27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/2

P8_TA(2016)0433

Годишен доклад на Европейската централна банка за 2015 г.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2015 г. (2016/2063(INI))

(2018/C 224/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2015 г.,

—	като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид член 123, параграф 1 от ДФЕС,

—	като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 15 от него,

—	като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0302/2016),

А.

като има предвид, че по повод на евентуалното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС председателят Драги с право изказа мнението, че „степента, в която икономическите перспективи ще бъдат засегнати, зависи от времето, развоя и крайния резултат на предстоящите преговори. До момента икономиката на еврозоната е устойчива, но вследствие на тази несигурност основният ни сценарий е изложен на риск от низходящи тенденции“; и че „независимо от това какви ще бъдат взаимоотношенията между Европейския съюз и Обединеното кралство, от първостепенно значение е да се запази целостта на единния пазар. Какъвто и да е резултатът, той следва да гарантира, че всички участници се подчиняват на едни и същи правила“;

Б.	като има предвид, че според последната прогноза на Комисията от пролетта реалният растеж в еврозоната се очаква да бъде умерен и географски неравномерен — 1,6 % през 2016 г. и 1,8 % през 2017 г., след 1,7 % през 2015 г.;

В.

като има предвид, че според същата прогноза безработицата в еврозоната се очаква да отбележи понижение от 10,9 % в края на 2015 г. на 9,9 % в края на 2017 г.; като има предвид, че разликата между равнищата на безработица в държавите членки продължи да нараства през 2015 г., като стойностите варират от 4,6 % в Германия до 24,9 % в Гърция;

Г.

като има предвид, че според същата прогноза държавният дефицит в еврозоната постепенно ще намалее от 2,1 % през 2015 г. на 1,9 % през 2016 г. и 1,6 % през 2017 г., и че съотношението дълг/БВП също се очаква да отбележи спад за пръв път от началото на кризата, въпреки че спрямо четири държави от еврозоната все още е в ход процедурата на Комисията при прекомерен дефицит: Франция, Испания, Гърция и Португалия; като има предвид, че посредством макроикономически програми Кипър, Ирландия и Словения успяха да намалят своя съответен дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП;

Д.

като има предвид, че според същата прогноза през 2016 г. за еврозоната се очаква външен излишък от близо 3 % от БВП, чийто размер ще се запази и през 2017 г.; като има предвид, че един „твърд Брекзит“ може да окаже неблагоприятно въздействие върху търговския баланс както на ЕС, така и на Обединеното кралство, тъй като Обединеното кралство е един от основните търговски партньори на еврозоната;

Е.	като има предвид, че член 127, параграф 5 от ДФЕС възлага на Европейската система на централните банки да допринася за поддържането на стабилността на финансовата система;

Ж.	като има предвид, че член 127, параграф 2 от ДФЕС възлага на Европейската система на централните банки „да насърчава нормалното функциониране на платежните системи“;

З.

като има предвид, че според прогнозата на ЕЦБ от септември 2016 г. средният размер на инфлацията в еврозоната, след като през 2015 г. беше нулева, през 2016 г. ще остане на приблизително същото равнище (0,2 %) и ще достигне 1,2 % през 2017 г. и 1,6 % през 2018 г.; като има предвид, че — наред с другото — ниският процент на инфлация през последните години може да се обясни най-вече с ниските цени на енергията;

И.

като има предвид, че е все по-трудно да се постигне целевото равнище на инфлацията поради консолидирането на демографските тенденции, запазващите се ниски цени на енергията и значителните последствия от глобализацията на търговията и финансите за европейското общество, характеризиращо се с високо равнище на безработица; като има предвид, че този дефлационен натиск допринася за липсата на инвестиции и за слабото съвкупно търсене;

Й.	като има предвид, че през март 2015 г. ЕЦБ започна разширена програма за закупуване на активи в размер на 1,1 билиона евро, предвидена първоначално да продължи до септември 2016 г.;

К.

като има предвид, че оттогава тази програма беше обновена, като изкупуването на активи се предвижда да продължи до март 2017 г. за обща сума в размер на почти 1,7 билиона евро, а списъкът на допустимите активи беше разширен, така че да включва корпоративни облигации на нефинансови предприятия и на поднационални публични органи; като има предвид, че възникнаха опасения, че счетоводният баланс на ЕЦБ съдържа нарастващи равнища на риск;

Л.	като има предвид, че от началото на своята програма за закупуване ЕЦБ закупи обезпечени с активи ценни книжа на стойност 19 094 милиона евро;

М.

като има предвид, че ЕЦБ отпусна още повече паричната си политика, като през март 2016 г. понижи основните си интервенционни проценти до безпрецедентни равнища, а именно за основните операции по рефинансиране на 0 %, а за депозитното улеснение — съответно на -0,40 %; като има предвид, че ЕЦБ предлага на банките стимули за отпускане на заеми и за целта провежда допълнителна серия от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР-II);

Н.

като има предвид, че според ЕЦБ целта на създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ) е осъществяване на постоянен микропруденциален надзор и правоприлагане в еврозоната, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за банковите операции и да се наложи обща методология за оценка (процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО));

О.	като има предвид, че председателят на ЕЦБ продължава да изтъква неотложността на така необходимите структурни реформи в еврозоната;

П.	като има предвид, че ЕЦБ подкрепя нормативната уредба на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и получените в резултат от нея намалени капиталови изисквания, което ще възроди както пазарите на секюритизация, така и финансирането на реалната икономика;

Р.	като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка забраняват паричното финансиране на държавите;

Подчертава, че еврозоната продължава да поддържа високо равнище на безработица, прекомерно ниска инфлация и големи макроикономически дисбаланси, включително дисбаланси по текущата сметка, и че освен това еврозоната бележи много ниско равнище на растеж на производителността, което е резултат от липсата на инвестиции — 10 процентни пункта под равнището преди кризата, от липсата на структурни реформи и слабото вътрешно търсене; отбелязва, че високото равнище на държавния дълг и по-специално големият брой необслужвани заеми и недостатъчно капитализираният банков сектор в някои държави членки все още допринасят за разпокъсаността на финансовия пазар на еврозоната, като по този начин се ограничава свободата на действие за подкрепа на най-нестабилните икономики; подчертава, че провеждането на стабилна фискална политика и на балансирани от социална гледна точка структурни реформи, насочени към повишаване на производителността, е единственият начин за постигане на устойчиво положително икономическо развитие в тези държави членки;

Подчертава федералния характер на Европейската централна банка, където не е възможно налагането на национално вето, което ѝ позволява да действа решително по отношение на кризата;

Посочва, че предвид тази много сложна среда и опасността от по-продължителен период на ниска инфлация извънредните мерки, приети от ЕЦБ за повишаване на инфлацията до средносрочната цел от 2 % бяха предприети в рамките на нейния мандат съгласно посоченото в член 127 от ДФЕС и следователно не представляват нарушение на закона (1); отбелязва, че от стартирането на програмата за закупуване на активи през март 2015 г. и вследствие на целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР), насочени към реалната икономика, беше отбелязано леко подобрение на финансовите условия, което спомогна за възстановяването на кредитирането на предприятията и домакинствата в еврозоната; отбелязва, че тези мерки допринасят за свиване на спредовете на държавните ценни книжа на някои държави от еврозоната; отбелязва, че подобренията не засегнаха еднакво държавите членки, и че търсенето на кредити в някои държави членки продължава да бъде слабо;

Подчертава, че през юни 2016 г. ЕЦБ стартира нова серия от четири целеви операции по по-дългосрочно рефинансиране (ЦОДР II); посочва, че насърчителната структура на програмата е променена в сравнение с първите целеви операции по дългосрочно рефинансиране, като определени банки ще могат да ползват заеми при отрицателни лихвени проценти дори и в случай че не увеличат нетното си кредитиране към реалната икономика;

Изразява загриженост от факта, че като предлага ликвидност при отрицателни лихвени проценти и в същото време премахва изискванията към банките да връщат средствата, ако не постигнат референтния си показател за отпускане на заеми, ЕЦБ отслабва връзката между предоставянето на ликвидност от централната банка и кредитирането на реалната икономика, която е в центъра на концепцията за целевите операции по дългосрочно рефинансиране;

Приветства поетия през юли 2012 г. категоричен ангажимент на Европейската централна банка да „направи всичко необходимо“, за да защити еврото, което допринесе значително за осигуряване на финансовата стабилност на еврозоната;

Счита, че програмата за закупуване на активи ще има по-голямо въздействие върху европейската икономика, ако се съпътства от ефективни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, предназначени за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, и ако има по-голям дял на изкупуване на облигации на ЕИБ, особено във връзка, наред с другото, с трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и трансевропейската енергийна мрежа TEN-E (проекти с доказана европейска добавена стойност от социална и икономическа гледна точка) и секюритизираните кредити за МСП; призовава ЕЦБ да изготви проучване, в което да анализира въпроса за възможното въздействие на програмата за закупуване на активи, ако би могла да купува на вторичните пазари държавен дълг на държавите членки, свързан пряко с разходи за инвестиции и изследвания; изразява загриженост по повод на факта, че прякото закупуване на облигации, издадени от нефинансови предприятия в рамките на програмата за закупуване на активи на корпоративния сектор, което може да е оправдано при сегашните обстоятелства, би могло да предизвика изкривяване на пазара;

Изразява съгласието си с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че единната парична политика не може сама по себе си да стимулира съвкупното търсене, освен ако не се допълва от стабилни фискални политики и амбициозни и балансирани от социална гледна точка програми за структурни реформи на равнището на държавите членки; припомня, че съгласно мандата, предвиден в първичното законодателство на ЕС, установено в Договорите, основната цел на ЕЦБ е запазването на ценова стабилност с цел осигуряване на стабилна среда, благоприятна за инвестиции; счита, че провеждането само на парична политика не е подходящият инструмент за решаване на структурните проблеми на европейската икономика; подчертава, че очакваното икономическо възстановяване не може да замести необходимите структурни реформи; обръща внимание на наскоро проведените проучвания и разискванията относно възможния спад на неутралните лихвени проценти, наблюдаван в целия свят през последното десетилетие; посочва, че тази ситуация ще доведе до по-ограничена и по-малко ефективна парична политика, тъй като по-често се поема рискът на достигане на нулевата долна граница;

Изразява съгласие, че един добре функциониращ, диверсифициран и интегриран капиталов пазар ще подкрепи каналите за трансмисия на единната парична политика; призовава във връзка с това за постепенно завършване и пълноценно прилагане на банковия съюз и за пълно спазване от страна на държавите членки на свързаното с него законодателство, както и за изграждането на съюз на капиталовите пазари, тъй като това е решителна стъпка за повишаване на ефективността на единната парична политика и за намаляване на рисковете, произтичащи от сътресения във финансовия сектор; счита, че е от изключително значение да се реши проблемът с необслужваните заеми за най-силно засегнатите национални банкови сектори, за да се възстанови гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика за цялата зона;

10.

Подчертава, че при провеждането на структурни и социално балансирани реформи в икономиката и на пазара на труда следва също така да се вземе изцяло предвид демографският дефицит в Европа с цел да се противодейства на дефлационния натиск и да се създадат стимули за по-балансирана демографска структура, която да позволява по-лесно да се поддържа инфлация от около 2 %; посочва опасността от отрицателни инвестиционни очаквания при неблагоприятно демографско развитие;

11.

Отбелязва обаче, че въпреки значителното въздействие на рисковете и страничните ефекти от неконвенционалните мерки, особено ще се отнася до условията на финансиране за банките в периферните райони, не се очаква до 2017 г. инфлацията да достигне средносрочната цел от 2 %; отбелязва, че настоящото възстановяване в областта на банковото кредитиране и отпускането на заеми на пазара се разпределя географски неравномерно между държавите членки и до момента не породило очаквания ефект за съществуващия недостиг на инвестиции в еврозоната; подчертава, че не само липсата на достъп до финансиране, но и слабото търсене на кредити е причина за липсата на инвестиции, както и че е необходимо да се насърчават структурни реформи, които да улесняват пряко инвестициите и създаването на работни места; обръща внимание на спада в наличността на висококачествени активи, които са международно признати от институционалните инвеститори;

12.

Посочва, че макар въздействието върху реалната икономика да е много ограничено, банките са успели да получат достъп до практически безплатно или много евтино финансиране, което пряко е субсидирало техните баланси; изразява съжаление, че размерът на тази субсидия не се наблюдава и публикува въпреки ясния си страничен фискален ефект върху паричната политика, и че субсидията не е подчинена на строги условия по отношение на това дали или как се инвестира; настоява, че всички извънредни мерки от този характер следва да бъдат придружени от мерки за намаляване на нарушенията на пазарите и икономиката;

13.

Изразява съжаление във връзка със съществуващото, макар и постепенно намаляващо разминаване между лихвените проценти за финансирането на МСП и тези за по-големите предприятия, между лихвените проценти за малки и за големи заеми и между условията за кредитиране за МСП, разположени в различни държави от еврозоната, но признава ограниченията на възможностите на паричната политика в това отношение; подчертава, че постоянната необходимост от корекции на счетоводните баланси на банките се отразява, наред с другото, върху предлагането на кредити за МСП в някои държави членки; освен това подчертава опасността от възможни допълнителни нарушения на конкуренцията в резултат на изкупуването от страна на ЕЦБ на корпоративни облигации на капиталовия пазар, в който основните критерии за допустимост не следва да водят до допълнителни нарушения, особено с оглед на рамката за риска, и от който МСП не следва да се изключват;

14.

Подчертава факта, че един продължителен период на равна крива на доходността може да намали рентабилността на банките, особено ако те не коригират своите стопански модели, и може да предизвика потенциални рискове, по-специално за частните спестовни депозити и пенсионните и застрахователните фондове; предупреждава, че намаляването на рентабилността на банките може да намали готовността им да развиват дейност по отпускане на заеми; обръща особено внимание на отрицателните последствия от такава лихвена политика за местните и регионалните банки и за спестовните банки със слабо финансиране от финансовите пазари, както и на рисковете в застрахователния и в пенсионния сектор; поради това призовава за специално и непрекъснато наблюдение на инструмента за отрицателни лихвени проценти, на неговото прилагане и на последиците от него; подчертава необходимостта от правилно, разумно и навременно управление на прекратяването на тази политика на изключително ниски (отрицателни) лихвени проценти;

15.

Разбира причината за прилагането на отрицателни лихвени проценти, но подчертава загрижеността си по повод на потенциалните последици от политиката на отрицателни лихвени проценти за отделните спестители и финансовото равновесие на пенсионните схеми, както и по отношение на образуването на балони на цените на активите; изразява загриженост във връзка с факта, че в някои държави членки лихвените проценти при по-дългосрочните спестявания са по-ниски от инфлацията; счита, че поради демографските тенденции и културните предпочитания по отношение на спестяването тези отрицателни последствия за доходите може да доведат до увеличаване на дела на спестяванията на домакинствата, което би могло да се отрази отрицателно на вътрешното търсене в еврозоната; предупреждава, че предвид на низходящата ригидност на лихвените проценти по депозитите ползите от по-нататъшно намаляване на лихвените проценти по депозитите в ЕЦБ към отрицателни стойности може да бъдат ограничени;

16.

Продължава да бъде загрижен по повод на все още значителните равнища на нетъргуеми активи и ценни книжа, обезпечени с активи, представени като обезпечения на Евросистемата в рамките на нейните операции по рефинансиране; отново отправя искането си към ЕЦБ да предостави информация за това кои централни банки са приели подобни ценни книжа и да разкрие методите за оценяване на такива активи; подчертава, че подобно разкриване би било от полза за целите на парламентарния контрол върху задачите по надзора, възложени на ЕЦБ;

17.

Изисква от ЕЦБ да проучи в какво прилагането на паричната политика се различава между държавите членки с централизирани и концентрирани банкови сектори и тези с по-разнообразна мрежа от местни и регионални банки, както и между държави, които разчитат в по-голяма степен на банките или капиталовите пазари за финансирането на икономиката;

18.

Призовава ЕЦБ да извърши внимателна оценка на опасността от възобновяване в бъдеще на изкуствения бум при активите и в жилищния сектор вследствие на политиката на изключително ниски (отрицателни) лихвени проценти, по-специално с оглед на силно увеличените обеми на кредитите и непропорционално високите цени в сектора на недвижимите имоти, особено в някои големи градове, и счита, че ЕЦБ следва да предложи съвместно с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) разработването на конкретни макропруденциални препоръки в това отношение;

19.

Подкрепя оценката на ЕЦБ, че в настоящия пакет РКИ/ДКИ IV (Регламента и Директивата за капиталовите изисквания) липсват определени мерки, които също биха могли ефективно да отстранят конкретни системни рискове; такива са i) различните мерки за качество на активите, включително прилагането на пределни стойности на съотношенията стойност на заема — стойност на обезпечението, стойност на заема — стойност на доходите или обслужване на дълга — стойност на доходите, и ii) въвеждането на различни пределни стойности на експозициите, попадащи извън настоящото определение за големи експозиции; настоятелно призовава Комисията да проучи необходимостта от законодателни предложения в тази връзка; отбелязва, че някои от тези мерки вече могат да се интегрират в контекста на продължаващата законодателна работа по предложението за ЕСЗД;

20.

Отбелязва, че както е видно от определението на ролята на ЕЦБ във връзка с предоставянето на ликвидност на Гърция през юни 2015 г. и от изтеклата информация за обсъжданията в Управителния съвет на ЕЦБ относно платежоспособността на кипърските банки, понятието „несъстоятелност“, което стои в основата на предоставянето на ликвидност от централната банка на институции в еврозоната, не е достатъчно ясно и няма правна сигурност, тъй като през изминалите години ЕЦБ е използвала ту статична концепция за платежоспособност (въз основа на това дали банката спазва минималните капиталови изисквания в определен момент), ту динамична концепция за платежоспособност (въз основа на ориентирани към бъдещето сценарии за стрес-тестове), за да обоснове продължаването или ограничаването на предоставянето на спешна помощ за осигуряване на ликвидност; подчертава, че тази липса на яснота трябва да бъде преодоляна, за да се гарантира правна сигурност и да се насърчи финансовата стабилност;

21.

Отбелязва признаването от страна на председателя на ЕЦБ, че политиките на ЕЦБ водят до последици за разпределението, които се отразяват на неравенството, и отбелязва оценката на ЕЦБ, съгласно която с намаляването на разходите за кредити за гражданите и за МСП при същевременно увеличаване на заетостта в еврозоната тези последици за разпространението може отчасти да се компенсират;

22.

Отбелязва, че програмата на ЕЦБ за закупуване на активи е предизвикала в повечето държави членки спад в доходността на облигациите до безпрецедентни равнища; предупреждава за опасността от изключително високи оценки на пазарите на облигации, които биха довели до затруднения, ако лихвените проценти започнат отново да нарастват в отсъствието на достатъчно устойчиво възстановяване, особено за държавите, участващи в процедурата при прекомерен дефицит, или тези с високи равнища на дълг; посочва, че едно внезапен обрат при лихвените проценти от понастоящем ниските им равнища по кривата на доходност носи сериозни пазарни рискове за финансовите институции със значителен дял на финансови инструменти, подлежащи на пазарна преоценка;

23.

Подчертава предварителните условия, определени от Съда на Европейския съюз, които Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) трябва да изпълнява при всяко закупуване на публични дългови ценни книжа на държави членки от еврозоната на вторичния пазар:

—	закупуването не се обявява,

—	обемът на закупуването е ограничен от самото начало,

—	има минимален срок между издаването на публични дългови ценни книжа и тяхното закупуване от ЕСЦБ, който се определя от самото начало и не позволява нарушаване на условията за издаване,

—	ЕСЦБ закупува само публични дългови ценни книжа на държави членки, които имат достъп до пазара на ценни книжа, позволяващ финансирането на такива ценни книжа,

—	само в изключителни случаи закупени ценни книжа се задържат до падеж и закупуването се ограничава или прекратява, като закупените ценни книжа се пускат повторно на пазара, ако по-нататъшната намеса стане ненужна;

24.

Наблюдава факта, че някои държави членки може да използват политика на изключително ниски (отрицателни) лихвени проценти за отлагане на необходимата консолидация на първичния си бюджетен дефицит, особено на равнището на централното държавно управление, и във връзка с това припомня задълженията в рамките на Пакта за стабилност и растеж; признава, че една от причините, допринесли за бюджетния излишък в някои държави членки, са били отрицателните лихвени проценти на държавния им дълг; подчертава, че националните икономически политики следва да се координират, преди всичко в рамките на еврозоната; подчертава, че неизбежният процес на излизане от неконвенционалната парична политика ще бъде много сложен и че този процес ще трябва да се планира внимателно, за да се избегнат сривове на капиталовите пазари;

25.

Приветства публикуването на протоколите от заседанието на Съвета и решението за оповестяване на споразуменията относно нетните финансови активи между ЕЦБ и националните централни банки; насърчава ЕЦБ да продължи усилията си за прозрачност; припомня на ЕЦБ, че политиката по отношение на сключването на трудови договори трябва да е в съответствие с най-добрите практики;

26.

Припомня, че независимостта на ЕЦБ по отношение на провеждането на нейната парична политика, както е заложено в член 130 от ДФЕС, е от решаващо значение за постигане на целта за запазване на ценовата стабилност; призовава всички правителства да избягват изявления, в които се поставя под въпрос ролята, която институцията изпълнява в рамките на своя мандат;

27.

Призовава Европейската централна банка в рамките на делегираните ѝ функции в областта на банковия надзор да обръща особено внимание на принципа на пропорционалност;

28.

Припомня разделението на функциите между Европейската централна банка и Европейския банков орган (ЕБО); подчертава, че ЕЦБ не следва да се превръща в институция, определяща де факто стандартите на банките извън ЕНМ;

29.

Отбелязва, че на 18 май 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие Регламента за въвеждане на подробен статистически кредитен регистър „АнаКредит“; призовава ЕЦБ и националните централни банки да предоставят възможно най-голяма свобода на действие при прилагането на „АнаКредит“;

30.

Призовава ЕЦБ да започне работа по евентуални по-нататъшни етапи на „АнаКредит“ само след публична консултация при включване в пълна степен на Европейския парламент и при специално съблюдаване на принципа на пропорционалност;

31.

Отбелязва със загриженост, че отново се увеличават дисбалансите в еврозоната по TARGET II, въпреки че намаляването на търговските дисбаланси е знак за постоянно изтичане на капитали от периферията на еврозоната;

32.

Припомня, че диалогът по въпросите на паричната политика е важен, за да се гарантира нейната прозрачност по отношение на Парламента и широката общественост;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

(1) Както неотдавна беше подчертано от Съда на Европейския съюз и в решението на Федералния конституционния съд на Германия от 21 юни 2016 г.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/8

P8_TA(2016)0434

Зелена книга за финансовите услуги на дребно

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно (2016/2056(INI))

(2018/C 224/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 май 1999 г., озаглавено „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“ (план за действие за финансови услуги) (COM(1999)0232),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 31 януари 2007 г., озаглавено „Секторно проучване съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 относно банкиране на дребно (окончателен доклад)“ (COM(2007)0033),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 30 април 2007 г. , озаглавена „Финансовите услуги на дребно на единния пазар“ (COM(2007)0226),

—	като взе предвид Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (2),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавена „Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“ (COM(2011)0941),

—	като взе предвид доклада за 2014 г. на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, озаглавен „Доклад за добри практики на уебсайтовете за сравнение“,

—	като взе предвид становището на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване до институциите на ЕС относно обща рамка за оценка на риска и прозрачност за институциите за професионално пенсионно осигуряване от април 2016 г.,

—	като взе предвид Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/EО и 2013/36/EС и на Регламент (EС) № 1093/2010 (3),

—	като взе предвид Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (5),

—

като взе предвид Директива 2009/65/ЕО, изменена за последен път с Директива 2014/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции, политиката за възнагражденията и санкциите (6),

—	като взе предвид Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (8),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 8 август 2014 г. относно работата на европейските надзорни органи (ЕНО) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) (COM(2014)0509),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (9),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (10),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути (12),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 10 декември 2015 г. , озаглавена „Финансовите услуги на дребно на единния пазар: повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията“ (COM(2015)0630),

—	като взе предвид отговора на ЕБО на Зелената книга на Комисията относно финансовите услуги на дребно от 21 март 2016 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0294/2016),

А.

като има предвид, че пазарът на ЕС на финансови услуги на дребно продължава да бъде по-скоро недостатъчно развит и прекомерно фрагментиран, например от гледна точка на малкия брой трансгранични операции, така че се налага предприемането на ефективни действия за отключване на пълния потенциал на единния пазар и за улесняване на иновациите, които да бъдат от полза за крайните потребители;

Б.

като има предвид, че динамиката на пазарите на финансови услуги на дребно, която се характеризира с комбинация от висока концентрация и недостатъчна конкуренция, може да доведе до ограничен избор и ниска икономическа ефективност, както и до сериозни различия между държавите членки; като има предвид, че многонационалните дружества с клонове в няколко държави членки могат да избягват тези пречки по-лесно от малките предприятия;

В.

като има предвид, че европейски пазар на финансови услуги на дребно е немислим, ако не дава реална добавена стойност за потребителя чрез гарантирането на ефективната конкуренция, достъп и защитата на потребителите, по-специално във връзка с продуктите, които реално са необходими за участие в икономическия живот;

Г.

като има предвид, че по-нататъшното развитие на пазара на финансовите услуги на дребно на равнище ЕС с подходяща законодателна рамка, която налага необходимата защита на потребителите, би улеснило не само важните и ефективните трансгранични дейности, но би могло също да създаде по-големи възможности за засилена конкуренция на национално равнище; като има предвид, че един истински европейски вътрешен пазар на финансови услуги на дребно има значителен потенциал за осигуряване на потребителите на по-добри финансови услуги и продукти, по-голям избор и по-добър достъп до тях, както и по-ниски лихвени цени; като има предвид, че въздействието на конкуренцията върху цените ще бъде различна в зависимост от сектора и продукта;

Д.

като има предвид, че Зелената книга е насочена основно към финансовите услуги за гражданите, които търсят трансгранични услуги; като има предвид, че е важно при представянето на нови предложения съответните да бъдат от полза за всички потребители от ЕС, за да се гарантира, че пазарът на финансовите услуги на дребно работи за всички;

Е.

като има предвид, че трябва да запазим своята амбиция да разрушим бариерите и да овладеем съществуващите протекционистки тенденции, които блокират нововъведенията във финансовите услуги на дребно; като има предвид, че истинският единен пазар ще направи ЕС привлекателен като център за иновативни финансови услуги;

Ж.

като има предвид, че бързата трансформация, породена от цифровизацията и финансово-технологичните иновации, не само разполага с необходимия потенциал, при внимателно управление, за създаването на нови, а и често по-добри финансови продукти за потребителите, както и да допринася за финансовото приобщаване, в това число чрез намаляване на разходите по операциите и улесняване на достъпа до финансиране, но също така включва основни предизвикателства по отношение на сигурността, защитата на данните, защитата на потребителите, данъчното облагане, лоялната конкуренция и финансовата стабилност, които следва да се наблюдават внимателно, за да се увеличат максимално ползите за гражданите;

З.	като има предвид, че макар много услуги да се преместват онлайн е важно да се гарантира, че никой няма да бъде оставен да се справя сам и че достъпът ще се предоставя и чрез нецифрови канали, когато това е необходимо, за да се избегне финансово изключване;

И.

като има предвид, че всяко усилие за укрепване на пазара на финансовите услуги на дребно в ЕС следва да се координира с програмите за ЦЕП (цифровия единен пазар), СКП (съюза на капиталовите пазари) и стратегията за единния пазар и да има за цялостна цел засилване на създаването на работни места, на устойчивия растеж, финансовата стабилност и ролята на потребителите в европейската икономика;

Й.

подчертава, че европейският пазар на финансови услуги на дребно трябва да създава ползи за МСП както по отношение на предлагането, така и на търсенето; по отношение на предлагането той трябва да е средство за подобряване на достъпа до финансиране за МСП; по отношение на търсенето, това значи, че той трябва да дава на МСП по-лесен достъп до трансграничните пазари;

като има предвид, че завършването на вътрешния пазар е важно за потребителите, изключително важно е също така да се предоставят възможности на европейските дружества тип „fintech“ (финансово-технологични) за извличане на ползи от вътрешния пазар , така че да се конкурират с традиционните участници, за да предлагат новаторски, ориентирани към потребителя решения и да създават работни места в целия ЕС;

Л.

като има предвид, че микропредприятията, малките и средните предприятия, както и дружествата със средна пазарна капитализация са гръбнакът на европейската икономика и играят ролята на двигатели на заетостта и растежа; като има предвид, че всяко европейско законодателство и инициатива трябва да бъде адаптирано към особеностите на тези предприятия;

M.	като има предвид, че завършването на изграждането на европейския единен пазар е от огромно значение за потребителите и предприятията и че иновативни, нови оператори влизат в конкуренция със съществуващите предлагани услуги;

Приветства Зелената книга на Комисията относно финансовите услуги на дребно (включително от застрахователен характер) и живия и конструктивен дебат, които са генерирани досега; приветства обществената консултация във връзка със Зелената книга за финансовите услуги на дребно, която даде възможност на различните заинтересовани от финансовите услуги на дребно страни да дадат мнение, на базата на техните особености и/или сектор на дейност; подчертава, че единен подход към финансовите услуги на дребно би бил непродуктивен предвид разнообразието на заинтересованите страни и продукти;

Счита, че цифровизацията ще продължи да създава нови възможности за потребителите, инвеститорите, МСП и предприятията от гледна точка на конкуренцията, трансграничните дейности и иновациите; подчертава факта, че цифровизацията сама по себе си не е достатъчна за създаването на истински европейски пазар на финансови услуги на дребно; припомня, че много пречки, като например различията в данъчните, социалните, правните, здравните, договорните системи и тези в областта на защитата на потребителите, както и различните езици и култури, не могат да бъдат преодолени само със средствата на цифровизацията;

Счита, че инициативата за Зелената книга е своевременна, като се има предвид необходимостта да се работи проактивно на всички етапи от процеса на създаване на политики, с цел да се отговори ефективно и адекватно на развитието на подобен иновативен и бързо променящ се пазар;

Счита, че опростяването на законодателството, което се улеснява от разубеждаващите твърде комплексни продукти и услуги, е от съществено значение за улесняване на сравнимостта на продуктите между пазарите на отделните държави членки, особено в застрахователния сектор;

Отбелязва, че голям кръг от нормативни актове на ЕС от значение за единния пазар на финансови услуги на дребно вече е приет, като например Директивата относно платежните услуги (ДПУ 2), Регламента за многостранните обменни такси, Директивата за платежните сметки, Директивата срещу изпирането на пари, Директивата за ипотечните кредити и Директивата за застрахователното посредничество; призовава Комисията да наблюдава внимателно транспонирането и прилагането на това законодателство, като се избягват дублирането и припокриването;

Подчертава колко е важно насърчаването на положителното развитие на пазара на финансовите услуги на дребно чрез създаването и поддържането на равнопоставеност между всички участници, в това число заварените оператори и новопоявилите се, при наличието на правила, които да бъдат възможно най-неутрални по отношение на технологиите и бизнес моделите; изтъква, че подобен подход е необходим, не на последно място, за да се подпомогне развитието на стартиращите предприятия и на МСП;

Призовава Комисията да гарантира, че за една и съща услуга се прилагат едни и същи правила, за да се избегне нарушаването на конкуренцията, по-специално при появата на нови доставчици на финансови услуги на дребно; настоява тези правила да не спират развитието на иновациите; подчертава, че създаването на „звена за контакт“, които да позволяват на заинтересованите страни да докладват за незаконно прилагане на разпоредбите на ЕС относно процедурите по издаването на лиценз, би могло да насърчи пазарната интеграция;

Като има предвид, че за първото тримесечие на 2016 г. финансово-технологичното финансиране в Европа възлиза едва на 348 милиона щатски долара в сравнение с 1,8 милиарда в Северна Америка и 2,6 милиарда в Китай, което показва спешната нужда от бърза промяна на манталитета и подходящ регулаторен отговор на технологичните новости, за може Европа да се превърне във водещ пазар за иновации; подчертава, че истински единен пазар на финансови услуги на дребно, при който е гарантирано наличието на равнопоставеност за навлизащите на пазара, ще превърне ЕС в привлекателен възел за иновативни финансови услуги и ще осигури на потребителите по-голям и по-добър избор на по-ниски цени; подчертава, че независимо от това, че революционните технологии са свързани с регулаторни предизвикателства, те също така предлагат големи възможности за иновации, които ще бъдат от полза за крайните ползватели, и стимул за икономическия растеж и създаването на работни места;

Подчертава, по-специално с оглед засилване на доверието и удовлетворението на потребителите, че инициативата за Зелена книга може да успее, само ако тя поставя силен акцент върху създаването на пазар на ЕС, в който добре защитените потребители имат равни възможности и достъп до прозрачни, прости продукти, при добро съотношение качество-цена; признава положителната стойност на осигуряването за потребителите на прости, сигурни и стандартизирани продукти; призовава европейските надзорни органи редовно да правят оценка на въздействието на обвързаните продажби върху цените и конкуренцията при финансовите услуги на дребно; призовава Европейската комисия да въведе проста, преносима и сигурна рамка за финансови продукти; призовава Комисията да обмисли освен това възможността за създаване на хармонизирана правна рамка за стандартизирани възможности по подразбиране за най-широко разпространените финансови продукти в ЕС по модела на основната банкова сметка и общоевропейски пенсионен продукт (ОЕПП);

10.

Подчертава, че инициативите, които произтичат от Зелената книга, трябва да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност;

11.

Припомня, че всички инициативи, базирани на Зелената книга следва да бъдат съвместими със засилването в международен аспект на борбата срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари, включително повече усилия за създаването на общ данъчен идентификационен номер;

12.

Отбелязва нарастващата сложност на финансовите продукти на дребно; подчертава необходимостта от разработване на инициативи и инструменти, които да подобрят конкуренцията и да позволяват на потребителите да идентифицират и да сравняват сигурните, устойчивите и простите продукти в гамата от продукти, които са достъпни за тях; подкрепя инициативи като ключовия инвестиционен информационен документ за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и основния информационен документ за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП); подчертава необходимостта от адаптиране на тези информационни механизми към цифровата действителност; счита, че обобщението на проспекта следва да се приведе в съответствие с основния информационен документ за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП), за да се позволи на инвеститорите на дребно да оценяват правилно рисковете, свързани с предлаганите на обществеността ценни книжа или тези, допуснати до търгуване;

13.

Припомня последните развития в законодателната рамка за банковия сектор, по-специално Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Директива относно схемите за гарантиране на депозитите; припомня, че въведеният нов режим на преструктуриране доведе до това някои инструменти, предлагани на инвеститорите на дребно, да включват по-голям риск от загуба; настоява, че е необходимо потребителите да бъдат изцяло информирани за въздействието на новите правила, особено ако техните депозити или инвестиции са в риск от споделяне на загубите; призовава Комисията да извърши проверка на това дали държавите членки правилно прилагат Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите; отбелязва, че продажбата на определени инструменти с възможност за споделяне на загуби на инвеститори на дребно е много проблематична от гледна точка както на защитата на потребителите, така и на гарантиране осъществимостта на споделянето на загуби, и призовава Комисията да проучи възможностите за ограничаване на тази практика;

14.

Счита, че създаването на европейски пазар на финансови услуги на дребно е възможно само ако потребителите се ползват от равностойна правна защита в целия Съюз; счита, че е необходимо да се актуализира и популяризира мрежата за решаване на финансови спорове FIN-NET;

15.

Отбелязва, че липсата на схеми за гарантиране на застрахователните вземания в някои държави членки потенциално може да подкопае доверието на потребителите и призовава Комисията да разгледа законодателство за даване на мандат за покритие на такива схеми;

16.

Подчертава, че перспективата за финансово приобщаване следва винаги да се има предвид и че следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че всички потребители имат равен достъп до поне най-съществените финансови услуги също така чрез нецифрови канали, за да се избегне финансово изключване;

17.

Счита, че настъпващите във финансовия сектор структурни промени — от появата на финансово-технологични решения до сливанията и придобиванията — които биха могли да намалят броя на служителите и клоновете, трябва да се осъществят така, че да не се понижи качеството на услугите за най-уязвимите клиенти, по-специално възрастните хора и хората, живеещи в селски или рядко населени райони;

18.

Подчертава значението на финансовото образование като инструмент за защита и даване на възможности на потребителите; призовава да се разшири и улесни достъпът до независимо финансово образование и изтъква необходимостта от повишаване на осведомеността на потребителите по отношение на възможностите за инвестиране;

19.

Отбелязва, че цифровизацията може да донесе ползи на инвеститорите на дребно, като например по-лесно сравняване на продуктите, по-добър и по-лесен достъп да трансгранични инвестиции и произтичащата по-лоялна конкуренция между доставчиците, както и по-бързи и по-лесни процеси на регистриране и плащане и оттам по-ниски разходи по операциите, но може да създаде и предизвикателства, които не могат да бъдат пренебрегнати, като например осигуряване на спазването на изискванията за познаване на клиента, борба с изпирането на пари и защита на данните, както и рискове като уязвимост на централизираните системи на кибератаки; призовава да се установят и наблюдават нововъзникващите и настоящите тенденции на финансовите пазари и произтичащите ползи и рискове, като се използва за референтен показател вероятното им въздействие върху инвеститорите на дребно;

20.

Отбелязва, че финансовите и нефинасовите данни на потребителите, събирани от различни източници, все повече се използват от доставчиците на финансови услуги за различни цели, по-специално в секторите на кредитиране и застраховане; подчертава, че използването на лични данни и големи информационни масиви от доставчици на финансови услуги следва да спазва законодателството на ЕС за защита на данните, да бъде строго ограничено до данните, необходими за предоставяне на услугата, и да носи ползи на потребителите; в тази връзка несподелянето на риска при застраховането, задействано от големите информационни масиви, следва да бъде под строг контрол;

21.

Посочва, че достъпът до пари в брой посредством банкомати (АТМ) е основна услуга, която трябва да се предоставя, без да се допускат дискриминационно отношение и злоупотреби, и че следователно това не трябва да бъде свързано с прекомерни разходи;

22.

Подчертава, че е необходимо по-голямо доверие на потребителите във финансовите услуги, тъй като то продължава да бъде ниско, особено по отношение на финансови продукти с високи рискове, свързани с валутния обмен, и призовава Комисията да гарантира пълното прилагане на съществуващите мерки за подобряване на финансовата грамотност и информираност, както и че при необходимост се въвеждат допълнителни мерки, за да се предоставят на потребителите възможности да вземат информирани решения, да се повиши прозрачността на посочените продукти и да се премахнат пречките за потребителите при смяна на доставчика и всякакви неоправдани разходи, свързани с тази смяна, или за отказа от даден продукт; подчертава, че стандартизираният информационен формуляр (ESIS) и формулярът за стандартната информация за кредитите на европейските потребители следва да бъдат систематично предоставяни на потребителите преди споразумение като част от кредит, заем или оценка на ипотека;

23.

Отбелязва, че служителите на финансови институции и на доставчици на финансови услуги, които работят с клиенти, трябва да играят решаваща роля в отварянето на услугите на дребно за всички слоеве на обществото и за потребителите в ЕС; посочва, че на такива служители, по принцип следва да се осигури необходимото обучение и време, за да могат да обслужват прецизно своите клиенти, и че те следва винаги да действат в интерес на клиентите в съответствие с разпоредбите за защита на потребителите в ДПФИ II, които са в сила;

24.

Подчертава, че достъпът до достъпни и независими консултации е от основно значение за разумни инвестиционни решения; подчертава, че подобряването на съветите изисква по-специално по-широко предлагане на стандартизиран инвестиционен продукт на дребно и ефективни информационни документи за инвеститорите за сложните и простите продукти;

25.

Отбелязва, че предоставянето на достъпни и целенасочени финансови консултации, които биха били по-ограничени по обхват, отколкото съответните инвестиционни консултации съгласно ДПФИ, понастоящем липсва въпреки съществуващото търсене; отбелязва провежданите дискусии и предприетите инициативи в някои държави членки за създаването на такава междинна услуга; призовава Комисията, държавите членки и участниците на пазара да установят, проучат и следват добрите практики и инициативи в това отношение;

26.

Отбелязва недостатъците в прилагането на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II) на национално равнище, което в много случаи доведе до трудоемки изисквания за докладване за посредниците, което не подобрява ефективно защитата на потребителите и излиза извън рамките на самата ДПФИ II; призовава да бъдат извлечени поуки от този опит;

27.

Подчертава, че банкирането на дребно играе решаваща роля за правилното пренасяне на условията на паричната политика към пазара, особено към потребителите; подчертава значението на подходящата парична политика с оглед насърчаване на дългосрочните спестявания на потребителите;

28.

Подчертава, че за да може единният пазар на финансови услуги на дребно да бъде ефикасен и динамичен, не следва да има ненужни или несправедливи разлики между държавите членки от еврозоната и държавите членки извън еврозоната;

29.

Счита, че приемането без изключение на единната валута от държавите членки ще увеличи ефикасността и свързаността на единния пазар на финансовите услуги на дребно;

30.

Отбелязва, че капацитетът за събиране и анализ на данните на равнище ЕС в тази област вероятно ще трябва да се засили; отбелязва, че ще бъде необходимо на някои от най-обещаващите идеи в Зелената книга да се да се даде широка и подходяща емпирична основа, преди да стане възможно да се премине към законодателните процеси; подчертава, че методологиите и допусканията на такава емпирична работа следва да бъдат оповестявани по подходящ начин и следва да използват в пълна степен резултатите от работата по наблюдението на ЕНО, възложена в регламента за ЕБО, за да се установят ползите и рисковете на различните иновации и всяко законодателно действие, необходимо за постигането на правилния баланс между тях;

31.

Призовава Комисията да разгледа въпроса с неправомерните продажби на финансови продукти и услуги; призовава по-специално Комисията да наблюдава внимателно прилагането на новите правила по ДПФИ II, които забраняват комисионни за независимите финансови консултанти и ограничават нейното използване за консултанти, които не са независими, и въз основа на това наблюдение да прецени дали следва тези ограничения да станат по-стриктни;

Краткосрочни приоритети

32.

Подчертава, че прилагането на общностното и националното финансово законодателство и на законодателството за защита на потребителите трябва да бъде засилено и че един единен пазар на финансови услуги на дребно се нуждае от законодателство с високи нива на защита на потребителите, както и от последователно и строго прилагане на съответното законодателство във всички държави членки; припомня обаче, че през последните години обемът на законодателството относно финансовите услуги на дребно се е увеличил с оглед повишаване на стабилността на надзора, подобряване на защитата на потребителите и възстановяване на доверието в сектора; подчертава, че европейските надзорни органи следва да увеличат своите дейности по въпроси, свързани с потребителите и инвеститорите на дребно, и че отговорните органи в редица държави членки следва да започнат да работят по-активно и компетентно в тази област; призовава надзорните органи на държавите членки да обменят най-добри практики, за да се гарантира лоялна конкуренция при прилагането на законодателството в областта на финансовите услуги на дребно, като същевременно се прилага законодателството в областта на защитата на потребителите;

33.

Призовава Комисията, при процедурата, свързана с планираната Бяла книга за финансирането и управлението на ЕНО, да обърне особено внимание върху това да гарантира, че органите получават моделите на финансиране и мандатите, необходими за поемането на по-активна и ориентирана към потребителите роля на пазара за финансови услуги на дребно, при осигуряване на финансова стабилност;

34.

Приветства ангажимента на Комисията за стимулиране на финансирането за целите на устойчиви и зелени инвестиции и призовава настоятелно Комисията, като се опира на предишните консултации и при тясно сътрудничество с Европейския парламент, да играе по-активна роля в използването на съюза на капиталовите пазари, като част от прилагането на Споразумението от Париж, за подпомагане на нарастващия пазар на устойчиви и отговорни инвестиции, чрез насърчаване на устойчиви инвестиции, чрез предоставянето на ефективна и стандартизирана екологична, социална и управленска (ESG) информация, като се използват критериите за публично търгувани дружества и финансови посредници и адекватно се отразяват тези критерии в системите за управление на инвестициите и стандартите за оповестяване, като се опира на подобни разпоредби, които успешно бяха подкрепени от Парламента в рамките на неотдавнашното преразглеждане на IORPD; освен това настоятелно призовава Комисията да насърчи екологични, социални и управленски „рейтингови услуги“ и последователна рамка за пазар на зелени облигации, въз основа на проучване на Комисията и работата на проучвателната група на Г-20 относно зеленото финансиране;

35.

Призовава Комисията да засили своята работа срещу дискриминацията на основание на местожителство в рамките на европейския пазар на финансовите услуги на дребно и, ако е необходимо, да допълни планираните общи предложения за прекратяване на необоснованото блокиране на географски принцип с допълнителни законодателни инициативи, насочени конкретно към финансовия сектор, като се има предвид, че цената на някои продукти и услуги е свързана с редица фактори (регулаторни или географски), които са различни в отделните държави членки;

36.

Настоятелно призовава Комисията, наред с другото, въз основа на структурата на Директива за платежните сметки и анализа на застрахователния сектор на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, да създаде добре организиран и удобен за използване портал за сравнение на ЕС, обхващащ повечето или всички части на пазара на финансовите услуги на дребно; подчертава, че инструментите за сравняване трябва да бъдат точни и да са подходящи за потребителите и не трябва да се фокусират само върху цените на продуктите, но и върху тяхното качество, като се има предвид, че само сходни продукти могат да се сравняват помежду си;

37.

Призовава Комисията, наред с другото, по отношение на Директивата за платежните сметки, да набележи правила, практики и действия, които не могат да се характеризират като практики, приложими към националното и трансграничното прехвърляне в съответните части на европейския пазар на финансовите услуги на дребно, и да представи съгласувана и цялостна стратегия за улесняването на трансграничното прехвърляне в целия ЕС за потребителя;

38.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да укрепят структурите за алтернативно решаване на спорове (АРС), свързани с пазара на финансовите услуги на дребно, като гарантират, че органите за АРС са наистина независими, уверявайки се, че всички участници на пазара са обхванати от тези органи, и вземайки мерки за подобряване на ефикасността на FIN-NET и нейното популяризиране сред потребителите; също така настоятелно призовава Комисията след планираната оценка на изпълнението на препоръката за колективните искове да разгледа възможността за въвеждане на европейска система за колективни искове;

39.

Призовава Комисията да проучи допълнително объркващите и понякога подвеждащи практики, с които потребителите се сблъскват при извършване на картови плащания и тегления от банкомат, свързани с конвертиране на валута, и да представи последователно решение, което би позволило, включително на практика, за потребителите да разбират и контролират ситуацията изцяло, включително при плащания, свързани с цифровия пазар;

40.

Припомня на Комисията, че продължава практиката да се прекратява използването на платежни карти, когато титулярът се премества в друга държава членка, и призовава да се вземат мерки в тази област, включително чрез подаване на сигнал до националните органи;

41.

Призовава Комисията да насърчава взаимното признаване и оперативната съвместимост на цифровите техники за идентификация, без да се засяга равнището на сигурност на съществуващите системи или тяхната способност да изпълнят изискванията на рамката на ЕС за борба с изпирането на пари; настоятелно призовава Комисията и държавите членки, като работят внимателно за прилагането на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги и новото законодателство за борба с изпирането на пари, наред с другото, да създадат — което следва да бъде напълно постижимо — една обща среда, в която строги изисквания за сигурност да бъдат комбинирани със справедливи и прости процедури за потребителите, с които те могат да се идентифицират, в съответствие с принципите за защита на личните данни; приканва Комисията и държавите членки да установят и отстранят регулаторните пречки пред използването на електронен подпис при извършване на финансови услуги, както и да улеснят трансграничната цифрова интеграция в целия ЕС;

42.

Отбелязва, че потенциално преобразяващото въздействие на технологията на споделените счетоводни книги изисква изграждането на регулаторен капацитет, за да се установят на ранен етап потенциалните системни рискове и предизвикателства за защитата на потребителите; във връзка с това призовава Комисията да създаде хоризонтална работна група, която да проследява отблизо рисковете и да помогне за своевременното справяне с тях;

43.

Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да изготви план за създаване на координирана мрежа на национални структури за „обслужване на едно гише“ в съответствие с единните звена за контакт, която да подпомага финансовите посредници, желаещи да се възползват в по-голяма степен от възможностите за трансгранична търговска дейност;

44.

Подчертава необходимостта да се насърчават доставчиците на финансови услуги на дребно да финансират проекти, свързани с иновации и опазване на околната среда; подчертава, че може да се проучи възможността за използване на подход, подобен на коефициента за подпомагане на МСП;

45.

Призовава Комисията да разгледа предложението на ЕОЗППО за обща рамка за оценка на риска и прозрачност на ИППО, за да се насърчава стабилна система на стълб 2 в целия Съюз, сравнимост на схемите и да се допринесе за по-добро разбиране на ползите и рисковете за потребителите от регулаторните и надзорните органи и от самите потребители;

46.

Призовава Комисията да обмисли нови подходи, които биха могли да предоставят по-голяма регулаторна гъвкавост на предприятията да тестват продуктите си и да им позволяват да използват нововъведения, като в същото време се гарантира високо равнище на защита на потребителите и на безопасност;

47.

Изисква от Комисията да внесе предложение за създаването на европейска спестовна сметка, за да се разгърне дългосрочното финансиране и да се подкрепи екологичния преход в Европа;

48.

Настоятелно призовава Комисията да разясни използването на разпоредбите „за общото благо“, които понастоящем биха могли да се използват по делегиране от държавите членки, за да блокират навлизането на нови продукти на своите пазари, и да оправомощи ЕНО да бъдат активен посредник между държавите членки, когато има противоречащи тълкувания за използването;

Дългосрочни съображения

49.

Отправя искане към Комисията да проучи допълнително изпълнимостта, уместността, предимствата и разходите за премахването на всички пречки пред трансграничното предоставяне на финансови услуги, като по този начин гарантира вътрешната и трансграничната преносимост в различни части на пазара на финансовите услуги на дребно (например по отношение на личните пенсии и застрахователните продукти);

50.

Подчертава, че Директивата за ипотечните кредити в момента се транспонира в държавите членки или е в процес на прилагане; насърчава Комисията внимателно да наблюдава нейното транспониране и прилагане и да анализира въздействието на законодателството върху пазара на финансови услуги на дребно; напомня, че пречките пред създаването на по-силен единен пазар на ипотеки и потребителски кредити остават значителни; насърчава Комисията, при същевременно гарантиране на финансова стабилност, да продължи напред, при балансиране на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни с по-добър трансграничен достъп до по-добре координирани кредитни регистри, и да гарантира, че инциденти, свързани с кредити, при които потребителите са неоправдано изложени на рискове при обмен на валута, няма да се повторят;

51.

Призовава Комисията, съвместно с държавите членки, да анализира прилагането и въздействието на законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги на дребно; призовава Комисията и държавите членки да извършат подробен преглед на правните пречки и оставащите препятствия пред трансграничните операции и пред завършването на изграждането на европейски пазар на финансови услуги на дребно; подчертава, че този анализ трябва да вземе предвид особеностите на МСП;

52.

Призовава Комисията да анализира какви данни са необходими, за да се позволи на кредиторите да оценят кредитоспособността на своите клиенти, и въз основа на този анализ да представи предложения за регулиране на този процес на оценка; призовава Комисията да разследва допълнително настоящите практики на кредитните бюра „във връзка със събирането, обработването и търговията с данни на потребителите, за да гарантира, че те са подходящи и не нарушават правата на потребителите“; призовава Комисията да предприеме действия в тази област, ако е необходимо;

53.

Призовава държавите членки да гарантират, че цифровите комуникации и продажби, свързани с финансовите услуги на дребно, са на разположение във форми, достъпни за лицата с увреждания, включително посредством уебсайтове и файлове във формати, които могат да бъдат изтеглени; подкрепя пълното включване на всички финансови услуги на дребно в рамките на обхвата на Директивата относно изискванията за достъпност за продукти и услуги („Европейски акт за достъпността“);

54.

Приветства работата в посока по-голяма прозрачност при ценообразуването на услуги за отдаване на автомобили под наем, включително продажбата на допълнителни застраховки и други такси; подчертава, че всички такси, независимо дали са задължителни или по избор, свързани с отдаването под наем на превозно средство, следва да бъдат видими за потребителя на уебсайта на дружеството за автомобили под наем или на уебсайта за съпоставяне по ясен и добре обозначен начин; припомня на Комисията необходимостта да гарантира прилагането на Директивата относно нелоялни търговски практики и приветства наскоро приетите нови насоки за изпълнение в светлината на технологичните промени;

55.

Припомня извършената работа във връзка с Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг; призовава Комисията да извърши преглед на въздействието на подобно законодателство по отношение на продуктите, продавани на потребители на дребно;

o o

56.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66.

(2) ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11.

(3) ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34.

(4) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349.

(5) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.

(6) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 186.

(7) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214.

(8) ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1.

(9) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 1.

(10) ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35.

(11) ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19.

(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0228.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/18

P8_TA(2016)0435

Европейски съюз за отбрана

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана (2016/2052(INI))

(2018/C 224/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора от Лисабон,

—	като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 42, параграф 6 от ДЕС относно постоянното структурирано сътрудничество;

—	като взе предвид член 42, параграф 7 от ДЕС относно отбранителния алианс;

—	като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—	като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 декември 2013 г. и от 25—26 юни 2015 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г. и от 18 ноември 2014 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

—	като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят (1);

—	като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004—2008 г. (3), в параграф 89 от която е предвидено, че „основните права не се ограничават до цивилните лица“, а „важат в пълна степен за гражданите в униформа, и препоръчва на държавите членки да гарантират спазването на основните права също така и във въоръжените сили“,

—

като взе предвид окончателните заключения от междупарламентарните конференции относно общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Хага на 8 април 2016 г., в Люксембург на 6 септември 2015 г., в Рига на 6 март 2015 г., в Рим на 7 ноември 2014 г., в Атина на 4 април 2014 г., във Вилнюс на 6 септември 2013 г., в Дъблин на 25 март 2013 г. и в Пафос на 10 септември 2012 г.,

—

като има предвид неотдавнашното изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на срещата „Гимних“ на министрите на външните работи на ЕС от 2 септември 2016 г., в което отново се посочва, че има „прозорец, даващ възможност“ за постигане на реален напредък между държавите членки в областта на отбраната;

—	като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от ЗП/ВП на 28 юни 2016 г.,

—	като взе предвид доклада за напредъка от 7 юли 2014 г. от ЗП/ВП и ръководителя на Европейската агенция по отбрана относно изпълнението на заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2013)0542),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 24 юни 2014 г., озаглавен „Нов курс за европейската отбрана“,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2015 г. относно изпълнението на нейното съобщение относно отбраната,

—

като взе предвид оценките на Директива 2009/81/ЕО от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители от сектора на отбраната и сигурността, както и оценките на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната, в рамките на ЕС,

—	като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО,

—	като взе предвид съвместното съобщение от 11 декември 2013 г. на ЗП/ВП и на Комисията, озаглавено „Всеобхватен подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013)0030), и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

—	като взе предвид съвместната декларация на министрите на отбраната и на външните работи на Италия от 10 август 2016 г., в която се призовава за „Шенген на отбраната“,

—	като взе предвид съвместната декларация на министрите на външните работи на Германия и на Франция от 28 юни 2016 г.„Силна Европа в един несигурен свят“,

—	като взе предвид потенциалното отделяне на Обединеното кралство от ЕС,

—	като взе предвид резултатите от Евробарометър 85.1 от юни 2016 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по бюджети, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по конституционни въпроси (A8-0316/2016),

като има предвид, че през последните години положението във връзка със сигурността в и около Европа се е влошило значително и създава сериозни и безпрецедентни предизвикателства, с които никоя държава или организация не би могла да се справи сама; като има предвид, че Европа изпитва заплахата на тероризма на своя територия по-силно от всякога, докато тероризмът и вълната от постоянно насилие в Северна Африка и Близкия Изток продължават да се разрастват; като има предвид, че солидарността и устойчивостта изискват обща позиция и систематично единодействие от страна на ЕС, като това се случва в съгласуваност с нашите съюзници и партньори и третите държави; като има предвид, че предотвратяването, обменът на чувствителна информация, свързана със сигурността, прекратяването на въоръжените конфликти, преодоляването на повсеместните нарушения на правата на човека, разпространението на демокрацията и върховенството на закона и борбата срещу тероризма са приоритети за ЕС и неговите граждани и във връзка с тях следва да бъде поет ангажимент както в рамките, така и извън границите на ЕС, включително чрез корпус от военни инженери, създаден с цел преодоляване на някои предизвикателства от твърде практическо естество, свързани с въздействието от изменението на климата и природните бедствия в трети държави; като има предвид, че Европа следва да бъде по-силна и да реагира по-бързо при реални ситуации на заплаха;

Б.

като има предвид, че тероризмът, хибридните заплахи, икономическата нестабилност, кибернетичната и енергийната несигурност, организираната престъпност и изменението на климата представляват основните заплахи за сигурността в свят, който с всеки ден става все по-сложен и взаимосвързан и в който ЕС следва да направи всичко възможно, за да намери средствата, с които да гарантира сигурност и да допринесе за просперитет и демокрация; като има предвид, че настоящият финансов контекст и контекст на сигурността налага по-тясно сътрудничество между европейските въоръжени сили и обучение и засилена и по-добра съвместна дейност на военния персонал; като има предвид, че съгласно Евробарометър 85.1 от юни 2016 г. приблизително две трети от гражданите на ЕС биха искали ЕС да се ангажира повече с въпросите на политиката в областта на сигурността и отбраната; като има предвид, че границата между вътрешната и външната сигурност се размива все повече; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на предотвратяването на конфликти, преодоляването на основните причини за нестабилността и гарантирането на човешката сигурност; като има предвид, че изменението на климата е основна заплаха за глобалната сигурност, мира и стабилността и увеличава заплахите за традиционната сигурност, наред с другото чрез ограничаване на достъпа до прясна вода и хранителни продукти за населението в уязвимите и развиващите се държави, като така води до икономическо и социално напрежение и принуждава хората да мигрират или създава политическо напрежение и рискове за сигурността;

В.	като има предвид, че ЗП/ВП включи сигурността на Съюза като един от петте най-важни приоритета в своята „Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“;

Г.

като има предвид, че Договорът от Лисабон задължава държавите членки да осигуряват подходящ капацитет за граждански и военни мисии и операции на ОПСО; като има предвид, че предвиденото в Договорите изграждане на капацитет в областта на сигурността и отбраната е далеч от оптималното; като има предвид, че европейските институции също могат да играят много важна роля, като поемат политически инициативи; като има предвид, че досега държавите членки демонстрират липса на желание за изграждането на европейски съюз за сигурност и отбрана поради опасения, че такъв съюз би се превърнал в заплаха за техния национален суверенитет;

Д.	като има предвид, че цената на „отказа от Европа“ за отбрана и сигурност е оценена на 26,4 милиарда евро годишно (4) в резултат на дублиране, свръхкапацитет и пречки пред възлагането на обществени поръчки, свързани с отбраната;

Е.

като има предвид, че член 42 от ДЕС изисква постепенното определяне на обща отбранителна политика на Съюза като част от ОПСО, което да доведе до обща отбрана на ЕС, в случай че Европейският съвет реши това чрез единодушно гласуване; като има предвид, че с член 42, параграф 2 от ДЕС също се препоръчва на държавите членки да приемат такова решение в съответствие с конституционните им изисквания;

Ж.

като има предвид, че член 42 от ДЕС също предвижда създаването на органи, отговарящи за отбраната, както и определянето на обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването; като има предвид, че този член изисква също съгласуваност на усилията на ЕС с НАТО, допълване и взаимно подсилване; като има предвид, че общата отбранителна политика на Съюза следва да засили капацитета на Европа за подобряване на сигурността в рамките на нейните граници и отвъд тях, както и да укрепи партньорството с НАТО и трансатлантическите отношения и следователно ще позволи на НАТО да стане по-силна, което ще насърчи допълнително по-ефективната териториална, регионална и глобална сигурност и отбрана; като има предвид, че в наскоро подписаната съвместна декларация на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. относно стратегическото партньорство между НАТО и ЕС се признава ролята на НАТО и подкрепата, която може да окаже ЕС за постигането на общите цели; като има предвид, че Европейският съюз за отбрана следва да гарантира опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с принципите на Устава на ООН;

З.

като има предвид, че бойните групи на ЕС, които достигнаха пълна оперативна готовност през 2007 г. и са предназначени за изпълнение на военни задачи от хуманитарно естество и дейности по поддържане и възстановяване на мира, въпреки възможността и възникващата необходимост все още не са използвани поради процедурни, финансови и политически пречки; подчертава, че това представлява пропусната възможност от гледна точка на засилването на ролята на ЕС като важен световен участник за постигане на стабилност и мир;

И.

като има предвид, че с изключение на създадената Европейска агенция по отбрана досега нито един от останалите липсващи елементи от общата политика за сигурност и отбрана на ЕС не е бил разработен, приет или изпълнен; като има предвид, че Европейската агенция по отбрана все още се нуждае от преразглеждане на своята организация, за да развие пълния си потенциал и да докаже, че генерира добавена стойност, повишава ефективността на ОПСО и може да доведе до хармонизирани процеси за планиране на националната отбрана в областите от значение за военните операции по линия на ОПСО в съответствие с описаните в член 43 от ДЕС задачи от Петерсберг; насърчава всички държави членки да участват в Европейската агенция по отбрана и да се ангажират с нея, за да се осъществи тази цел;

Й.

като има предвид, че глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност изисква от ЕС систематично да насърчава сътрудничеството в областта на отбраната чрез пълния набор от способности с цел реакция при външни кризи, спомагане при изграждането на капацитета на нашите партньори, гарантиране на сигурността на Европа и създаване на солидна европейска отбранителна индустрия, която е от основно значение за стратегическата независимост на Съюза при вземането на решения и предприемането на действия; като има предвид, че всички мерки трябва да бъдат договаряни от всички членове на Съвета преди прилагането им;

К.

като има предвид, че на заседанието си през юни 2015 г. Европейският съвет, който частично се съсредоточи върху отбраната, призова за насърчаване на по-задълбоченото и по-систематично европейско сътрудничество в областта на отбраната с цел осигуряване на ключови способности, включително — когато е целесъобразно — чрез използването на средствата на ЕС, като отбеляза, че военните способности остават собственост на държавите членки и се управляват от тях;

Л.	като има предвид, че на 17 ноември 2015 г. Франция се позова на член 42, параграф 7 от ДЕС и впоследствие изиска и управлява на чисто двустранна основа финансовите средства за помощ и съдействие, предоставени от другите държави членки;

М.

като има предвид, че на равнище ЕС Бялата книга за сигурността и отбраната следва допълнително да укрепи ОПСО и да повиши способността на ЕС да действа като гарант на сигурността съгласно Договора от Лисабон и би могла да бъде полезно разсъждение относно бъдещето на европейската политика за сигурност и отбрана; като има предвид, че мисии и операции на ОПСО се разполагат най-вече в региони като Африканския рог и Сахел, които са силно засегнати от отрицателните последствия от изменението на климата като суша и деградация на земите;

Н.

като има предвид, че нидерландското председателство на Съвета насърчи идеята за Бяла книга на ЕС; като има предвид, че държавите от Вишеградската четворка приветстваха идеята за по-силна европейска интеграция в областта на отбраната; и като има предвид, че Германия призова за европейски съюз за сигурност и отбрана в Бялата книга от 2016 г. относно „политиката за сигурност на Германия и бъдещето на Бундесвер“;

О.	като има предвид, че постепенната интеграция в областта на отбраната е най-добрата ни възможност за постигане на повече резултати на по-ниска цена, и че Бялата книга би могла да предостави уникална възможност за предлагане на допълнителни стъпки;

Европейски съюз за отбрана

Припомня, че с цел да гарантира своята сигурност в дългосрочен план, Европа се нуждае от политическа воля и решимост, подкрепени от широк набор от съответни инструменти на политиката, включително силни и съвременни военни способности; насърчава Европейския съвет да ръководи постепенното определяне на обща отбранителна политика на Съюза и да предоставя допълнителни финансови ресурси за гарантиране на неговото прилагане с оглед на неговото установяване в следващата многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР); припомня, че създаването на общата отбранителна политика на Съюза представлява развитие и изпълнение на общата политика за сигурност и отбрана съгласно Договора от Лисабон, който е обвързан от международното право и всъщност е от изключително значение, за да може ЕС да насърчава върховенството на закона, мира и сигурността на глобално равнище; в това отношение приветства всички текущи дейности на държавите членки с цел допълнително интегриране на нашите усилия в областта на общата отбрана, като също се вземе предвид особено важният принос, който би имала Бялата книга за сигурността и отбраната;

Настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, да отключат пълния потенциал на Договора от Лисабон по-специално във връзка с ОПСО и с особено внимание върху постоянното структурирано сътрудничество по член 42, параграф 6 от ДЕС, или началния фонд по член 41, параграф 3 от ДЕС; припомня, че задачите от Петерсберг по член 43 от ДЕС включват дълъг списък от амбициозни военни задачи, като съвместни действия в областта на разоръжаването, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира и мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; припомня, че същият член гласи още, че всички тези задачи може да допринасят за борбата срещу тероризма, включително чрез подпомагане на трети държави в борбата срещу тероризма на своите територии; подчертава, че текущото състояние на ОПСО не позволява на ЕС да изпълнява всички изброени задачи; счита, че редът на действие следва да бъде систематична работа върху начини, чрез които ЕС да изпълнява целите на Договора от Лисабон;

Счита, че един наистина силен Европейски съюз за отбрана трябва да предлага гаранции и способности на държавите членки, които надхвърлят тези, с които те разполагат;

Счита, че пътят към Европейски съюз за отбрана трябва да започва от една изцяло преразгледана ОПСО въз основа на принцип на силна отбрана, ефективно финансиране и координация с НАТО; счита, че като необходима стъпка , със засилващото се интегриране на вътрешната и външната сигурност, ОПСО трябва да преминава отвъд управлението на външни кризи, така че действително да гарантира общата сигурност и отбрана и да позволява ангажирането на ЕС на всички етапи от кризите и конфликтите, като използва пълния спектър инструменти, с които разполага;

Подчертава нуждата от учредяване на Съвет на министрите на отбраната с цел осигуряване на устойчиво политическо лидерство и координиране на оформянето на Европейски съюз за отбрана; призовава Съвета на Европейския съюз да учреди, като първа стъпка, постоянен формат за заседания, който да обединява министрите на отбраната на държавите членки, ангажирани с по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната, като форум за консултации и вземане на решения;

Призовава председателя на Комисията да създаде постоянна работна група по въпросите на отбраната, която да се състои от членове на Комисията и чийто председател да бъде ЗП/ВП; призовава Парламента да участва с постоянни представители в тази група; подкрепя по-нататъшното участие на Комисията в дейностите в областта на отбраната посредством целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; призовава ЗП/ВП да интегрира въпроса за изменението на климата във всички външни дейности на ЕС и по-специално в ОПСО;

Счита, че влошаването по отношение на възприемането на рисковете и заплахите в Европа изисква спешно създаване на Европейския съюз за отбрана особено заради увеличаващото се влошаване на обстановката за сигурност по границите на Европейския съюз, по-специално в своето източно и южно съседство; отбелязва, че това е отразено и в стратегиите за сигурност на държавите членки; подчертава, че тази ситуация се утежнява особено и постепенно през цялата 2014 г. с раждането и развитието на ДАЕШ, наричаща себе си Ислямска държава, и в резултат на употребата на сила от страна на Русия;

Счита, че Европейският съюз за отбрана е необходимо да се основава на периодична съвместна оценка от държавите членки на заплахата за сигурността, но трябва и да бъде достатъчно гъвкав, за да удовлетворява индивидуалните предизвикателства и нужди на държавите членки в областта на сигурността;

Счита, че Съюзът следва да предвиди собствени средства за насърчаване на по-тясно и по-систематично сътрудничество в областта на отбраната между своите държави членки, включително и постоянно структурирано сътрудничество; изразява убеждението, че употребата на средства на ЕС би била ясен израз на сближаване и солидарност, както и че това би позволило на всички държави членки с повече общи усилия да подобрят своите военни способности;

10.

Счита, че засиленото европейско сътрудничество в областта на отбраната би довело до по-голяма ефективност, единство и ефикасност, до стимулиране на активите и способностите на ЕС, както и би оказало положително потенциално въздействие върху въпросите, свързани с научноизследователската и развойна дейност в областта на отбраната; подчертава, че единствено чрез подобно по-задълбочено сътрудничество, което постепенно следва да се превърне в истински Европейски съюз за отбрана, биха могли ЕС и неговите държави членки да придобият технологичните и индустриалните способности, които са им необходими за предприемане на по-бързи, автономни и ефективни действия и за преодоляване на днешните заплахи по адекватен и ефективен начин;

11.

Насърчава всички държави членки да се обвържат по-тясно една с друга, като установят постоянно структурирано сътрудничество в рамките на Съюза; насърчава държавите членки да изградят многонационални сили в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и да осигурят достъп до тези сили в рамките на ОПСО; подчертава значението и необходимостта от приноса на всички държави членки за постоянно и ефективно структурирано сътрудничество; счита, че обикновено Съветът следва да възлага на тези многонационални сили изпълнението на задачата за поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и засилване на международната сигурност; предлага процесите по вземане на решения на равнището на ЕС и националните процеси да бъдат изготвени така, че да позволяват бързо реагиране в кризисни ситуации; е убеден, че за тази цел системата на бойните групи на ЕС следва да бъде преименувана, използвана и развивана, по-специално от гледна точка на модуларността и ефективното финансиране; насърчава създаването на Оперативен щаб н ЕС като предпоставка за ефективно планиране, управление и контрол на общи операции; подчертава, че постоянното структурирано сътрудничество е отворено за всички държави членки;

12.

Призовава държавите членки по-специално да признаят правото на военния персонал да създава професионални сдружения или профсъюзи и да членува в тях, както и да ги включва в редовен социален диалог с органите; приканва Европейския съвет да предприеме конкретни стъпки за хармонизация и стандартизация на европейските въоръжени сили, за да улесни сътрудничеството на персонала на въоръжените сили под егидата на нов Европейски съюз за отбрана;

13.

Отбелязва, че всички държави членки изпитват трудност да поддържат много широк набор от отбранителни способности, главно поради финансови ограничения; следователно призовава за засилена координация и по-ясен избор на способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности;

14.

Насърчава държавите членки да потърсят допълнителни начини за съвместно закупуване и поддържане на сили и материали; предполага, че би било полезно първо да се вземе предвид обединяването и споделянето на несмъртоносни материали, като например превозни и въздухоплавателни средства, превозни средства за зареждане с гориво, както и помощни материали за въздухоплавателни средства и други помощни материали;

15.

Счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да бъдат силите на държавите членки по-съвместими и интегрирани; подчертава, следователно, че държавите членки трябва да проучат възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки за ресурси за отбрана; отбелязва, че протекционисткият и затвореният характер на пазарите на ЕС в областта на отбраната прави това по-трудно;

16.

Подчертава, че преразглеждането и разширяването на механизма „Athena“ е необходимо, за да се гарантира, че мисиите на ЕС могат да бъдат финансирани от колективни средства, вместо по-голямата част от разходите да бъдат поемани от отделните участващи държави членки, като по този начин се премахва потенциално препятствие пред държавите членки да ангажират силите си;

17.

Призовава Европейския парламент да създаде пълноправна комисия по сигурност и отбрана, която да наблюдава прилагането на постоянното структурирано сътрудничество;

18.

Счита, че силната и нарастваща по значение роля на Европейската агенция по отбрана е от съществено значение за ефективността на Европейския съюз за отбрана по отношение на координирането на основани на способностите програми и проекти и за изграждането на обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването с цел по-голяма ефективност, отстраняване на дублирането и намаляване на разходите и въз основа на каталог с много точни изисквания за способностите за операции по линия на ОПСО и хармонизирани национални процеси по планиране и възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната във връзка с тези специфични способности; счита, че за тази цел трябва да се извърши преглед на отбраната на набора от сили на държавите членки и преглед на минали дейности и процедури на Европейската агенция по отбрана; призовава Европейската агенция по отбрана да докаже кои от установените пропуски в способностите, определени в приоритетните цели и плана за развитие на способностите, са запълнени в рамките на агенцията; изразява убеждението, че обединяването и споделянето на инициативи и проекти са отлични първи стъпки към засилено европейско сътрудничество

19.

Насърчава Комисията да работи в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана, за да укрепи производствената и технологична база в сектора на отбраната, която е от съществено значение за стратегическата автономност на Европа; счита, че ключът към съхраняването на този сектор е увеличаване на разходите за отбрана от страна на държавите членки, както и гарантиране на запазването на конкурентоспособността на сектора в световен мащаб; отбелязва, че настоящата раздробеност на пазара представлява недостатък с оглед на конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост; счита, че съвместната научноизследователска дейност може да спомогне за намаляване на тази раздробеност и за повишаване на конкурентоспособността;

20.

Изразява твърдото си убеждение, че само обединеният подход към развитието на способностите, включително чрез консолидиране на функционални клъстери като Европейското командване на Военнотранспортната авиация, може да генерира необходимите икономии от мащаба, които са необходими с оглед на стабилността на Европейския съюз за отбрана; счита освен това, че укрепването на способностите на ЕС посредством съвместни обществени поръчки и други форми на обединяване и споделяне би могло да осигури така нужния стимул за отбранителната промишленост на Европа, включително МСП; подкрепя предприемането на целенасочени мерки за стимулиране на подобни проекти, с цел достигане на показателя на Европейската агенция по отбрана 35 % от общите разходи да се реализират в рамките на съвместни обществени поръчки, както е предложено в Глобалната стратегия на ЕС; счита, че въвеждането на европейски семестър за отбраната, при който държавите членки биха сверявали помежду си циклите на планиране и плановете за обществени поръчки, би могло да спомогне за преодоляване на настоящата раздробеност на пазара в областта на отбраната;

21.

Подчертава, че киберсигурността е по своята същност област на политиката, в която сътрудничеството и интеграцията са от решаващо значение, не само между държавите — членки на ЕС, ключовите партньори и НАТО, но и между различните участници в обществото, тъй като тя не е само военна отговорност; призовава за по-ясни насоки относно начините за използване на отбранителните и нападателните способности на ЕС, както и относно обстоятелствата, в които те следва да се използват; припомня, че Парламентът неколкократно призова за цялостно преразглеждане на нормативната уредба на ЕС относно износа на изделия и стоки с двойна употреба, с цел да се избегне попадането в неподходящи ръце на софтуер и други системи, които могат да се използват срещу цифровата инфраструктура на ЕС или за нарушаване на правата на човека;

22.

Припомня неотдавнашното публикуване от върховния представител на Глобалната стратегия, представляваща съгласувана рамка за приоритетите за действие в областта на външната политика и за определяне на бъдещото развитие на европейската политика за отбрана;

23.

Припомня четирите показателя за колективни инвестиции, одобрени от Управителния съвет на Европейската агенция по отбрана на равнище министри през ноември 2007 г., и изразява загриженост относно ниското ниво на сътрудничество, което се разкрива в Доклада с данни относно отбраната, публикуван през 2013 г.;

24.

Призовава заместник-председателя/върховен представител да поеме инициатива да организира сътрудничеството между основните дружества и заинтересованите страни от европейската отбранителна промишленост с цел развитие на европейска промишленост в областта на безпилотните летателни апарати;

25.

Призовава заместник-председателя/върховен представител да поеме инициатива да организира сътрудничеството между основните дружества и заинтересованите страни от европейската отбранителна промишленост с цел изготвяне на стратегии и на платформа за съвместното разработване на отбранително оборудване;

26.

Призовава заместник-председателя/върховен представител да задълбочи сътрудничеството между националните стратегии за киберсигурност, способностите и командните центрове, от една страна, и Европейската агенция по отбрана, от друга, като част от постоянното структурирано сътрудничество, с цел да се спомогне за защитата от компютърни атаки и за противодействието срещу тях;

27.

Призовава за по-нататъшно развитие на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана, с цел да се развият способностите на държавите членки и оперативното сътрудничество и споделянето на информация между тях в областта на кибернетичната отбрана;

28.

Отбелязва текущата работа по планирането на дейността по подготовката на бъдеща научноизследователска програма на ЕС, посветена на отбраната, и призовава за ефективното ѝ стартиране във възможно най-кратки срокове в съответствие с исканията на Европейския съвет от 2013 и 2015 г. и след изпълнението на пилотен проект по инициатива на ЕП; подчертава, че за дейността по подготовката следва да бъде осигурен достатъчен бюджет в размер на поне 90 милиона евро през следващите три години (2017 — 2020 г.); счита, че дейността по подготовката следва да бъде последвана от мащабна специална научноизследователска програма, финансирана от ЕС, като част от следващата многогодишна финансова рамка, стартираща през 2021 г.; отбелязва, че европейската научноизследователска програма, посветена на отбраната, се нуждае от общ бюджет в размер на поне 500 милиона евро на година през този период, за да може да бъде надеждна и да доведе до съществени промени; призовава държавите членки да очертаят бъдещи програми за сътрудничество, в рамките на които научните изследвания, финансирани от ЕС, да могат да служат за отправна точка, и призовава за създаването на начален фонд за дейностите по подготовката преди предприемането на военни операции, както се предвижда в Договора от Лисабон; отбелязва свързаните с отбраната инициативи на Комисията като плана за действие в областта на отбраната, политиката в областта на отбранителната промишленост и европейската отбранителна технологична и индустриална база;

29.

Подчертава, че осъществяването на мисии на общата политика за сигурност и отбрана, като EUNAVFOR MED, допринася за създаването на Европейски съюз за отбрана; приканва Съюза да продължи да провежда този вид операции и да ги изпълнява по-активно;

30.

Счита, че е важно да се използват процедурите на европейския семестър, за да се въведат форми на по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и на отбраната;

31.

Подчертава, че е важно да се въведат необходимите мерки с оглед на стимулирането на функциониращ, справедлив, достъпен и прозрачен европейски пазар в областта на отбраната, който да е отворен за външно участие, насърчаването на бъдещите технологични иновации, оказването на подкрепа за МСП и стимулирането на растежа и работните места, с цел държавите членки да могат да постигнат много по-ефикасно и ефективно използване и оптимално реализиране на съответните си бюджети в областта на отбраната и сигурността; отбелязва, че една солидна европейска отбранителна технологична и индустриална база се нуждае от справедлив, функциониращ и прозрачен вътрешен пазар, от сигурност на доставките и от структуриран диалог с отраслите на промишлеността, които са от значение за отбраната; изразява загриженост относно бавния до този момент напредък към по-добра конкурентоспособност и към въвеждане на мерки за борба с корупцията и по-голяма прозрачност в сектора на отбраната, както и относно факта, че все още липсва надеждна европейска политика в областта на отбранителната промишленост и че продължават да не се спазват правилата на вътрешния пазар; счита, че един интегриран и конкурентоспособен европейски пазар за отбранителни оръжия трябва да предоставя стимули и поощрения на всички държави членки и да доставя на всички купувачи адекватни и достъпни средства, отговарящи на индивидуалните им потребности в областта на сигурността; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че Директивата относно обществените поръчки в областта на отбраната и Директивата относно трансфера на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността се прилагат правилно в целия ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното прилагане на двете свързани с отбраната директиви от т.нар. „отбранителен пакет“;

32.

Призовава Комисията да изпълнява своята роля чрез плана за действие в областта на отбраната, да оказва подкрепа за индустриалната база, за да бъда тя солидна и способна да удовлетворява стратегическите нужди от способности на Европа, и да установи в кои отношения ЕС би могъл да осигури добавена стойност;

33.

Изразява своята убеденост, че при постепенното формулиране на обща отбранителна политика на Съюза ЕС следва да предвиди със съгласието на съответните държави членки евентуалното си участие в провеждани от тях програми за военни способности, включително участие в създадените структури за провеждането на тези програми в рамките на Съюза;

34.

Насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана, да улеснява и да дава възможност за сътрудничество в областта на отбраната посредством мобилизирането на фондовете и инструментите на ЕС, насочени към разработването на програми за военни способности от държавите членки; припомня, че европейският план за действие в областта на отбраната следва да бъде стратегически инструмент за насърчаване на сътрудничеството в областта на отбраната на европейско равнище, по-специално чрез финансирана от ЕС научноизследователска програма, посветена на отбраната, както и чрез мерки за задълбочаване на сътрудничеството в областта на промишлеността по цялата верига за създаване на стойност;

35.

Посреща с голямо задоволство идеята за стратегическа автономност, разработена като част от глобалната стратегия на Европейския съюз от заместник-председателя/върховен представител; счита, че тази идея следва да намери отражение както в стратегическите ни приоритети, така и в укрепването на нашия капацитет и нашата промишленост;

36.

Посреща със задоволство съвместната декларация на председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и генералния секретар на НАТО от 8 юли 2016 г., в която се подчертава необходимостта от сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на сигурността и отбраната; изразява своето убеждение, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да включва както сътрудничество на изток и на юг, борба с хибридни и кибернетични заплахи и подобряване на морската сигурност, така и хармонизиране и координиране на развитието на отбранителни способности; счита, че сътрудничеството в областта на технологичните, промишлените и военните способности предоставя възможност за подобряване на съвместимостта и полезното взаимодействие между двете организации, като по този начин гарантира по-голяма ресурсна ефективност; припомня, че своевременното прилагане на декларацията е от съществено значение, и призовава в тази връзка ЕСВД, заедно със съответните заинтересовани страни, да разработи в срок до декември 2016 г. конкретни варианти за прилагането ѝ; счита, че държавите членки следва да развият способности, които да могат да се разгърнат в рамките на ОПСО, за да бъде възможно да се предприемат самостоятелни действия в случаите, когато НАТО не иска да предприеме действия или когато предприемането на действия от ЕС е по-целесъобразно; изразява убеждението, че това също така би засилило ролята на НАТО в рамките на политиката за сигурност и отбрана, както и на колективната отбрана; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО за подпомагане на една по-силна и ефективна отбранителна промишленост и на научноизследователската дейност в областта на отбраната представлява стратегически приоритет и своевременното му изпълнение е от решаващо значение; изразява убеждението си, че съвместната работа по предотвратяването, анализа и ранното разкриване чрез ефективен обмен на информация и на разузнавателни данни ще увеличи способността на ЕС да се бори срещу заплахите, включително хибридните заплахи; продължава да бъде убеден, че НАТО е основният фактор за сигурността и отбраната в Европа; подчертава, че е необходимо да се избягва дублирането между инструментите на НАТО и на ЕС; счита, че ЕС разполага с потенциал също по отношение на гражданските аспекти, за да постигне съществена промяна в нестабилните региони; въпреки това настоява, че макар ролята на НАТО да е да защитава основно европейските си членове от всякакви външни атаки, ЕС следва да се стреми да бъде наистина в състояние да се защитава сам и да предприема самостоятелни действия, ако това е необходимо, като поема по-голяма отговорност в това отношение чрез подобряване на оборудването, обучението и организацията;

37.

Отбелязва, че макар че НАТО трябва да продължи да бъде основата на колективната отбрана в Европа, политическите приоритети на НАТО и на ЕС може не винаги да са идентични, не на последно място в контекста на пренасочването на САЩ към Азия; отбелязва освен това, че ЕС притежава уникален набор от свързани със сигурността инструменти, с които НАТО не разполага, и обратното; счита, че ЕС следва да поеме по-голяма отговорност по отношение на кризите, свързани със сигурността, в държавите в непосредствено съседство със Съюза и да допринесе по този начин за изпълнението на задачите на НАТО, по-специално в контекста на хибридните войни и морската сигурност; счита, че в дългосрочен план може да се окаже, че е необходимо да се реформира споразумението „Берлин плюс“, също и с оглед на това да се даде възможност на НАТО да използва способностите и инструментите на ЕС; подчертава, че амбицията на ЕС за стратегическа автономност и проектиране на Европейски съюз за отбрана трябва да бъде осъществена в пълно взаимодействие с НАТО и трябва да доведе до по-ефективно сътрудничество, справедливо споделяне на тежестта и продуктивно разделяне на труда между НАТО и ЕС;

38.

Изразява убеждението си, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да включва както изграждане на устойчивост на изток и на юг, така и инвестиции в областта на отбраната; счита, че сътрудничеството в областта на военните способности предоставя възможност за подобряване на съвместимостта и полезното взаимодействие между двете организации; изразява убеждението си, че това също така би засилило ролята на НАТО в рамките на политиката за сигурност и отбрана, както и на колективната отбрана;

39.

Изразява дълбока загриженост във връзка с докладите, в които се посочва, че административни процедури излишно забавят създаването на сили за мисиите на ОПСО и трансграничното движение на силите за бързо реагиране в рамките на ЕС; призовава държавите членки — в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации и ако има позоваване на клаузата за солидарност, както и наличие на задължение за помощ и съдействие чрез всички средства на разположение на държавите членки — да създадат обща за ЕС система за координация на бързото движение на персонала от отбранителните сили, оборудването и доставките за целите на ОПСО;

40.

Призовава за създаването на практически договорености и насоки за бъдещото задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за изпълнението на този член, така че отделните държави членки да могат ефективно да управляват финансовите средства за помощ и съдействие, предоставени от други държави членки, или да оставят тези средства ефективно да бъдат управлявани в рамките на Съюза; призовава държавите членки да се стремят да постигнат целта 2 % от БВП да се отделят за разходи за отбраната, както и да осъществяват разходи в размер на 20 % от своите бюджети за отбрана за оборудването, което е определено като необходимо, чрез Европейската агенция по отбрана, включително за свързана с това научноизследователска и развойна дейност, като по този начин се преодолее несъответствието с четирите показателя за колективно инвестиране на Европейската агенция по отбрана;

41.

Счита, че предизвикателствата пред националните бюджети, свързани с финансовите ограничения, са същевременно съпътствани от възможности за осъществяване на напредък, произтичащи от очевидната нужда от по-тясно сътрудничество между държавите членки по въпросите на отбраната; приветства решението на някои държави членки да спрат или да обърнат тенденцията за съкращаване на разходите за отбрана;

42.

Счита, че Европейският парламент следва да изпълнява важна роля в бъдещия Европейски съюз за отбрана, и затова счита, че подкомисията по сигурност и отбрана следва да стане отделна самостоятелна парламентарна комисия;

43.

Призовава заместник-председателя/върховен представител да стартира изготвянето на Бяла книга за сигурността и отбраната на ЕС, която да се основава на Глобалната стратегия на ЕС, одобрена от Европейския съвет; приканва Съвета да възложи незабавно задачата за изготвянето на този документ; изразява съжаление във връзка с предложението на заместник-председателя/върховен представител, отправено към министрите на отбраната от ЕС, вместо всеобхватен процес по Бялата книга да има единствено план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; счита, че подобен план за изпълнение следва да бъде предшественик на редовен процес по изготвяне на Бялата книга за сигурността и отбраната, който следва да бъде полезна основа за определяне на размера на евентуалното финансово участие на Съюза в областта на политиката за сигурност и отбрана за всеки законодателен мандат по конкретен и реалистичен начин;

44.

Изразява убеждението си, че Бялата книга за сигурността и отбраната на ЕС следва да бъде резултат от съгласувани междуправителствени и междупарламентарни процеси и от приноса на различните институции на ЕС и следва да се основава на международна координация с нашите партньори и съюзници, включително НАТО, и на всеобхватна междуинституционална подкрепа; приканва заместник-председателя/върховен представител да преразгледа първоначалния си график, за да започне целева консултация с държавите членки и парламентите;

45.

Счита, че въз основа на глобалната стратегия на ЕС Бялата книга следва да обхваща стратегията на ЕС в областта на сигурността и отбраната, способностите, считани за необходими за реализирането на тази стратегия, и мерките и програмите на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС за предоставяне на тези способности, като това следва да се основава на съдействие в рамките на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването, като същевременно се взема предвид, че отбраната и сигурността продължават да бъдат национална компетентност;

46.

Счита, че Бялата книга за сигурността и отбраната следва да бъде оформена като обвързващо междуинституционално споразумение, в което да се определят всички инициативи, инвестиции, мерки и програми на Съюза в рамките на съответната многогодишна политическа и финансова рамка на ЕС; изразява убеждението си, че държавите членки, партньорите и съюзниците следва да вземат предвид това междуинституционално споразумение при планирането на собствените си сигурност и отбрана, с цел да осигурят съгласуването и взаимното допълване помежду си;

Нови инициативи

47.

Счита, че следните инициативи следва да бъдат стартирани незабавно:

—	дейностите по подготовка на научните изследвания в рамките на ОПСО, които ще започнат през 2017 г. и ще продължат до 2019 г.;

—

последваща по-амбициозна и стратегически насочена научноизследователска програма, посветена на отбраната, която да запълни периода до следващата МФР, в случай че необходимите допълнителни финансови средства се предоставят от държавите членки или чрез съфинансиране от държавите членки съгласно член 185 от ДФЕС;

—	европейски семестър за отбраната, в рамките на който да се оценява постигнатият напредък в бюджетните усилия на държавите членки в областта на отбраната;

—	стратегия, очертаваща стъпките, които трябва се предприемат с оглед на създаването и функционирането на Европейския съюз за отбрана;

—	обсъждане на създаването на постоянен Съвет на министрите на отбраната;

—	оказване на подкрепа за инициативата на НАТО, съгласно която мултинационални батальони ще бъдат разположени в държавите членки, когато и където е необходимо, по-специално с оглед на необходимото изграждане на инфраструктурата (включително жилища);

—	развитие на редовния процес по изготвянето на Бялата книга, с цел да бъде приложена за първи път в рамките на планирането на следващата МФР;

—	организиране на конференция на заинтересованите страни на тема разработването на европейска политика в областта на оръжията и способностите и хармонизирането на съответните национални политики въз основа на преразглеждане на отбраната на ЕС;

—	разрешаване на правните проблеми, които възпрепятстват изготвянето на съвместно съобщение относно изграждането на капацитет за насърчаване на сигурността и развитието в третите държави;

—	реформа на концепцията за бойните групи на ЕС, насочена към създаването на постоянни единици, които да бъдат независими от която и да е водеща нация и да подлежат на системно съвместно обучение;

—	създаване на военен начален фонд, както се предвижда в член 41, параграф 3 от ДЕС, който ще спомогне за стартирането на военни операции на ОПСО по много по-бърз начин;

—	план за действие за укрепване и разширяване на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни последици или последици в областта на отбраната (механизма Аthena), за да може да се предоставят повече средства на Общността за мисиите на ЕС;

—

реформа на механизма Аthena, насочена към увеличаване на потенциала му за споделяне на разходите и общо финансиране, по-специално по отношение на разполагането на бойни групи на ЕС или на други активи за бързо реагиране и на изграждането на капацитета на военните участници в партньорските държави (обучение, наставничество, насоки, предоставяне на оборудване, инфраструктурни подобрения и други услуги);

—	процес на размисъл относно преките чуждестранни инвестиции в секторите от ключово значение в сферата на отбраната и сигурността и относно доставчиците на услуги с оглед на развитието на законодателство на равнище ЕС;

—	процес на размисъл относно стандартизацията на двойната употреба с оглед на развитието на законодателство на равнище ЕС;

—	размисъл относно създаването на постоянен щаб за командване и контрол за военните операции на ОПСО;

—	обща за ЕС система за координация на бързото движение на персонала от отбранителните сили, оборудването и доставките;

—	формулиране на първите елементи на европейския план за действие в областта на отбраната въз основа на Бялата книга на ЕС за сигурността и отбраната;

—

първи съвместни проекти на ЕС и НАТО в следните области: борба с хибридните заплахи, изграждане на устойчивост, сътрудничество по стратегически комуникации и реагиране, оперативно сътрудничество, включително по море и относно миграцията, координация в областта на киберсигурността и отбраната, отбранителни способности, укрепване на отбранителната технологична, научноизследователска и индустриална база, учения и изграждане на капацитет за отбрана и сигурност на нашите източни и южни партньори;

—	мерки за повишаване на сътрудничеството и доверието между участниците в сферата на киберсигурността и отбраната;

48.

Предлага Европейският съюз за отбрана да бъде стартиран спешно чрез система за диференцирана интеграция, протичаща на два етапа:

a)	активиране на постоянното структурирано сътрудничество, което вече беше одобрено от Парламента като част от програмата „Ново начало“ на председателя на Комисията;

б)	изпълнение на плана за действие във връзка с Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на заместник-председателя/върховен представител;

o o

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО, агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната и националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0120.

(2) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.

(3) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 48.

(4) „Цената на отказа от Европа в общата политика за сигурност и отбрана“, Служба за изследвания на Европейския парламент (2013 г.), стр. 78.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/29

P8_TA(2016)0436

Оползотворяване на потенциала на превоза на пътници по вода

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно оползотворяването на потенциала на превоза на пътници по вода (2015/2350(INI))

(2018/C 224/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид изменената Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г.,

—	като взе предвид Протокола на Международната морска организация от 1978 г. във връзка с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г.

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 2006 г.,

—	като взе предвид Двадесет и първата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и Единадесетата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CМP 11), проведена в Париж от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, от 21 януари 2009 г., озаглавено „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“ (COM(2009)0008),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г. (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (5),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 24 май 2016 г. във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (COM(2016)0274),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2013 г., озаглавено „Към качествен транспорт по вътрешните водни пътища — NAIADES II“ (COM(2013)0623),

—	като взе предвид Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (6),

—	като взе предвид Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1090/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директива 2009/42/ЕО относно статистическите данни при превоз на товари и пътници по море (8)

—	като взе предвид Директива 98/41/ЕО на Съвета от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки от Общността (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8 декември 1995 г. за управление на безопасността на пътническите фериботи (фериботите ро-ро) (10),

—	като взе предвид Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива (11),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 16 октомври 2015 г., озаглавен „Адаптация на избраната посока: Проверка за пригодност на законодателството относно безопасността на пътническите кораби по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)“ (COM(2015)0508),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 31 март 2016 г., озаглавен „Оценка по програмата REFIT на Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари“ (COM(2016)0168),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0306/2016),

A.	като има предвид, че географските характеристики на Европа със нейните дълги брегови линии и множество острови и реки предлагат изключителни възможности за устойчив воден пътнически транспорт;

Б.

като има предвид, че водният пътнически транспорт в областта на крайбрежния морски транспорт (на къси разстояния), морските фериботи и фериботите по вътрешните водни пътища, градската и периферната мобилност, круизите и туризмът предлагат голям потенциал за използване на наличния излишен капацитет от гледна точка на инфраструктура и плавателни съдове, и че той играе основна роля за свързването на различните региони на Европейския съюз, което го прави важен фактор за повишаването на сближаването; като има предвид освен това, че круизната и фериботната дейност стимулират крайбрежния туризъм като една от основните морски дейности в Европа;

В.

като има предвид, че през последните години има тенденция към интензивно разработване на плавателни съдове за различни видове корабоплаване, например комбинирани речни и морски плавателни съдове, които отговарят на изискванията за морски плавателни съдове и също са в състояние да плават в плитки води;

Г.	като има предвид, че технологичните достижения превърнаха отново водния транспорт в алтернатива на задръстените пътища за достъп до градските центрове;

Д.

като има предвид, че водният пътнически транспорт и водният товарен транспорт са изправени пред различни предизвикателства и имат различни нужди по отношение на инфраструктурата, екологичните предизвикателства, оперативните въпроси, сигурността и връзките пристанище-град, като същевременно и с двата пазарни сегмента се занимава една и съща пристанищна администрация;

Е.

като има предвид, че интеграцията на центровете за воден пътнически транспорт в европейската политика за свързана инфраструктура, която вече се прилага чрез регламенти (ЕС) № 1315/2013 и (ЕС) № 1316/2013 относно съответно трансевропейската транспортна мрежа (TEN-Т) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), ще осигури допълнителна европейска добавена стойност;

Ж.	като има предвид, че възможности за заеми и гаранции за проекти, свързани с водния транспорт, са на разположение също и в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като допълнителен инструмент към традиционната форма на финансиране чрез отпускане на безвъзмездни средства;

З.

като има предвид, че транспортът по вътрешните водни пътища е признат като екологосъобразен вид транспорт, изискващ специално внимание и подкрепа и като има предвид, че в Бялата книга се препоръчва насърчаване на морския и вътрешния воден транспорт, увеличаване на дела на крайбрежното и вътрешното корабоплаване и подобряване на безопасността на транспорта;

И.

като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и предложението за Европейски акт за достъпността предоставят стабилни насоки не само за прилагането и по целесъобразност за бъдещия преглед на Регламент (ЕС) № 1177/2010, но също и за приемането на законодателство относно правата на пътниците в интермодален контекст, при условие че подобно законодателство следва да включва безпрепятствен достъп за пътници с увреждания или с намалена подвижност;

Й.	като има предвид, че макар водният пътнически транспорт да се счита за безопасен вид транспорт, в миналото има няколко трагични злополуки в сектора на водния пътнически транспорт, включително тези, свързани с Estonia, Herald of Free Enterprise, Costa Concordia, Norman Atlantic и UND Adryatik;

като има предвид, че в своята стратегия за политика в областта на морския транспорт до 2018 г. ЕС определя своята цел да се превърне в световен лидер в морските научни изследвания и новаторство, както и в корабостроенето, с оглед на подобряването на енергийната ефективност и интелигентност на корабите, намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, свеждане до минимум на риска от злополуки и осигуряване на по-добро качество на живота на море;

Л.	като има предвид, че речният круизен туризъм и водният пътнически транспорт по реки, канали и други вътрешни водни пътища се увеличават в много части на европейските реки и градските възли около тях;

M.	като има предвид, че ЕС е приел редица макростратегии, основани върху използването на водните пътища, включително стратегиите за река Дунав, Адриатическо и Йонийско море и Балтийско море;

Счита, че водният пътнически транспорт (ВПТ) трябва да бъде поставен на по-предно място в програмата за транспортна политика на ЕС и на неговите държави членки; следователно счита, че те следва да работят за създаването на „единна зона за воден пътнически транспорт“, например чрез опростяване на административната тежест, произлизаща от трансграничното пътническо корабоплаване;

Конкурентоспособност

Насърчава държавите членки, регионалните и местните органи и Комисията да разгледат ВПТ и по-специално да подобрят свързаната инфраструктура както в основните, така и в цялостните си мрежи в рамките на TEN-T и МСЕ, като засилят нейната взаимосвързаност, наред с другото, с железопътната инфраструктура на хинтерланда, включително чрез осигуряването на инфраструктура и информация с цел да се отговори на потребностите на всички пътници във връзка с мобилността;

Насърчава изграждането на морски магистрали, включително от трети държави, които стимулират ефективния мултимодален транспорт, улесняват интегрирането на този вид транспорт с останалите транспортни мрежи и видове, отстраняват проблемните участъци в ключови инфраструктури на мрежата и гарантират териториална непрекъснатост и интегриране;

Подчертава необходимостта от премахване на проблемните участъци във връзките между разширената Западноевропейска система на вътрешните водни пътища и съществуващата Източноевропейска система, чието състояние е претърпяло сериозно влошаване, а на места — и пълна деградация;

Призовава Комисията да публикува годишен преглед на проектите в областта на ВПТ, съфинансирани от ЕС в рамките на Кохезионния фонд, структурните и регионалните фондове, Interreg, „Хоризонт 2020“, фондовете по линия на МСЕ и TEN-T, както и Европейския фонд за стратегически инвестиции;

Призовава Комисията да публикува обобщаващ доклад относно изпълнението на стратегиите на ЕС по отношение в частта на ВПТ;

Подчертава ключовото значение на европейските статистически данни за формулиране на планове и политики за сектора на водния транспорт, и по-специално по отношение на броя услуги за трансграничен морски и вътрешен воден транспорт, предоставяни и от фериботи, и от кораби за круизи, предвид факта, че съществуват райони, в които транспортът между различните местности може да бъде извършен само по вода; отправя искане към Евростат да включи в своите статистически данни относно пътниците на морски круизи „посещенията на пътниците в пристанището на акостиране“, а именно броя на пътниците на борда, които се качват и слизат на всяко транзитно пристанище, а не само пътниците на круизи, заминаващи всяка година на почивка (брой пътници); включването на тези цифри би предоставило по-реалистична представа за добавената стойност на круизния сектор и на водния пътнически транспорт като цяло;

Призовава Комисията да разработи система за хармонизирано събиране на статистически данни относно злополуки и инциденти с плавателни съдове по вътрешните водни пътищата, като се включи и трансграничният трафик;

Счита, че интегрирането на ВПТ в мрежите на градския и регионалния обществен транспорт би могло значително да засили ефикасността на мобилността, екологичните показатели, качеството на живота, ценовата достъпност, облекчаването на задръстванията в мрежите за наземен транспорт и комфорта в градовете; призовава Комисията да подкрепи напълно инвестициите в качествена инфраструктура на хинтерланда, която може да допринесе за намаляване на местните задръствания и да гарантира, че местните жители няма да бъдат неблагоприятно засегнати; призовава Комисията да изготви списъци с примери за най-добри практики в тази област;

10.

Призовава държавите членки да насърчават и подкрепят местните инициативи, насочени към активиране на вътрешния воден транспорт като средство за снабдяване на агломерациите, включително чрез изграждането на разпределителни центрове в речните пристанища и развиване на пътническия транспорт, преди всичко с оглед на повишаване на привлекателността на въпросните райони за туристите;

11.

Подчертава, че ВПТ следва да бъде по-пълноценно интегриран в системите за информация, резервация и издаване на билети, за да се подобри качеството на обществените услуги и допълнително да се развие секторът на туризма, по-специално в отдалечените и изолираните райони; подчертава необходимостта операторите на воден пътнически транспорт да бъдат взети под внимание в работата върху Европейската интегрирана система за издаване на билети;

12.

Призовава Комисията да финансира по-добре организирани и по-ефективни проекти за интегрирани транспортни услуги, които да водят до: постепенно намаляване на потреблението на енергия; реорганизация на разписанията на различните обществени и частни превозвачи по въздух, море и суша с оглед на интермодалното и ефективното управление на пътническия транспорт; обединяване на билетите, издавани от обществените и частните оператори, в един билет, достъпен чрез цифрово приложение;

13.

Подчертава, че когато е възможно, следва да се насърчават практиките, при които товарни плавателни съдове предоставят и услуги по превоз на пътници и обратното, например в случая на фериботите, тъй като това дава възможност на корабите да постигат по-добра степен на запълване на капацитета и по-голяма финансова ефективност и освен това облекчават задръстванията по пътищата;

14.

Приветства усилията на сектора на ВПТ за преминаване към по-чисти, енергийно ефективни кораби с по-ниски емисии, разработени като част от европейска рамка, насочена към подобряване на екологосъобразността на водния транспорт; счита, че това ще доведе до по-евтини решения, които са устойчиви, по-привлекателни и затова и по-конкурентоспособни от икономическа гледна точка, с което секторът като цяло ще стане „по-евтин, по-чист и по-зелен“;

15.

Отбелязва, че различните предизвикателства в основните крайбрежни зони в ЕС изискват предприемането на различни действия (повече фериботни услуги в Северно море, усъвършенстване и техническо модернизиране на фериботите в Средиземноморието и т.н.);

16.

Убеден е, че секторът на пътническото корабостроене в ЕС трябва да остане основен конкурентоспособен участник, който да бъде по-активно насърчаван, като същевременно се намали екологичният му отпечатък чрез стимулиране на научноизследователската дейност и новаторството в рамките на отрасъла;

Устойчивост от гледна точка на околната среда

17.

Призовава Комисията да интегрира ВПТ в своята стратегия и да предприеме стъпки за намаляване на емисиите на CO2 в съответствие със споразуменията, приети на конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), и по този начин да сведе до минимум външните разходи;

18.

Насърчава Комисията и държавите членки да подобрят екологичните стандарти с оглед на намаляване на замърсяването на въздуха съгласно стандартите на Балтийско море за допустими емисии на сяра, качество на горивото и двигатели с по-нисък разход на гориво;

19.

Подчертава, че декарбонизацията на транспорта изисква значителни усилия и напредък от гледна точка на научни изследвания и новаторство; подкрепя Комисията в нейните действия за насърчаване на ВПГ (втечнен природен газ), алтернативните горива от неизкопаем произход, електрическите и хибридните системи, базирани на възобновяеми източници, и слънчевата и вятърната енергия за морските плавателни съдове и я насърчава да съобрази научните изследвания и новаторството с поставянето на изричен акцент върху пригодността за сектора на ВПТ;

20.

Припомня, че с оглед на Директива 2014/94/EC за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива до 2025 г. морските пристанища от основната TEN-T мрежа трябва да осигурят съоръжения за зареждане на плавателните съдове и корабите, плаващи по море, с ВПГ, а пристанищата по вътрешните водни пътища трябва да го направят до 2030 г.;

21.

Призовава Комисията да насърчава енергийната независимост чрез използването на слънчеви панели, които да бъдат инсталирани върху сградите на пристанищните терминали, както и чрез съхранението на произведената през деня енергия за последващо използване през нощта;

22.

Подчертава, че фериботният сектор е важен компонент на пазара на морския транспорт на къси разстояния и че поради това е от съществено значение да се запази неговият динамизъм и конкурентоспособност, като същевременно се подобрят екологичните му показатели и енергийната му ефективност;

23.

Приветства инициативата REFIT на Комисията за пристанищните приемни съоръжения като възможност за привеждане на настоящата директива в съответствие с международните достижения и подкрепя и насърчава плановете ѝ за ново законодателство в рамките на обикновената законодателна процедура; посочва, че това не следва да възпира държавите членки да стартират по-устойчиви инициативи, включително добри системи за информация и мониторинг за управление на отпадъците, както на корабите, така и в пристанищата;

Безопасност и сигурност

24.

Подчертава, че предотвратяването на замърсяването и злополуките е жизненоважно за ролята на Европейската агенция по морска безопасност от гледна точка на подобряването на безопасността на трансграничните морски фериботи и круизи, както и на гарантирането на защитата на потребителите;

25.

Припомня, че персоналът на фериботите и на круизните кораби трябва да бъде обучен да помага ефективно на пътниците в случай на извънредна ситуация;

26.

Приветства предложението на Комисията за Директива относно признаването на професионални квалификации за вътрешно корабоплаване, в която се определят хармонизирани стандарти за квалификацията на членовете на екипажа и капитаните на плавателни съдове, с оглед на подобряването на трудовата мобилност във вътрешното корабоплаване;

27.

Подчертава, че що се отнася до допълнителното развитие на информационните системи, като например обикновен радар, SafeSeaNet, Galileo и речните информационни услуги (RIS), акцентът следва да се постави върху подобряването на безопасността, сигурността и оперативната съвместимост, и насърчава държавите членки да направят използването на RIS задължително;

28.

Приканва компетентните органи да предложат ясна рамка, която да разпределя отговорностите и разходите, с оглед на подобряването на сигурността, и да вземат мерки за допълнително обучение, инструктиране и упътване на персонала, особено по въпроса за възприемането на обучение чрез използване на одобрени тренажори като част от програмата за обучение в рамките на правилата на Международната морска организация (ММО) и Международната организация на труда (МОТ); счита, че най-добрият начин за подобряване на качеството и безопасността на услугите е квалифицираният персонал;

29.

Приветства новите законодателни предложения на Комисията за опростяване и подобряване на общите правила относно безопасността на корабите, превозващи пътници във водите на ЕС, с цел да се повиши безопасността и конкуренцията, като правилата се изяснят и опростят и като се съобразят с правните и технологичните достижения;

30.

Признава, че тъй като сигурността е повод за нарастваща загриженост, може да са необходими допълнителни мерки, които да вземат под внимание специфичните характеристики на фериботния трафик и на пристанищните операции, така че да се гарантира безпроблемното извършване на ежедневните фериботни връзки;

31.

Отбелязва, че значителен брой реки представляват граници, и насърчава отговорните органи да гарантират сътрудничество и добре интегрирани и ефективни системи за безопасност и сигурност и системи за спешни случаи, които функционират и от двете страни на границата;

32.

Отбелязва, че редица затворени морски басейни, като например Балтийско и Адриатическо море, граничат с няколко държави членки, а също и с държави, които не принадлежат към ЕС, и поради това призовава отговорните органи да предоставят ефективна система за безопасност и сигурност, и по-специално система за спешни случаи;

33.

Подчертава, че когато международните морски фериботи плават в териториални води на ЕС, трябва да се прилага законодателството на ЕС и на държавата членка;

Качество и достъпност на услугите

34.

Насърчава Комисията да интегрира принципите на Регламент (ЕС) № 1177/2010 в своето предложение относно интермодалните права на пътниците, включително аспектите на безпрепятствения достъп за лица с увреждания или намалена подвижност, както и да вземе под внимание в него специалните потребности на възрастните хора и на семействата, пътуващи с деца; насърчава Комисията да представя годишни статистически данни относно промяната в броя на пътниците с увреждания или с намалена подвижност;

35.

Подчертава значението на сектора на ВПТ за развитието на устойчив туризъм и за преодоляване на сезонния характер на туризма, по-специално в отдалечените и периферните региони на Съюза, като например крайбрежните, островните, езерните и селските региони; освен това счита, че МСП следва да имат централно място в насърчаването на услугите в сферата на туризма; призовава Комисията, държавите членки, както и местните и регионалните органи, да се възползват във възможно най-голяма степен от възможностите за финансиране от ЕС за МСП, включително от субсидии за местните общности в горепосочените отдалечени региони;

36.

Отбелязва, че създаването на удобни връзки между вътрешните водни пътища и Европейската мрежа от велосипедни маршрути крие в себе си огромен потенциал с оглед на повишаване на привлекателността на много региони на ЕС за туристите; подчертава необходимостта да се вземат под внимание нуждите на хората, пътуващи с велосипеди, които използват водния пътнически транспорт;

37.

Счита, че туризмът в крайбрежните региони и островите е недостатъчно развит поради липсата на взаимна свързаност; счита, че Комисията следва да вземе под внимание факта, че в тези райони има по-голямо търсене на качествени транспортни услуги;

38.

Счита, че секторът на ВПТ е важен дори в райони, в които понастоящем не е икономически жизнеспособен, като например в по-слабо населените отдалечени острови;

39.

Припомня, че някои фериботни връзки представляват жизненоважни линии — в истинския смисъл имат първостепенно значение за териториалното, социалното и икономическото сближаване, тъй като свързват най-отдалечените региони с континенталната част и с районите с икономически и промишлен растеж, като по този начин допринасят за европейското сближаване и интеграция;

40.

Подчертава, че рамката за осигуряване на връзки с островите, островните региони и отдалечените райони следва да се насърчава с мерки, спомагащи за по-качествени фериботи и подходящи терминали;

41.

Подчертава потенциала за и желателността на интегрирането на ВПТ в мрежа за мултимодална мобилност, като се взема под внимание общественият транспорт в големите агломерации, както за лицата, ежедневно пътуващи до работното си място, така и за туристите; счита в тази връзка, че са необходими допълнителни подобрения, за да се разработи мобилността като услуга чрез даване на възможност за интегрирани системи за издаване на билети, за да се подобри надеждността, комфорта, точността и честотата, да се намали натоварването на логистичните вериги и да се постигне по-кратко време за качване на борда с оглед на привличането на пътници;

42.

Подчертава, че за да се запази високо равнище на качествени услуги, както и в интерес на морската безопасност, от съществено значение е да се развиват знанията и уменията в морския сектор в ЕС;

o o

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.

(2) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(3) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 10.

(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0310.

(5) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1.

(6) ОВ L 389, 30.12.2006 г., стр. 1.

(7) ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1.

(8) ОВ L 325, 9.12.2010 г., стр. 1.

(9) ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35.

(10) ОВ L 320, 30.12.1995 г., стр. 14.

(11) ОВ L 327, 27.11.2012 г., стр. 1.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/36

P8_TA(2016)0437

Увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (2016/2139(INI))

(2018/C 224/05)

Европейският парламент,

—

като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално цел № 17 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), определени в него, съгласно която държавите — членки на ООН се ангажират да укрепят средствата за изпълнение на програмата и да съживят глобалното партньорство за устойчиво развитие (1),

—

като взе предвид „Програмата за действие от Адис Абеба“ — заключителния документ, приет на Третата международна конференция за финансиране на развитието (Адис Абеба, Етиопия, 13—16 юли 2015 г.) и одобрен от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 69/313 от 27 юли 2015 г. (2),

—	като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно тенденциите и напредъка на международното сътрудничество по въпросите на развитието, представен на сесията на Форума за сътрудничество за развитие през 2016 г. (E/2016/65) (3),

—

като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта, приета на втория форум на високо равнище относно ефективността на помощта през 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на третия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, проведен през 2008 г. в Акра (Гана) (4), както и резултатите от четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, проведен в Пусан (Република Корея) през декември 2011 г., където беше поставено началото на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР) (5),

—	като взе предвид декларацията от Дили от 10 април 2010 г. относно укрепването на мира и изграждането на държавност, както и „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, стартиран на 30 ноември 2011 г. на четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта,

—	като взе предвид комюникето от първата среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, проведена в Мексико през април 2014 г. (6),

—	като взе предвид предстоящата втора среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, която ще се проведе в Найроби в периода 28 ноември — 1 декември 2016 г. (7),

—	като взе предвид доклада на ОИСР/ПРООН за напредъка за 2014 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“ (8),

—	като взе предвид консенсуса на организациите на гражданското общество (ОГО) от Сием Реап относно международната рамка за ефективност на приноса на ОГО за развитието от 2011 г.,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, който определя намаляването и изкореняването на бедността като основна задача на политиката на ЕС за развитие и изисква Съюзът и неговите държави членки да изпълняват целите, по които е постигнато съгласие в рамките на ООН и други компетентни организации, както и да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—	като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 2005 г. (9) и плановете за договаряне на нов консенсус през 2017 г.,

—	като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие (10),

—

като взе предвид консолидирания текст на Оперативната рамка относно ефективността на помощта (11), който се основава на заключенията на Съвета от 17 ноември 2009 г. относно оперативна рамка на ЕС за ефективност на помощта, заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно разделението на труда между държавите, както и заключенията на Съвета от 9 декември 2010 г. относно прозрачност и взаимна отчетност,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 март 2015 г., озаглавен „Въвеждане на рамката на ЕС за резултатите в областта на международното сътрудничество и развитието“(SWD(2015)0080), както и заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно рамката за резултатите (12),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 март 2014 г. относно общата позиция на ЕС за първата среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (13),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г. (14),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно засилване на съвместното планиране (15),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г относно годишния доклад за 2016 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие (16),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 юни 2015 г., озаглавен „Доклад за 2015 г. за отчетността на ЕС относно финансирането за развитие — Преглед на напредъка от страна на ЕС и неговите държави членки“(SWD(2015)0128),

—

като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз — обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена през юни 2016 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (24),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (25),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0322/2016),

A.	като има предвид, че принципите, установени с Парижката декларация и Програмата за действие от Акра, продължават да са валидни в пълна степен и са доказали своите достойнства за подобряване на качеството на помощта за развитие, както и обществената подкрепа за нея в държавите донори;

Б.

като има предвид, че политическите ангажименти на високо равнище във връзка с консенсуса от Монтерей (2002 г.), Декларацията от Рим (2003 г.), Парижката декларация (2005 г.), Програмата за действие от Акра (2008 г.) и Четвъртия форум за ефективност на помощта в Пусан (2011 г.) преследват една и съща цел — подобряване на качеството на прилагането, управлението и използването на официалната помощ за развитие с цел максимизиране на нейното въздействие;

В.

като има предвид, че принципите за ефективност на помощта недвусмислено са допринесли за постигането на напредък по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в много държави, но напредъкът остава неравномерен и не всички принципи се прилагат систематично и напълно във всички държави и от всички участници в процеса на развитие;

Г.

като има предвид, че Глобалното партньорство може да играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и постигане на целите за устойчиво развитие, като акцентът се измества от понятието „ефективност на помощта“, отнасящо се до традиционната публична помощ за развитие, към понятието „ефективност на сътрудничеството за развитие“;

Д.

като има предвид, че официалната помощ за развитие (ОПР) може да играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г., по-специално в държави с ниски доходи и в борбата с крайната бедност и неравенството, ако тя е по-целенасочена и ако се спазват принципите за ефективно сътрудничество за развитие, а именно демократична ангажираност на държавата, съгласуване на дейностите, укрепване на местния капацитет, прозрачност и демократична отчетност, акцент върху резултатите, както и приобщаване; подчертава, че при обвързването на помощта с условия трябва да се зачитат принципите на демократична ангажираност;

Е.	като има предвид, че освен помощта за развитие и сътрудничеството са необходими и други политически инструменти за ефективното премахване на бедността и насърчаването на целите за устойчиво развитие;

Ж.

като има предвид, че бюджетната подкрепа има многобройни предимства, като например отговорността на държавата, по-точен анализ на резултатите, по-голяма последователност на провежданите политики, по-ефективна предвидимост на помощта, както и максимално оползотворяване на наличните средства, така че да има пряка полза за населението;

З.	като има предвид, че частният сектор, наред с други традиционни правителствени и неправителствени организации за развитие, се превръща в истински партньор в нашите стратегии за развитие по отношение на постигането на приобщаващо и устойчиво развитие;

И.

като има предвид, че за ефективността на помощта е важно държавите получателки да прилагат същевременно икономически политики за увеличаване на растежа, въвеждащи механизми за пазарна икономика, мобилизиране на частния капитал и аграрни реформи, както и постепенно да отварят техните пазари за конкуренция в световен мащаб;

Й.	като има предвид, че според проучване на Комисията разпокъсаността на помощта означава допълнителни разходи за ЕС в размер между 2 и 3 милиарда евро годишно;

К.	като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие представлява всеобхватен форум, обединяващ правителства, двустранни и многостранни организации, гражданското общество, парламентите, синдикалните организации и частния сектор от всички държави;

Л.

като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие е насочено към поведението и отношенията между участниците в областта на развитието, ефективното изпълнение на политиките и програмите за развитие, както и проследяването на напредъка по спазването на ключовите принципи, определени през последното десетилетие, с цел подобряване на ефективността на усилията за развитие на всички участници; като има предвид, че следва да се изясни неговото взаимодействие с международните структури в областта на развитието, проследяващи изпълнението на Програмата до 2030 г.;

М.

като има предвид, че държави като Китай, Бразилия, Турция, Русия и Индия играят все по-важна роля като нови донори, както и за трансфера на експертни познания и технологии в областта на развитието, не на последно място благодарение на собствения им скорошен и настоящ опит в областта на развитието; като има предвид, че тяхната ангажираност с по-традиционни донори за насърчаването на глобални обществени блага и тяхното участие в приобщаващото сътрудничество за развитие в рамките на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие могат да бъдат засилени;

Н.	като има предвид, че Комисията играе активна роля в рамките на Управителния комитет на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие и един от неговите съпредседатели е от държава — членка на ЕС: Нидерландия; като има предвид, че Германия поема ролята на съпредседател;

О.

като има предвид, че ангажираността на държавите в сътрудничеството за развитие изисква съгласуване на дейностите на донорите с националните планове за развитие и международно съгласуваните цели за устойчиво развитие, както и национално участие във връзка с изготвянето и отчетността при изпълнението на плановете и програмите за развитие;

П.

като има предвид, че помощта носи двойни дивиденти, когато не само финансира проекти за развитие, но също така и се изразходва на място за закупуването на стоки и услуги местно производство; като има предвид, че следователно укрепването на системите на страните и националните системи за възлагане на обществени поръчки е съществен елемент за ефективността на помощта в съответствие с Парижката декларация относно ефективността на помощта, както и за засилване на доброто управление и демократичната отчетност в страните партньори;

Р.

като има предвид, че програмите за сътрудничество за развитие, ръководени от доставчици, и обвързаната помощ, включително в областта на възлагането на обществени поръчки, могат да бъдат израз на различни политически интереси, които понякога противоречат на политиките за развитие и могат да навредят на ангажираността и устойчивостта на помощта за развитие и постигнатия в миналото напредък по съгласуване на дейностите, което следователно да доведе до неефективност и увеличаваща се зависимост; като има предвид, че местната ангажираност изпълнява важна роля за гарантирането на ефективно развитие за гражданите;

С.	като има предвид, че рамките за резултати все повече се използват за измерване на постиженията по програмите за сътрудничество за развитие, но пълната ангажираност и използването на тези рамки от развиващите се страни продължават да бъдат предизвикателство;

Т.

като има предвид, че мониторинговият цикъл на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие от 2016 г. показва, че напредъкът по използването на системите на страните остава слаб, а по отношение на необвързаната помощ не е налице допълнителен напредък и тя все още се намира максималното равнище от 80 %, постигнато през 2010 г.;

У.	като има предвид, че парламентарните представители, страните партньори и гражданското общество продължават да изразяват недоволство от степента на тяхното участие и информираност относно програмирането и изпълнението на сътрудничеството за развитие;

Ф.

като има предвид, че ефективността на развитието, което означава ефективно използване на всички средства и ресурси, насочени към развитието, включително и намаляването на бедността, зависи както от държавите, предоставящи помощта, така и от страните получателки; тя също така зависи от наличието на ефективни и бързо реагиращи институции, стабилни политики, участието на местни заинтересовани лица и гражданското общество, принципите на правовата държава, приобщаващото демократично управление, наличието на ефективни и прозрачни механизми за последващи действия, както и от предприемането на предпазни мерки срещу корупцията в развиващите се страни и незаконните финансови потоци на международно равнище; като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие следва да играе по-значима роля за улесняване и насърчаване на напредъка във връзка с горепосочените фактори за развитие;

Х.	като има предвид, че разпокъсаността на помощта си остава трайно предизвикателство, породено от все по-големия брой донори и агенции за помощ, както и от липсата на координация на техните дейности и проекти;

Ц.	като има предвид, че сътрудничеството Юг-Юг продължи да нараства, въпреки забавянето на бързо развиващите се икономики и понижаването на цените на суровините;

Ч.

като има предвид, че картината на развитието става все по-хетерогенна, като повече бедни хора живеят в държави със средни доходи, отколкото в държави с ниски доходи; като има предвид, че същевременно, с появата на нови световни предизвикателства като миграцията, продоволствената сигурност, мира и стабилността, както и изменението на климата, предизвикателствата пред развитието са се променили по своето естество;

Призовава всички участници в процеса на развитие да основават своите действия върху ангажиментите, поети от Париж до Пусан, и да възобновят и задълбочат своите усилия за постигане на възможно най-голяма ефективност на сътрудничеството за развитие, с оглед осъществяване на амбициозните цели, заложени в Програмата до 2030 г., както и оптимално използване на публичните и частните ресурси за развитие;

Призовава за използването на всички инструменти на политиката за развитие за премахване на бедността и насърчаване на целите за устойчиво развитие; счита, че ефективността на финансирането за развитие следва да се оценява въз основа на конкретни резултати и на неговия принос към политиката за развитие като цяло;

Подчертава ключовата роля на официалната помощ за развитие (ОПР) за изпълнение на програмата за ефективност на развитието, за премахване на бедността, намаляване на неравенството, предоставяне на обществени услуги от основно значение и подкрепа на доброто управление; подчертава, че ОПР е по-гъвкава и предвидима и се характеризира с по-голяма степен на отчетност спрямо другите финансови потоци, които евентуално допринасят за развитието;

Припомня, че достатъчното финансиране е предпоставка за ефективно сътрудничество за развитие; отбелязва, че повечето доставчици на ОПР не са изпълнили ангажимента си да предоставят 0,7 % от своя БНД като помощ за развитие до 2015 г., в резултат на което над 2 билиона щатски долара не са предоставени на развиващи се страни за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят дългосрочния си ангажимент за отделяне на 0,7 % от БНД за помощи, да увеличат помощта си за развитие, включително чрез бюджета на ЕС и Европейския фонд за развитие (ЕФР), както и да приемат ефективна пътна карта, за да изпълнят поетия ангажимент по прозрачен, предвидим и отговорен начин; предупреждава за опасността от размиване на критериите за ОПР с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с насърчаването на устойчиво развитие в развиващите се страни;

Отбелязва със загриженост, че от средата на 2015 г. само пет държави — членки на ЕС са публикували планове за изпълнение на споразумението от Пусан; настоятелно призовава държавите членки да публикуват планове за изпълнение и доклад за дейността си преди втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, която ще се проведе в периода от 28 ноември до 1 декември 2016 г. в Найроби;

Призовава в заключителния документ от втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие да се разгледат ясно и да се определят диференцирани роли и отговорности на участниците и институциите, работещи в областта на развитието, във връзка с изпълнението на програмата и прилагането на принципите, с цел ускоряване на напредъка и улесняване на бъдещото сътрудничество;

Отбелязва предложението на Мексико за включване на пети принцип за ефективност на развитието: никой да не бъде пренебрегван; признава, че е важно да се акцентира върху бедните, уязвимите и маргинализираните групи, като се отчитат надлежно равенството между половете и ситуациите на нестабилност и конфликти в контекста на програмата за ефективност на развитието; смята, че този принцип съответства на общата философия и цялостния ангажимент, поет по Програмата до 2030 г., но че евентуалното му включване следва да бъде придружено от сериозна дискусия и обсъждане на неговото прилагане, по-специално във връзка с въпросите за интегрирането и показателите;

Подчертава, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие трябва задължително да бъде включено в контекста на изпълнението на Програмата до 2030 г. и Програмата за действие от Адис Абеба; счита, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие може да осигури добавена стойност, ако дейността му е стратегически планирана във времето и адаптирана с оглед на работата и графика на Форума за сътрудничество за развитие към Икономическия и социален съвет на ООН, Форума за финансиране на развитието и Политическия форум на високо равнище;

10.

Подчертава, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие следва да играе важна роля в основаните на факти аспекти на мониторинга и отчетността по отношение на принципите за ефективност, с оглед постигане на целите за устойчиво развитие и подкрепа на по-доброто им прилагане от всички участници на национално равнище; подчертава необходимостта Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие да осигурява ясно определени канали за сътрудничество за конкретни организации, работещи в областта на развитието, извън донорите от ОИСР, включително нови донори, местни и регионални правителства, организации на гражданското общество, частни филантропи, финансови институции, дружества от частния сектор и синдикати; счита, че решенията относно председателството на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие следва да отразяват многообразието на заинтересованите страни;

11.

Припомня, че 1 % растеж в Африка е двойно повече от сумата на официалната помощ за развитие;

12.

Счита, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие трябва да играе водеща роля за гарантирането на напредък по целта за устойчиво развитие № 17, и по-специално по отношение на мониторинга и отчетността, постигането на по-голяма ефективност на помощта, аспектите на качеството и капацитета за финансиране на развитието, устойчивостта на данъчното облагане и дълга, мобилизирането на частния сектор и неговата отговорност за устойчивото развитие, осигуряване на прозрачност, последователност на политиката, партньорства с множество заинтересовани страни, сътрудничество по оста юг-юг и тристранно сътрудничество;

13.

Подчертава важната роля на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие във връзка с индикатора на целта за устойчиво развитие 17.16.1, по-специално за постигането на по-ефективни и приобщаващи партньорства между множество заинтересовани страни, с оглед подкрепа и подпомагане на изпълнението на Програмата до 2030 г., чрез измерване на качеството на техните усилия за развитие; приветства мониторинговия цикъл от 2016 г., като отбелязва увеличения брой партньори в областта на развитието, занимаващи се с тази дейност, и очаква с нетърпение публикуването на доклада за напредъка;

14.

Насърчава страните по Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие да разгледат възможността за създаването на по-независим и подходящо обезпечен с ресурси постоянен секретариат на партньорството, като се надгражда върху работата на съвместния екип за подкрепа, и настоятелно призовава държавите — членки на ЕС и страните партньори да определят национални централни звена за координация;

15.

Посочва, че Европейският парламент следва да може да изпълнява пълноценно своята важна роля за гарантиране на демократичен контрол по всички политики на ЕС, включително и политиките за развитие, и желае да бъде информиран редовно и своевременно относно позициите на Комисията, изразявани в рамките на Управителния комитет на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие;

16.

Приветства постигнатия напредък и препоръчва Комисията да положи допълнителни усилия, за да гарантира, че всички заинтересовани участници разполагат с достъп до информация относно прозрачността на планирането на сътрудничеството за развитие, механизмите за финансиране, както и проектите и потоците от помощи, по-специално в контекста на инициативата за прозрачност на международната помощ и създаването на уебсайта „Изследовател на помощта на ЕС“ (EU Aid Explorer); посочва обаче, че в това отношение все още трябва да се предприемат сериозни стъпки и изисква всички донори да положат незабавно допълнителни значителни усилия за предоставяне на по-достъпни, навременни и съпоставими информация и данни; призовава държавите членки, които все още не са дали своя принос за инициативата за прозрачност на международната помощ, да започнат да го правят; призовава Комисията и държавите членки да използват наличните данни и да подкрепят също така страните партньори чрез насърчаване на обмена на информация и добри практики в това отношение;

17.

Счита, че наблюдението, прегледът и споделянето на знания относно напредъка в областта на развитието са от първостепенно значение за подобряване на отчетността и въздействието на сътрудничеството, особено на национално равнище; следователно настоятелно призовава Комисията да представя доклади, поне веднъж на всеки 24 месеца, относно усилията и плановете за действие на ЕС и на държавите членки с оглед пълно прилагане на принципите от Пусан; призовава ЕС да окаже допълнителна подкрепа на страните партньори за подобряването на техния административен и логистичен капацитет, и по-специално на техните статистически системи;

18.

Приветства инициативите на ОИСР, които потенциално допринасят за намаляване на незаконните финансови потоци, и призовава международната общност да засили сътрудничеството с цел увеличаване на прозрачността на данъчните режими и финансовите потоци като цяло; набляга върху решаващата роля и отговорностите на многонационалните дружества и финансовите институции в това отношение;

19.

Приканва Комисията, делегациите на ЕС и агенциите на държавите членки да информират националните парламенти и, доколкото е възможно, местните и регионалните органи на управление, както и частните заинтересовани страни и гражданското общество, относно програмирането и финансовите ангажименти във връзка с помощта за развитие, като публикуват специфични за държавите прегледи на сътрудничеството за развитие, които следва да предоставят обща информация за стратегическите документи, координацията между донорите, годишните планове за действие и текущите и планирани програми, както и за поканите за подаване на проекти и възлагане на обществени поръчки или други използвани механизми за финансиране;

20.

Насърчава парламентите на държавите получателки да приемат национални политики относно помощта за развитие с цел повишаване на отчетността на донорите и на получаващите помощта правителства, включително и местните правителства, подобряване на управлението на публичните финанси и капацитета за усвояване на средства, премахване на корупцията и всички форми на разхищение на помощта, постигане на ефективност на данъчните системи и оптимизиране на условията за получаване на бюджетна подкрепа, както и намаляване на зависимостта от помощи в дългосрочен план;

21.

Счита, че е важно да се насърчава участието на всички държави членки в Данъчната инициатива от Адис Абеба, с цел удвояване на техническата помощ до 2020 г. и укрепване на капацитета за данъчно облагане на страните партньори;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно с националните парламенти на страните партньори, с оглед обезпечаване на конструктивна подкрепа за разработването на такива политики, които да бъдат допълнени чрез споразумения за взаимна отчетност; приветства усилията на Комисията за подобряване на отчетността на национално равнище в контекста на бюджетната подкрепа чрез укрепване на институционалния капацитет на националните парламенти и върховните одитни институции;

23.

Подчертава ролята на гражданите, местните общности, избраните представители, религиозните организации, организациите на гражданското общество, академичните среди, синдикалните организации и частния сектор в областта на развитието и подчертава, че всички тези участници трябва да бъдат включени в процеса на насърчаване и прилагане на програмата за ефективност на различни равнища; счита, че техният ефективен принос изисква участието им в планирането и прилагането, осигуряването на взаимна отчетност и прозрачност, извършването на наблюдение и оценка, и че донорите следва да подобрят предвидимостта и бързината при работата с тези участници като партньори по изпълнението на проекти и доставката на основни услуги, с цел реално достигане до най-уязвимите групи от населението;

24.

Подчертава, че помощта може да се поддържа единствено ако получателите демонстрират сериозен ангажимент и отговорност; настоява върху важността на споделената отговорност за резултатите от развитието, включително за прилагането на принципите от Истанбул, и припомня, че демократичната ангажираност изисква силни институции, които могат да осигурят пълното участие на местни организации в изпълнението, наблюдението и оценката на програмите за развитие;

25.

Подчертава, че е важно организациите на гражданското общество да могат да изпълняват ролята си на независими участници в областта на развитието, като се отдели особено внимание на осигуряването на благоприятна среда, която да съответства на договорените международни права и да максимизира приноса на организациите на гражданското общество към развитието; изразява загриженост относно стесняването на полето за действие за организациите на гражданското общество в много страни партньори; призовава Комисията да подобри достъпността на финансирането за организациите на гражданското общество;

26.

Приветства напредъка и ангажираността на ЕС в съвместното планиране; отбелязва, че съвместното планиране следва да намали разпокъсаността на помощта и разходите по операциите, да увеличи допълняемостта чрез по-добро разделение на труда и да подобри националната и взаимната отчетност, както и предвидимостта на сътрудничеството за развитие, като по този начин се осигурят ясни предимства както за ЕС, така и за страните партньори; отбелязва, че съвместното планиране се проучва в 59 от общо 110 страни партньори, получаващи помощ на ЕС за развитие; призовава държавите членки и страните партньори да се ангажират в по-голяма степен по отношение на съвместното планиране, за да могат неговите предимства да се използват пълноценно и във всички възможни държави;

27.

Припомня своето искане (26) за кодифициране и укрепване на механизмите и практиките, с цел осигуряване на по-добро взаимно допълване и ефективна координация на помощта за развитие сред държавите — членки на ЕС и европейските институции, като бъдат въведени ясни и приложими правила за гарантиране на демократична ангажираност, хармонизиране, съгласуване на стратегиите и системите на отделните държави, предвидимост на средствата, прозрачност и взаимна отчетност; призовава Комисията да предостави информация относно липсата на последващи действия във връзка с това искане и да посочи какви алтернативни мерки е предприела или възнамерява да предприеме в тази връзка;

28.

Припомня, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за необвързване на помощта и признава постигнатия в тази област напредък; призовава всички доставчици на помощ за развитие, включително и развиващите се икономики, да положат допълнителни усилия за ускоряване на необвързването на помощта на международно равнище; призовава доставчиците на помощ да използват системите за възлагане на обществени поръчки на страните партньори като първа възможност;

29.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят нови инициативи за засилване на сътрудничеството по оста юг-юг и водещи проекти за тристранно сътрудничество, които да включват нови донори и други държави със средни доходи и да са насочени към справяне с глобалните предизвикателства от взаимен интерес, без да се забравя целта за премахване на бедността; подчертава, че е необходимо да се използва пълният потенциал на децентрализираното сътрудничество, за да се подпомогне програмата за ефективност на развитието, като същевременно се прилагат всички защитни механизми по отношение на прозрачността, ефективността и съгласуваността и се избягва допълнителна фрагментация на структурата на международната помощ;

30.

Подчертава, че помощта за развитие може да играе важна роля за борбата с бедността, за справяне с неравенствата и насърчаване на развитието, по-специално при най-слабо развитите страни, както и за подобряване на достъпа до качествени обществени услуги за най-нуждаещите се и уязвими групи и катализиране на действието на други важни системни фактори, допринасящи за развитието, като например насърчаване на равенството между половете (изтъкнато в Партньорството от Пусан), образование и укрепване на здравните системи, включително борбата срещу свързани с бедността болести, ако тя се използва в контекста на легитимно, приобщаващо управление, основано на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

31.

Подчертава значението на ЦУР 16 за ефективността на развитието като цяло и предупреждава, че помощта за развитие не може да постигне ефективно целта си без наличието на мир, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, безпристрастна, ефективна и независима съдебна система, международно признати социални, екологични и трудови стандарти и гаранции за почтеността на публичните институции и отговорните лица, приобщаващо, активно и представително вземане на решения на всички равнища, както и прозрачност и отчетност;

32.

Припомня, че корупцията в държавите бенефициенти, независимо дали е пряко свързана с помощта за развитие или не, представлява сериозно нарушение на демократичната легитимност и накърнява обществената подкрепа за помощта за развитие в държавите донори; следователно приветства всички мерки, предприемани за насърчаване на доброто финансово управление и за окончателно премахване на корупцията, като същевременно отбелязва, че ситуацията в много страни партньори принципно крие известен риск;

33.

Настоятелно призовава държавите членки и другите донори да отделят повече усилия и човешки ресурси за по-добро планиране на ефективността и за извършване на задълбочен анализ по отношение на ситуации на нестабилност, следконфликтни ситуации и предотвратяване на конфликти, тъй като желаните резултати невинаги могат да бъдат представени под формата на данни и в рамки за резултати;

34.

Изразява твърдото си убеждение, че частният сектор е важен партньор за постигането на целите на устойчиво развитие и мобилизирането на допълнителни ресурси за развитие; подчертава, че предвид все по-значимата им роля в сътрудничеството за развитие, участниците от частния сектор трябва да прилагат принципите за ефективност на развитието и да спазват принципите за корпоративна отчетност по време на целия жизнен цикъл на проектите; признава усилията на някои участници от частния сектор за поемане на ангажименти в областта на правата на човека, социалното приобщаване и устойчивостта като основа за техните бизнес модели и призовава за разпространението на този подход; посочва, че частният сектор трябва да спазва принципите на международното право и социалните и екологичните стандарти, както и Глобалния договор на ООН за правата на човека, ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, основните трудови стандарти на МОТ и Конвенцията на ООН срещу корупцията; призовава Комисията да гарантира, че дружествата, извършващи дейност от данъчни убежища, не участват в проекти, които са финансирани от ОПР; наред с това подчертава, че страните партньори трябва да насърчават благоприятна среда за предприятията, включително прозрачни правни и регулаторни системи;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, на правителството и парламента на Кения като домакини на втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР), на съпредседателите на ГПЕСР по Програмата на ООН за развитие, както и на ОИСР и Междупарламентарния съюз.

(1) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E

(2) http://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2015/08/AAAA_Outcome.pdf

(3) https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N16/132/05/PDF/N1613205.pdf?OpenElement

(4) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/34428351.pdf

(5) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/49650173.pdf

(6) http://effectivecooperation.org/2014/03/draft-communique-for-the-first-high-level-meeting-of-the-global-partnership/

(7) http://effectivecooperation.org/events/2016-high-level-meeting/

(8) http://effectivecooperation.org/wp-content/uploads/2016/05/4314021e.pdf

(9) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1

(10) Заключения на Съвета 9558/07, 15.5.2007 г.

(11) 18239/10

(12) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9145-2015-INIT/bg/pdf

(13) http://www.consilium.europa.eu/en/workarea/downloadasset.aspx?id=15603

(14) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9241-2015-INIT/bg/pdf

(15) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8831-2016-INIT/bg/pdf

(16) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8822-2016-INIT/bg/pdf

(17) Документ на Съвета 10715/16.

(18) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 100.

(19) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 38.

(20) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80.

(21) Приети текстове, P7_TA(2013)0558.

(22) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 2

(23) Приети текстове, P8_TA(2016)0137.

(24) Приети текстове, P8_TA(2016)0224.

(25) Приети текстове, P8_TA(2016)0246.

(26) Приети текстове от 11 декември 2013 г., P7_TA(2013)0558.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/45

P8_TA(2016)0439

Финализиране на „Базел III“

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“ (2016/2959(RSP))

(2018/C 224/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид заключенията за следкризисния период от срещите на високо равнище на Г-20,

—	като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 27 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 14—15 април 2016 г.,

—	като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 23—24 юли 2016 г.,

—	като взе предвид комюникето на ръководителите на държавите от Г-20 от 4—5 септември 2016 г.,

—

като взе предвид докладите на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) до ръководителите на държавите от Г-20, предоставящи актуализирана информация относно прилагането на договорената програма за реформи, и по-специално доклада на BCBS от ноември 2015 г. до ръководителите на държавите от Г-20, озаглавен „Finalising post-crisis reforms: an update“ (Приключване на реформите за следкризисния период: актуализирана информация) (1),

—

като взе предвид консултативните документи на BCBS относно преразглеждането на рамката относно отношението на ливъридж по „Базел III“ от 6 април 2016 г., относно намаляването на различията в кредитните рисково претеглени активи — ограничения по отношение на използването на подходи на вътрешните модели от 24 март 2016 г. и относно преразглеждането на стандартизирания подход за кредитен риск от 10 декември 2015 г.,

—	като взе предвид документа за обсъждане и консултативния документ на BCBS относно нормативното третиране на счетоводните разпоредби от октомври 2016 г.,

—	като взе предвид стандарта на BCBS за холдинги според общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) — изменения на стандарта по „Базел III“ относно определението за капитал от октомври 2016 г. (2),

—	като взе предвид доклада относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС, публикуван от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) през юли 2016 г.,

—	като взе предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от Европейския банков орган (ЕБО) и публикувани на 29 юли 2016 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 юли 2016 г. относно приключването на реформите на правилата „Базел“ за следкризисния период (3),

—	като взе предвид доклада на МВФ за световната финансова стабилност за 2016 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г. (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“ (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи (6),

—	като взе предвид изследването, изготвено за комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, относно „Ролята на Европейския съюз на международните икономически форуми, документ 5: BCBS“,

—

като взе предвид размяната на мнения с генералния секретар на Базелския комитет по банков надзор (BCBS), г-н Бил Коен, с председателя на надзорния съвет на единния надзорен механизъм, г-жа Даниел Нуи, с председателя на ЕБО, г-н Андрея Енрия, и със заместник-председателя на Европейската комисия, г-н Валдис Домбровскис, относно финализирането на „Базел III“/„Базел IV“,

—	като взе предвид изявлението на Комисията относно преразглеждането от Базелския комитет на стандартизирания подход за кредитния риск и последвалата размяна на мнения със заместник-председателя Катайнен на 6 юли 2016 г.,

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно финализирането на „Базел III“ (O-000136/2016 — B8-1810/2016),

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.	като има предвид, че устойчивата и добре капитализирана банкова система представлява предпоставка за съхраняване на финансовата стабилност, за предоставяне на адекватно кредитиране на реалната икономика по време на целия цикъл и за подкрепа на икономическия растеж;

Б.	като има предвид, че след финансовата криза ръководителите на държавите от Г-20 договориха всеобхватна програма за реформи с цел укрепване на регулаторните стандарти на международните банки, включително укрепване на пруденциалните изисквания;

В.

като има предвид, че BCBS изготвя международно договорени минимални стандарти за пруденциалните изисквания за големи банки с международна дейност; като има предвид, че BCBS наблюдава и преразглежда прилагането на тези световни стандарти и докладва пред Г-20; като има предвид, че неговите насоки представляват важен инструмент за предотвратяване на нормативна разпокъсаност по света;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз приложи международно приетите стандарти в рамките на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV), въпреки че ги адаптира към реалността на потребностите на ЕС от финансиране, например относно коефициента за подпомагане на МСП, и допусна определена степен на гъвкавост; като има предвид, че в ЕС беше взето решение тези стандарти да са приложими за всички банки, а не само за най-големите банки с международна дейност, докато някои юрисдикции извън Европа прилагат някои от тях само за най-големите банки; като има предвид, че е важен напредъкът във връзка с постигането на равни условия на конкуренция в международен мащаб; като има предвид, че се очаква Комисията да представи законодателно предложение за прегледа на РКП/ДКП IV за прилагане на допълнително съгласувани преразглеждания на рамката от Базел;

Д.

като има предвид, че пруденциалните изисквания за банките са взаимосвързани и допълващи се към други регулаторни изисквания, като например общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и задължителното използване на централизиран клиринг за деривативни инструменти; като има предвид, че регулаторната рамка, регламентираща банковия сектор в ЕС, беше значително подобрена през последните години, особено чрез създаването на банковия съюз;

Е.	като има предвид, че стабилната рамка за финансова стабилност и растеж следва да бъде всеобхватна и балансирана с цел да обхваща динамичните надзорни практики, а не да бъде съсредоточена само върху статичното регулиране във връзка с предимно количествени аспекти;

Ж.

като има предвид, че данните показват прекомерно вариране в миналото на рисковите тегла и стратегическото моделиране на риска с цел намаляване на капиталовите изисквания на банките, както и затрудненията на националните надзорни органи при извършването на оценка на вътрешните модели, което допринесе за финансовата криза;

З.

като има предвид, че прилагането на пруденциалните изисквания за различните банкови модели за осъществяване на стопанска дейност може да се различават значително по обхват и сложност, което прави един универсален подход неефективен и непропорционално тежък, по-специално за много по-малки, ориентирани към местните пазари, не толкова сложни и взаимосвързани банки, както и за техните регулаторни и надзорни органи; по тази причина е необходимо подходящо равнище на пропорционалност и гъвкавост;

И.

като има предвид, че понастоящем BCBS обсъжда допълнителни промени в пруденциалната рамка за банките, които разглеждат кредитния риск и оперативния риск; като има предвид, че тези реформи са съсредоточени върху повишаването на чувствителността към рисковете и стабилността на стандартизирания подход за кредитен риск, допълнителните ограничения за подхода за вътрешно моделиране и финализирането на определението на коефициента на ливъридж и потенциален капиталов под въз основа на стандартизирания подход;

Й.	като има предвид, че по-голямата част от финансовите институции на САЩ използват стандартизирания подход за оценките на кредитния риск, докато в ЕС много големи и средни банки разчитат на вътрешни модели;

К.	като има предвид, че подходящо преразглеждане на стандартизирания подход и зачитането на принципа на пропорционалност представляват ключови фактори, за да може стандартът на BCBS да функционира за малките банки, които предимно го използват;

Л.	като има предвид, че държавите от Г-20 посочиха, че текущото преразглеждане не следва да води до значително увеличаване на общите капиталови изисквания, и това становище беше отново потвърдено от държавите членки по време на заседанието на Съвета ECOFIN през юли 2016 г.;

М.	като има предвид, че понастоящем европейските банки са подложени на редовни системни стрес тестове от регулаторните органи и резултатите от тези тестове са публично достояние;

Н.	като има предвид, че представители на юрисдикции извън ЕС, като например Япония, изразиха загриженост относно нарастващия натиск върху набирането на капитал и справянето с по-високите разходи за спазване на нормативната уредба с цел спазване на новия набор от стандарти;

О.

като има предвид, че решенията на BSBC нямат правна сила и трябва да бъдат транспонирани чрез обикновената законодателна процедура, за да бъдат в сила в ЕС; като има предвид, че не всички национални компетентни органи членуват в BSBC, но ЕЦБ и ЕНМ са представени като пълноправни членове, а Комисията и ЕБО имат статут на наблюдатели;

подчертава значението на стабилните световни стандарти и принципи за пруденциалното регулиране на банките и приветства работата на BCBS в тази област след кризата;

отново потвърждава, че банките трябва да бъдат добре капитализирани с цел да оказват подкрепа на реалната икономика, да намаляват системния риск и да предотвратяват всякакво повтаряне на огромните спасителни мерки, на които бяхме свидетели по време на кризата; подчертава необходимостта от подходящо регулиране на паралелната банкова система с цел да се гарантира справедлива конкуренция и финансова стабилност;

подчертава, че, за разлика от други юрисдикции, банките играят основна роля за финансирането на европейската икономика и вероятно ще продължат да бъдат основният източник на финансиране за домакинствата и предприятията, особено за МСП; подчертава, че законодателството на ЕС винаги се е стремило да отразява този аспект (например чрез използване на коефициента за подпомагане на МСП) и следва да продължи да го прави (например чрез удължаване и разширяване на коефициента за подпомагане); при все това признава важността на диверсифицирането на източниците на финансиране на европейската икономика и приветства текущата работа в рамките на съюза на капиталовите пазари в тази област;

отбелязва текущата работа на BCBS за финализиране на рамката „Базел III“, която има за цел да увеличи опростеността, съпоставимостта и сближаването на рамката за рисково претегления капитал, за да се разгледа прекомерното вариране на рисково претеглените активи и да се прилагат едни и същи правила за едни и същи рискове; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и отчетност за увеличаване на легитимността на обсъжданията на BCBS и на съпричастността към тях; приветства явяването на генералния секретар на BCBS пред комисията по икономически и парични въпроси и насърчава по-нататъшния диалог;

подчертава, че текущото преразглеждане следва да спазва принципа, обявен от Групата на управителите и ръководителите на надзорни органи да не се увеличават значително общите капиталови изисквания, като същевременно се укрепва общата финансова позиция на европейските банки;

подчертава, че вторият и еднакво важен принцип, който трябва да се спазва при преразглеждането, е да се насърчават еднакви условия на конкуренция в световен мащаб чрез смекчаване — а не задълбочаване — на разликите между юрисдикциите и банковите модели, като не се ощетява неоправдано банковият модел на ЕС;

изразява загриженост, че предварителният анализ на неотдавнашните проекти на BCBS посочва, че пакетът от реформи на текущия етап може да не е в съответствие с двата горепосочени принципа; призовава BCBS съответно да преразгледа своите предложения, а ЕЦБ и ЕНМ да гарантират от своя страна съответствието при финализирането и мониторинга на новия стандарт;

подчертава, че този подход би бил важен да се гарантира последователно прилагане на новия стандарт от Европейския парламент в качеството му на съзаконодател;

припомня важността на принципа на пропорционалност, който трябва да се оценява не само във връзка с размера на институциите, които се регулират, но и да се разглежда като справедлив баланс между разходите и ползите от регулирането за всяка група заинтересовани страни;

10.

призовава да се осъществява диалог и обмен на най-добри практики между регулаторните органи относно прилагането на принципа на пропорционалност на равнище ЕС и на международно равнище;

11.

призовава BCBS да извърши внимателна и всеобхватна оценка на качественото и количественото въздействие на новите реформи, като отчита тяхното въздействие върху различните юрисдикции и различните банкови модели преди приемането на стандарта от Комитета; счита, че тази оценка следва също така да отчита предходните реформи, предложени от Комитета; призовава BCBS да извърши необходимите корекции в случай на възникване на дисбаланси по време на анализа;

12.

припомня важността на основан на риска подход към регулирането, като едни и същи правила се прилагат за един и същ риск, като същевременно подчертава необходимостта от намаляване на обхвата на регулаторния арбитраж и прекомерното вариране на рисково претеглените активи; призовава BCBS да запази чувствителността към рисковете на пруденциалното регулиране, включително като гарантира, че преразглеждането на стандартизирания подход и обхватът за прилагане на вътрешнорейтинговия подход преодоляват рисковете на регулаторния арбитраж и добре отразяват особеностите на различните форми на финансиране, като например кредитиране на операции с недвижими имоти, финансиране на инфраструктура и специализирано кредитиране, и като избягват несъразмерните въздействия върху реалната икономика; във връзка с това изразява загриженост относно потенциалните въздействия върху реалната икономика на предложеното въвеждане на долни граници за резултатите;

13.

призовава Комисията да извърши внимателна и всеобхватна оценка на качественото и количественото въздействие на неотдавнашните и новите реформи, наред с другото върху финансирането на реалната икономика в Европа и върху предвидените европейски законодателни проекти, като например съюза на капиталовите пазари; призовава Комисията да използва констатациите, произтичащи от поканата за представяне на доказателства и от направлението на работата по първата оценка на равносметката относно Регламента за финансовите услуги, която трябва да бъде представена до края на 2016 г.; призовава Комисията да гарантира, че новите предложения на BCBS или тяхното прилагане не противоречат на тези инициативи; подчертава, че тази оценка не следва да подкопава законодателните постижения, достигнати до момента, и не следва да се разглежда като призив за дерегулиране;

14.

отправя искане изискванията за задължителен централизиран клиринг на деривативните продукти напълно да се отчитат при определянето на коефициента на ливъридж, така че да се насърчава практиката на централизиран клиринг;

15.

припомня, че трябва адекватно да се отчитат особеностите на европейските банкови модели, пазарите, на които те извършват дейност, различния размер на институциите и различните рискови профили както в оценките на въздействието, така и при калибрирането на стандартите, за да се запази необходимото многообразие на европейския банков сектор и за да се спазва пропорционалността; призовава Комисията да отчита всички тези принципи при определянето на обхвата на прилагането и при превръщането на предложенията на BCBS в право на ЕС;

16.

подчертава основната роля на европейските и националните банкови надзорни органи за осигуряване на сближаване в областта на надзора в ЕС, като се отчита принципът на пропорционалност и целесъобразността на правилата за различните банкови модели; подчертава важността на надеждната и съпоставима информация относно положението на поднадзорните институции, за да се позволи ефективното и надеждно извършване на тази дейност; изтъква, че следва да се запази правото на използване на вътрешни модели; призовава ЕНМ и ЕБО да продължат своята работа по надзора, за да гарантират последователно прилагане на вътрешните модели и на капацитета им за адекватно отразяване на рисковете на стопанските модели на банките, да подобрят сближаването, така че да бъдат отстранени недостатъците им, и да предложат промени, когато е необходимо;

17.

припомня взаимодействието на пруденциалните изисквания за банките с други основни банкови стандарти, като например въвеждането на стандарта за общ капацитет за покриване на загуби (TLAC) в рамките на ЕС и неговото хармонизиране с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, както и с прилагането на счетоводен стандарт МСФО 9 в близко бъдеще и с рамката на банковия съюз; по тази причина подчертава, че размисълът относно реформите на пруденциалното регулиране следва да вземе предвид всички тези различни елементи и техните съответни и комбинирани последици;

18.

припомня, че през последните години няколко големи банки на ЕС изплащаха дивиденти на акционерите, като същевременно продължиха да бъдат с изключително слаба капитализация и не бяха предприели оздравяване на баланса по последователен начин;

19.

призовава Комисията да отдаде приоритет на работата по „рамка за малки банки“ за най-нискорисковите банкови модели и да разшири своята работа с цел обхващане на оценка на осъществимостта на бъдеща регулаторна рамка, която да включва по-малко сложни и по-целесъобразни и пропорционални пруденциални правила, специфично адаптирани за различните видове банкови модели;

20.

подчертава важността на ролята на Комисията, Европейската централна банка и Европейския банков орган за участие в работата на BCBS и предоставяне на прозрачна и всеобхватна актуализирана информация относно развитието на обсъжданията на BCBS; призовава да се даде по-голяма видимост на тази роля по време на заседанията на ECOFIN и да се засили отчетността пред комисията ECON на Парламента, с предоставяне на редовна информация от представителите на ЕС, които участват в обсъжданията;

21.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) http://www.bis.org/bcbs/publ/d344.pdf.

(2) https://www.bis.org/bcbs/publ/d387.htm.

(3) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/07/12-conclusions-banking-reform/.

(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0093.

(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.

(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/50

P8_TA(2016)0440

Прилагане на общата политика за сигурност и отбрана

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност) (2016/2067(INI))

(2018/C 224/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност),

—	като взе предвид член 42, параграф 6 и член 46 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно установяването на постоянно структурирано сътрудничество;

—

като взе предвид годишния доклад от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) (13026/2016) и по-специално частите, които се отнасят до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—	като взе предвид членове 2 и 3 и дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално член 21, член 36 и член 42, параграфи 2, 3 и 7 от него,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г. и 17 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 декември 2013 г. и 26 юни 2015 г.,

—

като взе предвид резолюциите си от 21 май 2015 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (1), от 21 май 2015 г. относно отражението на промените в европейските пазари в областта на отбраната върху капацитета за сигурност и отбрана в Европа (2), от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия (3), от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят (4) и от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции — ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз (5),

—	като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа. Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от ЗП/ВП на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини на 28 юни 2016 г.,

—	като взе предвид плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната, представен от ЗП/ВП Федерика Могерини на 14 ноември 2016 г., и заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г. относно изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната,

—	като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 6 април 2016 г. относно борбата с хибридните заплахи (JOIN(2016)0018) и свързаните с него заключения на Съвета от 19 април 2016 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 28 април 2015 г.„Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието“ (JOIN(2015)0017) и предложението на Комисията от 5 юли 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447),

—	като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 5 юли 2016 г.„Елементи за стратегическа рамка на равнище ЕС за подкрепа на реформата на сектора за сигурност (РСС)“ (JOIN(2016) 0031),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 април 2016 г. относно платформата за подкрепа на мисии,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015) 0185),

—	като взе предвид обновената стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз за периода 2015—2020 г. и свързаните с нея заключения на Съвета от 15—16 юни 2015 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2016 г., озаглавено „Изпълнение на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност“ (COM(2016) 0230),

—	като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 11 декември 2013 г.„Всеобхватният подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013) 0030) и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно кибернетичната сигурност и отбрана (6); като взе съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 7 февруари 2013 г. относно стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство (JOIN(2013)0001); като взе предвид рамката на Съвета за политиката на ЕС за кибернетична отбрана от 18 ноември 2014 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2016 г., озаглавено „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентен и иновативен сектор на киберсигурността“ (COM(2016) 0410),

—

като взе предвид техническото споразумение между екипа на НАТО за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (NCIRC) и екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU), подписано на 10 февруари 2016 г., което улеснява засиленото споделяне на информация относно киберинциденти,

—

като взе предвид съвместната декларация на ЕС и НАТО, подписана на 8 юли 2016 г. в рамките на срещата на върха на НАТО във Варшава, 2016 г. (Съвместна декларация на председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия и генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор),

—	като взе предвид официалното комюнике от срещата на върха във Варшава, прието от държавните и правителствените ръководители, които взеха участие в срещата на Северноатлантическия съвет във Варшава на 8— 9 юли 2016 г.,

—	като взе предвид резултатите от Евробарометър 85.1 от юни 2016 г.,

—	като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0317/2016),

Стратегическият контекст

Отбелязва, че европейската среда за сигурност се е влошила значително, като е станала по-непостоянна, по-сложна, по-опасна и по-малко предсказуема; отбелязва, че заплахите са както конвенционални, така и хибридни, създавани както от държавни, така и от недържавни субекти и идващи от юг и изток, както и че засягат държавите членки по различен начин;

Напомня, че е налице тясна взаимосвързаност между сигурността на държавите — членки на ЕС и отбелязва, че те реагират на общите заплахи и рискове некоординирано и разпокъсано, като по този начин усложняват и често възпрепятстват прилагането на по-общ подход; подчертава, че тази липса на координация представлява една от слабостите в действията на Съюза; отбелязва, че Европа не разполага с необходимата гъвкавост, за да се справи ефективно с хибридните заплахи, които често имат трансгранично измерение;

Счита, че сега Европа е принудена да реагира на поредица кризи с нарастваща сложност: като се започне със Западна Африка, през Сахел, Африканския рог и Близкия изток, Източна Украйна и се стигне до Кавказ; счита, че ЕС следва да засили диалога и сътрудничеството с трети държави от региона, както и с регионалните и подрегионалните организации; подчертава, че ЕС следва да бъде готов да реагира на структурните промени в международната обстановка по отношение на сигурността и на предизвикателствата, сред които са междудържавни конфликти, срив на държави и кибератаки, както и на последиците от изменението на климата за сигурността;

Отбелязва със загриженост, че Европа се превръща в цел на тероризъм, извършван от радикално настроени ислямистки организации и отделни лица, в непознати до момента мащаби, с което се упражнява натиск върху европейския начин на живот; подчертава, че вследствие на това сигурността на отделния човек придоби първостепенно значение, размивайки традиционното разграничение между нейните външни и вътрешни измерения;

Призовава ЕС да се приспособи към тези предизвикателства в областта на сигурността, по-специално като използва по-ефикасно съществуващите инструменти на ОПСО, като ги съгласува с другите външни и вътрешни инструменти: призовава за по-добро сътрудничество и координация между държавите членки, особено в областта на борбата с тероризма;

Призовава за силна превантивна политика, основаваща се на всеобхватни програми за дерадикализация; отбелязва, че е от съществено значение също така да се проявява по-голяма активност в борбата срещу радикализацията и терористичната пропаганда както в рамките на ЕС, така и във външните отношения на ЕС; призовава Комисията да предприеме мерки за борба с разпространението на съдържание с екстремистки характер онлайн и да насърчава по-активно съдебното сътрудничество между системите за наказателно правосъдие, включително Евроюст, в борбата срещу радикализацията и тероризма във всички държави членки;

Отбелязва, че за първи път след Втората световна война границите в Европа се променят със сила; подчертава вредното въздействие на военната окупация за сигурността на Европа като цяло; отново заявява, че всяка промяна със сила на границите в Украйна противоречи на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и на Устава на Обединените нации;

Подчертава, че съгласно Евробарометър 85.1, публикуван през юни 2016 г., приблизително две трети от гражданите на ЕС искат ЕС да се ангажира в по-голяма степен с въпросите на политиката в областта на сигурността и отбраната;

Счита, че наличието на по-единна и следователно по-ефективна европейска външна политика и политика на сигурност може да има решаващ принос за намаляване на интензивността на въоръжените сблъсъци в Ирак и Сирия и за премахване на самопровъзгласилата се Ислямска държава;

Преразгледана и по-устойчива ОПСО

10.

Изразява твърдото убеждение, че в резултат от това е необходимо подробно преразглеждане на ОПСО по същество, за да може ЕС и неговите държави членки да допринасят в решаваща степен за сигурността на Съюза, за управлението на международните кризи и за утвърждаването на стратегическата автономност на ЕС; напомня, че нито една държава не може да се справи сама с настоящите предизвикателства в областта на сигурността;

11.

Счита, че успешното преразглеждане на ОПСО трябва изцяло да включва държавите — членки на ЕС, от самото начало на процеса, с цел да се избегне рискът от патови ситуации в бъдеще; изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшно сътрудничество за развитие на европейския отбранителен капацитет и отбелязва текущите инициативи, които трябва да бъдат последвани от конкретни мерки по време на заседанието на Европейския съвет по въпросите на отбраната през декември 2016; призовава държавите членки и ЕС да извършват подходящи инвестиции в областта на сигурността и отбраната;

12.

Подчертава, че установяването на постоянно и структурирано сътрудничество (член 42, параграф 6 от ДЕС) ще предостави възможност да се развие самоотбрана или постоянна структура за самоотбрана, която може да подсили операциите за управление на кризи;

13.

Подчертава, че тъй като Европа вече не разполага с пълен контрол върху средата си от гледна точка на сигурността, като подбира момента и мястото за действие, ЕС, посредством мисии и операции в рамките на ОПСО, както и други приложими инструменти, следва да може да се намесва по цялата верига на процеса на управление на кризи, включително предотвратяване на кризи и решаване на кризи, като по този начин обхване всички етапи от цикъла на конфликтите, както и да участва пълноценно в процеса на гарантиране на сигурността в Европа и осигуряване на общата сигурност и отбрана на цялото пространство на свобода, сигурност и правосъдие; насърчава Европейския съвет да започне процеса на превръщане на общата политика за сигурност и отбрана в обща отбрана, както е предвидено в член 42, параграф 2 от ДЕС; счита, че една от важните цел на ОПСО трябва да бъде засилване на устойчивостта на ЕС;

14.

Приветства пътната карта за ОПСО, представена от ЗП/ВП с конкретен график и мерки; приветства факта, че тази пътна карта допълва предстоящия Европейски план за действие в областта на отбраната; подчертава необходимостта от засилване на военния компонент на ОПСО; подкрепя категорично идеята държавите членки да координират инвестициите в областта на сигурността и отбраната, както и да се увеличи финансовата подкрепа за научните изследвания в областта на отбраната на равнището на ЕС;

15.

Подчертава също така, че ОПСО следва да се основава на принцип на силна колективна отбрана и ефективно финансиране и да се прилага координирано с международните институции в областта на сигурността и отбраната и при пълно взаимно допълване с НАТО; счита, че ЕС следва да насърчава държавите членки да постигат целите на НАТО по отношение на капацитета, съгласно които се изисква минималното равнище на разходите за отбрана да бъде в размер на 2 % от БВП, както беше потвърдено на срещите на върха в Уелс и Варшава;

16.

Припомня, че конфликтите и кризите в Европа и около нея се случват както във физическото, така и в кибернетичното пространство и подчертава, че поради тази причина киберсигурността и киберотбраната трябва да бъдат включени като основни елементи на ОПСО и напълно интегрирани във всички вътрешни и външни политики на ЕС;

17.

Приветства представянето от ЗП/ВП на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз като необходимо и положително развитие за институционалната рамка, в която ще функционират и ще се развиват ОВППС и ОПСО; изразява съжаление по повод на ниската степен на участие на държавите членки в подготовката на Глобалната стратегия на Европейския съюз (ГСЕС);

18.

Подчертава, че са необходими категоричен ангажимент, приемане и подкрепа от страна на държавите членки и националните парламенти, в тясно сътрудничество с всички имащи отношение органи на ЕС, за да се осигури бързото и ефективно изпълнение на политическото равнище на амбицията, приоритетите и всеобхватния подход на ГСЕС под формата на Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната, предшествана от плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; подчертава тесните връзки на плана за изпълнение с по-широкото прилагане на ГСЕС, с предстоящия Европейски план за действие в областта на отбраната и с прилагането на подписаната във Варшава съвместна декларация на ЕС и НАТО; приветства текущата работа на ЗП/ВП и на държавите членки в процеса на прилагане; подчертава факта, че за изпълнението на ГСЕС и за изграждането на ефективна и по-устойчива ОПСО трябва да бъдат разпределени необходимите ресурси;

19.

Счита, че разработването на секторна стратегия е необходимо последващо действие във връзка с ГСЕС — която следва да бъде приета и представена от Европейския съвет — в която да се уточняват по-подробно степента на гражданските и военните амбиции, задачите, изискванията и приоритетите по отношение на способностите; отново отправя призивите си от миналото за разработването на Бяла книга относно европейската отбрана и настоятелно призовава Съвета да подготви незабавно този документ; изразява загриженост по повод на това, че предложеният план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната далеч не отговаря на очакванията на Парламента и на обществеността; припомня, че сигурността на всички държави — членки на Европейския съюз, е неделима;

20.

Приветства предложения от министрите на външните работи на Германия и Франция европейски пакт за сигурност и подкрепя, наред с другото, идеята за общ анализ на стратегическата среда в Европа, което ще превърне оценката на заплахите в периодична обща дейност и по този начин ще се постигне взаимно зачитане на опасенията и подкрепа за общ капацитет и общи действия; приветства също така неотдавнашните инициативи на други държави членки във връзка с развитието на ОПСО; отбелязва със съжаление обаче липсата на самооценка по отношение на бездействието от страна на държавите членки при изпълнението на предишните европейски ангажименти в областта на отбраната;

21.

Отбелязва, че за тази цел е необходимо да има сътрудничество със сходни дейности на НАТО; подчертава, че е крайно необходимо да са налице сериозен ангажимент и засилен и по-ефикасен обмен на разузнавателни данни и информация между държавите членки;

22.

Отбелязва, че тъй като вътрешната и външната сигурност се преплитат във все по-голяма степен, а разграничаването на физическото и кибернетичното пространство е все по-трудно, интегрирането на съответните им инструментариуми също става належащо, като дава възможност на ЕС да действа чрез целия спектър от инструменти до равнището на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз;

ОПСО и интегрираният подход към кризите

23.

Подчертава значението на създаването на постоянен щаб на ЕС за гражданските и военните мисии и операции по линия на ОПСО, от който интегриран оперативен персонал ще подкрепя целия цикъл на планиране — от първоначалната политическа концепция до подробните планове; подчертава, че той няма да бъде копие на структурите на НАТО, а ще представлява институционалната организация, необходима за укрепването на способностите за планиране и провеждане на мисии и операции по линия на ОПСО;

24.

Подчертава приноса за международния мир и стабилност на мисиите и операциите по линия на ОПСО, включително мисии за съдействие в областта на граничния контрол, за изграждане на капацитет и за военно обучение, както и военноморски операции;

25.

Изразява съжаление по повод на факта, че мисиите и операциите по линия на ОПСО продължават да изпитват структурни слабости, което излага на риск тяхната ефективност; счита, че те следва да бъдат истински инструменти и биха могли да бъдат по-добре интегрирани в ГСЕС;

26.

Отбелязва в тази връзка заложеното в ГСЕС равнище на политическа амбиция за интегриран подход към конфликтите и кризите, що се отнася до участието на Съюза на всички етапи в цикъла на конфликта чрез предотвратяване, решаване и стабилизиране, както и ангажимента за избягване на преждевременното прекратяване на участието; счита, че ЕС следва да подпомага последователно държавите членки, участващи в коалицията срещу самопровъзгласилата се Ислямска държава, като разработи операция по линия на ОПСО, насочена към обучението, в Ирак;

27.

Приветства идеята за „регионализирани“ мисии по линия на ОПСО в Сахел, по-специално тъй като тя съответства на волята на държавите от този подрегион да засилят сътрудничеството в областта на сигурността чрез платформата Г-5 за Сахел; изразява убеждение, че това може да представлява възможност за укрепване на ефективността и релевантността на мисиите на ОПСО (EUCAP Sahel Mali и EUCAP Sahel Niger), които са разгърнати на място; категорично счита, че концепцията за „регионализация“ трябва да се основава на експертен полеви опит, конкретни цели и средствата за тяхното постигане и следва да не се формулира само под натиска на политически съображения;

28.

Подчертава, че всички решения на Съвета относно бъдещи мисии и операции следва да разглеждат като приоритет участието в конфликти, които засягат пряко сигурността на ЕС или сигурността на партньори и региони, в които ЕС играе ролята на гарант на сигурността; счита, че решението за участие следва да се основава на общ анализ и разбиране на стратегическата среда и на споделени стратегически интереси на държавите членки, като се отчитат действията на други съюзници и организации като ООН или НАТО; счита, че мисиите по линия на ОПСО за изграждане на капацитет трябва да бъдат координирани с дейността на Комисията в областта на реформата в сектора за сигурност и на принципите на правовата държава;

29.

Отбелязва предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 (за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира), за да се разшири помощта на Съюза, така че да обхваща оборудването на военните фактори в държавите партньори, като счита, че това е крайно необходим принос към тяхната устойчивост, с което ще се намали вероятността да се превърнат отново в обект на конфликт и в убежища за лица, извършващи враждебни действия срещу ЕС; подчертава, че това следва да се прави при изключителни обстоятелства, както е посочено в член 3а от гореспоменатото предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014, за да се допринесе за устойчивото развитие, доброто управление и принципите на правовата държава; във връзка с това насърчава ЕСВД и Комисията да ускорят изпълнението на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, за да се подобрят ефективността и устойчивостта на мисиите по линия на ОПСО;

30.

Подчертава необходимостта от установяване на други финансови инструменти, за да се засили изграждането на капацитет в областта на сигурността и отбраната от страна на партньорите; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират пълна съгласуваност и координация за да се постигат най-добрите възможни резултати и да се избягва дублиране по места;

31.

Отбелязва в тази връзка, че задачите от Петерсберг следва да се преразгледат, а бойните групи следва възможно най-скоро да се превърнат в използваем военен инструмент посредством повишена модулност и по-функционално финансиране; отбелязва, че липсата на конструктивно отношение сред държавите членки продължава да представлява политическа и оперативна пречка за разгръщането на бойните групи; настоятелно призовава Съвета да постави началото на създаване на началния фонд (предвиден в член 41, параграф 3 от ДЕС) с цел спешно да се осигури финансиране на първоначалните етапи на военните операции;

32.

Призовава за по-голяма гъвкавост на финансовите разпоредби на ЕС с цел да се подпомогне неговата способност за реагиране в кризисни ситуации и за изпълнение на действащите разпоредби на Договора от Лисабон; призовава за реформа на механизма Athena с цел разширяване на обхвата му, за да включва всички разходи, свързани, на първо място, с операциите за бързо реагиране и разгръщането на бойни групи на ЕС, а след това и всички военни операции;

Сътрудничество с НАТО и други партньори

33.

припомня, че НАТО и ЕС споделят едни и същи стратегически интереси и са изправени пред едни и същи предизвикателства на изток и на юг; отбелязва приложимостта на клаузата за взаимна отбрана (член 42, параграф 7) за държавите — членки на ЕС, независимо дали са членки на НАТО; отбелязва, че ЕС следва да може — като използва собствените си средства — да защити в еднаква степен държавите — членки на ЕС, които не са членки на НАТО; отбелязва целта на ГСЕС за подходящо равнище на стратегическа автономност на ЕС и подчертава, че за средствата на двете организации е необходимо да се прилага принципът на взаимното допълване; счита, че „стратегическата автономност“ на ЕС следва да укрепи способността на Европа да насърчава сигурността в своите граници и извън тях, както и да засили партньорството с НАТО и трансатлантическите отношения;

34.

Счита, че здравата основа за тясно и ефективно сътрудничество между ЕС и НАТО е осигурена от взаимното допълване и съвместимост на техните мисии, а оттам и на инструментариумите им; подчертава, че отношенията между двете организации следва да продължат да бъдат в дух на сътрудничество, а не на конкуренция; счита, че ЕС следва да насърчава държавите членки да постигат целите на НАТО по отношение на капацитета, съгласно които се изисква минималното равнище на разходите за отбрана да бъде в размер на 2 % от БВП;

35.

Подчертава, че НАТО разполага с най-добри възможности за възпиране и отбрана и организацията има готовност да приложи колективна отбрана (член 5 от Вашингтонския договор) в случай на агресия срещу някой от членовете ѝ, докато ОПСО понастоящем се съсредоточава върху мироопазването, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност (член 42 от ДЕС), а ЕС разполага с допълнителни средства за справяне с предизвикателствата пред вътрешната сигурност на държавите членки, в това число подривната дейност, които не са обхванати от член 5; отново заявява, че „клаузата за солидарност“ в член 222 от ДФЕС цели да осигури защитата на демократичните институции и цивилното население в случай на терористично нападение;

36.

Приветства наскоро подписаната във Варшава съвместна декларация на ЕС и НАТО и изцяло подкрепя посочените в нея области на сътрудничество; изразява съжаление, че декларацията описва добре установени неофициални практики, вместо да издигне на ново равнище сътрудничеството между ЕС и НАТО; подчертава необходимостта от особено задълбочаване на сътрудничеството и продължаване на процеса на допълване на изграждането на капацитет по отношение на хибридните и кибернетичните заплахи и изследванията в тази област; приветства заявената цел на Пътната карта от Братислава за незабавно започване на прилагането на съвместната декларация;

37.

Напълно подкрепя по-нататъшното засилване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с други институционални партньори, в това число ООН, Африканския съюз и ОССЕ, както и стратегическите двустранни партньори, особено САЩ, в области като хибридните заплахи, морската сигурност, бързото реагиране, борбата с тероризма и киберсигурността;

Европейско сътрудничество в областта на отбраната

38.

Счита, че развитието на по-силна отбранителна промишленост ще укрепи стратегическата автономност и технологичната независимост на ЕС; изразява убеждение, че укрепването на положението на ЕС като гарант на сигурността в съседните на Европа държави изисква подходящи и достатъчни способности, както и конкурентоспособна, ефикасна и прозрачна отбранителна промишленост, която осигурява устойчива верига за доставки; отбелязва, че за европейския отбранителен сектор са характерни разпокъсаност и дублиране, които трябва постепенно да бъдат отстранени посредством процес, който осигурява стимули и поощрения за всички национални компоненти и като се отчита по-дългосрочната перспектива за интегриран пазар в областта на отбраната;

39.

Изразява съжаление относно факта, че рамката на политиките за систематично и дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната все още не е приложена от държавите членки с необходимата степен на ангажираност и че инициативата за обединяване и споделяне не е довела до осезаеми резултати; призовава Съвета да въведе на всеки шест месеца редовни дебати относно отбраната, за да се предоставят стратегически насоки и политически импулс за ОПСО и европейското сътрудничество в областта на отбраната;

40.

Подчертава необходимостта от допълнително задълбочаване на сътрудничеството в областта на киберотбраната и гарантиране на пълната устойчивост на мисиите по линия на ОПСО на кибератаки; настоятелно призовава Съвета да включи киберотбраната като неразделна част от своите дебати относно отбраната; счита, че е налице голяма необходимост от национални стратегии за киберотбрана; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от мерките за изграждане на капацитет в киберпространството в рамките на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и да използват съвместния център за високи научни постижения в областта на киберотбраната (CCDCOE) на НАТО;

41.

Отбелязва, че всички държави членки изпитват затруднения да поддържат много широка гама от напълно функциониращи отбранителни способности, най-вече поради финансови ограничения; поради това призовава за засилена координация и по-ясен избор на способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности;

42.

Счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да се повиши степента на съвместимост и интеграция на силите на държавите членки; поради това подчертава, че държавите членки трябва да проучат възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки за ресурси в областта на отбраната; отбелязва, че протекционисткият и затворен характер на пазарите на ЕС в областта на отбраната прави това по-трудно;

43.

Припомня, че изграждането на устойчива европейска отбранителна технологична и промишлена база, която включва инструменти за МСП, е фундаментална опора на ОПСО и предпоставка за съществуването на общ пазар, което ще предостави на ЕС възможност да постигне стратегическата си автономност;

44.

Отбелязва със съжаление, че държавите членки прилагат Директива 2009/81/ЕО за възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността и Директива 2009/43/ЕО за вътрешни за ЕС трансфери на свързани с отбраната продукти в напълно различна степен; призовава Европейската комисия съответно да прилага насоките относно член 346 и да изпълнява ролята си на пазител на Договорите, като започне да използва производства за установяване на неизпълнение на задължения в случай на нарушения на директивите; призовава държавите членки да подобрят многонационалните усилия по отношение на търсеното на военни поръчки и призовава европейските сектори на доставчиците да засилят глобалните си пазарни позиции чрез по-добра координация и промишлена консолидация;

45.

Изразява загриженост относно постоянното намаляване на финансирането за научни изследвания в областта на отбраната в държавите членки, което излага на риск промишлената и технологична база, а следователно и стратегическата автономност на Европа; призовава държавите членки да предоставят на своите армии оборудване, произведено от европейската отбранителна промишленост, а не от конкуренти в сектора;

46.

Изразява убеждение, че засилването на ролята на ЕАО при координирането на основаващи се на способностите програми, проекти и дейности би било от полза за една ефективна ОПСО; счита, че ЕАО следва да бъде подпомагана при постигането на нейните цели в пълна степен, включително особено нейните предстоящи приоритети и функции в контекста на европейския план за действие в областта на отбраната и европейската програма за научни изследвания в областта на отбраната; поради това призовава държавите членки да преразгледат организацията, процедурите и дейностите на Агенцията, за да се осигурят повече възможности за по-нататъшно сътрудничество и интеграция; призовава държавите членки да дадат насоки на ЕАО относно координирането на преглед на плана за развиване на способностите, в съответствие с ГСЕС и секторната стратегия;

47.

Подчертава, че кибернетичната сигурност е по своята същност област на политиката, в която сътрудничеството и интеграцията са от решаващо значение, не само между държавите-членки на ЕС, ключовите партньори и НАТО, но също така и между различните фактори в обществото, тъй като това е не само военна отговорност; призовава за по-ясни насоки относно начините за използване на отбранителните и нападателните способности на ЕС, както и относно обстоятелствата, в които те следва да се използват; припомня, че Европейският парламент неколкократно призова за цялостно преразглеждане на нормативната уредба на ЕС относно износа на изделия и стоки с двойна употреба с цел да се попречи софтуер и други системи, които могат да се използват срещу цифровата инфраструктура на ЕС и за нарушаване на правата на човека, да попаднат в неправилни ръце; призовава ЕС да защитава в рамките на международните форуми — включително, но не само, форумите за управление на интернет — принципа, че основната инфраструктура на интернет следва да бъде неутрална зона, в която правителствата, преследващи своите национални интереси, имат забрана за намеса;

48.

Подкрепя свързаните с отбраната инициативи на Комисията, като например плана за действие в областта на отбраната и политиката в областта на отбранителната промишленост, които следва да започнат след представянето на Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната; подкрепя по-нататъшното участие на Комисията в областта на отбраната посредством обширни и целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; приветства подготвителното действие в подкрепа на свързаните с ОПСО научни изследвания и изисква подходящо финансиране за остатъка от настоящата многогодишна финансова рамка (МФФ); подкрепя разработването на програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната съгласно следващата МФФ (2021—2027 г.);

49.

Счита, че една бъдеща програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната следва да финансира научно-изследователски проекти в приоритетни области, които следва да бъдат договорени от държавите членки, както и че един Европейски фонд за отбрана би могъл да подпомогне финансирането на съвместно договорените от държавите членки способности, имащи призната европейска добавена стойност;

50.

Призовава европейското законодателство да бъде реформирано, за да се предостави възможност на европейската отбранителна промишленост да се ползва от същите държавни помощи като тези, от които се ползват отраслите в САЩ;

o o

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на действащия председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ.

(1) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 59.

(2) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 74.

(3) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 74.

(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0120.

(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0249.

(6) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 145.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/58

P8_TA(2016)0441

Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни (2016/2030(INI))

(2018/C 224/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма (1),

—	като взе предвид декларацията, приета на срещата на високо равнище в Страсбург/Кел на 4 април 2009 г. по повод 60-ата годишнина на НАТО,

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (2),

—	като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. относно борбата с тероризма,

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 март 2015 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно Регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш от 16 март 2015 г., които бяха потвърдени отново от Съвета по външни работи на 23 май 2016 г.,

—

като взе предвид доклада от 18 май 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител), озаглавен „ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят“ и текущата работа по нова глобална стратегия за сигурност на ЕС,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия (3),

—	като взе предвид Плана за действие на ЕС относно стратегическата комуникация (Ref. Ares(2015)2608242 — 22.6.2015),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (4),

—	като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс от 5 септември 2014 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации (5),

—	като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 април 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

—

като взе предвид Съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ JOIN(2016)0018,

—	като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета от 20 април 2016 г. относно изпълнението на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност (COM(2016)0230),

—

като взе предвид проведеното от Европейския фонд за демокрация проучване на осъществимостта на медийни инициативи на руски език в източното партньорство и извън него, озаглавено „Bringing Plurality and Balance to the Russian Language Media Space“ (Осигуряване на плурализъм и балансираност в рускоезичното медийно пространство),

—	като взе предвид доклада на специалния докладчик на Обединените нации за насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма (A/HRC/31/65),

—	като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека (CCPR/C/GC/34),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по култура и образование (A8-0290/2016),

А.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент действията му на международната сцена да бъдат ръководени от принципи като демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и свобода на медиите, достъп до информация, свобода на изразяване на мнение и медиен плурализъм, последният от които може, въпреки всичко, да бъде донякъде ограничен, както се посочва в международното право, включително в Европейската конвенция за правата на човека; като има предвид, че субектите от трети страни, които се стремят да дискредитират Съюза, не споделят същите ценности;

Б.

като има предвид, че ЕС, неговите държави членки и граждани се намират под растящ постоянен натиск да се справят с информационни и дезинформационни кампании и кампании за изопачаване на истината и пропаганда от страна на държави и недържавни субекти, като транснационални терористични и престъпни организации от съседството на ЕС, които имат за цел да подкопаят самата идея за обективна информация или етична журналистика, представяйки цялата информацията като предубедена или като инструмент на политическата власт, които също са насочени срещу демократичните ценности и интереси;

В.

като има предвид, че свободата на медиите, достъпът до информация и свободата на изразяване на мнение са основни стълбове в една демократична система, в която прозрачността на собствеността върху медиите и на източниците на финансиране на медиите е от първостепенно значение; като има предвид, че стратегиите за осигуряване на качествена журналистика, медиен плурализъм и проверки на фактите могат да бъдат ефективни, само ако доставчиците на информация се ползват с доверие и надеждност; като има предвид, че в същото време следва да е налице критична оценка по отношение на това как да се подхожда към медийни източници, за които е доказано, че многократно са използвали стратегии за преднамерена заблуда и дезинформация, особено в „новите медии“, социалните мрежи и цифровата сфера;

Г.

като има предвид, че информационната война е исторически феномен, който е толкова стар, колкото е и самата война; като има предвид, че информационната война беше широко използвана по време на Студената война и че оттогава е неразделна чест от съвременната хибридна война, която представлява комбинация от прикрити и явни военни и невоенни мерки, използвани за дестабилизиране на политическото, икономическото и социалното положение в съответната държава, обект на атака, без официално обявяване на война, насочена не само срещу партньори на ЕС, но и срещу самия ЕС, неговите институции и всички държави членки и граждани, независимо от тяхната националност или религия;

Д.

като има предвид, че с анексирането на Крим от Русия и водената от Русия хибридна война в Донбас Кремъл ескалира конфронтацията с ЕС; като има предвид, че Кремъл засили своята пропаганда, като Русия засили ролята си в европейската медийна среда с цел създаване на политическа подкрепа сред европейското обществено мнение за руските действия и подкопаване на последователността на външната политика на ЕС;

Е.	като има предвид, че пропагандирането на война и всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, представляващо подбудителство към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон, съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права;

Ж.	като има предвид, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика, което доведе до намаляване на критичното мислене сред аудиторията, като по този начин я направи по-податлива на дезинформация и манипулации;

З.	като има предвид, че пропагандата и навлизането на руски медии е особено силно и често несравнимо по своя мащаб в държавите от източното съседство; като има предвид, че националните медии в тези страни често са слаби и не са в състояние да се справят със силата и мощта на руските медии;

И.	като има предвид, че за легитимиране на действия, застрашаващи суверенитета, политическата независимост, сигурността на гражданите и териториалната цялост на държавите — членки на ЕС, се използват технологии на информационната и комуникационната война;

Й.	като има предвид, че ЕС не признава ИДИЛ/Даиш за държава или държавоподобно образувание;

К.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш, Ал-Кайда и много други проповядващи и използващи насилие джихадистки терористични групи системно използват комуникационни стратегии и пряка пропаганда, както офлайн, така и онлайн, за да оправдават своите действия срещу ЕС и неговите държави членки и срещу европейските ценности, както и за да вербуват млади хора от Европа;

Л.

като има предвид, че след декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург/Кел, в която беше подчертано нарастващото значение на това НАТО да комуникира информация по подходящ, навременен, точен и гъвкав начин относно своите еволюиращи роли, цели и мисии, през 2014 г. в Латвия беше създаден Център за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации (NATO StratCom COE), който беше приветстван в декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс;

Стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни

Подчертава, че враждебната пропаганда срещу ЕС има много различни форми и използва различни инструменти, често съобразени с профилите на отделните държави — членки на ЕС, с цел изопачаване на истината, предизвикване на съмнение, разделяне на държавите членки, провокиране на стратегически разрив между Европейския съюз и неговите северноамерикански партньори и парализиране на процеса на вземане на решения, дискредитиране на институциите на ЕС и на трансатлантическите партньорства, чиято роля в структурата на европейската сигурност и икономика е призната, в очите и съзнанието на гражданите на ЕС и на съседните държави, и подкопаване и еродиране на европейското наративно послание, основано на демократичните ценности, правата на човека и принципите на правовата държава, припомня, че един от най-важните използвани инструменти е насаждането на страх и несигурност сред гражданите на ЕС, както и представянето на враждебните държавни и недържавни субекти като много по-силни, отколкото са в действителност;

Призовава институциите на ЕС да признаят, че стратегическата комуникация и информационната война не са само външен, но и вътрешен проблем на ЕС, и изразява безпокойство от множеството разпространители на враждебна пропаганда в рамките на ЕС; изразява загриженост от факта, че някои държави — членки на ЕС, не съзнават в достатъчна степен, че са аудитория и арена на пропаганда и дезинформация; призовава в тази връзка съответните действащи лица на ЕС да преодолеят настоящата липса на яснота и съгласие относно това какво трябва да се счита за пропаганда и дезинформация, както и да разработят, в сътрудничество с представители на медиите и експерти от държавите — членки на ЕС, съвместен набор от определения и да съберат данни и факти за използването на пропаганда;

Отбелязва, че дезинформацията и пропагандата са част от хибридната война; следователно подчертава необходимостта да се повиши осведомеността и да се демонстрира увереност чрез институционална/политическа комуникация, мозъчни тръстове/академични изследвания, социални медийни кампании, инициативи на гражданското общество, медийна грамотност и други полезни дейности;

Подчертава, че стратегията на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация от страна на трети държави може да приеме различни форми и да включва, по-специално, традиционните медии, социалните мрежи, учебните програми и политическите партии както в Европейския съюз, така и извън него;

Отбелязва многопластовия характер на настоящите стратегически комуникации на ЕС на различни нива, включително на институциите на ЕС, на държавите членки, на различни органи на НАТО и на ООН, на НПО и на организации на гражданското общество и призовава за възможно най-добро съгласуване и обмен на информация между тях; призовава за повече сътрудничество и обмен на информация между различните участници, изразили безпокойството си от тези пропагандни действия и желаещи създаването на стратегии за борба с дезинформацията; счита, че в контекста на ЕС това съгласуване следва да бъде възложено на институциите на Съюза;

Признава, че ЕС трябва да изведе като приоритет своите усилия в областта на стратегическата комуникация, като това следва да включва и съответните ресурси; отново заявява, че ЕС представлява успешен модел на интеграция, който, насред криза, продължава да привлича държави, които желаят да възпроизведат този модел и да станат част от него; подчертава поради това, че ЕС трябва да излъчва положително послание относно своите успехи, ценности и принципи с решителност и смелост, както и че в своето наративно послание ЕС трябва да заема настъпателна, а не отбранителна позиция;

Разпознаване и изобличаване на руската дезинформационна и пропагандна война

Отбелязва със съжаление, че Русия използва контакти и срещи с партньори от ЕС по-скоро за пропагандни цели и за публично отслабване на общата позиция на ЕС, отколкото за установяване на истински диалог;

Признава използването от страна на руското правителство на широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове и специални фондации (напр. Русский мир), специални органи (Россотрудничество) многоезични телевизионни канали (напр. RT), псевдо информационни агенции (напр. Спутник), трансгранични социални и религиозни групи, тъй като режимът желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности, социални медии и интернет троли, за поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за нефункциониращи държави в източното съседство на ЕС; подчертава, че Русия инвестира значителни финансови ресурси в своите инструменти за дезинформация и пропаганда, използвани или пряко от държавата или чрез контролирани от Кремъл дружества и организации; подчертава, че от една страна, Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение, и че от друга страна, пропагандата на Кремъл е пряко насочена към конкретни журналисти, политици и лица в ЕС;

Припомня, че службите за сигурност и разузнавателните служби са достигнали до заключението, че Русия има капацитета и намерението да извършва операции, които имат за цел да дестабилизират други държави; посочва, че това често става под формата на подкрепа за политически екстремисти и мащабни дезинформационни и масмедийни кампании; отбелязва освен това, че такива медийни дружества присъстват и осъществяват активна дейност в ЕС;

10.

Посочва, че информационната стратегия на Кремъл допълва политиката му на засилване на двустранните отношения, икономическото сътрудничество и съвместните проекти с отделни държави — членки на ЕС, с цел отслабване на единството и подкопаване на политиките на ЕС;

11.

Изтъква, че стратегическата комуникация на Русия е част от една по-голяма подривна кампания за отслабване на сътрудничеството в ЕС и суверенитета, политическата независимост и териториалната цялост на Съюза и неговите държави членки; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да проявяват бдителност по отношение на руските информационни операции на европейска територия, да увеличат споделянето на капацитет и усилията в областта на контраразузнаване с цел противодействие на такива операции;

12.

Отправя остра критика по отношение на руските опити за прекъсване на процеса на интеграция в ЕС и в тази връзка изразява съжаление относно руската подкрепа за антиевропейските сили в ЕС, по-специално за крайно десни партии, популистки сили и движения, които отричат основните ценности на либералните демокрации;

13.

Изразява сериозна загриженост във връзка с бързото разрастване на вдъхновени от Кремъл дейности в ЕС, включително на дезинформация и пропаганда, насочени към запазването или увеличаването на руското влияние за отслабване и разцепване на ЕС; подчертава, че голяма част от пропагандата на Кремъл има за цел да представи някои европейски страни като принадлежащи към „традиционната сфера на влияние на Русия“; отбелязва, че една от основните му стратегии е разпространяването и налагането на алтернативно наративно послание, което често се основава на манипулирано тълкуване на историческите събития и цели оправдаване на нейните външни действия и геополитически интереси; отбелязва, че фалшифицирането на историята е една от основните му стратегии; в тази връзка отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността за престъпленията на комунистическите режими посредством публични кампании и образователните системи и от подкрепа за изследователски дейности и дейности по документиране, по-специално в бившите членки на Съветския блок, с цел противодействие на наративното послание на Кремъл;

14.

Подчертава, че Русия използва отсъствието на международна правна рамка в области като киберсигурността и липсата на отговорност в медийното регулиране и обръща всяка неяснота по тези въпроси в своя полза; подчертава, че агресивните действия на Русия в киберпространството улесняват информационната война; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да обърнат внимание на ролята на точките за обмен на интернет трафик като жизненоважна инфраструктура в стратегията за сигурност на ЕС; подчертава неотложната необходимост да се гарантира устойчивостта на информационните системи на равнището на ЕС и на държавите членки, особено срещу откази и прекъсвания, които могат да имат централна роля в един хибриден конфликт и в противодействието на пропаганда, както и от тясно сътрудничество в това отношение с НАТО, особено с Центъра на НАТО за високи постижения в областта на кибернетичната отбрана;

15.

Приканва държавите членки да разработят координирани механизми за стратегическа комуникация в подкрепа на определянето и противодействието на дезинформация и пропаганда, за да се изобличат хибридните заплахи;

Разбиране и справяне с методите на ИДИЛ/Даиш на информационна война, дезинформация и радикализация

16.

Съзнава разнообразието от стратегии, които ИДИЛ/Даиш използва, както в регионален, така и в световен план, за своите политически, религиозни, социални и проповядващи омраза и насилие наративни послания; призовава ЕС и неговите държави членки да разработят наративно послание, опровергаващо това на ИДИЛ/Даиш, с участието на образователната система, включително чрез овластяване и по-силно видимо присъствие на умерени мюсюлмански учени, които се ползват с доверието да делегитимират пропагандата на ИДИЛ/Даиш; приветства усилията на Световната коалиция за борба срещу ИДИЛ/Даиш и в това отношение подкрепя регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да разработват и разпространяват наративно послание, опровергаващо джихадистката пропаганда, със специален акцент върху образователно измерение, показващо теологичната корумпираност на проповядването на радикален ислям;

17.

Отбелязва, че ислямистките терористични организации, по-специално ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, провеждат активни информационни кампании с цел подкопаване на европейските ценности и интереси и засилване на омразата срещу тях; изразява загриженост относно широкото използване от страна на ИДИЛ/Даиш на инструментите на социалните медии, и по-специално на Туитър и Фейсбук, за постигане на неговите цели за пропаганда и вербуване, особено сред младите хора; подчертава в тази връзка значението на включването на контрапропагандната стратегия срещу ИДИЛ/Даиш в една по-широка, всеобхватна регионална стратегия, която да съчетава дипломатически и социално-икономически инструменти, както и инструменти за развитие и предотвратяване на конфликти; приветства създаването на работната група за стратегическа комуникация — Юг, която има потенциала ефективно да допринася за разкриване на противоречията в екстремистката пропаганда и за борбата срещу влиянието на ИДИЛ/Даиш;

18.

Подчертава, че ЕС и европейските граждани са основна целева аудитория за ИДИЛ/Даиш и призовава ЕС и неговите държави членки да работят в по-тясно сътрудничество за защита на обществото, по-специално на младите хора, от опитите за вербуване, като по този начин засилват устойчивостта им на радикализация; подчертава необходимостта от засилване на акцента върху усъвършенстването на инструментите и методите на ЕС, най-вече в киберпространството; насърчава всяка държава членка, в тясна връзка с Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, създаден през октомври 2015 г., да проучи и да подходи ефективно към социалнодемографските причини в основата на податливостта към радикализация, както и да създаде многоизмерни структури (свързващи академичните изследвания, администрациите на затворите, полицията, съдилищата, социалните служби и образователните системи) за борба с радикализацията; подчертава, че Съветът призова за насърчаване на мерките на наказателното правосъдие за борба с радикализацията, водеща до тероризъм и насилнически екстремизъм;

19.

Призовава държавите членки да работят за преустановяване на достъпа на ИДИЛ/Даиш до финансиране и финансови средства и за прилагане на този принцип във външната дейност на ЕС и подчертава необходимостта от разкриване на истинската същност на ИДИЛ/Даиш и от отхвърляне на идеологическото му легитимиране;

20.

Призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат съгласувани действия на равнище ЕС срещу систематичното насърчаване на словото на омразата от нетолерантни, радикални проповедници чрез проповеди, книги, телевизионни предавания, интернет и всички други средства за комуникация, които създават плодородна почва за процъфтяването на терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда;

21.

Подчертава колко е важно за ЕС и държавите членки да си сътрудничат с доставчиците на услуги на социалните медии с цел противодействие на разпространението на пропагандата на ИДИЛ/Даиш чрез каналите на социалните медии;

22.

Подчертава, че ислямистките терористични организации, по-специално ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, провеждат активни кампании за дезинформация с цел подкопаване на европейските ценности и интереси; подчертава във връзка с това значението на конкретна стратегия за борба с ислямистката и насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация;

23.

Подчертава, че наличието на безпристрастна, надеждна и обективна комуникация и на информационни потоци, основани на факти, относно събития в държавите — членки на ЕС, би предотвратило разпространението на пропаганда, подхранвана от трети страни;

Стратегия на ЕС за противодействие на пропагандата

24.

Приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.

Отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.

Подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.

Отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.

Подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.

подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.

Подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.

Призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.

Изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави — членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.

Отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.

Потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.

Подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.

Подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.

Подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.

Призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация „The Disinformation Digest“ и „The Disinformation Review“ с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.

Настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.

Подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.

Подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.

Приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.

Отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.

Счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.

Призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.

Подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.

Изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.

Призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.

Отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.

Отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.

Счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52.

Подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии — включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер — които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.

Подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.

Посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.

Подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.

Осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.

Подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.

Призовава върховния представител/заместник-председател и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

o o

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

(1) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.

(2) ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 24.

(3) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 35.

(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.

(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0410.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/68

P8_TA(2016)0442

Езици на знаците и професионални преводачи на езици на знаците

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно езици на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците (2016/2952(RSP))

(2018/C 224/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 2, 9, 10, 19, 168 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици (езици на знаците) за глухите хора (1) и от 18 ноември 1998 г. относно жестомимичните езици (2),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (4),

—	като взе предвид Общ коментар № 4 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно правото на приобщаващо образование (5),

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“) (6),

—	като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение — подход за учене през целия живот (8),

—	като взе предвид политическия документ на Европейския младежки форум относно равенството и недискриминацията (9),

—	като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2015 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

—	като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2012 г. относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

—	като взе предвид Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (10),

—	като взе предвид резултатите от ученето и насоките за оценка на Европейския форум на преводачите на езици на знаците (жестомимични езици) (efsli) за равни възможности за обучение за преводачи на езици на знаците и качествени услуги за лишените от слух граждани навсякъде в Съюза (11),

—	като взе предвид насоките на efsli/EUD за преводачите на езици на знаците на срещите на международно/европейско равнище (12),

—	като взе предвид насоките на Международната асоциация на конферентните преводачи, които работят в смесени екипи (13),

—	като взе предвид доклада на efsli относно правото на услуги на превод на език на знаците при работа или обучение в чужбина (14),

—	като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани, хората с увреждания, и особено жените и децата, в т.ч. лишените от слух лица и лицата с увреден слух, включително тези, които използват език на знаците, и тези, които не го правят, имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, автономност и пълноценно участие в обществото;

Б.

като има предвид, че Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

В.	като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равното участие на хората с увреждания в обществото;

Г.	като има предвид, че броят на лишените от слух лица, които използват език на знаците в ЕС, е приблизително един милион (15), а на гражданите с увреден слух, много от които също ползват език на знаците — 51 милиона (16);

Д.	като има предвид, че националните и регионалните езици на знаците са истински естествени езици, със своя собствена граматика и синтаксис, равностойна на тези на говоримите езици (17);

Е.

като има предвид, че политиката на ЕС за многоезичието насърчава изучаването на чужди езици и като има предвид, че една от нейните цели е всеки европеец да говори два други езика освен майчиния си език; като има предвид, че изучаването и популяризирането на националните и регионалните езици на знаците може да помогне за постигането на тази цел;

Ж.	като има предвид, че достъпността е необходимо условие за това хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно и равностойно в обществото (18);

З.	като има предвид, че достъпността не се ограничава само до физическата достъпност на околната среда, а се отнася и до достъпността на информацията и комуникацията, включително под формата на предоставяне на съдържание на език на знаците (19);

И.	като има предвид, че професионалните преводачи на език на знаците са равни на устните преводачи по отношение на техните задълженията и задачите при командировка;

Й.	като има предвид, че положението на преводачите на езици на знаците е различно в държавите членки, като варира от неформална семейна подкрепа до с професионални преводачи с университетско образование и цялостна квалификация;

К.	като има предвид, че е налице недостиг на квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците във всички държави членки и че съотношението между хората, използващи езици на знаците и преводачите на езици на знаците варира между 8:1 и 2 500:1, със средно съотношение от 160:1 (20);

Л.	като има предвид, че беше подадена петиция (21) с искане Парламентът да позволи отправянето на петиции на националните и регионални езици на знаците;

М.

като има предвид, че Брюкселската декларация за жестомимичните езици (езици на знаците) в Европейския съюз (22) насърчава недискриминационен подход към използването на естествен език на знаците, както се изисква съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от ЕС и всички държави членки на ЕС с изключение на една;

Н.

като има предвид, че равнището и качеството на субтитрите по публичните и частните телевизионни канали се различава значително между отделните държави членки, като варира от под 10 % до почти 100 %, с много различни стандарти за качество (23); като има предвид липсата на данни в повечето държави членки по отношение на равнището на предоставяне на превод на език на знаците по телевизията;

О.	като има предвид, че развитието на нови езикови технологии би могло да бъде от полза за хората, използващи език на знаците;

П.

като има предвид, че съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания, отказа за предоставяне на разумни улеснения, представлява дискриминация и че по силата на Директивата за равенството в областта на заетостта трябва да бъдат осигурени разумни улеснения, за да се гарантира спазването на принципа за равно третиране;

Р.

като има предвид, че за гражданите, които са лишени от слух, от слух и зрение или са с увреден слух понастоящем няма пряк комуникационен достъп до членовете на Европейския парламент и администраторите на институциите на Европейския съюз и, обратно — достъп до лицата, лишени от слух или с увреден слух от страна на институциите на ЕС;

Квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците

Подчертава необходимостта от квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците, която може да бъде задоволена единствено въз основа на следния подход:

а)	официално признаване на език(ци) на знаците на национално и регионално равнище в държавите членки и в институциите на ЕС,

б)	формално обучение (университетско или друго подобно, равностойно на 3 години редовно обучение, съответстващо на обучението, което се изисква от устните преводачи) (24),

в)	регистрация (официална акредитация и система за контрол на качеството, като например непрекъснато професионално развитие),

г)	официално признаване на професията;

Потвърждава, че предоставянето на висококачествени услуги за превод на езици на знаците:

а)	зависи от обективна оценка на качеството с участието на всички заинтересовани страни,

б)	се основава на професионалната квалификация,

в)	включва експерти, които са представители на лишените от слух;

г)	зависи от наличието на достатъчно средства за обучаване и назначаване на преводачи на езици на знаците;

Потвърждава, че преводът на език на знаците представлява професионална услуга, за която се полага подходящо възнаграждение;

Разграничение между достъпността и разумните улеснения (25)

Оценява факта, че достъпността е в полза на някои групи и се основава на набор от стандарти, които се прилагат постепенно;

Съзнава, че не може диспропорционалността и ненужната тежест да се представят като аргументи за непредоставянето на достъп;

Отчита, че разумните улеснения се отнасят до отделни лица и допълват задължението за осигуряване на достъпност;

Отбелязва също така, че дадено лице може да поиска мерки за разумни улеснения, дори ако е изпълнено задължението за достъпност;

Разбира, че предоставянето на превод на езици на знаците може да съставлява мярка за достъпност или за разумно улеснение, в зависимост от ситуацията;

Достъпност

Подчертава, че гражданите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, трябва да имат достъп до информация и комуникация както своите колеги под формата на устен превод на езика на знаците, субтитриране, преобразуване на говор в текст и/или алтернативни форми на комуникация, включително устни преводачи;

10.

Подчертава, че обществените и държавни служби, включително тяхното онлайн съдържание, трябва да станат достъпни чрез посредници на живо, като например преводачи на езици на знаците, но също така и алтернативни онлайн и дистанционно услуги, когато е целесъобразно;

11.

Потвърждава отново ангажимента си за постигане на възможно най-широк достъп до политическия процес, включително чрез предоставянето на професионални преводачи на езици на знаците; отбелязва, че това включва изборите, обществените консултации и други събития, по целесъобразност;

12.

Подчертава нарастващата роля на езиковите технологии за осигуряване на равен достъп за всички до цифровата среда;

13.

Потвърждава значението на въвеждането на минимални стандарти, за да се гарантира достъпност, особено с оглед на новите и нововъзникващите технологии, като например предоставянето на услуги на превод на език на знаците в интернет и субтитри;

14.

Отбелязва, че, въпреки че предоставянето на здравно обслужване е от компетентността на държавите членки, то следва да отговоря на нуждите на пациентите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, например чрез предоставяне на професионални преводачи на езици на знаците и обучение за съответната осведоменост на персонала, с особено внимание към жените и децата;

15.

Отчита, че равният достъп до правосъдие за лицата, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, може да се гарантира единствено чрез предоставяне на подходящо квалифицирани, професионални преводачи на езици на знаците;

16.

Осъзнава значението на точни и прецизни услуги за устен и писмен превод, особено в съдилищата и други свързани с правото обстоятелства; поради това подчертава отново значението на наличието на специализирани и висококвалифицирани професионални преводачи на езици на знаците, особено в тези условия;

17.

Подчертава необходимостта от увеличаване на подкрепата и специфични разпоредби, като например превод на езици на знаците, и достъпна, текстова информация в реално време по време на бедствия за хората с увреждания в ситуации на въоръжен конфликт, хуманитарни и природни бедствия (26);

Заетост, образование и обучение

18.

Отбелязва, че трябва да бъдат предприети мерки за разумни улеснения, които включват предоставянето на професионални преводачи на езици на знаците, с цел да се гарантира равен достъп до заетост, образование и обучение;

19.

Подчертава, че трябва да се предоставя балансирана и цялостна информация във връзка с езиците на знаците и това какво означава да бъдеш лишен от слух, за да могат родителите да направят информиран избор в най-добър интерес на децата си;

20.

Подчертава, че програмите за ранна интервенция са от решаващо значение за децата в изграждането на житейски умения, включително езикови умения; освен това отбелязва, че в идеалния случай тези програми следва да включват ролеви модели, лишени от слух;

21.

Подчертава, че на учащите се, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, и техните родители трябва да се предостави възможност да научат националния или регионалния език на знаците, използван в тяхната среда, в предучилищна възраст и в училищата (27);

22.

Подчертава, че езикът на знаците следва да бъде включен в образователните програми, за да се повиши осведомеността и увеличи използването на езика на знаците;

23.

Подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки за признаване и насърчаване на езиковата идентичност на общностите на глухите (28);

24.

призовава държавите членки да насърчават изучаването на език на знаците, така както насърчават чуждите езици;

25.

подчертава, че квалифицираните преводачи на езици на знаците и преподавателският персонал, компетентен в областта на езиците на знаците и разполагащ с необходимите умения, за да работи ефективно в среда на двуезично, приобщаващо образование, са основен елемент от академичните постижения на лишените от слух деца и младежи, водещ до по-високи резултати в образованието и по-ниски равнища на безработица в дългосрочен план;

26.

подчертава широко разпространената липса на двуезични учебници и учебни материали, съдържащи език на знаците, в достъпни формати и езици;

27.

настоятелно призовава принципът на свобода на движение за лишените от слух, от слух и зрение и хората с увреден слух да бъде гарантиран в рамките на ЕС, особено в контекста на „Еразъм +“ и на програмите за мобилност, като се гарантира, че участниците не са непропорционално обременени от необходимостта да се грижат сами за организирането на съответен превод;

28.

приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; изразява съжаление по повод на изключването на превода на език на знаците в проекта, тъй като това значително затруднява свободата на движение на работниците и студентите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, в рамките на ЕС;

Институции на Европейския съюз

29.

Потвърждава, че институциите на ЕС трябва да представят примери за най-добри практики за своя персонал, служителите на изборни длъжности и стажантите, както и за гражданите на ЕС по отношение на предоставянето на разумни улеснения и достъпност, което включва осигуряването на превод на език на знаците;

30.

Приветства факта, че институциите на ЕС, ad hoc основа, вече осигуряват достъпността на обществени мероприятия и заседания на комисиите; счита, че субтитрите и преобразуването на говор в текст следва да се смятат за алтернативна, но равностойна и необходима мярка за гражданите с увреден слух, които не използват език на знаците, и че това се отнася и за служителите на институциите на ЕС във връзка с осигуряването на разумни улеснения в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

31.

Потвърждава, че институциите на ЕС имат въведена система за осигуряване на превод на език на знаците чрез своите отдели за устен превод с цел осигуряването на достъпност; настоятелно призовава институциите да използват съществуващите подобни системи и при осигуряване на разумни улеснения за служителите и/или избраните представители, като на практика свеждат до минимум административната тежест за отделните лица и институциите;

32.

Настоятелно призовава институциите официално да предоставят на преводачите на езици на знаците същия статут като този на устните преводачи по отношение на преводните услуги, които те предоставят за институциите и/или на служителите им и назначените длъжностни лица, включително достъп до техническа помощ, подготвителни материали и документи;

33.

Настоятелно призовава Евростат да гарантира, че на институциите на ЕС се предоставят статистически данни относно лишените от слух, от слух и зрение и хората с увреден слух, за да могат те по-добре да определят, прилагат и анализират своите политики в областта на уврежданията и езиковите услуги;

34.

Настоятелно призовава Службата за посетители на Парламента да отговори на нуждите на потребителите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, като предоставят пряк достъп на националните или регионални езици на знаците и преобразуване на говор в текст;

35.

Отправя искане към институциите на ЕС да приложат изцяло пилотен проект INSIGN, който е в отговор на решението на Парламента от 12 декември 2012 г. относно Информационно приложение и услуга на Европейския съюз за превод на езици на знаците в реално време и има за цел подобряване на комуникацията между хората, лишени от слух или с увреден слух и институциите на ЕС (29);

o o

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парл

(1) ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236.

(2) ОВ C 379, 7.12.1998 г., стр. 66.

(3) ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.

(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0318.

(5) http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRPD/GC/RighttoEducation/CRPD-C-GC-4.do

(6) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(7) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0107.

(9) http://www.youthforum.org/assets/2016/04/0099-16_Policy_Paper_Equality_Non-discrimination_FINAL2.pdf

(10) ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1.

(11) http://efsli.org/publications

(12) http://efsli.org/efsliblu/wp-content/uploads/2012/09/SL-Interpreter-Guidelines.pdf

(13) http://aiic.net/page/6701/guidelines-for-spoken-language-interpreters-working-in-mixed-teams/lang/1

(14) http://efsli.org/efsliblu/wp-content/uploads/2012/09/R1101-The-right-to-sign-language-interpreting-services-when-working-or-studying-abroad.pdf

(15) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-511_en.htm

(16) Европейска федерация на хората с увреден слух (EFHOH) (http://www.efhoh.org/about_us

(17) Brentari, D., ed. (2010) Sign Languages. („Езици на знаците“) Cambridge University Press. Pfau, R., Steinbach M. & Bencie W., eds. (2012) Език на знаците: Международен наръчник. De Gruyter.

(18) Общ коментар № 2, Конвенцията на ООН за правата на хората, CRPD/C/GC/2, достъпен на: https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/033/13/PDF/G1403313.pdf?OpenElement

(19) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ), член 9.

(20) WIT, M. de (2016 г., предстоящо публикуване). Sign Language Interpreting in Europe (Превод на жестомимичен език в Европа), издание за 2016 г.

(21) Петиция № 1056-16.

(22) Брюкселска декларация (2010) на Европейския съюз на глухите (EUD) http://www.eud.eu/files/8514/5803/7674/brussels_declaration_FINAL.pdf

(23) EFHOH) (2015 г.). Състояние на достъпа до субтитри в ЕС. Вж. на адрес: http://media.wix.com/ugd/c2e099_0921564404524507bed2ff3648781a3c.pdf

(24) efsli (2013 г.), Learning Outcomes for Graduates of a Three Year Interpreting Training Programme („Резултатите от обучението за завършилите тригодишна програма за обучение за устен превод“).

(25) CRPD/C/GC/4, пар. 28.

(26) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ), член 11.

(27) http://www.univie.ac.at/designbilingual/downloads/De-Sign_Bilingual_Findings.pdf

(28) Общ коментар № 4, Конвенцията на ООН за правата на хората, CRPD/C/GC/4, достъпен на: http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRPD/GC/RighttoEducation/CRPD-C-GC-4.doc

(29) http://www.eud.eu/projects/past-projects/insign-project/

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/75

P8_TA(2016)0443

Подновяване на одобрението на активното вещество бентазон

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно проекта за регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 540/2011 (D047341/00 — 2016/2978(RSP))

(2018/C 224/10)

Европейският парламент,

—

като взе предвид проекта за регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 540/2011 (D047341/00,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 20, параграф 1 от него,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—	като взе предвид заключението на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно партньорската проверка на оценката на риска от пестициди за активното вещество бентазон (3),

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—	като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.	като има предвид, че активното вещество бентазон действа като селективен постемергентен хербицид срещу широколистни плевели в широк спектър от култури и се използва обичайно в селското стопанство;

Б.	като има предвид, че активното вещество бентазон има висок потенциал за пряко попадане в подпочвените води поради присъщите си свойства;

В.

като има предвид, че данни от Агенцията за околната среда на Обединеното кралство показват, че активното вещество бентазон е най-често откриваният одобрен пестицид в подпочвените води на Обединеното кралство и също така се намира в повърхностните води; като има предвид, че подобно положение съществува в цяла Европа;

Г.	като има предвид, че с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/549 на Комисията от 8 април 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 540/2011 се удължава срокът на одобрението на активното вещество бентазон до 30 юни 2017 г. поради това, че оценката на веществото е била забавена;

Д.

като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (наричан по-долу „проект за регламент за изпълнение“), предвижда, въз основа на научна оценка, извършена от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), да се разреши бентазонът до 31 януари 2032 г., т.е. за максималния възможен срок;

Е.

като има предвид, че в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009, както и в светлината на настоящите научни и технически познания, в проекта за регламент за изпълнение бяха включени някои условия и ограничения, по-специално, съществува изискване за представяне на допълнителна потвърждаваща информация;

Ж.	като има предвид, че след разглеждане на получените коментари по доклада за оценка във връзка с подновяването се стигна до заключението, че следва да се изиска допълнителна информация от заявителите;

З.

като има предвид, че след разглеждане на получените коментари по доклада за оценка във връзка с подновяването се стигна до заключението, че ЕОБХ следва да проведе консултация с експерти в областите на токсикологията на бозайниците, остатъчните вещества, жизнения цикъл и поведението в околната среда и екотоксикологията и да приеме заключение относно това дали може да се очаква активното вещество бентазон да отговаря на условията, установени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

И.

като има предвид, че от заявителите се изисква да предоставят потвърждаваща информация по отношение на тестове на равнище 2/3, които понастоящем са посочени в концептуалната рамка на ОИСР за мерки срещу потенциала за действие на химикалите чрез ендокринната система по отношение на въздействието им върху развитието на организма, наблюдавани при изследване на токсичността при плъхове (увеличени постимплантационни загуби, намален брой живи зародиши и забавено развитие на плода без изявена токсичност при майката, сочещи, че може да е уместно класифициране като токсични за репродукцията от категория 2);

Й.	като има предвид, че оценката на риска за потребителите не е приключена, тъй като предложените определения за остатъчно вещество за оценка на риска за растенията и за прилагане в животновъдството се разглеждат като временни поради установени пропуски в данните;

К.

като има предвид, че оценката на експозицията на подпочвените води за основния бентазон и за метаболита N-methyl-bentazone не е завършена; като има предвид, че липсва информация относно потенциала за експозиция на подпочвените води, когато годишните темпове на прилагане са над 960 g a.s./ha. (заявени са представителни видове употреба до 1 440 g a.s./ha);

Л.

като има предвид, че решението на Комисията за одобрение на активно вещество при същевременно искане за данни, потвърждаващи неговата безопасност (известно като процедура на потвърждаващи данни), би позволило пускането на пазара на активно вещество, преди Комисията да е получила всички данни, необходими в подкрепа на това решение;

М.

като има предвид, че решението на Европейския омбудсман от 18 февруари 2016 г. по дело 12/2013/MDC относно практиките на Комисията относно разрешаването и пускането на пазара на продукти за растителна защита (пестициди) призовава Комисията да използва процедурата на потвърждаващите данни ограничено и в строго съответствие с приложимото законодателство и в срок от две години от решението на Омбудсмана да представи доклад, от който да се вижда, че броят на решенията с потвърждаваща информация е намалял значително в сравнение с настоящия подход;

Н.	като има предвид, че проектът за регламент за изпълнение на Комисията не прилага предложенията на Европейския омбудсман за намиране на решение, което да подобри системата на Комисията за одобрение на пестициди;

О.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 подновяването на одобрение следва да се издава за срок, който не надвишава 15 години; като има предвид, че срокът на одобрението следва да бъде пропорционален на възможните рискове, присъщи на употребата на такива вещества; като има предвид, че принципът на предпазните мерки, който трябва да бъдат прилаган в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009, изисква Комисията да гарантира, че не се одобряват активни вещества в случаите, когато общественото здраве или околната среда може да бъдат застрашени;

П.	като има предвид, че партньорската оценка на ЕОБХ предлага активното вещество бентазон да бъде класифицирано като токсично за репродукцията от категория 2 в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1272/2008;

Р.

като има предвид, че даден въпрос се включва като приоритетна проблемна област, когато има достатъчно информация за извършване на оценка за представителните видове употреба съгласно единните принципи по член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и съгласно разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕС) № 546/2011 на Комисията, и когато оценката не дава възможност да се заключи, че за поне един от представителните видове употреба основателно може да се очаква, че продукт за растителна защита, който съдържа активното вещество, няма да има вредно въздействие върху здравето на хората или животните или върху подпочвените води, или недопустимо въздействие върху околната среда;

С.

като има предвид, че според заключенията на ЕОБХ са установени критични, предизвикващи загриженост области, по-специално фактът, че техническите спецификации на материалите, предложени за двамата заявители, не са съпоставими с материала, използван при изпитването за определяне на токсикологични референтни стойности, и не е доказано, че техническият материал, използван в изследванията за екотоксичност, е подходящо представителен за техническите спецификации за двамата заявители;

Счита, че въпросният проект на регламент за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

Счита, че оценката за представителните видове употреба на активното вещество бентазон не е достатъчна, за да се заключи, че за поне една от представителните видове употреба може да се очаква, че продукт за растителна защита, който съдържа активното вещество бентазон, няма да има вредно въздействие върху здравето на хората или животните или върху подпочвените води, или недопустимо въздействие върху околната среда;

Призовава Комисията и държавите членки да финансират научноизследователската дейност и иновациите в областта на алтернативните устойчиви и разходно-ефективни решения за продукти за управление на вредителите, за да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве и здравето на животните, както и на околната среда;

Счита, че чрез прилагане на процедурата на потвърждаващите данни за одобряване на активното вещество бентазон Комисията е нарушила разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и принципа на предпазните мерки, определен в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Призовава Комисията да даде приоритет на искането за предоставяне и оценяването на всяка релевантна липсваща информация, преди да вземе решение за одобрение;

Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да внесе нов проект в комисията;

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(3) Бюлетин на ЕОБХ (EFSA Journal) 2015 г.; 13(4):4077.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/78

P8_TA(2016)0444

Случаят на Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай (2016/2990(RSP)

(2018/C 224/11)

Европейският парламент,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Китай, и по-специално резолюцията от 4 февруари 2016 г. относно случая на изчезналите книгоиздатели в Хонконг (1), резолюцията от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай (2) и резолюцията от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (3),

—	като взе предвид изявлението от 7 януари 2016 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно изчезването на лица, свързани с издателството „Майти кърънт“ в Хонконг,

—	като взе предвид 18-ия годишен доклад на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност от април 2016 г. относно специалния административен район Хонконг,

—	като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 34-ия кръг от този диалог, проведен в Пекин на 30 ноември и 1 декември 2015 г.,

—	като взе предвид изявлението, направено от върховния комисар на ООН по правата на човека на 16 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и ЕСВД до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“, от 22 юни 2016 г.,

—	като взе предвид Основния закон на специалния административен район Хонконг, който е част от Китайската народна република, и по-специално членовете относно личните свободи и свободата на печата, както и Наредбата относно Хартата на Хонконг за правата,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид приемането на новия закон за националната сигурност от постоянната комисия на Китайския национален народен конгрес на 1 юли 2015 г., приемането на новия закон за управлението на чуждестранни НПО от Националния народен конгрес на 28 април 2016 г. и приемането на новия закон за киберсигурността на 7 ноември 2016 г.,

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.	като има предвид, че на 17 октомври 2015 г. в Патая, Тайланд, безследно изчезна Гуй Минхай, книгоиздател и собственик на издателството и на книжарница, в която се продават литературни творби, критикуващи Пекин;

Б.	като има предвид, че в периода октомври — декември 2015 г. са изчезнали също така и четирима други жители на Хонконг (Луи Бо, Джан Дзипин, Лам Уинг Ки и Лий Бо), които са работели за същата книжарница;

В.	като има предвид, че Гуй Минхай е шведски гражданин от китайски произход, и следователно е гражданин на ЕС;

Г.

като има предвид, че на 17 януари 2016 г. Гуй Минхай се е явил в китайско телевизионно предаване и очевидно е признал, че доброволно се е завърнал в континентален Китай, с цел да бъде съден за предполагаемо престъпление, свързано с пътнотранспортно произшествие през 2003 г.; като има предвид, че са налице сериозни основания да се смята, че явяването му по телевизията е било инсценирано и че му е бил даден текст, който да прочете;

Д.	като има предвид, че Гуй Минхай е лишен от свобода вече повече от година, без възможност да комуникира с външния свят, и че местонахождението му е неизвестно; като има предвид, че Гуй Минхай е единственият издател от групата, който все още е в затвора;

Е.

като има предвид, че шведските власти поискаха пълно съдействие от китайските органи за защитата на правата на техния гражданин, както и тези на другите „изчезнали“ лица; като има предвид, че нито семейството на Гуй Минхай, нито шведското правителство са информирани за каквито и да било официални обвинения срещу него или за официалното място на задържането му;

Ж.

като има предвид, че Луи Бо и Джан Дзипин получиха разрешението да се върнат в Хонконг съответно на 4 и 8 март 2016 г., след като бяха задържани в континентален Китай; като има предвид, че те са поискали от полицията да прекрати съответните им дела и са се върнали в континентален Китай на същия ден, в който са пристигнали; като има предвид, че Лий Бо се е върнал в Хонконг на 24 март 2016 г. и отрича да е бил отвличан; като има предвид, че Лам Уинг Ки се е върнал в Хонконг на 16 юни 2016 г.;

З.

като има предвид, че през юни 2016 г. Лам Уинг Ки, един от издателите, се е върнал в Хонконг, за да приключи разследването във връзка с неговото изчезване, но вместо да се върне в континентален Китай, той е съобщил на медиите, че е бил отвлечен от китайските служби за сигурност, че е бил държан в изолация и е бил принуден да направи пред телевизионните камери признания за престъпления, които не е извършвал;

И.

като има предвид, че Хонконг утвърждава и защитава свободата на словото, свободата на изразяване на мнение и на публикуване; като има предвид, че публикуването на всякакви материали, критични към китайското ръководство, е законно в Хонконг, макар да е забранено в континентален Китай; като има предвид, че принципът „една държава, две системи“ гарантира автономността на Хонконг от Пекин по отношение на свободите, залегнали в член 27 от Основния закон;

Й.

като има предвид, че в годишния доклад за 2015 г. относно специалния административен район Хонконг ЕСВД и Комисията разглеждат случая с петимата книгоиздатели като едно от най-сериозните предизвикателства за прилагането на Основния закон на Хонконг и на принципа „една държава, две системи“ от връщането на Хонконг на Китайската народна република (КНР) през 1997 г.; като има предвид, че единствено официалните правоприлагащи органи на Хонконг имат законови правомощия да прилагат законодателството в Хонконг;

К.

като има предвид, че Комитетът на ООН срещу изтезанията изразява сериозна загриженост във връзка с последователните твърдения от различни източници, че не е прекратена практиката на незаконно задържане в непризнати и неофициални места за задържане, т.нар. „черни затвори“; като има предвид, че той е изразил също така и сериозни опасения относно последователните твърдения, че практиката на изтезания и малтретиране все още е дълбоко вкоренена в системата на наказателното правосъдие, което разчита прекомерно на признанията като основа за издаването на присъди;

Л.	като има предвид, че Китай е подписал, но все още не е ратифицирал Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че Китай не е подписал, нито е ратифицирал Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване;

М.

като има предвид, че 17-ата среща на високо равнище ЕС—Китай на 29 юни 2015 г. пренесе двустранните отношения на ново равнище, и като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира да постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с всички трети държави, в т.ч. и стратегическите си партньори; като има предвид, че 18-ата среща на високо равнище ЕС-Китай на 12—13 юли 2016 г. приключи с изявление, че до края на 2016 г. ще се проведе още един кръг от диалога между ЕС и Китай относно правата на човека;

Изразява сериозната си загриженост относно липсата на информация за местонахождението на Гуй Минхай; призовава за незабавното публикуване на подробна информация относно неговото местонахождение и иска неговото незабавно и безопасно освобождаване, както и гарантирането на правото му за комуникация с външния свят;

Отбелязва със загриженост твърденията, че правоприлагащите органи на континентален Китай действат в Хонконг; припомня на китайските власти, че всякакви действия на техните правоприлагащи органи в Хонконг биха били несъвместими с принципа „една държава, две системи“;

Призовава съответните органи в Китай, Хонконг и Тайланд да изяснят обстоятелствата около изчезването на лица, в съответствие с принципите на правовата държава;

Решително осъжда всички случаи на нарушаване на правата на човека, и по-специално произволните арести, предаването, насилствено изтръгнатите признания, тайното задържане, задържането на лица, без да им се позволява комуникация с външния свят, както и нарушенията на свободата на публикуване и на изразяване на мнение; припомня, че независимостта на редакторите на книги, на журналистите и на блогърите трябва да бъде гарантирана; призовава за незабавно прекратяване на нарушенията на правата на човека, както и на политическото сплашване;

Осъжда ограниченията и инкриминирането на свободата на изразяване на мнение и изразява съжаление относно затягането на ограниченията върху свободата на изразяване на мнение; призовава китайското правителство да прекрати потискането на свободното движение на информация, включително чрез ограничаване на употребата на интернет;

Изразява своята загриженост във връзка с новия закон относно киберсигурността, приет на 7 ноември 2016 г., който ще стимулира и институционализира практиките на цензура и наблюдение на киберпространството, както и във връзка с приетия закон за националната сигурност и проектозакона за борба с тероризма; отбелязва безпокойствата на китайските адвокати реформатори и защитници на гражданските права, че тези закони допълнително ще ограничат свободата на изразяване на мнение и че автоцензурата ще се увеличи;

Призовава Китай да освободи и да оттегли всички обвинения, повдигнати срещу мирни критици на правителството, активисти за борба с корупцията, адвокати и журналисти;

Изразява своята загриженост във връзка с предстоящото влизане в сила на новия закон за управлението на чуждестранни НПО на 1 януари 2017 г., защото той би затруднил драстично дейността на гражданското общество в Китай и би ограничил силно свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение в страната, по-специално чрез забраната на чуждестранни НПО, които не са регистрирани в китайското Министерство на обществената сигурност, чрез забраната за финансиране на китайски лица или организации от провинциалните отдели за обществена сигурност, както и чрез забраната китайски групи да провеждат „дейности“ от името или с разрешението на нерегистрирани чуждестранни НПО, включително и такива със седалища в Хонконг и Макао; призовава китайските органи да гарантират сигурна и справедлива среда и прозрачни процедури, които да позволяват на НПО да работят свободно и ефективно в Китай;

Подчертава ангажимента на Европейския съюз за укрепване на демокрацията, включително принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, основните свободи и права, прозрачността, свободата на информацията и свободата на изразяване на мнение в Хонконг;

10.

Призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и да подпише и ратифицира незабавно Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване;

11.

Подчертава ангажимента на Европейския съюз за укрепване на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и основните свободи и права, и по-специално прозрачността, свободата на словото и свободата на изразяване на мнение във всички държави, с които Съюзът поддържа двустранни отношения; счита, че трябва да бъде установен съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение; смята, че крепките текущи отношения между ЕС и Китай трябва да осигурят ефективна платформа за провеждането на зрял, съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение;

12.

Настоява, че търговските и икономическите отношения са важен фактор за стимулиране на благосъстоянието на двете страни; припомня, че тези отношения могат да се развиват единствено в дух на добра воля и взаимно доверие; подчертава, че зачитането на правата на човека и прозрачността са част от съвременните търговски споразумения;

13.

Настоятелно призовава съответните институции на ЕС да действат бързо и да включат случая с Гуй Минхай в дневния ред на следващия диалог между ЕС и Китай относно правата на човека;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Китайската народна република, както и на ръководителя на администрацията и Законодателния съвет на специалния административен район Хонконг.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0045.

(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0458.

(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0252.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/82

P8_TA(2016)0445

Положението на племето гуарани-кайова в бразилския щат Мату Гросу до Сул

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението на коренното население гуарани-кайова в щата Мато Гросо до Сул, Бразилия (2016/2991(RSP))

(2018/C 224/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно необходимостта да се защитят правата на коренното население в Бразилия, по-специално своята резолюция от 15 февруари 1996 г. относно нарушението на конституционните права на коренното население в Бразилия (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 1995 г. относно положението на коренното население в Бразилия (2),

—	като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на 13 септември 2007 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—	като взе предвид целите за устойчиво развитие на ООН от септември 2015 г.,

—	като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и Глобалния договор на ООН,

—	като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда относно правата на коренното население и племенните народи (Конвенция 169), приета на 27 юни 1989 г. и подписана от Бразилия,

—	като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, направени на 9 август 2016 г. по случай Международния ден на коренното население по света,

—	като взе предвид Декларацията на ООН от 1998 г. относно защитниците на правата на човека, насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ),

—	като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН Виктория Таули Корпус за правата на коренното население във връзка с посещението ѝ в Бразилия от 7 до 17 март 2016 г. (A/HRC/33/42/Add.1),

—	като взе предвид доклада от 2016 г. на Мисионерския съвет за коренното население (CIMI),

—	като взе предвид изявленията на специалния представител на ЕС за правата на човека, направени по време на диалога по правата на човека между ЕС и Бразилия,

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че действащата от 1988 г. конституция на Бразилия, която е договорена с коренното население, зачита правото на коренните народи да запазят културните си традиции и признава изконното им право върху териториите на техните предци; като има предвид, че е задължение на държавата да урежда и защитава на това право;

Б.

като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по правата на коренното население през последните осем години се съобщава за обезпокоителна липса на напредък по отношение на изпълнението на препоръките на ООН и на решаването на отдавна съществуващите неразрешени въпроси, които са от ключово значение за коренното население в Бразилия, като например официалното признаване на техните територии, както и за предизвикващо тревога влошаване на защитата на правата на коренното население;

В.

като има предвид, че по официални данни на Специалния секретариат за здравето на коренното население (SESAI) и здравния район за коренното население в Мато Гросо до Сул (DSEI-MS), отнасящи се до убийствата на представители на коренното население гуарани-кайова в щата Мато Гросо до Сул, през последните 14 години при опити да си възвърнат земите на своите предци чрез мирни протести, са били убити най-малко 400 коренни жители и 14 водачи на коренното население, в т.ч. Симиао Вилхалба и Клодиоди де Соза;

Г.

като има предвид, че по данни на проведеното през периода 2008—2009 г. национално изследване на храненето и здравето на коренното население в Бразилия равнището на хронично недохранване сред децата от коренното население възлиза на 26 %, в сравнение със средната стойност от 5,9 % сред децата от некоренното население; като има предвид, че съгласно неотдавнашни изследвания, проведени от FIAN Бразилия (Мрежа за действие и информираност ПървоХраната) и Мисионерския съвет за коренното население (CIMI), 42 % от хората в общностите гуарани и кайова страдат от хронично недохранване;

Д.

като има предвид, че фактът, че предоставянето на подходящи здравни грижи, образование и социални услуги е незадоволително и че липсва обозначаване на границите на земите на коренното население, е дал своето отражение върху процента на самоубийствата при младежите и детската смъртност; като има предвид, че през последните 15 години най-малко 750 души, предимно младежи, са извършили самоубийство, а повече от 600 деца на възраст под 5 години са загинали, повечето от които от предотвратими, лесно лечими заболявания;

Е.

като има предвид, че 98,33 % от земите на коренното население в Бразилия са разположени в района на река Амазонка, където местното население допринася за запазването на биологичното разнообразие в региона и по този начин играе роля в предотвратяването на изменението на климата; като има предвид, че според проучването „Към глобална базова линия за съхранение на въглероден диоксид в колективни земи: актуализиран анализ на приноса на коренните населения и местните общности за смекчаване на изменението на климата“ на инициативата „Права и ресурси“, изследователския център „Woods Hole Research Center“ и Института по световните ресурси, публикувано на 1 ноември 2016 г., увеличаването на поземлените права на коренното население може да изиграе важна роля за опазване на горите, биологичното разнообразие и екосистемите;

Ж.

като има предвид, че федералната прокуратура и националната фондация за подкрепа на коренното население (FUNAI) са подписали през 2007 г. правила за приспособяване на подхода (TAC) с оглед на идентифицирането и обозначаването на 36 територии на общността гуарани-кайова в Мато Гросо до Сул до 2009 г.;

З.	като има предвид, че в ход са редица инициативи за реформа, тълкуване и прилагане на федералната конституция на Бразилия, и като има предвид, че тези евентуални промени могат да изложат на риск правата на коренното население, признати в конституцията;

признава дългогодишното партньорство между ЕС и Бразилия, което се гради на взаимно доверие и зачитане на демократичните принципи и ценности; поздравява правителството на Бразилия за постигнатия напредък по въпроси като конструктивната роля на националната фондация за подкрепа на коренното население FUNAI, поредицата от решения на Федералния върховен съд за предотвратяване на изселванията, различните усилия за прилагане на диференцирани услуги в областта на здравеопазването и образованието, значителните постижения по отношение на обозначаването на сухопътните граници в района на река Амазонка, организирането на първата национална конференция по въпросите на политиката по отношение на коренното население и създаването на Национален съвет за политика по отношение на коренното население;

категорично осъжда насилието, извършвано срещу коренните общности в Бразилия; изразява съжаление във връзка с бедността населението гуарани-кайова в Мато Гросо до Сул и неговото положение от гледна точка на правата на човека;

призовава бразилските органи да предприемат незабавни действия, за да защитят сигурността на коренното население, и да гарантират провеждането на независими разследвания на убийствата и нападенията над коренното население при опитите им да защитят своите права на човека и териториалните си права, така че извършителите да бъдат подведени под съдебна отговорност;

припомня на бразилските органи, че носят отговорност за спазването и пълното прилагане на разпоредбите на конституцията на Бразилия, свързани със защитата на личните права и на правата на малцинствата и на беззащитните етнически групи, по отношение на населението гуарани-кайова;

припомня на бразилските власти задължението им да спазват международните стандарти за правата на човека по отношение на коренното население, както се изисква по-специално от федералната конституция на Бразилия и Закон 6.001/73 относно „статута на индианците“;

признава ролята на бразилския федерален върховен съд за по-нататъшната защита на изконните и конституционните права на коренното население, и приканва Националния съвет да разработи механизми и мерки за по-добра защита на потребностите на уязвимите групи от населението;

призовава бразилските органи да изпълнят изцяло препоръките на специалния докладчик на ООН за правата на коренното население, дадени след нейната мисия в Бразилия през март 2016 г.;

призовава бразилските органи да разработят работен план за даване на приоритет на завършването на обозначаването на границите на всички територии, за които населението гуарани-кайова предявява права, както и да осигурят техническите и оперативните условия за тази цел, като се има предвид, че много убийства са вследствие на репресии във връзка със завземане на земи, принадлежали на предците на коренното население;

препоръчва на бразилските органи да отделят достатъчен бюджет за дейността на националната фондация за подкрепа на коренното население FUNAI и да спомогнат за укрепването ѝ чрез предоставянето ѝ на ресурсите, необходими за осигуряване на основните услуги, от които зависи коренното население;

10.

изразява загриженост във връзка с предложеното изменение на конституцията 215/2000 (PEC 215), което среща ожесточен отпор от страна на коренното население в Бразилия, като се има предвид, че ако бъде одобрено, то ще застраши поземлените права на коренното население, като даде възможност на интересите, насочени против индианците и свързани със сектора на селското стопанство, дърводобива, минната и енергийната промишленост, да попречат на признаването на новите територии на коренното население; изразява твърдо убеждение, че предприятията следва да бъдат подвеждани под отговорност за екологичните щети и нарушенията на правата на човека, причинени от тях, и че ЕС и държавите членки следва да защитават този принцип като основен принцип, като го превърнат в задължителна разпоредба във всички търговски политики;

11.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, на върховния комисар на ООН за правата на човека, на президента и правителството на Бразилия, на председателя на бразилския Национален конгрес, съпредседателите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и Постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население.

(1) ОВ C 65, 4.3.1996 г., стр. 164.

(2) ОВ C 287, 30.10.1995 г., стр. 202.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/88

P8_TA(2016)0449

Положението в Сирия

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия (2016/2933(RSP))

(2018/C 224/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предходните си резолюции относно Сирия, включително резолюцията от 6 октомври 2016 г. (1),

—	като взе предвид принципите на Устава на Организацията на обединените нации,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации относно Даиш и фронта Ал-Нусра и резолюциите относно конфликта в Сирийската арабска република, по-специално резолюции № 2118 (2013 г.), 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.), 2191 (2014 г.), 2199 (2015 г.), 2254 (2015 г.), 2258 (2015 г.) и 2268 (2016 г.),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. и заключенията на Европейския съвет от 18 и 19 февруари 2016 г. и от 20 и 21 октомври 2016 г.,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и гражданската защита, Христос Стилианидис от 16 септември 2016 г. относно Сирия, от 20 септември 2016 г. относно въздушните удари срещу хуманитарния конвой на ООН/Сирийския червен полумесец, от 24 септември 2016 г. относно положението в Алепо, от 2 октомври 2016 г. относно извънредната хуманитарна инициатива за Алепо и от 25 октомври 2016 г. относно неотложната необходимост хуманитарната помощ да достигне до Алепо,

—	като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия за Сирийската арабска република, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, както и резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република от 27 септември 2016 г. и 21 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини относно Русия и Международния наказателен съд от 17 ноември 2016 г.,

—	като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

като има предвид, че шестте години на конфликт, крайно насилие и бруталност в Сирия доведоха до смъртта на над 400 000 души, като над 13 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че се прогнозира, че през 2016 г. броят на разселените лица на територията на Сирия ще достигне 8,7 милиона, и като има предвид, че 4,8 милиона души са напуснали страната;

Б.

като има предвид, че сраженията и бомбардировките в Сирия продължават с неотслабваща сила и че хуманитарната ситуация се е влошила още повече; като има предвид, че сирийският конфликт продължава да бъде съсредоточен в Алепо, но че продължават да се водят сражения и в Хама, Идлиб, северозападната част на Сирия, предградията на Дамаск и Деир ез Зор; като има предвид, че над четири милиона души живеят в обсадени градове и труднодостъпни области, в които основната водоснабдителна и електроснабдителна инфраструктура е унищожена; като има предвид, че въпреки неколкократното едностранно прекратяване на огъня по хуманитарни съображения, обявено от режима на Асад и Русия, населението в източната част на Алепо и в други обсадени градове, например в град Забадани, който е под контрола на бунтовниците, и в селищата Кефрая и Фуа в провинция Идлиб, които са под контрола на правителството, продължава да страда от остър недостиг на основни хранителни и медицински продукти; като има предвид, че от юли 2016 г. насам хуманитарната помощ не е могла да достигне до обсадените зони в източната част на Алепо;

В.	като има предвид, че в Алепо и в цяла Сирия съществува постоянна здравна криза; като има предвид, че според УНИЦЕФ над две трети от сирийците в региона нямат редовен достъп до вода и почти 6 милиона деца се нуждаят от спешна животоспасяваща помощ;

Г.

като има предвид, че всички страни в конфликта са извършили тежки нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, но че това важи най-вече за режима на Асад, подкрепян от Русия и Иран, включително използване на неселективни оръжия, на запалителни и варелни бомби и на бомби срещу подземни бункери в райони с цивилно население, както и на вещества, които са определени като химични оръжия в Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване; като има предвид, че принципът на предпазните мерки и принципът на пропорционалност не се съблюдават; като има предвид, че се извършват умишлени нападения срещу райони с цивилно население, училища, болници, хуманитарни работници и бежански лагери; като има предвид, че военните престъпления и престъпленията против човечеството не следва да остават ненаказани;

Д.

като има предвид, че независимата международна анкетна комисия за Сирийската арабска република с мандат от ООН и правозащитни организации са събрали доказателства, че сирийското правителство е задържало поне 200 000 души, които са държани в нечовешки условия; като има предвид, че през последните години хиляди сирийци са загубили живота си, докато са били задържани от сирийското правителство, вследствие на изтезания и болести; като има предвид, че насилствените изчезвания и ужасяващото малтретиране на затворници са широко разпространени; като има предвид, че сирийските органи се опитват да държат в тайна информацията относно своите центрове за задържане, като отказват достъп на акредитираните международни наблюдатели, специализирани в областта на задържането; като има предвид, че от 2011 г. насам Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) е получил разрешение да посети само няколко затвора;

Е.

като има предвид, че световната общност многократно е изразявала възмущението си от жестокостите, извършвани от Даиш и други джихадистки групировки, използването на брутални екзекуции и неописуемо сексуално насилие, отвличанията, изтезанията, насилствената смяна на вярата и заробването на жени и момичета; като има предвид, че деца са били вербувани и използвани за целите на терористични нападения; като има предвид, че Даиш все още контролира големи части от Сирия и Ирак; като има предвид, че Даиш подлага на геноцид религиозни и етнически малцинства, извършва крайни форми на изтезания и унищожава културно наследство; като има предвид, че има сериозни опасения относно благосъстоянието на населението, което понастоящем е под контрола на Даиш , и относно възможността то да бъде използвано като жив щит по време на кампанията за освобождаването му;

Ж.	като има предвид, че Джабхат Фатах ал-Шам, преди известен под наименованието фронт Ал-Нусра — подразделение на Ал-Кайда в Сирия — е терористична организация, която отхвърля идеята за съгласуван политически преход и приобщаващо демократично бъдеще на Сирия;

З.

като има предвид, че Сирия е подписала, но не е ратифицирала Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки Мун многократно призова Съвета за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд относно положението в Сирия; като има предвид, че Русия и Китай блокират всеки опит за търсене на отговорност за действията в Сирия, като налагат вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност, която би предоставила на МНС мандат за разследване на ужасяващите престъпления, извършени по време на конфликта в Сирия; като има предвид, че на 16 ноември 2016 г. Русия реши да оттегли своя подпис от Римския статут; като има предвид, че тази липса на търсене на отговорност поражда други жестокости и задълбочава страданието на жертвите;

И.

като има предвид, че на всички държави и страни, участващи в конфликта, трябва да се припомнят техните ангажименти в съответствие с Резолюция № 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално задължението да прекратят всякакви нападения срещу цивилни лица и гражданска инфраструктура и задължението за осигуряване на достъп за хуманитарната помощ до цялата страна; като има предвид, че Европейският съюз трябва да използва всички свои инструменти, включително налагането на ограничителни мерки, за да гарантира пълното спазване от всички страни на тази резолюция;

Й.	като има предвид, че ЕС е един от основните донори на хуманитарна помощ за хората, бягащи от безпрецедентното насилие и опустошение в Сирия; като има предвид, че липсата на международно единство значително затруднява постигането на съгласуван изход от войната в Сирия;

изразява отново дълбоката си загриженост във връзка с продължаващите сражения и бомбардировки и влошената хуманитарна ситуация в Сирия; решително осъжда всички нападения срещу цивилното население и гражданската инфраструктура, продължаването на която и да е обсада в Сирия и липсата на достъп за предоставянето на хуманитарна помощ на населението в Сирия, което се нуждае от нея; призовава всички страни да предоставят безпрепятствен и непрекъснат достъп за хуманитарната помощ и да разрешат доставката на спешно необходими стоки, по-специално в обсадените и труднодостъпните райони; подчертава, че преднамереното лишаване на населението от достъп до храна е забранено от международното хуманитарно право, и настоятелно призовава всички страни незабавно да разрешат медицинските евакуации от източната част на Алепо и всички други обсадени райони;

осъжда най-категорично зверствата и повсеместните нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от силите на режима на Асад с подкрепата на Русия и Иран, както и нарушенията на правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, извършвани от недържавни въоръжени терористични групировки, и по-специално Даиш, „Джабхат Фатах ал-Шам“/фронта Ал-Нусра и други джихадистки групировки;

изисква незабавно прекратяване на бомбардировките и безразборните нападения срещу цивилни граждани; подчертава необходимостта всички страни да обърнат възможно най-голямо внимание и да предприемат всички необходими мерки за защита на цивилното население, независимо от неговата етническа принадлежност, вероизповедание или религиозни убеждения; категорично осъжда безразборното изстрелване на ракети от множество въоръжени опозиционни групи срещу предградия в западната част на Алепо; подчертава, че има сведения, че много цивилни лица, включително деца, са били ранени или убити; призовава всички страни в конфликта да предприемат всички необходими мерки за защита на цивилното население в съответствие с международното право, включително като прекратят нападенията срещу граждански обекти, като например медицински центрове, училища и водни станции, като демилитаризират незабавно такива обекти, като се стремят да избягват заемането на военни позиции в гъсто населени райони и като осигурят възможност за евакуация на ранените и на всички цивилни граждани, които желаят да напуснат обсадените райони; подчертава, че сирийският режим носи основната отговорност за защитата на сирийското население;

приветства усилията на хуманитарните работници в стремежа им да предоставят така необходимите помощ, храна, вода и лекарства на лицата, засегнати от конфликта, и призовава всички страни в конфликта да осигурят безопасен и безпрепятствен достъп на хуманитарните агенции до цивилните граждани, засегнати от войната;

призовава институциите на ЕС и държавите членки да оказват пълна подкрепа на ООН и Организацията за забрана на химическото оръжие, за да могат те да продължат да разследват използването и унищожаването на химическо оръжие от всички участници в Сирия; настоява категорично, че лицата, отговорни за използването на химическо оръжие, трябва да бъдат подведени под отговорност; подкрепя удължаването на мандата на съвместния механизъм за разследване на Организацията за забрана на химическото оръжие с оглед на определянето на отговорността за използването на химическо оръжие в Сирия;

изразява загриженост във връзка с незаконните задържания, изтезания, малтретирането, насилственото изчезване и убийствата на задържаните лица в затворите на режима и тайните центрове за лишаване от свобода, управлявани от въоръжени групировки, подкрепяни от чуждестранни сили; призовава сирийските органи, управляващи тези центрове за лишаване от свобода, да прекратят всички екзекуции и всяко нехуманно отношение;

призовава за незабавно освобождаване на всички лица, задържани произволно, и за прекратяване на използването на изтезания и други форми на малтретиране, както и на практиката на насилствени изчезвания в съответствие с Резолюция № 2139 на Съвета за сигурност на ООН от 22 февруари 2014 г.; призовава за незабавен и безпрепятствен достъп на международните наблюдатели, специализирани в областта на задържането, като например МКЧК, с цел наблюдение на положението на всички задържани в Сирия и за осигуряване на информация и подкрепа на семействата на задържаните лица;

припомня, че категорично осъжда жестокостите, извършвани от режима на Асад, Даиш, Джабхат Фатах ал-Шам/ал-Нусра и други терористични организации — жестокости, които могат да се счетат за тежки военни престъпления и престъпления против човечеството; подкрепя призива на държавите от Петорката (Съединените американски щати, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство) и на заместник-председателя/върховен представител към всички въоръжени групировки, сражаващи се в Сирия, да прекратят всяко сътрудничество с Джабхат Фатах ал-Шам; подчертава колко е важно ефективно да се пресече достъпът до финансиране и предоставяне на средства за дейностите на Даиш, да се задържат чуждестранните бойци и да се спре потокът от оръжия към джихадистки групировки; призовава сирийската опозиция да се дистанцира ясно от подобни екстремистки елементи и подобна идеология; припомня, че усилията следва да се насочат към разгрома на Даиш и други терористични групировки, определени от ООН като терористични; призовава за предприемането на действия, чрез които да се попречи на достигането на материална и финансова подкрепа до лица, групи, предприятия и структури, които са свързани с групировки, определени от ООН като терористични;

отново отправя призив за последващи действия и за подвеждане под отговорност на лицата, виновни за извършването на военни престъпления и престъпления против човечеството; подчертава, че извършителите на престъпления срещу религиозните, етническите и други групи и малцинства също трябва да бъдат подведени под отговорност; продължава да бъде убеден, че не може да има ефективно решаване на конфликта, нито траен мир в Сирия, ако не се потърси отговорност за извършените престъпления; счита, че въпросът за отговорността за военните престъпления и за престъпленията против човечеството не следва да бъде политизиран: счита, че задължението за спазване на международното хуманитарно право при всички обстоятелства се отнася до всички страни в конфликта и всяко лице, което извършва подобни престъпления, трябва да бъде наясно, че рано или късно ще бъде подведено под отговорност;

10.

настоятелно призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че всички лица, отговорни за нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, биват подведени под отговорност чрез подходящи, безпристрастни международни механизми на наказателното право или национални съдилища и чрез прилагането на принципа на универсална компетентност; отново изразява подкрепата си за сезирането на МНС със случая на Сирия, но с оглед на неспособността на Съвета за сигурност да обсъди този въпрос призовава отново ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля в усилията, полагани в рамките на Общото събрание на ООН, и да проучат възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления, докато се чака сезирането на МНС; след приключването на конфликта и с оглед на насърчаването на помирението подчертава значението на сирийската ангажираност с процеса;

11.

приветства и подчертава решителното значение на работата на местните и международните организации на гражданското общество при документирането на доказателствата за военни престъпления, престъпления против човечеството и други нарушения, включително унищожаването на културно наследство; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят допълнително и цялостно подпомагане на тези участници;

12.

изразява съжаление относно решението на руския президент Владимир Путин да се оттегли от Международния наказателен съд, като същевременно отбелязва, че Руската федерация всъщност никога не е ратифицирала Римския статут и че моментът на вземане на решението подкопава надеждността на страната и води до определени заключения относно нейния ангажимент към международното правосъдие;

13.

приветства заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. относно Сирия и заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 октомври 2016 г. относно Сирия; подкрепя призива на ЕС за прекратяване на всички военни полети над Алепо, за незабавно прекратяване на военните действия, което да се наблюдава чрез надежден и прозрачен механизъм, за прекратяване на обсадите и за осигуряване от всички страни на пълен, безпрепятствен и устойчив достъп за предоставянето на хуманитарна помощ на територията на цялата страна;

14.

приветства извършването на преглед на ограничителните мерки на ЕС спрямо Сирия и лицата, които носят отговорност за репресиите срещу цивилното население в страната; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности, включително обявяване на забранена за полети зона над Алепо, в отговор на най-тежките посегателства и нарушения на правата на човека от страна на всички извършители, ако проявите на жестокост и пълно незачитане на международното хуманитарно право продължат;

15.

изисква от всички страни да зачитат правото на етническите и религиозните малцинства в Сирия, включително на християните, да продължават да живеят в своите традиционни родни земи в условията на достойнство, равенство и безопасност, както и да изповядват своята религия или убеждения пълноценно и свободно, без да бъдат подлагани на каквато и да е форма на принуда, насилие или дискриминация; подкрепя диалога между религиите с оглед на насърчаването на взаимното разбирателство и борбата срещу фундаментализма;

16.

настоятелно призовава всички участници в Международната група за подкрепа на Сирия да подновят преговорите с цел улесняване на постигането на стабилно примирие и да активизират своята дейност за постигане на трайно политическо решение в Сирия; подчертава, че регионалните участници, по-конкретно съседните държави, носят особена отговорност;

17.

призовава отново заместник-председателя/върховен представител да поднови усилията си за постигане на обща стратегия на ЕС относно Сирия; приветства и напълно подкрепя неотдавнашните дипломатически инициативи на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини в рамките на мандата на Европейския съвет, насочени към завръщане на страните, участващи в конфликта, на масата за преговори и подновяване на политическия процес в Женева; отбелязва с интерес регионалните преговори, проведени от Федерика Могерини с Иран и Саудитска Арабия, и счита, че нейната дейност е от полза и представлява полезен принос към усилията на специалния пратеник на ООН Стафан де Мистура; настоятелно призовава всички страни в конфликта да подновят и да активизират политическите преговори във възможно най-кратък срок в очакване да се установи ново и стабилно примирие, което следва да включва разпоредби, гарантиращи правосъдие в условията на преход в Сирия след конфликта; подчертава, че тези мирни преговори следва да доведат до прекратяване на военните действия и политически преход с водещ ангажимент и отговорност от страна на Сирия; подчертава ролята, която може да играе ЕС за възстановяването и помирението след конфликта;

18.

отново изразява пълната си подкрепа за продължаващата хуманитарна инициатива на ЕС за Алепо и настоятелно призовава всички страни да улеснят нейното прилагане;

19.

посреща със задоволство приоритетите на партньорството и пактовете с Йордания за периода 2016—2018 г. и с Ливан за периода 2016—2020 г.; отбелязва, че пактовете са основата на рамката, чрез която взаимните ангажименти, поети по време на Лондонската конференция на тема „Подкрепа за Сирия и региона“ от 4 февруари 2016 г., се превръщат в дела; отбелязва нарастващите финансови потребности и постоянния недостиг на финансиране по отношение на хуманитарната помощ, предоставяна на съседни на Сирия държави; призовава държавите — членки на ЕС, да изпълнят обещанията си и да предоставят така необходимата подкрепа на ООН, на нейните специализирани агенции и на други участници в сферата на хуманитарната помощ при предоставянето на хуманитарна помощ на милионите сирийски граждани, които са разселени както вътрешно, така и в приемащите държави и общности;

20.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0382.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/96

P8_TA(2016)0451

Присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (2016/2966(RSP))

(2018/C 224/16)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 19, 157 и 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 21, 23, 24 и 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—

като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, както и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените (2), своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (3) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени (5),

—	като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз през март 2011 г.,

—	като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

—	като взе предвид оценката на европейската добавена стойност (6),

—	като взе предвид програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—	като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—	като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: общоевропейско проучване“, публикуван през март 2014 г.,

—	като взе предвид Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (7),

—	като взе предвид Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита (8) и Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (9),

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (10) и Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (11);

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция),

—	като взе предвид пътната карта на Комисията относно възможното присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, публикувана през октомври 2015 г.,

—	като взе предвид предложенията на Комисията за решение на Съвета относно подписването и сключването от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (COM(2016)0111 и COM(2016)0109),

—	като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (O-000121/2016 — B8-1805/2016 и O-000122/2016 — B8-1806/2016),

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

като има предвид, че съгласно приетото в Договорите и Хартата на основните права равенството между половете е основна ценност на ЕС, която ЕС се ангажира да включва във всички свои дейности, и като има предвид, че равенството между половете е от първостепенна важност като стратегическа цел за постигане на общите цели на стратегията „Европа 2020“ за растеж, заетост и социално приобщаване;

Б.

като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е определящо основно право, което е признато в Договорите на Европейския съюз и е дълбоко вкоренено в европейското общество, и като има предвид, че това право е от съществено значение за по-нататъшното развитие на обществото и следва да се прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в реалния живот;

В.

като има предвид, че в Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления насилието, основано на пола, се определя като насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол; като има предвид, че това може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически загуби на жертвите, като същевременно оказва въздействие върху техните семейства и роднини, както и върху обществото като цяло; като има предвид, че насилието, основано на пола, представлява крайна форма на дискриминация и нарушение на основните права и свободи на жертвата, които са едновременно причина за неравенството между половете и следствие от него; като има предвид също, че насилието срещу жени и момичета включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално насилие и тормоз), трафик на хора, робство, включително новите форми на насилие срещу жени и момичета в интернет, и различни форми на нанасящи вреди практики, като например принудителни бракове, генитално осакатяване на жените и т.нар. „престъпления на честта“;

Г.

като има предвид, че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, все още са широко разпространени явления в рамките на ЕС; като има предвид, че оценките, съдържащи се в проучване на Агенцията за основните права от 2014 г. относно насилието срещу жените, в съответствие с други съществуващи проучвания, сочат, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрастни, 20 % от младите жени (18—29 години) са били жертва на сексуален тормоз в интернет, една от всеки пет жени (18 %) е била нападана, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една десета са били жертва на сексуално насилие, включващо липса на съгласие или използването на сила; като има предвид, че в това проучване се обяснява също така, че повечето случаи на насилие не са били докладвани пред никакви органи, което показва, че проучванията на виктимизацията са от основно значение наред с административната статистика, с цел да се добие пълна картина на различните форми на насилие срещу жените; като има предвид също така, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жените, жертви на насилие, да докладват своите преживявания и да потърсят помощ, както и за да се гарантира, че доставчиците на услуги могат да отговорят на нуждите на жертвите и да ги информират за техните права и съществуващите форми на подпомагане;

Д.

като има предвид, че според оценката за европейската добавена стойност годишните разходи за ЕС вследствие на насилие срещу жени и насилие, основано на пола, се оценяват на 228 млрд. евро през 2011 г. (т.е. 1,8 % от БВП на ЕС), от които 45 млрд. евро годишно под формата на разходи за обществени и държавни услуги и 24 млрд. евро за пропуснати икономически резултати;

Е.

като има предвид, че Комисията подчерта в своя стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, което вреди на здравето и благосъстоянието на жените, на професионалния живот, на икономическата им независимост и на икономиката, са едни от ключовите проблеми, които следва да бъдат разрешени с цел постигане на истинско равенство между половете;

Ж.

като има предвид, че насилието срещу жените прекалено често се счита за личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност съставлява нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността на извършителите, за да се прекъсне порочният кръг на мълчание и самота за жени и момичета, жертви на насилие;

З.

като има предвид, че никое изолирано действие не може да премахне насилието срещу жените и насилието, основано на пола, но че комбинация от действия в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, културата, образованието, социалните грижи, здравеопазването, както и други действия, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да повиши осведомеността и да намали насилието и последствията от него;

И.

като има предвид, че поради фактори като етническа принадлежност, вероизповедание или убеждения, здравословно състояние, гражданско състояние, жилище, миграционен статут, възраст, увреждания, класа, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на половата идентичност жените могат да имат специални потребности и да бъдат по-уязвими на множествена дискриминация, като това предполага, че те следва да се ползват от специална закрила;

Й.

като има предвид, че приемането на новите насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и премахването на всички форми на дискриминация срещу тях, както и отделната глава относно закрилата на жените от основано на пола насилие в Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, показват ясната политическа воля на ЕС да разглежда въпроса за правата на жените като приоритетен и да предприеме дългосрочни действия в тази област; като има предвид, че постигането на съгласуваност между вътрешното и външното измерение на политиките относно правата на човека може понякога да разкрие несъответствие между думи и дела;

К.

като има предвид, че гражданите и постоянно пребиваващите лица в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, поради липсата на съгласувана рамка и различните политики и законодателства в държавите членки по отношение, наред с другото, на определението на престъпленията и обхвата на законодателството, като поради тази причина те са по-малко защитени от насилие;

Л.	като има предвид, че на 4 март 2016 г. Комисията предложи ЕС да се присъедини към Конвенцията от Истанбул — първият правно обвързващ инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените на международно равнище.

M.	като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, са подписали тази Конвенция, но само четиринадесет са я ратифицирали.

Н.	като има предвид, че с ратификацията на Конвенцията няма да се постигнат резултати, ако не е осигурено правилното изпълнение и не са заделени достатъчни финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както и за защита на жертвите;

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул възприема всеобхватен подход към проблема на насилието срещу жени и момичета и насилието, основано на пола, от широк кръг от гледни точки, като превенция, борба срещу дискриминацията, наказателноправни мерки за борба срещу безнаказаността, закрила и подкрепа на жертвите, защита на децата, защита на жените, търсещи убежище и жените бежанци, както и по-добро събиране на данни; като има предвид, че този подход предполага приемането на интегрирани политики, съчетаването на мерки в различни области, ръководени от множество заинтересовани страни (съдебни, полицейски и социални органи, неправителствени организации, местни и регионални асоциации, правителствата и др.) на всички равнища на управление;

П.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е смесено споразумение, което дава възможност за присъединяване на ЕС успоредно с присъединяването на държавите членки, тъй като ЕС е компетентен в различни области, включително правата на жертвите и заповедите за защита, убежището и миграцията, както и в съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

припомня, че по силата на член 2 от ДЕС и на Хартата на основните права Комисията е обвързана да гарантира, насърчава и предприема действия в полза на равенството между половете;

приветства предложението на Комисията за подписване и сключване на споразумението за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, но изразява съжаление относно факта, че преговорите в Съвета не вървят със същата скорост;

подчертава, че присъединяването на ЕС ще гарантира съгласувана европейска правна рамка за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и основаното на пола насилие, както и закрила за жертвите на насилие; подчертава, че това ще осигури по-голяма съгласуваност и ефикасност във външните и вътрешните политики на ЕС, ще гарантира по-добър мониторинг, тълкуване и прилагане на правото, програмите и фондовете на ЕС, свързани с Конвенцията, както и по-адекватно и по-добро събиране на разбити данни относно насилието спрямо жените и насилието, основано на пола, на равнище ЕС, и ще засили отчетността на ЕС на международно равнище; подчертава в допълнение, че присъединяването на ЕС ще упражни подновен политически натиск върху държавите членки да ратифицират този инструмент;

призовава Съвета и Комисията да ускорят преговорите за подписване и сключване на Конвенцията от Истанбул;

подкрепя присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул на широка основа и без резерви;

призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът ще бъде изцяло ангажиран с процеса на мониторинг на конвенцията след присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, както е предвидено в член 218 от ДФЕС;

припомня, че присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул не освобождава държавите членки от националните ратификации на конвенцията; поради това призовава всички държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират своевременно Конвенцията от Истанбул;

призовава държавите членки да гарантират правилното прилагане на Конвенцията и да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието над жени и насилието, основано на пола, както и за закрила на жертвите;

счита, че усилията на ЕС за изкореняване на насилието срещу жени и момичета трябва да бъдат част от всеобхватен план за борба с всички форми на неравенство между половете; призовава за стратегия на ЕС за борба с насилието срещу жените и насилието, основано на пола;

10.

призовава Комисията, както вече направи в своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки за борба с насилието срещу жени, да представи правен акт, който гарантира съгласувана система за събиране на статистически данни, както и засилен подход на държавите членки към превенцията и преследването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола, и който улеснява достъпа до правосъдие;

11.

изисква от Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

12.

признава огромната работа, извършена от организациите на гражданското общество за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета, както и за защита и подкрепа на жертвите на насилие;

13.

призовава държавите членки и заинтересованите страни, в сътрудничество с Комисията и женски НПО и организации на гражданското общество, да допринесат за разпространението на информация относно Конвенцията, програмите на ЕС и наличното по тях финансиране за борба с насилието по отношение на жените и защитата на жертвите;

14.

призовава Комисията и Съвета да си сътрудничат с Парламента, за да се определи постигнатият напредък по отношение на равенството между половете, като отправя искане към тройното председателство да положи значителни усилия, за да изпълни своите ангажименти в това отношение; призовава за среща на върха на ЕС по въпросите на равенството между половете и правата на жените и момичетата, за да се поемат подновени ангажименти;

15.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.

(2) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53.

(3) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.

(4) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 8.

(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0126.

(6) PE 504.467.

(7) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.

(9) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.

(10) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(11) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/101

P8_TA(2016)0452

Дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г. (2016/2150(INI))

(2018/C 224/17)

Европейският парламент,

—	като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г.,

—	като взе предвид член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (1),

—	като взе предвид Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Европейския парламент на 6 септември 2001 г. (2),

—	като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и Европейския омбудсман на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

—	като взе предвид принципите на прозрачност и почтеност в областта на лобирането, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

—	като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

—	като взе предвид член 220, параграф 2, второ и трето изречение от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8-0331/2016),

А.	като има предвид, че годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г. беше официално представен на председателя на Европейския парламент на 3 май 2016 г. и че омбудсманът г-жа Емили О’Райли е внесла своя доклад в комисията по петиции на 20 юни 2016 г. в Брюксел;

Б.	като има предвид, че в член 15 от ДФЕС се посочва, че за да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза трябва да работят по възможно най-открит начин;

В.	като има предвид, че член 24 от ДФЕС установява принципа, че всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана в съответствие с член 228 от ДФЕС;

Г.	като има предвид, че член 228 от ДФЕС оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции;

Д.	като има предвид, че член 258 от ДФЕС определя ролята на Комисията като пазител на Договорите; като има предвид, че неизпълнението на тези отговорности или бездействието спрямо тях би могло да се счита за лошо администриране;

Е.

като има предвид, че съгласно член 298 от ДФЕС институциите, органите, службите и агенциите на ЕС „изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, и като има предвид, че същият този член предвижда за целта приемането на специално вторично законодателство под формата на регламенти, приложими за всички области на администрацията на ЕС;

Ж.	като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права гласи, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

З.

като има предвид, че член 43 от Хартата постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

И.	като има предвид, че през 2015 г. службата на Европейския омбудсман, създадена с Договора от Маастрихт, отбеляза своята 20-а годишнина, като от 2005 г. насам е разгледала 48 840 жалби;

Й.	като има предвид, че съгласно експресното проучване на Евробарометър относно правата за гражданство на ЕС от октомври 2015 г. 83 % от европейските граждани знаят, че гражданите на ЕС имат право да подават жалби до Комисията, Европейския парламент или Европейския омбудсман;

К.

като има предвид, че съгласно определението на Европейския омбудсман лошо администриране e слабо или неуспешно администриране, което е налице, когато дадена институция или публичен орган не действа в съответствие със законодателството, с правило или с принцип, които са задължителни за нея или него, не зачита принципите на доброто администриране или нарушава правата на човека;

Л.	като има предвид, че с Кодекса за добро поведение на администрацията се цели предотвратяване на лошото администриране; като има предвид, че полезността на този инструмент е ограничена поради незадължителния му характер;

М.	като има предвид, че високото равнище на прозрачност играе ключова роля за добиването на легитимност и спечелването на доверие, че решенията се основават на обществения интерес като цяло;

Н.	като има предвид, че непрозрачността по отношение на досиета, които имат големи последици за социалноикономическия модел на ЕС и също така често имат значителни отражения върху сектора на общественото здраве и околната среда, създава недоверие сред гражданите и общественото мнение като цяло;

О.

като има предвид, че лицата, които подават сигнали за нередности, изпълняват основна роля в разкриването на случаи на лошо администриране и понякога дори на политическа корупция; като има предвид, че тези случаи сериозно подронват качеството на нашата демокрация; като има предвид, че лицата, които подават сигнали за нередности, често срещат големи неприятности след подаването на своя сигнал и твърде често са изложени на отрицателни последици на много равнища, не само в професионално отношение, но и в наказателно; като има предвид, че при липсата на допълнителни предпазни мерки този известен опит от миналото би могъл да разубеди лицата в бъдеще да следват етичната линия на поведение за подаване на сигнали за нередности;

П.	като има предвид, че през 2014 г. Службата на Европейския омбудсман постигна равнище на изпълнение на своите решения и/или препоръки от 90 %, което е с 10 процентни пункта повече от 2013 г.;

Р.

като има предвид, че по отношение на проверките, започнати през 2015 г. от омбудсмана, могат да се откроят следните ключови теми: прозрачност в рамките на институциите на ЕС, етични въпроси, обществено участие във вземането на решения на ЕС, правила на ЕС в областта на конкуренцията и основни права;

С.	като има предвид, че комисията по петиции е активен член на Европейската мрежа на омбудсманите; като има предвид, че в това си качество комисията получи 42 жалби от Европейския омбудсман за по-нататъшно разглеждане като петиции;

Одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2015 г.;

Поздравява г-жа Емили О’Райли за отличната ѝ работа и за нейните неуморни усилия за повишаване на качеството на услугите, предлагани на гражданите от европейската администрация; признава значението на прозрачността като основен елемент за спечелване на доверие и осигуряване на добро администриране, подчертано и от високия процент на жалбите, свързани с прозрачността (22,4 %), което нарежда тази тема на първо място; признава ролята на стратегическите проверки за гарантирането на добро администриране и подкрепя проверките, извършени досега от Службата на Европейския омбудсман в тази област;

Приветства постоянните усилия на Европейския омбудсман за увеличаване на прозрачността в преговорите за ТПТИ чрез внасяне на предложения до Комисията; приветства последващото публикуване от страна на Комисията на множество документи във връзка с ТПТИ, като по този начин се насърчава прозрачността като един от трите стълба на новата стратегия на Комисията в областта на търговията; отново подчертава необходимостта от повишена прозрачност в международните споразумения като ТПТИ, ВИТС и други, за което призовават многобройни вносители на петиции, които се обръщат към комисията по петиции; призовава за повече и по-всеобхватни решения в това отношение с цел съхраняване на доверието на европейските граждани;

Призовава Европейския омбудсман да провери до каква степен създаването на сигурни читални съответства с правото на достъп до документи и с принципите на добра администрация;

Припомня, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се основава на принципа на „възможно най-широк достъп“; ето защо подчертава, че прозрачността и пълният достъп до документите, притежавани от институциите на ЕС, трябва да представляват правило, за да се гарантира, че гражданите могат изцяло да упражняват своите демократични права; подчертава, че както вече беше посочено в решението на Съда на ЕС, изключенията от това правило трябва да бъдат тълкувани по подходящ начин, като се взема предвид висшият обществен интерес от оповестяване и от изискванията на демокрацията, по-тясното включване на гражданите в процеса на вземане на решения, легитимността на управлението, ефективността и отчетността пред гражданите;

Насърчава Комисията и държавите членки да оправомощят Европейския омбудсман да прави изявление за неспазване на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията от страна на различните институции на ЕС, стига тези документи да не попадат в обхвата на член 4 и на член 9, параграф 1 от Регламента; подкрепя идеята омбудсманът да бъде оправомощен да взема решение за предаване на съответните документи след разследване на неспазването;

Изразява съжаление, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 е в застой; счита, че следва да се постигне напредък без допълнително забавяне, тъй като регламентът вече не отразява настоящото правно положение или институционални практики;

Признава необходимостта от прозрачност в процеса на вземане на решения в ЕС и подкрепя разследването от страна на Европейския омбудсман на неофициалните преговори между трите основни институции на ЕС („тристранни срещи“), както и започването на обществена консултация по този въпрос; подкрепя публикуването на документи във връзка с тристранните срещи при спазване на разпоредбите на членове 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001;

Изразява съжаление, че на анкетната комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор (EMIS) към Парламента беше предоставена само частична документация от Комисията, изготвена по такъв начин, че определена информация, счетена от Комисията за неприложима, липсваше; призовава Комисията да осигури най-голяма възможна точност в своята работа и пълна прозрачност по отношение на предоставяната документация, при пълно спазване на принципа на лоялно сътрудничество, за да се гарантира, че комисията EMIS може пълноценно и ефективно да упражнява правомощията си за разследване;

10.

Подкрепя решимостта на Европейския омбудсман да се увеличи прозрачността и да се спазва висок стандарт на управление на работата на Европейската централна банка, най-вече на нейната дейност като член на Тройката/Четворката, която упражнява надзор върху програмите за фискална консолидация в държавите от ЕС; приветства решението на ЕЦБ да публикува списъци от заседанията на членовете на своя Изпълнителен съвет; подкрепя новите ръководни принципи относно речите и установяването на „период на мълчание“ относно чувствителна в пазарно отношение информация преди заседания на Управителния съвет;

11.

Отбелязва статута на ЕЦБ като орган на паричната политика и консултативен член на Тройката/Четворката и призовава Европейския омбудсман да запази интересите на доброто администриране на един от най-важните европейски финансови органи;

12.

Призовава за повече прозрачност при заседанията на Еврогрупата в допълнение към стъпките, които вече са предприети от нейния председател след намесата на Европейския омбудсман;

13.

Одобрява разследването от страна на омбудсмана на състава и прозрачността на работата на експертните групи на Комисията; отбелязва усилията на Комисията да увеличи публичността на тези групи и подчертава, че са необходими допълнителни действия за осигуряване на пълна прозрачност; повтаря призива си към Съвета, включително неговите подготвителни органи, да се присъединят към регистъра на лобистите възможно най-скоро и да подобрят прозрачността на своята работа;

14.

Подкрепя усилията на омбудсмана за повишаване на прозрачността на лобирането; изразява съжаление по повод на нежеланието на Комисията да публикува подробна информация за срещите с лобистите от тютюневата промишленост; настоятелно призовава Комисията да направи работата си напълно прозрачна с цел обществеността да придобие повече доверие в нея;

15.

Призовава Комисията да предостави безплатен достъп до цялата информация за влиянието на лобитата, като тя да бъде изцяло разбираема и лесно достъпна за обществеността чрез една-единствена централизирана база данни;

16.

Призовава Комисията да представи през 2017 г. предложение за изцяло задължителен и правно обвързващ регистър на лобизма, насочен към затваряне на всички вратички и постигане на изцяло задължителен регистър за всички лобисти;

17.

Подкрепя усилията за прилагане на насоките относно прозрачността на лобирането, които да се прилагат не само за институциите на ЕС, но също и за националните администрации;

18.

Посочва загрижеността на гражданите във връзка с начина, по който Комисията разглежда процедури за нарушения пред Съда на ЕС и липсата на прозрачност в рамките на съответните стъпки от процеса; подчертава, че правото на добра администрация, утвърдено с член 41 от Хартата на основните права, включва задължението за предоставяне на достатъчна аргументация в случаи, когато Комисията реши да не образува процедура за нарушение пред Съда на ЕС; приветства стратегическата проверка от страна на Европейския омбудсман във връзка със системните проблеми в EU Pilot;

19.

Приветства започването на проверка на омбудсмана (дело OI/5/2016/AB) относно начина, по който Комисията обработва жалби за нарушения в рамките на процедури EU Pilot в качеството си на пазител на Договорите; припомня предишните искания за осигуряване на достъп до документи по процедури EU Pilot и процедури за нарушение, отправени от комисията по петиции, като се има предвид, че петициите често водят до започването на такива процедури;

20.

Приветства продължаването на разследванията от страна на Европейския омбудсман на случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор в Комисията; признава факта, че в резултат от тези разследвания Комисията е предоставила повече информация във връзка с имената на висши длъжностни лица, които са я напуснали и са отишли на работа в частния сектор; насърчава по-честото публикуване на имената и други данни на такива лица; изразява надежда, че другите европейски институции и агенции ще последват този пример; приветства готовността на Комисията да публикува информация относно длъжностите, заемани от бившите членове на Комисията след изтичането на техния мандат; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че бившият председател на Комисията г-н Барозу е назначен за съветник и председател без изпълнителни функции на „Голдман Сакс Интернешънъл“; призовава Омбудсмана да започне стратегическа проверка на работата на Комисията по случая на „кадрова въртележка“ на Барозу, включително формулирането на препоръки за начина на реформиране на Кодекса на поведение с оглед на принципите на добро администриране и изискванията на Договора, посочени в член 245 от ДФЕС;

21.

Припомня, че конфликтът на интереси има по-широк обхват от случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор; подчертава, че ефективното справяне с всички източници на конфликти на интереси е от решаващо значение за постигане на добро администриране и за гарантиране на доверието във вземането на политически и технически решения; счита, че трябва да се обърне особено внимание на равнището на ЕС, въз основа на високи стандарти и конкретни мерки, които не оставят никакво съмнение по отношение на евентуален конфликт на интереси, при назначаването на кандидати за длъжности в европейските институции, агенции и органи;

22.

Приветства факта, че през 2015 г. всички институции на ЕС въведоха вътрешни правила за защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, съгласно член 22, буква а) до буква в) от Правилника за длъжностните лица, като по този начин се насърчава подаването на сигнали за нередности от регламентиран вид; отбелязва, че защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, срещу отмъщение, би могла да бъде по-ефективна; за тази цел настоятелно призовава за приемане на общи правила за насърчаване на подаването на сигнали за нередности и въвеждането на минимални гаранции и защита за лицата, подаващи сигнали за нередности;

23.

Призовава за създаването на директива относно подаването на сигнали за нередности, която да установява подходящи канали и процедури за изобличаване на всички форми на грешки, както и минимални адекватни правни и други гаранции за лицата, подаващи сигнал за нарушение, както в държавния, така и в частния сектор;

24.

Приветства въвеждането на механизъм за подаване на жалби за евентуални нарушения на основните права във Frontex след текущо разследване на омбудсмана на практиките, използвани от Frontex и държавите членки при съвместното принудително връщане на нелегални мигранти; приветства включването на такъв механизъм в новия Регламент относно европейската гранична и брегова охрана;

25.

Поздравява Европейския омбудсман за разследването на спазването на съответствие от страна на държавите членки с Хартата на основните права при изпълнение на дейности, финансирани от фондове на ЕС, като например проекти, чрез които хора с увреждания биват настанявани в институции, вместо да бъдат интегрирани в обществото; призовава Европейския омбудсман да продължи своите разследвания, за да се гарантира прозрачност и добавена стойност на проектите;

26.

Приветства сътрудничеството между омбудсмана и Европейския парламент в контекста на рамката на ЕС за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по-конкретно по отношение на призива за пълно прилагане на Конвенцията на равнището на ЕС и отпускане на достатъчно ресурси за тази цел; потвърждава пълната си подкрепа за прилагането на Конвенцията и призовава Комисията и държавите членки да дадат ход на пълното прилагане на Конвенцията на равнището на ЕС;

27.

Подкрепя усилията на омбудсмана да разглежда случаи на дискриминация, правата на малцинствените групи и правата на по-възрастните хора в рамките на Семинара на Европейската мрежа на омбудсманите, озаглавен „Омбудсмани срещу дискриминацията“

28.

Подкрепя усилията на омбудсмана да гарантира безпристрастност при вземането на решения от Комисията по въпроси, свързани с конкуренцията;

29.

Признава, че правото на гражданите да имат думата при изготвянето на политиките на ЕС сега е по-важно от всякога; приветства насоките, предложени от омбудсмана за подобряване на функционирането на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), по-специално що се отнася до солидната аргументация на Комисията при отхвърляне на дадена ЕГИ; признава обаче, че съществуват значителни пропуски, които следва да се разгледат и решат, така че ЕГИ да стане по-ефективна; заявява, че по-голямото включване на гражданите в определянето на политиките на ЕС ще увеличи доверието в европейските институции;

30.

Отбелязва като положителен факта, че омбудсманът поддържа непрекъснат диалог и тесни отношения с широк кръг от институции на ЕС, включително Европейския парламент, както и с други органи, с цел да се осигури административното сътрудничество и сближаване; приветства също така усилията на омбудсмана да гарантира непрекъсната и открита комуникация с комисията по петиции;

31.

Признава необходимостта агенциите на ЕС да се придържат към същите високи стандарти за прозрачност, отчетност и етика, както всички други институции; отбелязва със задоволство важната работа, извършена от Европейския омбудсман в няколко агенции в ЕС; подкрепя предложението, отправено до Европейската агенция по химикали, регистриращите субекти да бъдат длъжни да доказват, че са направили максималното, за да избягват изпитвания върху животни, и да предоставят информация за това, как да се избягва изпитването върху животни;

32.

Подкрепя препоръките на омбудсмана, съгласно които Европейският орган за безопасност на храните следва да преразгледа своите правила и процедури относно конфликта на интереси, за да гарантира подходяща обществена консултация и участие;

33.

Припомня, че омбудсманът също така има капацитета и следователно задължението да осъществява контрол върху работата на Парламента в преследване на целта за осигуряване на добра администрация за гражданите на ЕС;

34.

Призовава за ефективно актуализиране на Кодекса за добро поведение на администрацията чрез приемане на обвързващ регламент по въпроса през настоящия парламентарен мандат;

35.

Призовава Европейския омбудсман да добавя към бъдещите си годишни доклади категоризация на жалбите, попадащи извън мандата на неговата Служба, тъй като това ще предостави на членовете на Европейския парламент общ поглед върху проблемите на гражданите на ЕС;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани и сходни компетентни органи.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.

(2) ОВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 331.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/107

P8_TA(2016)0453

Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно „Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС“ (2016/2033(INI))

(2018/C 224/18)

Европейският парламент,

—	като взе предвид представения на 7 април 2016 г. от Комисията план за действие във връзка с ДДС COM(2016)0148),

—	като взе предвид специален доклад № 24/2015 на Европейската сметна палата от 3 март 2016 г., озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността — необходими са допълнителни действия“,

—	като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,

—	като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС (1),

—	като взе предвид предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—	като взе предвид предложението за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (2),

—	като взе предвид предложението за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—	като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (3),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0307/2016),

като има предвид, че създаденият на 1 януари 1993 г. единен пазар премахна граничните проверки за търговията в рамките на Общността и че съгласно членове 402—404 от действащата Директива за данъка върху добавената стойност действащата от 1993 г. насам система на ДДС на Европейския съюз е временна и представлява преходна уредба;

Б.

като има предвид, че Съветът, съгласно член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да приема с единодушие директиви за доизграждането на общата система на ДДС, по-специално относно постепенното ограничаване или премахване на несъответстващите на посочената системата разпоредби;

В.	като има предвид, че от Комисията се изисква да представя на всеки четири години на Парламента и на Съвета доклад относно функционирането на действащата система на ДДС и по-специално функционирането на преходните разпоредби;

Г.

като има предвид, че ДДС, приходите от който са осигурили почти 1 билион евро за 2014 г., е важен източник на приходи с нарастващо значение в държавите членки и осигурява част от собствените средства на ЕС, като общите приходи на ЕС от собствения ресурс ДДС възлизат на 17 667 милиона EUR, т.е. на 12,27 % от общите приходи на ЕС за 2014 г. (4);

Д.

като има предвид, че при действащата система на ДДС, особено с оглед на начина на нейното прилагане от големите корпорации към трансграничните трансакции, е налице опасност от измами, от стратегии за избягване на данъци, от несъбран ДДС поради неплатежоспособност или от неправилно изчисляване; като има предвид, че несъответствието в приходите от ДДС възлиза на около 170 милиарда евро годишно и се предоставят на разположение по-добри цифрови технологии, които да спомагат за намаляването на посоченото несъответствие;

Е.	като има предвид, че съгласно проучване на Комисията (5) само вътреобщностните измами с липсващ търговец (обичайно наричани верижни измами) са причина за загуба на приходи от ДДС в размер между 45 и 53 милиарда евро годишно;

Ж.	като има предвид, че ефективността на борбата на държавите членки с измамите с ДДС и избягването на ДДС е различна, като по приблизителни оценки несъответствието в приходите от ДДС варира от под 5 % до над 40 % в зависимост от разглежданата държава;

З.	като има предвид, че според оценки на Европол дейностите на организирани престъпни групи са причина за годишна загуба на приходи от ДДС на държавите членки в размер между 40 милиарда и 60 милиарда евро, а 2 % от тези групи стоят зад 80 % от вътреобщностните измами с липсващ търговец;

И.	като има предвид, че измерването на загубите на приходи, произтичащи от трансгранични измами с ДДС, е много трудна задача, като се има предвид, че само две държави членки — Обединеното кралство и Белгия, събират и разпространяват статистически данни по въпроса;

Й.	като има предвид, че няколко държави членки проведоха неотдавна под координацията на Евроюст и Европол три успешни и последователни операции Vertigo, при които беше разкрита схема за верижни измами на обща стойност 320 милиона евро;

като има предвид, че високи административни разходи, които поражда действащата система на ДДС, особено при трансграничните операции, биха могли да бъдат намалени значително, особено що се отнася до малките и средните предприятия, включително чрез мерки за опростяване, които използват цифрови инструменти за докладване и общи бази данни;

Л.	като има предвид, че има много възможности за подобряване на положението по отношение на намаляването на административните и данъчните пречки, които засягат особено проектите за трансгранично сътрудничество;

като има предвид, че ДДС е данък върху потреблението, който се основава на система от плащания на части, която позволява самоконтрол от страна на дължащите плащане лица и като има предвид, че той трябва да бъде заплащан само от крайния потребител, така че да се гарантира неутралност за предприятията; като има предвид, че е задача на държавите членки да организират практическия начин за начисляване на ДДС, за да гарантират, че той ще бъде поет от крайния потребител;

Н.	като има предвид, че 23 години след приемането на Директивата за ДДС т.нар. дерогации за запазване на действащото положение („standstill“) вече не отговарят на актуалните условия, особено по отношение на съвременната цифрова икономика;

O.	като има предвид, че през последните две десетилетия Комисията е започнала над 40 процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу повече от две трети от всички държави членки поради нарушаване на разпоредбите на директивата;

П.

като има предвид, че не може да бъде постигнато мнозинство в подкрепа на принципа за държавата на произход по отношение на окончателната система за ДДС, тъй като в такъв случай би била необходима по-висока степен на хармонизиране на данъчните ставки, за да се предотврати масово нарушаване на конкуренцията;

Р.	като има предвид, че борбата срещу данъчните измами е едно от основните данъчни предизвикателства, пред които са изправени държавите членки;

С.	като има предвид, че измамите с ДДС са изключително вредни практики, които отклоняват значителни суми от приходите в бюджетите на държавите членки и по този начин възпрепятстват техните усилия за консолидиране на публичните им финанси;

Т.	като има предвид, че трансграничните измами с ДДС водят до загуби за държавите членки и за европейските данъкоплатци в размер на почти 50 милиарда евро годишно;

У.

като има предвид, че видовете измами с ДДС имат множество аспекти, променят се и засягат множество отрасли на икономиката и поради тази причина налагат бързото адаптиране на съответното законодателство с цел преминаване към устойчива и опростена система за ДДС, даваща възможност за предотвратяване на измамите и на евентуалните загуби на данъчни приходи;

Ф.	като има предвид, че пилотните проекти за самоначисляване трябва да не причиняват и да не водят до забавяне при въвеждането на окончателна система на ДДС, предвидено в пътната карта на план за действие на Комисията;

Х.

като има предвид, че най-разпространеният вид измами с ДДС са така наречените „верижни“ измами; като има предвид, че при този вид измама, която се среща много често при електронните компоненти, мобилната телефония и търговията с текстилни изделия, стоките преминават през няколко предприятия в различни държави членки, като се извлича полза от факта, че не съществува данък върху доставките на стоки в рамките на ЕС;

Ц.

като има предвид, че са спешно необходими повишени и непрестанни усилия за сътрудничество между държавите членки с цел създаване на всеобхватни и интегрирани стратегии в борбата срещу измамите, особено като се имат предвид съществуващите бюджетни ограничения в ЕС и увеличаването на електронната търговия и търговията по интернет, което отслаби териториалния контрол върху събирането на ДДС;

Ч.	като има предвид, че защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и на държавите членки е ключов елемент в политическия дневен ред на Съюза с цел да се укрепи и повиши доверието на гражданите и да се гарантира, че техните пари се използват правилно;

Ш.

като има предвид, че измамите с ДДС водят до загуба на приходи за държавите членки, а следователно и за ЕС, създават изкривена фискална среда, която е особено вредна за малките и средните предприятия и се използва от престъпни организации, които се възползват от пропуските в законодателството, съществуващи между отделните държави членки и техните компетентни надзорни органи;

Щ.	като има предвид, че Европейската сметна палата заключи в своя Специален доклад № 24/2015, че измамите с ДДС представляват практика, която в повечето случаи е квалифицирана като престъпна и трябва да бъде преустановена;

АА.	като има предвид, че в решението си по дело C-105/14 „Taricco и други“ Съдът на Европейския съюз постанови, че понятието „измама“ по смисъла на член 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности обхваща приходи, получени от ДДС;

Приветства намерението на Комисията да предложи до 2017 г. окончателна система на ДДС, която е опростена, справедлива, стабилна и ефикасна и предоставя по-малко възможности за измами;

Подчертава, че за правилното функциониране на цифровия единен пазар е необходима опростена система на ДДС, която изисква по-малко освобождавания;

Счита, че експертизата, която стои в основата на предложенията на Комисията за програмата за действие, включва редица ценни препоръки; подчертава, че списъкът с предложения на Комисията, насочени към постигане на стабилна, опростена и предоставяща по-малко възможности за измами система на ДДС, не е изчерпателен;

Приветства актуалното съобщение на Комисията от 7 април 2016 г. и предвидените допълнителни мерки с цел предотвратяване на измами и подпомагане на усъвършенстването на действащата система на ДДС;

Счита, че усъвършенстването на действащата система също е важно и призовава за основополагащи реформи с оглед на отстраняването или поне значителното намаляване на засягащите я проблеми и особено европейския проблем със събирането на ДДС;

Счита, че Комисията следва да проучи в еднаква степен всички възможности без да се предопределя резултатът и да ги включи в законодателния процес;

Констатира, че са необходими съгласуваните усилия на държавите членки, за да се постигне споразумение относно окончателна система на ДДС;

Признава, че единодушието ще бъде необходима предпоставка за споразумение за по-добре функционираща система на ДДС и следователно призовава за ясна визия относно опростяването и намаляването на броя на изключенията в съчетание с прагматичен подход, зачитащ интересите на бързо развиващата се цифрова икономика;

Отбелязва, че приемането на координирана данъчна политика и повишаването на скоростта и честотата на обмена на информация относно търговията в рамките на Общността е от съществено значение за държавите членки, за да се води по-ефективна борба срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и най-после да се сложи край на несъответствието в приходите от ДДС;

10.

Насърчава Комисията и правителствените агенции да проучват и изпитват нови технологии, като например технологията на споделената счетоводна книга и надзора в реално време, като част от програмата за регулаторни технологии с цел значително намаляване на съществуващото голямо несъответствие в приходите от ДДС в Съюза;

11.

Подчертава, че е отговорност на данъчните органи на отделните държави членки да гарантират, че ДДС се заплаща по опростен и благоприятен за МСП начин, което може да се улесни чрез засилено сътрудничество между националните органи;

12.

Счита, че сътрудничеството и обменът на информация между данъчните органи на държавите членки са били недостатъчни в миналото, а дейностите на Еврофиск до момента не са довели до задоволителни резултати; счита, че обменяната посредством Еврофиск информация следва да бъде по-добре насочена към измамите; очаква предстоящото предложение на Комисията за подобряване на функционирането на Еврофиск;

13.

Отбелязва, че системата за обмен на информация за ДДС (VIES) се е доказала като полезен инструмент в борбата с измамите, като предоставя на данъчните органи възможност да съпоставят данни за търговците в отделните държави, но в нейното прилагане продължават да съществуват недостатъци, по-конкретно по отношение на навременността на предоставяната информация, бързината на отговорите при запитвания и скоростта на реагиране по отношение на сигналите за грешки; поради това препоръчва държавите членки да обмислят с дължимото внимание преодоляването на тези недостатъци;

14.

Отбелязва, че данните, предоставяни на Еврофиск от националните органи, не са филтрирани по необходимия начин, за да се предават единствено подозрителни случаи и по този начин възпрепятстват оптималното функциониране на групата; подкрепя инициативата на няколко държави членки, които се застъпват за създаването на национални инструменти за анализ на риска, което би позволило филтрирането на данните без риск от премахване на подозрителни случаи в която и да било държава членка, както и бързата реакция от страна на Еврофиск при трансгранични измами с ДДС;

15.

Подчертава, че данъчните органи на отделните държави членки носят отговорност за това да се гарантира, че ДДС се заплаща по подходящ и опростен начин;

16.

Припомня, че държавите членки до голяма степен зависят от информацията, получавана от други държави членки относно търговията в рамките на ЕС, за да могат да събират ДДС на своята територия; призовава компетентните органи да извършват автоматично обмен, по-специално на данни относно ДДС и акцизи и да използват надеждни и лесни за ползване ИТ средства, като например електронни стандартни формуляри, за да регистрират трансграничните доставки на стоки и услуги за крайни потребители; счита във връзка с това, че би могло да е полезно използването на идентификационни номера по ДДС, при което клиентите не могат да приспадат данък, начислен върху входящите ресурси, ако ДДС фигурира на фактура без отбелязан валиден идентификационен номер по ДДС;

17.

Счита, че липсата на сравними данни и на подходящи съответни показатели за измерване на резултатите на държавите членки засяга ефективността на системата на ЕС за борба с измамите с ДДС в рамките на ЕС и затова призовава данъчните органи да създадат, като се координират с Комисията, обща система за оценка на размера на измамите в рамките на ЕС и след това да определят цели за тяхното намаляване, тъй като това би дало възможност за оценка на резултатите на държавите членки в борбата с този проблем;

18.

Призовава държавите членки също да облекчат обмена на информация със съдебните и правоприлагащите органи, като например Европол и OLAF, както препоръчва Европейската сметна палата;

19.

Отбелязва, че при митнически режим 42, който предвижда освобождаване от ДДС на стоки, внасяни в дадена държава членка и впоследствие транспортирани до друга държава членка, е налице доказана опасност от злоупотреби с цел измама; отбелязва, че ефективните кръстосани проверки на данните, с които разполагат данъчните органи, спрямо данните на митническите органи са решаващи за откриването и премахването на този вид измами; поради това призовава държавите членки и Комисията да действат с цел улесняване на потока от информация между данъчните и митническите органи относно вноса съгласно митнически режим 42, както препоръчва Европейската сметна палата;

20.

Подкрепя целта на плана за действие да се въведе единно европейско пространство по отношение на ДДС, което следва да бъде опора на един по-задълбочен и по-справедлив единен пазар и да допринася за насърчаването на данъчната справедливост, устойчивото потребление, заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, като същевременно се ограничи възможността за измама с ДДС;

21.

Във връзка с това призовава за възможно най-бързо и пълноценно включване на услугите в новата система и призовава по-конкретно финансовите услуги да подлежат на облагане с ДДС;

22.

Споделя становището на Комисията, че окончателната система на ДДС следва да се основава на принципа на данъчно облагане в държавата на местоназначение на стоките и услугите, тъй като принципът на държавата на произход се оказа неприложим;

23.

Обявява се за прилагането на принципа на държавата на местоназначение като общо правило в случая на продажби от разстояние на частни лица, както и за въвеждането на хармонизирани мерки за малките предприятия;

24.

Призовава при въвеждането на окончателната система на ДДС технологичният напредък в цифровата сфера да бъде интегриран в съществуващите данъчни модели, така че системата на ДДС да отговаря на условията в 21-ви век;

25.

Констатира, че настоящото едновременно съществуване на различни ставки на ДДС води до наличието на голяма несигурност за предприятията, които извършват трансгранична търговска дейност, особено в сектора на услугите и за МСП; констатира, че несигурността е породена и от въпроса кое лице носи отговорност за събирането на ДДС, доказателството за доставка в рамките на Общността, риска от замесване в измама с липсващ търговец, проблемите с паричния поток и различните ставки на ДДС за различни категории продукти в рамките на една и съща държава; затова призовава Комисията до средата на 2017 г. да проучи въздействието на измамите с липсващ търговец; призовава държавите членки да постигнат съгласие относно засилването на сближаването на ставките на ДДС;

26.

Призовава Комисията да оцени въздействието на липсата на хармонизиране на данъчните ставки на равнището на Съюза, особено върху трансграничните дейности, и да оцени възможностите за премахване на тези пречки;

27.

Подкрепя предложената от Комисията възможност за редовен преглед на списъка със стоки и услуги, за които могат да се прилагат намалени ставки, подлежащ на одобрение от Съвета; призовава в този списък да бъдат взети под внимание политически приоритети като социалните, свързаните с пола, здравните, екологичните, хранителните и културните аспекти;

28.

Счита, че предложеното от Комисията като алтернатива пълно премахване на минималните данъчни ставки може да доведе до значителни нарушения на конкуренцията и проблеми на вътрешния пазар; счита, че нуждата от по-голяма хармонизация, която е необходима за правилното функциониране на единния пазар, следва да бъде взета под внимание;

29.

Призовава да се проучи дали е възможно да се състави единен списък със стоки и услуги с намалени ставки с цел да се намери алтернатива на действащата система на намалени ставки на ДДС, което би могло да подобри значително ефективността на системата на ДДС, като се създадат условия за по-добре структурирана система, отколкото понастоящем;

30.

Счита, че по-малкият брой освобождавания е важен по отношение на борбата с измамите с ДДС и че опростената система на ДДС с възможно най-ниска ставка е най-добрият и най-ефикасен начин за борба с измамите;

31.

Счита, че настоящата сложна система би могла да бъде значително опростена, ако броят на стоките и услугите, които отговарят на условията за намалени данъчни ставки, бъде намален и някои стоки и услуги, които отговарят на условията за намалени данъчни ставки, се определят съвместно от държавите членки на равнището на ЕС, като същевременно се даде възможност на държавите членки да вземат решения относно данъчните ставки, доколкото те са в съответствие с минималните данъчни ставки в Директивата за ДДС и при условие, че това не създава риск от нелоялна конкуренция;

32.

Призовава продуктите да подлежат на еднакво данъчно облагане съгласно принципа на държавата на местоназначение, независимо под каква форма са те или на коя платформа са закупени и дали се доставят по цифров път или физически;

33.

Отбелязва, че понастоящем сериозен проблем за МСП е, че държавите членки имат различни тълкувания по отношение на това кое може да бъде описано като продукт или като услуга; поради това призовава Комисията да дава по-ясни и по-добре разграничени определения;

34.

Призовава държавите членки да поставят при равни условия по отношение на ДДС частните и публичните дружества в областите, в които те се конкурират помежду си;

35.

Посочва, че системата от плащания на части във връзка с ДДС беше избрана за референтна за непрякото данъчно облагане в проекта на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) (действие 1), тъй като тя гарантира ефективното събиране на данъци и по своята същност дава възможност за самоконтрол от страна на субектите;

36.

Отбелязва, че членове 199 и 199а от Директивата за ДДС предвиждат временно и целенасочено прилагане на механизма за самоначисляване при трансгранични сделки и в определени национални високорискови сектори в държавите членки;

37.

Призовава Комисията внимателно да проучи последствията от механизма за самоначисляване и да проучи дали тази процедура ще доведе до опростяване на положението за МСП и до намаляване на измамите с ДДС;

38.

Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на процедурата за самоначисляване, и то не само по отношение на отделни сектори, които са особено податливи на измами, по отношение ползите, разходите за постигане на съответствие, измамите, проблемите с ефективността и изпълнението и дългосрочните ползи и недостатъци чрез пилотни проекти, както беше поискано от някои държави членки и потвърдено изрично от Комисията междувременно, макар за момента това да не е включено в нейния план за действие; подчертава, че тези пилотни проекти обаче трябва по никакъв начин да не причиняват и да не водят до забавяне при разработването и прилагането на окончателната система на ДДС, предвидена в пътната карта на план за действие на Комисията;

39.

Счита, че при общото прилагане на принципа на държавата на местоназначение националните данъчни управления трябва да поемат повече отговорност, за да гарантират изпълнението на данъчните задължения и ограничаването на възможностите за отклонение от данъчно облагане; изразява съгласие с Комисията за това, че може да се направят още много подобрения по отношение на борбата с измамите с ДДС посредством обичайните административни мерки и подобряване на способностите и уменията на служителите в държавите членки по отношение на събирането на данъци и данъчните проверки; подчертава необходимостта от засилване на данъчните инспекции и санкции по отношение на най-крупните субекти, извършващи измами; призовава Комисията да предостави подходяща финансова и техническа помощ в това отношение;

40.

Счита, че Комисията следва да следи отблизо функционирането на националните данъчни органи и да подобри съгласуването помежду им;

41.

Приветства заявеното от Комисията намерение да разшири режима за ограничено обслужване на едно гише в пълноценно обслужване на едно гише; констатира, че от първостепенно значение то да бъде лесно за ползване и еднакво ефикасно във всичките 28 държави членки; отбелязва, че създаването на обслужване на едно гише ще намали административните тежести, възпрепятстващи дружествата да извършват дейност отвъд националните граници и ще намали разходите за МСП (COM(2016)0148);

42.

Констатира, че е крайно необходимо въвеждането на „обслужване на едно гише“, за да се наложи принципът за държавата на местоназначение и той да стане по-малко податлив на измами; призовава да се подобри обслужването на едно гише въз основа на настоящия опит по отношение на режима за ограничено обслужване на едно гише за цифрови продукти; отбелязва, че дори при режима за ограничено обслужване на едно гише малките предприятия и микропредприятията могат да се сблъскат със значителна административна тежест в рамките на новия принцип на местоназначението; поради това приветства предложението в плана за действие на Комисията относно ДДС да се въведе обща за целия ЕС мярка за опростяване (праг на ДДС); призовава да се определи ясно коя държава членка е компетентна за данъчната проверка при трансгранични сделки; приветства намерението на Комисията да отмени облекченията за пратки с ниска стойност като част от нейния план за действие относно ДДС;

43.

Като признава, че различните режими на ДДС в целия Европейския съюз биха могли да се възприемат и като нетарифна бариера в рамките на единния пазар, подчертава, че режимът за ограничено обслужване на едно гише за ДДС е добър начин да се спомогне за преодоляването на тази пречка и по-специално за подпомагане на МСП при тяхната трансграничната дейност; признава, че все още съществуват някои незначителни проблемни въпроси, свързани с режима за ограничено обслужване на едно гише за ДДС; призовава Комисията допълнително да улесни плащането на задълженията по ДДС от страна на дружествата в целия ЕС;

44.

Отбелязва решението на Съда на Европейския съюз по дело C-97/09 (Ingrid Schmelz / Finanzamt Waldviertel); отбелязва 28-те различни прагове за освобождаване от ДДС; взема под внимание произтичащите от това финансови трудности, пред които са изправени МСП и микропредприятията, които ще бъдат освободени съгласно техните национални системи; призовава Комисията да извърши допълнителни изследвания за установяване на праг за освобождаване от плащане на ДДС за микропредприятията;

45.

Призовава да се проучат всички предложения, за да се ограничи в максимална степен бюрократичната тежест на данъка върху оборота за МСП; насърчава Комисията в това отношение също така да проучи най-добрите международни практики, като например схемата „златна карта“, приложима в Сингапур и Австралия, като отчита, че рискът от измама от страна на някои доставчици е много нисък;

46.

Приветства изявлението на Комисията, че през 2017 г. ще представи пакет за МСП в областта на ДДС; препоръчва обаче прилагането на новата уредба да се извършва постепенно, тъй като ще доведе до допълнителни административни разходи (като например инфраструктура за информационни технологии и процедури във връзка с ДДС);

47.

Отбелязва сложната архивираща система, която налага голяма тежест на МСП и по този начин обезсърчава трансграничната търговия; призовава Комисията да включи в своя пакет за МСП предложение за единно регистриране по ДДС и хармонизирани изисквания за отчитане и крайни срокове;

48.

Подчертава необходимостта от хармонизирана ДДС среда за дистанционни продажби между предприятия и от предприятията на потребители; отбелязва, че прагът за ДДС не се прилага с еднакъв успех в различните държави членки поради липсата на съгласуване;

49.

Подчертава, че новата опростена система за ДДС трябва да бъде изготвена така, че МСП да могат лесно да следват правилата за трансгранична търговия и могат да получат подкрепа във всяка държава членка не само относно начините, по които да се приспособят към правилата, но и за справяне с процедурите във връзка с ДДС;

50.

Призовава в краткосрочен план да се създаде изчерпателен и общественодостъпен интернет портал, на който дружествата и на крайните ползватели могат да намерят ясна и лесно достъпна подробна информация относно ставките на ДДС, приложими за отделните продукти и услуги в държавите членки; подчертава, че езикът и оформлението на този портал да са лесно разбираеми и лесни за използване; отново изразява убеждението, че подкрепата за дружества, които ясно разбират правилата за ДДС, приложими в държавите членки, ще укрепи допълнително мерките за борба с измамите с ДДС; отбелязва също така, че лицензираният данъчен софтуер може да помогне за ограничаване на риска от конкретни видове измами и други нередности и може да предложи сигурност за почтените предприятия, участващи във вътрешни и трансгранични сделки; призовава също така Комисията да предостави насоки за националните данъчни органи относно класирането на сделките по отношение на приложимата ставка на ДДС, за да се намалят разходите за привеждане в съответствие и съдебните спорове; призовава държавите членки да създадат публични информационни системи, като например интернет портал за ДДС, за да се предостави достъп до надеждна информация;

51.

Призовава Комисията да изготви списък с актуализирана информация относно правилата за ДДС във всяка една от държавите членки; подчертава същевременно, че държавите членки отговарят за това да докладват своите правила и тарифи на Комисията;

52.

Отбелязва, че — що се отнася до електронната търговия — липсата на хармонизация по отношение на прага на ДДС поражда високи трансакционни разходи за МСП, развиващи дейности в сектора на електронната търговия, когато те случайно или неумишлено превишат прага;

53.

Призовава държавите членки спешно да предоставят информация на Комисията относно съответните си ставки на ДДС, специални изисквания и освобождавания; призовава Комисията да събере тази информация и да я предостави на разположение на дружествата и потребителите;

54.

Счита, че обявените от Комисията в програмата за действие планове за реформа по отношение на ДДС трябва да бъдат подложени на цялостна и надеждна в качествено отношение оценка на въздействието с участието на научните среди, данъчните управления на държавите — членки на ЕС, МСП и дружествата в ЕС;

55.

Подчертава, че данъчното законодателство е от изключителната компетентност на държавите членки; подчертава, че група от най-малко девет държави членки могат да участват в засиленото сътрудничество съгласно член 329, параграф 1 от ДФЕС; призовава Комисията да подкрепя предложенията за засилено сътрудничество, които имат за цел борба с измамите и намаляване на административната тежест по отношение на ДДС;

56.

Счита, че решение в рамката на ОИСР е за предпочитане пред самостоятелните мерки, които трябва да бъдат хармонизирани с препоръките на ОИСР и с плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS);

57.

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г.: Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179);

58.

Отбелязва, че новият план за действие включва по-нататъшни стъпки към постигането на по-ефикасен и защитен срещу измами окончателен режим, които ще отчитат в по-голяма степен интересите на предприятията в епохата на цифровата икономика и електронната търговия;

59.

Подкрепя предложението на Комисията, съгласно което ДДС върху трансграничната продажба (на стоки или услуги) ще се събира от данъчния орган на държавата на произход по ставката, приложима в държавата на потребление, и ще се прехвърля в държавата, в която в крайна сметка се потребяват стоките или услугите;

60.

Подчертава, че е важно да се представи законодателно предложение за разширяване на единния механизъм (за електронна регистрация и плащане на ДДС на трансгранични предприятия), така че той да обхваща онлайн продажби на физически стоки от предприятия на потребители, за да се намали административната тежест, която е една от основните пречки, пред които са изправени предприятията, извършващи трансгранична дейност;

61.

Призовава Комисията да предприеме мерки за решаване на въпроса с административната тежест за предприятията, произтичаща от разпокъсания режим на ДДС, като представи законодателни предложения за разширяване на съществуващия режим за ограничено обслужване на едно гише, така че той да обхваща материалните стоки, продавани онлайн, което ще позволи на предприятията да представят единни декларации и да извършват плащания на ДДС в своята държава членка;

62.

Призовава държавите членки да опростят своите национални данъчни системи, като ги направят по-последователни и по-солидни, така че да се улеснява постигането на съответствие, да се предотвратяват, възпират и санкционират данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и да се повиши ефикасността на събирането на данъци;

63.

Изразява загриженост, че целта за опростяване на системата за отчетност за ДДС като собствен ресурс не е напълно постигната; припомня необходимостта от допълнително опростяване на системата за управление, свързана със собствените ресурси, с цел да се намалят възможностите за грешки и измами; изразява съжаление, че в новия план за действие не се разглежда въздействието върху собствения ресурс от ДДС;

64.

Посочва, че несъответствието в приходите от ДДС за държавите членки и прогнозираните загуби от събиране на ДДС на територията на Съюза съгласно оценките възлизат на 170 милиарда евро през 2015 г. и подчертава факта, че в 13 от 26-те държави членки, проучени през 2014 г., средната стойност на загубите от несъбиране на ДДС по приблизителни оценки е надвишила 15,2 %; призовава Комисията да използва изцяло своите изпълнителни правомощия, за да контролира и подпомага държавите членки; подчертава, че ефективните действия за намаляването на несъответствието в приходите от ДДС изискват съгласуван и мултидисциплинарен подход, тъй като това несъответствие произтича не само от измами, а от съчетание от различни фактори, включително изпадане в несъстоятелност и неплатежоспособност, статистически грешки, забава на плащания, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци; отново призовава Комисията да насърчава бързото приемане на законодателство относно минималното ниво на защита за лицата в ЕС, подаващи сигнали за нередности, с цел по-добро разследване и предотвратяване на измами и с цел осигуряване на финансова подкрепа за трансграничната разследваща журналистика, която доказа недвусмислено своята ефективност в скандалите, свързани с „Люкслийкс“, „Дизелгейт“ и „Панамските документи“;

65.

Изразява съжаление, че измамите с ДДС, по-специално т.нар. „верижна измама“ или „измама с липсващ търговец“, нарушават конкуренцията, лишават националните бюджети от значителни ресурси и вредят на бюджета на Съюза; изразява загриженост, че Комисията не разполага с надеждни данни за верижните измами с ДДС; поради това призовава Комисията да поеме инициатива за координирани усилия от страна на държавите членки с цел създаване на съвместна система за събиране на статистически данни за верижните измами с ДДС; посочва, че подобна система би могла да се основава на вече използваните в някои държави членки практики;

66.

Призовава Комисията да инициира създаването на обща система, която да предостави възможност за по-прецизна оценка на размера на измамите с ДДС в ЕС чрез събиране на статистически данни относно измамите с ДДС в ЕС, което би позволило на отделните държави членки да оценяват съответните си резултати в тази връзка въз основа на точни и надеждни показатели за намаляването на ДДС в рамките на ЕС и повишаването на степента на откриване на измами и свързаното с тях събиране на данъчни задължения; счита, че новите одитни подходи, като например единният одит или съвместните одити, следва да бъдат разширени допълнително, за да обхващат трансграничните операции;

67.

Подчертава, че е важно да се прилагат нови стратегии и да се използват по по-ефикасен начин съществуващите структури на ЕС за засилване на борбата срещу измамите с ДДС; подчертава факта, че наличието на по-голяма прозрачност, която дава възможност за подходящ контрол и приемането на по-структуриран и „основан на риска“ подход, е от ключово значение за разкриването и предотвратяването на схеми за измами и корупция;

68.

Изразява съжаление, че административното сътрудничество между държавите членки в борбата срещу измамите с ДДС все още не е ефикасно, що се отнася до справянето с избягването на ДДС в ЕС и с механизмите за измами или до управлението на трансгранични сделки или търговия; подчертава необходимостта от опростена, ефективна и достъпна система за ДДС, която ще дава възможност на държавите членки да намалят наложената от тях тежест, свързана с ДДС, и да водят борба срещу измамите с ДДС; поради това изисква Комисията да извършва повече на брой мониторингови посещения в държави членки, подбрани въз основа на риска, при оценката на споразумения за административно сътрудничество; освен това отправя искане към Комисията да се съсредоточи, в контекста на извършваната от нея оценка на административните договорености, върху премахването на правните пречки пред обмена на информация между административните, съдебните и правоприлагащите органи на национално равнище и на равнище ЕС; освен това призовава Комисията да препоръча на държавите членки да въведат общ анализ на риска, включително използване на анализ на социалните мрежи, за да се гарантира, че обменяната чрез Еврофиск информация е насочена към случаите на измами; призовава държавите членки да определят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции и да подобряват използваната понастоящем система за обмен на информация;

69.

Подчертава необходимостта от засилване на Еврофиск с цел ускоряване на обмена на информация; посочва, че все още съществуват проблеми по отношение на точността, пълнотата и своевременността на информацията; счита, че е необходимо да бъдат обединени действията и да бъдат координирани стратегиите на данъчните, съдебните и полицейските органи на държавите членки и на европейските органи, като например Европол, Евроюст и OLAF, на които са възложени задали във връзка с борбата срещу измамите, организираната престъпност и изпирането на пари; насърчава всички заинтересовани страни да продължат да разглеждат възможностите за опростени и разбираеми модели за споделяне на информация в реално време, за да се даде възможност за своевременни реакции или смекчаващи мерки за борба срещу съществуващите или нововъзникващите схеми за измами;

70.

Счита, че е от съществено значение всички държави членки да участват в Еврофиск във всяка една от неговите области на дейност, за да се предостави възможност за предприемане на ефективни мерки за борба срещу измамите с ДДС;

71.

Призовава Комисията да представи предложения, даващи възможност за ефективни кръстосани проверки на данните от страна на митническите и данъчните органи и да съсредоточи своето наблюдение на държавите членки върху мерките, благоприятстващи подобрения във връзка със своевременното предоставяне на отговор от тяхна страна на искания за информация, както и надеждността на системата за обмен на информация за ДДС (VIES);

72.

Отправя искане към Комисията да насърчава държавите членки, които още не са сторили това, да въведат двустепенен идентификационен номер по ДДС (като номерът, предоставян на търговците, желаещи да участват във вътрешната търговия в Общността, е различен от националния идентификационен номер по ДДС) и да извършват проверките, предвидени в член 22 от Регламент (ЕС) № 904/2010, като същевременно предоставят безплатни консултации на търговците;

73.

Призовава Комисията да гарантира, че електронните системи за митническо оформяне на държавите членки са в състояние да извършват и действително извършват автоматична проверка на идентификационните номера по ДДС;

74.

Настоятелно призовава Комисията да предложи изменение на Директивата за ДДС с цел постигане на допълнителна хармонизация на изискванията за докладване по ДДС на държавите членки за доставки на стоки и услуги в рамките на Съюза;

75.

Изразява съжаление, че предложението на Комисията за солидарна отговорност в случаите на трансгранична търговия не беше прието от Съвета; посочва, че това намалява степента на защита срещу сключването на сделки с измамни търговци; счита, че прилагането на Директивата за ДДС по отношение на срока за подаване на рекапитулативните декларации е неравномерно сред държавите членки и че това води до увеличаване на административната тежест за търговците, които извършват дейност в повече от една държава членка; поради това призовава настоятелно Съвета да одобри предложението на Комисията относно солидарната отговорност;

76.

Насърчава Комисията и държавите членки да бъдат по-активни на международно равнище, да засилват сътрудничеството с държави извън ЕС и да налагат по правен път ефективното събиране на ДДС, така че да се установяват стандарти и стратегии за сътрудничество, основани преди всичко на принципите на прозрачност, добро управление и обмен на информация; насърчава държавите членки да обменят помежду си информацията, получавана от държави извън ЕС, за да се улесни прилагането на събирането на ДДС, по-специално в електронната търговия;

77.

Призовава настоятелно Съвета да включи ДДС в обхвата на Директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива за защита на финансовите интереси) с оглед постигане на съгласие по въпроса възможно най-скоро;

78.

Призовава Комисията да продължи да оценява приходите, получени от престъпни организации чрез измами с ДДС и да представи всеобхватна, обща, мултидисциплинарна стратегия за противодействие на бизнес моделите на престъпните организации за измами с ДДС, включително чрез съвместни екипи за разследване, когато това е необходимо;

79.

Счита, че е от решаващо значение да се гарантира създаването на единна, силна и независима Европейска прокуратура, която може да разследва, да преследва наказателно и да предава на съд извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, в това число свързани с измами с ДДС, както са определени в посочената по-горе Директива за защита на финансовите интереси и счита, че всяко по-неубедително решение би представлявало разход за бюджета на Съюза; подчертава също така необходимостта да се гарантира, че разделянето на правомощия между Европейската прокуратура и разследващите органи на държавите членки не води до изключването на престъпления със значително въздействие върху бюджета на Съюза от обхвата на правомощията на Европейската прокуратура;

80.

Призовава всички държави членки да публикуват приблизителни оценки на загубите, дължащи се на измамите с ДДС в рамките на ЕС, да предприемат мерки за преодоляване на слабостите в Еврофиск и да съгласуват по-добре своите политики за самоначисляване на ДДС за стоки и услуги;

81.

Счита, че е от решаващо значение държавите членки да използват многостранни проверки — съгласуван контрол от страна на две или повече държави членки относно данъчната отговорност на едно или повече свързани данъчно задължени лица — като полезен инструмент за борба с измамите с ДДС;

82.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) ОВ C 94 E, 3.4.2013 г., стр. 5.

(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0234.

(3) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 27.

(4) Европейска комисия, финансов доклад за 2014 г.

(5) http://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/resources/documents/common/publications/studies/ey_study_destination_principle.pdf

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/117

P8_TA(2016)0454

План за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (2016/2076(INI))

(2018/C 224/19)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна“ (COM(2016)0087),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно престъпленията срещу дивата флора и фауна (1),

—

като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), приложена в ЕС чрез Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, и чрез Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета,

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2015/451 на Съвета от 6 март 2015 г. относно присъединяването на Европейския съюз към CITES (2),

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на Обединените нации от 2003 г. срещу корупцията,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 2000 г. срещу транснационалната организирана престъпност,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция),

—	като взе предвид Световния доклад за 2016 г. относно престъпленията срещу дивата флора и фауна на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН),

—	като взе предвид Резолюция 69/314 от 30 юли 2015 г. на Общото събрание на ООН относно борбата с незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна,

—	като взе предвид Резолюция 2/14 на Асамблеята на ООН по околната среда относно незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и продукти от тях,

—	като взе предвид целите за устойчиво развитие на ООН за периода 2015—2030 г.,

—	като взе предвид Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна, който включва CITES, Интерпол, СНПООН, Световната банка и Световната търговска организация,

—	като взе предвид Декларацията относно незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, подписана на конференцията в Лондон през 2014 г.,

—	като взе предвид Бъкингамската декларация относно предотвратяването на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна в сектора на транспорта от 2016 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (3), както и отчета на Комисията от 2016 г. за неговото изпълнение,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 605/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби (5), и Регламент (ЕО) № 206/2009 на Съвета от 5 март 2009 г. (6), с който се позволява вносът на 20 кг рибни продукти за лична консумация,

—	като взе предвид значението на Европейската агенция за контрол на рибарството, създадена с Регламент (ЕО) № 768/2005 на Съвета, в борбата с незаконния улов и търговията с водни видове,

—	като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (7),

—	като взе предвид Директива 1999/22/ЕО на Съвета от 29 март 1999 г. относно държането на диви животни в зоологически градини (8),

—	като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (9),

—	като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (10),

—	като взе предвид проучването относно престъпленията срещу дивата флора и фауна, публикувано през март 2016 г. от своя тематичен отдел за своята комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—	като взе предвид мрежата „Натура 2000“, в която са включени основни места за развъждане и почивка на редки и застрашени видове, както и някои редки видове природни местообитания, които се ползват с отделна защита,

—	като взе предвид доклада на изследователския проект на ЕС от 2014 г. относно действията за борба с престъпленията срещу околната среда,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно борбата срещу финансирането на тероризма,

—	като взе предвид доклада на генералния секретар на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие от 04 март 2003 г., озаглавен „Незаконен трафик на защитени видове от дивата флора и фауна и незаконен достъп до генетични ресурси“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна,

—	като взе предвид оценката за бързо реагиране на Програмата на ООН по околната среда (UNEP) и Интерпол от 2016 г., озаглавена „Ръстът на престъпленията срещу околната среда“,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по рибно стопанство и комисията по правни въпроси (A8-0303/2016),

като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна е организирано международно престъпление, което се оценява на стойност около 20 милиарда евро годишно и което е нараснало в световен мащаб през последните години, и че това го нарежда сред най-всеобхватните и доходоносни форми на организирана трансгранична престъпност; като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна е тясно свързан с други форми на сериозна и организирана престъпна дейност;

Б.	като има предвид, че намаляването на световното биологично разнообразие е сериозно, тъй като представлява шестата вълна на масивно изчезване на видовете;

В.

като има предвид, че световното биологично разнообразие и екосистемните услуги са изложени на риск заради промените в земеползването, неустойчивото използване на природните ресурси, замърсяването и изменението на климата; като има предвид по-специално, че много застрашени видове се сблъскват с по-големи проблеми, отколкото в миналото, заради бързата урбанизация, изчезването на местообитанията и незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна;

Г.	като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна има значително отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, съществуващите екосистеми, природното наследство в държавите на произход, природните ресурси и опазването за видовете;

Д.

като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна е сериозна и нарастваща заплаха за глобалната сигурност, политическата стабилност, икономическото развитие, местния поминък и принципите на правовата държава, следователно изисква стратегически, координиран подход с участието на всички заинтересовани страни;

Е.	като има предвид, че прекратяването на трафика на застрашени видове от флората и фауната и на произтичащите от тях продукти е от съществено значение за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН;

Ж.	като има предвид, че CITES е основополагащо международно споразумение, което е в сила от 1975 г. и е подписано от 183 страни (включително всички държави — членки на ЕС, а от юли 2015 г. и от самия ЕС), и което обхваща 35 000 животински и растителни вида;

З.	като има предвид, че политиките в областта на търговията и развитието следва, наред с другото, да служат като средство за подобряване на спазването на правата на човека, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда;

И.

като има предвид, че инструментът на ЕС за обмен на информация относно търговията на екземпляри от дивата флора и фауна (EU-TWIX) осъществява мониторинг на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, като създава база данни относно изземванията и канали за комуникация между длъжностни лица от европейските държави от 2005 г. насам;

Й.	като има предвид, че липсата на осведоменост и политическа ангажираност също е голяма пречка пред ефикасната борба срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

като има предвид, че в програмата за сигурност на ЕС за периода 2015—2020 г. престъпленията срещу дивата флора и фауна се посочват като форма на организирана престъпност, за която трябва да се търси решение на равнището на ЕС, като се обмислят допълнителни наказателни санкции на територията на целия ЕС чрез преразглеждане на съществуващото законодателство в областта на престъпленията срещу околната среда;

Л.

като има предвид, че операция COBRA III, проведена през май 2015 г., беше най-голямата международна координирана правоприлагаща операция в историята, насочена към незаконната търговия със застрашени видове, която доведе до 139 ареста и повече от 247 изземвания, включително слонова кост, лечебни растения, рогове от носорог, панголини, розово дърво, костенурки и много други растителни и животински видове;

M.	като има предвид, че търсенето на незаконни продукти от дивата флора и фауна на пазарите на крайна дестинация насърчава корупцията по веригата на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

Н.	като има предвид, че ЕС е важен краен пазар и транзитен път за незаконна търговия на екземпляри от дивата флора и фауна, но също така източник за трафика на някои европейски застрашени екземпляри от дивата флора и фауна;

като има предвид резолюцията на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие от април 2013 г., одобрена от Икономическия и социален съвет на ООН на 25 юли 2013 г., в която се насърчават „държавите членки да обявят незаконния трафик на дива фауна и флора за сериозно престъпление, когато в него са включени престъпни групировки“, като по този начин го поставят наравно с трафика на хора и трафика на наркотици;

Общи бележки

Приветства Плана за действие на Комисията срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, който подчертава необходимостта от координирани действия за премахване на причините за този трафик и който се състои в ефективното изпълнение и прилагане на съществуващите правила и в укрепването на световното сътрудничество между държавите на произход, преминаване и крайна дестинация;

Призовава Комисията, държавите членки, Европейската служба за външна дейност и агенциите на ЕС Европол и Евроюст да признаят, че престъпленията срещу дивата флора и фауна представляват сериозна и нарастваща заплаха, и с възможно най-голяма политическа неотложност да предприемат действия срещу тях; подчертава необходимостта от всеобхватни и координирани подходи в различните области от политиката, включително търговията, развитието, външните работи, транспорта и туризма и правосъдието и вътрешните работи;

Подчертава, че определянето и разпределението на подходящи финансови и човешки ресурси са от съществено значение за изпълнението на плана за действие; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови ресурси в бюджета на ЕС и националните бюджети за гарантиране на ефективното изпълнение на плана;

Признава значението на плана за действие, но подчертава неговите недостатъци по отношение на включването на водни биологични видове;

Настоява за цялостното и своевременно изпълнение на всички елементи от плана за действие, с цел да се отрази спешната необходимост от възпиране на незаконните и неустойчиви практики и предотвратяване на по-нататъшното намаляване на видовете; призовава Комисията всяка година да предоставя на Парламента и на Съвета актуализирана информация в писмена форма относно изпълнението на плана, както и да въведе дългосрочен подробен механизъм за мониторинг и оценка с цел измерване на напредъка, включително на действията, предприети от държавите членки;

Призовава Комисията и държавите членки да увеличат по по-подходящ начин защитата на местообитанията на видовете, изложени на риск от трафик, и подчертава, че увеличената защита следва да бъде гарантирана за райони, определени като уязвими морски екосистеми (УМЕ), екологично или биологично значими зони (EBSA) и зони от мрежата „Натура 2000“;

Призовава Комисията да създаде специално бюро за координация относно трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, което да отразява модела, използван в борбата срещу трафика на хора, с цел гарантиране на съвместни усилия от различните служби на Комисията и държавите членки;

Припомня на Комисията, че много водни видове също са застрашени от изчезване, което ще засегне устойчивостта на много екосистеми;

Призовава Комисията и държавите членки да продължат да развиват научни изследвания в областта на технологичните решения за риболовни съоръжения с цел избягване на прилова, като се има предвид фактът, че редица видове, включително костенурки, са застрашени както от прилова, така и от трафика на диви животни;

Предотвратяване на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и премахване на основните причини за него

10.

Призовава за осъществяването на целева и координирана серия от кампании за повишаване на осведомеността от страна на ЕС, трети държави, заинтересованите страни и гражданското общество с цел намаляване на търсенето, свързано с незаконната търговия с продукти от дивата флора и фауна, чрез действителни и устойчиви индивидуални и колективни поведенчески промени; признава ролята, която организациите на гражданското общество могат да играят за подкрепата на плана за действие;

11.

Призовава ЕС да подкрепя инициативи, които насърчават разработването на алтернативни устойчиви начини за прехрана за намиращите се близо до съответните видове от дивата флора и фауна селски общности, които увеличават ползите на местно равнище от мерките за опазване, намаляват човешкия сблъсък с дивата флора и фауна и популяризират дивата флора и фауна като ценен източник на приходи за общността; счита, че такива инициативи, когато са предприети в консултация със съответните общности, ще увеличат подкрепата за опазването и ще допринесат за възстановяването, опазването и устойчивото управление на популациите на дивата флора и фауна и техните местообитания;

12.

Подчертава, че защитата на екземплярите от дивата флора и фауна трябва да бъде ключов елемент в глобалните стратегии на ЕС за намаляване на бедността, и призовава в различните споразумения за сътрудничество, по които се водят преговори с трети държави, да бъдат включени действия, които да позволят на местните общности да се възползват пряко от ангажираността със защитата на екземплярите от дивата флора и фауна;

13.

Припомня на Комисията, че незаконният трафик на водни видове засяга също така икономическото развитие на крайбрежните общности и екологичната пригодност на нашите води;

14.

Призовава Комисията спешно да предприеме действия за премахване на корупцията и недостатъците на мерките за международно управление по веригата на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна; призовава ЕС и неговите държави членки да въвлекат в диалог държавите партньори чрез Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията и други форуми с цел справяне с проблема в пазарите на произход, преминаване и крайна дестинация; призовава всички държави членки напълно да спазват и ефективно да прилагат предписанията на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията; приветства международните ангажименти за борба срещу корупцията съгласно член 10 от резолюция 69/314 на Общото събрание на ООН от юли 2015 г.;

15.

Признава необходимостта от предоставяне на помощ, насоки и обучение за органите в държавите на произход, транзитно преминаване и крайна дестинация по отношение на разследването, правоприлагането и съдебните процедури на местно, регионално и национално равнище; подчертава необходимостта от координиране на тези усилия по ефективен начин сред всички ангажирани с тази дейност агенции; призовава ЕС да подкрепя обмена на най-добри практики и да позволява предоставянето на специална екипировка и експертен опит, когато това е необходимо;

16.

Отбелязва заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, в които се признава, че престъпленията срещу дивата флора и фауна представляват сериозна и нарастваща заплаха за биологичното разнообрази и околната среда, но и за световната сигурност, принципите на правовата държава, правата на човека и устойчивото развитие; изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на ясни ангажименти от страна на държавите членки; подчертава решаващата роля на държавите членки за пълното и последователно прилагане на плана за действие на национално равнище и за постигането на заложените в него цели;

17.

Настоятелно призовава правителствата на държавите доставчици да: (i) подобряват върховенството на закона и да създават ефикасни възпиращи мерки чрез укрепване на наказателното разследване, наказателното преследване и произнасянето на осъдителни присъди; (ii) приемат по-строги закони, в които незаконният трафик на екземпляри от дивата флора и фауна се разглежда като „тежко престъпление“, заслужаващо същото внимание и тежест, както и другите форми на транснационалната организирана престъпност; (iii) заделят повече ресурси за борба срещу престъпленията срещу дивата природа, особено за засилване на контрола върху търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, правоприлагането, наблюдението, разкриването от митниците и изземването; (iv) се ангажират с политика на нулева толерантност по отношение на корупцията;

Повишаване на ефективността на изпълнението и правоприлагането

18.

Призовава държавите членки да въведат планове за действие относно трафика на екземпляри от дивата флора, в които да бъдат изложени политиките по правоприлагането и санкциите, както и да публикуват и обменят информация относно изземвания и арести във връзка с престъпления срещу дивата флора и фауна с цел гарантиране на съгласуваност и хармонизирани подходи между държавите членки; подкрепя създаването на механизъм за редовно предоставяне на Комисията на данни и актуализирана информация относно изземвания и арести в държавите членки и за насърчаване на споделянето на най-добри практики;

19.

Настоява, че е важно напълно да се изпълняват и прилагат регламентите на ЕС за търговия с екземпляри от дивата флора и фауна;

20.

Предлага санкциите за трафик на екземпляри от дивата флора и фауна, особено в зони с уязвими морски екосистеми или попадащи в мрежата „Натура 2000“, да бъдат достатъчно тежки, за да разубеждават потенциалните нарушители;

21.

Настоятелно призовава държавите членки да гарантират на правоприлагащите агенции, прокурорските служби и националните правосъдни системи наличието на необходимите финансови и човешки ресурси и подходящия експертен опит за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна; решително насърчава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за обучение и повишаване на осведомеността във всички съответни агенции и институции;

22.

Приветства усилията на Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на законодателството в областта на околната среда (IMPEL), Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ЕМПОС), Европейския форум на съдиите за околната среда (EUFJE) и мрежата на полицейските служители, занимаващи се основно с престъпления срещу околната среда (EnviCrimeNet);

23.

Отбелязва включването на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна в програмата за сигурност на ЕС за периода 2015 — 2020 г, с което се признава, че незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна застрашава биологичното разнообразие в районите на произход, устойчивото развитие и регионалната стабилност;

24.

Предлага държавите членки да инвестират постъпленията от глобите за трафик в защитата и опазването на дивата флора и фауна;

25.

Призовава за радикална промяна в събирането на разузнавателни данни, законотворчеството, правоприлагането и борбата срещу корупцията във връзка с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна в държавите — членки на ЕС, и в други държави на местоназначение и транзитни държави. поради това призовава Комисията да обръща особено голямо внимание на тези аспекти на управлението и мониторинга на изпълнението на международните стандарти във връзка с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

26.

Подчертава, че за да бъде предотвратявано „мигрирането“ на престъпните мрежи, занимаващи се с трафик на екземпляри от дивата флора и фауна, е особено важно да бъдат хармонизирани политиките и правните рамки по отношение на престъпленията срещу дивата природа;

27.

Подчертава необходимостта от подобряване на междуведомственото сътрудничество и от функциониране на агенциите за изпълнение и правоприлагане на национално и европейското равнище и своевременно споделяне на данни между тях; призовава за създаването на стратегически мрежи за правоприлагане на равнище ЕС и на равнище на държавите членки с цел улесняване и подобряване на това сътрудничество; призовава държавите членки да създадат отдели за престъпленията срещу дивата флора и фауна, за да улесняват изпълнението в рамките на различните агенции на национално равнище;

28.

Призовава държавите членки да предоставят на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) непрекъсната и уместна разузнавателна информация и данни; настоятелно призовава Европол да разгледа престъпленията срещу дивата флора и фауна в следващата си оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност в ЕС (SOCTA); призовава за установяване в рамките на Европол на специален отдел за престъпленията срещу дивата флора и фауна, който да има транснационални правомощия и отговорности и да разполага с достатъчни финансови и човешки ресурси, като така ще се даде възможност за централизирана информация и анализи и координирани стратегии за правоприлагане и разследвания;

29.

Призовава Комисията да насърчава системата ЕС-TWIX като доказан и добре функциониращ инструмент, който позволява на държавите членки да обменят данни и информация, както и да гарантира дългосрочен финансов ангажимент към нея; счита, че организациите на гражданското общество могат да играят важна роля при наблюдението на изпълнението и докладването за престъпленията срещу дивата флора и фауна; призовава за допълнително сътрудничество от страна на ЕС и държавите членки за подпомагане на полаганите от НПО усилия;

30.

Отбелязва връзките между престъпленията срещу дивата флора и фауна и други форми на организираната престъпност, включително изпирането на пари и финансирането на бойни и терористични групи, и счита за приоритет международното сътрудничество в борбата срещу незаконните финансови потоци; призовава националните правителства да използват всички уместни инструменти, включително сътрудничеството с финансовия сектор, както и да провеждат проучвания относно въздействието на нововъзникващи финансови продукти и практики, които са включени в тази дейност;

31.

Настоятелно призовава държавите членки да приложат изцяло разпоредбите на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право и да определят подходящи равнища на санкции за престъпления срещу дивата флора и фауна; изразява загриженост поради факта, че някои държави членки все още не са приложили изцяло директивата, и призовава Комисията да оценява прилагането във всяка държава членка, особено що се отнася до санкциите, и да дава насоки; призовава Комисията да направи преглед на Директива 2008/99/ЕО, особено що се отнася до нейната ефективност в борбата с престъпленията срещу дивата флора и фауна, в рамките на срока, предвиден в програмата за сигурност на ЕС, и да направи предложение за нейното преразглеждане, ако това е целесъобразно; призовава Комисията да предприеме стъпки за създаване и прилагане на общи минимални правила относно определянето на престъпления и санкции, свързани с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС, особено при тежки престъпления с трансгранично измерение;

32.

Счита, че митническото измерение на плана за действие следва да бъде подчертано още повече, както по отношение на сътрудничеството с партньорските държави, така и по отношение на по-доброто и по-ефективно изпълнение в рамките на Съюза; затова очаква с нетърпение прегледа на Комисията за 2016 г. на прилагането и изпълнението на съществуващата правна рамка на ЕС и изисква това преразглеждане да включва оценка на митническите процедури;

33.

Настоятелно призовава държавите членки ефективно да прилагат и да спазват Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност като основа за международни действия и правна взаимопомощ и като ключова стъпка към общ координиран подход към борбата с престъпленията срещу дивата флора и фауна; във връзка с това изразява дълбоко съжаление, че единадесет държави членки все още не са изпълнили Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (UNTOC); призовава въпросните държави членки да приложат Конвенцията възможно най-скоро;

34.

Счита, че действията срещу престъпленията срещу дивата флора и фауна изискват последователни, ефективни и възпиращи наказателноправни санкции; настоятелно призовава държавите членки да определят трафика на екземпляри от дивата флора и фауна като сериозно престъпление съгласно член 2, буква б) от Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (UNTOC);

35.

Признава необходимостта от насоки за правосъдните системи и прокурорите на държавите членки относно съдебния процес и осъждането, както и необходимостта от обучение за служителите на митници и правоприлагащи органи на входните пунктове за ЕС; счита „Световната програма на съдиите“ на Програмата на ООН по околната среда, както и партньорството в рамките на инициативата „Зелени митници“ за модели, които да бъдат следвани;

36.

Призовава Комисията, съответните агенции на ЕС и държавите членки да признаят мащаба на онлайн трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и да изградят капацитет в рамките на отделите за престъпленията срещу околната среда, координация с митническите отдели за киберпрестъпленията и сътрудничество с организациите на гражданското общество, за да гарантират наличието на канали за предоставяне на помощ от трансгранични отдели, специализирани в компютърната престъпност;

37.

Призовава държавите членки и Комисията да си сътрудничат с операторите на платформите на социалните мрежи, търсачките и платформите за електронна търговия във връзка с незаконната интернет търговия с екземпляри от дивата флора и фауна; призовава Комисията и държавите членки да засилят мерките за контрол и да разработват политики за справяне с потенциалните незаконни дейности в интернет; в този контекст призовава Комисията да разработи насоки относно начините за решаване на проблема с онлайн престъпленията срещу дивата флора и фауна на равнището на ЕС;

38.

Призовава правоприлагащите агенции на ЕС и държавите членки да идентифицират и контролират моделите на други форми на тежка и организирана престъпност, като например трафика на хора, за да подпомагат дейностите по предотвратяване и разследване на нередностите по веригата на доставка при воденето на борба срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, като например съмнителни пратки и финансови транзакции;

39.

Приветства факта, че ЕС участва за първи път в COP17 като страна по CITES, и приветства факта, че ЕС и държавите членки демонстрират решителен ангажимент и осигуряват значителна финансова подкрепа за CITES;

40.

Приветства процеса на експертен преглед в рамките на UNEP, който се стреми да създаде общопризнато определение на понятието „престъпление срещу околната среда“; в този контекст отбелязва, че правните граници между различните видове престъпления срещу околната среда понякога са неясни, което може да намали възможностите за ефективно съдебно преследване и налагане на санкции;

Укрепване на световното партньорство

41.

Призовава Комисията и държавите членки да повишат диалога и сътрудничеството с държавите на произход, преминаване и крайна дестинация по веригата на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, както и да предоставят на тези държави техническа и икономическа помощ и дипломатическа подкрепа; счита, трябва да предприеме действия на международно равнище за подпомагане на трети държави в борбата с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и да допринася за по-нататъшното развитието на необходимите правни рамки посредством двустранни и многостранни споразумения;

42.

Подчертава, че широко разпространената корупция, институционалната слабост, ерозията на държавността, лошото управление и незначителните санкции за престъпленията срещу дивата флора и фауна са основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да бъде водена ефективна борба срещу транснационалния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна; настоятелно призовава ЕС да подпомага развиващите се държави в усилията им за намаляване на стимулите за бракониерство чрез подобряване на икономическите възможности и насърчаване на доброто управление и принципите на правовата държава;

43.

Призовава институциите на ЕС, държавите членки и всички засегнати държави да проучват по-систематично връзките между трафика на екземпляри от дивата фауна и регионалните конфликти и тероризма;

44.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат доверителен фонд или подобна схема съгласно член 187 от преразгледания Финансов регламент, приложим към общия бюджет на Съюза, с оглед на опазването на защитените територии и борбата срещу трафика и бракониерството на видове от дивата фауна и флора, като част от плана за действие срещу трафика на екземпляри от дивата фауна и флора;

45.

Призовава ЕС да подобрява финансовата и техническата подкрепа, предоставяна чрез Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР), насочена към подпомагане на развиващите се държави при прилагането на националните правила за дивата флора и фауна в съответствие с препоръките на CITES, особено за държавите с недостатъчни ресурси за прилагане на законодателството и за наказателно преследване на контрабандистите;

46.

Призовава Комисията да разгледа възможността за финансиране по Инструмента за партньорство за инициативи, насочени към намаляване на търсенето на незаконни продукти на дивата природа във важни пазари в съответствие с Приоритет 1 на плана за действие; подчертава, че участието на гражданското общество в рамките на структури за мониторинг в рамките на главите за търговия и устойчиво развитие в търговските споразумения на ЕС може да оказва значителен принос в това отношение;

47.

Подчертава важността на разглеждането, в контекста на стратегическото партньорство между ЕС и Китай, на чувствителния въпрос за нарастващото търсене на продукти от дивата фауна и флора, като например слонова кост, рогове от носорози и тигрови кости, което представлява реална заплаха за опазването на съответните видове и на биологичното разнообразие като цяло;

48.

Призовава Комисията да включи задължителни и приложими глави за устойчивото развитие във всички търговски преговори и споразумения на ЕС, със специфичен акцент върху възпрепятстването на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна във всички икономически сектори, и призовава Комисията да включва анализа на тези разпоредби в своите доклади за изпълнението; настоятелно призовава Комисията да подчертава прилагането на CITES и мерките срещу престъпления срещу дивата природа в контекста на търговската схема ОСП +;

49.

Отбелязва, че корупцията е един от основните фактори, допринасящи за незаконната търговия с екземпляри и продукти от дивата флора и фауна; приветства ангажимента, поет в стратегията на Комисията, озаглавена „Търговията — за всички“, за включване на амбициозни разпоредби за борба с корупцията за справяне с прякото и непрякото въздействие на корупцията и трафика с видове от дивата фауна във всички бъдещи търговски споразумения; поради това изисква от Комисията да обръща изключително внимание на аспектите на управлението и мониторинга на прилагането на международните стандарти по отношение на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

50.

Призовава ЕС да проучи, в рамките на обхвата на рамката на СТО, как търговските режими и режимите в областта на околната среда в световен мащаб могат да се подпомагат взаимно по по-ефективен начин, особено в контекста на продължаващата работа за засилване на съгласуваността между правилата на СТО и многостранните споразумения в областта на околната среда, както и в контекста на споразумението за улесняване на търговията, което открива нови възможности за сътрудничество между митниците и длъжностните лица, работещи в сферата на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, особено в развиващите се страни; счита, че следва да бъдат проучени по-нататъшните възможности за сътрудничество между СТО и CITES, по-специално по отношение на предоставянето на техническа помощ и изграждане на капацитет в областта на търговията и околната среда въпроси на длъжностни лица от развиващите се страни;

51.

Подчертава ключовото значение на международното сътрудничество от страна на организациите във веригата на правоприлагане; призовава ЕС и държавите членки да продължават да подкрепят Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна (ICCWC); приветства засилването на тази подкрепа, включително посредством предоставяне на финансови средства и експертни познания, с цел да се улесни изграждането на капацитет от страна на правителствата, да бъде насърчаван обменът на информация и разузнавателни сведения и да се подпомага прилагането и спазването на правилата; призовава Комисията да използва показателите на ICCWC при оценката на ефективността на финансирането на ЕС за трети държави в подкрепа на борбата срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, с цел да се улесни изготвянето на единна и надеждна оценка на финансирането за целите на развитието;

52.

Приветства международните операции за правоприлагане, като например Операция COBRA III, които водят до изземване на съществени количества незаконни продукти от дивата флора и фауна, арести на трафиканти и осигуряват по-голяма видимост на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна като сериозна организирана престъпна дейност;

53.

Призовава държавите членки да засилят бюджета на CITES, така че организацията да може да разшири своята контролна дейност и определянето на видовете; във връзка с това изразява съжаление, че шест държави членки все още имат неуредени плащания към CITES за периода 1992—2015 година;

54.

Приветства също така факта, че планът за действие на ЕС допринася съществено за постигането на целите за устойчиво развитие, определени в програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която беше приета от държавните ръководители на срещата на върха на ООН през септември 2015 г.;

ЕС като пазар за крайна дестинация, страна на произход и транзитна страна

55.

Отбелязва, че CITES, Регламентът на ЕС относно дървения материал и регулаторната рамка на ЕС срещу ННН са важни средства за регулиране на международната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна; изразява обаче загриженост поради липсата на правилно прилагане и изпълнение и призовава държавите членки да увеличат своите общи и координирани усилия, за да гарантират ефективно изпълнение освен това изразява загриженост относно пропуските в действащата регулаторна рамка с оглед на видовете и участниците в тази търговия; призовава следователно ЕС да преразгледа съществуващата законодателна рамка, с цел тя да бъде допълнена със забрана на предоставянето и пускането на пазара, транспорта, купуването и притежанието на екземпляри от дивата флора и фауна, които са незаконно придобити или търгувани в трети държави; счита, че такова законодателство би могло да хармонизира съществуващата рамка на ЕС и че международното въздействие на такова законодателство би могло да играе ключова роля в намаляването на световния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна; в този контекст подчертава, че това законодателство трябва да осигурява пълна прозрачност по отношение на забраните за търговия с животински видове въз основа на незаконния характер на тази търговия в дадена трета държава, така че да бъде осигурена правна сигурност за участващите в тази търговия;

56.

Подчертава, че ловът на трофеи е допринесъл за мащабно намаляване на застрашените видове, включени в приложения I и II към CITES, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да възприемат подход на предпазливост по отношение на вноса на ловни трофеи от видове, защитени по силата на регламентите на ЕС в областта на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, и да подкрепят по-нататъшното укрепване на правните разпоредби на ЕС по отношение на вноса на ловни трофеи в държавите — членки на ЕС, и да изискват разрешения за внос на трофеи от всички видове, изброени в приложение Б към Регламент (ЕО) № 338/97;

57.

Приветства декларацията от Бъкингамския дворец от 2016 г., в която подписалите я страни от сферата на авиацията, корабоплаването, пристанищните оператори, митническите агенции, междуправителствените организации и благотворителните организации за опазване на видовете се ангажират с повишаване на стандартите в целия транспортен сектор с акцент върху споделянето на информация, обучението на персонала, технологичните подобрения и споделянето на ресурси между предприятия и организации от цял свят; призовава всички страни бързо да изпълнят поетите в Декларацията ангажименти; насърчава държавите членки да популяризират доброволни ангажименти, подобни на Бъкингамската декларация, и в други области, по-специално във финансовия сектор и сектора на електронната търговия;

58.

Призовава за незабавна и пълна забрана на европейско равнище на търговията, износа или повторния износ на територията на Европейския съюз и извън него на слонова кост, включително на слонова кост от периода преди влизане в сила на Конвенцията, и на рогове от носорог; призовава за създаването на механизъм за оценка на необходимостта от подобни ограничения за останалите застрашени видове;

59.

Отбелязва, че регулирането на Европейския съюз за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов е оказало въздействие, но настоява, че прилагането следва да бъде по-устойчиво, за да се гарантира, че на Европейския пазар не влиза незаконно уловена риба; предлага държавите — членки на ЕС, да бъдат по-последователни и ефективни в проверките на документацията за улова (сертификатите за улов) и пратките (особено от държави, които са оценени като високорискови), за да гарантират, че рибата е уловена законно;

60.

Подчертава, че е особено важно да се гарантира участието на частния сектор в борбата срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна чрез саморегулиране и корпоративна социална отговорност; счита, че проследимостта по веригата на трафика е от основно значение за законната и устойчивата търговия както за търговска, така и за нетърговска цел; подчертава необходимостта от сътрудничество и координация на международно равнище, както и между публичния и частния сектор и призовава ЕС да засилва наличните инструменти за контрол, включително използването на механизми за проследяване; счита, че транспортният сектор следва да играе централна роля, например чрез прилагане на система за установяване и ранно предупреждение; отбелязва важната роля, която могат да играят публично-частните партньорства в това отношение;

61.

Призовава държавите членки, в допълнение към граничните проверки, изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 338/97, да въведат наблюдение на спазването на територията на отделните държави с редовни проверки на търговци и притежатели на разрешения, например зоомагазини, животновъдни стопанства, центрове за научноизследователска дейност, развъдници, както и да наблюдават търговски дейности като модата, изкуството, медицината и кетъринг услугите, които могат да използват придобити по незаконен начин продукти от растителен и животински произход;

62.

Призовава държавите членки да гарантират незабавно конфискуване на иззети екземпляри и грижа и повторно настаняване на иззети или конфискувани живи екземпляри в спасителните центрове за животни, пригодени за конкретните видове; призовава Комисията да дава насоки, за да се гарантира, че всички спасителни центрове за животни от дивата природа, използвани от държавите членки, отговарят на съответните стандарти; освен това призовава ЕС и държавите членки да гарантират подходящо финансиране за центровете за спасителните центрове;

63.

Призовава държавите членки да приемат национални планове за работа с конфискувани живи екземпляри в съответствие с приложение 3 към Резолюция 10.7 на Конференцията на страните по CITES (Rev CoP15); подчертава, че държавите членки следва да отчитат всички конфискувани живи екземпляри в ЕС-TWIX и да публикуват годишни обобщени доклади, както и че държавите членки следва да гарантират, че в обучението на служителите на правоприлагащите органи се включват съображения, свързани с хуманното отношение и безопасността при работа с живи екземпляри; призовава ЕС държавите членки следва да предоставят подходяща финансова подкрепа за спасителните центрове;

64.

Призовава държавите членки да обмислят въвеждането на системи за „позитивен списък“ на видовете, в които безопасността и пригодността за търговия и отглеждане като домашни любимци на екзотичните видове се оценяват обективно и в съответствие с научни критерии;

o o

65.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0031.

(2) ОВ L 75, 19.3.2015 г., стр. 1.

(3) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23.

(4) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.

(5) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 1.

(6) ОВ L 77, 24.3.2009 г., стр. 1.

(7) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

(8) ОВ L 94, 9.4.1999 г., стр. 24.

(9) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(10) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/127

P8_TA(2016)0455

Нови възможности за малките транспортни предприятия

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели (2015/2349(INI))

(2018/C 224/20)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за ЕС и по-специално член 5, параграф 3 от него,

—	като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност“ (1),

—	като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия,

—	като взе предвид годишния доклад за 2014/2015 г. относно европейските МСП,

—	като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Мисли първо за малките — „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394) и „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—	като взе предвид съобщението на Комисията „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—	като взе предвид съобщението на Комисията относно Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии (COM(2016)0501),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно „зелен“ растеж и възможности за МСП (3),

—	като взе предвид инструмента за МСП на програмата „Хоризонт 2020“ и INNOSUP, COSME, бизнес портала „Вашата Европа“, пилотния проект „Бърз път към иновации“ и възможностите за изграждане на мрежи;

—	като взе предвид Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) и Директивата за услугите (2006/123/ЕО),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—	като взе предвид Механизма за свързване на Европа (МСЕ), създаден с Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. (4),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0304/2016),

A.	като има предвид, че малките и средни предприятия (МСП) са основният двигател на европейската икономика, като представляват, въз основа на цифри от 2014 г., 99,8 % от всички предприятия извън финансовия сектор, и в тях са концентрирани две трети от всички работни места;

Б.	като има предвид, че малките и средни предприятия, които създават работни места през последните години, са предимно в сектора на услугите;

В.	като има предвид, че малките транспортни предприятия играят решаваща роля в правилното функциониране на мобилността в Европа, но често срещат затруднения да навлязат на пазара или да задържат мястото си в рамките на пазара, особено поради наличието на монополи на въпросния пазар;

Г.

като има предвид, че малките предприятия предоставят добавена стойност, особено в отдалечените и в гъсто населените райони, благодарение на това, че отлично познават местния пазар, на близостта им с клиента и/или на тяхната способност за бърза реакция и иновации; като има предвид, че освен това те са в състояние да предоставят съобразени с нуждите услуги и са инструменти за борба със социалното изключване, за създаване на работни места, генериране на икономическа активност, подобряване на управлението на мобилността и принос към развитието на туризма (в случаите, когато услугите за мобилност са пряко свързани с търсенето от страна на посетителите на нови продукти и опит);

Д.	като има предвид, че както търсенето на транспортни услуги, така и условията, приложими към тяхното предоставяне, се различават значително за пътниците и стоките, и че намаляването на мобилността не е вариант;

Е.

като има предвид, че организацията на транспорта в големите градове и по пътищата до тях създава условия за възникване на транспортни блокади и задръствания, представляващи значителна тежест за икономиката, като има предвид, че МСП в транспортния сектор са важно допълнение към мрежата на обществения транспорт в градските възли, особено в периоди от деня, когато общественият транспорт е много нередовен, както и в най-отдалечените райони без подходящо развита услуга за крайградски транспорт;

Ж.

като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че 17 % от европейските потребители са използвали услуги, предоставени от икономиката на споделянето, а 52 % са запознати с предлаганите услуги; като има предвид, че очакванията на потребителите са насочени към леснодостъпни и гъвкави начини на използване на транспортни услуги, като в същото време цените се запазват в съответствие с действителните разходи за предоставянето, както и към лесен достъп до резервиране и сигурно плащане за предоставените услуги;

З.	като има предвид, че икономиката на споделянето в транспортния сектор може активно да насърчи развитието на устойчиви форми на мобилност; като има предвид, че саморегулирането невинаги е решение и е необходима подходяща регулаторна рамка;

И.

като има предвид, че неотложната необходимост от устойчиво развитие и революцията в сферата на информационните и комуникационните технологии създадоха безпрецедентни възможности и предизвикателства за предприятия от всякакъв мащаб по отношение на отговора на нарастващото търсене на устойчива мобилност в рамките на ограничената инфраструктура;

Й.

като има предвид, че експоненциалният ръст на навлизането на интелигентни мобилни устройства, както и всеобхватното покритие на високоскоростната широколентова мрежа създадоха нови цифрови инструменти както за доставчиците на транспортни услуги, така и за потребителите, като намалиха транзакционните разходи и също така понижиха значението на физическото местоположение на доставчиците на услуги, което им дава възможност да бъдат широко свързани чрез цифрови мрежи, също така от отдалечени райони, за да предоставят услуги не само на регионално равнище, но и в световен мащаб;

като има предвид, че технологичният напредък, новите бизнес модели и цифровизацията са променили в значителна степен сектора на транспорта през последните години, като са дали сериозно отражение върху традиционните бизнес модели и условията на труд и заетостта в отрасъла; като има предвид, че докато от една страна транспортният сектор се отвори, от друга страна условията на труд в много случаи се влошиха поради икономическата криза и, в някои случаи, поради недостатъчното прилагане на съществуващите разпоредби;

Л.

като има предвид, че транспортният сектор включва не само преки доставчици на транспортни услуги, но също така МСП, които предлагат услуги като поддръжка на транспортни средства, продажба на резервни части, обучение на персонала и отдаване под наем на превозни средства и оборудване; като има предвид, че съществува огромен потенциал за създаване на работни места, свързан с тези дейности, включително работни места за висококвалифицирани работници; като има предвид, че политиките за транспортния сектор следва да вземат предвид интересите на цялата верига на стойността;

M.	като има предвид, че едва 1,7 % от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от напредналите цифрови технологии, докато 41 % изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Н.	като има предвид, че присъщите за икономиката на сътрудничеството гъвкавост и лесно навлизане могат да осигурят възможности за заетост на групи, които традиционно са изключени от пазара на труда, особено жените, младите хора и мигрантите;

O.	като има предвид, че транспортните услуги могат да предложат добра възможност за самостоятелна заетост и да насърчат културата на предприемачество;

П.	като има предвид, че онлайн платформите за транспортни услуги могат да предложат възможност за бързо постигане на съответствие между исканията на услуга от страна на клиентите, от една страна, и предлагането на работна ръка от регистрирани предприятия или работници, от друга;

Р.	като има предвид, че според ОИСР качествените работни места са фактор от основно значение за справяне с високите равнища на неравенство и за насърчаване на социалното сближаване;

I. Предизвикателства пред малките транспортни дружества

Счита, че транспортните предприятия са изправени пред значителни предизвикателства, за да отговарят на нарастващото търсене на мобилност в рамките на ограничената инфраструктура и нарастващите изисквания, свързани с околната среда; посочва, че всички транспортни предприятия са подложени на натиск, за да предоставят безопасни, устойчиви и силно конкурентни решения, които са съобразени с околната среда съгласно 21-вата конференция на страните по РКООНИК, като в същото време ограничат задръстванията, но че за малките предприятия е по-трудно и по-скъпо да се справят с тези предизвикателства;

Подчертава, че прекалено честото изменение на нормите за вредни емисии от превозните средства може да създаде затруднения за малките транспортни предприятия, като се има предвид амортизационният период на превозните средства от автопарка;

Подчертава комплексния характер на транспортния сектор, който се характеризира с многостепенно (местно, национално, европейско и глобално) управление, което е все още до голяма степен фрагментирано от вида транспорт; отбелязва, че този сектор е обект на силно регулиране, особено по отношение на достъпа до професията, съответните дейности и разработването, използването и пускането на пазара на транспортни услуги (изключителни права, определяне на горна граница на броя лицензи), както и субсидирането; подчертава, че безопасността и сигурността са от основно значение за транспортния сектор, но изразява съжаление във връзка с факта, че те, наред с други фактори, понякога са използвани като претекст за издигане на изкуствени бариери;

Призовава държавите членки да сложат край на явлението свръхрегулация, което често е свързано с протекционистки и корпоративни инстинкти, които водят до фрагментиране, усложняване и закостенялост в рамките на вътрешния пазар, като по тази начин се увеличава неравенството; счита, че за държавите членки е полезно да избегнат многобройните реакции по отношение на законността на тези онлайн платформи, като по този начин се избегнат едностранните неоснователни рестриктивни мерки; призовава държавите членки за пълно спазване и прилагане на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) и Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО); поддържа становището, че свободното движение на доставчици на услуги и свободата на установяване, както са предвидени съответно в членове 56 и 49, са от основно значение за осъществяването на европейското измерение на услугите и следователно на вътрешния пазар;

Подчертава, че поради настоящата правна несигурност относно определението на „доставчици на услуги“ в транспортния сектор не е възможно да се установи лоялна конкуренция, и изразява съжаление относно срещаните от множество малки предприятия трудности да навлязат на местния и международния пазар и да разработят и предложат нови услуги; подчертава факта, че горепосочените обстоятелства възпрепятстват достъпа на МСП до този сектор;

Счита, че Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се подобри, за да бъде преодоляно сериозното смущение на националните транспортни пазари в няколко държави членки, което се появи след въвеждането на регламента;

Приветства новите възможности, предлагани от малки транспортни предприятия и новите съвместни бизнес модели, като в същото време изразява съжаление относно антиконкурентни практики, които са резултат от неравномерното прилагане на правилата на ЕС в държавите членки, по-специално що се отнася до възнагражденията и системите за социална сигурност, което може да доведе до сериозни изкривявания като социален дъмпинг, както и предизвикателствата, свързани със сигурността;

Призовава Комисията и държавите членки да засилят правоприлагането; счита, че всяка промяна в законодателството относно социалните условия и условията на труд трябва да зачита всички основни свободи на ЕС, не трябва да ограничава лоялната конкуренция, основаваща се на обективни конкурентни предимства, и не трябва да създава допълнителна административна тежест или допълнителни разходи за малките транспортни предприятия;

Отбелязва, че малките транспортни предприятия трябва да инвестират не само за да спазят приложимото законодателство, но и за да останат конкурентоспособни (например като поставят акцент върху новите технологии); изразява съжаление относно факта, че от една страна, и за разлика от това, което се случва с големите дружества, достъпът на тези предприятия до кредитиране и финансиране на паричните пазари остава ограничен въпреки мерките за увеличаване на паричната маса, а от друга страна, че публичните финансови помощи, по-конкретно на европейско равнище, често не се предоставят поради прекалено сложни и дълги административни процедури; подчертава значението на осигуряването на разпространяване на информация и съдействие за малките предприятия кандидати в рамките на Европейския инвестиционен фонд;

10.

Отбелязва, че в контекста на нарастващата урбанизация транспортът трябва да бъде организиран по все по-интегриран, цифровизиран и мултимодален начин, и че градските възли заемат все по-централна роля в организирането на устойчивата мобилност; подчертава нарастващото въздействие на приложенията за планиране на мултимодални пътувания, както и колко важно е за малките предприятия да бъдат включени в списъка на наличните приложения и портфейли на транспортни услуги; подчертава, че достъпът до интернет за всички би насърчил споделянето на транспорта и по-доброто планиране на пътуванията;

11.

Отбелязва, че поради икономически затруднения и липса на средства за поддържане на „капилярната“ транспортна мрежа се закриват редица второстепенни линии в много райони, особено в най-откъснатите и най-слабо населените райони; счита, че появата на съвместни бизнес модели не може по никакъв начин да оправдае отказа от предоставяне на обществени услуги за превоз в тези райони;

12.

Подчертава особеното значение за градската мобилност на отдаването под наем на леки превозни средства като велосипеди или скутери; отбелязва, че по-голямата част от тези оператори работят в сектора на МСП; насърчава по-често да се взема предвид потенциалът на тези оператори в процеса на повишаване на нивото на градска мобилност, както и за формирането на енергийно ефективен и икономичен по отношение на ресурсите градски транспорт;

13.

Призовава държавите членки и Комисията да разгледат възможността за обединяване на малки транспортни предприятия, което ще улесни развитието на партньорство между тези предприятия и ще помогне на клиентите да открият според потребностите си желаните услуги, предоставяни от малки транспортни предприятия;

14.

Призовава Комисията, когато определя насоки в тази област, да вземе предвид трудностите, които новите съвместни бизнес модели срещат при проникването в селските и извънградските среди;

15.

Отбелязва, че разработването на съвместни бизнес модели може да оптимизира използването на превозните средства и инфраструктурата, като така помогне да се отговори на търсенето на мобилност по по-устойчив начин; отбелязва, че нарастващото използване на данни, генерирани от потребителите, може да доведе до създаване на добавена стойност в транспортната верига; подчертава обаче, че концентрацията на данни в ръцете на ограничен брой посреднически платформи може да окаже отрицателно въздействие както върху справедливото разпределение на доходите, така и върху балансираното участие в инвестициите в инфраструктура и при други съответни разходи, което има пряко въздействие върху МСП;

16.

Приветства факта, че платформите за посредничество въведоха идеята за конкуренция както между тях, така и със съществуващите оператори и корпоративни структури, а също и за подкопаване на съществуващите монополи и предотвратяване на нови такива; подчертава, че така се насърчава пазар, който е много повече насочен към търсенето на потребителите, като държавите членки се насочват към преразглеждане на структурата на пазара; отбелязва обаче, че, освен ако има подходяща и ясна правна рамка, платформите за посредничество, характеризирани с явление, според което „победителят взима всичко“, ще доведат до господстващо положение на пазара, което би навредило на разнообразието на икономическата структура;

17.

Обръща внимание на възможностите и предизвикателствата (напр. малки предприятия биха могли да се появят в тези нови области), произтичащи от развитието на свързани и самоуправляващи се превозни средства (автомобили, кораби, безпилотни летателни апарати и автоматизирани конвои от камиони); поради това настоятелно призовава Комисията да предложи пътна карта относно свързаните и автоматизираните превозни средства и да анализира потенциалните последици вследствие на широкото използване на тази технология върху европейския транспортен сектор, особено за МСП;

II. Препоръки: как предизвикателствата да се превърнат във възможности

18.

Призовава за продължаване на усилията с оглед завършване на Единното европейско транспортно пространство; счита, че всяко законодателство, което налага нови изисквания за малките предприятия, по-специално данъчни, социалноосигурителни и екологични мерки, следва да бъде съразмерно, просто и ясно, да не пречи на развитието на тези предприятия и при необходимост да отразява регионалните и национални характеристики в различните държави членки; счита, че такова законодателство трябва да бъде придружено от необходимите стимули (правни и/или финансови);

19.

Счита, че насърчаването на координирана европейска интегрирана система за мобилност е най-добрият способ за подходящо интегриране на всички предприятия от всички видове транспорт в една обща динамика, в която цифровизацията и поощряването от самия транспортен сектор на иновациите е най-добрият начин да се гарантира на клиентите една единна съгласувана система, а на професионалистите — по-добра позиция при създаването на добавена стойност;

20.

Отбелязва, че нивото на приспособяване на услугите, предлагани от малките и средни предприятия в транспортния сектор, невинаги се съобразява в достатъчна степен с потребностите на хората с увреждания и възрастните хора; призовава за това всички инструменти и програми, насочени към подпомагането на тези оператори, да се съобразяват с необходимостта от осигуряване на максимално адаптиране на транспортните услуги към потребностите на хората с ограничена мобилност;

21.

Отбелязва, че предвид недостига на инвестиции в инфраструктура, всички оператори, които се ползват от тази инфраструктура трябва да дадат своя принос, като изцяло се вземат предвид всички съществуващи транспортни данъци, такси и отрицателни въздействия върху околната среда и здравето; подчертава значението на интернализирането на отрицателните външни фактори в автомобилния транспорт и целевото разпределение на приходи за ползването на транспортна инфраструктура, включително трансгранична; въпреки всичко признава, че това може да създаде специфични проблеми на малките предприятия, в т.ч. в най-отдалечените региони, които проблеми приоритетно трябва да бъдат взети предвид;

22.

Припомня, че ЕФСИ беше създаден с цел да допринесе за силно новаторски пазарни проекти, и поради това го разглежда като важен инструмент за подпомагане на МСП от транспортния сектор при разработването на нови решения за мобилност; призовава Комисията и държавите членки да ускорят неговото прилагане и да увеличат предоставяната на МСП и на стартиращите предприятия помощ при изготвянето на такива проекти;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за борба с антиконкурентните практики на големите интегрирани групи с цел справяне с дискриминацията и ограниченията за достъп до пазара, независимо от размера и вида на предприятията, особено по отношение на новите бизнес модели; призовава за диалог и подобряване на отношенията, особено на новите и потенциалните пазари, между превозвачи и възложители, както и за разрешаване на проблемите, свързани с фиктивни самостоятелно заети лица;

24.

Насърчава интегрирането на МСП в изграждането на проект за интегрирана европейската система за издаване на билети; отбелязва, че ефективността на такава система ще зависи от обхващането на възможно най-много предприятия и оператори, предлагащи транспортни услуги; отбелязва, че обмяната на информация и опит между големите оператори и малките и средни предприятия могат да донесат ефект на синергия, изключително благоприятен за проектирането на ефективна транспортна мрежа в Европа;

25.

Призовава, с оглед на по-голяма прозрачност, за преразглеждане и хармонизиране на правилата за достъп до регулирани професии и дейности в Европа и за проверки на тези професии, така че да се даде възможност на нови оператори и услуги, свързани с цифровите платформи и икономиката на сътрудничеството, да се развиват в благоприятна бизнес среда, включително по-голяма прозрачност по отношение на законодателните промени, както и да съществуват съвместно с традиционни оператори в среда на здравословна конкуренция; отбелязва положителните резултати на операторите в икономиката на споделянето по отношение на създаването на нови работни места за младите хора, навлизащи на пазара на труда, и самостоятелно заетите работници;

26.

Призовава Комисията да публикува без по-нататъшно забавяне пътна карта за предоставянето на данни за обществения транспорт и въвеждането на хармонизирани стандарти за данните за транспорта и програмните интерфейси, с цел насърчаване на иновациите, основани на интензивно използване на данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

27.

Счита, че предвид развитието на икономика на сътрудничеството решението не е нито специфични за сектора разпоредби, нито разпоредби, приложими само към платформите, както и че занапред системата за мобилност трябва да бъде разглеждана като едно цяло; призовава за създаването на модернизирана мултимодална регулаторна рамка, която подпомага иновациите и конкурентоспособността, както и защитата на потребителите и техните данни, като защитава правата на работниците и осигурява равнопоставени условия за различните оператори; предвид това обръща внимание на важното значение на оперативната съвместимост в транспортния сектор, тъй като тя дава възможност на малките предприятия за унифицирани решения;

28.

Призовава държавите членки да оценят необходимостта от адаптиране на националното си законодателство в областта на трудовата политика към цифровата ера, като вземат предвид характеристиките на моделите на икономиката на сътрудничеството и съответните трудови закони във всяка държава членка;

29.

Счита, че подобна цел изисква сближаване на моделите въз основа на ясно, последователно и неприпокриващо се определение за посредници и доставчици на услуги; призовава да се прави разграничение между тези платформи за посредничество, които не генерират печалби за своите потребители, и тези, които свързват доставчик на услуги (със стопанска цел) и клиент, със или без трудови правоотношения между доставчика на услуги и платформата; предлага, с цел да се улесни спазването от всички страни на техните данъчни и социалноосигурителни задължения, както и за да се гарантира, че доставчиците на услуги, които използват платформите, са компетентни и подходящо квалифицирани (с цел да се осигури защита на потребителите), националните органи следва да имат възможност да поискат информация, която те считат за необходима, от платформите за посредничество; подчертава, че вече наличните системи за обратна връзка и оценка също помагат на посредниците да изградят основаващи се на доверието взаимоотношения с потребителите, както и че генерираните по този начин данни да бъдат обработвани съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;

30.

Счита, че големият потенциал за прозрачност на икономиката на сътрудничеството дава възможност за проследяване на транспортните дейности в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава Комисията да публикува насоки относно начина, по който правото на Европейския съюз се прилага към различните видове бизнес модели на сътрудничество, за да се запълнят при необходимост регулаторните пропуски в сферата на заетостта и социалната сигурност по начин, който зачита националните правомощия;

31.

Подчертава, че към предприятията, извършващи дейност в транспортния сектор, спадат и оператори, които предоставят пряко транспортни услуги, като например доставчици на обучение, дружества за отдаване под наем на автомобили и сервизи; отбелязва, че по-голямата част от тези оператори работят в сектора на МСП; призовава да се вземат предвид нуждите на тези оператори при проектирането на правни решения и инвестиционни програми, насочени към подпомагане на развитието на малките и средни предприятия;

32.

Насърчава Комисията да подкрепи МСП в транспортния сектор, с цел да се сформират клъстери в тази област, към които да могат да се присъединяват както потребители, така и други заинтересовани страни;

33.

Отбелязва, че повечето доставчици в икономиката на сътрудничеството са от държави извън ЕС; счита, че ЕС трябва да разработи повече иновативни стартиращи предприятия в транспортния сектор и насърчава по-голяма подкрепа за тези предприятия, особено за обучение на млади предприемачи в тази област;

34.

Изразява съжаление, че отговорът на държавите членки за развитието на икономиката на сътрудничеството досега е бил силно фрагментиран, а в някои случаи определено неадекватен спрямо потенциала и предимствата на развитието на този сектор, както и обратен на очакванията на потребителите, като счита, че е желателно да има координиран и всеобхватен подход на европейско равнище, обхващащ въпросите на устойчивата икономика на сътрудничеството; отбелязва разумния подход на Комисията към този нов модел на стопанска дейност, както е посочено в наскоро публикуваното съобщение, в което се набляга на значението на икономиката на споделянето за бъдещия растеж (COM(2016)0356);

35.

Отбелязва огромния потенциал на новите технологии за създаването на нови форми на предоставяне на услуги в сектора на транспорта на стоки; особено подчертава огромните възможности на дроновете, които вече предоставят много ефективен инструмент за работа в трудни условия; подчертава, че ЕС следва да подкрепя потенциала на МСП, ангажирани в проектирането, производството и използването на безпилотни летателни апарати;

36.

Счита, че икономиката на сътрудничество представлява важен ресурс за устойчивото развитие на свързаността в периферните, планински и селски райони, с непреки ползи и за туристическия сектор;

37.

Счита, че законодателните изисквания следва да бъдат пропорционални на естеството на дейността и мащабите на предприятието; въпреки това изразява загриженост относно това дали продължават да съществуват основания за изключване на леки търговски превозни средства (ЛТПС) от прилагането на някои европейски правила, като се има предвид все по-разпространеното използване на леките търговски превозни средства в международния превоз на стоки; приканва също така Комисията да представи диагностичен доклад за последващото въздействие върху икономиката, околната среда и безопасността;

38.

Призовава за създаване на структури за сътрудничество между малки транспортни предприятия, научноизследователски институти и местните и регионални органи с цел да се подобри организирането на устойчива градска и междуградска мобилност, така че да се отговори ефективно на появата на нови услуги и продукти, включително тези, предлагани от МСП (например първите и последните етапи на превоз от врата до врата), като същевременно се съгласуват по-добре съществуващите мрежи за обществен транспорт с потребностите и очакванията на пътниците; призовава за включването на информация относно услугите за мобилност, предлагани от малките предприятия, в информационните услуги за пътувания и туристическо планиране;

39.

Призовава за създаването на иновативни оперативни единици, които дават възможност за пълно прилагане на концепцията за споделени градове („shareable cities“) и помагат на местните, регионалните и националните институции да реагират адекватно на появата на нови услуги и продукти;

40.

Подчертава значението на целенасоченото обучение (напр. по отношение на големите информационни масиви, интегрираните услуги и др.) с цел подпомагане на транспортните дружества генерират добавена стойност от цифровата сфера; поради това призовава за адаптиране на начина, по който се обучават специалистите, в съответствие с уменията и квалификациите, които се изискват от новите бизнес модели, по-специално, за да се отговори на недостига на персонал, особено на водачи;

41.

Подчертава, че МСП в транспортния сектор често се въздържат от разрастване поради по-високите рискове, свързани с трансграничната дейност, поради различията в правните системи на различните държави (членки); призовава Комисията — в сътрудничество с националните, регионалните и местните органи на държавите членки — да развива платформи за сътрудничество и комуникационни платформи с цел предоставяне на консултации и обучение за МСП с оглед на различните схеми за финансиране, предоставянето на безвъзмездни средства и интернационализацията; отправя искане към Комисията за по-нататъшно оползотворяване на съществуващите програми за подпомагане на МСП и за популяризирането им сред участниците в транспортния сектор в контекста на полезните взаимодействия между различните фондове на ЕС;

42.

Насърчава местните органи да се ангажират активно с принципите на декарбонизация на градския транспорт, формулирани в Бялата книга за транспорта, а операторите — да спечелят позиции в новата рамка относно конкуренцията и дейността с конкурентните предимства, които ще предложат услугите с нулеви емисии и постепенната цифровизация на тяхното управление, функциониране и предлагане на пазара;

43.

Призовава Европейската комисия, държавите членки и местните органи на управление да насърчават иновациите в областта на икономиката на споделянето, като самите те ще бъдат улеснени от появата на икономиката на сътрудничеството, като споделяне на автомобили, велосипеди, споделен товарен транспорт, споделено ползване на такси, споделено пътуване, автобуси на повикване и техните връзки с обществения транспорт;

44.

Призовава Комисията да следи отблизо, посредством засилено сътрудничество между своите генерални дирекции, развитието на цифровата икономика и въздействието на законодателните инициативи по „Програмата в областта на цифровите технологии“ върху транспортния сектор;

45.

Призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да извършват редовна оценка на въздействието на цифровизацията върху броя и вида на работните места в сектора на транспорта и да гарантират, че политиките в областта на заетостта и социалните въпроси са в синхрон с цифровизацията на пазара на труда в сферата на транспорта;

46.

Препоръчва предприятията в икономиката на споделянето, както и хората, работещи в сектора на транспорта, да намерят модели, според които да работят заедно за преследването на общи интереси, като например в областта на застраховането;

47.

Приветства моделите за гъвкаво работно време, договорени от социалните партньори в сектора на транспорта, които позволяват на работниците да съчетават по-добре професионалния и личния живот; подчертава, обаче колко е важно да се наблюдава спазването на задължителните правила относно работното време, както и времето за управление на превозното средство и времето за почивка, което следва да бъде улеснено в резултат на цифровизацията на сектора на транспорта;

o o

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0310.

(2) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.

(3) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 27.

(4) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/135

P8_TA(2016)0456

Положението в Беларус

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението в Беларус (2016/2934(RSP))

(2018/C 224/21)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции и препоръки относно Беларус,

—	като взе предвид парламентарните избори, проведени на 11 септември 2016 г., и президентските избори, проведени на 11 октомври 2015 г.,

—	като взе предвид изявлението на председателя на делегацията на ЕП за връзки с Беларус на 13 септември 2016 г. относно неотдавнашните парламентарни избори в Беларус,

—	като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 12 септември 2016 г. относно парламентарните избори в Беларус,

—

като взе предвид предварителното изявление от 12 септември 2016 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), Парламентарната асамблея на ОССЕ и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно парламентарните избори в Беларус,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, и по-специално тези от 16 февруари 2016 г. за отмяна на ограничителни мерки срещу 170 лица и три дружества от Беларус,

—	като взе предвид окончателния доклад на ОССЕ от 28 януари 2016 г. относно президентските избори, състояли се в Беларус на 11 октомври 2015 г.,

—	като взе предвид многобройните декларации на беларуските органи, че някои от препоръките на ОССЕ/БДИПЧ след президентските избори през 2015 г. ще бъдат изпълнени преди парламентарните избори през 2016 г.,

—

като взе предвид освобождаването от беларуските органи на шестима политически затворници на 22 август 2015 г. и последвалото изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан относно освобождаването на политически затворници в Беларус на 22 август 2015 г.,

—	като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.	като има предвид, че в своя окончателен доклад относно президентските избори в Беларус от 2015 г. ОССЕ/БДИПЧ, съвместно с Венецианската комисия към Съвета на Европа, подготви набор от препоръки, които да бъдат изпълнени от Беларус преди парламентарните избори през 2016 г.;

Б.

като има предвид, че с оглед на изграждането на по-добри отношения със Запада, беларуските органи неохотно предприеха действия, за да могат демократичните опозиционни партии да се регистрират по-лесно, отколкото при предходните избори, и за да предоставят на чуждестранните наблюдатели по-добър достъп до преброяването на гласовете съгласно оценката на БДИПЧ;

В.

като има предвид, че на 6 юни 2016 г. президентът на Беларус свика избори за Камарата на представителите; като има предвид, че тези избори бяха проведени на 11 септември 2016 г.; като има предвид, че за изборите бяха акредитирани повече от 827 международни и 32 100 граждански наблюдатели; като има предвид, както беше заявено в заключенията на ОССЕ/БДИПЧ, че повечето от гражданските наблюдатели са представлявали субсидирани от държавата обществени сдружения, които също така активно са провеждали кампания в полза на подкрепящите правителството кандидати; като има предвид, че по покана на Министерството на външните работи на Беларус беше разгърната мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на избори;

Г.

като има предвид, че съгласно оценката на ОССЕ/БДИПЧ парламентарните избори през 2016 г. бяха организирани ефикасно, но продължават да съществуват редица дългогодишни системни слабости, включително ограничения в нормативната уредба по отношение на политическите права и основните свободи; като има предвид, че преброяването на гласовете и представянето на резултатите бяха засегнати от значителен брой процедурни нередности и не бяха достатъчно прозрачни;

Д.

като има предвид, че за първи път от доста време в парламента на Беларус ще бъде представена демократична опозиция; като има предвид, че според специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус, правните и административните системи, характеризиращи се с ограничения на правата на човека, остават непроменени; като има предвид, че се очаква двамата независими членове на парламента на Беларус да действат като истинска опозиция;

Е.	като има предвид, че от 1994 г. насам в Беларус не са провеждани свободни и честни избори съгласно изборно законодателство в съответствие с международно признатите стандарти на ОССЕ/БДИПЧ;

Ж.

като има предвид, че през февруари 2016 г. ЕС отмени повечето от ограничителните мерки срещу беларуски длъжностни и юридически лица, като жест на добра воля, за да насърчи Беларус да подобри положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че в своите заключения от 15 февруари 2016 г. относно Беларус Съветът подчерта необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Беларус в редица области, свързани с икономиката, търговията и помощта, което разкри възможност за Беларус да кандидатства за финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР); като има предвид, че бяха отбелязани редица усилия за решаването на някои отдавна неразрешени въпроси преди изборите от 2016 г., въпреки че остават множество нерешени проблеми, що се отнася до правната и процедурната рамка за провеждане на изборите;

З.

като има предвид, че двете беларуски групи за наблюдение на избори „Human Rights Defenders for Free Elections“ (HRD) (Защитници на правата на човека за свободни избори) и „Right to Choose-2016 (R2C)“ (Право на избор — 2016 (R2C)) заклеймиха последните избори като неотговарящи на редица важни международни стандарти и като ненадеждно отражение на волята на гражданите на Беларус;

И.

като има предвид, че беларуските групи за наблюдение разполагат с конкретни доказателства за повсеместни сериозни усилия за изкуствено повишаване на данните за избирателната активност по време на петте дни за предварително гласуване (6—10 септември 2016 г.) и в изборния ден (11 септември 2016 г.), и като има предвид, че единственият независим институт за изследване на общественото мнение в Беларус (NISEPI) преустанови дейността си в резултат на натиск от страна на правителството, поради което е много трудно да се прецени какви са реалните политически предпочитания на гражданите на Беларус;

Й.	като има предвид, че част от беларуските опозиционни сили представиха за първи път на 18 ноември 2015 г. съвместно споразумение за сътрудничество, за да участват обединени в парламентарните избори през 2016 г.;

K.	като има предвид, че на 18 и 19 юни 2015 г. в Минск се състоя първото посещение от 2002 г. насам на Делегацията на Парламента за връзки с Беларус; като има предвид, че Европейският парламент понастоящем не поддържа официални отношения с парламента на Беларус;

Л.	като има предвид, че Беларус изигра конструктивна роля за улесняване на сключването на споразумение за прекратяване на огъня в Украйна;

като има предвид, че руското нападение срещу Украйна и незаконното анексиране на Крим от страна на Русия задълбочиха опасенията на беларуското общество за дестабилизация на вътрешното положение в резултат на промяна на режима; като има предвид, че народът на Беларус не се е отказал от своите надежди за значителни реформи и мирно преобразуване на своята страна;

Н.

като има предвид, че икономиката на Беларус е в състояние на стагнация от повече от 20 години насам, като значителни отрасли продължават да бъдат държавна собственост и под властта на административна система за контрол и управление; като има предвид, че зависимостта на Беларус от предоставяната от Русия икономическа помощ нараства непрестанно, и като има предвид, че икономическите показатели на Беларус са сред най-ниските сред държавите — членки на Евразийския икономически съюз, като например БВП на Беларус бележи спад в размер на над 30 милиарда щатски долара в периода 2015—2016 г.;

като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание; като има предвид, че на 4 октомври 2016 г. Върховният съд на Беларус потвърди смъртната присъда срещу Сергей Остриков, което е четвъртото потвърждение от Върховния съд на Беларус на смъртна присъда през 2016 г.;

П.

като има предвид, че организации по правата на човека привлякоха вниманието върху нови методи за упражняване на тормоз спрямо опозицията; като има предвид, че беларуските органи не са се отказали от репресивните практики срещу политическите си опоненти: продължават да бъдат налагани административни санкции на мирни демонстранти, други граждански и политически права са ограничени, а в страната има нови политически затворници; като има предвид, че беларуските органи не предприеха никакви мерки, насочени към системни и качествени промени в областта на правата на човека, особено на законодателно равнище;

Р.

като има предвид, че значителното подобрение в областта на свободата на словото и свободата на медиите, зачитането на политическите права както на обикновените граждани, така и на опозиционните активисти, и спазването на принципите на правовата държава и основните права са предпоставки за по-добри отношения между ЕС и Беларус; като има предвид, че Европейският съюз е все така твърдо решен да продължи да защитава правата на човека в Беларус, включително свободата на словото и на медиите;

С.

като има предвид, че на 25 октомври 2016 г. Беларус прие своя първи национален план за действие в областта на правата на човека, който беше одобрен с резолюция на Министерския съвет; като има предвид, че според беларуските органи в този план са определени основните линии на действие за изпълнение на ангажиментите на страната в областта на правата на човека;

Т.	като има предвид, че една от целите на участието на Беларус в Източното партньорство и в неговото парламентарно измерение Евронест е да се задълбочи сътрудничеството между страната и ЕС; като има предвид, че парламентът на Беларус не разполага с официален статут в Парламентарната асамблея Евронест;

У.

като има предвид, че Беларус е в процес на изграждане на първата в страната атомна електроцентрала в Островец, на границата с ЕС; като има предвид, че всяка държава, която развива ядрена енергетика, трябва да се придържа стриктно към международните изисквания и норми за ядрена безопасност и за безопасност по отношение на околната среда; като има предвид, че правителството на Беларус, което носи изключителната отговорност за безопасността и сигурността на ядрените съоръжения на територията на страната, трябва да изпълнява задълженията си към своите граждани, както и към съседните държави; като има предвид, че принципите на откритост и прозрачност трябва да бъдат водещи при разработването, експлоатацията и извеждането от експлоатация на всяко ядрено съоръжение;

Ф.

като има предвид, че Беларус е част от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и участва заедно с Русия в съвместните военни маневри „Запад“ на Русия, която включват сценарии, включващи нападения срещу западните съседи на Беларус, които включват симулиране на използването на ядрени оръжия срещу Полша; като има предвид, че Беларус възнамерява да участва през следващата година в „Запад-2017“ с евентуални нови агресивни сценарии;

Продължава да изразява дълбока загриженост във връзка със слабостите, наблюдавани от независими международни наблюдатели по време на президентските избори през 2015 г. и на парламентарните избори през 2016 г.; признава опитите да се постигне напредък, но те продължават да бъдат недостатъчни; отбелязва, че в новоизбрания парламент ще има един представител на опозиционната партия и един представител от неправителствения сектор; счита обаче, че става въпрос за политически назначения, а не за отражение на резултата от изборите; отбелязва, че вниманието, отделено на бъдещите законодателни предложения, внесени от тези двама парламентаристи, ще бъде показател за политическите намерения на органите на властта, свързани с тези назначения;

Призовава беларуските органи да възобновят незабавно работата по цялостна избирателна реформа като част от по-широкия процес на демократизация и в сътрудничество с международните партньори; подчертава необходимостта от своевременното изпълнение на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ преди общинските избори през март 2018 г., както и те да бъдат наблюдавани от местни и международни наблюдатели; подчертава, че това е от първостепенно значение за постигане на желания напредък в отношенията между ЕС и Беларус;

Призовава отново беларуските органи да гарантират при всички обстоятелства зачитането на демократичните принципи, на правата на човека и на основните свободи, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Беларус;

Призовава правителството на Беларус да реабилитира освободените политически затворници и да възстанови напълно техните граждански и политически права;

Изразява загриженост, че от 2000 г. насам в Беларус не са регистрирани нови политически партии; призовава за премахването на всички ограничения в това отношение; подчертава, че на всички политически партии трябва да бъде дадена възможност да упражняват без ограничения политически дейности, особено в период на предизборна кампания;

Очаква органите да спрат да упражняват тормоз по политически причини спрямо независимите медии; настоятелно призовава за прекратяване на практиката на административно преследване и на произволното използване на член 22.9, параграф 2 на Административния кодекс срещу журналисти на свободна практика по обвинение за работа с чуждестранни медии без акредитация, което ограничава правото на свобода на изразяване на мнение и разпространяването на информация;

Призовава правителството на Беларус да отмени незабавно член 193, параграф 1 от Наказателния кодекс, който санкционира организирането и участието в дейности на нерегистрирани обществени сдружения и организации, и да създаде условия за пълно, свободно и безпрепятствено правно функциониране на обществените сдружения и организации; насочва вниманието на Комисията по-конкретно към факта, че понастоящем, в резултат на прилагането на член 193, параграф 1 и на други ограничителни мерки, съществуват над 150 беларуски неправителствени организации, регистрирани в Литва, Полша, Чешката република и на други места;

Настоятелно призовава беларуските органи да преразгледат политиката, съгласно която международната финансова подкрепа за неправителствените организации в Беларус продължава да бъде предмет на сериозна данъчна тежест;

Категорично осъжда политиката на правителството на Беларус на използване на специалните сили за намеса във вътрешните работи на организациите на гражданското общество, включително тези, представляващи национални малцинства, като например независимата неправителствена организация „Съюз на поляците в Беларус“;

10.

Настоятелно призовава Беларус, единствената държава в Европа, която все още прилага смъртното наказание и в която неотдавна беше възстановено изпълнението на смъртни присъди, да се присъедини към световен мораториум върху смъртното наказание, като първа стъпка към неговото окончателно премахване; припомня, че смъртното наказание е нехуманно и унизително отношение, няма доказан възпиращ ефект и прави съдебните грешки необратими; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да отдават подчертан приоритет на горепосочените опасения в рамките на продължаващия между ЕС и Беларус диалог по правата на човека; приветства в този контекст приемането от Министерския съвет на Беларус на плана за действие за изпълнение на препоръките на работната група за универсалния периодичен преглед към Съвета на ООН по правата на човека и очаква той да бъде изпълнен изцяло;

11.

Призовава ЕС да поддържа импулса с оглед на по-нататъшното нормализиране на отношенията с Беларус; отново изразява своето становище, че съществуващите различия могат да бъдат преодолени най-успешно чрез подобрени канали за комуникация и че допълнителното ангажиране на ЕС, и в частност на Европейския парламент, в диалога с Беларус, и по-специално с нейните граждани и с нейното гражданско общество, както и с парламента и с различните политически партии, може да доведе до осезаеми резултати и да допринесе за независимостта, суверенитета и просперитета на страната;

12.

Призовава ЕСВД и Комисията да продължат и да увеличават подкрепата, предоставяна на организациите на гражданското общество в Беларус и в чужбина; подчертава в този контекст необходимостта да се подкрепят всички независими източници на информация за обществото в Беларус, включително медии, излъчващи на беларуски език и от чужбина;

13.

Отбелязва започването през януари 2014 г. на преговорите относно облекчаването на визовия режим, насочени към подобряване на междуличностните контакти и към насърчаване на формирането на гражданско общество; подчертава, че Комисията и ЕСВД следва да предприемат необходимите мерки за ускоряване на постигането на напредък в това отношение;

14.

Подкрепя ЕС в неговата политика на критична ангажираност по отношение на беларуските органи и изразява готовност да допринесе за нея чрез своята Делегация за връзки с Беларус; призовава Комисията да наблюдава отблизо законодателните инициативи и да упражнява контрол върху тяхното изпълнение; припомня, че ЕС трябва да гарантира, че неговите ресурси не се използват за потискане на организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, журналисти на свободна практика и опозиционни лидери;

15.

Изразява загриженост относно проблемите с безопасността, свързани с изграждането на беларуската атомна електроцентрала в Островец, на по-малко от 50 км от Вилнюс, столицата на Литва, и близо до полската граница; подчертава необходимостта от всеобхватен международен контрол върху изпълнението на този проект, за да се гарантира че той спазва международните изисквания и норми за ядрена безопасност и за безопасност по отношение на околната среда, в т.ч. конвенциите на ООН от Еспо и Орхус; призовава Комисията да включи въпроса относно сигурността и прозрачността на тази атомна електроцентрала в процес на изграждане в своя диалог с Беларус и Русия, като се има предвид, че обектът се финансира от Русия и се основава на технологията на „Росатом“, и да представя редовно доклади на Парламента и на държавите членки, и особено на съседните на Беларус държави членки; призовава Съвета и Комисията да използват своите лостове, включително обвързването с условия на всяко предоставяне на макрофинансова помощ на ЕС, за да се гарантира, че Беларус спазва международните стандарти за безопасност по отношение на АЕЦ „Островец“, по-специално по отношение на провеждането на стрес тестове, както е договорено с Комисията на 23 юни 2011 г.;

16.

Отдава голямо значение на присъединяването на Беларус към Парламентарната асамблея Евронест и очаква с нетърпение това присъединяване, в съответствие с учредителния акт, веднага щом бъдат изпълнени политическите условия, тъй като то ще бъде естествено продължение на участието на Беларус в многостранната рамка за сътрудничество на Източното партньорство;

17.

Потвърждава своя ангажимент да работи за благото на народа на Беларус, да подкрепя неговите продемократични стремежи и инициативи и да допринася за по-стабилно, демократично бъдеще и благоденствие за страната;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на ОССЕ/БДИПЧ, на Съвета на Европа и на беларуските органи.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/140

P8_TA(2016)0464

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка (2016/2045(INI))

(2018/C 224/22)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 175 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз — изпълнение и прилагане (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (3),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (COM(2013)0522) (4),

—	като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за дейността на фонд „Солидарност“ на ЕС през 2014 г.“ (COM(2015)0502),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа през лятото на 2005 г. (6),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Бъдещето на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз“ (COM(2011)0613),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 ноември 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (7),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (8),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A8-0341/2016),

като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (фонд „Солидарност“ на ЕС) е създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2012/2002 в отговор на опустошителните наводнения в Централна Европа през лятото на 2002 г. като ценен инструмент, който да даде възможност на ЕС да реагира при големи природни бедствия и при изключителни регионални бедствия на територията на Съюза и в държавите, участващи в преговори за присъединяване, както и за да се прояви солидарност с регионите и държавите, които отговарят на условията за отпускане на финансиране; като има предвид, че той подкрепя само спешни действия и действия по възстановяване, извършвани от правителствата вследствие на природни бедствия, които оказват пряко въздействие върху живота на хората, околната среда или икономиката в даден засегнат регион (въпреки че следва да се отбележи, че през 2005 г. Комисията представи предложение, насочено към допълнително разширяване на първоначалния обхват);

Б.

като има предвид, че от създаването си насам фонд „Солидарност“ на ЕС изпълнява много полезна роля, като успя да мобилизира общо 3,8 милиарда евро във връзка с над 70 бедствия в 24 държави членки и присъединяващи се държави, които се явяват бенефициенти, и че той е послужил за финансиране на действия в отговор на широк кръг от природни явления, като земетресения, наводнения, горски пожари, бури и неотдавна — суша; като има предвид, че фонд „Солидарност“ на ЕС продължава да бъде един от най-ярките символи на солидарност във време на нужда;

В.

като има предвид, че през 2014 г. инструментът беше изцяло преразгледан с цел: подобряване и опростяване на процедурите и гарантиране на по-бърз отговор в срок от шест седмици от датата на подаване на заявлението; преразглеждане на приложното му поле; определяне на ясни критерии за регионалните бедствия и укрепване на механизмите за предотвратяване на бедствията и на стратегиите за управление на риска, като по този начин се повишава ефективността на отпусканото финансиране в съответствие с множеството искания, отправени през годините от Европейския парламент, както и от местните и регионалните органи; като има предвид, че в предложението за т.нар. Регламент „Омнибус“(COM(2016)0605 — 2016/0282(COD)) , представено от Комисията на 14 септември 2016 г., се предвижда ново преразглеждане на Фонда с оглед на повишаването на готовността и ефективността на извънредната финансова помощ;

Г.	като има предвид, че Парламентът решително подкрепи предложенията за реформа, като по-голямата част от тях бяха искания, които той вече беше формулирал в свои предишни резолюции;

Д.	като има предвид, че заявленията, получени преди юни 2014 г. (когато преразгледаният регламент влезе в сила), бяха оценени съгласно първоначалния регламент, докато заявленията, получени след това, бяха оценени съгласно преразгледания регламент;

Е.

като има предвид, че инвестициите, насочени към предотвратяване на природни бедствия, са от изключителна важност с оглед на изменението на климата; като има предвид, че ЕС е отпускал значителни средства за инвестиции в предотвратяването на природни бедствия и в стратегии за управление на риска, по-специално в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ж.

като има предвид, че по изключение в случай на недостиг на средства на разположение през дадена година може да се използват средства, предвидени за следващата година, като се вземе предвид годишният бюджетен таван на Фонда както за годината, в която е настъпило бедствието, така и за следващата година;

припомня, че от създаването си през 2002 г. насам фонд „Солидарност“ на ЕС е важен източник на финансиране за местните и регионалните органи на управление, като смекчава последиците от природни бедствия, възникващи в цяла Европа, като наводнения, земетресения или горски пожари, и че той служи като средство за изразяване на европейската солидарност спрямо засегнатите региони; подчертава, че за обществеността фонд „Солидарност“ на ЕС представлява една от най-конкретните и осезаеми прояви на подкрепата, която ЕС може да предостави за местните общности;

подчертава, че от създаването на фонд „Солидарност“ на ЕС насам природните бедствия в Европейския съюз са се увеличили значително по брой, тежест и интензивност като последица от изменението на климата; съответно подчертава, че един солиден и гъвкав инструмент предлага добавена стойност, изразяваща се в проявяването на солидарност и осигуряването на действителна и своевременна помощ на гражданите, засегнати от големи природни бедствия;

изтъква, че фонд „Солидарност“ на ЕС се финансира извън рамките на бюджета на Европейския съюз и разполага с максимален бюджет от 500 милиона евро (по цени от 2011 г.) и че въпреки присъщата за инструмента гъвкавост (пренасяне n + 1) е възможно всяка година да останат неизползвани значителни средства; отбелязва в този контекст частичното интегриране в бюджета на отпусканите годишни средства за Фонда, предвидено в предложението за регламент „Омнибус“, с оглед на ускоряването на процедурата за мобилизиране на средства и на бързото и ефективно реагиране във връзка с гражданите, засегнати от бедствие;

изтъква, че използването на годишния праг показва, че годишният размер на бюджетните кредити, след въвеждането на новия програмен период на МФР, е подходящ;

подчертава значението на реформата от 2014 г., която най-сетне успя да преодолее блокирането в Съвета и да отрази многократните му искания за подобряване на ефективността на помощта, с цел да се осигури бързата реакция при предоставянето на помощ на гражданите, засегнати от природни бедствия; освен това посреща със задоволство неотдавнашното предложение „Омнибус“, с което се въвеждат нови разпоредби по отношение на опростяването и улесняването на мобилизирането на финансирането;

подчертава основните елементи на реформата, а именно: въвеждане на авансови плащания, като максимално 10 % от очаквания общ размер на финансовите вноски се предоставят при поискване в кратък срок след внасянето в Комисията на заявлението за финансова вноска от Фонда (с максимален размер 30 милиона евро); допустимост на разходите, свързани с подготовката и изпълнението на спешни действия и действия по възстановяване (основно искане на Парламента); удължаване на сроковете, в рамките на които отговарящите на условията държави трябва да внесат заявление (12 седмици след възникването на първите щети) и да създадат проект (18 месеца); въвеждане на срок от шест седмици, в рамките на който Комисията трябва да отговори на заявленията; нови разпоредби относно предотвратяването на природните бедствия, както и подобряване на процедурите по отношение на доброто финансово управление;

подчертава обаче, че въпреки въвеждането на механизъм за по-бързо получаване на авансови плащания в сравнение с нормалната процедура, бенефициентите продължават да се сблъскват с проблеми заради продължителността на целия процес от подаването на заявлението до изплащането на окончателната вноска; подчертава в този контекст необходимостта да се внесе заявление възможно най-скоро след настъпването на бедствие, както и да се въведат допълнителни подобрения по отношение на етапа на оценяване, както и по отношение на следващите етапи, с цел да се улесни извършването на плащанията; счита, че новите разпоредби, предложени в рамките на Регламента „Омнибус“ по отношение на фонд „Солидарност“ на ЕС, могат да допринесат за по-бързото мобилизиране с оглед на покриването на реалните потребности на място; подчертава също така, че държавите членки трябва да разгледат собствените си административни процедури с цел ускоряване на мобилизирането на помощ за засегнатите региони и държави; предлага освен това с оглед на евентуалните подобрения в рамките на една бъдеща реформа да се въведе искане за задължително актуализиране на националните планове за управление на бедствията, както и изискване за предоставяне на информация относно подготовката на споразумения за спешно възлагане на поръчки;

призовава държавите членки да подобрят своите средства за комуникация и сътрудничество с местните и регионалните власти, както при оценката на щетите, които отговарят на критериите и за които е поискана финансова помощ от фонд „Солидарност“ на ЕС, и при изготвянето на заявленията, така и при изпълнението на проекти за противодействие на последиците от природни бедствия, като по този начин се гарантира, че помощта на Съюза е ефективна на място и че се насърчават устойчивите решения; счита също така, че следва да се придаде публичност сред широката общественост на подкрепата от фонд „Солидарност“ на ЕС; призовава съответните органи да подобрят комуникацията и да предоставят информация относно подкрепата от страна на фонд „Солидарност“ на ЕС, без да се създава допълнителна административна тежест;

подчертава, че е важно да се гарантира, че в отговор на природните бедствия държавите членки се придържат към процедурите за възлагане на обществени поръчки с оглед на идентифицирането и разпространяването на най-добрите практики и извлечените поуки по отношение на обществените поръчки при извънредни ситуации;

10.

посреща със задоволство разясняването от страна на Комисията на правилата относно критериите за отпускане на финансиране за регионалните природни бедствия, но изтъква, че в окончателното споразумение между Парламента и Съвета се запазва прагът на допустимост от 1,5 % от регионалния БВП, както се предвиждаше в предложението на Комисията, въпреки усилията на Парламента той да бъде намален на 1 %; отбелязва, че уязвимостта на най-отдалечените региони е взета предвид, като прагът е намален на 1 %;

11.

отчита, че Фондът предоставя помощ за щети, които не са покрити от застраховки, и не предоставя обезщетение за лични загуби; подчертава факта, че действията в дългосрочен план, например устойчивото възстановяване или дейностите за икономическо развитие и превенция, могат да получават финансиране по линия на други инструменти на Съюза, по-специално по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове;

12.

призовава държавите членки да използват по оптимален начин съществуващите фондове на ЕС, по-специално петте европейски структурни и инвестиционни фонда, за инвестиции с оглед на предотвратяването на природни бедствия и подчертава значението на развитието на полезно взаимодействие между различни фондове и политики на Съюза, с оглед на предотвратяването на последиците от природните бедствия и — в случаите, в които са мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ на ЕС — с оглед на гарантирането на консолидацията и дългосрочното и устойчиво развитие на проекти за възстановяване; поддържа становището, че всеки път, когато се използват средства от фонд „Солидарност“, съответната държава членка следва да се ангажира официално, че ще предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на бедствията и за устойчиво възстановяване на засегнатите райони; призовава, когато е налице полезно взаимодействие, да се опрости от административна гледна точка и в рамките на възможното процесът на използване на средства от различни източници;

13.

съответно подчертава, че трябва да се активизират усилията за инвестиране в мерките за адаптиране към изменението на климата и за смекчаване на последиците от него, като при подпомагането на възстановяването и повторното залесяване в рамките на фонд „Солидарност“ на ЕС се вземат под внимание превантивните мерки; счита, че превенцията следва да се превърне в хоризонтална задача, и предлага при смекчаването на последиците от дадено бедствие по линия на фонд „Солидарност“ на ЕС да се предприемат превантивни мерки въз основа на екосистемния подход; освен това призовава държавите членки да въведат стратегии за предотвратяване на риска и за управление на риска, като се има предвид също така, че понастоящем много природни бедствия са преки последици от човешката дейност;

14.

подчертава, че е важно да се осигури максимална прозрачност при отпускането, управлението и използването на средства по линия на фонд „Солидарност“ на ЕС; счита, че е важно да се установи дали субсидиите от фонд „Солидарност“ са използвани в съответствие с принципите на добро финансово управление, с цел да се набележат, развият и обменят най-добрите практики и извлечените поуки; съответно приканва Комисията и държавите членки да увеличат прозрачността и да гарантират обществения достъп до информацията през целия процес на мобилизиране на помощта от подаването на заявлението до приключването на проекта; също така призовава да се изготви специален доклад от Европейската сметна палата относно функционирането на фонд „Солидарност“ на ЕС, не на последно място с оглед на факта, че последният наличен доклад предхожда преразглеждането през 2014 г. на Регламента относно фонд „Солидарност“ на ЕС;

15.

отбелязва, че през 2014 г. бяха получени тринадесет нови заявления, и насочва вниманието към особените обстоятелства през въпросната година, при които шест от тези заявления бяха оценени съгласно предишния регламент, а останалите седем заявления бяха оценени в съответствие с преразгледания регламент;

16.

припомня, че през 2014 г. бяха отхвърлени две заявления в рамките на стария регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС с обосновката, че въпросните бедствия не могат да бъдат считани за „извънредни“, независимо от факта, че са причинили сериозни щети и имат преки последици за икономическото и социалното развитие на засегнатите региони, и поради това приветства поясненията, направени в това отношение в преразгледания регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС; въпреки това с оглед на бъдещите реформи и вземайки предвид възможността за формулиране на нова дефиниция за регионалните природни бедствия предлага да се предостави възможност за подаване на единно заявление съвместно от няколко отговарящи на условията държави, засегнати от природно бедствие от трансграничен мащаб, при което причината за бедствието е една и съща и последиците настъпват едновременно, както и непреките щети да се вземат предвид при оценката на заявленията;

17.

приканва Комисията с оглед на бъдещите реформи да вземе под внимание възможността за повишаване на прага на авансовите плащания от 10 % на 15 %, както и да се съкратят сроковете за обработка на заявленията от шест на четири седмици; приканва също така Комисията да обмисли възможността прагът на допустимост за природните бедствия да бъде определен на 1 % от регионалния БВП и да се взема предвид при оценката на заявленията нивото на социално-икономическо развитие на засегнатите региони;

18.

изтъква необходимостта да се обмисли дали могат да се използват нови показатели освен БВП, например индексът на човешкото развитие и регионалният индекс на социалния прогрес;

19.

посреща със задоволство факта, че седем заявления за получаване на помощ бяха приети от Комисията в рамките на преразгледаните правила, включително четири, които бяха одобрени в края на 2014 г., но за които бюджетните кредити се наложи да бъдат прехвърлени към 2015 г., както е посочено в годишния доклад за дейността на фонд „Солидарност“ на ЕС за 2015 г.; припомня в този контекст, че 2015 г. е първата пълна година на прилагане на преразгледаните правила и че анализът показва, че правните разяснения, въведени чрез реформата, доведоха до успешен изход за заявленията, като случаят не беше такъв при старите разпоредби, съгласно които около две трети от заявленията за помощ за регионални бедствия бяха оценени като неотговарящи на условията;

20.

изразява съжаление във връзка с продължителността на процедурите за оценка на докладите за изпълнение и приключване съгласно стария регламент и предвижда, че по силата на изменения регламент приключването на проектите ще се извършва по-ефикасно и прозрачно, както и по начин, който гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза;

21.

подчертава освен това, че член 11 от изменения регламент предоставя на Комисията и на Европейската сметна палата правото на одит и дава възможност на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да провежда разследвания, когато това е необходимо;

22.

призовава Комисията и Европейската сметна палата да извършат оценка на функционирането на фонд „Солидарност“ на ЕС преди края на текущия многогодишен финансов период;

23.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки, както и на регионалните органи.

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3

(2) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 13.

(3) ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143.

(4) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 45.

(5) ОВ C 272 E, 13.11.2003 г., стр. 471.

(6) ОВ C 193 E, 17.8.2006 г., стр. 322.

(7) ОВ C 114, 15.4.2014 г., стр. 48.

(8) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/145

P8_TA(2016)0476

Положението в Италия след земетресенията

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно положението в Италия след земетресенията (2016/2988(RSP))

(2018/C 224/23)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 174, член 175, параграф 3 и член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 г. относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (2),

—	като взе предвид Регламент (EО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (3) и Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на посочения Регламент (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“) (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (6),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 11 април 2011 г. относно по-нататъшното разработване на оценката на риска във връзка с управлението на бедствия в Европейския съюз,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2008 г., в които се призовава за засилване на способностите за гражданска защита чрез европейска система за взаимна помощ, основаваща се на модулния подход за гражданска защита (16474/08),

—	като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за дейността на фонд „Солидарност“ на ЕС през 2014 г.“ (COM(2015)0502),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2007 г. относно регионалните последици от земетресенията (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно повишаването на способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2009 г. (9) относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (по отношение на земетресението в Абруцо, Италия)

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз — изпълнение и прилагане (10),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 ноември 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (11),

—	като взе предвид въпросите с искане за устен отговор до Комисията относно положението в Италия след земетресенията (O-000139/2016 — B8-1812/2016, O-000140/2016 — B8-1813/2016 e O-000141/2016 — B8-1814/2016),

—	като взе предвид Специален доклад № 24/2012 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за земетресението в Абруци през 2009 г. — полза и разходи за извършените дейности“,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.	като има предвид, че след разрушителното земетресение, което разтърси централна Италия на 24 август 2016 г., още три силни земетресения и поредица от трусове засегнаха централни региони на Италия — на 26 октомври 2016 г. с магнитуд от 5,5 и 6,1 и на 30 октомври 2016 г. с магнитуд от 6,5;

Б.

като има предвид, че земетресения и вторични трусове продължават да разтърсват централна Италия през последните месеци; като има предвид, че последното земетресение от 30 октомври 2016 г. е най-силното, което е разтърсвало страната от повече от три десетилетия, доведе до пълното разрушаване на цели села, а жителите на засегнатите райони — до ръба на отчаянието и предизвика различни косвени вреди в съседните области;

В.	като има предвид, че според сведенията в неотдавнашните земетресения са били ранени над 400 души, а 290 са загинали;

Г.	като има предвид, че последствията от опустошителните земетресения се натрупват в „ефект на доминото“ и причиниха разселването на 100 000 жители;

Д.

като има предвид, че в резултат на последните земетресения бяха разрушени градове, беше сериозно увредена местната и регионалната инфраструктура, разрушено историческо и културно наследство и нанесени щети на икономическите дейности, по-специално тези на МСП, на селското стопанство, на ландшафта и на потенциала на туристическия и гастрономически сектор;

Е.

като има предвид, че в засегнатите райони земетресението е деформирало около 130 квадратни километра земна повърхност, като максималната денивелация достига до най-малко 70 сантиметра, както и че непредвидимите хидрогеоложките последици може да доведат до сурови зимни метеорологични условия и до допълнителни природни бедствия, като наводнения и свлачища и кумулативни щети;

Ж.

като има предвид, че някои територии в Европейския съюз са по-уязвими и изложени на висок сеизмичен риск; като има предвид, че те могат да бъдат изложени дори на повтарящи се природни бедствия от различно естество, някои от които през по-малко от една година, каквито бяха последните случаи в Италия, Португалия, Гърция и Кипър;

З.

като има предвид, че усилията за устойчиво възстановяване трябва да бъдат правилно координирани, за да може да бъдат преодолени икономическите и социалните загуби и като има предвид, че следва да се обърне също така специално внимание на безценното италианско културно наследство, като се насърчават международни и европейски проекти, насочени към запазване на исторически сгради и обекти;

И.	като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (фонд „Солидарност“) беше създаден с Регламент (EО) № 2012/2002 в отговор на бедствените наводнения, които засегнаха Централна Европа през лятото на 2002 г.;

Й.	като има предвид, че различни инструменти на Съюза, като европейските структурни и инвестиционни фондове или механизма за гражданска защита и финансовия инструмент, могат да се използват за укрепване на превантивните мерки по отношение на земетресенията и мерките за възстановяване;

К.

като има предвид, че реформата от 2014 г. на ФСЕС въведе възможността държавите членки да отправят искане за авансови плащания, решение за отпускането на които се взема от Комисията, при условие че са на разположение достатъчно средства; като има предвид, че при все това сумата на авансовото плащане не може да превишава 10 % от прогнозната обща сума на финансовата вноска от фонд „Солидарност“, като се определя таван от 30 милиона евро;

Л.

като има предвид, че пострадалата държава трябва да подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“ до Комисията не по-късно от дванадесет седмици след установяването на първите последици, причинени от бедствието; като има предвид, че държавата бенефициент отговаря за усвояването на безвъзмездните средства, както и за одита и контрола на изпълнението, но че Комисията може да извършва проверки на място на финансираните от ФСЕС действия;

М.

като има предвид, че в процеса на възстановяване трябва да се вземе предвид миналият опит и като има предвид необходимостта устойчивото възстановяване да се осъществява максимално бързо и да се основава на подходящи ресурси, опростяване на бюрократичните процедури и прозрачност, както и да обезпечи сигурност и стабилност на засегнатите жители с цел да гарантира, че те могат да продължат да живеят в съответните региони;

Н.	като има предвид, че превенцията трябва да се превръща във все по-важна част от управлението на бедствията и да придобие по-голямо социално значение, като същевременно изисква внимателна програма за действие по отношение на разпространението на информация, осведомеността и образованието;

O.	като има предвид, че е необходимо действащите мерки за предотвратяване на бедствия да бъдат засилени в съответствие с предишните препоръки на Парламента с цел да се консолидира стратегията за предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия на равнище ЕС;

изразява своята най-дълбока солидарност и съпричастност към всички засегнати от земетресенията лица и техните семейства, както и към италианските национални, регионални и местни органи, които участват в оказването на хуманитарна помощ след бедствието;

изразява загриженост относно големия брой разселени лица, които са изложени на тежките метеорологични условия на предстоящия зимен сезон; във връзка с това призовава Комисията да намери всички възможни начини за предоставяне на помощ на италианските органи с оглед на гарантиране на приемливи жилищни условия за хората, които са лишени от домовете си;

високо оценява непрестанните усилия на спасителните екипи, силите на гражданската защита, доброволците, организациите на гражданското общество, както и на местните, регионалните и националните органи в засегнатите области за спасяването на човешки живот, ограничаване на щетите и гарантиране на основни общи дейности за поддържане на достоен стандарт на живот;

подчертава тежките икономически и социални последици от поредицата земетресения и разрушенията, които остават след тях;

подчертава, че сериозността на положението на място, която води до значителен и силен финансов натиск върху италианските национални, регионални и местни публични органи;

приветства увеличената степен на гъвкавост при изчисляване на дефицита във връзка с разходите, свързани със земетресенията, предоставена на Италия в съответствие с Договорите, с цел бързо и ефикасно справяне с настоящата извънредна ситуация и с бъдещите интервенции, които ще бъдат необходими за подобряване на сигурността в засегнатите райони; призовава също така италианското правителство да гарантира, че всички предоставени допълнителни ресурси действително се използват за тази специфична цел;

в светлината на посочената извънредна и изключително сериозна ситуация, настоятелно призовава Комисията да обмисли изключването на устойчивото възстановяване и противоземетръсните инвестиции, включително тези, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове и разпределени в тематична цел 5 („Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска“), от изчислението на националните дефицити в рамките на Пакта за стабилност и растеж;

приветства солидарността, изразена от институциите на ЕС, други държави членки, европейските региони и от международни участници, изразена чрез предоставянето на взаимопомощ при извънредни ситуации;

призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на базата на настоящото изчисляване на помощта от фонд „Солидарност“, което понастоящем се основава на последствията от щетите, причинени от отделно катастрофично събитие, с оглед включване при изчисленията на обща оценка на щетите, причинени от няколко природни бедствия в един и същ регион в рамките на една година;

10.

подчертава проблемите при прогнозирането, свързани със земетръсните системи и високата сеизмичност на Средиземноморието и Югоизточна Европа; призовава държавите членки да ускорят научните изследвания с оглед предотвратяване на вреди, управление на кризи и минимизиране на мащаба на въздействие на бедствията съвместно с действия по „Хоризонт 2020“; отбелязва със загриженост, че хиляди хора загубиха живота си, а стотици хиляди останаха без дом през последните 15 години в резултат на разрушителните земетресения, поразили Европа;

11.

припомня, че е важно да се спазват изискванията за строителството на устойчиви спрямо земетресения сгради и инфраструктура; настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи да увеличат усилията си, за да осигурят спазване на действащите земетръсни стандарти по отношение на постройките, както и да обръщат надлежно внимание на това при издаването на разрешителни за строеж;

12.

подчертава значението на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз за насърчаване на сътрудничеството между националните органи за гражданска защита в цяла Европа при природни бедствия и за свеждането до минимум на последствията от извънредни ситуации; призовава Комисията и държавите членки да опростят още повече процедурите за активиране на Механизма, с цел той да бъде на разположение бързо и ефективно в периода непосредствено след бедствието;

13.

отбелязва заявлението от страна на италианското правителство за подкрепа от фонд „Солидарност“ на ЕС и призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за бързо проучване на заявленията за подпомагане чрез фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с оглед на неговото бързо мобилизиране; в този контекст подчертава, че е важно националните органи да имат на свое разположение авансови плащания възможно най-скоро, за да могат да реагират на спешните изисквания на положението;

14.

счита, че частичното включване в бюджета на годишните финансови средства по фонд Солидарност на Европейския съюз (ФСЕС), предвидени в предложения Регламент „Омнибус“, би могло да спомогне в бъдеще за ускоряване на процедурата за мобилизиране с цел предоставяне на по-ранна и по-ефективна реакция за засегнатите от бедствие лица; освен това приканва Комисията, в контекста на евентуални бъдещи реформи, да проучи възможността за повишаване на прага на авансовите плащания, както и за съкращаване на сроковете за обработка на заявленията;

15.

подчертава значението на създаването на полезни взаимодействия между всички налични инструменти, включително европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), както и на гарантирането на ефективното използване на ресурсите за възстановителни дейности, както и за всички други необходими действия за намеса при условия на пълно сътрудничество с италианските национални и регионални органи; призовава Комисията да има готовност да приеме изменения на програмите и оперативните програми за тази цел във възможно най-кратък срок след подаване на искане за съответни изменения от страна на държава членка; подчертава също така възможността за използване на Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в подкрепа на засегнатите от земетресенията селски райони и селскостопански дейности;

16.

също така подчертава, че е важно да се използват по оптимален начин съществуващото финансиране от ЕС за инвестиране за предотвратяване на природни бедствия и с оглед на гарантирането на консолидацията и дългосрочното и устойчиво развитие на проектите за възстановяване и отново посочва необходимостта от опростяване на административните процедури за координиране на фондовете; подчертава, че след получаване на помощ по ФСЕС засегнатите държави членки следва да засилят своите усилия за разработване на подходящи стратегии за управление на риска и да укрепят своите механизми за предотвратяване на бедствия;

17.

отбелязва активирането, по искане на италианското правителство, на службата на ЕС за управление на извънредни ситуации „Коперник“, с цел предоставяне на оценка на щетите в засегнатите области въз основа на спътникови снимки; насърчава сътрудничеството между международните научноизследователски центрове и приветства използването на радари със синтетична апертура (SAR), които могат да измерват и оценяват измервани в сантиметри движения на земята през деня и през нощта, също и за целите на превенцията и управлението на риска;

18.

подчертава значението на публичната научноизследователска и развойна дейност за превенцията и управлението на бедствия, и апелира за по-тясна координация и сътрудничество между институциите за научноизследователска и развойна дейност в различните държави-членки, и особено в тези, които са изложени на сходен вид рискове; призовава за укрепване на системите за ранно предупреждение в държавите членки и за установяване и укрепване на връзките между различните системи за ранно предупреждение;

19.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителството на Италия и на регионалните и местни органи на засегнатите райони.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 70, 16.3.2016 г., стр. 1.

(3) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3

(4) ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143.

(5) ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 1.

(6) ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.

(7) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 269.

(8) ОВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 15.

(9) ОВ C 230 E, 26.8.2010 г., стр. 13.

(10) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 13.

(11) ОВ C 114, 15.4.2014 г., стр. 48.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/150

P8_TA(2016)0477

Декларации за интереси на членовете на Комисията — насоки

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно декларациите за интереси на членовете на Комисията — насоки (2016/2080(INI))

(2018/C 224/24)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 17, параграф 3 от него,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 245 от него,

—	като взе предвид приложение XVI към Правилника за дейността (Насоки за одобрението на Комисията), и по-специално параграф 1, буква а), трета алинея,

—	като взе предвид своето решение от 28 април 2015 г. относно проверката на декларациите за финансовите интереси на номинираните за членове на Комисията (тълкуване на Приложение XVI, параграф 1, буква а) към Правилника за дейността) (1),

—	като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (2), по-специално точките в раздел II — „Политическа отговорност“,

—	като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно процедури и практики във връзка с изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от 2014 г. (3),

—	като взе предвид Кодекса за поведение на членовете на Комисията от 20 април 2011 г. (4), и по-специално точки 1.3, 1.4, 1.5 и 1.6 от него,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0315/2016),

като има предвид, че съгласно приложение XVI, параграф 1, буква а) към своя правилник (Насоки за одобрението на Комисията), Парламентът може да изрази становище относно разпределението на отговорностите по портфейли от новоизбрания председател на Комисията и да поиска всякаква информация, която му е необходима да вземе решение относно пригодността на номинираните за членове на Комисията; като има предвид, че Парламентът очаква да му се предоставя цялата информация, свързана с финансовите интереси на номинираните за членове на Комисията, и техните декларации за интереси да се предават за проверка на комисията по правни въпроси;

Б.

като има предвид, че в съответствие с точка 3 от раздел II („Политическа отговорност“) от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, номинираните за членове на Комисията гарантират пълно оповестяване на цялата необходима информация, в съответствие със задължението за независимост, което се изисква от тях съгласно Договорите; като има предвид, че тази информация се разкрива в съответствие с процедурите, предвидени да гарантират, че всички номинирани за членове на Комисията се оценяват по открит, справедлив и последователен начин;

В.

като има предвид, че, съгласно посоченото по-горе решение от 28 април 2015 г. , проверката на декларацията за финансовите интереси на номинираните за членове на Комисията, осъществявана от комисията по правни въпроси, се състои не просто в уверяване, че декларацията е надлежно попълнена, а в преценка на това дали съдържанието на декларацията е вярно и дали би могло да доведе до извода, че е налице конфликт на интереси;

Г.

като има предвид, че в съответствие с приложение XVI, параграф 1, буква а) от своя правилник Парламентът оценява номинираните за членове на Комисията въз основа, наред с другото, на тяхната лична независимост най-вече предвид специфичната роля на гарант на интересите на Съюза, която е възложена на Европейската комисия от Договорите;

Д.

като има предвид, че в горепосочената резолюция от 8 септември 2015 г. Парламентът заяви, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси е незаменимо предварително условие за изслушването на номинираните за членове на Комисията, най-вече предвид засилването на политическия мандат на Комисията след Договора от Лисабон;

Е.

като има предвид, че в горепосочената резолюция от 8 септември 2015 г. Парламентът счете за важно комисията по правни въпроси да даде насоки под формата на препоръка или на доклад по собствена инициатива, за да улесни реформата на процедурите във връзка с декларациите за интереси на членовете на Комисията, като едновременно с това призова Европейската комисия да преразгледа правилата относно декларациите за интереси на своите членове;

Ж.

като има предвид, че в съответствие с точка 1.3 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията относно безкористността, почтеността, откритостта, усърдието, честността, отговорността и зачитането на достойнството на Парламента, те трябва да декларират всички финансови интереси и имотно състояние, които могат да създадат конфликт на интереси при изпълнението на техните функции и че тази декларация обхваща дяловите участия, притежавани от съпруга(та) или партньора на член на Комисията — както се определят от действащите правила (5) — които могат да доведат до конфликт на интереси;

З.	като има предвид, че финансовите интереси, които трябва бъдат декларирани, включват всички видове индивидуално финансово участие в капитала на дадено предприятие;

И.

като припомня, че в съответствие с точка 1.4 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията, с цел да се избегне всякакъв риск от конфликт на интереси членовете на Комисията са длъжни да декларират професионалната дейност на своя съпруг(а) или партньор и че в тази декларация трябва да се посочи естеството на дейността, наименованието на заеманата длъжност и когато е приложимо — наименованието на работодателя;

Й.

като има предвид, че в съответствие с точка 1.5 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията, декларацията за финансови интереси се извършва с приложения към Кодекса формуляр, и че този формуляр трябва да бъде попълнен и оповестен преди изслушването на кандидата за член на Комисията от Европейския парламент и актуализиран по време на мандата в случай на промяна в информацията и поне веднъж годишно;

като има предвид, че информацията в този формуляр е ограничена и недостатъчна, не съдържа подробно определение за това какво представлява конфликтът на интереси и не дава възможност на Парламента да оцени правилно, честно и последователно наличието на действителен или потенциален конфликт на интереси на кандидата за член на Комисията или неговата способност да изпълнява мандата си в съответствие с Кодекса за поведение на членовете на Комисията;

Л.	като припомня, че в съответствие с точка 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията член на Комисията не се занимава в портфейла си с никакви въпроси, когато той има личен интерес, по-специално семейни или финансови интереси, които биха могли да повлияят на неговата независимост;

като припомня, че Комисията носи крайната отговорност за избора на естеството и обхвата на информацията, която се включва в декларациите за интереси на нейните членове; като има предвид, че поради това Комисията е задължена да осигури с точност степента на прозрачност, която е необходима за плавното прилагане на процедурата по назначаване на номинираните за членове на Комисията;

Н.

като има предвид, че в съответствие с точка 5 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, Европейският парламент може да поиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си спрямо отделен член на Комисията; като има предвид, че съгласно точка 7 от посоченото споразумение, председателят на Комисията е длъжен да информира Парламента в случай на преразпределение на отговорностите между членовете на Комисията с оглед на възможност за парламентарна консултация във връзка с тези промени;

O.	като има предвид, че може да се счита, че настоящите декларации за финансови интереси на членовете на Комисията са подобрени спрямо декларациите, подадени през периода 2008—2009 г., но е имало случаи, при които е било необходимо последващо поясняване на определени декларации за интереси;

П.

като има предвид, че за съжаление в приетия през 2011 г. Кодекс за поведение на членовете на Комисията не беше обърнато достатъчно внимание на множество препоръки на Парламента за извършване на подобрения, по-специално по отношение на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията, ограниченията за длъжностите, заемани след мандата, както и по отношение на укрепването на специалната комисия по етика, отговорна за оценката на конфликти на интереси; като има предвид, че в този контекст следва да се вземат предвид и становищата, приети от Парламента по отношение на промените и подобренията на процедурата за изслушване на кандидатите за членове на Комисията;

Р.

като има предвид, че укрепването на етичното поведение и прозрачността в рамките на институциите на ЕС е един от стълбовете на европейското управление, с цел повишаване на доверието на европейските граждани в институциите, особено с оглед на по-широкия политически мандат, възложен на Комисията след Договора от Лисабон;

Общи забележки

отбелязва, че прегледът на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията има за цел да се гарантира, че номинираните са в състояние да упражняват своите функции при пълна независимост, и да се гарантира максимална степен на прозрачност и отчетност от страна на Комисията, в съответствие с член 17, параграф 3 от ДЕС и с Кодекса за поведение на членовете на Комисията; в тази връзка отбелязва, че този процес не може да бъде ограничен единствено до назначаването на новата Комисия, а трябва да се провежда и в случай на овакантено място вследствие на подаване на оставка, задължително пенсиониране или смърт на член на Комисията, присъединяване на нова държава членка или съществена промяна на портфейла или финансовите интереси на член на Комисията;

счита, че оценката на потенциален конфликт на интереси трябва да се основава на убедителни, обективни и относими елементи и да взема предвид портфейла на кандидата за член на Комисията;

отбелязва, че конфликтът на интереси се определя като всяко положение на взаимодействие между обществен интерес и обществени и частни интереси, което има вероятност да попречи или изглежда, че пречи на независимото, безпристрастно и обективно изпълняване на дадено задължение;

потвърждава, че комисията по правни въпроси е компетентна и отговорна да извърши анализ по същество на декларациите за финансови интереси чрез задълбочен преглед, за да оцени дали съдържанието на декларацията за финансови интереси на кандидата е вярно и съответства на критериите и принципите, посочени в Договорите и Кодекса за поведение, дали може да се предположи конфликт на интереси, и тя трябва да има възможност да отправи предложение до председателя на Комисията за смяна на съответния член на Комисията; поради това призовава Европейската комисия да предостави всички фактически и информационни инструменти на комисията по правни въпроси за извършването на цялостен и обективен анализ;

счита за изключително важно комисията по правни въпроси да разполага с достатъчно време, за да се гарантира, че тази подробна оценка е ефективна;

отбелязва, че комисията по правни въпроси разглежда въпроси, свързани с декларациите за финансови интереси на номинираните за членове на Комисията при най-голяма степен на поверителност, като също така гарантира, в съответствие с принципа на прозрачност, публичност на направените от нея заключения;

счита, че в допълнение към определеното време за въпроси, които комисията по правни въпроси желае да зададе на номинирания за член на Комисията, ако тя забележи възможен конфликт на интереси, трябва да ѝ се даде правото да продължи изслушването и да получи необходимите пояснения;

Процедура за проверка на декларациите за финансови интереси преди изслушването на номинираните за членове на Комисията

счита, че потвърждението от страна на комисията по правни въпроси на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси, въз основа на анализ по същество на декларациите за финансови интереси, представлява основна предпоставка за провеждането на изслушването от компетентната комисия (6);

счита в тази връзка, че при липсата на такова потвърждение или в случай че комисията по правни въпроси установи наличието на конфликт на интереси, процедурата по назначаване на кандидата за член на Комисията се спира;

10.

счита, че комисията по правни въпроси следва да прилага следните насоки при разглеждането на декларациите за финансови интереси:

а)

ако при проверката на декларацията за финансови интереси, комисията по правни въпроси счете, че въз основа на представените документи декларацията за финансови интереси е достоверна, пълна и не съдържа никаква информация, от която може да се предположи наличен или потенциален конфликт на интереси във връзка с портфейла на кандидата за член на Комисията, нейният председател изпраща писмо за потвърждение за липса на конфликт на интереси до комисиите, отговарящи за изслушването, или на съответните комисии в случай на процедура по време на мандата;

б)

ако комисията по правни въпроси счете, че декларацията за интереси на кандидата за член на Комисията съдържа непълна или противоречива информация или че за нейната оценка са необходими допълнителни сведения, съгласно Правилника за дейността (7) и Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (8) тя изисква от кандидата да представи тази информация без ненужно забавяне и я разглежда и анализира подобаващо, преди да вземе своето решение; комисията по правни въпроси може да реши, по целесъобразност, да покани кандидата за член на Комисията за изслушване;

в)

ако комисията по правни въпроси забележи конфликт на интереси въз основа на декларацията за финансови интереси или на допълнителната информация, предоставена от кандидата, тя изготвя препоръки за прекратяване на конфликта на интереси; тези препоръки могат да включват: отказ от въпросните финансови интереси, промяна от страна на председателя на Комисията на портфейла на кандидата за член на Комисията; при по-сериозни случаи, ако никаква друга препоръка не е в състояние да доведе до решение на конфликта на интереси, като последна възможност, комисията по правни въпроси може да направи заключение относно невъзможността кандидатът за член на Комисията да изпълнява функциите си съгласно Договора и Кодекса за поведение; председателят на Парламента запитва председателя на Комисията какви са допълнителните стъпки, които той възнамерява да предприеме;

Процедура за проверка на декларациите за финансови интереси по време на мандата

11.

подчертава задължението на всеки член на Комисията да гарантира, че неговата декларация за интереси се актуализира своевременно всеки път, когато настъпи промяна в неговото финансови интереси, и изисква от Комисията да съобщава незабавно на Парламента за всяка промяна или всяко обстоятелство, водещо до възникването на конфликт на интереси или потенциален конфликт на интереси;

12.

във връзка с това счита, че декларацията за финансови интереси трябва да включва настоящи или минали интереси или дейности от имотно, професионално, лично или семейно естество от последните две години в съответствие с предлагания портфейл; тя трябва да отчита и факта, че интересът може да се отнася за предимство за въпросното лице или трета страна, както и че може да е от морално, материално или финансово естество;

13.

счита, че всяка промяна във финансовите интереси на члена на Комисията по време на мандата или всяко преразпределение на отговорностите между членовете на Комисията създава ново положение, що се отнася до евентуалното наличие на конфликт на интереси; поради това счита, че това положение следва да подлежи на процедура за проверка от страна на Парламента при условията, предвидени в параграф 10 от настоящата резолюция и параграф 2 от приложение XVI (Насоки за одобрението на Комисията) към Правилника за дейността на Европейския парламент;

14.

отбелязва, че в съответствие с член 246, втора алинея от ДФЕС в случай на замяна на член на Комисията по време на мандата с Парламента се провежда консултация; счита, че това положение следва да включва, наред с другото, проверка за липса на конфликт на интереси, в съответствие с параграф 10 от настоящата резолюция, и разпоредбите, предвидени в приложение XVI (Насоки за одобрението на Комисията) към Правилника за дейността на Европейския парламент (9) по отношение на компетентността на Европейския парламент в случай на промяна в състава на колегиума на членовете на Комисията или на съществена промяна на портфейлите по време на мандата на Комисията;

15.

счита, че ако бъде установен конфликт на интереси по време на мандата на член на Комисията и ако председателят на Комисията не се съобрази с препоръките на Парламента за предотвратяване на този конфликт на интереси след процедурата, предвидена в параграф 10 от настоящата резолюция, комисията по правни въпроси може да препоръча на Парламента да изиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си от този член на Комисията, в съответствие с член 17, параграф 6 от ДЕС и, ако е целесъобразно, Парламентът да изиска от председателя на Комисията да действа съгласно втора алинея от член 245 от ДФЕС с оглед на лишаване на съответния член на Комисията от правото на пенсия или от други полагащи се облаги;

Кодекс за поведението на членовете на Комисията

16.

отбелязва, че Кодексът за поведение на членовете на Комисията, приет на 20 април 2011 г., във връзка с безпристрастността, почтеността, прозрачността, усърдието, честността, отговорността и въздържаността внася подобрения спрямо предходния кодекс, приет през 2004 г., по отношение на декларацията за финансови интереси, като изискванията за оповестяване на информация включват и партньорите на членовете на Комисията и декларацията за интереси трябва да се преразглежда при промяна в информацията, или при всички случаи — най-малко веднъж годишно;

17.

отбелязва, че надеждността на декларацията за финансови интереси зависи от прецизността на формуляра, представен на кандидата за член на Комисията; счита, че настоящият обхват на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията е твърде ограничен, а разяснителното им съдържание е твърде неясно; поради това призовава Комисията да преразгледа Кодекса за поведение във възможно най-кратки срокове, за да се гарантира, че декларациите за интереси предоставят на комисията по правни въпроси точна информация, с която тя да може да обоснове по недвусмислен начин своето решение;

18.

счита, че за да има по-пълна картина на финансовото състояние на деклариращия член на Комисията, декларациите за финансови интереси, посочени в точки от 1.3 до 1.5 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията, следва да включват всички финансови интереси и дейности на кандидата за член на Комисията и неговия съпруг(а) или партньор и в никакъв случай не следва да бъдат ограничена до тези, за които „има вероятност да породят конфликт на интереси“;

19.

счита, че семейните интереси, посочени в точка 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията, следва да бъдат включени в декларациите за финансови интереси; в тази връзка призовава Комисията да установи справедлив начин за установяване на „семейни интереси“, които могат да създадат риск от конфликт на интереси;

20.

счита, че с оглед разширяване и подобряване на правилата относно конфликта на интереси декларациите за финансови интереси следва да включват и подробности за договорни взаимоотношения на кандидатите за членове на Комисията, които биха могли да създадат конфликт на интереси при изпълнението на техните задължения;

21.

изразява съжаление поради факта, че Кодексът за поведение не кодифицира по подходящ начин изискването в член 245 от ДФЕС „членовете на Комисията тържествено да поемат задължението да спазват, както по време на мандата си, така и след неговото изтичане, произтичащите от поста им задължения и в частност задължението за почтеност и въздържаност относно приемането на определени постове или облаги след края на мандата им“;

22.

изразява съжаление, че Кодексът за поведение не предвижда никакви изисквания за прехвърлянето на активи, независимо от факта, че тези изисквания трябва да са стандартни за всеки етичен кодекс; счита за приоритет възможно най-бързото регламентиране на този аспект;

23.

отбелязва, че Кодексът за поведение не предвижда никакъв конкретен срок за подаване на декларацията преди изслушването на кандидатите за членове на Комисията в Парламента; счита това изискване за основен аспект от преразглеждането на процедурата за изслушване на кандидатите за членове на Комисията;

24.

изразява съжаление поради факта, че Комисията не докладва редовно относно прилагането на Кодекса за поведение на членовете на Комисията, по-специално по отношение на техните декларации за конфликти на интереси, и счита, че Кодексът за поведение следва да бъде изменен по начин, който да предвижда възможности за подаване на жалби или налагане на санкции за извършени нарушения, с изключение на сериозни нарушения, посочени в членове 245 и 247 от ДФЕС;

25.

изразява съжаление по-специално за отрицателния отговор от председателя на Комисията на искането на Европейския омбудсман активно да публикува своите решения относно разрешаването на дейности след приключването на мандата на бивши членове на Комисията, както и становищата на специалната комисия по етика; подчертава, че обикновеното публикуване на протоколите от заседанията на Комисията не е достатъчно, за да даде представа на Парламента и на гражданското общество за тълкуването на практика на „потенциални конфликти на интереси“ и за политиките на почтеност, разработени в тази връзка от специалната комисия по етика;

26.

посочва, че на всички бивши членове на Комисията е забранено за период от 18 месеца лобирането „за свое предприятие, работодател или клиент пред членовете на Комисията и техните служители по въпроси, за които са отговаряли“, но те имат правото да получават в продължение на три години много щедро временно обезщетение след напускане на своята длъжност в Комисията, в размер на 40 — 65 % от основното им възнаграждение;

27.

приветства факта, че Кодексът за поведение въведе разпоредба относно преразпределянето на работа между членовете на Комисията в случай на потенциални конфликти на интереси, но изразява съжаление във връзка с факта, че:

a)	няма подробно определение за това какво представлява конфликт на интереси;

б)	разпоредбата се ограничава до въпросите, свързани със съответния портфейл на члена на Комисията, и по този начин се пренебрегват неговите задължения като член на колегиум;

в)

председателят не разполага с критерии за вземането на решение за преразпределяне на работата и не е въведена обвързваща рамка за информиране на Парламента или друга процедура, която да се следва в случаите, когато член на Комисията пропусне да уведоми за наличието на конфликт на интереси или за участието в дейност, която е несъвместима с естеството на неговите задължения;

28.

призовава Комисията спешно да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията от 2011 г., за да вземе предвид препоръките, отправени от Парламента в неговите неотдавнашни резолюции, както и развитието на общите стандарти за етично поведение и прозрачност, които се прилагат за всички институции на ЕС; препоръчва на Комисията да измени Кодекса за поведение на членовете на Комисията, с цел да се гарантира, че:

a)	членовете на Комисията декларират всички свои финансови интереси, включително притежаваните от тях активи и пасиви на стойност над 10 000 EUR;

б)

членовете на Комисията декларират всички свои финансови интереси (като акционери, членове на управителни съвети на дружества, съветници и консултанти, членове на свързани фондации и др.) по отношение на всички дружества, в които са участвали, включително интереси на близки членове на семействата им, както и настъпилите промени при обявяването на кандидатурата им;

в)	лицата на издръжка на членове на Комисията и/или преките членове на техните семейства, предоставят същата информация като тази, която се оповестява от техните съпрузи или партньори;

г)	членовете на Комисията изясняват напълно целите на организациите, в които работят те самите и/или техните съпрузи и/или техните деца на издръжка, за да се установи дали съществува конфликт на интереси;

д)	членовете на Комисията оповестяват членството си в неправителствени организации, тайни общества или асоциации, които прикриват своето съществуване и извършват дейност, целяща да попречи на изпълнението на функциите на публичните органи;

е)	членовете на Комисията и лицата на тяхна издръжка от семейството оповестяват членството си в неправителствени организации, както и дарения на НПО на стойност над 500 EUR;

ж)

Кодексът за поведение е изменен в съответствие с член 245 от ДФЕС, за да се удължат ограниченията за длъжностите, заемани от членовете на Комисията след мандата, за период от поне три години и не по-кратък от периода от време, през който бившите членове на Комисията имат право на временното обезщетение, определено в Регламент № 422/67/ЕИО;

з)	Кодексът за поведение включва определени изисквания за прехвърлянето на активи;

и)	кандидатите за членове на Комисията внасят декларациите си в рамките на определен срок и достатъчно предварително, за да може специалната комисия по етика да представи на Парламента своите виждания относно потенциални конфликти на интереси навреме преди изслушванията в Парламента;

й)	членовете на Комисията се срещат единствено с представители на лобистки групи, включени в регистъра за прозрачност, който съдържа информация относно лица, стремящи се да влияят на създаването на политики в институциите на ЕС;

к)	в момента на своето назначаване членовете на Комисията представят подписана декларация, която потвърждава, че ще се явят пред която и да било от комисиите на Парламента във връзка с дейностите, извършвани по време на техния мандат;

л)	декларацията се публикува във формат, който да е съвместим със свободно достъпните данни, с цел лесната ѝ обработка в бази данни;

м)

процедурата за преразпределяне на работа в случай на конфликт на интереси е подобрена, с цел вземане предвид на задълженията на съответния член на Комисията като член на колегиума, въвеждане на критерии за почтеност и въздържаност за председателя във връзка с решението за преразпределяне на работа, прилагане на задължителна процедура и санкции в случаите, когато член на Комисията не предостави информация относно възможен конфликт на интереси, както и въвеждане на задължителна процедура за информиране на Парламента относно гореспоменатите случаи;

н)	Комисията докладва ежегодно относно прилагането на Кодекса за поведение на членовете на Комисията и предвижда процедури за подаване на жалби и санкции не само в случай на тежко нарушение, а и при нарушения на изискванията, по-специално във връзка с декларацията за финансови интереси;

o)	съществуват критерии, определени с цел съответствие с разпоредбите на член 245 от ДФЕС, който налага на членовете на Комисията „задължението за почтеност и въздържаност относно приемането на определени постове или облаги след края на мандата им“;

п)	решенията относно разрешаването на дейности за бивши членове на Комисията след приключване на мандата им, както и становищата на специалната комисия по етика се публикуват проактивно;

р)	специалната комисия по етика се състои от независими експерти, които не изпълняват същевременно длъжността „член на Комисията“;

с)	специалната комисия по етика изготвя и публикува годишен доклад относно своите дейности и може по своя преценка да включи всякакви препоръки за подобряване на Кодекса за поведение или неговото изпълнение;

29.

призовава Комисията да започне преговори с Европейския парламент с цел включване на измененията, които може да се наложат, в рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

30.

призовава комисията по конституционни въпроси да предложи изменения на Правилника за дейността на Европейския парламент и по-специално на Приложение XVI към него, които биха се оказали необходими за изпълнението на настоящата резолюция;

o o

31.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 110.

(2) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0287.

(4) C(2011)2904.

(5) Постоянен небрачен партньор съгласно определението в Регламент (Евратом, EОВС, EИО) № 2278/69 (ОВ L 289, 17.11.1969 г., стр. 1) и в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица.

(6) Вж. резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно процедури и практики във връзка с изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от 2014 г.

(7) Вж. параграф 1, буква а) от приложение XVI към Правилника за дейността.

(8) Вж. раздел II, точка 3 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия.

(9) Вж. параграф 2 от приложение XVI към Правилника за дейността на Европейския парламент.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/157

P8_TA(2016)0478

Отговорност, обезщетения и финансово обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2015/2352(INI))

(2018/C 224/25)

Европейският парламент,

—	като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно член 39 от Директива 2013/30/ЕС (COM(2015)0422),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечаване за аварии в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство, който придружава доклада на Комисията по този въпрос (SWD(2015)0167),

—	като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (1) (Директива за безопасността в крайбрежните води),

—	като взе предвид оценката на въздействието, придружаваща документа „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на дейностите по търсене, проучване и добив на нефт и газ в крайбрежните води“ (SEC(2011)1293),

—	като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (2),

—	като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (3) (Директива за екологичната отговорност),

—

като взе предвид достиженията на международното и регионалното право в областта на претенциите за обезщетение за вреди, причинени от инциденти при добив на нефт и газ в морето, и по-специално Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт (Конвенция за гражданската отговорност) от 27 ноември 1992 г., Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт (Конвенция за създаване на Международен фонд) от 27 ноември 1992 г., Международната конвенция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво (Конвенция за замърсяването от корабно гориво) от 23 март 2001 г., Скандинавската конвенция за опазване на околната среда, приета от Дания, Финландия, Норвегия и Швеция, и Протокола за защита на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговия подпочвен слой („Протокол за защита на крайбрежните води“) към Конвенцията от Барселона,

—	като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 13 септември 2005 г. (4),

—	като взе предвид член 83, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработеният Регламент „Брюксел I“) (5),

—	като взе предвид Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (6) (Конвенцията от Лугано от 2007 г.),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (7) (Регламент „Рим II“),

—	като взе предвид окончателния доклад, изготвен за Комисията от консултантското дружество „BIO by Deloitte“, относно „Гражданска отговорност, финансово обезпечение и претенции за обезщетяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство“ (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони (9),

—	като взе предвид бедствието, причинено от платформата „Deepwater Horizon“ в Мексиканския залив през април 2010 г.,

—	като взе предвид инцидентите, свързани с платформата „Castor“ срещу бреговете на испанските провинции Кастейон и Тарагона, включително над 500 регистрирани земетресения, които засегнаха пряко хиляди европейски граждани;

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0308/2016),

A.	като има предвид, че член 194 от ДФЕС изрично потвърждава правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси при зачитане на солидарността и опазването на околната среда;

Б.	като има предвид, че местните източници на нефт и газ могат да допринесат значително за настоящите енергийни нужди на Европа и че те са от изключително значение за енергийната сигурност и разнообразието на енергийните източници;

В.	като има предвид, че нефтодобивните и газодобивните дейности в морето се осъществяват при все по-екстремни условия и е възможно да причинят сериозни и пагубни последствия за околната среда и икономиката на морските и крайбрежните райони;

Г.	като има предвид, че въпреки че производството на нефт и газ в Северно море намалява през последните години, броят на крайбрежните съоръжения вероятно ще се увеличи в Европа в бъдеще, по-специално в Средиземно и Черно море;

Д.	като има предвид, че авариите, причинени от нефтени и газови платформи в морето, имат неблагоприятни трансгранични последствия, и че във връзка с това действията на равнището на ЕС за предотвратяване, облекчаване и противодействие на последиците от подобни аварии са необходими и пропорционални;

Е.	като има предвид, че е важно да се припомни трагичната загуба на 167 работници в нефтената промишленост, които загинаха при аварията „Пайпър алфа“ край бреговете на Абърдийн (Шотландия) на 6 юли 1988 г.;

Ж.

като има предвид, , че според редица проучвания, включително проучване, извършено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, и проучване, извършено от Съвместния изследователски център, броят на авариите в нефтения и газовия сектор на ЕС е около десетки хиляди, (по-конкретно 9 700 между 1990 и 2007 г.); като има предвид също така, че кумулативното въздействие на тези аварии, включително тези, които са малки по мащаб, има сериозни и трайни последици за морската околна среда и следва да бъде взето под внимание в директивата;

З.

като има предвид, че в съответствие с член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз всички действия на ЕС в тази област трябва да бъдат подкрепени с високо равнище на защита, като се основават, наред с другото, на принципите на предпазните мерки, на превантивните действия, „замърсителят плаща“ и на устойчивостта;

И.

като има предвид, че от 1988 г. насам в крайбрежните води на ЕС не е имало сериозна авария и като има предвид, че 73 % от производството на нефт и газ в ЕС е с произход от държави членки с излаз на Северно море, чиито системи за безопасност на крайбрежните води вече са признати като най-добре работещите в света; като има предвид, че ЕС има приблизително 68 000 километра брегова линия и че броят на съоръженията в крайбрежни води вероятно ще се увеличи значително в бъдеще, особено в Средиземно море и в Черно море, което спешно изисква цялостното прилагане и изпълнение на Директива 2013/30/ЕС, както и да се гарантира, че е налице подходяща правна рамка, която да урежда всички дейности в крайбрежни води, преди да се случи сериозна авария; като има предвид, че, както е установено в член 191 от ДФЕС, политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки и принципа на превантивните действия;

Й.

като има предвид, че режимите на отговорност представляват основните средства, посредством които се прилага принципът „замърсителят плаща“, като гарантират, че дружествата носят отговорност за всякакви причинени в хода на дейността им вреди, и ги стимулират да вземат превантивни мерки, да разработват практики и да предприемат действия, които свеждат до минимум риска от подобни вреди;

като има предвид, че въпреки че съгласно Директивата за безопасността в крайбрежните води притежателите на лицензи носят обективна отговорност за предотвратяването и отстраняването на екологични щети, възникнали в резултат от техните дейности (член 7, разглеждан успоредно с член 38, който разширява обхвата на Директивата за екологичната отговорност, като включва в него континенталния шелф на държавите членки), с нея не беше постигнато въвеждането на всеобхватна рамка на ЕС за отговорността;

Л.

като има предвид, че е от съществено значение да се определят ефективни и адекватни компенсационни механизми и бързи и подходящи механизми за предоставяне на обезщетения за вреди, причинени от нефтодобивни и газодобивни дейности в морето, на пострадалите, животните и околната среда, а също и да има достатъчно ресурси, за да се възстановят основните екосистеми;

като има предвид, че Директивата за безопасността в крайбрежните води не съдържа разпоредби за хармонизиране по отношение на гражданските вреди от аварии в крайбрежните води и че съществуващата международна правна уредба затруднява удовлетворяването на трансграничните претенции за обезщетение за вреди по граждански дела;

Н.

като има предвид, че в Директивата за безопасността в крайбрежните води се установяват предварителни условия за лицензиране, имащи за цел да гарантират, че притежателите на лиценз не са технически или финансово неспособни да се справят с последствията от своите дейности в крайбрежните води, и също така се изисква от държавите членки да установят процедури за бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително по отношение на трансгранични инциденти, както и да улеснят използването на устойчиви финансови инструменти (член 4);

приветства приемането на Директивата за безопасността в крайбрежните води 2013/30/ЕС (ДБКВ), която допълва Директивата за екологичната отговорност 2004/35/EО (ДЕО) и Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда 2011/92/EС (ОВОС), както и ратифицирането от Съвета на Протокола за защита на крайбрежните води към Конвенцията от Барселона, като първи стъпки към опазването на околната среда и безопасността на работниците; призовава държавите членки, които все още не са транспонирали горепосочените директиви в националното законодателство, да направят това във възможно най-кратък срок; призовава също така държавите членки да гарантират независимостта на компетентния орган, посочен в член 8 от Директивата за безопасността в крайбрежните води, и призовава Комисията да извърши оценка доколко е подходящо въвеждането на допълнителни хармонизирани правила за отговорността, обезщетяването и финансовото обезпечение с оглед предотвратяване на бъдещи аварии с трансгранични последици;

изразява съжаление относно факта, че съгласно ДБКВ и ДЕО авариите се определят като „сериозни“ само ако причиняват смърт или тежки наранявания, без да се отчитат последствията за околната среда; подчертава, че дори ако не причинява смърт или тежки наранявания, аварията може да има сериозно въздействие върху околната среда поради своя мащаб или тъй като засяга, например, защитени територии, защитени видове или особено уязвими местообитания;

подчертава, че ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща“ за нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води следва да се отнася не само за разходите за предотвратяване и отстраняване на екологични щети — както понастоящем се постига до известна степен чрез Директивата за безопасността в крайбрежните води и Директивата за екологичната отговорност — но също така и за разходите за отстраняване на „традиционни щети“, в съответствие с принципа на предпазните мерки и принципа на устойчиво развитие; във връзка с това призовава Комисията да разгледа възможността за законодателен компенсаторен механизъм за аварии в крайбрежни води, по подобие на механизма, предвиден в Закона за дейностите с петрол в Норвегия, най-малкото за секторите, които може да бъдат тежко засегнати, като рибарството и крайбрежния туризъм и други сектори на синята икономика; в този контекст препоръчва злоупотребите или авариите, възникнали вследствие на дейността на дружествата, да бъдат оценявани количествено и качествено по такъв начин, че да се включат всички вторични последици за общностите; подчертава също така отклоненията и недостатъците по отношение на отговорността за екологични щети в транспонирането и прилагането на Директивата за екологичната отговорност, както са очертани и от Комисията в нейния втори доклад за прилагането; призовава Комисията да гарантира, че Директивата за екологичната отговорност се прилага ефективно и че отговорността за екологични щети от аварии в крайбрежни води се прилага в подходяща степен в целия ЕС;

изразява съжаление, в тази връзка, че Директивата за безопасността в крайбрежните води не разглежда отговорността за гражданските вреди, нанесени на физически или юридически лица, било то телесни повреди, имуществени вреди или икономически загуби, нанесени както пряко, така и косвено;

също така изразява съжаление, че начинът, по който се подхожда към гражданската отговорност, се различава значително в различните държави членки; подчертава, че в много от държавите членки с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води няма отговорност за по-голямата част от исковете за обезщетение от трети лица за „традиционни щети“, причинени от авария, в огромното мнозинство от държавите членки няма режим за компенсационни плащания и в много държави членки няма гаранция, че операторите или отговорните лица разполагат със съответните финансови активи за посрещане на искове; освен това подчертава, че често съществува несигурност по отношение на това как правните системи на държавите членки биха подходили към многообразните граждански искове, които могат да произтекат от инциденти, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води; във връзка с това счита, че е необходима европейска уредба, която следва да се основава на законодателството на най-развитите държави членки, следва да обхваща не само телесни повреди и имуществени вреди, но и чисто икономически загуби и следва да осигури ефективни компенсаторни механизми за пострадалите и за сектори, които може да бъдат тежко засегнати (напр. рибарството и крайбрежния туризъм); призовава в тази връзка Комисията да оцени дали една хоризонтална европейска рамкова уредба за колективна правна защита би била евентуално решение, и да отдели на това особено внимание при изготвянето на доклада за прилагането на Директивата за безопасността в крайбрежните води;

подчертава в тази връзка, че исковете за правна защита и за компенсации за „традиционни щети“ са допълнително възпрепятствани от гражданскопроцесуалните правила относно сроковете, финансовите разходи, липсата на съдопроизводство за защита на обществения интерес и липсата на колективни искове за непозволено увреждане, както и от разпоредбите относно доказателствата, които варират значително в различните държави членки;

подчертава, че режимите на обезщетение трябва да са в състояние да се справят ефективно, бързо и в разумен срок с трансграничните искове и без дискриминация между ищците от различните държави от ЕИП; препоръчва те да обхващат както първични така и вторични вреди, причинени във всички засегнати области, като се има предвид, че подобни аварии засягат по-широки райони и могат да окажат дългосрочно въздействие; подчертава необходимостта от спазване на нормите на международното право от страна на съседните държави, които не са членки на ЕИП;

счита, че следва да бъдат установени правила за обективна гражданска отговорност за аварии в крайбрежни води с цел улесняване на достъпа до правосъдие за пострадалите (юридически и физически лица), засегнати от аварии в крайбрежни води, тъй като това би могло да предостави стимул за оператора в крайбрежни води да управлява по правилен начин операционния риск; счита, че следва да се избягват тавани на финансовата отговорност;

приканва държавите членки и Комисията да разгледат особеното положение на служителите и работниците в нефтената и газовата промишленост в крайбрежни води, особено в малките и средните предприятия (МСП); отбелязва, че инцидентите, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води, могат да имат особено сериозни последици за риболовния и туристическия сектор, както и за други сектори, които разчитат на доброто състояние на общата морска среда за осъществяване на своята дейност, тъй като тези сектори, които включват много малки и средни предприятия, биха могли да претърпят значителни икономически загуби в случай на голяма авария в крайбрежните води;

10.

във връзка с това подчертава, че е от първостепенно значение съществуващите режими на отговорност в държавите членки да се актуализират, за да се гарантира, че ако в териториалните води на тези държави възникне авария, тя не би имала неблагоприятни последици за бъдещето на крайбрежните нефтодобивни и газодобивни дейности на въпросната държава, нито за бъдещето на целия ЕС, дори и аварията да е настъпила в област, чиито приходи до голяма степен зависят от туризма; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа необходимостта от въвеждане на общи за ЕС стандарти за системите за искове за отстраняване на вредите и за обезщетение;

11.

подчертава необходимостта да бъдат включени лицата, пострадали от съпътстващи вреди, свързани с проучванията, изследванията или дейността на съоръженията в крайбрежните води, а също и на евентуалните допустими за предвидените обезщетения лица;

12.

отбелязва, че Комисията възнамерява да предприеме систематично събиране на данни чрез Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в крайбрежни води (EUOAG), за да извърши по-изчерпателен анализ на ефективността и обхвата на националните разпоредби относно отговорността;

13.

подчертава необходимостта Комисията да извършва редовни проверки на съответствието на националните правни системи и на предприятията спрямо съответните разпоредби за отговорност и обезщетения в Директивата за безопасността в крайбрежните води, включително проверка на финансовите отчети на дружествата за добив от крайбрежни води, и да вземе мерки в случаите, когато това съответствие не е спазено, с цел предотвратяване на сериозни аварии и ограничаване на тяхното въздействие върху хората и околната среда; препоръчва създаването на единен механизъм на европейско равнище за аварии и случаи на злоупотреба;

14.

подчертава, че трябва да се постигне баланс между бързото и адекватно обезщетяване на пострадалите лица и предотвратяването на изплащането на обезщетения по неправомерни искове (проблем, известен също като „отприщване на бента“) чрез увеличаване на сигурността по отношение на равнищата на финансова отговорност на много дружества, извършващи дейност в крайбрежните води, и чрез избягване на продължителните и скъпи производства в съдилищата;

15.

изразява съжаление поради факта, че нито една от държавите членки не определя изрично широка гама от инструменти за финансово обезпечение на обезщетенията по искове за „традиционни щети“ от инциденти, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води; в този контекст подчертава, че прекомерното използване на застраховки може да доведе евентуално до затворен пазар на инструментите за финансово обезпечение с произтичащия от това потенциален риск от липса на конкуренция и увеличени разходи;

16.

изразява съжаление относно липсата на използване на инструменти за финансово обезпечение в ЕС за покриване на вредите, причинени от най-скъпоструващите аварии в крайбрежни води; отбелязва, че една от причините може да е, че обхватът на отговорността за вреди не може да направи подобни инструменти необходими в определени държави членки;

17.

призовава държавите членки да предоставят подробни данни, отнасящи се до използването на финансови инструменти и адекватното покритие за аварии в крайбрежни води, включително за най-скъпоструващите;

18.

счита, че всички случаи на доказана отговорност, както и подробностите за наложените санкции, следва да бъдат направени обществено достояние, за да стане истинската стойност на вредите върху околната среда прозрачна за всички;

19.

настоятелно призовава Комисията да насърчи държавите членки да разработят инструменти за финансово обезпечение във връзка с обезщетенията по искове за „традиционни щети“ при инциденти, свързани с основни или транспортни дейности за нефтодобив и газодобив в крайбрежни води, включително в случаи на несъстоятелност; счита, че това би могло да ограничи покриването на отговорността на операторите за случайно замърсяване от публичния бюджет, който — ако правилата не се променят — би се оказал принуден да поеме разходите за обезщетенията; в този контекст счита, че може също така да се обмисли създаването на фонд въз основа на таксите, плащани от промишлеността в крайбрежни води;

20.

счита, че е необходимо да се анализира до каква степен въвеждането на наказателна отговорност на равнището на ЕС ще добави възпиращ елемент отвъд гражданските санкции, с което да се подобрят защитата на околната среда и спазването на мерките за безопасност; във връзка с това приветства въвеждането на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право, с която се хармонизират наказателните санкции за някои нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда; изразява съжаление, че в обхвата на Директивата относно защитата на околната среда чрез наказателно право не са включени всички дейности от Директивата за безопасността в крайбрежните води; изразява съжаление, че определенията на престъпленията и минималните санкции, свързани с нарушения на безопасността в крайбрежни води, не са хармонизирани в ЕС; призовава Комисията да добави големите нефтени аварии в обхвата на Директивата относно защитата на околната среда чрез наказателно право и да представи на Парламента своя първи доклад за прилагането на Директивата за безопасността в крайбрежните води не по-късно от 19 юли 2019 г.;

21.

призовава Комисията да изготви необходимите проучвания за преценка на експозицията на стопанско-икономически риск на отделните държави членки и техните крайбрежни зони, като се има предвид икономическата и секторната ориентация на отделните региони, интензивността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в определени области, условията, при които се развиват дейностите, климатичните фактори, като морски течения и ветрове, и прилаганите екологични стандарти; във връзка с това препоръчва въвеждането на механизми за безопасност и защита на периметъра в случай на прекратяване на добива и приветства изграждането от страна на промишлеността на четири съоръжения за предотвратяване на разливи, които могат да намалят нефтения разлив в случай на авария в крайбрежни води;

22.

призовава за адаптирана към Арктика оценка на въздействието върху околната среда за всички дейности, извършвани в Арктическия регион, където екосистемите са особено крехки и са тясно свързани със световната биосфера;

23.

отправя искане към Комисията и държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на допълнителни мерки, които ефективно да предпазват нефтодобивните и газодобивните дейности в крайбрежни води, преди да е настъпила тежка авария;

24.

приканва Комисията и държавите членки в този контекст да продължат да проучват възможността за намиране на решение на международно равнище, като се има предвид, че редица нефтодобивни и газодобивни дружества, които осъществяват дейност в ЕС, работят в световен мащаб и че едно решение на световно равнище би осигурило равни условия на конкуренция в световен мащаб чрез затягане на контрола над дружествата, извършващи добив отвъд границите на ЕС; призовава държавите членки бързо да ратифицират Парижкото споразумение относно изменението на климата от декември 2015 г.;

25.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66.

(2) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

(3) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(4) Дело C-176/03, Комисия/Съвет, ECLI:EU:C:2005:542.

(5) ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.

(6) ОВ L 339, 21.12.2007 г., стр. 3.

(7) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.

(8) BIO by Deloitte (2014 г.), „Civil liability, financial security and compensation claims for offshore oil and gas activities in the European Economic Area“ („Гражданска отговорност, финансово обезпечение и претенции за обезщетяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство“), окончателен доклад, изготвен за Европейската комисия — ГД „Енергетика“.

(9) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стp. 43.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/163

P8_TA(2016)0479

Положението в Демократична република Конго

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно положението в Демократична република Конго (2016/3001(RSP))

(2018/C 224/26)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално резолюциите си от 10 март 2016 г. (1) и от 23 юни 2016 г. (2),

—	като взе предвид изявленията на делегацията на ЕС в Демократична република Конго относно положението с правата на човека в страната, и по-специално тези от 23 ноември 2016 г. и от 24 август 2016 г.,

—	като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС от 15 юни 2016 г. относно положението в предизборния период и в областта на сигурността в ДРК,

—	като взе предвид изявленията на местно равнище на ЕС от 25 юни 2016 г. относно положението с правата на човека в ДРК и от 2 август 2016 г. и 24 август 2016 г. относно избирателния процес в ДРК вследствие на стартирането на националния диалог в ДРК,

—	като взе предвид годишния доклад на върховния комисар на ООН по правата на човека, публикуван на 27 юли 2015 г., относно положението с правата на човека и дейностите на Съвместната служба на ООН за правата на човека в Демократична република Конго,

—

като взе предвид съвместните изявления за пресата от 16 февруари 2016 г. и от 5 юни 2016 г. от Африканския съюз, Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Международната организация на франкофонията относно необходимостта от всеобхватен политически диалог в ДРК и ангажимента им да подкрепят конгоанските участници в усилията им за консолидиране на демокрацията в страната,

—	като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 15 август 2016 г. относно насилието в ДРК,

—	като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС относно Демократична република Конго от 23 май 2016 г. и от 17 октомври 2016 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно ДРК, и по-специално Резолюция 2293 (2016) относно подновяване на режима на санкции по отношение на ДРК и мандата на експертната група и Резолюция 2277(2016), с която се подновява мандатът на мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO),

—	като взе предвид изявлението за медиите на Съвета за сигурност на ООН от 15 юли 2016 г. и 21 септември 2016 г. относно положението в ДРК,

—	като взе предвид декларацията от 20 септември 2016 г. на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС, в която се призовава към спокойствие за уреждане на кризата посредством диалог и при спазване на конституцията,

—	като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону, подписано на 23 юни 2000 г. и преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.,

—	като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г.,

—	като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—	като взе предвид конституцията на Демократична република Конго, приета на 18 февруари 2006 г.,

—	като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Джоузеф Кабила е президент на ДРК от 2001 г. насам; като има предвид, че мандатът на президента Кабила изтича на 20 декември 2016 г. и според Конституцията президентът на ДРК може да бъде избиран най-много за два мандата, като първоначално бе планирано следващите президентски и парламентарни избори да бъдат проведени до края на 2016 г.;

Б.	като има предвид през последните две години президентът Кабила използва административни и технически средства за забавяне на изборите и оставане на власт след края на конституционния си мандат;

В.

като има предвид, че първият опит за изменение на конституцията на ДРК, за да се позволи на президента Кабила да се кандидатира за трети мандат, беше изоставен през 2015 г. поради силното противопоставяне и мобилизацията от страна на гражданското общество; като има предвид, че подобни опити причиниха нарастващо политическо напрежение, вълнения и насилие из цялата страна, която сега изглежда е в безизходно положение по отношение на изборите;

Г.

като има предвид, че през ноември 2015 г. президентът Кабила обяви започването на национален диалог; като има предвид, че впоследствие Африканският съюз назначи бившия министър-председател на Того Едем Коджо за посредник в националния политически диалог; като има предвид, че двете основни опозиционни групи отказаха да участват в диалога, който считат за неприобщаващ и недемократичен, както и тактика за отлагане;

Д.

като има предвид, че Африканският съюз, ООН, Европейският съюз и Международната организация на франкофонията съвместно подчертаха важността на диалога и търсенето на споразумение между политическите участници, което зачита демокрацията и принципите на правовата държава, и приканиха всички конгоански политически участници да сътрудничат в пълна степен на Едем Коджо;

Е.

като има предвид, че на 18 октомври 2016 г. бе подписано споразумение между президента Кабила и част от опозицията за отлагане на президентските избори до април 2018 г.; като има предвид, че съгласно условията на това споразумение, президентът Кабила, на когото бе следователно разрешено да остане на власт след 2016 г., назначи нов временен министър-председател — Сами Бадибанга, член на опозицията, отговарящ за сформирането на ново правителство;

Ж.

като има предвид, че от януари 2015 г. насам конгоански служители от службите за сигурност и разузнаване предприемат репресивни мерки срещу мирни активисти и представители на опозицията и гражданското общество, които се противопоставят на опитите да се позволи на президента Кабила да остане на власт след конституционно определеното ограничение от два мандата;

З.

като има предвид, че групи за защита на правата на човека нееднократно съобщават за влошаване на положението с правата на човека и свободата на изразяване на мнение и на събранията в страната в периода преди изборите, включително използването на прекомерна сила срещу мирни демонстранти, журналисти, политически лидери и други лица;

И.	като има предвид, че непрекъснато увеличаващото се равнище на насилие и на нарушения на правата на човека и на международното право, и по-специално целевите действия и произволните задържания, имат отрицателно въздействие върху усилията за уреждане и стабилизиране на положението в ДРК;

Й.

като има предвид по-специално, че се съобщава за над 50 убити по време на демонстрациите на 19 и 20 септември 2016 г. в Киншаса и за много други изчезнали; като има предвид, че членове на движенията LUCHA и „Филимби“ и все още са незаконно задържани; като има предвид, че медии като „Радио Франс Интернасионал“ (RFI) и Радио „Окапи“ биват спирани или заглушавани; като има предвид, че според доклад на Съвместната служба за правата на човека на ООН, по време на проведените между 19 и 21 септември 2016 г. демонстрации са били докладвани 422 случая на нарушения на правата на човека от служители на полицията и силите за сигурност;

К.

като има предвид, че по преценка на хуманитарни агенции политическата нестабилност хвърля страната в хаос и кара населението ѝ, което вече е обезсилено от различни предишни и настоящи кризи, да изпада в крайна бедност и несигурност, като понастоящем над 5 милиона души се нуждаят от помощ за предоставяне на храна;

Л.	като има предвид, че Европейският съюз изтъкна, че всяко решение за отлагане на изборите трябва да бъде взето в рамките на един приобщаващ, безпристрастен и прозрачен политически диалог между конгоанските заинтересовани участници преди края на мандата на президента Кабила през декември 2016 г.;

М.

като има предвид, че Националната индикативна програма за ДРК за периода 2014 — 2020 г., финансирана с 620 милиона евро от 11-ия Европейски фонд за развитие, отдава приоритет на укрепването на управлението и на принципите на правовата държава, включително провеждането на реформи в съдебната система, полицията и армията;

изразява съжаление за загубата на човешки живот по време на демонстрациите през последните няколко седмици и изразява най-дълбоката си съпричастност със семействата на жертвите и с народа на ДРК;

изразява дълбока загриженост предвид все по-нестабилното положение в ДРК в условията на напрегнатата предизборна обстановка; припомня на властите на ДРК, и най-вече на нейния президент, че тяхно задължение е да защитават живеещите на националната територия граждани, и по-специално да ги защитават от злоупотреби и престъпления, както и да изпълняват управленческата си задача при най-стриктно спазване на принципите на правовата държава;

изразява съжаление във връзка с неуспеха на правителството и на независима национална избирателна комисия (ННИК) да проведат президентски избори в рамките на конституционния срок; отново призовава за успешно и навременно провеждане на изборите, в пълно съответствие с конгоанската конституция и Африканската харта за демокрация, избори и управление, и настоява на отговорността, която конгоанското правителство носи за гарантиране на благоприятна среда за прозрачни, надеждни и приобщаващи избори във възможно най-кратки срокове;

припомня ангажимента, поет от ДРК в рамките на Споразумението от Котону, за зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава и принципите на правата на човека, които включват свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите, доброто управление и прозрачността при изпълняване на политическа длъжност; отбелязва неуспеха на диалога, провеждан с органите на ДРК съгласно член 8 от Споразумението от Котону, за да се получат окончателни разяснения относно изборния процес;

настоятелно призовава ЕС да предприеме по0конкретни действия и незабавно да стартира процедура по член 96 от Споразумението от Котону и да приеме целенасочени санкции, включително забрана за издаване на визи и замразяване на активи, срещу висшите длъжностни лица и военнослужещи от въоръжените сили, отговорни за насилствените репресии срещу демонстрациите и политическата безизходица, която възпрепятства мирното и съобразено с конституцията предаване на властта, а именно Калев Мутонд, генерал-майор Джон Нумби, генерал Илунга Кампете, генерал-майор Габриел Амиси Кумба и генерал Селестен Каняма;

настоятелно призовава всички политически участници да започнат мирен и конструктивен диалог, за да се предотврати задълбочаване на настоящата политическа криза и да се въздържат от по-нататъшно насилие и провокации; приветства положените от Национална конференция на католическите епископи (CENCO) усилия за изграждането на по-широк консенсус относно политическия преход; призовава органите на властта, както и опозицията, да се въздържат от всякакви действия или изявление, които биха могли да предизвикат допълнителни размирици; в същото време отчита необходимостта от преходен период, през който президентската длъжност може да бъде упражняване единствено под контрола на преходен съвет, в който опозицията да играе ключова роля;

изразява дълбока загриженост по отношение на влошаващото се положение с правата на човека и увеличаващите се ограничения на политическото пространство в ДРК, и по-специално инструментализирането на съдебната система и насилието и заплахите, пред които са изправени защитниците на правата на човека, политическите опоненти и журналистите; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници; призовава органите незабавно да отменят всички наложени на медиите ограничения;

продължава да бъде дълбоко загрижен относно ефективната роля на Независимата национална избирателна комисия (ННИК), от която в голяма степен ще зависи легитимността на изборния процес; припомня, че избирателната комисия следва да е безпристрастна и приобщаваща институция с достатъчно ресурси, за да се създадат условия за един всеобхватен и прозрачен процес;

призовава за пълно, задълбочено и прозрачно разследване на твърденията за нарушения на правата на човека, извършени по време на протестите с оглед идентифициране на виновниците и потърсване на отговорност;

10.

призовава делегацията на ЕС да продължи да следи отблизо развитието на ситуацията в ДРК и да използва всички подходящи средства и инструменти за подкрепа на защитниците на правата на човека и движенията в защита на демокрацията; призовава заместник-председателя/върховен представител да обмисли възможността за увеличаване на капацитета за посредничество на делегацията на ЕС за сътрудничество с Африканския съюз с цел оказването на подкрепа за провеждането на един по-приобщаващ политически диалог и предотвратяване на задълбочаването на политическата криза и на по-нататъшното разпространение на насилието;

11.

призовава за по-усилено участие на Африканския съюз за гарантиране на пълното зачитане на конгоанската конституция; призовава за постоянен диалог между страните от региона на Големите африкански езера, за да бъде предотвратена всяка по-нататъшна дестабилизация; в тази връзка приветства провеждането на Международната конференция на региона на Големите африкански езера с цел оценка на ситуацията в ДРК, състояла се в Луанда през октомври 2016 г.;

12.

припомня, че мирът и сигурността са предпоставки за успешни избори и стабилна политическа среда; в тази връзка приветства подновяването на мандата на MONUSCO и засилването на неговите правомощия за защита на цивилното население и за отстояване на правата на човека в контекста на изборите;

13.

отново изразява дълбоката си загриженост по повод на тревожното хуманитарно положение в ДРК; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат своята помощ за народа на ДРК с цел подобряване на условията на живот на най-уязвимите групи от населението и преодоляване на последиците от разселването, продоволствената несигурност и природните бедствия;

14.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на ДРК, на Африканския съюз, на Съвета на АКТБ—ЕС, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0085.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0290.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/167

P8_TA(2016)0480

Достъп до енергия в развиващите се държави

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно достъпа до енергия в развиващите се държави (2016/2885(RSP))

(2018/C 224/27)

Европейският парламент,

—	като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР № 7 относно достъпа до енергия и ЦУР № 12 и № 13 за устойчиво потребление и производство и съответно за изменението на климата,

—	като взе предвид инициативата „Устойчива енергия за всички“ (SE4ALL), поета от ООН през 2011 г.,

—	като взе предвид инициативата на Комисията „Стимулиране на развитието“, стартирана през 2012 г. с цел предоставяне на достъп до устойчива енергия за още 500 милиона души в развиващите се държави до 2030 г.,

—	като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда, че намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността са основната цел на политиката на ЕС за развитие,

—	като взе предвид член 191 от ДФЕС и политиката на ЕС в областта на климата,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. регламента за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (1) (ИСР), и по-специално приложение I към него, което включва разпоредби относно устойчивата енергия в географските програми, и приложение II към него, което съдържа разпоредби относно устойчивия енергиен компонент на тематичната програма на ИСР „Глобални обществени блага и предизвикателства“ (ГОБП),

—	като взе предвид съответните програмни документи в рамките на ИСР и в рамките на Европейския фонд за развитие (ЕФР), включително националните индикативни програми (НИП), които включват приоритетния сектор на енергията, както и годишните програми за действие (ГПД) за изпълнение на тези НИП,

—	като взе предвид инициативата от 2014 г. за коридор за чиста енергия в Африка, която цели насърчаване на ускореното разгръщане на възобновяемата енергия в Африка и намаляване на въглеродните емисии и зависимостта от внос на изкопаеми горива,

—	като взе предвид своя контрол на съответните проекти за програмни документи за ИСР и ЕФР, преди те да бъдат одобрени от комитетите за ИСР и ЕФР,

—

като взе предвид 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Париж през декември 2015 г., както и приемането на Парижкото споразумение — първото универсално и правно обвързващо споразумение относно климата на световно равнище,

—	като взе предвид 22-рата конференция на страните (COP 22) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Маракеш от 7 до 18 ноември 2016 г.,

—

като взе предвид срещата на високо равнище под председателството на Идрис Деби, президент на Африканския съюз, Алфа Конде, президент на Република Гвинея, Нкосазана Дламини-Зума, председател на Комисията на Африканския съюз, Акинвуми Адесина, председател на Африканската банка за развитие, в присъствието на представители на Европейския съюз — Стефано Мансервизи, генерален директор на генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“, и Феличе Цакео, заместник-началник на отдел С6, „Енергия и изменение на климата“, и Сеголен Роаял, министър на екологията, устойчивото развитие и енергетиката, посветена на инициативата за възобновяеми източници на енергия и за партньорство между ЕС и АС, проведена на 21 септември 2016 г., успоредно с Общото събрание на Организацията на обединените нации в Ню Йорк,

—	като взе предвид доклада от 16 ноември 2000 г. на Световната комисия по язовирите: „Нова рамка за вземането на решения“,

—

като взе предвид своите резолюции от 27 септември 2011 г. относно инфраструктурата на язовирите в развиващите се държави (2), от 2 февруари 2012 г. относно сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г. (3), както и от 12 юни 2012 г. относно ангажирането със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки (4),

—	като взе предвид специален доклад № 15/2015 на Сметната палата на ЕС от 6 октомври 2015 г. относно помощта от Енергийния фонд на AKTБ—ЕС за възобновяемата енергия в Източна Африка,

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно достъпа до енергия в развиващите се държави (O-000134/2016 — B8-1809/2016),

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

като има предвид, че устойчивият достъп до финансово достъпна, надеждна и безопасна енергия е от решаващо значение за задоволяването на основни човешки потребности и права, включително достъп до чиста вода, канализация, безопасна и сигурна среда, здравно обслужване, отопление и образование, както и че такъв достъп е от съществено значение за почти всички видове икономическа дейност и ключов двигател на развитието; като има предвид, че достъпът до енергия е свързан с аспекти относно сигурността и геополитическото положение, както и че въпросите, свързани с енергетиката, могат да се превърнат в двигател на конфликти;

Б.

като има предвид, че 1,2 милиарда души нямат достъп до електричество и че за дори още повече хора този достъп е ненадежден; като има предвид, че половината от населението без достъп до електричество живее в Африка; като има предвид, че това количество се увеличава, тъй като населението на този континент нараства по-бързо от темповете, с които се разширява достъпът до енергия;

В.

като има предвид, че от гледна точка на достъпа до електричество положението в Африка на юг от Сахара е най-тежко на световно равнище, но тъй като енергийният сектор в този регион се развива, вероятно е до 2040 г. в областта от Африка на юг от Сахара да се употребява толкова електричество, колкото е било общото потребление през 2010 г. на Индия и Латинска Америка, взети заедно;

Г.

като има предвид, че повече от 70 % от общото потребление на енергия в Африка идват от възобновяеми източници, но почти всички от тях произхождат от традиционно използване на биомаса; като има предвид, че съществуват огромни възможности за включване на други източници, по-специално свързани със слънчева и вятърна енергия;

Д.	като има предвид, че демографските тенденции в Африка ще имат голямо въздействие върху изискванията за използването на земята за растителна продукция, както и върху необходимостта от дърва за горене;

Е.

като има предвид, че на обезлесяването в световен мащаб се дължат почти 20 % от всички емисии на CO2; и като има предвид, че разчитането в голяма степен на традиционна биомаса и неефикасните готварски печки излагат на риск земите с гориста и храстова растителност в много региони от Африканския континент;

Ж.

като има предвид, че 2,3 милиарда души използват традиционна биомаса за готвене, например дървени въглища, и това често има сериозни последици за здравето и околната среда; като има предвид, че жените са обременени в непропорционална степен от използването на такива материали, включително чрез събирането на дърва за огрев, което може да отнема много време и освен това излага на риск тяхното здраве; като има предвид, че използването на подобрени готварски печки намалява времето и усилията, необходими за приготвяне на храна;

З.	като има предвид, че Африка е едновременно континентът с най-голям потенциал за възобновяема енергия на планетата и континентът, който изостава в най-голяма степен по отношение на електрификацията;

И.

като има предвид, че енергийната бедност е най-разпространена в селските райони, но предоставянето на достъп до енергия в развиващите се области на бързо разрастващите се градове също е голямо предизвикателство поради географското положение, положението със свързаността и липсата на инфраструктура, както и като има предвид, че най-бедните държави в Африка са тези с най-високи сметки за енергия;

Й.

като има предвид, че е от съществено значение да продължи развитието на все още младите пазари за електрификация на селските райони, докато те достигнат зрялост и самостоятелност, както и да продължи подкрепата на програми с акцент върху възобновяеми, ефективни и децентрализирани енергийни решения от малък мащаб;

K.	като има предвид, че енергийната бедност се характеризира и от аспекти, свързани с пола; като има предвид, че последиците от енергийната бедност са по-тежки за жените;

Л.

като има предвид, че осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички до 2030 г. е универсална цел за устойчиво развитие № 7; като има предвид, че спазването на ангажиментите за действия в областта на климата освен това изисква сериозни и разумни усилия в сферата на енергетиката, и като има предвид, че следователно Африка е изправена пред двойно по-голямо предизвикателство, тъй като трябва драстично да увеличи достъпа на своите граждани до основни енергийни услуги и същевременно да изпълни своите ангажименти съгласно споразумението относно изменението на климата;

като има предвид, че в доклада на Програмата на ООН за околната среда, озаглавен „Световни тенденции в инвестициите за възобновяема енергия през 2016 г.“, се посочва, че годишните световни инвестиции за 2015 г. в нови възобновяеми мощности са повече от два пъти по-големи в сравнение с такива инвестиции в електроцентрали, захранвани от въглища и газ; като има предвид, че пазарът на възобновяема енергия беше доминиран от вятърни и слънчеви фотоволтаични инсталации; и като има предвид, че през 2015 г. за първи път инвестициите във възобновяеми енергийни източници бяха по-големи в развиващите се, отколкото в развитите държави;

Н.

като има предвид, че докладът на Световната комисия по язовирите от 16 ноември 2000 г. стига до заключението, че големите язовири, от една страна, не са успели в очакваната степен да предоставят електричество и вода и да ограничат щетите от наводнения, а от друга — са оказали огромно социално и екологично въздействие, и че усилията за смекчаване на това въздействие са били до голяма степен неуспешни;

O.	като има предвид, че целта за постигането на всеобщ достъп до енергия е преплетена с целта за постигане на климатична справедливост;

П.	като има предвид, че климатичната справедливост свързва правата на човека с развитието, за да се постигне насочен към човека подход, като се спазват правата на най-уязвимите лица и се споделят по равен и справедлив начин тежестите, ползите и последиците от изменението на климата;

Р.

като има предвид, че непоследователните потоци от финансови средства за борбата с изменението на климата и трансферът на технологии във връзка с изменението на климата могат да изложат на риск желанието на африканските лидери да развиват възобновяема енергия, за да изпълнят програмата за индустриализация на континента;

С.	като има предвид, че в Парижкото споразумение се подчертава необходимостта от подкрепа за всеобщия достъп до устойчива енергия в развиващите се държави, по-специално в Африка, чрез укрепване на развитието на възобновяеми източници на енергия;

Т.

като има предвид, че са налице многобройни доказателства и широк консенсус, че децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници в малък мащаб, местни мрежи и решения извън електропреносната мрежа често са най-ефективните, както и че такива решения водят до най-голям принос към общия напредък по отношение на развитието и постигат най-добри резултати в свеждането до минимум или избягването на отрицателното въздействие върху околната среда;

У.

като има предвид, че върху местното производство на енергия от възобновяеми източници се поставя акцент в Регламента за ИСР и в програмите за ИСР и ЕФР и че проектите в сферата на енергетиката следва да бъдат разработени по такъв начин, че да отразяват разбирането на предимствата от децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници;

Ф.	като има предвид, че помощта на ЕС за развитие в сферата на енергетиката рязко е нараснала и за периода 2014—2020 г. се очаква тези разходи да достигнат 3,5 милиарда евро; като има предвид, че 30 НИП, половината от които за африкански държави, включват приоритетния сектор на енергията;

Х.

като има предвид, че Енергийният фонд на AKTБ—ЕС, който беше създаден през юни 2005 г., цели насърчаване на достъпа до модерни енергийни услуги за бедното население в селските и крайградските зони, със силен акцент върху Африка на юг от Сахара и възобновяемата енергия; като има предвид, че свързаният с тази тема специален доклад № 15/2015 на Сметната палата на ЕС отправи редица препоръки до Комисията за по-обоснован избор на проекти, укрепване на дейностите по наблюдението и увеличаване на перспективите за устойчивост;

Ц.

като има предвид, че неотдавна е започнала Инициатива за финансиране на електрификацията (ElectriFI), и като има предвид, че други финансови договорености включват механизми за съчетаване на безвъзмездни средства от ЕС и заеми или капитал от публични и частни източници на финансиране (механизми за смесено финансиране) за различни части на света, за дейностите на Европейската инвестиционна банка в сферата на енергетиката в рамките на нейния мандат за външно кредитиране, както и за дейностите в енергийната област на доверителния фонд за инфраструктура ЕС—Африка;

Ч.

като има предвид, че за постигането на ЦУР № 7 е необходимо нарастващо участие на частните инвестиции; като има предвид, че всяко решение за насърчаване на използването на публично-частни партньорства чрез смесено финансиране в развиващите се държави следва да се основава на задълбочена оценка на тези механизми и на извлечените поуки от минал опит; като има предвид, че при всички обстоятелства трябва да се избягват безвъзмездни помощи за проекти, които вече са търговски жизнеспособни;

Ш.	като има предвид, че приоритет трябва да бъде обучението на местен специализиран и на висококвалифициран персонал, за да се гарантира достъпът до енергия в развиващите се страни, и като има предвид, че значителна част от финансирането следва да бъде посветено на този приоритет;

Щ.

като има предвид, че субсидиите за изкопаеми горива в световен мащаб са около 500 милиарда щатски долара годишно, че причиняват по-скоро повишаване, отколкото намаляване на емисиите на парникови газове, и че обикновено са от по-голяма полза за относително състоятелните хора, отколкото за бедните; като има предвид, че тези субсидии следва постепенно да бъдат премахнати, за да могат по този начин правителствата да освободят значителни средства за много по-ефективни социални политики, както и за разширяване на достъпа до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия, с помощта на която да се намаляват неравенствата и да се повишава качеството на живота;

припомня, че достъпът до енергия ускорява развитието; насочва вниманието към мащаба и последствията на енергийната бедност в развиващите се държави и към значителното участие на ЕС в усилията за намаляване на тази бедност; подчертава необходимостта от полагане на големи и съгласувани усилия от страна на правителствата, гражданското общество и други заинтересовани страни в засегнатите държави, както и от страна на международните партньори, за намаляване на енергийната бедност и за постигане на ЦУР № 7, което изисква полагането на специални усилия в отдалечените селски райони, особено в райони, които са извън електропреносната мрежа; припомня, че политиките в областта на търговията и изменението на климата следва взаимно да се подпомагат за постигането на устойчиво развитие и за изкореняване на бедността, в съответствие с Програмата до 2030 г. и с Парижкото споразумение;

подчертава силната връзка между енергийните въпроси и потенциалните въпроси, свързани със сигурността, и счита, че управлението на енергетиката, макар и трудно за прилагане, е от съществено значение за икономическото и човешкото развитие в развиващите се страни;

отбелязва, че електрификацията е постигната благодарение на подкрепата от страна на публичните органи, която от своя страна зависи от доброто управление на услугите по електроразпределение и от способността на държавите да упражняват своите суверенни функции;

призовава ЕС да се включи свързаното с равенството между половете измерение във всички свои политики в областта на енергетиката, като поставя акцент върху жените със специфични потребности;

подкрепя инициативата на Комисията „Стимулиране на развитието“, целяща осигуряване до 2030 г. на достъп до устойчива енергия за още 500 милиона души в развиващите се страни чрез програмни елементи като създаването на механизъм за техническа помощ, като се използват експерти на ЕС за разработване на технически експертен опит в развиващите се страни и за насърчаване на изграждането на капацитет и на трансфера на технологии; подчертава ролята на енергетиката като двигател в много други области, като например здравеопазване, образование, питейна вода, селско стопанство, както и телекомуникация и достъп до интернет; подчертава, че инициативата „Стимулиране на развитието“ трябва да бъде приведена в пълно съответствие с целите на политиката за развитие на ЕС, посочени в Договора от Лисабон;

счита, че макар и да са кратки, съответните разпоредби от Регламента за ИСР, за които е взето съвместно решение от Парламента и Съвета, представляват солидна основа за помощта на ЕС за развитие в сферата на енергетиката; припомня, че тези разпоредби са насочени към достъпа до енергия и поставят акцент върху местните и регионални възобновяеми енергийни източници и върху гарантирането на достъп за бедните хора в отдалечените региони;

приветства Инициативата за финансиране на електрификацията (ElectriFI), която осигурява гъвкава и приобщаваща структура, което позволява участието на различни партньори като частния сектор, публичните институции и местните органи, които могат да се възползват в еднаква степен и при същите пазарни условия от предимствата, като надлежно се отчитат нуждите и възможностите в целевата държава/регион; припомня, че участието на партньори от частния сектор на местно равнище и на организациите на гражданското общество ще бъде от решаващо значение за повишаване на ефективността и на действията и на отговорността за тях;

призовава Комисията редовно да докладва на своя уебсайт какво е направено за постигане на целта на нейната инициатива за „Стимулиране на развитието“, да определи каква част от общия размер на финансирането за производство на енергия в развиващите се държави е изразходвана за възобновяема енергия, за отдалечени региони, за обучение на персонала, за създаване на ноу-хау и на умения на местно равнище, както и за местни решения и за решения извън електропреносната мрежа, и я призовава да направи кратко, но възможно най-точно описание на участието на различните заинтересовани страни в приключилите и текущите действия;

подчертава големия потенциал на възобновяемите енергийни източници в Африка по отношение на производството на вятърна и слънчева енергия за осигуряване на достъп до енергия за всички, особено в селските райони; посочва, че цената на фотоволтаичното оборудване има съществено влияние върху действителното използване на слънчевия потенциал в Африка; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да улеснят трансфера на технологии за внедряването им в развиващите се страни;

10.

отбелязва, че Африка разполага с около 10 % от теоретичния световен потенциал за производство на електроенергия от водноелектрически централи; припомня, че глобалното затопляне ще засегне атмосферните валежи, и следователно ще представлява все по-голямо предизвикателство от гледна точка на достъпа до питейна вода и продоволствената сигурност; припомня също така, че Световната комисия по язовирите посочва, че бедните, другите уязвими групи и бъдещите поколения най-вероятно ще понесат непропорционален дял от социалната и екологичната цена на големите язовирни проекти, без да получат съизмерим дял от икономическите ползи; заявява отново, че малките язовири за производство на електроенергия са по-устойчиви и икономически жизнеспособни от големите язовири за производство на електроенергия;

11.

препоръчва финансовите институции (агенции за двустранно подпомагане, многостранни банки за развитие, агенции за експортно кредитиране и ЕИБ) да гарантират, че всеки проект за изграждане на язовир, чието финансиране е одобрено, е в съответствие с насоките на Световната комисия по язовирите; подчертава по-специално, че всяко планиране на язовири следва да се оценява съгласно пет критерия: равнопоставеност, ефикасност, процеси на вземане на решения при по-широко обществено участие, устойчивост и отчетност; по-специално припомня, че когато проекти засягат коренното население и племенните народи, тези процеси трябва да зависят от тяхното свободно, предварително и информирано съгласие;

12.

припомня, че биоенергията е комплексен енергиен източник, който е свързан със селското стопанство, горското стопанство и промишлеността и който оказва въздействие върху екосистемите и биологичното разнообразие; отбелязва по-специално, че развитието на биомаса за производството на енергия поставя нови заплахи например по отношение на продоволствената сигурност, сигурността на поземлената собственост, обезлесяването и деградацията на земите; припомня, че водният отпечатък на биоенергията следва да се вземе предвид, тъй като в много части на Африка вече се изпитва недостиг на вода, а около една трета от производствения район на Африка вече е класифициран като сух район; следователно подчертава, че за да се изпълни седмата цел за устойчиво развитие в областта на енергията, е необходимо, както в ЕС, така и в развиващите се страни, да се разработят строги и обвързващи екологични и социални критерии за устойчивост по отношение на производството на биомаса;

13.

подчертава необходимостта от подкрепа на високоефективни готварски печки и на прехода към съвременни горива за готвене, за да се противодейства на бързо изчерпване на ресурси от дървен материал;

14.

изразява надежда от наличието на различни инициативи на международно равнище за насърчаване на устойчив достъп до енергия в развиващите се държави, по-специално в Африка, но настоява на необходимостта от подобряване на координацията с цел постигане на по-голяма ефикасност; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят подкрепа и техническа помощ при изпълнението на плана за действие на инициативата за африкански коридор за чиста енергия, която цели задоволяването до 2030 г. на половината от общото потребление на електроенергия от чисти, местни, икономически ефективни възобновяеми източници, като по този начин се постигне намаляване на емисиите на въглероден диоксид; призовава за по-тясно сътрудничество между органите за финансиране, частния сектор и правителствата на развиващите се страни с цел да се ускори постигането на целите; подчертава необходимостта от подпомагане за поддръжка с достатъчно възможности за достъп до снабдяване с резервни части и обучени местни технически експерти;

15.

подкрепя използването на смесено финансиране, когато то представлява най-ефективния начин за използване на средствата за помощ за развитие за постигането на ЦУР № 7, като вниманието е съсредоточено върху проекти от малък мащаб и от участващите предприятия се изисква да осъществяват корпоративната социална отговорност; призовава Комисията да внимателно да избягва отпускането на средства за проекти, които биха били жизнеспособни без тези средства, дори и за тях да се подават заявления от частни инвеститори; счита, че принципите за ефективност на развитието трябва да се спазват също в операциите за смесено финансиране, и отбелязва значението на съответствието с плановете за развитие на държавите бенефициенти, на широкото участие на заинтересованите страни, на прозрачността и отчетността, на координацията и ефикасността, както и на измеримите и постижими резултати;

16.

призовава за премахване на субсидиите за изкопаеми горива и насърчава разпределянето на тези освободени финансови средства за ефикасни социални политики и за действия за изкореняване на енергийната бедност в развиващите се държави;

17.

подчертава, че в крайна сметка единственият показател за успеха на действията на ЕС е размерът на приноса им за постигането на универсален достъп до енергия с минимални емисии на парникови газове, като се взема предвид принципът на обща, но диференцирана отговорност;

18.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на генералния секретар на Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн.

(1) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.

(2) ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 67.

(3) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 83.

(4) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 28.

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/173

P8_TA(2016)0481

Прилагане на eвропейската заповед за плащане

Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно прилагането на европейската заповед за плащане (2016/2011(INI))

(2018/C 224/28)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията за процедура за европейска заповед за плащане и за мерки за опростяване и уpскоряване на съдебните спорове по искове с малък материален интерес (COM(2002)0746),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 936/2012 на Комисията от 4 октомври 2012 г. за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (2),

—	като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (COM(2015)0495),

—	като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на процедурата за европейска заповед за плащане, извършена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0299/2016),

A.	като има предвид, че Комисията представи своя доклад за преглед на функционирането на процедурата за европейска заповед за плащане в съответствие с член 32 от Регламент (ЕО) № 1896/2006;

Б.

като има предвид, че докладът е представен с почти две години закъснение и не включва разширена и актуализирана оценка на въздействието за всяка държава членка в съответствие с изискванията, отчитаща различията в правните разпоредби на всички държави членки и тяхната оперативна съвместимост, а само една непълна статистическа таблица, включваща информация, която датира предимно от 2012 г.; като има предвид, че процедурата за европейска заповед за плащане е незадължителна процедура, която може да се използва по трансгранични дела като алтернатива на националните процедури за издаване на заповеди за плащане;

В.

като има предвид, че процедурата е създадена с цел да се осигури бързо, по-лесно и несвързано с големи разходи възстановяване на суми, произтичащи от безспорни, ликвидни и изискуеми вземания; като има предвид, че според статистическите данни функционирането на тази процедура изглежда до голяма степен удовлетворително, но че процедурата далече не е достигнала пълния си потенциал, тъй като се използва предимно в държави членки, чието законодателство предвижда подобна национална процедура;

Г.	като има предвид, че процедурата за европейска заповед за плащане попада в категорията на мерките в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, които имат трансгранични последици и които са необходими за функционирането на вътрешния пазар;

Д.	като има предвид, че просрочените плащания са една от основните причини за изпадане в неплатежоспособност, което излага на риск оцеляването на предприятията, особено на малките и средните предприятия, и води до загуба на много работни места;

Е.

като има предвид, че следва да се предприемат конкретни мерки, включително целенасочени кампании за повишаване на осведомеността, за да се информират гражданите, предприятията, практикуващите юристи и други заинтересовани страни за наличието, функционирането, прилагането и предимствата на процедурата;

Ж.

като има предвид, че в някои държави членки, в които европейската заповед за плащане не се прилага в съответствие с действащия регламент, заповедите следва да се издават по-бързо и във всеки случай следва да се спазва 30-дневният срок, определен от регламента, като се има предвид, че заповедите могат да бъдат изпълнявани само когато вземанията са безспорни;

З.	като има предвид, че разработването на системата e-Codex, която ще позволи онлайн подаването на молби, следва да се насърчи чрез допълнителни мерки, които да имат за цел по-ефикасно използване на процедурата;

И.

като има предвид, че повече държави членки следва да се водят от примера на Франция, Чешката република, Естония, Кипър и Швеция и да позволят на ищците да представят молбите си на допълнителни езици, както и като цяло да предприемат мерки за подпомагане с цел да се сведат до минимум допустими граници на грешките, произтичащи от използването на чужд език;

Й.

като има предвид, че интегрираният характер на процедурата не означава, че с нея може да се злоупотребява с цел изпълнение на несправедливи договорни клаузи, тъй като член 8 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 изисква от съда да провери дали вземането е основателно въз основа на наличната информация, като по този начин се гарантира съвместимост с относимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз по този въпрос; като има предвид, че всички заинтересовани страни следва да бъдат информирани относно правата и процедурите;

К.

като има предвид, че стандартните формуляри се нуждаят от преразглеждане и периодични прегледи в бъдеще, за да се актуализира списъкът на държавите членки и на паричните единици, както и за да се уреди по по-добър начин плащането на лихви по вземанията, включително подходящо описание на подлежащите на възстановяване лихви;

Л.	като има предвид, че Комисията следва да разгледа възможността да предложи преразглеждане на разпоредбите относно обхвата на процедурата и относно прегледа на заповеди в изключителни случаи;

приветства успешното функциониране във всички държави членки на процедурата за европейска заповед за плащане — процедура, приложима по граждански и търговски дела, свързани с безспорни вземания, чиято основна цел е да се опрости и ускори процедурата за трансгранично признаване и изпълнение на правата на кредиторите в ЕС;

изразява съжаление във връзка със значителното забавяне от почти две години при представянето от страна на Комисията на доклада за преглед на изпълнението на Регламент (ЕО) № 1896/2006;

изразява съжаление във връзка с това, че в доклада на Комисията липсва разширена оценка на въздействието за всяка държава членка, както се изисква от член 32 от Регламент (ЕО) № 1896/2006; изразява съжаление във връзка с липсата на актуални данни в този доклад относно положението в държавите членки по отношение на функционирането и прилагането на процедурата за европейска заповед за плащане; поради това призовава Комисията да извърши разширена, актуализирана и подробна оценка на въздействието;

изразява съжаление също така, че използването на процедурата за европейска заповед за плащане варира значително в различните държави членки; във връзка с това подчертава, че въпреки опростената съвременна процедура, която законодателството на ЕС предлага, различията в нейното прилагане в държавите членки и тяхното желание да предпочитат националното законодателство пред процедурата за европейска заповед за плащане пречат да се постигнат най-добрите възможни резултати от прилагането на Регламент (ЕО) № 1896/2006 и поради това европейските граждани не могат да упражняват правата си на трансгранично равнище, което създава риск от спад на доверието в законодателството на ЕС;

отбелязва, че гражданите използват повече и са по-запознати с процедурата в държави членки, които разполагат с подобни инструменти на национално равнище;

счита, че трябва да се предприемат практически мерки, за да се повиши допълнително осведомеността на гражданите, предприятията, практикуващите юристи и други заинтересовани страни за наличието, функционирането, прилагането и предимствата на процедурата за европейска заповед за плащане в трансгранични случаи; подчертава освен това, че е необходима помощ за гражданите, и по-конкретно за малките и средните предприятия, за да се подобри начинът, по който те използват, разбират и познават съществуващите правни инструменти с оглед на изпълнението на вземания на трансгранично равнище съгласно относимото законодателство на ЕС;

подчертава, че е необходимо държавите членки да предоставят на Комисията точни, пълни и актуализирани данни за целите на ефективното наблюдение и оценка;

насърчава държавите членки да се стремят да издават заповеди в срок от 30 дни и по възможност да приемат молби на чужди езици, като се има предвид, че изискванията за превод имат отрицателно въздействие върху разходите и времето за обработване по отношение на процедурата;

напълно подкрепя извършената работа с цел да се позволи в бъдеще електронното подаване на молби за европейска заповед за плащане; следователно призовава Комисията във връзка с това да насърчава използването на пилотния проект е-CODEX и да го разшири за всички държави членки, след като Комисията направи проучване относно възможността молбите за европейска заповед за плащане да се подават по електронен път;

10.

призовава Комисията да приеме актуализирани стандартни формуляри в съответствие с изискванията, за да се уреди по по-добър начин inter alia подходящо описание на подлежащите на възстановяване лихви с оглед на изплащането на лихви по вземания;

11.

счита, че един бъдещ преглед на регламента следва да се стреми да премахне някои изключения от обхвата на процедурата и да преразгледа разпоредбите за преглед на европейски заповеди за плащане;

12.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2) ОВ L 283, 16.10.2012 г., стр. 1.

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/183

P8_TA(2016)0432

Достъп на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (COM(2016)0452 — C8-0333/2016 — 2016/0209(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2018/C 224/33)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0452),

—	като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0333/2016),

—	като взе предвид член 59 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0326/2016),

Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

Приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за директива

Съображение - 1 (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(-1)

Ролята на инструментите, сметките и дружествата, установени в данъчни убежища и юрисдикции, които не оказват съдействие, се проявява като общ знаменател в широк набор от операции, обикновено открити впоследствие, които прикриват данъчни измами, изтичане на капитали и практики, свързани с изпирането на пари. Този факт сам по себе си следва да наложи политически и дипломатически действия, насочени към премахването на офшорните центрове на световно равнище.

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

Директива 2011/16/ЕС (11) на Съвета, изменена с Директива 2014/107/ЕС (12) се прилага от 1 януари 2016 г. спрямо 27 държави членки, а спрямо Австрия — от 1 януари 2017 г. Тази директива въвежда световния стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки по данъчни въпроси („световния стандарт“) в рамките на Съюза. Като такава тя гарантира, че информацията за титулярите на финансовите сметки се докладва на държавата членка, в която титулярът на сметката е местно лице.

(1)

Директива 2011/16/ЕС (11) на Съвета, изменена с Директива 2014/107/ЕС (12) на Съвета се прилага от 1 януари 2016 г. спрямо 27 държави членки, а спрямо Австрия — от 1 януари 2017 г. Тази директива въвежда световния стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки по данъчни въпроси („световния стандарт“) в рамките на Съюза. Като такава тя гарантира, че информацията за титулярите на финансовите сметки се докладва на държавата членка, в която титулярът на сметката е местно лице , с цел борба с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране .

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1a)	Борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, включително във връзка с изпирането на пари, е абсолютен приоритет на Съюза;

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

За да се гарантира ефективният контрол на прилагането от страна на финансовите институции на процедурите за комплексна проверка, предвидени в Директива 2011/16/ЕС, данъчните органи се нуждаят от достъп до информация за борба с изпирането на пари. При липсата на такъв достъп, тези органи не биха били в състояние да наблюдават, одитират и потвърдят, че финансовите институции прилагат правилно Директива 2011/16/ЕС чрез правилно установяване и докладване на действителните собственици на посредническите структури.

(3)

За да се гарантира ефективният контрол на прилагането от страна на финансовите институции на процедурите за комплексна проверка, предвидени в Директива 2011/16/ЕС, е необходимо данъчните органи да имат бърз и цялостен достъп до информацията за борба с изпирането на пари и да разполагат с достатъчен брой квалифицирани човешки ресурси, които да изпълняват тази задача, както и да могат да обменят такава информация. Този достъп следва да бъде резултат от задължителен автоматичен обмен на информация. При липсата на такъв достъп и необходимите човешки ресурси , тези органи не биха били в състояние да наблюдават, одитират и потвърдят, че финансовите институции прилагат правилно Директива 2011/16/ЕС чрез правилно установяване и докладване на действителните собственици на посредническите структури.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 3 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3a)

Наблюдаваната връзка между отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари налага използването в максимална степен на полезните взаимодействия, произтичащи от сътрудничеството на национално, общностно и международно равнище между различните органи, участващи в борбата с тези престъпления и злоупотреби. Въпроси като прозрачността относно действителния собственик или степента, до която към структури като правните професии се прилага рамката за борба с изпирането на пари в трети държави, са от решаващо значение за увеличаване на способността на органите на Съюза за справяне с избягването на данъци и изпирането на пари.

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 3 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3б)

Разкритията, свързани със „Суислийкс“, Люкслийкс“, „Панамските документи“ и „Бахама лийкс“, които са конкретни проявления на съществуващо в световен мащаб явление, потвърдиха първостепенната необходимост от по-голяма данъчна прозрачност, както и от по-тясна координация и сътрудничество между юрисдикциите.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 3 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3в)

Задължителният автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане е международно признат на равнище Г-20, ОИСР и Европейски съюз като най-ефективния инструмент за постигането на международна данъчна прозрачност. Комисията счита в своето съобщение от 5 юли 2016 г. относно по-нататъшни мерки за увеличаване на прозрачността и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (1a) , че „са налице сериозни аргументи за задълбочаване на административното сътрудничество между данъчните власти, което да обхваща и споделянето на информация за действителните собственици“ и че „автоматичният обмен на информация относно действителните собственици би могъл евентуално да бъде интегриран в обвързващата рамка на ЕС за данъчна прозрачност“. Освен това, всички държави членки са вече участници в пилотен проект за обмен на информация относно крайните действителни собственици на дружества и тръстове.

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)	Следователно е необходимо да се гарантира достъпът на данъчните органи до информацията, процедурите, документите и механизмите за борба с изпирането на пари, за да могат те да изпълняват задълженията си по наблюдение на правилното прилагане на Директива 2011/16/ЕС.

(4)

Законодателството на Съюза в областта на предотвратяването и борбата с изпирането на пари е включило с течение на времето промените в международните стандарти с цел подобряване на координацията между държавите членки и отговаряне на предизвикателствата на световно равнище, по-специално поради връзките между изпирането на пари, финансирането на тероризма, организираната престъпност, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Следователно е необходимо да се гарантира пряк и улеснен достъп на данъчните органи до информацията, процедурите, документите и механизмите за борба с изпирането на пари, за да могат те да изпълняват задълженията си по наблюдение на правилното прилагане на Директива 2011/16/ЕС и за функционирането на всички форми на административно сътрудничество, посочени в тази директива, и да се включи тази информация, когато е целесъобразно, в автоматичния обмен между държавите членки, както и да се предостави достъп на Комисията при условия на поверителност .

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 4 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4б)

Освен това е важно данъчните органи да разполагат с необходимите системи с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), които могат да проследяват дейности, свързани с изпирането на пари на ранен етап. В тази връзка данъчните органи следва да разполагат с необходимите ресурси в областта на ИКТ и човешки ресурси, които могат да се справят с огромен обем от информация относно борбата с изпирането на пари, която трябва да се обменя между държавите членки.

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 4 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4в)	Освен това, като се има предвид, че обменът на актуализирана информация и изтичането на информация увеличиха спонтанния обмен и наличието на информация, е много важно държавите членки да разследват и да действат по всички евентуални нарушения.

Изменение 12

Предложение за директива

Съображение 4 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4г)

Тъй като информацията, свързана с борбата с изпирането на пари, в много случаи е от трансгранично естество, тя следва да бъде включена, когато е целесъобразно, в автоматичния обмен между държавите членки и следва да бъде предоставяна при поискване на Комисията в рамките на нейните правомощия да налага изпълнението на правилата за държавната помощ. Освен това предвид сложността и необходимостта от проверка на надеждността на тази информация, както в случая с данните относно действителния собственик, данъчните органи следва да си сътрудничат по трансгранични разследвания.

Изменение 13

Предложение за директива

Съображение 4 д (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4д)	От основно значение е използването на автоматичен, задължителен и непрекъснат обмен на информация в областта на данъчното облагане между различните компетентни органи, за да се осигури максимална прозрачност и наличие на основен инструмент за предотвратяване на всички видове измами и борбата с тях.

Изменение 14

Предложение за директива

Съображение 4 e (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4е)	Предвид глобалния характер на дейностите по изпиране на пари, международното сътрудничество е от ключово значение за ефективната и ефикасна борба срещу подобни действия.

Изменение 15

Предложение за директива

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасното административно сътрудничество между държавите членки и неговото ефективно наблюдение при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимостта от уеднаквяване и ефективност може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(6)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасното административно сътрудничество между държавите членки и неговото ефективно наблюдение при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар с цел борба с данъчните измами , не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимостта от уеднаквяване и ефективност може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

Изменение 16

Предложение за директива

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7)

Комплексната проверка на клиента, извършвана от финансовите институции по силата на Директива 2011/16/ЕС вече започна и първият обмен следва да бъде завършен през септември 2017 г. Поради това, с цел да се гарантира, че ефективното наблюдение на прилагането няма да се забави, настоящата директива за изменение следва да влезе в сила и да се транспонира до 1 януари 2017 г.

(7)

Изменение 17

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 — точка - 1 (нова)

Директива 2011/16/ЕС

Член 2 — параграф 1

Текст в сила

Изменение

(-1)	В член 2, параграф 1 се заменя със следното:

1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, налагани от държавите-членки или от тяхно име, или от териториални или административни подразделения на държавите-членки , включително органите на местната власт.

1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, налагани от държавите членки или от тяхно име или от териториални или административни подразделения на държавите членки , включително органите на местната власт , както и за виртуални услуги за обмяна на валута и за доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги .

Изменение 18

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 — точка - 1 a (нова)

Директива 2011/16/ЕС

Член 8 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(-1a)

Създава се следният член:

„Член 8a

Данъчните органи на всяка държава членка извършват автоматичен обмен, в срок от три месеца след събирането им, на документите и информацията, посочени в член 22 от настоящата директива, с всички държави членки, ако действителният собственик на дружеството или в случай на доверително дружество/тръст — учредителят, един от доверителните собственици, пазителят (ако е целесъобразно), бенефициент или всяко друго лице, което упражнява ефективен контрол върху доверителното дружество/тръст, или, накрая, титулярът на сметка, посочена в член 32а от Директива (ЕС) 2015/849, е данъчнозадължено лице на тази държава членка. На Комисията следва да се предостави достъп, с оглед на изпълнението на нейните мисии, при условия на поверителност.“

Изменение 19

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1

Директива 2011/16/ЕС

Член 22 — параграф 1 а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1a) За целите на изпълнението и прилагането на законодателствата на държавите членки, с които се привежда в действие настоящата директива, и за да се гарантира функционирането на административното сътрудничество, което тя установява, държавите членки предвиждат в законодателството си достъп от страна на данъчните органи до механизмите, процедурите, документите и информацията, посочени в членове 13, 30, 31, 32 а и 40 от Директива 2015/849/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*1).

1a. За целите на изпълнението и прилагането на законодателствата на държавите членки, с които се привежда в действие настоящата директива, и за да се гарантира функционирането на административното сътрудничество, което тя установява, държавите членки предвиждат в законодателството си достъп от страна на данъчните органи до централните регистри, механизмите, процедурите, документите и информацията, посочени в членове 7, 13, 18, 18a, 19, 27, 30, 31, 32 a, 40, 44 и 48 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (*2) . Такъв достъп е резултат от задължителния автоматичен обмен на информация. Държавите членки гарантират също така достъпа до посочената информация чрез нейното включване в централизиран публичен регистър на дружествата, доверителните дружества/тръстове и други структури, които са подобни или равностойни по своята същност или цел.

Изменение 20

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 — точка 1 a (нова)

Директива 2011/16/ЕС

Член 22 — параграф 1 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1a)

В член 22 се създава следният параграф:

„1б. За целите на ефективното използване на обменените данни държавите членки гарантират, че цялата обменена или получена информация ще бъде разследвана своевременно, независимо от това дали информацията е била получена от органите при поискване, чрез спонтанен обмен на информация от друга държава членка или при изтичане на публична информация. Ако държава членка не изпълни това в предвидения от националното законодателство срок, тя следва да съобщи публично на Комисията причините за това неизпълнение.“

Изменение 21

Предложение за директива

Член 2 — параграф 1 — алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2016 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

1. Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2017 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Изменение 22

Предложение за директива

Член 2 — параграф 1 — алинея 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2017 г.	Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2018 г.

(11) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(12) Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 1.

(1a) COM(2016)0451.

(*1) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(*2) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/227

P8_TA(2016)0475

Бюджетна процедура за 2017 година: общ проект

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура (14635/2016 — C8-0470/2016 — 2016/2047(BUD))

(2018/C 224/54)

Европейският парламент,

—	като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет, и прилежащите декларации на Парламента, Съвета и Комисията (14635/2016 — C8-0470/2016),

—	като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приет от Комисията на 18 юли 2016 г. (COM(2016)0300),

—	като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приета от Съвета на 12 септември 2016 г. и предадена на Европейския парламент на 14 септември 2016 г. (11900/2016 — C8-0373/2016),

—	като взе предвид писмото № 1/2017 за внасяне на корекции в проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, представено от Комисията на 17 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година (1) и съдържащите се в нея изменения по бюджета,

—	като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—	като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (3),

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (4),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (5),

—	като взе предвид членове 90 и 91 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на своята делегация в Помирителния комитет (A8-0353/2016),

одобрява общия проект, приет от Помирителния комитет и състоящ се от следните документи, взети заедно:

—	списък на бюджетните редове без изменения в сравнение с проектобюджета или позицията на Съвета;

—	обобщени стойности по функции от финансовата рамка;

—	стойности по бюджетни редове за всички бюджетни позиции;

—	консолидиран документ със стойностите и окончателния текст на всички изменени в хода на помирителната процедура бюджетни редове;

потвърждава съвместните декларации на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;

отбелязва, че равнището на численост на персонала на Европейския парламент беше един от основните въпроси, повдигнати по време на тази помирителна процедура; припомня „джентълменското споразумение“, въз основа на което всяко от направленията на бюджетния орган разполага с изключителна компетентност по отношение на собствената си част от бюджета; припомня, също така, своето политическо решение да освободи политическите групи от целта за намаляване на персонала с 5 %, както беше подчертано в неговите резолюции относно бюджета за 2014, 2015, 2016 и 2017 г.; ще оцени последствията от бюджетните решения върху функционирането на институцията;

възлага на своя председател да обяви, че общият бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година е окончателно приет и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

възлага на своя председател да предаде настоящата законодателна резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0411.

(2) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.

(3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(5) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

17.11.2016

ОКОНЧАТЕЛНА ВЕРСИЯ

Бюджет за 2017 г. — Елементи за съвместните заключения

Настоящите съвместни заключения обхващат следните раздели:

1.	Бюджет за 2017 г.

2.	Бюджет за 2016 г. — Проекти на коригиращи бюджети № 4, 5 и 6/2016

3.	Съвместни изявления

Обобщен преглед

A. Бюджет за 2017 г.

Съгласно елементите за съвместните заключения:

—	Общото равнище на бюджетните кредити за поети задължения в бюджета за 2017 г. се определя на 157 857,8 милиона евро. Общо остава марж под таваните на МФР за 2017 г. в размер на 1 100,1 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения.

—	Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2017 г. се определя на 134 490,4 милиона евро.

—	От Инструмента за гъвкавост за 2017 г. се мобилизират бюджетни кредити за поети задължения в размер на 530 милиона евро за функция 3 Сигурност и гражданство.

—	Общият марж за поетите задължения се мобилизира за сума в размер на 1 439,1 милиона евро за функция 1а Конкурентоспособност за растеж и работни места.

—

Маржът за непредвидени обстоятелства се мобилизира за сума в размер на 1 906,2 милиона евро за функции 3 и 4. 575,0 милиона евро се компенсират чрез неразпределения марж по функция 2 Устойчив растеж: природни ресурси през 2017 г., а 507,3 милиона евро през 2017 г., 570,0 милиона евро през 2018 г. и 253,9 милиона евро през 2019 г. се компенсират чрез неразпределените маржове по функция 5 Администрация.

—	Комисията изчислява бюджетните кредити за плащания за 2017 г. във връзка с мобилизирането на Инструмента за гъвкавост през 2014, 2015 и 2016 г. на 981,1 милиона евро.

Б. Бюджет за 2016 г.

Съгласно елементите за съвместните заключения:

—	Проект на коригиращ бюджет № 4/2016 и придружаващото го мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства се приемат във вида, в който са предложени от Комисията.

—	Проект на коригиращ бюджет № 5/2016 се приема във вида, в който е предложен от Комисията.

—	Проект на коригиращ бюджет № 6/2016 и свързаното с него мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се приемат във вида, в който са предложени от Комисията.

1. Бюджет за 2017 г.

1.1. „Затворени“ бюджетни редове

Освен ако не е посочено друго по-долу в настоящите заключения, всички бюджетни редове, които не са били изменени от Съвета или от Парламента, както и бюджетните редове, за които Парламентът е приел измененията на Съвета по време на съответното им четене, се потвърждават.

За останалите бюджетни редове Помирителният комитет стигна до заключенията, посочени в раздели 1.2 — 1.8 по-долу.

1.2. Хоризонтални въпроси

Децентрализирани агенции

Вноската на ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания) и броят на длъжностите за всички децентрализирани агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, с изключение на:

—	Европейската полицейска служба (Европол, бюджетна статия 18 02 04), за която са разпределени десет допълнителни длъжности с допълнителни бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в размер на 675 000 EUR;

—	Органа на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст, бюджетна статия 33 03 04), за който са разпределени десет допълнителни длъжности с допълнителни бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в размер на 675 000 EUR;

—	Европейския банков орган (ЕБО, бюджетна статия 12 02 04), чиито бюджетни кредити за поети задължения и за плащания са намалени с 500 000 EUR;

—	Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO, бюджетна статия 18 03 02), чиито бюджетни кредити за поети задължения и за плащания са увеличени с 3 000 000 EUR;

—	Европейската агенция по лекарствата (EMA, бюджетна статия 17 03 12 01), чиито бюджетни кредити за поети задължения и за плащания са намалени с 8 350 000 EUR.

Изпълнителни агенции

Вноската на ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания) и броят на длъжностите за изпълнителните агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета за 2017 г.

Пилотни проекти/Подготвителни действия

Приема се цялостен пакет от 78 пилотни проекта и подготвителни действия (ПП/ПД) за обща сума в размер на 76,9 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, както беше предложен от Парламента в допълнение към подготвителното действие, предложено от Комисията в проектобюджета за 2017 г.

Когато се счита, че даден пилотен проект или подготвително действие са покрити от действащо правно основание, Комисията може да предложи трансфер на бюджетни кредити към съответното правно основание с цел да улесни изпълнението на действието.

Този пакет е напълно съобразен с определените във Финансовия регламент тавани за пилотните проекти и подготвителните действия.

1.3. Разходни функции във финансовата рамка — бюджетни кредити за поети задължения

След като взе под внимание горепосочените заключения относно „затворените“ бюджетни редове, агенциите и пилотните проекти и подготвителните действия, Помирителният комитет прие следното:

Функция 1а — Конкурентоспособност за растеж и заетост

Бюджетните кредити за поети задължения по следните бюджетни редове се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета за 2017 г. във вида, в който е изменен с писмо № 1/2017 за внасяне на корекции:

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г.	Бюджет за 2017 г.	Разлика
02 02 02	Подобряване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия (МСП) под формата на капиталови и дългови инструменти	167 030 000	217 030 000	50 000 000
06 02 01 03	Оптимизиране на интеграцията и взаимното свързване на видовете транспорт и засилване на оперативната съвместимост	360 321 493	410 321 493	50 000 000
08 02 01 01	Засилване на авангардните научни изследвания чрез Европейския научноизследователски съвет	1 736 471 644	1 753 136 644	16 665 000
08 02 04	Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието	123 492 850	140 157 850	16 665 000
09 04 02 01	Водещи позиции в информационните и комуникационните технологии	779 380 777	796 050 777	16 670 000
15 02 01 01	Насърчаване на високите постижения и сътрудничеството в областта на европейското образование и обучение и тяхното значение за пазара на труда	1 701 963 700	1 725 463 700	23 500 000
15 02 01 02	Насърчаване на високите постижения и сътрудничеството в областта на европейската младеж и участието на младите хора в европейския демократичен живот	201 400 000	227 900 000	26 500 000
	Общо			200 000 000 (1)

Съветът и Парламентът потвърждават, че одобрените увеличения по функция 1а в рамките на бюджета за 2017 г. съответстват напълно на предходните споразумения и не засягат текущите законодателни процедури.

Всички други бюджетни кредити за поети задължения по функция 1а се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, като се отразяват корекциите, одобрени от Помирителния комитет и включени в таблицата по-долу. Създава се специална бюджетна статия за „Специални събития“, както е предвидено в четенето на Парламента.

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет за 2017 г.	Разлика
32 02 01 01	По-нататъшно интегриране на вътрешния енергиен пазар и оперативната съвместимост на трансграничните електроенергийни и газови мрежи	217 403 954	206 508 927	-10 895 027
32 02 01 02	Повишаване на сигурността на енергийните доставки в Съюза	217 403 954	207 441 809	-9 962 145
32 02 01 03	Принос за устойчиво развитие и опазване на околната среда	217 404 002	206 509 070	-10 894 932
32 02 01 04	Създаване на по-благоприятен климат за частните инвестиции в енергийни проекти	85 227 000	77 291 975	-7 935 025
15 02 10	Специални ежегодни събития		6 000 000	6 000 000
04 03 02 01	„Прогрес“ — Подкрепа за разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиката на Съюза в областта на заетостта и социалната политика и на законодателството в областта на условията на труд	60 000 000	65 000 000	5 000 000
04 03 02 02	EURES — насърчаване на доброволната географската мобилност на работниците и увеличаване на възможностите за работа	22 578 000	23 578 000	1 000 000
	Общо			-27 687 129

В резултат на това и като се вземат предвид агенциите, пилотните проекти и подготвителните действия, одобреното равнище на поетите задължения се определя на 21 312,2 милиона евро, при което остава марж от 51,9 милиона евро под тавана на разходите по функция 1а и се използва общият марж за поетите задължения за сума в размер на 1 439,1 милиона евро.

Функция 1б — Икономическо, социално и териториално сближаване

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено в проектобюджета за 2017 г.

Като се вземат предвид пилотните проекти и подготвителните действия, одобреното равнище на поетите задължения се определя на 53 586,6 милиона евро, при което остава марж от 0,4 милиона евро под тавана на разходите по функция 1б.

Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, като се включва допълнителното намаление в размер на 325,0 милиона евро в резултат на увеличението на целевите приходи в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), за което Комисията уведоми на 7 ноември 2016 г. В резултат на това Помирителният комитет прие следното:

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет за 2017 г.	Разлика
05 03 01 10	Схема за основно плащане	15 621 000 000	15 296 000 000	- 325 000 000

Като се вземат предвид агенциите, пилотните проекти и подготвителните действия, одобреното равнище на поетите задължения се определя на 58 584,4 милиона евро, при което остава марж от 1 031,6 милиона евро под тавана на разходите по функция 2, като се има предвид, че 575,0 милиона евро са използвани за компенсиране на мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства.

Функция 3 — Сигурност и гражданство

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, но с корекциите, одобрени от Помирителния комитет и изброени в таблицата по-долу:

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет за 2017 г.	Разлика
09 05 05	Мултимедийни действия	19 573 000	22 573 000	3 000 000
15 04 02	Подпрограма „Култура“ — подкрепа за трансгранични мерки и насърчаване на транснационалното разпространение и мобилност	54 350 000	55 350 000	1 000 000
	Общо			4 000 000

Бюджетната забележка към статия 09 05 05 се изменя, като се прибавя следното изречение: „По целесъобразност процедурите за възлагане на обществени поръчки и за отпускане на безвъзмездни средства могат да включват сключването на рамкови партньорства с цел насърчаване на стабилна рамка за финансиране за общоевропейските мрежи, финансирани от този бюджетен кредит.“

Бюджетната забележка към статия 15 04 02 се изменя, като се прибавя следното изречение: „Този бюджетен кредит може да се използва също така за финансиране на подготовката на Европейската година на културното наследство.“

В резултат на това и като се вземат предвид агенциите, пилотните проекти и подготвителните действия, одобреното равнище на поетите задължения се определя на 4 284,0 милиона евро, при което не остава марж под тавана на разходите по функция 3, мобилизират се 530 милиона евро чрез Инструмента за гъвкавост и се използва маржът за непредвидени обстоятелства за сума в размер на 1 176,0 милиона евро.

Функция 4 — Глобална Европа

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет за 2017 г.	Разлика
01 03 02	Макрофинансова помощ	30 828 000	45 828 000	15 000 000
01 03 08	Обезпечаване със средства на гаранционния фонд EFSD	275 000 000	p.m.	- 275 000 000
13 07 01	Финансова подкрепа за насърчаване на икономическото развитие на турската кипърска общност	31 836 240	34 836 240	3 000 000
19 03 01 05	Спешни мерки	69 480 000	62 850 000	-6 630 000
21 02 07 05	Миграция и убежище	448 273 912	404 973 912	-43 300 000
22 04 01 04	Подкрепа на мирния процес и финансова помощ за Палестина и за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA)	282 219 939	310 100 000	27 880 061
22 04 01 03	Средиземноморски страни — Укрепване на доверието, сигурност, предотвратяване и уреждане на конфликти	340 360 500	332 480 439	-7 880 061
22 04 02 02	Източно партньорство — Намаляване на бедността и устойчиво развитие	313 825 583	322 125 583	8 300 000
	Общо			- 278 630 000

При все това бюджетните кредити за бюджетна позиция 19 03 01 07 Специални представители на Европейския съюз се определят на равнището от проектобюджета за 2017 г.

В резултат на това и като се вземат предвид агенциите, пилотните проекти и подготвителните действия, одобреното равнище на поетите задължения се определя на 10 162,1 милиона евро, при което не остава марж под тавана на разходите по функция 4 и се използва маржът за непредвидени обстоятелства за сума в размер на 730,1 милиона евро.

Функция 5 — Администрация

Броят на длъжностите в щатните разписания на институциите и бюджетните кредити, предложени от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, се одобряват от Помирителния комитет със следните изключения:

—

Четенето на Парламента се одобрява, при условие че увеличението на персонала на политическите групи със 76 длъжности бъде напълно компенсирано със съответно намаление на длъжностите в щатното разписание на администрацията на Парламента, тоест без отражение върху бюджета. Освен това Помирителният комитет е съгласен да включи в бюджета за 2017 г. автоматичната актуализация на заплатите, която следва да се приложи считано от 1 юли 2016 г. (EUR 8 717 000).

—	Четенето на Съвета се одобрява, като в бюджета за 2017 г. се включва автоматичната актуализация на заплатите, която следва да се приложи считано от 1 юли 2016 г. (EUR 3 301 000).

—	По отношение на Сметната палата се одобряват намаленията спрямо проектобюджета за 2017 г., включени в четенето на Парламента.

—

По отношение на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) се разпределят 560 250 EUR (бюджетна позиция 1200) по бюджетния ред за договорно нает персонал, като със същата сума се намаляват бюджетните кредити по бюджетна позиция 3003 Сгради и свързани с тях разходи. Бюджетната забележка към статия 1200 се изменя, като се прибавя следното изречение: „Този бюджетен кредит покрива също така разходите за договорно наетите служители, работещи в областта на стратегическата комуникация.“ Освен това следните бюджетни редове в раздела за ЕСВД се коригират, за да се премахне трансферът на специалните представители на Европейския съюз, съвместяващи два мандата, предложен в писмо за внасяне на корекции № 1.

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	Разлика
3001	Външен персонал и външни услуги	-3 645 000
3002	Други разходи, свързани с персонала	-1 980 000
3003	Сгради и свързани с тях разходи	-3 636 000
3004	Други административни разходи	- 815 000
	Общо	-10 076 000

В резултат на това, като се вземат предвид пилотните проекти и подготвителните действия, одобреното равнище на поетите задължения се определя на 9 394,5 милиона евро, при което остава марж от 16,2 милиона евро под тавана на разходите по функция 5, след като са използвани 507,3 милиона евро от маржа за компенсиране на мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства.

Специални инструменти

Бюджетните кредити за поети задължения за специалните инструменти се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета за 2017 г., с изключение на резерва за фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (бюджетна статия 40 02 44), който се премахва.

Компенсация на маржа за непредвидени обстоятелства през 2018 и 2019 г.

Пълното усвояване на маржа за непредвидени обстоятелства през 2017 г. се равнява на 1 176,0 милиона евро за функция 3 и на 730,1 милиона евро за функция 4, или общо 1 906,2 милиона евро. Компенсирани са 575,0 милиона евро чрез неразпределения марж по функция 2 през 2017 г. и 507,3 милиона евро през 2017 г., 570,0 милиона евро през 2018 г. и 253,9 милиона евро през 2019 г. чрез неразпределените маржове по функция 5. Решението за мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства за 2017 г., прието едновременно с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, ще бъде изменено съобразно това.

1.4. Бюджетни кредити за плащания

Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2017 г. се определя на равнището от проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, като се внасят следните корекции, одобрени от Помирителния комитет:

Първо, взема се под внимание одобреното равнище на бюджетните кредити за поети задължения за едногодишни разходи, за които равнището на бюджетните кредити за плащания е равно на равнището на бюджетните кредити за поети задължения. Това включва намаляването на разходите за селското стопанство с 325 милиона евро и корекциите на административните разходи в раздели I, II, III, IV, V, VI, VII, IX и X (13,4 милиона евро) и за децентрализираните агенции (за които вноската на ЕС в бюджетни кредити за плащания се определя на равнището, предложено в раздел 1.2 по-горе). Комбинираният ефект е намаление в размер на 332,3 милиона евро.

Бюджетните кредити за плащания за всички нови пилотни проекти и подготвителни действия, предложени от Парламента, се определят на 50 % от съответните бюджетни кредити за поети задължения или на предложеното от Парламента равнище, ако то е по-ниско. В случай на удължаване на съществуващи пилотни проекти и подготвителни действия равнището на плащанията съответства на определеното в проектобюджета равнище плюс 50 % от съответните нови бюджетни кредити за поети задължения или на предложеното от Парламента равнище, ако то е по-ниско. Комбинираният ефект е увеличение в размер на 35,2 милиона евро.

3.	Бюджетните кредити за плащания за „Специални събития“ (бюджетна статия 15 02 10) се равняват на сумата, посочена от Парламента (6 милиона евро).

4.	За бюджетните кредити за плащания (бюджетна статия 01 03 08 Обезпечаване със средства на гаранционния фонд EFSD) се въвежда запис „p.m.“.

Корекциите по следните бюджетни редове се одобряват с оглед на тенденциите, отчетени по отношение на задълженията за многогодишните бюджетни кредити:

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет за 2017 г.	Разлика
01 03 02	Макрофинансова помощ	30 828 000	45 828 000	15 000 000
04 03 02 01	„Прогрес“ — Подкрепа за разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиката на Съюза в областта на заетостта и социалната политика и на законодателството в областта на условията на труд	38 000 000	41 167 000	3 167 000
04 03 02 02	EURES — насърчаване на доброволната географската мобилност на работниците и увеличаване на възможностите за работа	17 000 000	17 753 000	753 000
09 05 05	Мултимедийни действия	23 997 455	26 997 455	3 000 000
13 07 01	Финансова подкрепа за насърчаване на икономическото развитие на турската кипърска общност	36 031 865	39 031 865	3 000 000
15 04 02	Подпрограма „Култура“ — подкрепа за трансгранични мерки и насърчаване на транснационалното разпространение и мобилност	43 430 071	44 229 071	799 000
22 04 01 04	Подкрепа на мирния процес и финансова помощ за Палестина и за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA)	280 000 000	307 661 000	27 661 000
22 04 02 02	Източно партньорство — Намаляване на бедността и устойчиво развитие	167 700 000	172 135 000	4 435 000
19 03 01 05	Спешни мерки	33 212 812	30 043 812	-3 169 000
21 02 07 05	Миграция и убежище	155 000 000	115 722 000	-39 278 000
22 04 01 03	Средиземноморски страни — Укрепване на доверието, сигурност, предотвратяване и уреждане на конфликти	138 000 000	134 805 000	-3 195 000
32 02 01 01	По-нататъшно интегриране на вътрешния енергиен пазар и оперативната съвместимост на трансграничните електроенергийни и газови мрежи	34 765 600	33 023 600	-1 742 000
32 02 01 02	Повишаване на сигурността на енергийните доставки в Съюза	26 032 000	24 839 000	-1 193 000
32 02 01 03	Принос за устойчиво развитие и опазване на околната среда	26 531 000	25 201 000	-1 330 000
32 02 01 04	Създаване на по-благоприятен климат за частните инвестиции в енергийни проекти	31 200 000	28 295 000	-2 905 000
	Общо			5 003 000

6.	Бюджетните кредити за плащания за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (бюджетна статия 40 02 43) се премахват (намаление с 30 милиона евро), тъй като се оценява, че бюджетните кредити за плащания от целеви приходи са достатъчно, за да покрият всички потребности през 2017 г.

7.	Резервът за фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (бюджетна статия 40 02 44) се премахва.

Предприети са допълнителни намаления на бюджетните кредити за плащания по следните бюджетни редове:

в EUR
Бюджетен ред	Наименование	ПБ за 2017 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет за 2017 г.	Разлика
04 02 62	Европейски социален фонд — По-силно развити региони — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“	2 508 475 000	2 490 475 000	-18 000 000
13 03 61	Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Региони в преход — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“	2 214 431 000	2 204 431 000	-10 000 000
13 03 62	Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — По-силно развити региони — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“	3 068 052 000	3 043 052 000	-25 000 000
13 03 64 01	Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Европейско териториално сътрудничество	884 299 000	783 299 000	- 101 000 000
	Общо			- 154 000 000

Тези действия ще осигурят равнище на бюджетните кредити за плащания в размер на 134 490,4 милиона евро, което е намаление с 931,4 милиона евро спрямо проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции №№ 1/2017.

1.5. Резерви

Няма резерви в допълнение към включените в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, с изключение на:

—

Бюджетна позиция 13 01 04 04 Разходи за подкрепа за Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) и бюджетна статия 13 08 01 Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) — Оперативна техническа помощ, прехвърлена от функция 1б (ЕСФ, ЕФРР и КФ), за които цялата сума на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се поставя в резерв, докато бъде прието правното основание за Програмата за подкрепа на структурните реформи.

—

Бюджетна статия 13 08 02 Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) — Оперативна техническа помощ, прехвърлена от функция 2 (ЕЗФРСР), за която цялата сума на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се поставя в резерв, докато бъде прието правното основание за Програмата за подкрепа на структурните реформи.

—

Бюджетна позиция 18 02 01 03 Създаване на нови информационни системи за подпомагане на управлението на миграционните потоци през външните граници на Съюза, за която бюджетни кредити за поети задължения в размер на 40 000 000 EUR и бюджетни кредити за плащания в размер на 28 000 000 EUR се поставят в резерв до приключване на законодателната процедура за създаване на системата за влизане/излизане.

1.6. Бюджетни забележки

Освен ако изрично е посочено друго в предходните параграфи, измененията, внесени от Европейския парламент или от Съвета в текста на бюджетните забележки, се одобряват, с изключение на забележките по бюджетните редове, изброени в таблицата по-долу, за които се одобрява текстът на бюджетните забележки във вида, в който са предложени в проектобюджета, изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/20171 и с актуализацията на ЕФГЗ.

Това става с разбирането, че измененията, внесени от Европейския парламент или от Съвета, не могат да променят или разширят обхвата на съществуващо правно основание, нито засягат административната автономност на институциите, и че действието може да бъде покрито с наличните ресурси.

Бюджетен ред	Наименование
04 03 02 03	Микрофинансиране и социално предприемачество — подобряване на наличното финансиране и достъпа на физически и юридически лица до него, особено за най-откъснатите от пазара на труда и за социалните предприятия
S 03 01 06 01	Европейска агенция за авиационна безопасност (EAAБ)
05 02 11 99	Други мерки (други растителни продукти/мерки)
05 04 60	Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони — ЕЗФРСР (2014 — 2020 г.)
05 04 60 02	Оперативна техническа помощ
18 04 01 01	„Европа за гражданите“ — укрепване на историческата памет и повишаване на капацитета за гражданско участие на равнището на Съюза

1.7. Нови бюджетни редове

Бюджетната номенклатура, предложена от Комисията в проектобюджета, във вида, в който е изменен с писмо за внасяне на корекции № 1/2017, заедно с пилотните проекти и подготвителните действия и с новата бюджетна статия за Специални ежегодни събития (15 02 10), се одобрява.

1.8. Приходи

Предложението на Комисията, съдържащо се в писмо за внасяне на корекции № 1/2017, относно включването в бюджета на приходите от глоби в размер на 1 милиард евро, се одобрява.

2. Бюджет за 2016 г.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 4/2016 и придружаващото го мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства се одобряват във вида, в който са предложени от Комисията.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 5/2016 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

Проект на коригиращ бюджет № 6/2016 и свързаното с него мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се одобряват във вида, в който са предложени от Комисията.

3. Съвместни изявления

3.1. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно инициативата за младежка заетост

Европейският парламент, Съветът и Комисията припомнят, че намаляването на младежката безработица продължава да бъде водещ и споделен политически приоритет и във връзка с това потвърждават решимостта си да използват по най-добрия начин наличните бюджетни ресурси за нейното преодоляване и по-конкретно посредством инициативата за младежка заетост.

Те припомнят, че в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (EС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (регламента за МФР) „оставените налични маржове под таваните на МВФ за бюджетните кредити за поети задължения за годините 2014—2017 съставляват Общ марж на МФР за ангажименти, които да бъдат предоставени над таваните, установени в МФР, за годините 2016—2020 за цели на политиката по отношение на растежа и заетостта, по-специално младежката заетост.“.

Съветът и Европейският парламент приканват Комисията да предложи през 2017 г. коригиращ бюджет с оглед на осигуряването през 2017 г. на 500 милиона евро (2) за инициативата за младежка заетост, като финансовите средства се предоставят от общия марж за ангажиментите, веднага след приемането на техническата корекция, предвидена в член 6 от регламента за МФР.

Съветът и Европейският парламент се ангажират да придвижат бързо предложения от Комисията проект за коригиращ бюджет за 2017 г.

3.2. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетните кредити за плащания

Европейският парламент и Съветът припомнят необходимостта, с оглед на изпълнението, да се осигури редовно извършване на плащанията по бюджетните кредити за поети задължения, така че да се избегнат нежелани равнища на неизплатените сметки в края на годината.

Европейският парламент и Съветът призовават Комисията да продължи да следи активно и отблизо изпълнението на програмите за периода 2014 — 2020 г. За целта те приканват Комисията да представи своевременно актуални данни относно състоянието на изпълнението и прогнозите по отношение на изискванията за бюджетни кредити за плащания през 2017 г.

Съветът и Европейският парламент своевременно ще вземат необходимите решения за надлежно обоснованите потребности, за да се предотврати натрупването на прекомерен брой неплатени сметки и да се гарантира надлежното удовлетворяване на исканията за плащане.

3.3. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно 5-процентното намаление на персонала

Европейският парламент, Съветът и Комисията припомнят споразумението числеността на персонала на всички институции, органи и агенции да бъде намалена поетапно с 5 % спрямо щатното разписание към 1 януари 2013 г., съгласно точка 27 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление.

Трите институции припомнят, че 2017 г. е целевата година за цялостното изпълнение на 5-процентното намаление на персонала. Те изразяват съгласие, че ще бъдат предприети подходящи последващи мерки за преценка на положението с оглед на гарантирането, че се полагат всички усилия за избягване на всяко допълнително изоставане при изпълнението на целта за намаляване на персонала на всички институции, органи и агенции с 5 %.

Трите институции приветстват направения от Комисията преглед на консолидираните данни за целия външен персонал на институциите, представен в проекта за бюджет, в съответствие с член 38, параграф 3, буква б) от Финансовия регламент. Те приканват Комисията да продължи да предоставя тази информация, когато представя проектите си за бюджети за следващите години.

Съветът и Парламентът подчертават, че постигането на целта за 5-процентно намаление на персонала следва да допринесе за икономиите на административни разходи на институциите. Във връзка с това те приканват Комисията да започне оценка на резултатите от този процес, за да се извлекат поуки за бъдещето.

3.4. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно Европейския фонд за устойчиво развитие

С оглед на справянето с първопричините за миграцията Комисията постави началото на Европейския фонд за устойчиво развитие (EFSD) въз основа на създаването на EFSD гаранция и на гаранционен фонд EFSD. Комисията предлага да се предоставят на гаранционния фонд EFSD 750 милиона евро за периода 2017 — 2020 г., от които 400 милиона евро от Европейския фонд за развитие (ЕФР) за четирите години, 100 милиона евро от Европейския инструмент за съседство (ЕИС) за периода 2017 — 2020 г. (от които 25 милиона евро през 2017 г.) и 250 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения (и плащания) през 2017 г.

Съветът и Европейският парламент приканват Комисията да отправи през 2017 г. искане за необходимите бюджетни кредити посредством коригиращ бюджет, с цел да се осигурят финансови средства за EFSD от бюджета на ЕС веднага след приемането на правното основание.

3.5. Съвместно изявление относно доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция

Европейският парламент, Съветът и Комисията изразяват съгласие, че създаването на доверителни фондове и на Механизма за бежанците в Турция следва да бъде прозрачно и ясно, в съответствие с принципа на единство на бюджета на Съюза, прерогативите на бюджетния орган и целите на съществуващите правни основания.

Те поемат ангажимент да разгледат по целесъобразност тези въпроси като част от преработването на Финансовия регламент с оглед на постигането на правилен баланс между гъвкавостта и отчетността.

Комисията се ангажира:

—	да информира редовно бюджетния орган относно финансирането и дейностите на настоящите и планираните доверителни фондове (включително вноските на държавите членки);

—	да представи през 2017 г. работен документ, придружаващ проекта за бюджет за следващата финансова година;

—	да предложи мерки за адекватно участие на Европейския парламент.

3.6. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно селското стопанство

В бюджета за 2017 г. са включени редица спешни мерки за подпомагане на земеделските стопани при справяне с неотдавна изпитаните трудности на пазара. Комисията потвърждава, че маржът по функция 2 е достатъчен за посрещане на евентуални непредвидени потребности. Комисията се ангажира да извършва редовно наблюдение на положението на пазара и при необходимост да представи подходящи мерки за посрещане на потребностите, които не могат да бъдат задоволени чрез разрешените в бюджета кредити. В такъв случай Европейският парламент и Съветът се ангажират да придвижат съответните бюджетни предложения възможно най-бързо.

(1) Тези суми са част от общото увеличение на бюджетните кредити по функция 1а до 2020 г. в контекста на междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР.

(2) Тази сума е част от цялостното увеличение за инициативата за младежка заетост до 2020 г. в рамките на междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 224

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 27 юни 2018 г.

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейски парламент
	Вторник, 22 ноември 2016 r.
2018/C 224/29	Решение на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк (2016/2115(IMM))	176
2018/C 224/30	Решение на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк (2016/2107(IMM))	178

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
	Вторник, 22 ноември 2016 r.
2018/C 224/31	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно проект на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от страна на Европейската полицейска служба (Европол) на Споразумението за оперативно и стратегическо сътрудничество между Украйна и Европол (10345/2016 — C8-0267/2016 — 2016/0811(CNS))	180
2018/C 224/32	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1342/2008 на Съвета за създаване надългосрочен план за запасите от атлантическа треска и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси (11309/1/2016 — C8-0403/2016 — 2012/0236(COD))	182
2018/C 224/33	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (COM(2016)0452 — C8-0333/2016 — 2016/0209(CNS))	183
	Сряда, 23 ноември 2016 r.
2018/C 224/34	P8_TA(2016)0438 Емисии на някои атмосферни замърсители ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО (COM(2013)0920 — C7-0004/2014 — 2013/0443(COD)) P8_TC1-COD(2013)0443 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2016 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО	193
	Четвъртък, 24 ноември 2016 r.
2018/C 224/35	P8_TA(2016)0447 Макрофинансова помощ за Йордания ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Хашемитското кралство Йордания (COM(2016)0431 — C8-0242/2016 — 2016/0197(COD)) P8_TC1-COD(2016)0197 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2016 г., с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Хашемитското кралство Йордания	194
2018/C 224/36	P8_TA(2016)0448 Дейности и надзор на институциите за професионално пенсионно осигуряване ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (преработен текст) (COM(2014)0167 — C7-0112/2014 — 2014/0091(COD)) P8_TC1-COD(2014)0091 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2016 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (преработен текст)	196
	Четвъртък, 1 декември 2016 r.
2018/C 224/37	P8_TA(2016)0457 Митнически кодекс на Съюза, по отношение на стоки, които са напуснали временно митническата територия на Съюза по море или по въздух ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза, по отношение на стоки, които са напуснали временно митническата територия на Съюза по море или по въздух (COM(2016)0477 — C8-0328/2016 — 2016/0229(COD)) P8_TC1-COD(2016)0229 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 1 декември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза, по отношение на стоки, които са напуснали временно митническата територия на Съюза по море или по въздух	198
2018/C 224/38	P8_TA(2016)0458 Основни информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, по отношение на датата на прилагане на регламента ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, по отношение на датата на прилагане на регламента (COM(2016)0709 — C8-0457/2016 — 2016/0355(COD)) P8_TC1-COD(2016)0355 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 1 декември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1286/2014 относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, по отношение на датата на прилагане на регламента	199
2018/C 224/39	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението между Европейския съюз и Република Кирибати за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (12092/2015 — C8-0253/2016 — 2015/0200(NLE))	201
2018/C 224/40	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването на Споразумението между Европейския съюз и Соломоновите острови за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (09785/2016 — C8-0422/2016 — 2016/0096(NLE))	202
2018/C 224/41	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно проекта на решение за сключването от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Федеративните щати Микронезия за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (09780/2016 — C8-0388/2016 — 2016/0098(NLE))	203
2018/C 224/42	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването, от името на Съюза, на Споразумението между Съюза и Тувалу за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (09764/2016– C8-0268/2016 — 2016/0100(NLE))	204
2018/C 224/43	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването, от името на Съюза, на Споразумението между Европейския съюз и Република Маршалови острови за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (09775/2016 — C8-0252/2016 — 2016/0103(NLE))	205
2018/C 224/44	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления (08523/2016 — C8-0329/2016 — 2016/0126(NLE))	206
2018/C 224/45	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Етапно споразумение за икономическо партньорство между Гана, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (12396/2016 — C8-0406/2016 — 2008/0137(NLE))	207
2018/C 224/46	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства през 2016 г. (COM(2016)0624 — C8-0399/2016 — 2016/2256(BUD))	208
2018/C 224/47	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно позицията на Съвета относно проект за коригиращ бюджет № 4/2016 на Европейския съюз за финансовата 2016 година: актуализацията на бюджетните кредити, за да се отразят последните развития по въпроси, свързани с миграцията и сигурността, намалението на бюджетните кредити за плащания и за поети задължения в резултат на общия трансфер, удължаването на срока на ЕФСИ, изменението на щатното разписание на FRONTEX и актуализацията на бюджетните кредити от приходи (собствени ресурси) (13583/2016 — C8-0459/2016 — 2016/2257(BUD))	210
2018/C 224/48	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2016 на Европейския съюз за финансовата 2016 година: прилагане на Решение 2014/335/ЕС, Eвратом за собствените ресурси във връзка с приключването на процеса на ратифициране и влизането в сила на Решението на 1 октомври 2016 г. (13584/2016 — C8-0462/2016 — 2016/2258(BUD))	213
2018/C 224/49	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд Солидарност на Европейския съюз за оказване на помощ на Германия (COM(2016)0681 — C8-0423/2016 — 2016/2267(BUD))	215
2018/C 224/50	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 6/2016 на Европейския съюз за финансовата 2016 година, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд Солидарност на Европейския съюз за оказване на помощ на Германия (13852/2016 — C8-0473/2016 — 2016/2268(BUD))	217
2018/C 224/51	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства през 2017 г. (COM(2016)0678 — C8-0420/2016 — 2016/2118(BUD))	219
2018/C 224/52	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства по линия на Инструмента за гъвкавост за финансиране на незабавни бюджетни мерки за справяне с продължаващата криза с миграцията, бежанците и сигурността (COM(2016)0313 — C8-0246/2016 — 2016/2120(BUD))	222
2018/C 224/53	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд Солидарност на Европейския съюз за извършване на авансови плащания в рамките на общия бюджет на Съюза за 2017 г. (COM(2016)0312 — C8-0245/2016 — 2016/2119(BUD))	225
2018/C 224/54	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура (14635/2016 — C8-0470/2016 — 2016/2047(BUD))	227

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2016—2017 Заседания от 21 до 24 ноември 2016 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 352, 19.10.2017 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ Заседание от 30 ноември и 1 декември 2016 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 363, 26.10.2017 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 22 ноември 2016 r.
2018/C 224/01	Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2015 г. (2016/2063(INI))	2
2018/C 224/02	Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно (2016/2056(INI))	8
2018/C 224/03	Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана (2016/2052(INI))	18
2018/C 224/04	Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно оползотворяването на потенциала на превоза на пътници по вода (2015/2350(INI))	29
2018/C 224/05	Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (2016/2139(INI))	36
	Сряда, 23 ноември 2016 r.
2018/C 224/06	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на Базел III (2016/2959(RSP))	45
2018/C 224/07	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност) (2016/2067(INI))	50
2018/C 224/08	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни (2016/2030(INI))	58
2018/C 224/09	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно езици на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците (2016/2952(RSP))	68
2018/C 224/10	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно проекта за регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 540/2011 (D047341/00 — 2016/2978(RSP))	75
	Четвъртък, 24 ноември 2016 r.
2018/C 224/11	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай (2016/2990(RSP)	78
2018/C 224/12	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението на коренното население гуарани-кайова в щата Мато Гросо до Сул, Бразилия (2016/2991(RSP))	82
2018/C 224/13	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно случая на Илдар Дадин, лишен от свобода заради убежденията си в Русия (2016/2992(RSP))	85
2018/C 224/14	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия (2016/2933(RSP))	88
2018/C 224/15	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция (2016/2993(RSP))	93
2018/C 224/16	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (2016/2966(RSP))	96
2018/C 224/17	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г. (2016/2150(INI))	101
2018/C 224/18	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС (2016/2033(INI))	107
2018/C 224/19	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (2016/2076(INI))	117
2018/C 224/20	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели (2015/2349(INI))	127
2018/C 224/21	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението в Беларус (2016/2934(RSP))	135
	Четвъртък, 1 декември 2016 r.
2018/C 224/22	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно фонд Солидарност на Европейския съюз: оценка (2016/2045(INI))	140
2018/C 224/23	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно положението в Италия след земетресенията (2016/2988(RSP))	145
2018/C 224/24	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно декларациите за интереси на членовете на Комисията — насоки (2016/2080(INI))	150
2018/C 224/25	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2015/2352(INI))	157
2018/C 224/26	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно положението в Демократична република Конго (2016/3001(RSP))	163
2018/C 224/27	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно достъпа до енергия в развиващите се държави (2016/2885(RSP))	167
2018/C 224/28	Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно прилагането на европейската заповед за плащане (2016/2011(INI))	173