-скоро оценка на транспонирането в националните разпоредби на директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/EС за обществените поръчки;

38.

изразява загриженост във връзка с разликата в броя на нередностите, докладвани от отделните държави членки; посочва, че наличието на голям брой докладвани нередности може да се дължи и на националните системи за контрол, които разполагат с повече възможности за засичане и разкриване на нередности; настоятелно призовава Комисията да продължи да полага всички усилия, за да подкрепя държавите членки за подобряване на нивото и качеството на проверките, включително чрез координационната служба за борба с измамите, както и за приключване на изготвянето на национални стратегии за борба с измамите във всички държави членки;

39.

приветства факта, че до края на 2015 г. шест държави членки са приели национални стратегии за борба с измамите, и призовава останалите държави членки да приключат бързо текущите процеси по приемане и да разработят свои национални стратегии за борба с измамите;

40.

изразява дълбока загриженост, че свързаните и несвързаните с измама нередности, отнасящи се до общата политика в областта на рибарството, през 2015 г. са се удвоили в сравнение с 2014 г. и броят им е рекордно висок — 202 случая (19 случая на нередности, свързани с измама, и 183 случая на нередности, несвързани с измама), засягащи сума от 22,7 милиона евро (3,2 милиона евро за случаите, свързани с измама);

41.

подчертава, че опростяването на административните правила ще намали броя на несвързаните с измама нередности, ще спомогне за установяването на случаи на измама и ще направи средствата на ЕС по-достъпни за бенефициентите;

42.

изразява съжаление във връзка с факта, че по политиката на сближаване се отчита рязко увеличение на броя на докладваните несвързани с измама нередности, които между 2014 и 2015 г. са се увеличили със 104 % за програмните периоди преди 2007—2013 г. и със 108 % за програмния период 2007—2013 г.; все пак отбелязва, че финансовите суми, засегнати от несвързани с измама нередности, са се увеличили с не повече от 9 % през 2015 г. в сравнение с 2014 г.; изразява загриженост освен това във връзка с факта, че през 2015 г. броят на свързаните с измама нередности се е увеличил с 21 %, а засегнатата сума — със 74 %;

43.

счита, че извършването на сравнителен анализ на данните, съдържащи се в годишния доклад, със съпоставими данни за националните разходни схеми, включително относно нередности и измами, може да помогне за формулиране на целенасочени заключения относно разходването на средства за политиката на сближаване, включително по отношение на потребностите от изграждане на капацитет;

44.

в тази връзка посочва Специален доклад № l0/2015 г. на Европейската сметна палата, в който се препоръчва, наред с другото, Комисията и държавите членки да инвестират в изготвянето на систематичен анализ на грешките при обществените поръчки, и призовава Комисията да представи на Парламента този подробен анализ; приканва Комисията по-специално да изрази становището си относно повтарящите се грешки и да обясни защо такива грешки не се разглеждат като индикация за потенциално измамни дейности; призовава Комисията да финализира бързо Насоките за обществените поръчки в съответствие с новоприетата Директива за обществените поръчки;

45.

посочва, че пълната прозрачност при отчитането на разходите е от съществено значение, особено по отношение на инфраструктурните дейности, финансирани директно чрез фондове или финансови инструменти на ЕС; призовава Комисията да предостави на гражданите на ЕС пълен достъп до информацията за съфинансираните проекти;

46.

изисква подробни обяснения от Комисията относно причините за големия размер на свързаните с измами случаи в областта на научните изследвания и технологичното развитие, иновациите и предприемачеството, който се е увеличил от 6 на 91 докладвани случая годишно за програмния период 2007 — 2013 г. (съответстващи на сума в размер на 263 милиона евро), което представлява над 20 % от всички докладвани случаи на измами в областта на политиката на сближаване;

47.

приветства общия спад на докладваните нередности при предприсъединителната помощ; отбелязва обаче, че броят на нередностите по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП I) непрекъснато нараства, като Турция е източник на 46 % от случаите, представляващи 83 % от сумата на докладваните нередности; приканва Комисията да разгледа възможността за прилагане на принципа „повече усилия за повече помощ“ в отрицателен смисъл („по-малко усилия за по-малко помощ“), като се има предвид настоящата политическа ситуация в Турция, която създава пряка заплаха за капацитета за усвояване на държавата;

Установени проблеми и необходими мерки

По-добро докладване

48.

изразява съжаление за това, че въпреки многобройните призиви на Парламента за установяване на единни принципи за докладване във всички държави членки, положението остава крайно незадоволително и все още съществуват значителни разлики в броя на свързаните и несвързаните с измами нередности, докладвани от всяка държава членка; счита, че този проблем създава изкривена картина на реалното положение по отношение на броя на извършвани нарушения и защитата на финансовите интереси на ЕС; отново призовава Комисията да положи сериозни усилия за уеднаквяване на различните подходи на държавите членки за предотвратяване, разкриване и докладване на нередности и различните тълкувания при прилагането на правната уредба на ЕС; призовава за създаването на единна система за докладване;

49.

повтаря призива си към Комисията да разработи система, при която компетентните органи да могат да обменят информация, за да се осигури възможност за извършването на кръстосана проверка на счетоводни записи за операции между две или повече държави членки, с цел предотвратяване на трансгранични измами по отношение на структурните и инвестиционните фондове, като по този начин се гарантира широкообхватен и цялостен подход към защитата на финансовите интереси на държавите членки;

50.

обръща внимание на заключенията в проекта за сътрудничество, финансиран от програма „Херкулес III“ в областта на борбата с измамите, където Комисията се призовава да представи специално законодателно предложение за взаимна административна помощ по отношение на структурните и инвестиционните фондове, тъй като такъв инструмент за правно сътрудничество е необходим за избягване на рисковете от незаконно присвояване на средства, като за отправна точка се взема текущата средносрочна оценка на прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF);

51.

посочва, че при извънредни ситуации, като например използването на финансови средства за бежанци, често има изключения от нормалните процедури за възлагане на обществени поръчки, включващи пряк достъп до финансови средства; призовава Комисията да осъществява по-ефективен надзор върху използването на подобни изключения и широко разпространената практика за разделяне на договори при възлагането на обществени поръчки, така че да не се надвишават праговете, като по този начин се избягват редовните процедури за възлагане на обществени поръчки;

52.

подкрепя Комисията в подхода ѝ да препоръча засилване на действията на държавите членки, които продължават да докладват много нисък брой нередности, свързани с измами, във връзка с разкриването и/или докладването на измами;

53.

приветства увеличаването на обема на публикуваните от Комисията данни за свързаните и несвързаните с измами нередности, както и за качеството на статистическата оценка на докладваните нередности;

54.

призовава държавите членки да ратифицират изцяло Директивата на ЕС относно изпирането на пари чрез въвеждането на публичен регистър за действителните собственици на дружествата, включително и тръстовете;

55.

посочва, че много държави членки нямат специални закони срещу организираната престъпност, въпреки че участието на тази престъпност в трансгранични дейности и сектори, засягащи финансовите интереси на ЕС, като например контрабанда или фалшифициране на валута, непрекъснато се увеличава; счита, че е важно държавите членки да приемат мерките, посочени в резолюциите му относно борбата срещу организираната престъпност (9);

56.

подчертава, че превенцията следва да включва работа за непрекъснато обучение и подкрепа за персонала, отговарящ за управлението и контрола на финансовите средства в рамките на компетентните органи, както и обмен на информация и най-добри практики между държавите членки; посочва решаващата роля на местните и регионалните органи и на заинтересованите страни в борбата срещу измамите; призовава Комисията и държавите членки да спазват разпоредбите, определящи предварителните условия в политиката на сближаване, по-специално в областта на обществените поръчки; призовава държавите членки да засилят своите усилия в областите, изтъкнати в годишния доклад на Комисията, по-специално що се отнася до обществените поръчки, финансовите престъпления, конфликта на интереси, корупцията, подаването на сигнали за нарушения и определението за измами;

57.

препоръчва предприемането на стъпки за подобряване на възприемането на мерки за опростяване за периода 2014—2020 г. и предвид регулаторната уредба за периода след 2020 г. за европейските структурни и инвестиционни фондове като инструмент за намаляване на риска от нередности в резултат на грешки; подчертава значението на прилагането на принципа на единния одит; счита, че опростяването на правилата и процедурите ще спомогне за намаляване на несвързаните с измами нередности; насърчава държавите членки и техните местни и регионални органи да споделят най-добрите практики в това отношение, като винаги се отчита необходимостта от подходящ баланс между инструментите за бдителност и опростените процедури;

По-добър контрол

58.

приветства факта, че предварителните и последващите „проверки на Общността“ засичат все повече случаи на нередности; счита обаче, че е по-лесно загубите да бъдат предотвратени, отколкото възстановени, и че винаги следва да се предвиждат разпоредби за предварителна независима оценка на финансираните проекти; затова настоятелно призовава държавите членки да извършват по-добре предварителните проверки с помощта на Комисията и да използват цялата налична информация с цел предотвратяване на грешки и нередовни плащания, свързани с фондовете на ЕС; в тази връзка припомня, че бюджетните ограничения не могат да бъдат изтъквани като причина за намаляване броя на служителите, занимаващи се с тези предварителни проверки, тъй като предотвратяването на нередностите се изплаща;

59.

насърчава Комисията да засили допълнително своята надзорна роля чрез одитни, контролни и инспекционни дейности, планове за корективни мерки и писма за ранно предупреждение, с оглед намаляване на нередностите;

60.

настоятелно призовава Комисията да продължава да прилага своята строга политика за временно прекъсване и спиране на плащанията като превантивна мярка срещу нередностите, засягащи бюджета на ЕС, съгласно съответното правно основание;

61.

подкрепя програмата „Херкулес III“, която е добър пример за подхода за „оптимално използване на всяко евро“; подчертава значението на тази програма и нейния принос за укрепване на капацитета на митническите органи за контрол по отношение на трансграничната престъпност, както и за предотвратяване достигането до държавите членки на фалшифицирани и контрабандни стоки; призовава Комисията да предостави междинна оценка на резултатите, постигнати по програмата „Херкулес III“ във връзка с нейните цели, и да следи използването и ефективността на безвъзмездните средства, отпускани по програмата;

62.

призовава Комисията да проучи възможността за задължително използване на инструмента за измерване на риска от измами „Arachne“ от всички държави членки, с цел засилване на мерките за борба с измамите;

63.

очаква с нетърпение междинната оценка на Комисията през 2018 г., за да се установи дали новата регулаторна структура за политиката на сближаване допълнително предотвратява и намалява риска от нередности, включително от измами, и очаква с нетърпение също така да получи подробна информация относно въздействието на новите разпоредби в областта на управлението и системите за контрол както по отношение на риска от нередности и измами, така и по отношение на общото прилагане на политиката;

64.

счита, че трябва да се направи оценка на системата за финансов контрол на Кохезионните фондове преди приемането на новата многогодишна финансова рамка (МФР), за да се коригират недостатъците на системата;

65.

подчертава, че в своята междинна оценка на политиката на сближаване, която трябва да бъде извършена през 2018 г., Комисията следва да отчете необходимостта от предотвратяване и намаляване на риска от нередности, включително такива, свързани с измама; изразява съжаление, че сложните процедури намаляват привлекателността на финансирането от фондовете на ЕС; изисква от Комисията да анализира ползите от въвеждане на стимули за повишаване на ефективността на разходите; призовава Комисията да създаде механизъм за обмен на информация между компетентните национални органи, за да се направи кръстосано сравнение на счетоводната документация за операциите, извършвани между държавите членки, с цел да се подпомогне установяването на евентуални транснационални измами в контекста на МФР за периода 2014—2020 г.;

66.

изразява своята загриженост по отношение на степента на сътрудничество между всички контролни структури в държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят инициативите за укрепване на капацитета за координиране между контролните структури, по-специално между тези, които действат на първата линия на контрол, в пряк контакт с бенефициентите; изтъква, че измамите и корупцията придобиват все по-транснационален характер; подчертава в тази връзка, че е желателно да се създаде независима европейска прокуратура, за да се защитават финансовите интереси на ЕС, като в същото време се предприемат стъпки, за да се гарантират ясни отношения между тази европейска прокуратура и съществуващите органи на ЕС и се установи ясно разграничение на съответните им правомощия, за да се избегне всяко ненужно припокриване;

Защита на валутата на ЕС

67.

приветства факта, че Директива 2014/62/ЕС влезе в сила през 2014 г., като съгласно тази директива действия, извършени умишлено, напр. фалшифициране или подправяне на пари, пускането им в обращение, а също така и подбудителството, помагачеството и опитите да се направи това, се считат за престъпление; изразява съжаление във връзка с факта, че Белгия, Франция и Ирландия все още не са транспонирали директивата в предвидения срок, а именно до 23 май 2016 г.;

68.

отбелязва, че според Европейската централна банка от въвеждането на еврото през 2002 г. подправените парични знаци са довели до финансови загуби в размер на най-малко 500 милиона евро в икономиката на ЕС до 2016 г.;

Подаване на сигнали за нередности

69.

подчертава ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за предотвратяването, разкриването и докладването на измами и необходимостта тези лица да бъдат защитени; приветства факта, че през 2015 г. Комисията стартира „Програмата за обмен на опит“, за да се координират и обменят най-добри практики за предотвратяване на корупцията в сътрудничество с държавите членки;

70.

подчертава, че корупцията и измамите имат съществено отрицателно въздействие върху финансовите интереси на ЕС и въпреки че ЕС разполага с контролен механизъм на много равнища, ролята на отделното лице е абсолютно незаменима на най-ниското равнище на системата на контрол; подчертава, че поради тази причина за лицата, подаващи сигнали за нередности, трябва да има ясна позиция в законодателните уредби на ЕС и държавите членки, която ясно да определя техните права и задължения; призовава Комисията и държавите членки да гарантират минимално равнище на защита на европейците, подаващи сигнали за нередности;

71.

приветства факта, че Парламентът, Комисията, Съветът, Съдът, Сметната палата, Европейската служба за външна дейност, Европейският икономически и социален комитет, Комитетът на регионите, Европейският омбудсман, Европейският надзорен орган по защита на данните и по-голямата част от агенциите на ЕС са въвели вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в съответствие с членове 22а, 22б и 22в от Правилника за длъжностните лица, и очаква по-нататъшни подобрения във връзка с правилата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности;

72.

припомня своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, в защитата на финансовите интереси на ЕС (10), и призовава държавите членки и Комисията да приложат своевременно направените в нея препоръки и да информират Парламента относно последващите действия във връзка с тази резолюция; повтаря отново призива си до Комисията спешно да представи законодателно предложение за защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, с цел ефективно предотвратяване и борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

Корупция

73.

отбелязва, че през 2015 г. борбата с корупцията е останала приоритет в рамките на европейския семестър и свързания процес на икономическо управление; приветства предприетите мерки в рамките на тази борба, като например организирането на срещи с националните звена за контакт на държавите членки, стартирането на „Програмата за обмен на опит“ за държавите членки и участието на OLAF от името на Комисията в европейски и международни форуми за борба с корупцията;

74.

изразява съжаление относно факта, че Комисията вече не чувства нуждата да публикува доклада на ЕС за борба с корупцията, което засегна оценката на мащаба на корупцията през 2015 г.; изразява съжаление, по-конкретно, че това решение е било взето без обсъждане с Парламента; счита, че каквито и да са намеренията на Комисията относно борбата с корупцията, тази отмяна в последния момент изпраща погрешно послание не само на държавите членки, но и на гражданите; отбелязва, че откакто е станал страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията („Конвенцията“) на 12 ноември 2008 г., Европейският съюз не е участвал в механизма за преразглеждане, предвиден в Конвенцията, нито е направил първата стъпка към попълване на самооценка на начина, по който изпълнява своите задължения съгласно Конвенцията; призовава Европейския съюз да изпълни своите задължения съгласно Конвенцията, като попълни самооценка на начина, по който изпълнява своите задължения съгласно Конвенцията, и участва в механизма за партньорски проверки; настоятелно призовава Комисията да преразгледа своето мнение относно доклада на ЕС за борба с корупцията; призовава Комисията да извърши допълнителен анализ както на равнище институции на ЕС, така и на равнище държави членки относно средата, в която се прилагат политиките, с цел да се установят присъщите критични фактори, уязвими области и рискови фактори, които водят до корупция;

75.

призовава ЕС да кандидатства за членство в Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO) възможно най-скоро и призовава Европейският парламент да бъде информиран редовно относно напредъка във връзка с кандидатурата за членство;

76.

повтаря становището си, че корупцията е огромно предизвикателство за ЕС и държавите членки и че без ефективни антикорупционни мерки тя подкопава икономическите резултати на ЕС, принципите на правовата държава и надеждността на демократичните институции в Съюза;

77.

настоятелно призовава Комисията да публикува втория доклад за борбата с корупцията и да представя тези доклади редовно, за да информира обществеността за постиженията в борбата с корупцията, наред с останалото в контекста на „Програмата за обмен на опит в борбата с корупцията“;

78.

разтревожен е от резултатите от проучване, които показват по-висок риск от измами и корупция, когато държавите членки изразходват европейски средства, особено когато делът на европейското финансиране е значително над 50 % от общите разходи; поради това счита, че в тези случаи държавите членки не спазват изцяло член 325, параграф 2 от ДФЕС, съгласно който държавите членки трябва да приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси; поради това призовава държавите членки да спазват напълно принципа на член 325, параграф 2, а Комисията да гарантира, че наистина го правят;

79.

повтаря призива си към Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии въз основа на изискванията, изложени в Стокхолмската програма, с оглед измерване на равнището на корупция в държавите членки и оценка на техните политики за борба с корупцията; приканва Комисията да разработи индекс за корупцията, за да позиционира държавите членки; счита, че индексът за корупцията би могъл да представлява солидна основа, която Комисията би могла да използва за определяне на своя специфичен за всяка държава контролен механизъм, когато проверява как са изразходвани средствата на ЕС;

Разследваща журналистика

80.

счита, че разследващата журналистика играе ключова роля за стимулиране на необходимото равнище на прозрачност в ЕС и в държавите членки; счита, че разследващата журналистика следва да бъде насърчавана и подкрепяна със законни средства както в държавите членки, така и в ЕС, и подкрепя подготвителното действие за създаване на схема за предоставяне на безвъзмездни средства за трансгранична разследваща журналистика, които ще бъдат разпределяни от организация-посредник, а именно Европейския център за свобода на печата и медиите в Лайпциг;

Директива за защита на финансовите интереси и Регламент за създаване на Европейска прокуратура

81.

приветства успешно приключилите преговори по предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директивата за защита на финансовите интереси), с включването на измамите с ДДС в нейното приложно поле; отбелязва, че директивата определя видовете измамническо поведение, които трябва да бъдат криминализирани, и предоставя определение за „корупция“;

82.

припомня своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно Европейската прокуратура и Евроюст (11), която потвърждава отдавнашната подкрепа на Парламента за създаването на ефективна и независима Европейска прокуратура с цел намаляване на настоящото фрагментиране на националните усилия за правоприлагане за защита на бюджета на ЕС; счита, че наличието на ефективна Европейска прокуратура ще укрепи борбата срещу измамите в ЕС, при условие че бъде обезпечена с необходимите правни разпоредби и е в състояние да работи ефективно с другите съществуващи органи на ЕС и органите на държавите членки; припомня, че приложното поле на Директивата за защита на финансовите интереси определя пряко обхвата на мандата на Европейската прокуратура; отбелязва със загриженост различаващите се становища в Съвета относно Европейската прокуратура, както е предвидено в член 86 от ДФЕС; счита, че неговите разпоредби не се прилагат чрез засилено сътрудничество; счита, че Европейската прокуратура може да бъде ефективна само ако приложното ѝ поле обхваща всички държави членки; призовава държавите членки да преразгледат позицията си и да направят всичко възможно, за да постигнат консенсус в Съвета;

Тютюневи изделия

83.

посочва решението на Комисията да не поднови споразумението с „Филип Морис Интернешънъл Корпорейшън“ (PMI), което изтече на 9 юли 2016 г.; припомня, че на 9 март 2016 г. ЕП изиска от Комисията да не подновява, удължава или предоговаря споразумението с PMI след датата на изтичането му; счита, че другите три споразумения (с „Бритиш американ табако“ (BAT), „Джапан табако интернешънъл“ (JTI) и „Империъл табако лимитид“ (ITL)) не следва да бъдат подновени;

84.

настоятелно призовава Комисията да предприеме на равнище ЕС всички необходими мерки за проследяване на тютюневи изделия на PMI и да предприеме правни действия за всяко незаконно изземане на продукти на този производител до пълното прилагане на всички разпоредби на Директивата за тютюневите изделия, така че да не настъпи регулаторен вакуум между изтичането на срока на действие на Споразумението с PMI и влизането в сила на Директивата за тютюневите изделия и Рамковата конвенция за контрол на тютюна;

85.

отбелязва, че в съответствие с призива на Парламента в неговата резолюция от 9 март 2016 г. относно споразумението за тютюна (споразумението с PMI) (12) Комисията трябва да представи план за действие за борба с незаконната търговия с тютюневи изделия, включително високия дял немаркови цигари (т.нар. „евтини бели цигари“); настоятелно призовава Комисията да представи на Парламента без по-нататъшно забавяне предложение за такъв план за действие;

86.

приветства подкрепата на Комисията за своевременното ратифициране на Протокола на СТО за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, който е първият многостранен правен инструмент за цялостно справяне с проблема с контрабандата на цигари в световен мащаб, и призовава за своевременното му ратифициране и прилагане;

87.

припомня, че досега са го ратифицирали 25 страни, от които едва седем държави — членки на ЕС и ЕС като цяло; призовава настоятелно държавите — членки на ЕС да ратифицират Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия;

Разследвания и ролята на OLAF

88.

изразява съжаление, че въпреки уверенията на OLAF, че прави всичко възможно, за да съкрати продължителността на своите разследвания, от 2012 г. насам продължителността на нейната фаза на разследване се е увеличавала непрекъснато — от 22,5 месеца на 25,1 месеца за приключените случаи и от 17,3 месеца на 18,7 месеца за всички случаи;

89.

отбелязва ролята на OLAF в рамките на различни съвместни митнически операции за предотвратяване на загуби за бюджета на ЕС и изисква от OLAF да включи в своите бъдещи годишни доклади повече информация и конкретни данни относно своя принос за защитата на приходната част на бюджета на ЕС;

90.

изразява загриженост относно споменатото в последния годишен доклад на OLAF увеличение на броя на случаите на трансгранични измами; призовава Комисията да извърши оценка на използването на съвместни операции в съответствие с методите и процедурите, които вече са използвани успешно в по отношение на митниците, а също така в разходната част, въз основа на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013;

91.

подкрепя участието на OLAF в национални и международни срещи във връзка с борбата с измамите, като например Европейската мрежа от звена за контакт срещу корупцията, която през ноември 2015 г. прие Парижката декларация за засилване на борбата с корупцията;

92.

подчертава, че са направени редица положителни стъпки в провеждането на борба с измамите; приветства в този контекст неотдавнашното създаване към ОЛАФ на ново разследващо звено за европейските структурни и инвестиционни фондове;

93.

призовава OLAF в своите годишни отчети за дейността да сравнява своите препоръки за възстановяване на финансови средства със сумите, възстановени в действителност;

94.

припомня, че с оглед на принципа на лоялно взаимно сътрудничество между институциите, принципа на добра администрация и изискването за правна сигурност OLAF и неговият надзорен съвет трябва да организират сътрудничеството си въз основа на работните си протоколи при пълно спазване на приложимите правни разпоредби;

95.

приветства анализа на OLAF на последващите мерки на държавите членки във връзка със съдебните препоръки на OLAF, направени между 1 януари 2008 г. и 31 декември 2015 г., като обобщение на главните причини за непредприемането на последващи мерки във връзка с неговите препоръки; при все това отбелязва, че събраните в документа данни се отнасят само до съдебните препоръки, без да вземат предвид административните, дисциплинарните и финансовите препоръки, така че не са представителни за цялостните последващи мерки във връзка с препоръките на OLAF; призовава Комисията да даде изчерпателен отговор на неотдавна публикувания анализ на OLAF на последващите мерки на държавите членки във връзка със съдебните препоръки на OLAF и изисква от OLAF да добави към годишния си доклад глава относно последващите действия във връзка с тези препоръки; призовава OLAF, в сътрудничество с Комисията, да предостави подборен анализ, включващ цифри за възстановяването на финансови средства на ЕС;

96.

изразява съжаление относно факта, че близо една трета (94 от 317) от съдебните препоръки на OLAF, направени между 2008 и 2015 г. до компетентните органи, са били отхвърлени поради недостатъчни доказателства; призовава Комисията да направи оценка как административните разследвания биха могли да бъдат използвани по-добре в съдебните дела; насърчава компетентните органи на държавите членки да предоставят подробна информация относно причините за отхвърлянията, за да може OLAF да адаптира по-добре препоръките си към националните закони;

97.

счита, че делът на препоръките на OLAF, изпратени до националните органи, които са довели до повдигане на обвинение (около 50 %) не е достатъчен; призовава органите на държавите членки да подобрят своето равнище на сътрудничество с OLAF; призовава държавите членки, Комисията и OLAF да определят условия, които гарантират допустимостта на доказателствата, предоставени от OLAF; насърчава органите на държавите членки и OLAF да извършват съвместни разследвания, за да постигнат оптимални резултати;

98.

настоятелно призовава Комисията, предвид изтичащия мандат на генералния директор на OLAF, да започне незабавно процедура за покана за представяне на предложения за нов генерален директор и да започне процеса на консултация с Парламента;

99.

призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и да представи предложение за засилване на разследващите правомощия на OLAF; препоръчва да бъдат заделени повече средства за OLAF, за да се даде възможност на службата да разследва много повече докладвани случаи на предполагаема измама;

100.

изразява загрижеността си по отношение на несъответствието между информацията, която OLAF получава от публични и частни източници в държавите членки; призовава Комисията да подкрепя инициативи, които са насочени към увеличаване на събирането на публична информация, и призовава държавите членки да повишат качеството на предоставяните данни;

101.

отбелязва, че досега съдебните препоръки на OLAF са имали само ограничено изпълнение в държавите членки; счита, че подобно положение не може да се толерира и призовава Комисията да гарантира пълното изпълнение на препоръките на OLAF в държавите членки;

102.

изразява съжаление във връзка с факта, че съдебните органи на някои държави членки считат препоръките на OLAF, отнасящи се до неправилното разходване на финансови средства от ЕС, за неприоритетни; припомня, че съгласно член 325, параграф 2 от ДФЕС държавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси;

103.

счита за приоритетно предприемането на мерки по въпроса с лошата комуникация между държавите членки и OLAF; приканва Комисията и държавите членки да насърчават инициативи, които да подобрят комуникацията не само между публичните структури, но и между гражданското общество в държавите членки и OLAF; подчертава, че това е важно във връзка с провеждането на борбата с корупцията в държавите членки;

o

o o

104.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Надзорния съвет на OLAF.

(1)  ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 6.

(2)  ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(4)  Приети текстове, P8_TA(2016)0403.

(5)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(6)  Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2015 г., Taricco и др., C-105/14, ECLI:EU:C:2015:555.

(7)  Приети текстове, P8_TA(2017)0022.

(8)  ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.

(9)  Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (Приети текстове, P8_TA(2016)0403); Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89).

(10)  Приети текстове, P8_TA(2017)0022.

(11)  Приети текстове, P8_TA(2016)0376.

(12)  Приети текстове, P8_TA(2016)0082.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/25


P8_TA(2017)0207

Инициатива за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните (2016/2223(INI))

(2018/C 307/03)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Затваряне на цикъла план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (1),

като взе предвид Писмена декларация № 0061/2015 от 14 октомври 2015 г. относно даряването на непродадени храни, годни за консумация, на благотворителни организации,

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС“ (2),

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни (3),

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 юни 2016 г. относно загубите и разхищението на храни,

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г. относно хранителните отпадъци (4),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г. относно „Приноса на гражданското общество за стратегия за предотвратяване и намаляване на загубите и разхищението на храни“ (5),

като взе предвид Специален доклад № 34/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борбата срещу разхищаването на храни: възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“,

като взе предвид резолюцията на Асамблеята на ООН по околната среда от 27 май 2016 г. относно предотвратяването, намаляването и повторното използване на хранителните отпадъци,

като взе предвид „Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите — членки на ЕС, в областта на даряването на храни“ на Европейския икономически и социален комитет от юни 2014 г.,

като взе предвид проучването „Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа“ (Estimates of European food waste levels) от 2016 г. в рамките на проекта FUSIONS (Използване на храните за социални иновации чрез оптимизиране на стратегиите за предотвратяване на генерирането на отпадъци — Food Use for Social Innovation by Optimising Waste Prevention Strategies),

като взе предвид прегледа в рамките на FUSIONS на законодателството и политиките на ЕС с въздействие върху хранителните отпадъци (2015 г.),

като взе предвид Рамката за дефиниране за хранителни отпадъци в рамките на FUSIONS (2014 г.),

като взе предвид глобалния стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни (FLW стандарт), приведен в действие през юни 2016 г.,

като взе предвид проучването на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) от 2013 г., озаглавено „Отпечатъкът от разхищението на храни въздействие върху природните ресурси“,

като взе предвид проучването на ФАО от 2011 г. относно загубите на храна и разхищаването на храни на глобално равнище,

като взе предвид петицията „Спрете разхищаването на храни в Европа!“,

като взе предвид Хартата от Милано, приета по време на Световното изложение през 2015 г.,

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0175/2017),

A.

като има предвид, че според изчисленията на ФАО всяка година около 1,3 милиарда тона храна, което се равнява на приблизително една трета от всички храни, произведени в света за консумация от човека, се губят или разхищават;

Б.

като има предвид, че храната е ценна стока; като има предвид факта, че „хранителната система“ използва значителен обем ресурси като земя, почви, води, фосфор и енергия, ефективното и устойчивото управление на тези ресурси е от изключителна важност; като има предвид, че разхищението на храни е причина за огромни икономически и екологични разходи, които възлизат на 1,7 билиона ЩД на година в световен мащаб според оценките на ФАО (6)); като има предвид, че предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци предоставя икономически ползи за домакинствата и обществото като цяло, като същевременно намалява щетите за околната среда;

В.

като има предвид, че разхищението на храни има висока социална, икономическа и екологична цена, както и етични последствия; като има предвид, че загубите или разхищението на храни допринасят за изменението на климата с глобален въглероден отпечатък от около 8 % от общия размер на глобалните антропогенни емисии на парникови газове и представлява загуба на оскъдни ресурси като земя, енергия и вода (7) в хода на жизнения цикъл на съответните продукти; като има предвид, че излишъците по хранителната верига не следва да се превръщат пряко в хранителни отпадъци, когато биха могли да се използват за храна за хората, и подходящото законодателство относно хранителните излишъци би позволило превръщането на хранителните отпадъци в ресурс;

Г.

като има предвид, че според неотдавнашни изследвания на всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2; като има предвид, че в Европа от разхищаването на приблизително 89 милиона тона храна се произвеждат 170 милиона тона CO2 годишно, които се разпределят, както следва: хранителна промишленост — 59 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, вътрешно потребление — 78 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, други — 33 милиона тона еквивалент на CO2 годишно; като има предвид, че производството на 30-те процента от храната, която в крайна сметка не се консумира, води до 50 % допълнително използване на водни ресурси за напояване, а за производството на 1 кг говеждо месо се изискват 5 — 10 тона вода;

Д.

като има предвид, че според редица проучвания значителната промяна в режимите на хранене се оказва най-ефективният метод за намаляване на въздействието върху околната среда на консумацията на храна; като има предвид, че устойчивата система на производство и консумация на храни в Европа изисква цялостна и интегрирана политика в областта на храните;

Е.

като има предвид, че според Световната продоволствена програма 795 милиона души по света нямат достатъчно храна, за да водят здравословен и активен живот; като има предвид, че недоброто хранене е отговорно за почти половината (45 %) — приблизително 3,1 милиона — от случаите на смърт при децата на възраст под пет години; като има предвид, че едно на всеки шест деца в света е с поднормено тегло, а едно на четири е недоразвито; като има предвид, че поради тази причина намаляването на разхищението на храни е не само икономическо и екологично задължение, но и задължение от морално естество (8);

Ж.

като има предвид, че в днешно време близо 793 милиона души по света страдат от недохранване (9), а над 700 милиона души живеят под прага на бедността (10) с доходи, възлизащи на по-малко от 1,90 USD на ден; като има предвид, че всяко безотговорно използване на природните ресурси, предназначени за производство на храни и всяко разхищаване на храни следва да бъде считано за морално неприемливо;

З.

като има предвид, че по-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор по света, както и засилване на борбата срещу недохранването в развиващите се държави;

И.

като има предвид, че ЕС е подписал програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., като има предвид, че Цел за устойчиво развитие 12.3 е насочена към намаляване до 50 % на хранителните отпадъци на глава от населението в световен мащаб на равнище търговия на дребно и потребители до 2030 г. и намаляване на загубите на храни по веригите на производство и доставки, включително загубите при първично производство, транспортиране и съхранение; като има предвид, че според оценките на ООН населението в света ще нарасне от 7,3 милиарда души днес на 9,7 милиарда през 2050 г. (11); като има предвид, че намаляването на хранителните отпадъци е съществена стъпка за намаляване на световния глад и на необходимостта за изхранване на постоянно нарастващото население в света;

Й.

като има предвид, че Форумът за потребителските стоки, който представлява 400 търговци на дребно, производители, доставчици на услуги и други заинтересовани страни от 70 държави, прие публична резолюция за намаляване наполовина на хранителните отпадъци от дейностите на неговите членове до 2025 г., пет години преди Цел за устойчиво развитие 12.3;

К.

като има предвид предимствата, до които предотвратяването на хранителните отпадъци води в екологичен, социален и икономически план, и как оценките показват, че всяка година в ЕС се разхищават 88 милиона тона храни, което се равнява на 173 кг хранителни отпадъци на човек, и че производството и обезвреждането на хранителни отпадъци в ЕС водят до емисията на 170 милиона тона CO2 и изразходват 26 милиона тона ресурси; като има предвид, че разходите, свързани с това равнище на разхищение на храни, се изчисляват на около 143 милиарда евро (12); като има предвид, че според данните на ФАО по света гладуват 800 милиона души;

Л.

като има предвид, че според данните от 2014 г. 55 милиона души или 9,6 % от населението на ЕС-28 не са можели да си позволят качествена храна през ден; като има предвид, че според данните от 2015 г. 118,8 милиона души или 23,7 % от населението на ЕС-28 са били поставени пред риск от бедност или социално изключване (13);

М.

като има предвид, че намаляването на разхищението на храните може да подобри икономическото положение на домакинствата, без да намалява жизненото равнище;

Н.

като има предвид, че нелоялните търговски практики и ценовият дъмпинг в сектора на храните често водят до продажбата на храните под действителната им стойност, а оттук и до създаването на повече отпадъци;

О.

като има предвид, че загуби или разхищение на храни се наблюдават на всички етапи от веригата на снабдяване с храни, било при производството, преработката, превоза, складирането, търговията на дребно, пускането на пазара или консумацията; като има предвид, че оценките от проекта FUSIONS показват, че секторите, допринасящи в най-голяма степен за хранителните отпадъци в ЕС, са домакинствата с 53 % и преработвателната промишленост с 19 %, като секторът на хранителните услуги допринася с 12 %, първичното производство с 10 %, а търговията на едро и дребно — с 5 % (14); като има предвид, че тези оценки навеждат на мисълта, че мерките за намаляване на хранителните отпадъци в домакинствата и преработвателните сектори биха имали най-голямо въздействие; като има предвид, че хранителните отпадъци в развиващите се държави се образуват основно поради инфраструктурни и технологични ограничения;

П.

като има предвид, че идващите от проекта FUSIONS данни произхождат от различни източници и от използването на различни определения за „хранителни отпадъци“;

Р.

като има предвид, че в проекта FUSIONS се отбелязва, че съществуват малко измервания на разхищението в областите земеделие, градинарство, аквакултури или рибарство или в други дейности на първичното производство; като има предвид, че това пречи на добрата оценка на действителния мащаб на загубата на храни и хранителните отпадъци в Европа;

С.

като има предвид, че целенасочени действия, адаптирани към стопанските субекти и съответния етап във веригата са по-добро средство за провеждане на борба срещу хранителните отпадъци, тъй като срещаните проблеми не са едни и същи;

Т.

като има предвид, че в проучване на WRAP в Обединеното кралство се посочва, че поне 60 % от разхищението на храни от страна на домакинствата е предотвратимо и те биха могли да бъдат изядени, ако е налице по-добро управление (15);

У.

като има предвид, че част от загубите и отпадъците в първичното производство са резултат от стандартите за търговия на дребно по отношение на продуктовите спецификации, на отменени поръчки, свързани с промени в търсенето на потребителите, и на свръхпроизводство в резултат от изискванията за посрещане на сезонното търсене; счита, че влошаването на храните на производствената линия е още една причина за загубата на храни при преработването;

Ф.

като има предвид, че според ФАО в Европа 20 % от плодовете и зеленчуците, 20 % от кореноплодните и грудковите култури и 10 % от маслодайните семена и варивата се губят в селското стопанство, а други 5 % от плодовете и зеленчуците и кореноплодните и грудковите култури се губят след прибиране на реколтата (16);

Х.

като има предвид, че увредените от природно бедствие плодове и зеленчуци, или плодовете и зеленчуците, които в семейните стопанства се унищожават или върху тях се разорава поради загуба на пазар или ниски цени, представляват загуба на инвестиции и доходи за земеделските производители;

Ц.

като има предвид, че операторите от хранителната верига често сами поемат разходите, породени от разхищението, и ги включват в потребителските цени на продуктите (17);

Ч.

като има предвид, че в Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016 относно борбата срещу разхищаването на храни се разглежда въпросът „Допринася ли ЕС за ресурсно ефективна верига на снабдяване с храни чрез ефективна борба с разхищаването на храни“; като има предвид, че в констатациите от доклада се посочва, че понастоящем ЕС не води ефективна борба срещу разхищението на храни и че съществуващите инициативи и политики биха могли да бъдат използвани по-ефективно за справяне с проблема, свързан с разхищението на храни; като има предвид, че в доклада се посочва, че амбицията на Комисията за справяне с разхищението на храни е намаляло въпреки неколкократно заявеното желание от Европейския парламент и държавите членки за провеждане на борба с този проблем; като има предвид, че според доклада предприетите до момента действия от страна на Комисията се считат за разпокъсани, непостоянни и без ясна координация; като има предвид, че в доклада се препоръчва Комисията: да разработи план за действие за предстоящите години, да обърне внимание на разхищението на храни в своите бъдещи оценки на въздействието, по-добре да съгласува различните политики на ЕС, които могат да се борят с него и да внесе разяснения при тълкуването на правните разпоредби, които е възможно да затрудняват даряването на храни, както и да обмисли как да улесни даряването в други области на политика;

Ш.

като има предвид, че Комисията, след като инвестира значителни средства и проведе много успешна обществена консултация през 2013 г., накрая реши да не публикува съобщението, озаглавено „Изграждане на устойчива европейска хранителна система“ въпреки факта, че то беше финализирано и съгласувано с трима членове на Комисията (ГД „Околна среда“, ГД „Здравеопазване и потребители“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“); като има предвид, че това съобщение съдържа редица добри подходи за справяне с проблема, свързан с разхищението на храни;

Щ.

като има предвид, че все още няма нито единно и съгласувано определение на понятието „разхищение на храни“, нито единна методика за измерване на разхищението на храни на равнището на Съюза, поради което се затрудняват сравняването на различните масиви от данни и измерването на постигнатия напредък при намаляване на разхищението на храни; като има предвид, че трудностите със събирането на пълни, надеждни и хармонизирани данни представлява допълнителна пречка за оценката на разхищението на храни в Съюза; като има предвид, че за целите на настоящата резолюция „хранителни отпадъци“ означава храна, предназначена за консумация от човека, в годно или негодно за консумация състояние, извадена от веригата на производство или доставка, за да бъде изхвърлена, включително на равнище първично производство, преработване, промишлено производство, транспортиране, съхранение, търговия на дребно и потребление, с изключение загубите от първичното производство; като има предвид, че трябва да бъде установено определение на понятието „загуби от първичното производство“;

AA.

като има предвид, че трябва да се направи разграничение между годни за консумация хранителни отпадъци и негодни за консумация части от храни, за да се избегнат подвеждащи заключения и неефективни мерки; като има предвид, че акцентът в усилията за намаляване следва да е върху избягването на годни за консумация хранителни отпадъци;

AБ.

като има предвид, че Протоколът относно загубата и разхищението на храни е плод на усилия с участието на множество заинтересовани страни, които разработиха глобален стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни (известен като стандарта FLW) за храните и негодните за консумация от човека части от храните, извадени от веригата на доставки на храни (18);

AВ.

като има предвид, че следенето не само на разхищението, но и на количествата излишъци и оползотворени храни, може да предостави по-пълна картина, която би могла да бъде полезна за започването на добри политики на равнище ЕС;

AГ.

като има предвид, че йерархията на управление на отпадъците, установена с Рамковата директива за отпадъците (19) (предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане), не взема под внимание спецификите на хранителните отпадъци, които са силно разнороден поток от отпадъци; като има предвид, че понастоящем няма конкретна йерархия за управлението на неконсумирани храни и на хранителни отпадъци на равнището на ЕС; като има предвид, че следва да се установи йерархия на хранителните отпадъци, която взема под внимание цялата хранителна верига; като има предвид, че предотвратяването и повторната употреба за целите на консумацията от човека трябва да бъдат приоритетните мерки;

AД.

като има предвид, че при наличие на правилни политики за стимулиране излишъците на храни биха могли да бъдат оползотворени и използвани за изхранване на хора;

AЕ.

като има предвид, че съществува потенциал за оптимизиране на използването на бракувани храни и вторични продукти от хранителната верига за производство на фуражи;

AЖ.

като има предвид, че продължават практиките на изгаряне и депониране на хранителни отпадъци в някои области на ЕС и че те противоречат на кръговата икономика;

AЗ.

като има предвид, че съгласно член 9, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (20) се изисква стопанските субекти в хранителната промишленост да посочват срока на минимална трайност („Най-добър до…“) или срока на годност („Използвай преди…“) на дадена храна;

AИ.

като има предвид, че маркировката на дата върху хранителните продукти не се разбира добре, по-специално от потребителите; като има предвид, че означението на етикета „Най-добър до…“ указва датата, след която дадено хранително изделие по правило все още може да се консумира, но може да не е в най-доброто състояние от гледна точка на качеството, а означението „Използвай преди…“ указва датата, след която вече не е безопасно да се консумира дадено хранително изделие; като има предвид, че значението на етикетите „Най-добър до…“ и „Използвай преди…“ се разбира от по-малко от половината граждани на ЕС (21); като има предвид, че значението на етикетите „Най-добър до…“ и „Използвай преди…“, както и начините, по които те се разбират в отделните държави членки, както и от отделните производители, преработватели и дистрибутори, са различни, независимо от това, че продуктът е един и същ; като припомня, че съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите датата трябва да може лесно да бъде намерена на продукта и ясно четима;

AЙ.

като има предвид, че даряването на непродадени храни по цялата хранителна верига води до значително намаляване на разхищението на храни, като същевременно се помага на хора, нуждаещи се от храна, които не могат да си позволят финансово да закупят конкретни хранителни продукти или достатъчно количество храна от същото качество; като има предвид факта, че магазините с голяма площ и заведенията за хранене биха могли да играят особена роля в този процес;

AК.

като има предвид, че европейските фондове като Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПН) улесняват даряването на храни чрез финансиране, наред с другото, на инфраструктурата за съхраняване и транспорт за дарените храни; като има предвид, че държавите членки не използват в достатъчна степен Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПН);

AЛ.

като има предвид, че предоставянето на годното за консумация излишество от храни на лицата в нужда е възпрепятствано от недостиг в капацитета на канала за разпространение или, в някои случаи, от пълната липса на капацитет на този канал; като има предвид, че благотворителните организации и институции, упражняващи социална дейност и поддържани от държавата или местните органи, не разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да могат да осигурят транспорт и да разпространяват годните за консумация храни, предоставени за благотворителни цели; като има предвид, че това се отнася особено за най-необлагодетелстваните региони;

AМ.

като има предвид, че социалните инициативи и тези на местно равнище — например тези на благотворителни организации под формата на хранителни банки или социални кухни — допринасят за намаляване на хранителните отпадъци, помагат на най-бедните и по този начин също подпомагат формирането на отговорно и съзнателно общество;

AН.

като има предвид, че много предприятия на единния пазар произвеждат храни за повече от една държава; като има предвид, че непродадените продукти от тези предприятия в някои случаи не могат да бъдат дарявани в държавата на производство поради етикетирането на чужди езици;

AO.

като има предвид, че донорите на храни се считат за „стопански субекти в хранителната промишленост“ съгласно Общия регламент за законодателството в областта на храните (22) и съответно трябва да спазват цялото законодателство на ЕС в областта на храните по отношение на юридическа и друга отговорност, възможност за проследяване и правилата за безопасност на храните, установени с пакета за хигиена на храните (23); като има предвид, че рисковете, свързани с отговорността за дарените храни, може да подтикнат потенциалните донори на храни да изхвърлят излишъците от храни, вместо да ги даряват (24);

AП.

като има предвид, че поради съществуващи административни пречки повечето от веригите за продажба на дребно и супермаркетите считат за приемливо да изхвърлят храните с наближаващ край на срока на годност, вместо да ги даряват;

AР.

като има предвид, че Комисията понастоящем работи за изясняване на европейското законодателство по отношение на даренията;

AС.

като има предвид, че няколко държави членки вече са приели национални законодателства за ограничаване на образуването на хранителни отпадъци, и по-конкретно Италия е приела законодателство, с което се улеснява даряването и разпределянето на храни за целите на социалната солидарност, като се изключва отговорността на донорите за храни, които са дарени добросъвестно и за които е било известно, че са годни за консумация от човека към момента на даряване;

AТ.

като има предвид, че държавите мога да приемат и национални доброволни указания за даряването на храни, като например указанията, изготвени от органите по безопасността на храните във Финландия, чиято цел е да се намалят предотвратимите хранителни отпадъци;

AУ.

като има предвид, че в Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (25) (Директивата за ДДС) е предвидено, че даренията на храни са облагаеми и не са позволени данъчни освобождавания на даренията на храни; като има предвид, че Комисията препоръчва за данъчни цели на дарените храни да се определя стойност, която е „сравнително ниска, дори близка до нула“ (26); като има предвид, че някои държави членки стимулират даренията на храни, като „се отказват“ от задълженията по ДДС, но спазването на Директивата за ДДС е под съмнение; като има предвид, че други държави членки предлагат данъчен кредит за корпоративния данък върху дарени храни (27);

AФ.

като се има предвид, че за съжаление, в много държави членки предаването на годни за консумация излишни хранителни продукти като дарение струва повече от тяхното анаеробно разграждане, което предвид броя на живеещите в крайна бедност хора е в противоречие с обществения интерес;

AХ.

като има предвид, че опаковките на храните допринасят значително за намаляването на хранителните отпадъци и за устойчивостта, като удължават срока за използване на продуктите и ги защитават; като има предвид, че опаковките на храни, които са годни за рециклиране и са произведени от възобновяеми суровини, могат допълнително да спомогнат за постигане на екологичните цели и целите за ефективно използване на ресурсите;

AЦ.

като има предвид, че активните и интелигентните материали в досег с храните могат да подобрят качеството на опакованите храни и да удължат срока им на годност или могат да позволят по-добро наблюдение на състоянието на опакованите храни и да предоставят информация относно свежестта на храните;

AЧ.

като има предвид, че ангажирането с храни, които се изхвърлят, налага използването на допълнителни ресурси;

AШ.

като има предвид, че борбата срещу разхищението на храни води също до икономически ползи, тъй като всяко евро, похарчено за предотвратяване на разхищението на храни, дава възможност да се избегнат 265 кг хранителни отпадъци на стойност 535 евро, което позволява на местните органи да спестят 9 евро от разходите, свързани с отпадъците, както и 50 евро, свързани с разходите за опазване на околната среда поради емисиите на парникови газове и замърсяването на атмосферата (28)

AЩ.

като има предвид, че следва да се предприемат действия на съответното равнище за намаляване на хранителните отпадъци; като има предвид, че местните и регионалните органи имат ключова роля за намаляването на хранителните отпадъци чрез своята отговорност и компетентност в областта на управлението на отпадъците, капацитета си за започване и провеждане на местни кампании, както и чрез прекия си контакт и сътрудничество с организациите на гражданското общество и благотворителните организации, като се има предвид големият им дял в обществените поръчки и в много случаи правомощията им по отношение на образователните институции;

БA.

като има предвид, че обменът на добри практики на европейско и международно равнище, както и подпомагането на развиващите се страни са от съществено значение в борбата с разхищението на храни в световен мащаб;

ББ.

като има предвид, че от втория семестър на 2013 г. Европейският парламент прилага цялостна политика с цел драстично намаляване на хранителните отпадъци, които са резултат от свързаните с него услуги по приготвяне и доставяне на храна; като има предвид, че основните структури на Парламента в Брюксел редовно даряват неконсумираната храна поради свръхпроизводство;

1.

подчертава неотложната необходимост да се намали количеството на хранителните отпадъци в Съюза на всеки етап от хранителната верига, било при производството, преработката, транспорта, складирането, търговията на дребно, пускането на пазара или консумацията, като се взема предвид факта, че в силно индустриализираните държави най-голямо количество храна се похабява във фазата на продажба и консумация, а в развиващите се държави се стига до загуби още във фазата на производство и преработка на храните; в тази връзка подчертава значението на политическото лидерство и ангажираността от страна на Комисията и държавите членки; припомня, че Европейският парламент неколкократно е отправял искане към Комисията да предприеме действия срещу разхищението на храни;

2.

по-конкретно настоятелно призовава за намаляване на количеството генерирани хранителните отпадъци в търговията на дребно и в потреблението, както и за намаляване на загубите на храни по веригите за производство и доставка, включително загубите след прибиране на реколтата;

3.

поради това настоява за необходимостта от подобряване на комуникацията между всички участници по веригата за доставки на храни, по-специално между доставчиците и дистрибуторите, за да се съгласуват търсенето и предлагането;

4.

призовава за координиран политически отговор на равнището на ЕС и на държавите членки, който да е съобразен със съответната компетентност, отчитаща не само политиките относно отпадъците, безопасността на храните и информацията, но и елементи на политиките в областта на икономиката, данъчното облагане, финансите, научните изследвания и иновациите, околната среда, структурните политики (селското стопанство и рибно стопанство), образованието, социалната сфера, търговията, защитата на потребителите, енергетиката и обществените поръчки; призовава в тази връзка за координация между ЕС и държавите членки; подчертава, че усилията на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци следва да бъдат увеличени и по-добре съгласувани; отбелязва, че предприятията по веригата за доставки на храни в по-голямата си част са МСП, които не следва да бъдат подлагани на неоснователна допълнителна административна тежест;

5.

настоятелно призовава Комисията да ангажира всички служби на Комисията, които се занимават с хранителните отпадъци, и да гарантира непрекъсната и засилена координация на равнище Комисия; поради това призовава Комисията да приложи системен подход, който да разгледа всички аспекти, свързани с хранителните отпадъци и да изготви изчерпателен план за действие за хранителните отпадъци, обхващащ различните области на политиката и очертаващ стратегията за следващите години;

6.

призовава Комисията да установи кое е европейското законодателство, което би могло да възпрепятства ефективната борба с разхищението на храни, и да анализира как това законодателство би могло да бъде преработено, за да отговаря на целта за предотвратяване на хранителните отпадъци;

7.

призовава Комисията, когато прави оценки на въздействието на новите имащи отношение законодателни предложения, да оценява потенциалното им въздействие върху разхищението на храни;

8.

призовава Комисията и държавите членки да продължават да поддържат съществуващата финансова подкрепа за борбата срещу разхищението на храни; призовава държавите членки да използват по-добре предоставяните в тази област възможности чрез различните политики и програми на Европейския съюз за финансиране;

9.

подчертава отговорността на компетентните органи в държавите членки за разработването на специален подход за борба срещу разхищението на храни в рамките на ЕС; признава вече извършената важна дейност в няколко държави членки;

10.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат кампании за повишаване на осведомеността и комуникационни кампании относно начините за предотвратяване на хранителните отпадъци;

11.

призовава държавите членки да предприемат мерки за намаляване на загубите на храни по цялата верига на доставки, включително в първичното производство, транспортирането и съхранението;

12.

призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигане на цел за намаляване на хранителните отпадъци на Съюза с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г. спрямо базовата линия за 2014 г.;

13.

призовава Комисията, в срок до 31 декември 2020 г., да проучи възможността за определяне на обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци, валидни за целия Съюз, които да бъдат изпълнени до 2025 и 2030 г. въз основа на измерванията, изчислявани по обща методология; призовава Комисията до изготви доклад, придружен по целесъобразност от законодателно предложение;

14.

приканва държавите членки да упражняват мониторинг и да оценяват прилагането на своите мерки за намаляване на хранителните отпадъци, като измерват нивата на хранителните отпадъци въз основа на обща методология; настоятелно призовава Комисията да подкрепи изготвянето на правно обвързващо определение относно хранителните отпадъци и да приеме не по-късно от 31 декември 2017 г. обща методология, която да включва минималните изисквания за качество, за еднаквото измерване на нивата на хранителните отпадъци; счита, че наличието на общи за ЕС определение и методология за измерване на „загубата“ на храни, приложими за цялата верига на доставки, би улеснило държавите членки и заинтересованите страни в техните усилия за изчисляване и намаляване на хранителните отпадъци;

15.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват следното определение за „хранителни отпадъци“: „хранителни отпадъци означава храна, предназначена за консумация от човека, в годно или негодно за консумация състояние, извадена от веригата на производство или доставка, за да бъде изхвърлена, включително на равнище първично производство, преработване, промишлено производство, транспортиране, съхранение, търговия на дребно и потребление“;

16.

призовава Комисията да направи ясно разграничение в бъдещите си политики между разхищението на храни и загубата на храни, която е неизбежна на ниво първично производство поради форсмажорни събития, като например бури;

17.

призовава Комисията да включи загубите на храни в сектора на селското стопанство и в други сектори на първично производство в своите изчисления, за да гарантира подход, който взема под внимание цялата верига на доставки; отбелязва въпреки това, че определянето на количествата на загубите на етапа на първичното производство може да бъде трудно, и призовава Комисията да определи добри практики в помощ на държавите членки при събирането на тези данни;

18.

призовава Комисията да работи за общо определение на понятието „загуба“ на всеки етап от веригата на снабдяване с храни, както и за обща методология за измерване в сътрудничество с държавите членки и всички заинтересовани страни;

19.

отбелязва трудностите за количествено определяне на разхищението и загубата на храни при първичното производство поради разнородните продукти и съответните процеси, както и поради липсата на ясно определение за „разхищение на храни“; призовава Комисията да определи и разпространи в държавите членки най-добри практики в областта на събирането на данни относно загубата и разхищението на храни в земеделските стопанства, без да се налага допълнителна административна или разходна тежест върху земеделските стопани;

20.

призовава Комисията и държавите членки да проведат консултации с всички заинтересовани страни относно статистическата методология и други мерки, въвеждани с цел предотвратяване на хранителни отпадъци в целия Съюз и във всички сектори;

21.

отбелязва, че няма единно определение и методология на равнището на ЕС за измерване „хранителните излишъци“; посочва, че Италия е приела законодателство, с което се дава определение на понятието за излишъци по хранителната верига и се предвижда йерархия за възстановяване излишъците, като се дава приоритет на консумацията от човека; призовава Комисията да проучи въздействието на въпросното законодателство в областта на даряването на храни и хранителните отпадъци в Италия, както и по целесъобразност да обмисли възможността за предлагане на подобно законодателство на равнището на ЕС;

22.

призовава да се приложи специална йерархия на хранителните отпадъци по Директива 2008/98/ЕО, както следва:

a)

предотвратяване на източниците;

б)

опазване на годна за консумация храна, приоритетно за използване от хора вместо от животни и за преработване в нехранителни продукти;

в)

органично рециклиране;

г)

енергийно оползотворяване;

д)

обезвреждане;

23.

подчертава инициативите, съдържащи се в плана за действие за кръговата икономика, който включва мерки за създаване на платформа за финансово подпомагане с цел привличане на инвестиции и иновации, насочени към намаляване на загубите, както и насоки към държавите членки за преобразуване на някои от загубите на храни или съпътстващи земеделски продукти в енергия;

24.

подчертава, че енергийните нужди следва да се посрещат чрез използване на отпадъци и съпътстващи продукти, които не могат да се използват в други процеси, намиращи се по-високо в йерархията на отпадъците;

25.

подчертава, че успешната борба с разхищението на храни изисква в преработената рамкова директива за отпадъците да бъдат заложени високи равнища на рециклиране, както и в енергийната политика на ЕС да бъде включен принципът на каскадно използване на биомасата;

26.

подчертава необходимостта от предвиждане на задължение за държавите членки да докладват ежегодно на Комисията общото ниво на хранителни отпадъци, генерирани през определена година;

27.

призовава държавите членки да въведат в своите програми за предотвратяване на отпадъците конкретни мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци; призовава по-специално държавите членки да установят доброволни споразумения и да създадат икономически и данъчни стимули за даряването на храни и други средства за ограничаване на хранителните отпадъци;

28.

счита по-специално, че за да се гарантира висока степен на защита на околната среда и изходен материал, в това число отпадъци от анаеробно разграждане и компост с високи стандарти за качество, държавите членки следва да насърчават домашното компостиране и разделното събиране на органични отпадъци при източника, както и да осигурят тези отпадъци да се подлагат на органично рециклиране; счита, че държавите членки следва да забранят депонирането на органичните отпадъци;

29.

отбелязва риска от замърсяване на компоста и почвите с пластмасови и метални материали, съдържащи се в хранителните отпадъци, а оттам и на сладководните и морските екосистеми, и настоятелно призовава този път на замърсяване да бъде сведен до минимум; припомня също така целта на Директивата относно използването на утайки от отпадъчни води в земеделието, за да се сведе до минимум замърсяването на земеделските почви; поради това призовава за предпазливост при смесването на потоците от отпадъци, както и за подходящи предпазни мерки;

30.

подчертава, че безопасността на храните е от първостепенно значение и че мерките за намаляване на хранителните отпадъци не трябва да излагат на риск настоящите стандарти за безопасност на храните; подчертава, че борбата срещу разхищението на храни не следва да застрашава безопасността на храните и екологичните стандарти, нито стандартите за закрила на животните, по-специално здравето на животните и хуманното отношение към тях;

31.

призовава Комисията да насърчава компетентните органи в държавите членки да приемат мерки за контрол на безопасността на храните от гледна точка на здравето, когато е необходимо, с цел изграждане на гражданско и потребителско доверие в политиките, допринасящи за намаляване на разхищението на храни;

32.

припомня, че предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци е приоритетно действие, което следва да се прилага в едно правилно и следващо принципите на кръговата икономика управление на отпадъците; подчертава обаче, че понастоящем не е възможно цялостното премахване на образуването на хранителни отпадъци; затова счита, че е необходимо определянето на задължителни мерки на равнище ЕС, за да се гарантира, че хранителните отпадъци могат да се превърнат в нови ресурси;

33.

призовава Комисията и държавите членки да предоставят икономически стимули в подкрепа на събирането на неизползвани храни, които могат да бъдат или преразпределени на благотворителни организации, или използвани повторно за друга вторична цел, чрез която се предотвратява наличието на хранителните отпадъци, като например преобразуването на неизползваните храни в ценен ресурс, като те бъдат използвани в производството на фураж за добитък и храна за домашни животни;

34.

отбелязва потенциала за оптимизиране на използването на храни, които неизбежно се губят или изхвърлят, и на съпътстващи продукти от хранителната верига, по-специално продукти от животински произход, за производство на фуражи, рециклиране на хранителни вещества и производство на подобрители на почвата и тяхното значение за първичното производство;

35.

подчертава, че по-ефективното европейско законодателство в областта на вторичните продукти на Директива 2008/98/ЕО може да спомогне значително намаляване на хранителните отпадъци; призовава Комисията да подкрепя, по-специално чрез програмата „Хоризонт 2020“, проектите, в които участват селскостопански и хранителни предприятия и са насочени към улесняване на земеделската и промишлената симбиоза;

36.

отново подчертава необходимостта Комисията да изготви, не по-късно от 31 декември 2018 г., доклад за оценка на необходимостта от междусекторни регулаторни мерки в сектора на устойчивото потребление и производство, както и да изготви доклад за въздействието с цел определяне на правилата, които със своето взаимодействие възпрепятстват развитието на полезните взаимодействия между различните сектори и пречат на последващото използване на вторични продукти;

37.

подчертава, че използването на запаси и храни, които иначе биха били разхитени, не изключва необходимостта от добро управление на доставките и разумно управление на хранителната верига, с което да се избягват системни структурни излишъци;

38.

призовава Комисията и държавите членки да насърчават по-пълноценното използване на бракувани храни и вторични продукти от цялата хранителна верига за производство на фуражи;

39.

призовава Комисията да анализира правните пречки пред използването на продукти, които вече не се използват за храни, за производството на фуражи и да насърчи научните изследвания в тази област, като в същото време подчертава необходимостта от повишена проследимост, съответствие със стандартите за биологична сигурност и използване на процеси по разделяне и пречистване, които свеждат риска за безопасността на храните до нула;

40.

приветства неотдавнашното създаване на Платформата на ЕС относно загубите и разхищението на храни, имаща за цел да определи приоритетните действия, които да се приемат на равнище ЕС за предотвратяване на загубите на храна и разхищението на храни, както и за улесняване на обмена на информация между участващите стопански субекти; за тази цел подчертава, че е препоръчително Европейският парламент да участва съответно в работата на платформата; приканва Комисията да представи на Парламента конкретен списък с предприетите понастоящем мерки и с набелязаните цели и подцели, както и постигнатия напредък в текущата работа по общата методология и даренията; счита, че платформата би могла да бъде подходящият инструмент за наблюдение не само на размера на разхищенията, но и на количествата хранителни излишъци и оползотворените храни; продължава обаче да бъде убеден, че това може да бъде истинска първа стъпка за решаването на проблема, свързан с хранителните отпадъци;

41.

призовава Комисията до работата на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни да бъде предоставен достъп на 24-те езика на ЕС;

42.

призовава за това Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни, наред с друго, да бъде в подкрепа на разработването на различни канали за информиране на потребителите, както и на програми за информация и образоване на потребителите по отношение на хранителните продукти; настоятелно изисква платформата да улеснява сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на предотвратяването на хранителните отпадъци и във връзка с дарителски инициативи, като се поставя акцент върху намаляването на съответните разходи по сделките; отново посочва значението на обмена на най-добри практики, като се съчетават знанията и се избягва дублирането с други съответни форуми, например Форума на пазара на дребно на ЕС относно устойчивостта, Европейската кръгла маса относно устойчивото производство и потребление на храни, Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяване с храни в Европа, Форума за потребителските стоки;

43.

призовава Комисията, в рамките на Платформата на ЕС относно загубата и разхищението на храни, да направи оценка на най-добрите практики, които са приложени до момента в различните държави членки, за да определи по-успешно инструментите за намаляване на хранителните отпадъци;

44.

счита, че, за да се ограничи максимално разхищението на храни, трябва да се включат всички участници във веригата за доставки на храни и да се определят различните причини за разхищението по сектори; следователно призовава Комисията да проведе анализ на цялата хранителна верига, за да установи в кои хранително-вкусови сектори най-често се среща разхищението на храни и какви решения биха могли да се използват за предотвратяване на разхищаването на храни;

45.

призовава Комисията и държавите членки да обменят, насърчават и подкрепят успешните практики за намаляване на хранителните отпадъци и методи за опазване на ресурсите, които вече се използват от заинтересованите страни; насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да се консултират със съответните заинтересовани страни относно това какви целенасочени секторни мерки да бъдат приложени с цел предотвратяване на хранителните отпадъци;

46.

подчертава, че Комисията и държавите членки следва на първо място и преди всичко да провеждат консултации с всички основни заинтересовани страни — включително сектора на селското стопанство — и да извършват оценка на въздействието относно всички предлагани мерки, които следва да бъдат въведени с цел да се предотврати разхищението на храни в целия Съюз;

47.

насърчава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи, в сътрудничество с всички заинтересовани страни, да поемат ангажимент за подобряване на разбирането, по-специално от потребителите, на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“ , както и използваемостта на хранителните продукти след датата „Най-добър до…“, наред с другото, чрез провеждане на кампании за повишаване на осведомеността и чрез улесняване на по-добър достъп информация за продукта и чрез предоставяне на изчерпателна и разбираема информация за продукта; отбелязва, че маркирането на две дати при етикетирането на един и същи продукт, например „За продажба преди…“ и „Използвай преди…“, може да има отрицателен ефект върху решенията на потребителите, свързани с управлението на храните; подчертава значението на предоставянето на по-големи права на потребителите, за да им се помогне да вземат информирани решения;

48.

призовава Комисията, като част от текущата си оценка, да прецени по-специално: дали законодателството на ЕС и практиката на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“ в редица държави членки е целесъобразна; дали следва да се предвиди преразглеждане на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“, за да станат по-разбираеми за потребителите; дали не би било полезно премахването на някои дати за продукти, които не представляват никакъв риск за здравето или околната среда, и дали е препоръчително въвеждането на европейски насоки в тази връзка; призовава Комисията да проведе изследване с цел оценка на връзката между маркирането на датата и предотвратяването на хранителните отпадъци;

49.

приветства възприетата от някои оператори в големите търговски вериги за насърчаване на схеми за промяна на продажните цени на продукти за консумация в зависимост от срока на годност, за да се повиши информираността на потребителите и да се насърчи закупуването на продукти с наближаващо изтичане на срока на годност;

50.

предвид факта, че много хранителни продукти в дните след изтичане на срока означен като „Използвай преди…“, запазват макар и в по-малка степен, своите органолептични и хранителни характеристики, като продължават да бъдат годни за консумация, при условие че са спазени принципите за безопасността на храните; призовава Комисията да определи логистични и организационни модели, които да позволяват напълно безопасното оползотворяване на всички видове непродадени към момента продукти;

51.

призовава Комисията и държавите членки да възприемат зависещата от срока на годност променлива цена като средство за намаляване на количеството годни за консумация хранителни продукти, които се превръщат в отпадъци; счита, че отпадъците в етапа на разпространение подлежат на значително намаляване посредством възприемането на отстъпки, които са пропорционални на времето, оставащо до изтичането на срока на годност на продукта; счита, че тази практика, понастоящем възприета на доброволен принцип, следва да се насърчава и подкрепя;

52.

отправя искане към Комисията да актуализира списъка на храните, които към момента са изключени от изискването за обозначаване на срока „Най-добър до…“ на етикета, с цел предотвратяване на хранителните отпадъци;

53.

счита, че е необходимо да се разширят проучванията и информацията, адаптирани за всеки продукт, по отношение на датите на годност, както и да се предприемат действия за насърчаване и увеличаване на консумацията на пресни и непакетирани продукти и намаляване на опаковките с голяма трайност и тяхното съхранение;

54.

призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи и заинтересованите страни да създадат информационни и комуникационни кампании, за да насърчават разбирането от страна на потребителите всички стопански субекти от веригата на снабдяване с храни, във връзка с предотвратяването на хранителните отпадъци, безопасността на храните, стойността на храните и на и на добрите практики по отношение на обработката, управлението и консумацията; подчертава, че тези инициативи следва да изтъкнат не само екологичните, но и икономическите и социалните ползи от борбата срещу разхищението на храни; призовава за разгръщането и насърчаването на използването на съвременни информационни инструменти, като например употреба на мобилни приложения, с цел достигане до по-младите поколения, които използват предимно цифрови медии; насърчава енергичното повдигане на темата за хранителните отпадъци и глада, които днес са сериозен проблем; обръща внимание на необходимостта от солидарност и споделяне с най-нуждаещите се;

55.

настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят Европейска година на борбата срещу разхищението на храни като ключова инициатива за информиране и повишаване на осведомеността на европейските граждани, както и да насочат вниманието на националните правителства към тази важна тема, за да се заделят достатъчно средства за справяне с предизвикателствата в близко бъдеще;

56.

подчертава значението на образоването и ангажирането на децата в ограничаването на хранителните отпадъци; отбелязва, че в Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016 относно борбата срещу разхищаването на храни не се отчита в достатъчна степен значението на включването на образователни послания, свързани с хранителните отпадъци, в мерките, съпътстващи схемите за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училище, и се докладва, че много малка част от държавите членки са избрали да направят това; насърчава компетентните органи на държавите членки да впрегнат целия потенциал на тези схеми, за да се създадат добри хранителни навици у младите хора и да се предоставят възможности за запознаване с пресните зеленчуци и селскостопанските производствени процеси;

57.

призовава Комисията и държавите членки да мотивират домакинствата да се борят с разхищението на храни, като популяризират ден в седмицата, в който да се оползотворяват остатъците от храни и като предоставят на потребителите информация относно най-добрите практики на пазаруване и готвене, които да прилагат, за да намалят разхищението на храни в своите домакинства;

58.

подчертава значението на максималното приспособяване на начините на разпространение, съхранение и опаковане към характеристиките на всеки продукт и нуждите на потребителите, за да се ограничи разхищението на продуктите;

59.

подчертава значението, с оглед намаляване на отпадъците, на гарантиране на това, че дистрибуцията и съхранението на храните се извършва съгласно методи, които са подходящи за характеристиките на всеки един продукт;

60.

приканва Комисията, държавите членки и заинтересованите страни по-добре да информират потребителите относно техниките за съхранение и/или повторна употреба на продуктите;

61.

подчертава важната роля на местните органи и общинските предприятия, в допълнение към търговците на дребно и медиите, при предоставянето на информация и подкрепа на гражданите в областта на това как да се съхраняват и/или използват храните с оглед предотвратяване или намаляване на разхищението на храни;

62.

призовава Комисията да публикува в сътрудничество с държавите членки препоръки относно температурите за охлаждане въз основа на доказателствата, че неоптималната и неподходяща температура води до това, че храната става негодна за консумация в по-кратък срок и предизвиква ненужно разхищение; подчертава факта, че наличието на хармонизирани температурни равнища в цялата верига за доставка на храни би подобрило запазването на продуктите и би намалило разхищението на храни при трансгранично транспортирани и продавани продукти;

63.

подчертава необходимостта от подобряване на планирането на производството в сектора на хранително-вкусовата промишленост с цел намаляване на хранителните излишъци; подчертава обаче, че понастоящем известно минимално ниво на хранителни излишъци представлява физиологичен фактор на цялата хранителна верига, като причина за тях са и неконтролируеми външни фактори; поради тази причина счита, че мерките за насърчаване на даряването могат да представляват важен инструмент за предотвратяване на превръщането на хранителните излишъци в отпадъци;

64.

призовава Комисията и държавите членки да насърчават иновациите и инвестициите в преработвателни технологии в селскостопанското производството, в стремеж към намаляване на разхищението на храни по веригата на доставка на храни и към намаляване на загубите при производството на храни в семейните стопанства;

65.

насърчава държавите членки да използват Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за намаляване на хранителните отпадъци в първичното производство и преработвателния сектор;

66.

подчертава, че е важно земеделските стопани да се обединят в кооперативи или професионални сдружения с цел да се намалят загубите на храни, като се засилят познанията им за пазарите, които биха позволили по-ефективно планиране и икономии от мащаба, както и подобряване на капацитета им за предлагане на тяхната продукция на пазара;

67.

подчертава значението на сътрудничеството, например чрез организациите на производителите или други структури, като например междуотрасловите организации и кооперативи, за по-добър достъп до финансиране за иновации и инвестиции в технологии за обработка, като компостирането и анаеробното разграждане, където е подходящо, или по-нататъшната преработка на продукти, които биха позволили на земеделските стопани да получат достъп до нови продукти, пазари и потребители; във връзка с това посочва, че секторната организация и използването на договори водят до по-добро управление на производството и по-ефективна борба срещу разхищението на храни; счита, че е изключително важно това да бъде направено на местно или на регионално равнище с цел зачитане на принципа на близост;

68.

отбелязва ползите от сътрудничеството и цифровизацията, която позволява по-добър достъп до данни и прогнози за търсенето, както и разработването на предварителни програми за производство за земеделските стопани, които да им дадат възможност за приспособяване на продукцията към търсенето, по-добро координиране с другите сектори от веригата на доставки на храни и свеждане до минимум на разхищенията; предвид предизвикателството, което представлява намаляването на неизбежното разхищение на храни, подчертава, че следва да се насърчава ефективното използване на хранителните отпадъци, включително в биоикономиката;

69.

счита, че за да се постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на продукти, правилата за етикетиране, които предоставят подходяща информация за произхода на съставките и използваните техники на производство и преработка, биха позволили на потребителя да направи по-информирани покупки и да повлияе косвено и на производствените фактори, което би имало положително въздействие в екологичен, икономически и социален аспект;

70.

призовава Комисията и държавите членки да информират по-добре земеделските стопани и потребителите за по-ефективното управление на енергията, водата и природните ресурси по хранителната верига, така че да се намали значително разхищението на ресурси и храни с цел намаляване на разходите за влаганите ресурси и на разхищението на хранителни вещества и увеличаване на иновациите и устойчивостта в рамките на селскостопанските системи;

71.

счита, че е необходимо да се разширят проучванията и информацията, за да се избегне разхищението на храни при първичното производство и да се заменят практиките, при които се разхищават ресурси в селскостопанското производство, при преработката или при разпространението на храни, като се използват методи, щадящи околната среда;

72.

подчертава, че за да се поддържа разхищението на храни на абсолютно минимално равнище, земеделските стопани следва да бъдат в техническо и икономическо състояние да използват своите продукти по най-ефективния по отношение на ресурсите начин;

73.

счита, че водените от земеделските стопани и от общностите инициативи могат да предложат устойчиви, икономически жизнеспособни решения и да осигурят стойност за продуктите, които в противен случай биха били разхитени, чрез създаване на пазари за продукти, които обикновено са изключени от хранителната верига, и подчертава потенциала на водените от земеделските стопани и общностите проекти за социални иновации, като например събирането и даряването на излишъците от храни на хранителни банки; приканва Комисията и държавите членки да признаят тези практики и да ги насърчат в рамките на втория стълб на ОСП;

74.

подчертава, че за да се намалят отпадъците в производствената фаза, следва да се използват иновативни техники и технологии, за да се оптимизират резултатите от полската работа и да се преобразуват неотговарящите на пазарните стандарти продукти в преработени продукти;

75.

посочва, че големи количества напълно годни за консумация плодове и зеленчуци не стигат до пазара поради естетически съображения и маркетингови стандарти; отбелязва, че съществуват успешни инициативи за използването на такива продукти и насърчава заинтересованите страни от сектора на търговията на едро и дребно да насърчават тези практики; призовава Комисията и държавите членки да засилят развитието на пазарите за такива храни и да предприемат в този смисъл извършването на изследвания относно връзката между маркетинговите стандарти и разхищението на храни;

76.

призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат с цел оказване на влияние върху публичните стандарти на Икономическа комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) с цел да се избегне разхищаването на ресурси чрез предотвратяване на разхищението на храни;

77.

счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството между производителите и използването на организациите на производителите, за да се направи възможен и да се насърчи достъпът до възможностите на вторичния пазар, други търговски обекти и алтернативните начини на употреба на продоволствените излишъци, които в противен случай биха били върнати в почвата или разхитени, като се даде приоритет на повторната употреба за целите на консумацията от човека, като например продажба в по-нисък клас за преработените храни и продажба на местните пазари;

78.

отбелязва, че продуктите, които все още могат да се използват за нехранителни цели, като например за преобразуване във фуражи, за наторяване на почвите или за производство на компост и енергия, следва да бъдат ясно разграничавани от считаните за отпадък, с цел да не се възпрепятства повторната им употреба;

79.

счита, че количеството на бракуваните посевни култури може да се намали, ако те се продават пряко на потребителите, например на пазари на производителите или в магазини за селскостопанска продукция, където веригите на продажба са къси и закупуваните продукти са местни и са преминали по-малка преработка;

80.

поощрява държавите членки и Комисията да популяризират местните храни и да подкрепят късите вериги на доставки на храни и продажбата на селскостопански продукти по домовете;

81.

подчертава, че местните и регионалните продукти, както и подпомаганите от Общността схеми в областта на селското стопанство създават възможност за по-къси вериги на доставки, които повишават стандартите за качество на продуктите и подпомагат сезонното търсене, като по този начин носят значителни социални, екологични и икономически ползи;

82.

счита, че късите вериги на доставка могат да играят жизненоважна роля за намаляване на разхищението на храни и прекомерното опаковане, за намаляване на транспорта на храни и за осигуряване на по-високо качество на храните и прозрачни хранителни вериги, а по този начин и за подпомагане на икономическата жизнеспособност на селските общности;

83.

призовава за рекламиране на сезонните плодове и зеленчуци във всяка държава — членка;

84.

призова да се обърне специално внимание на хуманното отношение към животните;

85.

призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки за намаляване на загубите, дължащи се на недостатъчно хуманно отношение към животните;

86.

подчертава, че нелоялните търговски практики във веригата на доставки могат да доведат до разхищение на храни; призовава Комисията и държавите членки да проучат как нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни генерират хранителни отпадъци, а където е необходимо, да създаде политическа рамка за провеждане на борба с тези практики;

87.

счита, че разрешаването на проблема с нелоялните търговски практики ще подобри положението на земеделските стопани, които са най-слабите звена по веригата, а с намаляването на свръхпроизводството и на натрупването на излишъци може да спомогне не само стабилизирането на цените и осигуряването на справедливи и рентабилни изкупни цени за земеделските стопани, но и намаляване на разхищаването на храни по цялата верига и загубите, генерирани в семейните стопанства; посочва, че по-справедливото възнаграждение на производителите ще придаде по-голяма стойност на продуктите, което ще доведе до намаляване на разхищението на храни в крайните звена на веригата на доставки;

88.

подчертава, че местните и регионалните органи и заинтересовани страни имат основна отговорност за изпълнение на програмите за намаляване и предотвратяване на хранителните отпадъци, и отправя искане към Комисията и държавите членки да вземат това предвид на всички етапи от процеса;

89.

призовава Комисията да признае ролята на обществените предприятия, предоставящи услуги от общ интерес, в областта на управлението на отпадъците и в усилията за борба с разхищението на храни, както и усилията на предприятията, които допринасят пряко за кръговата икономика, като МСП;

90.

призовава държавите членки да насърчават местното управление, гражданското общество, супермаркетите и другите съответни заинтересовани страни да подкрепят инициативи за намаляване на хранителните отпадъци и да съдействат за местна стратегия за храните, например, като информират потребителите чрез мобилно приложение относно непродадени храни, за осигуряване на съответствие в търсенето и предлагането;

91.

приветства организирането на заведения за хранене, в които храната, която е годна за консумация се предоставя на нуждаещите се (foodsharing); призовава за опростяване на процедурите с оглед улесняване на появата на такива места;

92.

счита, че най-голямата пречка в ЕС за доставянето на все още годни за консумация излишъци от храни на нуждаещите се е недостигът или понякога пълната липса на капацитет на каналите за дистрибуция; отбелязва, че благотворителните организации и управляваните от правителството държавни или местни органи за социални дейности не разполагат с достатъчно материален или човешки ресурс за транспортиране и разпределяне на все още годната за консумация храна, предлагана за благотворителни цели; отбелязва, че това се отнася в особена степен за по-голямата част от регионите в най-неблагоприятно положение;

93.

отбелязва, че хранителната промишленост вече е предприела инициативи за намаляване на разхищението на храни чрез засилване на сътрудничеството с асоциации за хранителни помощи, включително хранителни банки в цяла Европа;

94.

призовава Комисията да насърчава създаването в държавите членки на конвенции, като се предлага отрасълът на търговията на дребно с храни да предоставя непродадените продукти на благотворителни организации;

95.

призовава за по-голяма ангажираност от страна на всички заинтересовани страни с цел да се гарантира, че всяка храна, чийто срок на годност изтича скоро, първо се дарява на благотворителна организация; отбелязва обаче, че все още съществуват пречки пред даренията, предимно от правен характер; призовава Комисията да поясни тълкуването на правните разпоредби, възпиращи даренията;

96.

изразява безпокойство, че „разясняването на съответното законодателство на ЕС в областите на отпадъците, храните и фуражите с цел да се улесни даряването на храни и използването на хранителни продукти, които са били предназначени за консумация от човека, за храна за животни“, както беше обявено за 2016 г. (29), все още не е осъществено;

97.

приветства проектонасоките на ЕС относно даряването на храни като първа стъпка в правилната посока; счита обаче, че с оглед на различните пречки пред даряването на храни, съдържащи се в законодателството на ЕС, е необходимо даряването на непродадени храни по цялата верига за доставки на храни допълнително да се насърчи чрез въвеждането на законодателни промени;

98.

призовава Комисията да проучи условията за даряване на храни на благотворителни организации от страна на предприятия в държавата на производство независимо от езика, използван върху опаковката на продукта; посочва, че даренията на въпросните стоки следва да бъдат възможни, когато информацията, която е от основно значение за поддържането на безопасността на храните, например относно алергени, е на разположение на получателите, на официалните за техните държави членки езици;

99.

призовава Комисията и държавите членки да улеснят сътрудничеството между заинтересованите страни на местно и регионално равнище във връзка с даряването на храни, като намалят разходите по сделките с цел намаляване на прага за участие, например чрез предлагане на образци на инструменти, които могат да бъдат пригодени според конкретните местни нужди и ползвани от местните субекти за балансиране на търсенето и предлагането на излишъците от храни и за по-ефективна организация на логистиката;

100.

приветства създаването на „социални магазини за хранителни стоки“, както и на публични и частни партньорства с благотворителни организации с цел най-добро оползотворяване на годните за консумация, но негодни за продажба храни;

101.

призовава държавите членки да гарантират институционална и финансова подкрепа за социалните супермаркети, тъй като те са основен посредник в даряването на храни;

102.

призовава стопанските субекти в хранителната промишленост, които извършват безплатни доставки на хранителни излишъци да предвиждат подходящи експлоатационни практики, за да се гарантира хигиенно-здравната безопасност на храните в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004;

103.

подчертава важната роля, която националните органи могат да изпълняват за подпомагане на участниците в цялата верига на доставки на храни да използват годните за консумация храни и храните с наближаващ край на срока на годност, като предприемат насърчителен вместо наказателен подход в прилагането на правилата в областта на безопасността на храните;

104.

призовава Комисията да проучи възможността за и въздействието от въвеждането на законодателство в духа на „добрия самарянин“; призовава Комисията да разясни как е регулирана отговорността в областта на даренията на храни в законодателни актове, като например Регламент (ЕО) № 178/2002 и Директива 85/374/ЕИО;

105.

призовава Комисията да предложи промяна в Директивата за ДДС, с която изрично да се разрешат данъчни освобождавания на даренията на храни; призовава държавите членки да последват препоръките на Комисията и да определят ниска или почти нулева ставка на ДДС, ако дарението на храни е направено близо до датата на изтичане на годността или ако храните са непродаваеми;

106.

призовава Комисията да допълни Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) (30) с акт за изпълнение, който да насърчава използването на FEAD за улесняване на даряването на храни във връзка с финансирането на разходи, свързани със събирането, транспорта, съхранението и разпространението и който да урежда употребата на интервенционните запаси, генерирани в рамките на ОСП; насърчава местните, регионалните и националните органи да подкрепят създаването на инфраструктура за целите на даряването на храни в регионите и областите, в които такава не съществува, не е подходяща или не разполага с необходимия капацитет;

107.

призовава Комисията и държавите членки да не отклоняват средства от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), които са били предварително заделени за хранителни банки и благотворителни организации, към други целеви групи;

108.

посочва, че даряването на храни не може да бъде разглеждано като явна мярка за разрешаване на основните проблеми на бедността; следователно изтъква, че следва да се избягват нереалистичните очаквания в тази връзка; на даряването на храни не може да бъдат възлагани нереалистични очаквания за смекчаване на социалните проблеми и за разрешаване на проблема с разхищението на храни; ето защо призовава Комисията да предприеме по-решителни действия за предотвратяване на бедността;

109.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да бъдат бдителни по отношение на даренията и да гарантират, че те не се използват с цел създаване на алтернативен пазар, което би довело до лишаване на хората в нужда от възможността да се възползват от даренията на храни и до обезкуражаване на предприятията да правят дарения;

110.

призовава Комисията и държавите членки, без да налагат ненужни тежести на МСП и доброволческите организации, да наблюдават внимателно даренията на храни и да гарантират, че с тях не се извършват злоупотреби чрез продажба на алтернативни пазари, което би довело до лишаване на нуждаещите се от възможността да се възползват от тези дарения и до възпиране на ангажираните в тази област да правят дарения поради риск от нелоялна конкуренция;

111.

призовава всички участници във веригата за доставки на храни да поемат своята споделена отговорност и да изпълнят Съвместната декларация относно разхищението на храни, „Всяка троха е важна“ и „Споразумение със сектора на търговията на дребно относно отпадъците“; отбелязва, че секторът за продажби на дребно посреща милиони потребители дневно и е в уникална позиция да увеличи знанията и осведомеността, свързани с хранителните отпадъци, като по този начин улесни информирания избор; подчертава, че маркетинговите практики като например „при покупка на един брой поучавате още един безплатно“ увеличават риска потребителите да купуват по-голямо количество, отколкото могат да употребят; в тази връзка изтъква също преди всичко необходимостта от предлагане на по-малки опаковки за по-малките домакинства; приветства факта, че някои търговци на дребно продават хранителни стоки с кратък срок на годност на намалени цени, но счита, че тази практика трябва да бъде по-широко разпространена;

112.

отново посочва, че един от основните проблеми за търговците на дребно са отпадъците от яйца; отправя искане към Комисията да потърси начини за намаляване на отпадъците от яйца, като вземе предвид научната оценка от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), а също и искане към държавите членки да информират надлежно потребителите относно този важен въпрос;

113.

призовава Комисията да извърши проучване относно въздействието на реформите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика в областта на рибарството (ОПР) върху генерирането и намаляването на хранителните отпадъци;

114.

подчертава, че препитанието на земеделските стопани зависи от пласирането на тяхната продукция на пазара при справедливи условия и рентабилни цени и че загубата на продукция на ниво земеделско стопанство, включително продукция, загубена поради екстремни или необичайни климатични явления, пострадала при природни бедствия или унищожена поради загуба на пазари или ниски цени, е равнозначна на загуба на инвестиции и доходи за земеделските стопани; във връзка с това посочва, че нестабилността на цените на селскостопанските пазари се отразява на производството и доходите на земеделските стопани и може да доведе до разхищение на храни, поради което е необходимо в ОСП да бъдат включени инструменти за борба срещу тази нестабилност;

115.

подчертава, че Комисията все още не е провела проучване за определяне на въздействието на различните реформи върху обема на селскостопанското производство и последиците от него за разхищението на храни, и поради това призовава Комисията да включи въпроса за разхищението на храни в бъдещото развитие и прилагане на ОСП;

116.

подчертава, че разхищението на храни при производството може да е резултат и от влошаването на нашата селскостопанска производствена база поради вече наблюдаваното влошаване на качеството на земите, на биологичното разнообразие (намаляване на опрашването) и на всички видове природни ресурси и че това явление следва да се взема предвид при бъдещото развитие на селското стопанство и на ОСП.

117.

насърчава държавите членки да впрегнат пълния потенциал на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) с цел намаляване на хранителните отпадъци от изхвърлянето на риба и повишаване на процента на оцеляване на организмите, отгледани в съоръжения за аквакултури;

118.

изразява надежда, че задължението за разтоварване съгласно въвежданата нова обща политика в областта на рибарството ще доведе до по-селективни съоръжения и практики за риболов и съответно до по-малко изхвърляне на риба в морето; отбелязва обаче, че задължението за разтоварване не се отнася за всички видове риба и следователно са необходими допълнителни мерки;

119.

изразява загриженост относно равнището на разхищение на риба след нейния улов, като се има предвид нетрайния ѝ характер и нерядко огромните разстояния, на които тя се превозва за целите на преработката, като тя често се изпраща от Европа до Азия и отново се връща в Европа за крайна продажба;

120.

припомня значението на понятието „воден отпечатък“ за храните и фуражите;

121.

припомня, че Регламент (ЕО) № 178/2002 включва сред храните дори водата, която е „целенасочено вложена в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка“, и че тя е основен стратегически ресурс в цялата хранително-вкусова промишленост;

122.

подчертава, че разхищението на храни, в зависимост от качеството, вида и количеството използвана за тяхното производство вода, води и до значително разхищение на вода;

123.

припомня необходимостта от подобряване на управлението на водите в селското стопанство, от разработване на интелигентни по отношение на водата системи за производството на храни и повишаване на безопасността на водата и храните и на водната и продоволствената сигурност в районите с най-голям риск в резултат на изменението на климата;

124.

подчертава, че иновативните и екологосъобразни решения в различни области, включително управлението на съпътстващите и страничните продукти от производството на хранителни продукти, търговията с храни, съхранението на хранителни продукти, срока на годност, цифровите технологии и материалите, предназначени за контакт с храни, могат да предложат значителен потенциал за намаляване на хранителните отпадъци; насърчава Комисията, държавите членки и другите заинтересовани страни да подкрепят проучванията в тези сфери и да насърчават намирането на устойчиви и ефективни решения; счита, че услугите в икономиката на споделянето са важни за повишаване на осведомеността и насърчаване на устойчиво потребление; призовава Комисията да даде тласък на иновациите чрез изследователски проекти и програми, финансирани от бюджета на ЕС, като европейско партньорство за иновации;

125.

подчертава отговорността на всички участници във веригата на доставки, в това число отговорността на производителите на системи за пакетиране, за предотвратяването на хранителните отпадъци; подчертава положителния принос на материалите за опаковане на храни и решения за предотвратяването на загубата и разхищаването на храни по веригата на доставки, например за опаковки, благодарение на които се намалява загубата на храни по време на транспорт, съхранение и разпространение и се запазва качеството и хигиената на храните за по-дълъг период или се удължава срокът на годност; подчертава обаче необходимостта от привеждане на опаковките в подходящ вид (т.е. недопускане на прекалено или недостатъчно опаковане) и от адаптирането им към нуждите на продукта и на потребителите, както и от отчитане на жизнения цикъл на опакования продукт като цяло, включително дизайна и употребата на опаковките; приканва Комисията и държавите членки да оценят ползите от биологичните, биоразградимите и подлежащите на компостиране опаковки на храни, като се вземе предвид отражението върху човешкото здраве и безопасността на храните и чрез предприемане на подход, основан на жизнения цикъл; подчертава, че целите за намаляване на хранителните отпадъци трябва да бъдат в съответствие с мерките и целите на Директива 94/62/ЕО, и по-специално с целта за значително намаляване на потреблението на неподлежащи на рециклиране опаковки и на свръхопаковенето;

126.

насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването и прилагането на активни и интелигентни материали, предназначени за контакт с храните, и други иновативни решения, които да имат положителен принос за ефективността на ресурсите и за кръговата икономика; посочва, че съответното законодателство в областта на материалите, предназначени за контакт с храни, следва да позволява максимално равнище на защита на потребителите по отношение на всички опаковъчни материали, включително тези, които са внесени от трети държави; ето защо призовава Комисията да представи хармонизирани правила на равнище ЕС относно материалите, предназначени за контакт с храни, и да даде приоритет на изготвянето на конкретни мерки на ЕС по отношение на материали като хартията и картона съгласно Резолюцията на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно прилагането на Регламента относно материалите, предназначени за контакт с храни (ЕО) № 1935/2004 (31);

127.

препоръчва насърчаването на използването на доброволни кодекси за добри практики в бизнеса, разработени чрез секторни организации в хранителния сектор, секторите на кетъринга и хотелиерството, с цел оптимално използване на продуктите и насърчаване на даряването в рамките на схеми, насочени към събиране на излишествата от храни за социални цели;

128.

призовава държавите членки да насърчават сключването на споразумения или меморандуми за разбирателство за насърчаване на отговорни начини на поведение и добри практики за намаляване на хранителните отпадъци, включително като снабдят операторите в сектора на общественото хранене с изработени от рециклируеми материали контейнери за многократна употреба, за да се даде възможност на клиентите да вземат за вкъщи своите остатъци от храна;

129.

препоръчва, когато е целесъобразно, в сектора на ресторантьорството и хотелиерството да бъдат използвани местни и регионални продукти, както и сезонни продукти с цел скъсяване на веригата на производство и потребление, като по този начин се намали броят на етапите на обработка и съответно да се намали обемът на отпадъците, генерирани на различните етапи;

130.

подчертава, че развитието на цифровия сектор предлага много възможности за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци, по-специално създаването на онлайн платформи за „спасяване на храна“, които дават възможност непродадените порции от заведенията за обществено хранене да бъдат предлагани на преференциални цени; поставя акцент върху факта, че тези подобни опити са довели до значителни резултати в държавите членки, в които те са разработени;

131.

призовава Комисията да отчете приноса на социално отговорни инициативи като „Здравословен хранителен стандарт“, чиято цел е да предостави по-изчерпателна информация относно храните, предназначена за различните групи потребители със специални хранителни нужди или предпочитания, посредством доброволно и съвместно регулирано етикетиране на храните в ресторантите и в сектора на туризма с цел намаляване на разхищението на храни в тази сфера;

132.

призовава Комисията и държавите членки да работят в сътрудничество с развиващите се държави за да се подпомогне подобряването на инфраструктурата на хранителната верига с цел намаляване на хранителните отпадъци в развиващите се държави;

133.

настоятелно призовава всички институции и органи на Европейския съюз да включат изискването за наличие в търговите, свързани с кетъринг, на планове за управление и намаляване на хранителните отпадъци; отправя искане към квесторите да дадат приоритет на действията, насочени към намаляване на хранителните отпадъци в Европейския парламент, и насърчава другите европейски институции да направят същото; насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да намалят хранителните отпадъци в обществените заведения;

134.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1)  Приети текстове, P8_TA(2015)0266.

(2)  ОВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 25.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2016)0250.

(4)  ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 28.

(5)  ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 46.

(6)  ФАО, „Отпечатъкът от разхищението на храни и изменението на климата. въздействие върху природните ресурси“, Рим, 2013 г.

(7)  ФАО, 2015 г.: Отпечатъкът от разхищението на храни и изменението на климата.

(8)  https://www.wfp.org/hunger/stats.

(9)  Състояние на продоволствената несигурност в света за 2015 г., ФАО, ООН.

(10)  Development Goals in an Era of Demographic Change (Целите за развитие във времена на демографски промени), Световен мониторингов доклад за 2015/2016 г., Световна банка.

(11)  http://www.un.org/en/development/desa/news/population/2015-report.html

(12)  Проект FUSIONS, Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа, март 2016 г.

(13)  Евростат, „Хора, изложени на риск от бедност или социално изключване“.

(14)  Проект FUSIONS, Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа, март 2016 г.

(15)  WRAP, 2015 г. Хранителни отпадъци от домакинствата в Обединеното кралство, 2015 г.

(16)  ФАО (2011 г.): „Загуби и разхищение на храни в световен мащаб“.

(17)  Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016, „Борбата срещу разхищаването на храни: възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“, стр. 14.

(18)  Стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни, 2016 г.

(19)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(20)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(21)  Експресно проучване 425 на Евробарометър, „Разхищението на храни и маркировката на датата“, септември 2015 г.

(22)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(23)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55). Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стp. 206).

(24)  Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите — членки на ЕС, в областта на даряването на храни, 2014 г., възложено от Европейския икономически и социален комитет.

(25)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(26)  Съвместен отговор на два писмени парламентарни въпроса (E-003730/13, E-002939/13), 7 май 2013 г.

(27)  Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите — членки на ЕС, в областта на даряването на храни, 2014 г., възложено от Европейския икономически и социален комитет.

(28)  Работен документ на службите на Комисията, обобщение на оценката на въздействието, оценка на въздействието по отношение на мерките, насочени към хранителните отпадъци, за допълване на работния документ на службите на Комисията SWD(2014)0207 относно прегледа на управлението на отпадъците в ЕС (SWD(2014)0289, 23.9.2014).

(29)  Приложение към Съобщение от Комисията COM(2015)0614.

(30)  ОВ L 72, 12.3.2014 г., стр. 1.

(31)  Приети текстове, P8_TA(2016)0384.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/44


P8_TA(2017)0208

Оценка на външните аспекти на функционирането и управлението на митниците като инструмент за улесняване на търговията и за борба срещу незаконната търговия

Резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно оценката на външните аспекти на функционирането и управлението на митниците като инструмент за улесняване на търговията и за борба срещу незаконната търговия (2016/2075(INI))

(2018/C 307/04)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

като взе предвид Стратегическия план за периода 2016—2020 г. на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ и Плана за управление за 2016 г. на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ от 14 март 2016 г. (Ares(2016)1266241),

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 август 2014 г. относно стратегия и план за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците: справяне с рисковете, укрепване на сигурността на веригата на доставки и създаване на благоприятни условия за търговия (COM(2014)0527),

като взе предвид доклада на Комисията от 19 юли 2016 г., озаглавено „Доклад за напредъка при изпълнението на стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците“ (COM(2016)0476),

като взе предвид Насоките за одобрените икономически оператори (TAXUD/B2/047/2011),

като взе предвид пилотния проект между ЕС и Китай „Интелигентни и сигурни търговски пътища“,

като взе предвид резолюцията на Съвета относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013—2017 г. (1),

като взе предвид доклада на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост от митниците в ЕС за 2015 г.,

като взе предвид Стратегическата рамка за митническо сътрудничество между ЕС и Китай,

като взе предвид Плана за действие относно митническото сътрудничество между ЕС и Китай в сферата на правата върху интелектуалната собственост (2014 — 2017),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2014 г., озаглавено „План за действие за наблюдение на функционирането на преференциалните търговски договорености“ (COM(2014)0105),

като взе предвид съобщението на Комисията от 02 февруари 2016 г., озаглавено „План за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма“ (COM(2016)0050),

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено „Развитие на митническия съюз в ЕС и на неговото управление“ (COM(2016)0813),

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави (2),

като взе предвид Специален доклад № 23/2016 на Европейската сметна палата: „Морският транспорт в ЕС е принуден да оцелява в бурни води — много неефективни и неустойчиви инвестиции“,

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация,

като взе предвид доклада на ОИСР от 18 април 2016 г., озаглавен „Незаконна търговия, сливане на престъпни мрежи“,

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (3) и свързания с него делегиран акт (Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (4)), акт за изпълнение (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (5)), делегиран акт относно преходните правила (Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 (6)) и работна програма (Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 (7)),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (8),

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2013 г. относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания (COM(2013)0884) и становището на комисията по международна търговия до комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно това предложение (9),

като взе предвид член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (10),

като взе предвид принципа за съгласуваност на политиките за развитие, както е посочен в ДФЕС,

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно справянето с предизвикателствата на прилагането на Митническия кодекс на Съюза (11),

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0162/2017),

A.

като има предвид, че митническият съюз е основен стълб на Европейския съюз, което го превръща в един от най-големите търговски съюзи в света, и като има предвид, че напълно функциониращият митнически съюз е от съществено значение за доверието, от което ЕС се нуждае, за да гарантира своята сила при договарянето на споразуменията за търговия;

Б.

като има предвид, че прилагането на Митническия кодекс на Съюза е от съществено значение за опазване на собствените ресурси на ЕС, по-конкретно митата, данъците и националните интереси;

В.

като има предвид, че напълно функциониращ митнически съюз е предпоставка за ефективна борба срещу незаконните финансови потоци и основаващо се на търговията изпиране на пари;

Г.

като има предвид, че съществува опасност прилагането на Митническия кодекс на Съюза (МКС), започнало на 1 май 2016 г., да бъде забавено поради липсата на подходящо финансиране за общи и функциониращи ИТ системи до 31 декември 2020 г.;

Д.

като има предвид, че в доклада за напредъка в прилагането на Стратегията и Плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците се подчертава, че недостатъчното финансиране за обновяване на съществуващите ИТ системи и разработване на необходимите нови системи е основен проблем, спъващ напредъка, по-специално по отношение на новата система за контрол на вноса; като има предвид, че при отсъствие на допълнителни ресурси редица действия няма да могат да бъдат изпълнени до края на 2020 г., както е предвидено в Стратегията и Плана за действие; като има предвид, че забавянето би засегнало също така изпълнението на ангажиментите по отношение на свързани с митниците аспекти в контекста на Европейската програма за сигурност;

Е.

като има предвид, че съществуващата разпокъсаност на политиките за митнически контрол между държавите членки не трябва да води до ситуация, която води до допълнителна административна и свързана с време тежест или нарушаване на вътрешните търговски потоци;

Ж.

като има предвид, че предложението за директива за правна рамка на Съюза по отношение на митническите нарушения и наказания не прави ясно разграничение между наказателни и административни санкции в рамките на държавите членки при пълно зачитане на принципа на субсидиарността; като има предвид, че това може да насърчи недобросъвестни стопански субекти да правят стратегически избори при вноса от трети държави, което на свой ред причинява нарушения при събирането на данъци и има отрицателен ефект за околната среда, като поради това не е ефективно средство за възпиране на незаконните търговски дейности;

З.

като има предвид, че сложни митнически правила и процедури, както и различни критерии и налагани от органите санкции могат да натоварят прекомерно малките и средни предприятия (МСП), като окажат голям натиск върху ограничените им ресурси и засягат техните търговски маршрути;

И.

като има предвид, че ефективното митническо сътрудничество между митническите администрации на държавите членки, упълномощените икономически оператори, полицейските сили и съдебните органи, както и другите съответни участници с трети държави и на многостранно равнище играе важна роля, като се има предвид значителният обем на търговския обмен, и представлява крайъгълен камък в борбата с незаконната търговия, тероризма, организираната престъпност, изпирането на пари, трафика на диви животни, отклоняването от плащането на данъци, трафика на наркотици и тютюн и фалшифицираните лекарства, както и в защитата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в ЕС, изпълнението и спазването на процедурите за надлежна проверка в глобалната верига на стойността на продуктите, както е посочено в стратегията на Комисията „Търговията — за всички“, и проследяването и възможното премахване на взаимни връзки между недобросъвестни оператори, участващи в незаконни търговски дейности в международната верига за доставки;

Й.

като има предвид, че ЕС е сключил споразумения за митническо сътрудничество и административна взаимопомощ с Южна Корея, Канада, САЩ, Индия, Китай и Япония;

К.

като има предвид, че някои търговски партньори продължават да превозват по-голямата част от незаконните или фалшифицираните продукти, които влизат на територията на Съюза; като има предвид, че за Малайзия се отнасят само около 2,5 млн. EUR от този износ, докато Китай и Хонконг отговарят за над 300 млн. EUR и 100 млн. EUR съответно; като има предвид, че само през 2015 г. Беларус е причинила фискални загуби за ЕС в размер на 1 млрд. EUR, като изнася продукти, които изцяло заобикалят правилата за ДДС и нормите в областта на здравеопазването;

Л.

като има предвид, че според последния доклад на Комисията относно прилагането на ПИС от страна на митническите органи на ЕС, обемът на подправените стоки, конфискувани от митническите органи, се е увеличил с 15 % между 2014 г. и 2015 г.; като има предвид, че над 40 милиона продукта, за които е имало подозрение за нарушаване на ПИС, на обща сума в размер на почти 650 млн. EUR , са конфискувани по външните граници на Съюза;

М.

като има предвид, че международните зони за свободна търговия, заедно с тези трети държави, които най-често са източници на незаконна търговия, представляват потенциални области, благоприятстващи продължаващото разпространение на търговията с незаконни продукти в ЕС, което води до по-интензивен контрол по границите и следователно вероятност за нужда от допълнителен специален анализ;

Н.

като има предвид, че търговията с фалшифицирани стоки може да допринася за финансирането на престъпни организации, осъществяващи дейности на тероризъм, трафик на наркотици, огнестрелни оръжия, изпиране на пари и трафик на хора;

О.

като има предвид, че борбата с фалшифицирането е от жизненоважно значение за защитата на ПИС в Европа, като запазва професионалното ноу-хау и насърчава иновациите;

П.

като има предвид, че ролята на митниците в областта на сигурността е от особено значение за предотвратяването на това, терористични организации да прехвърлят средствата си, и за разрушаване на техните източници на приходи, както се отчита в изготвения от Комисията план за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма;

Р.

като има предвид, че митническата администрация играе важна роля в контекста на световната търговия, като взема мерки за справяне с вредите, нанесени от незаконната търговия на официалната икономика, като същевременно помага и за по-доброто разбиране и борба с тази незаконна търговия;

С.

като има предвид, че мрежите от незаконни дейности имат отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки от гледна точка на растежа, работните места, чуждестранните инвестиции, конкуренцията, търговията, почтеността на пазарите и загубата на митнически приходи, като загубата на последните в крайна сметка се поема от европейските данъкоплатци;

Т.

като има предвид, че незаконната търговия е първостепенен източник на загриженост за бизнеса и представлява значителна заплаха, създаваща нарастващи глобални рискове от гледна точка на прозрачността, интегритета и финансовата стойност, като копира използването на световните търговски схеми и вериги за доставка;

У.

като има предвид, че фалшифицирането, незаконната търговия с оръжие и трафикът на наркотични вещества генерират големи суми за транснационалната организирана престъпност чрез незаконни икономически и бизнес канали;

Ф.

като има предвид, че увеличаващите се случаи на контрабанда, трафик и други форми на незаконна и неразрешена търговия не само оказват въздействие върху събирането на мита от държавите членки и върху бюджета на ЕС, но са и здраво свързани с международната организирана престъпност, със заплахи за потребителите и отрицателни последствия за функционирането на единния пазар, което подкопава еднаквите условия на конкуренция за всички конкуриращи се дружества и по-специално за МСП;

Х.

като има предвид, че закрилата на правата върху интелектуална собственост (ПИС) е от ключово значение за опазването и насърчаването на икономиката на ЕС, както и за растежа и работните места;

1.

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се гарантира координирано, единно и ефикасно прилагане на новата система, въведена от МКС, като възпрепятстват извършването на различни практики сред държавите членки след преходния период посредством обща основна насока за всички европейски митници; призовава Комисията, в тази връзка, да развие референтен анализ и информация за митнически операции и процедури за прилагане в държавите членки;

2.

подчертава, че няма въведена система за идентифициране и мониторинг на различия в начина, по който митническите органи третират икономическите оператори; призовава Комисията да изиска от държавите членки да предоставят специфична информация за вида и броя на митническите проверки на ниво индивидуално основно пристанище;

3.

приканва Комисията да продължи сътрудничеството с държавите членки и съответните заинтересовани страни в търговския сектор за преодоляване на съществуващите пропуски в системите за контрол, да развие допълнителни митнически опростявания и да намали административната тежест за законните търговци, съсредоточавайки се върху целта за по-проста, по-безопасна търговия, като същевременно гарантира подходящ, ефективен, ефикасен и хармонизиран контрол по границите на ЕС и необходимата подкрепа за съответните органи; изтъква, че ефективният митнически контрол трябва да гарантира сигурността на ЕС, безопасност за потребителите, зачитане на екологичните изисквания и нормите в областта на здравеопазването и на икономическите интереси, с особени усилия по отношение на защитата на ПИС и борбата с незаконната търговия, тероризма, изпирането на пари, трафика на диви видове, отклонението от данъчно облагане, трафика на наркотици и тютюн и фалшифицираните лекарства, както и борбата срещу всички форми на нелоялна конкуренция, пред които европейските дружества, които отговарят на стандартите на ЕС, могат да бъдат изправени;

4.

подчертава значението на завършването на работата за хармонизиране на проверките на всички входни пунктове на митническия съюз, по-специално въз основа на съществуващите инструменти;

5.

призовава Комисията да се стреми към по-широко сътрудничество с частния сектор при идентифицирането на недобросъвестните оператори; подчертава значението на участието на частни заинтересовани страни в борбата срещу незаконната търговия, включително търговията с дива флора и фауна и продукти на дивата природа;

6.

припомня, че възможността, предоставена от МКС и разпоредбите му за взаимосвързани ИТ системи и електронен обмен, следва да бъде използвана за достъп до данни за надеждна и законна търговия и предоставянето им чрез канали, различни от митническите декларации, например чрез международни програми за взаимен обмен като програмата за ОИО (одобрен икономически оператор) или проекта за интелигентни и сигурни търговски пътища (SSTL), с цел улесняване на обмена;

7.

припомня, че разработването на необходимите ИТ системи се нуждае от достатъчно финансиране, и призовава Комисията и държавите членки да гарантират наличието на средства за необходимите ИТ системи с цел постигане на целите на Стратегията и Плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците;

8.

призовава Комисията да настоява за по-широко използване на програмата за ОИО; подчертава значението на популяризирането на ползите от нея за търговията, като същевременно се запазват строгите правила за съответствие, както и нейната стабилност, надеждност и спазването на митническите правила на трети държави в преговорите по търговски споразумения;

9.

призовава Комисията да се координира и да си сътрудничи с митниците, граничните агенции на място и заинтересовани страни в ЕС, както и със своите търговски партньори, в областта на обмена на данни, в частност, по отношение признаването на митническия контрол, надеждните търговски партньори и стратегиите за смекчаване на последствията за разбиването на незаконните търговски мрежи; призовава Комисията да подобри и засили сътрудничеството между своите генерални дирекции по митнически въпроси и когато е необходимо, да насърчава по-добрата координация между митническите и правоприлагащите органи, особено що се отнася до организираната престъпност, сигурността и борбата срещу тероризма, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС;

10.

приканва Комисията да представи съобщение относно най-добрите практики за митнически контрол и търговски правила, в междинния период, с цел да се предостави референтна рамка за компетентните органи по контрола в държавите членки, да посочи най-добрите практики и резултати, да установи набор от ключови показатели за изпълнение, както и анализ на търговските потоци на фалшифицирани стоки по граничните пунктове;

11.

настоятелно призовава Комисията да продължи да работи по изпълнението на стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците, най-вече в областта на наличността на данни, достъпа до и обмена на информация за целите на управлението на риска в областта на митниците и укрепването на капацитета;

12.

призовава Комисията редовно да докладва на компетентните комисии на Европейския парламент относно мониторинга и оценката на изпълнението на Стратегията и Плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците;

13.

настоятелно призовава Комисията да проучи различните практики на митнически проверки в ЕС и тяхното въздействие върху отклоняването на търговския обмен, като се съсредоточи по-специално върху митниците на външните граници на ЕС;

14.

отбелязва, че понастоящем различни митнически процедури, по-специално по отношение на митническото освобождаване, проверките, санкциите и контрола, водят до разпокъсаност, допълнителни административни тежести, закъснения, различия между държавите членки при събирането на данъци, изкривяване на пазара и неблагоприятно въздействие върху околната среда; подчертава, че тези различни митнически процедури често могат да благоприятстват достъпа до някои пристанища в ущърб на други, като незаконни оператори внасят фалшифицирани стоки или стоки с по-ниска стойност, което води до доставяне на стоки до крайната им дестинация по необичаен маршрут и търсене на освобождаване в държава членка, различна от държавата, внасяща стоките, или за да се намали вероятността от подлагане на проверки или за да се усложни евентуална процедура по възстановяване; следователно призовава Комисията да анализира проблема с търсенето на най-благоприятната правна система и да направи оценка на въздействието му върху търговията, данъчните приходи, последиците от изменението на климата и митата;

15.

припомня на държавите членки и на Комисията, че е важно да се гарантира своевременното наличие на достатъчни средства за необходимите ИТ системи, така че целите на Стратегията и Плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците да могат да бъдат изпълнени, като едновременно с това се гарантира съвместимост на системите в полза на митническите органи, законните търговци и в крайна сметка потребителите и се насърчава създаването на работни места и икономически растеж в ЕС;

16.

настоява върху необходимостта от постигане на напредък по отношение на настоящата митническа среда „с употреба на по-малко хартия“ към среда „без употреба на хартия“;

17.

изисква от Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, ОИСР и Световната митническа организация (СМО) за намаляването на съществуващите пропуски в системите за митнически контрол, като се гарантира, че незаконната търговия, фалшифицирането и измамите са овладени чрез по-систематично координирани основани на риска проверки въз основа на хармонизирани критерии за инспекции, най-добри практики и общи процедури и методи на работа, както по отношение на работните часове, икономическите и човешките ресурси, така и оперативно съвместимите ИТ системи, с навременна и подходяща подкрепа, предоставяна от други компетентни органи; припомня в тази връзка колко е важно да се осигурят разследващи правомощия за всички митнически и гранични агенции, както и да се гарантира подходящо обучение на техните оператори;

18.

призовава митническите органи на държавите членки активно да използват електронния обмен на данни, за да си сътрудничат с правоприлагащите органи при идентифицирането на аномалии в ценообразуването на търговската стойност и по този начин да водят борба с незаконните финансови потоци и основаващото се на търговията изпиране на пари;

19.

призовава Комисията да гарантира, че постепенното прилагане на МКС ще донесе допълнителни ползи за икономическите оператори, като се създадат равни условия в целия Съюз, и като същевременно се осигури, че нарастващото опростяване на митническите процедури няма да породи пропуски в системите за управление и контрол на риска в областта на митниците, които биха могли да възпрепятстват ефективната борба с незаконната търговия; счита, че е от съществено значение да се хармонизира правото в областта на митниците на ЕС, и призовава Комисията и държавите членки да извършват редовен мониторинг на правилата на ЕС и еднаквото им прилагане от компетентните органи, като се улеснява международната търговия, както и се ограничава незаконната трансгранична дейност;

20.

настоятелно призовава Комисията да продължи работата си с държавите членки за споделяне на най-добри практики относно митническите процедури и ДДС, като си сътрудничи с компетентните органи и когато е целесъобразно съгласува политиките във връзка с митниците и ДДС, с оглед осигуряване на единодействие, включително при намирането и прилагането на правните и практически решения на предизвикателствата и възможностите, свързани с малките пратки, електронната търговия и опростяването;

21.

призовава Комисията, с оглед на член 23 от Споразумението на СТО за улесняване на търговията, призоваващ за създаването на улесняващ търговията орган, да разгледа възможността за прехвърляне на отговорностите на митническите органи от национално равнище на равнище ЕС по отношение на осигуряването на хармонизирано третиране по протежение на входните точки на ЕС, наблюдението на работата и дейностите на митническите администрации и събирането и обработката на митнически данни;

22.

освен това приканва Комисията да разработи по-добре точен анализ на разходите и ползите от последиците от хармонизацията на прилагането на наказателни санкции в държавите членки за борба с незаконната търговия и ако е необходимо да представи предложение, съдържащо хармонизирани правила, като винаги се зачита субсидиарността, относно определението на санкциите и престъпленията в случаи на международна престъпност;

23.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да направят повече, за да развиват и подкрепят възможностите за съвместно обучение на митнически служители в държавите членки; подчертава, че хармонизацията на обучението на митническите служители в Европа ще допринесе за ефективното прилагане на Митническия кодекс на Съюза;

24.

изисква от Комисията да засили сътрудничеството със заинтересовани страни в международната търговия и търговски представители с оглед преодоляване на всички предизвикателства, произтичащи от прилагането на МКС, включително различни и различаващи се национални правила, методи и средства за докладване, и опасенията на МСП, участващи в търговия с трети държави;

25.

припомня, че някои извършващите измами фирми, установени в трети държави, използват електронна търговия, за да предлагат фалшифицирани стоки на европейските потребители, и че някои стоки могат да бъдат таксувани при минимално ниво на цените, за да бъде избегната проверка от компетентните органи или за да могат да влизат като се възползват от разликите в условията за фактуриране, митническите правила и санкции; отправя искане към Комисията да проучи допълнително тези проблеми и да обмисли как най-добре да се реши въпросът с риска, свързан с електронната търговия, и да работи в тясно сътрудничество с всички заинтересовани участници, включително транспортните дружества и дружествата за куриерски услуги, с цел подпомагане на държавите членки при ограничаването на тази практика, без да се създават пречки пред растежа на електронната търговия или да се възпрепятства законната търговия;

26.

настоятелно призовава Комисията съвместно с държавите членки да гарантира, че ЕС прилага в максимална степен Споразумението за улесняване на търговията (СУТ) на СТО и продължава да насърчава прилагането му от другите членове на СТО в полза на износителите от ЕС, включително като допринася за усилията на развиващите се държави, за да се засили улесняването на търговията в световен мащаб;

27.

приканва Комисията да засили международното сътрудничество, за да се развие допълнително осъществяването на Стратегията и Плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците по веригата за доставки;

28.

приканва Комисията да засили сътрудничеството си по митнически въпроси с основните си търговски партньори и техните митнически органи, както и за започване на диалог с основните държави на произход на фалшифицираните стоки, с цел сътрудничество в борбата срещу незаконните финансови потоци, изпирането на пари, основаната на търговия корупция, данъчните измами и отклоняването от плащането на данъци, организираната престъпност и тероризма, всички които застрашават здравето и безопасността на потребителите, създават рискове за обществото и пазара, като вредят на икономиките, и да продължи да улеснява двустранната търговия отвъд строгите ангажименти по СУТ; посочва, че това може да бъде постигнато чрез включване на темите за улесняване на търговията, като например стандартизираните правила относно методите, прозрачността, почтеността и отчетността на митническите процедури, както и включването на главите относно борбата с измамите и фалшифицирането във всички преговори за споразумения за свободна търговия (ССТ), или посредством специфични митнически споразумения;

29.

приканва Комисията да продължи и задълбочи митническото сътрудничество в областта на ПИС с трети държави и зоните за свободна търговия, които най-често са източник на незаконна търговия; във връзка с това счита, че е необходимо да се стимулира административното сътрудничество между митническите органи на международно равнище, както и развитието на партньорства с частния бизнес, за да се противодейства на митнически нарушения и заобикаляне на данъчните задължения;

30.

приканва Комисията да засили сътрудничеството със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и по-специално Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост, с оглед да се подкрепят инициативи за прилагане на ПИС като процедури за улесняване за притежателите на права чрез електронен обмен на данни, което би било от полза и за МСП, и да направи борбата срещу фалшифицирането и измамите един от своите приоритети в рамките на СТО, като включи ОИСР и Световната митническа организация в работата си по въпроса; поради тази причина подчертава, че настоящият регламент относно правоприлагането, осъществявано от митническите органи по отношение на правата върху интелектуалната собственост, играе важна роля в борбата срещу фалшифицирането (нарушения на търговската марка), пиратството (нарушения на авторското право) и контрабандата на чувствителни продукти, както и в областта на географските указания, обозначаването на произхода и незаконната търговия; счита, че е изключително важно горепосоченият регламент, заедно с директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, да бъдат надлежно прилагани навсякъде в Съюза, и че необходимото прилагане от митническите органи се извършва по начин, който не пречи на законните търговци да действат добросъвестно;

31.

изисква от Комисията да координира по-добре защитата на географските указания на продукти на хранително-вкусовата промишленост в рамките на Комисията, а също и с агенцията EUIPO, като истинска добавена стойност към външните пазари; припомня на Комисията колко е важно да бъде разработена еднакво амбициозна политика в областта на географските указания на продукти, различни от продуктите на хранително-вкусовата промишленост; посочва, че въвеждането на система за защита на неселскостопански продукти с географски указания, която е съгласувана, проста, прозрачна и не налага административна и финансова тежест, представлява възможност за МСП и би засилила ролята на ЕС в рамките на международните търговски преговори;

32.

отбелязва, че митническата администрация е изправена пред нови видове предизвикателства, свързани както с нови форми на търговия, така и със сигурността и защитата на стоки по процедури за внос или в режим на международен транзит с местоназначение в Европа;

33.

отбелязва, че ефективността на митническите процедури е от решаващо значение не само за улесняване на търговията, но също за ефективното и целесъобразно правоприлагане с оглед на противодействието срещу фалшифицирането и контрабандата на акцизни стоки, които влизат в ЕС; счита, че митническата администрация е на кръстопът между сигурното движение на стоки, защитаващо потребителите в рамките на ЕС, и изпълнението на разпоредбите на търговските споразумения;

34.

счита, че качеството и резултатите от митническия контрол върху транзитното преминаване на стоки, по-специално при изпращането и транспорта на пристанищата и границите, са от първостепенно значение и следва да бъдат подобрени; изразява съжаление, че понастоящем съществува фактическо разминаване по отношение на видовете контрол в рамките на Съюза, което облагодетелства определени пътища за достъп, по-специално пристанищата, за сметка на други, където се упражнява по-строг контрол; счита, че е необходимо да се гарантира, че са налице хомогенни и стандартизирани техники за контрол между държавите членки за подбор на пристанищата и на границите чрез насърчаване на съвременни стратегии за контрол, които са технологично напреднали и основани на управлението на риска;

35.

счита, че държавите членки следва да съсредоточат митническия контрол и, доколкото е възможно, другите относими гранични проверки върху високорисковите пратки, които се подбират на случаен принцип с помощта на общи критерии за подбор, включително критерии, свързани с естеството и описанието на стоките, държавата на произход, държавата, от която се изпращат стоките, стойността на стоките, спазването на нормативните разпоредби до този момент от страна на търговците и транспортното средство;

36.

подкрепя всички усилия за насърчаване на интегритета в международната търговия с напредъка по пътя към постигането на изцяло електронни митнически процедури на ЕС до 2020 г., както се предвижда в новия Митнически кодекс на Съюза, с цел да се повиши прозрачността на контролната извадка от стоки и контейнери;

37.

счита, че е необходима по-добра координация между Европейската служба за борба с измамите (OLAF), митническите органи и органите за надзор на пазара не само за да се води борба с контрабандата, но и за да се ограничава търговията с незаконни продукти, които нарушават правото на ЕС в областта на интелектуалната собственост;

38.

подчертава ролята на OLAF за разследването на случаите на избягване на вносни мита (включително конвенционални, антидъмпингови и изравнителни мита) за всички видове стоки и по-специално случаите, които включват декларации за произход с невярно съдържание (както при преференциални, така и при непреференциални вносни режими), обявяване на по-ниска стойност и невярно описание на стоките; призовава OLAF да играе по-активна роля в координирането на свързаните разследвания на националните митнически служби на държавите — членки на ЕС, и на други партньори както в рамките на ЕС, така и извън него;

39.

посочва, че редовните съвместни митнически операции изпълняват жизненоважна роля за защитата на публичните финанси на ЕС чрез установяване на рисковете по определени маршрути за търговия, както и за защитата на гражданите и извършващите законна дейност предприятия чрез предотвратяване на влизането на незаконни продукти в ЕС; призовава OLAF да засили подкрепата за митническите органи на държавите — членки на ЕС, както и на някои трети държави, така че те да извършват повече съвместни митнически операции с помощта на нейната техническа инфраструктура, информационни и комуникационни средства, стратегически анализ и административна и финансова помощ, с цел подобряване на ефективността на митническите служби при извършването на целенасочени проверки на европейско равнище;

40.

счита, че Комисията следва да извършва по-добър мониторинг въз основа на стандартизирана оценка на риска по отношение на държавите, ползващи се от преференциален режим, особено с цел проверка на изпълнението на правилата за произход и кумулация; в този контекст счита, че основен елемент от стратегиите за контрол и от проследяемостта е проверката на произхода на внасяните продукти и на адекватността на документите, предоставящи преференциално третиране;

41.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ C 80, 19.3.2013 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 18.

(3)  ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558.

(6)  ОВ L 69, 15.3.2016 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 99, 15.4.2016 г., стр. 6.

(8)  ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 15.

(9)  Вж. доклад A8-0239/2016.

(10)  ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 16.

(11)  Приети текстове, P8_TA(2017)0011.


Сряда, 17 май 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/52


P8_TA(2017)0210

Годишен доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2015/2283(INI))

(2018/C 307/05)

Европейският парламент,

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество,

като взе предвид Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

като взе предвид Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (1),

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година (2),

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.) (3),

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране (4),

като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите,

като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2015)0315),

като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2014 г. относно субсидиарността,

като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г. и 4 ноември 2015 г.,

като взе предвид член 52 и член 132 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0114/2017),

A.

като има предвид, че през 2014 г. Комисията е получила 21 мотивирани становища във връзка с 15 свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища е бил 506, включително внесените в рамките на политическия диалог;

Б.

като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как да бъде укрепена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

В.

като има предвид, че по силата на споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите двете институции поемат ангажимент за засилване на легитимността на Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по-добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Д.

като има предвид, че през 2014 г. Отделът за оценка на въздействието към Европейския парламент изготви 31 първоначални оценки, две подробни оценки и три заместващи или допълващи оценки на оценките на въздействието на Комисията, както и една оценка на въздействието върху измененията;

Е.

като има предвид, че делегирани правомощия в законодателните актове на Съюза се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност и те не могат да бъдат предоставени посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

Ж.

като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на ЕС действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективност, ефикасност, съгласуваност, уместност и добавена стойност на ЕС;

1.

приветства продължаващото отчитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, които, в съответствие с Договорите, са ръководни принципи за Европейския съюз, когато той взема решение за действие, и следва да бъдат считани за неразделна част от изготвянето на политиката на ЕС; припомня, че по отношение на всяка нова законодателна инициатива Договорът задължава Комисията да провери дали ЕС има право да предприеме действия и дали това действие е оправдано от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, както и че всяка инициатива е придружена от изложение на мотивите, което определя, наред с останалото, как инициативата спазва принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

2.

подчертава, че проверките на съответствието с принципа на субсидиарност от националните парламенти на държавите членки са сред важните инструменти за намаляване на т.нар. „демократичен дефицит“ и за сътрудничество между европейските и националните институции; посочва, че националните парламенти играят значителна роля в гарантирането, че решенията се вземат на най-ефективното равнище и възможно най-близо до гражданите; подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, което включва националните министри на всички държави членки, които носят политическа отговорност пред своите национални парламенти, като това е друг начин, по който принципът на субсидиарност се спазва изцяло;

3.

отбелязва значителното намаляване на броя на мотивираните становища, получени от националните парламенти през 2014 г.; посочва обаче, че това може да се дължи на намаляващия брой законодателни предложения на Комисията; обръща внимание на факта, че през 2014 г. никое предложение на Комисията не е било предмет на процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“ съобразно Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; припомня, че процедурата „жълт картон“ е била задействана два пъти в миналото (веднъж през 2012 г. и веднъж през 2013 г.), което показва, че системата функционира;

4.

отбелязва, че само 15 камари са издали мотивирани становища през 2014 г. и че това представлява намаление с приблизително 50 % на нивото на участие сред всички 41 камари в сравнение с 2013 г.;

5.

приветства факта, че през 2014 г. всички институции на ЕС са изиграли активна роля при гарантирането на контрола върху принципите на субсидиарност и на пропорционалност в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че политическият диалог между Комисията и националните парламенти се е подобрил, включително чрез различни посещения на членове на Комисията в национални парламенти;

6.

отбелязва обаче, че мнозинството от становищата, представени от националните парламенти, са внесени само от няколко национални камари; насърчава другите камари да участват по-активно в европейския дебат;

7.

отбелязва, че някои национални парламенти подчертават, че в определени законодателни предложения на Комисията обосновката по отношение на субсидиарността и пропорционалността е недостатъчна или даже липсва; призовава Комисията да подобри своите обяснителни меморандуми, като винаги предоставя подробен, изчерпателен и фактически обоснован анализ на предложенията си от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, което би подпомогнало националните парламенти при осъществяването на по-ефективно разглеждане на тези предложения;

8.

отбелязва, че Комитетът по оценка на въздействието счита, че приблизително 32 % от разгледаните от него оценки на въздействието през 2014 г. съдържат неудовлетворителен анализ на принципите на субсидиарност или пропорционалност или и на двата принципа; отбелязва, че този процент е подобен на процентите в предходни години, и поради това счита, че може да са необходими подобрения;

9.

отбелязва във връзка с горепосоченото решаващото значение на оценките на въздействието като средство, с което да се подпомогне вземането на решения в законодателния процес, и в този контекст подчертава, че е необходимо да се обърне подобаващо внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността; в тази връзка приветства пакета от мерки за по-добро регулиране, приет от Комисията на 19 май 2015 г. с цел да се гарантира, че законодателството на ЕС служи по-добре на интересите на гражданите, който, наред с останалото, разглежда повдигнатите от Комитета по оценка на въздействието опасения във връзка със субсидиарността и пропорционалността; приветства включването в него на по-подробно обяснение за това как законодателните предложения изпълняват правните задължения за субсидиарност и пропорционалност, включително в анализите на въздействието; подчертава при всички случаи, че пакетът от мерки за по-добро регулиране трябва да бъде използван, за да се създаде солидно европейско законодателство по въпроси, за които истински напредък и добавена стойност могат да бъдат постигнати най-добре на европейско равнище;

10.

припомня важността на изготвяните от Комисията годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността; призовава във връзка с това Комисията да предоставя по-подробни годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността, включително по-задълбочен анализ на принципа на пропорционалността;

11.

приветства докладите, изготвени от редица национални парламенти, по-конкретно датския (Folketing), нидерландския (Tweede Kamer) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство, които правят ценен принос към дебата за ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС, и приема за сведение включените в тях предложения; отбелязва, че те съдържат идеи за това как да се разшири обхватът на механизма за контрол на субсидиарността, като предлагат мотивираните становища да се отнасят и до спазването от предложенията на принципа на пропорционалност; счита обаче, че възможността за практическо прилагане на тези предложения изисква внимателна оценка и преразглеждане на съответните Договори и протоколи, тъй като те не са отразени в съществуващите Договори; насърчава други национални парламенти да споделят своите мнения относно ролята, която националните парламенти следва да играят в процеса на вземане на решения в ЕС; приветства участието на националните парламенти в европейския дебат и ги насърчава да сътрудничат още по-тясно помежду си и с Европейския парламент;

12.

завява, че при евентуален преглед на Договорите и протоколите към тях би могло да се разгледа дали мотивираните становища следва да се свеждат до проверка на основанията за субсидиарност или да включват и оценки на пропорционалността, да се разгледа необходимият брой отговори от националните парламенти, който се изисква, за да се задействат процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“, и ефектът, в случай че се достигне прагът за тези процедури в съответствие с член 7, параграф 2 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

13.

отбелязва, че няколко национални парламента в рамките на КОСАК изразиха интерес към предложението за въвеждане на механизъм за „зелен картон“ като инструмент в контекста на подобряването на политическия диалог; счита, че следва да се обмисли въвеждането на този механизъм за „зелен картон“, който би дал възможност на националните парламенти да представят на вниманието на Комисията дадена законодателна инициатива; предлага в тази връзка да се обърне внимание на необходимия брой национални парламенти, за да се задейства такава процедура, както и на степента на нейното въздействие; подчертава, че евентуалното въвеждане на такъв механизъм следва да не подкопава институциите на ЕС и обикновената законодателна процедура;

14.

приема за сведение искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2; счита във връзка с това, че би могъл да се обмисли въпросът за подходящия срок, който националните парламенти следва да имат за изпращането на мотивирани становища, в случай че те поискат това на основание оправдани от обективни причини времеви ограничения, като например природни бедствия или периоди на ваканция, което да бъде договорено между националните парламенти и Комисията; счита, че това би могло да се постигне посредством политически действия, договорени между институциите и националните парламенти в самото начало, без да дава основание за забавяне на приемането на съответното законодателство; подчертава, че такъв срок следва да бъде определен като правилен баланс между правото на националните парламенти да повдигат възражения на основание субсидиарността и ефикасността, с която Съюзът следва да отговаря на исканията на гражданите си; отбелязва в тази връзка, че националните парламенти имат възможност да се намесват и да разглеждат въпроса за спазването на принципа на субсидиарност преди представянето от Комисията на законодателна инициатива под формата на зелени и бели книги или на нейната годишна работна програма; счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти във въпросите на ЕС се е развило значително, включително чрез тяхното редовно свързване с други национални парламенти;

15.

счита, че ако държавите членки се съгласят да удължат срока, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2, това следва да бъде включено в бъдещо преразглеждане на Договора; такъв удължен срок би могъл след това да бъде определен също така във вторичното законодателство;

16.

припомня, че за националните парламенти е възможно да изразят своите опасения относно субсидиарността по всяко време в рамките на процедурата на консултация или в рамките на политическия диалог чрез становище, адресирано до Комисията;

17.

призовава националните парламенти и Европейския парламент да си сътрудничат по-ефективно, включително чрез развиване на неформални контакти между членовете на ЕП и националните парламентаристи по отношение на конкретни области на политиката;

18.

счита, че е важно националните и регионалните парламенти да бъдат подкрепяни чрез инструменти, които позволяват обмен на информация, като например създаването на ИТ платформа, която да е достъпна за гражданите на ЕС; подчертава, че особено предвид факта, че обемът мотивирани становища, получени от националните парламенти през 2014 г., е останал непроменен в сравнение с броя на предложенията на Комисията, следва да бъде разработен механизъм за подобряване на участието на националните парламенти в законодателния процес на ЕС, въпреки че компетенциите на всяка институция и принципът на субсидиарност трябва да се спазват изцяло;

19.

насърчава използването на междупарламентарно сътрудничество, за да бъде подсилена ролята на националните парламенти в законодателния процес на ЕС; подчертава колко е важно да се използват по по-добър начин междупарламентарните инструменти, които са на разположение на националните парламенти, като например КОСАК, междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент, както и Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана;

20.

счита, че е важно да се повиши осведомеността на националните парламенти относно тяхната специфична роля в европейския процес на вземане на решения и да продължава да се поощрява употребата на платформата на ЕС за междупарламентарен обмен (IPEX), която улеснява обмена на информация; припомня, че обществените консултации, организирани редовно от Комисията, могат да бъдат източник на информация, но остават до голяма степен неизползвани от членовете на националните парламенти;

21.

препоръчва да продължава да се използва мрежата от представители на националните парламенти, за да се повиши осведомеността относно принципите на субсидиарност и на пропорционалност и да се подобри функционирането на IPEX;

22.

счита, че мотивираните становища, предоставяни от националните парламенти съгласно член 7, параграф 1 от Протокол № 2, следва да бъдат надлежно вземани предвид от всички институции на ЕС по време на процеса на вземане на решения в Съюза, и в тази връзка насърчава институциите на ЕС да приемат подходящи разпоредби;

23.

припомня, че принципът на пропорционалност, залегнал в член 5 от ДЕС, предвижда, че „съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“; подчертава, че Съдът на ЕС е заявил, че принципът на пропорционалност „изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане“;

24.

призовава Комисията да извършва систематично задълбочени оценки на пропорционалността на всяко законодателно предложение, което следва да включва подходящ анализ на различните законодателни възможности, с които тя разполага, и подробно обяснение на екологическите, социалните и икономическите въздействия, очаквани от избрания вариант, и на възможното му отражение върху конкурентоспособността и МСП; счита, че тези задълбочени оценки на пропорционалността следва да помагат на Комисията да отхвърля варианти, които имат непропорционално въздействие или създават ненужна тежест за лицата, предприятията, и особено МСП, гражданското общество, служителите и други засегнати образувания, и следва да дава възможност за по-добро разглеждане на предложенията от гледна точна на пропорционалността; счита, че би могла да се разгледа възможността за разширяване на обхвата на мотивираните становища, така че да се включи спазването на принципа на пропорционалност;

25.

призовава Комисията да оцени, с помощта на националните парламенти, възможността за изготвяне на незадължителни насоки за улесняване на националните парламенти в задачата им да оценяват дали законодателните предложения спазват принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.

приветства декларацията от председателите на Камарата на депутатите на Италианската република, Националното събрание на Френската република, Бундестага на Федерална република Германия и Камарата на депутатите на Люксембург, в която се подчертава, „че Европа е необходима повече, а не по-малко, за да се отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени както във вътрешен, така и във външен план“;

27.

припомня, че вече могат да бъдат въведени няколко инициативи за по-добро и ефективно сътрудничество между европейските институции и националните парламенти, и по-специално:

предлага мотивираните становища на националните парламенти, изпратени съгласно член 6 от Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС, да бъдат незабавно препращани на съзаконодателите;

предлага Комисията да изготви насоки за мотивираните становища по въпроси, свързани със субсидиарността, с участието на националните парламенти и без да се засяга правото им на преценка;

насърчава националните парламенти да споделят своите забележки относно оценките, извършени от Комисията;

28.

изразява становище, че Комисията, Съветът и Парламентът следва да обърнат дължимото внимание на оценките на спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, направени от Комитета на регионите, когато той представя становища по законодателни предложения;

29.

подчертава, че законодателството следва да бъде всеобхватно и ясно, да позволява на страните лесно да разбират своите права и задължения, както и че следва да включва подходящи изисквания за докладване, наблюдение и оценяване, да избягва несъразмерните разходи и да може да се прилага на практика;

30.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  Приети текстове, P8_TA(2016)0103.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2014)0061.

(3)  ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.

(4)  ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/57


P8_TA(2017)0211

Финансови технологии (FinTec): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор (2016/2243(INI))

(2018/C 307/06)

Европейският парламент,

като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути (1),

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари (2),

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно (3),

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари — ускоряване на реформата“ (COM(2016)0601),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 май 2016 г., озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

като взе предвид документа за обществено допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009);

като взе предвид доклада на европейските надзорни органи от 16 декември 2016 г. относно автоматизирането на финансовите консултации;

като взе предвид документа за обсъждане на европейските надзорни органи от 19 декември 2016 г. относно използването на големи информационни масиви от финансовите институции (JC 2016 86),

като взе предвид становището на Европейския банков орган от 26 февруари 2015 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2015/03),

като взе предвид документа за обсъждане на Европейския банков орган от 4 май 2016 г. относно иновативното използване на данни за потребителите от финансови институции (EBA/DP/2016/01),

като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 18 декември 2014 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2014/1378),

като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 7 януари 2017 г. относно приложението на технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology) на пазарите на ценни книжа,

като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от 7 септември 2016 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС,

като взе предвид таблицата на риска на Европейския банков орган въз основа на данните от третото тримесечие на 2016 г.,

като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от март 2016 г.,

като взе предвид петия доклад на ЕОЗППО относно тенденциите в потреблението от 16 декември 2016 г. (EIOPA-BoS-16-239),

като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за ценни книжа и пазари от четвъртото тримесечие на 2016 г.,

като взе предвид Специален документ № 172 на Европейската централна банка от април 2016 г., озаглавен „Технологиите на дистрибутирания регистър при посттърговските услуги с ценни книжа: революция или еволюция?“ („Distributed ledger technologies in securities post-trading: Revolution or evolution?“),

като взе предвид анализа на комисията по разплащанията и пазарните инфраструктури от февруари 2017 г., озаглавен „Технологията на дистрибутирания регистър при разплащанията, клиринга и сетълмента: аналитична рамка“ (Distributed ledger technology in payment, clearing and settlement: An analytical framework“)

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0176/2017),

A.

като има предвид, че под финансови технологии (FinTech) следва да се разбира финансиране, способствано от или предоставено посредством нови технологии, с въздействие върху целия финансов сектор и всички негови елементи — включително банковия и застрахователния сектор, пенсионни фондове, инвестиционни консултации, платежни услуги и пазарни инфраструктури;

Б.

като има предвид, че финансовите услуги винаги са разчитали на технологиите и са се развивали в съответствие с технологичните иновации;

В.

като има предвид, че всеки участник може да бъде финансово-технологично дружество (FinTech), независимо от това какъв е неговият правен субект; като има предвид, че веригата за създаване на стойност в сектора на финансовите услуги все по-често включва използването на алтернативни участници, като например стартиращи предприятия или гиганти в сферата на технологиите; като има предвид, че това понятие следователно включва широк спектър от предприятия и услуги, които значително се различават помежду си, поставят различни предизвикателства и тяхното регулаторно третиране трябва да е различно;

Г.

В. като има предвид, че новите технологии са в основата на широк спектър от промени в областта на финансовите технологии, като например технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), новаторски платежни решения, роботизирани консултации (robo-advice), големи информационни масиви, използването на изчисления в облак, иновативни решения в областта на потребителската интеграция / идентификация, платформи за колективно финансиране и много други;

Д.

като има предвид, че инвестициите в приложенията на финансовите технологии възлизат на милиарди евро, като всяка година размерът им се увеличава;

Е.

като има предвид, че технологичните приложения се развиват с различни темпове, а мащабът и въздействието от тяхното развитие остава несигурно, но те имат потенциал да преобразуват из основи финансовия сектор по много съществен начин; като има предвид, че е възможно приложенията на финансовите технологии един ден да придобият системно значение;

Ж.

като има предвид, че промените във финансовите технологии следва да допринесат за развитието и конкурентоспособността на европейската финансова система и икономика, включително благосъстоянието на гражданите, като същевременно укрепват финансовата стабилност и поддържат възможно най-високото равнище на защита на потребителите;

З.

като има предвид, че финансовите технологии могат да създадат значителни ползи, като например по-бързи, по-евтини, по-пригодени, по-приобщаващи, по-устойчиви, по-прозрачни и подобрени финансови услуги за потребителите и предприятията, както и да разкрият много нови възможности за бизнес за европейските предприемачи; като има предвид, че в областта на финансовите услуги на дребно потребителският опит е движещата сила за участниците на пазара; като има предвид, че напредъкът и иновациите във финансовия сектор не следва да изключват парите в брой като разплащателно средство;

И.

като има предвид, че разработването на нови финансови услуги и цифровизацията на съществуващите услуги ще променят динамиката на пазара за сектора на финансовите услуги чрез въвеждането на нови форми на конкуренция, иновации, партньорства и възлагане на дейности на външни подизпълнители от и между участниците;

Й.

като има предвид, че насърчаването на лоялна конкуренция, неутрализирането на икономическите ренти, когато такива съществуват, и създаването на еднакви условия на конкуренция за финансовите услуги в ЕС е предпоставка за стимулиране на финансовите технологии в Европа и за постигане на сътрудничество между всички участници;

К.

като има предвид, че икономически изследвания сочат, че икономическата ефективност на финансовата система може да доведе до по-ниски цени за потребителите на финансови продукти и услуги на дребно; като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за този спад на цените;

Л.

като има предвид, че решенията на финансовите технологии могат да подобрят достъпа до капитал, по-специално за МСП, чрез трансгранични финансови услуги и алтернативни канали за кредитиране и инвестиции като колективното финансиране и кредитирането между физически лица, като по този начин укрепят съюза на капиталовите пазари;

М.

като има предвид, че развитието на финансовите технологии може също така да улесни трансграничните финансови потоци и интеграцията на капиталовите пазари в Европа и по този начин да насърчава трансграничната стопанска дейност, като дава възможност за завършването на съюза на капиталовите пазари;

Н.

като има предвид, че развитието на финансовите технологии, и по-специално в областта на националните и трансграничните платежни решения, може също така да подпомага непрекъснатото развитие на единен пазар на стоки и услуги и да улеснява постигането на целите „5x5“ на Г-20 и Г-8 за намаляване на разходите за парични преводи;

O.

като има предвид, че финансовите технологии могат да служат като ефективен инструмент за финансово приобщаване, отваряйки специфични финансови услуги за лица, за които достъпът до тях преди не е бил възможен, и по този начин да направят растежа по-приобщаващ; като има предвид, че за да могат финансовите технологии да доведат до реално финансово приобщаване, е необходимо да бъдат решени проблемите относно финансовото образование и уменията в областта на цифровите технологии сред европейските граждани;

П.

като има предвид, че законодателството, регулирането и надзорът трябва да се приспособят към иновациите и да постигнат правилния баланс между стимулите за иновативна защита на потребителите и инвеститорите и финансовата стабилност; като има предвид, че финансовите технологии изискват по-балансиран подход между „регулирането на институцията“ и „регулирането на дейността“; като има предвид, че сложните взаимодействия между финансовите технологии и настоящото регулиране могат да доведат до разминавания, като предприятията и доставчиците на услуги стават обект на различно регулиране, дори в случаите, в които извършват еднакви по същество дейности, като някои дейности не са добре обхванати от определенията и/или приложното поле на дейностите в настоящите регулаторни разпореди; като има предвид, че настоящата рамка на ЕС за защита на потребителите и инвеститорите за финансовите услуги не разглежда по подходящ начин финансово-технологичните иновации;

Р.

като има предвид, че Европейските надзорни органи (ЕНО) започнаха да установяват потенциалните рискове и ползи от иновативните финансови технологии; като има предвид, че националните компетентни органи наблюдават това технологично развитие и са предложили различни подходи; като има предвид, че до момента развитието на финансово-технологична екосистема в Европа е било възпрепятствано от нееднородно регулиране в държавите членки и от липса на сътрудничество между пазарите; счита, че за развитието на силна финансово-технологична екосистема в Европа е важно предприемането на решителни действия на равнище ЕС, насочени към насърчаване на общ подход към финансовите технологии;

С.

като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за намаляване на риска във финансовата система чрез децентрализацията и деконцентрацията на рискове, по-бързият клиринг и сетълмент на паричните плащания и търговията с ценни книжа, както и по-доброто управление на обезпеченията и капиталова оптимизация;

Т.

като има предвид, че може да се очаква, че едни от най-силните въздействия, свързани с финансовите технологии, ще бъдат върху веригата за създаване на стойност след момента на търгуване, която включва услуги като клиринг, сетълмент, отговорно пазене на активи и регулаторно докладване, като технологии от вида на ТДР биха имали потенциала да преобразят целия сектор; като има предвид, че в рамките на тази верига за създаване на стойност някои от посредниците, като например попечителите и централните контрагенти и централните депозитари на ценни книжа, биха могли да станат излишни в дългосрочен план, докато някои други функции ще трябва да продължат да бъдат изпълнявани от независими регулирани субекти;

У.

като има предвид, че регулаторните технологии (RegTech) могат да доведе до значителни ползи за финансовите институции и надзорните органи чрез допускането на нови технологии, които да се използват за справяне с регулаторните изисквания и изискванията за съответствие по по-прозрачен и ефикасен начин и в реално време;

Ф.

като има предвид, че застрахователните технологии (InsurTech) се отнасят до застраховането, способствано от или предоставено посредством нови технологии, например автоматизирано консултиране, оценка на риска и големи информационни масиви, но също и чрез застраховане срещу нови рискове като кибератаки;

Х.

като има предвид, че спешно е необходим по-голям достъп до финансиране за дружества, работещи по финансово-технологични продукти и услуги, както и за иновативните бизнеспартньори, които ги снабдяват с необходимите за доставката на тези продукти и услуги технологични материали, за да се стимулират финансовите иновации в Европа, и по-специално за да могат стартиращите предприятия да се разрастват; като има предвид, че в този контекст наличието на рисков капитал като източник на финансиране и наличието на силен технологичен сектор са ключови фактори за насърчаване на динамична финансово-технологична екосистема в Европа;

Ц.

като има предвид, че кибератаките представляват нарастваща заплаха за цялата цифрова инфраструктура, и следователно за финансовата инфраструктура; като има предвид, че финансовият сектор е изложен на тройно по-голям риск в сравнение с всеки друг отрасъл; като има предвид, че безопасността, надеждността и непрекъснатостта на неговите услуги са предпоставки за гарантиране на общественото доверие в сектора; като има предвид, че потребителите на дребно във финансовия сектор също са силно уязвими от подобни атаки или кражби на самоличност;

Ч.

като има предвид, че свързаните устройства са неразделна част от финансово-технологичните услуги; като има предвид, че „интернет на предметите“ (IoT) е особено уязвим за кибератаки и следователно представлява особено предизвикателство за киберсигурността; като има предвид, че сигурността на една свързана система се определя от най-слабия ѝ елемент;

Ш.

като има предвид, че с възхода на финансовите технологии потребителите и инвеститорите трябва да могат да продължат да разчитат на високи стандарти на защита на потребителите и инвеститорите, защита на данните и право на неприкосновеност на личния живот, както и на правна отговорност на доставчиците на финансови услуги;

Щ.

като има предвид, че за улесняването на финансовите технологии е важно да бъдат създадени последователна и благоприятна регулаторна рамка и конкурентна среда, в които финансовите технологии да могат да развиват и използват различни иновативни инструменти за сигурно криптиране, онлайн идентификация и автентификация с лесен интерфейс;

AA.

като има предвид, че автоматизацията във финансовия сектор, както в други сектори, може да наруши съществуващите модели на заетост; като има предвид, че усъвършенстването и разработването на обучения за придобиване на умения и за преквалификация ще трябва да залегнат в основата на всяка европейска стратегия в областта на финансовите технологии;

АБ.

като има предвид, че структурата на пазара в много области на цифровата икономика — поради мрежовите ефекти — е насочена към малък брой участници на пазара и че това е свързано с предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право;

Определяне на рамка на ЕС за финансови технологии (FinTech)

1.

приветства новите развития в областта на финансовите технологии и призовава Комисията да изготви всеобхватен план за действие за финансовите технологии в рамките на стратегиите си за съюз на капиталовите пазари (СКП) и цифров единен пазар (ЦЕП), който може да допринесе като цяло за постигането на ефективна, конкурентоспособна, по-задълбочена, по-интегрирана, стабилна и устойчива европейска финансова система, да осигури дългосрочни ползи за реалната икономика и да отговори на потребностите на защитата на потребителите и инвеститорите и регулаторната сигурност;

2.

приветства неотдавнашното създаване на специална работна група за финансовите технологии, чиято роля е да оцени новаторството в тази област и едновременно с това да разработи стратегии за справяне с потенциалните предизвикателства във връзка с финансовите технологии, както и започването на обществено допитване относно финансовите технологии от страна на Комисията; приканва Комисията да включи Парламента в дейността на специалната работна група за финансовите технологии; счита тези неотдавнашни инициативи на Комисията за решаващи стъпки към разработването от страна на Комисията на всеобхватна стратегия и намаляването на регулаторната несигурност за финансовите технологии;

3.

счита, че финансовите технологии могат да подпомогнат успеха на инициативите за съюз на капиталовите пазари, например чрез разнообразяване на възможностите за финансиране в ЕС, и насърчава Комисията да използва предимствата, свързани с финансовите технологии, за постигане на напредък по проекта за съюз на капиталовите пазари;

4.

призовава Комисията да разработи пропорционален и междусекторен цялостен подход към работата си по отношение на финансовите технологии, като извлече поуки от това, което се прави в други юрисдикции и се адаптира спрямо различните участници и бизнес модели, които се използват; призовава Комисията да предприеме първите ходове, за да създаде благоприятна среда за разрастване на европейските центрове и дружества за финансови технологии;

5.

подчертава, че законодателството в областта на финансовите услуги както на равнище ЕС, така и на национално равнище следва да бъде преразгледано, когато е необходимо, и следва да бъде благоприятстващо иновациите, така че да могат да се постигнат и поддържат еднакви условия на конкуренция между участниците; в частност препоръчва, в съответствие с принципа на иновации, потенциалните последици от законодателството в областта на иновациите да бъдат правилно оценени като част от оценка на въздействието, което следва да гарантира, че тези промени осигуряват в пълна степен „значителни икономически и обществени ползи“;

6.

подчертава, че с оглед на това да се гарантират еднакви условия на конкуренция, като същевременно се подпомага улесняването на достъпа на нови участници на пазара и се предотвратява регулаторният арбитраж в държавите членки и правните статути, законодателството и надзорът в областта на финансовите технологии следва да се основават на следните принципи:

а)

едни и същи услуги и рискове: следва да се прилагат едни и същи правила, независимо от вида на съответния правен субект или местоположението му в Съюза;

б)

технологична неутралност;

в)

подход, основан на анализ на риска, отчитащ пропорционалността на законодателните и надзорните действия по отношение на рисковете и съществеността на рисковете;

7.

препоръчва на компетентните органи да позволяват и насърчават контролирано експериментиране с нови технологии както на новите, така и на съществуващите участници на пазара; отбелязва, че подобна контролирана среда за експериментиране може да е под формата на т.нар. регулаторен пясъчник (regulatory sandbox) за финансово-технологични услуги с потенциални ползи за обществото, който обединява широк кръг участници на пазара и вече съществува успешно в няколко държави членки; подчертава, че е необходима проактивна и ориентирана към бъдещето ангажираност от страна на органите, в диалог с участниците на пазара и всички други съответни заинтересовани страни, като тя може да помогне на надзорните и регулаторните органи да развият технологични експертни знания; приканва компетентните органи да обмислят разработването на финансови инструменти и/или оперативни инструменти за стрес тестове за финансово-технологични приложения в случаите, когато те могат да породят рискове, в допълнение към работата на ЕССР;

8.

подчертава, че някои централни банки вече експериментират с цифрова валута на централната банка (ЦВЦБ), както и други нови технологии; насърчава съответните органи в Европа да направят оценка на въздействието на потенциалните рискове и ползи от даден вариант на дистрибутиран регистър и свързаните с тях необходими изисквания по отношение на защитата на потребителите и прозрачността; насърчава ги също така да експериментират, за да не се изостава от промените на пазара;

9.

подчертава, че е важно регулаторните и надзорните органи да развият достатъчно технически експертен опит за адекватно контролиране на все по-сложни финансово-технологични услуги; подчертава, че благодарение на тази проверка на текуща база, регулаторните органи ще могат да откриват и предвиждат специфични рискове, свързани с различните технологии, и да се намесват незабавно и с ясна програма, когато това стане необходимо;

10.

ето защо подчертава значението на система за обслужване на едно гише за доставчиците и ползвателите на финансово-технологични услуги в рамките на регулаторните и надзорните органи; признава необходимостта от премахване на изолираността на действията на надзорните органи в отделните сектори и препоръчва тясно сътрудничество на надзорните органи на финансовия сектор с други съответни национални и европейски органи, които притежават необходимите технологични експертни знания;

11.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават повече научноизследователски проекти във връзка с финансовите технологии;

12.

подчертава значението на засилването на финансовите иновации в Европа; призовава за улесняване на достъпа до финансиране за доставчиците на иновативни финансови услуги и за иновативните предприятия, които ги снабдяват с необходимите материали за предоставяне на тези услуги;

13.

подчертава, че финансово-технологичните дружества допринасят положително за развитието на финансовото посредничество, но създават и нови рискове по отношение на финансовата стабилност; отбелязва, че регулаторните и надзорните органи получават голямо количество информация чрез счетоводните баланси на установените финансови институции, свързани с изпълнението на множество регулаторни рамки, като например изискванията за капитал, коефициента на ливъридж и коефициента за ликвидност и др., но по отношение на небанкови образувания за кредитиране в случаи, като например колективното финансиране и кредитирането между физически лица, е трудно да се получи достатъчно информация от счетоводните баланси относно техните финансово-посреднически дейности; ето защо настоятелно призовава регулаторните и надзорните органи да обмислят как биха могли да получават подходяща информация, свързана с надзора, за целите на поддържането на финансова стабилност, и, когато е необходимо, да налагат регулаторни ограничения по отношение на тези счетоводни баланси с цел постигане и поддържане на финансова стабилност;

14.

подчертава, че регулаторните технологии имат потенциала да подобрят процесите, свързани със съответствието, и по-специално качеството и навременността на надзорната информация, и да ги направят по-прости и по-ефективни по отношение на разходите; призовава органите да изяснят правните условия, при които е позволено на поднадзорен субект да възлага на трети страни изпълнение на дейности във връзка със съответствието, като същевременно се гарантира, че съответните разпоредби в областта на надзора над трети страни са в сила и че юридическата отговорност за съответствието се носи от поднадзорния субект; призовава съответните органи, и по-специално Комисията, като част от работата във връзка с експертния европейски форум във връзка с услугите след сключване на сделка (European Post-Trade Forum), да възприеме проактивен подход при опита да се разберат пречките пред използването на нови решения на финансовите и регулаторните технологии в областите на процесите преди и след сключването на сделка, които са обхванати от Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ), Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR) и Регламента за централните депозитари на ценни книжа (РЦДЦК), и когато не съществуват пречки, да изяснят правото на участниците да ползват такива решения за целите на изпълнение на задълженията им съгласно тези законодателни актове;

15.

припомня, че тези иновативни финансови услуги следва да са налични в целия ЕС и поради това следва да не бъдат неправомерно възпрепятствани от трансграничните доставки в рамките на Съюза; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават и предотвратяват припокриване на регулирането, нови пречки пред навлизането на пазара и национални пречки пред тези услуги; призовава Комисията да предотвратява пречки между държавите членки поради несъответствие между националните режими, както и да насърчава най-добрите практики в регулаторните подходи на държавите членки; освен това призовава Комисията и ЕНО да прилагат, където е приложимо, паспортни режими за доставчиците на нови финансови услуги, предлагани на територията на Съюза; подкрепя усилията на Комисията за определяне на начини, по които ЕС може да спомогне за подобряване на избора, прозрачността и конкуренцията във финансовите услуги на дребно в полза на европейските потребители; подчертава, че тази цел следва да допълва целта за подобряване на ефикасността на финансовия пазар;

16.

приветства факта, че в ЕС са възникнали редица жизнеспособни общности в областта на финансовите технологии; призовава Комисията и съответните органи на ЕС за икономическо управление да работят в тясно сътрудничество с центровете за финансови технологии, да засилят интелигентното предприемачество на тези общности и техните усилия, като насърчават и финансират иновациите и ги приветстват като източник на бъдещо конкурентно предимство на ЕС във финансовия сектор;

17.

отбелязва, че стартиращите предприятия в сферата на финансовите технологии се оказват особено уязвими по отношение на злоупотреби с патенти, извършвани от субекти, които купуват патенти с намерението да ги защитават срещу предприятия, които вече използват правата над технологията, чрез заплахи за съдебни дела за нарушение на патенти; призовава Комисията да анализира ситуацията и да предложи мерки за борба с лицата, злоупотребяващи с патенти, в областта на финансовите технологии;

18.

подчертава потенциалната роля на финансовите технологии за цифровизацията на обществените услуги, като по този начин те допринасят за повишаването на ефективността на услугите, например в областта на събирането на данъци и за предотвратяване на данъчни измами;

19.

подчертава, че поради мрежовите ефекти структурата на пазара в много области на цифровата икономика е насочена към малък брой участници на пазара, което създава предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право; призовава Комисията да провери пригодността на регулаторния режим в областта на конкуренцията с оглед на преодоляване на предизвикателствата на цифровата икономика като цяло, както и в частност на финансовите технологии;

20.

подчертава, че има възможност за допълнително подобрение на инструментите, които могат да бъдат използвани за трансгранични плащания; подкрепя развитието на такива инструменти за извършване на плащания в рамките на Европа и изразява съжаление във връзка с високата степен на разпокъсаност на пазара на онлайн банкови плащания в ЕС и липсата на приложима в целия ЕС схема за кредитни или дебитни карти, която е европейска собственост; счита, че това е от съществено значение за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари и представлява елемент с решаващо значение в рамките на цифровия единен пазар, като благоприятства европейската електронна търговия и трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да определи следващите стъпки в посока към създаването на среда, благоприятстваща развитието на една такава система; признава необходимостта тази система да съществува съвместно, а ако е целесъобразно, да бъде оперативно съвместима с други новаторски платежни решения в интерес на конкуренцията;

21.

подчертава, че потребителите са движещата сила зад подема на финансовите технологии; подчертава, че целта на всички бъдещи законодателни промени следва да бъде те да подпомогнат потребителите в тази трансформация;

Данни

22.

припомня, че събирането и анализирането на данни играят централна роля за финансовите технологии; поради това подчертава необходимостта от последователно и неутрално в технологично отношение прилагане на съществуващото законодателство в областта на данните, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), преразгледаната Директива за платежните услуги (ДПУ 2), Регламента относно електронната идентификация (eIDAS), 4-та директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП 4) и Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС); подчертава, че за се разрасне иновативното финансиране в Европа, е необходимо свободно движение на данни в рамките на Съюза; призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че в контекста на предоставянето на финансови услуги се използват единствено обективни и свързани елементи на данни; приветства общественото допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно основаната на данни икономика (COM(2017)0009), което следва да осигури доказателства за наличието или неналичието на пречки пред свободния поток от данни в Съюза;

23.

подчертава нуждата от ясни правила относно собствеността, достъпа и преноса на данни; подчертава, че се генерират все по-големи количества данни от машини или процеси, основани на възникващи технологии, като например машинно обучение; подчертава, че ОРЗД предоставя ясна правна рамка относно личните данни, но и че е необходима по-голяма правна сигурност за други категории от данни; счита в тази връзка, че следва да се направи ясно разграничение между необработените данни и данните, произлизащи от допълнително обработване;

24.

подчертава, че банковото обслужване в открит формат и споделянето на данни ще допринесат да се гарантира, че всички иновативни финансово-технологични бизнес модели могат да се развиват заедно в полза на потребителите; подчертава, във връзка с това, неотдавнашните постижения на ДПУ 2 по отношение на извършването на плащания и достъпа до данни за сметките;

25.

подчертава ползите, които изчисленията в облак могат да донесат за потребителите и доставчиците на финансови услуги от гледна точка на ефективността по отношение на разходите, по-краткия срок, необходим за пускане на пазара, и по-доброто използване на ИКТ ресурси; отбелязва, че липсват ясни, изчерпателни европейски правила за аутсорсинг на данни към изчислителен облак по отношение на финансовия сектор; подчертава необходимостта от разработването на такива насоки и за общ подход към използването на изчисления в облак в националните компетентни органи (НКО); подчертава, че такива правила са необходими за осигуряване на гъвкавост и бързина на внедряването на компютърни услуги в облак; подчертава, че високите стандарти за сигурността на данните и защитата на потребителите следва да бъдат част от тези насоки; призовава Комисията и ЕНО да проучат различни възможности в тази връзка, като например предварително одобрени договори между доставчиците на услуги в облак и финансовите институции;

26.

отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността сред потребителите по отношение на стойността на техните лични данни; отбелязва, че потребителите могат да сключват договори за споделяне на цифрово съдържание срещу заплащане на такса; подчертава, че това може да доведе до икономически ползи, но може и да се използва по дискриминационен начин; призовава Комисията да проучи възможността за европейска стратегия за споделяне на данни с цел предоставяне на потребителите на контрол над техните данни; счита, че един ясен подход, в центъра на който стои потребителят, ще засили доверието в услугите, основани на технологии за компютърни услуги в облак, и ще стимулира нови иновативни услуги, предлагани от различни участници по веригата на финансовата стойност, напр. чрез използване на приложно-програмни интерфейси (ППИ) или улесняване на прекия достъп до данни за услуги за електронни плащания; призовава Комисията да проучи бъдещия потенциал на системите за управление на лична информация (СУЛИ) като технически инструменти, с които потребителите могат да управляват своите лични данни;

27.

припомня, в контекста на увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции, разпоредбите на ОРЗД, според който субектът на данни има правото да получи обяснение на решение, взето чрез автоматично обработване, и да оспори това решение (4); подчертава необходимостта да се гарантира, че неточните данни могат да бъдат променени и че са използвани само проверими и съответстващи данни; призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си, за да гарантират прилагането на тези права; счита, че даденото съгласие за използване на лични данни трябва да бъде динамично и че субектите на данни трябва да могат да променят и адаптират своето съгласие;

28.

отбелязва, че увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции може да доведе до ползи за потребителите, като например разработването на съобразени в по-голяма степен, сегментирани и по-евтини оферти въз основа на по-ефективно разпределение на риска и капитала; отбелязва, от друга страна, развитието на динамично ценообразуване и неговия потенциал да води до противоположния ефект, което може да бъде вредно за съпоставянето на офертите и ефективната конкуренция, както и за групирането и споделянето на риска, например в застрахователния сектор;

29.

отбелязва все по-честото комбиниране на лични данни и алгоритми с цел предоставянето на услуги като роботизирани консултации; подчертава потенциала за ефикасност на роботизираните консултации и възможното му положително въздействие върху финансовото приобщаване; подчертава, че е възможно грешки или отклонения в алгоритмите или в основните данни да доведат до системен риск и да вредят на потребителите, например чрез увеличаване на изключването; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават тези рискове, за да се гарантира, че автоматизацията на финансовите консултации действително може да доведе до усъвършенствани, прозрачни, достъпни и икономически ефективни консултации, и да се реши проблемът с все по-трудното проследяване на отговорността за вреди, причинени от такива рискове, в условията на настоящата правна рамка за отговорността за използването на данните; подчертава, че за роботизираните консултации следва да се прилагат същите изисквания за защита на потребителите, както за личните консултации на клиенти;

Киберсигурност и рискове, свързани с ИКТ

30.

подчертава необходимостта от цялостна сигурност по цялата верига за създаване на стойност в областта на финансовите услуги насочва вниманието към големия брой и разнообразието от рискове, свързани с кибератаки, насочени към нашата инфраструктура на финансовите пазари, „интернет на предметите“, валутите и данните; призовава Комисията да постави киберсигурността като приоритет номер едно в плана за действие в областта на финансовите технологии; призовава ЕНО и ЕЦБ, в качеството ѝ на банков надзорник, да я направят ключов елемент в своите регулаторни и надзорни програми;

31.

призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да правят редовен преглед на оперативните стандарти, като се обхващат рисковете на финансовите институции, свързани с ИКТ; освен това призовава, поради различните нива на защита в стратегиите за кибернетична сигурност на държавите членки, за насоки на ЕНО относно контролирането на тези рискове; подчертава значението на технологичното ноу-хау, необходимо за изпълнението на задачите на ЕНО; насърчава провеждането на повече научни изследвания в тази област;

32.

подчертава необходимостта от обмен на информация и най-добри практики между надзорните органи, регулаторните органи и правителствата на съответните равнища, между научните изследователи и участниците на пазара, както и между самите участници на пазара; призовава Комисията, държавите членки, участниците на пазара и Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да проучат потенциала на прозрачността и обмена на информация като инструменти срещу кибератаките; предлага да се проучат потенциалните ползи от създаването на една точка за контакт за участниците на пазара в това отношение, както и да се обмисли един по-координиран подход в разследването на киберпрестъпността в областта на финансовите услуги, като се има предвид техният все по-голям трансграничен характер;

33.

подчертава, че регламентът относно предоставянето на инфраструктура за финансови услуги трябва да предвижда подходящи стимулиращи структури, за да могат доставчиците да инвестират адекватно в киберсигурност;

34.

призовава държавите членки да гарантират навременното транспониране на Директивата относно сигурността на мрежовите и информационните системи (Директивата за МИС); приветства новото публично-частно партньорство в областта на киберсигурността, стартирано неотдавна от Европейската комисия с участието на сектора; изисква от Комисията да разработи редица нови и конкретни инициативи за засилване на устойчивостта на финансово-технологичните дружества в този сектор срещу кибератаки, особено на МСП и стартиращите предприятия;

35.

отбелязва, че общественото доверие в съответните технологии е жизненоважно за бъдещия растеж на финансовите технологии; подчертава необходимостта от по-добро образование и по-добра осведоменост относно положителното въздействие на финансовите технологии върху ежедневните дейности, но също така и във връзка с рисковете за мрежовата и информационна сигурност за гражданите и предприятията, и по-специално МСП;

36.

приветства постоянните усилия в областта на стандартизацията, които подобряват безопасността на свързаните устройства; подчертава обаче, че безопасността трябва да се гарантира отвъд минималното ниво на стандартизация, най-вече защото единните стандартизирани мерки за сигурност повишават риска от големи нарушения на сигурността поради възможен ефект на доминото; силно насърчава дружествата да разработят разнородни собствени реакции, за да обезопасят своите устройства и операции;

Блокови вериги

37.

подчертава потенциала на приложенията на блоковата верига за прехвърляне на парични средства и ценни книжа, както и за улесняване на „интелигентни договори“, които разкриват широк спектър от възможности за двете страни на финансовите договори, и по-специално договорите за търговско финансиране и кредитиране за бизнеса, които имат възможност да опростят сложните търговски и финансови договорни отношения между предприятия (B2B) и между предприятия и потребители (B2C); подчертава, че платформите, базирани на блокови вериги, са подходящи също и за опростяването на сложни В2В и В2С сделки;

38.

припомня ползите и рисковете от неконтролируеми приложения на блоковите вериги; приканва Комисията да организира ежегодно конференция с участието на множество заинтересовани страни по този въпрос; изразява загриженост от засиленото използване на неконтролируеми приложения на блоковите вериги за престъпни дейности, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и изпиране на пари; призовава Комисията да следи отблизо тези въпроси, включително ролята на т.нар. смесители (mixers/tumblers) в този процес, и да ги разгледа в доклад;

Оперативна съвместимост

39.

признава значението на ППИ като допълнение към други инструменти, които могат да се използват от потребителя при предоставянето на достъп на нови участници до финансовата инфраструктура; препоръчва създаването на набор от стандартизирани ППИ, които могат да се използват от търговците, например в областта на банковото обслужване в открит формат, успоредно с възможността такива търговци да създават свой собствен софтуер;

40.

счита, че оперативната съвместимост на финансово-технологичните услуги е ключово условие за бъдещото развитие на европейския финансово-технологичен сектор както в Европа, така и в ангажирането на юрисдикциите на трети държави, а също така и за пълното реализиране на възможностите, които той може да създаде; насърчава стандартизирането на формати от данни, когато е възможно, какъвто е случаят в ДПУ 2, с цел то да се улесни;

41.

призовава Комисията да координира дейността на държавите членки и участниците на пазара, за да гарантира оперативната съвместимост между различните национални схеми за електронна идентификация; подчертава, че използването на тези схеми следва да бъде отворено за частния сектор; счита, че средствата за дистанционна идентификация, които не са изложени в Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (e-IDAS), също следва да са допустими, при условие че са на ниво на сигурност, равностойно на „значително“ ниво на осигуреност от e-IDAS и следователно са както безопасни, така и оперативно съвместими;

42.

подчертава значението на оперативната съвместимост на традиционните и новите решения за плащания за постигането на интегриран и иновативен европейски пазар на плащания;

43.

призовава ЕНО да определят в кои случаи целенасочената или основана на риска автентикация може да бъде алтернатива на задълбочената автентикация; допълнително приканва Комисията да проучи дали процесите на задълбочена автентикация могат да се изпълняват и от други субекти, различни от банки;

44.

призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да разработят неутрални в технологично отношение стандарти и лицензии както за техники от типа „познавай клиента си“, така и за техники за дистанционна идентификация, например въз основа на биометрични критерии, които зачитат неприкосновеността на ползвателите;

Финансова стабилност и защита на потребителите и инвеститорите

45.

призовава Комисията при изготвяне на плана си за действие в областта на финансовите технологии да обърне специално внимание на потребностите на потребителите и инвеститорите на дребно и на рисковете, спрямо които те може да са уязвими, в светлината на все по-голямата експанзия на финансовите технологии в услугите, предоставяни на непрофесионални клиенти, например при колективното финансиране и кредитирането между физически лица; подчертава, че едни и същи стандарти за защита на потребителите се прилагат за финансово-технологичните услуги, както и за другите финансови услуги, независимо от канала на дистрибуция или местоположението на клиента;

46.

призовава ЕНО да продължат и забързат текущата си работа по наблюдение на технологичното развитие и да анализират свързаните с него ползи и потенциални рискове, и по-специално по отношение на защитата на потребителите и инвеститорите и финансовото приобщаване;

47.

призовава Комисията да проучи в каква степен финансовите технологии могат да спомогнат за предоставяне на потребителите на по-добри финансови съвети и дали фрагментираната регулаторна рамка на ЕС относно предоставянето на съвети има капацитета да обхване това;

48.

счита, че все още съществува значителна регулаторна несигурност около застрахователните технологии (InsurTech) и подчертава, че е необходимо тя да се преодолее, за да се гарантират сигурност, неприкосновеност, лоялна конкуренция и финансова стабилност; подчертава, че по-голямата правна сигурност ще спомогне да се гарантира, че потребителите на недостатъчно регламентирани дружества в областта на застрахователните технологии не стават жертви на загуби или неправомерни продажби, и ще помогне на дружествата и на потребителите да използват по-пълноценно решенията на застрахователните технологии;

49.

подчертава необходимостта да се гарантира, че финансовата стабилност се подобрява наред с разработването на финансово-технологични решения; насърчава проучването на технологии с отворен код, преминали партньорска проверка, като средство за постигане на тази цел; призовава ЕНО да си партнират с участници от частния сектор при разработването и оценяването на иновативни технологии, които имат потенциала да гарантират финансова стабилност и да увеличават защитата на потребителите, например чрез смекчаване на отклоненията в алгоритмите или увеличаване на осведомеността на потребителя относно киберзаплахите;

50.

отбелязва, че многообразието и конкуренцията сред участниците на пазара са ключови фактори, които допринасят за финансовата стабилност; призовава регулаторните и надзорните органи да наблюдават въздействието на цифровизацията върху състоянието на конкурентоспособността на всички съответни сегменти на финансовия сектор и да разработват и въвеждат инструменти за предотвратяване или коригиране на проявите на антиконкурентно поведение или нарушения на конкуренцията.

Финансово образование и умения в областта на информационните технологии

51.

подчертава, че финансовата грамотност и цифровата грамотност са ключови фактори за ефективното използване на финансовите технологии и за по-малки равнища на риск в новата финансово-технологична среда;

52.

подчертава, че е необходимо подходящо образоване за потребителите и инвеститорите на дребно, за да могат финансовите технологии да станат истински инструмент за финансово приобщаване и да се позволи на тези потребители и инвеститори, които са все повече пряко изложени на незабавно достъпни персонализирани финансови инвестиционни продукти и услуги, да вземат самостоятелно разумни финансови решения относно тези предложения и да разбират всички рискове, произтичащи от използването на тези иновативни технологии; призовава Комисията и ЕНО да увеличат подкрепата си за инициативи за подобряване на финансовото образование; подчертава, че професионалното обучение и информацията относно правата на потребителите и инвеститорите следва да бъдат лесно достъпни;

53.

припомня прогнозата на Комисията, че до 2020 г. Европа може да изпита недостиг на до 825 000 специалисти в областта на ИКТ; счита, че са необходими повече компютърни специалисти и насърчава държавите членки да се подготвят за промени на пазара на труда, които настъпват много по-бързо от очакваното в наши дни;

54.

подчертава необходимостта от увеличаване на цифровото образование и цифровите умения в рамките на финансовия сектор, регулаторните органи и на обществото като цяло; призовава Комисията да представи най-добри практики в контекста на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии;

o

o o

55.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  Приети текстове, P8_TA(2016)0228.

(2)  Приети текстове, P8_TA(2016)0358.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2016)0434.

(4)  Вж. recital 71 от ОРЗД.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/67


P8_TA(2017)0214

Генетично модифициран памук GHB119

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D050182 — 2017/2675(RSP))

(2018/C 307/07)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

като взе предвид гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочено в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 от 27 март 2017 г., при което не беше представено становище,

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

като взе предвид становището на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 21 септември 2016 г. и публикувано на 21 октомври 2016 г. (3);

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

като взе предвид предишните си резолюции против разрешаването на генетично модифицираните организми (4),

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 25 март 2011 г.„Байер“, подаде заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук GHB119, до компетентния орган на Нидерландия; като има предвид, че заявлението обхваща също така пускането на пазара на генетично модифициран памук GHB119 в продукти, състоящи се от него или съдържащи го, предназначени за употреба, различна от храни и фуражи, както всеки други вид памук, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че на 21 септември 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 21 октомври 2016 г.;

В.

като има предвид, че единният идентификатор BCS-GHØØ5-8, определен за памук GHB119, както е описано в заявлението, експресира протеина PAT, който придава поносимост към хербициди на базата на амониев глуфозинат, и Cry2Ae протеин, който придава устойчивост спрямо някои люспокрили вредители; като има предвид, че разрешението за внос на памук в Съюза несъмнено би довело до увеличаване на неговото отглеждане в други части на света, със съответното увеличение на използването на хербициди на базата на амониев глуфозинат;

Г.

като има предвид, че глуфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5); като има предвид, че одобрението за глуфозината изтича на 31 юли 2018 г.;

Д.

като има предвид, че независимите изследвания пораждат опасения за сериозни пропуски в сравнителната оценка, като например факта, че макар и значими в статистическо отношение разлики в състава да са били намерени за много съединения, не е било счетено за необходимо осъществяването на допълнително проучване; опасения за сериозни пропуски по отношение на токсикологичната оценка, напр. фактът, че е бил разгледан само един начин на действие на Bt токсини, че не са направени проучвания относно комбинаторните последици и не е извършена оценка на остатъчните вещества от пестицидите; както и загриженост по отношение на неясната оценка на възможното въздействие върху имунната система (6);

Е.

като има предвид, че много критични забележки бяха представени от държавите членки през тримесечния период на консултации; като има предвид, че тези коментари се отнасят, наред с другото, до: липсващи данни по отношение на идентификацията и количественото определяне на хербицидите и на метаболитните остатъчни вещества при генетично модифицирани растения и семена, използвани за храни/фуражи, недостатъци в оценката на риска за околната среда и плана за мониторинг на околната среда, в който наред с другото се посочват различаващите се мнения относно това дали диви родствени видове са докладвани в Европа, или липсващи данни по отношение на кълняемостта на внесените семена, както и факта, че нежеланите ефекти не са взети под внимание; като има предвид, че някои от коментарите критикуват също така твърде бедната база данни като цяло и по-конкретно факта, че много ограничен брой изследвания са били взети под внимание, както и че например не е било извършено подходящо изпитване за токсичност с растителен материал от памук GHB119, нито подходящи проучвания относно въздействието на генетично модифицирания памук върху здравето на човека и на животните, както и че представеното изследване относно хранителната стойност не е било счетено за допустимо (7);

Ж.

като има предвид, че въпреки всички гореспоменати проблеми, ЕОБХ не счете за необходимо извършването на какъвто и да било контрол след пускането на пазара на храните/фуражите, произведени от памук GHB119;

З.

като има предвид, че при гласуването от 27 март 2017 г. на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, не бе дадено становището, посочено в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха против, а само 11 държави членки, представляващи едва 38,69 % от населението на Съюза гласуваха „за“, а 2 държави членки се въздържаха;

И.

като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия (COM(2015)0177), така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване бяха приемани от Комисията без подкрепата на становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за окончателно решение, което е в голяма степен изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че тази практиката на няколко пъти бе заклеймена от председателя на Комисията Юнкер като недемократична (8);

Й.

като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на първо четене (9) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново;

К.

като има предвид, че в съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ясно се посочва, че: „При обсъждане на приемането на други проекти на актове за изпълнение в особено чувствителни сектори, по-специално данъчното облагане, здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда, Комисията, с оглед намиране на балансирано решение, ще действа доколкото е възможно по такъв начин, че да избегне противопоставянето на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение.“;

1.

счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.

счита, че проектът на решението за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като не е съвместимо с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която се състои в това — в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (10) — да предостави основа за гарантиране на високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите по отношение на генетично модифицирани храни и фуражи, като в същото време гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.

отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.

призовава Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани организми, докато процедурата по разрешаване е преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, за която се доказа, че е неподходяща;

5.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(3)  Достъпно на: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4586

(4)  

Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110),

Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 година за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456),

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (P8_TA(2016)0040),

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (P8_TA(2016)0039),

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (P8_TA(2016)0038),

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21 (P8_TA(2016)0271),

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L. , ред SHD-27531-4) (P8_TA(2016)0272),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0388),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0389),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (P8_TA(2016)0386),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (P8_TA(2016)0387),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (P8_TA(2016)0390),

Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (P8_TA(2017)0123).

(5)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(6)  Bauer-Panskus/Then: Коментар на Testbiotech относно научното становище по заявление (EFSA-GMO-NL-2011-96) за пускане на пазара на устойчив на насекоми и хербициди генетично модифициран памук GHB119 от Bayer CropScience AG, който е на разположение на адрес: https://www.testbiotech.org/node/1860.

(7)  http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2011-00311.

(8)  Така например във встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия (Страсбург, 15 юли 2014 г.), както и в речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).

(9)  Приети текстове, P8_TA(2015)0379.

(10)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/71


P8_TA(2017)0215

Генетично модифицирана царевица DAS-40278-9

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D050183 — 2017/2674(RSP))

(2018/C 307/08)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D050183),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

като взе предвид гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 27 март 2017 г., по време на което не беше дадено становище;

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 26 октомври 2016 г. и публикувано на 5 декември 2016 г. (3),

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (4),

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

А.

като има предвид, че на 11 ноември 2010 г. Dow AgroSciences Europe подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от царевица DAS-40278-9, до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася и до пускането на пазара на генетично модифицирана царевица DAS-40278-9 в състоящи се от нея или съдържащи я продукти, които са предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, както всеки други вид царевица, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че на 26 октомври 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 5 декември 2016 г. (5);

В.

като има предвид, че царевицата DAS-40278-9 експресира протеина AAD-1, придаващ поносимост към хербициди, съдържащи активна съставка 2,4- дихлорфеноксиоцетна киселина (2,4-Д) и арилоксифеноксипропионат (AOPP);

Г.

като има предвид, че независими проучвания пораждат загриженост във връзка с рисковете от активното вещество 2,4-D, що се отнася до развитието на ембриона, вродени малформации и нарушаване на функциите на ендокринната система; като има предвид, че не е ясно дали и до каква степен продуктите с активно вещество 2,4-D съдържат силно токсични примеси на диоксини и фурани, които са канцерогени за човека, нарушават функциите на ендокринната система, остават в околната среда и се натрупват по хранителната верига (6);

Д.

като има предвид, че одобрението на активното вещество 2,4-D беше подновено през 2015 г.; като има предвид, че присъствието на примеси, като например диоксини и фурани, беше отчетено под определени нива; като има предвид, че заявителят все още не е представил информация относно потенциалните ендокринни свойства на веществото (7);

Е.

като има предвид, че разрешаването на вноса на царевица DAS-40278—9 в ЕС несъмнено ще доведе до увеличаване на нейното отглеждане на други места, например в САЩ, Бразилия и Аржентина, и до съответно повишаване на употребата на 2,4-D и AOPP хербициди; като има предвид, че независимите изследвания също пораждат загриженост относно значителни пропуски в сравнителната оценка, сериозни пропуски по отношение на токсикологичната оценка (напр. фактът, че не е било изискано изпитването на цялото растение в дадено изследване на храненето на животни, не са били разгледани дългосрочните или натрупаните последици, въздействието върху репродуктивната система не е било предмет на разисквания, както не са били разглеждани методологичните недостатъци в рамките на изследванията върху животни), както и неясна оценка на възможното въздействие върху имунната система (8);

Ж.

като има предвид, че по време на тримесечния период на консултации държавите членки представиха множество критични забележки; като има предвид, че тези забележки се отнасят до, наред с другото: липсващи или недостатъчни данни, липсващи обяснения, противоречиви изявления в заявлението, незадоволително проектиране на изпитванията, липсващи изпитвания, например по отношение на алергенност, съмнителни резултати от проучванията за оценка на безопасността, липсата на 90-дневно изследване за субхронична токсичност с цялата храна, което прави невъзможно извършването на оценка на потенциалния риск от консумиране на хранителни продукти, произведени с царевица, както и избора и проектирането на проучвания, взети предвид при оценката на риска (9);

З.

като има предвид, че въпреки всички тези опасения ЕОБХ не сметна за необходимо извършването на наблюдение след пускането на пазара на храните/фуражите, произведени от царевица DAS-40278-9;

И.

като има предвид, че по време на гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 27 март 2017 г., не беше представено становище; като има предвид, че 16 държави членки гласуваха „против“, докато само 9 държави членки, представляващи 36,22 % от населението на Съюза, гласуваха „за“, като 3 държави членки се въздържаха;

Й.

като има предвид, че в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003, що се отнася до възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия (COM(2015)0177), и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление по повод на факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за даване на разрешение бяха приемани от Комисията без подкрепата на становището на комитета на държавите членки и че връщането на досието при Комисията за окончателно решение, което в много голяма степен представлява изключение за процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че тази практика на няколко пъти беше критикувана от председателя на Комисията Юнкер като недемократична (10);

К.

като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на 28 октомври 2015 г. на първо четене (11) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Л.

като има предвид, че в съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ясно се посочва следното: „При обсъждане на приемането на други проекти на актове за изпълнение в особено чувствителни сектори, по-специално данъчното облагане, здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда, Комисията, с оглед на намирането на балансирано решение, ще действа, доколкото е възможно, по такъв начин, че да избегне противопоставянето на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение.“

1.

счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.

счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (12), е да предоставя основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.

отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.

призовава Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани организми, докато процедурата по разрешаване е преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, която доказа, че е неподходяща;

5.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(3)  https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4633

(4)  

Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110),

Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456),

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (P8_TA(2016)0040),

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (P8_TA(2016)0039),

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (P8_TA(2016)0038),

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (P8_TA(2016)0271),

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (P8_TA(2016)0272),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0388),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0389),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (P8_TA(2016)0386),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (P8_TA(2016)0387),

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (P8_TA(2016)0390).

Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (P8_TA(2017)0123).

(5)  На разположение на адрес: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4633

(6)  http://www.pan-europe.info/sites/pan-europe.info/files/public/resources/reports/pane-2014-risks-of-herbicide-2-4-d.pdf

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2033 на Комисията от 13 ноември 2015 г. за подновяване на одобряването на активното вещество 2,4-D в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 298, 14.11.2015 г., стр. 8).

(8)  Bauer-Panskus/Then: Коментар на Testbiotech относно научно становище на ЕОБХ относно заявление на DOW AgroSciences LLC (EFSA-GMO-NL-2010—89) за пускане на пазара на устойчива на хербициди генетично модифицирана царевица DAS-40278—9, на разположение на адрес: https://www.testbiotech.org/node/1862

(9)  Вж. регистъра с въпроси на ЕОБХ, приложение Ж към Въпрос № EFSA-Q-2010-01326, достъпен онлайн на: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2010-01326

(10)  Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).

(11)  Приети текстове, P8_TA(2015)0379.

(12)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/75


P8_TA(2017)0216

Положението в Унгария

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария (2017/2656(RSP))

(2018/C 307/09)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 6 и 7 от него,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 4, 12, 13, 14, 16, 18 и 21 от нея,

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно делата Szabó и Vissy/Унгария, Karácsony и др./Унгария, Magyar Keresztény Mennonita Egyház и др./Унгария, Baka с/у Унгария и Ilias и Ahmed/Унгария,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и многобройните договори на ООН в областта на правата на човека, които са обвързващи за всички държави членки,

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

като взе предвид своите резолюции съответно от 16 декември (1) и 10 юни 2015 г. (2) относно положението в Унгария, от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (3), от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария (4) и от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария (5),

като взе предвид изслушването относно положението в Унгария, проведено на 27 февруари 2017 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

като взе предвид разискването в пленарна зала относно положението в Унгария от 26 април 2017 г.,

като взе предвид Римската декларация на ръководителите на 27-те държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия от 25 март 2017 г.,

като взе предвид Закон CLXVIII от 2007 г. относно обнародването на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, приет от Държавното събрание на Унгария на 17 декември 2007 г.,

като взе предвид Резолюция 2162 (2017) от 27 април 2017 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Обезпокоителни събития в Унгария: проектозакон относно НПО, който ограничава гражданското общество, и евентуално закриване на Централноевропейския университет“,

като взе предвид изявлението на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 8 март 2017 г. относно новия закон на Унгария, който позволява автоматичното задържане на лица, търсещи убежище, и писмото му до председателя на Държавното събрание на Унгария от 27 април 2017 г. с покана да отхвърли предложения проектозакон относно НПО с чуждестранно финансиране,

като взе предвид решението на Комисията да открие производство за установяване на нарушение срещу Унгария във връзка със закона за изменение на закона за националното висше образование, както и други текущи и предстоящи производства за установяване на нарушение срещу Унгария,

като взе предвид реакцията на Комисията на националното допитване в Унгария под надслов „Да спрем Брюксел“,

като взе предвид посещението на члена на Комисията Аврамопулос в Унгария на 28 март 2017 г.,

като взе предвид писмото на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи до заместник-председателя Тимерманс, в което се иска становището на Комисията относно съответствието на закона за изменение на някои актове, свързани с подсилването на прилаганата в охраняемата гранична зона процедура, с разпоредбите на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, както и по отношение на Хартата на основните права при прилагането на посочените в този закон мерки,

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са универсални и общи за държавите членки (член 2 от ДЕС);

Б.

като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз е част от първичното законодателство на ЕС, което забранява всяка форма на дискриминация на каквото и да било основание, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.

като има предвид, че Унгария е държава — членка на Европейския съюз от 2004 г. насам, и като има предвид, че според проучванията на общественото мнение по-голямата част от унгарските граждани подкрепят членството на страната в ЕС;

Г.

като има предвид, че според Хартата изкуствата и научните изследвания са свободни и академичната свобода се зачита; като има предвид, че тя също така гарантира свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи;

Д.

като има предвид, че свободата на сдружаване следва да бъде защитавана, и като има предвид, че енергичното гражданско общество играе жизненоважна роля за насърчаването на участието на обществеността в демократичния процес и отчетността на правителствата по отношение на правните им задължения, включително в областта на защитата на основните права, опазването на околната среда и борбата с корупцията;

Е.

като има предвид, че правото на убежище е гарантирано при надлежно спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с ДЕС и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

Ж.

като има предвид, че през 2016 г. 91,54 % от молбите за предоставяне на убежище са отхвърлени; като има предвид, че от 2015 г. насам приетите в Унгария нови закони и процедури в областта на убежището принуждават всички лица, търсещи убежище, да влизат в Унгария през транзитна зона на унгарска територия, която позволява достъп на ограничен брой хора на ден, например 10 понастоящем; като има предвид, че НПО многократно са съобщавали, че мигрантите по границите на Унгария биват незабавно връщани в Сърбия, в някои случаи по жесток и насилствен начин, без молбите им за закрила да бъдат разгледани; като има предвид, че унгарското правителство не е изпълнило произтичащите от законодателството на ЕС задължения за преместване на лицата, търсещи убежище;

З.

като има предвид, че във връзка с писмените констатации, които е представил на 17 декември 2016 г. на Европейския съд по правата на човека по две жалби срещу Австрия относно прехвърлянето на кандидати за убежище от Австрия в Унгария съгласно Регламент „Дъблин III“, комисарят на Съвета на Европа за правата на човека заяви, че поради въведените през последните месеци в Унгария радикални промени в законодателството и практиката в областта на убежището, връщаните там лица, търсещи убежище, са изложени на значителен риск да станат жертва на нарушения на правата на човека;

И.

като има предвид, че 11 бежанци, т.нар. „11-те от Рьоске“, които са се намирали в Унгария на 16 септември 2016 г., денят след като страната затвори границата си със Сърбия, са обвинени в извършване на терористичен акт и са осъдени на доживотен затвор, като сред тях е и Ахмед Х. — пребиваващ в Кипър сирийски гражданин, който е осъден на 10 години лишаване от свобода в рамките на несправедлив съдебен процес през ноември 2016 г. единствено на основание, че е използвал мегафон с цел намаляване на напрежението и е хвърлил три предмета по граничната полиция;

Й.

като има предвид, че от приемането на резолюцията от 16 декември 2015 г. насам бяха изразени опасения по редица въпроси, и по-конкретно използването на публични разходи, нападенията срещу организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, правата на лицата, търсещи убежище, масовото наблюдение на граждани, свободата на сдружаване, свободата на изразяване, медийния плурализъм и закриването на вестника Népszabadság, правата на ромите, включително изгонването на роми в Мишколц и сегрегацията на ромските деца в системата на образованието, правата на ЛГБТИ, правата на жените, съдебната система, включително възможността за произнасяне на доживотна присъда без право на условно предсрочно освобождаване, принудителното изгонване на унгарските НПО „Ромски парламент“ и „Независима ромска организация Фралипе“ от централата им, както и риска от закриване на архива Лукач;

К.

като има предвид, че съдържанието и езикът, използван в националното допитване под надслов „Да спрем Брюксел“ — национално допитване относно имиграцията и тероризма и придружаващите го правителствени рекламни кампании — са крайно подвеждащи и пристрастни;

Л.

като има предвид, че по дело Szabó и Vissy/Унгария Европейският съд по правата на човека постанови, че въведеното през 2011 г. унгарско законодателство относно тайно наблюдение с цел борба с тероризма е представлявало нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, дома и кореспонденцията; като има предвид, че по дело Ilias и Ahmed/Унгария Съдът констатира нарушение на правото на свобода и сигурност, правото на ефективни правни средства за защита по отношение на условията в транзитна зона Рьоске и правото на защита от нечовешко или унизително отнасяне по отношение на експулсирането на жалбоподателите в Сърбия; като има предвид, че по дело Baka/Унгария Съдът постанови, че Унгария е нарушила правото на справедлив съдебен процес и свободата на изразяване на мнение на Андраш Бака, бивш председател на Върховния съд на Унгария;

М.

като има предвид, че последните събития в Унгария, и по-специално законът за изменение на някои актове, свързани с повишаването на строгостта на процедурите, прилагани в областта на управлението на границите и убежището, законът за изменение на закона за националното висше образование, който представлява пряка заплаха за Централноевропейския университет и който предизвика силно обществено неодобрение, както и предложението за закон относно прозрачността на организациите, получаващи помощ от чужбина (Проектозакон T/14967 на унгарския парламент), породиха безпокойство с оглед на съвместимостта им с правото на ЕС и Хартата на основните права;

1.

припомня, че ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, трябва да бъдат зачитани от всички държави — членки на ЕС;

2.

изразява съжаление, че събитията в Унгария доведоха до сериозно влошаване на положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права през последните години, наред с другото, свободата на изразяване, академичната свобода, човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците, свободата на събранията и сдруженията, ограниченията и пречките пред дейността на организациите на гражданското общество, правото на равно третиране, правата на лицата, принадлежащи към малцинства, в т.ч. ромите, евреите и ЛГБТИ, социалните права, функционирането на конституционната система, независимостта на съдебната система и на други институции, както и много тревожни сигнали за корупция и конфликти на интереси, които, взети заедно, могат да представляват нововъзникваща системна заплаха за принципите на правовата държава в тази държава членка; счита, че Унгария подлага на изпитание способността и готовността на ЕС да реагира на заплахи и нарушения от страна на държава членка спрямо основополагащите ценности на Съюза; отбелязва със загриженост, че развоят на събитията в някои други държави членки свидетелства за тревожни признаци на застрашаване на принципите на правовата държава като в Унгария;

3.

призовава унгарското правителство да започне диалог с Комисията по всички въпроси, посочени в настоящата резолюция, и по-конкретно човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците, свободата на сдружаване, свободата на образование и академични изследвания, сегрегацията на ромите в областта на образованието и закрилата на работещите бременни жени; отново заявява, че и двете страни следва да участват в такъв диалог по безпристрастен и основан на доказателства и сътрудничество начин; призовава Комисията да информира Парламента за своите оценки;

4.

изразява своята загриженост от последните изявления и инициативи на унгарското правителство, по-специално във връзка с поддържането на кампанията за допитването „Да спрем Брюксел“ и действията по разследване, насочени към чуждестранни служители на Централноевропейския университет, както и изявленията на ръководителите на управляващата партия против евентуални законодателни промени в отговор на препоръките, отправени от институциите на ЕС и международните организации; изразява съжаление, че тези сигнали не показват ясен ангажимент от страна на унгарските органи да гарантират напълно, че действията им са в съответствие с първичното и вторичното законодателство на ЕС;

5.

призовава Комисията да наблюдава строго използването на средства на ЕС от страна на унгарското правителство, по-специално в областта на убежището и миграцията, публичната комуникация, образованието, социалното приобщаване и икономическото развитие, за да се гарантира, че всеки съфинансиран проект е в пълно съответствие с първичното и вторичното законодателство на ЕС;

6.

призовава унгарското правителство междувременно да отмени закона за изменение на някои актове, свързани с повишаването на строгостта на процедурите, прилагани в областта на управлението на границите и убежището, и закона за изменение на закона за националното висше образование, както и да оттегли предложението за закон относно прозрачността на организациите, получаващи помощ от чужбина (Проектозакон T/14967 на унгарския парламент);

7.

настоятелно призовава унгарското правителство незабавно да преустанови всички срокове в закона за изменение на закона за националното висше образование, да започне незабавно диалог с компетентните органи на САЩ с цел да се гарантира бъдещото функциониране на Централноевропейския университет, който издава акредитирани от САЩ дипломи, и да поеме официално ангажимент, че университетът може да остане в Будапеща като свободна институция;

8.

изразява съжаление, че Комисията не е реагирала на призива на Парламента да задейства уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, който се съдържа в неговите резолюции от 10 юни 2015 г. и от 16 декември 2015 г. относно положението в Унгария, за да се предотврати, чрез диалог със съответната държава членка, допълнителното ескалиране на една нововъзникваща системна заплаха за принципите на правовата държава; счита, че настоящият подход, възприет от Комисията, е насочен основно към странични, технически аспекти на законодателството, като същевременно не се обръща внимание на тенденциите, закономерностите и комбинирания ефект на мерките върху принципите на правовата държава и основните права; счита, че по-специално производството за установяване на нарушение в повечето случаи не успява да доведе до реални промени и да намери решение на ситуацията като цяло;

9.

счита, че настоящото положение в Унгария представлява очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и дава основание за стартирането на процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС;

10.

възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в съответствие с член 83 от Правилника за дейността, да стартира производството и да изготви специален доклад с оглед на провеждането на пленарно гласуване по мотивирано предложение, с което призовава Съвета да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС;

11.

отново изтъква необходимостта от редовен процес на мониторинг и диалог с участието на всички държави членки с цел да бъдат защитени основните ценности на ЕС, свързани с демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, в който участват Съветът, Комисията и Парламентът, както се предлага в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (6) (Пакт за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права), и също така с цел да се избегнат двойните стандарти;

12.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и Съвета, на президента, правителството и парламента на Унгария, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и Съвета на Европа.

(1)  Приети текстове, P8_TA(2015)0461.

(2)  ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 46.

(3)  ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 52.

(4)  ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 27.

(5)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154.

(6)  Приети текстове, P8_TA(2016)0409.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/79


P8_TA(2017)0217

Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот (2016/2798(RSP))

(2018/C 307/10)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението за препоръка на Съвета за Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот и за отмяна на Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (COM(2016)0383),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (1),

като взе предвид Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения („Европас“) (2), посредством което хората могат да представят своите умения и квалификации,

като взе предвид новите приоритети на европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г., установени в съвместния доклад на Съвета и Комисията относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020) (3),

като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (4),

като взе предвид прегледа на „Евридика“ относно признаването на предходно неформално и самостоятелно учене във висшето образование,

като взе предвид многоезиковата Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която, заедно с Европейска квалификационна рамка (ЕКР), ще използва общ формат за електронно публикуване на информация относно квалификациите, съгласно определеното в приложение VI на предложението,

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (5) (EQAVET),

като взе предвид независимия Европейски регистър за осигуряване на качество във висшето образование (6), който представлява списък на агенции за осигуряване на качество, които са доказали, че спазват по същество стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование,

като взе предвид Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) (7), разработена в контекста на европейското пространство за висше образование и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), създадена с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (8),

като взе предвид процеса от Болоня във връзка с висшето образование, министерското комюнике от Ереван от 2015 г. и „Европейското висше образование през 2012 г.: доклад за прилагане на процеса от Болоня“,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (9),

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите) и Препоръката относно използването на квалификационните рамки при признаването на чуждестранните квалификации, в която ЕКР се посочва изрично като инструмент, който да се използва при академичното признаване,

като взе предвид стратегията „Разширяването на участието за равенство и растеж: Стратегия за развитието на социалното измерение и ученето през целия живот в европейското пространство за висше образование до 2020 г., която обхваща всички участващи държави в ЕКР,

като взе предвид доклада на ЮНЕСКО от 2015 г. относно признаването, валидирането и акредитацията на неформалното и самостоятелното учене в държавите — членки на ЮНЕСКО,

като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (10), изменена с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (11),

като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот (O-000038/2017 — B8-0218/2017),

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че правилното признаване, разбиране и оценяване на уменията излиза извън сферата на това, което се търси на пазара на труда; като има предвид, че наличните и необходими на пазара на труда умения биха извлекли полза от една ЕКР, която може да установи и съчетае тези умения и по този начин да донесе социални и икономически ползи; като има предвид, че е от основно значение да се помогне на гражданите да придобиват и обновяват компетентности и умения през целия си живот;

Б.

като има предвид, че по-добрата съпоставимост на квалификациите повишава възможността за наемане на работа и професионално израстване за всички работници мигранти;

В.

като има предвид, че акцентът следва да бъде поставен върху уменията в областта на ИКТ и да бъдат въведени структурни мерки, за да се помогне на хората да придобиват и валидират съответните умения;

Г.

като има предвид, като отчита новите предизвикателства от страна на обществото и на технологичните и демографските промени, ЕКР, чрез процеса на по-нататъшното си развитие, може да подкрепи ученето през целия живот както от гледна точка на подкрепата на равните възможности и справедливостта в образованието, така и на подобряването на пропускаемостта между образованието и системите за обучение; като има предвид, че образованието и обучението следва да помагат на хората да се приспособяват към всякакви обстоятелства, пред които може да бъдат изправени, като повишават квалификацията и образоват гражданите чрез цялостен подход, така че те да станат критично мислещи, уверени и независими, както и да придобият уменията, необходими за 21-ви век;

Д.

като има предвид, че постоянното развитие на знанията, уменията и компетентностите — известен още като обучение през целия живот — може да допринесе за подобряване на работата на отделните хора и житейския им избор и да им помогне да постигнат лично развитие и реализират пълния си потенциал, като по този начин се осигуряват ползи за обществото и същевременно се подобряват на шансовете на хората за намиране на работа и подсигуряване на тяхната кариера;

Е.

като има предвид, че една от целите на ЕКР е да улесни сравняването между образователните системи и по този начин да даде тласък за промяна и реформи на национално и секторно равнище, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“;

Ж.

като има предвид, че поради липсата на амбиция от страна на държавите членки и въпреки наблюдаваната досега ангажираност, все още се наблюдават липса на прозрачност на квалификациите и ниска степен на признаване на чуждестранните квалификации; като има предвид, че са необходими корекции в ЕКР с цел квалификациите да бъдат по прозрачни и сравними;

З.

като има предвид, че ЕКР следва да предоставя мета-рамка за ползвателите и да улеснява сътрудничеството между органите на държавите членки, социалните партньори, доставчиците на образование и обучение, синдикалните организации, гражданското общество и други заинтересовани страни на международно равнище;

И.

като има предвид, че само Нидерландия и Швеция имат въведени специални процедури в рамките на националните си квалификационни рамки за включването на неформалните квалификации и че нито една държава членка няма специални процедури за самостоятелно учене в рамките на националните си квалификационни рамки;

Й.

като има предвид, че във възможно най-кратки срокове и не по-късно от 2018 г., държавите членки следва да постигнат споразумения в съответствие с ЕКР за валидиране на неформално и самостоятелно учене, свързано с националните квалификационни рамки, включително на умения, придобити в рамките на доброволческа дейност;

К.

като има предвид, че държавите членки са поели конкретен ангажимент по отношение на комюникето от Ереван от 2015 г. за преразглеждане на националните законодателства с цел пълно прилагане на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите), както и за преразглеждане на националните квалификационни рамки, с цел да се гарантира, че образователните пътеки, включени в определена рамка, предвиждат адекватно признаване на предходното учене;

Л.

като има предвид, че е от изключителната компетентност на държавите членки и че те носят отговорност да гарантират качеството на учебното съдържание и да организират образователните системи; като има предвид, че ЕКР не засяга тази отговорност;

М.

като има предвид разминаванията в признаването на квалификациите, които понастоящем съществуват между различни региони, по-специално трансгранични региони, и произтичащите от това различия в пригодността за намиране на работа;

Н.

като има предвид, че библиотеките — както обществените, така и частните — оказват значителен принос за ученето през целия живот и за подобряване на грамотността и цифровите умения;

О.

като има предвид, че понастоящем общо 39 държави участват в ЕКР, като в техния състав влизат: държавите — членки на ЕС, държавите от ЕИО, държавите кандидатки за членство в ЕС, потенциалните държави кандидатки (Босна и Херцеговина и Косово) и Швейцария;

1.

отбелязва инициативата на Комисията за преразглеждане на ЕКР и за допълнителна подкрепа за модернизацията на европейските системи за образование и обучение, като същевременно се зачитат националните компетенции и се гарантира запазването на характерните черти на образователните системи в държавите членки;

2.

отбелязва, че насърчаването на критичното мислене и мисленето извън общоприетите шаблони е от решаващо значение за развитието на нови умения, които ще бъдат необходими в бъдеще;

3.

препоръчва да се защити богатото наследство от умения, което е представено от предаването на не само технически, но и ръчни умения, които дадоха възможност за развитието и растежа на занаятчийски производствени сектори, които трябва да бъдат запазени, за да се защити собствената идентичност на държавите членки;

4.

отбелязва, че една от ролите на ЕКР се състои в това да подобрява съпоставимостта на квалификациите, придобити в държавите членки, като същевременно се гарантират специфичните характеристики на националните образователни системи;

5.

посочва, че Съюзът следва да направи възможно, независимо от възрастта или състоянието, уменията и способностите на всеки човек, включително тези, придобити благодарение на доброволческата дейност, да бъдат по-видими и по-добре добре оценени и признати по ясен и достъпен начин, по-специално в трансграничните райони, независимо къде или как са придобити съответните умения и компетентности; подчертава необходимостта държавите членки да положат по-сериозни усилия за по-бързото и по-ефективното признаване на квалификациите и съотнасянето им към съответното ниво на ЕКР;

6.

припомня необходимостта да се подчертае значението на прилагането на EKP, с цел да се повиват качеството и потенциалът на рамката;

7.

препоръчва по-голяма гъвкавост по отношение на актуализирането на съотнасянето на националните рамки на държавите членки спрямо ЕКР;

8.

припомня, че една от основните задачи на ЕКР е да улеснява и насърчава преносимостта на квалификациите и валидирането на формалното и неформално образование и обучение между различните системи за образование и обучение, така че да стане възможна транснационалната професионална мобилност и мобилността, свързана с обучение, да се разреши въпроса с определени несъответствия на европейския пазар на труда и по-добре да се отговори по-добре на личните потребности на гражданите и на обществото като цяло;

9.

призовава Комисията да прецени дали трите хоризонтални области (знания, умения и компетентности) следва да бъдат допълнително преразгледани, за да станат по-разбираеми и ясни; призовава Европейската рамка относно ключовите компетентности от 2006 г. да се използва като ценен ресурс и като основен референтен документ за постигане на повече съгласуваност на терминологията между различните рамки на ЕС и в крайна сметка за истински ориентиран към резултатите от обучението подход;

10.

отбелязва колко е важно да се анализират и разработват инструменти за предвиждане на бъдещите потребности от умения; ето защо насърчава държавите членки и всички съответни заинтересовани страни, като например работодателите, да споделят добри практики в това отношение;

11.

подчертава значението на програмите за обучение и стажовете за изграждането на умения; подчертава поради това необходимостта от насърчаване на дуалните системи на образование в държавите членки, които комбинират стажове в предприятията и образование в професионалните учебни заведения; припомня, че работодателите и предприемачите изпълняват ключова роля за обучението на работното място и за осигуряването на стажове, и счита, че тази роля следва да се подкрепя и развива и занапред;

12.

препоръчва ЕКР да бъде свързана в достатъчна степен с потребностите на обществото, включително с търсенето на пазара на труда, с цел да се подобри конкурентоспособността на европейската икономика, както и да се помогне на гражданите да развият своя потенциал с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

13.

подчертава необходимостта да се мобилизират изцяло възможностите на EKP, за да се стимулира и улесни мобилността на студентите и работниците в рамките на ЕС и по този начин да се популяризира ученето през целия живот и да се насърчи развитието на мобилна и гъвкава работна сила в цяла Европа във времена на икономически предизвикателства и глобализация на пазара;

14.

подчертава факта, че редица държави членки са все още в началния етап от прилагането на националните си квалификационни рамки, основни на осемте нива на ЕКР; призовава Комисията да насърчи държавите членки да гарантират, че този процес ще продължи да се осъществява;

15.

подчертава значението на инициативата за Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която установява и категоризира на 25 езика уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, които са от значение за пазара на труда и образованието и обучението в ЕС;

16.

призовава за силна подкрепа и насърчаване на общите европейски принципи на предоставяне и бързо валидиране на неформалните и самостоятелните учебни процеси, тъй като това е особено важно за включването на „нетипичните“ учащи се; в този контекст подчертава увеличаването на броя на сесиите за обучение в производствени условия, които следва да бъдат включени в процеса на валидиране, и подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на сертифицирането на възрастните хора, хората с увреждания, дългосрочно безработните, по-възрастните работници и други групи; насърчава Комисията да оцени дали кредитите в Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) могат да бъдат използвани за валидиране и признаване на неформалното и самостоятелното учене; счита, че от това няма да последва девалвация на формалните постижения;

17.

подчертава необходимостта от по-добра координация между ЕКР и останалите съществуващи инструменти за признаване и прозрачност, като например Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и Европейския паспорт на уменията („Европас“), посредством подкрепата на системи за осигуряване на качество, за да се създадат синергични ефекти и да се повиши ефективността на инструментите за прозрачност;

18.

препоръчва Комисията да разработи инструмент за самооценка за работодатели, за да гарантира по-ефективно използване на ЕКР; насърчава работодателите да мислят критично за равнищата на умения и квалификации, необходими за работа;

19.

подчертава потенциалните рискове, свързани с определянето на учебните резултати в рамките на ЕКР, от гледна точка на въздействието върху учебните програми; подчертава значението на многообразието на образователните системи в ЕС и в участващите държави;

20.

призовава останалите държави членки да свържат бързо националните си квалификационни рамки с ЕКР; настоятелно изисква това да се извършва с по-бърз темп, за да се премахнат всички оставащи пречки пред признаването;

21.

препоръчва Комисията да направи преоценка на разходите за подобряване на ЕКР, тъй като понастоящем не са предвидени никакви допълнителни разходи; изразява загриженост, че обхватът на работата за преразглеждане на ЕКР се подценява;

22.

настоятелно призовава държавите членки да приложат стратегии във връзка със социалното измерение по отношение на системите си за образование и обучение, за да се засили подкрепата за равните възможности, подобри справедливостта в образованието, борбата с неравенствата и обезпечи по-добра пропускаемост между системите за образование и обучение; настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в това начинание;

23.

призовава Комисията да преразгледа насърчаването на финансирането на база постижения в професионалното образование и обучение и висшето образование, както и таксите за обучение в рамките на програмата за модернизиране, за да се гарантира социалната роля на системите за образование и обучение и да се осигури достъп до квалификации;

24.

настоятелно призовава Комисията да разясни предвидената роля съответно на Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), за да гарантира по-голяма прозрачност на преразглеждането по отношение на заинтересованите страни;

25.

призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на ангажимента за включване на самостоятелното и неформалното учене, които понастоящем са изключени от голяма част от националните квалификационни рамки и впоследствие от ЕКР, като това се отнася по-специално за самостоятелното учене, което към настоящия момент е напълно изключено;

26.

подчертава необходимостта от по-добро разбиране на квалификациите, придобити извън ЕС с оглед на тяхното валидиране и признаване, така че да се стимулира интеграцията на мигрантите и бежанците в европейското общество, на пазара на труда на ЕС и в системите за образование и обучение в ЕС; приветства в този контекст препоръката, която поставя основите за взаимоотношения между националните и регионални квалификационни рамки на трети държави, националните квалификационни рамки и ЕКР, по-специално възможността за провеждане на структуриран диалог със съседните на ЕС държави, които имат споразумение за асоцииране с ЕС, което евентуално да води до засилване на националните им квалификационни рамки с ЕКР, и подкрепата на ЕС (например чрез помощ за развитие) за трети държави с цел развитие на съответните национални квалификационни рамки;

27.

признава, че е в интерес на трети държави да използват ЕКР като отправна точка за собствените си квалификационни системи, както и ЕКР да бъде преразгледана, за да се опрости официалното сравняване на квалификациите, придобити в трети държави, с квалификациите, получени в ЕС;

28.

настоява, че съответните заинтересовани страни, като например публичните служби по заетостта, социалните партньори, доставчиците на услуги за образование и обучение и гражданското общество, следва да играят по-активна роля и да си сътрудничат тясно при създаването, изпълнението, насърчаването и мониторинга на ЕКР на равнище ЕС и на национално равнище, с цел да се гарантира неговата по-широка подкрепа;

29.

счита, че инструмент като ЕКР изисква постоянно актуализиране и корекции и по този начин следва да бъде подкрепян и подобряван чрез постоянно наблюдение, особено по отношение на леснотата на използване, пропускаемостта и прозрачността; подчертава, че ЕКР ще бъде успешна единствено ако държавите членки се ангажират истински за нейното прилагане и използване;

30.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.

(3)  ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25.

(4)  ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1.

(6)  https://www.eqar.eu

(7)  http://ec.europa.eu/education/library/publications/2015/ects-users-guide_en.pdf

(8)  ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 11.

(9)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.

(10)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(11)  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132.


Четвъртък, 18 май 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/84


P8_TA(2017)0218

Замбия, по-специално случаят на Хакаинде Хичилема

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно Замбия, по-специално случая на Хакаинде Хичилема (2017/2681(RSP))

(2018/C 307/11)

Европейският парламент,

като взе предвид предходните си резолюции относно Замбия,

като взе предвид изявлението, направено на 16 април 2017 г. от говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно политическото напрежение в Замбия,

като взе предвид доклада на мисията за наблюдение на избори на ЕС относно изборите в Замбия през 2016 г.,

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

като взе предвид конституцията на Замбия,

като взе предвид Споразумението от Котону,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Замбия е дългогодишен пример за демокрация, с 25 години период на мирни преходи; като има предвид, че за съжаление периодът до изборите през 2016 г. беше белязан от сериозни сблъсъци между поддръжници на двете водещи страни, Патриотичния фронт и Обединената партия за национално развитие (UPND, опозиционната партия);

Б.

като има предвид, че 11 май 2017 г. бележи един месец от затварянето на лидера на опозиционната партия UPND Хакаинде Хичилема, задържан от тежко въоръжени полицаи, заедно с пет от неговите служители, по време на акция в дома му на 11 април;

В.

като има предвид Хичилема е бил обвинен в това, че застрашава живота на президента с предполагаемо възпрепятстване на президентската автомобилна процесия в Монгу на 9 април 2017 г., и незабавно обвинен в държавна измяна, престъпление, за което няма освобождаване в Замбия, както и в неизпълнение на законоустановени задължения, неподчинение на законосъобразни разпореждания и използване на обиден език; като има предвид, че той е отхвърлил всички тези твърдения;

Г.

като има предвид, че въпреки факта, че Замбия е de facto аболиционистка държава, където последната екзекуция е извършена през 1997 г., най-тежкото наказание за държавна измяна остава смъртното наказание;

Д.

като има предвид, че адвокатите на Хичилема са определили делото като неосновано и са изискали от Магистратския съд в Лусака да оттегли обвиненията си; като има предвид, че съдът запази обвиненията с мотива, че са само Върховният съд е компетентен по делата за държавна измяна;

Е.

като има предвид, че понастоящем Хичилема е задържан в централно изправително заведение, където достъпът до частни медии, адвокати, приятели и поддръжници е ограничен; като има предвид, че актове на унизително отношение при задържане са докладвани от Хичилема и неговите адвокати;

Ж.

като има предвид, че UPND е счела обвиненията за политически мотивирани и че задържането на Хичилема е предизвикало вълна от протести, ожесточени сблъсъци и нарастващо политическо напрежение в страната;

З.

като има предвид, че организациите за защита на правата на човека призоваха органите на Замбия да оттеглят обвиненията си, като твърдят, че те са предназначени за тормоз и сплашване на Хичилема и неговото разубеждаване от извършването на политическата му дейност; като има предвид, че президентът Лунгу обяви на 14 април 2017 г., че ще се въздържа от намеса в случая на Хичилема;

И.

като има предвид, че Конференцията на католическите епископи на Замбия критикува бруталното задържане на основните лидери на опозицията в страната и изрази възмущение относно използването на националната полиция явно да пречи на организацията и общото функциониране на политическата опозиция;

Й.

като има предвид, че след президентските избори през август 2016 г., в които Хичилема беше победен с много малка разлика от президента Лунга, UPND оспори законността на изборните резултати и независимостта на съдебната власт, но жалбата беше отхвърлена, без да бъде разгледана на съдебно заседание;

K.

като има предвид, че на 18 април 2017 г. Хичилема получи допълнително обвинение в държавна измяна, заедно с други пет членове на UPND, за предполагаеми опити да свали правителството от власт в периода между 5 и 8 април;

Л.

като има предвид, че мисията за наблюдение на избори на Европейския съюз предаде окончателния си доклад на 13 ноември 2016 г., в който се посочва, че общите избори през 2016 г. са били подготвени по до голяма степен професионален начин, но че двете основни политически партии са правили изявления по време на кампанията, които са разпалили напрежения, довели до редица сериозни инциденти на насилие;

M.

като има предвид, че както ЕС, така и САЩ изразиха загриженост във връзка с лишаването от свобода на лидера на опозицията и призоваха за мирен диалог между правителството и UPND с цел облекчаване на напрежението, което се разрасна между двете страни;

Н.

като има предвид, че на 20 април 2017 г. президентът на Замбия заплаши да наложи извънредното положение след серия случаи на палежи на магазини и полицейски участъци, приписвани на UPND; като има предвид, че това вероятно ще обостри текущото напрежение, и следва да бъде насърчено намиране на политическо решение;

O.

като има предвид, че делото на Хичилема се води в контекст на по-голямо политическо напрежение след оспорваните избори през миналата година; като има предвид, че наблюдатели на правата на човека са докладвали за актове на репресии срещу политически активисти и опозиционни партии, прекомерна употреба на сила за разпръскване на мирни протести и репресии срещу медии и независими журналисти;

П.

като има предвид, че правителството е изразило готовността си за диалог, обвързана с приемането от страна на всички опозиционни партии на резултата от изборите през 2016 г.;

Р.

като има предвид, че Замбия е подписала Споразумението от Котону, чийто член 9 гласи, че страните по споразумението се задължават да насърчават и закрилят всички основни свободи и права на човека, в това число политическите права;

С.

като има предвид, че на 27 март 2017 г. правителството на Замбия започна обществени консултации относно членството на страната в Международния наказателен съд;

1.

изразява своята загриженост относно ареста и лишаването от свобода на Хакаинде Хичилема и настоява, че е необходимо да се гарантира честност, надлежни проверки и прозрачност по всяко време при прилагане на закона и през цялото време на съдебното производство; отбелязва със загриженост докладите с политически мотиви във връзка с обвиненията и поради това припомня на правителството на Замбия за задълженията му да гарантира основните права и върховенството на закона, включително достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални инструменти за правата на човека;

2.

изразява дълбоко безпокойство във връзка със сведенията за нарастващи ограничения върху свободата на изразяване и на сдружаване; призовава правителството да продължи усилията си за възстановяване на пълната свобода на медиите; подчертава отговорността на правителството за избягването на каквото и да било задълбочаване на съществуващото политическо напрежение и зачитането, защитата и насърчаването на гражданските и политическите права на неговите граждани;

3.

призовава органите на Замбия към провеждането на бързо, безпристрастно и обстойно разследване на предполагаемото малтретиране, понесено от Хичилема по време на задържането му, и да търсят отговорност от извършителите;

4.

насърчава всички съответни политически заинтересовани лица да използват конституционни и правни средства за защита в съответствие с международните норми и стандарти, за уреждането на всякакви спорове или разликите, свързани с резултатите от гласуванията, и да направят всичко по силите си за гарантиране на мира и сигурността на гражданското общество;

5.

призовава ЕС да продължи да наблюдава отблизо цялостното положение в Замбия и да използва наличните средства, включително чрез политически диалог на най-високо равнище, така че да се гарантира, че се поддържат условията за принципите на правовата държава и демокрацията, открито политическо пространство, свободни институции и зачитане на правата на човека;

6.

решително насърчава правителството на Замбия да вземе под внимание окончателните препоръки на доклада на мисията за наблюдение на избори на ЕС относно изборите през 2016 г., и по-специално необходимостта да се премахнат рестриктивните ограничения на свободата на събранията в Закона за обществения ред, да се гарантират свободата и независимостта на медиите, както и да се предприемат всички подходящи мерки за предотвратяване на политическото насилие;

7.

настоява върху неотложната необходимост от провеждането на мирен и конструктивен диалог между Патриотичния фронт и UPND с цел възстановяване на политическо доверие и стабилност; изтъква отговорността и на двете страни да се въздържат от подбуждане и провокиране на насилие и да създадат благоприятна среда за провеждането на открит демократичен дебат; приветства ангажирането и посредническата роля на международните и регионалните партньори в тази връзка, както и призива на комисията на ООН по правата на човека към диалог с цел преодоляване на политическото насилие;

8.

подкрепя инициативата на Конференцията на католическите епископи на Замбия и други групи на гражданското общество, в която се призовава към мирен диалог между враждуващи страни;

9.

отново подчертава, че категорично се противопоставя срещу налагането на смъртно наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; приветства факта, че в страната не е осъществявана екзекуция от 1997 г. насам; призовава Замбия да ратифицира Втория незадължителен протокол към Международния пакт за граждански и политически права с оглед премахване на смъртното наказание;

10.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС, Комисията на Африканския съюз и Панафриканския парламент, правителството на Замбия и генералния секретар на Организацията на обединените нации.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/87


P8_TA(2017)0219

Етиопия, по-специално случаят на д-р Мерера Гудина

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно Етиопия, по-специално случаят на д-р Мерера Гудина (2017/2682(RSP))

(2018/C 307/12)

Европейският парламент,

като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Етиопия,

като взе предвид последния за момента всеобщ периодичен преглед за Етиопия, извършен преди заседанието на Съвета на ООН по правата на човека за 2015 г.,

като взе предвид съобщението за пресата на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) след срещата на Федерика Могерини, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, с етиопския министър-председател Хайлемариам Дезален в Адис Абеба на 17 март 2017 г.,

като взе предвид Конституцията на Федерална демократична република Етиопия, приета на 8 декември 1994 г., и по-специално разпоредбите на глава III относно основните права и свободи, правата на човека и демократичните права,

като взе предвид устния доклад от 18 април 2017 г. на етиопската Комисия по правата на човека до Парламента на Етиопия,

като взе предвид изявлението от 10 април 2017 г. на Ставрос Ламбринидис, специален представител на Европейския съюз за правата на човека, относно неговото посещение в Етиопия с цел поставяне на началото на Стратегическия ангажимент за права на човека и управление,

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който Етиопия ратифицира през 1993 г.,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

като взе предвид изявлението на ЕСВД от 23 декември 2015 г. относно последните сблъсъци в Етиопия,

като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител/заместник-председател на Комисията от 10 октомври 2016 г. относно обявеното от Етиопия извънредно положение,

като има предвид Общата програма за миграция и мобилност (ОПММ) на ЕС и Етиопия, подписана на 11 ноември 2015 г.,

като взе предвид изявлението на говорителя на Държавния департамент на САЩ от 18 декември 2015 г. относно сблъсъците в Оромия, Етиопия,

като взе предвид Стратегическия ангажимент ЕС-Етиопия,

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

като взе предвид Споразумението от Котону,

като взе предвид посещението в Етиопия на Върховния комисар на ООН по правата на човека, Зеид Раад ал Хюсеин, което приключи на 4 май 2017 г.,

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Етиопия изпълнява ключова роля в региона и разчита на политическа подкрепа от западни донори и от повечето си съседи от региона, което се дължи на нейната роля на страна — домакин на Африканския съюз (АС) и на нейния принос към мироопазващата дейност на ООН, сигурността и партньорството със западните държави като страна, подпомагаща усилията за постигането на стабилност в Сомалия и за борба с терористичните групи в региона; като има предвид, че Етиопия също играе много активна роля в отношенията между Судан и Южен Судан и организира мирни преговори под егидата на Междуправителствения орган за развитие (IGAD);

Б.

като има предвид, че за Етиопия, чието население възлиза на 100 милиона души, се твърди, че има един от най-високите темпове на икономически растеж в Африка, като привлича значителни чуждестранни инвестиции, включително в селското стопанство, строителството и производството, мащабни проекти за развитие, като например изграждането на хидроелектрически бентове и насаждения, както и масово отдаване на земя под наем, често на чуждестранни дружества, и регистрира среден темп на растеж от 10 % за последното десетилетие; като има предвид, че въпреки това тя продължава да бъде една от най-бедните държави, като брутният национален доход на глава от населението е в размер на 632 щатски долара; като има предвид, че тя се нарежда на 173-ето място от общо 187 държави в индекса на човешкото развитие за 2014 г.;

В.

като има предвид, че настоящата хуманитарна криза в Африканския рог, която засегна региона Огаден и други региони в Етиопия, доведе до епидемия от холера и недостиг на храни, които вече причиниха смъртта на много хора и са заплаха за хиляди други, особено от началото на март 2017 г. насам; като има предвид, че Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците отправи най-големия си призив за набирането на 96,4 милиона долара в помощ на 1,19 милиона бежанци и бивши бежанци в Судан, Сомалия, Етиопия и Централноафриканската република; като има предвид, че през януари 2017 г. Етиопия обяви извънредно положение поради сушата в нейните източни провинции, в резултат от която 5,6 милиона души се нуждаят от спешна помощ, и призовава за съдействие от страна на международната общност; като има предвид, че в резултат от сушата през 2016 г. десет милиона души гладуваха и се стигна до смъртта на стотици хиляди глави добитък в животновъдството;

Г.

като има предвид, че Стратегическият ангажимент ЕС-Етиопия беше подписан на 14 юни 2016 г.; като има предвид, че признава решаващата роля на Етиопия в Африка и в международната общност, както и нейния значителен икономическия растеж и напредък към постигането на Целите на хилядолетието за развитие; като има предвид, че ЕС подкрепя конструктивната роля на Етиопия за постигането на мир и сигурност в региона на Африканския рог;

Д.

като има предвид, че Етиопия е изправена пред постоянни входящи и изходящи потоци от мигранти и е приела около 800 000 бежанци, главно от Южен Судан и Еритрея, но съща така и от Сомалия; като има предвид, че на 11 ноември 2015 г. ЕС и Етиопия подписаха Обща програма за миграция и мобилност с цел засилване на сътрудничеството и диалога между двете страни в областта на миграцията;

Е.

като има предвид, че Етиопия е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

Ж.

като има предвид, че етиопските власти многократно са използвали прекомерна сила срещу мирни демонстранти и са извършвали нарушения на правата на човека, насочени срещу членовете на общността оромо и други етнически групи, включително преследване, произволни арести и убийства, поради това че те се възприемат като опозиция срещу правителството; като има предвид, че правителството на Етиопия периодично обвинява лицата, които критикуват политиката на правителството, във връзки с тероризма; като има предвид, че журналисти, блогъри, протестиращи и активисти са съдени съгласно строгата Прокламация за борба срещу тероризма от 2009 г. на страната;

З.

като има предвид, че положението се влоши в средата на април 2014 г., когато правителството обяви изпълнението на Плана за интегрирано регионално развитие на Адис Абеба, в който се предлага да се разширят съоръженията с цел да включват районите около града, принадлежащи към националния регионален щат Оромия — най-големият регион на Етиопия, разпростиращ се около Адис Абеба;

И.

като има предвид, че на 14 януари 2016 г. правителството реши да отмени оспорвания мащабен градоустройствен план; като има предвид, че поради разширяването на Адис Абеба голям брой земеделски стопани от общността оромо вече са разселени и са попаднали в капана на бедността;

Й.

като има предвид, че през 2015 г. и 2016 г. в Оромия се състояха масови протести във връзка с разширяването на общинските граници в земите на земеделските стопани от общността оромо, където живеят два милиона души, тъй като отчуждаването беше възприето заграбване на земи; като има предвид, че Комисията по правата на човека в Етиопия, упълномощена да извърши разследване на размириците, докладва на 19 април 2017 г., че между юни и октомври 2016 г. са загинали 462 цивилни лица и 33-ма членове на силите за сигурност, а 338 цивилни лица и 126 членове на силите за сигурност са били ранени;

К.

като има предвид, че на 9 октомври 2016 г. етиопският министър-председател Хайлемариам Дезален обяви извънредно положение — възможност, която е предвидена в Конституцията на Етиопия; като има предвид, че съгласно извънредното положение армията има право да използва сила за гарантирането на сигурността в цялата държава и се налагат допълнителни ограничения на свободата на словото и достъпа до информация; като има предвид, че на 15 март 2017 г. правителството обяви, че много от ограниченията на извънредното положение са премахнати, като посочи, че военните вече няма да могат да извършват произволни арести на хора или обиски на недвижими имоти без съдебна заповед, както и че някои забрани и ограничения върху медиите ще бъдат отменени; като има предвид, че на 29 март 2017 г. етиопския парламент реши единодушно да продължи извънредното положение за срок от четири месеца;

Л.

като има предвид, че на 30 ноември 2016 г. етиопските сили за сигурност арестуваха д-р Мерера Гудина, председател на етиопската опозиционна партия „Федералистки конгрес на оромо“ в Адис Абеба, след неговото посещение в Европейския парламент на 9 ноември 2016 г., където той се срещна с други опозиционни лидери и според твърденията е нарушил закона за прилагане на извънредното положение, като „създава натиск срещу правителството“, „поражда заплаха за обществото с насилствени средства“ и се опитва да „наруши конституционния ред“; като има предвид, че искането за освобождаване под гаранция беше отхвърлено и той все още е задържан под стража в очакване на присъдата; като има предвид, че на 24 февруари 2017 г. д-р Гудина и други двама обвиняеми по делото — Берхану Нега и Джавар Мохамед, бяха обвинени в четири отделни нарушения на етиопския наказателен кодекс;

M.

като има предвид, че и други активисти, журналисти и защитници на правата на човека, включително Гетачу Шифроу (главен редактор на Negere Ethiopia), Фикаду Миркана (oт организацията на радиото и телевизията на Оромия), Ескиндер Нега (известен журналист), Бекеле Джерба (активист от общността оромо, борещ се за мир) и Андаргачу Циге (опозиционен лидер), също са били арестувани или са задържани под стража; като има предвид, че интернет активистът Йонатан Тесфайе е бил осъден съгласно антитерористичното законодателство за коментари, които е направил във фейсбук, и че го очаква наказание между 10 и 20 години затвор;

Н.

като има предвид, че кардиологът от шведско-етиопски произход д-р Фикру Мару ръководеше първата болница на Етиопия за сърдечно-съдови заболявания в Адис Абеба; като има предвид, че той е държан в затвора в Етиопия от 2013 г. насам по доста съмнителни обвинения; като има предвид, че той престоя в затвора няколко години без съдебен процес; като има предвид, че сега срещу него са повдигнати допълнителни обвинения в „тероризъм“, точно преди изтичането на неговата присъда за лишаване от свобода;

О.

като има предвид, че Етиопия прие наскоро високопоставени служители по правата на човека, включително Върховния комисар на ООН по правата на човека и специалния представител на ЕС за правата на човека, Ставрос Ламбринидис, с което беше поставено началото на секторния диалог по въпросите на правата на човека и управлението в рамките на Стратегическия ангажимент ЕС-Етиопия; като има предвид, че е налице бавен напредък по отношение на подобряването на положението с правата на човека в Етиопия, включително по отношение на задържането на политически фигури, продължаващото използване на законите за борба срещу тероризма/законите за организациите на гражданското общество и продължаването на извънредното положение;

П.

като има предвид, че на 5 май 2017 г. Върховният комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин заяви, че Прокламацията за благотворителните организации и сдруженията, както и законите за борба с тероризма и за средствата за масово осведомяване в Етиопия „изглежда не са приведени в съответствие със съответните международни правни норми и следва да бъдат реформирани“;

1.

призовава етиопското правителство да освободи незабавно под гаранция и да оттегли всички обвинения срещу д-р Мерера Гудина, д-р Фикру Мару и всички останали политически затворници и да оттегли обвиненията срещу Берхану Нега и Джавар Мохамед, на които са били повдигнати обвинения в тяхно отсъствие и в момента са в изгнание; подчертава, че за да може диалогът с опозицията да се смята за надежден, трябва да бъдат освободени водещи опозиционни политици като д-р Мерера Гудина; призовава върховния представител на ЕС да мобилизира държавите — членки на ЕС с цел да се положат усилия за незабавното създаване на международна комисия под ръководството на ООН, за да се проведе надеждно, прозрачно и независимо разследване на убийствата на демонстранти и да се упражни натиск върху правителството на Етиопия да даде съгласието си за това;

2.

настоятелно призовава етиопското правителство да продължи с премахването на ограниченията и с отмяната на извънредното положение, с което се признава, че то пречи на свободното изразяване на мнение и драстично ограничава различаващите се и основателни мнения относно етиопското общество, които са така необходими за справяне с кризата в Етиопия; подчертава, че тази липса на разисквания излага на опасност стабилността в Етиопия;

3.

изисква от органите на Етиопия да прекратят използването на законодателството за борба срещу тероризма (Прокламация № 652/2009 за борба срещу тероризма) за потискане на законните мирни протести или на изразяването на несъгласие; също така призовава правителството на Етиопия да преразгледа своя закон за борба срещу тероризма;

4.

счита, че в Етиопия е налице необходимост от по-многообразно от етническа гледна точка участие в демократичния процес и по-равнопоставен достъп до възможности в политическата, икономическата, социалната и културната сфера за различните етнически и религиозни групи;

5.

настоятелно призовава правителството на Етиопия изцяло да зачита свободата на изразяване на мнение, на сдружаване, както и свободата на пресата, както е предвидено в Конституцията на Етиопия, и да освободи несправедливо задържаните журналисти и блогъри; изразява твърдо убеждение, че мирните протести са част от демократичния процес и че използването на прекомерна сила в отговор на протестите трябва да се избягва при всички обстоятелства; настоятелно призовава правителството надлежно да изпълнява препоръките на етиопската Комисия по правата на човека относно неотдавнашните придружени от насилие протести, по-специално да бъдат изправени пред правосъдието членовете на различните сили за сигурност, отговорни за насилието, да се предотвратяват целенасочени нападения срещу определени националности и да се защити правото на гражданите на правосъдие;

6.

припомня на правителството на Етиопия задълженията му да гарантира основните права, включително достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални правни инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону и по-специално членове 8 и 96 от него;

7.

призовава правителството на Етиопия да предостави безпрепятствен достъп на организациите за правата на човека и НПО до всички части на страната, особено в областите, в които има конфликт и протести;

8.

изразява загриженост относно законодателството, което драстично ограничава правото на свобода на изразяване на мнение, печата, информацията, сдружаването и мирните събирания, както и наблюдението на правата на човека;

9.

припомня, че Етиопия е важна държава на местоназначение, транзит и произход на мигранти и че в нея е разположена най-голямата бежанска общност в Африка; отбелязва приемането на Обща програма за миграцията между ЕС и Етиопия, обхващаща въпросите, свързани с бежанците, граничния контрол и борбата срещу трафика на хора; призовава също така Европейската комисия да следи отблизо всички проекти, започнати в последно време в рамките на доверителния фонд на ЕС за Африка; припомня, че Етиопия е втора по гъстота на населението сред държавите в Африка, а нейната икономика има едни от най-бързите темпове на растеж на континента, но въпреки това тя все още е една от най-бедните африкански държави; припомня, че Етиопия, чиито граници са с обща дължина 5 328 км, трябва да се справя в условията на нестабилност в съседните държави и постоянен приток на мигранти, като приютява около 800 000 бежанци;

10.

отбелязва важната роля, която Етиопия играе в региона, и по-специално нейната подкрепа за стабилизирането на Сомалия, за борбата срещу тероризма и за мирния процес между Судан и Южен Судан, както и в самия Южен Судан; счита, че е от съществено значение Европейският съюз да води политически диалог с тази ключова държава;

11.

изразява дълбока загриженост във връзка с настоящата суша в Етиопия, която доведе до влошаване на хуманитарното положение в страната; приветства допълнителните 165 милиона евро помощ за региона — за кризата в Южен Судан и съседните страни, както и за сушата в Етиопия, Сомалия и Кения;

12.

поздравява Етиопия за напредъка, постигнат в процеса на подобряване на условията за нейното бързо нарастващо население, включително бежанците от конфликти в съседни държави, и изразява благодарност за водещата роля, която страната играе в региона и в Африканския съюз;

13.

счита, че бъдещото сътрудничество на ЕС с Етиопия следва да отчита постигането на съществен напредък по показателите в областта на правата на човека;

14.

призовава органите на Етиопия да предотвратяват етническата дискриминация и да предприемат действия в полза на провеждането на мирен и конструктивен диалог между различните общности;

15.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, на парламентите и правителствата на държавите членки, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС, на Комисията на Африканския съюз и на Панафриканския парламент, както и на правителството на Етиопия.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/92


P8_TA(2017)0220

Южен Судан

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно Южен Судан (2017/2683(RSP))

(2018/C 307/13)

Европейският парламент,

като взе предвид предишните си резолюции относно Судан и Южен Судан,

като взе предвид изявлението от 8 май 2017 г., направено от Тройката (Норвегия, Обединеното кралство и САЩ) и ЕС относно положението по отношение на сигурността в Южен Судан,

като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН от 29 април 2017 г. относно Южен Судан,

като взе предвид окончателния доклад от 13 април 2017 г. на Експертната група на Съвета за сигурност на ООН относно Южен Судан,

като взе предвид комюникето от 25 март 2017 г. от 30-ата извънредна среща на високо равнище на Междуправителствения орган за развитие относно Южен Судан,

като взе предвид резултатите от 34-ата сесия на Съвета по правата на човека в Женева, проведена от 27 февруари до 24 март 2017 г.,

като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 23 март 2017 г. относно положението в Южен Судан,

като взе предвид изявлението на Комисията до Европейския парламент от 1 февруари 2017 г.,

като взе предвид Резолюция 2327 (2016) на Съвета за сигурност на ООН от 16 декември 2016 г.,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Южен Судан от 12 декември 2016 г.,

като взе предвид доклада от 9 май 2017 г. относно хуманитарното положение, изготвен от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси,

като взе предвид споразумението на Междуправителствения орган за развитие за разрешаване на конфликта в Република Южен Судан от 17 август 2015 г.

като взе предвид суданското всестранно мирно споразумение от 2005 г.,

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

като взе предвид Договора за търговията с оръжие,

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Южен Судан беше въвлечен в гражданска война, продължаваща повече от три години, която избухна, след като Салва Кийр, президентът на страната, принадлежащ към етническата група динка, обвини своя бивш вицепрезидент Риек Машар от етническата група нуер в планиране на държавен преврат срещу него; като има предвид, че Риек Машар отрече да е правил опит за преврат;

Б.

като има предвид, че въпреки подписването на споразумението за разрешаване на конфликта в Република Южен Судан през август 2015 г., продължава да се наблюдава пълно незачитане на международните права на човека и хуманитарното право, както и липса на отговорност за извършените в този конфликт нарушения и злоупотреби;

В.

като има предвид, че страната е изправена пред глад и икономически срив в резултат на гражданската война, вследствие на която повече от 3,6 милиона са принудени да бягат от домовете си, а по приблизителни оценки 4,9 милиона живеят в условия на продоволствена несигурност; като има предвид, че хуманитарните нужди продължават да нарастват и достигат тревожни равнища, като се счита, че 7,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, а над един милион души получават понастоящем подслон в помещения на ООН; като има предвид, че агенциите на ООН призовават все повече за хуманитарна помощ, като посочват, че са им необходими най-малко 1,4 милиарда щатски долара, за да помогнат за облекчаване на „невъобразими“ страдания; като има предвид, че до момента е предоставено финансиране в размер на едва 14 % от тези необходими средства;

Г.

като има предвид, че при настоящите темпове до края на 2017 г. половината от населението на страната ще бъде загинало или разселено; като има предвид, че не е известно колко души са били убити в резултат на насилието;

Д.

като има предвид, че по данни от последния доклад на експертната група на ООН правителството на Южен Судан носи най-голяма отговорност за извършването на актове на насилие и нарушения на правата на човека в страната, тъй като гладът се счита за „предизвикан от човека“ вследствие на разхищението на средства от страна на правителството на Южен Судан за оръжие, което се смята за една от основните причини;

Е.

като има предвид, че през последните седмици предприетите от правителството значителни настъпателни операции в Юай, Ваат, Тонга и Кодок доведоха до трагични от хуманитарна гледна точка последици, в т.ч. разселването на 50 000 — 100 000 души; като има предвид, че преди това на 8 април 2017 г. в западния град Вау бяха извършени многобройни убийства на цивилни хора, които представляваха акт на колективно наказание за техните етнически и политически възгледи; като има предвид, че силите на правителството продължават да нападат цивилното население в нарушение на правото на въоръжените конфликти и възпрепятстват защитата на цивилни лица от страна на мисията на ООН;

Ж.

като има предвид, че правителството е разрушило болниците и клиниките, което представлява военно престъпление; като има предвид, че оборудването на болници и клиники е откраднато, което доведе до затварянето на помещения и до невъзможност за предоставяне на животоспасяващи медицински грижи;

З.

като има предвид, че средно едно на всеки три училища в Южен Судан е разрушено, разбито, окупирано или затворено, което има последици за образованието на цяло едно поколение деца; като има предвид, че съгласно оценките повече от 600 000 деца под петгодишна възраст страдат от остро недохранване;

И.

като има предвид, че приблизително два милиона деца са избягали от страната, което представлява 62 % от бежанците, напуснали Южен Судан, като конфликтът им причинява непоносими травми, стрес и емоционални вълнения; като има предвид, че приблизително 17 000 деца, повечето от тях момчета, са били наети или използвани като войници от въоръжени сили и групи в страната; като има предвид, че хиляди деца са били убити, изнасилени, изселени и осиротели;

Й.

като има предвид, че жените и момичетата са изнасилвани и похищавани систематично като средство за водене на война, а в проучване на ООН се установява, че 70 % от жените, които живеят в лагери за вътрешно разселени лица в Джуба, са били изнасилени, по-голямата част от тях от полицията или войници;

К.

като има предвид, че поради нестабилността в съседните държави в Южен Судан има около 270 000 бежанци от Судан, Демократична република Конго, Етиопия и Централноафриканската република (ЦАР);

Л.

като има предвид, че през юни 2016 г. Световната здравна организация обяви епидемия от холера, която вече е засегнала хиляди хора и според сведенията разпространението ѝ е продължило през последните седмици; като има предвид, че много смъртни случаи от холера, малария, морбили, диария и остри респираторни заболявания са в резултат на крайна бедност и окаяни условия на живот и много смъртни случаи е могло да бъдат предотвратени, ако тези хора са имали достъп до здравни грижи;

М.

като има предвид, че споразумението за разрешаване на конфликта в Република Южен Судан предвижда мандатът на преходното правителство на националното единство да приключи след изборите през август 2018 г.;

Н.

като има предвид, че според ООН и други достоверни доклади посредници, установени в държавите — членки на ЕС, и в редица трети страни, са прехвърлили хеликоптери и картечници на въоръжени групировки в Южен Судан и са предоставили военна логистична помощ; като има предвид, че продължителността на конфликта е позволила появата на нови въоръжени групировки и военизирането на обществото;

O.

като има предвид, че броят на нападенията срещу хуманитарни конвои и хуманитарни работници е изключително тревожен; като има предвид, че от декември 2013 г. насам са убити най-малко 79 хуманитарни работници; като има предвид, че съвсем наскоро, през март 2017 г., шест хуманитарни работници и техните шофьори са загинали в най-смъртоносното нападение срещу хуманитарни работници до момента;

П.

като има предвид, че на 21 февруари 2017 г. вследствие на масовия глад ЕС обяви пакет от спешна помощ в размер на 82 милиона евро; като има предвид, че ЕС е един от най-големите донори на страната, предоставил повече от 40 % от общото хуманитарно финансиране за подпомагане на животоспасяващи програми през 2016 г., и 381 милиона евро под формата на хуманитарна помощ от началото на конфликта през 2013 г.;

1.

изразява сериозна загриженост относно продължаващия конфликт в Южен Судан; призовава за незабавно прекратяване на всички военни действия и отново напомня на президента Салва Кийр, както и на бившия вицепрезидент Риек Машар за техните задължения по споразумението за разрешаване на конфликта в Република Южен Судан; призовава президента Кийр незабавно да изпълни ангажимента си за едностранно прекратяване на огъня, поет пред държавните и правителствените ръководители от Междуправителствения орган за развитие на 25 март 2017 г.;

2.

призовава за незабавно и пълно прекратяване от всички страни във въоръжени конфликти на актове на сексуално насилие срещу цивилни лица, особено срещу жени и момичета; припомня, че изнасилването като средство за водене на война представлява военно престъпление, което е наказуемо съгласно международното право; призовава правителството на Южен Судан да осигури защита на всички уязвими групи, да изправи извършителите пред правосъдието и да се сложи край на безнаказаността сред полицията и военните сили;

3.

осъжда всички нападения срещу цивилни лица и хуманитарни работници и обръща внимание на това, че нападенията срещу хуманитарни работници подриват предоставянето на животоспасяваща помощ и доставки; подчертава, че не може да има военно решение на конфликта и че правителството на Южен Судан трябва да осигури смислено прекратяване на огъня, което би било доказателство за истинска ангажираност към мира и стабилността; счита, че ангажиментът за укрепване на мира трябва да отиде по-далеч от обикновеното прекратяване на враждебните действия и трябва да включва оттеглянето на войските, разформироването на етническите милиции, даването на възможност за безпрепятствено предоставяне на хуманитарна помощ и освобождаването на политическите затворници;

4.

изразява дълбоката си загриженост по повод на сериозното хуманитарно положение в страната, което продължава да се влошава; ето защо отново призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат хуманитарната помощ с цел облекчаване на глада, както и да упражняват натиск върху правителството на Южен Судан, за да се гарантира, че маршрутите за доставка на хуманитарна помощ остават отворени;

5.

изразява съжаление по повод на набирането на деца за участие във въоръжените конфликти, което е извършвано от всички страни по конфликта в Южен Судан; подчертава, че набирането на деца от страните в даден конфликт представлява военно престъпление, за което от главнокомандващите трябва да се търси наказателна отговорност; предупреждава, че едно цяло поколение млади хора е изложено на опасността да преживее сериозни травми и сериозни емоционални сътресения и не получава образование; призовава за това програмите на ЕС в областта на хуманитарната помощ и развитието да допринесат за предоставянето на основно образование и на дългосрочни възможности за възстановяване и консултации; решително осъжда използването на учебни заведения за военни операции;

6.

призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да използват всички налични ресурси, за да привлекат ООН, Африканския съюз (АС) и Междуправителствения орган за развитие за участие в поставянето на началото на нов политически процес за постигане на трайно примирие и за прилагане в пълна степен на главите от мирното споразумение, отнасящи се до сигурността и управлението;

7.

счита, че АС, подкрепян от ЕС и неговите държави членки, трябва да поеме активна роля в посредничеството за намиране на политическо решение за постигането на траен мир в Южен Судан, включително чрез заделяне на повече средства за специалния пратеник на АС в Южен Судан Алфа Умар Конаре; подкрепя призивите за провеждане на международна конференция, която да бъде организирана от Комисията на Африканския съюз, с участието на ООН и Междуправителствения орган за развитие, с оглед на уеднаквяването и съгласуването на международните усилия за прекратяване на войната в Южен Судан;

8.

отново изразява пълната си подкрепа за работата на специалния представител на ООН за Южен Судан и за изпълнението на мандата на мисията на ООН в Южен Судан и нейните регионални сили за защита, които имат за задача да защитават цивилното население и да възпират насилието срещу него, както и да създадат необходимите условия за предоставяне на хуманитарна помощ; призовава всички страни да спомогнат активно за бързото разполагане на регионалните сили за защита с предоставен от Съвета за сигурност на ООН мандат, които имат за цел да засилят активното присъствие на мисията на ООН в Южен Судан, и призовава държавите членки и върховния представител/заместник-председател да укрепят незабавно и в значителна степен мисията на ООН в Южен Судан с европейски капацитет;

9.

подчертава неотложността на проблема, свързан с необходимостта от създаване на хибриден съд за Южен Судан, включващ приемането на правни статути от АС и подпомагането с ресурси от страна на ООН и ЕС; припомня, че това е част от мирното споразумение от 2016 г. и поради това не следва да се предоговаря;

10.

подчертава, че за да бъде смислен и приобщаващ, процесът на национален диалог следва да изпълнява ясни критерии, включително неутрално лидерство и включването на опозиционни групи и граждани на Южен Судан, живеещи извън страната, както и че той трябва да включва представители на всички страни по конфликта и други заинтересовани страни в Южен Судан, включително представители на жените, за да бъде легитимен и ефективен;

11.

осъжда всички опити за ограничаване на свободата на изразяване, която е основно право на човека и принадлежи към воденето на истински политически разисквания; изразява съжаление по повод на убийствата на хуманитарни работници, представители на гражданското общество и журналисти, и настоява извършителите на такива престъпления да бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава за незабавното освобождаване на всички политически затворници;

12.

осъжда нападенията срещу учебни и обществени сгради, както и използването на училища за военни цели; призовава страните да спазват Насоките за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт;

13.

изразява съжаление по повод на факта, че на 23 декември 2016 г. Съветът за сигурност на ООН не успя да приеме резолюция, която би наложила оръжейно ембарго спрямо Южен Судан, както и забрана за пътуване и замразяване на активите на трима висши лидери на Южен Судан; призовава ЕС да се стреми към налагането на международно оръжейно ембарго срещу Южен Судан, което да се прилага ефективно; изразява дълбокото си безпокойство по повод на съобщенията за трансфери на оръжие за Южен Судан в нарушение на Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета, осъществени от посредници, установени в държави — членки на ЕС; настоятелно призовава държавите членки и върховния представител/заместник-председател да наложат спазването на режима на ЕС за контрол на оръжията и да влезнат във формални отношения с всяка трета държава, за която се докаже, че извършва износ на оръжия и оказва военна логистична помощ на Южен Судан;

14.

призовава органите да гарантират, че всяко връщане или преместване на вътрешно разселените лица протича при безопасни и подходящи условия; призовава за използване на целенасочени санкции срещу всички основни политически или военни фигури в правителството или опозицията, които подновяват конфликта или извършват нарушения на правата на човека, като тези санкции следва да бъдат част от стратегия на ЕС, която си поставя за цел гарантирането на предоставянето на хуманитарна помощ, спазването на примирието и започването на подновен политически процес за прилагане на мирното споразумение;

15.

счита, че поради непрекъснато разгарящия се конфликт, несигурността и масовото разселване на хора, в сегашната политическа обстановка не може да се проведат честни и мирни избори; припомня, че мандатът на преходното правителство на националното единство продължава до юни 2018 г.; подчертава колко е важно на жените в Южен Судан да се предостави пълноценна роля в мирните разговори и в управлението на страната; призовава ЕС да подкрепя жените на местно равнище, тъй като те подобряват значително качеството на мирните преговори, като превръщат подозрението в благоразположение, изграждат доверие и насърчават помирението;

16.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Южен Судан, на Междуправителствения орган за развитие, на комисаря за правата на човека на Южен Судан, на Националното законодателно събрание на Южен Судан, на институциите на Африканския съюз, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на генералния секретар на ООН.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/96


P8_TA(2017)0222

Целесъобразно съчетаване на финансирането за регионите в Европа: постигане на равновесие между финансовите инструменти и безвъзмездните средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС (2016/2302(INI))

(2018/C 307/14)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (РОР), и делегираните актове и актовете за изпълнение, свързани със съответните членове на посочения регламент,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 (3) на Съвета,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 (4) на Съвета,

като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (5),

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки (6),

като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ (7),

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС“ (8),

като взе предвид становището на комисията по регионално развитие, съдържащо се в доклада на комисията по бюджетен контрол, озаглавен „Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) — Годишен доклад за 2014 г.“ (A8-0050/2016),

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране“ (9),

като взе предвид Шестия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 23 юли 2014 г., озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“ (COM(2014)0473),

като взе предвид синтезирания доклад на Комисията от август 2016 г. относно „Последваща оценка на програмите на политиката на сближаване за 2007—2013 г., насочена към Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ)“,

като взе предвид доклада на Комисията от 30 октомври 2014 г., озаглавен „Финансови инструменти, подкрепяни от общия бюджет съгласно член 140, параграф 8 от Финансовия регламент към 31 декември 2013 г.“ (COM(2014)0686),

като взе предвид Насоките на Комисията от 26 ноември 2015 г. за държавите членки относно член 42, параграф 1, буква г) от РОР — допустими разходи и такси за управление,

като взе предвид Насоките на Комисията от 10 август 2015 г. за държавите членки относно член 37, параграфи 7, 8 и 9 от РОР съчетаване на подкрепа от финансов инструмент с други форми на подпомагане,

като взе предвид Насоките на Комисията от 27 март 2015 г. за държавите членки относно член 37, параграф 2, от РОР — предварителна оценка от,

като взе предвид референтните насоки на Комисията за управляващите органи от 2 юли 2014 г., озаглавен „Финансови инструменти в програмите на ЕСИФ за периода 2014—2020 г.“,

като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията от ноември 2016 г., озаглавен „Финансови инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. Обобщения на данните за напредъка във финансирането и изпълнението на финансовите инструменти за програмния период 2014—2020 г. в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета“,

като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията от декември 2015 г., озаглавен „Обобщения на данните за напредъка във финансирането и изпълнението на финансовите инструменти за програмния период 2014—2020 г. в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета“,

като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията от септември 2014 г., озаглавен „Обобщение на данните за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг, докладвани от управляващите органи в съответствие с член 67, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета,

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 13 ноември 2015 г., озаглавен „Дейности, свързани с финансовите инструменти“ (придружаващ следния документ: доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно финансовите инструменти, подкрепени от общия бюджет съгласно член 140, параграф 8 от Финансовия регламент към 31 декември 2014 г.) (SWD(2015)0206),

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата № 19/2016, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“,

като взе предвид Специален доклад № 5/2015 на Сметната палата, озаглавен „Успешно и насърчително ли е действието на финансовите инструменти в областта на развитието на селските райони?“,

като взе предвид Специален доклад № 16/2014 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефективност на смесването на безвъзмездна финансова помощ по регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции с цел подпомагане на външните политики на ЕС“,

като взе предвид Специален доклад № 2/2012 на Сметната палата, озаглавен „Финансови инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие“,

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Финансови инструменти в подкрепа на териториалното развитие“,

като взе предвид окончателния доклад на Европейската инвестиционна банка от март 2013 г., озаглавен „Финансови инструменти: извършване на преглед при подготовката за програмния период 2014—2020 г.“,

като взе предвид проучването, озаглавено „Финансови инструменти през програмния период 2014—2020 г.: първи опит на държавите членки“, поръчано от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, октомври 2016 г.,

като взе предвид проучването, озаглавено „Преглед на ролята на групата на Европейската инвестиционна банка в политиката на сближаване“, възложено от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, март 2016 г.,

като взе предвид информационния материал, озаглавен „Предизвикателства пред политиката на сближаване на ЕС: Въпроси във връзка с предстоящата реформа за периода след 2020 г.“, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, май 2016 г.,

като взе предвид брошурата, озаглавена „Изпълнение на политиката на сближаване в ЕС-28“, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, септември 2015 г.

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0139/2017),

A.

като има предвид, че прегледа/преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., както и факта, че наближава средата на програмния период породиха дискусия относно съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти, които да бъдат инвестирани чрез бюджета на ЕС за периода след 2020 г.;

Б.

като има предвид, че предложението „Омнибус“ (COM(2016)0605) представлява единствената възможност за редица средносрочни подобрения на системата, по която се ръководи текущият програмен период;

В.

като има предвид, че терминът „финансови инструменти“ обхваща широк набор от инструменти, и оценката и решенията за използването им изискват постоянен подробен индивидуален анализ, свързан с оценка на специфичните нужди на местните и регионалните икономики или на дадена целева група;

Периодът 2007—2013 г. — надеждни инвестиции чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти

1.

признава, че макар че финансовите инструменти бяха изготвени преди финансовата и икономическата криза и не бяха най-подходящите за икономически контекст на криза, с доклада на Комисията се предоставя солидно доказателство, че инвестирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти оказа значително въздействие и доведе до видими резултати чрез инвестиции в регионите на ЕС, възлизащи на 347,6 милиарда евро, като изключи националното съфинансиране и допълнително мобилизираните ресурси;

2.

приветства съществуващите операции на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в областта на политиката на сближаване, откроени в годишните доклади и докладите на сектора, които разкриват въздействието върху МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, инфраструктурата, научните изследвания и иновациите, околната среда, енергетиката и селското стопанство; заключава, че кредитирането на ЕИБ в подкрепа на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. възлиза на 147 млрд. EUR, което представлява около 38 % от общо отпуснатите заеми в ЕС;

Периодът 2014—2020 г. — нова страница в инвестирането чрез европейските структурни и инвестиционни фондове

3.

приветства факта, че през периода 2014—2020 г. се очаква ЕС да инвестира 454 милиарда евро чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, а чрез национално съфинансиране на инвестиции под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти, сумата се очаква да нарасне до 637 млрд. евро;

4.

признава, че са увеличени както обемът, така и качеството на финансовите инструменти (под формата на заеми, гаранции, микрокредити, собствен и рисков капитал) в рамките на споделеното управление на политиката на сближаване; подчертава две основни причини за тази тенденция — периодът 2007—2013 г. предостави ценен опит и поуки по отношение на изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти, като същевременно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. отразява следкризисната необходимост от повече финансови инструменти поради бюджетни ограничения;

5.

отбелязва, че според оценки отпуснатите средства за ФИ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Европейския социален фонд (ЕСФ) почти ще се удвоят между 2007—2013 г., когато са възлизали на 11,7 милиарда евро, и 2014—2020 г., когато те ще възлизат на 20,9 милиарда евро; отбелязва, че следователно ФИ ще представляват 6 % от общия размер на отпуснатите средства за политиката на сближаване през периода 2014—2020 г., възлизащ на 351,8 милиарда евро, в сравнение с 3,4 % от отпуснатите 347 милиарда евро през периода 2007—2013 г.;

6.

отбелязва, че отпуснатите средства от Кохезионния фонд възлизат на около 75 милиарда евро, което представлява 11,8 % от общия размер на отпуснатите средства за ФИ през периода 2014—2020 г.; приветства увеличаването на отпуснатите средства от 70 милиарда евро през периода 2007—2013 г. на 75 милиарда евро през периода 2014—2020 г.; подчертава факта, че отпуснатите средства на Кохезионния фонд не следва да бъдат намалени, като се има предвид, че около 34 % от населението на ЕС живее в региони, които получават помощ от Кохезионния фонд;

7.

отбелязва общия обем в размер на 5 571,63 милиона евро на вноските за оперативни програми, за които са поети задължения за ФИ от 21 държави членки до 31 декември 2015 г. в настоящата МФР, 5 005,25 милиона евро от които са от ЕФРР и Кохезионния фонд;

8.

приветства факта, че ключови регулаторни промени в програмирането, изпълнението и управлението на финансовите инструменти, като например пряката връзка с всички 11 тематични цели, целесъобразна задължителна предварителна оценка, която позволява идентифицирането на неефективността на пазара, създаването на индивидуализирани и опростени стандартизирани финансови инструменти и механизми за докладване, могат да окажат решаващо положително въздействие върху привлекателността и скоростта на прилагането на политиката на сближаване, чрез преодоляване на правната несигурност, появила се преди периода 2007—2013 г.; призовава обаче да бъдат положените усилия за гарантиране, че въпросните промени няма да засегнат привлекателността и скоростта на прилагане на финансовите инструменти;

Безвъзмездни средства и финансови инструменти — интервенционната логика определя смесването

9.

подчертава, че въпреки че поддържат същите цели на политиката на сближаване, безвъзмездните средства по европейските структурни и инвестиционни фондове и финансовите инструменти, които не са самоцелни, при споделено управление имат различна логика на интервенция и изпълнение в зависимост от нуждите на териториалното развитие, областите на действие и нуждите на пазара;

10.

признава, че в зависимост от вида на проекта, безвъзмездната финансова помощ има различни предимства пред финансовите инструменти: подкрепяне на проекти, които не генерират задължително приходи, предоставяне на финансиране за проекти, които по различни причини не могат да привлекат частно или публично финансиране, предназначение за конкретни бенефициенти, проблеми и регионални приоритети, и по-малко сложна употреба благодарение на съществуващия опит и капацитет; признава, че в някои случаи безвъзмездните средства подлежат на ограничения: трудности при постигане на качество на проекта и устойчивост, риск от замяна на публичното финансиране в дългосрочен план и ефект на изтласкване от пазара за потенциални частни инвестиции, дори и когато проектите могат да имат револвиращ характер и капацитет да генерират приходи за погасяване на основано на заеми финансиране;

11.

признава, че финансовите инструменти предлагат предимства, като например ефект на лоста и револвиращ ефект, привличането на частен капитал и покритие на специфичен недостиг на инвестиции чрез висококачествени проекти, подходящи за банкиране, като по този начин увеличават максимално ефикасността и ефективността на прилагането на регионалната политика; признава, че финансовите инструменти се придружават от известни недостатъци, които биха могли да причинят възникването на конфликт с по-привлекателни национални или регионални инструменти като: по-бавно прилагане в някои региони, повишена сложност, по-нисък от очаквания ефект на лоста на подкрепяните от ЕСИ фондове финансови инструменти, както и, в някои случай, по-високи разходи, свързани с прилагането и такси за управление; отбелязва, че безвъзмездните средства представляват инвестиции, които са за предпочитане в някои области на политиката, като например определени видове публична инфраструктура, социални услуги, политика в областта на изследването и иновациите, или като цяло проекти, които не генерират приходи;

12.

подчертава, че логиката на интервенция не е разграничителна линия, а място за среща за определяне на равноправни условия на безвъзмездните средства и финансовите инструменти, така че политиката на сближаване да може да осигури по-добро покритие на бенефициентите и на недостига на инвестиции чрез разнообразие от мерки; подчертава, че логиката на интервенция е подход „отдолу нагоре“ в програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове, както и че всички държави членки и региони следва да продължат да вземат предвид най-подходящия вариант, когато свободно определят дела на финансовите инструменти или на безвъзмездните средства като инструмент за предоставяне, за да допринесат за подбраните приоритети в съответните им оперативни програми, имайки предвид, че местните и регионалните органи участват и им е поверена ключова роля; припомня, че управляващите органи са тези, които трябва да вземат решение относно по-подходящия за изпълнението на дейността финансов инструмент.

Изпълнение на финансовите инструменти — предизвикателства

13.

признава значението на използването на финансови инструменти при операции по линия на политиката на сближаване; приветства факта, че докладването относно прилагането на финансови инструменти през 2015 г. разкри напредък въпреки късния старт на текущия програмен период; отбелязва обаче, че напредъкът в прилагането на финансовите инструменти по линия на ЕСИ фондовете се различава значително не само между различните държави членки, но и в рамките на една и съща държава членка; припомня, че положителният опит с използването на финансовите инструменти и въздействието от използването в програмния период 2007—2013 г. беше съпътстван от редица въпроси, свързани с изпълнението: късно начало на операциите, неточна оценка на пазара, различно използване по региони, ниски общи нива на усвояване, нисък ефект на лоста, проблематично револвиране, високи разходи и такси за управление и несъразмерно висока обезпеченост; припомня, че до 2015 г., след като Комисията удължи конкретните срокове, предвидени за прилагането на финансовите инструменти, редица констатирани дефекти бяха смекчени чрез целенасочени мерки;

14.

отбелязва, че забавянето в прилагането на ЕСИ фондовете може да засегне нивата на усвояване, револвиращия ефект и ефекта на лоста, като последният следва да се основава на определение и методология, използвани от международните организации, като ОИСР, като се прави ясно разграничение между публични и частни средства и се представя по ясен начин точната степен на възможния ефект на лоста по всеки финансов инструмент, разбит по държави и региони; припомня факта, че закъсненията в периода 2007—2013 г., допринесоха необратимо за несъвършеното изпълнение на финансовите инструменти по ЕФРР и ЕСФ; подчертава, че закъсненията при изпълнението, които могат да се държат на късния старт на програмния период могат да попречат на прилагането на финансовите инструменти по линия на ЕСИ фондовете, което би довело до неточни заключения от оценката в края на периода; следователно призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за смекчаване на отрицателните последици от забавеното изпълнение, особено по отношение на риска от ограничена полза и въздействие на финансовите инструменти;

15.

изразява дълбока загриженост, че има голяма вероятност за повторение на натрупването на неплатени фактури през втората половина на настоящата МФР, тъй като това би могло да окаже сериозно въздействие върху други политики, финансирани от ЕС;

16.

отбелязва значителните различия в целия ЕС по отношение на навлизането на финансови инструменти, включително европейските структурни и инвестиционни фондове и първите резултати на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), първоначалните резултати от тези фондове и очаквания ефект на лоста на допълнителните ресурси, както и други финансирани от ЕС инструменти в икономиките на ЕС с най-добри показатели, които подкопават целите на политиката на сближаване; подчертава, че цялостният успех на тези инструменти зависи от това колко лесно могат да се използват и способността на държавите членки да управляват инвестициите чрез тях, за което се изискват точни и диференцирани показатели, които биха могли да позволят да се оцени реалното им въздействие върху политиката на сближаване;

Опростяване, взаимодействията и техническа помощ — решения

17.

приветства действията на Комисията за оптимизиране на регулирането и за намаляване на бюрокрацията; подчертава, че въпреки подобренията, сложността продължава да е налице и въпроси като продължителното време за настройка и административната тежест за получателите са възпиращ фактор за използването на финансови инструменти; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с ЕИБ, ЕИФ и управляващите органи, за да съчетава много по-лесно европейските структурни и инвестиционни фондове, микрокредитирането, заемите, гаранциите, собствения капитал и рисковия капитал, като същевременно гарантира същото ниво на прозрачност, демократичен надзор, докладване и контрол;

18.

отбелязва, че специфичните разпоредби ограничават гъвкавостта на операциите с финансовите инструменти; отбелязва, че правилата относно държавната помощ изглеждат особено обременяващи, по-специално при съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти; призовава Комисията да осигури подходяща рамка за държавните помощи и да проучи допълнителни възможности за опростяване на съответствието на държавната помощ на всичките три нива — управляващи органи, фонд на фондове и финансови посредници; призовава за еднакви условия на конкуренция в правилата за държавна помощ относно всички финансови инструменти с цел да се избегне преференциално третиране на определени източници на финансиране спрямо други, особено в областта на подкрепата за МСП;

19.

подчертава значението на одита на изпълнението на финансовите инструменти, включително одитирането на дейността на групата на ЕИБ по отношение на политиката на сближаване; отбелязва, че дейностите по одитиране включват достъп до целия цикъл на ЕСИ фондовете; призовава Комисията и националните органи да определят възможности за опростяване и взаимодействия посредством процеса на одитиране; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на сравнителен анализ на безвъзмездните средства и финансовите инструменти, както и на по-нататъшното изграждане на капацитет, одитната методология и насоки за процесите на одит, които не следва да увеличават финансовата и административната тежест за бенефициентите;

20.

отбелязва, че съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти съдържа неизползван потенциал; подчертава, че освен насоките на органите, е необходима допълнително опростяване и хармонизация по отношение на правилата, които се отнасят до комбиниране на различни европейски структурни и инвестиционни фондове, както и за правилата, които се отнасят до съчетаването на европейските структурни и инвестиционни фондове с инструменти като „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ; призовава за по-добро регулиране под формата на ясни, последователни и целенасочени разпоредби по отношение на облекчаване на регулаторната тежест чрез улесняване на горепосоченото съчетаване на средства от повече от една програма за един и същ финансов инструмент, както и осигуряване на комбинации от инструменти за микрофинансиране в операции по линия на ЕСФ, и допълнително опростяване на обществените поръчки за подбор на финансови посредници и за публично-частните партньорства; призовава за по-добра съгласуваност между различни стратегии; подчертава, че съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти по линия на ЕСИ фондовете с други източници на финансиране може да направи по-привлекателна структурата за финансиране на бенефициентите и инвеститорите от публичния и частния сектор поради подобреното споделяне на риска и изпълнението на проектите, и по този начин се помогне на инструментите да предоставят потенциал за растеж в дългосрочен план;

21.

отбелязва, че изплъзването на финансови инструменти може да се подобри чрез инвестиционни партньорства, както и че публично-частните партньорства подобряват взаимодействието между източниците на финансиране и поддържат необходимия баланс между частни и публични интереси; подчертава, че използването на финансови инструменти в контекста на инициативи за водено от общностите местно развитие (CLLD) и интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) следва също да бъде насърчавано;

22.

приветства съществуващите практики за техническа помощ, предоставена от Комисията и групата на ЕИБ, посредством платформата Fi-compass; изразява съжаление, че органите и службите за подкрепа на място, особено за бенефициентите на финансовите инструменти, включително ЕФСИ, са ограничени, докато много местни и регионални органи срещат технически трудности и недостиг на капацитет и ноу-хау за ефективното използване на финансовите инструменти; призовава за техническа помощ, която следва да бъде насочена на първо място за местните и регионалните заинтересовани лица, както и за всички заинтересовани партньори, но която не следва да бъде използване за финансиране на дейности на националните органи; в допълнение призовава за създаването на общ план за техническа помощ от страна на Комисията и ЕИБ, включващ дейности по финансови и нефинансови консултации, особено за крупни проекти, както и изграждане на капацитет, обучение, подкрепа и обмен на знания и опит; допълнително призовава за съчетаване на опит (включително правни консултации) относно регламентите в областта на политиката на сближаване, финансовите продукти, държавната помощ и обществените поръчки, насочени към националните органи, управителите на фондове и бенефициентите, като се подчертае значението на избягването на дублиране на структури;

23.

призовава Комисията да повишава популярността на ЕСИ фондовете и допълнително да пояснява факта, че е налице финансиране от ЕС; допълнително призовава за подходяща и всеобхватна информация и комуникация относно възможностите за финансиране от ЕС, което би насърчило използването на посочените възможности от публичния и частния сектор и би било насочено към потенциални бенефициенти и по-конкретни към младите хора;

Към постигане на правилния микс от източници на финансиране за периода след 2020 г. и бъдещето на политиката на сближаване

24.

признава, че предизвикателства като миграцията и сигурността или настоящи и бъдещи политически събития в ЕС не следва да оказват отрицателно въздействие върху инвестициите в рамките на политиката на сближаване или нейните цели и очакваните резултати, особено след текущия програмен период;

25.

признава, че както безвъзмездните средства, така и финансовите инструменти имат своя специфична роля в рамките на политиката на сближаване, но че те споделят една и съща насоченост, съдържаща се в 11-те тематични цели, относно начина на постигане на петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; подчертава необходимостта да се гарантира, че финансовите инструменти не заместват отпускането на безвъзмездни средства като основен инструмент на политиката на сближаване, като същевременно се подчертава необходимостта да се запази възобновяемия характер на средствата, които следва да се предоставят за инвестиране въз основа на секторите и действията, за чиято подкрепа са предназначени;

26.

подчертава, че финансовите инструменти постигат по-добри резултати в региони, както и метрополните региони, в които финансовите пазари са добре развити, докато най-отдалечените региони и регионите с високи равнища на безработица и с ниска гъстота на населението изпитват трудности при привличането на инвестиции, докато безвъзмездните средства, от своя страна, предоставят отговор на регионалните структурни въпроси и регионалното балансирано финансиране; отбелязва, че успехът на финансовите инструменти зависи от много фактори и не възможно да се направят общи заключения въз основа на един критерий; отбелязва, че задължителните цели за използването на финансови инструменти за периода след 2020 г. в областта на политиката на сближаване не може да се счита за жизнеспособен вариант; отбелязва, че увеличаването на дела на финансовите инструменти следва да не влияе върху неподлежащите на възстановяване финансови вноски, тъй като това би попречило на баланса; подчертава, че в редица обществени политики безвъзмездните средства трябва да доминират, докато финансовите инструменти могат да играят допълващи роли при пълно съответствие с подходяща предварителна оценка и анализ на пазара; призовава за допълнително насърчаване на финансовите инструменти в програмите по линия на Interreg с оглед на повишаването на съответствието им с целите на европейското териториално сътрудничество;

27.

припомня, че съществуващият опит в изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове показва, че комбинация от източници на финансиране на безвъзмездни средства и финансови инструменти предоставя отговор на специфичните за дадена държава реалности, както и на пропуските в социалното, икономическото и териториалното сближаване; подчертава, че миксът от източници на финансиране не може да води до подходящо за всички ситуации решение, поради редица фактори: географски регион, област на политиката, вид на бенефициента и размер, административен капацитет, пазарни условия, наличие на конкурентни инструменти, бизнес среда и фискална и икономическа политика;

o

o o

28.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(5)  ОВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.

(6)  Приети текстове, P8_TA(2016)0321.

(7)  Приети текстове, P8_TA(2015)0384.

(8)  Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(9)  ОВ C 19, 22.1.2014 г., стр. 4.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/103


P8_TA(2017)0223

Бъдещите перспективи за техническата помощ в рамките на политиката на сближаване

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно бъдещите перспективи за техническата помощ в рамките на политиката на сближаване (2016/2303(INI))

(2018/C 307/15)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (2),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (3),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (4),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (5),

като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (6),

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (7),

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС (8),

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие (9),

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата от 16 февруари 2016 г., озаглавен „Подобряването на техническата помощ за Гърция изисква повече внимание към резултатите“,

като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Техническа помощ по инициатива на Комисията“, публикуван от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване), септември 2016 г.,

като взе предвид писмото на комисията по бюджети,

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0180/2017),

A.

като има предвид, че техническата помощ, независимо дали е по инициатива на Комисията или на държави членки, играе важна роля във всички фази на прилагане на политиката на сближаване и е важен инструмент за привличане и задържане на висококачествени служители в администрацията, като се създава стабилна система за управлението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), и се решават проблеми при изпълнението и подпомагането на ползвателите при развитието на качествени проекти; като има предвид, че следва да се проучат възможности за използването на техническа помощ в подготвителната фаза на програмите;

Б.

като има предвид, че местните, регионалните и националните органи често не разполагат с необходимия капацитет за ефективно и ефикасно изпълнение на ЕСИ фондовете и за организиране на партньорство с други публични органи, включително градски органи, икономически и социални партньори и представители на гражданското общество съобразно член 5 от РОР; като има предвид, че административният капацитет се различава значително в различните държави членки и региони;

В.

като има предвид, че партньорите, които участват в изготвянето и изпълнението на политиката на сближаване, следва да бъдат обхванати от мерки на техническата помощ, особено в областта на изграждането на капацитет, работата в мрежа и комуникацията относно политиката на сближаване;

Г.

като има предвид, че националните, регионалните и местните органи срещат трудности при задържане на квалифицирани работници, които са склонни да ги напускат за по-добре платени работни места в частния сектор или по-доходоносни длъжности в националните органи; като има предвид, че това е важна пречка пред способността на публичните органи за успешно изпълнение на ЕСИ фондовете и постигане на целите на сближаването;

Д.

като има предвид, че има място за подобряване на мониторинга и оценката на техническата помощ, независимо от акцента върху по-голяма ориентация към резултатите в програмния период 2014-2020 г. и факта, че почти половината от този период е преминала;

Е.

като има предвид, че има необходимост от оптимизиране на връзката между техническата помощ по инициатива на Комисията и мерките за техническа помощ на национално и регионално равнище;

Техническа помощ по инициатива на Комисията (член 58 от РОР)

1.

отбелязва, че наличните ресурси за техническа помощ по инициатива на Комисията са увеличени в сравнение с предишния програмен период — до 0,35 % от годишното разпределяне на средствата по линия на ЕФРР, ЕСФ и КФ, след приспадане за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD);

2.

приветства дейностите на Комисията, финансирани чрез техническа помощ, по-специално работата й по инструмент TAIEX REGIO PEER 2 PEER, рамката на компетентностите и инструмента за самооценка, пактовете за почтеност, ръководството за специалисти относно това, как да избягват 25 най-чести грешки при обществените поръчки и проучването на прегледа на административния капацитет в областта на обществените поръчки във всички държави членки; призовава държавите членки да използват такива инициативи; подчертава, че тези инструменти трябва да имат по-голяма роля в политиката на сближаване след 2020 г., и следователно приканва настоятелно Комисията да повиши осведомеността на местно и регионално равнище, включително на равнището на островите, относно тяхното използване; препоръчва разширяване на обхвата на инструмента TAIEX REGIO PEER2PEER до всички партньори съобразно член 5 от РОР, за да се гарантира широк обмен на опит, да се допринесе за изграждането на капацитет и да се улесни възползването от добри практики;

3.

счита за необходимо Комисията да започне оценка на ефективността и добавената стойност от изпълнението на пактовете за почтеност — Механизъм за граждански контрол за запазване на фондовете на ЕС;

4.

отбелязва положителното въздействие на работата на работната група за Гърция и групата за подкрепа за Кипър в областта на усвояването на ЕСИ фондове в тези две страни, и по-специално в областта на процента на усвояване, като същевременно отчита, че това е само един от показателите за положителна оценка на политиката на сближаване; отбелязва, при все това, че съобразно специалния доклад на Сметната палата на ЕС, озаглавен „Подобряването на техническата помощ за Гърция изисква повече внимание към резултатите“, има смесени резултати при постигането на ефективна и устойчива реформа; призовава във връзка с това Комисията да докладва относно резултатите, постигнати от операциите на Службата за подкрепа на структурните реформи в Гърция; изтъква необходимостта от продължаване и подобряване на работата на работната група за по-добро изпълнение, въз основа на опита от програмен период 2007-2013 г., с цел подкрепа на други държави членки, които са изправени пред трудности при изпълнението на политиката на сближаване;

5.

отбелязва създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) и отчита редица потенциални ползи за политиката на сближаване, както и за други области; призовава тя да бъде съгласувана и приведена в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки в областта на политиката на сближаване; счита обаче, че евентуално удължаване на програмата не бива да доведе до отклоняване от тематичните цели на политиката на сближаване и че не следва да се отнемат ресурси от техническата помощ по линия на ЕСИ фондове; призовава Комисията, при сътрудничество с държавите членки, да гарантира максимална степен на координация и взаимно допълване между действията, финансирани от ППСР, и техническата помощ, предоставена по линия на ЕСИ фондове, с цел концентриране на нейните усилия към постигането на целите на политиката на сближаване възможно най-ефективно;

6.

взема под внимание стратегията за техническа помощ, подготвена от Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“; предлага да се развие по-широка стратегия за техническа помощ за гарантиране на по-ефективно координиране, обхващаща всички генерални дирекции, които се занимават с ЕСИ фондове, както и дейностите на Службата за подкрепа на структурните реформи, свързани с политиката на сближаване, с цел рационализиране на предоставената подкрепа, избягване на дублирането и постигане на максимално взаимодействие и взаимно допълващи се дейности;

7.

подчертава значението на техническата помощ в областта на финансовите инструменти, чието използване експоненциално нараства, като те са доста сложни по своя характер; в тази връзка приветства партньорството между Комисията и Европейската инвестиционна банка относно създаването на платформата „fi-compass“; призовава Комисията да рационализира техническата помощ, така че тя да обхване областите, в които управляващите органи и бенефициерите срещат най-много предизвикателства; приветства техническото развитие на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси за съчетаването на ЕСИ фондове с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); при все това подчертава, че знак за по-голям капацитет и опростяване в тази конкретна област следва в крайна сметка да бъде намаляване на необходимостта от техническа помощ в областта на финансовите инструменти; изтъква, наред с това, необходимостта от взаимно допълване с мерките за техническа помощ, осъществени в посока отгоре надолу на национално и регионално равнище;

8.

приветства подкрепата, която се предоставя на държавите членки в рамките на Съвместната помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS), механизма за финансиране за техническа помощ, който предоставя експертен опит на държавите членки, за да им помогне да подготвят големи проекти, съфинансирани от ЕФРР и КФ; очаква специалния доклад на Европейската сметна палата, предвиден за 2017 г., който ще има за цел да провери дали JASPERS е подобрила развитието на подпомагани големи проекти, които са съфинансирани от ЕС, като по този начин е допринесла за по-високо качество на проектите, както и за увеличаване на административния капацитет на държавите членки; изтъква в това отношение необходимостта от внимателен анализ на това, как дейностите по JASPERS за периода 2007-2013 г. за предоставяне на независим преглед на качеството (НПК) са подобрили качеството на проектите и са намалили времето за одобряване на основни проекти от Комисията;

9.

отбелязва, че след като техническата помощ първо е използвана в областта на политиката на сближаване, не е направен общ анализ за установяване на реалния й принос; изтъква, че следователно е трудно да се направи подробна оценка на това колко е важна и на приноса й по отношение на изграждането на административен капацитет и институционално укрепване с оглед на гарантиране на това, че ЕСИ фондовете се управляват по ефективен начин; призовава, следователно, за увеличаване на информацията и прозрачността по отношение на дейностите на техническа помощ, за по-значителна роля на Парламента при мониторинга и последващите мерки и за обстойно, широкообхватно проучване, което да се направи в областта на нейния принос към областта на политиката на сближаване;

10.

припомня значението на адекватните и целенасочени показатели, които да могат да измерват резултатите и последиците от изразходването на ЕСИ фондове, и достъпността на техническата помощ за съответния мониторинг; счита, че въвеждането на общи показатели е било първа стъпка в тази посока, на то идва с редица недостатъци, като твърде голямото съсредоточаване върху резултатите, липсата на дългосрочна перспектива и несъвместимостта на специфични потребности от информация; приканва настоятелно Комисията да инвестира в подобряване на системата за докладване и оценка чрез развитие на по-подходящи показатели, готови за използване през следващия програмен период;

11.

призовава Комисията да подготви мерки и ресурси за организиране на техническа помощ за изпълнението на микрорегионалните стратегии на ЕС, като се отчетат различният опит степен на успех при изпълнението на такива стратегии, както и фактът, че участниците в стратегиите включват държави извън ЕС и държави с ограничени средства и недостатъчно човешки ресурси; счита, че това би било по-ефективно при подпомагането на подготовката на големи проекти на макрорегионално равнище, които биха могли да получат финансиране съобразно политиката на сближаване;

12.

изтъква значението на изпълнението на специфични мерки за техническа помощ с цел насърчаване на реиндустриализацията в изостанали райони, така че да се привлекат индустриални инвестиции във високотехнологични и иновативни сектори с малко въздействие върху околната среда;

13.

призовава Комисията да установи техническа помощ, а именно работни групи на държавите членки, за да предотврати закъснения при развитието на органите и оперативните програми, които ще бъдат необходими съобразно политиката на сближаване в държавите членки след 2020 г.;

Техническа помощ по инициатива на държавите членки (член 59 от РОР)

14.

подчертава, че наличните средства за съфинансиране от ЕС за техническа помощ , които са на разположение на държавите членки в рамките на пет ЕСИ фондове в програмния период 2014—2020 г., възлизат на около 13,4 милиарда евро;

15.

подчертава, че техническата помощ е по същество различна от други действия, финансирани от ЕСИ фондове, както и че е особено трудна и сложна задача измерването на резултатите от нея; при все това счита, че, като се имат предвид необходимостта от нея, размерът на наличните средства по нейна линия и нейният потенциал, налице е силна нужда от подход, който да е стратегически, прозрачен, координиран на различни равнища на управление, както и от гъвкавост с цел справяне с потребностите, идентифицирани от управляващите органи в държавите членки;

16.

изтъква, че прегледът на резултатите през 2019 г. ще хвърли светлина върху резултатите от използването на техническата помощ през програмния период 2014–2020 г. и ще гарантира, че те няма да дойдат твърде късно за дискусиите относно периода след 2020 г.; призовава, следователно, към по-широк дебат и анализ на средносрочен етап на ефикасността и резултатите от техническата помощ;

17.

изразява загриженост, че в някои държави членки техническата помощ не достига в достатъчна степен и ефективно до местните и регионалните органи, които обикновено имат най-нисък административен капацитет; изтъква, че е важно да се създадат стабилни и прозрачни канали за комуникация между различните равнища на управление, за да се постигне успех в прилагането на ЕСИ фондове и да се постигнат целите на политиката на сближаване, при същевременно възстановяване на доверието в ефективното функциониране на ЕС и неговите политики; счита, че всички партньори в политиката на сближаване играят важна роля за тази цел, и предлага Комисията пряко да се ангажира с предоставянето на възможности на партньорите през следващия финансов програмен период; призовава държавите членки значително да засилят усилията си за опростяване на изпълнението на разпоредбите в областта на политиката на сближаване, включително в частност разпоредбите относно техническата помощ; следователно приветства примера на многопластова система на изпълнението на политиката на сближаване в Полша (три стълба на техническа помощ), което позволява по-ориентиран спрямо резултати, координиран стратегически и прозрачен подход и генерира повече добавена стойност; изисква по-строг контрол на резултатите от дейностите на частни предприятия, които предоставят техническа помощ на публичните администрации, с цел предотвратяване на потенциални конфликти на интереси;

18.

изтъква, че техническата помощ, насочена към развитието на човешки потенциал, трябва да се използва с оглед на нуждите, идентифицирани преди това в плановете за развитие на служителите и специализираното обучение на персонала;

19.

подчертава, че капацитетът на по-ниските равнища на управление е също от основно значение за успеха на новите инструменти за териториално развитие, като например воденото от общностите местно развитие (ВОМР) и интегрираните териториални инвестиции (ИТИ); призовава към трайна децентрализация на изпълнението на ВОМР; отбелязва, че въпреки че може да бъде трудно да се измерят последиците от техническата помощ, това в никакъв случай не е невъзможно, особено с оглед на отношението между ползи и разходи; изтъква, че в някои държави членки техническата помощ, предоставена за създаването на цялостна система за изпълнението на ЕФРР и създаването на система за изпълнението на ИТИ показва отрицателно съотношение между ползи и разходи; отбелязва, обаче, че високите разходи могат отчасти да се обяснят с конкретните обстоятелства, които изискват по-големи усилия, като например установяването на нова схема; призовава съответно за въвеждането на ясни механизми за контрол, в частност по отношение на непрозрачните преговори относно техническата помощ; припомня важната роля на местните групи за действие, в частност за изпълнението на ВОМР, и счита, че техническата помощ следва да се предоставя от държавите членки в подкрепа на техния ценен принос за устойчивото местно развитие в Съюза;

20.

привлича вниманието върху необходимостта от това, дейностите на техническа помощ да включват подкрепа за технически и икономически възможни проекти, като държавите членки получават възможността да представят стратегии, които подлежат на финансиране по линия на политиката на сближаване;

21.

отбелязва със загриженост, че при прилагането на интегрирани действия за устойчиво градско развитие, при същевременно делегиране на задачи на градските органи, които действат като междинни звена, те често не получават необходимата техническа помощ за изграждането на своя капацитет; в този контекст счита, че техническата помощ следва да се засили на равнището на градските райони, като се отчете ролята на градските органи в политиката на сближаване и необходимостта от създаване на силен капацитет за по-нататъшно изпълнение на европейската програма за градовете и Пакта от Амстердам;

22.

отбелязва, че програмният период 2014-2020 г. предвижда по-голямо участие на местните органи; изтъква, че това означава по-големи технически и административни умения; изисква от Комисията да проучи инициативи и механизми, които дават възможност на местните оператори да използват напълно възможностите за планиране, предоставени от разпоредбите на ЕСИ фондовете;

23.

насочва вниманието към Европейския кодекс на поведение за партньорство, в който се определя необходимостта от подпомагане на съответните партньори за укрепване на техния институционален капацитет с оглед на подготовката и изпълнението на програмите; изтъква, че много държави членки не прилагат Европейския кодекс за поведение за партньорство; счита, наред с това, че основните принципи и добри практики, посочени в член 5 от горепосочения кодекс за поведение и относно участието на релевантните партньори в изготвянето на партньорското споразумение и програми, следва да бъдат на практика изпълнени, с особено внимание върху въпроса за своевременното разкриване и лесния достъп до релевантна информация; изтъква необходимостта от ясни насоки на ЕС за повишаване на съгласуваността и премахване на регулаторната несигурност;

24.

изтъква необходимостта от поверяването на техническа помощ, с финансиране, на квалифицирани граждани на съответните държави, които могат да предоставят текуща подкрепа; при все това изтъква, че това финансиране не следва при никакви обстоятелства да действа като заместител на националното финансиране в тази област, както и че следва да има постепенно стратегическо преориентиране към дейности, които генерират по-висока добавена стойност за политиката на сближаване като цяло, като например изграждане на капацитет, комуникация или обмен на опит;

25.

изтъква значението на включването на институции, които не са част от управителната система, но които имат пряко въздействие върху изпълнението на политиката на сближаване; припомня, че тези институции трябва да получат помощ за разширяване и подобряване на техния административен капацитет и стандарти чрез образование, обмен на знания, изграждане на капацитет, работа в мрежа и създаване на ИТ системи, които са необходими за управлението на проектите; изтъква, че засилената комуникация относно и видимостта на резултатите и успехите, постигнати с подкрепата на ЕСИ фондове, могат да допринесат за спечелването на доверието на гражданите и вярата им в европейския проект; призовава, следователно, към създаването на отделен портфейл за комуникация в рамките на техническата помощ по инициатива на държавата членка; призовава Комисията да насърчава взаимозаменяемостта на мерките за техническа помощ, за да станат възможни икономии от мащаба и финансиране на мерки, общи за различните ЕСИ фондове;

26.

подчертава, че с цел намаляване на извънредните процедурни усложнения техническата помощ в бъдеще следва да бъде все по-съсредоточена към равнището на бенефициера/проекта независимо от това, дали има връзка с публичния сектор, частния сектор или сектора на гражданското общество, за да се гарантира наличието на иновативни и добре изготвени проекти, които са в съответствие с вече съществуващи стратегии и избягват универсален подход; призовава държавите членки да развият механизми за включване на бенефициери на ЕСИ фондове в изпълнението и мониторинга на техническата помощ; препоръчва държавите членки да създадат мрежа от информационни центрове, които да дават възможност на потенциалните бенефициери да научават за налични източници на финансиране, оперативни програми и открити обяви, както и да научават как да попълват формуляри за заявления и да изпълняват проекти;

27.

изтъква, че техническата помощ трябва да се разглежда като прост, гъвкав инструмент, който може да бъде адаптиран спрямо променящите се обстоятелства; счита, че техническата помощ трябва да допринася за устойчивостта на проектите, т.е. тяхната продължителност, като се съсредоточава върху ключови области от политиката на сближаване и благоприятства дългосрочни резултати, например проекти, които създават трайна заетост; изтъква в това отношение, че техническата помощ може да се използва за тестуване пилотни проекти за иновативни решения;

28.

призовава за по-добро отчитане от страна на държавите членки в периода на програмиране след 2020 г. на видовете действия, финансирани чрез техническа помощ, както и постигнатите резултати; подчертава, че е необходима по-голяма прозрачност, за да се повиши видимостта на техническата помощ и за да се проследи начинът, по който се изразходват средствата, и къде се изразходват, с цел постигане на по-добра отчетност, включително чиста пътека на одит; счита, че редовно актуализирани и обществено достъпни бази данни за действията, които са планирани и предприети от държавите членки, следва да бъдат взети предвид в това отношение, като се вземе предвид опитът на Портала на Комисията за свободно достъпни данни за ЕСИ фондове;

29.

отбелязва, че по време на текущия програмен период държавите членки са имали възможност да изберат да включат техническата помощ като приоритетна ос в рамките на оперативната програма или да имат специална оперативна програма, посветена на техническата помощ; призовава Комисията да анализира кой вариант е постигнал по-добри резултати и е дал възможност за по-добър мониторинг и оценка, като се вземат предвид различните институционални механизми в държавите членки;

30.

призовава за повишено използване на техническата помощ в областта на програми за европейско териториално сътрудничество (ЕТС) и свързани програми, и особено в областта на трансграничното сътрудничество, тъй като тези области имат специфични особености и се нуждаят от подкрепа във всички етапи на изпълнението, с оглед на засилване на това сътрудничество и повишаване на стабилността на съответните програми;

31.

отправя искане към Комисията да разгледа всички тези елементи в контекста на подготовката на законодателните предложения за политиката на сближаване за периода след 2020 г., т.е. опит от текущия и предишния програмен период;

32.

призовава Комисията да осъществи последваща оценка на техническата помощ, която се управлява централно, както и тази при споделено управление.

o

o o

33.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(3)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(4)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(5)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(6)  ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.

(7)  Приети текстове, P8_TA(2017)0053.

(8)  Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(9)  Приети текстове, P8_TA(2016)0211.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/109


P8_TA(2017)0225

Прилагане на Споразумението за свободна търговия ЕС—Република Корея

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно прилагането на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея (2015/2059(INI))

(2018/C 307/16)

Европейски парламент,

като взе предвид Споразумението за свободна търговия от 6 октомври 2010 г. между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (1),

като взе предвид Рамковото споразумение за търговия и сътрудничество от 28 октомври 1996 г. между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (2), и Решение на Съвета 2001/248/ЕО от 19 март 2001 г. (3) относно сключването му,

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС (4),

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (5),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 511/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Корея (6),

като взе предвид решението на Съвета от 16 септември 2010 г. за подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (7),

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (8),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (9),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (10),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (11),

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация,

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите (12),

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0123/2017),

А.

като има предвид, че на 1 юли 2016 г. се отбеляза петата годишнина от влизането в сила на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Корея (наричана по-нататък „Корея“);

Б.

като има предвид, че в новата стратегия на Комисията „Търговията — за всички“ се подчертава значението на осигуряването на ефективно прилагане на споразуменията за свободна търговия на ЕС, включително посредством използването на посочения в тях механизъм за уреждане на спорове;

В.

като има предвид, че Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея (наричано по-нататък „Споразумението“) влезе официално в сила, след като беше ратифицирано от държавите — членки на ЕС, на 13 декември 2015 г.;

Г.

като има предвид, че Споразумението е първото от едно ново поколение споразумения за свободна търговия, сключено между ЕС и партньор от Азия, което, в допълнение към премахването на митата, съдържа също така правила за премахване на нетарифните бариери, като по този начин се създават нови възможности за достъп на услуги и инвестиции до пазара, както и в областта на интелектуалната собственост, обществените поръчки и политиката в областта на конкуренцията, и поради това ще служи за пример за бъдещи споразумения за свободна търговия;

Д.

като има предвид, че по времето на действие на Споразумението за свободна търговия ЕС—Корея:

търговският дефицит на ЕС, който възлизаше на 7,6 милиарда евро през 12-месечния период, предхождащ Споразумението, се превърна в търговски излишък в размер на 2,5 милиарда евро през петата година от неговото действие;

износът на ЕС за Корея нарасна с 47 % — от 30,6 милиарда евро през 12-месечния период, предхождащ Споразумението, на 44,9 милиарда евро през петата година от неговото действие, включително износът от ЕС за Корея на продукти, които са изцяло или частично либерализирани съгласно Споразумението, който нарасна съответно с 57 % и 71 %, и износът от ЕС за Корея на продукти, които са предмет на нулева ставка на митото съгласно клаузата за най-облагодетелствана нация (НОН), който се увеличи с 25 % (1,9 милиарда евро);

вносът в ЕС от Корея през петата година от действието на Споразумението, възлиза на 42,3 милиарда евро, което представлява увеличение от 11 % в сравнение с 12-месечния период, предхождащ Споразумението, включително износът от Корея за ЕС на стоки, които са изцяло или частично либерализирани по силата на Споразумението, който се увеличи съответно с 35 % и 64 % (с 5,0 милиарда евро и 0,5 милиарда евро), и износът от Корея за ЕС на продукти при нулева ставка на митото съгласно клаузата за най-облагодетелствана нация (НОН), който нарасна с 29 % (5,8 милиарда евро);

делът на ЕС в общия внос на Корея нарасна от 9 % преди влизането в сила на Споразумението до 13 % през четвъртата година от неговото действие; в същото време делът на ЕС в общия износ на Корея намаля от 11 % до малко под 9 %;

износът от ЕС на леки автомобили за Корея нарасна с 246 % — от 2,0 милиарда евро през 12-месечния период, предхождащ Споразумението, на 6,9 милиарда евро през петата година от неговото действие;

вносът в ЕС на леки автомобили от Корея нарасна със 71 % — от 2,6 милиарда евро през 12-месечния период, предхождащ Споразумението, на 4,5 милиарда евро през петата година от неговото действие;

износът на услуги от ЕС възлиза на 11,9 милиарда евро през 2014 г., като нарасна с 11 % в сравнение с предходната година, и води до търговски излишък на ЕС спрямо Корея в сектора на услугите в размер на 6,0 милиарда евро през 2014 г.; същевременно вносът в ЕС на услуги от Корея възлезе на 6,0 милиарда евро, което представлява увеличение с 4 % в сравнение с 2013 г.;

преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ЕС в Корея през 2014 г. достигнаха 43,7 милиарда евро, което прави ЕС най-големият инвеститор в Корея; ПЧИ от Корея в ЕС, от своя страна, достигнаха 20,3 милиарда евро, което представлява увеличение от 35 % в сравнение с предходната година;

коефициентът на използване на преференции от страна на ЕС на корейския пазар нарасна до 68,5 %, а корейският коефициент на използване на преференции възлиза на около 85 %;

бяха създадени седем специализирани комитета, седем работни групи и диалог по въпросите на интелектуалната собственост;

действа Комитет по търговия и устойчиво развитие — специализиран орган, който се съсредоточава върху изпълнението на раздела за търговията и устойчивото развитие от Споразумението между ЕС и Корея;

1.

припомня, че Споразумението е процес, а не еднократна трансакция, и във връзка с това, съгласно разпоредбите на Споразумението, неговото практическо действие следва да продължи да подлежи на периодични анализи и оценки на търговските последици за конкретни икономически сектори на ЕС и съответно за всяка държава членка; във връзка с това подчертава, че е важно да се гарантира, че Споразумението се прилага правилно и че неговите разпоредби се спазват;

2.

приветства факта, че Споразумението доведе до значителен растеж на търговията между ЕС и Корея; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разгледат допълнително последиците и прякото въздействие на Споразумението върху благосъстоянието на потребителите, предприемачите и европейската икономика и да информират обществеността за тези последици по-ефективно;

3.

подчертава, че сключването на Споразумението беше безпрецедентно както по отношение на обхвата, така и по отношение на бързината, с която трябваше да се премахнат търговските бариери, например — пет години след влизането в сила на Споразумението на практика всички вносни мита бяха отменени и от двете страни;

4.

подчертава, че Споразумението, подобно на други споразумения за свободна търговия, услуги и инвестиции, има положително въздействие върху социално-икономическото развитие на страните по Споразумението, върху икономическата интеграция, устойчивото развитие и сближаването на държавите и техните граждани;

5.

отбелязва усилията на Форума на гражданското общество и на вътрешните консултативни групи, създадени в съответствие с разпоредбите, предвидени в главата за търговията и устойчивото развитие, която е неразделна част от общия пакет на Споразумението за свободна търговия; припомня, че по член 13.4 от Споразумението двете страни поеха ангажимент да съблюдават, насърчават и осъществяват в своите закони и практики принципите, свързани с техните задължения, произтичащи от членството в МОТ и Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда, а именно — свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне; подчертава обаче, че напредъкът, направен от Корея към постигането на целите, залегнали в главата за търговията и устойчивото развитие, не е задоволителен и че все още са налице случаи на нарушаване на свободата на сдружаване, включително тревожни примери на лишаване от свобода на профсъюзни лидери и на намеса в преговорите, които би следвало да останат в рамките на автономията на договарящите се партньори; във връзка с това призовава Комисията да предприеме официални консултации с корейското правителство в съответствие с член 13.14 от Споразумението и, ако тези консултации се провалят, призовава посочената в член 13.15 от Споразумението експертна група да предприеме действия и да продължи диалога по отношение на неспазването от страна на корейското правителство на някои от неговите ангажименти, и по-специално да полага, в съответствие със залегналите в споразумението задължения, постоянни и непрекъснати усилия за гарантиране, че Корея ратифицира основните конвенции на МОТ, които все още не е ратифицирала;

6.

подчертава, че съществуват значителни различия в степента на ползване на преференциите между държавите — членки на ЕС, които варират от 16 % до 92 %; изтъква, че едно по-добро използване на действащите преференции би могло да донесе на износителите от ЕС допълнителни ползи в размер на повече от 900 милиона евро; предлага използването на преференции в настоящото и в други търговски споразумения да бъде анализирано с цел максимално използване на търговските улеснения;

7.

признава, че въпреки че Споразумението отговаря на очакванията на страните по отношение на увеличението на двустранната търговия и на по-задълбочено търговско партньорство, съгласно Споразумението и като част от диалога с Корея следва да бъдат анализирани, подобаващо приложени и изпълнени в духа на Споразумението следните въпроси, които следва да бъдат преразгледани, за да се преодолеят съществуващите проблеми:

а)

техническите пречки пред търговията, като например: клаузата за директния транспорт, която пречи на дружествата да оптимизират своите контейнерни пратки в икономическо отношение, клаузата за ремонтирани стоки, включването на камиони в приложното поле на Споразумението, и — което е също толкова важно — въпроса за правилата и процедурите, уреждащи сертификатите за машините, изнасяни за Корея;

б)

пречките в областта на санитарните и фитосанитарните мерки, в т.ч.: пречките, които ограничават износа на свинско и говеждо месо от ЕС, а също и на млечни продукти;

в)

правата върху интелектуална собственост, като например: признаването и защитата на географските указания и търговските права за публично изпълнение на музикални произведения, звукозаписите и изпълненията, защитени с авторско право или със сродните му права;

г)

главата относно търговията и устойчивото развитие: ратификацията и изпълнението от страна на Корея на основните конвенции на Международната организация на труда;

д)

формулировката на правилата за произход и тяхното въздействие върху коефициента на използване на преференции;

е)

свързаните с митниците въпроси, включително процедурите за проверка на произхода;

8.

отбелязва, че неотдавна имаше случаи на създаване на нови нетарифни бариери, като например несъществуващи по-рано технически норми за машини, апарати или превозни средства; подчертава, че особено неприемливо явление е оттеглянето на типовото одобрение за превозно средство на различни европейски производители на автомобили по необосновани причини; призовава Комисията да започне двустранни преговори с цел премахване на това отрицателно явление;

9.

изтъква, че многобройни малки и средни предприятия (МСП) не са запознати с възможностите, които предоставя Споразумението; поради това призовава Комисията и държавите — членки на ЕС, да проучат коефициента на използване на преференции от страна на МСП и, по-конкретно, да предприемат ефективни действия за повишаване на осведомеността сред МСП относно създадените от Споразумението възможности;

10.

подкрепя по-нататъшното задълбочаване на търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Корея, по-специално посветената на инвестициите глава от Споразумението; очаква трудностите, свързани с главата относно търговията и устойчивото развитие да бъдат разрешени преди преговорите по главата за инвестициите; подкрепя ангажимента на страните по Споразумението за създаване на по-нататъшен икономически растеж и устойчиво развитие в полза на гражданите на ЕС и Корея; призовава Комисията и правителството на Република Корея да не използват стария метод за уреждане на спорове между инвеститор и държава (УСИД) в случай на преговори по главата за инвестициите, а вместо това да се основат на предложената от Комисията нова система от инвестиционни съдилища, и призовава Комисията в дългосрочен план да разработи многостранна инвестиционна съдебна система, която би могла да замени всички механизми за разрешаване на инвестиционни спорове в настоящите и бъдещите споразумения за свободна търговия;

11.

подчертава, че е важно да се укрепи допълнително международното сътрудничество в многостранната и регионалната международна рамка, в контекста на СТО, например във връзка с преговорите по споразумението за екологичните стоки (EGA) и по споразумението за търговията с услуги (TiSA);

12.

подчертава, че стратегическата стойност на Споразумението се простира отвъд сферата на търговията, тъй като се създава солидна основа за по-тесни отношения с дългосрочен ангажимент и се допринася за установяване на стратегическо партньорство между ЕС и Корея;

13.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, както и на правителството и националното събрание на Република Корея.

(1)  ОВ L 127, 14.5.2011 г., стр. 6.

(2)  ОВ L 90, 30.3.2001 г., стр. 46.

(3)  ОВ L 90, 30.3.2001 г., стр. 45.

(4)  Приети текстове, P8_TA(2015)0250.

(5)  ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 87.

(6)  ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 19.

(7)  ОВ L 127, 14.5.2011 г., стр. 1.

(8)  ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 113.

(9)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 94.

(10)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.

(11)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.

(12)  Приети текстове, P8_TA(2016)0299.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/113


P8_TA(2017)0226

Постигане на решение в Близкия изток чрез създаване на две държави

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно постигането на решение в Близкия изток чрез създаване на две държави (2016/2998(RSP))

(2018/C 307/17)

Европейският парламент,

като взе предвид предишните си резолюции относно близкоизточния мирен процес,

като взе предвид предходните резолюции на ООН,

като взе предвид международните конвенции на ООН за правата на човека, по които Израел и Палестина са страни,

като взе предвид доклада от 1 юли 2016 г. и изявлението от 23 септември 2016 г. на Близкоизточната четворка,

като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес, по-специално заключенията от 18 януари 2016 г. и от 20 юни 2016 г.,

като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна,

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че постигането на мир в Близкия изток продължава да бъде ключов приоритет за международната общност и крайно необходим елемент за регионалната и глобалната стабилност и сигурност;

Б.

като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност („Върховен представител“) неколкократно изрази своя ангажимент за възобновяване и засилване на ролята на Съюза в мирния процес; като има предвид, че през април 2015 г. Върховният представител назначи нов специален представител на ЕС за близкоизточния мирен процес („специален представител на ЕС“); като има предвид, че тепърва предстои работата на специалния представител да даде резултати;

В.

като има предвид, че Четворката и регионалните партньори, като Египет, Йордания и Саудитска Арабия, имат важна роля в опитите за намиране на решение на арабско-израелския конфликт;

Г.

като има предвид, че продължаващото насилие, терористични нападения срещу цивилни лица и подбуждането към насилие силно изострят недоверието и са изцяло несъвместими с мирно решение;

Д.

като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН в своята Резолюция 2334 (2016):

а)

потвърди отново, че създаването на селища от страна на Израел в палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам, включително в Източен Йерусалим, няма юридическа легитимност, представлява грубо нарушение на международното право и е основна пречка за постигането на двудържавно решение;

б)

призовава всички страни, в съответните си отношения, да правят разграничение между територията на Държавата Израел и териториите, окупирани от 1967 г. насам;

в)

припомня, че съгласно пътната карта на Четворката за силите за сигурност на Палестинската власт са задължени да поддържат ефективни действия, целящи противопоставяне на всички, които участват в терористична дейност, и разбиване на терористичните способности, включително конфискацията на незаконни оръжия;

Е.

като има предвид, че според Службата на представителя на ЕС в Палестина през последните месеци се е наблюдавал висок процент на разрушаване на палестински структури;

Ж.

като има предвид, че съществуват многобройни съобщения за нарушения на правата на човека в ивицата Газа;

З.

като има предвид, че съществува безпокойство относно положението на затворниците и от двете страни, особено във връзка с предприетата понастоящем гладна стачка на палестинските затворници; като има предвид, че и двете страни следва да спазват международните задължения по отношение на зачитането на правата на затворниците;

И.

като има предвид, че всички страни следва да подпомагат диалога и практическото сътрудничество, особено в областите на сигурността, достъпа до вода, канализация и енергийни ресурси, както и при насърчаването на растежа на палестинската икономика, като по този начин се предлага перспектива за надежда, мир и помирение, от която регионът толкова много се нуждае;

Й.

като има предвид, че отношенията между ЕС и двете страни следва да се основават на зачитането на правата на човека и на демократичните принципи, което ръководи тяхната вътрешна и международна политика и представлява основен елемент от тези отношения;

1.

потвърждава отново своята категорична подкрепа за двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт въз основа на границите от 1967 г., при което Йерусалим е столица и на двете държави, като Държавата Израел, чиято сигурност е гарантирана, и една независима, демократична, съседна и жизнеспособна държава Палестина съществуват една до друга в условия на мир и сигурност, въз основа на правото на самоопределяне и пълното спазване на международното право;

2.

подчертава, че с оглед на постигането на справедлив, траен и всеобхватен мир е важно страните да възобновят преговорите по същество възможно най-скоро; призовава и двете страни да се въздържат от действия, които биха могли да доведат до по-нататъшна ескалация, включително едностранни мерки, които биха могли да предопределят резултата от преговорите, да застрашат жизнеспособността на двудържавното решение и да създадат допълнително недоверие; призовава и двете страни отново да потвърдят ангажимента си към двудържавно решение, като по този начин се разграничат от гласовете, които отхвърлят това решение;

3.

категорично се противопоставя на всякакви действия, подкопаващи жизнеспособността на двудържавното решение, и настоятелно призовава и двете страни да демонстрират — чрез политики и действия, истински ангажимент за постигане на двудържавно решение, с цел възстановяване на доверието; приветства ангажимента, изразен по време на неотдавнашното посещение на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и на палестинския президент Махмуд Абас в Съединените щати, да работят заедно за постигане на мир;

4.

подчертава, че защитата и запазването на жизнеспособността на двудържавното решение трябва да бъде непосредствен приоритет в политиките и действията на Европейския съюз по отношение на израелско-палестинския конфликт и на близкоизточния мирен процес;

5.

осъжда всички актове на насилие и терористични актове срещу израелци, както и подбуждането към насилие, които са изцяло несъвместими с напредването към мирно двудържавно решение; отбелязва, че всички страни следва да предприемат ефективни действия срещу насилието, тероризма, словото на омразата и подбуждането към омраза, тъй като това е от решаващо значение за възстановяването на доверието и за избягване на ескалация, която допълнително ще подкопае перспективите за мир;

6.

припомня, че заселническите зони са незаконни съгласно международното право, и подчертава, че неотдавнашните решения за създаване на ново селище дълбоко във вътрешността на Западния бряг, за започване на тръжна процедура за близо 2 000 жилищни постройки и за обявяване на допълнителни земи дълбоко във вътрешността на Западния бряг за „държавна земя“ допълнително подкопават перспективите за жизнеспособно двудържавно решение; осъжда продължаването на политиката на заселване и призовава израелските органи незабавно да я спрат и отменят; изразява съжаление, по-специално, във връзка с приемането на „Закона относно регулирането“ от страна на Кнесета на 6 февруари 2017 г., който позволява узаконяване със задна дата на селища, изградени върху палестински имоти без съгласието на законните частни собственици; очаква решението на Върховния съд във връзка с това ново законодателство;

7.

отбелязва положително параграф 8 от заключенията на Съвета от 18 януари 2016 г. относно ангажимента на ЕС и неговите държави членки да гарантират пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС и на двустранните споразумения между ЕС и Израел;

8.

призовава да се сложи край на разрушаването на палестински домове и на финансирани от ЕС структури и проекти, на принудителното разселване на палестински семейства и на конфискацията на палестинска собственост в Западния бряг, в съответствие с доклада на Четворката; подчертава отговорността на съответните органи на ЕС да гарантират и в бъдеще, че никаква част от финансирането от ЕС не може да бъде пряко или косвено отклонена към терористични организации или дейности, които подбуждат към тези актове;

9.

припомня, че спазването на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека от страна на държавите и недържавните участници, включително търсенето на отговорност за техните действия, е крайъгълният камък на мира и сигурността в региона;

10.

подчертава, че вътрешният палестински процес на помирение е важен елемент за постигането на двудържавно решение, и изразява съжалението си по повод на продължаващата разединеност на палестинците; подкрепя призива на ЕС към палестинските фракции да приемат за основен приоритет помирението и завръщането на Палестинската власт в ивицата Газа; призовава палестинските сили незабавно да възобновят усилията за постигане на помирение, по-специално чрез провеждане на дълго отлаганите президентски и законодателни избори; подчертава, че Палестинската власт трябва да поеме своите управителни функции в ивицата Газа, включително в областта на сигурността и гражданската администрация, както и посредством присъствието си на пропускателните пунктове;

11.

подчертава, че бойните действия и акумулирането на незаконни оръжия подхранват нестабилността и в крайна сметка възпрепятстват усилията за постигане на решение по пътя на преговорите; призовава силите за сигурност на Палестинската власт да осъществяват напълно ефективни и своевременни операции, за да се противопоставят на действията на тези военни групировки, като например изстрелването на ракети към Израел; подчертава неотложната необходимост от предотвратяване на въоръжаването на терористични групи, както и на контрабандата на оръжия, производството на ракети и изграждането на тунели от тяхна страна;

12.

подновява призива си за прекратяване на блокадата на ивицата Газа и за спешна реконструкция и възстановяване на тази зона;

13.

припомня на държавите членки декларацията от Венеция от юни 1980 г., според която държавите — членки на ЕС, поеха своята отговорност в мирния процес; призовава през юни тази година да бъде приета нова декларация на ЕС; призовава Върховния представител да използва тази нова декларация, за да се ангажира в създаването на решителна и всеобхватна европейска инициатива за мир в региона;

14.

призовава тази инициатива за мир на Европейския съюз да посочи мерки за разрешаване на израелско-палестинския конфликт, с цел да се постигнат осезаеми резултати в определен срок и в рамките на двудържавното решение, както и чрез механизъм за международно наблюдение и изпълнение; подчертава във връзка с това колко е важно ангажирането с други международни участници — в рамките на Близкоизточната четворка, както и с оглед, по-специално, на Арабската инициатива за мир; призовава за ефективно използване на съществуващите механизми за влияние и инструменти на Европейския съюз в отношенията с двете страни, за да се подпомогнат усилията за постигане на мир, тъй като координираните действия на равнището на ЕС могат да доведат до резултати;

15.

подчертава, че с цел да се подкрепи една истинска европейска инициатива за мир, основно задължение на държавите членки е да допринасят активно за формирането на единна европейска позиция и да се въздържат от едностранни инициативи, които водят до отслабване на действията на ЕС; подчертава, че европейските държавни и правителствени ръководители не могат да искат от Съюза да бъде проактивен в региона, ако техните разминаващи се позиции възпрепятстват Съюза да говори с един глас чрез Върховния представител;

16.

отбелязва потенциала на палестинската арабска общност в Израел да изпълнява важна роля за постигането на траен мир между израелците и палестинците, както и голямото значение на нейното участие в мирния процес и на приноса ѝ към него; призовава за равни права за всички граждани на Израел, което е основна предпоставка за изпълнението на тази роля;

17.

призовава Европейския съюз да подкрепя и защитава участниците от гражданското общество, включително правозащитни организации, които допринасят за усилията за постигане на мир и за изграждането на доверие между израелци и палестинци и от двете страни, и приветства приноса на гражданското общество към мирния процес чрез иновативни нови идеи и инициативи;

18.

предлага да бъде започната инициатива „Парламентаристи за мир“, чиято цел е да обедини европейски, израелски и палестински парламентаристи, за да се помогне за напредъка на една програма за мир и за да се допълнят дипломатическите усилия на ЕС;

19.

подчертава необходимостта ЕС да насърчава инициативи, които могат да допринесат за възстановяването на доверието между политическите, икономическите и недържавните участници и за създаването на модел за сътрудничество по конкретни въпроси; подчертава, във връзка с това, голямото значение на области на политиката, в които сътрудничеството е наложително с оглед на ежедневния живот на гражданите, по-специално в областите на сигурността, достъпа до вода, канализация, енергийни ресурси и растежа на палестинската икономика;

20.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, представителя на Близкоизточната четворка, генералния секретар на Лигата на арабските държави, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/117


P8_TA(2017)0227

Стратегия на ЕС относно Сирия

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС относно Сирия (2017/2654(RSP))

(2018/C 307/18)

Европейският парламент,

като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия,

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 14 март 2017 г., озаглавено „Елементи за Стратегията на ЕС относно Сирия“(JOIN(2017)0011) , и заключенията на Съвета относно Сирия от 3 април 2017 г., които заедно формират новата стратегия на ЕС относно Сирия,

като взе предвид декларацията от 5 април 2017 г. на съпредседателите относно конференцията на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“,

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) от 30 декември 2016 г. относно обявяването на прекратяването на военните действия в Сирия и резолюцията от 23 март 2017 г. относно Сирия, както и декларацията на заместник-председателя/върховен представител от името на ЕС от 9 декември 2016 г. относно положението в Алепо,

като взе предвид изявленията на заместник-председателя/върховен представител от 6 април 2017 г. относно предполагаемото нападение с химическо оръжие в Идлиб, Сирия и от 7 април 2017 г. относно нападението от страна на САЩ в Сирия,

като взе предвид решенията на Съвета относно ограничителни мерки от страна на ЕС срещу лицата, отговорни за тежките репресии в Сирия, включително тези от 14 ноември 2016 г. и 20 март 2017 г.,

като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия за Сирия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, и резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република,

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (ССООН) относно ИДИЛ/Даиш и фронта Ал-Нусра и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно конфликта в Сирийската арабска република, и по-конкретно резолюции № 2218 (2013 г.), 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.), 2191 (2014 г.), 2199 (2015 г.), 2254 (2015 г.), 2258 (2015 г.), 2268 (2016 г.), 2328 (2016 г.), 2332 (2016 г.) и 2336 (2016 г.),

като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на ССООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността,

като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г. относно създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките съгласно международното право престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,

като взе предвид Женевското комюнике от 2012 г.,

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които Сирия е страна,

като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд,

като взе предвид ad hoc трибуналите, включително Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,

като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че войната в Сирия се превърна в една от най-тежките хуманитарни кризи в света в периода след Втората световна война и продължава да има опустошителни и трагични последици за сирийския народ; като има предвид, че множество цивилни лица, включително деца, бяха обект на прицел и продължават да страдат в хода на тази брутална гражданска война, както и че над 400 000 души са загубили живота си от началото на конфликта в Сирия през 2011 г.; като има предвид, че над 13,5 милиона души в Сирия, почти три четвърти от останалото население, незабавно се нуждаят от спешна помощ, като медицинска и продоволствена помощ, вода и подслон; като има предвид, че 6,3 милиона души са вътрешно разселени, 4,7 милиона живеят в труднодостъпни и обсадени области, а пет милиона са бежанци в съседни държави и целия регион; като има предвид, че кризата в Сирия оказва все по-дестабилизиращ ефект върху целия регион;

Б.

като има предвид, че от началото на войната през 2011 г. ЕС, заедно с неговите държави членки е мобилизирал, считано от януари 2017 г., повече от 9,4 милиарда евро в отговор на сирийската криза, както в самата Сирия, така и в региона, което превръща ЕС в най-големия донор; като има предвид, че ЕС също така оказва съществена подкрепа на съседните държави, които приемат бежанци;

В.

като има предвид, че нарушенията, извършени по време на конфликта в Сирия, включват целенасочени и неизбирателни нападения над цивилни лица, извънсъдебни убийства, изтезания и малтретиране, насилствени изчезвания, масови и произволни задържания, колективни наказания, нападения срещу медицински персонал и лишаване от храна и вода; като има предвид, че се твърди, че режимът на Асад е отговорен за обесвания, изтезания и извънсъдебни убийства в огромен мащаб в неговите центрове за задържане; като има предвид, че сирийското правителство умишлено е лишавало цивилни лица от основни стоки и услуги, включително от доставки на храна и вода, както и от медицинска помощ; като има предвид, че нападенията и причиняването на глад сред цивилното население чрез обсаждането на населени райони като военна тактика съставляват очевидни нарушения на международното хуманитарно право; като има предвид, че тези престъпления са останали ненаказани до този момент;

Г.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш и други джихадистки групировки са извършили ужасяващи жестокости, включително използване на брутални екзекуции и невиждано сексуално насилие, отвличания, изтезания, насилствена смяна на религията и поробване на жени и момичета; като има предвид, че деца са били вербувани и използвани за целите на терористични нападения; като има предвид, че има сериозни опасения относно благосъстоянието на населението, което понастоящем е под контрола на ИДИЛ/Даиш, и относно възможността то да бъде използвано като жив щит по време на кампанията за освобождаването му; като има предвид, че тези деяния може да представляват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

Д.

като има предвид, че примирието, което влезе в сила на 30 декември 2016 г., не се спазва, като се съобщава за многократни нарушения в цяла Сирия и за възникнали сериозни инциденти, като например нападението с химическо оръжие в Хан Шейхун, за което се предполага, че е извършено от режима, както и бомбеното нападение срещу автобуси, превозващи евакуирани лица от обсадените градове Фоа и Кефрая към контролирани от правителството райони; като има предвид, че десетки хора, включително деца, бяха убити, а много други — ранени;

Е.

като има предвид, че няколко разследвания установиха, че силите на президента Асад са използвали химически вещества, с цел да навредят и да причинят смъртта на цивилни лица, което е в нарушение на договореността от 2013 г. за премахването на такива вещества; като има предвид, че последният случай на използване на оръжия за масово унищожение срещу цивилни лица датира от 4 април 2017 г. в Хан Шейхун в провинция Идлиб, когато най-малко 70 цивилни граждани, много от които деца, бяха убити, а още стотици — ранени; като има предвид, че на 12 април 2017 г. Русия наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, с която трябваше да се осъди предполагаемото използване на забранено химическо оръжие в Сирия и правителството на Сирия щеше да бъде призовано да сътрудничи в разследването на инцидента; като има предвид, че САЩ информираха ЕС, че въз основа на свои оценки, че сирийският режим е използвал химическо оръжие, са извършили удар над военната база аш-Шайрат в провинция Хомс, Сирия, с цел предотвратяване и възпиране на разпространението и използването на химическо оръжие;

Ж.

като има предвид, че през март 2017 г., в съответствие със своята политика за борба с разпространението и употребата на химически оръжия, ЕС прибави четирима високопоставени сирийски военнослужещи към списъка със санкции заради ролята им в използването на химически оръжия срещу цивилното население;

З.

като има предвид, че председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер посочи необходимостта от стратегия на ЕС относно Сирия в речта си за състоянието на Съюза от септември 2016 г.; като има предвид, че през октомври Парламентът призовава заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини да гарантира, че новата стратегия относно Сирия има за цел улесняване на намирането на политическо решение в Сирия, в т.ч. инструменти за наблюдение и правоприлагане, за да се укрепи спазването на ангажиментите, поети в рамките на Международната група за подкрепа на Сирия;

И.

като има предвид, че целта на стратегията на ЕС относно Сирия е да очертае начина, по който ЕС може да играе по-видима и ефективна роля за намирането на трайно политическо решение в Сирия в рамките на съществуващата рамка, договорена в рамките на ООН, и за подкрепа на реконструкцията в периода след споразумението, след като започне надежден преход; като има предвид, че тази стратегия определя шест основни области, а именно: слагане на край на войната чрез реален политически преход; насърчаване на съдържателен и приобщаващ преход; спасяване на живота на хората чрез посрещане на нуждите от хуманитарна помощ на най-уязвимите сирийци; насърчаване на демокрацията и правата на човека; насърчаване на търсенето на отговорност за военни престъпления; и подкрепа за устойчивостта на сирийското население и общество;

Й.

като има предвид, че на 5 април 2017 г. ЕС беше съпредседател на конференция на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, в която участваха представители на над 70 държави и представители на международни организации и на международното и сирийското гражданско общество; като има предвид, че по време на конференцията в Брюксел се постигна съгласие относно цялостен подход към решаването на кризата в Сирия, с допълнителна финансова помощ в отговор на хуманитарната обстановка, възлизаща на 3,47 млрд. евро за периода 2018—2020 г., в т.ч. 1,3 млрд. евро от ЕС, който се явява като най-големия донор в тази криза; като има предвид, че, освен това, някои международни финансови институции и донори са обявили около 27,9 млрд. евро във вид на заеми; като има предвид, че разходите за възстановяването на Сирия се оценяват на около 200 милиарда щатски долара;

К.

като има предвид, че ЕС признава и подкрепя усилията, положени от Турция, Ливан и Йордания, които са съседните на Сирия държави, приемащи най-голям брой бежанци;

Л.

като има предвид, че на 4 май 2017 г. в Астана (Казахстан) беше постигнато споразумение между Русия, Иран и Турция за създаване на четири зони за намаляване на напрежението; като има предвид, че трите държави по споразумението ще действат като гаранти на шестмесечното, подлежащо на обновяване, примирие, включително чрез военни наблюдатели на място; като има предвид, че в споразумението се призовава за слагане на край на всички полети от режима на Асад над тези зони и за безпрепятствен хуманитарен достъп до контролираните от бунтовниците зони; като има предвид, че тази седмица в Женева се възобновява нов кръг от водените от ООН преговори, като е запланувано провеждането на нов кръг от преговори, водени от Русия, за средата на юли в Казахстан;

М.

като има предвид, че ЕС нееднократно е заявявал, че не може да има военно решение на конфликта в Сирия, и че само ръководен от Сирия приобщаващ преход може да сложи край на недопустимото страдание на сирийския народ; като има предвид, че независимо от това, че реконструкцията може да започне едва след постигането на политическо споразумение, полагането на усилия за помирение следва да започне възможно най-скоро и да бъде подкрепяно от ЕС с цел гарантиране на дългосрочна стабилност; като има предвид, че установяването на истината, насърчаването на търсенето на отговорност и на правосъдието в условията на преход, както и амнистията, са от съществено значение в тази връзка;

1.

приветства стратегията на ЕС за Сирия, включително изпълнението на стратегическите цели на ЕС по отношение на Сирия, както и целите на ЕС за Сирия и резултатите от конференцията в Брюксел, които гарантираха многогодишни ангажименти; настоятелно призовава всички участници и международни донори да спазват изцяло своите ангажименти и да поддържат своята подкрепа в бъдеще;

2.

отново осъжда най-категорично зверствата и широко разпространените нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право от страна на всички страни в конфликта, и по-специално силите на режима на Асад, с подкрепата на неговите съюзници Русия и Иран, както и от страна на недържавни въоръжени групировки, особено на ИДИЛ/Даиш и Джабхат Фатах аш-Шам; подчертава своята позиция, че от лицата, отговорни за погазването на международното хуманитарно право и правото за защита на правата на човека, трябва да бъде потърсена отговорност; насърчава всички държави да прилагат принципа на универсална компетентност в борбата с безнаказаността и приветства стъпките, предприети от редица държави членки на ЕС за тази цел, в това число неотдавна взетото решение от национално съдилище на Испания да разгледа наказателен иск срещу 9 сирийски служители на разузнавателните служби за изтезания и други нарушения на правата на човека; отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да проучат, в тясно сътрудничество с единомислещите държави, възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления, докато се чака сезирането на Международния наказателен съд; подчертава, че извършителите на престъпления срещу религиозните и етническите малцинства и други групи също следва да бъдат подведени под съдебна отговорност; продължава да бъде убеден, че не може да има ефективно решаване на конфликта, нито траен мир в Сирия, ако не се потърси отговорност за извършените престъпления;

3.

осъжда по най-категоричен начин ужасяващото химическо въздушно нападение на град Хан Шейхун, в провинция Идлиб, на 4 април 2017 г., което причини смъртта на най-малко 70 цивилни граждани, включително деца и хуманитарни работници, като много от жертвите проявяват симптоми на отравяне с газ; отбелязва, че има вероятност да е било използвано химическо оръжие според предварителната оценка, проведена от проучвателната мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО); подчертава задължението на Сирия да спазва препоръките на проучвателната мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) и съвместния механизъм за разследване OЗХО — ООН чрез предоставяне на незабавен и безпрепятствен достъп и признаване на правото на извършване на проверки във всеки обект; подчертава, че лицата, отговорни за тези нападения, ще бъдат подведени под съдебна отговорност; изразява съжаление във връзка с нееднократното налагане на вето от страна на Русия в рамките на Съвета за сигурност, в това число на резолюция на Съвета за сигурност на ООН , осъждаща последните нападения с химическо оръжие и призоваваща за международно разследване;

4.

посреща със задоволство създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките съгласно международното право престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам; изразява съжаление във връзка с факта, че този механизъм все още не е напълно финансово обезпечен; призовава държавите членки да изпълнят своите ангажименти в това отношение;

5.

продължава да заявява своята ангажираност по отношение на единството, суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Сирия и подкрепя наличието на стабилен подход, ориентиран към „цялата Сирия“, и осигуряването на демократично бъдеще за сирийския народ; отново заявява твърдо, че единственият начин за омиротворяване на държавата е политически процес, който е ръководен от Сирия и ще доведе до свободни и честни избори, които ще бъдат проведени въз основа на новата конституция, с посредничеството на Организацията на обединените нации и под нейно наблюдение; отново заявява пред всички страни, че приобщаващо цялата нация прекратяване на огъня и мирно, приемливо за всички страни решение на сирийската криза може да бъде постигнато под егидата на ООН и, както е предвидено в Женевското комюнике от 2012 г. и в Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, с подкрепата на специалния пратеник на генералния секретар за Сирия Стафан де Мистура и на основни международни и регионални участници;

6.

отбелязва неотдавнашния меморандум относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирия и подкрепя намерението за укрепване на прекратяването на огъня, спиране на прелитането на военновъздушните сили на режима над зоните за намаляване на напрежението и създаване на условия за достъп на хуманитарната помощ, за предоставяне на медицинска помощ, за връщане на разселени цивилни лица в домовете им и за възстановяване на увредената инфраструктура; при все това изтъква безпокойството, изразено от опозицията, че сделката би могла да доведе до създаването на зони на влияние и до разделението на Сирия; призовава всички страни да изпълняват споразуменията от Астана и тримата гаранти да подсигурят спазването на прекратяването на огъня; изтъква колко е важно да се премахнат всички двусмислия по отношение на групите, които не са обхванати от споразумението за прекратяване на огъня, и призовава всички страни, включително Турция, да гарантират, че меморандумът няма да улесни насочването на действията срещу съюзническите сили на умерената опозиция, или тези, които се бият на страната на международната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш; подчертава, че трябва да се гарантира международно наблюдение на изпълнението и да се подкрепя засилването на ангажимента от страна на ООН;

7.

настоятелно призовава Руската федерация и Ислямска република Иран да използват влиянието си върху сирийския режим, така че той да приеме и активно да върви в посока към постигането на разумен компромис, който да сложи край на гражданската война и да проправи пътя към приобщаващ и истински преход; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да подкрепят умерената опозиция, да идентифицират и изолират радикализираните елементи и да насърчават помирението; насърчава членовете на върховния комитет за водене на преговори да продължат да участват във водените под егидата на ООН преговори в Женева;

8.

твърдо вярва, че ЕС трябва да се ангажира по-активно и да увеличи своето финансово участие в периода след конфликтите, за да има съществена роля в преговорните усилия в рамките на договорената от ООН рамка и за да се гарантира политическият преход чрез разработването на отделна политика, с която се цели обединяването на страните в по-тясно сътрудничество и засилването на усилията относно области, в които Съюзът може да има добавена стойност; подкрепя полаганите в момента усилия от заместник-председателя/върховен представител за установяване на връзка с основните участници в региона с оглед осигуряване на политически преход, помиряване след конфликтите и възстановяване; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да започне да разработва конкретен план за участието на ЕС във възстановяването на Сирия и да се стреми към приобщаващи, съвместни усилия с ключови международни организации и финансови институции, както и с регионалните и местните участници; подчертава, въпреки това, значението на собствената ангажираност на самите сирийци в процеса на възстановяване след конфликтите;

9.

подчертава решителното значение на работата на местните и международните организации на гражданското общество и НПО при документирането на доказателствата за военни престъпления, престъпления против човечеството и други нарушения, включително унищожаването на културно наследство; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят допълнително и цялостно подпомагане на тези участници; призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят подходящо финансиране за организациите, които работят по разследване с отворен код и цифрово събиране на доказателства за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, с цел да се гарантира търсенето на отговорност и изправянето на извършителите пред съда;

10.

приветства поставянето на акцент върху подпомагането на устойчивостта на населението на Сирия и сирийското общество в стратегията на ЕС относно Сирия; призовава ЕС и държавите членки да удвоят усилията си в посока изграждането на капацитета на народа и гражданското общество в Сирия, включително със и посредством участници, които да насърчават правата на човека, равенството (включително равенството между половете и правата на малцинствата), демокрацията и предоставянето на по-големи права, когато това е възможно в Сирия, както и за сирийските бежанци, живеещи в изгнание в региона или в Европа; подчертава, че изграждането на капацитет следва да подпомогне сирийците в управлението на прехода (в области, като регулиране на медиите, децентрализация, управление на общините и изготвяне на конституция), като същевременно се отделя дължимото внимание на ролята и нуждите на жените;

11.

изразява задоволство, че ролята на гражданското общество, включително на организациите на жените, е била призната като ключова част за намирането на трайно решение; припомня факта, че ЕС трябва да насърчава и улеснява подходящо участие на гражданското общество и на жените в мирния процес, както и консултациите с тях, в съответствие с Цялостния подход за изпълнение от страна на ЕС на резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; настоява, че правата на човека по отношение на жените трябва да бъдат отразени в новата конституция на Сирия;

12.

независимо от това, че отново заявява своята подкрепа за усилията на Световната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш, счита, че аспекти на стратегията на ЕС, отнасящи се до борбата срещу ИДИЛ/Даиш и други терористични организации, включени в списъците на ООН, следва да бъдат разгледани, като подчертава и насочва своето внимание към политическите и социално-икономическите първопричини, които са допринесли за разпространението на тероризма, и следва да бъдат определени конкретни действия за справяне с тях; освен това счита, че е следвало да бъдат разработени начини за допринасяне за запазване на разнообразието на етносите, религиите и вероизповеданията, които са характерни за сирийското общество;

13.

подчертава колко е важно да се защитят етническите и религиозните малцинства в Сирия, като твърдо вярва, че всеки политически процес следва да бъде приобщаващ и насочен към възстановяването на Сирия като толерантна държава с множество вероизповедания;

14.

припомня, че е от решаващо значение бързото създаване на мерки за изграждане на доверие (МИД), включително изцяло безпрепятствен хуманитарен достъп в Сирия, предоставяне на основни публични услуги (електроснабдяване, водоснабдяване, здравеопазване), прекратяване на всички обсади на градове и освобождаване на затворниците и заложниците; приветства споразумението между сирийското правителство и бунтовническите групировки да дадат възможност за евакуирането на четири от обсадените градове; настоятелно призовава всички страни да подкрепят и улеснят приемането на всеобхватно споразумение относно мерките за изграждане на доверие;

15.

отбелязва със съжаление, че опустошителният граждански конфликт е върнал държавата с десетилетия назад по отношение на социалното и икономическото развитие, като е принудително довел милиони хора до състояние на безработица и бедност и като е нанесъл значителни щети на здравните и образователните услуги, както и е довел до широкомащабно разселване на сирийците и до изтичане на мозъци; изтъква, следователно, колко е важно засилването на нехуманитарна помощ, която да бъде насочена към укрепване на устойчивостта на хората в Сирия и рестартиране на икономиката; освен това призовава държавите — членки на ЕС да проявят по-силен ангажимент за споделяне на отговорността, давайки възможност на бежанците, бягащи от войната в Сирия, да намерят защита извън региона в непосредствено съседство, в това число посредством схеми за презаселване и за хуманитарен прием; счита обаче, че веднага след приключването на конфликта следва да бъдат осигурени стимули за квалифицираните сирийските бежанци да се завърнат и да допринасят за усилията за възстановяване;

16.

приветства новите приоритети за партньорство, които Йордания и Ливан са сключили с ЕС, както и облекчаването на правилата за произход за износа от Йордания; изразява съжаление във връзка с факта, че огромен брой бежанци в Йордания, Ливан и Турция продължават да живеят в несигурни условия от социално и икономическо естество и че често не са в състояние да си намерят (законна) работа; призовава заместник-председателя/върховен представител да настоява органите на Йордания и Ливан да работят в посока премахването на оставащите (неформални) бариери, да подкрепят разширяването на възможностите за самостоятелна заетост и да поемат ангажимент за създаване на работни места за жените и младежите;

17.

напълно подкрепя целта за гарантиране на инициативата „Без изгубено поколение“ за децата в Сирия и в региона, и призовава за допълнителни усилия за постигането на целта за осигуряването на всички деца бежанци и уязвими деца в приемните общности на качествено образование с равен достъп за момичетата и момчетата; подчертава необходимостта да се признае често неформалното образование в бежанските лагери, както и да се подпомогне психологическото възстановяване на тези деца с травми;

18.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта, и също така да се осигури превод на настоящия текст на арабски език.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/123


P8_TA(2017)0228

Автомобилният транспорт в Европейския съюз

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно автомобилния транспорт в Европейския съюз (2017/2545(RSP))

(2018/C 307/19)

Европейският парламент,

като взе предвид член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (1),

като взе предвид Директива 2002/15/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (2),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (3),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач (4),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (5),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози (6),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт (7),

като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност (8),

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно логистиката в ЕС и мултимодален транспорт в новите коридори на TEN-T (9),

като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели (10),

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно състоянието на пазара на Съюза в областта на автомобилния транспорт (COM(2014)0222),

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (11),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ (COM(2016)0501), и съобщението на Комисията, озаглавено „Транспортът и CO2“ (COM(1998)0204),

като взе предвид Споразумението от Париж и поетия в неговите рамки ангажимент за задържане на покачването на температурата в световен мащаб през настоящото столетие до значително под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните равнища и да се полагат усилия за ограничаване на покачването на температурата в още по-голяма степен — до 1,5 градуса по Целзий;

като взе предвид Декларацията от Амстердам от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизираното управление на МПС — Към свързани и автоматизирани превозни средства по европейските пътища,

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз (12),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи — крайъгълен камък по пътя към съвместната, свързана и автоматизирана мобилност“ (COM(2016)0766),

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Комисията следва да представи спешно законодателни предложения относно пазара за автомобилен превоз на товари (наричани по-нататък „инициативи в областта на автомобилния транспорт“) с цел да се установят и преодолеят проблемите, пред които е изправен секторът;

Б.

като има предвид, че секторът на автомобилния транспорт в ЕС осигурява 5 милиона преки работни места и допринася за близо 2 % от БВП на ЕС, като обхваща 344 000 дружества за автомобилен превоз на пътници и над 560 000 дружествата за автомобилен превоз на товари (13);

В.

като има предвид, че през 2013 г. дейностите в областта на автомобилния превоз на пътници в ЕС възлизат на 5 323 милиарда пътникокилометра, като делът на пътническите автомобили възлиза на 72,3 %, а делът на градските и междуградските автобуси — на 8,1 % от общия обем на дейностите по превоз на пътници в 28-те държави — членки на ЕС (14);

Г.

като има предвид, че пътната безопасност продължава да бъде актуален въпрос за ЕС при наличието на 135 000 тежко ранени пострадали лица и 26 100 жертви през 2015 г.;

Д.

като има предвид, че автомобилният транспорт е движеща сила на икономиката на ЕС и следва да остане водещ фактор в създаването на по-нататъшен икономически растеж и на работни места, както и при насърчаването на конкурентоспособността и териториалното сближаване и като има предвид, че е необходимо в същото врем този сектор да стане по-устойчив и да спазва изискванията за достойни условия на труд и социалните права;

Е.

като има предвид, че транспортът е сектор, в който Европа е световен лидер както в производствените, така и в превозните дейности и като има предвид, че е от решаващо значение европейският автомобилен транспорт да продължава да се развива, да инвестира и да се обновява по устойчив и екологичен начин, за да запази технологичното си лидерство на световно равнище в рамките на една световна икономика, за която във все по-голяма степен е характерна появата на нови силни участници и нови бизнес модели;

Ж.

като има предвид, че автомобилният транспорт продължава постепенно да извежда от употреба изкопаемите горива с оглед на спешната необходимост от подобряване на енергийната ефективност и устойчивостта на този сектор, по-специално чрез алтернативни горива, алтернативни задвижващи системи и цифровизация, по икономически ефективен начин, без да се жертва неговата конкурентоспособност;

З.

като има предвид, че транспортът играе съществена роля за изменението на климата, като е отговорен за около 23,2 % от общите емисии на парникови газове в ЕС и като има предвид, че емисиите от автомобилния транспорт представляват 72,8 % от емисиите на ЕС на парникови газове от транспорта през 2014 г.;

И.

като има предвид, че по приблизителни оценки загубеното време, допълнителната консумация на гориво и замърсяването в резултат от задръстванията по пътищата се равняват на загуби в размер на 1 % от БВП на икономиката на ЕС;

Й.

като има предвид, че международният автомобилен транспорт е изправен пред нарастващ брой регулаторни пречки, създавани от държавите членки;

К.

като има предвид, че мултимодалните мрежи и интеграцията на различните видове транспорт и услуги могат да способстват за подобряване на връзките и ефективността при пътническите и товарните превози, като по този начин допринасят за намаляване на въглеродните и другите вредни емисии;

Л.

като има предвид, че е налице липса на прилагане от страна на държавите членки на законодателството на ЕС относно каботажа;

М.

като има предвид, че съществуват огромни различия в рамките на ЕС по отношение на прилагането на действащото законодателство в областта на условията на труд, социалните права и безопасността по пътищата;

Подобряване на конкурентоспособността и иновациите в сектора на автомобилния транспорт

1.

счита, че инициативите в областта на автомобилния транспорт следва да осигурят така необходимия импулс за изграждането на по-устойчив, безопасен, иновативен и конкурентоспособен европейски автомобилен сектор, да развиват допълнително европейската пътна инфраструктура с цел подобряване на ефективността на автомобилния транспорт и логистиката, да осигурят еднакви условия на конкуренция за операторите на световния пазар, както и изграждането и по-доброто функциониране на вътрешния пазар за автомобилните превози на пътници и товари и да определят дългосрочна стратегия за европейския сектор на автомобилния транспорт;

2.

счита също така, че инициативите в областта на автомобилния транспорт следва да стимулират технологичното развитие на превозните средства, да насърчават използването на алтернативни горива, да увеличават оперативната съвместимост на транспортните системи и видовете транспорт и да гарантират достъпа до пазара за МСП от областта на транспорта;

3.

призовава Комисията да вземе предвид резолюцията на Парламента от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г. при изготвянето на инициативите в областта на автомобилния транспорт; подчертава, че пътният транспорт трябва да се разглежда в рамките на цялостен и дългосрочен подход в рамките на политиката на ЕС за интермодален и устойчив транспорт;

4.

призовава Комисията при изготвянето на пакета от мерки във връзка с инициативата за мобилност в областта на автомобилния транспорт да вземе предвид също така резолюцията на Парламента от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз;

5.

подчертава, че автомобилният транспорт е основен фактор, допринасящ за създаването на работни места и за растежа в ЕС и че състоянието на икономиката е тясно свързано с конкурентоспособността на сектора на автомобилния транспорт в ЕС; поради това призовава за проактивни политики, насочени към подкрепата и развитието на устойчив автомобилен сектор с лоялна конкуренция, особено за МСП, по-специално с оглед на бъдещите промени в цифровата, технологичната и екологичната сфера в този сектор, като същевременно се насърчава повишаването на уменията на работната сила;

6.

приканва европейския сектор на автомобилния транспорт да се възползва от възможностите, които предлага цифровизацията; призовава Комисията да разработи инфраструктура за комуникация както между отделните превозни средства, така и между тях и инфраструктурата, за да се подобрят пътната безопасност и ефикасността и за да се подготви бъдещето на пътната мобилност; подчертава необходимостта от разработване на трансфера на технологии за превозни средства, да се увеличи логистичната подкрепа за тях и да се изготвят съответните определения и правила в тази област; призовава Комисията да осигури подходяща нормативна уредба за свързаното и автоматизирано управление на МПС, както и за новите търговски модели, основани на споделяне;

7.

настоятелно призовава Комисията да повиши степента на хармонизация за превоза на пътници и превоза на стоки и по-специално за електронните системи за събиране на пътни такси в ЕС, тъй като настоящата липса на хармонизация води до допълнителни разходи за транспорта; във връзка с това насърчава използването на цифровите технологии (документи, за които не се използва хартиен носител и стандартизирани документи, интелигентен тахограф, електронна международна товарителница за автомобилен превоз (e-CMR) и др.), за да се гарантира пълноценното функциониране на вътрешния пазар;

Улесняване на трансграничната мобилност за автомобилния транспорт

8.

настоятелно призовава държавите членки да прилагат по-цялостно съответните правила на ЕС, а Комисията да наблюдава това прилагане по-отблизо, включително по отношение на трансграничното сътрудничество, тълкуването и правилното недискриминационно прилагане на действащото законодателство, както и да се предприемат действия по хармонизиране на националните законодателства; счита, че когато има основание, Комисията следва да започва процедура за установяване на нарушение срещу законите и мерките, нарушаващи правилата на пазара;

9.

настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат по-тясно с Организацията за контрола по пътищата в ЕС (Euro Contrôle Route) и Европейската мрежа на службите на пътната полиция (TISPOL), за да се подобри прилагането на законодателството в областта на автомобилния транспорт в Европа и да се изгради силен механизъм за осигуряване на еднакво и адекватно прилагане на действащите достижения на правото на ЕС, например чрез подпомагане на държавите членки при сертифицирането, стандартизацията, техническия експертен опит, събирането на данни, задачите във връзка с обучение и инспекции и чрез управление на платформи за обмен на информация между националните експерти и органи;

10.

призовава държавите членки да засилят проверките, по-специално по отношение на спазването на времето за управление и за почивка и на разпоредбите относно каботажа, и да използват ефективни, пропорционални и възпиращи санкции; настоятелно призовава Комисията да ускори задължителното използване на цифрови устройства на борда, като например интелигентните тахографи и използването на електронни товарителници (e-CMR), с цел подобряване на мониторинга на спазването на съответните правила на ЕС, като същевременно се намалят административните разходи;

11.

настоятелно призовава Комисията да продължи да хармонизира действащите правила за задължително оборудване за безопасност в леките и тежкотоварните превозни средства, като например предупредителни триъгълници, светлоотразителни жилетки, резервни крушки или дрегери;

12.

призовава Комисията да разгледа възможностите за намаляване на бюрократичните и финансовите тежести, произтичащи от различните национални законодателства, за да се улесни свободата на предоставяне на транспортни услуги в целия ЕС;

13.

подчертава, че една съгласувана, справедлива, прозрачна, недискриминираща и небюрократична система за пътните такси, прилагани в ЕС, която е пропорционална на ползването на пътищата и на външните разходи, генерирани от камиони, автобуси и автомобили (въз основа на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“), ще има положително въздействие в борбата с влошаването на състоянието на пътната инфраструктура, задръстванията и замърсяването; призовава Комисията да създаде уредба, която ще гарантира отсъствието на дискриминация и ще избегне разпокъсаност на схемите за таксуване на пътническите автомобили в целия ЕС;

14.

призовава Комисията да предложи преразглеждане на Директивата относно европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние, която следва да включва елемент на външните разходи, основаващ се на принципа „замърсителят плаща“, да бъде изцяло оперативно съвместима с цел да се допринесе за създаването на хармонизирани технически стандарти на ЕС за събиране на такси за изминато разстояние, да се основава на прозрачност, по-добро разработване и интегриране на различното оборудване за интелигентни транспортни системи (ИТС), инсталирано в превозните средства, както и по-висока степен на изясняване на законодателството с цел по-добре да се дефинират и защитават правата на доставчиците на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и техните задължения да станат по-малко обременяващи;

15.

счита, че държавите членки по периферията и държавите, които не разполагат с реална алтернатива на автомобилния транспорт, се сблъскат с повече трудности по пътя към сърцевината на вътрешния пазар на ЕС; призовава Комисията да включи в своите инициативи в областта на автомобилния транспорт механизъм за облекчаване на таксите за дейности в областта на автомобилния транспорт от периферията;

16.

подчертава, че наетите превозни средства обикновено са най-новите и най-малко замърсяващите на пазара, като допринасят за ефикасността на сектора на автомобилния транспорт; поради това призовава Комисията да преразгледа действащите в момента правила за автомобили под наем, които понастоящем дават възможност на държавите членки да забраняват употребата на такива превозни средства за международни превози;

17.

изразява загриженост относно липсата на правоприлагане от страна на националните органи във връзка с измама, свързана с тахографите и каботажните превози, и поради това призовава Комисията да се предприеме мерки във връзка с тези проблеми, наред с другото чрез използването на новите технологии, опростяване и изясняване на разпоредбите за каботажни превози и по-добър обмен на информация между публичните органи с цел по-добро прилагане на правилата в целия ЕС и по-добро наблюдение на каботажните превози;

18.

счита, че законодателните изисквания следва да бъдат пропорционални на естеството на стопанската дейност и мащабите на предприятието; въпреки това изразява загриженост по въпроса дали продължават да съществуват основания за изключване на леките търговски превозни средства от прилагането на някои европейски разпоредби, като се има предвид все по-широкото използване на леки търговски превозни средства в международния превоз на стоки, и приканва Комисията да представи диагностичен доклад за последващото въздействие върху икономиката, околната среда и безопасността от това засилено използване;

19.

подчертава, че трансграничната мобилност по пътищата по отношение на съседните държави, които са в процес на присъединяване, следва да бъде улеснена чрез по-добро хармонизиране на стандартите за пътната инфраструктура, сигнализацията и електронните системи, като по този начин се гарантира отстраняването на проблемните зони, особено в рамките на основната мрежа на TEN-T;

Подобряване на социалните условия и на правилата за безопасност

20.

подчертава, че свободата на предоставяне на транспортни услуги в целия ЕС следва да не бъде оправдание за нарушаването на основни права на работниците или да отслабва действащото законодателство по отношение на условията на труд, като например периоди на почивка, ритъм на работа, периоди далеч от основната база, достъп до умения, обучение за допълнителна квалификация и професионално развитие, здравословни и безопасни условия на труд, грижи и социално подпомагане, както и минимални ставки на заплащане;

21.

счита, че е от първостепенно значение да се припомнят на Комисията поетите от самата нея ангажименти в рамките на предложението за европейски стълб на социалните права, по-специално по отношение на:

сигурна и гъвкава заетост, принцип 5г: „Трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, следва да се предотвратяват, включително чрез забрана на злоупотребата с нетипични договори. Изпитателният срок следва да бъде с разумна продължителност.“

справедливо възнаграждение, принцип 6а: „Работниците имат право на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот“;

припомня, че всяка инициатива, предприета от Комисията по отношение на автомобилния транспорт, трябва да не противоречи на този принцип и да не застрашава правата на работниците в сектора;

22.

изразява загриженост относно проблемни от социална гледна точка стопански практики, които също така представляват риск от гледна точка на сигурността по пътищата, свързани главно с правилата относно каботажа и с т.нар. „дружества — пощенски кутии“ (по-специално въпроси, свързани с привидната самостоятелна заетост и практики на умишлена злоупотреба или заобикаляне на действащото европейско и национално законодателство, което дава възможност за възникването на нелоялна конкуренция чрез незаконно намаляване на разходите за труд и на оперативните разходи и води до нарушаване на правата на работниците, което е последица от липсата на яснота на европейските разпоредби и различните тълкувания и практики за правоприлагане на национално равнище);

23.

призовава Комисията да извърши преглед на изискванията по отношение на правото на установяване с цел премахване на „дружествата — пощенски кутии“ в сектора на автомобилния транспорт;

24.

призовава Комисията и държавите членки спешно да разгледат въпросите, свързани с умората на водачите, включително да се гарантира, че всички инвестиции в пътната инфраструктура включват подобряване на съоръженията за водачите на МПС, особено за водачите, пътуващи на дълги разстояния, и че законодателството относно почивките се спазва изцяло;

25.

призовава Комисията да изясни правилата относно каботажа и правилата за достъп до професия в сектора на автомобилния транспорт и да подобри тяхното изпълнение с цел ефективна борба срещу измамите и злоупотребите;

26.

отхвърля всякаква по-нататъшна либерализация на каботажа, по-специално неограничени каботажни превози в рамките на определен брой дни;

27.

призовава Комисията да изясни прилагането на разпоредбите на Директивата относно командироването на работници в сектора на автомобилния транспорт и да се подобри тяхното прилагане и изпълнение;

28.

подчертава, че Европа е изправена пред недостиг на професионални водачи на МПС в резултат от увеличаване на търсенето на транспортни услуги, бързото развитие на международната търговия и демографско положение; поради това призовава Комисията да улесни достъпа на младите мъже и жени до тази професия и да предприеме мерки за решаване на проблема с лошите условия на труд за водачите, както и липсата на качествена крайпътна инфраструктура;

29.

подчертава, че различаващите се национални законодателства относно социалните условия и правата в сектора на автомобилния транспорт в Съюза водят до значителни и непропорционални административни пречки за операторите, особено МСП, увеличават сложността на нормативната уредба и подкопават изграждането на вътрешния пазар в сектора на автомобилния транспорт в Съюза и създават пречки пред свободното движение на услуги и стоки;

30.

призовава Комисията да изготви предложения за предстоящите инициативи в областта на автомобилния транспорт, позволяващи по-ефективно разграничаване между свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване, с цел да се гарантира, че търговските дейности в държава членка, в която едно дружество не е установено, са с временен характер, както и че служителите попадат в обхвата на законодателството на държавата, в която е обичайното им работно място или в която извършват по-голямата част от професионалната си дейност;

31.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка с качеството на работата в сектора на автомобилния транспорт, що се отнася по-специално до обучението, сертифицирането, условията на труд и професионалното развитие, за да се създават качествени работни места, да се развиват необходимите умения и да се укрепва конкурентоспособността на операторите от сектора на автомобилния транспорт в ЕС с цел секторът да стане по-привлекателен за младите хора, като същевременно се съсредоточат върху осигуряването на необходимото равновесие между професионален и личен живот за водачите;

32.

призовава Комисията да преразгледа Директива 92/106/ЕИО относно комбинирания транспорт с цел увеличаване на мултимодалния транспорт и премахване на нелоялните практики и гарантиране на спазването на социалното законодателство, приложимо за комбинирания транспорт;

33.

призовава Комисията да извърши оценка на създаването на „електронно и интегрирано досие на оператора“ за всички оператори, извършващи дейност въз основа на лиценз на Общността, с цел да се събират на едно място всички съответни данни за превозвача, превозното средство и водача, събирани по време на пътни проверки;

34.

подчертава, че системата от съоръжения за почивка в ЕС е недостатъчна и не отговаря на потребностите; поради това призовава държавите членки, след консултации с Комисията, да създадат план за строителство/предоставяне на капацитет и лесни за ползване, сигурни и безопасни места за почивка с достатъчен брой паркоместа, санитарни съоръжения и транзитни хотели, особено в стратегическите точки/центрове, където е налице интензивна транспортна дейност;

35.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия по актуалните въпроси относно непрактичността, свързани с времето на управление и периодите на почивка, т.е. ситуациите, при които водачите са принудени да си почиват за няколко часа, въпреки че са само на няколко километра от основната си база или място на пребиваване, които са често срещани; призовава Комисията да вземе това предвид при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт;

36.

призовава Комисията и държавите членки да приемат обща за ЕС цел за намаляване на тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия;

37.

призовава Комисията да проведе научно изследване, обхващащо целия ЕС, относно последиците от умората на водачите на градски и междуградски автобуси и на водачите, извършващи превози на товари с микробуси и камиони;

38.

призовава Комисията незабавно да започне преразглеждане на Регламент (ЕО) № 661/2009 относно общата безопасност и да вземе предвид ролята на новите технологии и стандарти, включително поне записващи устройства за извънредни ситуации, стандарти за пряка видимост, интелигентни системи за регулиране скоростта и следене на налягането в гумите;

39.

подчертава необходимостта от подобряване на безопасността по пътищата на ЕС и от постигане на целта за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи и на тежко ранените до 2020 г.; подкрепя оценката на въздействието, използвана от Комисията при преразглеждането на законодателната уредба относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури;

Насърчаване на автомобилен транспорт с ниски емисии

40.

заявява, че е налице необходимост от подобряване на ефективното използване на ресурсите в автомобилния транспорт и на ролята на сектора в една модерна синхромодална транспортна мрежа с цел по-ефективно използване на съществуващия капацитет, подобряване на процента на заетите места в превозните средства, насърчаване на използването на по-малки и по-леки автомобили, споделено и съвместно ползване на пътнически автомобили, както и преминаване от четириколесни към двуколесни превозни средства; счита, че цифровизацията е основен елемент за постигането на целта за подобряване на ефективното използване на ресурсите;

41.

подчертава, че с оглед на изпълнението на целите на Споразумението от Париж от 2015 г. (COP21) относно изменението на климата декарбонизацията на транспортния сектор и подобряването на качеството на въздуха следва да бъдат постигнати чрез насърчаване на електромобилността, горивните клетки и други модерни системи за задвижване, по-специално тези, при които Европа има голямо технологично предимство;

42.

призовава Комисията да представи амбициозни предложения за стандарти за емисиите на CO2 от камионите и автобусите, за да се намалят емисиите на парникови газове от сектора на автомобилния транспорт; призовава Комисията допълнително да проучи възможностите за ускоряване на прехода към транспорт с ниски емисии чрез въвеждане на стимули за преоборудване;

43.

призовава за предприемането на конкретни мерки, за да гарантира прилагането на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ в автомобилния транспорт, включително насоки и най-добри практики, и да се гарантират еднакви условия на конкуренция във всички региони на ЕС;

44.

подчертава, че преразглеждането на Директивата за европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние може да допринесе за насърчаването на по-малко замърсяващи превозни средства и на споделянето на превозни средства;

45.

подчертава голямото значение на изграждането на подходяща инфраструктура за използването на алтернативни горива в автомобилния транспорт и поради това призовава Комисията и държавите членки да създадат модели за стимули за завършване на мрежата за доставка на алтернативни горива;

46.

призовава за осигуряването на ефективни рамки на националните политики за стимулиране на по-широкото навлизане на превозни средства, които използват алтернативни горива (например електричество, хибриди, водород, сгъстен природен газ), и призовава за бързото разгръщане на необходимата инфраструктура за зареждане с гориво/презареждане на батериите;

47.

признава, че превозните средства и инфраструктурата за автомобилен транспорт, които са новаторски и генерират ниски емисии, ще спомогнат за улесняването на пътните възли и на връзките между автомобилните пътища, железопътните линии и пристанищата, като по този начин се насърчава общото преминаване към по-екологосъобразни видове транспорт за лица, пътници и товари;

48.

смята, че споделеното и съвместното ползване на автомобили представляват важен ресурс за устойчиво развитие на свързаността, inter alia, в най-отдалечените, планинските и селските региони; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да улесняват възникването на бизнес модели за съвместно ползване в тази област;

49.

призовава Комисията да проучи въвеждането в няколко държави членки на зони с ниски емисии и да разгледа възможността за установяване на общи критерии/правила за въвеждането/функционирането на тези зони;

50.

отбелязва, че интелигентните транспортни системи (ИТС), като например съвместните интелигенти транспортни системи (C-ITS), и иновациите, като например т.нар. „електрически магистрали“ (за електрифицирани камиони, използващи технологията на тролейбусите) и групирането на различни превозни средства, биха могли да играят важна роля за повишаване на ефективността, безопасността и екологичните показатели на транспортната система; поради това призовава Комисията да насърчава разработването и използването на ИТС и да насърчава иновациите;

51.

отбелязва, че делът на празните курсове остава висок при дейностите в автомобилния транспорт, което оказва отрицателно въздействие върху околната среда; припомня, че през 2012 г. почти една четвърт (23,2 %) от общия брой километри на превозно средство при тежкотоварните превозни средства в ЕС са включвали празно превозно средство и че високото ниво на празни курсове се дължи настоящите ограничения за каботажните превози, които налагат ограничения на превозвачите относно допълнителното увеличаване на товара и оттам тяхната екологична ефективност; поради това подчертава положителното въздействие от отварянето на пазара върху екологичната ефективност на автомобилния транспорт;

52.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки, с оглед намаляване на въглеродните емисии от сектора на автомобилния транспорт, да ускорят прехода от традиционните пътни превозни средства, използващи изкопаеми горива, към устойчиви електрически превозни средства, като например такива, които използват водородни горивни клетки;

53.

насърчава Комисията да актуализира своето ръководство за външните разходи от транспорта, което да включва нови данни относно емисиите в реални условия на движение, както и икономическите и социалните вреди в резултат от изменението на климата;

54.

подчертава факта, че целите, определени за осъществяването на прехода към алтернативни и възобновяеми източници на енергия за автомобилния транспорт, следва да бъдат постигнати чрез използването на енергиен микс и на вече съществуващите методи за енергоспестяване; посочва, че този преход се нуждае от съответните стимули и че целите за намаляване следва да бъдат формулирани по неутрален по отношение на технологията начин;

55.

отбелязва, че алтернативните горива, включително (но не само) сгъстен природен газ, втечнен природен газ и биогорива от второ поколение, могат да бъдат използвани за улесняване на прехода;

o

o o

56.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 42.

(2)  ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 35.

(3)  ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стp. 51.

(5)  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стp. 72.

(6)  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стp. 88.

(7)  ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 1.

(8)  Приети текстове: P8_TA(2015)0310.

(9)  Приети текстове, P8_TA(2017)0009.

(10)  Приети текстове, P8_TA(2016)0455.

(11)  ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9.

(12)  Приети текстове, P8_TA(2016)0346.

(13)  Източник: Транспортът в ЕС в числа за 2016 г., по данни на Евростат.

(14)  Източник: Транспортът в ЕС в числа за 2016 г., по данни на Евростат.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/131


P8_TA(2017)0229

Бежанският лагер в Дадааб

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно бежанския лагер в Дадааб (2017/2687(RSP))

(2018/C 307/20)

Европейският парламент,

като взе предвид декларацията от Найроби на Междуправителствения орган за развитие (IGAD) за региона на Източна Африка от 25 март 2017 г. относно намирането на трайни решения за бежанците от Сомалия и повторната интеграция на завърналите се лица в Сомалия,

като взе предвид декларацията на ООН от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета на 19 септември 2016 г.,

като взе предвид съвместното комюнике на Тристранната комисия на министрите за доброволно репатриране на сомалийските бежанци, живеещи в Кения, от 25 юни 2016 г.,

като взе предвид резултатите от срещата на върха на ЕС по въпросите на миграцията във Валета от 11—12 ноември 2015 г.,

като взе предвид декларацията на министерската конференция по процеса от Хартум (инициатива за миграционния маршрут ЕС — Африкански рог), направена в Рим на 28 ноември 2014 г.,

като взе предвид Тристранното споразумение за доброволно репатриране, подписано на 10 ноември 2013 г. между правителствата на Кения и Сомалия и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН),

като взе предвид решението на Върховния съд на Кения от 9 февруари 2017 г., с което се отхвърля закриването на бежанския лагер в Дадааб,

като взе предвид решението на правителството на Кения да обжалва решението на Върховния съд от 9 февруари 2017 г.,

като взе предвид изявлението на говорителите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество и развитие Невен Мимица, и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи Христос Стилианидис, относно решението на правителството на Кения от 20 май 2016 г. да закрие бежанските лагери в Дадааб,

като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка,

като взе предвид Глобалния пакт на ООН за споделяне на отговорност за бежанците,

като взе предвид Националната индикативна програма на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) за Сомалия и Източна Африка,

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че в региона на Африканския рог, с почти 250 милиона жители и бързо нарастващо население, се намира най-големият брой вътрешно разселени лица и бежанци в Африка и в света; като има предвид, че регионът е изправен пред предизвикателствата на незаконната миграция, принудителното разселване, трафика на хора, контрабандата на хора, тероризма и насилствените конфликти;

Б.

като има предвид, че предизвикателствата са породени от многобройни фактори, които варират в зависимост от местния контекст, но обикновено се коренят в липсата на добро управление и социално-икономически възможности, крайната бедност, нестабилността и изменението на климата;

В.

като има предвид, че бежанският комплекс Дадааб беше създаден през 1991 г. като временно решение за лица, търсещи убежище и бягащи от преследване, насилие и нестабилност в региона на Източна Африка, и най-вече за лица, бягащи от гражданската война в Сомалия; като има предвид, че комплексът понастоящем се състои от пет различни лагера с различни народности и заема площ от 50 квадратни километра, и че лагерите Хагадера, Дагахалей и Ифо са най-старите и най-гъсто населените;

Г.

като има предвид, че макар Дадааб да беше предназначен да приюти около 90 000 души, по оценки на ООН в комплекса понастоящем се намират приблизително 260 000 души, от които 95 % са с произход от Сомалия и 60 % са на възраст под 18 години; като има предвид, че през май 2016 г. Кения разпусна своята служба по въпросите на бежанците, отговаряща за регистрацията, което означава, че десетки хиляди лица не са били регистрирани и че всъщност тези числа биха могли да се увеличат още;

Д.

като има предвид, че бежанците в лагера са изложени на риск от насилие, като особено уязвими са жените и децата;

Е.

като има предвид, че в продължение на над две десетилетия Сомалия е засегната от сериозна нестабилност и отсъствие на държавни структури, въздействието от което се усложнява от повтарящите се природни бедствия, свързани с изменението на климата; като има предвид, че тези проблеми поставят под въпрос устойчивостта и капацитета на най-уязвимите общности на Сомалия да се справят и са се превърнали във важни фактори за разселване на територията на Сомалия и към съседните държави;

Ж.

като има предвид, че три десетилетия по-късно положението на сомалийските бежанци е сред най-продължителните проблеми в света, като в изгнание се ражда трето поколение бежанци; като има предвид, че близо един милион сомалийци са разселени в региона и още 1,1 милион души са разселени в самата Сомалия;

З.

като има предвид, че през последните 15 години Сомалия е сред първите пет държави, от които идват най-много бежанци в световен мащаб, като понастоящем са регистрирани над 1,1 милиона бежанци, от които повече от 80 % се намират в региона на Африканския рог и Йемен; като има предвид, че сомалийската администрация нееднократно е изразявала желание да приеме своите граждани; като има предвид, че в Кения понастоящем се намират около 500 000 бежанци, като броят продължава да се увеличава поради нарастването на несигурността в региона, особено в Южен Судан;

И.

като има предвид, че положението със сигурността в Сомалия остава опасно и непредсказуемо и нападенията на Аш-Шабаб и други въоръжени и терористични групировки продължават; като има предвид, че на 6 април 2017 г. президентът Мохамед Абдулахи Мохамед (Фармаджо) обяви Сомалия за военна зона и предложи амнистия за членовете на ислямистката въоръжена групировка Аш-Шабаб, включително обучение, заетост и образование, ако предадат оръжието си в рамките на 60 дни;

Й.

като има предвид, че целият регион на Източна Африка изпитва сериозна суша и в части от Южен Судан е обявен глад, което излага на опасност близо един милион души; като има предвид, че е издадено предупреждение за предстоящ глад в Сомалия, която е изправена пред трети случай на глад за последните 25 години, като правителството съобщава, че 6,2 милиона души се нуждаят от спешна продоволствена помощ; като има предвид, че президентът на Кения Ухуру Кениата обяви сушата в страната за национално бедствие, като 2,7 милиона души са изправени пред остър глад; като има предвид, че се очаква положението вероятно да се влоши в Етиопия, Кения, Сомалия и Йемен, което би могло да доведе до широко разпространение на глада;

К.

като има предвид, че според Организацията на обединените нации сушата в Сомалия е предизвикала допълнително вътрешно разселване и над 683 000 души са били принудени да напуснат домовете си от ноември 2016 г. насам; като има предвид, че приблизително 250 000 души са загинали при последния глад през 2011 г.;

Л.

като има предвид, че на 6 май 2016 г. правителството на Кения обяви своето решение да затвори лагера Дадааб „в най-скоро време“, като посочи притеснения във връзка със сигурността и необходимостта да се сложи край на проточилото се положение с бежанците в региона; като има предвид обаче, че на 30 ноември 2016 г. правителството на Кения насрочи закриването на лагера Дадааб за май 2017 г.; като има предвид, че след срещата на върха на Междуправителствения орган за развитие (IGAD) от 25 март 2017 г. всички усилия са насочени към значението на намирането на регионално и устойчиво решение за сомалийските бежанци;

М.

като има предвид, че международната общност, включително ЕС, изрази разбиране относно загрижеността на правителството на Кения и причините за закриването на лагера, но също така подчерта, че връщанията в Сомалия трябва да се провеждат в съответствие с международни стандарти, че те трябва да са доброволни и информирани, завърналите се лица да имат достъп до обективна, неутрална и имаща отношение информация, че връщанията трябва да се извършват безопасно, при запазване на достойнството и по устойчив начин, и че завърналите се лица трябва да знаят какво ще се случи, ако решат да не направят този доброволен избор;

Н.

като има предвид, че на 9 февруари 2017 г. Върховният съд на Кения постанови в отговор на петиция от две организации по правата на човека в Кения — Националната комисия на Кения по правата на човека и „Kituo Cha Sheria“ — че разпореждането на кенийското правителство да се затвори бежанският лагер Дадааб е дискриминационно и е равнозначно на колективно наказание, както и че е прекомерно, произволно и непропорционално;

О.

като има предвид, че разискванията относно закриването на Дадааб поставиха в центъра на вниманието бавните темпове на изпълнение на Тристранното споразумение, подписано от ВКБООН и правителствата на Кения и Сомалия през 2013 г. и целящо осъществяването на доброволни връщания на сомалийци обратно в стабилни райони на Сомалия, въпрос, който беше открито критикуван от правителството на Кения и други заинтересовани страни;

П.

като има предвид, че откакто ВКБООН започна да подкрепя доброволните връщания на сомалийски бежанци през 2014 г., са се върнали приблизително 65 000 души, но целта за увеличаване на процента на устойчивите връщания ще зависи от положението в Сомалия;

Р.

като има предвид, че в края на август 2016 г. сомалийските органи в Джубаленд спряха репатриранията в регионалната столица Кисмайо, тъй като бяха изправени пред приток на бежанци; като има предвид, че според ВКБООН почти 70 % от завърналите се лица са деца;

С.

като има предвид, че закриването на Дадааб ще има отражения в други съседни държави, като например Етиопия, която понастоящем дава подслон на около 245 000 сомалийски бежанци, и това може да породи нов приток на бежанци; като има предвид, че това положение показва взаимосвързания характер на въпросите относно бежанците, граничния контрол и стабилността, и подчертава необходимостта от засилено регионално сътрудничество за решаването им, и още повече в светлината на решението за закриване на Дадааб;

Т.

като има предвид, че за много бежанци, особено за тези от селските райони, перспективата за връщане зависи от способността им да си възвърнат земята в държава, където системата на поземлените права е слаба и отнемането на земя е нещо обичайно;

У.

като има предвид, че приемащата общност на региона на Дадааб прояви голяма хуманност, щедрост и толерантност предвид присъствието на лагера, но е изправена пред огромни икономически и свързани с развитието и околната среда предизвикателства;

Ф.

като има предвид, че донорите трябваше да насочат вниманието си към други конфликти и да намалят изразходваните средства предвид продължителния характер на ситуацията в Дадааб, което означава, че бежанците в лагера са изправени пред предизвикателства;

Х.

като има предвид, че по-специално изменението на климата има разрушително въздействие върху номадския начин на живот на пастирите, от който зависи поминъкът на голям брой хора в региона, които също са изправени пред нарастващи заплахи, предизвикани от сушата, болестите, войните и намаляващия брой на добитъка, наред с други проблеми;

Ц.

като има предвид, че ЕС отпусна 286 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР) за периода 2014 — 2020 г., с поставяне на акцент върху изпълнението на „Пакта“ и особено на изграждането на държавността и укрепването на мира, продоволствената сигурност, устойчивостта и образованието; като има предвид, че на срещата на върха във Валета на 12 ноември 2015 г. беше създаден Извънредният доверителен фонд на ЕС за Африка („Доверителният фонд на ЕС“) с цел да се преодолеят първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието; като има предвид, че ЕС отговаря на животоспасяващи основни потребности на бежанците, приютени в бежански лагери в Кения;

Ч.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за подкрепа на мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) чрез предоставяне на финансиране, за да се гарантира сигурността и да се намали заплахата, която представляват Аш-Шабаб и други въоръжени опозиционни групировки; като има предвид, че на 23 март 2017 г. Комисията на Африканския съюз свика консултация на високо равнище, в присъствието на ЕС и ООН, относно бъдещето на AMISOM и подкрепата за институциите в сектора на сигурността и реформите в Сомалия; като има предвид, че на 11 май 2017 г. по време на Лондонската конференция относно Сомалия ЕС обяви нова помощ за Сомалия в размер на 200 милиона евро;

Ш.

като има предвид, че след указа на президента на САЩ Тръмп от 27 януари 2017 г. близо 3 000 бежанци, които трябваше да бъдат презаселени от Кения в САЩ, през 2017 г. по-голямата част от тях от Дадааб и повечето преминали строга проверка от служители на САЩ и ООН, са изправени пред несигурно бъдеще, след като са чакали 10 години презаселването им да бъде одобрено;

Щ.

като има предвид, че усилията на ЕС за презаселване следва да бъдат увеличени, за да съответстват на усилията на държави извън ЕС, като например Австралия или Канада, с цел да се отговори на това, което ВКБООН счита за необходимо за гарантиране на справедливо разпределение на бежанците в световен мащаб;

AA.

като има предвид, че в Глобалния план за действие от Найроби, приет по време на срещата на високо равнище на IGAD от 25 март 2017 г., като причини за разселването на хора в региона са посочени най-вече сушата и въоръжените конфликти;

АБ.

като има предвид, че след провеждането на мисия на ЕС за оценка на изборите в Кения беше препоръчана мисия на ЕС за наблюдение на общите избори в Кения през август 2017 г. като полезна и ефективна мярка;

1.

поздравява Кения и региона на Дадааб за ролята им в приемането на безпрецедентен брой бежанци в продължение на толкова дълъг период от време; при все това подчертава факта, че настоящото положение в региона е неустойчиво и изисква ефективен, координиран отговор от страна на правителствата от региона и от международната общност като цяло, включително ЕС, за да се постигне устойчиво решение на въпроса за сомалийските бежанци, наред с усилия за повишаване на сигурността и дългосрочно социално и икономическо развитие в региона;

2.

отбелязва декларацията на IGAD от Найроби за намиране на трайни решения за сомалийските бежанци и за реинтеграция на завърналите се лица в Сомалия; приветства ангажимента за постигане на цялостен регионален подход, като същевременно се запазва защитата и се насърчава разчитането на собствени усилия в държавите, предоставящи убежище, което следва да се осъществи с подкрепата на международната общност и при международно споделяне на отговорността, както е посочено във Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците (CRRF) от декларацията от Ню Йорк;

3.

изразява съжаление относно много слабата роля, която играят държавите — членки на ЕС в усилията за презаселване на бежанци от Дадааб, и призовава ЕС да изпълни своята отговорност за гарантиране на справедливо разпределяне на тежестта;

4.

посочва, че докато в региона като цяло продължава нестабилността, и при подновен риск от глад, бежанците няма да могат да се завърнат по домовете си; поради това призовава ЕС да запази като основна задача развитието в дългосрочен план и да удвои усилията си да се ангажира и да играе ролята на посредник в региона, за да се разрешат лежащите в основата политически, икономически, екологически проблеми и проблеми със сигурността, които са първопричините за крайната бедност, престъпността, радикализацията и тероризма и в крайна сметка са отговорни за положението на бежанците;

5.

подчертава факта, че в крайна сметка ще е необходим регионален отговор за предоставяне на непрекъсната защита за 260 000 сомалийски бежанци; припомня, че устойчивата реинтеграция на завърналите се лица изисква цялостен подход, основан на общността, с цел да се подобри капацитетът за приемане и да се постигне по-добър достъп до услуги за завърналите се лица, вътрешно разселените лица и местните общности в Сомалия;

6.

приветства приемането на Глобалния и регионален план за действие от Найроби, в който се предвижда постепенно закриване на лагерите, за да се даде възможност на бежанците да имат достъп до заетост и услуги в приемащата държава и да се движат свободно; при все това изразява съжаление за липсата на конкретни действия относно Дадааб; подкрепя създаването на регионален фонд за донори;

7.

счита, че като се има предвид настоящото положение с продължаващите проблеми със сигурността в Сомалия и високия риск от глад, при какъвто и да е сценарий връщанията следва винаги да бъдат доброволни; призовава за по-голямо споделяне на отговорностите по отношение на приема на бежанци и създаването на допълнителни пътища за подпомагане достъпа на бежанците до трети държави, включително ЕС;

8.

отново заявява своята подкрепа за целите на Доверителния фонд на ЕС за Африка за преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в региона на Източна Африка; настоява държавите членки да спазват ангажиментите си към Фонда; призовава обаче Комисията да положи повече усилия за консултации с участници в региона, включително местното население, регионалното управление и НПО, с цел съсредоточаване на вниманието върху идентифицираните проблеми и потребности на местно равнище и стимулиране на подходяща среда и увеличаване на капацитета за връщане на бежанците в държавите им на произход; подчертава факта, че в Дадааб са създадени около 10 000 работни места, които са свързани главно с хуманитарни дейности;

9.

подчертава значението на ориентиран към хората и общността подход, така че със средствата на Доверителния фонд на ЕС да се подпомагат връщанията от Дадааб и да се установят мерки за развитие и устойчивост в региона; изразява твърдо убеждение, че Доверителният фонд на ЕС следва да се съсредоточи не само върху икономическото развитие, но и върху местни проекти в региона, насочени по-специално към подобряване на качеството, равнопоставеността и всеобщия достъп до основни услуги и обучение за развитие на местни компетенции, както и да се отговори на потребностите на уязвимите общности, включително на малцинствата;

10.

счита, че Доверителният фонд на ЕС следва да постави по-голям акцент върху укрепване на устойчивото развитие в региона чрез засилване на икономическите възможности и възможностите за заетост и чрез засилване на устойчивостта; призовава тези средства да се използват за насърчаване на устойчивото развитие и за по-нататъшно разширяване на използването на слънчевата енергия като източник на енергия, например за изпомпване на прясна вода, което се оказа успешен проект в някои части на лагера Дадааб;

11.

посочва, че жените и децата съставляват над 60 % от общия брой на населението на бежанския лагер и са считани за най-уязвимите и маргинализирани групи в лагера; призовава правителството на Кения, регионалните институции, международните хуманитарни организации и международната общност, включително ЕС, да възприемат специфичен подход за мерки за помощ, които да обръщат внимание на факторите, влияещи върху уязвимостта на жените и децата в лагера, например преследването, основано на пола, насилието срещу жени, сексуалното насилие и експлоатация, крайната бедност и социалното изключване;

12.

поздравява сомалийските органи за напредъка, постигнат през последните месеци, включително при организирането на изборите; подчертава обаче факта, че сигурността и социално-икономическите условия в много части на Сомалия продължават да бъдат изключително трудни за широкомащабни връщания; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да работят заедно със сомалийските органи, за да ускорят усилията за постигане на стабилност в страната преди провеждането на широкомащабни репатрирания;

13.

призовава ЕС и международните партньори да изпълнят поетите ангажименти за Сомалия, по-специално чрез полагане на усилия за продоволствена сигурност, за да се избегне заплахата от глад, да укрепят сигурността и помирението на спорещите общности, да подобрят управлението на публичните финанси и да съдействат за приключване на преразглеждането на конституцията, с цел постигане на дългосрочна стабилност;

14.

призовава ЕС да гарантира, че в рамките на програмите за преместване в региона се полагат особени грижи уязвимите групи хора да се преместват в безопасни райони по отговорен начин и правата на бежанците да бъдат зачитани; призовава ЕС и международните партньори да помогнат за изграждането на инфраструктури в страната, така че завръщащите се бежанци да могат да се интегрират повторно безопасно и постоянно в сомалийското общество, без заплахи от терористични елементи като Аш-Шабаб;

15.

подчертава необходимостта от по-добро управление на границите между Сомалия и съседните ѝ държави, които се считат за поле на действие на мрежи, участващи в трафика и контрабандата на хора, оръжия, наркотици и други забранени стоки, и по такъв начин предоставят финансиране за престъпни и терористични дейности; очаква мисията на ЕС за обучение в Сомалия да работи в тясно сътрудничество с AMISOM и сомалийските органи с цел споделяне на най-добри практики за подобряване на управлението на границите, за да се залавят трафикантите и контрабандистите;

16.

признава, че не може да има развитие без подобряване на сигурността в региона; при все това подчертава настоятелно факта, че средствата от ЕФР и ОПР трябва да се насочват към икономическото, човешкото и социалното развитие в региона със специален акцент върху предизвикателствата пред развитието, установени в решението за Доверителния фонд; припомня, че средствата от ЕФР и ОПР следва да се използват изключително за цели за развитие, които разглеждат първопричините за миграцията;

17.

изтъква необходимостта да се повиши устойчивостта и да се стимулира развитието на засегнатите приемни общности в региона на Дадааб в Кения, като се обръща внимание на това поминъкът да не е отрицателно повлиян от постепенното намаляване на лагера и обществените услуги, предоставяни в града, както и на икономическия шок, който това може да причини на населението; подчертава факта, че настаненото в Дадааб население е оказало голям екологически натиск върху региона, засягайки достъпа на местното население до природни ресурси; подчертава факта, че този въпрос следва да бъде решен съвместно с правителството на Кения и чрез Националната индикативна програма на ЕС за Кения; очаква правителството на Кения и ЕС да признаят специфичните потребности на този нестабилен регион;

18.

изразява съжаление относно решението на правителството на САЩ да намали своята вноска за агенциите на ООН с 640 милиона щатски долара; изразява загриженост относно прякото отражение, което това решение ще има върху региона; изтъква, че доброволните вноски на ЕС към фондовете и агенциите на ООН, които възлизат на половината от общия им бюджет, са от ключово значение за поддържането на мира и сигурността в света;

19.

подчертава, че недостигът в бюджета на агенции на ООН като ВКБООН, които осигуряват защита, подслон и хуманитарна помощ при трудни и сложни обстоятелства, само ще допринесе за повишаване на свързаните със сигурността предизвикателства в региона;

20.

отбелязва с голяма загриженост сериозните последици от изменението на климата върху региона, които ясно напомнят на ЕС, неговите държави членки и международната общност като цяло необходимостта от изпълняване на условията на Парижкото споразумение, като същевременно отбелязва прякото отражение на подобни действия върху войната и глада в региона;

21.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Кения, на губернатора на региона Гариса, на председателя на парламента на Кения, на правителството на Сомалия, на председателя на парламента на Сомалия, на Междуправителствения орган за развитие (IGAD), на правителствата на държавите — членки на IGAD, на генералния секретар на ООН и на върховния комисар на ООН за бежанците.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/137


P8_TA(2017)0230

Задействане на преместването

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно задействането на преместването (2017/2685(RSP))

(2018/C 307/21)

Европейският парламент,

като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и на Гърция (1),

като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (2),

като взе предвид Решение (ЕС) 2016/1754 на Съвета от 29 септември 2016 г. за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (3),

като взе предвид своята позиция от 9 септември 2015 г. относно предложението за решение на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (4),

като взе предвид своята позиция от 17 септември 2015 г. относно предложението за решение на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия, Гърция и Унгария (5),

като взе предвид своята позиция от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 година за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (6),

като взе предвид единадесетте доклада на Комисията относно преместването и презаселването,

като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията от 16 май 2017 г. относно задействането на преместването,

като взе предвид проучването, направено за парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, озаглавено „Implementation of the 2015 Council Decisions establishing provisional measures in the area of international protection for the benefit of Italy and of Greece“ („Изпълнение на решенията на Съвета от 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция“), публикувано през март 2017 г.,

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че следвайки процедурата за консултации, предвидена в член 78, параграф 3 от ДФЕС, Парламентът прие своята позиция в подкрепа на решенията за преместване с голямо мнозинство;

Б.

като има предвид, че решенията за преместване са били приети като спешна мярка за солидарност поради отсъствието на европейска система за убежище, основана на споделяне на отговорността, каквато все още липсва;

В.

като има предвид, че държавите членки са поели ангажимент за преместване на 160 000 търсещи убежище лица от Италия и Гърция; като има предвид, че по силата на Решение (ЕС) 2016/1754 на Съвета, 54 000 от тези места може да се използват за приемане на сирийски бежанци от Турция;

Г.

като има предвид, че Обединеното кралство избра да не участва в този механизъм, докато Ирландия реши да участва; като има предвид, че Дания реши да не участва на доброволен принцип, докато три асоциирани държави избраха да участват;

Д.

като има предвид, че към 27 април 2017 г. само 17 903 търсещи убежище лица са били преместени, от които 12 490 от Гърция и 5 413 от Италия; като има предвид, че това представлява едва 11 % от цялото поето задължение;

Е.

като има предвид, че броят на хората, отговарящи на условията за преместване, в Италия и Гърция в момента е под предвиденото в решенията на Съвета; като има предвид, че досега в Гърция са регистрирани 26 997 отговарящи на условията кандидати, докато държавите членки официално са поели ангажимент да осигурят 19 603 места за преместване; като има предвид, че досега в Италия са регистрирани 8 000 отговарящи на условията кандидати, докато държавите членки официално са поели ангажимент да осигурят 10 659 места за преместване; като има предвид, че поетите ангажименти обикновено са за значително по-голям брой лица от действително преместените лица;

Ж.

като има предвид, че всъщност само търсещите убежище лица, които преди 20 март 2016 г. вече са били в Гърция, се считат за отговарящи на условията за преместване; като има предвид, че решенията за преместване не предвиждат такива ограничаващи правото на преместване дати, и не са били изменяни с тази цел;

З.

като има предвид, че само търсещите убежище лица, принадлежащи към националност, за която средният процент на признаване е 75 % или повече според последните налични тримесечни данни на Евростат, отговарят на условията за преместване; като има предвид, че иракчаните вече не отговарят на условията за преместване, тъй като при тях средният процент на признаване е спаднал под 75 %; като има предвид, че Европейският парламент в своята позиция от 15 септември 2016 г. относно предложението на Комисията за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета настоява афганистанските граждани също да имат право на преместване; като има предвид, че през 2016 г. афганистанците бяха втората най-голяма група на търсещи убежище лица в Съюза; като има предвид, че 56,7 % от тях са получили убежище; като има предвид, че най-голям брой афганистанци пристигат в Гърция; като има предвид, че много от тях са непълнолетни без придружител;

И.

като има предвид, че в Гърция все още има 62 300 търсещи убежище лица и мигранти;

Й.

като има предвид, че през 2016 г. в Италия пристигнаха безпрецедентно голям брой търсещи убежище лица и мигранти — 181 436 (с 18 % повече в сравнение с 2015 г.), 14 % от които са непридружени ненавършили пълнолетие лица; като има предвид, че 20 700 еритрейци, отговарящи на условията за преместване, са пристигнали през 2016 г., но че досега Италия е регистрирала само около една четвърт от тях за преместване;

К.

като има предвид, че през 2016 г. ограниченият брой кандидати за убежище, преместени от Италия в други държави членки, е значително по-малък от броя на търсещите убежище лица, прехвърлени от държавите членки на Италия в съответствие с Регламента от Дъблин;

Л.

като има предвид, че в своя осми доклад относно преместването и презаселването Комисията поставя за цел, повторена в последващите доклади, всеки месец да се преместват 3 000 търсещи убежище лица от Гърция и 1 500 от Италия (считано от 1 април 2017 г.), за да се улесни и ускори преместването по ефективен и безпроблемен начин във времевата рамка, поставена с решенията на Съвета;

М.

като има предвид, че Европейският съвет, на своето заседание на 15 декември 2016 г., одобри съвместния план за действие за изпълнението на изявлението на ЕС и Турция, което включва целта относно преместването от Гърция; като има предвид, че Европейският съвет също повтори своя призив за по-нататъшно ускоряване на преместването, по-специално на непридружените ненавършили пълнолетие лица;

Н.

като има предвид, че предварителните условия и оперативната инфраструктура за задействане на преместването са изцяло налице;

О.

като има предвид, че въпреки постигнатия известен напредък само две държави членки — Финландия и Малта, са на път да изпълнят изцяло задълженията си по отношение на преместването; като има предвид, че повечето държави членки все още изостават значително; като има предвид, че четири държави членки осъществяват преместване на изключително ниско равнище; като има предвид, че две държави членки продължават да не участват;

П.

като има предвид, че единствено Финландия систематично поема непридружените ненавършили пълнолетие лица; като има предвид, че в Италия са необходими около 5 000 места за преместването им и че досега е било преместено само едно ненавършило пълнолетие лице; като има предвид, че в Гърция към 12 април 2017 г. са били необходими още 163 допълнителни места;

Р.

като има предвид, че някои държави членки прилагат силно ограничаващи и дискриминационни преференции, като например предоставят право на преместване само на самотни майки или изключват кандидати от определени националности, като например граждани на Еритрея, и прилагат много продължителни и подробни проверки за сигурност; като има предвид, че към 7 май 2017 г. на 961 души в Гърция е било отказано преместване от държави членки;

С.

като има предвид, че в Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета ясно се посочва, че мерките за преместване не освобождават държавите членки от пълното прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013 (от Дъблин), включително разпоредбите за събиране на семейства, специална защита на непридружените малолетни и непълнолетни лица, както и дискреционната клауза по хуманитарни причини;

1.

признава, че е постигнат известен напредък, но изразява разочарованието си във връзка с неизпълнените ангажименти от държавите членки по отношение на солидарността и споделянето на отговорността;

2.

приветства създаването от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището на автоматизирана система за отчитане на предпочитанията; призовава държавите членки да не подхождат произволно към исканията за преместване; настоятелно призовава държавите членки да основават отказите си само на конкретните основания, посочени в решенията на Съвета относно преместването;

3.

настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения съгласно решенията на Съвета и систематично да преместват търсещите убежище от Гърция и Италия, в т.ч. тези, които са пристигнали след 20 март 2016 г., докато не бъдат преместени всички отговарящи на условията лица по ефективен и безпроблемен начин във времевата рамка, установена с решенията на Съвета; призовава държавите членки да поемат ангажимент и да осъществяват прехвърлянето на стабилна месечна основа;

4.

призовава държавите членки да дадат приоритет на преместването на непридружените ненавършили пълнолетие лица и други уязвими лица;

5.

приветства заявяването от страна на Комисията в нейния десети доклад относно преместването и презаселването от 2 март 2017 г., че няма да се поколебае да използва своите правомощия съгласно Договорите, ако държавите членки не увеличат преместванията скоро; разбира, че това ще включва процедури за нарушение;

6.

настоява, че правните задължения на държавите членки не свършват след 26 септември 2017 г. и че след тази дата те пак ще трябва да преместват всички отговарящи на условията кандидати, които са пристигнали до тази дата;

7.

подчертава факта, че Съветът се е ангажирал с целта да бъдат преместени 160 000 души; отбелязва, че броят на лицата, които отговарят на условията за преместване, се различава от този брой; призовава Комисията да предложи удължаване на срока на мерките за преместване до приемането на преработения Регламент от Дъблин, в съответствие с критериите, посочени в нейното предложение от 4 май 2016 г. (COM(2016)0270);

8.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ L 239, 15.9.2015 г., стp. 146.

(2)  ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 80.

(3)  ОВ L 268, 1.10.2016 г., стр. 82.

(4)  Приети текстове, P8_TA(2015)0306.

(5)  Приети текстове, P8_TA(2015)0324.

(6)  Приети текстове, P8_TA(2016)0354.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/140


P8_TA(2017)0231

Прилагане на насоките на Съвета относно ЛГБТИ лицата, в частност във връзка с преследването на (считани за) хомосексуални мъже в Чечения, Русия

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно прилагането на насоките на Съвета относно ЛГБТИ лицата, в частност във връзка с преследването на (считани за) хомосексуални мъже в Чечения, Русия (2017/2688(RSP))

(2018/C 307/22)

Европейският парламент,

като взе предвид предходните си резолюции относно Русия,

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

като взе предвид Конституцията на Руската федерация, и по-специално глава 2 относно правата и свободите на човека и гражданина,

като взе предвид насоките на Съвета на ЕС от 24 юни 2013 г. за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица,

като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС относно равенството на ЛГБТИ лицата от 16 юни 2016 г.,

като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека и относно изтезанията и малтретирането,

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (1),

като взе предвид изявлението от 13 април 2017 г., направено от експерти на ООН по правата на човека, относно издевателствата и задържанията на гейове в Чечения,

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.,

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.) (2),

като взе предвид изявлението от 6 април 2017 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно нарушенията на човешките права на гейовете в Чечения,

като взе предвид местната декларация на ЕС от 19 април 2017 г. относно нарушенията на човешките права на гейовете в Чечения,

като взе предвид декларацията на ЕС от постоянния съвет на ОССЕ от 27 април 2017 г. относно продължаващите сведения за арести и убийства на гейове от чеченското правителство,

като взе предвид изявлението на говорителя на Държавния департамент на САЩ от 7 април 2017 г.,

като взе предвид изявлението от Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) от 13 април 2017 г.,

като взе предвид съвместната пресконференция на заместник-председателя на Европейската комисия и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и руския външен министър Сергей Лавров в Москва от 24 април 2017 г.,

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че на 1 април 2017 г. в руския независим вестник „Новая газета“ беше публикувана статия, в която се съобщаваше, че над стотина мъже, гейове или считани за гейове лица, са били отвлечени и задържани в автономна Република Чечения в Руската федерация, като част от координирана кампания, предполагаемо организирана от държавните органи и от силите за сигурност по пряка заповед на президента на Чечения Рамзан Кадиров;

Б.

като има предвид, че „Новая газета“ съобщава, че отвлечените мъже са били малтретирани, изтезавани и принуждавани да разкриват самоличността на други ЛГБТИ лица; като има предвид, че беше съобщено, че най-малко трима мъже са били убити, двама поради малтретиране по време на задържането и един убит от собственото си семейство в т.нар. „убийство на честта“;

В.

като има предвид, че първоначалните съобщения са били потвърдени отделно от организацията „Хюман райтс уоч“ (Human Rights Watch) и от Международната кризисна група, като и двете цитират източници на място, които потвърждават, че считани за гейове мъже са ставали мишена за арести от страна на полицията и силите за сигурност;

Г.

като има предвид, че се съобщава, че органите в Чечения са отхвърлили тези твърдения и са демонстрирали нежелание да ги разследват и преследват;

Д.

като има предвид, че жертвите често се въздържат от търсене на правосъдие, тъй като се страхуват от репресивни мерки от страна на местните органи; като има предвид, че гейовете и лесбийските или (считаните за) гейове или лесбийки лица са особено уязвими поради изявените прояви на хомофобия в обществото, и като има предвид, че те рискуват да станат жертва на убийства на честта от техни роднини;

Е.

като има предвид, че след години на заплахи и репресии и поради драматичното влошаване на положението с правата на човека в Северен Кавказ почти никакви независими журналисти или активисти за правата на човека не са в състояние да работят в региона; като има предвид, че се съобщава, че журналистите, работещи за вестник „Новая газета“, който даде гласност на нападенията, са получили смъртни заплахи за тази своя дейност; като има предвид, че чеченските органи отричат всички твърдения и изискват от журналистите да посочат имената на интервюираните жертви;

Ж.

като има предвид, че полицията в Санкт Петербург и Москва задържа ЛГБТИ активисти, опитващи се да повишат осведомеността за преследванията на гейове в Чечения и да поискат разследване на тези случаи;

З.

като има предвид, че Руската федерация е страна по няколко международни договора в областта на правата на човека и че в качеството си на член на Съвета на Европа е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека и поради това има задължението да гарантира безопасността на всички лица, които може да са изложени на риск, включително въз основа на тяхната сексуална ориентация; като има предвид, че Русия е задължена и разполага със средства за разследване на престъпления, извършени от чеченските органи; като има предвид, че хомосексуалността беше декриминализирана в Руската федерация през 1993 г.;

И.

като има предвид, че президентът Путин възложи на омбудсмана на Русия по правата на човека Татяна Москалкова да сформира работна група за разследване на обвиненията;

Й.

като има предвид, че ЛГБТИ лицата са защитени по силата на съществуващото международно право в областта на правата на човека и съгласно руското националното законодателство; като има предвид обаче, че често са необходими конкретни действия за гарантиране на пълното упражняване на човешките права от ЛГБТИ лицата, тъй като сексуалната ориентация и половата идентичност могат да водят до допълнителни рискове от дискриминация, тормоз и преследване в училищата, на работното място и в обществото като цяло, а също така и в рамките на семействата; като има предвид, че е задача и отговорност на полицейските и на съдебните и органи и на органите в общ план да водят борба срещу тези форми на дискриминация и да се противопоставят на отрицателните нагласи в обществото;

К.

като има предвид, че насоките на Съвета на ЕС относно ЛГБТИ лицата предписват проактивен подход от страна на делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки, що се отнася до утвърждаването на правата на ЛГБТИ лицата; като има предвид, че в тези насоки се посочва, че борбата с насилието срещу ЛГБТИ лицата и подкрепата за защитниците на човешките права на ЛГБТИ лицата са приоритетни области;

Л.

като има предвид, че на 7 март 2017 г. Русия прие законодателство за декриминализиране на домашното насилие, като преквалифицира деянието „побой в рамките на семейството“ от престъпно на административно нарушение, с по-слаби санкции за нарушителите; като има предвид, че Европейският парламент обсъди този проблем в своята месечна сесия в Страсбург на 13—16 март 2017 г.;

1.

изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията за произволно задържане и изтезаване на мъже, считани за хомосексуални, в Република Чечения в Руската федерация; призовава органите да прекратят тази кампания на преследване, да освободят незабавно всички, които са все още незаконно задържани, да гарантират правна и физическа закрила за жертвите, защитниците на правата на човека и журналистите, които са работили по случая, и да позволят на международните организации по правата на човека да проведат надеждни разследвания на предполагаемите престъпления;

2.

осъжда всички изявления на чеченските органи, които толерират и подбуждат към насилие срещу ЛГБТИ лицата, включително изявлението на говорителя на чеченското правителство, който отрече съществуването на хомосексуалистите в Чечения и дискредитира доклада като „лъжа и абсолютна дезинформация“; осъжда нежеланието на местните органи да разследват и преследват тежките нарушения, насочени конкретно срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация, и припомня на органите на властта, че правото на свобода на събрания, на сдружаване и на изразяване са всеобщи права, които се прилагат за всички; призовава за незабавното освобождаване на онези, които продължават да бъдат незаконно задържани; настоятелно призовава руските органи да гарантират правна и физическа защита за жертвите, както и за защитниците на правата на човека и за журналистите, които насочиха вниманието към този въпрос;

3.

отбелязва, че президентът Путин инструктира руското министерство на вътрешните работи и федералната прокуратура да разследват събитията в Чечения, и призовава Комисията, държавите членки и Съвета на Европа да предложат материална и консултантска подкрепа на руските власти в това разследване;

4.

призовава чеченските власти и органите на Руската федерация да спазват националното законодателство и международните ангажименти, да поддържат принципите на правовата държава и всеобщите стандарти в областта на правата на човека, да насърчават равенството и недопускането на дискриминация, включително за ЛГБТИ лицата, като подкрепят тези действия с мерки, като например кампании за повишаване на осведомеността и насърчаване на култура на толерантност и приобщаване, основаваща се на равенството и недопускането на дискриминация; призовава за незабавни мерки за закрила на уязвимите лица, които могат да станат жертва, както и за пълна реабилитация на всички жертви на изтезания;

5.

изразява съжаление относно широко разпространените нарушения на правата на човека в региона и относно климата на безнаказаност, който дава възможност за извършването на тези действия, и призовава за разработването на правни и други мерки за предотвратяване на подобни прояви на насилие, наблюдение и ефективно наказателно преследване на извършителите, в сътрудничество с гражданското общество; подчертава, че Русия и нейното правителство носят крайната отговорност за разследването на тези деяния, като изправят извършителите пред съда и защитават всички руски граждани от незаконно насилие;

6.

призовава за неотложно извършване на незабавни, независими, обективни и задълбочени разследвания на тези прояви на лишаване от свобода, изтезания и убийства, така че възложителите и извършителите на тези престъпления да бъдат изправени пред съда и да бъде сложен край на безнаказаността; ето защо приветства създаването на работна група под ръководството на омбудсмана на Русия по правата на човека, който разследва въпроса; призовава руските органи да възложат на главната прокуратура да предоставя действителна анонимност и други мерки за защита на жертвите и свидетелите на чеченските чистки срещу хомосексуалистите и техните семейства, така че те да могат да участват в разследването; призовава делегацията на ЕС и посолствата и консулствата на държавите членки в Русия да наблюдават активно хода на разследването и да полагат допълнителни усилия за ангажиране с жертвите, ЛГБТИ лицата, журналистите и защитниците на правата на човека, които понастоящем са в опасност;

7.

призовава Комисията да се ангажира с международните организации за защита на правата на човека и с гражданското общество в Русия, за да подпомага онези, които са избягали от Чечения, и да спомогне за изобличаването на тази кампания на насилие и издевателства; освен това призовава държавите членки да улеснят процедурите за искане за убежище за тези жертви, журналисти и защитници на правата на човека в съответствие с европейското и националното право;

8.

приветства и признава усилията, полагани от множество ръководители на делегации на ЕС и техните служители, както и на посланиците на държавите членки и на техния персонал, в подкрепа на защитниците на човешките права на ЛГБТИ лицата и за застъпничество за недопускане на дискриминация и за равни права; приканва ръководителите на делегациите на ЕС и служителите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да провеждат консултации с Парламента и със съответните членове на ЕП, когато имат въпроси или желаят да предоставят на Парламента информация, включително по време на годишната конференция на посланиците през септември; подчертава значението на познаването и прилагането на насоките за ЛГБТИ лицата от страна на делегациите на ЕС и представителствата на държавите членки; ето защо призовава ЕСВД и Комисията да настояват за по-стратегическо и систематично прилагане на насоките, включително чрез повишаване на осведомеността и обучение на служителите на ЕС в трети държави, така че тези служители да повдигат в практически план въпроса за правата на ЛГБТИ лицата в рамките на диалози по политически въпроси и по въпроси, свързани с правата на човека, с трети държави и на многостранните форуми, както и да подкрепят усилията, полагани от гражданското общество;

9.

подчертава категорично, че е важно да се оценява непрестанно прилагането на насоките, като се използват ясни критерии; настоятелно призовава Комисията да извърши и публикува цялостна оценка на изпълнението на насоките от делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки във всички трети държави, за да бъдат откривани и отстранявани евентуални различия и пропуски в прилагането;

10.

изразява дълбоко съжаление, че Руската федерация гласува против резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от юни 2016 г. относно защитата срещу насилие и дискриминация, основана на сексуална ориентация и полова идентичност;

11.

припомня на руските и чеченските органи, че регионални, културни и религиозни ценностни системи не следва да се използват като извинение за оправдаване на или участие в дискриминация, насилие, изтезания и/или задържане на лица или групи, включително на основание сексуалност или полова идентичност;

12.

отбелязва със загриженост и счита за крачка назад приемането от Русия на ново законодателство относно домашното насилие, включително срещу деца; подчертава, че законодателство, което толерира насилието в рамките на семейството, излага на сериозни последици както жертвите, така и обществото като цяло; призовава Комисията и ЕСВД да продължават да насърчават изкореняването на всички форми на насилие, основано на пола, включително домашното насилие, да защитават лицата, които са уязвими, и да оказват на подкрепа на жертвите както в Европа, така и извън нея;

13.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, върховния комисар на ООН по правата на човека, правителството и парламента на Руската федерация и на чеченските власти.

(1)  ОВ C 93, 24.3.2017 г., стp. 21.

(2)  Приети текстове, P8_TA(2016)0502.


Четвъртък, 1 юни 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/144


P8_TA(2017)0234

Свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G) (2016/2305(INI))

(2018/C 307/23)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0306),

като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589),

като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (COM(2016)0591),

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (1),

като взе предвид приложението към съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ (COM(2013)0685),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за цифровия единен пазар“ (2),

като взе предвид предложението на Комисията от 2 февруари 2016 г. за Решение на Европейския парламент и на Съвета за използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза (COM(2016)0043),

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2016 г. (EUCO 26/16),

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 септември 2013 г., озаглавено „Отваряне на образованието: иновативно преподаване и учене за всички чрез нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп“ (COM(2013)0654),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2016 г., озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705),

като взе предвид Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО (3),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“,

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, както и на комисията по култура и образование (A8-0184/2017),

A.

като има предвид, че 5G ще бъде основен градивен елемент на обществото на гигабитовия интернет и ще представлява стандартът в бъдеще при технологиите за мобилни съобщения, както и че 5G ще бъде двигател за иновациите, който ще доведе до революционни промени в икономиката и до нови употреби, висококачествени услуги и продукти, източници на приходи и стопански модели и възможности, и като има предвид, че той се очаква да стимулира конкурентоспособността на промишлените отрасли и да задоволи нуждите на потребителите;

Б.

като има предвид, че водещите позиции на Европа в 5G технологията са от основно значение за икономическия растеж и за запазването на конкурентоспособността в световен мащаб, което от своя страна изисква европейска координация и планиране, и като има предвид, че изоставането означава рискуване на работни места, иновации и знания;

В.

като има предвид, че 5G и 5G приложенията ще преоткрият стопанските модели чрез предоставянето на свързаност с много висока скорост, което ще отключи иновациите във всички сектори и предимно в транспорта, енергетиката, финансовата сфера и здравеопазването; като има предвид в тази връзка, че Европа не може да си позволи да изостава, тъй като 5G ще бъде двигател за бъдещия растеж и иновациите;

Г.

като има предвид, че архитектурата на 5G мрежите ще бъде съществено различна от тази на предходните поколения с цел да се посрещнат очакваните стопански изисквания и изискванията за работните характеристики за мрежи с много висок капацитет (МВК), особено по отношение на закъснението, покритието и надеждността;

Д.

като има предвид, че архитектурата на 5G ще доведе до по-голямо сближаване между мобилните и стационарните мрежи; като има предвид следователно, че разгръщането на стационарните мрежи с много висок капацитет ще допринесе за нуждите от пренос на една гъста безжична 5G мрежа възможно най-близо до крайния ползвател;

Е.

като има предвид, че в бъдеще европейското общество и европейската икономика силно ще разчитат на 5G инфраструктурата, чието въздействие далеч ще надхвърли съществуващите безжични мрежи за достъп, с цел да се предоставят висококачествени и по-бързи комуникационни услуги, които са достъпни за всички навсякъде и по всяко време;

Ж.

като има предвид, че цифровизацията се ускорява много бързо и в световен мащаб, което изисква инвестиции във висококачествени съобщителни мрежи с универсално покритие; като има предвид в тази връзка, че е необходима своевременната наличност на радиочестотен спектър, който да бъде в състояние да задоволи тези нужди;

З.

като има предвид, че мобилната и безжична свързаност става все по-важна за всеки гражданин, тъй като новаторските услуги и приложения се използват в движение, и като има предвид, че ориентираната към бъдещето политика в областта на цифровите технологии трябва да взема под внимание този факт;

И.

като има предвид, че разгръщането на 5G мрежата ще се извършва основно чрез частни инвестиции и ще изисква от Европейския кодекс за електронните комуникации да създаде регулаторна среда, която насърчава сигурността, конкуренцията и инвестициите; като има предвид, че това ще изисква рационализирането на административните условия, например за разгръщането на малки клетки за стриктно и своевременно хармонизирано използване на радиочестотния спектър и за развитие на мрежа с много висок капацитет, както понастоящем се предлага в Европейския кодекс за електронните съобщения;

Й.

като има предвид, че обществените инициативи, като например инициативата на Комисията за публично-частно партньорство от 2013 г., подкрепена от 700 милиона евро публично финансиране, за да се даде възможност за 5G в Европа до 2020 г., е необходимо да бъдат допълнени от един конкурентен пазар с насочено към бъдещето регулиране на достъпа и координиране на радиочестотния спектър, което ще насърчи иновациите и необходимите частни инфраструктурни инвестиции;

К.

като има предвид, че разгръщането на 5G мрежи трябва да се извършва съвместно с други проекти, които имат за цел подобряване на връзката в рамките на селските и на най-изолираните територии в Европа, а не за тяхна сметка;

Л.

като има предвид, че въвеждането на 5G и обществото в ерата на гигабитовия интернет изискват изричен график, ориентиран към търсенето, съобразен с бъдещето и технологично неутрален подход въз основа на оценките за всеки регион и сектор, координация между държавите членки, сътрудничество с всички заинтересовани страни и достатъчни инвестиции, за да бъдат изпълнени всички условия в рамките на необходимия срок и да се превърнат в реалност за всички граждани на ЕС;

I.    Визия за 5G — искания за смяна на поколенията

1.

приветства предложението на Комисията да изготви план за действие за 5G, насочен към превръщането на ЕС в световен лидер в разгръщането на стандартизирани 5G мрежи от 2020 г. до 2025 г., като част от по-широка стратегия за европейско гигабитово общество, което е технологично по-конкурентоспособно и приобщаващо; счита, че за постигането на тази цел е изключително важна подходящата координация между държавите членки с цел избягване на забавяния при разгръщането на 5G мрежите, както се случи с 4G мрежите, което доведе до това, че на практика степента на покритие на тази технология достигна 86 % и едва 36 % в селските райони;

2.

подчертава, че според Комисията планът за действие за въвеждането на 5G в целия ЕС има „потенциал да създаде два милиона работни места“ и би могъл да стимулира европейската икономика и да противодейства на високата безработица, особено сред младите хора;

3.

подчертава, че в момента ПЧП за 5G е една от най-напредналите инициативи в света в областта на 5G и новите приложения, които ще произтекат от тези технологии; счита, че е добре да се насърчават взаимодействията в областта на научната и развойната дейност и промишлените разработки, но вярва, че би било справедливо, предвид социалното въздействие на разпространението на 5G, в ПЧП да могат да участват и представители на потребителите и на гражданското общество;

4.

подчертава, че амбициозният и ориентиран към бъдещето график за разпределение на радиочестотния спектър в рамките на Съюза е от първостепенно значение, ако Европа възнамерява да има водеща роля по отношение на развитието на 5G технологията; в тази връзка приветства действията, които Комисията предлага в съобщението, озаглавено „План за действие за 5G за Европа“, като счита, че тези действия са минимално изискване за успешното стартиране на 5G в Съюза;

5.

подчертава, че частните инвестиции следва да бъдат подкрепяни от ориентирана към инфраструктурата среда на политиките и от регулаторна среда, съобразени с предсказуемостта и сигурността и целящи насърчаване на конкуренцията в полза на крайните ползватели, и че те не следва да бъдат забавяни чрез прекалено амбициозни публични схеми, които могат да попречат на разгръщането на 5G мрежите;

6.

подчертава значението на сътрудничеството между академичните среди, научноизследователските институции, частния и публичния сектор по отношение на научноизследователската и развойната дейност в областта на 5G мобилните съобщения; отбелязва ПЧП в областта на 5G като положителен пример в това отношение и насърчава Комисията да продължи да включва всички съответни сектори в този процес;

7.

счита, че Европа ще се възползва от по-нататъшното преминаване към цифрова икономика под формата на по-широко покритие, свързаност и по-бързи скорости, както и че приносът на цифровата икономика към общия ръст на БВП ще достигне 40 % до 2020 г., като темпът на растеж ще бъде 13 пъти по-бърз от този на общия БВП;

8.

приветства и одобрява средносрочните цели на обществото на гигабитовия интернет за постигането на мрежови скорости от поне 100 Mbps за всички европейски потребители, които да подлежат на надграждане до 1 Gbps, като в дългосрочен план нараснат до 100 Gbps за основните социално-икономически фактори, като например доставчиците на публични услуги, предприятията, използващи активно цифрови технологии, големите транспортни възли, финансовите институции, болниците, учебните заведения и научноизследователските центрове; призовава за отдаване на приоритет на разгръщането на оптична инфраструктура за пренос на данни, на конкуренцията като мотор за инвестициите и на висококачествените услуги за крайните потребители; припомня, че Съюзът изостава от своите цели относно свързаността в Програмата в областта на цифровите технологии до 2020 г., като изоставането на селските и отдалечените райони е особено тревожно;

9.

подчертава необходимостта да се гарантира, че максимален брой жители на ЕС могат да се възползват от свързаността в обществото на гигабитовия интернет, включително живеещите в отдалечени райони;

10.

решително подкрепя усилията за осигуряване на достъп до 5G мрежата, в съчетание с интермодални маршрути въз основа на мрежите за обществен транспорт, свързани с Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) от 2025 г., и очаква, че ще бъде създаден пълен достъп в целия ЕС, както в градските, така и в селските райони, и в големите туристически центрове и атракции;

11.

отбелязва, че все още е необходимо допълнително подобрение на покритието на мобилните мрежи от четвърто поколение/LTE, тъй като в това отношение Европейският съюз изостава от САЩ, Южна Корея и Япония, и че планът за действие относно 5G следва да бъде възможност за извличане на поуки от грешките при разгръщането на 4G мрежите;

12.

посочва, че радиочестотният достъп до 5G ще трябва да е в състояние да функционира при много широк честотен обхват: от по-малко от 1 GHz до 100 GHz, като се включва пренос до 300 GHz; отбелязва, че честотите от 3 — 6GHz и над 6 GHz следва да доставят екстремна скорост на пренос на данни и екстремен капацитет в гъсто населените райони; признава, че 5G системите във високочестотните ленти изискват много гъста мрежова инфраструктура въз основа на достъпа на малки клетки до обекти, което ще изисква да се направи избор по отношение на това кои честотни ленти да бъдат ползвани или по отношение възможността за споделяне на радиочестотни ленти;

13.

подчертава, че само скоростта на изтегляне няма да бъде достатъчна, за да задоволи бъдещата потребност от свързаност на обществото на гигабитовия интернет, за която ще се изисква инфраструктурна цел относно мрежите с много висок капацитет, тъй като тези мрежи отговарят на най-високите стандарти по отношение на скоростта на качване и изтегляне, закъснението и стабилността;

14.

подчертава, че една съгласувана европейска стратегия за радиочестотния спектър, включително координирани национални пътни карти и графици, е необходима за посрещане на предизвикателствата, свързани с 5G, като се действа върху комуникацията между хората, комуникацията между машини (M2M) и комуникацията при Интернет на предметите (ИН) на различни равнища: скорост на връзката, мобилност, закъснение, повсеместно разпространение, работен цикъл, надеждност, достъпност и др., и да се осигури период на плавен преход към 5G във всички държави членки;

15.

изтъква, че разгръщането на безжичните 5G мрежи изисква връзка с много висок капацитет и гъвкаво и ефикасно използване на всички налични несъседни части от радиочестотния спектър, включително радиочестотната лента 700 MHz, за много различни сценарии за разгръщане на мрежите, което ще изисква разработването на иновативни модели за лицензиране на радиочестотния спектър и ясен акцент върху хармонизирането на наличните радиочестотни ленти на регионален принцип;

16.

признава значението на лицензирани радиочестотни ленти за осигуряването на дългосрочни инвестиции в мрежите и за гарантирането на по-добро качество на услугите, като се дава възможност за стабилен и надежден достъп до радиочестотния спектър, като същевременно подчертава необходимостта от по-добра правна защита за нелицензираните радиочестотни ленти и различните методи за споделяне на радиочестотни ленти;

17.

насочва вниманието към факта, че липсата на координация представлява значителен риск по отношение на разгръщането на 5G, тъй като натрупването на критична маса е от съществено значение за привличането на инвестиции, а оттам и за оползотворяването в пълна степен на 5G технологията;

18.

отбелязва, че всички участници в сектора следва да се ползват от водещи до конкуренция предвидими и равнопоставени условия и от гъвкавост при разработването на собствените си мрежи, като избират собствен модел за инвестиции и комбинацията от технологии, които следва да гарантират пълна функционалност за целите на разгръщането на 5G, като например оптични линии до домашни абонати (FTTH), кабел, сателит, безжичен интернет (Wi-Fi), G.fast, 2G, Massive MIMO (широкомащабни антенни системи), или други бързоразвиващи се технологии, при условие, че ще помогнат за свързването на всички европейци в мрежите с много висок капацитет според действителните им потребности; отбелязва, че разгръщането на 5G ще изисква много повече оптични линии в една по-гъста безжична мрежа;

19.

отбелязва съобщението на Комисията „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар“ и нейния „План за действие за 5G за Европа“, които предоставят на държавите членки изключителна възможност да осигурят на техните иноватори в културната и творческата област, в частност на МСП, възможност да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб и да представят своя предприемачески и иновативен талант;

II.    Ползване на предимствата на обществото в ерата на гигабитовия интернет

20.

счита, че 5G е повече от еволюция на мобилните широколентови услуги и че ще бъде ключов фактор, способстващ за развитието на бъдещия цифров свят, в качеството си на следващо поколение повсеместни свръхвисокоскоростни широколентови инфраструктури, които ще подкрепят превръщането на процесите във всички икономически сектори (публичния сектор, образованието, предоставянето на интегрирано медийно съдържание, здравеопазването, научните изследвания, енергетиката, комуналните услуги, производството, транспорта, автомобилостроенето, аудиовизуалните технологии, виртуалната реалност (VR), игрите онлайн и др.) и ще предоставят достъпни, гъвкави, интерактивни, надеждни и силно персонализирани услуги, които следва да подобрят живота на всеки гражданин;

21.

отбелязва, че европейската разпокъсаност при разгръщането на 4G, която все още се наблюдава при големите различия между държавите членки, както показва индексът за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2015 г., доведе до липса на конкурентоспособност в сферата на цифровите технологии по отношение на САЩ, Китай, Япония, Южна Корея и страните с бързо развиваща се икономика; в тази връзка подчертава, че макар Европа да отбелязва напредък по отношение на развитието на цифровите технологии, темпът се забавя, което представлява риск в дългосрочен план за необходимите инвестиции и за привлекателността на европейската бизнес среда;

22.

припомня, че бенефициенти от въвеждането на 5G в крайна сметка следва да бъдат крайните ползватели и че всяко решение, което се взема при разгръщането на 5G технологиите, следва винаги да бъде насочено към тази крайна цел за предлагане на достъпни, надеждни и висококачествени услуги;

23.

отбелязва, че инвестициите от публичния и частния сектор имат мултиплициращ ефект за цялата икономика и че това вероятно ще доведе до създаването на до 2,3 милиона работни места пряко и непряко в 28-те държави членки, когато 5G бъде разгърнат изцяло;

24.

отбелязва, че разгръщането на 5G технологиите в Европа се очаква да има ползи, които далеч ще надхвърлят сектора на мобилните технологии, както и мултиплициращи ефекти, които ще възлизат на 141,8 милиарда евро годишно до 2025 г.;

25.

подчертава, че успехът на бързото разгръщане на 5G в целия ЕС зависи от разработването на диктувани от търсенето нови стопански модели; подчертава, че съществуват огромен брой инициативи, които допринасят за поясняването на изискванията за 5G, което прави труден приносът на вертикалните отрасли за този процес; следователно подчертава, че е необходимо вертикалните отрасли да се ангажират активно по ефикасен начин в процеса на определяне на изискванията;

26.

подчертава, че лоялната конкуренция и равнопоставените условия на конкуренция за участниците на пазара са ключови необходими условия за внедряването на обществото на гигабитовия интернет от страна на участниците на пазара; счита, че в този контекст следва да се прилага принципът „едни и същи услуги, един и същи риск, едни и същи правила“;

27.

счита, че Комисията и държавите членки заедно с всички съответни заинтересовани страни следва да обмислят мерки относно начина за стимулиране на авангардни изпитвания и изпитателни платформи за ускоряване на иновациите в 5G приложения;

28.

отбелязва, че обществото на гигабитовия интернет следва да преодолее цифровото разделение и да подобрява навлизането на интернет; отбелязва, че все още са необходими непрекъснати инвестиции в разгръщането на съществуващите и бъдещите технологии, включително сателитни технологии, в селските и отдалечените райони; подчертава, че е необходима интелигентна комбинация от частни и публични инвестиции, за да се преодолее цифровото разделение в селските и отдалечените райони; подчертава, че поуките, извлечени в миналото, следва да се използват за преодоляване на различията между държавите членки, регионите и населението в гъсто населените и отдалечените райони, като се поддържа балансирано географско развитие;

29.

насочва вниманието към факта, че въпреки че между градовете и селските райони съществува цифрово разделение, то съществува в голяма степен и между държавите членки; във връзка с това подчертава значението на една конкурентна законодателна рамка и на инициативи, които да насърчават инвестициите в инфраструктура, да повишават разнообразието на участниците и да засилват европейската координация;

30.

отбелязва, че 5G ще бъдат основата за реализиране на визията за мрежовото общество и ще увеличат възможностите за живеене, учене и работа в Европейския съюз, което е предпоставка хората и дружествата пълноценно да се възползват от цифровата революция;

31.

счита, че улесняването на внедряването на 5G малки клетки в съответствие с регламента за WiFi4EU ще допринесе за намаляване на цифровото и технологичното разделение и ще увеличи наличието на 5G услугата за всички граждани;

32.

подчертава, че Европа не трябва да изостава от технологичните новости и възможностите, които предлагат ефикасните ИКТ технологии за подпомагане на социално-икономическото развитие в днешните слабо развити региони;

33.

подчертава, че за да бъдат извличани ползи от целия потенциал на услугата на технологичния мобилен стандарт от пето поколение (5G), гъстата оптична кабелна мрежа е задължителната преносна инфраструктура;

34.

приветства инициативата WiFi4EU за популяризиране на безплатния и всеобщ достъп до интернет в местните общности чрез финансирана от ЕС схема, прилагана от държавите членки; отбелязва, че инициативата WiFi4EU има за цел насърчаването на цифровото приобщаване във всички региони чрез разпределяне на средства равномерно в териториално отношение, като същевременно се отделя внимание на качеството на обслужването на ползвателите; отбелязва нарастването на скоростта на достъп, както и че поради нарастването на ползването чрез множество безжични устройства, местните безжични мрежи (WLAN) ще трябва да отговорят на заявките за връзка от край до край; счита, че е необходима рамка за политики с конкретни приоритети, за да се преодолеят пречките, които пазарът сам по себе си не може да обхване;

35.

призовава Европейската комисия в своя план за действие за 5G да обърне специално внимание на покритието в сгради, като има предвид, че голяма част от 5G приложенията ще се използват в домове и офиси; припомня слабото навлизане в сгради на високочестотни мрежи; препоръчва да бъде извършена оценка на допълнителни технологии, за да се осигури добро покритие в сгради, като например Massive MIMO (широкомащабни антенни системи), ретранслатори в сгради и WiGig високоскоростни Wi-Fi приложения;

36.

подчертава, че развитието на 5G технологии е крайъгълен камък за превръщането на инфраструктурата на ИКТ мрежата в интелигентна глобална свързаност: интелигентни автомобили, интелигентни енергийни мрежи, интелигентни градове, интелигентни заводи, интелигентно управление, така и др.; изразява убеждението, че наличието на свръхвисокоскоростни широколентови мрежи и на интелигентни и ефективни мрежови характеристики, които позволяват да се постигне почти мигновена свързаност между хора, между хора и машини и между свързани машини, ще доведе до предефиниране на свързаността на крайните ползватели, която ще стане възможна чрез мрежовите парадигми като решетъчни мрежи, хибридни мрежи, динамичното разделяне на мрежата и технологиите за софтуеризация;

37.

подчертава, че добрите енергийни характеристики, целящи намаляване на енергийното потребление на мрежата, са важно изискване на 5G; подчертава, че този елемент е от ключово значение за намаляване на оперативните разходи, за улесняване на мрежовата свързаност в селските и отдалечените райони и за осигуряване на мрежов достъп по устойчив и ресурсно ефективен начин;

38.

подчертава, че внедряването на 5G изисква значително обновяване на стационарните и уплътняване на мобилните мрежи в съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, особено при решенията за електронно здравеопазване;

39.

подчертава, че аудиовизуалният сектор е една от ключовите движещи сили за успеха на технологиите от пето поколение (5G) в Европа, осигуряващ работни места и икономически растеж, и че техният напредък може да окаже силно и положително влияние върху веригата за създаване на стойност в сектора на аудиовизуалните медийни услуги, в т.ч. производството на съдържание, иновациите, разпространението и потребителската среда; поради това призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание потребностите и особеностите на този сектор, по-специално тези, свързани с радио- и телевизионното разпръскване;

40.

отбелязва, че след като веднъж са включени в мрежата, превозните средства са съответно по-безопасни (по-малко произшествия), по-екологични (по-малко емисии) и допринасят за по-предсказуеми модели на пътуване; поради това подкрепя идеята за въвеждане на обща за целия ЕС цел, съгласно която всички превозни средства на пазара на ЕС да могат да функционират в 5G мрежа и да използват бордово оборудване за интелигентни транспортни системи; категорично подкрепя целта за изграждане на мрежа за линейки и други превозни средства за спешни ситуации (полицейски автомобили, пожарни коли) с базова станция чрез 5G, позволяваща постоянно и непрекъснато покритие при извършване на дейности;

41.

отбелязва ползите от надеждно и непрекъснато 5G покритие за пътната безопасност, благодарение на което се осигуряват свързани и цифрови средства за контрол при тежкотоварните автомобили, като например интелигентни тахографи и електронни документи;

42.

счита, че технологиите от пето поколение следва да дават възможност за нови достъпни и висококачествени услуги, да свързват нови промишлени сектори и в крайна сметка да подобряват качеството на услугата, която получават все по-усъвършенстваните и взискателни ползватели на цифрови технологии; подчертава, че 5G могат да предлагат решения на значителни обществени предизвикателства чрез способността си за значително намаляване на използването на енергия от мобилните устройства и чрез преобразуващия им потенциал за сектори като здравеопазването и транспорта;

43.

приветства Фонда за широколентова връзка в Европа (Connecting Europe Broadband Fund) — фонд за широколентова инфраструктура, отворен за участие на национални насърчителни банки и институции и на частни инвеститори, което ще бъде следваща стъпка към привличане на инвестиции в инфраструктура към недостатъчно обслужвани по-слабо населени и селски и отдалечени райони;

44.

счита, че развитието и усъвършенстването на цифровите умения е от решаващо значение и следва да се осъществява чрез съществени инвестиции в образованието, включително професионалното, предприемаческото и допълнителното обучение, както и преквалификацията, — и чрез всеобхватното участие на всички съответни заинтересовани страни, включително социалните партньори, с три основни цели: запазване и създаване на работни места в сектора на технологиите чрез обучение на висококвалифицирана работна ръка, оказване на подкрепа на гражданите, когато те поемат контрола върху своето цифрово съществуване, като им се предоставят необходимите инструменти, и слагане на край на цифровата неграмотност, която е причина за цифровото разделение и изключване;

45.

счита, че Съюзът следва да разработва и да предоставя на разположение учебни програми за развитие на 5G умения, развитие на учебните програми в партньорство с EIT — Цифрови технологии, като се поставя акцент върху новосъздадените предприятия и МСП, за да могат те да извличат ползи от разгръщането на мрежи от пето поколение (5G);

46.

подчертава, че развитието на 5G мрежи ще спомогне за бързи технологични промени, които ще позволят пълното развитие на интелигентна цифрова промишленост, на Интернет на предметите и на усъвършенствани производствени системи;

47.

подчертава значението на 5G за създаването на възможност за европейска водеща роля в световен мащаб при осигуряване на висококачествени научноизследователски инфраструктури, които могат да превърнат Европа в център за върхови научни изследвания;

III.    Подход на политиката

48.

приветства инициативата на Комисията за укрепване на инвестиционния план за Европа в рамките на инструментите за финансиране (ЕФСИ, МСЕ), предназначени за финансиране на стратегически цели за гигабитова свързаност до 2025 г.;

49.

подчертава, че всички свързани с цифровия единен пазар решения, включително разпределението на спектъра, целите за свързаност и внедряването на 5G, трябва да бъдат формулирани въз основа на бъдещите потребности и на очакванията за развитието на пазара през следващите 10 — 15 години; ето защо подчертава, че успешното внедряване на 5G ще бъде от ключово значение за икономическата конкурентоспособност, което може да бъде постигнато само чрез далновидно европейско законодателство и координиране на политиките;

50.

подчертава, че политиките за общество на гигабитов интернет и 5G следва да бъдат пропорционални, да бъдат често преразглеждани и да бъдат в съответствие с „принципа на иновации“, така че потенциалните въздействия върху иновациите да бъдат част от оценката на въздействието;

51.

призовава Комисията да осигурява, поддържа и разработва дългосрочно финансиране за плана за действие за 5G и за модернизацията на мрежите на подходящо ниво в перспективата на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2020 — 2027 г. и по-специално рамката за НИТР и иновации; подчертава значението на сътрудничеството между академичните среди, научноизследователските институции, частния и публичния сектор по отношение на научноизследователската и развойната дейност в областта на 5G мобилните съобщения; отбелязва ПЧП в областта на 5G като положителен пример в това отношение; изтъква, че според Европейската комисия постигането на целите за свързаност ще изисква инвестиции от 500 милиарда евро през следващите десет години, въпреки че също така счита, че съществува недостиг на инвестиции в размер на 155 милиарда евро; ето защо счита, че трябва да се отдава приоритет на гарантирането, че са налице достатъчни инвестиции, които са резултат от конкуренцията за разгръщането на цифрова инфраструктура, тъй като това разгръщане е абсолютно необходимо за даването на възможност на гражданите и предприятията да се възползват от предимствата на развитието на технологията 5G;

52.

настоятелно призовава всички държави членки да приложат бързо разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (4), с цел да се гарантира адекватно ниво на сигурност, когато става въпрос за ефикасно и устойчиво разработване на този план;

53.

счита, че най-добрият път към обществото на гигабитов интернет се крие в подход, насочен към бъдещето, поощряващ конкуренцията и неутрален по отношение на технологиите, който бива подкрепян от широк спектър от инвестиционни модели, като например публично-частни или съвместни инвестиции; отбелязва, че съвместното инвестиране и другите форми на инвестиции на сътрудничество и дългосрочни търговски договорености за достъп за мрежи с много голям капацитет също могат да допринасят за обединяването на ресурси, за улесняване на появата на различни гъвкави рамки и за намаляване на разходите за внедряване на мрежите;

54.

призовава държавите членки да осъществяват в пълна степен плана за действие за 5G посредством последователни, приобщаващи и навременни действия в регионите и градовете, с цел да се насърчават и стимулират иновациите в различните сектори и да се улеснява съществуването на икономическа рамка за сътрудничество между всички отрасли;

55.

призовава Комисията и държавите членки да играят водеща роля в насърчаването на междусекторна и междуезикова 5G и трансгранична оперативна съвместимост и в поддържането на съобразени с неприкосновеността на личния живот, надеждни и сигурни услуги, тъй като промишлеността и обществото като цяло стават все по-зависими от цифровата инфраструктура за своята стопанска дейност и услуги, както и да разглежда националните икономически и географски дадености като неразделна част от една обща стратегия;

56.

призовава за удвояване на усилията за стандартизация, за да се гарантира европейската водеща позиция при определянето на технологичните стандарти, които следва да позволят разгръщане на мрежите и услугите от пето поколение; счита, че европейските органи по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес; отбелязва, че всеки сектор трябва да изработи своя собствена пътна карта за стандартизация, основана на водени от промишлеността процеси, в съчетание със силно желание за постигане на общи стандарти, които биха могли да се превърнат в световни стандарти; призовава Комисията и държавите членки да стимулират инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и европейската стандартизация;

57.

подчертава, че технологиите от пето поколение (5G) имат потенциала да революционизират достъпа до съдържание и неговото разпространение и да увеличат значително удовлетвореността на ползвателите, като същевременно дават възможност за развитието на нови форми на културно и творческо съдържание; в този контекст изтъква необходимостта от ефективни мерки за борба с пиратството и всеобхватен подход за подобряване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост с оглед обезпечаването на лесни пътища към законно съдържание за потребителите;

58.

решително насърчава засиленото експериментиране с 5G технологиите; подкрепя разработването на интегрирани решения и тестове, последвани от междуотраслови широкомащабни пилотни инициативи в отговор на търсенето на услуги на обществото на гигабитов интернет; призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно нелицензирани честотни ленти, за да стимулират опитите, провеждани от промишлеността; призовава Комисията да разгледа поставянето на конкретна и привлекателна цел като рамка за експериментиране от страна на частния сектор с 5G технологии и продукти;

59.

подчертава необходимостта от отчитане на официално признатите от СЗО насоки на Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (ICNIRP) с цел избягване на несъгласуваност и разпокъсаност и гарантиране на съгласувани условия за внедряване на безжични мрежи на европейския цифров единен пазар;

60.

подчертава, че развитието на обществото на гигабитов интернет изисква ясни и общи правила на ЕС, които следва да бъдат ориентирани към бъдещето и насърчаващи конкуренцията с цел стимулиране на инвестициите и иновациите и запазване на достъпността и избора на крайните ползватели; подчертава, че конкуренцията, основана на инфраструктура, предлага възможности за ефикасно регулиране и дава възможност за справедлива дългосрочна възвръщаемост на инвестициите; насърчава държавите членки да опростяват административната процедура за получаване на достъп до физическа инфраструктура;

61.

подчертава необходимостта от установяване на благоприятна за иновациите среда за цифровите услуги, особено в областта на големите информационни масиви и Интернет на предметите, като се разширява изборът на потребителите и същевременно се увеличава доверието и се насърчава използването на цифрови услуги чрез ефективни и рационализирани правила, съсредоточени върху потребностите на ползвателите и характеристиките на услугите, независимо от вида на доставчика;

62.

изтъква, че националните планове за широколентов достъп трябва да бъдат подложени на преглед и при необходимост да бъдат преразгледани внимателно, да бъдат насочени към всички области на 5G, да поддържат мултитехнологичен и поощряващ конкуренцията подход, да подпомагат регулаторната сигурност и да допринасят за максимално увеличаване на степента и обхвата на иновациите, като сред целите е и преодоляването цифровото разделение;

63.

призовава Комисията да оцени националните планове за широколентов достъп, за да установи пропуските, и да формулира специфични за държавите препоръки за по-нататъшни действия;

64.

приветства инициативата на Комисията за създаване на Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп с цел осигуряване на ангажимент на високо равнище на публични и частни субекти, както и на местни и регионални органи;

65.

подчертава, че осигуряването на достъп до интернет и гарантирането на високоскоростна, надеждна, с кратко време на закъснение и колебание свързаност с интернет са от съществено значение за цифровизирането на процесите и за веригата на стойността в сектора на туризма, както и за развитието и внедряването на транспортни технологии, като например Съвместните интелигенти транспортни системи (C-ITS), Речните информационни услуги (RIS) и Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS);

66.

припомня, че МСП ще извличат огромни ползи от конкурентния достъп до 5G решения; призовава Комисията да представи подробно своите планове за действие за улесняване на участието на МСП в експериментирането с 5G технологии и за гарантиране на достъпа на МСП до Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп до 5G мрежи;

67.

подкрепя инициативите на равнище ЕС за гарантиране на по-добра координация на радиочестотния спектър между държавите членки и по-дълги срокове на валидност на лицензиите, което допринася за повишаване на стабилността и сигурността на инвестициите; отбелязва, че решенията по тези въпроси следва да се правят по едно и също време във всички държави членки, така че да бъдат приемани задължителни указания относно някои условия на процедурите за възлагане, като например крайните срокове за разпределяне на радиочестотния спектър, за споделяне на радиочестотния спектър и съвместно организиране на търгове с цел насърчаване на трансевропейските мрежи; отбелязва, че конкурентният характер на пазарите на мобилни телекомуникационни услуги в Европейския съюз е от решаващо значение при смяната на поколенията към 5G;

68.

призовава ЕС да координира усилията в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), за да се гарантира последователна политика на ЕС; подчертава, че нуждите от европейско хармонизиране на радиочестотния спектър за 5G след 2020 г. следва да бъдат финализирани преди Световната конференция по радиосъобщения през 2019 г. (WRC-19) при надлежна защита на съществуващите услуги, на които се разчита в момента и които са в съответствие с решенията, взети по време на WRC-15;

69.

подчертава, че определението на мрежите с много висок капацитет, дадено в Европейския кодекс за електронни съобщения, следва да съответства на принципа на технологична неутралност, при условие че тези технологии отговарят на нуждите за качество на мрежовите услуги, което промишлените и потребителските приложения ще изискват в бъдеще;

70.

призовава Комисията да установи годишен преглед на напредъка, да изготвя препоръки относно плана за действие за 5G и да информира Парламента за резултатите;

o

o o

71.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1)  ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7.

(2)  Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(3)  ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/154


P8_TA(2017)0235

Защита на уязвимите пълнолетни лица

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на уязвимите пълнолетни лица (2015/2085(INL))

(2018/C 307/24)

Европейският парламент,

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 3, който гарантира на всяко лице правото на физическа и психическа неприкосновеност, и член 21 относно недискриминацията;

като взе предвид своята резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на пълнолетни лица: трансгранични последици (1),

като взе предвид оценката на европейската добавена стойност от септември 2016 г., изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (PE 581.388),

като взе предвид Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица („Хагската конвенция“),

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 13 декември 2006 г. за правата на хората с увреждания („Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“),

като взе предвид Препоръка № R (99) 4 от 23 февруари 1999 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите за правна закрила на недееспособните пълнолетни лица („Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа“),

като взе предвид Препоръка CM/Rec(2009)11 от 9 декември 2009 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите по отношение на постоянните пълномощни и предварителното волеизявление свързано с недееспособността („Препоръка CM/Rec(2009)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа“),

като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0152/2017),

А.

като има предвид, че е от съществено значение ЕС да се приближи до гражданите и да се занимае с въпроси, които пряко ги засягат, като гарантира спазването на основните права, без дискриминация или изключване;

Б.

като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, упражняващи своето право на свободно движение в рамките на Съюза, е въпрос от трансграничен характер и поради това се отнася до всички държави членки; като има предвид, че това досие доказва колко е важна ролята, която Съюзът и Европейският парламент следва да играят, за да откликнат на проблемите и трудностите, пред които са изправени европейските граждани при упражняването на своите права, по-специално в трансгранични ситуации;

В.

като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица е тясно свързана със зачитането на правата на човека; като има предвид, че всяко уязвимо пълнолетно лице трябва да се разглежда, подобно на всеки европейски гражданин, като правоимащо лице и способно да взема — в рамките на своите възможности — свободни, независими и информирани решения, а не само като пасивен бенефициент на грижи и внимание;

Г.

като има предвид, че уязвимостта на пълнолетните лица и различните нормативни уредби относно тяхната правна защита не трябва да възпрепятстват правото на свободно движение на лицата;

Д.

като има предвид, че демографското развитие и нарастването на продължителността на живота доведоха до увеличаване на броя на възрастните лица, които не са в състояние да защитават своите интереси поради болести, свързани с възрастта; като има предвид, че съществуват и други обстоятелства, които не не зависят от възрастта, като например умствени и физически увреждания, и при които може да бъде засегната способността на дадено пълнолетно лице да защитава собствените си интереси;

Е.

като има предвид възникналите проблеми в резултат на нарастващото движение между държавите членки на напуснали държавите си на произход пенсионирани лица, в това число уязвими пълнолетни лица, или които биха могли да станат такива;

Ж.

като има предвид, че съществуват различия между законодателствата на държавите членки в областта на съдебната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на мерките за закрила на пълнолетни лица; като има предвид, че разнообразието в приложимото законодателство, както и многобройността на юрисдикциите могат да накърнят правото на уязвимите пълнолетни лица да се движат свободно и да пребивават в държавата членка по свой избор, както и да получават подходящата защита на своята собственост, когато тя се намира в повече от една държава;

З.

като има предвид, че също така съществуват различия между законодателствата на държавите членки в областта на мерките за защита, въпреки постигнатия напредък в тази област вследствие на Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

И.

като има предвид, че член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (2) изключва състоянието и дееспособността на физическите лица от приложното поле на въпросния регламент;

Й.

като има предвид, че Хагската конвенция представлява система от правила на международното частно право, която е особено подходяща за решаването на трансгранични проблеми по отношение на уязвимите пълнолетни лица; като има предвид, че въпреки изминалото време от приемането на тази конвенция, малко на брой държави членки вече са я ратифицирали; като има предвид, че забавянето на ратификацията на конвенцията компрометира защитата на уязвимите пълнолетни лица в трансгранична ситуация в рамките на Съюза; като има предвид, че следователно, с цел постигането на по-голяма ефикасност, е крайно необходимо да се действа на равнището на Съюза, за да се гарантира защитата на уязвимите пълнолетни лица в ситуации от трансграничен характер;

К.

като има предвид, че уязвимо пълнолетно лице е лице, което е навършило 18 години и което, поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствените си интереси, както и тези на своето имущество, било временно или окончателно;

Л.

като има предвид, че трябва да се вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; като има предвид, че Съюзът и всички държави членки са страни по тази конвенция;

М.

като има предвид, че при определянето на своите политики Съюзът следва да се гарантира зачитането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

Н.

като има предвид, че дейността на Съюза в областта на закрилата на уязвими пълнолетни лица трябва да има за основна цел гарантиране на разпространението, признаването и изпълнението от страна на органите на държавите членки на мерките за осигуряване на защита, предприети от органите на друга държава членка в полза на уязвимо пълнолетно лице, по-специално разпространението и признаването на решенията за поставяне под запрещение, както и укрепването на сътрудничество между държавите членки в това отношение;

О.

като има предвид, че под „мерки за защита“ трябва да се разбират по-специално мерките, посочени в член 3 от Хагската конвенция;

П.

като има предвид, че под „решение за поставяне под запрещение“ следва да се разбира предоставянето на правомощия за представителство от страна на дееспособно пълнолетно лице, било по споразумение или като едностранен акт, които влизат в сила, когато съответното лице вече не е в състояние да защитава собствените си интереси;

Р.

като има предвид, че ясна и подробна информация относно националните законодателства относно недееспособността и закрилата на уязвимите пълнолетни лица следва да бъде по-разбираема и по-лесно достъпна за гражданите, така че да могат сами да вземат информирани решения;

С.

като има предвид, че навременният достъп на различните заинтересовани администрации и съдебни органи до информацията във връзка с правното положение на пълнолетните лица, които са предмет на мярка за осигуряване на защита или на решение за поставяне под запрещение, би могъл да подобри и укрепи защитата на тези лица;

Т.

като има предвид, че създаването във всяка държава членка на файлове или регистри на административните и съдебни решения, които определят мерки за защита по отношение на уязвимо пълнолетно лице, както и решенията за поставяне под запрещение, когато тези мандати са предвидени от националното законодателство, може да послужи за улесняване на навременния достъп на всички заинтересовани администрации и съдебни органи до информацията относно правното положение на пълнолетните лица в уязвимо положение и да осигури по-добра правна сигурност; като има предвид, че поверителният характер на тези файлове или регистри следва да бъде надлежно гарантиран в съответствие с правото на Съюза и националните законодателства в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни;

У.

като има предвид, че мерките за защита, приети от органите на дадена държава членка, следва да бъдат изцяло признавани във всички други държави членки; като има предвид, че независимо от казаното по-горе, възможно е да се наложи въвеждането на основания за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита; като има предвид, че надлежно определените съображения, повдигнати от компетентните национални органи за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита, взета от органите на друга държава членка, следва да бъдат ограничени до опазването на обществения ред;

Ф.

като има предвид, че могат да се въведат механизми за лесно признаване, регистрация и използване на решенията за поставяне под запрещение на територията на Съюза; като има предвид, че на равнището на Съюза следва да бъде създаден единен формуляр за решение за поставяне под запрещение, за да се гарантира, че решенията за поставяне под запрещение са ефективни във всички държави членки;

Х.

като има предвид, че може да се въведат единни за Съюза формуляри за благоприятстване предаването на информацията относно решенията относно закрилата на пълнолетни лица в уязвимо положение, както и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения; като има предвид, че в името на правната сигурност на всяко лице, на което е поверена защитата на личността или имуществото на уязвимо пълнолетно лице, може при поискване да се издаде в разумен срок удостоверение, в което се посочва качеството му, неговия статут и предоставените му правомощия;

Ц.

като има предвид, че всяко съдебно решение, постановено в дадена държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, следва да бъде изпълняемо и в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемостта му;

Ч.

като има предвид, че би било подходящо да се въведат механизми за сътрудничество между държавите членки с цел да се насърчи и да се улесни комуникацията между компетентните органи, както и предаването и обмена на информация, свързана с уязвимите пълнолетни лица; като има предвид, че определянето на централен орган във всяка държава членка, както е предвидено в Хагската конвенция, може да даде ефективен принос за тази цел.

Ш.

като има предвид, че някои от мерките за закрила, предвидени от органите на дадена държава членка във връзка с уязвимо пълнолетно лице, биха могли да доведат до логистични и финансови последици за друга държава членка, по-специално настаняването на пълнолетните лица в заведение, намиращо се в друга държава членка; като има предвид, че в този случай би било целесъобразно да се създадат механизми за сътрудничество между органите на съответните държави членки, така че те да могат да се договарят за възможността за разпределяне на разходите, свързани с въпросната мярка за осигуряване на защита;

Щ.

като има предвид, че съществуването на централни органи не следва да пречи на административните и съдебните органи на държавите членки да осъществяват пряка комуникация, когато тази комуникация им се струва по-ефикасна;

АА.

като има предвид, че изминалото след приемането на резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г. време трябваше да позволи на Комисията да се сдобие с достатъчно информация относно влизането в сила на Хагската конвенция в държавите членки, които са я ратифицирали, и да изготви доклада, който се изисква от Европейския парламент в тази резолюция;

1.

приветства държавите членки, които са подписали и ратифицирали Хагската конвенция и приканва онези държави членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да го направят във възможно най-кратки срокове; призовава Комисията да предприеме действия за политически натиск спрямо Съвета и държавите членки, с цел увеличаване на ратификациите до края на 2017 г.;

2.

отбелязва, че предложението за регламент, което е предмет на препоръките, изложени в приложението, не замества Хагската конвенция, а я подкрепя и насърчава държавите членки да я ратифицират и прилагат;

3.

отбелязва, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, включително лицата с увреждания, изисква цялостен набор от конкретни и целенасочени действия;

4.

призовава държавите членки да се уверят, че мерките за закрила, предвидени от вътрешното им право, са достатъчно приспособими за всяко уязвимо пълнолетно лице, така че компетентните национални органи да могат съответно да предприемат пропорционални индивидуални мерки за защита, като по този начин не се допуска граждани на Съюза да бъдат лишени от права, които те все още са способни да упражняват; отбелязва, че в повечето случаи недееспособността на хората с увреждания се дължи на увреждане, а не на възраст;

5.

припомня на Комисията и на държавите членки, че всички пълнолетни лица, които са в уязвимо положение, не са в това състояние непременно поради напредналата си възраст, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за засилване на правната защита и правата не само на уязвимите пълнолетни лица в напреднала си възраст, но и на пълнолетните лица, които са или са изпаднали в уязвимо положение вследствие на сериозно физическо и/или умствено увреждане, които не са в състояние да защитава своите собствени интереси; в тази връзка счита за изключително полезно въвеждането на процедури за обмен и съпоставка между държавите членки на най-добрите практики, като се започне именно с видовите защита и закрила;

6.

приканва държавите членки да поощряват самоопределянето на пълнолетните лица чрез въвеждане в своите национални законодателства на законодателство относно решенията за поставяне под запрещение, вдъхновени от принципите, съдържащи се в Препоръка CM/Rec(2009)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

7.

призовава държавите членки да обърнат специално внимание на потребностите на най-ощетените уязвими пълнолетни лица и да въведат мерки, които да гарантират, че те не са подлагани на дискриминация, свързана с тяхното състояние; в тази връзка призовава държавите членки, които признават решенията за поставяне под запрещение в своето законодателство или решават да ги добавят, да не предвиждат в своите правни системи такси или формалности, които могат да възпрепятстват неоснователно пълнолетните лица в неравностойно положение да получат заповед за поставяне под запрещение, независимо от тяхното финансово положение;

8.

призовава Комисията да започне, да подкрепя и да финансира проекти, чиято цел е да бъдат доведени до знанието на гражданите на Съюза законодателството на държавите членки в областта на уязвимите пълнолетни лица и мерките за тяхната защита; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки и действия, за да предоставят на всички лица на своята територия лесно достъпна и достатъчна информация относно националното законодателство, както и относно наличните услуги в областта на защитата на уязвимите пълнолетни лица;

9.

изразява съжаление, че Комисията не откликна на искането на Парламента да представи своевременно на Парламента и на Съвета доклад, в който да се описват срещаните проблеми и най-добрите практики за прилагане на Хагската конвенция, и който би следвало също така да съдържа предложения за мерки на Съюза за допълване или уточняване начина на прилагане на Конвенцията; счита, че този доклад би могъл да се позовава на практически проблеми, срещнати от Комисията при събирането на информация относно прилагането на Хагската конвенция;

10.

призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, преди 31 март 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за засилване на сътрудничеството между държавите членки, както и подобряване на пълното признаване и изпълнението на решения относно защитата на уязвимите пълнолетни лица и на решенията относно поставянето под запрещение, в съответствие с препоръките, изложени в приложението;

11.

потвърждава, че тези препоръки зачитат основните права и принципите на субсидиарност и пропорционалност; в тази връзка подчертава значението на предоставянето на гласност, наред с най-добрите национални практики, на опита, изграден от местните общности и териториалните органи;

12.

счита, че исканото предложение е без финансови последици;

13.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 71

(2)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

А.   ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.

Насърчаване на информираността относно административните и съдебните решения, свързани с уязвимите пълнолетни лица, предмет на мерки за закрила, както това е определено в Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, както и улесняване на разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

2.

Използване на практика на файловете или националните регистри, съдържащи от една страна административните и съдебните решения относно мерките за защита на уязвимите пълнолетни лица, и от друга — в случаите, в които има такива — решенията за поставяне под запрещение, с цел да се гарантира правната сигурност и да се улесни движението и бързия достъп за администрациите и компетентните съдии до информация относно правното положение на лицата, които са обект на мярка за осигуряване на защита.

3.

Прилагане на специфичните и целесъобразните мерки имащи за цел насърчаване на сътрудничеството между държавите членки въз основа на приемането на инструменти по Хагската конвенция, по-специално създаването на централни органи, които ще бъдат натоварени със задачата да улесняват комуникацията между компетентните органи на държавите членки и да координират предаването и обмена на информация относно съдебни и административни решения по отношение на пълнолетни лица, които са обект на мерки за защита.

4.

Гарантиране, че обменът на информация между държавите членки относно статуса на защита на уязвими пълнолетни лица, както и достъпът до файловете и регистрите за мерките за защита и решенията за поставяне под запрещение, се извършва така, че да се гарантира строго спазване на презумпцията за поверителност и на правилата за защита на личните данни на съответните пълнолетни лица.

5.

Въвеждане на единни формуляри за Съюза, с които да се стимулира предоставянето на информация относно административните и съдебните решения, свързани с уязвимите пълнолетни лица, както и разпространението, признаването и изпълнението на решенията, които се отнасят до тях. Комисията би могла да почерпи вдъхновение от образци на формуляри, препоръчани от специалната комисия с дипломатически характер на Хагската конференция по международно частно право в актовете от пленарната сесия през септември и октомври 1999 г., отнасящи се до защитата на пълнолетните лица.

6.

Признаване за всяко лице, което гарантира защитата на личността или имуществото на уязвимо пълнолетно лице, на правото да получава от компетентните органи, и то в рамките на разумен срок, удостоверение, което да бъде валидно във всички държави членки и в което да се посочва качеството му и предоставените му правомощия.

7.

Насърчаване на признаването по право на мерките за осигуряване на защита, постановени от органите на една държава членка, в държавите членки, без да се засяга въвеждането, по изключение и в съответствие с членове 3 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на правни гаранции за защита на обществения ред на държавите членки, към които е отправено искането за признаване на такива мерки за осигуряване на защита, които биха позволили на съответната държава да обоснове отказа на признаване и изпълнение на съответните мерки от тези държави членки.

8.

Насърчаване на изпълнението на мерките за осигуряване на защита, постановени от органите на една държава членка, в държавите членки, без да се изисква декларация за изпълняемост на тези мерки.

9.

Насърчаване на провеждането на консултации между държавите членки в случаи, при които евентуалното изпълнение на дадено решение от органите на държава членка може да доведе до логистични и финансови последици за друга държава членка, така че държавите членки да могат да се споразумеят за разпределението на разходите, свързани с мярката за осигуряване на защита. Провеждането на допитване и консултации следва винаги да се осъществява в интерес на съответното уязвимо пълнолетно лице и при пълно спазване на неговите основни права. Съответните органи ще имат възможност да внесат предложение пред компетентния административен или съдебен орган за алтернативни мерки, като се има предвид, че окончателното решение е от компетентността на последния.

10.

Създаване на единен формуляр за решение за поставяне под запрещение, за да се насърчи използването на тези решения от заинтересованите лица, чието информирано съгласие следва да бъде проверено от компетентните органи, и да се гарантира разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

Б.   ПРЕДЛОЖЕНО ДЕЙСТВИЕ

1.

Призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, преди 31 март 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за засилване на сътрудничеството между държавите членки и за автоматично признаване и изпълнение на решения относно защитата на уязвимите пълнолетни лица и на решенията за поставяне под запрещение.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/161


P8_TA(2017)0239

Многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2018—2022 г. (Резолюция)

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно многогодишната рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г. (2017/2702(RSP))

(2018/C 307/25)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018 — 2022 г. (14423/2016),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0528/2016),

като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0177/2017), изпратена в съответствие с член 99, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид своята позиция от 13 декември 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2013—2017 г. (10449/2012 — C7-0169/2012 — 2011/0431(APP) (1),

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението на основните права в Европейския съюз през 2015 г. (2),

като взе предвид изявленията на Комисията и на Съвета от 31 май 2017 г. относно многогодишната рамка за периода 2018—2022 г. за Агенцията на Европейския съюз за основните права,

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент за гарантирането на правата, провъзгласени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че проектът за решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г., представен на Парламента за одобрение, включва осем тематични области: жертви на престъпления и достъп до правосъдие; равенство и всякаква форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, или въз основа на националност; информационно общество, и по-специално — зачитане на личния живот и защита на личните данни; съдебно сътрудничество, освен по наказателноправни въпроси; миграция, граници, убежище и интеграция на бежанците и мигрантите; расизъм, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост; права на детето; интеграция и социално приобщаване на ромите с акцент върху антиромските настроения;

В.

като има предвид, че включването на областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в многогодишната рамка ще отразява не само потребностите на място, но и ще позволява на Агенцията да предоставя цялостен анализ по собствена инициатива в области, които са от очевидно значение за основните права, особено като се имат предвид неотдавнашните и текущите законодателни промени на равнище ЕС в тази област;

Г.

като има предвид, че вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси станаха част от правото на Съюза и поради това са включени в обхвата на задачите на Агенцията, както всички области, попадащи в областите на компетентност на Съюза, в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета;

Д.

като има предвид, че въпреки че полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси не са включени в решението на Съвета за създаване на многогодишна рамка, Агенцията ще може да продължава да изпълнява задачите си в тези области по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета;

Е.

като има предвид, че създаването на многогодишната рамка на Агенцията за периода 2018—2022 г. е необходимо за гарантирането на непрекъснатостта на нейната дейност, и като има предвид, че липсата на нова многогодишна рамка до началото на 2018 г. предполага, че Агенцията може да работи само ако е постъпило конкретно искане от дадена институция, а не по своя собствена инициатива;

1.

изразява съжаление във връзка с липсата на споразумение в Съвета по отношение на включването на предложените нови тематични области, а именно полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, в новата многогодишна рамка;

2.

припомня значението на работата на Агенцията и нейната ключова роля за утвърждаване на основните права в целия ЕС;

3.

счита, че един от основните аспекти на работата на Агенцията е да продължава да предоставя подкрепа по въпроси, свързани със спазването на основните права в рамките на правото на Съюза, и че това налага Агенцията да осъществява своята дейност без прекъсване;

4.

приветства изявленията на Комисията и на Съвета и подчертава необходимостта от подобряване на работните процедури за управлението и функционирането на Агенцията и от изясняване, че правомощията на Агенцията включват също така въпросите от „бившия трети стълб“ (полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси);

5.

отбелязва различията в становищата на Комисията и Съвета относно тълкуването на Регламента за създаване на Агенцията и призовава и двете институции да постигнат споразумение във възможно най-кратък срок;

6.

приканва Комисията, след извършване на външната оценка на Агенцията през 2017 г., да представи предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 168/2007, които Парламентът счита за необходими за подобряването на процедурите за управлението и функционирането на Агенцията и привеждането на регламента в съответствие с Договора от Лисабон, както е предвидено в член 31, параграф 2 от него;

7.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Агенцията на Европейския съюз за основните права.

(1)  ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 262.

(2)  Приети текстове, P8_TA(2016)0485.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/163


P8_TA(2017)0240

Цифровизация на европейската промишленост

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (2016/2271(INI))

(2018/C 307/26)

Европейският парламент,

като взе предвид член 173 (дял XVII) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който разглежда промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

като взе предвид членове 9, 11 и 16 от ДФЕС,

като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Quantum technologies“ („Квантови технологии“, SWD(2016)0107),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Advancing the Internet of Things in Europe“ („Напредъкът на интернет на нещата в Европа“, SWD(2016)0110),

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“ (1),

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г., озаглавена „Промишлената политика в ерата на глобализацията“ (2),

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“ (3),

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят (4),

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията — Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2007 г., озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика — Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2007)0374),

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100) и последващите законодателни и незаконодателни предложения,

като взе предвид предложението от 11 септември 2013 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

като взе предвид предложението от 26 март 2013 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

като взе предвид предложението от 7 февруари 2013 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „За Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009),

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (5),

като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (6),

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г., озаглавена „Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия“ (7),

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г., озаглавена „Защита на критичната информационна инфраструктура — постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“ (8),

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии (9),

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г., озаглавена „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“ (10),

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно интернет на нещата (11),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г., озаглавено „Четвъртата индустриална революция и цифровата трансформация: пътят напред“,

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по култура и образование (A8-0183/2017),

A.

като има предвид, че трябва да се полагат енергични усилия посредством конкретни политики, действия и стимули за повторна индустриализация на ЕС и неговите държави членки с цел съчетаване на конкурентоспособността и устойчивостта, създаването на качествени работни места и приобщаването; като припомня целта на ЕС до 2020 г. 20 % от БВП на Съюза да се основават на промишлеността, което трябва непременно да вземе под внимание структурната трансформация на промишления сектор в резултат на цифровата революция и появата на нови стопански модели;

Б.

като има предвид, че европейската промишленост представлява основата на европейската икономика и богатство, както и че тя е изправена пред големи предизвикателства в резултат на тенденциите за по-бърза глобализация и иновации;

В.

като има предвид, че цифровизацията на промишленото производство спомага за повишаване на гъвкавостта, енергийната и ресурсната ефективност, устойчивостта на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики, като по този начин трансформира стопанските модели, производството, продукцията, процесите и създаването на стойност и оказва основно въздействие върху баланса между възможностите и предизвикателствата за европейските промишлени сектори и работници;

Г.

като има предвид, че със своето промишлено наследство, мрежи от промишлени сектори и вериги за създаване на стойност, със своите иновативни силни страни и стратегически публични инвестиции в научноизследователската и развойната дейност (НИРД), наличието на частни инвестиции и ефикасна администрация, със своята квалифицирана работна сила и интегрирането на промишленото развитие със социалните предизвикателства, както и предвид факта, че са започнати повече от 30 национални и регионални инициативи за цифровизиране на промишлеността, Европа разполага със силна основа, чрез която да се превърне в лидер в областта на цифровата трансформация; като има предвид, че е налице възможност за укрепване на промишлеността на ЕС, ако успеем да изградим напълно интегрирани вериги за създаване на стойност за цифрово подобрени промишлени продукти и пакети продукт — услуга;

Д.

като има предвид, че съобщителните мрежи от пето поколение ще трансформират из основи нашите икономики, като поставят цифровизацията в центъра на промишленото развитие и социалните услуги;

Е.

като има предвид, че за успеха на европейската промишлена стратегия е задължително да се създаде цифров единен пазар, който стимулира икономическия растеж и заетостта по един социално отговорен начин;

Ж.

като има предвид, че една добре замислена технологично неутрална стратегия за цифровизацията на промишленото производство, което все повече свързва хората и машините, както и услугите през граница в рамките на цялата глобална верига за създаване на стойност, е важен ключов етап за повишаване на гъвкавостта, устойчивостта и конкурентоспособността на нашата икономика и за създаване на нови работни места;

З.

като има предвид, че цифровизацията следва да използва потенциала за увеличаване на ефикасното използване на ресурсите, енергията и капитала, като по този начин допринася за по-интегрирана кръгова икономика, по-ниска материалоемкост и по-голяма промишлена симбиоза;

И.

като има предвид, че цифровизацията може да даде тласък на туризма в полза на пътниците и тяхната мобилност, позволявайки, наред с другото, лесен достъп до информация в реално време и широк спектър от услуги;

Й.

като има предвид, че високоразвитите езикови технологии могат да помогнат на промишлеността да преодолее езиковите бариери, които възпрепятстват развитието на цифровия пазар;

К.

като има предвид, че цифровизацията създава нови възможности в транспортния сектор за производителите, операторите, инвеститорите, работниците и пътниците и представлява предварително условие за това транспортната промишленост да остане конкурентоспособна и функционираща и да повиши своята ефективност, а за услугите в сектора на транспорта — да станат по-устойчиви и по-резултатни;

Л.

като има предвид, че цифровизацията може да допринесе за по-безопасни условия на труд, по-голяма безопасност на продуктите и за индивидуализиране и децентрализиране на производството;

М.

като има предвид, че съществува голямо несъответствие, свързано с пола, по отношение на заетостта и обучението в сектора на ИКТ, което има сериозни отрицателни последици за равенството на пазара на труда;

Н.

като има предвид, че цифровизацията и индивидуализирането и децентрализирането на производството ще доведат до промяна на условията на труд и ще имат редица социални последици; като има предвид, че безопасните и достойни условия на труд и високите стандарти за безопасност на продуктите трябва да останат обща грижа;

О.

като има предвид, че съществуват многобройни изследвания, които изтъкват, че цифровизацията в промишленото производство ще доведе до промени в търсенето на пазара на труда и заетостта в Европа; като има предвид, че това може да има въздействие върху съществуващите правила, регулиращи правата и участието на работниците; като има предвид, че става ясно, че е необходимо да се отговори на тези промени чрез обучението на работната сила в нови умения в областта на ИКТ и повишаване на цифровите умения в обществото като цяло;

Разработване на интегрирана стратегия за промишлената цифровизация (СПЦ) за ЕС

1.

приветства съобщението на Комисията относно цифровизирането на европейската промишленост;

2.

изразява твърдо убеждение, че СПЦ ще допринесе по решителен начин за преодоляването на най-неотложните икономически и социални предизвикателства, пред които е изправена Европа, като:

a)

засили икономическата динамика, социалното и териториалното сближаване и гъвкавостта по отношение на технологичните трансформации и сътресения чрез модернизирането и взаимното свързване на европейските промишлени сектори и икономически вериги за създаване на стойност и чрез увеличаване на публичните и частните инвестиции в реалната икономика, както и като предостави възможности за инвестиции в контекста на устойчиво модернизиране;

б)

насърчи създаването на качествени работни места и възможности за връщане на изнесени производства, повиши трудовите стандарти и привлекателността на работните места в промишления сектор, допринесе за предоставянето на повече възможности и информация на потребителите, полага усилия за една социално отговорна трансформация и приобщаващ пазар на труда с по-разнообразни модели на работни места и схеми за работно време, както и по-добри условия и интеграция на заетостта и ученето през целия живот;

в)

повиши ефикасното използване на ресурсите и намали материалоемкостта на производствената промишленост благодарение на укрепването на европейската кръгова икономика, като се припомни, че това е от жизненоважно значение за материалните условия на европейския сектор на високите технологии, както и за цифровизираното промишлено производство и неговите продукти;

г)

засили европейското сближаване чрез надеждна и амбициозна европейска инвестиционна политика (обръщаща специално внимание на разгръщането на модерна цифрова инфраструктура), използва различни европейски инструменти за финансиране, включително ЕФСИ, регионалните фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други, и осигури координирана, неутрална от технологична гледна точка европейска промишлена политика, основана на лоялна конкуренция между множество участници, иновации и устойчиво модернизиране, както и иновация на технологичния, социалния и стопанския модел, която подобрява цифровия единен пазар и интеграцията и модернизирането на всички европейски промишлени сектори;

д)

подкрепи целите на Европа в политиката в областта на климата чрез повишаване на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите на промишленото производство, както и неговата „кръговост“, намали емисиите, и като свърже устойчивостта на промишлеността с конкурентоспособността;

е)

засили икономическите и социалните иновации, както и иновациите в политиката чрез прилагане на принципите на откритост и достъпност на публичните и частните данни и информация, като винаги се защитават чувствителните данни в обмена между предприятията, работниците и потребителите и като се създаде възможност за по-добра интеграция на всички категории промишлени сектори и сфери на политиката, в това число творческите и културните индустрии;

ж)

подобри препитанието на гражданите в градските и извънградските райони, както и тяхната информираност относно възможностите, предлагани от цифровизацията, и способността им да се възползват от тях;

з)

стимулира технологичните и социалните иновации в областта на научните изследвания в ЕС чрез политика за промишлена цифровизация с ясен фокус и визия;

и)

подобри енергийната сигурност и намали потреблението на енергия чрез цифровизирано, по-гъвкаво и ефикасно промишлено производство, което ще позволи по-добро управление на енергийното търсене;

й)

осъществи партньорства с други макрорегиони по света във връзка с развиването на отворени цифрови пазари, които са новаторски и справедливи;

к)

осъзнава необходимостта от по-справедлива и по-ефективна европейска политика на данъчно облагане, изясняваща въпроси като данъчната основа в ерата на глобално свързаните цифрови пазари и цифровизираното производство;

л)

привлича инвестиции и световни водещи научни изследователи и експертен опит, като по този начин допринася за икономическия растеж и конкурентоспособността на Европа;

м)

подкрепя нови стопански модели и иновативни стартиращи предприятия, стимулирани от цифровизацията и развитието на технологиите;

3.

подчертава значението на създаването на конкурентна стопанска среда, която улеснява частните инвестиции, благоприятстваща регулаторна рамка, чрез която се избягват бюрократични пречки, изграждането на най-съвременна европейска цифрова инфраструктура, както и координационна структура на ЕС за цифровизацията на промишлеността, която улеснява координирането на националните, регионалните и общоевропейските инициативи и платформи за промишлена цифровизация; призовава Комисията да осигури постигането на целта за дял на промишлеността в размер на 20 % от БВП до 2020 г.; подчертава, че за да се даде възможност на ЕС да заеме световна лидерска позиция в промишлеността, цифровизацията на промишлеността следва да бъде свързана с по-обща стратегия на ЕС за промишлеността; подчертава значението на засилването на цифровизацията, особено в държавите членки, регионите и секторите, които изостават, и сред хората, които са засегнати от цифровото разделение; във връзка с това приветства предложението за кръгла маса на високо равнище и европейски форум на заинтересованите лица; подчертава значението на сътрудничеството между съответните участници и очаква, че освен водещите представители на отделните сектори и социалните партньори, академичните среди, МСП, организациите, които изготвят стандартите, лицата, отговорни за определянето на политиките, публичните администрации на национално и местно равнище и гражданското общество също ще бъдат поканени да играят активна роля;

4.

изисква от Европейската комисия да продължи да осъществява своята важна дейност за проучване на тенденциите в производството и цифровизацията, както и тенденциите в нетехническите сфери (като право, политика, администрация, комуникации и т.н.), изучаване на съответните промени в други региони, определяне на новите ключови технологии и стремеж да се гарантира запазването на европейската лидерска позиция в тези области и интегрирането на новите тенденции в политиките и действията, като взема под внимание концепциите за „сигурност при проектирането“ и „защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране“, както и да проучи дали тази дейност би могла да се осъществява посредством специална мрежа за промишлени прогнози, включваща национални организации за научни изследвания и технологии;

5.

приветства съобщението на Комисията относно „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), но изразява съжаление, че тъй като отделеното на транспортния сектор внимание се ограничава до свързани и автоматично управляеми автомобили, в него не се разглеждат в достатъчна степен всички съществуващи предизвикателства; припомня, че макар свързаните и автоматично управляемите превозни средства да представляват една от най-вълнуващите предстоящи цифрови трансформации в сектора, съществува потенциал за цифровизация във всички видове транспорт, както в оперативните, така и в административните процеси, а и по цялата верига за създаване на стойност от производителите до пътниците и товарите, както и за координация с всички използвани в сектора нови технологии, като например европейските глобални спътникови навигационни системи EGNOS и „Галилео“, от които могат да се очакват резултати в близко бъдеще; изисква от Комисията да се съсредоточи върху цифровите трансформации при всички видове транспорт, включително по отношение на свързаните с транспорта и туризма услуги;

6.

посочва, че процесът на цифровизация не бе в еднаква степен ползотворен навсякъде в транспортния сектор, както и че това създаде вредна разпокъсаност на единния пазар между различните видове транспорт и в рамките на един и същи вид транспорт; подчертава, че се наблюдават значителни и нарастващи разминавания между държавите членки в конкурентоспособността и цифровизацията на транспорта, отразени също така сред регионите, дружествата и МСП; счита, че разработването на координирана СПЦ на ЕС би могло да спомогне за преодоляване на тази разпокъсаност и на разминаванията и да привлече инвестиции в проекти за цифровизация; подчертава, че целта не би следвало да бъде просто изготвянето на още един политически документ, а действителна стратегия, отразяваща тенденциите за иновации и пазарния потенциал, чието прилагане да бъде предмет на непрекъсната оценка;

7.

счита, че СПЦ ще допринесе за решаването на някои от най-належащите предизвикателства в секторите на транспорта и туризма; поради това призовава Комисията да продължи да подкрепя цифровизацията с цел:

a)

подобряване на цялостната безопасност, качеството и екологичните показатели на транспортния сектор;

б)

подобряване на безпрепятствения достъп за всички, включително по-възрастните хора и лицата с намалена мобилност или увреждания, и повишаване на осведомеността за алтернативни решения за мобилност, предоставящи на пътниците по-голям избор, по-лесни за ползване и адаптирани продукти и повече информация на територията на целия ЕС, както в градските, така и в по-слабо развитите региони;

в)

намаляване на транспортните разходи, като например разходите за поддръжка, както и повишаване на ефикасността при използването на капацитета на съществуващата транспортна инфраструктура (напр. групирането на превозни средства, съвместните интелигентни транспортни системи (C-ITS), Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) и Речните информационни услуги (RIS);

г)

подобряване на конкурентоспособността чрез насърчаване на навлизането на нови участници на пазара, особено на МСП и стартиращите предприятия с оглед оспорване на съществуващите монополи;

д)

улесняване на правилното и хармонизирано прилагане на законодателството на ЕС чрез разработването на системи за управление на движението, интелигентни транспортни системи, цифрови тахографи, електронни системи за пътно таксуване и т.н., както и установяване на регулаторни рамки, подходящи за новите реални ситуации, които могат да възникнат в резултат на прилагането на напредналите технологии;

е)

намаляване на административната тежест за малките и средните транспортни оператори и новосъздадените предприятия, например в сектора на товарните превози и логистиката, като се опростят административните процедури, като се създадат условия за проследяване и откриване на товарни пратки и като се оптимизират разписанията и транспортните потоци;

ж)

да продължат да бъдат защитавани правата на пътниците, включително защитата на данните, също и при мултимодални пътувания;

з)

намаляване на проблемите, свързани с асиметрията на информацията на транспортния пазар;

и)

благоприятстване привлекателността и развитието на туристическия сектор, който спомага да се генерират около 10 % от европейския БВП, както и на творческите индустрии в градските, селските и най-отдалечените райони, например чрез по-добро интегриране на мобилността и туристическите услуги, включително за по-малко познатите дестинации;

8.

подчертава, че непрекъснатата и високоефективна свързаност е предпоставка за бързи, сигурни и надеждни връзки за всички видове транспорт и за по-нататъшната цифровизация на транспортния сектор; изразява съжаление относно голямата разпокъсаност на цифровото покритие в рамките на ЕС; счита, че инвестициите в широколентова инфраструктура и справедливото разпределяне на радиочестотния спектър са от решаващо значение за цифровизирането на транспортния сектор; подчертава в тази връзка необходимостта от междусекторна перспектива, например обхващаща секторите на електрониката, телекомуникациите, транспорта и туризма; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажимента си за предоставяне на такъв вид свързаност за основните транспортни маршрути и центрове не по-късно от 2025 г, както и да инициират действия за постигането на пълно покритие за цялата територия на ЕС;

Създаване на условия за успешна промишлена цифровизация: инфраструктура, инвестиции, иновации и умения

9.

подчертава, че евентуална СПЦ предлага възможност за стимулиране на иновациите, ефикасността и устойчивите технологии, които повишават конкурентоспособността и модернизират промишлената основа на ЕС, както и за отстраняване на пречките пред развитието на цифровия пазар; подчертава, че интегрираната промишлена цифровизация трябва да се основава на силни благоприятни условия, които включват от първокласна, съобразена с бъдещето цифрова инфраструктура, НИРД и подкрепяща инвестициите среда до подходяща съвременна, стимулираща иновациите законодателна рамка, задълбочен цифров единен пазар, високи равнища на квалификация и предприемачество, както и засилен социален диалог;

10.

подчертава необходимостта от засилване на публичните и частните инвестиции във високоскоростна свързаност, например чрез съобщителни мрежи от пето поколение, фиброоптика, навигационна инфраструктура и инфраструктура за спътникови комуникации, за да се гарантира опорна мрежа на цифровата инфраструктура в градските и промишлените зони; изтъква значението на хармонизирането в разпределението на радиочестотния спектър, насочено към увеличаване на търсенето на свързаност и подобряване на предсказуемостта на средата за инвестиции в мрежата; подчертава необходимостта от заемане на лидерска позиция в цифровите промишлени вериги за създаване на стойност и ключовите технологии, като съобщителните мрежи от пето поколение, квантовите технологии, високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, изчисленията в облак, анализа на големи масиви данни, интернет на нещата, роботиката, автоматизацията (включително автоматично управляемите автомобили с висока степен на автоматизация) и технологията на дистрибутирания регистър; във връзка с това подкрепя работните документи на Комисията, придружаващи съобщението ѝ;

11.

признава възможностите и предизвикателствата във връзка с цифровизацията на промишлеността; отбелязва положителните ефекти от цифровизацията на промишлеността, тъй като чрез нея се увеличава гъвкавото полагане на труд, което може да доведе до по-добър баланс между професионалния и личния живот, диверсифицират се възможностите за избор чрез мобилна работа от разстояние и се позволява на хората от селските и изолираните райони да се включат на пазара на труда, при условие че разполагат с необходимата инфраструктура, засилвайки по този начин икономическия растеж; признава същевременно, че породената от цифровизацията тенденция към повишена гъвкавост може да увеличи опасността от непостоянна и несигурна заетост; подчертава, че новите форми на труд не трябва да се използват за заобикаляне на съществуващото трудово и социално законодателство по отношение защитата на правата на работниците и потребителите; изтъква, че традиционните отрасли и предприятия в икономиката, основаваща се на платформи, трябва да бъдат поставени при равни условия;

12.

отбелязва, че цифровата трансформация в транспортния сектор и в сектора на туризма, по-специално развитието на икономиката по заявка и икономиката на сътрудничеството, допринася за значително преобразуване в поведението на пътниците и потребителите по отношение на мобилността и туризма, както и за необходимостта от приспособяване на инфраструктурата; приканва Комисията да направи оценка на въздействието на цифровизацията върху услугите в областта на транспорта, мобилността и туризма, със специален акцент върху поведението и предпочитанията на потребителите на тези услуги, както и допълнително да разгърне потенциала на тази обществена промяна;

13.

отбелязва, че нарастващата цифровизация в дистрибуцията на билети за пътуване означава, че повече информация е лесно достъпна за потребители през интернет, но все повече по начин, който прави трудно сравняването на офертите; счита, че следователно е необходимо да се увеличат гаранциите за прозрачност и безпристрастност в дистрибуцията и по-специално дистрибуцията чрез интернет, така че потребителите да могат да правят информиран избор въз основа на надеждна информация по отношение не само на цената, но и на други параметри, включително качество на услугата и допълнителни предложения; счита, че подобна прозрачност ще насърчи конкуренцията и ще подкрепи развитието на мултимодалния транспорт;

14.

счита, че цифровизирането следва да предостави на потребителите по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти и повече информация, по-специално по отношение на качеството на продуктите или услугите;

15.

изтъква, че въздействието на езиковите бариери върху промишлеността и нейната цифровизация не е разгледано или оценено адекватно в документите относно цифровия пазар; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават развитието на езикови технологии, които, наред с цифровизацията на промишлеността, ще намалят фрагментирането на европейския пазар;

16.

подчертава, че специална подкрепа на „аналоговото“ многоезичие в Европа е от полза както от гледна точка на цифровизирането на европейската промишленост, така и за преподаването на всеобхватни умения в областта на цифровите технологии; подчертава във връзка с това, че е необходимо в значително по-голяма степен да се обърне внимание на извършването на фундаментални изследвания в областта на статистически, интелигентен и машинно подпомаган софтуер за превод и обучение;

17.

подчертава, че регионите трябва да се съсредоточат върху силните страни на своите производства и да насърчат тяхното развитие чрез интелигентна специализация, интелигентни вериги и клъстери; счита, че клъстерите и полезните взаимодействия между МСП, промишлените предприятия и социалните партньори, сектора на квалифицираните занаятчийски дейности, стартиращите предприятия, академичните среди, научноизследователските центрове, потребителските организации, сектора на творческата индустрия, финансовите и другите участници могат да бъдат успешни модели за засилване на цифровото производство и иновациите; насърчава научните изследвания, иновациите и структурното сближаване в ЕС; подчертава значението на програмите за ускоряване на развитието и рисковия капитал в помощ на разрастването на стартиращите предприятия; отбелязва значението на използването на цифровизацията за засилване на иновациите в областта на стопанските модели, като например системите за „плащане според резултата“ и масовото персонализиране;

18.

счита, че следва да се обърне специално внимание на специфичните проблеми, пред които са изправени МСП при обстоятелства, в които относителните ползи от усилията за цифровизация, по отношение на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите, както и на производствената ефективност, ще са най-високи; одобрява укрепването на браншовите сдружения на МСП и тяхното развитие посредством програми за цифровизация, развитието на центрове за приложни науки с насоченост към цифровизацията, както и съфинансирането за НИРД, осъществявана от МСП в рамките на самите предприятия; счита, че следва да се отдели внимание на собствеността върху данните и на достъпа до данните, както и на разработването на европейска програма за цифрово чиракуване;

19.

приветства създаването на платформата за интелигентна специализация за модернизиране на промишлеността, и по-специално предложението на Комисията, включено в плана за действие относно цифровизацията на промишлеността, за създаване на мрежа от центрове за компетентност и центрове за цифрови иновации, с цел укрепване на промишлената цифровизация и цифровите иновации за МСП във всички региони; отбелязва, че секторът на квалифицираните занаятчийски дейности не следва да бъде пренебрегван в това отношение; призовава Комисията за действия по-специално в посока на създаването на центрове за цифрови иновации и центрове за цифрова компетентност в по-слабо цифровизираните европейски региони; призовава Комисията да предостави по-голямо финансиране за центровете за цифрови иновации посредством различни европейски ресурси (програма „Хоризонт 2020“, структурните фондове и др.), да подкрепи усилията и стратегиите на държавите членки, насочени към развитие на национална мрежа от центрове за цифрови иновации, както и да обмисли експерименталното прилагане на подход „пясъчник“, в който междусекторните експерименти в контролирана среда няма да бъдат блокирани от действащите регулаторни разпоредби; призовава държавите членки да увеличат транснационалното сътрудничество между своите центрове за цифрови иновации; счита, че определени центрове за цифрови иновации следва да специализират в областта на промишлените цифрови иновации, допринасяйки за справянето със социалните предизвикателства в Европа; счита в тази връзка, че финансирането за центрове за цифрови иновации по програма „Хоризонт 2020“ би могло да се съчетае с финансиране по тази програма за справянето с обществените предизвикателства; отбелязва варианта за ваучери за иновации в областта на ИКТ, предоставяни на МСП за достъп до консултации, споделяне на най-добри практики и експертен опит в центрове за цифрови иновации;

20.

отбелязва важната роля на градовете и на местните управи за развитие на нови стопански модели и за предоставяне на цифрова инфраструктура и подкрепа за МСП и за други действащи лица в промишлеността, както и огромните възможности, които цифровите промишлени иновации носят за градовете, например чрез производство на местно равнище с нулеви отпадъци, по-тясна интеграция между промишленото производство и логистиката и транспорта на местно и градско равнище, както и производството на енергия, потреблението, производството и триизмерния печат; счита, че градовете също следва да могат да имат достъп до центровете за цифрови иновации; изисква от Комисията да проучи местните, националните и международните най-добри практики и да насърчи техния обмен; приветства публикуването на европейски индекс на цифровизацията на градовете и инициативите за насърчаване на оперативната съвместимост на данните и системите между европейските градове; отбелязва, че инициативата „Интелигентни градове“ играе роля в този контекст; подчертава положителния опит на регионалните консултативни форуми;

21.

изтъква ролята, която възлагането на обществени поръчки и законовите изисквания за регистрацията на дружество и за отчитане или оповестяване на стопанската дейност може да играят за напредъка на новата промишлена цифрова технология; изисква от Комисията да обмисли по какъв начин възлагането на обществени поръчки може да бъде използвано като механизъм за привличане на инвестиции; изисква от Комисията да включи цифрова проверка в своята Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), така че да гарантира, че регулаторната рамка е актуална в контекста на цифровизацията и да улесни обмена на най-добри практики между публичните органи относно използването на критериите за иновации при възлагането на обществени поръчки; препоръчва да се ускори адаптирането на правната и технологичната среда, като например прехода към IPv6, спрямо нуждите на промишлената цифровизация и развитието на интернет на нещата;

22.

подчертава значението на деблокирането на достатъчно публично и частно финансиране за цифровизацията на промишлеността в Европа при по-добро използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че то трябва да бъде увеличено значително, а публичните инвестиции в цифрова инфраструктура трябва да се повишат; подчертава основното значение на финансирането от частни платформи и платформи за сътрудничество; изисква от Комисията да организира финансова кръгла маса за промишлена цифровизация, която да проучи въпроса и да представи предложения за иновативно финансиране; изразява съжаление, че ресурсите, разпределени за политики в областта на цифровите технологии в бюджета на ЕС, са твърде оскъдни за постигането на реално въздействие; признава необходимостта от насърчаване на европейската икономика чрез продуктивни инвестиции; счита, че наличието на съществуващи европейски финансови инструменти, като европейските структурни и инвестиционни фондове и програма „Хоризонт 2000“, следва да гарантира постигането на тази цел; счита, че съчетаването на тези фондове следва да е съгласувано с националните ресурси и разпоредбите за държавните помощи; признава ролята на публично-частните партньорства и съвместните предприятия;

23.

призовава държавите членки, с цел да подпомогнат ефективната промишлена цифровизация, да осигурят данъчни стимули за бизнеса и предприятията, реализиращи цифрови и интелигентни системи на производство;

Гарантиране на водещи позиции на Европа в технологиите и сигурност в промишлената цифровизация: сливания и придобивания, киберсигурност, потоци от данни и стандартизация

24.

признава, че е наложително укрепването на НИРД; призовава Комисията да подкрепя вътрешните, както и външните усилия в областта на НИРД и да насърчава мрежите за иновации и сътрудничеството между стартиращи предприятия, утвърдени корпоративни участници, МСП, университети и др. в цифровата екосистема; изисква от Комисията да проучи как да увеличи максимално трансфера на резултатите от научните изследвания по програма „Хоризонт 2020“ към пазара и в посока на тяхното използване от европейските дружества; изисква Комисията да увеличи дела на научноизследователските проекти по програма „Хоризонт 2020“, генериращи патенти и ПИС, и да докладва в тази връзка;

25.

подчертава значението на защитата на чувствителните европейски технологии и ноу-хау, които формират основата за бъдеща промишлена мощ и икономическа стабилност; подчертава потенциалните рискове във връзка със стратегическите държавни и движени от политиката в областта на промишлеността преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), по-специално ПЧИ, правени от държавни предприятия чрез сливания и придобивания; подчертава факта, по отношение на ПЧИ, че някои външни инвеститори показват нарастващ интерес към придобиването на чувствителни европейски технологии чрез сливания и придобивания; приветства инициативата на Комисията да проучи опита на CFIUS (Комисия за чуждестранни инвестиции в Съединените щати); подчертава, че равният достъп до пазара за инвестициите следва да се укрепи посредством създаването на глобални правила;

26.

подчертава, че развитието по отношение на автоматизацията, роботиката и прилагането на изкуствен интелект в производството, както и задълбоченото интегриране на технически компоненти с различен произход повдигат нови въпроси във връзка с отговорността за продуктите и производствените съоръжения; призовава Комисията да изясни възможно най-скоро правилата за безопасност и отговорност във връзка с автономно функциониращите системи, включително условията за изпитване;

27.

признава, че отвореността и свързаността също имат потенциални последици върху уязвимостта, що се отнася до кибератаките, саботажа, манипулирането на данни или промишления шпионаж, и подчертава в този контекст голямото значение на един общ европейски подход относно киберсигурността; признава необходимостта от повишаване на осведомеността относно засилването на киберсигурността; счита, че устойчивостта на киберпространството е изключително важна отговорност на ръководителите на предприятията и на лицата, определящи политиките в областта на промишлеността и сигурността на национално и европейско равнище; счита, че производителите носят отговорност за осигуряването на стандарти за безопасност и киберсигурност като основни параметри на проектирането във всички цифрови иновации според наличните най-съвременни технологии и принципите на „сигурност при проектирането“ и „сигурност по подразбиране“, но че при определени условия и критерии може да има отклонения от тази отговорност на производителите; отбелязва, че изискванията за киберсигурност за стандартите за сигурност в областта на интернет на нещата и информационните технологии, например въз основа на референтния архитектурен модел RAMI4.0 и кода по ICS, ще укрепят устойчивостта на киберпространството в Европа; счита, че европейските органи по стандартизация трябва да играят специална роля в това отношение и не следва да бъдат измествани; изисква от Комисията да проучи различни модели за повишаване на киберсигурността в областта на интернет на нещата; призовава публичните институции обаче да направят изискванията за киберсигурност задължителни при обществените поръчки по отношение на информационно-технологичното оборудване и продуктите на интернет на нещата; счита, че е от голямо значение да се предложат на МСП проверки и консултации за киберсигурност за техните цифровизирани промишлени продукти; счита, че споделянето на най-добри практики между държавите — членки на ЕС, може да улесни устойчивостта на киберпространството в Европа в това отношение;

28.

счита, че следва да съществуват общи критерии за критичната инфраструктура и нейната цифрова сигурност и че европейската Директива за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС) отбелязва първата стъпка към постигане на високо общо ниво на сигурност за мрежите и информационните системи в Съюза; призовава Комисията да настоява за нейното последователно и своевременно транспониране от страна на държавите членки; подчертава необходимостта от засилване на ролята, която ръководните органи, посочени в Директивата за МИС, играят в процеса на създаване на доверие в бъдещите технологии; отбелязва, че механизмите за наблюдение на киберзаплахите и „сканирането на хоризонта“ следва да бъдат признати като имащи значение за сигурността на цифровите промишлени отрасли на ЕС, като се обърне специално внимание на защитата на МСП и на потребителите;

29.

подчертава, че трябва да се обърне конкретно внимание на въпросите за събиране и оценка на данни и информация, свързани с промишлеността или производството; подчертава, че в тази връзка трябва да се постави специален акцент върху принципите за суверенитет на данните, за отворен и стандартизиран достъп и за наличността на данни, както и върху укрепването на иновациите и производителността, новите услуги и стопански модели и върху проверимостта на сигурността, като същевременно се позволи лоялна конкуренция; подчертава, че новите форми на уреждане на собствеността върху данните и достъпа до данни трябва да се разгледат много внимателно и може да бъдат въведени само след широки консултации с всички заинтересовани страни; счита, че както иновациите, така и интересите на работниците и потребителите във връзка с неприкосновеността на личния живот трябва да бъдат защитени и гарантирани в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; подчертава освен това, че следва да се насърчат оповестяването и достъпът до информация от обществен интерес и за научни цели; отбелязва предложението на Комисията в тази връзка за европейска икономика, основана на данни, с цел насърчаване на общ европейски пазар на данни; счита, че в продължаващия дебат относно режима за данните трябва да се подчертаят два съществени аспекта с цел да се насърчи разработването на технически решения за надеждна идентификация и обмен на данни, т.е., от една страна, стандартни клаузи в договорите, а, от друга страна, въвеждането на контрол за недобросъвестност в договорните отношения между дружествата;

30.

подчертава, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак, заедно със законодателното предложение за свободното движение на данните, целящи премахването на неоправданите ограничения относно местоположението на данните, имат потенциала допълнително да стимулират процеса на цифровизирането на европейската промишленост, и по-специално на МСП и стартиращите предприятия, и да предотвратяват разпокъсаността на единния пазар на ЕС; призовава Комисията да следи приемането и последователното прилагане на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак с цел да се даде възможност за справедливо, бързо, надеждно и безпрепятствено движение и използване на данните; припомня на Комисията ангажимента, който поема в съобщението си, да представи законодателна инициатива относно свободното движение на данни в рамките на ЕС, за да се премахнат или избегнат неоправдани изисквания за локализиране в националното законодателство или нормативна уредба;

31.

изразява твърдо убеждение, че особено в сектора на транспорта, свободно достъпните данни, големите информационни масиви и анализът на данни продължават да бъдат основни елементи за оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар и за насърчаване на иновациите; изразява съжаление, че инициативите за улесняване на потока от данни продължават да бъдат разпокъсани; подчертава, че е необходима по-висока степен на правна сигурност, особено по отношение на собствеността и отговорността, въз основа на пълното зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

32.

признава потенциала на цифровизацията на промишлеността за целите на извличането на секторни данни и управлението чрез публични и квазипублични органи и пазарни участници;

33.

подчертава ролята на интегрирането на отвореността на структурата като принцип

34.

признава значението на защитата на техническото ноу-хау по отношение на обмена и взаимовръзките на промишлено-цифровите компоненти, като същевременно се предвижда и насърчава оперативната съвместимост и свързаността от край до край;

35.

подчертава, че водещите позиции на Европа в промишлената цифровизация изискват силна стратегия в областта на стандартизацията, координирана с държавите членки и Комисията, включително оперативна съвместимост в областта на цифровите технологии; подчертава важния и специфичен състав на органите по стандартизация в Европа, с техния приобщаващ и основан на консенсус подход, включващ заинтересовани обществени групи и по-специално МСП; призовава Комисията да насърчава разработването на отворени стандарти и приветства нейното намерение да гарантира достъпа до и ефикасното лицензиране на патенти от съществено значение за стандартите въз основа на справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия и признава, че това е от съществено значение за насърчаването на иновациите и НИРД в ЕС; счита, че кръговата икономика може да е основна движеща сила за съгласувана стандартизация на съобщителните потоци по промишлените вериги за създаване на стойност; призовава за координиран подход на равнището на ЕС чрез европейските органи по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI) по отношение на международните форуми и консорциуми; счита, че стремежът към глобални и универсални стандарти е желателен, но подчертава също така, че е налице готовност за продължаване на работата по европейски стандарти, в случай че международното сътрудничество във форумите по стандартизация е неконструктивно; счита, че оперативната съвместимост е необходима, по-специално в сферата на интернета на нещата, за да се гарантира, че развитието на нови технологии подобрява възможностите за потребителите, които не следва да са зависими само от определен брой конкретни доставчици;

36.

подчертава, че търговските пречки в областта на цифровизацията затрудняват международната дейност на европейската промишленост и вредят на европейската конкурентоспособност; счита, че споразуменията за лоялна търговия между ЕС и трети държави може да имат голям принос за общите международни правила в областта на защитата на данните, потоците от данни и използването и стандартизацията на данни;

Социалното измерение: умения, образование и социални иновации

37.

счита, че трябва да се положат големи усилия по отношение на системите на образование, данъчно облагане и социална сигурност, за да се интегрира трансформиращото въздействие в европейските социални и икономически модели; изтъква, че цифровата трансформация на промишлеността има голямо обществено въздействие върху различни области — от заетостта, условията на труд и правата на работниците до образованието и уменията, електронното здравеопазване, околната среда и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от търсенето на сигурност в рамките на тази промяна; призовава Комисията да извърши адекватна оценка на социалните последици от промишлената цифровизация и да предприеме адекватни действия в тази връзка и съответно да предложи по-нататъшни мерки за премахване на цифровото разделение и за насърчаване на приобщаващо цифрово общество, като същевременно насърчава конкурентоспособността на Европа;

38.

припомня, че Съдът на Европейския съюз е определил понятието за „работник“ въз основата на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, възнаграждение и естество на работата (12); призовава за правна сигурност по отношение на това какво представлява „заетост“ в цифровия пазар на труда, за да се гарантира спазването на трудовото и социалното законодателство; подчертава, че въз основа на фактите всички работници и служители в основаната на платформи икономика са или наети, или самостоятелно заети лица, и следва да бъдат класифицирани по съответния начин, независимо от договорното положение;

39.

подчертава, че образованието, обучението и ученето през целия живот са крайъгълният камък на социалното сближаване в условията на цифрово общество; подчертава, че в това отношение Европа е изправена пред цифрово разделение; призовава за прилагането на гаранция за умения, след консултации и с участието на социалните партньори, и призовава държавите членки да намерят начин да задоволят потребностите на гражданите от (пре)квалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, за да се гарантира плавен преход към интелигентна икономика; подчертава, че е важно да се гарантира насърчаването и признаването на цифровите умения, както и на новата тенденция към притежаване на набор от множество умения; счита, че работодателите следва да използват Европейския социален фонд за такова обучение и с цел насърчаване на набор от цифрови инструменти за повишаване на квалификацията в сътрудничество с промишлеността и социалните партньори; приветства разработването на учебни материали и специфични за отделните сектори учебни програми; изисква от ЕК да проучи варианти за създаване на сертификационна система за програми за продължаващо образование за придобиване на цифрови умения;

40.

подчертава, че цифровите умения трябва да бъдат включени в националните учебни програми; отбелязва, че примерите за инициативи, подкрепяни от Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), като европейския месец на киберсигурността и европейското състезание по киберсигурност (European Cyber Security Challenge), следва да се разгърнат допълнително за постигането на тази цел; подчертава значението на специализираната подготовка по цифрови умения за преподаватели и че цифровите умения следва да бъдат преподавани на всички деца; призовава държавите членки да гарантират, че всички училища са оборудвани с Wi-fi и актуални ИТ материали; отбелязва важната роля и на кодирането; призовава за обмен на най-добри практики между държавите членки, за да се извлекат поуки от установени практики, като програмата Fit4Coding, инициативите за цифрови академии, програмите за електронно обучение или школите за кодиране, като например Webforce3; изисква от Комисията да насърчи интегрирането на изпитването на цифровите умения в проучванията IGCU/Pisa, за да се даде възможност за конкуренция и сравняване между държавите — членки на ЕС; призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да разработят интердисциплинарни учебни програми, целящи интегриране на няколко компетентности, като например информационни технологии със стопанско управление или инженерни науки и науки, боравещи с данни; подчертава, че всички държави членки следва да разработят цялостни национални стратегии за цифрови умения със съответните цели, както бяха поканени да направят това от Комисията; подчертава ключовата роля, която социалните партньори и други заинтересовани страни може да имат в разработването и осъществяването на такива стратегии; отбелязва, че до момента едва половината от държавите — членки на ЕС, са създали национални коалиции за цифрови работни места; подчертава, че конкретен бюджетен ред за подпомагане на дейностите на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии ще засили разпространението на информацията и по-нататъшните дейности;

41.

подчертава, че е важно да се инвестира в цифровизацията на професионалното обучение и сектора на квалифицираните занаятчийски дейности; подчертава, че цифровите умения трябва да се съчетаят и с инженерни умения и насърчаването на образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (предметите НТИМ), както и с насърчаване на междуличностни умения като общуване, координиране на екип и междусекторно мислене;

42.

изисква аспектите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени във всички цифрови инициативи, като се гарантира, че текущата цифрова трансформация се превръща и в движеща сила за равенство между половете; подчертава необходимостта от преодоляване на сериозната разлика между броя на мъжете и жените, работещи в сектора на ИКТ, тъй като това е от съществено значение за дългосрочния растеж и благоденствието на Европа;

43.

отбелязва потенциала на цифровизацията по отношение на достъпността на социалните услуги и други обществени услуги, както и включването на лица с увреждания и лица с ограничена мобилност на пазара на труда; в този контекст подчертава по-специално голямото значение на работата от разстояние:

44.

посочва, че — както е видно от инициативата Europeana — цифровизацията на европейските творби представлява значителна възможност за подобряване на достъпа до тях, тяхното разпространение и реклама и че иновациите в цифровите технологии могат да осигурят необходимия стимул за революционна промяна на начина, по който се излагат културните продукти и се осигурява достъп до тях; подчертава, че е важно да се насърчава по-специално използването на 3D технологии с цел събиране на данни и възстановяването на разрушени културни продукти и разрушено културно наследство; подчертава, че е от значение да се гарантира финансиране за цифровизацията, съхраняването и онлайн достъпа до европейското културно наследство;

45.

изразява съжаление във връзка с факта, че исторически и културни обекти често не са лесно достъпни за хората с увреждания, и изтъква възможностите, които предлага една по-солидна цифрова културна платформа за подобряването на приобщаването и достъпа до културни преживявания, обекти и артефакти в цяла Европа, независимо от географското местоположение;

46.

насърчава научните изследвания и развойната дейност в областта на помощните технологии, които биха могли да бъдат използвани и да се превърнат в нови промишлени продукти за приобщаването на хората с увреждания;

47.

одобрява установяването на редовен обмен на най-добри практики, извършването на двугодишен преглед за напредъка и изготвянето на препоръки относно цифровизацията на промишлеността;

o

o o

48.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1)  Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(2)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.

(3)  ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.

(4)  ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 41.

(5)  ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.

(6)  ОВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 19.

(7)  ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 120.

(8)  ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 22.

(9)  Приети текстове, P8_TA(2016)0486.

(10)  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45.

(11)  ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 24.

(12)  Вж. решение на Съда на ЕС по дело С-596/12, точка 17 и по дело C-232/09, точка 39.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/175


P8_TA(2017)0241

Нов Европейски консенсус за развитие — нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно съвместното изявление на Парламента, Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета и на Комисията, относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (2017/2586(RSP))

(2018/C 307/27)

Европейският парламент,

като взе предвид споразумението, постигнато от Съвета по външни работи (развитие), Комисията и Парламента относно нов Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (1),

като взе предвид Европейския консенсус за развитие от декември 2005 г. (2),

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк,

като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, публикувана през юни 2016 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Предложение за нов Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, (COM(2016)0740),

като взе предвид своите предходни резолюции, включително резолюцията от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (3) и резолюцията от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (4),

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

1.

приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Европейския консенсус за развитие от 2005 г., за да бъде отразен новият глобален контекст на развитие след приемането на Програмата до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и промените в правната и институционалната структура на ЕС след приемането на Договора от Лисабон;

2.

подчертава значението на новия Европейски консенсус за развитие като ключов стратегически документ за определяне на обща визия, ценности и принципи за ЕС и неговите държави членки във връзка с прилагането на Програмата до 2030 г. в техните политики за сътрудничество за развитие;

3.

приветства ясното признаване в новия консенсус на това, че основната цел на политиката за развитие на ЕС е намаляването и в дългосрочен план — изкореняването на бедността в съответствие с член 208 от ДФЕС; отново заявява, че това следва да се извършва в пълно съответствие с принципите за ефективно сътрудничество за развитие: поемане на отговорност за приоритетите за развитие от развиващите се страни, акцент върху резултатите, приобщаващи партньорства, прозрачност и отчетност;

4.

настоява на необходимостта от механизми за отчетност във връзка с мониторинга и изпълнението на ЦУР и целите за ОПР в размер на 0,7 % от БНД (официална помощ за развитие/брутен национален доход); призовава ЕС и неговите държави членки да представят график за постепенното постигане на тези цели и задачи и да докладват ежегодно за постигнатия напредък пред Парламента;

5.

подкрепя съвместното изявление на Парламента, Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета на Комисията, относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“;

6.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

(1)  Вж. документ 9459/2017 на Съвета.

(2)  ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2016)0437.

(4)  Приети текстове, P8_TA(2017)0026.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/177


P8_TA(2017)0242

Устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (2017/2594(RSP))

(2018/C 307/28)

Европейският парламент,

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 208, 210 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС (ГСЕС), публикувана през юни 2016 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586) и работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2013 г., озаглавен „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г.“ (SWD(2013)0227),

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС за издръжливост,

като взе предвид Резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

като взе предвид Решение 1/CP.21 на Конференцията на страните, отнасящо се до влизането в сила на Парижкото споразумение относно изменението на климата,

като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), приета на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена от 14 до 18 март 2015 г. в Сендай, Япония,

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 юни 2016 г., озаглавен „План за действие относно Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.: Основаващ се на информация относно риска подход към бедствията във всички политики на ЕС“ (SWD(2016)0205),

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 23 август 2016 г. относно резултатите от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси (A/71/353),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2016 г., озаглавено „Достоен начин на живот: от зависимост от помощи към самостоятелност — Принудителното разселване и развитието“ (COM(2016)0234);

като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (1), от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ (2) и от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (3),

като взе предвид въпроса до Комисията относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (O-000033/2017 — B8-0313/2017),

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 1,6 милиарда души живеят в 56 държави, идентифицирани като нестабилни (4); като има предвид, че причините за ситуации на нестабилност до голяма степен са антропогенни; като има предвид, че положението на нестабилност увеличава уязвимостта на населението вследствие на различни фактори, включително конфликтите и несигурността, липсата на достъп до здравно обслужване, принудителното разселване, крайната бедност, неравенството, продоволствената несигурност, икономическите сътресения, лошото управление и слабите институции, корупцията и безнаказаността, както и природните бедствия, изострени от въздействието на изменението на климата; като има предвид, че повишаването на устойчивостта е особено важно в условия на нестабилност, която ОИСР определя въз основа на пет различни, но взаимосвързани измерения: икономически, екологични, политически, свързани със сигурността и с обществото;

Б.

като има предвид, че понятието за устойчивост се използва в политиките на ЕС и други международни организации от много години и употребата му явно се разраства; като има предвид, че заключенията на Съвета от 2013 г. определят устойчивостта като „способността на лице, домакинство, общност, страна или регион да се подготви, да издържи, да се адаптира и бързо да се възстанови от ситуации на сътресение и шок, без това да засегне дългосрочните перспективи за развитие“;

В.

като има предвид, че Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (ГСЕС), определя „устойчивостта на държавите и обществата в нашето източно и южно съседство“ като един от петте приоритета на външната дейност на ЕС и определя издръжливостта като „способността на държавите и обществата да се реформират, като по този начин устояват на вътрешни и външни кризи и се възстановяват от тях“; като има предвид, че ГСЕС потвърждава, че „в основата на всяка устойчива държава лежи устойчивото общество, характеризиращо се с демокрация, доверие в институциите и устойчиво развитие“;

Г.

като има предвид, че ГСЕС предвижда още, че „ЕС ще възприеме съгласуван подход към политиките си в областта на хуманитарната помощ, развитието, миграцията, търговията, инвестициите, инфраструктурата, образованието, здравеопазването и научните изследвания“ и наред с другото ще продължава да провежда специално насочени политики в подкрепа на приобщаващото и отговорно управление, ще насърчава правата на човека, ще следва основани на правата подходи на местно равнище към реформата на секторите на правосъдието, сигурността и отбраната и ще подкрепя нестабилните държави, ще се бори с бедността и неравенството и ще насърчава устойчивото развитие, ще задълбочава отношенията с гражданското общество, ще насърчава политиките за реформи в секторите на енергетиката и околната среда и ще подкрепя разработването на устойчиви отговори във връзка с производството на храни и потреблението на вода;

Д.

като има предвид, че във външната дейност на ЕС е необходим многостранен подход по отношение на устойчивостта, и като има предвид, че това може да бъде насърчавано, като в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие се увеличава по-специално помощта за развитие и когато е уместно — хуманитарната помощ, заедно с политиките в областта на околната среда, като се поставя ясен акцент върху намаляването на уязвимостта и рисковете от бедствия, които представляват основни средства за намаляване на хуманитарните потребности; като има предвид, че външната политика на ЕС изпълнява централна роля за укрепването на устойчивостта към кризи, по-специално чрез насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и политическия диалог, като същевременно се насърчават системи за ранно предупреждение и се полагат усилия за предотвратяване на социални и икономически сътресения като глад, увеличаване на неравенствата, нарушения на правата на човека и ожесточени конфликти, а така също и за разрешаване на конфликти, когато такива възникнат;

Е.

като има предвид, че ЕС следва да насърчава интегриран подход към своите външни действия, като в същото време увеличава приноса си за устойчиво развитие и признава мандата и целите на отделните политики в съответствие с Договорите; като има предвид, че това е особено важно в условия на криза и по отношение на хуманитарната дейност на ЕС, която не може да се разглежда като инструмент за управление на кризи и трябва да се ръководи напълно от принципите за хуманитарна помощ, както е отразено в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, както и да се стреми към постигането на съгласувана, ефективна и качествена хуманитарна реакция; като има предвид, че в случай на конфликт ЕС следва да продължи да се застъпва за спазването на правата на човека и на международното хуманитарно право от всички страни в конфликта;

Ж.

като има предвид, че хуманитарното действие трябва да следва набор от международно признати стандарти и принципи, тъй като те са заложени в Кодекса за поведение на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и неправителствените организации при хуманитарна помощ при бедствия и са широко застъпени в Хуманитарната харта;

З.

като има предвид, че насърчаването на устойчивостта трябва да се разбира като дългосрочно усилие в рамките на насърчаването на устойчивото развитие, което ще може да се задържи само ако е устойчиво на шокове, сътресения и промяна; като има предвид, че като част от външната политика на ЕС и програмите за сътрудничество за развитие насърчаването на устойчивостта трябва да бъде съобразено със съответния контекст и да се стреми да допринася за укрепване на националните стратегии за устойчивост на правителствата на държавите партньори, които също носят отговорност за своето население;

И.

като има предвид, че в съответствие с приоритетите на Рамковата програма от Сендай разбирането за риск, засилването на управлението на риска и инвестирането в системи за ранно предупреждение и ранни действия, както и предотвратяването и намаляването на риска от бедствия са от съществено значение за постигането на устойчивост и съответно за изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Й.

като има предвид, че съсредоточаването на вниманието върху хората следва да остане в основата на подхода на ЕС към устойчивостта, включително, когато е възможно, чрез работа с органите и изграждане на капацитет за подкрепа на този приоритет на национално, регионално и местно равнище, както и чрез признаване и подкрепа на централната роля на организациите на гражданското общество и местните общности;

К.

като има предвид, че природните или причинените от човека бедствия засягат жените, момичетата, момчетата и мъжете по различен начин, като основаните на пола неравенства изострят ефекта от сътресения и шокове и спъват устойчивото развитие;

Л.

като има предвид, че жените и момичетата страдат най-много при кризи и конфликти; като има предвид, че по време и след бедствия жените и момичетата са изложени на риск непропорционално и по-често губят препитанието, сигурността и дори живота си; като има предвид, че жените и момичетата са изправени пред повишени рискове, които са резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че във време на криза вероятността от изнасилване, сексуална експлоатация и рисково поведение увеличава значително вероятността от нежелани бременности, предавани по полов път инфекции и усложнения, свързани с репродуктивното здраве;

М.

като има предвид, че от основно значение за насърчаване на устойчивостта е овластяването на жените; като има предвид, че за да бъдат ефективни, всеобхватни и устойчиви, програмите трябва да изграждат и подобряват устойчивостта и трябва да включват жени, като същевременно се насочват към конкретни способности и механизми за справяне;

Н.

като има предвид, че семейството представлява основна институция за упражняване на основни функции на производство, потребление, възпроизвеждане и натрупване, които са свързани със социалното и икономическото овластяване на хората и обществото; като има предвид, че семействата и техните членове изграждат устойчиви системи за подкрепа и тяхното устойчиво поведение може да бъде отразено в поддържането на нормално развитие на оптимизъм, находчивост и решителност въпреки неволите; като има предвид, че тази издръжливост и тези ресурси дават възможност на отделните лица да реагират успешно на кризи и предизвикателства;

О.

като има предвид, че подходът на ЕС за устойчивост в неговата външна дейност следва да отдели специално внимание на нуждите на най-уязвимите части от населението, включително най-бедните, малцинствата, принудително разселените лица, жените, децата, мигрантите, лицата, заразени с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания и възрастните хора;

1.

приветства признаването на значението на насърчаването на устойчивостта в Глобалната стратегия на ЕС чрез превръщането ѝ в стратегически приоритет на външната дейност на ЕС; приветства положителния принос, който обръщането на засилено по отношение на политиката, сигурността и дипломацията внимание към насърчаването на устойчивостта може да има в страните партньори, но подчертава, че устойчивостта не може да бъде сведена до тези аспекти;

2.

отново потвърждава, че държавите — членки на ЕС, трябва да спазват ангажиментите си за официална помощ за развитие и да засилят своята устойчивост посредством стратегиите си и процесите си на планиране по отношение на развитието и хуманитарната помощ; подчертава във връзка с това значението на рамката на ОИСР за анализ на системите на устойчивост, която спомага за превръщане на стратегиите в по-ефективни междусекторни и многоаспектни програмни планове;

3.

счита, че настоящият, посочен в съобщението на Комисията от 2012 г. и в заключенията на Съвета от 2013 г. подход на ЕС към устойчивостта, включително ангажиментите за справяне с основните причини за кризите и уязвимостта, , остава напълно валиден и следва да бъде продължен, като се признава необходимостта от включване на поуките от прилагането на тази политика в новото съвместно съобщение; задава си въпроса как съобщението ще вземе под внимание елементи от оценките, при положение че провеждането на една основна оценка е планирано едва за 2018 г.; счита, че Планът за действие за устойчивост за периода 2013 — 2020 г. следва да бъде изцяло изпълнен;

4.

подчертава многоизмерния — човешки, икономически, екологичен, политически, свързан със сигурността и с обществото — характер на устойчивостта и приветства факта, че това понятие придобива голямо значение във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ; подчертава, че трябва да бъдат зачитани различният мандат и различните цели на всяка политика, като също така се насърчава постигането на по-голяма съгласуваност между политиките в посока към устойчиво развитие; припомня значението на гарантирането на принципа на съгласуваност на политиките за развитие във всички външни действия на ЕС, като се гарантира, че политиките на ЕС не подкопават усилията на развиващите се страни за постигане на целите за устойчиво развитие;

5.

подчертава по-специално специфичната роля на хуманитарната помощ, тъй като тя трябва да бъде ръководена единствено от потребности и да бъде прилагана при най-голямо зачитане на основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и спазването на правата на човека, заложени в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях; подчертава, че зачитането на хуманитарните принципи е от основно значение за получаването на достъп до нуждаещите се групи от населението и за защитата на хуманитарните участници;

6.

приветства факта, че предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и държавите членки не следва да бъде обвързвано с ограничения, налагани от други донори партньори по отношение на необходимото медицинско обслужване, включително достъпа до безопасен аборт за жени и момичета, които са жертва на изнасилване по време на въоръжени конфликти, а следва вместо това да спазва международното хуманитарно право;

7.

подчертава факта, че изграждането на устойчивост в страните партньори е дългосрочен процес и че следователно трябва да бъде интегрирано в програми за развитие, които включват най-уязвимите части от населението, както и във финансови ангажименти; подчертава, че в новото съвместно съобщение това следва да се признае и да се подпомага насърчаването на устойчивостта като съществен елемент от стратегиите за устойчиво развитие на държавите партньори, по-специално в нестабилни държави; отбелязва, че е необходимо тези стратегии да бъдат съобразени с контекста и да спазват договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието: ангажираност на страните партньори, които получават подкрепа, с приоритетите за развитие (включително привеждане в съответствие с националните стратегии за развитие), съсредоточаване върху резултатите, приобщаващи партньорства, прозрачност и отчетност; подчертава във връзка с това важната роля, отредена на Европейския парламент, националните парламенти и гражданското общество, по отношение на наблюдението и контрола;

8.

настоятелно призовава Комисията да интегрира устойчивостта и нейния многоизмерен характер като основен елемент в своя политически диалог с развиващите се страни;

9.

подчертава цялостното значение на съвместното планиране на действията на ЕС, свързани с устойчивостта, в неговата хуманитарна помощ и помощ за развитие, за да се осигури максимална допълняемост и по-малко разпокъсване на помощта, както и за да се гарантира, че с краткосрочните действия се полагат основите на средносрочни и дългосрочни операции;

10.

подчертава значението на предоставянето на техническа помощ на най-слабо развитите страни (НСРС) и в нестабилните страни, по-конкретно в областите на устойчивото управление на земя, опазването на екосистемите и водоснабдяването, които са от основно значение за постигане на ползи по отношение както на околната среда, така и на хората, които зависят от нея;

11.

припомня, че бедните хора са тези, за които има най-голяма вероятност да продължат да усещат значителните последствия от бедствията по отношение на доходите и благосъстоянието; настоятелно отбелязва, че следователно първостепенната и основна цел на сътрудничеството на ЕС за развитие е изкореняването на бедността в условията на устойчиво развитие, за да се гарантира достоен живот за всички;

12.

подчертава значението на намаляването на риска от бедствия при изграждането на устойчивост; призовава ЕС да гарантира, че мерките за насърчаване на устойчивостта в новото съвместно съобщение са в съответствие с ангажиментите и целите, предвидени в Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, и че се изпълняват посредством изготвения от Европейската комисия План за действие от Сендай, който насърчава основаващ се на информация относно риска подход към бедствията във всички политики на ЕС, както и да гарантира, че се отделят достатъчно средства за този приоритет; подчертава, че управлението на риска е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие, и призовава за разработването на приобщаващи местни и национални стратегии за намаляване на риска от бедствия и за разработването на подход за управление на рисковете от бедствия, обхващащ цялото общество и всички заплахи, с цел намаляване на уязвимостта и засилване на устойчивостта; призовава за укрепване на връзките между намаляването на риска от бедствия, адаптирането към изменението на климата и градските политики и инициативи;

13.

призовава за това устойчивостта на личността и на общността и обръщането на специално внимание на уязвимите групи, включително на най-бедните в обществото, малцинствата, семействата, жените, децата, мигрантите, лицата, заразени с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания и възрастните хора, да продължат да бъдат от основно значение за насърчаването на устойчивостта във външната дейност на ЕС; подчертава централната роля на организациите на гражданското общество и на местните общности при изграждането на устойчивост; подчертава също така значението на събирането и разпространението на данни с разбивки по показатели, за да се разбере положението на уязвимите групи и да се предприемат действия по отношение на него;

14.

изтъква, че ефективното изграждане на устойчивост трябва да признава значението на семействата и да подпомага техния капацитет за поемане на сътресения;

15.

призовава за съобразено с пола планиране, което да засилва участието на жените и да разглежда опасенията на жените при развиването на тяхната устойчивост на бедствия и изменението на климата, както и да гарантира правата на жените, включително правата на собственост и сигурността на поземлената собственост, включително по отношение на води, гори, жилища и други активи;

16.

призовава да се положат допълнителни усилия за подобряване на достъпа на жените и момичетата до здравеопазване и образование за сексуално здраве, семейно планиране, пренатални грижи, сексуално и репродуктивно здраве и съответните права, по-специално с цел постигане на Целта на хилядолетието за развитие (ЦХР) 5 за майчиното здраве, която все още далеч не е реализирана, включително намаляване на детската смъртност и избягване на високо рискови раждания;

17.

подчертава значението на достъпа до здравно обслужване и здравни услуги, вода и санитарно-хигиенни условия в извънредни положения, както и на дългосрочното здравно планиране за общностите;

18.

отбелязва, че принудителното и продължително разселване представлява особено предизвикателство за много нестабилни и засегнати от конфликти държави и техните съседни страни; подчертава, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно и че изграждането на устойчивост и самостоятелност на засегнатите групи от населението и техните приемни общности е от изключително голямо значение, както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен начин на живот“; припомня значението на самостоятелността за укрепване на достойнството и устойчивостта;

19.

подчертава необходимостта от разширяване на обхвата на Конвенцията за бежанците и на Конвенцията от Кампала с цел закрила и подпомагане на разселените лица по света, както и на хората, засегнати от други форми на насилие, като например трафик на хора и насилие, основано на пола, тъй като те могат основателно да се страхуват от преследване или да бъдат изложени на риск от тежки посегателства;

20.

признава устойчивостта на държавите като важно измерение на устойчивостта и подчертава, че устойчивостта и стабилността на държавите са пряко следствие от зачитането на правата на човека, стабилността на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление, доверието в институциите и отчетността пред собствените им граждани, но преди всичко са следствие от включването на граждани, индивидуално или в сдружения, в определянето на възможните решения — цели, всяка една от които трябва да бъде насърчавана и защитавана при изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС; подчертава значението на стимулирането на основни обществени услуги, като образование, здравеопазване, водоснабдяване и канализация, за да се повиши устойчивостта;

21.

подчертава, че концепцията за устойчивост във външната дейност на ЕС следва да има глобален географски обхват; отбелязва, че засилването на устойчивостта следва да бъде цел на насърчаването на правата на човека и устойчивото развитие в партньорските държави, а не да се ограничава до географски райони, изправени пред кризи със сигурността, които имат непосредствен ефект върху ЕС; подчертава, че насърчаването на устойчивостта във всички случаи следва да даде приоритет и да отдели особено внимание на НСРС, нестабилните държави и държавите, които са обект на повтарящи се и сериозни сезонни кризи, като същевременно обърне внимание на основните причини за кризите, по-специално чрез подкрепа за дейностите по предотвратяване и готовност за реагиране;

22.

подчертава значението на системи за ранно предупреждение и способността за ранни действия като механизми за насърчаване на устойчивостта и призовава ЕС да увеличи усилията си в тази област, по-специално чрез насърчаване на по-тясно сътрудничество между различните участници по места, и по-специално в делегациите на ЕС, и чрез изготвяне на съвместни анализи в условия на нестабилност и извършване на обмен в рамките на региони, предразположени към природни бедствия, които са изправени пред подобни рискове, което би дало възможност за по-добро разбиране и по-координирана реакция във всички политики на ЕС и между институциите на ЕС и държавите членки;

23.

призовава за определянето на достатъчно ресурси за насърчаване на устойчивостта в съответствие с нейното значение като един от стратегическите приоритети на ЕС; би приветствал преди следващата многогодишна финансова рамка да се проведе стратегическо разглеждане относно начина, по който ЕС може да използва по-ефективно съществуващите инструменти за външно финансиране и новаторски механизми, като същевременно продължи да ги привежда в съответствие с принципите за ефективност на развитието, договорени на международно равнище, с цел системно включване на устойчивостта в рамките на стратегиите и програмите за развитие и помощ; подчертава, че действията могат да се финансират по линия на различни инструменти, които се допълват взаимно, и подчертава, че по отношение на ресурсите, които произхождат от инструменти за сътрудничество за развитие, намаляването на бедността трябва и занапред да продължи да бъде основна цел;

24.

подчертава необходимостта от засилване и развитие на образованието в контекста на бедствия и кризи, както и от подобряване на разпространението, събирането и комуникацията на информация и познания, които ще спомогнат за изграждането на устойчивост на общностите и ще насърчават промени в поведението и култура на готовност за реагиране по отношение на бедствията;

25.

насърчава засиленото сътрудничество между публични и частния сектор във връзка с устойчивостта; припомня в този контекст значението на съобщението на Комисията, озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“; призовава Комисията допълнително да улесни участието на частния сектор, като създаде стимули и подходяща среда за участието на частните субекти в изграждането на устойчивост и намаляването на рисковете в страните партньори;

26.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията.

(1)  ОВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 120.

(2)  Приети текстове, P8_TA(2015)0459.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2017)0026.

(4)  ОИСР (2016), States of Fragility 2016: Understanding violence, (Нестабилни държави 2016 г.: Разбиране за насилието), публикация на ОИСР, Париж


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/183


P8_TA(2017)0243

Борба с антисемитизма

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно борбата срещу антисемитизма (2017/2692(RSP))

(2018/C 307/29)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално — второ тире и от четвърто до седмо тире от преамбюла към него, както и член 2, член 3, параграф 3, втора алинея и член 6 от ДЕС,

като взе предвид член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г.,

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (1),

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (2),

като взе предвид приемането на Европейската програма за сигурност през 2015 г.,

като взе предвид Резолюция 2106 (2016) на Съвета на Европа от 20 април 2016 г., озаглавена „Обновен ангажимент в борбата срещу антисемитизма в Европа“,

като взе предвид заключенията от първия годишен колоквиум на Комисията относно основните права, проведен в Брюксел на 1 и 2 октомври 2015 г. под надслов „Толерантност и уважение: предотвратяване и противодействие на омразата към евреи и мюсюлмани в Европа“,

като взе предвид назначаването на координатор на Комисията за борба с антисемитизма през декември 2015 г.,

като взе предвид създаването на група на високо равнище на ЕС по въпросите на борбата с расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост през юни 2016 г.;

като взе предвид Кодекса за поведение относно борбата с незаконни изказвания, подбуждащи към омраза, в интернет, договорен на 31 май 2016 г. между Комисията и водещи дружества в областта на информационните технологии, както и други платформи и дружества в областта на социалните медии,

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението на основните права в Европейския съюз през 2015 г. (3),

като взе предвид целевите насилствени и терористични нападения срещу членове на еврейската общност, извършени през последните години в няколко държави членки,

като взе предвид основната отговорност на правителствата за сигурността и безопасността на всички техни граждани и следователно главната им отговорност за мониторинга и предотвратяването на насилието, включително антисемитското насилие, и наказателното преследване на извършителите;

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че броят на свързаните с антисемитизъм инциденти в държавите — членки на ЕС, нарасна значително през последните години съгласно доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Агенцията на ЕС за основните права (FRA), наред с други органи;

Б.

като има предвид, че беше докладвано, че целевите мерки за сигурност след въвеждането им са спомогнали за предотвратяването и намаляването на броя на ожесточените антисемитски нападения;

В.

като има предвид, че борбата срещу антисемитизма е отговорност на обществото като цяло;

1.

подчертава, че подбуждането към омраза и всички видове насилие срещу европейски граждани с еврейски произход са несъвместими с ценностите на Европейския съюз;

2.

призовава държавите членки и институциите и агенциите на Съюза да приемат и да прилагат оперативното определение на антисемитизма, използвано от Международния съюз за почит към жертвите на Холокоста (IHRA) (4), с цел подпомагане на съдебните и правоприлагащите органи в усилията им за по-ефикасно и по-ефективно идентифициране и преследване на антисемитски нападения, и насърчава държавите членки да последват примера на Обединеното кралство и Австрия в това отношение;

3.

призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да допринесат активно за гарантирането на сигурността на своите граждани с еврейски произход и на еврейските религиозни, образователни и културни обекти в тясно сътрудничество и диалог с еврейските общности, организациите на гражданското общество и с НПО, борещи се срещу дискриминацията;

4.

приветства назначаването на координатор на Комисията за борба с антисемитизма и настоятелно призовава Комисията да предостави всички необходими средства и подкрепа, за да бъде тази функция възможно най-ефективна;

5.

призовава държавите членки да назначат национални координатори за борба с антисемитизма;

6.

насърчава членовете на национални и регионални парламенти и политическите лидери да осъждат систематично и публично антисемитски изявления и да използват послания, които противодействат на антисемитските изявления и са тяхна алтернатива, както и да създадат междупартийни парламентарни групи срещу антисемитизма, за да се засили борбата в целия политически спектър;

7.

подчертава важната роля на организациите на гражданското общество и на образованието в областта на предотвратяването и борбата с всички форми на омраза и нетърпимост и призовава за увеличаване на финансовата подкрепа;

8.

призовава държавите членки да насърчават медиите да утвърждават зачитането на всички вероизповедания и оценяването на многообразието, както и провеждането на обучение за журналисти относно всички форми на антисемитизъм с цел справяне с евентуална пристрастност;

9.

призовава онези държави членки, в които мотивите, основани на раса, национален или етнически произход, религиозна принадлежност или убеждения, все още не се считат за утежняващо обстоятелство при извършване на престъпление, да поправят това възможно най-бързо и да предприемат действия за пълното и правилно прилагане и изпълнение на Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, така че да се гарантира, че антисемитските действия се преследват наказателно от органите на държавите членки както в онлайн, така и в офлайн среда;

10.

настоява, че е необходимо на правоприлагащите органи да се предоставя целево обучение относно борбата с престъпленията от омраза и дискриминацията и че е необходимо да се създадат специални отдели за борба с престъпленията от омраза в полицейските сили, в случай че такива отдели все още не съществуват, и призовава агенциите на ЕС и международните организации да подпомагат държавите членки при предоставянето на такова обучение;

11.

насърчава трансграничното сътрудничество на всички равнища в наказателното преследване на престъпления от омраза, и преди всичко при преследването на тежки престъпления, като например терористични дейности;

12.

призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си, за да гарантират въвеждането на цялостна и ефикасна система за систематичното събиране на надеждни, относими и съпоставими данни за престъпленията от омраза, разделени в зависимост от мотивацията и включващи терористични актове;

13.

призовава държавите членки, във връзка с Кодекса за поведение, договорен между Комисията и водещи дружества в областта на информационните технологии, да настояват пред онлайн посредниците и платформите на социалните медии да предприемат бързи действия за предотвратяване и борба с подбуждащите омраза антисемитски изказвания в интернет;

14.

подчертава, че училищата предлагат уникална възможност за предаване на ценностите за толерантност и уважение, тъй като те достигат до децата от най-ранна възраст;

15.

насърчава държавите членки да насърчават преподаването за Холокоста (Шоа) в училищата, както и да гарантират, че учителите са подходящо обучени за тази задача и са подготвени да реагират на многообразието в класната стая; също така насърчава държавите членки да разгледат възможността за преразглеждане на учебниците, за да гарантират, че еврейската история и съвременният еврейски живот са представени по всеобхватен и балансиран начин и че се избягва всякаква форма на антисемитизъм;

16.

изисква от Комисията и държавите членки да увеличат финансовата подкрепа за целеви дейности и образователни проекти с цел изграждане и укрепване на партньорствата с еврейски общности и институции, както и насърчаване на обмена между деца и млади хора от различни вероизповедания чрез съвместни дейности, като се стартират и подкрепят кампании за повишаване на осведомеността в това отношение;

17.

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с международни участници, като ЮНЕСКО, ОССЕ и Съвета на Европа, както и с други международни партньори, за да се води борба с антисемитизма на международно равнище;

18.

призовава Комисията да поиска статут на консултативен орган в рамките на IHRA;

19.

насърчава всяка държава членка да отбелязва официално Международния ден в памет на жертвите на Холокоста на 27 януари;

20.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, и на държавите кандидатки, както и на Съвета на Европа, ОССЕ и ООН.

(1)  ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.

(2)  ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2016)0485.

(4)  http://ec.europa.eu/newsroom/just/item-detail.cfm?item_id=50144


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/186


P8_TA(2017)0244

Конференция на ООН на високо равнище за подпомагане на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН относно океаните)

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно Конференцията на високо равнище на ООН в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН за океаните) (2017/2653(RSP))

(2018/C 307/30)

Европейският парламент,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (1) и неговите цели,

като взе предвид предстоящата Конференция на ООН на високо равнище в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН за океаните), която ще се проведе в седалището на ООН от 5 до 9 юни 2017 г.,

като взе предвид четвъртата конференция на високо равнище „Нашият океан“, която Европейският съюз ще проведе в Малта на 5 и 6 октомври 2017 г.,

като взе предвид конференцията на министерско равнище относно риболова в Средиземноморието, проведена в Малта на 30 март 2017 г.,

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),

като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно Конференция на високо равнище на ООН в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Океанска конференция на ООН) (O-000031/2017 — B8-0311/2017),

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че океаните и моретата са от основно значение за нашия живот, благоденствие и бъдеще; като има предвид, че настоящото бързо влошаване на здравето на океана — със затоплянето и увеличаването на киселинността на океанските води, избелването на коралите, засилването на натиска върху рибните запаси и с все по-големите количества морски отпадъци — ни предупреждава, че е време за действие, за да се мобилизира нужното лидерство за защита на нашите океани;

Б.

като има предвид, че членът на Комисията Вела призова за повече действия от страна на ЕС и по-голям ангажимент за защита на нашите морета и океани;

В.

като има предвид, че заплахите за екосистемите и за риболовните зони, създавани от дейности, свързани със синия растеж, като добива на полезни изкопаеми от морското дъно, проучването за нефтени залежи, както и енергията на приливите и отливите и енергията от морските вълни, заедно с рисковете, до които водят тези дейности, са неясни, презгранични и засягат традиционни риболовни зони;

Г.

като има предвид, че достъпът на дребномащабни и непромишлени рибари до пазари и ресурси е приоритет на Програмата на ООН до 2030 г.; като има предвид, че рибарите следва да имат право на глас на всички етапи на вземане на решения в областта на политиката на рибарството;

Д.

като има предвид, че в непромишления риболов са заети повече от 90 % от работниците в сектора на риболова, като около половината от тях са жени, и че той допринася за около 50 % от световния улов на риба; като има предвид, че както е посочено в Незадължителните насоки на ФАО за гарантиране на устойчив дребномащабен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността, секторът на непромишления риболов е ценен източник на животински протеини за милиарди хора по целия свят и често поддържа местните икономики в крайбрежните общности;

1.

приветства инициативата за свикване на Конференция на ООН на високо равнище, за да се съсредоточи вниманието върху необходимостта от действия в световен мащаб, за да се намали вредното въздействие на човешката дейност върху океаните;

2.

отбелязва, че въпреки ангажимента на света за ограничаване на прекомерния риболов до 2015 г., който ангажимент беше поет през 2002 г. на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие в Йоханесбург, 31,4 % от световните рибни запаси продължават да са обект на прекомерен улов; припомня, че прекомерният улов е сериозна заплаха не само за цели морски екосистеми, но също така и за продоволствената сигурност, както и за икономическата и социалната устойчивост на крайбрежните общности в целия свят;

3.

изразява загриженост, че увеличаването на киселинността на океанските води, причинено от повишаването на нивата на въглероден диоксид, има сериозни отрицателни последици върху много морски организми; подчертава необходимостта от разработване на ефективни мерки за адаптиране и междусекторно смекчаване на последиците с цел да се развие издръжливост към увеличаването на киселинността на океанските води и към вредното въздействие на изменението на климата върху океаните, както и върху крайбрежните екосистеми;

4.

подчертава необходимостта от екосистемен подход, основан на предпазливост, както е посочено в Договорите и в общата политика в областта на рибарството, който да бъде прилаган в управлението на рибарството в световен мащаб, така че да се възстановяват и поддържат експлоатираните рибни запаси над нивата, които могат да дадат максимален устойчив улов;

5.

призовава всяко решение относно субсидии за сектора на рибарството да отчита особеностите на непромишления и дребномащабния риболов, техния местен характер и основната им роля за гарантирането на продоволствената независимост и икономическото и социалното оцеляване на крайбрежните общности;

6.

насърчава държавите да поемат своите съответни отговорности като държава на знамето, крайбрежна държава, пристанищна държава и държава на пазара, по-специално чрез:

държави на флага — пълно прилагане на международните и националните мерки за управление, за да се гарантира, че корабите под техен флаг спазват правилата;

крайбрежни държави — осигуряване на устойчив риболов във води под тяхна юрисдикция и контролиране на достъпа до тези води, за да се предотвратява незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов;

пристанищни държави — ратифициране и цялостно прилагане на Споразумението на ФАО (Организация на ООН за прехрана и земеделие) за мерките на пристанищната държава;

държави на пазара — предприемане на мерки, за да се гарантира по-добра координация между борбата срещу ННН риболова и търговската и пазарната политика;

7.

подчертава значението на опазването на поне 10 % от крайбрежните и морските зони, в съответствие с Целта на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) № 14.5;

8.

подчертава значението на ЦУР на ООН № 14.7 от гледна точка на увеличаването на икономическите ползи за малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави от устойчивото използване на морските ресурси, включително чрез устойчиво управление на рибарството, аквакултурата и туризма;

9.

призовава за засилване на устойчивото управление на рибарството, включително чрез прилагането на научно обосновани мерки за управление;

10.

призовава за засилено регионално сътрудничество между всички държави при управлението на рибарството за целите на устойчивото и справедливото експлоатиране на мигриращите видове, особено що се отнася до научните оценки на запасите, наблюдението, надзора и контрола на риболовните дейности, както се призовава в Споразумението на ООН за рибните запаси от 1995 г., както и в трите конференции за преглед съответно от 2006 г., 2010 г. и 2016 г.; счита, че всички видове, експлоатирани за търговски цели, следва да бъдат обхванати от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), които да разполагат с по-големи правомощия за ефективно прилагане на управленски решения и санкции;

11.

призовава Комисията и Съвета да насърчават в по-голяма степен принципите и целите на общата политика в областта на рибарството;

12.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Секретариата на РКООНИК, с молба тя да бъде разпространена до всички страни по конвенцията, които не са държави — членки на ЕС.

(1)  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.


II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейски парламент

Четвъртък, 1 юни 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/188


P8_TA(2017)0232

Искане за снемане на имунитета на Бела Ковач

Решение на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно искането за снемане на имунитета на Бела Ковач (2016/2266(IMM))

(2018/C 307/31)

Европейският парламент,

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Бела Ковач, предадено на 19 септември 2016 г. от д-р Петер Полт, главен прокурор на Унгария, във връзка с наказателно производство срещу г-н Ковач, образувано от Централната служба за разследвания към Главна прокуратура, и обявено в пленарно заседание на 3 октомври 2016 г.,

като покани г-н Ковач за изслушване на 12 януари, 30 януари и 22 март 2017 г. съгласно член 9, параграф 6 от своя правилник,

като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г. (1),

като взе предвид член 4, параграф 2 от Основния закон на Унгария, член 10, параграф 2 и член 12, параграф 1 от Закон LVII от 2004 г. относно правния статут на унгарските членове на Европейския парламент и член 74, параграфи 1 и 3 от Закон XXXVI от 2012 г. за Националното събрание,

като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0203/2017),

A.

като има предвид, че главният прокурор на Унгария е поискал снемане на имунитета на члена на Европейския парламент Бела Ковач с цел провеждането на разследване, за да се установи дали са налице условията за повдигане на обвинение срещу него за бюджетна измама, от която са произтекли значителни финансови щети, по член 396, параграф 1, буква а) от унгарския Наказателен кодекс и за многократно използване на подправени частни документи по член 345 от Наказателния кодекс; като има предвид, че съгласно този член всеки, който използва преправен или подправен частен документ или частен документ с невярно съдържание като доказателство за съществуването, изменението или прекратяването на право или задължение, се наказва с лишаване от свобода до една година;

Б.

като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент се ползват на територията на собствената си държава със същия имунитет като този на членовете на техния национален парламент;

В.

като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от Основния закон на Унгария членовете на парламента се ползват с имунитет; като има предвид, че съгласно член 10, параграф 2 от Закон LVII от 2004 г. относно статута на унгарските членове на Европейския парламент, членовете на Европейския парламент се ползват със същия имунитет като членовете на унгарския парламент, и че съгласно член 12, параграф 1 от същия закон решенията за временно прекратяване на имунитета на член на Европейския парламент са от компетентността на Европейския парламент; като има предвид, че съгласно член 74, параграф 1 от Закон XXXVI от 2012 г. за Националното събрание срещу негов член може да бъде образувано или проведено наказателно производство или — при липса на доброволен отказ от имунитет, както е в разглеждания случай — наказателно производство за по-леко наказуемо деяние, само с предварителното съгласие на Националното събрание; като има предвид, че съгласно член 74, параграф 3 от същия закон до внасянето на обвинителен акт искането за временно прекратяване на имунитет се прави от главния прокурор;

Г.

като има предвид, че съгласно член 21, параграфи 1 и 2 от Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (2), членовете на ЕП имат право на помощ от лични сътрудници, които те могат свободно да избират, като Парламентът покрива действително направените от членовете разходи за наемането на такива лични сътрудници;

Д.

като има предвид, че съгласно член 34, параграф 4 от Решението на Бюрото от 19 май и 9 юли 2008 г. относно Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (по-нататък: „Мерки по прилагане“) могат също така да бъдат поети разноски, направени във връзка с договори за стажове, въз основа на определените от Бюрото условия;

Е.

като има предвид, че съгласно член 1, параграф 1 от Решението на Бюрото от 19 април 2010 г. относно правилата за стажантите на членовете на ЕП (по-нататък: „Правила за стажантите“) членовете на Европейския парламент, с цел да се допринесе за европейското образование и професионално обучение и за насърчаване на по-добро разбиране на начина на функциониране на институцията, могат да предлагат стажове в Брюксел и Страсбург по време на пленарните заседания или по време на дейността си като членове на ЕП в държавата, в която съответният член е избран във всеки отделен случай;

Ж.

като има предвид, че съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Правилата за стажантите конкретните договорености във връзка със стажа се включват в писмено споразумение, подписано от члена на ЕП и стажанта; като има предвид, че в споразумението трябва да е включена клауза, посочваща изрично, че Европейският парламент не може да се счита за страна по споразумението; като има предвид, че съгласно член 5, параграф 4 разходите, свързани със стажовете, включително стипендиите и разходите за застрахователно покритие, ако са платени от член на ЕП, се покриват от надбавката за парламентарни сътрудници в съответствие с член 33, параграф 4 на Мерките по прилагане — в рамките на тази надбавка;

З.

като има предвид, че в съответствие с член 1, параграф 1, последно изречение от Правилата за стажантите стипендията, отпусната на стажант, не трябва да бъде от такова естество, че да представлява в действителност скрита форма на възнаграждение; като има предвид, че съгласно член 7, параграф 1 през целия период на стажа стажантите трябва да бъдат под отговорност единствено на члена на ЕП, към когото са прикрепени;

И.

като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не установява наличие на fumus persecutionis, т.е. на достатъчно сериозно и точно предположение, че искането за снемане на имунитета е внесено с намерение да се нанесе политическа вреда на съответния член на ЕП;

Й.

като има предвид, че решението на предишния председател на Парламента да наложи на г-н Ковач санкцията порицание за нарушение на член 1, буква а) от Кодекса за поведение (3) не може да се счита за равносилно на произнасяне на съд със сила на присъдено нещо по въпросите, с които е свързано наказателното производство, образувано от централната служба за разследване към Главна прокуратура; като има предвид, че следователно не е нарушен принципът ne bis in idem; като има предвид, че следователно наложената от предишния председател на Парламента санкция по Кодекса за поведение не е пречка за образуването или провеждането на наказателно производство в Унгария, за да се установи има ли основания за повдигане на обвинение срещу горепосочения член на ЕП;

1.

решава да снеме имунитета на Бела Ковач;

2.

възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Унгария и на Бела Ковач.

(1)  Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.

(2)  ОВ L 262, 7.10.2005 г., стр. 1.

(3)  Вж. приложение I към Правилника за дейността на Парламента, Кодекс за поведение на членовете на Европейския парламент във връзка с финансовите интереси и конфликтите на интереси.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Вторник, 16 май 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/191


P8_TA(2017)0201

Протокол към Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество ЕС—Монголия (с оглед на присъединяването на Република Хърватия) ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза и неговите държави членки, на Протокола към Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (09264/2016 — C8-0455/2016 — 2015/0113(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 307/32)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (09264/2016),

като взе предвид проекта на Протокол към Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (08940/2016),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно членове 207 и 209 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0455/2016),

като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0074/2017),

1.

дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Монголия.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/192


P8_TA(2017)0202

Протокол към Споразумението за стабилизиране и асоцииране ЕС—Босна и Херцеговина (с оглед на присъединяването на Република Хърватия) ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокола към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (13824/2016 — C8-0527/2016 — 2016/0311(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 307/33)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (13824/2016),

като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (13823/2016),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка i) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0527/2016),

като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0169/2017),

1.

дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Босна и Херцеговина.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/193


P8_TA(2017)0203

Споразумение ЕС—Норвегия относно допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014 — 2020 г. (13710/2016 — C8-0005/2017 — 2016/0322(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 307/34)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (13710/2016),

като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г. (13711/2016),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 77, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0005/2017),

като взе предвид писмото на комисията по външни работи,

като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0174/2017),

1.

дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/194


P8_TA(2017)0204

Присъединяване на ЕС към Международния консултативен комитет по памука ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно присъединяването на Европейския съюз към Международния консултативен комитет по памука (ICAC) 15540/2016 — C8-0024/2017 — 2016/0349(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 307/35)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (15540/2016),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно членове 207, параграфи 3 и 4, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0024/2017),

като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0187/2017),

1.

дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

Сряда, 17 май 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/195


P8_TA(2017)0209

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems)

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems (COM(2017)0157 — C8-0131/2017 — 2017/2058(BUD))

(2018/C 307/36)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2017)0157 — C8-0131/2017),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (1),

като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (2), и по-специално член 12 от него,

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (3), и по-специално точка 13 от него,

като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г.,

като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0196/2017),

А.

като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.

като има предвид, че Съюзът насърчава глобализацията; като има предвид, че Съюзът се грижи за лицата, които в даден момент са засегнати от промените на световния пазар; като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60 % от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствени предприятия;

Г.

като има предвид, че Финландия подаде заявление EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ във връзка с извършени съкращения в икономическия сектор от разделение 26 по NACE Rev. 2 (Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти) в Nokia Oy (Nokia Network Systems) и при трима доставчици и производители надолу по веригата, осъществяващи дейността си основно в регионите на ниво NUTS 2 Helsinki-Uusimaa (Uusimaa) (FI1B), Länsi-Suomi (Pirkanmaa) (FI19) и Pohjois- ja Itä-Suomi (Pohjois-Pohjanmaa) (FI1D), и че се очаква 821 от 945 съкратени работници, отговарящи на критериите за допустимост за подпомагане по линия на ЕФПГ, да участват в мерките;

Д.

като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който следва да са налице съкращения на най-малко 500 работници за референтен период от четири месеца в държава членка, включително съкращения при доставчици и производители надолу по веригата;

1.

изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Финландия има право на финансово подпомагане в размер на 2 641 800 EUR по този регламент, което съставлява 60 % от общата сума в размер на 4 403 000 EUR;

2.

отбелязва, че Финландия е подала заявлението за финансово участие по линия на ЕФПГ на 22 ноември 2016 г. и че след като Финландия бързо е предоставила допълнителна информация, Комисията е приключила оценката му на 7 април 2017 г. и е уведомила Парламента на същия ден;

3.

припомня, че за сектора на производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти са подадени 15 заявления по ЕФПГ, три от които са подадени от Финландия (4), като всичките се основават на критерия глобализация; отбелязва, че четири от 15-те заявления засягат дружествата Nokia; отбелязва, че окончателните доклади относно заявлението от 2012 г. показват, че 44 % от участвалите в дейностите по ЕФПГ са намерили работа две години след датата на подаване на заявлението от Финландия, а за заявлението от 2013 г. — че 65 % са намерили работа; очаква междинната оценка на Комисията, която следва да бъде представена до 30 юни 2017 г. (5), да включва подробна информация относно степента на дългосрочна интеграция на получаващите помощ от ЕФПГ, за което отправи призив в резолюцията на Парламента от 15 септември 2016 г. (6);

4.

припомня, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) играят ключова структурна роля във финландската икономика; счита, че последните съкращения в Nokia Oy са отражение на тенденция, която засяга финландската технологична промишленост като цяло, в която броят на работниците и служителите е изключително непостоянен през последните две години вследствие на силния натиск да се повишава ефикасността и да се поддържа конкурентоспособността на продуктите;

5.

припомня, че секторът на ИКТ е силно чувствителен на промените на световния пазар; отбелязва, че конкуренцията в рамките на сектора е световна, което означава, че всички участници на пазара могат да се конкурират за едни и същи клиенти, а местоположението и културната среда на работниците и служителите имат ограничено значение;

6.

отбелязва, че съкращенията в Nokia Oy са част от програмата за преобразуване на дружеството в световен мащаб, необходима, за да бъде то в състояние да се конкурира с конкурентите от Източна Азия;

7.

посочва, че след основаването на съвместно предприятие със Siemens за мрежови технологии, Nokia Oy предприе редица мерки, в т.ч. прехвърляне на своите ресурси към технологии на бъдещето и съкращения на персонала, чиято цел е до края на 2018 г. годишните оперативни разходи да бъдат намалени с 900 милиона евро;

8.

отбелязва, че лицата, които са загубили работата си в Nokia Oy през 2016 г., са с университетско (40 %) или средно образование (60 %) и са работили в областта на програмирането и проектирането, като професионалните им умения в много случаи са остарели; отбелязва, че 21 % от бенефициентите, отговарящи на условията за допустимост, са на възраст над 54 години, възраст, на която намирането на нова работа на пазара на труда е извънредно трудно; отбелязва освен това, че равнището на безработица от дълго време е над средното за страната в два от трите засегнати региона и че равнището на безработицата сред високообразованите лица като цяло е високо в тези региони, като положението е особено трудно за работниците и служителите на над 50 години;

9.

потвърждава факта, че Финландия е изготвила съгласувания пакет от персонализирани услуги в консултация със заинтересованите страни, като Министерството на икономиката и заетостта е създало работна група, включваща представители на бенефициентите от целевата група, социалните, националните и регионалните партньори;

10.

отбелязва, че Финландия планира седем вида мерки: (i) предоставяне на съвети и други подготвителни мерки, (ii) услуги по наемане на работа и бизнес услуги, (iii) обучение, (iv) безвъзмездни средства за започване на стопанска дейност, (v) експертни оценки, (vi) субсидии за изплащане на възнаграждения и (vii) помощи за пътуване, хотел и преместване; отбелязва, че предложените действия съставляват активни мерки на пазара на труда; отбелязва, че тези мерки ще спомогнат за наемането на нова работа на съкратените работници;

11.

отбелязва, че мерките в подкрепа на доходите съставляват 13,34 % от общия пакет от персонализирани услуги, много под определения в Регламента за ЕФПГ максимум от 35 %, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

12.

приветства използването на мрежата EURES за предаване на чуждестранните обяви за свободни работни места на лицата от Финландия, търсещи работа; отбелязва, че ще се организират международни събития за наемане на работа на регионално равнище в сътрудничество с ЕФПГ и службите на EURES; приветства тези мерки и факта, че финландските органи насърчават съкратените работници да се възползват в пълна степен от правото си на свободно движение;

13.

приветства набора от услуги в областта на обучението и консултирането, които ще бъдат предоставени, както и подкрепата за лицата, търсещи заетост извън Финландия, и подкрепата за новосъздадени предприятия; счита, че тези мерки са особено подходящи с оглед на възрастовия профил и уменията на съответните работници;

14.

приветства факта, че финландските органи са започнали прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 2 юни 2016 г., много преди подаването на заявлението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

15.

припомня, че в съответствие с член 7 на Регламента за ЕФПГ съгласуваният пакет от персонализирани услуги, ползващ се с подкрепата на ЕФПГ, следва да бъде така проектиран, че да предвижда перспективите за пазара на труда и необходимите умения и да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, в която ресурсите се използват ефективно;

16.

приветства предоставянето на сумата от 59 000 EUR за информация и публичност и подчертава колко е важно това за насърчаване на участието на отговарящите на условията за допустимост бенефициенти в дейностите, подкрепяни от ЕФПГ;

17.

отбелязва, че са разпределени достатъчно средства за контрол и докладване; отбелязва, че системното докладване относно услугите, подкрепяни от ЕФПГ, ще допринесе за правилното използване на финансовите средства; приветства разпределянето на 20 000 EUR за контрол и докладване;

18.

отбелязва, че дружеството Nokia Network Systems е спазило своите правни задължения и се е консултирало с всички заинтересовани лица;

19.

подчертава, че финландските органи потвърдиха, че за отговарящите на условията за допустимост действия не получават финансова помощ от други финансови инструменти на Съюза;

20.

припомня, че е важно да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

21.

отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори; отбелязва, че Финландия потвърди, че участието от страна на ЕФПГ няма да ги замени;

22.

препоръчва държавите членки да търсят възможности за взаимодействия с други действия, финансирани от национални фондове или от фондове на Съюза, и за използване на други програми на Съюза наред с мерките по ЕФПГ;

23.

изисква от Комисията да осигури публичен достъп до документите, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

24.

одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

25.

възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

26.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(3)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4)  EGF/2007/004 FI/Perlos, EGF/2012/006 FI/Nokia Salo, EGF/2013/001 FI/Nokia.

(5)  Член 20 от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(6)  Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007—2014 г. (приети текстове, P8_TA(2016)0361).


ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2017/951.)


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/200


P8_TA(2017)0212

Автоматизиран обмен на данни по отношение на регистрацията на превозните средства в Хърватия *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на регистрацията на превозните средства в Хърватия (05318/2017 — C8-0033/2017 — 2017/0801(CNS))

(Консултация)

(2018/C 307/37)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на Съвета (05318/2017),

като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0033/2017),

като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (1), и по-специално член 33 от него,

като взе предвид член 78в от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0171/2017),

1.

одобрява проекта на Съвета;

2.

отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.

призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/201


P8_TA(2017)0213

Представяне на възражения срещу делегиран акт: идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно елегирания регламент на Комисията от 24 март 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заличаването на Гвиана от таблицата в точка I от приложението и добавянето на Етиопия в тази таблица (C(2017)01951 — 2017/2634(DEA))

(2018/C 307/38)

Европейският парламент,

като взе предвид Делегирания регламент на Комисията (C(2017)01951) („делегирания регламент за изменение“),

като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО (1) на Комисията (4ДБИП), и по-специално член 9, параграф 2 и член 64, параграф 5 от нея,

като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (2), и по-специално приложението към него,

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Делегиран регламент на Комисията от 24 ноември 2016 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (3),

като взе предвид писмото на Комисията от 24 март 2017 г., придружаващо делегирания регламент за изменение,

като взе предвид извършената работа и заключенията на двете специални комисии на Парламента, а именно на комисията относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, и на анкетната комисия във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами,

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

като взе предвид член 105, параграф 3 от своя правилник,

А.

като има предвид, че делегираният регламент, неговото приложение и делегираният регламент за изменение целят идентифицирането на високорисковите трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват заплаха за финансовата система на ЕС и за които са необходими мерки за разширена комплексна проверка на клиента за задължените субекти в ЕС съгласно 4ДБИП;

Б.

като има предвид, че последният Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости е в сила от 23 септември 2016 г.;

В.

като има предвид, че Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията ще остане в сила, дори делегираният регламент за изменение да бъде отхвърлен;

Г.

като има предвид, че списъкът с държави, включително след измененията, въведени в делегирания регламент за изменение, приет от Комисията на 24 март 2017 г., съвпада с този на държавите, определени от Специалната група за финансови действия (FATF) на нейното 28-мо пленарно заседание от 20 до 24 февруари 2017 г;

Д.

като има предвид, че както е определено в съображение 28 от 4ДБИП и повторено в обяснителния меморандум (C(2016)04180) към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията, оценката на Комисията е автономен процес; като има предвид, че следователно Комисията е свободна да излезе извън рамките на стандартите на FATF или като остави дадената трета държава в своя списък, въпреки че е отстранена от FATF, или като включи допълнителни трети държави, при условие че това отговаря на специалните критерии, посочени в член 9, параграф 2 от 4ДБИП;

Е.

като има предвид, че оценката на Комисията е автономен процес, който трябва да бъде извършен по всеобхватен и безпристрастен начин, като всички трети държави се оценяват въз основа на еднакви критерии, определени в член 9 от 4ДБИП;

Ж.

като има предвид, че Парламентът отхвърли по-ранен Делегиран регламент за изменение (C(2016)07495) на основание, че процесът на Комисията не е бил достатъчно автономен и не е признал неизчерпателния характер на списъка с критериите („по-специално“) в член 9, параграф 2 от 4ДБИП, като по този начин изключва предикатните престъпления за изпиране на пари, като например данъчни престъпления;

З.

като има предвид, че Парламентът продължава да счита, че слабостите по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма могат да продължат да съществуват, що се отнася до няколко аспекта на член 9, параграф 2 в някои държави, които не са включени в списъка на високорисковите трети държави в делегирания регламент за изменение;

И.

като има предвид, че Парламентът е взел надлежно под внимание писмото на Комисията от 24 март 2017 г., което се позовава на извършвания понастоящем от Комисията преглед на възможностите за намаляване на зависимостта си от външни източници на информация; като има предвид, че установяването на независим процес на оценяване за списъка на ЕС на високорискови трети държави, както беше поискано от Парламента, е една от оценяваните възможности;

Й.

като има предвид, че Парламентът осъзнава напълно, че разработването на независим процес на оценяване ще отнеме значително време и ресурси, особено поради изключително ограничения състав на персонала и ресурсите, които са на разположение на Комисията с цел предотвратяване на финансови престъпления, но очаква по-силен ангажимент от страна на Комисията с фиксирани и амбициозни междинни цели (като например пътна карта), за да се даде ясно послание относно съвместния ангажимент на институциите за борба с изпирането на пари, укриването на данъци и финансирането на тероризма;

К.

като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи отправиха съвместно искане към члена на Европейската комисия, който отговаря за този делегиран акт, да се яви пред тях, за да проведат подобаващо разискване относно предложението и възражението на Парламента срещу това предложение;

1.

възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

3.

призовава Комисията да представи нов делегиран акт, който да взема предвид горепосочените опасения, включително неговата препоръка да се приеме пътна карта за с цел постигане на независим процес на оценяване;

4.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.

(2)  ОВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2017)0008.


Четвъртък, 18 май 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/203


P8_TA(2017)0221

Споразумение между ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2014—2021 г. ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2014—2021 г., Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2014—2021 г., Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия и Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия (06679/2016 — C8-0175/2016 — 2016/0052(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 307/39)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (06679/2016),

като взе предвид проекта за Споразумение между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2014—2021 г. (06956/16),

като взе предвид Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2014—2021 г. (06957/16),

като взе предвид Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (06960/16),

като взе предвид Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия (06959/16),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0175/2016),

като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0072/2017),

1.

дава своето одобрение за сключването на споразуменията и протоколите;

2.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република Исландия.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/204


P8_TA(2017)0224

Трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (COM(2015)0627 — C8-0392/2015 — 2015/0284(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2018/C 307/40)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0627),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0392/2015),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 април 2016 г. (2),

като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 15 февруари 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 59 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по култура и образование и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0378/2016),

1.

приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени с друг текст, внесе съществени промени или възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение;

3.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 86.

(2)  ОВ C 240, 1.7.2016 г., стр. 72.


P8_TC1-COD(2015)0284

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 май 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1128.)


Четвъртък, 1 юни 2017 r.

30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/205


P8_TA(2017)0233

Ставки на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (COM(2016)0758 — C8-0529/2016 — 2016/0374(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2018/C 307/41)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0758),

като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0529/2016),

като взе предвид член 78в от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0189/2017),

1.

одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.

приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.

приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.

призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за директива

Съображение — 1 (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(-1)

През 2013 г. разликата между очакваните приходи от ДДС и действително събраните приходи от ДДС в Съюза (така наречената „разлика между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС“) възлизаше на приблизително 170 милиарда евро, а трансграничните измами водят до загуба в приходи от ДДС в Съюза, която възлиза на приблизително 50 милиарда евро годишно. Всичко това показва, че ДДС е важен въпрос, който следва да бъде разгледан на равнището на Съюза.

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

Съгласно Директива 2006/112/ЕО (7) на Съвета държавите членки могат да прилагат намалени ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) за публикации на всички видове физически носители. Въпреки това намалена ставка на ДДС не може да се прилага по отношение на публикациите, предоставяни по електронен път, които трябва да бъдат облагани със стандартната ставка на ДДС.

(1)

Съгласно Директива 2006/112/ЕО (7) на Съвета държавите членки могат да прилагат намалени ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) за публикации на всички видове физически носители. Въпреки това намалена ставка на ДДС не може да се прилага по отношение на публикациите, предоставяни по електронен път, които трябва да бъдат облагани със стандартната ставка на ДДС, което създава неблагоприятни условия за публикациите, предоставяни по електронен път, и спъва развитието на този пазар. Това неблагоприятно от сравнителна гледна точка положение би могло да възпрепятства развитието на цифровата икономика в Съюза.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 1 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1a)

В своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС  (7a) Европейският парламент припомни, че една от ключовите характеристики на ДДС е принципът на неутралността, и изтъкна, че по тази причина „независимо от техния формат, всички книги, вестници и списания следва да се третират абсолютно еднакво“.

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

В съответствие със стратегията на Комисията за цифровия единен пазар (8) и за да бъдат в крак с технологичния напредък в цифровата икономика, на държавите членки следва да се предостави възможността да хармонизират ставките на ДДС за публикациите, предоставяни по електронен път, с по-ниските ставки на ДДС за публикациите на всички видове физически носители.

(2)

В съответствие със стратегията на Комисията за цифровия единен пазар8 и нейната амбиция да гарантира позицията на Европа като световен лидер  (8) областта на цифровата икономика на държавите членки следва да се предостави възможността да хармонизират ставките на ДДС за публикациите, предоставяни по електронен път, с по-ниските ставки на ДДС за публикациите на всички видове физически носители , за да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на ново съдържание, а също така и да се улеснят ученето с помощта на цифрови технологии, трансферът на знания и достъпът до култура в цифрова среда, както и нейното популяризиране.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 2 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(2a)

Даването на възможност на държавите членки да прилагат към печатните публикации и публикациите, предоставяни по електронен път, намалени, свръхнамалени или дори нулеви ставки следва да гарантира прехвърлянето на икономически изгоди към потребителите, като по този начин се насърчава четенето, а така също и към издателите, като по този начин се стимулират инвестициите в ново съдържание, а по отношение на вестниците и списанията се намалява зависимостта от реклама.

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

В плана за действие във връзка с ДДС (9) Комисията подчерта, че публикациите, предоставяни по електронен път, следва да могат да се ползват от същото преференциално третиране за целите на ДДС като публикациите на всички видове физически носители. За да се постигне тази цел, е необходимо да се предвиди възможност за всички държави членки да прилагат по отношение на доставката на книги, вестници и периодични издания намалена ставка на ДДС или по-ниски намалени ставки на ДДС, включително възможността за предоставяне на освобождавания с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС.

(3)

В плана за действие във връзка с ДДС (9) Комисията подчерта, че публикациите, предоставяни по електронен път, следва да могат да се ползват от същото преференциално третиране за целите на ДДС като публикациите на всички видове физически носители. За да се постигне тази цел, е необходимо да се предвиди възможност за всички държави членки да прилагат по отношение на доставката на книги, вестници и периодични издания намалена ставка на ДДС или по-ниски намалени ставки на ДДС, включително възможността за предоставяне на освобождавания с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС. Това предложение е в съответствие с целта за предоставяне на повече свобода на държавите членки да определят собствените си ставки на ДДС в рамките на окончателна система на ДДС, , основана на принципа на облагане в държавата по местоназначение .

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 3 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(3a)

В съответствие с плана за действие във връзка с ДДС настоящата директива цели системите на ДДС в отделните държави членки да бъдат по-опростени, по-добре защитени от измами и по-благоприятни за бизнеса, както и да се върви в крак с днешната цифрова и мобилна икономика.

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

С цел да се предотврати широкото използване на намалени ставки на ДДС за аудио-визуално съдържание държавите членки следва да имат възможност да прилагат намалена ставка за книги, вестници и периодични издания само ако тези публикации, предоставяни както на всички видове физически носители, така и по електронен път, не са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание.

(5)

С цел да се предотврати широкото използване на намалени ставки на ДДС за аудио-визуално съдържание държавите членки следва да имат възможност да прилагат намалена ставка за книги, вестници и периодични издания само ако тези публикации, предоставяни както на всички видове физически носители, така и по електронен път, не са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание. Като се има предвид колко е важно улесняването на достъпа до книги, вестници и периодични издания за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, по смисъла на Директива … на Европейския парламент и на Съвета  () , адаптираните и аудио електронни книги, вестници и периодични издания не трябва да се възприемат като изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание. Следователно намалените ставки на ДДС би могло да се прилагат и по отношение на тези формати.

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 5 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(5а)

Предоставянето на свобода на държавите членки да прилагат намалени или свръхнамалени ставки на ДДС за електронни книги, електронни вестници и електронни периодични издания би могло да предостави възможност за нови маржове на печалба за издателите и за инвестиции в ново съдържание в сравнение с действащия понастоящем модел, който зависи до голяма степен от реклама. На равнището на Съюза също така следва да се започне провеждането на по-широки разисквания относно модела на финансиране на електронно съдържание.

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6a)

Гъвкавостта, предоставена на държавите членки в контекста на настоящото предложение, в никакъв случай не предопределя окончателния режим на ДДС, който следва да бъде въведен и в рамките на който всяко увеличаване на гъвкавостта ще трябва да бъде съобразено с въздействието върху функционирането на единния пазар, възможностите за измами с ДДС, увеличаването на разходите за стопанска дейност и риска от нелоялна конкуренция.

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 6 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6б)

Въпреки че настоящата директива позволява на държавите членки да коригират ситуация на неравно третиране, тя не премахва необходимостта от създаване на по-координирана, по-ефективна и по-опростена система от намалени ставки на ДДС с по-малко изключения.

Изменение 12

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 — точка 3

Директива 2006/112/ЕО

Приложение III — точка 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

доставката, включително заемане от библиотеки, на книги, вестници и периодични издания, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание;

(6)

доставката, включително заемане от библиотеки, на книги, вестници и периодични издания, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание;  включително брошури, листовки и подобни печатни материали, детски книги с картини, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания, карти, хидрографски и подобни диаграми.

Изменение 13

Предложение за директива

Член 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Член 2а

Мониторинг

Най-късно до … [три години след влизането в сила на настоящата директива] Европейската комисия изготвя доклад, в който се посочват държавите членки, които са приели подобни намалени или свръхнамалени ставки на ДДС за книги, вестници и периодични издания и техния еквивалент в електронен формат, и оценява въздействието на тези мерки от гледна точка на тяхното отражение върху бюджета и от гледна точка на развитието на сектора на културата.


(7)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).

(7)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).

(7a)   Приети текстове, P7_TA(2011)0436.

(8)  COM(2015) 0192 final

(8)  COM(2015) 0192 final

(9)  COM(2016)0148 final

(9)  COM(2016)0148 окончателен

()   Директива … на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени начини за ползване на произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (COM(2016)0596 окончателен, 2016/0278(COD)) (ОВ …, стр. …).


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/212


P8_TA(2017)0236

Въвеждане на временни автономни търговски мерки за Украйна ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 1 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране (COM(2016)0631 — C8-0392/2016 — 2016/0308(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2018/C 307/42)

Изменение 1

Предложение за решение

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

С оглед на усилията за икономическа реформа, предприети от Украйна, и с цел подпомагане на развитието на по-тесни икономически връзки с Европейския съюз , уместно е да бъдат увеличени търговските потоци по отношение на вноса на някои селскостопански продукти и да бъдат предоставени отстъпки под формата на автономни търговски мерки за избрани промишлени продукти в съответствие с ускоряването на премахването на митата върху търговията между Европейския съюз и Украйна.

(2)

С цел засилване на усилията за икономическа и политическа реформа, предприети от Украйна, и с цел подпомагане и ускоряване на развитието на по-тесни икономически връзки със Съюза , уместно и необходимо е да бъдат увеличени търговските потоци по отношение на вноса на някои селскостопански продукти и да бъдат предоставени отстъпки под формата на автономни търговски мерки за избрани промишлени продукти в съответствие с ускоряването на премахването на митата върху търговията между Съюза и Украйна.

Изменение 2

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Автономните търговски мерки ще бъдат предоставени под формата на квоти с нулеви мита за продуктите, изброени в приложения I и II, в допълнение към преференциалните тарифни квоти, предвидени в Споразумението, и частичното или пълното премахване на вносните мита върху промишлените продукти, изброени в приложение III.

(3)

След като Комисията публикува своя анализ на потенциалното въздействие на настоящия регламент, който следва да вземе предвид потенциалните крайни бенефициери на автономните търговски мерки , включени в настоящия регламент, и да насочи вниманието по-специално към малките и средните производители в Украйна, автономните търговски мерки следва да бъдат предоставени за продукти, които са счетени за благоприятни в светлината на този анализ. Тези автономни търговски мерки следва да бъдат под формата на квоти с нулеви мита за продуктите, изброени в приложения I и II, в допълнение към преференциалните тарифни квоти, предвидени в Споразумението за асоцииране , и частичното или пълното премахване на вносните мита върху промишлените продукти, изброени в приложение III.

Изменение 3

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

С цел да се избегне опасността от измами, правото да се ползват допълнителните квоти с нулеви мита следва да се предостави в зависимост от спазването от Украйна на съответните правила за произход на продуктите и процедурите, свързани с тях, както и от участието ѝ в тясно административно сътрудничество със Съюза, както е предвидено в  Споразумението .

(4)

С цел да се избегне опасността от измами, правото да се ползват допълнителните квоти с нулеви мита за продуктите, посочени в приложения I и II, и частичното или пълно премахване на вносните мита за промишлените продукти, посочени в приложение III, следва да се предостави в зависимост от спазването от Украйна на всички съответни условия за извличане на ползи от Споразумението за асоцииране, включително правилата за произход на продуктите и процедурите, свързани с тях, както и от участието ѝ в тясно административно сътрудничество със Съюза, както е предвидено в  това споразумение .

Изменение 4

Предложение за регламент

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9)

В член 2 от Споразумението за асоцииране се предвижда, че зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитането на принципа на върховенството на закона представляват основни елементи от това споразумение. Целесъобразно е да се въведе възможността за временно спиране на преференциите в случай на неспазване на основните принципи за правата на човека , демокрацията и принципите на правовата държава в Украйна .

(9)

В членове 2 и 3 от Споразумението за асоцииране се предвижда, че зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитането на принципа на върховенството на закона , както и усилията за борба с корупцията и организираната престъпност и мерките за насърчаване на устойчивото развитие и ефективното многостранно сътрудничество, представляват основни елементи на отношенията с Украйна, които са уредени с това споразумение. Целесъобразно е да се въведе възможността за временно спиране на преференциите в случай на неспазване от страна на Украйна на общите принципи на Споразумението за асоцииране , както беше направено в други споразумения за асоцииране, подписани от Съюза .

Изменение 5

Предложение за регламент

Съображение 9 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9a)

Годишният доклад на Комисията относно прилагането на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия следва да включва подробна оценка на прилагането на временните автономни търговски мерки, предвидени в настоящия регламент.

Изменение 6

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Правото на ползване на тарифните квоти, въведени с член 1, зависи от:

Правото на ползване на тарифните квоти и преференциалните мита при внос , въведени с член 1, зависи от:

Изменение 7

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)

спазването на правилата относно произхода на продуктите и свързаните с това процедури, както е предвидено в Споразумението за асоцииране, и по-специално в протокол I относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, и в протокол II относно административната взаимопомощ по митнически въпроси;

a)

спазването на правилата относно произхода на продуктите и свързаните с това процедури, както е предвидено в Споразумението за асоцииране, и по-специално в протокол I относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, и в протокол II относно административната взаимопомощ по митнически въпроси; що се отнася до продуктите, произведени в или транспортирани от територия, която не е под ефективния контрол на правителството на Украйна, представянето на сертификат EUR.1, както е посочено в член 16, параграф 1, буква а) от протокол I към Споразумението за асоцииране, който се издава от митническите органи на правителството на Украйна след извършването на проверка на сметките на износителя в помещенията на износителя и всякакви други проверки, които са считани за целесъобразни, в съответствие с член 17, параграф 5, и член 33 от посочения протокол, включително оценка дали са налице разумни основания да се подозира, че икономическите оператори, които се ползват от временните автономни търговски мерки, подкопават борбата с корупцията или участват в незаконни икономически дейности;

Изменение 8

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

въздържането от страна на Украйна от въвеждане на нови мита или такси с равностоен ефект и нови количествени ограничения или мерки с равностоен ефект върху вноса с произход от Съюза, или от повишаване на съществуващите нива на мита или такси, или от въвеждане на други ограничения от деня на влизане в сила на настоящия регламент;

б)

въздържането от страна на Украйна от въвеждане на нови мита или такси с равностоен ефект и нови количествени ограничения или мерки с равностоен ефект върху вноса с произход от Съюза, или от повишаване на съществуващите нива на мита или такси, или от въвеждане на други ограничения , включително вътрешни дискриминационни разпоредби, от деня на влизане в сила на настоящия регламент;

Изменение 9

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

зачитане на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитане на принципа на върховенството на закона, предвидени в  член 2 от Споразумението за асоцииране.

в)

зачитане на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитане на принципа на върховенството на закона, както и постоянни и непрекъснати усилия по отношение на борбата с корупцията и незаконните дейности, предвидени в  членове 2 , 3 и 22 от Споразумението за асоцииране.

Изменение 10

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

вa)

постоянно спазване на задълженията за сътрудничество по въпроси, свързани с трудовата заетост, социалната политика и равните възможности в съответствие с глава 13 от дял IV (Търговия и устойчиво развитие) и глава 21 от дял V (Сътрудничество в областта на трудовата заетост, социалната политика и равните възможности) на Споразумението за асоцииране и целите, посочени в член 420 от него.

Изменение 11

Предложение за регламент

Член 3 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Когато Комисията установи, че са налице достатъчно доказателства за неспазване на условията, определени в член 2, тя може да преустанови изцяло или частично прилагането на преференциалния режим, предвиден в настоящия регламент, в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 5, параграф 2.

Когато Комисията установи, че са налице достатъчно доказателства за неспазване на условията, определени в член 2 от настоящия регламент , тя може да преустанови изцяло или частично прилагането на преференциалния режим, предвиден в настоящия регламент, в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 5, параграф 2.

Изменение 12

Предложение за регламент

Член 3 — параграф 1а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Когато държава членка поиска от Комисията да прекрати преференциален режим поради неспазване на условията, посочени в член 2, буква б), Комисията предоставя мотивирано становище в двумесечен срок от внасяне на искането относно обосноваността на твърдението за неспазване. Ако Комисията заключи, че случаят е такъв, тя стартира процедурата, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Изменение 13

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Когато продукт с произход от Украйна е внесен при условия, които причиняват или заплашват да причинят сериозни затруднения на производител от Общността на подобни или пряко конкурентни продукти, по всяко време Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията може да въведе повторно митата от Общата митническа тарифа за такъв продукт.

1.   Когато продукт с произход от Украйна е внесен при условия, които причиняват или заплашват да причинят сериозни затруднения на производител от Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, по всяко време може повторно да се въведат митата от Общата митническа тарифа за такъв продукт.

Изменение 14

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 1а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a.     Комисията следи отблизо въздействието на настоящия регламент върху производителите от Съюза по отношение на продуктите, изброени в приложения I и II, включително по отношение на цените на пазара на Съюза и като се взема предвид съответната налична информация относно производителите от Съюза, като например пазарен дял, производство, запаси, производствени мощности и степен на използване на капацитета.

Изменение 15

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   По искане на държава членка или по инициатива на Комисията, Комисията взема официално решение да започне разследване в рамките на разумен период от време. Когато Комисията реши да започне разследване, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, обявявайки разследването. Известието съдържа резюме на получената информация и гласи, че всяка съответна информация трябва да се изпраща на Комисията. В него се посочва срокът — не повече от четири месеца от датата на публикуване на известието — в който заинтересованите страни могат да представят писмено становищата си.

2.   По искане на държава членка , юридическо лице или сдружение без правосубектност, действащо от името на промишлеността на Съюза, т.е. всички или голяма част от производителите от Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, или по собствена инициатива на Комисията, ако според нея е видно, че са налице достатъчно prima facie доказателства, Комисията взема официално решение да започне разследване в рамките на разумен период от време. За целите на настоящия член „голяма част“ означава производителите от Съюза, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, произведени от тази част от промишлеността на Съюза, която или подкрепя, или се противопоставя на искането, и не по-малко от 25 % от общото производство на подобни или пряко конкурентни продукти, произведени от промишлеността на Съюза. Когато Комисията реши да започне разследване, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, обявявайки разследването. Известието съдържа резюме на получената информация и гласи, че всяка съответна информация трябва да се изпраща на Комисията. В него се посочва срокът — не повече от четири месеца от датата на публикуване на известието — в който заинтересованите страни могат да представят писмено становищата си.

Изменение 16

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6.   Комисията взема решение в рамките на три месеца в съответствие с процедурата, посочена в член 5. Посоченото решение влиза в сила в рамките на един месец след публикуването му.

6.   Комисията взема решение в рамките на три месеца в съответствие с процедурата, посочена в член 5. Посоченото решение влиза в сила в рамките на един месец след публикуването му. Митата по Общата митническа тарифа се въвеждат повторно дотогава, докато е необходимо да се противодейства на влошаването на икономическото и/или финансовото положение на производителите от Съюза или докато продължава да съществува заплахата от такова влошаване. Срокът на повторно въвеждане не надвишава една година, освен ако не бъде продължен при надлежно обосновани обстоятелства. Когато окончателно установените факти сочат, че не са изпълнени условията, определени в член 4, параграф 1, Комисията приема акт за изпълнение за прекратяване на разследването и процедурата в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5, параграф 2.

Изменение 17

Предложение за регламент

Член 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Член 5a

Оценка на прилагането на автономните търговски мерки

Годишният доклад на Комисията относно прилагането на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия включва подробна оценка на прилагането на временните автономни търговски мерки, предвидени в настоящия регламент, и доколкото е целесъобразно, оценка на социалното въздействие на тези мерки в Украйна и Съюза. Чрез уебсайтовете на Комисията ще бъде предоставена информация относно използването на тарифните квоти за селскостопански продукти.

Изменение 18

Предложение за регламент

Приложение I — таблица — ред 4

Текст, предложен от Комисията

09.6752

2002

Домати, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или с оцетна киселина

 

5 000

Изменение

заличава се

Изменение 19

Предложение за регламент

Приложение II — таблица — ред 2

Текст, предложен от Комисията

Мека пшеница и смес от пшеница и ръж, брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис и агломерати под формата на гранули

1001 99 00 , 1101 00 15 , 1101 00 90 , 1102 90 90 , 1103 11 90 , 1103 20 60

100 000 тона/година

Изменение

заличава се

Изменение 20

Предложение за регламент

Приложение II — таблица — ред 3

Текст, предложен от Комисията

Царевица, различна от тази за посев, брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис и агломерати под формата на гранули и зърна

1005 90 00 , 1102 20 , 1103 13 , 1103 20 40 , 1104 23

650 000 тона/година

Изменение

Царевица, различна от тази за посев, брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис и агломерати под формата на гранули и зърна

1005 90 00 , 1102 20 , 1103 13 , 1103 20 40 , 1104 23

650 000 тона/година

Изменение 21

Предложение за регламент

Приложение III — таблица — ред 3

Текст, предложен от Комисията

3102 10 10

Карбамид, дори във воден разтвор, с тегловно съдържание на азот, превишаващо 45 % спрямо сух безводен продукт (с изключение на продукти, представени под формата на гранули или в други подобни форми, или в опаковки с брутно тегло, непревишаващо 10 kg).

3 %

Изменение

заличава се


(1)  Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея (A8-0193/2017).


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/220


P8_TA(2017)0237

Единен формат за визи ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 от 29 май 1995 година за определяне на единен формат за визи (COM(2015)0303 — C8–0164/2015 — 2015/0134(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2018/C 307/43)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0303),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8–0164/2015),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 3 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 59 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8–0028/2016),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

P8_TC1-COD(2015)0134

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 1 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май за определяне на единен формат за визи

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1370.)


30.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 307/221


P8_TA(2017)0238

Многогодишна рамка за Агенцията на ЕС за основните права за периода 2018—2022 г. ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г. (14423/2016 — C8-0528/2016 — 2016/0204(APP))

(Специална законодателна процедура — одобрение)

(2018/C 307/44)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (14423/2016),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0528/2016),

като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0177/2017),

1.

дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.