ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

18.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/1

Известие на Комисията: „Документ с насоки относно изискванията за производство на водноелектрическа енергия във връзка със законодателството на ЕС за опазване на природата“

(2018/C 213/01)

Настоящият документ отразява възгледите на Европейската комисия и няма обвързващ характер.

Европейска комисия, май 2018 г.

Каталожен номер …

Възпроизвеждането е разрешено, при условие че се посочи източникът.

Настоящият документ е изготвен със съдействието на N2K GROUP EEIG — Ecosystems LTD, Брюксел и Beleco, Чешка република.

СЪДЪРЖАНИЕ

Цел на документа

Общ преглед на политиката и законодателната рамка на ЕС

1.1

Директивите за птиците и за местообитанията

1.2

Рамковата директива за водите (РДВ)

1.3

Координация между РДВ и директивите за опазване на природата

1.4

Директивата за наводненията

1.5

Директивите за СЕО и ОВОС

1.6

Връзката между СЕО, ОВОС и член 6

Сладководни екосистеми и водноелектрическа енергия в ЕС

2.1

Състоянието на речните и езерните екосистеми в ЕС

2.2

Видове натиск и заплахи за сладководните екосистеми в Европа

2.3

Въздействието на водноелектрическите централи върху сладководните екосистеми

2.4

Кумулативни въздействия

2.5

Разграничение между значителни и незначителни въздействия

Примери за добри практики за смекчаване на въздействията и прилагане на мерки за екологично възстановяване за водноелектрическите централи

3.1

Стремеж за постигане на най-доброто практическо екологично състояние на реките в контекста на водноелектрическата енергия

3.2

Справяне със съществуващите водноелектрически централи, които имат отрицателно въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“

3.3

Въвеждане на екологични мерки и мерки за възстановяване

3.4

Примери за добри практики за екологично възстановяване

Добри практики в прилагането на подход за интегрирано планиране по отношение на водноелектрическата енергия

4.1

Ползите от интегрирано планиране

4.2

Интегрирани национални и регионални планове

4.3

Чувствителност и зониране на дивата флора и фауна

4.4

Ранна консултация

Процедурата за оценка съгласно Директивата за местообитанията

5.1

Въведение

5.2

Кога се изисква процедурата по член 6

5.3

Поетапна процедура за извършване на оценки

5.4

Изключения съгласно член 6, параграф 4

Съкращения

ЦЕЛ НА ДОКУМЕНТА

Настоящият документ съдържа насоки и представя поредица от практически казуси относно начина, по който водноелектрическите централи могат да функционират в съответствие с изискванията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Той разглежда видовете въздействия, които могат да възникнат в следствие на дейността на водноелектрически централи, и онагледява, чрез поредица примери от практиката, как въздействието на водноелектрическите централи може да бъде избегнато или най-малко сведено до минимум при широк диапазон от различни условия.

В по-общ план, неговата цел е да действа като посредник за засилване на полезните взаимодействия между политиките и практиките на ЕС в областта на енергетиката, природата и водите, за да може целите на ЕС да бъдат постигнати по по-координиран и, когато е възможно, взаимно допълващ се начин.

В глава 1 е направен общ преглед на политиката и законодателната уредба на ЕС, в чиито рамки се очаква да работят водноелектрическите централи в Европа. Основните разпоредби на Директивата за местообитанията и на Директивата за птиците са накратко обобщени, както и връзката им с Рамковата директива за водите и директивите за ОВОС и за СЕО.

В глава 2 се описва като цяло лошото състояние на речните и езерните екосистеми в ЕС, както и техните основни видове натиск и заплахи, преди да се пристъпи към разглеждане на обхвата на въздействието, което водноелектрическата енергия може да окаже върху сладководните екосистеми, подчертавайки значението на потенциалните кумулативни въздействия в частност.

Оцеляването на значителен брой видове от европейската дива флора и фауна, включително около 400 сладководни вида, защитени съгласно Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, зависи от речните и езерните екосистеми. Въпреки това, понастоящем повечето реки в Европа са в много влошено състояние и са подложени на огромен натиск от страна на широк спектър от социално-икономически дейности (включително производство на водноелектрическа енергия).

От последните доклади относно състоянието на околната среда (1) става ясно, че още много трябва да се направи, за да се постигнат целите на Рамковата директива за водите и на двете директиви за опазване на природата. Това може да се постигне само ако се дава приоритет не само на предотвратяването на по-нататъшното влошаване на състоянието на реките ни, но и на активното възстановяване на тяхното екологично състояние и премахването, или поне значителното намаляване, на натиска и заплахите, пред които са изправени.

В глава 3 се разглеждат начините, по които това може да бъде постигнато, като това е илюстрирано с примери за добри практики за екологично възстановяване от целия ЕС.

В глава 4 се обръща специално внимание на необходимостта от стратегическо планиране и изготвяне на повече интегрирани планове и проекти за водноелектрически централи, които отчитат екологичните изисквания на реката още в началото на процеса на планиране и, когато е възможно, включват и мерки за подобряване на екологичното състояние на реката.

По-нататък в документа се описва подробно (глава 5) процедурата, която трябва да се следва при извършването на подходяща оценка за съвместимост на план или проект за водноелектрическа централа съгласно член 6 от Директивата за местообитанията. Представени са разяснения по някои основни аспекти на този процес на одобрение и връзката му с други процедури за извършване на екологична оценка. Опитът е показал неведнъж, че проблемите с процеса на одобрение от член 6 много често са причинени от некачествени и непълни оценки.

Насоките са предназначени предимно за използване от компетентни органи, възложители на проекти и консултанти. Те също така са от интерес за неправителствени организации и други заинтересовани страни, които работят в сектора за производство на водноелектрическа енергия. Документът е изготвен след консултация с органите на държавата членка, както и редица основни заинтересовани страни и групи, всички от които предоставиха ценна обратна връзка по различните проекти.

Предвидено е настоящият документ да бъде обвързан с текста на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, както и с по-цялостните принципи, залегнали в основата на политиката на ЕС в областта на околната среда и водноелектрическата енергия. Процедурите за добри практики и предложените методики не са с нормативен характер, а по-скоро тяхната цел е да предоставят полезни съвети, идеи и предложения въз основа на дискусии с представители на отрасъла, национални и международни органи, НПО, научни експерти и други заинтересовани страни.

Документът отразява единствено възгледите на Комисията и не е с правнообвързващ характер. Окончателното тълкуване на директивите на ЕС е от компетенциите на Съда на Европейския съюз. Когато е уместно е включена съществуващата европейска съдебна практика. Следователно, най-добре е настоящото ръководство да се чете заедно със съществуващите общи насоки и съответните решения на Съда на Европейския съюз по отношение на двете директиви (2).

1. ПОЛИТИКА И ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА НА ЕС

Водноелектрическата енергия играе основна роля за прилагането на Директивата за енергията от възобновяеми източници (3) и за допринасяне за постигането на енергийните цели на ЕС за периода 2020-2030 г. Както при всички други водни дейности, производството на водноелектрическа енергия трябва да спазва изискванията на законодателството на ЕС в областта на околната среда, което е въведено, за да защити и възстанови реките и езерата в Европа. Тези правни изисквания са посочени в Рамковата директива за водите, Директивата за наводненията, Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, както и директивите за оценка на околната среда (Директивата за оценка на въздействието върху околната среда — ОВОС и Директивата за стратегическата екологична оценка — СЕО).

Настоящата глава обобщава някои от основните разпоредби на тези закони на ЕС, които са от значение за водноелектрическата енергия. Акцентът е поставен най-вече върху двете директиви за опазване на природата, тъй като това е основната тема на настоящия документ.

1.1. Директивите за птиците и местообитанията

Европейските реки са основен източник на биологично разнообразие и важна част от нашето богато природно наследство. Те обаче са претърпели сериозни промени през последните десетилетия. Това намалява тяхната устойчивост и капацитета им за поддържане на природата и дивата флора и фауна. Повечето реки понастоящем се намират във влошено състояние и се нуждаят от възстановяване.

Признавайки тревожната загуба на биоразнообразие в Европа, държавните и правителствени ръководители от ЕС си поставиха амбициозната цел да спрат и постигнат обрат по отношение на тази загуба до 2020 г. През май 2011 г. Комисията прие стратегия за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г. (4), която определя политическата рамка за постигането на тази цел. През април 2017 г. беше даден ход на нов план за действие (5), насочен към бързо подобряване на практическото прилагане на директивите за местообитанията и птиците и за ускоряване на напредъка в постигането на целта на ЕС за 2020 г. за спиране и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги.

Директивите за птиците и местообитанията са основните елементи на политиката на ЕС за опазване на природата и биологичното разнообразие. Те дават възможност на всички държави — членки на ЕС, да работят заедно, въз основа на обща законодателна рамка, за опазването на най-застрашените, уязвими и ценни видове и местообитания в целия им естествен ареал в ЕС, независимо от политическите или административните граници.

Общата цел на двете директиви е да се гарантира, че видовете и типовете местообитания, които те защитават, се поддържат и се възстановяват до благоприятен природозащитен статус (6) в рамките на естествения им ареал в ЕС.

Тази цел е определена в положителен смисъл и е насочена към благоприятна ситуация, която трябва да бъде постигната и поддържана. Поради това тя надхвърля основното изискване за предотвратяване на влошаване.

Определение за благоприятен природозащитен статус (БСЗ) съгласно Директивата за местообитанията

Член 1

Природозащитен статус на естествено местообитание означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове, които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията на ЕС.

Състоянието на запазване на дадено естествено местообитание се счита за „благоприятно“, ако:

—	неговият естествен район на разпространение в рамките на територията, която тази област заема, е постоянен или се разширява, и

—	са налице необходимите структура и функции за дългосрочното му поддържане и предпоставките за по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще, и

—	състоянието на запазване на характерните за него видове е благоприятно.

Природозащитен статус на вид означава съвкупността от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията на ЕС.

Състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако:

—	въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен план, и

—	естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и

—	налице е и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид.

За да се постигне тази цел, директивите на ЕС за опазване на природата изискват от държавите членки да прилагат два основни вида мерки, по-специално по отношение на:

—

Определянето и запазването на основните зони за опазването на видовете и на типовете местообитания, изброени в приложение I и II към Директивата за местообитанията и приложение I към Директивата за птиците, и за опазването на всички редовно срещащи се мигриращи птици. Тези зони съставляват мрежата „Натура 2000“ на ЕС, която понастоящем съдържа над 27 500 зони. Езерните и речните екосистеми представляват около 4 % от общата площ на „Натура 2000“ (Европейска агенция за околна среда, 2010 г. за ЕС 27).

—

Създаването на защитен режим за всички видове диви европейски птици и други видове, изброени в приложение IV към Директивата за местообитанията. Тези мерки се прилагат в целия естествен район на разпространение на видовете в ЕС, т.е. както в рамките на, така и извън защитените зони като „Натура 2000“.

Разпоредби за опазване на зони по „Натура 2000“

Опазването и управлението на зоните по „Натура 2000“ се урежда от разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитанията, който също така определя връзката между запазването на зоните и други видове земеползване, като например производството на водноелектрическа енергия във и в близост до района (7).

Член 6 се разделя на два вида мерки:

—

Първата се отнася до управлението на опазването на всички зони по „Натура 2000“ и определянето на цели на съхранение за тези зони. Тя изисква от държавите членки:

а)	да разработят и приложат положителни мерки за опазване, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези зони (член 6, параграф 1); и

б)	да вземат подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на типовете местообитания и местообитанията на видовете, или всякакво значително обезпокояване на видовете в тези зони (член 6, параграф 2).

Директивата за местообитанията препоръчва разработването на планове за управление по „Натура 2000“ като средство за определяне на необходимите мерки за опазване на зоните по „Натура 2000“ по открит и прозрачен начин. Те са полезен инструмент за определяне на целите на съхранение и за подпомагане на изграждането на консенсус по решения за управление на територията между всички заинтересовани страни и групи. Те също така предоставят механизъм за включване на мерки за опазване за „Натура 2000“ към по-широката програма от мерки на Рамковата директива за водите.

—

Вторият вид мярка (по член 6, параграф 3) се отнася до процедурата за оценка за всеки план или проект, който може да засегне една или повече зони по „Натура 2000“ (вж. глава 5 за повече подробности). По същество, процедурата за оценка изисква всеки план или проект, който може да окаже значително въздействие върху дадена зона по „Натура 2000“, да премине подходяща оценка за съвместимост, в която тези влияния да бъдат подробно проучени, с оглед на целите на съхранение на зоната.

Компетентният орган може да одобри плана или проекта, само ако, въз основа на резултатите от подходящата оценка за съвместимост, е установил, че той няма да има неблагоприятно въздействие върху целостта на засегнатата зона. Важно е да се отбележи, че тежестта пада върху това да се демонстрира отсъствието (а не на наличието) на значителни отрицателни въздействия.

При извънредни обстоятелства, може да се направи позоваване на дерогация (член 6, параграф 4), за да се одобри план или проект, който има неблагоприятно въздействие върху целостта на зона по „Натура 2000“, ако може да се докаже, че е налице липса на по-слабо увреждащи алтернативи и планът или проектът се счита за необходим поради наложителни причини от по-важен обществен интерес. В подобни случаи трябва да се предприемат подходящи компенсаторни мерки, които да осигурят запазване на цялостната съгласуваност на мрежата „Натура 2000“.

Важно е да се отбележи, че процедурата за изготвяне на оценка съгласно Директивата за местообитанията не е същата като предвидената по директивите за ОВОС и СЕО (8) и член 4, параграф 7 от РДВ, дори ако в идеалния случай следва да бъдат взаимно интегрирани или поне да се координират.

Разпоредби за опазване на видовете

Вторият набор от разпоредби на директивите за опазване на природата засяга опазването на определени видове в целия им естествен район на разпространение в ЕС, т.е. независимо от това дали са в или извън зоните по „Натура 2000“. Мерките за опазване на видовете се прилагат за видовете, изброени в приложение IV към Директивата за местообитанията, и всички видове диви птици в ЕС. Точните условия са определени в член 5 от Директивата за птиците и членове 12 (за животни) и 13 (за растения) от Директивата за местообитанията.

По същество, по отношение на тези видове, държавите членки са длъжни да забранят:

—	умишленото им обезпокояване през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

—	повреждането или унищожаването на места за размножаване или почивка;

—	умишленото унищожаване на гнезда или яйца, или изкореняване или унищожаване на защитени растения.

Дерогации от разпоредбите за защита на видовете са разрешени само в ограничени случаи, като например за предотвратяване на сериозни увреждания на реколта или добитък, или в интерес на общественото здраве и безопасност, при условие че няма друго задоволително решение и последствията от тези дерогации не са несъвместими с общите цели на директивите. Условията за прилагане на дерогации са определени в член 9 от Директивата за птиците и член 16 от Директивата за местообитанията (9).

Разпоредбите за защита на видовете са от голямо значение за водноелектрическите централи, които извършват дейност и извън зоните по „Натура 2000“. Те имат за цел да гарантират, че никакви нови обекти няма да унищожат местата за размножаване и почивка на която и да е дива птица или който и да е от видовете, изброени в приложение IV към Директивата за местообитанията, освен ако те не са поискали от компетентните органи позоваване на дерогация, в съответствие с условията на директивите. Тази разпоредба може да бъде от особено значение за водноелектрическите централи, разположени по река, в които се отглеждат мигриращи видове, като например мигриращи птици или риби (напр. атлантическа есетра Acipenser sturio или вретенарка Zingel asper, и двете от които са посочени в приложение IV към Директивата за местообитанията).

1.2. Рамковата директива за водите

Рамковата директива за водите (РДВ) създава рамка за опазване и устойчиво управление на вътрешнотериториалните повърхностни води (реки и езера), преходните води (естуари), крайбрежните води и подземните води. Целта ѝ е да гарантира, че всички водни обекти отговарят на изискванията за „добро състояние“ по правило до 2015 г. (с изключение на силно модифицирани и изкуствени водни обекти, при които целта е да се постигне добър екологичен потенциал). Подобно на директивите за опазване на природата, РДВ излиза извън основните изисквания за предотвратяване на допълнителното влошаване на водните обекти и земните екосистеми и влажните зони, зависими директно от водната екосистема.

За да подпомогне постигането на тази цел, РДВ изисква от държавите членки да изготвят планове за управление на речните басейни за всеки район на речен басейн. В директивата се предвижда цикличен процес, според който плановете за управление на речните басейни се изготвят, прилагат и преразглеждат на всеки 6 години.

1.3. Координация между РДВ и двете директиви за опазване на природата

Рамковата директива за водите и двете директиви за опазване на природата са тясно свързани помежду си, тъй като и двете имат за цел опазването и възстановяването на сладководните екосистеми на Европа. Поради това те следва да се прилагат по координиран начин, за да се гарантира, че действат по интегриран начин. По-долу са посочени някои от основните точки на взаимодействие между РДВ и двете директиви за опазване на природата, които са от значение за водноелектрическите централи в частност и които са извлечени от списъка с често задавани въпроси на Комисията относно връзките между Рамковата директива за водите и директивите за опазване на природата (10).

Отделни цели на РДВ и директивите за опазване на природата

РДВ и директивите за опазване на природата са насочени, поне отчасти, към една и съща тематика и имат до голяма степен сходни амбиции да се гарантира спиране на влошаването на реките и да се подобри състоянието на водните екосистеми Въпреки това, докато общите им цели са сходни, техните специфични цели все пак са различни, дори и да са тясно свързани помежду си.

Целта на РДВ е да опазва и да подобрява качеството на всички повърхностни и подземни води, за да се постигне добро състояние или потенциал, и за да се избегне влошаване на качеството. Директивите за птиците и местообитанията, от друга страна, целят защитата, запазването и възстановяването на определени видове и типове местообитания, за да могат да постигнат благоприятен природозащитен статус в рамките на естествения им район на разпространение в ЕС.

Постигането на добро екологично състояние съгласно РДВ обикновено спомага за постигане на целите на съхранение на зависими от водите местообитания и видове по „Натура 2000“, и обратно. Въпреки това, изискването за „добро екологично състояние“ се отнася до водни обекти, докато благоприятният природозащитен статус се отнася до специфични типове местообитания и видове.

Следователно, постигането на добро екологично състояние невинаги е достатъчно за достигане на благоприятен природозащитен статус, дори ако всички водни обекти постигнат добро екологично състояние. Поради това може да е необходимо да се приложат допълнителни мерки за опазване с цел постигане на целите на съхранение на зоните по „Натура 2000“ по отношение на видовете и типовете местообитания, за които тя е определена.

Това е изрично признато в РДВ. Според член 4, параграф 2 от РДВ „в случай че за един и същ воден обект е приложима повече от една цел […], трябва да бъде приложена по-строгата “. Например, ако дадена зона по „Натура 2000“ е определена за видри или сладководни бисерни миди, може също така да бъде необходимо да се регулира прекомерният улов, дори ако това не е необходимо за постигане на добро екологично състояние съгласно РДВ.

В идеалния случай, тези допълнителни изисквания следва да бъдат включени, или най-малкото посочени, в плана за управление на речния басейн съгласно РДВ чрез специфични разпоредби, отнасящи се до защитени зони, за да се гарантира съгласуваност (и да се избегнат конфликти) между мерките по РДВ и мерките по „Натура 2000“ (вж. член 4, параграф 1, буква в).

Силно модифицирани водни обекти или изкуствени водни обекти и „Натура 2000“

Съгласно член 4, параграф 3 от РДВ, някои водни обекти, чиито физически характеристики са значително модифицирани от човешка дейност, могат да бъдат определени като силно модифицирани водни обекти, при условие че изпълняват всички разпоредби на член 4, параграф 3 (11). Водните обекти, създадени от човешка дейност, на място, на което преди не е съществувал воден обект (напр. язовир или изкуствен плавателен канал), могат да бъдат определени като изкуствени водни обекти.

За силно модифицирани водни обекти или изкуствени водни обекти, целта на РДВ за „добър екологичен потенциал“ се прилага (вместо добро екологично състояние), ако изискванията за по-либерални цели като „умерен екологичен потенциал“ не са приложими. С прости думи, това означава най-доброто възможно екологично състояние, което е съвместимо със законното използване, което е в основата на това определяне като силно модифициран воден обект или изкуствен воден обект (12).

Силно модифициран воден обект или изкуствен воден обект може също така да бъде определен като зона по „Натура 2000“, ако в него има видове или типове местообитания, изброени в приложение I към Директивата за птиците или в приложения I или II към Директивата за местообитанията. В тези случаи, за този вид или местообитание е необходимо да се приложат и подходящи мерки за опазване, в съответствие с целите на съхранение на зоната. Отново, тези мерки могат да бъдат по-стриктни, отколкото изискваните за постигане на „добър екологичен потенциал“. Те също следва да бъдат интегрирани в плановете за управление на речните басейни по РДВ чрез специални разпоредби относно защитените зони (вж. член 4, параграф 1, буква в), във връзка с член 4, параграф 2).

Оценяване на ново благоустрояване съгласно РДВ

Подобно на директивите за опазване на природата, РДВ съдържа конкретни разпоредби за оценка на ново благоустрояване на водни обекти. Според член 4, параграф 7 от РДВ, органите могат да одобрят изключения за нови модификации и устойчиви човешки дейности по развитието, които водят до влошаване на състоянието на водния обект или пречат на постигането на добро екологично състояние или потенциал, или добро състояние на подземните води при определени условия. Това потенциално включва и нови обекти, свързани с водноелектрически централи (13).

Ако благоустрояването може да засегне както цел на РДВ, така и зона по „Натура 2000“, тогава трябва да се предприемат процедурата по член 4, параграф 7 от РДВ и процедурата за оценка по „Натура 2000“ съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (в идеалния случай, по координиран или интегриран начин). Всяка от тях има различна правна насоченост: едната ще оцени дали има вероятност проектът да застраши постигането на основните цели на РДВ, а другата — дали той ще окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на зоната по „Натура 2000“. Това обаче не пречи някои аспекти от оценката да бъдат координирани, напр. чрез проучвания и консултации.

В РДВ е посочено ясно, че благоустрояването не може да продължи, ако не съответства на останалото законодателство на ЕС в областта на околната среда. С други думи, ако проектът не застрашава постигането на целите на РДВ, но оказва неблагоприятно въздействие върху целостта на зона по „Натура 2000“, тогава той не може да бъде одобрен по РДВ, освен ако не бъде прието и освобождаване съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията. Разяснения относно прилагането на член 4, параграф 7 от РДВ относно освобождаванията от екологичните цели, включително връзката с директивите за опазване на природата, са дадени в Документ с насоки относно ОСИ № 36 за член 4, параграф 7 от РДВ, който е одобрен през 2017 г (14).

Опазване на сладководната бисерна мида в ирландските речни подбасейни

Сладководната бисерна мида Margaritifera margaritifera е едно от най-дългоживеещите безгръбначни на земята. Поради сложната ѝ история и нуждата ѝ да е в близост до естествени, чисти течащи води, тя е вид, който е основен биологичен показател за качеството на речните екосистеми. Видът е защитен съгласно Директивата на ЕС за местообитанията, но е в неблагоприятен природозащитен статус на цялата територия на Ирландия. Утаяването или утаяването с обогатяване с хранителни вещества са установени като основните причини за това.

През 2009 г. е разработено национално законодателство, което да подпомогне постигането на благоприятен природозащитен статус за сладководната бисерна мида. Това законодателство определя задължителни цели за качество на околната среда за местообитанията на сладководната бисерна мида в рамките на зоните по „Натура 2000“. В него също така се изисква плановете за управление на подбасейна да бъдат изготвени заедно с програма от мерки. Целта на тези планове е да се разгледат проблемите в целия водосборен басейн, които допринасят за изчезването на вида. Използваният формат е идентичен с този на плановете за управление на речните басейни съгласно РДВ, така че планове за управление на подбасейни да могат да функционират в рамките на плановете за управление на речните басейни на по-късен етап.

В Ирландия, тесните връзки между директивите за птиците и местообитанията и РДВ са подчертани на ранен етап. През 2009 г., Националната техническа координационна група за Рамковата директива за водите учредява подкомитет — Националната работна група за опазване, която следва да е заета с разработването на аспектите по опазването на природата по РДВ. Основната цел на работната група е да гарантира, че това разработване на аспектите по опазването на природата по Рамковата директива за водите е добре координирано и подкрепяно в Ирландия, и да улесни ефективната комуникация между съответните замесени държавни агенции.

За плановете за подбасейна за сладководни бисерни миди, групата изиграва ключова роля по отношение на рафинирането и по-нататъшното разработване на национален пакет („набор от инструменти“) от стандартни мерки за водосборните области със сладководни бисерни миди, които са практични, функционални и разходно-ефективни. Тя също така разглежда плановете, за да гарантира тяхната практичност и ефективност, и установява пропуски в политиката и насоките, които биха затруднили тяхното прилагане.

http://www.wfdireland.ie/docs/5_FreshwaterPearlMusselPlans/

http://kerrylife.ie

http://www.environ.ie/en/Environment/Water/WaterQuality/WaterFrameworkDirective/

1.4 Директивата за наводненията

През ноември 2007 г. беше приета Директива 2007/60/ЕО. Тя определя рамка за оценка и управление на риска от наводнения и изисква от държавите членки да изготвят:

—

Карти на районите под заплаха и с риск от наводнения, които показват установените райони с риск от наводнения по речни басейни (или друга договорена единица площ на управление). На тези карти следва да са показани също така потенциалните неблагоприятни последици, свързвани с различни сценарии на наводнения, включително информация за потенциални източници на замърсяване на околната среда в резултат от наводнения, както и защитени територии в тези райони, като например зони по „Натура 2000“ (краен срок: декември 2013 г.).

—

Планове за управление на риска от наводнения за управление и намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от наводнения. Тези планове следва да включват набор от мерки с определен приоритет, насочени към всички аспекти от управлението на риска от наводнения — от предотвратяване и защита до готовност — като се вземат предвид характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн (краен срок: декември 2015 г.).

Дейностите по Директивата за наводненията трябва да са в съответствие с изискванията на директивите за опазване на природата. Например, ако съществува риск дадена мярка за защита от наводнения да засегне една или повече зони по „Натура 2000“, тя също трябва да следва процедурата по член 6 от Директивата за местообитанията, и следва да бъде извършена подходяща оценка за съвместимост, която да оцени потенциалните въздействия на плана или проекта върху целостта на зоната(ите) по „Натура 2000“.

1.5 Директивите за СЕО и ОВОС

Директивата за СЕО

Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда („Директива за СЕО“) има за цел да осигури високо равнище на защита на околната среда. Тя цели да го постигне като гарантира, че последиците на някои планове и програми върху околната среда се установяват, оценяват и вземат предвид по време на тяхното изготвяне и преди тяхното приемане.

Стратегическата оценка на околната среда е задължителна за редица планове и програми, които определят рамката за бъдещо съгласие за разработването на проекти, включени в Директивата за ОВОС. Тя е задължителна и за всички планове или програми, които, поради своето вероятно значимо въздействие върху зони по „Натура 2000“, изискват оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

В рамките на процедурата за СЕО, от държавите членки се изисква да изготвят доклад за околната среда, който оценява вероятните значителни екологични въздействия на плановете и програмите, както и въздействията на всички разумни алтернативи. Освен това, те трябва да се консултират с органите, които, по силата на своите специфични отговорности в областта на околната среда, има вероятност да са засегнати от екологичните въздействия на изпълнението на плановете и програмите (например органите в областта на околната среда), и обществеността.

Консултацията следва да бъде навременна и ефективна, позволявайки на органите по опазване на околната среда и на обществеността да изразят мнението си за проекта на плана или програмата, както и за придружаващия ги екологичен доклад, преди планът или програмата да бъдат приети. Процесът на разработване на СЕО е предвиден да бъде координиран с разработването на плана, водещ до включването на екологичните съображения в окончателната версия на този план.

В крайна сметка СЕО има за цел да насърчи един по-цялостен и ефективен подход към териториално планиране, при който екологичните съображения, включително биологичното разнообразие, се вземат предвид на много по-ранен етап в процеса на планиране и на много по-стратегическо ниво. Това трябва да доведе до по-малко конфликти по-нататък на равнище отделни проекти. Освен това, то позволява по-уместното разполагане на бъдещите обекти на разстояние от зони на потенциален конфликт, като например зоните по „Натура 2000“.

Директивата за ОВОС

Докато процедурата за СЕО се отнася за планове и програми, Директивата за ОВОС 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС (наричана „Директивата за ОВОС“), е за отделни публични и частни проекти. Следователно, съгласието за разработване на проект (15), който има вероятност да окаже значително въздействие върху околната среда, следва да се предоставя само след като вероятните въздействия на проекта върху околната среда бъдат оценени.

В Директивата за ОВОС се прави разграничение между проекти, за които се изисква задължителна ОВОС („проекти по приложение I“ (16)), и такива, за които органите на държавите членки трябва да определят дали има вероятност проектите да окажат значително въздействие („проекти по приложение II“). Това се постига чрез процедура за „скрининг“, която взема предвид критериите, посочени в приложение III от Директивата. Повечето инсталации за производство на водноелектрическа енергия са проекти по приложение II (17).

1.6 Връзката между СЕО, ОВОС и член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията

Съгласно Директивата за ОВОС (изменена с Директива 2014/52/ЕС), координирана и/или обща процедура следва да се извърши, ако оценката на даден проект се изисква съгласно Директивата за ОВОС и директивите за опазване на природата. Комисията публикува насоки относно създаването на координирани и/или общи процедури за проекти, (18) които едновременно трябва да бъдат оценени съгласно Директивата за ОВОС, Директивата за местообитанията, Директивата за птиците, Рамковата директива за водите и директивите за емисиите от промишлеността.

В рамките на координираната процедура, държавите членки трябва да координират различните индивидуални оценки на въздействието върху околната среда на даден проект, изисквани от съответното законодателство на Съюза, като определят компетентен орган за тази цел. В рамките на общата процедура, държавите членки трябва да осигурят една оценка на въздействието върху околната среда на даден проект, изисквана от съответното законодателство на Съюза.

Въпреки това, подходящата оценка за съвместимост съгласно законодателството на ЕС за опазване на природата следва да остане ясно разграничена и различима част от общия екологичен доклад. Това е така, тъй като подходящата оценка за съвместимост по Директивата за местообитанията измерва различни аспекти на природната среда и има различни критерии за определяне на „значимост“, в сравнение с ОВОС/СЕО. ОВОС/СЕО вземат под внимание всички аспекти на околната среда, включително биологичното разнообразие, докато оценката по директивите за опазване на природата е съсредоточена по-специално върху възможното въздействие върху биологичните видове и типовете местообитания, за които е била определена зоната по „Натура 2000“.

Наблюдава се също така разлика по отношение на резултата от всяка оценка. С оценките по директивите за СЕО и ОВОС се определят процедурни изисквания, но не се установяват задължителни екологични стандарти. Резултатът от оценката по Директивата за местообитанията, от друга страна, обвързва незабавно компетентния орган и обуславя неговото окончателно решение.

С други думи, ако подходящата оценка за съвместимост не може да установи, че планът или проектът няма да окажат неблагоприятно въздействие върху целостта на дадена зона по „Натура 2000“, органът не може да одобри плана или проекта във вида, в който са предложени, освен ако — в изключителни случаи — те не отговарят на условията на процедурата по дерогация съгласно член 6, параграф 4.

Ако трябва да се направи оценка съгласно Директивата за местообитанията, Съдът на Европейския съюз пояснява, че Директивата за СЕО следва да се прилага сама по себе си за планове и програми (19).

Документ с насоки „Рационализиране на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда за енергийни инфраструктурни „проекти от общ интерес“ (ПОИ)“

Подобно на всички други проекти за развитие, водноелектрическата енергия е обект на редица процедури за оценка на околната среда. Комисията е публикувала насоки относно начините за рационализиране на тези различни процедури, по-специално за проекти от интерес за Общността (ПОИ) съгласно Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (Ten-E), като в същото време се гарантира максимално равнище на защита на околната среда в съответствие с европейското законодателство в областта на околната среда.

В насоките на Комисията са отправени редица препоръки, които, въпреки че са създадени във връзка с ПОИ, също са от значение за всички енергийни планове или проекти, включително обекти, свързани с водноелектрическа енергия. Препоръките са съсредоточени по-специално върху:

—	ранно планиране, „изготвяне на пътна карта“ и определяне на обхвата на оценките;

—	ранна и ефективна интеграция на екологичните оценки и на другите изисквания, свързани с околната среда;

—	координация на процедурите и сроковете;

—	събиране на данни, обмен на данни и контрол на качеството;

—	трансгранично сътрудничество, и

—	своевременно и ефективно участие на обществеността.

http://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/PCI_guidance.pdf

2. СЛАДКОВОДНИ ЕКОСИСТЕМИ И ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ В ЕС

2.1. Състояние на речните и езерните екосистеми в ЕС

Сложността на структурите и силно динамичният характер на реките и езерата ги превръщат в изключително богати екосистеми, които са източник на енергия — или в настоящия случай на вода — за обширни части от заобикалящите ги райони. Освен че са ценни местообитания сами по себе си, те служат като жизненоважни екологични коридори, способстващи за разпространението и мигрирането на видовете на големи разстояния. Те също така отговарят за развитието на богата мозайка от взаимосвързани и зависими от водата влажни зони, като заливни гори, блата, тресавища, влажни ливади, всяка от които допълнително обогатява тяхното цялостното биологично разнообразие.

Оцеляването на значителен брой видове от европейската дива флора и фауна, включително около 400 сладководни вида, защитени съгласно Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, зависи от речните и езерните екосистеми. Като цяло, езерата и реките обхващат около 4 % от земната площ на „Натура 2000“ (около 31 560 km2 — площ, която е по-голяма от Белгия), която е определена за видове като атлантическата сьомга Salmo salar, видрата Lutra lutra, земеродното рибарче Alcedo atthis, сладководния прав рак Austropotamobius pallipes, седефената мида (Unio crassus), както и типовете местообитания, като например предпланински реки, алувиални гори, влажни ливади, влажни тревисти местности и тресавища.

Освен това, реките са жизненоважен многофункционален ресурс за европейската икономика и социалното благосъстояние, като обслужват голям брой различни сектори и доставят важни стоки и услуги на обществото. Въпреки това, тяхното интензивното използване излага този ценен ресурс на огромен натиск през последните 150 години, като резултатът от това е, че само малък брой от големите реки понастоящем се намират в напълно естествено състояние. Освен излагането на различни степени на замърсяване и високото натоварване с хранителни вещества, което е довело до значително влошаване на качеството на водата, много реки са претърпели също така и значителни промени в хидроморфологията, естествената динамика и свързаността между екосистемите.

През 2015 г. в доклада на Европейската агенция за околната среда относно състоянието на околната среда в Европа (20) се заключава, че повече от половината от реките и езерата в Европа не са постигнали добро екологично състояние или потенциал. През 2009 г. само 43 % от повърхностните водни обекти са били в добро или много добро екологично състояние. Не се очакваше ситуацията да се подобри особено до 2015 г., с очакване едва 53 % от водните обекти да постигнат добро екологично състояние. Тези цифри са твърде далеч от целите, заложени в РДВ.

По отношение на защитените сладководни видове и местообитания в ЕС, положението е още по-сериозно. Според последния доклад на Комисията за състоянието на околната среда, във връзка със състоянието на запазване на местообитанията и видовете, защитени съгласно двете директиви в областта на околната среда, за периода 2007—2012 г. (21), почти три четвърти от сладководните видове (74 %) и сладководните типове местообитания (73 %) са били в неблагоприятно незадоволително или неблагоприятно лошо състояние. За разлика от тях, едва 17 % и 16 % съответно са били в благоприятно състояние.

Природозащитен статус

а) Видове (5615 оценки)

б) Местообитания (94 оценки)

Благоприятно

Неизвестно

Неблагоприятно незадоволително

Неблагоприятно лошо

Природозащитен статус и тенденции при видовете (а) и местообитанията (б), свързани с речните и езерните екосистеми. Източник ЕАОС, 2015б, член 17 доклади и оценки.

Като цяло лошото състояние на европейските реки е сериозна причина за безпокойство. Ясно е, че много от европейските реки са в силно влошено състояние и че още много трябва да се направи, за да се постигнат целите на РДВ и на двете директиви за опазване на природата. Това може да се постигне само ако приоритетът не е единствено да се предотврати тяхното по-нататъшното влошаване, но също така активно да бъде подобрено екологичното им състояние.

2.2. Видове натиск и заплахи за сладководните екосистеми на Европа

Водните обекти са подложени на натиск от широк кръг дейности. По-специално, хидроморфологичният натиск оказва голямо въздействие и засяга повече от 40 % от речните и преходните водни обекти. Въз основа на първата характеристика на речните басейни във връзка с РДВ (22), повечето държави — членки на ЕС, посочиха, че най-значим е натискът, свързан с градското развитие, защитата от наводнения, производството на енергия, включително водноелектрическа енергия, корабоплаването по вътрешните водни пътища, коригирането на речните корита и отводняването за целите на селското стопанство, като той засяга хидроморфологичното състояние на водните обекти в най-голяма степен.

Реки натиск

Реки въздействия

Без натиск (22)

Без въздействия (19)

Точкови източници (22)

Обогатяване с органични вещества (16)

Дифузни източници (22)

Обогатяване с хранителни елементи (19)

Замърсяване (18)

Водочерпене (19)

Повишаване на киселинността (10)

Хидроморфология (22)

Променени местообитания (16)

Друг вид натиск (19)

Други въздействия (14)

Процент водни обекти

Значими видове натиск (вляво) и въздействия (вдясно) за реки; броят на държавите членки, които са включени, е посочен в скоби (Водите в Европа — оценка на състоянието и видовете натиск 2012 г.)

По отношение на заплахите и видовете натиск върху сладководните обекти по „Натура 2000“, докладът за състоянието на околната среда определя „промените в условията на водните обекти“ като най-често срещани до момента, в сравнение с другите заплахи и натиск.

Фигура 4.37 Първите 10 (% честота) на най-високо класираните видове натиск и заплахи за видовете (Директива за местообитанията), свързани с речните и езерните екосистеми

J02 Промени в условията на водните обекти

J03 Други промени в екосистемите

H01 Замърсяване на повърхностни води

I01 Инвазивни чужди видове

A02 Промяна на практиките за отглеждане на култури

K03 Междувидови отношения във фауната

F02 Риболов и добив на водни ресурси

A07 Употреба на „пестициди“ в селското стопанство

D01 Пътища, железопътни линии и пътеки

K02 Редуване на растителност/еволюция на биоценозата

Натиск

Заплахи

Доклад за състоянието на околната среда, ЕАОС, 2015 г.

Водноелектрическа енергия в ЕС

Около 23 000 водноелектрически инсталации са били регистрирани в ЕС през 2011 г. Преобладаващата част (91 %) са малки (по-малко от 10 MWh) и генерират около 13 % от общото производство на електроенергия от водноелектрически централи. Големите водноелектрически централи, от друга страна, представляват едва 9 % от всички водноелектрически централи, а генерират около 87 % от общото производство на електроенергия от водноелектрически централи (23).

Водноелектрическите централи често са концентрирани в планински райони по технически причини, но оказват сериозно всеобхватно въздействие както върху големи, така и върху малки реки и езера в най-различни области. При по-малките реки, дори изчерпването на малък поток или нарушаването на естествените екологични условия може да има сериозни отрицателни последици за реката.

Най-често се използват следните водноелектрически централи:

Хидрокинетични водноелектрически централи. В хидрокинетичните водноелектрически системи, производството на електроенергия се задвижва от съществуващият поток и спадът в релефа на дадена река. Този вид инсталация използва естественото течение на речното корито с цел генериране на електроенергия. Не е предвидено водата да се задържа и използва на по-късен етап. Този вид е най-често използван за малки водноелектрически централи, но се среща и при големи централи.

Акумулиращи хидрокинетични водноелектрически схеми: Водохранилището предоставя възможност за съхраняване на вода в периоди на слабо потребление и освобождаването ú по време на натоварени периоди. Следователно, производствената мощност е по-малко зависима от наличието на воден отток. Тези водохранилища могат да отговарят за дневно, сезонно или годишно съхранение, като по този начин могат да отговорят на върховото потребление на електроенергия и да улеснят интегрирането на различни производства на енергия от възобновяеми източници, например от вятърна енергия в енергийната система.

Акумулиращи водноелектрически централи. Конвенционалната акумулираща централа има достатъчно голямо водохранилище, което позволява съхранението на вода по време на влажни и сухи сезони. Водата се съхранява зад язовирите и е на разположение на централата, ако и когато е необходимо. Такава централа може да се използва ефективно през цялата година, като централа за покриване на базовия товар или централа за покриване на върхов товар, според нуждите.

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Те са базирани на водохранилища, разположени на различна височина, което позволява генерирането на допълнителна електроенергия по време на периоди с върхово потребление. В периоди с ниско потребление, водата се изпомпва към по-високо разположеното водохранилище, а когато потреблението е голямо, тя се връща в долното през турбини. Помпено-акумулиращите водноелектрически централи не са изключени от Директивата за енергията от възобновяеми източници, но те не се вземат под внимание при статистическите данни за възобновяемите енергийни източници.

2.3. Въздействието на водноелектрическите централи върху сладководните екосистеми

Степента на въздействие, което водноелектрическите централи могат да окажат върху видовете и типовете местообитания, които са защитени по двете директиви на ЕС за опазване на природата, ще се различава значително между отделните зони. То ще зависи от индивидуалните характеристики на реката, нейното физическо и екологично състояние — дали е с вече влошено състояние или все още е в естествен вид, дали е голяма или малка, планинска или низинна и т.н. — както и от вида и мащаба на водноелектрическите централи и видовете и местообитанията, за които зоната е била определена. Поради това е необходимо всяка централа да бъде разгледана като отделен случай.

Тези въздействия могат да се проявят на всеки етап от жизнения цикъл на дадена водноелектрическа инсталация — от първоначалното й изграждане, до нейния ремонт, извеждане от експлоатация или ежедневното ѝ функциониране и управление. Те могат да доведат до загуба, влошаване и разпокъсаност на естествените местообитания и популациите на видове, чието съществуване зависи от тези местообитания. Значимостта на загубата зависи от мащаба на въздействието, както и от редкостта и уязвимостта на засегнатите местообитания и видове.

Останалата част от настоящата глава разглежда степените на въздействие, които водноелектрическата енергия може да има върху местообитанията и видовете по директивите на ЕС за опазване на природата в частност. Операторите, които са наясно с видовете въздействия и които разбират сложността на крайречните екосистеми, ще бъдат в по-добра позиция да гарантират, че техните дейности са съвместими с изискванията на РДВ и директивите за опазване на природата. Те също така ще бъдат в по-добра позиция да идентифицират потенциални ситуации, при които всички страни извличат полза, за да помогнат за възстановяването на реки с вече влошено състояние, когато това е възможно.

Промени в морфологията на реките и крайречните местообитания

Всяко физическо изменение на водните обекти ще засегне нормалните хидроложки процеси и ще наруши екологичната непрекъснатост (24) на сладководните системи, както надлъжно, така и странично, напр. като се прекъсва връзката на реките със заобикалящите ги заливни тераси и влажни зони, или посредством събиране на вода около електроцентралите.

Най-очевидната форма на загуба на местообитания е прякото физическо унищожаване на самите местообитания, нагоре или надолу по течението или в заобикалящия ги район (напр. при усвояване на земя, наводняване, отстраняване на крайречна растителност или физически структури в реката). Но дори и без физическо усвояване на земя, нарушаването на естествените хидроморфологични процеси също може да наруши или промени биотичните и абиотичните условия, които са от жизненоважно значение за структурата и функционирането на местообитанието. Освен това, то може да доведе до колонизиране на местообитания с влошено състояние от инвазивни видове, които могат да изместят естествената фауна.

Пречки пред миграцията и разпространението на защитени видове

Реките, езерата и крайречните зони изпълняват важна роля в разпространението и миграцията на сладководните видове и в по-ограничените придвижвания между различни места за хранене, размножаване, почивка и гнездене. Те служат за жизненоважни екологични коридори или места със свързващи функции в целия ландшафт. Всякакви пречки или затруднения по отношение на свободното им движение нагоре или надолу по течението, дори и да са дребни, могат да имат важни последици за оцеляването на тези видове.

Range of impacts caused by different hydropower facilities

Източник: Veronika Koller-Kreimel

Водноелектрическите инсталации могат да нарушат или предотвратят — било то пряко или непряко, разпространението и миграцията на видовете. Най-изразени са язовирите и преградените с бент водоеми, които представляват физическа пречка пред миграцията на рибите, тъй като пречат на движението им нагоре и надолу по реката. Това оказва сериозно въздействие върху оцеляването на редица сладководни видове, като води до фрагментиране, изолация и в крайна сметка изчезване на някои популации сладководни риби в частност.

Въздействието е особено сериозно в случаите, в които има повече от една пречка в даден участък от реката. Дори при много малки структури или физически бариери, реките могат бързо да станат непроходими. Изкуствените канали също могат да се окажат пречка пред движението на определени видове, защото те преминават през и в последствие разпокъсват сухоземни местообитания. Те могат също така да създадат изкуствени връзки между водосборни райони, които могат да засилят разпространението на видове с неместен произход, което да навреди на местните видове.

Въпреки че миграцията нагоре и надолу по течението е от значение за всички видове риби, непрекъснатостта е от съществено значение за мигриращите видове в частност. Миграцията нагоре по течението е от най-голямо значение за популациите на анадромни риби и миноги, като например Salmo salar, морски миноги Petromyzon marinus и Lampetra fluviatilis, или някои есетрови риби като Acipenser sturio, поради нуждата им от периодични (в оптималния случай - ежегодни) миграции на дълги разстояния. Миграцията надолу по течението е от основно значение за младите и възрастните екземпляри на катадромните риби, като например змиорката Anguilla anguilla, която е защитена съгласно Регламента за змиорките (25).

Нарушаване на седиментната динамика

Седиментите са естествена част от водните екосистеми и са от съществено значение за хидроложкото, геоморфологичното и екологичното функциониране на тези системи. Седиментите образуват различни местообитания, които подпомагат пряко и непряко широк кръг видове. В естествени условия, съществува постоянен пренос на седименти надолу по течението (основно чакъл), което поддържа екологичната структура и функция на реките. Напречните конструкции като бентове или язовири имат тенденция да нарушават естествената седиментна динамика.

Големите водохранилища могат да блокират над 90 % от пристигащите седименти, което може да доведе до увеличаване на ерозията на речното корито и бреговете надолу по течението, както и до унищожаване на местни важни хидроморфологични структури като чакълени наноси. Поддръжката на бентове и язовири, включваща периодичното промиване на седименти (особено през лятото, когато има недостиг на вода) може също да бъде пагубна за местообитания и видове, ако не се управлява правилно.

Нагоре по течението от даден язовир, във водохранилището или в преградени участъци, намаляването на капацитета за пренос на седименти е причина за натрупването на седимент, което може да окаже отрицателно въздействие върху видовете и местообитанията, например, като подпомага растежа на водорасли и други водни плевели, които заемат мястото на защитените видове. Натрупването на чакъл или други тинести седименти в речното корито или във водния стълб може да бъде особено пагубно за литофилните видове, като например липан Thymallus thymallus, които използват тези места като зони за размножаване за сладководната бисерна мида Margaritifera margaritifera и седефената мида Unio crassus. Това също е пагубно за видовете птици, като например дъждосвиреца или късокрилия кюкавец, които използват сухи чакълести зони за места за гнездене.

Премахване на пречките в района на басейна на река Дунав

Производството на водноелектрическа енергия отговаря за около 45 % от нарушаванията на непрекъснатостта на реките и местообитанията в района на басейна на река Дунав. Общо 1 688 бариери са разположени по реките в района, с водосборни области на повече от 4 000 km. Шестстотин (600) от тези бариери са язовири/бентове, 729 са склонове/первази, а 359 са класифицирани като друг вид пречки. Понастоящем е посочено, че 756 следва да бъдат оборудвани с функционални помощни средства за миграция на рибни видове. 932 нарушавания на непрекъснатостта (55 %) създават проблеми за миграцията на рибите от 2009 г. насам и понастоящем са класифицирани като оказващи значим натиск. Според последния План за управление на басейна на река Дунав (ПУБРД), дунавските държави планират да намалят значително нарушаванията на непрекъснатостта от язовири до 2021 г.

Район на басейна на река Дунав: Нарушавания на непрекъснатостта на реката и местообитанията — (по-горе) настоящо положение 2015 г.; (1-ва карта) очаквани подобрения до 2021 г. (2-ра карта).

Източник: ПУБРД.

https://www.icpdr.org/main/management-plans-danube-river-basin-published

Промени в режима на екологичния поток

Екологичните потоци са жизненоважен механизъм за поддържане на основните процеси в здравите речни екосистеми, от които зависят защитените видове и местообитания в ЕС, както и за гарантиране на добро екологично състояние на водните обекти (26). Промяната в екологичния поток може да намали или да влоши обхвата на водните местообитания, както и връзките им с крайречните местообитания.

Твърде малкият воден отток, например, може да доведе до редица отрицателни въздействия, включително пресушаването на местата за хвърляне на хайвер на рибите и миногите, или предотвратяване на развитието на хайвера и младите екземпляри. Миграцията на рибите нагоре по течението може също да бъде възпрепятствана в ограничения обсег, поради запушвания от малките потоци или поради недостатъчни стимули за насърчаване на рибата да мигрира.

Недостатъчната скорост на оттока в първоначалното речното корито може също да доведе до прегряване на водата и намаляване на кислорода (както е описано по-горе). Това създава неподходящи условия на живот за редица видове като риби, ракообразни и миноги, двучерупчести мекотели, или водни кончета, които зависят от местообитанията с течаща вода.

Промени в режима на оттока, дължащи се водноелектрически централи с максимална производителност

Силни колебания във водния отток могат да причинят значителни щети на видовете и местообитанията им, особено в малки реки. Прилагането на рязко повишаване на оттока с цел покриване на върховите ел. товари (ВЕТ) стресира организмите, живеещи в засегнатите части на водното течение, и най-вече тези, които не са в състояние да се справят с внезапни промени в нивото на водата, като например младите екземпляри или други бавно движещи се или статични организми (особено растителни видове). Режимът на рязко повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ оказва влияние и върху поведението на плячката на защитените видове и следователно оказва въздействие върху тяхното физическо състояние.

Ефектът от рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ е особено сериозен през чувствителните периоди (напр. периоди на суша или студ) и придобива все по-голямо значение с оглед на изменението на климата. Друго неблагоприятно последствие от водноелектрическите централи с рязко повишаван отток често е доста различната (много по-ниската) температура на водата, която се изпуска по време на периода с върхови товари. Видовете, които са приспособени към постоянни температури на водата, не могат да оцелеят при внезапни промени, които траят по няколко часа на ден.

Промени в циклите на сезонните наводнения

Понякога се използват мерки за модифициране на речните корита, за да може да се контролира по-добре водният отток. Намесите при контролирането на оттока могат да доведат до нарушаване на циклите на сезонните наводнения, което понякога води до напълно изчезване на целевите видове и типове местообитания, свързани с тези цикли. Примерите за засегнати местообитания включват алувиални гори, временни водни площи и U-образни езера и реки, както и свързаните с тях видове.

RIPEAK — НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ НА ЕС: Реакции на крайречните гори към рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ: към устойчиво управление на водноелектрическата енергия

Рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ се отнася до краткосрочните промени в речния отток, възникващи в рамките на един ден, които могат да бъде причинени от включването или изключването на водноелектрически турбини за производството на електроенергия в зависимост от промените в потреблението. В резултат на това речната хидрология надолу и нагоре по течението, хидравличните параметри, качеството на водите, морфологията на реките и, в крайна сметка — речната екосистема, се променят. Научните изследвания относно въздействието на рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ са недостатъчни и повечето са съсредоточени върху рибната фауна. Освен това не съществуват проучвания относно крайречната растителност.

Рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ може да води до влошаване на подбора на крайречни видове и следователно засяга поддържането на крайречните популации. По този начин, чрез анализиране на покълването на семената и показателите на разсада е възможно да се определят взаимоотношенията между рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ и реакциите на растителността, които дават възможност да се определят количествено, съпоставят и прогнозират биологичните реакции към рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ. Тези взаимоотношения са от основно значение за обективното определяне на прагове, които способстват за минимизирането на екологичните въздействия от производството на водноелектрическа енергия, без да се причиняват значителни загуби за производството.

Този проект има за цел да хвърли светлина върху устойчивото управление на реките, които са обект на производството на водноелектрическа енергия. За тази цел са планирани задълбочен преглед на литературата, анализ на дневни поточни серии, полеви опити и компютърно моделиране. Очакваният краен принос на проекта се изразява в: (1) нови хидроложки и екологични (т.е. крайречна растителност) показатели за въздействието на рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ, (2) нови хидроложки и екологични модели за количествено определяне на тези въздействия и (3) нови ефективни мерки за устойчива експлоатация на язовирите за производство на водноелектрическа енергия.

http://www.emg.umu.se/english/research/research-projects/responses-of-riparian-forests-to-hydropeaking/

Водни, химични и температурни промени

Язовирите могат да променят коренно химическото качество, минералния състав и стойността на pH на реката нагоре и надолу по течението, например чрез натрупване на замърсители в седиментите. Всички тези промени оказват влияние върху състава на растителните и животинските видове в района. Организмите също се влияят от промените в температурата на водата и свързаните изменения на концентрацията на кислород. Водохранилищата могат да доведат до значително увеличение на температурата, но също така и до намаляване на температурата, ако водата се взема от дъното.

Нараняване и умъртвяване на отделни животни

Рибите и другите видове, които преминават през дадена водноелектрическа централа, могат да бъдат наранени или умъртвени. Водноелектрическите централи могат да причинят (27):

—	наранявания чрез физически контакт с направляващи лопатки, турбинни ротори или кожуха на турбина,

—	щети, причинени от промени в налягането при преминаването през турбините,

—	заклещване върху входни филтри или наранявания, причинени от машини за почистване,

—	наранявания вследствие на интензивен поток и конструкции в преливниците,

—	податливост на нападения от хищници поради загуба на ориентация.

Степента на смъртност може да варира от 0 до 100 % за една водноелектрическа централа (28). Много зависи от вида на рибите в района и от вида на водноелектрическата централа и използваните смекчаващи мерки. Процентът на смъртност, причинена от турбините, нараства с увеличаване на скоростта и броя роторни лопатки и с намаляване на разстоянието между лопатките (Каплан). Смъртността може да достигне 100 %, когато рибите преминават през турбини, които са главно в централи с високо налягане (напр. с турбина тип Пелтон).

Преместване и обезпокояване

Строителните работи по реките могат да причинят обезпокояване на определени видове и да нарушат техните жизнени цикли както във, така и извън зоните по „Натура 2000“, по-специално при дънната фауна и флора, които зависят от доброто качество на водата. Това може да окаже влияние върху способността на видовете да се размножават, да се хранят, да почиват или да се разпространяват и да мигрират.

Ако обезпокояването достигне значителни нива, то може да доведе до изключването на дадените видове от този район, а оттам и до напускане на местообитанието, или може да доведе до по-неуспешното им оцеляване и/или размножаване. При редките и застрашените видове дори слаби или временни обезпокоявания могат да окажат сериозно отражение върху тяхното дългосрочно оцеляване в района. Подобно положение би било несъвместимо с разпоредбите за защита на видовете в двете директиви за опазване на природата.

Въздействие върху сухоземни видове и местообитания

Водноелектрическите централи могат да оказват въздействие не само върху сладководни видове и местообитания, но и върху сухоземните видове и местообитания. Това също може да се прояви по всяко време, например при строителството, извеждането от експлоатация или ремонта на водноелектрическата централа. То може също така да се бъде причинено от съответни инфраструктурни обекти като пътища за достъп, тръбопроводни трасета или електропроводи, предвидени да свързват водноелектрическото съоръжение с електроенергийната мрежа.

В допълнение към загубата, влошаването на състоянието или разпокъсването на засегнатите местообитания, тези конструкции биха могли да причинят смъртта или значително обезпокояване на сухоземни видове. Птиците например могат да се сблъскат със и да бъдат поразени от електричен ток от въздушни линии или техните места за размножаване могат да бъдат сериозно обезпокоени от редовен трафик по пътищата за достъп. Тези въздействия могат да бъдат особено значими, когато водноелектрическата централа и прилежащите към нея инфраструктури са разположени по миграционни пътища или в тесни долини със скали, използвани от хищни птици, или в близост до важни влажни зони за птици.

2.4. Кумулативни въздействия

Както се посочва в доклада на ЕАОС за състоянието на околната среда, повечето европейски реки понастоящем се намират във влошено състояние и по-голямата част от тях са достигнали точка на насищане, когато вече не могат да приемат никакви нови обекти или дейности, без това да доведе до по-нататъшно значително влошаване на състоянието на реката. Следователно, специално внимание трябва да бъде отделено на оценяването на потенциалните кумулативни въздействия от страна на всякакви нови дейности, включително такива, които са свързани с водноелектрическите централи, разположени на реки като цяло и в зоните от „Натура 2000“ в частност.

Оценката на кумулативните въздействия е особено важна в близост до естествени реки, и по-специално малки реки, които са уязвими към всякакви промени в тяхната хидроморфология. Дори една или две малки инсталации могат да доведат до неприемливо големи въздействия, които са в противоречие с правните изисквания на РДВ и на двете директиви за опазване на природата.

Оценката на кумулативните въздействия следва да вземе под внимание всички водноелектрически централи и други обекти във водосборния район, независимо от това дали те са разположени във или извън зоните по „Натура 2000“. Може да се окаже, че един проект за водноелектрическа централа сам по себе си не оказва значително въздействие, но, ако неговият ефект се прибави към тези на други вече съществуващи дейности или одобрени проекти, тяхното комбинирано въздействие може да бъде значително.

Кумулативните въздействия често ще настъпят само с течение на времето. Поради това е важно по време на оценяването да бъдат разгледани всички планове или проекти. Това включва всички планове и проекти, одобрени в миналото, но които все още не са изпълнени или завършени, както и всички съществуващи източници на натиск и заплахи. В този контекст, наличната информация в плановете за управление на речните басейни по РДВ и плановете за управление по „Натура 2000“ може да бъде полезна за това.

Също така е важно да се отбележи, че вече одобрен план или проект не създава предимство за всякакви други планове или проекти, които биха могли да бъдат предложени в бъдеще. Например, ако изграждането на водноелектрическа централа не поражда значително въздействие и поради това е одобрено, одобрението не създава предимство за бъдещо изграждане на водноелектрически централи. Напротив, одобрението на този проект може да означава, че реката ще е достигнала своя капацитет и няма да бъде в състояние да понесе каквото и да било по-нататъшно благоустрояване, колкото и да е малко.

В допълнение, оценката на кумулативните и комбинираните въздействия не е ограничена само до оценката на подобни видове планове или проекти в същия отрасъл. Всички други видове планове или проекти, които биха могли, в комбинация с плана или проекта, предмет на разглеждане, да окажат значително въздействие, следва да бъдат взети предвид по време на оценката. Потенциалното кумулативно въздействие следва да бъде оценено като се използват надеждни изходни данни, а не като се разчита единствено на качествени критерии. Те следва да бъдат оценени като неделима част от цялостната оценка и да не бъдат третирани като „страничен аспект“ в края на процеса на оценяване.

Накрая, кумулативната оценка трябва също така да взема под внимание вече съществуващите инсталации по реката (т. нар. „предварително натоварване“) (29). Например, ако нов проект се планира с нова турбина, нейното въздействие трябва да се оценява в светлината на съществуващата водноелектрическа централа, дори ако тя е построена преди няколко десетилетия. Ако кумулативните въздействия са значителни, новият проект ще бъде отказан.

Препоръки относно малките водноелектрически централи, Федерална агенция за околната среда на Германия

В Германия около 80 % от използваемият водноелектрически потенциал вече е оползотворен. Технологичният потенциал също е изчерпан до голяма степен. Това беше отразено в относително ниските нива на подкрепа за използване на водноелектрическа енергия в програмите за подпомагане. Следователно, останалият използваем потенциал засяга основно малки, неразработени до момента, на практика необезпокоявани води. При все това, възможните вредни екологични въздействия върху малкото останали малки естествени водоеми в Германия е вероятно да бъдат значителни.

Макроикономически анализ на разходите и ползите показва също, че икономическите разходи могат да бъдат значителни в сравнение с ползите. Колкото по-малък е капацитетът на инсталацията и по-естествен е водоемът, толкова по-неблагоприятен е анализът на разходите и ползите. Икономическите оценки показват, че, особено при малки водноелектрически централи с мощност до 100 kW, във всичките три случая на ново строителство, модернизация и повторно пускане, разходите за производство на енергия са по-високи от процента на плащанията по Закона за енергията от възобновяеми източници. Поради това в много случаи, дори и при благоприятни условия, производството на електроенергия трудно може да бъде икономично.

Икономическите съображения показват, че субсидия, която покрива експлоатационните разходи на малките водноелектрически централи — по-специално централи с мощност под 100 kW — води до високи макроикономически разходи за избягване на емисиите на CO2. На фона на отрицателните екологични въздействия, по-нататъшното използване на потенциала на малките водноелектрически централи не е приоритет за опазването на климата.

Като се имат предвид действащите правни разпоредби и изискванията на Рамковата директива на ЕО за водите, са направени следните препоръки:

—

Поради своята по-висока ефективност, на големите водноелектрически централи обикновено се дава предимство пред малките инсталации и микроинсталациите за вторично използване във води, които вече са разработени и преградени. При разработването на водноелектрически мощности следва да се обърне внимание на тяхното оптимизиране.

—	При практически необезпокоявани води, или при такива, при които се планира възстановяване на естественото им състояние, използването на водноелектрически централи следва да бъде отказано.

—	Изграждането и повторното пускане на малки водноелектрически централи е безпроблемно в съществуващи бентове, които не могат да бъдат разрушени, по-специално когато в същото време могат да бъдат постигнати екологични подобрения — например, възстановяване на свободното преминаване.

—

С възобновяването на дейността на инсталации, които понастоящем не са в експлоатация, и подновяването на правата върху водите, опасенията относно опазването на водите следва да бъдат разгледани по-подробно и следва да бъдат определени условия (например, функционални рибни проходи, структурно подсигурени динамични минимални водни потоци, изключване на внезапните наводнения надолу по течението от язовирите).

—

В случай на нови инсталации преграждането на воден обект с цел пренасочване следва да се избягва. Следва да се избират строителни методи, които отклоняват използваните води по такъв начин, че да може да се запази свободното преминаване през и характера на водоема (напр. странично приемане на вода с отклоняваща структура във водния обект). Следва да бъдат издадени изисквания относно минималния отток и мерките за избягване на щети, причинени на рибите от турбините. Внезапните наводнения надолу по течението от язовирите следва да бъдат забранени.

Резюме от: Водноелектрическите централи като източник на възобновяема енергия-правни и екологични аспекти-Umweltbundesamt [Hydroelectric Power Plants as a Source of Renewable Energy- legal and ecological aspects –Umweltbundesamt], ноември 2003 г. http://www.umweltbundesamt.de/sites/default/files/medien/publikation/long/2544.pdf

2.5. Разграничение между значителни и незначителни въздействия

Определянето на обхвата на въздействие върху видовете и местообитанията, за които има вероятност да бъдат засегнати от план или проект за изграждане на водноелектрическа централа, е първата стъпка от всяка оценка на въздействието. След това е необходимо да се определи дали въздействието е или не е значително с оглед на целите на съхранението на защитената зона по „Натура 2000“. Безспорно е, че оценката на значимостта трябва да се извърши за всеки случай поотделно, в зависимост от съответните видове и местообитания в зоната и точните характеристики на самия проект, както и на базата на надеждни научни експертни оценки (вж. глава 5).

Загубата на няколко индивида може да бъде незначителна за някои биологични видове, но може да има сериозни последствия за други. Размерът на популацията, разпределението, районът на разпространение, размножителната стратегия и продължителността на живота оказват своето влияние върху значимостта на въздействията, и това ще е различно в различните зони по „Натура 2000“, дори ако те са предназначени за едни и същи видове. Взаимосвързаността на въздействията следва също да бъде взета предвид. Например, усвояването на земя само по себе си може да не е от значение за определен вид, но когато се комбинира с големи смущения в естествените речни потоци, въздействието може да стане значително.

Оценката на значимостта следва да се извърши в подходящ географски мащаб. За мигриращите видове, които изминават много дълги разстояния (като например атлантическата сьомга Salmo salar), въздействието в определена територия може да има последствия за биологичните видове, срещащи се в по-обширен географски район (речен басейн). По подобен начин за местните биологични видове, които заемат големи територии или променящо се използване на местообитанията, може да е необходимо да се определят потенциалните въздействия в областен, а не в местен мащаб.

Целите на съхранението на зоните по „Натура 2000“ също са от съществено значение, за да се определи дали е налице вероятно значително въздействие. Това е потвърдено от решението на Съда на Европейския съюз по делото Waddenzee (30), параграф 49, който гласи: „[…] когато планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, крият риска да осуетят целите, свързани с опазването ѝ, трябва да се приеме, че те могат да окажат значително влияние върху тази територия. Оценката на този риск трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на територията, до която се отнася подобен план или проект.“

Подходящата оценка за съвместимост трябва да е базирана на най-добрите налични данни. Това може да изисква специализирани полеви изследвания или мониторингови програми известно време преди започването на проекта. Инвеститорите трябва да бъдат в състояние да предвидят това в плановете си и да гарантират, че съответните данни от биологично и хидроложко наблюдение включват информация относно всички важни аспекти (жизнен цикъл и сезонни колебания). Тези изследвания понякога могат да отнемат няколко години, преди да са в състояние да уловят в достатъчна степен жизнения цикъл на съответните видове и типове местообитания (вж. глава 5 за повече подробности).

Насоки за определяне на прагове на значимост в Германия

В Германия, както и на други места, поради високата степен на субективност е трудно да се оцени значимостта на въздействията върху целеви характеристики по „Натура 2000“, които са в основата на подходящото оценяване. В резултат на това компетентните органи често не разполагат с достатъчна степен на научна сигурност, която е необходима за подкрепа на техните решения дали да разрешат даден план или проект. Това също така ги излага на риск от съдебно обжалване. За да разреши този проблем и да осигури по-уеднаквен и последователен подход за оценка на практическото значение на въздействието, Германската федерална агенция за опазване на природата (BfN) възложи научноизследователски проект, който да предостави научно изпитани правила и конвенции за всички типове местообитания и видове, изброени в директивите за птиците и местообитанията, които се намират в Германия (31). Полученият документ с насоки беше публикуван през 2007 г.

Документът изхожда от факта, че всяка постоянна загуба на типове местообитания и местообитания на видовете в зона по „Натура 2000“ следва да се счита за значително въздействие. Въпреки това, определено ниво на загуба може да бъде разглеждано като незначително за някои типове местообитания и видове, при определени условия. Ръководството предоставя научно съгласувани прагове и критерии за определяне на значимостта, които се основават на качествени и функционални аспекти — не само количествени критерии.

Следователно, за да може дадено въздействие да се приеме за незначително, всички от следните условия трябва да бъдат изпълнени:

—	специфичните характеристики на даденото местообитание/местообитанието за видове или основните местообитания на типичните видове трябва да останат непроменени,

—	ориентировъчните стойности за „количествена — абсолютна загуба на територия“ не са надвишени,

—	допълнителните стойности за „количествена — относителна загуба на територия“ в размер на 1 % не са надвишени,

—	кумулативните въздействия с други проекти не надвишават посочените по-горе прагови стойности, и

—	няма кумулативни въздействия с други фактори.

За второто тире бяха разработени 7 класа за местообитания и 8 за видове, които осигуряват границите, в рамките на които се намират праговите стойности за всеки тип местообитание/вид; Бяха определени 3 прагови степени за всеки клас. На практика това означава, че за 21 от общо 91-те типа местообитания, които се срещат в Германия, никакъв вид загуба не е приемлив, докато за останалите местообитания известна загуба може да се счита за незначителна, ако тя е пропорционална на размера на класовете и степените. По отношение на 53-те вида от приложение II, не съществуват предварителни прагови стойности за 16 от тях, нито за 20 от 98-те вида по Директивата за птиците. С други думи, не е вероятно да има въздействие, което да е приемливо. Всички тези заключения/данни/прагове са предназначени да действат само ориентировъчно. Това означава, че за извършването на всяка подходяща оценка за съвместимост все още е необходим подход, съобразен с конкретния случай.

След публикуването му, документът с насоки е успешно изпитан в германските съдилища и по настоящем се прилага в цялата страна.

http://www.bfn.de/0306_ffhvp.html

Скали, използвани от експерти, лицензирани за извършването на подходящи оценки за съответствие в Чешката република

Въпрос от практическо същество е свързан със скалата, използвана за оценка на значимостта на въздействията по време на подходящата оценка за съвместимост. Не съществува предписание, но на базата на дългогодишния практически опит е било препоръчано да се използва следната скала от експертите по оценки, които са лицензирани съгласно закона в Чешката република (32): Значимостта на въздействието се оценява спрямо всяка целева характеристика на дадената зона. Ако въздействието на дори само една целева характеристика е обозначено с „-2“, това автоматично означава, че целостта на зоната е неблагоприятно засегната и за подобен проект не трябва да бъде издадено разрешително съгласно процедурата по член 6, параграф 3.

Стойност	Термин	Описание	Примери
-2	Значително неблагоприятно въздействие	Значително неблагоприятно въздействие. Изключва изпълнение на плана/проекта Значително обезпокояване или разрушително въздействие върху местообитание или популация на вид или върху значителна част от тях; значително обезпокояване на екологичните изисквания на местообитанието или вида; значително въздействие върху местообитанието или естественото развитие на даден вид. При определени условия, въздействието може да бъде намалено чрез мерки за смекчаване.	Прекъсване на миграционните пътища до местата за хвърляне на хайвер на анадромни видове Унищожаване на местообитание от наводняване, дължащо се на нов язовир. Хидроложки промени поради отклонение, което оказва съществено влияние върху популацията.
-1	Умерено неблагоприятно въздействие	Ограничено/умерено/незначително неблагоприятно въздействие. Изпълнението на плана/проекта не е изключено. Умерено смущаващо въздействие върху местообитание или популация на вид; умерено смущение на екологичните изисквания на местообитание или вид; незначително въздействие върху местообитанието или естественото развитие на даден вид. Премахването му чрез мерки за смекчаване е възможно, но прилагането на смекчаващи мерки не може да бъде приведено в изпълнение, освен ако националното законодателство предвижда друго.	Модернизация — използване на технология, която е по-малко вредна за рибите, изграждане на рибни проходи при съществуващите бариери. Въздействие върху незначителни части от популацията. Влияние върху местообитанието, което е често срещано в околността.
0	Нулево въздействие	Планът/проектът не оказва видимо въздействие.	Извън областта на възникване.
+1	Умерено положително въздействие	Умерено положително въздействие върху местообитание или популация на вид; умерено подобрение на екологичните изисквания на местообитанието или вида; умерено положително въздействие върху местообитанието или естественото развитие на даден вид.	Реконструкция на водноелектрически централи с максимална производителност в хидрокинетични водноелектрически централи без бент или язовир.
+2	Значително положително въздействие	Значително положително въздействие върху местообитание или популация на вид; значително подобрение на екологичните изисквания на дадено местообитание или вид, значително положително въздействие върху местообитанието или естествено развитие на даден вид.	Разрушаване на водноелектрическа централа.

3. ПРИМЕРИ ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЕКОЛОГИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗА ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ

3.1. Стремеж за постигане на най-доброто възможно екологично състояние на реките в контекста на водноелектрическите централи

Както беше посочено в предишната глава, малко от големите европейски реки са останали в сравнително естествено състояние, след като с течение на времето са били физически променяни по най-различни причини, включително с цел производство на водноелектрическа енергия. Поради това, модернизирането на съществуващите водноелектрически централи следва да бъде с приоритет пред изграждането на нови централи, за да се подобри техния екологичен отпечатък.

Редица мерки могат да бъдат предприети, за да се смекчат неблагоприятните въздействия на водноелектрическите централи върху речните екосистеми и околните местообитания и видове, и да се помогне за подобряването на техния природозащитен статус. Това е основна част от постигането на целите на РДВ и на двете директиви за опазване на природата.

Следва да се търсят също така възможности за извеждане от експлоатация на неефективни или остарели инсталации и за тяхното цялостно премахване от речната система. Следва да се отбележи, че ако състоянието на даден воден обект е влошено от съществуваща инсталация, действието по подразбиране, което следва да бъде предприето съгласно РДВ, е свързано с възстановяването на реката до добро екологично състояние. Значителни физически изменения могат да бъдат правени, само ако те също така служат за постигането на законосъобразна цел, която не може да бъде постигната чрез други по-добри екологични варианти (вж. член 4, параграф 3 от РДВ за повече подробности относно изискванията за определяне на силно модифицирани водни обекти/изкуствени водни обекти (СМВО/ИВО) и съответните насоки).

Възможностите за техническо модернизиране на водноелектрически инсталации и въвеждане на екологични мерки за възстановяване трябва да се оценяват за всеки отделен случай, като се вземат предвид техните кумулативни въздействия. Видът на екологичните мерки, които могат да бъдат приложени, ще зависи до голяма степен от местните обстоятелства, като например състоянието на реката, друг текущ натиск по реката и съоръженията, които вече са изградени, както и вида на съществуващите видове и местообитания.

3.2. Справяне със съществуващите водноелектрически централи, които имат отрицателно въздействие върху зона по „Натура 2000“

Съществуващите водноелектрически съоръжения, разположени във, в близост до или оказващи отрицателно въздействие върху зони по „Натура 2000“, трябва по всяко време да спазват разпоредбите на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. По-конкретно, член 6, параграф 2 налага задължение да се гарантира, че зоната не се влошава в сравнение със състоянието ѝ по времето когато е била първоначално определена за зона по „Натура 2000“. Това означава, че държавите членки следва да предприемат всички подходящи действия, които е логично да се очаква от тях да предприемат, за да се гарантира, че няма влошаване на състоянието на местообитанията и/или значително обезпокояване на видовете.

Това означава, че държавите членки са правно задължени да:

—	разследват заплахите и натиска, предизвикани от присъствието на водноелектрически централи, върху видовете и типовете местообитания, за които е определена зоната, и

—	предприемат необходимите оздравителни мерки, в случай че съществуващият натиск причинява намаляване или влошаване на целевите видове и местообитания в областта.

Съдът на Европейския съюз потвърди това изискване в делото Owenduff (C-117/00) (33), където постановява, че член 6, параграф 2 е бил нарушен поради това, че не са били приети мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитания на видовете, за които е била определена СЗЗ. Няколко дела на Съда на ЕС (34) поясниха допълнително вида на режима на правна защита, която трябва да се въведе за целите на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците и член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. Те подчертават по-специално необходимостта правният режим да бъде конкретен, последователен и пълен, и да може да осигури устойчивото управление и ефикасната защита на засегнатите зони (C-293/07).

Съдът също така установи нарушения в случаите, при които действащият режим е бил „твърде общ и не засяга конкретно СЗЗ или видовете, които живеят в нея“ (C-166/04), предприетите мерки са били „твърде частични, единични мерки, като само някои от тях благоприятстват опазването на съответните птичи популации, и поради това не представляват едно цяло“ (C-418/04), или СЗЗ са били подложени на „различни правни режими, които не предоставят достатъчна защита на СЗЗ“ (C-293/07). Той също така счита, че чисто административните или доброволни мерки не са били достатъчни за целите на член 6, параграф 2 (C-96/98).

Следва да се отбележи, че за зоните по „Натура 2000“ член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията също така изисква от държавите членки да въведат мерки за опазване, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези зони. Това означава, че водноелектрическите инсталации трябва също да спазват всички по-амбициозни цели на съхранението, излизащи извън забраната за влошаване съгласно член 6, параграф 2. Те следва също да бъдат включени в програмата от мерки в ПУРБ.

Въпреки че не е задължително, Директивата за местообитанията насърчава органите, отговарящи за опазването на природата, да разработят планове за управление по „Натура 2000“ в тясно сътрудничество с местни заинтересовани страни и засегнати собственици на земя, за да идентифицират заплахите и видовете натиск във всяка зона по „Натура 2000“ и заедно да определят необходимите мерки за опазване, които трябва да бъдат приложени.

Добрата комуникация на операторите на водноелектрически централи с властите и/или органите, отговарящи за планирането на управлението, е от съществено значение и може да доведе до включването на мерки, които да са от полза както за целите на съхранението, така и за експлоатацията на водноелектрическите централи.

3.3. Въвеждане на екологични мерки за смекчаване и възстановяване

Могат да бъдат въведени редица мерки, както за съществуващите, така и за нови водноелектрически централи, за да се намали тяхното въздействие върху околната среда (35). Те могат да смекчат потенциалните въздействия, преди те да са се случили, или да възстановят щети, които вече са били нанесени. Тези мерки могат да включват, например:

—	възстановяването на непрекъснатостта на реката и миграцията на рибите, например чрез отстраняване на стари или неизползваеми конструкции или изграждане на рибни проходи,

—	намаляване на смъртността на рибите, например чрез поставяне на филтри на входовете и специално пригодени турбини,

—	възстановяването на подходящ променлив екологичен поток (включително смекчаване на малките потоци, динамичните потоци, рибните потоци и бързо променящите се потоци) и седиментната динамика, която подобрява структурата и функционирането на сладководните местообитания.

Може също така да бъдат въведени редица мерки, за да се възстановят, свържат повторно или пресъздадат по активен начин ценни естествени крайречни местообитания и местообитания за редки и застрашени видове, за да може да се направи положителен принос за подобряването на екологичното състояние на реката, в съответствие с целите на РДВ и директивите за опазване на природата. Видът на избраната мярка ще зависи до голяма степен от екологичното състояние на съответния воден обект, вида на съществуващото водноелектрическо съоръжение, други видове натиск и заплахи, и общата стойност на разходите и потенциала за подобряване на ефективността и производствената мощност на водноелектрическото съоръжение.

След като мерките бъдат изпълнени, следва да бъдат въведени системи за наблюдение, за да се гарантира, че те постигат желания ефект и, ако това не е така, следва да се предприемат корективни мерки за отстраняване на евентуални пропуски.

Разграничение между смекчаване, компенсация и екологично възстановяване

Мерките за смекчаване са пряко свързани с вероятните въздействия и са част от проекта, или са въведени от органа като условие за разрешаването на даден план или проект. Въз основа на принципа на предпазливост, те са предназначени за отстраняване на евентуални отрицателни въздействия, предотвратяването или намаляването им до ниво, при което те повече няма да оказват неблагоприятно въздействие върху целостта на зоната. Към датата на решението, с което се разрешава изпълнението на проекта, мерките за смекчаване по проекта трябва да гарантират, че няма основателно научно съмнение относно липсата на неблагоприятни въздействия върху целостта на въпросната зона (36).

Компенсаторните мерки са предназначени да компенсират за всички вреди, които могат да бъдат причинени от проекта. Те могат да се разглеждат единствено съгласно член 6, параграф 4, ако планът или проектът е приет, тъй като е счетен за необходим поради наложителни причини от по-важен обществен интерес и когато не съществуват алтернативи (вж. раздел 5).

Мерките за екологично възстановяване не винаги са свързани с оценка на въздействието върху околната среда и са предназначени да имат положителен принос за подобряване на екологичното състояние на река с вече влошено състояние, в съответствие с целите на РДВ и директивите за опазване на природата.

Таблица

Преглед на най-широко разпространените мерки за смекчаване по отношение на съхранението на вода

Хидроморфологични промени

Основно въздействие върху околната среда

Смекчаване на …

Варианти на мярка за смекчаване

Непрекъснатост на реките за риби, плуващи нагоре по течението, миграцията е ограничена или прекъсната

Риби: популациите на мигриращи и други крайречни риби отсъстват или изобилието им е намаляло

Непрекъснатост за рибите нагоре по течението

—

Рампа

—	Рибен проход

—	Обходен канал

Непрекъснатост на реките за риби, плуващи надолу по течението, миграцията е ограничена или прекъсната

Риби: Популациите на мигриращи и други крайречни риби отсъстват или изобилието им е намаляло

Непрекъснатост за рибите надолу по течението

—	По-безвредни турбини за рибите

—	Рибни филтри

—	Обходен канал

—	Рибен проход

Изкуствено изключително слаби потоци или удължени слаби потоци

Намалено изобилие от растителни и животински видове.

Промени в състава на растителните и животинските видове

Слаб отток

—	Осигуряване на допълнителен отток

—	Промени в речната морфология

Загуба на или намаляване на оттоците, така че не са достатъчни, за да предизвикат и запазят миграция на риби

Отсъствие или намалено изобилие на мигриращи риби

Рибен поток

Осигуряване на рибен поток

Загуба, намаляване на броя или отсъствие на променливи потоци, достатъчни за промиване

Промяна/намалено изобилие от риби и безгръбначни видове

Променлив отток

—	Пасивна променливост на оттока

—	Активна променливост на оттока

Бързо променящи се оттоци (в т.ч. рязко повишаване на оттока с цел покриване на върхови ел. товари (ВЕТ))

Намалено изобилие на животински и растителни видове, дължащо се на засядане и изхвърляне на брега

Бързо променящи се оттоци

—	Балансиране на водохранилището/водохранилищата (вътрешно)

—	Промяна на местоположението на отводния канал

—	Намаляване на скоростта

—	Промяна в речната морфология

—	Балансиране на водохранилищата (външно)

Промяна на общи физико-химични условия както нагоре, така и надолу по течението (например температура, пренасищане и др.)

Изменен състав или растеж на макро безгръбначни животни и риби или смъртност сред рибите

Физико-химични промени

—	Гъвкаво захранване

—	Множество входове за захранване

—	Управление на равнището на водохранилището

Непрекъснатостта на реките за седимента е нарушена или намалена, което води до промени в състава на субстрата

Намалено изобилие от риби и безгръбначни животни и промени в състава на видовете

Изменения на седимента

—	Механично разделяне на укрепването на коритото

—	Премахване на седимента

—	Връщане на седимент (водоприемни съоръжения)

—	Връщане на седимент (водохранилища)

—	Възстановяване на странични ерозионни процеси

—	Въвеждане на мобилизирани потоци

Изкуствени прекомерно големи промени в нивото на езерото, влошаване на качеството и обхвата на плитки води и местообитания в бреговата зона

Намалено изобилие на растителни и животински видове.

Промени в състава на видовете.

Изменение в нивото на езерото

—	Намаляване на водочерпенето

—	Увеличаване на входящите потоци

—	Създаване на вдавания в брега

—	Управление на брегови/плитки местообитания

—	Свързаност с притоци

—	Изкуствени плуващи острови

Обезводнена брегова линия и намален речен отток — заблатена река

Промени в състава на растителни и животински видове (напр. поставяне на преден план на видове, нетърпящи обезпокояване/видове в тихи води)

Заблатени реки (преграждане)

—	Обходен канал

—	Намаляване на нивото на водохранилището

—	Подобрения на местообитанията в рамките на канала

—	Повторно странично включване

Източник: Адаптирано от таблица 3 в доклада на работната група по ECOSTAT относно общо разбиране за използването на мерки за смекчаване за постигане на добър екологичен потенциал за силно модифицирани водни обекти, част 2: Въздействие на съхранението на вода (37).

Във водноелектрическите централи често се обръща специално внимание на потенциалния обхват от методи, които могат да бъдат използвани за възстановяване или улесняване на движението нагоре и надолу по течението на риби и други водни животни в рамките на речните системи. Това е непрекъснато развиваща се научната област, в която се изпробват и подлагат на повторна оценка голямо разнообразие от техники и иновативни решения редовно. Това обаче не следва да се смята за универсално решение.

Има твърде много примери за помощни средства за миграция на рибите, които са въведени като предполагаеми мерки за смекчаване, но които са се оказали неефективни или дори вредни за рибните популации, на които се предполага, че трябва да помагат. Това може да е така, защото помощните средства са били не добре обмислени и неподходящи за целта, или те не са отчитали кумулативните въздействия от други вече съществуващи препятствия по участъка от реката. Това може също да е така, тъй като условията за поддръжка или управление на помощното средство не са били спазени или не е имало система за мониторинг, която да проверява дали помощното средство в действителност е изпълнявало функцията, за която е било предвидено.

Ето защо е важно не само да се гарантира, че рибните проходи или адаптираните турбини са изградени в съответствие с най-новите разработки в този сектор и настоящите най-добри практики, но също така, че съществува надеждна система за мониторинг, която да предоставя обратна връзка относно тяхната ефективност. Като цяло мониторингът следва да показва, че помощното средство дава възможност на всички крайречни видове да влязат в прохода и че по-голямата част (например 85 %) могат също така да излязат живи.

В случай на рибен проход, ако е възможно, следва да бъдат предпочетени проходи от естествен тип, тъй като общото правило е, че колкото по-естествен е проходът, толкова по-добре функционира. Изборът на най-подходящия вид рибен проход (например, вертикален процеп, обход, каменна рампа, подемно съоръжение) до голяма степен зависи от местните условия (височина на преградата, характер на потока, възможност за използване на съседни обекти и др.) и изисква внимателно проучване за всеки отделен случай.

По подобен начин, въздействието на турбините върху рибите обикновено е значително, но понякога може да се намали, като се направят някои адаптации по турбината геометрия и нейния режим на работа. Въпреки това, тези адаптирани турбини досега не са се доказали като гаранция, че риби няма да бъдат умъртвени или че турбината не продължава да е пречка за миграцията. И отново, ефективността трябва да се оценява и наблюдава за всеки случай поотделно.

Планирането на рибни проходи или адаптирани турбини следва също така да зависи от оценка на кумулативното въздействие на бариерите в речната система в по-широк план. Изграждането на един рибен проход в река, която е пълна с бариери, може да се окаже едновременно скъпо и неефективно. Поради това е важно да се проучат по-стратегически всички бариери в съответния участък на реката, за да се вземе решение относно най-добрия план за коригиращи действия.

И накрая, от съществено значение е да има постоянен план за поддръжка за всички нови конструкции. Много рибни проходи или турбини вече няма да са ефективни в средносрочен до дългосрочен план, ако те не се поддържат достатъчно редовно.

Кога рибният проход се счита за подходяща мярка за смекчаване?

Констатации на Съда на ЕС от Решение 142/16 относно въглищната електроцентрала в Морбург

Въглищната електроцентрала в Морбург се намира в района на пристанище Хамбург, на южния бряг на южния ръкав на река Елба. Това е миграционен път на някои рибни видове, посочени в приложение II към Директивата за местообитанията, и като такъв има важна функция за редица зони от мрежата „Натура 2000“, чиито цели за опазване обхващат тези видове и които се намират нагоре по течението спрямо бента в Гестхахт (Германия). Разстоянието между най-отдалечената от тези зони и централата е приблизително 600 km. На река Елба, между централата в Морбург и зоните от мрежата „Натура 2000“, се намира бентът в Гестхахт.

Преди на 30 септември 2008 г. да бъде издадено разрешението за изграждане на централата в Морбург, съгласно германското законодателство относно водите е направена оценка на въздействието на проекта върху околната среда. При тази оценка се заключава, че разрешението е съвместимо с целите за опазване на зоните от мрежата „Натура 2000“, защото стопанисващото обекта лице се е съгласило да изгради втори рибен проход на около 30 km от централата, на бента в Гестхахт. Поради това е съществувало намерение да се компенсират загубите на риба, вследствие на функционирането на механизма за охлаждане на централата в Морбург, за който е необходимо да се загребва голямо количество вода от реката (наричан по-нататък „рибният проход“). Освен това в оценката на въздействието се предписва извършването на мониторинг на няколко етапа, за да се провери ефективността на рибния проход. Комисията счита, че съответният орган е класифицирал погрешно рибния проход като смекчаваща мярка.

Констатации на Съда:

„За да се уверят, че проектът за изграждане на централата в Морбург няма да накърни целостта на съответните зони от мрежата „Натура 2000“, германските органи е трябвало да вземат предвид включените в проекта мерки за защита. В това отношение съгласно постоянната съдебна практика спазването на принципа на предпазните мерки при прилагането на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията изисква от компетентния национален орган да държи по-специално сметка за включените в този проект мерки за защита, насочени към предотвратяване или ограничаване на евентуалните преки вредоносни последици, така че да се увери, че той няма да засегне целостта на защитената зона (…C-521/12,..C-387/15 и C-388/15…).

В случая следва да се отбележи, че видно от предоставената на Съда преписка… рибният проход е имал за цел да увеличи запасите от мигриращи риби, като давал възможност на тези риби да стигнат по-бързо до зоните за размножаване в средното или горното течение на Елба. Увеличението на запасите компенсирало загубите в района на централата в Морбург и поради това не се оказвало значително влияние върху целите за опазване на зоните от мрежата „Натура 2000“, намиращи се нагоре по течението спрямо тази централа.

При все това, видно от оценката на въздействието, в нея не са направени окончателни изводи относно ефективността на рибния проход, а само е уточнено, че ефективността може да бъде потвърдена едва след няколко години мониторинг.

Поради това се налага изводът, че макар рибният проход да е създаден с цел ограничаване на преките съществени последици за зоните от мрежата „Натура 2000“, намиращи се нагоре по течението спрямо централата в Морбург, към момента на издаване на разрешението той не може да гарантира, в комбинация с другите посочени в точка 35 от настоящото решение мерки, че няма основателно съмнение, че централата може за засегне целостта на зоната по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

По отношение на прогнозите, на които се основава оценката на въздействието, следва да се отбележи, че заключенията за периода 2011-2014 г. са представени от Федерална република Германия след издаването на разрешението от 30 септември 2008 г.

В това отношение следва да се припомни, че липсата на основателно съмнение от научна гледна точка относно отсъствието на вредоносни последици за целостта на съответната зона трябва да бъде установена именно към датата на приемане на решението, с което се разрешава осъществяването на проекта (решение от 26 октомври 2006 г., Комисия/Португалия, C-239/04, EU:C:2006:665, т. 24 и цитираната съдебна практика).“

Комисията също така заявява, че администрацията на град Хамбург е издала разрешението без при оценката на въздействието на централата в Морбург да вземе предвид възможните кумулативни последици от наличието на помпено-акумулиращата централа в Гестхахт, която съществува от 1958 г. и че не разполага с особени съоръжения за защита на видовете риби. Според Комисията няма връзка това, че помпено-акумулиращата централа в Гестхахт е изградена преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията, тъй като разпоредбите на член 6, параграф 3 от тази директива не се отнасят само до плановете и проектите, одобрени или осъществени след този срок.

Констатации на Съда

Съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, при оценка на кумулативното въздействие националните органи са длъжни да вземат предвид всички проекти, които в комбинация с проекта, за който се иска разрешение, могат да окажат значително влияние върху защитена зона от гледна точка на преследваните с тази директива цели, макар проектите да са били осъществени преди датата на транспонирането ѝ

Всъщност при оценката на въздействието по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не може да не бъдат взети предвид проекти, които, както помпената централа в Гестхахт, могат в комбинация с проекта, за който се извърша такава оценка, да доведат до влошаване на състоянието или обезпокояване на мигриращите риби в реката, а оттам и до влошаване на състоянието на съответната зона от гледна точка на преследваните с посочената директива цели.

http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-142/16

Технически документ на МКОРД: Мерки за гарантиране на миграцията на рибите при напречни конструкции

Целта на настоящия документ е да се информират дунавските държави относно съществуващите технически решения за възстановяване на непрекъснатостта на реките за миграцията на рибите. Взети са под внимание всички насоки, които са налични понастоящем в горния водосборен басейн на река Дунав. Тяхното сравнение показа, че общата им структура и съдържание по същество са последователни и че в повечето случаи отклоненията са незначителни. Тъй като повечето документи с насоки са налични само на немски език, настоящият документ има за цел да представи най-важните факти на английски език.

https://www.icpdr.org/main/practical-advice-building-fish-migration-aids

3.4. Примери за добри практики за смекчаване и/или екологично възстановяване

Следните примери за добри практики показват как различните видове мерки за смекчаване и/или екологично възстановяване са били въведени при водноелектрически инсталации в рамките на различни обстоятелства.

Управлението на сладководните обекти по „Натура 2000“ в Англия, по-специално по отношение на водноелектрическите централи и речните специални консервационни зони (СКЗ).

Natural England е официалната агенция, която отговаря за предоставянето на консултации относно защитените зони в Англия, включително зони по „Натура 2000“. Подходът на Natural England за вземане на решения относно защитените сладководни обекти се ръководи от местообитанията, но също така взема предвид видовете. Целите са базирани на функционирането на естествената екосистема, като сладководни видове биват опазвани като характерни компоненти на естествено функциониращата екосистема, когато това е възможно.

Възприет е цялостен подход относно характеристиките на защитените сладководни местообитания — речното местообитание (например Директивата за местообитанията, приложение II, характеристика H3260: реки с растителност от типа Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion) включва целия речен коридор, като обхваща всички малки биотопи в него. Основните компоненти на функционирането на естественото местообитание (режим на оттока, естествена морфология и седиментен режим, химически състав на водата и липса на пряк биологически стрес като например видове с неместен произход) са неразделна част от договорените цели за характеристиката на местообитанието. Целевите нива на естественото състояние за тези компоненти са определени в Документ с насоки за защитени зони в Обединеното кралство [UK guidance for protected sites]. Въздействието върху тези компоненти на естествената функция е предмет на редица мерки за защита и възстановяване.

Този подход има много общи черти с принципите на целите в областта на екологичното състояние в Рамковата директива за водите, но се различава по отношение на предпазните мерки, прилагани за вземането на решения, равнището на амбиция за опазване на естествените функции и преодоляване на нанесените досега щети, и съображенията относно въздействието върху функционирането на естествената екосистема. Този подход отговаря на принципите за адаптиране към изменението на климата за сладководни екосистеми, които изискват да се постави специален акцент върху възстановяването на естествената функция.

Мрежата на повърхностните води в Англия (включително сладководните СКЗ) съдържа хиляди вътрешноканални структури, които оказват значително въздействие върху функциите на естествената речна и езерна екосистема. Някои от тях са големи конструкции със сериозни екологични въздействия, докато други са малки и многобройни, с което създават значителен кумулативен ефект. Много от тях са свързани със съществуващи лицензи за водочерпене, които могат да се използват или не. Някои от тях са изградени за целите на водноелектрическата енергия, докато много други могат да бъдат преустроени.

Плановете за възстановяване са били изготвени, за да се отстранят физическите модификации на речни СКЗ, където това е възможно, с цел възстановяване на функцията на естествените местообитания. Това е амбициозна и дългосрочна програма, започнал преди десет години (Уийлдон и колектив. 2015). Съществуват и програми за намаляване на стреса и замърсяването при водочерпене, и справяне с видовете с неместен произход.

Съвместна декларация на регулаторните органи за водноелектрическата енергия е изготвена с органа за водно регулиране в Англия (Агенцията по околната среда), с цел да бъдат определени процедури за вземане на решения относно защитените зони. Това признава необходимостта от предпазни мерки за опазване на околната среда, правилно отчитане на кумулативните въздействия, и решенията, които следва да се вземат с оглед на специфичните цели за опазване на зоната и свързаните с тях планове за възстановяване.

Когато даден план за възстановяване на река по „Натура 2000“ счита, че определена вътрешноканална структура не може да бъде местена или когато ще е необходимо много време за нейното отстраняване, тогава може да съществува възможност за производство на водноелектрическа енергия (постоянно или временно). Въпреки това, конструкцията следва да бъде модифицирана, за да се сведе до минимум въздействието ѝ върху функцията на естественото местообитание, и целевите стойности за естествения режим на оттока следва да бъдат изпълнени (включително граници върху общото ниво на простиране на ограничения обсег, причинен от водочерпенето). Като се имат предвид целите на защитените сладководни зони в Англия, предпазните мерки и амбициите, свързани с възстановяването на функцията на естествените местообитания, сладководната мрежа по „Натура 2000“ не е естествен предмет на разглеждане във връзка с разработването на водноелектрически централи. Въпреки че могат да са налице местни обстоятелства, при които водноелектрическата енергия би била съвместима с целите на „Натура 2000“, съществуват повече възможности извън серията защитени местности в по-широката мрежа от повърхностни води.

Ако обектите за производство на водноелектрическа енергия са особено важни за мрежата на „Натура 2000“, но са в противоречие с целите за опазване, могат да бъдат представени аргументи в защита на по-важен обществен интерес. Въпреки това, алтернативните решения, състоящи се от други форми на енергия от възобновяеми източници, които оказват по-малко въздействие върху опазването на природата, вероятно ще бъдат по-рентабилни.

http://publications.naturalengland.org.uk/publication/5478339747774464?category=5605910663659520

Изпускане на контролирани наводнения от водноелектрически централи на река Ебро (Испания)

В Испания, контролираните наводнения са законово установени през 2008 г. Оттогава досега са извършени редица подобни наводнения в реки от Средиземноморието. Например, контролирани наводнения се изчисляват и изпускат в долното течение на река Ебро (Североизточна Испания) от 2002 г. насам от язовирния комплекс, който регулира реката (язовирите Мекиненса-Рибароха-Фликс).

Основната цел на тези наводнения е да се контролират популациите на макрофити и да се подобри седиментната дейност в канала (Тена и колектив, 2013 г.). Язовирният комплекс е построен между 1948 г. и 1969 г. и разполага с общ капацитет от около 1 700 хм3. Системата водохранилища беше създадена с няколко цели: производство на водноелектрическа енергия, водоснабдяване (включително за ядрена електроцентрала надолу по течението) и контрол на наводнения.

Изпускането на наводнения от язовирите се управлява от оператора на водноелектрически централи (Endesa Generación S.A.) и се контролира от органа, отговарящ за басейна на река Ебро. През 2002 г. бе постигнато съгласие между оператора на водноелектрически централи, органите, отговарящи за водите, и научната общност за насърчаване на изпускането на наводнения. Оттогава контролираните наводнения се извършват редовно, два пъти годишно (през пролетта и есента). Изпуснатите наводнения обикновено изискват осигуряване на около 36 hm3 в продължение на 16 часа, с върхови потоци от 900 до 1 300 m3/s (всеки).

Планирането и въздействието на тези наводнения надолу по течението са били наблюдавани и обсъждани в няколко проучвания (Батайа и колектив, 2006 г.; Батайа, Верикат, 2009 г.; Тена и колектив, 2013 г.). Разходите за изпускането също са били изчислени и анализирани. Този анализ показва, че разходите за осигуряване на изкуствени наводнения са били равни на малка част от енергията, подавана към пазара, и общите годишни приходи (0,17 % за двете годишни контролирани наводнения) (Гомес и колектив, 2014 г.).

Позовавания

Гомес, К.М., К.Д. Перес-Бланко, Р.Дж. Батайа, 2014 г. Алтернативи при възстановяване на реките: Естествени потоци срещу производство на водноелектрическа енергия в долното течение на река Ебро [Tradeoffs in river restoration: Flushing flows vs hydropower generation in the Lower Ebro River], Испания. Journal of Hydrology 518: 130-139.

Националната рамкова стратегията за мигриращи риби във Франция

В реките във Франция живеят единадесет вида мигриращи риби, които мигрират на дълги разстояния между морски и сладководни води, за да завършат своя сложен жизнен цикъл. Много от тези видове, като например атлантическата есетра, атлантическа сьомга, европейският карагьоз и речната минога, са защитени по силата на Директивата за местообитанията на ЕС. При все това, въпреки усилията, предприети за опазване на тези видове, всички те остават в неблагоприятно състояние, във Франция и в други държави на ЕС.

Признавайки мащаба на проблемите, пред които са изправени тези видове във Франция, Министерството на екологията и устойчивото развитие даде ход на национална стратегия за опазване на мигриращите видове риба през 2010 г. Създадена като развиваща се рамкова стратегия, тя определя редица общи цели и задачи, които могат да бъдат адаптирани с течение на времето в зависимост от способността на видовете за възстановяване.

Поради големия брой различни администрации и заинтересовани страни, които участват във или са потенциално засегнати от опазването, използването и възстановяването на тези мигриращи риби, още от самото начало бяха положени големи усилия за включване на всички заинтересовани страни в развитието на стратегията, така че те да подкрепят цялостния подход и да са готови да допринесат за прилагането на стратегията. Министерството на устойчивото развитие официално прие стратегията през 2010 г.; тя беше одобрена от всички участващи страни.

Няколко плана за управление на речните басейни във Франция (известни като Schémas directeurs d'amenagement et de gestion des eaux, SDAGE) предлагат значителен брой мерки за подобряване на ситуацията на мигриращите видове в областта, както е определено в националната стратегия.

Националният план за възстановяване на непрекъснатостта на реките, приет през 2010 г., също играе важна роля в изпълнението на националната стратегия за мигриращите видове. Той е изграден около пет стълба:

—	Създаване на национален опис на 60 000-те пречки, които имат значителни последствия за функционирането на водната екосистема.

—	Определяне на приоритетни области за намеса на равнището на всеки от речните басейни (в съответствие с плана Plan Grenelle за зелена и синя инфраструктура).

—	Разглеждане на програмите на агенциите по водите, за да се предостави необходимото финансиране за дейности по възстановяването в приоритетни области.

—	Мобилизиране на службите на бреговата охрана в рамката на многогодишна програма за контрол на пречките, които нарушават най-много миграцията на рибите.

—	Оценка на ползите за околната среда, произлизащи от мерките за възстановяване, и гарантиране на строго наблюдение на тяхното въздействие.

Referenciel des obstables a L'ecoulement: une cartographe nationale des obstacles sur les cours d'eau: http://www.eaufrance.fr/referentiel-des-obstacles-a-l

Възстановяване на непрекъснатостта на реките в Австрия

Планът за управление на речните басейни на Австрия посочва, че липсата на надлъжна и напречна непрекъснатост е един от основните видове натиск върху реките в страната. В него се приема, че доброто екологично състояние съгласно РДВ е постижимо само ако миграцията на водни видове и пренасянето на седименти е възможно както от извора на реката към устието ѝ, така и от реката към нейните влажни зони. Непрекъснатостта на реките също така е от жизненоважно значение за възстановяването на видовете и местообитанията, защитени съгласно двете директиви за опазване на природата.

Възстановяването на надлъжната непрекъснатост следователно се разглежда като една от основните цели на плана за управление. Приоритетните области за премахване на миграционните бариери бяха определени през 2009 г., и впоследствие бяха изпълнени редица проекти за възстановяване на реките. Няколко от тях бяха съфинансирани в рамките на програма LIFE на ЕС. Това гарантира, че въведените мерки за възстановяване подобряват не само непрекъснатостта на реката, в полза на РДВ и мигриращите риби, но също така и цялостното природозащитно състояние на различните зони от „Натура 2000“, намиращи се покрай реката.

През 2011 г. тези усилия бяха издигнати на ново ниво със стартирането на мащабен проект по LIFE +, чиято цел е да се приложат широка мрежа от мерки в австрийската част на Дунав. „LIFE + Мрежа Дунав“ е най-големият проект от този вид в Австрия досега, с общ бюджет от 25 милиона евро. Проектът се изпълнява от VERBUND, водещата електрическа компания в Австрия, с подкрепата на Федералното министерство на околната среда и риболовните сдружения. Той има за цел да доразвие постигнатото по предходни проекти по програма LIFE по река Дунав, които заедно вече са успели да направят 20 km от реките Мелк, Пилах и Ибс, проходими за мигриращите видове риби.

Проектът ще изпълнява широк спектър от различни действия по протежението на горната част на река Дунав с цел да се подобри нейното общо екологично състояние и природозащитният статус на около 17 рибни вида, включени в Директивата за местообитанията. Екологични места със свързващи функции също ще бъдат създадени между четири основни зони по „Натура 2000“ покрай реката, което следва също така да подобри техният цялостен природозащитен статус.

По-конкретно, „Мрежа Дунав“ ще възстанови непрекъснати, естествени пътища за миграция на риби (най-малко 22 km) при пет от най-големите хидрокинетични електроцентрали по австрийската част на Дунав, като използва множество екологични мерки. Проектът също така ще възобнови важни чакълести местообитания (чакълести брегове, чакълести острови) във водохранилищата на тези пет електроцентрали и ще възстанови 500 m от речните ръкави по протежението на Дунав. Защитата от наводнения също ще бъде включена в този процес.

Отделните проекти са в процес на обсъждане на регионално равнище и ще бъдат предадени на компетентните органи за одобрение, преди да бъдат въведени. Един от тях, обходният канал Ottensheim-Wilhering, ще бъде най-дългият рибен проход в Австрия до момента. Обходният път от 14,2 km се създава през канала Innbach-Aschach и струва около 8 милиона евро.

Крайната цел на VERBUND е да направи частта от река Дунав, която протича през Австрия (около 352 km) напълно проходима за риби до 2027 г.

http://www.life-netzwerk-donau.at/de/

Приоритети за хидроморфологично възстановяване в Австрия

Хидроморфологичният натиск, като например водочерпенето, преграждането и оттичането, оказват въздействие върху значителна част от водните обекти на Австрия. До голяма степен това е причината, поради която две трети от реките не са с добро екологично състояние съгласно РДВ (BMLFUW 2014 г.). Последният проект на план за управление на речните басейни в Австрия, публикуван през 2015 г., дава приоритет на подобряването на хидроморфологията на реките в страната. В него се подчертава необходимостта от мащабни програми за съживяване на околната среда, с цел подобряване на речната структура и подпомагане на възстановяването на застрашените реофилни видове риба. Възстановяването на динамичните заливни равнини и техните плаващи зони не само ще допринесе за подобряване на екологичното състояние на реките съгласно РДВ, но би трябвало също така да подобри природозащитното състояние на зоните по „Натура 2000“, видовете и местообитанията в областта.

Считана за приоритетна област, горната част на река Мур беше в центъра на няколко мащабни възстановителни проекта, често съфинансирани по програма LIFE на ЕС (38). Благодарение на тези проекти бяха създадени нови речни конструкции, а меандрите бяха свързани отново с Мур. Изкуствените конструкции за укрепване на брега също бяха частично отстранени по продължението на общо разстояние от 4,7 km. Това освободи над 90 km от реката за свободно преминаване на риба.

Работата по допълнителни седем нови участъка на реката продължава по втори проект от програмата LIFE. Въпреки това все още съществува предизвикателството за съгласуване на нуждите РДВ, „Натура 2000“ и Директивата за наводненията, от една страна, и изискването за производство на енергия от възобновяеми източници, от друга, по цялата дължина (330 km) на реката в Австрия. За да се разреши този въпрос, органите, след консултация със заинтересованите страни, са разработили нов план, който включва внимателно изготвена схема за зониране с екологични приоритетни зони, зони за замяна и зони без специални ограничения или интерес (главно в средните до по-долните участъци на реката). Този план, който е валиден до 2022 г., поставя основите за спазване на задължителните цели в областта на енергетиката, като същевременно запазва/подобрява екологичното състояние на реката в съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда.

Проект Kembs: интегриране на околната среда при съществуваща схема за голяма водноелектрическа централа, Франция

Язовирът Kembs отклонява вода към канала Grand canal d'Alsace, който е оборудван с четири водноелектрически централи. Река Стария Рейн, надолу по течението от язовира, е дълга 50 km и е силно засегната от диги още от XIX век. Тъй като схемата Kembs засяга три държави с различни мнения за това как да се процедира по отношение на околната среда, Electricite de France реши да предприеме интегриран подход за постигане на подобрения на околната среда, вместо да се стреми към строг баланс „въздействие/смекчаване“.

Това доведе до:

—

Значително увеличаване на екологичния поток: при променлив режим, изпусканият поток се променя всеки ден, в зависимост от естествения поток, който влиза във водохранилището. Беше построена нова централа (8,5 MW, 28 GWh), за да се ограничат енергийните загуби и да се гарантира ежедневното изменение на потока в Стария Рейн.

—	Силни геоморфологични движения в Стария Рейн, със снабдяването с чакъл от новата централа и изпълнението на първоначалната идея за контролирана ерозия.

—	Действия, които да гарантират миграцията на рибите (надлъжно и напречно) и възстановяването на влажните зони.

Примери за мерки, свързани с околната среда, включват:

—	Връзка между Grand Canal d'Alsace и влажната зона „Petite Camargue Alsacienne“. Тази защитена зона включва мрежа от езера и малки водни пътища, които са свързани повторно с Grand Canal d'Alsace, както и два нови рибни прохода.

—

Контролирана ерозия: Тази иновативна идея използва естествената способност на наводненията да причиняват ерозия, за да снабди отново река Стария Рейн с инертни материали, след като дигите бъдат премахнати. Възстановяването на нефиксирана чакълеста зона (във връзка с променливия отток) ще позволи размножаването на рибата и растежа на пионерна растителност. Бил е използван модел в умален мащаб, за да се определят минималните изкопни работи, които са необходими за задействане на ерозията.

—

Извеждане на стар ръкав на река Рейн и свързаната с него околна среда: Този голям проект за възстановяване е пуснат в ход през 2013 г. Той е свързан с преустройството от 100 ha царевични полета и възстановяването на естественото състояние на стар речен ръкав с дължина от 8 km. Тази област с възстановено естествено състояние вече е включена в защитената зона Petite Camargue Alsacienne, която е партньор по проекта.

Този интегриран проект е подобрил екологичното качество на водноелектрическия комплекс, въпреки енергийните загуби, дължащи се на увеличения екологичен поток (частично възстановен от новата централа).

http://alsace.edf.com/wp-content/uploads/2015/06/20150610-Renaturation-Kembs-EDF-PCA.pdf

Възобновяване на пренасянето на седименти в поредица от 11 водноелектрически централи в трансграничния участък на Висок Рейн

Общо 73 km от река Рейн, от Боденското езеро до Базел, са преградени и само три свободно течащи отсечки осигуряват условия, които са по-естествени. Преносът и балансът на седименти са нарушени и силно ограничени не само от язовирите и бентовете в главната река, но също така и от силно намаленото отлагане на седименти от големите притоци и от ерозията на бреговете, дължаща се на твърде много конструкции от трошляк.

От 1990 г. насам, по време на дългия процес на предоставяне на нови концесии за отделни водноелектрически централи, проблемът с пренасянето на седимент от дънни наноси в бентовете беше обсъден само в рамките на периметъра на концесията. Въпреки това, пренасянето на речни седименти очевидно е широкомащабен проблем, обхващаш целия басейн, и ако съществува поредица от водноелектрически централи, тогава той трябва да бъде решен в дух на сътрудничество.

През 2006 г., по инициатива на швейцарската НПО Rheinaubund, 11-те водноелектрически централи, грубо организирани във водноенергийна асоциация (VAR, Verband der Aare-Rhein-Kraftwerke), решиха да създадат обща платформа (PGG, Projekt-Gruppe Geschiebe) и заедно с отговорните държавни органи (Bundesamt für Energie, BFE, Швейцария и Regierungspräsidium Freiburg, RPF, Германия) да стартират и финансират генерален план за възобновяване на пренасянето на седименти и екологично възстановяване в Горен Рейн. PGG има само консултативна функция, но националните и регионалните органи разглеждат генералния план като експертно проучване.

Генералният план разглежда следните процеси: (1) Основната експертна група на PGG подготвя тръжната процедура и договора, и научния/техническия преглед на генералния план; (2) Форумът на PGG, съставен от делегати на различни ключови заинтересовани страни, прави преглед на процеса на основната група и изготвя генералния план; (3) Пленумът на PGG, обединяващ всички заинтересовани страни, бива уведомен за планирания проект по време на първия семинар, след това относно напредъка на работата посредством кратки доклади, и за окончателната версия на генералния план в заключителен семинар.

Генералният план има за цел да:

—	осигури научен преглед на естественото и настоящото състояние на пренасянето на седименти (т.е. със и без водноелектрически централи),

—	предостави основна научна информация относно механизмите за и моделирането на пренасянето на седименти, и

—	да опише всички възможни и технически осъществими мерки и сценарии за подобряване на пренасянето на седименти и рибните местообитания по протежение на целия засегнат участък от реката.

Първата фаза (по време на която се определя организацията на PGG и изготвянето на генералния план) продължи от 2007 до 2013 г. През втората фаза, ръководена от швейцарските и германските власти, Пленумът обсъжда политическата приложимост на препоръчаните индивидуални или комбинирани мерки, както и намирането на решения за прилагане на някои последващи мерки. Те са организирани по приоритет, потенциал за възстановяване, анализ на разходите и ползите и оценка на риска.

За повече информация посетете: www.energiedienst.de

ПРОЕКТ CH2OICE на ЕС Хидро-сертифициране: Подобряване на чистата енергия

Този проект, който се проведе от септември 2008 г. до февруари 2011 г., разработи технически и икономически осъществима процедура по сертифициране съгласно висок екологичен стандарт за съоръжения за производство на водноелектрическа енергия. Процедурата трябваше да бъде в съответствие с изискванията на РДВ, използвани за електроенергийни продукти със „зелена“ маркировка, и да се интегрира, доколкото е възможно, със съществуващи инструменти на ЕС, като например екомаркировката на ЕС, Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS), оценката на въздействието върху околната среда и действия в областта на устойчивата енергия.

Проектът включваше разработване и изпитване на работна методика, която да се използва при продукти, които могат да бъдат предлагани на пазара, и набор от насоки, които да се използват от възложителите и отговорните за вземането на решения лица по време на процедурите за планиране и издаване на разрешителни. Партньорските държави бяха: Италия, Словения, Франция, Испания и Словакия. В дългосрочен план се очаква проектът да има положително въздействие върху производството на водноелектрическа енергия в Европа, тъй като има за цел да се съсредоточи върху насочването на новите централи към по-устойчиви решения и да улесни процедурата за издаване на разрешителни.

Подробни резултати от проекта

Общ методологичен подход за сертифициране, съгласувано с РДВ (Рамкова директива за водите), бе одобрен от страна на партньорите по проекта, при което всички основни проблемни въпроси, произтичащи от предишен опит и от позициите на основните заинтересовани страни, бяха разрешени, и бяха взети „стратегически“ решения (например: дали да се прилага количествен подход, целенасочен подход или подход, основан на най-добри практики).

Италия и Словения определиха и изпитаха национален оперативен метод за сертифициране, основаващ се на консултациите с национални експерти и заинтересовани страни. До края на проекта, методът за сертифициране беше готов да се прилага за продукти, които могат да бъдат предлагани на пазара.

Бяха съгласувани насоки за отговорните за вземането на решения лица и дружествата за производство на водноелектрическа енергия относно разполагането, изграждането и управлението на нови „зелени“ водноелектрически централи. Те помагат на лицата, отговорни за вземането на решения, да идентифицират бързо инсталации „без въздействие“ — например централи в изкуствени „незначителни“ водни обекти — и ги напътстват, заедно с проектантите на водноелектрически централи, как да представят правилната информация за оценка на централата и получаването на разрешително.

Беше създаден документ за анализ за Испания, който включва пътна карта за разработването на доброволно сертифициране съгласно висок екологичен стандарт за съоръжения за производство на водноелектрическа енергия.

Бяха представени предложения относно интегрирането на маркировъчната схема в съществуващите процедури и беше извършен анализ на осъществимостта (който включваше списък от гледни точки и споразумения на съответните участници, когато е възможно), с ударение върху Италия и Франция.

https://ec.europa.eu/energy/intelligent/projects/en/projects/ch2oice

Есетра 2020: Стратегическа програма за есетрата в река Дунав

Есетрите са важна част от природното наследство на басейна на река Дунав и Черно море. Те служат като отлични показатели за добро качество на водата и местообитанията. Днес, четири от шестте вида са сериозно застрашени, един се счита за уязвим, а един е изчезнал. Всички те вече са защитени съгласно Директивата за местообитанията на ЕС.

През юни 2011 г., стратегията на ЕС за региона на река Дунав постави като една от целите си (цел PA6) „осигуряване в срок до 2020 г. на жизнеспособни популации на есетра и други местни рибни видове“. Работната група „Дунавска есетра“ бе създадена година по-късно, през януари 2012 г., за да определи по какъв начин да си сътрудничат за постигането на тази цел. Тя събра експерти по есетра, НПО делегати и представители на Международната комисия за защита на река Дунав, Стратегията за река Дунав и националните правителства.

Едно от първите действия на работната група беше да се изготви програма „Есетра 2020“, която да действа като рамка за съгласувани действия. Програмата „Есетра 2020“ е непрекъснато развиващ се документ и неговият успех зависи от дългосрочния ангажимент и способността на съответните държави да го прилагат, тъй като той изисква сложно сътрудничество между правителствата, вземащите решения лица, местните общности, заинтересованите страни, учените и НПО.

Очевидно средство за предприемане на мерките, предложени в рамките на програмата „Есетра 2020“, е планът за управление на басейна на река Дунав (ПУБРД) и неговата съвместна програма от мерки. Вторият ПУБРД, актуализиран през 2015 г., определя като една от своите визии и общи цели на управление „че антропогенните бариери и недостигът на местообитания вече не възпрепятстват миграцията и размножаването на рибите — есетровите риби и определени други мигриращи видове имат достъп до река Дунав и съответните притоци. Есетровите риби и определени други мигриращи видове са представени от самовъзпроизвеждащи се популации в района на басейна на река Дунав, в съответствие с тяхното разпространение до момента“.

Следните мерки са част от тези, които ще се прилагат за постигането на тази цел на управление:

—	Определяне на броя и разположението на помощните средства за миграция на рибите и други мерки за постигане/подобряване на непрекъснатостта на реките, които ще бъдат прилагани от 2021 г. от всяка държава.

—	Определяне на местоположението и обхвата на мерките за подобряване на морфологията на реките чрез възстановяване, опазване и подобрения, които ще бъдат приложени до 2021 г. от всяка държава.

—

Избягване на нови пречки пред миграцията на рибите, наложени от нови инфраструктурни проекти; новите бариери, които не могат да бъдат избегнати, трябва да включват необходимите мерки за смекчаване, като например помощни средства за миграция на рибите или други подходящи мерки, които вече са предвидени в проекта

—	Запълване на пропуските в знанията, свързани с възможността за есетра и други мигриращи видове да мигрират нагоре и надолу по течението през язовира Железни врата I и II, включващо проучвания на местообитанията,

—	Ако резултатите от тези проучвания са положителни, подходящите мерки следва да се приложат, а проучване за осъществимост следва да се извърши за язовира „Габчиково“ и Горен Дунав.

Според ПУБРД, до 2021 г. в речния басейн ще бъдат изградени 140 помощни средства за миграция на рибите (120 вече са построени след първия ПУБРД.) Те следва да гарантират миграцията на всички рибни видове, включително на есетрата, и възрастови групи, като се използват най-добрите налични техники. Около 330 допълнителни мерки за отстраняване на нарушаванията на непрекъснатостта на реката се планира да бъдат изпълнени след 2021 г. (член 4, параграф 4 от РДВ).

http://www.dstf.eu

Рибен проход в Гарс на река Ин, Германия

През 2015 г. VERBUND изгради четири рибни прохода при електроцентралите на река Ин (Фелдкирхен, Нойьотинг, Тойфелсбрук и Гарс), като общата инвестиция възлиза на 9,7 милиона евро. Бяха използвани различни строителни методи, за да се отговори на специфичните изисквания на зоната, и бяха включени редица смекчаващи мерки, като например допълнителни места за размножаване, местообитания за млади екземпляри и вариация в седиментите. Рибните проходи осигуряват на местните риби, като дунавската пъстърва, липана, мряната и скобара, както и на други водни организми, възможността да заобикалят електроцентралите.

Концепцията за рибни проходи беше предварително съгласуван с органа, отговарящ за опазването на околната среда, съвета за управление на водите в Розенхайм, местните рибарски сдружения и експерти от риболовния отрасъл. Нагоре и надолу по течението бяха въведени редица изкуствени U-образни водни обекти, места за размножаване, наново изградени речни структури за обучение и др. Фазата за планиране и прилагане беше напълно подкрепена от местните власти и НПО.

Научен процес по наблюдение на рибите през следващите 10 години се очаква да потвърди положителното въздействие върху рибните популации в река Ин. Предварителните бележки потвърждават, че дунавската пъстърва отново се размножава в рибния проход от естествен тип около Гарс. Това е голям успех за такъв рядък и застрашен вид.

https://danubis.icpdr.org/system/files/shared/17_FRIK_VERBUND_Hydro%20Power%20GmbH_Ecological%20restoration%20measures%20at%20HP%20in%20AT.pdf

4. ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРИЛАГАНЕТО НА ПОДХОД ЗА ИНТЕГРИРАНО ПЛАНИРАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ

4.1. Ползите от интегрирано планиране

Изискването да се гарантира, че производството и използването на енергия от възобновяеми източници и намаляването на парниковите газове в съответствие с целите на Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници представлява важна движеща сила за развитието и използването на водноелектрическа енергия, както и на други възобновяеми източници на енергия. В същото време държавите членки трябва да изпълняват целите на Рамковата директива за водите и директивите на ЕС за опазване на природата, които имат за цел да гарантират, че по-нататъшното влошаване на състоянието на европейските водни обекти не само ще бъде предотвратено, но и ще бъде подобрено (или ще има потенциал за постигане на добро състояние), а защитените видове и местообитания в ЕС ще постигнат благоприятен природозащитен статус в рамките на ЕС.

Тези амбициозни задачи могат да бъдат реализирани най-добре чрез подход за стратегическо и интегрирано планиране, който се прилага посредством националните планове за действие във връзка с енергията от възобновяеми източници, плановете за управление на речните басейни и целите на съхранението на зоните по „Натура 2000“ (39).

Подходът за стратегическо планиране:

—	е отлична възможност за интегриране на целите на политиката в областта на водите, околната среда и енергетиката, както и целите на други основни области на политиката;

—	дава възможност за свързване на стратегическото планиране за водната околна среда и опазването на природата с националното енергийно планиране относно електроенергията от възобновяеми източници;

—	дава възможност за участие на всички заинтересовани страни, което може да намали последващи потенциални конфликти и да предостави гаранции за проектите;

—	използва процеса на планиране, за да помогне за определянето на приоритети (напр. по отношение на балансирането на приоритетите в областта на управлението на енергетиката, природата и водите);

—	допринася за оптимизирането на процеса по издаване на разрешителни за предложени нови обекти за производство на водноелектрическа енергия и подобрява прозрачността и предвидимостта за възложителите на проекти за водноелектрически централи;

—	дава възможност за надлежна оценка на най-добрите варианти по отношение на околната среда и на по-важния обществен интерес към проекта;

—	предоставя предварителна информация на възложителите за това къде (географски) е вероятно да получат разрешение, тъй като идентифицира най-подходящите и по-малко подходящите области;

—	използва установените политики и критерии, за да помогне за управлението на рисковете от кумулативни въздействия от водноелектрически централи;

—

предоставя възможност посредством планирането на управлението на речните басейни да се интегрира подхода за стратегическо планиране относно разработването на водноелектрически централи с екологичните цели на водите, като се вземат предвид също така целите на съхранението на съответните зони по „Натура 2000“.

Тази глава разглежда различните начини, по които може да се използва интегриран подход на планиране за отчитане на потенциалното отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете в ранните етапи на процеса на планиране. Глава 5 разглежда изискванията по директивите за опазване на природата за правна оценка на предложения план или проект, която по принцип се изисква да бъде направена на много по-късен етап, и то само в отговор на „значително (отрицателно) въздействие“.

Въпреки това, ако даден стратегически план за развитие на водноелектрическата енергия съдържа някакъв съществен териториален елемент като например идентифицирането на потенциални области за развитие, това следва също да подлежи на оценка като „план“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Това дава възможност, в съответствие с член 6, параграф 3, за смекчаване на потенциалното въздействие от изграждането на водноелектрически централи в мрежата „Натура 2000“ чрез насочване на проектите извън места, които е вероятно да доведат до конфликт между интересите по отношение на изграждането и защитата на зоната по „Натура 2000“.

Планът на ЕС за опазване на водните ресурси на Европа, приет през 2012 г., също така изтъква значението на стратегическото интегрирано планиране: „[…] в контекста на член 4, параграф 7 […] водноелектрическата енергия заслужава специално внимание […] Следва да се даде приоритет на преоборудването и на разширяването на съществуващи инсталации пред новите проекти, което следва да се подкрепи от стратегическа оценка на ниво речен басейн, като се изберат оптималните местоположения по отношение на производството на електроенергия и на най-слабото въздействие върху околната среда. “

Ясно е, че такъв процес на интегрирано планиране изисква по-сериозни първоначални инвестиции за съответните публични органи. Въпреки това, всички данни сочат, че в дългосрочен план, интегрираното планиране може да осигури значителни ползи за всички заинтересовани страни — независимо дали става въпрос за енергийния сектор, целите на Рамковата директива за водите (РДВ), целите на „Натура 2000“ или други интереси. Тези ползи често далеч надвишават нужната първоначална допълнителна инвестиция.

Стратегическото интегрирано планиране следва да се извършва на няколко различни нива и на различни етапи от процеса на планиране, от органите и/или възложителите, според случая. То следва да се използва по-специално когато:

—

Се избира вид възобновяем енергиен източник, който е насочен към постигането на целите на Директивата за енергията от възобновяеми източници, като същевременно предлага най-добрия вариант за околната среда. Този избор на алтернативни решения се изисква както в процедурата за освобождаване съгласно член 4, параграф 7 от РДВ, така и в процедурата за подходяща оценка за съвместимост по член 6 от Директивата за местообитанията. Той обаче е също толкова важен по време на фазата на стратегическо планиране или при изготвянето на национални/регионални планове за енергия от възобновяеми източници.

—

Се идентифицират най-подходящите местоположения за производство на водноелектрическа енергия, които са потенциално подходящи както от енергийна, така и от екологична гледна точка. В същото време стратегическото интегрирано планиране спомага за идентифицирането на областите, в които съществува голям риск от значителни въздействия и в които, като следствие, има малък шанс да се получи разрешително съгласно процедурата за освобождаване по член 4, параграф 7 от РДВ или процедурата за подходяща оценка за съвместимост съгласно Директивата за местообитанията. Разработването на такива оценки на риска или карти на чувствителните области по отношение на биологичното разнообразие на ранен етап от процеса на планиране може да спомогне за избягване или намаляване на броя на потенциалните конфликти, които са характерни за зоната, на по-късен етап от процеса на планиране на изграждането, когато финансовите ресурси са били разпределени и има по-малко свобода на действие. То също така осигурява на възложителите по-прозрачна и стабилна регулаторна среда, която им предлага по-голяма сигурност по отношение на вероятността за успех на заявлението им за планиране

Декларация на директорите на службите по водите на ЕС относно развитието на водноелектрическата енергия съгласно РДВ, 2010 г.

През 2010 г. директорите на службите по водите на ЕС одобриха декларация относно „Развитието на водноелектрическата енергия съгласно РДВ“ (40), която обобщава основните принципи и препоръки, договорени по време на процеса на общата стратегия за изпълнение (ОСИ). Тази декларация се основаваше главно на елементи от документа за политиката по ОСИ относно РДВ и хидроморфологичния натиск (41), документ с насоки относно ОСИ № 20 за изключенията от екологичните цели (42) и заключенията от първия ОСИ семинар относно РДВ и водноелектрическата енергия (43).

—	Следва да бъдат създадени механизми за предварително планиране, чрез които се разпределят областите, които са „забранени“ за нови проекти на водноелектрически централи. Това разпределение следва да се базира на диалог между различните компетентни органи, заинтересованите страни и НПО.

—	С цел да се сведе до минимум необходимостта от нови обекти, развитието на генериращите мощности на водноелектрическите централи би могло да бъде подпомогнато чрез модернизиране и актуализиране на съществуващата инфраструктура.

—

Развитието на водноелектрическата енергия следва да бъде съпроводено от по-добро екологично състояние на водата, ясни екологични стандарти за нови инсталации или модернизирани съществуващи съоръжения, както и подобрени експлоатационни условия. Новите водноелектрически централи следва, например, да имат рибни проходи и следва да спазват минималните изисквания за екологичен поток.

—

Необходим е анализ на разходите и ползите от проекта, за да се даде възможност за преценка на това дали ползите за околната среда и обществото по отношение на предотвратяването на влошаването на състоянието или възстановяването на доброто състояние на даден воден обект са по-незначими от ползите от новите модификации. Това не означава, че ще бъде необходимо да се остойностят или дори да се определят количествено всички разходи и ползи, за да се направи такава преценка.

—

Размерът на проекта не е критерият, който е от значение за задействането на член 4, параграф 7. Съответният подход е да се направи оценка дали даден проект ще доведе до влошаване на състоянието на воден обект. Следователно, проекти от всякакъв мащаб могат да попадат в приложното поле на член 4, параграф 7.

—

Се прави избор дали да се обновят съществуващите схеми за водноелектрическа енергия или да се разработят нови водноелектрически централи. Както е посочено по-горе, много фактори трябва да бъдат взети под внимание, като например състоянието на водния обект съгласно РДВ и директивите за местообитанията и птиците, както и целите по отношение на постигането на целта за добро екологично състояние или благоприятен природозащитен статус. Оценките на реката и целите на съхранението на „Натура 2000“ също помагат да се разкрие до каква степен реката може да поеме по-нататъшно благоустрояване, без никакво влошаване на състоянието на водния обект или неблагоприятни въздействия върху целостта на една или повече зони по „Натура 2000“.

—

Се избира най-подходящия проект, който отчита потенциалните въздействия още от самото начало и включва в първоначалния проектен план серия от смекчаващи мерки, които премахват или поне намаляват крайното въздействие на проекта върху водната среда и върху „Натура 2000“ в частност. Традиционният подход за разработване на план или проект, било то за водноелектрическа енергия или за някакви други интереси, беше да се разработи първо планът или проектът по отношение на неговата цел и след това да се разгледат въпросите, свързани с по-широкия екологичен контекст, и другите въпроси, свързани с ползването. Този подход обаче често води до това потенциалните конфликти да се вземат предвид на относително късен етап от процеса на планиране, в момент, в който са налице по-малко възможности за маневриране. На практика, това също така означава, че възложителите на проекта или плана имат недостатъчно взаимодействие с експерти от сектора на околната среда преди проектът да бъде представен за подходяща оценка за съвместимост.

Когато проектната концепция е достигнала до толкова напреднал етап, оценката на въздействието върху околната среда често се превръща в дейност по ограничаване на щетите. Това означава, че дори ако всички правила, уреждащи такива оценки, включително тези по Директивата за местообитанията, се спазват щателно, няма гаранция за успех. Този традиционен подход към разработването на проекти или планове може да доведе също така до продължителни дискусии с органите по планирането, други заинтересовани групи и НПО по време на етапа на публичната консултация, което от своя страна може да доведе до значителни забавяния в процеса на планиране и до извършването на допълнителни разходи.

Осъзнавайки тези трудности, все повече инфраструктурни плановици вече възприемат интегриран подход към планирането и проектирането на проекти. Интегрираният подход още от началото отчита нуждите както на инфраструктурата, така и на екологията, и залага тези нужди като фактори още в идейния проект, заедно с другите видове ползване на реката. Това също съдейства за процес на планиране, който е основан на повече взаимодействие и прозрачност, и насърчава активната подкрепа и приноса на еколози и други заинтересовани страни от самото начало.

Протоколът за оценка на екологичното въздействие на водноелектрическата енергия

Проектът Hydro4LIFE, изпълняван от Международната асоциация за водноелектрическа енергия, цели да подпомогне прилагането на протокола за оценка на екологичното въздействие на водноелектрическата енергия в ЕС. Протоколът предлага методика за измерване на резултатите от дейността на дадена водноелектрическа централа по отношение на 20 различни екологични, социални, технически и икономически теми. Той предлага общ език, който да даде възможност на правителствата, гражданското общество, финансовите институции и сектора за производство на водноелектрическа енергия да разговарят относно и да оценяват въпроси, свързани с екологичното въздействие. Протоколът е резултат от интензивна работа от страна на Форума за оценка на екологичното въздействие на водноелектрическата енергия, който представлява международен орган с участие на всички заинтересовани страни и представители на НПО от екологичната и социалната сфера, правителства, банки и сектора за производство на водноелектрическа енергия.

Оценките обхващат всички етапи на проекта: ранен етап, подготовка, изпълнение и експлоатация. Всеки проект получава оценка от 1 до 5 (като 5 са доказаните най-добри практики) по всяка от 20-те теми. Една от темите се отнася до биоразнообразието и инвазивните видове. По време на етапа на подготовка на проекта особено внимание се отделя на

—	стойността на екосистемите;

—	местообитанията;

—	конкретни въпроси, като например застрашени видове и рибни проходи във водосборните басейни, водохранилищата и зоните надолу по течението; и

—	потенциалните въздействия, произтичащи от инвазивните видове, свързани с планирания проект.

http://www.hydrosustainability.org/Protocol/The-Protocol-Documents.aspx

Разработване на устойчиво производство на водноелектрическа енергията в басейна на река Дунав: ръководни принципи, създадени от Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД)

През 2010 г. министрите на дунавските държави поискаха да се разработят ръководни принципи относно интегрирането на екологичните аспекти в използването на водноелектрическа енергия, с цел да се гарантира балансирано и интегрирано развитие, и потенциалните конфликти на интереси да бъдат разглеждани от самото начало. Водещите принципи са изготвени като част от един по-широк процес, в който участват представители на администрациите в областта на енергетиката и околната среда, сектора за производство на водноелектрическа енергия, НПО и научната общност. Те бяха приети от МКОРД през 2013 г. и съставляват следните основни препоръки:

Общи принципи за разработване на устойчиво производство на водноелектрическа енергия

Развитието на производството на водноелектрическа енергия трябва да зачита принципите на устойчивост, като взема предвид екологичните, социалните и икономическите фактори по еднакво балансиран начин.

Производството на енергия от възобновяеми източници, като например водноелектрическата енергия, следва да бъде част от цялостен подход към енергийните политики (национален енергиен план, включващ планове за действие по отношение на енергията от възобновяеми източници). Неизползваният потенциал за енергия от възобновяеми източници, икономията на енергия и повишаването на енергийната ефективност са важни въпроси, които следва да бъдат разгледани в този подход.

С цел да се гарантира разработването на устойчиво производство на водноелектрическа енергия и за да се постигне баланс между различните обществени интереси, националните/регионалните стратегии за водноелектрическа енергия следва да се изготвят въз основа на тези ръководни принципи, приложими за целия басейн. Тези стратегии следва да вземат предвид многофункционалната употреба на инфраструктурата за водноелектрическа енергия (контрол на наводненията, водоснабдяване и т.н.) и въздействието (включително кумулативното такова) върху околната среда.

Претеглянето на обществените интереси на национално/регионално равнище трябва да се извършва по прозрачен, структуриран и възпроизводим начин, основан на критерии и необходимата информация, включваща участието на обществеността на ранен етап от процеса на вземане на решения.

Самото производство на енергия от възобновяеми източници като цяло не се счита за по-важен обществен интерес. Даден проект за производство на водноелектрическа енергия не става автоматично от по-важен обществен интерес само защото ще генерира енергия от възобновяеми източници. Всеки отделен случай трябва да се оценява сам по себе си, в съответствие с националното законодателство.

Участието на гражданите и на групи от граждани, заинтересовани страни и НПО, чиито интереси са засегнати от проекта за производство на водноелектрическа енергия, е от съществено значение за оптимизирането на процеса на планиране и създаването на общо разбиране и приемане по отношение на практическото приложение на нови водноелектрически проекти.

При развитието на производство на водноелектрическа енергия следва да се вземе под внимание въздействието на изменението на климата върху водните екосистеми и водните ресурси (устойчивост на речните местообитания, стойност на оттока и сезонни промени в потока).

Техническа модернизация на съществуващи водноелектрически централи и екологично възстановяване

Техническата модернизация на съществуващите водноелектрически централи следва да бъде насърчавана, за да се увеличи тяхното производство на енергия. Тези видове подобрения са най-екологосъобразният начин за постигане на целите в областта на околната среда (например РДВ).

Техническата модернизация на съществуващите водноелектрически централи следва да бъде свързана с екологичните критерии за защита и подобряване на състоянието на водите. Националните енергийни стратегии и инструменти следва да използват стимули или екомаркировки, за да насърчат и подкрепят финансово техническата модернизация.

10)

Комбинацията от техническа модернизация и екологично възстановяване на съществуващите водноелектрически инсталации води до печеливша ситуация както за производството на енергия, така и за подобряването на условията на околната среда.

Подход за стратегическо планиране за разработването на нови обекти за производство на водноелектрическа енергия

11)

За разработването на нови водноелектрически централи се препоръчва подход за стратегическо планиране (свързан с плана за действие по отношение на енергията от възобновяеми източници и плана за управление на речния басейн). Този подход следва да се основава на оценка на две нива (включваща списъци с препоръчителни критерии) - национална/регионална оценка, последвана от специфична оценка на проекта. Този подход е съобразен с принципа за предотвратяване и предпазване, както и принципа „замърсителят плаща“.

12)

Първата стъпка определя речни участъци, където изграждането на водноелектрически централи е забранено от националното или регионалното законодателство/национални или регионални споразумения (забранени зони). Като втора стъпка, всички други участъци ще бъдат оценени въз основа на матрицата за оценка и схемата за класификация (фигури 14 и 15).

13)

Националната/регионалната оценка е инструмент, който помага на администрациите да насочат новите водноелектрически централи към онези области, в които се очаква минимално въздействие върху околната среда. Това може да бъде постигнато чрез интегриране на производството на водноелектрическа енергия и нуждите на екосистемите и чрез подпомагане на процеса на вземане на решения посредством ясни и прозрачни критерии, включващи аспекти на управлението на енергията, както и околната среда и ландшафта. Трансграничните аспекти или аспекти, отнасящи се до целия басейн на река Дунав, трябва да бъдат взети предвид, когато това е уместно.

14)

Националната/регионалната оценка е от полза както за околната среда и водния сектор, така и за сектора за производство на водноелектрическа енергия, тъй като увеличава предвидимостта в процеса на вземане на решения и осигурява прозрачност когато е вероятно да бъдат издадени разрешителни за нови проекти.

15)

Докато оценката на национално/регионално равнище е от по-общо естество, оценката на конкретния проект, която класифицира целесъобразността на речните участъци за потенциално използване за производство на водноелектрическа енергия, предоставя по-подробна и задълбочена оценка на ползите и въздействието на конкретен проект. Това помага да се оцени дали даден проект е адаптиран по подходящ начин към определено местоположение. Оценката на проекта се извършва в отговор на заявление за издаване на разрешително за нова водноелектрическа централа и следователно зависи от особеностите на проекта.

16)

Актуалните и новите инициативи на политиката, по-специално по отношение на прилагането на законодателството на ЕС и стратегията на ЕС за Дунавския регион, следва да бъдат отразени по съответния начин.

17)

С цел подпомагане на водноелектрическите централи по най-устойчивия начин, схемите за стимулиране на нови водноелектрически проекти следва да вземат под внимание резултатите от подхода за стратегическо планиране и подходящите смекчаващи мерки.

Смекчаване на отрицателното въздействие на водноелектрическите централи

18)

Трябва да бъдат създадени мерки за смекчаване, които да сведат до минимум отрицателното въздействие на водноелектрическите инсталации върху водните екосистеми. Ако това е предвидено в националното законодателство, благодарение на прилагането на смекчаващи мерки, загубите при производството на водноелектрическа енергия от съществуващи водноелектрически централи могат да бъдат компенсирани.

19)

Гарантирането на миграцията на рибите и екологичните потоци са приоритетни мерки за поддържане и подобряване на екологичното състояние на водите.

20)

Другите мерки за смекчаване, като например подобряване на управлението на седиментите, свеждане до минимум на отрицателното въздействие на изкуствените колебания на водното равнище (рязкото повишаване на оттока с цел покриване на ВЕТ), поддържане на състоянието на подземните води или възстановяване на специфични за видовете местообитания и крайречните зони, са важни за речната екология и влажните зони, които са пряко зависими от водните екосистеми. Следователно, тези мерки следва да се вземат предвид при разработването на проекта, като се отчетат рентабилността и сигурността на доставките на електроенергия.

https://www.icpdr.org/main/activities-projects/hydropower

4.2. Интегрирани национални или регионални планове за водноелектрически централи

Приети на национално, регионално или местно равнище, в зависимост от законите във всяка държава, пространствените планове позволяват проучването на различни изисквания за земята в рамките на по-обширна географска област. Това дава възможност да бъде изготвена интегрирана стратегия за устойчиво развитие, която търси синергии и свежда до минимум конфликтите, когато това е възможно.

Пространствените планове също така осигуряват по-балансирана рамка за развитие, тъй като те дават възможност по-широк кръг социални и екологични съображения да бъдат взети под внимание на ранен етап от процеса на планиране. Това обикновено води до по-предвидима и стабилна рамка на планиране за всички участващи страни, която следва да спомогне за намаляването на риска от трудности и отлагания на по-късни етапи, например на нивото на отделните проекти. Те също така насърчават различните икономически сектори, заинтересовани групи и широката общественост да се включат чрез публична консултация, като по този начин се осигурява по-голяма прозрачност в процеса на вземане на решения.

Следователно, пространственото планиране, а всъщност и секторното планиране, е важен инструмент за сектора. По отношение на производството на водноелектрическа енергия, редица държави са разработили специфични водноелектрически планове на национално или регионално равнище, за да се вземе решение относно бъдещи обекти в зависимост от нуждите и възможностите. В допълнение, от всички държави членки се изисква да изготвят национални планове за енергия от възобновяеми източници съгласно Директивата за енергия от възобновяеми източници, за да се определи най-подходящата комбинация от мерки за енергията от възобновяеми източници в дадена държава или регион, от гледна точка на изпълнението на целите за използване на енергия от възобновяеми източници. И двата вида планове не само позволяват анализ на прогнозните нужди за различни видове енергия от възобновяеми източници, включително производство на водноелектрическа енергия, но също така предоставят възможност да се вземат предвид по-общи социално-икономически съображения (планове за управление на речни басейни или „Натура 2000“) на ранен и стратегически етап в процеса на планиране.

Подходяща оценка за съвместимост на планове

Член 6 от Директивата за местообитанията също така изисква оценки на планове и програми (например национални или регионални планове за водноелектрическа енергия или планове за действие по отношение на енергията от въозобновяеми източници). Това е потвърдено от Съда на Европейския съюз (44). Подходящата оценка за съвместимост на даден пространствен план или програма, разбира се, ще бъде на по-стратегическо равнище, но процедурата по същество е същата като за проекти. Следователно подходящата оценка за съвместимост следва да вземе предвид влиянието на плана или програмата — поотделно и във взаимодействие с други планове или проекти, върху целостта на защитените зони по „Натура 2000“.

Предприетата работа по извършване на оценката следва да съответства на географския обхват на плана и на естеството и величината на всички потенциални въздействия. Трябва също така да бъде получена достатъчно информация относно предложения план, за да се даде възможност подходящата оценка за съвместимост да бъде извършена правилно. Основната цел във всеки един момент е да се избегне или отстрани каквото и да било предвидимо неблагоприятно въздействие върху целостта на защитените зони по „Натура 2000“ или да се отстранят всички основателни причини за безпокойство, че такова неблагоприятно въздействие може да настъпи.

Основната полза от извършването на подходяща оценка за съвместимост на конкретен план е, че по този начин могат да бъдат избегнати каквито и да било евентуални по-нататъшни конфликти със зони по „Натура 2000“, когато се оценяват въздействията на отделните проекти чрез, например, изместване на дейностите далеч от защитените зони по „Натура 2000“. Това също така налага обвързаните страни да проучат по-малко увреждащи решения за изпълнение на целите на плана още на много ранен етап от процеса на планиране и ги насърчава да разработят по-интегриран и цялостен подход за развитие на производството на водноелектрическа енергия.

4.3. Карти на чувствителни области на дивата флора и фауна и зониране

Плановете за земеползване или секторните планове обикновено обхващат обширен географски район. Този мащаб, в съчетание с пространствения характер на плановете, позволява да бъдат взети стратегически решения относно капацитета и местоположението на водноелектрическите централи в границите на обширна област, като същевременно взема под внимание многофункционалната роля на реките и потенциалното въздействие на решенията върху околната среда.

В този контекст, един ефективен начин за избягване или свеждане до минимум на потенциалните конфликти със зони по „Натура 2000“ е да се идентифицират места по протежението на дадена река, които се считат за подходящи или неподходящи за водноелектрически централи. Това впоследствие може да се насложи върху карта, показваща природозащитните интереси на реката, с цел да се идентифицират потенциалните области на конфликт – например защитени зони като обектите по „Натура 2000“, или миграционни пътища за защитени видове в ЕС.

Картите на чувствителни области на дивата флора и фауна са полезни за локализиране на обекти за производство на водноелектрическа енергия в области, които са извън области като зоните по „Натура 2000“, където съществува голям риск от значителни въздействия и където различните процедури за издаване на екологично разрешително, независимо дали съгласно РДВ, Директивата за местообитанията или Директивата за ОВОС, задължително ще бъдат по-утежнени и е вероятно да бъде получен отказ. Картите на чувствителни области могат също така да бъдат разработени за избрани категории биологични видове (напр. рибни видове от европейско значение) или определени видове местообитания или защитени зони в предварително определен район. Важно е обаче картите да са базирани на най-добрите налични данни и информация, а критериите за подбор да бъдат прозрачни и ясни за всички заинтересовани страни (и в крайна сметка да подлежат на публична консултация). Картите следва също да бъдат с достатъчно добра разделителна способност, за да се осигури надеждно характеризиране на площите.

Другото основно предимство на картите на чувствителни области на дивата флора и фауна е, че те помагат за избягване на потенциални конфликти във връзка с член 5 от Директивата за птиците и членове 12 и 13 от Директивата за местообитанията. Както беше обяснено в глава 1, с тези разпоредби се цели да бъде осигурена защитата на видовете от европейско значение в целия им естествен район на разпространение в ЕС, независимо от това дали те се намират в зона по „Натура 2000“ или не. Възложителите или проектантите на водноелектрически централи трябва следователно да гарантират, че работят в съответствие с тези строги правилата за защита на видовете.

Въпреки това, картите на чувствителни области, които са базирани на съществуващото разпределение на видовете, могат да бъдат подвеждащи, тъй като съществуващите разпределения могат да бъдат в резултат от съществуващи въздействия, които трябва да бъдат отстранени. Всяко използване на тези карти трябва да вземе предвид плановете за възстановяване на разпределението на видовете. След като картите на обекти за производство на водноелектрическа енергия и картите на чувствителните области на дивата флора и фауна са разработени, те могат да бъдат насложени и различни участъци от реката могат да бъдат отнесени към една или повече от следните обширни категории:

— Благоприятни райони — онези области, които показват добър водноелектрически потенциал (също и по отношение на модернизирането на съществуващи съоръжения) и при които има нисък риск от конфликт с интересите за опазване на природата — например за силно модифициран воден обект от слаб екологичен интерес, или ако няма защитени зони по „Натура 2000“ или мигриращи видове, защитени в ЕС.

— По-малко благоприятни райони — където съществува известен риск от конфликт с една или повече зони по „Натура 2000“ или видове по протежението на реката, които са защитени в ЕС.

— Неблагоприятни райони — където съществува голям риск от конфликт с една или повече зони по „Натура 2000“ или видове по протежението на реката, които са защитени в ЕС. Тези райони е най-добре да се избягват, тъй като ще бъде много трудно или невъзможно да се изпълнят всички условия на процедурата за изготвяне на оценка съгласно член 6 от Директивата за местообитанията и процедурата за освобождаване съгласно член 4, параграф 7 от РДВ.

Обърнете внимание, че картите на чувствителните области могат да осигурят само общ преглед на районите с потенциално висок риск (където е най-добре да се избягва разработването на нови обекти), среден риск (където са възможни мерки за смекчаване), и нисък риск (където се очаква въздействието да бъде ограничено или ниско). Като такива те не са заместители за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) или подходящата оценка за съвместимост на проектно ниво. Все пак тези карти навярно трябва да бъдат изготвяни за отделни проекти за изграждане на водноелектрически централи.

Подробни проучвания за биологичните видове в рамките на ОВОС или подходящата оценка за съвместимост на ниво отделен обект ще бъдат в състояние да определят по-точно кои са вероятните специфични природни стойности и рискове от въздействие за всеки обект. В тази връзка картите от стратегическото ниво вече могат да помогнат в определянето на нивото на оценяване, което ще бъде изисквано за по-подробни и строги основни проучвания на ниво индивидуален проект.

НАБЛЮДАТЕЛ НА „НАТУРА 2000“: полезен инструмент за възложители

http://natura2000.eea.europa.eu/

Наблюдателят на „Натура 2000“ е географска информационна система (ГИС) онлайн, която позволява на възложителите да локализират и проучват всяка зона по „Натура 2000“ в мрежата на ЕС. Зоните могат да бъдат разглеждани при много дребен мащаб (1:500), показващ границите на територията и нейните основни ландшафтни характеристики с много висока разделителна способност. За всяка зона може да се свали стандартен формуляр за данни, в който са посочени видовете и типовете местообитания, за които зоната е била определена, както и приблизителните размери на популациите или площта, и природозащитното състояние на зоната и нейното значение за видовете или типа местообитание. Достъпни са и други функции за търсене и показване, които да спомогнат за припокриването на данни от различни източници относно зоните по „Натура 2000“.

Препоръки на МКОРД за национални/регионални оценки и критерии

Ръководните принципи на МКОРД препоръчват двуетапен процес на стратегическо планиране по зони за производство на водноелектрическа енергия на национално или регионално равнище. Като първа стъпка, следва да бъдат идентифицирани речни участъци, в които изграждането на водноелектрически централи е забранено от съответното международно, национално или регионално законодателство/съответните споразумения (забранени зони). Като втора стъпка, всички други участъци следва да бъдат оценени, като се използва предварително определена схема за класификация, основана на договорени критерии. Важно е оценката на национално/регионално равнище да е технически осъществима и основана на всички данни, които могат да бъдат събрани на това ниво. Получената матрица предоставя инструмент в помощ на вземането на решения за осигуряване на балансирано постигане на енергийните и екологичните цели. Този процес на претегляне следва да се извършва от компетентния орган за националното/регионалното равнище в рамките на всяка дунавска държава като част от процеса на участие на обществеността. Резултатите следва също да се включат в плановете за управление на речните басейни и плановете за действие по отношение на енергията от въозобновяеми източници.

Инструмент за картографиране на реките в Австрия съгласно екологичен генерален план — WWF

За WWF Австрия е важно бъдещото изграждане на водноелектрически централи да следва стратегически подход, така че останалите значими, чувствителни и незасегнати отсечки от реката да могат да бъдат запазени. В подкрепа на това, WWF изготви екологичен генерален план с цел да се предостави технически издържана база за вземане на решения при оценяването на необходимостта от опазване на австрийските води (WWF Ökomasterplan, 2009 г.).

Проучването беше публикувано през 2009 г. и оцени за първи път екологичното значение на 53 от най-големите реки в Австрия с водосборен басейн с площ от повече от 500 квадратни километра. То също така представя официалните данни от анализа на текущото състояние на министерството, отговорно за прилагането на РДВ на ЕС и предоставянето на информация относно опазването, например на зони по „Натура 2000“ и други защитени зони. Всеки от водните участъци беше квалифициран и подреден по важност в зависимост от различни критерии за подбор (например екологично състояние, състояние в защитени зони, хидроморфология, дължина на пътя на съседния свободен поток)

По този начин всеки участък на реката беше класиран според следните класове на чувствителност:

—	Клас на чувствителност 1: много голямо основание за защита, базирано на екологичното състояние

—	Клас на чувствителност 2: много голямо основание за защита поради положението в резервата/резерватите

—	Клас на чувствителност 3: силно заслужаващ защита въз основа на морфологията

—	Клас на чувствителност 4: силно заслужаващ защита поради дължината на пътя на съседния свободен поток

—	Клас на чувствителност 5: потенциално заслужаващ защита, тъй като липсва база данни за безопасна оценка на състоянието на околната среда

—	Клас на чувствителност 6: потенциално заслужаващ защита

—	Клас на чувствителност 7: слаба нужда от защита

—	Клас на чувствителност 8: съществуващо икономично използване на енергия

—	Недостатъчни данни (екологично състояние, хидроморфология)

http://www.oekomasterplan.at/home.html

Инструменти за планиране за балансиране на разработването на водноелектрически централи и възстановяване на водната среда във Франция

През 2008 г., френското Министерство на екологията, устойчивото развитие и енергетиката проведе дискусия на кръгла маса относно това, как да се развие още повече устойчивото производство на водноелектрическа енергия, като същевременно се възстанови водната среда във Франция. Трябваше да бъдат постигнати две цели: генерирането на допълнителни 3 TWh по отношение на годишното производство до 2020 г. и постигането на добро състояние на 66 % от повърхностните водни обекти до 2015 г.

След задълбочено обсъждане с местните избрани органи, производителите на водноелектрическа енергия, националния комитет за професионален риболов в сладководни басейни и редица НПО, Министерството подписа споразумение, съдържащо четири основни цели:

—	подкрепа на водноелектрическата енергия чрез текущ процес за съвместни проучвания в областта на отразяването на проблемите на околната среда, мониторинга и средствата за контрол;

—

модернизиране и оптимизиране на съществуващите централи посредством усилия за ефективно прилагане на разпоредбите относно повишаването на минималния отток до януари 2014 г. и въвеждането на задължителни рибни проходи. Освен това, всяко подновяване на концесии следва да бъде придружено от мерки за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на централата;

—	премахване на най-проблемните пречки за екологичната непрекъснатост, които са посочени в националната програма, и прилагане на тези схеми за възстановяване с помощта на средства от агенциите по водоснабдяване;

—

разработване на схема за производство на водноелектрическа енергия с „високо екологично качество“, която има минимално въздействие върху околната среда. Изграждането на нови централи трябва да бъде насочено и установено с приоритет в райони, в които съществуват малко на брой екологични предизвикателства, и трябва да се избягват зони на богатото биологично разнообразие (например забранени реки и реки с непрекъснат отток).

Между 2012 г. и 2015 г., правителството прие два списъка със защитени реки, за да се гарантира спазването на РДВ. Първият списък съдържа забранени реки или запазени реки, където изграждането на каквато и да е нова бариера не може да бъде разрешено и съществуващите язовири трябва да гарантират екологична непрекъснатост в момента на подновяване на тяхното разрешително. Вторият списък съдържа реки, при които възстановяването на непрекъснатостта на съществуващите язовири е приоритет. По тези реки, съществуващите язовири трябва да бъдат адаптирани в рамките на 5 години, за да се гарантира миграцията на рибите нагоре и надолу по течението, както и достатъчният пренос на седименти.

Първият списък включва следното: реки с отлично състояние (напр. в „Натура 2000“), реки с мигриращи риби (също често срещани в „Натура 2000“) и биологични резервоари. Заедно те представляват около 25-30 % от водните течения във Франция. Вторият списък съдържа други реки с мигриращи риби, реки с риск да не изпълнят екологичните цели поради хидроморфологичен натиск и неефикасно функциониране на биологичните резервоари, както е определено в плана за управление на речния басейн. Заедно те представляват около 10 % от водните течения.

Определянето на потенциалните области за нови водноелектрически централи по регионалните планове за енергия от възобновяеми източници се основава предимно на данни за водноелектрическата енергия и съвместимостта със списъци 1 и 2, в които се посочват районите, които се считат за подходящи, по-малко подходящи или неподходящи.

Източник: https://circabc.europa.eu/sd/a/85a4834a-5733-4474-9686-d6d94d722b95/Presentation-Planning%20instruments%20for%20hydropower%20and%20preserved%20rivers%20in%20France.pdf

4.4. Ранна консултация

Провеждането на ранна консултация със заинтересованите страни в областта на околната среда и, всъщност, с всички заинтересовани страни е важно, за да се гарантира намирането на приемливи и устойчиви решения. Това е еднакво важно за постигането на общо разбиране по разглежданите въпроси и за насърчаването на сътрудничество при търсенето на решения, особено ако екологичните въздействия на даден проект не могат да бъдат решени с конвенционалните подходи за смекчаване.

Често конфликтите произтичат от това, че заинтересованите страни в областта на околната среда не са били включени на достатъчно ранен етап в процедурата по планиране, и могат да доведат до дълги и скъпоструващи забавяния. В най-добрия случай заинтересованите страни и по-широката общественост следва да участват на всички етапи от разработването на проекта или плана. Участието е особено важно на етапа на определяне на проекта или плана, и по време на интерактивния и повтарящ се процес на изработване на реалистични алтернативни решения за проблемни области.

Европейското законодателство и процедури не са много конкретни по отношение на изискванията за публични консултации и участието в тях и обикновено предвиждат официални стъпки за публична консултация едва след приключване на проучванията на въздействието върху околната среда и представянето на плановете или проектите за одобрение. Това обаче не трябва да пречи на възложителите да направят своя собствена организация на процеса на публична консултация на възможно най-ранен етап.

Целите на всяка добре организирана стратегия за участие на обществеността следва да бъдат:

—	да се гарантира прозрачен процес на планиране и вземане на решения за инфраструктурния план или проект и откритост по отношение на цялата съответна информация и всички данни;

—	да се повиши осведомеността по отношение на общите цели на плана или проекта и съответните проблеми;

—	да се спечели подкрепата на обществеността за процеса на планиране и за осъществяването на проекта или плана;

—	да се интегрират основните заинтересовани страни на етапа на планиране, за да се създаде атмосфера на взаимно доверие и уважение и по този начин да се улесни приемането от обществеността и успешното осъществяване на плана или проекта.

Следните елементи са особено важни в практиката, за да се гарантира успешният процес на консултация със заинтересованите страни и тяхното участие:

—

Определяне на времето за участие на обществеността: Заинтересованите страни следва да бъдат ангажирани още на най-ранните етапи на плана или проекта, за да може информацията за околната среда да се използва при разглеждането на вариантите на проекта, местонахождението и финансовите договорености. Консултациите със заинтересованите страни следва да продължат през целия процес на оценка на околната среда и през целия цикъл на плана или проекта.

—

Определяне на съответните заинтересовани групи: Определянето на съответните заинтересовани групи или заинтересовани страни е решаващо за успешното ангажиране на обществеността, било то по отношение на дадена политика, план, програма (напр. секторна или регионална) или проект. Анализирането на социалния състав на обществото, в което се планира проектът или планът, ще спомогне също така да се гарантира установяването на всички съответни социални участници или заинтересовани страни и тяхното включване в консултацията.

—

Подбор на правилната форма на комуникация и консултация: Общественото ангажиране може да варира от просто разпространение на информация, през консултация, и да достигне до пълноправно участие във вземането на решения:

—	Информиране: еднопосочен поток на информация от предложителя към обществеността.

—	Консултиране: двупосочен поток на информация между предложителя и обществеността, където на обществеността се дава възможност да изразява становища, а на предложителя - да отговори.

—

Участие: двупосочен поток на информация и идеи, при който предложителят и обществеността са ангажирани в общ анализ и определяне на програмата, като обществеността/заинтересованите страни се включват доброволно във вземането на решения за разработването и управлението на проекта с консенсус по основните точки. Степента на ангажираност на обществеността, която е необходима за конкретен план или проект, варира според социалния и политическия контекст. За всяка от основните групи заинтересовани страни може да се направи матрица на участието, за да се установи подходящата степен на участие. Матрицата може да се използва също така като системен инструмент за определяне на ролите и отговорностите на дадена заинтересована страна и за установяване на областите на потенциални разногласия между групите.

—

Приобщеност и ангажираност: Консултациите в ранните етапи с потенциално засегнатите групи могат да подобрят информацията за околната среда, която се предоставя на лицата, отговорни за вземането на решения (напр. чрез определяне на въздействията върху околната среда или разработване на подходящи мерки за смекчаване), и да помогне потенциалните конфликти и забавяния да бъдат сведени до минимум. Действителните усилия за предоставяне на информация на обществеността и за отговор на предложенията или опасенията също спомагат за предотвратяването на недоразумения и могат да доведат до по-широко приемане на проектите със засилено чувство за приобщеност на местно ниво.

Несъмнено публичната консултация и участие може да отнеме много време и енергия. Когато обаче се използват по положителен начин, те могат да намалят противоречията и да повишат потенциала за дългосрочен успех.

Стратегическо планиране и съвместната работа на ниво водосборна област в Англия

Подходът, основан на водосборните басейни, включва съвместна работа на ниво речен водосборен басейн, с цел постигане на общи подобрения за нашите водни среди. Партньорствата в общността, които обединяват местните знания и експертен опит, са активни във всеки от повече от 100-те водосборни басейна по Рамковата директива за водите в Англия, включително в такива, които се простират отвъд границата с Уелс.

Повече от 1 500 организации участват в подходи на национално равнище, основани на водосборните басейни, включително НПО, водни дружества, местни органи, държавни агенции, собственици на земя, клубове за любителски риболов, земеделски представителни органи, академици и местни предприятия.

Партньорствата по отношение на подхода, основан на водосборните басейни, стимулират ефективната практична доставка по места, което води до множество ползи, като например подобряване на качеството на водите и биологичното разнообразие, понижаване на риска от наводнения, устойчивост спрямо изменението на климата и по-голяма обществена ангажираност с тяхната местна река. Партньорствата предоставят катализатор за привличане на допълнителни средства и към днешна дата някои от първоначалните инвестиции са се увеличили до осем пъти.

Редица изследователски проекти вече са били в състояние да докажат, че оправомощеното партньорство по отношение на водосборен басейн, състоящо се от различни заинтересовани страни и технически специалисти от даден водосборен басейн и района около него, може да бъде отговорно за координацията на планирането, финансирането и осигуряването на добро екологично здраве за тази река и нейния водосборен басейн.

Те също така показват, че интегрираната оценка на даден водосборен басейн, която е ръководена от заинтересованите страни, може да спомогне за развиването на задълбочено познаване на предизвикателствата и, след това, да разработи стратегически, целенасочен, балансиран и следователно рентабилен план за намеса в управлението на водосборния басейн.

http://www.catchmentbasedapproach.org/

БАЗА ЗНАНИЯ ОТНОСНО ПОДХОДА, ОСНОВАН НА ВОДОСБОРНИТЕ БАСЕЙНИ Целта на интернет страницата за подхода, основан на водосборните басейни, е да се покаже огромната работа, която се извършва от партньорствата във водосборните басейни в цялата страна. Чрез споделянето на най-добри практики имаме за цел да се избегне дублирането на усилията и да се гарантира, че всички ползватели на подхода могат да извлекат полза от поуките, които бяха извлечени през годините от лицата, които се занимават с управление на водосборни басейни. В крайна сметка тази интернет страница има за цел да оправомощи партньорствата по отношение на подхода, основан на водосборните басейни, като им представи многото и разнообразни начини, по които може да се извърши съвместното планиране на водосборните басейни и предоставянето на управление на водосборните басейни.

АНГАЖИРАНЕ	ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДАННИ	ОСИГУРЯВАНЕ	НАБЛЮДЕНИЕ
на заинтересовани лица по отношение на водосборния басейн и изграждане на ефективно партньорство	и доказателства за информиране на планирането на водосборните басейни, ръководено от заинтересованите страни	на целенасочена и интегрирана намеса по отношение на управлението на водосборния басейн	и моделиране на околната среда с цел измерване на подобренията
Научете повече	Научете повече	Научете повече	Научете повече

5. ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОЦЕНКА СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

5.1. Въведение

Законодателството на ЕС изисква всеки план или проект, който може да окаже значително влияние върху една или повече защитени зони по „Натура 2000“ да премине подходяща оценка за съвместимост съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. В настоящата глава са представени поетапни насоки за извършване на подходяща оценка за съвместимост на планове и проекти за водноелектрически централи в частност (45).

Член 6, параграф 3

Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от оценяването на въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е уместно, след като са получили мнението на обществеността.

Член 6, параграф 4

Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки отрицателната оценка на въздействието върху територията, поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната съгласуваност на „Натура 2000“. Държавата-членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Тъй като „Натура 2000“ включва най-ценните и застрашени европейски местообитания и видове е логично процедурите за одобряване на благоустрояване, което може да окаже значително отрицателно влияние върху тези защитени зони, да трябва да са достатъчно строги, за да се избегне пренебрегването на общите цели на директивите за птиците и местообитанията. Поради това се обръща особено внимание на необходимостта от вземането на решения въз основа на сериозна научна информация и опит. Забавянията в процеса на одобрение много често се причиняват от лошото качество на оценките, което възпрепятства вземането на решение от компетентните органи по отношение на въздействията на плана или проекта.

Важно е също така екологичните оценки, извършени в рамките на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и Директивата за стратегическата оценка на околната среда (СЕО), или процедурата за освобождаване по член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите (РДВ) да не се бъркат с подходящата оценка за съвместимост, извършена съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Въпреки че тези оценки много често се извършват заедно и могат да извлекат полза от координирането им, всяка от тях има различна цел и оценява въздействията спрямо различни аспекти на околната среда. Така, въпреки че в идеалния случай всички те следва да бъдат координирани, останалите не могат да заменят или да заместят оценката по Директивата за местообитанията.

Ударението на подходящата оценка за съвместимост пада върху видовете и типовете местообитания, които са защитени от директивите за птиците и местообитанията, и по-специално онези видове и местообитания, за които съответната зона по „Натура 2000“ е била определена. Поради това обхватът на подходящата оценка за съвместимост по член 6, параграф 3 е по-тесен, отколкото на оценка по РДВ, директивите за ОВОС или СЕО, като е ограничен до въздействието върху защитени зони по „Натура 2000“ от гледна точка на техните цели на съхранението.

Резултатът от всяка процедура за оценяване също е различен. При подходящата оценка за съвместимост и РДВ резултатът е правно обвързващ за компетентния орган и определя неговото окончателно решение. Така, ако в подходящата оценка за съвместимост е определено, че ще има неблагоприятно влияние върху целостта на защитената зона по „Натура 2000“ — въпреки въвеждането на мерки за смекчаване, тогава планът или проектът може да бъде одобрен само ако са изпълнени условията по член 6, параграф 4.

5.2. Кога се изисква процедурата по член 6?

Процесуалните и материалните предпазни мерки, които следва да се прилагат към всеки план или проект, който може да окаже значително влияние върху зона по „Натура 2000“, са определени в член 6 от Директивата за местообитанията.

Тази процедура е предвидена:

—	да направи оценка на въздействията на даден план или проект, който може да има значително влияние за дадена защитена зона по „Натура 2000“ предвид целите на съхранението на тази зона;

—	да провери дали тези въздействия ще засегнат неблагоприятно целостта на защитената зона;

—	да осигури механизъм за одобряване на планове или проекти, които оказват неблагоприятно въздействие, ако не съществуват по-малко увреждащи алтернативни решения и ако се счита, че те са необходими поради наложителни причини от по-важен обществен интерес;

—	да гарантира, че в последния случай се прилагат компенсаторни мерки, за да се осигури цялостната съгласуваност на „Натура 2000“.

В член 6, параграф 3 са използвани няколко условия, за да се определи дали е необходимо извършването на оценка. Отнася се за:

—	всеки план или проект;

—	който може да окаже значително влияние най-малко върху една защитена зона по „Натура 2000“;

—	поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти,

—	който обаче не е непосредствено свързан с управлението на съхранението на защитената зона.

В Директивата не е определен обхватът на „плана“ или „проекта“. Вместо това, решаващият фактор е дали той може да окаже значително въздействие. Поради това терминът „проект“ следва да се тълкува широко и да включва както строителни работи, така и всякакви други намеси в естествената околна среда (46). Той обхваща също така проекти, които целят възстановяването, обновяването, поддръжката или модернизиране на съществуваща водноелектрическа централа, ако се счита, че те могат да имат значително въздействие върху дадена защитена зона по „Натура 2000“.

Що се отнася до географския обхват, член 6, параграф 3 не е ограничен до планове и проекти в защитена зона по „Натура 2000“. той обхваща също така благоустрояване навсякъде извън зона по „Натура 2000“, ако има вероятност то да окаже значително въздействие върху тази зона. Само защото дадено предложено благоустрояване се намира извън границите на защитена зона по „Натура 2000“, то не се освобождава от изискването за подходяща оценка за съвместимост по член 6, параграф 3.

Следователно, нуждата от оценка зависи от това дали благоустройството може да окаже значимо въздействие върху зона по „Натура 2000“, било то поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, независимо от това дали проектът е разположен в или извън „Натура 2000“. Например проект, разположен на известно разстояние нагоре по течението от защитена зона по „Натура 2000“, все пак би могъл да увреди целостта на зона, която се намира надолу по течението, в резултат на промени на оттока, промени в пренасянето на седименти, замърсяване или пречки пред движението и миграцията на видове. В такива случаи проектът трябва да бъде оценен в съответствие с член 6, параграф 3.

В идеалния случай, това също включва разглеждане на всички възможни трансгранични влияния. Ако даден план или проект в една държава може да окаже значително влияние върху защитена зона по „Натура 2000“ в друга държава, било то поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, тогава подходящата оценка за съвместимост трябва също да прецени влиянията върху целостта на защитените зони по „Натура 2000“ в другата държава. Това съответства на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, която е приложена в ЕС посредством директивите за ОВОС и за СЕО.

5.3. Поетапна процедура

Процедурата, посочена в член 6, параграф 3, трябва да се проведе поетапно. На всеки етап се определя дали е необходим следващ етап от процеса. Например, ако въз основа на щателна проверка бъде заключено, че няма да има неблагоприятни влияния за защитената зона по „Натура 2000“, тогава планът или проектът може да бъде одобрен без да е нужна допълнителна оценка.

Етапите са следните (вж. диаграма):

—

Щателна проверка — на този първи етап се определя дали даден план или проект изисква подходяща оценка за съвместимост или не. Ако не може да се изключи вероятността посоченият план или проект да окаже значително въздействие върху обект от „Натура 2000“, тогава е необходима подходяща оценка за съвместимост.

—

Подходяща оценка за съвместимост — след като бъде решено, че се изисква подходяща оценка за съвместимост, трябва да се направи подробен анализ на потенциалното въздействие на плана или проекта, поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, върху целостта на защитената(ите) зона(и) по „Натура 2000“ от гледна точка на нейните цели на опазване.

—

Вземане на решения — ако подходящата оценка за съвместимост не докаже, че няма неблагоприятно въздействие върху целостта на зоната, или че всички неблагоприятни въздействия могат да бъдат смекчени, тогава компетентните органи трябва да отхвърлят плана или проекта. От друга страна, ако подходящата оценка за съвместимост доказва, че няма да има неблагоприятни въздействия върху целостта на защитената зона по „Натура 2000“, проектът може да бъде одобрен.

Член 6, параграф 4 позволява някои изключения от това общо правило. Предложителят на плана или проекта може да поиска планът или проектът да бъде одобрен при извънредни обстоятелства, ако са изпълнени условията на член 6, параграф 4.

От горното става ясно, че този процес на вземане на решения се основава на принципа на предпазливост. Акцентът е върху обективното демонстриране, съпътствано от надеждни съпътстващи доказателства, че няма да има неблагоприятни влияния за защитената зона по „Натура 2000“; предложителят на плана или проекта трябва да докаже, че няма да има неблагоприятни въздействия.

Фигура

Диаграма на процедурата по член 6, параграфи 3 и 4 (въз основа на методическото ръководство на Европейската комисия)

Не може да се предостави разрешение

Могат ли да бъдат отстранени отрицателните въздействия, напр. чрез мерки за смекчаване?

Дерогация от член 6, параграф 4

Разрешение може да се предостави само порадидруги наложителни причиниот по-важен общественинтерес, ако Комисиятаиздаде положително стано-вище и са взети подходящи компенсаторни мерки

Има ли в защитената зона приоритетно местообитание или вид?

Може да се предостави разрешение

Не може да се предостави разрешение

Съществуват ли алтернативнирешения?

Може ли да се заключи, че ПП няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на защитената зона?

Оценка на кумулативни въздействия и влияния във взаимодействие с други планове и/или проекти

Преработване на плана/проекта

Оценяване на въздействията с оглед на целите на опазването на защитената зона

Има ли вероятност ПП да окаже значително влияние върху защитената зона?

Може да се издаде разрешение, при условие че са взети подходящи компенсаторни мерки

Има ли съображения, свързани с човешкото здраве или безопасност, или важни ползи за околната среда?

Има ли наложителни причини от по-важен обществен интерес?

Не

Подходяща оценка за съвместимост

Щателна проверка

Не

Да

Не

Пряко ли е свързан планът или проектът (ПП) с управлението на опазването на защитената зона или е необходим за това?

5.3.1. Щателна проверка

Първата стъпка от процедурата по член 6, параграф 3 е да се определи дали е необходима подходяща оценка за съвместимост или не, т.е. дали даден план или проект има вероятност да окаже значително влияние върху защитена зона по „Натура 2000“. Ако с достатъчна степен на сигурност може да бъде определено, че няма вероятност планът или проектът да окаже значително влияние, било то поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, тогава той може да бъде одобрен без по-нататъшни оценки.

Ако има обаче каквито и да е съмнения по отношение на вероятността за оказване на въздействия, трябва да се направи оценка, за да може тези потенциални въздействия да бъдат проучени задълбочено. Това е потвърдено от Съда на Европейския съюз в решението по делото Waddenzee (C-127/02), в което Съдът постановява, че: „в механизма за защита на околната среда, предвиден в член 6, параграф 3, не се приема за дадено, че разглежданият план или проект категорично оказва значителни влияния върху съответната защитена зона, а се изхожда единствено от вероятността за наличието на такова влияние от този план или проект. В случай на съмнение относно отсъствието на значителни влияния трябва да се направи такава оценка. Това дава възможност ефективно да се гарантира, че няма да се издадат разрешения за планове или проекти, които оказват неблагоприятно влияние върху целостта на въпросната защитена зона, като по този начин се допринесе за постигането на общите цели на Директивата за местообитанията.“

Причините за окончателното решение относно това дали да се извърши подходяща оценка за съвместимост следва да бъдат отбелязани. С оглед обосноваване на направеното заключение следва да се предостави достатъчно информация.

Екологично разрешително за схема за водноелектрически централи

Правителството на Обединеното кралство въведе електронен формуляр за кандидатстване, наречен „Контролен списък за одит на екологичен обект за схемите за водноелектрически централи“, който да помогне за щателната проверка на потенциални проекти на етап предварително планиране. Контролният списък помага на кандидата да идентифицира информацията, която следва да бъде изпратена на компетентните органи, така че те да могат да оценят напълно въздействието на предложената водноелектрическа схема и им дава възможност да потърсят първоначална консултация относно планирания проект. Това може да спомогне да се избегне изразходването на време и ресурси по проекти, за които е малко вероятно да получат разрешително.

Кандидатите са специално помолени да попълнят контролен списък, съдържащ въпроси относно:

1.	Водочерпене и управление на оттока

Опазване

3.	Качество на водите

4.	Биологично разнообразие и рибарство

5.	Управление на риска от наводнения

6.	Корабоплаване

Правителството издаде също така поредица от документи с насоки, за да помогне на възложителите със заявленията за хидрокинетични водноелектрически схеми. Тези документи обясняват

—	как Агенцията за околната среда на Обединеното кралство регулира водноелектрическата енергия;

—	въпросите, свързани с околната среда, които следва да бъдат взети под внимание;

—	съвети за това как да се разработи дадена схема;

—	как се подава заявление за получаване на необходимите разрешителни и лицензи.

https://www.gov.uk/government/publications/wr325-hydropower-schemes-environmental-site-audit-checklist

https://www.gov.uk/government/publications/good-practice-guidelines-to-the-environment-agency-hydropower-handbook

Опазване

За повече информация вижте нашето съобщение относно:

Рамковата директива за водите, опазване на природата и културното наследство

ДА

НЕ

Намира ли се схемата в рамките на зона от специален научен интерес (SSSI), или е вероятно да окаже въздействие върху такава зона?

(Вж. бележка 2а)

Намира ли се схемата в рамките на специална консервационна зона (СКЗ), или е вероятно да окаже въздействие върху такава зона?

(Вж. бележка 2б)

Намира ли се схемата в рамките на специална защитена зона (СЗЗ), или е вероятно да окаже въздействие върху такава зона?

(Вж. бележка 2в)

Намира ли се схемата в рамките на национален природен резерват, или е вероятно да окаже въздействие върху такъв резерват?

(Вж. бележка 2г)

Намира ли се схемата в рамките на местен природен резерват, или е вероятно да окаже въздействие върху такъв резерват?

(Вж. бележка 2г)

Намира ли се схемата в рамките на природна забележителност?

(Вж. бележка 2д)

Намира ли се схемата в рамките на национален парк?

(Вж. бележка 2е)

Схемата може ли да засегне който и да е водопад, пешеходна алея, културното наследство или зона на съхранение?

(Вж. бележка 2ж)

Били ли са извършени официални екологични проучвания на обекта?

(Вж. бележка 2з)

Схемата взема ли предвид защитени видове, които биха могли да живеят в зоната или в близост до нея?

(Вж. бележка 2и)

5.3.2. Подходяща оценка

След като бъде решено, че е необходима подходяща оценка за съвместимост, тя трябва да бъде извършена преди компетентният орган да реши дали да разреши плана или проекта (съгласно Решение на Съда по дело C-127/02 (47)). Терминът „за съвместимост“ основно означава, че оценката трябва да бъде съвместима с нейното предназначение съгласно директивите за птиците и местообитанията, т.е. опазване на видовете и типовете местообитания, за които е била определена зоната по „Натура 2000“.

„Подходяща оценка за съвместимост“ означава също, че оценката следва да доведе до мотивирано заключение. Ако докладът не включва достатъчно подробна оценка на влиянията върху защитена зона по „Натура 2000“, или не предоставя достатъчно доказателства, за да се направят ясни заключения относно това дали целостта на защитената зона ще бъде засегната неблагоприятно, тогава оценката не е изпълнила своето предназначение и не може да се счита за оценка „за съвместимост“ за целите на член 6, параграф 3.

Това беше потвърдено от Съда на Европейския съюз, който постанови, че „Макар според доклада на IREALP (48) основните проблеми, застрашаващи фауната, да произтичат от разрушаването на гнездата по време на фазата на обезлесяване и разпокъсване на местообитанията, той все пак съдържа многобройни предварителни констатации, а окончателни такива липсват . Всъщност този доклад изтъква значението на прогресивното оценяване по-специално въз основа на познанията и уточненията, които могат да се появят в хода на процеса на осъществяване на проекта. Споменатият доклад впрочем е бил замислен като повод за въвеждане на други предложения за подобряване на екологичното въздействие от предвидените операции.“

„От това следва, че докладът на IREALP не може повече да се счита за подходяща оценка на въздействието на спорните строителни работи върху специалната защитена зона IT 2040044“. „От всички изложени дотук съображения произтича, че както проучването от 2000 г., така и докладът от 2002 г. се характеризират с празноти и с липса на пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените строителни работи за засегнатата специална защитена зона . Впрочем констатациите и изводите от такова естество са били абсолютно необходими, за да бъдат компетентните власти в състояние да вземат решението за разрешение на споменатите строителни работи с необходимата сигурност“. (Дело C-304/05, Комисията срещу Италия, точки 46-73)

Съдът подчертава също така колко важно е да се използват най-напредналите научни познания при извършването на подходящата оценка за съвместимост, за да се даде възможност на компетентните органи да заключат с достатъчна степен на сигурност, че няма да има неблагоприятни влияния за целостта на защитената зона. Той определи, че „всички аспекти на плана или проекта, които могат — било то поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, да засегнат тези цели, трябва да бъдат установени в светлината на най-напредналите научни познания в областта“. (C-127/02, параграф 54)

Докладът за оценката за съвместимост по-специално следва да:

—	съдържа подробно описание на плана или проекта, за да може да се добие представа за неговата големина, мащаб и цели;

—	описва базовите условия и цели на съхранението на защитената зона по „Натура 2000“;

—	описва всички възможни въздействия, които биха могли да настъпят;

—

анализира взаимодействието между тези характеристики на проекта и екологичните изисквания на видовете и на типовете местообитания, за които е определена защитената зона, за да се идентифицират потенциалните въздействия на плана или проекта върху зоната по „Натура 2000“ и тяхната степен на значимост;

—	обяснява как тези въздействия ще бъдат избегнати или смекчени във възможно най-голяма степен;

—	определя сроковете и механизмите, чрез които ще бъдат обезпечени, приложени и наблюдавани всички мерки за смекчаване;

—	съдържа справочен списък на всички източници на информация.

Накрая, предложителят на проекта е отговорен за възлагането и информирането на подходящата оценка за съвместимост и за това да гарантира, че тя е с подходящо качество. Органите отговарят за гарантирането на справедлив и цялостен преглед на данните, предоставени в рамките на подходящата оценка за съвместимост, и за проверката на това дали констатациите относно въздействието и неговото значение са правилни, както и че няма да има никакви неблагоприятни влияния върху целостта на защитената зона по „Натура 2000“ с оглед на целите на съхранението ѝ.

Оценка на влиянията с оглед на целите на съхранението на защитената зона

Както е посочено по-горе, оценката следва да разглежда възможните въздействия на плана или проекта върху защитената зона от гледна точка на целите на съхранението на защитената зона. Целта на съхранението е най-малко да се предотврати всяко влошаване на състоянието на видовете и местообитанията, за които зоната е била определена.

Ако са определени по-амбициозни цели на съхранението по член 6, параграф 1, тогава потенциалните въздействия на плана или проекта трябва да бъдат оценени спрямо тези по-амбициозни цели. Например, ако целта е да се възстанови популацията на земеродно рибарче до определено равнище в рамките на 8 години, трябва да се прецени дали планът или проектът ще попречи на това възстановяване, а не само дали популацията на земеродно рибарче ще остане стабилна.

Стандартен формуляр за данни по „Натура 2000“

Стандартни формуляри за данни са съставени за всяка защитена зона по „Натура 2000“. Те съдържат информация относно площ, представителност и природозащитно състояние на местообитанията в зоната, както и обща оценка на стойността на защитената зона за тяхното съхранение. Те предоставят също така информация относно съществуващите видове, напр. популации, статус (постоянни, в размножителен период, зимуващи, мигриращи) и състояние, и относно стойността на защитената зона за съответните видове (49).

Природозащитно състояние на местообитанията и видовете в зоната

Природозащитният статус на даден вид или местообитание не следва да се бърка с природозащитното състояние на този вид или местообитание. „Природозащитен статус“ се отнася до статуса на вида или местообитанието в целия му естествен район на разпространение в ЕС и може да бъде оценено само на по-високо ниво (напр. национално, биогеографско или европейско). „Природозащитно състояние“ се отнася до състоянието на конкретен вид или местообитание в рамките на дадена зона. Ако неговото състояние е лошо, органите могат да решат да определят по-амбициозни цели на съхранението за въпросния вид или местообитание в тази зона, вместо просто да предотвратят влошаването на неговото състояние.

На всеки 6 години държавите членки представят доклади за природозащитния статус на местообитанията и биологичните видове в рамките на своята територия в съответствие с член 17 от Директивата за местообитанията. Въз основа на тези национални доклади, Комисията изготвя консолидиран доклад относно техния природозащитен статус на биогеографско ниво и на ниво ЕС (50).

Планове за управление по „Натура 2000“

Въпреки че не са задължителни, в Директивата за местообитанията се препоръчва да бъдат изготвени планове за управление, които определят цели на съхранение и мерки, необходими за постигането на тези цели в защитената зона, в съответствие с екологичните изисквания на видовете и местообитанията в нея. Следователно плановете за управление са безценен източник на информация за „Натура 2000“ (51).

Събиране на необходимата информация за подходящата оценка за съвместимост

Събирането на цялата необходима информация за проекта и за защитената зона по „Натура 2000“ представлява важна първа стъпка от подходящата оценка за съвместимост. Това обикновено е итеративен процес. Ако първоначалното проучване и анализът покажат наличие на сериозни пропуски в информацията, тогава може да е необходима допълнителна базова екологична и проучвателна полева работа, за да се допълнят наличните данни. Както е посочено по-горе, важно е подходящата оценка за съвместимост да е основана на най-напредналите научни познания в областта, така че да може да отстрани всички основателни научни съмнения относно влиянията на предлаганите дейности върху въпросната защитена зона.

Подробните проучвания и полевата работа трябва да се съсредоточат върху видовете и местообитанията, за които е определена територията и които са чувствителни към предложените строителни работи. Тяхната чувствителност следва да бъде анализирана както се вземат предвид възможните взаимодействия между проектните дейности (вид, степен, методи и т.н.) и съответните местообитания и видове (местонахождение, екологични изисквания, жизненоважни територии, поведение и т.н.).

Всички полеви изследвания трябва да бъдат достатъчно задълбочени и дълготрайни, за да се отчете фактът, че екологичните условия могат да варират значително през различните сезони, а също и през различните години. Например извършването на полево проучване на даден вид за няколко дни през зимата няма да събере информация за използването на местообитанието през други по-важни периоди от годината (напр. сезона за миграция или размножаване).

Консултирането на по-ранен етап от процеса с органите в областта на природата, научните експерти и природозащитните организации ще спомогне също така да се изгради пълна картина за защитената зона, срещаните видове/местообитания и вида на влиянията, които следва да бъдат анализирани. Тези различни органи могат също да предоставят съвети относно най-новата научна информация за зоната, видовете и местообитанията в нея, защитени в ЕС, както и относно евентуалните допълнителни базови изследвания и полеви проучвания, които може да са необходими, за да се направи оценка на вероятното въздействие на проекта.

Установяване на неблагоприятни въздействия

Въздействията на плана или проекта върху защитената зона по „Натура 2000“ могат да бъдат оценени, след като всички необходими изходни данни бъдат събрани. Описанието на потенциалните неблагоприятни въздействия от проекти за водноелектрически централи, както е посочено в глава 3, следва да спомогне за установяването на типа въздействия, които да се търсят. Очевидно е, че влиянията от всеки проект са типични само за него и следва да се оценяват на база на конкретен случай. Това е в съответствие с решението по делото Waddenzee (вж. по-горе): „при оценяването на потенциалните влияния от даден план или проект трябва да се установи тяхната значимост с оглед, inter alia, на характеристиките на околната среда на защитената зона, която е засегната от плана или проекта, и специфичните условия в нея.“

Първата стъпка е да се анализира напълно за всяка защитена зона кои от защитени в ЕС видове или местообитания, за които е определена зоната, могат да бъдат потенциално засегнати и следва да подлежат на допълнителна задълбочена оценка. Това е важно тъй като всеки вид и тип местообитание има свой собствен екологичен жизнен цикъл и свои изисквания за запазването си. Въздействията също ще са различни в различните защитени зони, в зависимост от тяхното природозащитно състояние и основните екологични условия в конкретната защитена зона. В оценката следва да се разгледа величината на всяко установено влияние, неговият тип, степен, продължителност, интензитет и време на действие.

Подходяща оценка за съвместимост също включва разглеждането на всички аспекти на плана или проекта, които биха могли да окажат въздействие върху защитената зона. Всеки от тях трябва да се разгледа поотделно (напр. не само язовирът, който предстои да бъде построен, но също така и новите пътища за достъп или всякаква друга инфраструктура, планирани към язовира). Потенциалните въздействия също трябва да бъдат отчетени за всеки един от видовете или типовете местообитания, за които е била определена зоната (често наричани „целеви характеристики“ или „характеристики“). След това, въздействията върху различните характеристики следва да бъдат разгледани в тяхната съвкупност и по отношение едно на друго, за да бъдат установени и взаимодействията помежду им.

СЪБИРАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩА ИНФОРМАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛЕВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ, КОГАТО Е НЕОБХОДИМО

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД В ОЦЕНКАТА

Анализ на потенциалните въздействия от проекта върху видовете и местообитанията в зоната

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА СЪХРАНЕ-НИЕТО НА ЗАЩИТЕ-НАТА(ИТЕ) ЗОНА(И)ПО „НАТУРА 2000“

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЛАСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ ДАЛИ ИМА НЯКАКВИ ОСТАТЪЧНИ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЦЕЛОСТТА НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

УСТАНОВЯВАНЕ/ОЦЕНКА НА ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ И МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ

за да се отстранят или намалят въздействията до незначително равнище

СЪЗДАВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА МОНИТОРИНГ

СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРУГИ ПЛАНОВЕ И ПРОЕКТИ

за да може да се оцени кумулативното въздействие

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ТЯХНАТА ЗНАЧИМОСТ

Върху целевите типове местообитания, местообитанията на видовете и видовете, както и върху екологичната структура и функция на защитената зона

КОНСУЛТАЦИЯ С КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

Стъпки, които трябва да бъдат предприети като част от подходящата оценка за съвместимост (адаптирани, Европейска комисия, 2014 г.).

Въпреки че акцентът следва да бъде поставен върху видовете и местообитанията от значение за ЕС, които са обусловили определянето на защитената зона, не трябва да се забравя, че тези целеви характеристики взаимодействат по сложни начини с други видове и местообитания, както и с физическата среда. Следователно е важно всички съществени елементи на структурата, функционирането и динамиката на екосистемата да бъдат проучени. Всяко изменение в тези компоненти, колкото и да е дребно, би могло също да окаже отрицателно влияние върху срещаните типове местообитания и видове.

Въздействията следва да бъдат прогнозирани възможно най-точно, а базата за тези прогнози трябва да бъде изяснена и документирана в подходящата оценка за съвместимост (така че следва също да бъде включено ясно обяснение за степента на сигурност в прогнозата за влиянията, тъй като това е от ключово значение — оценката трябва да бъде в състояние да заключи, че въздействията са извън основателни научни съмнения). Както при всички оценки на въздействието, подходящата оценка за съвместимост следва да бъде структурирана, за да се гарантира че прогнозите могат да бъдат направени по най-обективния начин, като се използват количествено определени критерии. Това също така ще улесни задачата за определяне на мерки за смекчаване, които могат да спомогнат за отстраняването на прогнозираните влияния или да ги намалят до незначително равнище.

И накрая, когато се оценяват потенциалните въздействия е важно да се има предвид, че те могат да се появят в който и да е от етапите на разработване водноелектрически централи — от първоначалното изграждане, през експлоатацията и управлението, до реконструкцията или извеждането от експлоатация. Вследствие на това въздействията могат да бъдат временни или постоянни, на територията или извън нея, или кумулативни и настъпващи през различни етапи от цикъла на проекта.

Често използвани методи за прогнозиране на въздействия

При извършването на подходящата оценка за съвместимост следва да се прилагат най-добрите налични техники и методи за оценяване на степента на въздействията.

—	Преки измервания могат да бъдат предприети, например на територии със загуба на местообитания или засегнати такива, съответстващи загуби на популации на видове, местообитания и общности.

—	Диаграмите, плановете на мрежи и системи могат да определят верижни въздействия в резултат на преките въздействия; непреките въздействия се наричат вторични, третични и т.н. според начина на тяхното причиняване. Диаграмите на системи са по-гъвкави от мрежите при илюстрирането на взаимовръзките.

—

Количествените прогнозни модели могат да осигурят математически получени прогнози въз основа на данни и допускания за силата и посоката на въздействията. Моделите могат да екстраполират прогнозите, които съответстват на минали и настоящи данни (анализ на тенденции, сценарии, аналогии, които прехвърлят информация от други съответни места) и интуитивно прогнозиране. Нормативните подходи към моделирането се прилагат по обратен ред — по желан краен продукт се оценява дали чрез предложения проект ще бъдат постигнати тези цели. Прогнозното моделиране често изпълнява важна роля, тъй като основните въздействия нерядко са резултат от промени в хидроморфологичните структури вследствие на изменения в режима на утаечните процеси със сериозни последици за подводната флора и фауна.

—	Изследванията за равнището на популация потенциално са от полза за определяне на влиянията на равнище популация от въздействията върху птиците или прилепите или морските бозайници, например.

—

Географските информационни системи (ГИС) се използват за създаването на модели на пространствени връзки, като ограничителни слоеве, или за картографиране на чувствителни територии и места със загуба на местообитания. ГИС представляват съчетание от компютризирана картография, съхранявани картографски данни и система за управление на бази данни, съхраняваща характерни признаци като земеползване или наклон. ГИС дават възможност съхранените променливи бързо да бъдат показвани, комбинирани и анализирани.

—	Информацията от предишни сходни проекти за водноелектрическа енергия може да е от полза, особено ако са правени количествени прогнози, които след това са наблюдавани в хода на експлоатацията.

—	Експертно мнение и преценка могат да бъдат получени от предишен опит и консултации по сходни проекти, и от местни експерти с опит и познания относно зоната.

—

Описание и взаимовръзка: физическите фактори (напр. воден режим, течение, подложка) може да са пряко свързани с разпространението и изобилието на видовете. Ако бъдещите физически условия могат да бъдат прогнозирани, тогава на тази база може да е възможно да се предвидят бъдещите промени в местообитанията и популациите или да се прогнозират реакциите на видовете и местообитанията.

—

Анализът на капацитета включва определяне на праг на стрес, под който могат да се поддържат популациите и функциите на екосистемата. Това включва определянето на потенциално ограничаващи фактори и разработването на математически уравнения, за да се опише капацитета на ресурса или системата от гледна точка на прага, наложен от всеки ограничаващ фактор.

Методическо ръководство относно разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията.

Оценка на потенциални кумулативни въздействия

Кумулативните въздействия представляват съществена част от оценката. Това не е само нормативно изискване. Оценката на кумулативните въздействия също може да окаже сериозно влияние върху плана или проекта, както и върху други последващи планове или проекти, предложени за същата територия. Това е от особено значение за водноелектрическа енергия, при която кумулативните въздействия на дори малки инсталации могат да бъдат неприемливо големи.

Поредица отделни умерени въздействия могат сами по себе си да са незначителни, но когато бъдат оценени заедно те могат да окажат значително въздействие. Това е посочено в член 6, параграф 3, като се взема предвид взаимодействието на влиянията от други планове и проекти. Не се уточнява кои други планове и проекти попадат в обхвата на тази разпоредба, но е ясно, че следва да се имат предвид планове или проекти, които са приключени (т.е. вече съществуващи инфраструктури) и одобрени. Тук, информацията от плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) съгласно РДВ може да е от полза, както и всякакви планове за управление, разработени за съответните защитени зони по „Натура 2000“.

Следва да е ясно, че с разглеждането на даден предложен план или проект дадена държава членка не създава предимство за други подобни планове или проекти, които биха могли да бъдат предложени в бъдеще. Обратно, ако в даден район вече има одобрен един или повече проекти, това може да повлияе за понижаването на екологичния праг за бъдещи планове или проекти в този район.

Например, ако поредица водноелектрически съоръжения бъдат предложени едно след друго в защитени зони по „Натура 2000“ или около тях, в оценката на първия проект би могло да се стигне до заключението, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху зоната, докато вторият и третият проект може да не бъдат одобрени, защото техните влияния, във взаимодействие с тези на предходния проект, ще са достатъчни, за да засегнат неблагоприятно целостта на зоната.

В това отношение е важно проектите за водноелектрически централи да се разглеждат от стратегическа гледна точка и във взаимодействие един с друг в рамките на сравнително голяма географска област, а не само като отделни, изолирани проекти. Оценката на кумулативните въздействия следва да вземе под внимание всички водноелектрически централи и други обекти във водосборния район, независимо от това дали те са разположени във или извън зона по „Натура 2000“.

Задачата за определяне на кумулативните ефекти следва в идеалния случай да се извършва в тясна консултация със съответните органи, които ще имат достъп до информация относно други планове и проекти, които трябва да бъдат взети под внимание. Информацията, която се съдържа в ПУРБ по РДВ, следва също да бъде взета предвид, тъй като тя съдържа информация относно всички видове натиск и въздействия върху водната околна среда за целия водосборен басейн.

Потенциалното кумулативно въздействие следва да бъде оценено като се използват надеждни изходни данни, а не като се разчита единствено на качествени критерии. Те следва да бъдат също така неделима част от цялостната оценка и да не бъдат разглеждани само като „страничен аспект“ в края на процеса на оценяване.

Определяне на значимостта на влиянията

След като въздействията бъдат установени (вж. също раздел 4.7) е необходимо да се направи оценка на тяхната значимост (52) за видовете и местообитанията в зоната, с оглед на целите на съхраняването на тази територия.

При оценяването на значимостта могат да бъдат разгледани следните параметри:

—

Количествени параметри на целевата характеристика (напр. вид или тип местообитание, за които е определена защитената зона): например — каква част от местообитанието е изгубена за дадения вид или от дадения тип местообитание. За някои от тях загубата дори на отделни единици или малък процент от територията, в която се срещат в дадена защитена зона по „Натура 2000“ (напр. за приоритетни типове местообитания и видове), следва да се счита за значително въздействие. При други прагът на значимост може да е по-висок. Това отново зависи от видовете и от типовете местообитания, от тяхното природозащитно състояние във въпросната защитена зона, и от изгледите за тяхното бъдеще.

—

Качествени параметри на целевата характеристика: независимо от количествените параметри, при определянето на значимостта на въздействията следва да се вземе предвид и качеството на разпространение на целевата характеристика. Например, това може да бъде:

—	единствената защитена зона в даден регион или държава с тази целева характеристика (напр. целевата характеристика може да е в изобилие в дадена защитена зона, но това да е единственото място, където тя се среща и е защитена);

—	защитена зона, която е важно място за даден срещан вид (напр. основен район, в който се среща видът, по-големи райони с представителни места и т.н.);

—	защитена зона, в която видът е на границата на съществуване в ареала на разпространението си (като се вземат предвид потенциалните въздействия на изменението на климата в бъдеще).

—	Значението на зоната за биологията на видовете, напр. като място за размножаване (места за гнездене, райони за размножаване и др.); местообитание за хранене; сигурно убежище; миграционен маршрут или място за спиране по време на прелет.

—	Екологични функции и структури, необходими за поддържането на целевите характеристики, а оттам и на целостта на защитената зона.

Когато има съмнения или разногласия по отношение на степента на значимост, най-добре е да се постигне по-широко съгласие между съответните експерти, напр. регионални и/или национални специалисти по отношение на засегнатата целева характеристика, върху което да може да бъде изграден консенсус.

Определяне дали е засегната целостта на защитената зона

След като възможно най-точно бъдат прогнозирани влиянията от проекта, тяхната степен на значимост бъде определена, и всички възможни смекчаващи мерки бъдат проучени, в подходящата оценка за съвместимост трябва да се достигне до заключение относно това дали те ще засегнат неблагоприятно целостта на защитената зона по „Натура 2000“.

Терминът „цялост“ е ясно свързан с екологична цялост. „Целостта на защитената зона“ може удобно да се определи като съвкупност от екологичната структура, функцията и екологичните процеси на цялата територия или защитената зона или местообитанията, комплексът от местообитания и/или популациите на видове, за които е определена защитената зона. Може да се счита, че дадена защитена зона има висока степен на цялост, ако присъщият потенциал за изпълнение на целите на съхранението е постигнат, запазена е способността ѝ за самостоятелно възстановяване и обновяване при динамични условия и се изисква минимално външно подпомагане за управлението.

Ако даден план или проект оказва неблагоприятно влияние върху външния вид или естетическите качества на определена защитена зона или предизвиква значителни влияния за типове местообитания или видове, различни от тези, за които защитената зона е определена по „Натура 2000“, това не се счита за неблагоприятно влияние по смисъла на член 6, параграф 3. От друга страна, ако един от видовете или типовете местообитания, за които е определена защитената зона, е значително засегнат(о), тогава задължително и целостта на защитената зона се счита за неблагоприятно засегната.

Изразът „цялост на защитената зона“ показва, че ударението пада върху конкретната защитена зона. Следователно увреждането на дадена защитена зона или на част от нея не може да бъде оправдано с аргумента, че природозащитния статус на типовете местообитания и видовете, които се срещат в нея, ще остане като цяло благоприятно в европейската територия на държавата членка.

На практика оценката на целостта на защитената зона следва да се съсредоточи по-специално върху определянето на това дали проектът не пречи на зоната да постигне нейните цели на опазване, и:

—	води до изменения в значими екологични функции, които са необходими за целевите характеристики (т.е. вида или типа местообитание, за които е определена територията);

—	значително намалява площта на територията, в която се срещат дадени типове местообитания (дори на такива с по-ниско качество), или жизнеспособността на популации на видове, които представляват целеви характеристики в дадената защитена зона;

—	намалява разнообразието на защитената зона;

—	води до разпокъсаност на защитената зона;

—	води до загуба или намаляване на основни характеристики на защитената зона (напр. дървесно покритие, редовни годишни наводнения), от които зависи състоянието на целевата характеристика;

—	причинява смъртност сред целевите видове.

Въвеждане на мерки за отстраняване на неблагоприятни влияния

Ако оценката на плана или проекта за разработване на водноелектрическа централа по член 6 от Директивата за местообитанията установи редица неблагоприятни въздействия върху защитената зона по „Натура 2000“, планът или проектът може да не бъдат автоматично отхвърлени. В зависимост от сериозността на потенциалните въздействия, може да е възможно да се въведат (допълнително) мерки за смекчаване, които да ги премахнат или поне да ги направят незначителни, ако такива защитни мерки не са вече включени в проекта.

Подход към смекчаване	Предимство
Избягване на въздействията при източника	Най-високо
Намаляване на въздействията при източника
Намаляване на въздействията на място
Намаляване на въздействията при засегнатия	Най-ниско

Установяването на смекчаващи мерки, както и самата оценка на въздействието, трябва да се основават на правилно разбиране за засегнатите биологични видове/местообитания и на диалог между предложителя, компетентния орган и експерти по опазване на природата.

Мерките за смекчаване могат да включват промени в размера, местоположението, концепцията и технологията, използвани от плана или проекта за водноелектрическа централи (напр. предотвратяване на пречките за миграция и/или уврежданията на рибата, причинени от турбини). Те могат да бъдат и под формата на временно адаптиране по време на строителните и експлоатационните етапи (напр. избягване на замърсяването на водите, ако чувствителни части или популации на целеви видове са разположени надолу по течението). Вж. глава 3 за повече информация относно потенциални смекчаващи мерки по отношение на водноелектрически централи.

За всяка предложена мярка за смекчаване е важно:

—	да бъде обяснено по какъв начин мерките ще предотвратят или направят незначителни известните неблагоприятни въздействия върху зоната;

—	да бъдат предоставени сведения за това как те ще бъдат подсигурени и осъществени и от кого;

—	да се предоставят доказателства за степента на доверие в техния евентуален успех;

—	да се представи график, отнасящ се до плана или проекта, във връзка с тяхното изпълнение;

—	да се предоставят доказателства за това как тези мерки ще бъдат наблюдавани и как ще бъдат въведени допълнителни мерки, ако смекчаването се окаже недостатъчно.

След като са определени и подробно разработени подходящи смекчаващи мерки, планът или проектът може да бъде одобрен съгласно процедурата за оценка по член 6 (Директива за местообитанията), при условие че смекчаващите мерки: (1) гарантират, че въздействията не са значителни с оглед на целите за опазване на зоната, и (2) се прилагат като неразделна част от проекта.

Ако, обаче, все още има значително остатъчно въздействие върху зоната, дори и след въвеждането на мерки за смекчаване, тогава трябва да се разгледат алтернативни решения (например различно местоположение на проекта, различни мащаби или проекти на благоустрояването, или алтернативни процеси). Ако такива няма, тогава планът или проектът все пак може да бъде одобрен в извънредни случаи, при условие че са изпълнени условията по член 6, параграф 4 и бъдат одобрени подходящи мерки, които ще компенсират оставащите значителни неблагоприятни въздействия, така че мрежата на „Натура 2000“ да не бъде застрашена.

5.3.3. Заключения от подходящата оценка за съвместимост

Компетентните национални органи, като имат предвид заключенията от подходящата оценка за съвместимост, са отговорни за одобряването на плана или проекта. Одобряването може да бъде направено едва след като се установи, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на тази защитена зона. Ако заключенията са положителни, в смисъл че няма останали основателни научни съмнения относно липсата на влияния върху защитената зона, компетентните органи могат да одобрят плана или проекта.

Следователно тежестта пада върху това да се докаже липсата на влияния, а не тяхното наличие, което отразява принципа на предпазливост (дело C-157/96). Това е потвърдено в няколко решения на Съда на Европейския съюз. В делото Waddenzee (C-127/02) Съдът потвърждава, че „даден план или проект […] може да получи разрешение само при условие, че компетентните национални органи са убедени, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на съответната защитена зона. Ако все пак има съмнения относно липсата на неблагоприятни влияния върху целостта на защитената зона, свързана с разглеждания план или проект, компетентният орган ще трябва да откаже издаването на разрешение. С други думи, те трябва да са се уверили, извън основателни научни съмнения, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на тази зона“.

Подходящата оценка за съвместимост и нейните заключения следва да бъдат ясно описани. Докладът следва да бъде достатъчно подробен, за да покаже как е достигнато окончателното решение и въз основа на какви научни доводи е взето то.

5.4. Изключения по член 6, параграф 4

В член 6, параграф 4 са предвидени изключения от правилото, посочено в член 6, параграф 3. Това не е автоматичен процес; зависи от предложителя на плана или проекта да реши дали желае да кандидатства за него. Член 6, параграф 4 определя условията, които трябва да бъдат спазени в такива случаи, и стъпките, които следва да бъдат предприети, преди компетентен национален орган да може да разреши даден план или проект, за който е преценено, че засяга неблагоприятно целостта на дадена защитена зона по член 6, параграф 3.

В член 6, параграф 4 се изисква компетентните органи преди да вземат решение дали да разрешат даден план или проект, който може да окаже неблагоприятно влияние върху определена защитена зона, да се уверят, че са спазени следните условия:

—	Предложената за одобрение алтернатива уврежда в най-малка степен местообитанията, видовете и целостта на защитената зона по „Натура 2000“ и няма осъществима алтернатива, която не би засегнала целостта на защитената зона.

—	Съществуват наложителни причини от по-важен обществен интерес за предоставяне на разрешение за плана или проекта.

—	Предприети са всички необходими компенсационни мерки, за да се осигури защита на цялостната съгласуваност на мрежата „Натура 2000“.

Редът, в който се разглеждат тези условия, е важен, тъй като на всяка стъпка се определя дали се изисква следваща стъпка. Ако, например, бъде открита алтернатива на плана или проекта, тогава няма смисъл да се проучва дали първоначалният план или проект е от по-важен обществен интерес или да се разработват подходящи компенсационни мерки, тъй като планът или проектът не може да бъде разрешен, ако съществува жизнеспособна алтернатива.

Доказване на липсата на алтернативни решения

Търсенето на алтернативи може да бъде доста широко и следва да бъде свързано с целите на плана или проекта, които са от обществен интерес. То може да включва алтернативни местоположения, различни мащаби или проекти на благоустрояването, различни строителни методи или алтернативни процеси и подходи за производството на енергия от възобновяеми източници. Това изискване е тясно свързано и с член 4, параграф 7, буква г) от РДВ, който изисква органите да гарантират, че не е налице по-добър екологичен вариант (53).

Макар че изискването да се търсят алтернативи попада в обхвата на член 6, параграф 4, на практика е полезно проектантът да разгледа всички възможни алтернативи възможно най-рано, когато започне да планира проекта за развитие. Ако на този етап бъде намерена подходяща алтернатива, която няма вероятност да окаже значително влияние върху дадена защитена зона по „Натура 2000“, тогава тя може да бъде одобрена незабавно и няма да се изисква подходяща оценка за съвместимост (въпреки че все още може да е необходима друга екологична оценка).

Въпреки това, ако на проекта бъде направена подходяща оценка за съвместимост, в която се заключава, че неблагоприятното въздействие върху целостта на защитената зона е неизбежно, тогава компетентният орган трябва да определи дали съществуват алтернативни решения. Следва да бъдат анализирани всички осъществими алтернативи, по-специално техните относителни резултати по отношение на целите на съхранението на защитената зона по „Натура 2000“ и целостта на защитената зона.

Ако има осъществимо алтернативно решение, което отговаря на целите на проекта, то също трябва да бъде подложено на нова подходяща оценка за съвместимост, ако има вероятност да окаже значително влияние върху същата или върху друга защитена зона по „Натура 2000“. Обикновено, ако алтернативата е сходна с първоначалното предложение, в хода на новата оценка може да се използва голяма част от информацията, която е била необходима за първата подходяща оценка за съвместимост.

Наложителни причини от по-важен обществен интерес

Ако алтернативни решения не съществуват или ако алтернативата оказва още по-неблагоприятно въздействие върху целите на съхранението или целостта на съответната защитена зона, компетентните органи трябва да проверят дали има наложителни причини от по-важен обществен интерес, (54) които да обосновават разрешаването на плана или проекта, въпреки че той може да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на една или повече защитени зони по „Натура 2000“.

В Директивата не е формулирано определение за понятието „наложителна причина от по-важен обществен интерес“. Въпреки това от изразеното в текста става ясно, че, за да бъде разрешен един план или проект съгласно член 6, параграф 4, той трябва да отговаря и на трите условия, посочени по-долу:

—

Трябва да бъде от обществен интерес — от формулировката става ясно, че само общественият интерес може да се сравни с целите на съхранението в съответствие с Директивата. Следователно проекти, разработвани от частни образувания, могат да се разглеждат само ако обслужваният от тях обществен интерес е доказан (Дело C-182/10, Solvay и др., точки 71—79).

—	Трябва да са налице наложителни причини за осъществяването на плана или проекта — в този смисъл „наложителни“ ясно означава, че проектът е съществено важен за обществото, а не просто желателен или полезен,

—

Планът или проектът трябва да бъде от по-важен интерес — с други думи трябва да е доказано, че изпълнението на плана или проекта е дори по-важно от опазването на въпросната зона по „Натура 2000“, в съответствие с нейните цели на съхранение. Ясно е, че не става дума за всеки вид обществен интерес със социален или икономически характер, по-специално когато се разглежда на фона на особената тежест на интересите, които са защитени от Директивата (вж. напр. четвъртото съображение от нея, което се отнася до „природното наследство на Общността“). С основание може да се приеме също така, че общественият интерес може да е по-важен само ако е дългосрочен интерес; краткосрочните икономически интереси или други интереси, които ще донесат само краткосрочни ползи за обществото, не могат да превишават по значение дългосрочните интереси на съхранението, които са защитени от Директивата.

Обърнете внимание, че условията, отнасящи се до по-важния обществен интерес, са дори по-строги по отношение на план или проект, който може да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на защитена зона по „Натура 2000“, в която има приоритетни типове местообитания и/или видове, ако са засегнати именно тези типове местообитания и/или видове. Наложителните причини от по-важен обществен интерес могат да бъдат приети само в случай, че се отнасят до:

—	човешкото здраве и обществената безопасност, или

—	благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение, или

—	други наложителни причини, ако Комисията е предоставила становище преди планът или проектът да бъде одобрен.

Диаграма на условията на член 6, параграф 4

ПП би могъл да окаже неблагоприятни въздействия върху целостта на зоната

Има ли наложителнипричини от по-важен обществен интерес (НППОИ)?

Има ли приоритетно местообитание или вид в защитената зона, които биха могли да бъдат засегнати от ПП?

Може да не се предостави разрешение

Може да се предостави разрешение. Трябва да бъдат взети компенсаторни мерки

Може да се издаде разрешение при други НППОИ след консултация с Комисията.

Трябва да бъдат взети компенсаторни мерки

Има ли съображения, свързани с човешкото здраве или безопасност, или важни ползи за околната среда?

Съществуват ли алтернативни решения?

Не

Да

Не

Да

Компенсаторни мерки

Ако няма алтернативи и съществуват наложителни причини от по-важен обществен интерес, тогава органите трябва да гарантират приемането и прилагането на компенсационни мерки преди да може се даде ход на проекта. Следователно компенсационните мерки представляват „последното средство за компенсиране“ и се използват само когато решението е взето при условията, описани по-горе.

Строго погледнато, компенсационните мерки са независими от проекта и, като правило, се прилагат извън района на проекта. Те трябва да могат изцяло да компенсират щетите, които са причинени на защитената зона и нейните целеви характеристики, и трябва да са достатъчни, за да се гарантира запазването на цялостната съгласуваност на мрежата „Натура 2000“.

С цел да се осигури запазването на цялостната съгласуваност на „Натура 2000“ предложените компенсационни мерки за даден план или проект следва по-специално:

—	да допринасят за запазването на засегнатите типове местообитания и биологични видове в рамките на съответния биогеографски регион или в рамките на същите ареали, миграционни маршрути или райони на зимуване за видовете в съответната държава членка;

—	да предоставят функции, които са съпоставими с функциите, обосновали избора на първоначалната защитена зона, по-специално по отношение на правилното географско разпределение;

—	да са в допълнение към нормалните задължения по Директивата, т.е. те не могат да заместят съществуващите ангажименти, като например прилагането на планове за управление по „Натура 2000“.

Според съществуващите насоки на Комисията компенсационните мерки по член 6, параграф 4 могат да включват едно или повече от следните:

—

пресъздаването на съпоставимо местообитание или биологичното подобряване на местообитание с влошено състояние, което се намира в рамките на съществуваща определена защитена зона, при условие че това надхвърля целите на съхранението на защитената зона и не вреди на други целеви характеристики по „Натура 2000“ в тази защитена зона;

—	пресъздаването на съпоставимо местообитание или биологичното подобряване на местообитание с влошено състояние, намиращо се извън определена защитена зона, което след това се включва в мрежата „Натура 2000“;

—	добавянето в мрежата „Натура 2000“ на нова защитена зона, която е със съпоставимо или по-добро качество и състояние от първоначалната защитена зона (55).

Типовете местообитания и видовете, които са засегнати неблагоприятно, трябва като минимум да бъдат компенсирани в съпоставими пропорции, но, като се имат предвид големите рискове и научната несигурност, които са свързани с опитите за пресъздаване или възстановяване на местообитания с влошено състояние, горещо се препоръчва да се прилагат съотношения от доста над 1:1, за да се гарантира, че мерките действително осигуряват необходимото компенсиране.

Държавите членки следва да обръщат специално внимание, ако неблагоприятните въздействия на даден план или проект се усещат в чувствителни естествени местообитания или естествени местообитания на видове, които имат нужда от дълъг период от време, за да си възвърнат същата екологична функция. Компенсирането на каквито и да било загуби при някои местообитания и видове може просто да не е възможно в рамките на разумен период от време, тъй като тяхното развитие може да отнеме десетилетия.

Освен това, някои типове местообитания и местообитания на видове не могат да бъдат компенсирани изобщо, тъй като техните екологични характеристики не могат да бъде симулирани или създадени изкуствено. Ето защо предложителите на всеки нов обект за производство на водноелектрическа енергия следва да се осведомят относно обхвата на компенсирането за определени типове местообитания и видове доста преди да започнат да изготвят плана или проекта.

Накрая, компенсационните мерки следва да бъдат предприети и напълно функциониращи преди да бъде започната работа по плана или проекта. Това ще спомогне за смекчаването на вредните влияния от проекта върху видовете и местообитанията, като им предложи подходящи алтернативни местоположения в компенсационната територия. Ако това не може да бъде постигнато изцяло, компетентните органи следва да изискат допълнителни компенсации за междинните загуби, които могат да настъпят междувременно. Информацията за компенсационните мерки следва да бъде предоставена на Комисията веднага след приемането им в процеса на планиране, за да може Комисията, в ролята ѝ на пазител на Договорите, да прецени дали Директивата е приложена правилно.

СЪКРАЩЕНИЯ

ПОС	Подходяща оценка за съвместимост съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията
ИВО	Изкуствен воден обект съгласно РДВ
СЕО	Съдът на Европейските общности (Съдът на Европейския съюз — СЕС) https://curia.europa.eu/jcms/jcms/j_6/en/
ЕАОС	Европейска агенция за околната среда (http://www.eea.europa.eu/)
ОВОС	Оценка на въздействието върху околната среда на проекти
ЕС	Европейски съюз (ЕС-28)
БСЗ	Благоприятен природозащитен статус — основна цел на Директивата за местообитанията
СМВО	Силно модифициран воден обект съгласно РДВ
ДЕС	Добро екологично състояние — основна цел на Рамковата директива за водите
„Натура 2000“	Защитени зони, определени съгласно Директивата за птиците и Директивата за местообитанията (пЗЗО, ЗЗО, СКЗ и СЗЗ) и включени в мрежата „Натура 2000“
НПО	Неправителствени организации
ПОИ	Проекти от интерес за Общността
пЗЗО	Предложена зона от значение за Общността и Комисията
ПУРБ	План за управление на речните басейни съгласно Рамковата директива за водите
СКЗ	Специална консервационна зона с необходимите приложени мерки за опазване
ЗЗО	Зона от значение за Общността, одобрена от Комисията
СФД	Стандартен формуляр за данни за зона по „Натура 2000“
СЕО	Стратегическа екологична оценка на планове и програми
СЗЗ	Специална защитена зона, определена съгласно Директивата за птиците
РДВ	Рамковата директива за водите

(1) https://www.eea.europa.eu/soer.

(2) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm.

(3) https://ec.europa.eu/energy/en/topics/renewable-energy/renewable-energy-directive.

(4) http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/comm2006/2020.htm.

(5) План за действие на ЕС за природата, хората и икономиката: http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/fitness_check/action_plan/index_en.htm.

(6) Вж. член 2 от Директивата за местообитанията. „Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятния природозащитен статус на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.“ Понятието „благоприятен природозащитен статус“ не се споменава в Директивата за птиците, но съществуват аналогични изисквания за специални защитени зони.

(7) Подробности за всички налични насоки относно управлението на „Натура 2000“ са предоставени на http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/index_en.htm.

(8) Уеб страници на Комисията относно ОВОС и СЕО — http://ec.europa.eu/environment/eia/eia-legalcontext.htm и http://ec.europa.eu/environment/eia/sea-legalcontext.htm.

(9) Документ с насоки на Комисията за стриктната защита на животинските видове от значение за Общността съгласно Директивата за местообитанията http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/guidance/index_en.htm.

(10) Вж. „Често задавани въпроси“ на Комисията относно РДВ и директивите за опазване на природата: http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/FAQ-WFD%20final.pdf.

(11) Силно модифицирани водни обекти са обекти, чийто характер е значително променен вследствие на физически изменения от човешка дейност и, следователно, не могат да спазят изискванията за „добро екологично състояние“ (ДЕС).

(12) По-подробна информация относно специфичните изисквания може да бъде получена от Документ с насоки относно ОСИ № 4 за „Установяване и определяне на силно модифицирани и изкуствени водни обекти“.

(13) За съдебната практика относно прилагането на член 4, параграф 7, вж. решения на Съда по дела C-461/13 и C-346/14.

(14) Документ с насоки относно ОСИ № 36 за член 4 от РДВ: https://circabc.europa.eu/sd/a/e0352ec3-9f3b-4d91-bdbb-939185be3e89/CIS_Guidance_Article_4_7_FINAL.PDF

(15) В Директивата за ОВОС „проект“ се определя като извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми или друга намеса в естествената околна среда и ландшафта.

(16) Проектите, които попадат в обхвата на приложение I, включват проекти за „язовири и други съоръжения, предназначени за задържане или постоянно съхранение на вода, където новото или допълнителното количество задържана или съхранявана вода надхвърля 10 милиона кубични метра“.

(17) Проектите, попадащи в обхвата на приложение II, включват язовири и други съоръжения за събиране и съхраняване на вода за продължително време (проекти, невключени в приложение I).

(18) ОВ C 273, 27.7.2016 г., стр. 1.

(19) C-177/11, EU:C:2012:378, т. 19.

(20) http://www.eea.europa.eu/soer.

(21) http://www.eea.europa.eu/publications/state-of-nature-in-the-eu.

(22) Съобщение на Комисията: Към устойчиво управление на водите в Европейския съюз — Първи етап от прилагането на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО [COM(2007) 128 окончателен].

(23) „Arcadis“ 2011 г.: Производство на водноелектрическа енергия в контекста на РДВ на ЕС. ГД „Околна среда“ на ЕК. 168 стр.

http://bookshop.europa.eu/pl/hydropower-generation-in-the-context-of-the-eu-water-framework-directive-pbKH3013438/downloads/KH-30-13-438-EN-N/KH3013438ENN_002.pdf;pgid=y8dIS7GUWMdSR0EAlMEUUsWb0000A6euO_e0;sid=E0EKwHHfLLsKwiJMudqUZxP6sYJ2kNMcbxE=?FileName=KH3013438ENN_002.pdf&SKU=KH3013438ENN_PDF&CatalogueNumber=KH-30-13-438-EN-N

Вж. също „Управление на водите, Рамкова директива за водите и водноелектрическа енергия. Обща стратегия за изпълнение - семинар“.

(24) Подробна информация е предоставена в Общата стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите, РДВ и хидроморфологичния натиск, технически доклад, Добра практика в управлението на екологичните въздействия на схемите за водна енергия. https://circabc.europa.eu/sd/a/68065c2b-1b08-462d-9f07-413ae896ba67/HyMo_Technical_Report.pdf.

(25) На разположение на следния електронен адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX%3A32007R1100.

(26) „Екологичните потоци в прилагането на Рамковата директива за водите“ — https://circabc.europa.eu/sd/a/4063d635-957b-4b6f-bfd4-b51b0acb2570/Guidance%20No%2031%20-%20Ecological%20flows%20%28final%20version%29.pdf.

(27) „Arcadis“ 2011 г.: Производство на водноелектрическа енергия в контекста на РДВ на ЕС. ГД „Околна среда“ на ЕК.168 стр.

(28) Позовавания: Фъргюсън, Абсолон, Карлсон и Сандфорд 2006. Сделка на Американското риболовно дружество [Transaction of the American Fisheries Society] 135:139-150). Калес и Грийнбърг 2009. Проучване и приложения на реките [River Research and Applications] 25:1268-1286. Gustafsson 2010.

(29) Решение на Съда на Европейския съюз C-142/16.

(30) Решение на Съда на Европейския съюз C- C-127/02.

(31) Lambrecht H., Trautner J. (2007) Fachinformationssystem und Fachkonventionen zur Bestimmung der Erheblichkeit im Rahmen der FFH-VP — Endbericht zum Teil Fachkonventionen, Schlussstand Juni 2007. (Експертна информационна система и експертни правила за оценка на значимостта в рамките на подходяща оценка за съвместимост — Окончателен доклад, част „Експертни правила“, окончателен статус, юни 2007 г., на немски език).

(32) Тази скала е препоръчана на и използвана от експерти по оценки, лицензирани съгласно закона в Чешката република от 2007 г. — http://www.mzp.cz/cz/hodnoceni_vyznamnosti_vlivu_koncepci.

(33) Вж. също C-75/01, C-418/04, C-508/04.

(34) Вж. също дела C-166/97, C-96/98, C-57/89, C-44/95, C-75/01, C-415/01, C-6/04, C-508/04,, C-241/08, C-491/08, C-90/10.

(35) Важно е да се отбележи значителната разлика между смекчаващите мерки и компенсационните мерки или мерките за екологично възстановяване (вж. раздел 5.3, страница 80).

(36) Вж. решение на Съда 142/16 http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-142/16, разгледано на страница 45. Вж. също страница 47 за примери на потенциални мерки за смекчаване за водноелектрически централи.

(37) https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/working-group-ecostat-report-common-understanding-using-mitigation-measures-reaching-good-ecological.

(38) https://restorerivers.eu/wiki/index.php?title=Case_study%3AAustria_Upper_Mur_-_River_widening_Lässer_Au_(LIFE%2B_(LIFE%2B_08_NAT_A_614)_„Inner-Alpine_river_basin_management_–_Upper_River_Mur_-_murerleben_II%22_2010-2015).

(39) Заключения от втория семинар за Обща стратегия за изпълнение относно РДВ на ЕС и водноелектрическата енергия, проведен в Брюксел, 2011 г, https://circabc.europa.eu/sd/a/23d94d2d-6b9c-4f17-9e15-14045cd541f3/Issue.pdf.

(40) Неофициална среща на директорите, отговарящи за водите и моретата на Европейския съюз, страните кандидатки и страните от ЕАСТ, Сеговия, 27-28 май 2010 г., https://circabc.europa.eu/w/browse/6414c39b-3d08-433a-8e00-0d20bcb249ad.

(41) Обща стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите 2006 г.: РДВ и хидроморфологичния натиск — документ за политиката. Декември 2006 г., https://circabc.europa.eu/sd/a/3dac5b10-1a16-4a31-a178-2f5401f30c50/.pdf.

(42) Обща стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите 2009 г.: Документ с насоки № 20 относно изключенията от екологичните цели. Технически доклад — 2009-027, https://circabc.europa.eu/sd/a/2a3ec00a-d0e6-405f-bf66-60e212555db1/Guidance_document.pdf.

(43) Основни заключения, семинар за общата стратегия за изпълнение относно РДВ и водноелектрическата енергия, Берлин, 4-5 юни 2007 г., https://circabc.europa.eu/w/browse/062ef598-2126-4e76-a481-cfa68a28435c.

(44) Решение на Съда на ЕС по дело C-6/04, Комисията срещу Обединеното кралство, 20 октомври 2005 г.

(45) Комисията е изготвила документи с насоки, за да помогне на хората да разберат и прилагат подходящата процедура за оценяване. Те са достъпни на интернет страницата за „Натура 2000“ на Комисията, http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm.

(46) Решение на Съда на Европейския съюз C-127/02.

(47) Решение на Съда C-127/02 — Waddenvereniging and Vogelsbeschermingvereniging.

(48) (Институт по изследване на прилаганите в алпийските области екология и икономика).

(49) Решение за изпълнение на Комисията от 11 юли 2011 г. относно формуляра за предоставяне на информация за зони по „Натура 2000“ (нотифицирано под номер C(2011) 4892), ОВ L 198, 30.7.2011 г., стр. 39.

(50) http://ec.europa.eu/environment/nature/knowledge/rep_habitats/index_en.htm

(51) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm

(52) „Значимост“ в случая се отнася до значимостта на въздействията. Не бива да се бърка с етапа на щателна проверка, който поставя акцент върху вероятността от наличие на значително въздействие.

(53) Вж. Документ с насоки относно ОСИ № 20.

(54) Това понятие се използва и в член 4, параграф 7 от РДВ.

(55) Това добавяне трябва да бъде официално определено от органите на държавата членка след одобрение от ЕК.

18.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/62

Известие на Комисията: „Инфраструктура за пренос на енергия и законодателство на ЕС за природата“

(2018/C 213/02)

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ЗА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ

Цел

Структура и съдържание

Естество на документа

ОБНОВЕНА ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ЕВРОПА

1.1.

Нуждата от обновена енергийна инфраструктура в Европа

1.2.

Предизвикателства пред инфраструктурата

1.2.1.

Електроенергийни мрежи и съхранение на енергия

1.2.2.

Газопреносни мрежи и съхранение на природен газ

1.2.3.

Инфраструктура за пренос и рафиниране на нефт и олефини

1.2.4.

Улавяне, пренос и съхранение на CО2 (УСВ)

1.3.

Видове съоръжения за пренос и разпределение в експлоатация

1.3.1.

Съоръжения за пренос и разпределение на газ и нефт

1.3.2.

Съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия

1.4.

Проекти от общ интерес (ПОИ)

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС ЗА ПРИРОДАТА

2.1.

Въведение

2.2.

Директивите за птиците и за местообитанията

2.3.

Управление и защита на територии в „Натура 2000“

2.3.1.

Предприемане на целенасочени мерки за опазване и предотвратяване на по-нататъшно влошаване на състоянието

2.3.2.

Процедура за издаване на разрешения за планове и проекти, засягащи територии в „Натура 2000“

2.4.

Разпоредби за опазване на видовете

ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕНОС НА ЕНЕРГИЯ ВЪРХУ „НАТУРА 2000“ И ЗАЩИТЕНИТЕ ВИДОВЕ В ЕС

3.1.

Въведение

3.2.

Необходимостта от индивидуален подход за всеки отделен случай

3.3.

Общ преглед на възможните въздействия върху видове и местообитания, обект на защита в ЕС

3.3.1.

Загуба, влошаване и разпокъсаност на местообитания

3.3.2.

Обезпокояване и изместване:

3.3.3.

Сблъсък и поражения от електрически ток:

3.3.4.

Ефект на бариерата

3.4.

Разграничаване между значителни и незначителни въздействия

3.5.

Кумулативен ефект

ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ДИВИТЕ ПТИЦИ

4.1.

Въведение

4.2.

Инфраструктури на електропреносната мрежа

4.3.

Потенциални отрицателни въздействия на електроенергийната инфраструктура върху дивите птици

4.3.1.

Поражения от електрически ток

4.3.2.

Сблъсък

4.3.3.

Загуба и разпокъсаност на местообитанията

4.3.4.

Обезпокояване/изместване

4.3.5.

Електромагнитни полета

4.4.

Възможни положителни последици от електроенергийната инфраструктура върху дивите птици

ПОТЕНЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ИНФРАСТРУКТУРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ДИВИТЕ ПТИЦИ

5.1.

Какво са мерки за смекчаване на последиците?

5.2.

Потенциални мерки за смекчаване на отрицателните последици от планове или проекти за електроенергийна инфраструктура върху диви видове птици

5.2.1.

Предприемане на проактивни мерки на ниво планиране

5.2.2.

Проучване на възможните мерки за смекчаване и предотвратяване на последиците на ниво проект

5.3.

Подробни технически препоръки за мерки за отстраняване и смекчаване на последиците

5.3.1.

Смекчаване на последиците вследствие на поражения от електрически ток

5.3.2.

Смекчаване на последиците вследствие на сблъсък

ЗНАЧЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПОДХОД КЪМ ПЛАНИРАНЕТО

6.1.

Ползите на интегрираното планиране

6.2.

Определяне на подходящи места за съоръженията за пренос на енергия

6.3.

В търсене на начини за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения за електропреносни съоръжения

6.3.1.

Ранно планиране, създаване на „пътна карта“ и определяне обхвата на оценки

6.3.2.

Ранна и ефективна интеграция на екологичните оценки и на другите изисквания, свързани с околната среда

6.3.3.

Координирани процедури и ясни срокове

6.3.4.

Качество на докладите

6.3.5.

Трансгранично сътрудничество

6.3.6.

Ранно и ефективно участие на обществеността

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ПО ЧЛЕН 6 ОТ ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

7.1.

Въведение

7.2.

Обхват на процедурата за издаване на разрешения по член 6

100

7.3.

Поетапна процедура за извършване на подходящи оценки

102

7.3.1.

Първа стъпка: предварителен преглед

102

7.3.2.

Втора стъпка: подходяща оценка

102

7.3.3.

Стъпка 3: одобряване или отхвърляне на плана или проекта с оглед на заключенията от подходящата оценка

109

7.4.

Процедура за дерогация по член 6, параграф 4

109

ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ПРЕНОС НА ЕНЕРГИЯ В МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА

113

8.1.

Преглед на съществуващата енергийна инфраструктура в морските води на ЕС

114

8.1.1.

Нефт и природен газ

114

8.1.2.

Вятърна енергия в морето и енергия от вълните, приливите и отливите

115

8.1.3.

Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS

117

8.1.4.

Електропреносни мрежи

117

8.1.5.

Прогнози за бъдещето

117

8.2.

„НАТУРА 2000“ в морската околна среда

119

8.2.1.

Опазване на морската околна среда и морските местообитания и видове

119

8.2.2.

Подкрепящи мерки и полезни източници на информация

123

8.3.

Потенциални въздействия и подходи към смекчаване на последиците

124

8.3.1.

Инсталиране

126

8.3.2.

Експлоатация

129

8.3.3.

Извеждане от експлоатация

131

8.3.4.

Кумулативен ефект

131

8.3.5.

Потенциални мерки за смекчаване на последиците

132

8.4.

Значение на стратегическото планиране

133

БИБЛИОГРАФИЯ

136

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 — НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИНИЦИАТИВИ

150

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 — СПИСЪК НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ОТ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ПТИЦИТЕ И ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА, СИСТЕМАТИЗИРАН ПО ПРИОРИТЕТИ (BIRDLIFE, 2013)

157

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 — ОБОБЩЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ПОПУЛАЦИЯТА НА ЗАСТРАШЕНИТЕ ВИДОВЕ ПТИЦИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ (IUCN, 2012)

159

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 — ПРИМЕРИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОПРОВОДИТЕ ВЪРХУ МЕТАПОПУЛАЦИИТЕ НА ВИДОВЕТЕ, ИЗБРОЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВАТА ЗА ПТИЦИТЕ

161

ПРИЛОЖЕНИЕ 5 — ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ВИДОВЕ, ЗА КОИТО Е НЕОБХОДИМО ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И СМЕКЧАВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОПРОВОДИ В РАМКИТЕ НА ЕС

163

ПРИЛОЖЕНИЕ 6 — СРАВНЕНИЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПОДХОДЯЩА ОЦЕНКА (ПО), ОВОС И СЕО

168

ЗА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ

Цел

През ноември 2010 г. Европейската комисия публикува съобщението „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък - план за интегрирана европейска енергийна мрежа“. В него се призовава за значително увеличаване на инфраструктурите за пренос на енергия, за да се осигури безопасно, устойчиво и достъпно енергоснабдяване в цяла Европа, като в същото време се намалят емисиите на СО2.

Новият Регламент (ЕС) № 347/2013 за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) установява общоевропейска рамка за планиране и изпълнение на енергийната инфраструктура в целия ЕС. В него се определят девет приоритетни коридора на стратегическата инфраструктура в областта на електроенергията, природния газ и нефта и три приоритетни тематични области на нивото на Съюза по отношение на магистралните електропроводи, интелигентните мрежи и мрежите за пренос на въглероден диоксид. Въвежда се също прозрачен и всеобхватен процес за определяне и подбор на конкретни проекти от общ интерес (ПОИ), необходими за реализиране на приоритетните коридори.

Подобно на всички дейности за развитие в рамките на ЕС, инфраструктурите за пренос на енергия трябва да бъдат напълно съвместими с политиката на ЕС в областта на околната среда, включително с директивите за местообитанията и за птиците (Директивите на ЕС за опазване на природата). Настоящият документ дава насоки как най-добре да бъде постигнато това на практика. Специално внимание се обръща на правилното прилагане на процедурата за издаване на разрешителни съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, която изисква всички планове и проекти, които биха могли да имат значителен отрицателен ефект върху територии от „Натура 2000“, да бъдат подложени на подходяща оценка (ПО), преди да бъдат одобрени. Разглеждат се също изискванията за защита на видовете в по-широкия ландшафт.

Териториите от „Натура 2000“ не са замислени като „непристъпни зони“ и ново благоустрояване в тях не е изключено. Благоустройствените дейности обаче трябва да се извършват по начин, който гарантира опазването на редките и застрашени видове и типовете местообитания, за които е определена територията. Често това може да бъде постигнато чрез внимателно планиране, добър и отворен диалог с всички заинтересовани страни и, когато е целесъобразно, прилагане на подходящи мерки за смекчаване на последиците и отстраняване или предотвратяване на потенциалното отрицателно въздействие от самото начало на отделни проекти, както и на кумулативното въздействие върху целите на опазването на територията.

Настоящият документ е предназначен преди всичко за организатори на проекти, оператори на преносни мрежи (ОПМ) и органи, отговарящи за одобряването на планове и проекти за пренос на енергия, но би бил от интерес също за консултанти по оценка на въздействието, управители на територии от „Натура 2000“, НПО и други специалисти, които се интересуват или участват в планирането, проектирането, изпълнението или одобряването на планове и проекти за енергийна инфраструктура. Неговата цел е да представи общ преглед на въздействието на предложенията за енергийна инфраструктура върху „Натура 2000“ и защитените видове и местообитания в ЕС и да очертае подходи за смекчаване на отрицателните последици.

Настоящият документ може да бъде полезен и при оценка на планове и проекти за съоръжения за пренос на енергия съгласно Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и Директивата за стратегическа оценка на околната среда, за които е преценено, че не е необходима подходяща оценка с оглед въздействието им върху „Натура 2000“.

Обхват

Документът предлага насоки и най-добри практики за инсталиране, експлоатация и извеждане от експлоатация на съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия, газ и нефт с оглед на териториите и видовете от „Натура 2000“ в по-широкия ландшафт, защитени съгласно директивите на ЕС за местообитанията и за птиците. В него се разглеждат единствено инфраструктури за пренос на енергия, но не и съоръжения за производство на енергия като нефтени платформи, водноелектрически централи, вятърни турбини, електроцентрали и др.

Видовете инфраструктури за пренос на енергия, дискутирани в документа, включват газопроводи и нефтопроводи, както и електропреносните кабели за високо и средно напрежение и разпределителните съоръжения с акцент върху наземно разположените. Инфраструктурата за пренос на енергия в морската околна среда е разгледана в отделна глава.

Структура и съдържание

Настоящият документ се състои от осем глави:

—

Глави 1 и 2: предоставят общ преглед на политиката на ЕС по отношение на енергийната инфраструктура и необходимостта от съвременна, взаимосвързана енергийна мрежа в Европа в съответствие с регламента за TEN-E. Набляга се на правните разпоредби на директивите за птиците и за местообитанията, които предприемачите, операторите и органите, занимаващи се с пренос на енергия, следва да познават добре и да обърнат специално внимание на процедурата по член 6 за издаване на разрешителни за планове или проекти, които биха могли да окажат значително въздействие върху територии от „Натура 2000“, както и на изискванията за защитените видове в ЕС, които се срещат в по-широкия ландшафт.

—

Глава 3: предоставя общ преглед на различните видове потенциални въздействия, които инфраструктурите за пренос на енергия могат да окажат върху типовете местообитания и видовете, защитени съгласно двете директиви на ЕС за природата. Познаването на тези потенциални въздействия не само ще гарантира, че подходящата оценка съгласно член 6 от Директивата за местообитанията се извършва правилно, но и ще помогне за определянето на подходящи мерки за смекчаване на последиците, които могат да бъдат приложени, за да се избегне или намали значителният отрицателен ефект от тяхното възникване.

—

Глави 4 и 5: отделят специално внимание на потенциалните въздействия на инфраструктурите на електропреносната мрежа и определянето на подходящи мерки за тяхното смекчаване по време на различните етапи на плана или цикъла на проекта. Където е възможно, са дадени подробни технически препоръки за мерки за отстраняване и смекчаване на последиците, основани на добри практики и най-нови изследвания от цяла Европа.

—

Глава 6: очертава ползите от предприемането на по-стратегически и интегриран подход към планирането на инфраструктурите за пренос на енергия, така че да се избегне или сведе до минимум вероятността евентуални противоречия с изискванията на законодателство на ЕС за природата да бъдат установени на по-късен етап от процеса на планиране, когато вариантите са много по-ограничени. Разгледани са също начините, по които различните оценки на въздействието, изисквани съгласно законодателството на ЕС в областта на околната среда, включително съгласно Директивата за местообитанията, могат да бъдат ефективно рационализирани за ПОИ, особено като се имат предвид съкратените срокове за процедурите за издаване на разрешения за ПОИ, предвидени в регламента за TEN-E.

—	Глава 7: описва процедурата за издаване на разрешения съгласно член 6 от Директивата за местообитанията. Целта е да се дадат практически насоки за прилагането на тази процедура конкретно в контекста на инфраструктури за пренос на енергия.

—

Глава 8: анализира последиците от инфраструктурите за пренос на енергия върху морската околна среда. Най-напред е представен преглед на съществуващата енергийна инфраструктура в морските води на ЕС и очакваното ѝ бъдещо развитие. След това са разгледани последиците за морските територии в „Натура 2000“ и защитените видове с оглед на разпоредбите на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, както и съответните подкрепящи мерки и насоки от страна на ЕС и от други институции. На трето място са анализирани потенциалните въздействия на инфраструктурата (кабели и тръбопроводи), свързана с пренос на нефт, газ, вятърна енергия, енергия от вълните и от приливите и отливите и с улавянето, преноса и съхранението на въглероден диоксид, върху морските видове и местообитания, защитени от Директивата на ЕС за местообитанията и Директивата на ЕС за птиците. В частта, в която се обсъждат начините за смекчаване на тези последици, са включени и примери за добри практики. На четвърто място са разгледани ползите от стратегическото планиране на инфраструктурата за пренос на енергия в морската околна среда, включително необходимостта то да бъде поставено в контекста на други законодателни актове и политики на ЕС като Рамковата директива за морска стратегия и планирането на морското пространство.

В целия документ са посочени примери за добри практики, където е възможно, за да се покаже как съоръженията за пренос на енергия могат ефективно да се съвместяват на практика със законодателството на ЕС за опазване на природата. Те са полезен източник на идеи за различните видове техники и подходи, които могат да бъдат прилагани.

Естество на документа

Целта на това ръководство е да разясни разпоредбите на директивите за местообитанията и за птиците и да ги постави в контекста на развитието и експлоатацията на преноса на енергия. Документът няма законодателен характер, а по-скоро дава практически насоки и посочва най-добри практики за прилагането на вече съществуващи правила. Като такъв той отразява единствено възгледите на службите на Комисията. Окончателното тълкуване на директивите на ЕС е от компетенциите на Съда на Европейския съюз.

Документът допълва съществуващите общи тълкувателни и методически ръководства на Комисията относно член 6 от Директивата за местообитанията (1). Препоръчително е тези ръководства да се четат заедно с настоящия документ.

И накрая, в документа се отчита напълно, че двете директиви за опазване на природата са обвързани с принципа на субсидиарност и всяка държава членка е свободна да прецени как най-добре да прилага процедурните изисквания, които произтичат от тях. Следователно добрите практики и процедури и предлаганите методи, описани в настоящия документ, нямат задължителен характер, а по-скоро имат за цел да дадат полезни съвети, идеи и предложения въз основа на обратна информация и коментари от страна на компетентни органи, представители на енергийния бизнес, НПО и други експерти и заинтересовани страни.

Комисията би желала да благодари на всички, които участваха в изготвянето на това ръководство, за ценния им принос и изразените мнения.

1. ОБНОВЕНА ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ЕВРОПА

1.1. Нуждата от обновена енергийна инфраструктура в Европа

Страните от ЕС постигнаха съгласие за нова рамка на политиката в областта на енергетиката и климата до 2030 г., включваща общоевропейски цели и задачи на политиката относно емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и взаимосвързаност между електропреносните мрежи. Тези цели и задачи на политиката ще помогнат на ЕС да изгради по-конкурентна, сигурна и устойчива енергийна система и да постигне дългосрочната си цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г.

Фигура 1

Рамка на политиката в областта на енергетиката и климата до 2030 г — договорени водещи цели

10 %взаимосвързаност

- 20 %емисии на парникови газове

20%енергия от възобновяеми източници

15 %взаимосвързаност

≥ 30%енергийна ефективност

≥ 27 %енергия от възобновяеми източници

≥ - 40 % емисии на парникови газове

20 %енергийна ефективност

Като един от своите основни приоритети Комисията представи Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (2). Нейната амбиция е да помогне на ЕС да постигне набелязаните цели и задачи за периода до 2030 г., да осигури на европейските потребители достъп до сигурна, устойчива, конкурентна и достъпна енергия и да им даде възможност да се възползват от текущата фундаментална трансформация на европейската енергийна система.

Модернизирането на съоръженията за пренос и съхранение на енергия в Европа е от съществено значение за постигане на целите и задачите в периода до 2030 г. (3) Остарелите инфраструктури и слабата взаимосвързаност между тях са основна пречка пред европейската икономика. Развитието на производството на вятърна електроенергия в регионите на Северно и Балтийско море се възпрепятства от недостатъчни връзки към електропреносната мрежа в морето и на сушата. Рискът и цената на прекъсванията в електрозахранването и загубите на електроенергия също се очаква да се увеличат, освен ако ЕС не инвестира в интелигентни, ефективни и конкурентни енергийни мрежи и не използва своя потенциал за подобряване на енергийната ефективност.

Новата политика на ЕС за енергийна инфраструктура ще спомогне за координиране и оптимизиране на развитието на мрежата в континентален мащаб и ще позволи на ЕС да извлече всички ползи от интегрираната европейска мрежа, които надхвърлят стойността на отделните ѝ компоненти.

Европейска стратегия за напълно интегрирана енергийна инфраструктура въз основа на интелигентни и нисковъглеродни технологии ще намали разходите за прехода към нисковъглеродна икономика чрез икономии от мащаба за отделните държави членки. Тя ще подобри също сигурността на доставките и ще спомогне за стабилизиране на потребителските цени, като гарантира, че електроенергията и газът отиват там, където са нужни. Наред с това европейските мрежи ще улеснят конкуренцията на единния енергиен пазар на ЕС, ще изградят солидарност между държавите членки и ще осигурят достъп на европейските граждани и предприятия до достъпни енергийни източници.

За да подпомогне осъществяването на тази важна радикална промяна в преноса на енергия, през 2013 г. ЕС прие нов регламент за TEN-E – Регламент (ЕС) № 347/2013 (4), който установява общоевропейска рамка за планиране и изпълнение на енергийната инфраструктура в целия ЕС.

В него се определят девет приоритетни коридора на стратегическата инфраструктура в областта на електроенергията, природния газ и нефта и три приоритетни тематични области на нивото на Съюза по отношение на магистралните електропроводи, интелигентните мрежи и мрежите за пренос на въглероден диоксид с оглед оптимизиране развитието на мрежата на европейско равнище до 2020 г. и по-нататък.

Фигура 2

Приоритетни коридори за електроенергия, газ и нефт

1.2. Предизвикателства пред инфраструктурата

Трудностите в постигането на взаимосвързаност и адаптирането на европейската енергийна инфраструктура към новите нужди засягат всички сектори и всички видове съоръжения за пренос на енергия.

1.2.1. Електроенергийни мрежи и съхранение на енергия

Електроенергийните мрежи трябва да бъдат усъвършенствани и модернизирани, за да отговорят на нарастващото търсене, дължащо се на значителна промяна в цялостната верига за формиране на стойност в енергетиката и в цялостния енергиен микс, а също и на умножаването на приложенията и технологиите, които разчитат на електричество като източник на енергия. Електроенергийните мрежи трябва също така да се разширят и усъвършенстват, за да се насърчи интегриране на пазара и поддържане на настоящото равнище на сигурност на системата, но най-вече за да се пренася и балансира електроенергията, произведена от възобновяеми източници, която се очаква да нарасне над два пъти в периода 2007-2020 г.

Значителен дял от мощностите за производство на електроенергия ще бъде концентриран в области, разположени далече от основните центрове на потребление или съхранение на енергия. Значителен дял ще идва от инсталации, разположени в морето, наземни слънчеви и вятърни електроцентрали в Южна Европа или от инсталации на основата на биомаса в Централна и Източна Европа. Децентрализираното производство на електроенергия също се очаква да нарасне.

Отвъд тези краткосрочни изисквания електроенергийните мрежи трябва да претърпят едно по-фундаментално развитие, за да се създадат условия за преминаване към декарбонизирана електроенергийна система в периода до 2050 г., за което ще допринесат и нови технологии за пренос на електроенергия с високо напрежение на големи разстояния и за съхранение на електроенергия, които да поемат постоянно нарастващия дял на електроенергията от възобновяеми източници от ЕС и от други райони.

Същевременно електропреносните мрежи трябва да станат и по-интелигентни. Целите на ЕС до 2020 г. в областта на енергийната ефективност и производството на електроенергия от възобновяеми източници не могат да бъдат постигнати без по-иновативни и интелигентни мрежи както на ниво пренос, така и на ниво разпределение, работещи с помощта на информационни и комуникационни технологии. Те ще бъдат от съществено значение за управлението на търсенето и за други услуги на интелигентната електроенергийна мрежа.

1.2.2. Газопреносни мрежи и съхранение на природен газ

Очаква се природният газ да продължи да играе ключова роля в енергийния микс на ЕС през идните десетилетия, а неговото значение като резервно гориво за генерирането на електроенергия при променливи товари, ще се увеличава. Газовите мрежи обаче трябва да отговарят на допълнителни изисквания за гъвкавост в системата, необходими са двупосочни газопроводи, увеличен капацитет за съхранение и гъвкави доставки, включително на втечнен природен газ (ВПГ) и сгъстен природен газ (СПГ).

1.2.3. Инфраструктура за пренос и рафиниране на нефт и олефини

Ако политиките по отношение на климата, транспорта и енергийната ефективност останат същите като понастоящем, нефтът ще продължи да представлява 30 % от първичната енергия, а значителна част от транспортните горива вероятно ще бъдат производни на нефта и през 2030 г. Сигурността на доставките зависи от добрите характеристики и гъвкавостта на цялата верига за доставки — от суровия нефт, доставян на рафинериите, до крайния продукт, който се предлага на потребителите. Наред с това бъдещата архитектура на инфраструктурата за пренос на суров нефт и нефтопродукти ще бъде определена и от развитието на европейския сектор на рафинирането, който понастоящем е изправен пред редица предизвикателства.

1.2.4. Улавяне, пренос и съхранение на CО2 (УСВ)

Технологиите за УСВ могат в значителна степен да намалят емисиите на CO2, но все още са в ранен стадий на развитие. Въвеждането на технологиите за УСВ с търговска цел при производството на електроенергия и в промишлени приложения се очаква да започне след 2020 г. Тъй като потенциалните места за съхранение на CO2 не са разпределени равномерно на територията на Европа, а някои държави членки имат ограничени възможности за съхранение в рамките на националните си граници, може да се наложи изграждането на европейска тръбопроводна мрежа, преминаваща през държавните граници и в морската околна среда.

1.3. Видове съоръжения за пренос и разпределение в експлоатация

Начинът, по който различните видове енергия се пренасят, разпределят и съхраняват, зависи, разбира се, от вида енергия и от това дали преносът, разпределението и съхранението се осъществяват на сушата или в морската околна среда. Така например преносът на електроенергия обикновено се осъществява по електропроводи или кабели, докато преносът на газ и нефт се извършва чрез тръбопроводи.

В настоящия документ акцентът е поставен конкретно на следните съоръжения (5):

—

Наземни съоръжения за пренос и разпределение на газ и нефт: вкопани тръбопроводи, надземни тръбопроводи, включително преминаващи през речни корита, както и всички свързани с тях компоненти (захранващи станции, помпени станции (за нефт) и компресорни станции (за газ), станции за частично разпределение, спирателни кранови възли, регулаторни станции и разпределителни терминали);

—	Наземни съоръжения за пренос на електроенергия: вкопани/подземни електропроводи, въздушни електропроводи и свързаните с тях компоненти (стълбове, подстанции и преобразувателни подстанции).

1.3.1. Съоръжения за пренос и разпределение на газ и нефт

Преносът на големи количества суров нефт, преработени нефтени продукти или природен газ по суша обикновено се осъществява чрез тръбопроводи. Нефтопроводите са изработени от стоманени или пластмасови тръби с вътрешен диаметър най-често между 100 и 1 200 мм. Повечето нефтопроводи са вкопани на дълбочина от около 1 до 2 м. Нефтът в тях се задвижва от помпени станции. Газопроводите за природен газ са изградени от въглеродна стомана и диаметърът им варира от 51 до 1 500 мм. Газът се поддържа под налягане от компресорни станции.

За трасето на тръбопроводите се учредява право на преминаване. Стъпките за изграждане на тръбопровод включват избор на трасето, което след това трябва да бъде проучено, за да се установят и отстранят своевременно евентуални физически препятствия. При необходимост се извършват изкопни работи, особено по главното трасе и на местата, на които то се пресича с друга инфраструктура. След това се инсталират тръбата и свързаните с нея компоненти (спирателни кранове, разклонения и т.н.). Където е уместно, тръбата и изкопът се засипват.

1.3.2. Съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия

Тъй като електроенергията все още не може да се съхранява в големи количества, тя трябва да се произвежда в реално време. Това означава, че непрекъснатият ѝ пренос до потребителите трябва да бъде колкото е възможно по-ефективен. В наземна среда преносът на електроенергия е прехвърлянето на електрическа енергия от електроцентралите, в които тя се произвежда, до подстанции за високо напрежение, разположени в близост до центровете, в които е съсредоточено търсенето. Големи количества електроенергия се пренасят при високи напрежения (110 - 750 kV в Европа, ЕМОПС, 2012 г.), за да се намали загубата на енергия при пренос на дълги разстояния до подстанцията.

Електропреносни линии използват най-вече трифазен променлив ток с високо напрежение, който позволява да се пренася голямо количество електроенергия на големи разстояния (APLIC, 2006). Технологията за пренос на електроенергия с постоянен ток с високо напрежение (ПТВН) гарантира по-голяма ефективност на много големи разстояния (обикновено над 600 км). Електроенергията може да се пренася по въздушни линии или по подземни кабели. Напрежението във всички случаи е високо, тъй като при сегашните технологии големи количества енергия могат да се пренасят ефективно само при високи напрежения.

В електроразпределителната мрежа електроенергията се пренася до крайните потребители при средно напрежение (често под 33 kV). От гледна точка на опазването на природата е важно да се прави разлика между електропроводите с високо напрежение и разпределителните линии със средно напрежение, тъй като риск от поражения вследствие на електрически ток съществува само при електропроводи със средно напрежение, но риск от сблъсък съществува както при преносните, така и при разпределителните линии (6) (вж. глава 4).

Електроенергията обикновено се пренася по въздушни електропроводи, монтирани на стълбове, но понякога се използват и вкопани/подземни електропроводи, особено в градските райони или на чувствителни места. Въздушните електропроводи имат специфично въздействие върху биологичното разнообразие, здравето и ландшафта, което се различава от това на подземните електропроводи. От друга страна, първоначалните инвестиционни разходи за изграждането на подземна кабелна мрежа често могат да бъдат значително по-високи от тези за въздушните електропроводи.

1.4. Проекти от общ интерес (ПОИ) (7)

Съществуващият регламент за TEN-E, който влезе в сила на 15 май 2013 г., задава правната рамка на политиката за оптимизиране развитието на мрежата на европейско равнище до 2020 г. и по-нататък. В него са определени 12 стратегически приоритетни коридора и тематични области за енергийна инфраструктура с трансевропейско/трансгранично измерение. В регламента се установява процес за изготвяне — на всеки две години — на списък на Съюза на проекти от общ интерес (така наречените ПОИ) (8), които допринасят за развитието на енергийните инфраструктурни мрежи във всеки от 12-те приоритетни коридора и тематични области.

За да бъде включен в списъка на Съюза, един проект трябва да носи значителна полза поне на две държави членки; да допринася за интеграцията на пазара и да насърчава конкуренцията; да подобрява сигурността на доставките и да намалява емисиите на CO2. Процесът за определяне на проектите се основава на регионално сътрудничество с участието на държавите членки и различни заинтересовани страни, които предоставят своите знания и експертен опит по отношение на техническата осъществимост и пазарните условия, както от национална, така и от европейска гледна точка.

Третият списък на Съюза, включващ 173 ПОИ (9) за развитието на енергийната инфраструктура, бе приет през ноември 2017 г. Списъкът обхваща 106 проекта в областта на енергетиката, включително за електропреносни линии и съоръжения за съхранение на електроенергия, 4 проекта за интелигентни енергийни мрежи и 53 газови проекта. За първи път в списъка на ПОИ попадат и 4 проекта за мрежи за въглероден диоксид. Списъкът на ПОИ се обновява на всеки две години, за да бъдат включени нови необходими проекти и да се заличат вече завършени проекти.

Тези ПОИ вече могат да кандидатстват за финансова подкрепа от Механизма за свързване на Европа (МСЕ). По този нов механизъм е предвиден бюджет от 5,35 милиарда евро за трансевропейска енергийна инфраструктура за периода 2014—2020 г. През 2016 г., в рамките на втората и третата покана за представяне на предложения бяха отпуснати безвъзмездни средства, възлизащи общо на 707 милиона евро, за 27 ПОИ. С тях бяха финансирани 11 проекта в енергийния сектор, 15 проекта в газовия сектор, 1 проект за интелигентни енергийни мрежи, 8 проекта за строителни работи и 19 проекта за проучвания. През 2017 г. по линия на МСЕ бяха отделени 800 милиона евро за безвъзмездни средства.

Поради стратегическото си значение за ЕС ПОИ се ползват от опростена процедура за планиране и издаване на разрешения. Това включва например определянето на един национален компетентен орган, който да играе ролята на „едно гише“ за всички разрешения, и въвеждането на задължителен срок от три години и шест месеца за издаване на разрешение за даден проект. Целта е да се ускорят процедурите и да се осигури бързо одобрение и изпълнение на проекти, които се смятат за необходими за постигане на енергийна сигурност и за осъществяване на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, като същевременно се гарантира спазването на най-високи стандарти, определени от законодателството на Съюза в областта на околната среда, както и повече прозрачност и по-активно участие на обществеността. По-добрата регулаторна рамка се очаква също да направи ПОИ по-привлекателни за инвеститорите.

Енергийни проекти от общ интерес: интерактивна карта

Европейската комисия е разработила „Платформа за прозрачност“ (10), която дава възможност на потребителите да се запознаят с всеки един от 173-те ПОИ, приети през 2017 г., с помощта на интерактивна карта. Проектите могат да бъдат изобразени на картата по вид енергия (електричество, газ, нефт или друга), вид инфраструктура, държава и/или приоритетен коридор. Техническите резюмета на проектите също са достъпни непосредствено след тяхното приемане.

Трябва да се отбележи обаче, че ПОИ, включени в списъка на Съюза, се намират на различен етап на развитие. Някои от тях са все още в ранна фаза, поради което са необходими допълнителни проучвания, за да се докаже, че са осъществими.

Включването на подобни проекти в списъка на Съюза на ПОИ не засяга резултатите от съответните екологични оценки и процедурите за издаване на разрешения. Ако се окаже, че даден проект, включен в списъка на Съюза на ПОИ, не е в съответствие с достиженията на правото на ЕС, той ще бъде заличен от списъка.

За да подпомогне държавите членки в определянето на подходящи законодателни и незаконодателни мерки за рационализиране на различните процедури за екологична оценка и да гарантира последователно прилагане на мерките, залегнали в правото на Съюза за ПОИ, Комисията издаде ръководство през юли 2013 г (11).

Какво означава „рационализиране“?

Рационализиране означава: подобряване и по-добра координация на процедурите за екологична оценка с оглед намаляване на излишната административна тежест, установяване на взаимодействия и следователно, съкращаване на времето необходимо за приключване на процеса на оценка, като наред с това се гарантира високо ниво на защита на околната среда чрез всеобхватни екологични оценки в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда.

Източник: Ръководство за рационализиране на процедурите за екологична оценка на проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на енергийната инфраструктура, юли 2013 г.

Ръководството съдържа шест основни препоръки за рационализиране на процедурите. Те се основават на натрупания досега опит в прилагането и на добрите практики, установени в държавите членки, но отиват и по-далеч (вж. глава 4 за повече информация).

Препоръките са насочени конкретно към:

—	Ранно планиране, създаване на „пътна карта“ и определяне обхвата на оценките

—	Ранна и ефективна интеграция на екологичните оценки и на другите изисквания, свързани с околната среда

—	Координирани процедури и ясни срокове

—	Събиране и обмен на данни и контрол на качеството

—	Трансгранично сътрудничество и

—	Ранно и ефективно участие на обществеността.

В следващите глави от това ръководство се обръща специално внимание на процедурите за издаване на разрешения съгласно Директивата за местообитанията, приложими за планове и проекти в областта на преноса на енергия. Останалите разрешителни процедури, свързани с околната среда, не са разгледани подробно, но се споменават, когато е необходимо.

Следователно настоящият документ допълва гореспоменатото ръководство за рационализиране на процедурите на ПОИ, но има по-широко приложение, тъй като обхваща всички видове инфраструктура за пренос на нефт, газ и електроенергия, независимо дали се изгражда в рамките на ПОИ или не.

2. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС ЗА ПРИРОДАТА

2.1. Въведение

Някои планове и проекти за инфраструктура за пренос на енергия могат потенциално да засегнат една или повече територии, включени в мрежата на ЕС „Натура 2000“, или да окажат влияние върху някои редки и застрашени видове, които са обект на защита съгласно законодателството на ЕС. Разпоредбите, които трябва да се спазват в такива случаи, се съдържат в директивите за местообитанията и за птиците. Тези разпоредби са разгледани в настоящата глава. В следващи глави са представени конкретни елементи на процедурата за издаване на разрешения съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, отнасящи се конкретно за планове и проекти в областта на преноса на енергия.

2.2. Директивите за птиците и за местообитанията

Спирането на загубата на биологично разнообразие в ЕС е признато като важен елемент на стратегията „Европа 2020“, в която се призовава за интелигентна, приобщаваща и устойчива политика на растеж, която да отчита важните социално-икономически ползи, които природата носи на обществото.

През март 2010 г. държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на ЕС, си поставиха амбициозната цел да спрат загубата на биоразнообразие и да възстановят биологичното богатство на Европа до 2020 г. През май 2011 г. Европейската комисия прие нова Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. (COM(2011) 244) (12), която определя политическата рамка за постигането на тази цел.

Директивите за птиците (13) и за местообитанията (14) са крайъгълният камък на политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие. Те дават възможност на всички държави — членки на ЕС, да работят заедно въз основа на обща законодателна рамка за опазването на най-застрашените и ценни европейски видове и местообитания в целия им естествен район на разпространение в ЕС, независимо от политическите и административните граници.

Двете директиви не обхващат всички видове растения и животни в Европа (тоест цялото биологично разнообразие на ЕС). Те са съсредоточени върху подгрупа от около 2000 вида, които имат нужда от защита, за да се предотврати тяхното намаляване или влошаване на състоянието им. Те често се наричат видове от значение за Общността или видове, защитени в ЕС. Около 230 редки или застрашени типове местообитания също са обект на отделна защита съгласно Директивата за местообитанията.

Общата цел на двете директиви е да се гарантира, че видовете и типовете местообитания, които те защитават, ще продължат да съществуват и ще бъдат възстановени до благоприятно състояние на запазване (15) в целия им естествен район на разпространение в ЕС. Тази цел е определена по положителен начин и е насочена към благоприятна ситуация, която трябва да бъде постигната и поддържана. Тоест, тя не се състои само в това да бъде предотвратено влошаване на състоянието.

С оглед постигането на тази цел директивите на ЕС изискват от държавите членки:

—

Да определят и поддържат специални територии за опазване на биологичните видове и типовете местообитания, изброени в приложения I и II към Директивата за местообитанията и приложение I към Директивата за птиците, както и на мигриращите птици. Всички тези територии са част от европейската мрежа „Натура 2000“;

—

Да създадат специален защитен режим за всички европейски видове диви птици и други застрашени видове, изброени в приложения IV и V към Директивата за местообитанията. Този защитен режим следва да се прилага в целия естествен район на разпространение на видовете в ЕС, тоест навсякъде, където те се срещат (било то във или извън защитените зони по „Натура 2000“).

2.3. Управление и защита на територии в „Натура 2000“

Към днешна дата в „Натура 2000“ са включени над 27 000 територии. Взети заедно, те обхващат около 18 % от сухоземната територия на Европа, както и значителни морски райони.

НАБЛЮДАТЕЛ НА „НАТУРА 2000“: полезен инструмент за предприемачите

Наблюдателят на „Натура 2000“ е географска информационна система (ГИС) за картографиране, достъпна онлайн, която позволява на предприемачите да локализират и изследват всяка територия от „Натура 2000“ в мрежата на ЕС. Териториите могат да бъдат изследвани в много голям мащаб (1:500), който позволява да се видят границите на територията и основните характеристики на ландшафта при много висока разделителна способност. За всяка територия е предвиден стандартен формуляр с данни (СФД), в който са посочени биологичните видове и типовете местообитания, за които е определена зоната, приблизителната численост на популациите, състоянието на запазване и значението на територията за съответните биологични видове или типове местообитания в рамките на ЕС.

http://natura2000.eea.europa.eu/

Защитата и опазването на териториите в „Натура 2000“ са уредени с разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитания. Предвиждат се два типа мерки — първият (регламентиран в член 6, параграфи 1 и 2) (16) се отнася до опазването и управлението на всички територии в „Натура 2000“ в дългосрочен план, докато вторият (залегнал в член 6, параграфи 3 и 4) засяга процедурата за издаване на разрешения за планове и проекти, които могат да окажат значително отрицателно влияние върху територия от „Натура 2000“.

От този член става ясно, че териториите в „Натура 2000“ не са „непристъпни зони“ за благоустройство. В тях е напълно възможно да се развиват нови планове и проекти, стига да се спазват някои процедурни гаранции и предпазни мерки по същество. Процедурата за издаване на разрешителни е въведена, за да се гарантира, че подобни планове и проекти се изпълняват по начин, който е съвместим с целите на опазването на територията, включена в „Натура 2000“.

2.3.1. Предприемане на целенасочени мерки за опазване и предотвратяване на по-нататъшно влошаване на състоянието

Член 6 от Директивата за местообитанията:

6.1.

Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

6.2.

Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии, на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

Член 6, параграфи 1 и 2 от Директивата за местообитанията изисква от държавите членки:

—	да предприемат целенасочени консервационни мерки, необходими за запазване и възстановяване на типовете местообитания и биологичните видове, за които е определена територията (член 6, параграф 1);

—	да вземат мерки, за да предотвратят влошаването на състоянието на местообитанията, както и обезпокояването на видовете в тях (член 6, параграф 2).

По отношение на първия тип мерки държавите членки трябва да определят ясни цели за опазването на всяка територия в „Натура 2000“ въз основа на състоянието на запазване и екологичните изисквания на типовете местообитания и видовете, живеещи в тях, които представляват интерес за ЕС. Цел на опазването трябва да бъде най-малко поддържането на състоянието на запазване на видовете и местообитанията, за които е определена територията, и недопускане на по-нататъшно влошаване.

Тъй като обаче общата цел на директивите за природата е биологичните видове и типовете местообитания да достигнат благоприятно състояние на запазване в естествения им район на разпространение, може да се наложи да бъдат определени и по-амбициозни цели на опазването, за да се подобри състоянието на запазване на тези видове и типове местообитания в отделните територии. За предприемачите, плановиците и органите, занимаващи се с пренос на енергия, е от особено значение да бъдат запознати с целите на опазването на дадена територия в „Натура 2000“, тъй като потенциалното отрицателно въздействие на отделните планове и проекти трябва да бъде оценено от гледна точка на тези цели (17).

Макар да не задължава, Директивата за местообитанията насърчава институциите, отговарящи за природата, да разработят планове за управление на териториите в „Натура 2000“ в тясно сътрудничество с местните заинтересовани страни (18). Тези планове могат да бъдат много полезен източник на информация, тъй като в тях обикновено се предоставя подробна информация за биологичните видове и типовете местообитания, за които е определена територията, обясняват се целите на нейното опазване и, където е уместно, се прави връзка с други форми на ползване на земята в района. В тях също се очертават практическите консервационни мерки, които са необходими, за да бъдат постигнати целите на опазването на територията.

2.3.2. Процедура за издаване на разрешения за планове и проекти, засягащи територии в „Натура 2000“

Член 6 от Директивата за местообитанията:

6.3.

Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4, компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

6.4.

Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата-членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен биологичен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията.

В член 6, параграфи 3 и 4 е определена процедурата за издаване на разрешителни, която трябва да се следва при разглеждането на планове и проекти, които биха могли да засегнат една или повече територии в „Натура 2000“ (19). Тази процедура се прилага не само за планове или проекти в границите на територии, включени в „Натура 2000“, но и за такива извън тях, които биха могли да окажат значително влияние върху опазването на биологичните видове и местообитанията в рамките на територията.

Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията изисква всеки план или проект, който би могъл да окаже значително влияние върху територия, включена в „Натура 2000“, да бъде подложен на подходяща оценка (ПО), за да се изследва подробно това влияние от гледна точка на целите на опазването на конкретната територия. Компетентните органи могат да одобрят плана или проекта само ако установят въз основа на резултатите от подходящата оценка, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията. Важно е да се отбележи, че тежестта пада върху това да се докаже липсата (а не наличието) на отрицателни въздействия.

В зависимост от естеството и тежестта на установените въздействия, понякога планът или проектът може да бъде променен и/или да се предприемат определени мерки за смекчаване на последиците, за да може те да се избегнат, предотвратят, премахнат или намалят до незначително ниво и планът или проектът да бъде одобрен.

Ако това не е възможно, тогава планът или проектът трябва да бъде отхвърлен и да се потърсят по-щадящи алтернативни решения. При изключителни обстоятелства план или проект, който има неблагоприятно влияние върху една или повече територии в „Натура 2000“, може да бъде одобрен по изключение съгласно процедурата, предвидена в член 6, параграф 4, ако се докаже липсата на алтернативно решение и ако планът или проектът трябва да бъде осъществен поради наложителни причини от по-важен обществен интерес. В такива случаи трябва да се предприемат необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“.

И накрая, важно е да се отбележи, че процедурата за издаване на разрешителни съгласно Директивата за местообитанията е различна от тази, предвидена в Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и Директивата за стратегическа екологична оценка (СЕО), въпреки че тези процедури могат да бъдат интегрирани (за повече подробности вж. глава 7). За разлика от оценките по ОВОС/СЕО, резултатите от които следва да се имат предвид при вземането на решение за одобряване на даден план или проект, заключенията от подходящата оценка по член 6 от Директивата за местообитанията са окончателни и имат определящо значение за издаването на разрешение за съответния план или проект.

2.4. Разпоредби за опазване на видовете

Втората група разпоредби на двете директиви на ЕС за природата засяга опазването на определени видове в целия им район на разпространение в ЕС, тоест както в границите на територии, включени в „Натура 2000“, така и извън тях.

Някои защитени видове са потенциално уязвими към определени видове съоръжения от енергийната инфраструктура като въздушни електропроводи например. Следователно, тези разпоредби също трябва да бъдат взети под внимание при разглеждането на подобни планове и проекти в потенциално чувствителни зони извън териториите от „Натура 2000“ в рамките на процедурите по ОВОС/СЕО.

Разпоредбите за опазване на видовете обхващат всички видове диви птици, които се срещат в естествена среда в ЕС, както и други видове, изброени в приложения IV и V към Директивата за местообитанията.

По същество те задължават държавите членки да забранят:

—	умишленото обезпокояване на дивите птици и животни през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

—	увреждането или унищожаването на места за размножаване или почивка;

—	умишленото унищожаване на гнезда или яйца или изкореняване, или унищожаване на защитени растения.

Конкретните условия са определени в член 5 от Директивата за птиците и в член 12 (за животни) и член 13 (за растения) от Директивата за местообитанията (20).

Член 5 от Директивата за птиците:

Без да се засягат членове 7 и 9, държавите членки вземат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:

а)	умишленото убиване или улавяне по какъвто и да е метод;

б)	умишленото разрушаване или увреждане на техните гнезда или яйца, или преместването на техните гнезда;

в)	събиране на техните яйца от дивата природа и тяхното запазване дори в случаите, когато те са празни;

г)	умишленото обезпокояване, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, доколкото обезпокояването има съществено значение с оглед целите на настоящата директива;

д)	държането на птици от видове, чиито лов и улов са забранени.

Член 12 от Директивата за местообитанията:

Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

а)	всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;

б)	умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

в)	умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;

г)	всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.

2.	За тези видове държавите членки забраняват държането, транспортирането, търговията или размяната и предлагането за продажба или за размяна на екземпляри, взети от природата, с изключение на взетите законно преди началото на прилагане на настоящата директива.

3.	Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б) и в параграф 2, се прилагат за всички стадии от живота на животните, за които се прилага настоящата директива.

Член 13 от Директивата за местообитанията:

Държавите членки вземат необходимите мерки за установяване на строга система за защита на растителните видове, изброени в приложение IV, буква б), като се забранява:

а)	умишленото бране, събиране, рязане, изкореняване или унищожаване на екземпляри от тези растителни видове в областите на естественото им разпространение в природата;

б)	държането, транспортирането, търговията и предлагането за продажба или размяна на екземпляри от тези растения, взети от природата, с изключение на екземплярите, взети законно преди началото на прилагане на настоящата директива.

2.	Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б), се прилагат за всички жизнени стадии от развитието на растенията, за които се прилага настоящият член.

Дерогации от посочените разпоредби се допускат при определени обстоятелства (например за предотвратяване на сериозни увреждания на реколта, добитък, гори, рибарници и води), ако не съществува друго задоволително решение и последиците от тези дерогации не са несъвместими с общите цели на директивите.

Условията за допускане на дерогации са определени в член 9 от Директивата за птиците и в член 16 от Директивата за местообитанията. Що се отнася до съоръжения за пренос на енергия, дерогации могат да бъдат предоставени основно „в интерес на общественото здраве и безопасност или поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес“ (вж. член 16, параграф 1, буква в).

3. ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕНОС НА ЕНЕРГИЯ ВЪРХУ „НАТУРА 2000“ И ЗАЩИТЕНИТЕ ВИДОВЕ В ЕС

3.1. Въведение

Енергийните инфраструктурни проекти обикновено не представляват сериозна заплаха за биологичното разнообразие. Съществуват много случаи, при които въздействието на добре проектирани и подходящо разположени инсталации е нулево или ограничено. Има също и примери, при които проектите като цяло са донесли нетни ползи за природата, особено в области, където природната среда вече сериозно е обедняла. Това обаче не отменя задължението да се изследват потенциалните влияния, които отделните планове или проекти могат да окажат върху природната среда, в съответствие с действащите законови процедури за оценка като ОВОС/СЕО и подходяща оценка (за повече подробности вж. глава 7).

В тази глава са разгледани възможните въздействия, които енергийната инфраструктура би могла да има върху местообитанията и видовете, защитени от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Целта е да се обобщят видовете възможни въздействия, които предприемачите, операторите на преносни системи и органите в тази област следва да имат предвид при подготовката на инфраструктурни планове или проекти за пренос на енергия и при извършването на подходяща оценка съгласно процедурата за издаване на разрешения, предвидена в член 6 на Директивата за местообитанията, или на оценки по директивите за ОВОС/СЕО.

3.2. Необходимостта от индивидуален подход за всеки отделен случай

Трябва да се подчертае, че възможните въздействия много зависят от начина, по който е проектирана и разположена конкретната енергийна инфраструктура, както и от чувствителността на съществуващите местообитания и видове, обект на защита в ЕС. Ето защо е важно всеки план или проект да се разглежда сам за себе си.

Проектирането на всяко съоръжение за пренос на енергия, включително и по ПОИ, зависи, разбира се, от редица фактори, включително вида и обема на пренасяната енергия, средата, в която се изгражда проектът (напр. дали на сушата или в морето), разстоянието, на което ще се пренася енергията, и необходимия капацитет за нейното приемане или съхранение. Проектите могат да се отнасят не само до изграждането, но и до обновяването и/или извеждането от експлоатация на съоръжения или инфраструктури, необходими за пренос, приемане или съхранение на енергия на сушата.

Когато се оценява потенциалното въздействие върху природата и дивата флора и фауна, е важно да се вземе предвид не само основната инфраструктура, но и всички свързани с нея инсталации и съоръжения като временни пътища за достъп, постройки за изпълнителите и за съхранение на оборудване, временни обекти за строителите, бетонни основи, временно окабеляване, изкопани земни маси и площи за излишната пръст и др. Въздействията могат да бъдат временни или постоянни, във или извън площадката, може да имат кумулативен ефект и да се проявят в различен момент в течение на проектния цикъл (например на етап строителство, ремонт, поддръжка и/или извеждане от експлоатация). Всички тези фактори трябва да бъдат взети под внимание.

Разпоредбите за защита на видовете, съдържащи се в директивите на ЕС за природата, трябва да се имат предвид, когато съществува риск планът или проектът за енергийна инфраструктура да причини смърт или нараняване, да обезпокои умишлено дивите животни по време на размножаване, отглеждане на малките, зимен сън и миграция или да увреди или унищожи места за размножаване или почивка на видовете, ползващи се със защита съгласно двете директиви (например орли и морски бозайници). Този строг режим на защита се прилага във всички ненаселени райони, независимо дали са част от територия, включена в „Натура 2000“, или не.

Мерки за смекчаване на последиците

Отрицателните въздействия, споменати в тази глава, понякога могат да бъдат смекчени ефективно. Смекчаването предполага в плана или в проекта да бъдат включени мерки за отстраняване на потенциалните отрицателни въздействия или за намаляването им до ниво, при което те вече няма да бъдат значителни. Това означава, че тези мерки трябва да бъдат пряко свързани с вероятните въздействия и да се основават на добро познаване на засегнатите биологични видове/местообитания.

Мерките за смекчаване на последиците могат да включват промяна в местоположението на проекта, но и промени в размера, конструкцията и конфигурацията на различните компоненти на енергийната инфраструктура. Те могат да се състоят и в подходящо планиране на дейностите във времето, както на етап строителство, така и в течение на експлоатацията. Повече подробности с примери за възможни мерки за смекчаване на последиците са дадени в следващата глава.

3.3. Общ преглед на възможните въздействия върху видове и местообитания, обект на защита в ЕС

Видът и степента на въздействието много зависят от конкретните видове и местообитания, обект на защита в ЕС, от тяхната екология, разпространение и състояние на опазване. Затова е необходимо всеки план или проект да се разглежда индивидуално, сам за себе си. По-долу е представен преглед на най-често срещаните видове въздействия:

3.3.1. Загуба, влошаване и разпокъсаност на местообитания

Инфраструктурните проекти за пренос на енергия понякога налагат разчистване на терена и отстраняване на повърхностната растителност (процес, който често се нарича „пряко усвояване на земя“). Това може да доведе до промяна, увреждане, разпокъсване или унищожаване на съществуващите местообитания. Степента на влошаване и загуба на местообитания зависи от размера, местоположението и плана на проекта, както и от чувствителността на засегнатите местообитания.

Важно е да се отбележи, че макар размерът на действително усвоената земя да изглежда ограничен, косвените последици могат да засегнат много по-голяма територия, особено когато проектите за благоустройство оказват влияние върху хидроложките характеристики, геоморфологичните процеси и качеството на водата или почвата. Такива косвени въздействия могат да доведат до сериозно влошаване, разпокъсване и загуба на местообитания, понякога дори на голямо разстояние от самото място на проекта.

Значимостта на загубата на местообитания зависи и от това колко редки и чувствителни са засегнатите местообитания и/или какво е тяхното значение за прехраната, размножаването или зимуването на различни видове. При оценка на последиците от загубата или влошаването на местообитания трябва да се има предвид също потенциалната роля на някои местообитания като част от миграционни коридори или междинни спирки от значение за географското разпространение и миграцията на птиците, както и за придвижването им на по-близки разстояния, например между местата за прехрана и гнездене.

3.3.2. Обезпокояване и изместване

Обезпокояването на видовете в обичайните им места за развъждане, прехрана или почивка, както и по миграционни пътища, може да ги измести и прогони от естествената им среда и да им попречи да ползват своето местообитание. Видовете могат да бъдат изместени от земите във и около обекта, например поради по-голям трафик на автомобили, присъствие на хора, шум, прах, замърсяване, изкуствено осветление или вибрации по време на строителството и след него.

Значимостта на въздействието зависи от мащаба и степента на смущенията, от чувствителността на засегнатите видове, както и от наличието и качеството на други подходящи местообитания наблизо, които могат да поемат прогонените животни. При редки и застрашени видове дори малки или временни смущения могат да имат сериозни последици за дългосрочното оцеляване на вида в района.

3.3.3. Сблъсък и поражения от електрически ток

Птиците, а вероятно и прилепите, могат да се сблъскат с различни части на въздушните електропроводи и на други надземни електрически съоръжения. Степента на риск от сблъсък много зависи от местоположението на обекта, от видовете, които преминават през него, от атмосферните условия и видимостта, както и от конкретната конструкция на самите електропроводи (особено що се отнася до пораженията от електрически ток). Видовете, които живеят дълго, имат ниска репродуктивност и/или се срещат рядко или вече са в уязвимо състояние на опазване (като орли, лешояди и щъркели), са особено изложени на опасност.

Рискът от сблъсък и поражения от електрически ток сред птиците е разгледан по-подробно в глави 4 и 5. Що се отнася до прилепите, за съжаление, изследванията на потенциалните рискове и въздействия вследствие на сблъсък с въздушни електропроводи, като цяло, са оскъдни, тъй като е трудно да се установят причините за смъртта на дребни животни по протежението на съоръжения, които се простират с километри.

3.3.4. Ефект на бариерата

Големите инфраструктурни съоръжения за пренос, приемане и съхранение на електроенергия могат да принудят видовете да заобикалят района, както при миграция, така и при придвижвания на по-кратки разстояния в търсене на храна. Дали това е проблем или не, зависи от редица фактори като размера на подстанцията, пътя на електропроводите и разстоянието между тях, степента на изместване на видовете и способността им да компенсират изразходването на повече енергия, както и степента на прекъсване на естествените пътища между местата за прехрана, нощуване и размножаване.

Нови сведения, докладвани от няколко научни екипа, сочат, че животните вероятно стоят далеч от електропроводите, защото те излъчват ултравиолетови лъчи, невидими за хората. Според проучване (21), осъществено от международен изследователски екип въз основа на наблюдения, северните елени избягват районите около трасето на електропроводи, пресичащи арктическата тундра. Въпреки че познанията все още са много ограничени, в някои конкретни случаи подобни промени в обичайните пътища и естествената среда на животните са от значение за определяне значимостта на въздействието.

3.4. Разграничаване между значителни и незначителни въздействия

Първата стъпка във всяка оценка на въздействието — независимо дали се извършва съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, ако проектът засяга територия в „Натура 2000“, или съгласно директивите за ОВОС и СЕО, ако се засягат защитени видове извън мрежата на „Натура 2000“ — е да се установят видовете и местообитанията, които има вероятност да бъдат засегнати от плана или проекта за изграждане на инфраструктура за пренос на енергия. След това трябва да се определи дали въздействието е значително или не. Законовата процедура за определяне на „значимостта“ на въздействието при планове и проекти, които засягат конкретно територии, включени в „Натура 2000“, е описана в глава 7. Тук са обяснени накратко някои общи принципи, свързани с определянето на степента на „значимост“ по отношение на дивата флора и фауна (независимо дали става дума за територия в „Натура 2000“ или не), за да бъде разбрано по-добре това понятие.

Оценката на значимостта трябва да се прави за всеки отделен случай с оглед на видовете и местообитанията, които могат да бъдат засегнати. Загубата на няколко индивида може да бъде незначителна за някои видове, но да има сериозни последици за други. Значимостта на въздействието зависи от числеността, географското разпределение, района на разпространение, размножителните навици и продължителността на живота на индивидите в една популация. А тези фактори са различни в различните територии.

Взаимовръзката между отделните въздействия също трябва да се има предвид, например усвояването на земя само по себе си може да не е значимо за даден вид, но в съчетание с риска от сериозно обезпокояване или изместване може значително да намали издръжливостта, а в крайна сметка и способността на този вид да оцелее.

Оценката на значимостта също така трябва да се извършва в подходящ географски мащаб. При мигриращите видове, които изминават дълги разстояния, въздействието върху определена територия може да има последици за видовете в много по-обширен географски район. Дори при местните видове, които живеят на големи територии или променят местообитанието си, може да се окаже необходимо потенциалните въздействия да бъдат оценени в регионален, а не в местен мащаб.

И накрая, описаните по-горе фактори трябва да се оценяват въз основа на най-добрите налични данни. За тази цел може да е необходимо преди разработването на проекта да бъдат проведени конкретни полеви проучвания и програми за наблюдение.

3.5. Кумулативен ефект

Кумулативният ефект на отделните въздействия също трябва да се има предвид при оценка на цялостното влияние върху териториите в „Натура 2000“, както е предвидено в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Кумулативният ефект на отделни планове и проекти често може да се окаже особено важен и трябва да се оцени внимателно. Той би могъл да възникне при наличието на няколко енергийни съоръжения на една и съща територия или по продължението на един и същ прелетен коридор, или в случай, че на територията, където се осъществява проектът за изграждане на енергийна инфраструктура, има друг тип планове или проекти (например за други индустриални обекти). Кумулативният ефект е сборът от въздействието на всички тези дейности, взети заедно. Възможно е даден проект за изграждане на енергийна инфраструктура сам по себе си да не оказва значително въздействие, но ако към ефекта от него се добави въздействието на други планове и проекти в територията, общото им влияние може да стане значително.

Например проект за изграждане на нефтопровод, който минава през част от влажна зона, може да доведе до леко, но приемливо, временно влошаване на местообитанието, което то спокойно може да поеме. Но ако в същата влажна зона има дренажна система и/или се строи път, общото въздействие на всички тези дейности върху хидроложките характеристики на зоната може да доведе до нейното трайно унищожаване, разпокъсване или пресушаване. В този случай макар въздействието на първия и на втория проект, само по себе си, да е незабележимо, общото въздействие на двата проекта, взети заедно, може да бъде значително. Това влияе върху решенията, които ще бъдат взети при планиране и на двете проектни предложения.

Кумулативният ефект трябва да се взема предвид и при процедурите за оценка по ОВОС/СЕО.

Тъй като енергийната инфраструктура се развива бързо в целия ЕС, важно е кумулативният ефект да се отчита още на ранен етап от екологичната оценка, а не в края на процеса, „след дъжд качулка“, защото това би забавило вземането на решения относно съответствието на проектните предложения с разпоредбите на законодателството на ЕС.

4. ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ДИВИТЕ ПТИЦИ

4.1. Въведение

В предходната глава бе представен общ преглед на видовете потенциални въздействия, които трябва да се имат предвид при разработването на енергийни инфраструктурни проекти, особено във и около територии в „Натура 2000“, както и в близост до други чувствителни зони, ползвани от защитени видове съгласно двете директиви на ЕС за природата.

В тази глава акцентът е поставен по-специално върху анализа на потенциалните въздействия на електроенергийната инфраструктура върху дивите птици в Европа. Това е тема, на която се обръща особено внимание през последните години, тъй като въздействията на съоръженията за пренос на електроенергия могат да бъдат по-чести и по-значими от тези на други видове наземна енергийна инфраструктура.

4.2. Инфраструктури на електропреносната мрежа

За разлика от други стоки електроенергията не може да се съхранява и трябва да се произвежда и доставя до потребителите в реално време. Следователно, електропреносната система е по-сложна и по-динамична в сравнение с други комунални системи като например водоснабдителната или газопреносната. След като бъдат произведени в дадена електроцентрала, големи количества електроенергия се пренасят по високоволтови електропреносни линии (110—750 kV в Европа, ЕМОПС, 2012 г.) на дълги разстояния до подстанции. От подстанциите разпределителни електропроводи със средно (1—60 kV) и ниско напрежение (1 kV >) доставят електроенергията до потребителите, домакинства и предприятия.

Фигура 3

(USDA, 2009)

Електроенергийната система е много сложна. Преносната мрежа се състои от електропреносни линии, които свързват не само електроцентралите с разпределителните станции, но и отделните електропреносни линии помежду им, образувайки система, която осигурява постоянен поток на електроенергия. Ако дадена електропреносна линия в една част от електроенергийната мрежа излезе от строя, електроенергията обикновено се пренасочва към други електропроводи, така че да може да продължи да се доставя на клиента (PSCW, 2009).

Електроенергията може да се пренася по въздушни линии или по подземни кабели, като се ползва променлив или постоянен ток. Напрежението във всички случаи е високо, тъй като това гарантира по-голяма ефективност на големи разстояния (обикновено над 600 km). Преносът на електроенергия обикновено се извършва по въздушни линии с променлив ток (EASAC, 2009).

Предимствата на въздушните линии пред подземните кабели са в това, че до момента разходите за изграждането им са значително по-ниски от разходите за инсталиране на подземни кабели, а капацитетът им е по-висок. Очакваният експлоатационен живот на въздушните линии е дълъг и може да достигне 70 или 80 години. Основните недостатъци на въздушните линии са в това, че заемат земни площи, загрозяват гледката и оказват редица отрицателни въздействия на околната среда (EASAC, 2009) (22).

Структурите на електропреносните линии поддържат поне една трифазна верига. Те имат три проводника, по които протича ток (повече, ако са групирани), и могат да имат един или два заземителни проводника (обикновено наричани статични проводници), инсталирани над фазовите проводници за защита от мълнии. Електроразпределителните съоръжения могат да поддържат проводници в различни конфигурации (APLIC, 2006).

Повечето въздушни линии за променлив ток, използвани за търговски цели, са монтирани на някакъв вид носеща конструкция, към която са прикрепени изолатори и електрически проводници. Носещите конструкции могат да бъдат дървени стълбове, кухи или решетъчни стоманени конструкции, стоманобетонни стълбове или стълбове от композитни материали като фибростъкло и други. Изолаторите са направени от порцелан или полимери, които не са електропроводими. Електрическите проводници обикновено са изработени от мед или алуминий (Bayle, 1999, Janss, 2000, APLIC, 2006).

Както за разпределителните, така и за електропреносните линии се ползват трифазни системи. Едно от основните предимства на трифазните системи е тяхната способност да доставят голямо количество електроенергия на големи разстояния (APLIC, 2006).

4.3. Потенциални отрицателни въздействия на електроенергийната инфраструктура върху дивите птици

По-долу е представен преглед на най-често срещаните типове въздействия върху дивите видове птици. Някои защитени европейски видове са очевидно по-уязвими на определени типове въздействия — особено вследствие на токов удар и сблъсък — поради своя размер, морфология, поведение и разпространение.

В таблицата, представена в приложение 2, е даден списък на въздействията от взаимодействието между популациите на птици и електропроводи, систематизиран по приоритети (Birdlife, 2013). Информацията в тази таблица не означава, че посочените въздействия ще възникнат, както е описано, при всички обстоятелства. Това до голяма степен зависи от конкретния вид птици и от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, както и от наличието на коригиращи мерки за смекчаване на последиците.

Защо някои видове птици са по-уязвими на вреди, причинени от електропроводи, от други?

Това често се дължи на следните физиологични, поведенчески и екологични характеристики:

—	Големина на тялото;

—	Ограничена способност да виждат напред;

—	Предпочитание към активност през нощта;

—	„Недобри летци“, по-трудно маневрени птици (сблъсък);

—	Неопитни летци, млади екземпляри (поражения от електрически ток и сблъсък);

—	Предпочитание към по-високи места за нощуване, кацане и гнездене;

—	Предпочитание към по-открити местообитания, без дървета (поражения от електрически ток);

—	Склонност да се събират на ята и стадно поведение;

—	Видове, уязвими към обезпокояване;

—	Предпочитание към местообитания на по-ниска височина (например на места, където гъстотата на електроенергийната мрежа е по-голяма);

—	Редки и застрашени видове (в комбинация с ниска плътност на популацията, ниска плодовитост и т.н., вж. по-долу);

—	Видове с по-ниска гъстота (по-малък възстановителен потенциал);

—	Видове с нисък репродуктивен потенциал (поради увеличаване на смъртността сред зрелите индивиди отнема повече време популацията да се възстанови от загубите);

—	Видове с ниска плодовитост, ниска смъртност и висока продължителност на живота (поради намаляване на потенциала за включване на млади индивиди в популацията вследствие на непрекъснати загуби);

—	Междуконтинентални мигранти на дълги разстояния (голям пространствен мащаб и много различна степен на смекчаване на въздействията на електропроводите).

4.3.1. Поражения от електрически ток

Пораженията от електрически ток могат да окажат значително въздействие върху редица видове птици и от тях умират хиляди птици всяка година (23). Поражения от електрически ток могат да настъпят, когато птица докосне два от фазовите проводници или един фазов и един заземителен проводник едновременно, особено когато перата ѝ са мокри (Bevanger, 1998). Видовете, които особено често стават жертва на токов удар, включват всички представители на разред Щъркелоподобни, Соколоподобни, Совоподобни и Врабчоподобни (Bevanger, 1998) — вж. таблицата по-долу.

Съществува категоричен консенсус, че рискът за птиците зависи от техническия замисъл и подробния конструктивен проект на енергийните съоръжения. Рискът от токов удар е особено голям при „лошо проектирани“ електрически стълбове за средно напрежение („стълбове убийци“) (BirdLife International, 2007).

Сред факторите, които влияят върху вероятността от поражения на птиците вследствие на електрически ток, са:

—	Морфологията на птиците: Големите птици са по-уязвими, тъй като вероятността да докоснат компоненти на електропреносните съоръжения с разтворени крила или с други части на тялото е по-голяма, отколкото при малките птици (Olendorff et al., 1981; APLIC, 2006).

—

Поведението на птиците: Птиците, които са склонни да кацат, нощуват или гнездят на електрически стълбове, са по-уязвими (Bevanger, 1998). Видовете, гнездящи на земята (блатари и някои сови), изглежда рядко биват поразявани от електрически ток, тъй като обикновено летят, за да ловуват, и кацат на земята или близо до нея (Benson, 1981).

—

Видът и конфигурацията на стълбовете:

—	Стълбовете на разпределителните електропроводи със средно напрежение (1 kV—60 kV) взимат най-много жертви поради малкото разстояние между различните компоненти (Haas & Nipkow, 2006).

—	Стълбовете със специално предназначение (опъващи, транспозиционни, кръстовищни стълбове или стълбови трансформаторни постове) са причина за смъртта на много повече птици, отколкото обикновените носещи стълбове (Demeter et al., 2004).

—	Лопез-Лопез и неговият екип (López-López, 2011) доказват, че смъртността сред птиците би могла да се намали драстично, като се преоборудват опасните, лошо проектирани стълбове.

—

Екологични фактори:

—	Изобилие на плячка: Броят на убитите грабливи птици вследствие на токов удар се увеличава с нарастването на числеността на животните, които са тяхна плячка (Benson, 1981; Guil et al., 2011).

—	Структура и покривност на растителността: Структурата на растителността може да окаже влияние върху наличието на плячка и успеха на хищните птици в намирането на храна (Guil et al., 2011).

—	Местообитание: Птиците по-често кацат на стълбове и загиват на тях в райони, в които местата за кацане са малко, например в тревисти местности и влажни зони (Haas et al., 2005; Lehman et al., 2007).

—

Топография: Топографията има значение за пораженията от електрически ток, тъй като определя къде птиците ще кацат и ще нощуват, а височината на растителността влияе върху наличието на естествени места за кацане в района. Смъртността сред орлите се увеличава, колкото по-стръмна е местността, вероятно поради навика им да ловуват от високи места. Изследванията показват, че пораженията от електрически ток са по-чести при стълбове, разположени в предпочитани от птиците местности, които са заобиколени от високи склонове. (Guil et al., 2011)

—	Пол: В рамките на един и същи вид женските, които са по-едри, са по-застрашени от токов удар (Ferrer & Hiraldo, 1992).

—	Възраст: Младите и незрели птици са по-податливи на поражения от електрически ток отколкото възрастните индивиди. Това вероятно се дължи на липсата на опит в кацането и излитането (Benson, 1981; Harness, 1997; Bevanger, 1998; Harness & Wilson, 2001; Janss & Ferrer, 2001; González et al., 2007).

—

Местоположение: В някои райони от ключово значение за птиците (например места за размножаване, зони на разпространение, сборни точки, тесни участъци с голяма гъстота на птици) честотата на пораженията от електрически ток е по-висока, отколкото в райони с по-малка концентрация (González et al., 2006; Cadahia et al., 2010).

—

Сезон: Повечето жертви са установени към края на лятото, когато малките започват да летят и напускат гнездата. Големите орли са по-застрашени през есента и зимата, може би заради овлажняването на перата при лошо време (дъжд, сняг), което е от изключително значение за риска от токов удар. (Benson, 1981; Bevanger, 1998; Lasch et al., 2010; Manville, 2005; Lehman et al., 2007)

—

Посоката на преобладаващия вятър спрямо рамената на стълбовете също вероятно оказва влияние върху пораженията от електрически ток сред грабливите птици. Съществуват предположения, че стълбове с рамена, перпендикулярни на посоката на преобладаващия вятър, причиняват по-рядко смърт сред орлите вследствие на токов удар, отколкото онези, чиито рамена са разположени по диагонал или успоредно на посоката на вятъра, поради трудности, свързани с излитането и кацането при насрещен вятър. (Nelson and Nelson, 1976).

В следващата таблица е представен общ преглед на семействата птици в Европа, които са определени като уязвими на поражения от електрически ток и/или сблъсък (Birdlife, 2013).

Таблица 1

Тежест на въздействията върху популациите от птици вследствие поражения от електрически ток или сблъсък с електропроводи за различните семейства птици в Евразия

Семейства птици в Евразия, определени като уязвими на поражения от електрически ток или сблъсък в международен мащаб	Жертви вследствие на поражения от електрически ток	Жертви вследствие на сблъсък
Гмуркачови (Gaviidae) и Гмурецови (Podicipedidae)	0	II
Буревестникови (Procellariidae)	0	II
Рибоядови (Sulidae)	0	I
Пеликанови (Pelicanidae)	I	II—III
Корморанови (Phalacrocoracidae)	I	I
Чаплови (Ardeidae) — чапли, водни бикове	I	II
Щъркелови (Ciconidae)	III	II
Ибисови (Threskiornithidae)	I	II
Фламингови (Phoenicopteridae)	0	II
Патицови (Anatidae) — патици, гъски, лебеди, нирци	0	II
Ястребоподобни (Accipitriformes) и Соколоподобни (Falconiformes)	II—III	I—II
Кокошоподобни (Galliformes) — яребици, пъдпъдъци, тетреви	0	II—III
Дърдавцови (Rallidae) — дърдавци, зеленоножки, лиски	0	II
Жеравови (Gruidae)	0	III
Дроплови (Otidae)	0	III
Дъждосвирцови (Charadriidae) и Бекасови (Scolopacidae)	I	II—III
Морелетникови (Stercorariidae) и Чайкови (Laridae)	I	II
Рибаркови (Sternidae)	0-I	I—II
Кайрови (Alcidae)	0	I
Пустинаркови (Pteroclididae)	0	II
Гълъбови (Columbidae)	I—II	II
Кукувицови (Cuculidae)	0	I—II
Совоподобни (Strigiformes)	II—III	II
Козодоеви (Caprimulgidae) и Бързолетови (Apodidae)	0	I—II
Папунякови (Upudidae) и Земеродни рибарчета (Alcedinidae)	I	I—II
Пчелоядови (Meropidae)	0-I	I—II
Синявицови (Coraciidae)	I—II	I—II
Кълвачови (Picidae)	I	I—II
Вранови (Corvidae) — гарвани, врани, сойки	II	I—II
Средни и малки пойни птици — Врабчоподобни (Passeriformes)	I	I—II
0= няма съобщени или вероятни жертви; I= има съобщени жертви, но няма очевидна заплаха за популацията; II= жертви на регионално или местно равнище, но без значително въздействие върху цялостната популация на вида; III= жертвите са основен фактор за смъртност, застрашаващ вида от изчезване в регионален или в по-голям мащаб.

4.3.2. Сблъсък

Сблъсъкът с електропроводи причинява смъртта на милиони птици по света и може да доведе висока смъртност при някои видове птици (Bevanger 1994, 1998; Janss 2000; APLIC, 2006; Drewitt & Langston, 2008; Jenkins et al., 2010; Martin, 2011; Prinsen et al., 2011). Емпиричните данни и теоретичните анализи показват, че видове с голямо натоварване и малка площ на крилата по-често са изложени на риск от сблъсък с електропроводи. Тези птици се характеризират с бърз полет, а съчетанието на тежко тяло и малки крила ограничава способността им да реагират бързо на неочаквани препятствия (Bevanger, 1998). Данни за броя на жертвите вследствие на сблъсък, съотнесени към разпространението и числеността на популацията на съответните видове, сочат, че някои видове Кокошкоподобни, Жеравоподобни, Пеликаноподобни и Щъркелоподобни са засегнати в непропорционално висока степен (Bevanger, 1998) - виж таблица 1.

Сред факторите, които влияят върху вероятността от сблъсък, са:

—	Морфологията на птиците: Птици с голяма телесна маса и сравнително къси крила и опашки, характеризирани като „лоши летци“, са изложени на най-голям риск от сблъсък (Bevanger, 1998; Janss, 2000).

—	Физиологията на птиците: Някои видове птици, ако не постоянно, то поне временно, не виждат напред, докато летят (Martin, 2011).

—

Поведението на птиците:

—	Видове, които имат стадно поведение и летят ежедневно на ята около електропроводи, за да се придвижват от и до местата за хранене, гнездене и пренощуване, са особено уязвими (Janss, 2000).

—	Видовете птици, които редовно летят ниско през нощта или в полумрак, са по-податливи на сблъсък, отколкото видове, които летят основно през деня.

—

Трябва да се имат предвид и други фактори като метеорологичните условия, конфигурацията и трасето на електропроводите, начинът на ползване на местообитанията, растителността по протежение на електропреносните линии, топографията, степента на обезпокояване, изборът на миграционни пътища и местата за междинно кацане.

Пораженията от електрически ток и сблъсъкът на птици с електропреносните съоръжения водят до икономически загуби

Прекъсванията в електроснабдяването, причинени от птиците, намаляват надеждността на системата и увеличават разходите за доставка на енергия. Някои прекъсвания могат да засегнат временно само малка група потребители, но все пак да се отразят върху надеждността на услугата и върху гаранциите за клиентите. По-мащабни прекъсвания могат да имат драматични последици и да причинят значителни икономически загуби за електроснабдителните предприятията и за потребителите (APLIC, 2006 г.).

Загубите, свързани с прекъсвания, причинени от птици, включват:

—	Загуба на приходи;

—	Разходи за възстановяване на електрозахранването;

—	Разходи за ремонт на оборудване;

—	Разходи за отстраняване на гнезда и други мерки за контрол на щетите, нанесени от животни;

—	Загуба на време за административните и управленските кадри;

—	Прекъсване на обслужването на клиентите и отрицателно обществено мнение; и

—	По-ненадеждна на електроснабдителна система (APLIC, 2006).

4.3.3. Загуба и разпокъсаност на местообитанията

Безразборното предоставяне на право на преминаване за изграждането на електропроводи може да доведе до разпокъсване на горите и на други естествени местообитания. Електропроводите могат да станат причина за загуба на местообитания и като причинят случайни горски пожари (Rich et al., 1994). Макар електроенергийната инфраструктура да заема сравнително малки земни площи, нейното въздействие може да бъде значително, ако тези земни площи се намират в основното местообитание на даден вид или ако съществува кумулативен ефект поради наличието на други обекти в същия район. Затова въздействията трябва да се разглеждат за всеки отделен случай.

4.3.4. Обезпокояване/изместване

Строителството и поддръжката на електропроводите неизбежно води до известно унищожаване и промяна на местообитанията (Van Rooyen, 2004; McCann, 2005). Надземните електропроводи могат да доведат до загуба на полезни места за хранене там, където птиците се размножат, отглеждат малките си и зимуват. Според последните проучвания например наличието на електропроводи оказва влияние върху посоката, в която лети голямата дропла, и ограничава достъпа ѝ до подходящи местообитания (Raab et al., 2010), а малката дропла заобикаля електропреносните линии, които са най-важният фактор, определящ гъстотата на индивидите в размножителна възраст на места с подходящи местообитания за тези видове (Silva, 2010; Silva et al., 2010).

4.3.5. Електромагнитни полета

Всички видове електрически ток, включително тези, които преминават през електропроводите, създават електромагнитно поле (ЕМП). Следователно много видове птици, както и хората, са изложени на ЕМП през целия си живот (Fernie and Reynolds, 2005). Съществуват редица изследвания и противоречиви мнения за това дали излагането на ЕМП влияе върху клетъчната, ендокринната, имунната и репродуктивната система на гръбначните животни. Изследванията за въздействието на ЕМП върху птиците, показват, че излагането на ЕМП като цяло променя тяхното поведение, репродуктивен успех, растеж, развитие, физиология, ендокринология и оксидативен стрес, но тези промени не се наблюдават във всички случаи (Fernie 2000; Fernie and Reynolds, 2005).

4.4. Възможни положителни последици от електроенергийната инфраструктура върху дивите птици

Електропроводите и електрическите стълбове могат да имат редица благоприятни последици за дивите птици. Те могат да служат например като:

—

Място за размножаване и гнездене: Съществуват редица причини, поради които птиците понякога ползват електропреносните съоръжения, за да се размножават, включително: липса на алтернативни места за гнездене като дървета и скали; наличие на здрава основа, защитена от бозайници и хищници, на която птиците да свият гнездата си (Van Rooyen, 2004; McCann, 2005). Електропреносните съоръжения могат да предложат условия за гнездене в местообитания, в които естествените елементи са оскъдни, и осигуряват известна защита, като по този начин разширяват географското разпространение на даден вид или увеличават неговата плътност (APLIC, 2006).

—

Място за кацане, нощуване и ловуване: Лешоядите и щъркелите често предпочитат електропреносните съоръжения, тъй като те са по-защитени от сурови атмосферни условия и земни хищници. Електрическите стълбове в местообитания, които се намират в равнинни райони, е от полза за някои грабливи птици, тъй като осигуряват отлична видимост към местата за ловуване. Електропреносните съоръжения в сравнително обезлесени територии предоставят милиони километри използваема площ, на която грабливите птици, ловуващи от място, биха могли да кацнат (Olendoff et al., 1980).

—

Управление на местообитанията: Електропроводите могат да послужат като постоянно местообитание на видове, които живеят в райони с ниска растителност. Изследвания, проведени в Съединените щати, показват, че електропреносните линии в открити пространства осигуряват местообитания за изчезващи видове птици (Confer & Pascoe, 2003; Askins, 2012).

Проект ELIA/RTE LIFE+: Да донесем ползи за природата (24)

ELIA (оператор на електропреносната мрежа за високо напрежение в Белгия) и RTE (оператор на електропреносната мрежа във Франция) осъществиха 5-годишен проект (2011—2017 г.) за управление и възстановяване на над 300 хектара земя под въздушните електропроводи за средно и високо напрежение във Валония и във Франция.

Този проект показва какви мерки могат да бъдат предприети за опазване на природата и как заинтересованите страни в енергийния сектор биха могли да използват развитието на инфраструктурата като възможност да допринесат за биологичното разнообразие.

Езера (цел: 100 езера в 130-те квадратни километра площ на проекта)

Там, където почвата е подходяща (наличие на непропусклив слой: торфени, бели глинести и глееви почви), и предимно в районите, които предлагат добри условия за някои редки видове, са изкопани езера или са изградени язовири на отводнителните канали, за да се създадат водни площи с размер поне 25 м2 (минималният размер, необходим за да се ограничи процесът на затлачване, тоест естественото запълване на езерата с листа). Мрежата от езера в гористи местности ще създаде предпоставки за заселването на земноводни, водни кончета, бръсничета, плавачи и водни птици и ще предотврати изолирането на популациите.

Овощни градини (цел: 20 ha с 8 000 дървета)

Някои много редки, местни видове овощни дървета, предимно европейска дива круша (Pyrus pyraster), европейска дива ябълка (Malus sylvestris), обикновена мушмула (Mespilus germanica) и други видове с по-малък размер са засадени под въздушните електропроводи. Те внасят разнообразие в горските насаждения и осигуряват подслон и храна на редица представители на местната фауна (големи животни, птици и насекоми).

Обикновени цветни ливади (цел: 20 ha)

Възстановени са обикновените цветни ливади по трасето на електропроводите за високо напрежение. Те приютяват рядка флора, насекоми, птици и дребни бозайници. Редовното косене и отстраняване на окосената растителност ще обедни почвата и ще позволи на редки или унищожени растения да поникнат отново. В най-лошите случаи цветните ливади могат да бъдат възстановени чрез засяване на семена от местни сортове растения.

Торфища и мочурища (цел: възстановяване или подходящо управление на други 20 хектара)

Възстановяването на влажни зони и мочурища под електропроводите е възможно чрез премахване на най-горния слой почва, което насърчава развитието на пионерни видове от намиращите се отдолу пасивни семенни запаси. В някои райони нивото на водата също бе възстановено локално чрез запечатване на отводнителните канали и ревитализация на мочурищата и торфищата. Целта е да се запази и подобри обменът на растения и животни между съществуващите торфища и мочурища, включително тези, които са възстановени наскоро.

Паша (цел: управление на 20 ha чрез паша и 20 ha чрез окосяване)

Пасенето на животни допринася за възстановяването на повредени торфища, мочурища, оредели поляни и долини, като помага за решаване на проблема с доминиращи видове като блатната трева. В други случаи (ливади със сено, сухи мочурища, оредели поляни) плановото окосяване в определени периоди и с определена честота (чрез договори с местни фермери) спомага растителността да се поддържа на подходяща височина, което е от полза за множество растения, насекоми и влечуги.

Инвазивни видове (цел: третиране на 20 до 30 ha)

В рамките на проекта беше прекратен или поставен под контрол растежът на растителни видове от списъка на инвазивните видове във Валония, по-специално черна череша (Prunus serotina), летен люляк (Buddleja davidii), гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum), хималайски балсам (Impatiens glandulifera), японска фалопия (Fallopia japonica), теснолист спореж (Senecio inaequidens), и до известна степен на бялата акация (Robinia pseudoacacia).

Разпокъсаност на местообитанията (цел: създаване на растителни пояси по протежение на 30 km (90 ha) и възстановяване на съществуваща растителност на 40 km (120 ha)

Понастоящем в района, обхванат от проекта, просечените коридори за електропроводи в горски местности са предимно във формата на буква „U“: в средата има ниска трева, която се коси редовно, с рязък преход към високите дървета в гората от двете страни. В рамките на проекта бяха създадени растителни пояси между трасето и гората, така че формата на коридорите да стане V-образна.

Тези пояси с постепенно нарастващи във височина дървета от различни видове изпълняват функциите на екотон и могат да осигурят храна и подслон на редица насекоми, бозайници и птици, които не се срещат в коридори, около които теренът е „чист“ и се коси редовно. Освен това горската флора се обогатява с вторични дървесни видове, които често отсъстват. Поясите също така намаляват щетите, които вятърът може да нанесе на горския масив, тъй като създават наклонена повърхност. Те могат да бъдат и много богат източник на отпадна дървесина, в която да се приютят огромен брой насекоми, както и полезно местообитание за птици и прилепи. Когато гъстотата на растителността в тези пояси се увеличи, растежът на високите дървета (бреза, смърч, бук), които представляват опасност за електропреносните съоръжения, се забавя.

Първоначално състояние и състояние след проекта

5. ПОТЕНЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ИНФРАСТРУКТУРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ДИВИТЕ ПТИЦИ

5.1. Какво са мерки за смекчаване на последиците?

Когато при оценката на план или проект за енергийна инфраструктура по член 6 от Директивата за местообитанията се установят негативни последици за зони от „Натура 2000“, планът или проектът не се отхвърля автоматично. В зависимост от тежестта на потенциалните въздействия могат да бъдат предприети мерки, с които да се отстранят, предотвратят или намалят до незначително ниво вероятните отрицателни последици от даден план или проект.

Макар вниманието в тази глава да е насочено върху териториите от „Натура 2000“, препоръчително е в рамките на ОВОС/СЕО също да се предвидят мерки за ограничаване на отрицателните последици от планове и проекти, които не подлежат на подходяща оценка, но биха могли да окажат отрицателно въздействие върху защитени видове.

За да се реши какви мерки за смекчаване на последиците са необходими, е необходимо първо да се оцени въздействието на плана или проекта върху защитените видове и типове местообитания в съответната територия от „Натура 2000“ (самостоятелно или в съчетание с други проекти или планове). Това ще позволи да се установи естеството и тежестта на отрицателните последици и да се очертаят основните принципи, въз основа на които да бъде определен видът на необходимите мерки за смекчаване.

Накратко, ефективното смекчаване на неблагоприятните последици върху територии от „Натура 2000“ може да се осъществи само след като бъдат установени, оценени и документирани всички потенциални отрицателни ефекти. Набелязването на мерки за смекчаване, както и самата оценка на въздействието, трябва да се основават на добро познаване на засегнатите видове и местообитания.

Мерките могат да включват промяна в местоположението, размера, конструкцията и конфигурацията на различни компоненти на плана или проекта за енергийна инфраструктура (например изолиране на проводниците, за да се предотврати рискът от поражения вследствие на електрически ток). Те могат да се състоят и в подходящо планиране на дейностите във времето, както на етап строителство, така и в течение на експлоатацията (например избягване на строителни дейности по време на размножителния период).

След като бъдат определени и разработени подробно подходящи мерки за смекчаване на последиците, планът или проектът може да бъде одобрен съгласно процедурата по член 6 от Директивата за местообитанията, при условие че тези мерки за смекчаване се прилагат в съответствие с указанията на компетентния орган.

Фигура 4

Йерархичен подход към предприемането на мерки за смекчаване на последиците. Мерките за смекчаване трябва винаги да бъдат насочени към последици, които стоят на върха на йерархията (тоест въздействията да се избягват още при източника)

Подход към смекчаване на последиците	Степен на препоръчителност
Избягване на въздействието при източника	Най-висока
Ограничаване на въздействието при източника
Ограничаване на въздействието на място
Ограничаване на въздействието при засегнатия	Най-ниска

Ако дори и след въвеждането на мерки за смекчаване, последиците върху територията все още са значителни, трябва да се помисли за алтернативни решения (например промяна в местоположението на проекта, в мащаба или в начина, по който е проектирана инфраструктурата или алтернативни процеси). Ако не съществуват такива решения, планът или проектът все пак може да бъде одобрен по изключение при спазване на условията на член 6, параграф 4, и след одобряването на подходящи компенсаторни мерки за преодоляване на остатъчните отрицателни последици (вж. глава 7 за по-подробна информация), за да не се компрометира целостта на мрежата „Натура 2000“.

За всяка предложена мярка за смекчаване на последиците е важно:

—	да се обясни как мерките ще допринесат за предотвратяване или намаляване до незначително ниво на установените неблагоприятни въздействия върху територията;

—	да се дадат сведения как и от кого ще бъдат гарантирани и изпълнени;

—	да се обоснове степента на увереност в техния вероятен успех;

—	да представи времеви график в съответствие с проекта или плана, в който те ще бъдат изпълнени;

—	да се обоснове как ще се следи тяхната ефективност и как ще бъдат въведени допълнителни мерки, ако се окаже, че последиците не са смекчени в достатъчна степен.

Проект „Екологично управление на въздушни линии“ (EcoMOL) (25)

В рамките на германския проект „Югозападна междусистемна линия / Тюрингийска енергийна връзка“ бе проведено проучване (Erfurt University of Applied Sciences et al., 2010), което предлага интердисциплинарна концепция за екологично управление на коридорите на въздушната електропреносна мрежа (EcoMOL). Тя би могла да се адаптира и приложи в различни райони на Европа.

В проучването се отчита, че операторите имат технически изисквания за безопасните разстояния и за строителните работи например, които имат за цел да се гарантира надеждността на преноса на електроенергия по въздушни електропроводи за високо напрежение. В него се предлагат методи за смекчаване на въздействия като загуба и влошаване на състоянието на местообитания по време на строителството и за прилагане на компенсаторни мерки. Различните биотопи по протежение на коридора са класифицирани по височина на растежа въз основа на естествените характеристики на видовете, които евентуално биха могли да бъдат променени чрез управление. Така за целите на проучването определените коридори за изграждане на трасето са разделени на зони, неподлежащи на бъдещо залесяване, понастоящем залесени зони и зони, в които не е необходимо изсичане на растителност.

Обхватът на възможните залесителни и възстановителни мерки се определя въз основа на спецификата на трите вида зони — подлежащи на изсичане, залесени или подлежащи на залесяване. Всеки от трите компонента на растителния пояс по протежение на коридора (зона с ниска растителност, предпазна ивица и ветрозащитна преграда с ниска плътност), които се различават по височина на растежа, трябва да бъде планиран подробно поотделно.

Фигура 5

Идеално планирана композиция на външен горски пояс по протежение на въздушната линия (FVA, 1996 променено), представяща схематична пилотна схема

5.2. Потенциални мерки за смекчаване на отрицателните последици от планове или проекти за електроенергийна инфраструктура върху диви видове птици

В останалата част от тази глава са разгледани възможните мерки за смекчаване на последиците по-специално върху дивите видове птици, които могат да бъдат приложени при планове и проекти за електроенергийна инфраструктура. Мерките за смекчаване могат да бъдат предприети на ниво планиране или на различни етапи от цикъла на проекта.

5.2.1. Предприемане на проактивни мерки на ниво планиране

Редица мерки могат да бъдат предприети още в началото на процеса на вземане на решения, особено в началния етап на планиране, за да се предотврати, избегне или намали риска от потенциални въздействия върху териториите от „Натура 2000“ и върху видовете диви птици. Те могат да включват следното:

Законодателство

Разработване и въвеждане на конкретни национални законодателни инструменти или приемане на изменения в съществуващи разпоредби, за да се гарантира, че:

—	Птиците са защитени от отрицателното въздействие на електропроводите (например като бъдат задължени операторите да използват подземни кабели в чувствителни зони);

—	Новите и цялостно реконструираните електропроводи са проектирани така, че да бъдат безопасни за птиците и да не се нуждаят от допълнително модифициране или преоборудване;

—	Съществуващите електропроводи и особено „стълбовете убийци“ ще бъдат преоборудвани в обозрим срок.

Планиране

—

Използвайте подходящата оценка/СЕО на националните планове за развитие на електропреносната инфраструктура, за да гарантирате, че съображенията и приоритетите, свързани с мрежата „Натура 2000“ и с опазването на дивите птици, ще бъдат взети под внимание още в началото на процеса на вземане на решения; и

—	Когато е възможно, променете плановете, за да избегнете чувствителни зони, включени в „Натура 2000“ и други територии от значение за птиците, посочени в глава 4.

—	Определете особено чувствителните видове птици с оглед на тяхната уязвимост на електропроводи, състояние на опазване, численост на популацията и разпространение в страната.

—

Определете приоритетни райони и места с оглед на разпределението, гъстотата и изобилието на приоритетни видове птици и съществуващата и планираната инфраструктура и изгответе национална карта на чувствителните територии, за да набележите точките на конфликт и други приоритетни (високорискови ) райони, в които следва да бъдат приложени мерки за предотвратяване и смекчаване на последиците.

—	Подредете по приоритет електропроводите, за които е необходимо да бъдат въведени мерки за смекчаване, въз основа на данните за смъртността и разпространението на птиците.

—	Когато е възможно, избягвайте приоритетни територии и зони (места за размножаване и зимуване, тесни участъци с голяма гъстота на птици при миграция, размножителни колонии, сборни точки, крайбрежни райони, влажни зони) при планиране на инфраструктурата и определяне на трасетата.

—	Изгответе насоки за технически решения, които допринасят за намаляване на риска за птиците от сблъсък или поражения вследствие на електрически ток Haas et al. 2005, Haas & Nikow, 2006, Prinsen et al., 2011).

—	Направете предварителна оценка на потенциалната ефективност на планираните стратегии за превенция и реакция, за да гарантирате, че бъдещите дейности за управление ще се основават на факти.

—	Изгответе план за изпълнение на мерките за смекчаване на последиците.

—	Създайте национална база данни и ГИС за управление на данните за взаимодействието между птиците и електропроводите и за адекватно пространствено планиране, включително оптимално определяне на трасетата въз основа на екологични, технически и икономически критерии.

Наблюдение, проучване, оценка и отчитане на напредъка в изпълнението

—	Оценявайте напредъка с оглед на целите, ключовите етапи и сроковете, залегнали в стратегическите планове.

—	Използвайте натрупания опит, за да подобрите бъдещата експлоатация.

—	Изготвяйте доклади за изпълнението за основните заинтересовани страни.

—	Насърчавайте международния обмен на опит.

—	Участвайте в инициативи за опазване на застрашени видове птици, които мигрират на дълги разстояния, от отрицателното въздействие на електропроводите.

—	Предприемайте и подкрепяйте научни изследвания, които имат отношение към мерките за предотвратяване и смекчаване на последиците, както и разработването и производството на продукти за безопасност на птиците.

—	Разработете стандартизирани процедури за наблюдение за различни условия.

Примерна обща концепция за определяне на приоритетни територии и зони

Съществуват редица стъпки, които националните органи могат да следват, за да определят приоритетните райони, в които следва да се предприемат с предимство мерки за обезопасяване на електропроводите. Общият принцип в основата на този подход е, че териториите, които приютяват или поддържат най-голям брой приоритетни видове, както и значителна част от популациите на тези видове, следва да се ползват с предимство при прилагането на мерки за предотвратяване и смекчаване на последиците като територии с национален приоритет.

Всички територии и зони, независимо дали са включени в „Натура 2000“ или не, трябва да бъдат класифицирани според тяхната значимост (временна или постоянна гъстота и изобилие) за приоритетните видове като територии с висок, среден и нисък приоритет.

Степен на приоритетност на територията

Вид на територията

ТЕРИТОРИИ С ВИСОК ПРИОРИТЕТ

Значимост: Международна

(Например:

—	специални защитени зони (СЗЗ, които имат специфична функция като място за почивка за значителен брой уязвими видове в международен мащаб);

—	райони от значение за птичата фауна и биологичното разнообразие, попадащи в следните категории: в глобален мащаб — A1, A4i-iv; в европейски мащаб — B1i-iv, B2; в ЕС — C1, C2, C3, C4, C5, C6.

Точки на конфликт за няколко приоритетни вида с висока плътност като например:

—	Ключови места за размножаване на изходни популации на няколко приоритетни вида;

—	Сборни точки;

—	Ключови места за междинно кацане;

—	Ключови места за нощуване;

—	Ключови места за зимуване;

—	Тесни участъци с голяма гъстота на птици;

—	Ключови миграционни маршрути;

—	Ключови прелетни пътища между местата за нощуване и местата за хранене.

ТЕРИТОРИИ СЪС СРЕДЕН ПРИОРИТЕТ

Значимост: Национална

—	Територии с национално значение за един или за няколко приоритетни вида;

—	Основни места за размножаване и изходни популации за няколко приоритетни вида;

—	Най-важните места за временно пребиваване;

—	Сборни пунктове от национално значение.

ТЕРИТОРИИ С НИСЪК ПРИОРИТЕТ

Значимост: Регионална или местна

—	Територии с регионално или местно значение за приоритетни и неприоритетни видове.

Насоки за предотвратяване или смекчаване на въздействията от електропреносната мрежа върху птиците към Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (AEWA)

В Насоките за предотвратяване или смекчаване на въздействията от електропреносната мрежа върху мигриращите птици в афро-евразийския регион, приети от AEWA през 2012 г., се препоръчват седем основни стъпки (Prinsen et al. 2012):

Стъпка 1: Развитие и насърчаване на дългосрочно стратегическо планиране на националните електропреносни мрежи, включително полагане на електропроводите за ниско и средно напрежение в земята. Прилагане на подходящи процедури за СЕО при вземането на решения относно необходимостта от електропроводи в национален мащаб и прилагане на подобни процедури за ОВОС при изграждането на електропроводи, които са определени като необходими. Процедурите по ОВОС трябва да включват и оценка на риска от сблъсък и поражения от електрически ток сред птиците.

Стъпка 2: Развитие и поощряване на сътрудничеството между всички заинтересовани страни (електроснабдителни дружества, природозащитни организации, правителствени институции) чрез насърчаване подписването на меморандуми за разбирателство на доброволен принцип например или чрез въвеждане на законови разпоредби, ако е необходимо, задължаващи електроснабдителните дружества да си сътрудничат при стратегическото планиране и прилагането на мерки за смекчаване на отрицателните последици върху птиците.

Стъпка 3: Разработване на научно обосновани бази данни за наличието и пространственото разпределение на защитени територии и други зони от ключово значение за птиците, както и за наличието на уязвими видове птици, включително техните прелетни пътища между местата за размножаване, хранене и почивка и основните им миграционни коридори. Тези бази данни подобряват стратегическото планиране, упоменато в стъпки 1 и 2 и определянето на приоритетите в стъпка 4. Ако няма налични данни например от национални проекти за редовно наблюдение на птиците, трябва да се съберат полеви данни минимум за една година.

Стъпка 4: Пренасочване на нови надземни електропроводи далеч от ключови зони за птици, като се отчита наличието на защитени територии (с национален или с международен статут), абиотични фактори, оказващи влияние върху конфликта между птиците и електропреносните съоръжения и уязвимостта на съответните видове птици.

Стъпка 5: Разработване на приоритетни списъци на ключови защитени зони и видове с цел набелязване на приоритетни мерки за смекчаване на последиците в рискови участъци от новоизграждащи се електропреносни трасета и за преоборудване на съществуващи електропроводи.

Стъпка 6: Смекчаване на последиците в проблемни участъци от електропроводите, както съществуващи, така и планирани, с цел да се сведе до минимум опасността от токов удар и сблъсък сред птиците, като се използват най-съвременни техники.

Стъпка 7: Развитие и насърчаване на програми за оценка, които прилагат стандартизирани процедури за наблюдение на ефективността на мерките и за подобряване на техниките за смекчаване на последиците, включително регистриране на инциденти (поражения от електрически ток и сблъсък) и проследяване на наличието и движението на птици, за да се оцени мащабът на въздействието върху конкретни видове.

5.2.2. Проучване на възможните мерки за смекчаване и предотвратяване на последиците на ниво проект

На ниво проект е препоръчително в рамките на подходящата оценка, както и в рамките на ОВОС за проекти, които могат да засегнат защитените видове извън „Натура 2000“, да бъдат взети под внимание следните аспекти (вж. член 5 от Директивата за птиците и член 12 от Директивата за местообитанията).

Етап I. Преди започване на строителството

—	Проучете различните възможности за смекчаване на конфликта между птиците и електропреносните съоръжения още при ПО/ОВОС на проекти за изграждането на нови или реконструкцията на съществуващи електропроводи.

—	Избирайте безопасни за птиците решения при проектирането на електропреносни и електроразпределителни линии (подземни кабели, изолирани проводници от типа „PAS“) винаги когато е целесъобразно от техническа и финансова гледна точка, но най-вече в райони от голямо значение за птиците.

—	Уверете се, че новите въздушни линии са проектирани така, че да бъдат безопасни за птиците.

—	Групирайте електропреносните линии.

—	Ако е възможно, разполагайте трасетата далеч от очевидни прелетни пътища, места за нощуване или други райони с висока концентрация на птици.

—	При проектирането отчетете растителността, топографията или необходимостта от изграждането на изкуствени прегради, за да ограничите достъпа до електропреносните линии.

—	Планирайте оценката и свързаното с нея наблюдение по метода „Преди—след контрол—въздействие“.

—	Заменете пасивния подход „на парче“, при който стълбовете се преоборудват или въздушните проводници се сменят едва след като бъдат открити мъртви птици под тях, със структурирана, проактивна програма, която има за цел да се предотвратят повечето смъртни случаи, преди да настъпят.

Етап II. По време на строителството на нови линии

—	Погрижете се цялостно реконструираните електропроводи да бъдат проектирани така, че да са безопасни за птиците (например подземни кабели, екранирани кабели с пластмасова изолация (от типа „PAS“), безопасни стълбове).

—	Избягвайте стълбове с подпорни изолатори при изграждането на нови въздушни линии.

—	Използвайте стълбове с висящи изолатори.

—	Когато е възможно, избягвайте поставянето на нулев (заземителен) проводник над линиите, по които протича ток.

Етап III. По време на експлоатацията — поддръжка, модернизация, реконструкция, преоборудване на съществуващи линии

—	Погрижете се цялостно реконструираните електропроводи да бъдат проектирани така, че да са безопасни за птиците (например подземни кабели, изолирани проводници от типа „PAS“, безопасни стълбове).

—	Погрижете се приоритетните електропроводи от гледна точка на опазването/разпространението на птиците и най-опасните видове стълбове по всички трасета да бъдат преоборудвани/заменени с обезопасени съоръжения, отговарящи на най-съвременните технически стандарти за безопасност на птиците.

—	Провеждайте стандартно наблюдение на въздействието на електропроводите върху птиците, както и наблюдение за оценка на ефективността на мерките за смекчаване на последиците.

—	Подобрявайте местообитанията, за да смекчите въздействието на електропроводите върху биологичното разнообразие.

—	Създайте местообитания от едната страна на електропроводите, за да сведете до минимум необходимостта от прекосяване на трасето.

—	Ограничете до минимум човешките дейности/обезпокояването в близост до линията (чрез обучение на персонала).

—	Изготвяйте редовни доклади за резултатите от наблюдението и мерките за смекчаване и ги разпространявайте сред основните заинтересовани страни.

Етап IV. Извеждане от експлоатация

—	Погрижете се да не останат части от инфраструктурата по трасето на електропроводите.

—	Осигурете целостта на местообитанията по трасето на изведените от експлоатация електропроводи.

5.3. Подробни технически препоръки за мерки за отстраняване и смекчаване на последиците

За да се гарантира, че съоръженията за пренос и разпространение на електроенергия ще бъдат безопасни за птиците, препоръчително е да се спазват следните технически параметри и мерки за смекчаване на последиците:

5.3.1. Смекчаване на последиците вследствие на поражения от електрически ток

Принципи на смекчаване

1.	Подменете стоманените стълбове с по-безопасни бетонни или дървени стълбове.

2.	Тъй като временните изолационни материали се износват и с времето преоборудваните стълбове могат да се превърнат в убийци, трябва да се предпочитат стълбове с по-безопасна конструкция (например с висящи изолатори и с разстояние между проводниците над минимално допустимото).

3.	Подменете стоящите с висящи изолатори или преоборудвайте стоящите изолатори с най-ново поколение изолаторна капачка с достатъчна дължина.

4.	Уверете се, че има достатъчно разстояние между отделните фазови проводници и между тях и заземителните проводници или арматурата.

5.	Уверете се, че разстоянието между проводниците е не по-малко от 1 400 mm.

6.	Уверете се, че разстоянието между местата, на които кацат птици (рамената, върхът на стълба) и елементите под напрежение, е не по-малко от 600 mm.

7.	Вземете мерки за предотвратяване кацането на птици на опасни места.

Препоръчителни методи за смекчаване на последиците

Стълбове със стоящи изолатори

—	Обезопасете изолаторите и проводниците с пластмасови изолаторни капачки с дължина 1 400 mm.

—	Монтирайте разделители с дължина 1 400 mm между проводниците.

—	Изолирайте централния проводник, прикрепен към стоящия изолатор на междинни стълбове с хоризонтална конфигурация без проводящо рамо, за да постигнете необходимото разстояние между външните проводници.

Стълбове с висящи изолатори

—	Използвайте стълбове, при които разстоянието между средния висящ изолатор и върха е най-малко 1 000 mm.

—	При стълбове (триъгълни или куполни) с висящи изолатори е препоръчително средният проводник да бъде изолиран до обща дължина 2 000 mm, ако под него, на върха на стълба, има опасно място за кацане.

Опъващи и кръстовищни стълбове

—	Използвайте изолаторни вериги с дължина най-малко 700 mm.

—	Прокарайте най-малко два съединителни проводника под рамото и изолирайте третия.

—	Използвайте изолирани съединителни проводници.

Трансформатори, крайни съоръжения

—	Изграждайте крайните съоръжения с достатъчно добре изолирани съединителни проводници и вентилни отводи.

Стълбове с комутационни съоръжения

—	Проектирайте стълбовете с комутационни съоръжения така, че да е малко вероятно върху комутационната апаратура да кацнат птици, и/или изолирайте всички опасни компоненти.

—	Монтирайте превключвателите под напречника и изолирайте съединителните проводници.

—	Използвайте изолационни втулки.

—	Монтирайте изолирани (непроводими) стойки за кацане над комутационната апаратура по цялата дължина или от двете страни на основното рамо на стълба при спазване на минималните изисквания за разстояние с оглед безопасността на птиците.

—	Използвайте ефективни средства за предотвратяване кацането на птици на опасни места.

Реконструкция на електропреносни линии

—	Подменете въздушните линии с подземни, където е възможно.

—	Избягвайте стълбове с подпорни изолатори при изграждането на нови въздушни линии.

—	Използвайте стълбове с висящи изолатори.

5.3.2. Смекчаване на последиците вследствие на сблъсък

—	Ограничете броя на повърхностите (вертикално разделените проводници), в които могат да се ударят птици.

—	Когато е възможно, избягвайте поставянето на нулев (заземителен) проводник над линиите, по които протича ток.

—	Поставете ясно видима, голяма, силно контрастна (тоест чернобяла) маркировка и/или движещи се отражателни устройства за отклоняване на птиците на фазовите и заземителните проводници.

6. ЗНАЧЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПОДХОД КЪМ ПЛАНИРАНЕТО

6.1. Ползите на интегрираното планиране

Неефективният начин за разработване на план или проект, било то за електропреносна инфраструктура или за каквато и да е друга дейност за развитие, е първо да се разработи планът или проектът за целите, за които е предвиден, и едва след това да се помисли за по-широките последици върху околната среда и върху други дейности. Това означава, че потенциалните конфликти ще бъдат взети под внимание в относително късен етап от процеса на планиране, в момент, когато възможностите са много по-ограничени.

Когато концепцията на проекта е достигнала до такъв етап на развитие, оценката на въздействието върху околната среда задължително се превръща в дейност по ограничаване на щетите и дори всички правила за извършването ѝ да се спазят стриктно, успехът не е гарантиран. С този подход към проектирането и планирането на проекти обсъждането с органите, отговарящи за планирането, както и с други заинтересовани групи и НПО по време на общественото допитване, може да се проточи, което, от своя страна, може да забави значително процеса на планиране и да доведе до допълнителни разходи.

Един интегриран и далновиден подход към планирането на инфраструктурата за пренос на енергия, при който нуждата от електропреносни съоръжения и екологичните потребности се разглеждат заедно още в началото, на ниво идеен проект, има много важни предимства:

—	Той допринася за по-добра координация и повече прозрачност в процеса на планиране и създава предпоставки за установяване на диалог на ранен етап, което може да доведе до значително съкращаване на времето, необходимо за приключване на процедурата за издаване на разрешение.

—

Ако бъде извършено правилно, стратегическото (пространственото) планиране може да допринесе за предотвратяване или намаляване на потенциалните конфликти, които биха могли да възникнат в района на проекта на по-късен етап от процеса на развитие, когато необходимите финансови ресурси вече са заделени, правните възможности са изчерпани и алтернативните решения са много по-малко.

—	Наред с това то може да осигури на проектантите по-прозрачна и по-стабилна регулаторна среда и да им даде повече увереност, че проектното им предложение ще бъде одобрено, тъй като съображенията, свързани с опазването на околната среда, са залегнали още в идейния проект.

—	Стратегическото планиране може да бъде и по-рентабилно в дългосрочен план. Ако потенциалните мерки за предотвратяване или смекчаване на последиците са предвидени още в ранния етап на проектиране или планиране, те вероятно ще бъдат по-лесни за изпълнение в техническо отношение и по-евтини.

—	То може да доведе до разработването на находчиви нови решения, които биха могли да бъдат от полза за всички и които е малко вероятно да бъдат проучени при по-класическия секторен подход към планирането на проекти.

—	То може да подобри начина, по който обществеността възприема проекта, и авторитета на отговорните институции.

Макар подготовката и изпълнението на такъв интегриран процес на планиране да изисква по-големи първоначални инвестиции, съществуват сериозни доказателства, че този подход почти винаги носи значителни ползи, които далеч надхвърлят допълнителните средства, вложени в началото.

Един по-интегриран подход към планирането несъмнено ще окаже значително влияние и върху процедурата за издаване на разрешения за проекти в територии от „Натура 2000“ по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Въпреки че не може да гарантира успех, той би улеснил значително процеса на одобряване на проекта.

Ако обаче този междусекторен диалог бъде оставен за последните етапи на процедурата за издаване на разрешения по член 6, параграф 3, възможните решения биха били много по-малко (и по-скъпи за изпълнение), а обсъждането най-вероятно би било по-поляризирано и по-конфликтно.

Това е особено валидно в случаи, при които секторната политика или стратегията за развитие са били одобрени на високо правителствено равнище, без да бъдат взети под внимание по-общите последици от тях. Впоследствие, когато се стигне до по-подробни планове и проекти, хората недоумяват защо при процедурата по член 6, параграф 3 се отхвърля нещо, което вече е било договорено на най-високо политическо равнище (дори без никаква информация за пространственото разпределение).

Възможно е, разбира се, даден проект просто да не е съвместим с целите на опазването на територии от „Натура 2000“ или да причинява необратими вреди на някои видове диви птици. Дори и тогава интегрираният подход към планирането ще позволи това заключение да бъде направено на много ранен етап и да се предприемат стъпки за предотвратяване на такива въздействия, когато е възможно.

6.2. Определяне на подходящи места за съоръженията за пренос на енергия

Един от най-ефективните начини за предотвратяване на потенциални конфликти с територии от „Натура 2000“ и защитените видове в ЕС е местоположението на новата електропреносна инфраструктура да се определя на ниво стратегическо планиране — например чрез разработването на регионален или национален план за развитие — което би дало възможност да се прецени внимателно чувствителността на териториите от „Натура 2000“. Това ще позволи да се определят най-добрите места за изграждане на електропреносни съоръжения и да се сведе до минимум, където е възможно, рискът от потенциални конфликти с територии от „Натура 2000“ на ниво отделни проекти.

Споразумение „Достъпно небе“ в Унгария (26)

Споразумението „Достъпно небе“, резултат на десетгодишно сътрудничество, бе подписано на 26 февруари 2008 г. от Унгарското дружество за орнитология и опазване на природата (MME/BirdLife Hungary), Министерството на околната среда и водите и съответните електрически компании в Унгария. Целта на споразумението е да осигури дългосрочно решение на проблема с пораженията от електрически ток върху птиците.

Въз основа на това споразумение през 2008 г. MME изготви карта на основните райони в Унгария, в които съществува конфликт между електропроводната мрежа и птичите популации. Електрическите компании обещаха да преустроят всички опасни електропроводи в Унгария до 2020 г. и да внедрят благоприятни за птиците методи за управление на новоизградени електропроводи.

Приоритети на опазването на птиците по протежение на електропреносната мрежа за средно напрежение в Унгария

Координационният комитет, включващ представители на всички страни, подписали споразумението, гарантира редовно и структурирано сътрудничество. Електрическите компании и експертите по опазване на околната среда си сътрудничат за изготвянето на насоки за най-добрите технологии за защита на птиците, които постоянно се актуализират. Новите решения се тестват на място. Измененията на Закона за опазване на природата допълнително укрепиха това сътрудничество.

Една от поуките, които бяха извлечени от прилагането на споразумението, е, че координацията, наблюдението на напредъка и оценката на изпълнението на договорености, които нямат обвързващ характер по закон, изискват голям капацитет, за предпочитане от страна на водещия партньор в инициативата за опазване на околната среда. Намирането на достатъчно средства за приоритетни действия остава голямо предизвикателство. Последните дейности са осъществени благодарение на електроенергийните компании, които приеха доброволно да осигурят 25 % съфинансиране за проектите по програмата на ЕС „LIFE Nature“.

Национално планиране в Словения

Операторът на електропреносната система в Словения (Elektro-Slovenija, d.o.o.) и природозащитната НПО (DOPPS — BirdLife Slovenija) работят заедно за планирането и изграждането на електропреносни линии, безопасни за птиците.

Съвместното им проучване засяга няколко теми, тясно свързани с опазването на птиците и електропреносните съоръжения: [1] понятието „застрашени видове“ и рисковите фактори за популациите от птици в Словения, [2] видовете птици в Словения и тяхното състояние на опазване, [3] законодателство и правна практика, свързани с електропроводите и опазването на птиците в Словения, [4] въздействие на електропреносните линии върху птиците, [5] възможни мерки за смекчаване на отрицателните последици и подобряване на положителното въздействие на електропроводите върху птиците, [6] оценка на ефективността на възможните мерки за смекчаване на последиците.

Операторът на електропреносната система в Словения „Elektro-Slovenija“ финансира наскоро обширно проучване за взаимодействията между птиците и електропреносните линии с цел да открие начини да работи не само за потребителите на електроенергия, но и в полза на птиците. Проучването бе извършено от DOPPS — BirdLife Slovenija.

Близо 242 km от съществуващите електропреносни линии в Словения минават през специални защитени зони от „Натура 2000“, а 123 km от планираните линии се припокриват с тези зони. Не всички видове птици в тези зони са уязвими към електропроводите, но в повечето от тях живеят популации на важни видове птици, които биха могли да бъдат застрашени от електропреносните съоръжения.

В резултат на сътрудничеството на двете организации са разработени следните насоки за изграждане на безопасни за птиците електропреносни линии:

—	работете съвместно с организации за опазване на птиците (природата) още от самото началото на проекта;

—	планирайте трасетата на електропреносните линии с оглед на специфичните обстоятелства в района и въз основа на конкретни годишни данни за птиците, които се срещат в него;

—	избягвайте изграждането на електропреносни линии в райони с висока концентрация, редовни полетни пътища и миграционни коридори на птици, уязвими на сблъсък;

—	използвайте съществуващите трасета на електропроводи и групирайте електропроводите с друга съществуваща линейна инфраструктура;

—	адаптирайте конфигурацията на фазовите и заземителните проводници;

—	оборудвайте електропроводите с маркери, които подобряват видимостта на фазовите и особено на заземителните проводници;

—	ако не е възможно да се избегнат силно уязвими места и където е целесъобразно, положете кабелите под земята;

—	поставете безопасни платформи за гнездене и къщички за птици на електрическите стълбове, за да защитите някои видове гнездящи птици.

СЕО на десетгодишния план за развитие на електроенергийната мрежа в Германия

Германската федерална агенция за мрежи (Bundesnetzagentur) извърши СЕО на десетгодишния план за развитие на електроенергийната мрежа на Германия. Бяха взети предвид следните съоръжения за пренос на електроенергия: Наземни електропроводи за високо напрежение с постоянен и променлив ток (въздушни и подземни), подводни кабели, хибридни мрежи и свързаните с тях компоненти.

Целите на СЕО са:

—	Да се установят, опишат и оценят, колкото е възможно по-пълно, преките и косвени въздействия на плана за развитие върху околната среда (по-специално върху животните, растенията и биологичното разнообразие и най-вече върху териториите от „Натура 2000“).

—	Да се систематизира и подобри интегрирането на проблемите на околната среда в процеса на вземане на решения.

—	Да се увеличи прозрачността при претегляне на икономическите, социалните и екологичните съображения в процеса на вземане на решения.

За целите на СЕО са събрани и използвани различни оценки на въздействието върху околната среда, изготвени във връзка с отделни проекти по инициатива на различни институции като министерства, федерални власти, университети, консултантски компании и мрежови оператори. Проведени са и обществени допитвания за обсъждане на обхвата на анализа и за разработване на съвместна методология, с която да се предотврати необходимостта оценката на въздействието върху околната среда на всеки проект за развитие на мрежи да започва от нулата.

В резултат на тези допитвания обхватът бе разширен значително и Bundesnetzagentur за първи път изследва въздействието върху околната среда не само на проекти на сушата, но и в териториалните води. В някои случаи бяха разгледани и въздействията върху околната среда на проекти, при които се използват подземни кабели.

Освен това в доклада за опазването на околната среда бе отделено повече внимание на анализа на алтернативни решения. Бяха оценени алтернативи на отделни проекти, както и алтернативна система за свързване към мрежата в териториалните води и различни технологии за пренос на електроенергия. Bundesnetzagentur оцени също въздействието върху околната среда на различни сценарии на развитие, което допринесе за вземането на информирани решения и за избор на проекти с най-малко неблагоприятни последици за околната среда.

6.3. В търсене на начини за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения за електропреносни съоръжения

Наред с другите си предимства възприемането на по-стратегически подход към планирането на електропреносната мрежа дава възможност да се организират по-ефективно различните процедури за издаване на разрешения и за оценка на въздействието върху околната среда.

За ПОИ тези процедури бяха рационализирани с разпоредбите на Регламента за TEN-E, като бяха изготвени конкретни насоки на Комисията за практическото прилагане на механизмите за рационализация при гарантиране на максимално ниво на опазване на околната среда в съответствие със законодателството на ЕС за природата.

В насоките се съдържат редица препоръки, които, макар да са предвидени за ПОИ, могат да бъдат приложени и за всички други планове или проекти за електропреносна инфраструктура. Затова те са обобщени отново тук (27).

Препоръките са насочени конкретно към:

—	Ранно планиране, създаване на „пътна карта“ и определяне обхвата на оценките

—	Ранна и ефективна интеграция на екологичните оценки и на другите изисквания, свързани с околната среда

—	Координирани процедури и ясни срокове

—	Събиране и обмен на данни и контрол на качеството

—	Трансгранично сътрудничество и

—	Ранно и ефективно участие на обществеността.

6.3.1. Ранно планиране, създаване на „пътна карта“ и определяне обхвата на оценките

Както беше посочено по-горе в тази глава, ранното планиране и създаването на „пътна карта“ на различните оценки и други изисквания, свързани с опазването на околната среда, които трябва да бъдат изпълнени, са от съществено значение за успешното рационализиране на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда. В идеалния случай това трябва да става на най-ранен етап от разработването на концепцията на даден план или проект (например когато се определят точките за връзка) и да доведе до създаването на кратка и ясна „пътна карта“, която да показва кой тип оценка в какъв момент от цялостната процедура за оценка/издаване на разрешение трябва да се извърши. Създаването на „пътната карта“ следва да бъде основната отговорност на организатора на проекта в тясно сътрудничество с координиращия орган.

Ако оценката се извършва поетапно, в „пътната карта“ следва да бъде отразено също кои аспекти на какъв етап от процеса могат да бъдат оценени, за да се гарантира взаимно допълване, да се избегне недоглеждането на някои елементи и да се намали опасността от дублиране на оценки. В „пътната карта“ може да бъде уточнено също как и в какъв момент от процеса трябва да бъдат изпълнени други изисквания, свързани с опазването на околната среда.

За да може в „пътната карта“ да бъдат отразени коректно различните оценки и други изисквания, препоръчително е обхватът на всички потенциални въздействия на даден проект върху околната среда да бъде определен на най-ранен етап, още при разработване на концепцията. Обхватът на въздействията може да бъде прецизиран с оглед на по-нататъшното развитие на проекта, например преди подаване на заявка за издаване на разрешение (в съответствие с изискванията на член 10, параграф 4а от новия Регламент за TEN-E) или в рамките на процедурата за ОВОС/ПО.

Определянето на обхвата насърчава диалога на ранен етап и помага да се установят приложимото законодателство, необходимите оценки, механизмите за регулаторен контрол и някои потенциални въздействия, които може да са от значение за проекта, но не са били констатирани веднага от организатора на проекта. То допринася също да се набележат подходящи данни, възможни алтернативи, методи за събиране на информация, както и техният обхват и ниво на детайлност, и въпроси от особено значение за засегнатите заинтересовани страни и обществеността. Когато очакванията на организатора на проекта по отношение на оценката са съгласувани със съответните органи още в самото начало, той може уверено и ефективно да планира събирането на информация за околната среда на много ранен етап.

6.3.2. Ранна и ефективна интеграция на екологичните оценки и на другите изисквания, свързани с околната среда

Препоръчително е оценките на въздействието върху околната среда да бъдат колкото е възможно по-подробни и да се извършват на възможно най-ранен етап от цялостния процес. Ефективното степенуване (йерархично подреждане) (28) (29) на различните оценки, които се изискват съгласно различни разпоредби на законодателството на ЕС, също е желателно, за да се гарантира, че оценките на различни етапи от процеса се надграждат и допълват взаимно. Другите изисквания, свързани с околната среда (произтичащи например от строгия режим за опазване на видовете съгласно двете директиви за природата), също биха могли да се интегрират възможно най-рано в цялостния процес, за да се установят и отстранят евентуалните проблеми на ранен етап и да се предотвратят забавяния и негативни реакции в обществото в периода преди издаване на разрешение за проекта.

Що се отнася до ранното интегриране на оценките на въздействието върху околната среда, препоръчително е СЕО и, където е уместно, ПО да станат задължителни още при планирането на националните енергийни програми и планове (например да залегнат в плановете за развитие на мрежата, които операторите на преносни системи представят за одобрение на компетентните органи съгласно Директива 2009/72/ЕО (30)). Това позволява да се оцени от самото начало съвместимостта на различните видове енергийни източници, както и местоположението на енергийните проекти, със съображенията за опазване на околната среда.

Наред с това се насърчава един по-интегриран и по-ефективен подход към териториалното планиране, при който съображенията, свързани с опазването на околната среда, се вземат предвид много по-рано в процеса на планиране и на много по-стратегическо равнище. Гарантира се също, че нивото на оценяване винаги съответства на нивото на планиране/вземане на решения, и се избягва поставянето пред свършен факт поради включването на проекти, за които не са извършени оценки, в националните енергийни планове. Това ще доведе до по-малко конфликти на ниво отделен проект, както по същество, така и по отношение на обществените нагласи към проекта.

Интегриране на ПО на различни нива от процеса на планиране и издаване на разрешение

Извършването на ПО на ниво национално планиране на енергоснабдяването и електропреносната мрежа трябва да бъде съсредоточено върху избягването на чувствителни места, тоест места, на които разполагането на предложената енергийна инфраструктура може да застраши целите на „Натура 2000“, свързани с опазването на околната среда, както и защитените видове в ЕС в територии извън „Натура 2000“. Това не означава, че в защитени зони от „Натура 2000“ не може да се изгражда енергийна инфраструктура, нито пък че инфраструктурата извън териториите, включени в „Натура 2000“, няма да бъде в ущърб на целите за опазване на околната среда. Този въпрос трябва да се разглежда за всеки отделен случай.

На ниво пространствено планиране във връзка с конкретен проект, при извършването на ПО следва да бъдат анализирани по-подробно потенциалните въздействия на конкретните алтернативи за разполагане на инфраструктурата върху „Натура 2000“. Те могат да включват алтернативни трасета, които се различават едно от друго само с няколко километра и дори по-малко. В някои случаи извършването на ПО на това ниво ще позволи да се установи необходимостта от компенсаторни мерки и даже да се определят местата, на които те трябва да бъдат приложени.

Накрая, извършването на ПО в процеса на издаване на разрешение за конкретен проект ще даде възможност да се прецизират още по-добре видът и значимостта на въздействията, както и всички необходими мерки за смекчаване на последиците. Това може да включва определяне на по-подходящо местоположение, както и конкретизиране на естеството на мерките за намаляване на въздействието. Ако при проекти, които трябва да бъдат осъществени поради наложителни причини от по-важен обществен интерес (НППОИ), необходимостта от промяна в трасето или от въвеждане на компенсаторни мерки бъде установена едва в последната фаза от процеса на планиране и издаване на разрешение, може да се загуби значително време. Ето защо тези въпроси трябва да се разглеждат на ранен етап.

6.3.3. Координирани процедури и ясни срокове

Новият регламент за TEN-E изисква от държавите членки да изберат между интегрирана, координирана или съвместна схема за издаване на разрешение, като прилагат принципа „обслужване на едно гише“ за ПОИ. Въпреки че организацията на цялостния процес на издаване на разрешения не е пряко свързана с рационализирането на съответните процедури за оценка на въздействието върху околната среда, настоятелно се препоръчва държавите членки да изберат интегриран или координиран подход към процеса на издаване на разрешения, тъй като тези два подхода предполагат ниво на координация, което може да увеличи максимално ефекта от рационализацията, координирайки и съответните процедури за оценка на въздействието върху околната среда.

Друго мощно средство за рационализиране на процедурите за оценка на околната среда би било да се определят срокове за отделни процедури или за цялостното приключване на оценката. С оглед на много специфичните научни и технически проучвания, които се изискват за подходящата оценка съгласно Директивата за местообитанията, сроковете за нейното извършване трябва да бъдат определени за всеки отделен случай в зависимост от естеството и продължителността на необходимите теренни проучвания на защитените видове в ЕС и на типовете местообитания.

Също така е важно да се припомни, че сроковете могат само да намалят ненужните забавяния в процедурите за оценка и да насърчат въвеждането на координирани оценки, когато е възможно, но в никакъв случай не трябва да се отразяват на качеството на извършваните оценки на въздействието върху околната среда.

С преработената Директива 2014/52/ЕС за ОВОС бяха въведени конкретни задължения, свързани с определянето на срокове и установяването на процедури за „обслужване на едно гише“.

6.3.4. Качество на докладите

Използването на подходящо квалифицирани външни експерти и независимият контрол на качеството също могат да гарантират, че докладите за оценка на въздействието върху околната среда са надеждни и се основават на валидни и уместни данни. Това ще помогне да се избегнат закъсненията, причинени от непълни или некачествени оценки. Освен това съгласно преработената Директива 2014/52/ЕС за ОВОС държавите членки трябва да гарантират пълнотата и качеството на докладите за ОВОС.

Този въпрос е от особено значение за процедурата за издаване на разрешение по член 6, при която тежестта пада върху това да се докаже отсъствието (а не наличието) на въздействие, а резултатите от ПО са задължителни за компетентния орган.

6.3.5. Трансгранично сътрудничество

При трансгранични проекти държавите членки трябва да си сътрудничат и да координират усилията си, особено що се отнася до обхвата и степента на детайлност на информацията, която трябва да бъде представена от организатора на проекта, както и до графика на процедурата за издаване на разрешение. Това може да стане чрез съвместна процедура за оценка на въздействието върху околната среда и на вероятността то да се прояви в повече от една държава. Такива процедури биха могли да бъдат въведени съвместно от компетентните органи на съответните държави членки или да се създаде отделен (координационен) орган конкретно за целите на трансграничната координация.

ЕС е страна по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) и по Протокола за стратегическа екологична оценка (Протокол за СЕО) (31). Наред с директивите за ОВОС и СЕО тези два документа предвиждат, че когато даден план или програма е вероятно да има значителни последици върху околната среда на друга държава членка или когато една държава членка, която е вероятно да бъде значително засегната, поиска това, държавата членка, на чиято територия се изготвя планът или програмата, е длъжна преди приемането му и възможно най-скоро да информира другата държава членка за това (32). През 2013 г. Комисията изготви насоки относно прилагането на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на мащабни трансгранични проекти с цел да улесни издаването на разрешения и ефикасното изпълнение на такива проекти в бъдеще (33).

Съгласно новия регламент за TEN-E такова трансгранично сътрудничество е задължително за трансграничните ПОИ (член 8, параграф 3). Освен това, когато даден ПОИ е изправен пред значителни трудности за неговата реализация, Комисията, в съгласие със съответните държави членки, може да назначи европейски координатор, който да способства и да подпомага, наред с другото, процеса на обществено допитване и издаване на разрешение (член 6). Такъв координатор би могъл да бъде определен и от самите държави членки на по-ранен етап от процеса, за да се избегнат евентуални трудности при реализацията, които биха могли да възникнат на по-късен етап.

6.3.6. Ранно и ефективно участие на обществеността

Законодателството на ЕС за оценка на въздействието върху околната среда (например директивите за ОВОС и СЕО) и други европейски и международни инструменти (Конвенцията от Орхус) съдържат конкретни изисквания за участие на обществеността в процеса на одобрение на ПОИ. Съгласно Директивата за местообитанията общественото обсъждане не е задължително, но ако е целесъобразно, горещо се препоръчва.

Важно е държавите членки да определят по възможно най-добрия начин обхвата и времето за провеждане на обществени обсъждания в подготвителния етап и в процеса на издаване на разрешение. Ранното планиране и създаването на „пътна карта“ на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, които бяха препоръчани по-горе, трябва да включват също ранно планиране и създаване на „пътна карта“ на участието на обществеността. По същия начин при определяне на обхвата на оценките на ранен етап могат да бъдат разгледани не само потенциалните последици на даден бъдещ проект за околната среда, но и неговите специфики и евентуалните проблеми, които биха могли да възникнат по време на консултациите с обществеността.

Препоръчително е обществеността да бъде информирана и да участва в определянето на обхвата и създаването на „пътна карта“ още на етап идеен проект. Общественото обсъждане може да бъде много полезно за информиране на обществеността и за получаване на обратна връзка още от самото начало.

7. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ПО ЧЛЕН 6 ОТ ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

7.1. Въведение

Както бе посочено по-горе, законодателството на ЕС за природата не изключва осъществяването на дейности за развитие в защитени зони от „Натура 2000“ или около тях. То обаче изисква всеки план или проект, който може да окаже значително отрицателно влияние върху една или повече територии от „Натура 2000“, да бъде подложен на подходяща оценка (ПО) в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, за да бъде оценено въздействието на този план или проект върху съответната(ите) територия(и).

В тази глава се обяснява как трябва да се извърши подходящата оценка по член 6, като се обръща специално внимание на планове и проекти за инфраструктура за пренос на енергия.

Тъй като мрежата „Натура 2000“ обхваща най-ценните и най-застрашените местообитания и видове в Европа, процедурите за одобряване на проекти за развитие, които могат да окажат значително отрицателно влияние върху тези видове и местообитания, са достатъчно строги, за да се гарантира, че общите цели на директивите за птиците и за местообитанията няма да бъдат подкопани.

Забавянията в процеса на одобрение много често се дължат на некачествени оценки, които пречат на компетентните органи да преценят правилно въздействията на съответния план или проект. Именно затова специално внимание се отделя на необходимостта решенията да се вземат въз основа на надеждна научна информация и експертни знания.

Важно е също така оценките на въздействието върху околната среда, които се извършват по директивите за ОВОС и за СЕО, да не се бъркат с оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Макар че тези оценки много често се правят заедно, в рамките на интегрирана процедура, всяка от тях има различна цел и разглежда въздействията върху различни аспекти на околната среда. Следователно СЕО или ОВОС не могат да заменят, нито да заместят подходящата оценка.

Резултатът от всяка оценка също е различен. При ОВОС или СЕО компетентните органи трябва просто да вземат въздействията предвид. При ПО обаче резултатът е правно обвързващ за компетентния орган и обуславя окончателното му решение. Следователно, ако при извършването на ПО не може да бъде установено отсъствието на неблагоприятни въздействия върху целостта на защитената зона от „Натура 2000“ дори след въвеждането на мерки за смекчаване на последиците, планът или проектът може да бъде одобрен само ако са изпълнени условията на процедурата по дерогация, предвидена в член 6, параграф 4.

Сравнение между оценките на въздействието съгласно Директивата за местообитанията, ОВОС и СЕО е представено в Приложение 6.

Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията:

Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4, компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

7.2. Обхват на процедурата за издаване на разрешения по член 6

Акцентът на процедурата за издаване на разрешения, а следователно и на подходящата оценка, е поставен върху видовете и типовете местообитания, защитени от директивите за птиците и за местообитанията, и по-специално върху видовете и местообитанията, за които е определена територията от „Натура 2000“.

Това означава, че при подходящата оценка не е необходимо да се оценява въздействието върху други видове флора и фауна, освен ако те са от екологично значение за защитени в ЕС видове и местообитания, които се срещат в дадената територия. Поради това обхватът на подходящата оценка по член 6, параграф 3, е по-тесен от този на оценките по директивите за ОВОС и за СЕО и се ограничава до въздействието върху териториите от „Натура 2000“ с оглед на поставените цели на опазването им.

Що се отнася до географския обхват, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 3, той не е ограничен до планове и проекти, които се осъществяват единствено в защитена зона от „Натура 2000“, а обхваща и дейности за развитие извън териториите от „Натура 2000“, които обаче могат да окажат значително влияние върху тях. Следователно извършването на тази оценка не зависи от това дали проектът се намира в територия от „Натура 2000“ или не, а от това дали има вероятност да окаже значително влияние върху такава територия и върху целите на нейното опазване.

Това включва разглеждане на всички възможни трансгранични влияния. Ако даден план или проект в една държава може да окаже значително въздействие върху територия от „Натура 2000“ в друга държава, било то сам по себе си или във взаимодействие с други планове или проекти, тогава влиянието върху целостта на защитените зони от „Натура 2000“ във втората държава също трябва да бъде оценено. Това съответства на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст и Протокола за СЕО към нея, които се прилагат в ЕС посредством директивите за ОВОС и за СЕО (вж. точка 6.3.5 от настоящото ръководство).

Влиянията трябва да бъдат установени в зависимост от видовете и типовете местообитания, за които е определена дадената защитена зона. Именно от това ще зависи колко далеч от района на проекта трябва да се търсят възможните влияния. Например рядко растение, което е силно локализирано и се среща само в специалните условия на местообитанието, може да бъде засегнато само от проекти в непосредствена близост до него за разлика от мигриращ вид, който има по-широки изисквания към местообитанието и, поради това, може да бъде засегнат и от планове или проекти, разположени в доста отдалечени райони.

Фигура 6

Диаграма на процедурата по член 6, параграфи 3 и 4 (въз основа на методическото ръководство на Комисията по член 6)

Планът/проектът може да бъде одобрен само поради наложителни причини от по-важен обществен интерес,ако Комисията даде положително становищеи ако бъдат предприети подходящи компенсаторни мерки

Да

Дерогация по член 6, параграф 4

В защитената зона има ли приоритетни местообитания или видове?

Планът/проектът не може да бъде одобрен

Планът/проектът можеда бъде одобрен

Планът/проектът не може да бъде одобрен

Съществуват ли алтернативни решения?

Могат ли да бъдат отстранени отрицателните въздействия, например чрез мерки за смекчаване на последиците?

Може ли да се заключи, че П/П няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на територията?

Преработване на плана/проекта

Оценка на кумулативния ефект с оглед въздействието на други планове и/или проекти

Оценяване на въздействията от гледна точка на целите на опазването на територията

Съществува ли вероятност П/П да окаже значително влияние върху територията?

Планът или проектът (П/П) непосредствено свързан ли е с управлението на територията и необходим ли е за него?

Планът/проектът може да бъде одобрен при условие че са предприети подходящи компенсаторни мерки

Има ли съображения, свързани с човешкото здраве или безопасност, или важни екологични ползи?

Има ли наложителни причини от по-важен обществен интерес?

Не

Подходяща оценка по член 6, параграф 3

Предварителен преглед

Не

Да

Не

7.3. Поетапна процедура за извършване на подходящи оценки

Процедурата, предвидена в член 6, параграф 3, трябва да се изпълнява в последователен ред. Необходимостта от всяка следваща стъпка се определя от резултата от предишната. Например, ако при предварителния преглед се установи, че планът или проектът няма да има отрицателно влияние върху територията от „Натура 2000“, той може да бъде одобрен, без да е нужна по-нататъшна оценка.

Стъпките са следните (вж. диаграмата):

—

Първа стъпка: предварителен преглед — тази първа стъпка има за цел да се установи дали даден план или проект трябва да бъде подложен на подходяща оценка или не. Ако има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху територия от „Натура 2000“, планът или проектът задължително се подлага на подходяща оценка.

—

Втора стъпка: подходяща оценка — след като бъде установено, че е необходима ПО, трябва да се направи подробен анализ на потенциалното въздействие на плана или проекта, сам по себе си или във взаимодействие с други планове или проекти, върху целостта на територията(ите) от „Натура 2000“ с оглед на целите на опазването ѝ.

—	Трета стъпка: вземане на решение — Ако при подходящата оценка се установи неблагоприятно въздействие върху целостта на територията, което не може да бъде смекчено, компетентните органи ще трябва да отхвърлят плана или проекта.

В член 6, параграф 4 са предвидени изключения от това общо правило. Следователно, ако се стигне до заключението, че планът или проектът ще окаже неблагоприятно въздействие върху територия от „Натура 2000“, той все пак може да бъде одобрен по изключение, ако са изпълнени условията на член 6, параграф 4. От гореизложеното става ясно, че в основата на процеса на вземане на решение е залегнал принципът на предпазливостта. Акцентът е поставен върху това да се докаже обективно, с надеждни подкрепящи доказателства, отсъствието на неблагоприятни последици за територията от „Натура 2000“.

7.3.1. Първа стъпка: предварителен преглед

Първата стъпка от процедурата по член 6, параграф 3, е да се установи дали действително е необходима ПО, тоест дали даден план или проект има вероятност да окаже значително влияние върху територия от „Натура 2000“. Ако с достатъчна степен на сигурност може да се заключи, че няма вероятност планът или проектът да окаже значително влияние, било то сам по себе си или във взаимодействие с други планове или проекти, тогава той може да бъде одобрен без по-нататъшна оценка.

Ако има обаче каквито и да било съмнения, трябва да се предприеме подходяща оценка, за да се изследват задълбочено тези влияния. Това е потвърдено от Съда на Европейския съюз в решението по делото Waddensea (C-127/02), в което Съдът постановява, че: задействането на механизма за защита на околната среда, предвиден в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, не предполага — както става ясно от изработените от Комисията насоки за тълкуване на този член със заглавие „Управление на териториите от“ Натура 2000„: разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО)“ — че разглежданият план или проект категорично оказва значителни влияния върху съответната защитена зона, а се изхожда единствено от вероятността за наличието на такова влияние от този план или проект. В същото решение Съдът потвърждава, че в случай на съмнение относно отсъствието на значителни влияния трябва да се извърши такава оценка, за да се гарантира ефективно, че няма да бъде издадено разрешение за планове или проекти, които оказват неблагоприятно влияние върху целостта на въпросната защитена зона.

Доводите за окончателното решение дали да се извърши подходяща оценка или не трябва да бъдат документирани и подкрепени с достатъчно информация, за да се обоснове направеното заключение.

7.3.2. Втора стъпка: подходяща оценка

След като бъде решено, че е необходима подходяща оценка, тя трябва да бъде извършена, преди компетентният орган да вземе решение дали да одобри плана или проекта, или не (C-127/02). Както бе посочено по-горе, целта на подходящата оценка е да се установят въздействията на плана или проекта върху защитената зона с оглед на целите на опазването, било то самостоятелно или във взаимодействие с други планове или проекти.

Понятието „подходяща“ по същество означава, че оценката трябва да съответства на нейното предназначение съгласно директивите за птиците и за местообитанията, тоест да гарантира опазване на редките и застрашени видове и типовете местообитания, посочени в двете директиви. „Подходяща“ означава също, че оценката трябва да доведе до мотивирано решение. Ако в доклада не се съдържа достатъчно подробна оценка на влиянията върху защитена зона по „Натура 2000“ или не се предоставят достатъчно доказателства, за да се заключи категорично дали целостта на защитената зона ще бъде засегната неблагоприятно или не, тогава оценката не е изпълнила своето предназначение и не може да се счита за „подходяща“.

Оценки, които се ограничават до общи описания и предоставят само повърхностен преглед на съществуващите данни за природата в съответната територията, не се считат за „подходящи“ за целите на член 6, параграф 3. Това е потвърдено от Съда на Европейския съюз, който постановява, че „подходящата оценка следва да съдържа пълни, точни и категорични заключения, които са в състояние да премахнат всички основателни научни съмнения по отношение на влиянията на предлаганите дейности върху въпросната защитена зона“ (Комисия/Италия, C-304/05).

Съдът подчертава също колко е важно при извършването на подходящата оценка да се ползват най-съвременните научни достижения, за да се даде възможност на компетентните органи да заключат с достатъчна степен на сигурност, че няма да има неблагоприятни влияния за целостта на защитената зона. В това отношение Съдът определя, че „всички аспекти на плана или проекта, които могат, поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, да засегнат тези цели, трябва да бъдат установени, като се вземат предвид най-съвременните научни достижения в тази област.“ (C-127/02, параграф 54).

Поради спецификата на подходящата оценка горещо се препоръчва оценката да се основава на анализи, направени от еколози с подходяща квалификация.

И накрая, трябва да се отбележи, че макар ПО да се предприема или възлага от организатора на проекта, компетентните органи са тези, които трябва да гарантират, че ПО е извършена правилно и може обективно да покаже с подкрепящи доказателства, че проектът няма да има никакви неблагоприятни влияния върху целостта на защитената зона по „Натура 2000“ с оглед на целите на опазването ѝ.

— Оценка на влиянията с оглед на целите на опазването на защитената зона

Както е посочено по-горе, при оценката следва да се оценят възможните въздействия на плана или проекта върху защитената зона с оглед на целите на опазването ѝ. Какви са целите на опазването може да стане ясно, като се разгледа начинът, по който са избрани защитените зони от „Натура 2000“. Както бе пояснено по-горе, всяка защитена зона е включена в мрежата „Натура 2000“ поради нейното значение за опазването на един или повече типа местообитания, посочени в приложение I, на един или повече видове, посочени в приложение II към Директивата за местообитанията, на един или повече видове, посочени в приложение I към Директивата за птиците, или на мигриращи видове птици, които редовно се срещат в съответната територия.

При определяне на защитената зона нейното значение за опазване на видовете и местообитанията се отбелязва в стандартен формуляр за данни (СФД). В него се вписва официалният идентификационен код на защитената зона, нейното име, местоположение и площ, като се добавя и подробна карта. Посочват се също екологичните характеристики на територията, които обуславят определянето ѝ като защитена зона по „Натура 2000“, и се дава обща оценка на състоянието на опазване на всеки вид или тип местообитание в нея (с оценки от A до D).

Следователно СФД представлява отправна точка за определяне на целите на опазване на защитената зона в съответствие с общите цели на Директивата за местообитанията (член 6, параграф 1). Целта на опазването на защитената зона е най-малко да се запази състоянието на видовете и местообитанията, за които тя е определена (такова, каквото е отбелязано в СФД). Това означава да се гарантира, че то няма да се влоши.

Общата цел на директивите за местообитанията и за птиците обаче е не просто да се предотврати по-нататъшно влошаване, а да се гарантира, че защитените видове и типове местообитания ще достигнат благоприятно състояние на запазване в целия им естествен район на разпространение в ЕС. Следователно може да са необходими по-амбициозни цели на опазването, за да се възстанови и подобри състоянието на запазване на защитените видове и типове местообитания, които се срещат в конкретната защитена зона (съгласно член 6, параграф 1).

Ако са определени по-амбициозни цели на опазването, въздействията на плана или проекта трябва да бъдат измерени с оглед на тези по-амбициозни цели. Например, ако целта е в рамките на 8 години популацията на брадатия лешояд да се възстанови до определена численост, трябва да се прецени дали планът или проектът ще попречи за осъществяването на тази цел за опазване, а не само дали популацията на лешоядите ще остане непроменена.

Препоръчително е операторът на проекта да се консултира с компетентните органи, които отговарят за защитените зони по „Натура 2000“ възможно най-рано, за да получи информация за дадената защитена зона, за целите на опазването ѝ и за състоянието на запазване на типовете местообитания и видовете, за които тя е определена. Компетентните органи могат да посочат и други източници на по-подробна информация по този въпрос — например план за управление на защитената зона или доклади от мониторинг и проучвания за състоянието на запазване на съответните видове и типове местообитания в този район или държава.

— Събиране на необходимата информация за ПО

Потенциалните източници на информация за защитената зона от „Натура 2000“ включват:

—	стандартните формуляри за данни по „Натура 2000“;

—	планове за управление на защитени зони от „Натура 2000“;

—	актуалните сведения, публикувани в техническата и научната литература;

—	органи, отговарящи за опазването на околната среда, научни експерти и специалисти по видовете и местообитанията, организации, занимаващи се с опазването на околната среда, местни експерти;

—	доклади за състоянието на запазване на видовете и местообитанията по член 12 от Директивата за птиците и член 17 от Директивата за местообитанията.

Фигура 7

Стъпки, които трябва да бъдат предприети като част от подходящата оценка

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОСТАТЪЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЦЕЛОСТТА НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

УСТАНОВЯВАНЕ/ОЦЕНКА НА ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ И МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ

за да се отстранят или намалят последиците до незначително ниво

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ТЯХНАТА ЗНАЧИМОСТ

върху конкретните типове местообитания, върху местообитанията на видовете и върху самите видове, както и върху екологичната структура и функция на защитената зона

СЪБИРАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИНФОРМАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛЕВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМО

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО СЛЕДВАДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ПРИ ОЦЕНКАТА:

Анализ на потенциалните последициот дейностите по проекта върху съществуващите видове и местообитания

КОНСУЛТАЦИИ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА(ИТЕ) ЗОНА(И) ОТ „НАТУРА 2000“

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОУЧВАНАТА ОБЛАСТ

РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА МОНИТОРИНГ

СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРУГИ ПЛАНОВЕ И ПРОЕКТИ

за да може да се оцени кумулативният ефект

Събирането на цялата необходима информация за проекта и за защитената зона от „Натура 2000“ е важна първа стъпка от подходящата оценка. Това обикновено е повтарящ се процес. Ако при първоначалното определяне и анализ на въздействията се установи, че съществуват сериозни пропуски в знанията, може да се наложи да бъдат предприети допълнителни изходни изследвания и полеви проучвания на екологичното състояние, за да се допълнят наличните данни.

Както бе посочено по-горе, важно е подходящата оценка да се основава на най-съвременните научни достижения в областта, за да се разсеят всички основателни научни съмнения относно въздействията на предлаганите дейности върху въпросната защитена зона. Това се потвърждава от няколко решения на Съда на Европейския съюз. В решението си по делото Waddensea (С-127/02) Съдът подчертава, че „компетентните национални органи трябва да одобряват (планове или проекти) само ако са се уверили, че те няма да окажат неблагоприятно влияние върху целостта на територията. Това може да стане едва когато бъдат разсеяни всички основателни научни съмнения за наличието на такива влияния.“

Подробните проучвания и полевата работа трябва да бъдат съсредоточени върху тези местообитания и видове, които са потенциално чувствителни към действията по проекта. Чувствителността трябва да бъде анализирана, като се вземат предвид възможните взаимодействия между дейностите по проекта (природа, обхват, методи и т.н.) и съответните местообитания и видове (местонахождение, екологични изисквания, жизненоважни територии, поведение и т.н.).

Всички полеви проучвания трябва да бъдат достатъчно задълбочени и дълготрайни, за да се отчете фактът, че екологичните условия могат да варират значително през различните сезони. Например извършването на полево проучване на даден вид за няколко дни през зимата няма да събере информация за използването на местообитанието през други по-важни периоди от годината (например през миграционния или през размножителния период).

Консултирането на по-ранен етап с органите в областта на природата, с други научни експерти и природозащитни организации ще помогне да се добие възможно най-пълна представа за защитената зона, видовете/местообитанията в нея и естеството на влиянията, които следва да бъдат анализирани. При тези допитвания могат да се получат също насоки за наличната актуална научна информация за защитената зона и за биологичните видове и типовете местообитания в нея, които се ползват със защита в ЕС (включително планове за управление по „Натура 2000“), както и за това какви допълнителни изходни изследвания и полеви проучвания може да са необходими, за да бъдат оценени евентуалните въздействия на проекта.

Други заинтересовани страни като НПО, работещи в областта на опазването на околната среда, научноизследователски институти или местни организации също могат да предоставят допълнителни местни сведения и екологична информация, които да са от полза за извършването на подходящата оценка.

— Установяване на отрицателните въздействия

Оценката на въздействията на плана или проекта върху защитената зона по „Натура 2000“ може да се направи, след като всички необходими изходни данни бъдат събрани и тяхната изчерпателност бъде проверена. Описанието на потенциалните отрицателни въздействия на планове и проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на енергия, представено в глави 3 и 4, може да бъде от полза за определяне на естеството на последиците, на които трябва да се обърне внимание.

Те могат да се отнасят по-специално до:

—	загуба, влошаване и разпокъсаност на местообитания

—	поражения от електрически ток и сблъсък

—	обезпокояване и изместване на видове

—	ефект на бариерата

Въздействията обаче са специфични за всеки проект и трябва да се оценяват за всеки отделен случай. Такива са и препоръките на Съда на Европейския съюз в решението по делото Waddensea: „когато се оценяват потенциалните влияния на даден план или проект, тяхната значимост трябва да се установи, наред с друго, с оглед на характеристиките на околната среда на защитената зона, засегната от плана или проекта, и на специфичните условия в нея.“

Първата стъпка е да се установи кои местообитания и видове, ползващи се със защита в ЕС, се намират на съответната територия, биха могли да бъдат потенциално засегнати и следва да бъдат подложени на допълнителна оценка. Това е важно тъй като всеки вид и всеки тип местообитание има свой екологичен жизнен цикъл и свои изисквания за запазването си. Въздействията върху всеки от тези фактори са различни в различните защитени зони в зависимост от тяхното състояние на запазване и от екологичните условия в конкретната територия.

При оценката трябва да се разгледа величината на всяко установено въздействие, неговият тип, степен, продължителност, интензитет и време на действие.

ПО обхваща всички аспекти на плана или проекта, които биха могли да имат отражение върху защитената зона. Всеки елемент от плана или проекта трябва да бъде изследван поотделно и потенциалните последици от него трябва първо да бъдат разгледани във връзка с всеки биологичен вид и всеки тип местообитание, за които е определена територията. След това трябва да бъдат разгледани въздействията от различните характеристики в тяхната съвкупност и по отношение една на друга, за да се установят взаимодействията помежду им.

Макар че акцентът трябва да бъде поставен върху видовете и местообитанията от интерес за ЕС, които са обусловили определянето на защитената зона, не трябва да се забравя, че тези целеви характеристики се намират в тясно взаимодействие и с други видове и местообитания, както и с физическата среда. Следователно е важно всички елементи от съществено значение за структурата, функционирането и динамиката на екосистемата, да бъдат проучени, тъй като всяка промяна би могла също да окаже отрицателно влияние върху наличните типове местообитания и видове.

Въздействията следва да бъдат прогнозирани възможно най-точно, а базата за тези прогнози трябва да бъде изяснена и документирана в ПО (това означава да се обоснове и степента на сигурност в прогнозираните влияния).

Както при всички оценки на въздействието, подходящата оценка трябва да следва структурирана рамка, за да се гарантират възможно най-обективни прогнози, като се използват количествени критерии, когато е възможно. Това ще улесни значително и определянето на мерки за смекчаване на последиците, които биха могли да допринесат за отстраняване на прогнозираните влияния или да ги ограничат до незначително равнище.

Да се предвидят вероятните въздействия може се окаже сложна задача, която изисква добро познаване на екологичните процеси и на предпоставките за запазване на конкретните биологични видове или типове местообитания, които има вероятност да бъдат засегнати. Затова е препоръчително при извършване на подходящата оценка да се осигури необходимата експертна помощ и научна подкрепа.

Често използвани методи за предвиждане на въздействията:

При извършването на ПО трябва да прилагат най-добрите налични техники и методи за оценка на степента на въздействията. Някои често използвани техники са посочени по-долу.

—	Преки измервания, например на области с изгубени или засегнати местообитания, пропорционални загуби на популации на биологични видове, местообитания и съобщества.

—

Диаграми, мрежи и схеми на системи, за да се установят верижни въздействия, произтичащи от преки въздействия; непреките въздействия се наричат вторични, третични и т.н. въздействия според това как са причинени. Схемите на системи са по-гъвкави от мрежите и с тях може по-лесно да се илюстрират взаимоотношенията и етапите на процеса.

—

Количествени модели за предвиждане, които дават възможност да се правят прогнози по математически път въз основа на данни и допускания за силата и посоката на въздействията. С помощта на такива модели могат да бъдат екстраполирани прогнози, съответстващи на минали и настоящи данни, да се анализират тенденции и сценарии, да се извеждат аналогии въз основа на информация от други подобни територии, да се правят интуитивни прогнози. Нормативните подходи към моделирането работят в обратна посока, давайки възможност по желан резултат да се оцени дали предложеният проект ще постигне заложените цели.

—	Изследвания за числеността на популациите, които биха могли да бъдат от полза за определяне на въздействието върху числеността на популациите от птици, прилепи или морски бозайници например.

—

Географски информационни системи (ГИС), които служат за създаване на модели на пространствените връзки, например при припокриващи се ограничения, или за картографиране на чувствителни области и места със загуба на местообитания. ГИС съчетават възможностите на компютъризираната картография, съхранението на картографски данни и система за управление на бази данни, в която се съхраняват характеристики като земеползване или наклон. ГИС дават възможност съхранените променливи да се изобразяват, комбинират и анализират бързо.

—	Информация от предходни аналогични проекти може да бъде полезна, особено ако включва количествени прогнози, които са били наблюдавани в хода на експлоатацията.

—	Експертни мнения и преценки, получени от предишен опит и консултации по сходни проекти за развитие на вътрешни водни пътища.

—

Описание и взаимовръзка: физическите фактори (например воден режим, течения, субстрати) могат да бъдат пряко свързани с разпространението и гъстотата на популациите на биологичните видове. Ако бъдещите физически условия могат да бъдат прогнозирани, на тази основа могат да се предвидят и бъдещите промени в местообитанията и популациите или да се прогнозират реакциите на видовете и местообитанията.

—

Анализът на допустимото натоварване включва определяне на праг на стрес, под който могат да се поддържат популациите и екосистемните функции. Това предполага определянето на потенциално ограничаващи фактори и разработването на математически уравнения, за да се опише капацитетът на ресурса или системата от гледна точка на прага, наложен от всеки ограничаващ фактор.

Адаптирано от: „Методическо ръководство относно разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията“ http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/natura_2000_assess_en.pdf

— Оценка на евентуалния кумулативен ефект

Кумулативният ефект не трябва да се пренебрегва при оценката. Това е не само нормативно изискване съгласно член 6, параграф 3, от Директивата за местообитанията, но може да бъде от съществено значение за плана или проекта, както и за други последващи планове или проекти, които могат да бъдат изградени в същата територия.

Тъй като енергийната инфраструктура се развива бързо в целия ЕС, важно е кумулативният ефект да се отчита напълно още на ранен етап от оценката, а не в края на процеса, „след дъжд качулка“.

В член 6, параграф 3 не е изрично определено за кои други планове и проекти се отнася разпоредбата, но основното намерение е да се отчете кумулативното въздействие, което може да възникне с течение на времето. При това положение трябва да се вземат предвид планове или проекти, които са приключени, одобрени и в процес на изпълнение или предложени към дадения момент.

При разглеждането на предложен план или проект държавите членки не създават прецедент в полза на сходни планове или проекти, които могат да бъдат осъществени в бъдеще, но все още не са предложени. Тъкмо обратното, ако в даден район вече има одобрен един или повече проекти, екологичният праг за оценка на значимостта на въздействията на бъдещи планове или проекти в този район може да стане по-нисък.

Например, ако в дадена територия от „Натура 2000“ или около нея бъдат предложени един след друг няколко проекта за електроенергийна инфраструктура, твърде е възможно при оценката на първия и втория от тях да се стигне до заключението, че няма да окажат неблагоприятно въздействие върху конкретната територия от „Натура 2000“, но следващите проекти може да не бъдат одобрени, тъй като тяхното влияние, във взаимодействие с влиянието на предходните проекти, би станало достатъчно значително, за да се отрази неблагоприятно върху целостта на защитената зона.

Затова е важно проектите за енергийна инфраструктура да се оценяват от стратегическа гледна точка и във взаимодействие един с друг, а не да се разглеждат изолирано, сами за себе си.

— Стъпки за оценка на кумулативния ефект

Фигура 8

(Адаптирано от: „Методическо ръководство относно разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията“

http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/natura_2000_assess_en.pdf)

Стъпки на оценката	Дейност, която трябва да бъде извършена
Установяване на всички проекти/планове, които биха могли да си взаимодействат	Определете всички възможни източници на влияние, произтичащи от разглеждания проект или план, заедно с всички други източници в дадената среда и всички други влияния, които могат да възникнат от други предложени проекти или планове.
Определяне на въздействието	Определете видовете въздействие (например шум, намаляване на водните ресурси, химически емисии и др.), които могат да засегнат аспекти на структурата и функциите на защитената зона, които са уязвими на промяна.
Определяне на географския обхват на оценката	Определете границите на територията, върху която ще бъде оценен кумулативният ефект, като имате предвид, че те могат да бъдат различни за различните видове въздействия (например върху водните ресурси, шума) и да се простират до отдалечени места (извън местоположението на проекта).
Установяване на механизмите на кумулативния ефект	Определете механизма, по който настъпва кумулативният ефект (например по вода, въздух и др.; вследствие на натрупване на влияния във времето или в пространството). Проучете условията на място, за да установите къде уязвимите аспекти на структурата и функцията на защитената зона са изложени на риск.
Прогнозиране	Предвидете мащаба/обхвата на установения кумулативен ефект.
Оценка	Обяснете дали има вероятност евентуалното кумулативно въздействие да бъде значително.

— Определяне на значимостта на влиянията

След установяването на влиянията следва да се направи оценка на тяхната значимост за защитената зона и нейните целеви характеристики. При оценката на значимостта могат да бъдат разгледани следните параметри:

—

Количествени параметри: например каква част от местообитанието е изгубена за дадения вид или от дадения тип местообитание. В някои случаи загубата дори на отделни единици или на малка част от защитената зона по „Натура 2000“ (например за приоритетни типове местообитания и видове), може да се смята за значително въздействие. В други прагът на значимост може да е по-висок. Това отново зависи от видовете и от типовете местообитания, от тяхното състояние на запазване във въпросната защитена зона, както и от изгледите за тяхното бъдеще.

—

Качествени параметри: при оценка на значимостта на въздействията трябва да се отчита и качеството на типа местообитание или на биологичния вид в конкретната защитена зона, например тя може да бъде от съществено значение за разпространението на даден вид (например основен район, в който се среща видът, по-обширни територии, в които той е представен, и т.н.) или пък да приютява вид, който е на границата на съществуване в ареала си на разпространение. Местообитанията или видовете могат да бъдат в добро състояние на запазване в рамките на защитената зона или пък да са в лошо състояние и да се нуждаят от възстановяване.

—	Значение на защитената зона за биологията на вида, например място за размножаване (гнездене, хвърляне на хайвера и т.н.); място, на което видът търси храна или подслон; миграционен път.

—	Екологични функции, необходими за поддържането или възстановяването на видовете и местообитанията, както и за целостта на защитената зона.

Когато има съмнения или разногласия по отношение на степента на значимост, най-добре е да се постигне по-широко съгласие между съответните експерти, например регионални и/или национални специалисти, относно засегнатата целева характеристика, въз основа на което да се стигне до консенсус.

— Въвеждане на мерки за смекчаване на последиците с цел отстраняване на неблагоприятните влияния

След определяне на отрицателните последици вече може да се помисли за въвеждането на мерки за смекчаване, които да отстранят, предотвратят или намалят тези последици до незначително ниво (вж. глава 5, в която са предложени различни видове мерки за смекчаване на последиците, които могат да се приложат при проекти за енергийна инфраструктура). Важно е при анализа на подходящи мерки за смекчаване на последиците да се разгледат най-напред онези от тях, които могат да допринесат за отстраняване на въздействията при източника и само ако те не са възможни, да се проучат други мерки за смекчаване, с които отрицателните влияния от проекта биха могли поне да бъдат ограничени или намалени значително.

Мерките за смекчаване трябва да бъдат специално разработени така, че да допринасят за отстраняване или намаляване на отрицателните влияния, установени в хода на ПО. Те не трябва да се бъркат с компенсаторните мерки, чиято цел е да се възстановят причинените щети. Компенсаторни мерки могат да бъдат предприети само ако планът или проектът е одобрен поради наложителни причини от по-важен обществен интерес и поради липсата на алтернативно решение (съгласно член 6, параграф 4 — вж. по-долу).

Предложенията за мерки за смекчаване на последиците могат да съдържат:

—	подробна информация за предложената мярка и обяснение на начина, по който тя ще допринесе за предотвратяване или намаляване на установените неблагоприятни въздействия;

—	сведения как и от кого ще бъдат изпълнени мерките;

—	график за изпълнение с оглед на плана или проекта (някои мерки може да се наложи да бъдат изпълнени преди началото на строителството);

—	подробна информация за начина, по който ще се наблюдава мярката и ще се предоставя обратна връзка за резултатите в хода на ежедневната експлоатация на проекта (адаптивно управление — вж. по-долу).

Това ще даде възможност на компетентния орган да прецени дали с тези мерки може да се отстранят установените отрицателни последици (без да се причиняват по невнимание други неблагоприятни влияния върху биологичните видове и типовете местообитания). Ако бъде преценено, че мерките за смекчаване на последиците са достатъчни, те ще станат неразделна част от спецификацията на окончателния план или проект или могат да бъдат посочени като условие за одобрение на проекта.

— Определяне дали е засегната целостта на територията

След като бъдат прогнозирани възможно най-точно въздействията на проекта, след като се оцени тяхното ниво на значимост и се проучат всички възможни мерки за смекчаване на последиците, в рамките на ПО трябва да се даде окончателно заключение дали проектът ще се отрази неблагоприятно върху целостта на територията от „Натура 2000“.

Понятието „цялост“ се отнася до екологичната цялост. „Целостта на територията“ може удобно да се определи като съгласувана съвкупност от екологичната структура, функция и екологичните процеси на цялата територия на защитената зона, местообитанията, комплекса от местообитания и/или популациите на видове, за които е определена територията. Може да се счита, че дадена територията има висока степен на цялост, когато наличният потенциал за постигане на целите на опазването е оползотворен, запазена е способността на територията да се възстановява и обновява сама в динамични условия и за управлението ѝ е необходимо минимално външно подпомагане.

Ако даден план или проект оказва неблагоприятно влияние върху целостта на дадена територия само по отношение на нейния външен вид или предизвиква значителни влияния за типове местообитания или видове, различни от тези, за които е определена територията от „Натура 2000“, това не се счита за неблагоприятно влияние по смисъла на член 6, параграф 3. От друга страна, ако един от видовете или типовете местообитания, за които е определена територията, е значително засегнат, тогава неизбежно се счита за неблагоприятно засегната и целостта на самата територия.

Изразът „цялост на територията“ показва, че акцентът пада върху конкретната защитена зона. Следователно не може да се приеме доводът, че увреждането на дадена защитена зона или на част от нея е оправдано, тъй като състоянието на запазване на типовете местообитания и видовете, които се срещат в нея, така или иначе ще остане благоприятно в рамките на европейската територия на държавите членки.

На практика оценката на целостта на защитената зона следва да се съсредоточи по-специално върху установяването на това дали проектът:

—	предизвиква промени във важни екологични функции, които са необходими за целевите характеристики;

—	намалява значително площта на територията, в която се срещат дадени типове местообитания (дори такива с по-ниско качество), или жизнеспособността на популации на видове, които представляват целеви характеристики на дадената защитена зона;

—	намалява разнообразието на защитената зона;

—	води до разпокъсаност на защитената зона;

—	води до загуба или намаляване на основни характеристики на защитената зона (например дървесно покритие, редовни годишни наводнения), от които зависи състоянието на целевата характеристика;

—	пречи за постигането на целите на опазване на защитената зона.

7.3.3. Стъпка 3: одобряване или отхвърляне на плана или проекта с оглед на заключенията от подходящата оценка

Одобряването на плана или проекта с оглед на заключенията от ПО е отговорност на компетентните национални органи. Това може да стане едва когато се установи, че проектът няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на територията. Ако заключенията са положителни, тоест от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно отсъствието на въздействия върху територията, компетентните органи могат да одобрят плана или проекта.

Тежестта несъмнено пада върху това да се докаже липсата, а не наличието на отрицателни въздействия. Това се потвърждава от няколко решения на Съда на Европейския съюз. В решението си по делото Waddensea (С-127/02) Съдът подчертава, че „даден план или проект […] може да бъде одобрен само при условие, че компетентните национални органи са се уверили, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на съответната територия. Ако съществуват съмнения относно отсъствието на неблагоприятни въздействия върху целостта на територията, свързани с разглеждания план или проект, компетентният орган трябва да отхвърли плана или проекта.“

Подходящата оценка и нейните заключения следва да бъдат ясно документирани, а докладът за ПО трябва да бъде достатъчно подробен и убедителен, за да стане ясно как и въз основа на какви научни основания е взето окончателното решение.

7.4. Процедура за дерогация по член 6, параграф 4

Член 6, параграф 4

Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

В член 6, параграф 4, са предвидени изключения от общото правило на член 6, параграф 3. Това не е автоматичен процес. Операторът на проекта или плана трябва да реши дали желае да подаде молба за дерогация. В член 6, параграф 4, са определени условията, които трябва да бъдат спазени в такива случаи, и стъпките, които следва да бъдат предприети, преди компетентният национален орган да одобри даден план или проект, за който е преценено, че засяга неблагоприятно целостта на дадена територия по член 6, параграф 3.

Съгласно член 6, параграф 4, преди да вземат решение дали да одобрят даден план или проект, който може да окаже неблагоприятно влияние върху определена защитена зона, компетентните органи трябва да се уверят, че са спазени следните условия:

—	предложеното за одобрение алтернативно решение уврежда в най-малка степен местообитанията, видовете и целостта на защитената зона по „Натура 2000“ и няма друга осъществима алтернатива, която не би засегнала целостта на защитената зона;

—	съществуват наложителни причини от по-важен обществен интерес, които оправдават одобряването на плана или проекта, включително такива от социален или икономически характер;

—	предприети са всички необходими компенсаторни мерки, за да се осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“.

Редът, в който се разглеждат тези условия, е важен, тъй като необходимостта от предприемането на всяка следваща стъпка зависи от заключенията по предишната. Ако например се установи, че съществува алтернативно решение за въпросния план или проект, няма смисъл да се преценява дали първоначалният план или проект е от по-важен обществен интерес или да се разработват подходящи компенсаторни мерки, тъй като този план или проект в никакъв случай не може да бъде одобрен, ако съществува осъществимо алтернативно решение.

Фигура 9

Диаграма на условията по член 6, параграф 4

В защитената зона има ли приоритетни местообитания или видове, които биха могли да бъдат засегнати от П/П?

Има ли наложителни причини от по-важен обществен интерес (НППОИ)?

П/П може да повлияе неблагоприятно върху целостта на територията.

П/П не може да бъде одобрен.

П/П може да бъде одобрен. Трябва да се предприемат компенсаторни мерки

П/П може да бъде одобрен поради други НППОИ след консултация с Комисията.

Трябва да се предприемат компенсаторни мерки

Има ли съображения, свързани с човешкото здраве или безопасност, или важни екологични ползи?

Съществуват ли алтернативни решения?

Да

Не

Да

— Доказване на липсата на алтернативни решения

Търсенето на алтернативни решения може има твърде широк обхват и трябва да бъде свързано с целите на плана или проекта, които представляват обществен интерес. То може да включва промяна в местоположението на проекта, в мащаба или в начина, по който е проектирана инфраструктурата, различни строителни методи или алтернативни процеси и подходи.

Макар че изискването да се търсят алтернативни решения попада в обхвата на член 6, параграф 4, на практика е полезно проектантът да разгледа всички възможни алтернативи възможно най-рано, още при първоначалното планиране на проекта. Ако на този етап бъде намерено алтернативно решение, което няма вероятност да окаже значително влияние върху дадена територия от „Натура 2000“, то може да бъде одобрено незабавно, без да е необходимо да се извършва подходяща оценка.

В случай обаче, че е направена ПО и заключението от нея е, че върху целостта на територията ще бъде оказано неблагоприятно влияние, тогава компетентните органи следва да определят дали съществуват алтернативни решения. Трябва да бъдат анализирани всички възможни алтернативи и по-специално относителното им влияние върху целите на опазване и целостта на територията от „Натура 2000“.

Избраните алтернативни решения също ще трябва да бъдат подложени на нова подходяща оценка, ако има вероятност да окажат значително въздействие върху същата или върху друга територия от „Натура 2000“. Обикновено, ако алтернативата е сходна с първоначалното предложение, може да е възможно при новата оценка да се използва голяма част от информацията, събрана при първата подходяща оценка.

— Наложителни причини от по-важен обществен интерес (НППОИ)

При липса на алтернативни решения или при наличието на решения, които имат още по-неблагоприятно въздействие върху целите на опазване или целостта на съответната територия, компетентните органи трябва да проучат дали съществуват наложителни причини от по-важен обществен интерес, които оправдават одобряването на плана или проекта, независимо че той може да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на дадена територия от „Натура 2000“.

В директивата не е дадено определение на понятието „наложителна причина от по-важен обществен интерес“. Въпреки това от текста на разпоредбата става ясно, че за да бъде одобрен един план или проект в контекста на член 6, параграф 4, той трябва да отговаря и на трите условия, посочени по-долу:

—	трябва да са налице наложителни причини за осъществяването на плана или проекта — под „наложителни“ в този случай следва да се разбира, че проектът е от съществено значение за обществото, а не просто желателен или полезен;

—

планът или проектът трябва да бъде от по-важен интерес — с други думи трябва да е доказано, че изпълнението на плана или проекта е дори по-важно от постигането на целите на директивите за птиците и за местообитанията. Ясно е, че не става дума за всеки обществен интерес от социално или икономическо естество, особено когато той бъде съпоставен с особената тежест на интересите, защитени от директивата. Логично е да се приеме също, че общественият интерес може да бъде по-важен само ако е дългосрочен; краткосрочните икономически или други интереси, които биха донесли само краткосрочни ползи, не могат да превишават по значение дългосрочните интереси на опазването, които са защитени от директивата

—

трябва да бъде от обществен интерес — от формулировката става ясно, че само обществени интереси могат да бъдат съпоставяни по значимост с целите на опазването, залегнали в директивата. Следователно проекти, разработвани от частни образувания, могат да бъдат разглеждани само ако доказано обслужват обществени интереси.

В последното изречение на член 6, параграф 4, „здравето на човека, обществената безопасност и благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение“ са посочени като примери за подобни наложителни причини от по-важен обществен интерес. Споменават се също „други наложителни причини от приоритетен обществен интерес“ от социален или икономически характер.

ПОИ, които се осъществяват съгласно Регламента за TEN-E, могат да се считат за обслужващи обществен интерес от гледна точка на енергийната политика и могат да бъдат разгледани като проекти от по-важен обществен интерес, ако са изпълнени всички условия, посочени в член 6, параграф 4.

Следва да се отбележи, че условията за по-важен обществен интерес са дори по-строги, когато става дума за осъществяването на планове или проекти, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху целостта на дадена територия от „Натура 2000“, в която има приоритетни типове местообитания и/или видове и тези типове местообитания и/или видове могат да бъдат засегнати.

Такива планове или проекти могат да бъдат оправдани само ако наложителните причини от по-важен обществен интерес се отнасят до:

—	човешкото здраве и обществената безопасност, или

—	благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение, или

—	други наложителни причини, ако становището на Комисията е дадено преди да бъде одобрен планът или проектът.

— Компенсаторни мерки

Ако са изпълнени горните условия, преди да се даде старт на проекта, компетентните органи трябва да гарантират също приемането и прилагането на компенсаторни мерки. Следователно компенсаторните мерки представляват крайно средство и се използват само когато е взето решение планът или проектът да бъде осъществен, тъй като доказано не съществуват алтернативни решения, а проектът е необходим поради наложителни причини от по-важен обществен интерес при описаните по-горе условия.

Трябва да се прави ясна разлика между компенсаторните мерки по член 6, параграф 4, и мерките за смекчаване на последиците, които се прилагат съгласно член 6, параграф 3. Мерките за смекчаване имат за цел да се сведат до минимум или дори да се отстранят отрицателните въздействия върху защитената зона, които могат да възникнат в резултат на осъществяването на даден план или проект.

Докато компенсаторните мерки в тесен смисъл са независими от проекта. Тяхното предназначение е да се компенсират отрицателните последици от плана или проекта (след като всички възможни мерки за смекчаване са били приложени), така че да се запази цялостната екологична кохерентност на мрежата „Натура 2000“. Компенсаторните мерки трябва да компенсират напълно щетите, причинени на територията и на защитените местообитания и видове в ЕС, и трябва да бъдат достатъчни, за да се гарантира цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“.

За да се осигури защитата на цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“, предложените компенсаторни мерки за даден план или проект трябва по-специално:

—	да допринасят за запазването на засегнатите местообитания и видове в съответния биогеографски регион, в същия естествен район на разпространение, миграционен маршрут или място за зимуване на видовете в съответната държава членка;

—	да гарантират функции, сходни с тези, за които е била определена защитената зона, особено по отношение на подходящото географско разпространение;

—	да представляват допълнение към обичайните задължения, залегнали в директивата, тоест те не могат да заместят съществуващи ангажименти като прилагането на планове за управление на територии от „Натура 2000“.

Съгласно издаденото от Комисията ръководство (34) компенсаторните мерки по член 6, параграф 4 могат да включват следното:

—	пресъздаване на съпоставимо местообитание или биологично подобряване на местообитание, чието състояние е под нормалните стандарти, в рамките на съществуваща защитена зона, при условие че това надхвърля целите на опазването на защитената зона;

—	добавяне в мрежата „Натура 2000“ на нова защитена зона, която е със съпоставимо или с по-добро качество и състояние от първоначалната защитена зона;

—	пресъздаване на съпоставимо местообитание или биологично подобряване на местообитание, чието състояние е под нормалните стандарти, извън определена защитена зона, което след това се включва в мрежата „Натура 2000“.

Засегнатите типове местообитания и видове трябва да бъдат възстановени поне до съпоставими пропорции, но предвид високия риск и малката вероятност от научна гледна точка за успех на опитите за пресъздаване или възстановяване на местообитания, чието състояние е под нормалните стандарти, горещо се препоръчва да се прилагат съотношения доста над 1:1, за да се гарантира, че мерките действително осигуряват необходимото компенсиране.

Добре е компенсаторните мерки да се прилагат възможно най-близо до засегнатата територия, за да бъдат увеличени до максимум шансовете за защита на цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“. Следователно за предпочитане е компенсаторните мерки да бъдат съсредоточени върху защитена зона от „Натура 2000“ или в близост до нея, на места, които предлагат подходящи условия за техния успех. Това обаче невинаги е възможно и е необходимо да бъдат определени приоритети, които да се следват при търсенето на места, отговарящи на изискванията на Директивата за местообитанията. При такива обстоятелства вероятността за успех в дългосрочен план се оценява най-добре чрез специализирани научни изследвания на тенденциите.

Държавите членки трябва да обърнат специално внимание на планове или проекти, които оказват отрицателно въздействие върху редки естествени местообитания или върху естествени местообитания, които се нуждаят от дълъг период от време, за да възстановят екологичните си функции. За някои местообитания и видове може да се окаже невъзможно загубите да бъдат компенсирани в разумен срок, тъй като възстановяването им може да отнеме десетилетия или просто да бъде технически неосъществимо.

И накрая, компенсаторните мерки трябва да бъдат разработени и въведени в действие преди началото на дейностите по плана или проекта. Това ще даде възможност да се смекчат отрицателните последици на проекта върху биологичните видове и местообитанията, като им се осигурят подходящи алтернативни местности в същия район. Ако това не е напълно постижимо, компетентните органи следва да поискат да бъдат предприети допълнителни компенсаторни мерки за загубите, които ще възникнат междувременно.

Информацията за компенсаторните мерки следва да бъде представена на Комисията преди прилагането им и преди осъществяването на въпросния план или проект. Следователно е препоръчително компенсаторните мерки да бъдат представени на Комисията веднага след като бъдат приети в хода на планирането, за да се даде възможност на Комисията да прецени дали разпоредбите на директивата се приложени правилно.

8. ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ПРЕНОС НА ЕНЕРГИЯ В МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА

Този раздел на документа се отнася до въздействията, свързани с инсталирането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на инфраструктурата за пренос на енергия в морската среда и връзката ѝ с мрежата на сушата през приливни зони. Основните компоненти на тази инфраструктура са подводните кабели и тръбопроводите. В настоящия документ не са обхванати въздействията на електрически подстанции и терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в открито море, на преноса на нефт и газ с кораби и свързаната с него инфраструктура като пристанищни съоръжения, както и на добивни платформи в открито море. Информация за потенциалните въздействия върху околната среда, свързани с тези дейности и инфраструктура, може лесно да бъде намерена. Тук е достатъчно да се отбележи, че те могат да бъдат значителни, например при големи нефтени разливи, които оказват сериозно въздействие върху морските местообитания и видове от „Натура 2000“. Насоки за възможните мерки за смекчаване на последиците също са предоставени от редица източници, включително от Европейската комисия — Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR), Конвенция за защита на морската среда на района на Балтийско море (HELCOM) — и от Международната морска организация (ММО) (35).

Екологичното въздействие на преноса на енергия в морска среда в Европа, свързано с добива на нефт и газ в открито море, е обект на задълбочени изследвания вече повече от 50 години. През този период извлечените поуки, новите технологии и по-доброто разбиране на въздействията доведоха до натрупването на значителна информация за това как могат да се предотвратят и/или смекчат потенциалните последици. Тази информация е от значение не само за нефтодобивната и газодобивната индустрия, но и за по-новите технологии за добив на енергия от морето като вятърни турбини и съоръжения за производство на енергия от вълните, приливите и отливите в открито море, както и за евентуалната бъдеща инфраструктура, свързана с улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS). В този раздел са разгледани възможности и подходи за смекчаване на последиците, основани на добри практики от целия ЕС и извън него, като са включени и препратки към други източници на информация по темата.

8.1. Преглед на съществуващата енергийна инфраструктура в морските води на ЕС

Неравномерното глобално разпределение на енергийни източници като нефт, газ, въглища — и дори на някои възобновяеми източници — спрямо местата, където търсенето е най-голямо, означава, че преносът на енергия във всичките ѝ форми е широко разпространен в целия свят. Значителна част от инфраструктурата, построена за пренос на необходимите суровини, се намира в морска среда. В Европа такива съоръжения има не в само относително плитките води на Континенталния шелф, Балтийско море, Ирландско море и Северно море, но и в по-дълбоките води на Средиземно море, Норвежката траншея и Атлантическия океан на север и на запад от Британските острови.

Основната инфраструктура се състои от кабели и тръбопроводи, като за съществуващата тръбопроводна мрежа се откриват нови възможности за експлоатация в рамките на операциите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

8.1.1. Нефт и природен газ

Нефтът и природният газ са в основата на дълбоководната енергийна индустрия в европейски води вече близо 50 години, от откриването на залежите в нефтените полета Брент и Фортийс в Северно море през 60-те години на миналия век. Тръбопроводи с различни размери и от различни материали осигуряват основната инфраструктура за пренос на течности, използвани в производството на нефт и газ (Таблица 2). Спомагателното оборудване, представляващо част от инфраструктурата, включва бетонни рогозки, които придържат свързващите линии към морското дъно, и разклонения, които могат да бъдат стабилизирани с рогозки, торби, пълни с инжекционен разтвор, и лети бетонни конструкции с защитни насипи от скална маса. По приблизителни оценки, върху и около подводната инфраструктура за нефт и газ в британския сектор на Северно море например са поставени близо 35 000 — 45 000 бетонни рогозки и над 45 000 km тръби и кабели (Oil & Gas UK, 2013).

Таблица 2

Категоризация на тръбопроводите в Северно море

(Фигура 1 в Oil & Gas UK, 2013)

Описание на тръбопровода	Стандартни размери	Приложение	Основни материали на конструкцията	Допълнителни покрития
Магистрални тръбопроводи	Диаметър до 44 цола, дължина до 840 километра	Основна експортна инфраструктура за нефт и газ	Въглеродна стомана	Антикорозионно покритие и бетонно покритие за увеличаване на теглото
Твърди свързващи линии	Диаметър до 16 цола, дължина до 50 километра	Тръби, обслужващи площадката, и крепежни елементи	Въглеродна стомана или високоспециализирана сплав	Полимерно антикорозионно покритие
Гъвкава свързваща линия	Диаметър до 16 цола, дължина до 10 километра	Тръби, обслужващи площадката, и крепежни елементи	Корпус от високоспециализирани сплави с многослойно полимерно покритие; накрайници от метални сплави	Външно полимерно покритие
Централен тръбопровод тип „пъпна връв“	Диаметър от 2 до 8 цола, дължина до 50 километра	Пренос на химикали и хидравлична течност, комуникация	Тръби от термопластичен полимер или легирана стомана с висока якост; бронирана мрежа за защита	Външно полимерно покритие
Захранващи кабели	Диаметър от 2 до 4 цола, дължина до 300 километра	Електроподаване между и в площадките	Медна основа с бронирана мрежа за защита	Външно полимерно покритие

Нефтопроводи и газопроводи има във всички регионални морета на Европа. В Средиземно море три тръбопровода пренасят газ директно от Северна Африка до Испания и Италия. Тръбопроводите и кабелите, свързани с големите инсталации за добив на нефт и газ в северната част на Северно море, с газодобивните проекти в южната част на Северно море, както и със сондажите в Ирландско море, Келтско море, Бискайския залив и залива на Кадис също са част от преносната инфраструктура (OSPAR, 2010).

Към тях трябва да се добавят и подводните кабели, захранващи съоръжения за добив на нефт и газ в открито море. За пренос на променлив ток се използват четири различни вида кабели: едножилни или трижилни кабели с маслена изолация и едножилни или трижилни кабели с изолация от полиетилен (PEX). С развитието на сектора през последните 50 години не само броят им, но и техническата им сложност нарасна до такава степен, че днес някои инсталации в открито море като плаващите съоръжения за производство, складиране и разтоварване (FPSO) вече се захранват от сушата чрез подводни кабели.

8.1.2. Вятърна енергия в морето и енергия от вълните, приливите и отливите

През последните две десетилетия разрастването на индустрията за добив на енергия от възобновяеми източници в Европа се разпростря и в морската околна среда. Първоначално бяха инсталирани малко на брой вятърни турбини край бреговете на Северно и Балтийско море, с производствени мощности под 1 MW. Впоследствие размерът на турбините и мащабът на проектите нараснаха, а промените в технологията и икономиката на добива на вятърна енергия в морето позволиха строителството да се извършва в по-дълбоки води, понякога на повече от 20 km от брега. По-голяма част от мощностите за добив на вятърна енергия в морето в Европа се намират в Северно море (фигура 10, таблица 3) (36). Най-мащабната инсталация, „London Array“ край устието на река Темза (175 турбини с обща мощност 630 MW), понастоящем е най-големият ветроенергиен парк в морето в света.

Фигура 10

Инсталирани мощности — Съвкупен дял по държави (MW)

Най-големият дял от инсталираните мощности за добив на вятърна енергия в морето в Европа принадлежи на Обединеното кралство и представлява 40,8 % от всички инсталации. Следва Германия с 32,5 %. Въпреки че не е добавяла нови мощности през 2016 г., Дания остава на трето място с 10,1 %, а на четвърто място в Европа се нарежда Холандия (с 8,8 %), измествайки Белгия (с 5,6 %).

Таблица 3

Капацитет на инсталациите за добив на вятърна енергия в морето в Европа в края на 2016 г. (Wind Europe, 2016)

ДЪРЖАВА	BE	DE	DK	ES	FI	IE	NL	NO	SE	UK	ОБЩО
Брой паркове	6	18	13	1	2	1	6	1	5	28	81
Брой свързани турбини	182	947	517	1	11	7	365	1	86	1 472	3 589
Инсталирана мощност	712 MW	4 108 MW	1 271 MW	5 MW	32 MW	25 MW	1 118 MW	2 MW	202 MW	5 156 MW	12 631 MW

Инфраструктурата, свързана с пренос на енергия от ветроенергийни паркове в морето, включва подводни кабели с обратна засипка и преходни шахти. С нарастването на броя и размерите на тези съоръжения се увеличава и гъстотата на кабелните мрежи в близост до брега, както и изходните кабели и свързващите кабели между отделните турбини и в рамките на самите ветроенергийни паркове. Във ветроенергийния парк в морето „Horns Rev 2“ например свързващите кабели между отделните турбини достигат 70 km (37) (Фигура 11), а „London Array“ се обслужва от над 200 km свързващи кабели. Използват се както кабели за променлив ток, така и кабели за постоянен ток с високо напрежение (ПТВН) в зависимост от преносните нужди и съображенията, свързани с ограничаване на разходите.

Фигура 11

Свързващи кабели между отделните турбини във ветроенергийния парк в морето „Horns Rev 2“

В сравнение с добива на вятърна енергия в морето технологията за преобразуване на енергия от вълните и от приливите и отливите е на сравнително ранен етап на търговско развитие. Въпреки това тя е достатъчно напреднала, за да се инсталират мащабни прототипни съоръжения, които в някои случай доставят енергия към мрежата. Те биват плаващи, полупотопени или фиксирани към морското дъно чрез закотвяне, пилони или гравитационни фундаменти (38). В рамките на ЕС специални развойни зони, включително тестови площадки, мрежова инфраструктура и добивни концесии, съществуват в Ирландия, Дания, Обединеното кралство, Португалия, Финландия, Испания, Франция и Италия. Инсталираните мощности в Европа в края на 2016 г. възлизаха на над 14 MW (39), повечето от които в териториалните води на Обединеното кралство. Европейският център за морска енергия (EMEC) в Оркни разполага с първата напълно оборудвана и свързана с мрежата площадка за тестване и акредитация в реални морски условия, а „Wave Hub“ край северните брегове на Корнуол осигурява достъп до инфраструктура в открито море за демонстрация и тестване на последователно свързани съоръжения за добив на енергия от вълните.

Електропреносната инфраструктура, необходима за съоръжения за добив на енергия от вълните и от приливите и отливите, вероятно ще бъде подобна на инфраструктурата за пренос на променлив ток, ползвана от инсталациите за вятърна енергия, въпреки че в бъдеще е възможно да се инсталират и кабели за ПТВН. Предвид по-суровите условия, в които ще се наложи те да бъдат инсталирани, включително скалисто морско дъно, изложено на постоянни течения, може да се окажат необходими по-сложни техники за закотвяне. На този етап на развитие производствените мощности все още са близо до брега и се нуждаят от по-ограничена инфраструктура от кабели и подстанции в сравнение с по-развития сектор за добив на вятърна енергия.

8.1.3. Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS)

Улавянето на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива и преносът и съхранението му в геоложки формации под морското дъно е относително нова област в енергийния сектор. Процесът може да включва пренос на CO2 по тръбопроводи от наземни централи до резервоари за съхранение в открито море, както и от производствени съоръжения в морето до сушата за третиране и връщането му в дълбоки води за съхранение. Съществуващият досега опит в морска среда включва ускорен добив на нефт (EOR) (в норвежкото газово находище „Sleipner West“ в северната част на Северно море) и улавяне и съхранение на CO2 от газовото находище „Sohvit“, където въглеродният диоксид се транспортира по 152-километров тръбопровод обратно до находището, за да бъде инжектиран за съхранение в дълбокозалягаща солено-водоносна скална формация (40). CO2 се компресира до плътно състояние (тоест течно или свръхкритично), за да се осигури ефективен поток.

8.1.4. Електропреносни мрежи

Няколко средни и големи междусистемни високоволтови електропровода за ПТВН пресичат Балтийско море. Те свързват Финландия и Швеция, Швеция и Полша, Дания и Германия, Швеция и Германия. 580-километровият електропровод „NorNed“, който свързва електроенергийните мрежи на Норвегия и Холандия, е най-дългият подводен високоволтов кабел в света. Понастоящем има само едно трасе за пренос на електроенергия между южните и източните средиземноморски страни и държавите — членки на ЕС, което свързва Мароко и Испания, но съществуват планове и за други трасета, между Тунис и Италия например (с очакван пусков срок до 2017 г.). Изградени са и подводни трасета между Италия и Гърция, Корсика и Италия, както и между Сардиния и континенталната част на Италия.

8.1.5. Прогнози за бъдещето

Бъдещата инфраструктура за пренос на енергия в моретата около Европа ще изисква поддръжка, модернизация и разширяване, както и извеждане от експлоатация на някои съоръжения. Това ще е необходимо, за да се използват по най-добрия начин съществуващите ресурси, така че да могат да поемат по-голям капацитет (за добитата енергия от възобновяеми източници в морето) и да се използват предимствата на по-новите технологии за добив на енергия в морска среда. Промените се обуславят също и от стратегически въпроси като нуждата от по-добра енергийна сигурност, от оптимизация на системата и намаляване на разходите за пренос.

Северно море предлага уникална възможност за доставка на значително количество енергия с ниско съдържание на въглерод, добита на място, в близост до районите, в които се произвежда голяма част от БВП на Европа. До 2030 г. се очаква това ново поколение енергия да се добива главно от ветроенергийни инсталации в морето. Съществува и значителен потенциал за развитие на търговията с електроенергия и пазарната интеграция, което ще допринесе за преодоляване на структурните разлики в цената на електроенергията (на едро) между пазарите в региона (цените в Обединеното кралство са значително по-високи от тези на континента). Северно море дава възможност също да бъдат тествани и внедрени в широк мащаб нови нисковъглеродни технологии, например за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за добив на енергия от вълните и от приливите и отливите и за съхранение на енергия в открито море.

По-добрите междусистемни връзки и координираното разработване на електроенергийна мрежа в открито море ще бъдат от ключово значение за използването на този потенциал. Една интегрирана система на енергийните ресурси в Северните морета ще стимулира икономическия растеж и създаването на работни места за висококвалифицирани специалисти в региона. Развитието на такава система ще бъде от полза за всички държави, като се има предвид високата степен на взаимозависимост в енергийния профил на отделните страни.

Чрез съществуващата инфраструктура в морска среда се пренасят големи количества нефт и газ в цяла Европа и извън нея. Това не само ще продължи, но вероятно и ще се разшири с напредъка на технологиите за добив на енергия още по-навътре в морето и откриването на нови залежи като находищата на въглеводород в Левантийския басейн в Източното Средиземноморие. Съществуват проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на газ от Русия, Каспийския регион, Близкия изток, Източното Средиземноморие и Северна Африка към Европейския съюз. В някои от тях се предвижда части от подводните тръбопроводи да преминават през Черно море, Средиземно море и Адриатическо море.

Необходимостта от инфраструктура за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Европа все още не е изяснена, тъй като е трудно да се предвидят бъдещите нужди от свързани с нея тръбопроводи, но някои проекти вече са достигнали етапа на обществено обсъждане.

Инфраструктурата, необходима за да се интегрира нарастващо количество енергия, добита от възобновяеми източници в морска среда, също се очаква да нарасне. Всеки растеж в този сектор ще изисква съответно увеличение на електропроводите за пренос на електроенергия между местата, на които тя се произвежда, и съоръженията на брега, както и укрепване на мрежата на сушата. По оценки на Европейската асоциация за вятърна енергия (сега Wind Europe) до 2020 г. инсталираните мощности ще възлизат на 24,6 GW, а до 2030 г. мощностите за вятърна енергия в морето може да достигнат 150 GW, което би се равнявало на 14 % от очакваното потребление на електроенергия в ЕС. (41) Според предвиждания на специалисти от индустрията в средносрочен план Северно море ще продължи да бъде основният регион, в който ще се изграждат инсталации за добив на енергия в открито море, но Атлантическият океан и Балтийско море също ще привличат важни проекти.

Добивът на енергия от вълните и от приливите и отливите за търговски цели все още не е толкова напреднал, колкото производството на вятърна енергия. До 2020 г. този сектор се очаква да осигурява 120 MW в Обединеното кралство (42), докато планът на испанското правителство в областта на възобновяемата енергия предвижда между 2016 г. и 2020 г. инсталираните мощности за добив на енергия от морето да нарастват с 20-25 MW годишно. Проектите, които понастоящем се разглеждат от най-големите компании за комунални услуги в Европа, възлизат приблизително на 2 GW.

Една „решетъчна“ подводна мрежа, свързваща групи ветроенергийни паркове в морето с разпределителни центрове, а оттам и с мрежи за междусистемна връзка, би донесла значителни икономически и екологични предимства в сравнение с обичайната практика всеки вятърен парк да се свързва радиално към брега. Тези предимства биха включвали и значително намаляване на общата дължина на подводните електропроводи, а групирането на кабелите, които водят към сушата, ще позволи да се преминава по-рядко през крехката и ценна крайбрежна зона. В рамките на Инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на северните морета (NSCOGI), която бе предприета през 2009 г., девет държави-членки на ЕС, Норвегия и Европейската комисия обмислят възможни технически решения за изграждането на мрежа в открито море, включително чрез проекта „NorthSeaGrid“ (43) и проучване на ползите от „решетъчна“ подводна мрежа (44). В Средиземно море MEDRING насърчава изграждането на връзки между енергийните системи в Средиземноморския басейн. Това включва планове за строителството на няколко междусистемни електропровода, които да захранват Севера с електроенергия от значителните възобновяеми източници на вятърна и слънчева енергия в Южното Средиземноморие (45).

Предвид установената необходимост от увеличаване на капацитета на мрежата, съществуват редица предложения за инфраструктурни проекти, включително за изграждането на подводни електропроводи за подобряване на връзките между държавите, граничещи с морета. Норвегия и Обединеното кралство планират до 2020 г. да изградят междусистемен електропровод с дължина 700 км, а през 2018 г. се очаква да бъде въведен в експлоатация и междусистемен електропровод между Германия и Норвегия. Предвиждат се и няколко проекта за подобряване на взаимосвързаността между Обединеното кралство и Ирландия и континента. Обсъждат се също различни технически решения за изграждането на подводни мрежи, които да поемат електроенергията, добивана от ветроенергийни паркове в морето. В рамките на проекта „NorthSeaGrid“ се разглеждат 16 проекта за междусистемни връзки, някои от които имат потенциал да се развият по посока изграждането на мрежа в Северно море (46).

Приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура, посочени в приложение I към Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) (47), включват изграждането на морска електроенергийна мрежа в северните морета (NSOG) като приоритетен електропреносен коридор и План за връзки между газопреносните мрежи на Балтийския енергиен пазар като приоритетен газопреносен коридор. Приоритетните тематични области в Регламента за TEN-E, които са от най-голямо значение за морската енергийна инфраструктура, са изграждане на магистрални електропроводи, които да поемат нарастващото производство на допълнителна вятърна електроенергия във и край Северно и Балтийско море, и разработване на инфраструктура за трансгранична мрежа за пренос на въглероден диоксид.

И накрая, следва да се отбележи, че извеждането от експлоатация на съоръжения от енергийната инфраструктура също става все по-важно. В Северно море този процес е в ход от 90-те години на миналия век, тъй като експлоатационният срок на съоръженията изтича.

8.2. „НАТУРА 2000“ в морската околна среда

До декември 2014 г. в „Натура 2000“ бяха включени над 3 000 морски територии, простиращи се на повече от 300 000 км2. Тази площ представлява малко над 5 % от европейските морета. Разпределението ѝ варира в зависимост от разстоянието от брега, като повечето територии са близо до крайбрежието. Например морските зони от „Натура 2000“ обхващат 33 % от европейските морета на разстояние 0—1 морски мили от бреговата линия, но само 2 % от водното пространство между 12 морски мили и границите на изключителната икономическа зона (ИИЗ). През последните няколко години е постигнат значителен напредък в определянето на защитени зони, като усилията на държавите членки в тази насока продължават. Въпреки това оценката съгласно член 17 от Директивата за местообитанията за периода 2007—2012 г. показва, че едва 9 % от морските местообитания и 7 % от морските видове са в благоприятно състояние, докато състоянието на 64 % от морските видове и на около 25 % от морските местообитания е определено като неизвестно (48).

Общите изисквания на директивите за местообитанията и за птиците, включително по отношение на изграждането и управлението на мрежата „Натура 2000“, са описани в раздел 2 на настоящия документ. В настоящия раздел се разглеждат и обсъждат по-подробно аспекти, които са от особено значение за планирането или изпълнението на нови планове и проекти за енергийна инфраструктура в морската околна среда, включително във връзка с Рамковата директива за морска стратегия (РДМС).

8.2.1. Опазване на морската околна среда и морските местообитания и видове

В приложение I към Директивата за местообитанията са включени около 230 местообитания, за които е необходимо определянето на защитени зони, както и други мерки за постигане на благоприятно състояние на опазване (БСО). Десет от тези местообитания се третират като „морски“ за целите на докладването:

—	1110 Плитчини, които са леко покрити с морска вода през цялото време

—	1120 Подводни ливади от Posidonia

—	1130 Естуари

—	1140 Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив

—	1150 Крайбрежни лагуни

—	1160 Обширни плитки устия и малки заливчета

—	1170 Рифове

—	1180 Подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове

—	1650 Бореални балтийски тесни протоци

—	8330 Потопени или частично потопени морски пещери.

Някои от тези местообитания са крайбрежни, докато други се срещат както в плитки води, така и по-навътре в открито море (49). Потопените или частично потопените пещери са може би единственият тип местообитания, който е малко вероятно да съвпадне с енергийна инфраструктура в морска среда, докато всички останали могат потенциално да се припокриват с енергийни съоръжения и да бъдат уязвими на дейности, свързани с изграждането, поддръжката и извеждането от експлоатация на енергийна инфраструктура в морска среда.

Директивата за местообитанията и Директивата за птиците изискват също въвеждането на защитни мерки за някои морски видове, повечето от които са силно мобилни. Съгласно Директивата за местообитанията това са китоподобните, тюлените, влечугите, рибите, безгръбначните и растенията, изброени в приложение II или IV. Директивата за птиците установява обща система за опазване на всички видове диви птици, които се срещат в естествена среда в ЕС, включително морските птици.

Разработващите планове и проекти трябва да оценят уязвимостта на тези морски местообитания и видове и потенциалното въздействие на морската енергийна инфраструктура върху тях както в защитени зони от „Натура 2000“, така и извън техните граници.

Дори за дейности, които не представляват план или проект по смисъла на член 6, параграф 3, държавите членки трябва да гарантират, че намесата няма да доведе до влошаване на състоянието на видовете и местообитанията, за които е определена територията, както е посочено в член 6, параграф 2. Ако дейностите са непосредствено свързани с управлението на територията или са необходими за него (в съответствие с член 6, параграф 3), извършването на подходяща оценка може да не е наложително.

Член 12 от Директивата за местообитанията и член 5 от Директивата за птиците изискват от държавите членки да опазват, съответно, видовете от интерес за Общността, изброени в приложение IV, и всички диви птици в целия им естествен район на разпространение в рамките на ЕС.

Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (РДМС) беше приета през юни 2008 г. С нея се установява рамка, в границите на която държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се постигне и поддържа добро състояние на околната среда в морските води на ЕС до 2020 г. (член 1, параграф 1). Основната цел е да се защитава и съхранява морската среда, да се предотвратява нейното влошаване или, когато е практически възможно, да се възстановяват европейските океани и морета, които са били неблагоприятно засегнати, както и да се предотвратяват и намаляват въздействията върху морската среда (член 1, параграф 2, букви а) и б)). В приложение Ι към РДМС са изброени единадесет качествени дескриптора за определяне на добро състояние на околната среда, някои от които могат да бъдат засегнати от инсталирането, поддръжката и извеждането от експлоатация на енергийна инфраструктура в морска среда. Сред тях са дескриптор 1 (биологично разнообразие), дескриптор 6 (цялост на морското дъно), дескриптор 11 (въвеждане на енергия, включително подводен шум), дескриптор 7 (хидрографски условия), дескриптор 8 (концентрация на замърсители) и дескриптор 10 (отпадъци в морските води).

При оценката, определянето и наблюдението на доброто състояние на околната среда се вземат предвид две широки категории местообитания: преобладаващи местообитания и специални местообитания. Вторите се отнасят конкретно до местообитания, признати или определени по силата на общностното законодателство (Директивата за местообитанията и Директивата за птиците) или по силата на международни конвенции като представляващи специален научен интерес или интерес от гледна точка на биологичното разнообразие. Припокриването на тези местообитания с морските местообитания, изброени в Директивата за местообитанията, е показано в Таблица 4. В РДМС не се акцентира върху конкретни видове, а по-скоро се разглеждат всички елементи на морското биологично разнообразие. Поради това всички видове, посочени в директивите за птиците и за местообитанията, също попадат в обхвата на РДМС за целите на оценката на доброто състояние на околната среда.

Таблица 4

Потенциално припокриване между типовете морски местообитания съгласно Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) и Директивата за местообитанията (50)

Преобладаващи типове местообитания на морското дъно съгласно РДМС	ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА И СЧИТАНИ ЗА „МОРСКИ“ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДОКЛАДВАНЕТО ПО ЧЛЕН 17
	1110 Плитчини, леко покрити с морска вода през цялото време	1120 Подводни ливади от Posidonia	1130 Естуари	1140 Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив	1150 Крайбрежни лагуни	1160. Обширни плитки устия и малки заливчета	1170 Рифове	1180 Подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове	1650 Бореални балтийски тесни протоци	8330 Потопени или частично потопени морски пещери
Литорални скали и биогенни рифове								Тези структури могат да възникнат в редица преобладаващи типове местообитания
Литорални седименти
Литорални скали и биогенни рифове в плитчините
Сублиторални груби седименти в плитчините
Сублиторален пясък в плитчините
Сублиторална кал в плитчините
Сублиторален смесен седимент в плитчините
Литорални скали и биогенни рифове в шелфа
Сублиторални груби седименти в шелфа
Сублиторален пясък в шелфа
Сублиторална кал в шелфа
Сублиторален смесен седимент в шелфа
Скали от горната батиална зона и биогенни рифове
Седименти в горната батиална зона
Скали от долната батиална зона и биогенни рифове
Седименти в долната батиална зона
Дълбоководни скали и биогенни рифове
Дълбоководни седименти
Естуарите (1130) обикновено попадат в преходните води съгласно Рамковата директива за водите и поради това повечето от тях могат да се окажат извън приложното поле на Рамковата директива за местообитанията. Крайбрежните лагуни (1150) се отчитат като морски, ако имат постоянна връзка с морето. Крайбрежните местообитания (например атлантическите солени ливади (1330), моравите от Spartina (1320)) се третират като сухоземни територии за целите на докладването по Директивата за местообитанията, но могат да се срещат и в „крайбрежни води“ съгласно РДВ, поради което попадат в приложното поле на РДМС.

8.2.2. Подкрепящи мерки и полезни източници на информация

Европейският съюз и неговите държави членки, както и повечето други европейски държави, са страни по различни международни конвенции и споразумения в областта на околната среда. Тези международни актове допринесоха за оформянето на правната рамка на политиката и законодателството на ЕС в областта на биологичното разнообразие и помогнаха да се регулират отношенията между ЕС и други държави. Европейските и националните правни норми за опазване на природата и биологичното разнообразие трябва да бъдат изцяло съобразени с ангажиментите, поети по тези конвенции и споразумения. По-долу са описани най-важните от тях, които имат значение за опазването на биологичното разнообразие в Европа в контекста на морската енергийна инфраструктура.

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR) установява механизъм, по който правителствата на петнадесет държави, граничещи със западните брегове и водосборни райони на Европа, и Европейският съюз да си сътрудничат за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан. В стратегията на OSPAR за биологичното разнообразие и екосистемите полагането, поддръжката и извеждането от експлоатация на кабели и тръбопроводи е определено като една от човешките дейности, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху морската околна среда. Потенциалното въздействие на тръбопроводите бе оценено по Съвместната програма за оценка и мониторинг на OSPAR (JAMP) като част от оценката на обхвата, приноса и въздействието на нефтодобивната и газодобивната индустрия в открито море (OSPAR, 2009a), а въздействието на подводните кабели върху околната среда бе оценено от Комитета за опазване на биологичното разнообразие на OSPAR (OSPAR, 2009). OSPAR разработи също Насоки за най-добра екологична практика при полагането и експлоатацията на кабели, включително що се отнася до обхвата на възможните мерки за смекчаване на последиците (OSPAR, 2012). Сходният на OSPAR механизъм, така нареченото „Бонско споразумение“ (51), също допринася за установяването на интегриран подход за управление на въздействието от случайни разливи на нефт и други опасни вещества в морската околна среда.

Конвенцията за защита на морската среда в района на Балтийско море (HELCOM, „Хелзинкска конвенция“) обхваща басейна на Балтийско море и всички вътрешни води в неговия водосборен район. Страни по нея са всички държави, които граничат с Балтийско море и Европейския съюз. Планът за действие за Балтийско море (2007 г.), разработен под егидата на HELCOM и приет от ЕС и от всички държави с излаз на Балтийско море, предвижда договарящите се страни да поемат ангажимент към прилагането на подходящи процедури за предотвратяване, намаляване или компенсиране в максимална степен на значимите за околната среда неблагоприятни въздействия от всякакъв вид инсталации в открито море, включително подводни кабели и тръбопроводи.

Договарящите страни по Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието („Конвенция от Барселона“) се ангажират „да предотвратяват, да намаляват и да противодействат на замърсяването в Средиземно море и да опазват и подобряват морската среда в този район“ (член 4, параграф 1). Задълженията, които са от особено значение за морската енергийна инфраструктура, се отнасят до замърсяване, произтичащо от проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра съгласно така наречения „Офшорен протокол“, който е ратифициран от ЕС и съдържа разпоредби относно действията при извънредни обстоятелства, свързани със замърсяване, и мониторинга.

Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) насърчава международното сътрудничество и участието на обществеността в случай на планирани дейности, чието въздействие на върху околната среда се очаква да надхвърли границите на една държава. Инсталирането на нефтопроводи и газопроводи с голям диаметър е включено в списъка на дейностите, които биха могли да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в повече от една държава и следва да бъдат предмет на процедурата по ОВОС, определена в Конвенцията.

Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни („Бонска конвенция“) има за цел опазването на мигриращите видове в целия им естествен район на разпространение. В рамките на тази конвенция са подписани няколко споразумения от значение за управлението на конфликти между мигриращите животни и енергийната инфраструктура в открито море:

Споразумение за опазване на малките китоподобни от Балтийско море, Североизточния Атлантически океан, Ирландско и Северно море (ASCOBANS): неговата цел е да се координират мерките за намаляване на отрицателното въздействие върху страничния улов, загубата на местообитания, замърсяването на морската среда и звуковите смущения в десетте подписали го държави. През 2009 г. бе приета резолюция относно неблагоприятното въздействие на подводния шум върху морските бозайници по време на строителни дейности в открито море, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници, а през 2006 г. беше приета резолюция относно неблагоприятните въздействия на шума, плавателните средства и другите форми на обезпокояване върху малките китоподобни. И двете са от значение при оценката на потенциалното въздействие, свързано с морската енергийна инфраструктура.

Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS) е съвместна рамка за опазване на биологичното разнообразие на морската среда в Средиземно и в Черно море. Основната му цел е да се намали заплахата за китоподобните бозайници в тези морета и да се обогатят знанията за тях. Към него са приети резолюции относно оценката на предизвикания от човека шум и на неговото въздействие, които са от значение за управлението на конфликти между китоподобни, защитени от Директивата за местообитанията, и морската енергийна инфраструктура. Публикувани са също насоки за мерки за смекчаване на последиците от подводен шум (ACCOBAMS—MOP5, 2013).

8.3. Потенциални въздействия и подходи към смекчаване на последиците

Екологичното въздействие на енергийната инфраструктура върху морското биологично разнообразие може да бъде резултат от биологичен, физически и химически натиск, конкретните последици от който зависят от редица фактори, включително дали инфраструктурата е на етап инсталация, експлоатация или извеждане от експлоатация; времето на изпълнение и честотата на дейностите; мащаба на инфраструктурата и нейното местоположение. Натискът върху защитените местообитания и видове може да бъде пряк и непряк, а въздействията могат да бъдат остри или хронични. Потенциалните въздействия върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ са обобщени в таблица 5. Последиците и възможните мерки за тяхното смекчаване са описани по-долу. Проектите ще трябва да бъдат оценявани за всеки отделен случай, за да се определи дали тези мерки са достатъчни за защита на интересите на „Натура 2000“.

Съществуват обаче ограничения, които биха могли да повлияят върху ПО на плановете и проектите за морска енергийна инфраструктура, включително:

—	Наличност на данни, достъп до информация и възможност за събиране на необходимите сведения;

—	—Научно познание — за екологичните процеси, чувствителността на морските местообитания и видовете в „Натура 2000“ към конкретни типове натиск, както и за потенциалния кумулативен ефект;

—	Стратегии за смекчаване на последиците — кратки срокове, в които трябва да бъде определена ефективността на все още експериментални или слабо развити мерки;

—	Естество на проектите — новаторски, все още в процес на разработване и сложни, тъй като може да включват компоненти както в морето, така и на сушата.

Що се отнася конкретно до възобновяемите източници на енергия в морска среда (добив на енергия от вълните и от приливите и отливите), усилията за оценка на въздействието досега бяха съсредоточени основно върху генераторните съоръжения. Тези съоръжения все още предстои да бъдат доразвити и разгърнати в мащаб, който да им позволи да се превърнат в жизнеспособни търговски начинания. Следователно потенциалното въздействие на устройствата и на необходимата за тях преносна инфраструктура върху околната среда все още предстои да бъде тествано. Също така съществуват неясноти в разбирането ни за мащаба и сложността на комбинираното и кумулативно въздействие на морската енергийна инфраструктура заедно с други дейности в открито море, което обуславя необходимостта от стратегическо планиране, както се предлага в раздел 4. Всеки отделен случай следва да се оценява сам за себе си, за да се определи видът и тежестта на вероятните въздействия, като се отчитат специфичните за територията обстоятелства и наличните данни.

Таблица 5

Потенциална чувствителност на местообитанията и видовете, защитени по „Натура 2000“, от натиск, свързан с изграждането, поддръжката и извеждането от експлоатация на енергийна инфраструктура в морска среда.

ФИЗИЧЕСКИ ЗАГУБИ/ЩЕТИ

БИОЛОГИЧНИ СМУЩЕНИЯ/ЩЕТИ/ЗАГУБИ

ХИДРОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ

ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА

ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ПОЛЕТА+

Плитчини

Подводни ливади от Posidonia

Естуари

Тинести и пясъчни морски плитчини

Крайбрежни лагуни

Плитки устия и малки заливчета

Рифове

Структури, образували се под действието на просмукващи се газове

Бореални балтийски тесни протоци

Пещери*

Китоподобни

Тюлени

Влечуги

Риби

Безгръбначни

Растения

Морски птици

*	като малко вероятни места за изграждане на трасета

+	механизми и въздействия, които все още са слабо проучени

?	неизвестни/слабо проучени

— Обобщение на потенциалните въздействия

Съществува значителна по обем информация за потенциалното въздействие на подводните тръбопроводи, тъй като те се ползват широко от години за пренос на нефт и газ в морската околна среда. Полагането на кабели също е много разпространена технология, въпреки че по-голяма част от информацията за потенциалното ѝ въздействие върху околната среда идва от далекосъобщителния сектор. Кабелите за пренос на енергия обикновено са по-тежки, по-твърди и имат по-голям диаметър. Начините, по които могат да бъдат предотвратени или намалени въздействията върху околната среда както на кабелите, така и на тръбопроводите, неведнъж са били обект на изследване и включват стратегии за избягване и смекчаване на последиците, които имат приложение и спрямо местообитанията и видовете от „Натура 2000“.

Най-очевидните преки последици са увреждане, обезпокояване или загуба на местообитания на бентосни организми при извършване на дейности за полагане на кабели и тръбопроводи. Това е така, защото трасетата преминават основно в райони с меки седиментни отлагания, а дейностите включват прокопаване на траншеи и вкопаване. Засегнатата площ много зависи от използваните техники и машини, както и от типа седимент, и може да обхваща зона в рамките на 10—20 m от трасето. Бентосът в тази нарушена зона може да се възстанови, макар и не непременно в същата конфигурация от видове, а скоростта на възстановяване се обуславя от типа седимент и местните условия. Въздействията при всяко положение зависят от мащаба и продължителността на евентуалните промени, както и от специфичните характеристики на територията. В зоната могат да бъдат внесени също различни типове седимент, които биха могли потенциално да променят нейния характер. Сублиторални пясъчни плитчини, местообитания в мекия седимент на устия и малки заливчета, тинести и пясъчни морски плитчини в литоралната зона, пластове от морска трева, подводни ливади от Posidonia и рифове са сред местообитанията в „Натура 2000“, които са уязвими на преки увреждания или промяна вследствие на полагането на кабели и тръбопроводи. В някои случаи може да се наложи кабелите да пресичат скалисти участъци от морското дъно. Възможно е например да бъдат увредени местообитания, намиращи се в рифове, ако е необходимо да се прокопаят траншеи в скалите.

Внасянето на изкуствени твърди материали, от каквито са направени кабелите и тръбопроводите, както и полагането на бетонни рогозки и насипи от скална маса за защита на действащи съоръжения или изведени от експлоатация тръбопроводи, може да доведе до намаляване на местните съобщества, тъй като създава условия за заселване на видове, нетипични за местообитанията в меките седиментни слоеве. Съществува и опасност тези съоръжения да бъдат колонизирани от инвазивни чужди видове, които да се разпространят по-широко. Промените в мътността, в теченията по морското дъно и в топографията са друг потенциален риск за бентосните съобщества в близост до кабели и тръбопроводи, докато промените в хранителното поведение, обезпокояването и изместването по време на монтажните работи могат да окажат въздействие върху морски бозайници и морски птици, защитени от директивите за местообитанията и за птиците. По-малко се знае за въздействието на електромагнитните полета (ЕМП) около кабелите, но те могат да се окажат проблем за различни видове риби като есетровите, които са защитени по Директивата за местообитанията, тъй като е известно, че те могат да долавят електромагнитно лъчение. Топлинните емисии също могат да повлияят на някои видове, които са чувствителни дори към леко повишаване на температурата на околната среда, но естеството и тежестта на евентуални въздействия върху бентосни съобщества, чиито местообитания се намират например в плитчините, не са известни. Възможностите за намаляване и предотвратяване на такива емисии чрез употребата на подходящо проектирани кабели са разгледани в раздела за мерките за смекчаване на последиците.

Рисковете и потенциалното въздействие на химическите замърсявания върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ са други аспекти, на които трябва да се обърне внимание. Те могат да възникнат вследствие на повреди в тръбопроводи, нарушаване на замърсени седиментни слоеве, изпускане на опасни вещества или скъсване на кабелите. Отделянето на химически вещества от плавателни съдове, участващи в изграждането и поддръжката на инфраструктурата, също могат да повлияят върху качеството на водата, въпреки че е трудно това влияние да бъде разграничено от въздействието, свързано по-общо със строителните и ремонтни дейности в открито море.

— Обобщение на потенциалните мерки за смекчаване на последиците

Полезно обобщение на потенциалните мерки за смекчаване на последиците, за да се сведе до минимум или да се предотврати въздействието на подводните кабели върху околната среда, е направено от Комисията на OSPAR (Таблица 6) (52). Най-важните сред тях са внимателно проектиране на трасето и планиране на инсталационните дейности, избор на подходящи кабели, уместни методи на вкопаване и използване на инертни материали там, където е необходимо защитно покритие. Нарушаването на морското дъно, шумът, замърсяването, затрупването, загубата на местообитания, създаването на условия за разпространение на чужди видове и кумулативният ефект от тези и други фактори също трябва да се имат предвид при изграждането и поддръжката на подводни тръбопроводи.

Таблица 6

Възможни мерки за смекчаване на последиците с оглед предотвратяване или свеждане до минимум на въздействието върху околната среда на различни видове антропогенен натиск вследствие на полагането и експлоатацията на кабели (по OSPAR, 2009).

	Мерки за смекчаване на последиците
Въздействия върху околната среда	Избор на трасе	Период на изграждане	Техника на вкопаване	Дълбочина на вкопаване	Тип кабели	Отстраняване
Обезпокояване	х	х	х	(x)	(x)	Вж. текста
Шум	(x)	(x)	(x)
Топлинни емисии	(x)			х	х
Електромагнитно поле				х	х
Замърсяване	х		(x)	(x)	х	х
Кумулативен ефект*	х	х	х	х	х
x: важна мярка; (x) по-малко важна мярка; * недостатъчни познания

В следващите раздели се разглеждат по-подробно потенциалните въздействия и мерки за смекчаване на последиците, свързани с инсталирането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на кабели и тръбопроводи.

8.3.1. Инсталиране

Съществуват различни методи за полагането на подводни кабели и тръбопроводи. В райони с меки седиментни отлагания се използват специализирани плугове и съоръжения за изстрелване на вода под налягане, поотделно или заедно, с помощта на които се прокопават траншеи, обикновено дълбоки 1—3 m, и едновременно с това се вкопават положените в тях кабели и тръбопроводи. Възможно е също изкопните маси от изпълнението на траншеята да бъдат временно отстранени от площадката или да се депозират встрани, а полагането и вкопаването на кабела или тръбопровода в така прокопаните траншеи да се извърши по-късно. Смъртността сред безгръбначните животни по протежение на избраното трасе вероятно ще бъде по-висока, когато се използва струя под налягане (която втечнява седимента под кабела, за да може той да потъне до определена дълбочина), тъй като нарушаването на седиментния слой е по-мащабно и много от живеещите в него животни могат да бъдат изложени на нападения от хищници. Когато се използват плугове, носещите плазове на машината могат да оставят отпечатък върху повърхността, особено на места с меки седиментни слоеве. Потенциалното въздействие в такива случаи е свързано с уплътняване на седимента и обезпокояване на морската фауна. Площта на засегнатата зона зависи от характеристиките на средата и начина на монтаж (53).

Някои подвижни видове могат да избягват засегнатите зони, но повечето прикрепени видове и някои местообитания в биогенни рифове, населени с миди от рода Modiolus или покрити с пластове от червени водорасли Mäerl — два подтипа местообитания, характерни за сублиторалните пясъчни плитчини, както и пластовете от морска трева, могат да бъдат особено уязвими на пряка загуба или затрупване вследствие на нарушаване на седиментните слоеве (вж. напр. OSPAR 2010). При полагане на кабели в скалисти участъци от морското дъно също могат да възникнат локални увреждания, свързани с намаляване на бентосните съобщества в рифови местообитания вследствие на абразия или прокопаване на траншеи в меки и твърди скали.

Нарушаването на седимента по време на изкопни работи и смесването на хранителни вещества с опасни субстанции представлява риск на места, където седиментните слоеве са замърсени, а намесата в релефа на морското дъно може да предизвика промени в хидродинамичния режим. Това може да повлияе на стабилността на сублиторалните местообитания в пясъчни плитчини например и да доведе до видоизменения в свързаните с тях морски съобщества. И накрая, трябва да се обърне внимание на потенциалното въздействие на дейностите по въвеждане на съоръженията в експлоатация. При тръбопроводите това предполага изпитания с тестова вода, която съдържа биоциди и инхибитори на корозията. Съставът и дисперсията на тестовата вода трябва да се анализират, макар да се смята, че високите концентрации в точките на заустване обикновено са краткотрайни. Няма достатъчно информация, за да се прецени потенциалното въздействие на тестовата вода върху морските съобщества, свързани с местообитанията в „Натура 2000“, и върху защитените видове.

ПРОМЕНИ В БЕНТОСНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ, СЪОБЩЕСТВА И ВИДОВЕ

Непосредствените въздействия от полагането на кабели и тръбопроводи са свързани с локално увреждане, абразия, изместване и обезпокояване на местообитанията и видовете на морското дъно в зоната около строителните работи (Söker et al., 2000). Бентосните съобщества в изкопите и близо до тях могат да бъдат засегнати от изхвърляне на седимент, вкопаване, разбъркване, утаяване на фини седиментни частици и промени в химичните свойства поради ресуспендиране на замърсители или нарушаване на аноксичните слоеве. Тези последици могат да бъдат краткотрайни, но и да доведат до едва доловими дълготрайни промени, чието значение е трудно да се оцени.

Проучване на въздействието и възстановителните мерки във връзка с прокопаването на кабелен канал в лагуната Rødsand, защитена зона от „Натура 2000“ в Дания, за нуждите на ветроенергийния парк в морето „Nysted“ показва значителни разлики в числеността на съобществата Macoma в плитки води непосредствено след строителните работи. Плътността на издънките и биомасата на коренищата на голямата морска трева също намалява в близост до траншеята (вероятно вследствие едновременно на засенчване и на заравяне), но се възстановява в рамките на две години до стойностите отпреди строителството (Birklund, 2003). Бентосната макрофауна по протежение на подводния кабел между Швеция и Полша в Балтийско море също показва признаци на възстановяване една година след строителството, без значителни промени в състава, изобилието или биомасата, които биха могли да се отдадат на полагането на кабела (Andrulewicz et al., 2003).

Тези проучвания сочат, че макар въздействията върху съобществата в сублиторални меки седиментни слоеве като тези в пясъчните плитчини понякога да са значителни, те могат да бъдат относително краткотрайни и да се ограничат до коридор с ширина около 10 m около кабела (OSPAR, 2009). По-дълготрайни последици могат да се наблюдават в биогенни рифове, състоящи се от видове, чувствителни на задушаване като червените водорасли Mäerl, в подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове, и при видове, които имат особено дълга продължителност на живота и се възстановяват бавно като мидите от рода Modiolus. Конкретните последици винаги зависят от наличните местообитания и от характеристиките на територията.

Освен преките увреждания други потенциални последици върху бентосните местообитания и видове вследствие на строителни работи са свързани с увеличение на мътността, отделяне на замърсители и промени в състава на седимента. Въздействията при всяко положение зависят от мащаба и продължителността на евентуалните промени, както и от специфичните характеристики на територията. Разнасянето на меки седиментни слоеве върху местообитания в скалисти рифове или местообитания, чувствителни на затрупване като ливади от Posidonia и пластове от червени водорасли Mäerl, биха били по-сериозен проблем от преселването в райони с подобни характеристики на седимента (Zucco et al., 2006; Hall-Spencer & Moore, 2000). В зоната могат да бъдат внесени също различни типове седимент, които биха могли потенциално да променят нейния характер. Във ветроенергийния парк в морето „Nysted“ в Дания например, необходимостта откритите кабели да бъдат покрити известно време след полагането им наложи да се насипе чакъл за запълване на изкопа в територия, в която преобладават меки седиментни отлагания (Andrulewicz et al., 2003).

В скалисти участъци, на места със силно подвижен пясък или в дълбоки води, където морското дъно не позволява кабелите и тръбопроводите да бъдат вкопани, инфраструктурата може да бъде защитена или стабилизирана с насипи от скална маса и бетонни рогозки. Временно увеличаване на мътността около строителния обект е възможно дори когато не се осъществяват изкопни работи. Насипването на скална маса понякога предполага струпването на 1 тон скали на квадратен метър, на разстояние 5 m от двете страни на тръбопровода и следователно може да доведе до внасянето на значително количество материал с различен характер от съществуващите седименти в района преди строителството.

Примери за мерки за смекчаване на последиците, прилагани в сублиторални местообитания в мрежата „Натура 2000“

Трасето на електропреносната линия „SwePol“ между Швеция и Полша, което минаваше през част от територията „Slupsk Bank“, включена в „Натура 2000“, бе частично променено с оглед смекчаване на последиците. Макар че по-голямата част от него и днес прекосява застрашени местообитания, бяха избегнати участъците с камъни и едри скални образувания в „Slupsk Bank“, които са среда на изчезващи видове червени водорасли. В рамките на същия проект бе предотвратена опасността от евентуално химическо замърсяване с хлор, като предложената еднополюсна система, която би изисквала употребата на галванични аноди, бе заменена с двуполюсна (Andrulewicz et al., 2003).

УВРЕЖДАНЕ НА ЛИТОРАЛНИ МЕСТООБИТАНИЯ И ВИДОВЕ

Литоралните местообитания и видове, защитени от директивите за местообитанията и за птиците, могат да бъдат изложени на обезпокояване, щети и загуби от полагането на кабели и тръбопроводи. Типовете местообитания от „Натура 2000“, за които има най-голяма вероятност да бъдат засегнати, включват морски устия и малки заливчета, бореални балтийски тесни протоци, естуари, тинести и пясъчни морски плитчини в литоралната зона и ливади от Posidonia. Най-уязвимите защитени видове са водните и крайбрежните птици.

Последиците върху фауната в седимента често са драстични, но могат да бъдат краткотрайни. Проучване на последиците от прокопаването на траншеи за тръбопровод в територия с литорални тинести и пясъчни морски плитчини в Ирландия например показа пълно унищожение на бентосните безгръбначни и промяна в структурата на седимента веднага след приключването на строителните работи. Засегнатият район впоследствие се реколонизира до степен шест месеца по-късно да не се забелязва видима разлика в броя на индивидите от всички видове, населяващи вътрешността на седиментния слой, но представените таксони бяха различни (Lewis et al., 2002). Подобни последици се отчитат и от други проучвания и въпреки че богатството на видовете може да бъде възстановено, понякога са необходими няколко години, за да може общата биомаса да достигне нива, близки до тези в околните незасегнати територии. Възстановяването зависи от наличните видове в съседство, от техния жизнен цикъл и мобилност, както и от периода на извършване на строителните работи.

Примери за мерки за смекчаване на последиците, прилагани с цел опазването на литорални местообитания

Мерките за смекчаване на последиците, свързани с вкопаването на кабели и изграждането на преходни шахти в литорални местообитания като тези, срещащи се в естуарите, могат да бъдат различни и включват промяна на трасето, за да се избегнат чувствителни зони, ограничаване до минимум на засегнатия район, внимателно планиране на строителните работи с оглед намаляване на обезпокояването и използване на по-малко вредни техники за извършване на изкопните работи. По-долу са описани някои от мерките за смекчаване, които бяха договорени при полагането на изходящи кабели през литоралната зона в естуара „Swale“, за да се свърже морският вятърен парк „London Array“ към електропреносната мрежа. (London Array/National Grid 2007).

—	Да не се предприемат никакви дейности в СЗЗ „Swale“ и в прилежащата влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция, както и на отстояние 500 m от техните граници откъм морето, през периода 1 октомври — 31 март.

—	Да не се предприемат никакви дейности в никакъв момент в райони с ливади от голяма морска трева или с основни пластове миди. Това включва всякакви дейности, свързани с полагането на кабели, включително местоположението на точките за закотвяне на шлепове (ако е необходимо).

—

Кабелите, инсталирани в литоралната зона, да бъдат вкопани на дълбочина не по-малка от 1 m и да се положат в траншеи, за предпочитане с помощта на специализирани плугове. Ако се прокарват траншеи в литоралната зона, изкопните работи и последващата обратна засипка да се извършват по такъв начин, че да се запазят характеристиките на седимента. Използването на водна струя под налягане е допустимо само при изключителни обстоятелства и подлежи на предварително одобрение и мониторинг.

—	Орнитоложките проучвания в зоната на прибоя, в литорала и на сушата да се извършват между октомври и март през всяка година от строителството и да обхващат поне една година.

—	Да не се извършват никакви дейности, докато мерките, отнасящи се до използването и съхранението на потенциално опасни вещества, реакцията в случай на разливи и отводняването на повърхностни води, бъдат одобрени от съответните регулаторни органи.

—	Персоналът/изпълнителите да бъдат информирани за местоположението на чувствителните елементи на околната среда и за методите на работа, които трябва да се следват, с оглед тяхното опазване.

—	Да се изберат методи за полагане на кабели, които свеждат до минимум освобождаването на отложен седимент.

—	Строителните дейности да се извършват така, че да се ограничи в максимална степен обезпокояването на птиците, например с използване на насочено осветление.

ОБЕЗПОКОЯВАНЕ И ИЗМЕСТВАНЕ НА СИЛНО МОБИЛНИ ВИДОВЕ

Шумът, присъствието на хора и машини и дейностите, свързани със строителни работи както в литорални зони, така и в открито море, несъмнено оказват влияние върху поведението на силно мобилни видове, включително морски, водни и крайбрежни птици, китоподобни, тюлени, костенурки и риби, които са обект на защита съгласно директивите за местообитанията и за птиците. Основните последици са обезпокояване и изместване. Потенциалните въздействия, които са специфични за отделните видове, включват загуба на източници на храна, риск от сблъсък и пречки пред придвижването, всички със сериозни последици за мобилността. Известно е, че гмуркащите се птици са много чувствителни към зрителните смущения и биват изместени от естествените си местообитания заради корабния трафик (Mendel et al., 2008). Възможни са и по-дълготрайни последици като например слухови увреждания сред морски бозайници, продължително изложени на високи нива на шум. Особено сериозен е проблемът, свързан с нивото на фоновия шум по време на строителни дейности, тъй като той влияе върху способността на животните да разпознаят опасността и да реагират адекватно (Robinson & Lepper, 2013).

Шумът при изграждането на тръбопроводи и кабели в морето обикновено е свързан с изкопни дейности, полагане на тръби и насипване на скални маси. При подготовката на проекта за изграждане на 65-километров изходен кабел от ветроенергийния парк в морето „Beatrice“ в залива Мори Фърт бе разработен модел на шумовете, свързани с инсталационните дейности, с помощта на който бе определена зоната на вероятно обезпокояване на различните видове (вж. карето по-долу). По оценки на OSPAR няма ясни индикации, че шумът, причинен от полагането на подводни кабели, представлява сериозен риск за морската фауна (OSPAR, 2009).

Определяне на обхвата на рисковете за подвижни морски видове

Оценката на вероятното въздействие на шума, свързан с изграждането на 65-километров изходен кабел от ветроенергийния парк в морето „Beatrice“ до бреговете на залива Мори Фърт на североизточното крайбрежие на Шотландия, бе извършена чрез разработване на модел на потенциалното въздействие върху поведението на редица видове (Nedwell et al., 2012). Резултатите показват, че най-голямо въздействие върху различните морски видове и най-вече върху морската свиня има вероятност да окажат дейностите, свързани с прокопаването на траншеи.

За да се определи количествено степента на потенциално въздействие върху поведението на даден вид в подводна среда, бе въведена мерната единица dBht (вид) (Nedwell et al., 2007) Няма съмнение, че звукът се възприема по различен начин от различните видове. Смята се обаче, че нива над 90dBht карат практически всички индивиди да избягват района около източника на шум.

В този случай бе преценено, че обезпокояването вследствие на шум по време на дейностите по полагане на кабела ще бъде краткотрайно и локално и може да доведе до временно изместване на морските бозайници от много малък участък от подходящото за тях местообитание (Arcus, 2012). Въздействието на други строителни дейности бе оценено като значимо за афалите и тюлените, поради което бяха предписани съответни мерки за смекчаване на последиците като например поетапно увеличаване на шума при набиване на пилоти и използване на наблюдатели на морски бозайници.

8.3.2. Експлоатация

Отрицателните въздействия на кабели и тръбопроводи в експлоатация най-често са свързани със замърсяване. То може да се дължи на еднократни инциденти като случайно изпускане на вредни вещества от обслужващи съдове или спукване на тръбопроводи. По-дълготрайно въздействие може да възникне вследствие на разграждането на кабели и тръбопроводи и изтичането на химикали. Вероятните последици от електромагнитните полета (ЕМП) и повишаването на температурата около кабелите са по-слабо проучени. Поддръжката и ремонтът, които водят до повторно нарушаване на седимента и раздвижване на опасни вещества, биха довели до сходни последици с описаните по-горе за етапа на строителство.

ЗАМЪРСЯВАНЕ

Тръбопроводите могат да бъдат увредени вследствие на корозия, движения на морското дъно и контакт с котви и дънни риболовни съоръжения. Последствията могат да бъдат малки краткосрочни или дългосрочни течове или по-мащабни спуквания, които могат да доведат до сериозно замърсяване с катастрофални последици. Според Европейската база данни за инциденти в газопроводната мрежа най-честата причина за аварии е външната намеса (48,4 %), следвана от дефекти в строителството/материалите и корозия, но статистиката не прави разлика между подводни и други газопроводи (EGIG, 2011). Въглеводороди и газове като въглероден диоксид, метан и сероводород са някои от замърсителите, които могат да бъдат въведени във водния стълб.

Друг източник на замърсители са галваничните аноди, които се използват за забавяне на корозията на тръбопроводите вследствие на солената вода. Компонентите на тези аноди (живак, мед, кадмий и олово) се просмукват през седимента и могат да се натрупват в някои морски видове. Скоростта, с която тези аноди корозират, зависи от характеристиките на територията като дълбочина, температура и соленост на водата. Вероятността от въздействие върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ не е проучена.

При инсталациите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, в зависимост от температурата и налягането, CO 2се транспортира по тръбопроводи в течно или в газообразно състояние. Този процес трябва да се следи внимателно, тъй като образуването на хидрат в тръбопровода увеличава вътрешната корозия и може да доведе до запушвания, което увеличава риска от спукване. Основната последица от увреждане или спукване на тръбопровода би била окисляването на околните води.

Острите и хронични въздействия от замърсяването с нефт върху морските видове и местообитанията, изброени в директивите за местообитанията и за птиците, като морски бозайници, морски птици, пластове от морска трева и тинести и пясъчни морски плитчини, са подробно проучени и добре документирани (54). Същото важи и за необходимостта от наблюдение и планиране на действията при извънредни ситуации с оглед предотвратяване ескалацията на инциденти и ограничаване на въздействието. Съществува информация и за въздействието на други замърсители като тежки метали върху морските бозайници, както и за потенциалните последици от окисляването на морската вода, но не конкретно във връзка с енергийната инфраструктура в морска среда.

Основният подход за ограничаване на замърсяването от кабели и тръбопроводи е да се сведе до минимум рискът от изпускане на вредни вещества чрез добро проектиране и редовни проверки. Редовното наблюдение изпълнява функциите на система за ранно предупреждение, а планирането на действията при извънредни ситуации допринася за набелязването на мерки за ограничаване на евентуалното въздействие върху морските местообитания и видове в случай на инцидент.

ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ПОЛЕТА И ПОСЛЕДИЦИ ВЪРХУ РИБАТА

При преноса на електроенергия се създават нискочестотни електромагнитни полета (ЕМП), включително и по протежение на подводните кабели. При преминаване на вода и организми през магнитното поле електрическото напрежение може да се предаде чрез индукция и в заобикалящата среда. Следователно морските организми, които си служат с електромагнитни вълни, за да се ориентират в пространството, да се движат на дълги разстояния, да маневрират в малък мащаб и да намират храна или партньори, могат донякъде да бъдат засегнати, ако ЕМП се простира на твърде голяма площ и/или се различава осезаемо от фоновите нива. Вероятността и значимостта на този вид въздействия не са добре проучени (Boehlert & Gill, 2010). Симулация на магнитни полета около двуполюсната електропреносна линия между Швеция и Полша показва, че на разстояние над 20 m от кабелите евентуалните промени в магнитното наклонение не биха се различавали съществено от естествените колебания в магнитното поле на Земята. Измерванията на магнитното поле на място, след полагането на подводния кабел, сочат, че стойностите не надвишават предвидените при симулациите (Andrulewicz et al., 2003).

Видовете риби, за които е известно, че долавят електрически полета, включват Пластинчатохрили и Есетрови, някои от които показват промени в поведението, когато се намират в обхвата на ЕМП, които могат да се създадат около кабелите. Що се отнася до магнитните полета, при наблюдение на мигриращите европейски змиорки (A.anguilla) в Балтийско море са регистрирани временни реакции като отклоняване на змиорките от миграционния им път, когато той се пресича от кабели, но няма доказателства това да е постоянна пречка. При електрически полета са документирани промени в поведението на малки акули от вида S.canicula, морски лисици (R.clavata) и бодливи акули (S.acanthias), които могат да се дължат на местообитания в плитчините, въпреки че въздействията се различни при отделните индивиди (55).

Проблемът донякъде е решен с въвеждането в стандартно производство на екранирани кабели, което ограничава пряко излъчваните електрически полета, но не и магнитния компонент. Други възможни решения са свързани с промени в устройството на кабелите, намаляване на напрежението на протичащия в тях ток и по-дълбоко вкопаване.

Механизмите и въздействията на ЕМП върху морските организми не са достатъчно добре проучени, нито пък тяхната значимост в сравнение с геомагнитното поле на Земята. Понастоящем в Европа въздействието на ЕМП се разглежда в рамките на процедурите за ОВОС и съгласуване, но наблюдението и обследването на евентуалните последици се извършва от различни органи в различните държави членки.

ПРОМЕНИ В БЕНТОСА

В по-дългосрочен план натрупването на твърди субстрати по повърхностно положени кабели и тръбопроводи може да доведе до така наречения „ефект на рифа“, тъй като субстратите се колонизират от различни видове (56). Например видовете, които се очаква да колонизират насипите от скални маси и бетонните рогозки около тръбопроводите в района на нефтеното находище „Mariner“ в северната част на Северно море, включват хидроиди, меки корали, анемони, тръбни червеи, членестоноги, опашнохордови и подвижни организми като ракообразни, полихеоти и бодлокожи (Statoil, 2012 ). Във ветроенергийните паркове в морето „Nysted“ и „Horns Rev“ биомасата и многообразието на местообитанията се увеличиха в резултат на колонизация около основите на турбините. Въвеждането на твърди повърхности в район, в който преобладават пясъчни седименти, доведе до значителна промяна в бентоса. Възможно е колонизацията на тези конструкции да стимулира и разпространението на инвазивни чужди видове, особено ако експлоатацията на съоръженията е свързана с промени в температурата на средата. Известно увеличение на температурата може да бъде регистрирано на няколко сантиметра от електропреносните кабели в зависимост от дълбочината на вкопаване, типа на кабела и характеристиките на околния седиментен слой. При еднаква скорост на пренос тези температурни разлики вероятно биха били по-значителни при кабели, по които протича променлив ток, отколкото при кабели за ПТВН. Топлинните емисии могат да променят физикохимичните условия в седимента и да увеличат бактериалната активност, което може да има вторични въздействия върху бентосната фауна и флора (Meissner & Sordyl, 2006). Съществуват доказателства, че някои видове са чувствителни към дори леко повишаване на температурата на околната среда, но естеството и тежестта на евентуални въздействия върху бентосни съобщества, чиито местообитания се намират например в плитчините, не са известни.

8.3.3. Извеждане от експлоатация

Съществуват редица международни разпоредби относно извеждането от експлоатация на инсталации в открито море, подобни на договорените в рамките на OSPAR (Решение 98/3), но те не се отнасят до кабели и тръбопроводи. Потенциалното въздействие на извеждането от експлоатация на кабели и тръбопроводи върху морските местообитания и видове е сходно с описаното за етапа на строителство и може да бъде ограничено с подобни мерки за смекчаване на последиците. При тръбопроводите първата стъпка е изпразването и почистването на тръбите. След това тръбопроводът се премахва от морското дъно или се нарязва и оставя на място с подходяща защита и последващо наблюдение. Вкопаните кабели може да се наложи да бъдат разкрити чрез разкопаване или с водна струя, преди да бъдат отстранени, което би довело до нарушаване на седимента и обезпокояване на живеещите в него бентосни съобщества. Други спомагателни съоръжения като бетонни рогозки може да се наложи да бъдат премахнати с грайферен кран в зависимост от състоянието им.

Използваните методи за отстраняване на тръбопроводи като обратно навиване, нарязване и повдигане, и изтегляне на сушата или до контролирана дълбочина, могат пряко да увредят местообитанията по морското дъно, да обезпокоят или изместят подвижните видове и да доведат до влошаване качеството на водата, ако има изпускане на вредни вещества в морето от плавателните съдове или дейностите по демонтажа. Физическите смущения на морското дъно, увеличаването на мътността, евентуалното затрупване на бентос и степента на възстановяване са сходни с тези, описани за етапа на строителство, и оказват въздействие върху същите местообитания и видове в определена зона от двете страни на тръбопровода. По-стари или разтрошени бетонни рогозки може да се наложи да бъдат премахнати с традиционен грайферен кран. Изсипването на скални маси на морското дъно, за да се укрепят изведените от експлоатация тръби, когато е необходимо, ще осигури твърда повърхност на места с преобладаващо меки седиментни слоеве, което ще създаде условия за колонизация и ще промени морските съобщности в тези райони.

Обикновено още в началото на проекта се изисква да бъде разработен план за извеждане от експлоатация, който се оценява за всеки отделен случай, тъй като може да бъде различен в зависимост от вида, диаметъра, дължината, целостта и състоянието на тръбопровода. Възможните варианти включват оставяне на място, повторно използване на място, повторно използване на други места или премахване и обезвреждане на сушата. Според проучване на възможностите за извеждане от експлоатация на тръбопроводи в датското находище на запад от Ютланд, първият и последният вариант следва да бъдат обмислени внимателно. Когато тръбопроводите останат на морското дъно, вероятно ще е необходимо да бъдат наблюдавани дълго време, за да се гарантира стабилността и безопасността на морските обитатели, тъй като разграждането им може да отнеме десетилетия (HSE, 1997).

8.3.4. Кумулативен ефект

Проектите за морска енергийна инфраструктура не се осъществяват изолирано. Те са част от схеми за добив на нефт и газ, за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за добив на енергия от вятъра и от други възобновяеми източници в морето и могат да бъдат разположени в близост до други планове и проекти. Цялостното въздействие на тези дейности — минали, настоящи или планирани за в бъдеще — може да предизвика кумулативен екологичен ефект върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“. Силно мобилните видове като морски бозайници, риби и морски птици, могат да бъдат особено уязвими, тъй като биха могли да бъдат засегнати от дейности на различни места, някои от които на голямо разстояние едно от друго.

Кумулативен ефект може да възникне и от дейностите в рамките на един проект например поради гъстотата на инфраструктурата и струпването на дейности на едно място (кабели, тръбопроводи, платформи, трафик на плавателни съдове за поддръжка). Наличието на други обекти в района също може да доведе до кумулативен ефект. Във ветроенергийния парк в морето „Beatrice“ в северната част на Северно море например прогнозираният шум от полагане на кабели и увеличаването на свободно плуващите твърди частици в близост до електропреносните съоръжения са оценени като незначителни. Но заедно с други дейности на строителната площадка и в съседен обект за добив на енергия от възобновяеми източници в открито море, общото ниво на шума се оказва много по-високо с потенциално кумулативно въздействие върху херингата, европейската змиорка, сьомгата и морската пъстърва. От друга страна, при оценката на въздействието на двата проекта върху целостта на седиментните слоеве не се установиха потенциални допълнителни последици (Arcus, 2012).

Кумулативна оценка на въздействието следва да се извършва в рамките на ОВОС и СЕО и се изисква задължително при подходящата оценка на планове и проекти по Директивата за местообитанията. От съществено значение е да се определи обхватът на потенциалните въздействия, да се набележат мерки за мониторинг и смекчаване на последиците, както и да се докладва по неизяснени въпроси. Съществуват както общи, така и конкретни насоки по сектори за оценка на кумулативния ефект (напр. RenewableUK, 2013). По-подробна информация е представена и в раздел 7.3 на настоящия документ.

8.3.5. Потенциални мерки за смекчаване на последиците

Насоки за подхода към смекчаването на последиците са дадени в раздел 5 от настоящия документ. Основните възможности за смекчаване на потенциалното въздействие на морските енергийни инфраструктурни проекти върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ са изброени по-долу.

Възможни мерки за смекчаване на последиците на различни етапи от изграждането и експлоатацията на енергийни инфраструктурни проекти

Оценка

—	Определяне на обхвата, скрининг и първоначална оценка на етап инсталиране, експлоатация и извеждане от експлоатация, за да се установят потенциалният натиск, последиците и въздействията върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“. Набелязване на мерки за смекчаване последиците.

Избор на трасе/разположение

—

Избор на подходящо трасе за полагането на кабели и тръбопроводи така, че да се предотврати преминаването през местообитанията „Натура 2000“ и въздействието върху защитени видове в ЕС, например като се избягват ливади отPosidonia, места, на които се събират тюлени, участъци в литоралната зона, важни за изхранването на водни и крайбрежни птици.

—	Избягвайте изграждането на подстанции/преобразувателни станции в териториите от „Натура 2000“.

—	Избягвайте прокарването на кабели и тръбопроводи на места, където съществува опасност да бъдат раздвижени отложени опасни вещества или замърсени седиментни слоеве.

„Отпечатък“

—	Ограничете зоната на смущения, свеждайки до минимум изкопните коридори, например като обмислите добре типа и размера на инфраструктурата и разстоянието между траншеите, групирате кабели и ползвате паралелни трасета.

—	Сведете до минимум кабелните връзки между генераторните устройства, преобразувателните станции и подстанции и точките за включване към мрежата на сушата.

—	Използвайте методи за инсталиране, които свеждат до минимум въздействията върху морското дъно и литоралните местообитания (например специализирани плугове, водна струя, хоризонтален сондаж, кесони).

—	Обмислете възможностите за координиране на строително-монтажните работи в траншеите и за инсталиране на свободен капацитет в очакване на бъдещо развитие.

—	Сведете до минимум количеството материал, който ще бъде положен на морското дъно.

Времеви обхват

—	Сведете до минимум времето за монтаж и извеждане от експлоатация, за да намалите периода на обезпокояване.

Съставяне на график

—	Сведете до минимум времето между изкопаването на траншеите и вкопаването на кабелите и тръбопроводите.

—	Планирайте дейностите по инсталиране и извеждане от експлоатация така, че да избегнете периоди, в които обезпокояването на защитените видове би могло да има значителни последици, например в размножителния и миграционния период.

Проектиране

—	Преценете размера и вида на необходимата инфраструктура с оглед на вероятните въздействия върху околната среда; изберете например тип кабели, при които интензитетът и разпространението на ЕМП са по-малки.

На оперативно ниво

—	Избягвайте методи за монтаж и извеждане от експлоатация, които биха могли да причинят шум и зрителни смущения, например подводни експлозиви.

—	Прилагайте превантивни мерки, за да намалите риска от инциденти, свързани със замърсяване, и разработете план за действие при извънредни ситуации, за да се справите с евентуални инциденти.

—	Вземете мерки за ограничаване на въздействието от дейности, свързани със шум, например активни мерки за намаляване на шума (въздушни завеси, изолиране на пилотите, кесони), поетапно увеличаване на шума при набиване на пилоти и използване на наблюдатели на морски бозайници.

—	Намалете интензитета и разпространението на ЕМП, като преразгледате вида и дълбочината на вкопаване на кабелите.

—	При спазване на законовите изисквания изберете метод за извеждане от експлоатация, при който потенциалното въздействие върху околната среда е сведено до минимум.

Мониторинг

—	Следете системата, за да реагирате бързо в случай, че има вероятност да бъдат превишени прагови стойности, свързани например с целостта на тръбопровода, покритието на кабелите, шума, ЕМП.

Регулаторна рамка

—	Изпълнявайте дейностите съгласно съществуващото международно, европейско и национално законодателство, като следвате съответните насоки например MARPOL, OSPAR, СЕО/ПО.

8.4. Значение на стратегическото планиране

Морската енергийна инфраструктура е една от многото човешки дейности, които се борят за място в европейските морета. В много части на света евентуалните конфликти, които биха могли да възникнат, се установяват чрез процес, наречен „морско пространствено планиране“ (МПП). МПП дава възможност също да се предприеме по-интегриран, стратегически подход към планирането на дейностите в нашите морета в различни области, включително опазване на околната среда и съхраняване на природата.

Потенциални ползи от морското пространствено планиране (въз основа на ЮНЕСКО/МОК (57) )

Икономически ползи:

—	Създаване на по-голяма сигурност за частния сектор при планиране на нови инвестиции, често с 30-годишен експлоатационен срок;

—	Установяване на съвместими дейности в една и съща област на развитие;

—	Намаляване на конфликтите между несъвместими дейности и между човешката намеса и природата;

—	Усъвършенстване на процедурите за издаване на разрешения; и

—	Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и пространството.

Ползи за околната среда

—	Определяне на райони с биологично или екологично значение;

—	Планиране и управление на морското пространство въз основа на целите за биологичното разнообразие и екосистемите; прилагане на екосистемен подход;

—	Осигуряване на пространство с оглед опазването на биологичното разнообразие и на природата, както и с оглед развитието на добива на енергия от възобновяеми източници предвид климатичните промени;

—	Създаване на рамка за планирането на мрежа от морски защитени територии; и

—	Намаляване на отрицателните въздействия от човешки дейности върху морските екосистеми въз основа на стратегическа екологична оценка (СЕО), при която се отчита и кумулативният ефект;

—	Запазване на големи пространства, свободни от човешки дейности, за да се съхрани характерната необятност на морската шир.

Социални ползи

—	Подобряване на възможностите за обществено и административно участие, за трансгранично обсъждане и сътрудничество;

—	Установяване на въздействието на решения (или забрани) за ползване на морско пространство за определени дейности върху крайбрежните общности и икономики;

—	Установяване на обектите, които представляват културно наследство, и подобряване на тяхното опазване; и

—	Определяне и запазване на социални и духовни ценности, свързани с използването на моретата.

В рамките на ЕС РДМС изисква от държавите членки да разработят морски стратегии за териториалните си води и координирани стратегии с други държави членки за Балтийско море, Североизточния Атлантически океан, Средиземно и Черно море. РДМС представлява основният стълб на интегрираната морска политика на ЕС. Тя насърчава прилагането на екосистемен подход в управлението и включването на въпросите на околната среда в различните политики. Морското пространствено планиране (МПП) представлява междусекторен инструмент в подкрепа на тези цели. Директива 2014/89/ЕС за установяване на рамка за морско пространствено планиране (Директива за МПП) (58) призовава държавите членки да разработят и прилагат морско пространствено планиране с цел подкрепа на устойчивото развитие в морския сектор чрез прилагане на екосистемен подход и насърчаване на съвместното съществуване на съответните дейности и начини на използване. В съображение 23 от Директивата се отбелязва, че когато има вероятност морските пространствени планове да имат значителни последици върху околната среда, те са предмет на Директивата за СЕО, а когато включват обекти от „Натура 2000“, екологичната оценка може да се комбинира с изискванията на член 6 от Директивата за местообитанията с цел избягване на дублирането.

Стратегическото планиране в морските региони включва:

—	развитие на устойчиви морски дейности и опазване на морската среда въз основа на обща рамка и сходни законодателни изисквания;

—	намаляване на риска от конфликти между нарастващите дейности в морското пространство, включително опазването на морската околна среда, така че социалните и икономическите цели, за които се ползват морските региони, да са съвместими със запазването на морската среда и нейните екологични функции;

—	подкрепа за прилагането на съществуващото законодателство на ЕС;

—	общ подход, който дава възможност на държавите членки, прилагащи МПП, да споделят своите експертни познания.

Опитът показва, че отчитането на съображения, свързани с опазването на околната среда, в началото на процеса на вземане на решения може да допринесе за намиране на решения, когато все още има голям избор от възможности. Така се насърчава също и един по-отворен и по-творчески процес на вземане на решения, при който съпътстващите ползи и печелившите за всички решения могат да бъдат откроени по-лесно и се прилагат с по-малко разходи и усилия. Стратегическото планиране може да включва разработването — предварително или успоредно с официалните процедури за планиране — на неформални стратегии и процеси като интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ), особено с оглед на взаимодействията между сушата и морето, или използването на матрици за анализ на значимостта на отделните въздействия.

Ако обаче този междусекторен диалог бъде оставен за последните етапи на процедурата за издаване на разрешения по член 6, параграф 3, възможните решения биха били много по-малко и по-неефективни, както от гледна точка на морското пространство, така в цялостния контекст на сектора (и по-скъпи за изпълнение), а обсъждането най-вероятно би било по-поляризирано и по-конфликтно.

Много морски енергийни инфраструктурни проекти все по-често са трансгранични, което е още един довод в полза на стратегическото планиране, тъй като то гарантира прилагането на последователен подход при проекти, включващи много страни с различни правни рамки.

Трансгранично планиране се прилага както в енергийния сектор в морска среда (например Инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на северните морета), така и във всички други проекти, свързани с използването на морското пространство (например Плана за Балтийско море „BaltSeaPlan“ и проекта за трансгранично планиране в европейската част на Атлантическия океан (TPEA), в който участват Испания Португалия, Ирландия и Обединеното кралство). Планирането на електропреносната мрежа за ветроенергийните паркове в морето в ИИЗ на Германия е пример за прилагане на секторен подход, в който гаранциите за опазване на околната среда са издигнати в основен принцип и са включени в многосекторен план за управление на морското пространство. Прилагането на подобен подход на трансгранично равнище при планиране на добива и преноса на електроенергия би позволило да се оцени кумулативният ефект в широк мащаб и да се предприемат мерки за неговото ограничаване, още преди да бъде дадено съгласие за проекта.

Пространствено планиране, разпределение на тръбопроводите и кабелите в ИИЗ на Германия и планиране на електропреносната мрежа в германската ИИЗ в Северно море

Германският план за управление на морското пространство определя насоките за пространствено развитие, целите и принципите, както и функциите и начините на използване на германската ИИЗ съгласно Закона за пространствено планиране на Германия. Той включва разпоредби за координиране полагането на тръбопроводи и подводни кабели с други дейности като корабоплаването, риболова и опазването на природата. Определени са приоритетни райони, предназначени за корабоплаване, прокарване на тръбопроводи и производство на вятърна енергия в морето, в които при спазване на международното законодателство е забранено извършването на друг вид дейности, освен ако не са съвместими с тези, за които е определен районът. В териториите от „НАТУРА 2000“ не се допуска инсталирането на вятърни турбини. Подводни кабели за пренос на електроенергия, генерирана в ИИЗ, които преминават през териториалните води и пресичат трасета за разпределяне на трафика, се насочват по определените кабелни коридори. При изготвянето на плана е извършена СЕО. За да се сведат до минимум възможните негативни въздействия върху морската среда вследствие полагането на тръбопроводи и кабели, в плана се поставят ограничения за преминаването през чувствителни местообитания в периоди, в които определени видове са особено уязвими. При полагането и експлоатацията на тръбопроводи и кабели трябва да се избягва нанасянето на щети или унищожаването на плитчини, рифове и зони с бентосни съобщества от природозащитно значение, които представляват особено чувствителни местообитания, както и да се прилагат най-добрите практики за опазване на околната среда съгласно Конвенцията OSPAR. Планът е разработен така, че приоритетните райони, предназначени за тръбопроводи и ветроенергийни паркове, да се припокриват.

Връзките на преносната мрежа за ветроенергийните паркове в морето са планирани от Федералната морска и хидрографска агенция (BSH) съгласно германския Закон за енергетиката. В рамките на секторното пространствено планиране е разработен План за морска електропреносна мрежа, който е в сила за Северно море от март 2013 г. Подобен план е в процес на разработване и за Балтийско море. В него са определени ветроенергийните паркове в морето, подходящи за групирано свързване към мрежата, местоположението на преобразувателните станции, трасето на мрежовите и трансграничните кабели (за междусистемна връзка), както и трасето за евентуални свързващи кабели между отделните инфраструктурни съоръжения в мрежата. Принципите на планиране, залегнали в документа, като максимално групиране на кабели и избягване на трасета, минаващи през територии от „Натура 2000“, имат за цел да се намали площта, необходима за мрежовата инфраструктура, и да се ограничи потенциалното въздействие върху морската околна среда. В плана, който бе подложен на СЕО, е определен капацитетът и очакваният график за изграждане на преносната мрежа в морска среда за следващите 10 години. Разпоредбите относно пространственото планиране, залегнали в тези планове, ще бъдат интегрирани в актуализираните МПП за ИИЗ на Германия в Северно море и Балтийско море (BSH, 2012).

Пространствен план за преносна мрежа в изключителната икономическа зона на Германия в Северно море за 2012 г.

БИБЛИОГРАФИЯ

ACCOBAMS-MOP5, 2013 Methodological Guide: Guidance on underwater noise mitigation measures. ACCOBAMS-MOP5/2013/Doc24.

AEWA (2008) International Single Species Action Plan for the Conservation of the Lesser White-fronted Goose (Western Palearctic Population) Anser erythropus. Agreement on the Conservation of African-Eurasian Migratory Waterbirds (AEWA). Technical Document.

Anderson, D.R. (2001) The need to get the basics right in wildlife field studies. Wildlife Society Bulletin, 29: 1294-1297.

Andrews, A., 1990. Fragmentation of habitat by roads and utility corridors: a review. Australian Zoologist, 26(3-4), pp.130-141. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: shanespark.com/Documents/Andrews (1990) Fragmentation of Habitat by Roads and Utility Corridors A Review.pdf [Последен достъп на 11 април 2012 г.].

Andrulewicz, E., Napierska, D., & Otremba, Z. (2003). The environmental effects of the installation and functioning of the submarine SwePol Link HVDC transmission lie: a case study of the Polish Marine Area of the Baltic Sea. J.Sea.Res 49:337-345.

Angelov, I., Hashim, I., Oppel, S. (2012) Persistent electrocution mortality of Egyptian Vultures Neophron percnopterus over 28 years in East Africa. Bird Conservation International (електронна публикация).

Arcus, 2012 Beatrice Offshore Wind Farm Environmental Statement .Non-Technical Summary. Arcus Renewable Energy Consulting Ltd

Askins, R.A, Folsom-O'Keefe, C.M., Hardy, M.C. (2012) Effects of vegetation, corridor width and regional land use on early successional birds on power line corridors. PloS one, 7(2): e31520.

Avian Power Line Interaction Committee (APLIC) (2006) Suggested Practices for Avian Protection on Power Lines: The State of the Art in 2006. Edison Electric Institute, APLIC, and the California Energy Commission. Washington, D.C и Sacramento, СА.

Ayers, D. & Wallace, G., 1997. Pipeline trenches: an under- utilised resource for finding fauna. In P. Hale & D. Lamb, eds. Conservation Outside Nature Reserves. Brisbane: Centre for Conservation Biology, The University of Queensland, pp. 349-357.

Barber, J.R., Crooks, K.R. & Fristrup, K.M., 2010. The costs of chronic noise exposure for terrestrial organisms. Trends in ecology & evolution, 25(3), pp.180-9. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0169534709002614 [Последен достъп на 17 март 2012 г.].

Bayle, P. (1999) Preventing Birds of Prey Problems at Transmission Lines in Western Europe. Journal of Raptor Research, 33(1): 43-48.

Bayne, E.M., Habib, L. & Boutin, S., 2008. Impacts of chronic anthropogenic noise from energy-sector activity on abundance of songbirds in the boreal forest. Conservation biology: the journal of the Society for Conservation Biology, 22(5), pp.1186-93. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18616740 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

BCTC, 2006. Environmental Assessment Certificate Application - Vancouver Island Transmission Reinforcement Project,

Bell, S.S. et al., 2001. Faunal response to fragmentation in seagrass habitats: implications for seagrass conservation. Biological Conservation, 100(1), pp.115-123. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0006320700002123 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Bennett, P.M. & Owens, I.P.F. 1997. Variation in extinction risk among birds: chance or evolutionary predisposition? Proceedings of the Royal Society of London B:401-408.

Benson, P.C. (1981) Large raptor electrocution and power pole utilization: a study in six western states. Ph.D. Dissertation, Brigham Young University, Provo, UT, USA.

BERR, 2008. Review of Cabling Techniques and Environmental Effects Applicable to the Offshore Wind Farm Industry - Technical Report,

Bevanger, K. (1994b) Bird interactions with utility structures: collision and electrocution, causes and mitigating measures. Ibis, 136: 412-425.

Bevanger, K. (1995) Estimates and population consequences of Tetraonid mortality caused by collisions with high tension power lines in Norway. Journal of Applied Ecology, 32: 745-753.

Bevanger, K. (1998) Biological and Conservation Aspects of Bird Mortality Caused by Electricity Power Lines: a Review. Biological Conservation, 86: 67-76.

Bevanger, K. (1999) Estimating bird mortality caused by collision and electrocution with power lines; a review of methodology. In: Ferrer, M., Janss, G.F. (Eds.), Birds and Power Lines: Collision, Electrocution, and Breeding. Quercus, Madrid, Spain, pp. 29-56.

Bevanger, K., Overskaug, K. (1998) Utility Structures as a mortality factor for Raptors and Owls in Norway. In: Chancellor, R.D., B.-U. Meyburg & J.J. Ferrero (Eds.) Holarctic Birds of Prey. ADENEX-WWGBP, Berlin, Germany.

Binetti, R. et al., 2000. Environmental risk assessment of linear alkyl benzene, an intermediate for the detergency industry. International Journal of Environmental Health Research, 10(2), pp.153-172. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09603120050021155 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

BirdLife International (2004) Birds in Europe: population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: BirdLife International. (BirdLife Conservation Series No. 12).

BirdlifeInternational (2007) Position statement on birds and power lines. Birdlife Birds and Habitats Directives Task Force adopted position papers. www.birdlife.org/action/change/europe/habitat_directive/index.html

Birklund, J. (2003) Marine Biological Surveys along the cable trench in the Lagoon of Rødsand in September 2002 and March 2003. DHI Water & Environment. 37pp.

Bocquené, G., Chantereau, S., Clérendeau, C., Beausir, E., Ménard, D., Raffin, B., Minier, C., et al. (2004). Biological effects of the „Erika“ oil spill on the common mussel (Mytilus edulis). Aquatic Living Resources, 17(3), 309-316.

Boehlert, G.W. & Gill, A.B. (2010) Environmental and ecological effects of ocean renewable energy development. A current synthesis. Oceanography 23(2); 68-81.

Borrmann, C.B., 2006. Wärmeemission von Stromkabeln in Windparks - Laboruntersuchungen zum Einfluss auf die benthische Fauna. Rostock University, Institute of Applied Ecology Ltd.

Bruderer, B., Peter, D. & Steuri, T. (1999) Behaviour of migrating birds exposed to x-band radar and a bright light beam. The Journal of Experimental Biology, 202, 1015–1022.

Budzinski, H., Mazéas, O., Tronczynski, J., Désaunay, Y., Bocquené, G., & Claireaux, G. (2004). Link between exposure of fish ( Solea solea ) to PAHs and metabolites: Application to the „Erika“ oil spill. Aquatic Living Resources, 17 (3), 329-334.

Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) (2010) Опазване на червеногушата гъска по прелетния ѝ път. Интернет страница на проекта по програма LIFE+. bspb-redbreasts.org/?page_id=6

Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) Save the Raptors. Опазване на царския орел и ловния сокол в България. Интернет страница на проекта по програма LIFE+. www.saveraptors.org

Bundesamt für Seeschifffahrt und Hydrographie (2012) Spatial Offshore Grid Plan for the German Exclusive Economic Zone of the North Sea. Comprehensive Summary. Неофициален превод.

Cadahía, L., López-lópez, P., Urios, V. (2010) Satellite telemetry reveals individual variation in juvenile Bonelli ' s eagle dispersal areas. Ibis, 147(2): 415-419.

Cadiou, B., Riffaut, L., McCoy, K. D., Cabelguen, J., Fortin, M., Gélinaud, G., Le Roch, A., et al. (2004). Ecological impact of the „Erika“ oil spill: Determination of the geographic origin of the affected common guillemots. Aquatic Living Resources, 17(3), 369-377.

Camphuysen, C.J., Dieckhoff, M.A., Fleet, D.M. & Laursen, K. (2009) Oil Pollution and Seabirds. Thematic Report No. 5.3. In: Marencic, H. & Vlas, J. de (Eds), 2009. Quality Status Report 2009. Wadden Sea Ecosystem No. 25. Common Wadden Sea Secretariat, Trilateral Monitoring and Assessment Group, Wilhelmshaven, Germany.

Carrete, M., Sánchez-Zapata, J.A., Benítez, J.R., Lobón, M., Donázar, J.A. (2009) Large scale risk-assessment of wind-farms on population viability of a globally endangered long-lived raptor. Biological Conservation, 142(12): 2954-2961.

Carter, L., Burnett, D., Drew, S. et al., 2009. Submarine Cables and the Oceans – Connecting the World. UNEP-WCMC Biodiversity Series No. 31. ICPC/UNEP/UNEP-WCMC.

Chandrasekara, W.U. & Frid, C.L.J., 1998. A laboratory assessment of the survival and vertical movement of two epibenthic gastropod species, Hydrobia ulvae (Pennant) and Littorina littorea (Linnaeus), after burial in sediment. Journal of Experimental Marine Biology and Ecology, 221 (2), pp.191-207. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/B6T8F-3S967BY-3/2/8d8547d6fd13b48bcdb40c1fe171482c [Последен достъп на 20 април 2012 г.].

Clarke, D.J. & White, J.G., 2008. Towards ecological management of Australian powerline corridor vegetation. Landscape and Urban Planning, 86(3-4), pp.257-266. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0169204608000509 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

CONCAWE, 2011. Performance of European cross-country oil pipelines - Statistical summary of reported spillages in 2010 and since 1971,

Confer, J.L., Pascoe, S.M. (2003) Avian communities on utility rights-of-ways and other managed shrublands in the northeastern United States. Forest Ecology and Management, 185: 193–205.

Cooney, R. (2004) Better safe than sorry? The precautionary principle and biodiversity conservation. Oryx 38: 357–358.

Crivelli, A.J., Jerrentrup, H., Mitchev, T. (1987) Electric power lines: a cause of mortality in Pelecanus crispus Bruch, a world endangered bird species, in Porto-Lago, Greece. Colonial Waterbirds 11: 301-305.

Curtis, M.R., Vincent, A.C.J. (2008) Use of population viability analysis to evaluate CITES trade-management options for threatened marine fishes. Conservation Biology 22: 1225–1232.

Daan, R. & Mulder, M., 1996. On the short-term and long-term impact of drilling activities in the Dutch sector of the North Sea. ICES Journal of Marine Science, 53, pp.1036–1044. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: icesjms.oxfordjournals.org/content/53/6/1036.short [Последен достъп на 27 април 2012 т.].

Daan, R., Mulder, M. & Van Leeuwen, A., 1994. Differential sensitivity of macrozoobenthic species to discharges of oil-contaminated drill cuttings in the North Sea. Netherlands Journal of Sea Research, 33(1), pp.113-127. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/0077757994900566 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Deeks, J.J., Higgins J.P.T., Altman D.G. (2005) Analysing and presenting results. In: Cochrane Handbook for Systematic Reviews of Interventions 4.2.5 [последна редакция от май 2005 г.]; Section 8. (ed by J.P.T. Higgins and S. Green.). Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.cochrane.org/resources/handbook/hbook.htm.

De la Huz, R., Lastra, M., Junoy, J. et al. (2005) Biological impacts of oil pollution and cleaning in the intertidal zone of exposed sandy beaches: Preliminary study of the „Prestige“ oil spill. Est.Coast.Shelf.Sci. 65:19-29.

Demeter, I. (2004) Medium-Voltage Power Lines and Bird Mortality in Hungary. Technical Document. MME/BirdLife Hungary.

Department of Energy and Climate Change, 2010. Planning For New Energy Infrastructure, London.

Dernie, K.M., Kaiser, M.J. & Warwick, R.M., 2003. Recovery rates of benthic communities following physical disturbance. Journal of Animal Ecology, 72(6), pp.1043-1056. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1365-2656.2003.00775.x/full [Последен достъп на 6 април 2012 г.].

Deutsche WindGuard GmbH & Greenpeace International, 2005. Offshore Wind Energy - Implementing a New Powerhouse for Europe,

Dierschke, V. & Bernotat, D. (2012): Übergeordnete Kriterien zur Bewertung der Mortalität wildlebender Tiere im Rahmen von Projekten und Eingriffen – unter besonderer Berücksichtigung der deutschen Brutvogelarten. Stand 01.12.2012, 175 S. http://www.bfn.de/0306_eingriffe-toetungsverbot.html.

Dodd, A.M. et al., 2007. The Appropriate Assessment of Spatial Plans in England: a guide to why, when and how to do it. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.rspb.org.uk/Images/NIAA_tcm9-196528.pdf.

Doody, J.S. et al., 2003. Fauna by-catch in pipeline trenches: conservation, animal ethics, and current practices in Australia. Australian Zoologist, 32(3), pp.410-419.

Drewitt, A.L., Langston, R.H.W. (2008) Collision effects of wind-power generators and other obstacles on birds. Annals of the New York Academy of Sciences, 1134: 233-66.

Duhamel, B & Beaussant, H. (2011) EU Energy Strategy in the South Mediterranean. Directorate-General for Internal Policies. Policy Department A. Economic and Scientific Policy. 110pg

EASAC (2009) Transforming Europe' s Electricity Supply – An Infrastructure Strategy for a Reliable, Renewable and Secure Power System. The Royal Society. London, UK.

EGIG, 2011 Gas Pipeline incidents. 8th report of the European Gas Pipeline Incident Data group. EGIG 11.R.0402 (version 2).

Ellis, D.H., Smith, D.G., Murphy, J.R. (1969) Studies on raptor mortality in western Utah. Great Basin Naturalist 29: 165-167.

ENTSO (2012) ENTSO-E Grid Map. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.entsoe.eu/nc/resources/grid-map/?sword_list[]=Kv

Environ & InterGen, 2010. Spalding Energy Expansion - Gas Pipeline - Environmental statement - Non-technical summary - Volume 1,

Erfurt University of Applied Sciences, IBU Ingenieurbüro Schöneiche GmbH & Co. KG and 50Hertz Transmission GmbH (2010). Ecological management of overhead lines (EcoMOL): General overview. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.50hertz.com/en/file/100304_EcoMOL_ShortReport_eng_final_med.pdf.

ERM Iberia, 2004. MEDGAZ natural gas transportation system - Environmental impact assessment - Final report,

European Commission (2000) Managing Natura 2000 sites. The provisions of Article 6 of the ‘Habitats’ Directive 92/43/EEC. Brussels, Belgium. Документът е достъпен на английски език на адрес: ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm

European Commission (2002) Assessment of plans and projects significantly affecting Natura 2000 sites Methodological guidance on the provisions of Article 6(3) and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC. Impacts Assessment Unit School of Planning Oxford Brookes University, Oxford, UK.

European Commission (2007) Guidance document on Article 6(4) of the ‘Habitats Directive’ 92/43/EEC. Brussels, Belgium.

Европейска комисия (2011) Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. Брюксел, Белгия.

European Commission (2012) Natura 2000 network. Brussels, Belgium. Документът е достъпен на английски език на адрес: ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/index_en.htm

European Commission (2013) Streamlining environmental assessment procedures for energy infrastructure Projects of Common Interest (PCIs). European Commission. Energy & Environment.

European Commission (2000) Managing Natura 2000 sites - The provisions of Article 6 of the „Habitats“ Directive 92/43/EEC, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.

European Commission (2001a) Assessment of plans and projects significantly affecting Natura 2000 sites - Methodological guidance on the provisions of Article 6(3) and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC, Luxembourg.

European Commission (2001b) Guidelines for the Assessment of Indirect and Cumulative Impacts as well as Impact Interactions, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.

European Commission (2007) Guidance document on Article 6(4) of the „Habitats Directive“ 92/43/EEC - Clarification of the concepts of: alternative solutions, imperative reasons of overriding public interest, compensatory measures, overall coherence, opinion of the Commission: ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/guidance_art6_4_en.pdf.

Европейска комисия (2010) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Приоритети за енергийна инфраструктура за 2010 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа, 2020 г.

Европейска комисия (2011a) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., COM(2011) 244 окончателен.

Европейска комисия (2011b) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — COM (2011) 885 окончателен.

Европейска комисия (2011c) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО /* COM/2011/0658 окончателен — 2011/0300 (COD) */

European Commission, Energy infrastructure - Energy infrastructure priorities for 2020 and beyond. Документът е достъпен на английски език на адрес: ec.europa.eu/energy/infrastructure/strategy/2020_en.htm.

European Environment Agency, 2010a. The European Environment - State and Outlook 2010 - Biodiversity,

European Environment Agency, 2010b. The European Environment - State and Outlook 2010 - Land use,

European Environment Agency, 2011. Landscape fragmentation in Europe - EEA Report No 2/2011 - Joint EEA-FOEN report,

EWEA (2014) Wind in power. 2013 European Statistics. February 2014. The European Wind Energy Association. 12pp.

Faulkner, W., 1999. AGL Central West Project: Marsden- Dubbo gas pipeline. Fauna impact monitoring. Draft report to NSW National Parks and Wildlife Service and AGL.,

Fernie, K.J. & Reynolds, S.J., 2005. The effects of electromagnetic fields from power lines on avian reproductive biology and physiology: a review. Journal of toxicology and environmental health. Part B, Critical reviews, 8(2), pp.127-40. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10937400590909022 [Последен достъп на 21 март 2012 г.].

Fernie, K.J., Bird, D.M., Dawson, R.D., Lague, P.C. (2000) Effects of Electromagnetic Fields on the Reproductive Success of American Kestrels. Physiological and Biochemical Zoology, 73(1): 60-65.

Fernie, K.J., Reynolds, S. J. (2005) The effects of electromagnetic fields from power lines on avian reproductive biology and physiology: a review. Journal of Toxicology and Environmental Health, 8(2): 127-40.

Ferrer, M. (2001) The Spanish Imperial Eagle. Lynx Edicions. Barcelona, Spain.

Ferrer. M., Hiraldo. F. (1992) Man-induced sex-biased mortality in the Spanish Imperial Eagle. Biological Conservation. 60: 57-60.

Fischer, J. et al., 2007. Mind the sustainability gap. Trends in ecology & evolution, 22(12), pp.621-4. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17997188 [Последен достъп на 7 март 2012 г.].

Freemark, K., 1995. Impacts of agricultural herbicide use on terrestrial wildlife in temperate landscapes: A review with special reference to North America. Agriculture, Ecosystems & Environment, 52(2-3), pp.67-91. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/016788099400534L [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

Frost, M.T., Rowden, A.A. & Attrill, M.J., 1999. Effect of habitat fragmentation on the macroinvertebrate infaunal communities associated with the seagrass Zostera marina L. Aquatic Conservation: Marine and Freshwater Ecosystems, 9(3), pp.255-263. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: doi.wiley.com/10.1002/(SICI)1099-0755(199905/06)9:3<255::AID-AQC346>3.0.CO;2-F [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Garcia-del-Rey, E., Rodriguez-Lorenzo, J.A. (2011) Avian mortality due to power lines in the Canary Islands with special reference to the steppe-land birds. Journal of Natural History, Volume 45, Numbers 35-36: 2159-2169.

Gesteira, J.L.G. & Dauvin, J.-C., 2000. Amphipods are Good Bioindicators of the Impact of Oil Spills on Soft-Bottom Macrobenthic Communities. Marine Pollution Bulletin, 40(11), pp.1017-1027. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0025326X00000461 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

GIE (2012) Gas Infrastructure Europe Key Messages on Energy roadmap 2050. http://www.gie.eu/index.php/13-news/gie/161-gie-publishes-its-new-qkey-messages-energy-roadmap-2050q-brochure

Gleason, N.C., 2008. Impacts of Power Line Rights-of-Way on Forested Stream Habitat in Western Washington. In J. W. Goodrich-Mahoney et al., eds. Environment Concerns in Rights-of-Way Management 8th International Symposium. Amsterdam: Elsevier, pp. 665-678. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780444532237500757.

González, L.M., Margalida, A., Mañosa, S., Sánchez, R., Oria, J., Molina, J.I., Caldera, J. (2007) Causes and Spatio-temporal Variations of Non-natural Mortality in the Vulnerable Spanish Imperial Eagle Aquila adalberti During a Recovery Period. Oryx, 41(04): 495-502.

Goosem, M. & Marsh, H., 1997. Fragmentation of a Small-mammal Community by a Powerline Corridor through Tropical Rainforest. Wildlife Research, 24(5), p.613. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.publish.csiro.au/paper/WR96063 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Grande, J.M., Serrano, D., Tavecchia, G., Carrete, M., Ceballos, O., Tella, J.L. and Donázar, J.A. (2009) Survival in a long-lived territorial migrant: effects of life- history traits and ecological conditions in wintering and breeding areas. Oikos, 118: 580–590.

Granström, A., 2001. Fire management for biodiversity in the European boreal forest. Scandinavian Journal of Forest Research, 16(Supplement 3), pp.62-69. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/028275801300090627 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

GRT gaz, Dossier du maître d'ouvrage - Débat public sur le projet Eridan,

Guil, F., Fernández-Olalla, M., Moreno-Opo, R., Mosqueda, I., Gómez, M.E., Aranda, A., Arredondo, A. (2011) Minimising Mortality in Endangered Raptors due to Power Lines: The Importance of Spatial Aggregation to Optimize the Application of Mitigation Measures. PloS one, 6(11), e28212.

Haas, D., Nipkow, M. (2006) Caution: Electrocution! NABU Bundesverband. Bonn, Germany.

Haas, D., Nipkow, M., Fiedler, G., Schneider, R., Haas, W., Schürenberg, B. (2005) Protecting birds from powerlines. Nature and Environment, No. 140. Council of Europe Publishing, Strassbourg.

HABIB, L., BAYNE, E.M. & BOUTIN, S., 2006. Chronic industrial noise affects pairing success and age structure of ovenbirds Seiurus aurocapilla. Journal of Applied Ecology, 44(1), pp.176-184. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: doi.wiley.com/10.1111/j.1365-2664.2006.01234.x [Последен достъп на 18 април 2012 г.].

Hall-Spencer, J.M. & Moore, P.G. (2000) Scallop dredging has profound, long-term impacts on maerl habitats. ICES J.Mar.Sci 57:1407-1415

Harness, R.E. (1997) Raptor electrocutions caused by rural electric distribution power lines. Ft. Collins: Colorado State University; 110 p. M.S. thesis.

Harness, R.E., Wilson, K.R., (2001) Utility structures associated with raptor electrocutions in rural areas. Wildlife Society Bulletin 29, 612-623.

Heubeck, M., Camphuysen, K. C. J., Bao, R., Humple, D., Sandoval Rey, A., Cadiou, B., Bräger, S., et al. (2003). Assessing the impact of major oil spills on seabird populations. Marine pollution bulletin, 46(7), 900-2.

Hirst, J.A. & Attrill, M.J., 2008. Small is beautiful: An inverted view of habitat fragmentation in seagrass beds. Estuarine, Coastal and Shelf Science, 78(4), pp.811-818. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0272771408000929 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Hirst, R.A. et al., 2005. The resilience of calcareous and mesotrophic grasslands following disturbance. Journal of Applied Ecology, 42(3), pp.498-506. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2664.2005.01028.x/full [Последен достъп на 9 април 2012 г.].

Hollmen, A. et al., 2007. The value of open power line habitat in conservation of ground beetles (Coleoptera: Carabidae) associated with mires. Journal of Insect Conservation, 12(2), pp.163-177. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/510hq085388q826h.pdf [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Horváth, M., Demeter, I., Fatér, I., Firmánszky, G., Kleszó, A., Kovács, A., Szitta, T., Tóth, I., Zalai, T., Bagyura, J. (2011) Population Dynamics of the Eastern Imperial Eagle ( Aquila heliaca ) in Hungary between 2001 and 2009. Acta Zoologica Bulgarica, Suppl. 3, 2011: 61-70.

Horváth, M., Nagy, K., Papp, F., Kovács, A., Demeter, I., Szügyi, K., Halmos, G. (2008) Assessment of the Hungarian medium-voltage electric grid based on bird conservation considerations. MME/BirdLife Hungary, Budapest (на унгарски език).

Hovel, K.A. & Lipcius, R.N., 2001. HABITAT FRAGMENTATION IN A SEAGRASS LANDSCAPE: PATCH SIZE AND COMPLEXITY CONTROL BLUE CRAB SURVIVAL. Ecology, 82(7), pp.1814-1829. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.esajournals.org/doi/abs/10.1890/0012-9658(2001)082[1814:HFIASL]2.0.CO;2 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Hovel, K.A. & Lipcius, R.N., 2002. Effects of seagrass habitat fragmentation on juvenile blue crab survival and abundance. Journal of Experimental Marine Biology and Ecology, 271(1), pp.75-98. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0022098102000436 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Hovel, K.A., 2003. Habitat fragmentation in marine landscapes: relative effects of habitat cover and configuration on juvenile crab survival in California and North Carolina seagrass beds. Biological Conservation, 110(3), pp.401-412. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0006320702002343 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Howard, D.C., Wadsworth R.A., Whitaker J.W., Hughes N., Bunce R.G.H. (2009) The impact of sustainable energy production on land use in Britain through to 2050. Land Use Policy 26S pp. 284-292.

HSE, (1997). The abandonment of offshore pipelines. Methods and Procedures for Abandonment. Health and Safety Executive. Offshore Technology Report 535. HSE Books.

Jenssen, B.M. (1996) An overview of exposure to, and effects of, petroleum oil and organochlorine pollution in Grey Seals (Halichoerus grypus). The Science of the Total Environment 186:109-118.

IMO, 2011a. Ballast Water Management. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.imo.org/ourwork/environment/ballastwatermanagement/Pages/Default.aspx [Последен достъп на 13 април 2012 г.].

IMO, 2011b. International Convention for the Control and Management of Ships' Ballast Water and Sediments (BWM). Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.imo.org/About/Conventions/ListOfConventions/Pages/International-Convention-for-the-Control-and-Management-of-Ships%27-Ballast-Water-and-Sediments-(BWM).aspx.

Infante, S., Neves, J., Ministro, J. & Brandão, R. (2005). Estudo sobre o Impacto das Linhas Eléctricas de Média e Alta Tensão na Avifauna em Portugal. Quercus Associação Nacional de Conservação da Natureza e SPEA Sociedade Portuguesa para o Estudo das Aves, Castelo Branco (relatório não publicado). Публикацията е достъпна на испански език на адрес: www.spea.pt/fotos/editor2/relatorio_edp_icn_spea_quercus_avifaunai.pdf

IPCC, 2005. IPCC Special Report on Carbon dioxide capture and storage Working Group III of the Intergovernmental Panel on Climate Change et al., eds., Cambridge, UK, New York, USA: Cambridge University Press.

Jackson, C.W. et al., 2011. Static electric fields modify the locomotory behaviour of cockroaches. The Journal of experimental biology, 214(Pt 12), pp.2020-6. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: jeb.biologists.org/content/214/12/2020.short [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Jackson, M.J. & James, R., 1979. The influence of bait digging on cockle, Cerastoderma edule, populations in North Norfolk. Journal of Applied Ecology, 16(3), pp. 671-679. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.mendeley.com/research/influence-bait-digging-cockle-cerastodermaedule-populations-north-norfolk-england-uk-13/ [Последен достъп на 11 април 2012 г.].

Jacques Whitford Limited, 2006. Vancouver Island Transmission Reinforcement Project Technical Data Report: Potential Effects of Alkylbenzene Release to the Marine Environment.,

Janss, G.F.E, Ferrer, M. (2001) Avian Electrocution Mortality in Relation to Pole Design and Adjacent Habitat in Spain. Bird Conservation International, 3-12.

Janss, G.F.E. (2000) Avian Mortality from Power Lines: a Morphologic Approach of a Species-specific Mortality. Biological Conservation, 95: 353-359.

Jenkins, A.R., Smallie, J.J., Diamond, M. (2010) Avian collisions with power lines: a global review of causes and mitigation with a South African perspective. Bird Conservation International, 20(03): 263-278.

Johnson, M. & Heck KL, J., 2006. Effects of habitat fragmentation per se on decapods and fishes inhabiting seagrass meadows in the northern Gulf of Mexico. Marine Ecology Progress Series, 306, pp.233-246. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.int-res.com/abstracts/meps/v306/p233-246/ [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

JRC-report „Evaluation of Smart Grid projects within the Smart Grid Task Force Expert Group 4 (EG4)“

Karyakin, I.V. (2012) Birds of prey and power lines in northern Eurasia: What are the prospects for survival? Raptors Conservation 24: 69 - 86.

King, D.I. et al., 2009. Effects of width, edge and habitat on the abundance and nesting success of scrub–shrub birds in powerline corridors. Biological Conservation, 142(11), pp.2672-2680. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0006320709002717 [Последен достъп на 23 март 2012 г.].

Klarić, S., Pavičić-Hamer, D. & Lucu, Č., 2004. Seasonal variations of arsenic in mussels Mytilus galloprovincialis. Helgoland Marine Research, 58(3), pp. 216-220. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/10.1007/BF01606105 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Ko, J.-Y. & Day, J.W., 2004. A review of ecological impacts of oil and gas development on coastal ecosystems in the Mississippi Delta. Ocean & Coastal Management, 47(11-12), pp.597-623. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0964569104000973 [Последен достъп на 13 април 2012 г.].

Kuijper, D.P.J., Schut, J., Van Dullemen, D., Toorman,H., Goossens, N., Ouwehand, J. & Limpens, H.J.G.A. (2008) Experimental evidence of light disturbance along the commuting routes of pond bats (Myotis dasycneme). Vereniging voor Zoogdierkunde en Zoogdierbescherming, 51(1), 37–49.

Kunz, T.H. et al., 2007. Ecological impacts of wind energy development on bats: questions, research needs, and hypotheses. Frontiers in Ecology and the Environment, 5(6), pp.315-324. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.esajournals.org/doi/abs/10.1890/1540-9295(2007)5%5B315:EIOWED%5D2.0.CO;2 [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Kuussaari, M. et al., 2003. Voimajohtoaukeiden merkitys niittyjen kasveille ja perhosille - Signiﬁcance of Power Line Areas for Grassland Plants and Butterﬂies Finnish Environment Institute, ed., Helsinki.

Kyläkorpi, L. & Grusell, E., 2001. Livsmiljö i kraftledningsgatan. Публикацията е достъпна в електронен формат на адрес: scholar.google.fr/scholar?hl=fr&q=“Livsmiljö+i+Kraftledningsgatan”&btnG=Rechercher&lr=&as_ylo=&as_vis=0#0 [Последен достъп на 30 април 2012 г.].

Lasch, U., Zerbe, S., Lenk, M. (2010) Electrocution of Raptors at Power Lines in Central Kazakhstan. Waldökologie, Landschaftforschung und Naturschutz, 9: 95-100.

Lehman, R.N., Kennedy, P.L., Savidge, J.A. (2007) The state of the art in raptor electrocution research: A global review. Biological Conservation, 136, 2: 159-174.

Lensu, T. et al., 2011. The role of power line rights-of-way as an alternative habitat for declined mire butterflies. Journal of environmental management, 92(10), pp. 2539-46. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0301479711001745 [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Lévesque, L.M. & Dubé, M.G., 2007. Review of the effects of in-stream pipeline crossing construction on aquatic ecosystems and examination of Canadian methodologies for impact assessment. Environmental monitoring and assessment, 132(1-3), pp.395-409. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/cu76l5guk3u28106.pdf [Последен достъп на 20 март 2012 г.].

Lewis, L.J., Davenport, J. & Kelly, T.C., 2002. A Study of the Impact of a Pipeline Construction on Estuarine Benthic Invertebrate Communities. Estuarine, Coastal and Shelf Science, 55(2), pp.213-221. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0272771401908984 [Последен достъп на 9 март 2012 г.].

López-López, P., Ferrer, M., Madero, A., Casado, E., McGrady, M. (2011) Solving Man-induced Large-scale Conservation Problems: the Spanish Imperial Eagle and Power Lines. PloS one, 6(3), e17196.

London Array/National Grid (2007) Ecological Mitigation and Management Plan. London Array Offshore Wind Farm Project and associated grid connection works. October 2007. 17 pgs.

Lorne, J.K. & Salmon, M. (2007) Effects of exposure to artificial lighting on orientation of hatching sea turtles on the beach and in the ocean. Endangered species research, 1, 23–30.

Macreadie, P.I. et al., 2009. Fish Responses to Experimental Fragmentation of Seagrass Habitat. Conservation biology: the journal of the Society for Conservation Biology. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19183213 [Последен достъп на 23 март 2012 г.].

Manville, A.M. (2005) Bird Strikes and Electrocutions at Power Lines, Communication Towers, and Wind Turbines: State of the Art and State of the Science – Next Steps Toward Mitigation 1. USDA Forest Service Technical report, 1051-1064.

Marshall, J.S. & Vandruff, L.W., 2002. Impact of selective herbicide right-of-way vegetation treatment on birds. Environmental management, 30(6), pp.801-6. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12402095 [Последен достъп на 17 април 2012 г.].

Martin, G.R. (2011) Review article Understanding bird collisions with man-made objects: a sensory ecology approach. Ibis, 239-254.

Meissner, K. & Sordyl, H. (2006). Literature Review of Offshore Wind Farms with Regard to Benthic Communities and Habitats. In. Zucco, C., Wende, W., Merck, T., Köchling, I. & Köppel, J. (eds.):Ecological Research on Offshore Wind Farms: International Exchange of Experiences - PART B: Literature Review of the Ecological Impacts of Offshore Wind Farms. BfN-Skripten 186: 1-45.

Meißner, K., Bockhold, J. & Sordyl, H., 2006. Problem Kabelwärme? - Vorstellung der Ergebnisse von Feldmessungen der Meeresbodentemperatur im Bereich der elektrischen Kabel im Offshore-Windpark Nysted Havmøllepark (Dänemark). In Bundesamt für Seeschifffahrt und Hydrographie (BSH), ed. Meeresumwelt- Symposium. Hamburg, Rostock. Публикацията е достъпна на немски език на адрес: scholar.google.fr/scholar?hl=fr&q=Problem+Kabelwärme?&btnG=Rechercher&lr=&as_ylo=&as_vis=0#0 [Последен достъп на 13 април 2012 г.].

Mendel, B., Sonntag, N., Wahl, et al., (2008) Profiles of seabirds and waterbirds of the German North and Baltic Seas. Distribution, ecology and sensitivities to human activities within the marine environment. Naturschutz und Biologische Vielfalt 61, Bundesamt für Naturschutz, Bonn – Bad Godesberg, 427 pp

MME/BirdLife Hungary (2011) „Budapest Declaration on bird protection and power lines“. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.mme.hu/termeszetvedelem/budapest-conference-13-04-2011.html

Myers, N. (1993) Biodiversity and Precautionary Principle. Ambio, 22: 74-79.

Nedwell, J.R., Brooker, A.G. & Barham, R.J. (2012) Assesment of underwater noise during the installation of export power cables at the Beatrice Offshore Wind Farm. Subacoustech Environmental Report No. E318R0106

Nedwell, J., Langworthy, J. & Howell, D., 2003. Assessment of sub-sea acoustic noise and vibration from offshore wind turbines and its impact on marine wildlife; initial measurements of underwater noise during construction of offshore windfarms, and comparison with background noise - Report No. 544 R,

Nekola, J.C., 2012. The impact of a utility corridor on terrestrial gastropod biodiversity. Biodiversity and Conservation, 21(3), pp.781-795. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/3357H23G15537M77.pdf [Последен достъп на 11 април 2012 г.].

Nellemann, C. et al., 2003. Progressive impact of piecemeal infrastructure development on wild reindeer. Biological Conservation, 113(2), pp.307-317. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S000632070300048X [Последен достъп на 16 март 2012 г.].

Nikolaus, G. (1984) Large numbers of birds killed by electric power line. Scopus, 8: 42.

Nikolaus, G. (2006) Where have all the African vultures gone? Vulture News, 55: 65–67.

Oil and Gas UK, (2013) Decommissioning of Pipelines in the North Sea Region. Oil & Gas UK. 48pp.

OGB, 2010. Riser & pipeline release frequencies, London, Brussels.

Olendorff, R.R., Motroni, R.S., Call, M.W. (1980) Raptor Management: The State of the Art in 1980. Bureau of Land Management Technical Note No. 345. US Department of Interior, Denver, USA.

Olson, C.V. (2002) Human-related causes of raptor mortality in western Montana: things are not always as they seem. In: Carlton, R.G. (Ed.), Avian Interactions with Utility and Communication Structures, Proceedings of a Workshop. Electric Power Research Institute, Palo Alto, CA, USA, pp. 71-82.

OSPAR Commission, 2008. Background document on potential problems associated with power cables other than those for oil and gas activities,

OSPAR (2009) Assessment of the environmental impacts of cables. Biodiversity Series. 18pp.

OSPAR (2010) Background document for maerl beds. OSPAR Commission. 34pp.

OSPAR (2012) Guidelines on Best Environmental Practice (BEP) in Cable Laying and Operation. Agreement 2012-2. OSPAR 12/22/1, Annex 14.

Parsons Brinkerhoff & Cable Consulting International Ltd, 2012. Electricity Transmission Costing Study - An Independent Report Endorsed by the Institution of Engineering & Technology,

Prinsen, H.A.M., G.C. Boere, N. Píres & J.J. Smallie (Compilers), 2011. Review of the conflict between migratory birds and electricity power grids in the African-Eurasian region. CMS Technical Series, AEWA Technical Series No. XX. Bonn, Germany. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.cms.int/bodies/COP/cop10/docs_and_inf_docs/inf_38_electrocution_review.pdf.

Prinsen, H.A.M., J.J. Smallie, G.C. Boere & N. Píres (Compilers), 2012. Guidelines on how to avoid or mitigate impact of electricity power grids on migratory birds in the African-Eurasian region. CMS Technical Series No. XX, AEWA Technical Series, Bonn, Germany. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.unep-aewa.org/meetings/en/stc_meetings/stc7docs/pdf/stc7_20_electrocution_guidelines.pdf.

Prommer, M. (2011) Electrocuted Sakers. Saker LIFE, BNPI, Hungary. sakerlife2.mme.hu/en/content/electrocuted-sakers

PSCW (2009) Electric Transmission Lines. Wisconsin, USA.

Pullin, A.S., Stewart, G.B. (2006) Guidelines for systematic review in conservation and environmental management. Conservation biology: the journal of the Society for Conservation Biology, 20(6), 1647-56.

Raab, R., Spakovszky, P., Julius, E., Schütz, C., Schulze, C.H. (2010) Effects of power lines on flight behaviour of the West-Pannonian Great Bustard Otis tarda population. Bird Conservation International: 1-14.

Real, J., Grande, J.M., Mañosa, S., Antonio, J. (2001) Causes of Death in Different Areas for Bonelli ' s Eagle Hieraaetus fasciatus in Spain. Bird Study, 221-228.

Reed, B. & Hovel, K., 2006. Seagrass habitat disturbance: how loss and fragmentation of eelgrass Zostera marina influences epifaunal abundance and diversity. Marine Ecology Progress Series, 326, pp.133-143. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.int-res.com/abstracts/meps/v326/p133-143/ [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

RenewableUK, (2013) cumulative Impact Assessment Guidelines. Guiding Principles for cumulative impacts assessment in offshore wind farms. June 2013.

Rheindt, F.E., 2003. The impact of roads on birds: Does song frequency play a role in determining susceptibility to noise pollution? Journal of Ornithology, 144(3), pp.295-306. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/10.1007/BF02465629 [Последен достъп на 24 април 2012 г.].

Rich, A.C., Dobkin, D.S. & Niles, L.J., 1994. Defining Forest Fragmentation by Corridor Width: The Influence of Narrow Forest-Dividing Corridors on Forest-Nesting Birds in Southern New Jersey. Conservation Biology, 8(4), pp.1109-1121. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1523-1739.1994.08041109.x/abstract [Последен достъп на 30 април 2012 г.].

Rich, A.C., Dobkin, D.S., Niles, L.J. (1994) Defining forest fragmentation by corridor width: the influence of narrow forest-dividing corridors on forest-nesting birds in southern New Jersey. Conservation Biology, 8: 1109–1121.

Rich, C. & Longcore, T. (Eds). (2006) Ecological Consequences of Artificial Night Lighting. Washington, Island Press.

Roberts, D.A., 2012. Causes and ecological effects of resuspended contaminated sediments (RCS) in marine environments. Environment international, 40, pp.230-43. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160412011002704 [Последен достъп на 16 април 2012 г.].

Robinson, S.P & Lepper, P.A. (2013) Scoping study: Review of current knowledge of underwater noise emissions from wave and tidal stream energy devices. The Crown Estate, 2013.

RTE, 2011. Liaison électrique souterraine à courant continu à 320 000 volts SAVOIE - PIEMONT - Etude d'impact,

RTE, Projet de zone d'accueil de production d'électricité de Lavera-Fos - Etude d'impact,

Russell, K.N., Ikerd, H. & Droege, S., 2005. The potential conservation value of unmowed powerline strips for native bees. Biological Conservation, 124(1), pp.133-148. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0006320705000467 [Последен достъп на 17 март 2012 г.].

Schaub, M., Aebischer, A., Gimenez, O., Berger, S., Arlettaz, R. (2010) Massive Immigration Balances High Anthropogenic Mortality in a Stable Eagle Owl Population: Lessons for Conservation. Biological Conservation, 143(8): 1911-1918.

Schreiber, M. et al., 2004. Maßnahmen zur Vermeidung und Verminderung negativer ökologischer Auswirkungen bei der Netzanbindung und -integration von Offshore-Windparks - Abschlussbericht, Bramsche.

Secretariat of the Convention on Biological Diversity, 2010. Global Biodiversity Outlook 3, Montréal. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22532583 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Sergio, F., Marchesi, L., Pedrini, P., Ferrer, M., Penteriani, V. (2004) Electrocution Alters the Distribution and Density of a Top Predator, the Eagle Owl Bubo bubo. Journal of Applied Ecology, December: 836-845.

Silva, J.P., Santos, M., Queirós,L., Leitão, D., Moreira, F., Pinto, M., Leqoc, M., Cabral, J.A. (2010): Estimating the influence of overhead transmission power lines and landscape context on the density of little bustard Tetrax tetrax breeding populations. Ecological Modelling 221: pp.1954–1963.

Skonberg, E.R. et al., 2008. Inadvertent Slurry Returns during Horizontal Directional Drilling: Understanding the Frequency and Causes. In J. W. Goodrich-Mahoney et al., eds. Environment Concerns in Rights-of-Way Management 8th International Symposium. Amsterdam: Elsevier, pp. 613–621.

Slabbekoorn, H. & Ripmeester, E. a P., 2008. Birdsong and anthropogenic noise: implications and applications for conservation. Molecular ecology, 17(1), pp.72-83. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17784917 [Последен достъп на 4 март 2012 г.].

SmartGrids ERA-Net (2012) Mapping & Gap Analysis of current European Smart Grids Projects. Report by the EEGI Member States Initiative: A pathway towards functional projects for distribution grids. Austrian Institute of Technology, Austria.

Söker, H., Rehfeldt, K., Santjer, F. et al. (2000) Offshore Wind Energy in the North Sea. Technical Possibilities and Ecological Considerations – A study for Greenpeace. 83pp.

SP Transmission & National Grid, 2011a. Western HVDC Link - Environmental Appraisal Supporting Report - Northern Point of Connection: Hunterson - Ardneil Bay Undergournd HDVC Cable,

SP Transmission & National Grid, 2011b. Western HVDC Link - Environmental Report - Marine Cable Route,

Statoil, (2012) Mariner Area Development Environmental Statement. DECC Project Reference: D/4145/2012.

Strevens, T.C., 2007. Powerline easements: ecological impacts and effects on small mammal movement. University of Wollongong. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: ro.uow.edu.au/theses/691/ [Последен достъп на 23 февруари 2012 г.].

Strevens, T.C., Puotinen, M.L. & Whelan, R.J., 2008. Powerline Easements: Ecological Impacts and Contribution to Habitat Fragmentation from Linear Features. Pacific Conservation Biology, 14(3), pp.159-168.

Summers, P.D., Cunnington, G.M. & Fahrig, L., 2011. Are the negative effects of roads on breeding birds caused by traffic noise? Journal of Applied Ecology, 48(6), pp.1527-1534. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2664.2011.02041.x/full [Последен достъп на 29 март 2012 г.].

Swannell, R.P., Lee, K. & McDonagh, M., 1996. Field evaluations of marine oil spill bioremediation. Microbiological reviews, 60(2), pp.342-65. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=239447&tool=pmcentrez&rendertype=abstract [Последен достъп на 6 юли 2012 г.].

Swanson, C. & Isaji, T., 2006. Simulations of sediment transport and deposition from cable burial operations in Nantucket Sound for the Cape Wind Energy project, Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.mms.gov/offshore/renewableenergy/DEIS/Report References - Cape Wind Energy EIS/Report No 4.1.1-2.pdf [Последен достъп на April 17, 2012].

Temple, S.A. (1986) The problem of avian extinctions. In: Johnston, R.F (ed.) Current Ornithology, Vol. 3: 453-485 Plenum, New York.

Thompson, P.M., Wilson, B., Grellier, K., Hammond, P.S. (2001) Combining power analysis and population viability analysis to compare traditional and precautionary approaches to conservation of coastal cetaceans. Conservation Biology, 14: 1253–1263.

Tintó, A., Real, J., Manosa, S. (2001) Avaluació del risc d'electrocució d'aus en línies elèctriques situades a Sant Llorenç del Munt i rodalies. V Trobada d'estudiosos de Sant Llorenç del Munt i l'Obac. Monografies, 35: 129-133

Tri-State (2009) San Luis Valley - Calumet – Comanche Transmission Project. Southern Colorado Transmission Improvements. Working with Landowners. Colorado, USA.

Tucker, G.M., Evans, M.I. (1997) Habitats for birds in Europe: a conservation strategy for the wider environment. Cambridge, UK: BirdLife International (BirdLife Conservation Series no. 6).

UNEP (2011) UN Wildlife Meeting Pushes to Make Power Lines Safer for Birds. UNEP COP 10 communication. Bergen, Norway.

Ussenkov, S.M., 1997. Contamination of harbor sediments in the eastern Gulf of Finland (Neva Bay), Baltic Sea. Environmental Geology, 32(4), pp.274-280. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/openurl.asp?genre=article&id=doi:10.1007/s002540050217 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Vallejo, V.R., Arianoutsou, M. & Moreira, F., 2012. Fire Ecology and Post-Fire Restoration Approaches in Southern European Forest Types. In F. Moreira et al., eds. Post-Fire Management and Restoration of Southern European Forests. Springer Netherlands, pp. 93-119. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: dx.doi.org/10.1007/978-94-007-2208-8_5 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

Van Rooyen, C. (2004) The Management of Wildlife Interactions with Overhead Lines. In The fundamentals and practice of overhead line maintenance (132kV and above), pp. 217-245. Eskom Technology, Services International, Johannesburg.

Van Rooyen, C. (2012) Bird Impact Assessment Report. Technical Document.

Venus, B., McCann, K. (2005) Bird Impact Assessment Study. Technical Document (pp. 1-45).

Vistnes, I. et al., 2001. Wild reindeer: impacts of progressive infrastructure development on distribution and range use. Polar Biology, 24(7), pp.531-537. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/openurl.asp?genre=article&id=doi:10.1007/s003000100253 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Walker, L. J. and Johnston, J. (1999) Guidelines for the Assessment of Indirect and Cumulative Impacts as well as Impact Interactions. European Commission. ec.europa.eu/environment/eia/eia-support.htm

Wetlands International, Wings Over Wetlands - UNEP-GEF African-Eurasian Flyways Project (2011) The Critical Site Network: Conservation of Internationally Important Sites for Waterbirds in the African-Eurasian Waterbird Agreement area. Wetlands International, Ede, the Netherlands and BirdLife International, Cambridge, UK.

Williams, R.J. & Bradstock, R.A., 2008. Large fires and their ecological consequences: introduction to the special issue. International Journal of Wildland Fire, 17(6), p.685. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.publish.csiro.au/?paper=WF07155 [Последен достъп на 25 април 2012 г.].

Woinarski, J.C.Z. et al., 2000. A different fauna?: captures of vertebrates in a pipeline trench, compared with conventional survey techniques; and a consideration of mortality patterns in a pipeline trench. Australian Zoologist, 31(3), pp.421-431.

Wolff, A., 2010. Plan de gestion 2010 - 2014 - Section A: Diagnostic et enjeux,

Xu, J., Pancras, T. & Grotenhuis, T., 2011. Chemical oxidation of cable insulating oil contaminated soil. Chemosphere, 84(2), pp.272-7. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21571353 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

Zalles, J.I., Bildstein, K.L. (2000) Raptor watch: A Global directory of Raptor Migration Sites. Cambridge, UK: BirdLife International; and Kempton, PA, USA: Hawk Mountain Sanctuary (Birdlife Conservation Series, Vol. 9).

Zozaya, E.L., Brotons, L. & Saura, S., 2011. Recent fire history and connectivity patterns determine bird species distribution dynamics in landscapes dominated by land abandonment. Landscape Ecology, 27(2), pp.171-184. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/10.1007/s10980-011-9695-y [Последен достъп на 13 март 2012 г.].

Zucco, C. et al., 2006. Ecological research on Offshore Wind Farms: International Exchange of Experiences - Part B: Literature Review of Ecological Impacts, Bonn.

(1) Те могат да бъдат изтеглени от: http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm

(2) COM(2015) 80 final.

(3) Енергийна инфраструктура: приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък - план за интегрирана европейска енергийна мрежа http://ec.europa.eu/energy/publications/doc/2011_energy_infrastructure_en.pdf

(4) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(5) Инфраструктурата за пренос на енергия в морската околна среда е разгледана в глава 8 на документа.

(6) В това ръководство терминът „пренос“ се отнася до цялата система, от преноса в тесния смисъл на понятието до електроразпределението. Там, където въздействието на преносните, междинните и разпределителните електропроводи е различно, ще се ползва конкретният термин.

(7) https://ec.europa.eu/energy/en/topics/infrastructure/projects-common-interest

(8) Категориите на енергийната инфраструктура, която ще бъде изградена съгласно регламента за TEN-E, са посочени в приложение II на регламента.

(9) https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/publication/MJ3010705ENC.pdf

(10) http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/transparency_platform/map-viewer

(11) Ръководство за рационализиране на процедурите за екологична оценка на проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на енергийната инфраструктура, юли 2013 г. http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/pci/doc/20130724_pci_guidance.pdf

(12) http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/strategy/index_en.htm

(13) Директива 2009/147/ЕО на Съвета (кодифицирана версия на Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, с измененията) — вж. http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/index_en.htm.

(14) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, консолидирана версия от 1.1.2007 г. — http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/index_en.htm

(15) Понятието „благоприятно състояние на запазване“ не се споменава в Директивата за птиците, но член 4, параграфи 1 и 2 от директивата въвеждат аналогични изисквания за специалните защитени зони (СЗЗ).

(16) Следва да се отбележи, че член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията не се прилага за СЗЗ. За тях обаче се прилагат аналогични разпоредби по силата на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците, в които се определят „специални мерки за опазване“ на СЗЗ. Въпреки това, съгласно член 7 от Директивата за местообитанията, разпоредбите на член 6, параграф 2 — 4 от същата директива се прилагат както за ТЗО, така и за области, класифицирани като СЗЗ.

(17) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/commission_note/commission_note2_EN.pdf

(18) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/commission_note/%20conservation%20measures_EN.pdf

(19) Съгласно член 7 от Директивата за местообитанията разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от същата директива се прилагат както за ТЗО, така и за области, класифицирани като СЗЗ.

(20) Вж. Ръководство относно строгото опазване на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията, http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/guidance/index_en.htm

(21) http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/cobi.12262/full

(22) http://www.easac.eu/fileadmin/PDF_s/reports_statements/Transforming.pdf

(23) https://www.unenvironment.org/news-and-stories/story/planning-can-help-prevent-renewable-energy-surge-harming-wildlife

(24) http://www.life-elia.eu/en/

(25) Резюме на проекта може да бъде намерено на: http://www.50hertz.com/en/file/100304_EcoMOL_ShortReport_eng_final_med.pdf

(26) www.birdlife.org/datazone/sowb/casestudy/240

(27) Ръководство за рационализиране на процедурите за екологична оценка на проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на енергийната инфраструктура, юли 2013 г. http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/pci/doc/20130724_pci_guidance.pdf

(28) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52009DC0469&from=en

(29) Понятието „степенуване“ може да бъде дефинирано като: разграничаване между различните нива на планиране — политики, планове, програми — които се разработват едно след друго и си влияят взаимно (EC, 1999). Степенуването показва как различните нива на планиране се отнасят едно към друго.

(30) Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.

(31) Решение на Съвета от 27 юни 1997 г. относно сключването, от страна на Общността, на Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) (предложение ОВ C 104, 24.4.1992 г., стр. 5 — непубликувано решение) и Решение на Съвета 2008/871/ЕО от 20 октомври 2008 г. относно одобрението, от името на Европейската общност, на Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията на ИКЕ/ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо през 1991 г. (ОВ L 308, 19.11.2008 г., стр. 33).

(32) Член 7 от Директивата за СЕО и член 7 от Директивата за ОВОС

(33) http://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/Transboundry%20EIA%20Guide.pdf

(34) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/new_guidance_art6_4_bg.pdf

(35) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/Wind_farms.pdf; http://ec.europa.eu/news/energy/101013_en.htm; http://qsr2010.ospar.org/en/ch07_01.html http://www.ospar.org/content/content.asp?menu=00210305000000_000000_000000

(36) https://windeurope.org/wp-content/uploads/files/about-wind/statistics/WindEurope-Annual-Offshore-Statistics-2016.pdf

(37) http://www.4coffshore.com/windfarms/horns-rev-2-denmark-dk10.html

(38) http://si-ocean.eu/en/upload/docs/WP3/Technology%20Status%20Report_FV.pdf

(39) https://ec.europa.eu/jrc/en/news/jrc-ocean-energy-status-report-2016-edition

(40) http://sequestration.mit.edu/tools/projects/index.html

(41) https://windeurope.org/about-wind/reports/wind-energy-in-europe-scenarios-for-2030/

(42) http://www.renewableuk.com/en/renewable-energy/wave-and-tidal/

(43) http://northseagrid.info/project-description

(44) http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/studies/doc/2014_nsog_report.pdf

(45) http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/itre/dv/160/160620/16062011_study_pe457373_en.pdf

(46) http://e3g.org/showcase/North-Seas-Grid

(47) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:115:0039:0075:BG:PDF

(48) http://ec.europa.eu/environment/nature/knowledge/rep_habitats/index_en.htm

(49) Европейска комисия (2013) „Тълковен наръчник на местообитанията в Европейския съюз“. EUR 28 април 2013 г. http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/habitatsdirective/docs/Int_Manual_EU28.pdf

(50) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/marine/docs/FAQ%20final%202012-07-27.pdf

(51) https://www.bonnagreement.org/

(52) http://qsr2010.ospar.org/media/assessments/p00437_Cables.pdf;

(53) Според изследванията тя може да достигне ширина между 2 и 8 m в зависимост от размера на плуга (Carter et al., 2009).

(54) Вж. напр. Camphuysen et al., (2009); Jenssen (1996); de la Huz et al., (2005)

(55) Обобщено в AMETS Foreshore Lease Application EIS, Appendix 4 (2010)

(56) Вж. напр. Meissner & Sordyl, 2006 http://www.bfn.de/fileadmin/MDB/documents/themen/meeresundkuestenschutz/downloads/Forschungsberichte/Ecological_Research_Offshore-Wind_Part_B_Skripten_186.pdf

(57) http://www.unesco-ioc-marinesp.be/msp_faq

(58) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32014L0089&from=EN

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Национални и международни инициативи

Примери от националното законодателство на отделни страни

В този раздел, наред с друго, са представени примери от националното законодателство на отделни страни, отнасящо се до въздействието на съоръженията за пренос на енергия върху биологичното разнообразие.

Германия

В член 41 от германския Закон за опазване на природата и ландшафта (Gesetz über Naturschutz und Landschaftspflege) се посочва, че стълбовете и техническите компоненти на електропроводите за средно напрежение, които предстои да бъдат изградени, трябва да бъдат проектирани така, че да предпазват птиците от поражения вследствие на електрически ток. За съществуващи електропроводи за средно напрежение с висок риск за птиците, до 31 декември 2012 г. трябва да се вземат необходимите мерки за защита на птиците от токов удар.

Словакия

Съгласно член 4 от словашкия закон № 543/2002 (Сб.) за състоянието и опазването на природата и ландшафта (с последните изменения): „Всеки, който изгражда или осъществява планирана реконструкция на въздушни електрически линии, е длъжен да приложи технически решения, които предотвратяват умъртвяването на птици“ и „ако се установи умъртвяване на птици вследствие на контакт с електропроводи или телекомуникационни съоръжения, органът за опазване на природата може да постанови операторите на електропроводите или телекомуникационните съоръжения да предприемат мерки за предотвратяване на умъртвяването на птици“. Окръжните или регионалните служби за опазване на околната среда дават становище за всяко решение на териториалните власти или разрешение за строеж (включително за електроенергийна инфраструктура). През 2007 г. беше изготвено ръководство за премахване на смъртността сред птиците вследствие на контакт с електроенергийната инфраструктура. То съдържа резюме на правните инструменти, описание на подходящи технически решения както за планински, така и за равнинни обекти, както и предложения за допълнителни мерки (например срещи без правнообвързващ характер с енергийните компании преди вземането на решения).

Испания

В Испания са приети регионални и национални закони относно пораженията от електрически ток върху птиците: Указ № 178/2006 (10 октомври) (1), с който се установяват правила за защита на птиците от далекопроводи с високо напрежение в Хунта де Андалусия, и Кралски указ № 1432/2008 (29 август) (2), с който се въвеждат технически мерки за далекопроводи с високо напрежение, за да се защитят птиците. Този национален указ забранява на компаниите да поставят опасни електропроводи в чувствителни за птиците зони (включително СЗЗ). С него се въвеждат някои задължителни технически предписания за проектирането на електрически стълбове, както и мерки за предотвратяване на сблъсък със съоръженията, график на строителството и др.

Прилагане на международни конвенции

Редица държави членки прилагат също така препоръка № 110 на Бернската конвенция, въвеждайки в националното си законодателство технически стандарти за безопасност на електропроводите, както и мерки за планиране и предотвратяване на сблъсък със съоръженията.

Доброволни споразумения и инструменти

В този раздел, наред с друго, са представени примери за доброволни споразумения, отнасящи се до въздействието на съоръженията за пренос на енергия върху биологичното разнообразие.

Европейска декларация за развитието на електроенергийната мрежа и опазването на природата в Европа (3)

Декларация бе подписана на 10 ноември 2011 г. от група европейски НПО, ОПС и активисти. Основната ѝ цел е да предложи съгласувана рамка от принципи, от които заинтересованите страни да се ръководят в усилията си да сведат до минимум отрицателните въздействия върху природната среда (биологичното разнообразие и екосистемите), които могат да възникнат при изграждането на съоръжения за пренос на електроенергия (надземни и подземни). Декларацията включва общи принципи, принципи за стратегическо планиране (включително постигане на съгласие относно необходимостта въпросите, свързани с опазването на околната среда, да бъдат разглеждани на най-ранен етап (принцип 4.1.1), прилагане на инструменти за пространствено картографиране (4.1.4) и т.н.), както и принципи за планиране на проекти и намаляване въздействието на съществуващите електропроводи.

Инициатива за мрежата за възобновяеми енергийни източници (4)

Това е съвместна инициатива на НПО и ОПС от цяла Европа. Тя насърчава прозрачно и съобразено с природата развитие на мрежата, което да позволи по-нататъшен стабилен растеж на възобновяемите енергийни източници и плавен енергиен преход. Членовете на инициативата идват от различни европейски държави и включват ОПС от Белгия (Elia), Франция (RTE), Германия (50Hertz и TenneT), Италия (Terna), Холандия (TenneT), Испания (Red Eléctrica и REE), Швейцария (Swissgrid) и Норвегия (Statnett), както и НПО като Световния фонд за дива природа (WWF), BirdLife Europe, Fundación Renovables, Germanwatch, Legambiente, Кралското дружество за защита на птиците (RSPB), Мрежата за действия по климата (CAN) Европа и Natuur & Milieu. Инициативата стартира през юли 2009 г..

Споразумение за достъпно небе (5)

На 26 февруари 2008 г. Унгарското дружество за орнитология и опазване на природата (MME/BirdLife Hungary) подписа това споразумение с Министерството на околната среда и водите и съответните електрически компании в Унгария, за да осигури дългосрочно решение на проблема с пораженията от електрически ток върху птиците. Въз основа на това споразумение през 2008 г. MME изготви карта на приоритетните райони в Унгария, в които съществува конфликт между електропроводната мрежа и птичите популации. Електрическите компании обещаха да преустроят всички опасни електропроводи в Унгария до 2020 г. и да внедрят благоприятни за птиците методи за управление на новоизградени електропроводи. Насоките за свързаните с тях най-добри налични технологии непрекъснато се актуализират и новите решения се тестват на място в сътрудничество между електрическите компании и експертите по опазване на околната среда.

Декларация от Будапеща за електропроводните мрежи и защитата на птиците (6)

Тази декларация беше приета на неотдавнашната конференция „Електропроводни мрежи и смъртност сред птиците в Европа“ (Будапеща, 13 април 2011 г.). Конференцията бе организирана съвместно от MME/BirdLife — Унгария, Министерството на развитието на селските райони на Унгария и BirdLife Europe. На нея присъстваха заинтересовани страни от държави от Европа и Централна Азия, представители на Европейската комисия, на Програмата на ООН за околната среда и Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (UNEP/AEWA), на компании в областта на енергетиката и комуналните услуги, експерти, представители на бизнеса и НПО. Декларацията призовава всички заинтересовани страни да приемат съвместна програма за по-нататъшни действия, която да доведе до ефективно намаляване до минимум на смъртността сред птиците, причинена от електропроводи в цяла Европа и в други континенти.

Технически нормативи в Словакия

През 2009 г. електрическата компания на Източна Словакия издаде вътрешен документ с технически нормативи, озаглавен: „Изграждане и изменение на въздушни електропроводи 22 kV с оглед защита на птиците“.

Инициатива за енергия и биологично разнообразие (7)

Все повече водещи енергийни компании отчитат колко е важно разработването на находища на нефт и природен газ да бъде съобразено с опазването на биологичното разнообразие. С оглед постигането на тази цел някои от тях обединиха усилията си с водещи природозащитни организации, за да развият и насърчат практиките за опазване на биологичното разнообразие. Съвместната им инициатива за енергия и биологично разнообразие (EBI), която стартира през 2001 г. и приключи през 2007 г., допринесе за разработването на практически ръководства, инструменти и модели за подобряване на екологичните показатели на дейностите в енергийния сектор, намаляване до минимум на вредите за биологичното разнообразие и създаване на максимални възможности за опазване на природната среда при разработването на залежи на нефт и природен газ.

Програма LIFE+ (8)

Life+ е финансов инструмент на ЕС, който подкрепя проекти за опазване на околната среда и природата. Редица проекти по програма LIFE+ са насочени към въздействието на електроенергийната инфраструктура върху птиците и много от тях включват планове за защита на птиците и разпоредби за електропроводните мрежи. В таблицата по-долу са представени някои от тези проекти от 2000 г. Списъкът не е пълен.

Проекти по програма „LIFE+“, свързани с електрическата инфраструктура и птиците

Референтен номер	Наименование	ДЧ
LIFE04 NAT/ES /000034 (9)	ZEPA eléct. Aragón — Адаптиране на електропроводите в СЗЗ на Арагон Основната цел на проекта бе да се приложи стратегия, разработена от правителството на Арагон, за адаптиране на мрежата от въздушни електропроводи с оглед опазване на природата в 16-те СЗЗ в региона.	ES
LIFE06 NAT/E /000214 (10)	Tendidos Electricos Murcia — Коригиране на опасните въздушни електропроводи в специалните защитени зони за птици в района на Мурсия Проектът изпълнява стратегията на регионалното правителство на Мурсия за коригиране на въздушните електропроводи с оглед опазване на природата в 5-те СЗЗ от регионалната мрежа „Натура 2000“.	ES
LIFE10 NAT/BE /000709 (11)	ELIA — Развитие на зоните под електропреносната мрежа като средство за подобряване на биологичното разнообразие Целта на проекта на ELIA за подобряване на биологичното разнообразие е да бъдат разработени новаторски техники за създаване и поддържане на коридори под въздушните линии, които да допринесат за максимално увеличаване на потенциалните ползи за биологичното разнообразие.	BE
LIFE05 ENV/NL /000036 (12)	EFET — Демонстрация на нова екологична въздушна линия за високо напрежение Целта на проекта бе да демонстрира нова комбинация от линия за високо напрежение и стълб с много по-слабо магнитно поле, като по този начин се намаляват отрицателните въздействия върху здравето и околната среда.	NL
LIFE00 NAT/IT /007142 (13)	Po ENEL — Подобряване на местообитанията чрез възстановяване и/или преобразуване на съществуващи и изграждащи се електрически централи в парка около делтата на р. По Основната цел на този проект по програма „LIFE Nature“ бе да се намали и премахне риска за птиците вследствие на сблъсък и поражения от електрически ток в 20 области, определени като рискови, в които има общо около 91 km електропроводи.	IT
Други проекти на LIFE са насочени към опазването на специфични видове птици и включват мерки, свързани с въздействието на електропроводите върху птици като Aquila heliaca в Карпатския басейн (LIFE02 NAT/H/008627 и LIFE03 NAT/SK/000098), OTISHU за опазването на Otis tarda в Унгария (LIFE04 NAT/HU/000109), ZEPA La Serena за управлението на СЗЗ/ОЗО „La Serena y Sierras periféricas“ (LIFE00 NAT/E/007348), Grosstrappe - Трансгранична защита на голямата дропла в Австрия (LIFE05 NAT/A/000077 и LIFE09 NAT/AT/000225), Ochrona bociana białego — Защита на популацията на белия щъркел в СЗЗ от „Натура 2000“ Ostoja Warmińska (LIFE09 NAT/PL/000253) и др.

Проект BESTGRID (14)

Стартирал през април 2013 г., проектът BESTGRID обхваща четири пилотни проекта в Белгия, Германия и Обединеното кралство. По време на проекта девет партньори — оператори на преносни системи, европейски НПО и един изследователски институт, работиха заедно, за да подобрят местните и обществените нагласи към процесите за развитие на електропреносната мрежа. Целите на проекта бяха да се повиши прозрачността и участието на обществеността, да се ускорят процедурите за издаване на разрешения чрез активна работа за постигане и дори надхвърляне на стандартите за опазване на околната среда и да се насърчи конструктивното обществено участие в процедурите за издаване на разрешения за проекти от общ интерес, свързани с европейската енергийна инфраструктура. В рамките на проекта бе разработен наръчник за опазване на природата при планиране развитието на електропреносната мрежа (15).

Европейската кампания „Бизнес и биологично разнообразие“ (16)

Европейската кампания „Бизнес и биологично разнообразие“ бе организирана по инициатива на консорциум от европейски НПО и компании, ръководени и координирани от Глобалния фонд за природата, за да се засили ангажиментът на частния сектор към биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Кампанията се подпомага от програмата на Европейския съюз LIFE +. Инициативи в областта на бизнеса и биологичното разнообразие се развиват на много места по света, по инициатива на различни участници — на организации извън сферата на бизнеса или на самите компании и бизнес асоциации.

Португалска инициатива за бизнес и биологично разнообразие (17)

Португалската инициатива за бизнес и биологично разнообразие има за цел да подпомогне, чрез дългосрочни доброволни споразумения, създаването на обща основа за сътрудничество между две съвсем различни сфери: бизнеса и биологичното разнообразие, с цел да се насърчат компаниите да приемат стратегии и политики за опазване на биологичното разнообразие. По-специално, в резултат на инициативата португалският регулаторен орган, Институтът за опазване на природата и биологичното разнообразие (ICNB), и португалските оператори на системите за пренос и разпределение на енергия разработиха съвместно ръководства за въздействията на съоръженията за пренос на енергия върху биологичното разнообразие.

Дейности в контекста на Държавната агенция за опазване на природата на Словашката република (18)

Държавната агенция за опазване на природата на Словашката република (експертен орган на Министерството на околната среда) си сътрудничи с три основни електроразпределителни компании (опериращи в Източна, Централна и Западна Словакия). Това сътрудничество, което се ползва с подкрепата на орнитоложки НПО, бе подсилено чрез няколко проекта LIFE. То се простира от сключването на писмено споразумение до разработването на стратегия за предотвратяване на заплахите, които 22-киловолтовите електропроводи създават за птиците. Резултатите от дългосрочното сътрудничество, което бе затвърдено с няколко проекта по програма LIFE, включват разработване на годишни планове, поетапно определяне на „приоритетни“ сектори, сътрудничество в методологията — насърчаване и тестване на мерки за смекчаване на последиците.

Международни конвенции и споразумения от значение за природата и биологичното разнообразие

Европейският съюз и неговите държави членки, както и повечето други европейски държави, са страни по различни международни конвенции и споразумения в областта на околната среда. Следователно европейските и националните правни норми за опазване на природата и биологичното разнообразие трябва да бъдат изцяло съобразени с ангажиментите, поети по тези конвенции и споразумения.

Тези конвенции и споразумения допринесоха за оформянето на правната рамка на политиката и законодателството на ЕС в областта на биологичното разнообразие и помогнаха да се регулират отношенията между ЕС и други държави. По-долу е представен кратък преглед на най-важните конвенции и споразумения, имащи значение за енергийната инфраструктура и опазването на природата в Европа. Към някои от тях са приети също конкретни препоръки и резолюции относно енергийната инфраструктура и дивата флора и фауна, по-специално що се отнася до въздушните електропроводи (19).

Конвенция за биологичното разнообразие (20)

КБР е глобален договор, приет в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Той разшири обхвата на опазването на биологичното разнообразие от запазването на видовете и местообитанията до устойчивото използване на биологични ресурси в полза на човечеството. Към днешна дата 193 държави са страни по конвенцията.

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (21)

„Бернската конвенция“ влезе в сила през 1982 г. Тя изигра важна роля за укрепване на усилията за опазване на биологичното разнообразие в Европа. Конвенцията е ратифицирана от 45 държави членки на Съвета на Европа, от Европейския съюз и от четири африкански държави. Важна цел на конвенцията е създаването на мрежата „Емералд“ (22), обхващаща защитени зони от специален интерес (ЗЗСИ). Мрежата функционира успоредно с мрежата на ЕС „Натура 2000“. Постоянният комитет на Бернската конвенция прие през 2004 г. препоръка (№ 110) за свеждане до минимум на неблагоприятните последици от надземните съоръжения за пренос на електроенергия (електропроводи) върху птиците (23). През 2011 г. Постоянният комитет поиска от страните по конвенцията да докладват на всеки две години за напредъка по изпълнението на Препоръка № 110.

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (24)

„Бонската конвенция“ има за цел опазването на мигриращите видове в целия им естествен район на разпространение. Тя влезе в сила през 1983 г. и до момента е подписана от 116 страни. В рамките на тази конвенция са подписани няколко резолюции, препоръки и споразумения от значение за управлението на конфликти между мигриращите животни и енергийната инфраструктура, по-специално въздушните електропроводи:

Резолюция 7.4 (25) към Конвенцията за мигриращите видове (CMS) относно пораженията върху мигриращи птици вследствие на електрически ток призовава всички държави — страни по конвенцията или не, да ограничат риска от токов удар, като предприемат подходящи мерки при планирането и изграждането на електропроводи.

Списък на мерките, предвидени в документ UNEP/CMS/Inf.7.21.

В плана за действие към Меморандума за разбирателство относно опазването на мигриращите грабливи птици в Африка и Евразия (Меморандум за грабливите птици) (26) са предвидени приоритетни действия за намаляване въздействието на електропроводите, които се разглеждат като основна заплаха за птиците. Целта на плана е „да се насърчи колкото е възможно повече прилагането на високи екологични стандарти при планирането и изграждането на съоръжения, включително чрез оценки на въздействието върху околната среда, за да се сведат до минимум отрицателните последици върху видовете, произтичащи по-специално от сблъсък и токов удар, и да се намали максимално влиянието на съществуващи съоръжения, за които е установено, че оказват отрицателно въздействие върху разглежданите видове“.

В плана за действие са предвидени следните четири дейности по отношение на електропроводите и грабливите птици:

—	1.4. Преглед на приложимото законодателство и предприемане на мерки, където е възможно, които да гарантират, че всички нови електропроводи ще бъдат проектирани така, че да се избегнат пораженията върху грабливите птици от електрически ток.

—

2.3. Анализ на риска на важни обекти (включително изброените в Таблица 3 от Меморандума за грабливите птици) с цел да се установят и отстранят действителни или вероятни причини за значителна смъртност сред птиците в резултат на инциденти, свързани с човека (включително пожар, умишлено отравяне, използване на пестициди, електропроводи, вятърни турбини).

—	3.2. Предприемане на необходимите действия, където е уместно, за да се гарантира, че съществуващите електропроводи, които представляват най-голям риск за грабливите птици, ще бъдат модифицирани, за да се избегнат пораженията върху птиците от електрически ток.

—	5.5. Наблюдение на въздействието на електропроводи и вятърни централи върху грабливите птици, включително и чрез анализ на налични данни, например от опръстеняване.

Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (27) (AEWA) призовава за координирани действия по протежението на всички миграционни маршрути и прелетни пътища. То влезе в сила през 1999 г. Споразумението обхваща 119 държави и 235 вида водолюбиви птици. Европейската общност ратифицира AEWA през 2005 г.

Илюстрация: Насоки на UNEP/AEWA (28)

Немската енергийна компания RWE Rhein-Ruhr Netzservice GmbH (RWE RR NSG) и секретариатът на Програмата на ООН за околната среда и Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (UNEP/AEWA) подписаха споразумение за партньорство на 37-ото заседание на Постоянния комитет на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS) (Бон, 23—24 ноември 2010 г.). В рамките на това споразумение RWE RR NSG предостави финансиране за изготвянето на независим преглед на конфликта между мигриращите птици и електрическите мрежи в Африка-Евразия (Prinsen et al. 2011) и за разработването на насоки за неговото смекчаване и предотвратяване (Prinsen et al., 2012).

В края на 2010 г. секретариатът на UNEP/AEWA — от името и на CMS и на Меморандум за грабливите птици на CMS — възложи изготвянето на прегледа и насоките на международен консорциум от експертни организации. Тези насоки съдържат различни технически и законодателни подходи за предотвратяване или смекчаване на последиците от токов удар и сблъсък на мигриращи птици в Африка-Евразия, както и предложения за оценка и мониторинг на ефективността на мерките за смекчаване и превенция.

След официални консултации, проведени на 5-ото заседание на страните по споразумението, тези насоки бяха приети като Насоки за опазване по смисъла на член IV от споразумението (проекторешение AEWA/MOP5 DR10 за преразглеждане и приемане на насоки за опазване). Европейският съюз е страна по споразумението, както и повечето държави членки. Насоките помагат на страните да изпълняват задълженията си по споразумението.

Споразумение за опазване на популациите на европейските прилепи (29) (EUROBATS) се отнася до опазването на всичките 45 вида прилепи в Европа. То влезе в сила през 1994 г. До момента споразумението е подписано от 32 държави. Основните дейности по него включват прилагане на общите стратегии за опазване и споделяне на опит в международен мащаб.

Споразумение за опазване на малките китоподобни в Балтийско и Северно море (30) (ASCOBANS). Неговата цел е да се координират мерките за намаляване на отрицателното въздействие върху страничния улов, загубата на местообитания, замърсяването на морската среда и звуковите смущения в десетте подписали го държави. Споразумението бе сключено през 1991 г. През 2006 г. беше приета резолюция относно неблагоприятните последици от шума върху малките китоподобни, която има отношение и към потенциалното въздействие на енергийната инфраструктура.

Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (31) (ACCOBAMS) е съвместна рамка за опазване на биологичното разнообразие на морската среда в Средиземно и в Черно море. Основната му цел е да се намали заплахата за китоподобните бозайници в тези морета и да се обогатят знанията за тях. Споразумението влезе в сила през 2001 г.

Конвенция за влажните зони от международно значение (32)

Конвенцията от Рамсар представлява междуправителствен договор, който създава рамка за национални действия и международно сътрудничество за опазването и разумното използване на влажните зони. Тя беше приета през 1971 г. и изменена през 1982 г. и 1987 г. Към днешна дата страните по конвенцията са 160, а в „Рамсарския“ списък на влажните зони с международно значение са добавени 2006 територии от целия свят. Конвенцията не предвижда ратифициране от наднационални органи като Европейския съюз, но всички държави — членки на ЕС са страни по нея.

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (33)

Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR) дава насоки за международно сътрудничество по редица въпроси, включително опазването на биологичното разнообразие и екосистемите на морската среда, въздействието на еутрофикацията и опасните вещества, наблюдението и оценката. Тя влезе в сила през 1992 г. след обединяването на предишните конвенции от Осло и от Париж (от 1972 г. и 1974 г.). По линия на тази конвенция са предприети няколко проучвания на потенциалното въздействие на енергийната инфраструктура върху морската среда.

Конвенция за защитата на морската среда в района на Балтийско море (34)

HELCOM или „Хелзинкската конвенция“ обхваща басейна на Балтийско море и всички вътрешни води в неговия водосборен район. Тя бе приета през 1980 г. и преразгледана през 1992 г. Страни по нея са всички държави около Балтийско море и Европейският съюз.

Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване (35)

Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване („Барселонска конвенция“) има за цел най-вече да регламентира и да намали отрицателното въздействие на всички видове замърсители в Средиземноморския басейн. Тя бе приета през 1976 г. и бе последно изменена през 1995 г. Повечето държави, които граничат с морето, са я подписали.

Инициатива за морска електропреносна мрежа на страните от Северно море

Инициативата за морска електропреносна мрежа на страните от Северно море е споразумение между държавите, граничещи със Северно море, за разработване на електропреносни мрежи, разположени в морето, чиято основна цел е „да се улесни стратегическо, координирано и рентабилно развитие на електропреносни мрежи, разположени в морето и на сушата“.

(1) DECRETO 178/2006, de 10 de octubre, por el que se establecen normas de protección de la avifauna para las instalaciones eléctricas de alta tensión.

(2) REAL DECRETO 1432/2008, de 29 de agosto, por el que se establecen medidas para la protección de la avifauna contra la colisión y la electrocución en líneas eléctricas de alta tensión.

(3) За повече информация, вж.: renewables-grid.eu/documents/eu-grid-declaration.html

(4) За повече информация, вж.: http://renewables-grid.eu/news.html

(5) За повече информация, вж.: www.birdlife.org/news/news/2008/03/Hungary_powerlines.html

(6) За повече информация, вж.: www.mme.hu/component/content/article/20-termeszetvedelemfajvedelem/1387-budapest-conference-13-04-2011.html

(7) За повече информация, вж.: www.theebi.org/abouttheebi.html

(8) За повече информация, вж.: ec.europa.eu/environment/life/

(9) Информация за проекта: ec.europa.eu/environment/life/project/Projects/index.cfm?fuseaction=home.createPage&s_ref=LIFE04%20NAT/ES/000034&area=1&yr=2004&n_proj_id=2628&cfid=5499&cftoken=4d0dc811a13b045f-7045FECB-C948-3D16-E530CBE465C8D200&mode=print&menu=false

(10) Информация за проекта: ec.europa.eu/environment/life/project/Projects/index.cfm?fuseaction=home.createPage&s_ref=LIFE06%20NAT/E/000214&area=1&yr=2006&n_proj_id=3158&cfid=5078&cftoken=60a9b7217d1cb752-60A07C25-BB06-B077-2930A6DC7B2ADB22&mode=print&menu=false

(11) Интернет страница на проекта: www.life-elia.eu/

(12) Информация за проекта: ec.europa.eu/environment/life/project/Projects/index.cfm?fuseaction=search.dspPage&n_proj_id=2863

(13) Интернет страница на проекта: www.parcodeltapo.it/er/info/progetti.life/enel-parco/index.html

(14) http://www.bestgrid.eu/

(15) http://www.bestgrid.eu/uploads/media/D7.2_Guidelines_Protecting_Nature.pdf

(16) За повече информация, вж.: www.business-biodiversity.eu/

(17) За повече информация, вж.: www.business-biodiversity.eu/default.asp?Menue=132&News=70

(18) За повече информация, вж.: www.sopsr.sk/web

(19) От 2 юли 2012 г.

(20) www.cbd.int

(21) www.coe.int/t/dg4/cultureheritage/nature/bern/default_en.asp

(22) www.coe.int/t/dg4/cultureheritage/nature/EcoNetworks/Default_en.asp

(23) https://wcd.coe.int/wcd/ViewDoc.jsp?Ref=Rec(2004)110&Language=lanEnglish&Ver=original&Site=DG4-Nature&BackColorInternet=DBDCF2&BackColorIntranet=FDC864&BackColorLogged=FDC864

(24) www.cms.int

(25) Текстът на резолюцията е достъпен на адрес: www.cms.int/bodies/ScC/12th_scientific_council/pdf/English/Inf08_Resolutions_and_Recommendations_E.pdf

(26) www.cms.int/species/raptors/index.htm

(27) www.unep-aewa.org

(28) Двата документа са достъпни съответно на: www.cms.int/bodies/COP/cop10/docs_and_inf_docs/inf_38_electrocution_review.pdf и www.unep-aewa.org/meetings/en/stc_meetings/stc7docs/pdf/stc7_20_electrocution_guidelines.pdf

(29) www.eurobats.org

(30) www.ascobans.org

(31) www.accobams.org

(32) www.rasmsar.org

(33) www.ospar.org

(34) www.helcom.fi

(35) www.unep.ch/regionalseas/regions/med/t_barcel.htm

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Списък на въздействията от взаимодействието между птиците и електропреносната мрежа, систематизиран по приоритети (Birdlife, 2013)

Вид на въздействието	Статус на въздействието (1)	Тежест /Значимост (2)	Обратимост (3)	Обхват на въздействието (4)	Кумулативно въздействие (5)
Отрицателно — екологично и физиологично
Смъртност	Пряко	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
Поражения от електрически ток	Доказано	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
Сблъсък	Потенциално	Умерена	Частично обратимо	Регионален	Висока
Загуба и разпокъсаност на местообитанията	Потенциално	Умерена	Частично обратимо	Регионален	Средно
Обезпокояване/ изместване	Потенциално	Умерена	Частично обратимо	Локален	Средно
Електромагнитно поле	Потенциално	Неизвестна	Неизвестна	Многонационален	Неизвестна
Отрицателно — икономическо
Загуба на доходи за електроснабдителните предприятия
Загубени приходи	Доказано	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
Възстановяване на електрозахранването	Доказано	Висока	Напълно обратимо	Многонационален	Висока
Ремонт на оборудване	Доказано	Висока	Напълно обратимо	Многонационален	Висока
Отстраняване на гнезда и други мерки за контрол на щетите, нанесени от животни	Доказано	Умерена	Напълно обратимо	Многонационален	Средно
Загуба на време за административните и управленските кадри	Доказано	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
Прекъсване на обслужването на клиентите и отрицателно обществено мнение	Доказано	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
По-ненадеждна електроснабдителна система	Доказано	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
Загуба на доходи за ползвателите на земя	Доказано	Висока	Частично обратимо	Многонационален	Висока
Лов и управление на дивеч	Доказано	Висока	Частично обратимо	Национален	Висока
Ползване на земеделски земи, напояване	Доказано	Ниска	Необратимо	Национален	Ниска
Горско стопанство	Доказано	Умерена	Необратимо	Национален	Умерена
Положително — екологично
Място за размножаване, гнездене	Доказано, пряко	Висока	—	Многонационален	—
Място за кацане, нощуване и ловуване	Доказано, пряко	Висока	—	Многонационален	—
Създаване и управление на местообитания	Доказано, пряко	Умерена	—	Национален	—
(Списъкът е изготвен въз основа на McCann, 2005, APLIC, 2006, и Van Rooyen, 2012, и допълнен с информация от този преглед.)

(1)

Статус на въздействието: Потенциално — Доказано

Пряко въздействие: Въздействие върху околната среда, което е пряк резултат от електропроводите. Например: смъртността сред птиците вследствие на поражения от електрически ток или сблъсък с електропроводи.

Непряко въздействие: Въздействие върху околната среда, което не е пряк резултат от електропроводите и често настъпва далеч от тях или има сложен механизъм. Понякога се нарича въздействие от второ или трето ниво или вторично въздействие. Например: строителен обект променя подпочвените води в дадена местност и засяга намиращата се в близост влажна зона, оказвайки въздействие върху нейната екология.

(2) Тежест/значимост на въздействието: Ниска — Умерена — Висока

(3) Обратимост

Необратимо: Въздействието е необратимо и не съществуват мерки за смекчаване на последиците от него.

Трудно обратимо: Въздействието е малко вероятно да бъде компенсирано дори с интензивни мерки за смекчаване на последиците.

Частично обратимо: Въздействието е частично обратимо, но са необходими по-интензивни мерки за смекчаване на последиците.

Напълно обратимо: Въздействието е обратимо с прилагането на незначителни мерки за смекчаване на последиците.

(4) Обхват на въздействието: Местен — Локален — Регионален — Национален — Многонационален

(5) Кумулативно въздействие: Пренебрежимо — Ниско — Средно — Високо

Въздействия, които произтичат от постепенни промени, причинени от други минали, настоящи или предвидими бъдещи действия, разглеждани заедно с ефекта от електропроводите. Например: Няколко обекта с незначително въздействие всеки един поотделно, които заедно имат кумулативен ефект, например изграждането на секция от електропровода може да има незначително въздействие върху достъпа на птиците до техните местообитания, но при няколко секции в близост една до друга кумулативното въздействие върху местната екология и ландшафта може да бъде значително, тъй като електропроводите могат реално да възпрепятстват достъпа на птиците до техните предпочитани местообитания.

(Въз основа на Walker & Johnston, 1999, и Van Rooyen, 2012)

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Обобщение на доказателствата за въздействието на електропреносната мрежа върху популацията на застрашените видове птици в световен мащаб (IUCN, 2012)

Вид	Основно въздействие	Място	Период на изследване	Жертви	Заключения	Основни документи
Къдроглав пеликан Pelecanus crispus	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	Порто Лаго, Гърция (Място за зимуване)	1985—1987 г.	28 убити индивида (69 % в 1-вата си година, 31 % преди достигане на зрялост)	Заедно с последиците от незаконния отстрел — очаквано намаление на размножителните двойки в Гърция и в България с 1,3—3,5 % в тригодишен период.	Crivelli, 1988
Малка белочела гъска Anser erythropus	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	—	—	—	Може да доведе до увеличаване на смъртността. Потенциален фактор с неизвестна значимост. Трябва да се вземе предвид при ОВОС.	AEWA, 2008
Червеногуша гъска Branta ruficollis	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	—	—	—	Няма количествени данни или прогнозни модели за оценка на въздействието на смъртността вследствие на сблъсък върху популациите от червеногуша гъска. Потенциална заплаха с неизвестна значимост.	BSPB, 2010
Египетски лешояд Neophron percnopterus	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Порт Судан, Судан	1982 г., 1983 г., 2005 г., 2010 г.	48 + 2 + 5 + 17 убити индивида	Всички птици са открити под една и съща 31-километрова секция на електропровода. 0,055 мъртви птици на стълб. Степента на смъртност е напълно в съответствие с наблюдаваното намаление в числеността на потенциалните изходни популации в Израел, Сирия, Турция и Йордания и още веднъж показва, че смъртността вследствие на поражения от електрически ток може потенциално да има ефект на ниво популация в широк географски мащаб.	Angelov et al., 2012 Nikolaus, 1984, Nikolaus, 2006
Голям креслив орел Aquila clanga	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Русия, Казахстан	1990—2010 г.	6 индивида (при изследвани 2 082 km)	Потенциален фактор с вероятно ниска значимост.	Karyakin, 2012
Източен кръстат (царски) орел Aquila heliaca	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Унгария	2001—2009 г.	20 от 90 индивида	22,22 % смъртност вследствие на поражения от електрически ток от общата смъртност. Въпреки близо 20-годишните усилия за промяна в дизайна на електрическите стълбове в Унгария, така че да бъдат по-безопасни за птиците, токовият удар все още е сред най-важните фактори за смъртност сред няколко вида грабливи птици, включително царския орел.	Horváth et al., 2011
Източен кръстат (царски) орел Aquila heliaca	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	България	2010—2011 г.	5 от 15 индивида	Сателитното проследяване показва 33 % смъртност вследствие на поражения от електрически ток от общата смъртност.	BSPB, 2011
Испански кръстат (царски) орел (Aquila adalberti)	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Доняна, Андалусия, Испания	1974—2009 г.	63 индивида, убити от токов удар	39,87 % смъртност вследствие на поражения от електрически ток от общата смъртност. Промяна в основните причини за смъртност между двата периода, преди и след приемането на задължителни регулаторни мерки срещу пораженията от електрически ток върху птиците в района на Андалусия. Прилагането на смекчаващи мерки доведе до значителен спад в смъртността вследствие на поражения от електрически ток както в Доняна (– 96,90 %), така и в Андалусия (– 61,95 %).	López-López, 2011
Испански кръстат (царски) орел (Aquila adalberti)	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Национален парк „Доняна“, Андалусия, Испания	1957—1989 г.	6 възрастни, 33 незрели индивида	Причина за 46,1 % от смъртността сред възрастните и 39,8 % сред незрелите индивиди.	Ferrer, 2001
Испански кръстат (царски) орел (Aquila adalberti)	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток и сблъсък	Испания	1989—2004 г.	115 + 6 индивида	Пораженията от електрически ток са причина за 47,7 % от всички смъртни случаи (цифрата вероятно е завишена), сблъсъкът — за 2,48 %. Пораженията от електрически ток засягат индивиди в незряла възраст по-често, отколкото се предполагаше, 1—2-годишните птици умират по-често от токов удар отколкото 3—4-годишните птици. Токовите удари се случват най-често през есента и зимата и на временни места за пребиваване.	González et al., 2007
Ловен сокол Falco cherrug	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Унгария, Словакия, Австрия, Украйна, Румъния	2007—2010 г.	5 от 71 сателитно маркирани ловни сокола	7,0 % доказана смъртност (n = 71). При изчислението са взети предвид само доказани случаи, така че реалните цифри със сигурност са по-високи.	Prommer, Saker LIFE, 2011
Африканска хубара Chlamydotis undulata	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	Фуертевентура, Лансароте, Канарските острови, Испания	2008 г.		Около 25,5 % от цялата популация на африканската хубара са убити в рамките на една година.	Garcia-del-Rey and Rodriguez-Lorenzo, 2011
Голяма дропла Otis tarda	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	Югозападна Испания	1991—1993 г.	16 индивида	Бяха изследвани 4 + 8 + 4 km електропроводи	Janss, 2000

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Примери за въздействието на електропроводите върху метапопулациите на видовете, изброени в приложение I към Директивата за птиците

Вид	Основно въздействие	Място	Период на изследване	Жертви	Заключения	Основни документи
Бял щъркел Ciconia ciconia	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток и на сблъсък	Германия	—	226 случая сред 1 185 маркирани индивида, открити мъртви	Причината за смъртта по данни от чиповете е „въздушни проводници“.	Riegel & Winkel, 1971
Бял щъркел Ciconia ciconia	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток и на сблъсък	Швейцария	1984—1999 г.	195 от 416 индивида, открити мъртви. Размер на извадката: 2 912 маркирани индивида.	Смъртността вследствие на поражения от електрическата мрежа е сериозен проблем сред белите щъркели, тъй като приблизително един на всеки четири подрастващи индивида и един на всеки 17 в зряла възраст умират всяка година поради сблъсък с електропроводи или токов удар.	Schaub & Pradel, 2004
Бял щъркел Ciconia ciconia	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток и на сблъсък	Централна Испания	1999—2000 г.	51 индивида бяха открити мъртви вследствие на поражения от електрически ток и 101 вследствие на сблъсък.	Около 1 % от популацията са умрели по време на миграция след размножителния период, а 5—7 % са загинали през зимата.	Garrido & Fernández-Cruz, 2003
Ястребов орел Aquila fasciata	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	Каталуня, Испания	1990—1997 г.	2 от 12 гнездящи индивида	17 % от годишната смъртност се дължи на сблъсък, което е сериозен проблем за популацията. Годишната смъртност при зрелите индивиди не трябва да надвишава 2—6 %, за да остане популацията в равновесие.	Manosa & Real, 2001
Ястребов орел Aquila fasciata	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Каталуня, Испания	1990—1997 г.	6 от 12 гнездящи индивида	50 % от годишната смъртност се дължи на поражения от електрически ток, което е сериозен проблем за популацията. Годишната смъртност при зрелите индивиди не трябва да надвишава 2—6 %, за да остане популацията в равновесие.	Manosa & Real, 2001
Бухал Bubo bubo	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Швейцария	—	—	Над 50 % от всички случаи на неестествена смърт се дължат на поражения от електрически ток и сблъсък. Популацията беше на критично равнище. Нейното оцеляване би зависило от входяща миграция от близки популации, след като се смекчат всички причини за неестествена смърт.	Schaub, 2010
Бухал Bubo bubo	Допълнителна смъртност вследствие на поражения от електрически ток	Италия	—	—	Висока степен на изоставяне на територията вследствие на поражения от електрически ток, което води до рязко намаляваща популация с ниска плътност.	Sergio, 2004
Малка дропла (стрепет) Tetrax tetrax	Допълнителна смъртност вследствие на сблъсък	Португалия	—	—	1,5 % от популацията в Португалия умират от сблъсък с въздушни електропроводи. Висок риск от избягване на територии, през които преминават преносни електропроводи (с отрицателни последици за размножителния процес поради ограничаване на числеността и плътността на мъжките индивиди).	Silva, 2010

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Примерен списък на приоритетните видове, за които е необходимо предотвратяване и смекчаване на въздействието на електропроводи в рамките на ЕС

Популярно наименование	Научно наименование	Категория в Световния червен списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN)	Директива за птиците	Жертви вследствие на поражения от електрически ток (1)	Жертви вследствие на сблъсък (2)	Състояние на опазване в Европа (3)	Географски обхват по моделите на миграция (Birdlife International, 2004)
Египетски лешояд	Neophron percnopterus	BG	I	III	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Червеногуша гъска (*1)	Branta ruficollis	BG	I	I	II	Неблагоприятен	Пълен мигрант в Европа
Кръстат (царски) орел	Aquila heliaca	VU	I	III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Испански кръстат (царски) орел	Aquila adalberti	VU	I	III	II	Неблагоприятен	Уседнал
Ловен сокол	Falco cherrug	VU	I	II—III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Голям креслив орел	Aquila clanga	VU	I	II	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Къдроглав пеликан	Pelecanus crispus	VU	I	I	II—III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Малка белочела гъска (*1)	Anser erythropus	VU	I	I	II	Неблагоприятен	Пълен мигрант в Европа
Вечерна ветрушка	Falco vespertinus	NT	I	II—III	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Червена каня	Milvus milvus	NT	I	III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Голяма дропла	Otis tarda	VU	I	0	III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Черен лешояд	Aegypius monachus	NT	I	III	II	Неблагоприятен	Уседнал
Черен щъркел	Ciconia nigra		I	III	III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Бял щъркел	Ciconia ciconia		I	III	III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Хубара (*1)	Chlamydotis undulata	VU		0	III	Неблагоприятен	Уседнал
Синявица	Coracias garrulus	NT	I	I—II	I—II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Малък орел	Aquila pennata		I	III	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Белошипа ветрушка	Falco naumanni		I	II—III	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Морски орел	Haliaeetus albicilla		I	III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Полски блатар	Circus cyaneus		I	III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Скален орел	Aquila chrysaetos		I	III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Малка дропла (стрепет) (*1)	Tetrax tetrax	NT	I	0	III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Голям свирец	Numenius arquata	NT		I	II—III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Черноопашат крайбрежен бекас	Limosa limosa	NT		I	II—III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Сива каня (*1)	Еlanus caeruleus		I	III	II	Неблагоприятен	Уседнал
Брадат лешояд	Gypaetus barbatus		I	III	II	Неблагоприятен	Уседнал
Ястребов орел	Aquila fasciata		I	III	II	Неблагоприятен	Уседнал
Червена чапла	Ardea purpurea		I	II	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Осояд (*1)	Pernis apivorus		I	III	II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Черна каня	Milvus migrans		I	III	II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Орел змияр	Circaetus gallicus		I	III	II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Ливаден блатар	Circus pygargus		I	III	II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Орел рибар	Pandion haliaetus		I	III	II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Малък сокол	Falco columbarius		I	II—III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Северен сокол	Falco rusticolus		I	II—III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Бяла лопатарка	Platalea leucorodia		I	II	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Сив жерав	Grus grus		I	I	III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Далматински сокол	Falco biarmicus		I	II—III	II	Неблагоприятен	Уседнал
Бойник	Philomachus pugnax		I	I	II—III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Белоглав лешояд	Gyps fulvus		I	III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Тръстиков блатар	Circus aeruginosus		I	III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Голям ястреб	Accipiter gentilis arrigonii		I	III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Малък ястреб	Accipiter nisus granti		I	III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Белоопашат мишелов	Buteo rufinus		I	III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Голям бял пеликан	Pelecanus onocrotalus		I	I	II—III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Тундрова яребица (*1)	Lagopus mutus		I	I	III	Неблагоприятен	Уседнал
Златиста булка	Pluvialis apricaria		I	I	II—III	Неблагоприятен	Пълен мигрант в Европа
Степен орел	Aquila nipalensis			III	II	—	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Черношипа ветрушка (керкенез)	Falco tinnunculus			II—III	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Сокол скитник	Falco peregrinus		I	II—III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Бухал (*1)	Bubo bubo		I	II—III	II	Благоприятен	Уседнал
Уралска улулица	Strix uralensis		I	II—III	II	Благоприятен	Уседнал
Малък лебед	Cygnus columbianus		I	I	II	Неблагоприятен	Пълен мигрант в Европа
Черна рибарка	Chlidonias niger		I	I	I—II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Гургулица	Streptopelia turtur			I—II	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Сокол орко	Falso subbuteo			II—III	II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Малък свирец	Numenius phaeopus			I	II—III	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Обикновен мишелов	Buteo buteo			III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Розово фламинго	Phoenicopterus roseus		I	0	III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Ливаден дърдавец	Crex crex		I	0	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Лятно бърне	Anas querquedula			I	II	Неблагоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Горска ушата сова	Asio otus			II—III	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Обикновена калугерица	Vanellus vanellus			I	II—III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Средна бекасина	Gallinago gallinago			I	II—III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Малък червеноног водобегач	Tringa totanus			I	II—III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Черна гъска	Branta bernicla			I	II	Неблагоприятен	Пълен мигрант в Европа
Поен лебед	Cygnus cygnus		I	I	II	Благоприятен	Пълен мигрант в Европа
Голяма белочела гъска	Anser albifrons flavirostris		I	I	II	Благоприятен	Пълен мигрант в Европа
Белобуза гъска	Branta leucopsis		I	I	II	Благоприятен	Пълен мигрант в Европа
Речна рибарка	Sterna hirundo		I	I	I—II	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Пъдпъдък	Coturnix coturnix			I	II—III	Благоприятен	Междуконтинентален мигрант на дълги разстояния
Клопач	Anas clypeata			I	II	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Биволска чапла	Bubulcus ibis			II	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Сива чапла	Ardea cinerea			II	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Плоскоклюн листоног	Phalaropus fulicarius			I	II—III	Неоценен (*1)	Междуконтинентален мигрант на кратки разстояния
Горски бекас	Scolopax rusticola			0	II—III	Неблагоприятен	Частичен мигрант в Европа
Стридояд	Haematopus ostralegus			I	II—III	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Посевна гъска	Anser fabilis			I	II	Благоприятен	Пълен мигрант в Европа
Късоклюна гъска	Anser brachyrynchus			I	II	Благоприятен	Пълен мигрант в Европа
Голям корморан	Phalacrocorax carbo			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Лебед ням	Cygnus olor			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Сива гъска	Anser anser			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Дива патица (свирачка)	Anas penelope			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Зеленоглави	Anas platyrhynchos			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Голяма черногърба чайка	Larus marinus			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Сребриста чайка	Larus argentatus			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Речна чайка	Larus ridibundus			I	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Крещалец	Rallus aquaticus			0	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Зеленоножка	Gallinula chloropus			0	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
Лиска	Fulica atra			0	II	Благоприятен	Частичен мигрант в Европа
IUCN= Категория в Световния червен списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN, 2012) EN= Застрашен VU= Уязвим NT= Почти застрашен Тежестта на въздействията върху птичите популации (Haas et al., 2003; Prinsen et al., 2011): 0= няма съобщени или вероятни жертви I= има съобщени жертви, но няма очевидна заплаха за популацията; II= жертви на регионално или местно равнище, но без значително въздействие върху цялостната популация на вида III= жертвите са основен фактор за смъртност, застрашаващ вида от изчезване в регионален или в по-голям мащаб

(1) AEWA-CMS, 2011a

(2) AEWA-CMS, 2011a

(3) Birdlife International, 2004

(*1) Видове, които не са изброени в Prinsen et al., (2011a)

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Сравнение на процедурите за подходяща оценка (ПО), ОВОС и СЕО

ПО

ОВОС

СЕО

Кои видове дейности подлежат на проверка?

Всеки план или проект, който — било то поотделно или във взаимодействие с други планове/проекти — има вероятност да окаже неблагоприятно влияние върху територия в „Натура 2000“ (с изключение на планове или проекти, които са пряко свързани с управлението на територията).

Всички проекти, включени в приложение I.

За проекти, включени в приложение II, необходимостта от ОВОС се преценява според конкретния случай и в зависимост от праговете или критериите, определени от държавите членки (като се имат предвид критериите, посочени в приложение III).

Всички планове и програми или техни изменения:

а)

които се отнасят за селското стопанство, горското стопанство, рибарството, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, управлението на водите, далекосъобщенията, туризма, териториалното и селищното устройство и земеползването и които определят рамката за бъдещото съгласие за разработването на проекти, посочени в приложения I и II към Директивата за ОВОС; или

б)	за които, с оглед на вероятното въздействие върху териториите, е определено, че е необходима оценка в съответствие с член 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО.

Какви въздействия трябва да бъдат оценени по отношение на природата?

Оценката следва да се извърши от гледна точка на целите на опазване на територията (които са свързани с видовете/типовете местообитания, заради които територията е придобила своя статут).

Въздействията следва да се оценяват, за да се прецени дали има вероятност да окажат неблагоприятно въздействие върху състоянието на засегнатата територия.

Преки и непреки, вторични, кумулативни, кратко-, средно- и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни значителни последици върху, наред с друго, флората и фауната.

Възможни значителни последици за околната среда, включително върху биологичното разнообразие, населението, човешкото здраве, фауната, флората, почвата, водата, въздуха, климатичните фактори, материалните активи, културното наследство, включително архитектурното и археологичното наследство, ландшафта и взаимодействието между горепосочените фактори.

Кой отговаря за оценката?

Извършването на ПО е отговорност на компетентния орган. За да може да вземе напълно информирано решение, компетентният орган може да изиска от разработващия плана или проекта да извърши всички необходими проучвания и да му предостави цялата необходима информация. Компетентният орган може също да събере информация от други източници, ако е целесъобразно.

Разработващият плана или проекта предоставя необходимата информация, която да бъде взета предвид от компетентния орган, който издава разрешение за осъществяване на проекта.

Компетентният орган по планиране

Провеждат ли се обсъждания с обществеността/други органи?

Не е задължително, но се препоръчва („ако е уместно“).

Задължително се провежда обсъждане преди приемане на проектното предложение.

Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на органите, които могат да бъдат засегнати от проекта, е дадена възможност да изразят своето становище по искането за издаване на разрешение за осъществяване на проекта. Същите принципи се прилагат и по отношение на обсъжданията с обществеността. В случай на вероятни значителни въздействия върху околната среда в друга държава членка, трябва да се потърси консултация със съответните органи и обществеността на тази държава членка.

Задължително се извършва консултацията преди приемането на плана или програмата.

На органите и на обществеността следва да се даде реална възможност, на ранен етап и в рамките на подходящи срокове да изразят своите становища по проекта на плана или програмата и съпътстващия ги екологичен доклад, преди планът или проектът да бъде приет или внесен за разглеждане по съответната законова процедура. Държавите членки трябва да определят органите, които поради специфичните си отговорности в областта на околната среда има вероятност да бъдат засегнати и с които следва да се направи консултация. В случай на вероятни значителни въздействия върху околната среда в друга държава членка, трябва да се потърси консултация със съответните органи и обществеността на тази държава членка.

Доколко задължителни са резултатите от оценката?

Задължителни.

Компетентните органи могат да се съгласят с плана или проекта едва след като са установили, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на територията.

Резултатите от обсъждането и събраната информация в рамките на ОВОС трябва да се вземат под внимание при процедурата за издаване на разрешение за осъществяване на проекта.

Екологичният доклад, както и изразените становища се вземат предвид при изготвянето на плана или програмата и преди неговото/нейното приемане или внасяне за разглеждане по съответната законова процедура.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 213

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 18 юни 2018 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2018/C 213/01	Известие на Комисията: Документ с насоки относно изискванията за производство на водноелектрическа енергия във връзка със законодателството на ЕС за опазване на природата	1
2018/C 213/02	Известие на Комисията: Инфраструктура за пренос на енергия и законодателство на ЕС за природата	62