		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 204

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 13 юни 2018 г.

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2016—2017 Заседания от 12 до 15 септември 2016 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 304, 14.9.2017 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 13 септември 2016 r.
2018/C 204/01	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) (2015/2278(INI))	2
2018/C 204/02	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки (2015/2280(INI))	11
2018/C 204/03	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (2016/2090(INI))	21
2018/C 204/04	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно Към нова концепция за енергийния пазар (2015/2322(INI))	23
2018/C 204/05	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането (2016/2058(INI))	35
2018/C 204/06	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно изпълнението на тематичната цел за повишаване на конкурентоспособността на МСП (член 9, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби) (2015/2282(INI))	49
2018/C 204/07	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно стратегията на ЕС за региона на Алпите (2015/2324(INI))	57
2018/C 204/08	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ (2015/2341(INI))	68
2018/C 204/09	Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот (2016/2017(INI))	76
	Сряда, 14 септември 2016 r.
2018/C 204/10	Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 година, изменено на 8 май 2013 година, във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда (2016/2794(RSP))	93
2018/C 204/11	Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно неотдавнашните събития в Полша и тяхното въздействие върху основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/2774(RSP))	95
2018/C 204/12	Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Тунис в настоящия регионален контекст (2015/2273(INI))	100
2018/C 204/13	Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз (2015/2255(INI))	111
	Четвъртък, 15 септември 2016 r.
2018/C 204/14	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Филипините (2016/2880(RSP))	123
2018/C 204/15	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Сомалия (2016/2881(RSP))	127
2018/C 204/16	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Зимбабве (2016/2882(RSP))	132
2018/C 204/17	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно стратегическите цели на ЕС за седемнадесетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се проведе в Йоханесбург (ЮАР) от 24 септември до 5 октомври 2016 г. (2016/2664(RSP))	136
2018/C 204/18	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директивата за пощенските услуги (2016/2010(INI))	145
2018/C 204/19	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари (2016/2032(INI))	153
2018/C 204/20	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Как може най-добре да се оползотвори потенциалът на малките и средните предприятия (МСП) за създаване на работни места? (2015/2320(INI))	165
2018/C 204/21	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта) (2015/2116(INI))	179
2018/C 204/22	Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007—2014 г. (2015/2284(INI))	195

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейски парламент
	Вторник, 13 септември 2016 r.
2018/C 204/23	Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Ищван Уихеи (2015/2237(IMM))	205
2018/C 204/24	Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитета на Розарио Крочета (2016/2015(IMM))	207
2018/C 204/25	Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Сотирос Зарианопулос (2016/2083(IMM))	209
	Четвъртък, 15 септември 2016 r.
2018/C 204/26	Решение на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно приемането на изменения към предложение на Комисията (тълкуване на член 61, параграф 2 от своя Правилник) (2016/2218(REG))	211

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
	Вторник, 13 септември 2016 r.
2018/C 204/27	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, алинея 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (15561/2015 — C8-0158/2016 — 2015/0298(NLE))	212
2018/C 204/28	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Източна република Уругвай в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (06870/2016 — C8-0235/2016 — 2016/0058(NLE))	213
2018/C 204/29	Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Лазарос Ставру Лазару за член на Сметната палата (C8-0190/2016 — 2016/0807(NLE))	214
2018/C 204/30	Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Жуан Алешандър Тавареш Гонсалвеш де Фигейреду (João Alexandre Tavares Gonçalves de Figueiredo) за член на Сметната палата (C8-0260/2016 — 2016/0809(NLE))	215
2018/C 204/31	Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Лео Бринкат за член на Сметната палата (C8-0185/2016 — 2016/0806(NLE))	216
2018/C 204/32	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Eвропейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки (08536/1/2016 — C8-0226/2016 — 2013/0279(COD))	217
2018/C 204/33	P8_TA(2016)0332 Статистика на цените на природния газ и електроенергията ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно процедура на Общността за подобряване на прозрачността на цените на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители (COM(2015)0496 — C8-0357/2015 — 2015/0239(COD)) P8_TC1-COD(2015)0239 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 септември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (EU) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО	218
	Сряда, 14 септември 2016 r.
2018/C 204/34	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на протокол към Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република Хърватия като договаряща страна вследствие на присъединяването ѝ към Европейския съюз (14381/2013 — C8-0120/2016 — 2013/0321(NLE))	219
2018/C 204/35	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно Тристранната социална среща на върха за растеж и заетост и отмяна на Решение 2003/174/ЕО (05820/2014 — C8-0164/2016 — 2013/0361(APP))	220
2018/C 204/36	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/EО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (07532/2/2016 — C8-0227/2016 — 2013/0302(COD))	221
2018/C 204/37	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (10107/2016 — C8-0243/2016 — 2016/0005(NLE))	222
2018/C 204/38	Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно Делегиран регламент на Комисията от 30 юни 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) чрез определяне на регулаторните технически стандарти за представянето, съдържанието, преразглеждането и изменението на основните информационни документи, както и за условията за изпълнение на изискването за предоставяне на тези документи; (C(2016)03999 — 2016/2816(DEA))	223
	Четвъртък, 15 септември 2016 r.
2018/C 204/39	Решение на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. за одобряване на назначаването на Джулиан Кинг за член на Комисията (C8-0339/2016 — 2016/0812(NLE))	225
2018/C 204/40	P8_TA(2016)0352 Европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (COM(2015)0668 — C8-0405/2015 — 2015/0306(COD)) P8_TC1-COD(2015)0306 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 септември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г.	226
2018/C 204/41	Изменения, приети от Европейския парламент на 15 септември 2016 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търгуване (COM(2015)0583 — C8-0375/2015 — 2015/0268(COD)) [Изменение 1, освен ако не е посочено друго]	227
2018/C 204/42	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 година за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2016)0171 — C8-0133/2016 — 2016/0089(NLE))	296
2018/C 204/43	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071 — C8-0098/2016 — 2016/0043(NLE))	308

Легенда на използваните знаци

*	Процедура на консултация
***	Процедура на одобрение
***I	Обикновена законодателна процедура (първо четене)
***II	Обикновена законодателна процедура (второ четене)
***III	Обикновена законодателна процедура (трето четене)

(Посочената процедура се базира на правното основание, предложено в проекта на акт.)

Изменения, внесени от Парламента:

Новите части от текста се посочват с получер курсив. Заличените части от текста се посочват със символа ▌ или се зачеркват. Заместванията се обозначават, като се посочва с получер курсив новият текст и се заличава или зачерква заместваният текст.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/1

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

СЕСИЯ 2016—2017

Заседания от 12 до 15 септември 2016 г.

Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 304, 14.9.2017 г.

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски парламент

Вторник, 13 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/2

P8_TA(2016)0320

Политика на сближаване и научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3)

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) (2015/2278(INI))

(2018/C 204/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162 и членове 174—178 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕO) № 1080/2006 (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентна специализация: мрежи за върхови постижения с оглед на стабилната политика на сближаване“ (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“ (9),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа: нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

—	като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—	като взе предвид наръчника на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз на научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2013 г., озаглавено „Нов показател за измерване на резултатите от иновациите в Европа“ (COM(2013)0624),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г., озаглавено „Активен живот на възрастните хора: иновации — интелигентно здравеопазване — по-добър живот“ (10),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г., озаглавено „Преодоляване на разликите по отношение на иновациите“ (11),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“ (12),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2014 г., съдържащ насоки към създателите на политиките и прилагащите органи относно „Постигане на взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ (SWD(2014)0205),

—	като взе предвид Пилотния проект „Политика на сближаване и взаимодействия с фондовете за научни изследвания и развитие: път към високи постижения“,

—	като взе предвид подготвителното действие на Европейския парламент в региона на Източна Македония и Тракия (REMTh),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0159/2016),

A.	като има предвид, че в настоящите времена на икономическа, финансова и социална криза ЕС трябва да удвои усилията си за създаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж;

Б.

като има предвид, че засилването на научните изследвания, развойната дейност и иновациите (НИРДИ) в сферата на технологиите е един от инвестиционните приоритети в рамките на задължителната тематична концентрация в Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за периода 2014—2020 г.; като има предвид, че подкрепата за иновациите е много различна в целия ЕС и в държавите членки, особено за използването на знанията и технологията за насърчаване на иновациите;

В.

като има предвид, че за програмния период 2014—2020 г. от държавите членки се изисква за пръв път да разработят национални и/или регионални стратегии за интелигентна специализация чрез включване на национални и регионални управляващи органи и заинтересовани страни, като например висши учебни заведения, промишленост и социални партньори в предприемачески откривателски процес;

Г.

като има предвид, че интелигентната специализация съчетава и обединява различни политики, включително в областта на предприемачеството, образованието и иновациите, за да могат регионите да определят и изберат приоритетни области за своето развитие и свързаните с това инвестиции чрез съсредоточаване върху силните си страни и сравнителните си предимства;

Д.

като има предвид, че RIS3 следва да спомагат европейската икономика да стане по-конкурентоспособна, да се развие европейската добавена стойност в иновациите, да се създадат повече и по-висококачествени работни места, и да се използва широкоспектърният натрупан опит; като има предвид, че RIS3 следва да допринасят за разпространението на добрите практики и за развитието на нов предприемачески дух, в съчетание с функциониращ цифров единен пазар и интелигентна специализация, което би могло да води до нови умения, знания, иновации и заетост, с цел по-добре да се използват резултатите от научните изследвания и предимствата на всички форми на иновация;

Е.

като има предвид, че разработването на стратегията RIS3 включва процес на разработване на механизми за управление с участието на множество заинтересовани страни, при който се определят по места областите с най-голям стратегически потенциал, поставят се стратегически приоритети и се проектират ефективни помощни услуги за предприятията с цел максимално увеличаване на основания на знания потенциал за развитие на региона;

Ж.

като има предвид, че RIS3 допринасят за ефикасното използване на средствата на ЕС, влияят върху всички държави членки и региони на Съюза, и отключват потенциала на всички региони, като по този начин подпомагат ЕС в борбата с разликите в иновациите както във вътрешен, така и във външен план, за да стане той по-конкурентоспособен на световно равнище;

З.

като има предвид, че своевременното и успешно развитие на RIS3 в държавите членки в значителна степен зависи от увеличаването на техния административен капацитет за планиране, бюджетиране, прилагане и оценяване в рамките на политиката с цел засилване на частните инвестиции в НИРДИ; като има предвид, че това развитие трябва да отчита факта, че първоначалните оценки на стратегиите за интелигентна специализация засега показват смесени резултати, особено по отношение на избора на приоритети, който често се счита за твърде общ или недостатъчно свързан с регионалните икономически и иновационни структури, което означава, че стратегиите за интелигентна специализация трябва да се подобрят в това отношение;

И.	като има предвид, че платформата за RIS3 подпомага обмена и трансфера на знания между участващите региони отдолу-нагоре и между партньорите; като има предвид, че на този процес трябва да се даде приоритет по отношение на бъдещото изготвяне и изпълнение на инициативите за интелигентна специализация;

Централната роля на RIS3 в приноса на политиката на сближаване за целите на „Европа 2020“

Подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация подкрепят тематичната концентрация и стратегическото планиране на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и водят до подобряване на ориентираността към резултати на място, като по този начин допринасят за изпълнението на целите на „Европа 2020“; изтъква, че целта на тези стратегии е да се създадат основан на знанието и устойчив растеж, балансирано развитие и висококачествени работни места във всички региони, не само в добре развитите области, но също и в регионите в преход, както и в по-слабо развитите и в селските и островните региони;

Изисква новите предварителни разпоредби за обвързването с условия за разпределянето на ЕСИФ да бъдат изцяло спазвани, с цел да проработят стратегиите за интелигентна специализация;

Призовава всички участници да разработят RIS3 въз основа на анализи на съществуващите способности, активи и компетентности на всеки регион, и да се съсредоточат върху предприемаческите открития, за да открият възникващи ниши или сравнителни предимства за интелигентна специализация, да се избягва принудителната и изкуствена свръхспециализация, и да се засили партньорството между публичния и частния сектор, без при това да се пораждат евентуални конфликти на интереси между частния и публичния сектор;

Подкрепя широкото определение за иновация, означаващо превръщането на идея в нов или подобрен продукт или услуга, въведени на пазара, в нов или подобрен оперативен процес, използван в промишлеността и търговията, или в нов подход към обществена услуга;

Изисква от регионите да проектират схеми за услуги в подкрепа на иновациите, целящи допълването или заместването на съществуващите услуги в подкрепа, за да се позволи на даден регион да постигне пълния си конкурентен потенциал, да се подпомогнат предприятията да поемат новите знания и технологии, за да останат конкурентоспособни, и да се гарантира, че ресурсите за научни изследвания и иновации достигат критична маса;

Призовава Европейската комисия да приведе в съответствие Общия регламент за групово освобождаване, за да се даде възможност на ЕСИФ да предлагат условията за въвеждане на „печат за високи постижения“;

Призовава националните органи да инвестират в регионално разузнаване и извличането на големи масиви от данни, за да могат те да демонстрират своето уникално конкурентно предимство и да разберат тенденциите, свързани с регионалните предприятия в световната верига на стойността;

Счита, че платформата S3, създадена от ГД REGIO на Комисията в Съвместния изследователски център в Севиля, играе ключова роля за консултирането и определянето на показатели за регионите относно техните иновативни стратегии, като подпомага изоставащите региони и засилва многостепенното управление и полезните взаимодействия между регионите, като предоставя информация, технологии, експертни знания и съвети на създателите на политики на национално и регионално равнище; подчертава, че тази платформа следва да полага постоянно усилие за актуализиране на своята база данни, като отчита местните потребности, специфики и приоритети на регионите и градовете;

Счита, че платформата S3 в Севиля следва да обърне необходимото внимание на изоставащите региони, и по-специално следва да бъде в помощ при създаването и определянето на целите на техните стратегии;

10.

Счита, че по-малките региони имат повече проблеми с разработването и прилагането на стратегии, и призовава за разработване на предложения с цел увеличаване на подкрепата на тези региони, за да се засили прилагането на стратегиите S3 и обменът на най-добри практики;

11.

Приветства наскорошното поставяне на акцент от страна на Комисията върху изоставащите региони под формата на нов проект от подготвителното действие на Европейския парламент в региона на Източна Македония и Тракия, разширен до региони от 8 държави членки до края на 2017 г.;

12.

Приветства продължаването на платформата „Регионален иновационен монитор плюс“, създадена от ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Комисията, както и създаването на обсерватория за научни изследвания и иновации (RIO) от ГД „Научни изследвания и иновации“ и на различни свързани с политиката центрове на знанието в ГД „Съвместен изследователски център“ (ЕК), които предоставят всеобхватни данни, показатели и насоки на национални и регионални заинтересовани страни, свързани с S3;

13.

Изразява очакване бъдещата информация относно Европейския съвет на иновациите (EIC), чиято цел е създаването на „единно звено за контакт“ за новатори, като по този начин се свържат постиженията на науката с нуждите на предприятията и публичните органи в Европа;

14.

Припомня, че публичното финансиране остава мощен двигател на иновациите; призовава заинтересованите органи да обърнат внимание по отношение на съсредоточаването повече върху финансовите инструменти, тъй като иновацията не следва да бъде съсредоточена само върху безвъзмездни средства, но също и да бъде в състояние да намира алтернативни средства за финансиране, като заеми и гаранции, като същевременно се запазва равновесието между безвъзмездни и алтернативни средства за финансиране (публично и частно);

Многостепенното управление и неговият капацитет

15.

Изразява съжаление, че някои държави членки са решили да поискат изключение за националните RIS3, без да дадат на местните и регионалните органи възможност да разработят собствените си виждания, като по този начин подкопават предприемаческия откривателски процес, който следва да бъде заложен в RIS3; подчертава значението на регионалния подход, тъй като прилагането на RIS3 може да е успешно само ако се основава на местни и регионални активи; призовава заинтересованите държави членки да преразгледат възможността за заместване на националните RIS3 с регионални, за да не се пропускат възможности за растеж, и призовава за по-добра координация между националните и регионалните S3 стратегии, когато е целесъобразно, с цел те да се адаптират при необходимост към бъдещите потребности и изисквания за устойчиво развитие, особено в хранителния и енергийния сектор; изразява съжаление, че заложеният в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби принцип за партньорство не винаги се зачита; призовава държавите членки да зачитат принципа за партньорство на всички етапи от подготовката и прилагането на споразумението за партньорство и оперативните програми;

16.

Счита, че качеството на сътрудничеството между правителствата и съответните участници в регионите ще е от решаващо значение за успеха на стратегията RIS3 и за значителното намаляване на риска от погрешен избор на приоритети; подчертава в тази връзка значението на провеждането на консултации с предприятията, и по-специално с МСП, тъй като „визията за иновации“ ще бъде успешна само ако предприятията притежават съответния потенциал за нейното осъществяване;

17.

Подчертава значението на по-добрата координация между всички равнища на управление за засилване на възходящата визия на регионалните стратегии, включително всички органи и заинтересовани страни в интелигентната специализация, както и експерти, гражданско общество и крайни потребители, за да се разчупи манталитетът на работата всеки за себе си; обръща внимание на факта, че липсата на адаптиране на съответните нормативни уредби на държавите членки създава пречки при изпълнението на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите;

18.

Изтъква ограничената роля на гражданското общество в стратегиите по линия на RIS3 и призовава за засилване на участието чрез платформи и партньорства за сътрудничество, тъй като това може да спомогне за по-доброто формулиране на стратегиите и за засилване на сътрудничеството с обществото и постигане на по-добро управление;

19.

Изтъква важността на тясната координация през цялата фаза на изпълнението между оперативните програми и RIS3;

20.

Призовава за по-тесен диалог и сътрудничество между институциите на ЕС (ЕП и Съвета), както и на равнището на изпълнителната власт (Комисията и националните прилагащи органи), за да се постигне благоприятна рамка за иновации и изследвания и да се засили изпълнението на RIS 3 в контекста на предстоящия преглед на Многогодишната финансова рамка от 2014 г.;

21.

Призовава Комисията и другите заинтересовани органи да предоставят допълнителна помощ за прилагането на стратегиите RIS3 на държавите членки, които се нуждаят от това;

22.

Призовава за непрекъснати усилия за насърчаване на промяна в манталитета и популяризиране на иновативните политически подходи за засилване на вътрешнорегионалното, междурегионалното, извънрегионалното и транснационалното сътрудничество, включително посредством макрорегионите, със съществуващи инструменти, като например INTERREG, с цел да продължи насърчаването на европейска добавена стойност в стратегиите;

23.

Припомня, че е важно да се подчертае значението на социалните иновации, които могат да спомогнат за създаване на нови бизнес модели и култури и така да се осигури подходяща среда за прилагане на кръговата икономика;

24.

Призовава Комисията да предложи интегрирано съобщение относно добавената стойност на RIS3 стратегиите и тяхното прилагане в оперативните програми, следвано от предложения за последващи действия в седмия доклад относно сближаването;

25.

Изразява съжаление относно липсата на междурегионално сътрудничество въз основа на темата за интелигентна специализация; отбелязва, че общата стратегическа рамка дава възможност за използване на до 15 процента от фондовете съгласно Регламента за общите разпоредби (Европейски фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство) за такова сътрудничество извън собствения регион; подчертава, че член 16, параграф 3 от доклада „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ показва, че досега тези възможности не са използвани в достатъчна степен; призовава държавите членки и регионалните органи да засилят използването на предлаганите възможности;

26.

Призовава за разработването на механизми за гъвкавост и координация, които да свързват резултатите от процеса на RIS3 и прилагането на „Хоризонт 2020“ и други програми; насърчава регионите да участват във форми на транснационално сътрудничество, като „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“ (Vanguard Initiative), „Печат за високи постижения“, Платформата за обмен на знания, платформите за S3, Пътя към високи постижения, регионалните схеми за иновации за колокационните центрове на Европейския институт за иновации и технологии (EIT); призовава за улесняваване на разработването на стратегически партньорства за клъстери, с оглед засилване на инвестициите и координацията, създаване на полезни взаимодействия и насърчаване на обмена на мнения, с цел да се избягва дублирането и неефикасното изразходване на публични ресурси;

27.

Насърчава националните и европейските институции да продължават да наблюдават „разликите по отношение на иновациите“ не само между държавите — членки на ЕС, и регионите от общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2), но и все повече в рамките на държавите членки;

28.

Счита, че процедурите следва да бъдат опростени, а пречките в административния процес — намалени;

29.

Призовава съответните органи на всички нива да опростят процедурите и да намалят пречките в административния процес на стратегиите; насърчава инвестициите в човешки капитал, включително чрез междурегионални партньорства на ЕС, за засилване на административния капацитет и успешно управление, изпълнение и наблюдение на процеса RIS3, без при това да се създават допълнителни административни пластове; насърчава органите да предоставят предимство на научните изследвания и иновациите в районите, които притежават такъв потенциал, но в които инвестициите в тази област са недостатъчни;

30.

Призовава регионите и държавите членки да използват по-интензивно наличния бюджет за техническа помощ, за да се гарантира ефективното и ефикасно изпълнение на RIS3;

31.

Припомня, че стратегиите за интелигентна специализация следва да са и мощен инструмент за преодоляване на социалните, екологичните, климатичните и енергийните предизвикателства с цел насърчаване на разпространението на знанията и технологичната диверсификация;

По-добри полезни взаимодействия за растеж и създаване на работни места

32.

Отправя критика във връзка с липсата на полезни взаимодействия между ЕСИФ и други инструменти на ЕС за финансиране, тъй като тя води до възпрепятстване на координацията, последователността и интеграцията на финансирането на ЕС и намалява неговите резултати и въздействие; призовава за повече внимание и проучване на начините за постигане на по-добър стратегически подход към полезните взаимодействия, както и за отчитане на комбинирането, допълването и потенциала на инструментите за финансиране, така че да се използват напълно гаранциите на ЕС за финансиране на инвестиционни платформи;

33.

Подчертава необходимостта от продължаване и задълбочаване на подходите на тройна и четворна спирала спрямо интелигентната специализация на регионално равнище, които включват публична администрация, предприятия, университети и граждани; подчертава, че ролята на последните два вида участници (т.е. висши учебни/научноизследователски заведения и организации на граждани) следва да бъде засилена в новото програмиране и видовете финансиране на ЕС;

34.

Призовава за засилена подкрепа за МСП и стартиращите предприятия, тъй като по-голямата част от тях са начело на пробивни иновации, допринасят значително за откриването на местни таланти в различни области и назначават млади хора;

35.

Насърчава постоянните опити в търсене на надеждни показатели за наблюдение на резултатите от иновациите на всички нива на управление чрез по-добро мобилизиране и координиране на ресурсите на Евростат и на други съответни генерални дирекции на Комисията, както и като се отчитат постиженията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) и други участници в тази област, като например национални статистически служби;

36.

Подчертава, че координираното и допълващо използване на ЕСИФ с „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в съответствие с насоките за допълване между ЕСИФ и Европейския фонд за стратегически инвестиции, издадени от Комисията през февруари 2016 г., предоставя отлични възможности за засилване на иновациите на регионално, национално и ЕС равнище чрез повишаване на привлекателността на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите с оглед привличане на частен капитал за допълнително подпомагане на публичното финансиране; препоръчва на местните и регионалните органи да се възползват максимално от възможностите за комбиниране на тези инструменти;

37.

Призовава за действия за получаване на необходимата информация за постигане на полезни взаимодействия между различните политики и инструментите, налични в RIS3, като например политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., платформата за интелигентна специализация, Европейската обсерватория на клъстерите, Европейското партньорство за иновации, Европейския стратегически форум, Главните базови технологии (ГБТ) и изследователската инфраструктура;

38.

Насърчава регионите да прилагат своите RIS3, за да засилят отвореното мислене по отношение на иновациите и сътрудничеството между екосистемите въз основа на модела на четворната спирала;

39.

Подчертава значението на съобразяването на образованието и изследванията с действителните потребности на пазара в усилие да се осигури съответствието на предлаганите иновации с търсенето и да се създаде икономически растеж;

Интелигентните градове като катализатори за RIS3

40.

Отново изтъква ключовата роля, която градските райони в Съюза трябва да играят в икономическото и социално развитие на ЕС, като действат като центрове за различни участници и сектори, съчетавайки предизвикателствата и възможностите на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, както и като лидери в интегрирания и основания на местоположението политически подход; подчертава значението на градските райони като фактори за катализиране на човешкия ресурс, инфраструктурата и потенциала за инвестиции с оглед развитието на клъстери за иновации;

41.

Призовава Комисията да вземе под внимание RIS3 и други програми за иновации, и по-специално интегрираните териториални инвестиции, при разработването на Европейската програма за градовете с цел създаване на взаимодействия и силни връзки за ефективно използване на ресурсите;

42.

Подчертава значението на улесняването на иновативното междусекторно и трансгранично сътрудничество и на сътрудничеството по модела на тройната спирала във връзка с европейските предизвикателства, с цел увеличаване на интелигентността, екологосъобразността и пригодността за живот и работа на градовете;

43.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие и разширяване в цяла Европа на идеята за „свързани интелигентни градове“; приветства намерението на нидерландското председателство на ЕС за създаване на възходящ подход, овластяващ градовете, в координация с регионалните органи, за разработване на Програма на ЕС за градовете и за развитие от интелигентни към отлични градове; в този контекст подкрепя изготвянето на Пакта от Амстердам и неговото съсредоточаване върху устойчивия икономически растеж и създаването на работни места, върху укрепването на връзките между всички страни, граждани и социални организации, както и върху насърчаването на устойчиво и приобщаващо в социално отношение развитие;

44.

Насочва вниманието към насърчаването на различно сътрудничество между градовете и към схемите за обмен на знания в областта на интелигентната специализация и иновациите, като например инициативата „Отворени и приспособими интелигентни градове“, подпомагана от Европейската комисия;

45.

Подкрепя инициативите на Комисията и на Съвета за Европейската програма за градовете в контекста на Пакта от Амстердам; призовава Комисията да насърчи последователността между градските и регионалните политики; призовава Комисията да изготви предложения за привеждане в съответствие на инициативите и методологията „Интелигентни градове“ с RIS3 в седмия доклад относно сближаването;

Наблюдение и оценка

46.

Отбелязва, че въпреки че повечето региони са приели RIS3, значителен брой от тях все още имат да работят за спазване на изискванията на предварителната обвързаност с условия, като главните предизвикателства са механизмът за наблюдение, бюджетната рамка и мерките за стимулиране на частния сектор за инвестиции в научни изследвания и иновации;

47.

Припомня на отговорните за вземането на решения на местно и регионално равнище значението на техния ангажимент за използване на RIS3 като инструмент за икономическа трансформация в рамките на собствения им регион, с което се оказва влияние върху политиката на ЕС;

48.

Приветства концентрирането на тези регионални стратегии върху енергетиката, здравеопазването, информационните и комуникационни технологии, новите материали, хранителни стоки, услугите, туризма, устойчивите иновации и транспорта, биоикономиката, производствените системи и културните и творчески индустрии, както и други видове специализация и особено конкурентоспособни сектори в даден регион; при все това изразява съжаление относно липсата на детайлност в много стратегии и призовава за прецизиране на процеса на определяне на приоритетите, с което да се избегне рискът от фокусиране на всички стратегии върху едни и същи теми; призовава за изработването на стратегии не само в областта на високите технологии, но и на ниските технологии и социалните иновации, и насърчава всички заинтересовани страни да търсят преходи между секторите, тъй като те могат да насърчат иновациите;

49.

Счита, че насърчаването на национални обсерватории за стратегии за интелигентна специализация може да спомогне за изграждане на по-силни системи от показатели за наблюдение на RIS3, особено по отношение на методологията и обучението;

50.

Отбелязва, че някои RIS3 са недостатъчно документирани, що се отнася до доказването на уникалните конкурентни предизвикателства на техния район, докато други не предоставят доказателства относно способността на заинтересованите страни да подпомагат предприятия за иновации или научни изследователи, които да осигуряват приложни изследвания, и да финансират търговските приложения на техните резултати; отбелязва също, че някои региони разполагат с обширни стратегии и опростени показатели за наблюдение; настоятелно призовава за тази цел да се увеличат възможностите на публичните органи за събиране и оценяване на съответната получена информация, както и за засилване на координираното усилие на регионите и централните органи за определяне и стандартизиране на съществуващите бази данни, с което те да станат достъпни за заинтересованите страни;

51.

Призовава ЕС и държавите членки да използват съществуващите инструменти, като проучването на Общността в областта на иновациите (CIS), за да извършват периодично наблюдение (годишно и средносрочно), както количествено, така и качествено — на изпълнението на стратегиите, и да включат всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, в процеса; отбелязва, че както регионите, така и държавите членки, са изправени пред подобни проблеми, що се отнася до оценката на наблюдението, и призовава регионите да публикуват редовно доклади за постигането на своите цели, така че да се анализира по-добре въздействието на RIS3 и да се гарантира прозрачност и публичен достъп до информация от наблюдението; при все това изразява разбиране, че ще минат много години, преди стратегиите да дадат резултат, затова и ранното наблюдение следва да бъде пригодено към разумни очаквания;

52.

Насърчава регионите и държавите членки да бъдат проактивни с навременното прилагане на плановете за действие с оглед на целевия срок декември 2016 г. за спазване на предварителното условие; изисква от тях да определят и изпълнят свой механизъм за наблюдение чрез непрекъснато преразглеждане на RIS3, съсредоточено върху определянето на инвестиционни ниши, в които участниците в областта на иновациите на регионално равнище могат да получат или запазят конкурентно предимство;

53.

Счита, че съвместното участие в наблюдението и оценката на съответните инструменти съгласно RIS3, както и съобразяването на наблюдението и оценката за докладване относно различни инструменти, могат да спомогнат много в тази област; изисква от всички заинтересовани страни и фактори във вземането на решения да създават полезни взаимодействия и да разработят договорености за събиране и синтезиране на данни от политиките и инструментите, включени в конкретна RIS3;

54.

Припомня, че добра стратегия на хартия няма да доведе до очакваните резултати без изпълнение на услугите в помощ на предприятията;

Главни поуки и бъдещето на RIS3

55.

Изразява съжаление, че RIS3 често признават необходимостта от подпомагане на предприятията, за да използват всички форми на иновации, а после подкрепят само иновации, основаващи се на технологични познания; предлага във връзка с това RIS3 да разглеждат също иновации в други области, като услугите и творческия сектор, и припомня важността на всички видове новаторски системи и институции, независимо от техния размер, както и на свързването им в местни и регионални клъстери;

56.

Изтъква, че RIS3 трябва да бъдат добре изпълнявани, ако се очаква да преодолеят разликите в иновациите и да засилят заетостта и растежа в Европа; подчертава, че за тази цел е от съществено значение да се насърчават възходящи стратегии и да се засили контролът по отношение на потенциала на RIS3 на всички равнища на управление; във връзка с това отбелязва, че държавите членки следва да включат своите национални статистически институти в подкрепа на регионите при разработването на техните механизми за оценка и наблюдение;

57.

Счита, че подходът на участие в стратегиите трябва да бъде включван във всички процеси, включително в процеса по наблюдение и оценяване, тъй като това ще увеличи обхвата за сътрудничество за постигане на целите по линия на RIS3;

58.

Призовава ЕС и държавите членки да не забравят, че този инструмент трябва да бъде жизнеспособен, функционален и ефикасен, за да не води до обременяване на бенефициентите с бюрокрация;

59.

Призовава Комисията да настоява за преразглеждане на стратегиите през 2017 г., с цел да се засили тяхната ефикасност и ефективност и да се предостави информация за техния принос както към бъдещата политика на сближаване, така и към политиката на научни изследвания и иновации след 2020 г., като се отчита опитът, придобит от първите години на тяхното изпълнение; призовава Комисията да започне публична консултация и да организира общоевропейска конференция преди 7-ия доклад за сближаването, в която да участват Парламентът, Комитетът на регионите и други заинтересовани страни;

60.

Признава, че стратегиите за интелигентна специализация могат да бъдат силни инструменти за преодоляване на предизвикателствата, свързани с енергетиката, ефективността на ресурсите и енергийната сигурност;

61.

Призовава Комисията да продължава да подкрепя ролята на платформата S3, за да спомогне за увеличаване на нивото на детайлност на стратегиите и за запазване на фокуса върху значението на мобилизирането на частни инвестиции;

62.

Изисква от ГД REGIO и платформата S3 да изготвят и да разпространят широко кратък политически доклад относно опита с RIS3, който да акцентира върху следните области: 1) SWOT анализ на опита; 2) извлечените от регионите поуки и главните недостатъци, наблюдавани на всяка една от шестте стъпки, описани в наръчника за RIS3; 3) препоръки и стандартизирани образци за постоянно подобряване на RIS3 с цел по-добро проектиране на стратегиите след 2020 г.; и 4) необходимия човешки капацитет за успешно проектиране и изпълнение на RIS3; счита, че регионалните мрежи, заинтересовани от научни изследвания и иновации, следва да се поощрят и подпомогнат в действия за популяризиране на успеха и извлечените поуки, за да внедрят това мислене в регионите на всички нива;

o o

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.

(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.

(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(10) ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 46.

(11) ОВ C 218, 30.7.2013 г., стр. 12.

(12) ОВ C 415, 20.11.2014 г., стр. 5.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/11

P8_TA(2016)0321

Eвропейско териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки (2015/2280(INI))

(2018/C 204/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

—

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (3),

—

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (7),,

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (8),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (9),

—	като взе предвид „Териториалната програма на Европейския съюз 2020: Към приобщаваща, интелигентна и устойчива Европа на регионалното многообразие“, приета по време на неофициалната среща на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Одьоло, Унгария,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. (11),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—	като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване (COM(2014)0473),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“ (12),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“ (14),

—

като взе предвид Регламент (EС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (15),

—	като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468) и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

—	като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „Б“ — Структурни политики и политика на сближаване) от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“,

—

като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „Б“ — Структурни политики и политика на сближаване) от юли 2015 г., озаглавено „Европейската група за териториално сътрудничество като инструмент за поощряване и подобряване на териториалното сътрудничество в Европа“,

—	като взе предвид брошурата на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа — нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието през май 2015 г. и озаглавено „Финансови инструменти в подкрепа на териториалното развитие“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—	като взе предвид декларацията на Комитета на регионите от 2 септември 2015 г., озаглавена „25 години INTERREG — нов импулс за трансграничното сътрудничество“,

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието през декември 2015 г. и озаглавено „Какво е бъдещето на териториалната визия за периода до 2050 г.?“,

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 17 декември 2015 г., озаглавено „Укрепване на трансграничното сътрудничество: необходима ли е по-добра регулаторна рамка?“,

—	като взе предвид информационния документ, изготвен от люксембургското председателство на Съвета, озаглавен „Поглед назад към 25-годишната история на Interreg и подготовка за бъдещето на териториалното сътрудничество“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно „25 години INTERREG: приносът ѝ за целите на политиката на сближаване“,

—

като взе предвид инициативата на люксембургското председателство относно специфични правни разпоредби за пограничните региони, за да се отговори на нуждите и предизвикателствата в тези области, озаглавена „Инструмент за определянето и прилагането на специфични разпоредби за подобряването на трансграничното сътрудничество“ (16),

—	като взе предвид извършената от Комисията обществена консултация в целия ЕС относно оставащите пречки пред трансграничното сътрудничество, стартирана на 21 септември 2015 г. по случай на Европейския ден на сътрудничеството (17);

—	като взе предвид резултатите от първото по рода си проучване на Евробарометър, проведено от Комисията през 2015 г. с цел да се определят и изготвят профили на нагласите на гражданите, живеещи в граничните зони, така че да се постигнат по-целенасочени действия на Съюза (18);

—	като взе предвид доклада на ОИСР от 2013 г., озаглавен „Региони и иновации: сътрудничество отвъд границите“,

—	като взе предвид доклада на Комитета на регионите, озаглавен „Мониторингов доклад за ЕГТС за 2014 г. — изпълнение на стратегията „Европа 2020“ (19),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0202/2016),

като има предвид, че около 38 % от европейското население живее в гранични райони, и като има предвид, че ЕС е изправен пред сериозна икономическа, финансова и социална криза, която засяга преди всичко жените, като има предвид, че ЕС трябва да включи равенството между половете като основен елемент във всички политики и практики, свързани с европейското териториално сътрудничество (ЕТС);

Б.

като има предвид, че всеобхватната цел на ЕТС е да се намали въздействието на националните граници с цел да се намалят различията между регионите, да се премахнат оставащите пречки за инвестициите и трансграничното сътрудничество, да се засили сближаването и да се насърчи хармонично икономическо, социално, културно и териториално развитие на ЕС като цяло21;

В.	като има предвид, че ЕТС представлява неразделна част от политиката на сближаване чрез засилване на териториалното сближаване на Съюза;

Г.	като има предвид, че държавите членки имат възможността да използват ЕТС, за да отговорят на предизвикателствата, произтичащи от кризата с миграцията;

Д.	като има предвид, че все още е налице само малък брой европейски граждани, които използват пълния потенциал на вътрешния пазар на ЕС и на свободата на движение;

Е.

като има предвид, че следвайки принципите на споделено управление, многостепенно управление и партньорство, програмите за ЕТС са разработени чрез съвместен процес, в който участват широк кръг европейски, национални, регионални и местни органи с цел справяне с общите предизвикателства с трансграничен обхват и улесняване на обмена на добри практики;

Ж.	като има предвид, че е необходимо съвместно обмисляне на формата на ЕТС след 2020 г.;

Европейска добавена стойност на ЕТС, най-добри практики и принос към целите на стратегията „Европа 2020“

Отбелязва, че ЕТС се превърна в една от двете еднакво важни цели на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. със свое собствено регулиране; при все това подчертава, че бюджетът на ЕТС в размер на 10,1 милиарда евро представлява едва 2,8 % от бюджета на политиката на сближаване, не отговаря на големите предизвикателства, пред които е изправено ЕТС, и не отразява високата степен на неговата европейска добавена стойност; във връзка с това припомня разочарованието на Парламента от резултата от преговорите по МФР за периода 2014—2020 г. по отношение на намаляването на бюджетните кредити за ЕТС; счита, че предоставянето на по-голям бюджет за ЕТС през следващия програмен период ще увеличи добавената стойност на политиката на сближаване; призовава за по-пълно спазване на член 174 от ДФЕС относно териториалното сближаване, по-специално по отношение на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-отдалечените региони, най-северните региони с ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; призовава Комисията и държавите членки да обърнат особено внимание на най-необлагодетелстваните в географско и демографско отношение области в процеса на прилагане на политиката на сближаване;

Отбелязва, че в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ ЕТС беше реорганизирано с оглед на постигането на по-голямо въздействие чрез съсредоточаване върху тематичната концентрация и насоченост към постигане на резултати, без да се засяга териториално ориентираният подход, който позволява продължаване на изпълнението на регионални приоритети; счита, че е необходимо да се обърне допълнително внимание на спецификата на ЕТС; призовава поради това за по-добра оценка на програмите за ЕТС с цел показване на тяхното въздействие и добавена стойност;

Признава, че трансграничното сътрудничество (ТГС) е ключов инструмент за развитието на граничните региони, които се считат за истински лаборатории по европейска интеграция; подчертава, че през периодите 2000—2006 г. и 2007—2013 г. ТГС беше белязано от ясна ориентация към по-стратегически насочени приоритети и постигна най-добри практики в областта на по-добрата свързаност и достъпност, трансфера на знания и иновации, укрепването на регионалната идентичност, справянето с предизвикателствата за околната среда, повишаването на институционалния капацитет, здравеопазването, образованието, заетостта и мобилността на работната сила, както и гражданската защита, създаването на нови партньорства и укрепването на съществуващите;

Признава, че транснационалното сътрудничество спомогна по отношение на подпомагането на научните изследвания, иновациите и икономиката на знанието чрез адаптиране към изменението на климата и насърчаването на устойчив транспорт и мобилност посредством трансгранични подходи и допринесе за повишаване на институционалния капацитет; подчертава, че интегрираният териториален подход и транснационално сътрудничество са особено важни за опазване на околната среда, и по-специално в областта на водите, биологичното разнообразие и енергетиката;

Признава, че междурегионалното сътрудничество даде възможност на градовете и регионите да си сътрудничат по редица въпроси и теми, като обменят опит и добри практики, и че това подобри ефективността на регионалните и местните политики; счита, че трябва да бъдат разгледани значителните различия в развитието между селските и градските райони, както и проблемите на районите с висока концентрация на население;

Счита, че ефикасното трансгранично и транснационално сътрудничество създава възможности за повишаване на привлекателността на определен географски район за откриването на търговски дружества чрез използване по възможно най-ефективен начин на местния, регионалния и трансграничния потенциал, както и на човешкия капитал, за да се отговори по-добре на потребностите и очакванията на търговските дружества, но и за да се предотврати релокацията им в трети държави, обезлюдяването на регионите на ЕС и увеличаването на безработицата;

Изразява убедеността си, че ЕТС предлага значителна европейска добавена стойност, допринасяйки за мира, стабилността и регионалната интеграция, включително в рамките на политиката за разширяване и за съседство, както и в целия свят чрез разпространение на най-добри практики; счита че доброто трансгранично сътрудничество може да доведе до добавена стойност в управлението на кризата с мигрантите;

Отбелязва, че за периода 2014—2020 г. около 41 % от бюджета за ЕТС в рамките на ЕФРР (20) ще бъдат инвестирани в мерки за подобряване на околната среда, а 27 % ще бъдат инвестирани в укрепване на интелигентния растеж, включително научноизследователската дейност и иновациите, 13 % ще бъдат използвани за насърчаване на приобщаващ растеж чрез дейности, свързани със заетостта, образованието и обучението, и 33 програми ще бъдат насочени към подобряване на общата трансгранична свързаност; отбелязва също така, че ще бъдат предоставени 790 милиона евро за подобряване на институционалния капацитет чрез създаване или укрепване на структурите за сътрудничество и подобряване на ефикасността на обществените услуги;

Подчертава, че концепцията на насочеността към постигане на резултати изисква програмите Interreg да гарантират висококачествено сътрудничество на проектно равнище, като отчитат специфичния характер на всяка програма и допринасят за намаляване на административната тежест за бенефициентите и управляващите органи; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да работят заедно и да обменят информация и добри практики с цел да извършат оценки и да издадат насоки за начина, по който насочеността към постигане на резултати може да се съобрази с особеностите на ЕТС; признава, че пълната добавена стойност на програмите за ЕТС не може да бъде оценена само чрез количествени показатели, и призовава Комисията да установи повече качествени показатели, за да се отразяват по-добре постигнатите резултати от териториалното сътрудничество;

10.

Отбелязва със загриженост късното приемане на програмите Interreg и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да мобилизират своите усилия за тяхното ефективно изпълнение и успешна реализация и за премахване на пречките пред трансграничното сътрудничество с цел да се избегнат критичните въпроси, набелязани вече в програмния период 2007—2013 г.; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки с цел да се ускори изпълнението на програмите за ЕТС;

11.

Изразява съжаление във връзка с липсата на надеждни трансгранични данни и доказателства за ефективността на трансграничното сътрудничество по отношение на докладването относно рамката на изпълнението; съответно призовава Комисията, Евростат и управляващите органи да си сътрудничат за създаване на общи критерии за оценка и да координират съвместно единна база данни, както и да определят методология за предоставянето, използването и обмена на надеждни данни на трансгранично равнище; отбелязва съществуващите предизвикателства за прилагането на интегрирани териториални подходи, произтичащи от големите различия в степента на овластяване на регионалните и местните органи в държавите членки;

12.

Призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат структурирани по подходящ начин системи за наблюдение и планове за оценка с оглед на по-добро оценяване на постиженията на резултатите по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ и териториалната интеграция;

Принос към териториалното сближаване

13.

Подчертава, че ЕТС има значителен принос за укрепване на целта на ЕС за териториално сближаване чрез интегриране на различни секторни политики в териториален мащаб; приветства проучването на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON), озаглавено „ЕТ 2050 г.: териториални сценарии и визии за Европа“, което може да функционира като референтна рамка за по-нататъшни обсъждания относно подготовката на политиката на сближаване за периода след 2020 г.;

14.

Припомня значението на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), които не се прилагат достатъчно в програмите Interreg за периода 2014—2020 г., и насърчава държавите членки да ги използват по-активно, като подчертава, че това ще изисква по-голямо участие на регионалните и местните органи; призовава Комисията и държавите членки да предложат програми за информация и обучение на бенефициентите;

15.

Счита, че новите инструменти за териториално развитие, като ИТИ и ВОМР, могат да се превърнат в инвестиции в социална инфраструктура, здравеопазване, образование, възстановяване на изостанали градски зони, създаване на работни места и други мерки за ограничаване на изолацията на мигрантите и насърчаване на тяхното приобщаване;

16.

Препоръчва да се постави специален акцент върху проектите за адаптиране на местностите и районите към новата демографска реалност и за противопоставяне на нарушенията на равновесието, произлизащи от нея, по-специално чрез: 1) адаптиране на социалната и мобилна инфраструктура към демографските промени и притока на мигранти; 2) създаване на специфични стоки и услуги за застаряващото население; 3) подпомагане на възможностите за заетост за по-възрастните, жените и мигрантите, които да допринасят за социалното приобщаване; 4) засилване на цифровите връзки и създаване на платформи, позволяващи и насърчаващи участието на гражданите от по-изолираните региони и тяхното взаимодействие с различните административни, социални и политически служби на органите от всички нива на управление (местни, регионални, национални и европейски);

17.

Изтъква ролята на ЕТС в островните региони, най-отдалечените региони, слабо населените региони, както и в планинските и селските райони като важен инструмент за засилване на техните регионално сътрудничество и регионална интеграция; призовава Комисията и държавите членки да обърнат особено внимание на използването на фондовете в тези региони, включително в тези, които граничат с трети държави, с цел подобряване на изпълнението на трансграничните проекти, финансирани от ЕТС;

18.

Изтъква допълващия характер на ЕТС и на макрорегионалните стратегии за преодоляване на общите предизвикателства в по-големите функционални области, както и положителната роля, която макрорегионалните стратегии могат да играят за подпомагане на преодоляването на общите предизвикателства, пред които са изправени макрорегионите;

19.

Счита, че между трансграничните и транснационалните направления следва да се цели по-добра координация, полезни взаимодействия и взаимно допълване с оглед на подобряване на сътрудничеството и интеграцията в по-широки стратегически територии; призовава за по-добра координация между управляващите органи и участниците в макрорегионални стратегии; настоятелно призовава Комисията да задълбочи сътрудничеството, както и да засили връзките и съгласуваността на програмите за ЕТС с национални и регионални програми в стадий на развитие, за да се насърчи взаимното допълване и да се избегне припокриването;

20.

Отбелязва, че някои региони са изправени пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, и насърчава използването на програмите Interreg и незабавното им изпълнение в отговор на, наред с другото, предизвикателствата, свързани с преодоляването на кризата с бежанците, както и обмена на добри практики между местните и регионалните органи в граничните райони, включително трети държави, по-специално чрез макрорегионални стратегии;

Подкрепа за научни изследвания и иновации

21.

Подчертава постиженията в областта на научните изследвания и иновациите, като например съвместни изследователски проекти, сътрудничество между научноизследователски институти и дружества, създаване на международни гранични университети, трансгранични научноизследователски центрове, трансгранични институти за обучение, създаване на трансгранични клъстери и мрежи от дружества, на трансгранични инкубатори и консултантски услуги за МСП, на марки в областта на високите технологии за привличане на чуждестранни инвеститори и т.н.; отбелязва важната роля, която играят програмите Interreg за повишаване на конкурентоспособността и потенциала за иновации на регионите чрез насърчаване на полезните взаимодействия между стратегиите за интелигентна специализация, сътрудничеството между клъстерите и развитието на мрежи за иновации; призовава Комисията да излезе с цялостен преглед на териториалното сътрудничество по отношение на ЕФРР и ЕСФ въз основа на общата стратегическа рамка (приложение I към Регламента за определяне на общоприложими разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013);

22.

Знае, че инвестициите за засилване на интелигентния растеж, включително на научните изследвания и иновациите, представляват 27 % от заделените средства по ЕФРР за програми за ТГС за периода 2014 — 2020 г. (21); отбелязва също, че 35 % от бюджета на транснационалните програми се използват за подпомагане на интелигентния растеж чрез засилване на научноизследователската дейност и иновациите;

23.

Подчертава необходимостта от създаване на трансгранични иновационни политически подходи, като например съвместни програми за научни изследвания и мобилност, съвместни научноизследователски инфраструктури, партньорства и мрежи за сътрудничество; обръща внимание на факта, че различните законодателства на държавите членки създават затруднения в съвместните действия за разширяване на научните изследвания и иновациите на трансгранично равнище;

24.

Настоятелно призовава полезното взаимодействие и допълване между програми и фондове, включително европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ), програма „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и т.н., и други фондове на ЕС да бъдат насочени към увеличаване до максимум на количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации; препоръчва местните и регионалните органи да се възползват в максимална степен от възможностите за комбиниране на тези фондове за подкрепа на МСП и на научноизследователски и иновативни проекти, включително трансгранични проекти, по целесъобразност; призовава МСП да се възползват в пълна степен от предлаганите от тези фондове възможности, за да допринесат за изпълнението на програмите за ЕТС;

25.

Настоятелно призовава за приемането на трансгранични стратегии за иновации, като същевременно се създава взаимно допълване с вече съществуващите стратегии за интелигентно специализиране, както и с други съществуващи програми и стратегии; насърчава оценяването на потенциала за трансгранично взаимодействие и мобилизиране на различните източници на финансиране;

26.

Счита, че финансовите инструменти трябва да бъдат неразделна част от програмите за ЕТС чрез допълване на безвъзмездните средства с оглед на подпомагане на достъпа на МСП до финансиране, научни изследвания и иновации; счита, че увеличеното използване на финансови инструменти би могло да привлече повече инвестиции в проектите по Interreg, като се създадат нови работни места и стане възможно постигането на по-добри резултати; припомня ключовото значение на инициативи за техническа подкрепа и адаптирано обучение с оглед извличането на пълна полза от използването на финансови инструменти, дори в по-малко развитите региони;

Управление и координация на политиката

27.

Припомня, че Шестият доклад относно сближаването не обръща достатъчно внимание на ЕТС, като се има предвид, че то е ясна цел на политиката на сближаване от програмния период 2007—2013 г. насам; припомня потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) не само като инструмент за подкрепа и насърчаване на европейското териториално сътрудничество и управление на трансгранични проекти, но и като средство, допринасящо за напълно интегрирано териториално развитие и гъвкава платформа за управление на много равнища;

28.

Приветства опростения Регламент за ЕГТС (Регламент (ЕС) № 1302/2013) и призовава държавите членки да засилят усилията си за улесняване на създаването на ЕГТС; при все това изтъква, че този регламент не е достатъчен за преодоляване на всички съществуващи правни пречки за трансграничното сътрудничество; поради това приветства инициативата на люксембургското председателство, което предложи специфичен правен инструмент за граничните региони, като на държавите членки се дава възможност да постигнат споразумение по конкретни правни разпоредби; приветства инициативата на Комисията за извършване до края на 2016 г. на анализ на препятствията пред трансграничното сътрудничество, който да търси решения и примери за добри практики; призовава Комисията да включи проучване относно потребностите на граничните региони в този анализ; очаква с интерес резултатите от обществената консултация относно оставащите пречки пред трансграничното сътрудничество, стартирана от Комисията в целия ЕС на 21 септември 2015 г.; призовава Комисията да отчете в своя анализ препоръката на Парламента и резултатите от обществената консултация;

29.

Счита, че програмите Interreg следва, при зачитане на договорените приоритети на програмите и договорената логика за намеса, както и в допълване с друго подходящо финансиране, да подкрепят реакции по свързани с миграцията и убежището въпроси и да насърчават ефективни политики на интеграция; призовава да се използва склонността на Комисията бързо да разгледа и одобрява промени в оперативните програми за периода 2014—2020 г., когато те са изискани от съответните държави членки и само с цел справяне със спешните потребности, породени от бежанските кризи;

30.

Счита по-широкото използване на финансовите инструменти (ФИ) за гъвкави механизми, които да бъдат използвани, наред с безвъзмездни средства; подчертава, че ако се прилагат ефективно, финансовите инструменти могат значително да увеличат въздействието на финансирането; подчертава в тази връзка необходимостта от ясни, последователни и целенасочени правила за финансовите институции, с цел да се спомогне за опростяването на подготовката и процеса на изпълнение за управляващите и получаващите средства лица; обръща внимание върху възможността за използване на конкретния експертен опит и ноу-хау чрез финансов инженеринг и инструменти за техническа помощ от ЕИБ;

31.

Подчертава, че по време на програмния период 2007—2013 г. възможностите за взаимно допълване между програмите Interreg и други програми, финансирани от ЕС, не са били достатъчно оценени; призовава за създаването на подходящи механизми за координация, за да се гарантира ефективна координация, взаимно допълване и единодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти за финансиране, национални и на Общността, като например програма „Хоризонт 2020“, както и ЕФСИ и ЕИБ;

32.

Насърчава включването в плановете за оценка на органите за управление на текущите оценки, насочени към специфична оценка на ефективността на взаимодействието между програмите;

33.

Подчертава все по-нарастващото значение на трансграничните пазари на труда, които са силно динамични по отношение на богатството и създаването на работни места; призовава Комисията и държавите членки да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от програмите Interreg, за да се улесни трансграничната трудова мобилност, включително чрез насърчаване на принципа на равни възможности, чрез адаптиране, ако е необходимо, на административната и социалната регулаторна рамка, както и чрез засилване на диалога на всички равнища на управление;

34.

Счита, че е от решаващо значение да се увеличи взаимодействието и допълването между програмите за ЕТС и услугите на EURES, тъй като те имат особено важна роля в трансграничните региони с висока степен на трансгранично пътуване до местоработата; призовава държавите членки и регионите да се възползват напълно от възможностите, предлагани от услугите на EURES по отношение на заетостта и трудовата мобилност в рамките на ЕС;

35.

Изразява убеждение, че принципът на многостепенното управление, принципът на партньорството и реалното прилагане на Европейския кодекс на поведение са особено важни за разработването на програмите Interreg;

Опростяване

36.

Подчертава, че независимо от съществуването на отделен регламент за ЕТС прилагането на програмите за териториално сътрудничество следва да бъде допълнително опростено, и призовава групата на високо равнище за опростяване1 да предвиди мерки за опростяване и намаляване на административната тежест за бенефициентите преди законодателното предложение за ЕТС и разработването на програми Interreg за периода след 2020 г.;

37.

Призовава Комисията да предложи конкретни мерки за опростяване на правилата за отчетност, одита и държавната помощ, както и за хармонизиране на процедурите; настоятелно призовава към изготвянето на стандартни изисквания за всички програми по Interreg, поотделно за всеки аспект на политиката;

38.

Призовава държавите членки да опростят своите национални разпоредби и да избягват свръхрегулирането; настоятелно призовава за прилагането на електронно сближаване и рационализиране на административните процедури;

39.

Подчертава, че мерките за включване на гражданското общество и заинтересовани частни лица трябва да бъдат разширени и опростени, като винаги се взема под внимание необходимостта от прозрачност и отчетност; препоръчва създаването на публично-частни партньорства, което би могло да предложи редица потенциални ползи, но е свързано с риск от конфликт на интереси, който трябва да бъде решен по подходящ начин както чрез инструментите на задължителни, така и на незадължителни правни актове; призовава Комисията да предостави навременни, последователни и ясни насоки относно прилагането на финансови инструменти в програмите за ЕТС;

40.

Подчертава, че извършеното опростяване на програмите за растеж и работни места трябва да се прилага и за програмите Interreg;

41.

Подчертава значението на създаването на механизми за наблюдение на бенефициентите при изпълнението на мерки за опростяване;

42.

Счита, че следва да се даде приоритет на обединяването на силите на място и на насърчаването на взаимното доверие между трансграничните участници, както и че финансовите инструменти могат да предоставят ценна помощ на тези усилия;

Препоръки за бъдещето

43.

Счита, че ЕТС доказа своята ефективност и че неговият потенциал следва да продължи да се развива; изтъква неговия потенциал отвъд рамките на регионалната политика в области като единния пазар, Програмата в областта на цифровите технологии, заетостта, мобилността, енергетиката, научните изследвания, образованието, културата, здравеопазването и околната среда и следователно призовава Комисията и държавите членки да обмислят запазването на ЕТС като важен инструмент, като му отделят изтъкната роля в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. и увеличат значително бюджета му;

44.

Счита, че основната философия на сътрудничество и настоящата структура на ЕТС следва да се запазят, включително спазването на принципа на основния бенефициент, както и акцентирането върху трансграничния елемент; призовава Комисията да анализира евентуалното развитие на набор от хармонизирани критерии като се основава на опита на 25-годишната си история, въз основа не само на броя на населението, но и на социално-икономически и териториални особености;

45.

Подчертава значението на трансграничното сътрудничество по външните граници на ЕС в рамките на инструмента за предприсъединителна помощ и европейския инструмент за съседство; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че добрите практики, които позволяват намаляване на административната тежест за бенефициентите по програмите Interreg, биха могли да бъдат приложени в програми, осъществявани по външните граници на Съюза;

46.

Припомня потенциала за сътрудничество на местно равнище сред гражданите, на които се предлага т.нар. „фонд за малки проекти“, във връзка със суми за малки проекти и микропроекти за насърчаването на гражданското участие, като се отделя особено внимание на малки проекти на трансгранично сътрудничество между съседни гранични райони; призовава за насърчаването на финансирането на такива проекти, като припомня, че това ще изиска допълнителни усилия в областта на опростяването и гъвкавостта;

47.

Насърчава съвместното установяване на стратегии за граничните райони с цел насърчаване на интегрирано и устойчиво териториално развитие, включително прилагане и разпространение на интегрирани подходи и хармонизиране на трансгранични административни процедури и правни разпоредби; отбелязва значението на насърчаването на балансираното териториално развитие в рамките на регионите;

48.

Счита, че следва да се обърне по-голямо внимание и да се насърчи трансграничното сътрудничество между граничните планински райони, както и да се отдаде специално значение на селските райони;

49.

Подчертава, че една от целите на европейското териториално сътрудничество следва да бъде културното сътрудничество; в този смисъл счита, че трябва да се даде допълнителен тласък на сътрудничеството в областта на културата и образованието между трансграничните райони, които споделят общо културно и езиково наследство;

50.

Призовава за по-голяма и значима роля на регионите и местните органи в предложенията, управлението и оценката на ЕТС, особено в областта на трансграничното сътрудничество, като се отчитат и правомощията, които някои региони имат в тази област;

51.

Призовава Комисията да разгледа ролята на финансовите инструменти като допълнение към безвъзмездните средства; счита, че е от съществено значение да се работи по-тясно с ЕИБ в подкрепа на МСП и за мобилизиране на финансовия и технически експертен опит на Комисията и ЕИБ като катализатор за инвестиции; призовава Комисията и ЕИБ да направят финансовите инструменти по-съгласувани с целите на териториалното сътрудничество;

52.

Призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да разгледат предложението на люксембургското председателство за създаването на нов правен инструмент за политиката на сближаване след 2020 г. вследствие на резултатите от последващите оценки, изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. и съответната оценка на въздействието;

53.

Призовава Комисията и държавите членки през 2016 г. да инициират структуриран дебат между заинтересованите лица на равнище ЕС относно бъдещето на ЕТС за периода след 2020 г., с оглед на подготовката на политиката на сближаване след 2020 г.; подчертава, че в този дебат следва да се вземат предвид преди всичко въпросите, свързани със структурата на ЕТС, и процедурата за разпределяне на програмни бюджети, както и да се работи по нови механизми за осигуряване на по-широкото прилагане на концепцията за насоченост към постигане на резултати; призовава настоятелно Комисията да работи съвместно с Комитета на регионите и релевантни заинтересовани страни от гражданското общество и регионални заинтересовани страни;

54.

Призовава към териториална визия на ЕС, въз основа на „Зелената книга за териториално сближаване“ (COM(2008)0616), и отбелязва значението, което би могла да има бъдещата „Бяла книга за териториално сближаване“ през следващия програмен период след 2020 г.;

Повишаване на обществената осведоменост и на видимостта

55.

Изразява съжаление относно ниската степен на обществена осведоменост по отношение на програмите за ЕТС и тяхната недостатъчна видимост и призовава за по-ефективно представяне на преследваните цели, възможностите, които предоставят, и начините за осъществяване на проекти, а впоследствие и на постиженията на завършени проекти; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността; призовава Комисията да изготви карта и да представи широко постигнатото по програмите и проектите за ЕТС до сега;

56.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават ролята, която ЕГТС може да играе като инструмент за по-голяма ефективност, отговаряйки на местните нужди в трансграничните региони;

57.

Признава важността на ролята на заинтересованите страни по места и подкрепата за разработване на проекти, и поощрява управляващите органи да засилят управлението на съществуващите инструменти за насърчаване, като например регионалните звена за контакт;

58.

Отбелязва, че доброто сътрудничество между Комисията, ЕИБ и местните и регионалните органи представлява съществен елемент, гарантиращ успешното използване на финансовите инструменти за целите на териториалното развитие и в цялата политика на сближаване; изтъква, в тази връзка, необходимостта от засилване на обмяната на опит и знания между ЕК и ЕИБ, от една страна, и местните и регионалните органи, от друга страна;

59.

Признава значението на ролята на териториалното (местното) съживяване, разпространяването на информация, повишаването на осведомеността на местно равнище и подкрепата на проекти, и поради това насърчава управляващите органи да засилят ролята на такива полезни инструменти като териториалните звена за контакт;

60.

Призовава за по-добра координация между Комисията, органите на управление и всички заинтересовани лица с оглед предоставяне на критичен анализ на тематичните постижения на проекти, като се посочват успехите и пропуските и се отправят препоръки за периода след 2020 г., а в същото време се гарантира прозрачност и близост до гражданите;

o o

61.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(5) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.

(6) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.

(7) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27.

(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(9) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0015.

(11) Приети текстове, P8_TA(2014)0068.

(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0384.

(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.

(15) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

(16) http://www.dat.public.lu/eu-presidency/Events/Informal-Ministerial-Meetings-on-Territorial-Cohesion-and-Urban-Policy-_26-27-November-2015_-Luxembourg-City_/Material/IMM-Territorial-_LU-Presidency_---Input-Paper-Action-3.pdf

(17) Прессъобщение на Комисията IP/15/5686.

(18) Експресно проучване на Евробарометър № 422 — Трансгранично сътрудничество в ЕС.

(19) http://cor.europa.eu/en/documentation/studies/Documents/EGTC_Monitoring Report_2014.pdf

(20) Приложение I (Европейско териториално сътрудничество/Interreg) към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж — максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“.

(21) Приложение I (Европейско териториално сътрудничество/Interreg) към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж — максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/21

P8_TA(2016)0322

Разследване във връзка с измерването на емисиите в автомобилния сектор

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (2016/2090(INI))

(2018/C 204/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС),

—	като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент (1),

—	като взе предвид решението си (EС) 2016/34 от 17 декември 2015 г. относно създаването на анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, нейните правомощия, числен състав и срок на мандата (2),

—	като взе предвид член 198 от своя правилник,

—	като взе предвид междинния доклад на анкетната комисия за измерване на емисиите в автомобилния сектор (A8-0246/2016),

като има предвид, че член 226 от ДФЕС предоставя правно основание за създаването от Парламента на временна анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения или лошо администриране при прилагането на правото на Съюза, без да се накърняват правомощията на националните юрисдикции или на юрисдикцията на ЕС, и като има предвид, че това представлява важен елемент от надзорните правомощия на Парламента;

Б.

като има предвид, че въз основа на предложение от Председателския съвет Парламентът реши на 17 декември 2015 г. да създаде анкетна комисия за разследване на твърдения за неизпълнение на задължението за прилагане на правото на Съюза по отношение на измерванията на емисиите в автомобилния сектор, и че Комисията ще внесе всякакви препоръки, които счита за необходими в тази област;

В.

като има предвид, че анкетната комисия работи в съответствие с работен план, който включва:

—	програма за изслушвания на поканени свидетели и експерти, с оглед събиране на подходящи доказателства в устна форма;

—	искания за писмени доказателства от свидетели и експерти, поканени на изслушванията;

—	искания за документи с цел събиране на съответните писмени доказателства на Комисията, държавите членки, органите и други заинтересовани страни;

—	две мисии за събиране на информация на място;

—	общи прегледи (брифинги) и проучвания, възложени съгласно бюджета за експертизи;

—	официалното писмено становище от Правната служба на Парламента по отношение на поканване на гости, които могат да бъдат обект на съдебно производство, да свидетелстват;

Г.	като има предвид, че анкетната комисия е изпратила въпросници до държавите членки, различните институции и други органи на Съюза, и публикува публична покана за представяне на доказателства на своя уебсайт;

Д.	като има предвид, че резултатите от текущото разследване биха могли да внесат добавена стойност в рамката на Съюза за одобряване на типове;

Е.	като има предвид, че в своето решение от 17 декември 2015 г. Парламентът изисква анкетната комисия да представи междинен доклад в срок от шест месеца, считано от началото на нейната работа;

Ж.

като има предвид, че естеството на анкетна комисия ѝ пречи да изрази окончателните заключения, произтичащи от разследванията, преди тя да счете, че мандатът ѝ е изпълнен; като има предвид, че поради това е твърде рано комисията да представи евентуалните си становища относно различни аспекти на мандата си в този средносрочен доклад;

З.	като има предвид, че устните и писмени доказателства, представени на и проучени от комисията до този момент, потвърждават необходимостта от допълнително проучване на всички въпроси, включени в нейния мандат;

Насърчава комисията да продължи работата си и да изпълни изцяло мандата, даден от Парламента в решението му от 17 декември 2015 г., и подкрепя всички действия и инициативи, които да доведат до изпълнението на мандата;

Изисква от Председателския съвет и Бюрото да подкрепят всички мерки, необходими, за да се даде възможност на комисията да изпълнява мандата си, по-специално що се отнася до разрешаване на изслушвания и извънредни срещи, възстановяването на разходите на експерти и свидетели, служебни пътувания и всякакви други технически средства, които са надлежно обосновани;

Призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност и своевременна подкрепа за подпомагане на работата на анкетната комисия, при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, като предоставя цялата техническа и политическа подкрепа, по-специално чрез по-бързо внасяне на изискваната документация; очаква пълно сътрудничество от страна на съответните действащи комисари и генерални дирекции, както и от тези, които са носели съответната отговорност през минали мандати; призовава държавите членки, при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, да предоставят на анкетната комисия и необходимата техническа и политическа подкрепа, по-специално като се даде възможност на Комисията да представя документите, които се изискват, по-бързо и ако представянето на документи изисква съгласието на държавите членки, чрез ускоряване на вътрешните си процедури за издаването на разрешение;

Изисква правителствата, парламентите и компетентните органи на държавите членки, да подпомагат анкетната комисия при изпълнението на нейните задачи при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, установено в правото на Съюза;

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 2.

(2) ОВ L 10, 15.1.2016 г., стр. 13.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/23

P8_TA(2016)0333

Към нова концепция за енергийния пазар

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно „Към нова концепция за енергийния пазар“ (2015/2322(INI))

(2018/C 204/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 114 и 194 от него,

—	като взе предвид споразумението от Париж от декември 2015 г., сключено на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 ноември 2013 г., озаглавено „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“ (C(2013)7243) и работния документ на службите на Комисията „Адекватност на производството на електроенергия на вътрешния пазар на електроенергия — насоки за публична намеса“ (SWD(2013)0438),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2014 г., озаглавено „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.“ (1),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2014 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2015 г. — Ново начало“ (COM(2014)0910),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ (COM(2015)0339),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз — Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пътят към целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“ (COM(2015)0082),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Започване на процеса на обществени консултации относно новата структура на енергийния пазар“ (COM(2015)0340),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 19 март 2015 г. относно енергийния съюз,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление на енергийния съюз,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (4),

—

като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно нотифицирането до Комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура в Европейския съюз, за замяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета (6),

—	като взе предвид Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции (7),

—

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8),

—	като взе предвид третия енергиен пакет,

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно Европейска харта за правата на потребителите на енергия (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно последиците на местно и регионално равнище от развитието на интелигентните мрежи (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“ (12),

—	като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (13),

—	като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2013 г. за функциониращ вътрешен енергиен пазар (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно „Постигане на целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“ (17),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0214/2016),

А.

като има предвид, че плановете на Комисията по отношение на пазара на електроенергия трябва да доведат до реална трансформация на пазара, да допринесат за ефективността, за сигурността на доставките, за разработването на възобновяеми източници на енергия и междусистемни връзки, както и да гарантират завършването на европейския вътрешен енергиен пазар;

Б.	като има предвид, че интегрирането на енергийните пазари в съчетание с интеграцията на всички пазарни участници, включително произвеждащите потребители, ще допринесе за постигането на целта от Договора за сигурна, ценово достъпна, ефективна и устойчива енергия;

В.

като има пред вид, че енергийната система на бъдещето ще се нуждае от по-голяма гъвкавост за достигане на целите по отношение на климата и енергетиката, за което се изискват инвестиции и в четирите варианта за гъвкавост — гъвкаво производство, развитие на мрежата, гъвкавост на търсенето и съхранение;

Г.	като има предвид, че повече от половината от електричеството в ЕС се произвежда, без да се създават парникови газове;

Д.

като има предвид, че при интегрирането на пазарите на електроенергия трябва да се спазва член 194 от ДФЕС, според който европейската енергийна политика осигурява функционирането на енергийния пазар и сигурността на енергийните доставки и насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, разработването на възобновяеми източници на енергия и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че определянето на енергийния микс на държавите членки и условията за управлението на техните енергийни ресурси остават въпроси от национална компетентност;

Е.

като има предвид, че положителният опит от многостранно сътрудничество служи за модел на повишена регионална отговорност на пазара (пример за това са регионалните инициативи за координиране в областта на сигурността (RSCI) като Coreso и Сътрудничеството на операторите на преносни системи в областта на сигурността (TSC), Петстранният енергиен форум, Групата на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа, Планът за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP), общият многонационален Северен резерв и пазарите на балансираща електроенергия, както и свързването на пазари в Централна и Източна Европа); като има предвид, че при тяхното структуриране са заложени правила, които да гарантират, че капацитетът се разпределя с достатъчен предварителен срок, така че да се изпращат сигнали за инвестиране в полза на по-малко замърсяващите централи;

Ж.	като има предвид, че редица държави членки очакват неадекватен капацитет на производство, който в близко бъдеще ще създаде заплаха от прекъсвания на електрозахранването, освен ако не бъдат въведени необходимите резервни механизми;

З.

като има предвид, че националните пазари на капацитет затрудняват интегрирането на пазарите на електроенергия и противоречат на целите на общата енергийна политика и следва да се използват единствено в краен случай, след като са взети под внимание всички останали възможности, включително засилени междусистемни връзки със съседни държави, мерки за оптимизация на потреблението и други форми на интеграция на регионалния пазар;

И.	като има предвид, че Европа се ангажира да извърши успешно енергийния преход и особено да улеснява интеграцията на възобновяемите източници на енергия, което предполага нови потребности от гъвкавост и прилагане на пазарни схеми, целящи да постигнат сигурност на доставките;

Й.	като има предвид, че целта за енергийна сигурност, определена в Договорите, ще бъде съществена за консолидирането на енергийния съюз, и като има предвид, че следователно трябва да бъдат запазени и/или приложени адекватните инструменти, които да гарантират постигането ѝ;

К.

като има предвид, че за да се гарантира максимална ефективност на публичните инвестиции чрез предприемане на необходимите мерки за създаването на сигурен, устойчив и конкурентен енергиен пазар, е от решаващо значение Европейският фонд за стратегически инвестиции да бъде съчетан с други специфични източници на финансиране в областта на енергетиката, като Механизма за свързване на Европа;

Л.	като има предвид, че укрепването на сътрудничеството на регионално равнище е задължително необходимо и че то следва да послужи за катализатор за задълбочаване на интеграцията на пазара на европейско равнище;

М.

като има предвид, че данъците върху енергията, високите разходи за данъци, безразборното регулиране на цените, високата пазарна концентрация, административната тежест, субсидиите, липсата на трансгранично сътрудничество и междусистемни връзки в някои региони и недостатъчно използваното управление на потреблението възпрепятстват появата на функциониращ пазар на електроенергия и по този начин забавят пълната пазарна интеграция на възобновяемите енергийни източници;

Н.	като има пред вид, че всички участници на пазара следва да допринасят за балансирането на системата, за да се осигури максимална сигурност на доставките на електроенергия на разумна цена за обществото и икономиката;

О.

като има предвид, че средносрочно увеличаване на степента на взаимосвързаност между някои държави членки — на 15 %, като това подлежи на анализ на разходите и ползите — с което целенасочено се вземат мерки относно съществуващите участъци с недостатъчен капацитет на мрежата, би могло да подобри сигурността на доставките и да сложи край на енергийните острови; подчертава, че в допълнение към количествената цел, отвореният достъп и наличието на междусистемни връзки също са наложителни за преодоляване на останалите пречки пред функционирането на европейския пазар на електричество;

П.	като има предвид, че увеличаващият се дял на променливите възобновяеми енергийни източници в електроенергийния микс изисква стабилен резерв от гъвкави и устойчиви енергийни източници и гъвкави технологии, като например съхранение и оптимизация на потреблението;

Р.	като има предвид, че съхранението на енергия е ключов инструмент за подобряване на гъвкавостта и ефективността на енергийните пазари, но че все още не е въведен регулаторен механизъм, който да дава възможност за използване на ефективна система на съхранение;

С.	като има предвид, че Международната агенция по енергетика (МАЕ) наскоро отправи съдържателни препоръки в своето проучване „Re-Powering Markets“ (18);

Т.	като има предвид, че европейският енергиен пазар, ако е добре разработен и правилно прилаган, има потенциала да даде значителен тласък на европейската енергийна сигурност и независимост, по-специално по отношение на основните доставчици, от които зависи Съюзът;

У.	като има предвид, че за създаването на истински енергиен пазар е спешно необходимо да се премахнат все още съществуващите в ЕС енергийни острови;

Приветства гореспоменатото съобщение на Комисията от 15 юли 2015 г. относно новата структура на енергийния пазар и подкрепя мнението, че преустроеният енергиен пазар в съчетание с прилагането на действащото законодателство следва да укрепи регионалното сътрудничество по всички измерения на доставките и потреблението на енергия и следва да се съсредоточи върху постигането на по-добри, по-децентрализирани и по-гъвкави пазари, за да осигури добре регулирана, основана на пазара система, която е в състояние да постигне всички установени цели на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

Счита, че иновативните елементи, наложили преструктуриране на енергийния пазар, са:

—	засиленото присъствие на възобновяеми източници с възнаграждение, обуславяно от пазара;

—	по-силната интеграция на националните пазари посредством развитие на междусистемни връзки;

—	разработването на интелигентни мрежи и нови технологии за децентрализирано производство, които ще дадат възможност на потребителите да изпълняват по-активна роля както като потребители, така и като производители, и ще спомогнат за по-добро управление на потреблението;

Приветства факта, че новата стратегия относно енергийния съюз е изготвена така, че ЕС да се превърне в лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, и отбелязва, че постигането на тази цел ще изисква основно преобразуване на електроенергийната система в Европа;

Приветства факта, че новата стратегия относно енергийния съюз предоставя нови ползи за потребителите на енергия, предлага им много по-широка гама от възможности по отношение на участието на енергийните пазари и гарантира по-добра защита на потребителите;

Призовава за адаптиране на съществуващата регулаторна рамка на европейските пазари, за да се даде възможност да расте делът на възобновяемите енергийни източници и да се премахнат съществуващите пропуски в регулаторната уредба в трансграничен аспект; подчертава, че новата структура на енергийния пазар за електроенергия като част от все по-децентрализирана енергийна система трябва да се основава на пазарни принципи, които биха стимулирали инвестициите, биха осигурили достъп на МСП до енергийния пазар и биха отключили потенциала за устойчиви и ефективни доставки на електроенергия чрез стабилна, интегрирана и интелигентна система; счита, че тази рамка следва да насърчава и възнаграждава гъвкавите решения за съхранение, технологиите за оптимизация на потреблението, гъвкавото производство на енергия, увеличаването на междусистемните връзки и по-нататъшната интеграция на пазара, което ще спомогне за насърчаване на растежа на дела на възобновяемите енергийни източници и за интегрирането им на пазара; отново посочва, че сигурността на доставките и декарбонизацията ще изискват съчетаване на ликвидни краткосрочни пазари („за ден напред“ и „в рамките на деня“) и дългосрочни ценови сигнали;

Счита пълното прилагане на третия енергиен пакет във всички държави членки за една от най-важните стъпки в посока към европейски енергиен пазар; ето защо настоятелно призовава Комисията да осигури прилагането на текущата регулаторна рамка;

Призовава по отношение на новата структура на пазара на електроенергия да се възприеме всеобхватен, ориентиран към бъдещето подход, като се признае нарастващото значение на така наречените произвеждащи потребители в децентрализираното производство на електроенергия чрез възобновяеми източници; в този контекст призовава Комисията да направлява процес, основан на широко участие, който цели постигане на общо практическо разбиране на определението за произвеждащи потребители на равнище ЕС; отправя искане до Комисията да включи нова глава за произвеждащите потребители в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници с цел да преодолее основните пречки и да засили инвестициите в собствено производство и собствено потребление на енергия от възобновяеми източници;

Счита, че най-добрият начин за действия към постигане на интегриран пазар на електроенергия в целия ЕС е да се определи стратегически необходимото ниво на интеграция, което следва да се постигне, да се възстанови доверието сред участниците на пазара и особено да се гарантира правилното прилагане на съществуващото законодателство;

Призовава държавите членки да участват по-инициативно в структурирането на един гъвкав и децентрализиран европейски вътрешен пазар на електроенергия, за да се засили координацията между националните стратегии за преход и да не се накърняват целите на членове 114 и 194 от ДФЕС чрез установяване на дълготрайни пазари и механизми за капацитет;

10.

Счита, че е възможно изграждането на засилен европейски вътрешен пазар на електроенергия въз основа на по-силни ценови стимули на пазара на едро чрез цени, които отразяват реалния недостиг или излишък при доставките, включително скокове на цените, които, заедно с други мерки, биха играли роля на стимул за инвестиции в нов капацитет и услуги за гъвкавост; припомня, че преходът към определяне на цените въз основа на недостига предполага по-добро мобилизиране по отношение на оптимизацията на потреблението и съхранението, както и ефективно наблюдение и контрол на пазара с цел преодоляване на риска от злоупотреба с пазарна мощ, по-специално за защита на потребителите; счита, че ангажиментът на потребителите е една от най-важните цели в преследването на енергийна ефективност и че трябва редовно да се прави оценка дали цените, отразяващи действителния недостиг в предлагането, реално водят до достатъчно инвестиции в мощности за производство на електроенергия;

11.

Подчертава, че вътрешният пазар на електроенергия в ЕС също е повлиян от вноса от трети държави, чиито правни и регулаторни системи са фундаментално различни, включително и по отношение на изискванията в областта на ядрената безопасност и сигурността, околната среда и изменението на климата; призовава Комисията да вземе надлежно това под внимание, докато работи по нова структура за енергийния пазар, за да гарантира равнопоставени условия между производителите на електроенергия в държавите от ЕС и извън ЕС и да предостави на европейските потребители сигурна, устойчива и ценово достъпна енергия;

12.

Счита, че инвестициите в областта на енергетиката изискват стабилна и предвидима дългосрочна рамка и че предизвикателството пред ЕС ще бъде вдъхването на доверие в резултатите от новите правила;

13.

Призовава за подходящи преходни периоди с подробни анализи на разходите и ползите за всички обсъждани предложения;

14.

Подчертава значението на извършването на общ анализ на адекватността на системите на регионално равнище, улесняван от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, и призовава за тази цел операторите на преносни системи (ОПС) от съседни пазари да разработят обща методология, одобрена от Комисията; подчертава огромния потенциал на засиленото регионално сътрудничество;

15.

Подчертава значението на координираното дългосрочно планиране за ефективното развитие на преносната инфраструктура и пазарите на електроенергия в Европа; подчертава във връзка с това необходимостта от по-добро регионално сътрудничество и отбелязва успеха на съществуващите регионални пазарни подходи, например Nord Pool;

16.

Подчертава правото на държавите членки в своя национален енергиен микс да определят условията, които се прилагат за експлоатацията на техните енергийни ресурси, при спазване на разпоредбите на Договора, които предвиждат, че европейската енергийна политика трябва да осигури функционирането на енергийния пазар, да обезпечи сигурността на енергийните доставки, да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия и разработването на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и насърчаването на взаимната свързаност на енергийните мрежи; подчертава, че регионалното сътрудничество би дало възможност за спестяване на разходи и за извличане на ползи от европейската енергийна система и следва да се основава на стандартна, прозрачна методология за регионалната система при оценката на дългосрочните нужди от адекватност, както и за договаряне на действията, които да се предприемат в случай на криза с електроенергията, особено когато подобна криза има трансгранични последици; ето защо призовава Комисията да предложи преработена рамка за тази цел; призовава Комисията да отрази това и в законодателното си предложение;

17.

Припомня, че държавите членки, които решават да ползват ядрена енергия, следва да правят това в съответствие със стандартите за безопасност на ЕС, регулаторните норми на вътрешния енергиен пазар и правилата за държавната помощ;

18.

Отбелязва, че спестяването чрез енергийна ефективност, възможностите за оптимизация на потреблението, съхранението на енергия и разширяването на мрежата, особено чрез интелигентни мрежи, ефективна употреба на междусистемни връзки и по-нататъшно разширяване и развитие на националните мрежи, са незаменими от гледна точка на завършването на вътрешния пазар на електроенергия с растящ дял възобновяеми източници, и припомня принципа „на първо място ефективност“, съгласно който инвестициите в оптимизация на потреблението трябва да се разглеждат с предимство пред инвестициите в мрежи и доставки; изразява съжаление във връзка с факта, че все още съществуват големи пропуски по отношение на междусистемната свързаност във и между някои държави членки, което води до участъци с недостатъчен капацитет на мрежата и оказва значително отрицателно въздействие върху оперативната сигурност и трансграничната търговия с енергия; изразява съжаление относно практиката на ограничаване на преносния капацитет с цел балансиране на националното производство като средство за справяне с вътрешните участъци с недостатъчен капацитет на мрежата; призовава за това целите по отношение на електроенергийната междусистемна свързаност да бъдат диференцирани по региони, отразявайки реалните пазарни потоци, което да бъде подложено на анализ на разходите и ползите и да се основава на десетгодишния план за развитие на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, стига да са изпълнени минималните цели, определени за ЕС; счита, че за тази цел също е от съществено значение да се противодейства на некоординираните кръгови потоци, особено в региона на Централна и Източна Европа; подчертава, че след като бъде изграден трансграничен капацитет, наличието му ще бъде също толкова важно, като се имат предвид все по-високите равнища на съкращаване на капацитета от страна на държавите членки;

19.

Отбелязва, че следва да бъдат разработени нови подходи за преодоляване на участъците с недостатъчен капацитет на мрежата и за постигане на интелигентна разпределителна мрежа, която позволява безпроблемното интегриране и предоставяне на услуги от децентрализирани производители, произвеждащи потребители и потребители;

20.

Отново заявява своята подкрепа за целите на ЕС в областта на регионалните междусистемни връзки; при все това признава, че неоптималното използване на съществуващата инфраструктура застрашава жизнеспособността на тези цели; подчертава, че оптималното използване на съществуващата инфраструктура е ключово за един европейски енергиен пазар и следователно отправя искане до Комисията да разгледа този въпрос в евентуални предстоящи законодателни предложения;

21.

Призовава за оптимизиране на въвеждането и прилагането на законодателната рамка за вътрешния пазар на електроенергия и за допълнително разглеждане от Комисията и ACER на проблемите на пазарите на едро в случаите, когато текущите практики не са в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009; призовава ACER да увеличи регулаторния надзор на ограничението върху съществуващия капацитет за междусистемно свързване;

22.

Отбелязва, че едно целенасочено и амбициозно разширяване на мрежата и премахването на структурните участъци с недостатъчен капацитет представляват важни предварителни условия за реализирането на вътрешния енергиен пазар и съответно за повишаването на конкуренцията; счита, че следва да се обсъди конфигуриране на ценови зони с участието на всички съответни заинтересовани страни, като се вземат предвид компетентността на ACER и прегледа на тръжните зони от страна на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия; подчертава, че разделянето на тръжните зони като крайна мярка може да бъде разумен подход на пазарната икономика с оглед на отразяване на действителния недостиг на електроенергия в определени региони; счита, че в тясно интегрирани електроенергийни мрежи разпределението на ценовите зони следва да се решава съвместно с всички засегнати съседни държави, за да се предотврати както неефективното използване на мрежите, така и намаляването на трансграничния капацитет, което е несъвместимо с вътрешния пазар;

23.

Разбира, че поради ниската цена на енергията на пазарите на едро и нейното въздействие върху инвестициите, както и поради нуждата от разработване на механизми за приспособяване на производствения капацитет към необходимата гъвкавост за отговаряне на търсенето се е наложило, при липсата на европейски подход и поради специфични компоненти на техния потребителски пазар, няколко държави членки да разработят механизми за изграждане на капацитет;

24.

Отнася се скептично към чисто националните и непазарни механизми за изграждане на капацитет и пазари, които са несъвместими с принципите на един вътрешен енергиен пазар и които водят до нарушаване на пазара, непреки субсидии за зрели технологии и високи разходи за крайните потребители; ето защо подчертава, че всеки механизъм за изграждане на капацитет в ЕС трябва да бъде изготвен от гледна точка на транснационалното сътрудничество, след като се проведат задълбочени изследвания за необходимостта от него, и трябва да спазва правилата на Съюза относно конкуренцията и държавните помощи; счита, че по-доброто интегриране на националното производство на енергия в енергийната система на ЕС и засилването на междусистемните връзки биха намалили нуждата от механизми за изграждане на капацитет и разходите за тях;

25.

Призовава да се дава разрешение за транснационални механизми за изграждане на капацитет единствено след като са изпълнени, наред с другото, следните критерии:

а)

нуждата от тях е била потвърдена от подробен анализ на адекватността на ситуацията с производството и доставките, включително междусистемните връзки, съхранението, оптимизацията на потреблението и трансграничните производствени ресурси, въз основа на унифицирана, стандартизирана и прозрачна методология за целия ЕС, при което се установява ясно съществуването на риск за непрекъснатостта на доставките;

б)	няма възможна алтернативна мярка с по-ниски разходи и по-ниска степен на намеса на пазара, като например пълното регионално пазарно интегриране без ограничения на трансграничния обмен в съчетание с целенасочени мрежови/стратегически резерви;

в)

структурирани са на пазарна основа по начин, който не дискриминира използването на технологии за съхранение на електроенергия, съвкупни мерки за оптимизацията на потреблението, стабилни възобновяеми източници на енергия и участие на предприятия от други държави членки, така че да няма трансгранична дискриминация срещу промишлени или други клиенти и се гарантира, че се заплаща само за капацитета, който е строго необходим за сигурността на доставките;

г)	при тяхното изготвяне са заложени правила, които да гарантират, че капацитетът се разпределя с достатъчен предварителен срок, така че да се изпращат сигнали за инвестиране в полза на по-малко замърсяващите централи;

д)	включени са правила по отношение на качеството на въздуха с цел отстраняване на най-замърсяващите технологии (може да се разгледа възможността за норми за намалени специфични емисии в това отношение);

26.

Подчертава, че в допълнение към новата структура на енергийния пазар предстоящите прегледи на Директивата относно електроенергията от възобновяеми енергийни източници и на Директивата относно енергийната ефективност са ключови инициативи за премахване на пречките пред възможностите, свързани с решенията за съхранение на енергията;

27.

Счита, че разработването на нови решения за съхранение на електроенергия и съществуващите такива ще бъдат незаменим елемент на енергийния преход, а новите правила за структурата на пазара следва да спомогнат за въвеждане на помощна рамка за различните включени технологии;

28.

Счита, че съхранението на енергия носи многобройни ползи, не на последно място това, че дава възможност за оптимизация на потреблението, като съдейства за балансиране на мрежата и осигурява средство за съхранение на излишъци от електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници; призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка с цел насърчаване на въвеждането на системи за съхранение на енергия и други възможности за гъвкавост, които позволяват включване в енергийната система на по-голям дял непостоянни възобновяеми източници на енергия — било то централизирани или разпределени — с по-ниски пределни разходи; подчертава нуждата от създаване на отделна категория активи за системите за съхранение на енергия или електроенергия в съществуващата регулаторна рамка, предвид двойното естество — производство и потребление — на системите за съхранение на енергия;

29.

Следователно призовава за нова структура на пазара с цел преодоляване на техническите пречки и дискриминационните практики в мрежовите кодекси за съхранение на енергия, както и за справедливото прилагане на такси и данъци, като се избягват двойните разходи за зареждане и разреждане на енергия и се стига до пазар, на който бързо реагиращите гъвкави източници биват възнаграждавани; предвижда, че ако и когато възможностите за съхранение станат по-изобилни и ценово достъпни, основанието за съществуването на пазари за капацитет ще отпадне бързо;

30.

Подчертава необходимостта да се насърчи внедряването на системи за съхранение на енергията и да се създадат условия на равнопоставеност, даващи възможност за конкуренция между решения за съхранение на енергията и други възможности за гъвкавост, въз основа на технологично неутрална концепция за енергийния пазар;

31.

Ето защо призовава за технологично неутрална организация на енергийния пазар, която да предоставя на различните основани на възобновяеми източници решения за съхранение на енергията, като например литиево-йонни батерии, термопомпи и водородни горивни клетки, възможността да допълнят капацитета за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници; призовава също така за създаването на ясно определени механизми, позволяващи да се извлече полза от свръхпроизводството и ограниченията;

32.

Призовава Комисията да изясни мястото на съхранението в различните етапи на веригата на електроенергия и да позволи на операторите на преносни системи и разпределителни мрежи да инвестират в услуги за съхранение на енергията и да ги използват и експлоатират за целите на услугите за балансиране на мрежата и други допълнителни услуги;

33.

Отбелязва нарастващия брой енергийни и допълнителни услуги, които в бъдеще може да предоставя съхранението на енергия; ето защо призовава за намиране на определение на понятието „съхранение на електроенергията“, което да обхване неговата двойствена същност (поемане и освобождаване на електроенергия), и за премахване на регулаторните пречки пред съхранението на електроенергия;

34.

Призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка за насърчаване на използването на системи за съхранение на енергията и други гъвкави решения, с цел централно или децентрализирано включване в енергийната система на по-голям дял непостоянни възобновяеми източници на енергия с ниски пределни разходи;

35.

Призовава в съществуващата регулаторна рамка да се приеме определение за устройство за съхраняване на енергия в електроенергийната система;

36.

Призовава в съществуващата регулаторна рамка да се въведе отделна категория за системи за съхранение на електроенергия, наред с производството, мрежовата експлоатация и потреблението;

37.

Подчертава факта, че междусистемните газови връзки и съгласуването на националните спешни мерки са начини, по които държавите членки могат да си сътрудничат в случай на сериозни смущения в газовите доставки;

38.

Посочва, че благодарение на презграничната конкуренция могат да се постигнат ползи за потребителите вследствие на наличието на по-голям брой доставчици на енергия на един децентрализиран пазар, което ще доведе до възникването на дружества за иновативни енергийни услуги;

39.

Призовава за по-нататъшното разработване на пазар, на който се търгува единствено с енергия („energy-only“) при справедливо разпределяне на разходите и ползите между всички ползватели на енергия, въз основа на последователно прилагане на съществуващото законодателство, целенасочено подобряване на инфраструктурата за пренос и разпределение, засилено регионално сътрудничество, по-добра взаимосвързаност, енергийна ефективност, механизми за оптимизация на потреблението и съхранение, което е в състояние да отправя коректни прогнозни сигнали относно поддържането на сигурността на електроенергийната система и развитието на възобновяемите източници на енергия, като същевременно се вземат под внимание специфичните характеристики на пазарите на електроенергия в региони, които остават извън националната електроенергийна система, като следователно се насърчава енергийната диверсификация и се стимулира по-голямата конкуренция с цел повишаване на сигурността на доставките;

40.

Подчертава, че енергийната ефективност представлява ключов принцип на стратегията за енергийния съюз, тъй като е ефективен начин за намаляване на емисиите, за генериране на икономии за потребителите и за намаляване на зависимостта на ЕС от внос на изкопаеми горива;

41.

Признава, че понастоящем енергийната гъвкавост и енергийният капацитет са от съществено значение и следва да бъдат правилно оценени като част от пригоден за бъдещето пазарен модел, тъй като представляват взаимнодопълващи се елементи;

42.

Подчертава, че европейският пазар на електроенергия трябва да бъде пазарно ориентиран; подчертава във връзка с това, че динамичното ценообразуване има сигнална и насочваща функция и несъмнено е важен фактор за ефективността и следователно за обезпечаване на добре функциониращ пазар на електроенергия;

43.

Отбелязва, че промяната на цените на електроенергията във времето може да стимулира гъвкавото потребление, което може да помогне за балансиране на търсенето и предлагането и за смекчаване на променящите се възобновяеми модели на производство; във връзка с това подчертава, че е важно цените на електроенергията да отразяват действителните разходи за електроенергия;

44.

Отбелязва, че очакването на върхови цени в бъдеще може да създаде стимул за производителите и инвеститорите да инвестират в гъвкави решения за съхранение на енергията, енергийна ефективност, управление на потреблението, производствен капацитет на възобновяеми енергийни източници, модерни, високоефективни газови електроцентрали и помпено-акумулиращи водноелектроцентрали; настоятелно призовава да се демонстрира въздържаност по отношение на намеса на пазара на едро дори и при още по-големи ценови скокове; призовава плановете за постепенно премахване на регулираните цени на дребно, които са под себестойността на производството, да вземат предвид потребностите на уязвимите потребители, които са изложени на риск от енергийна бедност;

45.

Подчертава, че пълното интегриране на възобновяемите енергийни източници в пазара на електроенергия е от съществено значение; призовава за полагане на усилия за насърчаване и увеличаване на участието им в балансиращи услуги и счита, че съкращаването на сроковете за затваряне на търговията, изравняването на интервалите за търговия с периода за отстраняване на дисбаланси и разрешаването на подаването на съвместни оферти от производители, разположени в различни държави членки, биха допринесли в значителна степен за постигането на тази цел;

46.

Призовава за окончателно завършване на интеграцията на вътрешния пазар и балансиращите и резервните услуги чрез стимулиране на ликвидността и трансграничните сделки във всички времеви рамки за търговия; настоятелно призовава за ускоряване на усилията за постигане на амбициозните цели на целенасочения модел на пазарите в рамките на деня и на балансиращите пазари, като се започне с хармонизиране на сроковете за затваряне на търговията и балансиране на енергийните продукти;

47.

Призовава Комисията да представи предложения, които създават възможност за използване на инструменти за смекчаване на свързания с приходите риск за период от 20 до 30 години, така че инвестициите в нисковъглеродно производство от ново поколение да бъдат стимулирани изцяло от пазара, като например съвместните инвестиции с договорно споделяне на рисковете между големи потребители и производители на електроенергия или пазара на дългосрочни договори въз основа на усреднено ценообразуване;

48.

Призовава договорите за услуги, свързани с доставката на електроенергия, и за допълнителни услуги да се възлагат на пазарен принцип; счита, че такива открити тръжни процедури, организирани на национално или на трансгранично равнище, трябва да са технологично неутрални и да дават възможност за включване и на оператори на устройства за съхраняване на енергия;

49.

Подкрепя нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в ЕС; подчертава, че стабилните и икономически ефективни схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници са важни за дългосрочните инвестиции, като тези схеми трябва да бъдат гъвкави и приспособими в краткосрочен план и да бъдат съобразени с националните нужди и условия, като се осигурят възможности за постепенно премахване на субсидиите за зрели технологии за енергия от възобновяеми източници; приветства факта, че редица технологии за възобновяема енергия бързо стават икономически конкурентоспособни на конвенционалните форми за производство на енергия; отбелязва, че следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че схемите за подкрепа са добре структурирани и че всяко въздействие върху енергоемките отрасли, при които съществува опасност от изместване на въглеродни емисии, се свежда до минимум;

50.

Подчертава значението на цифровите технологии за изпращането на ценови сигнали, които позволяват оптимизацията на потреблението да се превърне в източник за гъвкавост; поради това призовава за амбициозна стратегия по отношение на цифровизацията в енергийния сектор, като се започне с разгръщането на интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди и се стигне до разработването на мобилни приложения, онлайн платформи и центрове за данни;

51.

Посочва, че съгласно рамката за периода до 2020 г. държавите членки трябва — независимо от пазара — да изпълняват конкретни количествени цели по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия, и по тази причина подчертава значението на насърчаването на енергията от възобновяеми източници, насочено към конкурентоспособност и ефективност на разходите, като в същото време признава, че съществуват многобройни различни възобновяеми технологии, които са на различен етап на зрялост и имат различни характеристики, и следователно спрямо тях не може да се прилага един и същи подход; във връзка с това припомня важната роля на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и разглежда насърчаването на инвестициите като решение, съобразено в по-голяма степен с пазара в сравнение с фиксираните преференциални тарифи и общото преференциално третиране;

52.

Подчертава, че с нарастващата техническа зрялост на енергията от възобновяеми източници и с нейното широко разпространение схемите за подпомагане следва да са съобразени с условията на пазара, като например премии за изкупуване, за да се поддържат разходите на потребителите на енергия в рамките на разумни граници;

53.

Предупреждава за опасността от смесване на целите, свързани с енергийните доставки, и целите на политиката в областта на климата; призовава за решително укрепване на СТЕ и за преобразуване на структурата на пазара с цел постигане на по-голяма гъвкавост, така че в бъдеще цените на CO2 и на горивата да могат да подкрепят в по-голяма степен разгръщането на енергията от възобновяеми енергийни източници;

54.

Припомня, че в насоките за държавните помощи от 2014 г. се изисква от 2016 г. нататък големите производители на енергия от възобновяеми енергийни източници да поемат задължения за балансиране, които се определят като задължение на производителите да компенсират краткосрочни отклонения от своите предишни ангажименти по отношение на доставките, в случаите, в които съществува ликвиден пазар в рамките на деня; подчертава, че в случай на отклонение от обявения от оператора план следва да се начислява подходяща компенсираща цена на енергията; припомня действащите разпоредби на Директивата относно електроенергията от възобновяеми енергийни източници, която осигурява приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници; предлага тези разпоредби да се оценят и преразгледат, след като бъде въведен преструктуриран пазар на електроенергия, за да се осигури по-голяма равнопоставеност и да се отчитат в по-голяма степен характеристиките на производството на енергия от възобновяеми източници;

55.

Призовава, като се съобразява с принципа на субсидиарност, при по-нататъшното разгръщане на производството на енергия от възобновяеми източници държавите членки да предприемат координирани действия първоначално на регионално равнище, за да се повиши ефикасността на енергийните пазари с цел постигане на общоевропейските цели и укрепване на стабилността на мрежата; счита, че отделна държава членка не следва да взема едностранно решения, които оказват съществено въздействие върху съседните държави, без провеждане на широко обсъждане и сътрудничество на регионално равнище или на равнището на ЕС; напомня, че възобновяемите източници на енергия в повечето случаи имат силен местен елемент; призовава Комисията да работи по изготвянето на съгласувана европейска рамка за насърчаване на енергията от възобновяеми източници;

56.

Препоръчва държавите членки да обмислят въвеждането на регулаторна рамка, която да насърчава крайните потребители да преминават към самостоятелно производство и съхранение на енергията на местно равнище;

57.

Изразява своето убеждение, че наред с възобновяемите енергийни източници всички безопасни и устойчиви енергоносители, които служат на целта за постепенно намаляване на въглеродните емисии в съответствие с неотдавнашното глобално споразумение на COP 21, ще продължат да играят важна роля в производството на електроенергия;

58.

Подчертава колко е важно определянето на схемите за концесия за ползване на водноелектрически ресурси и отварянето на сектора за конкуренцията да бъдат координирани на равнището на ЕС с цел избягване на изкривявания на пазарите и подобряване на ефективното използване на ресурсите;

59.

Посочва, че реорганизацията на пазара на електроенергия ще отговори на очакванията на потребителите, като предостави реални ползи, произтичащи от използването на нови технологии, особено що се отнася до енергията от възобновяеми източници при ниски равнища на въглеродни емисии, което ще обуслови взаимозависимост на държавите членки по отношение на енергийната сигурност;

60.

Подчертава, че в отсъствието на напълно свързана електрическа мрежа, разполагаща с подходящи възможности за съхранение, традиционното производство на основата на твърди горива остава от съществено значение за запазване на сигурността на доставките;

61.

Подчертава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на местната и регионалната отговорност на операторите на разпределителните мрежи по отношение на енергийния съюз, предвид факта, че енергийният пейзаж става все по-децентрализиран, 90 % от възобновяемите източници на енергия са свързани с разпределителната система и операторите на разпределителни мрежи (ОРМ) са локално позиционирани; припомня колко е важно всички държави членки да изпълняват изискванията на третия енергиен пакет по отношение на обособяването на системите за пренос и разпределение, особено в светлината на нарастващата роля на ОРМ в областта на достъпа до данни и управлението на данни; подчертава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на интерфейса на ОПС-ОРМ: счита, че въвеждането на подходящи икономически модели, специализирани инфраструктури и хармонизирана подкрепа би могло да насърчи и да провокира реакцията на потребителите на електроенергия във всяка отделна държава членка и през границите;

62.

Настоятелно призовава държавите членки да създадат правни и административни механизми, необходими за насърчаването на участието на местните общини в електропроизводството, като бъдат включени в проектите за инсталиране на съоръжения за енергия от възобновяеми източници с малък мащаб;

63.

Подчертава, че енергията от възобновяеми източници се подава предимно на равнището на разпределителните системи, в близост до потреблението, и поради това призовава за цялостно укрепване на ролята на операторите на разпределителни мрежи като посредници и за тяхното по-тясно интегриране в концепцията за европейска регулаторна рамка и в рамките на съответните органи при изготвянето на насоки по въпроси, които представляват интерес за тях, като управление на потреблението, гъвкавост и съхранение, както и за по-тясно сътрудничество между ОРМ и ОПС;

64.

Призовава за мерки за стимулиране на необходимите инвестиции в интелигентни мрежови технологии и в разпределителни системи, така че те по-добре да интегрират нарастващите количества енергия от възобновяеми източници и да са по-добре подготвени за цифровизацията; счита във връзка с това, че ОРМ трябва да придобиват все по-голямо значение за събирането и разпределението на данни, а защитата на данните трябва да бъде гарантирана при всички обстоятелства, като се вземе предвид опитът, натрупан в държави, въвели изцяло интелигентни измервателни уреди;

65.

Подчертава значението на регионалния подход за изграждането на липсващата енергийна инфраструктура, която е от решаващо значение за обезпечаването на устойчиво енергоснабдяване, с оглед на отстраняването на затрудненията в мрежата (енергийната) и завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар;

66.

Разглежда ОРМ като неутрални посредници на пазара, които получават данни от различни източници, които те след това могат да предоставят на оправомощени трети страни на недискриминационна основа с одобрение от страна на потребителя, като по този начин се гарантира, че потребителите продължават да упражняват контрол върху своите данни; счита, че ОРМ насърчават развитието на пазара и имат все по-важна роля в активното управление на системата, технологичното развитие, управлението на данни и иновациите; счита, че са необходими ясни правила, за да се гарантира, че ОРМ действат като неутрални посредници на пазара; посочва, че ОРМ могат също, наред с други участници на пазара, да подкрепят местните органи, като им предоставят данни, позволяващи енергийния преход на техните територии;

67.

Подчертава необходимостта от ускорено издаване на разрешения за енергийни инфраструктурни проекти на всички нива за вземане на решения;

68.

Счита, че е подходящо осъществяването на по-тясно сътрудничество между регионите под ръководството на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и в сътрудничество с Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, особено по отношение на оценката на трансграничните въздействия, но без държавите членки да отстъпват отговорността за сигурността на доставките; подчертава, че трансграничното сътрудничество и междусистемните връзки са ключови за гарантиране на сигурността на доставките;

69.

Приветства работата на ACER и изисква на агенцията да се предоставят достатъчно финансови и човешки ресурси, за да може тя да изпълнява своите настоящи и бъдещи задачи и отговорности и да е в състояние да извършва стратегическо планиране в рамките на надежден средносрочен времеви хоризонт;

70.

Отбелязва значението на ефективен, безпристрастен и текущ мониторинг на европейските енергийни пазари като ключов инструмент за гарантиране на истински вътрешен енергиен пазар, който се характеризира със свободна конкуренция, подходящи ценови сигнали и сигурност на доставките; подчертава значението на ACER в това отношение и очаква позицията на Комисията относно нови и засилени правомощия на ACER по трансгранични въпроси;

71.

Призовава ACER да координира усилията за повишаване на регионалното сътрудничество по отношение на сигурността и адекватността на системата; счита, че прехвърлянето на компетентността в сферата на сигурността на доставките върху наднационални органи следва да се извърши само ако това носи ясни предимства за цялата електроенергийна система и е съпътствано от достатъчно управленска отговорност;

72.

Призовава за това ACER да получи правомощия за вземане на решения в областта на координирането на засиленото регионално сътрудничество по отношение на трансгранични и междурегионални въпроси, по-специално в контекста на регионалните инициативи за координиране в областта на сигурността (RSCI), с оглед на оптимизирането на управлението на енергийни ресурси; тази координация да отчита националните особености, да бъде разходоориентирана и да прилага пазарни критерии, както и да бъдат разработени подходящи инструменти за ефективно наблюдение на енергийния пазар с цел изграждане на енергийния съюз без да е необходимо създаването на нов огромен орган;

73.

Отбелязва, че предложенията на Комисията относно новата концепция за енергийния пазар са ограничени до енергийния сектор; призовава Комисията да анализира възможността за преразглеждане на концепцията за пазара на природен газ, за да се отговори на предизвикателствата в газовия сектор (например промяна на търсенето на газ в ЕС, блокирани активи, системи за ценообразуване, по-нататъшна интеграция на пазара и съответните роли на ACER и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ);

74.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1) ОВ C 200, 28.6.2014 г., стр. 1.

(2) ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1.

(3) ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15.

(4) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

(5) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(6) ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 61.

(7) ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 22.

(8) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(9) ОВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 24.

(10) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 62.

(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0065.

(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.

(13) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16.

(14) ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.

(15) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 8.

(16) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.

(17) Приети текстове, P8_TA(2015)0445.

(18) http://www.iea.org/publications/freepublications/publication/REPOWERINGMARKETS.pdf

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/35

P8_TA(2016)0334

Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (2016/2058(INI))

(2018/C 204/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194 от него,

—	като взе предвид споразумението от Париж, постигнато през декември 2015 г. на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—	като взе предвид Третия енергиен пакет,

—	като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—	като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—	като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз (4),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0232/2016),

като има предвид, че 50 % от крайното търсене на енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, от които 80 % се използват в сградите; като има предвид, че секторът за отопление и охлаждане трябва да отразява Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата (COP 21); като има предвид, че за да бъде съвместим с целите на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, секторът на отоплението и охлаждането трябва най-късно до 2050 г. да се основава 100 % на енергия от възобновяеми източници, което може да бъде постигнато единствено чрез намаляване на нашето потребление на енергия и пълноценно прилагане на принципа „енергийната ефективност е на първо място / най-важното гориво“;

Б.	като има предвид, че всяко увеличение на икономиите на енергия с 1 % води до намаляване на вноса на газ с 2,6 % (5);

В.

като има предвид, че трябва да се направи повече за намаляване на търсенето на отопление в сградите, а при оставащите потребности да се премине от изгаряне на вносни изкопаеми горива в отделни котли към устойчиви варианти за отопление и охлаждане в съответствие с целите на стратегията на ЕС за периода до 2050 г.;

Г.

като има предвид, че на сградите се пада огромен дял от общото крайно потребление на енергия и като има предвид, че по-голямата степен на енергийна ефективност на сградите и програмите за оптимизация на потреблението могат да изпълняват решаваща роля за балансиране на търсенето на енергия и осигуряване на разликата при върхово потребление, което води до намаляване на свръхкапацитета и на разходите за производство, на оперативните разходи и на разходите за пренос;

Д.

като има предвид, че делът на енергията от възобновяеми източници на енергия бавно се увеличава (като за 2012 г. възлиза на 18 % от предлагането на първична енергия), но все още е налице огромен потенциал на всички равнища, а делът на възобновяемите източници на енергия, както и на възстановена топлинна енергия, в сектора на отоплението и охлаждането следва да продължи да се повишава в държавите членки;

Е.

като има предвид, че пазарът на отопление и охлаждане в ЕС е разпокъсан в резултат от неговия местен характер и от различните използвани технологии и икономически участници; като има предвид, че местните и регионалните измерения са от съществено значение за определянето на правилните политики за отопление и охлаждане, при планирането и изграждането на инфраструктура за отопление и охлаждане и при провеждането на консултации с потребителите с цел да се премахнат пречките и да се повишат ефикасността и устойчивостта на отоплението и охлаждането;

Ж.

като има предвид, че биомасата представлява 89 % от общото потребление на топлоенергия от възобновяеми източници в ЕС и 15 % от общото потребление на топлинна енергия в ЕС и предлага голям потенциал за постигане на допълнителни значими и икономически ефективни решения за нарастващото търсене на топлинна енергия;

З.

като има предвид, че отоплението и охлаждането представляват отличен пример за това, че за решенията в сектора на енергетиката е необходим цялостен подход, основаващ се на интегрирани системи, който обхваща хоризонтални подходи към проектирането на енергийните системи и икономиката в по-широк смисъл;

И.

като има предвид, че делът на първичната енергия от изкопаеми горива при отоплението и охлаждането (75 %) продължава да е много висок и представлява голяма пречка пред декарбонизацията, като по този начин се ускорява изменението на климата и се причиняват значителни вреди на околната среда; като има предвид, че секторът на отоплението и охлаждането следва да допринася пълноценно за постигането на целите на ЕС в областта на изменението на климата и енергетиката, а субсидиите за използването на изкопаеми горива в сектора следва постепенно да се преустанови в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. и съобразно местните условия;

Й.

като има предвид, че се счита, че количеството топлинна енергия, произвеждана при промишлени и други производствени процеси, която след това се губи в атмосферата или водите (вместо да се използва по полезен начин), е достатъчно за покриване на потребностите от топлинна енергия в жилищните и обществените сгради в целия ЕС;

К.	като има предвид, че сградният сектор отделя около 13 % от всички емисии на CO2 в ЕС;

Л.

като има предвид, че използването на модерни и ефикасни отоплителни или охладителни системи в сградите трябва да бъде придружено от цялостен процес на хомогенна топлинна изолация, като по този начин се намаляват търсенето на енергия и разходите за потребителите и се допринася за облекчаване на енергийната бедност, както и за създаване на квалифицирани работни места на местно равнище;

М.

като има предвид, че мерките за разработване на цялостна и интегрирана стратегия за отоплението и охлаждането в рамките на енергийния съюз, ако се прилагат правилно, предлагат значителни възможности както за предприятията, така и за потребителите в ЕС от гледна точка на намаляването на общите разходи за енергия за промишлеността, повишаване на конкурентоспособността и постигане на икономии на разходи за потребителите;

Н.	като има предвид, че нормативните уредби на ЕС служат за посочване на по-общите цели, но че е от съществено значение да се постигне действителен напредък в извършването на коренна промяна в отоплението и охлаждането като част от по-широка реформа на енергийната система;

О.

като има предвид, че целта да се оптимизира ролята на възобновяемите енергийни източници, особено в областта на електроенергията, по отношение на цялостната енергийна мрежа чрез по-добра интеграция на отоплителните и охладителните съоръжения и на транспорта допринася за декарбонизацията на енергийната система, намаляване на зависимостта от вноса на енергия, намаляване на разходите за енергия на домакинствата и повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС;

П.

като има предвид, че най-ефективният начин за постигането на тези общи цели е на местните и регионалните органи и на всички съответни заинтересовани страни да се предоставят правомощия и да им се оказва подкрепа, за да прилагат основан на пълно интегриране на системите подход към градоустройството, развитието на инфраструктурата, изграждането и обновяването на жилищния фонд и новото индустриално развитие, с цел да се увеличат максимално потенциалните допирни точки, ефективността и други взаимни ползи;

Р.

като има предвид, че енергийната ефективност на сградите също така зависи от използването на подходящи енергийни системи; като има предвид, че принципите „енергийна ефективност е на първо място“ и „енергийната ефективност е най-важното гориво“ следва да се зачитат в сектора на отоплението и охлаждането;

С.

като има предвид, че амбициозните цели за радикално обновяване на съществуващия сграден фонд ще доведат до създаването на милиони работни места в Европа, особено в МСП, до увеличаване на енергийната ефективност и ще играят важна роля за гарантиране на свеждането до минимум на потреблението на енергия за отопление и охлаждане;

Т.	като има предвид, че архитектурата, градоустройството, степента на търсене на потоци от топлинна енергия и многообразието от климатични зони в Европа трябва да бъдат взети предвид при планирането на обществени и жилищни сгради, които използват ефективно енергията и имат ниски равнища на емисии;

У.

като има предвид, че съществува голям неизползван потенциал за употреба на отпадната топлина и на централизираните отоплителни системи, като се има предвид, че излишната топлина в Европа надхвърля общото търсене на топлинна енергия във всички европейски сгради, както и факта, че 50 % от общото търсене на топлинна енергия в ЕС могат да бъдат доставяни чрез централно топлоснабдяване;

Ф.	като има предвид, че значителна част от населението на Европа живее в райони, особено в градове, където се превишават допустимите стойности за замърсяване на въздуха;

Х.

като има предвид, че по отношение на търсенето на енергия в Европа се очаква делът на отоплението и охлаждането да остане най-голям, като за задоволяване на по-голямата част от това търсене се използват природен газ и втечнен природен газ (ВПГ) и тяхното използване може да се оптимизира чрез високоефективно съхранение на енергия; като има предвид, че продължаващата зависимост от изкопаеми горива е в противоречие със задълженията на ЕС в областта на климата и енергетиката и с целите за декарбонизация;

Ц.	като има предвид, че понастоящем съществуват големи разлики в годишните разходи за енергия за отопление между различните климатични зони в Европа, със средна стойност от 60 до 90 kWh/m2 в южноевропейските държави и 175 до 235 kWh/m2 в държавите от Централна и Северна Европа;

Ч.

като има предвид, че прилагането на ефективни решения за отопление и охлаждане има значителен потенциал за стимулиране на развитието на европейските промишлени сектори и на сектора на услугите, по-специално в сектора на енергията от възобновяеми източници, както и за създаването на по-висока добавена стойност в отдалечените и селските райони;

Ш.	като има предвид, че енергията се е превърнала в социален актив, достъпът до който трябва да е гарантиран; като има предвид обаче, че не всички граждани могат да получат достъп до енергия, като над 25 милиона души в Европа имат сериозни затруднения в това отношение;

Щ.	като има предвид, че политиките в областта на енергийната ефективност следва да се съсредоточат върху най-рентабилните начини за подобряване на ефективността на сградите чрез намаляване на търсенето на топлинна енергия и/или свързване на сградите към високоефективни алтернативи;

AA.	като има предвид, че ниското равнище на осведоменост на потребителите относно липсата на ефективност на отоплителните системи е един от факторите от най-голямо значение за разходите за енергия;

АБ.	като има предвид, че жилищата, които имат добра топлинна изолация, са от полза както за околната среда, така и за потребителите, които имат по-ниски разходи за енергия;

АВ.	като има предвид, че 72 % от енергията за отопление и охлаждане на еднофамилни къщи се потребяват в селските и междинните райони;

АГ.	като има предвид, че природосъобразните решения, като например правилно проектирано улично озеленяване, зелени покриви и фасади, които осигуряват изолация и сянка за сградите, намаляват търсенето на енергия, като намаляват необходимостта от отопление и охлаждане;

АД.	като има предвид, че 85 % от енергията, потребявана в сградите, се използва за отопление и производството на топла вода, а 45 % от отоплението и охлаждането в ЕС се използват в жилищния сектор;

АЕ.	като има предвид, че промишлеността, в сътрудничество с местните органи, трябва да играе важна роля за по-доброто оползотворяване на отпадната топлина и отпадния студ;

АЖ.	като има предвид, че европейците използват средно 6 % от разходите си за потребление за отопление и охлаждане, а 11 % от тях не могат да си позволят да отопляват достатъчно домовете си през зимата;

АЗ.	като има предвид, че продължава да е налице необходимост от по-задълбочен анализ на сектора на охлаждането, както и необходимост секторът да бъде взет под внимание в по-голяма степен в стратегията на Комисията и в политиките на държавите членки;

АИ.	като има предвид, че е важно да се насърчават проучванията в областта на енергоспестяването в исторически сгради с цел оптимизиране на енергийната ефективност, когато е възможно, като същевременно се гарантират защитата и опазването на културното наследство;

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“, като важна стъпка по пътя към осигуряването на цялостен подход за извършване на коренна промяна в сектора на отоплението и охлаждането в Европейския съюз и към определяне на приоритетни области на действие; изцяло подкрепя амбициите на Комисията да установи и използва полезните взаимодействия между секторите на електроенергията и отоплението с цел да се изгради един ефикасен сектор, който повишава енергийната сигурност и улеснява икономическо ефективното постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката; призовава Комисията да разглежда секторите на отоплението и охлаждането като част от структурата на европейския енергиен пазар;

Посочва необходимостта да се предвидят и конкретни мерки по отношение на сектора на отоплението и охлаждането при прегледа на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, на Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници, както и на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите;

Счита, че стратегията в сферата на отоплението и охлаждането следва да позволява отчитането по един и същ начин на тези две необходимости, като се има предвид, че в Европа има различни климатични зони и че нуждите по отношение на потреблението на енергия съответно се различават;

Подчертава, че стратегията в областта на отоплението и охлаждането трябва да отдава предимство на устойчивите и икономически ефективни решения, което ще даде възможност на държавите членки да постигнат целите на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката; отбелязва, че секторите на отоплението и охлаждането в отделните държави членки се различават в голяма степен поради разликите по отношение на енергийния микс, климатичните условия, степента на ефективност на сградния фонд или промишления интензитет, поради което подчертава, че следва да се осигури гъвкавост при избора на подходящи стратегически решения;

Призовава за разработване на национално равнище на специфични стратегии за устойчиво отопление и охлаждане, като се обръща специално внимание на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, когенерацията, централизираното отопление и охлаждане, за предпочитане въз основа на възобновяеми енергийни източници, както е посочено в член 14 от Директивата относно енергийната ефективност;

Отбелязва, че високата енергийна ефективност, високоефктивната топлинна изолация и използването на енергия от възобновяеми източници на енергия и на възстановена топлина са основни приоритети в стратегията на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането; поради това счита, че следва да се зачита принципът „енергийната ефективност е на първо място“, тъй като енергийната ефективност предлага една от най-високите възможни норми на финансова възвръщаемост и е ключов елемент от стратегията за постигане на успешен преход към сигурност, устойчивост и интелигентни решения в сектора на отоплението и охлаждането;

Отбелязва, че една по-децентрализирана и по-гъвкава енергийна система, при която източниците на енергия и топлинна енергия са по-близо до мястото на потребление, може да улесни децентрализираното производство на енергия и следователно дава повече възможности на потребителите и общностите да участват по-активно на енергийния пазар и да контролират собственото си потребление на енергия, както и да се превърнат в активни участници в оптимизацията на търсенето; счита, че колкото по-къса е веригата, по която първичната енергия се преобразува в други форми, за да се генерира използваема топлина, толкова по-висока е енергийната ефективност на енергийната система като цяло; признава освен това, че този подход намалява загубите от пренос и разпределение, подобрява устойчивостта на енергийната инфраструктура и едновременно с това предоставя възможности на местно равнище за стопанска дейност на МСП;

Подчертава взаимното допълване между законодателството в областта на екопроектирането и на енергийното етикетиране, от една страна, и на директивите относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, от друга страна, за намаляване на потреблението на енергия за отопление и охлаждане; счита, че домакинските уреди (перални машини, съдомиялни машини и др.) следва да бъдат енергийно ефективни във възможно най-голяма степен и проектирани по такъв начин, че да могат да използват снабдяването с гореща вода на мястото, където са инсталирани; поради това счита, че изискванията за екопроектиране и политиките за енергийно етикетиране следва да бъдат преразглеждани и подобрявани редовно с цел да се постигнат допълнителни икономии на енергия и да се подобри конкурентоспособността чрез по-иновативни продукти и намалени разходи за енергия;

Припомня, че отоплението и охлаждането съставляват най-големият дял от потреблението на енергия в ЕС; подчертава значението на зачитането на принципа на неутралност по отношение на технологията между наличните понастоящем стимули за производство на енергия от възобновяеми източници и основаващите се на пазара и на държавната помощ стимули при прехода към нисковъглеродни и сигурни енергийни доставки за сектора на отоплението и охлаждането;

10.

Подчертава необходимостта от благоприятна рамка за наемателите и живеещите в многофамилни сгради, за да им се даде възможност също да се възползват от автономното производство и потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане, както и от мерки за енергийна ефективност, като по този начин се преодоляват предизвикателствата, свързани с разделените стимули и възпрепятстващите понякога правила за наем;

11.

Подчертава основополагащата роля на технологиите, основаващи се възобновяеми енергийни източници, включително използването на устойчива биомаса, аеротермална, геотермална и слънчева енергия и на фотоволтаични клетки в комбинация с електрически батерии, за подгряването на вода и за осигуряването на отопление и охлаждане в сградите, съвместно с използването на съоръжения за съхранение на топлинна енергия, които могат да бъдат използвани за всекидневно или сезонно балансиране; призовава държавите членки да предоставят подходящи стимули за популяризирането и възприемането на такива технологии; призовава държавите членки да прилагат изцяло изискванията на действащите директиви относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, включително изискванията за „сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия“ (nZEB), както и своите дългосрочни стратегии за саниране, като се има предвид необходимостта да се мобилизират достатъчно инвестиции за модернизиране на техния сграден фонд; изисква от Комисията да представи обща за ЕС визия относно дела на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия за периода до 2050 г.;

12.

Счита, че въпросите, свързани с енергийната сигурност в ЕС, до голяма степен се отнасят до сигурността на доставките на топлинна енергия; счита следователно, че разнообразяването на източниците на енергия за отопление е от първостепенно значение и призовава Комисията да проучи начините за допълнително подпомагане и ускоряване на засиленото внедряване на технологиите за топлинна енергия от възобновяеми източници;

13.

Счита, че използването на картографиране на ресурсите за целите на отоплението, на подходящи архитектурни решения, на най-добри практики в управлението на съоръженията и на принципите в градоустройството, включително мрежови решения на градско равнище, като например централно отопление и охлаждане, при планирането на цели жилищни и търговски райони следва да бъде в основата на енергийно ефективното строителство с ниски емисии в различните климатични зони в Европа; подчертава, че една добре изолирана сградна тъкан има висок капацитет за съхранение на топлина, водещ до значителни икономии при отоплението и охлаждането;

14.

Подчертава, че търсенето на енергия в сградния сектор е причината за около 40 % от общото потребление на енергия в ЕС и за една трета от потреблението на природен газ и би могло да бъде намалено с до три четвърти, ако се ускори санирането на сградите; подчертава, че 85 % от това потребление на енергия се използва за отопление и за топла вода за домакински цели и съответно модернизацията на старите и неефективни отоплителни системи, засиленото използване на електроенергия от възобновяеми източници, по-доброто използване на „отпадъчна топлина“ чрез високоефективни централни отоплителни системи, както и цялостното саниране на сградите с подобряване на топлинната изолация продължават да имат ключово значение за осигуряването на по-сигурен и устойчив подход към снабдяването с топлинна енергия; препоръчва да продължи повишаването на стандартите за енергийна ефективност на сградите, като се вземат предвид и се насърчават техническите иновации, по-специално по отношение на гарантирането на хомогенността на изолацията; освен това препоръчва да се предоставя по-нататъшна подкрепа за строителството на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия;

15.

Насърчава държавите членки да разработят дългосрочни стратегии за отоплението и охлаждането въз основа на интегриран подход, хармонизирано картографиране и оценката, извършена съгласно член 14 от Директивата относно енергийната ефективност; подчертава, че стратегията следва да определя приоритетните области за намеса и да позволява оптимизирано градско планиране в областта на енергетиката; призовава Комисията да подпомага държавите членки в това начинание чрез разработване на общи насоки за националните стратегии в областта на отоплението и охлаждането;

16.

Насочва вниманието към икономическото въздействие на обновяването и изолацията на сградите, което често води до по-ниски с до 50 % разходи за отопление и охлаждане, и призовава Комисията да осигури подходящо съфинансиране на инициативите, насочени към обновяване на обществени жилища и жилищни блокове с ниски равнища на енергийна ефективност;

17.

Приветства намерението на Комисията да разработи инструментариум от мерки с цел улесняване на обновяването на многофамилни жилищни сгради; счита, че следва да бъде разработен също така хармонизиран и изчерпателен набор от инструменти за енергийното планиране на градовете, който да позволи картографирането на местния потенциал за отопление и охлаждане, оптимизираното и интегрирано обновяване на сградите и изграждането на инфраструктура за отопление и охлаждане;

18.

Отново подчертава значението на това да се разработят схеми на ЕС, които да предоставят стимули за ремонти с цел енергийна ефективност на обществени сгради, частни жилища и жилища за социално настаняване, както и за строителство на нови екологични сгради, надхвърлящи минималните законови изисквания;

19.

Посочва местния характер на отоплението и охлаждането и потенциала на местно равнище; призовава местните и регионалните органи да способстват за по-нататъшната топлинна модернизация чрез саниране на съществуващите обществени, търговски и жилищни сгради с ниска енергийна ефективност; изтъква значението на движения като Конвента на кметовете, които предоставят възможност за споделяне на знания и най-добри практики;

20.

Подчертава необходимостта да се извърши картографиране на потенциала за отопление и охлаждане на местно равнище в цяла Европа, така че градовете да могат по-добре да установят своите налични на местно равнище ресурси и по този начин да им се предостави възможност да допринесат за увеличаване на енергийната независимост на ЕС, за повишаване на растежа и конкурентоспособността посредством създаването на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат прехвърлени на подизпълнител, и за осигуряване на чиста и достъпна енергия за потребителите;

21.

Призовава местните органи да извършат оценка на съществуващия потенциал за отопление и охлаждане, както и оценка на бъдещите потребности от отопление и охлаждане, по отношение на техните райони, като се отчита потенциалът на наличните на местно равнище възобновяеми източници на енергия, топлинната енергия от комбинирано производство на енергия и обемите на централното топлоснабдяване;

22.

Счита, че следва да се създаде привлекателна система за финансиране за домакинствата, живеещи извън зоните с централни системи за отопление и охлаждане, за да се насърчават нови технологии за отопление на домакинствата с използване на възобновяеми енергийни източници;

23.

Призовава местните органи да предприемат мерки във връзка със специфичните проблеми на сградите в селските райони, които често са по-стари, с по-ниска енергийна ефективност и по-неблагоприятни за здравето и които по принцип са с по-ниско равнище на комфорт по отношение на отоплението и охлаждането;

24.

Счита, че колкото по-къса е веригата, по която първичната енергия се преобразува в други форми за генериране на използваема топлина, толкова по-висока е енергийната ефективност, и като отбелязва голямото разнообразие от климатични и други условия в Съюза, призовава Комисията да насърчава технологично неутрални инструменти, позволяващи всяка общност да разработи икономически ефективни решения за намаляване на въглеродната интензивност на сектора на отоплението и охлаждането;

25.

Отбелязва, че докато регулаторните рамки на ЕС имат за цел да посочат общите цели, от съществено значение е да се постигне действителен напредък в извършването на коренна промяна в сектора на отоплението и охлаждането като част от едно по-широко реформиране на енергийната система;

26.

Подчертава, че инструментите на политиката и капацитетът на ЕС все още не са развити в достатъчна степен, за да стимулират преобразуването на сектора на отоплението и охлаждането, да постигнат максимално използване на потенциала или да разгърнат решения за намаляване на търсенето и декарбонизация в необходимия мащаб и с необходимите темпове;

27.

Подчертава значението на централните енергийни мрежи, които предлагат алтернатива на по-силно замърсяващите системи за индивидуално отопление, като се има предвид, че те са особено ефикасно и икономически ефективно средство за осигуряване на устойчиво отопление и охлаждане, интегриране на възобновяеми източници на енергия, възстановена топлинна енергия и студ и съхранение на излишната електроенергия в периоди на ниско потребление, като по този начин осигуряват гъвкавост на мрежата; изтъква необходимостта от интегриране на по-голям дял възобновяеми източници на енергия, като се има предвид, че над 20 % от централното отопление и охлаждане и към момента се генерира от възобновяеми източници на енергия, в съответствие с член 14 от Директивата относно енергийната ефективност, което налага цялостни оценки на потенциала за ефикасно централно отопление и охлаждане; призовава за модернизирането и разширяването на съществуващите централни системи за отопление с цел да се извърши преход към високоефективни и основаващи се на възобновяеми източници алтернативи; насърчава държавите членки да въведат фискални и финансови механизми, за да насърчават изграждането и използването на централно отопление и охлаждане, както и да водят борба срещу регулаторните пречки;

28.

Призовава Комисията да извърши сериозна оценка на проведените от държавите членки всеобхватни оценки на потенциала за комбинирано производство на енергия и централно отопление, които се изискват съгласно член 14 от Директивата относно енергийната ефективност, така че тези планове да отразяват действителния икономически потенциал на съответните решения и да предоставят солидна основа за политики в съответствие с целите на ЕС;

29.

Подчертава, че в гъсто населените градски агломерации е задължително неефикасните и неустойчиви индивидуални или централни отоплителни/охладителни системи постепенно да се заменят с ефективни централни отоплителни/охладителни системи или да бъдат осъвременени с помощта на модерни технологии за отопление/охлаждане, да се извърши преход към високоефективни местни системи за комбинирано производство на енергия и възобновяеми алтернативи;

30.

Призовава Комисията да предложи, в рамките на своите инициативи относно Директивата за енергията от възобновяеми източници и структура на пазара, мерки, които да допринасят за изграждането на по-ефикасна и гъвкава енергийна система чрез по-нататъшно интегриране на електроенергийните, отоплителните и охладителните системи;

31.

Призовава Комисията да установи обща европейска рамка за насърчаване и осигуряване на правна сигурност за автономното производство, по-специално чрез насърчаване и подкрепа за кооперациите на съседи, които използват възобновяеми източници;

32.

Призовава за разработване на показател за търсенето на отоплителна и охладителна енергия за сгради на национално равнище;

33.

Призовава за стратегически подход за намаляване на емисиите на CO2, свързани с промишленото търсене на отопление и охлаждане, чрез подобряване на ефикасността на процесите, замяна на изкопаемите горива с устойчиви източници и интегриране на промишлените дейности в заобикалящата среда на топлинна енергия;

34.

Подчертава огромния потенциал, който предлага групирането на потоци от енергия и ресурси по отношение на икономиите при потреблението на първична енергия, особено в промишлена среда, където по стъпаловидната система излишната топлина или студ от даден процес могат да се използват повторно в друг процес, за който са необходими по-малко екстремни температури и, когато е възможно, за отопление и охлаждане на сгради чрез централните отоплителни системи;

35.

Отбелязва, че морално остарелите съоръжения за производство на топлинна енергия с ниска енергийна ефективност следва спешно да се заменят с най-добрите налични алтернативи, които са изцяло съвместими с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, като например по-благоприятни за околната среда съоръжения за комбинирано производство на енергия, в които се използват устойчиви горива в съответствие с критериите за устойчивост за биомасата;

36.

Отбелязва, че секторът на отоплението и охлаждането е в много голяма степен сектор на местно равнище, тъй като наличността и инфраструктурата, както и търсенето на топлинна енергия, основно зависят от обстоятелствата на местно равнище;

37.

Изразява съгласие с Комисията по въпроса, че, както се посочва в стратегията в областта на отоплението и охлаждането, икономическият потенциал на комбинираното производство на енергия не се използва и призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и централното отопление, в съответствие със съобщението на Комисията относно състоянието на енергийния съюз (COM(2015)0572);

38.

Счита, че е необходим подход на системно равнище по отношение на охлаждането, включително за архитектурната среда и други дейности, като например транспортното хладилно оборудване;

39.

Изразява становището, че в условията на европейската зона с умерен климат реверсивните системи за отопление и охлаждане, използващи ефикасни топлинни помпи, могат да придобият много голямо значение при определени обстоятелства с оглед на тяхната гъвкавост; подчертава, че хибридните отоплителни системи, които осигуряват топлинна енергия от два или повече източника на енергия, могат да способстват за нарастване на ролята на отоплението въз основа на възобновяеми източници на енергия, по-специално в съществуващите сгради, където те могат да бъдат въведени при ограничена необходимост от преустройство; призовава Комисията и държавите членки да осигурят, по отношение на топлинните помпи, подходящи съгласувани методи на изчисление и да насърчават обмена на най-добри практики за механизми за подпомагане, за да се окаже подкрепа на ефикасните, устойчиви и нисковъгредодни решения за различните нужди от отопление или охлаждане;

40.

Насърчава Комисията да следи отблизо за спазването на законодателството на ЕС относно флуорсъдържащите парникови газове, за да се намалят емисиите на тези газове в атмосферата; призовава Комисията да гарантира, че използването на алтернативни хладилни агенти е безопасно, икономически ефективно и в съответствие с другите цели на ЕС в областта на околната среда, изменението на климата и енергийната ефективност;

41.

Счита, че държавите членки следва да проучат възможността за използване на топлината от геотермални води, от енергия, възстановена пряко или непряко от промишлени източници и от други топлинни източници с по-ниска температура, например топлината в дълбоководни мини за отопление (охлаждане), която би могла, с помощта на огромни термопомпи, да отоплява цели градове чрез съществуващите и нови мрежи за централно отопление, а не само отделни сгради, ако е налице или бъде изградена подходяща инфраструктура за централно отопление;

42.

Подчертава ролята на технологиите, които са в състояние да намалят търсенето на топлинна енергия и емисиите на парникови газове, като например използването на геотермална енергия с ниска енталпия, централно отопление/охлаждане с използване на възобновяеми източници на енергия, малки централи за тригенерация или когенерация, използващи като гориво природен газ и/или биометан, или комбинация от тях;

43.

Изразява становището, че съоръженията за съхранение на топлинна енергия, които използват електрическо съпротивление във времето извън периодите на върхово потребление (например чрез съхранение на енергия под формата на топлина) и по този начин подобряват качеството на снабдяването с електроенергия, като улесняват интегрирането на различни възобновяеми източници, могат да играят много важна роля за отоплението и да спомогнат за балансиране на мрежата и понижаване на производството на енергия;

44.

Счита, че отпадните топлина и студ, получени чрез промишлени процеси и комбинирано производство, при производството на електроенергия в конвенционалните електроцентрали, от добре изолирани жилищни сгради, използващи рекуператорни методи, както и от микрокогенерация, следва да имат много по-голяма роля в отоплението и охлаждането, отколкото са имали преди; подчертава, че оползотворяването на отпадните топлина и студ от промишлеността следва да се вземе предвид и да се насърчава чрез научни изследвания, тъй като представлява огромна възможност за инвестиции и новаторство; подчертава, че промишлените предприятия и разположените близо до тях жилищни и сервизни сгради следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат и да споделят производството и потребностите си по отношение на енергията;

45.

Подчертава, че публичното финансиране или публичната собственост на инфраструктурата за централно отопление следва да не допринася за възникването на скъпо струваща зависимост от инфраструктура с високи въглеродни емисии; призовава националните, регионалните и местните органи да следят подпомагането с публични финансови средства на инфраструктурата за централно отопление в контекста на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата през 1990 г. и организиран преход в енергийната икономика;

46.

Счита, че обединяването на производството, потреблението и повторното използване на отпаден студ осигурява ползи за околната среда и икономиката и намалява търсенето на първична енергия за охлаждане;

47.

Подчертава, че производството на енергия от отпадъци ще продължи да играе важна роля за отоплението, тъй като алтернативата често е депониране и използване на изкопаеми горива, като припомня, че е необходимо да се увеличи рециклирането;

48.

Призовава държавите членки да използват правни и икономически средства, за да ускорят постепенното извеждане от експлоатация на морално остарелите пещи на твърдо гориво с равнище на енергийна ефективност под 80 % и да ги заменят, когато е възможно, с ефикасни, устойчиви отоплителни системи на местно равнище (например системи за централно отопление) или на микроравнище (например геотерламни и соларни системи);

49.

Посочва, че въвеждането на интелигентни отоплителни системи може да помогне на потребителите да придобият по-добра представа за своето потребление на енергия и да спомогне за обновяването на неефективните отоплителни системи, като се насърчават икономиите на енергия;

50.

Припомня на Комисията и на държавите членки, че 75 % от съществуващия европейски сграден фонд е енергийно неефективен, както и че според оценките 90 % от тези сгради ще продължават да се използват в периода до 2050 г.; поради това подчертава неотложната необходимост специално да се насочи вниманието към тези сгради, за да бъдат подложени на основно саниране;

51.

Призовава Комисията да изготви план, в рамките на програмата за производство на енергия от отпадъци, за насърчаване и използване на потенциалния принос на устойчивото използване на органични отпадъци за отопление и охлаждане във връзка със системите за централно отопление и охлаждане;

52.

Подчертава, че биогазът представлява важен устойчив източник за системите за отопление и охлаждане и че поради тази причина е необходимо да се установи ясна цел за биологично рециклиране, за да се стимулират инвестициите в събирането и третирането на биологични отпадъци;

53.

Призовава държавите членки да предприемат административни мерки за забрана на използването на морално остарели пещи, които генерират високи емисии — като изпускат в атмосферата органични пиролитични газове от непълно изгаряне, NOx, сажди, прахови частици и летлива пепел, които се разпръскват чрез конвекция — за отоплението на агломерации и за насърчаване чрез стимули на използването на устойчиви — в това число и възобновяеми — алтернативи;

54.

Призовава държавите членки да предприемат мерки за постепенно премахване на неефективните пещи и бойлери, работещи с мазут и въглища, които понастоящем захранват над половината от сградния фонд в селските райони; счита, че осигуряването на енергия следва да се извършва с използването на източници с по-ниски въглеродни емисии и на възобновяеми източници;

55.

Подчертава, че наличието на централни отоплителни системи, използващи енергия, произведена от възобновяеми източници, предотвратява разпространението на по-силно замърсяващи локални отоплителни системи, които увеличават замърсяването на въздуха в жилищните райони и са много по-трудни за контролиране, отколкото широко разпространените централни отоплителни системи; подчертава обаче, че инфраструктура и климатичните условия се различават в различните части на Съюза и че тези системи често се нуждаят от модернизиране, за да се повиши тяхната ефективност; поради това призовава за извършване на анализ на необходимостта от инфраструктура за централни отоплителни системи и на практиките за данъчно облагане, що се отнася до възобновяемите енергийни източници и централното отопление;

56.

Счита, че държавите членки следва спешно да предприемат стъпки за постепенно извеждане от експлоатация на нискотемпературните пещи, използвани за изгаряне на твърди горива и органични отпадъци, които, в процеса на горене, изпускат в атмосферата редица вредни вещества; счита, че държавите членки, когато е възможно, следва да насърчават постепенното извеждане от експлоатация на старите и неефективни камини за изгаряне на дърва в гъсто застроените градове и да улеснят замяната им със съвременни ефикасни алтернативи, които са щадящи за околната среда и здравето, едновременно с инициативи за повишаване на осведомеността относно потенциалните рискове за здравето и най-добрите практики, свързани с горенето на дърва;

57.

Призовава Комисията и държавите членки да запълнят пропуските в регулирането, произтичащи от Директивата за екопроектирането и Директивата за средните горивни инсталации, които водят до изместването на емисии към инсталациите с мощност под 1 MW, попадащи извън обхвата на посочените директиви;

58.

Счита, че нарастващата нужда от охлаждане налага по-нататъшното разглеждане на този въпрос, включително интегриран подход към цялата верига на охлаждане — от търсенето на промишлено охлаждане от високи температури до охлаждане за домакинствата и изискванията за охлаждане в хранителната промишленост;

59.

Отбелязва, че наличието на качествени данни е условие, което трябва да бъде изпълнено, за да могат потребителите и органите да направят рационален избор във връзка с енергийната ефективност и отоплителните решения; подчертава значението на по-нататъшното разширяване на възможностите, които предлага цифровизацията в сектора на отоплението и охлаждането; призовава Комисията да изготви определение и методика за изчисляване на охлаждането с използване на възобновяеми източници;

60.

Счита, че топлообменниците, които използват ефикасно водата, могат да играят решаваща роля за охлаждането в промишлените процеси, като прехвърлят топлина към естествени водни басейни, разположени в близост до обектите, в които са складирани продуктите, чиято температура не надвишава 6 oC през цялата година (свободно охлаждане);

61.

Счита, че стационарните горивни клетки с висока мощност биха могли в много близко бъдеще да представляват екологосъобразна алтернатива на твърди горива като въглищата;

62.

Счита, че технологиите „електроенергия в газ“ имат голям потенциал за бъдещето като начин за съхраняване и предаване на енергията от възобновяеми източници и за нейното използване за целите на централното и местното производство на топлинна енергия; отбелязва, че използването на технологиите „електроенергия в газ“ е ефикасен начин за използване на енергията от възобновяеми източници за производството на топлинна енергия, по-специално в агломерациите, благодарение на възможността за използване на съществуващата инфраструктура; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и пилотните проекти, свързани с технологиите „електроенергия в газ“;

63.

Счита, че стратегията на Европейския съюз относно новаторското отопление и охлаждане изисква интензивни научни изследвания като основа за създаването на стопански отрасли, които произвеждат екологично оборудване за тази цел;

64.

Подчертава ползите от научните изследвания и технологичните иновации за европейската промишленост, тъй като те засилват нейното конкурентно предимство и нейната търговска устойчивост и допринасят за постигането на основните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката; подчертава в тази връзка необходимостта от засилване на научноизследователската и развойната дейност и на иновациите в областта на енергийната ефективност и на технологиите за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници с цел намаляване на разходите, подобряване на функционирането и засилване на разгръщането и на интегрирането в енергийната система; призовава Комисията да работи заедно със заинтересованите страни от сектора за поддържането на актуализирани пътни карти за технологии за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници, за да координира и да проследи и установи пропуските в разработването на технологии за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници;

65.

Счита, че като се има предвид неотложната необходимост от постигане на бързи и действителни резултати в процеса на топлинна модернизация в топлинния сектор на ЕС, Съюзът следва да съсредоточи усилията си върху научните изследвания, за да се засили прилагането на най-добрите налични към момента технологии;

66.

Счита, че научните изследвания по рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да включват разработването на устойчиви решения за отопление и охлаждане, технологии за оползотворяване на отпадни топлина и студ, нови материали с максимална топлопроводимост (топлообменници), минимална проводимост — т.е. максимално топлинно съпротивление (топлинна изолация), и максимална степен на акумулиране на топлина (топлинни хранилища);

67.

Счита, че следва да се постигне напредък по рамковата програма „Хоризонт 2020“ при научноизследователската и развойната дейност във връзка с устойчиви и ефикасни системи и материали за отопление и охлаждане, например решения за производство от възобновяеми източници и съхранение в малки мащаби, системи за централно отопление и охлаждане, когенерация и изолационни материали, както и иновативни материали като структурните прозоречни стъкла, които пропускат високи равнища на лъчение в късовълновия диапазон (слънчева светлина) отвън и отдават само минимално количество от лъчението в дълговълновия диапазон, което иначе би било изпуснато навън;

68.

Подчертава значението на задълбочените научни изследвания за разработване на иновативни технологични решения, насочени към създаването на уреди и цели системи за отопление и охлаждане, които са енергийно ефективни и се основават на възобновяеми източници;

69.

Призовава за преразглеждане на действащото законодателство, насочено към запазване на технологичната неутралност и икономическата ефективност, така че да се гарантира, че то не насърчава или дискредитира една технология за сметка на друга, като например възобновяемата енергия, произведена на място, например чрез използване на слънчеви панели в жилищните сгради, или в близост до дадена сграда, следва да се отчита при изчисляването на енергийните характеристики на сградата, независимо от източника;

70.

Изтъква значението на съчетаването на най-модерните технологии с интелигентно управление на енергията, например чрез автоматизация на дома и интелигентни системи за контрол на отоплението, особено в един все по-силно взаимосвързан свят, в който уредът може лесно да се приспособява към климатичните условия и сигналите за цената на електроенергията, и да допринася за стабилизиране на мрежата чрез изместване на търсенето; призовава Комисията да интегрира интелигентните технологии в съответните инициативи за енергиен съюз по по-добър начин, за да се гарантира истинска взаимосвързаност на интелигентните уреди, свързаните жилищата и интелигентните сгради с интелигентните мрежи; счита, че подобни решения следва да се насърчават при обновяването на съществуващия сграден фонд, тъй като помагат на потребителите да разберат по-добре своите модели на потребление и да коригират по съответния начин функционирането на своите отоплителни системи;

71.

Подчертава, че строителството има голям потенциал за намаляването на търсенето на енергия и на емисиите на CO2; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за засилване на темповете на саниране на сградите; отбелязва, че за постигането на тази цел са необходими привлекателни финансови стимули, наличие на висококвалифицирани експерти на различни равнища, както и обмен и насърчаване на най-добрите практики;

72.

Призовава Комисията да установи и премахне все още съществуващите пречки пред мерките за енергийна ефективност, по-специално вътрешните ремонти, извършвани от домакинствата, и да развие истински пазар за енергийна ефективност, за да насърчи трансфера на добри практики и да осигури наличието на продукти и решения в целия ЕС с цел изграждане на истински единен пазар на продукти и услуги за енергийна ефективност; подчертава потенциала за създаване на работни места и за икономически растеж не само на първоначалното въвеждане на такива продукти и услуги, но и на текущата поддръжка и всекидневното управление на интегрирана енергийна система, която обхваща отоплението и охлаждането;

73.

Счита, че промишлеността се нуждае от ясни сигнали от лицата, разработващи политиките, за да се направят необходимите инвестиции за постигане на енергийните цели на ЕС; подчертава необходимостта от амбициозни обвързващи цели и регулаторна рамка, която да насърчава иновациите, без да създава ненужна административна тежест, с цел възможно най-добро насърчаване на икономически ефективни и устойчиви от екологична гледна точка решения за отопление и охлаждане;

74.

Счита, че инвестициите в енергийната ефективност в сградите следва да бъде съпътствани от инвестиции в отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници; счита, че полезните взаимодействия, които се наблюдават между енергийната ефективност на сградите и отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници, представляват значителна възможност с оглед на прехода към нисковъглеродна икономика; приветства усилията на национално равнище за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия;

75.

Препоръчва отделни системи за топлинно саниране да бъдат проектирани за архитектурните забележителности, с двоен акцент върху инвестициите в обвивката на сградата, съчетани с оптимизиране на контролните и автоматизирани системи на сградите и осигуряването на ефикасно отопление и охлаждане, като същевременно се внимава да не се изложи на риск уникалният архитектурен стил на съответните сгради;

76.

Отбелязва, че архитектурното проектиране на интелигентни сгради следва да възприеме цялостен подход за осигуряване на топлинен комфорт (охлаждане) чрез формата и масата на сградите, адаптирането на пространството и коригирането на параметрите, като например количеството дневна светлина и интензивността на вентилацията и рекуперацията, като в същото време поражда ниски оперативни разходи;

77.

Подчертава значението на стандартизираните одити на топлинната енергия и икономическата ефективност на отстраняването на проблеми чрез промишлена изолация с цел икономия на енергия и намаляване на емисиите; посочва, че разходите за енергия на промишлеността могат да бъдат допълнително намалени чрез инвестиции в съществуващи и доказани устойчиви технологии;

78.

Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове са важен инструмент за модернизиране на енергийната система; счита, че ограниченията, които бяха в сила до този момент относно финансирането по ЕФРР за приоритета за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност, не бяха ефективни; счита, че за програмния период след 2020 г. процентът от бюджета, предвиден за този приоритет, следва да се увеличи;

79.

Подчертава значението на това да се гарантира достъп до финансиране — както краткосрочно, така и дългосрочно, за инвестиции в проекти от всякакъв мащаб, свързани с модернизацията в сектора на отоплението и охлаждането, включително по отношение на централното отопление и охлаждане, подобряването на съответната мрежова инфраструктура, модернизирането на отоплителните системи, включително преход към възобновяеми източници, и ускоряване на темпа на обновяване на сградите; призовава в тази връзка Комисията да разработи стабилни, иновативни и дългосрочни финансови механизми; изтъква ролята, която Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и другите приложими европейски фондове, като например тези, които се на разположение чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, могат да изпълняват по отношение на финансирането и техническата помощ, като гарантират, че проектите са привлекателни за инвеститорите, предлагайки стабилни регулаторни условия, по-специално чрез намаляване до минимум на бюрокрацията и включване на бърза процедура за кандидатстване и одобрение; призовава Комисията да засили настоящите разпоредби относно отоплението и охлаждането в периода на програмиране след 2020 г. за всички приложими европейски фондове, както и за премахване на бариерите, които възпрепятстват местните органи при разпределянето на полезни ресурси за обновяването на обществени сгради; подкрепя инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“, насърчаваща по-широкото използване на мерки за енергийна ефективност в комбинация с използването на възобновяеми енергийни източници в строителния сектор; счита, че модернизирането и топлинната изолация на сградите като цяло следва да имат предимство пред други дейности по отношение на достъпа до финансиране с оглед на огромния им потенциал за създаване на нови работни места;

80.

Отново изтъква необходимостта от използване на структурните фондове за по-широк спектър от дейности по осъвременяване на сгради и сградни инсталации, особено под формата на преференциални заеми за частни собственици на сгради, което би улеснило засилването на желанието за извършване на така необходимите дейности по осъвременяване на съществуващите сгради, особено в по-слабо развитите части на ЕС;

81.

Подчертава, че за да се стимулират подобренията в сектора за отопление и охлаждане, Комисията следва да използва пълноценно „предварителните условия“, предвидени в член 19 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, и да гарантира, че действащото законодателство на ЕС със съответните мерки за отопление и охлаждане се транспонира и прилага по подходящ начин;

82.

Счита, че насоките за държавна помощ за ефикасни технологии, които са незаменими за стратегията за намаляване на въглеродните емисии в сектора за отопление и охлаждане, особено като решения, основаващи се на общността, следва да отчитат необходимостта от подходяща публична подкрепа;

83.

Счита, че инициативи като Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), интелигентните градове и общности и новият интегриран Конвент на кметовете за климата и енергетиката биха могли да подкрепят местните и регионалните субекти при обновяването на енергийните системи в сградите;

84.

Призовава Комисията да гарантира, че бюджетът на ЕС се използва в съответствие с целите за намаляване на въглеродните емисии и енергийна ефективност;

85.

Призовава държавите членки да предприемат целенасочени мерки, за да стимулират засилено подобренията на енергийната ефективност и по-широкото използване на подпомагането на енергията от възобновяеми източници в домакинствата с ниски доходи и уязвимите домакинства; призовава Комисията да задели много по-голям дял от средствата на ЕС за енергийна ефективност и за прилагане на програми в областта на подпомагането на енергията от възобновяеми източници за уязвими, засегнати от енергийна бедност домакинства и да предостави насоки на държавите членки относно конкретни мерки във връзка с енергийната бедност;

86.

Счита, че на гражданите следва да се предоставя по-качествена информация за потреблението на енергия на съответните им домакинства и относно възможните икономии на енергия и ползите от модернизирането на техните отоплителни системи чрез използване на възобновяеми източници, включително възможността да произвеждат и потребяват произведена от самите тях енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане;

87.

Счита, че държавите членки трябва да гарантират — наред с другото, чрез информационни кампании, обслужване на едно гише, схеми за съвместно закупуване (като се подпомагат потребителите да се обединяват, за да купуват на намалени цени) и обединяване на отделни проекти (обединяване на няколко малки проекта в едно, за да имат възможност да намерят инвеститори при по-добри ставки) — че потребителите са изцяло запознати със и имат достъп до технологичните и икономическите ползи от по-устойчивите отоплителни и охладителни системи и подобренията по отношение на енергийната ефективност, така че да им се даде възможност да направят най-добрия възможен избор съобразно конкретните обстоятелства и да извлекат ползи от наличните подобрения от икономическа и здравна гледна точка и от гледна точка на качеството на живот; отбелязва, че домакинствата, живеещи в отдалечени и изолирани райони, могат да се нуждаят от особено внимание и специално разработени за конкретния случай решения; отбелязва потенциала на „произвеждащите потребители“ за създаването на енергийни системи, предоставящи отопление и охлаждане въз основа на възобновяеми източници на енергия; подчертава значението на продължаващото образование, обучение, сертифициране и контрол на монтажниците и архитектите, като се има предвид, че те са първото звено за контакт за битовите потребители;

88.

Счита, че продължаващото обучение на експертите, оценяващи топлинното състояние на сградите и ефективността на начина, по който те се отопляват (охлаждат), е от първостепенно значение; счита, че оптимално разположените групи за поддръжка, които са достъпни за крайните потребители, се превръщат в необходимост;

89.

Подчертава, че е важно да се гарантира на потребителите свободата да избират измежду разнообразни високоефективни и използващи енергия от възобновяеми източници технологии за отопление, които най-добре отговарят на техните лични нужди от отопление;

90.

Подчертава, че поради това е необходимо да се даде възможност на потребителите — чрез предоставяне на информация и стимули — да ускорят модернизацията на старите си и неефективни отоплителни системи за да се постигне значително подобряване на енергийната ефективност, което вече е възможно с използването на наличните технологии, включително системи за отопление с енергия от възобновяеми източници; изтъква липсата на осведоменост на потребителите относно често пъти ниската ефективност на техните отоплителни системи; призовава Комисията да представи предложения с цел повишаване на осведомеността относно съществуващите отоплителни и охладителни системи и на степента на тяхното модернизиране в рамките на предстоящия преглед на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и да разгледа възможността за въвеждане на система за енергийно етикетиране на инсталираните отоплителни системи;

91.

Подчертава активната роля, която потребителите могат да изпълняват по пътя към устойчивата европейска отоплителна и охладителна система; счита, че благоприятният резултат от новия регламент за „енергийното етикетиране“, при който скалите на новите етикети са съставени далновидно и позволяват ясно да се посочат разликите по отношение на енергийната ефективност на различните продукти, може да подобри възможностите на потребителите да насочат своя избор към енергоспестяването и да намалят сметките си;

92.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предложат конкретни стратегии за справяне с нарастващия проблем с енергийната бедност, за да се помогне на всички потребители, особено на най-уязвимите, да подобрят положението си по отношение на жилищното настаняване, отоплението и охлаждането, на индивидуален или колективен принцип, независимо дали те са собственици на жилищата или наематели;

93.

Подчертава необходимостта от постигане на висока енергийна независимост при използване на приоритетно местни суровини.

94.

Призовава за използването на отпадна топлина от наличните промишлени предприятия за отопление на домакинствата.

95.

Счита, че ключът за справянето с енергийната бедност е намаляването на общите разходи за отопление за отделните домакинства, като се гарантира, че е налице значително увеличение на енергийната ефективност на трите основни етапа на потребление на енергия: по време на превръщането на първичната енергия в полезна енергия, по време на преноса на тази енергия и, по-специално, по време на използването от крайния ползвател; призовава държавите членки да превърнат в истински приоритет мерките за енергийна ефективност и преминаването към енергия за отопление и охлаждане от възобновяеми източници;

96.

Счита, че е важно да се гарантира, че част от финансирането за енергийна ефективност се заделя за подобрения в полза на домакинствата в състояние на енергийна бедност или за живущите в най-необлагодетелстваните райони, например като биват подкрепяни да инвестират в оборудване за отопление и охлаждане с по-висока енергийна ефективност;

97.

Счита, че съгласно Директивата за енергийната ефективност държавите членки следва да въведат държавни планове за саниране на сгради с цел постигане на енергийна ефективност на сградите, не на последно място като предлагат стимули за санирането на сградите, притежавани от частни лица, и че тези планове следва също така да включват специални мерки за най-уязвимите групи, за да се подпомогне борбата срещу енергийната бедност;

98.

Призовава Комисията при прилагането на Директивата за енергийната ефективност да разработи програми за обучение за специалисти по одит и планиране в областта на енергийната ефективност и за подпомагане на частни лица, и по-специално на най-уязвимите групи, да извършват дейности от този вид;

99.

Подчертава, че голяма част от европейските сгради днес да са засегнати от загуба на енергия, дължаща се на лошото качество на тяхната изолация и на техните стари и неефективни отоплителни системи, а в същото време от енергийна бедност страдат почти 11 % от населението на ЕС;

100.

Призовава Комисията, държавите членки и местните органи, като се има предвид рискът от евентуални бъдещи кризи с доставките на природен газ, да включат изцяло производството на биогаз от преработка на тор при прилагането на кръговата икономика;

101.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0266.

(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.

(5) Съобщение на Европейската комисия (2014 г.) „Енергийната ефективност и нейният принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520) окончателен).

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/49

P8_TA(2016)0335

Повишаване на конкурентоспособността на МСП

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно изпълнението на тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (член 9, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби) (2015/2282(INI))

(2018/C 204/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно тематичната цел за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП),

—	като взе предвид член 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно финансовите инструменти, подкрепяни по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове,

—

като взе предвид своята позиция от 15 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в програма за научноизследователска и развойна дейност, осъществявана съвместно от няколко държави членки и насочена към подпомагане на малки и средни предприятия, извършващи научноизследователска дейност (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране (2),

—	като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки,

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране (3),

—	като взе предвид Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър относно МСП, ефективността на използването на ресурсите и „зелените“ пазари (Експресно проучване на Евробарометър № 381), както и проучването на Евробарометър относно ролята на публичната подкрепа за въвеждането на иновациите на пазара (Експресно проучване на Евробарометър № 394),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно мерки за подобряване на средата за малките и средни предприятия (МСП) в Европа — Small Business Act (4),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

—	като взе предвид Европейската харта за малките предприятия, приета от Европейския съвет на заседанието във Фейра от 19—20 юни 2000 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2011 г. относно някои практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи от за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“ (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“ (8),

—	като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (МСП) (9),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

—	като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2011 г., озаглавено „Малък бизнес, голям свят — ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (COM(2011)0702),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавен „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП — Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г., озаглавено „Преодоляване на иновационната пропаст“ (10),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“ (11),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0162/2016),

А.

като има предвид, че политиката на сближаване е основният инструмент за инвестиране в растеж и работни места в ЕС с бюджет от над 350 милиарда евро до 2020 г.; като има предвид, че осезаемите резултати от инвестициите в рамките на политиката на сближаване могат да спомогнат за моделирането на настоящия и бъдещия растеж на регионите в държавите членки;

Б.

като има предвид, че в резултат на икономическата и финансова криза равнищата на бедност и социално изключване са се увеличили в много държави членки, а също и дългосрочната и младежката безработица и социалните неравенства, и че поради това МСП могат да изпълняват релевантна и важна роля за възстановяването на Европа;

В.

като има предвид, че 23-те милиона МСП в ЕС, които съставляват около 99 % от всички предприятия, дават основен принос за икономическия растеж, социалното сближаване, иновациите и създаването на висококачествени работни места, като осигуряват над 100 милиона работни места, което съответства на 2 от всеки 3 работни места в частния сектор, и поддържат два пъти по-висок ръст на заетостта в сравнение с големите предприятия; като има предвид, че само 13 % от европейските МСП участват в търговски дейности и инвестиции на световните пазари;

Г.

като има предвид, че европейските МСП са много разнообразни и включват голям брой микропредприятия, базирани на местно равнище, които често работят в традиционни сектори, както и все по-голям брой стартиращи предприятия и бързоразвиващи се иновативни предприятия, както и социални предприятия, насочени към специфични цели и групи; като има предвид, че тези стопански модели срещат различни проблеми и следователно имат различни потребности; като има предвид, че опростяването на европейското, националното и регионалното законодателство е от централно значение за улесняването на достъпа до кредити за МСП;

Д.	като има предвид, че МСП имат голям капацитет за адаптиране към промените и са напълно способни да следват техническия прогрес;

Е.

като има предвид, че микрокредитите, които са насочени най-вече към микропредприемачи и лица в неравностойно положение, желаещи да започнат дейност като самостоятелно заето лице, са от основно значение за преодоляване на пречките при достъпа до традиционни банкови услуги, и като има предвид, че Съвместното действие за подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа (JASMINE), както и оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ по Европейската програма за заетост и социални иновации могат да предоставят надеждна подкрепа за подобряване на достъпа до финансиране, включително за социалните предприятия;

Ж.

като има предвид, че през програмния период 2007—2013 г. политиката на сближаване е предоставила подкрепа за МСП в размер на 70 милиарда евро, с което са създадени над 263 000 работни места в МСП, и е помогнала на МСП да се модернизират чрез по-широко използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), умения за достъп, иновации и модернизация на работните практики;

З.	като има предвид, че през програмния период 2014—2020 г. политиката на сближаване ще предостави допълнителна подкрепа за МСП, като подкрепата за периода 2007—2013 г. ще се удвои и ще достигне размер от 140 милиарда евро;

И.	като има предвид, че тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (ТЦ 3) е една от тематичните цели с най-висок процент от общото финансиране — 13,9 %, и е от първостепенно значение за постигането на целите на политиката на сближаване и на стратегията „Европа 2020“;

Й.

като има предвид, че МСП, които биха могли да кандидатстват за финансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), тъй като извършват дейност в конкурентна среда и трябва да се справят с множество ограничения, включително и ограничения по отношение на паричните потоци, са особено силно засегнати от сложните и нестабилни правила и от свързаната с тях бюрокрация, по-специално от факта, че административните разходи въобще не са пропорционални на отпусканото финансиране, на времето, необходимо за обработка на заявленията за финансиране, и на необходимостта от извършване на авансови плащания;

К.

като има предвид, че въвеждането на тематична концентрация в рамките на планирането на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. предостави ефективен инструмент за разработването на оперативни програми с по-голямо внимание към инвестиционните приоритети с цел осигуряване на достатъчно ресурси за оказване на реално въздействие;

Л.	като има предвид, че споразуменията за партньорство и оперативните програми, предвидени в членове 14, 16 и 29 от Регламента за общоприложимите разпоредби, са стратегически инструменти за насочване на инвестиции в държавите членки и в регионите;

М.	като има предвид, че до 2020 г. МСП ще осигурят промишлено производство, възлизащо на най-малко 20 % от БВП на държавите членки;

Н.

като има предвид, че понастоящем само малък процент от европейските МСП могат да открият и да се възползват от възможностите, предлагани от международната търговия, търговските споразумения и глобалните вериги за създаване на стойност, и че през последните три години само 13 % от европейските МСП са извършвали дейност на международно равнище извън ЕС;

О.

като има предвид, че процесът на интернационализация на МСП следва да се базира на корпоративна социална отговорност, на зачитане на правата на човека и правата на работниците, както и на възможно най-голямата степен на защита на околната среда, за да се гарантира лоялна конкуренция и увеличаване на качествените работни места;

Отбелязва, че чрез тематичната концентрация оперативните програми се насочват по по-добър начин към ограничен брой стратегически цели, по-специално с оглед на насърчаването на растежа и потенциала за създаване на висококачествени работни места за МСП, включително микропредприятията; счита, че МСП са движещата сила на европейската икономика и че те са ключът към успеха на политиката на сближаване, но че те често са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани с техния размер; поради това препоръчва насочването на още по-голяма подкрепа от ЕСИ фондовете за МСП;

Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид добавената стойност на проектите на МСП за развитието и обновяването на традиционните сектори, тъй като това не само ще стимулира създаването на работни места, но и ще запази характерните особености на местните и регионалните предприятия при зачитане на принципа на устойчивост; подчертава, че е необходимо да се вземе предвид контекстът на тези сектори и да не се нарушава деликатният баланс между традиционните производствени технологии, основани на знанието, и иновациите; посочва, че МСП играят важна роля в сектора на услугите, който е в процес на съществена промяна в резултат на цифровизацията, и поради това счита, че недостигът на умения в областта на ИКТ следва да бъде преодолян, като се акцентира повече върху съответното обучение и образование;

Подчертава, че е налице обща необходимост от механизми, способстващи за опростяване на бизнес средата и за ускоряване на процеса на създаване на нови предприятия с Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), за да се предостави подкрепа за конкурентоспособността на МСП и усвояването на средства по ЕСИ фондовете; подчертава също така необходимостта от изпълнение на предварителните условия;

Призовава Комисията, при изпълнението на ТЦ 3, да взема под внимание принципите, предвидени в пакета за кръговата икономика, за да се насърчи по-устойчив икономически растеж и да се създадат нови висококачествени работни места за МСП, като се отдели специално внимание на стимулирането на екологични работни места; в това отношение счита, че е важно да се продължат усилията за насърчаване на екологосъобразна конкурентоспособност на МСП чрез подобряване на достъпа до финансиране, предоставяне на повече информация, опростяване на законодателството, намаляване на бюрокрацията, насърчаване на електронното сближаване и укрепване на екологосъобразна бизнес култура; освен това посочва, че една по-екологосъобразна верига за създаване на стойност, която включва преработването, поправката, поддръжката, рециклирането и екопроектирането, би могла да предостави на много МСП значителни бизнес възможности, като условие за това е промяната на икономическото поведение и премахването или намаляването на пречките от законодателно, институционално и техническо естество;

Посочва, че проблемите, с които се сблъскват МСП, донякъде са причинени от факта, че прилаганите от държавите членки политики на строги икономии задушават търсенето;

Насърчава държавите членки и регионалните органи да разгледат възможността за използване на предлаганите от финансовия инструмент възможности; подчертава необходимостта да се гарантира прозрачност, отчетност и контрол на тези финансови инструмент и на програмата „Инициатива за МСП“, насочена към финансово подпомагане на МСП; подчертава, че финансовите инструменти следва да се използват винаги в съответствие с целите на политиката на сближаване и че следва да се предоставя подходяща техническа и административна подкрепа;

Призовава за опростен и по-слабо регулиран достъп до кредити, при който се вземат под внимание конкретните характеристики на микропредприятията и на стартиращите предприятия, както и на регионите, в които те извършват дейност; изразява съжаление във връзка с това, че инвеститорите и банките често не са склонни да финансират стартиращи предприятия и разширяването на бизнес на ранен етап от процеса, както и че за много МСП, по-специално малки стартиращи предприятия, се оказва трудно да получат достъп до външно финансиране; поради това призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да обърнат особено внимание на подобряването на достъпа до финансиране за микропредприятията и стартиращите предприятия, които искат да се разраснат; посочва необходимостта от изравняване на лихвените проценти за финансиране на МСП с лихвените проценти за по-големите дружества;

Счита, че европейските малки предприятия са склонни да разчитат на източници на финансиране като банките и често не са напълно запознати с наличието на допълнителни източници на финансиране или финансови възможности; отбелязва, че с оглед на фрагментираността на финансовите пазари Комисията предложи редица инициативи, като например съюза на капиталовите пазари, цел разнообразяване на източниците на финансиране, улесняване на движението на капитали и подобряване на достъпа до финансиране, по-специално по отношение на МСП;

Отбелязва липсата на доказателства за постиженията и резултатите на финансовите инструменти и слабата връзка между тези финансови инструменти и основните цели и приоритети на ЕС; призовава Комисията да подобри допълнително предоставянето на безвъзмездни средства, вместо да насърчава основно използването на финансови инструменти;

10.

Отбелязва, че през програмния период 2007—2013 г. редица пречки, като например последиците от икономическата криза, комплексното управление на структурните фондове и административната тежест, както и ограниченият достъп на МСП до финансиране и сложността на прилагането на схемите за подкрепа доведоха до недостатъчно усвояване на тези фондове от страна на МСП; предупреждава, че причините за ниската степен на усвояване на средствата трябва да бъдат отстранени, за да се избегне повторното възникване на същите проблеми през програмния период 2014—2020 г., както и че прекомерната бюрокрация възпрепятства някои МСП да кандидатстват за наличните средства; изразява съжаление във връзка с твърде общия и непълен характер на съществуващите проучвания на ефективността и реалното въздействие на ЕСИ фондовете върху МСП и призовава Комисията бързо да подготви, в сътрудничество с държавите членки, оценка по този въпрос и да я представи пред Парламента; подчертава, че слабият административен капацитет може да възпрепятства успешното и навременно изпълнение по ТЦ 3;

11.

Отбелязва факта, че Комисията обръща по-голямо внимание на доброто управление и висококачествените обществени услуги; припомня, че за МСП е важно да се установи прозрачна, последователна и иновативна структура на обществените поръчки; поради тази причина настоятелно призовава, доколкото е възможно, да се премахнат пречките, с които се сблъскват МСП, като се отстрани ненужната административна тежест, избягва се създаването на допълнителни изисквания на национално равнище и се приложат разпоредбите на действащата законодателна рамка с оглед на уреждането на споровете, възникващи при обществените поръчки, в най-кратки срокове; приветства Директива 2014/24/ЕС и единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), който следва значително да намали административната тежест за дружествата, по-специално МСП; подчертава, че е необходимо да се продължи стриктното прилагане на мерките за недопускане на грешки и за борба с измамите, без да се увеличава административната тежест, както и да се опростят административните процедури, за да се предотврати допускането на грешки; призовава възлагащите органи, които желаят да обединят договори, да внимават да не изключват от процеса МСП поради големия мащаб на крайната обособена позиция, тъй като по-големите поръчки биха могли да налагат по-тежки критерии;

12.

Отново призовава за повишаване на прозрачността и за по-силно участие на всички съответни регионални и местни органи, на представителите на гражданското общество, предприемачите и други заинтересовани страни, по-специално в процеса на определяне на изискванията в поканите за представяне на проекти, за да бъдат те насочени по-добре към нуждите на крайните бенефициенти; поради това подчертава необходимостта от действително прилагане и спазване на принципа за партньорство, включително и на етапите на съставяне, подготовка и прилагане на споразуменията за партньорство и оперативните програми, както е посочено подробно в Регламента за общоприложимите разпоредби и в Кодекса на поведение за партньорство; отбелязва със загриженост, че все още много организации на МСП в държавите членки в действителност не участват и често са само биват информирани, без да се правят консултации с тях в достатъчна степен; насърчава организациите, представляващи ориентирани към бъдещето, устойчиви и екоиновативни сектори на икономиката, да участват в партньорството и призовава Комисията и държавите членки да ги подкрепят чрез използване на техническа помощ и изграждане на капацитет;

13.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добра координация и съгласуваност между всички инвестиционни политики на ЕС, насочени към МСП; отбелязва, че засилването на взаимодействието между ЕСИ фондовете и другите политически и финансови инструменти, насочени към МСП, ще засили максимално въздействието на инвестициите; приветства плана за улесняване на достъпа до ЕСИ фондовете чрез въвеждането на „печат за високи постижения“ за проекти, които са били оценени като „отлични“, но не са били финансирани по линия на „Хоризонт 2020“; настоятелно призовава държавите членки, в партньорство със социалните и икономическите заинтересовани страни, да създадат или единно звено за контакт на регионално равнище, с което да популяризират вече съществуващите такива, или консолидирана платформа за различните финансови инструменти на ЕС, насочени към МСП, както и да предоставят административна подкрепа за подготовката и изпълнението на проекти;

14.

Подчертава ролята, която интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), воденото от общностите местно развитие, макрорегионалните стратегии и европейското териториално сътрудничество като цяло биха могли да играят за успешното прилагане на целите по ТЦ 3, предвид факта, че някои проекти могат да включват трансгранични райони, включително няколко региона и държави, и че са в състояние да разработят иновативни практики, ориентирани към местните условия;

15.

Отбелязва, че според публикуваната от Комисията първа оценка сумите, разпределени за подкрепа за МСП, са се увеличили значително в сравнение с предходния програмен период; подчертава, че ЕСИ фондовете, и по-специално оперативните програми, насочени към подкрепа на научните изследвания и развитието, биха могли да помагат на МСП за повишаване на техния капацитет за подаване на заявки за патенти пред Европейското патентно ведомство чрез предоставяне на надеждни и лесни за използване схеми за финансиране;

16.

Изразява съжаление във връзка със закъсненията при изпълнението на политиката на сближаване през текущия програмен период; посочва, че МСП спешно се нуждаят от достъп до финансиране и че въпреки че всички оперативни програми вече са одобрени, самото изпълнение все още е на много ранен етап; отбелязва, че закъсненията създават пропуски в прилагането на политиката на сближаване, и настоятелно призовава Комисията да разработи мерки за ускорено премахване на такива закъснения;

17.

Настоятелно призовава Комисията да наблюдава и насърчава ускоряването на прилагането на политиката на сближаване, по-специално по отношение на създаването на проекти с потенциал за устойчив растеж и за създаване на качествени работни места, като се поставя акцент върху проекти в селските райони с цел създаване на нови услуги и предотвратяване на обезлюдяването на тези райони; призовава Комисията, при определянето на критериите за допустимост, да разглежда добавената стойност на проектите в икономически и социален план, както и тяхното въздействие върху околната среда;

18.

Подчертава ролята на Парламента при надзора на насоченото към постигане на резултати изпълнение на политиката на сближаване; призовава Комисията да установи и да ограничи, на възможно най-ранен етап, пречките, които възпрепятстват ефективното използване на средствата от страна на МСП и стартиращите предприятия, да идентифицира потенциално взаимодействие между ЕСИ фондовете и между тях и други фондове, свързани с МСП, както и да представи конкретни препоръки за действие и насоки за по-нататъшно опростяване, мониторинг и оценяване на използването на такива финансови инструменти; отбелязва наличието на все по-големи трудности в този сектор, по-специално в най-отдалечените региони и в областите, в които незадоволителното качество на основната инфраструктура води до нисък размер на частните инвестиции;

19.

Подчертава необходимостта от структуриран диалог между Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд с цел да се подобри и улесни достъпът на МСП до разнообразни източници на финансиране;

20.

Подчертава, че основните пречки, които възпрепятстват широкия достъп на МСП до ЕСИ фондовете, включват административната тежест, големия брой на схемите за помощ, сложните правила и процедури, забавянията при въвеждането на изпълнителни актове и риска от свръхрегулиране; поради призовава групата на високо равнище по въпросите на опростяването да представи конкретни предложения, включително и с оглед на стратегията за по-добро регулиране, да намали административната тежест и да опрости процедурите за управление на ЕСИ фондовете по отношение на МСП, със специално внимание към изискванията във връзка с одита, управленската гъвкавост, оценката на риска и междинната оценка, системата за контрол и съгласуваността с правилата за конкуренцията и другите политики на ЕС; изисква тези мерки за опростяване да зачитат правилата на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, а именно „Само веднъж“ и „Мисли първо за малките!“, и да бъдат замислени и прилагани на различни равнища в сътрудничество с представители на различните категории МСП; призовава групата на високо равнище да предоставя редовно информация на парламентарната комисия по регионално развитие относно резултатите от своята работа и призовава Комисията да се консултира с представителите на държавите членки по въпросите, разглеждани от тази група;

21.

Призовава Комисията да създаде условия за държавна помощ на национално и регионално равнище, при които не се допуска дискриминация срещу МСП и които следва да бъдат в съответствие с подкрепата, предоставяна на предприятията по политиката на сближаване, както и да използва пълноценно схемите за помощ въз основа на Общия регламент за групово освобождаване, така че да се намали административната тежест за администрациите и бенефициентите и да се увеличи усвояването на ЕСИ фондовете, и същевременно да разясни връзката между правилата относно ЕСИ фондовете за МСП и правилата относно държавната помощ;

22.

Изисква от Комисията да насърчава държавите членки да обменят данни, знания и най-добри практики в това отношение, като осигури подходящо докладване и ги мотивира да подкрепят проекти с голям потенциал за създаване на работни места;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да намерят в спешен порядък трайно решение на натрупването на неизвършени плащания, свързани с регионалната политика, и да прилагат правилно Директивата относно борбата със забавяне на плащането (2011/7/ЕС), за да се гарантира, че МСП, в качеството си на партньори по проекта, няма да бъдат възпрени от участие в програми и проекти за подпомагане през текущия програмен период в резултат на закъснения при плащанията; посочва също така, че по-строгото спазване на посочената директива, която изисква, наред с другото, от публичните органи да извършват плащания в 30-дневен срок за стоките и услугите, които им се доставят, би спомогнало за създаването на условия за стабилизиране и растеж на МСП;

24.

Подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация, въпреки че не се изискват официално като предварително условие по ТЦ 3, са изключително важен инструмент за гарантиране на иновациите и на адаптивността на тематичните цели, и същевременно подчертава, че тези стратегии не следва да бъдат насочени само към науката и към движените от технологичното развитие иновации, но следва също така да стимулират иновациите, които не са основани на научни постижения; изисква Комисията да докладва на Парламента относно резултатите от стратегиите за интелигентна специализация, посветени на МСП на национално и/или регионално равнище; подчертава съгласуваността на стратегиите за интелигентна специализация, приети от всеки отделен регион, със съответната териториална икономика, както и предизвикателството, свързано с осъществяването на интелигентната специализация в извънградските райони, които е възможно да не разполагат с помощна инфраструктура в достатъчна степен; приветства предварителното условие във връзка със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа в ТЦ 3 и призовава държавите членки да предприемат необходимите действия и да ускорят постигането на целите, предвидени в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа; подкрепя наградата „Предприемчив европейски регион“, която има за цел да идентифицира и награди региони от ЕС, разработили изключителни, ориентирани към бъдещето предприемачески стратегии, при които са приложени десетте принципа на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа;

25.

Отправя искане към управляващите органи да вземат под внимание характеристиките и специфичните правомощия на отделните територии, с акцент върху териториите, страдащи от недостатъчна степен на развитие, обезлюдяване и висок ръст на безработицата, с цел насърчаване както на традиционните, така и на иновативните икономически сектори; призовава Комисията да изготви конкретни програми, които олицетворяват всички подходящи елементи на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж за МСП; припомня, че съществува неравнопоставеност между половете, която беше идентифицирана и в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, и изразява загриженост във връзка с продължаващото слабо участие на жените в стартирането и ръководенето на бизнес; призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на специфични стратегии за подкрепа на предприемачеството сред младежите и жените в контекста на „зеления“ растеж като начин за намирането на баланс между икономическия растеж, растежа на заетостта, социалното включване, професионализма и устойчивостта на околната среда;

26.

Изисква Комисията да създаде платформа за участие в рамките на съществуващите бюджети с цел разпространение на резултатите от проектите на МСП, в това число примери за добри практики, осъществявани и в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) през програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г.;

27.

Отбелязва, че „интелигентният наръчник за свързани с иновациите услуги“, изготвен от Комисията, подчертава важността на стратегиите за публична подкрепа, разработени в консултация със заинтересованите страни от икономическата и социалната сфера на регионално равнище, за осигуряването на благоприятна среда за МСП и за оказването на помощ, така че те да могат да запазят конкурентна позиция в световните вериги за създаване на стойност;

28.

Подчертава предизвикателствата и възможностите пред МСП в процеса на адаптиране и привеждане в съответствие с последните решения, взети от Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21);

29.

Счита, че предоставянето на подходяща подкрепа и стимули за действия от страна на МСП може да създаде новаторски възможности за интеграция на бежанците и мигрантите;

30.

Подчертава, че тъй като МСП са основният източник на работни места в ЕС, създаването на предприятия следва да бъде улеснено чрез насърчаването на предприемачески умения и въвеждането на предприемачеството в учебните програми на училищата, както е определено в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, и че по-специално при схемите за микрокредитиране обучението и подкрепата за бизнеса са изключително важни, като е необходимо специално обучение, за да се подготвят младите хора за екологичната икономика;

31.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и управляващите органи, да стимулира създаването на екосистема, съставена университети, изследователски центрове, социални и икономически заинтересовани страни и публични институции, с цел насърчаване на предприемаческите умения, като същевременно се поощряват управляващите органи да използват наличните средства, предназначени за техническа помощ, включително и иновативното използване на ИКТ от страна на МСП; в това отношение отбелязва също така, че техническата помощ по Тематична цел 11 трябва да бъде от полза за всички партньори, посочени в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби относно партньорството; поради това призовава за осигуряване на достъп на териториалните организации на МСП до разпоредбите на ТЦ 11 и до мерки за изграждане на капацитет;

32.

Подчертава, че само около 25 % от установените в ЕС МСП извършват дейности по износ в ЕС и че следователно интернационализацията на МСП е процес, който се нуждае от подкрепа и на местно равнище; поради това призовава Комисията да използва в по-голяма степен ЕСИ фондовете, за да се помогне на МСП да се възползват от предлаганите възможности и да се справят с предизвикателствата, свързани с международната търговия, като същевременно им се оказва подкрепа при решаването на въпросите, свързани с разходите за приспособяване и с отрицателното въздействие на международната конкуренция;

33.

Призовава Комисията, при формулирането на политиката на сближаване за периода след 2020 г., да увеличи финансирането за засилване на конкурентоспособността на МСП;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0364.

(2) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.

(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0198.

(4) ОВ C 21 E, 28.1.2010 г., стр. 1.

(5) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 7.

(6) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.

(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.

(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(9) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36

(10) ОВ C 218, 30.7.2013 г., стр. 12.

(11) ОВ C 415, 20.11.2014 г., стр. 5.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/57

P8_TA(2016)0336

Стратегия на ЕС за Алпийския регион

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно стратегията на ЕС за региона на Алпите (2015/2324(INI))

(2018/C 204/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 192, член 265, параграф 5 и член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 юли 2015 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите (COM(2015)0366) и придружаващите го план за действие и подкрепящ аналитичен документ (SWD(2015)0147),

—

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (2),

—

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 19 и 20 декември 2013 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 октомври 2015 г. относно съобщението на Комисията във връзка със стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите (4),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г., озаглавено „Макрорегионална стратегия на Европейския съюз за Алпийското пространство“ (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно макрорегионалната стратегия за Алпите (7),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—	като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда,

—	като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда,

—	като взе предвид Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (Конвенция от Орхус),

—	като взе предвид на конференцията относно стартирането на стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите, проведена в Бърдо (Словения) на 25 и 26 януари 2016 г.,

—	като взе предвид конференцията на заинтересованите страни относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите, проведена в Инсбрук на 17 септември 2014 г.,

—	като взе предвид конференцията на заинтересованите страни във връзка със стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите, проведена в Милано на 1 и 2 декември 2014 г.,

—	като взе предвид Решение 96/191/EО на Съвета от 26 февруари 1996 г. за сключване на Конвенцията за защита на Алпите (Алпийска конвенция),

—	като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията относно публичната консултация във връзка със стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите,

—	като взе предвид изразените от заинтересованите страни мнения, включени в „Политическа резолюция за прилагането на стратегия на ЕС за Алпийския регион“, приета в Гренобъл на 18 октомври 2013 г.,

—	като взе предвид проучването, озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“, публикувано през януари 2015 г. от Генералната дирекция за вътрешни политики на Европейския парламент (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване),

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 1 април 2009 г., озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: Към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147),

—	като взе предвид сравнителния анализ на Комисията относно иновациите в Съюза за 2015 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) — увеличаване на природния капитал на Европа“ (COM(2013)0249),

—	като взе предвид наръчника на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз на научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — План за инвестиции за Европа (COM(2014)0903),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, както и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0226/2016),

А.	като има предвид, че с цел насърчаване на цялостно хармонично развитие е необходимо да бъде засилено икономическото, социалното и териториалното сближаване в целия ЕС;

Б.

като има предвид, че макрорегионалните стратегии са настоящия основен инструмент за принос към целта за икономическо, социално и териториално сближаване; като има предвид, че тези стратегии се подпомагат въз основа на принципа на „трите „без“: без ново законодателство, без ново финансиране и без нови институции;

В.	като има предвид, че макрорегионалната стратегия за региона на Алпите може да допринесе за обръщане на тенденцията на икономически спад чрез инвестиции в научноизследователска дейност, иновации и подкрепа на предприемачеството, отчитайки уникалните характеристики и активите на региона;

Г.	като има предвид, че целта на макрорегионалните стратегии следва да бъде по-пълноценното постигане на целите на различните региони чрез доброволен и координиран подход, без да е необходимо създаване на допълнително регулиране;

Д.	като има предвид, че изменението на климата в Алпийското пространство настъпва с по-бързи темпове, отколкото в глобален мащаб, и по този начин води по-често до природни бедствия като лавини и наводнения;

Е.	като има предвид, че целта на макрорегионалните стратегии е идентифициране на ресурсите и използване на общия потенциал за развитие на регионите;

Ж.

като има предвид, че макрорегионалните стратегии представляват модел за многостепенно управление, в който участието на заинтересованите страни, представляващи местните, регионалните и националните равнища е от съществено значение за успеха на стратегиите; като има предвид, че взаимното сътрудничество между различните макрорегиони следва да бъде насърчавано, така че да се подобри съгласуваността на техните политики в съответствие с европейските цели;

З.	като има предвид, че макрорегионалните стратегии могат да допринесат за разработването на стратегически трансгранични подходи, както и на международни проекти за създаване на мрежи за сътрудничество в полза на региона като цяло;

И.	като има предвид, че регионалните идентичности, както и културното наследство на Алпийското пространство, особено народните култури и обичаите, заслужават специална зашита;

Й.	като има предвид, че силният подход „отдолу нагоре“, приет от регионите от Алпийското пространство доведе до разработването на стратегия на Европейския съюз за региона на Алпите (EUSALP), насочена към ефективно справяне с предизвикателства, които са общи за целия Алпийски регион;

К.	като има предвид, че алпийският регион изпълнява важна роля за икономическото развитие на държавите членки и предоставя множество екосистемни услуги за близките градски и крайградски зони;

Л.	като има предвид, че макро-стратегията за региона на Алпите ще засегне около 80 млн. души, живеещи в 48 региона в седем държави, пет от които са държави — членки на ЕС (Австрия, Франция, Германия, Италия и Словения), а две са държави извън ЕС (Лихтенщайн и Швейцария);

М.	като има предвид, че стратегията на ЕС за региона на Алпите трябва да съвместява екологична устойчивост и икономическо развитие, в едно природно пространство, което е също така и значима туристическа дестинация;

Н.

като има предвид, че обезлюдяването е основният проблем за някои алпийски зони и че повечето жители на региона на Алпите не могат да се издържат единствено чрез алпийски туризъм, затова е необходимо да развиват допълнително селското стопанство, горското стопанство и други екологосъобразни индустрии и услуги;

О.	като има предвид, че съществуват значителни разлики между включените в стратегията райони и следователно е необходимо координиране на политиките и секторите между различните райони (хоризонтално) и в рамките на индивидуални райони (вертикално);

П.

като има предвид, че алпийският регион притежава уникални географски и природни характеристики и представлява взаимосвързан макрорегион и транзитен регион, който разполага със значителен потенциал за развитие; като има предвид, че при все това е необходимо да се намерят конкретни отговори на предизвикателствата, свързани с някои екологични, демографски, транспортни проблеми и проблеми, свързани с туризма, енергетиката, сезонността и съчетаването на многобройни дейности, и като има предвид, че координираното териториално планиране би могло да донесе по-добри резултати и добавена стойност за териториалното сближаване на алпийските и подалпийските области;

Р.

като има предвид, че регионът на Алпите е водната кула на Европа и че Алпите предоставят достатъчно вода, за да задоволят до 90 % от нуждите на предпланинските райони през лятото; като има предвид значението на водния ресурс в производството на електроенергия, напояването на земеделските земи, устойчивото управление на горите, поддържането на биологичното разнообразие и ландшафта и снабдяването с питейна вода; като има предвид, че е от съществено значение да се опазят качеството на водите и ниските нива на водата на реките в Алпите и да се намери справедлив баланс между интересите на местното население и нуждите на околната среда;

С.

като има предвид, че през Алпийското пространство преминават граници и справянето с произтичащите от тях пречки е основна предпоставка за сътрудничеството в тази област, свободното транспортиране на хора, услуги, стоки и капитал и произлизащото от това икономическо, социално и екологично взаимодействие; като има предвид, че стратегията за региона на Алпите дава също така възможност за укрепване на трансграничното сътрудничество, създаване на връзки и мрежи за свързване на хората и икономиките и по този начин премахване на границите и създаваните от тях пречки.

Т.

като има предвид, че в своето съобщение относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите Комисията подчертава както необходимостта да се намали въздействието на транспорта, преминаващ през Алпите, с цел да се опази природното наследство на Алпите, така и значението на прилагането на стратегия, насочена към по-здравословна и по-добре запазена околна среда за населението;

У.	като има предвид, че свободното движение на хора е основно право и предпоставка, особено за граничните региони, за постигане на целите за икономическо, социално, териториално и екологично сближаване, за силна и устойчива конкурентоспособност, както и за равнопоставен достъп до пазара на труда;

Ф.	като има предвид, че територията EUSALP обхваща планинските области и зоните в подножието на Алпите, включително метрополните зони, които са свързани помежду си чрез тясно взаимодействие и функционални връзки, като всички те оказват влияние върху икономическото, социалното и екологичното развитие;

Х.	като има предвид, че този район със съхранени екосистеми и неговите услуги могат да осигурят основа за много икономически дейности с акцент върху земеделието, горското стопанство, туризма и енергетиката, като се отчита културното и природното наследство на този район;

Ц.	като има предвид, че стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите е първата макрорегионална стратегия за планинските райони и може да послужи за модел и вдъхновение за други планински райони на ЕС;

Ч.	като има предвид успеха на такива механизми на сътрудничество при предишните макрорегионални стратегии на ЕС, предоставили полезен опит за създаване на нови макрорегионални стратегии;

Общи съображения и управление

Приветства съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите и придружаващия я план за действие; счита, че това е стъпка напред в развитието на региона в съответствие с целта на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отбелязва, че стратегията и планът за действие могат да изиграят важна роля, за да се избегне обезлюдяването на региона, по-специално по отношение на миграцията на младите хора;

Подчертава ценния опит, придобит чрез прилагането на Алпийската конвенция, с която се постига баланс на икономическите, социалните и екологичните интереси; призовава участващите държави да зачитат постигнатите споразумения и да поддържат високо ниво на ангажираност по отношение на устойчивото развитие и защитата на Алпите;

Приветства факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) предлагат потенциално значителни ресурси и широк набор от инструменти и възможности за стратегията; приканва към засилване на единодействието в координацията и взаимното допълване между ЕСИФ и други фондове и инструменти, които имат отношение към стълбовете на стратегията, по-специално „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, програмата LIFE, Програмата за конкурентоспособност за МСП (COSME), програмата Interreg за алпийското пространство и Европейския фонд за стратегически инвестиции, за които Комисията следва да проучи възможната добавена стойност на конкретни покани, насочени към специфичните предизвикателства на региона на Алпите;

Призовава Комисията и националните, регионалните и местните органи, които са отговорни за подготовката, управлението и изпълнението на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове, да наблегнат на значението на макрорегионалните проекти и действия; очаква увеличение на взаимодействието посредством координацията на тези политики, програми и стратегии на ЕС, които имат участие в Алпите и приканва Европейската комисия да разгледа конкретното прилагане на тези програми, за да се избегне застъпването и да се получи максимално допълване и добавена стойност; призовава в допълнение към това Комисията да осигури лесен достъп до съответните документи, както за европейските граждани, така и за институциите на държавите членки, с цел да се гарантира пълна прозрачност по отношение на следваните процедури;

Отново изтъква значението на принципа на „трите „без“, тъй като макрорегионите са рамки, които надграждат върху добавената стойност на инициативите за сътрудничество и взаимодействията между различните инструменти за финансиране на ЕС;

Призовава компетентните органи на държавите членки и участващите региони да съобразяват, доколкото е възможно, националните и регионалните политики и условията за финансиране с действията и целите на стратегията EUSALP, и да адаптират своите приети оперативни програми, за да се гарантира, че бъдещите проекти по стратегията EUSALP се прилагат незабавно и че управляващите органи надлежно отчитат приоритетите на EUSALP при изпълнението на оперативните програми (напр. чрез специализирани конкурси, бонус точки или бюджетно заделяне); призовава за подобряване на макрорегионалния подход с оглед на реформата на политиката на сближаване след 2020 г. и подчертава значението на интегрираните макрорегионални проекти и мерки;

Призовава ЕИБ, в сътрудничество с Комисията, да проучи възможността за създаване на инвестиционна платформа за региона на Алпите, която би позволила мобилизирането на средства от публични и частни източници; призовава за създаването на канал за проекти за региона, който би привлякъл инвеститори; в този контекст насърчава Комисията, ЕИБ и участващите държави да използват в пълна степен наличните възможности по линия на ЕФСИ, за да финансират проекти в региона с оглед постигането на устойчиво развитие и икономически растеж и стимулиране на заетостта на макрорегионално равнище;

Подчертава необходимостта от подходящи информационни кампании относно стратегията на ЕС за региона на Алпите и насърчава държавите членки да гарантират, че стратегията е с достатъчна видимост и че нейните цели и резултатите се съобщава по подходящ начин на всички равнища, включително на трансгранично и международно равнище; призовава за насърчаване на координацията и обмена на най-добри практики в прилагането на макрорегионалните стратегии на ЕС, особено в областта на управлението на природното и културното наследство, с намерение да се създадат устойчиви туристически възможности;

Призовава за създаването на макрорегионално равнище на структура за подкрепа на изпълнението за управителните органи на EUSALP, в сътрудничество и при съгласуване с Комисията, държавите членки и регионите; освен това приветства представителството на Парламента в управителните ѝ органи, и счита, че Европейският парламент следва да участва в наблюдението на прилагането на стратегията;

10.

Призовава за по-активна роля на Комисията в прилагането на EUSALP; счита, че тя следва да участва в споделено с държавите и регионите управление, в съответствие с принципа на субсидиарност и пропорционалност, във всички фази на проектирането и изпълнението на проектите на стратегията, не на последно място за да осигури ефективното участие на местни и регионални заинтересовани страни от публичните органи, икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи гражданското общество, както и необходимата координация с други стратегии и форми на финансиране, подкрепяни от ЕС;

11.

Призовава за това прилагането на EUSALP да бъде оценявано от Комисията посредством обективни критерии и измерими показатели;

12.

Подкрепя стратегическото планиране сред градските и селските зони на региона на Алпите, с оглед на насърчаването на работата в мрежа и общи цели в съгласувана, координирана и интегрирана рамка на политика (напр. по отношение на възобновяемите енергийни източници, благосъстоянието, логистиката, бизнес и социалните иновации); насърчава обединяването на най-добри практики, например по отношение на устойчивия туризъм между регионите, както и с други съществуващи макрорегионални стратегии;

13.

Подчертава, че за процедурите на взимане на решения местните и регионалните органи, в сътрудничество с гражданското общество на местно и регионално равнище, следва да имат водеща роля в управителните органи и в оперативните, техническите и изпълнителните органи на стратегията, при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и многостепенно управление;

14.

Счита, че инвестициите следва да се канализират към равен и ефективен достъп до здравеопазване и единици за първа помощ и оказване на спешна подкрепа за цялото население на региона, най-вече в селските райони, така че да се предотврати обезлюдяването;

15.

Призовава Комисията на всеки две години да представя доклад за прилагането на EUSALP пред Парламента и Съвета, въз основа на обективни критерии и измерими показатели, за да оцени функционирането и добавената стойност от гледна точка на растежа и работните места, намаляването на различията и устойчивото развитие;

16.

Призовава участващите страни да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки, като вземат предвид околната среда; подчертава необходимостта от устойчивост, конкурентоспособност и модернизиране по отношение на съществуващата инфраструктура за водноелектрическа енергия, която е била разработена на много ранен етап, като се взема предвид въздействието, което могат да имат водноелектрическите инфраструктури върху околната среда и геологията, както и насърчаване на малките инфраструктури (мини, микро и пико); подчертава, че интегрираното управление и опазването на водните ресурси е един от ключовите фактори за устойчивото развитие на Алпите и че поради това местното население следва да бъде в състояние да се ангажира с водноелектрическа енергия и да използва създаваната от нея добавена стойност; призовава участващите страни да допринесат за добре функциониращи мрежи в макрорегиона, с цел гарантиране на сигурността на доставките и създаване на структури за обмен на добри практики в областта на трансграничното сътрудничество;

17.

Подчертава нуждата допълнително да се засили социалното измерение, за да се гарантира следването на модел на растеж, който може да осигури устойчив растеж, социално приобщаване и социална закрила за всички, по-специално в граничните райони; в този контекст подчертава значението на поставянето на приоритети и вземането на мерки срещу всички форми на дискриминация;

18.

Припомня принципа на всеобщ достъп до публични услуги, който трябва да бъде гарантиран във всички територии на ЕС, по-специално в областите на образованието, здравеопазването, социалните услуги и мобилността, като се обърне специално внимание на хората с увреждания; подчертава необходимостта участващите държави да насърчават алтернативни и новаторски решения за региона на Алпите в предоставянето на публични услуги, включително специално пригодени решения, адаптирани към местните и регионалните потребности; в този контекст призовава участващите страни да разработят стимули за развитието на публично-частните партньорства; при все това припомня принципите на разумни цени и достъпност на качествени публични услуги за всички;

19.

Изразява загриженост по отношение на деградирането на екосистемите и опасността от природни бедствия в някои части на региона на Алпите; изтъква необходимостта от прилагането на цялостно управление на рисковете по отношение на природните бедствия и стратегии за приспособяване към изменението на климата; подчертава необходимостта от разработване и прилагане на планове за съвместна намеса в случай на трансгранично замърсяване; призовава за създаването на съвместни отряди за бързо реагиране за туристическите райони, засегнати от природни бедствия като свличания на кални и земни маси и наводнения; в този контекст изтъква необходимостта от по-голямо популяризиране на Механизма за гражданска защита на ЕС;

Работни места, икономически растеж и иновации

20.

Признава, че регионът на Алпите притежава екологично наследство, което е необходимо да бъде съхранено, с неговия огромен резерв от природен ландшафт, както и с изключителното богатство от екосистеми, вариращи от планински райони до равнинни и дори средиземноморските брегове, като по този начин позволява съществуването на икономическо пространство и биосфера, базирани на съвместното съжителство между природата и хората; поради това подчертава необходимостта от активно сътрудничество между селскостопанските и другите икономически дейности в защитените територии (обекти по „Натура 2000“, националните паркове и др.), за да се разработят интегрирани туристически продукти, както и значението на опазването и защитата на уникалните местообитания на планинските райони;

21.

Подчертава възможностите, които се откриват благодарение на стратегия за развитието на пазара на труда, който предлага различни значителни равнища на трансгранично пътуване до местоработата; счита, че повишаването на квалификацията на работната сила и създаването на нови работни места в зелената икономика следва да бъде част от инвестиционните приоритети на стратегията за региона на Алпите; подчертава обаче, че МСП — много често семейни предприятия, например малки стопанства и малки преработвателни предприятия — в селското стопанство, туризма, търговията, занаятите и производството, са в основата на икономическата дейност по един интегриран и устойчив начин в Алпийския регион, и следователно представляват гръбнака на препитанието, на културната и природната среда в Алпите и важен източник на заетост; подчертава нуждата от допълнителна диверсификация на икономическите дейности и възможностите за заетост в региона на Алпите;

22.

Подчертава нуждата да се даде приоритет на инвестициите в цифрови инфраструктури и значението да се осигури бърз и ефективен достъп до високоскоростен интернет, а оттам и до цифрови и онлайн услуги, като например електронната търговия и използването на цифрови пазарни канали и работа от разстояние, както и други възможности за хората, живеещи в райони, отдалечени от големи градски центрове, като същевременно по възможност се насърчават алтернативите на физическото пътуване;

23.

Счита, че иновациите и използването на нови технологии в ключови области от икономиката, задвижвани от стратегии за интелигентна специализация и финансирани от съществуващите източници на финансиране от ЕС (като например ЕФРР, ЕСФ, COSME, „Хоризонт 2020“и „Еразъм +“), биха могли да спомогнат за създаването на качествени работни места в стратегически сектори, като например в областта на науките за живота, биоикономиката, енергетика, биологичните продукти, новите материали или електронните услуги; припомня колко е важно да се осигури силна подкрепа за МСП, които биха могли да спомогнат за обръщането на настоящата тенденция към обезлюдяване в някои райони и територии на алпийския регион;

24.

Призовава компетентните органи на държавите членки и регионите в района на Алпите да водят диалог с Европейската комисия, за да се прецени възможността за създаване в следващия програмен период на съвместна програма (въз основа на член 185 от ДФЕС) за подкрепа на интеграцията на дейностите за научни изследвания и иновации в региона на Алпите в рамките на последователни и интегрирани със стратегиите за интелигентна специализация вериги на европейската стойност;

25.

Насърчава създаването на клъстери и сътрудничеството между публичните и частните предприятия, университетите, научноизследователските институти и други заинтересовани страни с цел да се насърчават иновациите и да може да се оползотворят синергиите между алпийските територии и подножието на Алпите; счита, че планираните действия следва да се основават на националните и регионалните научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна регионална специализация с цел постигане на по-ефикасни и ефективни инвестиции;

26.

Отчита значението за успеха на EUSALP на разработването на проекти за асоциациите, институциите, микропредприятията и МСП, които работят в културния и творческия сектор, поради ролята, която играят по отношение на инвестициите, растежа, иновациите и работните места, но също така и поради тяхната водеща роля в опазването и популяризирането на културното и езиковото многообразие;

27.

Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите следва да осигури не само възможности за запазването, поддържането и при необходимост приспособяването на традиционни форми на икономическа дейност, като селското и горското стопанство и основаващите се на занаятите икономически дейности, но също така да благоприятства иновациите и разработването на нови инициативи в тази област, например посредством инструмента на ЕС InnovFin; подчертава необходимостта МСП да получат по-лесен достъп до подкрепа и финансиране предвид тяхната роля в създаването на работни места;

28.

Подчертава, че сътрудничеството между регионите, преди всичко трансграничното сътрудничество, е от съществено значение за по-нататъшното развитие на туризма в големия регион; насърчава формулирането на стратегии за туризма, основани на съществуващото природно и културно наследство, устойчивостта и иновациите; подчертава социалното, културното и икономическото измерение на алпийските традиции и обичаи, чието разнообразие трябва да се насърчава и да се съхранява;

29.

Отбелязва, че управлението и повторното заселване на грабливи птици и хищници в алпийските региони се извършват на национално и на местно равнище, въпреки че тези видове не признават административните граници, и че миграцията е по своето естество трансгранично явление; въпреки това, с цел избягване на сблъсъци, свързани с това повторно въвеждане, призовава държавите членки да подобрят координацията между различните органи при обмена на информация, а добрите практики е необходимо да бъдат засилени, за да се подобри управлението и опазването на селскостопанските и пасищните животни като част от стратегията за региона на Алпите и във връзка с във връзка с платформата „Едрите хищници, дивите копитни животни и обществото“ от Алпийската конвенция;

30.

Подкрепя диверсифицирането на предлагането на туристически услуги чрез разработването на нови възможности за туризъм, адаптирани към нуждите на регионите и използващи регионални ресурси, като например тематични паркове и туристически маршрути, кулинарен и винарски, културен, здравен и образователен туризъм, както и спортен туризъм, с цел удължаване на туристическия сезон при същевременно облекчаване на натиска върху инфраструктурата и постигане на целогодишна заетост в туристическия цикъл, както и селски туризъм, насочен към привличане на посетители към дейности, свързани със селското стопанство и дивата флора и фауна в хотели извън основния туристически поток, както укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на туристическите дестинации; подкрепя насърчаването на нови туристически дейности, които са по-добре адаптирани към изменението на климата и опазването на околната среда; подчертава също нуждата от подкрепа и засилване на координацията на планинските спасителни служби;

31.

Подкрепя мерки, които насърчават облекчаването на транспортната инфраструктура чрез преместване на датите на учебната ваканция и свързаните с нея почивни дни, чрез изграждането на интелигентна система за събиране на пътна такса и чрез стимулиращи предложения от страна на туристическите агенции по време на пиковите периоди на пътуване;

32.

Припомня икономическото значение на насърчаването на меки и устойчиви туристически дейности за целия алпийски регион, включително в градовете с езера и минерални извори; насърчава също така държавите членки да използват придвижването с велосипеди в съчетание с железопътния транспорт или интермодалните транспортни услуги; изтъква, въз основа на най-добри практики, туристическите платформи, създадени като част от финансирани от ЕС проекти;

33.

Установява, че хората често са принудени да извършват различни дейности в течение на годината, често дори трансгранично; призовава Европейската комисия, държавите членки и регионалните и местните органи да насърчат участниците в първоначалното и продължителното професионално обучение към сътрудничество; подчертава ползата, която програмата „Еразъм+“ би имала във връзка с трансграничните обучения;

Мобилност и свързаност

34.

Подчертава, че е важно да се подобрят транспортните и енергийните връзки между участващите страни, включително местните, регионалните и трансграничните транспортни и интермодални връзки с вътрешността на страната (включително големите градски райони), също с цел да се стимулира развитието на региона, да се подобри качеството на живот на неговите жители и да се привлекат нови жители, като в същото време ще се преценява дали съществуващите мрежи могат да бъдат реконструирани и/или разширени с общата цел за по-добро прилагане на мрежите TEN-T; изтъква значението на изграждането на „интелигентна“ инфраструктура; счита, че новоизградените инфраструктури следва да се превърнат в истински „технологични коридори“, в чиито рамки да бъдат вградени всички отделни инфраструктури, а именно електропроводи, телефонни, високоскоростни и ултра-широколентови мрежи, газопроводи, оптични мрежи, водопроводни тръби и т.н.;

35.

Призовава за холистичен подход към бъдещото изготвяне и прилагане на транспортните и екологичните политики за региона на Алпите; в този контекст подчертава необходимостта от даване на приоритет на прехода на вида транспорт от автомобилен към железопътен, по-специално по отношение на товарния превоз, и призовава Комисията да подкрепя този преход; също в този контекст, призовава приходите, генерирани от автомобилния транспорт, да се използват за насърчаване на изпълнението и развитието на ефективен и щадящ околната среда пътнически и товарен железопътен транспорт, както и за намаляване на шумовото замърсяване и замърсяването на околната среда, като отбелязва потенциалните проекти в области като управление на движението, технологични иновации, оперативна съвместимост и т.н.; освен това призовава за разширяване на съществуващата в алпийския регион инфраструктура, включително интермодални и оперативно съвместими системи за качество; подчертава колко е важно да се гарантира достъпността и свързаността на всички жители на региона;

36.

Подчертава, че е важно да се свържат транспортните маршрути с другите части на Европа, и изтъква значението на взаимовръзките с коридорите на TEN-T, при оптимално оползотворяване на съществуващата инфраструктури; припомня, че планинският релеф остава пречка в сближаването между европейските граждани и че Съюзът се е ангажирал с приоритетно финансиране на инфраструктурите на трансграничния транспорт; ето защо призовава участващите страни да съсредоточат усилията си също и върху изпълнението и планирането на допълнителните проекти, които да бъдат устойчиви и приобщаващи, като свързват и развиват настоящата мрежа TEN-T;

37.

Обръща внимание на липсата на ефективни връзки в планинските райони, както и връзки между планинските райони и предпланинските райони; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят чисти, нисковъглеродни и по-добри връзки, по-специално железопътни мрежи, на регионално и местно равнище, за да се подобри сближаването и качеството на живот в тези райони; насърчава заселването в региона на Алпите;

38.

Призовава държавите, които участват в макрорегионалната стратегия, да вземат предвид специфичното положение на трансграничните работници и да разработят споразумения за трансграничните работници в макрорегиона на Алпите;

39.

Подкрепя развитието на иновативни форми на местен транспорт по заявка, като интелигентна информация за транспорта, управление на транспорта и телематика и мултимодалност, като се има предвид също така потенциалът на споделените междурегионални дейности в тази област;

40.

Изтъква липсата на ефективни цифрови връзки в планинските райони; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят подобряването на връзките на регионално и местно равнище, за да се подобри качеството на живот и да се насърчи развитието на нови дейности и създаването на възможности за работа в тези области, както и да насърчат презаселването;

41.

Подчертава значението на публичните инвестиции в планинските райони с цел решаване на проблема с неуспеха на пазара да осигури цифровата свързаност в тези области; подчертава значението на пълното и всеобщо покритие с широколентов интернет включително и в планинските региони, за да може да се осигури дългосрочна жизнеспособност на отдалечените населени места и икономически зони; призовава Комисията да предложи конкретни решения на този въпрос;

Околна среда, биологично разнообразие, изменение на климата и енергетика

42.

Подчертава значението на съхранението и подобряването на биологичното разнообразие в региона на Алпите; призовава за съвместни усилия за въвеждане на новаторски мерки за запазването и поддържането му, като същевременно призовава за задълбочено изследване на ролята на големите хищници, както и за евентуално въвеждане на мерки за адаптиране, при пълното спазване на достиженията на правото на Съюза относно опазването на околната среда и биологичното разнообразие, почвите и водите; изтъква значението на това да се предприемат всички възможни мерки, за да се избегне дублирането на вече съществуващи законодателни инициативи;

43.

Подчертава, че макрорегионът на Алпите предлага големи възможности по отношение на иновативните решения, които биха могли да го направят уникална лаборатория за експериментиране на кръговата икономика; ще представи, в бюджетната процедура за 2017 г., пилотен проект за проучване на потенциала на този регион за разработването на специфични стратегии, свързани с кръговата икономика, например в областите на производството, потреблението и управлението на отпадъците;

44.

Подчертава значението на насърчаването на автономното производство на енергия, подобряването на енергийната ефективност и подкрепата за развитието на най-ефективните възобновяеми енергийни източници в региона, от водноелектрическите централи до слънчевата, вятърната и геотермалната енергия, както и за насърчаване на развитието на форми на възобновяема енергия, които са специфични за Алпите; отбелязва въздействието върху качеството на въздуха, дължащи се на използването на различни видове горене в топлоенергийния сектор; подкрепя устойчивото използване на горската дървесина, без да се намаляват съществуващите горски площи, което е важно за равновесието на планинските екосистеми и за защитата срещу лавини, свлачища и наводнения;

45.

Подчертава спешната необходимост от разработване на нови стратегии за борба със замърсяването на въздуха, което поражда опасения за общественото здраве, както и изменението на климата, по-специално в силно развитите и населени райони на макрорегиона, като същевременно се набелязват съществуващите източници на замърсяване и се извършва внимателно наблюдение на емисиите на замърсяване; във връзка с това призовава държавите членки да въведат политики за устойчив транспорт в съответствие с целите за климата от Париж (COP 21), както и да подкрепят запазването и поддържането на екосистемни услуги в целия алпийски макрорегион;

46.

Изтъква значението на инфраструктурата за транспортиране на енергия и подкрепя интелигентните системи за разпределение, съхранение и пренос на енергия, както инвестициите в енергийната инфраструктура за производството и преноса на електроенергия и газ, в съответствие с мрежата TEN-E, посредством изпълнението на конкретните проекти, посочени в списъка с проекти от интерес за Енергийната общност (ПИЕО); изтъква значението на експлоатирането на местни, най-вече възобновяеми енергийни източници, с цел намаляване на зависимостта от вноса; призовава за насърчаването на децентрализирано/собствено енергийно производство, както и за подобряване на енергийната ефективност във всички сектори;

47.

Настоятелно призовава участващите страни да положат съвместни усилия за изпълнение на пространственото планиране и териториалното управление с участието на множество заинтересовани страни (национални, регионални и местни органи, научноизследователска общност, НПО и др.) от региона;

48.

Призовава за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството и работата, извършена в рамките на Световната служба за наблюдение на ледниците, с оглед на неотдавнашните решения на COP 21 в Париж и стратегията, която трябва да бъде следвана след това;

49.

Изразява загриженост, че изменението на климата и покачващите се температури са сериозна заплаха за оцеляването на популациите на биологичните видове, живеещи на големи надморски височини, и че топенето на ледниците е допълнителен повод за загриженост, тъй като то оказва силно въздействие върху запасите от подземни води; призовава настоятелно за създаване на широк транснационален план за борба срещу топенето на ледниците и откликване на изменението на климата в цялата алпийска верига;

50.

Призовава участващите страни да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки и за разработване на възобновяеми източници, като например слънчевата и вятърната енергия, в рамките на микса за производство на енергия; подчертава устойчивостта и конкурентоспособността на водноелектрическите централи; призовава участващите страни да допринесат за създаването на добре функциониращи инфраструктурни мрежи на електроенергия в макрорегиона;

51.

Подчертава, че диверсификацията на енергийните източници не само ще подобри енергийната сигурност на макрорегиона, но също така ще доведе до повече конкуренция, с големи ползи за икономическото развитие на региона;

o o

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, правителствата и националните и регионалните парламенти на държави от EUSALP (Франция, Италия, Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Германия и Словения).

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(4) ОВ C 32, 28.1.2016 г., стр. 12.

(5) ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 32.

(6) ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.

(7) ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 117.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/68

P8_TA(2016)0337

Доверителният фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ (2015/2341(INI))

(2018/C 204/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 41, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (Доверителния фонд на ЕС за Африка), учреден по време на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.,

—	като взе предвид съвместния план за действие, приет на срещата на върха във Валета,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., (1) последващите му изменения и приложение Iв към него (Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.), съответстващо на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР),

—	като взе предвид Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., съставляваща бюджета на ЕС, и съдържащата се в нея бюджетна функция 4 („Глобална Европа“),

—	като взе предвид Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2015 г. в Ню Йорк,

—

като взе предвид Съвместния работен документ на службите относно „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182) и заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г., в които се одобрява съответният План за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г.

—	като взе предвид Пекинската платформа за действие (1995 г.) и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) (1994 г.) и резултатите от конференциите за преглед на платформата и програмата,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0221/2016),

като има предвид, че основната цел на Доверителния фонд на ЕС за Африка (Доверителния фонд на ЕС), подписан от председателя на Комисията и 25 държави — членки на ЕС, Норвегия и Швейцария и стартиран по време на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета на 12 ноември 2015 г. от европейските и африканските партньори, е да се спомогне за укрепване на стабилността в регионите и да се допринесе за по-доброто управление на миграцията; като има предвид по-специално, че с Доверителния фонд на ЕС се цели да се преодолеят първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието;

Б.

като има предвид, че Европейският консенсус за развитие продължава да бъде идейната рамка за политиката на ЕС за развитие, а Европейският консенсус относно хуманитарната помощ потвърждава основните принципи на хуманитарната помощ; като има предвид, че мирът се признава като решаващ фактор за развитието в новата Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и във въведената цел за устойчиво развитие № 16 относно мира и правосъдието; като има предвид, че ЕС и неговите партньори в хуманитарната сфера трябва да могат да осигурят подпомагане и закрила на основата на нуждите и на зачитането на принципите на неутралност, безпристрастност, хуманност и независимост на хуманитарните действия, залегнали в международното право, и по-специално в международното хуманитарно право;

В.

като има предвид, че Африка продължава да има много високи темпове на растеж на населението и само бавно намаляване на раждаемостта — ситуация, която ще доведе в близко бъдеще до рязък ръст на младото население в трудоспособна възраст, като ще донесе големи потенциални социални и икономически ползи; като има предвид, че предоставянето на необходимото образование и умения на младите хора, от които те имат нужда, за да реализират своя потенциал, и създаването на възможности за заетост са съществени за укрепване на стабилността, устойчивото икономическо развитие, социалното сближаване и развитието в региона;

Г.

като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС е предназначен да предостави инструмент за развитие, с който се обединяват ресурси от различни донори, с цел да се даде възможност за бърз, гъвкав, взаимно допълващ се, прозрачен и колективен отговор от ЕС на различните аспекти на дадена извънредна ситуация;

Д.

като има предвид, че 1,5 милиарда души живеят в нестабилни и засегнати от конфликти региони по света и че нестабилните държави и неуправляваните територии се увеличават и оставят много хора в бедност, беззаконие, процъфтяваща корупция и насилие; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС е създаден за подпомагане на 23 държави в три африкански региона (Африканския рог; Сахел и басейна на езерото Чад; и Северна Африка), в които се намират някои от най-нестабилните африкански държави, които са засегнати от миграцията като държави на произход, транзитно преминаване или приемане, ако не и трите едновременно, и които ще извлекат най-голяма полза от тази форма на финансова помощ на ЕС; като има предвид, че африканските съседи на държавите, които отговарят на условията за получаване на средства, могат, въз основа на преценка за всеки отделен случай, да се ползват от проектите на Доверителния фонд на ЕС с регионално измерение, за да се справят с регионалните миграционни потоци и свързаните с тях трансгранични предизвикателства;

Е.

като има предвид, че с Доверителния фонд на ЕС се цели преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването в държавите на произход, транзитно преминаване и приемане чрез пет приоритетни сектора, а именно: 1) ползи за развитието от миграцията; 2) законна миграция и мобилност; 3) закрила и убежище; 4) предотвратяване на незаконната миграция и борба срещу нея; и 5) връщане, обратно приемане и реинтеграция;

Ж.

като има предвид, че приносът на ЕС е в размер на 1,8 милиарда евро, като Комисията може да привлече и допълнителни средства в същия размер от държавите — членки на ЕС, и от други донори; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС служи за допълване на съществуващата помощ от ЕС за обхванатите региони със сума, възлизаща на над 10 милиарда евро до 2020 г. с цел да се подпомогне приобщаващият и устойчив икономически растеж;

З.	като има предвид, че два доверителни фонда на ЕС бяха създадени през 2014 г., а именно Доверителният фонд „Беку“, насочен към стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република, който показа положителни резултати, и Фондът „Мадад“, който цели да отговори на кризата в Сирия;

И.

като има предвид, че в публикувания на 12 февруари 2014 г. доклад на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Глобален доклад на Международната конференция за населението и развитието за периода след 2014 г.“, се подчертава, че защитата на жените и юношите, засегнати от насилие, трябва да бъде приоритет в международната програма за развитие;

Й.	като има предвид, че доверителните фондове са част от реакция ad hoc — което разкрива недостига на средства и ограничената гъвкавост, характеризиращи финансовата рамка на ЕС — но са жизненоважни за осигуряване на бърз и всеобхватен отговор на хуманитарни кризи, включително дългосрочни кризи;

К.	като има предвид, че ЕС ще продължи да полага усилия за ефективното изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и последващите резолюции на ООН относно жените, мира и сигурността;

Аспекти на отпускането на финансови средства и бюджетни аспекти

Припомня, че отпускането на финансови средства се характеризира с три основни етапа: обещание, поемане на задължение и действие/плащане; посочва обаче, че трябва да бъдат извлечени поуки от предишните Доверителни фондове на ЕС; изразява съжаление, че до момента вноските от държавите членки остават твърде ниски, възлизайки само на малка част от приноса на Съюза, и по този начин са далеч от постигането на официално поетото задължение, като през април 2016 г. достигат общо едва 81,71 милиона евро (или 4,5 % от предвидените 1,8 милиарда евро); настоява обещанията и поетите задължения да бъдат превърнати в действия; напомня на Съвета и Комисията, че ефективната помощ се характеризира с навременно и предсказуемо финансиране и призовава да се ускори изплащането на това финансиране;

Приветства намерението за отпускане на средства по-бързо и по-гъвкаво при извънредна ситуация и за обединяване на различни източници на финансиране с цел справяне с кризата с миграцията и бежанците в многобройните ѝ измерения; критикува факта, че Комисията е отклонила бюджетни кредити от целите и принципите на основните актове, за да ги насочи посредством Доверителния фонд на ЕС, тъй като това е нарушение на финансовите правила и освен това излага на риск успеха на дългосрочните политики на Съюза; ето защо призовава при възможност да се използват нови бюджетни кредити и да се гарантира пълна прозрачност по отношение на произхода и предназначението на средствата;

Отбелязва, че в областта на външната дейност доверителните фондове на ЕС са основно предназначени да дават възможност за бърз отговор на конкретна извънредна ситуация или на кризата след подобна ситуация, като създават ефект на лоста от обединяването на приноса на държавите — членки на ЕС, и на други донори и същевременно повишават видимостта в световен мащаб на европейските усилия; подчертава обаче, че държавите членки не следва да пренебрегват задължението си за постигане на целта за 0,7 % от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР); съответно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по отношение както на целта от 0,7 % за ОПР, така и на приноса си към Доверителния фонд на ЕС за Африка;

Подчертава нестабилността на доброволните вноски и настоятелно призовава държавите членки да изпълнят ангажиментите си и бързо и ефективно да приведат вноските си в съответствие с вноската на Съюза, за да дадат възможност Доверителният фонд на ЕС да развие пълния си потенциал, вместо да предоставят минимума, който се изисква за получаването на право на глас в стратегическия съвет;

Изразява съжаление, че доверителните фондове водят до заобикаляне на бюджетния орган и подкопаване на единството на бюджета; отбелязва, че със създаването на този ad hoc инструмент се признава недостатъчният размер на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г.; посочва, че вноските на държавите членки съставляват 85 % от бюджета на Съюза; счита, че създаването на Доверителния фонд на ЕС на практика означава да се преразгледат таваните на действащата МФР, като се увеличат вноските на държавите членки; ето защо подчертава, че създаването на инструменти за финансиране извън бюджета на ЕС трябва да остане изключение; изразява съжаление, че Парламентът няма представители в стратегическия съвет, въпреки че значителна част от средствата се осигуряват от бюджета на Съюза; призовава бюджетният орган да бъде поканен да участва в стратегическия съвет;

Отбелязва, че отпусканите от ЕС средства за Доверителния фонд на ЕС за Африка понастоящем произхождат основно от 11-ия ЕФР; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС беше създаден, защото бюджетът на ЕС и МФР не разполагат с необходимите ресурси и гъвкавост за бързи и всеобхватни мерки по различните измерения на подобни кризи; призовава ЕС да постигне съгласие да намери по-цялостно решение за извънредното финансиране в рамките на тазгодишното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г. и на прегледа на инструментите за външно финансиране през 2016 г. с оглед на увеличаване на ефективността и възможността за реагиране на хуманитарната помощ и помощта за развитие, налични в рамките на бюджета на ЕС;

Призовава по-специално за адекватно преразглеждане на тавана, за да се даде възможност за включването на механизмите за реагиране при кризи в МФР с цел възстановяване на единството на бюджета; счита, че преразглеждането на МФР би осигурило по-голяма бюджетна, демократична и правна сигурност; освен това подчертава необходимостта от преразглеждане на финансовите правила с оглед улесняване на управлението на средствата от бюджета на ЕС и постигане, в рамките на един интегриран подход, на по-добро взаимодействие между бюджета на Съюза, ЕФР и двустранното сътрудничество с цел да се увеличи въздействието на финансирането за развитие и да се проправи път за включването на ЕФР в бюджета, като същевременно се запази равнището на ресурсите, което е предвидено, считано от 2021 г.; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни мерки, за да подобри участието на бюджетния орган и да синхронизира по-добре доверителните фондове и другите механизми с бюджетната норма, по-конкретно като ги включи в бюджета на Съюза;

Отбелязва, че Парламентът доказа своята отговорност в качеството си на едно от направленията на бюджетния орган, като прие да бъдат отпуснати извънредни средства; изразява съжаление обаче, че увеличаването на броя на инструментите за справяне с извънредни ситуации води до изоставянето на общностния метод; дава уверение, че има намерението да запази основните принципи на бюджета на Съюза, по-конкретно единството на бюджета и процедурата на съвместно вземане на решение; счита, че действително е неотложно да се преосмисли капацитетът за реакция на Съюза при широкомащабни кризи, особено по отношение на последствията им върху бюджета; обвързва съгласието си за бъдещите предложения за кризисни инструменти с включването на тези последствия в средносрочния преглед на МФР, който е предвиден до края на 2016 г.;

Посочва, че е осигурено допълнително финансиране от други финансови инструменти в рамките на бюджета на ЕС, като например от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) — на стойност 125 милиона евро, от Инструмента за хуманитарна помощ — на стойност 50 милиона евро, както и от Европейския инструмент за съседство (ЕИС) — на стойност 200 милиона евро;

10.

Отбелязва, че от общия принос на ЕС от 1,8 милиарда евро само 1 милиард евро от резерва на ЕФР представлява допълнителен ресурс; изразява загриженост, че финансирането на Доверителния фонд на ЕС може да се извърши в ущърб на други цели на развитието; припомня, че инструментът, който този фонд представлява, следва да допълва вече съществуващите инструменти, и призовава Комисията да осигури прозрачност и отчетност на ползването и сумите по настоящите бюджетни редове, от които идва приносът към Доверителния фонд на ЕС;

11.

Подчертава настоятелно, че средствата от източници по ЕФР и ОПР трябва да се посвещават на икономическото, човешкото и социалното развитие на приемащата държава със специален акцент върху предизвикателствата пред развитието, определени в решението за Доверителния фонд; подчертава, че развитието не е възможно без сигурност; осъжда всяко използване на средства по ЕФР и ОПР за управление на миграцията и контрол на други дейности, които нямат за цел развитие;

Финансиране на най-слабо развитите държави

12.

Подчертава, че ползването на ЕФР за финансиране на Доверителния фонд на ЕС за Африка може да окаже въздействие върху африканските държави, получаващи помощта, които не са обхванати от Доверителния фонд, и по-специално върху най-слабо развитите държави (НСРД);

13.

Изразява дълбоко съжаление, че въпреки неотменното значение на ОПР за НСРД, ниските вече равнища на помощта за развитие за НСРД спаднаха за втора поредна година през 2014 г., както и че делът на помощта, отпускана за тези държави, е на най-ниското си равнище от десет години насам; призовава съответно Комисията и държавите членки да гарантират, че не се отклонява помощ в ущърб на най-бедните държави, за да се покрият разноските за настоящите кризи;

Ролята на гражданското общество, НПО, местните органи и международните организации

14.

Счита, че Доверителният фонд на ЕС за Африка следва да допринася за развитието в държавите на транзитно преминаване и произход на мигрантите, за укрепването и подобряването на местните обществени услуги (социални услуги, здравеопазване, образование, хранене, култура), на политическото участие и на управлението, особено чрез проекти, основаващи се на местните общности; счита, че фондът следва да допринася за развитието на заетостта в местните сектори, като същевременно зачита правата на човека и околната среда; счита в този контекст, че трябва да се провеждат консултации с органите на местната власт като пълноправни партньори, стига да има пълни гаранции за ефективността и доброто управление в съответствие с принципите за ефективност на помощта, и че те също така следва да бъдат основните действащи лица, отговорни за обществени услуги, които се предоставят на местно равнище; счита, че гражданското общество, неправителствените организации (НПО), международните организации и общностите на диаспорите следва да играят допълваща и решаваща роля в преодоляването на първопричините за миграцията и в подобряването на местните услуги;

15.

Припомня, че регионалните и местните органи на властта, организациите на гражданското общество и НПО са естествени партньори за ефективна политика за развитие и че един постоянен диалог с националните органи и местните общности е от съществено значение, за да се определят общи стратегии и приоритети и да се даде възможност за основан на доказателства подход при прилагането на фонда, особено в държави, в които няма достатъчно гаранции за добро управление и прозрачност; призовава за зачитане на принципа на субсидиарност и ангажираност и в това поле на действие; подчертава, че органите на местната власт, местните организации на гражданското общество, НПО и международните организации следва да бъдат активно включвани в етапите на планиране, изпълнение и оценка на Доверителния фонд на ЕС; призовава Комисията да изясни и да придаде официален характер на процедурите за консултация с тези заинтересовани страни, така че да осигури тяхното ефективно участие в дискусиите, провеждани в оперативните комитети, с ясни и прозрачни критерии за допустимост;

16.

Подчертава, че е важно да се осигури по-добър баланс при финансирането между правителствата на държавите бенефициенти и по-специално надеждните участници от гражданското общество, които обикновено познават по-добре обществените проблеми, във връзка с които има нужда от подпомагане;

17.

Припомня колко е важен по отношение на устойчивостта един подход, съсредоточен върху хората и общностите, и счита убедено, че Доверителният фонд на ЕС следва да се съсредоточи не само върху икономическото развитие, но и върху разработени на местно равнище проекти, специално насочени към подобряване на качеството, равнопоставеността и всеобщата достъпност на основните услуги, към обучение за развиване на компетентност на местно равнище, както и за да се отговори на нуждите на уязвимите общности, включително на малцинствата;

Прозрачност и яснота за по-добро постигане на целите

18.

Отчита сложността и многоаспектното естество на настоящата бежанска криза; предупреждава обаче за сериозните рискове от злоупотреба с помощта на ЕС за развитие, особено в контекста на засегнатите от конфликти държави, където въпросите на сигурността, миграцията и развитието са тясно взаимосвързани; подчертава, че проектите, обхванати от Доверителния фонд на ЕС, които са били създадени чрез източници, посветени основно и по принцип на целите на развитието, трябва да имат цели, свързани с развитието; подчертава, че проектите, насочени към укрепване на капацитета в сферата на сигурността в конкретни държави, трябва да бъдат изготвени така, че окончателните им резултати да са съсредоточени върху намаляването на бедността, както и към стабилността на държавите бенефициенти;

19.

Припомня на Комисията и на органите, пряко натоварени с управлението на Доверителния фонд, че ресурсите, които идват от ЕФР, или друго финансиране, предназначено за развитие, трябва да бъдат използвани изключително за действия, посветени пряко на помощта за развитие; отправя искане до Комисията да предостави изрични уверения относно подобна употреба и да гарантира редовното и всеобхватно докладване относно употребата на тези средства;

20.

Подчертава, че бюджетът на ЕС не може да се използва за пряко финансиране на военни операции или такива в областта на отбраната (член 41, параграф 2 от ДФЕС), но че не се изключват изрично мироопазващи операции с цели, свързани с развитието; припомня освен това, че членове 209 и 212 от ДФЕС не изключват изрично финансирането на изграждане на капацитет в сектора на сигурността;

21.

Призовава Комисията, стратегическия съвет и оперативния комитет да се съсредоточат главно върху изграждането на капацитет, стабилността и мира, устойчивостта, благосъстоянието и овластяването на местното население, насърчаването, защитата и упражняването на правата на човека, както и създаването на възможности за работа и обучение, по-специално за жените и младите хора;

22.

Настоятелно подчертава, че крайната цел на политиката на ЕС за развитие, както е заложена в член 208 от ДФЕС, трябва да бъде намаляването и изкореняването на бедността; в тази връзка изразява съжаление, че въпреки че приносът на ЕС към Доверителния фонд ще се осъществява най-вече чрез ресурси от ОПР, този механизъм за финансиране няма да бъде насочен единствено към свързани с развитието цели; подчертава, че трябва да се направи ясно, прозрачно и лесно обяснимо разграничение в рамките на Доверителния фонд на ЕС между пакетите средства за дейности за развитие, от една страна, и тези за дейностите, свързани с управлението на миграцията, граничния контрол и всички други дейности, от друга страна; подчертава, че намаляването на ОПР, така че да се използват по-малко средства за борба с крайната бедност, би подронило значителния напредък, постигнат в международното развитие, и би застрашило новоприетите цели за устойчиво развитие (ЦУР);

Съгласуваност на политиките на ЕС и ангажимент относно правата на човека

23.

Призовава ЕС да покаже по-добра съгласуваност при действията в областта на международното сътрудничество за развитие от двойна гледна точка: ЕС и държавите членки следва, от една страна, да действат в съответствие със своите ангажименти, а от друга страна, да демонстрират цялостна съгласуваност в своите външни политики и инструменти за региона на Африка, с особено внимание към духа на съвместно управление на Споразумението АКТБ—ЕС от Котону; от гледна точка на последното, счита че Доверителният фонд на ЕС следва да отразява принципите на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие и взаимно допълване между всички заинтересовани страни в сферата на развитието и следва да избягва всякакви противоречия между целите на развитието и политиките в областта на сигурността, хуманитарната помощ и миграцията; изразява надежда, че пакетът за по-добро регулиране ще допринесе за подобряване на съгласуваността на политиките за устойчиво развитие, като взема предвид развитието и правата на човека във всичките си оценки на въздействието;

24.

Припомня, че правилата и критериите, които уреждат помощта за развитие за проекти, финансирани от Доверителния фонд на ЕС, трябва да се определят въз основа на споделени ценности и общи интереси, по-специално по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека; в тази връзка подчертава, че политиката на ЕС по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността, управлението на миграцията и трафика и незаконното превеждане през граница на хора следва да включват специални разпоредби, насочени към гарантиране на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, с особен акцент върху правата на жените, правата на ЛГБТИ лицата, сексуалното и репродуктивно здраве и права, правата на детето, правата на малцинствата и на други особено уязвими групи; посочва, че ЕС трябва да насърчава усилията за борба с дискриминацията, основана на религия или лични убеждения, пол, раса или етнически произход, увреждане и сексуална ориентация;

25.

Посочва, че доверителните фондове трябва да допринасят за постигането на дългосрочните цели за гарантиране на мира и укрепване на управлението в държавите бенефициенти; подчертава необходимостта от внимателна и систематична оценка на въздействието на дейностите, финансирани в рамките на Доверителния фонд на ЕС за Африка, върху доставките на хуманитарна помощ; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС не следва да подкопава дългосрочното сътрудничество за развитие на ЕС; изтъква, че ангажираността и взаимното допълване по отношение на дългосрочните и краткосрочните проекти трябва да се осигурят, защитят и съгласуват със съществуващите регионални стратегии и стратегии по държави на ЕС за Сахел, Гвинейския залив, Африканския рог и Северна Африка; подчертава, че е необходима цялостна диагноза по държави и по сектори, за да се постигне добро разпределение на средствата, както и за да се развият тесни партньорства с широк кръг от участници от гражданското общество; приветства научноизследователския елемент, включен в Доверителния фонд на ЕС, като потенциална възможност да се създадат възможности за развитие и взаимодействия между ЕС и съответните държави;

Цели и последващи действия

26.

Призовава Комисията систематично да следи как се използват средствата от Доверителния фонд на ЕС и как се разпределят те и да увеличи правомощията на Парламента за контрол над Доверителния фонд на ЕС; по-специално призовава Съвета и Комисията да изпращат редовно съобщения относно конкретните действия, предприети както от ЕС, така и от африканските държави, при използването на тези средства и относно постигнатите резултати;

27.

Изразява загриженост относно липсата на координация между всички участници в управлението на Доверителния фонд на ЕС (и по-специално между Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DG DEVCO) на Комисията и нейното подразделение „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO)), както и относно липсата на ясни насоки за това как финансирането може да се осигури; изразява съжаление за липсата на яснота и прозрачност по отношение на критериите за финансиране и обема на средствата, отпускани за гражданското общество по линия на Доверителния фонд на ЕС; припомня необходимостта от по-добра комуникация между Комисията, държавите членки и Парламента при програмирането и изпълнението на действията на Доверителния фонд на ЕС като цяло в интерес на по-нататъшното планиране на евентуални допълнителни доверителни фондове; припомня, че Комисията трябва да положи особени усилия, за да се гарантира, че действията ѝ са последователни и съгласувани с регионалните програми за развитие (РПР), с цел да се избегне дублиране на усилията и да се гарантира, че основният акцент е върху развитието, а не върху граничния контрол и сигурността в ущърб на мигрантите; призовава Комисията поради същата причина, както и за да увеличи максимално въздействието и ефективността на помощта в глобален мащаб, да поддържа стабилен диалог с ООН в контекста на Доверителния фонд на ЕС; също така призовава Комисията да укрепи усилията си с оглед на по-систематична оценка на въздействието на своите политики и финансиране, включително на Доверителния фонд на ЕС, по-специално по отношение на тяхното въздействие върху устойчивото развитие, правата на човека и равенството между половете, и да интегрира резултатите от тези оценки в своите политики и планиране;

28.

Подчертава, че до момента Парламентът не е включен в създаването на Доверителния фонд на ЕС, и настоява, че е необходимо да се гарантира възможността за контрол от Парламента върху усвояването на фонда посредством подробно и редовно докладване от страна на Комисията;

29.

Счита, че като се има предвид изключителната гъвкавост и бързина, присъщи на един доверителен фонд, периодичното докладване до Парламента следва да се извършва поне веднъж на всеки шест месеца; настоятелно подчертава необходимостта от прозрачен мониторинг, оценка и отчетност по отношение на резултатите;

30.

Счита, че прозрачността, комуникацията и видимостта във връзка с проектите, разработени в рамките на Доверителния фонд на ЕС, са от изключително значение с оглед на разпространяването на резултатите и включването и засилването на интереса на частния сектор, местните и регионалните органи, НПО и гражданското общество, с цел да се създадат условия за по-широко участие и да се улесни участието от държавите членки;

31.

Подчертава необходимостта от задълбочен мониторинг на изпълнението на разпоредбите за преразпределение и връщане в държавите на произход и финансовите ангажименти на държавите членки, като се отделя специално внимание на правата на човека;

32.

Припомня, че миграционните политики на ЕС следва да бъдат насочени главно към справянето с първопричините за миграцията; подчертава, че миграционните политики на ЕС следва да допринасят за установяване на мир и стабилност и насърчаване на икономическото развитие — в съответствие с цели за устойчиво развитие 3, 4 и 5, конкретна цел 7 от цел за устойчиво развитие 10 и цел за устойчиво развитие 16 от Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. като включват по-тясно сътрудничество с трети държави за подобряване на сътрудничеството относно стимули за завръщане и реинтеграция в държавите на произход на мигрантите, включително висококвалифицираните мигранти, доброволното връщане и обратно приемане, по начин, който увеличава техните възможности;

33.

Подчертава, че нестабилността и физическата несигурност са важни причини за принудително разселване, и поради това подкрепя чувствителен към конфликтите подход към усвояването на фонда, в който да се даде приоритет на предотвратяването на конфликти, изграждането на държавността, доброто управление и утвърждаването на принципите на правовата държава; счита, че Доверителният фонд на ЕС е отлична възможност за ЕС, която му дава възможност да укрепи сътрудничеството и политическия диалог с африканските си партньори, по-специално по отношение на ефективното прилагане на споразуменията за връщане и обратно приемане, и да развива общи стратегии за управление на миграционните потоци; изтъква необходимостта от споделяне на отговорностите между ЕС и африканските му партньори, в съответствие със заключенията от срещата на върха във Валета през ноември 2015 г.; въпреки това счита, че помощта за развитие следва да не бъде използвана за спиране на потоците от мигранти и лица, търсещи убежище, и че проекти по Доверителния фонд на ЕС не следва да служат като претекст за предотвратяване на заминаването или затягане на границите между държавите при същевременно пренебрегване на факторите, принуждаващи хората да напускат домовете си; изразява дълбоката си загриженост във връзка с въздействието, което Доверителният фонд на ЕС може да окаже върху правата на човека, ако сдържането на миграционните потоци включва сътрудничество с държави, които извършват систематични и/или сериозни нарушения на основните права; отправя искане до Комисията да гарантира, че фондът изпълнява целите си, като пряко подпомага нуждаещите се, а не финансира правителства, отговорни за нарушения на правата на човека; призовава да се подобри зачитането на човешките права на мигрантите в проекти, финансирани от ЕС;

34.

Подчертава, че е важно да се разбират причините и последиците от международната миграция от гледна точка на пола, включително на съответния процес на вземане на решения и на механизмите, водещи до миграция; припомня, че жените и момичетата като бежанци и мигранти са особено уязвими, когато се окажат в ситуации, при които безопасността им не може да бъде гарантирана и могат да бъдат подложени на сексуално насилие или експлоатация; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС трябва да допринесе за защитата, подкрепата и/или подпомагането на уязвимите мигранти, бежанци и жертви на трафик на хора, и че следва да се обръща специално внимание на жените и децата;

35.

Отбелязва, че Доверителният фонд на ЕС за Африка беше създаден след проведената във Валета среща на върха на африканските и европейските държавни и правителствени ръководители по въпросите на миграцията; призовава Комисията да предостави на Европейския парламент преглед на конкретните действия, последвали тази среща на върха, по-специално в областта на развитието, борбата с трафикантите и подписването на споразумения за връщане, обратно приемане и реинтеграция; призовава Съвета да предостави на Комисията необходимите правомощия за сключване на такива споразумения с държавите, засегнати от Доверителния фонд на ЕС.

o o

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на председателя на Панафриканския парламент.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/76

P8_TA(2016)0338

Създаване на условия на пазара на труда, които са благоприятни за постигането на равновесие между професионалния и личния живот

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот (2016/2017(INI))

(2018/C 204/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид член 6, буква а), членове 8 и 10, член 153, параграф 1, член 153, параграф 2 и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид членове 7, 9, 23, 24 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г., и по-специално част I и част II, член 2, 4, 16 и 27 относно правото на работниците със семейни задължения да имат равни възможности и да бъдат обект на равностойно отношение,

—	като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (1) (Директива за отпуска по майчинство),

—	като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г., с оглед на приемането на Директива 2011/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и за въвеждане на мерки за подпомагане на работниците в съвместяването на професионалния и семейния живот (2), в която се отправя искане, наред с другото, за двуседмичен отпуск по бащинство,

—

като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (3),

—

като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (4),

—	като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (5),

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (6),

—	като взе предвид Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (7),

—

като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейски семестър за координация на икономическата политика: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г. (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г. (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно новата стратегия за права на жените и равенство между половете в Европа за периода след 2015 г. (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (17),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 15 юни 2011 г. относно образованието и грижите в ранна детска възраст: да осигурим на всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (18),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г. относно равните възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите,

—	като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г., приет чрез заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. (19),

—	като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,

—	като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—	като взе предвид инициативата на Комисията „Пътна карта: Ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“ (декември 2015 г.), както и консултациите с обществеността и заинтересованите лица,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Работна програма на Комисията за 2016 г.: Време е за промяна“ (COM(2015)0610),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Започване на консултация относно европейски стълб на социалните права“ (COM(2016)0127),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083) и нейната препоръка 2013/112/ЕС от 20 февруари 2013 г. на тема „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“, (COM(2008)0635),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 февруари 2011 г., озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (COM(2011)0066),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен„Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“, и по-специално глава 3.1. Увеличаване на участието на жените в пазара на труда и равната икономическа независимост на жените и мъжете,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 2015 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз (SWD(2016)0054), и по-специално главата, посветена на еднаквата икономическа независимост,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Заетост и социално развитие в Европа през 2015 г.“ от 21 януари 2016 г., и по-специално глава III.2 от него —„Социална закрила“,

—

като взе предвид изследванията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавени „Работно време и равновесие между професионалното и семейното развитие от перспективата на целия живот“ (2013 г.), „Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители“ (2013 г.), и „Работа и отглеждане на деца: Марки за съвместяване във времена на демографска промяна“ (2015 г.) и Шестото европейско проучване на условията на труд (EWCS) (2016 г.),

—	като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд за „Развитие на работното време в 21-ви век“ от 2015 г.,

—	като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавено „Promoting parental and paternity leave among fathers“ (Насърчаване на родителския отпуск и отпуска по бащинство при бащите),

—	като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството — EQUINET, озаглавен „Насърчаване от органите по въпросите на равенството на по-доброто равновесие между професионалния и личния живот за всички“, от 8 юли 2014 г.,

—

като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете за 2015 г. и неговия доклад, озаглавен „Reconciliation of work, family and private life in the European Union: Policy review“ (Съвместяване на професионалния, семейния и личния живот в Европейския съюз: преглед на политиката),

—

като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от май 2015 г., озаглавено „Gender equality in employment and occupation — Directive 2006/54/EC, European Implementation Assessment“ (Равенството между половете в областта на заетостта и професиите — Директива 2006/54/ЕО, оценка на прилагането на европейско равнище),

—

като взе предвид проучването на Генералната дирекция на Парламента за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Maternity, Paternity and Parental Leave:Data Related to Duration and Compensation Rates in the European Union“ (Отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск: данни, свързани с продължителността и размера на обезщетенията в Европейския съюз),

—	като взе предвид проучването на генералната дирекция на Парламента за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Costs and benefits of maternity and paternity leave“ (Разходи и ползи, свързани с отпуска по майчинство и отпуска по бащинство),

—	като взе предвид проучването на генералната дирекция на Европейския парламент за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Discrimination Generated by the Intersection of Gender and Disability“ (Дискриминация, породена от съчетанието на пол и увреждане),

—	като взе предвид изследването на генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламент от март 2016 г., озаглавено „Различия между мъжете и жените по отношение на работното време, полагането на грижи и свободното време“,

—	като взе предвид стратегията на асоциацията „Eurocarers“ от 2014 г. за предоставяне на възможност на лицата, полагащи грижи за други лица, да предоставят такива грижи,

—	като взе предвид Европейския пакт за психично здраве и благоденствие от 2008 г. и приоритетното внимание, което той отделя на „психичното здраве на работното място“,

—	като взе предвид Конвенция № 156 на МОТ относно семейните задължения (1981 г.) и Препоръка № 165 на МОТ относно работниците и служителите със семейни задължения (1981 г.),

—	като взе предвид Конвенцията на МОТ относно работата на непълно работно време (1994 г.), Конвенцията на МОТ относно надомния труд (1996 г.), Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството (2000 г.) и Конвенцията на МОТ относно домашните работници (2011 г.),

—	като взе предвид доклада на МОТ „Майчинството и бащинството на работното място: законодателството и практиката по света“ (2014 г.),

—	като взе предвид съгласуваните заключения от 24 март 2016 г. на Комисията на ООН за положението на жените (60-а сесия), по-специално букви д)— — ж),

—	като взе предвид съвместния работен документ на МОТ и УНИЦЕФ от 8 юли 2013 г., озаглавен „Подпомагане на работниците със семейни задължения: свързване на развитието на детето и програмата за достоен труд“,

—	като взе предвид Индекса на ОИСР за подобряване на живота за 2015 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0253/2016),

А.

като има предвид, че според последните данни от Евростат раждаемостта в ЕС е спаднала през последните десетилетия и ЕС се изправя пред безпрецедентни демографски предизвикателства (20), на които държавите членки следва да отговорят; като има предвид, че политиките в подкрепа на семейството са важни, за да се задвижат положителни демографски тенденции, тъй като несигурността на работните места и трудните условия на работа може да имат отрицателно въздействие върху семейното планиране;

Б.

като има предвид, че през 2014 г. в ЕС-28 са родени 5,1 милиона деца, което съответства на коефициент за раждаемост от 10,1; като има предвид като база за сравнение, че този коефициент е 10,6 през 2000 г., 12,8 през 1985 г. и 16,4 през 1970 г.; като има предвид, че ЕС е изправен пред сериозно демографско предизвикателство, тъй като в повечето държави членки се наблюдава все по-голям спад на раждаемостта, който постепенно превръща Съюза в старческо общество и води до пряка заплаха за растежа и развитието в социален и икономически план;

В.

като има предвид, че традиционната концепция за ролите на мъжете и жените и за семейството като основна клетка на обществото все повече е поставяна под въпрос с оглед на увеличаването в ЕС на броя на семействата с един родител, на семействата, в които двамата партньори са от един и същи пол, на подрастващите майки и т.н.; като има предвид, че неотчитането на това многообразие е равносилно на допълнителна дискриминация и се отразява отрицателно върху хората, живеещи в ЕС, и техните семейства;

Г.

като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз и че в членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз се забранява всяка форма на дискриминация, основана на пола, и се посочва, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде гарантирано във всички области, включително по отношение на постигането на равновесие между професионалния и личния живот;

Д.

като има предвид, че представената от Комисията пътна карта представлява отправна точка; като има предвид, че тази възможност трябва да постави началото на процес на реорганизиране на положението на жените и мъжете в Европа по отношение на равновесието между професионалния и личния живот и трябва да допринесе значително за постигане на по-висока степен на равенство между половете;

Е.

като има предвид, че добре създадените и изпълнени политики за постигане на равновесие трябва да се разглеждат като съществено подобряване на работната среда, тъй като те спомагат за добрите условия на труд и за социалното и професионалното благосъстояние; като има предвид, че в същото време доброто равновесие между професионален и личен живот е стимул за икономическия растеж, конкурентоспособността, общото участие на пазара на труда, равенството между половете, намаляването на риска от бедност и солидарността между поколенията, обръща внимание на предизвикателствата на едно застаряващо общество и оказва положително влияние върху раждаемостта в ЕС; като има предвид, че политиките, които ще се прилагат, за да се постигнат тези цели, трябва да бъдат модерни, да са концентрирани върху подобряването на достъпа до пазара на труда за жените и равно разпределение между жените и мъжете на задачите във връзка с домакинството и полагането на грижи за децата, и да бъдат основани на установяването на съгласувана рамка от политики, подплатена с колективно договаряне и колективни трудови договори, с които се позволява да се постигне по-добро равновесие между грижите на деца, професионалния и личния живот;

Ж.

като има предвид, че съвместяването на професионалния и личния живот зависи до голяма степен от организацията на работното време на работното място; като има предвид, че се поставя под въпрос дали по-дългото работно време е от полза за икономиката и води до повишаване на производителността; като има предвид, че значителна част от работниците в ЕС имат нетипично работно време, включително работа през почивните дени и на официални празници и работа на смени и нощно време, и почти половината от работниците са работили през свободното си време през 2015 г.; като има предвид, че според данните към настоящия момент организацията на работното време се променя редовно при 31 % от служителите, в много случаи с кратко предизвестие (21); като има предвид, че е възможно това да буди загриженост за здравето и безопасността, при по-голям риск от злополуки на работното място и влошено здраве в дългосрочен план, и да доведе до трудности за работниците да съвместяват работата със задълженията към децата и другите зависими лица; като има предвид, че някои сектори са засегнати в по-голяма степен, например сектора на търговията на дребно, където по-голямата част от заетите лица са жени;

З.

като има предвид, че Комисията и държавите членки следва да предприемат конкретни мерки, за да насърчават приспособяващи се и ефективни модели на изпълнение на работата, както в публичния, така и в частния сектор, които биха дали възможност на служителите да постигнат равновесие между професионалния и личния живот;

И.

като има предвид, че през 2015 г. равнището на заетост в ЕС-28 при мъжете е 75,9 %, докато при жените то достига 64,3 % (22), въпреки че жените са по-добре образовани; като има предвид, че делът на жените от работната сила като цяло е дори още по-малък, ако се разглежда равнището на заетост в еквивалент на пълно работно време, тъй като делът на заетостта на непълно работно време сред жените е много висок в някои държави членки; като има предвид, че през 2013 г. мъжете са посвещавали 47 часа седмично на извършването на платен труд, а жените — 34 часа; като има предвид, че ако се съчетаят платеният труд и неплатеният труд в домакинството, младите жени средно работят 64 часа, а младите мъже — 53 часа (23); като има предвид, че загубите, дължащи се на различията между мъжете и жените на пазара на труда се оценява на 10 % от БВП на глава от населението в Европа;

Й.

като има предвид, че в настоящия контекст на европейските политики в областта на заетостта и равенството между половете и европейските социално-икономически политики стратегията „Европа 2020“ и целите, набелязани по-рано, далеч не са постигнати; като има предвид, че без активни политики, които да се разработват и прилагат с цел да помогнат на жените да навлязат на пазара на труда, по-специално без политики, които да насърчават по-доброто равновесие между професионалния и личния живот, целите, определени на равнището на ЕС, не могат да бъдат действително постигнати;

К.

като има предвид, че европейските пазари на труда са разделени по пол (24); като има предвид, че Комисията признава това и в своето съобщение от 8 март 2016 г. относно европейския стълб на социалните права (COM(2016)0127, Приложение I), отбелязвайки, че „жените все така са по-слабо представени в заетостта, твърде силно представени в сферата на почасовия труд и в нископлатените сектори и получават по-ниски почасови надници, дори когато извършват равностоен труд, въпреки че превъзхождат мъжете по образователна степен“;

Л.	като има предвид, че бедността и нарастващото неравенство се задълбочиха вследствие на макроикономическите политики, прилагани от ЕС, и на мерките за бюджетни ограничения, наложени в отговор на икономическата криза;

М.

като има предвид, че трудностите за съвместяване на семейния и професионалния живот е особено големи за самотните родители, по-голямата част от които са жени; като има предвид, че в 28 държави — членки на ЕС, не по-малко от 34 % от самотните майки са изложени на риск от бедност и че децата от тези семейства са изложени на много по-голям риск от предаване на бедността между поколенията;

Н.

като има предвид, че вредните последици от феминизирането на бедността се отразяват най-тежко върху децата, отглеждани от самотни майки, които се сблъскват със сериозни затруднения при съвместяването на ролята си на лице, което самостоятелно осигурява прехраната на семейството си, с родителските си задължения;

О.

като има предвид, че равенството между половете на пазара на труда е от полза не само за жените, но и за икономиката и обществото като цяло, тъй като е ключово икономическо предимство за насърчаването на устойчив и приобщаващ икономически растеж и намаляването на професионалното неравенство, както и ефективността и гладкото функциониране на пазара на труда; като има предвид, че започването и възобновяването на работа от жените води до увеличение на семейния доход, потреблението, вноските за социални осигуровки и обема събирани данъци; като има предвид, че жените все още са изправени пред дискриминация по отношение на достъпа до работните места и запазването им, както пред отричане на правата им на труд по-специално поради бременност и майчинство;

П.	като има предвид, че разликата в заплащането на мъжете и жените е 16,3 %, и като има предвид, че нетипичните и несигурните трудови договори също засягат в по-голяма степен жените, отколкото мъжете;

Р.

като има предвид, че неравенството на пазара на труда има последици за целия живот на отделните лица и оказва въздействие върху правата на жените, например пенсиите, за което свидетелства разликата в ЕС между пенсиите на жените и мъжете от 39 %, като тази разлика е над два пъти по-голяма от разликата в заплащането на жените и мъжете от 16 %;

С.

като има предвид, че сред различните професионални категории по-специално самостоятелно заетите лица и жените предприемачи изпитват големи затруднения при постигането на равновесие между професионалния и личния живот; като има предвид, че много често жените, които желаят да започнат стопанска дейност, срещат затруднения при получаването на достъп до кредити, тъй като финансовите посредници не са склонни да предоставят заеми, защото считат, че жените предприемачи са изложени на риск в по-голяма степен и че е по-малко вероятно техните предприятия да се разраснат;

Т.

като има предвид, че стереотипите, ширещи се в обществото, поставят жените в подчинена роля; като има предвид, че тези стереотипни представи започват да се развиват още от детска възраст и се отразяват на избора на образование и обучение и продължават на пазара на труда; като има предвид, че жените все още твърде често са ограничавани да изпълняват само „подходящи за жени“ длъжности и в много случаи са недобре платени; като има предвид, че тези разделения на пазара на труда възпроизвеждат стереотипи, налагащи основно на жените полагането на огромно количество грижи, което води до положение, в което жените прекарват два до десет пъти повече време в полагане на неплатени грижи в сравнение с мъжете (25); като има предвид, че стереотипите за мъжете и жените и половата дискриминация имат отрицателни последици за личната, социалната и икономическата независимост и перспективи на жените и водят до по-голям брой жени, които работят на непълно работно време, до прекъсвания на професионалното развитие и по-голям риск от бедност и социално изключване, по-специално за самотни майки, с което се засяга самостоятелността на жените;

У.

като има предвид, че различните видове отпуск по семейни причини все още служат за повод за дискриминация и стигматизиране както за жените, така и за мъжете въпреки съществуващата политическа рамка и съществуващото законодателство на равнище ЕС и на национално равнище, като това особено засяга жените като основните лица, които полагат грижи и които използват отпуск по семейни причини за тази цел;

Ф.

като има предвид, че разликите в ползването на родителски отпуск при мъжете и жените показват основана на пол дискриминация; като има предвид, че в държавите членки процентът на ползване от бащите на родителския отпуск продължава да бъде нисък, като само 10 % от бащите ползват поне един ден такъв отпуск, а 97 % от жените ползват родителския отпуск, който е на разположение и на двамата родители; като има предвид, че наличните данни потвърждават, че неплатеният или ниско платените типове отпуск по семейни причини водят до ниско равнище на ползване на този вид отпуск; като има предвид, че изцяло или частично непрехвърляемият родителски отпуск с подходящо възнаграждение подпомага за едно по-балансирано използване от двамата родители и спомага за намаляване на дискриминацията срещу жените на пазара на труда; като има предвид, че само няколко държави членки насърчават бащите да използват в максимална степен отпуска по бащинство или родителския отпуск, в резултат от което мъжете са лишени от възможността да участват наравно в полагането на грижи за своите деца и в прекарването на време с тях;

Х.

като има предвид, че е жизненоважно да се въведат мерки за насърчаване на достъпа на бащите до отпуск, по-специално с оглед на това, че бащите, които ползват отпуск по семейни причини, изграждат по-добри отношения със своите деца и е по-вероятно да изпълняват активна роля в бъдещите задачи, свързани с грижите за децата;

Ц.

като има предвид, че проучвания на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд показват, че сред аспектите, които влияят върху степента на ползване на родителски отпуск от бащите, са: размерът на обезщетението, гъвкавостта на системата за отпуск, наличието на информация, достъпността и гъвкавостта на детските заведения и страхът от изключване от пазара на труда поради ползването на отпуск;

Ч.

като има предвид, че наличието и достъпът до достъпно, подходящо и качествено образование и грижи в ранна детска възраст, грижи за други зависими лица и висококачествени социални услуги са сред основните фактори, оказващи влияние върху участието на жените на пазара на труда; като има предвид, че е налице недостиг на достатъчна инфраструктура, предлагаща качествени и достъпни детски заведения за всички нива на доходи; като има предвид, че според 27 % от европейците лошото качество на детските заведения затруднява достъпа до тези услуги (26); като има предвид, че постигането на качествени услуги означава инвестиране в обучение на персонал в детските заведения (27); като има предвид, че само 11 държави членки са постигнали първата цел от Барселона (предлагане на грижи за поне 90 % от децата на възраст между 3 години и задължителната възраст за започване на училище) и само 10 държави членки са постигнали втората цел (предлагане на грижи за поне 33 % от децата на възраст под три години) (28);

Ш.	като има предвид, че образованието и грижите в ранна детска възраст и преживяванията на децата на възраст от 0 до 3 години оказват решаващо въздействие върху когнитивното им развитие, като се има предвид, че съществени техни способности се формират през първите пет години от живота им;

Щ.	като има предвид, че политиките за равновесие между професионалния и личния живот следва също така да дават на родителите възможност да изпълняват задълженията си по отношение на своите деца, като обезпечават необходимите финансови средства, време и подкрепа, както за майките, така и на бащите;

АА.

като има предвид, че Европа е континентът с най-голям брой по-възрастни граждани и че процесът на застаряване ще продължи и през идните десетилетия; като има предвид, че много държави членки не разполагат с достатъчно заведения за дългосрочни грижи, за да посрещнат увеличаването на нуждите от грижи и стагнацията или намаляването на показателя за „години живот в добро здраве; като има предвид, че по-голямата част от създадените работни места в сферата на официалните грижи за възрастни роднини в домашни условия са с ниско заплащане и за тях се изисква ниска квалификация (29);

АБ.

като има предвид, че 80 % от потребностите от грижи в ЕС се покриват от лица, полагащи неформални грижи; като има предвид, че около 3,3 милиона европейци на възраст между 15 и 34 години е трябвало да се откажат от работа на пълно работно време поради липса на заведения за деца или възрастни родители, които се нуждаят от грижи;

АВ.

като има предвид, че ИКТ и нововъзникващите технологии променят работата среда и сферата на заетостта, културите и структурите на организация в различните сектори; като има предвид, че изготвянето на политики трябва да бъде в крак с технологичния напредък, за да се гарантира, че социалните стандарти и равенството между половете отбелязват напредък, а не отстъпление при тези нови обстоятелства;

АГ.	като има предвид, че съчетаването от грижи и платен труд оказва голямо въздействие върху устойчивостта на труда и равнищата на заетост, особено за жените, които могат да се сблъскат на определен етап от живота си с отговорността да полагат грижи за внуци и/или за възрастни родители (30);

АД.

като има предвид, че някои правни системи в ЕС поддържат неиндивидуализирания подход на данъчните системи и системите за социална сигурност, съгласно който на жените се предоставят единствено производни права чрез връзката им с мъже, включително по отношение на достъпа до здравни услуги и до пенсия; като има предвид, че държавите членки, които налагат зависимост на съпругата/майката, упражняват пряка дискриминация спрямо жените и лишават жените от пълноценни граждански права посредством избирателно предоставяне на държавни услуги;

АЕ.

като има предвид, че са необходими целеви политики по отношение на пазара на труда и на равновесието между професионалния и личния живот, за да се вземат предвид междусекторните пречки, пред които са изправени уязвимите категории жени по отношение на равновесието между професионалния и личния живот и сигурността на работното място, като например жените с увреждания, младите жени, жените мигранти и бежанци, жените от етнически малцинства и ЛГБТИ жените;

АЖ.

като има предвид, че предоставянето на свободно време на работниците и служителите за личностно развитие и обучение в контекста на ученето през целия живот, без те да бъдат дискриминирани, благоприятства за тяхното благосъстояние, както и за приноса им към икономиката, благодарение на повишаването на уменията и на производителността (31);

АЗ.

като има предвид, че прилагането на политиките за равновесие между професионалния и личния живот само по себе си няма да доведе до ползи за работниците и служителите, ако не е придружено от политики за подобряване на условията на живот успоредно с политики за насърчаване и популяризиране на културните, развлекателните и спортните дейности, наред с другото;

Общи принципи

Подчертава, че съвместяването на професионалния, личния и семейния живот е широко понятие, което включва всички основни политики със законодателен и незаконодателен характер с цел постигането целесъобразен и пропорционален баланс между различните аспекти на живота на хората; счита, че постигането на истинско равновесие между професионалния и личния живот изисква надеждни, хоризонтални, структурни, съгласувани и всеобхватни политики, включително стимули и ефективни мерки за съвместяване на работата, полагането на грижи за семейството и времето, отделяно за семейството и приятелите и времето за отдих и за личностно развитие; изтъква, че преди всичко е необходима промяна в културата в обществото, която засяга стереотипите за мъжете и жените, така че работата и полагането на грижи да бъдат по-равномерно разпределени между мъжете и жените;

Подчертава, че е необходимо да се гарантира балансът на професионалния, личния и семейния живот като основно право за всички хора в духа на Хартата на основните права на Европейския съюз посредством достъпни за всички лица мерки, обхващащи не само младите майки, бащите или лицата, полагащи грижи; призовава за въвеждането на рамка, която да гарантира това право като основна цел на социалните системи и призовава ЕС и държавите членки да насърчават както в публичния, така и в частния сектор модели на стопанско благосъстояние, които зачитат правото на баланс между професионалния и линия живот; счита, че това право следва да бъде заложено във всички дейности на ЕС, които могат да имат пряка или косвена връзка с този въпрос;

Изтъква, че Европейският съюз е изправен пред безпрецедентни демографски промени — по-голямата продължителност на живота, по-ниска раждаемост, промяна в семейните структури с нови форми на изграждане на взаимоотношения и (съ)жителство, родители на по-зряла възраст и миграция, които създават нови предизвикателства за ЕС; изразява загриженост, че икономическата и финансовата криза са имали отрицателно въздействие върху публичните финанси, необходими за политиките за баланс между професионалния и личния живот и за гарантиране на наличността и достъпа до качествени и достъпни услуги от общ интерес; поради това призовава Комисията и държавите членки да въведат позитивни политики и стимули в подкрепа на демографското обновяване, за запазването на социално-осигурителните системи и за насърчаване на благосъстоянието и развитието на хората и на обществото като цяло;

Подчертава, че спадът на раждаемостта в ЕС се изостри поради кризата, при положение че безработицата, несигурните възможности за работа, липсата на увереност по отношение на бъдещето и дискриминацията на пазара на труда, стават причина младите хора, по-специално младите специалисти жени, да отлагат раждането на деца, за да останат активни на един все по-конкурентен пазар на труда; в този контекст, призовава държавите членки и социалните партньори да насърчат подкрепяща семейството работна среда, планове за съвместяване, програми за връщане на работа, канали за комуникация между служителите и работодателите и стимули за предприятията и самостоятелно заетите лица, по-специално, за да гарантират, че хората не понасят икономически санкции заради това, че имат деца, и че основателните стремежи за професионално израстване не влизат в противоречие със семейните планове; освен това подчертава, че отпускът по майчинство, бащинство и родителският отпуск могат да се използват ефективно с ползи за обществото и икономиката, само ако паралелно се прилагат други политически инструменти, включително предоставянето на качествени и достъпни детски заведения;

Приветства подхода на Комисията към политиките за осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот като ключови фактори за справяне със социално-икономическите предизвикателства; призовава европейските социални партньори да предложат споразумение относно цялостен пакет от законодателни и незаконодателни мерки за съчетаване на професионалния, личния и семейния живот; призовава Комисията да представи, при спазване на принципа на субсидиарност, предложение за такъв пакет като част от работната програма на Комисията за 2017 г. в контекста на обявения европейски стълб на социалните права, ако се окаже невъзможно да се постигне споразумение между социалните партньори; подчертава, че законодателните предложения следва да включват равенството между мъжете и жените като правна основа; призовава Комисията да работи в сътрудничество с обществените заинтересувани страни в посока стълб на социалните права, водещ до действителна социална инвестиция, който подчертава преди всичко инвестицията в хора;

Приветства това, че Комисията започна обществена консултация относно Европейския стълб на социалните права с цел да бъдат събрани мнения и обратна връзка относно редица важни принципи в подкрепа на добре функциониращи и справедливи пазар на труда и системи за социално подпомагане в еврозоната;

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че съответните политики и мерки отчитат нарастващото многообразие на семейните отношения, включително фактически съжителства и съгласуването на полагането на родителски грижи и на грижи от бабата и дядото, както и многообразието на обществото като цяло, по-специално с цел да се гарантира, че децата не са обект на дискриминация поради семейното положение на своите родители или поради структурата на семейството; призовава държавите членки взаимно да признават законните документи с цел гарантиране на свободното движение без дискриминация;

Призовава Комисията и държавите членки да създадат и прилагат политики и да предвидят мерки, подкрепящи лицата, които са в най-неблагоприятно положение или лицата, изключени понастоящем от обхвата на съществуващото законодателство и политики, като например самотни родители, двойките, несключили граждански брак, двойки от един и същи пол, мигранти, самостоятелно заети лица или т.нар. „помагащи съпрузи“ и семейства, един или повече от чийто членове е с увреждане;

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството и политиките за равновесие между професионалния и личния живот вземат под внимание Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания за 2015 г. към ЕС;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че благополучието и висшият интерес на децата са основни съображения при изготвянето, мониторинга и прилагането на политиките за равновесие между професионалния и личния живот; призовава Комисията и държавите членки да прилагат в пълна степен Препоръката относно инвестициите в децата (32) и да следят отблизо постигнатия напредък; призовава Комисията и държавите членки да създадат и представят инициативи, като Гаранция за детето, които да поставят децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността, така че всяко дете да може да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, прилично жилище и адекватно хранене, като част от европейски интегриран план за борба с детската бедност;

11.

Счита, че детската бедност е свързана с бедността на родителите, и поради това призовава държавите членки да изпълнят препоръката относно детската бедност и благоденствието на децата и да използват рамката за мониторинг на базата на определените в тях показатели;

12.

Подчертава, че е важно в политиките за осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот и в корпоративните стратегии да се интегрира основан на жизнения цикъл подход с цел да се гарантира, че всеки получава подкрепа в различни моменти през целия си живот и може да участва активно в пазара на труда с трудови права и в обществото като цяло;

13.

Подчертава, че по-добрият баланс на професионалния и личния живот и подсиленото равенство между половете са от съществено значение за подкрепата на участието на жените на пазара на труда, по-специално на жените, полагащи грижи, и на самотните майки, както и за постигането на целта за овластяване на жените; подчертава, че ключът към икономическото овластяване на жените е в трансформирането и адаптирането на пазара на труда и на системите за социално подпомагане, за да бъдат взети предвид жизнените цикли на жените;

14.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат трансформиращи политики и да инвестират в кампании за повишаване на информираността, за да бъдат преодолени стереотипите за половете и за да се насърчи по-равнопоставено разпределяне на грижата и домашния труд, с фокус също върху правото и необходимостта мъжете да поемат задължения по полагане на грижи без да бъдат стигматизирани или наказвани; счита, че предприятията следва да бъдат цел и да бъдат подкрепяни в усилията им да насърчават постигането на баланс между професионалния и личния живот и да се борят с дискриминацията;

15.

Призовава държавите членки да засилят закрилата срещу дискриминация и незаконно уволнение във връзка с баланса между професионалния и личния живот, която в особена степен засяга жените работници и служители, и да гарантират достъп до правосъдие и правна защита, включително като увеличат обема информация, предлагана за правата и правната защита на работниците и служителите, ако това е необходимо; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предложат политики за подобряване на прилагането на мерки за борба с дискриминацията на работното място, в това число повишаване на осведомеността относно законните права, касаещи равно третиране, чрез провеждането на информационни кампании, разместване на тежестта на доказване (33) и предоставяне на правомощия на националните органи за равно третиране да провеждат официални разследвания по собствена инициатива по въпроси, свързани с равното третиране, и да помагат на потенциални жертви на дискриминация;

16.

Подчертава, че липсата на сравними, изчерпателни, надеждни и редовно актуализирани данни относно равенството затруднява доказването на наличието на дискриминация, по-специално на непряка дискриминация; призовава държавите членки да събират данни относно равенството по един систематичен начин и да предоставят същите, с участието на националните органи за равно третиране и съдилищата, включително с оглед анализа и наблюдението на тези данни за специфичните за държавата препоръки; призовава Комисията да предприеме инициативи, за да насърчи такова събиране на данни, чрез препоръка към държавите членки и като възложи на Евростат задачата да разработи консултации, целящи интегриране на разбивка на данните по всички основания за дискриминация в показателите на Европейското социално изследване; призовава Комисията да продължи систематичното си сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете (EIGE) с цел подобряване на количеството и качеството на разбитите по полов признак данни;

17.

Призовава Комисията редовно да прави преглед на постигания напредък по проблемните ключови области, определени в Пекинската платформа за действие, за които Европейският институт за равенство между половете вече има разработи показатели, и да отчита резултатите от тези прегледи в оценката си относно равенството между половете в ЕС;

18.

Отбелязва важната роля на националните органи за равно третиране при прилагането на Директива 2000/78/EО за равенството в областта на заетостта, които допринасят за повишаването на осведомеността и събирането на данни, поддържат връзка със социалните партньори и други заинтересовани страни, предприемат мерки по отношение на недостатъчното докладване и улесняват достъпа до процедурите за обжалване; призовава държавите членки да засилят ролята, капацитета и независимостта на органите за равно третиране, включително Equinet, наред с другото, чрез предоставянето на достатъчно финансиране; призовава, по-специално, за укрепване на организациите, предвидени в Директива 2006/54/EО за равното третиране, като се гарантира достъп до правосъдие и правна защита;

19.

Смята за необходимо на служителите от националните, регионалните и местните органи и правоприлагащите органи, както и на трудовите инспектори, да бъде осигурено подходящо обучение в областта на законодателството за защита от дискриминация в сферата на заетостта и съдебната практика; счита, че такова обучение е от ключово значение и за съдиите, прокурорите, юристите и полицейските сили;

20.

Призовава държавите членки, заедно с Комисията, да гарантират, че социалните права, предоставени от публичните политики, са еднакво достъпни за жените и мъжете, за да гарантират, че всеки може да се ползва от правата си и за да има възможност всеки да постигне по-добър баланс между професионалния и личния живот;

Жените и мъжете на равна нога по отношение на доходите и полагането на грижи

21.

Подчертава необходимостта да се премахнат неравенствата между половете при платения и неплатения труд и да се насърчи равното споделяне на отговорностите, разходите и грижите за децата и за зависимите лица между жените и мъжете, но също така и в рамките на обществото като цяло, включително чрез осигуряване на универсален достъп до услуги от общ интерес; посочва в тази връзка необходимостта да бъдат отправени конкретни предложения за по-добър баланс между професионалния и личния живот;

22.

Изразява съжаление във връзка с продължаващото наличие на разлика в заплащането между половете, която представлява накърняване на основния принцип за равно заплащане за еднакъв труд за жените и мъжете служители, закрепен в член 157 от ДФЕС, и по-специално засяга жените, които имат и отглеждат деца; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да създадат и приложат политики за премахване на разликата в заплащането между половете; призовава държавите членки да извършват редовно описание на заплатите като допълнение към тези усилия;

23.

Призовава Комисията, в съответствие със заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. за равенството между половете, да подобри състоянието на своя стратегически ангажимент по отношение на равенството между половете и да включи перспектива, свързана с пола, в стратегията „Европа 2020“, за да гарантира, че работата по равенството между половете не се счита за нещо по-малко от приоритет; поради това настоятелно призовава Комисията да приеме стратегия за равенство между половете за периода след 2015 г. в съответствие с препоръките на Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г.;

24.

Призовава държавите членки да въведат активни политики и подходящи инвестиции, целящи и предназначени да подкрепят жените и мъжете, които навлизат, се връщат, остават или напредват на пазара на труда, след периоди на свързани със семейството или полагане на грижи типове отпуски, чрез предлагане на стабилни и качествени работни места в съответствие с член 27 от Европейската социална харта; подчертава по-специално необходимостта да се гарантира възстановяването на същия пост или на равностоен или подобен пост, защита срещу уволнение и по-неблагоприятно третиране в резултат на бременност, подаване на молба за отпуск по семейни причини или ползване на такъв, и период на защита след връщането им, така че те да могат да се пренастроят към своята работа;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да ангажират социалните партньори и гражданското общество по отношение на политиките за равенство между половете; подчертава значението на адекватното финансиране за тези политики, на колективните трудови договори и колективното договаряне с оглед на борбата срещу дискриминацията и насърчаването на равенството между половете на работното място, както и на научните изследвания и обмена на добри практики;

26.

Счита, че насърчаването на участието на жените на пазара на труда и тяхната икономическа независимост са ключови фактори за постигането на целта на „Европа 2020“ от 75 % обща заетост и би повишило значително БВП; поради това призовава Комисията и държавите членки да засилят политиките и да увеличат инвестициите в подкрепа на заетостта на жените на качествени работни места, по-специално в сектори и на позиции, на които жените са слабо представени, като науката, технологиите, инженерните науки и математиката (STEM) и секторите на зелената икономика, или висши ръководни позиции във всички сектори;

Видове отпуск, свързани със семейството и полагането на грижи

27.

Отбелязва, че Комисията е оттеглила преразглеждането на Директивата за отпуска по майчинство, и я призовава да внесе амбициозно предложение с високи стандарти, в тясно сътрудничество със социалните партньори и в консултации с гражданското общество, за да осигури по-добър баланс между професионалния и личния живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че жените получават заплащане и са включени в системата на социалното осигуряване за периода на отпуска по майчинство, за да подкрепят семействата и за да се борят с неравенствата, за да укрепят социалната и икономическата независимост на жените и за да избегнат ситуация, в която жените се оказва финансово санкционирани заради това, че имат деца; подчертава, че отпускът по майчинство трябва да бъде придружен от ефективни мерки за защита на правата на бременните жени и родилките, кърмачките и самотните майки, като се отразят препоръките на Международната организация на труда и на Световната здравна организация;

28.

Призовава за подобрена координация на различните видове отпуск на равнище ЕС и конкретна държава членка, в сътрудничество със социалните партньори; посочва, че по-добрият достъп до различни видове отпуск предоставя на хората перспективи за основан на жизнения цикъл отпуск и увеличава участието в заетостта, общата ефективност и удовлетвореността от работата; отбелязва, че когато липсват разпоредби за отпуск или когато съществуващите разпоредби се считат за недостатъчни, социалните партньори могат да изиграят роля в създаването на нови разпоредби или в актуализирането на съществуващите разпоредби за отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск;

29.

Призовава държавите членки да предоставят подходящ заместител на доходите и социална закрила по време на всички видове отпуск, свързани със семейството и полагането на грижи, по-специално за да се осигури равнопоставеност при ползване на мерки, свързани с отпуските, от работниците и служителите с ниски доходи;

30.

Призовава Комисията да публикува доклад за изпълнението на Директивата за родителския отпуск и призовава Комисията и социалните партньори да обмислят предлагането на подходящо удължаване на минималния срок на родителски отпуск с подходящ заместител на доходите и социална закрила от четири до поне шест месеца и да увеличат възрастта на детето, за която може да се взема родителски отпуск; подчертава, че родителите следва да получат възможност да използва гъвкаво отпуска си на части или наведнъж; призовава държавите членки и социалните партньори, да преразгледат своята система за финансова компенсация за родителския отпуск с цел постигане на адекватно ниво на заместване на доходите, което действа като стимул и също насърчава мъжете да ползват родителски отпуск след минималния период от време, гарантиран от директивата; отново заявява, че родителският отпуск следва да бъде разпределен в равни части между родителите и че значителна част от отпуска следва да остане непрехвърлима (34); подчертава, че и двамата родители трябва да се третират по един и същ начин, що се отнася до правата на доход и продължителността на отпуск;

31.

Отбелязва увеличената уязвимост на работещите родители на деца с увреждания; поради това призовава Комисията да подобри и засили изпълнението на разпоредбите на Директива 2010/18/ЕС по отношение на условията за допустимост и подробните правила за предоставяне на родителски отпуск на лицата, които имат деца с увреждания или страдащи от сериозно или трайно заболяване, водещо до инвалидизация; призовава държавите членки в тази връзка да разширят възможността за родителски отпуск спрямо тези родители извън законово определената възраст на детето, предвидена в директивата, и да им предоставят допълнителен отпуск по майчинство, отпуск по бащинство (където такъв съществува) и родителски отпуск;

32.

Счита, че насърчаването на индивидуализирането на договореностите за правото на отпуск и на ролята на бащите в отглеждането на техните деца чрез ползване на отпуск е от съществено значение, за да се постигне съчетаване на професионалния и личния живот, от което мъжете и жените да могат да се възползват в еднаква степен, и целта на „Европа 2020“ за заетост на жените и мъжете;

33.

Призовава Комисията — за да позволи на родителите с деца или на хората със зависими лица да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот — да внесе добре обосновани и съгласувани инициативи за:

(1)	директива за отпуск по бащинство, предвиждаща задължителен платен отпуск от минимум две седмици;

(2)

директива за отпуск за лицата, полагащи грижи, която да допълва предоставянето на професионални грижи, да предоставя възможност на работниците за полагането на грижи за зависими лица и да предлага на лицата, полагащи грижи, подходящо възнаграждение и социална закрила; призовава за гъвкавост, инициирана от страна на служителите, и достатъчни стимули за мъжете, така че да взимат отпуск за полагане на грижи;

(3)	минимални стандарти, приложими във всички държави членки, които да отговорят на специфичните потребности на осиновяващите родители и на децата и да установяват същите права като за биологични родители,

като се отчита, че някои държави членки вече са предприели проактивни мерки по отношение на отпуска по бащинство и отпуска за полагане на грижи;

34.

Призовава държавите членки да въведат „кредити за полагане на грижи“ чрез трудовото и осигурителното законодателство както за жените, така и за мъжете, като равностойни периоди за натрупването на пенсионни права с цел да се защитят лицата, които прекъсват трудовата си заетост, за да полагат неформални неплатени грижи за зависимо лице или за член на семейството, и да се признае стойността на работата на тези лица, полагащи грижи, за обществото като цяло; насърчава държавите членки да обменят най-добри практики в тази област;

Полагане на грижи за зависими лица

35.

Призовава държавите членки ефективно да постигнат целите от Барселона в срок до 2020 г. и да подкрепят рамката от 2014 г. за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст;

36.

Припомня, че инвестирането в социални услуги, включително инфраструктура, генерира съществено въздействие върху заетостта, като също води до значителни допълнителни приходи за публичния сектор във вид на данъци върху заетостта и социално-осигурителни вноски; призовава държавите членки да инвестират в качествено образование и качествени грижи в ранна детска възраст и в услуги по полагане на грижи за възрастни и зависими лица; призовава ги да осигурят наличието, достъпността и универсалния достъп до тези услуги, като обмислят, например, увеличаване на публичните разходи за услуги по полагане на грижи, включително схеми за независим живот, и като използват по-добре фондовете на ЕС; призовава да се използва преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) и за да се увеличат инвестициите в социални услуги и инфраструктура, по-специално с помощта на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално и развитие (ЕФРР) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); призовава държавите членки да обмислят предоставянето на безплатен достъп до услуги по полагане на грижи за семейства, живеещи в бедност и при условията на социално изключване; също така отбелязва непропорционалното въздействие, което недостатъчните инвестиции в публичните структури за предоставяне на грижи и услуги оказват върху самотните родители, по-голяма част от които са жени;

37.

Подчертава необходимостта да се признае работата, свършена от хората, посветили своето време и умения на грижи за възрастни и зависими лица;

38.

Подчертава, че грижата за деца с увреждания представлява особено предизвикателство за работещи родители, като това следва да бъде признато от обществото и подкрепено от обществените политики и колективното договаряне; призовава държавите членки при осигуряване на грижи за деца в предучилищна възраст да поставят акцента не само върху достъпността, но също така и върху качеството на тези грижи, особено по отношение на деца, които произхождат от среда в неравностойно положение, и на деца с увреждания;

39.

Призовава държавите членки да подкрепят фискалните политики в качеството им на мощен лост за повишаване на равновесието между професионалния и личния живот и да стимулират заетостта на жените;

40.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат цели за грижите за възрастни хора, лица с увреждания и други зависими лица, подобни на целите от Барселона, придружени от инструменти за наблюдение, които следва да измерват качеството, достъпността и финансовата достъпност; призовава Евростат, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Европейския институт за равенство между половете (заради неговия Индекс за равенство между половете) да събират необходимите данни и да извършват проучвания в подкрепа за тази работа;

41.

Призовава държавите членки да се укрепи мрежата от специализирани услуги за предоставяне на грижи за възрастни хора, и по-специално за изграждане на мрежи за услуги по домовете; в този смисъл подчертава също необходимостта политиките за грижи за възрастните лица да бъдат съобразени с индивидуалните нужди и ако е възможно, да се постави специален акцент върху предпочитаното от възрастното лице място на полагане на грижи;

42.

Призовава Комисията да работи в посока създаване на европейски стандарти за качество за всички услуги по полагане на грижи, включително по отношение на тяхната наличност, достъпност и финансова достъпност, което би подпомогнало държавите членки при повишаването на стандартите за грижа; припомня съществуващите рамки, като Европейската рамка за качество на дългосрочните грижи, от които следва да се черпи вдъхновение; призовава Комисията и държавите членки да разработят политики, които да направят възможна и да включат деинституционализация на дългосрочните грижи, когато това е възможно и с подкрепата на базирани в общността грижи;

43.

Изтъква, че важен елемент от постигането на качествени услуги е инвестирането в работната сила (35); поради това призовава държавите членки и социалните партньори да насърчават достойните условия на труд и качествената заетост на лица, заети с полагане на грижи, включително и достойното заплащане, признаването на статута на лица, заети с полагане на грижи, и развиването на висококачествени пътеки за професионално обучение за лица, заети с полагане на грижи;

Качествена заетост

44.

Изтъква големия брой на работещите бедни в цяла Европа, като някои хора са принудени да работят повече и по-дълго, дори да комбинират няколко работни места, за да получават заплащане, с което да се издържат; призовава държавите членки и социалните партньори да разработят рамка на политиките на заплащане с ефективни мерки за борба срещу дискриминацията по отношение на заплащането и гарантираща адекватни заплати за всички работници, например чрез въвеждането на минимални работни заплати на национално равнище, които гарантират достоен живот в съответствие с националните практики; призовава държавите членки да подкрепят колективното договаряне като важен фактор в разработването на политики на заплащане;

45.

Посочва, че балансът между професионалния и личния живот трябва да бъде базиран на правата и сигурността на работниците на пазара на труда и на правото да се взема почивка, без тя да се съкращава от повишени изисквания за мобилност и гъвкавост; подчертава факта, че повишената гъвкавост може да доведе до интензифициране на дискриминацията на пазара на труда, на която понастоящем са изложени жените — под формата на по-ниски заплати, нестандартни форми на заетост и непропорционална отговорност за неплатени домакински задачи — ако преди това не бъде предприет ясен включващ половете подход;

46.

Призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд допълнително да развие своите дейности по наблюдение на качеството на заетостта чрез своето Европейско проучване на условията на труд, базирано на концепцията ѝ, че качеството на работното място се състои от: доходи, перспективи, качество на работното време, използване на умения и преценка, социална среда, физически рискове, интензивност на труда; освен това призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да развива своите проучвания относно политики, споразумения между социални партньори и практики на дружества, насърчаващи качеството на работното място (36); призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да продължава да наблюдава разпространението на договорености за работното време и да предоставя анализи на обществени политики и споразумения на социални партньори в тази област, включително оценка на това как се договарят те и как подкрепят баланса между професионалния и личния живот; призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да извърши проучване относно начина, по който домакинствата с двама работещи управляват договореностите за работното си време, и относно това кой е най-добрият начин да бъдат подкрепени;

47.

Подчертава, че от една страна, балансът между професионалния и личния живот трябва да бъде базиран на правата и сигурността на работниците на пазара на труда и на правото да се взема почивка, без тя да се съкращава от повишени изисквания за мобилност и гъвкавост; посочва, от друга страна, разликите в личното и семейното положение на всеки служител и поради това счита, че на служителите следва да бъде предоставена възможността да използват гъвкави схеми на работа, за да ги приспособят към своите конкретни обстоятелства в хода на жизнения си цикъл; счита, че тази ориентирана към служителя гъвкавост може да насърчи по-високи нива на заетост сред жените; подчертава, че служителите и работодателите носят споделена отговорност за създаването и договарянето на подходящи схеми; призовава Комисията да опише ситуацията в държавите членки на „Право да се отправя искане за гъвкави условия на работа“;

48.

Подкрепя „интелигентния начин на работа“ като подход за организиране на работата чрез комбинация от гъвкавост, автономия и сътрудничество, който не изисква задължително работникът да присъства на работното място или на което и да е предварително определено работно място и му дава възможност да управлява собственото си работно време, като въпреки това осигурява съгласуваност с максималното дневно и седмично работно време, предвидено от закона и колективните трудови договори; подчертава потенциала на „интелигентния начин на работа“ за съвместяването на професионалния и семейния живот, и по-специално за родители, които се връщат на пазара на труда или навлизат на него след отпуск по майчинство или бащинство; въпреки това отхвърля прехода от култура на присъствие в работно време към култура на постоянно разположение; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори при разработването на политики, свързани с интелигентния начин на работа, да гарантират, че те не налагат допълнителна тежест върху работниците и служителите, а засилват здравословното равновесие между професионалния и личния живот и увеличават благосъстоянието на работниците и служителите; подчертава необходимостта от фокусиране върху постигането на трудовите цели, за да се предотвратят злоупотреби с тези нови форми на труд; призовава държавите членки да насърчават технологичния потенциал, като например цифровите данни, високоскоростния интернет, аудио и видео технологиите за интелигентни схеми на работа от разстояние;

49.

Подчертава, че алтернативните стопански модели, като например кооперативи и взаимоспомагателни дружества, имат огромен потенциал за постигането на напредък по отношение на равенството между половете и здравословното равновесие между професионалния и личния живот, и по-специално в нововъзникващата цифрова среда на „интелигентния начин на работа“, като има предвид по-високото равнище на участие на служителите в процеса на вземане на решения; призовава Комисията и държавите членки да проучат въздействието на кооперативите и алтернативните стопански модели върху равенството между половете и равновесието между професионалния и личния живот, и по-специално в сектора на технологиите, и да създадат политики за насърчаване и споделяне на модели на най-добри практики;

50.

Изразява загриженост относно по-широкото разпространение на принудителна работа на непълното работно време, и по-специално сред жени с отговорности за полагане на грижи, което увеличава риска от бедност сред работещите; подчертава, че когато работниците или служителите избират работа на непълно работно време, трябва да се гарантира качеството на тяхното работно място и недопускането на дискриминация срещу тях в сравнение с работниците на пълно работно време в съответствие с Директивата за работа при непълно работно време (37), и призовава Комисията да следи за прилагането на тази директива; изисква от държавите членки да гарантират, че заетите на непълен работен ден, лицата с нередовна заетост и лицата, които са с пропуски в своя трудов стаж или които за известен период от време са били заети за по-малко на брой работни часове, имат правото на достъп до адекватна пенсия и не са подложени на никаква форма на дискриминация;

51.

Изразява загриженост относно злоупотребата с договори за нулево работно време в някои държави членки и използването на експлоататорски договори, временни договори не по собствен избор, нередовно, непредсказуемо и прекомерно работно време и нискокачествени стажове, които правят невъзможно в дългосрочен план здравословното равновесие между професионалния и личния живот; поради това призовава държавите членки и социалните партньори неотложно да обърнат внимание на ситуацията на несигурна трудова заетост, пред която са изправени по-специално младите специалисти и жените;

52.

Изтъква, че превишаването на работното време и нередовното работно време, както и недостатъчните периоди на отдих, несигурността на работните места и непропорционалните изисквания за постигане на резултати са основни фактори за увеличаването на равнищата на стрес, недобро физическо и психическо здравословно състояние и трудови злополуки и професионални заболявания; посочва, че гъвкавото и предсказуемо работно време оказва положително влияние върху баланса между професионалния и личния живот (38); препоръчва на държавите членки и на социалните партньори да гарантират работно време и да гарантират седмичен период на почивка чрез прилагането на цялото съответно законодателство; припомня задължението на Комисията да осъществява последващ контрол върху изпълнението на Директивата за работното време и да разгледа възможността за образуване на производство за установяване на нарушение срещу държави членки, които не я спазват;

53.

Освен това призовава Комисията, държавите членки, социалните партньори и заинтересованите лица да се съсредоточат върху иновативната организация на работното място и да постигнат равновесие между нуждите на жените и мъжете от равновесие на професионалния и личния живот, от една страна, и производителността и рентабилността на стопанската дейност, от друга страна; отбелязва, че положителната връзка между нарастването на заетостта на жените, равновесието между професионалния и личния живот и конкурентоспособността в стопанската дейност, с оглед на намаляването на отсъствията, отклонението от потенциалното производство, оборота, привличането на таланти, лоялността, преразпределянето на ресурси за развиване на планове за социално подпомагане, увеличаването на жизнения стандарт и свободното време, е доказана широко от най-добрите практики в Европа в редица големи предприятия и мрежи от МСП;

54.

Подчертава, че жените и ЛГБТИ лицата са изправени срещу специфични препятствия, основани на пола, и източници на стрес на работното място, включително тормоз, изключване, дискриминация или стереотипи, свързани с пола, които имат отрицателно въздействие върху благосъстоянието им на работното място и заплашват психичното им здраве и умението им да се развиват в своята кариера; призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни мерки за справяне с тези неблагоприятни условия като осигурят правилното прилагане на съответното законодателство срещу дискриминацията, както и чувствителни към аспектите на пола програми за учене през целия живот, и да работят заедно със синдикалните организации и организациите на гражданското общество;

55.

Призовава държавите членки да създадат и укрепят национални органи за инспекция на труда, като им предоставят финансови условия и финансови и човешки ресурси, за да им осигурят ефективно присъствие на място, като по този начин им се даде възможност да се борят с несигурността на работните места, нерегламентирания труд и дискриминацията по отношение на труда и заплащането, по-конкретно от гледна точка на равенството между мъжете и жените;

56.

Призовава държавите членки изцяло да въведат Директива 2006/54/ЕО за равното третиране и Комисията да преразгледа директивата и да популяризира сред предприятията изпълнението на планове за равенство между половете, включително действия по премахване на сегрегацията, развитието на системите на заплащане и мерки в подкрепа на професионалното развитие на жените; подчертава значението на ролята на органите за равенство при осигуряването на съдействие на жертвите на дискриминация и при преодоляването на стереотипи, свързани с пола; призовава държавите членки да въведат законодателни мерки, гарантиращи принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете на работното място;

57.

Отново призовава Съвета бързо да приеме предложението за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

58.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират социалната сигурност, социалната закрила и възнаграждението в случай на отпуск по болест, за да бъде възможно действителното равновесие между професионалния и личния живот;

Качество на живота

59.

Изтъква, че „качество на живота“ е по-широко понятие от „условия на живот“ и се отнася за цялостното благосъстояние на хората в обществото, като определя няколко измерения на човешкото съществуване като важни за пълноценен човешки живот (39);

60.

Подчертава, че неравенството по отношение на свободното време и неравномерното разпределение на отговорностите между жените и мъжете може да оказват въздействие върху личностното развитие на жените, върху придобиването от тях на нови умения и изучаването от тях на нови езици и върху тяхното участие в обществения, политическия и културния живот и в общността, по-специално върху икономическото положение на жените;

61.

Подчертава, че всяка форма на дискриминация срещу жените, включително сегрегацията, основана на пола, разликата в заплащането и разликата в пенсиите, свързаните с пола стереотипи и високите нива на стрес при съчетаването на професионалния и личния живот са отразени във високия процент на жените, които са физически неактивни, и имат силно въздействие върху физическото и психичното им здраве (40); отново заявява важността на борбата срещу стереотипите чрез насърчаване и защита на равенството между половете по време на всички етапи на образование, от началното училище; призовава държавите членки и социалните партньори да провеждат и подкрепят кампании за повишаване на осведомеността и информиране, както и програми, които насърчават равенството между половете и водят борба със стереотипите;

62.

Подчертава важността на ученето през целия живот за личностното развитие на служителите, включително поддържането на актуални знания за постоянно променящите се условия на труд; насърчава Комисията и държавите членки да стимулират ученето през целия живот; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да разработят и въведат политики, които предвиждат отпуск във връзка с образование и обучение, както и професионално обучение на работното място и учене през целия живот, включително в държави членки, различни от тяхната; призовава ги да направят достъпно за всички служители ученето на и извън работното място, включително възможности за платено учене, и по-специално за служителите в неравностойно положение, като се постави акцент върху служителите жени в секторите, в които жените са недостатъчно представени в структурно отношение;

63.

Призовава Комисията и държавите членки да се борят със социалните и икономическите неравенства; призовава държавите членки да насърчават мерки, насочени към въвеждането на подходящи схеми за получаване на минимални доходи в съответствие с националните практики и традиции, за да се даде възможност на всички хора да живеят достоен живот, да участват пълноценно в обществото и да са независими през целия жизнен цикъл;

o o

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1.

(2) ОВ С 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 163.

(3) ОВ L 68, 18.3.2010 г., стр. 13.

(4) ОВ L 353, 28.12.2013 г., стр. 7.

(5) ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1.

(6) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(7) ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.

(8) ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.

(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0059.

(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0207.

(11) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 110.

(12) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 18.

(13) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2.

(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0218.

(15) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.

(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0042.

(17) Приети текстове, P8_TA(2016)0226.

(18) ОВ C 175, 15.6.2011 г., стр. 8.

(19) 3073-то заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, Брюксел, 7 март 2011 г.

(20) Демографски доклад на Евростат от 2015 г.

(21) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.): Първоначални констатации: Шесто европейско проучване на условията на труд.

(22) http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do

(23) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2013 г.): Caring for children and dependants: Effect on careеrs of young workers (Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители).

(24) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.): Първоначални констатации: шесто европейско проучване на условията на труд.

(25) Данни на Евростат за 2010 г., доклад на Комисията за 2015 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, (SWD(2016)0054).

(26) Европейско проучване на качеството на живот, Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, 2012 г.

(27) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.) „Грижи в ранна детска възраст: условия на труд, обучение и качество на услугите — систематичен преглед“.

(28) Доклад относно постигането на напредък във връзка с целите от Барселона от 29 май 2013 г., озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322).

(29) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2013 г.), Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители).

(30) Доклад на Eurofound „Устойчива работа в хода на живота: Концептуално проучване“ (2015 г.).

(31) Изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение: „Training leave. Policies and practices in Europe“ (Отпуск с цел обучение. Политики и практики в Европа), 2010 г.

(32) Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията.

(33) Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО (P8_TA(2015)0351).

(34) Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (P8_TA(2016)0226).

(35) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.) „Грижи в ранна детска възраст: условия на труд, обучение и качество на услугите — систематичен преглед“.

(36) Доклади на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавени „Тенденции на качеството на работа в Европа“ (2012 г.) и „Сближаване и различия по отношение на качеството на работните места в Европа — 1995—2010 г.“ (2015 г.).

(37) Директива 97/81/EО на Съвета.

(38) Европейско проучване на условията на труд, Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд.

(39) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, 3-то европейско проучване на качеството на живота.

(40) Изследване на генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламента от март 2016 г., озаглавено „Различия между мъжете и жените по отношение на работното време, полагането на грижи и свободното време“.

Сряда, 14 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/93

P8_TA(2016)0343

Споразумение относно изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 година, изменено на 8 май 2013 година, във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда (2016/2794(RSP))

(2018/C 204/10)

Европейският парламент,

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда (COM(2016)0235),

—

като взе предвид Споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда,

—	като взе предвид член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 101, параграф 3 от Правилника за дейността,

A.	като има предвид, че съгласно член 155, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз социалните партньори имат възможността, ако пожелаят, да започнат диалог, който може да доведе до договорни отношения, включително и до споразумения;

Б.	като има предвид, че член 155, параграф 2 от Договора предвижда възможността сключените на европейско равнище споразумения да могат да се изпълняват по съвместно искане на подписалите страни с решение на Съвета по предложение на Комисията;

В.

като има предвид, че работниците в сектора на рибарството се нуждаят от специална закрила, предвид, наред с другото, на особеностите на работата на борда на риболовни кораби; високия процент, в сравнение с други сектори, на злополуки с фатален изход и наранявания, както и рисковете и случаите на професионални заболявания в опасна работна среда; неясното разграничаване между работното време и времето за почивка и отдих и въздействието на умората, частично дължаща се на недостатъчна почивка, върху здравето и безопасността; превеса на неформалните и нестандартните работни отношения и договорености относно възнагражденията, включително системите за споделяне на екипажите;

Г.

като има предвид, че Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (№ 188) на МОТ, заедно с препоръка № 199, обхваща основните въпроси за осигуряване на достойни условия на работа и живот на борда, включително отговорностите на корабособствениците и капитаните на кораби относно здравето и безопасността на работниците (член 8); определянето на минимална работна възраст и закрилата на младите работници (член 9); задължителните медицински прегледи и сертификати (членове 10—12); периодите на почивка (членове 13 и 14); списъците на екипажите (член 15); трудови договори, в които се посочват задълженията и условията на труд (членове 16—20); правото на репатриране (член 21); наемането и устройването на работа (член 22); редовното изплащане на възнагражденията на рибарите и банкови преводи на семействата (членове 24—23); нормите за настаняване и хранене (членове 25—28); определянето на стандарти за безопасни и здравословни условия на труд и наличието на медицински грижи на борда (членове 29—33); защитата на социалната сигурност (членове 34—37); защита в случай на свързани с работата заболявания, наранявания и смърт (членове 39—38); спазване на разпоредбите и прилагане (членове 40—44);

Д.

като има предвид, че до момента само 8 страни са ратифицирали Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (№ 188) на МОТ; като има предвид, че въпреки решението на Съвета да разреши ратифицирането на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (№ 188) на МОТ от държавите — членки на ЕС, към днешна дата само две — Франция и Естония — са я ратифицирали; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да играят водеща роля в насърчаването на достойно трудово възнаграждение и достойни условия на труд в сектора на рибарството;

Е.

като има предвид, че настоящото споразумение се прилага по отношение на всички рибари, наети на борда на риболовен кораб, който е регистриран или плаващ под флага на държава — членка на ЕС, и който е ангажиран в търговски риболовни операции; като има предвид, че чрез включването на споразумението на социалните партньори по отношение на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова на МОТ в законодателството на ЕС Съюзът ще укрепи своите позиции за насърчаване на нейното прилагане в страните партньори по света, като при това ще допринесе за справедливи и еднакви условия на конкуренция за глобалния сектор на рибарството, включително борбата срещу най-тежките форми на експлоатация на рибари като принудителен труд, трафик и детски труд;

Отбелязва предложението на Комисията за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда; изразява съжаление, обаче, по повод на забавянето на представянето пред Съвета на споразумението на социалните партньори, финализирано през 2013 г.; подчертава значението на социалния диалог, включително и на европейско равнище;

Приветства факта, че споразумението, във вида в който е сключено от социалните партньори, и предложението на Комисията предвиждат само минимални изисквания, като позволяват на държавите членки и/или социалните партньори да приемат мерки, които са по-благоприятни за работниците в съответната област; отбелязва, че настоящото споразумение се прилага и по отношение на самостоятелно заетите рибари, работещи заедно с работниците на един и същи кораб; подчертава необходимостта от разработване на тези разпоредби, които са свързани с възнагражденията, социалната закрила и социалната сигурност, за да се гарантира адекватен и достоен доход за работниците и техните семейства, включително в случай на нараняване, злополука или смърт; подчертава значението на създаването на механизми за прилагане на споразумението, включително разработването на подходящи мерки за инспекции и изпълнение;

Препоръчва незабавното приемане на директивата на Съвета в съответствие с искането на социалните партньори;

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и социалните партньори.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/95

P8_TA(2016)0344

Неотдавнашни събития в Полша и тяхното въздействие върху основните права, посочени в Хартата на основните права на Европейския съюз

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно неотдавнашните събития в Полша и тяхното въздействие върху основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/2774(RSP))

(2018/C 204/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договорите, и по-специално членове 2, 3, 4 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Конституцията на Република Полша,

—	като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—	като взе предвид своето разискване от 19 януари 2016 г. относно положението в Полша,

—	като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно положението в Полша (1),

—	като взе предвид приемането от Комисията на 1 юни 2016 г. на становище относно принципите на правовата държава в Полша,

—	като взе предвид препоръката на Комисията от 27 юли 2016 г. относно принципите на правовата държава в Полша,

—	като взе предвид становището на експертите на Съвета на Европа от 6 юни 2016 г. за три проекта на актове по отношение на полските обществените медии,

—	като взе предвид становището на Венецианската комисия от 11 март 2016 г. относно измененията в Закона от 25 юни 2015 г. за Конституционния съд на Полша,

—	като взе предвид становището на Венецианската комисия от 13 юни 2016 г. относно Закона от 15 януари 2016 г. за изменение на Закона за полицията и някои други актове,

—	като взе предвид доклада на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 15 юни 2016 г. след неговото посещение в Полша от 9 до 12 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете, и като има предвид, че по време на референдума през 2003 г. полският народ застана зад тези ценности;

Б.

като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждава, че основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи;

В.	като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки зачитат демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ и в Хартата на основните права;

Г.	като има предвид, че член 9 от Конституцията на Полша гласи, че Република Полша спазва международното право, което e обвързващо за нея;

Д.

като има предвид, че принципите на правовата държава са една от общите ценности, на които се основава ЕС, и като има предвид, че Комисията заедно с Парламента и Съвета е отговорна съгласно Договорите за осигуряване на зачитането на принципите на правовата държава като фундаментална ценност на нашия Съюз и за осигуряване на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС;

Е.	като има предвид, че независимостта на съдебната система е залегнала в член 47 от Хартата на основните права и член 6 от ЕКПЧ и е основно изискване на демократичния принцип на разделение на властите, което е отразено и в член 10 от Конституцията на Полша;

Ж.	като има предвид, че разделението на властите и независимостта на съдебната система са централни в демократичната система и не трябва да бъдат накърнявани;

З.

като има предвид, че неотдавнашните събития в Полша, по-специално спорът относно състава и функционирането на Конституционния трибунал (Конституционния съд) и непубликуването на съдебни решения, произнесени от Конституционния трибунал, предизвикаха загриженост по отношение на гаранциите за зачитане на принципите на правовата държава;

И.

като има предвид, че в своето становище относно измененията на Закона за Конституционния съд Венецианската комисия призова полските държавни органи да публикуват, изцяло да зачитат и да прилагат решенията на този съд, като същевременно подчерта, че гореспоменатите изменения биха подкопали сериозно работата на Съда и биха го направили неефективен като пазител на Конституцията;

Й.

като има предвид, че парализата на Конституционния съд накара Комисията да започне диалог с правителството на Полша в рамките на принципите на правовата държава, за да се гарантира пълното зачитане на тези принципи; като има предвид, че след интензивен диалог с полските органи и в контекста на липсата на напредък от страна на правителството на Полша в разрешаването на конституционната криза, Комисията счете за необходимо да даде официален израз на своята оценка на настоящото положение в становище;

К.

като има предвид, че въпреки проведените по-нататъшни обсъждания с полските власти, въпросите, които застрашават принципите на правовата държава в Полша не са разрешени задоволително, а Комисията счита, че съществува системна заплаха за принципите на правовата държава в Полша; като има предвид, че тя е отправила конкретни препоръки към полските органи относно това как спешно да бъдат преодолени проблемите;

Л.

като има предвид, че рамката за принципите на правовата държава е предназначена да преодолява системни заплахи за принципите на правовата държава в която и да е държава — членка на ЕС, особено в ситуации, които не могат да бъдат разрешени ефективно чрез производство за установяване на нарушение и при които „гаранциите за принципите на правовата държава“, съществуващи на национално равнище, вече не изглеждат способни да се справят ефективно с тези заплахи;

М.	като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за зачитане на свободата и плурализма на медиите, както и на правото на информация и свобода на изразяване на мнение, залегнали в член 11 от Хартата на основните права и член 10 от ЕКПЧ, както е отразено и в член 14 от Конституцията на Полша;

Н.

като има предвид, че вече приетите и предложените нови промени на полския закон за медиите, особено по отношение на управлението, редакционната независимост и институционалната автономия на обществените медии, пораждат опасения във връзка с това дали се зачитат свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализмът на медиите;

О.

като има предвид, че след провеждането на експертен диалог с полските органи по пакета от три проектозакона в областта на обществените медии експерти на Съвета на Европа стигнаха до заключението, че са необходими подобрения, особено в областта на управлението, съдържанието, както и обществената мисия и защитата на журналистите;

П.	като има предвид, че правата на свобода и сигурност и на зачитане на личния живот и защита на личните данни са заложени в членове 6, 7 и 8 от Хартата на основните права и членове 5 и 8 от ЕКПЧ, както и в членове 31 и 47 от Конституцията на Полша;

Р.

като има предвид, че Венецианската комисия заключи в своето становище относно предложенията за изменения на Закона за полицията и някои други актове, че процедурните гаранции и материалните условия, предвидени в Закона за полицията за прилагането на тайно наблюдение, не са достатъчни за предотвратяване на прекомерната му употреба или неоправданата намеса по отношение на неприкосновеността на личния живот и за защита на данните на физическите лица; припомня във връзка с това, че както Съдът на ЕС, така и Европейският съд по правата на човека подчертаха необходимостта от въвеждане на ефективни механизми за контрол, за предпочитане съдебен контрол, с цел да се гарантира надзорът на подобни дейности;

С.	като има предвид, че новият закон за борба с тероризма предизвиква подобни опасения по отношение на спазването по-специално на членове 5, 8, 10 и 11 от ЕКПЧ, както и на Конституцията на Полша;

Т.

като има предвид, че Европейската комисия счита, че докато Конституционният съд е възпрепятстван да осигури напълно ефективен конституционен контрол, няма да има ефективен контрол на съвместимостта с Конституцията, включително с нейните разпоредби относно основните права, на законодателни актове като например особено чувствителните нови законодателни актове, приети наскоро от Сейма;

У.

като има предвид, че Венецианската комисия е съставена от независими експерти по конституционно право, назначени от всички членове на Съвета на Европа, включително Полша, и като има предвид, че нейното становище е най-авторитетното тълкуване на задълженията на държавите — членки на Съвета на Европа, в областта на принципите на правовата държава и демокрацията; като има предвид, че настоящото полско правителство пряко поиска становището на Венецианската комисия;

Ф.	като има предвид, че правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита са права, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата на основните права и член 6 от ЕКПЧ и в членове 41, 42 и 45 от Конституцията на Полша;

Х.

като има предвид, че комисарят на Съвета на Европа за правата на човека в своя доклад след посещението си в Полша заключи, че наскоро приетите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за прокуратурата може да застрашат защитата на правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство, презумпцията за невиновност и правото на защита, особено в случаи, където са установени недостатъчни гаранции с цел предотвратяване на злоупотреби с власт, както и принципа на разделение на властите;

Ц.

като има предвид, че съгласно Хартата на основните права, ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека сексуалното и репродуктивното здраве на жените е свързано с редица права на човека, включително правото на живот и достойнство, на защита от нечовешко и унизително отношение, правото на достъп до медицински грижи, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на образование и забраната на дискриминация, както е отразено и в Конституцията на Полша;

Ч.

като има предвид, че една ефективна, безпристрастна, професионална и политически неутрална система на публичната служба представлява основен елемент на демократичното управление, но като има предвид, че новият закон за публичната служба изглежда накърнява този принцип, както и член 153 от Конституцията на Полша;

Ш.	като има предвид, че Конституционният съд на Полша обяви, че редица разпоредби на закона, приет на 22 юли 2016 г., продължават да бъдат противоконституционни;

Щ.

като има предвид, че министърът на околната среда на Полша одобри план за увеличаване на добива на дървен материал в Беловежката гора; като има предвид, че когато Националният съвет за опазване на природата възрази срещу този план, правителството смени 32 от неговите 39 членове; като има предвид, че Комисията започна процедура за нарушение на 16 юни 2016 г. във връзка с Беловежката гора;

Подчертава, че е от фундаментално значение да се гарантира, че общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС и в Конституцията на Полша, се спазват изцяло и че основните права, както са определени в Хартата на основните права, се гарантират;

Повтаря своята позиция, изразена в резолюцията от 13 април 2016 г. относно положението в Полша, по-специално по отношение на парализата на Конституционния съд, която застрашава демокрацията, основните права и принципите на правовата държава в Полша;

Изразява съжаление и безпокойство, че досега не е намерено компромисно решение и че препоръките на Венецианската комисия от 11 март 2016 г. не са били изпълнени; също така изразява съжаление относно отказа на правителството на Полша да публикува всички решения на Конституционния съд, включително тези от 9 март 2016 г. и 11 август 2016 г.;

Приветства решителността на Комисията да води конструктивен и продуктивен диалог с правителството на Полша с оглед намирането на бързи и конкретни решения на системните заплахи за принципите на правовата държава, посочени по-горе; подчертава, че един такъв диалог трябва да се води по безпристрастен начин, въз основа на доказателства и в сътрудничество, като същевременно се зачитат правомощията на ЕС и неговите държави членки, заложени в Договорите, както и принципът на субсидиарност;

Отбелязва приемането на становище на Комисията и последвалата го препоръка в рамката на принципите на правовата държава след извършването на оценка на положението в Полша; очаква Комисията да предостави на Парламента достъп до това становище в съответствие с приложение II към Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

Призовава полското правителство да си сътрудничи с Комисията в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, заложен в Договора, и настоятелно го призовава да използва трите месеца, предоставени му от страна на Комисията, за приобщаване на всички партии, представени в полския Сейм, с цел намиране на компромис, който би представлявал решение на продължаващата конституционна криза, при пълно зачитане на становището на Венецианската комисия и препоръката на Европейската комисия;

Призовава Комисията — като следваща стъпка — да наблюдава в качеството си на пазител на Договорите последващите действия, предприемани от страна на полските органи в отговор на препоръките, като същевременно продължава да предлага пълна подкрепа на Полша в намирането на подходящи решения за укрепване на принципите на правовата държава;

Изразява загриженост — предвид на отсъствието на напълно функциониращ конституционен съд — във връзка с неотдавнашните и бързи законодателни събития, които настъпват в други области без провеждането на подходящи консултации, и настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на приетото законодателство по отношение на съвместимостта му с първичното и вторичното право на ЕС и с ценностите, на които се основава Съюзът, като вземе предвид препоръките, отправени от Венецианската комисия на 11 юни 2016 г. и от комисаря по правата на човека на Съвета на Европа на 15 юни 2016 г., както и препоръката на Комисията относно принципите на правовата държава от 27 юли 2016 г., и по-специално:

—

Закона за обществените медии, като се има предвид необходимостта от рамка за обществените медии, която да гарантира, че те предоставят независимо, безпристрастно и точно съдържание, отразяващо многообразието на полското общество, както и съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и достиженията на правото на ЕС в аудио-визуалната и медийната област;

—

Закона за изменение на Закона за полицията и някои други актове, като се има предвид неговата непропорционална намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и несъвместимостта на всеобщото масово наблюдение и масовата обработка на лични данни на гражданите със съдебната практика на ЕС и на Европейския съд по правата на човека;

—	Закона за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за прокуратурата, като се има предвид необходимостта от съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на процесуалните права, както и от зачитане на основното право на справедлив съдебен процес;

—	Закона за изменение на Закона за публичната служба, като се има предвид сериозният риск от политизиране на полската администрация, което би накърнило безпристрастността на публичната служба;

—	Закона за борба с тероризма, като се има предвид сериозната заплаха за правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване на мнение, създавана от разширяването на правомощията на Агенцията за вътрешна сигурност без никакви подходящи съдебни гаранции;

—	други въпроси, които будят безпокойство, тъй като могат да представляват нарушение на правото на ЕС, на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на основните права на човека, включително правата на жените;

Призовава Комисията да информира редовно и отблизо Парламента по прозрачен начин за напредъка и предприетите мерки;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа и на президента на Република Полша.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0123.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/100

P8_TA(2016)0345

Отношенията между ЕС и Тунис в настоящия регионален контекст

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Тунис в настоящия регионален контекст (2015/2273(INI))

(2018/C 204/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 8 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори относно парламентарните и президентските избори в Тунис през 2014 г.,

—	като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека, озаглавен „Затворите в Тунис: Международни стандарти и действителност“ от март 2014 г. и декларациите на длъжностни лица от Министерството на правосъдието на Тунис,

—	като взе предвид единната рамка за подкрепа от страна на ЕС за Тунис за периода 2014—2015 г., чието действие беше удължено до края на 2016 г. с изменение на Решение C(2014)5160 на Комисията,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (1),

—	като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 18 ноември 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (JOIN(2015)0050),

—	като взе предвид подписаното на 1 декември 2015 г. от Тунис споразумение за асоцииране в областта на научните изследвания и иновациите по програмата „Хоризонт 2020“,

—	като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис (2),

—	като взе предвид своята позиция от 10 март 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис (3),

—	като взе предвид влизането в сила на 19 април 2016 г. на Регламент (ЕС) 2016/580 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно въвеждането на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис (4),

—	като взе предвид препоръките на Съвета за асоцииране ЕС–Тунис от 17 март 2015 г. за изпълнение на плана за действие ЕС–Тунис (2013—2017 г.) и съвместното изявление на Съвета за асоцииране ЕС–Тунис от 18 април 2016 г.,

—	като взе предвид Стратегическия план за развитие на Тунис за периода 2016—2020 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0249/2016),

A.	като има предвид, че Тунис е една от приоритетните държави за ЕС в рамките на европейската политика за съседство;

Б.	като има предвид, че процесът на мирен демократичен преход в Тунис представлява успешен пример в арабския свят и неговото консолидиране е от първостепенно значение за стабилността на целия регион, както и, като пряко следствие от това, за сигурността на Европа;

В.	като има предвид, че Нобеловата награда за мир беше присъдена на тунизийския Квартет за национален диалог през 2015 г. за „неговия решаващ принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис“;

Г.

като има предвид, че в момента Тунис е изправена пред трудна социално-икономическа ситуация, както и пред предизвикателства, свързани със сигурността, по-голямата част от които произтичат от положението в Либия; като има предвид, че туризмът, който представлява ключов елемент на тунизийската икономика, е сериозно засегнат от тези обстоятелства и от терористичните нападения, насочени към държавата;

Д.	като има предвид, че тунизийската икономика до голяма степен е зависима от чуждестранните инвестиции, от туризма и износа на продукти за ЕС и като има предвид, че икономиката може да постигне разцвет единствено при наличие на възможности за по-нататъшно развитие на демокрацията;

Е.	като има предвид, че липсата на работни места и възможности е една от основните причини за масовите народни протести през 2011 г. и като има предвид, че хората все още се сблъскват с много от проблемите всеки ден, като се има предвид високото равнище на младежка безработица;

Ж.	като има предвид необходимостта да се развива ефективно партньорство, при което да се отчитат интересите на хората по двата бряга на Средиземно море, насочено по-специално към намаляване на социалните и регионалните неравенства в Тунис;

З.	като има предвид, че с края на режима на Бен Али и консолидирането на демократичния процес ЕС би могъл да подобри политическия си диалог с Тунис, като отчита в по-голяма степен интересите и приоритетите на този важен партньор като начин да се постигне целта за стабилност;

И.	като има предвид, че ЕС и неговите държави членки трябва да останат ангажирани със сътрудничеството с народа на Тунис и неговото правителство, за да се насърчават общите интереси, включително в областта на търговията, инвестициите, туризма, културата и сигурността;

Й.	като има предвид, че в контекста на организирането на подкомитети е установен тристранен диалог между държавните органи, представителите на гражданското общество и представителите на ЕС в Тунис;

К.	като има предвид, че свободата на печата и свободата на публикуване са съществени аспекти на откритото, свободно и демократично общество;

Л.	като има предвид, че Тунис изигра важна роля за улесняване на сключването на споразумението между страните в конфликта в Либия;

М.

като има предвид, че нестабилността в Либия и нейното странично въздействие представляват сериозна заплаха за стабилността на Тунис и на целия регион; като има предвид, че Тунис понастоящем приютява значителен брой разселени либийци, избягали от нестабилността и насилието в Либия, и като има предвид, че това оказва натиск върху вътрешното положение и инфраструктурите;

Н.	като има предвид, че Тунис беше подложен на няколко терористични нападения през последните няколко години; като има предвид, че Тунис е изключително важен партньор на ЕС в борбата срещу тероризма;

О.	като има предвид обезпокоително високия брой тунизийски младежи, вербувани от ИДИЛ/Даиш и като има предвид, че безперспективността и икономическата стагнация допринасят за това младежите да се поддават все повече на изкушението да се присъединят към екстремистки групировки;

Отново заявява своя ангажимент към народа на Тунис и към процеса на политически преход, който започна през 2011 г.; подчертава предизвикателствата и заплахите, пред които е изправена държавата при консолидирането на демократичния процес, осъществяването на необходимите реформи с цел постигане на социално и икономическо благосъстояние и осигуряването на своята сигурност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да мобилизират и да координират по-добре значителни технически и финансови ресурси, за да предоставят конкретна подкрепа за Тунис; подчертава, че ако не се вземат мерки за повишаване на капацитета на Тунис за усвояване на средства и подобряване на положението по отношение на неговата стабилност, демокрацията, доброто управление, борбата с корупцията, икономическото развитие и заетостта в региона, изгледите за провеждане на реформи ще бъдат изложени на риск; във връзка с това призовава за истинско, пълно и задълбочено партньорство между ЕС и Тунис;

Призовава участниците в партньорството от Довил да изпълнят поетите ангажименти; счита, че положението в Тунис оправдава поставянето на началото на истински „план Маршал“ с подходящо финансиране в подкрепа на консолидирането на демократичния преход и насърчаване по всеобхватен начин на инвестициите и развитието във всички сектори на икономическия и социалния живот, по-специално създаването на работни места и поддържането на качествени и достъпни за всички обществени услуги; призовава също така за консолидиране на усилията за подкрепа на гражданското общество; изразява загрижеността си във връзка с настоящите социално-икономически и бюджетни затруднения, свързани с нестабилността на преходния период и наложителното за Тунис прилагане на подходящи реформи, насочени към повишаване на заетостта и създаване на устойчив и приобщаващ растеж; в резултат на това счита за изключително важно бюджетните органи да осигурят значително увеличение на ресурсите на Европейския инструмент за съседство (ЕИС), които са предназначени за Тунис;

Потвърждава, че независимо от бедственото социално и икономическо положение историческият демократичен преход в Тунис поражда необходимост от много по-амбициозно партньорство между ЕС и Тунис, надхвърлящо границите на конвенционалните мерки;

Приветства доброто сътрудничество между Тунис и неговите съседи, както е видно от подписването на преференциално търговско споразумение и създаването на местни трансгранични комитети с Алжир, имащи за цел стимулиране на местното развитие, от взаимното преплитане на икономиката на Тунис с тази на Либия и от солидарността на народа на Тунис по отношение на разселените либийци; във връзка с това приветства напредъка в процеса на помирение в Либия;

Припомня значението на спазването на правата на човека при прилагането на преразгледаната европейска политика за съседство; призовава за разработването на механизми за наблюдение относно спазването на основните свободи, равенството между половете и по други въпроси, свързани с правата на човека, с активното участие на гражданското общество;

Подчертава, че подновяването на политическия процес на интеграция в рамките на Съюза на арабския Магреб може да се окаже особено подходяща възможност за гарантиране на сигурността и укрепване на сътрудничеството в целия регион;

I — Политически реформи и институции

Изразява своята подкрепа за процеса на демократизация и посочва необходимостта от социални и икономически реформи в Тунис; подчертава необходимостта от подкрепа за Събранието на народните представители (PRA) с оглед на предизвикателството да се повишава стабилността в един неустойчив регионален контекст, като същевременно се задълбочава демокрацията; изразява загриженост във връзка с факта, че Събранието на народните представители не разполага с достатъчно средства, което възпрепятства законодателната му роля и забавя изготвянето на спешно необходимото ново законодателство и процеса на реформи; подкрепя Събранието на народните представители в усилията му да подобри своя капацитет, включително като наема персонал; подкрепя извършването на преглед на нуждите на Събранието на народните представители; изисква службите на Парламента да подобрят дейностите по подпомагане на изграждането на капацитет, предоставяни на Събранието на народните представители; препоръчва Парламентът да организира политическа среща на най-високо политическо равнище, като например „Тунизийска седмица“, в своите помещения с цел да насърчи парламентарното сътрудничество;

Приветства създаването на Съвместна парламентарна комисия между ЕС и Тунис, която да играе ключова роля, като предоставя възможност на членовете на Европейския парламент и на тунизийците да се срещат редовно и да развият структуриран политически диалог относно демокрацията, правата на човека, върховенството на закона и която и да е тема от общ интерес; подчертава, че като част от отварянето на споразуменията за търговия Съвместната парламентарна комисия на ЕС и Тунис играе важна роля, осъществявайки ефективно наблюдение на провежданите преговори; призовава за стартирането на конкретни инициативи в подкрепа за Събранието на народните представители с други комисии на Европейския парламент, като комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (за подкрепа по въпроси, свързани с правосъдието и вътрешните работи, миграционното право и мерките, свързани с полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително тероризъм);

Приветства тристранния диалог в Тунис; призовава за неговото продължаване и разширяване във всички аспекти на двустранните отношения между ЕС и Тунис, и по-специално да се гарантира участието на гражданското общество в прилагането на преразгледаната европейска политика за съседство и в процеса на преговори относно приоритетите в отношенията между ЕС и Тунис;

10.

Отбелязва, че реформата в публичната администрация е една от основните проблемни реформи, които Тунис трябва да проведе; приветства обмислянето на нови методи от страна на правителството на Тунис за ускоряване на политиките, свързани с основните приоритети; счита, че сътрудничеството между европейските и тунизийските администрации има положителен принос за реформата на публичната администрация; подкрепя прилагането на решения, основаващи се на информационните технологии, за създаване и развитие на електронно правителство и електронна администрация;

11.

Приветства спазването на международните стандарти от страна на Тунис по отношение на свободата на сдружаване, което осигури на държавата водеща роля в укрепването на едно независимо гражданско общество в арабския свят; призовава за засилване на техническата подкрепа и на подкрепата за изграждане на капацитет за организациите на гражданското общество, политическите партии и профсъюзите, които играят решаваща роля в Тунис и за които е доказано, че са от основно значение за демократичния преход и цялостното развитие, отчетността на правителството и наблюдението на зачитането на правата на човека, включително закрилата на жените и децата, равенството между половете и закрилата на всички жертви на преследване и дискриминация; приветства конкретните финансирани от ЕС програми в тази област, като програмата за подкрепа на гражданското общество (PASC) и подписаното споразумение между Европейския икономически и социален комитет и Тунизийския квартет за укрепване на връзките между гражданските общества на Тунис и Европа; насърчава диалога и сътрудничеството между гражданското общество и публичните органи при определянето на приоритетите за местно развитие, включително инвестициите на местно равнище; призовава за насърчаване на гражданското образование и демократичната ангажираност;

12.

Подчертава значението на това да се развива култура на гражданство и призовава за създаването на благоприятна среда с необходимите структури, за да може организациите на гражданското общество да се включат в процеса на вземане на решения;

13.

Счита, че е необходимо Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да предоставят необходимата подкрепа за местните избори (насрочени за октомври 2016 г.) и мисия за наблюдение на ЕС и ЕП, ако това бъде поискано от правителството на Тунис, както вече се е случвало при парламентарните и президентските избори през 2014 г.; във връзка с това призовава за засилена подкрепа за общините в рамките на Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), както и чрез насърчаване на разработването на проекти за побратимяване при съгласуване с държавите членки;

14.

Призовава за подкрепа за политиките за равенство между половете, включително чрез осъществяване на реформи в кода за личен статус, за да се премахнат дискриминационните закони срещу жените, като тези, които са свързани с наследствени и брачни права, и за засилено участие на жените в обществения живот и частния сектор, както е предвидено в член 46 от Конституцията на Тунис; освен това насърчава разработването на програми за наставничество за новите жени лидери, даващи възможност за подкрепа на достъпа им до позиции, свързани с вземането на решения; препоръчва да се отмени общата декларация на Тунис относно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

15.

Призовава за включването на младите хора в политическия живот, по-специално във връзка с насърчаването на участието на младежта в местните избори; в тази връзка приветства финансираните от ЕС проекти в областта на информираността на младите/гражданското образование; приветства законодателните разпоредби относно представителството на младежите на местни и регионални избори; счита общинските избори през 2016 г. за възможност за насърчаване на младите хора отново да се включат активно в процеса на политическа трансформация;

16.

Приветства закона за преходна правосъдна система; припомня, че народът на Тунис храни големи надежди във връзка с процеса на преход; изразява съжаление относно силно изразената поляризация в Комисията по въпросите на справедливостта и човешкото достойнство; отбелязва, че приоритетите за национално помирение и растеж следва да не са в противоречие помежду си;

17.

Призовава Комисията и ЕСВД да продължат да подкрепят Тунис в реформата на правосъдието и принципите на правовата държава по отношение на зачитането на ценностите на Конституцията на Тунис, включително чрез техническа и финансова подкрепа за извършващото се в момента създаване на Висш съдебен съвет и Конституционен съд; приветства програмата на ЕС за реформа на правосъдието (PARJI), приета през 2011 г., и програма PARJ2, приета през 2014 г. и финансирана с 15 милиона евро;

18.

Приканва правителството да приеме бързо мерки, възпрепятстващи използването на изтезания; насърчава Тунис да отмени смъртното наказание; изразява безпокойство по отношение на повтарящите се случаи на изтезаване от страна на тунизийските органи на малолетни лица, за които се подозира, че искат да се присъединят към терористични организации;

19.

Призовава Тунис спешно да направи реформа на своя закон за извънредното положение от 1978 г., прилаган в момента извън основните разпоредби на Конституцията;

20.

Изразява загриженост относно пренаселването, липсата на храна и санитарните условия в тунизийските затвори и тяхното въздействие върху основните права на затворниците; приветства тунизийско-европейския проект за реформа на институциите за изтърпяване на наказания, който има за цел да укрепи системата за алтернативни наказания за по-леките престъпления вместо лишаване от свобода;

21.

Призовава за реформа на Наказателния кодекс, и по-конкретно за отмяна на член 230, който предвижда лишаване от свобода за срок от три години за хомосексуалност и противоречи на конституционните принципи на недискриминация и защита на неприкосновеността на личния живот; приветства новия закон, заместващ и изменящ Закон 1992-52 за наркотиците, който дава предимство на превенцията пред възпирането и установява алтернативни наказания, които насърчават реабилитацията и реинтеграцията на употребяващите наркотици лица, като подходяща стъпки за привеждане на тунизийското законодателство в съответствие с международните стандарти;

22.

Призовава за засилване на процеса на децентрализация и оправомощаване на регионите чрез нови местни автономни субекти; подкрепя партньорствата с държавите членки на ЕС, насърчаващи децентрализираните подходи (например обучение и изграждане на капацитет в тази област), както и проектите за децентрализирано сътрудничество, ръководени от регионалните и местните власти на държавите членки, които допринасят за развитието на регионалното и общинското управление в Тунис, както и партньорствата и обмена на най-добри практики с градове и местни общности в ЕС; призовава за по-голяма подкрепа на ЕС за гражданското общество в региона, основаваща се на съществуващите успешни инициативи;

23.

Изразява загриженост, че е постигнат твърде малък напредък в преразглеждането на наказателно-процесуалния кодекс и в наказателния кодекс, за да се подкрепи свободата на изразяване; изразява загриженост, че няколко граждани са били преследвани и лишени от свобода по обвинения за клевета, обида на държавни служители в рап песни или за нанасяне на вреда на обществените морални ценности, включително журналисти и блогъри, заради това, че са изразили своето мнение; приветства присъединяването на Тунис към коалицията на държавите за онлайн свобода и призовава за по-активно участие в коалицията;

24.

Отново потвърждава, че свободата на пресата и медиите, свободата на изразяването онлайн, включително за блогъри, и офлайн и свободата на събиране са жизненоважни елементи и необходими стълбове на демокрацията и в едно отворено и плуралистично общество; насърчава въвеждането на стандарти за най-добри практики в сектора на медиите, за да се създадат реални условия за изява на разследващата и диференцираната журналистика; признава благотворното въздействие на нецензурирания достъп до интернет и на цифровите и социалните медии; приветства жизненото и отворено онлайн медийно пространство в Тунис, но призовава тунизийските органи да продължат да инвестират в основна технологична инфраструктура и да насърчават цифровата свързаност и грамотност, особено в най-бедните райони на страната; приветства приемането през март 2016 г. на новия закон за информацията за ефективна защита на правото на свобода на информацията в Тунис, включително правата на подаващите сигнали за нарушения лица; приветства във връзка с това факта, че Висшият орган за аудио-визуална комуникация (HAICA) и неговият приемник — Комисията за аудио-визуални съобщения (ACA), ще се възползват от подкрепата на ЕС в контекста на текущата програма с бюджет от 10 милиона евро за подкрепа на реформа в областта на медиите;

25.

Призовава Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да предостави на Тунис статут на партньор за демокрация като важна стъпка напред към консолидиране на парламентарната демокрация и принципите на правовата държава в Тунис;

II — Икономическо и социално развитие

26.

Приветства предложението на Комисията за макрофинансова помощ в размер на 500 милиона евро и бързото му приемане от Съвета и Парламента;

27.

Отбелязва началото на преговорите относно амбициозно споразумение за свободна търговия (DCFTA) между ЕС и Тунис; припомня, че е необходимо ЕС да проведе тези преговори заедно с предоставянето на съобразена с конкретните нужди техническа и финансова помощ; подчертава, че това споразумение, макар да цели подобряване на достъпа до пазара и инвестиционния климат, няма само чисто търговско измерение и трябва да допринесе за разпростирането на европейските стандарти в областта на околната среда, защитата на потребителите и правата на работниците в Тунис, като насърчи нейната стабилност, консолидира нейната демократична система и съживи нейната икономика; призовава Комисията да предприеме прогресивен подход по време на преговорите и да гарантира, че това споразумение ще бъде взаимноизгодно, като същевременно отдава дължимото внимание на значителните икономически различия между двете страни; припомня своята препоръка към Комисията и правителството на Тунис за прилагане на ясен и подробен процес на ангажиране на тунизийското и на европейското гражданско общество по време на преговорите за ЗВССТ; призовава процесът на консултации да бъде отворен и прозрачен и да се отдели по-голямо внимание на разнообразието на гражданското общество в Тунис, като се основава на най-добрите практики, използвани в подобни преговори;

28.

Отбелязва приемането на спешни автономни търговски мерки за Тунис като конкретна стъпка в подкрепа на тунизийската икономика и като стимул за реформи; призовава за увеличаване на помощта на ЕС за Тунис посредством ЕИС и за координиране на международната помощ за Тунис, за да се предостави възможност на страната да се възползва изцяло от помощта на ЕС и да се даде възможност за създаване на работни места, особено за младите хора, завършили университет; насърчава партньорствата с други заинтересовани държави и организации, които са донори на световно и регионално равнище, и по-специално мерките, намаляващи регионалните различия и стимулиращи обучението и инвестициите в земеделието, отчитайки спецификите на местното земеделие, ИТ, социалната икономика, производствения сектор и МСП, които ще повишат заетостта; отбелязва, че секторът на туризма е много силно засегнат от терористичните нападения и, с оглед на мерките, предприети впоследствие от тунизийските органи, призовава държавите членки, които не са направили това, да оценят наново положението със сигурността във възможно най-кратък срок, така че тунизийският туристически сектор да може да се възстанови;

29.

Призовава ЕС да включи гражданското общество, местните органи и други важни участници в процеса на определяне на приоритетите за финансиране при междинния преглед на ЕИС;

30.

Подчертава необходимостта от борба с безработицата, особено при младите хора, завършили университет, от започването на задълбочени реформи с оглед насърчаване на растежа, качеството на образованието и заетостта (например чрез облекчаване на валутните ограничения, улесняване на достъпа до микрокредитиране, реформиране на трудовото законодателство, разработване на схеми за обучение, пригодени за нуждите на пазара на труда, и опростяване на административния процес) и диверсификация на икономиката на Тунис; призовава всички страни да поддържат дух на добро сътрудничество, за да се съсредоточат върху реформите с цел постигане на приобщаващо икономическо развитие за всички територии на страната, включително за слабо развитите региони и регионите във вътрешността на страната, които се нуждаят от дългосрочен план за развитие; призовава тунизийските органи да приветстват инициативи, в които гражданите показват ангажимент към подобряване на политическия диалог или технологични иновации; подчертава, че е необходима международна подкрепа за тези граждански инициативи;

31.

Приветства инициативата Стратегически план за развитие на Тунис за периода 2016 — 2020 г. и призовава за бързото му прилагане чрез приемането на нормативна уредба, имаща за цел улесняване на усвояването на финансовата подкрепа от Европа и от всички международни финансови институции; приветства приемането на новия кодекс за инвестиции, който следва да създаде регулаторна стабилност и да улесни инвестициите и данъчните реформи; настоява за модернизиране на публичната администрация, която следва да функционира по ефикасен и прозрачен начин, като по този начин значително се улесни изпълнението на проектите и по-доброто използване на финансовите средства;

32.

Подкрепя усилията на правителството на Тунис да модернизира и либерализира икономика си, за да отговори на новото търсене в национален, регионален и световен мащаб и счита, че една силна и диверсифицирана тунизийска икономика ще създаде работни места, възможности и просперитет, както и ще позволи на страната да постигне своите по-широки политически и социални стремежи;

33.

Припомня стратегическото значение на селскостопанския сектор в Тунис и в тази връзка приветства мерките, предвидени в бюджета на Тунис за 2016 г., включително опростяването на задълженията за земеделските стопани и започването на национални консултации относно селскостопанския сектор; счита, че е от съществено значение националните консултации да обхванат гражданското общество и най-широк кръг от участници, в това число дребните земеделски стопани от южната част на страната, както и младите земеделски стопани; счита, че селскостопанският сектор се нуждае от задълбочена реформа и поредица от спешни практически мерки, като например разработване на капацитета на инсталациите за обезсоляване с цел справяне с недостига на вода и други нововъзникващи проблеми в резултат от изменението на климата; призовава тунизийските органи да забранят използването на каквито и да било пестициди, които вече са забранени в ЕС;

34.

Призовава ЕС да засили усилията си за борбата срещу опустиняването в Тунис; отбелязва, че хората в Тунис страдат от сериозен недостиг на вода; призовава Тунис да насърчава устойчиво селско стопанство и хранителни навици; насърчава извършването на поземлената реформа, за се стимулират земеделските стопани да опазват горите и реките; припомня, че устойчивото развитие на тунизийския крайбрежен туризъм изисква силно намаляване на гъстотата на хотелите с цел рационализиране на инвестициите и управлението на бреговата линия;

35.

Приветства стартирането на проекта, озаглавен „Мобилност на младите хора, продоволствена сигурност и намаляване на бедността в селските райони“ от страна на APIA (Agence de promotion des investissements agricoles) с цел борба с младежката безработица чрез предлагане на алтернативи в селските райони; призовава държавите членки да подкрепят действията на ЕС, като се ангажират, в партньорство с тунизийските органи, с организациите на гражданското общество и частния сектор, в секторни или тематични проекти, които биха могли да имат пряко и положително въздействие върху тунизийското общество;

36.

Приветства програмите, разработени от секретариата на Съюза за Средиземноморието, като например Med4jobs, насочени към заетостта на младите хора в Средиземноморието; призовава държавите — членки на Съюза за Средиземноморието, да възложат на своя Секретариат задачата да се съсредоточи върху икономическото и социалното развитие на Тунис в подкрепа на консолидирането на процеса на преход в страната;

37.

Призовава за засилена борба срещу корупцията, особено във връзка с нарастващата сива икономика, с цел да се постигне по-ефективен и прозрачен процес на вземане на решения и да се създаде по-добра среда за инвестиции и стопанска дейност; приветства създаването на Тунизийската агенция за борба с корупцията, но изразява съжаление във връзка с ограничения й бюджет; настоятелно призовава тунизийските органи да засилят нейния капацитет и ефективност и да й предоставят цялата необходима финансова и логистична подкрепа, за да осигурят правилното функциониране на публичната администрация и редовността на обществените поръчки; приканва тунизийските органи да осигурят високо ниво на прозрачност на действията си срещу корупцията;

38.

Призовава за ускоряване въвеждането на Национален съвет за социален диалог, за което бе взето решение през 2013 г.;

39.

Изразява загриженост относно недостатъчното възстановяването на активи от страна на Тунис, по-специално поради продължителните и тромави процедури, прилагани при конфискуването и връщането на активи; призовава на Тунис да бъде предоставена конкретна подкрепа под формата на технически капацитет, за да се предприемат разследвания и да се съберат необходимите разузнавателни данни и доказателства с цел да се осигурят основания за възстановяването на активи;

40.

Призовава държавите членки да демонстрират подкрепа и политическа воля, за да се ускори възстановяването на замразени тунизийски активи; приветства решението на Съвета от 28 януари 2016 г. да удължи срока на замразяване на активите на 48 лица с една година;

41.

Призовава за насърчаване на по-бързия и безопасен трансфер на парични преводи и на инвестиционния потенциал — по-специално по отношение на местното и регионалното развитие — на тунизийците и северноафриканците, които вече пребиват в ЕС;

42.

Изразява загриженост по отношение на устойчивостта на дълга на Тунис и призовава за оценка на възможни начини той да бъде направен по-устойчив, по-специално в светлината на икономическото положение в страната; призовава за преобразуване на дълга на Тунис в инвестиционни проекти, по-специално за изграждането на стратегически инфраструктури и намаляване на регионалните различия, и приветства инициативите в тази връзка; насърчава Комисията и държавите членки на ЕС да увеличат броя на тези типове проекти; призовава държавите — членки на ЕС, да проучат начини за осигуряване на преференциално разсрочване на дълга на Тунис и диверсификация на компонентите на дълга;

43.

Приветства проектите на ЕС в областта на създаването на работни места и професионалното обучение, като например IRADA; препоръчва използването на средства в рамките на европейската политика за съседство (ЕПС) за допълнително подпомагане на МСП; отбелязва, че МСП са от решаващо значение за растежа на Тунис и поради това следва да се ползват от подкрепа от ЕС; насърчава разработването на програми за създаване на нови предприятия, насочени към жените и младите хора, по-специално с оглед разработването на обучение по корпоративно управление и достъп до финансова подкрепа, за да се засили секторът на МСП; препоръчва Тунис да предприеме необходимите мерки, за да може да се възползва напълно от Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) на ЕС във възможно най-кратък срок; насърчава предоставянето на частни заеми за МСП, включително чрез засилване на възможностите на сектора за гарантиране на кредитите и чрез реформиране на банковия сектор, който не разполага с достатъчно капитал; приветства неотдавнашната програма за побратимяване по отношение на централната банка на Тунис с цел подпомагане на модернизирането на банковия сектор;

44.

Препоръчва експертният опит на ЕС в областта на регионалните фондове и намаляването на регионалните различия да се използва за решаване на проблемите в областта на регионалното развитие в Тунис и за намаляване на неравенствата; призовава за подкрепа от страна на международните партньори и финансиращи институции с цел подобряване и разширяване на националната инфраструктура (например автомагистрали, железопътни линии, пристанища, летища и далекосъобщителни мрежи), за да се интегрират по-добре селските и разположените във вътрешността центрове;

45.

Насърчава интегрирането на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) в общоевропейски инициативи, като например енергийния съюз; насърчава същевременно повече регионално сътрудничество в Северна Африка по конкретни въпроси като залесяване и управление на водите, както и по-широка социално-икономическа интеграция при засилване на търговията в цяла Северна Африка; припомня, че Съюзът за Средиземноморието подкрепя развитието на конкретни проекти в региона и в този смисъл трябва да се присъедини към проекти в Тунис, осъществявани от Европейския съюз;

46.

Призовава сътрудничеството от страна на ЕС да се съсредоточи в по-голяма степен върху зелената икономика и устойчивото развитие и да се увеличи използването на възобновяеми източници на енергия, както и върху по-доброто пречистване води и третиране на отпадъци, особено като се има предвид големият потенциал на Тунис в сектора на енергията от възобновяеми източници; приветства проекти от типа на проекта за премахване на замърсяването на езерото в Бизерте, подкрепен от Съюза за Средиземноморието, покривите на завода в Гхар Ел Мелх и органичните отпадъци, използвани за усвояване в Беджа;

47.

Приветства интеграцията на евро-средиземноморските пазари на електроенергия като важен елемент от сътрудничеството с южните съседи в областта на енергетиката; счита, че проектът Elmed ще даде възможност за осъществяване на двупосочна търговия на електроенергия между Северното и Южното Средиземноморие, генерирайки ползи за всички партньори по отношение на сигурността, стабилността и достъпността на доставките на електроенергия;

III — Сигурност и отбрана

48.

Изразява дълбока загриженост във връзка с непосредствените последици за сигурността в Тунис, произтичащи, наред с другите причини, от нестабилността в Либия; отбелязва изграждането на стена по част от границата с Либия; изразява загриженост относно големия брой тунизийски чуждестранни бойци, които се присъединяват към Даиш и други терористични групи; подчертава, че борбата срещу контрабандата на оръжие е важна част от борбата с тероризма; подчертава необходимостта от реформа на разузнавателните служби на страната, като същевременно се спазват принципите на правовата държава и конвенциите за правата на човека;

49.

Изразява загриженост във връзка с терористичното нападение в граничния град Бен Кардан, извършено непосредствено след бомбардирането на Сабрата, което показва, че тунизийско-либийската граница остава доста несигурна; изразява загриженост по отношение на ситуацията в Либия и призовава всички партии в Либия да се ангажират конструктивно с правителството на националното съгласие (ПНС); подчертава, че при искане от страна на ПНС ЕС е в готовност да предостави подкрепа за сигурността и че е необходимо координацията в областта на сигурността между Тунис и Либия да бъде възстановена; предлага в партньорство с тунизийските органи да се извърши оценка на възможността за установяване на мисия на ЕС за съдействие в областта на граничния контрол в Тунис;

50.

Признава, че бедността и социалната изолация са сред основните причини за радикализацията; призовава за по-ефективно социално приобщаване на младите хора, с цел предоставяне на възможност да си намерят стабилна работа и предотвратяване на превръщането им в цел за вербуване като бойци за терористични организации; препоръчва да се използват експертните познания, събрани чрез инициатива на международни организации като „Хедая“, за да се разработят местни и регионални стратегии за противодействие на насилническия екстремизъм; призовава за повишаване на осведомеността относно съществуващите мрежи или подобни инициативи в Тунис;

51.

Призовава правителството на Тунис да създаде стратегия, в която да се разглежда въпросът с връщането на чуждестранни бойци, например чрез обединяването на наказателни и превантивни мерки с програми за дерадикализация и рехабилитация, за да им бъде дадена възможност да се реинтегрират в обществото, което да намали рисковете в бъдеще; призовава за по-всеобхватна стратегия за предотвратяване на радикализацията в затворите и центровете за задържане; призовава да се концентрира вниманието върху подобряване на образованието и върху борбата с радикализацията на младите хора;

52.

Признава, че тероризмът е общо предизвикателство, което изисква общ отговор и че сътрудничеството между ЕС и Тунис в областта на сигурността и борбата срещу тероризма неотдавна отбеляза напредък, по-специално със стартирането на амбициозна програма в подкрепа на реформата в сектора на сигурността;

53.

Подкрепя ръководения от ООН процес за мир и политическо помирение в Либия като важна движеща сила към стабилизиране на региона в по-широк план и засилване на сигурността и процеса на реформи в Тунис;

54.

Подкрепя започнатия от Тунис процес за подкрепа на координацията в областта на сигурността, в който ЕС взема активно участие; подчертава, че ЕС следва да подкрепи Тунис в изграждането на държавни структури по въпросите на сигурността; приветства резултатите от Г7+3 в областта на сътрудничеството по сигурността; призовава за бързо изпълнение на програмите, които се провеждат понастоящем, и за засилване на подкрепата за Тунис в областта на сигурността, с фокус върху граничната сигурност, защитата на туристическите инфраструктури и борбата с общата терористична заплаха; от друга страна, насърчава тунизийските органи да отговарят пропорционално на такива заплахи, за да се защитят демократични свободи и основни права; призовава да се окаже пълна подкрепа за тунизийските компетентни органи, да бъде създаден съветник по националната сигурност и държавите членки да обменят най-добри практики в областта на сигурността с Тунис, насочени по-специално към обучението на служителите по сигурността и зачитането на правата на човека; призовава за извършване на системна оценка на правата на човека във връзка с подкрепата на ЕС за Тунис в областта на сигурността;

55.

Изразява дълбоката си загриженост във връзка със Закон 22/2015 относно борбата с тероризма, приет през юли 2015 г от Събранието на народните представители на Тунис, в който като възможна присъда се предвижда налагането на смъртно наказание за извършване на серия от терористични нападения; изразява загриженост относно няколко разпоредби на закона за борба с тероризма; подчертава, че този закон може сериозно да наруши гражданските свободи и да застраши спазването на правата на човека в Тунис; приканва тунизийските органи да продължат да спазват мораториума върху прилагането на смъртно наказание; припомня, че смъртното наказание вече съществува в тунизийските закони за престъпления като убийство и изнасилване, въпреки че от 1991 г, насам не е извършвана екзекуция; подчертава, че макар Тунис да е една от държавите, които са най-уязвими за терористични заплахи, държавите са задължени да зачитат напълно правата на човека в борбата с тероризма; подчертава, че ЕПС е силно свързана със спазването на правата на човека и с международното право и припомня позицията на ЕС за „нулева толерантност“ относно смъртното наказание;

56.

Приветства факта, че сега е приета разпоредба, в Закон 22/2015 за борба с тероризма, за правна защита на журналистическите източниците и за инкриминирането на неразрешено правителствено наблюдение;

57.

Приветства стартирането през ноември 2015 г. на програмата на ЕС за подкрепа за реформите в сектора на сигурността в Тунис, насочена по-специално към преструктурирането на службите за сигурност, контрола на границите и на разузнавателните служби, както и ангажимента, поет от двете страни в Съвета за асоцииране ЕС-Тунис на 18 април 2016 г., за ефективното и бързото им прилагане;

58.

Призовава да се насърчава обвързването с цели вместо предоставянето на обикновена подкрепа чрез инструменти на политиката, с ясна стратегическа визия, насочена към превенция, подкрепа за Събранието на народните представители при създаването на законодателството и установяване на прокуратура към службата за борба с тероризма;

59.

Приветства засиления политически диалог между ЕС и Тунис в областта на борбата срещу тероризма; подчертава важното значение на защитата на правата на човека в контекста на мерките за борба с тероризма;

60.

Призовава за засилено сътрудничество с агенциите на ЕС като Европол, като същевременно отбелязва, че Тунис не е в списъка на третите държави, с които Европол ще сключи споразумения; призовава Съвета да обмисли включването на Тунис в списъка на трети държави; изисква да се проведе проучване на въздействието на това сътрудничество и да се представи на съвместно заседание на комисията по външни работи (AFET) и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), преди да се одобри споразумението; приветства факта, че Евроюст създаде звено за контакт с Тунис, както и поканата от страна на Евроюст към органите за засилване на сътрудничеството им и за създаване на второ звено за контакт конкретно по въпросите на тероризма; приканва правителството на Тунис да предприеме подходящи последващи действия във връзка с тези предложения в най-кратък срок;

IV — Мобилност, научни изследвания, образование и култура

61.

Приветства партньорството за мобилност между ЕС и Тунис, подписано през март 2014 г., и призовава за неговото бързо прилагане; призовава за нова визова политика спрямо Тунис и за сключването на договорености за обратно приемане на лица; отбелязва, че макар партньорствата за мобилност да се основават на националната компетентност, те са включени в предложението на ЕС в рамките на Европейската политика за съседство; препоръчва държавите членки да покажат своята солидарност с Тунис, като улеснят издаването на визи за предприемачи, учители, студенти, изследователи, хора на изкуството и т.н.;

62.

Насърчава ЕС да подпише партньорства за мобилност с държавите партньорки, които са негови южни съседи, за да облекчи визовите процедури във връзка с договореностите за обратно приемане на лица; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да разработи възможности за схеми за кръгова миграция, които биха открили безопасни и законни маршрути за мигрантите; осъжда трафика на хора, при който повечето от жертвите са жени, и подчертава значението на укрепването на сътрудничеството с държавите партньори, за да се води борба срещу него; отбелязва, че издаването на многократни вместо на краткосрочни визи е най-доброто решение за намаляване на незаконната миграция, включително чрез контрабанда и трафик на хора; препоръчва Тунис да внесе изменения в закона от 2004 г. относно инкриминирането на лица, напуснали неговата територия без разрешение, в съответствие с международното право;

63.

Призовава органите на Тунис към тясно сътрудничество с държавите от ЕС, за да водят борба с организираните форми на незаконна имиграция;

64.

Подчертава, че стартирането на мисии като EUNAVFOR MED е средство за пряка и ефикасна борба срещу трафика на човешки същества; приканва Съюза да продължи и да засили този тип операции, както и да привлече към тях партньорски държави като Тунис;

65.

Приветства партньорството между ЕС и Тунис в областта на научните изследвания и иновациите и участието на Тунис в рамковата програма „Хоризонт 2020“; подчертава, че създаването на последователна политика в областта на научните изследвания и технологичното развитие ще бъде стимул за инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност, трансфера на научни изследвания и иновации в частния сектор и за създаването на нови предприятия; подчертава, че Тунис следва да стане пълноправен участник в програмата „Еразъм +“ с цел разработване на по-нататъшния обмен на студенти; изразява тревога от все по-големите трудности, които срещат тунизийските студенти, за да дойдат да учат на европейска територия; призовава да се прилага политика на „положителна дискриминация“, особено за млади студенти от по-слабо развити региони, като им се предоставят стимули, за да се осигури възможност за тяхното участие в подобни програми; призовава Тунис да приспособи и приоритизира партньорствата с цел развиване на умения в областта на езиците, инженерството, възобновяемите енергийни източници, науката и компютърните науки, които имат най-високи нива на заетост;

66.

Призовава Комисията да насърчи изграждането на партньорства между училища, университети и научно-изследователски центрове и да засили общите проекти в областта на ученето през целия живот, по-специално в областта на езиковото обучение, новите технологии, насърчаването на образованието сред жените и предприемачеството;

67.

Призовава за засилено партньорство в секторите на творчеството, културата, спорта, популярното образование, обществения живот и аудиовизуалните технологии чрез укрепване на мрежите и на инициативи за засилване на междукултурния диалог, утвърждаване на общото историческо и археологическо наследство от римската епоха, мобилността на участниците, популяризиране и разпространение на културно и аудиовизуално съдържание, включително чрез фестивали и изложби; насърчава Тунис да участва в програмата „Творческа Европа“;

68.

Препоръчва използването на арабски език от институциите на ЕС, и по-специално от делегацията на ЕС в Тунис, когато се публикуват покани за тръжни процедури и за изразяване на интерес, и при комуникацията с обществеността; подчертава колко е важно правителството на Тунис да информира своите граждани за действията си;

69.

Счита, че използването на арабски език е необходимо, за да се гарантира участието на гражданското общество в отношенията между ЕС и Тунис, по-специално в контекста на преговорите във връзка със споразумението за свободна търговия;

o o

70.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен председател на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството на Република Тунис и на председателя на Събранието на народните представители на Тунис.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.

(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0061.

(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0086.

(4) ОВ L 102, 18.4.2016 г., стр. 1.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/111

P8_TA(2016)0346

Социален дъмпинг в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз (2015/2255(INI))

(2018/C 204/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), член 56, член 153, параграф 5 и член 154 от ДФЕС,

—	като взе предвид основната свобода на движение на работниците (член 45 от ДФЕС) и свободното движение на услуги (член 56 от ДФЕС),

—	като взе предвид член 151 и член 153 от ДФЕС, както и член 9 от ДФЕС, който гарантира адекватна социална закрила,

—	като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (1),

—

като взе предвид Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (2),

—	като взе предвид текущото прилагане на Директива 2014/67/ЕС,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (8) и като взе предвид Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (9);

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (10),

—	като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) (11),

—	като взе предвид предложението за директива на Съвета относно изискваните условия по отношение на корабните екипажи за осигуряване на редовност на услугите за транспорт на пътници и фериботните услуги между държавите членки (COM(1998)0251),

—

като взе предвид Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST) (12), изменена с Директива 2009/13/ЕО на Съвета от 16 февруари 2009 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г. (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа (14),

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2016/344 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд (15),

—

като взе предвид основните стандарти за труда на Международната организация на труда (МОТ), както и конвенциите и препоръките ѝ относно администрацията и инспектирането на труда, които представляват международен стандарт за гарантиране на прилагането на правните разпоредби по отношение на условията на труд и защитата на работниците,

—	като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Командированите работници в Европейския съюз (2010 г.)“ (16), както и националните доклади,

—	като взе предвид Европейския речник на Eurofound по колективни трудови правоотношения (17),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—	като взе предвид проучването на Парламента от 2015 г., озаглавено „Социалните и трудовите права в ЕС и правото на ЕС в областта на вътрешния пазар“,

—	като взе предвид проучването на Комисията от 2015 г., озаглавено „Системи за определяне на заплащането и минималните ставки на заплащане, приложими за командировани работници в съответствие с Директива 96/71/ЕО в избран брой държави членки и сектори“,

—	като взе предвид проучването от 2015 г., проведено от Университета в Гент и финансирано от Комисията, озаглавено „Нетипични форми на заетост в сектора на въздухоплаването“,

—	като взе предвид речта относно състоянието на Съюза, произнесена на 9 септември 2015 г. от председателя на Комисията пред Европейския парламент,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0255/2016),

като има предвид, че недекларираният труд и фиктивната самостоятелна заетост могат да доведат до нарушения на конкуренцията, които причиняват дългосрочни вреди на социалноосигурителните системи, увеличаващ се брой несигурни работни места и подронване на закрилата на работниците и като цяло на качеството на работните места, и че следователно срещу тези явления следва да се води борба; като има предвид, че нарастващата тенденция за възлагане на дейности на външни изпълнители и подизпълнители може да създаде възможности за злоупотреба или заобикаляне на действащото трудово и социално право; като има предвид, че противодействието срещу такива злоупотреби е особено важно за поддържане на свободата на движение в рамките на вътрешния пазар и солидарността в рамките на Съюза;

Б.	като има предвид, че свободното движение на работници съгласно член 34 от ДФЕС, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар;

В.

като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз, която е подписана от всички държави членки, предвижда, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде гарантирано във всички области; като има предвид, че що се отнася до социалния дъмпинг, ключово предизвикателство за ЕС е да увеличи заетостта сред жените, да подобри положението на жените на пазара на труда и да премахне неравнопоставеността между половете;

Г.

като има предвид, че един от основните принципи на политиките на ЕС е социалното сближаване, което означава постоянно и продължаващо изравняване на заплатите и гарантирана социална закрила за всички работници, местни или приходящи; като има предвид, че продължава да има съществени разлики в условията на труд и в заплащането в Съюза, и като има предвид, че възходящото социално сближаване е от решаващо значение за благоденствието и ръста на вътрешното търсене в целия Съюз; като има предвид, че разликите в заплащането са сред основните причини работниците да напускат своите държави по произход;

Д.

като има предвид, че член 9 от ДФЕС предвижда насърчаването на висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата срещу социалното изключване и постигането на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве като основни принципи на Съюза; като има предвид, че в резултат на кризата и високите равнища на безработица в повечето държави членки неравенствата се задълбочават;

Е.

като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да съществува и че въпреки съществуващото законодателство на ЕС и препоръките на актовете с незадължителен характер напредъкът в тази област е изключително ограничен; като има предвид, че положението е утежнено от социалния дъмпинг, заедно с разликата в заплащането на жените и мъжете, което води до разлика в пенсиите на мъжете и жените, излагаща възрастните жени на по-голям риск от бедност в сравнение с възрастните мъже;

Ж.	като има предвид, че трафикът на хора — по-специално трафикът на жени, не само от трети държави към ЕС, но и между държавите на ЕС — често се свързва с фалшиви трудови договори;

З.	като има предвид все по-широкия обхват на „социалния дъмпинг“ като резултат от трудови правоотношения с извънтериториални характеристики;

И.	като има предвид, че секторите на транспорта, сигурността, безопасността на пътниците и подходящите условия на труд са до голяма степен взаимосвързани;

Й.	като има предвид, че създаването на Eдинно европейско транспортно пространство беше утвърдено като крайна цел на Бялата книга за транспорта от 2011 г.;

К.	като има предвид, че Комисията обяви, че през 2016 г. възнамерява да предложи нови инициативи, свързани с автомобилния транспорт, включително социалните му аспекти;

Л.

като има предвид, че секторът на автомобилния транспорт е от съществено значение за обществото и икономиката на Европейския съюз и че той представлява почти три четвърти (72 %) от общия размер на вътрешния товарен транспорт; като има предвид, че секторът отговаря за превоза на по-голям брой пътници, отколкото надземния и подземния железопътен транспорт и трамваите, взети заедно, и че в този сектор са заети над 2,2 % от цялото работоспособно население на ЕС (5 милиона души);

М.	като има предвид, че добрите условия на труд, които спомагат за защитата на физическото и психическото здраве, са основно право на работниците (18) и имат положителна стойност сами по себе си;

Н.

като има предвид, че на 15 юли 2014 г. и в своята реч за състоянието на Съюза от 2015 г. Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, подчерта необходимостта от по-справедлив и наистина общоевропейски пазар на труда, който може да бъде постигнат чрез насърчаване и гарантиране на „свободното движение на гражданите като основно право на нашия Съюз, като същевременно се избягват случаите на злоупотреби и рисковете от социален дъмпинг“;

О.

като има предвид, че Съдът в своето решение по делото Laval (C-34/05) от 18 декември 2007 г. (19) подчерта правото да се предприемат колективни действия срещу възможен социален дъмпинг, както и подчерта, че подобни действия трябва да бъдат пропорционални, за да не ограничават основните свободи на ЕС, като например свободата на предоставяне на услуги;

П.	като има предвид, че Европейската социална харта следва да бъде призната като израз на консенсуса сред държавите членки в областта на основните социални права;

Р.

като има предвид, че увеличаването на злоупотребите и по-честото практикуване на социален дъмпинг отслабват подкрепата за принципа на вътрешния пазар и конкурентоспособността на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), подронват правата на европейските работници и доверието в европейската интеграция и придават съществено значение на истинското социално сближаване; като има предвид, че селското стопанство, строителството, кетъринг услугите и хранително-вкусовата промишленост, транспортът, здравеопазването, както и грижите и домашните услуги са основните засегнати сектори;

С.

като има предвид, че са важни принципът на равното третиране на работниците в рамките на Европейския съюз и същественото социално сближаване в рамките на единния пазар; като има предвид, че член 45 от ДФЕС посочва, че свободата на движение предполага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до трудовата заетост, възнаграждението и други условия на труд и заетост;

Т.	като има предвид, че дъмпингът, било то социален, данъчен или екологичен, противоречи на европейските ценности, тъй като застрашава защитата на правата на гражданите на ЕС (20);

У.

като има предвид, че повечето държави членки все още не са транспонирали Директива 2014/67/ЕС, въпреки че крайният срок за това беше 18 юни 2016 г.; като има предвид, че за определянето на истинското въздействие на Директивата в борбата срещу различните видове измами, разкрити в контекста на командироването на работници, е важна оценката на въздействието от нейното прилагане след транспонирането ѝ във всички държави членки;

Ф.	като има предвид, че командированите работници представляват приблизително 0,7 % от цялата работна сила на ЕС (21);

Х.	като има предвид, че броят на командированите работници в ЕС се изчислява на 1,92 милиона души, най-вече в строителството (43,7 % от командированите работници), услугите, транспорта, комуникациите и селското стопанство;

Ц.	като има предвид, че свободното движение на хора е от основно значение за европейския проект и също така необходимо условие за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване с цел постигане на стабилно и устойчиво равнище на конкурентоспособност във всички държави членки;

Ч.

като има предвид, че Съдът подчерта в своето решение по дело C-396/13, че Директива 96/71/ЕО е предназначена, от една страна, за осигуряване на лоялна конкуренция между националните предприятия и предприятията, които предоставят трансгранични услуги, а от друга страна — за гарантиране на прилагането на ядро от задължителни правила за минимална закрила в приемащата държава членка по отношение на командированите работници;

Ш.	като има предвид, че командироването на работници следва да улеснява обмена на умения и професионален опит, а не да причинява социален дъмпинг;

Щ.	като има предвид, че европейските федерации на работодатели и синдикалните организации могат да играят важна роля в борбата срещу социалния дъмпинг;

AA.	като има предвид, че е поет ангажимент да не се увеличава финансовата тежест върху предприятията, и особено върху МСП;

АБ.	като има предвид, че определянето на трудовите възнаграждения е от компетентността на държавите членки;

АВ.	като има предвид, че Съдът подчертава в своето решение по дело C-396/13, че приемащата държава членка е компетентна да определя размера на минималната заплата и метода на изчисляване и да оценява прилаганите критерии;

АГ.	като има предвид, че председателят на Комисията заяви, че „един и същи труд на едно и също място следва да бъде възнаграждаван по един и същи начин“ (22); като има предвид, че е необходимо правно изясняване на това изказване и на неговото прилагане;

I. Засилване на контрола и координацията между и от страна на държавите членки

Счита, че тъй като няма юридически признато и универсално споделено определение за социален дъмпинг, това понятие обхваща широк кръг умишлени злоупотреби и заобикаляне на съществуващото европейско и национално законодателство (включително законите и универсално приложимите колективни трудови договори), като тези злоупотреби правят възможно развитието на нелоялна конкуренция чрез незаконно намаляване на цените на труда и оперативните разходи и водят до нарушения на правата и експлоатация на работниците; счита, че последствията от тези практики и ситуации могат да окажат въздействие върху три основни области:

—	икономически аспект: използването от някои икономически субекти на незаконни практики, като недеклариран труд или злоупотреби, например фиктивна самостоятелна заетост, може да доведе до сериозни нарушения на пазара, които вредят на добросъвестните дружества, и особено на МСП;

—	социален аспект: социалният дъмпинг би могъл да доведе до ситуация на дискриминация и несправедливо третиране на работниците в ЕС и да ги лиши от ефективно упражняване на техните социални и трудови права, включително по отношение на заплащането и социалната защита;

—	финансов и бюджетен аспект: неплащането на дължимите вноски за социално осигуряване и на данъците като резултат от социалния дъмпинг представлява заплаха за финансовата устойчивост на системите за социално осигуряване и публичните финанси на държавите членки;

Счита, че осигуряването на равнопоставени условия и лоялна конкуренция в целия ЕС и премахването на социалния дъмпинг са от основно значение; подчертава, че инспекторатите по труда и/или социалните партньори играят основна роля за прилагането на правата на работниците, тъй като определят достойното заплащане съгласно законодателството и практиката на държавите членки и предоставят консултации и насоки на работодателите; посочва, че 28 държави членки са ратифицирали Конвенция № 81 на МОТ относно инспектирането на труда, и призовава държавите членки да осигурят прилагането на всички нейни разпоредби; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в установяването на ефективни и ефикасни инспекторати и в изготвянето на препоръка въз основа на Конвенция № 81 на МОТ относно инспектирането на труда, с цел гарантиране на спазването на трудовите стандарти и защитата на работниците, включително на разпоредбите относно работното време, безопасността и здравето; припомня важната роля, която имат социалните партньори в гарантирането на спазването на съществуващото законодателство;

Призовава държавите членки да повишат ефективността и да осигурят подходящо равнище на човешките и други ресурси на своите контролни органи (включително социални инспекторати и/или такива по труда, агенции и бюра за връзка), включително за устен и писмен превод, наред с другото, чрез обмен на най-добри практики; настоятелно призовава държавите членки да спазват референтните стойности от един инспекторат по труда на всеки 10 000 работници, както се препоръчва от МОТ, както и да гарантира, че те разполагат с необходимите ресурси за прилагане на европейското законодателство в областта на свободното движение на работници и услуги;

Призовава държавите членки да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни с цел подобряване на ефективността на проверките за борба и предотвратяване на социалните измами, фиктивната самостоятелна заетост и недекларирания труд, като същевременно признават важността на защитата на данните и вземат предвид задължителното сътрудничество и взаимната помощ между държавите членки; насърчава държавите членки да изготвят програми за целия ЕС за обучение на инспектори, да откриват нови техники, използвани за заобикаляне на правилата, както и да организират трансгранично сътрудничество; признава дейността на Комисията за финансиране на програми за взаимно обучение за инспектори по труда в държавите членки; подчертава важността да се гарантира достъп на националните инспекторати по труда и/или социалните партньори до всички действителни работни места и съответните места за живеене, осигурени от работодателя, когато това е позволено от националното законодателство и с надлежно зачитане на неприкосновеността на личния живот, тъй като това е предварително условие, което да им позволи да извършват своята работа и да проверяват за случаи на социален дъмпинг; препоръчва на Комисията да обмисли превръщането на проектите за „Eurodetachement“ в постоянна платформа за обмен, съвместно обучение и сътрудничество за инспектори по труда (и държавни служители в бюрата за връзка по въпросите на командированите работници), които участват в дейности по контрол и наблюдение — платформа, която може да бъде включена в или да работи съгласувано с Европейската платформа срещу недекларирания труд;

Насърчава държавите членки да създадат, когато е приложимо, ad hoc двустранни оперативни групи и ако е необходимо, многостранна оперативна група, включваща национални компетентни органи и инспектори по труда, които да извършват, при одобрение от страна на всички заинтересовани държави членки, трансгранични проверки на място, в съответствие с националното законодателство на държавите членки, в които се осъществяват проверките, при подозрения за социален дъмпинг, труд при незаконни условия или измами, и да разкриват дружества „пощенска кутия“, измамни агенции за набиране на персонал и измами по отношение на правилата, които водят до експлоатация на работниците; посочва, че тези оперативни групи могат да работят в сътрудничество с Европейската платформа срещу недекларирания труд и с Комитета на старшите инспектори по труда с цел ограничаване на съпътстващата финансова тежест, както и посочва, че те могат да създадат мрежа от национални социални служби за инспекция за насърчаване на обмена на информация; счита, че ефективното сътрудничество между националните органи и социалните партньори е жизненоважна част от усилията да се сложи край на практиката на социален дъмпинг и да се гарантира лоялна конкуренция на вътрешния пазар;

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-ефективно прилагане на съществуващото законодателство и да засилят сътрудничеството между структурите на държавите членки, отговорни за инспекциите по труда, особено при трансгранични трудови инспекции; приветства стартирането на Европейската платформа срещу недекларирания труд и на целите, които си е поставила с оглед на засилването на сътрудничеството за предотвратяването и възпирането на недекларирания труд; изразява надежда, че тази платформа ще помогне за разкриването и разрешаването на случаи на нарушаване на националното и европейското трудово право и на разпоредбите на ЕС в областта на свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги;

Подчертава необходимостта от допълване на действията срещу нарушенията на социалните права чрез борба срещу данъчните измами и укриването на данъци, за да се гарантират лоялна конкуренция и равнопоставени условия за предприятията;

Отбелязва, че неподаването на декларация или нередовните декларации са сред най-често срещаните форми на заобикаляне на правилата относно командироването; препоръчва, че в случаи на командироване следва да бъде задължително във всички държави членки да се подаде декларация най-късно когато започне извършването на услуги, и че такива декларации следва да бъдат вписвани в европейски регистър, който ще улесни тяхното консултиране, ще улесни сътрудничеството между държавите членки и ще ограничи настоящата правна несигурност, произтичаща от разликите в процедурите и документите в различните държави членки;

Подчертава, че компетентните органи на приемащата държава членка, в сътрудничество с тези на командироващата държава, следва да могат да проверяват надеждността на формуляра А1 в случай на сериозни съмнения относно действителността на командироването; призовава административната ad hoc работна група за формуляр А1 да активизира усилията си чрез подобряване на надеждността на формулярите А1, както и да разгледа възможността за улесняване на надзора чрез събиране на формулярите А1 в една единствена цифрова система; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че Електронният обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) е напълно оперативен и се използва от всички държави членки съобразно нуждите на МСП; подчертава, че подобряването на достъпа до информация за работниците, работодателите и инспекторите по труда, като например чрез единен национален уебсайт, е сред ключовите инструменти в борбата срещу нарушенията на правилата;

10.

Призовава държавите членки да ратифицират и приложат Конвенция № 189 на МОТ относно домашните работници; приканва държавите членки да установят правни рамки, които дават възможност за законно наемане на работа на домашни работници и лица, полагащи грижи, с цел осигуряване на правна сигурност за работодателите и справедливи условия за наемане на работа и достойни условия за труд на работниците; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на реда и условията за наемане на работа на домашни работници и ако е необходимо, да представят препоръки за подобрения в съответствие с настоящите Договори (по-специално с член 153, параграф 1 от ДФЕС), включително подходящо обучение и предоставяне на информация относно правата и задълженията на тази категория работници;

11.

Отбелязва, че в определени сектори жените са най-силно засегнати от социалния дъмпинг, особено в сектора на домашния труд и сектора на полагане на грижи (особено домашни грижи); призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да извърши оценка на всички ситуации, в които жените стават жертви на социален дъмпинг и дъмпинг на заплатите или участват в недеклариран труд, както и на съществуващото относимо законодателство на ЕС;

12.

Призовава държавите членки да подобрят транснационалното и местното сътрудничество между публичните институции, синдикатите и неправителствените организации, за да се решат често много сложните проблеми, които срещат работниците мигранти, както и ги призовава да вземат предвид условията на труд и всякакви други елементи, свързани с качеството на живот, включително общото здравно състояние, социалното приобщаване и жилищното настаняване;

13.

Подчертава значението на разпоредбите на Директива 2014/67/ЕС относно трансграничното изпълнение на финансовите административни санкции и/или глоби, които спомагат за премахване на нарушенията на законодателството; счита, че компетентните органи следва да могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително възможността да прекратяват предоставянето на услуги в случаи на тежки нарушения на законодателството относно командироването на работници или на приложимите колективни трудови договори; счита, че размерът на такива глоби следва да служи като възпираща мярка, както и че предоставянето на информация на МСП относно приложимото законодателство относно командироването на работници следва да бъде подобрено;

14.

Призовава държавите членки да подобрят значително обмена на информация относно социалната сигурност на командированите работници с цел подобряване на прилагането на съществуващото законодателство; припомня своето искане към Комисията за разглеждане на предимствата от въвеждането и ако е целесъобразно, да предостави защитена срещу подправяне европейска социалноосигурителна карта или друг общоевропейски електронен документ, в който биха могли да се съдържат всички данни, необходими за проверка на социалноосигурителния статут на нейния притежател въз основа на неговите трудови правоотношения (23), както и необходимата информация, свързана с командировките на работника при стриктно спазване на правилата за защита на данните, особено когато се обработват чувствителни лични данни; при все това подчертава, че това не трябва да ограничава или да засяга по какъвто и да е начин правото на органите на приемащите държави и на социалните партньори да извършват преглед и да упражняват контрол и проверки на съдържанието на данните на такива карти в съответствие с националното законодателство и практика;

15.

Изисква изготвянето на общоевропейски списък с предприятия, включително дружества „пощенска кутия“, отговорни за сериозни нарушения на европейското трудово и социално законодателство — след като те са получили предварително предупреждение — който да може да бъде консултиран само от съответните органи за инспекция; изисква на тези предприятия да бъде отказан достъпът до обществени поръчки, държавни субсидии и фондове на ЕС за предвиден от закона срок;

16.

Призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат на трансгранично равнище по отношение на информацията в областта на правоприлагането, да предоставят на надзорните органи по-добър достъп до данните, записани в националните електронни регистри на държавите членки и в Европейския регистър на предприятията за автомобилни превози, както и да утвърдят списък от нарушения, водещи до загуба на добрата репутация на автомобилните превозвачи, като включат неспазването на всички съответни законодателни разпоредби на ЕС; подчертава, че отговорността за неспазване на правилата следва да се поема от тези, които дават нареждания на служителите;

II. Запълване на нормативни пропуски с цел прилагане на националното и европейското трудово и социално право и на принципа за равно третиране и недискриминация

17.

Призовава Комисията да предприеме действия за отстраняване на недостатъците, установени в съществуващите правила, с цел ефективна борба със социалния дъмпинг и социалните и фискалните измами;

18.

Призовава Комисията да следи внимателно прилагането на Директива 2014/67/ЕС и ефективността на Платформата срещу недекларирания труд в борбата срещу дружества „пощенска кутия“ чрез прилагане в по-общ план на принципа, че всяко дружество следва да има едно основно седалище, както и чрез гарантиране, че в случаи на свободно предоставяне на услуги чрез командировани работници, всеки участващ доставчик на услуги следва да извършва „истинска дейност“ в държавата членка на установяване и следователно да бъде истинско предприятие; припомня значението на предприятията, които извършват „истинска дейност“ в своята държава членка на произход като основание за командироване на работници; припомня отхвърлянето от страна на комисията по заетост и социални въпроси на предложението за директива относно едноличните дружества с ограничена отговорност, тъй като някои от предложените разпоредби биха могли да улеснят създаването на такива структури, чиито социални и икономически дейности са фиктивни и нарушават задълженията си според споразуменията и закона, и така водят до загуби на милиарди евро от неосъществени данъчни приходи; призовава Комисията да обмисли възможността да направи предложение за прозрачен и достъпен стопански регистър на всички дружества от ЕС и за задължителното използване на EESSI;

19.

Призовава Комисията да започне изготвянето на нов доклад за напредъка, постигнат от държавите членки при осигуряването на необходимите подобрения на техните национални данъчни администрации и системи за борба с данъчните измами, както беше предложено в съобщението на Комисията „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“ (COM(2012)0722),

20.

Отбелязва, че в Директива 96/71/ЕО се прави позоваване само на член 64 и член 74 от ДФЕС, свързани със свободното предоставяне на услуги и свободата на движение, а една от основните цели на Директивата е защитата на работниците; обръща внимание също така на значението на членове 151 и 153 от ДФЕС, които определят цели за ЕС и неговите държави членки по отношение на насърчаването на заетостта, подобряването на условията на живот и труд, адекватната социална закрила, насърчаването на социалния диалог и борбата с изключването;

21.

Признава рисковете, свързани с дълги вериги от подизпълнители; припомня, че държавите членки могат да създадат, след консултация със съответните социални партньори, механизми за „солидарна отговорност“ на национално равнище, приложими към местни и чуждестранни дружества, за да могат местните и чуждестранните работници да упражняват своите права; припомня, че тази възможност беше потвърдена от Директива 2014/67/ЕС; призовава Комисията да следи внимателно прилагането на задължението, наложено на държавите членки от тази Директива, да предвидят мерки, гарантиращи, че в строителния сектор командированите работници във веригите за подизпълнители могат да търсят отговорност от изпълнителя, чийто пряк подизпълнител е техният работодател, що се отнася до спазването на техните трудови права;

22.

Отбелязва проблемите, свързани с Директива 96/71/ЕО и нейното изпълнение; подчертава важността от справянето с тези проблеми с цел гарантиране на справедливи условия за работа, спазване на правата на работниците и равнопоставени условия за командироващите дружества и местните дружества в приемащата държава, което е особено важно за МСП; призовава за навременно изпълнение на Директива 2014/67/EС; отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 96/71/ЕО чрез включване на ограничение за периодите на командироване, въвеждане на разпоредби за възнаграждението и определяне на реда и условията за наемане на работа с цел да се гарантира спазването на принципа за равно третиране и забраната за всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, както е заложено в правото на ЕС още с учредителните договори; настоява, че правилата относно командироването следва да бъдат ясни, пропорционални и обосновани; подчертава необходимостта от спазване на колективните трудови договори на приемащата държава;

Мобилни работници: борба със социалния дъмпинг в областта на транспорта

23.

Призовава за засилване на наблюдението на прилагането на правилата относно работното време и времето за почивка в сектора на автомобилния транспорт; призовава за усъвършенстване на устройствата за контрол и за навременното въвеждане на интелигентни тахографи за професионална употреба с цел да се осигури правилно, ефективно и недискриминационно прилагане на съществуващото законодателство от страна на държавите членки, без да се създава ненужна административна тежест; призовава Комисията да извърши оценка на създаването на „електронно и интегрирано досие“ за всички оператори, извършващи дейност въз основа на лиценз на Общността, с цел събиране на всички съответни данни за превозвача, превозното средство и водача, събрани по време на пътни проверки;

24.

Призовава за засилване на проверките по отношение на спазването на работното време, времето на разположение, времето на шофиране и времето на почивка във всички съответни сектори като строителство, обществено хранене, здравеопазване и транспорт, както и за налагането на санкции за тежки нарушения;

25.

Приканва Комисията да обмисли създаването на Европейска агенция за автомобилен транспорт, за да се гарантира правилното прилагане на законодателството на ЕС и да се насърчи стандартизацията и сътрудничеството между всички държави членки по отношение на автомобилния транспорт;

26.

Призовава Комисията да координира и засили сътрудничеството относно законодателството в областта на автомобилния транспорт между националните органи, включително посредством обмен на информация и други усилия, насочени към подкрепа за прилагането на законодателството и осигуряване на еднакви условия на конкуренция за операторите; отбелязва, че прилагането на законодателството в тази област е преди всичко отговорност на държавите членки; настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат по-тясно с Организацията за контрола по пътищата в ЕС (Euro Contrôle Route) и Европейската мрежа на службите на пътна полиция (TISPOL), за да се подобри прилагането на законодателството в областта на автомобилния транспорт в ЕС чрез осигуряване на еднаквото му и адекватно прилагане;

27.

Призовава Комисията да прилага по колективен начин спрямо мобилния персонал в автомобилния транспорт член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I) съгласно тълкуването на Съда по делото Koelzsch (C-29/10, Решение на Съда (голям състав) от 15 март 2011 г.);

28.

Призовава Комисията и държавите членки да проведат размяна на мнения с цел изясняване на съответните разпоредби, така че да може да се направи разлика между служители и самостоятелно заети лица с оглед на борбата срещу „фиктивната самостоятелна заетост“, както и призовава Комисията да предложи специфични препоръки, основаващи се на показатели за наличието на трудово правоотношение в съответствие с Препоръка № 198 на МОТ относно трудовите правоотношения, като същевременно не се дискриминират действителните самостоятелно заети работници с малък брой клиенти; подчертава необходимостта да се наблюдава трудовият статут на работници като пилотите от авиокомпаниите и водачите на локомотиви и техните трудови правоотношения с дружествата, за които работят; подчертава, че проблемът с фиктивната самостоятелна заетост има значителни последствия за социалната закрила и безопасността на работниците и може да има отражения върху лоялната конкуренция;

29.

Отхвърля всяка по-нататъшна либерализация на каботажа, докато не се засили прилагането на действащата правна рамка; насърчава Комисията да предложи подобрени правила с цел осигуряване на по-добро прилагане и за улесняване на контрола; призовава Комисията да преразгледа Директива 92/106/ЕИО относно комбинирания транспорт (24), за да се сложи край на нелоялните практики, и призовава за по-нататъшни мерки за гарантиране на спазването на социалното законодателство, свързано с комбинирания транспорт;

30.

Призовава онези държави членки, които имат система за пътно таксуване, да предоставят събраните налични данни относно пътното таксуване на разположение на контролиращите органи с цел оценка, за да се контролират по-ефективно операциите по каботаж;

31.

Препоръчва, в случай на придобиване или прехвърляне на имуществото на дружеството, ясно да се посочва кои изисквания не са пренебрегнати, а са пренесени в новите договори по смисъла на Директива 2001/23/ЕО (25) по отношение на гарантирането на правата на служителите в случай на прехвърляне на предприятия;

32.

Призовава за подобряване на Регламент (ЕО) № 1008/2008, за да се гарантира обвързващото прилагане на националното трудово законодателство за въздушни превозвачи, които разполагат с оперативни бази в ЕС, както и за подобряване на определението и на концепцията на понятието „основно място на стопанска дейност“, а също така — в контекста на координацията на системите за социална сигурност и трудовото право — за хармонизиране на определението на „основна база“ за членовете на екипажа в Регламент (ЕС) № 83/2014 (26) и Регламент (ЕС) № 465/2012 (27);

33.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки, с оглед на Регламента за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и другото приложимо законодателство, да подкрепят договорите за пряка заетост като стандартен модел и да ограничат използването на нетипични договори за заетост;

34.

Призовава за защита на социалните права на пилотите и кабинния екипаж;

35.

Призовава държавите членки да разгледат своите закони, за да гарантират, че всички договори в сектора на въздухоплаването предоставят качествена заетост и добри условия на труд; счита, че несигурността на условията на труд представлява утежняващ рисковете пред сигурността фактор; изтъква, че конкурентоспособността не следва да бъде за сметка на „разпродажбата“ на социалните гаранции за работниците и качеството на услугите;

36.

Подчертава, че следва да се засили социалното измерение на „Стратегията за въздухоплаването в Европа“, публикувана от Комисията на 7 декември 2015 г., тъй като качествената заетост и добрите условия на труд са пряко свързани с поддържането на безопасността и сигурността на пътниците и персонала; подчертава освен това необходимостта Комисията и държавите членки да наблюдават и гарантират правилното прилагане на националното социално законодателство и колективните трудови договори за въздушните превозвачи, които разполагат с оперативни бази на територията на ЕС; припомня в това отношение връзката между социалните и екологичните стандарти и качеството на услугата и безопасността; признава колко е важно да се определи минимално равнище на обучение на техническия персонал в сектора на гражданското въздухоплаване; призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността при осигуряване на въздушно обслужване от държави, които не са членки на Европейската общност (28), както и призовава Комисията да анализира причините за неговото неприлагане; призовава Комисията и държавите членки да преразгледат правилата относно първоначалното обучение и относно лицензирането на екипажите на въздухоплавателни средства с цел премахване на недостатъците, които водят до експлоатация на пилоти, като например договори от типа „плати, за да летиш“ (pay to fly);

37.

Призовава Комисията да разгледа възможността за допълнително предложение относно приложимите условия на труд в сектора на корабната индустрия, включително с оглед на корабните екипажи;

38.

Счита, че в морския сектор Комисията следва да гарантира пълно прилагане на социалното законодателство, включително на Морската трудова конвенция от 2006 г.; призовава Комисията и държавите членки да обмислят мерки за насърчаване на наемането и задържането на работа на квалифицирани морски лица със седалище в Европа;

Своевременно установяване и разрешаване на предизвикателствата, свързани с цифровизацията на икономиката

39.

Припомня важността от обвързването на развитието на цифровата икономика и на икономиката на споделянето със защитата на работниците в този нов сектор, където по-гъвкавите трудови практики могат да доведат до форми на заетост с по-ниски стандарти по отношение на социалната сигурност, работното време, местоработата, обучението, участието на работниците във вземането на решения и защитата на заетостта; подчертава, че свободата на сдружаване и правото на колективно трудово договаряне трябва да бъдат приложими в контекста на посочените нови форми на заетост в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и националната практика; подчертава, че държавите членки трябва да приемат свое законодателство относно цифровата икономика и икономиката на споделянето и призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори бързо да извършат оценка на приложимото в този сектор европейско законодателство и ако е необходимо, да изготвят предложения за регулиране на цифровата икономика, икономиката на споделянето и икономиката на сътрудничеството с цел гарантиране на лоялна конкуренция и защита на правата на работниците;

40.

Отбелязва, че цифровизацията оказва решаващо въздействие върху пазарите на труда в Европа; подчертава, че от една страна, цифровизацията може да създаде нови бизнес модели и нови работни места (особено за висококвалифицираните, но също така и за нискоквалифицираните работници), но от друга страна, тя може да доведе също така до несигурни форми на заетост; подчертава необходимостта в стратегията за цифров единен пазар да се отчитат съображенията от социалната сфера, за да се използва пълноценно съответният потенциал за заетост и растеж, като същевременно се гарантира високо ниво на защита на заетостта; призовава Комисията да изгражда цифровия единен пазар въз основа на принципите за социална справедливост и устойчивост; счита, че съществуващите схеми за социална закрила следва да бъдат приспособени към нуждите на работниците в цифровата икономика и икономиката на сътрудничеството, за да се гарантира адекватна социална закрила за тези работници;

41.

Припомня, че в някои отрасли на икономиката, например селското стопанство, работното време варира в зависимост от сезонните ограничения;

III. Към възходящо социално сближаване

42.

Подчертава първенството на основните права; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат и да улесняват социалния диалог, който играе решаваща роля за постигането на висококачествени условия на труд; подчертава, че стандартите в областта на трудовото право и социалните стандарти играят решаваща роля за възстановяването на баланса в икономиките, подпомагането на доходите и насърчаването на инвестициите в капацитет; подчертава, в този контекст, че правните и политически документи на ЕС трябва да зачитат правата и свободите на синдикалните организации, да спазват колективните трудови договори и да подкрепят еднаквото третиране на работниците;

43.

Призовава Комисията да предприеме специфични мерки в помощ на жените, засегнати от социален дъмпинг, като акцентира върху всички общи политики и мерки за постигане на равенство и като взема под внимание текущата сегрегация на пазара на труда и неравенствата в трудовите договори, отразени в текущите значителни разлики в заплащането между жените и мъжете;

44.

Подчертава, че неравенствата в Европа се задълбочават, с което се застрашава постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на бедността и заетостта;

45.

Подчертава значението на установяването на икономически, фискални и социални механизми на територията на Съюза и/или в еврозоната, с което ще се подобри стандартът на живот на гражданите на ЕС, като се намалят икономическите и социалните неравенства; освен това настоятелно призовава Комисията да вземе предвид становища по социални въпроси с цел по-голяма закрила на работниците чрез сближаване;

46.

Припомня ангажимента на Комисията за установяване на стълб на социалните права и подчертава необходимостта от социално сближаване, за да бъдат постигнати целите, определени в член 151 от ДФЕС; подчертава, че определянето на критерии за сравняване на различните национални социални системи не може да представлява този минимален стълб, а само да бъде предварителна аналитична таблица за него; подчертава, че приемането на минимален стълб на социалните права следва да не води до понижаване на съществуващите трудови и социални стандарти;

47.

Подчертава разликите във вноските за социално осигуряване на служителите и работодателите в държавите членки; призовава Комисията да направи оценка на икономическите и социалните последици от тези разлики в контекста на единния пазар;

48.

Счита, че възнагражденията, които позволяват на работниците да водят достоен живот, са важни са социалното сближаване и за поддържането на производителна икономика; изисква спазването и насърчаването на колективното трудово договаряне; препоръчва също така установяването на прагове на възнагражденията под формата на минимална заплата на национално равнище, като се зачитат надлежно практиките на всяка държава членка и след консултиране със социалните партньори, с цел, ако е възможно, постепенно достигане на най-малко 60 % от средната заплата в съответната държава, за да се избегнат прекомерните разлики в трудовите възнаграждения, да се насърчават съвкупното търсене и възстановяването на икономиката и да се подкрепя по-доброто социално сближаване;

49.

Отбелязва потенциалната стойност на автоматичните стабилизатори; подчертава необходимостта от съчетаване на тези стабилизатори с ефективни политики в областта на заетостта, чиято основна цел е създаването на качествени работни места;

50.

Призовава Комисията, заедно с държавите членки да вземе предвид необходимостта от предприемане на действия на равнище ЕС за справяне с различните аспекти на възлагането на подизпълнители, включително разширяването на солидарната отговорност по веригата на подизпълнение;

51.

Подчертава, че всички подизпълнители, включително агенции за временна заетост, които основно изпращат жени в други държави членки за извършване на домашен труд и предоставяне на домашни грижи, трябва да понесат отговорност за неизплатени възнаграждения, осигурителни вноски, застраховка срещу злополука и разпоредби за болест и трудови злополуки; подчертава, че подизпълнителите освен това трябва да могат да съдействат на служителите в случай на малтретиране или злоупотреба от клиенти, както и с репатриране;

52.

Изисква от Комисията да разгледа възможността за установяване на инструмент, който да предвижда за предприятията по-голямо задължение за полагане на грижа, като ангажира тяхната отговорност както по отношение на техните дъщерни дружества, така и на техните подизпълнители, развиващи дейност в трета държава, така че да се предотвратят нарушаването на правата на човека, корупцията, тежките телесни повреди или сериозните щети за околната среда, както и нарушенията на конвенциите на МОТ;

53.

Счита, че Директива 96/71/ЕО и правилата, които координират системите за социална сигурност, трябва да бъдат приложими за наемането на командировани работници от трета държава въз основа на разпоредбите от режим 4 на Световната търговска организация и в рамките на търговските споразумения с цел предотвратяване на третиране по по-благоприятен начин на дружества и работници от трети държави в сравнение с тези от държавите членки;

54.

Изисква от Комисията да се съобрази във възможно най-голяма степен с препоръките, съдържащи се в настоящата резолюция;

55.

Подчертава необходимостта от по-добро координиране на различните европейски политики;

o o

56.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

(2) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11.

(3) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(4) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1.

(5) ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(6) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 72.

(7) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51.

(8) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.

(9) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 35.

(10) ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3.

(11) ОВ L 364, 12.12.1992 г., стр. 7.

(12) ОВ L 167, 2.7.1999 г., стр. 33.

(13) ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 30.

(14) Приети текстове, P7_TA(2014)0012.

(15) ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 12.

(16) http://www.eurofound.europa.eu/bg/publications/report/2010/working-conditions-industrial-relations/posted-workers-in-the-european-union

(17) https://www.eurofound.europa.eu/bg/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary

(18) Член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.“

(19) ЕС:C:2007:809.

(20) Виж приети текстове, P8_TA(2015)0252.

(21) Вж. Jozef Pacolet & De Wispelaere Frederic, „Posting of workers: Report on A1 portable documents“, доклад публикуван през 2012 и 2013 г., стр. 15. Според данни от Евростат цялата работна сила на ЕС през 2013 г. е възлизала на 243 милиона души (Преглед на проучване на работната сила, Евростат (http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Archive:Labour_force_survey_overview_2013)).

(22) https://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/juncker-political-guidelines_en.pdf

(23) Резолюция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа (Приети текстове, P7_TA(2014)0012).

(24) Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки (ОВ L 368, 17.12.1992 г., стр. 38).

(25) Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16).

(26) Регламент (ЕС) № 83/2014 на Комисията от 29 януари 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 28, 31.1.2014 г., стр. 17).

(27) Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 149, 8.6.2012 г., стр. 4).

(28) ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 1.

Четвъртък, 15 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/123

P8_TA(2016)0349

Филипини

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Филипините (2016/2880(RSP))

(2018/C 204/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно положението във Филипините, по-специално резолюцията си от 8 юни 2016 г. (1) относно Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Филипини и резолюциите си от 14 юни 2012 г. (2) и 21 януари 2010 г. (3),

—	като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 3 септември 2016 г. относно нападението в Давао,

—	като взе предвид дипломатическите отношения между Филипините и ЕС, които водят началото си от назначаването на 12 май 1964 г. на посланика на Филипините в Европейската икономическа общност (ЕИО),

—	като взе предвид, че Филипините са държава — учредител на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), създадена чрез подписването на Декларацията от Банкок на 8 август 1967 г.,

—	като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна,

—	като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун от 8 юни 2016 г. относно предполагаемото одобрение на извънсъдебните екзекуции,

—	като взе предвид изявлението на изпълнителния директор на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) от 3 август 2016 г. относно положението във Филипините,

—	като взе предвид изявлението от 4 септември 2016 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно Филипините,

—	като взе предвид изявлението за медиите от 4 септември 2016 г. на Съвета за сигурност на ООН относно терористичните нападения във Филипините,

—	като взе предвид насоките на ЕС относно правата на човека,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.	като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения;

Б.	като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и диалогът с организациите на гражданското общество винаги са били важна част от двустранните преговори между ЕС и Филипините;

В.	като има предвид огромните предизвикателства, пред които е изправено новоизбраното правителство на Филипините, по отношение на борбата с неравенството и корупцията и оглавяването на мирния процес в страната;

Г.

като има предвид, че незаконната търговия с наркотици във Филипините продължава да бъде сериозен проблем на национално и международно равнище; като има предвид, че според годишния доклад на Държавния департамент на САЩ до Конгреса през 2015 г. Службата на Филипините за правоприлагане в областта на наркотиците (PDEA), която е водещата агенция за борба с наркотиците в страната, е съобщила, че 8 629 села (приблизително 20 % от селата) са докладвали за престъпления, свързани с наркотици, и като има предвид, че се счита, че процентът на лицата, консумиращи метамфетамини, във Филипините е най-високият в рамките на Източна Азия;

Д.

като има предвид, че една от основните отличителни черти на предизборната кампания на президента Родриго Дутерте беше ангажиментът за премахване на всички равнища на престъпленията, свързани с наркотици, в страната; като има предвид, че по време на предизборната си кампания и първите дни след встъпването си в длъжност президентът г-н Дутерте неколкократно призова правоприлагащите органи и обществеността да убиват заподозрени наркотрафиканти, които отказват да се предадат, както и лицата, употребяващи наркотици;

Е.	като има предвид, че президентът Дутерте публично заяви, че няма да преследва по съдебен път служителите от правоприлагащите органи и гражданите, които убиват наркотрафиканти, които оказват съпротива при задържането си;

Ж.

като има предвид, че данните, публикувани от националната полиция на Филипините, сочат, че от 1 юли до 4 септември 2016 г. полицията е убила над хиляда предполагаеми дилъри и потребители на наркотици, и като има предвид, че допълнителни статистически данни от полицията приписват на неизвестни въоръжени лица убийствата на над хиляда предполагаеми дилъри и потребители на наркотици през последните два месеца; като има предвид, че по данни на „Ал Джазира“ над 15 000 предполагаеми наркомани са били задържани, предимно въз основа на слухове и твърдения на други граждани, и като има предвид, че почти 700 000 лица са се предали „доброволно“ на полицията и са се регистрирани за лечение по програмата Tokhang с цел да избегнат да станат мишена за полицията или лицата, които прилагат саморазправа;

З.	като има предвид, че на 8 юни 2016 г. генералният секретар на ООН Бан Ки Мун осъди поредицата от извънсъдебни екзекуции като незаконни и като нарушение на основните права и свободи;

И.

като има предвид, че на 18 август 2016 г. специалният докладчик на ООН относно извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, Агнес Каламар, и специалният докладчик на ООН относно правото на здраве, Дайнюс Пурас, настойчиво приканиха правителството на Филипините да сложи край на настоящата вълна от извънсъдебни екзекуции и убийства в контекста на активизираната кампания за борба с престъпността и наркотиците, насочена срещу наркотрафикантите и потребителите на наркотици;

Й.	като има предвид, че Сенатът на Филипините и Комисията по правата на човека са провели собствени независими разследвания на смъртните случаи;

К.

като има предвид, че когато през 1987 г. Филипините премахнаха смъртното наказание, тя беше сред първите страни в Азия да направят това; като има предвид, че впоследствие смъртното наказание беше възстановено и след това беше отново отменено от президента Аройо през 2006 г.; като има предвид, че по време на предизборната си кампания президентът Дутерте призова за повторно възстановяване на смъртното наказание, по-специално за случаите на търговия с незаконни наркотици, и като има предвид, че понастоящем в Конгреса се разглежда проектозакон за тази цел;

Л.	като има предвид, че нов проектозакон в Конгреса има за цел да понижи възрастовата граница за носене на наказателна отговорност от петнадесет на девет години;

М.

като има предвид, че вследствие на бомбеното нападение от 2 септември 2016 г. на пазар в град Давао, отговорността за което беше поета от „Абу Саяф“ и свързани с нея групировки, имаше поне 14 убити и 70 ранени; като има предвид, че въоръжените сили на Филипините продължават да водят военна офанзива срещу бойци от свързаната с „Ислямската държава“ групировка „Абу Саяф“ в южната провинция Сулу;

Н.	като има предвид, че след атентата филипинското правителство обяви „извънредно положение вследствие на незаконното насилие в Минданао“;

О.

като има предвид, че на 26 август 2016 г. под егидата на норвежкото правителство правителството на Филипините и Националният демократичен фронт на Филипините подписаха споразумение за безсрочно примирие, което представлява огромна крачка напред в контекста на продължилия 47 години въоръжен конфликт, причинил смъртта на около 40 000 души;

П.

като има предвид, че Филипините ще поемат председателството на АСЕАН през 2017 г., и като има предвид, че президентът Дутерте обяви, че „по време на филипинското председателство ние ще изтъкнем ролята на АСЕАН като модел за регионален подход и фактор от световно значение, в чиято основа са заложени интересите на населението“;

Решително осъжда нападението на нощния пазар в град Давао на 2 септември 2016 г. и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; подчертава, че лицата, отговорни за тези убийства, следва да бъдат подведени под отговорност, но призовава делегацията на ЕС да следи внимателно използването на принципите на „неправовата държава“; настоятелно призовава всички държави в съответствие с техните задължения по силата на международното право и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН да сътрудничат активно с правителството на Филипините и всички други целесъобразни органи в това отношение;

Решително осъжда трафика на наркотици и злоупотребата с наркотици във Филипините; подчертава, че незаконните наркотици са заплаха за младите хора във Филипините и един от най-сериозните проблеми в обществото;

Разбира, че във Филипините милиони хора са засегнати неблагоприятно от високото равнище на наркоманията и последиците от нея; при все това изразява дълбоко безпокойство във връзка с извънредно големия брой убити по време на полицейски операции и от групи за саморазправа в контекста на активизираната кампания за борба с престъпността и наркотиците, насочена към наркотрафикантите и потребителите на наркотици, и настоятелно призовава правителството на Филипините да сложи край на настоящата вълна от извънсъдебни екзекуции и убийства;

Посреща със задоволство намерението на правителството да намали високото равнище на престъпността и корупцията в страната, но призовава правителството да приеме специални, всеобхватни политики и програми, които следва да включват и мерки, насочени към превенция и рехабилитация, а не да са насочени изключително към насилствените репресии;

Посреща с голямо задоволство инициативата на президента, г-н Дутерте, за съживяване на мирния процес с Националния демократичен фронт на Филипините и очаква с нетърпение прекратяването на този конфликт в най-близко бъдеще, като се има предвид, че съгласно плана от преговорите в рамките на една година би могло да се постигне окончателно споразумение за прекратяване на въоръжения конфликт;

Подчертава, че мерките за справяне с търговията със забранени наркотични вещества трябва да се прилагат при пълно спазване на националните и международните задължения;

Настоятелно призовава органите да гарантират зачитането на правата на човека и основните свободи в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и международните инструменти, ратифицирани от Филипините;

Насърчава органите да започнат незабавно разследване на извънредно големия брой убити по време на полицейски операции;

Отбелязва, че Службата на ООН по наркотиците и престъпността е готова да сътрудничи по-тясно с Филипините с цел изправяне пред съда на трафикантите на наркотици при спазване на целесъобразните съдебни гаранции в съответствие с международните стандарти и норми;

10.

Препоръчва да се създаде незабавно национален механизъм за предотвратяване на изтезанията съгласно предвиденото в Конвенцията против изтезанията и факултативния протокол към нея;

11.

Настоятелно призовава филипинското правителство да осъди действията на групите за саморазправа и да разследва тяхната роля във връзка с тези убийства; настоятелно призовава филипинските органи да проведат незабавно, пълно, ефективно и безпристрастно разследване, за да идентифицират всички носещи отговорност лица, да ги изправят пред компетентен и безпристрастен граждански съд и да приложат наказателните санкции, предвидени от закона;

12.

Призовава правителството на Филипините да гарантира адекватна защита за правозащитниците, синдикалните дейци и журналистите;

13.

Приветства ангажимента на президента Дутерте по отношение на програмите за рехабилитация на наркомани и призовава ЕС да подкрепя правителството в усилията му да предоставя на употребяващите наркотици лица подходяща помощ, за да се отърсят от своята зависимост, и да продължи да подкрепя реформите на наказателноправната система във Филипините;

14.

Отправя препоръка към Филипините да ратифицират незабавно Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване и да инкриминират насилствените изчезвания и извънсъдебните екзекуции в рамките на националното си законодателство;

15.

Настоятелно призовава Конгреса на Филипините да се въздържа от ново въвеждане на смъртното наказание и от понижаване на минималната възраст за носене на наказателна отговорност;

16.

Отбелязва, че всички емпирични доказателства сочат, че смъртното наказание не води до намаляване на свързаната с наркотици престъпност и че то би разрушило едно голямо постижение на филипинската съдебна система;

17.

Призовава настоятелно ЕС да използва всички налични инструменти, за да подпомогне правителството на Филипините при спазването на поетите международни задължения в областта на правата на човека, по-специално чрез Рамковото споразумение;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Филипините, правителствата на държавите — членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), върховния комисар по правата на човека на ООН и генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0263.

(2) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 99.

(3) ОВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 11.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/127

P8_TA(2016)0350

Сомалия

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Сомалия (2016/2881(RSP))

(2018/C 204/15)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предходните си резолюции относно Сомалия,

—	като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно нападенията в Сомалия от 27 февруари 2016 г., 2 юни 2016 г., 26 юни 2016 г., 26 юли 2016 г. и 21 август 2016 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно Сомалия от 18 юли 2016 г. и 15 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, относно решението за избирателен модел за Сомалия през 2016 г.,

—	като взе предвид Пакта за нов договор, приет на 16 септември 2013 г. в Брюксел,

—	като взе предвид стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел от септември 2011 г.,

—	като взе предвид доклада на ООН относно свободата на изразяване на мнение в Сомалия, публикуван на 4 септември 2016 г.,

—	като взе предвид Резолюция 2297 (2016) на Съвета за сигурност на ООН, приета на 7 юли 2016 г.,

—	като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН относно Сомалия до Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2016 г. и 9 май 2016 г.,

—	като взе предвид доклада на работната група относно всеобщия периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека от 13 април 2016 г.,

—	като взе предвид осъждането от страна на Майкъл Кийтинг — специалния представител на генералния секретар на ООН — на бомбеното нападение над хотел в Могадишу на 30 август 2016 г.,

—	като взе предвид последния всеобщ периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека относно Сомалия от януари 2016 г.,

—	като взе предвид призива от 2 септември 2016 г. на мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) за помощ за провеждането на борба срещу използването на самоделни взривни устройства в Сомалия,

—	като взе предвид изявлението на AMISOM от 26 юли 2016 г., осъждащо терористичните нападения в Могадишу,

—	като взе предвид изявлението на специалния представител на Комисията на Африканския съюз за Сомалия — посланик Франсиско Каетано Мадейра, от 30 август 2016 г., приветстващо сомалийските сили за сигурност във връзка с нападението над хотел в Могадишу,

—	като взе предвид Споразумението от Котону за партньорство между държавите от АКТБ и ЕС,

—	като взе предвид съобщението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз по време на 455-ото му заседание от 2 септември 2014 г. относно превенцията и борбата с тероризма и насилствения екстремизъм в Африка,

—	като взе предвид мандата на Африканската комисия по правата на човека и народите за насърчаване и закрила на правата на човека и народите съгласно Африканската харта за правата на човека и народите,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията за африканско единство за предотвратяване и борба с тероризма, приета през 1999 г.;

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Сомалия, след две десетилетия гражданска война, липса на държавен контрол и тероризъм, се намира в решителен преходен период; като има предвид, че от 2012 г., когато беше установено правителство с международна подкрепа, Сомалия малко по малко върви в посока към постигане на стабилност, но новите органи все още са изправени пред предизвикателство от свързаните с Ал-Кайда бунтовници от Ал-Шабаб;

Б.

като има предвид, че въпреки факта, че се наблюдава поемането на положителни ангажименти и политически промени от страна на сомалийското правителство, като например създаването на независима Национална комисия по правата на човека, несигурността и вътрешнополитическите борби продължават да възпрепятстват постигането на конкретен напредък по отношение на реформата в правосъдието и сектора на сигурността;

В.

като има предвид, че при липсата на действаща гражданска съдебна система сомалийското правителство разчита на военните съдилища за провеждането на съдебни процеси и произнасянето на присъди срещу цивилни граждани, което не гарантира правата на цивилните ответници; като има предвид, че обширни правомощия за разследване са предоставени на Националната агенция за разузнаване и сигурност (NISA), която понастоящем не разполага с мандат за правоприлагане, като това води до значителни нарушения на правото на справедлив процес на лицата, задържани от тази агенция;

Г.

като има предвид, че населението на Сомалия се бори и страда от последиците от непрекъснатите варварски нападения от военни лидери и терористи; като има предвид, че на 30 август 2016 г. най-малко 10 души, в това число войници и цивилни граждани, бяха убити в Могадишу пред президентския дворец; като има предвид, че на 26 юли 2016 г. Ал-Шабаб нападна база на Африканския съюз в Могадишу, при което загинаха най-малко 13 души, в това число служители на ООН, и че беше докладвано за още нападения с минохвъргачки през предходните месеци, по време на които бяха убити над 100 души; като има предвид, че Ал-Шабаб продължава да бъде активна и в съседна Кения, където извършва редовни терористични нападения;

Д.

като има предвид, че на AMISOM — мироопазващата мисия на Африканския съюз, наброяваща 22 000 души, е възложен мандат, наред с другото, да намали заплахата, която представляват Ал-Шабаб и другите въоръжени опозиционни групировки, да гарантира сигурност, за да се даде възможност за провеждане на политическия процес на всички нива, както и да се даде възможност за полагане на усилия за стабилизиране, помирение и изграждане на мира в Сомалия, а също така и да се създаде възможност за постепенно предаване на отговорностите за сигурността от AMISOM на сомалийските сили за сигурност, което в голяма степен зависи от уменията на последните; като има предвид, че мандатът на AMISOM беше удължен до 31 май 2017 г. — решение, което Парламентът приветства;

Е.

като има предвид, че Уганда, която в най-голяма степен допринася с войски, обяви, че ще оттегли над 6 000 от своите военни от Сомалия до края на 2017 г.; като има предвид, че Африканският съюз обяви плановете си да оттегли изцяло своите сили до края на 2020 г., като заяви, че отговорностите за сигурността ще бъдат постепенно прехвърлени на въоръжените сили на Сомалия, като началото ще бъде поставено през 2018 г.;

Ж.	като има предвид, че силите на AMISOM неколкократно са били обвинявани в сериозни нарушения на правата на човека, включително в неизбирателни убийства и в известен брой случаи на сексуална експлоатация и злоупотреба;

З.	като има предвид, че предстоящият избирателен процес в Сомалия е епохално събитие за сомалийското население и че ще има трайни последици за сигурността, стабилността и развитието на Сомалия и на региона като цяло;

И.

като има предвид, че гласуването за членове на Горната камара на федералния парламент на Сомалия следва да се осъществи на 25 септември 2016 г., а гласуването за членове на Камарата на народа на федералния парламент на Сомалия в периода между 24 септември и 10 октомври 2016 г.; като има предвид, че президентът следва да бъде избран от двете камари на 30 октомври 2016 г.;

Й.	като има предвид, че избирателният процес ще бъде от ключово значение за провеждането на демократични всеобщи избори през 2020 г., които ще бъдат организирани от Националната независима избирателна комисия;

К.	като има предвид, че Омар Мохамед Абдуле, председател на федералния екип за провеждане на непреки избори (FIEIT), отново потвърди, че избирателният процес през 2016 г. ще се проведе навреме и че той ще бъде прозрачен и надежден;

Л.

като има предвид, че свободата на изразяване на мнение, която играе централна роля в изграждането на демократични държави, продължава да бъде значително ограничена; като има предвид, че в неотдавнашен доклад на ООН относно свободата на изразяване на мнение в Сомалия се показва трудната среда, пред която продължават да бъдат изправени журналистите, защитниците на правата на човека и политическите лидери, в това число убийства — предимно от Ал-Шабаб, арести, сплашване и закриване на критично настроени медии; като има предвид, че органите рядко разследват тези случаи или подлагат извършителите на наказателно преследване;

М.	като има предвид, че са предоставени обширни правомощия за разследване на Националната агенция за разузнаване и сигурност, която понастоящем не разполага с мандат за правоприлагане, което води до значителни нарушения на правото на справедлив процес на лицата, задържани от тази агенция;

Н.

като има предвид, че според доклада на ООН могат да бъдат установени 120 случая на произволни арести и задържане на лица, работещи в медиите, между януари 2014 г. и юли 2016 г.; като има предвид, че от януари 2015 г. насам, само десет от 48-те журналисти и медийни работници, които са били задържани, са били изправени пред съд;

О.

като има предвид, че Сомалия все още е една от държавите с най-големи и продължително разселвани общности по света, с 1,1 милиона души вътрешно разселени лица, включително по преценки около 400 000, живеещи само в Могадишу, и почти 1 милион бежанци в региона на Африканския рог; като има предвид, че само през юли 2016 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е докладвала, че принудителните отстранения и несигурността поради продължаващата военна офанзива са довели до почти 28 000 нови разселвания;

П.

като има предвид, че 420 000 сомалийски бежанци се намират в лагери в Кения, като 350 000 са в лагера Дадааб, а правителствата на Кения и Сомалия и Върховния комисариат за бежанците на ООН са се споразумели за улесняване на доброволното завръщане на 10 000 бежанци в Сомалия, в области, които са свободни от контрол от страна на Ал-Шабаб; като има предвид, че кенийското правителство обяви през май 2016 г., че бежанският лагер в Дадааб в североизточна Кения ще затвори врати до края на годината;

Р.

като има предвид, че деца продължават да бъдат убивани, произволно задържани и набирани във въоръжените сили, въпреки че Сомалия е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето през януари 2015 г. и че е одобрила Декларацията за безопасните училища през ноември 2015 г., като се е ангажирала с предприемането на конкретни стъпки за защита на учащите се и учебните заведения;

С.

като има предвид, че ЕС е предоставил 286 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (2014—2020 г.), при поставяне на акцент върху изпълнението на „Пакта“ и по-специално върху изграждането на държавността и на мира, продоволствената сигурност, устойчивостта и образованието; като има предвид, че ЕС е също поел ангажимент да оказва подкрепа на AMISOM посредством Механизма за подкрепа на мира в Африка;

Изразява най-дълбоката си съпричастност с жертвите на неотдавнашните терористични нападения в Сомалия и с техните семейства и изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот; в същото време решително осъжда извършителите на тези нападения, приписвани на бунтовническата група Ал-Шабаб;

Призовава за укрепване на националната структура на сигурността и за защита на населението, както и за допълнителна подкрепа от страна на международната общност за AMISOM и правителството на Сомалия в работата им по изграждане на мир и стабилност;

Припомня, че трайна стабилност и мир могат да се постигнат единствено чрез социално приобщаване, устойчиво развитие и добро управление въз основа на демократичните принципи и принципите на правовата държава, при което достойнството и правата на народите се зачитат напълно;

Изразява необходимостта от всеобхватен диалог между социалните сегменти в държавата, включително клановете и племената, които съставляват сомалийския народ, за да се даде възможност за взаимно разбирателство и да се установи консенсус за дълготраен и стабилен мир;

Приветства подкрепата от правителството и регионалните лидери за нова политика в областта на националната сигурност и призовава правителството да ускори нейното изпълнение с оглед на съществуващата заплаха от страна на Ал-Шабаб;

Призовава ЕС и неговите международни партньори да запазят твърдия си ангажимент да си сътрудничат със Сомалия за изграждане на легитимни институции и сектор за сигурност под сомалийска отговорност за целите на борбата с тероризма и защитата на всички хора; подчертава, че това е от ключово значение за конструктивното развитие на Сомалия и сигурността в региона;

Призовава Африканския съюз (АС) да гарантира, че всички държави, предоставящи военни контингенти, споделят информация със CCTARC (Звено на AMISOM за проследяване, анализ и реагиране по въпроса за жертвите сред цивилното население) относно сведения или разследвания от предоставящите военни контингенти държави във връзка с цивилни жертви, както и че тази информация се споделя и с ООН съгласно Резолюция 2297 (2016) на Съвета за сигурност на ООН и се използва при оперативните планове на AMISOM;

Призовава правителството и ЕС в рамките на неговите дейности относно принципите на правовата държава в Сомалия да гарантират, че дейността на Националната агенция за разузнаване и сигурност (NISA) е регулирана чрез ефективни механизми за надзор и да развиват техническите експертни знания на Отдела за криминални разследвания (CID) на Сомалия с цел провеждане на разследвания, които са задълбочени, ефективни и зачитат правата;

Приветства разследването на АС на твърденията за сексуално насилие от страна на военни от AMISOM, призовава за пълно прилагане на препоръките на доклада, и в съответствие с Резолюция 2272 (2016) на Съвета за сигурност на ООН настоятелно призовава АС и държавите, предоставящи военни контингенти, да гарантират, че твърденията биват надлежно и подробно разследвани, а отговорните лица биват изправени пред правосъдието;

10.

Призовава за по-добър мониторинг и изграждане на капацитет от страна на ЕС, за да се гарантира понасянето на отговорност за извършени нарушения от AMISOM, особено като се има предвид, че ЕС финансира основния дял от мисията;

11.

Подчертава постигнатия насърчителен напредък към по-приобщаващи избори и отговорно правителство от 2012 г. насам; приветства решението на Националния форум на ръководителите за насърчаване на създаването и регистрирането на политически партии през следващите две години в подготовка за изборите през 2020 г. въз основа на принципа „един човек — един глас“), както и опита за възстановяване на държавните институции и приемането на важни нови закони — относно политическите партии и относно създаването на независима Национална комисия по правата на човека; приветства решенията, взети за повишаване на представителството на жените; подчертава изключителното значение на един вдъхващ доверие, прозрачен и отговорен изборен процес, който да осигури необходимата легитимност за избраното ръководство;

12.

Признава положителния принос на Службата за подкрепа на ООН в Сомалия (UNSOS) в помощ на постиженията на AMISOM и Мисията на ООН за подпомагане в Сомалия (UNSOM) под формата на принос на военни сили, финансови и материални ресурси, за да се гарантира защитата на гражданското население в Сомалия;

13.

Настоятелно призовава Националната армия на Сомалия и AMISOM да предприемат всички необходими действия за спиране на всякакви опити от страна на въоръжената бунтовническа група Ал-Шабаб да наруши предстоящия изборен процес; подчертава, че сигурността на изборния процес следва да бъде ключов приоритет;

14.

Осъжда набирането и използването от силите за сигурност на деца като войници и като информатори, включително използването на пленени или дезертирали деца войници; призовава правителството на Сомалия да сложи край на тази практика;

15.

Призовава за по-решителни мерки за защита на децата, засегнати от въоръжен конфликт, и защита от набирането и използването им от въоръжени сили и групи; настоятелно призовава органите да третират децата, заподозрени във връзки с Ал-Шабаб, на първо място като жертви, и да вземат предвид висшите интереси на детето и международните стандарти за закрила като ръководни принципи;

16.

Припомня, че не може да има сигурност без развитие или развитие без сигурност; призовава за по-голяма съгласуваност между действията в полза на сигурността и в полза на развитието, за да се укрепят програмите за насърчаване на икономическото и социалното развитие, за борба с изоставането в развитието и за борба с причините и основата за тероризма; припомня необходимостта от предоставяне на основни услуги и подкрепа за освободените лица, по-специално за да се гарантира устойчивата реинтеграция на завръщащите се в страната бежанци; подчертава необходимостта да се ускори консолидирането на административната структура на сомалийската държава и на институциите, предоставящи тези услуги;

17.

Призовава настоятелно приемащите бежанци от Сомалия държави да бъдат реалисти по отношение на положението със сигурността в обширни части на Сомалия, когато изпращат бежанци обратно в Сомалия;

18.

Изразява дълбокото си безпокойство от нападенията срещу хуманитарни участници в Сомалия; отново посочва същественото значение на хуманитарната помощ, която в съответствие с принципите на независимост и безпристрастност, трябва да бъде предоставяна на хората в нужда;

19.

Припомня, че свободата на изразяване на мнение играе централна роля в изграждането на демократична държава, особено в периоди на политическа промяна; призовава правителството на Сомалия да преразгледа наказателния кодекс, новия закон за медиите и други законодателни актове, за да ги приведе в съответствие с международните задължения на Сомалия по отношение на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на медиите;

20.

Осъжда решително многобройните убийства и арести, както и широко разпространеното сплашване и закриване на критични медии, конфискуването на оборудване и блокирането на уебсайтове; призовава за спешни действия от страна на сомалийските органи, за да се гарантира, че всички нарушения на правото на свобода на изразяване на мнение се разследват изцяло, а извършителите биват изправени пред правосъдието;

21.

Поздравява UNSOM и Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека за публикуването на доклада от 4 септември 2016 г. относно правото на свобода на изразяване на мнение в Сомалия — първи в историята публичен доклад за правата на човека от ООН относно Сомалия; призовава ООН да изготвя повече публични доклади;

22.

Настоятелно призовава органите на властта да приемат и приложат подходящи правни рамки и да извършат необходимите съдебни реформи, за да отговорят на нуждата на хората от правосъдие и закрила, тъй като безнаказаността не може да се толерира;

23.

Изразява загриженост относно нарастващия брой принудителни отстранения на разселени лица от публичната и частната инфраструктура в основните градове на Сомалия; припомня, че тези извеждания трябва да отговарят на съответните национални и международни рамки; отправя искане до федералното правителство на Сомалия и всички участници да намерят устойчиви конкретни решения на проблемите на разселените лица; отправя искане до правителството на Сомалия да създаде, с подкрепата на партньорите си, условията за доброволното и достойно завръщане на бежанците, щом положението със сигурността в страната позволи това;

24.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на президента, министър-председателя и парламента на Сомалия, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/132

P8_TA(2016)0351

Зимбабве

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно Зимбабве (2016/2882(RSP))

(2018/C 204/16)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,

—	като взе предвид изявлението на ЕС на място от 12 юли 2016 г. относно насилието,

—	като взе предвид изявлението на ЕС на място от 9 март 2016 г. относно отвличането на Итай Дзамара,

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2016/220 на Съвета от 15 февруари 2016 г. за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве (1),

—	като взе предвид Глобалното политическо споразумение, подписано през 2008 г. от трите основни политически партии, а именно ZANU PF, MDC-T и MDC;

—	като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,

—	като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—	като взе предвид Споразумението от Котону,

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник

А.

като има предвид, че народът на Зимбабве понася в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който се държи на власт с помощта на корупция, насилие, манипулиране на избори и брутален апарат на службите за сигурност; като има предвид, че от десетилетия насам народът на Зимбабве не е изпитвал действителна свобода и следователно много хора на възраст под тридесет години познават само живот в бедност и жестоки репресии;

Б.

като има предвид, че в раздираната от кризи Зимбабве отново се засилват размириците на фона на недостига на парични средства, ширещата се безработица, държавната корупция и усилията на властите да потискат свободата на изразяване и политическата опозиция; като има предвид, че понастоящем различните групи заемат позиции в очакване на епохата след Мугабе;

В.

като има предвид, че след падането на коалиционното правителство през 2013 г. усилията на Тендай Бити за стабилизиране на икономиката и увеличаване на държавните приходи бяха сринати от връщането към система на патронаж, към клептокрация и състояние на страх; като има предвид, че понастоящем Зимбабве е засегната от най-тежката икономическа криза след хиперинфлацията от 2008 г.; като има предвид, че правителството практически е изпаднало в несъстоятелност;

Г.

като има предвид, че от май 2016 г. насам хиляди протестиращи — неофициални търговци, безработни млади хора, а междувременно вече и специалисти — излизат на улиците в редица градски центрове в Зимбабве, за да протестират срещу загубата на работни места, масовата безработица и факта, че правителството не успява да отговори на основните икономически очаквания на народа, а именно пазар на труда, който осигурява работни места, държавни служители, на които се плаща навреме, надеждна и стабилна валута и достъпни цени; като има предвид, че само на членовете на армията се заплаща редовно, и то във валута, която има стойност;

Д.	като има предвид, че протестното движение, водено от църковния служител Еван Маварире, което използва хаштага #ThisFlag, получава подкрепа от църкви и от средната класа, които до този момент се стремяха да стоят далеч от уличната политика;

Е.

като има предвид, че на 6 юли 2016 г. опозиционното движение #ThisFlag призова за национална стачка в знак на протест срещу бездействието на правителството по отношение на корупцията, безнаказаността и бедността; като има предвид, че това доведе до масово затваряне на повечето магазини и предприятия в столицата и до тежки репресии от страна на органите на властта;

Ж.

като има предвид, че Promise Mkwananzi — лидер на общественото движение #Tajamuka, което е свързано със стачката през юли — който беше арестуван и обвинен за подбуждане на обществено насилие, беше освободен под гаранция; като има предвид, че друга активистка от #Tajamuka, Линда Масарира, е арестувана по време на протестите през юли 2016 г. и оттогава е задържана;

З.	като има предвид, че много от протестите понастоящем се организират чрез социалните медии, и като има предвид, че зимбабвийските органи блокираха достъпа до интернет и до текстови съобщения по WhatsApp с цел осуетяване на протести;

И.

като има предвид, че стотици хора бяха арестувани по време на демонстрациите; като има предвид, че на 26 август 2016 г. в столицата Хараре се стигна до кървави сблъсъци, след като полицията пренебрегна съдебна заповед и извърши побой над хиляди протестиращи, събрали се под егидата на Програмата за национална реформа на избирателното право (NERA), за да изразят своя протест срещу факта, че не се предприемат реформи в областта на избирателното право в навечерието на очакваните с нетърпение национални избори в страната през 2018 г.; като има предвид, че много от задържаните са все още в затвора и точното местонахождение на голяма част от тях е неизвестно;

Й.	като има предвид, че президентът Мугабе е на власт от постигането на независимост през 1980 г. и очаква да бъде преизбран, и като има предвид, че редица членове на неговото правителство отхвърлят призивите за реформа на избирателната система преди изборите през 2018 г.;

К.

като има предвид, че ветераните от борбата за независимост, бивши близки съюзници на Мугабе от управляващата партия, бойкотираха речта му на 8 август 2016 г., тъй като осъждат поведението му на диктатор и неспособността му да се справи със сериозната икономическа криза, която измъчва страната от 2000 г. насам; като има предвид, че президентът счете този бойкот за измяна и в знак на отмъщение арестува трима членове на Националната асоциация на ветераните от борбата за независимост;

Л.	като има предвид, че на 2 септември 2016 г., няколко часа преди началото на предварително обявените от 18 политически партии големи протести в столицата, полицията използва Нормативен акт 101А, за да наложи забрана за демонстрации в центъра на Хараре;

М.

като има предвид, че на 7 септември 2016 г. Върховният съд отмени тази забрана за срок от седем дни и като има предвид, че това решение беше взето само няколко дни след като президентът Мугабе се намеси в независимостта на съдебната система, като обвини съдиите във вземане на „безразсъдни“ съдебни решения, с които се разрешават демонстрации срещу неговото управление;

Н.

като има предвид, че зимбабвийската комисия по правата на човека заяви, че хранителните помощи, предоставяни за подпомагане на гладуващите селяни, засегнати от сушата в страната, са разпространявани в зависимост от партийната принадлежност, като длъжностни лица на ZANU PF отказвали да предоставят хранителна помощ на поддръжници на опозиционни партии; като има предвид, че правителството на Зимбабве обяви бедствено положение през февруари 2016 г., като изчисли, че през януари 2017 г. около 4,5 млн. души ще се нуждаят от продоволствена помощ, както и че близо половината от населението в селските райони е изправено пред глад;

О.

като има предвид, че на 9 март 2016 г. беше отбелязана първата годишнина от отвличането на защитника на правата на човека Итай Дзамара; като има предвид, че Върховният съд разпореди на правителството да търси Дзамара и да докладва пред съда на всеки две седмици за постигнатия напредък, докато се установи неговото местонахождение;

П.	като има предвид, че Зимбабве е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

Р.

като има предвид, че една малка част от ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Зимбабве бяха продължени през февруари 2016 г. до 20 февруари 2017 г.; като има предвид, че замразяването на активи и забраната за пътуване ще продължат да се прилагат по отношение на президента Мугабе, Грейс Мугабе и предприятието Zimbabwe Defence Industries; като има предвид, че ще се продължи действието на оръжейното ембарго; като има предвид, че ЕС вече премахна ограничения по отношение на 78 физически и 8 юридически лица;

С.

като има предвид, че за националната индикативна програма (НИП) за Зимбабве са отпуснати 234 милиона евро за периода 2014—2020 г. в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие, които следва да се насочат към три основни области, а именно здравеопазването, основаващото се на селското стопанство икономическо развитие и държавното управление и изграждането на институции;

Изразява сериозна загриженост във връзка със засилването на насилието срещу демонстранти в Зимбабве през последните месеци; отбелязва с тревога наскоро обявената едномесечна забрана за демонстрации; призовава правителството и всички партии в Зимбабве да зачитат правото на участие в мирни демонстрации, чиято цел е да се даде израз на реални безпокойства, и призовава настоятелно органите на Зимбабве да разследват твърденията за прекомерно използване на насилие и други нарушения на правата на човека от страна на отделни елементи от полицията на Зимбабве, и да ги подведат под отговорност;

Изразява загриженост във връзка с увеличаването на броя на произволните арести на защитници на правата на човека и на участници в мирни и законни протести и настоятелно призовава за зачитане на принципите на правовата държава и за спазване на Конституцията;

Призовава органите на Зимбабве да освободят незабавно и безусловно всички политически затворници;

Осъжда неотдавнашните изявления на президента Мугабе, в които той атакува съдебната система на Зимбабве, и настоятелно призовава властите в Зимбабве да не посягат на независимостта на съдебната система;

Припомня, че съгласно Глобалното политическо споразумение Зимбабве е поела ангажимента да гарантира, че както законодателството на страната, така и нейните процедури и практики са в съответствие с международните принципи и закони в областта на правата на човека, в т.ч. свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение;

Обръща внимание на особено трудното положение на много жени в Зимбабве и необходимостта от зачитане на правата на жените;

Счита, че Съветът и Комисията следва да извършат внимателен анализ на това доколко е уместно повторно налагане на някои ограничителни мерки, като уточнява, че те ще бъдат премахнати и че ще бъде предоставен на разположение пакет за подпомагане, след като Зимбабве поеме ясно по пътя на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, и конкретизира по-специално, че помощта ще бъде предоставена за подпомагане на провеждането на свободен и справедлив избирателен процес и на извършването на реформа на полицията;

Призовава за мирен преход във властта въз основа на свободен и справедлив изборен процес, на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, за да се изгради свободна, просперираща и плуралистичната демокрация;

Решително осъжда блокирането на хранителни помощи с цел политическа изгода; подчертава своята загриженост относно всякакви допълнителни мерки, които биха могли да навредят на селскостопанското производство, и призовава за предприемане на действия за подобряване на продоволствената сигурност;

10.

Изразява продължаващата си загриженост относно отвличането на Итай Дзамара; изисква да се спазва habeas corpus, а лицата, отговорни за отвличането, да бъдат изправени пред съда;

11.

Настоява, че ЕС трябва да гарантира, че средствата, предназначени за Зимбабве за националната индикативна програма на страната, се предоставят действително на съответните сектори, и призовава правителството на Зимбабве да даде на Комисията безпрепятствен достъп до проектите, финансирани от ЕС, и да повиши откритостта си за техническа помощ за съвместно договорени проекти и програми;

12.

Подчертава, че е важно ЕС да започне политически диалог с органите на Зимбабве по членове 8 и 96 от Споразумението от Котону, като по този начин потвърждава ангажимента на ЕС да оказва подкрепа на местното население;

13.

Настоятелно призовава Южноафриканската общност за развитие и Британската общност да се ангажират отново за подпомогне на Зимбабве по пътя на страната към демокрация;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на Южноафриканската общност за развитие, Африканския съюз, Панафриканския парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на генералния секретар на Британската общност.

(1) ОВ L 40, 17.2.2016 г., стр. 11.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/136

P8_TA(2016)0356

Основни цели на срещата на Седемнадесетата конференция на страните (CoP17) по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) в Йоханесбург

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно стратегическите цели на ЕС за седемнадесетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се проведе в Йоханесбург (ЮАР) от 24 септември до 5 октомври 2016 г. (2016/2664(RSP))

(2018/C 204/17)

Европейският парламент,

—	като има предвид сериозността на намаляването на световното биологично разнообразие, което представлява шестата вълна на масивно изчезване на видове;

—	като има предвид значението на горите и тропическите горски масиви, които са първият източник в света на биологично разнообразие на земята и представляват основна рамка за живота на видовете от дивата фауна и флора, както и за коренното население;

—	като взе предвид предстоящото 17-о заседание на Конференцията на страните (CОP 17) по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се проведе в Йоханесбург (ЮАР) от 24 септември до 5 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид Резолюция 69/314 на Общото събрание на ООН (ОСООН) относно борбата срещу незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна, приета на 30 юли 2015 г.,

—	като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно основните цели на Конференцията на страните по Конвенцията CITES, която ще се проведе в Йоханесбург (ЮАР) от 24 септември до 5 октомври 2016 г. (O-000088/2016 — B8-0711/2016 и O-000089/2016 — B8-0712/2016),

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.	като има предвид, че CITES е най-всеобхватното действащо глобално споразумение за опазване на дивата флора и фауна, като страни по него са 181 държави, включително ЕС и неговите 28 държави членки;

Б.	като има предвид, че целта на Конвенцията CITES е да гарантира, че международната търговия с диви животни и растения не представлява заплаха за оцеляването на дивите видове;

В.

като има предвид, че според Червения списък на застрашените животински видове на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси повече от 23 000 вида, които представляват около 30 % от 79 837 вида, оценени от Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси, са застрашени от изчезване;

Г.

като има предвид, че влажните тропически гори обхващат между 50 и 80 % от животинските или растителните видове на земята; като има предвид, че днес тези местоположения са особено застрашени, по-специално в резултат на търгуването на видове, най-вече експлоатирането на тропическите гори и геоложката основа; като има предвид, че обезлесяването и незаконната продажба на дървесина представлява истинско бедствие за флората и фауната в горските масиви;

Д.	като има предвид, че интензивният риболов, ловът с търговска цел, както и неограничената експлоатация на микроорганизми и ресурси от подводните дъна нарушават морското биологично разнообразие;

Е.

като има предвид, че многобройни видове, обект на лов с цел събиране на трофеи, претърпяват сериозен спад на популациите си; като има предвид, че за период от десет години държавите — членки на ЕС, са декларирали внос на почти 117 000 вида диви екземпляри като ловни трофеи, произхождащи от видове, изброени в приложенията на CITES;

Ж.

като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна се превърна в транснационална организирана престъпност, която има значителни отрицателни въздействия върху биологичното разнообразие и върху препитанието на местното население, тъй като му отнема законния доход, създавайки несигурност и нестабилност;

З.

като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна се е превърнал в четвъртия най-голям черен пазар след пазарите за трафик на наркотици, хора и оръжия; като има предвид, че интернет играе ключова роля в улесняването на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна; като има предвид, че терористичните групировки също използват горепосочените видове трафик, за да финансират своите дейности; като има предвид, че престъпленията, свързани с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, не се наказват достатъчно строго;

И.	като има предвид, че корупцията играе централна роля в трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

Й.	като има предвид, че фактите показват, че се придава привиден законен статус на екземпляри, уловени в диви условия, чрез неправомерно използване на разрешителни и заявления по CITES за екземпляри, отглеждани в плен;

К.	като има предвид, че ЕС е основен пазар за транзит и крайна дестинация за незаконната търговия с дива флора и фауна, особено за търговия с птици, костенурки, влечуги и растителни видове (1), които са изброени в приложенията на CITES;

Л.

като има предвид нарастващия брой незаконно търгувани екзотични видове, отглеждани като домашни любимци в Европа и по света; като има предвид, че случаите на бягство на тези животни могат да доведат до неконтролираното им разпространение, което засяга околната среда, общественото здраве и сигурността;

М.	като има предвид, че ЕС и държавите членки предоставят значителна финансова и логистична подкрепа за CITES и за борбата с незаконната търговия на екземпляри от дивата флора и фауна в много трети държави;

Н.

като има предвид, че в рамките на Конвенцията CITES видовете са групирани в приложения въз основа на техния природозащитен статус и равнищата на международна търговия, като приложение I съдържа видовете, застрашени от изчезване, чиято търговия е забранена, а приложение II съдържа видове, търговията с които трябва да бъде контролирана, за да се предотврати използването им по начин, който е несъвместим с тяхното оцеляване;

О.

като има предвид, че видовете от приложение I на CITES подлежат на засилена защита, при което се забранява всякакъв вид търговия с тях, и че всяко разрешително за продажба на конфискувани образци или продукти (например слонова кост, тигрови продукти или рогове от носорог) би подронило постигането на целите на Конвенцията CITES;

П.	като има предвид, че усилията за подобряване на прозрачността в процеса на вземане на решения са особено важни;

Приветства присъединяването на ЕС към Конвенцията CITES; счита, че присъединяването е основна стъпка, за да се гарантира, че ЕС може да продължи да следва по-обширните цели на своите политики за опазване на околната среда и регулирането на международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, както и да насърчава политиките за устойчиво развитие на Програмата на ООН до 2030 г.;

Приветства по-конкретно факта, че ЕС участва за първи път като страна по Конвенцията, и подкрепя предложенията, направени от ЕС и неговите държави членки, по-специално предложените резолюции относно корупцията и ловните трофеи, разширяването на защитата на CITES за редица видове, внасяни в ЕС най-вече като домашни любимци, и предложените изменения на Резолюция 13.7 (Rev. CoP14) относно контрола на търговията с лично и домашно имущество;

Подчертава факта, че присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията CITES направи правния му статут в CITES по-прозрачен по отношение на останалите страни по Конвенцията; счита, че това е логична и необходима стъпка, за да се гарантира, че Европейският съюз е напълно способен да следва целите си по отношение на своята политика за опазване на околната среда; припомня, че присъединяването позволява на Комисията, от името на Европейския съюз, да изразява последователна позиция на ЕС по въпросите на CITES и да играе съществена роля в преговорите по време на конференциите на страните;

Подчертава, че Европейският съюз стана страна по Конвенцията CITES през 2015 г. и че ще участва на Конференцията на страните на CITES с 28 гласа по въпроси от компетентността на ЕС; в това отношение подкрепя промените в Правилника за дейността на Конференцията на страните, които отразяват текста от Конвенцията CITES относно гласуването от регионални организации за икономическа интеграция и съответстват на това, което е в сила за други международни споразумения от дълги години, и се противопоставя на изчисляването на гласовете на Европейския съюз въз основа на броя държави членки, които имат необходимата акредитация за заседанието към момента на провеждането на реалното гласуване;

Приветства наскоро приетия план за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, който цели да предотврати подобен трафик чрез справяне с основните предпоставки за него, като подобри прилагането и изпълнението на съществуващи правила и води по-ефективна борба с организираните престъпления спрямо дивата флора и фауна; приветства включването на специална глава в плана за действие относно засилване на глобалното партньорство срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна в държавите на произход, на потребление и на транзитно преминаване; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да приемат и приложат засиления план за действие, което ще демонстрира решителен европейски ангажимент за справянето с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

Подкрепя инициативата на Комисията и на държавите членки за споразумение относно глобалните насоки за лова с цел събиране на трофеи в рамките на CITES с цел по-добро управление на международно равнище на устойчивия произход на ловните трофеи от изброените видове в приложение I или II;

Призовава ЕС и неговите държави членки да спазват принципа на предпазните мерки по отношение на защитата на видовете при вземане на всички решения относно работни документи и предложения за включване в списъци (както е посочено в Резолюцията на Конференцията на страните по CITES 9.24 (Rev. CoP16)), по-специално по отношение на вноса на ловни трофеи от посочените видове в CITES, като вземат предвид по-специално принципа „потребителят плаща“, принципа на превантивните действия и екосистемния подход; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават премахването на изключения за разрешителни за всички ловни трофеи от изброените видове в CITES;

Изисква всички решения на CITES/CoP17 да се основават на научни факти, внимателен анализ, обективни консултации с държавите, които имат популации на съответните видове, и съвместно сътрудничество с местните общности; подчертава, че всички разпоредби, свързани с дивата флора и фауна, следва да насърчават ангажираността на селските общности към опазването на природата чрез осъществяване на връзка между техните ползи и състоянието на биологичното разнообразие;

Насърчава страните по Конвенцията CITES да укрепят сътрудничеството, координацията и полезните взаимодействия между споразуменията, свързани с биологичното разнообразие, на всички съответни равнища;

10.

Призовава държавите членки да предвидят сътрудничество, координация и навременен обмен на информация между всички съответни агенции, участващи в прилагането на Конвенцията CITES, по-специално митниците, полицията, граничните ветеринарни и фитосанитарни инспекционни служби, както и други органи;

11.

Насърчава ЕС и неговите държави членки да стимулират и подкрепят инициативите, целящи по-голяма защита срещу въздействието на международната търговия върху видовете, за които Европейския съюз се явява особено важен пазар за транзитно преминаване или за крайна дестинация;

12.

Изразява загриженост, че границата между законната и незаконната търговия е много тънка по отношение на търгуването с видовете и продукти, получени от тях, и че заедно с кумулативното въздействие от човешката дейност и от затоплянето на климата голяма част от видовете от дивата фауна и флора днес е заплашена от изчезване;

13.

Настоятелно призовава ЕС да приеме законодателство, целящо да се намали незаконната търговия, като инкриминира вноса, износа, продажбата, придобиването или закупуването на диви животни или растения, които са заловени, притежавани, транспортирани или продадени в разрез със законите на държавата на произход или на транзитно преминаване;

14.

Ангажира се по-специално да насърчава всички държави членки: да забранят износа на необработена слонова кост, както вече направиха Германия, Швеция, Обединеното кралство и някои щати в САЩ; да повишат бдителността си по отношение на издаването на удостоверения за търгуване на територията им; да водят ефективна борба с измамите, по-специално по границите; да въведат в действие операции по унищожаването на незаконно придобита слонова кост; и да засилят санкциите по отношение на трафика на защитени видове (и най-вече слонове, носорози, тигри, примати и разновидности на тропически дървесни видове);

15.

Насърчава ЕС и неговите държави членки, както и по-широкия кръг страни по Конвенцията CITES, в допълнение към членове III, IV и V от Конвенцията, да насърчават и подкрепят инициативи за подобряване на хуманното отношение към живите включени в CITE животни, които са обект на търгуване; подобни инициативи включват механизми, които гарантират, че животните са „подготвени и изпратени по начин, който да намали риска от нараняване, увреждане на здравето или жестоко отношение до минимум“ и че на крайните дестинации съществува „подходящо оборудване за приема и полагането на грижи за тях“, както и че конфискуването на живи екземпляри се извършва с дължимото хуманно отношение към тях;

16.

Изразява загриженост от въздействието, което „спекулацията с видовете, застрашени от изчезване“, т.е. закупуването на продукти с надеждата, че съответните видове скоро ще изчезнат, може да окаже върху опазването на застрашената от изчезване дива флора и фауна; приканва страните по Конвенцията CITES и Секретариата на CITES да проведат по-нататъшни изследвания по въпроса дали новопоявилите се финансови продукти и технологии, като например биткойн, играят роля за създаване на възможности;

17.

Признава, че наблюдателите по CITES играят важна роля за предоставяне на експертен опит относно видовете и търговията и подпомагат изграждането на капацитет на страните по Конвенцията;

Прозрачност на процеса на вземане на решения

18.

Счита, че прозрачността на процеса на вземане на решения в международните институции в областта на околната среда е от ключово значение за ефективното им функциониране; приветства всички доброволни и процедурни стъпки за увеличаване на прозрачността в управлението на CITES; се противопоставя решително на използването на общо основание на тайното гласуване в рамките на CITES;

19.

Приветства решението на COP 16 да включи изискване за представяне на декларации за конфликти на интереси от страна на членовете на Комитета за животните и на Комитета за растенията; признава обаче, че изискването се основава на самооценка от страна на членовете; изразява съжаление, че досега не са представени декларации за евентуални финансови конфликти на интереси от страна на членовете на тези комитети;

20.

Настоятелно призовава Секретариата на CITES да проучи потенциала за независим орган за преглед или разширяването на мандата на Постоянния комитет, за да се включи в състава му независима експертна група за преглед с цел създаване на гаранция за надзор върху разпоредбите за конфликт на интереси;

21.

Счита, че прозрачността е задължително условие на всеки процес на финансиране и предпоставка за добро управление, и следователно подкрепя предложената от ЕС резолюция относно „проект за спонсорирани делегати“ (2);

Докладване

22.

Счита, че проследимостта е от съществено значение за законната и устойчивата търговия, независимо дали с търговска или нетърговска цел, и главно за усилията на ЕС в борбата срещу корупцията, трафика и бракониерството на екземпляри от дивата флора и фауна, признати като четвъртия най-голям незаконен пазар на планетата; във връзка с това подчертава необходимостта от прилагане на система за издаване на електронни разрешителни от всички страни, която следва да бъде организирана по прозрачен начин и съвместно от всички тях; признава обаче техническите затруднения, които някои страни изпитват при осъществяването на това, и насърчава предоставянето на подкрепа за изграждане на капацитет, за да се позволи прилагането на системата за издаване на електронни разрешителни от всички страни;

23.

Приветства взетото решение на 16-ата Конференция на страните (COP 16) относно редовното докладване от страните по Конвенцията CITES относно незаконната търговия; счита, че новият формат на годишния доклад за незаконна търговия, както е включен в Уведомление № 2016/007 на CITES, представлява значителен напредък към развитието на по-добро разбиране за трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, и насърчава всички страни по Конвенцията CITES да докладват за незаконна търговия точно и редовно, използвайки указания формат;

24.

Приветства инициативите на частния сектор, като например предприетите от Международната асоциация за въздушен транспорт по отношение на електронни товари за и от веригата на доставки на въздушни товари; счита, че разширяването на такива инициативи за проследяване, особено в транспортния сектор, е важен инструмент за събиране на разузнавателни данни;

25.

Подчертава значението на процеса за издаване на разрешителни в ефективното събиране на данни и следователно ключовата роля на органите на управление; отново заявява, че органите, издаващи разрешителни, трябва да бъдат независими в съответствие с член VI от Конвенцията CITES;

Трафик на екземпляри от дивата флора и фауна и корупция

26.

Обръща внимание на случаите на корупция, при които се наблюдава извършването на умишлено неправомерно издаване на разрешителни от страна на членове на органите, издаващи разрешителни; призовава Секретариата и Постоянния комитет на CITES да разгледат тези случаи като приоритетни и спешни въпроси;

27.

Подчертава, че корупцията може да бъде открита на всеки етап от веригата за търговия с дива флора и фауна, като засяга държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение и накърнява ефективността, правилното изпълнение и в крайна сметка успеха на Конвенцията CITES; следователно счита, че силните и ефективни мерки срещу корупцията са от съществено значение в борбата срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

28.

Изразява сериозна загриженост относно умишленото използване на изходните кодове за незаконната търговия с екземпляри, уловени в диви условия, под формата на неправомерно използване на кодовете на CITES, предназначени за екземпляри, отглеждани в плен; призовава COP 17 да приеме стабилна система за запис, проследяване и сертифициране на търговията с видове, отглеждани във ферми или развъждани в плен, както в държавите по произход, така и в ЕС с цел предотвратяване на тези злоупотреби;

29.

Настоятелно призовава страните по Конвенцията CITES да разработят по-нататъшни насоки и да подкрепят разработването на допълнителни техники и методологии с цел да се направи разграничение между видове с произход от съоръжения за отглеждане в плен и видове от дивата природа;

30.

Осъжда високата степен на незаконна дейност от страна на организирани престъпни групи и мрежи в нарушение на Конвенцията, които често използват корупцията с цел улесняване на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и осуетяват усилията за прилагане на закона;

31.

Настоятелно призовава страните по Конвенцията, които все още не са подписали, нито са ратифицирали Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Конвенцията на ООН срещу корупцията, да направят това незабавно;

32.

Приветства международните ангажименти, произтичащи от Резолюция 69/314 на ОСООН (от юли 2015 г.), наред с другото, за борба срещу корупцията (член 10) (3);

33.

Подкрепя инициативите на ЕС и на държавите членки, които призовават за повече действие в световната борба срещу корупцията в рамките на CITES; настоятелно призовава страните по Конвенцията CITES да подкрепят предложението на ЕС за резолюция срещу улесняващите корупцията дейности в нарушение на Конвенцията;

Правоприлагане

34.

Призовава за навременно и пълно използване на санкции от страна на CITES срещу страни по Конвенцията, които не спазват ключови аспекти на CITES, и в частност призовава ЕС и неговите държавите членки да използват всички налични механизми за насърчаване на страните по Конвенцията да спазват Конвенцията CITES и други международни споразумения, насочени към опазване на дивата флора и фауна и биологично разнообразие;

35.

Подчертава значението на съвместното международно сътрудничество между всички участници във веригата на правоприлагане с цел засилване на капацитета за правоприлагане на местно, регионално, национално и международно равнище; приветства техния принос и призовава за още по-голяма ангажираност; подчертава значението на създаването на специални служби на прокуратурата и специализирани полицейски части за по-ефективна борба срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна; подчертава значението на съвместни международни операции по правоприлагане в рамките на Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна (ICCWC) (4) и в това отношение приветства успешната операция COBRA III (5); приветства подкрепата на ЕС по отношение на ICCWC;

36.

Потвърждава увеличаването на незаконната търговия с екземпляри и продукти от дивата флора и фауна чрез интернет и призовава страните по Конвенцията CITES да осъществяват връзки с правоприлагащите звена, отделите за борба с киберпрестъпността и Международния консорциум за борба срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна с цел определяне на най-добрите практики и модели за национални мерки за справяне с незаконната онлайн търговия;

37.

Призовава страните по Конвенцията да приемат и да приложат ясни и ефективни политики с цел намаляване потреблението на продукти, произхождащи от уязвими диви видове, да повишат осведомеността на потребителите относно последствията от тяхното потребление върху дивите видове и да информират по отношение на опасностите от мрежите за незаконен трафик;

38.

Призовава страните по Конвенцията да подкрепят развиването на средства за препитание на местните общности, разположени в близост до въпросните диви видове, и да включат тези общности в борбата срещу бракониерството и в популяризирането на информацията за последствията от търговията със застрашените от изчезване видове от дивата фауна и флора;

39.

Изисква продължаване на ангажимента на международната общност с цел улесняване на дългосрочното изграждане на капацитет, подобряване на обмена на информация и разузнавателни данни и координиране на усилията за правоприлагане от страна на правителствените органи;

40.

Призовава страните по Конвенцията да гарантират предприемането на ефективно наказателно преследване срещу лицата, които извършват престъпления, свързани с дивата флора и фауна, и да гарантират, че тези лица биват наказвани по начин, който е пропорционален на тежестта на деянията им;

Финансиране

41.

Подчертава необходимостта от увеличаване на предоставеното финансиране за опазване на дивата флора и фауна и за програми за изграждане на капацитет;

42.

Подчертава необходимостта от осигуряване на адекватни ресурси за Секретариата на CITES, особено като се имат предвид неговите нараснали отговорности и допълнителна работна натовареност; също така подчертава необходимостта от своевременно депозиране на финансовите вноски, за които страните по CITES са поели ангажимент;

43.

Насърчава страните по Конвенцията да предвидят увеличение в основния бюджет на CITES с цел да се отрази инфлацията и да се гарантира подобаващото функциониране на Конвенцията CITES;

44.

Насърчава разширяването на финансирането на публично-частни партньорства за програми за изграждане на капацитет, така че да обхване други области на рамката на Конвенцията CITES, както и на прякото финансиране с цел подкрепа на прилагането на Конвенцията;

45.

Приветства финансовите средства, предоставяни от ЕС на Конвенцията CITES чрез Европейския фонд за развитие, и насърчава ЕС да продължава да предоставя и гарантира целенасочена финансова подкрепа и в дългосрочен план също да продължи да осигурява специфична и целенасочена финансова подкрепа;

Изменения на приложенията към Конвенцията CITES

46.

Изразява своята силна подкрепа за предложенията за включване в списъци, направени от ЕС и неговите държави членки;

47.

Настоятелно призовава всички страни по Конвенцията CITES и всички участници в COP 17 да зачитат заложените в Конвенцията критерии за включване на видовете в приложенията и да възприемат подход на предпазливост с цел да се гарантира високо и ефикасно равнище на защита на застрашените видове; отбелязва, че надеждността на CITES зависи от способността ѝ да изменя списъците в отговор на отрицателни и на положителни тенденции, и следователно приветства възможността за преместване на видовете от едно приложение в друго само когато това е уместно съгласно установени научни критерии, като се представя доказателство за това, че системата на списъци в CITES функционира добре;

Търговия с африкански слонове и африканска слонова кост

48.

Отбелязва, че поради удвояването на незаконното убиване и утрояването на количеството иззета слонова кост в последното десетилетие кризата, пред която са изправени африканските слонове (Loxondonta africana) вследствие на бракониерството с цел търговия на слонова кост, остава опустошителна, води до намаляване на популациите в цяла Африка и представлява заплаха за поминъка на милиони хора, като се има предвид, че незаконната търговия със слонова кост вреди на икономическото развитие, подхранва организираната престъпност, насърчава корупцията, подклажда конфликти и представлява заплаха за регионалната и националната сигурност, предоставяйки източник на финансиране на военни групировки; следователно призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават предложения, които биха засилили опазването на африканските слонове и намалили незаконната търговия със слонова кост;

49.

Приветства предложението, представено от Бенин, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Чад, Кения, Либерия, Нигер, Нигерия, Сенегал, Шри Ланка и Уганда и подкрепено от Коалицията за защита на африканския слон, което цели всички популации на африкански слонове да се включат в приложение I, което би опростило въвеждането на забрана за международна търговия със слонова кост и би представлявало ясно послание към света по отношение на решимостта в световен план да се предотврати изчезването на африканските слонове;

50.

Призовава ЕС и всички страни по Конвенцията да запазят настоящия мораториум и следователно да се противопоставят на отправените предложения от Намибия и Зимбабве относно търговията със слонова кост, които целят да се премахнат ограниченията за търговия, свързани с анотациите към приложение II, включващо популациите от слонове на тези страни по Конвенцията;

51.

Отбелязва, че опитите от страна на CITES да намали бракониерството и незаконната търговия чрез разрешаването на законни продажби на слонова кост бяха неуспешни и че трафикът със слонова кост се увеличи значително; призовава за по-нататъшни усилия от съответните страни по Конвенцията в рамките на процеса за Национален план за действие относно слоновата кост; подкрепя мерките за управлението и унищожаването на запасите от слонова кост;

52.

Припомня направения призив в резолюцията си от 15 януари 2014 г. относно престъпленията срещу дивата природа (6), в която се приканват всички 28 държави членки да наложат мораториуми върху целия внос, износ, национални продажби и закупуване на бивници, необработени и обработени продукти от слонова кост до момента, в който популациите на диви слонове вече няма да са застрашени от бракониерството; отбелязва, че Германия, Франция, Нидерландия, Обединеното кралство, Австрия, Швеция, Чешката република, Словакия и Дания вече са взели решение да не предоставят разрешения за износ на необработена слонова кост, придобита преди изготвянето на Конвенцията; следователно насърчава ЕС и неговите държави членки да наложат забрана върху вноса и износа на слонова кост и да забранят всички търговски покупко-продажби на слонова кост в ЕС;

Бял носорог

53.

Изразява съжаление за отправеното предложение от Свазиленд за узаконяване на търговията с рогове от носорог от популацията на белите носорози (Certotherium simum simum) в държавата, което би улеснило даването на привиден законен статус на търговията с рогове от носорог, произхождащи от незаконен лов, подкопавайки съществуващите усилия за намаляване на търсенето и националните забрани за търговия на пазарите на дребно, и би подтикнало бракониерството по отношение на популациите от носорози в Африка и Азия; настоятелно призовава ЕС и всички страни по Конвенцията да се противопоставят на това предложение и следователно призовава Свазиленд да оттегли предложението си;

Африкански лъв

54.

Отбелязва, че макар и популациите от африкански лъв (Panthera leo) да претърпяха драматичен спад от 43 % в рамките на 21 години и неотдавна да бяха унищожени в 12 африкански държави, международната търговия с произхождащи от лъвове продукти значително се увеличи; настоятелно призовава ЕС и всички страни по Конвенцията да подкрепят предложението на Нигер, Чад, Кот д'Ивоар, Габон, Гвинея, Мали, Мавритания, Нигерия, Руанда и Того да се прехвърлят всички популации на африкански лъв към приложение I на CITES;

Люспеници

55.

Отбелязва, че люспениците са бозайниците, които най-често са обект на незаконна търговия в света, както заради месото им, така и за техните люспи, използвани в традиционната медицина, което излага на риск от изчезване всички осем вида люспеници (Manis crassicaudata, M. tetradactyla, M. tricuspis, M. gigantea, M. temminckii, M. javanica, M. pentadactyla, M. culionensis); поради това приветства различните предложения за прехвърлянето на всички азиатски и африкански видове люспеници към приложение I на CITES;

Тигри и други азиатски големи котки

56.

Настоятелно призовава ЕС и всички страни по Конвенцията да подкрепят приемането на предложените от Постоянния комитет на CITES решения, които определят строги условия за отглеждането на тигри и търгуването с екземпляри и продукти от тигри, отглеждани в плен, както и предложението на Индия, което насърчава страните по Конвенцията да споделят снимки на заловени екземпляри и продукти от тигри, които биха помогнали на правоприлагащите органи при идентифициране на отделни тигри по техните уникални мотиви на ивици; призовава ЕС да обмисли въпроса за предоставяне на финансиране за изпълнение на тези решения и призовава за затварянето на ферми за тигри, както и за слагане на край по време на COP 17 на CITES на търговията на части и продукти от пленени тигри;

Търгувани видове домашни любимци

57.

Отбелязва, че пазарът на екзотични домашни любимци нараства на международно равнище и в рамките на ЕС и че са представени голям брой предложения за добавяне в списъците на влечуги, земноводни, птици, риби и бозайници, които са застрашени от международна търговия на пазара на домашните любимци; призовава всички страни по Конвенцията да подкрепят тези предложения с цел гарантиране на по-добра защита от експлоатиране на тези застрашени от изчезване видове за пазара за домашни любимци;

58.

Призовава държавите — членки на ЕС, да изготвят положителен списък на екзотични животни, които могат да бъдат отглеждани като домашни любимци;

Агарово дърво и розово дърво

59.

Признава, че незаконната сеч представлява едно от най-разрушителните престъпления в дивата природа, тъй като застрашава не само отделни видове, но и цели местообитания, и че търсенето на розово дърво (Dalbergia spp.) за азиатските пазари продължава да нараства; призовава ЕС и всички страни по Конвенцията да подкрепят предложението на Аржентина, Бразилия, Гватемала и Кения за включването на рода Dalbergia в приложение II на CITES, с изключение на видовете, посочени в приложение I, тъй като това ще бъде изключителен принос в усилията за прекратяване на неустойчивата търговия с розово дърво;

60.

Отбелязва, че настоящите изключения от изискванията на CITES биха могли да позволят износа на смола на прах от дърво агар (Aquilaria spp. и Gyrinops spp.) като изразходван прах и опаковането на други продукти за продажба на дребно преди износ, като по този начин биват избегнати важни разпоредби, свързани с вноса; следователно призовава ЕС и всички страни по Конвенцията да подкрепят предложението на Съединените американски щати да се измени анотацията с цел да се избегнат пропуски по отношение на търговията с този много ценен ароматен дървен материал;

Други видове

61.

Призовава ЕС и всички страни по Конвенцията:

—	да подкрепят предложението на Перу за изменение на анотацията към приложение II относно викунята (дива лама, Vicugna vicugna), тъй като то ще обедини изискванията на пазара за международна търговия на тези видове;

—

да подкрепят включването на наутилусите (Nautildae spp.) в приложение II по предложение на Фиджи, Индия, Палау и Съединените Американски Щати, като се вземе предвид, че международната търговия с черупки на бисерен наутилус, под формата на бижута и украса, представлява основна заплаха за тези биологически уязвими видове;

—	да се противопоставят на предложението на Канада за преместване на сокола скитник (Falco peregrinus) от приложение I към приложение II, тъй като това може да засили значителната незаконна търговия с тези видове;

62.

Припомня, че индонезийската риба кардинал (Pterapogon kauderni) е в списъка на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси и че голяма част от видовете са изчезнали, включително няколко цели популации, поради продължаващото силно търсене на аквариумна търговия, като основните дестинации са Европейският съюз и Съединените щати; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да подкрепят включването на индонезийската риба кардинал в приложение I вместо в приложение II;

63.

Отбелязва, че международната търговия с необработен и обработен корал се е увеличила и че търсенето на скъпоценни корали на пазара се е повишило, заплашвайки устойчивостта на скъпоценните корали; настоятелно призовава Европейския съюз и всички страни по Конвенцията да подкрепят приемането на представения от САЩ доклад за скъпоценните корали в международната търговия;

o o

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на страните по Конвенцията CITES и на Секретариата на CITES.

(1) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/570008/IPOL_STU (2016)570008_EN.pdf

(2) http://ec.europa.eu/environment/cites/pdf/cop17/Res%20sponsored%20delegate%20project.pdf

(3) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/314

(4) Международен консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна, който обхваща Интерпол, Секретариата на CITES, Световната митническа организация, Службата на ООН по наркотиците и организираната престъпност и Световната банка.

(5) Международна операция, извършена съвместно с полицейските сили и митниците, проведена през месец май 2015 г.

(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0031.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/145

P8_TA(2016)0357

Прилагане на Директивата за пощенските услуги

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директивата за пощенските услуги (2016/2010(INI))

(2018/C 204/18)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно свободата на установяване създаването и свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза,,

—	като взе предвид членове 101 и 102 от ДФЕС относно правата за конкуренцията, които се прилагат за предприятията,

—	като взе предвид член 14 от ДФЕС,

—	като взе предвид Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите от общ интерес,

—

като взе предвид Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (1), изменена с Директиви 2002/39/ЕО и 2008/6/ЕО (наричана по-нататък „Директивата за пощенските услуги“),

—	като взе предвид решението на Комисията от 10 август 2010 г. за създаване на Групата на европейските регулатори на пощенски услуги (2),

—	като взе предвид Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (4),

—

—	като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 17 ноември 2015 г. относно прилагането на Директивата за пощенските услуги (COM(2015)0568) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0207),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2013 г., озаглавено „Пътна карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки: Повишаване на доверието в услугите по доставка и насърчаване на продажбите онлайн“ (COM(2013)0886),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 ноември 2012 г., озаглавена „Интегриран пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС“ (COM(2012)0698),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно интегрирания пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за цифровия единен пазар“ (8),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0254/2016),

А.

като има предвид, че пазарът на пощенски услуги продължава да бъде отрасъл на икономиката със солидни перспективи за растеж и увеличаване на конкуренцията, въпреки че между 2012 г. и 2013 г. делът на услугите по доставка на писма в ЕС е намалял средно с 4,85 % според статистическите бази данни на Европейската комисия за пощенския сектор, което е в съответствие със спада в обема на доставките на писма през последните 10 години, което се дължи до голяма степен на процеса на електронното заместване;

Б.

като има предвид, че изпълнението на Директивата за пощенските услуги спомогна за отварянето на националните пазари за конкуренция на пазарите за доставка на писма, но че развитието се бави и не е довело до изграждането на вътрешния пазар за пощенски услуги, т.е. на сектора, в който в повечето държави членки господстваща позиция все още заемат доставчиците на универсална услуга (ДУУ);

В.	като има предвид, че използването на ИКТ непрекъснато развива сектора на пощенските услуги, като предоставя възможности за иновация и позволява на пазара да се разширява;

Г.	като има предвид, че новите конкуренти са се съсредоточили основно върху големите професионални клиенти и гъсто населените райони;

Д.	като има предвид, че пазарът за доставки на колетни пратки е силно конкурентен, иновативен и бързо разрастващ се сектор, който достигна ръст от 33 % между 2008 и 2011 г. по отношение на обема, и като има предвид, че електронната търговия е основен фактор за растежа на пазара;

Е.	като има предвид, че широко разпространената употреба на дистанционно управляеми летателни системи (дронове) предвижда нови, бързи, екологични и ефективни начини за доставка на колетни пратки, и по-специално в райони с ниска гъстота на населението, изолирани и отдалечени райони;

Ж.	като има предвид, че потребителите и малките предприятия съобщават, че проблемите по доставката на колетни пратки, и по-специално високите цени, им пречат да продават или да купуват повече в други държави членки;

I. Универсална услуга: Повишаване на независимостта на националните регулаторни органи

Отбелязва, че въпреки че минималните стандарти, свързани със задължението за предоставяне на универсална услуга (пощенски пратки до 2 кг и пощенски колети до 10—20 кг, препоръчани пратки и пратки с обявена стойност, както и други услуги от общ икономически интерес, като например вестници и периодични издания), регулирани в ЕС, по-специално чрез гарантиране на необходим минимален набор от услуги във всяка част на ЕС, без да се възпрепятстват държавите членки да прилагат по-високи стандарти, като цяло удовлетворяват потребителското търсене, определени подробни изисквания, които не са обект на регулиране на равнище ЕС, се определят с основание от националните регулаторни органи (НРО), на които е възложена тази задача;

Отбелязва, че основната задача на НРО е да постигнат общата цел на Директивата за пощенските услуги за гарантиране на устойчиво предоставяне на универсалната услуга; призовава държавите членки да подкрепят ролята и независимостта на НРО чрез високи критерии за професионална квалификация за персонала, с гарантиран справедлив и недискриминационен достъп до обучение на работното място, определени мандати и правна защита срещу уволнение без причина, а в случай на уволнение, с изчерпателен списък от основания, които обосновават такова уволнение (например сериозно нарушение на закона), така че те да могат да изпълняват своите задължения, произтичащи от Директивата за пощенските услуги, неутрално, прозрачно и навременно;

Счита, че всяко разширяване на ролята на НРО чрез ново регулиране на пазара на колетните пратки следва да има за цел да не допуска „преференциално избиране“ в сектора на доставките и да установява минимални стандарти за всички оператори, за да гарантира лоялна и равнопоставена конкуренция;

Счита, че задълженията за независимост могат да бъдат изпълнявани само ако регулаторните функции на НРО са структурно и функционално отделени от дейностите, свързани със собствеността или контрола на пощенския оператор; счита, че на висшите длъжностни лица в НРО не следва да се разрешава да работят за обществения пощенски оператор или за други заинтересовани страни в рамките на най-малко шест месеца, след като напуснат НРО, с цел предотвратяване на конфликти на интереси; счита, че за тази цел държавите членки следва да въведат законодателни разпоредби, позволяващи налагането на санкции при нарушаване на горепосочените задължения;

Изисква от Комисията да улеснява и засилва сътрудничеството и координацията между НРО с оглед по-голяма ефективност и оперативна съвместимост в трансграничните доставки и да упражнява надзор над регулаторните дейности на НРО, включително предоставянето на универсални услуги, за да гарантира единен подход при прилагането на правото на ЕС и хармонизация на пазара на пощенски услуги в ЕС;

Припомня, че Директивата за пощенските услуги предоставя на държавите членки необходимата гъвкавост да се справят с местните особености и да гарантират дългосрочна устойчивост на предоставянето на универсална услуга, като в същото време отговарят на потребностите на ползвателите и се приспособяват към промените в техническата, икономическата и социалната среда;

Отбелязва, че Комисията потвърждава, че Директивата за пощенските услуги не изисква специална структура на собствеността за доставчиците на универсална услуга (ДУУ); счита, че ДУУ не следва да бъдат възпрепятствани да инвестират и прилагат новаторски подход при предоставянето на ефикасни и качествени пощенски услуги;

II. Поддържането на универсалната услуга и осигуряване на лоялна конкуренция: достъп, качество на услугите и нужди на потребителите

Счита, че тенденцията е за преминаване към по-тесен обхват на задължението за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ); насърчава да се стимулира изборът на потребителя, за да се определи доставянето на писма в рамките на ЗПУУ; поради това подчертава значението на предоставянето на висококачествена универсална услуга при достъпни условия, включващи най-малко пет дни за доставки и пет дни в седмицата за събиране за всеки гражданин; отбелязва, че с оглед гарантирането на дългосрочната устойчивост на универсалната услуга и предвид специфичните национални особености и географско положение, някои държави членки допускат определено равнище на гъвкавост; припомня, че въпреки че Директивата допуска известна гъвкавост, тя не следва да бъде надвишавана от националните разпоредби;

Припомня, че универсалните услуги трябва да се развиват в отговор на техническата, икономическата и социалната среда и според нуждите на потребителите, и че Директивата за пощенските услуги предоставя на държавите членки необходимата гъвкавост да обърнат внимание на местните особености и да гарантират дългосрочна устойчивост на предоставянето на универсални услуги;

10.

Счита, че географското покритие и достъпността на универсалните услуги за колетни пратки могат и трябва да бъдат подобрени, особено за гражданите с увреждания и с намалена подвижност и гражданите в отдалечените райони; подчертава, че е важно да се гарантира безпрепятствена достъпност до пощенски услуги и съгласуваността на Директивата за пощенските услуги с Акта за достъпност;

11.

Отбелязва, че в много държави членки спадът в обема на писмовните пратки затруднява все повече предоставянето на универсални пощенски услуги; признава, че много от определените доставчици на универсална услуга използват приходите от търговски дейности, несвързани със ЗПУУ, като например финансови услуги или доставки на колетни пратки, за финансиране на ЗПУУ;

12.

Отбелязва, че съществуват редица примери за нелоялна конкуренция в сектора на пощенските услуги, и призовава отговорните органи да санкционират всяко неправомерно действие;

13.

Призовава държавите членки и Комисията да наблюдават предоставянето на пощенски услуги като обществена услуга с цел гарантиране, че компенсацията за обществена услуга се прилага по начин, който е пропорционален, прозрачен и справедлив;

14.

Подчертава, че е особено важно цените в рамките на ЗПУУ да бъдат финансово достъпни и да осигуряват достъп на всички ползватели до предоставяните услуги; припомня, че НРО трябва да определят ясно достъпността на кореспондентската пратка и че държавите членки могат да запазят или да въведат безплатна пощенска услуга за слепи и за лица със слабо зрение;

15.

Призовава държавите членки да поддържат териториалното и социалното сближаване и свързаните с това изисквания за качество и отбелязва, че държавите членки могат вече да адаптират някои специфични аспекти към местното търсене чрез прилагане на гъвкавостта, предвидена в Директива 97/67/ЕО; признава, че пощенските мрежи и услуги са от изключително голямо значение за гражданите на ЕС; призовава държавите членки да използват инструментите за държавна помощ в съответствие с политиката на ЕС в областта на конкуренцията по прозрачен и недискриминационен начин и да гарантират, че потребителите ще продължават да имат достъп до пощенски услуги чрез гарантиране, по целесъобразност, на минимален брой услуги в една и съща точка за достъп; призовава Комисията да гарантира, че фондовете за обезщетения са пропорционални и че процедурите за възлагане на обществена поръчка са прозрачни и справедливи;

16.

Призовава държавите членки да гарантират, че отварянето на пазара продължава да е от полза за всички ползватели, по-специално за потребителите и малките и средните предприятия, със строг надзор върху промените на пазара; насърчава по-нататъшни подобрения по-отношение на скоростта, избора и надеждността на услугите;

17.

Призовава Комисията да подобри настоящото определение за универсална услуга, така че да бъде гарантирано минимално равнище на обслужване за потребителите, ЗПУУ да бъде пригодно за развиващите се пазари, да бъдат отчитани промените на пазара в различните държави членки и да бъде насърчаван икономическият растеж и социалното сближаване; подчертава обаче, че предвид факта, че всеки пазар има своите специфични ограничения, на операторите следва да бъде давана определена степен на гъвкавост, що се отнася до организирането на универсалната услуга; призовава държавите членки да въвеждат процедури за издаване на разрешителни съгласно настоящата директива и да продължават да хармонизират процедурите за лицензиране и/или нотификация с цел намаляване на неоправданите пречки за навлизане на вътрешния пазар, без да се създава ненужна административна тежест;

18.

Подчертава, че въвеждането на помирителни процедури, които са лесно достъпни и на приемливи цени, има интересен потенциал за постигане на лесно и краткосрочно решение както за операторите, така и за потребителите в случай на спор; насърчава Комисията да въведе законодателство относно правата на потребителите на пощенски услуги;

19.

Настоятелно призовава Комисията, при изготвянето на законодателни предложения, да взема предвид цифровизацията и възможностите, които тя носи, специфичните особености на държавите членки и общите тенденции на пазара на писмовни и колетни пратки;

20.

Припомня, че освобождаването от ДДС за пощенските услуги трябва да се прилага по начин, който свежда до минимум нарушенията на конкуренцията между бившите монополи и навлизащите участници на пазара, като се гарантира дългосрочната устойчивост на ЗПУУ, така че всички оператори да могат да продължават да предоставят пощенски услуги в цяла Европа; отбелязва, че гарантирането на освобождаване от ДДС само за действащия доставчик на услуги, различни от универсалната услуга, докато останалите доставчици на услуги подлежат на облагане с ДДС, е значителна пречка пред развитието на конкуренцията на пазара;

21.

Призовава Комисията да гарантира общи равни условия сред доставчиците както на традиционна поща, така и на бързо разрастващото се поле на колетни пратки, и между заварените дружества в пощенския сектор и новите участници; счита, че Комисията следва да има правото да оценява дали процедурите за възлагане на обществена поръчка налагат неоправдана тежест;

22.

Призовава държавите членки да имат предвид, че заварените дружества не трябва да бъдат нито облагодетелствани от държавна помощ, нито ощетявани спрямо новите участници заради задължението си за извършване на обществена услуга или предшестващи разходи;

23.

Счита, че конкуренцията и пазарът са движеща сила за иновациите и развитието на услуги с добавена стойност, и изисква от Комисията да подкрепя, като взема предвид принципа на пропорционалност и икономическа обосновка, иновациите в сектора с цел насърчаване на услуги с добавена стойност, като например електронно проследяване, места за събиране или доставка, възможност за избор на време за доставка, подходящи процедури за връщане и достъп до лесни процедури по обжалване; признава вече извършената работа и инвестициите, които вече са направени от пощенските оператори в тази област;

24.

Призовава Комисията да наблюдава отблизо подкрепата на държавите членки на задължението за предоставяне на универсална услуга и други предшестващи разходи на доставчиците на пощенски услуги според основния набор от правила, отнасящи се до контрола върху държавните помощи за услуги от общ икономически интерес (УОИИ) (2012 г. — Рамка за услугите от общ икономически интерес);

25.

Счита, че качеството на услугите следва да бъде оценявано в контекста на стандартите, посочени в Директивата, и да отразява потребностите на потребителите, за да се повиши оперативната съвместимост и да се подобри качеството на услугите;

26.

Отбелязва, че европейски пощенски оператори са инвестирали в обновяването на взаимната свързаност на своите мрежи и са въвели новаторски и лесни за използване услуги за потребителите и за МСП, които са електронни търговци на дребно и извършват трансгранична електронна търговия; счита, че тези инвестиции следва да бъдат защитени с условия за справедлив достъп;

27.

Отново заявява своята подкрепа за Форума на ползвателите на пощенски услуги, създаден през 2011 г. от Комисията, чиято цел е улесняване на обсъжданията между ползвателите, операторите, профсъюзите и други заинтересовани страни относно въпроси, включващи удовлетворението на крайния ползвател, изискванията на професионалните ползватели и начините за подобряване на доставките на пратки на електронната търговия; счита, че Форумът е много полезен и следва да провежда редовни срещи, за да определи потенциални решения за подобряване на услугите във връзка с доставките на писмовни и колетни пратки;

III. Трансграничното измерение и електронната търговия

28.

Отправя искане към държавите членки да гарантират оперативната съвместимост и осъвременяването на пощенските мрежи и при наличието на няколко доставчици на универсална услуга да предотвратяват пречките за превоза на пощенски пратки, както и да осигуряват достъп на малките и средните предприятия до финансово привлекателните услуги при трансгранични доставки чрез увеличаване на прозрачността на тарифите, които се прилагат от пощенските оператори;

29.

Счита, че доставката на колетни пратки е силно конкурентен, иновативен и бързо разрастващ се сектор; отбелязва важното значение на финансово достъпните и надеждни услуги за доставки на колетни пратки за разгръщането на цифровия единен пазар; припомня, че отварянето на този сектор за конкуренция е стимулирало развитието на услуги с добавена стойност, в т.ч. електронно проследяване, места за събиране или доставка, гъвкавост на времето за доставка, както и процедури за връщане; поради това счита, че всяко ново регулиране на този пазар трябва да бъде пропорционално и подкрепено от солидни икономически доказателства;

30.

Във връзка с това отбелязва, че следва да бъдат отчитани всички предимства, предоставяни от новите технологии, включително безпилотни летателни апарати (дронове), тъй като те могат да улеснят предоставянето на услуги за доставка, особено в слабо населени, изолирани или отдалечени райони, при едновременно отчитане на аспектите, свързани с безопасността и устойчивостта на околната среда;

31.

Счита, че динамиката на силно конкурентния, иновативен и бързо разрастващ се пазар на колетни пратки следва да не бъде възпрепятствана от неоснователно регулиране и излишна бюрокрация;

32.

Призовава Комисията при необходимост да разработи пазарен надзор на доставките на колетни пратки в посока, основаваща се на резултати, да насърчава, без да се накърняват правомощията на НРО, достъпността на трансграничните тарифи и да идентифицира несправедливите и монополни практики, нарушаващи конкуренцията; насърчава повишаване на прозрачността на тарифите и достъпността на услугите, по-конкретно за непрофесионалните клиенти и малките и средните предприятия;

33.

Приветства предложението на Комисията за прозрачен и недискриминационен трансграничен достъп до всички мрежови елементи, свързани съоръжения, съответни услуги и информационни системи на пощенските мрежи за трети страни; счита, че ефикасното използване на инфраструктурата може да носи икономически ползи за доставчиците на универсални услуги и да води до повишаване на конкуренцията при трансграничните доставки;

34.

Призовава Комисията и държавите членки да събират повече данни за пазара на доставките на колетни пратки, за да оценяват по-добре развитието на този икономически сектор и неговото структурно развитие;

35.

Подчертава значението на повишаването на качеството на услугата и на защитата на правата на потребителите, за да се възвърне в подходяща степен доверието на потребителите; счита, че по-голямата прозрачност по отношение на цените, вариантите за доставка, условията и качеството/ефективността (бързина, географско покритие, закъснения и третиране на повредени или изгубени пратки), както и етикетите на доверие биха спомогнали за преодоляване на липсата на доверие;

36.

Призовава държавите членки и Комисията да подобряват прозрачността по отношение на обществените условия за ценообразуване и качеството на услугите (възможности за доставка, окончателната доставка, надеждност), особено когато става въпрос за електронната търговия; призовава за проверки на прозрачността, когато цените не се контролират от конкуренцията или са неоснователно високи; подчертава значението на намаляването на разликите в цените между националните и трансграничните доставки и подкрепя мерки, които повишават осведомеността на потребителите и способността им да сравняват националната и трансграничната ценова структура; призовава НРО да правят оценка на достъпността на цените на някои трансгранични маршрути, като обръщат особено внимание на прекомерните различия;

37.

Призовава Комисията да насърчава стратегия за електронна търговия и трансгранични доставки на колетни пратки; предлага улесняване на оперативната съвместимост по веригата на доставка и разработване на обществено достъпни най-добри практики по отношение на електронните търговци на дребно;

38.

Поддържа становището, че процедурите за подаване на жалби и процедурите за уреждане на спорове трябва да бъдат прости и ефективни и да се прилагат на трансгранична основа; подчертава, че Директивата за алтернативно решаване на спорове и създадената с Регламент (ЕС) № 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове онлайн платформа могат да са от полза за потребителите и предприятията при трансгранични операции; изразява загриженост, че въпреки че юли 2015 г. беше определен като краен срок за транспониране, към настоящия момент само 24 държави членки са транспонирали Директивата за алтернативно решаване на спорове и че съответно милиони европейски граждани са лишени от този важен механизъм за колективна защита; счита, че европейската процедура за искове с малък материален интерес би могла да бъде полезен инструмент за потребителите и предприятията при трансгранични транзакции; призовава да бъдат обмислени допълнителни механизми за адекватна защита на потребителите в сектора на пощенските услуги, ако това е необходимо;

39.

Насърчава държавите членки да подкрепят намаляването на разходите чрез подобряване на оперативната съвместимост на процедурите по изпращане и събиране на колетни пратки и да разработват европейски стандарти за интегрирани системи за проследяване; отбелязва със задоволство напредъка, постигнат от отрасъла, по отношение на обслужването на потребителите и на МСП в трансграничен план чрез повишаване на оперативната съвместимост и на системите за електронно проследяване; насърчава създаването на отворени инструменти и показатели за качеството на услугите, така че потребителите да могат да сравняват офертите на различните доставчици на услуги; приветства напредъка, който потвърждава пазарния подход, подкрепян и изискван от Парламента; насърчава създаването на платформи за сътрудничество и обмен на информация между операторите по доставка с цел създаване на по-голям избор от варианти за доставка и връщане на пратките за потребителите;

40.

Призовава Комисията и държавите членки да изследват функционирането на трансграничната доставка на колетни пратки в съответствие с различните разпоредби, произтичащи както от международни търговски споразумения (например от правилата на Всемирния пощенски съюз (ВПС) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), така и от правото на ЕС (например от Митническия кодекс на Съюза), особено задължението за универсална услуга, което може да бъде използвано неправомерно и да води до нарушения на пазара; насърчава Европейския съюз да кандидатства за членство във Всемирния пощенски съюз (ВПС), за да постигне напълно интегриран европейски пощенски сектор;

41.

Подкрепя принципа за събиране на статистически данни относно пазара на доставки на колетни пратки, за да се добие по-ясна картина на водещите играчи на пазара, модела на конкуренция и пазарните тенденции;

IV. Социално измерение: подобряване на заетостта

42.

Призовава държавите членки да осигуряват на всички работници в сектора на пощенските услуги достойни условия на труд, включително необходимото равнище на защита по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, независимо от размера на дружеството, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор; подчертава значението на здравословните и безопасни условия на труд, особено но фона на демографските промени и високата мобилност на работниците в сектора на пощенските услуги; приветства сътрудничеството на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) със секторните социални партньори в рамките на кампанията „Здравословни работни места за овладяване на стреса“;

43.

Отбелязва, че през последните години технологичният напредък и цифровизацията промениха сектора на пощенските услуги и че модернизирането и диверсификацията на пощенските услуги оказаха силно въздействие върху условията на труд и заетостта в сектора;

44.

Отбелязва, че либерализацията на пощенския сектор е довела в някои държави членки до съществени разлики в условията на труд и заплатите между доставчиците на универсална услуга и конкурентните доставчици на конкретни пощенски услуги; счита, че засилването на конкуренцията не следва да генерира незаконни социални практики или да води до влошаване на условията на труд;

45.

Отбелязва, че ако пощенските предприятия имат възможност да развиват и разширяват своето производство по иновативен начин, особено в периферните райони, това следва да води до насърчаване на заетостта;

46.

Отбелязва, че броят на работещите на непълно работно време, работещите чрез агенции за временна заетост и самостоятелно заетите лица в сектора е нараснал и че като цяло тенденцията е в посока към по-гъвкави трудови договори, които при определени обстоятелства могат да доведат до несигурна заетост без необходимата закрила на работниците; приветства изграждането на нови модели за работно време, които предоставят на работниците възможност, например, да постигат по-добър баланс между семейния живот и работата, да завършат обучение в рамките на службата или да разполагат с варианти за работа на непълен работен ден; подчертава, че новите гъвкави трудови договори трябва да изключват възможни рискове, като например претоварване на работника или несъответстващо на производителността му заплащане; поради това подчертава, от една страна, необходимостта от гъвкавост на пазара на труда и, от друга страна, необходимостта от икономическа и социална сигурност за работниците; подчертава, че намаляването на разходите за труд чрез занижаване на условията на труд и на трудовите стандарти следва да не се счита за гъвкавост; призовава Комисията и държавите членки да следят дейностите, за да се борят срещу фиктивната самостоятелна заетост в сектора на пощенските услуги; призовава държавите членки в по-общ смисъл да предотвратят отрицателното въздействие на гъвкавостта в трудовите договори върху работниците;

47.

Приветства важната роля на синдикалните организации, които в много държави членки работят в сътрудничество с доставчиците на универсална услуга с цел преходът в сектора на пощенските услуги да се извърши по поносим от социална гледна точка начин; подчертава значението на силните и независими социални партньори в сектора на пощенските услуги, институционализирания социален диалог и участието на работниците и служителите по въпросите, свързани с дейността на дружествата;

48.

Подчертава, че е важно да се наблюдава спазването на задължителното време за шофиране и почивка, както и работното време в сектора на пощенските услуги; счита, че наблюдението следва да се извършва посредством цифрови устройства за наблюдение, монтирани в превозните средства; припомня, че Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт не се прилага за превозни средства с тегло, по-малко от 3,5 тона; поради тази причина призовава за засилване на контрола по отношение на работното време и периодите за почивка; припомня, че всички задачи във връзка с дейността на даден служител следва да се считат за работно време; подчертава също така, че е важно да се наблюдава спазването на европейските и националните стандарти по отношение на защитата на здравословните и безопасни условия на труд, включително условията в превозните средства, за всички лица, участващи в процеса на извършване на пощенски доставки, независимо дали техният трудов статус е на самостоятелно заето лице, подизпълнител, срочно нает служител или договорно наето лице;

49.

Счита, че е необходимо да се осигури баланс между свободната конкуренция, изискванията на потребителите, устойчивостта на универсалната услуга и нейното финансиране, както и запазването на работните места;

50.

Изразява загриженост относно опитите за заобикаляне на действащите разпоредби за минималната работна заплата чрез увеличаване на обема на работата до такава степен, че да не може да бъде извършен в рамките на платеното работно време;

51.

Приветства значимата работа на Комисията за социален диалог в сектора на пощенските услуги и изтъква проекта на европейските социални партньори под надслов „Овладяване на демографските предизвикателства и за намиране на устойчиви решения от страна на социалните партньори в сектора на пощенските услуги“;

52.

Призовава Комисията и държавите членки да съберат повече данни за броя работещи и за условията на труд в сектора на пощенските услуги, за да могат да преценят по-добре реалната ситуация след цялостното отваряне на пазарите, да реагират незабавно на тенденциите и да решават евентуалните проблеми; призовава Комисията и държавите членки да следят внимателно новите средства за автоматизирани пощенски доставки и тяхното въздействие върху условията на труд и заетостта и да оценят необходимостта от модернизиране на социалното и трудовото законодателство, за да бъдат в крак с промените в сектора на пощенските услуги; насърчава социалните партньори също така да актуализират колективните трудови договори, когато е необходимо, с цел да могат да се гарантират високи стандарти на труд и заетост;

o o

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14.

(2) ОВ C 217, 11.8.2010 г., стр. 7.

(3) ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63.

(4) ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1.

(5) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(6) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0067.

(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/153

P8_TA(2016)0358

Достъп до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари (2016/2032(INI))

(2018/C 204/19)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2014 г. (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно годишния доклад за 2014 г. на Европейската централна банка (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно годишния доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно семейните предприятия в Европа (9),

—	като взе предвид дебата от 13 април 2016 г. на основата на въпроси с искане за устен отговор от името на групите PPE, S&D, ECR, ALDE и GUE/NGL относно преразглеждане на коефициента за подпомагане на МСП (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2011 г., озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2015 г., озаглавено „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0468),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране“ (11),

—	като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (12),

—	като взе предвид проучването на Европейската централна банка от декември 2015 г. относно достъпа до финансиране за предприятия в еврозоната от април до септември 2015 г.,

—	като взе предвид втория консултативен документ на Базелския комитет по банков надзор относно преразглеждането на стандартизирания подход за кредитен риск от декември 2015 г.,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 18 юни 2015 г. относно оценка на Регламент (ЕО) № 1606/2002 от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (COM(2015)0301),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

—	като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятия, малки и средни предприятия (13),

—	като взе предвид месечния бюлетин на Европейската централна банка за юли 2014 г. (14),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г., озаглавено „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци: следващи стъпки към ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност в ЕС“ (COM(2016)0023),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2015 г. за регламент относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване (COM(2015)0583),

—	като взе предвид доклада на Европейския банков орган (ЕБО) относно МСП и коефициента за подпомагане на МСП (15),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2015 г., озаглавено „Да работим заедно за работни места и растеж: ролята на националните насърчителни банки (ННБ) в подкрепа на Плана за инвестиции за Европа“ (COM(2015)0361),

—	като взе предвид доклада на Комисията за механизма за предупреждение за 2016 г. от 26 ноември 2015 г. (COM(2015)0691),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по култура и образование (A8-0222/2016),

А.

като има предвид, че микропредприятията, малките и средните предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация играят важна роля за европейската икономика по отношение на растежа и заетостта, като МСП създават 67 % от общата заетост, 71,4 % от увеличението на заетостта и 58 % от добавената стойност в нефинансовия стопански сектор в ЕС през 2014 г. (16);

Б.	като има предвид, че понастоящем в законодателството на Съюза не е посочено единно изрично определение за МСП с изключение на категоризациите „малки предприятия“ и „средни предприятия“ съгласно Директивата за счетоводството;

В.

като има предвид, че европейските МСП са много разнообразни и включват огромен брой микропредприятия, които често извършват дейност в традиционни сектори, както и нарастващ брой нови стартиращи предприятия и бързо растящи иновативни предприятия; като има предвид, че тези бизнес модели са изправени пред различни проблеми и следователно имат различни нужди от финансиране;

Г.	като има предвид, че по-голямата част от европейските МСП извършват дейност предимно на национално равнище; като има предвид, че сравнително малък брой МСП участват в трансгранични дейности в рамките на ЕС, а онези, които изнасят извън Съюза, представляват дребно малцинство;

Д.	като има предвид, че 77 % от недостигащото финансиране за МСП в Европа се предоставя от банките (17);

Е.

като има предвид, че финансирането на МСП следва да се извършва на възможно най-широка база, за да се осигури оптимален достъп на МСП до финансиране във всяка фаза на развитие на дадено предприятие; като има предвид, че това включва адекватна регулаторна среда за всички канали за финансиране, например банково финансиране, финансиране от капиталовия пазар, полици за кредити, лизинг, колективно финансиране, рисков капитал, кредитиране между лица и т.н.;

Ж.	като има предвид, че институционалните инвеститори, като застрахователни дружества, чрез прехвърлянето и трансформирането на рисковете имат важен принос за финансирането на МСП;

З.

като има предвид, че в своя доклад относно МСП и коефициента за подпомагане на МСП от март 2016 г. ЕБО установява, че няма доказателства, че коефициентът за подпомагане на МСП е създал допълнителни стимули за кредитиране на МСП в сравнение с кредитирането на големи корпорации; като има предвид обаче, че ЕБО признава, че може да е твърде рано за категорични заключения, с оглед на ограниченията на направената от него оценка, особено ограниченията по отношение на наличните данни, сравнително неотдавнашното въвеждане на коефициента за подпомагане на МСП, факта, че наслагването на промени може да е попречило на установяването на въздействията от коефициента за подпомагане на МСП, както и използването на големи корпорации като контролна група; като има предвид, че ЕБО достига до заключението, че в общ план по-добре капитализираните банки отпускат повече кредити на МСП и че за по-малките и по-новите дружества има по-голяма вероятност да са изправени пред кредитни ограничения, отколкото за големите или по-старите дружества; като има предвид, че ЕБО отбелязва също, че коефициентът за подпомагане на МСП беше въведен от законодателя като предпазна мярка, за да не бъде изложено на риск кредитирането на МСП;

И.

като има предвид, че финансирането на микропредприятията и малките и средните предприятия, въпреки че напоследък отбеляза известно подобрение, беше засегнато в по-голяма степен от кризата, отколкото финансирането на големите предприятия, и като има предвид, че МСП в еврозоната бяха изправени пред затягане на изискванията на банките за обезпечение и все още в известна степен продължават да са изправени пред този проблем (18);

Й.

като има предвид, че след първия етап от проучванията относно достъпа до финансиране за предприятията (SAFE) „намирането на клиенти“ остава преобладаващата причина за безпокойство за МСП от еврозоната, докато „достъпът до финансиране“ се нарежда по-назад по отношение на поводите за безпокойство; като има предвид, че последното проучване, публикувано през декември 2015 г., показва, че наличността на външно финансиране за МСП се различава значително в различните държави от еврозоната; като има предвид, че достъпът до финансиране остава по-голям повод за безпокойство за МСП, отколкото за големите предприятия;

К.

като има предвид, че националните/регионалните насърчителни банки играят важна роля като катализатор за дългосрочно финансиране; като има предвид, че те разшириха дейността си, за да компенсират необходимото намаляване на задлъжнялостта в търговския банков сектор; като има предвид, че те също така играят важна роля при прилагането на финансовите инструменти на ЕС извън обхвата на Европейския фонд за стратегически инвестиции;

Л.	като има предвид, че подобряването на достъпа до финансиране за МСП не следва да води до понижаване на финансовите стандарти и регулаторните норми;

М.

като има предвид, че в Швейцария банка WIR представлява система за допълнителна валута, която обслужва МСП главно в сектора на ресторантьорството и хотелиерството, строителството, производството, търговията на дребно и професионалните услуги; като има предвид, че WIR предлага механизъм за уравняване на сметки, при който предприятията могат да купуват едни от други, без да използват швейцарски франкове; като има предвид обаче, че WIR често се използва в комбинация с швейцарския франк в трансакции с две валути; като има предвид, че делът на търговията чрез WIR е 1—2 % от БВП на Швейцария; като има предвид, че WIR се оказа антициклична спрямо БВП и още повече спрямо броя на безработните;

Н.	като има предвид, че според сведенията към април 2015 г. Директивата от 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането е била транспонирана правилно едва в 21 от 28 държави членки, въпреки че към въпросния момент бяха изминали над две години от крайния срок;

О.

като има предвид, че в своя Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г. Комисията предупреждава, че от една страна „търговията започна да разчита в по-голяма степен на източниците на вътрешно търсене, по-специално на едно по-изразено възстановяване на инвестициите“, а от друга — „въпреки че напоследък потреблението се засили, вътрешното търсене продължава да бъде потиснато, отчасти поради значителния натиск за намаляване на задлъжнялостта в няколко държави членки“;

П.

като има предвид, че Директива 2004/113/ЕО на Съвета забранява дискриминацията, основана на пола, по отношение на достъпа до стоки и услуги, включително финансови услуги; като има предвид, че е установено, че достъпът до финансиране е една от основните пречки, с които се сблъскват жените предприемачи; като има предвид, че жените предприемачи често започват дейност с по-малък капитал, ползват по-малко кредити и използват финансиране от семейството вместо дългово или капиталово финансиране;

Разнообразните потребности от финансиране в един разнообразен сектор на МСП

Отчита разнообразието на МСП, включително микропредприятията и дружествата със средна пазарна капитализация в държавите членки, което се отразява в техните бизнес модели, големина, географско положение, социално-икономическа среда, етапи на развитие, финансова структура, правна форма и различно равнище на обучение в областта на предприемачеството;

Отчита предизвикателствата, пред които са изправени МСП поради различията между държавите членки и между регионите в условията и нуждите от финансиране на МСП, по-специално по отношение на количеството и цената на наличното финансиране, които се влияят от фактори, специфични за конкретните МСП и за държавата и регионите, в които са установени, включително икономическа нестабилност, бавен растеж и по-висока финансова уязвимост; отбелязва също други предизвикателства пред МСП, като достъпа до клиенти; подчертава, че капиталовите пазари са разпокъсани и се регулират по различни начини в рамките на ЕС, както и че част от постигнатата интеграция беше загубена поради кризата;

Подчертава, че необходимостта от разнообразни и подобрени възможности за частно и публично финансиране за МСП не свършва след етапа на стартиране, а продължава да съществува през целия им жизнен цикъл, и посочва, че е необходим дългосрочен стратегически подход, за да се защити финансирането на бизнеса; подчертава, че достъпът до финансиране е от значение и за прехвърлянето на предприятия; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят МСП в този процес, включително през първите години от функционирането им; отбелязва необходимостта от разнообразен и индивидуално съобразен подход по отношение на регулирането и на инициативите, които следва да бъдат подкрепени; посочва, че не съществува универсално приложим модел на финансиране и призовава Комисията да подкрепи развитието на широк набор от индивидуално съобразени програми, инструменти и инициативи за подкрепа на предприятията в етапите на тяхното стартиране, растеж и прехвърляне на собствеността, като се вземат предвид техният размер, оборот и нужди от финансиране; отбелязва, че предприятията — собственост на жени, по-често са в сферата на услугите и по други начини разчитат на нематериални ресурси, отколкото тези на мъжете; отбелязва, че ниският дял на жените, управляващи МСП, отчасти се дължи на по-трудния достъп до финансиране; изразява съжаление, че Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, чиято цел е да насърчава равните възможности за жените и мъжете, през 2013 г. е имал съотношение между мъжете и жените 60:40 при микрокредитите; поради това призовава Комисията да гарантира, че нейните програми, насочени към улесняване на достъпа до финансиране за МСП, не ощетяват жените предприемачи;

Призовава Комисията да оцени дискриминацията, пред която са изправени МСП, управлявани от други уязвими групи в обществото;

Счита, че един диверсифициран, добре регулиран и стабилен сектор на финансовите услуги, който предлага широк кръг от разходно-ефективни и индивидуално съобразени възможности за финансиране, е най-добрият начин да се отговори на истинските нужди от финансиране на МСП и реалната икономика, давайки възможност за дългосрочно устойчиво развитие; в тази връзка подчертава значението на традиционните банкови модели, включително малките регионални банки, спестовните кооперации и публичните институции; отбелязва в това отношение необходимостта от гарантиране на еднакви усилия за подобряване на достъпа до финансиране за микропредприятията и за едноличните търговци;

Насърчава МСП да разглеждат целия ЕС като свой вътрешен пазар и да използват потенциала на единния пазар във връзка с потребностите си от финансиране; приветства инициативите на Комисията за оказване на подкрепа на МСП и стартиращите предприятия в един усъвършенстван единен пазар и настоява Комисията да продължи да изработва предложения, адаптирани към нуждите на МСП; счита, че инициативата „Start-up Europe“ следва да подпомага малки иновативни предприятия, като ги подкрепя, докато започнат да функционират; подчертава в тази връзка значението на сближаването на правилата и процедурите в рамките на Съюза и прилагането на Законодателния акт за малкия бизнес; призовава Комисията за последващи действия във връзка с този акт, които да подпомогнат допълнително предприятията да преодолеят както физическите, така и регулаторните бариери; във връзка с това признава, че иновациите са ключов двигател на устойчивия растеж и заетостта в ЕС и че следва да се обърне специално внимание на иновативните МСП; подчертава потенциалната роля на политиката на сближаване на ЕС и регионалния фонд на ЕС като източник за финансиране на МСП; призовава Комисията и държавите членки да гарантират координацията, съгласуваността и взаимодействията между различните европейски инструменти и програми за МСП, като Европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията и държавите членки да насърчават всеобхватен подход към разпространението на информация за всички възможности за финансиране от ЕС; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да постигнат значителен напредък към по-нататъшно опростяване, така че финансирането да стане по-привлекателно за МСП;

Припомня, че една по-хармонизирана правна и икономическа среда, която благоприятства плащанията в срок по търговските сделки, е от решаващо значение за достъпа до финансиране; в тази връзка подчертава финансовите проблеми, пред които са изправени МСП, и положението на несигурност, в което се намират доставчиците, породено от закъснелите плащания на по-големи дружества, обществени институции и органи; призовава Комисията, в хода на преразглеждането на Директивата относно борбата със забавяне на плащането, да извърши оценка на въвеждането на специфични мерки, насочени към улесняване на плащанията за МСП; призовава Комисията да публикува своя доклад за прилагането на Директивата относно борбата със забавяне на плащането, който се очаква на 16 март 2016 г., и ако е целесъобразно, да формулира нови предложения за свеждане до минимум на риска за трансграничните плащания и риска от нарушаване на паричния поток в по-общ план;

Приветства инициативата на Комисията за възобновяване на работата по създаването на истински европейски пазар на финансови услуги на дребно с публикуването на Зелената книга за финансовите услуги на дребно (2015 г.); отправя искане до Комисията да обърне специално внимание на особеностите на МСП и да гарантира, че трансграничните дейности в областта на финансовите услуги на дребно водят до по-добър достъп до финансиране за МСП;

Отбелязва, че по-конкретно за стартиращите предприятия и микропредприятията е трудно да получат подходящо финансиране, да установят какви са регулаторните изисквания във финансовата сфера и да ги изпълнят, особено в етапа на развитие; отбелязва липсата на хармонизация в националното законодателство за създаване на МСП; насърчава държавите членки да продължат усилията си за намаляване на административните пречки и да създават пунктове за обслужване „на едно гише“ като центрове за всички регулаторни изисквания за предприемачите; в тази връзка насърчава държавите членки, ЕИБ и националните насърчителни банки да предоставят информация за вариантите за финансиране и схемите за гарантиране на заеми;

10.

Приветства инициативата на Комисията за установяване на необоснованите бариери и пречки пред финансовия сектор, за да се предостави финансиране за реалната икономика, и по-специално за МСП, включително микропредприятията; подчертава факта, че постигането на добре функциониращ европейски капиталов пазар е една от най-важните инициативи за финансовия сектор; подчертава, че е важно да се опростят или изменят правилата, които са довели до нежелани последици за МСП или са спъвали развитието им; подчертава, че това следва да не води до ненужно занижаване на регулаторните стандарти във финансовата сфера, като същевременно позволява опростяване на законодателството; подчертава освен това, че новите предложения от Комисията не трябва да водят до по-сложна регулация, която може да повлияе отрицателно на инвестициите; счита, че един европейски подход към финансовото регулиране и съюза на капиталовите пазари следва надлежно да взема под внимание промените в международен план с цел да се избегнат ненужни различия и дублиране в законодателството и Европа да се запази като привлекателно място за международните инвеститори; подчертава, че европейската икономика трябва да бъде способна да привлича високо равнище на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), включително ПЧИ „на зелено“, като стимулира не само капиталовите пазари, но и сектора на частното дялово финансиране, както и рисковия капитал и инвестициите в европейската промишленост; счита освен това, че Комисията и държавите членки следва да приемат стратегически план за подпомагане на финансирането на МСП с оглед на тяхната интернационализация;

11.

Посочва отново, че преработените правила за възлагане на обществени поръчки и за концесионни договори не следва да затрудняват достъпа на МСП и на микропредприятия до пазара на обществени поръчки;

12.

Призовава Комисията и Съвета да обръщат повече внимание на безпокойството на МСП по отношение на търсенето, да го отразят по по-подходящ начин в препоръката относно икономическата политика на еврозоната, в специфичните за всяка държава препоръки и в последващата оценка на спазването на препоръките от държавите членки;

Банково кредитиране за МСП

13.

Признава, че банковото кредитиране е традиционно най-важният източник на външно финансиране за МСП в Съюза, тъй като банковото финансиране съставлява повече от три четвърти от финансирането на МСП в Съюза — за разлика от САЩ, където то е под половината — което прави МСП особено уязвими при затягане на банковото кредитиране; отбелязва, че финансовата криза допринесе за разпокъсване на банковото финансиране и на условията за кредитиране от банките; изразява съжаление относно съществуващите, макар и в процес на постепенно намаляване, различия между кредитните условия за МСП, разположени в различни държави от еврозоната, които отразяват и разлики във възприемането на риска и икономическите условия; отбелязва приноса на банковия съюз за борбата срещу тази разпокъсаност; приканва държавите членки изцяло да приложат Директива 2004/113/ЕО, както и да сътрудничат на финансовия сектор по отношение на задължението си да осигуряват пълен и равнопоставен достъп до банково кредитиране за МСП; подчертава важната и добре развита роля на банките със специфични регионални и местни познания за предоставяне на финансиране за МСП поради дългосрочните им отношения с тези предприятия; подчертава, че там, където има добре развити местни банки, те са доказали своята ефективност в кредитирането на МСП и избягването на загуби; поради това подчертава, че е важно да се развиват местните банки;

14.

Подчертава, че макар цифровизацията да се развива и поради това да се появяват нови източници на финансиране, местното присъствие на традиционните кредитни институции, особено на островите и архипелазите, както и в селските, отдалечените и периферните райони, продължава да е от съществено значение за достъпа на МСП до финансиране;

15.

Насърчава банките да разглеждат целия ЕС като свой вътрешен пазар и да използват потенциала на единния пазар, за да предлагат финансиране на МСП, включително тези, които не са установени в същата държава членка, в която е седалището на съответната банка;

16.

Насърчава Комисията да проучи възможността да въведе програми за „финансиране за отпускане на заеми“, които биха предоставили на банките средства от ЕЦБ с единствената цел да отпускат кредити на МСП; призовава Комисията да оцени възможностите за разработване на нови инициативи за привличане на инвестиции;

17.

Изтъква важната роля на националните и регионалните насърчителни банки и институции във финансирането на сектора на МСП; припомня тяхната централна роля в частта от ЕФСИ, свързана с МСП, и ролята, която играят при включването на държавите членки в проектите на ЕФСИ; счита, че ЕФСИ е важен източник на финансиране за МСП; счита, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)/Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) следва да увеличат усилията си за предоставяне в полза на МСП на експертен опит за достъп до финансиране и инструменти за улесняване на контактите с инвеститорите, като например, наред с другото, Европейския фонд за бизнес ангели; призовава Комисията да направи оценка на ролята на националните/регионалните насърчителни банки като катализатор на дългосрочното финансиране за МСП, и по-специално да определя и разпространява най-добрите практики и да насърчава държавите членки да създават национални/регионални насърчителни банки въз основа на това в случаите, когато понастоящем не съществуват такива структури; призовава Комисията и държавите членки да насърчават приобщаващия растеж и да осигурят засилена координация и съгласуваност между всички инвестиционни политики на ЕС, насочени към МСП, включително ЕФСИ, регионалните фондове на ЕС и Европейския инвестиционен фонд;

18.

Отново посочва, че също така е важно да се увеличи капацитетът на банките за кредитиране на МСП и да се увеличи тяхната способност да кредитират МСП; посочва, че само финансирането от капиталовите пазари няма да успее да осигури достатъчно средства и подходящи решения за финансиране, включително достъп до капитал за МСП; отбелязва, че разнообразяването на източниците на кредитиране би довело до по-голяма стабилност на финансовия сектор;

19.

Подчертава, че един здрав, стабилен и устойчив банков сектор и съюз на капиталовите пазари е предпоставка за подобряване на достъпа на МСП до финансиране; отбелязва, че Регламентът за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания IV (ДКИ IV), и по-специално по-високото ниво и качество на капитала, са пряк отговор на кризата и представляват основата за обновената стабилност на финансовия сектор; приветства факта, че Комисията счита кредитирането на МСП за една от приоритетните области в прегледа на РКИ; отбелязва, че Комисията проучва възможностите всички държави членки да се възползват от местните кредитни съюзи, действащи извън обхвата на правилата на ЕС за капиталовите изисквания за банките; подчертава необходимостта от разумно законодателство за кредитните съюзи, което да осигурява както финансова стабилност, така и възможности за кредитните съюзи да предоставят кредити при конкурентни лихвени проценти;

20.

Изразява загриженост относно множеството регулаторни изисквания към банките и евентуалните отрицателни последици върху кредитирането за МСП, като същевременно припомня, че изискванията бяха въведени в отговор на финансовата криза; подчертава необходимостта да се избягват изискванията за двойно докладване и множеството канали за докладване, и по-общо да се избягва ненужната административна тежест за кредитните институции, по-специално за по-малките банки; призовава Комисията да направи оценка на последиците от регулаторните изисквания към банките по отношение на кредитирането за МСП с подкрепата на Европейския банков орган (ЕБО) и Единния надзорен механизъм (ЕНМ);

21.

Отбелязва, че не кредитирането на МСП беше причината за финансовата криза; припомня решението на съзаконодателите да въведат коефициента за подпомагане на МСП в рамката на РКИ/ДКИ IV и че неговата цел беше капиталовите изисквания за кредитиране на МСП да останат в съответствие с равнищата съгласно Базел II, а не Базел III; подчертава значението на коефициента за подпомагане на МСП по отношение на запазването и увеличаването на банковото кредитиране за МСП; отбелязва доклада на ЕБО от март 2016 г. относно коефициента за подпомагане на МСП; изразява загриженост във връзка с възможното отрицателно въздействие от премахването му; приветства намерението на Комисията да запази коефициента за подпомагане, да го оцени допълнително и да разгледа дали прагът следва да бъде повишен, за да се увеличи допълнително достъпът на МСП до банково финансиране; призовава Комисията да проучи възможността за пренастройване на коефициента за подпомагане, включително неговия размер и праг, и да разгледа евентуалните взаимодействия с други регулаторни изисквания, както и външни елементи като географското положение и социално-икономическата среда, с оглед на повишаване на ефекта му; призовава Комисията да проучи възможността да превърне коефициента в постоянен; призовава Базелския комитет по банков надзор (БКБН) да застане зад коефициента за подпомагане на МСП и да разгледа възможността да намали капиталовите изисквания за експозиция към МСП;

22.

Подчертава, че благоразумното оценяване на риска и оценката на качествена информация е едно от основните предимства на банките, по-специално по отношение на сложното кредитиране на МСП; счита, че знанията и информираността относно особеностите на МСП в рамките на банковата общност следва да бъдат допълнително повишени; подчертава поверителния характер на кредитната информация, която банките получават при оценяването на кредитоспособността на МСП;

23.

Приветства различните текущи инициативи за подобряване на наличието на стандартизирана и прозрачна кредитна информация за МСП, които имат потенциала да увеличат доверието на инвеститорите; въпреки това подчертава необходимостта от прилагане на принципа на пропорционалност при искането на подобна кредитна информация;

24.

Подчертава, че пропорционалността е водещ принцип, с който европейските институции, европейските надзорни органи и Единният надзорен механизъм (ЕНМ) са обвързани при разработването и прилагането на регламенти, стандарти, насоки и надзорни практики; призовава Комисията да предостави допълнителни насоки на европейските надзорни органи и ЕЦБ/ЕНМ относно това как следва да се прилага принципът на пропорционалност и да настоява за спазването му, без да се намаляват настоящите регулаторни стандарти, като същевременно се дава възможност за опростяване на законодателството;

25.

Подчертава ползите за предприемачите от гаранции от трети страни в споразуменията за кредитиране; призовава да бъде обърнато по-голямо внимание на тези гаранции от трети страни, когато става въпрос за оценка на кредитните рейтинги, както и за пруденциалните правила и надзорните практики;

26.

Припомня, че кредитните институции трябва при поискване да предоставят на МСП обяснения на своите рейтингови решения; призовава Комисията да оцени прилагането на тази разпоредба и да укрепи разпоредбите, посочени в член 431, параграф 4 от РКИ, както и да насърчава даването на обратна връзка на МСП; отбелязва текущите дискусии на Комисията със съответните заинтересовани страни с оглед на подобряване на качеството и последователността на подобна обратна връзка; отбелязва, че тази обратна връзка би могла да бъде отправната точка за намиране на източници на информация и съвети за небанково финансиране;

27.

Отбелязва, че кредитните рейтинги са важен и понякога решаващ елемент на инвестиционните решения; обръща внимание на наличието в някои държави членки на вътрешни системи за кредитна оценка, управлявани от националните централни банки, които имат за цел оценяване на допустимостта на обезпеченията и които дават възможност на МСП да получат оценка на своята кредитоспособност; призовава Комисията, ЕЦБ и националните централни банки да проучат допълнително дали и как тези системи могат да бъдат използвани, за да се подпомогне достъпът на МСП до капиталовите пазари;

28.

Призовава Комисията и ЕБО да предоставят повече насоки относно прилагането на настоящите регулаторни норми в сферата на разсрочването на задължения; иска от Комисията да извърши оценка на въздействието на настоящия режим за разсрочване на необслужваните кредити и припомня, че необслужваните кредити в баланса на банките възпрепятстват предоставянето на нови кредити, особено за МСП; подчертава, че въвеждането на ограничение de minimis за незначителни нарушения би помогнало да се предотврати ненужно и неоправдано понижаване на кредитоспособността на МСП; отбелязва текущата консултация на Базелския комитет по банков надзор относно определенията за необслужвани експозиции и разсрочване;

29.

Отбелязва, че ограничения на закупуването на държавни облигации от банките или увеличение на корекционния коефициент за тези облигации биха могли да повишат кредитните разходи и да увеличат разликите в конкурентоспособността в ЕС, освен ако това не бъде извършено съгласно определени условия;

30.

Отбелязва мерките, приети от ЕЦБ на 10 март 2016 г., и по-специално новата поредица от четири целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO II), които ще стимулират банковото кредитиране за реалната икономика; подчертава, че сами по себе си паричните политики не биха били достатъчни за стимулиране на растежа и инвестициите и че те трябва да бъдат придружени от подходящи фискални политики и структурни реформи;

31.

Подчертава значението на публичните институции като алтернатива на частното банкиране в ролята на източник на финансиране за МСП;

32.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за пропорционалност по отношение на предсрочното погасяване на кредити в рамките на целия ЕС, като например горна граница за ограничаване на разходите за МСП и по-голяма прозрачност в договорите за МСП;

Небанкови източници на финансиране за МСП

33.

Призовава държавите членки да развиват култура на поемане на риск и на ползване на капиталовия пазар; отново посочва, че финансовото образование за МСП е от ключово значение не само за повишаване на банковото кредитиране, а и за по-широко използване и приемане на решения, свързани с капиталовите пазари, както и за насърчаване на жените и младите хора да започват и да разширяват стопанската си дейност, като така се даде възможност за по-добра оценка на разходите, ползите и свързаните с това рискове; подчертава, че е важно да има ясни изисквания относно финансовата информация; насърчава държавите членки да включат в учебните програми на училищата и университетите основните принципи на финансовото образование и бизнес етиката, стимулирайки по този начин участието на младите хора в дейности, свързани с МСП; призовава държавите членки и Комисията да повишават финансовата грамотност и достъпа до финансови умения и знания за МСП и да гарантират споделянето на най-добрите практики; посочва обаче, че самите МСП също носят отговорност във връзка с това;

34.

Подчертава ползите за МСП от лизинга, чрез който се освобождава капиталът на дадено дружество за допълнителни инвестиции в устойчив растеж;

35.

Отбелязва, че съюзът на капиталовите пазари представлява възможност както за запълване на регулаторните пропуски в настоящата рамка, така и за хармонизиране на трансграничните регулаторни норми; посочва, че там, където банковото кредитиране не отговаря на финансовите и стопанските нужди на МСП, се създава вакуум по отношение на капитала; посочва, че текущото разработване на съюза на капиталовите пазари (СКП) и банковия съюз трябва да бъде придружено от постоянни усилия за сближаване на процесите и процедурите на ЕС и за оценка на съществуващата финансова регулаторна рамка, по-специално по отношение на нейното въздействие върху МСП и цялостната макрофинансова и макроикономическа стабилност; подчертава, че такава оценка следва да се направи, като се вземат предвид препоръките относно практичността на въведените мерки; призовава Комисията да предостави подходяща, адаптирана регулаторна рамка за източници на финансиране на МСП, която не представлява товар за тях и също така печели доверието на инвеститорите; счита, че в един всеобхватен и добре структуриран съюз на капиталовите пазари всички участници на пазара с еднакви съответни характеристики следва да се подчиняват на един набор от правила, да имат равен достъп до набор от финансови инструменти или услуги и да бъдат третирани еднакво, когато извършват дейност на пазара; приветства плана за действие на Комисията за изграждане на съюз на капиталовите пазари, който има за цел да осигури по-лесен достъп за МСП до по-разнообразни възможности за финансиране; подчертава, че моделите на банково и капиталово финансиране следва да се допълват взаимно;

36.

Припомня значителните разходи за МСП за достъп до капиталовите пазари, например дълговите пазари и тези за дялов капитал; подчертава необходимостта от пропорционално регулиране, с не толкова сложни и обременяващи изисквания за оповестяване на информация и за борсова регистрация за МСП, с цел да се избегне дублирането и да се намалят разходите, свързани с техния достъп до капиталовите пазари, но без да се излага на риск защитата на инвеститорите или системната финансова стабилност; отбелязва въвеждането на минимален режим на оповестяване за МСП в предложението на Комисията за нов регламент относно проспектите, което се обсъжда понастоящем; отбелязва, че регламентът не следва да създава твърде високи препятствия при преминаването например от една категория на големина към друга или между регистрирани и нерегистрирани на борсата дружества; следователно счита, че следва да се предпочита поетапен подход с постепенно увеличаване на регулаторните изисквания; в този контекст посочва предвидените от Директивата за пазарите на финансови инструменти II пазари за растеж на МСП и настоява за бързото реализиране на този инструмент;

37.

Подчертава значението на прозрачността, стандартизацията и обществената достъпност на информация относно финансирането на МСП за банките, инвеститорите, надзорните органи и другите заинтересовани страни, с цел те да разбират профила на риска, да вземат информирани решения и да намаляват разходите за финансиране; счита, че за тази цел би могло да послужи създаването на европейска база данни, която да събира информация относно бизнес стратегиите и нуждите от финансиране на МСП и в която тези предприятия биха могли доброволно да въвеждат своите данни и да ги осъвременяват; призовава Комисията да разгледа възможността за единен идентификационен номер за МСП; насочва допълнително вниманието към потенциала на структурите, които свързват банки и небанкови субекти, за предоставяне на подкрепа за МСП; приветства информационна стратегия на Комисията за МСП, особено определянето във всяка държава членка на най-подходящите капацитети за подкрепа и консултиране на МСП, които търсят алтернативно финансиране, и за популяризиране на примери за най-добра практика на равнище ЕС, както и проучването на възможностите за подкрепа за общоевропейски информационни системи, които намират съответствия между МСП и източници на алтернативно финансиране;

38.

Припомня, че счетоводните стандарти са от решаващо значение, доколкото те оформят начина, по който информацията се предоставя на надзорните органи и инвеститорите, както и доколкото налаганата на дружествата административна тежест се различава в зависимост от прилаганите счетоводни стандарти; отбелязва текущите обсъждания относно целесъобразността на създаването на специфични общи счетоводни стандарти за МСП и очаква по-нататъшни размишления по този въпрос;

39.

Подчертава потенциала на новите иновативни финансови технологии (FinTech) за по-добро намиране на съответствия между МСП и потенциални инвеститори; призовава Комисията и държавите членки да насърчават разработването на инициативи за финансови технологии и да проучват потенциалните рискове и необходимостта от подходяща хармонизирана регулаторна рамка на ЕС, без да се потискат иновациите;

40.

Подчертава необходимостта да се стимулират иновациите чрез платформи за кредитиране; насърчава банките да разглеждат използването на подобни иновативни технологии като възможност; подчертава, че алтернативните източници на финансиране представляват решения, особено за стартиращи предприятия, жени предприемачи и иновативни МСП; призовава Комисията да проучи необходимостта от хармонизирана рамка на ЕС за източници на алтернативно финансиране и потенциала на подобна рамка, за да се увеличи наличието на този вид финансиране в целия ЕС за МСП; припомня, че за да бъде системата ефикасна, както МСП, така и кредиторът трябва да са напълно наясно с потенциалните рискове/възможности, свързани с механизма за финансиране; отбелязва, че съществуващите закони и правила за колективно финансиране се различават значително в отделните държави членки и не изглежда да са насърчили трансграничните дейности; приветства оценката на Комисията относно съществуващата рамка за колективното финансиране; подкрепя възприетия подход за непрекъснато наблюдение на пазара и наблюдение на регулаторните промени и за насърчаване на по-точното координиране на регулаторните подходи, споделянето на най-добри практики и улесняването на трансгранични инвестиции; призовава в същото време колективното финансиране и кредитирането между лица да не се подлагат на свръхрегулиране, тъй като по този начин би се възпрепятствало развитието им; призовава Комисията да насърчи създаването на нови платформи за частно дялово финансиране, като например финансиране тип „мецанин“ и бизнес ангели; призовава Комисията да насърчава безопасното кредитиране на дружества от частни лица чрез кредитиране между лица или облигации на дребно; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези нови форми на финансиране са изцяло съобразени със съответното данъчно и финансово законодателство, така че те да не се превръщат в инструмент за избягване на данъци или за финансова непрозрачност; подчертава необходимостта от преразглеждане на действащото законодателство във връзка с това;

41.

Отбелязва предложенията на Комисията за рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация и за прецизиране на пруденциалните изисквания за банките; отбелязва, че може да има както рискове, така и ползи, свързани със секюритизацията на МСП; отбелязва възможното въздействие на тези предложения върху банковото кредитиране за МСП и инвестициите в тях; подчертава необходимостта от прозрачност относно базисните рискове и необходимостта да се допринася за стабилността на финансовата система;

42.

Отбелязва, че хетерогенността на националното законодателство относно несъстоятелността и свързаната с това правна несигурност представляват една от пречките пред трансграничното инвестиране в МСП и стартиращи предприятия; счита, че едни опростени и хармонизирани правила в тази област биха подпомогнали стартиращите предприятия, микропредприятията и малките и средните предприятия и биха подобрили бизнес средата в ЕС; следователно приветства решението на Комисията да разгледа този въпрос чрез законодателно предложение, както е посочено в нейния план за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари, и очаква това бъдещо предложение; счита, че Комисията следва да разгледа различни варианти за прилагане на рамка на ЕС за несъстоятелността и да издаде препоръки до държавите членки, така че те да могат да приемат или прилагат законодателни норми за ефективни и прозрачни режими на несъстоятелност и своевременен процес на преструктуриране и за премахване на административните и регулаторните тежести, налагани на МСП, както е посочено в специфичните за всяка държава препоръки;

43.

Подчертава потенциала на финансирането чрез рисков капитал и рисково инвестиране, особено за нерегистрираните на борсата стартиращи и иновативни МСП; отбелязва, че тези пазари са недостатъчно развити в ЕС; приветства инициативата на Комисията за преразглеждане на законодателството за европейски фонд за рисков капитал и за европейски фонд за социално предприемачество; подчертава освен това спешната необходимост Комисията да се справи с разпокъсаността поради националните граници в целия сектор на европейските инвестиционни фондове;

44.

Подчертава влиянието на структурата на системите за корпоративно и подоходно данъчно облагане и на евентуалните данъчни облекчения върху вътрешния капацитет за финансиране на МСП; насочва вниманието към това, че в много държави членки данъчното облагане за МСП и за някои големи многонационални предприятия варира значително, което се отразява негативно на конкурентоспособността на МСП и значително намалява ефективността на финансирането на МСП чрез различни източници; посочва, че поради нелоялните данъчни практики от страна на някои многонационални дружества МСП се сблъскват с до 30 % по-високи данъчни задължения, отколкото биха имали при лоялни данъчни практики, което съответно влияе на техния вътрешен капацитет за финансиране; приветства в този контекст пакета на Комисията за борба с избягването на данъци, целящ да се постигне по-опростено, по-ефективно и по-лоялно данъчно облагане в ЕС; посочва, че държавите членки следва да се стремят към лоялна, ефективна и прозрачна данъчна система, която привлича финансиране и инвестиции, за да се създадат по-добри възможности за стартиране и растеж на МСП; подчертава необходимостта от въвеждането на финансови изключения за МСП, главно в тяхната първоначална фаза, за да им се даде възможност да разполагат с достатъчно средства за следващите периоди от жизнения си цикъл; подчертава необходимостта от политика на данъчно облагане, която намалява общата данъчна тежест и снижава данъците върху труда и върху предприятията; подчертава, че е важно да се разгледа въпросът за преференциалното данъчно третиране на дълга спрямо дяловия капитал;

45.

Посочва, че пряката държавна помощ, която не нарушава ползите от конкуренцията, понякога е необходима, за да се предоставят необходимите средства за стартиращите предприятия, микропредприятията, малките и средните предприятия, по-специално там, където социално-икономическите условия не позволяват друг източник за достъп до финансиране; подчертава значението на прозрачността по отношение на публичните схеми и държавната помощ в подкрепа на инвестициите в МСП, както и появата на нови институции за финансиране и инвестиране;

46.

Настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание и да използват опита на швейцарската WIR, която е създадена през 1934 г. и се основава на кредитна асоциация за уравняване на сметки между МСП, като се има предвид, че WIR действа успешно като макроикономически стабилизатор в периоди на затягане на кредитирането или кризи на ликвидността;

47.

Призовава Комисията да представя на Европейския парламент годишен доклад, който очертава състоянието на инициативите за изпълнение и неговото въздействие върху подобряването на достъпа до финансиране за МСП в Европа; призовава Комисията да включи своя собствена оценка на стратегическото ръководство и препоръчваните промени, където това е приложимо;

48.

Призовава Комисията да извърши одит на съществуващите инструменти, като структурните фондове и други съответни програми, във връзка с адекватността на тяхната финансова подкрепа за МСП по отношение на преследваните цели и където е целесъобразно, по отношение на тяхното въздействие за смекчаване на последствията от кризата върху МСП;

49.

Признава нарастващото значение на микропредприятията и на МСП в секторите на културата и творчеството за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта, но също така и тяхната роля за опазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие;

50.

Подчертава, че през октомври 2013 г. Комисията публикува резултатите от проучване, озаглавено „Изследване на достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството“, от което стана ясно, че културните и творческите предприятия имат огромни затруднения с достъпа до кредит и страдат от недостиг на финансови средства, оценяван като обща стойност на между 8 и 13,3 милиарда евро;

51.

Подчертава, че данните на Евростат показват, че 2,9 % от работната ръка в ЕС, т.е. 6,3 милиона души, са били заети в сектора на културата и на творчеството през 2014 г., което е сравнимо със съотношението на работната ръка, наета в банковия и застрахователния сектор; подчертава освен това, че секторите на културата и творчеството съставляват приблизително 4,5 % от европейската икономика, като почти 1,4 милиона малки и средни предприятия създават и разпространяват културно и творческо съдържание в цяла Европа, и че заетостта в културния и творческия сектор непрекъснато се увеличава от 2008 г. насам, като това е един от най-бързо развиващите се сектори на европейската икономика, създаващ около 4,2 % от общия БВП на ЕС;

52.

Признава, че културата и иновациите са ключови фактори за подпомагане на регионите в привличането на инвестиции; подчертава факта, че има малка вероятност заетостта в сектора на културата и творчеството да бъде изнесена навън, тъй като тя е свързана с конкретни културни и исторически компетенции, които също допринасят за опазването на широк спектър от традиционни изкуства и занаяти; подчертава, че е важно да се подкрепят МСП, които осъществяват дейност на малцинствени езици или на по-малко използвани езици, които защитават и популяризират културното и езиковото многообразие на Европа, както и че е важно да се подкрепят стартиращи проекти на млади хора, които се занимават със защита на културата и с културното наследство;

53.

Подчертава, че допълнителното стимулиране и инвестиране в културните и творческите индустрии ще бъде от полза за създаването на нови работни места и борбата срещу младежката безработица, като се има предвид големият брой млади хора, които следват курс на обучение в тази област; отбелязва, че съгласно неотдавнашно проучване секторите на културата и творчеството осигуряват заетост за повече младежи на възраст между 15 и 29 години от който и да е друг икономически сектор (19,1 % от общата заетост в секторите на културата и творчеството спрямо 18,6 % в останалите сектори на икономиката) (19); насърчава държавите членки да засилят развитието на културните и творческите компетенции и да създадат мрежи за развитие на бизнес умения между системите на образование и обучение, творческите предприятия и културните и художествените институти с цел насърчаване на междудисциплинарен подход; насърчава ЕС и държавите членки да намерят още решения за насърчаване на развитието на таланта и уменията в секторите на културата и творчеството, като например предоставяне на иновативни и гъвкави безвъзмездни помощи за подпомагане на творчеството и развитието на иновациите и таланта;

54.

Посочва, че според проучване, проведено през 2013 г. от Комисията, пречките пред достъпа до финансиране в секторите на културата и творчеството имат много конкретни характеристики, изразяващи се в това, че имат по-големи затруднения да привличат капитал и инвестиции поради ограничената база данни, липсата на готова и налична информация относно източниците на финансиране, липсата на бизнес умения, зависимостта от публични инвестиционни схеми, както и липсата на достатъчна информация, дължаща се на проблеми при оценката на рисковете и оценяването на нематериалните активи, като правата върху интелектуалната собственост;

55.

Следователно подчертава, че за да се подобри достъпът до финансиране в секторите на културата и творчеството са необходими решения за достъп до финансиране, които са специфични за съответния сектор, по-специално развиването на експертни умения за оценка на конкретните рискове, възникващи поради липсата на материални обезпечения, зависимостта от нематериални активи и несигурността на търсенето на пазара във време на промени, свързани с цифровизацията; отбелязва, че тези експертни умения са необходими както в рамките на микропредприятията и МСП, така и във финансовите институции; подчертава, че правата на интелектуална собственост могат да бъдат приемани като обезпечение; подчертава, че е важно в ЕС да има хармонизирана законодателна рамка по отношение на данъчното облагане и интелектуалната собственост, която би могла да спомогне за привличане на инвестиции и финансиране за МСП от секторите на културата и творчеството;

56.

Приветства стартирането на механизма за гарантиране по програмата „Творческа Европа“ независимо от силното забавяне във времето, тъй като това е едно от ключовите средства за преодоляване на острата нужда от достъп до кредитиране за новаторски и устойчиви проекти в секторите на културата и творчеството, обхващащи микропредприятия, МСП, по-малки сдружения с нестопанска цел и НПО, и едно от ключовите средства за гарантиране на необходимото справедливо възнаграждение на творците; приветства инициативата на интегрираната схема за обучение, която механизмът за гарантиране предлага на банкерите и финансовите посредници; настоятелно препоръчва да се въведат необходимите мерки през 2016 г., съгласно първоначалното предложение на Комисията; припомня, че недостигът от финансиране се очаква да надхвърли 1 милиард евро годишно съгласно предварителната оценка на Комисията и че този недостиг представлява изгубеният размер на инвестициите, неизвършени поради факта, че на дружества с добри бизнес стратегии и добри рискови профили бива отказан кредит, или че те решават изобщо да не кандидатстват за кредит, защото не разполагат с достатъчно активи, които да послужат за обезпечение;

57.

Приветства новия доклад, публикуван от експертната група на държавите членки относно достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството — доклад, изготвен чрез отворения метод на координация, и подчертава, че съдържащите се в него препоръки трябва да бъдат изпълнени от Комисията, така че да се създадат по-ефикасни и иновативни инструменти, както и да се улесни достъпът до финансиране;

o o

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.

(2) Приети текстове, P8_TA(2014)0069.

(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0200.

(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0063.

(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0268.

(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0408.

(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0004.

(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.

(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0290.

(10) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=CRE&reference=20160413&secondRef=ITEM-024&language=BG&ring=O-2016-000060.

(11) ОВ C 19, 22.1.2014 г., стр. 4.

(12) ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.

(13) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(14) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/art2_mb201407_pp79-97en.pdf.

(15) EBA/OP/2016/04, 23.3.2016 г.

(16) Годишен доклад на Комисията относно европейските МСП за 2014—2015 г.

(17) Проучване на ЕЦБ относно достъпа до финансиране за предприятия в еврозоната от април до септември 2015 г.

(18) Проучване на ЕЦБ относно достъпа до финансиране за предприятия в еврозоната от април до септември 2015 г.

(19) Cultural Times — The first global map of cultural and creative industries (Културни времена — първата световна карта на културните и творческите индустрии), декември 2015 г.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/165

P8_TA(2016)0359

Как може най-добре да се оползотвори потенциалът на МСП за създаване на работни места?

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно „Как може най-добре да се оползотвори потенциалът на малките и средните предприятия (МСП) за създаване на работни места?“ (2015/2320(INI))

(2018/C 204/20)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 173 и 49 от него,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—	като взе предвид „Small Business Act“ (COM(2008)0394),

—	като взе предвид съобщението на Комисията относно пригодността на регулаторната рамка на ЕС (COM(2013)0685),

—	като взе предвид плана за действие на Комисията „Предприемачество 2020 г.“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—	като взе предвид Европейския инвестиционен план,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно „Към възстановяване и създаване на работни места“ (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно „Улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“ (3),

—	като взе предвид Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки,

—	като взе предвид Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации,

—	като взе предвид програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“,

—	като взе предвид Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2014 г. относно процеса на консултация за десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС и намаляването на регулаторната тежест на ЕС върху МСП (4),

—	като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Mинимизиране на регулаторната тежест за МСП — Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

—	като взе предвид Годишния доклад на Комисията относно европейските МСП (2013/2014 г.) — частично и крехко възстановяване,

—	като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от януари 2013 г., озаглавен „Родени глобални: потенциалът за създаване на нови работни места в нови международни предприятия“;

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 2013 г., озаглавен „Обществена политика и подкрепа за преструктуриране в МСП“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound от 2016 г., озаглавен „Годишен доклад на ERM за 2015 г.: създаване на работни места в МСП“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound за 2012 г., озаглавен „Публични мерки в подкрепа на самостоятелно заетите лица и създаването на работни места в предприятия с един служител и в микропредприятия“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound за 2011 г., озаглавен „МСП в условията на криза: заетост, индустриални отношения и партньорство на местно ниво“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound за 2011 г., озаглавен „Представителство на работниците на равнище организация в Европа“,

—	като взе предвид доклада на Eurofound за 2014 г., озаглавен „Социален диалог в микропредприятията и малките предприятия“,

—	като взе предвид проучването на Европейската комисия от 2015 г. относно достъпа до финансиране за предприятия (SAFE),

—	като взе предвид Годишния доклад на Комисията относно европейските МСП (2014/2015 г.) — МСП възобновяват наемането на служители,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средните предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност (7),

—	като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия,

—	като взе предвид проучването на Евробарометър от 2015 г., озаглавено „Интернационализация на малките и средните предприятия“,

—	като взе предвид проучването на ОИСР от 2015 г., озаглавено „Финансиране на МСП и предприемачите през 2015 г. — сравнителен доклад на ОИСР“,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по регионално развитие (A8-0248/2016),

като има предвид, че МСП (през 2014 г. в ЕС-28 са осъществявали дейност 22,3 милиона МСП (8)) създават повече работни места от други предприятия от частния сектор, като предоставят около две трети от всички работни места в частния сектор в ЕС, и като има предвид, че предприемачите и МСП оказват важен и положителен принос към социално-икономическия растеж и развитието на Съюза; припомня, че подкрепата на МСП означава борба с равнищата на безработица и безработицата сред младежите в ЕС, изчислени съответно на 8,9 % и 19,4 % (9); като има предвид, че броят на безработните — около 23 милиона души през 2015 г. — остава безпрецедентно висок;

Б.	като има предвид, че през 2014 г. МСП са дали значителен принос за увеличаването на заетостта с до 71 % в нефинансовия сектор на икономиката;

В.

като има предвид, че създаването на работни места в МСП се влияе от редица вътрешни и външни фактори, като сред последните най-важните условия са съществуването на управляема конкуренция (включително от страна на многонационалните корпорации (МНК) и сивата икономика), управляема административна тежест и управляеми общи производствени разходи, както и достъпът до финансиране и квалифицирана работна ръка;

Г.	като има предвид, че неотдавнашните проучвания на Eurofound показват, че МСП, които създават работни места, често са нови, иновативни, действащи на международно равнище, разположени в градски райони и ръководени от опитни управители и имат цялостни стратегии за растеж и инвестиции;

Д.	като има предвид, че МСП играят важна роля за укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, като допринасят също за по-интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид значението на мрежата от МСП на регионално равнище, и по-специално в селските райони;

Е.	като има предвид, че макар и 90 % от световния растеж да се генерира извън ЕС, само 13 % от МСП осъществяват международна дейност извън ЕС;

Ж.	като има предвид, че съществуват различия в характеристиките на МСП в ЕС, напр. по отношение на мащаба и въздействието върху националните икономики; като има предвид, че тези различия са исторически обусловени;

З.

като има предвид недостига на квалифицирана работна ръка и различията в уменията в ЕС, както и движението на квалифицирана работна ръка предимно от присъединилите се след 2004 г. към ЕС държави членки и от държавите, засегнати от кризата в еврозоната, към други държави членки, което създава периферни региони, страдащи от недостиг на квалифицирана работна ръка вследствие на явлението „изтичане на мозъци“;

И.	като има предвид, че въпреки правилата на вътрешния пазар в ЕС продължават да съществуват значителни различия по отношение на регулаторните рамки за МСП, по-специално по отношение на сигурността на бъдещото развитие на регулаторните рамки и на правното качество на регулирането като цяло;

Й.	като има предвид, че представителите на МСП посочват високите разходи за труд като една от големите пречки за създаването на работни места и очакват посочените разходи да бъдат намалени, предвид на факта, че най-високи са разходите за труд в свръхрегулираните и бюрократичните системи;

К.	като има предвид, че поради своята по-ограничена структура МСП срещат по-големи трудности при внедряването на регулаторните стандарти в сравнение с големите предприятия;

Л.

като има предвид, че представителството на работниците и социалният диалог в МСП не са толкова широко разпространени, колкото в по-големите предприятия, и че синдикалните организации в някои държави превръщат в приоритет опитите за усилване на представителството на работниците в МСП, например чрез насърчаване на създаването на работнически съвети в МСП (10);

М.

като има предвид, че социалната и основана на солидарност икономика осигурява работни места за повече от 14 милиона души, които представляват около 6,5 % от работниците в ЕС; като има предвид, че в ЕС има 2 милиона предприятия от социалната и основана на солидарност икономика, които представляват 10 % от предприятията в Съюза; като има предвид, че социалните предприятия се оказаха устойчиви по време на икономическата криза;

Н.	като има предвид, че МСП са по-устойчиви на икономически кризи по отношение на загубата на работни места, като по-специално кооперациите в промишлеността и услугите показаха по-голяма устойчивост след настъпването на кризата през 2008 г. от другите предприятия в същите сектори;

О.	като има предвид, че прехвърлянето на предприятия на работниците под формата на кооперации представлява успешен вид прехвърляне на предприятие, което доказва високият им процент на оцеляване; (11)

П.	като има предвид, че твърде много работни места остават незаети поради ниската трудова мобилност и несъответствието на някои системи за обучение спрямо настоящата действителност на пазара на труда;

Р.

като има предвид, че екологичният сектор беше един от основните създатели на нетни работни места в Европа по време на рецесията, а МСП с дългосрочен план за развиване на дейност в зелената икономика създават работни места, които са по-устойчиви на настоящите външни фактори на глобализираната икономика (12);

С.	като има предвид, че като цяло данни за договорните споразумения и организацията на труда в МСП се намират трудно;

Т.

като има предвид, че според Eurofound в редица държави условията на труд, включително работното време, често са по-гъвкави и в по-малка степен формализирани в МСП, отколкото в по-големите предприятия; като има предвид, че първоначалното въздействие на кризата изглежда е имало ефекта да увеличи съществуващите „вътрешни“ възможности за гъвкавост, докато организациите се опитват да се справят с променящите се външни обстоятелства и търсене;

У.	като има предвид твърдението на ЕЦБ, че кризата на държавния дълг е увеличила разходите за финансиране на банките в държавите, засегнати от кризата в еврозоната, които впоследствие са били прехвърлени на МСП под формата на по-високи лихвени проценти или по-малки заеми;

Ф.	като има предвид, че бюджетът на ЕС следва да допринася за насърчаване на създаването на дългосрочни качествени и квалифицирани работни места и за потенциала на МСП за създаване на достойни и устойчиви работни места;

Х.

като има предвид, че достъпът до финансиране е една от основните пречки пред създаването и растежа на МСП, и по-специално в случая на предприятията на социалната икономика, предвид — наред с другото — липсата на достатъчно разнообразен набор от капиталови инструменти и рисков капитал в целия Съюз, необходими в процеса на растежа на дружествата;

Ц.

като има предвид, че поради исторически причини някои общества имат доста негативна представа за предприемачите, което в някои случаи се отразява и в дискриминационно отношение на правителствата към сектора на МСП, например в сравнение с благоприятната среда, която тези държави създават за чуждестранните инвестиции, особено за МНК;

Ч.	като има предвид, че условията на неравнопоставеност между МНК и МСП също така произтичат от практиката да се прехвърлят печалби към държави, считани за данъчни убежища;

Ш.	като има предвид, че проучванията на Комисията не предоставят подробна оценка на потенциалното въздействие на бъдещото Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) върху МСП в различните държави членки;

Потенциал за създаване на работни места и квалифицирана работна сила

Припомня, че почти 99 % от европейските предприятия са МСП, поради което те са гръбнакът на икономиката на ЕС;

Счита, че за да се гарантират по-добри условия за създаване на работни места в сектора на МСП, държавите членки и Комисията трябва да предприемат мерки по отношение на следните проблеми, които се наблюдават в различна степен в различните държави членки и отделните региони: недостига на умения, недостатъчната степен на оценка на бъдещите нужди от умения, несъответствията между уменията и потребностите, изтичането на мозъци, ненужната регулаторна тежест и регулаторна несигурност във всички области, недостига на диалог между заинтересованите страни на пазара, ограничения достъп до финансиране и до обществени поръчки, недостатъчния капацитет за иновации и за достъп до нови технологии, недостатъчната подкрепа, оказвана на МСП в рамките на политиките за публични инвестиции, сивата икономика и измамата, както и облагодетелстваното положение на МНК;

Счита, че справянето с посочените по-горе структурни проблеми би довело, наред с другото, до по-лоялна конкуренция и до включване на по-голям брой стопански субекти в плащането на социалноосигурителни вноски и данъци, което ще предостави на държавите членки възможността да финансират политики, благоприятстващи създаването на работни места, преди всичко в полза на МСП, и ще осигури лоялна конкуренция между държавите членки, както и по-справедливи пазарни условия;

Подчертава необходимостта от регулаторна среда, насърчаваща инвестиции, които да стимулират едновременно устойчив растеж и качествени работни места;

Отбелязва, че — наред с другото — разходите за труд, които неминуемо съпътстват стопанската дейност, оказват въздействие върху потенциала на МСП за създаване на работни места и могат да окажат влияние върху конкурентоспособността; в това отношение подчертава, че данъчната тежест следва да бъде прехвърлена от фактора труд към други източници на данъчно облагане, които не са толкова неблагоприятни за заетостта и растежа, като същевременно се осигури подходяща социална закрила;

Подчертава, че трябва да бъдат постигнати високи стандарти за защита на работниците и че понижаването на разходите за труд чрез намаляване на защитата на работниците не би следвало да бъде средство за намаляване на безработицата; предупреждава освен това, че намаляването на заплащането и ограничаването на правата на работниците може да предизвика изтичане на по-високо квалифицирани работници и представлява заплаха за сигурността на работните места, като излага МСП на недостиг на квалифицирани работници и същевременно създава несигурност в Европа; счита, че повишената гъвкавост на пазара на труда не следва да води до намаляване на защитата на работниците, тъй като не увеличава потенциала на МСП за създаване на работни места;

Счита, че ненужното академизиране на някои професии не помага за разрешаване на проблема с липсата на умения в МСП; счита, че професионалното образование и обучение, особено двойните системи, които работят в сътрудничество с МСП, следва да получат по-голяма обществена подкрепа; подчертава, че двойното професионално образование и обучение е важен инструмент за намаляване на младежката безработица, и призовава за подкрепа на МСП, които обучават младите хора в квалифицирани специалисти и по този начин дават важен принос за включването на младите хора в пазара на труда и в обществото; посочва, че двойната образователна система, използвана в една държава членка, не може да се възприема сляпо в друга държава членка;

Приканва държавите членки да насърчават разгръщането на силна предприемаческа култура, като включат съответните умения в образованието и обучението;

Счита, че схемите за стажуване в МСП следва да бъдат насърчавани от държавите членки, включително чрез данъчни и финансови стимули и чрез изисквания за качество, осигуряващи подходящи здравословни и безопасни условия на труд; припомня, че МСП имат много специфични потребности от умения; подчертава, че в това отношение трябва да се стимулират също така програмите за двойно обучение и възможностите за съчетаване на образование и стаж, тъй като те играят изключително важна икономическа и социална роля като инструменти за насърчаване на равните възможности за всички граждани;

10.

Настоятелно призовава държавите членки да разработят форми на сътрудничество, включващи всички правителствени равнища, предприятията (включително предприятията, свързани със социалната икономика), синдикалните организации, образователните институции и други социални партньори с оглед на адаптирането на системите за образование и обучение с цел борба с несъответствието между уменията/квалификациите и нуждите на пазара на труда, особено за МСП; призовава за насърчаване на по-неформалното обучение, включително обучението на работното място и обмена на знания между служителите;

11.

Подчертава важната роля на предприятията, включително на МСП и микропредприятията, в сътрудничеството със създателите на политиките и социалните партньори за промяна на образователните системи и програмите за професионално обучение в Европа по отношение на методите на преподаване и разработването на учебни програми, така че да се постави по-силен акцент върху развитието на професионални умения за 21-ви век, по-специално на цифрови умения, критично мислене, способност за решаване на проблеми и работа в екип; във връзка с това подчертава значението на практическия опит и опита в реални условия;

12.

Подчертава значимостта на преодоляването на недостига на умения, пред който са изправени МСП; счита, че Комисията трябва да постави акцент върху подпомагането на съответно обучение и образование, което може да допринесе за преодоляването на недостига на умения по отношение на ИКТ уменията, които са от съществено значение за иновативните МСП;

13.

Счита, че с цел привеждането в съответствие на търсенето и предлагането на работа държавите членки следва да предприемат реформи в образователните си системи, които да вземат предвид променения социален контекст, що се отнася до значението на преподаването и изучаването на един или повече езици, както и на технологичните иновации;

14.

Призовава държавите членки да предоставят подходящо обучение и да гарантират непрекъснато професионално развитие на учителите, за да се насърчават съвременни методи на преподаване и да се развиват умения и компетентности за 21-ви век;

15.

Призовава за предприемане на допълнителни мерки за интегриране на поколението на възраст над 50 години на пазара на труда, в бизнеса, образованието и обучението с цел предотвратяване на дълготрайната безработица и риска от социално изключване на тази категория работници и техните семейства;

16.

Счита, че МСП играят важна роля за създаването на „зелени“ работни места; насърчава по-нататъшното инвестиране в потенциала на МСП за превръщане на екологичните предизвикателства във възможности за стопанска дейност;

17.

Признава нарастващото значение на самостоятелната заетост и микропредприятията, които са от основно значение за насърчаването на иновациите и предприемачеството; изразява обаче загриженост във връзка с разрастващата се в целия ЕС фиктивна самостоятелна заетост, която не би следвало да се разглежда в положителен аспект като явление, което допринася за „нарастването на броя на микропредприятията“, а по-скоро като такова, което причинява трудова несигурност, води до неблагоприятни условия на труд и до ограничена или липсваща социална закрила и руши образа на предприемачеството, като поставя много хора в уязвимо положение, което от своя страна създава нови социални проблеми, които трябва да бъдат решени;

18.

Подчертава, че административната тежест на регулирането е непропорционално по-висока за самостоятелно заетите лица и микропредприятията, отколкото за по-големите предприятия; във връзка с това счита, че всички мерки по отношение на „фиктивните самостоятелно заети лица“ трябва да бъдат прилагани целенасочено и не трябва да създават каквато и да било ненужна административна тежест за лицето;

19.

Изразява загриженост относно несигурните условия на труд за голям брой самостоятелно заети лица и техните увеличаващи се нива на бедност; призовава Комисията и държавите членки да насърчават мрежите за съвместна дейност на микро- и малките предприятия под формата на кооперации (например кооперации на индивидуални производители, кооперации на лица на свободна практика, кооперации на МСП, кооперации за дейност и заетост), тъй като тези мрежи значително повишават устойчивостта и потенциала за заетост на съставните им единици;

20.

Отбелязва Европейския инвестиционен план, който има за цел да създаде нови работни места и да стимулира иновациите, и изразява надежда, че Европейският портал за инвестиционни проекти — като прозрачен механизъм за утвърждаване на инвестиционни проекти в ЕС — ще спомогне за насочване на инвеститорите към съществуващите възможности в полза на финансирането на МСП и разработването на стартиращи предприятия като важен и устойчив начин за намаляване на безработицата и за стимулиране на дългосрочната качествена трудова заетост; ето защо призовава в Европейския портал за инвестиционни проекти да бъдат включени различни категории с подходящи прагове, за да се даде възможност на МСП и стартиращите предприятия да се възползват напълно от неговото функциониране;

21.

Припомня, че ЕС се ангажира да засили промишлената си база, поставяйки си за цел делът на промишленото производство да съставлява поне 20 % от европейския БВП до 2020 г. и да се увеличи до 30 % до 2030 г.; счита, че това е важно условие за ефективното подобряване на ситуацията по отношение на заетостта в Европа;

22.

Подчертава ролята на насоченото към бъдещето законодателство и опростяването на процесите в контекста на бързото развитие в силно иновативния и отличаващ се със силен интензитет на познанията сектор на МСП, включително предприятията на социалната икономика и кооперативния модел на предприемачество, като подчертава ролята на сектора за интелигентна специализация и като взема предвид програмата на ЕС за градовете, както и в очакване на Пакта от Амстердам и ролята на мрежовите и рамковите структури като Европейското партньорство за иновации;

23.

Отбелязва, че в държави членки, които нямат публични инвестиционни банки, МСП могат да са в по-неблагоприятно положение в сравнение с МСП, които се намират в страни с функциониращи публични инвестиционни банки, тъй като общественият интерес не е приоритет за частните банкови институции;

24.

Призовава държавите членки да прилагат законодателството относно равния достъп на МСП до обществени поръчки;

25.

Призовава държавите членки да насърчават създаването и развитието на кооперативни предприятия, тъй като те се оказаха по-устойчиви по време на кризата и пострадаха в по-малка степен от загуба на работни места, отколкото средностатистическите предприятия, както и да създават качествени работни места, които не се прехвърлят в други страни; призовава ЕИБ и Комисията да информират редовно Парламента относно конкретните мерки, предприети до момента за подобряване на достъпа до финансиране на кооперациите и предприятията на социалната икономика;

26.

Счита, че политиките на ЕС и националните политики не следва да бъдат насочени само към МСП, стартиращите предприятия и създаването на нови работни места в МСП, и призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят прехвърлянето на предприятия като средство за запазване на съществуващите работни места в МСП, които са застрашени от закриване; призовава за насърчаване на прехвърлянето на предприятия на работници под формата на кооперации като успешен вид прехвърляне на предприятия;

27.

Призовава Комисията да ангажира по-активно държавите членки и местните и регионалните органи, институциите за висше образование и обучение, сдруженията на гражданското общество, предприятията, синдикалните организации и финансовите институции с оглед на популяризирането и пълноценното използване на източниците на финансиране на ЕС (напр. Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“), за да се съдейства за преодоляване на трудностите при достъпа до информация, до консултация и финансиране, които продължават да бъдат сред основните пречки за растежа на МСП; освен това подчертава значимостта на трансграничните програми за насърчаване на МСП в рамките на европейската изследователска инициатива EUREKA като средство за улесняване на сътрудничеството между МСП и изследователски институции; призовава Комисията и държавите членки да координират по-добре различните инструменти за финансиране на МСП;

28.

Във връзка с това подчертава, че към днешна дата обучението и информацията относно подобни възможности са крайно недостатъчни в сравнение с реалните потребности и редицата възможности, които тези фондове могат да предоставят;

29.

Настоятелно призовава Комисията да разработи съвместно с националните звена убедителни и ефективни маркетингови кампании, насочени единствено към МСП, относно инструмента „Fast Track Innovation“ на програмата „Хоризонт 2020“;

30.

Призовава МСП (включително микропредприятията), както и местните и регионалните органи да се възползват в пълна степен от съществуващите възможности за комбиниране на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и ЕФСИ, като се има предвид, че това са два допълващи се инструмента; препоръчва комбинирането на ЕСИ фондовете и ЕФСИ в тематични и многонационални инвестиционни платформи и приканва Комисията и групата на ЕИБ да увеличат усилията си за създаване на тези платформи с цел насърчаване на продуктите на групата на ЕИБ и подобряване на достъпа на МСП до финансиране;

31.

Подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в научни изследвания, иновации, квалифицирано обучение и развитие, с цел да се стимулират качественият растеж и потенциалът за създаване на работни места на европейските МСП; подчертава факта, че за подкрепа на МСП са предназначени средства в размер на 75 милиарда евро по линия на предназначената за МСП част от ЕФСИ; приветства успешното усвояване досега на финансирането за МСП по линия на ЕФСИ сред одобрените проекти;

32.

Призовава Комисията при преразглеждането на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. да намери начин изцяло да компенсира съкращенията, извършени при финансирането на програмата „Хоризонт 2020“ в полза на ЕФСИ, предвид нейното значение по отношение на икономическото развитие и на създаването на работни места, по-специално за МСП;

33.

Приветства инициативата за използване на финансови инструменти в подкрепа на МСП, но счита, че безвъзмездното финансиране следва да бъде поддържано там, където играе решаваща роля и е необходимо за насърчаване на новаторството и развойната и научноизследователската дейност, които са от решаващо значение за създаването на работни места и за бъдещия икономически успех на Европа;

34.

Настоятелно призовава както държавите членки, така и Комисията да постигнат, в рамките на цялостен подход спрямо подкрепата за МСП, значителен напредък в по-нататъшното опростяване на финансирането от страна на ЕС до 2017 г. по отношение на прилагането, управлението и наблюдението/контрола на проекти, по-конкретно чрез въвеждане на единна, обхващаща целия ЕС публична процедура за възлагане на електронни обществени поръчки, пълно електронно сближаване, единен одит, основан на принципа на риска, намаляване на изискванията за данни и информация и премахване на свръхрегулирането чрез обширна регулаторна оптимизация; подчертава обаче необходимостта да се гарантира подходящ баланс между опростяването, от една страна, и разкриването и предотвратяването на нередности, включително на измами, от друга страна; изисква от Комисията да представи предложения за законодателни промени на регламентите относно политиката на сближаване по време на междинния преглед/междинното преразглеждане с цел улесняване на достъпа до финансиране за МСП, и по-специално за стартиращите предприятия, които желаят да се разрастват; припомня, че по изчисления на Комисията чрез европейските електронни обществени поръчки, прозрачността и намаленията на административните разходи биха могли да се спестят до 50 милиарда евро годишно;

35.

Приканва Комисията, преди да започне обстойни разисквания с Парламента относно бъдещата финансова рамка и относно политиката на сближаване за периода след 2020 г., да извърши съответните количествени проучвания на въздействието на политиките и инструментите за подкрепа на малките и средните предприятия, които биха позволили извършването на подготвителна дейност чрез наблюдение на резултатите и оценка на тяхната ефективност в сравнение с тази на други форми на помощ, които не са насочени към предприятия под определен размер;

36.

Подчертава значението на достъпа до мерките на ЕС за подпомагане и финансиране и до електронни публични услуги за МСП, разположени в по-малки градски зони и селски райони, който ще повиши техния потенциал за заетост и ще допринесе за икономическото развитие на районите, застрашени от обезлюдяване;

37.

Призовава МСП да преодолеят различията между половете на пазара на труда по отношение на заетостта и заплащането, наред с другото чрез предоставяне или подпомагане на детски заведения, отпуск за полагане на грижи за други лица, гъвкаво работно време за лицата, полагащи грижи, както и да гарантират равно заплащане на мъже и жени за еднакъв труд;

38.

Призовава държавите членки да гарантират предоставянето на местна инфраструктура за грижи за децата с цел улесняване на достъпа на родителите до работната сила;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават обучението и образованието в областта на ИКТ и науките, технологиите, инженерството и математиката, за да предоставят на настоящата и бъдещата работна сила съответните електронни умения; насърчава Комисията и държавите членки да подпомагат програми, като например отворени онлайн курсове, които да предоставят на безработните млади хора електронни умения, както и да насърчават такива за поколението на възраст над 50 години и активните възрастни хора;

40.

Подчертава необходимостта от целенасочени стимули за стартиращите предприятия, МСП и микропредприятията с цел да се улесни тяхното създаване и функциониране, както и необходимостта да се улесни наемането на квалифицирана работна сила и обучението на работниците;

41.

Счита, че мобилността при европейското професионално образование и обучение трябва и занапред да бъде насърчавана;

42.

Насърчава държавите членки, регионалните правителства, образователните институции и социалните партньори да създават възможности за младите хора да придобиват предприемачески умения, както и по-добре да признават и валидират неформалното образование и неформално придобитите умения; подчертава също така значението на програмите за наставничество на предприятията за младите предприемачи, както и за МСП в начална фаза, с цел да се повиши процентът на успеваемост и устойчивостта на дружества и работни места;

43.

Изразява твърдото убеждение, че сертификатът за майстор-занаятчия трябва да бъде запазен;

44.

Приветства програмата „Еразъм за млади предприемачи“, която спомага за това на младите предприемачи да се предоставят познания и полезни умения да създадат и/или успешно да управляват предприятие; счита, че подобни програми следва да се насърчават допълнително от страна на държавите членки и на Комисията, за да се повиши осведомеността сред целевите групи относно програмите и да се помогне на повече млади хора да създадат свое предприятие и да го управляват успешно;

45.

Призовава държавите членки да приемат благоприятни законодателни рамки за насърчаване и подкрепа на заетостта на младите хора в МСП или да им предоставят стимули за създаване на собствена стопанска дейност, включително чрез по-добър достъп до информация и индивидуални консултации, чрез улесняване на достъпа до кредитиране и финансиране, както и чрез въвеждането на „обслужване на едно гише“; счита, че тези рамки следва също така да включват насърчаване на програми за осигуряване на учебни стажове за студентите, така че те да могат да придобият първия си практически опит в МСП, като същевременно се осигурява подходяща социална защита;

46.

Отбелязва, че следва да се предприемат мерки за предоставяне на по-добра възможност за признаване на квалификациите и дипломите в Европа, включително дипломи и онлайн сертификати като тези, предоставени чрез масови отворени онлайн курсове (МООК), както и за валидиране на неформалното обучение с цел да се позволи на специалистите да допринасят със своите знания и умения в цяла Европа;

47.

Приветства законодателното предложение на Комисията относно несъстоятелността на предприятията, включително ранно преструктуриране и предоставяне на втори шанс, за да се превъзмогне страхът от неуспех и да се гарантира, че предприемачите разполагат с втори шанс;

48.

Подчертава, че корпоративната социална отговорност има дългогодишна европейска традиция и че социално отговорните предприятия продължават да служат за пример и днес; подчертава, че МСП могат да играят важна роля за гарантиране на устойчивия в екологично, социално и икономическо отношение растеж;

Благоприятна и стабилна регулаторна среда

49.

Призовава държавите членки да избягват свръхрегулирането, което ограничава конкурентоспособността и потенциала за създаване на работни места на предприятията; счита, че премахването на регулаторната и административната тежест, заедно с разработването на стабилна и устойчива регулаторна рамка, включително благодарение на системното използване на теста за МСП и ефективното прилагане във всички държави членки, представлява правилният начин за намаляване на разходите на МСП и за повишаване на потенциала им за създаване на работни места; подчертава, че това не следва да подкопава защитата на работниците;

50.

Счита, че благоприятната и стабилна регулаторна среда, както и присъщата ѝ яснота на правилата, представлява предпоставка за създаването на устойчиви качествени работни места в МСП; счита, че съответната регулаторна сигурност трябва да обхваща, наред с други елементи, договорното право и данъчните и социалните разпоредби, защитата на работниците, както и данъчните разпоредби, а също така правната сигурност и процедурната ефективност; счита, че стабилността на регулаторната среда се постига най-добре чрез постоянно участие на социалните партньори в процеса на вземане на решения;

51.

Призовава Комисията и държавите членки да имат предвид, че ако въздействието на административните изисквания се усеща непропорционално от МСП, то следва систематично да бъдат обмислени мерки за намаляване на тежестта и на пречките, като същевременно се гарантира, че на служителите се предоставя адекватна защита на здравословните и безопасни условия на труд; във връзка с това подчертава, че специфичните пречки се нуждаят от съобразени с конкретния случай решения, като се взема предвид голямото разнообразие на МСП;

52.

Подчертава значението на наличието на благоприятна за МСП, ефективна, гъвкава и достъпна публична администрация в държавите членки с цел да се насърчават ценностите на предприемачеството, да се улесни растежът на МСП и да им се предостави възможност да разгърнат целия си потенциал за създаване на висококачествени работни места;

53.

Призовава Комисията да улесни ефективния обмен на най-добри практики между държавите членки по отношение на техните различни регулаторни среди за МСП; приветства в това отношение мрежата от представители на МСП, чиято роля е да подобри процеса на консултация с националните МСП и сътрудничеството между държавите от ЕС; също така насърчава сътрудничеството между МСП и местните органи и сектора на образованието, което може да бъде благоприятно за създаването на бизнес клъстери и бизнес инкубатори и по този начин да увеличи техния потенциал за създаване на работни места; насърчава МСП да последват примера на многонационалните корпорации и да станат членове на организации, които ги представляват, за да се чува гласът им на национално и европейско равнище; насърчава сдруженията на МСП да оказват по-добра подкрепа на МСП и да играят по-значима роля като надежден социален партньор;

54.

Призовава държавите членки да преразгледат правилата, засягащи МСП, и да въведат мерки въз основа на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“, за да се премахнат неоснователните пречки, пред които са изправени МСП, и да се постигне регулаторна и данъчна сигурност като предпоставка за стабилността и качеството на работните места;

55.

Подчертава значението на изпълнението на предварителните условия, свързани със Законодателния акт за малкия бизнес, с оглед на подобряване на средата и административните процедури за развитие на бизнес и предприемачество, както и усвояване на възможностите за финансиране за МСП;

56.

Счита, че присъщите различия между МСП и мултинационалните корпорации трябва да се преодолеят, за да се даде възможност на МСП да използват допълнителни средства и заедно с публичните инвестиции да създават качествени работни места;

57.

Призовава държавите членки да стимулират чрез данъчното облагане появата и развитието на бизнес ангели, начален капитал и секторите с участници на пазара на ранен етап;

58.

Обръща внимание на регионалните различия и неравенства в достъпа на МСП до финансиране от националните насърчителни банки, програмите, финансирани от ЕС, и други публични и частни финансиращи институции; призовава за равни условия на конкуренция за всички МСП — със специален акцент върху по-малко развитите, по-бедните и по-отдалечените или изолирани региони, изправени пред сериозни проблеми във връзка с обезлюдяване и/или разпокъсаност, и държавите, които са обект на финансови и икономически ограничения, по отношение на достъпа до финансиране от финансовите инструменти, подкрепяни от ЕС, като се използват посредници;

59.

Счита, че единствено посредством улеснен достъп до финансиране чрез коефициент на корекция за МСП може да се създаде стабилна финансова ситуация, която позволява растеж, и по този начин да се запазят повече работни места;

60.

Подчертава, че микрокредитите, които са предвидени най-вече за микропредприемачите и хората в неравностойно положение, които желаят да започнат дейност като самостоятелно заети лица, са начин за преодоляване на пречките при достъпа до традиционните банкови услуги; би приветствал инициативи за интелигентно опростяване, насочени към подобряване на ефективността на оценката на проекти, нуждаещи се от микрокредити; би приветствал също така мерки за отчетност, насочени към финансовите посредници, които да не представляват прекомерна тежест или да увеличават неоснователно разходите;

61.

Обръща внимание на опасностите от изпадане в неплатежоспособност и несъстоятелност за МСП, изправени пред забавяния на плащанията; призовава Комисията и държавите членки да подобрят прилагането на Директивата относно борбата със забавяне на плащане; освен това призовава държавите членки да разгледат подходящи финансови механизми, като например банкови гаранции;

62.

Призовава Комисията да създаде европейски рамков регламент за улесняване на създаването на общоевропейско колективно финансиране и пазари за колективно инвестиране;

63.

Призовава Комисията да улесни секюритизацията на кредити за микропредприятия и МСП, за да увеличи отпусканите на тях кредити;

64.

Призовава Комисията и държавите членки да подобрят регулаторната рамка за социалните предприятия;

65.

Признава, че е важно да се вземат предвид ситуацията, специфичните потребности и трудностите при спазването от страна на микро- и малките предприятия на прилагането на мерките за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на ниво предприятие; подчертава, че повишаването на осведомеността, обменът на добри практики, консултациите, лесните за ползване ръководства и онлайн платформите са от изключително значение за подпомагането на МСП и микропредприятията да спазват по-ефективно регулаторните изисквания за ЗБУТ; призовава Комисията, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и държавите членки да продължат да разработват практически инструменти и насоки, които подпомагат, улесняват и подобряват спазването на изискванията за ЗБУТ от страна на МСП и микропредприятията;

66.

Приветства въвеждането на интерактивния онлайн инструмент за оценка на риска (OiRA) на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, както и другите електронни инструменти в държавите членки, които улесняват оценката на риска и имат за цел да насърчават спазването и културата на превенция, по-специално в микро- и малките предприятия; настоятелно призовава държавите членки да използват европейското финансиране за мерки за ЗБУТ като цяло и по-специално за разработване на електронни инструменти с цел подпомагане на МСП;

67.

Призовава Комисията да продължи да взема под внимание специфичното естество и положение на МСП и на микропредприятията при преразглеждането на стратегическата рамка, за да се помогне на тези предприятия да постигнат целите, определени по отношение на здравето и безопасността на работното място;

68.

Призовава Комисията при целесъобразност да приеме — в рамките на специфичните за всяка държава препоръки на европейския семестър — диференциран подход за подобряване на средата за МСП, като взема предвид специфичните за всяка държава обстоятелства и специфичните структурни различия между регионите на ЕС, за да се постигне по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване; призовава освен това Комисията да постави акцента върху МСП, и по-специално върху микропредприятията;

69.

Отбелязва, че тематична цел 3 — „Повишаване на конкурентоспособността на МСП“ — доведе до това, че държавите членки поставиха акцент върху повишаване на потенциала за създаване на растеж и работни места за МСП в оперативните програми; подчертава, че нито бъдещи неочаквани кризи в целия ЕС, нито основни инициативи не следва да водят до намаляване на бюджетните кредити за поети задължения или на плащанията във връзка с тематична цел 3 и съответните инструменти по бюджетен ред 1б от общия бюджет на ЕС; признава, че МСП разполагат с малко собствен капитал, и следователно подчертава, че забавянията на плащания на фактури по линия на политиката на сближаване следва да бъдат сведени до минимум, за да се намалят рисковете от несъстоятелност; съответно призовава настоятелно Комисията и държавите членки за по-нататъшно подобряване на темпа на плащанията за МСП;

70.

Посочва, че както Годишният доклад относно европейските МСП за 2014—2015 г., така и Годишният обзор на растежа за 2016 г. разкриват регионални различия в средата на МСП и други несъответствия, които следва да бъдат ефективно разгледани от държавите членки преди края на програмния период, като бъдат придружени от усилия за засилване на интернационализацията на МСП чрез премахване на нетарифните бариери;

71.

Призовава държавите членки с ограничена децентрализация на управлението на финансирането от страна на ЕС да изместят баланса на административния капацитет за техническа помощ и за местни и регионални системи за подкрепа на МСП (включително микропредприятията), както и улесняването на достъпа до финансиране и информационни решения, към местните органи, тъй като това ще позволи постигането на по-балансирани в регионален план резултати и равнища на усвояване, по-специално в по-слабо развитите региони;

72.

Подчертава необходимостта към бизнес инкубаторите да се добавят и разработчици на предприятия, така че стартиращите предприятия да се превърнат във важен инструмент за създаване на устойчиви във времето работни места и да се запази намиращият се в предприятията потенциал, като се ограничи „продаването на ценни идеи“ единствено с цел чиста печалба;

73.

Подчертава необходимостта от улесняване на достъпа до единния пазар чрез премахване на оставащите неоснователни административни пречки и чрез борба с нелоялната конкуренция, изкривяването на пазара, фиктивната самостоятелна заетост и дружествата „пощенска кутия“; призовава държавите членки да гарантират на МСП условия за справедлив достъп до своя национален пазар, по-специално що се отнася до извършването на трансгранични услуги; приветства във връзка с това силния акцент върху МСП в стратегията за единния пазар от 2015 г. и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да продължат положителните инициативи с конкретни мерки, които са осезаеми за МСП;

74.

Призовава държавите членки да приемат благоприятни законодателни рамки за създаване на предприятия като един от начините за борба със сивата икономика, която поставя в неизгодно положение преди всичко МСП, както и да се възползват в пълна степен от новата платформа за справяне с недекларирания труд; признава, че икономическата криза и мерките, прилагани в редица държави членки, са допринесли за растежа на сивата икономика;

75.

Изразява твърдото убеждение, че интегрирането на бежанци на пазара на труда никога няма да има успех без масовата подкрепа от страна на микро-, малките и средните предприятия в ЕС;

76.

Подчертава, че всеобхватното езиково обучение за бежанците е от първостепенно значение; подчертава, че такова обучение трябва да започне колкото се може по-рано и че свързаните с работата езикови умения са от съществено значение за интеграцията на бежанците в предприятията;

77.

Подчертава, че са необходими допълнителни усилия и стимули с цел насърчаване и улесняване на създаването на МСП, включително на социални предприятия и микропредприятия, от страна на лица от уязвимите групи, както и с цел борба срещу дискриминацията в това отношение; подчертава, че развитието на умения през целия живот и консултациите са важни инструменти за гарантиране на равни възможности; счита, че МСП трябва да получат от съответните компетентни органи в държавите членки подкрепа и консултации във връзка с интеграцията на уязвими групи в пазара на труда;

78.

Настоятелно призовава да не се изисква по никакъв начин от микропредприятията и МСП да разкриват нефинансова информация, отнасяща се до техния доброволен социален ангажимент; подчертава, че подобно разкриване може да доведе до несъразмерно високи бюрократични разходи и би застрашило, а не стимулирало, социалната ангажираност на предприятията;

79.

Подчертава, че в резолюцията на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност (КСО) (13) се посочва ясно, че в едно свободно общество КСО не може никога да превърне благотворителните дейности в задължения; изразява твърдо убеждение, че ако КСО беше задължителна, хората щяха да са по-малко склонни да подкрепят благотворителни каузи;

80.

Подчертава, че секторът на временната заетост е от особено значение за МСП и че следва да се разглежда нюансирано;

Еднакви условия на конкуренция

81.

Отбелязва, че понякога политиката на ЕС в областта на конкуренцията би могла да доведе до предимства, които в повечето случаи са от полза за големите пазарни оператори, характеризиращи се с по-големи икономии от мащаба в сравнение с МСП; подчертава във връзка с това, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията трябва да гарантират еднакви условия на конкуренция за малките, средните и големите предприятия, за да се преодолее липсата на икономии от мащаба на МСП, като по този начин се даде възможност за тяхната интернационализация и повишаването на потенциала им за създаване на работни места, по-специално в контекста на новите международни търговски споразумения;

82.

Призовава публичните органи на държавите членки при предлагането на услуги да се ограничат официално до своята сфера на дейност, за да не се стигне до нарушаване на конкуренцията в ущърб на МСП в резултат на специалната данъчна позиция на публичните органи;

83.

Посочва, че МСП в Европа се характеризират с разнообразие на стопанските модели и правните форми и че следва да се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички тях, включително за участниците в социалната икономика;

84.

Счита, че неравният достъп на МСП до пазарите, информацията, консултирането, обществените услуги, уменията и финансирането в целия ЕС освен че оказва отрицателно въздействие върху техните перспективи за създаване на заетост, е и резултат от редица структурни различия по отношение на мащаба на предприятията и тяхната производителност; следователно счита, че тези различия следва да се вземат предвид при оценката на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и функционирането на вътрешния пазар;

85.

Счита, че имиджът на едно МСП като привлекателен работодател, основан на добри условия на труд и заетост, е важно конкурентно предимство по отношение на наемането на квалифициран персонал;

86.

Счита, че регулирането служи на общия интерес и наред с другото има за цел постигането на редица цели, като например създаването на конкурентоспособен и справедлив пазар, защитата на служителите, защитата на здравето и безопасността, насърчаването на иновациите и опазването на околната среда; следователно подчертава необходимостта от изготвяне на ясна и ефективна регулаторна рамка, която не въвежда ненужни бюрократични тежести за МСП, когато те я прилагат;

87.

Отбелязва, че в регионите, в които икономическото развитие е съсредоточено върху привличането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), многонационалните корпорации в някои случаи биха могли да се ползват с предимство по отношение на законодателните въпроси; счита, че преференциалното третиране на МНК следва също да бъде проучено с цел да се намали тяхното потенциално отрицателно въздействие върху МСП, като се гарантират еднакви условия на конкуренция за МСП и се увеличава техният капацитет за създаване на заетост; признава също така факта, че редица МСП се създават в подкрепа на МНК и техните служители чрез предоставяне на продукти и услуги по веригата на доставки; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на зачитането на правата на работниците в тези случаи и приветства усилието на ОИСР за повишаване на прозрачността в международната данъчна система и призовава за бързо прилагане на мерките срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

88.

Призовава държавите членки да възприемат принципа на данъчно облагане на доходите на мястото, където са генерирани, както и други мерки срещу практиките за прехвърляне на печалби на МНК, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за МСП, а следователно и за да се подобри техният потенциал за създаване на работни места;

89.

Отбелязва, че подобрената регулаторна рамка и ефективното правоприлагане могат да допринесат за справяне с проблемите, свързани със сивата икономика и с избягването на данъци;

90.

Счита, че при търговските споразумения с трети държави следва да се вземат предвид специфичните за регионите на ЕС структурни различия в сектора на МСП в целия Съюз и да се извърши оценка на тяхното въздействие върху бъдещите перспективи за заетост и върху правата и заплатите на работниците, заети в МСП;

91.

Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието във връзка с последиците от предложеното споразумение за ТПТИ, както и от предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай, за броя и качеството на работните места в сектора на МСП във всички държави членки; подчертава, че подобна оценка на въздействието следва да включва подробен анализ на видовете МСП и секторите, които биха могли да бъдат засегнати;

92.

Отбелязва възможностите на цифровия единен пазар; подчертава обаче необходимостта от оценка на потенциалните рискове, ползи и предизвикателства за МСП по отношение на техния потенциал за растеж и създаване на работни места в различните държави членки, както и за въздействието върху работниците и системите за социална сигурност; препоръчва на Комисията да създаде необходимите условия за постепенното навлизане и адаптиране на МСП на цифровия единен пазар;

93.

Счита, че насърчаването на цифровизацията в публичния сектор (електронно правителство) и увеличаването на наличието на широколентов достъп в отдалечените райони би намалило разходите за създаване на МСП и оперативните разходи, което ще им позволи да повишат допълнително потенциала си за създаване на работни места;

94.

Насърчава МСП да поощряват работата от разстояние и гъвкавата и самостоятелна работа (smart working), които представляват ефективни инструменти за борба с материалните разходи на предприятията и същевременно дават възможност на работещите да съчетават възможно най-добре професионалния и семейния живот;

95.

Приветства наличието на информационни портали, насочени специално към МСП, като например „Порталът за достъп до финансиране“ на уебсайта „Вашата Европа“ (Your Europe), и призовава Комисията да подобри допълнително тяхната функционалност и достъпност и да ги превърне в по-интерактивни инструменти; подчертава по-специално значението на ефективното създаване на новия единен цифров портал, оповестен в стратегията за единния пазар, като точка за онлайн достъп до цялата информация и услуги, свързани с единния пазар;

o o

96.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 81.

(2) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.

(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0394.

(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0459.

(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0321.

(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0264.

(7) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.

(8) Годишен доклад относно европейските МСП за периода 2014—2015 г. (http://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/performance-review/index_en.htm)

(9) Данни от февруари 2016 г. (http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7225076/3-04042016-BP-EN.pdf/e04dadf1-8c8b-4d9b-af51-bfc2d5ab8c4a)

(10) Доклад на Eurofound за 2011 г., озаглавен „Представителство на работниците на равнище организация в Европа“.

(11) Публикация на CECOP от 2013 г., озаглавена „Прехвърляне на предприятия на работници под формата на кооперация в Европа“.

(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0264.

(13) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 33.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/179

P8_TA(2016)0360

Прилагане на Директивата за равно третиране в областта на заетостта

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“) (2015/2116(INI))

(2018/C 204/21)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2 и 5 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 6, 8, 10, 19 и 153 от него,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 20, 21, 23 и 26 от нея,

—	като взе предвид Европейската социална харта, приета от Съвета на Европа, както и заложените в нея социални и трудови права,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз (октомври 2015 г.),

—	като взе предвид междинния доклад на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията Ханс Билефелд, представен в съответствие с Решение 68/170 на Общото събрание относно свободата на религията и убежденията,

—

—	като взе предвид Директивата относно равенството между половете (Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (2)),

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директивата“) (3),

—	като взе предвид насоките на ЕС от 24 юни 2013 г., изготвени от Съвета, относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

—	като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

—

като взе предвид съвместния доклад на Комисията за прилагането на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (Директива за равенството между расите) и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равното третиране в областта на заетостта) (COM(2014)0002),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—	като взе предвид предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Недискриминация и равни възможности за всички — рамкова стратегия“ (COM(2005)0224),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в Европейския съюз (2013 — 2014 г.) (6),

—	като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа (7),

—	като взе предвид своята позиция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г. (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно отбелязания напредък в областта на равните възможности и недискриминацията в ЕС (въвеждане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство) (15),

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО по отношение на принципа на недопускане на дискриминация въз основа на религия или убеждения,

—	като взе предвид задълбочения анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания на тема „Директивата за равенството в областта на заетостта — оценка на нейното прилагане“,

—	като взе предвид проучването на Европейския парламент, озаглавено „Разумни улеснения и защитени предприятия за хората с увреждания: разходи и възвращаемост на инвестициите“,

—	като взе предвид проучването на Европейския парламент, озаглавено „Различно третиране на работниците на възраст под 25 години с оглед на техния достъп до пазара на труда“,

—	като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“,

—	като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно положението, свързано с равенството в Европейския съюз 10 години след първоначалното прилагане на директивите за равенството,

—	като взе предвид сравнителния правен анализ на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно защитата в ЕС срещу дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и половите характеристики,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0225/2016),

А.	като има предвид, че съгласно ДЕС Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, и се бори срещу социалното изключване и дискриминацията;

Б.	като има предвид, че ДФЕС предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.	като има предвид, че всички 28 държави членки са транспонирали Директивата за равно третиране в областта на заетостта и са натрупали ценен опит въпреки различията при нейното транспониране и прилагане;

Г.	като има предвид, че директивите в областта на равното третиране забраняват както пряката и непряката дискриминация, така и тормоза и подбуждането към дискриминация;

Д.

като има предвид, че Комисията отбеляза в своя втори доклад за прилагането (COM(2014)0002), че това законодателство не е достатъчно, за да се постигне пълно равенство и че трябва да се повиши информираността относно съществуващата закрила, наред с използването на фондовете на ЕС и укрепването на националните органи по въпросите на равенството;

Е.

като има предвид, че недискриминацията в областта на професиите и заетостта е ефективна единствено ако се води широкообхватна борба с дискриминацията във всички сфери на живота, както и с други пречки, които, чрез ограничаването на свободата и равенството, възпрепятстват личностното развитие и действителното участие на всички работници в политическата, социалната и икономическата организация на съответните държави членки;

Ж.

като има предвид, че Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) подчерта в делото Рьомер (16) , че Директивата за равното третиране в областта на заетостта не формулира сама по себе си принципа на равното третиране в областта на заетостта и професиите, но осигурява основна рамка за борба с дискриминацията на различни основания;

З.

като има предвид, че въпреки че разпознаването на дискриминацията се е увеличило, все още има многобройни жертви на дискриминация, които не са запознати с правата си или не се осмеляват да предприемат правни действия срещу дискриминационните практики поради различни фактори, като например липса на доверие в органите на държавите членки или сложни и продължителни съдебни процедури;

И.

като има предвид, че доказателствата, събрани от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), показват, че расизмът, ксенофобията, хомофобията, трансфобията и свързаните форми на нетолерантност са широко разпространени въпреки мерките, предприети от правителствата и гражданското общество в целия ЕС; като има предвид, че социалният и политическият климат се характеризират с все по-голяма толерантност към екстремистки, расистки и ксенофобски възгледи, които експлоатират страховете, свързани с безработицата, кризата с бежанците, отчуждаването, отчасти в резултат на миграционните потоци, и сигурността на фона на тероризма и други геополитически предизвикателства, което подкопава основни ценности на ЕС;

Й.	като има предвид, че проучването на Агенцията за основните права относно ЛГБТ лицата (17), както и докладът на Агенцията за основните права „Да бъдеш транссексуален в Европа“ (18) подчертават продължаващата дискриминация на ЛГБТ лицата при достъпа до пазара на труда и в рамките на този пазар;

К.

като има предвид, че в Директивата за равно третиране в областта на заетостта се определят единствено минимални изисквания, но че държавите членки могат да предвидят по-високо равнище на защита и да приемат положителни мерки в тази област в националните си законодателства; като има предвид, че законодателството само по себе си не е достатъчно, за да гарантира пълна равнопоставеност и трябва да бъде съчетано с подходящи политически действия;

Л.	като има предвид, че жените са най-засегнати от безработицата и са подложени на отрицателна дискриминация по отношение на заетостта, особено бременните жени и майките, включително майките, които кърмят;

М.

като има предвид, че Директивата за равно третиране в областта на заетостта обхваща единствено свободата на религията и убежденията, увреждания, възраст и сексуална ориентация, но държавите членки са също така задължени, съгласно Директивата за расовото равенство, да се борят срещу дискриминацията в областта на заетостта , основана на раса и етническа принадлежност; като има предвид, че религията понякога се използва като заместител на раса, когато става дума за дискриминация в областта на заетостта, на основание на реална или възприемана принадлежност на дадено лице към определена религия;

Н.

като има предвид, че процентът на заетост на хората с увреждания в държавите членки е значително под 50 % в сравнение с над 70 % за населението като цяло, както и че процентът на безработица сред хората с увреждания (18,3 %) е почти два пъти по-висок от процента на безработица сред населението като цяло (9,9 %); като има предвид, че зад средните стойности за ЕС се крият големи различия на ниво държава;

О.

като има предвид, че най-вече жените носят основна отговорност за грижите за децата, за възрастните, за други зависими лица, за семейството и домакинството и че тази отговорност е по-голяма, ако имат деца с увреждания; като има предвид, че това оказва пряко въздействие върху достъпа на жените до работни места и върху тяхното професионално развитие и може да се отрази негативно на техните условия за работа, например в много случаи, когато жените са принудени да работят на непълно работно време или са подтиквани към несигурни форми на заетост, и че всички тези фактори създават разлики в заплащането и пенсиите;

П.	като има предвид, че семействата с един родител, основно самотните майки, са много по-често в категорията на работещите бедни и всички приети мерки следва да се концентрират върху самотните родители;

Р.	като има предвид, че широкият спектър от умения и компетентности, придобити от жените при изпълнение на семейните отговорности, обогатява тяхното личностно и професионално развитие; като има предвид, че поради това тези компетентности следва да бъдат признати от обществото и работодателите;

С.	като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред сериозна икономическа, финансова и социална криза, която особено засяга жените на пазара на труда и в личния им живот, тъй като за тях е по-вероятно да заемат несигурни работни места, да останат без работа и да не са социално осигурени;

Т.	като има предвид, че липсата на действително ефективни закони за равновесието между професионалния и личния живот води до дискриминация срещу работещите родители;

У.

като има предвид, че политическите мерки като Директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки вече са приети от Парламента, и като има предвид, че такива мерки имат потенциала да помогнат за постигане на по-голяма степен на равенство за жените в областта на заетостта и да подобрят достъпа на жените до ръководни позиции; като има предвид, че законодателството трябва да бъде считано за инструмент от ключово значение за постигане на равенство между половете, но трябва да бъде комбинирано с нормативни процедури и кампании, за да може равенството между половете да стане реалност не само в законодателството, но също така в обществените нагласи;

Ф.

като има предвид, че жените все още са жертви на множествена, пряка и непряка дискриминация на пазара на труда, въпреки теоретичното прилагане на равното третиране в държавите членки; като има предвид, че са налице много различни видове непряка дискриминация, като всички те трябва да бъдат обхванати от стандартното определение, съгласно което дискриминация възниква, когато различни правила се прилагат в съпоставими ситуации или едно и също правило се прилага в различни ситуации; като има предвид, че жените невинаги са осведомени за правата си съгласно действащото европейско и национално законодателство относно равенството и дискриминацията или се съмняват в ефективността на подаването на сигнали за случаи на дискриминация; поради това подчертава значението на информационните документи и документите с насоки, на кампаниите за повишаване на осведомеността и на информационните портали;

Х.

като има предвид, че със социалните неравенства, особено по отношение на равното третиране в областта на заетостта, може да се води борба само чрез политики, които гарантират по-добро разпределение на благата, основано на увеличение на реалните работни заплати, действия за насърчаване на регулирането в областта на труда и работното време и закрилата на труда, в частност чрез колективно договаряне и гарантиран всеобщ свободен достъп до висококачествено обществено здравеопазване и образователни услуги;

Ц.	като има предвид, че почти всеки един от петима млади хора в ЕС е в процес на търсене на работа, и като има предвид, че според оценките общите финансови разходи, свързани с младежката безработица, възлизат на 153 милиарда евро годишно (19) и че допълнителните социални разходи са много тревожни;

Ч.

като има предвид, че данните от 6-ото европейско проучване на условията на труд (EWCS) на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) (20) потвърждават, че не е постигнат особен напредък през последните 10 години по отношение на намаляването на декларираната дискриминация срещу работниците;

Ш.	като има предвид, че данните от 6-ото европейско проучване на условията на труд на Eurofound посочват, че 7 % от работниците заявяват, че са били подложени на дискриминация поне на едно основание, и потвърждават, че работници предоставят доказателства за дискриминация на множество основания;

Щ.

като има предвид, че равнището на заетост на жените с увреждания в ЕС (44 %) е значително по-ниско от равнището на заетост при мъжете с увреждания (52 %), и като има предвид, че равнището на заетост при жените във възрастовата група 55-65 години в някои държави членки е около или под 30 %, а разликата в заетостта между половете е най-високата (14,5 процентни пункта) в сравнение с разликата за групите на средната възраст (30-54 годишните — 12,4 процентни пункта) и по-младите възрастови групи (20-29 годишни — 8,3 процентни пункта); счита, че дългосрочната безработица е особено разпространена сред по-младите и по-възрастните служители, особено жените, и като има предвид, че са извършени оценки на прилагането и транспонирането на Директива 2006/54/ЕО, и че Парламентът в своята резолюция от 8 октомври 2015 г. (21) е изложил сериозните си опасения във връзка с прилагането на разпоредбите на Директивата относно прилагането на практика на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите;

АА.

като има предвид, че по-възрастните работници все още често се сблъскват с възрастова дискриминация, стереотипи и бариери; като има предвид, че възрастовата дискриминация засяга всички възрастови групи, и като има предвид, че едно хуманно общество, което се стреми към постигане на социалните и икономическите си цели, се нуждае от опита, ангажимента и богатството от идеи на всички поколения, като в същото време е основано на принципа на солидарност между поколенията;

Приветства факта, че почти всички държави членки са включили общия принцип на равно третиране на конкретни основания за дискриминация в своите конституции; изразява съжаление обаче, че само няколко държави членки систематично гарантират, че всички съществуващи правни текстове са в съответствие с принципа за равно третиране и още по-малко държави ги прилагат систематично (22), както и че дискриминацията все още остава част от ежедневието на много европейци;

Изразява надеждата си, че всички държави членки ще отстранят пречките от природно, социално и икономическо естество, които възпрепятстват същественото прилагане на принципите за равенство и ограничават свободата на европейските граждани;

Изразява съжаление относно факта, че понятието за правата на човека като универсални, неделими и взаимосвързани продължава като принцип на правото да бъде въпрос, по-скоро свързан с теорията, отколкото с практиката, като се има предвид, че различни аспекти на човешката идентичност биват третирани разделно в рамките на действащите правни инструменти на ЕС;

Изразява съжаление във връзка с увеличаването на случаите на дискриминация и тормоз, включително на работното място и особено по отношение на пола, гражданството, социалния произход, уврежданията, дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност, на етническия произход и на религията, по-специално по отношение на жените мюсюлманки и ЛГБТИ лицата; същевременно изразява съжаление относно недостатъчното като цяло докладване на всички форми на дискриминация, особено на дискриминация, основана на увреждане, и дискриминацията срещу ЛГБТИ лица; поради това призовава Комисията да включи специален акцент върху всички видове дискриминация при мониторинга на прилагането на Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и изтъква необходимостта от повишаване на осведомеността сред ЛГБТИ лицата относно техните права, например посредством органите по въпросите на равенството, синдикалните организации и организациите на работодателите;

Подчертава колко е важно да се постигне споразумение възможно най-скоро и призовава Съвета да преодолее тази патова ситуация, за да предприеме стъпки към прагматично решение и незабавно да ускори приемането на хоризонталната директива на ЕС за борба срещу дискриминацията, предложена от Комисията през 2008 г. и гласувана от Парламента; счита, че това е предпоставка за осигуряване на консолидирана и съгласувана законодателна рамка на ЕС, която осигурява защита срещу дискриминация, основана на религия и убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация извън рамките на заетостта; отбелязва, че не следва да се допуска неправомерно ограничаване на обхвата на Директивата; счита, че консолидирането на законодателната рамка на ЕС за справяне с престъпленията от омраза също е ключов елемент, като се има предвид, че подобни престъпления също са преобладаващи в работната среда;

Посочва, че според Агенцията на Европейския съюз за основните права всички форми на дискриминация, включително множествена и междусекторна дискриминация, до голяма степен възпрепятстват разгръщането на човешкия капитал и представляват пречка в развитието на кариерата; подчертава факта, че хората с увреждания често са жертви на тези видове дискриминация;

Отбелязва със загриженост липсата на съдебна практика, която да предоставя тълкуване на „непряка дискриминация“ в определени държави членки, както и затруднението, което нейното дефиниране създава за транспонирането на Директивата в определени държави членки; предлага Комисията да осигури консултации за държавите членки относно подобни трудности при тълкуването;

Отбелязва, че недискриминацията в областта на професиите и заетостта е ефективна единствено при условие че се води широкообхватна борба с дискриминацията във всички сфери на живота, например чрез подкрепа от страна на общността, законодателство и инструменти за координация, като например стратегии и рамки на равнището както на държавите членки, така и на ЕС, включително възможността за въвеждане на мерки за положителни действия;

Религия и убеждения

Отбелязва, че забраната на дискриминацията, основана на религия или убеждения, е транспонирана във всички държави членки, въпреки че Директивата не съдържа определения на самите термини (23);

10.

Отбелязва взаимовръзката между дискриминацията, основана на религия и убеждения, както и на раса и етническа принадлежност, и счита, че някои групи с религиозен малцинствен произход са особено засегнати от дискриминация в областта на заетостта, основана на религиозна принадлежност, както е документирано в национални и европейски изследвания, особено в изследвания, проведени от Агенцията за основните права;

11.

Счита, че защитата срещу дискриминация, основана на религия и убеждения, в Европейския съюз в момента се предоставя от законодателството в областта на правата на човека и от антидискриминационното законодателство, и че те взаимно си влияят;

12.

Подчертава, че според проучванията религиозните групи, подложени на най-голяма дискриминация в областта на заетостта, включват евреи, сикхи и мюсюлмани (и особено жени); препоръчва приемането на европейски рамки за национални стратегии за борба с антисемитизма и ислямофобията;

13.

Признава значителната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в областта на недискриминацията, основана на религия или убеждения, приветства ролята, която е изиграл чрез решенията си, свързани с тълкуването на Директивата в нейната цялост, и очаква с интерес първите бъдещи решения на Съда на Европейския съюз по този въпрос; изразява съжаление във връзка с малкия брой случаи, отнесени до съдилищата, противоречащ на многото случаи на дискриминация, видими от проучванията на виктимизацията, които обаче не се преследват по съдебен път;

14.

Счита, че последователното прилагане на антидискриминационното законодателство следва да се разглежда като важен елемент от стратегиите за предотвратяване на радикализацията, като се вземе предвид фактът, че в един все по-ксенофобски и ислямофобски контекст дискриминацията срещу религиозните общности, включително бежанци и мигранти, може да допринесе за религиозната радикализация на хората, да засегне успешното им включване в пазара на труда и да окаже въздействие върху техния достъп до правосъдие във връзка със статута им на пребиваване;

15.

Счита, че съдилищата следва да насочат вниманието си повече върху това да се уверят, че дадено твърдение за религиозно убеждение е направено добросъвестно, вместо да оценяват валидността или правилността на дадена религия или убеждение;

16.

Счита, че е необходима по-нататъшна хармонизация след решенията както на националните съдилища, така и на Европейския съд по правата на човека, когато се оценява принципът на светския характер на държавата спрямо разпоредбите на член 4, параграф 2 от Директивата за равенство в областта на заетостта по отношение на характера;

17.

Счита, че въз основа на съдебната практика на равнището на ЕС и на национално равнище в законодателството на ЕС и в националното законодателство следва да се въведе задължението за разумни улеснения за всички основания за дискриминация (включително, следователно, религията и убежденията), при условие че това няма да наложи несъразмерна тежест върху работодателите или доставчиците на услуги;

18.

Призовава държавите членки да признаят основното право на свобода на съвестта;

19.

Счита, че следва да се вземе предвид, че в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека Директивата осигурява защита срещу дискриминация, основана на религията или убежденията на работодателя;

20.

Счита, че общото изключение в член 2, параграф 5 е широко формулирано и е налице необходимост от напредък по отношение на неговото прилагане, което е от особено значение в контекста на бежанската и миграционната криза, и изразява надежда, че съдилищата ще преценят много внимателно границите, в съответствие с принципа на пропорционалност;

21.

Настоява, че свободата на вероизповедание е важен принцип, който следва да бъде спазван от работодателите; подчертава обаче, че прилагането на този принцип е въпрос от сферата на субсидиарността;

Увреждания

22.

Подчертава, че „дискриминация по признак на увреждане“ означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област; отбелязва, че това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения (24);

23.

Насърчава държавите членки да тълкуват правото на ЕС по такъв начин, че да се осигури основа за концепция за уврежданията, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като се съчетаят елементите, които осигуряват равенство на хората с увреждания, и като отказът за предоставяне на разумни улеснения се разглежда като форма на дискриминация, съгласно предписанията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки все още действа законодателство, което изисква 50 % праг на неработоспособност и приема единствено официално медицинско свидетелство;

24.

Отбелязва, че Директива 2000/78/ЕО не съдържа никакво определение на понятието „увреждане“; подчертава, че Съдът на Европейския съюз беше призован да даде независимо определение на понятието „увреждане“ за целите на делото Chacón Navas; припомня, че в други дела се призовава за изясняване на понятието за увреждане, както и на значението, приписвано на разумните улеснения за лица с увреждания, които работодателите трябва да осигурят съгласно член 5 от Директивата (HK Danmark C-335/11 и C 337/11);

25.

Изразява съжаление, че равнището на заетост на жените с увреждания е по-малко от 50 %, което подчертава двойната дискриминация, с която продължават да се сблъскват, възпрепятстваща тяхното пълноценно участие в обществения живот;

26.

Счита, че неизлечимо заболяване, т.е. болест или физическо състояние, което може логично да се очаква да доведе до смърт в рамките на 24 месеца или по-малко от датата на освидетелстването от практикуващ лекар, може да бъде считано за увреждане, ако възпрепятства участието на засегнатото лице в професионалния му живот;

27.

Подчертава задължението на работодателите да предоставят разумни улеснения за всички служители с увреждания, като това може да включва и служители с неизлечими заболявания;

28.

Подчертава, че естеството на някои неизлечими заболявания може да доведе до променливост при физическите, психическите и психологическите увреждания и че вследствие на това работодателите са задължени да преразглеждат редовно разумните улеснения, за да гарантират, че изцяло подкрепят служителите си в тяхната роля;

29.

Подчертава важността от защита на работниците с увреждания, включително и на тези с неизлечими заболявания, от всякаква форма на дискриминация на работното място; по-специално подчертава необходимостта тези работници да бъдат защитени от неправомерно уволнение;

30.

Отбелязва, че данните показват, че инвестициите в подходящи разумни улеснения за хората с увреждания са икономически изгодни и осигуряват възвръщаемост не само по отношение на социалното приобщаване, но също така и на по-висока производителност и по-малко случаи на отсъствие от работа (25); изразява съжаление относно факта, че много държави членки не са предоставили подходящи разумни улеснения;

31.

Подчертава значението на работата за хората с увреждания, както и за страдащите от тежки, хронични или нелечими заболявания, и изразява подкрепата си за приобщаващ подход към пазара на труда, гарантиращ на тези две групи сигурност и зачитане на правата;

32.

Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че правата и услугите, свързани със заетостта, включително разумните улеснения в контекста на Директивата за равно третиране в областта на заетостта, са преносими и в съответствие със свободата на движение на лицата с увреждания;

33.

Приветства факта, че всички държави членки предоставят безвъзмездна финансова помощ, субсидии или данъчни облекчения, например, на работодателите, които осигуряват разумни улеснения, като по този начин работодателите се стимулират да приспособят работното място, за да се адаптира и отвори пазарът на труда за хората с увреждания и да се гарантира, че всички хора се ползват от и упражняват всички права на човека и основни свободи на равноправна основа с другите. препоръчва на държавите членки да предвидят, а Комисията да подкрепя обучението на националните, регионалните и местните органи относно разумните улеснения, така че да им се даде възможност да предлагат насоки за разумни улеснения и за предотвратяване на изключването на конкретни уязвими групи; призовава към диалог със съответните заинтересовани страни като профсъюзи и работодатели, с цел да се определят насоки за практики на разумни улеснения, които да се прилагат на място;

34.

Подчертава необходимостта да се признаят социалните клаузи в процедурите за обществени поръчки като потенциален инструмент за постигане на целите на социалната политика; счита, че социално отговорните обществени поръчки може да бъдат използвани като инструмент за интегрирането на хората с увреждания и други уязвими групи на пазара на труда;

35.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат рамки за качество на стажовете с оглед на осигуряването на разумни улеснения и достъпност за лицата с увреждания;

36.

Подчертава значението на универсален стандарт за проектирането на обществените пространства и работните среди, който да взема предвид потребностите на хората с увреждания, в съответствие с Общия коментар за достъпността (26), приет от Комитета на ООН на 11 април 2014 г., и обръща внимание на ангажиментите на ЕС относно достъпността, с цел постигане на постоянни подобрения в условията на труд за всички работници в Европа;

37.

Приканва Европейската комисия и държавите членки да стимулират модели за т.нар. интелигентна работа, които позволяват на хората с увреждания да упражняват трудовата си дейност от дома си с всички произхождащи от това предимства от гледна точка на качеството на живот и на производителността;

38.

Отбелязва, че лицата с увреждания дават ценен принос за обществото като цяло, и призовава държавите членки да използват структурните фондове, по-специално Европейския социален фонд, за да адаптират работните места и да предоставят необходимата помощ за лицата с увреждания на работното място и да подобрят образованието и обучението с оглед увеличаване на процента на заетост на свободния пазар на труда и борба срещу безработицата, бедността и социалното изключване на хората с увреждания; посочва член 7 и член 96, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби (27), които насърчават равните възможности, недискриминацията и приобщаването на хората с увреждания при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) като цяло и в оперативните програми, в частност, и подчертава, че предварителната оценка следва да преценява адекватността на планираните мерки за насърчаване на равните възможности и за предотвратяване на дискриминацията; счита, че европейското и националното финансиране могат също да бъде насочвани, например, към МСП, които насърчават работниците да посещават курсове, позволяващи им да останат на работа;

39.

Призовава държавите членки да преразгледат схемите за осигуряване срещу безработица с оглед на предотвратяването на дискриминацията на лицата с увреждания;

40.

Насърчава държавите членки да вземат предвид ползите от въвеждането на мерки за положителни действия, например чрез комбиниране на пасивните политики на пазара на труда, например данъчни облекчения и парични стимули, с активни политики на пазара на труда — напр. професионално ориентиране, консултации, обучение и образование, както и намиране на работа — с цел да подпомагат заетостта на хората с увреждания;

41.

Насърчава държавите членки да разработят и приложат всеобхватна рамка за мерки, които дават възможност за достъп до качествена заетост за хората с увреждания, включително възможността за използване, например, на глоби, наложени за неспазване на законодателството, насочено срещу дискриминацията, за финансиране на включване в отворения пазар на труда и на други действия в тази област;

42.

Насърчава държавите членки да предоставят постоянна подкрепа на работодателите, които наемат лица с увреждания, така че да създадат благоприятни условия и да осигурят адекватна помощ на всички етапи на трудовия живот: наемане, задържане и кариерно развитие;

43.

Призовава всички участници да обърнат особено внимание на интегрирането на лицата с интелектуални и психосоциални увреждания, да развиват цялостна кампания за повишаване на информираността относно Конвенцията за правата на хората с увреждания и да се борят срещу предразсъдъците в рамките на работното място спрямо хора с психосоциални увреждания, интелектуални увреждания, хора с разстройства от аутистичния спектър и по-възрастни хора с увреждания; изисква всички материали, свързани с изграждане на капацитет, обучение, повишаване на информираността и публични изказвания, наред с другото, да бъдат предоставени в достъпни формати;

44.

Изразява загриженост по отношение на забавянето на средносрочната оценка на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г.; настоятелно приканва Комисията да преразгледа стратегията въз основа на заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз от 7 септември 2015 г. и да включи представителни организации на лица с увреждания в този процес;

45.

Изразява съжаление, че Комисията все още не е взела под внимание възрастовите неравенства при прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и стратегията за хората с увреждания; следователно призовава Комисията да повиши информираността и да обърне внимание на правата на хората с увреждания и на дискриминацията, на която са подложени;

Възраст

46.

Подчертава важния принос, който по-възрастните работници дават за обществото и за конкурентоспособността на предприятията; подчертава значението на участието на по-възрастните работници, така че те да могат да предадат своите знания и опит на по-младите работници в контекста на активния живот на възрастните хора, и изразява съжаление във връзка с факта, че възрастта е важно основание за трудова дискриминация; счита, че заслужава съжаление фактът, че по-възрастните хора все още често се сблъскват със стереотипи и пречки на пазара на труда, и призовава за справедливост между поколенията, основаваща се на солидарност, взаимно уважение, отговорност и готовност за оказване на взаимна грижа;

47.

Призовава държавите членки да насърчават достъпа до заетостта и интеграцията на пазара на труда на всички работници, независимо от тяхната възраст, и да прилагат мерки, за да защитят всички работници на работното място, що се отнася до заплащането, обучението, кариерното развитие, здравето и безопасността и др.;

48.

Отбелязва, че едностранчивото подмладяване на работната сила не води до повече иновации, а представлява загуба на опит, знания и умения;

49.

Призовава държавите членки да насърчават работодателите да наемат млади хора, но същевременно да гарантират и спазват равното третиране по отношение на заплащането и социалната закрила, включително необходимото обучение, свързано с работата;

50.

Отбелязва с безпокойство, че Съдът на ЕС определя солидарността между поколенията като първата и най-важна законосъобразна цел, обосноваваща разликата в третирането в зависимост от възрастта (28), тъй като държавите членки, които отчитат по-високи равнища на заетост за по-възрастните работници, са също и тези, които имат много по-добри резултати при въвеждането на младите хора на пазара на труда;

51.

Припомня, че законодателството на ЕС относно политиките по отношение на възрастта трябва да бъде ефективно прилагано, за да се бори с възрастовата дискриминация и да я предотвратява;

52.

Отбелязва, че благодарение на изпълняваните политики хората на възраст между 55 и 64 години съставляват все по-голям дял от работниците в държавите — членки на ЕС; при все това изразява съжаление относно факта, че процентът на заетост на тази група се увеличава твърде бавно и продължава да бъде под 50 % в ЕС 28; поради това подчертава, че цифровизацията оказва значително въздействие върху пазара на труда, като създава нови възможности за заетост и по-гъвкави условия на труд, например работа извън работното място или работа от дома, което може да служи като ефективен инструмент за борба с изключването на лицата над 50 години и неквалифицираните лица на средна възраст; подчертава в този контекст, че непрекъснатото подобряване на цифровите умения чрез предоставяне на служителите на възможности за обучение, квалификация и преквалификация през цялата им професионална кариера е предпоставка за получаване на ползи от цифровизацията; счита също така, че възможностите за създаване на работни места на дигиталния пазар в бъдеще ще изискват по-нататъшни усилия от държавите членки по отношение на несъответствията между търсенето и предлагането на умения, по-специално при хората над 50 годишна възраст;

53.

Подчертава, че мерките за борба с дискриминацията, свързана с възрастта, по принцип не следва да правят разлика между деца или възрастни и всяка неоправдана възрастова дискриминация трябва да бъде преследвана по подобаващ начин;

54.

Отбелязва, че възрастните работници, по-специално, имат по-несигурни условия, и призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да разгледа нарастващия проблем с безработицата сред хората на възраст над 50 години и да разработи ефективни инструменти, като например професионално обучение и стимули или субсидии за работодателите, с цел повторно интегриране на по-възрастните работници на пазара на труда и защитата им от несправедливо уволнение;

55.

Подчертава необходимостта от увеличаване на уменията в областта на цифровите технологии сред работещото население и подчертава, че цифровизацията ще допринесе за социалното приобщаване и ще подпомогне възрастните хора и работниците с увреждания да останат по-дълго на пазара на труда, като им позволи да се възползват от възможностите на изкуствения интелект; счита за важно влиянието на цифровия пазар върху заетостта да бъде направлявано по социално справедлив и устойчив начин; подчертава факта, че много работодатели не наемат по-възрастни работници поради стереотипни представи за липсата на умения или за остарели умения; призовава поради тази причина за включването на ученето през целия живот и образованието за възрастни на работници от всички възрастови групи в обсъжданията на предстоящата Европейска стратегия за уменията, обявена от Комисията;

56.

Припомня, че човешките ресурси представляват най-важният ресурс за ЕС и държавите членки; счита, че електронните умения са от съществено значение за по-възрастните работници над 55 г, за да бъдат те защитени от изключване от пазара на труда и да им се помогне за намиране на ново работно място; призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят стратегии за уменията, свързващи образованието и работата, и следователно да инвестират и да насърчават ученето през целия живот, както и да предоставят достъпни, финансово приемливи и всеобхватни схеми за обучение, а също и преквалификация за развитието на цифровите и т.нар. „меки“ умения, включително адаптиране към виртуалната среда (разширената реалност), което да даде възможност на застаряващото население да се адаптира по-добре към нарастващото търсене на електронни умения в много различни сектори; следователно подчертава, че по-възрастните работници над 55 годишна възраст, особено жените, следва да разполагат с постоянен достъп до обучения по ИКТ; насърчава също така държавите членки и Комисията да въведат стратегии с цел намаляване на цифровото разделение и улесняване на равния достъп до новите информационни и комуникационни технологии;

57.

Приветства работна програма на европейските социални партньори за периода 2015 — 2017 г., която се съсредоточава върху активния живот на възрастните хора; призовава социалните партньори да разгледат задълбочено въпросите, свързани с дискриминацията, основана на възраст, обучението за възрастни хора, здравословните и безопасни условия на труд и съвместяването на професионалния и семейния живот, с цел да се изгради европейска рамка в подкрепа на пригодността за заетост и здравословните условия на труд за всички работници;

58.

Подчертава, че надеждната статистика относно положението на възрастните хора и демографските промени е необходима, за да се развият целенасочени по-добра степен и ефективни стратегии относно активния живот на възрастните хора; призовава Комисията да гарантира събирането на изчерпателни висококачествени данни за обществения статус на възрастните хора, тяхното здраве, права и стандарт на живот;

59.

Посочва, че насърчаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, е съществен инструмент за подпомагане на работещите и търсещите работа възрастни хора и за насърчаването на приобщаващи общества, които предлагат равни възможности за всички; във връзка с това приветства съвместно управлявания проект на Комисията и СЗО, чиято цел е Световният пътеводител на СЗО на градовете, съобразени с нуждите на възрастните хора, да се адаптира към европейския контекст;

60.

Приветства кампанията „Здравословни работни места за всички възрасти“, провеждана от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа; подчертава значението на ефективното законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд и стимулите за предприятията за прилагане на превантивни методи; призовава кампанията да има широк обхват, за да достигне до предприятия от всякакъв размер;

61.

Призовава държавите членки да укрепят публичните пенсионни схеми, за да гарантират достойни доходи след пенсионирането;

62.

Приветства инициативата на Комисията по отношение на съвместяването на професионалния и личния живот; подчертава факта, че равновесието между професионалния и личния живот е предизвикателство също за по-възрастните работници, тъй като 18 % от мъжете и 22 % от жените на възраст между 55 и 64 години се грижат за членове от семейството, които имат нужда от грижи, а повече от половината баби и дядовци осигуряват редовни грижи за своите внуци; препоръчва предстоящата инициатива за равновесие между професионалния и личния живот пълноценно да включва мерки, които подкрепят лицата, полагащи неофициално грижи, и бабите и дядовците в трудоспособна възраст, както и младите родители;

63.

Призовава държавите членки да насърчават безплатни висококачествени обществени услуги, които предоставят подходящи и необходими грижи и подпомагане за децата, за болните и възрастните;

Сексуална ориентация

64.

Отбелязва, че националните съдилища и Съдът на Европейския съюз са разгледали само ограничен брой дела във връзка с дискриминация на основание сексуална ориентация;

65.

Припомня, че въпреки факта, че броят на държавите членки, които са разширили забраната за дискриминация, основаваща се на сексуална ориентация, във всички сфери, обхванати от Директивата за равенството между расите, се е увеличил от 10 през 2010 г. на 13 през 2014 г., защитата от дискриминация, основана на сексуална ориентация и полова идентичност, все още е ограничена (29);

66.

Припомня, че обхватът на закрилата от дискриминация на транссексуалните лица все още е неопределен в много държави членки, по-специално в областта на заетостта, образованието и здравеопазването; призовава за мерки за ефективното прилагане на националното законодателство, с което се транспонира Директивата относно равенството между половете; посочва, че такива мерки могат да подобрят правните дефиниции, за да се гарантира, че защитата включва всички транссексуални лица, а не само транссексуалните лица, които вече са в процес на промяна на пола или вече са се подложили на промяна на пола (30);

67.

Изразява загриженост във връзка с това, че равнището на осведоменост за правата в сферата на дискриминацията и на осведоменост за съществуването на органи и организации, които предлагат подкрепа на жертвите на дискриминация, е ниско, като сред ЛГБТИ лицата равнищата на осведоменост са по-високи; счита, че националните, регионалните и местните органи, заедно с всички организации на заинтересованите страни, следва да засилят значително дейностите за повишаване на осведомеността както за жертвите, така и за работодателите, а също и за други групи; посочва, че националните организации на ЛГБТИ лицата са ключови партньори в тези усилия;

68.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират взаимното признаване на статута на партньорството, брачните режими и родителските права; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид специфичната дискриминация, пред която са изправени интерсексуалните лица на работното място, и да преразгледат законодателствата и практиките с оглед на предотвратяването на дискриминацията на интерсексуалните лица;

Хоризонтални аспекти и препоръки

69.

Изразява своето безпокойство от липсата на правна яснота и сигурност по отношение на множествената дискриминация, често като следствие от съществуването на различаващи се и фрагментирани правила и стандарти в различните държави членки; отбелязва важната работа, извършена от Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (Equinet) за подпомагане на разработването на общи стандарти, и счита, че следва да се окаже подходяща подкрепа в тази насока;

70.

Изразява съжаление относно факта, че Директива 2000/78/ЕО не съдържа конкретни разпоредби относно множествената дискриминация, въпреки че все пак посочва, че жените често са нейни жертви, и отбелязва освен това, че комбинацията от две или повече форми на дискриминация може да породи затруднения, произтичащи от различия в гарантираното равнище на защита при различните форми на дискриминация; призовава държавите членки и Комисията да се борят с всички форми на множествена дискриминация, за да гарантират прилагането на принципа на недискриминация и на равно третиране на пазара на труда и по отношение на достъпа до заетост; препоръчва националните, регионалните и местните органи, правоприлагащите органи, включително инспекторите по труда, националните органи по въпросите за равенството и организациите на гражданското общество да увеличат мониторинга на пресечните точки между пола и други основания в случаите и практикуването на дискриминация;

71.

Подчертава, че липсата на обективни, сравними и разбити по съответните признаци данни относно равенството в случаи на дискриминация и неравенството затруднява доказването на съществуването на дискриминация, и по-специално непряката дискриминация; посочва, че член 10 от Директива 2000/78/ЕО предвижда прехвърляне на тежестта на доказване и обръщане на решение, когато има факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да събират данни относно равенството, попадащи в обхвата на Директивата, по систематичен начин с участието на социалните партньори, националните органи по въпросите на равенството и националните съдилища;

72.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят, включително като част от националния процес на докладване и в годишния съвместен доклад относно социалната закрила и социалното включване — хармонизирани и хомогенни статистики, предназначени да запълнят всички празноти в събирането на данни относно равенството между половете; призовава Комисията да предприеме инициативи за насърчаване на това събиране на данни чрез препоръка към държавите членки и като възложи на Евростат развиването на консултации с цел интегрирането на разбивка на данните по всички основания за дискриминация в показателите на Европейското социално изследване, за да предприеме действия и практически мерки срещу всички форми на дискриминация, свързана с наемането на персонал и пазара на труда;

73.

Препоръчва при събирането на статистически данни по въпросите на заетостта държавите членки да включват в проучването на пазара на труда и въпроси по избор, за да се разкрие евентуалната дискриминация на основата на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, възраст и сексуална ориентация;

74.

Подчертава, че бюрократичните пречки за микро-, малките и средните предприятия винаги следва да се вземат предвид в законодателния процес на всички нива, а планираните мерки следва да бъдат подлагани на оценка за пропорционалност;

75.

Отбелязва важната роля на националните органи по въпросите на равенството при прилагането на Директивата за равенството в областта на заетостта, които допринасят за повишаването на осведомеността и събирането на данни, осъществяват сътрудничество със социалните партньори и други заинтересовани страни, вземат мерки по отношение на недостатъчното докладване и поемат водеща роля при опростяването и улесняването на подаването на оплаквания от жертви на дискриминация; призовава ролята на националните органи по въпросите на равенството да бъде засилена, тяхната безпристрастност да бъде гарантирана, дейността им да се развива и техният капацитет да бъде увеличен, включително чрез осигуряването на адекватно финансиране;

76.

Призовава държавите членки да покажат по-голяма ангажираност по отношение на прилагането на принципа на равенство между жените и мъжете в политиките в областта на заетостта; призовава за активното използване на бюджетирането, съобразено с фактора пол, включително чрез насърчаването на обмена на най-добри практики от страна на Комисията, и за мерки, които биха насърчили заетостта на жените при справедливи условия без несигурни форми на заетост, със здравословно равновесие между професионалния и личния живот и с учене през целия живот, както и мерки, които намаляват разликите в заплащането и пенсиите и като цяло подобряват позицията на жените на пазара на труда;

77.

Призовава държавите членки да изработят неутрални спрямо пола класификации на професиите и системи за оценка като задължителни мерки за насърчаване на равното третиране;

78.

Подчертава факта, че политиките в областта на равното третиране следва да са насочени към решаване на проблема, свързан със стереотипните представи както за мъжките, така и за женските професии и роли;

79.

Напомня, че на социалните партньори е отредена ключова роля за информирането и повишаването на осведомеността относно борбата срещу дискриминацията както на работниците, така и на работодателите;

80.

Счита, че е необходимо да се обърне допълнително внимание на балансирането на противопоставящи се права като свободата на религията и убежденията и свободата на словото в случаи на тормоз на такива основания;

81.

Призовава държавите членки да създадат и укрепят национални органи по инспекция на труда, като им предоставят условията и финансовите и човешките ресурси, които ще им позволят да поддържат ефективно присъствие на място с цел борба с несигурната трудова заетост, нерегламентираната заетост и трудовата дискриминация и дискриминацията по отношение на заплащането, по-специално от гледна точка на равенството между мъжете и жените;

82.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават съвместяването на професионалния и личния живот чрез конкретни мерки, като нови предложения относно отпуска по майчинство, така че да гарантират правото на жените на връщане на работа след бременност и отпуск по майчинство и родителски отпуск, да гарантират правото им на ефективна защита на здравето и безопасността на работното място, да защитават свързаните с майчинството права, да вземат мерки за предотвратяване на несправедливото уволнение по време на бременност и др., както и Директивата за отпуск на лицата, полагащи грижи, и укрепят законодателството относно отпуска по бащинство;

83.

Отбелязва, че достъпът до правосъдие е ограничен при много случаи на дискриминация; подчертава значението на достъпа до информация за жертвите на дискриминация; счита за необходимо държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че жертвите могат да получат достъпна правна консултация и помощ на всички етапи на съдебния процес, включително например поверително и индивидуално консултиране и емоционална, лична и морална подкрепа чрез органите по въпросите на равенството или подходящи посредници; призовава освен това държавите членки да се борят с тормоза и насилието на работното място, които нарушават достойнството на личността и/или създават обидна работна среда;

84.

Счита, че трябва да се подобрят механизмите за подаване на жалби на национално равнище чрез укрепване на националните органи по въпросите на равенството, за да се подобри достъпът до съдебните и извънсъдебните механизми, и чрез повишаване на доверието в органите, предоставяне на правна помощ, предлагане на правни консултации и подкрепа, както и чрез опростяване на правните процедури, които често са продължителни и сложни; насърчава държавите членки да създадат платформи, чрез които да може да се подават жалби и да се предоставя безплатна помощ при съдебни производства в случаи на дискриминация и тормоз на работното място;

85.

Призовава да се приемат правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на тяхната анонимност в случаи на дискриминация и/или тормоз и/, или преследване на работното място;

86.

Припомня, че започването на съдебно производство и осигуряването на подходящо представителство все още е проблематично в някои случаи, и настоятелно призовава държавите членки да намерят начини да помогнат на жертвите в това отношение, включително, например, чрез освобождаване от данъци и предоставяне на данъчни облекчения и правна помощ, и помощ от специализирани НПО, както и чрез гарантиране на правни средства за защита и подходящо представителство; подчертава значението на правния статут на неправителствените организации, които имат законен интерес в съответните съдебни и/или административни процедури;

87.

Приветства факта, че санкциите, предвидени в законодателството на държавите членки в областта на борбата срещу дискриминацията, са като цяло в съответствие с Директивата за равенството в областта на заетостта; също така подчертава важната роля на обществените органи, специализирани в борбата срещу дискриминацията, при разрешаването на проблеми, свързани със санкции и жалби; изразява загриженост, обаче, във връзка с факта, че по отношение на нивото и размера на присъдената компенсация националните съдилища прилагат по-ниската степен на санкции, предвидена в закона (31); подчертава необходимостта Комисията да следи внимателно правилата, приложими към санкциите и компенсациите в държавите членки, за да гарантира, че националното законодателство не предвижда чисто символични наказания или единствено издаване на предупреждения в случаите на дискриминация, както съобщава Съдът на Европейския съюз;

88.

Заявява своето безпокойство от слабото участие на ромската общност в пазара на труда; подчертава необходимостта от засилване на ролята на НПО, работещи с това етническо малцинство, за да се насърчи участието на ромите на пазара на труда; освен това отбелязва важната роля на НПО при предоставяне на информация за наличните права или за улесняване подаването на жалби в случаите на дискриминация, с крайна цел подобряване на събирането на данни;

89.

Призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предоставени в Директивата, за да въведат положителни действия в случай на групи, подложени на тежка и структурна дискриминация, каквито са ромите;

90.

Приветства факта, че преобладаващото мнозинство от държавите членки са разгледали възможността за някаква форма на позитивна дискриминация в рамките на приложното поле на Директивата;

91.

Подчертава необходимостта от разпространяване на свързаните с тази област решения на Съда на ЕС и от обмен на решенията на националните съдилища съгласно съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, отнасяща се до разпоредбите на Директивата за равно третиране в областта на заетостта;

92.

Подчертава важността на осигуряването на подкрепа за лицата, полагащи неофициално грижи за други лица и съчетаващи отговорностите в работата с отговорностите, свързани с полагането на грижи (напр. гъвкаво работно време, осигуряване на отдих), така че тези лица (предимно жени), които полагат грижи за други лица, да бъдат в състояние да предоставят тези грижи и да дадат огромен принос за своите семейства и за обществото, без да бъдат ощетявани поради този принос в момента или по-късно в живота им;

93.

Счита за нужно на служителите от националните, регионалните и местните органи, както и от правоприлагащите органи и инспекторатите по труда да бъде осигурено подходящо обучение; счита, че обучението на всички заинтересовани страни като например съдии, прокурори, съдебни служители, адвокати и следователи, полицейски сили и служителите в затвори относно законодателството относно недискриминацията в областта на заетостта и съдебната практика е от изключително значение, наред с обучението относно културното разбирателство и несъзнателната пристрастност;

94.

Счита, че е необходимо Комисията да предостави на частните дружества, включително на МСП и микропредприятията, модели за рамки за равенство и многообразие, които по-късно да могат да бъдат повтаряни и адаптирани към техните нужди; призовава заинтересованите лица сред предприемачите да не се задоволяват само с поемането на ангажименти по отношение на спазването на равенството и многообразието, а наред с другото — да докладват ежегодно за своите инициативи в това отношение (при желание от тяхна страна — с помощта на органите по въпросите на равенството);

95.

Призовава работодателите да създадат антидискриминационна работна среда за своите служители чрез спазване и прилагане на съществуващите директиви за борба с дискриминацията, основани на принципа на равно третиране независимо от пола, расовия или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждания, възрастта или сексуалната ориентация; призовава Комисията да следи изпълнението на свързаните с това мерки;

96.

Припомня важната роля на социалните партньори, НПО и гражданското общество за предлагането на помощ на жертвите и подчертава, че често за лицата, подложени на дискриминация, е по-лесно да се обърнат към тях, отколкото към други структури; следователно призовава на организациите на гражданското общество, които са активни в тази област, да бъде предложена подкрепа;

97.

Призовава за осигуряване на образование в областта на правата на човека и гражданско образование, които способстват за осведомеността и приемането на многообразието и които се стремят да създадат приобщаваща среда чрез насърчаване на определянето на нови дефиниции на нормите и премахването на обидните квалификации;

98.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят изучаването на гражданските права и правата на човека в началните и средните училища;

99.

Счита, че е необходимо Комисията да приеме европейска рамка за национални стратегии за борба с антисемитизма, ислямофобията и други форми на расизъм;

100.

Настоятелно призовава държавите членки да предвидят подходящи схеми за повторно въвеждане на пазара на труда на лица, които са излежали присъдата си в затвора;

101.

Призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до финансиране за съответните заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество и органите по въпросите на равенството, за кампании за повишаване на осведомеността и образователни кампании относно дискриминацията в областта на заетостта; призовава частния сектор да предприеме от своя страна необходимите мерки за създаване на недискриминационна работна среда;

102.

Приканва държавите членки да се стремят да обезпечат обмена на най-добри практики с оглед на борбата с дискриминацията в областта на заетостта;

103.

Призовава организациите на социалните партньори да повишават в рамките на своите структури информираността относно неравенството в областта на заетостта и да представят предложения за решаване на проблемите на ниво организация/дружество, секторно колективно договаряне, обучения и кампании, насочени към членовете и работниците;

104.

Призовава държавите членки и Комисията да включат социалните партньори (професионални съюзи и работодатели) и гражданското общество, включително органите по въпросите на равенството, в ефективното прилагане на равенството в областта на заетостта и професиите, с оглед на укрепване на равното третиране; призовава също така държавите членки да подобрят социалния диалог и обмена на опит и най-добри практики;

o o

105.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(3) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0321.

(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0320.

(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0286.

(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0293.

(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0261.

(9) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 83.

(10) ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.

(11) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9.

(12) ОВ C 74 E, 13.3.2012 г., стр. 19.

(13) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 29.

(14) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23.

(15) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 23.

(16) Решение от 10 май 2011 г., Römer, C-147/08, ECR, EU:C:2011:286.

(17) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/eu-lgbt-survey-european-union-lesbian-gay-bisexual-and-transgender-survey-main

(18) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/being-trans-eu-comparative-analysis-eu-lgbt-survey-data

(19) http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf

(20) http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1568bg.pdf

(21) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.

(22) Служба на ЕП за парламентарни изследвания, „Директивата за равенството в областта на заетостта — оценка на нейното прилагане“.

(23) Пак там.

(24) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, 13 декември 2006 г., член 2.

(25) Европейски парламент, Тематичен отдел „А“: Политика в областта на икономиката и науката, „Разумни улеснения и защитени предприятия за хората с увреждания: разходи и възвръщаемост на инвестициите“.

(26) Общ коментар № 2.(2014) по член 9: Accessibility https://documentsddsny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/033/13/PDF/G1403313.pdf?OpenElement

(27) Регламент (ЕС) № 1303/2013.

(28) Работен документ на службите на Комисията, „Приложения към съвместния доклад за прилагането на Директивата за равенството между расите (2000/43/EО) и Директивата за равното третиране в областта на заетостта (2000/78/EО)“ (SWD(2014)0005).

(29) Агенция на ЕС за основните права (2015 г.), „Защита срещу дискриминация въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики в Европейския съюз: сравнителен правен анализ“.

(30) Пак там.

(31) Служба на ЕП за парламентарни изследвания, виж по-горе.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/195

P8_TA(2016)0361

Дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007—2014 г.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007—2014 г. (2015/2284(INI))

(2018/C 204/22)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (1),

—	като взе предвид Регламент (EО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (3),

—	като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно дейностите на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през 2013 и 2014 г. (COM(2015)0355),

—	като взе предвид последващата оценка на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) — окончателен доклад от август 2015 г.,

—	като взе предвид Специален доклад № 7/2013 на Сметната палата, озаглавен „Успял ли е Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да предостави европейска добавена стойност при повторното интегриране на съкратените работници?“

—	като взе предвид доклада за 2012 г. на Европейския наблюдател на преструктурирането (ЕНП) към Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „След преструктурирането: пазари на труда, условия на труд и удовлетвореност от живота“,

—	като взе предвид практическото проучване на Eurofound, озаглавено „Добавена стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — сравняване на опита на Германия и на Финландия“ (2009 г.),

—	като взе предвид доклада за 2012 г. на ЕНП към Eurofound, озаглавен „Преструктуриране в период на рецесия“,

—	като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно бъдещето на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (5),

—	като взе предвид резолюциите, които е приел от януари 2007 г. насам относно мобилизирането на средства от ЕФПГ, включително коментарите на комисията по заетост и социални въпроси относно съответните заявления,

—	като взе предвид разискванията на специалната работна група относно ЕФПГ на комисията по заетост и социални въпроси,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0227/2016),

А.

като има предвид, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е създаден с цел да окаже подкрепа на работниците, съкратени вследствие на значими структурни промени в моделите на световната търговия, и да изрази солидарността си с тях; като има предвид, че целта на ЕФПГ е да допринесе за интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж и за насърчаването на устойчива заетост посредством подготовката и подпомагането на безработни лица да преминат на ново работно място; като има предвид, че ЕФПГ е създаден с цел решаване на неотложни ситуации, осигурявайки бърза намеса и краткосрочна помощ в отговор на сериозни и непредвидени трудности на трудовия пазар, включващи съкращения в голям мащаб, за разлика от Европейския социален фонд (ЕСФ), който също оказва подкрепа на съкратените работници, но неговата цел е да решава проблемите с дългосрочните структурни дисбаланси основно чрез програми за учене през целия живот; счита, че ЕФПГ следва да продължи да действа извън многогодишна финансова рамка през следващия програмен период;

Б.

като има предвид, че преструктурирането през последните години е станало преобладаваща практика, като се активизира в някои сектори и навлиза в други; като има предвид, че дружествата носят отговорност за често непредвидими последици от тези решения за общностите и за икономическата и социалната структура на държавите членки; като има предвид, че ЕФПГ помага за смекчаването на отрицателните последици от решенията за преструктуриране; като има предвид, че все повече мерки по линия на ЕФПГ са свързани със стратегии за преструктуриране на големи предприятия и многонационални корпорации, решенията за които обикновено са взети без участието на работниците и техни представители; като има предвид, че пренасочването, изнасянето на производството, закриването, сливането, придобиването, поглъщането, реорганизацията на производството и възлагането на дейности на външни изпълнители са най-често срещаните форми на преструктуриране;

В.

като има предвид, че адаптирането и проактивността при преместването на работни места или длъжности могат обаче да бъдат възпрепятствани от несигурността поради факта, че периодите на преход носят потенциален риск от безработица, по-ниски заплати и социална несигурност; като има предвид, че повторното интегриране към заетостта на бенефициентите по линия на ЕФПГ ще бъде по-успешно, ако води до качествени работни места;

Г.

като има предвид, че кооперациите управляват преструктурирането по социално отговорен начин и свой конкретен модел на кооперативно управление, основаващ се на съвместна отговорност, демократично участие и контрол от страна на членовете, както и на възможността кооперациите да разчитат на свои собствени финансови ресурси и мрежи за подкрепа, като това обяснява защо кооперациите са по-гъвкави и иновативни при управлението на преструктурирането в течение на времето, както и при създаването на нови стопански дейности;

Д.	като има предвид, че в член 19 от Регламент (ЕС) № 1309/2013 е залегнало изискването на всеки две години Комисията да представя на Парламента и на Съвета количествен и качествен доклад за дейностите на ЕФПГ през предходните две години;

Е.

като има предвид, че не съществува европейска правна рамка относно информирането на работниците и консултирането с тях, прогнозирането и управлението на преструктурирането с цел прогнозиране на промените и предотвратяването на загуба на работни места; като има предвид, че Парламентът отправи искане в резолюцията си от 15 януари 2013 г. (6) Комисията, въз основа на член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз и след консултации със социалните партньори, да представи възможно най-скоро предложение за законодателен акт относно информирането на работниците и консултирането с тях, прогнозирането и управлението на преструктурирането, (въз основа на подробните препоръки, изложени в приложението към резолюцията); като има предвид, че съществуват значителни разлики на национално равнище във връзка с отговорностите на работодателите към техните работници в този процес; като има предвид, че са проведени двукратно консултации с европейските социални партньори, а Комисията не е предприела действия; като има предвид, че Комисията е дала разочароващи отговори на парламентарните резолюции относно информирането, консултирането и преструктурирането, подчертаващи нуждата от неотложни и конкретни мерки в тази област; като има предвид, че добре развитите системи на трудови правоотношения, които предоставят на работниците и техните представители права в сферата на консултирането и информирането, са от изключително значение; като има предвид, че засилена Директива относно информирането и консултирането може да помогне да се гарантира, че преговорите за подходящ план могат да се проведат при справедливи условия и своевременно;

Ж.

като има предвид, че минималният праг на съкращения беше намален от 1 000 на 500 съкратени работници, с възможността при изключителни обстоятелства или на малки пазари на труда да се разглежда заявление по ЕФПГ, когато съкращенията имат сериозно въздействие върху заетостта и върху местната, регионалната или националната икономика;

З.

като има предвид, че от 1 януари 2014 г. лицата, които са били самостоятелно заети, също са допустими бенефициенти и могат да получават подкрепа; като има предвид, че Комисията следва да гарантира, че ЕФПГ отговаря на специфичните потребности на самостоятелно заетите работници, тъй като броят на самостоятелно заетите лица се увеличава постоянно; като има предвид, че до 31 декември 2017 г. младите хора, незаетите с работа, учене или обучение (NEET), в регионите, допустими по инициативата за младежка заетост, могат да получават подкрепа по ЕФПГ, като техният брой е равен на броя на бенефициентите от целевата група;

И.	като има предвид, че сегашният ЕФПГ има за цел не само да оказва подкрепа на съкратените работници, но също така да показва солидарност към тези работници;

Й.	като има предвид, че първоначалният бюджет за ЕФПГ възлиза на 500 млн. EUR годишно; като има предвид, че текущият бюджет възлиза на 150 млн. EUR годишно, като средният годишен разход е приблизително 70 млн. EUR от създаването му досега;

К.	като има предвид, че първоначалният процент на съфинансиране беше 50 %, но че той беше увеличен на 65 % за периода 2009 — 2011 г., върна се обратно на 50 % за периода 2012—2013 г. и понастоящем е 60 %;

Л.

като има предвид, че в периода 2007—2014 г. са подадени 134 заявления от 20 държави членки, отнасящи се до 122 121 работници от целевата група, и като има предвид, че са поискани общо 561,1 милиона евро; отбелязва, че в периода 2007—2013 г. степента на усвояване е едва 55 %; като има предвид, че между 2007 г. и 2014 г. от производствения сектор идваха най-големият брой заявления, по-специално автомобилната промишленост, засягащи 29 000 от общо 122 121 работници (23 % от общия брой, обхванат от подадените заявления); като има предвид, че понастоящем последиците от икономическата криза имат по-голямо значение и въздействие в предприятията с по-малко от 500 работници;

М.

като има предвид, че Европейската сметна палата препоръчва Парламентът, Съветът и Комисията да ограничат финансирането от ЕС до мерки, които е вероятно да осигурят добавена стойност за ЕС, вместо да финансират вече съществуващи национални схеми за подпомагане на доходите на работещите, в съответствие с предвиденото в член 7, параграф 1, буква б); като има предвид, че се счита, че мерките по ЕФПГ имат най-голяма добавена стойност, когато са използвани за съфинансиране на услуги за съкратени работници, които обичайно не съществуват в системите на държавите членки за помощи при безработица, когато тези услуги са по-скоро насочени към обучение и преквалификация, отколкото към предоставянето на помощи, и в случаите, в които тези мерки са персонализирани и допълват традиционните, по-специално по отношение на най-уязвимите групи съкратени работници; отбелязва в тази връзка необходимостта да се инвестира в потенциала на бившите работници и значението на цялостната оценка на нуждите и изискванията по отношение на уменията на местните трудови пазари, тъй като това следва да формира основата за обученията и изграждането на умения, с цел да се допринесе за улесняването на бързата реинтеграция на работниците на пазара на труда; припомня, че държавите членки имат задължението да изпълняват ефективно бюджета за ЕФПГ;

Н.

като има предвид, че ЕФПГ не решава проблема с безработицата в ЕС; като има предвид, че решаването на кризата с безработицата в ЕС изисква включването на създаването, защитата и устойчивостта на работните места като съществена част от политиките на ЕС; като има предвид, че равнищата на безработица в Европа, особено сред младите и дълготрайно безработните, изискват спешни действия за предлагане на нови перспективи за професионално развитие;

О.	като има предвид, че референтният период за оценка на ЕФПГ за целите на настоящия доклад е 2007—2014 г.; като има предвид, че последващата оценка на Комисията обхваща периода 2007—2013 г., а одитният доклад на Сметната палата — периода 2007—2012 г.;

П.	като има предвид, че принципите на равнопоставеност на половете и на недискриминация, които са сред основните ценности на Съюза и са залегнали в стратегията „Европа 2020“, следва да бъдат гарантирани и насърчавани при прилагането на ЕФПГ;

Отбелязва последващата оценка на ЕФПГ, както и първия двугодишен доклад; отбелязва, че Комисията изпълнява задължението си за докладване; счита, че тези и други доклади не са достатъчни, за да осигурят в пълна степен прозрачността и ефективността на ЕФПГ; призовава държавите членки, които са ползвали безвъзмездни средства по линия на ЕФПГ да оповестят публично всички данни и оценки на случаите и да включат в докладването на случаите оценка на въздействието върху равнопоставеността между половете; силно насърчава всички държави членки да предоставят своевременно на разположение на обществеността своите заявления и окончателни доклади съгласно настоящия регламент; въпреки че Комисията изпълнява своите задължения за докладване, счита, че Комисията би могла да предостави достъп до всички съответни документи, свързани с мерките по ЕФПГ, включително вътрешните доклади от командировки след мониторингови посещения във връзка с текущи заявления в държавите членки;

Приветства удължаването на периода на финансиране от една на две години. припомня, че съгласно проучване на Eurofound 12 месеца не са достатъчно дълъг период за подпомагане на всички съкратени работници, особено на най-уязвимите групи като например нискоквалифицираните, възрастните, жените, и по-специално самотните родители;

Отбелязва, че оценките на ЕФПГ показват, че резултатите от интервенциите на този фонд са повлияни от фактори като нивото на образование и квалификацията на работниците от целевата група, както и от капацитета за усвояване на съответните пазари на труда и БВП на държавите бенефициенти; подчертава, че тези фактори се влияят най-вече от дългосрочни мерки, които могат да бъдат ефективно подкрепени от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); отбелязва необходимостта от отчитането на тези фактори и на местната ситуация на пазара на труда при всяко предоставяне на помощ по линия на ЕФПГ; отбелязва, че засиленото взаимодействие между ЕФПГ и ЕСИ фондовете е важно, за да се постигнат по-бързи и по-ефективни резултати; подчертава, че ЕСИ фондовете могат да действат като последващи мерки в областите на подкрепа на ЕФПГ чрез стимулиране на инвестициите, растежа и създаването на работни места; подчертава, че интервенциите по линия на ЕФПГ следва да бъдат насочени към инвестиции, допринасящи за растежа, създаването на работни места, образованието, уменията, географската мобилност на работниците и следва да бъдат координирани със съществуващите програми на ЕС, с оглед подпомагане на намирането на заетост и насърчаване на предприемачеството, особено в региони и сектори, които вече страдат от неблагоприятните последици от глобализацията или преструктурирането на икономиката; подчертава, че следва да се предпочитат интегрирани подходи, основани на финансирани по няколко фонда програми, с цел справяне със съкращенията и безработицата по устойчив начин, чрез ефикасно разпределение на ресурсите и по-тясна координация и полезни взаимодействия, по-специално между ЕСФ и ЕФРР; твърдо счита, че една интегрирана стратегия за финансирани по няколко фонда програми би намалила риска от преместване и би създала благоприятни условия за възстановяване на промишленото производство на ЕС;

Счита, че функционирането на ЕФПГ е подобрено чрез реформите на регламента; отбелязва, че това подобрение е позволило опростяването на процедурите за достъп до ЕФПГ от страна на държавите членки и че това би трябвало да доведе до по-голямо използване на този инструмент от държавите членки; призовава Комисията да предложи действия за премахване на всички пречки, свързани с административния капацитет, които са възпрепятствали участието на ЕФПГ; счита, че ЕФПГ не следва да изпълнява функция на макроикономическо стабилизиране;

Отбелязва, че намалените бюджетни кредити за ЕФПГ в годишния бюджет са се оказали достатъчни, за да осигурят необходимото съдействие и подкрепа, нужни и съществени за лицата, изгубили работното си място; подчертава обаче, че от 2014 г. насам обхватът на ЕФПГ е увеличен, за да се включат незаетите с работа, учене или обучение, както и свързаните с кризата критерии, и че в случай на значително увеличение на заявленията или на добавяне на нови прерогативи бюджетните кредити може да не бъдат достатъчни и да трябва да се увеличат, за да се гарантира ефективното функциониране на ЕФПГ;

Изтъква значението на силния социален диалог, основан на взаимно доверие и споделена отговорност, като най-добър инструмент, с който да се търсят консенсусни решения и общи възгледи при прогнозирането, провеждането и управлението на процесите на преструктуриране; подчертава, че това ще спомогне за предотвратяване на загубите на работни места и съответно прибягването до ЕФПГ;

Отбелязва значителното увеличение на броя на заявленията по време на периода на дерогация 2009—2011 г., който даваше възможност за заявления въз основа на свързани с кризата критерии, и че този обхват беше допълнително разширен, така че постоянно да включва критерии, свързани с икономическата криза, и самостоятелно заетите лица от 2014 до 2020 г.; приветства удължаването на срока на тази дерогация след 2013 г.; посочва, че повече от половината от общия брой проекти в периода 2007—2014 г. са свързани с кризата; освен това подчертава, че неблагоприятните последици от икономическата криза продължават в някои държави членки;

Отбелязва, че между 2007г. и 2014 г. двадесет държави членки са подали 131 заявления за финансиране на обща сума, възлизаща на 542,4 милиона евро, насочени към 121 380 работници;

Отбелязва, че Комисията е направила подобрения в базата данни на ЕФПГ, в която количествените данни относно случаи по линия на ЕФПГ се записват за статистически цели, като така се улеснява подаването на заявления от държавите членки и анализирането и сравняването на данни, свързани със случаи по линия на ЕФПГ, от страна на Комисията; в допълнение отбелязва, че Комисията е включила ЕФПГ в Общата система за споделено управление на фонда, което следва да доведе до подаването на по-точни и пълни заявления и до допълнително намаляване на времето, необходимо за заявление, подадено от държава членка; отбелязва, че тази система дава възможност за опростяване на заявленията за държавите членки, и настоятелно призовава Комисията да ускори обработването на заявленията, така че да е възможно бързото осигуряване на финансиране, с цел постигане на максимално въздействие;

10.

Призовава Комисията изцяло да предвижда въздействието на решенията в областта на търговската политика върху пазара на труда на ЕС, като взема предвид и обективната информация относно тези последици, посочена в подадените заявления по ЕФПГ; призовава Комисията да извършва подробни предварителни и последващи оценки на въздействието, включващи потенциалните последици за заетостта, конкурентоспособността и икономиката, както и въздействието върху малките и средните предприятия, като същевременно гарантира ефективна предварителна координация между ГД „Търговия“ и ГД „Заетост“; призовава Парламента да организира редовни съвместни изслушвания на комисията по международна търговия и комисията по заетост и социални въпроси, за да допринесе за подобряване на координацията между търговската политика и ЕФПГ и мониторинга във връзка с него; счита за необходимо да се насърчава засиленото използване на ЕФПГ с цел справяне с процесите на преместване, както и смекчаване на секторните кризи, причинени от колебанията в цените и търсенето в световен мащаб; категорично се противопоставя на всяка инициатива за разглеждане на ЕФПГ, в настоящата му форма и с настоящия му бюджет, като инструмент за намеса при загуба на работни места в Европейския съюз в резултат на търговски стратегии, решени на равнище ЕС, включително бъдещи или вече действащи търговски споразумения; подчертава необходимостта от висока степен на съгласуваност между търговската и промишлената политика и необходимостта от модернизиране на инструментите за търговска защита на ЕС;

11.

Призовава Комисията да предоставя статут на пазарна икономика на търговски партньори единствено когато те изпълняват петте критерия, определени от нея; във връзка с това призовава Комисията да определи ясна и ефективна стратегия относно въпроси, свързани с предоставянето на статут на пазарна икономика на трети държави, за да се запази конкурентоспособността на предприятията на ЕС и да се продължи борбата с всички форми на нелоялна конкуренция;

12.

Подчертава, че една от основните цели на ЕФПГ е да помогне на работниците, загубили работата си в резултат от сериозна промяна в търговията на Съюза със стоки или услуги, както е определено в член 2, буква а) от Регламента; счита, че важна задача на ЕФПГ е да осигури подкрепа за работниците, съкратени в резултат на отрицателните последици от търговски спорове; следователно призовава Комисията да изясни, че загубата на работни места в резултат на търговски спорове, които водят до сериозна промяна в търговията на Съюза със стоки или услуги, напълно попада в обхвата на ЕФПГ;

13.

Подчертава, че ЕФПГ не може в никакъв случай да замести сериозна политика за предотвратяване и прогнозиране на преструктуриранията; подчертава значението на наличието на истинска промишлена политика в целия Европейския съюз, носеща устойчив и приобщаващ растеж;

14.

Призовава Комисията да извършва проучвания на въздействието на глобализацията по сектори и, въз основа на констатациите, да направи предложения, които да насърчават предприятията да предвиждат промените в своите сектори и да подготвят своите служители преди съкращения;

15.

Подчертава, че някои държави членки са предпочели да използват ЕСФ вместо ЕФПГ поради по-високите ставки на съфинансиране по ЕСФ, по-бързото прилагане на мерките по ЕСФ, липсата на предварително финансиране по ЕФПГ и дългата процедура на одобряване в рамките на ЕФПГ; счита обаче, че увеличеният процент на съфинансиране и по-своевременната процедура на подаване на заявление и на одобряване, съдържащи се в новия регламент, решават някои от тези проблеми; изразява съжаление, че помощта по ЕФПГ все още не е достигнала до съкратените работници във всички държави членки, и призовава държавите членки да използват тази подкрепа в случаи на масови съкращения;

16.

Обръща внимание на факта, че според доклада на Сметната палата средната продължителност на процедура за одобрение на заявления по линия на ЕФПГ е 41 седмици; призовава да се положат всички възможни усилия за ускоряване на процедурите; приветства усилията на Комисията свеждане до минимум на закъсненията и за оптимизиране на процеса на подаване на заявления; подчертава, че засилването на капацитета на държавите членки е абсолютно необходимо в това отношение, и настоятелно препоръчва всички държави членки да започнат да прилагат мерките във възможно най-кратък срок; отбелязва, че много държави членки вече правят това;

17.

Отбелязва, че ЕФПГ страда от сериозна липса на информираност от страна на някои държави членки, социални партньори и предприятия; призовава Комисията да засили комуникацията си с държавите членки, националните и местните търговски мрежи на Съюза и широката общественост; призовава държавите членки да насърчават осведомеността по ЕФПГ сред работниците и техните представители и това да става своевременно, за да се гарантира, че мерките по ЕФПГ достигат и са в полза на максимален брой потенциални бенефициенти и ползи от мерките по ЕФПГ, както и по-ефективно популяризиране на предимствата въз основа на постигнатите от ЕФПГ резултати;

18.

Припомня значението на гаранциите, непозволяващи в рамките на определен срок преместването на предприятия, използващи финансиране от ЕС, което може да доведе до създаването на допълнителни схеми за подпомагане вследствие на съкращения;

Бенефициенти на ЕФПГ

19.

Приветства заключенията в доклада на Сметната палата, че почти всички допустими по ЕФПГ работници са успели да се възползват от персонализирани и добре съгласувани мерки, съобразени с техните индивидуални потребности, и че почти 50 % от работниците, които са получили финансова помощ, вече са се върнали на работа; отбелязва, че липсата на своевременно и ефективно изпълнение на програми по ЕФПГ в някои държави членки доведе до непълно усвояване на бюджетните кредити; счита, че участието на бенефициентите от целевата група или техните представители, социалните партньори, местните служби по заетостта и други заинтересовани страни в първоначалната оценка и заявление е от съществено значение, за да се гарантират положителни резултати за бенефициентите; призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в разработването на иновативни мерки и програми и да извърши оценка в прегледите си на степента, в която проектът на координирания пакет от персонализирани услуги прогнозира бъдещи перспективи на пазара на труда и необходими умения и отговаря на прехода към устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите; призовава държавите членки, в съответствие с член 7 от настоящия регламент, да направят допълнителни усилия за координиране на пакет от персонализирани услуги за устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите; отбелязва, че иновациите, интелигентното специализиране и ефективно използване на ресурсите са ключови за обновяване на промишлеността и икономическа диверсификация;

20.

Отбелязва, че от 73 проекта, анализирани в последващия доклад за оценка на Комисията, средният дял на бенефициентите на възраст над 55 години е 15 %, а на бенефициентите на възраст 15—24 години — 5 %; приветства следователно акцента в новия регламент върху възрастните и младите работници, както и включването на NEET в някои заявления; отбелязва, че средният дял на жените бенефициенти е 33 %;, на мъжете — 67 % отбелязва, че тези цифри отразяват свързаните с пола измерения на служителите, които могат да са различни в зависимост от сектора; поради това призовава Комисията да гарантира, че за всички заявления по ЕФПГ мъжете и жените се третират еднакво, и призовава държавите членки да събират данни от гледна точка на пола, за да се види как засяга дела на бенефициентите — жени, отново намерили работа; отбелязва, че при някои заявления по ЕФПГ броят на бенефициентите от целевата група е нисък в сравнение с общия брой на отговарящите на критериите бенефициенти, което води до неоптимално въздействие;

21.

Счита, че включването на незаетите с работа, учене или обучение в заявленията по ЕФПГ често изисква различни видове намеса, и е на мнение, че всички подходящи участници, включително социалните партньори, местните общностни групи, и младежките организации, следва да са представени на етапа на изпълнение на всяка програма и че те следва да насърчаван мерките, необходими за гарантиране включването на незаетите с работа, учене или обучение; в този контекст насърчава държавите членки да имат силна водеща агенция, която да координира изпълнението на програмата, да осигурява специализирана и постоянна подкрепа за подпомагането на незаетите с работа, учене или обучение да приключат програмата, а също и да гарантира максимално усвояване на средства по програмата; счита, че независим преглед със специален акцент върху въпроса за участието на незаетите с работа, учене или обучение ще набележи добри практики; изразява твърдо убеждение, че дерогацията за включването на NEETs следва да продължи до края на програмния период през декември 2020 г.;

22.

Призовава Комисията да включи в средносрочната си оценка на ЕФПГ специална качествена и количествена оценка на подкрепата на ЕФПГ за младите хора, незаетите с работа, учене или обучение (NEETs), особено с оглед прилагането на схемата „Гаранция за младежта“ и необходимите взаимодействия между националните бюджети, ЕСФ и инициативата за младежка заетост;

23.

Отбелязва, че според последващата оценка средният процент на успех по отношение на бенефициентите в 73-те проверени случая е 78 %; това включва 20 случая с процент на успех по отношение на бенефициентите 100 % или повече; настоява обаче, че максималният процент на успех при всеки отделен случай е 100 % и следователно използването на стойности, по-големи от 100 %, води до отклонение в данните, така че да показват значително по-висок от действителния процент на успех; отбелязва, че това се отнася и за степента на изпълнение на бюджета; призовава Комисията да адаптира данните си, така че да се даде по-точна оценка на процента на успех по отношение на бенефициентите и на изпълнението на бюджета;

24.

Приветства факта, че много бенефициенти са имали възможността да получат от ЕФПГ ново работно място благодарение на персонализирана помощ при търсенето на работа и актуализиране на техните умения чрез програми за обучение или помощи за мобилност; изразява задоволство и от факта, че ЕФПГ е дал възможност на някои заети лица да започнат предприемаческа дейност благодарение на помощ за започване и управление на стопанска дейност; поради това подчертава значимия положителен ефект, който ЕФПГ оказва, според наличната информация, върху самоуважението и чувството за повече права и възможности и мотивацията подчертава, че помощта по линия на ЕФПГ е увеличила социалното сближаване, давайки възможност на хората да се върнат на работа и да избегнат негативните „капани“ на безработицата;

25.

Отбелязва, че съгласно цифрите от последващия доклад бенефициентите по ЕФПГ обикновено са с по-ниско от средното равнище на образование, следователно притежават по-малко подлежащи на предаване умения, което при нормални обстоятелства намалява възможностите им за заетост и ги поставя в по-уязвима позиция на пазара на труда; счита, че ЕФПГ може да донесе най-добрата добавена стойност за ЕС при подкрепа на схеми за квалификация и преквалификация на работници, които подкрепят по-специално нискоквалифицирани уязвими групи, като се поставят на първо място уменията, които са необходими за участие на трудовия пазар и дават възможност за предприемачество;

26.

Отбелязва, че проучване, извършено като част от последващата оценка, показа нееднозначни резултати, като 35 % заявяват, че качеството на новото работно място е далеч по-добро, 24 % твърдят, че е същото, а 41 % посочват, то е по-лошо или много по-лошо; при все това, при липсата на систематични данни, на които да се основе оценката, препоръчва на Комисията да събира по-подробна информация относно въздействието на намесите по линия на ЕФПГ и на качеството им, така че на по-късен етап да се предприемат коригиращи действия, които могат да се окажат необходими;

Икономическа ефективност и добавена стойност на ЕФПГ

27.

Призовава Комисията и държавите членки да използват възможностите, предоставяни от бюджета на ЕФПГ, по-гъвкаво и по-ефективно, с акцент върху резултатите, въздействието и добавената стойност, без това да накърнява правомерното и прозрачно използване на средствата и спазването на правилата; счита, че процедурата по подаване на заявления и обработването им следва да се ускори, за да стане фондът по-ефективен в подкрепата си за съкратените работници; изразява загриженост относно несъответствието между поисканите средства от ЕФПГ и възстановяваните от държавите членки суми при среден процент на изпълнение на бюджета от едва 45 %; призовава поради това Комисията задълбочено да проучи причините за ниската степен на изпълнение и да предложи мерки за премахване на съществуващите пречки, с цел гарантиране на оптимално използване на фонда; отбелязва, че процентът на работниците, намерили отново работа в края на подпомагането по линия на ЕФПГ, варира значително от 4 % до 86 % и подчертава следователно значението на активните и приобщаващи мерки на пазара на труда; отбелязва, че някои държави членки успяват да използват средствата, получавани по линия на ЕФПГ, по-ефективно от други; предлага Комисията да продължава да предоставя насоки и да дава възможност на държавите членки да споделят най-добри практики по отношение на подаването на заявления за средства по линия на ЕФПГ и на тяхното използване, с оглед гарантиране на максимален процент на повторно наети на работа за всяко изразходвано евро;

28.

Счита, че установеният дял на съфинансиране от 60 % не следва да бъде увеличаван;

29.

Отбелязва факта, че съгласно последващата оценка на Комисията средно само 6 % от средствата по ЕФПГ са изразходвани за административни и управленски разходи;

30.

Отбелязва, че най-важният аспект на икономическата ефективност, установен в процеса на консултации със заинтересованите страни, е броят на наетите работници, които сега плащат данъци и вноски за социална сигурност, вместо да получават обезщетение за безработица или други социални обезщетения;

31.

Отбелязва, че в редица случаи на мобилизиране на средства по линия на ЕФПГ по-високите разходи за действия по член 7, параграф 4 от Регламента за ЕФПГ отслабват цялостното въздействие на инвестицията от ЕФПГ; призовава Комисията да реши проблема чрез въвеждане на лимити;

32.

Отбелязва, че в последващата оценка се предлага съпоставителната оценка на въздействието да бъде важен елемент за разбирането на добавената стойност на ЕФПГ; изразява съжаление, че такава оценка все още не е налице;

33.

Приветства заключението на Сметната палата, че ЕФПГ предоставя истинска европейска добавена стойност, когато се използва за съфинансиране на услуги за съкратени работници или на обезщетения, които обичайно не съществуват в системите за обезщетение за безработица на държавите членки, което допринася за насърчаването на социалното сближаване в Европа; подчертава, че в някои държави членки липсват системи за социална закрила, които да са в състояние да отговорят на нуждите на работниците, останали без работа;

34.

Изразява съжаление по повод на факта, че според Сметната палата една трета от финансирането по линия на ЕФПГ компенсира националните схеми за подпомагане на доходите на работниците, без европейска добавена стойност; изтъква, че новият регламент за ЕФПГ ограничава разходите за специалните мерки, като например помощите за търсене на работа и стимулите за работодателите да наемат персонал, до 35 % от общите разходи за координирания пакет, както и че дейностите, подпомагани от ЕФПГ, нямат за цел да заменят пасивните мерки за социална закрила, осигурявани от държавите членки в техните национални системи; настоява ЕФПГ да не се използва като заместител на задълженията на предприятията към техните работници; освен това насърчава Комисията да уточни при следващото преразглеждане на регламента, че ЕФПГ не може да се използва за заместване на задълженията на държавите членки към съкратените работници;

35.

Изразява съжаление относно факта, че степента на изпълнение на бюджета варира от 3 % до 110 %, със среден процент на изпълнение 55 %; счита, че това положение понякога отразява недостатъците на етапите на планиране или изпълнение и следва да се промени чрез по-добро планиране или изпълнение на проектите;

36.

Изразява съжаление от намаленото финансиране по линия на ЕФПГ; призовава Комисията и държавите членки да предоставят допълнителна подкрепа за ЕФПГ, с цел да се гарантира посрещането на потребностите; призовава Комисията да гарантира, че разполага с достатъчно персонал във връзка с натоварването и избягване на ненужни закъснения;

37.

Счита, че мерките по линия на ЕФПГ и ЕСФ следва да се използват като се допълват взаимно с цел предоставянето на конкретни краткосрочни и по-общи дългосрочни решения; отбелязва заключението, че по принцип държавите членки са координирали успешно ЕФПГ с ЕСФ и с националните мерки на пазара на труда и че не са установени случаи на припокриване или двойно финансиране на физически лица при одита на Сметната палата;

38.

Изразява задоволство от констатацията в доклада на Комисията относно дейността на ЕФПГ през 2013 и 2014 г., че през двете посочени години на Комисията не са докладвани нередности по Регламента за ЕПФГ, нито са констатирани нередности във връзка с ЕФПГ за този период;

Въздействие върху МСП

39.

Отбелязва, че МСП представляват 99 % от всички предприятия в ЕС и осигуряват заетост на по-голямата част от работещите в ЕС; в този контекст изразява загриженост, че ЕФПГ оказва много ограничено въздействие върху МСП, въпреки факта, че ясно предоставя обхват за МСП като целева група, ако са изпълнени определени критерии; признава пояснението на Комисията, че засегнатите работници на доставчиците надолу по веригата никога не са били изключвани умишлено, но призовава Комисията за по-нататъшно преориентиране на ЕФПГ към МСП, които играят ключова роля в европейската икономика, като например поставяне на по-голям акцент върху разпоредбата на член 8, буква г) относно необходимостта да се определят доставчиците, производителите надолу по веригата или подизпълнители на уволняващите предприятия или като се проследят предишните случаи, при които ЕФПГ е донесъл ползи на МСП, социалните предприятия и кооперациите за насърчаване на най-добрите практики; подчертава, че трябва да се обърне повече внимание на пропорционалността между работниците от МСП и работниците от големите предприятия;

40.

Счита, че следва да се използва в по-голяма степен дерогация по отношение на прага на допустимост, по-специално и в полза на МСП; подчертава значението на разпоредбата, свързана с подаването на заявленията съгласно член 4, буква б) от настоящия регламент от страна на МСП, тъй като тя позволява икономически сектори, засегнати от кризата, да бъдат преструктурирани в регионален план; признава предизвикателствата, пред които са изправени заявленията, подадени съгласно тези разпоредби, и призовава Комисията да съдейства на държавите членки при справянето с тези предизвикателства, за да се превърне ЕФПГ във функциониращо решение за съкратените работници; също така призовава Комисията и държавите членки да приемат принципа „Мисли първо за малките“ при етапите на планиране и подаване на заявления;

41.

Отбелязва концентрацията на заявления в секторите на промишлеността и строителството, и по-специално в автомобилната промишленост и в сектора на въздухоплаването, за помощи, предоставяни основно на големи предприятия; призовава държавите членки и регионалните органи с изключителна компетентност активно да подкрепят съкратените работници в МСП, кооперации и социални предприятия, като използват възможностите за гъвкавост, предвидени в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, по-конкретно по отношение на колективните заявления, включващи МСП, както и за други механизми, които насърчават повече подкрепа и по-широкият достъп за МСП, а също така и да информират МСП за възможностите, с които разполагат в рамките на ЕФПГ; изтъква, че тези мерки за подпомагане на МСП следва да се разглеждат като добавена стойност на ЕФПГ;

42.

Изразява задоволство от констатацията в последващия доклад за изпълнението на Комисията, в който се установява положителна тенденция между използваните ресурси за насърчаване на предприемачеството и броя на самостоятелно заетите в края на осъществяването на мерките; при все това отбелязва, че средният процент на самостоятелна заетост във всички случаи по линия на ЕФПГ е нисък — 5 %, и че следва да се използват мерки за насърчаване на предприемачите, като например безвъзмездни средства за започване на стопанска дейност и други стимули; подчертава значението на ученето през целия живот, наставничество и партньорските мрежи в този контекст; счита, че има още възможности за подобряване на използването на ЕФПГ, самостоятелно или в съчетание с други фондове, например ЕСИ, за подкрепа на предприемачеството и започването на стопанска дейност, но подчертава, че предприемачеството следва да се основава на устойчиви бизнес планове; призовава държавите членки да поставят акцент върху приобщаването на жените и момичетата в предприемаческите програми;

43.

Приветства усилията на няколко държави членки за увеличаване на използването на мерки в подкрепа на предприемачеството и социалната икономика под формата на безвъзмездни помощи за започване на стопанска дейност и мерки, насочени към насърчаване на предприемачеството и социалните кооперации;

Изисквания за данните

44.

Счита, че в контекста на редица усложняващи фактори като потенциални пропуски на данни, регионални и национални специфики, различни макро- и микроикономически условия, малки размери на извадката и някои необходими предположения, методологичният подход на Комисията трябва да бъде щателен и прозрачен чрез прилагане на мерки за справяне с недостатъците, които усложняват неговото прилагане;

45.

Подчертава, че в доклада на Сметната палата се заключава, че някои държави членки не са определили количествени цели за реинтегриране и че съществуващите данни не са подходящи за изготвяне на оценка на ефективността на мерките за реинтегриране на работниците на пазара на труда; признава изявлението на Комисията, че Регламентът за ЕФПГ не включва количествени цели за реинтегриране и че различните мерки по линия на ЕФПГ могат да бъдат оценени чрез други средства; поради това препоръчва на държавите членки да определят количествени цели за реинтегриране и системно да разграничават ЕФПГ, ЕСФ и другите национални мерки, специфично разработени за работниците, засегнати от масови съкращения; също така призовава Комисията да предостави информация относно вида и качеството на работните места, намерени от хората, които са били повторно интегрирани на пазара на труда, и относно средносрочната и дългосрочната тенденция по отношение на процента на интеграция, постигнат чрез интервенция по линия на ЕФПГ; държавите членки освен това следва да правят разлика между двата основни вида мерки по ЕФПГ, т.е. активни мерки на пазара на труда и подпомагане на доходите, изплащано на работниците, както и да предоставят по-подробна информация относно мерките, до които имат достъп отделните участници, за да може да се направи по-прецизен анализ на разходите и ползите от различните мерки; също така призовава Комисията да предостави данни относно заявленията по линия на ЕФПГ, които не са били одобрени на равнището на Комисията, и причините за това;

46.

Припомня на държавите членки за задължението им да предоставят данни за равнището на реинтегриране 12 месеца след прилагането на мерките с цел гарантиране на необходимите последващи действия от ефекта и ефективността на ЕФПГ;

47.

Подчертава нуждата от опростяване на процедурите по одит на национално равнище, така че да се гарантира последователност и ефективност и да се избегнат ненужни повторения между контролните органи на различни нива;

48.

Препоръчва засилване на информационните потоци и договореностите за подпомагане между националното лице за контакт и регионалните или местните партньори по изпълнението;

49.

Препоръчва да се извършват повече редовни партньорски оценки, транснационален обмен или партньорство между нови случаи по ЕФПГ и предишни случаи по ЕФПГ, с цел обмен на добри практики и опит относно изпълнението; препоръчва да се създаде платформа за най-добри практики, която да е лесно достъпна и подкрепя обмена на по-добре интегрирани решения;

50.

Отбелязва опасенията на Службата на ЕП за парламентарни изследвания по отношение на методологията за изчисляване на ползите от ЕФПГ; подчертава необходимостта от допълнителни изисквания по отношение на показателите за изпълнение;

51.

Призовава Комисията и държавите членки да запазят разпоредбите в настоящия регламент за ЕФПГ за надбавки за лицата, полагащи грижи; в този контекст призовава държавите членки да разработят гъвкави условия на труд и мерки за обучение и когато е възможно, да насочат тези мерки в местните общности, тъй като много съкратени работници жени може да имат по-малко географската гъвкавост поради семейни задължения;

52.

Призовава регионалните и местните компетентни органи, социалните партньори и организациите на гражданското общество да координират усилията между участниците на пазара на труда, за да се даде възможност за по-добър достъп до финансова подкрепа от ЕФПГ в случай на бъдещи съкращения; освен това призовава за по-тясно участие на социалните партньори в мониторинга и оценката на дейностите на Фонда и особено това те да насърчават представителите на заинтересованите страни от женски пол, така че да се гарантира, че се обръща по-голямо внимание на аспектите, свързани с равенството между половете;

53.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за делегиране на оценката на случаите по линия на ЕФПГ на Eurofound; счита, че в рамките на такова предложение Комисията може да предостави на Eurofound необходимия финансов ресурс в съответствие с настоящите разходи за обществени поръчки по линия на ЕФПГ и разходи за човешки ресурс; освен това, тъй като основната пречка за по-добри оценки е липсата на подходящи данни, Комисията може да изиска от държавите членки да предоставят съответните данни на Eurofound;

o o

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(2) ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 26.

(3) ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4) ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 119.

(5) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 30.

(6) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.

II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейски парламент

Вторник, 13 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/205

P8_TA(2016)0323

Искане за снемане на имунитета на Ищван Уихеи

Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Ищван Уихеи (2015/2237(IMM))

(2018/C 204/23)

Европейският парламент,

—

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Ищван Уихеи с определение на Централния районен съд на Пеща от 26 ноември 2014 г. във връзка с наказателно производство, което е в ход в този съд, което беше предадено от постоянния представител на Унгария на 15 юли 2015 г. и беше обявено на пленарно заседание на 7 септември 2015 г.,

—	като изслуша Ищван Уихеи на 28 януари 2016 г. съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—	като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—	като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г. (1),

—	като взе предвид член 4, параграф 2 от Конституцията на Унгария,

—	като взе предвид член 10, параграф 2 от унгарския Закон LVII от 2004 г. относно правния статут на унгарските членове на Европейския парламент,

—	като взе предвид член 74, параграф 3 и член 79, параграф 2 от Закон № XXXVI на Унгария от 2012 г. относно Държавното събрание на Република Унгария,

—	като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0229/2016),

A.	като има предвид, че Централният районен съд на Пеща поиска снемане на парламентарния имунитет на Ищван Уихеи, член на Европейския парламент, във връзка с производство, което е в ход в този съд;

Б.	като има предвид, че искането на съда се отнася до наказателно производство по обвинение в извършване на престъплението клевета във връзка с изявления, направени от Ищван Уихеи на 25 април 2014 г. по отношение на физическо лице в Унгария;

В.	като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Г.	като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 по време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават на територията на собствената си държава същия имунитет като този на членовете на техния парламент;

Д.	като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от Конституцията на Унгария членовете на Държавното събрание имат право на имунитет и възнаграждение, за да се насърчи тяхната независимост;

Е.	като има предвид, че съгласно член 10, параграф 1 от унгарския Закон LVII от 2004 г. относно правния статут на унгарските членове на Европейския парламент членовете на ЕП имат същото право на имунитет като членовете на Държавното събрание на Унгария;

Ж.

като има предвид, че съгласно член 74, параграф 3 от унгарския Закон XXXVI от 2012 г. относно Държавното събрание на Република Унгария предложение за снемане на имунитета се представя на председателя от главния прокурор преди внасянето на обвинителния акт или от съда след представянето на обвинителния акт;

З.

като има предвид, че съгласно член 79, параграф 2 от унгарския Закон XXXVI от 2012 г. относно Държавното събрание на Република Унгария лице, регистрирано като кандидат в изборите за членове на Държавното събрание, притежава същия имунитет и поради това изявленията, направени на 25 април 2014 г., следва да бъдат обхванати от абсолютния имунитет на Държавното събрание на Унгария, с изключение на това, че снемането на имунитета се решава от Националната избирателна комисия и всяко предложение за снемане на имунитет се представя на председателя на Националната избирателна комисия;

И.	като има предвид, че разглежданите изявления са направени на 25 април 2014 г. — в момент, когато Ищван Уихеи не е бил член на Европейския парламент, а член на Държавното събрание;

Й.

като има предвид, че обвиненията, повдигнати срещу Ищван Уихеи, не са свързани с изразено мнение или подаден от него глас при изпълнение на неговите задължения като член на Европейския парламент, и като има предвид, че следователно абсолютният имунитет в съответствие с член 8 от Протокол № 7 не е приложим;

Решава да снеме имунитета на Ищван Уихеи;

Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада, изготвен от неговата компетентна комисия, на компетентните органи в Унгария.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/207

P8_TA(2016)0324

Искане за защита на привилегиите и имунитета на Розарио Крочета

Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитета на Розарио Крочета (2016/2015(IMM))

(2018/C 204/24)

Европейският парламент,

—	като взе предвид искането на Розарио Крочета от 7 януари 2016 г., обявено на пленарно заседание на 21 януари 2016 г., за защита на неговите привилегии и имунитет в рамките на образувано наказателно производство пред Трета наказателна колегия на Съда в Палермо, Италия (RGNR № 20445/2012),

—	като изслуша Розарио Крочета съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—	като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—	като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г. (1),

—	като взе предвид член 595 от Наказателния кодекс на Италия,

—	като взе предвид член 5, параграф 2 и членове 7 и 9 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0230/2016),

като има предвид, че Розарио Крочета, бивш член на Европейския парламент, отправи искане за защита на своя парламентарен имунитет във връзка с образувано наказателно производство пред Трета наказателна колегия на Съда в Палермо; като има предвид, че в известието, връчено от прокуратурата, г-н Крочета се обвинява, че е направил клеветнически изявления, което съставлява деяние, наказуемо по член 595 от Наказателния кодекс на Италия;

Б.

като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им; като има предвид, че подобен имунитет трябва да се разглежда като абсолютен имунитет, който препятства всяко съдебно производство във връзка с изразено мнение или подаден глас при изпълнение на парламентарните задължения, доколкото този имунитет цели да защити свободното изразяване и независимостта на европейските депутати (2);

В.

като има предвид, че Съдът на ЕС е постановил, че за да бъде обхванато от имунитета, дадено мнение трябва да е било изразено от член на Европейския парламент при изпълнението на задълженията му, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения; като има предвид, че тази връзка трябва да бъде пряка и очевидна (3);

Г.	като има предвид, че Розарио Крочета е бил член на Европейския парламент, когато са били направени посочените изявления;

Д.

като има предвид, че от парламентарната дейност на г-н Крочета става видно, че той винаги е бил много активен в борбата срещу организираната престъпност и нейното въздействие върху Съюза и неговите държави членки; като има предвид, че той е насочвал също така вниманието си върху влиянието на системната корупция върху политиката и икономиката, особено що се отнася до обществените поръчки в рамките на политиката в областта на околната среда;

Е.	като има предвид, че обстоятелствата по случая, изложени в документите, представени пред комисията по правни въпроси, и в хода на изслушването пред последната, сочат, че направените от г-н Крочета изявления имат пряка и очевидна връзка с парламентарните му задължения;

Ж.	като има предвид, че следователно може да се счита, че Розарио Крочета е действал при изпълнение на задълженията си на член на Европейския парламент;

Решава да защити привилегиите и имунитета на Розарио Крочета;

Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Италианската република и на Розарио Крочета.

(2) Съединени дела C-200/07 и C-201/07, Marra, цитирани по-горе, точка 27.

(3) Дело C-163/10, Patriciello, цитирано по-горе, точки 33 и 35.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/209

P8_TA(2016)0325

Искане за снемане на имунитета на Сотириос Зарианопулос

Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Сотирос Зарианопулос (2016/2083(IMM))

(2018/C 204/25)

Европейският парламент,

—

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Сотирос Зарианопулос, предадено на 28 март 2016 г. от прокурора на Върховния съд на Гърция във връзка със съдебно производство, което прокуратурата на Солун възнамерява да възбуди (досие ABM A2015/1606), и обявено в пленарно заседание на 27 април 2016 г.,

—	като взе предвид факта, че Сотирос Зарианопулос се отказа от правото си да бъде изслушан в съответствие с член 9, параграф 5 от Правилника за дейността,

—	като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—	като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г. (1),

—	като взе предвид член 62 от конституцията на Република Гърция,

—	като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0233/2016),

A.	като има предвид, че прокурорът на Върховния съд на Гърция поиска снемането на парламентарния имунитет на Сотирос Зарианопулос, член на Европейския парламент, във връзка със съдебно производство по предполагаемо нарушение;

Б.	като има предвид, че според член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

В.	като има предвид, че според член 6 от Конституцията на Република Гърция никой депутат не може по време на своя мандат да бъде подведен под отговорност, задържан, лишен от свобода или подложен на други ограничителни мерки без разрешението на Камарата на депутатите;

Г.	като има предвид, че гръцките органи възнамеряват да преследват Сотирос Зарианопулос във връзка с неизпълнение на правни задължения по време на заседание;

Д.

като има предвид, че предвиденото съдебно преследване е свързано с издадените от общинския съвет на Солун разрешения за използване на обществени пространства за поставяне на маси и столове в пешеходна зона и че Сотирос Зарианопулос се подвежда под отговорност в качеството си на бивш член на този общински съвет;

Е.	като има предвид, че предвиденото съдебно преследване явно няма никаква връзка със статута на член на Европейския парламент на Сотирос Зарианопулос, а по-скоро е свързано с предходния му мандат на член на общинския съвет на Солун;

Ж.	като има предвид, че предвиденото съдебно преследване не засяга изразен възглед или гласуване по време на изпълнение на неговите служебни задължения на член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

З.	като има предвид, че не съществува никакво основание да се счита, че искането е внесено с намерение да се навреди на политическата дейност на съответния член на ЕП (fumus persecutionis), още повече, че съдебното преследване засяга всички членове на общинския съвет по онова време;

Решава да снеме имунитета на Сотирос Зарианопулос;

Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада, изготвен от неговата компетентна комисия, на гръцките органи.

Четвъртък, 15 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/211

P8_TA(2016)0362

Приемане на изменения към предложение на Комисията (тълкуване на член 61, параграф 2 от своя Правилник)

Решение на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно приемането на изменения към предложение на Комисията (тълкуване на член 61, параграф 2 от своя Правилник) (2016/2218(REG))

(2018/C 204/26)

Европейският парламент,

—	като взе предвид писмото от 13 септември 2016 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—	като взе предвид член 226 от своя Правилник,

Реши да добави следното тълкуване към член 61, параграф 2 от своя Правилник:

„Нищо не препятства Парламента да реши да проведе, ако е подходящо, заключителен дебат във връзка с доклада на компетентната комисия, в която въпросът е бил върнат за ново разглеждане.“

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.

III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Вторник, 13 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/212

P8_TA(2016)0326

Споразумение между ЕС и Китай във връзка с присъединяването на Хърватия ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, алинея 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (15561/2015 — C8-0158/2016 — 2015/0298(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 204/27)

Европейският парламент,

—	като взе предвид проекта на решение на Съвета (15561/2015),

—

като взе предвид Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, алинея 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (15562/2015),

—	като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0158/2016),

—	като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0231/2016),

Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Китайската народна република.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/213

P8_TA(2016)0327

Споразумение между ЕС и Уругвай във връзка с присъединяването на Хърватия ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Източна република Уругвай в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (06870/2016 — C8-0235/2016 — 2016/0058(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 204/28)

Европейският парламент,

—	като взе предвид проекта на решение на Съвета (06870/2016),

—

като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Източна република Уругвай в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (06871/2016),

—	като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, алинея първа и член 218, параграф 6, алинея втора, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0235/2016),

—	като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0241/2016),

Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Източна република Уругвай.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/214

P8_TA(2016)0328

Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Лазарос Ставру Лазару

Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Лазарос Ставру Лазару за член на Сметната палата (C8-0190/2016 — 2016/0807(NLE))

(Консултация)

(2018/C 204/29)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0190/2016),

—	като взе предвид член 121 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0258/2016),

А.	като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.	като има предвид, че на своето заседание от 5 септември 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Лазарос Ставру Лазару за член на Сметната палата;

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/215

P8_TA(2016)0329

Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Жуан Фигейреду

Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Жуан Алешандър Тавареш Гонсалвеш де Фигейреду (João Alexandre Tavares Gonçalves de Figueiredo) за член на Сметната палата (C8-0260/2016 — 2016/0809(NLE))

(Консултация)

(2018/C 204/30)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0260/2016),

—	като взе предвид член 121 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0259/2016),

A.	като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.	като има предвид, че на своето заседание от 5 септември 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Жуан Алешандър Тавареш Гонсалвеш де Фигейреду (João Alexandre Tavares Gonçalves de Figueiredo) за член на Сметната палата;

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите членки.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/216

P8_TA(2016)0330

Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Лео Бринкат

Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Лео Бринкат за член на Сметната палата (C8-0185/2016 — 2016/0806(NLE))

(Консултация)

(2018/C 204/31)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0185/2016),

—	като взе предвид член 121 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0257/2016),

А.	като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.	като има предвид, че на своето заседание от 5 септември 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

Изказва отрицателно становище относно предложението на Съвета за назначаване на Лео Бринкат за член на Сметната палата и изисква от Съвета да оттегли своето предложение и да представи ново такова;

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/217

P8_TA-PROV(2016)0331

Статистика за външната търговия с трети страни (делегирани и изпълнителни правомощия) ***II

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Eвропейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки (08536/1/2016 — C8-0226/2016 — 2013/0279(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

(2018/C 204/32)

Европейският парламент,

—	като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (08536/1/2016 — C8-0226/2016),

—	като взе предвид позицията си на първо четене (1) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0579),

—	като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—	като взе предвид член 76 от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по международна търговия (A8-0240/2016),

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 12.3.2014 г., P7_TA(2014)0226.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/218

P8_TA(2016)0332

Статистика на цените на природния газ и електроенергията ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно процедура на Общността за подобряване на прозрачността на цените на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители (COM(2015)0496 — C8-0357/2015 — 2015/0239(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2018/C 204/33)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0496),

—	като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0357/2015),

—	като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид поетия с писмо от 22 юни 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—	като взе предвид член 59 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0184/2016),

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

P8_TC1-COD(2015)0239

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 септември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (EU) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1952.)

Сряда, 14 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/219

P8_TA(2016)0339

Протокол към Споразумението между ЕС и Швейцария относно свободното движение на хора (присъединяване на Хърватия) ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на протокол към Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република Хърватия като договаряща страна вследствие на присъединяването ѝ към Европейския съюз (14381/2013 — C8-0120/2016 — 2013/0321(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 204/34)

Европейският парламент,

—	като взе предвид проекта на решение на Съвета (14381/2013),

—

като взе предвид Протокола към Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република Хърватия като договаряща страна след присъединяването ѝ към Европейския съюз (14382/2013),

—	като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, буква а), както и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС (C8-0120/2016),

—	като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0216/2016),

Дава своето одобрение за сключването на протокола;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Конфедерация Швейцария.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/220

P8_TA(2016)0340

Тристранна социална среща на върха за растеж и заетост ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно Тристранната социална среща на върха за растеж и заетост и отмяна на Решение 2003/174/ЕО (05820/2014 — C8-0164/2016 — 2013/0361(APP))

(Специална законодателна процедура — одобрение)

(2018/C 204/35)

Европейският парламент,

—	като взе предвид проекта на решение на Съвета (05820/2014),

—	като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0164/2016),

—	като взе предвид междинната си резолюция от 15 април 2014 г. относно предложението за решение на Съвета относно Тристранна социална среща на върха за растеж и заетост (1),

—	като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0252/2016),

Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0377.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/221

P8_TA(2016)0341

Технически изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища ***II

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/EО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (07532/2/2016 — C8-0227/2016 — 2013/0302(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

(2018/C 204/36)

Европейският парламент,

—	като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (07532/2/2016 — C8-0227/2016),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2014 г., (1)

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2014, (2)

—	като взе предвид позицията си на първо четене (3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0622),

—	като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—	като взе предвид член 76 от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0256/2016),

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

(1) ОВ C 177, 11.6.2014 г., стp. 58.

(2) ОВ C 126, 26.4.2014 г., стp. 48.

(3) Приети текстове от 15.4.2014 г., P7_TA(2014)0343.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/222

P8_TA(2016)0342

Споразумение за икономическо партньорство между ЕС и държавите по СИП ЮАОР ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (10107/2016 — C8-0243/2016 — 2016/0005(NLE))

(Одобрение)

(2018/C 204/37)

Европейският парламент,

—	като взе предвид проекта за решение на Съвета (10107/2016),

—	като взе предвид проекта на Споразумение за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (05730/2016),

—	като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграфи 3 и 4 и член 209, параграф 2, и член 218 параграф 6, втора алинея буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0243/2016),

—	като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—	като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A8-0242/2016),

Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на държавите от Южноафриканската общност за развитие (Ботсуана, Лесото, Мозамбик, Намибия, Южна Африка и Свазиленд).

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/223

P8_TA(2016)0347

Представяне на възражения срещу делегиран акт: основни информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно Делегиран регламент на Комисията от 30 юни 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) чрез определяне на регулаторните технически стандарти за представянето, съдържанието, преразглеждането и изменението на основните информационни документи, както и за условията за изпълнение на изискването за предоставяне на тези документи; (C(2016)03999 — 2016/2816(DEA))

(2018/C 204/38)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Делегирания регламент на Комисията (C(2016)03999) („делегиран регламент“),

—	като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) и по-специално член 8, параграф 5, член 10, параграф 2 и член 13, параграф 5 от него,

—

като взе предвид член 13 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията, и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията,

—	като взе предвид проекта на регулаторен технически стандарт (РТС), представен на 6 април 2016 г. от Съвместния комитет на европейските надзорни органи съгласно членове 10 и 56 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010,

—	като взе предвид писмото, представено на Комисията и изпратено от председателя на комисията по икономически и парични въпроси до Комисията на 30 юни 2016 г. и писмото, изпратено от председателя на комисията по икономически и парични въпроси на 12 юли 2016 г.,

—	като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по икономически и парични въпроси,

—	като взе предвид член 105, параграф 3 от Правилника за дейността,

А.	като има предвид, че е от съществено значение информацията за потребителите по отношение на инвестиционните продукти да бъде съпоставима, за да се насърчават еднакви условия на конкуренция на пазара, независимо от вида на финансовия посредник, който ги емитира или предоставя на пазара;

Б.	като има предвид, че за инвеститорите би било подвеждащо да се премахне кредитния риск при изчисляването на рисковата категория на застрахователните продукти;

В.	като има предвид, че третирането на продукти, предлагащи няколко възможности, все още се нуждае от изясняване, по-специално във връзка с изричното освобождаване за фондовете на ПКИПЦК съгласно Регламент (ЕС) № 1286/2014;

Г.

като има предвид, че делегираният акт, приет от Комисията, съдържа слабости в методологията за изчисляване на сценарии за бъдещите резултати и следователно не отговаря на изискването по Регламент (ЕС) № 1286/2014 да предоставя информация, която е „точна, коректна, ясна и да не е подвеждаща“, и по-специално по отношение на някои ПИПДОЗИП, дори при неблагоприятен сценарий, и дори за продукти, които редовно са водили до загуби за препоръчителния минимален срок за държане, не показва, че инвеститорите могат да загубят пари;

Д.	като има предвид, че липсата на подробни насоки в делегирания регламент относно „предупреждението относно разбирането“ създава сериозен риск от непоследователно прилагане на този елемент в основния информационен документ в рамките на единния пазар;

Е.	като има предвид, че Парламентът продължава да счита, че по-нататъшното стандартизиране на случаите, в които следва да се използва предупреждението за разбиране, следва да бъде въведено като допълнителен мандат за РТС;

Ж.	като има предвид, че ако това не се промени, съществува риск установените в настоящия делегиран регламент правила да противоречат на духа и целта на законодателство, което има за цел да даде ясна, сравнима, разбираема и неподвеждаща информация относно ПИПДОЗИП на инвеститори на дребно;

З.	като има предвид, че в писмото от 30 юни 2016 г., изпратено до Комисията от председателя на комисията по икономически и парични въпроси, преговарящият екип на Парламента поиска от Комисията да прецени дали прилагането на Регламент (ЕС) № 1286/2014 следва да бъде отложено;

Възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

Отправя искане към Комисията да представи нов делегиран акт, който да взема предвид горепосочените опасения;

Призовава Комисията да обмисли предложение за отлагане на датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1286/2014, без да променя някоя от другите разпоредби от ниво 1, с цел да се гарантира правилното прилагане на изискванията, установени в регламента и в делегирания регламент, и за да се избегне прилагането на ниво 1 без РТС предварително да е влязъл в сила;

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Четвъртък, 15 септември 2016 r.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/225

P8_TA(2016)0348

Назначаване на нов член на Комисията

Решение на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. за одобряване на назначаването на Джулиан Кинг за член на Комисията (C8-0339/2016 — 2016/0812(NLE))

(2018/C 204/39)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 246, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—	като взе предвид точка 6 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (1),

—	като взе предвид оставката на г-н Джонатан Хил като член на Комисията, подадена на 25 юни 2016 г.,

—	като взе предвид писмото на Съвета от 15 юли 2016 г., с което Съветът се консултира с Парламента относно решението за назначаване на г-н Джулиан Кинг за член на Комисията, което следва да бъде взето по общо съгласие с председателя на Комисията (C8-0339/2016),

—	като взе предвид изслушването на г-н Джулиан Кинг на 12 септември 2016 г., пред комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и като взе предвид декларацията за оценка, изготвена от тези комисии,

—	като взе предвид член 118 от своя правилник и приложение ХVI към него,

Одобрява назначаването на г-н Джулиан Кинг за член на Комисията;

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/226

P8_TA(2016)0352

Европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (COM(2015)0668 — C8-0405/2015 — 2015/0306(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2018/C 204/40)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0668),

—	като взе предвид член 294, параграф 2 и член 79, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0405/2015),

—	като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—	като взе предвид поетия с писмо от 30 юни 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—	като взе предвид член 59 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0201/2016),

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

P8_TC1-COD(2015)0306

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 септември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1953.)

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/227

P8_TA(2016)0353

Проспект, който следва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търгуване ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 15 септември 2016 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търгуване (COM(2015)0583 — C8-0375/2015 — 2015/0268(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение 1, освен ако не е посочено друго]

(2018/C 204/41)

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ (*1)

към предложението на Комисията

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 61, параграф 2, втора алинея (А8-0238/2016).

(*1) Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно проспекта, който следва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търгуване

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Настоящият регламент представлява важна стъпка към цялостното изграждане на Съюз на капиталовите пазари, както е определено в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ от 30 септември 2015 г. Целта на Съюза на капиталовите пазари е да се помогне на предприятията да използват по-разнообразни източници на капитал от всяка точка в рамките на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съюза“), да се осигури по-ефективното функциониране на пазарите и на инвеститорите и спестителите да се предложат допълнителни възможности за вложения с цел да се подобри растежът и да се създават работни места.

(2)

Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) определя хармонизирани принципи и правила относно проспекта, който следва да се състави, одобри и публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване на регулиран пазар. Предвид законодателните и пазарните промени след влизането ѝ в сила Директивата следва да бъде заменена.

(3)

Оповестяването на информация в случай на публично предлагане на ценни книжа или допускане на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар е от съществено значение за защитата на инвеститорите, като отстранява асиметрията на информацията между инвеститорите и емитентите. Хармонизирането на оповестяването позволява установяването на механизъм за трансгранични паспорти, който улеснява ефективното функциониране на вътрешния пазар за широка гама от ценни книжа.

(4)

Несъгласуваните подходи могат да предизвикат раздробяване на вътрешния пазар, тъй като за емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане, ще се прилагат различни правила в различните държави членки, и използването на проспектите, одобрени в една държава членка, може да бъде възпрепятствано в други държави членки. Следователно при липсата на хармонизирана рамка, която да осигури еднаквост по отношение на оповестяването и функционирането на паспорта в Съюза, е вероятно разликите в законодателствата на държавите членки да създават пречки пред безпроблемното функциониране на вътрешния пазар на ценни книжа. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и подобряването на условията за неговото функциониране, по-специално по отношение на капиталовите пазари, както и за да се гарантира висока степен на защита на потребителите и инвеститорите, е целесъобразно на равнището на Съюза да се установи регулаторна рамка за проспектите.

(5)

Когато ценни книжа се предлагат публично или се допускат до търгуване на регулиран пазар, е целесъобразно и необходимо правилата за оповестяване да бъдат под формата на регламент, за да се гарантира, че разпоредбите, с които пряко се налагат задължения на лицата, участващи в публичното предлагане на ценни книжа и допускането на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар, се прилагат по еднакъв начин в рамките на Съюза. Тъй като правната рамка за разпоредбите относно проспектите задължително включва мерки, с които се уточняват изискванията за всички различни аспекти, свързани с проспектите, дори малки разлики в подхода, възприет по отношение на един от тези аспекти, биха могли да доведат до значителни пречки за трансграничното предлагане на ценни книжа, многочислените вписвания за търговия на регулираните пазари и правилата на ЕС за защита на потребителите. Следователно използването на регламент, който е пряко приложим, без да се изисква приемането на национално законодателство, следва да намали възможността за предприемане на несъгласувани мерки на национално равнище и да осигури последователен подход, по-голяма правна сигурност и да предотврати значителни пречки за трансграничните предлагания и множествени вписвания за борсова търговия. Използването на регламент също така ще укрепи доверието в прозрачността на пазарите в рамките на Съюза и ще намали регулаторната сложност, както и разходите на дружествата за намиране и спазване на нормативната уредба.

(6)

Оценката на Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) показа, че определени промени, въведени с тази директива, не са изпълнили първоначалните си цели, и че са необходими допълнителни изменения в режима на проспектите в Съюза, за да се опрости и подобри неговото прилагане, да се увеличи неговата ефикасност и да се подсили международната конкурентоспособност на Съюза, като по този начин се допринесе за намаляване на административната тежест.

(7)

Целта на настоящия регламент е да се гарантира защитата на инвеститорите и пазарната ефективност, като същевременно се укрепи единният пазар за капитали. Осигуряването на информация, която е необходима на инвеститорите да вземат информирано инвестиционно решение в зависимост от естеството на емитента и на ценните книжа, гарантира, заедно с правилата за осъществяване на стопанска дейност, защитата на инвеститорите. Нещо повече — такава информация осигурява ефективно средство за повишаване на доверието в ценните книжа и така допринася за нормалното функциониране на пазарите на ценни книжа. Публикуването на проспект е подходящият начин тази информация да се направи достъпна.

(8)

Изискванията за оповестяване от настоящия регламент не възпрепятстват дадена държава членка или даден компетентен орган или борса чрез своите правила да налагат други специални изисквания в контекста на допускане до търгуване на ценни книжа на регулиран пазар (особено относно корпоративното управление). Подобни изисквания не могат пряко или косвено да ограничават изготвянето, съдържанието и разпространението на проспект, който е одобрен от компетентния орган.

(9)

Ценни книжа, несвързани с дялово участие, издадени от дадена държава членка или от някой от регионалните или местни органи на дадена държава членка, от публични международни органи, в които членуват една или повече държави членки, от Европейската централна банка или от централните банки на държавите членки, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент и поради това остават незасегнати от настоящия регламент.

(10)

Обхватът на изискването за проспект следва да обхваща както свързаните, така и несвързаните с дялово участие ценни книжа, които се предлагат публично или са допуснати до търгуване на регулирани пазари, за да се осигури защитата на инвеститорите. Някои от ценните книжа, обхванати от настоящия регламент, оправомощават притежателя да придобие прехвърлими ценни книжа или да придобие парична сума чрез паричен сетълмент, определен чрез препращане към други инструменти, а именно прехвърлими ценни книжа, валути, лихвени проценти или доходност, стоки или други показатели или мерки. Настоящият регламент обхваща по-специално гаранции, обезпечени гаранции, удостоверения, депозитни разписки и конвертируеми бележки, като например ценни книжа, конвертируеми по желание на инвеститора.

(11)

С цел да се гарантира одобрението и паспортизирането на проспекта, както и надзорът върху спазването на настоящия регламент, по-специално по отношение на рекламната дейност, за всеки проспект трябва да бъде определен компетентен орган. Ето защо в настоящия регламент следва ясно да се определи държавата членка по произход, която е в най-добра позиция да одобри проспекта.

(12)

Разходите за изготвяне на проспект за публично предлагане на ценни книжа със съвкупна стойност в Съюза под 1 000 000 EUR в съответствие с настоящия регламент е вероятно да бъдат непропорционални на очакваните приходи от предлагането. Следователно е целесъобразно изискването съгласно настоящия регламент за изготвяне на проспект да не се прилага за предлагания с такъв малък мащаб. Държавите членки не следва да разширяват изискванията за изготвяне на проспект съгласно настоящия регламент, за да бъдат обхванати предлагания на ценни книжа с обща стойност под този праг . Освен това държавите членки следва да се въздържат от налагане на други изисквания за оповестяване на национално равнище, които биха могли да представляват непропорционална или ненужна тежест по отношение на такива предлагания и така биха увеличили разпокъсаността на вътрешния пазар. Когато държави членки налагат такива изисквания за оповестяване на национално ниво, те следва да уведомят Комисията и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно приложимите правила.

(12a)

Комисията следва да анализира такива изисквания за оповестяване на национално ниво и да включи резултатите в работата си по колективното финансиране, като взема предвид, че е необходимо да се избягва разпокъсаността на вътрешния пазар. Важно е регулаторната среда на равнището на Съюза да гарантира, че дружествата имат достатъчно варианти за набиране на капитал. Следователно в духа на Съюза на капиталовите пазари и с цел отключване на инвестициите Комисията следва да предложи регулаторна инициатива за регулиране и хармонизиране на практиките на колективно финансиране в целия Съюз.

(13)

Освен това, предвид различния размер на финансовите пазари в Съюза, е подходящо да се даде възможност на държавите членки да освобождават публичното предлагане на ценни книжа, което не надвишава 5 000 000 EUR, от задължението за проспект, предвидено в настоящия регламент. По-специално държавите членки следва да разполагат със свобода да заложат в националното си законодателство праг между 1 000 000 EUR и 5 000 000 EUR, изразен като съвкупната стойност на предлагането в Съюза за период от 12 месеца, от който освобождаването следва да се прилага, като вземат предвид нивото на вътрешна защита на инвеститорите , което считат за подходящо. Държавите членки следва да уведомят Комисията и ЕОЦКП относно прага, който са избрали. Публичното предлагане на ценни книжа съгласно подобно освобождаване следва да не се възползва от режима на паспортизиране по настоящия регламент. Освен това подобни предлагания следва да съдържат ясно посочване, че публичното предлагане не е с трансгранично естество, и следва да не се стремят активно да привличат инвеститори извън съответната държава членка.

(13a)

Когато държава членка избере да освободи публичното предлагане на ценни книжа на обща стойност не повече от 5 000 000 EUR, никой елемент от съдържанието на настоящия регламент не следва да възпрепятства тази държава членка да въвежда правила на национално ниво, които позволяват на многостранните системи за търговия (МСТ) да определят съдържанието на документа за допускане, който емитентът трябва да представи при първоначалното допускане до търгуване на неговите ценни книжа. В такъв случай би могло да бъде уместно операторът на МСТ да определи начина на извършване на преглед на документа за допускане, който не би включвал задължително официално одобрение от компетентния орган или от МСТ.

(14)

Когато предлагането на ценни книжа е насочено изключително към ограничен кръг от инвеститори, които не са квалифицирани инвеститори, или други инвеститори, отговарящи на условията, посочени в член 6, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 345/2013, изготвянето на проспект представлява непропорционална тежест с оглед на малкия брой лица, към които е насочено предлагането, поради което не следва да се изисква проспект. Това следва да се прилага например към предлагане, насочено към роднини или лични познати на ръководителите на дадено дружество.

(15)

Стимулирането на директорите и служителите да притежават ценни книжа от собственото си дружество може да има положително въздействие върху управлението на дружеството и да спомогне за създаването на дългосрочна стойност чрез насърчаване на отдадеността и чувството за ангажираност на служителите, съгласуване на интересите на акционерите и служителите и осигуряване на инвестиционни възможности за последните. Участието на служителите в собствеността на тяхното дружество е особено важно за малките и средните предприятия (МСП), в които отделните служители е възможно да имат съществена роля за успеха на дружеството. Ето защо не следва да се въвежда изискване за изготвяне на проспект за предлагане, направено в контекста на схема за дялово участие на служители в рамките на Съюза, при условие че е предоставен документ, съдържащ информация за броя и естеството на ценните книжа и причините и подробностите за предлагането, за да бъдат защитени инвеститорите. С цел да се гарантира равен достъп до схемите за дялово участие за всички директори и служители, независимо дали техният работодател е установен във или извън Съюза, вече не следва да се изисква решение относно еквивалентността на пазари на трети държави, стига да е предоставен горепосоченият документ. По този начин полза от равното третиране и информацията ще извлекат всички участници в схемите за дялово участие на служителите.

(16)

Емисиите с намалена стойност на акции или ценни книжа, даващи достъп до акции, често означават сделки със значително въздействие върху капиталовата структура, перспективите и финансовото положение на емитента, по отношение на което е необходима съдържащата се в проспекта информация. Обратно, когато акции на емитента вече са допуснати до търгуване на регулиран пазар, не следва да се изисква проспект за всяко следващо допускане на същите акции на същия регулиран пазар, включително когато такива акции са следствие от конверсията или размяната на други ценни книжа или са следствие от упражняването на правата, предоставени от други ценни книжа, при условие че новите допуснати акции представляват ограничен процент по отношение на акциите от същия клас, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар, освен ако такова допускане не е комбинирано с публично предлагане, попадащо в обхвата на настоящия регламент. Същият принцип следва да се прилага по-общо към ценни книжа, които могат да бъдат заменени с такива, които вече са допуснати до търгуване на регулиран пазар.

(17)

Когато се прилага определението на „публично предлагане на ценни книжа“, способността на инвеститора да вземе индивидуално решение да купи или да запише ценни книжа следва да представлява решаващ критерий. Следователно, когато се предлагат ценни книжа без елемент на индивидуален избор от страна на получателя, включително при разпределяне на ценни книжа, при които няма право на отказ от разпределението, такава сделка не следва да попада в определението на „публично предлагане на ценни книжа“, предвидено в настоящия регламент.

(18)

Емитенти, предлагащи страни или лица, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, които не подлежат на изискването за публикуване на проспект, следва да имат правото да изготвят доброволно пълен проспект или проспект на ЕС за растеж, както е приложимо, съгласно настоящия регламент. Ето защо те следва да се ползват от единния паспорт, когато доброволно изберат да изпълнят изискванията по настоящия регламент.

(19)

Оповестяването, извършено чрез проспекта, не следва да се изисква за предлаганията, предназначени за ограничен кръг квалифицирани инвеститори. Обратно, за всяка препродажба, предназначена за обществеността или публична търговия посредством разрешение за търгуване на регулиран пазар, се изисква публикуването на проспект.

(20)

Валидният проспект, изготвен от емитента или от лицето, отговорно за изготвянето на проспекта, който е публично достъпен по време на окончателното пласиране на ценните книжа посредством финансовите посредници или при всяка последваща препродажба на ценните книжа, предоставя необходимата информация на инвеститорите за вземане на информирани инвестиционни решения. Ето защо финансовите посредници, които пласират или впоследствие препродават ценните книжа, следва да имат право да разчитат на първоначалния проспект, публикуван от емитента или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта, доколкото той е валиден и надлежно допълван и доколкото емитентът или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта, е дало съгласието си за използването му. Емитентът или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта, следва да има право да обвързва своето съгласие с определени условия. Съгласието за използване на проспекта, включително всякакви обвързани с него условия, следва да бъде дадено в писмен договор, като то предоставя възможност за оценка от страна на съответните страни дали препродажбата или окончателното пласиране на ценни книжа е в съответствие с договора. В случай че е дадено съгласие за използването на проспекта, емитентът или лицето, отговорно за изготвянето на първоначалния проспект, следва да носи отговорност за представената в него информация и — в случаите на основен проспект — за предоставянето и регистрирането на окончателните условия, като не следва да се изискват други проспекти. Ако обаче емитентът или лицето, което е отговорно за съставянето на първоначалния проспект, не одобрява неговото използване, финансовият посредник следва да бъде задължен да публикува нов проспект. В такъв случай финансовият посредник следва да носи отговорност за информацията в проспекта, както и за цялата информация, включена чрез препратка, а в случая на основен проспект — окончателните условия.

(21)

Хармонизирането на информацията, включена в проспекта, следва да предостави равностойна защита на инвеститорите на равнище ЕС. С цел да се даде възможност на инвеститорите да вземат информирано инвестиционно решение , проспектите, изготвени съгласно настоящия регламент, следва да съдържат приложимата и необходима информация във връзка с дадена инвестиция в ценни книжа, от която един инвеститор логично би имал нужда, за да направи информирана оценка на активите и пасивите, финансовото състояние, печалбите, загубите и перспективите на емитента и на всеки гарант, както и правата, свързани с ценните книжа. Подобна информация следва да се изготвя и представя в кратка и лесна за анализиране и разбиране форма и следва да бъде адаптирана към вида проспект , изготвен в съответствие с настоящия регламент, включително онези, които се изготвят съобразно опростения режим за оповестяване за вторичните емисии и режима на проспект на ЕС за растеж . Проспектът не следва да съдържа информация, която не е съществена или специфична за емитента и съответните ценни книжа, тъй като това би могло да размие информацията, която е от значение за инвеститорите , и по този начин да подкопае защитата на инвеститорите. Следователно информацията, която е включена в проспекта, следва да бъде адаптирана, така че да отразява естеството и обстоятелствата на емитента, вида ценни книжа, вида инвеститор, към който е насочено предлагането или допускането до търгуване на регулиран пазар, както и вероятните знания на подобни инвеститори и информацията, с която такива инвеститори разполагат, поради това че тя е била оповестена публично съгласно други правни или регулаторни изисквания.

(22)

Обобщението на проспектите следва да представлява полезен източник на информация за инвеститорите, по-специално за инвеститорите на дребно. То трябва да представлява обособена част от проспекта и да включва основната информация, от която инвеститорът се нуждае, за да може да вземе решение кои предлагания и допускания до търгуване на ценни книжа иска да проучи допълнително, като прегледа целия проспект с цел да вземе информирано инвестиционно решение . Горното предполага, че представената в обобщението информация не се повтаря в основното изложение на проспекта, освен ако това е абсолютно необходимо. Подобна основна информация следва да включва основните характеристики и рисковете, свързани с емитента, с всеки гарант и с ценните книжа, които се предлагат публично или които се допускат до търгуване на регулиран пазар, включително уникални идентификатори, като например идентификационен код на правен субект (LEI) на участниците в предлагането и международния идентификационен номер (ISIN) на ценните книжа. В него следва да се посочват общите срокове и условия на предлагането. По-специално представянето на рисковите фактори в обобщението следва да се състои от ограничен списък на избрани специфични рискове, които емитентът счита за най-уместни за инвеститора, когато инвеститорът взема инвестиционно решение . Описанието на рисковите фактори в обобщението следва да бъде уместно за конкретното предлагане и следва да бъде изготвено единствено в полза на инвеститорите, а не да съдържа общи твърдения относно инвестиционния риск или да ограничава отговорността на емитента, на предлагащата страна или на лица, действащи от тяхно име.

(22a)

Обобщението следва да съдържа ясно предупреждение, с което се подчертават рисковете, по-специално за инвеститорите на дребно, в случай на ценни книжа, емитирани от банки, които са предмет на споделяне на загуби съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ДВПБ) (6).

(23)

Обобщението на проспекта следва да бъде кратко, опростено, ясно и лесно за разбиране от инвеститорите. То следва да бъде написано на ясен нетехнически език, а информацията — предоставена достъпно. То не следва да представлява само компилация от извадки от проспекта. Подходящо е да се определи максимален размер на обобщението, за да се гарантира, че инвеститорите няма да се откажат да го четат, и за да се насърчат емитентите да подбират съществената за инвеститорите информация. В изключителни случаи обаче компетентният орган следва да има възможността да позволи на емитента да изготви по-дълго обобщение в размер до 10 страници при едностранно отпечатване върху хартия с формат А4, в случаи, когато сложността на дейностите на емитента, естеството на емисията или естеството на емитираните ценни книжа налага това и когато в резултат инвеститорът би бил подведен без допълнителната информация, изложена в обобщението.

(24)

За да се гарантира еднаквата структура на обобщението на проспекта, следва да бъдат предвидени общи раздели и подзаглавия с указателно съдържание, които емитентът следва да попълни с кратки описания и цифри, когато е необходимо. Доколкото емитентите представят информацията по коректен и балансиран начин, те следва да разполагат със свободата да подберат информацията, която считат за съществена и полезна.

(25)

Обобщението на проспекта следва да бъде възможно най-близо до образеца на основния информационен документ, изискван съгласно Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7). Когато ценните книжа попадат в обхвата както на настоящия регламент, така и на Регламент (ЕС) № 1286/2014, следва да бъде разрешено съдържанието на основния информационен документ да се използва изцяло в обобщението с цел разходите за спазване на нормативната уредба и административната тежест за емитентите да бъдат сведени до минимум. Изискването за изготвяне на обобщение обаче не трябва да бъде отменено, когато се изисква основен информационен документ, тъй като последният не съдържа основна информация за емитента и публичното предлагане или допускането до търгуване на съответните ценни книжа.

(26)	Не следва да възниква гражданска отговорност за отделни лица единствено въз основа на обобщението, включително всеки негов превод, освен ако то е подвеждащо, неточно или несъответстващо на останалите части от проспекта. Обобщението следва да съдържа ясно предупреждение в този смисъл.

(27)

На емитенти, които редовно набират финансиране на капиталовите пазари, следва да бъдат предложени специални формати на регистрационни документи и проспекти, както и специални процедури за тяхното депозиране и одобрение, за да могат да бъдат по-гъвкави и да могат да се възползват от пазарните възможности. Тези формати и процедури във всеки случай следва да бъдат незадължителни и по избор на емитента.

(28)

По отношение на ценните книжа, несвързани с дялово участие, включително когато са издадени с определена продължителност или повторяемост или като част от програма за предлагане, емитентите следва да имат право да изготвят проспект под формата на основен проспект. Основният проспект и окончателните му условия следва да съдържат същата информация като проспекта.

(29)

Подходящо е да се изясни, че окончателните условия на основен проспект следва да съдържат само информация, свързана с обявата за ценни книжа, която е конкретна за отделната емисия и която може да се определи единствено по време на отделната емисия. Подобна информация например може да включва международния идентификационен номер на ценните книжа, емисионната цена, падежа, купона, датата на упражняване, цената на упражняване, цената на обратно изкупуване и други условия, които не са били известни по време на изготвянето на основния проспект. Когато окончателните условия не са включени в основния проспект, те не би следвало да бъдат одобрени от компетентния орган, а следва само да бъдат депозирани при него. Всяка друга нова информация, която е в състояние да засегне оценката на емитента и на ценните книжа, следва да бъде включена в притурка към основния проспект. Нито окончателните условия, нито притурката следва да се използват за включване на ценни книжа, които все още не са описани в основния проспект.

(30)

При основния проспект емитентът следва да изготви обобщение само по отношение на всяка отделна емисия, която се предлага, за да бъде намалена административната тежест и да се осигури по-ясна информация за инвеститорите. Изготвеното специално за емисията обобщение следва да бъде приложено към окончателните условия и одобрено от компетентния орган едва когато окончателните условия бъдат включени в основния проспект или в притурка към него.

(31)	С цел да се подобри гъвкавостта и ефективността на разходите за основния проспект, когато емитентът редовно емитира ценни книжа, той следва да има право да изготви основен проспект като отделен документ и да използва универсален регистрационен документ като съставна част на основния проспект.

(32)

Емитентите, които редовно емитират ценни книжа, следва да бъдат насърчени да изготвят проспектите си като отделни документи, тъй като това може да намали разходите им за спазване на настоящия регламент и да им позволи да реагират бързо при наличие на пазарни възможности. По този начин емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулирани пазари или в многостранни системи за търговия, следва да имат възможността, но не и задължението, да изготвят и публикуват всяка финансова година универсален регистрационен документ, съдържащ правна, търговска, финансова, счетоводна информация и информация за акционерите, както и описание на емитента за същата финансова година. Това следва да позволи на емитента да актуализира информацията и да изготви проспект, когато пазарните условия станат благоприятни за предлагане или допускане, чрез добавяне на обява за ценните книжа и обобщение. Универсалният регистрационен документ следва да служи за множество цели, тъй като съдържанието му следва да бъде едно и също независимо дали емитентът го използва впоследствие за предлагане или допускане до търгуване на акции, дългови ценни книжа или деривати. Той следва да представлява източник за справки за емитента, като предоставя на инвеститорите и анализаторите минималната необходима информация за извършване на информирана преценка за стопанската дейност на дружеството, неговото финансово положение, приходи и перспективи, управление и акционери.

(33)

Емитент, който е депозирал универсален регистрационен документ и е получил одобрение за същия в две последователни години, може да се счита за добре известен на компетентния орган. В такъв случай следва да бъде разрешено всички последващи универсални регистрационни документи и всички изменения към тях да се депозират без предварително одобрение и да бъдат подлагани на последващ преглед от компетентния орган, когато последният счита, че това е необходимо , освен ако тези изменения се отнасят за пропуск, или съществена грешка или съществена неточност, която е вероятно да подведе обществеността по отношение на фактите и обстоятелствата, които са съществени за извършване на информирана оценка по отношение на емитента . Всеки компетентен орган следва да определи честотата на тези прегледи, като взема предвид например оценката си на рисковете, свързани с емитента, качеството на предишните му оповестявания или срока, който е изтекъл от последния преглед на депозирания универсален документ.

(34)

Преди да се превърне в съставна част на одобрен проспект всеки универсален регистрационен документ следва да може да бъде изменен доброволно от емитента — например в случай на съществена промяна в организационното или финансовото му състояние — или при поискване от компетентния орган в контекста на преглед след депозирането, когато не са спазени стандартите за пълнота, разбираемост и последователност. Тези изменения следва да се публикуват в съответствие със същите условия, които се прилагат за универсалния регистрационен документ. По-специално когато компетентният орган установи пропуск или съществена грешка или съществена неточност, емитентът следва да измени своя универсален регистрационен документ и да направи това изменение публично достъпно без неоправдано забавяне. Тъй като не се осъществява публично предлагане, нито допускане до търгуване на ценни книжа, процедурата за изменение на универсален регистрационен документ следва да се различава от процедурата за изготвяне на притурка към проспект, която следва да се прилага едва след одобрението на проспекта.

(35)

Когато емитентът издава проспект, който се състои от отделни документи, всички съставни части на проспекта следва да подлежат на одобрение, включително, когато е приложимо, универсалният регистрационен документ и неговите изменения, когато са били предварително депозирани при компетентния орган, но не са били одобрени. В случай на емитент, който редовно емитира ценни книжа, не следва да се изисква одобрение на никое от измененията към универсалния регистрационен документ преди публикуване, но вместо това следва да може те да бъдат подложени на последващ преглед от компетентния орган.

(36)

За да се ускори процесът на изготвяне на проспект и да се улесни достъпът до капиталовите пазари по разходоефективен начин, емитентите, които редовно емитират ценни книжа и които изготвят универсален регистрационен документ, следва да получат правото на по-бърз процес на одобрение, тъй като основната съставна част на проспекта или вече е била одобрена, или вече е налична за преглед от компетентния орган. Ето защо следва да бъде съкратен срокът, необходим за получаване на одобрение на проспекта, когато регистрационният документ е под формата на универсален регистрационен документ.

(37)

При условие че емитентът спазва процедурите за подаване, разпространение и съхранение на регламентирана информация, както и крайните срокове, определени в членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), той следва да има право да публикува годишните и шестмесечните си финансови отчети, изисквани от Директива 2004/109/ЕО, като част от универсалния регистрационен документ, освен ако държавите членки по произход на емитента не са различни за целите на настоящия регламент и Директива 2004/109/ЕО, както и ако езикът на универсалния регистрационен документ не отговаря на условията на член 20 от Директива 2004/109/ЕО. Това следва да облекчи административната тежест, свързана с многобройните депозирания, без да засяга информацията, достъпна за обществеността, или надзора на тези отчети съгласно Директива 2004/109/ЕО.

(38)

Следва да се установи ясен краен срок за валидността на проспекта, за да се избегне вземането на инвестиционни решения, основани на неактуална информация. С цел подобряване на правната сигурност валидността на проспекта следва да започва да тече от момента на неговото одобряване, който момент може лесно да бъде проверен от компетентния орган. Публичното предлагане на ценни книжа съгласно основния проспект следва да продължи след края на валидността на основния проспект единствено когато последващ основен проспект е одобрен преди изтичането на тази валидност и обхваща продължаващото предлагане.

(39)

По своята същност информацията в проспектите относно данъците върху дохода от ценни книжа може да бъде само обща и с ниска информационна стойност за отделния инвеститор. Тъй като такава информация трябва да включва не само държавата, в която се намира седалището на емитента, но и държавите, в които се прави предлагането или в които се кандидатства за допускане до търгуване, в които проспектът е паспортизиран, изготвянето му е скъпо и това може да възпрепятства трансграничното предлагане. Ето защо проспектът следва да съдържа само предупреждение, че данъчното законодателство на държавата членка на инвеститора и държавата членка на учредяване на емитента може да окаже влияние върху дохода, получен от ценните книжа. При все това проспектът следва да съдържа подходяща информация относно данъчното облагане, когато предложената инвестиция включва специален данъчен режим, например в случая на инвестиции в ценни книжа, предоставящи на инвеститорите благоприятно данъчно третиране.

(40)

След като даден клас ценни книжа бъде допуснат до търгуване на регулиран пазар, за инвеститорите се осигурява текущо оповестяване от емитента съгласно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (9) и Директива 2004/109/ЕО. Необходимостта от пълен проспект следователно е по-малка в случай на последващо публично предлагане или допускане до търгуване на такъв емитент. Ето защо следва да бъде наличен отделен опростен проспект, който да се използва в случай на вторични емисии, и неговото съдържание следва да бъде облекчено в сравнение с обичайния режим, като се взема предвид вече оповестената информация. На инвеститорите обаче трябва да бъде осигурена консолидирана и добре структурирана информация относно такива елементи като условията на предлагането и неговия контекст▌. Ето защо опростеният проспект за вторична емисия следва да включва съответния съкратен обем информация, за която е разумно да се очаква, че би била необходима за инвеститорите, за да разберат перспективите на емитента и на всеки евентуален гарант, правата, съпътстващи ценните книжа, и причините за емисията и нейното въздействие върху емитента, и по-специално декларацията за оборотния капитал, оповестяването на капитализацията, задлъжнялостта, въздействието върху цялостната капиталова структура и кратко обобщение на съответната информация, оповестена съгласно Регламент (ЕС) № 596/2014 от датата на последната емисия.

(41)

Опростеният режим на оповестяване за вторични емисии следва да бъде разширен и да обхване ценни книжа, които се търгуват на пазари за растеж на МСП, тъй като техните оператори са задължени съгласно Директива 2014/65/ЕС да установят и прилагат правила, които гарантират подходящо текущо оповестяване от емитентите, чиито ценни книжа се търгуват на такива места. Режимът следва да бъде приложим и за МСТ, различни от пазар за растеж на МСП, когато такива МСТ имат изисквания за оповестяване, равностойни на изискванията за пазари за растеж на МСП съгласно Директива 2014/65/ЕС.

(42)

Опростеният режим на оповестяване за вторични емисии следва да може да се използва едва след като е изтекъл определен минимален срок от първоначалното допускане до търгуване на клас ценни книжа на даден емитент. Отлагането с 18 месеца следва да гарантира, че емитентът е изпълнил поне веднъж задължението си да публикува годишен финансов отчет съгласно Директива 2004/109/ЕО или съгласно правилата на пазарния оператор на пазар за растеж на МСП или МСТ с равностойни изисквания за оповестяване .

(43)

Една от основните цели на Съюза на капиталовите пазари е да се улесни достъпът на МСП до финансиране на капиталовите пазари в Съюза. Тъй като такива дружества обикновено искат да наберат сравнително по-малки суми, отколкото други емитенти, разходите за изготвяне на пълен проспект могат да бъдат непропорционално високи и да ги демотивират да предлагат публично ценните си книжа. В същото време поради размера си и поради по-краткия период, от който съществуват резултати, МСП може да пораждат специфичен инвестиционен риск в сравнение с по-големите емитенти и следва да оповестяват достатъчно информация, за да могат инвеститорите да вземат инвестиционно решение. Освен това, за да се насърчи използването на финансиране от капиталовите пазари от страна на МСП, настоящия регламент следва да гарантира, че се обръща специално внимание на пазарите за растеж на МСП. Пазарите за растеж на МСП са обещаващ инструмент, с чиято помощ по-малките разрастващи се дружества да могат да набират капитал. Успехът на такива пазари обаче зависи от тяхната привлекателност за дружества от определен размер. По същия начин емитенти, които предлагат публично ценни книжа на обща стойност в Съюза не повече от 20 000 000 EUR, биха могли да се възползват от по-лесен достъп до финансиране от капиталовите пазари, за да могат да растат и достигнат пълния си потенциал, и следва да имат възможност да набират средства при разходи, които не са непропорционално високи. Ето защо е уместно настоящият регламент да установи специфичен пропорционален режим на проспект на ЕС за растеж, достъпен за МСП, за емитенти, които предлагат публично ценни книжа, които трябва да бъдат допуснати до търгуване на пазар за растеж на МСП, и за емитенти, които предлагат публично ценни книжа на обща стойност в Съюза не повече от 20 000 000 EUR. Ето защо при определянето на съдържанието на проспект на ЕС за растеж , който се отнася за МСП, следва да бъде установен подходящ баланс между разходоефективния достъп до финансовите пазари и защитата на инвеститорите, и за постигането на тази цел следва да бъде разработен специален режим на оповестяване за МСП. След като бъдат одобрени, тези проспекти на ЕС за растеж следва да се ползват от режима на паспортизиране по настоящия регламент и следователно да бъдат валидни за всяко публично предлагане на ценни книжа в целия Съюз.

(44)

Съкратената информация, която ▌трябва да бъде оповестявана в проспектите на ЕС за растеж , следва да бъде определена по начин, при който акцентът е върху информацията, която е съществена и значима при извършването на инвестиция в емитираните ценни книжа, и би било необходимо с изискваната информация да се осигурява пропорционалност между размера на дружеството и нуждите му от капитал, от една страна, и разходите за изготвяне на проспект, от друга. С цел да се гарантира, че подобни дружества могат да изготвят проспекти, без да понасят разходи, които са непропорционални спрямо размера им и следователно спрямо размера на набираните от тях средства, режимът на проспекта на ЕС за растеж следва да бъде по-гъвкав, отколкото режима, който се прилага към дружествата на регулираните пазари, до степента, до която може да се гарантира, че е оповестена основната информация, необходима на инвеститорите.

(45)

Пропорционалният режим на оповестяване за проспекти на ЕС за растеж следва да не бъде достъпен , когато ценни книжа трябва да бъдат допускани за търговия на регулиран пазар , тъй като инвеститорите на регулирани пазари следва да се чувстват уверени, че емитентите, в чиито ценни книжа инвестират, подлежат на един-единствен набор от правила за оповестяване. Ето защо не следва да има двустепенен стандарт за допускане на ценни книжа на регулирани пазари в зависимост от размера на емитента.

(46)

Проспектът на ЕС за растеж следва да бъде стандартизиран документ, лесен за попълване от емитентите, и следва да съдържа основната информация за емитента, за ценните книжа и за предлагането. Комисията следва да разработи делегирани актове, за да уточни съкратеното съдържание и формата на стандартизирания проспект на ЕС за растеж. Когато се определят подробностите на пропорционалния режим на оповестяване за проспектите на ЕС за растеж, Комисията следва да взема предвид необходимостта да се гарантира, че проспектът на ЕС за растеж е значително и реално по-лек от пълния проспект, що се отнася до административната тежест и разходите по издаването, необходимостта да се улесни достъпът на МСП до капиталовите пазари, като се гарантира същевременно доверието на инвеститорите към инвестиране в такива дружества, необходимостта да се намалят до минимум разходите и тежестта за МСП, необходимостта от извличане на определени видове информация, която е от специално значение за МСП, размера на емитента и това в продължение на колко време е извършвал дейност, различните видове и характеристики на предлаганията, както и различните видове информация, от която се нуждаят инвеститорите по отношение на различните видове ценни книжа.

▌

(48)

Основната цел на включването на рискови фактори в проспекта е да се гарантира, че инвеститорите извършват информирана оценка на тези рискове и съответно вземат инвестиционни решения, разполагайки с всички факти. Рисковите фактори следва да бъдат ограничени до онези рискове, които са съществени и специфични за емитента и неговите ценни книжа и които се потвърждават от съдържанието на проспекта. Проспектът не следва да съдържа рискови фактори, които са общи и служат единствено като отказ от поемане на отговорност, тъй като могат да прикрият по-специфични рискови фактори, с които инвеститорите следва да бъдат запознати, което ще попречи информацията в проспекта да бъде представяна в кратка и лесна за анализиране и разбиране форма. ЕОЦКП следва да разработи насоки за оценката на специфичността и значимостта на рисковите фактори, за да подпомогне компетентните органи при техния преглед на рисковите фактори по начин, който насърчава целесъобразното и целенасочено оповестяване на рисковите фактори от страна на емитентите.

(49)	Непосочването на чувствителна информация в проспект следва да бъде разрешено при определени обстоятелства посредством дерогиране, предоставено от страна на компетентния орган, за да не се допуснат влошаващи положението на емитента ситуации.

(50)	Държавите членки публикуват достатъчно информация относно своята финансова ситуация, която като цяло е публично достъпна. Следователно, когато държава членка гарантира предлагане на ценни книжа, не следва да бъде необходимо включването на тази информация в проспекта.

(51)

Като се позволи на емитентите да включат чрез препратка документи, които съдържат информацията, която следва да бъде оповестена в проспекта или основния проспект — при условие че документите, които са включени чрез препратка, са предварително публикувани в електронна форма — следва да се облекчи процедурата за изготвяне на проспекта и да се намалят разходите на емитента, без да се застрашава защитата на инвеститорите. Целта да бъдат опростени и намалени разходите за изготвяне на проспект не следва да накърнява други интереси, които проспектът следва да защитава, включително достъпа до информация. Езикът, използван за информацията, включена чрез препратка, следва да бъде съобразен с езиковия режим, приложим за проспектите. Информацията, включена чрез препратка, може да се отнася до данни за минали периоди; когато обаче тази информация вече няма отношение поради съществена промяна, това следва да бъде ясно посочено в проспекта и също да бъде предоставена актуализирана информация. В допълнение към това, емитентите, които редовно емитират ценни книжа, следва да разполагат със свобода да избират да въвеждат всякакви промени в универсалния регистрационен документ чрез динамична препратка в проспекта. Тази динамична препратка би гарантирала, че читателят винаги е препратен към последната версия на универсалния регистрационен документ без необходимост от притурка. Използването на динамична препратка вместо притурка не следва да оказва влияние върху правото на отказ на инвеститора.

(52)

Всяка регламентирана информация ▌следва да може да бъде включена чрез препратка в проспекта. Емитенти, чиито ценни книжа се търгуват в многостранната система за търговия, и емитенти, които са освободени от публикуване на годишни и шестмесечни финансови отчети в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) от Директива 2004/109/ЕО, също следва да имат право да включват в проспект чрез препратка цялата или част от годишната или междинната си финансова информация, одиторски доклади, финансови отчети, доклади за управлението или декларации за корпоративното управление, при условие че те се публикуват електронно.

(53)

Не всички емитенти имат достъп до подходяща информация и насоки относно процеса на разглеждане и одобрение и необходимите стъпки, които да бъдат следвани за одобряване на проспект, тъй като компетентните органи в държавите членки прилагат различни подходи. Настоящият регламент следва да премахне тези разлики чрез хармонизиране на правилата, които се прилагат към процеса на разглеждане и одобрение, и чрез опростяване на процеса на одобрение от страна на националните компетентни органи , за да се гарантира, че всички компетентни органи следват съгласуван подход при разглеждането на пълнотата, разбираемостта и последователността на информацията, съдържаща се в даден проспект. Насоките как да бъде получено одобрение за проспект следва да бъдат публикувани на уебсайтовете на компетентните органи. ЕОЦКП следва да има ключова роля за засилване на сближаването на надзорните практики в тази област, като упражнява правомощията си съгласно Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10). По-специално ЕОЦКП следва да провежда партньорски оценки, обхващащи дейностите на компетентните органи съгласно този Регламент, в рамките на подходящ срок преди прегледа на този Регламент и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да разработи централна система за организация на работния процес, която обхваща процеса на одобрение на проспекта от началото до одобрението, като позволява на компетентните органи, ЕОЦКП и емитентите да управляват и следят исканията за одобрение онлайн. Тази система ще предоставя основна информация и ще функционира като инструмент за ЕОЦКП и компетентните органи, чрез който да се осигури сближаване на процесите и процедурите за одобрение на проспектите на територията на Съюза и да се гарантира, че в бъдеще проспектите ще се одобряват по един и същ начин в целия Съюз.

(53a)

ЕОЦКП следва да оценява структурата, финансирането и функционирането на централна система на работния процес в контекста на Съюза на капиталовите пазари заедно с националните компетентни органи.

(54)

С цел улесняване на достъпа до пазарите на държавите членки е важно да са разумни и да бъдат оповестени таксите, налагани от компетентните органи за одобрение и депозиране на проспектите и свързаните с тях документи. Таксите, налагани на емитенти, установени в трета държава, следва да отразяват тежестта на подобна емисия.

(55)

Тъй като интернет осигурява лесен достъп до информация и с цел да се осигури по-голяма достъпност за инвеститорите, одобреният проспект следва винаги да се публикува в електронна форма. Проспектът следва да се публикува в специализиран раздел на уебсайта на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, или, когато е приложимо, на уебсайта на финансовите посредници, които пласират или продават ценните книжа, включително платежните агенти, или на уебсайта на регулирания пазар, където се иска допускане до търгуване, или на оператора на многостранната система за търговия, и да бъде предаден от компетентния орган на ЕОЦКП заедно с данните, които позволяват неговото класифициране. ЕОЦКП следва да осигури механизъм за централизирано съхранение на проспекти, който позволява безплатен достъп за обществеността и подходящи системи за търсене. За да се гарантира, че инвеститорите имат достъп до надеждни данни, които могат да се използват и анализират по своевременен и ефективен начин, основната информация, съдържаща се в проспектите, като например ISIN номера за идентифициране на ценните книжа и идентификационния код на правния субект (ИКПС) за идентифициране на емитентите, предлагащите страни и гарантите, следва да бъде машинночитаема, включително и когато се използват метаданни; Проспектите следва да останат публично достъпни за най-малко 10 години след публикуването им, за да се гарантира, че срокът на публичния достъп до тях е съгласуван с този на годишните и шестмесечните финансови отчети съгласно Директива 2004/109/ЕО. Проспектът следва винаги да бъде предоставен при поискване безплатно на инвеститорите на траен носител .

(56)

Също така е необходимо хармонизиране на рекламните съобщения, за да се избегне подкопаването на общественото доверие и нарушаването на правилното функциониране на финансовите пазари. Почтеността и точността на рекламните съобщения, както и тяхната съгласуваност със съдържанието на проспекта, са от изключително значение за защитата на инвеститорите, включително инвеститорите на дребно . Без да се засяга режимът на паспортизиране по настоящия регламент, надзорът върху такива рекламни съобщения е неразделна част от функциите на компетентните органи. Компетентният орган на държавата членка, в която се разпространяват рекламните съобщения, следва да разполага с правомощието да упражнява контрол над спазването на принципите, посочени в настоящия регламент, по отношение на рекламната дейност във връзка с публичното предлагане на ценни книжа или с допускането до търгуване на регулиран пазар. Когато е необходимо, държавата членка по произход следва да помага на компетентния орган на държавата членка, в която се разпространяват рекламните съобщения, при извършването на оценка на съгласуваността на рекламните съобщения с информацията в проспекта. Без да се засягат правомощията, предвидени в член 30, параграф 1, контролът на рекламните съобщения от компетентен орган не следва да представлява предварително условие за това публичното предлагане или допускането до търгуване да се осъществяват в дадена приемаща държава членка.

(57)

Всеки важен нов фактор, съществена грешка или съществена неточност, които биха могли да окажат влияние върху оценката на инвестицията и които възникват след публикуването на проспекта, но преди крайния срок за предлагането или началото на търговията на регулиран пазар, следва да бъдат подходящо оценени от инвеститорите и следователно изискват своевременно одобрение и разпространение на притурка към проспекта.

(58)

С цел повишаване на правната сигурност следва да бъдат пояснени съответните срокове, в рамките на които емитентът трябва да публикува притурка към проспекта и в рамките на които инвеститорите имат право да оттеглят съгласието си за предлагането след публикуването на притурката. От една страна, изискването за притурка към проспекта следва да се прилага до окончателното приключване на срока на предлагането или към момента на започване на търговията на тези ценни книжа на регулиран пазар, в зависимост от това кое от двете събития ще настъпи по-късно. От друга страна, правото на оттегляне на съгласие следва да се прилага единствено когато проспектът е свързан с публично предлагане на ценни книжа и новият фактор, грешката или неточността са възникнали преди окончателното закриване на предлагането и предаването на ценните книжа. Следователно правото на оттегляне следва да бъде свързвано с момента на регистриране на новия фактор, грешката или неточността, което служи като основание за притурка, и следва да предполага, че събитието, довело до това, е настъпило, когато предлагането е в сила и преди предаването на ценните книжа. С цел подобряване на правната сигурност в притурката към проспекта следва да се уточнява кога се погасява правото на оттегляне. Финансовите посредници следва да улесняват процедурите, когато инвеститорите упражняват правото си да оттеглят своето съгласие.

(59)

Задължението за даден емитент да преведе целия проспект на всички съответни официални езици затруднява трансграничните предложения или множественото търгуване. За да се улеснят трансграничните предлагания, когато проспектът е изготвен на език, който е обичаен в областта на международните финанси, следва само обобщението да бъде преведено на официалния(те) език(ци) на държавата(ите) членка(и) по произход или приемащата(ите) държава(и) членка(и) или на един от официалните езици, използвани в тази част от държавата членка, в която се разпространява инвестиционният продукт .

(60)

ЕОЦКП и компетентният орган на приемащата държава членка следва да имат право да получат удостоверение от компетентния орган на държавата членка по произход, в което се посочва, че проспектът или индивидуалният универсален регистрационен документ в случаите, когато само такъв документ е бил одобрен, е изготвен в съответствие с настоящия регламент. Компетентният орган на държавата членка по произход следва да уведоми и емитента или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта или универсалния регистрационен документ, според случая, относно удостоверението за одобрение на проспекта, адресирано до органа на приемащата държава членка, за да увери емитента или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта или универсалния регистрационен документ, според случая , дали и кога в действителност е било направено уведомление.

(61)

За да се гарантира пълното постигане на целите на настоящия регламент, също така е необходимо в обхвата му да се включат ценни книжа, издадени от емитенти, за които се прилага правото на трети държави. ▌За да се гарантира обменът на информация и сътрудничеството с органите на трети държави по отношение на ефективното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи следва да сключват споразумения за сътрудничество с аналогични органи в трети държави. Всяко прехвърляне на лични данни, извършено въз основа на тези споразумения, следва да е в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета.

(62)

Разнообразието от компетентни органи в държавите членки, които имат различни отговорности, може да създаде ненужни разходи и припокриване на отговорности, без да се получат допълнителни ползи. Във всяка държава членка следва да бъде определен един компетентен орган, който да одобрява проспекти и да носи отговорност за надзора на спазването на настоящия регламент. Този компетентен орган следва да бъде установен като административен орган и под такава форма, че да се гарантира неговата независимост от икономически оператори и да се избегне конфликт на интереси. Предназначението на компетентния орган да одобрява проспекти не бива да изключва сътрудничеството между този компетентен орган и други образувания, като например банкови и застрахователни регулаторни органи или органи по регистрация за търговия на фондовата борса, с цел да се гарантира ефективно разглеждане и одобрение на проспекти в интерес на емитенти, инвеститори, пазарни участници и самите пазари. Делегирането на задачи от страна на компетентния орган на друг субект следва да бъде разрешено единствено когато се отнася до публикуването на одобрените проспекти.

(63)

За да могат да упражняват ефективен надзор, компетентните органи на държавите членки следва да разполагат с набор от ефективни правомощия, инструменти и ресурси. Поради това настоящият регламент предвижда минимален набор от надзорни и разследващи правомощия, които следва да бъдат предоставени на компетентните органи на държавите членки в съответствие с националното право. Ако това се изисква от националното право, тези правомощия следва да се упражняват чрез сезиране на компетентните съдебни органи. При упражняване на своите правомощия съгласно настоящия регламент компетентните органи и ЕОЦКП следва да действат обективно и безпристрастно и да бъдат независими в процеса на вземане на решения.

(64)

За целите на разкриване на нарушения на настоящия регламент е необходимо компетентните органи да имат достъп до обекти, различни от частните жилища на физически лица, за да изземват документация. Достъпът до такива помещения е необходим при основателно подозрение, че съществуват документи и други данни, свързани с предмета на проверката или разследването, които могат да бъдат необходими за доказването на нарушение на настоящия регламент. Освен това достъпът до такива помещения е необходим, когато лицето, към което вече е било отправено искане за информация, не го спази или когато има разумни основания да се счита, че ако бъде направено искане, то няма да бъде спазено, или че документите или информацията, за които се отнася изискването за информация, биха били премахнати, изменени или унищожени.

(65)

В съответствие със съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“ и с цел да се гарантира изпълнението на изискванията на настоящия регламент, е важно държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че за нарушения на настоящия регламент се прилагат съответните административни санкции и мерки. Тези санкции и административни мерки следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да гарантират общ подход в държавите членки и възпиращ ефект. Настоящият регламент не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят по-строги административни санкции.

(66)

С цел да се гарантира, че решенията, взети от компетентните органи, имат възпиращ ефект върху обществеността като цяло, те следва да се публикуват по обичайния начин освен ако компетентният орган не счете за необходимо съобразно настоящия регламент да избере да публикува анонимно, да отложи публикуването или да не публикува санкциите.

(67)

Макар че държавите членки могат да определят правила за административни и наказателноправни санкции за едно и също нарушение, от държавите членки не следва да се изисква да определят правила за административни санкции за нарушенията по настоящия регламент, които са обект на националното наказателно право, до [датата на прилагане на настоящия регламент]. В съответствие с националното право държавите членки не са длъжни да налагат и административни, и наказателноправни санкции за едно и също нарушение, но те следва да могат да направят това, ако националното право им позволява. Независимо от това запазването на наказателноправните вместо административните санкции за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент не следва да накърнява или по друг начин да засяга способността на компетентните органи да сътрудничат, получават достъп до и обменят своевременно информация с компетентните органи на други държави членки за целите на настоящия регламент, включително след сезиране на компетентните съдебни органи за съответните нарушения с оглед наказателно преследване.

(68)

Подаващите сигнали за нарушения лица могат да представят нова информация на вниманието на компетентните органи, с което им помагат при разкриването и санкционирането на случаи на нарушения на настоящия регламент. Следователно настоящият регламент следва да осигури адекватни мерки, за да позволи на подаващите такива сигнали лица да сигнализират на компетентните органи за действителни или потенциални нарушения на настоящия регламент, както и да ги защити от възмездие.

(69)

С цел да се определят изискванията, установени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на ▌минималната информация, която се съдържа в документите, посочени в член 1, параграф 3, букви е) и ж) и член 1, параграф 4, букви г) и д), корекцията на определенията от член 2, ▌формата на проспекта, основния проспект и окончателните условия, както и специфичната информация, която трябва да бъде включена в проспекта, минималната информация, която се съдържа в универсалния регистрационен документ, съкратената информация, която се съдържа в опростения проспект в случай на вторични емисии и от МСП, специфичното съкратено съдържание и формата на проспекта на ЕС за растеж, предвиден в настоящия регламент, рекламите за ценни книжа, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и общите критерии за еквивалентност за проспектите, изготвени от емитентите в трети държави. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище , и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти следва да получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове .

(70)

С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент по отношение на еквивалентността на законодателствата за проспектите на трети държави на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да взема решения относно тази еквивалентност. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(71)

Техническите стандарти при финансовите услуги следва да осигурят адекватната защита на инвеститорите и потребителите в рамките на Съюза. Би било ефикасно и целесъобразно на ЕОЦКП като орган с високоспециализиран експертен опит да се повери разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват избори на политика, с оглед предаването им на Комисията

(72)

Комисията следва да приема проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП, по отношение на съдържанието и формата на представянето на основната финансова информация за минали периоди, която следва да бъде включена в обобщението, проучването, одобрението, внасянето и прегледа на универсалния регистрационен документ, както и условията за неговото изменение или актуализиране и условията, при които може да бъде загубен статутът на емитент, редовно емитиращ ценни книжа, информацията, която следва да бъде включена чрез препратка, и допълнителните видове документи, изисквани съгласно законодателството на Съюза, процедурите за проучването и одобрението на проспекта, публикуването на проспекта, данните, необходими за класифицирането на проспектите в механизма за съхранение, управляван от ЕОЦКП, разпоредбите относно рекламните съобщения, ситуациите, при които значим нов фактор, съществена грешка или съществена неточност, отнасящи се за информацията, включена в проспекта, изисква публикуване на притурка към проспекта, информацията, обменена между компетентните органи и ЕОЦКП в контекста на задължението за сътрудничество, и минималното съдържание на споразуменията за сътрудничество с надзорните органи в трети държави. Комисията следва да приема тези проекти на регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове по силата на член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(73)

Комисията следва също така да бъде оправомощена да приеме технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. На ЕОЦКП следва да бъде поверено изготвянето на технически стандарти за изпълнение за предаване на Комисията, по отношение на стандартните формуляри, образците и процедурите за уведомяване относно удостоверението за одобрение, проспекта, притурката на проспекта и превода на проспекта и/или обобщението, стандартните формуляри, образците и процедурите за сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи и процедурите и формулярите за обмен на информация между компетентните органи и ЕОЦКП.

(74)

При упражняване на своите делегирани и изпълнителни правомощия в съответствие с настоящия регламент Комисията следва да спазва следните принципи:

—	необходимостта да се гарантира доверие във финансовите пазари сред инвеститорите на дребно и МСП чрез популяризиране на високи стандарти на прозрачност на финансовите пазари,

—	необходимостта да се определят изискванията за оповестяване на проспект като се взема предвид размерът на емитента и информацията, която емитентът вече е задължен да оповести съгласно Директива 2004/109/ЕО и Регламент (ЕС) № 596/2014,

—	необходимостта да се улесни достъпът на МСП до капиталовите пазари, като се гарантира същевременно доверието на инвеститорите към инвестиране в такива дружества,

—	необходимостта да се предостави на инвеститорите широк обем от конкурентни инвестиционни възможности и съобразено с техните обстоятелства равнище на оповестяване и защита,

—	необходимостта да се гарантира, че независимите регулаторни органи прилагат своите правила последователно, особено относно борбата срещу длъжностни престъпления,

—	необходимостта от висока степен на прозрачност и консултиране с всички пазарни участници и с Европейския парламент и Съвета,

—	необходимостта да се насърчават нововъведенията на финансовите пазари, за да бъдат те динамични и ефективни,

—	необходимостта да се гарантира системна стабилност на финансовата система посредством близко и противодействащо наблюдение на финансовите иновации,

—	значението на намаляването на разходите за капитал и увеличаване на достъпа до него,

—	необходимостта да се балансират дългосрочно разходите и ползите за всички пазарни участници от всички мерки за изпълнение,

—	необходимостта да се насърчи международната конкурентноспособност на финансовите пазари на Съюза, без да се накърнява така необходимото разширяване на международното сътрудничество,

—	необходимостта да се постигне равнопоставеност за всички пазарни участници чрез въвеждането на законодателство на Съюза винаги когато това е необходимо,

—	необходимостта да се осигури съответствие с останалото законодателство на Съюза в тази област, тъй като неравенството по отношение на информацията и липсата на прозрачност могат да застрашат функционирането на пазарите и преди всичко да ощетят потребителите и дребните инвеститори.

(75)

Всяка обработка на лични данни, извършвана в рамките на настоящия регламент, като например обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, следва да се осъществява в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), и всеки обмен или предаване на информация от страна на ЕОЦКП следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(76)

Не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията следва да извърши преглед на неговото прилагане и да оцени по-специално дали режимите на оповестяване за вторични емисии и МСП, универсалният регистрационен документ и обобщението на проспекта продължават да бъдат подходящи за изпълнение на целите, преследвани с настоящия регламент.

(77)	Прилагането на изискванията на настоящия регламент следва да бъде отложено с цел да се позволи приемането на делегирани актове и актове за изпълнение, както и да се даде възможност на пазарните участници да разберат и планират прилагането на новите мерки.

(78)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно подобряване на защитата на инвеститорите и пазарната ефективност при създаването на Съюза на капиталовите пазари, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата на действието си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(79)	Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това настоящият регламент следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи.

(80)	Проведена беше консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 ▌.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и обхват

1. Целта на настоящия регламент е определянето на изискванията за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато се предлагат публично ценни книжа или когато такива се допускат до търгуване на регулиран пазар, който е установен в някоя от държавите членки.

2. Настоящият регламент , с изключение на член 4, не се отнася за следните видове ценни книжа:

a)	дялови единици, които са издадени от предприятия за колективно инвестиране▌;

б)	ценни книжа, несвързани с дялово участие, издадени от дадена държава членка или от някой местен или регионален орган на държава членка, от международни публични институции, в които членуват една или повече държави членки, от Европейската централна банка или от централните банки на държавите членки;

в)	дялове от капитала на централните банки на държавите членки;

г)	ценни книжа, които са изцяло, безусловно и необратимо гарантирани от дадена държава членка или от някой местен или регионален орган на държава членка;

д)	ценни книжа, които са издадени от асоциации с правен статус или от органи с нестопанска цел, признати от дадена държава членка с цел придобиване на финансирането, необходимо за постигане на техните нестопански цели;

▌

ж)	незаменяеми дялове от капитал, чиято основна цел е да се предостави на притежателя им право да заема апартамент или друг вид недвижимо имущество или част от такова и когато дяловете не могат да бъдат продадени, без да бъде направен отказ от това право;

▌

и)

ценни книжа, несвързани с дялово участие, които се издават с текущи или с определена повтаряемост от кредитна институция, когато съвкупната обобщена стойност в Съюза на предлаганите ценни книжа не надвишава 75 000 000 EUR за кредитна институция за период от 12 месеца, при условие че тези ценни книжа:

i)	не са подчинени, конвертируеми или разменяеми;

ii)	не предоставят право да бъдат записани или да бъдат придобити други видове ценни книжа и не са свързани с даден деривативен инструмент;

3. Настоящият регламент , с изключение на член 4, не се отнася за никой от следните видове публично предлагане на ценни книжа:

a)	▌адресирано единствено към квалифицирани инвеститори;

б)

▌адресирано до по-малко от 350 физически или юридически лица за всяка държава членка и общо не повече от 4 000 физически или юридически лица в Съюза , които са различни от квалифицирани инвеститори или други инвеститори, които отговарят на условията , посочени в член 6, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 345/2013 ;

в)	▌адресирано до инвеститори, които придобиват ценни книжа срещу съвкупна стойност от не по-малко от 100 000 EUR за инвеститор на всяко отделно предлагане;

г)	▌със съвкупна стойност в Съюза, по-малка от 1 000 000 EUR, която се изчислява за период от 12 месеца;

д)	акции, които са издадени за заместване на акции от същия клас, които са вече издадени, в случай че издаването на такива нови акции не поражда увеличаване на издадения капитал;

е)	ценни книжа, които се предлагат във връзка с поглъщане посредством предложение за размяна, при условие че е налице документ, който съдържа информация, в която се описва сделката и въздействието ѝ върху емитента;

ж)	ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени във връзка със сливане или разделяне, при условие че е налице документ, който съдържа информация, в която се описва сделката и въздействието ѝ върху емитента;

з)	дивиденти, платени на настоящи акционери под формата на акции от същия клас като акциите, по отношение на които се плащат такива дивиденти, при условие че е налице документ, съдържащ информация относно броя и естеството на акциите, както и причините и подробностите за предлагането;

и)

ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени на действащи или предишни директори или служители от техния работодател, или от свързано предприятие, независимо дали се намира в Съюза или не, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на ценните книжа, както и причините и подробностите за предлагането или разпределението;

Държавите членки не разширяват изискването за изготвяне на проспект съгласно настоящия регламент за обхващане на предлагания на ценни книжа, посочени в първа алинея, буква г). Освен това държавите членки не налагат по отношение на такива видове предлагания на ценни книжа други изисквания за оповестяване на национално равнище, които биха могли да представляват непропорционална или ненужна тежест. Държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за изискванията за оповестяване, прилагани на национално ниво, ако има такива, включително за текста на съответните разпоредби.

4. Настоящият регламент не се отнася за допускане до търгуване на регулиран пазар на което и да е от следните:

a)	ценни книжа, които могат да бъдат заменени с такива, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар, при условие че представляват в продължение на период от 12 месеца по-малко от 20 процента от броя на ценните книжа, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар;

б)

акции, които са следствие от конверсията или размяната на други ценни книжа или от упражняването на правата, предоставени от други ценни книжа, където получените акции са от същия клас като акциите, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар, при условие че получените акции представляват в продължение на период от 12 месеца по-малко от 20 процента от броя на акциите от същия клас, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар; Когато даден проспект се изготвя в съответствие с настоящия регламент или Директива 2003/71/ЕО при публично предлагане или допускане до търгуване на ценни книжа, даващи достъп до акции, или когато ценните книжа, даващи достъп до акции, са издадени преди влизането в сила на настоящия регламент, настоящият регламент не се отнася за допускането до търгуване на регулиран пазар на получените акции, независимо от тяхното съотношение спрямо броя на акциите от същия клас, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар;

в)	акции, които са издадени в замяна на акции от същия клас, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар, когато издаването на такива акции не причинява каквото и да е увеличение на издадения капитал;

г)	ценни книжа, които се предлагат във връзка с поглъщане посредством предложение за размяна, при условие че е налице документ, който съдържа информация, в която се описва сделката и въздействието ѝ върху емитента;

д)	ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени във връзка със сливане или разделяне, при условие че е налице документ, който съдържа информация, в която се описва сделката и въздействието ѝ върху емитента;

е)

акции, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени безплатно на акционерите, както и дивиденти, платени под формата на акции от същия клас като акциите, по отношение на които се плаща дивидентът, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на акциите, както и причината и подробностите за предлагането или разпределението;

ж)

ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени на действащи или предишни директори или заети лица от техния работодател или свързано предприятие, независимо дали се намира в Съюза или не, ако въпросните ценни книжа са от същия клас, както ценните книжа, вече допуснати до търгуване на същия регулиран пазар, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на ценните книжа, както и причината и подробностите относно предлагането или разпределението;

з)

ценни книжа, които вече са допуснати до търгуване на друг регулиран пазар, при следните условия:

i)	че тези ценни книжа или ценни книжа от същия клас са допуснати до търгуване на този друг регулиран пазар в продължение на повече от 18 месеца;

ii)	че за ценни книжа, които са допуснати за първи път до търгуване на регулиран пазар след 1 юли 2005 г., допускането до търгуване на този друг регулиран пазар е подлежало на изискване за проспект, одобрен и публикуван в съответствие с Директива 2003/71/ЕО;

iii)

че, освен за случаите, когато се прилага точка ii), за ценни книжа, които за първи път са допуснати до вписване за борсова търговия след 30 юни 1983 г., условията по вписването са одобрени в съответствие с изискванията на Директива 80/390/ЕИО на Съвета (14) или Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и Съвета (15);

iv)	че са били изпълнени текущите задължения за търгуване на този друг регулиран пазар; както и

че лицето, което иска допускането на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар по силата на това изключение, публично предостави в държавата членка на регулирания пазар, на който се иска допускане, по начина, определен в член 20, параграф 2, документ, съдържанието на който съответства на член 7, изготвен на език, приет от компетентния орган на държавата членка на регулирания пазар, на който се иска допускане; Документът съдържа указание откъде може да се получи най-актуалният проспект и къде е налична финансовата информация, публикувана от емитента, в съответствие с неговите текущи задължения за оповестяване.

▌

6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 42, в които да бъде установено минималното информационно съдържание на документите, посочени в букви е) и ж) от параграф 3 и букви г) и д) от параграф 4 от настоящия член.

Член 2

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)	„ценни книжа“ означава прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС, с изключение на инструменти на паричния пазар, както е определено в член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2014/65/ЕС, които имат падеж от по-малко от 12 месеца;

б)

„ценни книжа, свързани с дялово участие“ означава акции и други прехвърлими ценни книжа, еквивалентни на акции в дружества, както и всякакъв друг вид прехвърлими ценни книжа, които предоставят право на придобиване на някои от посочените ценни книжа като следствие на тяхната конверсия или на упражняването на предоставените с тях права, при условие че ценните книжа от втория вид са издадени от емитента на основните акции или от образувание, което принадлежи към групата на посочения емитент;

в)	„ценни книжа, несвързани с дялово участие“ означава всички ценни книжа, които не са ценни книжа, свързани с дялово участие;

г)

„публично предлагане на ценни книжа“ означава съобщаването на лицата под всякаква форма и чрез всякакви средства, с което се представя достатъчно информация относно условията по предлагането и ценните книжа, които се предлагат, така че да се даде възможност на даден инвеститор да вземе решение да закупи или запише тези ценни книжа. Това определение се прилага също така към пласирането на ценни книжа посредством финансови посредници;

д)

„квалифицирани инвеститори“ означава лицата или субектите, които са изброени в точки 1—4 от раздел I на приложение II към Директива 2014/65/ЕС, и лицата или субектите, които при поискване са третирани като професионални клиенти в съответствие с раздел II на приложение II към Директива 2014/65/ЕС, или се смята, че са приемливи насрещни страни в съответствие с член 30 от Директива 2014/65/ЕС, освен ако не са поискали третиране като непрофесионални клиенти. Инвестиционните посредници и кредитните институции съобщават при поискване класификацията си на емитента, без да се засягат разпоредбите на съответното законодателство относно защитата на данните;

е)

„малки и средни предприятия“ (МСП) означава

—

дружества, които съгласно последния им годишен или консолидиран отчет отговарят на поне два от следните три критерия: среден брой на заетите лица през финансовата година по-малко от 250 лица, съвкупен баланс, който не надвишава 43 000 000 EUR, и среден годишен оборот, който не надвишава 50 000 000 EUR, или

—	малки и средни предприятия съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 13 от Директива 2014/65/ЕС;

ж)	„кредитна институция“ означава предприятие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16);

з)	„емитент“ означава правно образувание, което емитира или предлага да емитира ценни книжа;

и)	„предлагаща страна“ означава правно образувание или физическо лице, което предлага публично ценни книжа;

й)	„регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;

к)

„рекламно съобщение“ означава съобщение:

—	отнасящо се до конкретно публично предлагане на ценни книжа или до допускането им до търгуване на регулиран пазар;

—	публикувано от или от името на емитента, предлагащата страна, лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, или гаранта; и

—	имащо за цел специално да насърчи потенциалното записване или придобиване на ценни книжа;

л)

„регулирана информация“ означава цялата информация, която емитентът или всяко друго лице, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар без съгласието на емитента, има задължението да разкрие съгласно Директива 2004/109/ЕО или съгласно законите, регламентите или административните разпоредби на държава членка, приети съгласно член 2, параграф 1, буква к) от тази директива и съгласно член 17 и член 19 от Регламент (ЕС) № 596/2014 ;

м)

„държава членка по произход“ означава:

i)	по отношение на всички емитенти на ценни книжа, установени в Съюза, които не са посочени в точка ii), държавата членка, в която се намира седалището по устройствения акт на емитента;

ii)

по отношение на всяка серия на ценни книжа, несвързани с дялово участие, чиято деноминация за единица възлиза на поне 1 000 евро, както и за всяка серия ценни книжа, несвързани с дялово участие, които предоставят право на придобиване на всякакви прехвърлими ценни книжа или на получаване на парични суми в резултат на тяхната конверсия или на упражняването на предоставените по тях права, при условие че емитентът на ценните книжа, несвързани с дялово участие, не е емитентът на основните ценни книжа, или образувание, което принадлежи към групата на последно посочения емитент, държавата членка, в която се намира седалището по устройствения акт на емитента, или в която ценните книжа са или ще бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар, или в която публично се предлагат ценните книжа, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане. Същото се прилага спрямо ценните книжа, несвързани с дялово участие, във валута, различна от евро, при условие че стойността на такава минимална деноминация е приблизително равностойна на 1 000 EUR.

iii)

по отношение на емитенти на ценни книжа, установени в трета държава, които не са посочени в точка ii), държавата членка, за която са предназначени за публично предлагане ценните книжа за първи път или в която е направено първото заявление за допускане до търгуване на регулиран пазар, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, при условията на последващ избор на емитентите, установени в трета държава, при следните обстоятелства:

—	когато държавата членка по произход не е определена по избор на тези емитенти,

—	в съответствие с член 2, параграф 1, буква и), точка iii) от Директива 2004/109/ЕО;

н)	„приемаща държава членка“ означава държавата членка, в която е направено публично предлагане на ценни книжа или се иска допускане до търгуване на регулиран пазар , когато тази държава е различна от държавата членка по произход;

на)	„компетентен орган“ означава органът, който всяка държава членка определя съгласно член 29, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

„предприятие за колективно инвестиране▌“ означава предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), получили разрешение в съответствие с член 5 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) , и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18);

п)	„дялови единици от предприятие за колективно инвестиране“ означава ценни книжа, които са издадени от предприятие за колективно инвестиране да представляват правата на участниците в такова предприятие върху неговите активи;

р)	„одобрение“ означава положителното действие в края на проучването от страна на компетентния орган на държавата членка по произход относно пълнотата, разбираемостта и последователността на информацията, съдържаща се в проспекта;

с)	„основен проспект“ означава проспект, който отговаря на изискванията на член 8 от настоящия регламент и — по избор на емитента — на окончателните условия на предлагането;

т)	„работни дни“ за целите на настоящия регламент означава работните дни на съответния компетентен орган, като се изключват събота, неделя и националните празници, определени в националното законодателство, приложимо за този национален компетентен орган;

у)	„многостранна система за търговия“ означава многостранна система съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 22 от Директива 2014/65/ЕС;

ф)	„пазар за растеж на МСП“ означава пазар за растеж на МСП съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2014/65/ЕС;

х)	„емитент от трета държава“ означава емитент, установен в трета държава;

хa)

„траен носител“ означава всеки инструмент, който:

i)	дава на клиента възможност да съхранява адресираната лично до него информация по начин, който я прави достъпна за последваща справка и за срок, достатъчен за предназначението на информацията; и

ii)	позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

2. За да бъде отчетено техническото развитие на финансовите пазари, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 42 с цел уточняване на някои технически елементи на определенията в параграф 1 от настоящия член, с изключение на определението за „малки и средни предприятия (МСП)“ в буква е) от параграф 1, като взема предвид ситуацията на различните национални пазари, ▌ законодателството на Съюза и ▌ икономическото развитие.

Член 3

Задължение за публикуване на проспект и освобождаване от това задължение

1. Ценни книжа ▌се предлагат публично в Съюза само след предварително публикуване на проспект съгласно настоящия регламент .

2. Без да се засяга член 15, всяка държава членка може да реши да освободи публичните предлагания на ценни книжа от задължението за публикуване на проспект, посочено в параграф 1, при условие че ▌съвкупната стойност на предлагането в Съюза не надвишава 5 000 000 EUR като сума , изчислена за период от 12 месеца ▌.

Публичните предлагания, провеждани съгласно освобождаването, посочено по първа алинея:

a)	не се ползват от режима на паспортизиране по настоящия регламент и следователно не се прилагат членове 23 и 24 от регламента;

б)	съдържат ясно посочване, че публичното предлагане не е с трансгранично естество; и

в)	не се стремят активно да привличат инвеститори извън държавата членка, посочена в първа алинея.

Държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за всяко решение, взето съгласно първа алинея, и за прага, който е бил избран за съвкупната стойност, посочена в тази алинея .

3. Ценни книжа ▌се допускат до търгуване на регулиран пазар, установен в Съюза, само след предварително публикуване на проспект.

3a. За да се вземат под внимание движенията на обменния курс, включително инфлацията и обменните курсове за валути, различни от еврото, Комисията може да приема, посредством делегирани актове в съответствие с член 42, мерки за определяне на прага, посочен в параграф 2 от настоящия член.

Член 4

Доброволен проспект

Когато публично предлагане на ценни книжа или допускане на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар попадат извън обхвата на настоящия регламент, както е уточнен в член 1, емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, има право доброволно да изготви проспект или проспект на ЕС за растеж, според случая, в съответствие с настоящия регламент.

Подобен доброволно изготвен проспект, одобрен от компетентния орган на държавата членка по произход, както е определено в член 2, параграф 1, буква м), включва всички права и задължения, предвидени за ▌изисквания проспект съгласно настоящия регламент, и подлежи на всички разпоредби на настоящия регламент под надзора на този компетентен орган.

Член 5

Последваща препродажба на ценни книжа

Всяка последваща препродажба на ценни книжа, които преди това са били предмет на един или повече от видовете предлагания на ценни книжа, изключени от обхвата на настоящия регламент в съответствие с член 1, параграф 3, букви а) — г), се счита за отделно предлагане и определението, посочено в член 2, параграф 1, буква г), се прилага за целите на определянето на това дали тази препродажба съставлява публично предлагане на ценни книжа. Пласирането на ценни книжа посредством финансови посредници подлежи на изискването за публикуване на проспект, когато не е изпълнено нито едно от изброените в член 1, параграф 3, букви а) — г) условия за окончателното пласиране.

Не се изисква допълнителен проспект при всяка такава последваща препродажба на ценни книжа или окончателно предлагане на ценни книжа посредством финансови посредници, ако е налице валиден проспект в съответствие с член 12 и емитентът или отговорното за неговото съставяне лице одобряват неговото използване чрез писмен договор.

ГЛАВА II

ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОСПЕКТА

Член 6

Проспект

1. Без да се засяга член 14, параграф 2, и член 17, параграф 2, проспектът съдържа подходящата и необходима информация, която един инвеститор разумно би изисквал във връзка с инвестиция в ценни книжа, за бъде в състояние да си изгради информирана оценка за:

a)	активите и пасивите, финансовото положение, печалбите и загубите и перспективите на емитента и на всеки гарант; и

б)	правата, които са във връзка с тези ценни книжа.

Тази информация се изготвя и представя под такава форма, че да може лесно да се анализира и да бъде кратка и разбираема , и може да се различава в зависимост от :

a)	естеството на емитента;

б)	вида на ценните книжа;

в)	положението на емитента;

г)	когато е приложимо, вида инвеститор, към който е насочено публичното предлагане или допускането до търгуване, вероятните знания на съответния вид инвеститор, както и пазара, на който ценните книжа трябва да бъдат допуснати до търгуване;

д)

всяка информация, предоставяна на инвеститорите по силата на изисквания, наложени на емитента на ценните книжа съгласно правото на Съюза или националното право или правилата на всеки компетентен орган или всяко място за търговия, от който или на което ценните книжа на емитента се котират или биват допуснати до търгуване, която е достъпна чрез официално определен механизъм, както е посочено в член 21 от Директива 2004/109/ЕО;

е)	приложимостта на евентуален опростен или пропорционален режим на оповестяване, както е посочено в член 14 и член 15;

2. Емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, може да изготви проспекта като единен документ или като отделни документи.

Проспект, който се състои от отделни документи, следва да поделя изискваната информация на регистрационен документ, обява за ценните книжа и обобщение, без да се засяга член 8, параграф 7 и член 7, параграф 1, втора алинея . Регистрационният документ съдържа информацията относно емитента. Обявата за ценни книжа съдържа информацията относно ценните книжа, които се предлагат публично или които следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар.

Член 7

Обобщение на проспекта

1. Проспектът включва обобщение, което предоставя основната информация, от която се нуждаят инвеститорите, за да разберат естеството и рисковете на емитента, гаранта и ценните книжа, които се предлагат или допускат до търгуване на регулиран пазар, и която ▌се чете заедно с останалите части на проспекта, за да подпомага инвеститорите при вземането на решение дали да инвестират в такива ценни книжа.

Чрез дерогация от първа алинея, когато проспектът се отнася за допускането до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, несвързани с дялово участие, които се предлагат единствено на квалифицирани инвеститори, не се изисква обобщение.

2. Съдържанието на обобщението следва да бъде точно, коректно, ясно и да не е подвеждащо. Обобщението се възприема като въведение в проспекта и не противоречи на другите части на проспекта.

3. Обобщението се изготвя като кратък документ със сбито съдържание и максимален размер от шест страници върху хартия с формат А4, когато бъде отпечатано едностранно.

Но само в изключителни случаи компетентният орган може да позволи на емитента да изготви по-дълго обобщение в максимален размер до 10 страници при едностранно отпечатване върху хартия с формат А4, когато сложността на дейностите на емитента, естеството на емисията или естеството на емитираните ценни книжа налага това и когато в резултат съществува риск инвеститорът да бъде подведен без допълнителната информация, изложена в обобщението.

Обобщението следва да бъде:

a)	представено и структурирано в лесен за четене вид, като се използва лесен за четене размер на шрифта;

б)	написано на език и стил, който улеснява разбирането на информацията, по-специално на език, който е ясен, не е технически, в кратка и разбираема форма за съответния вид инвеститори .

4. Обобщението се състои от следните четири раздела:

a)	въведение, което съдържа общи и специални предупреждения , включително степента, до която инвеститорите могат да изгубят инвестицията си при най-лошия сценарий ;

б)	основна информация за емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар ;

в)	основна информация за ценните книжа;

г)	основна информация за самото предлагане и/или допускането до търгуване.

5. Въведението към обобщението съдържа:

a)	наименованието и международния идентификационен номер (ISIN) на ценните книжа,

б)	идентификационните данни и данните за контакт на емитента , включително неговия идентификационен код на правния субект (ИКПС) ;

в)	идентификационните данни и данните за контакт на предлагащата страна, включително нейния ИКПС, ако предлагащата страна има правосубектност, или тези на лицето, което кандидатства за допускане;

г)	идентификационните данни и данните за контакт на компетентния орган на държавата членка по произход и датата на документа.

За целите на първа алинея, буква г), когато проспектът се състои от отделни документи, които са били одобрени от различни компетентни органи, въведението идентифицира и предоставя данните за контакт на всички тези компетентни органи.

То съдържа предупреждения, че:

a)	обобщението следва да се възприема като въведение към проспекта;

б)	всяко решение да се инвестира в ценните книжа следва да се основава на разглеждане на целия проспект от инвеститора;

в)	когато е предявен иск относно информацията, която се съдържа в проспекта, ищецът инвеститор може, съгласно националното законодателство на държавите членки, да отговаря за разноските във връзка с превода на проспекта, преди да започне съдебното производство, и

г)

гражданска отговорност носят само лицата, които са изготвили обобщението, включително негов превод, но само когато то е подвеждащо, неточно, несъответстващо на останалите части на проспекта или, разглеждано заедно с другите части на проспекта, не предоставя основната информация, която подпомага инвеститорите при вземането на решение дали да инвестират в такива ценни книжа.

6. Разделът, посочен в параграф 4, буква б), съдържа следната информация:

в подраздел, озаглавен „Кой е емитентът на ценните книжа?“ — кратко описание на емитента на ценните книжа и най-малко следните данни относно:

—	седалището и правната форма, неговия ИКПС, правото, по което емитентът упражнява дейността си, и държавата на регистрация;

—	основните му дейности;

—	основните му акционери, включително дали е пряко или косвено притежаван или контролиран и от кого;

—	самоличността на основните му изпълнителни директори и на управителния съвет ;

—	самоличността на законово определените му одитори;

б)

в подраздел, озаглавен „Каква е основната финансова информация относно емитента?“ — подбор на основна финансова информация за минали периоди, включително, когато е приложимо, проформа информация, представена за всяка финансова година на периода, обхванат от основната финансова информация за минали периоди, както и за всеки последващ междинен финансов период, придружена от сравнителни данни от същия период за предишната финансова година. Изискването за сравнителна информация относно счетоводните баланси е изпълнено чрез представяне на информация за счетоводния баланс в края на годината.

в)	в подраздел, озаглавен „Кои са основните рискове, специфични за емитента?“ — кратко описание на не повече от 10 от най-значимите рискови фактори, специфични за емитента, включени в проспекта, включително по-специално оперативните и инвестиционните рискове .

7. Разделът, посочен в параграф 4, буква в), съдържа следната информация:

в подраздел, озаглавен „Кои са основните характеристики на ценните книжа?“ — кратко описание на ценните книжа, които се предлагат и/или допускат до търгуване, включително поне следните данни относно:

—	техния вид и клас, техния ISIN, валута, деноминация, номинална стойност, брой на издадените ценни книжа, срок на ценните книжа;

—	правата, съпътстващи ценните книжа;

—	относителното старшинство на ценните книжа в капиталовата структура на емитента в случай на неплатежоспособност, включително, когато е приложимо, информация относно нивото на подчиненост на ценните книжа и тяхното третиране в случай на преструктуриране съгласно ДВПБ;

—	ограничения върху свободното прехвърляне на ценните книжа;

—	когато е приложимо, политика по отношение на дивиденти или изплащане;

б)

в подраздел, озаглавен „Къде ще се търгуват цените книжа?“ — информация дали предлаганите ценни книжа са или ще бъдат предмет на кандидатстване за допускане до търгуване на регулиран пазар или за търгуване в многостранна система за търговия, както и идентификационни данни за всички пазари, на които ценните книжа се търгуват или ще се търгуват.

в)	в подраздел, озаглавен „Има ли гаранция, свързана с ценните книжа?“ — кратко описание на естеството и обхвата на гаранцията, ако има такава, както и кратко описание на гаранта , включително неговия ИКПС .

г)	в подраздел, озаглавен „Кои са ключовите рискове, специфични за ценните книжа?“ — кратко описание на не повече от десет от най-значимите рискови фактори, специфични за ценните книжа, съдържащи се в проспекта .

Когато се изисква изготвяне на основен информационен документ съгласно Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (19), емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, може да замени съдържанието, определено в настоящия параграф, с информацията, определена в член 8, параграф 3, букви б) — и) от Регламент (ЕС) № 1286/2014. В този случай и в случай че едно обобщение обхваща няколко ценни книжа, които се различават само в някои много ограничени подробности, като например емисионна цена или падеж, съгласно член 8, параграф 8, последна алинея, ограниченият размер, определен в параграф 3, се удължава с още три едностранни страници на хартия с формат А4 за всяка допълнителна ценна книга.

8. Разделът, посочен в параграф 4, буква г), съдържа следната информация:

в подраздел, озаглавен „При какви условия и по какъв списък мога да инвестирам в тези ценни книжа?“, когато е приложимо, общите срокове, условията и очаквания график на предлагането, подробности за допускането до търгуване, плана за разпределение, сумата и процента на непосредственото разреждане (намаляване на средната претеглена стойност), произтичащо от предлагането, и оценка на общите разходи за емисията и/или предлагането, включително разчетните разходи, начислявани на инвеститора от емитента или предлагащата страна.

б)	в подраздел, озаглавен „Защо емитентът е изготвил този проспект?“ — кратко описание на причините за предлагането или допускането до търгуване, както и използването и прогнозния нетен размер на приходите.

9. При всеки от разделите, описани в параграфи 6, 7 и 8, емитентът може да добавя подраздели, където счете за необходимо.

10. Обобщението не може да съдържа кръстосани препратки към други части на проспекта или да включва информация чрез препратка.

11. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които уточнява съдържанието и формата на представяне на основната финансова информация за минали периоди, посочена в параграф 6, буква б), като взема предвид различните видове ценни книжа и емитенти и гарантира, че изготвената информация е кратка, сбита и разбираема .

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок от [ 12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент ].

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 8

Основен проспект

1. Относно ценните книжа, несвързани с дялово участие, проспектът може, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, да се състои от основен проспект, който съдържа значимата информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или които следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар.

2. Основният проспект съдържа следната информация:

a)	списък на информацията, която ще бъде включена в окончателните условия на предлагането;

б)	образец, озаглавен „форма на окончателните условия“, който се подава за всяка отделна емисия;

в)	адреса на уебсайта, на който ще бъдат публикувани окончателните условия.

3. Окончателните условия се представят под формата на отделен документ или се включват в основния проспект или в притурка към него. Окончателните условия се изготвят в лесна за анализ и схващане форма.

Окончателните условия съдържат само информация, свързана с обявата за ценните книжа, и не се използват като притурка към основния проспект. В такива случаи се прилага член 17, параграф 1, буква а).

4. Когато окончателните условия не са включени в основния проспект или в притурката, емитентът ги прави публично достъпни в съответствие с член 20 и ги депозира при компетентния орган на държавата членка по произход при първа възможност преди началото на публичното предлагане или допускането до търгуване.

В окончателните условия се добавя ясна и добре видима бележка, в която се посочва:

a)	че окончателните условия са изготвени за целите на настоящия регламент и трябва да бъдат разглеждани във връзка с основния проспект и притурката(ите) към него, за да бъде получена цялата съответна информация.

б)	къде се публикува основният проспект и притурката(ите) към него в съответствие с член 20;

в)	че обобщение на отделната емисия е приложено към окончателните условия.

5. Основният проспект може да бъде изготвен като единен документ или като отделни документи.

Когато емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, вече е подало регистрационен документ за определен вид ценни книжа, несвързани с дялово участие, или универсален регистрационен документ, както е определено в член 9, и на по-късен етап избере да изготви основен проспект, основният проспект следва да съдържа следното:

a)	информацията, която се съдържа в регистрационния документ или в универсалния регистрационен документ;

б)	информацията, която иначе би се съдържала в съответната обява за ценните книжа, с изключение на окончателните условия, когато окончателните условия не са включени в основния проспект.

6. Специфичната информация относно различните ценни книжа, включени в основния проспект, е ясно разграничена.

7. Обобщението се изготвя едва когато окончателните условия бъдат включени в основния проспект в съответствие с параграф 3 или бъдат депозирани и съответното обобщение е специално за отделната емисия.

8. Обобщението на отделната емисия подлежи на същите изисквания както окончателните условия, както са определени в настоящия член, и се прилага към тях.

Обобщението на отделната емисия съответства на член 7 и представя основната информация на основния проспект и окончателните условия. То съдържа следното:

a)	информацията от основния проспект, която се отнася единствено за отделната емисия, включително съществената информация за емитента;

б)	само вариантите в основния проспект, които се отнасят за емисията, както са определени в окончателните условия;

в)	посочената в окончателните условия релевантна информация, която не е била попълнена в основния проспект.

Когато окончателните условия се отнасят до няколко ценни книжа, които се различават само в някои много ограничени подробности, като например емисионна цена или падеж, едно обобщение на емисия може да се прикрепи за всички тези ценни книжа, при условие че информацията относно различните ценни книжа е ясно разграничена.

9. Информацията, която се съдържа в основния проспект, се допълва при необходимост в съответствие с член 22 с актуална информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар.

10. Публичното предлагане може да продължи да бъде валидно след изтичането на валидността на основния проспект, с който е започнато, ако е одобрен последващ основен проспект не по-късно от последния ден на валидност на предходния основен проспект. Окончателните условия на такова предлагане съдържат на първата страница ясно предупреждение, в което се посочва последният ден на валидност на предишния основен проспект и къде ще бъде публикуван последващият основен проспект. Последващият основен проспект включва пряко или чрез препратка формата на окончателните условия от първоначалния основен проспект и се позовава на окончателните условия, приложими за продължението на публичното предлагане.

Правото на оттегляне, предоставено съгласно член 22, параграф 2, се прилага и за инвеститори, които са дали съгласието си да закупят или запишат ценните книжа по време на периода на валидност на предишния основен проспект, освен ако ценните книжа вече не са им предоставени.

Член 9

Универсален регистрационен документ

1. Всеки емитент със седалище според устройствения си акт в държава членка и чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар или в многостранна система за търговия, има право да изготвя всяка финансова година регистрационен документ под формата на универсален регистрационен документ, в който се описват организацията на дружеството, неговата стопанска дейност, финансово положение, приходи и перспективи, управление и акционерна структура.

2. Всеки емитент, който избере да изготвя универсален регистрационен документ всяка финансова година, представя този документ за одобрение на компетентния орган на своята държава членка по произход съобразно процедурата, определена в член 19, параграфи 2, 4 и 5 .

След като емитентът е получил одобрение на универсален регистрационен документ от компетентния орган всяка финансова година в продължение на две последователни години, последващите универсални регистрационни документи или изменения на подобни универсални регистрационни документи могат да бъдат депозирани при компетентния орган без предварително одобрение , освен ако тези изменения се отнасят за пропуск, или съществена грешка или съществена неточност, която е вероятно да подведе обществеността по отношение на фактите и обстоятелствата, които са съществени за извършване на информирана оценка по отношение на емитента .

Когато впоследствие емитентът не успее да депозира универсален регистрационен документ за една финансова година, той загубва правото на депозиране без одобрение и всички последващи универсални регистрационни документи се депозират при компетентния орган за одобрение, докато отново бъде изпълнено условието от втора алинея.

3. Емитенти, които преди датата на прилагане на настоящия регламент са разполагали с регистрационен документ, изготвен в съответствие с приложение I или XI към Регламент (ЕО) № 809/2004 (20), одобрен от компетентен орган за срок от най-малко две последователни години, и след това са депозирали в съответствие с член 12, параграф 3 от Директива 2003/71/ЕО или са получили одобрение на такъв регистрационен документ всяка година, получават право да депозират универсален регистрационен документ без предварително одобрение в съответствие с параграф 2, втора алинея от датата на прилагане на настоящия регламент.

4. След като бъде одобрен или депозиран без одобрение, универсалният регистрационен документ, както и измененията към него, посочени в параграфи 7 и 9, се правят публично достъпни без неоправдано забавяне и в съответствие с посочените в член 20 разпоредби.

5. Универсалният регистрационен документ следва да отговаря на езиковите изисквания, определени в член 25.

6. В универсалния регистрационен документ може да се включва информация чрез препратка съгласно условията, посочени в член 18.

7. След депозирането или одобрението на универсален регистрационен документ емитентът има право по всяко време да актуализира съдържащата се в него информация, като депозира при компетентния орган изменение към своя универсален регистрационен документ.

8. Компетентният орган има право по всяко време да извършва преглед на съдържанието на универсалния регистрационен документ, който е бил депозиран без предварително одобрение, както и на съдържанието на измененията към него.

Прегледът от страна на компетентния орган се изразява в проучване на пълнотата, разбираемостта и последователността на информацията, съдържаща се в универсалния регистрационен документ и измененията към него.

9. Когато в процеса на прегледа компетентният орган установи, че универсалният регистрационен документ не отговаря на стандартите за пълнота, разбираемост и последователност и/или че са необходими изменения или допълнителна информация, той уведомява емитента за това.

Искането за изменение или допълнителна информация, отправено от компетентния орган към емитента, трябва да бъде взето предвид от емитента едва в следващия универсален регистрационен документ, депозиран за следващата финансова година, освен когато емитентът желае да използва универсалния регистрационен документ като съставна част на проспект, който е представен за одобрение. В този случай емитентът депозира изменение към универсалния регистрационен документ най-късно при представянето на заявлението, посочено в член 19, параграф 5.

Чрез дерогация от втора алинея, когато компетентният орган уведоми емитента, че искането за изменение на първия се отнася за пропуск или съществена грешка или съществена неточност, която е вероятно да подведе обществеността по отношение на фактите и обстоятелствата, които са съществени за информираната оценка по отношение на емитента, емитентът депозира изменение към универсалния регистрационен документ без неоправдано забавяне.

10. Разпоредбите на параграфи 7 и 9 се прилагат само когато универсалният регистрационен документ не се използва като съставна част на проспект. Когато универсален регистрационен документ се използва като съставна част на проспект, се прилагат само правилата на член 22 за допълване на проспекта между момента, в който е одобрен проспектът, и окончателното закриване на публичното предлагане, или, в зависимост от случая, момента, когато започва търгуването на регулиран пазар, в зависимост от това кое от двете събития ще настъпи по-късно.

11. Емитент, който отговаря на условията, описани в параграф 2, първа и втора алинея или в параграф 3, имат статут на емитент, който редовно емитира ценни книжа, и може да се възползва от по-бързия процес на одобряване, описан в член 19, параграф 5, при условие че:

при депозиране или представяне за одобрение на всеки универсален регистрационен документ емитентът представя писмено потвърждение на компетентния орган, че цялата регулирана информация, която той трябва да оповести съгласно Директива 2004/109/ЕО, ако е приложимо, и Регламент (ЕС) № 596/2014, е подадена и публикувана в съответствие с изискванията, определени в тези актове, както и

б)	когато компетентният орган започне прегледа, посочен в параграф 8, емитентът изменя своя универсален регистрационен документ съгласно условията, определени в параграф 9.

Когато емитентът не е изпълнил някое от горните условия, се губи статутът на емитент, който редовно емитира ценни книжа.

12. Когато универсалният регистрационен документ, депозиран при или одобрен от компетентния орган, е направен публично достъпен най-късно четири месеца след края на финансовата година и съдържа информацията, която се изисква да бъде оповестена в годишния финансов отчет, посочена в член 4 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21), за емитента се счита, че е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет, изискван съгласно посочения член.

Когато универсалният регистрационен документ или негово изменение е депозиран(о) при или одобрен(о) от компетентния орган и е направен(о) публично достъпно най-късно три месеца след края на първото шестмесечие на финансовата година и съдържа информацията, която се изисква да бъде оповестена в шестмесечния финансов отчет, посочена в член 5 на Директива 2004/109/ЕО, за емитента се счита, че е изпълнил задължението си да публикува шестмесечния финансов отчет, изискван съгласно посочения член.

В случаите, описани в първа или втора алинея, емитентът:

a)	включва в универсалния регистрационен документ списък на кръстосани препратки, в който се указва къде в същия документ може да бъде открит всеки елемент, изискван в годишните и шестмесечните финансови отчети;

б)	депозира универсалния регистрационен документ съгласно член 19, параграф 1 от Директива 2004/109/ЕО и го предоставя на официално определения механизъм, посочен в член 21, параграф 2 от Директива 2004/109/ЕО;

в)	включва в универсалния регистрационен документ декларация за отговорност при условията, изисквани съгласно член 4, параграф 2, буква в) и член 5, параграф 2, буква в) от Директива 2004/109/ЕО.

13. Параграф 12 се прилага само когато държавата членка по произход на емитента за целите на настоящия регламент е също така държава членка по произход за целите на Директива 2004/109/ЕО и когато езикът на универсалния регистрационен документ отговаря на условията на член 20 от Директива 2004/109/ЕО.

14. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти , за да уточни процедурата за проучването, одобрението, депозирането и прегледа на универсалния регистрационен документ, както и условията за неговото изменение и условията, при които може да бъде загубен статутът на емитент, редовно емитиращ ценни книжа.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок от [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Член 10

Проспекти, състоящи се от отделни документи

1. От всеки емитент, който вече разполага с одобрен от компетентния орган регистрационен документ, се изисква само да изготви обявата за ценните книжа и обобщението, когато ценните книжа се предлагат публично или са допуснати до търгуване на регулиран пазар В този случай обявата за ценните книжа и обобщението подлежат на отделно одобрение.

Когато след одобрението на регистрационния документ възникне значим нов фактор, съществена грешка или съществена неточност, свързана с информацията, включена в регистрационния документ, която може да засегне оценката на ценните книжа, едновременно с обявата за ценните книжа и обобщението се представя за одобрение и притурка към регистрационния документ. Правото на оттегляне на съгласията по силата на член 22, параграф 2 не се прилага в този случай.

Регистрационният документ и притурката към него, когато е приложимо, придружени от обявата за ценните книжа и обобщението, представляват проспект след одобряването им от компетентния орган.

2. От емитент, който вече разполага с одобрен от компетентния орган универсален регистрационен документ или който е депозирал универсален регистрационен документ без одобрение съгласно член 9, параграф 2, втора алинея , се изисква само да изготви обявата за ценните книжа и обобщението, когато ценните книжа се предлагат публично или са допуснати до търгуване на регулиран пазар. В този случай обявата за ценните книжа, обобщението и всички изменения на универсалния регистрационен документ, депозирани след одобрението или депозирането на универсалния регистрационен документ – с изключение на измененията на универсалния регистрационен документ на емитент, редовно емитиращ ценни книжа, в съответствие с член 19, параграф 5, подлежат на отделно одобрение.

Когато емитент е депозирал универсален регистрационен документ без одобрение, цялата документация, включително измененията на универсалния регистрационен документ, подлежи на одобрение независимо от факта, че тези документи остават отделни.

Универсалният регистрационен документ, изменен в съответствие с член 9, параграф 7 или 9, придружен от обявата за ценните книжа и обобщението, представлява проспект, след като бъде одобрен от компетентния орган.

Член 11

Отговорност във връзка с проспекта

1. Държавите членки гарантират, че отговорността за информацията, представена в проспекта, се носи от емитента или от неговите административни, ръководни или надзорни органи, от предлагащата страна, от лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, или от гаранта. Отговорните лица следва да бъдат ясно обозначени в проспекта с техните имена и функции или в случая на юридически лица — с наименованията им и седалищата им, както и декларации от тях, че доколкото знаят, съдържащата се в проспекта информация съответства на фактите и че в проспекта няма пропуски, които могат да засегнат неговото значение.

2. Държавите членки гарантират, че техните закони, подзаконови и административни разпоредби относно гражданската отговорност се прилагат по отношение на лицата, които са отговорни за предоставената в проспекта информация.

Държавите членки обаче гарантират, че никое лице не да носи каквато и да било гражданска отговорност единствено въз основа на обобщението, включително негов превод, освен ако то е подвеждащо, неточно или несъответстващо на останалите части на проспекта, или когато то, когато се чете заедно с другите части на проспекта, не предоставя ключова информация, която би подпомогнала инвеститорите при вземането на решение дали да инвестират в такива ценни книжа. Обобщението съдържа ясно предупреждение в този смисъл.

3. Отговорност за информацията, дадена в универсалния регистрационен документ, се носи от лицата, посочени в параграф 1, единствено в случаите, когато универсалният регистрационен документ се използва като съставна част на одобрен проспект. Това се прилага без да се засягат членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО, когато информацията по посочените членове е включена в универсален регистрационен документ.

Член 12

Валидност на проспекта, на основния проспект и на регистрационния документ

1. Даден проспект или основен проспект, независимо дали се състои от един или от няколко отделни документа, е валиден в продължение на 12 месеца след одобряването му за публични предлагания или за допускане до търгуване на регулиран пазар, при условие че е допълнен от която и да било от притурките, които се изискват съгласно член 22.

Когато проспект или основен проспект се състои от отделни документи, валидността започва да тече от одобрението на обявата за ценните книжа.

2. Регистрационен документ, в това число и универсален регистрационен документ, посочен в член 9, който е бил предварително депозиран или одобрен, може да се използва като валидна съставна част на проспект за срок от 12 месец след неговото депозиране или одобрение.

Краят на валидността на такъв регистрационен документ не засяга валидността на проспект, чиято съставна част е документът.

ГЛАВА III

СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМАТ НА ПРОСПЕКТА

Член 13

Минимална информация и формат

1. В съответствие с член 42 Комисията приема делегирани актове относно формата на проспекта, основния проспект и окончателните условия, както и списъците, в които се определя специфичната информация, която трябва да бъде включена в проспекта, за да се избегне дублиране на информация, когато проспектът се състои от отделни документи.

При изготвянето на различните списъци за проспектите по-специално се взема предвид следното:

различните видове информация, от която се нуждаят инвеститорите във връзка с ценните книжа, свързани с дялово участие, в сравнение с ценните книжа, несвързани с дялово участие; възприема се последователен подход по отношение на информацията, която се изисква в проспекта за ценни книжа, които имат сходна икономическа същност, най-вече деривативни ценни книжа;

б)	различните видове и характеристики на публично предлагане и допускане до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, несвързани с дялово участие;

в)	използваният формат и изискуемата в основните проспекти информация във връзка с ценни книжа, несвързани с дялово участие, включително варанти от всякакъв вид;

г)	когато е приложимо, публичният характер на емитента;

д)	когато е приложимо, специфичният характер на дейностите на емитента.

По-специално, Комисията установява два набора от отделни и по същество различни списъци за проспектите, в които се определят изискванията за предоставяне на информация, приложими към несвързани с дялово участие ценни книжа, адаптирани за различните класове инвеститори — квалифицирани или неквалифицирани — към които е насочено предлагането, като се вземат предвид различните нужди от информация на съответните инвеститори.

2. В съответствие с член 42 Комисията приема делегирани актове, в които се посочват списъкът, определящ минималния обем информация, която се съдържа в универсалния регистрационен документ, както и специален списък за универсалния регистрационен документ за кредитни институции.

Чрез този списък се гарантира, че универсалният регистрационен документ съдържа цялата необходима информация относно емитента, така че същият универсален регистрационен документ може да се използва по същия начин за последващото публично предлагане или за допускане до търгуване на акции, дългови ценни книжа или деривати. По отношение на финансовата информация, прегледа на дейността и финансите и перспективите и корпоративното управление тази информация се съгласува във възможно най-голяма степен с информацията, която се изисква да бъде оповестена в годишните и шестмесечните финансови отчети, посочени в членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО, включително доклада за управлението и декларацията за корпоративното управление.

3. Делегираните актове, посочени в параграфи 1 и 2, се основават на стандартите в областта на финансовата и нефинансовата информация, установени от международните организации за комисии по ценни книжа, по-специално от МОКЦК, както и на приложения I, II и III към настоящия регламент. Посочените делегирани актове се приемат до [ 6 месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент ].

Член 14

Опростен режим на оповестяване за вторични емисии

1. Следните лица могат да изберат да изготвят опростен проспект съгласно опростения режим на оповестяване за вторични емисии в случай на публично предлагане на ценни книжа или допускане на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар:

емитенти, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП или МСТ, различна от пазар за растеж на МСП, с изисквания за оповестяване, равностойни поне на изискванията, предвидени за пазари за растеж на МСП съгласно член 33, параграф 3, букви г), д), е) и ж) от Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ), за най-малко 18 месеца, и които емитират повече ценни книжа от същия клас;

б)

емитенти, чиито свързани с дялово участие ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП или МСТ, различна от пазар за растеж на МСП, с изисквания за оповестяване, равностойни поне на изискванията, предвидени за пазари за растеж на МСП съгласно член 33, параграф 3, букви г, д), е) и ж) от ДПФИ, за най-малко 18 месеца, и които емитират несвързани с дялово участие ценни книжа;

в)

предлагащи страни на клас ценни книжа, допуснати до търгуване на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП или МСТ, различна от пазар за растеж на МСП, с изисквания за оповестяване, равностойни поне на изискванията, предвидени за пазари за растеж на МСП съгласно член 33, параграф 3, букви г, д), е) и ж) от ДПФИ, за най-малко 18 месеца.

Предвиденият в първа алинея опростен проспект се състои от обобщение съгласно член 7, специален регистрационен документ, който може да бъде използван от лицата, посочени в букви а), б) и в), и специална обява за ценни книжа, която може да бъде използвана от лицата, посочени в букви а) и в).

За целите на първа алинея, букви а), б) и в), ЕОЦКП публикува и редовно актуализира списък на МСТ, различни от пазар за растеж на МСП, с изисквания за оповестяване, равностойни поне на изискванията, предвидени за пазари за растеж на МСП съгласно член 33, параграф 3, букви г, д), е) и ж) от ДПФИ.

2. В съответствие с принципите, определени в член 6, параграф 1, и без да се засяга член 17, параграф 2, опростеният проспект , посочен в параграф 1, съдържа съответната съкратена информация, която даден инвеститор с основание би изискал във връзка с вторична емисия с цел извършване на информирана оценка на:

a)	перспективите на емитента и на всеки гарант въз основа на финансовата информация, която е включена пряко или чрез препратка в проспекта, обхващаща само последната финансова година;

б)	правата, свързани с ценните книжа;

в)

основанията за емисията и нейното въздействие върху емитента , и по-специално декларацията за оборотния капитал, оповестяването на капитализацията и задлъжнялостта, въздействието върху цялостната капиталова структура и кратко обобщение на съответната информация, оповестена съгласно Регламент (ЕС) № 596/2014 от датата на последната емисия.

Обобщението обхваща само съответната информация, която се изисква съгласно опростения режим на оповестяване за вторични емисии.

Информацията, съдържаща се в опростения проспект, посочен в параграф 1 , се изготвя и представя по такъв начин, че да бъде лесна за анализиране, кратка и лесно разбираема и да позволява на инвеститорите да вземат информирано решение за инвестиране.

3. В съответствие с член 42 Комисията приема делегирани актове за уточняване на съкратената информация , посочена в параграф 2 , която следва да бъде включена в списъците, приложими съгласно опростения режим на оповестяване, посочен в параграф 1 .

Когато определя съкратената информация, която да бъде включена в списъците, приложими съгласно опростения режим на оповестяване, Комисията взема предвид необходимостта да се улесни достъпът до капиталовите пазари, значението на намаляването на разходите за капитал и увеличаване на достъпа до капитал, както и информацията, която даден емитент вече е длъжен да оповести съгласно Директива 2004/109/ЕО, когато е приложимо, и Регламент (ЕС) № 596/2014. За да се избегне налагането на ненужна тежест на емитентите, Комисията определя изискванията по такъв начин, че те да бъдат съсредоточени върху информацията, която е съществена и значима за вторичните емисии, и да бъдат пропорционални.

Посочените делегирани актове се приемат до [ 6 месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент ].

Член 15

Проспект на ЕС за растеж

1. Следните субекти имат право да изготвят проспект на ЕС за растеж съгласно пропорционалния режим на оповестяване , определен в настоящия член, в случай на публично предлагане на ценни книжа, освен когато ценните книжа трябва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар:

МСП;

б)	емитенти, различни от МСП, когато публичното предлагане засяга ценни книжа, които трябва да бъдат допуснати до търгуване на пазар за растеж на МСП;

в)	емитенти, различни от посочените в букви а) и б), когато общата стойност на публичното предлагане на ценни книжа в Съюза не надхвърля 20 000 000 EUR , изчислено за период от 12 месеца;

Проспект на ЕС за растеж, одобрен съгласно настоящия член, е валиден за всяко публично предлагане на ценни книжа в произволен брой приемащи държави членки при условията, определени в членове 23, 24 и 25.

Проспектът на ЕС за растеж съгласно пропорционалния режим на оповестяване , посочен в първа алинея, е стандартизиран документ, който лесно може да бъде попълнен от емитентите.

1a. Проспектът на ЕС за растеж включва следните три ключови елемента:

ключова информация за емитента, като например:

i)	име на емитента и отговорните лица за проспекта;

ii)	общ преглед на търговската дейност, настояща търговска дейност и перспективи на емитента;

iii)	рискови фактори, свързани с емитента;

iv)	финансова информация, която може да бъде включена чрез препратка;

б)

ключова информация относно ценните книжа, като например:

i)	брой и естество на ценните книжа, включени в предлагането;

ii)	ред и условия във връзка с ценните книжа и описание на всички права, съпътстващи ценните книжа;

iii)	рискови фактори, свързани с ценните книжа;

в)

ключова информация относно предлагането, като например:

i)	ред и условия на предлагането, включително емисионна цена;

ii)	основанията за предлагането и предвидената употреба на нетните приходи;

▌

3. В съответствие с член 42 Комисията приема делегирани актове за уточняване на съкратеното съдържание и формат, специфични за стандартизирания проспект на ЕС за растеж, посочен в параграфи 1 и 1а. В актовете се посочва информацията, която се изисква в списъците на проспектите, представена на опростен език, като се използва включване чрез препратка, когато е целесъобразно.

Когато определя специфичното съкратено съдържание и формат на стандартизирания проспект на ЕС за растеж, Комисия определя изискванията относно информацията по такъв начин, че да бъдат съсредоточени върху:

a)	информацията, която е съществена и значима при извършването на инвестиция в емитираните за инвеститори ценни книжа;

б)	необходимостта да се гарантира пропорционалност между размера на дружеството и потребностите му от набиране на капитал; както и

в)	разходите за изготвянето на проспекта.

В рамките на посочения процес Комисията взема предвид следното:

—	необходимостта да се гарантира, че проспектът на ЕС за растеж е значително и действително по-опростен от пълния проспект, що се отнася до административната тежест и разходите за емитентите;

—	необходимостта да се улесни достъпът на МСП до капиталовите пазари, като същевременно се гарантира увереността на инвеститорите да инвестират в такива дружества;

—	необходимостта да се сведат до минимум разходите и тежестта за МСП;

—	необходимостта да се извлекат определени видове информация, която е от специално значение за МСП;

—	размерът на емитента и продължителността на извършване на дейност на емитента;

—	различните видове и характеристики на предлаганията;

—	различните видове информация, от която инвеститорите се нуждаят по отношение на различните видове ценни книжа.

Посочените делегирани актове се приемат до [ 6 месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент ].

▌

Член 16

Рискови фактори

1. Рисковите фактори, описани в даден проспект, са ограничени до рисковете, които са специфични за емитента и/или ценните книжа и са съществени за вземането на информирано инвестиционно решение, подкрепено от съдържанието на регистрационния документ и обявата за ценните книжа. ▌

1a. Рисковите фактори включват също така факторите, дължащи се на нивото на подчиненост на ценните книжа и въздействието върху очаквания размер или срока на плащанията към притежатели на ценни книжа, които са в несъстоятелност или обект на друга подобна процедура, включително, когато е приложимо, неплатежоспособността на дадена кредитна институция или нейното преструктуриране или реорганизация в съответствие с Директива 2014/59/ЕС (ДВПБ).

2. ЕОЦКП разработва насоки относно оценката ▌на спецификата и съществеността на рисковите фактори и разпределянето им ▌. Освен това ЕОЦКП разработва насоки, за да подпомогне компетентните органи при техния преглед на рисковите фактори по начин, с който се насърчава целесъобразното и целенасочено оповестяване на рисковите фактори от страна на емитентите.

Член 17

Непосочване на информация

1. Когато в проспекта не могат да бъдат включени окончателната цена на предлагането и/или сума на ценните книжа, които ще бъдат публично предлагани:

a)	критериите и/или условията, в съответствие с които се определят посочените по-горе елементи, или в случая с цената — максималната цена, се оповестяват в проспекта; или

б)	приемането на покупката или на записването на ценни книжа могат да бъдат оттеглени за не по-малко от два работни дни, след като са били депозирани окончателната цена на предлагането и/или брой на ценните книжа, които ще бъдат публично предлагани.

Окончателната цена на предлагането и броят на ценните книжа се депозират при компетентния орган на държавата членка по произход и се публикуват в съответствие с член 20, параграф 2.

2. Компетентният орган на държавата членка по произход може да разреши определена информация, за която се изисква бъде включена в проспекта, да не бъде посочена в него, когато счита, че е изпълнено някое от следните условия:

a)	оповестяването на такава информация би било в противоречие с обществения интерес;

б)

оповестяването на такава информация би навредило сериозно на емитента, при условие че непосочването на такава информация не би подвело обществеността по отношение на факти и обстоятелства, които са съществени за информираната оценка на емитента, предлагащата страна или гаранта, ако има такива, и на правата, свързани с ценните книжа, за които се отнася проспектът;

в)	такава информация е от малко значение по отношение на определено предлагане или допускане до търгуване на регулиран пазар и няма да повлияе на оценката на финансовото положение и перспективи на емитента, предлагащата страна или гарант.

Компетентният орган ежегодно представя доклад на ЕОЦКП относно информацията, за която е разрешил да не бъде посочена.

3. Без да се засяга подходящата информация, предоставяна на инвеститорите, когато по изключение определена информация, която се изисква да бъде включена в проспекта, е неподходяща за сферата на дейност на емитента или за правната форма на емитента или за ценните книжа, за които се отнася проспектът, проспектът следва да съдържа информация, равностойна на изискваната информация, освен ако такава информация не съществува.

4. Ако ценните книжа са гарантирани от държава членка, при изготвянето на проспект в съответствие с член 4 емитентът, предлагащата страна или лице, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, има право да не посочи информацията, свързана със съответната държава членка.

5. ЕОЦКП може да разработи проект на насоки за определяне на случаите, в които е възможно да не се посочва информация съгласно параграф 2, като се вземат предвид докладите на компетентните органи до ЕОЦКП, посочени в параграф 2.

Член 18

Включване чрез препратка

1. Информацията може да бъде включена чрез препратка в проспект или в основен проспект , когато тя вече е била публикувана преди това или едновременно с това чрез електронни средства, била е изготвена на език, който отговаря на изискванията на член 25, и депозирана в контекста на изискванията за оповестяване, предвидени в законодателството на Съюза, или съгласно разпоредбите за мястото на търговия или пазара за растеж на МСП:

a)	документи, които са били одобрени от компетентен орган ▌или са били подадени при него в съответствие с настоящия регламент;

б)	документите, посочени член 1, параграф 3, букви е) и ж), и член 1, параграф 4, букви г) и д);

в)	регулирана информация съгласно определението в член 2, параграф 1, буква л);

г)	годишна и междинна финансова информация;

д)	одиторски доклади и финансови отчети;

е)	доклади за дейността съгласно определението в член 19 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (22);

ж)	декларации за корпоративното управление съгласно определението в член 20 от Директива 2013/34/ЕС;

з)	[доклади за възнагражденията съгласно определението в член [X] от [преразгледаната Директива за правата на акционерите (23)];

зa)	годишни отчети или информация във връзка с оповестяването, която се изисква съгласно членове 22 и 23 от Директива 2011/61/ЕС;

и)	учредителни актове и устави.

Посочената информация е най-актуалната, с която разполага емитентът.

Когато само определени части от документ са включени чрез препратка, в проспекта се включва декларация, че частите, които не са включени, или не са от значение за инвеститора, или са обхванати на друго място в проспекта.

2. Когато включват информация чрез препратка, емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар, гарантират достъпността на информацията. По-специално в проспекта се предоставя списък с кръстосани препратки, който позволява на инвеститорите лесно да идентифицират специфични елементи от информацията, и в него се включват хипервръзки към всички документи, съдържащи информация, която е включена чрез препратка.

3. Когато е възможно, заедно с първия проект за проспекта, представен на компетентния орган, и във всеки случай по време на процеса на преглед на проспекта, емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, представя в позволяващ търсене електронен формат всяка информация, която е включена чрез препратка в проспекта, освен ако тази информация не е била вече одобрена от компетентния орган, одобряващ проспекта, или депозирана при същия.

4. ▌ЕОЦКП може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, за да актуализира списъка с документи , посочен в параграф 1, като включи допълнителни видове документи, които законодателството на Съюза изисква да бъдат депозирани при публичен орган или одобрени от него.

ГЛАВА IV

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОДОБРЯВАНЕТО И ПУБЛИКУВАНЕТО НА ПРОСПЕКТА

Член 19

Проучване и одобрение на проспекта

1. Проспектите не се публикуват преди те или всичките им съставни части да бъдат одобрени от компетентния орган на съответната държава членка по произход.

2. Компетентният орган уведомява емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, за своето решение във връзка с одобряването на проспекта в рамките на 10 работни дни след предоставянето на проекта за проспект.

▌Компетентният орган уведомява ЕОЦКП за одобряването на проспекта и всякакви притурки към него едновременно с емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар.

3. Срокът, указан в параграф 2, се удължава до 20 работни дни, когато публичното предлагане включва ценни книжа, които са издадени от емитент, който не притежава каквито и да било ценни книжа, допуснати до търгуване на регулиран пазар, и който преди това не е предлагал публично ценни книжа.

Срокът от 20 работни дни се прилага само за първоначалното представяне на проекта за проспект. При необходимост от последващо представяне на документи съгласно параграф 4 се прилага посоченият в параграф 2 срок.

4. Когато компетентният орган установи, че проектът за проспект не отговаря на стандартите за пълнота, разбираемост и последователност, за да бъде одобрен, и/или че са необходими изменения или допълнителна информация:

a)	той информира емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, в срок от 10 работни дни след представянето на проекта за проспект и/или допълнителната информация, и посочва подробно основанията за решението , и

б)	тогава сроковете, посочени в параграфи 2 и 3 , се прилагат едва от датата, на която измененият проект за проспект и/или исканата допълнителна информация е предоставен(а) на компетентния орган.

5. Чрез дерогация от параграфи 2 и 4 срокът, посочен в тези параграфи, се намалява на 5 работни дни за емитентите, които редовно емитират ценни книжа, посочени в член 9, параграф 11. Емитентите, които редовно емитират ценни книжа, информират компетентния орган най-малко 5 работни дни преди датата, предвидена за представяне на заявление за одобрение.

Емитент, който редовно емитира ценни книжа, подава заявление до компетентния орган, в което се съдържат необходимите изменения на универсалния регистрационен документ, когато е приложимо, обявата за ценните книжа и обобщението, представено за одобрение.

От емитент, който редовно емитира ценни книжа, не се изисква да получи одобрение за изменения на универсалния регистрационен документ, освен ако тези изменения не се отнасят за пропуск, или съществена грешка или съществена неточност, който/която е вероятно да подведе обществеността по отношение на фактите и обстоятелствата, които са съществени за извършване на информирана оценка по отношение на емитента.

6. Компетентните органи публикуват на своите уебсайтове насоки относно процеса на проучване и одобрение, за да улеснят ефективното и своевременно одобрение на проспектите. В тези насоки се включват звената за контакт във връзка с одобренията. Емитентът или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта, следва да има възможност да комуникира и взаимодейства пряко с персонала на компетентния орган през целия процес на одобрение на проспекта.

▌

9. Размерът на таксите, изисквани от компетентния орган на държавата членка по произход за одобрението на проспектите, регистрационните документи, включително универсалните регистрационни документи, притурките и измененията, както и за депозиране на универсалните регистрационни документи, измененията към тях и окончателните условия, е разумен и пропорционален и се оповестява публично поне на уебсайта на компетентния орган.

10. ЕОЦКП може да изготвя проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на процедурите за проучване на пълнотата, разбираемостта и последователността и одобрението на проспекта.

11. ЕОЦКП използва правомощията си съгласно Регламент (ЕС) № 1095/2010, за да насърчава сближаването на надзорните практики по отношение на процеса на компетентните органи за проучване и одобрение, когато оценяват пълнотата, разбираемостта и последователността на съдържащата се в проспекта информация. За целта ЕОЦКП разработва насоки за компетентните органи относно надзора и прилагането на проспектите, обхващащи проверката на съответствието с настоящия регламент и с всички делегирани актове и актове за изпълнение, приети съгласно регламента, както и прилагането на подходящи административни мерки и санкции в случай на нарушения в съответствие с членове 36 и 37. [Изм. 2] По-специално ЕОЦКП насърчава сближаването по отношение на ефективността, методите и сроковете за проучване от страна на компетентните органи на информацията, предоставена в проспекта , като се използват партньорски оценки, когато е целесъобразно .

11a. ЕОЦКП разработва централна система за работния процес, която обхваща процеса на одобряване на проспекта от неговото начало до одобрението, с което осигурява възможност на компетентните органи, на ЕОЦКП и на емитентите да управляват и следят исканията за одобрение онлайн и в рамките на целия Съюз.

12. Без да се засяга член 30 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, ЕОЦКП организира и провежда поне една партньорска оценка на процедурите на проучване и одобрение от страна на компетентните органи, включително на уведомленията за одобрение между компетентните органи. При партньорската оценка се оценява и въздействието на различните подходи на компетентните органи по отношение на проучването и одобрението на способността на емитентите да набират капитал в Европейския съюз. Докладът за тази партньорска оценка се публикува не по-късно от три години от датата на прилагане на настоящия регламент. В контекста на тази партньорска оценка ЕОЦКП взема предвид съветите на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 20

Публикуване на проспекта

1. След като бъде одобрен, проспектът се оповестява публично от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, в разумен срок преди и най-късно в началото на публичното предлагане или допускането до търгуване на съответните ценни книжа.

В случай на първоначално публично предлагане на клас акции, които са допуснати до търгуване на регулиран пазар за първи път, проспектът трябва да бъде достъпен поне шест работни дни преди приключването на предлагането.

2. Независимо дали проспектът се състои от един документ или от няколко отделни документа, той се счита за публично достъпен, когато е публикуван в електронна форма на някой от следните уебсайтове:

a)	уебсайта на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване,

б)	уебсайта на финансовите посредници, които пласират или продават ценните книжа, включително платежните агенти,

в)	уебсайта на регулирания пазар, където се кандидатства за допускане до търгуване, или на оператора на многостранна система за търговия, когато е приложимо.

3. Проспектът се публикува в специален раздел на уебсайта, които е лесно достъпен при влизане на уебсайта. Той следва да бъде в позволяващ изтегляне, отпечатване или търсене електронен формат, който не може да бъде променян.

Документите, съдържащи информация, включена чрез препратка в проспекта и притурките и/или окончателните условия, свързани с проспекта, са достъпни заедно с проспекта в същия раздел, включително чрез хипервръзки, когато е необходимо.

Без да се засяга правото на оттегляне, посочено в член 22, параграф 2, емитентите, които редовно емитират ценни книжа, както е посочено в член 9, параграф 11, могат да решат да въведат всякакви промени в универсалния регистрационен документ чрез динамична препратка към най-актуалната версия на универсалния регистрационен документ вместо притурка.

4. Достъпът до проспекта не може да бъде обвързан с условие за завършване на регистрационен процес, приемане на отказ от отговорност, ограничаващ правната отговорност, или с плащането на такса.

5. Компетентният орган на държавата членка по произход публикува на своя уебсайт всички одобрени проспекти или поне списъка на одобрените проспекти, включително хипервръзка към специализираните раздели в уебсайта, посочени в параграф 3, както и идентификационни данни за приемащата(ите) държава(и) членка(и), когато за проспектите е подадено уведомление в съответствие с член 24. Публикуваният списък, включително хипервръзките, се актуализира и всеки елемент остава на уебсайта за срока, посочен в параграф 7.

В момента на уведомяването на ЕОЦКП за одобрението на проспект или притурка към него компетентният орган предоставя на ЕОЦКП електронно копие на проспекта и наличната притурка към него, както и данните, необходими за класифицирането му от ЕОЦКП в механизма за съхранение, посочен в параграф 6, и за доклада, посочен в член 45.

Компетентният орган на приемащата държава членка публикува на своя уебсайт информация за всички получени уведомления в съответствие с член 24.

6. Считано най-късно от началото на публичното предлагане или допускането до търгуване на включените ценни книжа, ЕОЦКП публикува на своя уебсайт всички проспекти, получени от компетентните органи, включително наличните притурки към тях, окончателните условия и съответните преводи, когато е приложимо, както и информация относно приемащата(ите) държава(и) членка(и), когато за проспектите е подадено уведомление съгласно член 24. Публикуването се осигурява чрез механизъм за съхранение, който предоставя безплатен публичен достъп и функции за търсене. Съдържащата се в проспектите ключова информация, като например международният идентификационен номер на ценните книжа (ISIN) и идентификационният код на правния субект (ИКПС) на емитентите, предлагащите страни и гарантите, е машинночитаема, включително когато се използват метаданни.

7. Всички одобрени проспекти остават публично достъпни в цифров формат за най-малко 10 години след публикуването им на уебсайтовете, посочени в параграфи 2 и 6.

8. В случай на проспект, който се състои от няколко документа и/или който включва информация чрез препратка, документите и информацията, които съставляват проспекта, могат да бъдат публикувани и разпространявани поотделно, при условие че тези документи са публично оповестени в съответствие с параграф 2. Във всеки документ, включен в проспекта, се посочва къде могат да бъдат получени другите документи, които вече са били одобрени и/или депозирани при компетентния орган.

9. Текстът и форматът на проспекта и/или притурките към проспекта, които са предоставени на обществеността, във всеки един момент са идентични на оригиналната версия, която е одобрена от компетентния орган на държавата членка по произход.

10. Емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване, или финансовите посредници, които пласират или продават ценните книжа, предоставят на всяко физическо или юридическо лице безплатно ▌екземпляр от проспекта на траен носител , когато бъде поискан такъв. Предоставянето се ограничава до юрисдикциите, в които се осъществява публичното предлагане или в които се осъществява допускането до търгуване съгласно настоящия регламент.

11. С цел да се гарантира последователната хармонизация на процедурите в настоящия член, ЕОЦКП може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, за да уточни допълнително изискванията, свързани с публикуването на проспекта.

12. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на данните, необходими за класифицирането на проспектите, посочени в параграф 5.

Член 21

Рекламни съобщения

1. Всяко рекламно съобщение във връзка или с публично предлагане на ценни книжа, или с допускане до търгуване на регулиран пазар, трябва да отговаря на принципите, съдържащи се в настоящия член.

2. В рекламните съобщения се обявява, че проспектът вече е или ще бъде публикуван, и се посочва откъде инвеститорите могат или ще могат да го получат.

3. Рекламните съобщения следва да са ясно разпознаваеми като такива. Информацията, която се съдържа в рекламните съобщения, не може да бъде неточна или подвеждаща. Съдържащата се в рекламното съобщение информация следва също така да бъде в съответствие с информацията, която се съдържа в проспекта, когато такъв вече е публикуван, или с информацията, която се изисква да бъде включена в проспекта, когато проспектът се публикува впоследствие.

4. Цялата информация относно публичното предлагане на ценни книжа или допускането до търгуване на регулиран пазар, която е оповестена устно или писмено, дори ако не е с рекламна цел, трябва да бъде съобразена със съдържанието на проспекта.

Когато съществена информация се оповестява от емитент или от предлагаща страна и е адресирана писмено или устно до един или повече подбрани инвеститори, тази информация се оповестява на всички други инвеститори, към които е насочено предлагането, независимо от това дали се изисква проспект съгласно настоящия регламент. Когато се изисква публикуването на проспект, такава информация следва да бъде включена в проспекта или в притурка към проспекта в съответствие с член 22, параграф 1.

5. Компетентният орган на държавата членка , в която се разпространяват рекламните съобщения, разполага с правомощието да упражнява контрол над съответствието на рекламната дейност във връзка с публичното предлагане на ценни книжа или с допускането до търгуване на регулиран пазар с принципите, посочени в параграфи 2—4.

Когато е необходимо, компететнтият орган на държавата членка по произход следва да подпомага компетентния орган на държавата членка, в която се разпространяват рекламните съобщения, при извършването на оценка на съгласуваността на рекламните съобщения с информацията в проспекта.

Без да се засягат правомощията, предвидени в член 30, параграф 1, контролът на рекламните съобщения от страна на компетентен орган не представлява предпоставка за това публичното предлагане или допускането до търгуване да се осъществява в която и да било приемаща държава членка.

5б. Компетентния орган не начислява такси за проучването на рекламни съобщения съгласно настоящия член.

5в. Компетентният орган на държавата членка, в която се разпространяват рекламните съобщения, може да се договори с компетентния орган на държавата членка по произход, когато последният е различен компетентен орган, че компетентният орган на държавата членка по произход разполага с правомощието да упражнява контрол над съответствието на рекламната дейност с изискванията в съответствие с параграф 5. Ако бъде постигната такова договореност, компетентният орган на държавата членка по произход незабавно уведомява за това емитента и ЕОЦКП.

6. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне на разпоредбите относно рекламите, посочени в параграфи 2—4 и параграф 5а от настоящия регламент , включително за определяне на разпоредбите относно разпространяването на рекламни съобщения и установяване на процедури относно сътрудничеството между компетентните органи на държавата членка по произход и на държавата членка, в която се разпространяват рекламните съобщения.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок от [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Член 22

Притурки към проспекта

1. Всеки значим нов фактор, съществена грешка или съществена неточност във връзка с информацията, включена в проспекта, която може да засегне оценката на ценните книжа и която възниква или бъде забелязана в периода между одобряването на проспекта и окончателното закриване на публичното предлагане или момента, когато започва търгуването на регулирания пазар — което от посочените събития настъпи по-късно — се посочва в притурка към проспекта без неоправдано забавяне.

Такава притурка се одобрява по същия начин като проспект в рамките на не повече от пет работни дни и следва да бъде публикувана в съответствие най-малко със същите разпоредби, каквито са приложени при публикуването на оригиналния проспект съгласно член 20. Обобщението, както и всякакви негови преводи, също се добавят, когато е необходимо, за да се вземе предвид включената в притурката нова информация.

2. Когато проспектът се отнася до публично предлагане на ценни книжа, инвеститорите, които вече са се съгласили да закупят или да запишат ценни книжа преди публикуването на притурката, разполагат с правото, което могат да упражнят в рамките на пет работни дни след публикуването на притурката, да оттеглят своите съгласия, при условие че новият фактор, грешка или неточност, посочени в параграф 1, са възникнали преди окончателното закриване на публичното предлагане или предаването на ценните книжа, в зависимост от това кое ще настъпи по-рано. Този период може да бъде удължен от емитента или предлагащата страна. Крайният срок по отношение на правото на оттегляне се посочва в притурката.

Ако емитентът избере да включи каквито и да е промени на универсалния регистрационен документ под формата на динамична препратка към най-актуалната версия на универсалния регистрационен документ на мястото на притурката съгласно член 20, параграф 3, това не засяга правото на инвеститора да се оттегли, както е посочено в първа алинея.

3. Когато емитентът изготвя притурка във връзка с информацията в основния проспект по отношение на една или няколко отделни емисии, правото на инвеститорите да оттеглят своите съгласия по параграф 2 се прилага само към съответната(ите) емисия(и), а не към друга емисия на ценни книжа в основния проспект.

4. Само една притурка се изготвя и одобрява, когато значимият нов фактор, съществената грешка или съществената неточност, посочени в параграф 1, засяга единствено информацията, съдържаща се в регистрационен документ или в универсален регистрационен документ, и когато този регистрационен документ или универсален регистрационен документ се използва едновременно като съставна част на няколко проспекта. В този случай в притурката се упоменават всички проспекти, за които се отнася притурката.

5. Когато извършва проучване на притурка преди одобряване, без да се засяга член 20, параграф 3, алинея 2а, компетентният орган може да изиска притурката да съдържа консолидирана версия на проспекта с притурката под формата на приложение, когато това е необходимо, за да се гарантира разбираемостта на предоставената в проспекта информация. Такова искане се счита за искане за допълваща информация съгласно член 19, параграф 4.

6. С цел да се гарантира последователната хармонизация във връзка с настоящия член и за да се отчете техническото развитие на финансовите пазари, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на ситуациите, при които значим нов фактор, съществена грешка или съществена неточност във връзка с информацията, включена в проспекта, налага публикуването на притурка към проспекта.

На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА V

ТРАНСГРАНИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ И ДОПУСКАНЕ ДО ТЪРГУВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЗИЦИ

Член 23

Обхват на одобренията на проспектите и на универсалните регистрационни документи в рамките на Съюза

1. Без да се засяга член 35, когато се предвижда публично предлагане или допускане до търгуване на регулиран пазар в една или повече държави членки, или в държава членка, различна от държавата членка по произход, одобреният от държавата членка по произход проспект, както и всякакви притурки към него, са валидни за публичното предлагане или допускането до търгуване във всички приемащи държави членки, при условие че ЕОЦКП и компетентният орган на всяка приемаща държава членка бъдат уведомени в съответствие с член 24. Компетентните органи на приемащите държави членки не предприемат каквото и да било одобрение или административни процедури във връзка с проспектите.

Разпоредбите на параграф 1, първа алинея са в сила mutatis mutandis за вече одобрените универсални регистрационни документи.

Когато даден проспект е представен за одобрение в една или повече държави членки и съдържа универсален регистрационен документ, който вече е бил одобрен в друга държава членка, компетентният орган, който разглежда заявлението за одобрение на проспекта, не извършва повторен преглед на универсалния регистрационен документ, а приема предходното му одобрение.

2. Когато се установят значими нови фактори, съществени грешки или съществени неточности след одобрението на проспекта, както е посочено в член 22, компетентният орган на държавата членка по произход изисква публикуването на притурка да бъде одобрено в съответствие с член 19, параграф 1. ЕОЦКП и компетентният орган на приемащата държава членка могат да уведомят компетентния орган на държавата членка по произход за необходимостта от нова информация.

Член 24

Уведомяване

1. По искане на емитента или лицето, което отговаря за изготвянето на проспекта, компетентният орган на държавата членка по произход в рамките на три работни дни след получаването на това искане или, когато искането е представено едновременно с проекта за проспект, в рамките на един работен ден след одобрението на проспекта, уведомява компетентния орган на приемащата държава членка чрез удостоверение за одобрение, в което се потвърждава, че проспектът е бил изготвен в съответствие с настоящия регламент, както и чрез електронно копие на този проспект. ЕОЦКП създава портал, на който всеки национален компетентен орган въвежда тази информация.

В приложимите случаи уведомяването, посочено в първа алинея, се съпътства от превод на проспекта и/или обобщението, представени под отговорността на емитента или лицето, което отговаря за изготвянето на проспекта.

Когато даден универсален регистрационен документ е бил одобрен в съответствие с член 9, първа и втора алинея от настоящия параграф се прилагат mutatis mutandis.

Емитентът или лицето, което отговаря за изготвянето на проспекта или на универсалния регистрационен документ, според случая, се уведомяват едновременно с компетентния орган на приемащата държава членка относно удостоверението за одобрение.

2. В удостоверението се заявява прилагането на разпоредбите на член 17, параграфи 2 и 3, както и основанията за него.

3. Компетентният орган на държавата членка по произход уведомява ЕОЦКП относно удостоверението за одобрение на проспекта едновременно с компетентния орган на приемащата държава членка.

4. Когато окончателните условия на основния проспект, за който вече е подадено уведомление, не са включени нито в основния проспект, нито в притурка, компетентният орган на държавата членка по произход изпраща при първа възможност след тяхното депозиране електронно съобщение за тях до компетентния орган на приемащата(ите) държава(и) членка(и) и до ЕОЦКП.

5. Компетентните органи не начисляват такса за уведомлението или за получаването на уведомление за проспекти и притурки към тях или на универсалния регистрационен документ, според случая, или за свързана дейност по надзор, независимо дали се осъществява в държавата членка по произход или в приемащата(ите) държава(и) членка(и).

6. С цел да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент и за да се отчете техническото развитие на финансовите пазари, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за изготвяне на стандартни формуляри, образци и процедури за уведомяване относно удостоверението за одобрение, проспекта, притурката към проспекта или универсалния регистрационен документ и превода на проспекта и/или обобщението.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 25

Използване на езици

1. Когато се оповестява публично предлагане или се иска допускане до търгуване на регулиран пазар само в държавата членка по произход, проспектът се изготвя на езика, който е приет от компетентния орган на държавата членка по произход.

2. Когато се оповестява публично предлагане или се иска допускане до търгуване на регулиран пазар в една или повече държави членки с изключение на държавата членка по произход, проспектът се изготвя или на езика, който е приет от компетентните органи на тези държави членки, или на език, който е обичаен в областта на международните финанси, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане.

Компетентният орган на всяка приемаща държава членка ▌изисква обобщението, посочено в член 7, да бъде преведено на официалния език или езици в тази държава членка, но не изисква превод на друга част на проспекта. [Изм. 3]

За целите на проверката и одобрението от страна на компетентния орган на държавата членка по произход проспектът се изготвя или на език, който е приет от този орган, или на език, който е обичаен в областта на международните финанси, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане.

3. Когато се оповестява публично предлагане или се иска допускане до търгуване на регулиран пазар в повече от една държава членка, включително държавата членка по произход, проспектът се изготвя на езика, който е приет от компетентния орган на държава членка по произход, и също така се предоставя или на езика, който се приема от компетентните органи на всяка приемаща държава членка, или на език, който е обичаен в областта на международните финанси, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане.

Компетентният орган на всяка приемаща държава членка има право да изиска обобщението, посочено в член 7, да бъде преведено на официалния език или езици в съответната държава членка, но не изисква превод на друга част на проспекта.

4. Окончателните условия и обобщението на отделната емисия се изготвят на същия език като езика на одобрения основен проспект.

Когато окончателните условия се съобщават на компетентния орган на приемащата държава членка или, когато има повече от една приемаща държава членка — на компетентните органи на приемащите държавите членки, окончателните условия и обобщението на отделната емисия, приложено към тях, са подчинени на езиковите изисквания, определени в настоящия член.

ГЛАВА VI

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИТЕНТИТЕ, УСТАНОВЕНИ В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Член 26

Предлагане на ценни книжа или допускане до търгуване въз основа на проспект, изготвен в съответствие с настоящия регламент

1. Когато емитент от трета държава възнамерява да предлага публично ценни книжа в Съюза или да кандидатства за допускане на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар , установен в Съюза, въз основа на проспект, изготвен в съответствие с настоящия регламент, той следва да получи одобрение на своя проспект съгласно член 19 от компетентния орган на своята държава членка по произход.

След като даден проспект бъде одобрен в съответствие с първа алинея, той включва всички права и задължения, предвидени за проспектите съгласно настоящия регламент, а по отношение на проспекта и емитента от трета държава се прилагат всички разпоредби на настоящия регламент под надзора на компетентния орган на държавата членка по произход.

▌

Член 27

Предлагане на ценни книжа или допускане до търгуване въз основа на проспект, изготвен в съответствие със законодателството на трета държава

1. Компетентният орган на държавата членка по произход на емитент от трета държава може да одобри проспект за публично предлагане или допускане до търгуване на регулиран пазар, изготвен в съответствие с националното законодателство на емитента от трета държава и подлежащ на условията на същото законодателство , при условие че:

a)	изискванията към информацията, наложени от законодателството на съответната трета държава, са равностойни на изискванията съгласно настоящия регламент; както и

б)	компетентният орган на държавата членка по произход е сключил договорености за сътрудничество със съответните надзорни органи на емитента от трета държава в съответствие с член 28.

2. В случай на публично предлагане или допускане до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, издадени от емитент от трета държава, в дадена държава членка, различна от държавата членка по произход, се прилагат изискванията, определени в членове 23, 24 и 25.

За тези емитенти националният компетентен орган на държавата членка, в която са издадени ценните книжа, има право да събира допълнителна такса, отразяваща тежестта, която поражда тази емисия.

3. В съответствие с член 42 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за определяне на общи критерии за еквивалентност, основани на изискванията, посочени в членове 6, 7, 8 и 13.

Въз основа на горепосочените критерии Комисията може да приеме решение за изпълнение , в което се заявява, че изискванията за предоставяне на информация, наложени от законодателството на дадена трета държава , са еквивалентни на изискванията съгласно настоящия регламент Това решение за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 43, параграф 2.

Член 28

Сътрудничество с трети държави

1. За целите на член 27 и когато се счита за необходимо, за целите на член 26, компетентните органи на държавите членки сключват договорености за сътрудничество с надзорните органи на трети държави във връзка с обмена на информация с надзорните органи, както и с изпълнението в трети държави на задълженията, произтичащи от настоящия регламент , освен ако съответната трета държава не е включена в списъка на Комисията с държавите, които не оказват съдействие. Тези договорености за сътрудничество гарантират най-малкото ефикасен обмен на информация, позволяващ на компетентните органи да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент

Всеки компетентен орган уведомява ЕОЦКП и другите компетентни органи, когато планира да сключи такава договореност.

2. За целите на член 27 и когато се счита за необходимо, за целите на член 26, ЕОЦКП улеснява и координира изготвянето на договорености за сътрудничество между компетентните органи и съответните надзорни органи на трети държави.

▌

Когато е необходимо, ЕОЦКП улеснява и координира обмена между компетентните органи на информацията, получена от надзорните органи на трети държави, която може да е свързана с предприемането на мерки по членове 36 и 37.

3. Компетентните органи сключват с надзорните органи на трети държави договорености за сътрудничество във връзка с обмена на информация, само ако по отношение на оповестената информация съществуват гаранции за запазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на предвидените в член 33. Този обмен на информация трябва да има за цел изпълнение на задачите на съответните компетентни органи.

3a. ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на минималното съдържание на договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1.

3б. С цел да гарантира еднакви условия за прилагането на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел създаване на образец на договорености за сътрудничество, който следва да се използва от компетентните органи на държавите членки.

ГЛАВА VII

EOЦКП И КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ

Член 29

Компетентни органи

1. Всяка държава членка определя компетентен административен орган, отговорен за изпълнението на задълженията, предвидени в настоящия регламент, и за осигуряване на прилагането на разпоредбите, приети съгласно настоящия регламент. Държавите членки информират съответно Комисията, ЕОЦКП и другите компетентни органи на другите държави членки за това.

Компетентният орган следва да бъде ▌независим от участниците на пазара.

2. Държавите членки могат да разрешат на своя компетентен орган да делегира функциите по публикуване на одобрените проспекти в интернет.

Всяко делегиране на задачи на органи се извършва чрез специално решение, в което се посочват задачите, които ще бъдат поети, и условията, при които ще бъдат осъществявани те, като се включва и клауза, задължаваща въпросния орган да действа и да бъде организиран по такъв начин, че да избягва конфликт на интереси и получаваната информация от осъществяването на делегираните задачи да не бъде използвана некоректно или за възпрепятстване на конкуренцията. В такова решение се определят всички договорености, постигнати между компетентния орган и органа, на който са делегирани задачи.

Окончателната отговорност за надзора върху съблюдаването на настоящия регламент, както и за одобряването на проспектите, се носи от компетентния орган, определен в съответствие с параграф 1.

Държавите членки информират Комисията, ЕОЦКП и компетентните органи на другите държави членки за решението, посочено във втора алинея, включително точните условия, които регулират това делегиране.

3. Параграфи 1 и 2 не засягат възможността дадена държава членка да въведе отделни правни и административни мерки за отвъдморските европейски територии, за чиито външни отношения отговаря съответната държава членка.

Член 30

Правомощия на компетентните органи

1. За да могат да изпълняват задълженията си съгласно настоящия регламент, компетентните органи разполагат, в съответствие с националното право, най-малко със следните надзорни и разследващи правомощия:

a)	да изискват от емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар, да включват в проспекта допълнителна информация, когато такава е необходима за защитата на инвеститорите;

б)	да изискват от емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар, както и от лицата, които ги контролират или са контролирани от тях, да представят информация и документи;

в)

да изискват от одиторите и управителите на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, както и от финансовите посредници, които са оправомощени да осъществят публичното предлагане или да кандидатстват за допускане до търгуване, да предоставят информация;

г)	да спират временно дадено публично предлагане или допускане до търгуване за не повече от 25 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице разумни основания за съмнения, че разпоредбите на настоящия регламент са нарушени;

д)

да забраняват или спират временно реклами или да изискват от емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар, или от съответните финансови посредници да преустановят или да спрат временно рекламите за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице разумни основания да се счита, че разпоредбите на настоящия регламент са нарушени;

е)	да забраняват публично предлагане, когато се установи, че разпоредбите на настоящия регламент са нарушени, или когато са налице разумни основания за съмнение, че те ще бъдат нарушени;

ж)	да спират временно или да изискват от съответните регулирани пазари да преустановят търгуването на регулиран пазар за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице разумни основания да се счита, че разпоредбите на настоящия регламент са нарушени;

з)	да забраняват търгуването на регулиран пазар, когато установят, че разпоредбите на настоящия регламент са нарушени;

и)	да оповестят публично факта, че емитент, предлагаща страна или лице, което кандидатства за допускане до търгуване, не изпълнява задълженията си;

й)

да спират временно проучването на представен за одобрение проспект или да спират временно публично предлагане или допускане до търгуване, когато компетентният орган използва правомощията си да наложи забрана или ограничение съгласно член 42 от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (24), докато тази забрана или това ограничение не бъде отменено;

к)

да отказват одобрение на проспект, изготвен от определен емитент, предлагаща страна или лице, което кандидатства за допускане до търгуване, за не повече от 5 години, когато съответният емитент, предлагаща страна или лице, което кандидатства за допускане до търгуване, системно и сериозно е нарушавало разпоредбите на настоящия регламент;

л)	да оповестят или да изискат от емитент да оповести цялата съществена информация, която може да окаже въздействие върху оценката на ценните книжа, които са допуснати до търгуване на регулираните пазари, за да се гарантира защитата на инвеститорите или гладкото функциониране на пазара;

м)	да спрат временно или да изискват от съответния регулиран пазар да спре временно търгуването на ценните книжа, когато считат, че положението на емитента е такова, че търговията би навредила на интересите на инвеститорите;

н)

да извършват проверки на място или разследвания на обекти, различни от частните жилища на физически лица, и за тази цел да влизат в помещения, за да получат достъп до документи и други данни под всякаква форма, когато съществува основателно съмнение, че документи и други данни, свързани с предмета на проверката или разследването, могат да бъдат полезни за доказване на нарушение на настоящия регламент.

Когато е необходимо в съответствие с националното право, компетентният орган може да поиска от съответния съдебен орган да вземе решение относно упражняването на правомощията, указани в първа алинея. В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП има право да участва в проверките на място, посочени в буква н), когато те се провеждат съвместно от два или повече компетентни органа.

2. Компетентните органи изпълняват функциите и правомощията си, посочени в параграф 1, в най-пълната степен, която е необходима, за да изпълнят своите отговорности за надзора на спазването на настоящия регламент, както и за одобряването на проспекта, по един от следните начини:

пряко;

б)	в сътрудничество с други органи;

в)	на своя отговорност, като ги делегират на такива органи;

г)	чрез отнасяне на въпросите до компетентните съдебни органи.

3. Държавите членки гарантират, че са предприети подходящи мерки, осигуряващи на компетентните органи всички надзорни и разследващи правомощия, необходими за изпълнение на техните задължения.

4. За лице, което предоставя информация на компетентния орган в съответствие с настоящия регламент, не може да се счита, че нарушава ограниченията за оповестяване на информация, наложени по силата на договор или на законови, подзаконови или административни разпоредби, и то не носи отговорност от каквото и да било естество, свързана с уведомяването.

5. Параграфи 1—3 не засягат възможността дадена държава членка да въведе отделни правни и административни мерки за отвъдморските европейски територии, за чиито външни отношения отговаря съответната държава членка.

Член 31

Сътрудничество между компетентните органи

1. Компетентните органи си сътрудничат помежду си и с ЕОЦКП за целите на настоящия регламент. Те обменят информация без неоправдано забавяне и си сътрудничат в дейностите по разследване, надзор и принудително изпълнение.

Ако държавите членки са избрали, в съответствие с член 36, да предвидят наказателноправни санкции за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, те трябва да гарантират наличието на подходящи мерки, така че компетентните органи да разполагат с всички необходими правомощия за установяване на връзка със съдебните органи в рамките на съответната им юрисдикция с цел да получат конкретна информация за наказателните разследвания или производства, започнати във връзка с евентуални нарушения на настоящия регламент, както и да предоставят тази информация на други компетентни органи и ЕОЦКП в изпълнение на задължението за сътрудничество помежду си и с ЕОЦКП за целите на настоящия регламент.

2. Компетентен орган може да откаже да предприеме действия във връзка с искане за информация или във връзка с искане за сътрудничество по разследване само при някои от следните изключителни обстоятелства:

a)	когато изпълнението на искането вероятно ще засегне неблагоприятно негово собствено разследване, дейности по принудително изпълнение или наказателно разследване;

б)	когато вече има започнало съдебно производство за същите факти и по отношение на същите лица пред органите на тази държава членка, към която е отправено искането;

в)	когато в държавата членка, към която е отправено искането, вече е произнесено окончателно съдебно решение по отношение на съответните лица за същите действия.

3. При поискване компетентните органи съобщават незабавно всяка информация, необходима за целите на настоящия регламент.

4. Компетентният орган може да поиска съдействие от компетентния орган на друга държава членка във връзка с проверки на място или разследвания.

Отправящият искането компетентен орган информира ЕОЦКП за всяко искане по първа алинея. При разследване или проверка с трансгранично въздействие ЕОЦКП може при поискване да поема координацията на разследването или проверката.

Когато даден компетентен орган получи искане от компетентен орган на друга държава членка за извършване на проверка на място или разследване, той може:

a)	да извърши самостоятелно проверката на място или разследването;

б)	да разреши на компетентния орган, който е отправил искането, да участва в проверката на място или разследването;

в)	да разреши на компетентния орган, който е отправил искането, сам да извърши проверката на място или разследването;

г)	да назначи одитори или експерти, които да извършат проверката на място или разследването, и/или

д)	да сподели изпълнението на специфични задачи, свързани с надзорната дейност, с другите компетентни органи.

5. Компетентните органи могат да уведомят ЕОЦКП за случаи, при които искане за сътрудничество, по-специално за обмен на информация, е било отхвърлено или по него не са били предприети действия в разумен срок. Без да се засяга член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в посочените в първо изречение случаи ЕОЦКП може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

6. ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които да уточни информацията, която следва да се обменя между компетентните органи в съответствие с параграф 1.

7. ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, установяващи стандартни формуляри, образци и процедури за сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в трета алинея проекти на технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 32

Сътрудничество с ЕОЦКП

1. Компетентните органи си сътрудничат с ЕОЦКП за целите на настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2. Компетентните органи незабавно предоставят на ЕОЦКП цялата информация, необходима за изпълнение на задълженията му, в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, в които да се определят процедурите и формулярите за обмен на информация съгласно посоченото в параграф 2.

Член 33

Професионална тайна

1. Цялата информация, която се обменя между компетентните органи по силата на настоящия регламент, отнасяща се до търговски или оперативни условия и други икономически или лични дела, се счита за поверителна и за нея важат изискванията за професионална тайна, освен когато компетентният орган заяви в момента на предаването ѝ, че тази информация може да се оповестява, или това оповестяване на информация е необходимо за съдебни производства.

2. Задължението за професионална тайна се прилага по отношение на всички лица, които работят или са работили за компетентния орган или за субект, на който компетентният орган е делегирал правомощията си. Информация, представляваща професионална тайна, не може да бъде оповестявана на никое друго лице или орган, освен по силата на разпоредби, предвидени в правото на Съюза или в националното право.

Член 34

Защита на данните

По отношение на обработката на лични данни в рамките на настоящия регламент компетентните органи изпълняват своите задачи за целите на настоящия регламент в съответствие с националните законови, подзаконови или административни разпоредби за транспониране на Директива 95/46/ЕО.

Когато ЕОЦКП обработва лични данни в рамките на настоящия регламент, той спазва разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 35

Предпазни мерки

1. Когато компетентният орган на приемащата държава членка установи, че са допуснати нередности от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване, или от финансовите институции, които отговарят за публичното предлагане, или че тези лица са нарушили задълженията си по настоящия регламент, той съобщава тези констатации на компетентния орган на държавата членка по произход и на ЕОЦКП.

2. Ако независимо от мерките, които са предприети от компетентния орган на държавата членка по произход, емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване, или финансовите институции, които отговарят за публичното предлагане, продължават да нарушават приложимите разпоредби на настоящия регламент, компетентният орган на приемащата държава членка, след като информира компетентния орган на държавата членка по произход и ЕОЦКП, предприема всички подходящи мерки за защита на инвеститорите, като информира Комисията и ЕОЦКП за това без неоправдано забавяне.

3. В посочените в параграф 2 случаи ЕОЦКП може да предприеме действия в съответствие с правомощието, предоставено му по силата на член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА VIII

АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И САНКЦИИ

Член 36

Административни мерки и санкции

1. Без да се засягат надзорните и разследващите правомощия на компетентните органи по член 30 и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки, в съответствие с националното законодателство, предоставят на компетентните органи правомощието да предприемат подходящи административни мерки и да налагат поне следните административни санкции , които са ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези административни мерки и санкции се прилагат поне по отношение на :

нарушения на член 3, член 5, член 6, член 7, параграфи 1—10, член 8, член 9, параграфи 1—13, член 10, член 11, параграфи 1 и 3, член 12, член 14, параграф 2, член 15, параграфи 1 и 2, член 16, параграф 1, член 17, параграфи 1 и 3, член 18, параграфи 1—3, член 19, параграф 1, член 20, параграфи 1—4 и параграфи 7—10, член 21, параграфи 2—4, член 22, параграфи 1, 2 и 4, и член 25 от настоящия регламент;

б)	отказ да се окаже съдействие или възпрепятстване на разследване или проверка или искане по член 30.

Държавите членки могат да решат да не определят правила за административни санкции, както е посочено в първа алинея, когато нарушенията, посочени в буква а) или буква б) от тази алинея, вече подлежат на наказателноправни санкции в националното им законодателство до [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент ]. Когато вземат такова решение, държавите членки подробно уведомяват Комисията и ЕОЦКП за съответните части на своето наказателно право.

До [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент ] държавите членки подробно уведомяват Комисията и ЕОЦКП за правилата, посочени в първа и втора алинея. Те уведомяват незабавно Комисията и ЕОЦКП за всяко последващо изменение на тези правила.

2. Държавите членки, в съответствие с националното право, гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощията да налагат поне следните административни санкции и мерки по отношение на нарушенията, изброени в буква а) от параграф 1:

a)	публично изявление, посочващо отговорното физическо лице или правно образувание и естеството на нарушението, в съответствие с член 40 ;

б)	разпореждане, с което се изисква отговорното физическо лице или правно образувание да прекрати поведението, съставляващо нарушение;

в)	максимални административни имуществени санкции най-малко в двукратен размер на придобитата печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен;

г)

в случай на юридически лица, максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към [ датата на влизане в сила на настоящия регламент ], или 3 % от общия годишен оборот на юридическото лице, определен според последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган.

Ако юридическото лице е дружество майка или дъщерно дружество на дружеството майка, което по силата на Директива 2013/34/ЕС трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, приложимият общ годишен оборот е общият годишен оборот или съответният вид приход съгласно действащото право на Съюза в областта на счетоводството, определен според последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на първостепенното предприятие майка.

д)	в случай на физически лица, максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 700 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към [ датата на влизане в сила на настоящия регламент ];

3. Държавите членки могат да предвиждат допълнителни санкции или мерки и по-висок размер на административните глоби от предвидените в настоящия регламент.

Член 37

Упражняване на надзорни правомощия и правомощия за налагане на санкции

1. Когато определят вида и размера на административните санкции и мерки, компетентните органи взимат предвид всички съотносими обстоятелства, включително, по целесъобразност:

a)	тежестта и продължителността на нарушението;

б)	степента на отговорност на отговорното за нарушението лице;

в)	финансовата величина на отговорното за нарушението лице в зависимост от общия оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход и нетните активи на отговорното физическо лице;

г)	въздействието на нарушението върху интересите на инвеститора на дребно;

д)	значимостта на придобитата печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, или причинените вследствие на нарушението загуби за трети лица, доколкото размерът им може да бъде определен;

е)	доколко отговорното за нарушението лице сътрудничи на компетентния орган, без да се засяга необходимостта това лице принудително да възстанови придобитата от него печалба или избегнатата загуба;

ж)	предишни нарушения на отговорното за нарушението лице;

з)	мерките, предприети от отговорното лице след нарушението за предотвратяване на повторно нарушение.

2. При упражняването на правомощията си да налагат административни санкции и други административни мерки по член 36 компетентните органи си сътрудничат тясно, за да гарантират, че техните надзорни и разследващи правомощия, както и налаганите от тях административни санкции и мерки са ефективни и целесъобразни съгласно настоящия регламент. Те координират действията си с цел да се избегнат дублиране и припокриване при упражняването на надзорните и разследващите си правомощия и при налагането на административни санкции и мерки при трансгранични случаи.

Член 38

Право на обжалване

Държавите членки гарантират, че решенията, взети съгласно разпоредбите на настоящия регламент, са надлежно мотивирани и подлежат на обжалване в съд.

Член 39

Докладване на нарушения

1. Компетентните органи създават ефективни механизми, с които да се насърчи и осигури подаването на сигнали до тях за действителни или потенциални нарушения на настоящия регламент.

2. Механизмите по параграф 1 включват поне следното:

a)	специфични процедури за получаване на съобщения за действителни или потенциални нарушения и тяхното проследяване, включително осигуряване на защитени комуникационни канали за такива сигнали;

б)	подходяща защита за работещите по силата по трудов договор лица, които съобщават за нарушения, най-малкото срещу ответни репресивни мерки, дискриминация или други видове несправедливо отношение от страна на техния работодател или трети страни;

в)

защита на самоличността и на личните данни както на лицето, което подава сигнал за нарушения, така и на физическото лице, за което се смята, че е отговорно за нарушение, на всички етапи от процедурата, освен когато разкриването на самоличността не се изисква съгласно националното право във връзка с допълнително разследване или последващо съдебно производство.

3. Държавите членки могат, в съответствие с националното законодателство, да предвидят финансови стимули за лицата, които предлагат значима информация за действителни или потенциални нарушения на настоящия регламент, когато тези лица не са предварително задължени по закон или договор да съобщават такава информация, и при условие че информацията е нова и води до налагането на административна или наказателноправна санкция, или до предприемането на друга административна мярка във връзка с нарушение на настоящия регламент.

4. Държавите членки изискват от работодателите, осъществяващи дейности, които са регулирани за целите на финансовите услуги, да разполагат с въведени подходящи процедури, за да могат служителите им да сигнализират за нарушения в рамките на институцията по специален, самостоятелен и независим ред.

Член 40

Публикуване на решения

1. Решението за налагане на административна санкция или мярка при нарушение на настоящия регламент се публикува от компетентните органи на официалния им уебсайт, веднага след като санкционираното лице е било уведомено за това решение. При публикуването се посочва най-малко информация за вида и естеството на нарушението и самоличността на отговорните лица. Това задължение не се отнася до решенията за налагане на мерки, свързани с разследване.

2. Когато след оценка за всеки отделен случай на пропорционалността на публикуването на данни компетентният орган прецени, че публикуването на самоличността на юридическите лица или на самоличността или личните данни на физическите лица е непропорционално, или когато публикуването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване, държавите членки гарантират, че компетентните органи:

a)	отлагат публикуването на решението за налагане на санкция или мярка до момента, когато причините за отлагането на публикацията престанат да съществуват;

б)

или публикуват решението за налагане на санкция или мярка, без да посочват нарушителите, по начин, който е в съответствие с националното законодателство, ако това анонимно публикуване осигурява ефективна защита на съответните лични данни. Ако бъде взето решение дадена санкция или мярка да бъде публикувана без да се посочват нарушителите, публикуването на съответните данни може да бъде отложено за разумен период от време, ако се очаква, че в рамките на този период причините за анонимното публикуване ще престанат да съществуват;

в)

или решението за налагане на санкция или мярка може въобще да не бъде публикувано, ако се счита, че вариантите, посочени в букви а) и б), не са достатъчни, за да се гарантира:

i)	че стабилността на финансовите пазари няма да бъде изложена на риск,

ii)	пропорционалността на публикуването на такива решения по отношение на мерките, за които се смята, че са от незначителен характер.

3. Когато решението за налагане на санкция или мярка подлежи на обжалване пред съответните съдебни или други органи, компетентните органи публикуват също така незабавно на официалния си уебсайт тази информация и всяка последваща информация за резултатите от това обжалване. Освен това се публикува и всяко решение, с което се отменя предишно решение за налагане на санкция или мярка.

4. Компетентните органи гарантират, че всяка публикация в съответствие с настоящия член се съхранява на официалния им уебсайт за срок от най-малко пет години от датата на публикуването ѝ. Личните данни, съдържащи се в публикацията, се съхраняват на официалния уебсайт на компетентния орган само за период, който е необходим в съответствие с приложимите правила за защита на данните.

Член 41

Съобщаване на ЕОЦКП за санкции

1. Компетентният орган ежегодно предоставя на ЕОЦКП обобщена информация за всички административни санкции и мерки, наложени в съответствие с член 36. ЕОЦКП публикува тази информация в годишен доклад.

Ако държавите членки са избрали, в съответствие с член 36, параграф 1, да определят наказателноправни санкции за нарушения на разпоредбите, посочени в член 36, параграф 1, техните компетентни органи предоставят ежегодно на ЕОЦКП в обобщен и анонимизиран вид информация за всички предприети наказателни разследвания и наложени наказателноправни санкции. ЕОЦКП публикува информацията за наложените наказателноправни санкции в годишен доклад.

2. Когато компетентният орган публично оповестява административни или наказателноправни санкции или други административни мерки, едновременно с това той съобщава на ЕОЦКП за съответните административни санкции или мерки.

3. Компетентните органи информират ЕОЦКП за всички административни санкции или мерки, които са наложени, но не са публикувани в съответствие с член 40, параграф 2, буква в), включително за всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него. Държавите членки гарантират, че компетентните органи получават информация и окончателното съдебно решение във връзка с всяка наложена наказателноправна санкция и го предоставят на ЕОЦКП. ЕОЦКП поддържа централизирана база данни за санкциите, които са му били съобщени, единствено за целите на обмена на информация между компетентните органи. Тази база данни е достъпна само за компетентните органи и се актуализира въз основа на предоставената от тях информация.

ГЛАВА IX

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 42

Упражняване на делегирането

1. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на установените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 1, параграф 6, член 2, параграф 2, ▌член 13, параграфи 1 и 2, член 14, параграф 3, член 15, параграф 3 ▌и член 27, параграф 3 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [ датата на влизане в сила на настоящия регламент ].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 6, член 2, параграф 2, ▌член 13, параграфи 1 и 2, член 14, параграф 3, член 15, параграф 3 ▌и член 27, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 6, член 2, параграф 2, ▌член 13, параграфи 1 и 2, член 14, параграф 3, член 15, параграф 3 ▌и член 27, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито от Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 43

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден по силата на Решение на Комисията 2001/528/ЕО (25). Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА X

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 44

Отмяна

1. Директива 2003/71/ЕО се отменя, считано от [ датата на прилагане на настоящия регламент ].

2. Позоваванията на Директива 2003/71/ЕО се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съответствие, предоставена в приложение IV към настоящия регламент.

▌

4. Управлението на проспектите, одобрени в съответствие с националното законодателство за транспониране на Директива 2003/71/ЕО преди [датата на прилагане на настоящия регламент], продължава да се осъществява съгласно съответното национално законодателство до края на тяхната валидност или до изтичането на дванадесет месеца след [датата на прилагане на настоящия регламент], в зависимост от това кое ще настъпи по-рано.

Член 45

Доклад на ЕОЦКП относно проспектите

1. Въз основа на документите, оповестени публично посредством механизма, посочен в член 20, параграф 6, ЕОЦКП ежегодно публикува доклад, съдържащ статистически данни за одобрените проспекти в Съюза, за които е подадено уведомление, и анализ на тенденциите, като взема предвид видовете емитенти, по-специално МСП, и видовете емисии, по-специално стойността на публичните предлагания, вида на прехвърлимите ценни книжа, вида на мястото на търгуване и деноминацията.

2. Този доклад включва по-специално:

a)	анализ на степента, до която режимите на оповестяване, определени в членове 14 и 15, и универсалният регистрационен документ, определен в член 9, се използват в рамките на Съюза;

б)	статистически данни за основните проспекти и окончателните условия, както и за проспектите, изготвени като отделни документи или като единен документ;

в)

статистически данни за средните и общите суми, набрани посредством публични предлагания на ценни книжа съгласно настоящия регламент, от дружества, чиито ценни книжа не са допуснати до търгуване на регулиран пазар, дружества, чиито ценни книжа се търгуват в многостранни системи за търговия, включително пазари за растеж на МСП, и дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар. Когато е приложимо, тези статистически данни предоставят разбивка между първоначалните публични предлагания и последващите предлагания, както и между ценните книжа, свързани с дялово участие, и ценните книжа, несвързани с дялово участие;

вa)

статистически данни относно разходите за изготвянето на проспекти, разпределени поне по различните класове емитенти, размер на емисията и места, както и класовете такси и вноски, дължими от емитентите, и класовете доставчици на услуги, които ги начисляват; статистическите данни са придружени от анализ на ефективността на конкуренцията между доставчиците на услуги, участващи в изготвянето на проспекти, и от препоръки относно начини за намаляване на разходите.

Член 46

Преразглеждане

Преди изтичането на [5 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент ] Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящия регламент, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

В доклада се извършва оценка, наред с другото, дали обобщението на проспекта, режимите на оповестяване, определени в членове 14 и 15, и универсалният регистрационен документ, определен в член 9, продължават да бъдат подходящи в контекста на преследваните от тях цели. В доклада се вземат предвид резултатите от партньорската оценка, посочена в член 19, параграф 12.

Член 47

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Той се прилага, считано от [ 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент ].

2a. Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да изберат да прилагат праговете, определени за целите на освобождаването по член 1, параграф 3, буква г), или варианта в член 3, параграф 2, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3. Държавите членки предприемат необходимите мерки за спазване на член 11, член 19, параграф 8, член 29, член 30, член 36, член 37, член 38, член 39, член 40 и член 41 до [ 24 месеца , считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент ].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) OВ C 177, 18.5.2016, стр. 9 .

(2) ОВ C 195, 2.6.2016 г., стр. 1.

(3) Позиция на Европейския парламент от … [(ОВ …)/(все още непубликувана в Официален вестник)] и решение на Съвета от ….

(4) Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64.)

(5) Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (OB L 327, 11.12.2010 г., стр. 1).

(6) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стp. 190).

(7) Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).

(8) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).

(9) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84)

(11) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(12) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(13) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(14) Директива 80/390/ЕИО на Съвета от 17 март 1980 г. относно координиране на изискванията за изготвянето, разглеждането и разпределението на подробностите от проспекта, които следва да бъдат публикувани, за да се допуснат ценните книжа до официалното борсово котиране (ОВ L 100, 17.4.1980 г., стр. 1).

(15) Директива 2001/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 г. относно допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване (ОВ L 184, 6.7.2001 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(17) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(18) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на Директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(19) Регламент (ЕС) № 1286/2014. на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (ОВ L 149, 30.4.2004 г., стр. 1).

(21) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).

(22) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(23) [OВ C , , стр.].

(24) Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за пазарите на финансови инструменти и за изменение на регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).

(25) Решение 2001/528/ЕО на Комисията от 6 юни 2001 г. за създаване на Европейския комитет по ценни книжа (ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРОСПЕКТ

I. Обобщение

II. Самоличност на директорите, висшия ръководен състав, консултантите и одиторите

Целта е да се представи самоличността на представителите на дружеството и другите физически лица, които участват в предлагането на дружеството или в допускането до търговия; това са лицата, които отговарят за изготвянето на проспекта и тези, които отговарят за одита на финансовите отчети.

III. Статистика относно предлагането и прогнозни срокове

Целта е да се представи съществена информация относно извършването на предлагане и указването на важните дати във връзка със съответното предлагане.

A.	Статистика относно предлагането

Б.	Метод и прогнозни срокове

IV. Съществена информация

Целта е да се обобщи съществената информация относно финансовото състояние на дружеството, капитализацията и рисковите фактори. Ако включените в документа финансови отчети са преработени, за да се отразят съществени промени в груповата структура на дружеството или в счетоводните политики, подбраните финансови данни следва също така да бъдат преработени.

A.	Подбрани финансови данни

Б.	Капитализация и задлъжнялост

В.	Обосновка на предлагането и използване на постъпленията

Г.	Рискови фактори

V. Информация за дружеството

Целта е да се представи информация относно стопанската дейност на дружеството, продуктите, които то произвежда или услугите, които то предоставя, както и факторите, които оказват въздействие върху тази дейност. Идеята е също така да се предостави информация относно това доколко са адекватни и подходящи недвижимите имоти, машините и съоръженията на дружеството, както и неговите планове за бъдещо увеличаване или свиване на капацитета.

А.	История и развитие на дружеството

Б.	Преглед на дейността

В.	Организационна структура

Г.	Недвижими имоти, заводи и съоръжения

VI. Преглед на дейността и финансите и перспективи

Целта е да се представи обяснението на ръководството за факторите, които са оказали въздействие върху финансовото състояние на дружеството и резултатите от дейността за периодите, обхванати от финансовите отчети, както и неговата оценка за факторите и тенденциите, които се очаква да окажат съществено въздействие върху финансовото състояние на дружеството и резултатите от бъдещи операции.

А.	Оперативни резултати

Б.	Ликвидност и капиталови ресурси

В.	Научноизследователска и развойна дейност, патенти и лицензии и др.

Г.

Тенденции

VII. Директори, висш ръководен състав и служители

Целта е да се представи информация относно директорите и управителите на дружеството, която ще позволи на инвеститорите да оценят техния опит, квалификация и ниво на възнаграждение, както и отношенията им с дружеството.

А.	Директори и висш ръководен състав

Б.	Възнаграждение

В.	Практики на ръководните органи

Г.

Служители

Д.	Дялово участие

VIII. Основни акционери и сделки на свързани страни

Целта е да се предостави информация относно основните акционери и други лица, които могат да контролират или да имат влияние върху дружеството. Предоставя се също така информация относно трансакции на дружеството с лица, свързани с дружеството, както и относно условията на такива сделки — дали те са лоялни по отношение на дружеството.

А.	Основни акционери

Б.	Сделки на свързани страни

В.	Интереси на експерти и съветници

IX. Финансова информация

Целта е да се укаже кои финансови отчети следва да бъдат включени в документа, както и периодите, които следва да бъдат обхванати, срокът, който обхващат финансовите отчети и друга информация от финансово естество. Счетоводните и одиторските принципи, които ще бъдат приети за използване при подготовката и одита на финансовите отчети, се определят в съответствие с международните счетоводни и одиторски стандарти.

А.	Консолидирани отчети и друга финансова информация

Б.	Значителни промени

X. Подробни данни за предлагането и за допускането до търгуване

Целта е да се представи информация относно предлагането и допускането до търгуване на ценни книжа, плана за разпределение на ценните книжа и свързани с това въпроси.

А.	Предлагане и допускане до търгуване

Б.	План за разпределение

В.

Пазари

Г.	Притежатели на ценни книжа, които продават

Д.	Разреждане (само за ценни книжа, свързани с дялово участие)

Е.	Разноски във връзка с емисията

XI. Допълнителна информация

Целта е да се представи информация, голяма част от която е от нормативен характер, която не е обхваната никъде другаде в проспекта.

А.	Дялов капитал

Б.	Учредителни актове и устави

В.	Договори от съществено значение

Г.	Контрол на валутния обмен

Д.	Предупреждение относно данъчните последици

Е.	Дивиденти и платежни агенти

Ж.	Експертни становища

З.	Достъпни за обществеността документи

И.	Информация за дъщерни дружества

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РЕГИСТРАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ

I. Самоличност на директорите, висшия ръководен състав, консултантите и одиторите

II. Съществена информация относно емитента

А.	Подбрани финансови данни

Б.	Капитализация и задлъжнялост

В.	Рискови фактори

III. Информация за дружеството

Целта е да се представи информация относно стопанската дейност на дружеството, продуктите, които то произвежда, или услугите, които то предоставя, както и факторите, които оказват въздействие върху тази дейност. Идеята е също така да се предостави информация относно това доколко са адекватни и подходящи недвижимите имоти, машините и съоръженията на дружеството, както и неговите планове за бъдещо увеличаване или свиване на капацитета.

А.	История и развитие на дружеството

Б.	Преглед на дейността

В.	Организационна структура

Г.	Недвижими имоти, заводи и съоръжения

IV. Преглед на дейността и финансите и перспективи

А.	Оперативни резултати

Б.	Ликвидност и капиталови ресурси

В.	Научноизследователска и развойна дейност, патенти и лицензии и др.

Г.

Тенденции

V. Директори, висш ръководен състав и служители

А.	Директори и висш ръководен състав

Б.	Възнаграждение

В.	Практики на ръководните органи

Г.

Служители

Д.	Дялово участие

VI. Основни акционери и сделки на свързани страни

А.	Основни акционери

Б.	Сделки на свързани страни

В.	Интереси на експерти и съветници

VII. Финансова информация

А.	Консолидирани отчети и друга финансова информация

Б.	Значителни промени

VIII. Допълнителна информация

А.	Дялов капитал

Б.	Учредителни актове и устави

В.	Договори от съществено значение

Г.	Експертни становища

Д.	Достъпни за обществеността документи

Е.	Информация за дъщерни дружества

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБЯВА ЗА ЦЕННИ КНИЖА

I. Самоличност на директорите, висшия ръководен състав, консултантите и одиторите

II. Статистика относно предлагането и прогнозни срокове

А.	Статистика относно предлагането

Б.	Метод и прогнозни срокове

III. Съществена информация относно емитента

А.	Капитализация и задлъжнялост

Б.	Обосновка на предлагането и използване на постъпленията

В.	Рискови фактори

IV. Интереси на експертите

Целта е да се представи информация относно трансакциите на дружеството с експерти или консултанти, наети при необходимост.

V. Подробности за предлагането и допускането до търгуване

А.	Предлагане и допускане до търгуване

Б.	План за разпределение

В.

Пазари

Г.	Притежатели на ценни книжа, които продават

Д.	Разреждане (само за ценни книжа, свързани с дялово участие)

Е.	Разноски във връзка с емисията

VI. Допълнителна информация

А.	Контрол на валутния обмен

Б.	Предупреждение относно данъчните последици

В.	Дивиденти и платежни агенти

Г.	Експертни становища

Д.	Достъпни за обществеността документи

Приложение IV

Таблица на съответствието

(посочена в член 44)

Директива 2003/71/EО	Настоящият регламент
Член 1, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2, с изключение на член 1, параграф 2, буква з)	Член 1, параграф 2
Член 1, параграф 2, буква з)	Член 1, параграф 3, буква г)
Член 1, параграф 3	Член 4
Член 1, параграф 4	Член 1, параграф 5, букви а) и б)
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 4	Член 2, параграф 2
Член 3, параграф 1	Член 3, параграф 1
Член 3, параграф 2, буква а)	Член 1, параграф 3, буква а)
Член 3, параграф 2, буква б)	Член 1, параграф 3, буква б)
Член 3, параграф 2, буква в)	Член 1, параграф 3, буква в)
Член 3, параграф 2, буква г)	—
Член 3, параграф 2, буква д)	—
Член 3, параграф 2, втора и трета алинея	Член 5
Член 3, параграф 3	Член 3, параграф 3
Член 3, параграф 4	Член 1, параграф 5, буква б)
Член 4, параграф 1, буква а)	Член 1, параграф 3, буква д)
член 4, параграф 1, буква б);	Член 1, параграф 3, буква е)
Член 4, параграф 1, буква в)	Член 1, параграф 3, буква ж)
член 4, параграф 1, буква г);	Член 1, параграф 3, буква з)
Член 4, параграф 1, буква д)	Член 1, параграф 3, буква и)
Член 4, параграф 1, алинеи 2 — 5	—
Член 4, параграф 2, буква а)	Член 1, параграф 4, буква а)
Член 4, параграф 2, буква б)	Член 1, параграф 4, буква в)
Член 4, параграф 2, буква в)	Член 1, параграф 4, буква г)
член 4, параграф 2, буква г);	Член 1, параграф 4, буква д)
Член 4, параграф 2, буква д)	Член 1, параграф 4, буква е)
Член 4, параграф 2, буква е)	Член 1, параграф 4, буква ж)
Член 4, параграф 2, буква ж)	член 1, параграф 4, буква б);
Член 4, параграф 2, буква з)	Член 1, параграф 4, буква з)
Член 4, параграф 3	Член 1, параграф 6
Член 5, параграф 1	Член 6, параграф 1
Член 5, параграф 2,	Член 7
Член 5, параграф 3	Член 6, параграф 2
Член 5, параграф 4, първа алинея	Член 8, параграф 1
Член 5, параграф 4, втора алинея	Член 8, параграф 9
Член 5, параграф 4, трета алинея	Член 8, параграф 4 и член 24, параграф 4
Член 5, параграф 5	Член 13, параграф 1
Член 6, параграф 1	Член 11, параграф 1
Член 6, параграф 2	Член 11, параграф 2
Член 7, параграф 1	Член 13, параграф 1, първа алинея
Член 7, параграф 2, буква а)	Член 13, параграф 1, втора алинея, буква a)
Член 7, параграф 2, буква б).	Член 13, параграф 2, втора алинея, буква a)
Член 7, параграф 2, буква в)	Член 13, параграф 2, втора алинея, буква в)
член 7, параграф 2, буква г)	Член 13, параграф 2, втора алинея, буква в)
Член 7, параграф 2, буква д)	Член 15
Член 7, параграф 2, буква е)	Член 13, параграф 2, втора алинея, буква г)
Член 7, параграф 2, буква ж)	Член 14
Член 7, параграф 3	Член 13, параграф 3
Член 7, параграф 4	—
Член 8, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 8, параграф 2	Член 17, параграф 2
Член 8, параграф 3	Член 17, параграф 3
Член 8, параграф 3a	Член 17, параграф 4
Член 8, параграф 4	Член 17, параграф 5
Член 8, параграф 5	—
Член 9, параграф 1	Член 12, параграф 1
Член 9, параграф 2	Член 12, параграф 1
Член 9, параграф 3	Член 12, параграф 1
Член 9, параграф 4	Член 12, параграф 2
Член 11, параграф 1	Член 18, параграф 1
Член 11, параграф 2	Член 18, параграф 2
Член 11, параграф 3	Член 18, параграф 4
Член 12, параграф 1	Член 10, параграф 1, първа алинея
Член 12, параграф 2	Член 10, параграф 1, втора алинея
Член 12, параграф 3	—
Член 13, параграф 1	Член 19, параграф 1
Член 13, параграф 2	Член 19, параграф 2
Член 13, параграф 3	Член 19, параграф 3
Член 13, параграф 4	Член 19, параграф 4
Член 13, параграф 5	Член 19, параграф 7
Член 13, параграф 6	Член 19, параграф 8
Член 13, параграф 7	Член 19, параграф 10
Член 14, параграф 1	Член 20, параграф 1
Член 14, параграф 2	Член 20, параграф 2
Член 14, параграф 3	—
Член 14, параграф 4	Член 20, параграф 5
Член 14, параграф 4a	Член 20, параграф 6
Член 14, параграф 5	Член 20, параграф 8
Член 14, параграф 6	Член 20, параграф 9
Член 14, параграф 7	Член 20, параграф 10
Член 14, параграф 8	Член 20, параграф 11
Член 15, параграф 1	Член 21, параграф 1
Член 15, параграф 2	Член 21, параграф 2
Член 15, параграф 3	Член 21, параграф 3
Член 15, параграф 4	Член 21, параграф 4
Член 15, параграф 5	—
Член 15, параграф 6	Член 21, параграф 5
Член 15, параграф 7	Член 21, параграф 6
Член 16, параграф 1	Член 22, параграф 1
Член 16, параграф 2	Член 22, параграф 2
Член 16, параграф 3	Член 22, параграф 6
Член 17, параграф 1	Член 23, параграф 1
Член 17, параграф 2	Член 23, параграф 2
Член 18, параграф 1	Член 24, параграф 1
Член 18, параграф 2	Член 24, параграф 2
Член 18, параграф 3, първа алинея	Член 24, параграф 3
Член 18, параграф 3, втора алинея	Член 20, параграф 5, трета алинея и член 20, параграф 6
Член 18, параграф 4	Член 24, параграф 6
Член 19, параграф 1	Член 25, параграф 1
Член 19, параграф 2	Член 25, параграф 2
Член 19, параграф 3	Член 25, параграф 3
Член 19, параграф 4	—
Член 20, параграф 1	Член 27, параграф 1
Член 20, параграф 2	Член 27, параграф 2
Член 20, параграф 3	Член 27, параграф 3
Член 21, параграф 1	Член 29, параграф 1
Член 21, параграф 1a	Член 32, параграф 1
Член 21, параграф 1б	Член 32, параграф 2
Член 21, параграф 2	Член 29, параграф 2
Член 21, параграф 3, буква a)	Член 30, параграф 1, буква а)
Член 21, параграф 3, буква б)	Член 30, параграф 1, буква б)
Член 21, параграф 3, буква в)	Член 30, параграф 1, буква в)
Член 21, параграф 3, буква г)	член 30, параграф 1, буква г)
Член 21, параграф 3, буква д)	Член 30, параграф 1, буква д)
Член 21, параграф 3, буква е)	Член 30, параграф 1, буква е)
Член 21, параграф 3, буква ж)	Член 30, параграф 1, буква ж)
Член 21, параграф 3, буква з)	Член 30, параграф 1, буква з)
Член 21, параграф 3, буква и)	Член 30, параграф 1, буква и)
Член 21, параграф 3, втора алинея	Член 30, параграф 1, втора алинея
Член 21, параграф 4, буква а)	Член 30, параграф 1, буква л)
Член 21, параграф 4, буква б).	Член 30, параграф 1, буква м)
Член 21, параграф 4, буква в)	—
член 21, параграф 4, буква г)	Член 30, параграф 1, буква н)
Член 21, параграф 4, втора алинея	Член 30, параграф 1, трета алинея
Член 21, параграф 5	Член 29, параграф 3 и член 30, параграф 5
Член 22, параграф 1	Член 33, параграф 2
Член 22, параграф 2, първа алинея	Член 31, параграф 1
Член 22, параграф 2, втора алинея	—
Член 22, параграф 2, трета алинея	Член 31, параграф 5
Член 22, параграф 3	—
Член 22, параграф 4	Член 31, параграфи 6 и 7
Член 23, параграф 1	Член 35, параграф 1
Член 23, параграф 2	Член 35, параграф 2
Член 24	Член 43
Член 24a, параграф 1	Член 42, параграф 2
Член 24a, параграф 2	Член 42, параграф 4
Член 24a, параграф 3	Член 42, параграф 1
Член 24б	Член 42, параграф 3
Член 24в	Член 42, параграф 5
Член 25, параграф 1	Член 36, параграф 1
Член 25, параграф 2	Член 40
Член 26	Член 38
Член 27	—
Член 28	—
Член 29	—
Член 30	—
Член 31	Член 46
Член 32	Член 47
Член 33	Член 47

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/296

P8_TA(2016)0354

Убежище: временни мерки в полза на Италия и Гърция *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 година за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2016)0171 — C8-0133/2016 — 2016/0089(NLE))

(Консултация)

(2018/C 204/42)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0171),

—	като взе предвид член 78, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0133/2016),

—	като взе предвид член 59 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0236/2016),

Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение 1

Предложение за решение

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

Съгласно член 4, параграф 2 от Решение (ЕС) 2015/1601, считано от 26 септември 2016 г. нататък 54 000 кандидати следва да бъдат преместени от Италия и Гърция на територията на други държави членки, освен ако до тази дата, съгласно член 4, параграф 3, Комисията не направи предложение за разпределянето им към друга държава членка бенефициер, която се намира в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на хора.

(2)

Съгласно член 4, параграф 2 от Решение (ЕС) 2015/1601, считано от 26 септември 2016 г. нататък 54 000 кандидати следва да бъдат преместени от Италия и Гърция в съотношенията, постановени от настоящото решение (а именно 12 764 кандидати от Италия и 41 236 от Гърция) на територията на други държави членки, освен ако до тази дата, съгласно член 4, параграф 3, Комисията не направи предложение за разпределянето им към друга държава членка бенефициер, която се намира в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на хора.

Изменение 2

Предложение за решение

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Член 1, параграф 2 от Решение (ЕС) 2015/1601 предвижда, че Комисията извършва постоянно наблюдение на обстановката по отношение на масираните потоци на граждани на трети държави в държавите членки. Комисията следва да представи по целесъобразност предложения за изменение на това решение, за да се вземе предвид изменящата се на място ситуация и въздействието ѝ върху механизма за преместване, както и увеличаващият се натиск върху държавите членки, по-конкретно върху тези държави членки, които са разположени на първа линия.

заличава се

Изменение 3

Предложение за решение

Съображение 3 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3a)

Член 4, параграф 1, буква в) от Решение (ЕС) 2015/1601 предвижда преместването на 54 000 кандидати. „Преместване“ е определено в член 2, буква д) от това решение като прехвърлянето на търсещо убежище лице от територията на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, на територията на държавата членка на преместване. Преместването не включва презаселването или приема на лица, нуждаещи се от международна закрила, от трета държава на територията на държава членка.

Изменение 4

Предложение за решение

Съображение 3 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3б)	Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да има задължението да държи под постоянно наблюдение положението по отношение на масирания приток на граждани на трети страни в държавите членки.

Изменение 5

Предложение за решение

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

На 7 март държавните или правителствените ръководители на ЕС се споразумяха да работят въз основа на серия от принципи за споразумение с Турция, включващо презаселването — за всеки сирийски гражданин, който Турция приеме обратно от гръцки острови, на друг сирийски гражданин от Турция към държавите — членки на ЕС, в рамките на съществуващите ангажименти. Тези принципи бяха допълнително разработени в съобщението на Комисията относно следващите оперативни стъпки в сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на миграцията, в което беше отправен призив за предприемане на необходимите мерки за прехвърляне на част от ангажиментите, поети в съществуващите решения за преместване, а именно всички или поне част от понастоящем неразпределените 54 000 места, към т.нар. схема „1:1“.

(4)

На 7 март държавните или правителствените ръководители на ЕС се споразумяха посредством изявление да работят въз основа на серия от принципи за споразумение с Турция, включващо презаселването — за всеки сирийски гражданин, който Турция приеме обратно от гръцки острови, на друг сирийски гражданин от Турция към държавите — членки на ЕС, в рамките на съществуващите ангажименти. Тази схема 1:1 следва да се прилага с цел защита на сирийски граждани, които бягат от война и преследване и при пълно зачитане на правото на търсене на убежище и на принципа на неотблъскване, залегнали в правото на Съюза , в Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и в Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците .

Изменение 6

Предложение за решение

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

Презаселването , хуманитарният прием или другите форми на законен прием от Турция съгласно националните и многостранните схеми може да се очаква да облекчи миграционния натиск върху държавите членки, в чиято ползва е преместването на кандидати за международна закрила съгласно Решение (ЕС) 2015/1601, посредством предоставяне на законен и безопасен начин за влизане в Съюза и намаляване на атрактивността на незаконните влизания. Следователно усилията за солидарност на държавите членки, състоящи се в прием на тяхна територия на сирийски граждани, които се намират в Турция и очевидно се нуждаят от международна закрила, следва да бъдат отчетени във връзка с 54 000 кандидати за международна закрила, посочени по-горе. Броят на лицата, приети по този начин в държава членка от територията на Турция, следва да бъде приспаднат от броя на лицата, които трябва да бъдат преместени в тази държава членка по силата на Решение 2015/1601 във връзка с тези 54 000 кандидати.

(5)

Широкомащабното презаселване , хуманитарният прием или другите форми на законен прием от Турция съгласно националните и многостранните схеми са необходими за облекчаване на миграционния натиск върху държавите членки посредством предоставяне на законен и безопасен начин за влизане в Съюза и обезпредметяване на незаконните влизания. Следователно тези форми на прием следва да бъдат разширени. Досега само минимален брой сирийски бежанци са били презаселени в Съюза. В своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията, Европейският парламент призова за разработването на по-голям брой по-безопасни и законни начини за търсещите убежище и бежанците в ЕС, включително обвързващ и задължителен законодателен подход на Съюза за презаселване, създаването на хуманитарни програми за приемане от всички държави членки и по-широко използване на визи по хуманитарни причини. Тези мерки следва да допълват схемите за преместване, приети съгласно решения (ЕС) 2015/1523 и (ЕС) 2015/1601.

Изменение 7

Предложение за решение

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

Механизмите за прием могат да включват презаселване, хуманитарен прием или други законни начини за прием на лица, очевидно нуждаещи се от международна закрила, като например програми за хуманитарни визи, хуманитарно прехвърляне, програми за събиране на семейството, проекти за частно спонсориране, програми за стипендии, схеми за трудова мобилност и други.

(6)

Механизмите за прием могат да включват презаселване, хуманитарен прием или други законни начини за прием на лица, очевидно нуждаещи се от международна закрила, като например програми за хуманитарни визи, хуманитарно прехвърляне, програми за събиране на семейството, проекти за частно спонсориране, програми за стипендии, достъп до образование, схеми за трудова мобилност и други.

Изменение 8

Предложение за решение

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6a)

Директива 2003/86/ЕО на Съвета (1a) предвижда мерките относно събирането на разделени семейства да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е залегнало в редица актове на международното право. Следователно събирането на разделени семейства не е зависимо от други политики на Съюза, нито мерки на солидарност или при спешни ситуации. То следва да бъде зачитано и насърчавано от държавите членки във всички случаи.

Изменение 25

Предложение за решение

Съображение 6 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6б)

Много кандидати, нуждаещи се от международна закрила и понастоящем намиращи се в Гърция и Италия, не могат да се възползват от схемата за преместване, тъй като попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) № 604/2013. Държавите членки трябва бързо да приложат правото на събиране на семействата съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 и да разглеждат ускорено случаите на уязвими лица, за да им дадат възможност да се съберат със семействата си възможно най-скоро.

Изменение 9

Предложение за решение

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7)

Ангажиментите, които държавите членки поеха в рамките на схемата за презаселване, установена в Заключенията на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 20 юли 2015 г., не следва да бъдат засегнати от настоящото решение и не следва да бъдат отчитани спрямо изпълнението на задълженията по Решение 2015/1601. Следователно държава членка, която избере да изпълни задълженията си по Решение (ЕС) 2015/1601, като приеме чрез презаселване сирийци, намиращи се в Турция, не може да впише това усилие като част от задълженията си по схемата за презаселване от 20 юли 2015 г.

(7)

Изменение 10

Предложение за решение

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8)

За да се осигури адекватен мониторинг на ситуацията, държавите членки следва да докладват ежемесечно на Комисията за приетите на тяхна територия сирийци, намиращи се в Турция, съгласно възможността, предвидена в настоящото изменение, като уточняват по коя схема — национална или многостранна — дадено лице е прието и формата на законен прием .

(8)	За да се осигури адекватен мониторинг на ситуацията, държавите членки следва да докладват ежемесечно на Комисията за приетите на тяхна територия сирийци, намиращи се в Турция, използваната форма на прием и вида на схемата, по която е бил извършен .

Изменение 11

Предложение за решение

Съображение 8 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8a)

Презаселването не трябва да се извършва за сметка на преместването. И двете процедури представляват важни инструменти на солидарност. Преместването е форма на вътрешна солидарност между държавите членки, докато за презаселването и приемът по хуманитарни причини или други видове прием са форма на външна солидарност с трети държави, които приемат по-голямата част от бежанците.

Изменение 12

Предложение за решение

Съображение 8 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8б)	По отношение на броя на лицата, търсещи убежище в Гърция, и нарастващия брой на търсещите убежище, пристигащи в Италия, необходимостта от места за спешно преместване се очаква да остане голяма.

Изменение 13

Предложение за решение

Съображение 8 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8в)

Според последните данни на ВКБООН, 53 859 лица, които търсят международна закрила понастоящем се намират в Гърция, като по-голямата част от тях са сирийци (45 %), иракчани (22 %) и афганистанци (21 %). Въпреки намаления брой пристигащи лица, и като се има предвид политическият характер на изявлението от 18 март 2016 г. на държавните и правителствените ръководители на ЕС относно сътрудничеството с Турция, съвсем не е сигурно, че сегашният спад на пристиганията на търсещите убежище лица в Гърция ще се задържи. От друга страна, бежанците могат да се обърнат към нови маршрути, например маршрута през Централното Средиземноморие към Италия, където сведенията на ВКБООН са за увеличение с 42,5 % на броя на мигрантите, които пристигат през Либия, в сравнение със същия период през 2015 г. Поради това се очаква необходимостта от места за преместване да остане висока.

Изменение 14

Предложение за решение

Съображение 8 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8г)

В своето съобщение, озаглавено „Първи доклад относно преместването и презаселването“ от 16 март 2016 г. Комисията посочи, че изпълнението на Решение (ЕС) 2015/1601 има много недостатъци. Отговорът на държавите членки на общата покана от EASO за 374 експерта е явно недостатъчен предвид критичната ситуация, пред която са изправени Италия и Гърция. Независимо от увеличаването на броя на непридружените непълнолетни лица, лицата, търсещи убежище, и бежанците, отговарящи на условията за преместване, само много ограничен брой от тях са били преместени, въпреки решенията на Съвета за преместване, предвиждащи уязвимите кандидати да се обработват с предимство. Някои държави членки не са предоставили никакви места за преместване до момента. Само 18 държави членки са поели ангажимент да участват в преместването на кандидати от Гърция и 19 държави членки са обещали да го направят от Италия. Сред тези държави членки има само много ограничени ангажименти в контекста на тяхната обща квота.

Изменение 15

Предложение за решение

Съображение 8 д (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8д)

Комисията откри процедури за нарушение срещу Италия и Гърция, относно прилагането на Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1a) и срещу Гърция във връзка с Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1б) . При все това не бяха предприети никакви правни действия спрямо държавите членки, които не спазват задълженията, предвидени в Решение (ЕС) 2015/1601.

Изменение 16

Предложение за решение

Съображение 8 e (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8е)

Държавите членки на преместване трябва да изпълняват изцяло своите задължения съгласно решения (ЕС) 2015/1523 и (ЕС) 2015/1601 с цел облекчаване на натиска върху държавите членки по външните граници на Съюза. Държавите членки на преместване трябва бързо и в значителна степен да увеличат усилията си да откликнат на спешната хуманитарна ситуация в Гърция и да предотвратят влошаването на положението в Италия. До момента държавите членки са предоставили едва 7 % от местата за преместване. До 5 юни 2016 г. са били успешно преместени само 793 души от Италия и 2 033 души от Гърция. В своя първи доклад относно преместването и презаселването от 16 март 2016 г. Комисията посочва, че държавите членки ще трябва да постигнат равнище на ежемесечно преместване от най-малко 5 680 души с цел изпълнение на задълженията им в рамките на двегодишен срок.

Изменение 17

Предложение за решение

Съображение 8 ж (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8ж)

Афганистанските граждани също следва да имат право на преместване съгласно Решение (ЕС) 2015/1601. През 2015 г. броят на молбите за предоставяне на убежище, подадени от афганистански граждани в Съюза достигна безпрецедентното равнище от около 180 000 , което прави афганистанците втората най-голяма група на търсещи убежище граждани в Европейския съюз през тази година. Най-голямата част от тях пристигат в Гърция. Много от тях са непълнолетни без придружител. Те имат специфични нужди от защита, които Гърция, поради продължаващия остър бежански натиск, не е в състояние да удовлетвори. Влошаващото се положение на сигурността в Афганистан, с рекорден брой терористични атаки и цивилни жертви през 2015 г., доведе до значително увеличение в процента на признаване на афганистанските кандидати за убежище в Съюза: от 43 % през 2014 г. до 66 % през 2015 г., според данни на Евростат.

Изменение 18

Предложение за решение

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14)	Предвид неотложния характер на ситуацията настоящото решение следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(14)	Настоящото решение влиза в сила незабавно в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

Изменение 19

Предложение за решение

Член 1 — параграф 1 — точка - 1 (нова)

Решение (ЕС) 2015/1601

Член 3 — параграф 2

Текст в сила	Изменение
	-1. В член 3 параграф 2 се заменя със следното:
2. Преместване съгласно настоящото решение се прилага само по отношение на кандидат , принадлежащ към националност, за която — съгласно последните налични и актуализирани на всяко тримесечие средностатистически данни на Евростат за целия Съюз — делът на решенията, с които се предоставя международна закрила, е 75 % или повече от общия брой първоинстанционни решения по молбите за международна закрила, както е посочено в глава III от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1). При лица без гражданство се взема под внимание държавата на предишното обичайно пребиваване. Тримесечните актуализации се вземат предвид само по отношение на кандидати, които все още не са определени като кандидати, които могат да бъдат преместени съгласно член 5, параграф 3 от настоящото решение.	„2. Преместване съгласно настоящото решение се прилага само по отношение на кандидати със сирийска, иракска, еритрейска или афганистанска националност или по отношение на кандидати , принадлежащ към националност, за която — съгласно последните налични и актуализирани на всяко тримесечие средностатистически данни на Евростат за целия Съюз — делът на решенията, с които се предоставя международна закрила, е 75 % или повече от общия брой първоинстанционни решения по молбите за международна закрила, както е посочено в глава III от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1). При лица без гражданство се взема под внимание държавата на предишното обичайно пребиваване. Тримесечните актуализации се вземат предвид само по отношение на кандидати, които все още не са определени като кандидати, които могат да бъдат преместени съгласно член 5, параграф 3 от настоящото решение“.

Изменение 20

Предложение за решение

Член 1 — параграф 1

Решение (ЕС) 2015/1601

Член 4 — параграф 3а

Текст, предложен от Комисията	Изменение
В член 4 от Решение (ЕС) 2015/1601 се вмъква следният параграф 3а:	заличава се
.„3a. Във връзка с преместването на кандидатите, посочени в буква в) от параграф 1, приемането от държавите членки на тяхна територия на сирийски граждани, намиращи се в Турция, посредством национални или многостранни схеми за законен прием на лица, които очевидно се нуждаят от международна закрила, като тези схеми са различни от схемата за презаселване, която беше предмет на Заключенията на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 20 юли 2015 г., води до съответно намаление на задължението на съответната държава членка.
Член 10 се прилага mutatis mutandis за всеки такъв законен прием, водещ до намаление на задължението за преместване.
Всеки месец държавите членки докладват на Комисията за броя на лицата, законно приети за целите на настоящия параграф, като посочват вида на схемата, по която е направен приемът, и използваната форма на законен прием.“

Изменение 21

Предложение за решение

Член 1 — параграф 1 — точка 1 a (нова)

Решение (ЕС) 2015/1601

Член 5 — параграф 2

Текст в сила

Изменение

1a.	В член 5 параграф 2 се заменя със следното:

2. Държавите членки редовно и поне веднъж на всеки три месеца съобщават броя на кандидатите, които могат да бъдат бързо преместени на тяхна територия, както и всякаква друга подходяща информация.

„2. Държавите членки редовно и поне веднъж на всеки три месеца съобщават броя на кандидатите, които могат да бъдат бързо преместени на тяхна територия, както и всякаква друга подходяща информация. Държавите членки предоставят най-малко една трета от местата им за преместване до 31 декември 2016 г.“.

Изменение 22

Предложение за решение

Член 1 — параграф 1 — точка 1 б (нова)

Решение (ЕС) 2015/1601

Член 5 — параграф 4

Текст в сила

Изменение

1б.	В член 5 параграф 4 се заменя със следното:

4. След одобрение от държавата членка на преместване, Италия и Гърция, в консултации с EASO, вземат възможно най-бързо решение за преместване на всеки от определените кандидати в конкретни държави членки на преместване и уведомяват кандидата в съответствие с член 6, параграф 4. Държавата членка на преместване може да реши да не одобри преместването на даден кандидат само ако са налице разумни основания, както е посочено в параграф 7 от настоящия член.

„4. След одобрение от държавата членка на преместване, Италия и Гърция, в консултации с EASO, вземат възможно най-бързо решение за преместване на всеки от определените кандидати в конкретни държави членки на преместване и уведомяват кандидата в съответствие с член 6, параграф 4. Държавата членка на преместване може да реши да не одобри преместването на даден кандидат само ако са налице разумни основания, както е посочено в параграф 7 от настоящия член. В случай, че държавата членка на преместване не одобри преместването в срок от две седмици, се счита, че въпросната държава членка е дала одобрението си.“.

Изменение 23

Предложение за решение

Член 1 — параграф 1 — точка 1 в (нова)

Решение (ЕС) 2015/1601

Член 5 — параграф 10

Текст в сила

Изменение

1в.	В член 5 параграф 10 се заменя със следното:

10. Процедурата по преместване, предвидена в настоящия член, приключва възможно най-бързо и не по-късно от два месеца, считано от датата на съобщението, направено от държавата членка на преместване съгласно параграф 2, освен ако държавата членка на преместване не даде одобрението, посочено в параграф 4, по-малко от две седмици преди изтичането на този двумесечен срок. В този случай срокът за приключване на процедурата по преместване може да бъде удължен за допълнителен период, който не надвишава две седмици. Освен това, ако е необходимо, този срок може да бъде удължен с още четири седмици, ако Италия или Гърция посочат обективни практически пречки, които възпрепятстват осъществяването на прехвърлянето.

„10. Процедурата по преместване, предвидена в настоящия член, приключва възможно най-бързо и не по-късно от два месеца, считано от датата на съобщението, направено от държавата членка на преместване съгласно параграф 2. Освен това, ако е необходимо, този срок може да бъде удължен с още четири седмици, ако Италия или Гърция посочат обективни практически пречки, които възпрепятстват осъществяването на прехвърлянето.“.

(1a) Директива 2003/86/EО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12).

(1a) Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за създаване на система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 1).

(1б) Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, ОВ L 180, 29.6.2013 г., стp. 96.

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/308

P8_TA(2016)0355

Насоки за политиките за заетост на държавите членки *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071 — C8-0098/2016 — 2016/0043(NLE))

(Консултация)

(2018/C 204/43)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0071),

—	като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0098/2016),

—	като взе предвид своята позиция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (1),

—	като взе предвид член 59 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0247/2016),

Одобрява измененото предложение на Комисията;

Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение 1

Предложение за решение

Съображение - 1 (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(-1)

Съветът, с Решение (ЕС) 2015/1848 (1а) , отново пренебрегна законодателната резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. Подходът на Съвета не е в духа на Договорите, отслабва сътрудничеството между институциите на Съюза и засилва „демократичния дефицит“ по отношение на гражданите на Съюза. Европейският парламент изразява дълбоко съжаление във връзка с подхода на Съвета и подчертава, че законодателната му резолюция следва да се вземе под внимание.

Изменение 2

Предложение за решение

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

В член 145 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че държавите членки и Съюзът работят за изработването на координирана стратегия за заетостта, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които да могат да реагират бързо на икономическите промени, с оглед постигането на целите, изброени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с членове 9 и 10 от ДФЕС при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да осигури приобщаващ и интегриран пазар на труда, който да е в състояние да се справя с тежкото въздействие на безработицата и да осигурява високо ниво на заетост, да осигурява достойни условия на труд на цялата територия на Съюза, включително подходящи трудови възнаграждения, и да гарантира подходяща социална закрила в съответствие с трудовото законодателство, колективните трудови договори и съгласно принципа на субсидиарност, както и високо равнище на образование и обучение, и да се бори с дискриминацията, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Изменение 3

Предложение за решение

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

Предложената от Комисията стратегия „Европа 2020“ предоставя на Съюза възможността да ориентира икономиката си в посока на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съпътстван от висока степен на заетост, производителност и социално сближаване. В съответните насоки са определени пет водещи цели — общите цели, от които държавите членки се ръководят в своите действия и които са съобразени с техните различни изходни позиции и различните обстоятелства на национално равнище, както и с позициите на Съюза и условията в него. Европейската стратегия по заетостта играе водеща роля за изпълнението на целите на новата стратегия в областта на заетостта и пазара на труда.

(2)

Предложената от Комисията стратегия „Европа 2020“ (Европа 2020) следва да предоставя на Съюза възможността да ориентира икономиката си в посока на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съпътстван от висока степен на заетост, производителност и социално сближаване. Съюзът се нуждае от всеобхватни политики и публични инвестиции, които ще се борят с безработицата и бедността. В тази връзка, развитието на заетостта и социалните показатели на Европа 2020 до момента е повод за дълбока загриженост, тъй като броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил с пет милиона, вместо да намалява, коефициентът на заетост в някои държави все още не е възстановен на равнището отпреди кризата, като в някои държави членки делът на младите хора, незаети с работа, учене или обучение (NEET), е над 20 %, а процентът на преждевременно напускащите училище достига 23 %. Европейската стратегия по заетостта играе водеща роля за изпълнението на целите на новата стратегия в областта на заетостта , социалното приобщаване и пазара на труда. Тези цели все още не са реализирани и по-значителни усилия трябва да бъдат направени от държавите членки с цел постигане на очакваните резултати. Осъществяването на Европа 2020 в областта на заетостта и в социалната област трябва да остане главна цел на политиките на държавите членки в областта на заетостта.

Изменение 4

Предложение за решение

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Интегрираните насоки са в съответствие със заключенията на Европейския съвет. В тях се отправят точни указания към държавите членки във връзка с разработването на националните програми за реформи и изпълнението на реформите, обръща се внимание на взаимозависимостта между държавите членки и е осигурено съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките за заетостта следва да бъдат основа за всички специфични за отделните държави препоръки, които Съветът евентуално би отправил към държавите членки съгласно член 148, параграф 4 от ДФЕС, успоредно със специфичните за отделните държави препоръки, отправени към тях съгласно член 121, параграф 2 от посочения договор . Въз основа на насоките за заетостта следва да се изготвя и съвместният доклад за заетостта, който Съветът и Европейската Комисия ежегодно изпращат до Европейския съвет.

(3)

Интегрираните насоки следва да бъдат в съответствие със заключенията на Европейския съвет. В тях се отправят точни указания към държавите членки във връзка с разработването на националните програми за реформи и изпълнението на реформите, обръща се внимание на взаимозависимостта между държавите членки и е осигурено съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките за заетостта следва да се вземат предвид за всякакви специфични за отделните държави препоръки, които Съветът евентуално би отправил към държавите членки съгласно член 148, параграф 4 от ДФЕС, при баланс със специфичните за отделните държави препоръки, отправени към държавите членки съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС . Специфичните за всяка държава препоръки следва да вземат под внимание не само икономическите показатели, но също така по целесъобразност свързаните със заетостта показатели и социалните показатели, като извършват предварителна оценка на реформите, които да бъдат приложени, и на тяхното въздействие върху гражданите. Насоките за заетостта следва да бъдат установени в тясно сътрудничество с Европейския парламент и следва да съставляват основата за изготвянето на съвместния доклад за заетостта, който Съветът и Европейската Комисия ежегодно изпращат до Европейския съвет. Три показателя за заетост — равнище на активност, младежка заетост и дълготрайна безработица — неотдавна бяха включени в процедурата при макроикономически дисбаланс и Европейският парламент в своята резолюция от 25 февруари 2016 (1a) призова за това тези показатели да стартират задълбочен анализ в съответните държави членки, което може да доведе до предлагането и прилагането на допълнителни икономически и социални реформи на пазара на труда.

Изменение 5

Предложение за решение

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

Прегледът на националните програми за реформи, включени в съвместния доклад за заетостта, показва, че държавите членки следва да продължат да полагат максимални усилия в следните приоритетни области: увеличаване на участието на пазара на труда и намаляване на структурната безработица, развиване на квалифицирана работна сила в съответствие с нуждите на пазара на труда и насърчаване на качеството на работните места и ученето през целия живот, подобряване на резултатите на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование, насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността.

(4)

Прегледът на националните програми за реформи, включени в съвместния доклад за заетостта, показва, че държавите членки следва да вземат предвид препоръките на Европейския парламент относно годишния обзор на растежа, специфичните за всяка държава препоръки и насоките за заетостта и следва да продължат да полагат максимални усилия в следните приоритетни области: увеличаване на участието на пазара на труда и намаляване на структурната безработица чрез създаване на работни места , подкрепа за добре функциониращ, динамичен и приобщаващ пазар на труда, развиване на квалифицирана работна сила , която да може да отговаря на нуждите на пазара на труда, и насърчаване на достойни работни места и ученето през целия живот, подобряване на резултатите на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование, насърчаване на социалното приобщаване и съвместяването на нуждите на семейния и професионалния живот, борба с дискриминацията от всякакъв вид и борба с бедността , по-специално бедността сред децата, както и подобряване на капацитета на застаряващото население .

Изменение 6

Предложение за решение

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6a)

120 милиона граждани на Съюза — около 25 % — са изложени на риск от бедност и социално изключване. Тази извънредна ситуация, отразена и от оставащия висок брой граждани на Съюза, които са без работа, налага Комисията да приеме мерки, за да насърчи държавите членки да разработят национални схеми за минимален основен доход, така че за тези граждани да могат да бъдат осигурени достойни условия на живот.

Изменение 7

Предложение за решение

Член 1 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насоките относно политиките за заетост на държавите членки, определени в приложението към решението на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоките за политиките за заетост на държавите членки (4), се запазват и през 2016 г., а държавите членки се съобразяват с тях по отношение на своите политики за заетост.

Приемат се насоките относно политиките за заетостта на държавите членки, както са определени в приложението. Тези насоки се вземат предвид от държавите членки в техните политики за заетост и програми за реформи, за които те представят доклад в съответствие с член 148, параграф 3 от ДФЕС .

Изменение 8

Предложение за решение

Приложение (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна сила
	С цел да се увеличи заетостта при мъжете и жените, държавите членки, в сътрудничество с регионалните и местните органи, следва да предприемат ефективни и бързи мерки във връзка със сериозния проблем с безработицата и да улесняват и да инвестират в създаването на устойчиви и качествени работни места, да решат въпроса относно достъпността за изложените на риск групи и да намалят пречките пред предприятията да наемат работна сила на всички нива на квалификация и във всички сектори на пазара на труда, включително чрез намаляване на бюрокрацията, при зачитане на трудовите и социалните стандарти, насърчаване на предприемачеството, и в частност — създаването и развитието на микропредприятия и малки и средни предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават, наред с другото, зеления, белия и синия сектор на работните места и социалната икономика и да засилят социалните иновации.
	Данъчната тежест следва да се измести от работещите към други източници на данъчно облагане, чието въздействие върху растежа и заетостта не е така отрицателно, като същевременно бъдат защитени приходите с оглед осигуряването на адекватна социална закрила и разходи, насочени към публичните инвестиции, иновациите и създаването на работни места. Облекченията в трудовото облагане следва да бъдат насочени към съответните компоненти на данъчно-осигурителната тежест, към решаване на проблема с дискриминацията и към премахване на пречките и демотивиращите фактори за участие на пазара на труда, особено за хората с увреждания и за тези, чийто достъп до него е най-затруднен, като същевременно се спазват действащите трудови норми.
	Политиките, гарантиращи, че възнагражденията позволяват адекватни минимални доходи, продължават да са важни за създаването на работни места и за намаляване на бедността в Съюза. Следователно държавите членки, заедно със социалните партньори, следва да зачитат и насърчават механизми за определяне на реалните възнаграждения в зависимост от динамиката на производителността, които да спомагат да се коригират минали различия, без да се предизвиква дефлационен натиск. Тези механизми следва да осигуряват необходимите ресурси, за да се отговори на основните потребности, като се вземат предвид показателите за бедност, специфични за всяка държава членка. За тази цел трябва да се оценяват правилно специфичните умения и местните условия на пазара на труда, с цел да се гарантират осигуряващи достоен живот трудови възнаграждения в целия Съюз. При определянето на минималните възнаграждения в съответствие с националното законодателство и националните практики държавите членки и социалните партньори следва да гарантират тяхната адекватност и да анализират въздействието им върху бедността сред работещите, доходите на домакинствата, съвкупното търсене, както и върху създаването на работни места и конкурентоспособността.
	Държавите членки следва да намалят бюрокрацията, за да облекчат малките и средните предприятия, тъй като те допринасят значително за създаването на работни места.
	Насока 6: Усъвършенстване на предлагането на работна сила и на уменията
	Държавите членки следва да насърчават устойчивата производителност и пригодността за качествена заетост посредством подходящо предлагане на съответни знания и умения, налични и достъпни за всички. Следва да се обърне специално внимание на здравеопазването, социалните и транспортните услуги, при които има или ще възникне в средносрочен план недостиг на персонал. Държавите членки следва да направят ефективни инвестиции за висококачествено и приобщаващо образование от ранна възраст и в системите на професионалното обучение и същевременно да подобрят тяхната ефективност и ефикасност, за да се повишат знанията и квалификацията на работната сила, като същевременно се увеличи разнообразието от умения, което ще позволи по-добро предвиждане и удовлетворяване на бързо променящите се нужди на динамичните пазари на труда в една икономика, основаваща се все повече на цифровите технологии. За тази цел следва да се вземе под внимание фактът, че т.нар. „меки умения“, като например умения за общуване, стават все по-важни за голям брой професии.
	Държавите членки следва да насърчават предприемачеството сред младите хора, наред с другото като въвеждат факултативни курсове по предприемачество и насърчават създаването на предприятия от учащите в гимназии и университети. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да увеличат усилията за предотвратяване на преждевременното напускане на училище от младите хора и да осигурят по-гладък преход от образованието и обучението към професионалния живот, да подобряват достъпа и да премахнат пречките пред ученето за възрастни с високо качество за всички, като обръщат особено внимание на високорисковите групи и техните потребности, чрез предлагане на преквалификация на уменията, когато закриването на работни места и промените в пазара на труда изискват активна реинтеграция. Същевременно държавите членки следва да изпълняват стратегии за удължаване на активния живот, за да се дава възможност за здравословен труд до реалната пенсионна възраст.
	Едновременно с гарантирането на необходимото ниво на умения, което се изисква от постоянно променящия се пазар на труда, и с подпомагането на образованието и обучението, успоредно с програми за обучение на възрастни, държавите членки следва да вземат предвид факта, че са нужни и работни места за работници с ниска квалификация и че възможностите за заетост са по-добри за висококвалифицираните, отколкото за средно- и нискоквалифицираните лица.
	Достъпът до висококачествени образование и грижи в ранна детска възраст следва да бъде приоритет на всеобхватни политики и инвестиции, съчетани с мерки за подкрепа на семействата и родителите и мерки, позволяващи на родителите да съвместяват работата и семейния живот, като принос с цел предотвратяване на преждевременното напускане на училище и увеличаване на шансовете на младите хора на пазара на труда.
	Проблемът с безработицата, по-специално дългосрочната безработица и високата безработица на регионално равнище, следва да се разреши ефективно и своевременно, както и да се предотвратява посредством комбинация от мерки в областта на търсенето и предлагането. Броят на дългосрочно безработните лица и проблемът с несъответствията на уменията и остарелите работни умения следва да бъдат разрешени чрез всеобхватни и взаимно засилващи се стратегии, включително предоставяне на индивидуализирана и основаваща се на потребностите активна подкрепа и целесъобразни форми на социална закрила за връщане на пазара на труда на дългосрочно безработните по информиран и отговорен начин. Младежката безработица трябва да бъде обект на всеобхватен подход чрез цялостна стратегия за младежка заетост. Това включва инвестиране в сектори, които могат да създадат качествени работни места за младите хора, и предоставяне на съответните участници, като например служби за подкрепа на младежта, доставчици на образование и обучение, младежки организации и публични служби по заетостта, на средствата, необходими за пълното и последователно изпълнение на националните планове за въвеждане на гаранция за младежта, както и бързо използване на наличните средства от страна на държавите членки. Също така трябва да бъде улеснен достъпът до финансиране за тези, които решат да започнат предприемаческа дейност, чрез осигуряване на повече информация, намаляване на прекалената бюрокрация и възможности за превръщане на обезщетенията за няколко месеца безработица в авансово предоставяни безвъзмездни средства за започване на предприемаческа дейност след представянето на бизнес план и в съответствие с националното законодателство.
	Държавите членки следва да вземат под внимание местните и регионалните различия при подготовката и изпълнението на мерките срещу безработицата и следва да си сътрудничат с местните органи по заетостта.
	Структурните слабости в системите на образованието и обучението следва да бъдат премахнати, за да се постигнат качествени резултати от учебния процес и да се предотврати и отстрани проблемът с преждевременното напускане на училище, както и да се подкрепи цялостното и висококачествено образование още на най-начална степен. Това изисква гъвкави образователни системи, които са съсредоточени върху практиката. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да повишат качеството на равнището на образование, като направят образованието достъпно за всички, да въвеждат и подобряват системите за дуално обучение, адаптирани към потребностите, както и да усъвършенстват професионалното обучение и съществуващите рамки като Еuropass, като същевременно гарантират, когато е необходимо, целесъобразното преквалифициране на уменията, така че уменията, придобити извън официалната образователна система, да бъдат признавани. Връзките между сферата на образованието и пазара на труда следва да бъдат засилени, като се гарантира, че образованието е достатъчно широко, за да осигурява на хората солидна основа за тяхната пригодност за заетост през целия живот.
	Държавите членки следва да съгласуват по-добре своите образователни системи с пазара на труда, за да подобрят прехода от образование към трудова дейност. Зелените работни места и здравеопазването са от съществено значение, по-специално в контекста на цифровизацията и с оглед на новите технологии.
	Дискриминацията на пазара на труда, както и по отношение на достъпа до пазара на труда, трябва да бъде допълнително намалена, особено при групите, които са обект на дискриминация или изключване, като например жените, по-възрастните работещи, младите хора, лицата с увреждания и законните мигранти. На пазара на труда трябва да се осигури равенство между половете, включително равно заплащане, както и достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст на разумни цени, а също и необходимата гъвкавост за предотвратяване на изключването на лицата, прекъснали кариерата си поради семейни задължения, като например лицата, които полагат грижи за членове на семейството. В този смисъл държавите членки следва да деблокират директивата относно жените в управителните съвети.
	В тази връзка държавите членки следва да вземат под внимание факта, че процентът на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, е по-висок сред жените, отколкото сред мъжете и че явлението „незаети с работа, учене или обучение“ се дължи главно на увеличаване на младежката безработица, но също и на бездействието, свързано с липсата на образование.
	Държавите членки следва пълноценно, ефективно и ефикасно да използват предоставяната от Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза подкрепа за борбата с бедността, подобряването на качествената заетост, социалното приобщаване, образованието, публичната администрация и публичните услуги. Европейският фонд за стратегически инвестиции и неговите инвестиционни платформи следва също да бъдат мобилизирани, за да се гарантира създаването на качествени работни места и предоставянето на работещите на необходимите умения, за да може Съюзът да премине към устойчив модел на растеж.
	Насока 7: Подобряване на функционирането на пазара на труда
	Държавите членки следва да намалят сегментирането на пазара на труда чрез справяне с проблема с несигурната заетост, непълната заетост, недекларирания труд и договорите за „нула часове“. Правилата и институциите за защита на заетостта следва да осигурят подходяща среда за набиране на персонал, като същевременно поддържат адекватни нива на закрила на търсещите работа или работещите на временни договори, договори за непълно работно време, нетипични договори или договори за независим труд, чрез активно включване на социалните партньори и чрез насърчаване на колективното договаряне. Следва да бъде осигурена качествена заетост за всички от гледна точка на социално-икономическата сигурност, дълготрайността, адекватното трудово възнаграждение, правата на работното място, достойните условия на труд (включително здравословните и безопасни условия), защитата на социалната сигурност, равенството между половете, възможностите за образование и обучение. Следователно е необходимо да се насърчи навлизането на младите хора на пазара на труда, реинтеграцията на дългосрочно безработните и успешното съчетаване на професионалния и личния живот чрез предоставяне на достъпни грижи и модернизиране на организацията на труда. В целия Съюз следва да се насърчава по-голямо сближаване в условията на труд.
	Достъпът до пазара на труда следва да подпомага предприемачеството, устойчивото създаване на работни места във всички сектори, включително в този на зелената заетост и социалните грижи и иновациите, с цел оптимално използване на уменията на хората, насърчаване на тяхното развитие през целия живот и стимулиране на иновациите, предлагани от работниците и служителите.
	При планирането и провеждането на съответните реформи и политики държавите членки следва активно да работят с националните парламенти, социалните партньори, организациите на гражданското общество, регионалните и местните органи в съответствие с принципа за партньорство и националните практики, като същевременно спомагат за подобряване провеждането и ефективността на социалния диалог на национално равнище, особено в държавите, където обезценяването на трудовите възнаграждения представлява сериозен проблем, предизвикан от неотдавнашното дерегулиране на пазарите на труда и слабостта на колективното договаряне.
	Държавите членки следва да осигурят основни стандарти за качеството на активните политики на пазара на труда, като подобрят тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и взаимодействие с подкрепящи мерки, като например социално осигуряване. Тези политики следва да бъдат насочени към подобряване на достъпа до пазара на труда, като засилват колективното договаряне и социалния диалог и подкрепят устойчивите преходи на пазара на труда, като висококвалифицираните публични служби по заетостта следва да предоставят персонализирана подкрепа и да прилагат механизми за измерване на ефективността. Държавите членки следва също така да осигурят такива системи за социална закрила, които активизират и предоставят възможности за труд на тези, които могат да участват на пазара на труда, и защита на тези, които са (временно) изключени от него и/или не са в състояние да участват на него, както и системи, които подготвят гражданите за потенциалните рискове и променящите се икономически и социални условия. Държавите членки следва да въведат, като една от възможните мерки за намаляване на бедността и в съответствие с националните практики, минимален доход, пропорционален на конкретното социално-икономическо положение. Държавите членки следва да насърчават приобщаващи и отворени за всички пазари на труда, както и въвеждането на ефективни антидискриминационни мерки.
	Следва да се осигури мобилност на работещите като основно право и въпрос на свободен избор с цел използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда, включително чрез подпомагане на прехвърлянето на пенсионните права и социалноосигурителните права, както и ефективното признаване на професионалните квалификации и умения и премахването на бюрокрацията и другите съществуващи пречки. Държавите членки следва едновременно с това да се справят с езиковите бариери, подобрявайки системите за обучение в тази област. Държавите членки следва да използват мрежата EURES, за да насърчават мобилността на работещите. Следва да се насърчават инвестициите в региони, изпитващи отлив на работна сила, за да се намали изтичането на мозъци и да се насърчават мобилните работници да се върнат.
	Насока 8: Подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение на всички равнища
	Държавите членки следва да превърнат в приоритет достъпа до висококачествени образование и грижи в ранна детска възраст на разумни цени, тъй като и двете са важни мерки за подкрепа на участниците на пазара на труда и допринасят за повишаване на общото равнище на заетост, като същевременно подпомагат лицата в изпълнението на техните отговорности. Държавите членки следва да въведат всеобхватни политики и инвестиции, необходими за подобряване на подкрепата за семействата и родителите, както и мерки, които помагат на родителите да съвместяват работата и семейния живот, като принос за предотвратяване на преждевременното напускане на училище и увеличаване на шансовете на младите хора на пазара на труда.
	Насока 9: Социална справедливост, борба с бедността и насърчаване на равните възможности
	Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да подобрят системите си за социална закрила, като осигурят основни стандарти, за да се предоставя ефективна, ефикасна и устойчива защита на всички житейски етапи, като се осигури достоен живот, достъп до социална закрила, пълно зачитане на социалните права, справедливост и преодоляване на неравнопоставеността, както и като се осигури активно приобщаване с цел премахване на бедността, по-специално на изключените от пазара на труда и на по-уязвимите групи. Съществува необходимост от опростени, по-целенасочени и по-амбициозни социални политики, включващи достъпни и качествени грижи за децата и образование, ефективно обучение и помощ за работа, подпомагане на жилищното настаняване и достъпни за всички и висококачествени здравни грижи, достъп до основни услуги като банкови сметки и интернет, както и действия за предотвратяване на преждевременното напускане на училище и борба с крайната бедност, социалното изключване и като цяло с всички форми на бедност. Детската бедност, по-специално, трябва да бъде решително преодоляна.
	За тази цел следва допълнително да се използват разнообразни инструменти, включително съобразени с индивидуалните нужди услуги за активизиране и предоставяне на възможности за труд, както и за подкрепа на доходите. За целта всяка държава членка трябва сама да определи равнищата на минималния доход в съответствие с националните практики и при отчитане на конкретното икономическо и социално положение на съответната държава членка. Системите за социална закрила следва да бъдат разработени така, че да се улесни достъпът и включването на всички лица по недискриминационен начин, да се подкрепят инвестициите в човешки капитал и да се подпомогне предотвратяването, ограничаването и защитата срещу бедността и социалното изключване, както и срещу други рискове като загуба на здравето или на работното място. Специално внимание следва да се обърне на децата, които са в състояние на бедност поради трайната безработица на родителите.
	Пенсионните системи следва да бъдат структурирани по такъв начин, че тяхната устойчивост и адекватност по отношение на мъжете и жените да бъде гарантирана посредством укрепването пенсионни схеми, насочени към достоен пенсионен доход, който да е най-малкото над прага на бедността. Пенсионните системи следва да предоставят консолидация, по-нататъшно развитие и усъвършенстване на трите стълба на системите за пенсионно спестяване. Обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота не е единственият инструмент за справяне с предизвикателството относно застаряването. Реформите на пенсионните системи следва също така, наред с другото, да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и демографската ситуация, финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост. Най-добрият начин за справяне с предизвикателството на застаряването е да се повиши общото равнище на заетост, при основаване, наред с другото, на социални инвестиции в активния живот на възрастните хора.
	Държавите членки следва да подобрят качеството, приемливостта на цените, достъпността, ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване и дългосрочни грижи и социалните услуги, както и да осигурят достойни условия на труд в свързаните сектори, без при това да се засяга финансовата устойчивост на тези системи, като се подобри солидарното финансиране.
	Държавите членки следва да използват пълноценно предоставяната подкрепа от Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза с цел борба с бедността, социалното изключване и дискриминацията, подобряване на достъпността за хората с увреждания, насърчаване на равенството между жените и мъжете и подобряване на публичната администрация.
	Водещите цели на „Европа 2020“, въз основа на които държавите членки определят националните си цели, като отчитат относителните си изходни позиции и националните особености, се изразяват в увеличаване на равнището на заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 75 % до 2020 г.; намаляване на дела на преждевременно напускащите училище под 10 %; увеличаване най-малко на 40 % на дела на завършилите висше или еквивалентно на него образование от хората на възраст между 30 и 34 години; и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността, със стремеж за преодоляване на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души (1а) .

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0261.

(1а) Решение (ЕС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г. (ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28).

(1a) Приети текстове, P8_TA(2016)0058.

(4) Решение (ЕС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г. (ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28).

(1а) Тази група се състои от лицата, застрашени от бедност или изключване, въз основа на три показателя (риск от бедност, материални лишения; безработни домакинства), като държавите членки могат свободно да определят националните си цели въз основа на най-подходящите показатели, съобразени с техните национални особености и приоритети.