ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/2

Преюдициално запитване от Vilniaus apygardos teismas (Литва), постъпило на 3 януари 2018 г. — TE, UD, YB, ZC/Luminor Bank AB

(Дело C-8/18)

(2018/C 152/03)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus apygardos teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели: TE, UD, YB, ZC

Ответник: Luminor Bank AB

Преюдициални въпроси

Може ли физическо лице, което преди датата 1 ноември 2007 г., определена в член 70 oт Директива 2004/39/EО (1), е придобило деривативен финансов инструмент от банка, използвайки средства, заети от същата банка въз основа на предоставено обезпечение в полза на банката, да се счита за потребител съгласно правото на Европейския съюз, при положение че член 3, параграф 3, буква г) oт Директива 2011/83/EС (2) относно правата на потребителите предвижда, че тази директива не се прилага за договори „за финансови услуги“?

Може ли физическо лице, което преди датата 1 ноември 2007 г., определена в член 70 oт Директива 2004/39/EО, е придобило деривативен финансов инструмент от банка, използвайки средства, заети от същата банка въз основа на предоставено обезпечение в полза на банката, да се счита за непрофесионален клиент и непрофесионален инвеститор във финансови инструменти по правото на Съюза, и ако случаят е такъв, трябва ли разпоредбите от правото на Съюза, установяващи задължения за информиране на потребителите и забраняващи конфликтите на интереси, когато банка предлага и продава финансов инструмент, каквито са разпоредбите в Директиви 2003/6/EО (3), 2003/71/EО (4), 2001/34/EО (5), Регламент (EО) № 809/2004 (6), Директивата MiFID II (7) и други правила от правото на Съюза, защитаващи правата на потребителите на финансови услуги, да се приложат по настоящото дело?

Трябва ли Директива 2003/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) да се тълкува в смисъл, че неразкриването на факта, че лицето, предоставящо финансовия инструмент, няма разрешение да предоставя финансови услуги, неразкриването на съществена информация в проспект и в приложението към него, както и наличието на потенциален конфликт на интереси по отношение на лицето, предоставящо финансовия инструмент, може при сключването на договори, свързани с финансовия инструмент, да има пряко въздействие (в определена насока) върху цената на съответните финансови инструменти, и че другата страна по договора следователно има право да изисква тези договори да бъдат обявени за недействителни или изменени, или да ѝ бъде платено обезщетение за претърпените вреди?

(1) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (OВ L 145, 2004 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247).

(2) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 304, 2011 г., стр. 64).

(3) Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (OB L 96, 2003г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210).

(4) Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 2003 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23).

(5) Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 година относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване (ОВ L 184, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 43).

(6) Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (OВ L 149, 2004 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 60).

(7) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 2014 г., стр. 349).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/3

Преюдициално запитване от Hessisches Finanzgericht (Германия), постъпило на 16 януари 2018 г. — Federal Express Corporation, Deutsche Niederlassung/Hauptzollamt Frankfurt am Main

(Дело C-26/18)

(2018/C 152/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Hessisches Finanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Federal Express Corporation, Deutsche Niederlassung

Ответник: Hauptzollamt Frankfurt am Main

Преюдициални въпроси

Изисква ли вносът по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) въведената на територията на Съюза стока да бъде включена в икономическия оборот на Съюза, или е достатъчно да е налице само опасност за това?

Ако вносът изисква стоката да бъде включена в икономическия оборот на Съюза:

Налице ли е включване на въведена на територията на Съюза стока в икономическия оборот на Съюза, когато в нарушение на митническото законодателство стоката не е поставена в режим по смисъла на член 61, първа алинея от Директивата, или първоначално въз основа на нарушението на митническото законодателство е поставена в такъв режим, но по-късно престава да бъде в обхвата на приложение на този режим, или в случай на митническо нарушение включването в икономическия оборот на Съюза изисква да може да се приеме, че въз основа на това митническо нарушение стоката е включена в икономическия оборот на Съюза на данъчната територия на държавата членка, в която е извършено нарушението, и може да бъде предмет на потребление или ползване?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 89, 2011 г., стр. 26, OB L 249, 2012 г., стр. 15, OB L 269, 2014 г., стр. 4 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/4

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 18 януари 2018 г. — Tiroler Gebietskrankenkasse/Michael Moser

(Дело C-32/18)

(2018/C 152/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tiroler Gebietskrankenkasse

Ответник: Michael Moser

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“) (1) да се тълкува в смисъл, че държава членка с вторична компетентност (Австрия) следва да заплати на родител, който пребивава и осъществява дейност като заето лице в държавата членка с приоритетна компетентност (Германия) по смисъла на член 68, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, диференцираща добавка като семейно обезщетение в размер на разликата между обезщетението за родител, което се заплаща в държавата с приоритетна компетентност, и свързаното с дохода обезщетение за отглеждане на дете на другата държава членка, ако и двамата родители пребивават заедно със своите деца в държавата членка с приоритетна компетентност и само другият родител упражнява дейност като пограничен работник в държавата членка с вторична компетентност?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Изчислява ли се свързаното с дохода обезщетение за отглеждане на дете въз основа на действително реализирания доход в държавата по месторабота (Германия) или въз основа на дохода, който може да бъде получен хипотетично от упражняване на сравнима дейност като заето лице в държавата членка с вторична компетентност (Австрия)?

(1) ОВ L 284, 2009 г., стр. 1.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/5

Жалба, подадена на 26 януари 2018 г. от Toontrack Music AB срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 22 ноември 2017 г. по дело T-771/16 — Toontrack Music AB/EUIPO

(Дело C-48/18 P)

(2018/C 152/07)

Език на производството: шведски

Страни

Жалбоподател: Toontrack Music AB (представител: L.-E. Ström, advokat)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят изтъква три основания и иска от Съда да:

—	отмени обжалваното решение,

—	като основно искане — да се произнесе окончателно по делото, като уважи подадените до Общия съд жалби,

—	при условията на евентуалност — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията на жалбата са свързани с това, че обжалваното решение, както се твърди в първото основание, противоречи на приложимото право съгласно член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2, както се твърди във второто основание — на член 76, и както се твърди в третото основание — на членове 65 и 75 от Регламент (ЕО) на Съвета № 207/2009 (1) от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз, изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (наричан по-нататък „Регламентът“).

В първото основание се посочва, че обжалваното решение е неправилно, тъй като Общият съд неправилно е заключил, че заявката за регистрация на марка на Съюза № 13 945 423 EZMIX е описателна за целите на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента и не е достатъчно отличителна за целите на член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от същия регламент. Тъй като в своята цялост EZMIX е отличителен знак, Общият съд погрешно решил, че са налице основания за отказ съгласно Регламента. Общият съд не взел предвид всички релевантни за случая факти, отнасящи се до свързаните със заявката значимост, използване и асоцииране по отношение на релевантните потребители. Поради това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

Във второто основание се твърди, че Общият съд също е допуснал грешка при прилагане на правото, като не взел предвид член 86 от Регламента и изопачил доказателствата. Общият съд приема за дадено, че леснината е основен аргумент за продажба при апаратурата и софтуера за музикални записи и че е един от основните фактори. Общият съд неправилно приложил член 76, така че доказателствата по делото са били изопачени. Нарушения при разглеждането довели до неоснователно и неправилно заключение, което не се подкрепя от фактите, на които се придава решаващо значение в произтичащото решение на Общия съд.

В третото основание се твърди, че Общият съд не е взел предвид членове 65 и 75 от Регламента и така е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е дал възможност на жалбоподателя да представи устно доводи относно факта, който стои в основата на обжалваното решение и решението на апелативния състав на EUIPO.

Този факт е представен за първи път в решението на апелативния състав на EUIPO, не е бил доказан от EUIPO и споменаването му е било изненадващо за жалбоподателя. Поради това доказателствата, които жалбоподателят е представил, за да обезсили валидността на този факт, са могли да бъдат разгледани за първи път едва пред Общия съд и така жалбоподателят не е могъл да представи пълни доказателства в противоречие с принципа на равни процесуални възможности.

(1) ОВ L 78, 2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 154, 2017 г., стр. 1.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/6

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Испания), постъпило на 26 януари 2018 г. — Carlos Escribano Vindel/Ministerio de Justicia

(Дело C-49/18)

(2018/C 152/08)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Ищец: Carlos Escribano Vindel

Ответник: Ministerio de Justicia

Преюдициални въпроси

Трябва ли основният принцип на правото на Съюза за недопускане на всяка форма на дискриминация да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като предвидената в член 31, първо от Ley 39/2010, de 22 de diciembre, de Presupuestos Generales del Estado (Закон 39/2010 от 22 декември 2010 г. за общия държавен бюджет за 2011 г.), предвиждаща различен процент намаление на трудовите възнаграждения, който се оказва по-обременителен за съдиите, получаващи най-ниски възнаграждения, тъй като ги задължава да понесат по-голяма тежест в подкрепа на публичните разходи (принцип на недопускане на дискриминация)?

Трябва ли основният принцип на правото на Европейския съюз за гарантиране на независимостта на съдебната власт посредством възнаграждение, което е справедливо, стабилно и съответстващо на изпълняваните от съдиите функции, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като предвидената в член 31, първо от Ley 39/2010, de 22 de diciembre, de Presupuestos Generales del Estado (Закон 39/2010 от 22 декември 2010 г. за общия държавен бюджет за 2011 г.), която не отчита естеството на техните функции, професионалния им стаж и важността на изпълняваните от тях задачи и предполага именно съдиите, получаващи най-ниски възнаграждения, да поемат по-голяма тежест в подкрепа на публичните разходи (принцип на независимост на съдебната власт)?

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/7

Преюдициално запитване от Amtsgericht Norderstedt (Германия), постъпило на 29 януари 2018 г. — Christian Fülla/Toolport GmbH

(Дело C-52/18)

(2018/C 152/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Norderstedt

Страни в главното производство

Ищец: Christian Fülla

Ответник: Toolport GmbH

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока само по местонахождението на вещта, за да се осъществи ремонт или замяна?

При отрицателен отговор:

Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44/ЕО да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока винаги на мястото на стопанска дейност на търговеца, за да се осъществи ремонт или замяна?

При отрицателен отговор:

Какви са критериите, които могат да се установят от член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44/ЕО, за това как следва да се определи мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се осъществи ремонт или замяна?

съвместимо ли е с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с параграф 4 от Директива 1999/44/ЕО потребителят да авансира разходите за изпращане на стоката до мястото и обратно, или от задължението за „безплатно привеждане в съответствие“ следва, че продавачът е длъжен да направи авансово плащане?

Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца и задължението за авансово плащане на потребителя е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с параграф 4 от Директива 1999/44/ЕО:

трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с параграф 5, второ тире от Директива 1999/44/ЕО да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът?

Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца, но задължението за авансово плащане на потребителя не е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с параграф 4 от Директива 1999/44/ЕО:

(1) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 1999 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/8

Преюдициално запитване от Audiencia Nacional (Испания), постъпило на 29 януари 2018 г. — Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)/Deutsche Bank SAE

(Дело C-55/18)

(2018/C 152/10)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Nacional

Страни в главното производство

Ищец: Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)

Ответник: Deutsche Bank SAE

Заинтересовани страни: Federación Estatal de Servicios de lasab Unión General de Trabajadores (FES-UGT), Confederación General del Trabajo (CGT), Confederación Solidaridad de Trabajadores Vascos (ELA), Confederación Intersindical Galega (CIG)

Преюдициални въпроси

Може ли да се приеме, че с членове 34 и 35 от Статута на работниците, съгласно тълкуването им в съдебната практика, Кралство Испания е приело необходимите мерки, за да гарантира ефективността на ограниченията на продължителността на дневното работно време и на междуседмичната и междудневната почивка, установени в членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година (1) за работниците на пълно работно време, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?

Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. (2), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?

Трябва ли да се приеме, че императивното задължение на държавите членки, установено в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г., за ограничаване на продължителността на дневното работно време на всички работници като цяло е изпълнено по отношение на обикновените работници с вътрешната национална правна уредба, съдържаща се в членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд, за разлика от мобилните работници, работниците в търговския флот или в железопътния транспорт?

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

(2) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/9

Жалба, подадена на 29 януари 2018 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд на 17 ноември 2017 г. по дело T-263/15, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo/Комисия

(Дело C-56/18 P)

(2018/C 152/11)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: K. Herrmann, D. Recchia и S. Noë)

Други страни в производството: Gmina Miasto Gdynia, Port Lotniczy Gdynia Kosakowo sp. z o.o., Република Полша

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Общия съд от 17 ноември 2017 г. по дело T-263/15, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo,

—	да се отхвърли като неоснователно третото изтъкнато пред Общия съд оплакване във връзка с шестото отменително основание,

—	делото да бъде върнато на Общия съд, който да се произнесе по останалите пет отменителни основания, а при условията на евентуалност:

—	да се отмени решението на Общия съд от 17 ноември 2017 г. по дело T-263/15, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo, в частта, в която точка 1 от диспозитива се отнася и до инвестиционната помощ,

—	делото да бъде върнато на Общия съд, който да се произнесе по останалите пет отменителни основания,

—	Съдът да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Според Комисията решението на Общия съд по дело T-263/15 трябва да бъде отменено, тъй като в него са допуснати грешки при прилагане на правото, които Комисията групира в следните три основания:

1. Неправилна правна квалификация на „правото на заинтересованите страни да представят становища“ и на правните последици от нарушаването на това право предвид решение на Съда Ferriere Nord SpA/Комисия, C-49/05 P

Крайният извод в спорното Решение 2015/1586/ЕС (1), че оперативната помощ за дружеството PLGK е несъвместима с вътрешния пазар, се основава на две независими едно от друго съображения. Главното съображение е, че инвестиционната помощ е несъвместима с вътрешния пазар (вж. съображение 244 от спорното решение). Неизпълнението на първия критерий от Насоките от 2014 г., що се отнася до приноса на оперативната помощ за осъществяването на ясно определена цел от общ интерес, е само втора, допълнителна причина за констатирането на несъвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар.

В точки 71—89 от решението си обаче Общия съд приема, че несъвместимостта на оперативната помощ за дружеството PLGK с вътрешния пазар произтича единствено от прилагането на Насоките от 2014 г., и затова Общият съд опира анализа си на решение Ferriere Nord Spa/Комисия, C-49/05 P. Този подход произтича от неправилно тълкуване на спорното решение, и в частност на съображения 244 и 245 от него (вж. по-нататък второто основание за обжалване). Ако в това отношение Общият съд беше тълкувал правилно спорното решение, трябваше да стигне до извода, че разглеждането на третото оплакване във връзка с шестото отменително основание поначало е безпредметно (inopérant), тъй като не би могло да доведе до отмяна на спорното решение.

В точки 69—89 от решението си Общият съд допуска две грешки при прилагане на правото, доколкото прилага „правото на представяне на становища“, с каквото разполагат заинтересованите страни съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, в противоречие с решение на Съда Ferriere Nord SpA/Комисия, C-49/05 P, т. 78—84. Първото основание за обжалване се състои от две части:

грешка в правната квалификация на „правото на заинтересованите страни да представят становища“ в разглеждания случай като „съществено процесуално изискване“, чието неспазване автоматично води до незаконосъобразност на решението на Комисията, независимо дали това нарушение се е отразило на положението на страните и на крайния извод в решението (т. 70, 81 и 83 от решението на Общия съд);

ii)

същевременно, дори ако се приеме, подобно на Общия съд, че несъвместимостта на оперативната помощ за дружеството PLGK с вътрешния пазар произтича от прилагането на Насоките от 2014 г., което не е вярно, пак следва да се констатира, че в този аспект Общият съд неправилно е тълкувал и приложил решение на Съда Ferriere Nord SpA/Комисия, C-49/05 P. В действителност разпоредбите на Насоките от 2014 г., приложени при преценката на оперативната помощ, са по същество еднакви с приложените в оттегленото решение разпоредби на Насоките от 2005 г. и затова становищата на заинтересованите страни относно Насоките от 2014 г. не биха могли да се отразят на крайния извод в решението на Комисията в това отношение.

2. Неправилно тълкуване на спорното решение на Комисията и на оттегленото ѝ решение

Изводът в точка 89 от решението на Общия съд, че спорното решение на Комисията е незаконосъобразно, се дължи на това, че в точки 84—87 от решението си той неправилно тълкува причината, поради която в съображение 244 от спорното решение е констатирана несъвместимост на оперативната помощ с вътрешния пазар, като произтичаща от Насоките от 2014 г. или от оттегленото Решение 2014/883/ЕС (2). Неправилното тълкуване на съображение 244 от спорното решение произтича от неправилно тълкуване на съображение 245 от същото.

В съображение 244 от спорното решение Комисията препраща към съображение 227 от оттегленото Решение 2014/883/ЕС, като повтаря направеното в него заключение, че „предоставянето на оперативна помощ с цел осигуряване изпълнението на инвестиционен проект, който се възползва от несъвместима инвестиционна помощ, е по същество несъвместимо с вътрешния пазар“. В следващото изречение от съображение 244 Комисията мотивира това заключение по следния начин: „Без несъвместимата инвестиционна помощ летище Гдиня не би съществувало, тъй като то е изцяло финансирано от тази помощ, а за несъществуваща летищна инфраструктура не може да бъде предоставяна оперативна помощ“.

В съображение 245 пък Комисията приема, че „[т]ова заключение съгласно Насоките за въздухоплаването от 2005 г. е еднакво валидно по смисъла на Насоките за въздухоплаването от 2014 г. и е достатъчно основание да се заключи, че оперативната помощ, предоставена на летищния оператор, е несъвместима с вътрешния пазар“.

Използваният в съображение 245 от спорното решение израз „валидно по смисъла на Насоките за въздухоплаването от 2014 г.“ не означава, че въпросното заключение произтича от тези насоки. Смисълът е, че прилагането на Насоките от 2014 г. с нищо не променя това заключение. В посоченото съображение 245 от спорното решение се казва, че несъвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар, която произтича от несъвместимостта на инвестиционната помощ, не зависи от Насоките от 2014 г. (тоест налице е по други съображения). „Неточността“, за която говори Общият съд в точка 85 от решението си и която се получава спрямо оттегленото решение, не поставя под съмнение правилността на упоменатото заключение от спорното решение.

3. Непропорционалност на точка 1 от диспозитива на решението на Общия съд

При условията на евентуалност — ако Съдът отхвърли изтъкнатите по-горе основания за обжалване, Комисията поддържа, че точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с която Общият съд отменя изцяло членове 2—5 от спорното решение, е непропорционална. Доколкото обхваща и инвестиционната помощ, тя излиза извън границите на констатираната в точки 71—89 от това съдебно решение незаконосъобразност на спорното решение на Комисията, която се отнася до оперативната помощ. Общият съд неправилно приема, че предвид текста на член 2 от спорното решение същото е неделимо. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика критерият, по който се преценява неделимо ли е дадено решение, е дали частичната му отмяна би довела до изменението му по същество. Отмяната на спорното решение в частта относно оперативната помощ не би изменила това решение по същество, тъй като по-нататък то би се отнасяло до инвестиционната помощ за дружеството PLGK.

(1) Решение (ЕС) 2015/1586 на Комисията от 26 февруари 2015 година относно мярка SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (нотифицирано под номер C(2015) 1281) (OВ L 250, 2015 г., стр. 165).

(2) Решение 2014/883/ЕС на Комисията от 11 февруари 2014 година относно мярката SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (нотифицирано под номер C(2014) 759) (OВ L 357, 2014 г., стр. 51).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/11

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 30 януари 2018 г. — AX/BW

(Дело C-57/18)

(2018/C 152/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: AX

Ответник: BW

Преюдициални въпроси

Следва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/EО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (1) (наричана по-нататък „Директива 98/59/EО“) да се тълкува в смисъл, че за да се определи броят на нормално работещите в дадено предприятие работници, трябва да се вземе предвид броят на заетите работници за извършването на обичайната дейност на предприятието към момента на уволнението?

Следва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/EО да се тълкува в смисъл, че при определяне на броя на нормално работещите в дадено предприятие, ползвател на нает персонал чрез агенция за временна заетост, могат да се включват и заетите чрез тази агенция работници в предприятието?

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

3)	Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да може при определяне на броя на нормално работещите в предприятието, ползвател на нает персонал чрез агенция за временна заетост, да бъдат взети предвид заетите чрез тази агенция работници в предприятието?

(1) ОВ L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/12

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 2 февруари 2018 г. — SC Petrotel-Lukoil SA/Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor

(Дело C-68/18)

(2018/C 152/13)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Petrotel-Lukoil SA

Ответници: Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili [Национална агенция на данъчната администрация — Генерална дирекция „Големи данъкоплатци“], Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor [Национална агенция на данъчната администрация — генерална дирекция „Жалби“, Румъния]

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 21, [параграф] 3 от Директива 2003/96/EO на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (1) разпоредбите на член 175, който е бил в сила до 31.3.2010 г. от Codul fiscal — Legea nr. 571/2003, и съответно на член 20616, който е в сила, считано от 1.4.2010 г. от Codul fiscal — Legea nr. 571/2003, както и приетите на тяхно основание правни актове.

Допуска ли член 2 [параграф] 3 от Директива 2003/96/EO на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията разпоредбите на член 175, който е бил в сила до 31.3.2010 г. от Codul fiscal — Legea nr. 571/2003, и съответно на член 20616, който е в сила, считано от 1.4.2010 г. от Codul fiscal — Legea nr. 571/2003, както и приетите на тяхно основание правни актове.

Допуска ли принципът на пропорционалност държавата да не вземе под внимание обстоятелството, че след данъчната ревизия дружеството все пак е получило решение за приравняване на продукта „тежки горива полуфабрикат“ на продукта „тежки горива“, и при разглеждането на подадената от данъчнозадълженото лице/дружество жалба по административен ред да запази акциза, начислен първоначално за продукта „газьол“.

(1) ОВ 2003 L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/13

Иск, предявен на 1 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-69/18)

(2018/C 152/14)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk, G. von Rintelen, M. Žebre)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

—

да установи, че като до 17 юни 2016 г. не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 158, 2014 г., стр. 196), или във всеки случай, като не ги е съобщила на Комисията, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 2 от тази директива,

—	на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да осъди Република Словения да заплати периодична имуществена санкция в размер на 7 986,60 EUR на ден, считано от датата на постановяване на решението по настоящото дело,

—	да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 2 от Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети до 17 юни 2016 г. Република Словения е трябвало да приеме и оповести законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с тази директива. Тъй като преди изтичането на този срок Република Словения не е уведомила Комисията за транспонирането на всички разпоредби на посочената директива, Комисията решава да предяви иск пред Съда.

С иска си Комисията моли Съда да осъди Република Словения да заплати периодична имуществена санкция в размер на 7 986,60 EUR на ден. За изчисляването на този размер Комисията е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението на правото на Съюза, както и възпиращото действие с оглед на платежоспособността на посочената държава членка, а именно Република Словения.

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 17 юни 2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/14

Преюдициално запитване от Judecătoria Oradea (Румъния), постъпило на 8 февруари 2018 г. — CV/DU

(Дело C-85/18)

(2018/C 152/15)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Judecătoria Oradea

Страни в главното производство

Ищец: CV

Ответник: DU

Преюдициални въпроси

Следва ли понятието „обичайно местопребиваване“ на детето, по смисъла на член 8, параграф първи от Регламент 2201/2003 (1), да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване съответства на мястото, към което детето проявява определена степен на интегриране в дадена социална и семейна среда, независимо от обстоятелството, че има съдебно решение, произнесено в друга държава членка след преместването на детето заедно с неговия баща на територията на държавата, в която детето се е интегрирало в тази социална и семейна среда? Или в този случай следва да се приложат разпоредбите на член 13 от Регламент ЕО № 2201/2003, които определят компетентност, основана на присъствието на детето?

2)	Релевантно ли е за определянето на обичайното местопребиваване обстоятелството, че детето е гражданин на държавата членка, в която е било установено при бащата, а родителите имат само румънско гражданство?

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ 2003 L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183)

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/15

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 12 февруари 2018 г. — Nalini Chenchooliah/Minister for Justice and Equality

(Дело C-94/18)

(2018/C 152/17)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nalini Chenchooliah

Ответник: Minister for Justice and Equality

Преюдициални въпроси

Когато на съпруг или на съпруга на гражданин на ЕС, упражнявал правото си на свободно движение съгласно член 6 от Директива 2004/38/EО (1), е отказано право на пребиваване по член 7 от тази директива, тъй като съответният гражданин на ЕС не упражнява или вече не упражнява права по Договора за ЕС в приемащата държава членка, в случай че е направено предложение за отвеждането на неговия съпруг или неговата съпруга от съответната държава членка, следва ли това отвеждане да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на директивата, или попада в обхвата на националното право на тази държава членка?

Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че отвеждането следва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на директивата, следва ли това отвеждане да бъде извършено в съответствие с изискванията на глава VI от директивата, и по-специално на членове 27 и 28 от тази директива, или при такива обстоятелства държавата членка може да разчита и на други разпоредби, и по-специално на член 14 и 15 от директивата?

(1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/16

Жалба, подадена на 13 февруари 2018 г. от Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 30 ноември 2017 г. по дело T-687/16 — Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-104/18P)

(2018/C 152/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ (представители: J. Güell Serra, E. Stoyanov Edissonov, lawyers)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Joaquín Nadal Esteban

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното съдебно решение;

—	да се отмени оспорваното решение;

—	да се обяви за недействителна марка № 9917436 и

—	да се осъдят Joaquín Nadal Esteban и EUIPO да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

По отношение на условията за прилагане на член 52, параграф 1, точка б) от Регламент № 207/2009 (1), в обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че съгласно решение на Съда от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C-529/07, EU:C:2009:361 недобросъвестността предполага съществуването на вероятност от объркване и съответно разглежданите стоки и услуги трябвало да бъдат сходни или идентични.

Жалбоподателят посочва, че от решение Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli не следва, че недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката предполага съществуването на вероятност от объркване между марките/знаците на страните, но съществуването на подобна вероятност от объркване е само пример за факторите, които могат да се вземат предвид, а не условие sine qua non за прилагането на член 52, параграф 1, точка б) от Регламент № 207/2009.

Жалбоподателят твърди, че като е приел, че член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 предполага или изисква съществуването на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите поради наличието на сходство или идентичност на разглежданите стоки и услуги, Общият съд е изтълкувал неправилно решение Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli и е приложил неправилно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Следователно той е допуснал грешка при прилагане на правото.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/17

Преюдициално запитване от Tribunal correctionnel de Saint-Brieuc — Chambre détachée de Guingamp (Франция), постъпило на 12 февруари 2018 г. — Procureur de la République/Tugdual Carluer и др.

(Дело C-115/18)

(2018/C 152/21)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal correctionnel de Saint-Brieuc — Chambre détachée de Guingamp

Страни в главното производство

Обвинител: Procureur de la République

Подсъдими: Tugdual Carluer, Yann Latouche, Dominique Legeard, Thierry Leleu, Dimitri Pinschof, Brigitte Plunian, Rozenn Marechal

Преюдициални въпроси

Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки европейският регламент [(ЕО) № 1107/2009] (1), при положение че не предвижда точно определение на това какво представлява активно вещество, оставяйки на заявителя възможността да избере какво да посочи като активно вещество в своя продукт и като му предоставя възможността да насочи цялото досие по заявката си само към едно вещество, макар пуснатият от него на пазара краен продукт да съдържа няколко вещества?

Гарантирано ли е спазването на принципите на предпазните мерки и на безпристрастност при издаването на разрешение за пускане на пазара, когато изпитванията, анализите и оценките, необходими за разглеждане на досието, са извършени само от заявителите, които могат да бъдат пристрастни при представянето му, без да се извършва никакъв независим насрещен анализ?

3)	Гарантирано ли е спазването на принципите на предпазните мерки и на безпристрастност при издаването на разрешение за пускане на пазара, без да бъдат публикувани докладите относно заявленията за разрешение под предлог опазване на промишлената тайна?

Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки европейският регламент [(ЕО) №o1107/2009], при положение че не отчита разнообразието от активни вещества и тяхната съвместна употреба, по-специално след като в него не се предвижда никакъв конкретен и пълен анализ на европейско равнище на кумулирането на активни вещества в рамките на един и същ продукт?

Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки европейският регламент [(ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г.], при положение че в глави 3 и 4 той освобождава от извършване на анализи за токсичност (генотоксичност, преглед на канцерогенността, преглед на нарушенията на функциите на ендокринната система, …) пестицидните продукти в техните търговски формулации, в които са пуснати на пазара и влияят на изложените на въздействието им потребители и околната среда, като налага извършването само на общи изпитвания, които винаги се осъществяват от заявителя?

(1) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, стр. 1).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/18

Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Barcelona (Испания), постъпило на 16 февруари 2018 г. — Marc Gómez del Moral Guasch/Bankia S.A.

(Дело C-125/18)

(2018/C 152/22)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Marc Gómez del Moral Guasch

Ответник: Bankia S.A.

Преюдициални въпроси

Трябва ли индексът IRPH (1) CAJAS да бъде предмет на съдебен контрол, в смисъл че съдът трябва да провери дали той е разбираем за потребителя, без за тази проверка да е пречка обстоятелството, че индексът е уреден от подзаконови или административни разпоредби, защото подобна хипотеза не е предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като в конкретния случай не става въпрос за задължителна разпоредба, а за променлива възнаградителна лихва, която продавачът или доставчикът включва по свой избор в договора?

2.1.

С оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 (2), която не е транспонирана в испанския правов ред, в противоречие ли е с тази директива и с член 8 обстоятелството, че испанска юрисдикция се позовава и прилага член 4, параграф 2 от същата директива, при положение че тази разпоредба не е транспонирана в испанския правов ред по волята на законодателя, който е искал да предостави пълна защита по отношение на всички клаузи, които продавач или доставчик може да включи в потребителски договор, в това число отнасящите се до основния предмет на договора, дори те да са съставени на ясен и разбираем език?

2.2.

Във всички случаи с оглед на разбирането на съществена клауза, по-конкретно на IRPH [референтен индекс за ипотечните кредити], необходимо ли е да се предоставя информация, или да се дава гласност относно следните факти или данни или относно част от тях:

обяснения относно начина на определяне на референтния индекс, тоест предоставяне на информация, че освен номиналния лихвен процент този индекс включва и комисионите и останалите разходи, че се касае за проста непретеглена средна стойност, че продавачът или доставчикът е длъжен да знае и да уведомява за обстоятелството, че се прилага отрицателен спред и че предоставените данни не са публично достояние, за разлика от другия обичаен индекс — Euribor;

ii)	обяснения относно минали и бъдещи колебания на IRPH чрез предоставяне и публикуване на графики, показващи по ясен и разбираем за потребителя начин колебанията на този специфичен индекс спрямо Euribor — обичайният индекс за обезпечените с ипотека кредити.

2.3.

Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че запитващата юрисдикция трябва да прецени неравноправния характер на договорните клаузи и да определи всички последици, произтичащи от националното право, непредоставянето на информация относно посочените факти или данни прави ли клаузата неразбираема, тъй като тя е неясна за средния потребител (член 4, параграф 2 от Директива 93/13), или непредоставянето на информацията предполага нелоялно поведение от страна на продавача или доставчика, поради което потребителят не би приел кредитът му да се определя спрямо IRPH, ако беше надлежно информиран?

Ако клаузата относно IRPH CAJAS бъде обявена за недействителна, при липса на споразумение, или ако то е по-неблагоприятно за потребителя, коя от следните две последици би била в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13:

3.1	приспособяване на договора чрез прилагане на обичаен заместващ индекс, тъй като става дума за договор, който е свързан главно с наличието на изгодна лихва за кредитната институция, [която има качеството на] продавач или доставчик, или

3.2	преустановяване на прилагането на лихвения процент, като единственото задължение в този случай е за погасяване на главницата по отпуснатия кредит в определения от кредитодателя или кредитополучателя срок?

(1) Референтен индекс за ипотечните кредити на спестовните каси.

(2) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95,1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/19

Преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud (Чешка република), постъпило на 16 февруари 2018 г. — A-PACK CZ, s.r.o./Odvolací finanční ředitelství

(Дело C-127/18)

(2018/C 152/23)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud

Страни в главното производство

Жалбоподател: A-PACK CZ, s.r.o.

Ответник: Odvolací finanční ředitelství

Преюдициални въпроси

Може ли при съобразяване с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/EО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че допуска чрез дерогация държавите членки да предвиждат условия, които в определени случаи изключват намаляване на данъчната основа при пълно или частично неплащане на цената?

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в разрез с целта на член 90 от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ли е национално законодателство, ако то не позволява на задължено по данъка върху добавената стойност лице да коригира размера на този данък, когато той е станал изискуем за облагаема доставка на друго данъчнозадължено лице, което го е платило само частично или изобщо не го е платило и което впоследствие е престанало да бъде задължено по данъка върху добавената стойност лице?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/20

Иск, предявен на 28 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-164/18)

(2018/C 152/24)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek, E. Sanfrutos Cano и G. von Rintelen)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като до 18 април 2016 г. не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от 26 февруари 2014 година (1), или във всички случаи като не е уведомило Комисията за приемането на тeзи разпоредби, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 51, параграф 1 от тази директива,

—

в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС на Кралство Испания да се наложи периодична имуществена санкция в размер на 61 964,32 EUR на ден, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с което се обявява неизпълнението на задължението за приемане, или във всички случаи, за уведомяване на Комисията за приемането на разпоредбите, необходими за спазване на Директива 2014/23/ЕС,

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във вътрешното право е изтекъл на 18 април 2016 г.

(1) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/20

Иск, предявен на 28 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-165/18)

(2018/C 152/25)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek, E. Sanfrutos Cano и G. von Rintelen)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като до 18 април 2016 г. не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година (1), или във всички случаи като не е уведомило Комисията за приемането на тeзи разпоредби, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 106, параграф 1 от тази директива,

—

в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС на Кралство Испания да се наложи периодична имуществена санкция в размер на 123 928,64 EUR на ден, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с което се обявява неизпълнението на задължението за приемане, или във всички случаи, за уведомяване на Комисията за приемането на разпоредбите, необходими за спазване на Директива 2014/25/ЕС,

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във вътрешното право е изтекъл на 18 април 2016 г.

(1) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/21

Жалба, подадена на 5 март 2018 г. от Република Полша срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 14 декември 2017 г. по дело T-849/16, PGNiG Supply & Trading/Европейска комисия

(Дело C-181/18 P)

(2018/C 152/26)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Друга страна в производството: PGNiG Supply & Trading GmbH, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло определение на Общия съд на Европейския съюз (първи състав) от 14 декември 2017 г., PGNiG Supply & Trading/Европейска комисия, T-849/16,

—	да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	всяка от страните да бъде осъдена да понесе собствените си съдебни разноски.

Основания и основни доводи

С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата на PGNiG Supply & Trading за отмяна на Решение C(2016) 6950 окончателен на Комисията от 28 октомври 2016 година за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55/ЕО, като приема, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран.

Според Република Полша в точки 6, 10, 11 и 43 от обжалваното определение Общият съд се е произнесъл и по съществото на спора относно валидността на спорното решение. С оглед на това Република Полша сочи следните основания за отмяна на обжалваното определение:

Първо, наличие на нарушение на член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник на Общия съд, както и нарушение на правото на Република Полша на ефективна съдебна защита и справедлив процес, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Съюза, както и нарушение на принципа на състезателност поради направените в обжалваното определение фактически и правни констатации, отнасящи се до съществото на спора относно валидността на спорното решение, преди спорът да е могъл да бъде разгледан по същество в производството по дело T-883/16, Република Полша/Европейска комисия.

Второ, наличие на грешка в правната оценка относно спорното решение, дължаща се на констатацията, че то предвижда предоставяне на достъп на трети лица до 50 % от преносния капацитет на газопровода Opal между Грайфсвалд и Брандов посредством прозрачна и недискриминационна тръжна процедура, така че други субекти да имат възможността да придобият капацитет, а така също и на констатацията, че спорното решение не въвежда ново регулативно изключение, а отменя отчасти съществуващо изключение. Според Република Полша оценката на правната същност и последиците от спорното решение е неправилна, доколкото спорното решение само привидно въвежда разрешения, представени като прозрачни и недискриминационни. Всъщност то съставлява механизъм, позволяващ само на предприятията от групата „Газпром“ да се ползват от не по-малко от 90 % от преносния капацитет на газопровода Opal, попадащ в обхвата на спорното решение (от които 50 % са капацитет, изцяло освободен от правилото за достъп на трети лица, а 40 % капацитет от вида DZK (свободно разпределим), които могат да бъдат резервирани само от Газпром).

Трето, нарушение на задължението за надлежно мотивиране на обжалваното определение. Според Република Полша Общият съд не е изяснил въз основа на какви предпоставки е направил констатациите по същество във връзка със спорното решение. В резултат от това е невъзможно да се установят причините, поради които Общият съд е приел, че спорното решение предоставя достъп до капацитета на газопровода Opal за несвързани с групата „Газпром“ предприятия и ще се отрази благоприятно на конкуренцията на пазара на природен газ.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/22

Иск, предявен на 12 март 2018 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-188/18)

(2018/C 152/27)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek, G. von Rintelen, M. Žebre)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да установи, че като до 18 април 2016 г. не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 114, 2015 г., стр. 24 и ОВ L 82, 2018 г., стр. 17), или във всеки случай, като не ги е съобщила на Комисията, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 51 от тази директива,

—	на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да осъди Република Словения да заплати периодична имуществена санкция в размер на 8 992,32 EUR на ден, считано от датата на постановяване на решението по настоящото дело,

—	да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 51 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия до 18 април 2016 г. Република Словения е трябвало да приеме и оповести законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с тази директива. Тъй като преди изтичането на този срок Република Словения не е уведомила Комисията за транспонирането на всички разпоредби на посочената директива, Комисията решава да предяви иск пред Съда.

С иска си Комисията моли Съда да осъди Република Словения да заплати периодична имуществена санкция в размер на 8 992,32 EUR на ден. За изчисляването на този размер Комисията е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението на правото на Съюза, както и възпиращото действие с оглед на платежоспособността на посочената държава членка, а именно Република Словения.

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 18 април 2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/24

Решение на Общия съд от 13 март 2018 г. — Alouminion tis Ellados/Комисия

(Дело T-542/11 RENV) (1)

((Държавни помощи - Електричество - Решение, с което помощта се обявява за незаконна и несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ - Преференциална тарифа за електричество, предоставена с договор, сключен със заварен доставчик - Прекратяване на договора от заварения доставчик - Спиране от съда при обезпечително производство на последиците от прекратяването на договора - Отмяна на решението на Комисията от Общия съд - Отмяна на решението на Общия съд от Съда - Връщане на делото на Общия съд - Обхват на жалбата след връщането - Квалификация като нова помощ в определението за налагане на временни мерки - Компетентност на Комисията - Ефективна съдебна защита - Квалификация на преференциалната тарифа като държавна помощ - Предимство - Оправдани правни очаквания - Право на защита на бенефициера - Задължение за възстановяване - Задължение за мотивиране))

(2018/C 152/28)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Alouminion tis Ellados VEAE, преди това Alouminion AE (Атина, Гърция) (представители: G. Dellis, N. Korogiannakis, E. Chrysafis, D. Diakopoulos и N. Keramidas, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и É. Gippini Fournier)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2012/339/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ SA.26117 — C 2/10 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на Aluminium of Greece SA (ОВ L 166, 2012 г., стр. 83)

Диспозитив

1)	Отхвърля жабата.

2)	Осъжда Alouminion tis Ellados VEAE да понесе заедно с направените от него разноски и разноските, направени от Европейската комисия и от Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI).

(1) ОВ C 370, 17.12.2011 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/25

Решение на Общия съд от 14 март 2018 г. — Kim и др./Съвет и Комисия

(Съединени дела T-533/15 и T-264/16) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Северна Корея с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Списък на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени - Включване на имената на жалбоподателите - Доказване на основателността на вписването в списъка - Задължение за мотивиране))

(2018/C 152/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели по дело T-533/15: Il-Su Kim (Пхенян, Северна Корея) и другите петима жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към решението (представители: M. Lester, S. Midwinter, QC, T. Brentnall и A. Stevenson, solicitors)

Жалбоподател по дело T-264/16: Korea National Insurance Corporation (Пхенян) (представители: M. Lester, S. Midwinter, T. Brentnall и A. Stevenson)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално A. de Elera-San Miguel Hurtado и A. Vitro, а впоследствие A. Vitro и F. Naert), Европейска комисия (представители: по дело T-533/15 — L. Havas, S. Bartelt и D. Gauci, а по дело T-264/16 — L. Havas и S. Bartelt, впоследствие по дело T-533/15 — L. Havas и D. Gauci, а по дело T-264/16 — L. Havas)

Встъпила страна в подкрепа на ответниците по дело T-533/15: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално V. Kaye, впоследствие S. Brandon, след това S. Brandon и C. Crane и накрая S. Brandon)

Предмет

По дело T-533/15, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/1066 на Съвета от 2 юли 2015 година за изменение на Решение 2013/183/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 174, 2015 г., стр. 25), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1062 на Комисията от 2 юли 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Народна демократична република Корея (ОВ L 174, 2015 г., стр. 16), на Решение (ОВППС) 2016/475 на Съвета от 31 март 2016 година за изменение на Решение 2013/183/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 85, 2016 г., стр. 34), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/659 на Комисията от 27 април 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Народна демократична република Корея (ОВ L 114, 2016 г., стр. 9), на Решение (ОВППС) 2016/849 на Съвета от 27 май 2016 година относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Решение 2013/183/ОВППС (ОВ L 141, 2016 г., стр. 79 и поправка в ОВ L 48, 2018 г., стр. 44) и на всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета, в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателите, а по дело T-264/16 — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2016/475, на Регламент за изпълнение 2016/659, на Решение 2016/849 и на всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета, в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	По дело T-533/15 осъжда г-н Kim Il-Su и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, да заплатят съдебните разноски, с изключение на разноските, направени от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3)	По дело T-264/16 осъжда Korea National Insurance Corporation да заплати съдебните разноски.

4)	По дело T-533/15 Обединеното кралство понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 381, 16.11.2015 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/26

Решение на Общия съд от 14 март 2018 г. — TestBioTech/Комисия

(Дело T-33/16) (1)

((Околна среда - Генетично модифицирани продукти - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Регламент (ЕО) № 1829/2003 - Генетично модифицирана соя MON 87769, MON 87705 и 305423 - Отхвърляне на искане за вътрешно преразглеждане на решения за разрешаване на пускането на пазара - Понятието „екологично законодателство“ - Член 10 от Регламент № 1367/2006))

(2018/C 152/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TestBioTech eV (Мюнхен, Германия) (представители: R. Stein, solicitor, K. Smith, QC, и J. Stevenson, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Tomkin, L. Pignataro-Nolin и C. Valero)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Monsanto Europe (Антверпен, Белгия) и Monsanto Company (Уилмингтън, Делауеър, Съединени американски щати) (представител: M. Pittie, адвокат), и Pioneer Overseas Corp. (Джонстън, Айова, Съединени американски щати) и Pioneer Hi-Bred International, Inc. (Джонстън) (представители: G. Forwood, адвокат, J. Killick, barrister, и S. Nordin, solicitor)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмото на члена на Комисията, отговарящ за здравеопазването и безопасността на храните, от 16 ноември 2015 г., с което се отхвърля искането за вътрешно преразглеждане — подадено на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126) — на решенията за изпълнение, разрешаващи пускането на генетично модифицирана соя MON 87769, MON 87705 и 305423 на пазара.

Диспозитив

Отменя писмото на члена на Европейската комисия, отговарящ за здравеопазването и безопасността на храните, от 16 ноември 2015 г. с номер Ares(2015) 5145741 по искането за вътрешно преразглеждане — подадено на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността — на решенията за изпълнение, разрешаващи пускането на генетично модифицирана соя MON 87769, MON 87705 и 305423 на пазара.

2)	Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на TestBioTech eV.

3)	Monsanto Europe, Monsanto Company, Pioneer Overseas Corp. и Pioneer Hi-Bred International, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 136, 18.4.2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/27

Решение на Общия съд от 15 март 2018 г. — Naviera Armas/Комисия

(Дело T-108/16) (1)

((Държавни помощи - Условия за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от дружество за морски превози - Изключително използване на инфраструктури, финансирани с публични средства, извън договор за концесия - Освобождаване от част от пристанищните такси - Жалба от конкурент - Решение за установяване на липса на държавни помощи след приключване на предварителната процедура по разследване - Сериозни трудности при разглеждането на съответните мерки - Развитие на разглежданото положение в хода на административното производство - Понятие за предимство, предоставено чрез държавни средства - Грешки при преценката на фактите и грешки в правото - Решение на националната юрисдикция, с което се спират последиците на покана за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка - Изискване за надлежно и безпристрастно разглеждане на жалбата))

(2018/C 152/32)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Naviera Armas, SA (Лас Палмас де Гран Канария, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra и Á. Givaja Sanz, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar, G. Luengo и S. Noë)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Fred Olsen, SA (Санта Крус де Тенерифе, Испания) (представител: F. Marín Riaño, avocat)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 8655 окончателен на Комисията от 8 декември 2015 г. относно държавна помощ SA.36628 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Испания — Fred Olsen

Диспозитив

Отменя Решение C(2015) 8655 окончателен на Комисията от 8 декември 2015 г. относно държавна помощ SA.36628 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Испания — Fred Olsen, доколкото в него е установено, след приключване на предварителната процедура по разследване, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от Fred Olsen, SA не представлява предоставена в полза на последното държавна помощ.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Naviera Armas, SA да понесе една четвърт от собствените си съдебни разноски, като останалата част от разноските му следва да бъде заплатена от Европейската комисия.

4)	Комисията и Fred Olsen понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 175, 17.5.2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/28

Решение на Общия съд от 15 март 2018 г. — Caviro Distillerie и др./Комисия

(Дело T-211/16) (1)

((Дъмпинг - Внос на винена киселина с произход от Китай и произведена от Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co., Ltd - Решение за изпълнение (ЕС) 2016/176 - Неналагане на окончателно антидъмпингово мито - Член 3, параграфи 2, 3 и 5 и член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Изготвяне на извадка - Липса на съществена вреда - Явна грешка в преценката - Установяване на вредата - Рентабилност на промишлеността на Съюза))

(2018/C 152/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Caviro Distillerie Srl (Фаенца, Италия), Distillerie Bonollo SpA (Форминжине, Италия), Distillerie Mazzari SpA (Сант’Агата сул Сантерно, Италия), Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA (Боргорико, Италия) (представители: A. Bochon, avocat, и M. R. MacLean, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и A. Demeneix)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяната на член 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2016/176 на Комисията от 9 февруари 2016 година за прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република и произведена от Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd (ОВ L 33, 2016 г., стр. 14)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Caviro Distillerie Srl, Distillerie Bonollo SpA, Distillerie Mazzari SpA и Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA да понесат освен собствените си съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/29

Решение на Общия съд от 14 март 2018 г. — Gifi Diffusion/EUIPO — Crocs (Обувки)

(Дело T-424/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ обувка - По-ранен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Задължение за мотивиране - Член 62 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Служебно разглеждане на основание за недействителност от апелативния състав - Компетентност на апелативния състав - Член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002))

(2018/C 152/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gifi Diffusion (Вилньов-сюр-Ло, Франция) (представител: C. de Chassey avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Crocs, Inc. (Niwot, Колорадо, Съединени американски щати) (представители: H. Seymour, L. Cassidy, J. Guise, D. Knight, solicitors, N. Hadjadj Cazier, M. Berger и H. Haouideg, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 25 април 2016 г. (преписка R 37/2015-3), постановено в производство за обявяване на недействителност между Gifi Diffusion и Crocs.

Диспозитив

1)	Отменя решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 25 април 2016 г. (преписка R 37/2015-3), постановено в производство по обявяване на недействителност между Gifi Diffusion и Crocs, Inc.

2)	EUIPO понася освен собствените си съдебни разноски, и тези на Gifi Diffusion в производството пред Общия съд.

3)	Crocs понася собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 392, 24.10.2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/30

Решение на Общия съд от 14 март 2018 г. — Crocs/EUIPO — Gifi Diffusion (Обувки)

(Дело T-651/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ обувка - По-ранен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Липса на новост - Оповестяване преди датата на приоритета - Служебно разглеждане на факти - Допълнителни доказателства, представени пред апелативния състав - Членове 5, 7 и член 63, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002))

(2018/C 152/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Crocs, Inc. (Niwot, Колорадо, САЩ) (представители: H. Seymour, L. Cassidy, J. Guise и D. Knight, solicitors, N. Hadjadj Cazier, M. Berger и H. Haouideg, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Gifi Diffusion (Вилньов-сюр-Ло, Франция) (представител: C. de Chassey, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 6 юни 2016 г. (преписка R 853/2014-3), постановено в производство за обявяване на недействителност между Gifi Diffusion и Crocs

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Crocs, Inc. да заплати освен собствените си съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Gifi Diffusion в производството пред Общия съд.

(1) ОВ C 410, 7.11.2016 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/31

Решение на Общия съд от 13 март 2018 г. — Kiosked/EUIPO — VRT („K“)

(Дело T-824/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „K“ - По-ранна фигуративна марка на Бенелюкс „K“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 152/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kiosked Oy Ab (Еспоо, Финландия) (представител: L. Laaksonen, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: De Vlaamse Radio- en Televisieomroeporganisatie (VRT) (Брюксел, Белгия) (представители: P.-Y. Thoumsin и E. Van Melkebeke, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 септември 2016 г. (преписка R 279/2016–4), постановено в производство по възражение със страни VRT и Kiosked

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Kiosked Oy Ab понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), както и на De Vlaamse Radio- en Televisieomroeporganisatie (VRT).

(1) ОВ C 22, 23.1.2017 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/32

Решение на Общия съд от 15 март 2018 г. — Marriott Worldwide/EUIPO — Graf (Изображение на крилат бик)

(Дело T-151/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща крилат бик - По-ранни фигуративна марка на Европейския съюз и фигуративна национална марка, изобразяващи грифон - Относително основание за отказ - Сходство между знаците - Член 53, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - По-ранно авторско право, защитено от националното право - Член 53, параграф 2, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 2, буква в) от Регламент 2017/1001) - Служебна проверка на фактите - Член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 152/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Marriott Worldwide Corp. (Бъдезда, Мериленд, Съединени щати) (представител: A. Reid, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Johann Graf (Гумполдскирхен, Австрия) (представител: S. Salomonowitz, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 17 януари 2017 г. (преписка R 165/2016-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Marriott Worldwide и M. Graf

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 януари 2017 г. (преписка R 165/2016-4).

2)	EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Marriott Worldwide Corp.

3)	Г-н Johann Graf понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 129, 24.4.2017 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/35

Определение на Общия съд от 5 март 2018 г. — Estamede/ЕЦБ

(Дело T-124/17) (1)

((Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - ЕЦБ - Преструктуриране на гръцкия публичен дълг - Участие на гръцки публичен орган, който управлява пенсионен фонд на инженерите и предприемачите в гражданското строителство - Липса на личен интерес или прехвърлено право на обезщетение - Неспазване на изискванията за форма - Явна недопустимост))

(2018/C 152/44)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon (Estamede) (Атина, Гърция) (представител: P. Miliarakis, avocat)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: A. Koutsoukou и K. Laurinavičius, подпомагани от H.-G. Kamann, avocat)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на претърпените от Eniaios Foreas Koinonikis Asfalisis (EFKA) вреди и по-конкретно от неговия отдел за инженерите и предприемачите в гражданското строителство Tameio Syntaxeon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon (TSMEDE) (Tomeis Michanikon Ergolipton Dimosion Ergon), както и от неговите членове, които са се пенсионирали впоследствие, по-специално в резултат от приемането от страна на ЕЦБ на решение 2012/153/ЕС от 5 март 2012 година относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг (ОВ L 77, 2012 г. ,стр. 19), както и в резултат от приемането на други мерки от страна на ЕЦБ, свързани с преструктурирането на гръцкия публичен дълг

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим.

2)	Осъжда Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon (Estamede)да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/36

Определение на Общия съд от 9 март 2018 г. — Naftogaz of Ukraine/Комисия

(Дело T-196/17) (1)

((Жалба за отмяна - Вътрешен пазар на природен газ - Директива 2009/73/ЕО - Решение на Комисията за промяна на условията за освобождаване от правилата на Съюза по отношение на условията за експлоатация на газопровода OPAL във връзка с достъпа на трети лица и тарифната уредба - Липса на пряко засягане - Недопустимост))

(2018/C 152/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NJSC Naftogaz of Ukraine (Киев, Украйна) (представители: D. Mjaaland, A. Haga, M. Krakowiak и P. Grzejszczak, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: Y. G. Marinova, O. Beynet и K. Herrmann)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2016) 6950 окончателен на Комисията от 28 октомври 2016 г. относно преразглеждане на условията за дерогация по отношение на газопровода OPAL, признати по силата на Директива 2003/55/ЕО, от правилата относно достъпа на трети лица и тарифната уредба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсват основания за произнасяне по молбите за встъпване.

3)	NJSC Naftogaz of Ukraine понася собствените си съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

4)	Naftogaz of Ukraine, Комисията, OPAL Gastransport GmbH & Co. KG, Gazprom Eksport LLC и Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. понасят собствените си съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/37

Жалба, подадена на 15 февруари 2018 г. — VG/Комисия

(Дело T-84/18)

(2018/C 152/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VG (представители: G. Pandey и V. Villante, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	ако е целесъобразно, преюдициално да обяви член 90 от Правилника за длъжностните лица за невалиден и неприложим в настоящото производство по реда на член 270 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	първо, да отмени решението от 30 октомври 2017 г. на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя, подадена на 31 юли 2017 г.,

—	второ, да отмени решението на EPSO от 19 април 2017 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя да се преразгледа решението на EPSO/конкурсната комисия да не го допусне до следващия етап на конкурса,

—	трето, да отмени решение от 6 февруари 2017 г., поместено в онлайн EPSO профила, жалбоподателят да не бъде включен в проект на списък на кандидатите, подбрани за целите на конкурс EPSO/AD/323/16,

—	четвърто, да отмени обявление за конкурс EPSO/AD/323/16, публикувано на 26 май 2016 г., (1)

—	на последно място, да отмени изцяло публикувания в резултат на това проект на списък на длъжностни лица, подбрани да участват в посочения конкурс,

—	да присъди на жалбоподателя обезщетение в размер на 50 000 EUR,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

В рамките на първото основание се твърди наличието на явна грешка в преценката от страна на EPSO/конкурсната комисия при оценката на професионалния опит на жалбоподателя, както и нарушение на приложение III към обявлението за спорния конкурс, в което е подробно изложен необходимият професионален опит.

2.	В рамките на второто основание се твърди, че е налице нарушение на член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз и правото на жалбоподателя да бъде изслушан, както и нарушение на задължението за мотивиране и на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

В рамките на третото основание се твърди наличието на нарушение на членове 1, 2, 3 и 4 от Регламент № 1/58 (2), нарушение на членове 1г и на 28 от Правилника за длъжностните лица и на член 1, параграф 1, буква е) от Приложение III към посочения правилник, както и нарушение на принципа за равно третиране и на принципа за недопускане на дискриминация.

(1) ОВ C 187, 2016 г., стр. A/1.

(2) Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (OB 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр 1).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/38

Жалба, подадена на 15 февруари 2018 г. — Batchelor/Комисия

(Дело T-85/18)

(2018/C 152/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Edward William Batchelor (Брюксел, Белгия) (представители: B. Hoorelbeke, lawyer, и M. Healy, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решение на Комисията C(2017) 8430 окончателен от 5 декември 2017 г., с което се отказва достъп до документ, съдържащ етична декларация на отговорен служител, попълнена в информационната система на Европейската комисия за управление на човешките ресурси Sysper2, както и достъп до други документи, които попадат в обхвата на първоначалното заявление за достъп;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е нарушение на член 15, параграф 3 ДФЕС, член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 (1) във връзка с член 8, точка б) от Регламент 45/2001 (2), тъй като е отказан пълният или частичен достъп до етичната декларация.

—

В първата част от първото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е проверила, нито е доказала защо оповестяването на етичната декларация би могло конкретно и действително да засегне интереса, който се защитава с член 4, параграф 1, точка б) от Регламент 1049/2001. Поради това Комисията не е изпълнила правноустановеното си задължение и е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отказала дори частичен достъп до етичната декларация.

—

Във втората част от първото основание жалбоподателят излага, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на член 4, параграф 1, точка б) от Регламент 1049/2001 във връзка с член 8, параграф б) от Регламент 45/2001, тъй като е приела, че жалбоподателят не е доказал надлежно необходимостта от оповестяване на етичната декларация.

Второто основание е нарушение на член 42 от Хартата на основните права, член 15, параграф 3 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Регламент 1049/2001, поради отказа да се предостави достъп до други документи, които попадат в обхвата на първоначалното заявление за достъп.

—

В рамките на второто основание жалбоподателят посочва релевантни и съвпадащи доказателства, че повече от установените от Комисията седемдесет и един документа попадат в обхвата на първоначалното му заявление за достъп. Отказвайки достъп до тези допълнителни документи, Комисията е нарушила член 42 от Хартата на основните права, член 15, параграф 3 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Регламент 1049/2001.

Третото основание е нарушение на принципа на добра администрация и по-специално на задължението за полагане на грижа.

—

В рамките на третото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължимата грижа съгласно член 41 от Хартата на основните права, тъй като не е установила достатъчно внимателно дали не са налице още документи, попадащи в приложното поле на първоначалното заявление за достъп. В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква, че Комисията не е обяснила как е достигнала до извода, че не са налице още документи, тъй като не е предоставена информация относно прилаганите от Комисията методи за търсене на документи.

Четвъртото основание е нарушение на задължението на мотивиране, установено в член 296, параграф 2 ДФЕС.

—

В първата част от четвъртото основание жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС, тъй като не е обяснила защо оповестяването на етичната декларация би могло конкретно и действително да засегне интереса, защитен с член 4, параграф 1, точка б) от Регламент 1049/2001, нито е посочила защо счита, че подобно оповестяване би застрашило законовия интерес на съответното лице съгласно член 8, параграф б) от Регламент 45/2001.

—

Във втората част от четвъртото основание жалбоподателят посочва, че оспорваното решение не съдържа мотиви относно това защо не са посочени никакви допълнителни документи, които попадат в обхвата на първоначалната молба за достъп, въпреки твърденията на жалбоподателя в потвърждението на заявлението. Следователно тази част от обжалваното решение също се основава на недостатъчни мотиви.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ 2001 L 145, p.43; Специално издание на български език, 2007 г., , глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ 2001 L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/40

Жалба, подадена на 20 февруари 2018 г. — Wehrheim/ЕЦБ

(Дело T-100/18)

(2018/C 152/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Christine Wehrheim (Офенбах, Германия) (представител: N. De Montigny, avocat)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателката

Жалбоподателката иска от Общия съд:

да отмени:

—	решението от 3 юли 2017 г., с което е отхвърлено (подаденото на 10 май 2017 г.) искане за обезщетение за вредата, претърпяна поради премахването на нейната [надбавка за експатриране],

—	ако е необходимо, решението от 21 декември 2017 г., с което е изрично отхвърлена нейната жалба (подадена на 3 септември 2017 г.) срещу първото решение;

да осъди ответника да плати исканото от жалбоподателката обезщетение, изложено в нейните искания:

—	разликата между възнагражденията, в размер на 700,53 EUR месечно, считано от април 2017 г., докато тя работи в институцията по постоянния си договор,

—	допълнителните към вече приетите 1 079,10 EUR разходи за преместване, т.е. допълнително 1 000 EUR,

—	причинената психическа вреда, в размер на 2 000 EUR;

—	ведно със законната лихва, до пълно изплащане,

3.	да осъди ответника да плати всички разноски и разходи във връзка с производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага само едно основание — обстоятелството, че администрацията ответник е извършила нарушение, тъй като не е изпълнила задължението си за полагане на грижа, за добра администрация и за подпомагане, и е създала очакване, което се оказва неосъществимо в случая на жалбоподателката и се изразява в отпускането на надбавка за експатриране, въпреки че тя изначално не отговаряла на съответните изисквания на Правилника за длъжностните лица. Вследствие от тази грешка възникнала вреда, пряко свързана с нарушението на институцията.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/40

Жалба, подадена на 21 февруари 2018 г. — Австрия/Комисия

(Дело T-101/18)

(2018/C 152/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Република Австрия (представител: G. Hesse)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ЕС) 2017/2112 на Комисията от 6 март 2017 година относно мярка/схема за помощ/държавна помощ SA.38454 — 2015/C (ex 2015/N), която Унгария възнамерява да приложи в подкрепа на изграждането на два нови ядрени реактора в атомната електроцентрала „Paks II“ (нотифицирано под номер С(2017) 1486), публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз L 317от 1 декември 2017 г., стр. 45, както и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага десет основания.

1.	Първо основание: не е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка Първо, решението било нищожно поради нарушаване на основните правила на правото в областта на обществените поръчки, чието спазване е пряко свързано с целта на помощта.

2.	Второ основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС — липса на цел от общ интерес Второ, Република Австрия твърди, че противно на поддържаното от ответника, не е на лице необходимият общ интерес съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

Трето основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС — неправилно отграничаване на икономическия сектор и погрешно приемане, че е налице пазарна неефективност по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС

Трето, ответникът допуснал грешка при одобряването на планираната държавна помощ съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като погрешно приел, че е налице отделен пазар на ядрена енергия и също така неправилно приел, че е налице пазарна неефективност на този пазар, съответно на капиталовия пазар.

4.	Четвърто основание: непропорционалността на мярката Четвърто, решението било недействително и защото ответникът не извършил оценка на пропорционалността на законовите изисквания съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС: по-конкретно, надделявали отрицателните последици.

Пето основание: непропорционални нарушения на конкуренцията, които са несъвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС

Пето, в резултат на разглежданото решение се стигало до непропорционално нарушаване — което поради това било несъвместимо с правото на Съюза — на конкуренцията и до различия в третирането съгласно правилата за държавната помощ на вътрешния пазар на електроенергия.

6.	Шесто основание: наличие на „проект в затруднено положение“ Шесто, жалбоподателят твърди, че помощта за „проект в затруднено Положение на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия не е трябвало да бъде разрешена въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

Седмо основание: засилване или създаване на господстващо положение

Седмо, следващото от помощта господстващо положение на пазара на унгарската държава, упражняваща дейност при условията на пазарна икономика, изключвало съвместимостта на помощта с общия пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

8.	Осмо основание: ликвиден риск за пазара на едро Осмо, помощта не трябвало да бъде отпускана с оглед на присъщия риск от намаляване на пазарната ликвидност.

9.	Девето основание: недостатъчно определяне на помощта Девето, жалбоподателят основава иска си на твърдението, че ответникът недостатъчно определил обхвата на помощта.

10.	Десето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС Десето, ответникът допуснал — многократни и сериозни — нарушения на задължението за.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/42

Жалба, подадена на 23 февруари 2018 г. — Pink Lady America/CPVO — WAAA („Cripps Pink“)

(Дело T-112/18)

(2018/C 152/51)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Pink Lady America LLC (Якима, Вашингтон, САЩ) (представители: R. Manno и S. Travaglio, lawyers)

Ответник: Служба на Общността за сортовете растения (CPVO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Western Australian Agriculture Authority (WAAA) (Саут Пърт, Австралия)

Данни за производството пред CPVO

Притежател на спорната правна закрила на Общността на сортовете растения: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорната правна закрила на Общността на сортовете растения: правна закрила на Общността на сортовете растения № EU1640, сорт ябълки „Cripps Pink“

Производство пред CPVO: производство за обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на апелативен състав на CPVO от 14 септември 2017 г. по преписка R A007/2016

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени сорта ябълкови дървета „Cripps Pink“ CPVR № 1640 поради липса на новост съгласно член 10 във връзка с член 20 oт Регламент № 2100/94;

—	да осъди CPVO и Western Australian Agriculture Authority да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на свързаните разпоредби на членове 10 и 20 от Регламент 2100/94;

—	Нарушение на член 76 oт Регламент № 2100/94 и на общите принципи на правото на правна сигурност и на добро правораздаване във връзка с член 50, параграф 3 oт Регламент № 874/2009.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/44

Жалба, подадена на 27 февруари 2018 г. — Darmanin/EASO

(Дело T-116/18)

(2018/C 152/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Joanna Darmanin (Слиема, Малта) (представител: N. De Montigny, адвокат)

Ответник: Европейската служба за подкрепа в областта на убежището

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на AHCC (изпълнителен директор) от 27 юни 2017 г., с което жалбоподателят е уволнен в края на изпитателния срок, считано от 15 юли 2017 г.,

—	доколкото е необходимо, да отмени изричното решение, с което се отхвърля жалбата по административен ред от 29 януари 2018 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на член 14 от Условията за работа на другите служители (наричани по-нататък „ЕРДС“) и на Вътрешния правилник относно процедурата за оценяване на длъжностните лица в изпитателен срок в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

2.	Второто основание е изведено от нарушение на член 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и на решението на Управителния съвет на EASO от 18 януари 2016 г. за прилагане на членове 43 и 44 от Правилника спрямо временно наетия персонал.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на Решение № 11 на Управителния съвет на EASO от 4 юли 2012 г. относно средния управленски персонал.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципите на добрата администрация и на правна сигурност.

5.	Петото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от възражение за незаконосъобразност поради нарушение на принципа на равенство и на ефективното право на изслушване.

6.	Шестото основание е изведено от нарушение на правото да бъде приложена законосъобразна, справедлива и предвидима процедура за оценяване.

7.	Седмото основание е изведено от неспазване на правилата в областта на доказателствената тежест.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/45

Жалба, подадена на 27 февруари 2018 г. — Wendel и др./Комисия

(Дело T-124/18)

(2018/C 152/55)

Език на производството: ангийски

Страни

Жалбоподатели: Wendel GmbH & Co. KG Schuhproduktionen International (Детмолд, Германия), Jana shoes GmbH & Co. KG (Детмолд), Novi International GmbH & Co. KG (Детмолд), shoe.com GmbH & Co. KG (Детмолд), Wortmann KG Internationale Schuhproduktionen (Детмолд) (представители: A. Willems, S. De Knop и C. Zimmermann, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви жалбата за недопустима;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията от 4 декември 2017 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам, произведени от някои производители износители в Китайската народна република и Виетнам, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14 (OВ L 319, 2017 г., стp. 30) и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет основания.

Първото основание е изведено от обстоятелството, че тъй като не било налице валидно правно основание, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията (1) се нарушавал принципът на предоставената компетентност съгласно член 5, параграф 1 и член 5, параграф 2 ДЕС и, във всички случаи принципът на институционално равновесие по член 13, параграф 2 ДЕС.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че тъй като не били взети необходимите мерки, за да се съобрази решение С&J Clark International по съединени дела C–659/13 и C–34/14, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 266 ДФЕС.

Третото основание е изведено от обстоятелството, че с налагането на антидъмпингови мита върху вноса на обувки, „извършен през периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета (2) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета (3)“, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията сe нарушавал член 1, параграф 1 и член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 (4), и принципът на правна сигурност (недопускане на обратно действие).

Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че с налагането на антидъмпингово мито, без да бъде извършена нова оценка на интереса на Съюза, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 21 от Регламент (ЕС) 2016/1036; във всички случаи било очевидно неправилно да се заключи, че налагането на антидъмпингово мито било в интерес на Съюза.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че тъй като представлявал акт, с чието приемане се надхвърляло необходимото за постигане на преследваната цел, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 ДЕС.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията от 4 декември 2017 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам, произведени от някои производители износители в Китайската народна република и Виетнам, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14 (ОВ L 319, 2017 г., стр. 30).

(2) Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3).

(3) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (ОВ L 352, 2009 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/46

Жалба, подадена на 28 февруари 2018 г. — Associazione –GranoSalus/Комисия

(Дело T-125/18)

(2018/C 152/56)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Associazione Nazionale Granosalus — Liberi — Cerealicoltori & Consumatori (Associazione — GranoSalus) (Фоджа, Италия) (представител: G. Dalfino, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 на Комисията от 12 декември 2017 година, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз от 15 декември 2017 г., за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: нарушение на членове 168, 169 и 191 ДФЕС във връзка с член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на Регламент (ЕО) № 1107/2009, на Регламент (ЕС) 2016/429 и на Регламент (ЕС) № 1305/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393, на Директива 98/83/ЕО и на Директива (ЕС) 2015/1787; нарушение на принципа на предпазните мерки, на принципите на пропорционалност и разумност и на принципите на добро управление, правилност и административна прозрачност; превишаване на правомощията поради изопачаване на фактите, недостатъчни и привидни проверка и мотивиране; явна нелогичност, неправилни основания и неправилно прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324.

В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква:

—	Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 противоречи на принципите и предпазните мерки, установени от Регламент (ЕО) № 1107/2009 за защита на здравето на хората, потребителите, животните и околната среда,

—	нарушение на принципа на предпазните мерки и несъответствие с практиката на Общия съд и на Съда,

—	липса на проверка във връзка с въздействието на глифозата, по-специално върху животните и върху подпочвените води, и неспазване на процедурите, установени от Регламент (ЕО) № 1107/2009,

—	незаконосъобразност на специфичните изисквания на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324, доколкото са оставени на преценката на държавите членки, без да е определен никакъв референтен показател.

Второ основание: незаконосъобразност на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 поради накърняване на правото на здраве на членовете на Granosalus и поради несъответствие с насоките на ОСП в Регламент (ЕС) № 1305/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393.

В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква, че:

—	наличието на глифозат в продукти и стоки за всекидневна употреба засяга здравето на членовете на Granosalus, като граждани на ЕС и потребители,

—	използването на глифозата засяга предлагането на пазара на продуктите на членовете на Granosalus и правилното прилагане на правилата на конкуренцията на територията на ЕС.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/47

Жалба, подадена на 27 февруари 2018 г. — adidas International Trading и др./Комисия

(Дело T-130/18)

(2018/C 152/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: adidas International Trading BV (Амстердам, Нидерландия) и 27 други) (представители: E. Vermulst и J. Cornelis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първо основание: юридически Комисията няма правомощието да приеме Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията (1).

Второ основание: възобновяването на приключилата процедура във връзка с обувки и налагането с обратно действие на изтеклото антидъмпингово мито с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията:

—	няма правно основание, базирано е на явна грешка при прилагането на член 266 ДФЕС и на Регламент (ЕС) № 2016/1036 (2) и нарушава член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 2016/1036;

—	несъгласувано е с принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност и на недопускане на обратно действие по отношение на жалбоподателите; и

—	е основано на неправилно прилагане на член 266 ДФЕС и на злоупотреба с власт от страна на Комисията и нарушава член 5, параграф 4 ДЕС.

3.	Трето основание: налагането с обратно действие на антидъмпингово мито на доставчиците на жалбоподателите, с което се изключва възстановяването на жалбоподателите, нарушава принципа на недопускане на дискриминация.

Четвърто основание: при преценката на исканията на доставчиците на жалбоподателите за получаване на статут на дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, Комисията е злоупотребила с правомощието си да налага с обратно действие антидъмпингово мито и е нарушила принципа на недопускане на дискриминация.

Пето основание: оценката на Комисията по отношение на дружествата, изброени в приложения III и VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията, и разпореждането за отхвърляне на исканията за възстановяване на антидъмпинговото мито във връзка с вноса от посочените дружества, се основават на явна грешка в преценката, неправилно прилагане на член 266 ДФЕС и са в разрез със задължението за полагане на дължимата грижа и добра администрация.

(2) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/48

Жалба, подадена на 28 февруари 2018 г. — Deichmann/Комисия

(Дело T-131/18)

(2018/C 152/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deichmann SE (Есен, Германия) (представители: S. De Knop, B. Natens, A. Willems и C. Zimmermann, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за недопустима;

—

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че тъй като не били взети необходимите мерки, за да се съобрази решение С&J Clark International по съединени дела C-659/13 и C-34/14, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 266 ДФЕС.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че тъй като представлявал акт, с чието приемане се надхвърляло необходимото за постигане на преследваната цел, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 ДЕС.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/49

Жалба, подадена на 28 февруари 2018 г. — Roland/Комисия

(Дело T-132/18)

(2018/C 152/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Roland SE (Есен, Германия) (представители: S. De Knop, A. Willems и C. Zimmermann, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за недопустима;

—

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че тъй като не били взети необходимите мерки, за да се съобрази решение С&J Clark International по съединени дела C–659/13 и C–34/14, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 266 ДФЕС.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че тъй като представлявал акт, с чието приемане се надхвърляло необходимото за постигане на преследваната цел, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 ДЕС.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/50

Жалба, подадена на 28 февруари 2018 г. — Deichmann-Shoes UK/Комисия

(Дело T-141/18)

(2018/C 152/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deichmann-Shoes UK Ltd (Лейчестършир, Обединеното кралство) (представители: S. De Knop, B. Natens, A. Willems и C. Zimmermann, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за недопустима,

—

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че тъй като не били взети необходимите мерки, за да се съобрази решение С&J Clark International по съединени дела C–659/13 и C–34/14, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 266 ДФЕС.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че тъй като представлявал акт, с чието приемане се надхвърляло необходимото за постигане на преследваната цел, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 ДЕС.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/52

Жалба, подадена на 28 февруари 2018 г. — Buffalo — Boots/Комисия

(Дело T-142/18)

(2018/C 152/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Buffalo — Boots GmbH (Хохяйм ам Майн, Германия) (представители: S. De Knop, A. Willems и C. Zimmermann, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за недопустима,

—

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че тъй като не били взети необходимите мерки, за да се съобрази решение С&J Clark International по съединени дела C–659/13 и C–34/14, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 266 ДФЕС.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че тъй като представлявал акт, с чието приемане се надхвърляло необходимото за постигане на преследваната цел, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2232 на Комисията се нарушавал член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 ДЕС.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/53

Жалба, подадена на 5 март 2018 г. — Sona Nutrition/EUIPO — Solgar Holdings (SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA)

(Дело T-152/18)

(2018/C 152/62)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sona Nutrition Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Solgar Holdings, Inc. (Ronkonkoma, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA“ в лилаво, светло кафяво, бежово, тъмно кафяво и златисто кафяво — заявка за регистрация № 13 781 331

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 декември 2017 г. по преписка R 1319/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и Solgar Holdings, Inc., в случай, че встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент № 2017/1001.

—	Нарушение на член 8, параграф 1, точка б) от Регламент № 2017/1001.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/54

Жалба, подадена на 5 март 2018 г. — Sona Nutrition/EUIPO — Solgar Holdings (SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA)

(Дело T-153/18)

(2018/C 152/63)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sona Nutrition Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Solgar Holdings, Inc. (Ronkonkoma, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративната марка на Европейския съюз „SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA“ в червено, светло кафяво, бежово, тъмно кафяво и златисто кафяво — заявка за регистрация № 13 781 299

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 декември 2017 г. по преписка R 1321/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO и Solgar Holdings, Inc., в случай че встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент № 2017/1001.

—	Нарушение на член 8, параграф 1, точка б) от Регламент № 2017/1001.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/54

Жалба, подадена на 5 март 2018 г. — Sona Nutrition/EUIPO — Solgar Holdings (SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA)

(Дело T-154/18)

(2018/C 152/64)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sona Nutrition Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Solgar Holdings, Inc. (Ronkonkoma, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA в зелено, светло кафяво, бежово, тъмно кафяво и златисто кафяво — Заявка за регистрация № 13 781 273

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 декември 2017 г. по преписка R 1322/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и Solgar Holdings, Inc., в случай че встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент № 2017/1001.

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/55

Жалба, подадена на 5 март 2018 г. — Sona Nutrition/EUIPO — Solgar Holdings (SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA)

(Дело T-155/18)

(2018/C 152/65)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sona Nutrition Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Solgar Holdings, Inc. (Ronkonkoma, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „SOLGAR Since 1947 MultiPlus WHOLEFOOD CONCENTRATE MULTIVITAMIN FORMULA“ в светло зелено, светло кафяво, бежово, тъмно кафяво и златисто кафяво — заявка за регистрация № 13 781 315

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 декември 2017 г. по преписка R 1323/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO и Solgar Holdings, Inc., в случай, че встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент № 2017/1001.

—	Нарушение на член 8, параграф 1, точка б) от Регламент № 2017/1001.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/56

Иск, предявен на 6 март 2018 г. — Scaloni и Figini/Комисия

(Дело T-158/18)

(2018/C 152/66)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Mario Scaloni (Анкона, Италия), Ennio Figini (Киаравале, Италия) (представител: P. Putti, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищците

Ищците молят Общия съд да осъди Съюза и/или Комисията — в зависимост от тълкуването, което ще даде на разглежданите директива и регламент — да плати обезщетение за цялата номинална стойност на акциите, така както е посочена в исковата молба и както личи от приложените документи, както и съдебните разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Ищците твърдят, че след влизането в сила на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП) (1), последвана от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (2), италианската държава няма право да предприема действия в полза на някои свои банки, сред които Banca Marche.

В подкрепа на иска си ищците излагат три основания.

Първото основание е свързано с плащането на обезщетение за вреди, тъй като Комисията не е тълкувала Директива 59/2014/ЕС и Регламент № 806/2014 в съответствие с правото на Съюза, що се отнася до незаконосъобразното изключване на Banca Marche от рамката за държавни помощи и произтичащото от това нарушение на принципа на равенство и/или на недопускане на дискриминация.

—

В това отношение се изтъква, че Комисията е счела, че помощите в полза на банките, представени от различни държави членки, отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС], така че са законосъобразни. Планираните от Италия мерки трябвало да се оценят въз основа на същата разпоредба — единствената, която регламентира държавните помощи — а не въз основа на разпоредбите на Директивата и на Регламента. Тези два нормативни акта не регламентират държавни помощи, нито могат да ги регламентират, тъй като са актове на вторичното право. Помощите в полза на италианските банки също трябвало да бъдат одобрени, тъй като били основани на същите съображения като тези, които според Комисията, оправдават вече предоставените помощи.

—	Уточнява се също, че ако се приеме, че са приложими разпоредбите на вторичното правото, първото основание се състои в това, че като не е одобрила помощта, Комисията е нарушила принципа на равенство.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на йерархията на разпоредбите на правото на Съюза от страна на европейския законодател.

—	В това отношение се изтъква, че ако Общият съд приеме, че направеното от Комисията тълкуване е правилно, нарушението ще произтича от нормативните актове и отговорността ще бъде на самия Европейски съюз.

Третото основание е изведено от нарушение на основни принципи на италианския правен ред и от неприложимостта на общностното законодателство

—

В това отношение се изтъква, че ако Общият съд приеме, че Директивата и Регламентът също не нарушават принципа на равенство, италианският Конституционен съд ще трябва да проври съответствието на италианските конституционни разпоредби с принципа на равенство. В противен случай, правната уредба, която нарушава този принцип, няма да може да бъде включена в италианския правен ред.

(1) ОВ L 173, 2014 г., стр. 190.

(2) ОВ L 225, 2014 г., стр. 1.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/57

Жалба, подадена на 2 март 2018 г. — Theodorakidi/EUIPO — Benopoulou (THYREOS VASSILIKI)

(Дело T-160/18)

(2018/C 152/67)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Vassiliki Theodorakidi (Veroia, Гърция) (представител: F. Ikonomidou Ikonomou, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Vassiliki Benopoulou (Kifissia, Гърция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „THYREOS VASSILIKI“ — заявка за регистрация, посочваща Европейския съюз № 8 206 963

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2017 г. по дело R 40/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и съответно да отхвърли искането за обявяване на недействителност;

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството да заплатят съдебните разноски в настоящото производство и в производството пред апелативния състав на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001;

—	Апелативният състав на EUIPO е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил, че другата страна е „добре известна“;

—	Нарушение на задължението за мотивиране;

—	Апелативният състав на EUIPO е допуснал грешка, като е приел, че не трябва да се поставят ограничения по отношение на стоките/услугите, за които следва да се приеме наличието на недействителност.

30.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/58

Жалба, подадена на 7 март 2018 г. — Beko/EUIPO — Acer (ALTUS)

(Дело T-162/18)

(2018/C 152/68)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Beko plc (Watford, Обединено кралство) (представител: G. Tritton, barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Acer, Inc. (Taipei City, Тайван)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „ALTUS“ — Заявка за регистрация № 6 490 809

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 13 декември 2017 г. по преписка R 1991/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да върне делото на EUIPO с цел преразглеждане на искането за спиране на производството по възражение;

—	да разпореди спиране на производството по възражение;

—	да осъди EUIPO да заплати както направените от нея съдебни разноски, така и съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—

EUIPO неправилно не е уважила искането за спиране на производството по възражение до постановяване на решение в словашкото производство. По-специално жалбоподателят посочва, че мотивите на пети апелативен състав са явно неправилни и/или неразумни и/или той не е разгледал проблема „в неговата цялост“ и следователно не е бил в състояние да претегли различните интереси и/или се е стигнало до злоупотреба с власт.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 152

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 30 април 2018 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 152/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1