—

като взе предвид Хартата на Г-8 за отворените данни,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. — Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“ (COM(2010)0743),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179),

—

като взе предвид сравнителния анализ за електронно управление за 2016 г. на Комисията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“ (2),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“ (COM(2016)0358),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2011 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура — „Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“ (COM(2011)0163),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно „Към просперираща икономика, основана на данни“ (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски кодекс в областта на електронните съобщения (COM(2016)0590) и приложения 1 — 11 към него — Оценка на въздействието (SWD(2016)0303), Обобщена оценка на въздействието (SWD(2016)0304) и Обобщение на оценката (SWD(2016)0305),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза,

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (Директива за ИОС),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейска електронна карта за услуги и свързаното с нея административно обслужване (COM(2016)0824),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Обмен и защита на лични данни в един глобализиран свят“ (COM(2017)0007),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ (COM(2017)0009),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО (Регламент относно правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения) (COM(2017)0010),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

—

като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси (A8-0178/2017),

А.

като има предвид, че стратегиите за модернизиране на публичните администрации трябва да бъдат приспособени към променяща се среда, с което да се създадат необходимите условия за прехода към цифрово управление;

Б.

като има предвид, че цифровизирането на услугите на държавното управление след да спомогне за разгръщането на пълния потенциал на единния пазар, да насърчава по-доброто упражняване на гражданските права, да подобри качеството на живот за гражданите и социалното икономическото развитие на регионите, да доведе до по-добро разбиране и засилено участие от страна на гражданите по отношение на обществените услуги, да повиши ефикасността и икономическата ефективност на посочените услуги, както и да засили участието в политическия живот чрез засилване на диалога между гражданите и държавните органи и повишаване на прозрачността; като има предвид, че ЕС следва да насърчава обмена на най-добри практики и технологии между държавите членки;

В.

като има предвид, че секторът на ИКТ следва да подпомага този процес на преход, като предоставя персонализирани решения за публичните администрации;

Г.

като има предвид, че преходът към цифрово управление трябва да бъде предприет на равнището на Съюза, на равнището на държавите членки, както и на регионално и местно равнище;

Д.

като има предвид, че пълният потенциал на цифровата публична администрация може да бъде осъществен единствено ако гражданите и предприятията могат изцяло да имат доверие в предлаганите услуги;

Е.

като има предвид, че европейският портал за електронно правосъдие е основен инструмент за достъп до информация и до правосъдие и че той представлява важна стъпка напред с оглед на модернизирането на публичната администрация на ЕС;

Ж.

като има предвид, че по-добрият достъп до информация и засиленото използване на усъвършенствани цифрови инструменти за свързани с дружественото право формалности през всичките етапи на развитие на дружествата следва да увеличат правната сигурност и да намалят разходите на дружествата;

З.

като има предвид, че се полагат усилия за взаимно свързване на електронните търговски регистри и регистрите по несъстоятелност в рамките на Съюза, което е важно за прозрачността и правната сигурност на вътрешния пазар;

И.

като има предвид, че единният достъп до тези регистри чрез портала за електронно правосъдие все още е невъзможен заради различията в техническите стандарти, използвани от държавите членки; като има предвид, че са необходими допълнителни условия за въвеждането на достъпни, оперативно съвместими и лесни за употреба инструменти за електронно управление, които да са на разположение на обществеността в ЕС; като има предвид, че определена степен на сигурност и защита на данните в процеса на обработка е основна предпоставка за използването на електронното правосъдие предвид естеството на данните, използвани в съдебната дейност;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

—

като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 14 юли 2016 г., озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Годишен доклад за 2015 г. относно борбата с измамите“ (COM(2016)0472), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2016)0234, SWD(2016)0235, SWD(2016)0236, SWD(2016)0237, SWD(2016)0238 и SWD(2016)0239),

—

като взе предвид годишния доклад на OLAF за 2015 г. и доклада за дейността на Надзорния съвет на OLAF за 2015 г.,

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2016 г., озаглавено „Защита на бюджета на ЕС до края на 2015 г.“ (COM(2016)0486),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/EО (1),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 17 юли 2013 г. за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (2),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 11 юли 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (5),

—

като взе предвид доклада от 2015 г. относно несъответствието в приходите от ДДС, изготвен по поръчка на Комисията, и съобщението на Комисията от 7 април 2016 г. относно план за действие във връзка с ДДС (COM(2016)0148),

—

като взе предвид решението на Съда по дело C-105/14 — Taricco и др. (6),

—

като взе предвид Специален доклад № 24/2015 на Европейската сметна палата от 3 март 2016 г., озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността — необходими са допълнителни действия“,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС (7),

—

като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (8),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0159/2017),

A.

като има предвид, че де юре държавите членки и Комисията носят споделена отговорност за изпълнението на почти 80 % от бюджета на Съюза; като има предвид обаче, че де факто Комисията и държавите членки, изразходващи тези ресурси, носят отговорност за общия преглед на тези проекти по отношение на осигуряването на определено ниво на контрол; като има предвид, че държавите членки носят основна отговорност за събирането на собствените ресурси, наред с другото, под формата на ДДС и мита;

Б.

като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС следва да бъде ключов елемент от политиката на ЕС за повишаване на доверието на гражданите, като се гарантира, че техните пари се използват правилно и в съответствие с подхода за „оптимално използване на всяко евро“;

В.

като има предвид, че постигането на добро изпълнение чрез процеси на опростяване включва редовно оценяване на вложеното, междинните резултати, последиците/крайните резултати и въздействието чрез одити на изпълнението;

Г.

като има предвид, че член 325, параграф 2 от ДФЕС гласи: „Държавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси.“;

Д.

като има предвид, че съгласно член 325, параграф 3 от ДФЕС държавите членки „организират заедно с Комисията тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти“;

Е.

като има предвид, че различните правни и административни системи на държавите членки представляват трудна среда за преодоляване на нередностите и провеждане на борба с измамите; и като има предвид, че поради това Комисията следва да положи повече усилия, за да гарантира, че борбата срещу измамите се провежда ефективно и води до по-осезаеми и по-задоволителни резултати;

Ж.

като има предвид, че използването на чувствителни данни все по-ясно се откроява като фактор, допринасящ за измамите;

З.

като има предвид, че ДДС е важен източник на приходи за държавите членки, с нарастващ дял, донесъл постъпления от почти 1 трилион евро през 2014 г., и чийто принос към собствените ресурси на ЕС възлиза на 17 667 милиона евро или 12,27 % от общите приходи на ЕС през 2014 г.;

И.

като има предвид, че настоящата система на ДДС, по-специално начинът, по който тя се прилага към трансграничните сделки, може да стане обект на измами и стратегии за избягване на данъци, като само вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“, е довела до загубата на приходи от ДДС в размер на около 50 милиарда евро през 2014 г.;

Й.

като има предвид, че несъответствието в приходите от ДДС възлиза на около 159,5 милиарда евро през 2014 г., като размерът му варира от стойности под 5 % до стойности над 40 % в зависимост от разглежданата държава;

К.

като има предвид, че корупцията засяга всички държави членки, особено под формата на организирана престъпност, и не само обременява икономиката на ЕС, но подкопава демокрацията и принципите на правовата държава в цяла Европа; като има предвид обаче, че точните данни не са известни, тъй като Комисията реши да не публикува данни в доклада относно политиката на ЕС за борба срещу корупцията;

Л.

като има предвид, че измамата е пример за умишлено закононарушение и представлява криминално деяние, и като има предвид, че нередност е неспазване на правилата;

М.

като има предвид, че колебанието в броя на нередностите може да е свързано с преминаването в по-напреднал стадий на многогодишните програмни цикли (с по-високи нива на откриване в края на цикъла, вследствие на приключването на програми), както и с късното докладване от страна на някои държави членки, които са склонни да докладват повечето нередности от предходни многогодишни програми наведнъж;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Затваряне на цикъла план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (1),

—

като взе предвид Писмена декларация № 0061/2015 от 14 октомври 2015 г. относно даряването на непродадени храни, годни за консумация, на благотворителни организации,

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС“ (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 юни 2016 г. относно загубите и разхищението на храни,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г. относно хранителните отпадъци (4),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г. относно „Приноса на гражданското общество за стратегия за предотвратяване и намаляване на загубите и разхищението на храни“ (5),

—

като взе предвид Специален доклад № 34/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борбата срещу разхищаването на храни: възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“,

—

като взе предвид резолюцията на Асамблеята на ООН по околната среда от 27 май 2016 г. относно предотвратяването, намаляването и повторното използване на хранителните отпадъци,

—

като взе предвид „Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите — членки на ЕС, в областта на даряването на храни“ на Европейския икономически и социален комитет от юни 2014 г.,

—

като взе предвид проучването „Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа“ (Estimates of European food waste levels) от 2016 г. в рамките на проекта FUSIONS (Използване на храните за социални иновации чрез оптимизиране на стратегиите за предотвратяване на генерирането на отпадъци — Food Use for Social Innovation by Optimising Waste Prevention Strategies),

—

като взе предвид прегледа в рамките на FUSIONS на законодателството и политиките на ЕС с въздействие върху хранителните отпадъци (2015 г.),

—

като взе предвид Рамката за дефиниране за хранителни отпадъци в рамките на FUSIONS (2014 г.),

—

като взе предвид глобалния стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни (FLW стандарт), приведен в действие през юни 2016 г.,

—

като взе предвид проучването на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) от 2013 г., озаглавено „Отпечатъкът от разхищението на храни въздействие върху природните ресурси“,

—

като взе предвид проучването на ФАО от 2011 г. относно загубите на храна и разхищаването на храни на глобално равнище,

—

като взе предвид петицията „Спрете разхищаването на храни в Европа!“,

—

като взе предвид Хартата от Милано, приета по време на Световното изложение през 2015 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0175/2017),

A.

като има предвид, че според изчисленията на ФАО всяка година около 1,3 милиарда тона храна, което се равнява на приблизително една трета от всички храни, произведени в света за консумация от човека, се губят или разхищават;

Б.

като има предвид, че храната е ценна стока; като има предвид факта, че „хранителната система“ използва значителен обем ресурси като земя, почви, води, фосфор и енергия, ефективното и устойчивото управление на тези ресурси е от изключителна важност; като има предвид, че разхищението на храни е причина за огромни икономически и екологични разходи, които възлизат на 1,7 билиона ЩД на година в световен мащаб според оценките на ФАО (6)); като има предвид, че предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци предоставя икономически ползи за домакинствата и обществото като цяло, като същевременно намалява щетите за околната среда;

В.

като има предвид, че разхищението на храни има висока социална, икономическа и екологична цена, както и етични последствия; като има предвид, че загубите или разхищението на храни допринасят за изменението на климата с глобален въглероден отпечатък от около 8 % от общия размер на глобалните антропогенни емисии на парникови газове и представлява загуба на оскъдни ресурси като земя, енергия и вода (7) в хода на жизнения цикъл на съответните продукти; като има предвид, че излишъците по хранителната верига не следва да се превръщат пряко в хранителни отпадъци, когато биха могли да се използват за храна за хората, и подходящото законодателство относно хранителните излишъци би позволило превръщането на хранителните отпадъци в ресурс;

Г.

като има предвид, че според неотдавнашни изследвания на всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2; като има предвид, че в Европа от разхищаването на приблизително 89 милиона тона храна се произвеждат 170 милиона тона CO2 годишно, които се разпределят, както следва: хранителна промишленост — 59 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, вътрешно потребление — 78 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, други — 33 милиона тона еквивалент на CO2 годишно; като има предвид, че производството на 30-те процента от храната, която в крайна сметка не се консумира, води до 50 % допълнително използване на водни ресурси за напояване, а за производството на 1 кг говеждо месо се изискват 5 — 10 тона вода;

Д.

като има предвид, че според редица проучвания значителната промяна в режимите на хранене се оказва най-ефективният метод за намаляване на въздействието върху околната среда на консумацията на храна; като има предвид, че устойчивата система на производство и консумация на храни в Европа изисква цялостна и интегрирана политика в областта на храните;

Е.

като има предвид, че според Световната продоволствена програма 795 милиона души по света нямат достатъчно храна, за да водят здравословен и активен живот; като има предвид, че недоброто хранене е отговорно за почти половината (45 %) — приблизително 3,1 милиона — от случаите на смърт при децата на възраст под пет години; като има предвид, че едно на всеки шест деца в света е с поднормено тегло, а едно на четири е недоразвито; като има предвид, че поради тази причина намаляването на разхищението на храни е не само икономическо и екологично задължение, но и задължение от морално естество (8);

Ж.

като има предвид, че в днешно време близо 793 милиона души по света страдат от недохранване (9), а над 700 милиона души живеят под прага на бедността (10) с доходи, възлизащи на по-малко от 1,90 USD на ден; като има предвид, че всяко безотговорно използване на природните ресурси, предназначени за производство на храни и всяко разхищаване на храни следва да бъде считано за морално неприемливо;

З.

като има предвид, че по-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор по света, както и засилване на борбата срещу недохранването в развиващите се държави;

И.

като има предвид, че ЕС е подписал програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., като има предвид, че Цел за устойчиво развитие 12.3 е насочена към намаляване до 50 % на хранителните отпадъци на глава от населението в световен мащаб на равнище търговия на дребно и потребители до 2030 г. и намаляване на загубите на храни по веригите на производство и доставки, включително загубите при първично производство, транспортиране и съхранение; като има предвид, че според оценките на ООН населението в света ще нарасне от 7,3 милиарда души днес на 9,7 милиарда през 2050 г. (11); като има предвид, че намаляването на хранителните отпадъци е съществена стъпка за намаляване на световния глад и на необходимостта за изхранване на постоянно нарастващото население в света;

Й.

като има предвид, че Форумът за потребителските стоки, който представлява 400 търговци на дребно, производители, доставчици на услуги и други заинтересовани страни от 70 държави, прие публична резолюция за намаляване наполовина на хранителните отпадъци от дейностите на неговите членове до 2025 г., пет години преди Цел за устойчиво развитие 12.3;

К.

като има предвид предимствата, до които предотвратяването на хранителните отпадъци води в екологичен, социален и икономически план, и как оценките показват, че всяка година в ЕС се разхищават 88 милиона тона храни, което се равнява на 173 кг хранителни отпадъци на човек, и че производството и обезвреждането на хранителни отпадъци в ЕС водят до емисията на 170 милиона тона CO2 и изразходват 26 милиона тона ресурси; като има предвид, че разходите, свързани с това равнище на разхищение на храни, се изчисляват на около 143 милиарда евро (12); като има предвид, че според данните на ФАО по света гладуват 800 милиона души;

Л.

като има предвид, че според данните от 2014 г. 55 милиона души или 9,6 % от населението на ЕС-28 не са можели да си позволят качествена храна през ден; като има предвид, че според данните от 2015 г. 118,8 милиона души или 23,7 % от населението на ЕС-28 са били поставени пред риск от бедност или социално изключване (13);

М.

като има предвид, че намаляването на разхищението на храните може да подобри икономическото положение на домакинствата, без да намалява жизненото равнище;

Н.

като има предвид, че нелоялните търговски практики и ценовият дъмпинг в сектора на храните често водят до продажбата на храните под действителната им стойност, а оттук и до създаването на повече отпадъци;

О.

като има предвид, че загуби или разхищение на храни се наблюдават на всички етапи от веригата на снабдяване с храни, било при производството, преработката, превоза, складирането, търговията на дребно, пускането на пазара или консумацията; като има предвид, че оценките от проекта FUSIONS показват, че секторите, допринасящи в най-голяма степен за хранителните отпадъци в ЕС, са домакинствата с 53 % и преработвателната промишленост с 19 %, като секторът на хранителните услуги допринася с 12 %, първичното производство с 10 %, а търговията на едро и дребно — с 5 % (14); като има предвид, че тези оценки навеждат на мисълта, че мерките за намаляване на хранителните отпадъци в домакинствата и преработвателните сектори биха имали най-голямо въздействие; като има предвид, че хранителните отпадъци в развиващите се държави се образуват основно поради инфраструктурни и технологични ограничения;

П.

като има предвид, че идващите от проекта FUSIONS данни произхождат от различни източници и от използването на различни определения за „хранителни отпадъци“;

Р.

като има предвид, че в проекта FUSIONS се отбелязва, че съществуват малко измервания на разхищението в областите земеделие, градинарство, аквакултури или рибарство или в други дейности на първичното производство; като има предвид, че това пречи на добрата оценка на действителния мащаб на загубата на храни и хранителните отпадъци в Европа;

С.

като има предвид, че целенасочени действия, адаптирани към стопанските субекти и съответния етап във веригата са по-добро средство за провеждане на борба срещу хранителните отпадъци, тъй като срещаните проблеми не са едни и същи;

Т.

като има предвид, че в проучване на WRAP в Обединеното кралство се посочва, че поне 60 % от разхищението на храни от страна на домакинствата е предотвратимо и те биха могли да бъдат изядени, ако е налице по-добро управление (15);

У.

като има предвид, че част от загубите и отпадъците в първичното производство са резултат от стандартите за търговия на дребно по отношение на продуктовите спецификации, на отменени поръчки, свързани с промени в търсенето на потребителите, и на свръхпроизводство в резултат от изискванията за посрещане на сезонното търсене; счита, че влошаването на храните на производствената линия е още една причина за загубата на храни при преработването;

Ф.

като има предвид, че според ФАО в Европа 20 % от плодовете и зеленчуците, 20 % от кореноплодните и грудковите култури и 10 % от маслодайните семена и варивата се губят в селското стопанство, а други 5 % от плодовете и зеленчуците и кореноплодните и грудковите култури се губят след прибиране на реколтата (16);

Х.

като има предвид, че увредените от природно бедствие плодове и зеленчуци, или плодовете и зеленчуците, които в семейните стопанства се унищожават или върху тях се разорава поради загуба на пазар или ниски цени, представляват загуба на инвестиции и доходи за земеделските производители;

Ц.

като има предвид, че операторите от хранителната верига често сами поемат разходите, породени от разхищението, и ги включват в потребителските цени на продуктите (17);

Ч.

като има предвид, че в Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016 относно борбата срещу разхищаването на храни се разглежда въпросът „Допринася ли ЕС за ресурсно ефективна верига на снабдяване с храни чрез ефективна борба с разхищаването на храни“; като има предвид, че в констатациите от доклада се посочва, че понастоящем ЕС не води ефективна борба срещу разхищението на храни и че съществуващите инициативи и политики биха могли да бъдат използвани по-ефективно за справяне с проблема, свързан с разхищението на храни; като има предвид, че в доклада се посочва, че амбицията на Комисията за справяне с разхищението на храни е намаляло въпреки неколкократно заявеното желание от Европейския парламент и държавите членки за провеждане на борба с този проблем; като има предвид, че според доклада предприетите до момента действия от страна на Комисията се считат за разпокъсани, непостоянни и без ясна координация; като има предвид, че в доклада се препоръчва Комисията: да разработи план за действие за предстоящите години, да обърне внимание на разхищението на храни в своите бъдещи оценки на въздействието, по-добре да съгласува различните политики на ЕС, които могат да се борят с него и да внесе разяснения при тълкуването на правните разпоредби, които е възможно да затрудняват даряването на храни, както и да обмисли как да улесни даряването в други области на политика;

Ш.

като има предвид, че Комисията, след като инвестира значителни средства и проведе много успешна обществена консултация през 2013 г., накрая реши да не публикува съобщението, озаглавено „Изграждане на устойчива европейска хранителна система“ въпреки факта, че то беше финализирано и съгласувано с трима членове на Комисията (ГД „Околна среда“, ГД „Здравеопазване и потребители“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“); като има предвид, че това съобщение съдържа редица добри подходи за справяне с проблема, свързан с разхищението на храни;

Щ.

като има предвид, че все още няма нито единно и съгласувано определение на понятието „разхищение на храни“, нито единна методика за измерване на разхищението на храни на равнището на Съюза, поради което се затрудняват сравняването на различните масиви от данни и измерването на постигнатия напредък при намаляване на разхищението на храни; като има предвид, че трудностите със събирането на пълни, надеждни и хармонизирани данни представлява допълнителна пречка за оценката на разхищението на храни в Съюза; като има предвид, че за целите на настоящата резолюция „хранителни отпадъци“ означава храна, предназначена за консумация от човека, в годно или негодно за консумация състояние, извадена от веригата на производство или доставка, за да бъде изхвърлена, включително на равнище първично производство, преработване, промишлено производство, транспортиране, съхранение, търговия на дребно и потребление, с изключение загубите от първичното производство; като има предвид, че трябва да бъде установено определение на понятието „загуби от първичното производство“;

AA.

като има предвид, че трябва да се направи разграничение между годни за консумация хранителни отпадъци и негодни за консумация части от храни, за да се избегнат подвеждащи заключения и неефективни мерки; като има предвид, че акцентът в усилията за намаляване следва да е върху избягването на годни за консумация хранителни отпадъци;

AБ.

като има предвид, че Протоколът относно загубата и разхищението на храни е плод на усилия с участието на множество заинтересовани страни, които разработиха глобален стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни (известен като стандарта FLW) за храните и негодните за консумация от човека части от храните, извадени от веригата на доставки на храни (18);

AВ.

като има предвид, че следенето не само на разхищението, но и на количествата излишъци и оползотворени храни, може да предостави по-пълна картина, която би могла да бъде полезна за започването на добри политики на равнище ЕС;

AГ.

като има предвид, че йерархията на управление на отпадъците, установена с Рамковата директива за отпадъците (19) (предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане), не взема под внимание спецификите на хранителните отпадъци, които са силно разнороден поток от отпадъци; като има предвид, че понастоящем няма конкретна йерархия за управлението на неконсумирани храни и на хранителни отпадъци на равнището на ЕС; като има предвид, че следва да се установи йерархия на хранителните отпадъци, която взема под внимание цялата хранителна верига; като има предвид, че предотвратяването и повторната употреба за целите на консумацията от човека трябва да бъдат приоритетните мерки;

AД.

като има предвид, че при наличие на правилни политики за стимулиране излишъците на храни биха могли да бъдат оползотворени и използвани за изхранване на хора;

AЕ.

като има предвид, че съществува потенциал за оптимизиране на използването на бракувани храни и вторични продукти от хранителната верига за производство на фуражи;

AЖ.

като има предвид, че продължават практиките на изгаряне и депониране на хранителни отпадъци в някои области на ЕС и че те противоречат на кръговата икономика;

AЗ.

като има предвид, че съгласно член 9, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (20) се изисква стопанските субекти в хранителната промишленост да посочват срока на минимална трайност („Най-добър до…“) или срока на годност („Използвай преди…“) на дадена храна;

AИ.

като има предвид, че маркировката на дата върху хранителните продукти не се разбира добре, по-специално от потребителите; като има предвид, че означението на етикета „Най-добър до…“ указва датата, след която дадено хранително изделие по правило все още може да се консумира, но може да не е в най-доброто състояние от гледна точка на качеството, а означението „Използвай преди…“ указва датата, след която вече не е безопасно да се консумира дадено хранително изделие; като има предвид, че значението на етикетите „Най-добър до…“ и „Използвай преди…“ се разбира от по-малко от половината граждани на ЕС (21); като има предвид, че значението на етикетите „Най-добър до…“ и „Използвай преди…“, както и начините, по които те се разбират в отделните държави членки, както и от отделните производители, преработватели и дистрибутори, са различни, независимо от това, че продуктът е един и същ; като припомня, че съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите датата трябва да може лесно да бъде намерена на продукта и ясно четима;

AЙ.

като има предвид, че даряването на непродадени храни по цялата хранителна верига води до значително намаляване на разхищението на храни, като същевременно се помага на хора, нуждаещи се от храна, които не могат да си позволят финансово да закупят конкретни хранителни продукти или достатъчно количество храна от същото качество; като има предвид факта, че магазините с голяма площ и заведенията за хранене биха могли да играят особена роля в този процес;

AК.

като има предвид, че европейските фондове като Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПН) улесняват даряването на храни чрез финансиране, наред с другото, на инфраструктурата за съхраняване и транспорт за дарените храни; като има предвид, че държавите членки не използват в достатъчна степен Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПН);

AЛ.

като има предвид, че предоставянето на годното за консумация излишество от храни на лицата в нужда е възпрепятствано от недостиг в капацитета на канала за разпространение или, в някои случаи, от пълната липса на капацитет на този канал; като има предвид, че благотворителните организации и институции, упражняващи социална дейност и поддържани от държавата или местните органи, не разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да могат да осигурят транспорт и да разпространяват годните за консумация храни, предоставени за благотворителни цели; като има предвид, че това се отнася особено за най-необлагодетелстваните региони;

AМ.

като има предвид, че социалните инициативи и тези на местно равнище — например тези на благотворителни организации под формата на хранителни банки или социални кухни — допринасят за намаляване на хранителните отпадъци, помагат на най-бедните и по този начин също подпомагат формирането на отговорно и съзнателно общество;

AН.

като има предвид, че много предприятия на единния пазар произвеждат храни за повече от една държава; като има предвид, че непродадените продукти от тези предприятия в някои случаи не могат да бъдат дарявани в държавата на производство поради етикетирането на чужди езици;

AO.

като има предвид, че донорите на храни се считат за „стопански субекти в хранителната промишленост“ съгласно Общия регламент за законодателството в областта на храните (22) и съответно трябва да спазват цялото законодателство на ЕС в областта на храните по отношение на юридическа и друга отговорност, възможност за проследяване и правилата за безопасност на храните, установени с пакета за хигиена на храните (23); като има предвид, че рисковете, свързани с отговорността за дарените храни, може да подтикнат потенциалните донори на храни да изхвърлят излишъците от храни, вместо да ги даряват (24);

AП.

като има предвид, че поради съществуващи административни пречки повечето от веригите за продажба на дребно и супермаркетите считат за приемливо да изхвърлят храните с наближаващ край на срока на годност, вместо да ги даряват;

AР.

като има предвид, че Комисията понастоящем работи за изясняване на европейското законодателство по отношение на даренията;

AС.

като има предвид, че няколко държави членки вече са приели национални законодателства за ограничаване на образуването на хранителни отпадъци, и по-конкретно Италия е приела законодателство, с което се улеснява даряването и разпределянето на храни за целите на социалната солидарност, като се изключва отговорността на донорите за храни, които са дарени добросъвестно и за които е било известно, че са годни за консумация от човека към момента на даряване;

AТ.

като има предвид, че държавите мога да приемат и национални доброволни указания за даряването на храни, като например указанията, изготвени от органите по безопасността на храните във Финландия, чиято цел е да се намалят предотвратимите хранителни отпадъци;

AУ.

като има предвид, че в Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (25) (Директивата за ДДС) е предвидено, че даренията на храни са облагаеми и не са позволени данъчни освобождавания на даренията на храни; като има предвид, че Комисията препоръчва за данъчни цели на дарените храни да се определя стойност, която е „сравнително ниска, дори близка до нула“ (26); като има предвид, че някои държави членки стимулират даренията на храни, като „се отказват“ от задълженията по ДДС, но спазването на Директивата за ДДС е под съмнение; като има предвид, че други държави членки предлагат данъчен кредит за корпоративния данък върху дарени храни (27);

AФ.

като се има предвид, че за съжаление, в много държави членки предаването на годни за консумация излишни хранителни продукти като дарение струва повече от тяхното анаеробно разграждане, което предвид броя на живеещите в крайна бедност хора е в противоречие с обществения интерес;

AХ.

като има предвид, че опаковките на храните допринасят значително за намаляването на хранителните отпадъци и за устойчивостта, като удължават срока за използване на продуктите и ги защитават; като има предвид, че опаковките на храни, които са годни за рециклиране и са произведени от възобновяеми суровини, могат допълнително да спомогнат за постигане на екологичните цели и целите за ефективно използване на ресурсите;

AЦ.

като има предвид, че активните и интелигентните материали в досег с храните могат да подобрят качеството на опакованите храни и да удължат срока им на годност или могат да позволят по-добро наблюдение на състоянието на опакованите храни и да предоставят информация относно свежестта на храните;

AЧ.

като има предвид, че ангажирането с храни, които се изхвърлят, налага използването на допълнителни ресурси;

AШ.

като има предвид, че борбата срещу разхищението на храни води също до икономически ползи, тъй като всяко евро, похарчено за предотвратяване на разхищението на храни, дава възможност да се избегнат 265 кг хранителни отпадъци на стойност 535 евро, което позволява на местните органи да спестят 9 евро от разходите, свързани с отпадъците, както и 50 евро, свързани с разходите за опазване на околната среда поради емисиите на парникови газове и замърсяването на атмосферата (28)

AЩ.

като има предвид, че следва да се предприемат действия на съответното равнище за намаляване на хранителните отпадъци; като има предвид, че местните и регионалните органи имат ключова роля за намаляването на хранителните отпадъци чрез своята отговорност и компетентност в областта на управлението на отпадъците, капацитета си за започване и провеждане на местни кампании, както и чрез прекия си контакт и сътрудничество с организациите на гражданското общество и благотворителните организации, като се има предвид големият им дял в обществените поръчки и в много случаи правомощията им по отношение на образователните институции;

БA.

като има предвид, че обменът на добри практики на европейско и международно равнище, както и подпомагането на развиващите се страни са от съществено значение в борбата с разхищението на храни в световен мащаб;

ББ.

като има предвид, че от втория семестър на 2013 г. Европейският парламент прилага цялостна политика с цел драстично намаляване на хранителните отпадъци, които са резултат от свързаните с него услуги по приготвяне и доставяне на храна; като има предвид, че основните структури на Парламента в Брюксел редовно даряват неконсумираната храна поради свръхпроизводство;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

105.

106.

107.

108.

109.

110.

111.

112.

113.

114.

115.

116.

117.

118.

119.

120.

121.

122.

123.

124.

125.

126.

127.

128.

129.

130.

131.

132.

133.

134.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—

като взе предвид Стратегическия план за периода 2016—2020 г. на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ и Плана за управление за 2016 г. на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ от 14 март 2016 г. (Ares(2016)1266241),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 август 2014 г. относно стратегия и план за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците: справяне с рисковете, укрепване на сигурността на веригата на доставки и създаване на благоприятни условия за търговия (COM(2014)0527),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 19 юли 2016 г., озаглавено „Доклад за напредъка при изпълнението на стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците“ (COM(2016)0476),

—

като взе предвид Насоките за одобрените икономически оператори (TAXUD/B2/047/2011),

—

като взе предвид пилотния проект между ЕС и Китай „Интелигентни и сигурни търговски пътища“,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013—2017 г. (1),

—

като взе предвид доклада на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост от митниците в ЕС за 2015 г.,

—

като взе предвид Стратегическата рамка за митническо сътрудничество между ЕС и Китай,

—

като взе предвид Плана за действие относно митническото сътрудничество между ЕС и Китай в сферата на правата върху интелектуалната собственост (2014 — 2017),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2014 г., озаглавено „План за действие за наблюдение на функционирането на преференциалните търговски договорености“ (COM(2014)0105),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 02 февруари 2016 г., озаглавено „План за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма“ (COM(2016)0050),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено „Развитие на митническия съюз в ЕС и на неговото управление“ (COM(2016)0813),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави (2),

—

като взе предвид Специален доклад № 23/2016 на Европейската сметна палата: „Морският транспорт в ЕС е принуден да оцелява в бурни води — много неефективни и неустойчиви инвестиции“,

—

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация,

—

като взе предвид доклада на ОИСР от 18 април 2016 г., озаглавен „Незаконна търговия, сливане на престъпни мрежи“,

—

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (3) и свързания с него делегиран акт (Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (4)), акт за изпълнение (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (5)), делегиран акт относно преходните правила (Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 (6)) и работна програма (Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 (7)),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (8),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2013 г. относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания (COM(2013)0884) и становището на комисията по международна търговия до комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно това предложение (9),

—

като взе предвид член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (10),

—

като взе предвид принципа за съгласуваност на политиките за развитие, както е посочен в ДФЕС,

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно справянето с предизвикателствата на прилагането на Митническия кодекс на Съюза (11),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0162/2017),

A.

като има предвид, че митническият съюз е основен стълб на Европейския съюз, което го превръща в един от най-големите търговски съюзи в света, и като има предвид, че напълно функциониращият митнически съюз е от съществено значение за доверието, от което ЕС се нуждае, за да гарантира своята сила при договарянето на споразуменията за търговия;

Б.

като има предвид, че прилагането на Митническия кодекс на Съюза е от съществено значение за опазване на собствените ресурси на ЕС, по-конкретно митата, данъците и националните интереси;

В.

като има предвид, че напълно функциониращ митнически съюз е предпоставка за ефективна борба срещу незаконните финансови потоци и основаващо се на търговията изпиране на пари;

Г.

като има предвид, че съществува опасност прилагането на Митническия кодекс на Съюза (МКС), започнало на 1 май 2016 г., да бъде забавено поради липсата на подходящо финансиране за общи и функциониращи ИТ системи до 31 декември 2020 г.;

Д.

като има предвид, че в доклада за напредъка в прилагането на Стратегията и Плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците се подчертава, че недостатъчното финансиране за обновяване на съществуващите ИТ системи и разработване на необходимите нови системи е основен проблем, спъващ напредъка, по-специално по отношение на новата система за контрол на вноса; като има предвид, че при отсъствие на допълнителни ресурси редица действия няма да могат да бъдат изпълнени до края на 2020 г., както е предвидено в Стратегията и Плана за действие; като има предвид, че забавянето би засегнало също така изпълнението на ангажиментите по отношение на свързани с митниците аспекти в контекста на Европейската програма за сигурност;

Е.

като има предвид, че съществуващата разпокъсаност на политиките за митнически контрол между държавите членки не трябва да води до ситуация, която води до допълнителна административна и свързана с време тежест или нарушаване на вътрешните търговски потоци;

Ж.

като има предвид, че предложението за директива за правна рамка на Съюза по отношение на митническите нарушения и наказания не прави ясно разграничение между наказателни и административни санкции в рамките на държавите членки при пълно зачитане на принципа на субсидиарността; като има предвид, че това може да насърчи недобросъвестни стопански субекти да правят стратегически избори при вноса от трети държави, което на свой ред причинява нарушения при събирането на данъци и има отрицателен ефект за околната среда, като поради това не е ефективно средство за възпиране на незаконните търговски дейности;

З.

като има предвид, че сложни митнически правила и процедури, както и различни критерии и налагани от органите санкции могат да натоварят прекомерно малките и средни предприятия (МСП), като окажат голям натиск върху ограничените им ресурси и засягат техните търговски маршрути;

И.

като има предвид, че ефективното митническо сътрудничество между митническите администрации на държавите членки, упълномощените икономически оператори, полицейските сили и съдебните органи, както и другите съответни участници с трети държави и на многостранно равнище играе важна роля, като се има предвид значителният обем на търговския обмен, и представлява крайъгълен камък в борбата с незаконната търговия, тероризма, организираната престъпност, изпирането на пари, трафика на диви животни, отклоняването от плащането на данъци, трафика на наркотици и тютюн и фалшифицираните лекарства, както и в защитата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в ЕС, изпълнението и спазването на процедурите за надлежна проверка в глобалната верига на стойността на продуктите, както е посочено в стратегията на Комисията „Търговията — за всички“, и проследяването и възможното премахване на взаимни връзки между недобросъвестни оператори, участващи в незаконни търговски дейности в международната верига за доставки;

Й.

като има предвид, че ЕС е сключил споразумения за митническо сътрудничество и административна взаимопомощ с Южна Корея, Канада, САЩ, Индия, Китай и Япония;

К.

като има предвид, че някои търговски партньори продължават да превозват по-голямата част от незаконните или фалшифицираните продукти, които влизат на територията на Съюза; като има предвид, че за Малайзия се отнасят само около 2,5 млн. EUR от този износ, докато Китай и Хонконг отговарят за над 300 млн. EUR и 100 млн. EUR съответно; като има предвид, че само през 2015 г. Беларус е причинила фискални загуби за ЕС в размер на 1 млрд. EUR, като изнася продукти, които изцяло заобикалят правилата за ДДС и нормите в областта на здравеопазването;

Л.

като има предвид, че според последния доклад на Комисията относно прилагането на ПИС от страна на митническите органи на ЕС, обемът на подправените стоки, конфискувани от митническите органи, се е увеличил с 15 % между 2014 г. и 2015 г.; като има предвид, че над 40 милиона продукта, за които е имало подозрение за нарушаване на ПИС, на обща сума в размер на почти 650 млн. EUR , са конфискувани по външните граници на Съюза;

М.

като има предвид, че международните зони за свободна търговия, заедно с тези трети държави, които най-често са източници на незаконна търговия, представляват потенциални области, благоприятстващи продължаващото разпространение на търговията с незаконни продукти в ЕС, което води до по-интензивен контрол по границите и следователно вероятност за нужда от допълнителен специален анализ;

Н.

като има предвид, че търговията с фалшифицирани стоки може да допринася за финансирането на престъпни организации, осъществяващи дейности на тероризъм, трафик на наркотици, огнестрелни оръжия, изпиране на пари и трафик на хора;

О.

като има предвид, че борбата с фалшифицирането е от жизненоважно значение за защитата на ПИС в Европа, като запазва професионалното ноу-хау и насърчава иновациите;

П.

като има предвид, че ролята на митниците в областта на сигурността е от особено значение за предотвратяването на това, терористични организации да прехвърлят средствата си, и за разрушаване на техните източници на приходи, както се отчита в изготвения от Комисията план за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма;

Р.

като има предвид, че митническата администрация играе важна роля в контекста на световната търговия, като взема мерки за справяне с вредите, нанесени от незаконната търговия на официалната икономика, като същевременно помага и за по-доброто разбиране и борба с тази незаконна търговия;

С.

като има предвид, че мрежите от незаконни дейности имат отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки от гледна точка на растежа, работните места, чуждестранните инвестиции, конкуренцията, търговията, почтеността на пазарите и загубата на митнически приходи, като загубата на последните в крайна сметка се поема от европейските данъкоплатци;

Т.

като има предвид, че незаконната търговия е първостепенен източник на загриженост за бизнеса и представлява значителна заплаха, създаваща нарастващи глобални рискове от гледна точка на прозрачността, интегритета и финансовата стойност, като копира използването на световните търговски схеми и вериги за доставка;

У.

като има предвид, че фалшифицирането, незаконната търговия с оръжие и трафикът на наркотични вещества генерират големи суми за транснационалната организирана престъпност чрез незаконни икономически и бизнес канали;

Ф.

като има предвид, че увеличаващите се случаи на контрабанда, трафик и други форми на незаконна и неразрешена търговия не само оказват въздействие върху събирането на мита от държавите членки и върху бюджета на ЕС, но са и здраво свързани с международната организирана престъпност, със заплахи за потребителите и отрицателни последствия за функционирането на единния пазар, което подкопава еднаквите условия на конкуренция за всички конкуриращи се дружества и по-специално за МСП;

Х.

като има предвид, че закрилата на правата върху интелектуална собственост (ПИС) е от ключово значение за опазването и насърчаването на икономиката на ЕС, както и за растежа и работните места;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество,

—

като взе предвид Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—

като взе предвид Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—

като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране (4),

—

като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите,

—

като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2015)0315),

—

като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2014 г. относно субсидиарността,

—

като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г. и 4 ноември 2015 г.,

—

като взе предвид член 52 и член 132 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0114/2017),

A.

като има предвид, че през 2014 г. Комисията е получила 21 мотивирани становища във връзка с 15 свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища е бил 506, включително внесените в рамките на политическия диалог;

Б.

като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как да бъде укрепена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

В.

като има предвид, че по силата на споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите двете институции поемат ангажимент за засилване на легитимността на Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по-добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Д.

като има предвид, че през 2014 г. Отделът за оценка на въздействието към Европейския парламент изготви 31 първоначални оценки, две подробни оценки и три заместващи или допълващи оценки на оценките на въздействието на Комисията, както и една оценка на въздействието върху измененията;

Е.

като има предвид, че делегирани правомощия в законодателните актове на Съюза се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност и те не могат да бъдат предоставени посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

Ж.

като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на ЕС действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективност, ефикасност, съгласуваност, уместност и добавена стойност на ЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

—

като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари — ускоряване на реформата“ (COM(2016)0601),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 май 2016 г., озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

—

като взе предвид документа за обществено допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009);

—

като взе предвид доклада на европейските надзорни органи от 16 декември 2016 г. относно автоматизирането на финансовите консултации;

—

като взе предвид документа за обсъждане на европейските надзорни органи от 19 декември 2016 г. относно използването на големи информационни масиви от финансовите институции (JC 2016 86),

—

като взе предвид становището на Европейския банков орган от 26 февруари 2015 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2015/03),

—

като взе предвид документа за обсъждане на Европейския банков орган от 4 май 2016 г. относно иновативното използване на данни за потребителите от финансови институции (EBA/DP/2016/01),

—

като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 18 декември 2014 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2014/1378),

—

като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 7 януари 2017 г. относно приложението на технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology) на пазарите на ценни книжа,

—

като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от 7 септември 2016 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС,

—

като взе предвид таблицата на риска на Европейския банков орган въз основа на данните от третото тримесечие на 2016 г.,

—

като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от март 2016 г.,

—

като взе предвид петия доклад на ЕОЗППО относно тенденциите в потреблението от 16 декември 2016 г. (EIOPA-BoS-16-239),

—

като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за ценни книжа и пазари от четвъртото тримесечие на 2016 г.,

—

като взе предвид Специален документ № 172 на Европейската централна банка от април 2016 г., озаглавен „Технологиите на дистрибутирания регистър при посттърговските услуги с ценни книжа: революция или еволюция?“ („Distributed ledger technologies in securities post-trading: Revolution or evolution?“),

—

като взе предвид анализа на комисията по разплащанията и пазарните инфраструктури от февруари 2017 г., озаглавен „Технологията на дистрибутирания регистър при разплащанията, клиринга и сетълмента: аналитична рамка“ (Distributed ledger technology in payment, clearing and settlement: An analytical framework“)

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0176/2017),

A.

като има предвид, че под финансови технологии (FinTech) следва да се разбира финансиране, способствано от или предоставено посредством нови технологии, с въздействие върху целия финансов сектор и всички негови елементи — включително банковия и застрахователния сектор, пенсионни фондове, инвестиционни консултации, платежни услуги и пазарни инфраструктури;

Б.

като има предвид, че финансовите услуги винаги са разчитали на технологиите и са се развивали в съответствие с технологичните иновации;

В.

като има предвид, че всеки участник може да бъде финансово-технологично дружество (FinTech), независимо от това какъв е неговият правен субект; като има предвид, че веригата за създаване на стойност в сектора на финансовите услуги все по-често включва използването на алтернативни участници, като например стартиращи предприятия или гиганти в сферата на технологиите; като има предвид, че това понятие следователно включва широк спектър от предприятия и услуги, които значително се различават помежду си, поставят различни предизвикателства и тяхното регулаторно третиране трябва да е различно;

Г.