Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 276/01)

Последна публикация

ОВ C 268, 30.7.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 259, 23.7.2018 г.

ОВ C 249, 16.7.2018 г.

ОВ C 240, 9.7.2018 г.

ОВ C 231, 2.7.2018 г.

ОВ C 221, 25.6.2018 г.

ОВ C 211, 18.6.2018 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (голям състав) от 12 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag — Нидерландия) — Christian Louboutin, Christian Louboutin Sas/van Haren Schoenen BV

(Дело C-163/16) (1)

((Преюдициално запитване - Марки - Абсолютни основания за отказ на регистрация или за недействителност - Знак, който се състои изключително от формата на стоката - Понятие за форма - Цвят - Разположение върху част от стоката - Директива 2008/95/ЕО - Член 2 - Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii))

(2018/C 276/02)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag

Страни в главното производство

Ищци: Christian Louboutin, Christian Louboutin Sas

Ответник: van Haren Schoenen BV

Диспозитив

Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 211, 13.6.2016 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 13 юни 2018 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-530/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Безопасност на железопътния транспорт - Директива 2004/49/ЕО - Неприемане на необходимите разпоредби, осигуряващи независимостта на разследващия орган))

(2018/C 276/03)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и J. Hottiaux)

Ответник: Република Полша (представители: B. Majczyna и K. Majcher, подпомагани от T. Warchoł, ekspert)

Диспозитив

1)

Като не е приела мерките, необходими за гарантиране на независимост относно организацията и решенията на разследващия орган от железопътното предприятие и оператора на железопътна инфраструктура, контролирани от министъра на транспорта, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт).

2)	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 14, 16.1.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 12 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — A/S Bevola, Jens W. Trock ApS/Skatteministeriet

(Дело C-650/16) (1)

((Преюдициално запитване - Член 49 ДФЕС - Корпоративен данък - Свобода на установяване - Местно дружество - Облагаема печалба - Данъчно облекчение - Приспадане на загубите на местни постоянни обекти - Разрешение - Приспадане на загубите на чуждестранни постоянни обекти - Изключване - Изключение - Незадължителен режим на общо международно данъчно облагане))

(2018/C 276/04)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A/S Bevola, Jens W. Trock ApS

Ответник: Skatteministeriet

Диспозитив

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което изключва възможността местно дружество, което не е избрало режим на общо международно данъчно облагане като разглеждания в главното производство, да приспадне от облагаемата си печалба загубите, претърпени от негов постоянен обект, установен в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички предоставени му от правото на държавата членка по установяването на обекта възможности за приспадане на загубите, и от друга страна, е спряло да получава от този обект всякакви приходи, така че вече не съществува каквато и да било възможност за отчитане в тази държава членка на споменатите загуби, което националната юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 63, 27.2.2017 г.

Решение на Съда (седми състав състав) от 13 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Minister Finansów/Gmina Wrocław

(Дело C-665/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква а) - Възмездна доставка на стоки - Член 14, параграф 1 - Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик - Член 14, параграф 2, буква а) - Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път - Понятие за компенсация - Сделка, облагаема с ДДС))

(2018/C 276/05)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister Finansów

Ответник: Gmina Wrocław

Диспозитив

Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че е сделка, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност, прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, принадлежащ на данъчнозадължено за целите на данъка лице, в полза на държава членка по силата на закона и срещу заплащането на компенсация в случай като разглеждания в главното производство, в който едно и също лице представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община и тя на практика продължава да стопанисва съответния имот, включително ако заплащането на компенсацията се извършва просто чрез вътрешно счетоводно прехвърляне на средства в рамките на бюджета на общината.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 13 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Köln — Германия) — Deutscher Naturschutzring, Dachverband der deutschen Natur- und Umweltschutzverbände e.V./Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-683/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща политика в областта на рибарството - Регламент (ЕС) № 1380/2013 - Член 11 - Опазване на морските биологични ресурси - Опазване на околната среда - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Изключителна компетентност на Европейския съюз))

(2018/C 276/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutscher Naturschutzring, Dachverband der deutschen Natur- und Umweltschutzverbände e.V.

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Диспозитив

1)

Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена държава членка да приеме във водите под неин суверенитет или юрисдикция мерките, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, и които изцяло забраняват професионалния морски риболов посредством достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи в зоните от „Натура 2000“, при положение че подобни мерки засягат риболовните кораби на другите държави членки.

2)

Член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането от дадена държава членка на мерки като разглежданите в главното производство, във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са ѝ необходими, за да изпълни задълженията си, произтичащи от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Lubrizol France SAS/Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures

(Дело C-39/17) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на стоки - Членове 28 и 30 ДФЕС - Такси с равностоен ефект - Член 110 ДФЕС - Вътрешни данъци - Данък за социална солидарност на дружествата - Данък - Данъчна основа - Общ годишен оборот на дружествата - Директива 2006/112/ЕО - Член 17 - Прехвърляне на стока в друга държава членка - Стойност на прехвърлената стока - Включване в общия годишен оборот))

(2018/C 276/07)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lubrizol France SAS

Ответник: Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures

Диспозитив

Членове 28 и 30 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която предвижда, че данъчната основа на данъците върху годишния оборот на дружествата, доколкото последният достига или надвишава определен размер, се изчислява с оглед на стойността на прехвърлените стоки от данъчнозадължено лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие от тази държава членка към друга държава членка — на Европейския съюз, като тази стойност се взема предвид към момента на посоченото прехвърляне, докато, когато същите стоки се прехвърлят от данъчнозадълженото лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие на територията на съответната държава членка, тяхната стойност се отчита в данъчната основа само при последваща продажба, при условие че:

—	първо, стойността на въпросните стоки не се отчита повторно в посочената данъчна основа при последващата им продажба в тази държава членка,

—	второ, тяхната стойност се приспада от посочената данъчна основа, когато тези стоки не са предназначени за продажба в друга държава членка или са пренасочени към държавата членка на произход, без да са продадени, и

—	трето, предимствата, произтичащи от предназначението на посочените данъци, не компенсират напълно понесената тежест от националния продукт, търгуван на националния пазар при пускането му на пазара, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (първи състав) от 14 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino/Administración del Estado

(Дело C-169/17) (1)

((Преюдициално запитване - Членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС - Свободно движение на стоки - Количествени ограничения - Мерки с равностоен ефект - Защита на свинете - Продукти, произведени или търгувани в Испания - Стандарт за качество на месо, бутове, плешки и рибица от иберийски свине - Условия за използване на обозначението „de cebo“ - Повишаване на качеството на продуктите - Директива 2008/120/EО - Приложно поле))

(2018/C 276/08)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino

Ответник: Administración del Estado

Диспозитив

1)

Членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че: — член 34 ДФЕС допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда, че търговското наименование „iberico de cebo“ може да се предоставя само на продукти, подчиняващи се на определени условия, наложени от тази национална правна уредба, при положение че последната позволява вноса и пускането на пазара на продуктите с произход от държави членки, различни от тази, която е приела посочената национална правна уредба, под наименованията, които те носят според правната уредба на държавата членка на техния произход, дори те да са подобни, сходни или идентични на наименованията, предвидени в разглежданата по главното производство национална правна уредба. — член 35 ДФЕС допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство.

2)

Член 3, параграф 1, буква a) във връзка с член 12 от Директива 2008/120 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя използването на някои търговски наименования за продуктите, произведени от иберийска свиня и изработени или предлагани на пазара в Испания, от спазването от страна на производителите на условия за отглеждане на иберийската свиня, които са по-строги от предвидените в този член 3, параграф 1, буква a), и минимална кланична възраст от десет месеца.

---

(1)  ОВ C 195, 19.6.2017 г.

Решение на Съда (десети състав) от 14 юни 2018 г. — Lubrizol France SAS/ Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-223/17 P) (1)

((Обжалване - Обща митническа тарифа - Автономни мита върху определени селскостопански и промишлени стоки - Искания за тарифно суспендиране - Регламент (EС) № 1344/2011 - Одобрени тарифни суспендирания - Възражение - Регламент (EС) № 1387/2013 - Прекратяване на оспорените суспендирания - Сходни стоки на разположение в достатъчни количества на пазара на Съюза))

(2018/C 276/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lubrizol France SAS (представители: R. MacLean, solicitor, подпомаган от de A. Bochon, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Balta и F. Florindo Gijón), Европейска комисия (представители: A. Lewis и A. Caeiros)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Lubrizol France SAS да поеме направените от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 221, 10.7.2017 г.

Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Szef Krajowej Administracji Skarbowej/Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie

(Дело C-421/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/EО - Член 2, параграф 1, буква a) - Приложно поле - Облагаеми сделки - Безвъзмездна доставка на стоки - Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции))

(2018/C 276/10)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Szef Krajowej Administracji Skarbowej

Ответник: Акционерно дружество „Polfarmex“ със седалище Кутно

Диспозитив

Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че ако акционерно дружество прехвърли на един от своите акционери правото на собственост върху недвижими имоти като насрещна престация, какъвто е случаят в главното производство, за обратното изкупуване на акции от посоченото акционерно дружество в рамките на предвиден от националното законодателство механизъм за обезсилване на акциите от капитала на това дружество, притежавани от този акционер, е налице подлежаща на облагане с ДДС възмездна доставка на вещи, доколкото посочените недвижими имоти са предназначени за икономическата дейност на това акционерно дружество.

---

(1)  ОВ C 357, 23.10.2017 г.

Решение на Съда (осми състав) от 14 юни 2018 г. — Rami Makhlouf/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-458/17 P) (1)

((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирийската арабска република - Мерки, насочени срещу жени и мъже бизнесмени, извършващи дейност в Сирия както и срещу влиятелните членове на семействата Асад и Махлуф - Право на защита - Доказване на основателността на включването в списъка))

(2018/C 276/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Rami Makhlouf (представител: E. Ruchat, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и S. Kyriakopoulou), Европейска комисия (представители: L. Havas и R. Tricot)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Rami Makhlouf да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 390, 18.9.2017 г.

Определение на Съда (осми състав) от 7 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich — Mario Alexander Filippi и др.

(Дело C-589/16) (1)

((Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Липса на достатъчно пояснения относно фактическия и нормативен контекст на спора по главното производство, както и относно причините, поради които е необходимо да се отговори на преюдициалния въпрос - Явна недопустимост))

(2018/C 276/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Mario Alexander Filippi, Martin Manigatterer, Play For Me GmbH, ATG GmbH, Christian Vöcklinger, Gmalieva s.r.o., PBW GmbH, Felicitas GmbH, Celik KG, Christian Guzy, Martin Klein, Shopping Center Wels Einkaufszentrum GmbH, Game Zone Entertainment AG, Fortuna Advisory Kft., Finanzamt Linz, Klara Matyiko

В присъствието на: Landespolizeidirektion Oberösterreich, Bezirkshauptmann von Eferding, Bezirkshauptmann von Ried im Innkreis, Bezirkshauptmann von Linz-Land

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Районен административен съд на Горна Австрия, Австрия) с акт от 16 ноември 2016 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 38, 6.2.2017 г.

Определение на Съда (десети състав) от 17 май 2018 г. — JYSK sp. z o.o./Европейска комисия

(Дело C-402/17 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Отказ за отпускане на финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за големия проект „Европейски център за споделени услуги“ - Жалба за отмяна - Предприятие, отговарящо за реализирането на проекта - Условия за допустимост - Липса на пряко засягане))

(2018/C 276/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: JYSK sp. z o.o. (представител: H. Sønderby Christensen, advokat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal и B.-R. Killmann)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Осъжад JYSK sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 309, 18.9.2017 г.

Определение на Съда (шести състав) от 30 май 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд Велико Търново — България) — Николай Янчев/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-481/17) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Схема за помощи, разрешена от Европейската комисия - Инвестиционни помощи в селскостопанския сектор - Освобождаване от данъци - Преотстъпване на корпоративен данък - Условия - Отказ за предоставяне на индивидуална помощ в рамките на тази схема за помощи))

(2018/C 276/14)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

Страни в главното производство

Жалбоподател: Николай Янчев

Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите

Диспозитив

Решение C(2011) 863 на Комисията от 11 февруари 2011 година относно предоставянето на държавни помощи съгласно разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, с което се разрешава въведената от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделски стопанства държавна помощ № 546/2010 чрез преотстъпването на корпоративен данък, трябва да се тълкува в смисъл, че не съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се предоставят помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие.

---

(1)  ОВ C 369, 30.10.2017 г.

Определение на Съда (седми състав) от 30 май 2018 г. (преюдициално запитване от Juge de paix du premier canton de Schaerbeek — Белгия) — Société nationale des chemins de fer belges (SNCB)/Gherasim Sorin Rusu

(Дело C-190/18) (1)

((Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Липса на достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст на спора в главното производство, както и за причините, поради които е необходим отговор на преюдициалните въпроси - Явна недопустимост))

(2018/C 276/15)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Juge de paix du premier canton de Schaerbeek

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société nationale des chemins de fer belges (SNCB)

Ответник: Gherasim Sorin Rusu

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Juge de paix du premier canton de Schaerbeek (Белгия) с акт от 20 февруари 2018 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 166, 14.5.2018 г.

Преюдициално запитване от Commissione Tributaria Regionale per la Campania (Италия), постъпило на 1 март 2018 г. — Idroenergia Scrl/Agenzia delle dogane e dei Monopoli — Ufficio delle Dogane di Caserta

(Дело C-166/18)

(2018/C 276/16)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Regionale per la Campania

Страни в главното производство

Жалбоподател: Idroenergia Scrl

Ответник: Agenzia delle dogane e dei Monopoli — Ufficio delle Dogane di Caserta

С определение от 21 юни 2018 г. Съдът (шести състав) обяви за явно недопустимо преюдициалното запитване, отправено от Commissione tributaria regionale per la Campania (Италия).

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 11 април 2018 г. — Staatssecretaris van Financiën, друга страна в производството CEVA Freight Holland BV

(Дело C-249/18)

(2018/C 276/17)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën

Друга страна в производството: CEVA Freight Holland BV

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че при последващо осчетоводяване, позовавайки се на член 147, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (2) на Комисията с разпоредбите за прилагане на Регламент № 2913/92, деклараторът може да избере друга, по-ниска продажна цена на внесените стоки, за да намали митническото задължение?

2)

а) Следва ли да се смята, че с оглед на прилагането на член 221, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 определянето на датата, на която е направено уведомлението до митническия длъжник, е въпрос от областта на правото на Съюза? б) При утвърдителен отговор на въпрос 2а, следва ли член 221, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 да се тълкува в смисъл, че митническият длъжник трябва да е получил уведомлението по тази разпоредба в тригодишен срок след възникването на митническото задължение, или е достатъчно уведомлението да е изпратено в рамките на този срок?

---

(1)  Регламент от 12 октомври 1992 г. (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(2)  Регламент от 2 юли 1993 г. (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

Преюдициално запитване от Rechtbank Noord-Holland (Нидерландия), постъпило на 12 април 2018 г. — Trace Sport/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane, kantoor Eindhoven

(Дело C-251/18)

(2018/C 276/18)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Noord-Holland

Страни в главното производство

Жалбоподател: Trace Sport

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst/Douane, kantoor Eindhoven

Преюдициални въпроси

1)	Валиден ли е Регламент за изпълнение № 501/2013 (1), доколкото се отнася до производителя/износителя Kelani Cycles?

2)	Валиден ли е Регламент за изпълнение № 501/2013, доколкото се отнася до производителя/износителя Creative Cycles?

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, 2013 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 13 април 2018 г. — M. Güler/Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

(Дело C-257/18)

(2018/C 276/19)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: M. Güler

Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

Преюдициални въпроси

1)

Може ли турски гражданин, който е влязъл на редовния пазар на труда на държава членка и е придобил гражданство на тази държава, без да се отказва от турското си гражданство, и впоследствие доброволно се е отказал от гражданството на приемащата държава членка и съответно от гражданството на Съюза, да се позовава на член 6 от Решение № 3/80 (1), за да избегне изискването за пребиваване съгласно TW (2)?

2)

При утвърдителен отговор, към кой момент този турски гражданин трябва да е изпълнил условието да не притежава гражданството на Съюза, за да може да черпи права от член 6 от Решение № 3/80: още към момента на напускането на приемащата държава членка или едва в по-късен момент, когато подлежащото на прехвърляне в чужбина обезщетение трябва да бъде изплатено?

3)

Следва ли член 6 от Решение № 3/80 да се тълкува в смисъл, че на турски гражданин, който към момента на връщането си в Турция все още продължава да бъде гражданин на държава членка, но по-късно доброволно се е отказал от това гражданство, може да бъде отказано правото да получава специфично социално плащане, което не зависи от плащането на осигурителни вноски и има за цел да осигури минимален доход, съответстващ на жизнения минимум в съответната държавата членка, считано от посочения по-късен момент, само поради факта че този турски гражданин пребивава в Турция, независимо че към момента, когато е напуснал приемащата държава членка той нямал право да получава това особено социално плащане, тъй като към въпросния минал момент не са били изпълнени условията за отпускането му?

---

(1)  Решение № 3/80 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция от 19 септември 1980 г. за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства (ОВ 1983, C 110, стр. 60) [неофициален превод]’’

(2)  Wet van 6 november 1986, houdende verlening van toeslagen tot het relevante sociaal minimum aan uitkeringsgerechtigden op grond van de Werkloosheidswet, de Ziektewet, de Algemene Arbeidsongeschiktheidswet, de Wet op de arbeidsongeschiktheidsverzekering en de Wet arbeidsongeschiktheidsvoorziening militairen (toeslagenwet) (Закон от 6 ноември 1986 г. за отпускането на добавки към приложимия минимален доход за лицата с право да получават такива плащания съгласно Закона за безработицата, Закона за здравното осигуряване, Общия закон за неработоспособността, Закона за осигуряването за неработоспособност и Закона за осигуряването за неработоспособност на военнослужещите (Закон за добавките).

Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 13 април 2018 г. — H. Solak/Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

(Дело C-258/18)

(2018/C 276/20)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: Centrale Raad van Beroep

Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

Преюдициални въпроси

1)

Може ли турски гражданин, който е влязъл на редовния пазар на труда на държава членка и е придобил гражданство на тази държава, без да се отказва от турското си гражданство, и впоследствие доброволно се е отказал от гражданството на приемащата държава членка и съответно от гражданството на Съюза, да се позовава на член 6 от Решение № 3/80 (1), за да избегне изискването за пребиваване съгласно националното право в областта на социалната сигурност, което по принцип е задължително за гражданите на Съюза?

2)

Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, при съобразяване на член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4а от TW (2), въз основа на която предоставено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице доброволно се е отказало от гражданство на тази държава членка и след това самó е напуснало територията на същата държава, но не е доказано, че то окончателно е напуснало редовния пазар на труда на тази държава членка?

---

(1)  Решение № 3/80 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция от 19 септември 1980 г. за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства (ОВ 1983, C 110, стр. 60) [неофициален превод]

(2)  Wet van 6 november 1986, houdende verlening van toeslagen tot het relevante sociaal minimum aan uitkeringsgerechtigden op grond van de Werkloosheidswet, de Ziektewet, de Algemene Arbeidsongeschiktheidswet, de Wet op de arbeidsongeschiktheidsverzekering en de Wet arbeidsongeschiktheidsvoorziening militairen (toeslagenwet) (Закон от 6 ноември 1986 г. за отпускането на добавки към приложимия минимален доход за лицата с право да получават такива плащания съгласно Закона за безработицата, Закона за здравното осигуряване, Общия закон за неработоспособността, Закона за осигуряването за неработоспособност и Закона за осигуряването за неработоспособност на военнослужещите (Закон за добавките).

Преюдициално запитване от Rechtbank te 's-Gravenhage (Нидерландия), постъпило на 16 април 2018 г. — Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers/Tom Kabinet Internet BV, Tom Kabinet Holding BV, Tom Kabinet Uitgeverij BV

(Дело C-263/18)

(2018/C 276/21)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank te 's-Gravenhage

Страни в главното производство

Ищци: Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers

Ответници: Tom Kabinet Internet BV, Tom Kabinet Holding BV, Tom Kabinet Uitgeverij BV

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директивата за авторското право (1) да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“ означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата за авторското право, когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?

3)

Трябва ли член 2 от Директивата за авторското право да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?

4)

Трябва ли член 5 от Директивата за авторското право да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?

---

(1)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

Преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof (Белгия), постъпило на 13 април 2018 г. — P.M., N.G.d.M., P.V.d.S./Ministerraad

(Дело C-264/18)

(2018/C 276/22)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: P.M., N.G.d.M., P.V.d.S.

Ответник: Ministerraad

Преюдициални въпроси

Съвместим ли е член 10, буква в) и буква г), подточки i), ii) и v) от Директива 2014/24/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО с принципа на равенство, разглеждан евентуално във връзка с принципа на субсидиарност и с членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, след като посочените в него услуги са изключени от приложното поле на правилата за възлагане на обществени поръчки по споменатата директива, а тези правила все пак гарантират пълната конкуренция и свободното движение при възлагането на обществени поръчки за услуги?

---

(1)  ОВ L 94, 2014 г., стр. 65.

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 17 април 2018 г. — Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos/Akvilė Jarmuškienė

(Дело C-265/18)

(2018/C 276/23)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Ответник: Akvilė Jarmuškienė

Другар: Vilniaus apskrities valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 282—292 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като описаните в настоящия случай, когато две стоки са доставени с една и съща сделка, но прагът на годишния оборот (обем на дейност), предвиден в член 287 от Директива 2006/112/ЕО (и в съответстващата разпоредба от националното право), е надхвърлен поради доставката само на една от тези стоки, данъчнозадълженото лице (доставчик) е длъжно да начислява и плаща данък върху добавената стойност: 1) върху цялата стойност на сделката (върху стойността на доставката на двете стоки), или 2) само върху онази част от сделката, с която се надхвърля посоченият праг (обем на дейност) (върху стойността на доставката на едната от стоките)?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 19 април 2018 г. — Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, J, S,/C, Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-269/18)

(2018/C 276/24)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, J, S

Ответници: C, Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

1)

Когато решаващ орган е отхвърлил молба за международна закрила като очевидно неоснователна по смисъла на член 46, параграф 6, буква а) от Директива 2013/32/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) и съгласно националното право обжалването пред съд на това отхвърляне няма автоматично суспензивен ефект, трябва ли член 46, параграф 8 от Директивата да се тълкува в смисъл, че със самото подаване на молба за постановяване на временни мерки кандидатът вече не е в незаконен престой по смисъла на член 3 от Директива 2008/115/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, на територията на държавата членка и поради това попада в обхвата на Директива 2013/33/ЕС (3) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст)?

2)	Има ли за отговора на първия въпрос значение, че националното право — предвид принципа на забрана за връщане — не предвижда извеждане на кандидата преди съд да се произнесе по съответно искане, че не може да се изчака до решението по обжалването на отказа на международна закрила?

---

(1)  ОВ L 180, 2013 г., стр. 60.

(2)  ОВ L 348, 2008 г., стр. 98.

(3)  ОВ L 180, 2013 г., стр. 96.

Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 25 април 2018 г. — Kauno miesto savivaldybė, Kauno miesto savivaldybės administracija

(Дело C-285/18)

(2018/C 276/25)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Kauno miesto savivaldybė, Kauno miesto savivaldybės administracija

Други страни: UAB Irgita, UAB Kauno švara

Преюдициални въпроси

1)

Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, попада ли вътрешната сделка в приложното поле на Директива 2004/18 (1) или на Директива 2014/24 (2), когато процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?

2)

Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2004/18: a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C-107/98), Jean Auroux и др. (C-220/05), ANAV (C-410/04) и други, трябва ли член 1, параграф 2, буква а) от директивата (но не само той) да се разбира и тълкува в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни? б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест, че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли гореспоменатата разпоредба на Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да установят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?

3)

Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24: a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C-107/98), Jean Auroux и др. (C-220/05), ANAV (C-410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни? б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест, че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?

4)

Без оглед на това в обхвата на коя директива попада спорната вътрешна сделка, следва ли принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация на доставчиците на обществени поръчки, както и на прозрачност (член 2 от Директива 2004/18 и член 18 от Директива 2014/24), общата забрана за дискриминация на основание гражданство (член 18 ДФЕС), свободата на установяване (член 49 ДФЕС), свободното предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), възможността за предоставяне на изключителни права на предприятията (член 106 ДФЕС) и практиката на Съда (решения Teckal, ANAV, Sea, Undis Servizi и други) да се разбират и тълкуват в смисъл, че вътрешна сделка, сключена от възлагащ орган и от юридически отделен от него субект, когато възлагащият орган упражнява контрол над въпросния субект, подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и дейността на този субект представлява главно такава, провеждана в полза на възлагащия орган, сама по себе си е законосъобразна, и по-специално не нарушава правото на други икономически оператори на лоялна конкуренция, не поражда дискриминация спрямо тези други оператори и не предоставя привилегии на контролирания субект, сключил вътрешната сделка?

---

(1)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282).

(2)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г. стр. 65 и поправка в ОВ L 275, 2015 г., стр. 68).

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 25 април 2018 г. — X BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-288/18)

(2018/C 276/26)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: X BV

Ответник в касационното производство: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициален въпрос

Следва ли подпозиции 8528 51 00 и 8528 59 40 от Комбинираната номенклатура (в редакцията, действала от 1 януари 2007 г. до 25 октомври 2013 г.) да се тълкуват в смисъл, че плоските екрани с течнокристална технология на изображението (LCD), които са проектирани и произведени за възпроизвеждането на информация, постъпила от автоматични машини за обработка на информация, и на комплектен видеосигнал от други източници, независимо от останалите обективни характеристики и свойства на конкретния монитор, трябва да бъдат класирани в подпозиция 8528 59 40 от КН, ако с оглед на своите размери, тегло и функционалност те не са подходящи за работа от близко разстояние? В тази насока има ли значение дали ползващият (четящият) екрана и обработващият и/или въвеждащият информацията в автоматичната машина за обработка на информация са едно и също лице?

Преюдициално запитване от Arbeitsgericht Cottbus — Kammern Senftenberg (Германия), постъпило на 2 май 2018 г. — Reiner Grafe und Jürgen Pohle/Südbrandenburger Nahverkehrs GmbH und OSL Bus GmbH

(Дело C-298/18)

(2018/C 276/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Arbeitsgericht Cottbus — Kammern Senftenberg

Страни в главното производство

Ищци: Reiner Grafe, Jürgen Pohle

Ответници: Südbrandenburger Nahverkehrs GmbH, OSL Bus GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли прехвърлянето на стопанската дейност по обслужването на автобусни линии от едно предприятие за автобусни превози на друго въз основа на процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Директива 92/50/ЕИО (1) за възлагане на обществени поръчки за услуги, прехвърляне на стопанска дейност по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО (2), независимо че между двете посочени предприятия не се прехвърлят значими материални активи, по-специално автобуси?

2)

Дава ли твърдението — че при възлагането на обществена поръчка за услуга за определен срок автобусният парк повече не е от съществено значение за стойността на стопанската дейност въз основа на икономически разумно решение, предвид продължителността на експлоатацията му и по-строгите технически изисквания (допустимо равнище на отработените газове, автобуси с нисък под) — основание да не се следва практиката на Съда на Европейския съюз, установена в решение от 25 януари 2001 г. (C-172/99), в смисъл че при тези условия запазването на съществена част от трудовите правоотношения на персонала също може да доведе до прилагане на Директива 77/187/ЕИО?

---

(1)  Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50).

(2)  Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 61, 1977 г., стр. 26).

Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 4 май 2018 г. — X/Belgischer Staat

(Дело C-302/18)

(2018/C 276/28)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad voor Vreemdelingenbetwistingen

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Belgischer Staat

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО (1), който предвижда по-специално че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на неговото семейство с право на издържа с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствената му издръжка и тази на членовете на семейството му, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствени доходи“ на гражданина на трета страна?

2)	Или за тази цел е достатъчно доходите да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят изисквания относно произхода на тези доходи, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството или друго трето лице?

3)

Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за финансиране на разноски, с което това трето лице се задължава да гарантира, че молителят, който иска да получи статут на дългосрочно пребиваващ, „разполага със стабилни, редовни и достатъчни средства за себе си и за членовете на семейството му на [негова] издръжка, така че да не бъд[e] в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че молителят може да разполага с доходи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО?

---

(1)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 8 май 2018 г. — Openbaar Ministerie/SF

(Дело C-314/18)

(2018/C 276/29)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Подател на искането: Openbaar Ministerie

Ответник: SF

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 1, параграф 3 и член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР I (1), както и член 1, букви а) и б), член 3, параграфи 3 и 4 и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР (2) да се тълкуват в смисъл, че: когато изпълняващата държава членка поставя предаването на свой гражданин с цел наказателно преследване под условието да бъде предоставена гаранцията по член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, че съответното лице, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи там евентуално наложено му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, издаващата държава членка в качеството си на издаваща държава трябва действително да върне съответното лице — след като е влязла в сила присъдата за налагане на наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане — едва след като са приключили с влязъл в сила съдебен акт и „всички други производства по отношение на деянието, във връзка с което е било поискано връщането“, като например производство по конфискация?

2)

Следва ли член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е предала свой гражданин въз основа на предоставена гаранция по член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, тя може в качеството си на изпълняваща държава в рамките на производството по признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено спрямо това лице, да провери по изключение от член 8, параграф 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР дали наложеното на това лице наказание лишаване от свобода съответства на наказанието, което би било наложено в изпълняващата държава за съответното деяние, и при необходимост може съответно да адаптира наложеното наказание лишаване от свобода?

---

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

(2)  Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27).

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 17 май 2018 г. — Valsts ieņēmumu dienests/SIA „Altic“

(Дело C-329/18)

(2018/C 276/30)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valsts ieņēmumu dienests

Ответник: SIA „Altic“

Преюдициални въпроси

1)

Като се има предвид целта на Регламент (ЕО) № 178/2002 (1) да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива [2006/112/ЕО] (2) да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е проявило при избора на свой съдоговорител по-голямо усърдие (извън обичайните търговски практики), състоящо се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?

2)

Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 (3) и член 31 от Регламент № 882/2004 (4) относно регистрацията на предприятие за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО, задължение на страната, която сключва договор с това предприятие, да провери неговата регистрация, като проверката е от значение, за да се установи дали тази страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на горепосочената сделка?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).

(2)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

(3)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ L 139, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 173).

(4)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216).

Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд (България) на 23 май 2018 година — наказателно производство срещу АК

(Дело C-335/18)

(2018/C 276/31)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Страна в главното производство

АК

Преюдициални въпроси

1.

Дали разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Регламент 1889/2005 (1) г. на ЕП и СЕС следва да се тълкува в смисъл, че позволява национално законодателство, което да предвижда автоматично отнемане в полза на държавата на задържана недекларирана по надлежния ред сума, пренасяна през външна граница на ЕС, като последица единствено от недекларираното на сумата и без това отнемане да е необходимо за установяване на произхода на съответната сума.

2.

Дали разпоредбата на чл. 9, пap. 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕП и СЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което за посоченото във въпрос 1 деяние, наред с наказанията лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от стойността на престъплението, да предвижда като задължително и отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата, без да има значение произхода на недекларираната сума.

---

(1)  Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността

OB 2005, L 309, стр. 9; Специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 238

Преюдициално запитване, отправено от Апелативен съд — София (България) на 23 май 2018 година — наказателно производство срещу ЕР

(Дело C-336/18)

(2018/C 276/32)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд — София

Страна в главното производство

ЕР

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли разпоредбата на чл.4 пap. 2 от Регламент 1889/2005 (1) година на ЕП и СЕС, предвиждаща задържането на недекларираната сума, съобразно предвидения в националното законодателство правен ред, да се тълкува в смисъл, че позволява автоматичното й отнемане в полза на държавата като следствие на недекларирането й, без да се извършва проверка за нейния произход или разпоредбата на чл. 4 пар. 2 от Регламент 1889/2005 година на ЕП и СЕС следва да се тълкува като позволяваща единствено временното задържане на сумите до извършване на преценката за техния произход от компетентните национални органи. Съответно отговаря ли нормата на чл. 251 ал. 2 НК на възможността въведена в чл. 4 пар. 2 от Регламента.

2.

В зависимост от отговора на първия въпрос — следва ли разпоредбата на чл. 9 пар. 1 от Регламент 1889/2005 година на ЕП и СЕС да се тълкува в смисъл,че не допуска национална правна уредба, която за неизпълнението на задължението по чл. 3 от Регламента предвижда кумулиране на санкциите лишаване от свобода, глоба и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, без да се извършва проверка на нейния произход. Отговаря ли съвместното приложение на разпоредбите на чл. 251 ал. 1 и чл. 251 ал. 2 НК, включващи налагане на съответното наказание предвидено в чл. 251 ал. 1 НК и следващото се от осъдителния съдебен акт отнемане в полза на държавата на инкриминираната сума — предмет на престъплението по чл. 251 ал. 1 НК, задължение по ал. 2 за отнемане на сумата, на изискването на чл. 9 пар.1 от Регламент 1889/2005 година на ЕП и СЕС, съгласно което санкцията за неизпълнението на чл. 3 от Регламента трябва да бъде ефективна, възпираща и съразмерна на извършеното нарушение и обществената му опасност.

---

(1)  Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността

OB 2005, L 309, стр. 9; Специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 238

Жалба, подадена на 24 май 2018 г. от Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 15 март 2018 г. по дело T-130/17, Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A./Комисия

(Дело C-342/18 P)

(2018/C 276/33)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. (представител: M. Jeżewski, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени обжалваното определение на Общия съд на Европейския съюз от 15 март 2018 г., с което жалбата на Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. по дело T-130/17 е обявена за недопустима,

—

да бъде постановено решение, с което се обявява за допустима жалбата на Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. по дело T-130/17, с която на основание член 263 ДФЕС е поискана отмяна на Решение C(2016) 6950 окончателен на Комисията от 28 октомври 2016 година за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица (TPA) и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55/ЕО (1).

—	да върне делото на Общия съд за произнасяне по съществото на жалбата.

Основания и основни доводи

1)

Неправилно тълкуване на член 263 от Договора поради констатацията, че жалбоподателят не е пряко засегнат от решението на Комисията. В рамките на това основание жалбоподателят твърди, че е неправилна преценката на Общия съд, съгласно която жалбоподателят не е пряко засегнат от решението на Комисията. Подходът на Общия съд не е в съответствие с досегашната съдебна практика относно прякото въздействие на решенията на Европейската комисия по отношение на субекти, различни от държавни регулаторни органи, които са адресати на решения. По-специално жалбоподателят сочи, че германският регулаторен орган очевидно е имал намерение да въведе регулаторно изключение.

2)

Неправилно тълкуване на член 263 от Договора поради констатацията, че жалбоподателят не е лично засегнат от решението на Комисията. В това отношение жалбоподателят твърди, че положението му дава възможност за индивидуализация по смисъла на съдебната практика във връзка с допустимостта на жалбите. С оглед на пазарното си положение жалбоподателят е лично засегнат от обжалваното решение. Решението му оказва въздействие и поради положението на собственик на конкуриращия се с газопровода OPAL (който е продължение на газопровода NordStream) газопровод Jamał, както и поради положението на жалбоподателя като субект, задължен да гарантира сигурността на доставките на газ.

3)	Неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея in fine от Договора поради констатацията, че обжалваното решение не е подзаконов акт. В рамките на това основание жалбоподателят сочи, че решението е подзаконов акт, а преценката на Общия съд в това отношение е неправилна.

---

(1)  Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО, ОВ L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80.

Жалба, подадена на 1 юни 2018 г. от Република Полша срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 март 2018 г. по дело T-507/15, Република Полша/Комисия

(Дело C-358/18 P)

(2018/C 276/34)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 март 2018 г. по дело T-507/15, Република Полша/Европейска комисия, в частта, с която се отхвърлят следните основания по жалбата за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2015) 4076) (1): a) втората част от първото основание, що се отнася до ефективността на проверките на място преди предварителното признаване на групи производители и б) втората част на второто основание, що се отнася до риска от загуби за фонда и размера на приложената фиксираната корекция спрямо разходите по мярка „Плодове и зеленчуци — предварително признати групи производители“.

—

Отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2015) 4076), в частта, постановяваща изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на сумата от 55 375 053,74 EUR, изразходвана от акредитираната от Република Полша разплащателна агенция.

—	Европейската комисия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на Република Полша за отмяна на решението на Европейската комисия за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на сумите от 142 446,05 EUR и 55 375 053,74 EUR, изразходвани от акредитираната от Република Полша разплащателна агенция, съответно в рамките на мярка „Плодове и зеленчуци — оперативни програми“ и „Плодове и зеленчуци — предварително признати групи производители“.

Комисията упреква Република Полша, че е допуснала неизпълнение в три хипотези във връзка с разходите по посочените мерки. Неизпълнението засяга най-напред проверките на място за изпълнение от страна на организациите на производители на критериите за признаване — брой на проверките, второ проверките на място, предхождащи предварителното признаване на групи производители или на организации на производители, и трето, подпомагането, изплатено на организациите на производители във връзка с разходите за семена в рамките на оперативните програми.

Вторият от посочените случаи се основавал на това, че полските власти не проверили преди да извършат предварително признаване на групите производители и на организациите на производители изискваната минимална стойност на предлаганата на пазара продукция, която е критерий с основно значение при признаването. Според Комисията извършените от полските власти проверки на място в това отношение не били ефективни. Комисията приела, че тези проверки са с ключово значение, а твърдяното от Комисията неизпълнение на това задължение било основание за налагане на фиксирана корекция в размер на 10 % от разходите, както по мярка „Плодове и зеленчуци — оперативни програми“, така и по мярка „Плодове и зеленчуци — предварително признати групи производители“.

Република Полша сочи следните основания против обжалваното съдебно решение:

1.

Явно изопачаване на фактите поради: — позоваване на констатациите за нередовност на проверките на организациите на производители преди признаването им във връзка с проверките на групи производители преди предварителното им признаване, — твърдение за неефективност на проверките на групи производители преди предварителното им признаване въпреки становището на Комисията от 1 март 2011 г., с което се потвърждава ефективността на тези проверки. С това основание Република Полша твърди, първо, че Общият съд по недопустим начин се е позовал на констатациите относно нередовността на проверките на организации на производители преди тяхното признаване, тоест на Vegapol и Zrzeszenie Plantatorów Owoców i Warzyw w Łowiczu, при оценката на ефективността на проверките на групи производители преди тяхното предварително признаване. Освен това Република Полша отбелязва, че Общият съд явно е изопачил фактическите обстоятелства относно изтъкнатото от Република Полша противоречие между писмото на Комисията от 1 март 2011 г., с което се потвърждава ефективността на проверките, извършени от полските власти преди предварителното признаване на групите производители, и писмото от 24 февруари 2014 г., в което Комисията упреква Република Полша в неизпълнение на задълженията ѝ във връзка с тях. Посоченото изопачаване било причина за изцяло погрешните изводи на Общия съд относно неефективността на проверките на групите производители преди предварителното им признаване.

2.

Нарушение на правото на ефективен съдебен контрол относно размера на приложената от Комисията фиксирана корекция. В рамките на това основание Република Полша твърди, че Общият съд не е упражнил съдебен контрол относно правомерното установяване от Комисията на размера на фиксираната корекция по мярка „Плодове и зеленчуци — предварително признати групи производители“. По-специално Република Полша твърди, че Общият съд е ограничил контрола до въпроса дали тези проверки представляват ключови проверки по смисъла на Указанията от 23 декември 1997 година за изчисляване на финансовите последици при подготовка на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (VI/5330/97-PL). Общият съд обаче не изследвал всички останали обстоятелства, които Комисията трябва да съобрази при оценката на риска от загуби за бюджета на Съюза и определянето на размера на корекцията.

3.

Недостатъчно мотивиране на съдебното решение в частта, в която Общият съд е приел, че Комисията: — е приела наличието на достатъчно елементи за съществуването на нередности при проверките на групи производители преди предварителното им признаване и — е приложила фиксирана корекция в правилен размер. В рамките на това основание Република Полша твърди, че са налице пропуски в мотивите на съдебното решение, първо в частта, в която Общият съд е приел, че проверките на групи производители преди предварителното им признаване са неефективни, и второ в частта, в която Общият съд е приел, че фиксирана корекция в размер на 10 % по мярка „Плодове и зеленчуци — предварително признати групи производители“ е била приложена правилно.

---

(1)  ОВ L 182, 2015 г., стр. 39.

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Франция), постъпило на 4 юни 2018 г. — Organisation juive européenne, Vignoble Psagot Ltd/Ministre de l'Économie et des Finances

(Дело C-363/18)

(2018/C 276/35)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Organisation juive européenne, Vignoble Psagot Ltd

Ответник: Ministre de l’Économie et des Finances

Преюдициален въпрос

Изисква ли правото на Европейския съюз, и по-специално Регламент № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите (1), когато е задължително да се посочи произходът на попадащ в приложното поле на този регламент продукт, върху продукт с произход от територия, окупирана от Израел от 1967 г., да се посочва тази територия, както и да се уточнява, че продуктът е от израелско селище, когато това е така? При отрицателен отговор на този въпрос, разпоредбите на посочения регламент, по-специално тези в глава VI от него, позволяват ли на дадена държава членка да изисква такива обозначения?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18).

Преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединеното кралство), постъпило на 6 юни 2018 г. — Sky plc, Sky International AG, Sky UK Limited/Skykick UK Limited, Skykick Inc

(Дело C-371/18)

(2018/C 276/36)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Sky plc, Sky International AG, Sky UK Limited

Ответници: Skykick UK Limited, Skykick Inc

Преюдициални въпроси

1)

Може ли марка на ЕС или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?

3)	Може ли да е налице недобросъвестност, ако само е заявена за регистрация марка, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?

4)

При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?

5)	Съвместим ли е член 32, параграф 3 от UK Trade Marks Act 1994 (Законът за марките от 1994 г., Обединеното кралство) с Директива (ЕС) 2015/2436 (1) на Съвета и предшестващите я актове?

---

(1)  Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 8 юни 2018 г. — Deutsche Lufthansa AG/Land Berlin

(Дело C-379/18)

(2018/C 276/37)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG

Ответник: Land Berlin

Други участници в производството: Berliner Flughafen Gesellschaft mbH; Der Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Преюдициални въпроси

1)

Съвместима ли е с Директива 2009/12/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно летищните такси, и по-специално с член 3, член 6, параграфи 3—5 и член 11, параграфи 1 и 7 от тази директива, национална разпоредба, съгласно която системата на летищни такси, определена от управляващия летището орган, трябва да се представи на независимия надзорен орган за одобрение, без на управляващия летището орган и на ползвателя на летище да се забранява да установяват такси, различни от одобрените от надзорния орган?

2)

Съвместимо ли е с посочената директива тълкуване на националното право, съгласно което е изключена възможността ползвателят на летище да атакува одобрението от независимия надзорен орган на схемата на такси, но този ползвател може да предяви иск срещу управляващия летището орган и да твърди в иска, че таксата, установена в схемата на такси, не е справедлива?

---

(1)  ОВ L 70, 2009 г., стр. 11.

Преюдициално запитване от High Court of Justice, Family Division (England and Wales) (Обединено кралство), постъпило на 14 юни 2018 г. — UD/XB

(Дело C-393/18)

(2018/C 276/38)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice, Family Division (England and Wales)

Страни в главното производство

Ищец: UD

Ответник: XB

Преюдициални въпроси

1)	Физическото присъствие на дете в определена държава основен елемент ли е от обичайното местопребиваване по смисъла на член 8 от [Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета] (1)?

2)

В случаите, в които и двамата родители са носители на родителската отговорност, оказва ли влияние върху отговора на първия въпрос фактът, че майката е била подведена да отиде в друга държава и след това е задържана там незаконно чрез принуда или друго неправомерно действие на бащата, като по този начин е принудена да роди дете в тази държава, при обстоятелства, при които може да са нарушени правата на човека на майката и/или детето, установени в членове 3 и 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г.?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

Определение на председателя на Съда от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Испания) — Carolina Minayo Luque/Quitxalla Stars, SL, Fondo de Garantía Salarial, Ministerio Fiscal

(Дело C-432/16) (1)

(2018/C 276/39)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 410, 7.11.2016 г.

Определение на председателя на Съда от 18 май 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Frankfurt am Main — Германия) — Kevin Joseph Devine/Air Nostrum Lineas Aereas del Mediterraneo SA

(Дело C-538/16) (1)

(2018/C 276/40)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 30, 30.1.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 17 април 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Noord-Holland — Нидерландия) — X BV/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane kantoor Rotterdam Rijnmond

(Дело C-631/16) (1)

(2018/C 276/41)

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 86, 20.3.2017 г.

Определение на председателя на втори състав на Съда от 8 май 2018 г. — Meissen Keramik GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-686/16 P) (1)

(2018/C 276/42)

Език на производството: немски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 161, 22.5.2017 г.

Определение на председателя на втори състав на Съда от 22 март 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justiça) — David Vicente Fernandes/Gabinete Português de Carta Verde

(Дело C-71/17) (1)

(2018/C 276/43)

Език на производството: португалски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 129, 24.4.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 1 юни 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia del País Vasco — Испания) — José Luis Cabana Carballo/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-141/17) (1)

(2018/C 276/44)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 195, 19.6.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 23 април 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Headlong Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása

(Дело C-303/17) (1)

(2018/C 276/45)

Език на производството: унгарски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 269, 14.8.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof — Германия) — Uber BV/Richard Leipold

(Дело C-371/17) (1)

(2018/C 276/46)

Език на производството: немски

Председателят на Съда състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 318, 25.9.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 29 март 2018 г. — Европейска комисия/Република Хърватия, подпомагана от Френската република

(Дело C-381/17) (1)

(2018/C 276/47)

Език на производството: хърватски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 283, 28.8.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 24 май 2018 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-382/17) (1)

(2018/C 276/48)

Език на производството: португалски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 277, 21.8.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 26 април 2018 г. — Европейска комисия/Република Хърватия, подпомагана от Френската република

(Дело C-415/17) (1)

(2018/C 276/49)

Език на производството: хърватски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 277, 21.8.2017 г.

Определение на председателя на трети състав на Съда от 28 май 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — Hoteles Pinero Canarias SL/Keefe, недееспособен, с процесуален представител Eyton

(Дело C-491/17) (1)

(2018/C 276/50)

Език на производството: английски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 26 април 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Düsseldorf — Германия) — Eurowings GmbH/Klaus Rövekamp, Christiane Rupp

(Дело C-615/17) (1)

(2018/C 276/51)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 63, 19.2.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 23 март 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Frankfurt am Main — Германия) — Emirates Airlines — Direktion für Deutschland/Aylin Wüst, Peter Wüst

(Дело C-645/17) (1)

(2018/C 276/52)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 129, 24.4.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Hamburg — Германия) — Anke Hartog/British Airways plc

(Дело C-711/17) (1)

(2018/C 276/53)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 134, 16.4.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Hannover — Германия) — Sebastien Vollmer, Vera Sagalov/Swiss Global Air Lines AG

(Дело C-721/17) (1)

(2018/C 276/54)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 123, 9.4.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 26 април 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Modesto Jardón Lama/Instituto Nacional de la Seguridad Social, Tesorería General de la Seguridad Social

(Дело C-7/18) (1)

(2018/C 276/55)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 142, 23.4.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 1 юни 2018 г. — Европейска комисия/Република България, подпомагана от Френска република

(Дело C-27/18) (1)

(2018/C 276/56)

Език на производството: български

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 83, 5.3.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht — Allemagne) — AX/BW

(Дело C-57/18) (1)

(2018/C 276/57)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 152, 30.4.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 29 май 2018 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

(Дело C-87/18) (1)

(2018/C 276/58)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 161, 7.5.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 29 май 2018 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

(Дело C-88/18) (1)

(2018/C 276/59)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 161, 7.5.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 1 юни 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — Raúl Vítor Soares de Sousa/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-196/18) (1)

(2018/C 276/60)

Език на производството: португалски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 190, 4.6.2018 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — Франция/Комисия

(Дело T-259/13 RENV) (1)

((ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Мерки за подпомагане на развитието на селските райони - Зони с неблагоприятни природни условия - Фиксирана финансова корекция - Разходи, извършени от Франция - Критерий за натоварване - Проверки на място))

(2018/C 276/61)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: D. Colas, S. Horrenberger, R. Coesme, E. de Moustier и A.-L. Desjonquères)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално D. Bianchi, G. von Rintelen и J. Aquilina, впоследствие D. Bianchi, G. von Rintelen и A. Lewis)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: M. Sampol Pucurull)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 67, 2013 г., стр. 20)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Френската република, както и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

3)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — KV/Комисия

(Дело T-104/15) (1)

((Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на Програмата за действие за обучение през целия живот (2007 — 2013 г.) - Проекти „Green Business is Smart Business“ и „LadybizIT: Woman entrepreneurship on the verge of ICT“ - Недопустимите разходи - Жалба за отмяна - Липса на компетентност на Комисията))

(2018/C 276/62)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KV (представител: S. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Gheorghiu и K. Skelly, а впоследствие C. Gheorghiu, I. Rubene и J. King)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) (представители: първоначално H. Monet и D. Homann, а впоследствие H. Monet)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение C(2014) 9706 окончателен на Комисията от 16 декември 2014 г., с което се отхвърля като неоснователна жалбата на жалбоподателя срещу решението на EACEA от 23 септември 2014 г. за обявяване на някои разходи за персонала за недопустими с оглед на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, сключени на 30 септември 2010 г. и на 9 септември 2011 г. между жалбоподателя и EACEA за изпълнението на европейските проекти „Green Business is Smart Business“ и „LadybizIT: Woman entrepreneurship on the verge of ICT“

Диспозитив

1)	Отменя Решение за изпълнение C(2014) 9706 окончателен на Комисията от 16 декември 2014 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част като недопустима.

3)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на KV.

4)	Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 155, 11.5.2015 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — KV/Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)

(Съединени дела T-306/15 и T-484/15) (1)

((Арбитражна клауза - Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства по линия на програмата за действие за обучение през целия живот (2007 — 2013 г.) - Проекти „NEST“ и „This is IT“ - Недопустими разходи - Преквалифициране на жалбата))

(2018/C 276/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KV (представител: S. Pappas, avocat)

Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) (представители: първоначално H. Monet и D. Homann, впоследствие H. Monet)

Предмет

Искания на основание член 272 ДФЕС да се установи, че като обявява за недопустими някои разходи за персонал, направени от жалбоподателя по линия на проектите „Network of Staff and Teachers in childcare services“ (NEST) и „Facilitating and fostering digital competence through volunteers — This is IT“ (This is IT), EACEA не е тълкувала и приложила правилно договорните клаузи, свързани с тези проекти

Диспозитив

1)	Съединява T-306/15 и T-484/15 за целите на съдебното решение, с което се слага край на производството.

2)	Отхвърля жалбите.

3)	Осъжда KV да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2015 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — Deutsche Post/EUIPO — Verbis Alfa и EasyPack (InPost)

(Дело T-537/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „InPost“ - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „INFOPOST“ и „ePOST“ и по-ранна национална словна марка „POST“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Липса на увреждане на репутацията и липса на размиване - Член 8, параграф 5 от Регламент №o 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001] - Доказателства, представени за първи път пред Общия съд))

(2018/C 276/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: първоначално M. Viefhues и T. Heitmann, впоследствие M. Viefhues, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Rajh, G. Sakalaite-Orlovskiene и D. Walicka)

Други страни в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпили в производството пред Общия съд: Verbis Alfa sp. z o.o. (Краков, Полша) и EasyPack sp. z o.o. (Краков) (представители: M. Żabińska, A. Kockläuner и O. Nilgen, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 26 юни 2015 г. (преписка R 546/2014-1) относно производство по възражение между Deutsche Post, от една страна, и Verbis Alfa и EasyPack, от друга страна

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Deutsche Post AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 371, 9.11.2015 г.

Решение на Общия съд от 21 юни 2018 г. — Haverkamp IP/EUIPO — Sissel (подова постелка)

(Дело T-227/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство по недействителност - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Промишлен дизайн на Общността, представляващ подова постелка - По-ранен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Липса на оригиналност - Информиран потребител - Степен на свобода на автора - Насищане на състоянието на техниката - Липса на различно цялостно впечатление - Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 6/2002 - Член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002))

(2018/C 276/65)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Haverkamp IP GmbH (Киндберг, Австрия), допуснато да замести в делото Reinhard Haverkamp (представител: A. Waldenberger, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S.Hanne и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Sissel GmbH (Бад Дюркхайм, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 26 февруари 2016 г. (дело R 2618/2014-3) относно производство по недействителност между Sissel и г-н Haverkamp

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Haverkamp IP GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 243, 4.7.2016 г.

Решение на Общия съд от 21 юни 2018 г. — Haverkamp IP/EUIPO — Sissel (Релефен мотив на каменист плаж)

(Дело T-228/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ релефен мотив на каменист плаж - По-ранен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Липса на новост - Член 5 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002))

(2018/C 276/66)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Haverkamp IP GmbH (Киндберг, Австрия), допуснато да замести Reinhard Haverkamp (представител: A. Waldenberger, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Hanne и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Sissel GmbH (Бад Дюркхайм, Германия)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 26 февруари 2016 г. (преписка R 2619/2014-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Sissel и г-н Haverkamp

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Haverkamp IP GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 243, 4.7.2016 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — České dráhy/Комисия

(Дело T-325/16) (1)

((Конкуренция - Административно производство - Решение за извършване на проверка - Пропорционалност - Липса на произволен характер - Задължение за мотивиране - Достатъчно сериозни улики - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Право на зачитане на личния живот - Право на защита))

(2018/C 276/67)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: České dráhy a.s. (Прага, Чешка република) (представители: K. Muzikář, J. Kindl и V. Kuča, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, A. Biolan, G. Meessen, P. Němečková и M. Šimerdová)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на Решение C(2016) 2417 окончателен на Комисията от 18 април 2016 година относно процедура по прилагане на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, адресирано до České dráhy, както и до всички пряко или непряко контролирани от него дружества, с което им се разпорежда да се подчинят на проверка (преписка AT.40156 — Falcon)

Диспозитив

1)

Отменя Решение C(2016) 2417 окончателен на Комисията от 18 април 2016 г. относно процедура по прилагане на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, адресирано до České dráhy, a.s., както и до всички пряко или непряко контролирани от него дружества, с което им се разпорежда да се подчинят на проверка (преписка AT.40156 — Falcon), в частта му относно линии, различни от линията Прага—Острава, и поведение, различно от твърдяното практикуване на цени, по-ниски от себестойността.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 314, 29.8.2016 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — Sicignano/EUIPO — IN.PRO.DI (GiCapri „a giacchett’e capri“)

(Дело T-619/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз GiCapri „a giacchett’e capri“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз CAPRI - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б), от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 276/68)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pasquale Sicignano (Санта Мария ла Карита, Италия) (представители: A. Masetti Zannini de Concina, M. Bucarelli и G. Petrocchi, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Inghirami Produzione Distribuzione SpA (IN.PRO.DI) (Милано, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2016 г. (преписка R 806/2015-5) относно производство по възражение между IN.PRO.DI и г-н Sicignano

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Pasquale Sicignano да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 392, 24.10.2016 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — České dráhy/Комисия

(Дело T-621/16) (1)

((Конкуренция - Административно производство - Решение, с което се разпорежда проверка - Проверка, разпоредена на основание на данни, събрани в хода на друга проверка - Пропорционалност - Задължение за мотивиране - Право на зачитане на личния живот - Право на защита))

(2018/C 276/69)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: České dráhy a.s. (Прага, Чешка република) (представители: K. Muzikář, J. Kindl и V. Kuča, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, A. Biolan, G. Meessen, P. Němečková и M. Šimerdová)

Предмет

Жалба, подадена на основание член 263 ДФЕС, за отмяна на Решение C(2016) 3993 окончателен на Комисията от 22 юни 2016 г. относно производство за прилагане на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 с адресат České dráhy, както и всички дружества, пряко или непряко контролирани от него, с което им се разпорежда да се подчинят на проверка (преписка AT.40401 — Twins)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда České dráhy, a.s. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 392, 24.10.2016 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — Akant Monika i Zbigniew Harasym/EUIPO — Hunter Douglas Holding (COSIMO)

(Дело T-739/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „COSIMO“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „COSIFLOR“ - Относително основание за отказ - Опасност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001] - Доказване на реалното използване на по-ранната марка - Член 42, параграф 2 от Регламент№ 207/2009 (понастоящем член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001)))

(2018/C 276/70)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Akant Monika i Zbigniew Harasym sp. j. (Кошалин, Полша) (представител: M. Krekora, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hunter Douglas Holding GmbH & Co.KG (Дюселдорф, Германия) (представител: M. Sonntag, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 22 август 2016 г. (преписка R 2364/2015-2), постановено в производство по възражение със страни Hunter Douglas Holding и Akant Monika i Zbigniew Harasym

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Akant Monika i Zbigniew Harasym sp.j. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 462, 12.12.2016 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — France.com/EUIPO — Франция (FRANCE.com)

(Дело T-71/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „FRANCE.com“ - По-ранна международна фигуративна марка „France“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 276/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: France.com, Inc. (Корал Гейбълс, Флорида, Съединени щати) (представител: A. Bertrand, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Френска република (представители: F. Alabrune, D. Colas и D. Segoin)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 20 октомври 2016 г. (преписка R 2452/2015-1) постановено в производство по възражение със страни Френската република и France.com.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда France.com, Inc. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — Jumbo Africa/EUIPO — ProSiebenSat.1 Licensing (JUMBO)

(Дело T-78/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „JUMBO“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001) - Член 52, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент №o 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент 2017/1001]))

(2018/C 276/72)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Jumbo Africa, SL (L’Hospitalet de Llobregat, Испания) (представители: M.C. Buganza González и E. Torner Lasalle, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. García Murillo и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: ProSiebenSat.1 Licensing GmbH (Унтерфьоринг, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на решението на първи апелативен състав на EUIPO от 26 октомври 2016 г. (преписка R 227/2016-1) относно производство за обявяване на недействителност между ProSiebenSat.1 Licensing и Jumbo Africa

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Jumbo Africa, SL понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Общия съд от 28 юни 2018 г. — Amplexor Luxembourg/Комисия

(Дело T-211/17) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Класиране на оферент в процедурата съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите - Обработка на обявления за публикуване в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз - Равно третиране на оферентите - Неутрализиране на предимството на съдоговорителя към момента - Злоупотреба с власт))

(2018/C 276/73)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Amplexor Luxembourg Sàrl (Бертранж, Люксембург) (представител: J.-F. Steichen, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Estrada de Solà и O. Verheecke)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Службата за публикации на Европейския съюз (OP) от 13 февруари 2017 г. да класира жалбоподателя на второ място в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки № 10651 за сключването на рамков договор съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите, с оглед обработката на обявления за публикуване в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Amplexor Luxembourg Sàrl да заплати съдебните разноски, включително тези за обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 213, 3.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 27 юни 2018 г. — NCL/EUIPO (FEEL FREE)

(Дело T-362/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „FEEL FREE“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент (EО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент (EС) 2017/1001))

(2018/C 276/74)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: NCL Corporation Ltd (Маями, Флорида, Съединени щати) (представители: J. Bühling et D. Graetsch, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: W. Schramek, A. Söder и D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 23 март 2017 г. (преписка R 2094/2016-4) относно заявка за регистрация на словния знак „FEEL FREE“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда NCL Corporation Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 249, 31.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 26 юни 2018 г. — Staropilsen/EUIPO — Pivovary Staropramen (STAROPILSEN; STAROPLZEN)

(Дело T-556/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „STAROPILSEN“; „STAROPLZEN“ - По-ранни марки, на Европейския съюз и национална, „STAROPRAMEN“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и член 60, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 276/75)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Staropilsen s. r. o. (Пилзен, Чешка република) (представител: A. Kodrasová, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pivovary Staropramen s. r. o. (Прага, Чешка република) (представител: M. Vojáček, адвокат)

Предмет

Жалба против решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 юни 2017 г. (преписка R 236/2017-4), постановено във връзка с производство по обявяване на недействителност между Pivovary Staropramen и Staropilsen.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Staropilsen s. r. o. да понесе съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Решение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — Anabi Blanga/EUIPO — Polo/Lauren (HPC POLO)

(Дело T-657/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „HPC POLO“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „POLO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Отличителен характер - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 276/76)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gidon Anabi Blanga (Мексико, Мексико) (представител: M. J. Sanmartín Sanmartín, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: K. Zajfert, D. Walicka и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: The Polo/Lauren Company LP (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представители: R. Black, solicitor и S. Baran, barrister)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 14 юни 2017 г. (преписка R 2368/2016-1), постановено в производство по възражение със страни The Polo/Lauren Company и M. Anabi Blanga

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Gidon Anabi Blanga да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 437, 18.12.2017 г.

Решение на Общия съд от 29 юни 2018 г. — hoechstmass Balzer/EUIPO (Форма на външен корпус за рулетка)

(Дело T-691/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за триизмерна марка на Европейския съюз - Форма на външен корпус за рулетка - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 276/77)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: hoechstmass Balzer GmbH (Зулцбах, Германия) (представител: K. Zapfe, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 юли 2017 г. (преписка R 2331/2016-4) относно заявка за регистрация на триизмерен знак във формата на външен корпус за рулетка като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hoechstmass Balzer GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 402, 27.11.2017 г.

Определение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — L/Парламент

(Дело T-156/17) (1)

((Публична служба - Акредитиран парламентарен сътрудник - Прекратяване на договора - Висящи дела - Недопустимост))

(2018/C 276/78)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: L (представител: I. Coutant Peyre, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: Í. Ní Riagáin Düro и M. Windisch)

Предмет

Жалба на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решение на Парламента от 24 юни 2016 г. за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя в качеството му на акредитиран парламентарен сътрудник

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 402, 27.11.2017 г.

Определение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — Unigroup/EUIPO — Pronova Laboratories (nailicin)

(Дело T-587/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „nailicin“ - По-ранна словна марка на Бенелюкс „NAILCLIN“ - Относително основание за отказ - Копие от удостоверението за регистрация на по-ранната марка - Правило 19, параграф 2, буква а), ii от Регламент (ЕО) № 2868/95 (впоследствие член 7, параграф 2, буква a), ii) от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430) - Вземане предвид на документ, представен заедно с възражението - Правило 19, параграф 4 от Регламент № 2868/95 (впоследствие член 7, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/1430) - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2018/C 276/79)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Unigroup ApS (Люнгбю, Дания) (представител: M. Rijsdijk, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: M. Rajh)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pronova Laboratories BV (Муйден, Нидерландия) (представител: S. Wertwijn, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 9 юни 2017 г. (преписка R 2359/2016-5), постановено в производство по възражение със страни Pronova Laboratories и Unigroup

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Unigroup ApS понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Pronova Laboratories BV.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Жалба, подадена на 23 април 2018 г. — Brunke/Комисия

(Дело T-258/18)

(2018/C 276/80)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lothar Brunke (Берлин, Германия) (представител: A. Schniebel, Rechtsanwältin)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да установи дискриминационното действие Директива 2005/36/ЕО по отношение на възможностите за практикуване като лекар без професионална медицинска квалификация;

—

при условията на евентуалност — да задължи ответника, като съобрази дадените от Общия съд указания за прилагането на правото, да издаде акт в полза на жалбоподателя, с който да позволи в рамките на разумен срок да му бъде разрешено да упражнява лекарска дейност като лечител, специалист по натуропатия, след като бъде признат дългогодишният му опит като лечител на частна практика и допълнителната му професионална квалификация;

—	при условията на евентуалност — да установи, че Комисията не е изпълнила задълженията си по ДФЕС, тъй като не се е произнесла с решение по жалбите на заявителя от 6 юни 2017 г. и 27 декември 2017 г.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва, че Директива № 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) го възпрепятствала да упражнява лекарска дейност навсякъде в Европа, тъй като не предвиждала изключение за лечителите, които не са лекари по професия, в резултат на което се стигало до фактическа забрана за упражняване на професията на жалбоподателя. В това отношение жалбоподателят се оплаква, че Комисията не е разгледала обстоятелството, че е налице посочената дискриминация.

---

(1)  Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).

Жалба, подадена на 22 май 2018 г. — Mediaservis/Комисия

(Дело T-316/18)

(2018/C 276/81)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mediaservis s. r. o. (Прага, Чешка република) (представители: D. Vosol и C. Schneider, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение C(2018) 753 окончателен на Комисията от 19 февруари 2018 година да не повдига възражения против държавната помощ в полза на „Чешка поща“ за предоставянето на универсална пощенска услуга през периода 2013—2017 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	С първото основание твърди нарушение на член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС. — Комисията решила да не започва процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС въпреки сериозните затруднения при оценката на съвместимостта на държавната помощ с Общия пазар.

2.

С второто основание твърди недостатъчно и непълно разглеждане на случая и липса на разглеждане на всички факти и правни въпроси, представени на вниманието на Комисията от лица, предприятия и сдружения, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощта, както и нарушение на задължението за мотивиране. — Комисията не разгледала всички повдигнати от жалбоподателя в жалбата до нея въпроси. Тя повърхностно приела вместо това, че изчисляването на нетните разходи се основава на правилно счетоводно отделяне на разходите за универсалната услуги от останалите разходи. — В това отношение Комисията не изпълнила задължението си за мотивиране.

3.

С третото основание твърди явна грешка в преценката относно изчисляването на нетните разходи и проверката, че не е налице свръхкомпенсация. — Комисията достигнала до неправилен извод, че разходите на Česká pošta в и извън рамките на универсалната услуга са разпределени в съответствие с параграф 31 от Рамката за ОУИИ от 2012 г. (1) — Комисията основала решението си на явно нереалистичен до момента, влизащ в противоречие с фактите сценарий. — Влизащият в противоречие с фактите сценарий, възприет от Комисията, не отчитал, че Законът за Чешката поща изисква цените да включват всички извършени разходи. — Изчисляването на нетните разходи било направено в нарушение на параграф 32 от Рамката за УОИИ от 2012 г., тъй като не отчита релевантни приходоизточници, дори да са свързани с дейности извън УОИИ.

4.

С четвъртото основание твърди явна грешка при прилагане на правото относно прилагането на член 25 от Рамката за УОИИ от 2012 г. във връзка с част Б от приложение I към Пощенската директива (2). — Въпреки че параграф 25 от Рамката за УОИИ от 2012 г. и част Б от приложение I към Пощенската директива изисквали при изчисляването на нетните разходи да се остойностят ползите, включително доколкото е възможно, нематериалните и пазарни ползи за доставчика на УОИИ (тоест да се отчетат натрупаните нематериални и пазарни ползи за доставчика на универсална услуга), в приложение А.1 към решението на Комисията се говорело само за нематериални ползи.

5.

С петото основание твърди нарушение на параграф 51 и следв. от Рамката за УОИИ от 2012 г. и неизпълнение на задължението за мотивиране. — Предвид пазарното поведение на Česká pošta, насочено към изтласкване на конкурентите от пазара, Комисията трябвало задължително да наложи допълнителни изисквания, необходими за да се гарантира, че развитието на търговията няма да бъде засегнато до такава степен, че това да противоречи на интересите на Съюза — по смисъла на параграф 51 и следв. от Рамката за УОИИ от 2012 г., но не го направила. — Дори да нямала такова задължение, предвид пазарния дял и пазарното поведение на Česká pošta, Комисията имала задължение да изложи мотиви по въпроса защо не са били необходими такива допълнителни изисквания, но не го направила.

---

(1)  Съобщение на Комисията, Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.) (OВ C 8, 2012 г., стр. 15).

(2)  Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12), последно изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (ОВ L 52, 2008 г., стр. 3).

Жалба, подадена на 22 май 2018 г. — Amazon EU и Amazon.com/Комисия

(Дело T-318/18)

(2018/C 276/82)

Език на производството: английски.

Страни

Жалбоподатели: Amazon EU Sàrl (Люксембург, Люксембург) и Amazon.com, Inc. (Сиатъл, Вашингтон, Съединени американски щати) (представители: D. Paemen, M. Petite и A. Tombiński, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени членове 1—4 от Решението на Европейската комисия от 4 октомври 2017 година относно държавна помощ SA.38944 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Amazon, с което се приема, че Люксембург незаконно е предоставил на LuxOpCo държавна помощ за периода от май 2006 г. до юни 2014 г. съгласно данъчно становище, издадено през 2003 г. (1),

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 2—4 от решението, и

—	във всички случаи, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет основания.

1.

Първо основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като с решението не се установява съществуването на предимство в полза на жалбоподателите с оглед на представените от тях сравними данни. — Неправилно с решението не е взето предвид пряко доказателство, от което се установява, че лицензионното възнаграждение, което LuxOpCo действително е заплатило за нематериални активи за съответния период, се е основавало на принципа на сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия, и че поради това с данъчното становище от 2003 г. не се предоставя действително предимство на LuxOpCo под формата на намаление на данъчната основа.

2.

Второ основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като в решението констатациите за предимство са основани на погрешен анализ на функциите на LuxOpCo и Amazon European Holding Technologies S.C.S. — Направеният в решението анализ на изпълняваните функции от Amazon European Holding Technologies S.C.S. („LuxSCS“) и LuxOpCo е опорочен от поредица от съществени грешки при прилагане на правото и фактически грешки. Тези грешки водят до неправилно прилагане на посочения в решението метод на транзакционната нетна печалба и в произтичащата от него основна констатация за наличие на предимство.

3.

Трето основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на добра администрация, тъй като при констатацията в решението относно наличието на предимство не се вземат предвид всички доказателства. — В решението доказателствата по случая не се разглеждат с необходимото внимание и безпристрастност.

4.

Четвърто основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС и задължението за мотивиране, тъй като констатацията в решението относно наличието на предимство се основава на лицензионно възнаграждение, което нарушава принципа на сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия. — Констатацията в решението относно наличието на предимство предполага, че LuxOpCo е следвало да заплати трансферна цена, която явно се отклонява от принципа на сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия и поради това е неоснователна.

5.

Пето основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като в мотивите на решението при условията на евентуалност не е установено наличието на предимство. — При условията на евентуалност в решението се приема, че с данъчното становище от 2003 г. е предоставено икономическо предимство на LuxOpCo, тъй като то се е основавало на три грешни методологически избора, свързани с неправилна квалификация на съответните роли на LuxOpCo и на LuxSCS, и е неоснователно.

6.

Шесто основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като решението погрешно квалифицира данъчното становище от 2003 г. като индивидуална мярка ad hoc и в резултат от това погрешно се основава на презумпция за селективност. — Въз основа на неправилната квалификация на данъчното становище от 2003 г. като индивидуална мярка ad hoc, решението въз основа на неправилната първоначална констатация за селективност погрешно прилага презумпция за селективност, за да приеме, че данъчното становище от 2003 г. по своето естество е селективно.

7.

Седмо основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС и принципът на правна сигурност, тъй като изложеният в решението анализ за селективност се основава на погрешна референтна рамка. — В констатациите при условията на евентуалност относно селективността, решението неправилно изключва общата административна практика в Люксембург относно трансферните цени от референтната рамка, в нарушение на приложимата съдебна практика.

8.

Осмо основание, в което се твърди, че с решението се нарушават принципите на правна сигурност, на забрана на обратното действие и на недопускане на дискриминация, както и съществено процесуално изискване, защото в него валидността на данъчното становище от 2003 г. се преценява чрез позоваване на насоки на ОИСР с по-късна дата. — С решението се прилагат с обратно действие и дискриминационно спрямо жалбоподателите и Люксембург стандартите от насоките на ОИСР от 2017 г. относно трансферните цени, публикувани за първи път след като Комисията е открила процедура съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, и много по-късно след приемането на данъчното становище от 2003 г.

9.

Девето основание, в което се твърди, че с решението се нарушава член 17 от Регламент 2015/1589 (2), тъй като с решението се разпорежда възстановяване на помощта, макар че приложимият давностен срок вече е изтекъл. — Разпореденото с решението възстановяване е незаконосъобразно, тъй като е изтекъл предвиденият в член 17 от Регламент 2015/1589 десетгодишен давностен срок.

---

(1)  Решение (ЕС) 2018/859 на Комисията от 4 октомври 2017 година относно държавна помощ SA.38944 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Amazon (нотифицирано под номер С(2017) 6740) (ОВ L 153, 2018 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

Жалба, подадена на 9 юни 2018 г. — J. García Carrión/EUIPO — Codorníu (JAUME CODORNÍU)

(Дело T-358/18)

(2018/C 276/83)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: J. García Carrión, SA (Jumilla, Испания) (представител: E. Arsuaga Santos, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Codorníu, SA (Esplugues de Llobregat, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка словна марка на Съюза JAUME CODORNÍU — заявка за регистрация № 14 543 599

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 11 април 2018 г. по преписка R 451/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да откаже регистрация на марка № 14 543 599 за клас 33.

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 11 юни 2018 г. — Unifarco/EUIPO — GD Tecnologie Interdisciplinari Farmaceutiche (TRICOPID)

(Дело T-359/18)

(2018/C 276/84)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Unifarco SpA (Санта Джустина, Италия) (представители: A. Perani и J. Graffer, avvocati)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: GD Tecnologie Interdisciplinari Farmaceutiche Srl (Рим, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „TRICOPID“ — Заявка за регистрация № 14 287 056

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 13 март 2018 г. по преписка R 2150/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски по настоящото производство, както и съдебните разноски по производствата пред отдела по споровете и пред апелативния състав на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение и неправилно прилагане на член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	Нарушение и неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 юни 2018 г. — APEDA/EUIPO — Burraq Travel & Tours General Tourism Office (SIR BASMATI RICE)

(Дело T-361/18)

(2018/C 276/85)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Agricultural and Processed Food Products Export Development Authority (APEDA) (Ню Делхи, Индия) (представител: N. Dontas, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Burraq Travel & Tours General Tourism Office SA (Атина, Гърция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „SIR BASMATI RICE“ — марка на Европейския съюз № 13 102 454

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 22 март 2018 г. по преписка R 90/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, с изключение на частта, отнасяща се до „саго“ и „изкуствения [несварен] ориз“, обхванати от оспорваната марка на ЕС в клас 30,

—	да обяви марката на Европейския съюз за недействителна в нейната цялост,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските, направени от жалбоподателя в рамките на производствата пред Общия съд, апелативния съд и отдела по отмяна на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради абсолютно основание за недействителност/отказ, свързано с въвеждане в заблуждение,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради абсолютно основание за недействителност, свързано с недобросъвестно подаване на заявка за регистрация на марка на ЕС,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради абсолютно основание за недействителност/отказ, свързано с описателен характер,

—	Член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, що се отнася до наличието на достатъчно мотиви на решенията на EUIPO.

Жалба, подадена на 8 юни 2018 г. — Pet King Brands/EUIPO — Virbac (SUIMOX)

(Дело T-366/18)

(2018/C 276/86)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Pet King Brands, Inc. (Бартлет, Илинойс, Съединени щати) (представител: T. Schmidpeter, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Virbac SA (Карро, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „SUIMOX“ — Заявка за регистрация № 15 039 993

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2018 г. по преписка R 1835/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 15 юни 2018 г. — Sixsigma Networks Mexico/EUIPO — Marijn van Oosten Holding (UKIO)

(Дело T-367/18)

(2018/C 276/87)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sixsigma Networks Mexico, SA de CV (Мексико, Мексико) (представители: C. Casas Feu и J. Dorado Lopez-Lozano, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Marijn van Oosten Holding BV (Амстердам, Нидерландия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „UKIO“/марка на Европейския съюз № 15 079 023

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 22 март 2018 г. по преписка R 1536/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 15 юни 2018 г. — ETI Gıda Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Grupo Bimbo (ETI Bumbo)

(Дело T-368/18)

(2018/C 276/88)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: ETI Gıda Sanayi ve Ticaret AŞ (Eskişehir, Турция) (представители: D. Cañadas Arcas, P. Merino Baylos, D. Gómez Sánchez и N. Martínez de las Rivas Malagón, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grupo Bimbo, SAB de CV (Мексико, Мексико)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: Заявка за регистрация на словната марка на Европейския съюз „ETI Bumbo“ — Заявка за регистрация № 14 895 585

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 11 април 2018 г. по преписка R 1459/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5, както и на член 76 от Регламент (ЕС) №o 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 юни 2018 г. — Napolitano/Комисия

(Дело T-369/18)

(2018/C 276/89)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: John Napolitano (Рим, Италия) (представител: M. Velardo, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени оспорваните решения;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по делото.

Основания и основни доводи

По настоящото дело се оспорва решение от 27 септември 2017 г., с което жалбоподателят не е включен в списъка с одобрените кандидати по конкурс EPSO/AD/324/16, решение от 25 октомври 2017 г., с което се отхвърля искането за преразглеждане на невключването му в списъка с одобрените кандидати, решение на ОН от 7 март 2018 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица. Обявлението за конкурса, което е предмет на настоящото производство, се отнася до подбор на 10 разследващи служители (степен AD 9) с цел да бъде съставен списък за бъдещи назначения, от който Европейската комисия (най-вече Европейската служба за борба с измамите — OLAF) ще наема на работа нови членове на публичната служба като „администратори“ (функционална група AD), които да ръководят екип от разследващи служители в областта на разходите на ЕС, борбата с корупцията, тежките нарушения, извършени от служители на ЕС, митниците и търговията, тютюневите изделия или фалшифицираните стоки.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на правилата относно езиковия режим на европейските институции, и по-конкретно на членове 1, 2 и 6 от Регламент 1/58, на недопускането на дискриминация в езиково отношение, на принципа на пропорционалност, прогласен в член 5 от ДФЕС и в член 27 от Правилника за длъжностните лица.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на задължението за безпристрастност от страна на председателя на конкурсната комисия и на член 3 от приложение III към Правилника.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на обявлението за конкурса от страна на конкурсната комисия, с това, че, от една страна, при изчисляването на получените точки от теста с въпроси с избор между няколко отговора и при оценката на общите компетенции посочената комисия неправомерно смесила две различни понятия (понятието за „изискван минимум от точки“ и „елиминаторен характер“), и, от друга страна, в работата по казус при оценката на общите компетенции е подбрала прекалено специфични въпроси, които давали предимство на лицата с вече придобит опит в работата на ОЛАФ.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на равнопоставеност между кандидатите, както и от липсата на обективност при оценяването поради нестабилността на конкурсната комисия.

5.	Петото основание е изведено от грешка в преценката, като се има пред вид значителното несъответствие между индивидуалните дискреционни оценки на конкурсната комисия. От друга страна, от прочита на общите разпоредби не било напълно ясно дали тестовете следва да се вземат пред вид напълно поотделно.

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 18 юни 2018 г. — Reiner Stemme Utility Air Systems/EAAБ

(Дело T-371/18)

(2018/C 276/90)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Reiner Stemme Utility Air Systems GmbH (Вилдау, Германия) (представители: O. Alexander и P. Stompfe, lawyers)

Ответник: Европейската агенция за авиационна безопасност (EААБ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени уведомление за такси — фактура № 90091554 от 28 април 2017 г., издадено от ответника във формата на решение на Апелативния съвет на ЕААБ от 19 април 2018 г.;

—	да установи, че Регламент (ЕС) № 319/2014 (1) на Комисията от 27 март 2014 година относно таксите и възнагражденията, събирани от Европейската агенция за авиационна безопасност не е приложим по настоящото дело;

—	да спре изпълнението на фактура № 90091554 от 28 април 2017 г. до произнасяне на решението на Съда; и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първо правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е превишила своята компетентност, тъй като облагала с данъци областта на авиационната безопасност Жалбоподателят изтъква, че „таксите“ за самолети от категория 2 000—5 700 kg се трансформирали в данъци поради „драматичния скок“ на „фиксираната такса“ с повече от 1 700 процента. В конкретния случай предлаганата от ответника услуга, за получаването на която гражданите заплащат съответните „такси“ щяла да бъде толкова незначителна (минимална), че не можело да се счита, че ответникът предоставя услугата в замяна на плащането, като това представлявало данъчно облагане. Комисията обаче не разполагала с компетентност да облага с данъци безопасността на въздушния транспорт. Поради това Регламент (ЕС) № 319/2014 на Комисията, с който се определяла фиксирана такса в размер на 263 800 EUR за задачите по сертифициране на самолети, като тези на жалбоподателя, за които задачи се претендира, че до голяма степен не са свързани с действителните функции, изпълнявани от ответника, не можел да служи като основание за предоставяните услуги от ответника, като се нарушавал и принципът на предоставената компетентност.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че с оспорваната фактура, потвърдена с обжалваното решение, се нарушавал член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз Според жалбоподателя таксите за сертифциране, начислявани въз основа на Регламент (ЕС) № 319/2014, не били пропорционални на преследваната цел и поради това нарушавали свободата на жалбоподателя на стопанска инициатива по член 16 от Хартата на основните права на Европейския с съюз.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че оспорваната фактура, потвърдена с обжалваното решение, била израз на дискриминационно третиране и следователно била в нарушение на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз Оспорваната фактура, издадена от ответника съгласно Регламент (ЕС) № 319/2014, не отговаряла на изискванията на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като с нея жалбоподателят бил третиран различно в сравнение с други производители на въздухоплавателни средства, заявили типово сертифициране, въпреки че тези положения следвало да бъдат третирани еднакво.

4.

Четвъртото основание е изведено твърдения за нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС Накрая, жалбоподателят изтъква, че член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 319/2014 не предоставял на ответника никакво право на преценка, що се отнася до заплащането на такси за изпълнение на задачата по сертифициране. Той по-скоро следвало да може да определи кога дължимата такса следвало да бъде във фиксиран или в променлив размер. По този начин Комисията надхвърляла предоставените ѝ компетенции във връзка с приемането на регламента и нарушавала установеното в член 13, параграф 2 от ДЕС институционално равновесие в Съюза.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 319/2014 на Комисията от 27 март 2014 година относно таксите и възнагражденията, събирани от Европейската агенция за авиационна безопасност, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 593/2007 (ОВ L 93, 2014 г., стр. 58).

Жалба, подадена на 22 юни 2018 г. — NHS/EUIPO — HLC SB Distribution (CRUZADE)

(Дело T-378/18)

(2018/C 276/91)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: NHS, Inc. (Санта Круз, Калифорния, Съединени щати) (представител: P. Olson, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: HLC SB Distribution, SL (Ирун, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „CRUZADE“ — заявка за регистрация № 13 528 112

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 13 април 2018 г. по преписка R 1217/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени оспорваното решение;

—	да отхвърли заявката за регистрация на марка на Европейския съюз № 013 528 112 за „скейтбордове и техните части“;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 25 юни 2018 г. — Engel/EUIPO — F. Engel (ENGEL)

(Дело T-381/18)

(2018/C 276/92)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Engel GmbH (Пфулинген, Германия) (представител: C. Pfitzer, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: F. Engel K/S (Хадерслев, Дания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка „ENGEL“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 178 629

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 26 март 2018 г. по преписка R 1423/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски,

—	да спре производството до постановяване на решение по искането за обявяване на недействителност на марките на F.ENGEL.

Изложени основания

—	Нарушение на член 20, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕС) № 2868/95 на Комисията.

—	Нарушаване на правото на справедлив процес.

Определение на Общия съд от 19 юни 2018 г. — ЕС/Комисия

(Дело T-487/17) (1)

(2018/C 276/93)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 357, 23.10.2017 г.

Определение на Общия съд от 20 юни 2018 г. — Teollisuuden Voima/Комисия

(Дело T-620/17) (1)

(2018/C 276/94)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 402, 27.11.2017 г.

Определение на Общия съд от 19 юни 2018 г. — ЕС/Комисия

(Дело T-148/18) (1)

(2018/C 276/95)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 166, 14.5.2018 г.