11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/1

Докладчик:

Пламен ДИМИТРОВ

1.1.

ЕИСК смята, че неравенствата в доходите и богатството в ЕС са икономически и социални предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени с адекватни мерки както на национално равнище, така и с помощта на действия от ЕС. В глобален и европейски план по-голямо значение се отдава на неравенствата в доходите. ЕИСК подчертава необходимостта да се привлече вниманието и към неравенствата в богатството, които са функция на много повече променливи и имат много по-дългосрочен ефект. Това предполага да се изяснят причините за тях и факторите, които ги обуславят, като се очертаят и политически решения за справяне с тях.

1.2.

Трябва да се направи внимателен анализ и оценка на пропорциите в разпределението между притежателите на богатствата в ЕС и да се предприемат превантивни мерки навреме, с оглед на предотвратяването на такива негативни последици като бързото стопяване на „средната класа“ и попадането на все по-голяма група хора в категорията „работещи бедни“ или „изложени на риск от бедност и социално изключване“. Пазарната икономика следва да се разглежда не само като среда за постигане на висок икономически растеж, но и като един от необходимите механизми за постигането на обществено значими цели.

1.3.

Най-важният инструмент, с който държавите членки разполагат за насърчаване на справедливото разпределяне на добавена стойност за обществото като цяло, е фискалната политика. Активните политики за пазара на труда, които допринасят за плавния преход между образование, трудов живот и обучение, също би трябвало да бъдат изведени на предно място, заедно с политиките, регулиращи данъчното облагане и социалните трансфери. ЕИСК препоръчва държавите членки да приложат възможно най-скоро мерки, които могат да намалят неравенството и да гарантират справедливо преразпределяне на новата добавена стойност в обществото като цяло.

1.4.

ЕИСК смята, че е нужна добре функционираща система на социални трансфери и социално подпомагане. Преразпределението като компенсаторен механизъм следва да допълва в голяма степен пропуските на пазарната система. Публичното богатство (социална инфраструктура, заведения за услуги в обществена полза и др.) трябва да бъде развивано и неговата роля следва да се разглежда като средство за преодоляване на неравенствата. Основата на данъчните приходи би трябвало да се промени от база, основана на труда, към такава, основана на богатството, с облагане на наследствата и доходите от капитал.

1.5.

Концентрацията на богатствата води и до концентрация на огромна власт, която се реализира по различни направления, включително изкривяване на конкуренцията. ЕИСК смята, че интензивният икономически растеж е ключът към намаляването на бедността и на неравенствата в благосъстоянието. Той трябва да бъде насърчаван чрез по-добро използване на структурните и кохезионните фондове, стимулиране на предприемачеството, защита на конкуренцията, програми в подкрепа на МСП и реализиране на антидискриминационни политики по отношение на жените и хората в неравностойно положение.

1.6.

ЕИСК изразява загриженост по отношение на ефективността на сегашната политика на ЕС в рамките на стратегията „Европа 2020“, поставяща особен акцент върху бедността. За тази цел е необходима по-адекватна политическа подкрепа, така че държавите членки да бъдат подпомогнати в достатъчна степен в борбата им със задълбочаващите се негативни тенденции на засилващо се неравенство. Нужни са по-активни действия за справяне с бедността, която се увеличи през последните няколко години в абсолютно изражение (1). Трябва да се разработят политики на общоевропейско наднационално равнище, които да насърчават по-приобщаващ растеж и да имат интегрираща функция. Европейският стълб на социалните права би трябвало да бъде много по-тясно обвързан с Европейския семестър, а те от своя страна да бъдат в унисон със стратегията „Европа 2020“, с оглед ефективното постигане на заложените в нея общоевропейски и национални цели.

1.7.

Заедно с това са необходими целенасочени мерки за пазара на труда, свързани със социална закрила. С оглед на това, че защитата на работните места, които много динамично се променят, невинаги е възможна, вниманието трябва да се съсредоточи върху насърчаването на заетостта и защитата на работната сила. Много важно е да са налице минимални социални стандарти, които да гарантират достойни заплати и условия на труд. Акцентът трябва да се постави върху улесняване на преходите в трудовия живот, като в същото време се гарантират общи трудови и социални права, включително правото на синдикално сдружаване и на колективно договаряне.

1.8.

ЕИСК смята, че трябва да се изгради прозрачен механизъм за системно проследяване на данни по отношение на всички доходи и богатства, с възможност за тяхната консолидация. Това ще позволи, от една страна, по-добро администриране, а от друга, по-лесното събиране на статистическа информация за разпределението на богатствата в държавите членки. Създаването на финансов регистър на корпоративните акционери на европейско ниво би имало съществена роля в това направление.

2.1.

Неравенствата в богатството в Европа датират отдавна. Те са исторически процес, който не бе прекъснат и след създаването на еврозоната — поради перманентно възникващи вътрешни и външни дисбаланси, предизвикани от различните равнища на факторите за икономическа конкурентоспособност. Тези фактори включват аспекти на съотношението цени-разходи и понастоящем се изострят от големите политически предизвикателства, пред които е изправена Европа, като тероризъм, популизъм, национални избори, а от страна на икономиката — ниско ниво на инвестициите, нисък растеж, висока безработица, демографски промени и позицията на Европа в новото глобално съперничество за мощ от гледна точка на търговията и цифровизацията.

2.2.

Трябва да се прави ясно разграничение между неравенствата в доходите и неравенствата в богатствата, защото последните имат по-дългосрочен ефект и в този смисъл е необходимо по-задълбоченото им изучаване. Богатството систематично се разпределя по-несправедливо отколкото приходите. Много често отделните икономически субекти получават относително еднакви доходи, но същевременно има огромна разлика в притежаваното от тях богатство поради редица немонетарни, алтруистични, наследствени и други причини. В този смисъл, поставяйки акцента върху неравенствата в богатствата, по-обективно може да се изследват реалните монетарни различия между гражданите на ЕС.

2.3.

Според ЕИСК икономическите процеси в Европа се характеризират с все по-голяма динамика и поставят на изпитание институциите и възможността им да еволюират навреме спрямо настъпващите промени. Тази дискусия е изключително актуална и от гледна точка на дебата за хетерогенното развитие на всяка една държава — членка на ЕС. Съществени са различията между развитите и развиващите се държави, между Западна и Източна Европа, между държавите членки от еврозоната и останалите, между държавите членки в Шенгенското пространство и тези извън него.

2.4.

ЕИСК констатира, че неравенството на доходите и богатствата в Европа се увеличава постепенно от 1970 г. насам. Като цяло глобализацията би следвало да има положителна роля за намаляването на подоходните и имуществените разлики между страните, но през последните години тенденцията по-скоро се движи в обратна посока. Не само, че първите 10 % от домакинствата печелят 31 % от общия доход, но те притежават и над 50 % от общото богатство в ЕС-28. Богатството е нараснало по-бързо от брутния вътрешен продукт в много страни, което води до големи неравенства (2). Тези неравенства имат тежки икономически, социални и политически последици, които налагат сериозен експертно-политически и обществен дебат за решаване на този въпрос и изискват политически действия.

2.5.

ЕИСК смята, че съществува реална опасност проблемът с неравенствата да се задълбочи в световен мащаб, защото динамичността на икономическото развитие в Европа е изключително висока и става все по-трудно провеждането на навременна макроикономическа политика. Разширяването на неравенствата в богатствата и доходите през последните десетилетия се потвърждава и от увеличението на коефициента на Джини, който се е повишил средно в отделните страни от ОИСР от 0,29 в средата на 1980 г. до 0,32-0,35 в периода 2013—2015 г. Тенденцията в отделни държави — членки на ЕС, е сходна (3). Но трябва да се отбележи, че в страни като България, Литва и Румъния той вече достига критични стойности, надхвърляйки 0,37 (4). Въпреки наличието на множество данни и проучвания относно неравенствата в доходите, налице са по-малко доказателства за неравенството в разпределението на благосъстоянието на домакинствата, както в рамките на отделните държави, така и между тях. В действителност дори и днес не съществуват международни стандарти, които националните статистически бюра и други доставчици на данни да могат да използват при събирането на данни за разпределението на богатството (5).

2.6.

Тревожно е, че поради общата липса на доверие в много европейски икономики, натрупаните печалби не се реинвестират, а това води до потискане на конкуренцията, силен спад на инвестициите и недостиг на нови работни места. Емпирични доказателства по този проблем, изследвайки именно европейската икономика, предоставя Томас Пикети в своята книга (6). Когато печалбата просто се трупа и рекапитализира, тя не допринася за създаването на добавена стойност и за повишаването на възвръщаемостта на средствата в реалната икономика. Логично, десетилетия наред разделението богати — бедни в ЕС прогресивно нарастваше.

2.7.

Според ЕИСК съществува рискът да се постави пред сериозно изпитание средната класа в ЕС в средносрочен период. В обозримо бъдеще все повече работни места ще изчезват вследствие на процесите на цифровизация и роботизация. Освен това, ще изчезват и определени видове професии, макар че съществуват както исторически, така и актуални доказателства, които демонстрират, че е също толкова вероятно тези тенденции да създадат нови работни места и професии. Тези промени, ако не се управляват подходящо, се предполага, че ще действат в посока на засилване на неравенствата. ЕИСК счита, че трябва да се предприемат навременни мерки за противодействие на негативните последици от тези иначе иновативни и полезни като цяло за обществото процеси на технологично обновление.

2.8.

ЕИСК изразява своята загриженост, че съотношението между процента на печалбата и добавената стойност, създадена от фактора „труд“ в държавите членки, става все по-непропорционално. Това води до задълбочаване на неравенствата в Европа както по отношение на благосъстоянието, така и на доходите.

3.1.

Тенденцията е неравенствата в богатствата да са много по-големи от доходните неравенства (7). ЕИСК подчертава факта, че преди всичко държавите членки са тези, които разполагат с подходящите инструменти, като програми за инвестиции, икономически растеж и нова заетост, данъчно облагане и социални трансфери, с които да бъдат преодолени икономическите и социалните неравенства. Въпреки това съществува също така поле за действия на европейско равнище и този въпрос трябва да бъде обект на много по-сериозно внимание от европейските институции, защото неговите ефекти върху реалния бизнес цикъл биха били комплексни и много по-дългосрочни. Съществуващите политики продължават да са насочени повече към приходите, отколкото към богатството.

3.2.

ЕИСК смята за основен проблем, че европейската икономика генерира растеж, който често не се отнася за хората, които са в неравностойно финансово положение. Намерението изобщо не е да се противопоставим на функционирането на пазарната икономика, която предоставя възможности за генериране на богатство чрез иновации, създаване на предприятия, създаване на работни места и по този начин допринася за икономическия растеж, заетостта и финансирането на социалната сигурност. Въпреки това онези хора, които са в дъното на пирамидата на преразпределянето на богатствата и доходите, като цяло не извличат полза от новосъздадените работни места. Казано по друг начин, обществото ще е по-равностойно финансово, ако политиката на Европейския съюз бъде насочена към мерки, които да позволяват на все по-голяма част от населението да навлезе на пазара на труда и да сподели ползите от приобщаващия икономически растеж. В този смисъл намаляването на неравенството в богатствата и укрепването на дългосрочния икономически растеж са двете страни на една и съща монета.

3.3.

ЕИСК изразява загриженост, че нарастващата акумулация на богатствата може да създаде рентиерски нагласи в обществото и по този начин самите богатства няма да бъдат обект на реинвестиране. По този начин те няма да допринасят за развитието на реалната икономика и за повишаването на потенциалния БВП. Това е и основният проблем, който разглежда Томас Пикети в своята книга, която е плод на 15-годишни изследвания и събиране на емпирична информация за неравенствата в богатствата и доходите в капиталистическите общества. Крайните резултати — дори и някои от неговите методи да срещат критики — показват наличието на значителни неравенства в ЕС. Според данните на Пикети годишният ръст на капитала е 4-5 %, докато годишният ръст на доходите в Централна Европа е около 1-1,5 %, в зависимост от държавата, като се има предвид очевидното многообразие от обхванати държави.

3.4.

ЕИСК е на мнение, че са необходими допълнителни мерки, на подходящите равнища, по отношение на прекомерната финансилизация, допълнително координиране и хармонизиране на данъчната политика, мерки против данъчните убежища, против укриването и неплащането на данъци, за борба с дългосрочната тенденция за функционирането на икономиката в сянка (невярно докладвани приходи от стопанска дейност, нерегистриран или прикрит персонал, плащане на заплати на ръка) и мерки за оптимизиране на съотношението на различните видове данъци и тяхната важност като дял в данъчните приходи на отделните държави членки. Данъчните приходи, основани на труда, би трябвало да се променят в посока данъчни приходи, основани на благосъстоянието.

3.5.

През последните две десетилетия данъчната конкуренция сред държавите членки принуди много правителства да прилагат мерки, които промениха преразпределителния характер на фискалната политика и стимулираха увеличаването на неравенствата. ЕИСК препоръчва държавите членки да оценят отрицателните последици от данъчните политики и да ги коригират възможно най-бързо.

3.6.

ЕИСК счита, че планът „Юнкер“ трябва да бъде насочен приоритетно към страните с по-високи неравенства, независимо от техния характер. Необходимо е да се насърчават външните и вътрешните инвестиции. Всичко това е необходимо да се осъществява по унифициран начин в хармония с европейското законодателство и специфичните национални характеристики, а използването на фондове би трябвало да бъде следено внимателно.

4.1.

Германия и Австрия са страните в еврозоната, където неравенствата в богатствата са най-силно изразени. В Германия най-богатите 5 % от населението притежават 45,6 % от богатството на страната, докато в Австрия те достигат до 47,6 % (8), (9). В страни като Кипър, Португалия, Франция, Финландия, Люксембург и Нидерландия този проблем също съществува и тенденцията е сходна (10). Това е доказателство за ясно изразена хетерогенност относно разпределението на ресурсите в отделните държави. От една страна, в тези държави се наблюдават ниски нива на доходно неравенство, но от друга, високи нива на неравенства в богатствата.

4.2.

През 1910 г. 10 % от населението в Европа притежава 90 % от цялото богатство, като най-богатият 1 % притежава 50 % от богатството. След това, в резултат на двете световни войни, на Голямата депресия, унищожила голяма част от финансовия капитал, на различните държавни политики, включващи силно прогресивно данъчно облагане на доходите и наследствата, ограничаване на финансовите спекулации, вдигането на заплатите за сметка на доходите от капитал и т.н., неравенството намалява значително. През 70-те и 80-те години на миналия век горният 1 % държи 20 % от богатството, следващите 9 % притежават 30 %, средната класа от 40 % притежава 40 % от богатството. Неравенствата в доходите също намаляват значително (11). От 1980 г. насам обаче неравенството пак започва да расте. Днес частният капитал в развитите страни в ЕС-28 е между 500 % и 600 % от БВП, като в Италия достига 800 %.

4.3.

Според ЕИСК съществен е проблемът и с разпределението на богатството по пол. Страни като Словакия и Франция са най-засегнати от този процес, следвани от Австрия, Германия и Гърция. В Словакия и Франция повече от 75 % от богатството принадлежи на мъжете и едва 25 % — на жените, при коренно различна полова пропорция на населението. В Австрия, Германия и Гърция около 55 % от богатството принадлежи на мъжете (12). Важно е да се направи анализ на причините за подобна тенденция и на това дали не е необходимо този аспект да бъде включен в общоевропейската политика за равенство между половете.

4.4.

ЕИСК е на мнение, че е много важно как се разпределят благата в ЕС от гледна точка на задоволяването на потребностите от образование, професионална подготовка, пакет от здравни услуги, жилище и т.н. Съобразно европейския социален модел трябва да се съблюдават базисни принципи — за равни възможности и равно третиране, равнопоставеност на мъжете и жените, недискриминация, междугенерационна справедливост. Структурните реформи, които имат за цел увеличаване на човешкия капитал, са важни за подобряване на стандарта на живот и биха могли да намалят неравенствата по отношение на доходите и богатството от труд.

4.5.

Около 44 % от гражданите на еврозоната имат дълг под някаква форма към някоя банкова или финансова институция. Сравнено със САЩ например (където този дял е 75 %) ситуацията е по-благоприятна, но като интензитет на нарастване през последните години тенденцията е притеснителна (13). Отговорността на банковата система също е много важна, защото тя би могла да осъществи първична превенция спрямо нарастващата обща задлъжнялост на обществото. Отговорното поведение трябва да бъде изведено на преден план.

4.6.

Ускорената глобализация през последните три десетилетия увеличи данъчната тежест върху труда и обърна дела на заплатите и капитала в брутния вътрешен продукт. В резултат на това делът на заплатите в БВП намаля с 0,3 % средно годишно между 1980 г. и 2006 г. в повечето държави — членки на ОИСР. През същия период делът на печалбата в БВП нарасна от около 31 % на 47 % в ЕС-15 (14). ЕИСК счита, че държавите членки и Европейският съюз следва спешно да приложат политики за обръщане на тази тенденция.

4.7.

ЕИСК изразява загриженост, че в страни като Великобритания и Франция над 50 % от богатството се изразява в жилища. Това говори, от една страна, за липса на диверсификация по отношение на богатствата на хората. От друга страна, означава, че една голяма част от хората трупат своето богатство от доходи от недвижими имущества. Това богатство след това не се реинвестира. Самата рекапитализация се трупа. Тук възниква въпросът за капитала, който се натрупва с много по-бърз темп, отколкото добавената стойност. Последният доклад на Oксфам (15) разкри, че богатството на осемте най-богати хора в света, е равносилно на богатството, притежавано от най-бедните 50 % от света, което предизвиква широко обществено недоволство. Капиталът беше важен фактор през индустриалния период, но когато се превърне в самоцел, той губи смисъла си.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/7

Докладчик:

Petru Sorin DANDEA

1.1.

Цифровизацията доведе до нови форми на заетост, които поставят системите за социална сигурност под особено силен натиск. ЕИСК препоръчва на държавите членки и на европейските съдилища да регламентират тези нови форми на заетост, така че да може ясно да се определят работодателят и работникът. В това отношение ЕИСК препоръчва да се използва съдебната практика на Съда на Европейския съюз, който призна статут на работници на лицата, които въпреки липсата на стандартен трудов договор се намират в положение, в което упражняват дейност срещу възнаграждение.

1.2.

В много случаи индивидуалният трудов договор е в основата на финансирането на настоящите системи за социална сигурност. Много от новите форми на икономическа дейност и заетост, които се появиха в резултат на подема на новите технологии, изглежда излизат извън обхвата на трудовите договори. ЕИСК счита, че това положение представлява сериозна заплаха за работниците, които упражняват дейност в тези условия, тъй като те вече не са защитени от законодателството в областта на възнагражденията, условията на труд и социалната сигурност.

1.3.

ЕИСК счита, че в законодателството, уреждащо схемите за пенсионно осигуряване, държавите членки следва да обмислят въвеждането на разпоредба, която да направи задължително плащането на вноски за всички лица, които получават доходи от професионална дейност. Тази мярка е абсолютно необходима, като се има предвид, че в много случаи работниците от новите форми на заетост, произлизащи от цифровизацията, не са подходящо обхванати от действащите понастоящем разпоредби на законодателството в областта на пенсионните системи.

1.4.

ЕИСК счита, че държавите членки следва да обмислят свързването на електронните системи на съответните органи, управляващи националните им системи за пенсионно и здравно осигуряване, с тези на данъчните администрации. Така държавите членки биха могли бързо да установят лицата, които, въпреки че получават доходи от професионално естество, никога не са се ползвали от статута на осигурено лице в рамките на системите за обществено пенсионно и здравно осигуряване.

1.5.

Системите за социална закрила на държавите членки обхващат и други регламентирани права, които дават възможност на бенефициерите им да получават обезщетения. Те включват родителския отпуск, семейните надбавки, надбавките за деца или други видове надбавки. Макар че тези права често не зависят от изплащането на вноски, отпускането на свързаните с тях надбавки се извършва въз основа на правото на лицата да се възползват от тях, което в много случаи изисква потенциалният бенефициер да бъде със статут на наето лице. ЕИСК препоръчва на държавите членки да намерят решения, за да се гарантира, че работниците, ангажирани в новите форми на заетост, се ползват по подходящ начин от тези обезщетения.

1.6.

Що се отнася до работниците, ангажирани в новите форми на заетост, ЕИСК счита, че е възможно да се постигне цялостно решение на проблемите, свързани с признаването на техните права по отношение на социалната сигурност, чрез реформа на начина на финансиране на системата. Комитетът изисква от държавите членки да потърсят решения, които да позволят финансирането на системите за социална сигурност посредством инструменти, гарантиращи устойчивостта им, като в същото време отговарят на необходимостта да се предостави достъп на лицата, които упражняват дейността си посредством новите форми на заетост За да се осигури и в бъдеще устойчивостта на системите за социална сигурност и за да се облекчи бремето върху труда, би могло да се помисли за използване на част от дивидента от цифровизацията за тази цел.

1.7.

ЕИСК счита, че в рамките на разискванията, започнати от Европейската комисия относно разработването на европейския стълб на социалните права, следва задължително да бъде обхванат и въпросът за положението на работниците, ангажирани в новите форми на заетост, и по-специално, за това как да бъде признат техният статут и да им се гарантира адекватен достъп до системите за социална сигурност и социална закрила.

2.1.

Цифровизацията води до дълбоки промени в икономиката, пазарите на труда и обществото като цяло, на национално, регионално и световно равнище. Въпреки очевидните предимства, които произтичат от нея, ясно се вижда, че цифровизацията ще подложи на изпитание много структури на обществото и икономиката и може да окаже отрицателно въздействие върху някои сектори, ако те не се приспособят към тази нова ситуация. Един от секторите, в които тя може да има отрицателно въздействие, е системата за социална сигурност.

2.2.

Системите за социална сигурност в Европа в настоящия им вид са изградени преди повече от век. Те се основават до голяма степен на пряка връзка с пазара на труда и се финансират чрез вноски, изплащани от работниците и работодателите, както и в различна степен от данъчните постъпления. В много държави членки наличието на официално регистриран индивидуален трудов договор е съществено условие за определянето на статута на осигурено лице по отношение на трите стълба на системата за социална сигурност: пенсионната схема, здравното осигуряване и осигуряването при безработица.

2.3.

Цифровизацията доведе и продължава да води до значителни промени на пазара на труда. Тези промени засягат разнообразието на формите на заетост, които се различават от формите на заетост, основани на постоянен индивидуален трудов договор, който преобладаваше в отношенията в областта на заетостта през предишните десетилетия. Всъщност целта на тези новосъздадени форми на заетост, които се обозначават с неопределени наименования от рода на „независим изпълнител“ или „сътрудник“, в определени случаи е именно да се избегнат конвенционалните понятия „наето лице“, „предприемач“ или „самостоятелно заето лице“ (1). В такава среда ще са нужни промени в системите за социална сигурност, за да се гарантира устойчивостта и адаптивността им в дългосрочен план.

2.4.

Тъй като работниците от така нареченото поколение „бейби-бум“ напускат пазара на труда и до известна степен са заменяни от работници, ангажирани в новите форми на заетост, например договорите за нула часове, почасовите и гражданските договори, системите за социална закрила ще бъдат поставени на изпитание и този натиск само ще се засилва, тъй като застаряването на населението в Европа ще се увеличава.

2.5.

Поради това е явно, че системите за социална сигурност и закрила ще трябва да бъдат адаптирани към промените, които вече се пораждат от цифровизацията на пазара на труда. В някои държави членки социалните партньори започнаха диалога, необходим за установяването на различните варианти за политиките и съответните мерки за тяхното изпълнение, с цел да се гарантира, че социалната система ще остане жизнеспособна в новата ера на цифровите технологии. Необходими са и насоки за изясняване на евентуалните сиви области, свързани с трудовия статут по отношение на данъчното облагане и социалната сигурност.

2.6.

Възможно е все по-голяма част от активното население да не допринася за установените системи за социална сигурност и в резултат на това да не се възползва от предлаганите от тях обезщетения или застраховки за безработица, здравно осигуряване и пенсии. Социалните партньори и правителствата на държавите членки трябва да възприемат решителен подход спрямо това положение. Освен това е необходимо да се разшири и приложното поле на тези дискусии на равнището на ЕС и да се включат местните власти, други участници от гражданското общество, сдружения и доставчици, с цел да се определят надеждни и устойчиви мерки на политическо и законодателно ниво и допълнителни разпоредби, които да гарантират участието на всички заети лица, на подходящо равнище на социална закрила, включително за самостоятелно заетите лица.

3.1.

Цифровизацията доведе и продължава да води до съществени промени на пазара на труда. Днес съществуват много форми на заетост, които не попадат в рамките на традиционните взаимоотношения работодател-работник, например работещите в платформи, които често се считат за самостоятелно заети лица. Това явление поставя системите за социална сигурност под силен натиск. ЕИСК препоръчва на държавите членки да разгледат и при необходимост да регулират тези явления при реформирането на пазара на труда и системите за социална сигурност.

3.2.

Трудовото законодателство на повечето държави членки определя, че основата на трудовото правоотношение е в индивидуалния трудов договор. Много от новите форми на заетост, които се появиха в резултат на подема на новите технологии, вече не използват трудови договори. ЕИСК счита, че положението на тези работници следва да бъде изяснено, така че да им се гарантира адекватно покритие, в съответствие с основните принципи на националните системи в областите на пазара на труда и социалната сигурност. В случай на загуба на работа, тези работници ще се присъединят директно към категорията на нуждаещите се лица, тъй като не се ползват от защитата на система за социална сигурност.

3.3.

Системите за обществено пенсионно осигуряване на държавите членки се основават на принципа на солидарността между поколенията. Размерът на професионалната пенсия обаче обикновено се изчислява в зависимост от размера на вноските, плащани от наетото лице и работодателя през целия трудов стаж. От това следва, че работниците, които са упражнявали нетипична трудова дейност, необезпечени със стандартен трудов договор, в много случаи ще имат трудности във връзка с натрупването на адекватни пенсионни права за съответните периоди. Ако през продължителни периоди от време хората не са работили на трудов договор, пенсията, която ще получават, ще бъде изключително ниска и съществува риск да се окажат под прага на бедността. ЕИСК счита, че в законодателството, уреждащо схемите за пенсионно осигуряване, държавите членки следва да въведат разпоредба, която да направи задължително плащането на вноски за всички лица, които получават доходи от професионална дейност.

3.4.

В повечето държави членки съгласно законодателството в областта на пенсионното осигуряване самостоятелно заетите работници са задължени да плащат вноски за пенсионно осигуряване. Определенията за самостоятелно заети лица и наети работници се уреждат от данъчното или трудовото законодателство. В много случаи обаче за властите е трудно да определят естеството на работата, особено когато работниците са ангажирани в новите форми на заетост. ЕИСК препоръчва на държавите членки при необходимост да внесат яснота в законодателството си, за да се гарантира по-лесното установяване на формите на заетост. По този начин ще се даде възможност за по-лесно установяване на онлайн работниците и работещите в условията на други нови форми на заетост и държавите членки ще са в състояние да обезпечат по-добре натрупването на пенсионни права.

3.5.

С цел да се улесни идентифицирането на работниците, които вследствие на упражняването в даден момент на нова форма на труд не разполагат със статут на осигурено лице в обществената пенсионна система, ЕИСК счита, че държавите членки следва да обмислят свързването на електронните системи на управителния орган на националните механизми за пенсионно осигуряване с данъчните си администрации. Така държавите членки биха могли бързо да установят лицата, които, въпреки че получават доходи от професионално естество, никога не са се ползвали от статута на осигурено лице в рамките на системите за обществено пенсионно осигуряване. По този начин те биха могли бързо да бъдат включени като осигурени лица.

3.6.

Що се отнася до осигуряването срещу безработица, ЕИСК препоръчва да се разгледа допълнително настоящото предложение за създаване на застрахователна схема на равнището на ЕС (2), която да бъде финансирана чрез вноски от всички предприятия в ЕС. Освен това следва да се разгледа възможността за установяване на минимални стандарти на равнището на ЕС за националните схеми за безработица, с цел да се гарантира до известна степен, че всяко лице, което търси работа, може да получава финансова помощ, в това число и работещите в новите форми на заетост.

3.7.

Националните здравноосигурителни режими на ЕС са системи, които осигуряват почти всеобщо покритие. Самостоятелно заетите лица често са задължени по закон да правят здравноосигурителни вноски и съответно се разглеждат като осигурени лица или бенефициери. Въпреки това за някои работници, които извършват своята дейност в една от новите форми на заетост и не отчитат официално доходи от професионално естество, съществува риск да нямат право да се ползват от правата на осигурено лице по силата на схемата за обществено здравно осигуряване. ЕИСК призова държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира покритието на хората в това положение.

3.8.

Успоредно с правата за социална сигурност, които се основават на изплащането на осигурителни вноски от наетото лице и неговия работодател, системите за социална закрила на някои държави членки обхващат и други регламентирани права, които дават възможност на бенефициерите им да получават обезщетения. Те включват родителския отпуск, семейните надбавки, надбавките за деца или други видове надбавки. Макар че тези права не зависят от вноски, отпускането на свързаните с тях надбавки се извършва въз основа на правото на лицата да се възползват от тях, което в някои държави членки и в някои случаи предполага потенциалният бенефициер да бъде със статут на наето лице. Това положение на нещата де факто изключва работниците, извършващи дейност в нови форми на заетост, които не могат да се ползват от тези права.

3.9.

ЕИСК счита, че институциите на ЕС и държавите членки следва да положат усилия за намиране на решения за признаването на статута на работниците в полза на лицата, които упражняват професионална дейност в рамките на новите професии, специфични за цифровите технологии. В това отношение ЕИСК препоръчва да се използва съдебната практика на Съда на Европейския съюз, който призна статут на работници на лицата, които въпреки липсата на стандартен трудов договор се намират в положение, в което упражняват дейност срещу възнаграждение. Предоставянето на статута на работник на заинтересованите лица би могло да разреши проблема и да им даде достъп до обезщетения по схемата за социално осигуряване и социална закрила, по същия начин като на служителите със стандартни договори.

3.10.

ЕИСК приветства започнатите от Европейската комисия разисквания относно разработването на европейския стълб на социалните права. Наложително е да бъде обхванат и въпросът за положението на работниците, ангажирани в новите форми на заетост, и по-специално, за това как да бъде признат техният статут и да им се гарантира адекватен достъп до системите за социална сигурност и социална закрила.

3.11.

ЕИСК препоръчва държавите членки да създадат платформи, които да включат социалните партньори и организациите на гражданското общество и да представят предложения за адаптиране на пазара на труда към условията на цифровизацията. ЕИСК смята, че за да отговори на предизвикателствата на цифровата ера, пазарът на труда трябва да се адаптира към новата действителност, като гарантира свободното движение на работниците, както и покритието им от системата за социална сигурност и законите, свързани с условията на труд.

3.12.

С оглед на сложния характер на положението на работниците, които са ангажирани в новите форми на заетост, характерни за ерата на цифровите технологии, ЕИСК счита, че е възможно да се постигне цялостно решение на проблемите, свързани с признаването на правата по отношение на социалната сигурност, чрез пълна реформа на начина на финансиране на системата. Поради това Комитетът призовава държавите членки да потърсят решения, които да позволят финансирането на системите за социална сигурност посредством инструменти, гарантиращи устойчивостта им, като в същото време отговарят на необходимостта да се предостави достъп на лицата, които упражняват дейността си посредством новите форми на заетост. За да се осигури и в бъдеще устойчивостта на системите за социална сигурност и за да се облекчи бремето върху труда, би могло да се помисли за използване на част от дивидента от цифровизацията за тази цел.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/11

1.1.

Превенцията на радикализирането на младите хора изисква дългосрочен ангажимент от страна на различни участници и организациите на гражданското общество играят важна роля в този процес. Гражданското общество допринася за социалната и ценностно обусловена устойчивост спрямо радикализацията.

1.2.

Държавите членки и институциите на ЕС трябва да възприемат участниците в гражданското общество повече като партньори, вместо да ги използват като инструменти в борбата срещу съпроводения с насилие екстремизъм. Вече съществуват най-добри практики, програми и други инициативи за превенция във всички области на предотвратяването на радикализацията, но те не получават достатъчно устойчива, дългосрочна подкрепа и са уязвими на бюджетните съкращения.

1.3.

ЕИСК подкрепя възприемането на многоведомствен подход към предотвратяването на радикализацията, който изисква широкообхватно изграждане на капацитет във всички сектори, имащи отношение към този въпрос. Този подход обединява политици, национални институции като полицията и затворите, социални работници (особено тези, които работят с млади хора), академичните среди и медиите, предприемачи и предприятия, както и представители на организираното гражданско общество, включително организации, представляващи семействата, и организациите на социалните партньори, със специален акцент върху младежките организации.

1.4.

Необходими са по-голяма подкрепа на национално и европейско равнище за организациите на гражданското общество, по-устойчиви бюджетни ресурси в дългосрочен план и координация, изграждане на мрежи и прилагане на политиките на територията на целия ЕС. Следователно в „Стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи“ трябва да се обърне още по-голямо внимание на участието и подкрепата на заинтересованите страни от гражданското общество, тъй като политиците и обществото на практика носят обща отговорност за борбата срещу радикализацията. В този контекст насърчаваща инициатива би могла да бъде Програмата за овластяване на гражданското общество, стартирана по линия на Интернет форума на ЕС (1).

1.5.

Гражданското общество и структурите на социалните партньори трябва да бъдат включени в по-голяма степен в Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) (2). Държавите членки следва да насърчават по-проактивно структури, подобни на RAN, на регионално и местно равнище.

1.6.

Мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) и предоставените от Комисията инструменти са стъпка в правилната посока, но трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към местните структури на гражданското общество и да бъдат по-добре обезпечени с персонал и ресурси, за да могат успешно да обединяват експерти от публичния сектор и организираното гражданско общество.

1.7.

Държавите членки следва да използват пълноценно инструментите и програмите на ЕС за предотвратяване на радикализацията, в това число Европейската мрежа за стратегическа комуникация (ESCN) — мрежа за сътрудничество на 26 държави членки, в рамките на която се споделят анализи, добри практики и идеи за използването на стратегическа комуникация за противодействие на съпроводения с насилие екстремизъм (3).

1.8.

Синдикатите изпълняват важна роля, тъй като представляват работещите във всички публични сектори, имащи отношение към този въпрос. Тези, които работят на първа линия, трябва да бъдат обучени в областта на превенцията на радикализацията в тясно сътрудничество с експертните органи на гражданското общество.

1.9.

ЕИСК приветства създаването на експертната група на високо равнище, която ще съдейства на Комисията за укрепване на реакцията спрямо радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм посредством по-добра координация на политиките и включването на всички заинтересовани страни, в това число гражданското общество.

1.10.

Конкретните съвети, услугите за подкрепа и мрежите, които помагат за идентифицирането на признаците на радикализиране, като същевременно предотвратяват всякакъв вид дискриминация, трябва да бъдат достъпни не само за служителите на публичните служби като училищата, но и за семействата.

1.11.

ЕИСК подчертава значението на приобщаващото формално и неформално образование, които са абсолютно необходими за активното участие в едно многообразно общество, тъй като учат на критично мислене и медийна грамотност и допринасят за устойчивостта на обществото на антидемократични, ксенофобски и популистки тенденции, които в някои случаи оказват все по-голямо въздействие върху доминиращия политически дискурс, който се адаптира към ксенофобските настроения и възгледи.

1.12.

Като част от усилията за превенция на радикализирането на младите хора е необходимо да се обърне особено внимание и да се инвестира в дейностите на гражданското общество, които са насочени към младите хора, и в младежките организации, които предлагат алтернативни структури и възможности за самоопределяне, както и в сигурно пространство за диалог, в това число активно слушане и себеизразяване.

1.13.

Инвестициите за справяне с много високите равнища на младежка безработица и широко разпространената нестабилност на работните места в много държави от ЕС също би трябвало да се разглеждат като начин за предотвратяване на радикализацията. Освен това ЕИСК призовава да се даде по-висок приоритет на по-големите инвестиции в борбата с бедността и интеграцията на младите хора в обществото, образователната система и пазара на труда.

1.14.

ЕИСК подчертава жизненоважната роля на религиозните общности и тяхната социална отговорност за предотвратяването на радикализма и призовава за по-стратегическо ангажиране със защитата на правилата и ценностите на либералната демокрация и с насърчаването на основания на ценностите междукултурен диалог, мира и ненасилието.

1.15.

Активните партньорства с предприятията могат да допринесат за предотвратяването на радикализацията. Предприятията в сферата на социалните медии също трябва да се включат в борбата срещу изказванията, подбуждащи към омраза, алтернативните факти и екстремистката реторика в своите медии.

1.16.

ЕС следва да покаже, че е сериозно заинтересован от предотвратяването на радикализацията, и да си сътрудничи по-тясно с организациите на гражданското общество в трети държави.

1.17.

Важно е да се спрат финансовите потоци в подкрепа на екстремистки структури както в рамките на ЕС, така и от трети държави, които възпрепятстват усилията на публичните власти и гражданското общество за предотвратяване на радикализацията.

2.1.

В настоящото становище се разглеждат дългосрочни и ефективни мерки за предотвратяване на радикализирането на младите хора, предприемани на ранен етап. За целите на настоящото становище под радикализация се разбира процес, при който отделни лица или групи стават екстремисти (4), като в крайна сметка прибягват до, насърчават или пропагандират насилие за постигането на целите си. Радикализацията, водеща до съпроводен с насилие екстремизъм, е специфичен процес, който не трябва да се бърка с политическия радикализъм, ненасилствените радикални идеи или действия, или легитимната демократична опозиция. Тя е неразривно свързана със съпроводения с насилие екстремизъм, както се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 2015 г., и може да се прояви в най-различен социален контекст. В становището се изтъкват важните действия, които се предприемат в рамките на проекти на гражданското общество и сътрудничество между държавните органи, социалните партньори и гражданското общество, и се призовава да се продължи работата за изготвяне на съгласувана европейска концепция, включваща устойчива и ефективна европейска подкрепа, финансиране и координация.

2.2.

ЕИСК би искал да изтъкне, че трябва да се работи за утвърждаването на общи определения и разбиране във всички държави от ЕС и в академичните среди на явленията радикализация, насилствена антидемократична дейност или тероризъм, както и на взаимовръзките между тези концепции. Затова ЕИСК възнамерява да продължи да анализира тези въпроси през погледа на гражданското общество, за да предложи допълнителни гледни точки по темата.

2.3.

Мотивираният от радикални идеологии и съпроводен с насилие екстремизъм има много лица, като доста от тях са млади. Често се вербуват млади хора, произхождащи от най-разнообразни социално-икономически среди и с много различни равнища на образование. Все по-често се вербуват и млади жени.

2.4.

Младите хора, склонни към радикализиране, което може да доведе до съпроводен с насилие екстремизъм, често се чувстват изключени и маргинализирани от обществото, или объркани от проблеми, свързани с идентичността и промяната. Радикалните идеологии често претендират, че предоставят напътствия, насоки и подкрепа в ежедневието и компенсират наложеното поради различни причини чувство за малоценност. Именно тук гражданското общество може да играе основна роля, като предоставя алтернативи и, в по-общ план, допринася за изграждането на трайна социална и ценностно обусловена устойчивост спрямо радикализацията.

2.5.

Процесът на радикализиране може да бъде много бърз, като често протича в рамките на няколко седмици или месеца. Социалните медии играят важна роля, тъй като предоставят анонимни и бързи платформи за вербуване и за разпространение на пропаганда.

3.1.

Държавите членки носят основната отговорност за вътрешната си сигурност. Координацията и прилагането на подходящи мерки на европейско равнище обаче ще бъдат затруднени, ако липсват яснота и цялостен подход в координацията на междуинституционално равнище. Ситуацията се усложнява и поради трансграничния характер на тероризма и радикализацията, което налага засилена координация, изграждане на мрежи и прилагане на политиките на територията на целия ЕС.

3.2.

От 2005 г. насам всички инициативи на ЕС за борба срещу радикализацията се осъществяват в съответствие със стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи, която беше актуализирана през 2008 г. и по-наскоро през 2014 г. Стратегията на ЕС намира отражение и в две съобщения от 2014 (5) и 2016 г. (6), както и в няколко заключения на Съвета (7), доклада на Европейския парламент от 2015 г. и становището на Комитета на регионите от 2016 г. (8) В стратегията на ЕС трябва да се обърне още по-сериозно внимание на участието на заинтересованите страни от гражданското общество и на тяхното подпомагане. Общ дълг на политиците и обществото е да се справят с недоволството на младите хора срещу ценностите на либералната демократична система и да се борят срещу тяхното радикализиране.

3.3.

На Европейската комисия трябва да се признае заслугата, че отчете на много ранен етап колко е важно да се възприеме всеобхватен подход за предотвратяването на радикализацията. Комисията заяви своята подкрепа за обмена на опит и най-добри практики на равнището на целия ЕС посредством мрежата RAN. В Европейската програма за сигурност от 28 април 2015 г. (9) Комисията обяви създаването на Център за високи постижения на RAN, което беше осъществено на 1 октомври 2015 г. Следва да се упомене специално Интернет форумът на ЕС, създаден на 3 декември 2015 г. Преразгледаните насоки за стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи от 24 май 2017 г. (10) са обвързвани по-ефективно с опита и препоръките на RAN и имат за цел също така да се засили участието на гражданското общество в рамките на многоведомствен подход.

3.4.

В съобщението си относно предотвратяването на радикализацията, водеща до насилнически екстремизъм (11), Европейската комисия обяви, че ще представи предложение за препоръка на Съвета относно насърчаването на социалното приобщаване. ЕИСК подкрепя тези планове и насърчава Европейската комисия да подготви и представи такова предложение в близко бъдеще.

3.5.

С цел увеличаване на усилията за предотвратяване и противодействие на радикализацията, водеща до съпроводен с насилие екстремизъм и до тероризъм, и подобряване на координацията и сътрудничеството между всички заинтересовани страни, имащи отношение към въпроса, Комисията създаде експертна група на високо равнище в областта на предотвратяването и противодействието на радикализацията (Експертна група на високо равнище по въпросите на радикализацията). Групата ще предоставя консултации относно по-нататъшното развитие на политиките на ЕС в областта на предотвратяването на радикализацията, водеща до съпроводен с насилие екстремизъм и до тероризъм, и относно вариантите за по-структурирано бъдещо сътрудничество в тази област между различните заинтересовани страни, в това число специалисти и държави членки.

3.6.

Въпреки това ЕИСК счита, че инициативите на ЕС и държавите членки за предотвратяване на радикализацията, както и предприетите стъпки за тяхното изпълнение, все още са недостатъчни. Много от настоящите политики на ЕС наблягат твърде много върху организациите на гражданското общество като инструменти (а не като партньори) в борбата със съпроводения с насилие екстремизъм, (например като инструменти за разработване на онлайн послания за противодействие на пропагандата). Освен това ЕИСК констатира, че тъй като са движени главно от „кризисни“ събития като терористичните нападения през последните години, тези политики изглежда поставят акцент предимно върху ислямския тероризъм и краткосрочната, основана на санкции политика за сигурност (12), докато в действителност съществуват и други екстремистки заплахи от екстремистки политически групи използващи религията като претекст. Вместо това трябва да инвестираме в устойчиви и дългосрочни усилия за превенция. В своите становища относно „Политиката на ЕС за борба с тероризма“ (2011 г.) (13) и относно „Програмата на ЕС до 2030 г.“ (14) ЕИСК вече призова гражданите и местните заинтересовани страни да бъдат по-активно привлечени за участие и да им се предостави допълнителна институционална подкрепа (15), тъй като те играят важна роля за изграждането на доверие, социална ангажираност и демократично приобщаване на местно, регионално и национално равнище.

4.1.

ЕИСК подкрепя категорично възприемането на многоведомствен подход към предотвратяването на радикализацията. Това ще изисква широкообхватно изграждане на капацитет във всички сектори, имащи отношение към този въпрос. Многоведомственият подход обединява политици, национални институции като правоприлагащите органи и затворите, социални работници, академичните среди и медиите, представители на организираното гражданско общество, както и организациите на социалните партньори в тази област, като синдикалните организации на работещите в полицията, затворите и училищата.

4.2.

ЕИСК подчертава ролята на гражданското общество в борбата срещу радикализацията и отбелязва, че цялостният му принос не бива да се ограничава от съображения, свързани с политиката в областта на сигурността. В настоящото становище се представят примери за дейности и проекти на организираното гражданско общество, които допринасят за по-голямата социална устойчивост и приобщаване. Това е една от множеството области, в които гражданското общество дава съществен принос, който далеч надхвърля всякакви възможни мерки на политиката в областта на сигурността.

4.3.

Затова ЕИСК приветства създадената от Комисията през февруари 2017 г. мрежа на лицата, отговорни за определянето на политиката в областта на превенцията на национално равнище, която има за цел повишаване на обмена на знания и опит в държавите членки и засилване на участието на държавите членки в дейностите на RAN. Новосъздадената експертна група на високо равнище по въпросите на радикализацията е допълнителна стъпка към укрепването на този обмен между всички заинтересовани страни, имащи отношение към този въпрос.

4.4.

Държавите членки следва да използват в пълна степен инструментите и програмите на ЕС за превенция на радикализацията и сами да осигурят адекватни бюджетни ресурси, които почти никъде не достигат. За да се постигнат устойчиви резултати, мерките за превенция на радикализацията изискват дългосрочен ангажимент.

4.5.

Синдикатите играят особено важна роля, тъй като представляват, наред с другото, тези, които работят на първа линия във всички публични сектори, имащи отношение към този въпрос, и могат да предоставят обучение и услуги на своите членове. Затова ЕИСК призовава също така публичните и социалните служби да бъдат обезпечени с подходящ персонал и ресурси на всички равнища, по-специално на местно равнище. Така например, увеличаването на полицейското присъствие в места, изложени на риск от престъпления, може да предотврати появата на пространства извън закона с високи равнища на насилие.

4.6.

Приобщаващото формално образование и неформално обучение са от решаващо значение за активното участие в обществото. Те могат да изградят толерантни и плуралистични общества, като насърчат осъзнаването на либералните и хуманистичните ценности и стандарти, основани на демокрацията и принципите на правовата държава. Училищата, образованието и професионалното обучение, както и инициативите за работа с младите хора, са ключови институции, които могат да играят роля в ранната превенция на радикализацията, при условие че учат на критично мислене и медийна грамотност (16), и — в съчетание с функциониращи пазари на труда — насърчават социалната интеграция, като предлагат добри перспективи, по-специално за младите хора. Добрите системи за образование и обучение сами по себе си не могат да предотвратят радикализацията, но могат да засилят устойчивостта спрямо нея.

4.7.

Образователната работа трябва да се засили и извън държавната училищна система, и съответните инициативи на гражданското общество трябва да получат още по-голяма подкрепа с цел изграждане на междукултурно съзнание и в същото време поемане на ясен ангажимент в подкрепа на свободата, либералната демокрация и принципите на правовата държава. Информираният подход към различните култури и региони в света, по-специално в контекста на миграционната криза, но също и изграждането на разбиране за неоспоримите ценности на нашето общество, като например ролята на мъжете и жените, която се основава на равенство и равни възможности, мотат активно да допринесат за превенцията.

4.8.

По-специално следва да се инвестира повече в дейностите на гражданското общество, които са насочени към младите хора, и в младежките организации, които предлагат културни, спортни и други дейности за свободното време, с цел осигуряване на алтернативни структури и възможности за самоопределяне, както и сигурни пространства за диалог и лично изразяване.

4.9.

Допълвайки държавния образователен сектор, организираното гражданско общество има съществен принос по-специално за разработването на висококачествени послания за противодействие на пропагандата и „офертите“ на радикалните групировки, както ЕИСК вече е посочвал (17). Религиозните общности и преди всичко свидетелите, жертвите и оцелелите от конфликтните региони, както и онези, които са напуснали екстремистките групировки, могат да предоставят ценен принос, като се превърнат в модели за подражание. Именно поради ключовата си роля в предотвратяването на радикализацията образователните системи, гражданското общество и местните власти се нуждаят от много повече помощ, подкрепа и финансиране в дългосрочен план.

5.1.

Комитетът подкрепя по-специално инициативата за насърчаване на диалога с политиците на европейско и национално равнище, и призовава да се създаде официална рамка за редовен обмен на всички равнища, за да се гарантира, че мрежата RAN може да предложи практически препоръки на държавите членки и на европейските институции. Освен това по-систематичното разпространение на нейните препоръки и резултати би могло да засили в максимална степен въздействието ѝ на всички равнища. Експертната група на високо равнище по въпросите на радикализацията ще предостави препоръки в това отношение.

5.2.

Във връзка с това ЕИСК приветства идеята за обединяване на общите прегледи на съществуващите програми за превенция и напускане на екстремистки групировки във всяка държава членка. Тези общи прегледи биха могли също така да бъдат предоставяни на европейско равнище, например посредством мрежата RAN, с цел да се подобри диалогът между държавните органи и заинтересованите страни от гражданското общество, и по този начин да се създадат синергии и да се избегне дублирането на програми. Информацията за тези инициативи трябва да бъде подобрена значително в целия ЕС.

5.3.

Гражданското общество и структурите на социалните партньори, които проявяват интерес или вече работят в областта на предотвратяването на радикализацията, следва да бъдат привлечени за по-активно участие в RAN. Ето защо подобни на мрежата RAN структури на регионално или местно равнище трябва да бъдат насърчавани допълнително от държавите членки.

5.4.

Заинтересованите страни от гражданското общество и държавните органи, сдруженията, в това число спортни клубове и организации, представляващи семействата, училищата, младежките организации, религиозните общности, социалните служби и полицията трябва да работят заедно, като възприемат общ междудисциплинарен подход, за да може стратегиите за предотвратяване на радикализацията да заработят на ранен етап. Затова по-специално работещите на първа линия трябва да бъдат обучени в областта на превенцията на радикализацията в тясно сътрудничество с експертните структури на гражданското общество. Освен това на тези служители трябва да се осигури достъп до съответните консултативни органи и мрежи, които да им помагат да откриват признаци на радикализация, като същевременно се избягва всякакъв вид дискриминация.

5.5.

Местните власти и техните администрации имат особено важна роля в превенцията, тъй като са в състояние да обединят всички заинтересовани страни на местно равнище. Съществуващите механизми за финансиране на равнище ЕС и на национално равнище трябва да се укрепят и да станат по-достъпни чрез намаляване на бюрократичните пречки, и да бъдат допълнени от значително устойчиво финансиране.

5.6.

ЕИСК призовава за повече инвестиции в образованието, системите за обучение, работата с младите хора и в съоръжения за свободното време, които насърчават интеграцията и демократичните ценности, споделяни в целия ЕС.

5.7.

Държавите членки не инвестират необходимите средства, за да предоставят отлични възможности на младите хора и по този начин да се борят с радикализацията, която може да бъде подхранвана от социалната маргинализация и липсата на възможности, дължаща се, например, на отпадането от образователните системи. Като цяло мерките за справяне с много високите равнища на младежка безработица и несигурните условия на труд в много държави от ЕС също трябва да се разглеждат като начин за предотвратяване на радикализацията.

5.8.

На въпроси като идентичността, ролевите конфликти, свързани с пола или дадена култура, възможността за социално-икономически конфликти, имиграцията и дискриминацията, социалното изключване и тормоза, които могат да бъдат използвани в екстремистката пропаганда и от екстремистките групировки, следва да се обърне по-голямо внимание в училищното образование и в програмите за обучение на държавните служители, като работещите в правоприлагащите органи и затворите. На основни теми, имащи отношение към този въпрос, като гражданското образование обаче се отделя твърде малко внимание в учебните програми на много страни в ЕС. Развиването на медийни умения по отношение на използването на интернет и социалните медии у младите хора, родителите и учителите продължава да бъде въпрос от жизненоважно значение.

5.9.

Уязвими на радикализация са не само младите хора, засегнати от бедност или безработица. Материалните лишения и липсата на възможности и активно участие могат да доведат до социално изключване, което на свой ред да отвори широко вратите пред вербовчиците на радикализма. Освен на по-големите инвестиции в борбата с бедността (18) ЕИСК призовава да се даде по-висок приоритет на интеграцията на младите хора в обществото, образователните системи и пазара на труда. ЕИСК отново отправя призив за стабилни системи за интеграция в държавите членки, които да улесняват достъпа до пазара на труда, признаването на квалификациите и предоставянето на професионално и езиково обучение като инструменти на интеграцията, и отхвърля всякаква дискриминация въз основа на етническа или религиозна принадлежност (19).

5.10.

Конкретните услуги за подкрепа и предоставяне на съвети са много важни за семействата на млади хора в процес на радикализация. Също така семействата, откриващи промени в младите хора от своето роднинско обкръжение, които са признак за радикализиране, трябва да имат достъп до съответните лица за контакт и мрежи. Предвид тяхната достъпност организациите и инициативите на гражданското общество се нуждаят особено много от подкрепа за разработването на програми за диалог и обмен на знания с маргинализирани млади хора и техните семейства.

5.11.

Програмите за борба с домашното насилие помагат за предотвратяването на радикализацията, защото сблъсъкът с домашното насилие може да създаде изкривени ролеви модели и изкривено разбиране на ролите, което често насърчава престъпността. Освен това те се нуждаят от допълнителна институционална и финансова подкрепа.

5.12.

Активните партньорства с предприятията могат да допринесат за превенцията. Това важи особено за сектора на ИКТ. Новаторските инструменти, като тези, предлагани от социалните медии и интернет, могат да спомогнат за разпространението на послания за противодействие на пропагандата при ниски или — в идеалния случай, без никакви разходи. Предприятията могат да помагат на организациите на гражданското общество и на специалистите да използват професионалните си комуникационни и медийни умения и да подкрепят разработването на целенасочени реклами и кампании.

5.13.

В същото време доставчиците на онлайн услуги трябва да бъдат включени в борбата с изказванията, подбуждащи към омраза, алтернативните факти и екстремистката пропаганда в техните медии и да бъдат задължени да премахват незаконното екстремистко съдържание от своите сайтове. Контролът върху общуването в интернет обаче не бива да се превръща в инструмент, засягащ неприкосновеността на личния живот на гражданите (20).

5.14.

В тази връзка държавите членки се приканват да развиват комуникационните и медийните умения на заинтересованите страни от гражданското общество, така че да могат да се разработят подходящи мерки за противодействие на разпространението на радикално съдържание, което подбужда към насилие, и те да се предоставят на други професионалисти и проекти. Един от начините за постигане на тази цел би бил държавите членки да продължат да дават постоянен принос към Програмата за овластяване на гражданското общество.

5.15.

ЕИСК призовава за повече средства за научни изследвания, които ЕС вече предоставя чрез изследователските си програми за превенция на радикализацията — например във връзка с Центъра за високи постижения на мрежата RAN — и за повече работа в мрежа между академичните среди и експертите на гражданското общество в тази област.

5.16.

Радикализацията твърде често се извършва в системата на местата за лишаване от свобода. Тази среда съчетава редица рискови фактори като концентрация на индивиди, ситуации на изключване, факта, че лишените от свобода разполагат с твърде много време и др. Необходими са проактивни мерки за подпомагане на подходящо обучение на служителите в местата за лишаване от свобода, което да им дава възможност да откриват рискови ситуации. Могат да се открият положителни примери в тази област, както и добри механизми, позволяващи предотвратяването на подобни ситуации. За да се постигне това, местата за лишаване от свобода трябва да бъдат с подходящ капацитет, да разполагат с квалифициран персонал и адекватно съотношение между броя на служителите и лишените от свобода, за да се подпомогне тяхната рехабилитация. Ролята на синдикатите в този сектор трябва да бъде укрепена допълнително, например посредством организиране на обучения и разпространяване на извлечените с помощта на RAN поуки.

5.17.

Държавните служители от органите по сигурността, затворите, социалните служби и училищата, и други компетентни държавни институции, които имат множество връзки с организираното гражданско общество, трябва да възприемат многоведомствен подход, който да отива отвъд наказателните мерки, като предлага повече обучение в областта на превенцията и повишаването на осведомеността по темата. За тази цел могат да се предоставят експертни познания и ресурси на европейско равнище и да се насърчи целенасоченото сътрудничество с гражданското общество.

5.18.

Трябва да се засили сътрудничеството между държавните и неправителствените органи в областта на реинтеграцията на бивши затворници, за да се гарантира успешната им социална рехабилитация. Много радикализирани млади хора имат общо криминално минало.

5.19.

Интеграцията на бившите затворници на пазара на труда е затруднена от стигмата, която присъдата лишаване от свобода често носи със себе си. Тя обаче е важна стъпка към предотвратяването на радикализацията. Социалните партньори (в този случай основно работодателите) се приканват да дадат своя принос в това отношение, като предложат втори, а често и първи шанс на засегнатите.

5.20.

ЕС следва да покаже, че е сериозно заинтересован от предотвратяването на радикализацията и да си сътрудничи по-тясно с организациите на гражданското общество в трети страни, в които е налице висок риск от радикализация, и които могат да бъдат или ще се превърнат в горещи точки за радикализация.

5.21.

По-конкретно, очертаната в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС външна дейност на ЕС в областта на борбата с тероризма и изграждането на устойчивост на държавите и обществата поставя акцент върху необходимостта от насърчаване на междукултурния и междурелигиозния диалог чрез разширяване на партньорствата с гражданското общество, социалните организации, религиозните общности и частния сектор в тези държави. Съществува висок риск усилията на гражданското общество да не се увенчаят с успех поради засиленото влияние, което упражняват някои външни участници от трети държави, например като финансират прибягващи до насилие екстремистки движения в държавите — членки на ЕС, и в съседните му държави. Тези финансови потоци трябва да бъдат спрени.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/18

Докладчик:

Peter SCHMIDT

1.1.

Комитетът отново призовава за разработване на всеобхватна продоволствена политика в ЕС с цел осигуряване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество. Всеобхватната продоволствена политика на ЕС следва да подобри съгласуваността между свързаните с прехраната области на политиката, да възстанови стойността на храните и да насърчи прехода в дългосрочен план от производството и консуматорството на храни към гражданско самосъзнание за храните.

1.2.

Настоящата рамка за политиката на ЕС не е пригодена за извършване на прехода към по-устойчиви продоволствени системи, за да се гарантира ефективното изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и на правото на прехрана и другите права на човека. Макар и настоящите рамки за политиката да са били успешни при решаването на отделни проблеми, те не осигуряват общата съгласуваност, необходима за справяне с кръга от предизвикателства, с които се очаква да се сблъскват в бъдеще световната продоволствена система и тази на ЕС. ЕИСК подчертава, че съществуващите политически инструменти на ЕС трябва отново да се съгласуват и хармонизират, за да се осигурят устойчиви продоволствени системи в екологично, икономическо и социално-културно отношение. ЕИСК посочва отново, че всеобхватната продоволствена политика следва да допълва преструктурираната ОСП (1), а не да я заменя.

1.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от запазване на култура, която цени продоволственото и културното значение на храните, както и тяхното социално и екологично въздействие. В това отношение богатият спектър от храни и регионални/местни специалитети, налични в ЕС, са един истински актив и като такъв следва допълнително да бъдат оценени. Всеобхватната продоволствена политика следва да насърчава по-голямо оценяване на храните от потребителите, да допринася за предотвратяването и намаляването на разхищението на храни и да спомага за повторното интегриране и съгласуване на цената на храните с други стойности. По-специално тя трябва да гарантира справедливи цени за производителите, за да остане земеделието жизнеспособно.

1.4.

ЕИСК подчертава, че всички заинтересовани страни във веригата за доставки на храни трябва да изпълняват роля в разработването на всеобхватна рамка, за да се постигне справедливо разпределение по веригата. Нито един отделен сектор не може самостоятелно да постигне това. Всеобхватната продоволствена политика следва да впрегне промишлеността и възможностите на пазара на дребно с цел ускоряване на прехода на потребителите към устойчивост. Преходът към устойчиви продоволствени системи изисква също така ангажираните потребители да придобият активно гражданско самосъзнание за храните. Това също така означава, че една всеобхватна продоволствена политика трябва да гарантира, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор е в състояние да продава на нива на качеството, които запазват позицията му на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите.

1.5.

ЕИСК отчита нарастващия брой инициативи, които се изпълняват на регионално и местно равнище в подкрепа на алтернативни продоволствени системи. Тези инициативи установяват по-тесни връзки между производителите и потребителите, създават възможности за местните предприятия и нови работни места, и свързват повторно общностите с тяхната храна. ЕИСК също така подчертава ролята на градовете в разработването на интегрирани политики в областта на храните. Всеобхватната продоволствена политика следва да се основава на общо управление, да го стимулира и развива на всички равнища — местно, регионално, национално и европейско. Това би създало благоприятна рамка за успешното развитие на тези инициативи независимо от мащаба им.

1.6.

ЕИСК призовава за нова интелигентна система за етикетиране на устойчивите храни. Политиките бяха насочени към хранителни и други здравни искания, но Комитетът отбелязва нарастващите опасения относно липсата на информация за потребителите във връзка с екологичното и социалното въздействие на храните. Хранителната промишленост е наясно, че може да се справя с екологичните въздействия до известна степен, но в крайна сметка е необходимо да се ангажират потребителите и да се предоставя информация.

1.7.

С цел подпомагане на създаването на всеобхватна рамка, която обединява свързаните с храните политики на ЕС, ЕИСК предлага в краткосрочен/средносрочен план да се създаде междусекторна и междуинституционална работна група, в която да участват различни генерални дирекции на Комисията и други институции на ЕС. Тази работна група ще отговаря за разработването на план за действие относно устойчивостта на храните с цел подпомагане на ЕС при изпълнението на ЦУР, свързани с храните. Планът за действие следва да се разработи чрез приобщаващ процес, в който участват заинтересовани страни от веригата за доставки на храни, гражданското общество и изследователи. ЕИСК предлага организирането и разработването на пространство за привличане и активно участие на гражданското общество в този процес.

1.8.

По-специално ЕИСК препоръчва разработването на набор от показатели за устойчиви храни на ЕС, което ще позволи справяне с предизвикателствата пред продоволствените системи чрез многогодишен подход, като по този начин се насърчава съгласуване на политиките на различни равнища на управление. По този начин ще се осигурят показатели, с което ще се насърчи напредъкът и ще се следи за постигането на поставените цели.

1.9.

В по-дългосрочен план и в зависимост от заключенията на работната група ЕИСК насърчава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на специализирана генерална дирекция за храните, която ще осигури ясен център за отговорностите на ЕС относно всички свързани с храните политики и ще бъде източникът на регулирането, законодателството и правоприлагането според случая. Подобна структура би могла да бъде създадена във всички държави — членки на ЕС, със специализирани министерства на храните.

2.1.

В своето проучвателно становище относно „По-устойчиви продоволствени системи“, изготвено по искане на нидерландското председателство на ЕС през 2016 г., ЕИСК призова за всеобхватна продоволствена политика за насърчаване на преход към по-устойчиви продоволствени системи и гарантиране на по-добра съгласуваност между свързаните с храните цели на политиката (например устойчиво селскостопанско производство, здравословно хранене, опазване на околната среда, по-справедливи търговски отношения и др.). Настоящото становище се основава на неговите препоръки за доразвиване на обосновката и визията за всеобхватна рамка.

2.2.

Междувременно импулсът за един по-цялостен подход към продоволствената политика също се засили. ООН обяви този период за Десетилетие на действия за изхранването, потвърждавайки необходимостта от преструктуриране на продоволствените системи, за да се постигне по-здравословен хранителен режим и по-добро хранене. Експертната група на високо равнище (HLPE) на Комитета по световната продоволствена сигурност допълнително подчерта този императив в своя доклад от септември 2017 г. (2). На равнище ЕС Комитетът на регионите наскоро прие становище, в което призовава за всеобхватна, устойчива политика на ЕС в областта на храните, която свързва различните области на политиката по въпросите на храните. Международната експертна група за устойчиви продоволствени системи (IPES Food) започна тригодишен приобщаващ процес с цел разработване на визия за обща продоволствена политика до 2018 г. с участието на научни групи, заинтересовани страни, организации на гражданското общество и автори на политики. С активното участие на гражданското общество разнообразни междусекторни инициативи на национално, регионално и местно равнище вече променят европейските продоволствени системи.

2.3.

ЕИСК счита, че изпълнението на ЦУР в Европа е от съществено значение в стремежа към всеобхватен подход, който обхваща различни области на политиката (селско стопанство, здравеопазване, околна среда, търговия, развитие, иновации и т.н.) и равнища на управление (ЕС, национално, местно), и към постигането на по-устойчиви модели на производство на храни и на потребление. Текущият дебат за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. е също добра възможност за гарантиране на съгласуваност между преструктурирането на селскостопанската политика и други свързани с храните цели на политиката (3).

2.4.

Някои държави членки (напр. Германия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция) стават все по-активни по отношение на здравето, околната среда и устойчивостта в свързаните с храните политики. ЕИСК предупреждава за положение, при което различен подход в отделните държави членки става вреден за потребителите и предприятията. Комитетът счита това за още една причина за призив за всеобхватна рамка на равнището на ЕС.

3.1.

Появиха се повече научни доказателства относно въздействието на храните върху здравето, околната среда и обществото като цяло. „Светът на храната“, за който беше създадена ОСП, стана по-сложен. Европа не изпитва недостиг — успех, който се дължи на ОСП и растящите доходи, както и на подобрените методи на производство в селскостопанския сектор. Заетостта и добавянето на стойност в сферата на храните се премести от земята и морето към фабриките, сектора на продажбите на дребно и услугите в областта на храните. Програмата за здравеопазване не включва само недостатъчното потребление — днес неподходящите хранителни режими поради социалните неравенства и „новата“ хранителна бедност все още съществуват, но са надминати от масови незаразни заболявания. Те включват сърдечни заболявания, инсулти, диабет и затлъстяване. Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са причина за 1,8 милиона смъртни случая в ЕС всяка година, 37 % от всички смъртни случаи в Съюза (4). През 2015 г. почти 49 милиона души в ЕС живеят със ССЗ.

3.2.

Социалните тенденции в Европа доведоха и до голяма промяна в храните, вкусовете и кухните. Моделите на потребление и начините на живот се промениха след създаването на ОСП. Кулинарният преход засегна предимно жените, тъй като исторически те поемат отговорността за храната в семейството и все още често правят това. Промените в хранителните технологии имаха както положителни, така и отрицателни социални последици. Изборът може и да се е подобрил, но разнообразното и богато европейско културно наследство понякога е отслабено. Големите бюджети за маркетинг на предприятията, произвеждащи хранителни продукти, като цяло насърчиха потребителите да се хранят със „свръхпреработени“ храни. Данните от бранша показват например, че белгийците потребяват две трети от своите калории от предварително обработени, пакетирани храни — повече дори от британците (5). Агенциите за обществено здравеопазване са загрижени заради прекомерното потребление на преработени храни с голямо съдържание на сол, захар и мазнини. Те може да са евтини, което действа като стимул за хората с ниски доходи, чието здраве вече е по-лошо от средното. Така режимът на хранене допринася за социалните неравенства в Европа (6). По време на голямата депресия и след нея в Европа се наблюдава увеличаване на благотворителните дарения на храна. Предоставянето на такава спешна хранителна помощ не трябва да заменя ролята на Европа в борбата със социалните неравенства, които водят до свързано с режима на хранене влошено здраве.

3.3.

Въздействието на храните върху околната среда е документирано и признато. Изменението на климата е призната заплаха и ЕС решително подкрепи Рамковата конвенция по изменение на климата, договорена през 2015 г. в Париж. ЕС също така гарантира по-добро регулиране в областта на околната среда и предотвратяването на вредите, например чрез Рамковата директива за водите. Въпреки това европейските хранителни вкусове стимулират модели на потребление, които включват високи нива на скрито или „включено“ използване на вода, създаващо заплахи за държавите членки (7) и изискващо по-интегриран подход към земята, земеделието и водите (8). Фактът, че почвите в Европа са уязвими също поражда опасения. Моделирането на Съвместния изследователски център на ЕС предполага, че ерозията на почвата от водата е засегнала 130 милиона хектара от повърхността на ЕС-27; при почти 20 % от повърхността се наблюдава загуба на почви над 10 тона/хектара/годишно (9). Отбелязва се загуба на биологично разнообразие както на земята, така и в морето, за което има данни, че разнообразието на запасите е под натиск (10). Независимо от това държавите членки продължават да съветват потребителите да ядат риба по хранителни причини, без да осъзнават последиците за околната среда.

3.4.

В икономическо отношение последните 60 години се считат за успешни. Храната е вездесъща. Средният дял от разходите на домакинствата, който се изразходва за храна, е спаднал от 30 % на 15 %. С появата на огромни вериги за продажба на храни на дребно намаляха потребителските цени. В момента обаче икономистите се питат, дали цените на храните отразяват реалните производствени разходи, или дали те не успяват да отразят изцяло някои разходи. ЕИСК отбелязва с интерес текущата работа на ФАО относно осчетоводяването на всички селскостопански разходи (11). Увеличиха се и неравновесията на силите във веригата на доставки на храни, което доведе до нелоялни търговски практики и свързани с това последици, и намаля делът от потребителската цена за земеделските стопани (12).

3.5.

Тенденцията за свръхпроизводство намали цените, но също така институционализира разхищението на храни. Докато потребителите в държавите с ниски доходи по света разхищават около 8 % от храните, потребителите в ЕС разхищават около една трета от това, което купуват. Според финансирания от ЕС проект FUSIONS годишно в ЕС се разхищават 88 милиона тона храни на стойност 143 милиарда евро (13). Това културно измерение на разхищението на храни не е разгледано в достатъчна степен от подхода на кръговата икономика или Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, които са ценни за разглеждането на храните като материален субект, но не вземат предвид тяхната потребителска и културна стойност. Предизвикателство за Европа е как да се изгради нова концепция за гражданско самосъзнание за храните спрямо храненето с оглед на устойчивостта.

3.6.

Данните и проучванията от страна на академичните среди и хранителната промишленост подобриха разбирането ни за това как европейските продоволствени системи въздействат върху обществото, околната среда и здравните резултати. Взети заедно те предполагат необходимостта от по-интегриран подход. Макар и настоящите рамки за политиката да са били успешни при решаването на отделни проблеми, те не осигуряват общата съгласуваност, необходима за справяне с кръга от предизвикателства, с които се очаква да се сблъскват в бъдеще световната продоволствена система и тази на ЕС. Свързаните с храните политики до голяма степен се разработват изолирано една от друга и често им липсва съгласуваност. Политиките на различни равнища на управление също не са свързани помежду си. Един пример, който илюстрира необходимостта от по-интегриран подход, е антимикробната резистентност, която се разпространи чрез използването на антибиотици в животновъдството и сега застрашава човешкото здраве. Наскоро членът на Комисията Андрюкайтис подчерта в свое изказване значението на интегрираната политика в областта на храните по отношение на този проблем. Друг пример е противоречието между земеползването за производство на храни и земеползването за производство на енергия, жилища и друг натиск. Разхищението на храните отчасти също е резултат от повишаване на ефективността на производството; съществува непрекъснат и масов поток на храни през системата. Призивите за рационално поведение на потребителите с цел разрешаването на този проблем не са ефективни.

3.7.

Ако можеше ЕС „да се прероди“ днес, той би създал всеобхватна продоволствена политика с цел създаване на устойчиви режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селскостопанското производство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество (14). Политическото предизвикателство е как да се предизвика необходимата промяна. От историческа гледна точка политиката на ЕС се развива чрез процес на демократична промяна, като по-внезапните промени стават заради кризи, както се случи с безопасността на храните през 2000 г. и скандала с конското месо в периода 2013-2015 г.

4.1.

ЕИСК отбелязва, че широки слоеве от европейското общество признават новите структурни предизвикателства пред управлението на храните в ЕС. ЕС би могъл да премине от политика на адаптиране и реагиране на ситуации към проактивен подход. В последното си становище КР установи важни прецеденти. Появата на нов интерес към създаването на по-добра продоволствена политика за градовете в ЕС сега следва да отчита опасенията в селските райони. Много европейски градове са ангажирани с действия чрез съвети по продоволствена политика, градски мрежи за устойчивост и/или действия в областта на климата, и програмата на СЗО „Здравословни градове“. Подписването на Пакта за градската продоволствена политика от Милано през 2015 г. отразява този интерес.

4.2.

Неотдавна се извършиха различни видове реорганизация на веригата за доставки на храни, която има за цел възстановяване на връзката между производителите и потребителите, както и преместване на мястото на земеделското производство и производството на храни. Тази реорганизация включва подкрепяна от общността селскостопанска дейност, къси вериги за доставка, алтернативни хранителни мрежи, местни земеделски системи и преки продажби. Потребителските кооперации също могат да играят основна роля, като гарантират силна връзка с общността, както и социална, образователна и екологична насоченост. Публичните институции имат схеми, които също са част от този процес, например чрез програми за обществени поръчки за училищата и болниците, насърчаващи доставката на местни биологични храни като в Дания и Малмьо, Швеция. Това съответства на подхода за кръговата икономика на ЕС.

4.3.

Чрез установяването на по-тесни връзки между производителите и потребителите продоволствените системи с по-изразен местен характер и инициативите отдолу нагоре биха могли да играят съществена роля за насърчаването на по-здравословно и по-устойчиво потребление на храни. Участието на гражданското общество и местните общности укрепва тези връзки, както е видно при много инициативи за устойчиви храни в градовете в цяла Европа. Към момента обаче политиките на равнище ЕС не са достатъчно подготвени да извличат поуки от тези опити, а още по-малко да ги подкрепят, когато са обещаващи. Поради това всеобхватната продоволствена политика би могла да помогне както за стимулирането, така и за разработването на общо управление за тези инициативи. Земеделските предприятия се приспособяват към пазарното търсене, но са ограничени от естеството на земеделското производство; промяната в производствените системи отнема време.

4.4.

Хранителната промишленост е изправена пред големи технически, финансови и социални (15) предизвикателства, които са признати в основни инвестиционни програми за иновации и технологичен напредък. В Европа има около 289 000 предприятия за производство на храни, но 3 000 от тях държат почти половината от пазара в ЕС (16). Според проучванията устойчивите продоволствени системи се нуждаят от съчетание от големи и малки земеделски предприятия. Между най-големите предприятия, произвеждащи хранителни продукти в Европа, и сектора на МСП съществуват големи пукнатини. Те могат да бъдат интегрирани по-добре посредством социална Европа. Цифровата икономика предлага възможности за по-тесни връзки между потребителите и производителите. Стопанският сектор приветства прогресивното лидерство по въпросите на устойчивостта и желае ясни рамки.

4.5.

Европейските граждани имат явен интерес от гаранции, че храната им идва от устойчиви източници. Системите на етикетиране не могат да осигурят яснота просто поради сложността на въпроса. В скорошен доклад, изготвен от Karl Falkenberg, се предлага, че европейската „марка“ храни следва да се съсредоточи върху устойчивостта или „да живеем добре и да споделяме справедливо в пределите на планетата“ (17). Това предполага както социален, така и екологичен и икономически акцент. Някои културни въпроси са извън кръга на правомощията на европейските институции, като например напрежението между платената (във веригите на доставки) и неплатената (в кухните на домакинствата) работа, свързана с храните, но има елементи в европейската продоволствена система, които са от основно значение за европейската концепция за храната (или „марка“). Европа е известна с кулинарно и производствено разнообразие. Това не само трябва да се защити, но и активно да се увеличи. Системата на ЕС за лого на качеството (ЗГУ, ЗНП, ХТСХ) е полезна, но обхваща само хранителни специалитети; тя не се ангажира с тенденциите в масовите храни. Предложението на г-н Falkenberg, че трябва да се стремим към справедливост определено следва да предполага „нова договореност“ относно заплатите и справедливото третиране на труда на мигрантите в хранително-вкусовите предприятия в ЕС. Това са чувствителни, но важни въпроси, чрез които всеобхватната продоволствена политика може да предостави практическа подкрепа за социалната хармония в Европа.

4.6.

Особено безпокойство за родителите и агенциите за здравеопазване са неравностойните финансови инвестиции в послания за храните, насочени към децата. Според СЗО това е приоритетен въпрос, защото голяма част от тези послания се отнасят за хранителни продукти с високо съдържание на сол, захар и мазнини (18). С преминаването от традиционни към цифрови медийни форми нараства необходимостта от цялостен подход. През 2016 г. само в Западна Европа са похарчени приблизително 37 милиарда щатски долара за цифрова реклама на храни (19). ЕИСК отбелязва последния призив на потребителите към предприятията за храни и търговия на дребно, с който от тях се иска да престанат да използват персонажите, символизиращи марките им, в рекламни и маркетингови кампании за храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар. При липсата на адекватни действия от страна на бранша правителствата следва да помислят за въвеждане на регулаторни мерки (20).

4.7.

Петдесетгодишната цел за продоволствената политика на ЕС следва да бъде насърчаване на прехода от консуматорството на храни (характеризиращо се с разхищение) към гражданско самосъзнание за храните (характеризиращо се с грижа и отговорност). Преходът към устойчиви хранителни режими от устойчиви продоволствени системи изисква ангажираните потребители да придобият активно гражданско самосъзнание за храните. ЕИСК отново заявява своето предложение за започване на информационна кампания и кампания за повишаване на осведомеността в цяла Европа относно „стойността на храната“. Тя ще бъде необходима за гарантиране на дългосрочна промяна в поведението на потребителите (21).

5.1.

Продоволствената политика е всеобхватна политика, която организира и подпомага рамката на продоволствените системи — от първичното производство (земеделски стопани) през етапа на производството (преработка) до потреблението. Тя разкрива и представя това, което често е под повърхността и скрито. Тъй като храната присъства в толкова много области на живота, например в образованието, здравеопазването, околната среда, търговията, социалните отношения и културата, ползата от наличието на всеобхватна продоволствена политика е, че обществото може да изясни какво иска и какво може да постигне от продоволствената си система. Тя свързва това, което иначе много лесно може да бъде несвързано и разпокъсано. Въпросът с какво се храним, как се храним и как произвеждаме днес храните и на каква цена има последствия за бъдещето.

5.2.

Продоволствената политика има силно влияние върху развитието на селските и градските райони. Тя създава работни места във всички свързани сектори, например селското стопанство и техническата му инфраструктура, преработката на храни, транспорта, търговията, опаковането, продажбите на дребно и услугите в областта на храните и т.н. Тя влияе на препитанието на милиони граждани на ЕС. В хранително-вкусовата промишленост на ЕС са заети 4,25 милиона души; оборотът ѝ е 1 098 милиарда евро; разходите ѝ за научноизследователска и развойна дейност възлизат на 2,5 милиарда евро, а излишъкът от търговията с преработени храни е 25,2 милиарда евро (22). Въпреки икономическото значение на храните за икономиката на ЕС понастоящем няма цялостна продоволствена политика на ЕС. Вместо това продоволствените системи са оформени от различни отделни рамки за политиката, както беше подчертано по-горе.

5.3.

Продоволствената политика, подходяща за 21-ви век, трябва да отговаря на множество критерии: качество на храните (вкус, удоволствие, външен вид и автентичност); здравословност (безопасност, питателност, наличие и познание); околна среда (емисии на CO2, води, земеползване, почви, биологично разнообразие, качество на въздуха и системна устойчивост); социални и културни ценности (идентичност, равен достъп, доверие, избор и умения); стабилна икономика (реална конкуренция и справедливи печалби, достойни работни места, изцяло включени разходи и разумни, конкурентни цени); и добро управление (демократична отчетност, прозрачност, етични процеси и използване на надеждни научни доказателства). Всички съществуващи свързани с храните политики на ЕС могат да се разглеждат под тези направления на политиката.

5.4.

Всеобхватната продоволствена политика трябва да подсилва устойчивите екосистеми и да гарантира, че всички заинтересовани страни и участници във веригата на доставки на храни имат достойни доходи както в ЕС, така и извън него. Цените на храните не отразяват всички производствени разходи, а в повечето случаи разходите, свързани със здравето и околната среда, и социалните разходи не са включени. Стремежът към по-евтини, „по-достъпни“ храни не трябва да ощетява други характеристики и въздействия на производството и потреблението на храни. Всеобхватната продоволствена политика би могла да спомогне за повторното интегриране и съгласуване на цената на храните с техните стойности.

5.5.

Всеобхватната продоволствена политика следва да обедини съществуващите и новите политики с крайната цел за постигане на устойчиви продоволствени системи и здравословно хранене. Това не следва да означава повторно откриване на колелото, като се създава изцяло нова политика или се дават нови правомощия на ЕС, тъй като целта не е да се налага единен стандарт. По-скоро означава приемането на реформи на равнище ЕС за насърчаване на нови и по-устойчиви курсове на действие на всички равнища (местно/общинско, регионално, национално и предприятия), както и разгръщането на инициативи, които вече съществуват, осигурявайки по този начин съгласуваност. Означава интегриране на мерките на равнището на ЕС с това, което най-добре може да се предприеме на други равнища на управление. Биха могли да се създадат фискални режими, които подобряват достъпа до здравословно хранене чрез градско планиране и обществени поръчки, като по този начин се подпомагат местните пазари и заетостта.

5.6.

Една всеобхватна продоволствена политика би трябвало също да стане основа за прекратяване на нелоялните търговски практики по отношение на разликите в качеството и ниското качество на продуктите, а именно производството или продажбата на храни с по-ниско качество в различните държави членки, въпреки че опаковката им е идентична (23).

5.7.

За да се постигнат тези цели, следва да се координират мерките на политиката както по отношение на предлагането, така и на търсенето. Това означава, че наличността и достъпността на храните чрез устойчиво производство също трябва да се координират с повишен достъп и оправомощаване на потребителите да избират здравословни и вкусни режими на хранене. Трябва да се развие съчетание от законодателни промени с цел премахване на регулаторните пречки и осигуряване на фискални стимули и промени в поведението, насърчавани от по-добра информация, образование и повишаване на осведомеността на потребителите и преработвателите. Основната цел е повишаване на осведомеността и подкрепа за стойността на храните на всички равнища, и подпомагане на постепенната, но значителна промяна. Например намаляването на съдържанието на сол е най-ефективно, ако се прави бавно, но систематично. За дружествата обаче няма стимули да променят състава на продуктите си.

5.8.

По отношение на предлагането, една всеобхватна европейска продоволствена политика ще има наистина смисъл за европейските потребители, ако храните, произвеждани в ЕС в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, са конкурентоспособни. Това означава, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор трябва да е в състояние да осигурява храни за потребителите на цени, които включват допълнителни разходи за критерии като устойчивост, хуманно отношение към животните, безопасност на храните и хранителна стойност, но също и справедлива възвръщаемост за земеделските стопани, като в същото време запазва позицията си на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите.

5.9.

Изпълнението на ЦУР осигурява рамка от решаващо значение за съвместни действия с цел устойчиво изхранване на света до 2030 г. Въпросите, свързани с храните и селското стопанство, засягат седемнадесетте ЦУР. По-специално СЗО заявява, че дванадесет от ЦУР изискват действия в областта на изхранването. По самия си характер изпълнението на ЦУР изисква цялостни, основаващи се на сътрудничеството решения, в които участват различни отдели, министерства, сектори и цялата верига на доставки на храни. Това предлага големи възможности за лидерство на ЕС на континентално равнище.

5.10.

Всеобхватната продоволствена политика следва да обедини различни подходи с оглед на изпълнението на ЦУР и да включи съществуващото многостепенно и многосекторно управление, за да се постигне дори още по-интегриран процес на оформяне на политиката. Европа изготвя позиции по различните стълбове на продоволствената система, а именно:

5.11.

Този нов всеобхватен подход следва да бъде динамичен и да ангажира заинтересовани страни от цялата верига за доставки на храни и гражданското общество като цяло, гарантирайки отчетна и прозрачна „хранителна демокрация“.

5.12.

В обобщение, всеобхватната продоволствена политика следва да бъде: 1. устойчива в екологично, социално-културно и икономическо отношение; 2. интегрирана между секторите и равнищата на управление; 3. приобщаваща за всички сфери на обществото; и 4. укрепваща справедливи условия на труд на всички равнища.

6.1.

Точно както основателите на Общия пазар през 50-те години на миналия век са считали храната от основно значение за една по-добра, по-мирна Европа, така днес, шест десетилетия по-късно, ЕИСК подчертава необходимостта да се започне създаването на една по-устойчива продоволствена система в Европа. Натискът сега е добре известен и е доказан. Това ще се реши и трябва да се реши на местно равнище и на равнище държави членки. Необходимо е обаче и общоевропейско действие.

6.2.

ЕИСК предлага да се създаде междусекторна и междуинституционална работна група, в която да участват различни генерални дирекции на Комисията и други институции на ЕС, с цел да се разработи план за действие относно устойчивостта на храните за подпомагане на изпълнението на ЦУР от ЕС. Планът за действие следва да се разработи чрез приобщаващ процес, в който участват заинтересовани страни от веригата за доставки на храни, гражданското общество и изследователи.

6.3.

Комитетът вижда възможност за организиране и разработване на пространство за активното участие на гражданското общество в този процес, основавайки се на импулса, създаден от изслушванията на експерти на ЕИСК по тази тема.

6.4.

От Съвместния изследователски център, ГД „Научни изследвания и иновации“ и научноизследователските агенции на държавите членки се изисква да разработят набор от показатели за устойчиви храни на ЕС, за да се насърчи напредъкът и да се следи постигането на поставените цели. Ще е необходимо съчетание от нови и стари показатели, за да се включат и превърнат свързаните с храните ЦУР и други международни цели (като например за емисиите на парникови газове) в европейски условия.

6.5.

От Комисията, Парламента и Съвета се изисква да проучат осъществимостта на създаването на специализирана генерална дирекция за храните, която би подобрила координацията на задачите и отговорностите по всички свързани с храните политики — от общи методики за анализ на жизнения цикъл до големи информационни масиви за храни и устойчива прехрана. Тази нова генерална дирекция ще осигури необходимата рамка за издигане на храната в приоритет и ще бъде източникът на регулирането, законодателството и правоприлагането според случая.

6.6.

Следва да се създаде нов европейски съвет по продоволствена политика. Някои държави членки вече имат такива органи (например в Нидерландия и Nordic Food Policy Lab (Северна лаборатория за продоволствена политика). Той ще консултира относно преходите, които според науката са необходими за изпълнението на ЦУР и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

6.7.

Преходът към устойчиви европейски продоволствени системи изисква по-добро интегриране на консултациите в областта на здравето, околната среда и икономиката. ЕИСК подкрепя разработването на насоки за устойчиви хранителни режими въз основа на инициативи на Германия, Нидерландия, Швеция и Франция, за да се предостави на потребителите и на промишлеността по-ясно ръководство за това как да балансират доброто хранене с по-малко въздействие върху околната среда, и да се предотвратят фалшиви екологични и здравни претенции, като същевременно се отчитат културните предпочитания. Това следва да се отрази в нова интелигентна система за етикетиране на устойчивите храни.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/27

Докладчик:

Jonathan PEEL (UK — I гр.)

Съдокладчик:

Christophe QUAREZ (FR — II гр.)

1.1.

Изпълнението и осъществяването на целите за устойчиво развитие (ЦУР) се считат за водещ приоритет в световен план. От сега нататък поддържането на темпото е от съществено значение за спазването на определения срок — 2030 г.

1.1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че ЦУР, заедно с Парижкото споразумение (21-ва конференция на страните) (1), ще променят из основи световния дневен ред в областта на търговията, особено по отношение на търговията с промишлени стоки и селскостопански продукти. Необходимостта от прилагане на тези основополагащи споразумения трябва да залегне в основата на всички бъдещи търговски преговори на ЕС.

1.2.

ЕС е в уникална позиция да даде тласък на осъществяването на ЦУР. Той се ползва с доверие, което му позволява да изпълнява ефективно ролята на посредник между развитите и развиващите се държави. На развитието на политиките, очертани в съобщението на Комисията „Следващи стъпки“ (2), следва да се даде по-голям приоритет и да се постави по-силен акцент върху цялостното интегриране на ЦУР „в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията“, в сътрудничество с държавите членки при необходимост.

1.2.1.

Признава се, че това е задължение по силата на Договора от Лисабон (3). Следва да се работи в тясно взаимодействие за популяризиране и изпълнение на ЦУР и за популяризиране на европейските ценности по света.

1.3.

В целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) (4) търговията се споменава само веднъж, докато в ЦУР тя е посочена изрично девет пъти. Настоятелно призоваваме ЕС да включи, в допълнение към директните действия за постигане на ЦУР, и „благоприятни за ЦУР“ търговия и инвестиции. Съществуват множество начини, по които търговията и инвестициите могат да имат положителен, макар и понякога непряк, принос за тях.

1.4.

Конкретна цел по цел 17 (Възобновяване на световното партньорство за устойчиво развитие) е установяването на „универсална, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна търговска система в рамките на СТО“. ЕС отдавна поставя акцент върху многостранното сътрудничество и върху ключовата роля на СТО и трябва да продължи да предприема активни действия в подкрепа на тази цел.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че тъй като ЦУР не са правно обвързващи и липсва механизъм за уреждане на спорове, ЕС трябва да работи чрез своите собствени политики и дейности за постигането на напредък в тяхното осъществяване.

1.5.1.

Комитетът приветства намерението на ЕС да предоставя ежегодни актуализации, обаче продължава да е загрижен от това, че често ЕС изглежда е заинтересован по-скоро да демонстрира как съществуващите политики съвпадат и се припокриват с ЦУР, отколкото да извлече максимална синергия чрез фокусиране и адаптиране на тези политики и дейности. Поставянето на по-силен акцент от ЕС върху постигането на ЦУР ще доведе до по-добри резултати.

1.5.2.

Според нас има редица ключови области на политиката, в които ЕС трябва да положи усилия, за да гарантира пълна синергия с ЦУР. Сред тях са подновяването на Споразумението от Котону за партньорство между страните от АКТБ и ЕС, както и по-широкото взаимодействие на ЕС с тези региони. По-специално тук следва да се предвиди както целенасочено изграждане на капацитет за подкрепа и помощ при прилагането на Споразумението за улесняване на търговията, така и по-широка съвместна стратегия на ЕС и държавите членки за подпомагане на търговията. Това е съществен принос и основна част от инициативата на СТО „Помощ за търговията“, предназначена да засили капацитета на развиващите се страни да използват възможностите, предлагани от търговските споразумения. Ще бъде от значение да се осигури целенасочен принос относно ЦУР за Шестия световен преглед на СТО.

1.5.3.

Следва да се предостави по-конкретна подкрепа и за използването на търговията като средство за насърчаване на регионалната интеграция и на ЦУР, особено в тези региони, с които все още не са сключени споразумения за икономическо партньорство (СИП), въпреки че СИП все още не отговарят напълно на първоначалните очаквания.

1.5.4.

ЕС следва да се стреми да развие и по-голямо взаимодействие между 27-те основни конвенции, които са от значение за неговата програма за обща система от преференции (ОСП+) и ЦУР, доколкото неговата компетентност позволява това.

1.6.

Освен това Комитетът настоятелно призовава ЕС да насърчава осъществяването на ЦУР винаги, когато това е възможно, чрез своите двустранни отношения. Отличен пример за това е взаимодействието с Китай във връзка с неговата инициатива „Един пояс, един път“, чието изпълнение, както беше подчертано на неотдавнашното заседание на Кръглата маса „ЕС — Китай“ (5), „следва да допринесе за осъществяването на програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие“.

1.7.

ЕИСК подчертава ключовата роля на отговорното бизнес поведение за подпомагането на осъществяването на ЦУР. Тук въздействието на частния сектор ще бъде едновременно ключово и сериозно: според оценки на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) (6) ще са необходими допълнителни 2,5 трилиона щ.д. годишно: очаква се частният сектор да осигури една трета от тях. Много предприятия вече имат собствени стратегии за ЦУР, но всички трябва да бъдат насърчавани да поемат отговорност за своето въздействие върху обществото посредством основана на риска комплексна проверка. ЕИСК отбелязва, че мобилизирането на финансови средства се улеснява и от международните данъчни политики в подкрепа на инвестициите за изпълнението на ЦУР (7).

1.8.

Освен това в ЦУР 17 се посочва изрично, че „успешната програма за устойчиво развитие изисква партньорства между правителствата, частния сектор и гражданското общество“. Поради това ЕИСК настоятелно призовава всички бъдещи мандати за главите за търговия и устойчиво развитие (ТУР) в преговорите на ЕС за търговия и партньорство да съдържат специална клауза, изискваща двете страни по всеки механизъм за наблюдение от страна на гражданското общество да работят съвместно за насърчаването на ЦУР и да следят какво е въздействието.

1.8.1.

На главите за търговия и устойчиво развитие (особено тъй като обхващат ЦУР, Парижкото споразумение и спазването на конвенциите на МОТ) трябва да се придава същото значение като на главите, които засягат търговски, технически или тарифни въпроси.

1.9.

На последно място ЕИСК припомня на ЕС своята предишна препоръка (8) Съюзът да извърши пълна оценка на въздействието по отношение на вероятните последици от изпълнението на ЦУР и на Парижкото споразумение върху търговската политика на ЕС, включително върху селското стопанство. Добрата политика започва с добър анализ.

2.1.

Изпълнението на цялостната Програма на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и по-специално на ЦУР, които са в нейната основа, ще продължи да бъде основен световен приоритет до нейния целеви краен срок. 17-те ЦУР са съпътствани от допълнителни 169 конкретни цели.

2.1.1.

По своето естество целите за устойчиво развитие са глобално приложими и обвързани — всички държави трябва да споделят отговорността за тяхното постигане. Те вече водят до нов начин на работа в глобален план — на по-широка основа, с по-засилено участие и повече консултации. Над 90 държави поискаха помощ от останалите, най-вече от ЕС, за тяхното изпълнение.

2.2.

Значението на ЦУР се увеличи съществено с Парижкото споразумение, което вече влезе в сила. Оттогава насам се появи значителна несигурност вследствие на заявеното от администрацията на САЩ намерение САЩ да се оттеглят от споразумението и въздействието, което би могло да предизвика това на практика. Това дава възможност на ЕС да поеме водеща световна роля при гарантирането на запазването както на ЦУР, така и на Парижкото споразумение като основни приоритети, въз основа на силния интерес към тези споразумения, демонстриран от Китай и други развиващи се икономики. Към момента много държави с бързо развиващи се икономики не полагат никакви други сериозни усилия за подпомагането на други страни, които все още изостават в развитието.

2.3.

Съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ от ноември 2016 г. има за цел да интегрира ЦУР изцяло „в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията“, което е задължение по силата на Договора от Лисабон (9). Тази инициатива, по която се работи в момента, беше приветствана от Комитета в неговото становище относно „Ролята на селското стопанство в търговските преговори“ (10), в което освен това се препоръчва ЕС да извърши пълна оценка на въздействието по отношение на техните вероятни последици върху търговската политика на ЕС.

2.3.1.

В съобщението се посочва, че ЦУР „ще имат централно измерение“ за изпълнението на цялостната стратегия на ЕС. Отбелязва се, че ЕС е изиграл „решаваща роля в оформянето“ на тази програма. Следва да се работи в тясно взаимодействие за популяризиране и изпълнение на ЦУР и за популяризиране на европейските ценности по света, макар че ЦУР не насърчават пряко доброто управление и прилагането на принципите на правовата държава.

2.4.

ЦУР и Парижкото споразумение променят из основи световния дневен ред в областта на търговията, особено по отношение на търговията с промишлени стоки и селскостопански продукти. Необходимостта от прилагане на тези споразумения трябва да залегне в основата на всички бъдещи търговски преговори на ЕС.

2.4.1.

ЕС се ползва с доверие като ефективен посредник между развитите и развиващите се страни. ЕИСК и преди е посочвал (11), че ЕС е в уникална позиция да бъде движещата сила на този процес:

3.1.

На 1 май Фондацията на ООН (12) заяви в Twitter „Осигуряването на добро образование, здравеопазване и управление за всички намалява вероятността от конфликти. @ООН има 17 #глобални цели, за да се постигне това. http://bit.ly/UN2030“. Това са основни изисквания за осъществяването на ЦУР, а войната и корупцията остават най-сериозните пречки за това.

3.2.

Търговията и инвестициите обаче трябва да играят много важна роля за осъществяването на ЦУР. В ЦХР търговията се споменава само веднъж, а в ЦУР девет пъти. На уебсайта на СТО специално се обръща внимание на цели 2 (Премахване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, както и насърчаване на устойчивото селско стопанство), 3 (Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието за всички хора от всички възрастови групи), 8 (Насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж, заетост и достоен труд за всички), 10 (Намаляване на различията в държавите и между тях), 14 (Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси) и 17 (Възобновяване на световното партньорства за устойчиво развитие). Към тях следва да се добавят цели 7 (Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергетика за всички) и 9 (Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите). Те трябва да бъдат в пълна синергия с другите свързани действия, по-специално тези за развитие.

3.2.1.

Търговията със селскостопански продукти също ще играе ключова роля за осъществяването на повечето ЦУР, най-вече цел 12 (Осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство) и цел 15 (Устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и постигане на обрат в процеса на увреждане на почвата и преустановяване на загубата на биологично разнообразие), както и цел 1 (Премахване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде), цел 13 (Предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и въздействието от него) и цел 5 (Постигане на равенство между половете и предоставяне на повече права на всички жени и момичета).

3.2.2.

За разлика от ЦХР, при ЦУР изрично са посочени „средствата за изпълнение“ чрез 169-те конкретно определени цели. Такъв голям брой цели затруднява определянето на приоритети или получаването на подкрепа. Въпреки това основното съображение трябва да остане да се гарантира техният приобщаващ характер, както и че няма да бъде забравена нито една част на обществото.

3.3.

ЕИСК изразява загриженост, че все още не са определени ефективно достатъчно мерки/политики, нито са изцяло установени ключовите пропуски, които трябва да бъдат преодолени.

3.3.1.

Ще бъде от съществено значение да се проучи подробно с какво може да допринесе търговията сама по себе си. В допълнение към директните действия следва да бъдат включени и „благоприятни за ЦУР“ търговия и инвестиции, например чрез използването на чисти технологии. Съществуват множество начини, по които търговията и инвестициите могат да имат положителен, макар и понякога непряк принос, въпреки че те невинаги могат да бъдат основната движеща сила за постигането на ЦУР, нито пък могат да предложат систематичен подход.

3.4.

По дефиниция търговията следва да е устойчива, въпреки че в действителност това невинаги е така, особено когато се преценява спрямо текущите критерии за устойчивост, които включват въглеродния отпечатък. В миналото в Европа се е търгувало с храни и стоки, които даден регион не е бил в състояние да произведе сам (13). Били са важни още два фактора — ключовите основни умения в областта на преработката, развивани дълги години, и лесното транспортиране. Достъпът до вода е бил изключително важен, тъй като транспортът по суша е бил далеч по-скъп и доста по-ненадежден.

3.4.1.

Тези фактори продължават да са от значение. Политиките за заместване на внасяните стоки редовно търпят неуспех. Международното доверие в търговията е от основно значение за свеждането до минимум на ненужните пречки пред вноса или тяхното избягване. За тази цел е от съществено значение наличието на глобална система за търговия, подкрепяна от международна система за установяване на правила и уреждане на спорове. Тук ролята на СТО продължава да е от решаващо значение въпреки потенциалните предизвикателства от администрацията на САЩ.

3.4.2.

Всъщност една от конкретните цели по цел 17 е установяването на „универсална, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна търговска система в рамките на СТО“: ето защо СТО трябва да играе ключова роля. ЕС трябва да продължава да насърчава и подкрепя това.

3.4.3.

В Декларацията на министрите от конференцията на СТО в Найроби се посочва, че международната търговия може да играе роля за постигане на устойчив, стабилен и балансиран растеж за всички (14), като се подчертава, че това би било много по-трудно без ефективен многостранен търговски механизъм. В нея се подчертава и значението на инициативата „Помощ за търговията“, която следва да играе ключова роля в постигането на редица цели за устойчиво развитие.

3.4.4.

С ангажимента на СТО за премахване на експортните субсидии за износ на селскостопанска продукция, поет в Найроби, се изпълнява ключова конкретна цел по ЦУР 2 (Нулево равнище на глад). Настоящите преговори на СТО относно субсидиите за сектора на рибарството имат отношение към конкретната цел по ЦУР 14 (Океани, морета и морски ресурси) до 2020 г. да бъдат забранени субсидиите, които допринасят за свръхкапацитет и свръхулов. Очакваме такова споразумение да бъде постигнато на предстоящата министерска конференция на СТО в Буенос Айрес.

3.4.5.

От 1947 г. насам ГАТТ, което вече е СТО, подкрепя премахването на бариерите. Освен храните, селскостопанските продукти, текстила, облеклото, обувките и керамиката, сега акцентът се измести от премахването на тарифните бариери към справянето с нетарифните. Както ЕИСК заяви по-рано (15), „търговията спомага за преодоляването на дисбалансите в търсенето и предлагането, може значително да подобри продоволствената сигурност и храненето, повишавайки наличието на храна, насърчава ефективното използване на ресурсите и увеличава инвестициите, пазарните възможности и икономическия растеж, като създава работни места, приходи и благосъстояние“.

3.5.

С нарастването на доходите като цяло се увеличава и търсенето на храни и потребителски стоки, от които има безпрецедентен избор и разнообразие. Те включват памучни изделия, зърно и говеждо месо, за чието производство се изисква значително количество вода, а на много места водата е дефицитна стока. Устойчивото използване на водата и почвата (и избягването на замърсяването на въздуха) са от ключово значение за осъществяването на редица ЦУР. Рационализирането на производството все повече ще се превръща в ключов въпрос: например Узбекистан (който все още не е член на СТО) разчита до голяма степен на производството на памук, въпреки че страната е безводна, а памукът е култура, за чието отглеждане е необходима много вода и за която се изисква и значителна употреба на пестициди.

3.6.

Споразумението за улесняване на търговията (СУТ), което влезе в сила в началото на 2017 г., следва да увеличи значително и устойчивостта в международната търговия чрез премахване на забавянията и ненужното блокиране по границите. Основната роля на ЕС в този случай е свързана с изграждането на капацитет.

3.7.

Значително е въздействието на търговията и инвестициите върху изменението на климата. Преговорите за многостранното споразумение за екологичните стоки обещават да са важна стъпка за включване на изменението на климата в многостранната търговска политика, но продължават да са необходими по-нататъшни многостранни действия за насърчаване на по-голяма съгласуваност.

3.8.

От основно значение за осъществяването на ЦУР е и ролята на инвестициите, най-вече в Африка, чрез осигуряването на достатъчно инфраструктура (цел 9), достатъчно съоръжения за вторична преработка и увеличаване на възможността за пренасяне на получените продукти до транспортните центрове и до пазара.

3.8.1.

Както беше посочено в становището на Комитета относно самостоятелните споразумения за инвестиции  (16), „ключова област … за страните по инвестиционното споразумение ще бъде да улесняват инвестициите чрез осигуряването на необходимата устойчива инфраструктура. Правителствата са отговорни за осигуряването на стабилна нормативна база за инфраструктурата, … или за гарантирането на ефикасни и ефективни мрежи за секторите на енергетиката, водоснабдяването и транспорта като резултат от системна … работа… Проектирането на енергийни и водоснабдителни мрежи е сложно и за пълното им изграждане може да бъдат необходими десет или повече години“.

4.1.

Както беше посочено по-горе, съобщението на Комисията „Следващи стъпки“ има за цел да интегрира целите за устойчиво развитие изцяло „в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията“.

4.1.1.

В своето съобщение „Глобална Европа: конкурираща се в света“ от 2006 г. Комисията посочва, че е от съществено значение да се гарантира, че ползите от либерализирането на търговията ще „бъдат прехвърлени на гражданите. Стремейки се към постигане на социална справедливост и сближаване на собствена територия, следва да популяризираме и нашите ценности, включително социалните и екологичните стандарти и културното разнообразие, из целия свят“ (17).

4.1.2.

Договорът от Лисабон (18) изисква всички дейности на ЕС в областта на търговията, развитието и по-общата външна дейност да бъдат взаимно съгласувани. Вече изразихме своето разочарование (19), че ЦУР почти не се споменават в съобщението на Комисията „Търговията — за всички“ (20), което беше публикувано скоро след тяхното приемане от ООН. При изпълнението на своята стратегия „Търговията — за всички“ ЕС трябва да обърне специално внимание на това всички бъдещи споразумения за търговия и партньорство да отговарят на основните стандарти на МОТ и на ангажиментите от 21-вата конференция на страните по РКООНИК, и да осигуряват защита на потребителите.

4.1.3.

Както обаче показва неотдавнашното решение на Съда на ЕС (21) относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, компетентността на ЕС по отношение на инвестициите е ограничена, като същевременно той има пълна компетентност по въпросите, свързани с търговията.

4.2.

Самите ЦУР не са правно обвързващи, нито пък са съпътствани от механизъм за уреждане на спорове. Успехът ще зависи от политиките и програмите за устойчиво развитие на самите държави. ООН подчертава, че са необходими партньорства между правителствата, частния сектор и гражданското общество. На нейния уебсайт (22) дори са изброени действията, които хората трябва да предприемат.

4.3.

ЕС трябва да продължи да разглежда внимателно своите собствени политики и дейности, за да прецени как най-добре може да допринесе за осъществяването на ЦУР, не само за търговията. Загрижени сме, че ЕС често изглежда готов по-скоро да демонстрира до каква степен неговите съществуващи политики съвпадат и се припокриват с конкретните цели по ЦУР, отколкото да ги адаптира, за да извлече максимална синергия. Все още не сме убедени, че по ключовите въпроси Комисията е приложила хоризонтален подход, обхващащ всички генерални дирекции. Поставянето на по-силен акцент върху постигането на ЦУР, включително в търговската политика, ще доведе до по-добри резултати.

4.3.1.

Сред тези области са предстоящото подновяване на Споразумението от Котону за партньорство между страните от АКТБ и ЕС, както и по-широкото взаимодействие на ЕС с тези региони. Както целенасоченото изграждане на капацитет в подкрепа на СУТ, и това следва да залегне в основата на всеки текущ преглед на съвместната стратегия на ЕС и държавите членки „Помощ за търговията“ (23), която е ключов елемент от инициативата на СТО „Помощ за търговията“. Тя е предназначена да засили капацитета на развиващите се страни да използват възможностите, предлагани от търговските споразумения и от своя страна ще бъде от съществено значение за процеса на постигане на много от целите.

4.3.2.

Следва да се предостави по-целенасочена подкрепа и за използването на търговията като средство за насърчаване на регионалната интеграция и на ЦУР, особено в тези региони, с които все още не са сключени споразумения за икономическо партньорство (СИП), въпреки че СИП все още не отговарят напълно на първоначалните очаквания.

4.3.3.

Освен това, доколкото позволява неговата компетентност, ЕС следва да положи усилия да развие по-голямо взаимодействие между ЦУР и 27-те задължителни конвенции в областта на околната среда и конвенции на МОТ, които са от значение за неговата програма за обща система от преференции (ОСП+) (както и изискванията за програмата за споразумението „Всичко освен оръжие“ с най-слабо развитите държави).

4.3.4.

В заключителната декларация от 14-ото заседание на групите, изразяващи икономически и социални интереси, от държавите от АКТБ и ЕС, проведено в Яунде (24) през юли 2015 г., се посочва, че всички налични финансови ресурси трябва да бъдат използвани за постигането на ЦУР, в рамките на добро прозрачно фискално управление с участието на частния сектор.

4.4.

Комитетът също така счита, че ЕС следва да насърчава осъществяването на ЦУР винаги, когато това е възможно, чрез своите двустранни отношения. Отличен пример за това е взаимодействието с Китай във връзка с неговата инициатива „Един пояс, един път“, чието изпълнение, както беше подчертано на неотдавнашното заседание на Кръглата маса „ЕС — Китай“ (25), „следва да допринесе за осъществяване на … целите за устойчиво развитие и изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата“. Това отразява сходни неотдавнашни коментари на генералния секретар на ООН.

4.4.1.

Въпреки това ЕИСК отново изразява твърдата си убеденост в значението на това Китай и други държави да спазват конвенциите на Международната организация на труда (МОТ).

4.5.

ЕИСК също така счита, че ЕС трябва да обедини стратегията „Европа 2020“ с общите цели на ЦУР, за да се създадат условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

4.6.

В своето становище относно „Устойчиво развитие: картографиране на вътрешните и външните политики на ЕС“ (26) ЕИСК посочва, че „програмата на ООН до 2030 г. следва да се превърне в проактивно, преобразяващо и положително послание за Европа и този процес трябва да се ръководи от силна политическа воля и решимост за изграждане на устойчив Европейски съюз посредством преориентирането на нашата икономика към устойчиво и конкурентоспособно, ефективно по отношение на ресурсите, нисковъглеродно и социално приобщаващо развитие. Насоченото към бъдещето послание би допринесло и за преодоляването на безпрецедентната липса на доверие на гражданите на ЕС в проекта ЕС, и по-специално би спечелило подкрепата на младите хора за него. ЕС би следвало да използва Програмата на ООН до 2030 г., за да представи на гражданите на ЕС нова визия за Европа: социалния договор на XXI век“.

5.1.

Според оценки на УНКТАД (27) за постигането на 17-те ЦУР (и техните 169 конкретни цели) ще трябва да бъдат намерени допълнителни 2,5трилиона щ.д. годишно. Поне една трета от тази сума се очаква да бъде осигурена от частния сектор, чиято роля е изтъкната в цел 17 заедно с ролята на гражданското общество.

5.2.

По-голямата част от тези средства ще бъдат осигурени чрез засилване на търговията и инвестициите, най-вече във връзка с необходимостта от изграждане на градове и последващо осигуряване на инфраструктура, училища, болници и пътища. Това се подразбира от самата инициатива „Един пояс, един път“ на Китай.

5.3.

Както беше споменато, изграждането на инфраструктура по-специално в Африка ще бъде от особено значение. Вътрешната търговия в Африка е ниска — тя е между 10 и 15 % от целия търговски обмен на Африка. Както вече беше посочено от ЕИСК, „възможността за африканските страни да увеличат търговията със селскостопански продукти във връзка с ЦУР в областта на инфраструктурата, регионалната интеграция и задълбочаването на вътрешния пазар, включително чрез засилена вторична преработка, ще бъде от съществено значение, за да позволи на Африка да участва ползотворно в търговията със селскостопански продукти, както и за подобряване на продоволствената сигурност“ (28).

5.4.

ЕИСК посочва също така, че „регулаторната среда … трябва да бъде планирана в дългосрочна перспектива. Дружествата също трябва да планират в дългосрочен план, особено ако искат инвестициите им да са успешни. Неуспехът на едната или другата страна няма да е благоприятен за никого. Стабилни участници от правителството и от частния сектор трябва да разработят нови взаимодействия и да усвоят нови форми на участие. Във връзка с това приносът на гражданското общество трябва да има ключова роля, по-специално на равнището на социалните партньори“ (29).

5.5.

Ефективното управление на световните вериги за създаване на стойност и на световните вериги на доставки (СВСС, СВД) ще бъде от съществено значение, както подчертава ЕИСК в своето становище относно „Достоен труд в световните вериги на доставки“ (30). Световните вериги за създаване на стойност обхващат всички дейности от идейния замисъл на съответния продукт до достигането му до крайния потребител. Световната верига на доставки е част от световната верига за създаване на стойност, която отговаря за набавянето на суровини, а не за идейния замисъл или разпространението.

5.5.1.

ЕИСК посочва, че неговата цел е „да бъде въведена постепенна, последователна и устойчива политика за отговорно управление на СВД“, както и „да се насърчават практически и подходящи подходи, основани на риска, които да отчитат специфичното естество на световната верига за създаване на стойност и СВД (линейна или модулна, проста или сложна, краткосрочна или дългосрочна организация)“.

5.5.2.

Въздействието на частния сектор ще бъде сериозно. Той може да бъде важен катализатор за социално, икономическо и културно обновление, не на последно място чрез насърчаването и развитието на ключови умения и осигуряването на по-голяма диверсификация. Много предприятия вече имат собствени стратегии за ЦУР. Все пак отговорното бизнес поведение ще бъде от голямо значение, за да се подпомогне осъществяването на ЦУР, насърчавайки всички предприятия да поемат отговорност за своето въздействие върху обществото. Като база за това следва да послужи основана на риска комплексна проверка, най-вече в СВСС и СВД, която да обхваща както отрицателните въздействия, така и рисковете, и активното насърчаване на ползите, като се гарантира, че няма да бъде забравена нито една част на обществото. Това на свой ред би трябвало да стимулира „разрешителните за извършване на дейност“ на предприятията, като същевременно увеличи максимално иновациите и устойчивия икономически растеж.

5.6.

Осигуряването на по-голямо взаимодействие между ЦУР и частния сектор ще включва:

5.6.1.

ЕИСК счита, че за в бъдеще ЕС трябва да се стреми във всички свои споразумения за търговия или партньорство да включва популяризиране на принципите и стандартите на КСО и да насърчава националното законодателство в тази област, по-специално при докладването по извънфинансови въпроси. Следва да се настоява всяка от страните по тези споразумения да насърчава активно спазването от предприятията на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (31) и Световния пакт на ООН, да се гарантира правото на колективно договаряне и да се поддържа социален диалог.

5.6.2.

В своя информационен доклад относно корпоративната социална отговорност (32) Комитетът подчерта и важното значение на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от 2011 г. (33) като ключова стъпка в областта на корпоративната отговорност, която поставя акцент върху правата на човека в обществения стълб. Понастоящем този аспект се доразвива от ООН в посока на правно обвързващ договор за транснационалните корпорации и други предприятия относно правата на човека.

5.6.3.

Други свързани с темата становища на ЕИСК са становището относно „Ролята на частния сектор за развитието“ (34) и относно „Създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР“ (35).

5.7.

Осъществяването на цел 17 следва да включва както държавни обществени поръчки, така и съвместна работа на правителствата с частния сектор. ЕС следва да работи в тясно сътрудничество както с УНКТАД, така и с ИКЕ на ООН, която насърчава ролята на публично-частните партньорства (ПЧП). Макар и като цяло да подкрепя ПЧП, ЕИСК (36) изрази някои опасения, като посочи, че ПЧП „могат да се превърнат в съществен инструмент за изпълнение на стратегиите за развитие, при условие че бъдат предварително осигурени правилен баланс и добра комуникация между заинтересованите страни“.

5.8.

Комитетът вече подчерта огромния потенциал на електронната търговия за МСП и другите по-специализирани предприятия, която дава възможност на тях и на местните предприятия да получат достъп до пазари, които досега са били недостъпни. Тъй като МСП са ключова движеща сила за иновациите, имат ключово значение за запазването и развитието на устойчивостта и създават 70 — 80 % от работните места, ЕИСК призовава Комисията да отдели специално внимание на подпомагането на тези предприятия при изпълнението на ЦУР.

6.1.

В ЦУР 17 изрично се посочва ролята на гражданското общество, като се заявява, че „успешната програма за устойчиво развитие изисква партньорства между правителствата, частния сектор и гражданското общество. Такива общи партньорства […] са необходими на световно, регионално, национално и местно равнище“. По-нататък в нея се споменават „рамки за преглед и наблюдение“. За пръв път в историята на ООН, в ЦУР изрично се посочва, че правителствата носят отговорност пред хората. За изпълнението на ЦУР ще е необходимо пряко участие на гражданското общество, не на последно място поради обстоятелството, че това би следвало да насърчи прилагането на принципите на правовата държава и да подпомогне борбата с корупцията. Когато гражданското общество се страхува да даде своя принос, е вярно точно обратното. В едно отворено общество неговият глас представлява мощна сила за големи вътрешни промени, отвореност и плурализъм.

6.1.1.

След Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Корея от 2011 г. всички споразумения на ЕС за търговия и икономическо партньорство целят да включват глави за търговия и устойчиво развитие (37) с механизми за наблюдение от страна на гражданското общество. В момента тези глави се преразглеждат. Условията трябва да бъдат затегнати, а където е възможно и адаптирани, за да се подкрепи осъществяването на ЦУР. Бъдещите мандати за преговори на ЕС трябва да включват специално позоваване на ЦУР в главите за търговия и устойчиво развитие.

6.2.

Тези механизми имат голям потенциал за популяризиране на ценностите на ЕС, включително социалните и екологичните стандарти. Те могат да доведат до постигането на осезаеми резултати и са важен канал за сътрудничество с гражданското общество от държавите партньори, както и за засилване на неговите права.

6.2.1.

Тези съвместни механизми на гражданското общество трябва да могат да се задействат с цел насърчаване на осъществяването на ЦУР и предприемане на действия срещу неблагоприятни събития. Смятаме, че главите за ТУР трябва да подлежат на изпълнение по същия начин, както останалите търговски клаузи. Във връзка с това призоваваме Европейската комисия във всички бъдещи споразумения да договаря мерки, които да позволяват пълен мониторинг на изпълнението на главите относно ТУР, и при необходимост да се предприемат такива действия.

6.3.

Комитетът приветства също така акцента, поставен върху значението на „социалната икономика за създаването на работни места и за устойчивото развитие“ в заключенията „Ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г.“, приети от Съвета през май 2015 г. (38). Организациите на социалната икономика също притежават потенциал да бъдат ключови участници при подпомагането на осъществяването на ЦУР. В своето неотдавнашно становище относно социалната икономика  (39) ЕИСК посочва, че социалната икономика е силно застъпена в ежедневието и производствената дейност на големи региони от Африка, Америка и Азия, като има важен, глобален принос за подобряването на условията на живот и труд.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/36

Докладчик:

Roman HAKEN

1.1.

Европейският съюз е на прага на преговорите за политиката за периода след 2020 г. Европейската комисия и държавите членки започват обсъжданията на бъдещата финансова рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

1.2.

Как може Европейският съюз да укрепи връзките си с държавите членки и да възобнови доверието на своите граждани (1)?

1.3.

Отговор би могъл да бъде добре приложеният подход на воденото от общностите местно развитие, който дава възможност за интегрирано местно развитие и ангажирането на гражданите и техните организации на местно равнище. ЕИСК е убеден, че воденото от общностите местно развитие може да има много предимства като успешен европейски инструмент за местно развитие.

Европейският икономически и социален комитет препоръчва:

1.4.

да се създаде ясна визия за задължително прилагане в ЕС на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда, като се гарантира, че за всички видове територии — селски (в това число отдалечените, планинските и островните райони), градски и крайбрежни — се използва подходът на воденото от общностите местно развитие;

1.5.

да се призове Европейската комисия да проучи и анализира задълбочено възможностите за създаване на финансов резерв за воденото от общностите местно развитие на равнището на ЕС. Независимо от това Европейската комисия ще трябва да гарантира, че всички държави членки разполагат с национален фонд за воденото от общностите местно развитие с вноски и от четирите европейски структурни и инвестиционни фонда (ЕЗФРСР, ЕФРР, ЕСФ и ЕФМДР);

1.6.

да се определи хармонизирана рамка за всички европейски структурни и инвестиционни фондове и да се създадат прости правила за прилагане на Фонда за воденото от общностите местно развитие на равнището на ЕС;

1.7.

да се признае, че воденото от общностите местно развитие, което укрепва метода LEADER, дава на държавите членки уникална възможност да развиват своите региони по по-приобщаващ, устойчив и интегриран начин в партньорство с местните заинтересовани страни. С оглед на постигането на по-голямо въздействие трябва да бъдат осигурени достатъчно финансови средства за осъществяването на воденото от общностите местно развитие през програмния период 2021—2027 г. За тази цел настоятелно призоваваме Европейската комисия да въведе задължително изискване държавите членки да предоставят най-малко 15 % от бюджета на всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове за Фонда за воденото от общностите местно развитие, който освен това трябва да бъде подкрепен и от достатъчни национални ресурси;

1.8.

да се избягват празнини между програмните периоди и да се гарантира по-добро начало за периода 2021—2027 г.;

1.9.

сложната правна рамка и времеемките процедури доведоха до значително увеличаване на бюрократичната тежест за всички участници във воденото от общностите местно развитие. С цел да се постигне ефикасност на бъдещото изпълнение на воденото от общностите местно развитие, финансирано от няколко фонда, ЕИСК призовава за значително опростяване на законовата рамка на воденото от общностите местно развитие, процедурите за изпълнение и модела за програмния период 2021—2027 г. Новият политически и икономически контекст следва да се използва за намаляване на бюрократичната тежест и стартиране на опростена рамка с акцент върху възможностите и доверието. В развитието на глобалните субсидии например е създадена опростена система. Вместо да се поставя акцент върху предотвратяването на грешките, са необходими разпоредби, които действително могат да подкрепят местните групи за действие и местните бенефициери (крайните ползватели) при изпълнението на техните стратегии и проекти за местно развитие;

1.10.

при подготовката за следващия програмен период да се осигурява възможност за тесен диалог между всички участници във воденото от общностите местно развитие на европейско, национално, регионално и местно равнище за изграждане на доверие и за прилагане на интегриран подход за воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда. Необходимо е да бъдат укрепени връзките между ЕС, гражданите и общностите;

1.11.

да се даде възможност за непрекъснато изграждане на капацитет на всички участници във воденото от общностите местно развитие (органите, местните групи за действие, мрежата LEADER и мрежите на селските райони) във връзка с воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда;

1.12.

да се оползотвори потенциалът на ИТ решенията за опростяване и автоматизиране на събирането на данни на национално и на местно равнище. Най-добрите практики за използването на тези системи трябва да бъдат разпространявани между управляващите органи и местните групи за действие (както например в Естония). Информационните системи трябва да бъдат разработени чрез действителното ангажиране на всички заинтересовани страни и да бъдат насочени за подпомагане на цялостната стратегия за опростяване на европейските структурни и инвестиционни фондове;

1.13.

посредством основан на участието подход стратегиите за местно развитие да се поддържат в съответствие с промените в местните условия (социално сближаване, миграция, регионални клъстери, екологосъобразна икономика, изменение на климата, интелигентни решения, технологии и др.) и да се адаптират към тях, и да се извличат ползите от революцията в новите технологии и ИТ;

1.14.

основната полза от това, че местните групи за действие също могат да подбират добри проекти се отнася до тяхната роля на териториални участници, включително в междутериториалното и транснационалното сътрудничество. Местните групи за действие трябва да бъдат активни посредници и да работят с различните сектори, като ангажират всички заинтересовани страни от своите райони;

1.15.

важно е постиженията на местните групи за действие да бъдат видими и добре представени и е необходимо да се извършва непрекъсната оценка на изпълнението на стратегиите за местно развитие и да се измести акцентът от механизмите за контрол на допустимостта върху гарантирането на резултатите, оценката на резултатите и дългосрочното въздействие;

1.16.

Воденото от общностите местно развитие в крайградските и градските зони е предизвикателството за бъдещото местно развитие в ЕС. ЕИСК препоръчва да се събират данни от успешните пилотни проекти и да се организират информационни и мотивационни кампании за по-широка употреба. Ще е необходимо обучение за местните действащи лица в градовете и за публичната администрация. Воденото от общностите местно развитие в градските райони може да се използва като инструмент за изпълнението на Програмата на ЕС за градовете и да се съчетае с програмата URBACT.

2.1.

Воденото от общностите местно развитие представлява актуализация на метода LEADER, който се прилага от повече от 26 години. Основната разлика се отнася до по-тясно интегрирания подход и модела на диверсифицирано финансиране. Понастоящем обаче някои местни групи за действие в селските райони имат достъп и до средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство. Започвайки от настоящия програмен период (2014—2020 г.), използването на подход на водено от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда беше разширено, за да обхване и градското измерение.

2.2.

По данни на Европейската комисия за програмния период 2014—2020 г. двадесет държави членки са приели подхода с финансиране от няколко фонда: Австрия, България, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Латвия, Литва, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република, Швеция. Осем държави (Белгия, Естония, Ирландия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия и Хърватия) решиха да не използват този подход през текущия период. Благодарение на успешните преговори, в някои държави (Португалия, Словакия, Унгария и Чешката република) приносът на другите фондове е близо 50 %. Въвеждането на подхода с финансиране от няколко фонда изисква политическа воля и разбиране на ползите от воденото от общностите местно развитие на национално равнище и добро сътрудничество между ведомствата. Целта на Европейската комисия е да се премахнат бариерите между отделните фондове и по този начин да се даде тласък на положителното взаимодействие и съгласуваност както на местно, така и на регионално равнище.

2.3.

Подходът LEADER беше засилен за периода 2014—2020 г. Като се има предвид ролята на местните общности за способстването за териториалното сближаване и за постигането на стратегическите цели на стратегията „Европа 2020“, ЕС — със силната подкрепа на Европейския парламент — реши да улесни и укрепи използването на воденото от общностите местно развитие за всички видове територии (селски, градски, крайбрежни) и различните видове потребности на общностите (по-специално социални, културни, екологични и икономически). През периода 2014—2020 г. инициативите за воденото от общностите местно развитие могат да ползват подпомагане от всички европейски структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове (с изключение на Кохезионния фонд) и за тях се прилага обща рамка, определена в Регламента за определяне на общоприложими разпоредби, с който се регламентират тези фондове. Това осигурява по-голяма последователност и координация на финансирането от ЕС и по-добра ефективност на неговото използване. Общите правила са допълнени от специфични за отделните фондове характеристики (например най-малко 5 % от средствата по ЕЗФРСР трябва да се използват за подхода на воденото от общностите местно развитие, като се има предвид, че подпомагането му не е задължително за другите фондове). Изискването за задължително финансиране гарантира успешното изпълнение на програмата LEADER.

2.4.

В този програмен период тя беше съчетана с инструмента за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), който е насочен към големи зони (NUTS III, метрополни) и макропроекти. Организираното гражданско общество не участва в толкова голяма степен, колкото в микросхемата за воденото от общностите местно развитие (2).

2.5.

Воденото от общностите местно развитие се основава на три взаимосвързани елемента: местни групи за действие (представители на публичния и частния местен социално-икономически интерес), интегрирани стратегии за местно развитие и ясно определени територии. И трите елемента трябва да отговарят на специфични изисквания, определени в РОР — например целевата територия трябва да е с население от 10 000 до 150 000 жители, а стратегиите трябва да включват преследваните цели, анализ на потребностите и потенциала на района, както и план за действие и финансов план.

2.6.

Изненадващото за ЕИСК е, че през 90-те години на ХХ век програмата LEADER беше по-опростена и по-лесна за изпълнение в сравнение със сега. В днешно време разполагаме с компютри, интернет, софтуер и мобилни телефони, но на практика работата е станала по-трудна. Ето защо ЕИСК желае реално опростяване — в противен случай тази нова „техно-бюрокрация“ ще провали успешни инструменти на ЕС.

3.1.

Подходът на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда дава възможност на държавите членки да засилят местните и регионалните възможности за интегрирано развитие. Практиките в държавите членки показват, че интегрираното местно развитие оказва влияние върху широк спектър от дейности и се отразява силно на местните икономики и създаването на работни места, особено извън първичното производство в селското стопанство.

3.2.

Освен това интегрираното местно развитие има силен положителен ефект върху социалното приобщаване поради ангажирането и участието на различни заинтересовани страни (различни видове участници, възрастови групи, полове). Воденото от общностите местно развитие дава възможност за участие на повече регионални и местни заинтересовани страни, отколкото беше възможно при програмата LEADER, която получаваше подкрепа единствено от ЕЗФРСР. Посредством воденото от общностите местно развитие регионалното развитие постига по-голяма значимост.

3.3.

Политиката на сближаване на ЕС има за цел да постигне териториално сближаване, каквато е целта и на подхода на воденото от общностите местно развитие. Воденото от общностите местно развитие обхваща всички видове територии: селски, градски и крайбрежни, различни потребности на общностите (социални, културни, екологични и икономически) и разнообразни механизми за финансиране (участват четири европейски структурни и инвестиционни фонда). Възприемането на воденото от общностите местно развитие във всички видове територии спомага за постигането на сближаване на селските, крайградските и градските райони, което от своя страна допринася за преодоляването или спирането на ефекта на периферията.

3.4.

Методологията на воденото от общностите местно развитие играе важна роля за насърчаването на интегрираното местно развитие поради своите елементи: подход „отдолу-нагоре“, стратегии за местно развитие, основаващи се на територията, публично-частни партньорства, иновации, интегриран и многосекторен подход, изграждане на мрежи и сътрудничество и децентрализирана администрация. С оглед на оказването на подкрепа за надлежното прилагане на методологията на воденото от общностите местно развитие са необходими обмен на информация, дейности по разпространение и по-голяма публичност на самия метод и ползите от него.

3.5.

Над 26-годишният опит в изпълнението на програмата LEADER показва, че методологията на LEADER/воденото от общностите местно развитие работи, че тя е устойчив и ефикасен начин за развитие на териториите и че оказва дългосрочно въздействие върху местното развитие. Воденото от общностите местно развитие вече разви допълнително своя потенциал с по-тясно интегриран подход, който може да се счита за още по-ефективен благодарение на модела на разнообразни форми на изпълнение.

3.6.

Този модел на разнообразни форми на изпълнение на воденото от общностите местно развитие помага на държавите членки и на местните територии да намалят рисковете и да повишат прозрачността.

3.7.

ЕИСК твърдо подкрепя процеса на вземане на решения „отдолу нагоре“, с който се гарантира, че инвестициите са в съответствие с реалните потребности и възможности на местните райони. Воденото от общностите местно развитие е замислено да бъде дори още по-гъвкаво, обхващайки всички възможни потребности на общностите и давайки възможност на местното население да избира най-важните въпроси за стратегията за местно развитие.

3.8.

Ангажираността и изграждането на капацитет на местните участници е едно от най-големите предимства на методологията на воденото от общностите местно развитие. Интегрираното местно развитие е най-добрият начин за изграждане на връзки и полезни взаимодействия между различните заинтересовани страни и въпросите, свързани с местното развитие.

3.9.

ЕИСК приветства факта, че воденото от общностите местно развитие е процес, който включва непрекъснато участие и обучение на местното население. Неговият по-тясно интегриран подход дава на местните общности повече възможности да увеличат своя капацитет и знания. Наличието на връзки между селските, градските и крайбрежните райони означава, че участниците могат да се учат един от друг и да намерят отговорите на важни предизвикателства по един по-всеобхватен начин. Непрекъснатото сътрудничество, изграждане на мрежи и обучение укрепва доброто управление.

3.10.

За местното развитие нараства значението на екологосъобразната икономика, социалното приобщаване, намаляването на бедността, въпросите относно миграцията, регионалните клъстери, връзките между селските, градските и крайбрежните райони, интелигентните решения и ИТ технологиите. Воденото от общностите местно развитие създава възможности за всички различни видове територии (селски, градски и крайбрежни) и общности да работят съвместно за преодоляването на тези предизвикателства. Подходът на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда представлява много добър механизъм за оказване на подкрепа за концепцията „Интелигентни села“ посредством изграждане на капацитет, инвестиции, подкрепа за иновации и работа в мрежи, както и чрез предоставяне на иновативни инструменти за финансиране за подобряването на услугите и инфраструктурите (3).

3.11.

ЕИСК изразява надежда, че по-голямата съгласуваност и координация на финансирането от ЕС ще улесни местните участници при разработването на междусекторни стратегии, подпомагани чрез комбинация от средства и по-добре адаптирани към смесени територии (например селско-градски-крайбрежни). Към настоящия момент, с оглед на опростяването на стратегиите с финансиране от няколко фонда, трябва да бъде определен „водещ фонд“, от който да се покриват всички разходи за управление на национално равнище. За намаляването на бюрократичната тежест още по-ефикасно би било регламентирането на воденото от общностите местно развитие с ясен набор от правила за всички европейски структурни и инвестиционни фондове на равнището на ЕС.

3.12.

ЕИСК е убеден, че включването на всички видове приоритетни области по 4-те европейски структурни и инвестиционни фонда за изпълнението на стратегиите за местно развитие създава множество предимства за всички видове местни групи за действие (4).

3.13.

Воденото от общностите местно развитие е интегриран в европейското измерение подход за развитие „отдолу нагоре“, който може да компенсира до известна степен антиевропейските тенденции в местните общности, като допринася за социалното приобщаване и устойчивото икономическо развитие в териториите, в които се прилага.

4.1.

Слабото сближаване между различните фондове и слабото териториално сближаване, както и недостатъчното разбиране на ползите от воденото от общностите местно развитие сред отговарящите за вземането на решения, се доказаха като най-сериозните пречки на национално равнище. Между различните фондове и територии (градски, селски и крайбрежни) трудно може да се постигне реално положително взаимодействие поради „границите“, които все още съществуват между фондовете на национално равнище. Всеки фонд има различни правила и разпоредби, а между управляващите органи има слабо сътрудничество и в повечето държави, които прилагат воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда, липсва ясна координация. Единствено Швеция прилага воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда на територията на цялата страна и е предоставила всичките четири европейски структурни и инвестиционни фонда на разположение на всички видове (селски-градски-крайбрежни) местни групи за действие.

4.2.

Държавите членки не би трябвало да добавят допълнителни правила и изисквания, които подкопават опростяването. Опростяването трябва да бъде реално, в съответствие с правилата, предложени от Европейската комисия. Необходимо е обучение и ясно разбиране на тези модели. Според Европейската сметна палата грешките в проектите по програма LEADER не са повече от тези в другите проекти по различните мерки.

4.3.

Държавите членки не трябва да използват воденото от общностите местно развитие като начин за предоставяне на разпределени средства в рамките на предварително определен набор от национални мерки. Воденото от общностите местно развитие трябва да бъде „широкообхватен“ инструмент за развитие с определени на местно равнище мерки.

4.4.

Началото на програмния период закъсня значително. Не всички държави успяха да осигурят приемственост между програмните периоди и гладко изпълнение, което доведе до значителна несигурност и загуба на мотивация и съществуващи познания. В бъдеще това трябва да се избегне.

4.5.

ЕИСК е наясно, че липсата на доверие между участниците във воденото от общностите местно развитие възпрепятства оползотворяването на потенциала на този метод. Това доверие трябва да се изгражда непрекъснато. Постоянните наказания в хода на прилагането вредят на доверието и на добрия диалог. Управляващите органи, в т.ч. разплащателните агенции, имат право да не налагат санкции и това право трябва да се използва по-често.

4.6.

Не е реализиран истинският потенциал за опростяване чрез разработването на ИТ решения. В процеса на разработване на ИТ инструментите не са били ангажирани всички участници във воденото от общностите местно развитие и това предизвиква трудности при използването на тези системи. При разработването на ИТ инструментите за изпълнението трябва да се разчита на практическите познания на местните групи за действие. ИТ платформите, разработени от управляващите органи, трябва да отговарят на потребностите на всички участници във воденото от общностите местно развитие. На местните групи за действие трябва да се предоставят гъвкави и отворени платформи, така че те да могат да изпълняват своите стратегии за местно развитие в съответствие със специфичните условия в своя район. Трябва да се избягва стандартизацията.

4.7.

В много държави членки ЕИСК наблюдава несъответствия между очакванията, усилията и финансовите средства. Ако целта е да се постигнат реални резултати, трябва да се инвестират и достатъчно пари, за да бъдат реалистични нашите очаквания. За да се постигне въздействие, е необходим реализъм при разпределянето на достатъчно финансови средства за воденото от общностите местно развитие от всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове. В ЕС има няколко много добри примера за това (например Саксония с 40 % от програмата за развитие на селските райони и Астурия със 17 %).

4.8.

Лошият диалог между всички участници във воденото от общностите местно развитие (управляващите органи, местните групи за действие, разплащателните агенции, мрежите във връзка с програмата LEADER — ELARD и национални мрежи на селските райони и във връзка с програмата LEADER) доведе до увеличаване на бюрокрацията и огромни закъснения при започването на програмния период и предоставянето на средства на кандидатите за проекти. Необходима е ефективна и прозрачна координация между различните органи и ведомства на национално равнище, както и тесен диалог с местните групи за действие. Прекият диалог между Европейската комисия и местните групи за действие също се нуждае от укрепване — ЕИСК би могъл да окаже съдействие по този въпрос.

4.9.

В повечето държави членки се наблюдава липса на изграждане на капацитет на органите и местните групи за действие, който да им помогне да осъществяват воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда. Трябва да има възможност за непрекъснато обучение и създаване на споделено разбиране за осъществяването на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда, за да се укрепи капацитетът на участниците във ВОМР. Духът на колегиалност трябва да бъде засилен. Местните групи за действие и органите трябва да бъдат добре обучени и запознати с реалните условия на другата страна. Това може да бъде постигнато чрез участието на държавни служители, членове на местните групи за действие и заинтересовани страни в мисии за установяване на фактите, обучения, обмен на персонал и т.н. ЕИСК предлага финансирането на такава програма да стане чрез разширяване на програмата „Еразъм“.

4.10.

ЕИСК е убеден, че на равнището на ЕС добавената стойност на подхода на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда и възможните модели на изпълнение не са добре обяснени. Липсва ясна визия за начина, по който държавите членки би трябвало да осъществяват на практика воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда. На държавите членки трябва да се дадат прости модели, структури и най-добри практики.

4.11.

Реалният потенциал на местните групи за действие като посредници за техните територии не се използва в достатъчна степен. Трябва да се създадат условия, така че местните групи за действие да могат да се съсредоточат върху своята роля за мобилизиране на района и подпомагане на представянето и изпълнението на най-добрите идеи. Според проучванията за улесняване на интегрираното местно развитие е необходима подкрепата на местните групи за действие в качеството им на посредници. Местните групи за действие могат да работят в различни сектори и да обединяват различни заинтересовани страни. Задачата на местните групи за действие не е единствено да бъдат източник на финансиране и да действат като допълнителен административен слой, а да действат като истинска организация за развитие, която инициира проекти за сътрудничество и създава възможности за обучение и изграждане на мрежи с подходяща подкрепа по отношение на финансирането и организацията.

4.12.

Често липсват ясни и прости модели за оценка и наблюдение на стратегиите за местно развитие. Оценката трябва да бъде част от процеса на обучение на общността и затова е много важно местните групи за действие постоянно да събират информация и да оценяват изпълнението на своите стратегии. Трябва да бъдат въведени съвременни ИТ решения за събиране и анализ на данни в съчетание с основани на участието процеси и качествен анализ в съответствие с принципите на воденото от общностите местно развитие. На равнището на ЕС трябва да се инвестира в инструменти за съгласувано наблюдение и оценка на воденото от общностите местно развитие. В Швеция се използва с добър резултат методологията на разказване на истории.

4.13.

В някои държави членки, където не е имало никакъв диалог между участниците в LEADER/воденото от общностите местно развитие и местните групи за действие не са имали възможност да участват в обсъжданията като равностойни партньори, е установена злоупотреба с правомощия от страна на управляващите органи. Освен това ЕИСК предупреждава за риска от доминиращо положение на местните общини и изпълнение на техните политически програми с ресурсите за воденото от общностите местно развитие. Трябва да се гарантира независимостта на местните групи за действие по отношение на тяхната работа и процеси на вземане на решения без официален или неофициален натиск от страна на общините.

5.1.

Установяване на ясна визия на равнището на ЕС за задължителното осъществяване на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда за предоставяне на опростени модели и насоки възможно най-скоро и въвеждане на най-добри практики относно начините за осъществяване на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда в държавите членки възможно най-скоро (2018 г.).

5.2.

Нестандартно мислене чрез проучване и задълбочен анализ на възможностите за създаване на финансов резерв за воденото от общностите местно развитие на равнището на ЕС. Независимо от това Европейската комисия ще трябва да гарантира, че всички държави членки разполагат с национален фонд за воденото от общностите местно развитие.

5.3.

Определяне на хармонизирана рамка за всички европейски структурни и инвестиционни фондове и създаване на опростени правила за прилагането на Фонда за воденото от общностите местно развитие на равнището на ЕС.

5.4.

Изискване на разработването на специален източник на финансиране за воденото от общностите местно развитие (Фонд за воденото от общностите местно развитие) с вноски и от четирите европейски структурни и инвестиционни фонда съобразно всички приоритетни области на различните фондове за селските, градските и крайбрежните територии на национално равнище (вижте предложения по-долу модел).

5.5.

Изискване от държавите членки да предоставят най-малко 15 % от бюджета на всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове за Фонда за воденото от общностите местно развитие и достатъчни национални ресурси.

5.6.

Укрепване на диалога между всички участници във воденото от общностите местно развитие на всички равнища (европейско, национално, регионално и местно).

5.7.

По-запомнящо се и приемливо наименование — например за този инструмент добро наименование би било LEADER предвид успешното му минало.

5.8.

Обмен на най-добри практики при употребата на новия механизъм за воденото от общностите местно развитие в градските райони чрез съхранението им на едно място, за да не се налага да бъдат търсени в отделните генерални дирекции (например: www.clld-u.eu).

5.9.

Гарантиране на използването на подхода на воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда за всички видове територии (селски, градски и крайбрежни) и използване на предимствата на интегрираното местно развитие.

5.10.

Предоставяне на най-малко 15 % от бюджета на всеки европейски структурен и инвестиционен фонд за националния фонд за воденото от общностите местно развитие и добавяне на достатъчни национални ресурси, за да се гарантира изпълнението на действителния потенциал на този метод.

5.11.

Създаване на оперативна програма за воденото от общностите местно развитие, чрез която този фонд да се използва в подкрепа на интегрираното местно развитие в селските, градски и крайбрежните територии. Във всяка държава членка Фондът за воденото от общностите местно развитие трябва да бъде предназначен за целите, определени от стратегиите за местно развитие, без да се прави разграничаване между отделните европейски структурни и инвестиционни фондове. Фондът за воденото от общностите местно развитие трябва да се използва на децентрализиран принцип чрез местните групи за действие, така че стратегиите да отговарят на местните потребности и предизвикателства.

5.12.

Създаване на един управителен орган за осъществяването на воденото от общностите местно развитие на национално равнище.

5.13.

Избягване на празнини между програмните периоди и гарантиране на гладко начало на програмния период 2021—2027 г.

5.14.

Осигуряване на възможност за тесен диалог между всички участници във воденото от общностите местно развитие на национално равнище, както и с местните групи за действие, с цел разработване на оперативна програма за воденото от общностите местно развитие на национално равнище.

5.15.

Осигуряване на възможност за непрекъснато изграждане на капацитет на органите и местните групи за действие.

5.16.

Използване на възможностите за разработване на цялостни ИТ решения с цел улесняване на процеса на осъществяване на воденото от общностите местно развитие. Всички участници във воденото от общностите местно развитие трябва да бъдат ангажирани в процеса на разработване на ИТ инструментите и всички участници трябва да се възползват от разработените ИТ решения.

5.17.

Продължаване на сътрудничеството по инструмента за интегрирани териториални инвестиции, който се използва за по-големи територии и макропроекти.

5.18.

Подготвяне на кампания за въвеждане на воденото от общностите местно развитие като инструмент за полезни взаимодействия — с оглед на постигането на ефективност, партньорство, субсидиарност и финансова подкрепа.

5.19.

Осигуряване на реална добавена стойност на интегрираното местно развитие и целесъобразност на разходите. Извличане на ползите от териториалното сближаване, което създава полезни взаимодействия и спомага за използването на нови ресурси и възможности.

5.20.

При необходимост и с оглед на подобряването на сближаването между териториите да се обмисли включването на всички видове територии (селски, градски и крайбрежни) в една местна група за действие или изграждането на стабилни връзки между стратегиите за местно развитие в различните видове територии. В същото време трябва да се внимава местните групи за действие да не станат прекалено големи и да изгубят връзките си на местно равнище.

5.21.

Поддържане на пригодеността и съгласуваността на основаните на участието стратегии за местно развитие към променящите се условия на живот и труд, включително всички свързани аспекти (социално сближаване, намаляване на бедността, миграция, регионални клъстери, екологосъобразна икономика, изменение на климата, интелигентни решения, технологии и др.), и извличане на ползите от революцията в новите технологии и ИТ.

5.22.

Активно посредничество и работа на местните групи за действие с различните сектори чрез ангажиране на всички заинтересовани страни от техния район. Отделяне на специално внимание на разработването и изпълнението на основаните на участието процеси.

5.23.

Активно участие в междутериториалното и транснационалното сътрудничество.

5.24.

Осигуряване на възможност за непрекъснато обучение, изграждане на мрежи и сътрудничество на местните участници и персонала на местите групи за действие.

5.25.

Организиране на непрекъснато оценяване на изпълнението на стратегиите за местно развитие и намиране на начини за ангажиране на общностите в този процес на оценка.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/44

Докладчик:

Erika KOLLER

Съдокладчик:

Vladimíra DRBALOVÁ

1.1.

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия за увеличаване на участието на пазара на труда на родителите с деца, особено на жените, като им се помогне да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния живот, с което да имат възможност да развият в пълна степен уменията си.

1.2.

В допълнение ЕИСК счита, че предложенията в пакета следва да бъдат анализирани допълнително, като се вземе предвид действителното положение във всяка държава членка, както и разходите и организационните усилия на предприятията и най-вече на МСП. Освен това следва да бъдат взети и следните мерки: борба със стереотипите, разпространение на добри практики и изготвяне на национални планове за действие във връзка с равновесието между професионалния и личния живот.

1.3.

Политиките за равновесие между професионалния и личния живот в днешно време трябва да предоставят на семействата подходящ избор, като в същото време отчитат потребностите на предприятията. ЕИСК насърчава социалните партньори в цяла Европа да разгледат допълнителни практически решения за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот, които са съобразени с особеностите на техните работни места (1).

1.4.

Въпреки че ЕИСК признава, че прилагането на предложенията ще доведе до разходи за държавите членки и за предприятията, Комитетът е убеден, че дългосрочните ползи ще надхвърлят краткосрочното увеличение на разходите. ЕИСК счита, че трябва да се проучат допълнително мерки за оказване на подкрепа на малките и средните предприятия.

1.5.

ЕИСК счита, че е важно мъжете и жените да имат индивидуални права на отпуск. Все пак Комитетът признава, че е възможно предприятията и особено МСП да изпитат трудности от организационно естество във връзка с увеличаването на обхвата на правата. Всеки проблем, който може да възникне във връзка с прилагането на тази разпоредба, следва да се разрешава в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика.

1.6.

Становището на ЕИСК е, че пакетът за равновесие между професионалния и личния живот е стъпка в правилната посока, но в бъдеще той следва да бъде подобрен въз основа на подходящи оценки на въздействието.

1.7.

ЕИСК подчертава необходимостта от повече инвестиции в качествени и достъпни (включително във финансово отношение) услуги за полагане на грижи и детски заведения за всяко семейство и призовава Комисията да използва специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, както и фондовете за регионално развитие, с цел да насърчава държавите членки да полагат допълнителни усилия.

1.8.

Въпреки че предложението за директива засяга до известна степен данъчните системи, ЕИСК изразява съжаление, че то не е достатъчно амбициозно. Решението на хората дали да навлязат на пазара на труда може да бъде повлияно от начина, по който са устроени данъчните системи. Следва да се обмислят данъчни облекчения, които помагат на работещите родители да продължат да работят.

2.1.

Равенството между жените и мъжете е основна ценност и принцип на Европейския съюз (2). През изминалите шестдесет години ЕС постигна значителен напредък с помощта на поредица от директиви за равенство и борба с дискриминацията, политически програми и инструменти за финансиране с оглед на насърчаването на равенството между половете в Европейския съюз (3). Правната рамка на ЕС за видовете отпуск по семейни причини и гъвкавите схеми на работа е създадена през 90-те години на миналия век и непрекъснато се актуализира, като последната Директива за родителския отпуск е приета през 2010 г. (4) Извън законодателната рамка от значение са също и препоръките, издадени в контекста на европейския семестър (5), финансирането от ЕС и насоките в областта на политиките (6).

2.2.

Постигнатият през изминалите десетилетия напредък обаче е в почти пълен застой (7), както се вижда от трайната разлика от 16,3 % в заплащането на жените и мъжете и неравностойната роля и участие на жените на пазара на труда, където 31 % от жените работят на непълно работно време в сравнение с 8,2 % от мъжете, докато общият дял на жените, които участват на пазара на труда, изостава с повече от 12 процентни пункта от този на мъжете (8). В същото време в проучванията се вижда, че разликата в пенсиите на мъжете и жените е 40 %. Всичко това показва необходимостта от допълнителни действия с цел гарантирането на равенството между жените и мъжете във всички области на живота, като се обърне специално внимание на феминизирането на бедността.

2.3.

Неравностойното участие на жените на пазара на труда е тясно свързано с неравностойното разпределение на отговорностите за полагане на грижи. За тази разлика също допринася и липсата на подходящи, достъпни (включително във финансово отношение) и качествени услуги за полагане на грижи, които варират от грижи за деца до грижи в местните общности за по-възрастни членове на семейството и за хора с увреждания (9).

2.4.

Пречките и бариерите пред равновесието между професионалния и личния живот не само са установени като фактори, които пречат на жените да участват пълноценно на пазара на труда, но освен това оказват въздействие върху демографските тенденции, икономиката и ролята на мъжете на равна нога по отношение на полагането на грижи. Що се отнася до икономическото въздействие, според неотдавнашно проучване на Eurofound (10) икономическата загуба в резултат на разликата в заетостта между половете е оценена в размер на 370 милиарда евро годишно. В някои държави членки повече от 25 % от жените са икономически неактивни поради отговорности за полагане на грижи. Въпреки че в днешно време по икономически причини оставането вкъщи рядко е въпрос на избор, все още в обществото съществуват очаквания въз основа на стереотипните възгледи, че жените са основните лица, полагащи грижи, а мъжете изкарват прехраната за семейството. Фактите сочат, че майките, които остават вкъщи през целия си активен живот или за част от него, ще бъдат по-малко независими икономически, ще имат по-малко възможности за професионална кариера и е по-вероятно да изпаднат в бедност в напреднала възраст. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот представляват инструменти, които ще позволят на жените и мъжете да вземат решения при равноправни условия. ЕИСК подчертава, че разпоредбите относно времето за почивка на работниците и равновесието между професионалния и личния живот при необходимост следва да вземат предвид един общ почивен ден седмично, признат от традицията и обичаите на държавата или региона, както и да зачитат съответните (секторни) колективни трудови договори и установени практики на местно и фирмено равнище.

2.5.

През август 2015 г. Европейската комисия обяви в пътна карта своята инициатива „Ново начало за справяне с предизвикателството, свързано с равновесието между професионалния и личния живот, пред което са изправени работещите семейства“  (11). През ноември 2015 г. съгласно член 154, параграф 2 от ДФЕС Комисията започна двуетапна консултация (12) с европейските социални партньори, за да получи техните възгледи относно инициативата. Социалните партньори не започнаха преговори. Докато европейските работодатели считат настоящата правна рамка на ЕС за достатъчна, европейските синдикални организации настояват за по-строга законодателна рамка. Комисията започна и обществена консултация, чрез която се установи, че 60 % от анкетираните желаят законодателна рамка на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот. На 26 април 2017 г. Комисията приема предложение за европейски стълб на социалните права, което включва предложение за директива в подкрепа на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, както и редица незаконодателни предложения.

3.1.

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от активни политики, които целят насърчаването на споделена отговорност между мъжете и жените за грижите за децата. В проучванията е установено, че споделянето на отговорностите за полагане на грижи с мъжете е от полза както за семействата, така и за европейската икономика и конкурентоспособност. По-голямото участие на жените на пазара на труда също ще подобри достъпа на предприятията до квалифицирана работна сила и таланти, което ще допринесе за реализиране на пълния потенциал на жените в момент, когато работната сила на ЕС намалява, населението застарява, а демографската крива остава сериозно предизвикателство за публичните финанси. Политиките трябва да акцентират и върху създаването на стимули за работодателите, за да увеличат предлагането на работна ръка, предоставянето на подкрепа за отглеждането на деца и различните видове отпуск и гъвкавите схеми на работа.

3.2.

ЕИСК желае да изведе на преден план основната роля, която Комисията и държавите членки (посредством консултации със социалните партньори и по-широкото гражданско общество) трябва да изпълняват за преодоляване на стереотипите (включително с помощта на образованието и кампаниите за повишаване на осведомеността), намаляване на сегрегацията на пазара на труда и предоставяне на възможности за придобиване на актуализирани и подобрени умения, които да отговарят на бъдещите потребности на пазара на труда.

3.3.

ЕИСК приветства пакета от мерки на Комисията за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, тъй като в него се предлага по-равностойно споделяне на задачите като начин за отстраняване на по-значителните структурни пречки пред осигуряването на заетост за жените.

4.1.1.

ЕИСК счита, че във връзка с неизползването на отпуск по бащинство решението на Комисията да въведе индивидуално право за отпуск по бащинство без възможност за прехвърляне с продължителност поне десет работни дни и със заплащане, което е не по-малко от това за отпуска по болест, придружено с анализ на разходите и ползите на национално равнище, представлява стъпка в правилната посока. Комитетът обаче изтъква, че „обезщетението при отпуска по болест“ се различава значително в цяла Европа и варира от еднократна обща сума, много по-малка от получаваното възнаграждение, до 100 % от това възнаграждение. Комитетът подчертава, че обезщетението трябва да е в достатъчен размер, да насърчава бащите да поемат своята отговорност и да предоставя по-голям избор на родителите, както преди раждането на детето им, така и след това, като се вземат предвид националните практики по отношение на обезщетението за отпуск по майчинство.

4.1.2.

Въпреки че отбелязва наличието на разпоредби за отпуск по бащинство в 21 държави членки със средна продължителност два дни и половина (13), ЕИСК смята, че продължителността е твърде кратка, и изразява съжаление, че като цяло това право все още не се използва, което трябва да бъде анализирано допълнително. Поради това ЕИСК счита, че предложението на Комисията отговаря на необходимостта да се предоставят стимули на бащите, за да използват отпуск по бащинство, като се вземат предвид съществуващите успешни практики в някои държави членки (14) и се отбелязва равностойната роля на бащите по отношение на семейните отговорности.

4.1.3.

Въпреки това ЕИСК подчертава, че според него правото на отпуск от 10 дни за тази цел, както е предвидено в предложението за директива, е първа стъпка в правилната посока за постигането на целта на предложението за значително увеличаване на участието на бащите. Според Комитета обаче за постигането на тази цел би било по-подходящо между работодателя и работника да се договори по-дълъг период — например до един месец.

4.2.1.

Делът на мъжете, които използват родителски отпуск, варира от 40 % до едва 2 % в някои държави членки (15). Причините за ниския дял на използване на този отпуск не са разгледани в достатъчна степен от съществуващата рамка и нагласите за родителския отпуск.

4.2.2.

ЕИСК признава, че е възможно предприятията, особено МСП и микропредприятията, да изпитат трудности от организационно естество във връзка с увеличаването на възрастта на детето от осем на дванадесет години за целите на родителския отпуск.

4.2.3.

ЕИСК приветства по-специално предложението на Комисията за индивидуализиране на правата за родителски отпуск и невъзможността да бъдат прехвърляни. Комитетът отбелязва необходимостта от изплащане на достойно обезщетение, чийто максимален размер може да бъде определен в националното законодателство (16), не по-малко от това за отпуска по болест, придружено от анализ на разходите и ползите на национално равнище, както и от разпоредби за недискриминация, тъй като всичко това може да окаже положително въздействие върху използването на родителски отпуск от бащите.

4.2.4.

Освен това ЕИСК счита, че в преговорите по предложението трябва да се постигне равновесие между потребностите на служителите и на работодателите. В оценката на въздействието (ОВ) на Комисията е установено, че въздействието на предложението е нееднозначно в зависимост от продължителността. В краткосрочен до средносрочен план разходите за предложените мерки (предимно в резултат от загуба на производителност поради административното натоварване от обработването на заявките и необходимостта от временно заместване на персонала) ще се увеличат, докато в по-дългосрочна перспектива разходите за предприятията във връзка с пакета следва да са ограничени (17).

4.3.1.

ЕИСК отбелязва, че липсата на подходящи разпоредби за отпуск за полагане на грижи за роднини, които се нуждаят от помощ, също допринася за неравностойното разпределение на отговорностите за полагане на грижи и тази задача често се поема единствено от жените. Това се отразява неблагоприятно върху тяхното физическо и психично здраве, социално приобщаване и участие на пазара на труда, което от своя страна води до недостатъчни пенсионни права за тях.

4.3.2.

В почти всички държави — членки на ЕС, е прието законодателство относно достъпа до отпуск за лица, полагащи грижи, но неговата продължителност, условията за допустимост, нивото на заплащане и правото на социално осигуряване се различават значително в отделните държави (18). Поради това ЕИСК приветства предложението за установяване на минимално европейско равнище чрез въвеждането на индивидуално право на отпуск за лица, полагащи грижи, с продължителност поне пет дни годишно и с възнаграждение на нивото на отпуска по болест. Това обаче е само първата стъпка и Комисията трябва да предприеме допълнителни действия в подкрепа на усилията на държавите членки да помогнат на семействата да се справят по-добре с нарастващите отговорности за полагане на грижи. Въвеждането на това индивидуално право трябва да бъде свързано с разработването на механизми на подкрепа за лицата, полагащи грижи.

4.3.3.

ЕИСК приветства подхода на Комисията, а именно да предложи мерки за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, които обхващат работниците през целия им трудов живот, включително жените, които спадат към „междинното поколение“, т.е. с отговорности за полагане на грижи за роднини от повече от едно поколение. Липсата на услуги за полагане на грижи често принуждава тези работници, особено жените, да напуснат работата си само няколко години преди пенсиониране със съпътстващите трудности за повторно навлизане на пазара на труда след 50-годишна възраст.

4.3.4.

ЕИСК също така акцентира, че отпускът за отделни лица, полагащи грижи, не трябва да служи като замяна на професионалните, достъпни (включително във финансово отношение) и качествени услуги за полагане на грижи в местни общности, които ще допринесат значително за бъдещото икономическо развитие.

4.3.5.

Освен това ЕИСК отбелязва, че различните видове отпуск за полагане на грижи не могат да бъдат напълно и точно сравнявани помежду си, тъй като полагането на грижи за възрастен човек е не само различно по естество от грижите за дете, но то може да включва и другите членове на семейството, включително при вземането на решение.

4.3.6.

Важна част от полагането на грижи за хората с увреждания е да се разделят професионалните услуги от грижите в семейството в опит да се облекчи в максимална степен тежестта за семействата. Въпреки това лицата, полагащи грижи, трябва да имат достъп до системата за социално осигуряване независимо от конкретния вид грижи.

4.4.1.

Гъвкавостта на схемите на работа е от основно значение, за да се позволи на предприятията да приспособят работната си сила към променящия се икономически контекст. Тя представлява и полезен инструмент за подобряване на резултатите и производителността (19) и дава възможност на работниците да определят равновесието между професионалния и личния си живот. Поради това при социалния диалог на местно и секторно равнище е важно да се разгледат тези аспекти, с цел да се въведат форми на труд, които позволяват да се постигне равновесие между личния и професионалния живот.

4.4.2.

Гъвкавите схеми на работа могат да помогнат за справяне с многото отговорности за полагане на грижи, но не трябва да оказват отрицателно въздействие върху положението с трудовата заетост на работещите лица, полагащи грижи. Предложението за директива предвижда право за работещия родител или лицето, полагащо грижи за роднини, нуждаещи се от грижи и помощ, да поиска гъвкави схеми на работа.

4.4.3.

С предложението се въвежда възможността работниците да се възползват от възможностите за i) съкращаване на работното време, ii) гъвкаво работно време и iii) работа от разстояние. ЕИСК отбелязва, че такива гъвкави схеми на работа трябва да отговорят на по-голямата част от нуждите на работниците и да включват подход за целия живот. Тези въпроси трябва да се разглеждат с помощта на социален диалог и колективно договаряне на равнището, което е най-близо до конкретната ситуация. В допълнение трябва да се гарантира правото за връщане към първоначалния модел на работа. В същото време следва да се зачете правото на работодателите да разглеждат исканията за гъвкави схеми на работа, като вземат под внимание както своите собствени нужди, така и тези на работниците. Всеки проблем, който може да възникне във връзка с прилагането на тази разпоредба, следва да се разрешава в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика.

4.4.4.

Възможно е въздействието на цифровизацията на работното място и на трудовите правоотношения да доведе до промени на традиционните модели на работа. В това отношение са необходими допълнителни разсъждения относно традиционното възприемане на отпуска за полагане на грижи като основен избор за семействата за постигане на равновесие между професионалния и семейния живот. Твърде често жените са тези, които използват гъвкави схеми на работа, за да се справят с отговорностите за полагане на грижи, докато продължават да работят. Това пречи на напредъка им на работното място, както по отношение на възнаграждението, така и на професионалното им развитие. Освен това ЕИСК желае да подчертае, че гъвкавите схеми на работа не трябва да се разглеждат като „проблем на жените“, като се акцентира върху майките или жените, на които се налага да се грижат за нуждаещи се от грижи роднини. Предприятията трябва да насърчават гъвкави форми на труд както за мъжете, така и за жените, и да допринасят за културно развитие, което е в съответствие със стремежите на мъжете и жените и което насърчава по-голямо равенство между половете в професионалната област. Гъвкавите схеми на работа трябва да са напълно обратими, в интерес на служителите и налични във всички видове договори. В този контекст е от особено значение ефективното прилагане на правото за връщане към първоначалния модел на работа.

4.4.5.

В допълнение, въпреки че цифровизацията може да улесни гъвкавите схеми на работа чрез възможността за дистанционна работа на служителите, възможно е също да възникнат определени трудности и рискове.

4.5.1.1.

Липсата на достъпни услуги за грижи за децата и високите разходи на грижите за децата са сред основните възпиращи фактори за връщането на работа на втория работещ член на семейство с двама души на платена работа. През 2014 г. в ЕС само за 28 % от децата на възраст между 0 и 3 години се грижат чрез професионални услуги за полагане на грижи в сравнение с 83 % от децата на възраст между 3 години и задължителната училищна възраст. Тези стойности са под установените през 2001 г. цели от Барселона, които трябваше да бъдат постигнати до 2010 г. По тези причини ЕИСК изразява съжаление, че не са изпълнени целите от Барселона за грижи за децата, които имаха за цел да осигурят достатъчно количество, достъпни (включително във финансово отношение) и качествени услуги за грижи за децата на равнището на държавите членки.

4.5.1.2.

Високите разходи за родителите и работното време на детските заведения, които са несъвместими с работата на пълно работно време, продължават да са предизвикателство. От доклада на Комисията става ясно, че е необходимо да продължи инвестирането в качествени услуги. Европейският парламент отбелязва също, че поради липсата на инфраструктура и качеството на наличните услуги за 27 % от европейците достъпът до тези услуги е затруднен (20).

4.5.1.3.

ЕИСК отбелязва, че Комисията предлага да преразгледа целите в областта на образованието и обучението, но не споменава постигнатите резултати по отношение на целите от Барселона. Все пак целта в областта на образованието и обучението за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) е с ограничен обхват, тъй като акцентът е върху деца на възраст от 4 години до училищната възраст. Поради това ЕИСК призовава да се предприемат спешни действия за преразглеждането на целта в областта на образованието и обучението за ОГРДВ, за да се приведе в съответствие с целите от Барселона чрез разширяване на обхвата ѝ (т.е. включване на цели за деца на възраст под 4 години). Новите преразгледани цели следва да бъдат по-амбициозни от настоящите цели от Барселона. Освен това ЕИСК призовава за разработването на показатели на равнище ЕС за извънучилищни грижи и услуги за полагане на дългосрочни грижи.

4.5.1.4.

ЕИСК приветства плановете на Комисията за подобряване на насоките и наблюдението на предоставянето на услуги за полагане на грижи в държавите членки в контекста на европейския семестър и за насърчаване на обмена на най-добри практики. Комитетът насърчава също и подобряването на процеса на събиране на данни на равнище ЕС и подкрепя плана за преразглеждане на целите в областта на образованието и обучението в ранна детска възраст, определени за 2020 г. В допълнение за ЕИСК е от особено значение различните европейски инструменти да бъдат пригодени за финансиране на конкретните потребности на държавите членки. В този контекст ЕИСК на няколко пъти призовава за много по-амбициозно насърчаване на социалните инвестиции, като се има предвид по-специално „множественият дивидент“ от инвестициите в детски заведения (21).

4.5.1.5.

Комитетът счита, че семинарите за изграждане на капацитет/за информация с пълното участие на всички заинтересовани страни са много важни придружаващи мерки, но отбелязва, че са необходими в много по-голям мащаб, отколкото се предлага към момента. Има особено голяма необходимост от информационни семинари относно защитата от уволнение след завръщането от отпуск по майчинство.

4.5.2.1.

Въпреки че предложението за директива засяга до известна степен данъчните системи, ЕИСК изразява съжаление, че то не е достатъчно амбициозно. Данъчните системи могат да оказват пряко въздействие върху участието на пазара на труда, особено за вторите работещи членове на семейството, по-голямата част от които са жени. Решението на хората дали да навлязат на пазара на труда може да бъде повлияно от начина, по който са устроени данъчните системи. Следва да се обмислят данъчни облекчения, които помагат на работещите родители да продължат да работят.

4.5.2.2.

ЕИСК счита, че предложението на Европейската комисия във връзка с фискалните демотивиращи фактори ще допълни и подкрепи другите мерки в пакета. По-специално Комитетът подкрепя установяването на специфичните за всяка държава пречки, които се дължат на свързани с пола предразсъдъци в данъчните и социално-осигурителните системи, и предлага да бъдат преодолени чрез препоръки, издадени в контекста на европейския семестър.

4.5.3.1.

В допълнение към необходимостта от качествени и достъпни (включително във финансово отношение) обществени услуги, които включват услуги за полагане на грижи за деца, по-възрастни роднини и други зависими лица, социалната икономика и неправителственият сектор могат да допринесат за предоставянето на услуги за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот. В много случаи без усилията им няма да бъде гарантирано предоставянето на услуги.

4.5.3.2.

При прилагането на политиките за равновесие между професионалния и личния живот на работното място социалните партньори изпълняват особено важна роля, по-специално с помощта на преговори и колективни споразумения. ЕИСК приветства вниманието, което европейските социални партньори отделят на равенството между половете в работните си програми през годините с оглед на постигането на осезаеми резултати.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/51

Докладчик:

Antonello PEZZINI

Съдокладчик:

Eric BRUNE

1.1.

Европейският икономически и социален комитет изразява силната си подкрепа за стартирането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), с цел постигане на интегрирана интероперативна система за обща отбрана, която предвид настоящия геополитически контекст е все по-неотложна, чрез укрепване на стратегическата самостоятелност на Европа в отбранителната промишленост (1) и разработване на стабилна обща промишлена и технологична база.

1.2.

ЕИСК счита, че е от съществено значение, в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) — основният механизъм на Договора от Лисабон, в състояние да изпълнява ролята на политически инкубатор — да се възприеме нов подход, благодарение на който може да се изгради Европа в областта на отбраната, за стимулиране на възможностите и ангажиментите на държавите членки, в съответствие с член 42, параграф 6 и член 46 от ДЕС и с Протокол № 10 от Договора.

1.3.

Комитетът счита, че само „всеобхватно и амбициозно“ ПСС (2), позволяващо да се състави списък от критерии и обвързващи ангажименти, може да доведе до процес, водещ към преодоляването на разпокъсаността на търсенето и предлагането и постепенното създаване на открит и прозрачен европейски пазар.

1.4.

ЕИСК счита, че регламентът за EDIDP трябва да се бъде включен в рамката на обща промишлена стратегическа визия, чрез която да може да се пристъпи към ефективна интеграция на европейски производители и потребители, с участието на най-малко три държави членки, във финансираните проекти и в покупките на стоки и услуги.

1.5.

Комитетът категорично подкрепя необходимостта от структуриран диалог на европейско равнище, в сътрудничество и координация с НАТО (3), както и от Съвет на министрите на отбраната, способен да предостави трайна политическа насока и форум за консултации и вземане на решения с действително европейски характер.

1.6.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се гарантира управление на EDIDP, което да е в състояние да определи общи и конкретни цели с помощта на:

1.7.

В регламента би трябвало да се гарантират:

1.8.

ЕИСК е съгласен, че при намесата си EDIPD би трябвало да наблегне на разработването на продукти и услуги, както и на създаването на прототипи.

1.9.

ЕИСК счита, че преди създаването на обща рамка на европейската отбрана е необходимо да се развие и широко да се разпространи европейска култура на отбрана и сигурност, насочена към това, да се придаде пълен смисъл на европейското гражданство.

2.1.

Първият опит беше поставянето на началото на Европейската общност за отбрана (ЕОО) през 1954 г., който се приключи с неуспех на 30 август 1954 г. Вторият беше началото на общата политика за сигурност и отбрана през 2000 г., последвана от създаването на Европейска агенция по отбрана (EDA) през 2004 г. След това беше разработена Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (ГСЕС) (5), за да се стигне до Съвместната декларация на ЕС и НАТО от 2016 г. (6).

2.2.

Освен че предоставя значителни ползи за европейската промишленост, промишленото развитие в областта на отбраната може да представлява, при условие че се управлява прозорливо, крайъгълният камък за по-широка и уместна визия, насочена към създаването на отбрана от действително европейски характер.

2.3.

Бавното, но необходимо преодоляване на националната визия за отбраната, която, между другото, противоречи на наличието на силни политически и военни групи в света, и която разкри уязвимостта и политическата слабост на Европа в големите световни събития, с основание може да се опре на инициативата на Парламента и на Съвета, която, чрез действията на Комисията, е в състояние да насърчи промишлеността и пазара в областта на отбраната.

2.3.1.

Секторът на европейската отбранителна промишленост — разглеждан като промишлена структура, която развива, произвежда и предоставя стоки и услуги на въоръжените сили, силите на полицията и сигурността на държавите — членки на ЕС — е със специфични характеристики в много отношения: технологичните промени коренно променят естеството и лицето на отбраната и сигурността, като се отразяват на европейската промишленост — от използването на големи информационни масиви до безпилотните превозни средства и апарати и изкуствения интелект.

2.3.2.

От гледна точка на европейската икономика: с оборот от 100 милиарда евро годишно и 1,4 милиона високо квалифицирани служители (7) секторът е авангарден за Съюза, със силни въздействия върху други сектори, като електрониката, авиацията, корабостроенето, космонавтиката или техническия текстил.

2.3.3.

От технологична гледна точка: като се работи непрестанно с най-новите технологии конкурентоспособността на Съюза се засилва, тъй като се създават авангардни високи постижения, които трябва да бъдат подкрепяни, за да се включат в гражданските технологии в рамките на сложни системи, които се приспособяват към конкретните особености на отбраната.

2.3.4.

От гледна точка на вътрешния пазар: пазарът в областта на отбраната традиционно остана изключен от процеса на създаване на единния европейски пазар и запазването на 27-те пазара, разделени от национални програми, попречи на използването в производството на икономиите от мащаба (8).

2.3.5.

От гледна точка на търсенето: секторът на отбраната зависи предимно от търсенето от страна на отделните държави членки и от техните национални бюджети. През последното десетилетие бюджетите за отбрана в ЕС са намалели с около 2 милиарда евро годишно и 27-те държави членки на ЕС инвестират в областта на отбраната средно 1,32 % от БВП.

2.3.6.

От стратегическа гледна точка: ако Европа трябва да гарантира адекватни равнища на сигурност на собствените си граждани и дружества, да запазва териториалната цялост на своите граници и да поема отговорности в световен мащаб, тя трябва да осигури способност за надеждна защита, като гарантира адекватно равнище на стратегическа самостоятелност и технологично и промишлено развитие, с обща европейска база.

2.4.

Настоящото състояние създава и риск Европа да не може да се справи с новите предизвикателства пред сигурността в условията на нарастваща бързина на остаряване и повишаването (9) на разходите за оборудването.

2.4.1.

Като цяло инвестициите в отбраната на европейската територия днес представляват по-малко от половината от американските инвестиции в тази област.

2.5.

Въпреки че европейската отбранителна индустрия успя, поне отчасти, да компенсира чрез износ намаляването на вътрешните поръчки като глобализира производството и продажбите, продължаващата разпокъсаност на отбранителната политика доведе до неефективност и слабости, които са все по-видими по отношение на:

2.6.

Това положение също така създава риск Европа да не може да се справя с новите предизвикателства, предвид относително ниските поети задължения за разходи, съчетани с ограничена степен на координация на националните политики.

2.6.1.

Освен това 80 % от обществените поръчки в областта на отбраната остават на чисто национална основа, с очевидно дублиране на разходи.

2.7.

Въоръжените сили на европейските държави са достигнали високо равнище на интеграция от оперативна гледна точка и са натрупали дълъг опит в сътрудничеството, но остават напълно разделени на 27 структури, с материално-техническо и тилово осигуряване от строго национален характер, въпреки че все повече се прибягва до различни видове инициативи, които попадат в рамките на т.нар. „обединяване и споделяне“ (pooling and sharing) (10).

2.8.

В различни документи на Глобалната стратегия (ГСЕС) са определени пет конкретни цели от особено значение за европейската отбрана:

2.9.

Пакетът инициативи, част от които са предложението за регламент за създаване на програма за развитие на европейската отбранителна промишленост и предложението за създаване на Европейски фонд за отбрана за подпомагане на съвместните инвестиции в изследвания и развитие на технологии и материали, е насочен към това да се постави началото на процеса на реформиране на сектора на отбраната и сигурността, с цел:

2.9.1.

За може секторът да посрещне глобалните предизвикателства е необходимо да се развие потенциалът на Европейската агенция по отбрана за идентифициране на общите оперативни области на действие, които да бъдат предоставени на държавите членки за решение.

2.10.

Европейският съвет от 15 декември 2016 г. призова Комисията „през първата половина на 2017 г. да представи предложение за създаване на Европейски фонд за отбрана, включващо възможност за съвместно развиване на способности, договорено с общото съгласие на държавите членки“ (11). Във връзка с провеждането на съвместно заседание на Съвета на министрите на външните работи и отбраната, в своите заключения Европейският съвет от март 2017 г. изрази желание за създаването на военни сили за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) и на нова структура, имаща за цел подобряване на способността на ЕС да реагира по-бързо, ефективно и хомогенно.

2.11.

Европейският съвет от 22 и 23 юни 2017 г. постигна съгласие относно „нуждата да се започне всеобхватно и амбициозно постоянно структурирано сътрудничество (ПСС)“ със списък с общи критерии и обвързващи ангажименти, в пълно съответствие с член 42, параграф 6 и член 46 от ДЕС, както и с Протокол 10 към Договора, в съответствие с планирането в областта на националната отбрана на държавите членки и със съответните ангажименти, договорени в контекста на НАТО и ООН от заинтересованите държави членки (12).

2.12.

От своя страна Парламентът продължи да призовава за засилено сътрудничество между държавите — членки на ЕС, в областта на отбраната, както и за пълно прилагане на разпоредбите на Договора от Лисабон по отношение на сигурността и отбраната. В Резолюцията си от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана (13) ЕП насърчи „Европейския съвет да ръководи постепенното определяне на обща отбранителна политика на Съюза“ и да предоставя допълнителни финансови ресурси за гарантиране на неговото прилагане.

2.12.1.

ЕП също така подчерта необходимостта европейските държави да разполагат с надежден военен капацитет, насърчи държавите членки да увеличат своите съвместни усилия и повтори призива си за систематично координиране на военните изисквания в хармонизиран процес на планиране, координиран с процеса на НАТО за планиране на отбраната (14).

2.13.

Комитетът, от своя страна, имаше възможност да се произнесе на няколко пъти относно политиките в областта на отбраната (15) като призовава „за значителен качествен напредък в европейското сътрудничество в областта на отбраната“, предвид факта, че „отбранителните пазар и промишленост на ЕС са твърде разпокъсани“ (16).

3.1.

Европейската комисия предложи създаването на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с бюджет от 500 млн. евро за периода 1 януари 2019 г. — 31 декември 2020 г., със следните цели:

3.2.

Финансовото участие на Съюза е под формата на субсидии, финансови инструменти или възлагане на обществени поръчки, за подпомагане на разработването, определянето на технически спецификации, разработването на прототипи и изпитванията, квалифицирането и сертифицирането на продукти и компоненти и на технологиите.

3.3.

Предложените критерии за допустимост са: предложения за сътрудничество на най-малко три предприятия, установени в най-малко две различни държави членки; равнището на финансиране е ограничено на 20 % от общите разходи за действието, когато то е свързано със създаване на прототипи, докато за другите действия всички разходи биха могли да бъдат покрити.

4.1.

ЕИСК приветства инициативи, насочени към преодоляване на предизвикателствата на утрешния ден и за защита на сигурността — включително киберсигурността — на европейските граждани, насърчаване на стратегическата самостоятелност на европейската отбранителна промишленост и разработване на стабилна обща промишлена и технологична база.

4.2.

Комитетът твърдо подкрепя създаването на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с проект за регламент, като първа стъпка, подлежаща на усъвършенстване и укрепване по отношение на отпусканите понастоящем средства, с цел създаване на система за обща отбрана, особено в сферата на НИРД, която предвид настоящия геополитически контекст е все по-неотложна.

4.3.

ЕИСК счита, че е време за създаването на истински, цялостен, ефективен и конкурентен единен европейски пазар в областта на отбраната в ЕС-27, притежаващ следните характеристики:

4.3.1.

ЕИСК изразява убеждението, че единствено борбата срещу несигурното положение на работниците от промишлената и технологичната база на европейската отбрана ще даде възможност да се гарантира придобиването на умения от страна на предприятията и ще позволи постигането на целите, които си поставя програмата EDIDP.

4.4.

Комитетът смята, че отпуснатите бюджетни средства на програмата EDIDP е изключително ограничено и че тя би трябвало да може да получава подкрепа и от ЕФСИ, „за да се постигне възможно най-доброто въздействие върху заетостта, включително технологии с двойна употреба, свързани със сектора на сигурността и отбраната в подкрепа на създаването на единна, силна и по-категорично определена европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ)“ (18).

4.5.

ЕИСК също така счита, че критериите за допустимост са недостатъчни за гарантирането на това, че технологичната и промишлената база на действията действително ще бъде с европейски характер: би трябвало да се предвидят поне три независими предприятия от поне три различни държави членки, в допълнение към потребителски групи, съставени от малки предприятия.

4.5.1.

Освен това би трябвало да се гарантира подходящо равновесие между различните европейски страни, както и значително участие на по-малките предприятия.

4.6.

ЕИСК изразява желание европейското финансиране да гарантира, че дейностите за развитие са в полза приоритетно на европейските предприятия.

4.7.

Освен това Комитетът би желал правилата относно износа на отбранителни оръжия да бъдат хармонизирани на европейско равнище, в съответствие с правилата на Договора за търговията с оръжие (ДТО), подписан и ратифициран от всички държави — членки на Европейския съюз, за да се осигури отстраняването на евентуална причина за нарушаване на конкуренцията между европейските предприятия, която би затруднила достъпа до пазара за износ.

4.8.

По отношение на видовете дейности, ЕИСК счита, че е от съществено значение да се води борба с несигурната заетост на работещите в европейската отбранителна промишленост. Целта на европейското финансиране е да се повиши компетентността на промишлената и технологичната основа на отбраната. Тъй като компетентността на промишлеността се определя от работещите в нея е необходимо да съществува стабилно и сигурно сътрудничество между тях и предприятията, в които те работят.

4.9.

Същото се отнася, според ЕИСК, и за критериите за подбор, сред които би трябвало да бъдат включени:

4.9.1.

Според ЕИСК би трябвало да се предвиди дял (например 10 %) за постоянни програми, предназначени за малки проекти и адресирани към по-малките предприятия, което би дало възможност за по-балансирано участие в програмата на всички активни участници в технологичното и новаторско развитие на продукти и услуги в сектора на отбраната.

4.10.

ЕИСК счита, че е от съществено значение към изпълнителните правомощия на Комисията да се добави управление на EDIDP, което да е в състояние да определи споделени и конкретни цели с помощта на:

5.1.

да се изтъкне ключовата роля, която европейската отбрана играе за защитата на европейските интереси от гледна точка на сигурността, както и основното значение на поетите международни ангажименти за демокрацията и правовата държава;

5.2.

да се изтъкнат уменията и професионализмът на отбранителните войски, разглеждани като сектор, който по традиция насърчава научните изследвания и иновациите, както и като двигател на предприемаческото и икономическо възстановяване на европейската система на производство;

5.3.

да се утвърди чувството за идентичност и принадлежност към Европейския съюз, чрез споделянето от граждани на различни държави на един и същ набор от ценности;

5.4.

да се увеличат познанията, осведомеността и подкрепата на европейските граждани за военната организация и организацията на институционалните дейности на отбраната;

5.5.

да се увеличат знанията, осведомеността и подкрепата на европейските граждани за дейността, свързана с технологичното развитие на инструментите за отбрана, които се отразяват пряко върху гражданското общество и развитието на страната;

5.6.

да се развие комуникационното измерение на новия общ подход, с цел да се разполага с все повече обучени и квалифицирани служители в областта на европейската комуникация. Дейностите ще бъдат белязани от ръководния принцип за „класификация и координация“, разработен въз основа на подхода на координация на европейско равнище, съвместно с НАТО.

5.7.

Киберсигурността и киберотбраната са области, в които секторът на отбраната е ключов участник на европейско равнище, свързан с появата на кибернетично пространство като нова област, нареждаща се до традиционните военни области.

11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/58

Докладчик:

Mihai IVAŞCU

Съдокладчик:

Fabien COUDERC

1.1.

ЕИСК счита, че Европейският съюз трябва да поеме по-голяма отговорност за своята отбрана и да бъде готов и способен да възпре всяка външна заплаха за своите граждани и своя начин на живот.

1.2.

В Европейския план за действие в областта на отбраната и в Глобалната стратегия се изтъква колко е важно отбранителната промишленост на ЕС да постигне стратегическа автономност, за да стане ЕС важен и надежден участник в сектора на отбраната. Европейският фонд за отбрана (ЕФО) има ясната цел да стимулира сътрудничеството между държавите членки, както в областта на научноизследователската и технологична дейност (НИТД), така и в развойната дейност и стратегическото осигуряване на военни способности. Специално внимание би трябвало да се обърне на свързването на НИТД с развитието на способностите.

1.3.

ЕИСК счита, че отбранителната промишленост играе важна роля в европейската икономика, като от нея зависят 1,4 милиона работни места. Липсата на координация ни струва между 25 и 100 милиарда евро годишно, което е неприемлива сума в една глобална конкурентна среда.

1.4.

ЕИСК настоятелно препоръчва на държавите членки и на Европейската комисия да използват ЕФО, за да поддържат ключов промишлен капацитет на територията на Европа и да гарантират, че европейските фондове се изразходват за европейска НИРД и за закупуване на европейски оръжейни системи.

1.5.

ЕИСК подкрепя основания на конкурентоспособността подход на ЕФО, който ще осигурява достъп за всички държави членки и същевременно ще финансира проекти, които ще произвеждат добавена стойност и авангардни технологии.

1.6.

ЕИСК смята, че успоредно с осигуряването на финансиране за промишлеността, Европейската комисия би трябвало да изгради рамката за по-добра комуникация между участниците от индустрията, независимо от това колко са големи, в държавите членки.

1.7.

ЕИСК оценява специалното внимание, което се обръща на МСП в настоящото предложение, без значение от коя държава са те. МСП често са източникът на иновации в авангардни области като информационните технологии и комуникациите (ИТК) и киберсигурността. Освен това ЕИСК би приветствал и участието на МСП в механизми, като например система с бонуси, които биха подобрили трансграничното сътрудничество на МСП.

1.8.

ЕИСК е твърдо убеден, че е необходимо да се изградят силни ключови способности, които да служат на европейските интереси. Те трябва да бъдат определени от държавите членки в съответствие с техните национални политики за отбрана, европейските цели и задължения във връзка с партньорството в НАТО.

1.9.

ЕИСК счита, че основният акцент трябва да бъде върху технологиите, които биха могли да имат решаващо значение за възможността на ЕС да заеме водеща позиция в технологичната област. Това може да бъде постигнато чрез общо планиране на отбраната и изготвяне на план за ключовите способности.

1.10.

ЕИСК препоръчва в процеса на възлагане на обществени поръчки да се отчитат задължителните високи социални и екологични стандарти.

1.11.

ЕИСК счита, че схемите за финансиране не могат да бъдат същите като в другите сектори на дейност, предвид особеностите на сектора на отбраната и подозренията и опасенията, свързани със споделянето на знания между предприятията или държавите членки.

1.12.

ЕИСК счита, че формата на управлението на ЕФО трябва да бъде определена възможно най-скоро и да включва Европейския съюз, Европейската агенция по отбрана и държавите членки, а също и промишлеността. Комисията би трябвало да проучи нови възможности за ограничаване на равнището на бюрокрация, свързана с въвеждането на ЕФО. Освен това ЕИСК препоръчва Европейският парламент да има редовен достъп до докладите, така че да може да оценява работата на фонда.

1.13.

ЕИСК препоръчва с развитието на програмата на ЕФО да се проучи възможността за увеличаване на минималния брой държави, участващи в отговарящ на изискванията проект, до три.

1.14.

ЕИСК счита, че максималното увеличаване на броя на държавите членки, участващи в ЕФО, ще намали излишъците и ще насърчи стандартизацията на логистиката и подсистемите. По този начин ще се избегне и дублирането на настоящите стандарти на НАТО и ще се намали фрагментирането на оръжейните системи. Поради това, по отношение на всеки спечелил проект, ЕФО и избраният индустриален консорциум трябва да си сътрудничат тясно на ранните етапи от разработването, за да определят общи норми и стандарти.

1.15.

ЕИСК има съмнения по отношение на разумната степен на очакване, че „резултатите от разработката ще бъдат закупени“, предвид факта, че сред изследванията във военната област има много примери за разработени проекти, които впоследствие не са закупени от държавите. ЕИСК призовава за ясни правила по отношение на ангажимента за закупуване на успешно разработените способности.

1.16.

ЕИСК препоръчва да се даде възможност за използване на обучителни програми, съфинансирани от Европейския съюз на ранните етапи от разработването на проектите, финансирани по линията на компонента „способности“. Квалифицираната работна сила е ключов фактор за разработването на авангардни технологии в областта на отбраната.

1.17.

Освен това ЕИСК като представителен орган на организираното гражданско общество е готов да предостави експертен опит и консултации по всички въпроси, свързани с икономическите и социалните аспекти на ЕФО.

2.1.

По отношение на геополитическата среда Европа е изправена пред извънредно стечение от обстоятелства. Нарастващата нестабилност на международната сцена създаде нестабилна по отношение на сигурността среда, която поражда множество заплахи, както конвенционални, така и неконвенционални. Европейските граждани искат да използваме всички средства, с които разполагаме, за да противодействаме на тези предизвикателства.

2.2.

За да потвърди своята роля на международната сцена, Европа трябва да е способна да се противопоставя на външните заплахи по ефективен и независим начин. В настоящия геополитически контекст способността за военно влияние в Близкия изток и Африка е от жизненоважно значение за безопасността и благосъстоянието на европейските граждани.

2.3.

През 2014 г., след непрекъснат спад, започнал през 2006 г. и достигнал 27 %, 27-те държави — членки на ЕС, изразходваха приблизително 2 милиарда евро за НИТД в областта на отбраната, а разходите за НИТД, направени в рамките на сътрудничество, спаднаха с повече от 30 %. В същото време САЩ изразходваха по 9 милиарда евро годишно за НИТД в областта на отбраната, в периода 2012—2014 г. Русия удвои разходите си за НИТД в областта на отбраната, а според последните данни Китай също е увеличила инвестициите си в НИРД в областта на отбраната (1).

2.4.

Ролята на ЕФО като част от европейския план за действие в областта на отбраната (2) е да помага на държавите членки да координират и използват по-добре средствата, които желаят да изразходват за отбрана, и да избягват дублиранията, като се започне от научноизследователската и развойната дейност и се стигне до придобиването на отбранителни способности. ЕИСК вече изрази подкрепата си за създаването на Европейски съюз за отбрана и приветства създаването на Европейски фонд за отбрана (3).

2.5.

Европейският фонд за отбрана има два различни, но допълващи се компонента: компонент „научни изследвания“ и компонент „способности“, като и двата се координират от Координационен съвет. Компонент „научни изследвания“ ще се финансира напълно от бюджета на ЕС и ще насърчава съвместни проекти за разработване на отбранителни способности, в резултат от споразумението, постигнато от държавите членки. Компонентът „способности“ ще се финансира предимно с вноски на държавите членки.

2.6.

ЕИСК признава, че в настоящата обстановка в областта на сигурността, в която доминират терористични нападения на европейска земя, хибридни войни и кибератаки, е все по-трудно да се направи разграничение между вътрешната и външната сигурност, които стават все по-взаимозависими.

3.1.

Отбранителните способности и способността за защита на нашите външни граници са тясно свързани със силна индустриална база. С оглед на това ЕИСК препоръчва действията, предприемани на европейско равнище в подкрепа на колективната защита, да дадат възможност на сектора да остане на територията на ЕС. Бизнес стратегиите биха могли да подтикнат отбранителната промишленост да избира подизпълнители извън ЕС и по този начин част от тяхната верига за доставки да идва от чужбина. Според ЕИСК използването на европейски средства за подпомагане на чуждестранни подизпълнители следва да бъде сведено до минимум и бизнес решенията не следва да бъдат за сметка на стратегическата автономност.

3.2.

Най-важният приоритет на ЕФО следва да бъде повишаването на конкурентоспособността на европейската промишленост, като същевременно се разработват технологии, които са от решаващо значение за съществуването и самоиздръжката на сектора на отбраната на ЕС.

3.3.

Секторът на отбраната претърпява радикални промени, предизвикани от изкуствения интелект, големите информационни масиви и технологиите за услуги в облак, кибератаките, автоматично управляемите превозни средства, хибридните и транснационалните заплахи и др. Новите видове технологии и заплахи изискват нови видове контрамерки. Едно е сигурно: можем да се справим по-добре с тези предизвикателства и да ги предотвратим, като работим заедно. Необходимо е по-системно сътрудничество, съпроводено от съвместни усилия за разработване на технологии и координирани действия по закупуване на способности.

3.4.

ЕИСК би искал да посочи силните икономически стимули за по-голямо сътрудничество. Над 1,4 милиона висококвалифицирани работници са заети пряко или непряко в отбранителната промишленост и всяко инвестирано евро генерира възвращаемост от 1,6. Липсата на координация в тази област струва на Европа между 25 и 100 милиарда евро годишно (4).

3.5.

Тази липса на координация води до голям брой излишни оръжейни системи, липса на икономии от мащаба в отбранителната промишленост и намалена способност за развръщане на нашите въоръжени сили. В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, за сравнение в САЩ те са 30. В ЕС има 17 различни видове бойни танкове, а в САЩ само 1. Това е явен признак на неефективност в разходването на бюджетите за отбрана и за липса на оперативна съвместимост на отбранително оборудване.

3.6.

ЕИСК припомня, че ефективната НИТД в областта на отбраната се основава на квалифицираната работна ръка. Амбициозното и солидно обучение и професионално образование в отбранителната промишленост е ключов фактор за успеха на проектите, насочени към постигане на технологичен пробив.

3.7.

ЕИСК би искал да отбележи, че съществуват прецеденти за съвместно военно сътрудничество в областта на научните изследвания и закупуването, които са се доказали като успешни. Eurofighter Typhoon, ракетата Meteor, ескадреният миноносец Horizon и фрегатата FREMM са само някои от примерите за този вид проекти.

3.8.

ЕИСК не разбира по какъв начин държавите членки, които се ангажират с проект за разработване, могат да представят доказателства, че е налице разумната степен на очакване, че „резултатите от разработката ще бъдат закупени“, предвид факта, че сред изследванията във военната област има много примери за разработени проекти, които не са закупени впоследствие от държавите (5). Възможността за съфинансиране на ранния етап от разработването на нови способности от бюджетът на ЕС има за цел намаляване на промишлените рискове, но това може да бъде постигнато само ако клиентите се ангажират да закупят успешно разработените способности.

3.9.

Заедно 28-те държави членки заемат второ място в света по разходи за военни цели. Обаче, докато всички големи сили повишиха разходите за отбрана, разходите за отбрана на ЕС-27 в периода 2005—2015 г. спаднаха с около 11 % (6). Само 4 от 28-те държави членки са постигнали определената от НАТО цел разходите за отбрана да достигнат 2 % от БВП. Разходите за научни изследвания и технологии (НИТД) в областта на отбраната бяха намалени значително в националните бюджети. В периода от 2006 г. до 2013 г. разходите за НИТД в областта на отбраната в 27-те държави членки, които участват в Европейската агенция по отбрана, са намалели с 27 % (7).

3.10.

ЕИСК смята, че проблемът с установилите се в Обединеното кралство отбранителни фирми трябва да бъде решаван на ранен етап, с оглед на техния интерес към европейските програми за развойна дейност и важната роля на Обединеното кралство в областта на отбраната. ЕС има интерес да задържи британското ноу-хау.

3.11.

Въпреки че ЕК предоставя финансиране за компонента „научни изследвания“, именно държавите членки ще вземат решения и ще инвестират в осигуряването на способности. В цялата тази схема промишлеността е тази, която осъществява НИТД и разработва отбранителни способности. ЕИСК счита, че успоредно с осигуряването на финансиране за промишлеността, ЕК следва да изгради рамката за по-добра комуникация между всички участници в промишлеността, ангажирани в сектора на отбраната на ЕС.

4.1.

ЕИСК е на мнение, че държавите членки ще продължат да играят ключова роля за гарантирането на сигурност и че нито една от настоящите инициативи на европейско равнище няма да промени това.

4.2.

ЕИСК счита, че ЕФО следва да бъде само програма, базирана на конкурентоспособността, която финансира най-важните и конкурентоспособни проекти, независимо от географски или социални съображения. Въпреки това трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира справедлив достъп за всички държави членки и по-малките дружества да бъдат насърчени да се обединят в трансгранично сътрудничество.

4.3.

ЕИСК счита, че МСП играят жизненоважна роля в нашата икономика. Приветства насърчаването на МСП и други дружества със средна пазарна капитализация, участващи в отбранителната промишленост. Освен това новосъздадените предприятия и малките дружества често са източник на иновации в авангардните области като информационните технологии, комуникациите и киберсигурността. ЕИСК категорично подкрепя това и счита, че е изключително важно основната цел да бъде осигуряването на равните възможности за всички МСП, независимо от коя държава са.

4.4.

ЕИСК е на мнение, че Европейският фонд за отбрана е проектиран така че да подкрепя конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост. Въпреки че Европейската комисия следва да насърчава приобщаващ подход при функционирането на този фонд, той не трябва да се използва като фонд за регионално развитие. Това може да доведе до раздробяване на ресурсите на прекалено малки части и няма да бъде ефективно в борбата срещу фрагментирането на европейските системи за отбрана.

4.5.

Що се отнася до приобщаването, фондът не следва да бъде проектиран изключително за големи участници. Значителна част от финансирането следва да бъде насочена към МСП, например чрез по-малки проекти. Освен това ЕИСК би приветствал механизми, като например система с бонуси, които ще подобрят трансграничното сътрудничество на МСП.

4.6.

ЕИСК разбира мотивите, поради които НИТД в областта на отбранителните дейности се финансират от ЕС на 100 %, за разлика от традиционното съфинансиране на гражданските дейности от ЕС. Крайно ограниченият брой клиенти (главно националните министерства на отбраната) затруднява промишлеността да смекчава рисковете, свързани с разработването на нов продукт, на по-предвидим пазар. Независимо дали в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) бъдещият фонд ще бъде включен под същата шапка, под която са и другите фондове за научни изследвания, тези особености трябва да се вземат предвид.

4.7.

Твърдо убедени сме, че Европейският фонд за отбрана ще бъде силен стимул за държавите членки да „купуват европейското“, що се отнася до обществени поръчки в областта на отбраната, като по този начин се гарантира икономическото развитие и се запазват експертните знания и промишлената база, необходими за поддържане на глобални военни способности. ЕИСК подкрепя идеята, че държавите членки би трябвало да се ангажират със закупуването на технологии и способности, създадени в резултат на успешни проекти на ЕФО в областта на НИТД.

5.1.

ЕИСК препоръчва държавите членки, съвместно с Европейската комисия и Европейската агенция по отбрана (EDA), да създадат общо планиране на отбраната и общ план за ключовите способности, за да определят приоритети в областта на НИТ и необходимите военни способности както за държавите членки, така и за европейската отбрана.

5.2.

Тъй като има много малко опит в този вид програми (по същество само пилотния проект и започването на подготвителното действие), Европейският съюз не е изготвил своето предложение въз основа на ясни показатели и все още не разполага с ясен план за ключовите способности. Този план ще бъде изготвен през 2018 г.

5.3.

Планът на ключовите способности следва да гарантира, че ЕС се стреми към стратегическа автономност, и да посочва технологиите, които трябва да бъдат разработени, за да може Европейският съюз да запази своята водеща позиция в областта на ключовите способности и да преодолее зависимостта си от външни участници. ЕИСК счита, че разработването на технологии и способности, които надхвърлят индивидуалните потребности на държавите членки, е от жизненоважно значение за успеха на ЕФО.