ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/2

Решение на Съда (пети състав) от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване от Vredegerecht te Antwerpen — Белгия) — Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen VZW/Susan Romy Jozef Kuijpers

(Дело C-147/16) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител - Служебна проверка от националния съд дали даден договор попада в приложното поле на тази директива - Член 2, буква в) - Понятието „продавач или доставчик“ - Висше учебно заведение, финансирано основно с публични средства - Договор за безлихвено разсрочено плащане на таксите за обучение и за участие в учебно пътуване))

(2018/C 240/02)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Vredegerecht te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen VZW

Ответник: Susan Romy Jozef Kuijpers

Диспозитив

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато се произнася с неприсъствено решение и съгласно нормите на вътрешното процесуално право има правомощието да проверява служебно за противоречие между клаузата, на която се основава искането, и националните норми от обществен ред, националният съд е длъжен да проверява служебно попада ли съдържащият клаузата договор в приложното поле на тази директива и ако попада — дали евентуално клаузата е неравноправна.

При условие че не се установи друго в резултат от проверките, които трябва да извърши запитващата юрисдикция, член 2, буква в) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че свободно учебно заведение като обсъжданото в главното производство, което с договор се съгласява да предостави на една от студентките облекчени условия за плащането на дължимите от нея суми за такса за обучение и такса за учебно пътуване, трябва във връзка с този договор да се смята за „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба, поради което посоченият договор попада в приложното поле на Директивата.

(1) ОВ C 211, 13.6.2016 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/3

Решение на Съда (девети състав) от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Industrias Químicas del Vallés, SA/Administración General del Estado, Sapec Agro, SA

(Дело C-325/16) (1)

((Преюдициално запитване - Земеделие - Директива 91/414/ЕИО - Директива 2010/28/ЕС - Член 3, параграф 1 - Процедура за преразглеждане от държавите членки на разрешените продукти за растителна защита - Срок - Продължаване))

(2018/C 240/03)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Industrias Químicas del Vallés, SA

Ответник: Administración General del Estado, Sapec Agro, SA

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 2010/28/ЕС на Комисията от 23 април 2010 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на металаксил като активно вещество, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него срок, изтичащ на 31 декември 2010 г., който има за цел да позволи на държавите членки да изменят или да отменят, в съответствие с Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество, съставлява императивен срок, който не може да бъде продължаван от тези държави.

(1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas — Литва) — Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras, „Ecoservice projektai“ UAB, по-рано „Specializuotas transportas“ UAB

(Дело C-531/16) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2004/18/ЕО - Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги - Свързаност между оференти, които представят отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка - Задължения на оферентите, възлагащия орган и националната юрисдикция))

(2018/C 240/04)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras, „Ecoservice projektai“ UAB, по-рано „Specializuotas transportas“ UAB

в присъствието на: „VSA Vilnius“ UAB, „Švarinta“ UAB, „Specialus autotransportas“ UAB, „Ecoservice“ UAB

Диспозитив

Член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

свързани оференти, които подават отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, не са длъжни по собствена инициатива да уведомят възлагащия орган за свързаността си, ако за това няма изрична нормативна разпоредба или конкретно условие в поканата за подаване на оферти или в спецификацията на поръчката,

—

възлагащият орган — ако разполага с данни, които пораждат съмнение относно самостоятелния и независим характер на подадените от някои оференти оферти — е длъжен да провери, като евентуално изиска от тези оференти допълнителна информация, дали офертите им действително са самостоятелни и независими. Ако се окаже, че тези оферти не са самостоятелни и независими, член 2 от Директива 2004/18 не допуска възлагането на поръчката на подалите такава оферта оференти.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/4

Решение на Съда (пети състав) от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване от Nyíregyházi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Dávid Vámos/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-566/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Членове 282 — 292 - Специален режим за малките предприятия - Режим на освобождаване - Задължение за избор на специалния режим през референтната календарна година))

(2018/C 240/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Nyíregyházi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dávid Vámos

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща прилагането на специален режим на облагане с данък върху добавената стойност — който предвижда освобождаване на малките предприятия от данък и е приет в съответствие с разпоредбите от дял ХII, глава 1, раздел 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност — по отношение на данъчнозадължено лице, което отговаря на всички материалноправни условия, но не е използвало възможността да избере прилагането на този режим в същия момент, в който е декларирало започването на своята икономическа дейност пред данъчната администрация.

(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/5

Решение на Съда (пети състав) от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Junek Europ-Vertrieb GmbH/Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG

(Дело C-642/16) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Право относно марките - Регламент (CE) № 207/2009 - Член 13 - Изчерпване на правото, предоставено от марката - Паралелен внос - Преопаковане на продукта, носещ марката - Ново етикетиране - Приложими условия към медицинските изделия))

(2018/C 240/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Junek Europ-Vertrieb GmbH

Ответник: Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG

Диспозитив

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по неговото съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.

(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/6

Решение на Съда (шести състав) от 17 май 2018 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Evonik Degussa GmbH/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-229/17) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз - Безплатно разпределяне на квоти - Директива 2003/87/ЕО - Член 10а - Приложение I - Решение 2011/278/ЕС - Приложение I, точка 2 - Определяне на продуктовите показатели - Производство на водород - Системни граници на продуктовия показател за водород - Сепарация на водорода в поток от обогатен газ, който вече съдържа водород))

(2018/C 240/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Evonik Degussa GmbH

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Диспозитив

Точка 2 от приложение I към Решение 2011/278/EС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че процес като разглеждания в главното производство, който не позволява да се произвежда водород чрез химичен синтез, а единствено да се изолира това вещество, което вече се съдържа в дадена газова смес, не се включва в системните граници на продуктовия показател за водород. Друго би било положението само ако този процес, от една страна, е свързан с „производството на водород“ по смисъла на приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г., а от друга страна, има техническа връзка с него.

(1) ОВ C 256, 7.8.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/8

Определение на Съда (осми състав) от 17 април 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Administrativo e Fiscal de Coimbra — Португалия) — Luís Manuel dos Santos/Fazenda Pública

(Дело C-640/17) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Вътрешно данъчно облагане - Забрана за дискриминация при данъчното облагане - Член 110 ДФЕС - Единен данък за движение на моторни превозни средства - Определяне на данъчната ставка в зависимост от датата на първата регистрация на моторното превозно средство в държавата членка на данъчно облагане - Употребявани автомобили, внесени от други държави членки - Неотчитане на датата на първата регистрация в друга държава членка))

(2018/C 240/11)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Administrativo e Fiscal de Coimbra

Страни в главното производство

Жалбоподател: Luís Manuel dos Santos

Ответник: Fazenda Pública

Диспозитив

Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която с установен от нея единен данък за движение се облагат предназначени за превоз на пътници леки автомобили, регистрирани в посочената държава членка, без да се взема предвид датата на първата регистрация на превозното средство, когато последната е извършена в друга държава членка, поради което данъчното облагане на превозни средства, внесени от друга държава членка, е по-високо от облагането на сходни превозни средства, които не са внесени.

(1) ОВ C 42, 5.2.2018 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/8

Определение на Съда (първи състав) от 10 април 2018 г. (преюдициално запитване от Judecătoria Oradea — Румъния) — CV/DU

(Дело C-85/18 PPU) (1)

((Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси - Компетентност във връзка с родителската отговорност - Упражняване на родителските права върху детето - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Членове 8, 10 и 13 - Понятието „обичайно местопребиваване“ на детето - Решение, постановено от юрисдикция на друга държава членка относно мястото на пребиваване на детето - Неправомерно отвеждане или задържане на дете - Компетентност в случай на отвличане на дете))

(2018/C 240/12)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Judecătoria Oradea

Страни в главното производство

Жалбоподател: CV

Ответник: DU

Диспозитив

Член 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, и член 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, трябва да се тълкуват в смисъл, че по дело като разглежданото в главното производство, по което дете, което е имало обичайно местопребиваване в държава членка, е било неправомерно отведено от единия от родителите в друга държава членка, юрисдикциите на тази друга държава членка не са компетентни да се произнесат по иск за упражняване на родителските права или за определяне на издръжка на посоченото дете, когато липсват каквито и да било данни, според които другият родител е дал съгласието си за неговото отвеждане или не е подал молба с искане за връщането на детето.

(1) ОВ C 152, 30.4.2018 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/9

Преюдициално запитване от Fővárosi Ítélőtábla (Унгария), постъпило на 18 януари 2018 г. — Ottília Lovasné Tóth/ERSTE Bank Hungary Zrt.

(Дело C-34/18)

(2018/C 240/13)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Ítélőtábla

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ottília Lovasné Tóth

Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt.

Преюдициални въпроси

Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] (1) да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или последици са да се размести доказателствената тежест?

В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза,

—

по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи, по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или

—	чийто последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителите до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен?

В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива [93/13], трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му, и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това?

Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/10

Жалба, подадена на 22 февруари 2018 г. от Tulliallan Burlington Ltd срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 6 декември 2017 г. по дело T-120/16 — Tulliallan Burlington Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-155/18 P)

(2018/C 240/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tulliallan Burlington Ltd (представител: A. Norris, Barrister)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Burlington Fashion GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Общия съд, с което се отхвърля жалбата на Tulliallan Burlington Ltd (TBL) срещу решението на апелативния състав,

—	да отмени решението на апелативния състав [или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствие с решението на Съда];

—	да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Burlington Fashion GmbH (BFG) да заплатят направените от TBL разноски във връзка с настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят („TBL“) обжалва решението на Общия съд на основание, че са допуснати следните грешки при прилагането на правото:

Основания, в рамките на които се твърди наличието на нарушение на член 8, параграф 5 от РМЕС (1)

a)	Общият съд е допуснал грешка, като не е направил никаква констатация по отношение на „връзките“.

б)	Освен това Общият съд неправилно приел,че TBL не е представило необходимото доказателство, за да се установи увреждане на отличителния характер или неоснователно извличане на полза.

в)	Като приел, че не е представено необходимото доказателство, Общият съд допуснал грешка, (i) поставяйки твърде високи правни изисквания и (ii) невземайки предвид относими доказателства.

г)	Всъщност единственото възможно заключение за Общия съд било, че било налице увреждане на отличителния характер или наред с него, или при условията на евентуалност — неоснователно извличане на полза.

д)	Общият съд неправилно отхвърлил доводите на TBL, че решението на апелативния състав било неправилно, тъй като апелативният състав явно не е взел предвид изложените пред него доводи.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 4 от РМЕС

Общият съд отказал да приеме, че апелативният състав е трябвало да изиска да се представят допълнителни становища във връзка с член 8, параграф 4, при положение че единственият начин да се гарантира справедливостта в производството е бил апелативният състав да прикани да се представят такива становища или да се произнесе само по спора по член 8, параграф 5 и да върне преписката на отдела по споровете за ново разглеждане на спора по член 8, параграф 4. Общият съд е трябвало да отмени решението на апелативния състав.

б)

Общият съд неправилно потвърдил констатацията на апелативния състав, че TBL не е доказало, че са изпълнени предпоставките за прилагането на член 8, параграф 4. Общият съд трябвало да приеме, че апелативният състав е допуснал грешка, да отмени констатациите на апелативния състав във връзка с член 8, параграф 4 и да ги замени със своите констатации, като установи наличието на нарушение на член 8, параграф 4.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 1 от РМЕС

a)	Общият съд неправилно приложил съдебната практика по дело Praktiker, тъй като с оглед на решение на Съда EUIPO/Cactus (C-501/15 P; EU:C:2017:750) решение Praktiker не се прилага спрямо по-ранните марки в настоящия случай.

б)	Наред с това или при условията на евентуалност Общият съд неправилно приложил решение Praktiker, тъй като посоченото решение не се прилага спрямо услуги на търговски центрове.

в)	Дори по-ранните марки на TBL да попадат в обхвата на понятието „услуги за продажба на дребно“ и поради това да попадат в обхвата на решение Praktiker, Общият съд тълкувал решение Praktiker неправилно, като приел, че то по необходимост изключва констатирането на сходство, което води до объркване.

г)

Поради неправилните констатации относно прилагането на решение Praktiker, Общият съд не е (i) направил преценка на вероятността от объркване conduct или (ii) разпоредил на апелативния състав да направи тази преценка. В конкретните обстоятелства той бил длъжен да предприеме едно от посочените действия.

(1) Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ 2017, L 154, стр. 1).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/12

Жалба, подадена на 22 февруари 2018 г. от Tulliallan Burlington Ltd срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 6 декември 2017 г. по дело T-121/16 — Tulliallan Burlington Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-156/18 P)

(2018/C 240/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tulliallan Burlington Ltd (представител: A. Norris, Barrister)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Burlington Fashion GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Общия съд, с което се отхвърля жалбата на Tulliallan Burlington Ltd (TBL) срещу решението на апелативния състав,

—	да отмени решението на апелативния състав [или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствие с решението на Съда];

—	да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Burlington Fashion GmbH (BFG) да заплатят направените от TBL разноски във връзка с настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Основания, в рамките на които се твърди наличието на нарушение на член 8, параграф 5 от РМЕС (1)

a)	Общият съд е допуснал грешка, като не е направил никаква констатация по отношение на „връзките“.

б)	Освен това Общият съд неправилно приел,че TBL не е представило необходимото доказателство, за да се установи увреждане на отличителния характер или неоснователно извличане на полза.

в)	Като приел, че не е представено необходимото доказателство, Общият съд допуснал грешка, (i) поставяйки твърде високи правни изисквания и (ii) невземайки предвид относими доказателства.

г)	Всъщност единственото възможно заключение за Общия съд било, че било налице увреждане на отличителния характер или наред с него, или при условията на евентуалност — неоснователно извличане на полза.

д)	Общият съд неправилно отхвърлил доводите на TBL, че решението на апелативния състав било неправилно, тъй като апелативният състав явно не е взел предвид изложените пред него доводи.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 4 от РМЕС

б)

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 1 от РМЕС

a)	Общият съд неправилно приложил съдебната практика по дело Praktiker, тъй като с оглед на решение на Съда EUIPO/Cactus (C-501/15 P; EU:C:2017:750) решение Praktiker не се прилага спрямо по-ранните марки в настоящия случай.

б)	Наред с това или при условията на евентуалност Общият съд неправилно приложил решение Praktiker, тъй като посоченото решение не се прилага спрямо услуги на търговски центрове.

в)	Дори по-ранните марки на TBL да попадат в обхвата на понятието „услуги за продажба на дребно“ и поради това да попадат в обхвата на решение Praktiker, Общият съд тълкувал решение Praktiker неправилно, като приел, че то по необходимост изключва констатирането на сходство, което води до объркване.

г)

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/13

Жалба, подадена на 22 февруари 2018 г. от Tulliallan Burlington Ltd срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 6 декември 2017 г. по дело T-122/16 — Tulliallan Burlington Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-157/18 P)

(2018/C 240/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tulliallan Burlington Ltd (представител: A. Norris, Barrister)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Burlington Fashion GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Общия съд, с което се отхвърля жалбата на Tulliallan Burlington Ltd (TBL) срещу решението на апелативния състав,

—	да отмени решението на апелативния състав [или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствие с решението на Съда];

—	да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Burlington Fashion GmbH (BFG) да заплатят направените от TBL разноски във връзка с настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Основания, в рамките на които се твърди наличието на нарушение на член 8, параграф 5 от РМЕС (1)

a)	Общият съд е допуснал грешка, като не е направил никаква констатация по отношение на „връзките“.

б)	Освен това Общият съд неправилно приел,че TBL не е представило необходимото доказателство, за да се установи увреждане на отличителния характер или неоснователно извличане на полза.

в)	Като приел, че не е представено необходимото доказателство, Общият съд допуснал грешка, (i) поставяйки твърде високи правни изисквания и (ii) невземайки предвид относими доказателства.

г)	Всъщност единственото възможно заключение за Общия съд било, че било налице увреждане на отличителния характер или наред с него, или при условията на евентуалност — неоснователно извличане на полза.

д)	Общият съд неправилно отхвърлил доводите на TBL, че решението на апелативния състав било неправилно, тъй като апелативният състав явно не е взел предвид изложените пред него доводи.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 4 от РМЕС

б)

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 1 от РМЕС

a)	Общият съд неправилно приложил съдебната практика по дело Praktiker, тъй като с оглед на решение на Съда EUIPO/Cactus (C-501/15 P; EU:C:2017:750) решение Praktiker не се прилага спрямо по-ранните марки в настоящия случай.

б)	Наред с това или при условията на евентуалност Общият съд неправилно приложил решение Praktiker, тъй като посоченото решение не се прилага спрямо услуги на търговски центрове.

в)	Дори по-ранните марки на TBL да попадат в обхвата на понятието „услуги за продажба на дребно“ и поради това да попадат в обхвата на решение Praktiker, Общият съд тълкувал решение Praktiker неправилно, като приел, че то по необходимост изключва констатирането на сходство, което води до объркване.

г)

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/15

Жалба, подадена на 22 февруари 2018 г. от Tulliallan Burlington Ltd срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 6 декември 2017 г. по дело T-123/16 — Tulliallan Burlington Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-158/18 P)

(2018/C 240/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tulliallan Burlington Ltd (представител: A. Norris, Barrister)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Burlington Fashion GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Общия съд, с което се отхвърля жалбата на Tulliallan Burlington Ltd (TBL) срещу решението на апелативния състав,

—	да отмени решението на апелативния състав [или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствие с решението на Съда];

—	да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Burlington Fashion GmbH (BFG) да заплатят направените от TBL разноски във връзка с настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Основания, в рамките на които се твърди наличието на нарушение на член 8, параграф 5 от РМЕС (1)

a)	Общият съд е допуснал грешка, като не е направил никаква констатация по отношение на „връзките“.

б)	Освен това Общият съд неправилно приел,че TBL не е представило необходимото доказателство, за да се установи увреждане на отличителния характер или неоснователно извличане на полза.

в)	Като приел, че не е представено необходимото доказателство, Общият съд допуснал грешка, (i) поставяйки твърде високи правни изисквания и (ii) невземайки предвид относими доказателства.

г)	Всъщност единственото възможно заключение за Общия съд било, че било налице увреждане на отличителния характер или наред с него, или при условията на евентуалност — неоснователно извличане на полза.

д)	Общият съд неправилно отхвърлил доводите на TBL, че решението на апелативния състав било неправилно, тъй като апелативният състав явно не е взел предвид изложените пред него доводи.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 4 от РМЕС

б)

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 1 от РМЕС

a)	Общият съд неправилно приложил съдебната практика по дело Praktiker, тъй като с оглед на решение на Съда EUIPO/Cactus (C-501/15 P; EU:C:2017:750) решение Praktiker не се прилага спрямо по-ранните марки в настоящия случай.

б)	Наред с това или при условията на евентуалност Общият съд неправилно приложил решение Praktiker, тъй като посоченото решение не се прилага спрямо услуги на търговски центрове.

в)	Дори по-ранните марки на TBL да попадат в обхвата на понятието „услуги за продажба на дребно“ и поради това да попадат в обхвата на решение Praktiker, Общият съд тълкувал решение Praktiker неправилно, като приел, че то по необходимост изключва констатирането на сходство, което води до объркване.

г)

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/16

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 19 март 2018 г. — Pollo del Campo S.c.a., Avi Coop Società Cooperativa Agricola/Regione Emilia-Romagna и др.

(Дело C-199/18)

(2018/C 240/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Pollo del Campo S.c.a., Avi Coop Società Cooperativa Agricola

Ответници: Regione Emilia-Romagna, Azienda Unità Sanitaria Locale 104 di Modena, A.U.S.L. Romagna

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 27 от Регламент (ЕО), който предвижда, че за дейностите, посочени в приложение IV, раздел А и приложение V, раздел А, държавите членки осигуряват събирането на такса, да се тълкува в смисъл, че налага задължение за плащане на всички земеделски производители, дори когато „извършват дейностите по клане и транжиране на месо като спомагателна и свързана с отглеждането на животните дейност“?

Може ли държавата да освободи някои категории стопани от задължението за плащане на санитарни налози, въпреки че е създала система за събиране на налозите, която като цяло може да гарантира покриването на разходите, направени за целите на официалния контрол, или да прилага по-ниски такси от предвидените в Регламент (ЕО) № 8[8]2/2004 (1)?

(1) Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/17

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 19 март 2018 г. — C.A.F.A.R. — Società Agricola Cooperativa, Società Agricola Guidi di Roncofreddo di Guidi Giancarlo и Nicolini Fausta/Regione Emilia-Romagna и др.

(Дело C-200/18)

(2018/C 240/19)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: C.A.F.A.R. — Società Agricola Cooperativa, Società Agricola Guidi di Roncofreddo di Guidi Giancarlo и Nicolini Fausta

Ответници: Regione Emilia-Romagna, Azienda Unità Sanitaria Locale 104 di Modena, A.U.S.L. Romagna

Преюдициални въпроси

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/17

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 26 март 2018 г. — Idealmed III — Serviços de Saúde SA/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-211/18)

(2018/C 240/20)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Idealmed III — Serviços de Saúde SA

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директивата за ДДС“) да се приеме, че болница, която е собственост на частно търговско дружество, сключило договори за предоставяне на здравни услуги с държавата и с публични юридически лица, започва да осъществява дейност при социални условия, сравними с приложимите за посочените в тази разпоредба публичноправни субекти, когато са изпълнени следните изисквания:

—	повече от 54,5 % от приходите, включително сумите, фактурирани на съответните осигурени потребители, са свързани с държавни структури и държавни професионални здравноосигурителни каси, а цените на услугите са определени в сключените с тях споразумения и договори,

—	повече от 69 % от потребителите се осигуряват към държавни професионални здравноосигурителни каси или получават услуги, предоставяни в рамките на подписани с държавни структури договори,

—	повече от 71 % от медицинските услуги се извършват във връзка с договори, сключени с държавни професионални здравноосигурителни каси и с държавни структури, и

—	осъществяваната дейност е от съществен обществен интерес?

Предвид обстоятелствата, че в съответствие с член 377 от Директивата за ДДС Португалия е избрала да освободи от облагане с ДДС сделките, осъществявани от болниците, които не са посочени в член 132, параграф 1, буква б) от въпросната директива, че е предоставила на тези данъчнозадължени лица възможността да изберат в съответствие с член 391 от Директивата да бъдат облагани за въпросните сделки, стига да останат в този режим поне за срок от пет години, и че е предвидила те да могат да преминат към режим на данъчно освобождаване само ако изрично поискат това, допускат ли член 391 и/или принципите на защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания, на равенство и на недопускане на дискриминация, на неутралитет и на недопускане на нарушаване на конкуренцията във връзка с потребителите и данъчнозадължените лица, които са публичноправни субекти, данъчният и митнически орган да наложи режима на данъчно освобождаване преди изтичането на посочения срок, от момента, в който приеме, че данъчнозадълженото лице е започнало да предоставя услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти?

3)	Допускат ли член 391 от Директивата и/или споменатите по-горе принципи нов закон, който предвижда прилагане — преди да е изтекъл горепосоченият период от пет години — на режима на освобождаване спрямо данъчнозадължени лица, които преди това са избрали режима на облагане?

Допускат ли член 391 от Директивата и посочените по-горе принципи правна уредба, съгласно която данъчнозадълженото лице, избрало режима на облагане понеже към момента на избора не е предоставяло здравни услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, може да остане в този режим, дори да започне да предоставя такива услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/19

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte (Италия), постъпило на 26 март 2018 г. — Prato Nevoso Termo Energy Srl/Provincia di Cuneo, ARPA Piemonte

(Дело C-212/18)

(2018/C 240/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte

Страни в главното производство

Жалбоподател: Prato Nevoso Termo Energy Srl

Ответници: Provincia di Cuneo, ARPA Piemonte

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 6 от Директива 2008/98/ЕО (1) и при всички положения принципът на пропорционалност национална правна уредба като установената в член 293 и в член 268, буква eee-bis) от Законодателен декрет № 152/2006, които налагат да се счита за отпадък, включително в рамките на процедура за разрешаване на захранвана с биомаса централа, течно гориво от биомаса, което има техническите изисквания в това отношение и което се е поискано като гориво за производствени цели, ако и докато посоченото течно гориво от биомаса не бъде включено в приложение Х, част II, раздел 4, параграф 1 към част V от Законодателен декрет № 152 от 3 април 2006 г., независимо от оценките и за отрицателно въздействие върху околната среда и от това дали са повдигнати каквито и да е възражения, свързани с техническите характеристики на продукта, извършено в рамките на процедурата за издаване на разрешение?

Допускат ли член 13 от Директива 2009/28/ЕО (2) и при всички положения принципите на пропорционалност, прозрачност и опростяване национална правна уредба като установената в член 5 от Законодателен декрет № 28/2011 в частта, в която не се предвижда, ако заявителят поиска да получи разрешение за употреба на биомаса като гориво в инсталация, която изпуска емисии в атмосферата, никакво координиране с процедурата за разрешаване на такова използване на гориво, предвидена в Законодателен декрет № 152/2006, приложение X към част V, нито възможност за конкретна оценка на предложеното решение в контекста на една-единствена процедура за издаване на разрешение и с оглед на предварително определени технически спецификации.

(1) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, стр. 3).

(2) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16 и поправка в ОВ L 216, 22.7.2014 г., стр. 5).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/19

Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Roma (Италия), постъпило на 26 март 2018 г. — Adriano Guaitoli и др./easyJet Airline Co. Ltd

(Дело C-213/18)

(2018/C 240/22)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Roma

Страни в главното производство

Ищци: Adriano Guaitoli, Concepción Casan Rodriguez, Alessandro Celano Tomassoni, Antonia Cirilli, Lucia Cortini, Mario Giuli, Patrizia Padroni

Ответник: easyJet Airline Co. Ltd

Преюдициални въпроси

Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/04 (1), и обезщетението за вреди съгласно член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал или „съдебната компетентност“ (както международната, така и вътрешната) във всички случаи се урежда от член 5 от Регламент № 44/01 (2)?

2)	В първата хипотеза по първия въпрос трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на юрисдикцията между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?

В първата хипотеза по втория въпрос „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/01, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно, за да се определят пряко както юрисдикцията на държавата, така и вътрешната териториална компетентност на нейните съдилища?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

(2) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74 и поправка в ОВ L 10, 2014 г., стр. 32).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/20

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 26 март 2018 г. — La Gazza s.c.r.l. и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

(Дело C-217/18)

(2018/C 240/23)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: La Gazza s.c.r.l., Umberto Bernardi, Giovanni Bressan, Bruno Ceccato, Alessandro Cerbaro, Virgilio Cerbaro, Alessandro Conte, Antonio Costa, Maurizio Dalla Pria, Daniele Donà, Fausto Guidolin, Gianni Mancon, Claudio Meneghini, Antonio Pesce, Dario Poli, Rino Salvalaggio, Luciano Simioni, Tiziano Sperotto, Armando Tollio, Marco Toson, Silvano Marcon, Lorella Cusinato, Federica Marcon, Eleonora Marcon, Caterina Marcon, Azienda agricola Bacchin Fratelli, Baldisseri Giancarlo e Mario s.s., Azienda agricola Ballardin Bortolino e Giuseppe, Facchinello Egidio e Giuseppe s.s., Azienda agricola Marchioron Fratelli di Marchioron Maurizio e Giuliano, Marchioron Ruggero e Massimo s.s., Azienda agricola Milan di Milan Mauro e Maurizio s.s., Azienda agricola Pettenuzzo Luciano e Aurelio s.s., Azienda agricola Stragliotto di Stragliotto Giovanni & c. s.s., Azienda agricola Todescato Giuseppe e Maurizio s.s., Azienda agricola Toffan Piermaria e Antonio s.s.

Въззиваеми: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

Преюдициални въпроси

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане по главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че несъответствието на законодателна разпоредба на държава членка с член 2, параграф 2, алинея 3 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (1) има за последица отпадане на задължението на производителите да плащат допълнителната такса, когато са налице условията, определени в посочения регламент?

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане по главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално общия принцип на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не може да се защитят оправданите очаквания на правни субекти, които са изпълнили предвидено от държава членка задължение и са извлекли ползи от изпълнението му, когато това задължение противоречи на правото на Европейския съюз?

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане по главното производство, допускат ли член 9 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 (2) от 9 юли 2001 г. и понятието „приоритетна категория“ по смисъла на правото на Съюза разпоредба на държава членка като член 2, алинея 3 от Декрет-закон № 157/2004, приет от Италианската република, който установява различни режими на възстановяване на допълнителната такса, начислена в повече, разграничавайки, за целите на сроковете и на условията и реда на това възстановяване, производителите, които са формирали оправдани очаквания след като са спазили надлежно определена национална разпоредба, която се оказва в противоречие с правото на Съюза, и производителите, които не са спазили тази разпоредба?

(1) Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета относно въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 187, стр. 19).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/21

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 26 март 2018 г. — Latte Più Srl и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

(Дело C-218/18)

(2018/C 240/24)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: Latte Più Srl, Azienda agricola Benedetti Pietro e Angelo s.s., Azienda agricola Bertoldo Leandro e Ferruccio s.s., Sila di Bettinardi Virgilio e Adriano s.s., Bonora Delis, Capparotto Giampaolo e Lorenzino s.s., Cristofori Alessandra, Cunico Antonio, Dal Degan Santo e Giovanni, Dalle Palle Silvano e Munari Teresa, Dalle Palle Tiziano, Fontana Luca, Gonzo Dino e Stefano s.s., Guarato Giuseppe, Guerra Giuseppe, Magrin Stefano e Renato s.s., Marcolin Graziano, Marin Daniele, Gabriele e Graziano s.s., Azienda agricola Mascot di Pilotto Bortolo e figli s.s., Azienda agricola 2000 di Mastrotto Giuseppe, Matteazzi Mario, Mazzaron Roberto, Pozzan Michele e Luca, Radin Alessandro, Raffaello Carlo e fratelli s.s., Azienda agricola Rodighiero Elena di Bartolomei Roberto e Michele s.s., Sambugaro Andrea, Scuccato Gervasio, Serafini Candida, Toffanin Giovanni e Mauro s.s., Trevisan Francesco, Zanettin Gianfranco e Giampietro s.s.

Въззиваеми: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

Преюдициални въпроси

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/22

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 26 март 2018 г. — Brenta Scrl и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

(Дело C-219/18)

(2018/C 240/25)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: Brenta Scrl, Michele Bianchin, Antonio Bortignon, Doriano Bortignon, Bruno Caron, Francesca Carraro, Antonio Didonè, Loris Donazzan, Rino Guidolin, Silvano Orsato, Valentino Rigo, Roberto Sacchetto, Emiliano Sonda, Azienda agricola Rebesco Antonio e Guerrino s.s.

Въззиваеми: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

Преюдициални въпроси

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/23

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Almería (Испания), постъпило на 29 март 2018 г. — Banco Popular Español, S.A./María Ángeles Díaz Soria, Miguel Ángel Góngora Gómez, José Antonio Sánchez González и Dolores María del Águila Andújar

(Дело C-232/18)

(2018/C 240/26)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Almería

Страни в главното производство

Ищец: Banco Popular Español S.A.

Ответници: María Ángeles Díaz Soria, Miguel Ángel Góngora Gómez, José Antonio Sánchez González и Dolores María del Águila Andújar

Преюдициални въпроси

Съвместима ли е с предвиденото в член 6, параграф 1 от Директива 93/13 (1) правна норма, като предвидената в член 465, параграф 5 от испанския Ley de Enjuiciamiento Civil 1/2000, която ограничава възможността на апелативните съдилища да преценяват служебно всички последици от обявяване на недействителност, когато в първоинстанционното производство тези последици са били определени ограничително и първоинстанционното решение, с което се обявява недействителността на клаузата, не е било обжалвано от потребителя?

Съвместимо ли е предходното с принципите, прогласени в член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от посочената директива, след като за лицата, които са обжалвали в приложение на практиката на Tribunal Supremo, утвърдена в решението му от 9 май 2013 г. и обявена за невалидна с решение на Съда от 21 декември 2016 г., (2) ще бъдат ограничени последиците, изведени от констатацията на неравноправния характер на клауза като разглежданата?

Обхваща ли силата на пресъдено нещо, произтичаща от националната правна уредба (или от анализа, който би могъл да направи апелативният съд на клаузата, когато единствено страната, която защитава нейната валидност, е обжалвала), единствено евентуалното обявяване на недействителност на клауза или също пълните последици, произтичащи от тази недействителност, когато те са били ограничени в съдебно решение и нито една страна не се е противопоставила?

(2) Решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C-154/15, C-307/15 и C-308/15, EU:C:2016:980).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/24

Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд (България) на 3 април 2018 година — Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество / BP, AB, PB, „АГРО ИН 2001“ ЕООД, „АКАУНТ СЪРВИС 2009“ ЕООД, „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „ЕСТЕЙД“ ООД, „Тръст В“ ООД, „БРОМАК“ ООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „Вива Телеком България“ ЕAД, „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ EАД, „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД, „КЕМИРА“ ООД, „Дунарит“ АД, „ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР-ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА“ АД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КЕН ТРЕЙД“ ЕАД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД, Louvrier Investments Company 33 S.A., EFV International Financial Ventures Ltd, InterV Investment S.A.R.L, LIC Telecommunications S.A.R.L., V Telecom Investment S.C.A., V2 Investment S.A.R.L., Empreno Ventures S.A.R.L.

(Дело C-234/18)

(2018/C 240/27)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Страни в главното производство

Ищец: Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Ответници: BP, AB, PB, „АГРО ИН 2001“ ЕООД, „АКАУНТ СЪРВИС 2009“ ЕООД, „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „ЕСТЕЙД“ ООД, „Тръст В“ ООД, „БРОМАК“ ООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „Вива Телеком България“ ЕAД, „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ EАД, „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД, „КЕМИРА“ ООД, „Дунарит“ АД, „ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР-ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА“ АД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КЕН ТРЕЙД“ ЕАД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД, Louvrier Investments Company 33 S.A., EFV International Financial Ventures Ltd, InterV Investment S.A.R.L, LIC Telecommunications S.A.R.L., V Telecom Investment S.C.A., V2 Investment S.A.R.L., Empreno Ventures S.A.R.L.

Преюдициални въпроси

Следва ли чл.1(1) от Директива 2014/42/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация …,“ да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?

Следва ли от нормата на чл.1(1), като се има предвид и нормата на чл.4 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация?

Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл.4 (2) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?

Следва ли чл.5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?

Следва ли правилото на чл.6 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?

Следва ли правилото на чл.8 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?

(1) OB 2014, L 127, стр. 39

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/25

Иск, предявен на 13 април 2018 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-261/18)

(2018/C 240/29)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Noll-Ehlers, J. Tomkin)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

—	да се установи, че като не е предприела необходимите мерки с оглед изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решението на Съда по дело C-215/06 (1), Комисия/Ирландия, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 260 ДФЕС,

—

Ирландия да бъде осъдена да заплати на Комисията еднократно платима сума в размер от 1 343,20 EUR, умножена по броя на дните, изтекли от датата на решението по дело C-215/06 до изпълнението на това решение от Ирландия или до обявяването на решението по настоящото дело, което от двете настъпи първо, при минимална еднократно платима сума от 1 685 000 EUR,

—	Ирландия да бъде осъдена да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер от 12 264 EUR на ден от датата на обявяването на решението по настоящото дело до датата на изпълнението на решението по дело C-215/06 от Ирландия, и

—	Ирландия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

Основания и основни доводи

Съгласно член 260, параграф 1 ДФЕС Ирландия е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда по дело C-215/06. Тъй като Ирландия не е предприела необходимите мерки за изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на това решение, Комисията решава да сезира Съда.

В исковата си молба Комисията предлага на Съда да наложи на Ирландия еднократно платима сума в размер от от 1 343,20 EUR на ден и периодична имуществена санкция в размер от 12 264 EUR на ден. Размерът на еднократно платимата сума и на периодичната имуществена санкция е изчислен предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и възпиращия ефект, отчитайки платежоспособността на тази държава членка.

(1) Решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C-215/16, EU:C:2008:380).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/26

Преюдициално запитване от Markkinaoikeus (Финландия), постъпило на 27 април 2018 г. — Oulun Sähkönmyynti Oy

(Дело C-294/18)

(2018/C 240/30)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Markkinaoikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Oulun Sähkönmyynti Oy

Ответник: Energiavirasto

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 11, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че предоставянето на намаление на основната такса за електроенергия поради избрания от крайния клиент начин на фактуриране означава, че фактурата и информацията относно фактурирането не са предоставени безплатно на крайните клиенти, които не са ползвали намаление?

Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен и предоставянето на посоченото по-горе намаление може да е допустимо: произтичат ли от Директива 2012/27/ЕС специални допълнителни условия, които трябва да се вземат предвид при оценката на допустимостта на намалението, като например въпросът дали намалението съответства на намаляването на разходите поради избрания начин на фактуриране, дали намалението се отнася до броя на издадените фактури или дали намалението може да се отнася за група крайни клиенти, които с избрания от тях начин на фактуриране, са довели до намаляване на разходите?

Ако предоставянето на посоченото в първия преюдициален въпрос намаление би означавало, че от крайните клиенти, които не са избрали определен начин на фактуриране, са събирани такси в нарушение на член 11, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС: произтичат ли от правото на Съюза специални изисквания, които трябва да се вземат предвид при вземането на решение за връщането на таксите?

(1) OB L 315, 2012 г., стр. 1.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/27

Жалба, подадена на 3 май 2018 г. от Jean-Marie Le Pen срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 7 март 2018 г. по дело T-140/16, Le Pen/Парламент

(Дело C-303/18 P)

(2018/C 240/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marie Le Pen (представител: F. Wagner, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	Отмяна на решението на Общия съд от 7 март 2018 г., T-140/16.

Вследствие на което Съдът:

—

да отмени Решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 29 януари 2016 г., изпратено на жалбоподателя с писмо № D 302191 от 5 февруари 2016 г., взето на основание член 68 от Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 г. и от 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, с което решение се установява, че жалбоподателят дължи сумата от 320 026,23 EUR, която е платена неправомерно за парламентарни сътрудници, и в което се излагат основания за нейното възстановяване;

—

да отмени Дебитно известие № 2016-195 от 4 февруари 2016 г., с което жалбоподателят се уведомява, че в съответствие с Решението на Генералния секретар от 29 януари 2016 г. по отношение на него е установено вземане, че се пристъпва към събиране на неправомерно платените за парламентарни сътрудници суми;

—	да вземе решение относно сумата, която следва да се присъди на жалбоподателя като обезщетение за неимуществените му вреди;

—	да вземе решение относно сумата, която следва да се присъди на жалбоподателя за покриване на съдебните разноски;

—	да осъди Парламента да заплати изцяло съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Абсолютно основание за отмяна: Нарушение от Общия съд на правото на защита на жалбоподателя — Съществено процесуално нарушение

Като не е наложил на Парламента зачитането на членове 41 и 42 от Хартата на основните права, Общият съд не е позволил да се проведат лоялни и състезателни разисквания. Парламентът разполага с административна преписка и с преписката на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), от които може да се възползва. Възможно е доказателства за положения труд да се намират в двете преписки, но те остават скрити от жалбоподателя.

Нарушение от Общия съд на правото на Съюза — Грешки при прилагане на правото и грешка при квалифицирането на правното естество на фактите и доказателствата от Общия съд — Дискриминационен характер, а оттам и fumus persecutionis — Нарушение на принципите на оправдани правни очаквания и на законност

а.

Липса на инициатива спрямо други партии

Общият съд е отказал да счете инициативата на M. Schulz за дискриминационна, въпреки че тя е била насочена единствено срещу Front National, но не и срещу други партии. Идентични процедури е трябвало да бъдат започнати срещу всички френски партии, срещу други партии от други държави членки и срещу десетки депутати.

б.

Дискриминация поради личното положение на M. Schulz и използването, което той прави на личния състав на Парламента

Общият съд е отказал да изслуша M. Schulz и K. Welle, въпреки че жалбоподателят е представил доказателства за незаконно поведение на бившия председател на Парламента, без срещу него да е започнато разследване. Общият съд не е разгледал представените доказателства, което е фактическа грешка с правни последици.

в.	Нарушение на оправданите правни очаквания и на равенството Противно на посоченото от Общия съд съществуват множество случаи на нарушение на мерките по прилагане, в които Парламентът не е поискал възстановяване.

Вътрешна незаконосъобразност на атакуваните актове

а.

Явна грешка в преценката на Общия съд

След като допълнителното споразумение било толкова важно доказателство за заетост, Парламентът е имал задачата да докаже това, че жалбоподателят не го е представил след повторени искания, противно на приетото от Общия съд. По този начин Общият съд прехвърля тежестта на доказване, допускайки фактическа грешка с правни последици.

б.

Работно време, което да се оправдае и начин на доказване

Общият съд е изопачил изречението на генералния секретар, който изисква да се оправдае цялото работно време през периода, а не „доказването на съвместимостта на работата с мерките за прилагане“.

Общият съд не може да сочи, че е налице задължение там, където Парламентът признава, че няма, както е посочено в протокола от съдебното заседание на Общия съд, и там, където нито един член от мерките за прилагане не го предвижда. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

в.	Положен труд Жалбоподателят представя две нови доказателства пред Съда на основание член 127 от Процедурния правилник.

г.

Накърняване на принципа на пропорционалност

Противно на приетото от Общия съд, не е имало никакво безусловно задължение за Парламента да си възстанови всичките пет години, след като само три от тях са считани за спорни. Това нарушение на принципа на пропорционалност обосновава отмяната на решението.

д.	Външни договори Парламентът, а след него и Общият съд не са доказали, че J.-F. Jalkh е поддържал професионални връзки с трети лица, които могат да нанесат вреди на жалбоподателя или на реномето на Парламента или да доведат до конфликт на интереси.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/29

Преюдициално запитване от Krajský soud v Ostravě — pobočka v Olomouci (Чешка република), постъпило на 7 май 2018 г. — KORADO, a.s./Generální ředitelství cel

(Дело C-306/18)

(2018/C 240/32)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Ostravě — pobočka v Olomouci (Окръжен съд, Острава — подразделение в Оломоуц)

Страни в главното производство

Жалбоподател: KORADO, a.s.

Ответник: Generální ředitelství cel (Главна дирекция „Митници“)

Преюдициални въпроси

1.	Валиден ли е Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/23 (1) на Комисията от 5 януари 2015 година, с който описаните в първата колона от таблицата в приложението към този регламент са класирани в подпозиция 7 307 93 19 от Комбинираната номенклатура?

2.	Ако този регламент е невалиден, би ли могло разглежданите стоки да бъдат класирани в подпозиция 7 322 19 00 от Комбинираната наменклатура?

3.	Ако този регламент е валиден, трябва ли разглежданите стоки да бъдат класирани в подпозиция 7 307 93 19 от Комбинираната номенклатура?

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/23 на Комисията от 5 януари 2015 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (OВ L 4, 2015 г., стр. 15).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/29

Преюдициално запитване от Competition Appeal Tribunal, Лондон (Обединено кралство), постъпило на 7 май 2018 г. — Generics (UK) Ltd, GlaxoSmithKline plc, Xellia Pharmaceuticals ApS, Alpharma, LLC, formerly Zoetis Products LLC, Actavis UK Ltd and Merck KGaA/Competition and Markets Authority

(Дело C-307/18)

(2018/C 240/33)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Competition Appeal Tribunal, Лондон

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Generics (UK) Ltd, GlaxoSmithKline plc, Xellia Pharmaceuticals ApS, Alpharma, LLC, formerly Zoetis Products LLC, Actavis UK Ltd и Merck KGaA

Ответник: Competition and Markets Authority

Преюдициални въпроси

Потенциална конкуренция

Трябва ли притежателят на патент за фармацевтично лекарство и дружество производител на генерични лекарства, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на лекарството, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 [ДФЕС], когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е валиден и/или дали генеричният продукт нарушава патента?

Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:

а)	има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или

б)	притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството производител на генерични лекарства се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или

в)	притежателят на патента счита дружеството производител на генерични лекарства за потенциален конкурент?

Ограничаване с оглед на целта

Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1, когато има висящо съдебно производство относно валидността на патент за фармацевтично лекарство и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:

а)	дружеството производител на генерични лекарства се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на споразумението (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и

б)

притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството производител на генерични лекарства, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?

Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:

а)	обхватът на ограничението за дружеството производител на генерични лекарства не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или

б)	размерът на прехвърлените на дружеството производител на генерични лекарства средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?

Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако споразумението предвижда притежателят на патента да достави на дружеството производител на генерични лекарства значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:

а)	не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но

б)

създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството производител на генерични лекарства беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?

Ограничаване с оглед на резултата

При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такова споразумение:

а)	дружеството производител на генерични лекарства вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е., вероятността патентът да е валиден и нарушен е под 50 %); или

б)	вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничително споразумение (т. е., вероятността за по-малко ограничително споразумение е над 50 %).

Определяне на пазара

Когато патентовано фармацевтично лекарство от терапевтична гледна точка е заменяемо с няколко други лекарства от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е валиден и нарушен от тези генерични продукти?

Злоупотреба

8)	При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102?

9)	Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи споразумение от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?

10)

Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:

а)	притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива споразумения, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и

б)

последицата от първото такова споразумение е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични лекарства, размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарства на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството производител на генерични лекарства); и

в)	тази икономия не е била търсена от страните при сключването на споразуменията?

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/31

Жалба, подадена на 7 май 2018 г. от Bruno Gollnisch срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 7 март 2018 г. по дело T-624/16, Gollnisch/Парламент

(Дело C-330/18 P)

(2018/C 240/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bruno Gollnisch (представител: B. Bonnefoy-Claudet, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Искания по отношение на обжалваното съдебно решение:

—	да се отмени решението на Общия съд от 7 март 2018 г., T-624/16 ,

—	да се постанови решение по повдигнатите въпроси в съответствие със съдебната практика,

—	да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се заплати на жалбоподателя сумата от 12 500 EUR като разходи в производството по обжалване пред Съда,

—	да се осъди Парламентът на заплати съдебните разноски.

Искания, изложени в случай, че жалбата бъде уважена:

—	ако Съдът сметне, че е достатъчно осведомен от материалите по делото, да разгледа въпросите по същество,

—	да се отмени решението на генералния секретар на Парламента от 1 юли 2016 г., нотификацията и мерките за изпълнение, съдържащи се в писмото на генералния директор на финансите от 6 юли 2016 г. и дебитното известие №o2016-914 от 5 юли 2016 г.,

—	да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство,

—	в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 20 000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда,

—	да се осъди Парламентът да заплати всички съдебни разноски.

Искания при условията на евентуалност:

—	да се спре производството по делото до приключване на наказателните производства, провеждани във Франция,

—	да се спре изпълнението на решението на генералния секретар за този период и удържаните на това основание суми да се възстановят изцяло на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Първо основание — липса на компетентност на генералния секретар и нарушение на член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента.

Обжалваното съдебно решение признава на генералния секретар компетентност да вземе решение, с което еднолично да обяви наличието на недължимо получена сума, докато съгласно по-ранната съдебна практика той има компетентност само да извършва разследване, да прави предложение и да осигурява изпълнението

Второ основание — неспазване на принципите „una via electa“ и „гражданското производство се спира до приключване на наказателното“.

В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че посоченият принцип следва от националното, а не от европейското право, и че случаят изобщо няма наказателноправен аспект.

Трето основание — нарушение на правото на защита.

В обжалваното съдебно решение 1) не е зачетено основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, тъй като той е бил изцяло лишен от него в хода на производството 2) е потвърдена квалификацията, която администрацията на Парламента е дала в смисъл на обикновени подозрения, при положение че става въпрос за оплаквания, при това неоснователни, изложени срещу жалбоподателя в хода на посоченото производство, и че тези оплаквания са противоречиви и неточни, което представлява непреодолима пречка за надлежното подготвяне на защитата 3) не са взети предвид последиците от мълчанието на администрацията при размяната на писма с жалбоподателя, който ѝ е отправил въпроси за точното естество на поисканите от него доказателства за работата на неговия сътрудник.

Четвърто основание — дискриминационно третиране и fumus persecutionis, както и незаконосъобразно разместване на тежестта на доказване.

В обжалваното съдебно решение не е възприета квалификацията на съответните индиции като дискриминационно третиране или fumus persecutionis, и е изключена възможността да се приложи по аналогия съдебната практика, на която се е позовавал жалбоподателят, за случаите на политическа дискриминация.

Пето основание — непълнота на мотивите и нарушение на член 41 от Хартата на основните права.

В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че междинните документи в процедурата по връщане на недължимо получени суми нямат правна стойност по отношение на валидността на тази процедура, нито спрямо окончателния акт. Следователно в обжалваното решение не са направени изводи въз основа на факта, че като тази непоследователност на мотивите, така и мълчанието на администрацията по исканията на жалбоподателя да получи уточнения, не са му позволили да разбере как следва да докаже липсата на нарушение.

6.	Шесто основание — нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания. В обжалваното съдебно решение е прието, че необходимостта за депутат да съхранява доказателства за работата на своите сътрудници няма обратно действие, нито е обвързваща.

Седмо основание — неправилна квалификация на доказателствата, изопачаване на фактите и противоречиви мотиви.

В обжалваното съдебно решение е развита едностранно, a posteriori, без правно основание и несъгласувано, теория за признатите и допустими доказателствени средства за работата на сътрудника, неоснователно не са приети представените от жалбоподателя доказателствени средства и той е упрекнат за това, че не е представил нови в рамките на производството.

Осмо основание — нарушение на принципа на пропорционалност

В обжалваното решение е прието, от една страна, че мерките за прилагане не оставят никаква свобода на преценка на генералния секретар при вземането на решение и, от друга, че жалбоподателят не е изложил достатъчно доводи срещу мерките за прилагане или срещу текстовете, на които те се основават.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/34

Решение на Общия съд от 29 май 2018 г. — Uribe-Etxebarría Jiménez/EUIPO — Núcleo de comunicaciones y control (SHERPA)

(Дело T-577/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „SHERPA“ - По-ранна национална словна марка „SHERPA“ - Обявяване на частична недействителност - Предмет на спора пред апелативния състав - Реално използване на марката - Член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 53, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 2, буква а) от Регламент 2017/1001) - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент 2017/1001))

(2018/C 240/35)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Xabier Uribe-Etxebarría Jiménez (Ерандио, Испания) (представител: M. Esteve Sanz, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Núcleo de comunicaciones y control, SL (Мадрид, Испания) (представители: P. López Ronda, G. Macías Bonilla, G. Marín Raigal и E. Armero Lavie, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 17 юли 2015 г. (преписка R 1135/2014-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Núcleo de comunicaciones y control и X. Uribe-Etxebarría Jiménez

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 юли 2015 г. (преписка R 1135/2014 2) в частта му относно обозначените от спорната марка стоки от клас 9.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и една трета от тези на г-н Xabier Uribe-Etxebarría Jiménez.

4)	Г-н Uribe-Etxebarría Jiménez понася две трети от направените от него съдебни разноски.

5)	Núcleo de comunicaciones y control, SL понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 406, 7.12.2015 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/35

Решение на Общия съд от 17 май 2018 г. — Josefsson/Парламент

(Дело T-566/16) (1)

((Публична служба - Срочно наети служители - Договор за неопределено време - Уволнение - Член 47, буква в), точка i) от УРДС - Явна грешка в преценката - Право на изслушване - Принцип на добра администрация - Задължение за полагане на грижа))

(2018/C 240/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Erik Josefsson (Malmö, Швеция) (представители: T. Bontinck, A. Guillerme и M. Forgeois, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално M. Dean и L. Deneys, а впоследствие M. Dean и Í. Ní Riagáin Düro)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, целящо, от една страна, отмяната на решението от 19 декември 2014 г. на органа на Парламента, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, за развалянето на договора на жалбоподателя като срочно нает служител, и от друга страна, обезщетяването на неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отменя решението от 19 декември 2014 г. на органа на Европейския парламент, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, за развалянето на договора на г-н Erik Josefsson като срочно нает служител.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 27, 25.1.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-138/15) и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/35

Решение на Общия съд от 17 май 2018 г. — Комисия/AV

(Дело T-701/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Назначаване - Медицински преглед - Декларации, които са непълни към момента на медицинския преглед - Прилагане с обратна сила на медицинската резерва - Отказ за отпускане на обезщетение за инвалидност - Изпълнение на решение на Съда на публичната служба за отмяна на първоначалното решение))

(2018/C 240/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: първоначално C. Berardis-Kayser, C. Ehrbar и T. Bohr, а впоследствие C. Ehrbar и T. Bohr)

Друга страна в производството: AV (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 21 юли 2016 г., AV/Комисия (F-91/15, EU:F:2016:170), с която се иска отмяна на това решение

Диспозитив

1)	Отменя решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 21 юли 2016 г., AV/Комисия (F-91/15).

2)	Връща делото за ново разглеждане от съдебен състав на Общия съд, различен от състава, който се е произнесъл по настоящата жалба.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 14, 16.1.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/36

Решение на Общия съд от 17 май 2018 г. — Basil/EUIPO — Artex (Кошници за велосипеди)

(Дело T-760/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ кошници за велосипеди - Основание за недействителност - Недопустимост на искането за обявяване на недействителност - Член 52, параграф 3 и член 86, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Оповестяване на предходния промишлен дизайн - Оригиналност - Различно общо впечатление - Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002))

(2018/C 240/38)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Basil BV (Силволде, Нидерландия) (представители: N. Weber и J. von der Thüsen, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Hanne и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Artex SpA (Сан Дзено ди Касола, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 7 юли 2016 г. (преписка R 535/2015-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Artex и Basil

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Basil BV да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/37

Решение на Общия съд от 29 май 2018 г. — Fedtke/ЕИСК

(Дело T-801/16 RENV) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Пенсиониране - Възраст за пенсиониране - Искане на длъжностното лице да продължи да изпълнява длъжността - Член 52, първа и втора алинея от Правилника - Интерес на службата - Акт с чисто потвърдителен характер - Нови и съществени факти - Допустимост))

(2018/C 240/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподателка: Ingrid Fedtke (Везембек-Опем, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, адвокат)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) (представители: M. Pascua Mateo, K. Gambino, X. Chamodraka, A. Carvajal и L. Camarena Januzec, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на ЕИСК, с което се отхвърля искането на жалбоподателката да остане на работа до навършването на 66-годишна възраст

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Ingrid Fedtke да заплати съдебните разноски, направени в производствата съответно пред Общия съд на Европейския съюз и пред Съда на публичната служба на Европейския съюз.

(1) ОВ C 320, 28.9.2015 г. (дело, първоначално регистрирано пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-107/15 и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1 септември 2016 г.).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/37

Решение на Общия съд от 18 май 2018 г. — Italytrade/EUIPO — Tpresso (tèespresso)

(Дело T-67/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз bale tèespresso - По-ранна международна фигуративна марка TPresso и по-ранна словна марка TPRESSO - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 240/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Italytrade Srl (Бари, Италия) (представител: N. Clemente, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tpresso SA (Цюрих, Швейцария) (представители: L. Biglia и R. Spagnolli, адвокати)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 ноември 2016 г. (преписка R 959/2016-4) във връзка с производство по възражение между Tpresso и Italytrade

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Italytrade Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/38

Решение на Общия съд от 18 май 2018 г. — Italytrade/EUIPO — Tpresso (teaespresso)

(Дело T-68/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз teaespresso - По-ранна международна фигуративна марка TPresso и по-ранна словна марка TPRESSO - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 240/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Italytrade Srl (Бари, Италия) (представител: N. Clemente, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 ноември 2016 г. (преписка R 1099/2016-4) във връзка с производство по възражение между Tpresso и Italytrade

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Italytrade Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/39

Решение на Общия съд от 29 май 2018 г. — Sata/EUIPO — Zhejiang Rongpeng Air Tools (1000)

(Дело T-299/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „1000“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 52, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) - Равно третиране - Принцип на добра администрация - Задължение за мотивиране))

(2018/C 240/42)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sata GmbH & Co. KG (Корнвестхайм, Германия) (представител: M.-C. Simon, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Zhejiang Rongpeng Air Tools Co. Ltd (Пенджи Таун, Китай) (представители: S. Fröhlich и M. Hartmann, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 март 2017 (преписка R 650/2016-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Zhejiang Rongpeng Air Tools и Sata

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sata GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/39

Решение на Общия съд от 29 май 2018 г. — Sata/EUIPO — Zhejiang Rongpeng Air Tools (3000)

(Дело T-300/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „3000“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 52, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) - Равно третиране - Принцип на добра администрация - Задължение за мотивиране))

(2018/C 240/43)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sata GmbH & Co. KG (Корнвестхайм, Германия) (представител: M.-C. Simon, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 март 2017 г. (преписка R 653/2016-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Zhejiang Rongpeng Air Tools и Sata

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sata GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/40

Решение на Общия съд от 29 май 2018 г. — Sata/EUIPO — Zhejiang Rongpeng Air Tools (2000)

(Дело T-301/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „2000“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 52, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) - Равно третиране - Принцип на добра администрация - Задължение за мотивиране))

(2018/C 240/44)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sata GmbH & Co. KG (Корнвестхайм, Германия) (представител: M.-C. Simon, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 март 2017 г. (преписка R 651/2016-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Zhejiang Rongpeng Air Tools и Sata

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sata GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/41

Решение на Общия съд от 18 май 2018 г. — Mendes/EUIPO — Actial Farmaceutica (VSL#3)

(Дело T-419/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „VSL#3“ - Марка, която е станала обичайно наименование в търговията на стока или услуга, за която тя е регистрирана - Марка, която може да въведе в заблуждение обществеността - Член 51, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)))

(2018/C 240/45)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Mendes SA (Лугано, Швейцария) (представител: G. Carpineti, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Actial Farmaceutica Srl (Рим, Италия) (представител: S. Giudici, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 3 май 2017 г. (преписка R 1306/2016-2), постановено в производство по отмяна със страни Mendes и Actial Farmaceutica

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mendes SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 277, 21.8.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/43

Определение на председателя на Общия съд от 15 май 2018 г. — Elche Club de Fútbol/Комисия

(Дело T-901/16 R)

((Обезпечително производство - Държавни помощи - Помощи, предоставени от Испания в полза на някои професионални футболни клубове - Държавна гаранция, предоставена от публичноправен субект - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Молба за спиране на изпълнението - Fumus boni juris - Неотложност - Претегляне на интереси))

(2018/C 240/48)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Elche Club de Fútbol, SAD (Елче, Испания) (представители: M. Segura Catalán и M. Clayton, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Stromsky, G. Luengo и P. Němečková)

Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: A. Gavela Llopis)

Предмет

Искания на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol, SAD, Hércules Club de Fútbol, SAD и Elche Club de Fútbol, SAD (ОВ L 55, 2017 г., стр. 12).

Диспозитив

Спира изпълнението на Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol, SAD, Hércules Club de Fútbol, SAD и Elche Club de Fútbol, SAD (ОВ L 55, 2017 г., стр. 12) в частта му, отнасяща се до възстановяването на помощта от Elche Club de Fútbol, посочена като мярка 3 в член 1 от това решение.

2)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.

3)	Отменя определението от 6 март 2017 г., Elche Club de Fútbol/Комисия (T-901/16 R).

4)	Не се произнася по съдебните разноски.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/44

Определение на Общия съд от 4 май 2018 г. — Abel и др./Комисия

(Дело T-197/17) (1)

((Извъндоговорна отговорност - Околна среда - Приемане от страна на Комисията на регламент относно замърсяващите емисии от леки превозни средства за превоз на пътници и товари - Искане за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели - Липса на действителен и сигурен характер на вредата - Положение, което може да засегне неимуществените интереси на всяко лице - Липса на подлежаща на обезщетяване вреда - Искане за издаване на съдебно разпореждане))

(2018/C 240/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Marc Abel (Монтрьо, Франция) и 1428 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението към определението (представител: J. Assous, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представител: J.-F. Brakeland, M. Huttunen и A. Becker)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели вследствие на приемането на Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията от 20 април 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (ОВ L 109, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Marc Abel и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/44

Определение на Общия съд от 16 май 2018 г. — Argus Security Projects/Комисия и EUBAM Libya

(Дело T-206/17) (1)

((Жалба за отмяна - Обществени поръчки за услуги - Състезателна процедура на договаряне - Предоставяне на услуги, свързани със сигурността, в рамките на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия - Отхвърляне на офертата на оферент и възлагане на поръчката на друг оферент - Факти, настъпили след възлагането на поръчката - Съществено изменение на първоначалните условия на поръчката - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2018/C 240/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Argus Security Projects Ltd (Лимасол, Кипър) (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, P. Aalto и L. Baumgart) и Мисия на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya) (представител: E. Raoult, адвокат)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на EUBAM Libya от 24 януари 2017 г. да отхвърли офертата на жалбоподателя за възлагане на чрез състезателна процедура на договаряне на обществена поръчка за предоставяне в рамките на EUBAM Libya на свързани със сигурността услуги за интегрирано управление на границите в Либия (договор EUBAM-13-020) и да възложи обществената поръчка на Garda World Ltd

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Argus Security Projects Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 195, 19.6.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/45

Определение на Общия съд от 15 май 2018 г. — Sensotek/EUIPO — Senso Tecnologie (senso tek)

(Дело T-470/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „senso tek“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „SENSOTEC“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2018/C 240/51)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sensotek GmbH (Reichenbach an der Fils, Германия) (представител: J. Klink, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIP: Senso Tecnologie Srl (Рим, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 16 май 2017 г. (преписка R 1953/2016-2), постановено в производство по възражение със страни Senso Tecnologie и Sensotek

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sensotek GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 309, 18.9.2017 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/46

Определение на Общия съд от 15 май 2018 г. — Commune de Fessenheim и др./Комисия

(Дело T-726/17) (1)

((Жалба за отмяна - Достъп до документи - Писмо от Комисията до френските власти относно протокола за обезщетение на групата EDF, в рамките на отмяната на разрешението за експлоатация на ядрената централа Фесенхайм - Мълчалив отказ за достъп - Срок за обжалване - Просрочване - Недопустимост))

(2018/C 240/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Commune de Fessenheim (Франция), Communauté de communes Pays Rhin-Brisach (Volgelsheim, Франция), Conseil départemental du Haut-Rhin (Колмар, Франция), Conseil régional Grand Est Alsace Champagne-Ardenne Lorraine, (Страсбург, Франция) (представител: G. de Rubercy, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представител: A. Buchet)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на мълчаливия отказ от 10 август 2017 г. на Комисията да предостави на жалбоподателите достъп до писмото, изпратено от нея на 22 март 2017 г. до френските власти относно протокола за обезщетение на групата Électricité de France (EDF), свързано с отмяната на разрешението за експлоатация на ядрената централа Фесенхайм

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Френската република.

3)	Осъжда Сommune de Fessenheim, Сommunauté de communes Pays Rhin-Brisach, Сonseil départemental du Haut-Rhin и Сonseil régional Grand Est Alsace Champagne-Ardenne Lorraine да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия.

4)	Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 13, 15.1.2018 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/47

Определение на Общия съд от 15 май 2018 г. — Seco Belgium и Vinçotte/Парламент

(Дело T-812/17) (1)

((Жалба за отмяна - Обществени поръчки за строителство - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Функции по упражняване на контрол и предоставяне на технически становища в рамките на придобивания, проекти и строителни дейности към Европейския парламент в Брюксел - Отхвърляне на офертата на жалбоподателите и възлагане на обществената поръчка на друг оферент - Оттегляне на обжалвания акт - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за произнасяне))

(2018/C 240/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Seco Belgium (Брюксел, Белгия) и Vinçotte (Вилворде, Белгия) (представители: A. Delvaux и R. Simar, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално P. López-Carceller и Z. Nagy, а впоследствие Z. Nagy и B. Simon)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Парламента от 1 декември 2017 г. за отхвърляне на офертата, представена от жалбоподателите в рамките на обществена поръчка 06D 20/2017/M005, озаглавена „Функции по упражняване на контрол и предоставяне на технически становища в рамките на придобивания, проекти и строителни дейности към Европейския парламент в Брюксел“ и за възлагане на тази обществена поръчка на друг оферент

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 52, 12.2.2018 г.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/48

Жалба, подадена на 22 април 2018 г. — European Anglers Alliance/Съвет

(Дело T-252/18)

(2018/C 240/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: European Anglers Alliance (Офенбах на Майн, Германия) (представител: L.-B. Buchman, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да признае правния интерес на European Anglers Alliance,

—

да отмени разпоредбите на член 9, параграфи 4 и 5 от Регламент (EС) 2018/120 на Съвета от 23 януари 2018 година за определяне за 2018 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза, и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/127 (ОВ, L 27, 2018 г., стр. 1), тъй като:

—	създават между гражданите на Европейския съюз необоснована дискриминация с оглед на преследваната от тези разпоредби цел и нарушават принципа на равенство,

—	Съветът на Европейския съюз излиза извън пределите на правото си на преценка, тъй като не се основава на никакви обективни данни относно намаляването на запасите от лаврак в резултат от морския любителски риболов,

—	нарушават принципа на пропорционалност и не зачитат член 17 от Общата политика в областта на рибарството, поради това че икономическата и социална тежест на морския любителски риболов очевидно не е била взета предвид.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	В първото основание се твърди нарушение на принципа на равно третиране, тъй като обжалваните разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/120 създават необоснована дискриминация между европейките граждани с оглед на преследваната цел, както и между рибарите любители и промишления риболов.

2.	С второто основание се твърди, че Съветът е излязъл извън пределите на правото си на преценка.

3.	С третото основание се твърди нарушение на принципа на пропорционалност.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/48

Жалба, подадена на 23 април 2018 г. — VY/Комисия

(Дело T-253/18)

(2018/C 240/56)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: VY (представител: J.-N. Louis, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението за назначаване на [поверително] (1) на длъжността началник на отдел в отдел [поверително] на делегацията на Европейския съюз в Япония и решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първото основание е твърдениe за нарушение на обявлението за свободна длъжност.

2.	Второто основание е твърдение за нарушение на задължението за мотивиране.

3.	Третото основание е твърдение за нарушение на член 21 от Хартата на основните права, както и на член 1г от Правилника за длъжностните лица.

(1) Заличени поверителни данни.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/49

Иск, предявен на 25 април 2018 г. — Makhlouf/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-260/18)

(2018/C 240/57)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Rami Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответници: Европейска комисия и Европейска централна банка

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да обяви иска му за допустим и основателен,

—	съответно да осъди Европейския съюз, ответниците, да му заплатят обезщетение за всички претърпени вреди в размер на 6 900 000 EUR с лихви,

—	да осъди ответниците да понесат всички разноски по производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага три основания.

1.	Първо основание — нарушение от страна на Комисията на член 17, параграф 1 ДЕС и член 13, параграфи 3 и 4 от Договора за ЕМС, доколкото не е следила за съвместимостта на меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. с правото на Съюза.

2.	Второ основание — злоупотреба с власт и нарушение на член 17 от Хартата на основните права от страна на ЕЦБ, доколкото не е упражнила правомощията си в областта на паричната политика, за да наложи на Еврогрупата и кипърското правителство условията за преструктуриране на банките.

3.	Трето основание — принудително отчуждаване на имущество на жалбоподателя без справедливо обезщетение.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/50

Жалба, подадена на 26 април 2018 г. — O'Flynn и др./Комисия

(Дело T-270/18)

(2018/C 240/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Michael O'Flynn (Корк, Ирландия), Paddy McKillen (Дъблин, Ирландия) и David Daly (Малахайд, Ирландия) (представители: M. Cush, SC, D. Hardiman, Barrister, P. O’Brien и D. O'Keeffe, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C(2018) 464 окончателен на Европейската комисия от 25 януари 2018 г. (SA.43791(2017/NN) (1), тъй в него не се възразява срещу твърдяната помощ на и чрез Националната агенция по управление на активите (NAMA) или, при условията на евентуалност, тъй като в него не се приема, че такава мярка представлява помощ,

—	да постанови, че всички свързани с производството разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания.

Първото основание е, че ответникът трябвало да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС.

—	Жалбоподателите по-специално твърдят, че като не започнал такава процедура, ответникът нарушил процесуалните им права по член 108, параграф 2 ДФЕС и принципа на добра администрация, тъй като не изпълнил задълженията си за провеждане на надлежно и безпристрастно разследване на твърдяната помощ.

Второто основание е твърдение за явни грешки в преценката.

—

Според жалбоподателите ответникът допуснал явни грешки в преценката при приемането на обжалваното решение, включително като констатирал, че жалбоподателите не претендирали злоупотреба с помощта, докато те изрично били направили такова оплакване в точка 5.25 от жалбата. Освен това жалбоподателите твърдят, че в определени отношения оценката на ответника за дейността на NAMA е непълна.

Третото основание е твърдение за липса на мотиви от страна на ответника.

—	В това отношение жалбоподателите твърдят, че ответникът не мотивирал или не мотивирал надлежно спорното решение, тъй като по-специално не обяснил достатъчно или изобщо или проверяемо основанието за приемането на методологията на NAMA при определяне на жизнеспособността на проектите за развитие.

Четвъртото основание е твърдение за нарушение на член 106 ДФЕС.

—	Освен нарушение на разпоредбите от ДФЕС, които се отнасят до държавните помощи, жалбоподателите твърдят нарушение и на член 106 ДФЕС, което посочили в жалбата си, но по което не получили никакъв отговор от ответника.

(1) ОВ C 60, 2018 г., стр. 4.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/51

Жалба, подадена на 30 април 2018 г. — Bernaldo de Quirós/Комисия

(Дело T-273/18)

(2018/C 240/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Belén Bernaldo de Quirós (Брюксел, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме настоящата жалба за допустима и основателна,

като с оглед на това:

—	да отмени решението от 6 юли 2017 г.,

—	да отмени, ако прецени, че се налага, решението от 31 януари 2018 г., с което се отхвърля жалбата му по административен ред,

—	да присъди на жалбоподателя обезщетение за претърпените в резултат на тези решения неимуществените вреди, като ги оцени символично на 1 евро,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първото основание е твърдение за нарушение на правомощията на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси в административното разследване срещу жалбоподателя, както и за нарушение на принципите на безпристрастност и добра администрация.

Второто основание е твърдение за нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и за нарушение на член 3 от приложение IX към Правилника, и от друга страна, за нарушение на принципа на равни процесуални възможности при изслушването на жалбоподателя въз основа на член 22 от приложение IX към Правилника.

3.	Трето основание е твърдение за нарушение на принципа на пропорционалност и за явна грешка в преценката.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/52

Жалба, подадена на 7 май 2018 г. — Azarov/Съвет

(Дело T-286/18)

(2018/C 240/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (Киев, Украйна) (представители: A. Egger и G. Lansky, Rechtsanwälte)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени Решение (ОВППС) 2018/333 на Съвета от 5 март 2018 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 63, стр. 48), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/326 на Съвета от 5 март 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 63, стр. 5), доколкото тези актове засягат жалбоподателя,

—	на основание член 64 от Процедурния правилник на Общия съд да вземе решение за извършване на определени процесуално-организационни действия,

—	на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първо основание: Нарушение на принципа на пропорционалност Жалбоподателят посочва, че разпоредените вече за пети път ограничителни мерки са очевидно непропорционални.

2.	Второ основание: Явна грешка в преценката Жалбоподателят посочва, че за решението да продължи действието на ограничителните мерки Съветът не е имал изискваните от съдебната практика достатъчно солидни фактически основания.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/52

Жалба, подадена на 10 май 2018 г. — Латвия/Европейска комисия

(Дело T-293/18)

(2018/C 240/61)

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Република Латвия (представители: I. Kucina и V. Soņeca)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Писмо C(2018) 1418 окончателен на Комисията от 12 март 2018 г., в което Комисията уточнява позицията си и да разпореди на посочената институция да приеме позиция, която не поражда неблагоприятни правни последици за Латвия.

—	да осъди Европейската комисия да заплати направените от Латвия съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Република Латвия сочи, че като е определила позицията си Комисията е нарушила не само член 263 ДФЕС, като по този начин са възникнали неблагоприятни правни последици да Латвия, но и член 17 ДЕС, параграф 1 във връзка с член 3 ДФЕС, параграф 1, буква г), член 38 ДФЕС и член 335 ДФЕС, които задължават Комисията да гарантира, че Норвегия спазва стриктно поетите от тази държава ангажименти съгласно Парижкия договор (1), що се отнася до правата на държавите членки на Европейския съюз на недискриминиращ достъп до риболова в риболовната зона на Свалбард.

(1) Договор за Шпицберген/Свалбард, сключен между Норвегия, Съединените американски щати, Дания, Франция, Италия, Япония, Нидерландия, Великобритания, Ирландия, британските отвъдморски доминиони и Швеция на 9 февруари 1920 г. в Париж. Достъпен на: https://likumi.lv/ta/id/282051-par-ligumu-starp-norvegiju-amerikas-savienotajam-valstim-daniju-franciju-italiju-japanu-niderlandi-lielbritaniju-un

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/53

Жалба, подадена на 8 май 2018 г. — Wirecard Technologies/EUIPO — Striatum Ventures (supr)

(Дело T-297/18)

(2018/C 240/62)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Wirecard Technologies GmbH (Ашхайм, Германия) (представител: A. Bayer, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Striatum Ventures BV (Росмален, Нидерландия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „supr“ — марка на Европейския съюз № 13 163 746

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 20 февруари 2018 г. по преписка R 2028/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна пред апелативен състав, ако встъпи в производството, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/54

Жалба, подадена на 16 май 2018 г. — Klyuyev/Съвет

(Дело T-305/18)

(2018/C 240/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Andriy Klyuyev (Донецк, Украйна) (представители: B. Kennelly, QC, J. Pobjoy, Barrister, R Gherson и T. Garner, Solicitors)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени:

—	Решение (ОВППС) 2018/333 на Съвета от 5 март 2018 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 63, стр. 48), и

—	Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/326 на Съвета от 5 март 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 63, стр. 5),

доколкото тези мерки се прилагат към жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първо основание, в което е посочва, че Съветът е допуснал грешки в преценката, като е приел, че критерият за включване на жалбоподателя в списъка по член 1, параграф 1 от обжалваното решение и по член 3, параграф 1 от обжалвания регламент е спазен.

2.	Второ основание, според което твърдението на Съвета, че третирането на жалбоподателя в Украйна е в съответствие с основните човешки права, нарушава правата на жалбоподателя по член 6 във връзка с членове 2 и 3 от ДЕС и членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.	Трето основание, в което се посочва, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото на добра администрация и ефективна съдебна защита.

4.	Четвърто основание, в което се посочва, че без основание и мярка Съветът е нарушил правата на жалбоподателя на собственост и на добро име.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/55

Жалба, подадена на 16 май 2018 г. — Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия

(Дело T-307/18)

(2018/C 240/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals Co. Ltd (Хучжоу, Китай) (представители: K. Adamantopoulos и P. Billiet, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/330 на Комисията от 5 март 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република вследствие на преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първото основание е, че Регламент 2018/330 бил приет от Комисията по начин, който съществено нарушавал правото на защита на жалбоподателя и противоречал на член 3, параграф 2, член 16, параграф 1, член 19, параграф 2, член 19, параграф 4, член 20, параграф 2, член 20, параграф 4, член 21, параграф 5 и член 21, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, както и на член 3, параграф 1, член 5, параграф 3, член 6, параграф 1, член 6, параграф 1, точка 2, член 6, параграф 2, член 6, параграф 4, член 6, параграф 5, точка 1, член 6, параграф 6 и член 6, параграф 9 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

Второто основание е, че като приела Регламент 2018/330, Комисията допуснала явни грешки в преценката на правото и на фактите, тъй като използвала методологията с държавата аналог за изчисляване на нормалната стойност за жалбоподателя в нарушение от член 1, параграф 2, член 1, параграф 3, член 2, буква а), точка 1, член 2, буква а), точка 7 и член 11, параграф 9 от Регламент 2016/1036, както и членове 2.2 и 6.10.1 от Антидъмпинговото споразумение на СТО. Комисията не посочила каквито и да било мотиви за прилагането към случая на жалбоподателя на член 2, параграф 7 от Регламент 2016/1036.

Третото основание е, че като приела Регламент 2018/330, Комисията допуснала явни грешки в преценката на правото и на фактите, тъй като се основала на грешен контролен номер на разглеждания продукт в нарушение на член 2, буква а), точка 2, член 2, буква а), точка 5, член 2, буква а), точка 6, член 6, параграф 7, член 6, параграф 8 и член 16, параграф 1 от Регламент 2016/1036, както и на член 2, параграф 2, точка 1, подточка 1, член 2, параграф 2, точка 2, член 2, параграф 4 и член 2, параграф 6 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

Четвъртото основание е, че като приела Регламент 2018/330, Комисията допуснала явни грешки в преценката на правото и на фактите, тъй като приложената методология съществено изкривявала дъмпинговия марж на жалбоподателя в нарушение на член 1, параграф 4, член 2, буква а), точка 6, член 2, буква в), точка 10, член 2, буква г), точка 11, член 17, параграф 1, член 17, параграф 2 и член 18, параграф 3 от Регламент 2016/1036, както и на член 2, параграф 2, член 2, параграф 2, точка 2, член 2, параграф 4, член 2, параграф 4, точка 2, член 2, параграф 6, член 3, параграф 6 и член 9, параграф 2 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

Петото основание е, че като е приела Регламент 2018/330, Комисията допуснала явни грешки в преценката на правото и на фактите, тъй като установила вредите и вероятността от повторно причиняване на вреди, без да провери причинно-следствената връзка в нарушение на член 1, параграф 1, член 1, параграф 2, член 1, параграф 3, член 2, буква г), точка 12, член 2, буква б), точка 9, член 3, параграф 2, член 3, параграф 3, член 3, параграф 6, член 3, параграф 7, член 3, параграф 9 и член 11, параграф 1 от Регламент 2016/1036, както и на член 1, член 2, параграф 1, член 2, параграф 4, точка 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 5, член 3, параграф 7 и член 9, параграф 3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/56

Жалба, подадена на 17 май 2018 г. — Buck/EUIPO — Unger Holding (BUCK)

(Дело T-311/18)

(2018/C 240/65)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Društvo za proizvodnju inženjering i usluge Buck d.o.o. (Белград, Сърбия) (представител: I. Lázaro Betancor, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Unger Holding GmbH (Херне, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка „BUCK“ в бял и червен цвят посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 218 386

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 март 2018 г. по преписка R 1024/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент № 2017/1001,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/56

Жалба, подадена на 14 май 2018 г. — Dentsply De Trey/EUIPO — IDS (AQUAPRINT)

(Дело T-312/18)

(2018/C 240/66)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Dentsply De Trey GmbH (Констанц, Германия) (представител: S. Clark, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: IDS SpA (Савона, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „AQUAPRINT“ — Заявка за регистрация № 12 272 407

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 26 февруари 2018 г. по преписка R 1438/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, с изключение на частта, в която апелативния състав определя, че стоките са идентични/сходни и че съответните потребители са специалисти в областта на стоматологията,

—	в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд да разпореди на EUIPO и на евентуално встъпилата страна, да заплатят съдебните разноски, направени от Dentsply в настоящото производство,

—	да промени решението и по отношение на съдебните разноски и в съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд да разпореди на EUIPO и на загубилата делото встъпила страна да плати разноските, направени от апелативния състав и от отдела по споровете.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001,

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 2017/1001.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/57

Иск, предявен на 15 май 2018 г. — Hashem и Assi/ЕСП

(Дело T-314/18)

(2018/C 240/67)

Език на производството: испански

Страни

Ищци: Hashem Asad Mohammad Hashem (Аман, Йордания), Souhair H. B. Assi (Аман) (представители: R. Vallina Hoset, A. Sellés Marco, C. Iglesias Megías и A. Lois Perreau de Pinninck, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—

да обяви извъндоговорната отговорност на Единния съвет за преструктуриране и да го осъди да поправи претърпените от ищците вреди, произтичащи от съвкупността от неговите действия и бездействия, в резултат на които ищците са загубили изцяло инвестицията в подчинени облигации на BANCO POPULAR ESPAÑOL, S.A.,

—	да осъди ЕСП да заплати на ищците на основание поправяне на претърпените вреди: възстановяването на вложените инвестиции в размер на 5 571 434,73 EUR в акции на Banco Popular; или при условията на евентуалност спрямо предходното искане, възстановяването на сумата от 2 341 142,51 EUR.

—	да увеличи дължимата сума с компенсаторната лихва, считано от 7 юни 2017 г. до произнасянето на решението по настоящия иск.

—	да увеличи дължимата сума със съответните лихви за забава, считано от датата на произнасяне на настоящото решение до пълното изплащане на дължимата сума по определения от ЕЦБ процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта.

—	да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Доводите и главните основания са подобни на тези по дело T-659/17, Vallina Fonseca/Единен съвет за преструктуриране (C 424, 2017 г., стр. 42).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/58

Иск, подаден на 16 май 2018 г. — Calvo Gutierrez и др./ЕСП

(Дело T-315/18)

(2018/C 240/68)

Език на производството: испански

Страни

Ищци: Maria Graciela Calvo Gutierrez (Алкобендас, Испания) и други 21 ищци (представители: R. Vallina Hoset, A. Sellés Marco, C. Iglesias Megías и A. Lois Perreau de Pinninck, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—

да осъди ЕСП да заплати на ищците на основание поправяне на претърпените материални и нематериално вреди:

за материални вреди, общата сума от 7 570 098,78 EUR за обезценяването на акциите на Banco Popular, разделена пропорционално в зависимост от притежаваните от всеки от ищците акции, както следва:

—	María Graciela Calvo Gutiérrez: 8 836,67 EUR

—	Eric Gancedo Holmer: 35 257,42 EUR

—	María Graciela Calvo Gutiérrez y Eric Gancedo Holmer: 39 358,01 EUR

—	Carlos Eric Gancedo Calvo: 7 374,19 EUR

—	Gabriel Gancedo Calvo: 7 062,93 EUR

—	Jorge Gancedo Calvo: 8 545,24 EUR

—	Lucía Gancedo Calvo: 7 388,69 EUR

—	Manuel Gancedo Calvo: 9 472,17 EUR

—	José Gancedo Calvo: 7 389,45 EUR

—	Claudia Sáez de Montagut Gancedo: 763,66 EUR

—	Bosco Sáez de Montagut Gancedo: 2 879,18 EUR

—	Yago Sáez de Montagut Gancedo: 379,16 EUR

—	VICA58, S.L.: 265 763,84 EUR

—	Diana Luisa Gancedo Holmer: 175 499,04 EUR

—	Guillermo de Zavala Gancedo: 722,47 EUR

—	Alfredo de Zavala Gancedo: 718,65 EUR

—	Cosme de Zavala Gancedo: 1 006,27 EUR

—	Bruno de Zavala Gancedo: 689,66 EUR

—	María Astrid Gancedo Holmer: 442 136,41 EUR

—	Marco Gancedo Holmer: 442 135,64 EUR

—	LOS PRUNOS DEL SETO, S.L.: 6 898,14 EUR

—	MANUEL GANCEDO, S.A.: 5 340 911,85 EUR

—	EVEDAM INMUEBLES, S.L.: 620 238,46 EUR

—	GANCEDO Y GONZÁLEZ, S.L.: 138 671,57 EUR и

за нематериални вреди, сумата от 7 570 098,78 EUR или сумата, която Общият съд приема за подходяща, разделена пропорционално между ищците в същото съотношение като сумата за поправяне на материални вреди;

—	да увеличи дължимата сума със съответните лихви за забава, считано от датата на произнасяне на настоящото решение до пълното изплащане на дължимата сума по определения от ЕЦБ процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта

—	да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и главните доводи са подобни на изтъкнатите по дело T-659/17, Vallina Fonseca/Единен съвет за преструктуриране (ОВ C 424, 2017 г., стр. 42).

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/59

Жалба, подадена на 18 май 2018 г. — Fugro/Комисия

(Дело T-317/18)

(2018/C 240/69)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fugro NV (Leidschendam, Нидерландия) (представители: T. Snoep и V. van Weperen, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	при условията на евентуалност, да отмени частично това решение, и по-конкретно член 1, параграф 2 от решението;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първото основание — Решението нарушава принципа на пропорционалност.

—

Комисията не е разполагала с широко право на преценка при приемането на Решението и преценката дали то нарушава принципа на пропорционалност не трябва да бъде ограничена само до проверка дали Решението е ясно или явно неадекватно предвид преследваните цели. Решението нарушава принципа на пропорционалност тъй като:

—	Решението надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели;

—	Комисията не е избрала мярката, която създава най-малко ограничения измежду наличните подходящи мерки; и

—	Причинените от Решението неблагоприятни последици са непропорционални на преследваните цели.

—	Дори Комисията да разполага с широко право на преценка, Решението все пак е явно неподходящо средство за постигане на преследваните цели.

Второто основание — Решението нарушава правото на Fugro на собственост по член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и свободата му на стопанска инициатива по член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—	Решението нарушава правото на Fugro на собственост, тъй като унищожава търговската му дейност. Загубата на собственост е значителна и надхвърля разумния стопански риск; и

—	Решението засяга самата свобода на Fugro на стопанска инициатива.

Третото основание — Решението пренебрегва принципа да не се допуска нарушаване на конкуренцията.

—

Решението възпрепятства Европейския съюз да изпълни основната си задача да създаде вътрешен пазар, в който няма нарушения, тъй като:

—	Решението води до несъвместима с принципите на лоялна конкуренция намеса на публичния сектор в пазара за повишаване на точността на услуги, свързани с Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС); и

—	в нарушение на член 3, параграф 3 ДЕС и Протокол № 27, решението се намесва в пазара за повишаване на точността на услуги, свързани с ГНСС, на който няма пазарна неефективност.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/61

Жалба, подадена на 18 май 2018 г. — Serenity Pharmaceuticals/EUIPO — Gebro Holding (NOCUVANT)

(Дело T-321/18)

(2018/C 240/70)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Serenity Pharmaceuticals LLC (Милфорд, Пенсилвания, Съединени щати) (представител: J. Day, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gebro Holding GmbH (Фибербрун, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „NOCUVANT“ — заявка за регистрация № 13 053 434

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 8 март 2018 г. по преписка R 584/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по споровете от 27 януари 2018 г. в производство по възражение № B 002437922,

—	да осъди EUIPO и Gebro Holdings GmbH да понесат собствените си съдебни разноски и да заплатят тези на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент № 2017/1001,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

9.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/61

Жалба, подадена на 22 май 2018 г. — Fomanu/EUIPO — Fujifilm Imaging Germany (Изображение на пеперуда)

(Дело T-323/18)

(2018/C 240/71)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Fomanu AG (Neustadt a.d. Waldnaab, Германия) (представител: S. Reichart, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fujifilm Imaging Germany GmbH & Co. KG (Willich, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз № 5 481 403

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 16 март 2018 г. по преписка R 2241/2016-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, доколкото спорната марка на Съюза е била отменена във връзка със следните стоки и услуги:

клас 9 — компакт-дискове; DVD; компютърни програми и софтуер, по-специално софтуер за обмен, съхранение, възпроизвеждане и системно записване на данни;

клас 16 — издаване на печатни материали, като съдържащите се в клас 16, с изключение на печатни материали, отпечатани с лични снимки (по-специално фотоалбуми, фото календари, снимки върху канава, фото пъзели, фото бележници, фото класьори);

клас 38 — предоставяне на достъп до бази данни за прехвърляне на информация посредством електронни средства (интернет); предаване на съобщения и образи с помощта на компютър;

клас 40 — книговезки услуги;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) и член 58, параграф 2 във връзка с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 19, параграф 1 във връзка с член 10 от Делегирания Регламент (ЕС) № 2017/1430 на Комисията.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 240

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 9 юли 2018 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 240/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1