16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/1

16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/2

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Женевската конвенция от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,

—

като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа (2),

—

като взе предвид предложения от Комисията план за действие от 10 точки в областта на миграцията, представен на съвместното заседание на Съвета по външни работи и Съвета по вътрешни работи в Люксембург на 20 април 2015 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г., озаглавено „План за действие за интегриране на граждани на трети държави“ (COM(2016)0377),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умения (COM(2016)0378),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход за целите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и за изменение на Директива 2013/32/ЕС (COM(2015)0452),

—

като взе предвид Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (Директивата относно условията на приемане),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС относно връщането“ (COM(2015)0453),

—

като взе предвид препоръката на Комисията за създаване на общ „Наръчник за връщането“, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (C(2015)6250),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно правилата за обществените поръчки във връзка с настоящата криза в областта на убежището (COM(2015)0454),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно действията за преодоляване на бежанската криза в Европа: ролята на външната дейност на ЕС (JOIN(2015)0040),

—

като взе предвид решението на Комисията за създаване на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (C(2015)7293),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно управление на кризата с бежанците: незабавни оперативни, бюджетни и правни мерки по линия на Европейската програма за миграцията (COM(2015)0490),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2015 г., озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти“ (2015—2020 г.) (COM(2015)0285),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно Европейска програма за интеграция на граждани на трети страни,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията (COM(2015)0510),

—

като взе предвид заключенията, приети от Европейския съвет на неговото заседание през юни 2014 г, на неговото специално заседание от 23 април 2015 г., на заседанието от 25 и 26 юни 2015 г., на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС относно миграцията от 23 септември 2015 г., на заседанието от 15 октомври 2015 г. и на заседанията от 17 и 18 декември 2015 г., и от 18 и 19 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно сигурните страни на произход от заседанието от 20 юли 2015 г., относно миграцията от заседанието от 20 юли 2015 г., относно бъдещето на политиката на връщане от заседанието от 8 октомври 2015 г., относно миграцията от заседанието от 12 октомври 2015 г., относно мерките за справяне с бежанската и миграционната криза от заседанието от 9 ноември 2015 г. и относно липсата на гражданство от заседанието от 4 декември 2015 г.,

—

като взе предвид приетите на заседанието от 20 юли 2015 г. заключения на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно презаселването посредством многостранни и национални схеми на 20 000 лица, очевидно нуждаещи се от международна закрила,

—

като взе предвид съвместния план за действие между ЕС и Турция от 15 октомври 2015 г.,

—

като взе предвид декларацията от Конференцията на високо равнище относно маршрута през Източното Средиземноморие и Западните Балкани, проведена в Люксембург на 8 октомври 2015 г., както и изявлението на лидерите, прието по време на срещата относно бежанските потоци по миграционния маршрут през Западните Балкани, проведена на 25 октомври 2015 г.,

—

като взе предвид плана за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе в Ла Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.,

—

като взе предвид Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството,

—

като взе предвид Съвместния доклад за заетостта от Комисията и Съвета, придружаващ съобщението относно годишния обзор на растежа за 2016 г.,

—

като взе предвид Резолюция 1994 (2014) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

—

като взе предвид работата и докладите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), и по-специално нейния годишен доклад относно ситуацията с убежището в Европейския съюз за 2014 г.,

—

като взе предвид член 33, параграфи 1 и 2 от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

—

като взе предвид работата, годишните доклади и проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), и по-специално изследванията относно тежките форми на трудова експлоатация,

—

като взе предвид проучването на Тематичен отдел А относно интеграцията на мигрантите и нейното отражение върху пазара на труда, проучванията на Тематичен отдел В относно прилагането на член 80 от ДФЕС, относно новите подходи, алтернативните пътища и средствата за достъп до процедурите за убежище за лицата, търсещи международна закрила, относно проучването на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към ЕС, относно подобряване на общата европейска система за убежище и алтернативите на регламента от Дъблин, както и относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията, и като взе предвид бележките и документите на тематични отдели А и Г относно средствата на ЕС за миграционните политики и интеграция на бежанците: анализ на ефективността и най-добрата практика за бъдещето, както и проучването на Тематичния отдел за външни отношения относно мигрантите в Средиземно море: защитата на правата на човека;

—

като взе предвид проучванията на Европейската мрежа за миграция (ЕММ), и по-специално нейното проучване относно политиките, практиките и данните относно непридружени малолетни/непълнолетни лица,

—

като взе предвид работата и докладите на върховния комисар на ООН за бежанците,

—

като взе предвид работата и докладите на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите,

—

като взе предвид работата и докладите на Международната организация по миграция (МОМ),

—

като взе предвид работата и докладите на Европейския съвет за бежанците и изгнаниците,

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите — Европейска програма за миграцията, прието на 115-ото му пленарно заседание на 3 и 4 декември 2015 г.,

—

като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2015 г. относно Европейската програма за миграцията и относно Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г. относно интеграцията на бежанците в ЕС,

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (3),

—

като взе предвид опита, придобит чрез програмата EQUAL, и извлечените поуки,

—

като взе предвид Общите основни принципи на политиката за интеграция на имигрантите в ЕС, приети от Съвета по правосъдие и вътрешни работи през ноември 2004 г., по-специално принципи 3, 5 и 7,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно интеграцията на мигрантите, нейното отражение върху пазара на труда и външното измерение на координацията на социалната сигурност (4),

—

като взе предвид съответните публикации на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), по-специално „Индикатори за интеграция на имигрантите през 2015 г.: аклиматизиране“, „Постигане на успех в интеграцията: бежанци и други лица, които се нуждаят от закрила“ и „Нов профил на мигрантите в периода след неотдавнашната икономическа криза“,

—

като взе предвид съответните публикации на Eurofound, по-специално „Трудности при координирането на политиките за граждани на трети страни“ и „Подходи към интеграцията на бежанците на пазара на труда в ЕС“,

—

като взе предвид документа за обсъждане на службите на Международния валутен фонд, озаглавен „Бежанската вълна в Европа: икономически предизвикателства“,

—

като взе предвид годишния доклад за 2014—2015 г. на информационната база данни относно убежището, озаглавен „Общата европейска система за убежище в повратна точка: бежанците в капана на кризата на солидарността в Европа“,

—

като взе предвид съображенията за международна закрила по отношение на лицата, които бягат от Сирийската арабска република, Актуализация II на ВКБООН от 22 октомври 2013 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно политиките в областта на уменията за борба с младежката безработица (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС (7),

—

като взе предвид проучването на Тематичен отдел В на Европейския парламент от февруари 2016 г. относно „Жените бежанци и жените, търсещи убежище: въпросът за интеграцията“,

—

като взе предвид заключенията на Европейската тристранна социална среща на високо равнище от 16 март 2016 г., по-специално изявлението на европейските икономически и социални партньори относно бежанската криза,

—

като взе предвид международните задължения, заложени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Конвенцията на ООН за правата на детето, и като се има предвид основното право на всички деца да имат достъп до безплатно начално образование независимо от своя пол, раса, етнически или социален произход,

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи (8),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0204/2016),

А.

като има предвид, че бежанската криза е преди всичко хуманитарна криза, предизвикана, наред с другото, от дестабилизацията на съседни на ЕС държави, която има също така дългосрочни последици върху пазарите на труда и гражданското общество в ЕС и изисква дългосрочни и обмислени отговори, които да гарантират социалното сближаване на местно равнище и успешното интегриране на новопристигналите в нашите общества;

Б.

като има предвид, че Женевската конвенция беше създадена, за да се защитят европейските бежанци след Втората световна война, и че тя определя кой е бежанец и установява редица права на бежанците, както и задълженията на държавите;

В.

като има предвид, че съществуват три правни категории лица, които се ползват или потенциално могат да се ползват от международна закрила, т.е. лицата със статут на бежанци, лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се от субсидиарна закрила; като има предвид, че политиките на социално приобщаване и интеграция на пазара на труда следва да се адаптират към специфичните им потребности;

Г.

като има предвид, че е необходимо да се анализират причините за бежанската криза, за да може да се реагира ефективно и незабавно; като има предвид също така, че основните причини за бежанската криза са конфликти и че чрез разрешаването им би могъл да се намали драстично броят на бежанците и да се даде възможност на останалите да се завърнат в собствените си страни;

Д.

като има предвид, че регистрираният през 2014 и 2015 г. брой на търсещите убежище и на бежанците в Европа е безпрецедентен, което се дължи на тежката хуманитарна ситуация в някои съседни на ЕС държави; като има предвид, че по-добрият достъп до информация благодарение на новите технологии би могъл да предотврати процъфтяването на трафиканти и контрабандисти;

Е.

като има предвид, че планът за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе в Ла Валета на 11 и 12 ноември 2015 г, не доведоха до практически и решителни действия;

Ж.

като има предвид, че интеграцията на бежанците както в обществото, така и на пазара на труда може да се постигне само ако има солидарност и единен ангажимент сред всички държави членки и техните общества;

З.

като има предвид, че се очаква населението в трудоспособна възраст в ЕС да намалее със 7,5 милиона до 2020 г.; като има предвид, че прогнозите за развитието на нуждите на пазара на труда в ЕС сочат нововъзникващ и бъдещ недостиг на работна ръка в конкретни области;

И.

като има предвид, че професионалната интеграция е средство за постигане на социално приобщаване;

Й.

като има предвид, че социалното приобщаване и интеграцията на бежанците в приемащите ги общества, и по-специално на пазара на труда на тези общества, е динамичен двупосочен процес с две измерения (включващ права и задължения), който представлява предизвикателство и възможност, при което за приобщаването на бежанците се изискват координирани, но разграничени отговорности и усилия от самите бежанци и от държавите членки, от техните местни и — когато и приложимо, регионални администрации и от приемащите общности, както се изисква и участието и подкрепата на социалните партньори, на гражданското общество и на доброволчески организации;

К.

като има предвид, че успешната интеграция изисква не само приобщаване на пазара на труда, но също и достъп до езикови курсове при пристигането, жилищно настаняване, образование и обучение, социална закрила и здравеопазване, включително подкрепа за психическото здраве;

Л.

като има предвид, че условията на пазара на труда на приемащите държави са определящ фактор за успешната интеграция на бежанците; като има предвид, че безработицата в ЕС, по-специално младежката и дългосрочната безработица, все още остава тревожно висока, а съответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда е трайно предизвикателство;

М.

като има предвид, че всеки бежанец е личност със своя собствена лична предистория, познания, умения, квалификации, трудов и житейски опит и потребности, които заслужават признание; като има предвид, че бежанците могат да извършват и да генерират икономическа дейност, която би могла да доведе до положителна възвращаемост за приемащите общности;

Н.

като има предвид, че освен това 24,4 % от цялото население на ЕС живеят в риск от бедност и социална изолация, а почти 10 % от него се сблъскват с тежки материални затруднения;

О.

като има предвид, че гражданите на трети държави срещат много затруднения при получаването на признаване на своите умения и квалификации; като има предвид, че признаването на квалификации от трета държава върви ръка за ръка със скрининг на уменията;

П.

като има предвид, че признаването на обучението и квалификациите на възрастните бежанци, както и конкретните разпоредби, които имат за цел те да придобият академични квалификации и конкретни умения, са съществено важни за навлизането им на пазара на труда;

Р.

като има предвид, че предоставянето на ефективен достъп до пазара на труда на бежанците и търсещите убежище е важно за възстановяване на тяхното човешко достойнство и себеуважение и е ефективно по отношение на разходите, а също така предоставя отговорен подход към публичните финанси, облекчаващ разходите, понасяни от държавите членки и местните органи, като същевременно се предоставя възможност на бежанците и търсещите убежище да станат активни данъкоплатци;

С.

като има предвид, че жените и малолетните и непълнолетните лица, както бежанци, така и търсещи убежище, имат специфични потребности от закрила; като има предвид, че е необходимо във всички политики за социално приобщаване и интегриране на пазара на труда да се включи измерението, свързано с равенството между половете и закрилата на децата;

Т.

като има предвид, че според данни, представени от Европол през 2015 г., най-малко 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането си в Европа;

У.

като има предвид, че принудителното разселване, конфликтите, нарушенията на правата на човека и войните могат да окажат сериозно въздействие върху физическото и психическото здраве на засегнатите хора; като има предвид, че в допълнение на това жените сред бежанците и търсещите убежище са подложени в много висока степен на насилие, основано на пола;

Ф.

като има предвид, че голям процент от търсещите убежище, които са пристигнали в Европа, живеят при деградиращи и несигурни условия и в лагери без достъп до достатъчно качествени ресурси и услуги за задоволяване на основните си нужди;

Х.

като има предвид, че член 33, параграф 1 от Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. гласи: „Никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща („refouler“) бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи“;

Ц.

като има предвид, че в член 3, параграф 1 и член 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание (1984 г.) се посочва, че „Никоя държава — страна по конвенцията, не може да експулсира, връща („refouler“) или екстрадира лице в друга държава, когато има сериозни основания да се счита, че то би било в опасност да бъде подложено на изтезания; […] компетентните власти вземат под внимание всички отнасящи се до въпроса обстоятелства, включително, в зависимост от случая, съществуването в дадената държава на системно повтарящи се сериозни, груби или масови нарушения на правата на човека.“;

Ч.

като има предвид, че дискриминацията заедно с езикови, образователни и институционални фактори е една от най значителните пречки, които затрудняват пълноценното участие на мигрантите като цяло на пазара на труда и в обществото (9);

Ш.

като има предвид, че сред търсещите убежище и бежанците, пристигнали в ЕС през 2015 г., половината са на възраст между 18 и 34 години, а един от четирима е дете; като има предвид, че тези деца идват от зони на конфликт, където тяхното училищно образование е било прекъснато или ограничено, понякога за дълги периоди, или от бежански лагери, където само малка част от тях са имали възможност да получат някаква форма на образование или да посещават местни училища;

Щ.

като има предвид, че в Директива 2003/86/ЕО по отношение на събирането на семейства на бежанци се посочва, че държавите от ЕС не могат да налагат условия, свързани с минимална продължителност на престой на територията им, преди членовете на семействата да могат да се присъединят към бежанците;

1.

Подчертава необходимостта ЕС да основе своя непосредствен отговор спрямо ситуацията върху солидарността и справедливото споделяне на отговорността, както е посочено в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и на цялостен подход, който взема предвид необходимостта от подобряване на безопасните и законни миграционни канали и осигурява пълното спазване на съществуващите закони и основните европейски права и ценности; подчертава, че за управлението на притока от бежанци и търсещи убежище е необходимо незабавно да се въведе постоянен механизъм за преместване за всички държави членки;

2.

Отбелязва високата степен на разнородност и липса на яснота в употребата на понятието „бежанец“ в публичното и политическото слово; подчертава значението на ясното идентифициране на бежанците в съответствие с правното определение, заложено в Женевската конвенция от 28 юли 1951 г., изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г., и в законодателството на ЕС, по-специално в член 2, букви в), г), д), е) и ж) от Директивата относно признаването (2011/95/ЕС) (10) и член 2, букви а), б) и в) от Директивата относно условията на приемане; подчертава колко е важно да се направи ясно разграничение между бежанец и икономически мигрант с оглед на изпълнението на различните европейски и международни политики;

3.

Посочва, че лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила, е гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което не отговаря на определението за бежанец, но също така е изложен(о) на реална опасност от страдание, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или цивилно лице, изложено на тежки и лични заплахи срещу неговия живот поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (вж. Директивата относно признаването);

4.

Подчертава наличието на значителни различия в сроковете и условията на обработване на молбите за международна закрила в държавите членки; подчертава, че бавните и прекомерно бюрократичните процедури може да възпрепятстват достъпа на бежанците и търсещите убежище до образование и обучение, консултации по заетостта и пазара на труда, активирането на програми на ЕС и държавите членки и ефективното използване на средствата в тази област, както и да направят бежанците и търсещите убежище по-уязвими по отношение на упражняването на недеклариран труд и несигурните условия на труд; посочва спешната необходимост от установяване на обща система за убежище, за да се подобрят процедурите на признаване, като едновременно с това се гарантира най-високата степен на безопасност за бежанците и европейските граждани; препоръчва да се предприемат подходящи мерки за подкрепа на държавите членки, които са по-интензивно ангажирани с първоначалния прием поради географското си разположение; признава, че продължителността на предоставеното разрешение за пребиваване (особено на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила) изпълнява ролята на пречка пред интегрирането на пазара на труда, ако срокът му е относително кратък;

5.

Призовава също за предприемане на ефективни мерки извън територията на ЕС — както за се даде възможност на лицата, които имат право, да стигнат по сигурен начин до приемащите страни, така и за да се управляват молбите за международна закрила и да се ограничат неопределените миграционни потоци;

6.

Подчертава факта, че за да се улеснят социалното приобщаване и интеграцията на бежанците на пазара на труда, е необходимо да се разработи подход, който предписва подходящо адаптиране и предполага сътрудничество, както и да се предприемат стъпки по ред сериозни и многостранни въпроси като: всички форми на дискриминация, езикови бариери, които са първите препятствия пред интеграцията, валидиране на умения, разнообразния социално-икономически, образователен и културен произход, жилищното настаняване, здравните нужди, включително и психосоциалната помощ и помощта за преодоляване на травми, събирането на семейства и значителния дял на уязвимите групи сред бежанците, по-специално тревожния брой на децата, включително непридружените деца, хората с увреждания, възрастните хора и жените (11), които изискват конкретни мерки, съобразени с техните специфични проблеми;

7.

Отхвърля идеята за създаване на специални пазари на труда за бежанци;

8.

Подкрепя идеята съответните минимални работни заплати в отделните държави да са валидни и за бежанците;

9.

Припомня за положението на жените в бежанските лагери в Европа, пораждащо изключително сериозно безпокойство, и по-специално за условията им на живот и хигиена, които са такива, че изискват спешни санитарни мерки; подчертава, че жените имат различни потребности от здравни грижи в сравнение с тези на мъжете, тъй като са изложени по-силно на множество рискове, включително насилие въз основа на пола, усложнения, свързани с репродуктивното здраве, и културни бариери при достъпа до здравни грижи; поради това счита, че политиките в тази област не могат да бъдат неутрални спрямо пола;

10.

Подчертава, че е важно действията в извънредни ситуации да се разграничават от средно- и дългосрочните действия с оглед на ефикасното справяне с различните изисквания;

11.

Отново посочва значението на признаването на измерението, свързано с пола, от самото начало, при обработката на заявленията за статут на бежанец, и на признаването на нуждите на жените, които търсят международна закрила, и на специфичните предизвикателства във връзка със социалното приобщаване и интеграцията на пазара на труда, пред които се изправят жените; призовава за равни възможности за мъжете и жените във всички политики и процедури, свързани със социалното приобщаване и интеграцията на пазара на труда, убежището и миграцията, като се има предвид, че жените по-често от мъжете поемат отговорността за грижи за децата и възрастните, болните или другояче зависимите членове на семействата; припомня, че предоставянето на качествени и достъпни детски грижи и грижи за други лица на издръжка, както и гъвкавите работни условия са ключови примери за това как да се подобри достъпът до пазара на труда за всички родители и да се даде възможност за тяхното икономическо и социално овластяване;

12.

Подчертава предимствата на образованието за социалното приобщаване и интеграцията на пазара на труда подчертава, че е важно да се гарантира, че всички бежанци (12), и по-специално момичетата и жените, имат достъп до формално, неформално и самостоятелно образование и обучение през целия живот, съчетано с професионален опит; освен това призовава за стабилни и прозрачни процедури за признаване на квалификациите, придобити в чужбина, извън Европейския съюз;

13.

Призовава държавите членки за създаване на система за езиково обучение, тясно свързана с изучаването на езика в общ и професионален план;

14.

Подчертава значението на създаването на подход, съобразен с конкретната ситуация, основаващ се на равните възможности, като се обърне необходимото внимание на потребностите и специфичните предизвикателства на различните целеви групи; подчертава в това отношение голямото търсене за програми за ограмотяване;

15.

Счита, че улесняването на ефективния достъп за бежанците и търсещите убежище до жилищно настаняване, здравеопазване, образование, социална закрила и пазара на труда, като същевременно се гарантира зачитането на техните основни права и се придава по-приобщаващ характер на пазарите на труда на местно и национално равнище, би могло да играе важна роля за възстановяване на тяхното човешко достойнство и себеуважение, и подчертава, че това е също така и ефективно по отношение на разходите, тъй като ще им позволи да бъдат самостоятелни, да постигнат икономическа независимост и да допринасят по положителен начин към обществото, което е съществена стъпка за тяхното успешно приобщаване в това общество и отговорен подход към към публичните финанси, като ще облекчи разходите, понасяни от държавите членки и местните органи, тъй като включва интегриране на бежанците, същевременно давайки им възможност да станат активни данъкоплатци, което като цяло би се считало за полезно за тяхното индивидуално израстване, развитие, самооценка, признание в обществото, както и за обществото и общността като цяло; посочва, че не всички бежанци, пристигащи в ЕС, могат да работят — поради здравословното си състояние, възраст или други причини; припомня, че в Директивата относно признаването и Директивата относно условията на приемане е предвидено правото на достъп до пазара на труда и до професионално обучение както за търсещите убежище, така и за ползващите се с международна закрила;

16.

Призовава държавите членки да работят по прилагането на специфичните за всяка държава препоръки, установени в рамките на европейския семестър.

17.

Отбелязва, че ранната и текуща намеса е от решаващо значение за гарантиране на социалното приобщаване и интеграцията на бежанците на пазара на труда и в местните общности възможно най-ефективно, което намалява риска от това те да изпитват по-късно усещане за изолация, неадекватност и невписване в приемащата среда; припомня, че мерките за ранна намеса биха могли да включват ранно участие чрез доброволческа дейност, стажове, наставничество и обществена ангажираност;

18.

Признава значението на работата на организациите на гражданското общество и доброволческите организации, които предоставят подкрепа за овластяване, интеграция и самостоятелно справяне за всички търсещи убежище лица и бежанци преди и по време на тяхното участие на пазара на труда; подчертава, че следва да се предприемат необходимите мерки за подходящото обучение на лицата, които участват доброволно в интеграцията и образованието на бежанците; отбелязва значението на създаването и изграждането на социални и общностни мрежи сред бежанските и мигрантските общности и с тяхно участие, за да се улесни достъпът им до пазара на труда;

19.

Подчертава факта, че условията на пазара на труда в приемащите държави са един от решаващите фактори, когато става дума за осигуряване на устойчива и успешна интеграция на бежанците; съзнава факта, че бежанците са разнообразни като възраст, умения и знания; подчертава, че безработицата в ЕС, по-специално младежката и дълготрайната безработица, все още е с тревожни размери в някои държави и региони, както и че Комисията и държавите членки следва да продължат да дават приоритет на политиките и инвестициите, насочени към предоставяне на качествена заетост за цялото общество, със специална насоченост към най-уязвимите хора и икономическия растеж; припомня, че действията за създаване на качествена заетост, насърчаване на активни пазари на труда и справяне с безработицата трябва да имат смисъл в местния контекст, в противен случай те няма да бъдат ефективни;

20.

Освен това посочва съществените различия по отношение на социалната и икономическата среда в рамките на самия Съюз; подчертава важността на това да се вземат те предвид при преместването на бежанците, така че максимално да се увеличат възможностите им за професионална интеграция на пазара на труда, тъй като твърде често те биват премествани на места, където не могат да бъдат интегрирани в пазара на труда;

21.

Призовава държавите членки да гарантират, че посрещането на бежанци върви ръка за ръка със стабилна политика за интеграция, като езикови и ориентационни курсове, които дават цялостна представа за основните права и ценности на ЕС и социалното приобщаване; отбелязва, че придобиването на езикови умения е от съществено значение за успешната интеграция на бежанците, особено на пазара на труда; призовава държавите членки да изискват и да предоставят на бежанците, за които е вероятно да получат разрешение и да намерят работа в приемащата страна, както общи, така и свързани с работната среда всеобхватни езикови курсове; счита, че езиковото обучение трябва да се предлага още в горещите точки и центровете за приемане;

22.

Подчертава необходимостта от ранна, справедлива, прозрачна и безплатна оценка на формално и неформално придобитите умения на бежанците и търсещите убежище лица, както и признаване и валидиране на техните квалификации с цел да се улесни достъпът им до активни политики по заетостта, по-специално посредством обучение и професионално ориентиране, включително мерки, гарантиращи гарантиращи достъпа им до пазара на труда и до недискриминационни условия на труд, и адаптирани мерки, които да им позволят да използват напълно своя потенциал и да се постига съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда в приемащите държави; подчертава в това отношение важността на укрепването на ролята на Европейската квалификационна рамка и на бързото въвеждане на по-ефективни условия за признаване и валидиране на квалификации, опит и умения; припомня, че ефективността на тези системи е от полза за всички граждани на Съюза; подчертава обаче, че тази оценка не следва в никакъв случай да представлява процес на дискриминация спрямо квалификацията на търсещите убежище лица и че факторът квалификация и потенциал за заетост не следва да бъде критерий за решения относно заявленията за убежище; подчертава, че ограничените налични ресурси следва да бъдат изразходвани внимателно за своевременното провеждане на процедурите за убежище и за бързата и ефективна интеграция на бежанците;

23.

Подчертава факта, че има вероятност публичните разходи, обхващащи извънредните инвестиции в програми и мерки за социално приобщаване и интеграция на пазара на труда, да окажат положително въздействие върху националните БВП в краткосрочен план, докато средносрочните и дългосрочните въздействия върху публичните финанси ще зависят от ефективността на тези мерки;

24.

Приветства в този контекст решението на Комисията да отчете отражението върху бюджета на извънредния приток на бежанци във връзка с извънредните разходи за държавите членки в рамките на превантивното и коригиращото направление на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) при оценката на евентуалните временни отклонения от изискванията на ПСР (13);

25.

Подчертава факта, че основните фондове на ЕС, предоставящи средства за социално приобщаване и интеграция на пазара на труда, по-специално Европейският социален фонд (ЕСФ), както и Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) имат различна насоченост, целеви групи и режими на управление на равнище държави членки; подчертава, че тези фондове подкрепят целенасочени инициативи за подобряване на езиковите и професионалните умения, за стимулиране на достъпа до услуги и до пазара на труда и за подкрепа на кампаниите за повишаване на осведомеността, насочени както към приемащите общности, така и към мигрантите; припомня колко е важно да се използват фондовете за интеграция за действителни мерки за интеграция, и припомня на държавите членки значението на принципа за партньорство за гарантиране на ефективното и по-координирано използване на тези фондове; припомня обаче, че целта за интеграция на бежанците на пазара на труда трябва да бъде отразена от засилване на значението на Европейския социален фонд;

26.

Подчертава, тъй като тези фондове са недостатъчни, че са необходими повече публични инвестиции и допълнителни ресурси, за да се предостави приоритетно на местните органи, социалните партньори, социалните и икономическите участници, организациите на гражданското общество и доброволческите организации пряка финансова подкрепа за мерки, насочени към улесняването на бързата интеграция на бежанците и търсещите убежище лица в обществото и на пазара на труда, не на последно място с цел да се избегне социалното напрежение, особено в районите, където равнището на безработица е най-високо;

27.

Признава усилията на Комисията да улесни и да засили взаимодействията сред наличните инструменти за финансиране; подчертава обаче необходимостта от допълнително развитие на достъпността, допълняемостта и прозрачността на тези фондове с оглед на засилване на капацитета на държавите членки за приемане и интегриране на бежанците и търсещите убежище лица;

28.

В тази връзка подчертава, че Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ е изчерпал всички свои средства; поради това настоятелно призовава да се запази този фонд при преразглеждането на МФР;

29.

Подчертава факта, че принципите на равно третиране, недискриминация, равни възможности и равенство на половете следва винаги да бъдат гарантирани при разработването и прилагането на политики и мерки за социално приобщаване и интеграция;

30.

В допълнение подчертава, че мерките за интеграция и приобщаване, насочени към бежанците и търсещите убежище лица, следва да не използват финансови ресурси, предназначени за програми, насочени към други групи в неравностойно положение, а непременно се нуждаят от допълнителни социални инвестиции, които да отговарят на нуждата от допълнителни мерки; подчертава обаче, че наличните средства на ЕС следва да бъдат разходвани по по-ефикасен и ефективен начин; призовава Комисията при изготвянето на подобни политики за интеграция да взема предвид данните относно пазара на труда и социалното положение, за да се гарантира, че процесът на интеграция не влошава социалното и икономическото положение в приемащите региони;

31.

Поради това призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на минимален дял от 25 % от бюджета на политиката за сближаване за ЕСФ при преразглеждането на многогодишната финансова рамка, за да осигури адекватни средства за интеграция на пазара на труда в дългосрочен план; призовава Съвета в рамките на предстоящото преразглеждане на МФР да коригира таваните за общите отпуснати средства и за отделните функции, за да вземе предвид вътрешните и външните предизвикателства във връзка с бежанската криза, и да ги приведе в съответствие с нуждите на държавите членки, изправени пред най-сериозното предизвикателство във връзка с интеграцията (14);

32.

Посочва, че с цел да се гарантира целесъобразно разпределяне на средствата в рамките на ЕСФ, държавите членки следва да коригират, където е необходимо, свързаните с тази проблематика национални правила, за да се гарантира, че търсещите убежище лица се третират еднакво с гражданите на ЕС и на трети държави, които имат достъп до пазара на труда;

33.

Подчертава необходимостта от строга взаимовръзка между всички законодателни актове, съставляващи Европейската програма за миграцията (15), с цел да се гарантира добро управление на бежанците и мигрантите;

34.

Отбелязва, че участието на всички ангажирани в обществото фактори е от решаващо значение, и поради това предлага, като се зачитат правомощията на държавите членки по отношение на свързаните с интеграцията мерки, да бъде засилен обменът на добри практики в тази област; подчертава, че мерките за интеграция на всички законно пребиваващи граждани на трети държави следва да насърчават приобщаването, а не изолацията; отбелязва, че местните и регионалните органи, в това число градските управи, имат ключова роля в процесите на интеграция;

35.

Изразява твърдото убеждение, че интеграцията на бежанците на трудовия пазар ще бъде трудна без активна и мащабна подкрепа от микропредприятията, малките и средните предприятия в ЕС; счита, че следва МСП да получат от съответните отговорни органи в държавите членки всеобхватна и адаптирана подкрепа и консултации в контекста на интеграцията на бежанците на пазара на труда;

36.

Подкрепя усилията на Комисията за актуализиране на Европейската програма за миграцията, по-специално чрез преразглеждане на Регламент „Дъблин III“, за да се подобри солидарността, споделянето на отговорността и хармонизирането на стандартите за закрила сред държавите членки; подчертава позитивното въздействие, което би имала мобилността на бежанците за преодоляването на потребностите от работна ръка и недостига на работна ръка, както и за приобщаването на бежанците на пазара на труда, като тук се включват аспекти като насърчаването на държавите членки да позволяват събиране на семейства; подчертава необходимостта от допълнителни усилия за създаване на наистина единна обща европейска система за убежище и на всеобхватна и устойчива политика за законна миграция в ЕС, която отговаря на търсенето на умения на пазара на труда, при която социалното приобщаване и активните политики за интеграция играят централна роля;

37.

Изразява съжаление относно факта, че Комисията трябваше да приеме 40 решения за установяване на нарушение срещу много държави членки за неприлагане на ключови политики от общата европейска система за убежище, включително официални уведомителни писма до 19 държави членки за това, че не са съобщили мерките за транспонирането на Директивата относно условията на приемане, която определя основни стандарти по въпроси като достъпа до заетост, професионалното обучение, училищата и образованието за малолетни и непълнолетни, храненето, жилищното настаняване, здравеопазването, медицинските и психологическите грижи и разпоредбите за лица в неравностойно положение; изразява твърдо убеждение, че Комисията следва да прави повече, за да се гарантира, че съществуващите правила се изпълняват цялостно и ефективно; настоятелно призовава държавите членки да коригират това положение в съответствие с нормите за правата на човека и европейските принципи на солидарност, справедливо разпределение на отговорността и лоялно сътрудничество, както е предвидено в Договорите;

38.

Отбелязва изявлението на председателя Юнкер (16) в речта за състоянието на Съюза за 2015 година, потвърждаващо неговата подкрепа за предоставянето на достъп до пазара на труда на търсещите убежище, докато молбите им се обработват; изразява съжаление обаче за липсата на решителност у Комисията да изпълни взетите решения; изразява своята загриженост във връзка с решението на някои държави членки да затворят своите вътрешни граници или да въведат временен граничен контрол, като по този начин застрашават свободата на движение в рамките на Шенгенското пространство;

39.

Изразява съжаление, че споразумението за разпределението на бежанците между държавите членки, сключено през септември 2015 г., не се изпълнява задоволително; подчертава, че квотите за прием на бежанци не се изпълняват в по-голямата част от държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да приложат споразуменията възможно най-бързо и да ускорят процесите на прием и презаселване на бежанците;

40.

Посочва, че продължителният процес на обработка на молбите за международна закрила и неизвършването на регистрация на търсещите убежище лица при пристигането им не само възпрепятстват навременния и законен достъп на бежанците и търсещите убежище лица до пазара на труда, но и създават условия за развитие на недекларирани работни практики и всички форми на експлоатация; подчертава необходимостта от подпомагане на държавите членки, които са на първа линия в управлението на регистрацията на търсещите убежище лица;

41.

Подчертава, че достъпът до правосъдие и закрила следва да бъде гарантиран за всички жертви на експлоатация и дискриминация; подчертава ключовата работа, извършвана от социалните партньори, гражданското общество, местните органи, икономическите и социалните участници и доброволческите организации, за достигане до тези работници и за предоставяне на необходимата им информация, по-специално относно техните права и задължения и полагащата им се защита, и подкрепата, от която се нуждаят, като се взема предвид също така евентуалното временно естество на престоя на бежанците;

42.

Подчертава колко е важно да се избегне създаването на гета, за да се осигури ефективна интеграция на бежанците в обществото;

43.

Приветства създаването на „Инструмент за съставяне на профил на уменията“ за гражданите на трети държави в рамките на „Нова европейска програма за умения“ на Комисията, насочен към укрепване на ранното идентифициране и документиране на уменията и квалификациите на граждани на трети държави, въвеждане на ръководство за най-добри практики за подпомагане на интеграцията на пазара на труда в държавите членки и подобряване на онлайн ученето на езици за новопристигналите бежанци и лица, търсещи убежище, чрез онлайн езиковите курсове по „Еразъм +“;

44.

Приветства съобщението на Комисията относно „План за действие за интегриране на граждани на трети държави“, което разглежда въпросите за мерки преди заминаването и преди пристигането, образование, заетост и професионално обучение, достъп до основни услуги, активно участие и социално приобщаване;

45.

Призовава държавите членки да гарантират бърза и цялостна интеграция на пазара на труда и социално приобщаване на бежанците в съответствие с принципите на равно третиране, ситуацията на националните пазари на труда и националното законодателство и законодателството на ЕС, както и да ги информират относно обществените услуги и да им дадат достъп до тези услуги, особено достъп до жилищно настаняване, здравеопазване и социална закрила, курсове за интеграция, модули за езиково обучение и други мерки за образование и обучение;

46.

Призовава Комисията да разгледа възможността за целенасочено преразглеждане на Директивата относно условията на приемане, за да се гарантира, че търсещите международна закрила лица ще получат достъп до пазара на труда възможно най-скоро след като са подали заявленията си; настоятелно призовава Комисията да насърчава сближаване във възходяща посока на стандартите за социална закрила и бързо предоставяне на разрешения за работа в държавите членки;

47.

Призовава Комисията да увеличи усилията си за гарантиране, че бежанците и търсещите убежище лица получават ефективен достъп до пазара на труда, по-специално като проверява дали държавите членки не налагат твърде ограничителни условия за достъп до заетост, които биха направили достъпа до заетост ненужно затруден; приканва също така държавите членки да намалят административните формалности, за да се улесни навлизането на трудоспособни лица на пазара на труда; посочва, че подобни действия биха били от полза едновременно за интеграцията на бежанците и в по-общ план за гражданите на ЕС;

48.

Насърчава държавите членки да съкратят времето за обработване на молбите за международна закрила при надлежно зачитане на правата на засегнатите индивиди и без да правят компромис с качеството на вземането на решения, да оценяват равнищата на образование и квалификации в местата на първоначален прием и така да предоставят по-целенасочено мерки за ранна намеса като езиково обучение, оценка на уменията и курсове за гражданска интеграция, включително курсове по основни европейски права, ценности и култура, по-специално за търсещите убежище лица, които са с добра перспектива за получаване на международна закрила, и настоятелно призовава да се дава равен достъп до тези мерки; настоятелно приканва Комисията да подкрепи държавите членки с конкретни и ефикасни действия, които дават възможност за оптимизиране на обработването на заявленията;

49.

Призовава държавите членки да осигурят ранен, лесен и равен достъп за бежанците и търсещите убежище лица до обучение, включително стажове и чиракуване, за да се гарантира бърза, ефективна и пълна интеграция в нашите общества и на пазара на труда, включително като им се дават необходимите умения за изграждане на ново бъдеще при завръщане; подчертава, че това следва да се прави под формата на инициативи, предприемани съвместно с частния сектор, професионалните съюзи и гражданското общество; призовава освен това държавите членки да признават и валидират съществуващите умения на бежанците и формално и неформално придобитите компетенции, таланти и ноу-хау на индивидуална основа; припомня, че първата бариера, която трябва да превъзмогнат бежанците, е езиковата; поради това препоръчва ефективни мерки, които им позволяват не само научаването и разбирането на езика, който се говори в приемащата държава, а също и насърчаване на процес на взаимно опознаване между различните култури, за да се предотврати разпространението на ксенофобски и расистки настроения;

50.

Призовава да се създаде специален екип на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия, за да се разработят във възможно най-кратък срок стандарти за цяла Европа за меки умения и методи за тяхното каталогизиране;

51.

Приветства решенията за многоезична информация относно възможностите, включващи формално и неформално образование, професионално обучение, стажове и доброволческа дейност за мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище; поради това призовава обхватът на тези услуги да бъде разширен;

52.

Подчертава, че новаторските инструменти, основани на новите медии, като социални медии и приложения, биха могли да играят решителна роля при улесняването на достъпа до услуги, както и обмена на информация, относно регистрацията на бежанците, оценката на уменията, търсенето на работа, езиковото обучение, както и при предоставянето на пряка помощ за лицата в нужда; насърчава още повече държавите членки да създадат специализирани платформи и многоезични интернет портали с цел предоставяне на кратка и лесно достъпна информация относно възможностите за признаване, съществуващите програми за интеграция и списъци на компетентните институции, като припомня, че всяка държава от ЕС и ЕИП разполага със специално определен национален информационен център за академично признаване, който предлага възможности за сравняване на академичните квалификации; в този контекст насърчава държавите членки да популяризират тази услуга;

53.

Насочва вниманието към различните възможности и модели за обучение, съществуващи в държавите членки, и по-специално към модела на комбинирано професионално образование и обучение, който е неизвестен или на практика неизвестен в някои държави членки и за бежанците и търсещите убежище, но може да даде значителен принос за интеграцията на бежанците на пазара на труда и в обществото, като даде възможност за плавен преход от образование и обучение към заетост, като по този начин могат да бъдат обучавани целенасочено и работници за висококвалифицирани професии, при които се наблюдава недостиг на нови кадри;

54.

Призовава Комисията да предложи насоки за това как да се признават съществуващите квалификации и умения на бежанците; в този контекст посочва, че обучението и процесът на получаването на квалификации в държавите, от които бежанците произхождат, в много случаи не отговарят на европейските стандарти; предлага Комисията да разработи препоръки, които дават възможност на държавите членки по-лесно, по-бързо и по-ефективно да идентифицират уменията, компетенциите, талантите и познанията на бежанците; посочва във връзка с това различията между пазарите на труда на държавите членки, както и техните различни потребности, като се надява, че чрез отчитането им по-бързо, по-лесно и по-ефективно ще бъдат покрити изискванията за работна ръка в определени области и същевременно ще се осигури на бежанците бърза интеграция на пазара на труда;

55.

Призовава Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на Директивата за „синя карта“;

56.

Подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за борба с всички форми на дискриминация, ксенофобия и расизъм, включително чрез повишаване на осведомеността относно законодателството срещу дискриминацията, чрез оказване на подкрепа на местните органи, организациите на гражданското общество, социалните партньори и националните органи по въпросите на равенството в тяхната работа и чрез увеличаване на усилията си за комуникация с медиите и гражданите в ЕС, за да се борят срещу всяка дезинформация или ксенофобия, противоречащи на основните европейски ценности, което значително ще подпомогне приемането и приобщаването на бежанците от обществото; насърчава държавите членки да използват финансиране от програмата „Равенство, права и гражданство“, за да предоставят обучение относно многообразието и да образоват и информират бежанците и мигрантите, които влизат на пазара на труда, за техните законни права като работници, за да им се помогне да не станат жертва на експлоататорски практики или работодатели; подчертава, че разнообразните форми на дискриминация следва да се вземат предвид при всички политики относно миграцията и интеграцията;

57.

Приветства съвместната декларация от 16 март 2016 г. относно кризата с бежанците, направена от социалните партньори, участващи в Тристранната социална среща на високо равнище, в която те подчертават своя ангажимент и готовност за работа с правителствата и другите заинтересовани страни за изготвяне и развиване на политики за подкрепа на приобщаването; изразява мнението, че социалните партньори и организациите на гражданското общество са незаменими посредници, които трябва да играят основна роля при приобщаването на бежанците на пазара на труда и като цяло в обществото; насърчава Комисията да разшири диалога със социалните партньори въз основа на балансирано представителство на интересите, за да установи възможностите на пазара на труда и тези за осигуряване на заетост на бежанците;

58.

Призовава държавите членки да се поучат от споделянето на опита и практиките, натрупани на равнището на градовете, и да улеснят подобно споделяне, за да се насърчава постигането на приобщаващи пазари на труда за всички пребиваващи лица, включително получилите международна закрила, и да се включат градовете и местните органи при разработването и изпълнението на политиките за социално и икономическо приобщаване; счита, че е необходимо по-ефективно партньорство между различните равнища на управление и че инициативите на ЕС и националните инициативи трябва да допълват и засилват дейностите на равнището на градовете, като се насочват към реалните потребности на нашите граждани; счита, че следва да бъдат признати и да получат видимост добрите практики на държавите членки — при ефективна координация с градовете и при включване на градовете;

59.

Счита за необходимо да се предостави подходящо обучение относно законодателството в областта на заетостта и недискриминацията на бежанците, както и на органите, за да се гарантира, че бежанците не са експлоатирани чрез недекларирани трудови практики и други форми на тежка трудова експлоатация и не страдат от дискриминация на работното място;

60.

Призовава Комисията да предостави финансова подкрепа за транснационални схеми, гарантиращи възможността за предаване и адаптиране на добрите практики — като проектите за наставничество и за обучение между партньори, включващи всички равнища на управление и много на брой заинтересовани страни, изготвяни и прилагани от различни заинтересовани страни на равнище ЕС — и да осигури тяхното ефективно изпълнение на място;

61.

Призовава държавите членки да приложат рамковото решение за борба с расизма и ксенофобията и новата Директива за жертвите на престъпления, както и да гарантират навременното разследване и съдебно преследване на всяко подбуждане към насилие, включително насилие на основата на пола, срещу мигранти и лица, търсещи убежище, независимо от техния статут на пребиваване;

62.

Подчертава нарастващите нива на изказвания, подбуждащи към омраза, антимигрантски настроения и ксенофобски прояви на насилие както от институции, така и от индивиди;

63.

Призовава Комисията и държавите членки да засилят дипломатическите връзки и да предприемат всички необходими икономически и социални мерки, за да дадат възможност за стабилизиране на държавите на произход на бежанците, така че те да могат да останат в собствените си страни или да се завърнат в тях;

64.

Призовава да се пренасочат възможно най-бързо парични средства в рамките на ЕСФ, фонд „Убежище, миграция и интеграция“, ЕФРР и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), така че да бъдат подпомогнати по-ефективно държавите членки, които поемат основната тежест на бежанската криза;

65.

Подчертава спешната необходимост да се гарантира специална защита за непридружените непълнолетни и малолетни лица от трудова експлоатация, насилие и трафик; подчертава необходимостта да се осигурят наставници и конкретни мерки по-специално за момичетата, които често са в по-уязвимо положение и са изложени на различни форми на експлоатация, трафик и сексуално насилие, както и на по-голям риск да бъдат лишени от образователни възможности;

66.

Призовава Комисията да придаде по-голямо значение на културата, образованието и обучението в оперативните мерки, предприемани като част от Европейската програма за миграцията; приканва Комисията да приеме конкретна политика в областта на междукултурния диалог;

67.

Призовава ЕС и държавите членки да отдават приоритет на интеграцията чрез целеви мерки на ранен етап в областта на образованието, обучението, културата и спорта, както и на предизвикателствата, пред които са изправени приемащите общества, по-специално по отношение на гарантирането на правото на образование на децата, независимо от техния статут на бежанци, съгласно предвиденото в член 22 от Конвенцията на ООН за правата на детето, с което да дадат приоритет на висшия интерес на детето;

68.

Настоява на необходимостта от изчерпателен анализ чрез проучвания, научни изследвания и статистически данни, на чиято основа да могат да се направят най-добрите предложения за политически инициативи и действия с оглед на установяването на това каква следва да бъде стратегията в областта на образованието за бежанци, и по-конкретно по отношение на ученето за възрастни, предвид настоящите им квалификации;

69.

Подчертава решителната роля на безплатното обществено образование, културата, междукултурния и междурелигиозния диалог, неформалното и самостоятелното учене, ученето през целия живот и политиката в областта на младежта и спорта за насърчаването на интеграцията и социалното приобщаване на бежанците и лицата, търсещи убежище, в Европа, както и разбирането и солидарността на приемащите държави във връзка с борбата с расизма, ксенофобията и екстремизма, както и за принос за изграждането на по-сплотени и приобщаващи общества, основани на културно многообразие, насърчаване на общи европейски ценности и защита на основните права; подчертава, че е необходимо да се осигури културно и езиково посредничество, докато бежанците и лицата, търсещи убежище, развиват познания по езика на приемащата държава и нейните културни и социални ценности;

70.

Подчертава важната роля на спорта като инструмент за насърчаване на социален и междукултурен диалог чрез насърчаване на създаването на положителни връзки между местното население и бежанците и лицата, търсещи убежище, и призовава европейските институции и държавите членки да прилагат програми, насочени към социалната интеграция на бежанците чрез съвместни културни или спортни дейности; ето защо подкрепя съществуващите инициативи на спортните организации и насърчава обмена на най-добри практики между различните субекти, участващи в спортни дейности, насочени към социална интеграция на бежанците;

71.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с настоящото изчезване на културни мрежи поради новата ориентация на програмата „Творческа Европа“;

72.

Подчертава необходимостта от ефективни процедури за постигане на безпрепятствен преход между образователните структури в бежанските лагери и образователните система на държавите членки, в които те се намират;

73.

Настоява, че е необходимо държавите членки да улесняват записването на учащи се бежанци на всички образователни равнища и призовава за увеличаване на усилията за разпределяне на учениците и за ефективното им насочване в рамките на националните училищни системи;

74.

Призовава ЕС и държавите членки да създадат „коридори за образование“, като насърчават споразумения с европейски университети и със Съюза на средиземноморските университети (UNIMED) за приемане на студенти бежанци, идващи от райони на конфликт, за да се улесни техният достъп и да се насърчава партньорската подкрепа и доброволческата дейност; приветства приетите в това отношение инициативи от редица европейски университети и техните партньорства;

75.

Приветства европейските и националните програми, както и частните инициативи на организации с нестопанска цел, които предоставят помощ на мигрантите — университетски преподаватели в областта на точните науки и в други професионални области, и се застъпва за тяхното развитие и подкрепяне;

76.

Призовава държавите членки да осигурят решения за практически насочена, разбираема подготвителна образователна информация на няколко езика, за да се гарантира незабавното започване на процеса на интегриране;

77.

Призовава държавите членки да предоставят целенасочена подкрепа за децата и младите хора сред бежанците и търсещите убежище, когато те навлизат в училищната система, например чрез интензивни езикови курсове и общи въвеждащи програми, включително педагогическа подкрепа, за да им се позволи да се включат в обикновените учебни занятия възможно най-скоро; подчертава необходимостта да се реагира на различните нужди и уязвимости на специфични групи, по-специално непридружените малолетни и непълнолетни лица и възрастните без основно образование;

78.

Напомня на ЕС и на държавите членки за тяхното задължение да осигурят специална закрила за малолетните и непълнолетните лица, включително децата бежанци, в извънредни ситуации в съответствие с международните разпоредби, и по-специално да гарантират техния достъп до училища и образователни заведения; приветства целта да се предоставят 4 % от цялостния бюджет на ЕС за хуманитарна помощ за 2016 г. за финансиране на образованието и призовава Комисията и държавите членки да продължат да се застъпват на международно равнище за увеличаване на средствата за образование в извънредни ситуации в рамките на съществуващи програми за помощ с оглед на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси в Истанбул през май 2016 г.;

79.

Препоръчва на децата бежанци да се предоставят допълнителни езикови курсове на езика на държавата по произход;

80.

Подчертава, че е важно да се предприемат действия за образователна подкрепа, по-специално с оглед на създаването на подходящи условия в горещите точки и центровете на територията на ЕС, които да подкрепят усилията на хуманитарните и неправителствените организации, които вече са започнали да организират образователни и други дейности в лагерите, както и на осигуряването на стимули и подкрепа за създаването на официални образователни структури в бежанските лагери, включително такива, които се намират в трети държави;

81.

Приветства новите призиви за представяне на предложения, посветени на програми и проекти в областта на културата, образованието, спорта и младежката мобилност, насочени към междукултурния диалог, културното и социалното приобщаване и интеграцията, в рамките на „Творческа Европа“ и „Еразъм +“; подчертава необходимостта от преодоляване на пречките и съществуващите бариери пред осъществяването на проекти, насочени към интеграцията на бежанци, както и от улесняване на достъпа на всички хора до програмите;

82.

Призовава държавите членки да насърчават инициативи с цел осигуряване на по-голямо сътрудничество, съгласуваност на политиките и диалог между публичните органи, съответни неправителствени организации, социални партньори, организации на гражданското общество и бежански общности, за да се повиши взаимното познаване и разбиране и да се извърши допълнителна оценка на потенциалните инициативи, с които да се гарантира равен достъп до висококачествено образование, като по този начин се интегрират мигрантите и бежанците в положителна учебна среда;

83.

Подчертава съществената роля на учителите при интегрирането на децата и младите хора бежанци и мигранти в образователната система и подчертава необходимостта от специализиран преподавателски състав и специализирано обучение за учителите, за да бъдат квалифицирани за това; призовава в този контекст ЕС и държавите членки да разгледат възможността за установяване на канали за сътрудничество за учителите, така че те да могат да споделят опита си, да обменят най-добри практики и да получават партньорска подкрепа;

84.

Призовава държавите членки да помогнат на учителите и университетските преподаватели мигранти да намерят работни места като преподаватели, както за да подобрят положението им, така и за да използват по подходящ начин техните езикови и преподавателски умения и опит в училищните системи;

85.

Подкрепя идеята за създаване на информационни бюра за учители, в които да им се предлага своевременна подкрепа за третиране на различни видове многообразие в класната стая и за насърчаване на междукултурен диалог и наставничество, когато са изправени пред конфликти или ученици, изложени на риск от радикализиране; освен това призовава държавите членки да разширят възможностите за политическо образование и да предложат подходящи възможности за допълнително обучение, както и образователни материали, като начин да се обясни защо хората бягат и начин да се противодейства на екстремизма;

86.

Подчертава значението на училищата за осигуряване на консултации и езиково и културно посредничество, включително по отношение на демократичните ценности чрез програми за гражданско образование и активно гражданско участие, както и тяхната ключова роля за ускоряването и осигуряването на социално и културно приобщаване и интеграция не само на учениците, но и на техните семейства;

87.

Приветства решението на Съвета да се посветят конкретни действия в Работния план за културата за периода 2015—2018 г. на ролята на културата, изкуството и междукултурния диалог за интеграцията на мигрантите и да се направи преглед на съществуващите добри практики в държавите членки;

88.

Подчертава, че използването на изкуството като инструмент за интеграция следва да бъде по-добре популяризирано, а участието на бежанците в свързани с изкуството дейности следва да бъде улеснявано и насърчавано;

89.

Приветства новата Експертна работна група относно междукултурния диалог и интеграцията на мигрантите и бежанците чрез изкуство и диалог (17), създадена от Комисията, от която се очаква да публикува ръководство за добри практики до края на 2017 г.;

90.

Подчертава значението на насърчаването и допълнителното разработване на образователни приложения, видеоматериали и упражнения, както и платформи за учене за бежанците, за да се улесни и допълни тяхното образование и обучение;

91.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/19

—

като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 11, 153, 191, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—

като взе предвид заключенията от 10-ата Министерска конференция на СТО (1),

—

като взе предвид споразумението от Париж (30 ноември—11 декември 2015 г.) (2),

—

като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2014 г. (3),

—

като взе предвид плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. „Да запазим правата на човека в центъра на дневния ред на ЕС“,

—

като взе предвид насоките относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието за свързаните с търговията политически инициативи (4),

—

като взе предвид проучването относно клаузите за правата на човека и демокрацията в международните споразумения, публикувано през 2015 г. от тематичния отдел на Европейския парламент,

—

като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.: „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции (7),

—

като взе предвид насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (8),

—

като взе предвид насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони (9),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г. относно прилагането на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека — актуално състояние (SWD(2015)0144),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—

като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие (2015 г.) (10),

—

като взе предвид проучването на тема „Търговската политика на ЕС: от политика, пренебрегваща аспектите на пола, към политика, чувствителна към аспектите на пола?“, изготвено от Тематичния отдел на Европейския парламент,

—

като взе предвид четвъртия независим експертен доклад, озаглавен „Насърчаване на демократичен и справедлив международен ред“ — докладна записка от генералния секретар на ООН до Общото събрание на ООН от 5 август 2015 г. (A/70/285),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (11),

—

като взе предвид резолюция 64/292 на ООН, в която водата и санитарно-хигиенните условия изрично се признават като права на човека от Общото събрание на ООН и се посочва, че чистата питейна вода и санитарно-хигиенните условия са от съществено значение за реализацията на всички права на човека,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно действията, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water) (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (14),

—

като взе предвид проучването на тема „Интегриране на принципа на равенство между половете в рамките на комисиите и делегациите на Европейския парламент“, публикувано през 2014 г. от Тематичен отдел В на Европейския парламент,

—

като взе предвид резолюция 26/9 (15) на Съвета по правата на човека, с която той реши „да създаде отворена междуправителствена работна група относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, чийто мандат е да изготви международен правно обвързващ инструмент за уреждане, в сферата на международното право в областта на правата на човека, на дейностите на транснационалните корпорации и други стопански предприятия“,

—

като взе предвид реформираната Обща схема на Съюза от преференции (ОСП), установена с Регламент (ЕС) № 978/2012,

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Доклад относно Общата схема от преференции за периода 2014—2015 година“ (COM(2016)0029),

—

като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, преразгледаните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, рамката на Съвета по международно интегрирано отчитане, десетте принципа на Глобалния договор на ООН и стандарта ISO 26000 „Ръководство за социална отговорност“,

—

като взе предвид френския законопроект за дължима грижа, който има за цел да засили прилагането на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека, както и изявлението на председателя Юнкер на срещата на високо равнище на Г-7 през 2015 г.,

—

като взе предвид проекта „Постигане на дългосрочна стойност за дружествата и инвеститорите“, който се изпълнява в съответствие с принципите на ООН за отговорно инвестиране и Глобалния договор на ООН,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по заетост и социални въпроси, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0217/2016),

А.

като има предвид, че Парламентът даде препоръки на Комисията относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност през 2010 г.; като има предвид, че някои от тези препоръки бяха изпълнени, а други — не;

Б.

като има предвид, че Парламентът действа като съзаконодател по отношение на мерките за определяне на рамката, в която се осъществява общата търговска политика на Съюза; като има предвид, че за ратифицирането на всяко търговско споразумение, договаряно от Съюза, се изисква одобрението на Парламента; като има предвид, че прилагането на препоръките на Парламента е следователно необходимо, за да се гарантира успехът на всяка инициатива, предприета от Комисията в областта на общата търговска политика;

В.

като има предвид, че търговията играе важна роля за насърчаването на бизнес възможностите, създаване на благосъстояние и увеличаването на заетостта, както и за икономическото развитие, социалния напредък, жизнения стандарт, качеството на живот и дългосрочното подобряване на стандартите за правата на човека;

Г.

като има предвид, че ЕС подчертава твърдия си ангажимент за насърчаване на устойчивото развитие, както се потвърждава в неговата стратегия „Търговията — за всички“, и спазването на правата на човека и доброто управление чрез средства, основани на стимули, като например ОСП + и разпоредбите за преференциален достъп до пазара в държавите, поели ангажимент да прилагат основните международни конвенции в тези области;

Д.

като има предвид, че ЕС е в състояние да допринесе положително за по-голямото зачитане на правата на човека и за устойчивото развитие в световен мащаб чрез своята търговска политика; като има предвид, че Комисията трябва да продължи действията си с оглед на тази цел; като има предвид, че търговските и инвестиционните споразумения оказват въздействие върху правата на човека и устойчивото развитие и поради това следва да бъдат проектирани по такъв начин, че да подкрепят напредъка в социалната и екологичната област, като се гарантира, че европейските стандарти не може да бъдат застрашени, защитават се правата на човека и се спазват социалните и екологичните стандарти;

Е.

като има предвид, че търговията и чуждестранните инвестиции от международни предприятия допринасят за по-голяма ангажираност по отношение на правата на човека, социалните права и правата на работниците в държавите, където предприятията извършват дейност;

Ж.

като има предвид, че приносът на Парламента може да бъде оценен от гледна точка на ефективното изпълнение на неговите препоръки; като има предвид, че прилагането на споразуменията трябва да бъде наблюдавано периодично, за да се гарантира съответствие с целите и ангажиментите, залегнали в търговските споразумения, особено онези, които се отнасят до защитата на правата на човека;

З.

като има предвид, че съгласно член 208 от ДФЕС ЕС и неговите държави членки имат правно задължение да осигурят съответствието на политиките си с целите за развитие;

И.

като има предвид, че в предложението на Комисията за нова търговска и инвестиционна стратегия — „Търговия за всички — се признава връзката между търговията, правата на човека и социалните и екологичните стандарти и че в него се подчертана необходимостта тези права и стандарти да станат неразделна част от икономическите и търговските отношения на Съюза;

Й.

като има предвид, че транснационалните търговци на дребно и предприятия, извършващи дейност на световно равнище, носят отговорност за подобряване на условията на труд и на възнагражденията в държавите производителки;

К.

като има предвид, че правата на жените са съставен елемент на правата на човека; като има предвид, че равенството между половете попада в обхвата на главите от търговските споразумения относно устойчивото развитие; като има предвид, че специфичното въздействие на търговските и инвестиционните споразумения засяга по различен начин жените и мъжете поради структурната неравнопоставеност между половете, и като има предвид, че устойчивото и приобщаващо развитие, растежът и търговските споразумения трябва да включват правата на човека, включително от гледна точка на равенството между половете;

Л.

като има предвид, че програмата до 2030 г. за устойчиво развитие отчита решаващото въздействие на търговските политики за осъществяването на нейните цели, като обхваща редица области на политиките, като например правилата за произход, разпоредбите за храните, стоковите пазари и равенството между половете;

М.

като има предвид, че потенциалът на ОСП и ОСП + да гарантират ратифицирането и прилагането на конвенциите за правата на човека и за трудовите права в развиващите се страни може да бъде подобрен чрез свързване на икономически стимули с ефективното приемане и постоянното наблюдение на прилагането на основните конвенции за правата на човека и за трудовите права;

Н.

като има предвид, че след срутването на фабриката „Рана Плаза“ ЕС, в сътрудничество с правителството на Бангладеш и МОТ, стартира Пакта за подобряване на трудовите права и безопасността във фабриките в Бангладеш, който има за цел да подобри здравословните и безопасни условията на труд за работниците; като има предвид, че тези усилия доведоха до по-добра осведоменост на обществеността, както и до иновативни решения за преодоляване на проблемите, свързани с търговията и устойчивото развитие, например Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш;

О.

като има предвид, че частният сектор трябва да допринася, заедно с публичния сектор, за устойчивото развитие; като има предвид, че дружествата трябва да действат по отговорен от социална и екологична гледна точка начин; като има предвид, че програмата на ЕС за ново поколение търговски и инвестиционни споразумения включва глави за устойчивото развитие, в които страните се призовават да се ангажират да защитават правата на човека, да изпълняват социалните и екологичните стандарти и да гарантират корпоративната социална отговорност; като има предвид, че тези глави показват различия в степента на амбиция в последователни търговски споразумения на ЕС; като има предвид, че Комисията се насърчава да работи за постигане на най-висока степен на амбиция;

П.

като има предвид, че в стратегията на Комисията от 2015 г. „Търговия за всички“ търговията и устойчивото развитие се посочват като приоритет за ЕС; като има предвид, че за да даде тази стратегия тласък на програмата за търговия и устойчиво развитие Комисията трябва сега да насочи своята амбиция, която силно се приветства, към решителни и конкретни действия;

Р.

като има предвид, че проектът „Постигане на дългосрочна стойност за дружествата и инвеститорите“, който се подготвя в рамките на принципите за отговорно инвестиране на ООН и Глобалния договор на ООН, показва, че икономическото възстановяване в Европа и в света е съвместимо и се укрепва взаимно с принципите на социалната справедливост, екологичната устойчивост и зачитането на правата на човека;

С.

като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“;

Т.

като има предвид, че в член 21 от Договора за Европейския Съюз (ДЕС) се потвърждава, че външните дейности на ЕС ще се ръководят от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

У.

като има предвид, че връзката между търговията и правата на човека, от една страна, и социалните и екологичните стандарти, от друга, вече е неразделна част от икономическите и търговските отношения на ЕС; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в трети страни следва да продължи да се интегрира в другите политики на ЕС, които имат външно измерение, включително в търговската политика; като има предвид, че посредством търговската политика ЕС следва да способства за постигане на целта за определянето на високи световно приложими стандарти в областта на правата на човека и социалните права, защитата на потребителите и въпросите, свързани с околната среда;

Ф.

като има предвид, че търговската политика и амбициозните търговски споразумения насърчават и укрепват основаната на правила световна търговска система; като има предвид, че преди приключването на търговски преговори следва също така по стабилен и прозрачен начин да бъдат взети предвид и въпросите, свързани с правата на човека; като има предвид, че ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, заедно с всички други съответни инструменти, включително насърчаването на корпоративната социална отговорност, имат за цел насърчаването на разпоредби в областта на правата на човека във връзка с търговската политика;

Х.

като има предвид, че на 26 юни 2014 г. Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция за създаване на междуправителствена работна група, която да постави началото на процес, който да доведе до въвеждането на международен правно обвързващ инструмент за регулиране на дейностите на транснационалните корпорации и на други стопански предприятия в рамките на международното право;

Ц.

като има предвид, че търговията и правата на човека могат да се укрепват взаимно и че предприемаческата общност, задължена да зачита правата на човека, може също така да изпълнява важна роля за предлагане на положителни стимули по отношение на насърчаването на правата на човека, демокрацията, екологичните стандарти и корпоративната отговорност; като има предвид, че ЕС изигра водеща роля в преговорите и изпълнението на редица инициативи за глобална отговорност, които вървят ръка за ръка с насърчаването и спазването на международните стандарти, сред които социалната справедливост, екологичната устойчивост и зачитането на правата на човека; като има предвид, че се признава, че в дългосрочен план европейските предприятия, които извършват дейност в световен мащаб и служат за пример със своята недискриминационна корпоративна култура, оказват положително въздействие върху правата на човека; като има предвид, че засилването на търговските отношения въз основа на защитата и прилагането на правата на човека засилват взаимното разбирателство и общите ценности като правова държава, добро управление и зачитане на правата на човека;

1.

Призовава Комисията и държавите членки да включат подход за интегриране на принципа на равенство между половете във всички свои политики, включително в търговската политика, и да гарантират, наред с другото, ефективното спазване на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; призовава Комисията да отчете аспектите, свързани с равенството между половете, в оценката си на въздействието на търговската стратегия на ЕС по отношение на правата на жените, и призовава Комисията да извърши оценка на съществуващите търговски и инвестиционни споразумения, с цел да се идентифицират системно техните последици за равенството между половете;

2.

Призовава Комисията да осигури по-голяма последователност по отношение на развитието, да осигури ефективна политика за оценка и координация между помощта за развитие и търговската политика и да се стреми да гарантира, че всички заинтересовани страни спазват международните норми в областта на правата на човека, равенството на половете, трудовото право и зачитането на околната среда;

3.

Призовава ЕС да играе активна роля в изпълнението на 17-те цели за устойчиво развитие, съдържащи се в програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на неговата 70-та сесия;

4.

Призовава ЕС и държавите членки да насърчават обвързващи мерки, за да се гарантира, че дружествата плащат данъци там, където се извършват икономическите дейности и се създава стойност, да насърчават задължително докладване по държави от страна на частния сектор, както се препоръчва от ОИСР, и да насърчават доброто управление, по-специално в областта на данъчното облагане и ефективното събиране на данъците; освен това призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на този въпрос се дава приоритет в дневния ред на политическия диалог (на политическо равнище относно развитието и търговията) и да подкрепят ролята на гражданското общество за осигуряване на обществено наблюдение върху управлението на данъците и мониторинга на случаите на данъчни измами; счита, че фискалната политика на предприятията следва да се счита за част от корпоративната социална отговорност и че съответно стратегиите за отклонение от данъчно облагане или използване на данъчни убежища са неприемливи от гледна точка на социално отговорното поведение;

5.

Признава, че достъпът до общи блага като вода, здравеопазване и образование има важно отражение върху капацитета на държавата да гарантира правата на човека и социалните права;

6.

Подчертава, че дългосрочният опит на ЕС за вземане под внимание на социалните и екологичните въпроси в рамките на търговската му дипломация вече го поставя на предни позиции пред другите основни участници в световната търговия; подчертава, че ангажиментите по отношение на правата на човека от страна на нашите търговски партньори предоставят солидна основа за постоянен диалог, процеси на сътрудничество и постепенни подобрения в дългосрочен план;

7.

Подчертава значението на търговията и чуждестранните инвестиции като важни инструменти за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие, добро управление и защита на правата на човека;

8.

Припомня, че търговията и преките чуждестранни инвестиции увеличават благосъстоянието в по-бедните държави; припомня, че съществува връзка между по-голямото благосъстояние и по-добрата защита на правата на човека, социалните права и правата на работниците и служителите, както и опазването на околната среда, която в никакъв случай не може да се пренебрегва;

9.

Припомня, че ЕС е поел ангажимент последователно да насърчава и зачита правата на човека и демокрацията в отношенията си с трети държави във всички свои политики, включително търговската политика, и по отношение на всички свои съответни инструменти за външно финансиране;

10.

Ето защо препоръчва търговската стратегия на ЕС да бъде инструмент за насърчаване на демократичните ценности в трети страни; по тази причина приветства усиленото използване на търговските споразумения и на програмите за търговски преференции като лостове за насърчаване на правата на човека, за премахване на принудителния и детския труд, за осигуряване на продоволствена сигурност и на правото на здраве, устойчиво развитие, високи стандарти за безопасност и опазване на околната среда, както и икономически възможности за всички;

11.

Подчертава колко е важно за ЕС да изгради сътрудничество на многостранно равнище и в тази връзка отново призовава Комисията да поеме водеща роля в реформата на управлението на СТО, по-специално по отношение на постигането на следните цели:

12.

Призовава Комисията активно да насърчава допълнителни реформи на СТО с цел определянето на многостранни правила за устойчиво управление на глобалните вериги за доставки по отговорен начин, което следва да включва по-специално:

13.

Повтаря искането си за гарантиране, че всяка мярка, приета от дадена страна в рамките на Споразумението от Париж или свързана с някой от принципите или ангажиментите, съдържащи се в членове 3 и 4 от РКООНИК, ще бъде гарантирана също така чрез осигуряването на правно по-стабилна защита на правото на регулиране в търговските споразумения;

14.

Настоятелно призовава Комисията да ускори напредъка по разработването на схеми, като прави разграничение между продуктите според техните процеси и методи на производство (ПМП) и критериите за устойчивост в рамките на търговските споразумения;

15.

Призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да спазят ангажимента си за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива в съответствие с ангажимента в рамките на Г-20;

16.

Счита, че търговската политика може да допринесе в по-голяма степен за енергийния преход и че търговските инструменти на ЕС следва да подпомогнат появата и развитието на възобновяеми енергийни източници и развитието на екологични стоки и технологии в Европа; признава усилията на Комисията да проведе преговори за многостранно споразумение относно екологичните стоки (Споразумение за екологичните стоки) и призовава тези преговори да доведат до амбициозно и балансирано споразумение; отправя искане към Комисията да развива в рамките на преговорите по Споразумението за екологичните стоки количествени или качествени критерии за определяне на „екологични стоки“ и да насърчава надеждна и прозрачна методология в преговорите по това споразумение; освен това призовава Комисията да вземе надлежно предвид факторите, които оказват влияние върху търговията с екологични стоки, като например антидъмпинговите политики в сектора на енергията от възобновяеми източници, режимите на интелектуална собственост, рестриктивните програми за финансиране и националните политики в областта на околната среда, които създават търсене на такива стоки;

17.

Приветства решението на Комисията да извърши предварителни и последващи оценки на въздействието върху устойчивостта за всички търговски споразумения в съответствие с „Насоки за анализ на оценките на въздействието върху правата на човека за политически инициативи, свързани с търговията“; призовава във връзка с това Комисията:

18.

Признава заключенията на Европейския омбудсман относно решението на Комисията да финализира споразумението с Виетнам преди заключението на оценката на въздействието върху правата на човека и настоятелно призовава Комисията да извърши тази оценка при първа възможност въз основа на новата методология, за да даде възможност на Парламента да вземе информирано решение;

19.

Отново изразява своята подкрепа за обвързаност с условия за правата на човека в търговските споразумения з и припомня значението на спазването и прилагането на клаузите за правата на човека; приветства усилията на Комисията и на Съвета да включат такива правно обвързващи клаузи за правата на човека във всички търговски и инвестиционни споразумения в съответствие с общия подход и изисква публикуването на общия подход на Съвета; отбелязва, че клаузи относно правата на човека не са включени във всички споразумения на ЕС и призовава да се гарантира включването на правно обвързваща клауза за правата на човека в текущите търговски преговори с другите партньори на ЕС, по-специално тези относно ТПТИ;

20.

Счита обаче, че настоящите клаузи са оказали ограничено въздействие върху изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на човека; следователно призовава Комисията и Съвета да приложат следните корекции:

21.

Припомня искането, отправено в своите препоръки от 2010 г., че всяко търговско споразумение на ЕС, независимо дали е двустранно или многостранно, следва да включва широкообхватни, и амбициозни глави за търговия и устойчиво развитие с изпълнителна сила; подчертава различията, налични в главите относно търговията и устойчивото развитие в различните търговски споразумения на ЕС; поради това призовава Комисията да поддържа най-високото равнище на съгласуваност във всички търговски преговори и да въвежда глави относно търговията и устойчивото развитие със следните характеристики:

22.

Отново отправя искането си за създаване на форуми за устойчиво развитие или на консултативни групи по време на различните етапи на изготвяне, договаряне и прилагане на дадено споразумение; припомня необходимостта от това всички вътрешни консултативни групи да бъдат напълно независими и да имат достъп до адекватни ресурси; отбелязва критиките, които често пъти са отправяни от някои участници във вътрешни консултативни групи, създадени от ЕС съгласно действащите търговски споразумения, че техните обсъждания нямат практическо въздействие, и предлага Комисията да приложи следните мерки:

23.

Призовава за повишена прозрачност и отчетност по отношение на местните организации при формулирането на международните търговски правила и националните търговски политики, като същевременно се гарантира съгласуваност по отношение на зачитането на правата на работниците и правата на човека, включително правата на жените;

24.

Призовава Комисията да включва Парламента по-тясно в процеса на наблюдение на изпълнението на търговските и инвестиционните споразумения по отношение на спазването на правата на човека и социалните и екологичните стандарти, и призовава Съвета да се консултира с Парламента относно всички решения за преразглеждане или дори прекратяване на прилагането на дадено споразумение, ако това е необходимо;

25.

Приветства влизането в сила на новата обща схема от преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012) на 1 януари 2014 г. и публикуването на първия мониторингов доклад относно ОСП за периода 2014—2015 г.; счита, че търговската политика трябва да бъде начин за насърчаване на страните — партньори на ЕС, да приемат по-високи социални и екологични стандарти, и следователно призовава Комисията да приложи следните корективни мерки:

26.

Подкрепя ангажимента на Комисията да работи за премахване на детския труд; приветства приемането на работен документ на службите на Комисията и отново отправя искането си от 2010 г. за балансирано и реалистично предложение за законодателство, включително мерки като обозначаване на етикетите на продуктите, че не е използван детски труд, за държавите, които отговарят на определени трудови стандарти, и хоризонтални забрани за внос на продукти, произведени чрез използването на детски труд; подчертава значението на включването на целта за борба срещу принудителния труд и детския труд в главите относно търговията и устойчивото развитие на търговските споразумения на ЕС наред с останалите 6 основни конвенции на МОТ, както и ангажимента на ЕС в международните обсъждания на равнището на СТО, ОИСР и МОТ за постигане на напредък по отношение на многостранното измерение на тази цел;

27.

Потвърждава, че се противопоставя на всяка пряка или косвена разпоредба, засягаща търговията с услуги, свързани с енергетиката, която би позволила технологичната неутралност на субсидиите; призовава Комисията и държавите членки да отчитат сериозно факта, че нарастващите емисии на CO2 от международната търговия подкопават европейската стратегия за климата, и подчертава, че преминаването към местни модели на производство и потребление може да допринесе за постигането на целите на Споразумението от Париж;

28.

Припомня съществената връзка между изменението на климата и обезлесяването, причинявани от неустойчивите и незаконни добив на суровини; призовава Комисията да гарантира ефективното изпълнение и прилагане на FLEGT (прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия) и на регламента на ЕС за дървения материал (EUTR), включително задължението за законност на веригите на доставки на дървен материал;

29.

Приветства решението на Комисията да започне проучване за осъществимостта на Европейския план за действие относно обезлесяването и влошаването на състоянието на горите;

30.

Припомня искането на Парламента от 2010 г. да включи корпоративната социална отговорност във всички търговски споразумения и разпоредби на ЕС с цел по-висока степен на изпълнение, по-специално възможността Комисията да провежда разследвания на предполагаеми нарушения на ангажиментите по корпоративната социална отговорност, както и развиването на центрове за контакт на ЕС, които се основават на точките за контакт на ОИСР и ги укрепват; изисква от Комисията да увеличи усилията си за постигане на съответствие от страна на дружествата, посредством техните вериги на доставки, и пълно спазване на основните трудови стандарти на МОТ и международно признатите стандарти за корпоративна социална отговорност, и по-конкретно наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, десетте принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, Тристранната декларация на МОТ за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика и Ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека, по-специално в сектора на облеклата и добивната промишленост, където рисковете от нарушения на правата на човека и на социалните стандарти са по-често срещани; обръща внимание на Пакта за устойчиво развитие, стартиран от Комисията заедно с Бангладеш, МОТ и Съединените щати след трагедията със срутването на сградата „Рана Плаза“ през 2013 г.; подчертава значението на това да се продължи преследването на целите на Пакта за устойчиво развитие с цел подобряване на правата на работниците, както и необходимостта за по-отговорно управление на веригите за доставки на международно равнище; призовава Комисията да се стреми към подобни програми и мерки с други търговски партньори на ЕС;

31.

Счита, че е от изключителна важност да се продължат усилията за спазване на декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и многонационалните предприятия, като се гарантира, че насоките са специално посочени във всички нови споразумения между ЕС и трети държави, както и преминаването от „пасивен“ към „активен“ подход по отношение на тяхното прилагане; призовава Комисията да гарантира прозрачност по отношение на достъпа до информация относно поведението на предприятията и да въведе ефективна и приложима система на докладване, която да осигурява информация относно вериги за създаване на стойност на продукти; припомня своята позиция от 2010 г. да се поиска дружествата да публикуват своите счетоводни баланси за корпоративната социална отговорност и всички предприятия да полагат дължима грижа; настоятелно призовава Комисията да актуализира своята стратегия относно корпоративната социална отговорност (КСО), за да установи по-строги изисквания за докладване и съответствие, както и да гарантира по-ефективно прилагане на ръководните принципи на ООН относно предприятията и правата на човека, и настоятелно призовава държавите членки да подкрепят насърчаването на корпоративната социална отговорност в търговските споразумения;

32.

Призовава ЕС да създаде платформи за диалог в областта на КСО, обединяващи гражданското общество, предприятия, международни организации и други заинтересовани страни;

33.

Приканва Комисията да прилага получените резултати от проекта „Постигане на дългосрочна стойност за дружествата и инвеститорите“, провеждан въз основа на принципите за отговорно инвестиране на ООН и Глобалния договор на ООН, към собствения си Европейски фонд за стратегически инвестиции и към воденето на диалог с инвеститори по време на преговорите по търговски споразумения, както и да подкрепи концепцията за „Устойчив съюз на капиталовите пазари“ чрез подкрепа за устойчивата търговия;

34.

Припомня, че тристранната декларация на МОТ за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика, Програмата за достоен труд на МОТ и свързаните с труда елементи на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия са основни текстове по отношение на корпоративната социална отговорност; изисква от Комисията да предприеме последващи действия във връзка с инициативите на ОИСР и на ООН, като включи наскоро разработените и новите международни стандарти в законодателството на ЕС, и да насърчава балансираните и всеобхватни политически препоръки, включително силно измерение на устойчиво развитие по отношение на световните вериги за създаване на стойност, на заседанието през юли 2016 г. на министрите на търговията на държавите от Г-20 в Шанхай;

35.

Припомня, че ЕС е водещият световен фактор по отношение на националните планове за действие относно КСО; призовава Комисията да насърчава активно отговорното корпоративно поведение сред предприятията от ЕС, действащи в чужбина, като се съсредоточи по-специално върху гарантирането на строго спазване на техните правни задължения, произтичащи от националното законодателство или от двустранни или международни правни задължения, на които са подчинени техните стопански дейности — не на последно място спазването на международните стандарти и правила в областите на правата на човека, труда и околната среда; за тази цел предлага също така Комисията да се ангажира активно със своите държави партньори в обмяната на най-добри практики и ноу-хау относно начините и средствата за подобряване на бизнес средата и осведомеността по отношение на отговорното корпоративно поведение;

36.

Отбелязва, че програмата в областта на корпоративната социална отговорност трябва да се адаптира към специфичните нужди на регионите и държавите, за да допринесе за подобряване на устойчивото икономическо и социално развитие;

37.

Призовава Комисията да предприеме търговски и инвестиционни мерки, включващи присъждането на етикети, предоставянето на преференциален достъп до обществени поръчки на ЕС и изпълнението на програми за подпомагане на МСП, които ще насърчават и възнаграждават дружествата, които въвеждат стратегии за корпоративна социална отговорност;

38.

Силно приветства включването на докладване относно правата на човека от страна на големите предприятия в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация; призовава държавите — членки на ЕС, да транспонират директивата бързо и ефективно; насочва вниманието към Рамката на ООН за ръководните принципи относно докладването, корпоративния показател за правата на човека и целта за „интегрирано отчитане“ и призовава всички дружества в ЕС, регистрирани на фондовата борса, и техните акционери да спазват духа на Директивата в рамките на ЕС и когато търгуват извън ЕС;

39.

Призовава ЕС и държавите членки да участват активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека и на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) по изготвянето на международен договор с цел подвеждане под отговорност на транснационалните корпорации за нарушения на правата на човека и на екологичните стандарти;

40.

Подчертава, че ефективното прилагане на тези препоръки представлява ключов елемент в оценката на Парламента на търговските споразумения, договаряни от Комисията; изисква подробен и своевременен отговор от Комисията на всички въпроси, повдигнати в настоящата резолюция;

41.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/30

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно актуалното състояние на Програмата за развитие от Доха с оглед на 10-ата Министерска конференция на СТО (1),

—

като взе предвид своите препоръки към Комисията относно преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и Споразумението по търговията с услуги, съответно от 8 юли 2015 г. (2) и 3 февруари 2016 г. (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“(COM(2015)0497),

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2015 г. в Ню Йорк,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно втората годишнина от срутването на сградата „Рана Плаза“ и напредъка по Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш (6),

—

като взе предвид Специален доклад № 2/2014 на Европейската сметна палата, озаглавен „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими?“,

—

като взе предвид насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно многонационалните предприятия, както и Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

—

като взе предвид Регламента на ЕС относно незаконно добития дървен материал, Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация, предложението на Европейската комисия за регламент относно полезните изкопаеми от зони на конфликт, клаузата за прозрачността в рамките на веригите на доставки в закона на Обединеното кралство за съвременното робство и закона на Франция относно дължимата грижа,

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“ (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (11),

—

като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., неговите заключение относно търговията от 21 ноември 2014 г. и заключенията на Съвета по външни работи от 27 ноември 2015 г.,

—

като взе предвид становището на комисията по международна търговия във връзка с доклада относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС,

—

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация,

—

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (Договор за ЕС),

—

като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос,

—

като взе предвид принципа на съгласуваност на политиките за развитие, както е посочен в ДФЕС,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8–0220/2016),

A.

като има предвид, че търговията не е самоцел, а средство за постигане на просперитет и равенство, за насърчаване на възможностите за стопанска дейност, устойчиво икономическо развитие, социален напредък и културно разбирателство, за увеличаване на заетостта и за повишаване на жизнените стандарти, без да нарастват публичните разходи;

Б.

като има предвид, че общата търговска политика (ОТП) претърпя дълбоки промени след влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.; като има предвид, че търговията не се осъществява в условия на изолация, а е по-скоро свързана с много други области на политиките и е зависима от тях; като има предвид, че преговорите по търговски и инвестиционни споразумения трябва да целят нещо повече от намаляването на митата, тъй като днес въпросите, свързани с нормативната уредба, и сближаването по отношение на международните стандарти са източник на сложни предизвикателства;

В.

като има предвид, че в Европейския съюз не е провеждан сериозен дебат относно цената на политиките за свободна търговия (като промените в производството: закриването на производствени предприятия, загубата на работни места в производството, прехвърлянето на цели производства в трети държави и увеличения внос) и общия анализ на разходите за политиките за свободна търговия и ползите от тях; като има предвид, че липсата на такъв откровен дебат поражда у различни заинтересовани лица съмнения относно логиката и посоката на развитие на търговската политика на ЕС и на политиките на ЕС като цяло; като има предвид също така, че откровеният дебат би предотвратил подобен отрицателен резултат;

Г.

като има предвид, че свръхкапацитетът на основните производства в световен мащаб и произтичащият от това търговски дисбаланс започнаха да уронват доверието на дружествата и на производствените предприятия в надеждността на търговската политика на ЕС;

Д.

като има предвид, че в периоди на слаб икономически растеж приносът на външната търговия за възстановяването на европейската икономика е от ключово значение за постигането на конкретни и измерими резултати и за допринасянето за работни места с достойни условия на труд и за устойчив икономически растеж и равенство в Европа и по света;

Е.

като има предвид, че търговската политика от ново поколение трябва да отговори на стремежа на хората към прозрачност и участие, благосъстояние и заетост, на очакванията на предприятията от световната и взаимосвързаната икономика, на борбата с бедността и на необходимостта да се гарантира по-справедливо разпределение на печалбите от търговията и да се решават нови въпроси като цифровата търговия и ключовата роля на МСП;

Ж.

като има предвид, че текущите търговски преговори привлякоха вниманието на обществеността върху търговската политика на ЕС; като има предвид също така, че все повече и повече граждани се интересуват от търговската политика и са загрижени, че европейската и националната нормативна уредба и стандарти биха могли да бъдат застрашени от ОТП;

З.

като има предвид, че Комисията ясно пое ангажимент нито едно търговско споразумение да не занижава равнището на регулаторна защита, всяка промяна по отношение на равнището на защита да бъде само в посока на нейното увеличаване, а правото на регулаторна дейност винаги да бъде защитено;

И.

като има предвид, че регулаторното сътрудничество в рамките на търговските споразумения трябва да осигури най-високо равнище на защита на здравето и безопасността в съответствие с принципа на предпазните мерки, посочен в член 191 от ДФЕС;

Й.

като има предвид, че гражданите, дружествата и МСП от ЕС изпитват съмнения дали големите производствени сдружения действително представляват интересите на гражданите на ЕС, на дружествата от ЕС и по-общо, на Европейския съюз;

К.

като има предвид, че прозрачността изисква институциите на ЕС да проверяват дали позициите, предадени от името на промишлените предприятия на ЕС, действително отразяват становищата на промишлеността на ЕС;

Л.

като има предвид, че търговската и инвестиционната политика на ЕС трябва да бъде засилена не само чрез осигуряване на полезни резултати от гледна точка на създаването на работни места и благосъстояние за гражданите и предприятията, но също така и чрез укрепване на правата в областта на околната среда и социалните права, гарантиране на най-високо равнище на прозрачност, ангажираност и отчетност, чрез поддържане на постоянен диалог с предприятията, потребителите, социалните партньори, всички други заинтересовани страни и местните и регионалните органи, както и чрез определяне на ясни насоки за преговорите;

М.

като има предвид, че правилата за произхода определят истинската степен на либерализиране на търговията, тъй като определят кои стоки действително се възползват от споразумения за свободна търговия, но често не са включвани в публичните дебати относно търговската политика и до момента не са били подлагани на анализ от страна на Парламента;

Н.

като има предвид, че в своята търговска политика и в търговските преговори, които провежда, Европейският съюз трябва да взема предвид чувствителността на определени сектори от гледна точка на отваряне на пазара, особено в селскостопанския сектор;

О.

като има предвид, че към 2050 г. се очаква делът на ЕС-28 от световния БВП да бъде едва 15 %, което е спад спрямо 23,7-те процента през 2013 г.; като има предвид също така, че считано от 2015 г. 90 % от световния икономически растеж се генерира извън ЕС, а темповете на растеж на нововъзникващите икономики се забавят значително;

П.

като има предвид, че понастоящем ЕС е най-големият търговски блок в света, като контролира една трета от световната търговия; като има предвид също така, че до 2020 г. се очаква тази стойност да намалее на около 26 %;

Р.

като има предвид, че други променливи, като демографските промени, също ще окажат отрицателно въздействие върху позицията на ЕС на световната търговска сцена; като има предвид, че делът на ЕС от световното население се очаква да намалее от 7,1 % през 2013 г. на 5,3 % през 2060 г.;

С.

като има предвид, че бъдещите търговски споразумения и преговори следва да вземат под внимание позициите, изложени в резолюциите на Парламента относно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и относно Споразумението по търговията с услуги (TiSA), и да бъдат в съответствие с тях;

Т.

като има предвид, че центърът на генериране на богатство ясно се измества на изток, към азиатско-тихоокеанския регион, като Китай вече надмина Япония и вероятно ще изпревари и САЩ, за да стане най-голямата икономика в света през 2025 г.; като има предвид, че това показва, че бързо развиващите се икономики и развиващите се държави се изравняват с групата на индустриализираните държави и достигат етапа на развитие на зрели икономики;

У.

като има предвид, че изчисленията сочат, че трансграничните потоци капитали, стоки, услуги и данни са прибавили 7,8 билиона щатски долара към световната икономика през 2014 г., като сама по себе си добавената стойност на потоците данни покрива 2,8 билиона щатски долара от общата сума, повече от 2,7-те билиона щатски долара, изчислени за търговията на стоки;

1.

Приветства новата стратегия на Комисията „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, и по-специално новия акцент върху елементи като отговорното управление на веригите на доставки, световния цифров пазар, търговията с цифрови стоки и услуги, справедливата и етична търговия и социалната цена на либерализацията на търговията; изразява твърдо убеждение, че бъдещата търговска политика трябва да се бори с формите на протекционизъм, включително чрез намаляване на ненужните нетарифни бариери по отношение на търговията, и да осигурява нови възможности за достъп до пазара, особено за МСП; припомня, че либерализацията на търговията трябва да се провежда правилно, за да се осигури устойчиво развитие; изразява съжаление по повод на закъснението на Комисията при представянето на нова стратегия, като се има предвид, че Парламентът поиска да бъде представена преразгледана средносрочна и дългосрочна търговска стратегия до лятото на 2012 г.;

2.

Изразява твърдо убеждение, че въпреки че делът на услугите в БВП е над 70 % в ЕС и че те ще осигурят 90 % от бъдещите работни места, производственият сектор на ЕС е жизненоважен фактор за реиндустриализацията на Европа, и че следователно стратегията следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху ролята на производствения сектор в ОТП; настоятелно призовава Комисията да работи с търговските партньори за осигуряването на по-добър достъп до техните пазари за дружествата от ЕС, в частност в областта на транспорта, далекосъобщенията и обществените поръчки, като едновременно с това чуждестранните дружества продължат да се ползват с широк достъп до вътрешния пазар на ЕС;

3.

Признава, че търговската политика на ЕС е от извънредно голямо геополитическо и икономическо значение за Европа с оглед на извайването на различните аспекти на глобализацията, укрепването на международните стандарти и увеличаването на достъпа до чуждестранните пазари; отбелязва, че международните правила ще бъдат определени от други участници, ако ЕС не предприеме действия сега; подчертава, че предвид статуса на ЕС като най-голямата икономика в света устойчивата и отговорна търговия е неговият най-силен политически инструмент за подкрепяне на европейските интереси, инвестиции и предприятия и за популяризиране на европейските ценности извън пределите на ЕС, като същевременно се насърчават икономическият растеж и инвестициите и се създават работни места в Съюза; подкрепя целта на Комисията да засили полезните взаимодействия между търговската политика и политиката за вътрешния пазар и препоръчва тези политики да определят за свой приоритет мерките, насочени към създаването на работни места;

4.

Приветства обещанието на Комисията никое търговско споразумение да не занижава постиженията на европейските стандарти за защита на потребителите, включително в контекста на цифровата революция; подчертава, че Парламентът ще продължи да следи отблизо дали текущите преговори спазват този ангажимент;

5.

Подчертава връзката между единния пазар и търговската политика на ЕС, които следва да бъдат напълно съвместими помежду си и с политиките и ценностите на ЕС с по-широк обхват; счита, че откритата, отговорна и свободна световна търговия, основана на ефективни, прозрачни и силни световни правила, е от съществено значение за реализирането на пълния потенциал на единния пазар, като той функционира, разраства се и работи във взаимна полза на гражданите, потребителите и предприятията, и особено малките и средните предприятия; припомня, че отварянето на търговията води до по-голяма производителност, насърчава повишаването на външната конкурентоспособност и вече поддържа близо едно от всеки седем работни места на единния пазар, като освен това носи значителни ползи за потребителите;

6.

Призовава Комисията редовно да актуализира своята стратегия за търговия и инвестиции и публично да представя на всеки две години подробен доклад за изпълнението пред Парламента, като изготви първия през 2017 г., за да гарантира, че изпълнява обещанията си; призовава Комисията да включва в тези доклади информация относно напредъка по текущите търговски преговори и относно изпълнението на действащите търговски споразумения;

7.

Настоятелно призовава Комисията да ускори своите процедури, за да може договаряните търговски споразумения да бъдат представяни на Парламента в рамките на по-кратки срокове, благодарение на което те ще могат да се прилагат временно или да влизат в сила по-бързо;

8.

Приветства увеличената прозрачност и откритост на Комисията на всички етапи от търговските преговори и подкрепя инициативата на Комисията за прозрачност във връзка с ТПТИ; потвърждава, че след редица искания от страна на Парламента Комисията увеличи прозрачността на преговорите, като предостави на всички членове на Европейския парламент и на националните парламенти достъп до класифицирани документи, свързани с преговорите, и предоставя повече информация на заинтересованите страни; припомня, че разширяването на достъпа до класифицирана информация за членовете на Парламента в рамките на преговорите по ТПТИ укрепи парламентарния контрол, като по този начин на Парламента беше осигурена възможност да поеме още по-добре своята отговорност в рамките на ОТП; призовава следователно за разширяване на обхвата на инициативата на Комисията за постигане на пълна прозрачност и възможността за упражняване на обществен контрол, като в него бъдат включени всички текущи и бъдещи търговски преговори, както и за консултации с държавите партньори с оглед на насърчаването на най-високи стандарти за прозрачност, за да се гарантира реципрочен процес, в който преговорната позиция на ЕС не се компрометира, както и постигане на споразумение относно желаното равнище на прозрачност на преговорите на етапа на подготвителното проучване; подчертава, че съдържателната прозрачност може да увеличи общата подкрепа за основаната на правила търговия;

9.

Призовава Съвета да публикува незабавно всички вече приети и бъдещи мандати за водене на преговори;

10.

Призовава Комисията да осигури стабилно и балансирано участие на гражданското общество и социалните партньори, включително чрез подходящи публични консултации онлайн и комуникационни кампании, с цел подобряване на съдържанието на търговската политика на ЕС и насочването ѝ към защита на правата на гражданите, като по този начин се увеличи нейната легитимност;

11.

Подчертава, че в контекста на настоящия дебат относно обхвата на търговските преговори, регулаторното сътрудничество трябва да съхрани първичната функция на нормативната уредба да преследва обществените интереси; подчертава, че засиленото сътрудничество между регулаторните органи следва да улесни търговията и инвестициите чрез разкриването на ненужни технически бариери пред търговията и дублираната или излишната административна тежест и формалности, които оказват непропорционално въздействие върху МСП, без компромиси по отношение на техническите процедури, свързани с основни стандарти и нормативна уредба, като се съхранят европейските стандарти относно здравето, безопасността, труда, социалното законодателство и законодателството в областта на околната среда, както и културното разнообразие, и като се защитава принципът на предпазните мерки и регулаторната независимост на националните, регионалните и местните органи; припомня, че съответните механизми трябва да се основават на засилен обмен на информация и подобрено приемане на международни технически стандарти и да водят до все по-голямо сближаване, като при никакви обстоятелства не следва да се подкопават или забавят демократично легитимираните процедури на вземане на решения от търговските партньори; насърчава използването и създаването на нови международни технически стандарти въз основа на оценка на въздействието, както и всички усилия, насочени към гарантиране на пълна ангажираност на търговските партньори на Съюза в международните органи по стандартизация; счита обаче, че липсата на общ международен стандарт не би следвало да възпрепятства взаимното признаване на еквивалентността, когато е целесъобразно, нито усилията за установяване на общи трансатлантически технически стандарти;

12.

С цел осигуряване на прозрачност и защита на търговските интереси на ЕС призовава Комисията, при провеждането на консултации с представители на промишлеността във връзка с търговски инициативи, да се уверява, че сдруженията от ЕС действително представляват търговските интереси на ЕС, като отразяват истинските интереси на националните производствени предприятия; подчертава, че по възможност документите на институциите на ЕС следва да бъдат публикувани, тъй като прозрачността е от решаващо значение за привличането на подкрепата на обществото за ОТП; призовава Комисията да изпълни препоръките на Европейския омбудсман от юли 2015 г., по-специално що се отнася до достъпа до документи по отношение на всички преговори;

13.

Припомня, че ОТП трябва да се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за ЕС и член 208 от ДФЕС, и следва да насърчава ценностите, защитавани от ЕС, както е посочено в член 2 от Договора за ЕС; припомня, че трябва да се осигури съгласуваност между външните политики и вътрешните политики с външно измерение; подчертава, че ЕС има правно задължение да зачита правата на човека и следва да насърчава устойчивото икономическо и социално развитие и развитието в областта на околната среда на държавите, с които търгува; счита, че ЕС носи отговорност да положи необходимите усилия, за да предвиди, предотврати и противодейства на възможното отрицателно въздействие вследствие на ОТП чрез провеждането на редовни предварителни и последващи оценки на въздействието по отношение на правата на човека и устойчивостта и съответно, при необходимост, преразглеждането на търговските споразумения; припомня, че единствено справедливата и правилно регламентирана търговия, ако е в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), би могла да намали неравенствата и да стимулира развитието; припомня, че ЦУР включват няколко свързани с търговията цели в редица области на политиката, като една от най-конкретните цели е да се увеличи износът от развиващите се държави с цел да се удвои делът на най-слаборазвитите държави в световния износ до 2020 г.;

14.

Приветства силното намаление, от 1990 г. насам, на броя на лицата, живеещи в крайна бедност, според определението на Световната банка; отбелязва въпреки това, че трябва да се предприемат много повече действия, за да се привлекат както частни, така и публични инвестиции в най-слаборазвитите държави с цел да се осигурят институционалните и инфраструктурните рамки, които ще им дадат възможност да се възползват по-добре от ползите, които носи търговията, и ще им помогнат да разнообразят своите икономики и да се включат в световните вериги за създаване на стойност, благодарение на което ще се специализират в производството на продукти с по-висока добавена стойност;

15.

Отбелязва изявленията на Комисията за укрепване на устойчивото развитие и насърчаване на правата на човека, трудовите и социалните стандарти и устойчивостта на околната среда в световен мащаб чрез договаряните от нея споразумения за търговия и инвестиции, но призовава за решителни усилия за пълно изпълнение и прилагане на съответните глави на практика; споделя мнението на Комисията, че ЕС носи особена отговорност по отношение на въздействието на провежданите от него търговски политики върху развиващите се държави, и по-специално най-слабо развитите държави;

16.

Счита, че миграцията е едно от основните предизвикателства пред ЕС през 21-ви век; подчертава, че осигуряването на съгласуваност на политиката в рамките на търговската и инвестиционната дейност на ЕС е от основно значение за справянето с причините за миграцията; изразява съжаление, че това не е отразено в достатъчна степен в стратегията „Търговия за всички“;

17.

Счита, че целта на задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия — особено за страните партньори, засегнати от икономическа криза — трябва да бъде преди всичко осезаемото и устойчиво подобрение на условията на живот на обикновените хора;

18.

Подчертава, че разпоредбите относно правата на човека, социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда, задълженията във връзка с трудовите права въз основа на основните конвенции и принципи на корпоративна социална отговорност (КСО) на МОТ, в т.ч. принципите за многонационалните дружества и принципите на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, следва да бъдат с обвързваща сила и трябва да съставляват съществена част от търговските споразумения на ЕС чрез подлежащи на изпълнение задължения; призовава Комисията да включва глави относно устойчивото развитие във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС; счита, че за да придобият тези разпоредби относно устойчивото развитие обвързваща сила, трябва да се прилага тристепенен подход, включващ правителствени консултации, национални консултативни групи и експертни групи с участието на МОТ, както и като крайна мярка, обща разпоредба в споразумението за решаване на спорове, която да се използва за решаване на спорове с възможност за прилагане на финансови санкции; посочва, че трудовите стандарти и стандартите в областта на околната среда не се ограничават до главите за търговията и устойчивото развитие, а трябва да бъдат ефективни във всички области на търговските споразумения;

19.

Подчертава значението на ефективните защитни механизми в търговските споразумения; призовава същевременно за включването на ефективен механизъм за прилагане на трудовите права и на правата в областта на околната среда, по отношение на които не се прилага клаузата за правата на човека; призовава Комисията да установи структурирана и деполитизирана процедура, съобразно която трябва да се предприемат консултации с партньор във връзка с предполагаеми нарушения на задължения, свързани с главите за търговията и устойчивото развитие, като се следват ясни критерии;

20.

Подчертава участието на гражданското общество в споразуменията за свободна търговия (ССТ) и възможността да се използват по-модерни средства с цел улесняването му;

21.

Отново посочва значението на спазването на европейските и международните правила относно търговията с оръжия, и по-точно Договора на ООН за търговията с оръжие и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие; подчертава, че търговската политика на ЕС е инструмент на икономическата дипломация, който би могъл също така да допринесе за справяне с първопричините за тероризма; подчертава, че ефикасното законодателство за контрол на износа също е важен аспект на търговската политика на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да актуализира законодателството на ЕС относно контрола на износа на изделия с двойна употреба с оглед на преследване на стратегическите цели на ЕС и общочовешките ценности;

22.

Припомня, че според оценки на МОТ 865 милиона жени по света, ако бъдат по-добре подпомагани, биха могли да допринесат по-енергично за икономическия растеж; отбелязва, че предприятията, които са собственост на жени, представляват недостатъчно използван лост за стимулиране на конкурентоспособността, ускоряване на стопанската дейност и поддържане на растежа; заявява, че търговската политика може да има различно въздействие върху равенството между половете в различните сектори на икономиката и че са необходими повече данни относно пола и търговията; отбелязва, че в своето съобщение „Търговията — за всички“ Комисията не взема под внимание въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на търговските споразумения; призовава Комисията да увеличи усилията си, за да използва търговските преговори като инструмент за насърчаване на равенството между половете в световен мащаб и да се гарантира, че както жените, така и мъжете могат да се възползват от предимствата на либерализирането на търговията и да бъдат защитени от отрицателните последици от нея; счита, че за тази цел Комисията следва да се увери, че перспективата, свързана с пола, е включена хоризонтално във всички бъдещи търговски споразумения и че тя следва да следи за свързаното с пола въздействие на действащите търговски споразумения;

23.

Приветства обявеното от Комисията намерение да проведе средносрочен преглед на Общата схема от преференции (ОСП), като оцени в частност възможността за разширяване на преференциите, така че схемата да обхване и услугите; подчертава в същото време, че ОСП, включително схемите на ВОО и ОСП+, са инструменти. които позволяват да бъдат защитавани фундаментални ценности и че те трябва да бъдат ефективно прилагани и наблюдавани;

24.

Отбелязва, че интернационализирането на световната система за производство допринесе за нови възможности за икономическо развитие и до път за излизане от бедността за стотици милиони хора, основан на заетостта; припомня, че според данни на МОТ около 780 милиона активни жени и мъже не печелят достатъчно, за да излязат от бедността; подчертава, че разрастването на световните вериги за създаване на стойност (СВСС) създават възможности за заетост, но че ниската степен на прилагане на съществуващото трудово законодателство и стандарти за трудова безопасност — въведени, за да защитават работниците от изтощително работно време и неприемливи условия — в държавите, които се явяват източник, продължават да бъдат належащ въпрос; подчертава, че СВСС тласка също така някои предприятия-доставчици да пренебрегват трудовото законодателство, да преместват икономическата си дейност извън ЕС, да наемат работници при опасни за здравето и неприемливи условия, да изискват изтощително работно време и да не зачитат основните права на работниците; припомня, че тези практики създават нелоялна конкуренция за доставчиците, които се придържат към трудовото законодателство и международните трудови стандарти и стандарти по отношение на околната среда, и за правителствата, които имат желание да постигнат повишаване на заплатите и на жизнените стандарти; призовава Комисията да проучи въздействието на разрастването на СВСС и да представи конкретни предложения за подобряване на условията в тях в тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР; подчертава, че по-нататъшната интеграция на ЕС в световните вериги за създаване на стойност трябва да бъде водена от двойния принцип на защита на европейския социален и регулаторен модел и на осигуряване и създаване на устойчив и справедлив растеж и достойни работни места както в ЕС, така и за неговите партньори; потвърждава, че глобализацията на веригите за създаване на стойност увеличава вносното съдържание на националното производство и износ, с което сериозно увеличава разходите за протекционистки мерки;

25.

Счита, че търговската политика трябва да даде принос за гарантиране на прозрачен процес на производство по цялата верига на създаване на стойност, както и спазване на основните екологични и социални стандарти и стандарти за безопасност; приканва Комисията да насърчава инициативи относно стандартите за надлежна проверка на веригите на доставка; приветства желанието на Комисията за тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР за разработването на глобален подход за подобряване на условията на труд, особено в сектора за производството на облекла; подчертава значението на идентифицирането и оценяването на нови секторни или географски възможности за създаване на допълнителни отговорни инициативи по отношение на веригите на доставки; очаква предстоящото съобщение на Комисията относно КСО;

26.

Настоятелно призовава Комисията да постигне напредък по Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие;

27.

Отправя искане помощта за търговията и техническата подкрепа да бъдат съсредоточени върху овластяването на бедните производители, микро- и малките предприятия, кооперативите и жените и върху равенството между половете, с цел да се увеличат техните ползи от търгуването на местните и регионални пазари;

28.

Призовава Комисията да разработи законодателство с цел забрана на вноса на стоки, произведени в резултат на каквато и да било форма на принудителен труд или съвременно робство, като междувременно, засили контрола на веригите за внос и доставки по етични съображения;

29.

Подчертава, че по-добрата защита на целия диапазон от права върху интелектуалната собственост (ПИС) и по-ефективното им прилагане са от основно значение за засилване на интеграцията в световните вериги за създаване на стойност;

30.

Призовава Комисията да оказва подкрепа на всички развиващи се държави в усилията им да използват напълно и ефективно възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за ТРИПС, признати и потвърдени от Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г., с цел да се гарантира, че те имат възможност да предоставят достъп до основни лекарствени средства на достъпни цени в рамките на своите вътрешни програми за обществено здравеопазване; във връзка с това напомня на Съвета да изпълни ангажиментите си съгласно Декларацията от Доха, като се увери, че Комисията изрично гарантира достъп до лекарства при договарянето на свързани с фармацевтиката разпоредби в рамките на бъдещи двустранни и регионални споразумения с развиващите се страни, или когато развиващи се страни се присъединяват към СТО; приветства подкрепата на Комисията за искането за удължаване по отношение на фармацевтичната интелектуална собственост от най-слабо развитите държави, но изразява съжаление по повод на окончателното решение на Съвета на СТО за ТРИПС да предостави удължение в срок от само 17 години;

31.

Приветства вниманието, отделено от Комисията на справедливата търговия в нейното съобщение „Търговията — за всички“ и я призовава на изпълни като приоритет ангажиментите си да използва съществуващата структура за изпълнение на ССТ за насърчаване на справедливата търговия, насърчаване на схеми за справедлива търговия сред дребните производители в трети страни чрез делегациите на ЕС и разработване на дейности за повишаване на осведомеността в ЕС, като наградата „Европейски град за справедлива и етична търговия“;

32.

Счита, че новите технологии и интернет предоставят нови инструменти за проследимост на продуктите по веригата на доставки;

33.

Посочва ролята на банковите услуги в развитието на търговията и инвестициите; призовава ЕС да подкрепи действия за стимулиране на достъпа до банкови услуги в развиващите се държави;

34.

Приветства обявеното от Комисията намерение да модернизира правилата за произход, тъй като тези правила представляват постоянно нарастваща бариера за търговията, когато търговските партньори са доминирани от световни вериги за създаване на стойност; подчертава, че модернизацията на правилата за произход трябва да бъде приоритет във всички ССТ, договаряни от Съюза; призовава Комисията, в частност, да работи за гъвкави правила за произход, включително по-малко взискателни правила по отношение на добавената стойност и променящите се подкодове в рамките на „Хармонизираната система“;

35.

Приветства предложението на Комисията за засилено партньорство с Парламента и заинтересованите страни за прилагането на търговските споразумения; подчертава, че Парламентът трябва да участва и да бъде напълно и своевременно информиран на всички етапи от процедурата, включително чрез системни консултации с Парламента преди изготвянето на мандатите на преговори; посочва, че Комисията е задължена да информира Парламента относно своите дейности по отношение на прилагането, мониторинга и последващите действия, свързани със споразуменията за търговия и инвестиции;

36.

Призовава Комисията да не отправя искания за временно прилагане на търговски споразумения, включително на търговски глави от споразумения за асоцииране, преди Парламентът да е дал своето одобрение; припомня, че това би засегнало сериозно правата на Парламента и да създаде потенциална правна несигурност по отношение на другите страни, подписали споразумението, и съответните стопански субекти; припомня и приветства ангажиментите, поети от члена на Комисията, отговарящ за търговията, в това отношение, но категорично препоръчва тази договореност да бъде формализирана в новото междуинституционално споразумение;

37.

Счита, че в случая на смесените споразумения, вече изпробваната практика, при която споразумението се прилага само временно, след като Парламентът даде своето одобрение и в очакване на ратифицирането от националните парламенти, е най-добрият баланс между демократичен контрол и ефикасност;

38.

Настоява, че мониторингът, оценката и последващите действия, свързани със съществуващите споразумения, трябва да се превърнат в ключов приоритет на ОТП; призовава Комисията да пренасочи подходящи ресурси, за да може ГД „Търговия“ да подобри мониторинга на търговските споразумения, които трябва да се прилагат, като има предвид разрастващата се програма за преговори; отправя искане към Комисията да установи специфични показатели с цел да гарантира мониторинга на прилагането на търговските споразумения и публични и редовно да представя съществен и подробен доклад за изпълнението на Парламента, като посочва например резултатите, постигнати от промишлеността на ЕС и въздействието на споразуменията върху различни сектори и техните съответни пазарни дялове;

39.

Призовава Комисията да подобри качеството и точността на предварителните и последващите оценки въз основа на обновена методология; подчертава необходимостта винаги да бъдат представяни задълбочени и всеобхватни оценки на въздействието върху устойчивостта по отношение на инициативите в областта на търговската политика, по-специално в светлината на неотдавнашната препоръка на Омбудсмана във връзка с жалба 1409/201/JN относно ССТ между ЕС и Виетнам; подчертава, че оценките следва да обхващат най-малко: чувствителните икономически сектори; правата на човека, социалните и екологичните права; както и селскостопанските и местни производства в най-отдалечените региони; изразява своята загриженост относно липсата на междинни и последващи оценки, както и относно ниското качество на извършваните оценки, както се посочва в Специален доклад № 02/2014 на Европейската сметна палата; настоява да се извършват по-висококачествени междинни и последващи оценки по отношение на всички търговски споразумения, за да се даде възможност на създателите на политики, заинтересованите страни и европейските данъкоплатци да преценят дали търговските споразумения са постигнали желаните резултати; отправя искане Комисията да предостави данни относно въздействието на търговските споразумения, които са сключени със акцент върху МСП, създаването на достойни работни места, правата на човека и околната среда, включително в държавите партньори, и да предложи допълнителни мерки, за да гарантира, че най-слаборазвитите държави извличат полза от нашите търговски политики;

40.

Призовава Комисията да представи на Парламента доклад относно двойното ценообразуване и други практики на изкривено ценообразуване на големите търговски партньори на ЕС, със специален акцент върху енергийните ресурси, в който да се посочи икономическото въздействие на подобни практики върху икономиката на ЕС и мерките, които Комисията е предприела на двустранно, многостранно равнище и на равнището на СТО за преустановяване на практики; призовава Комисията да направи всичко възможно, за да премахне двойното ценообразуване и други практики на изкривено ценообразуване в рамките на своите търговски отношения с всичките си търговски партньори;

41.

Подчертава, че многостранната търговска система, въплътена в СТО, продължава да бъде най-добрият вариант за гарантиране на открита, справедлива и основана на правила система, която отчита и уравновесява множеството различни интереси на своите членове; отново заявява, че Парламентът е категоричен поддръжник на многостранния ред; приветства приключването на преговорите по Споразумението за улесняване на търговията, което ще допринесе за опростяването и модернизирането на митническите процедури в много държави, а това от своя страна ще улесни интеграцията на развиващите се държави в глобалната търговска система; призовава за бързото и правилно прилагане на споразумението от всички страни;

42.

Отбелязва, че са постигнати ограничени подобрения на 10-ата министерска конференция на СТО в Найроби през 2015 г. признава различията между членовете на СТО по отношение на това как да се процедира относно кръга от преговори в Доха, включително необходимостта да се разглеждат нови подходи за решаване на неуредените въпроси по отношение на различните интереси в рамките на развиващите се държави и на най-слаборазвитите държави, като същевременно признава все по-голямата отговорност на нововъзникващите икономики с оглед на приключването на кръга от Доха; приветства поетия от ЕС ангажимент за 400 млн. евро за финансиране в продължение на 5 години за подкрепа на развиващите се държави, особено най-слаборазвитите държави, в усилията им за прилагане на Споразумението за улесняване на търговията; отбелязва интереса на някои членове на СТО за започването на преговори във връзка с нови области, като например, но не само, инвестициите, държавните предприятия, конкуренцията и цифровата търговия; счита, че резултатите от министерската конференция в Найроби предоставят възможност да се даде нов живот на функцията за водене на преговори в рамките на СТО; настоятелно призовава Комисията да поеме инициативата за реформиране и укрепване на СТО, също така чрез засилване на координацията с МОТ и други агенции на ООН в областта на околната среда и правата на човека, с цел да се гарантира по-голямо приобщаване, ефективност, прозрачност и отчетност; припомня изключително важната роля на помощта за търговията в свързаните с търговията изграждане на капацитет и техническо подпомагане на развиващите се държави и най-слаборазвитите държави; призовава във връзка с това ЕС и неговите държави членки да се ангажират да увеличат помощта за търговията, което да даде възможност на развиващите се държави да извлекат полза от по-голям дял от добавената стойност в световните вериги за създаване на стойност; призовава Комисията да разгледа въпроса относно справедливата и етична търговия в предстоящия преглед на стратегията за помощта за търговията;

43.

Счита многостранните преговори, за предпочитане в рамките на СТО (като например Споразумението за информационните технологии (СИТ), Споразумението за екологичните стоки (EGA) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA)) като предлага възможност за възстановяване на напредъка на равнището на СТО, но само като се поддържат отворени врати, така че да могат да се присъединят заинтересованите членове на СТО; твърдо е убеден, че когато е възможно, подобни споразумения трябва да бъдат достатъчно амбициозни да се прилагат на основа най-облагодетелствана нация сред всички членове на СТО и следва да служат за градивни елементи за бъдещи многостранни споразумения; подчертава, че търговската политика следва също така да се използва като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на продуктите, които са благоприятни за околната среда, както по отношение на тяхното използване, така и на методите за тяхното производство; подчертава значението на това инициативата за „зелени стоки“ да придобие многостранен характер и да се прецени дали търговските споразумения биха могли да предоставят привилегировани преференции за действително екологичните стоки; подчертава, че TiSA би могло да бъде възможност за възраждане на напредъка в областта на търговията с услуги на равнище СТО;

44.

Призовава за силно и ефективно парламентарно измерение на СТО с цел да се подобри прозрачността на организацията и да се укрепи и гарантира демократичната легитимност на световната търговия; настоятелно призовава СТО да използва изцяло парламентарната конференция по въпросите на СТО, като гарантира, че парламентаристите имат достъп до цялата информация, от която се нуждаят, за да изпълняват ефективно своята надзорна роля и да дават ценен принос за търговските политики;

45.

Призовава Комисията да се съсредоточи, по балансиран начин и при дължимото зачитане на реципрочността и взаимната изгода, върху приключването на текущите търговски преговори и я призовава да оцени възможното кумулативно въздействие, особено по отношение на чувствителните продукти, засегнати от квоти или либерализация по силата на текущи преговори или вече сключени търговски споразумения; отправя искане действителните и потенциални въздействия на сключените търговски споразумения да бъдат оценявани и оповестявани по по-добър начин, с оглед на намирането на подходящ баланс между защитата на чувствителни селскостопански сектори и насърчаването на офанзивните интереси на Съюза, които са му присъщи в качеството му на един от най-големите износители на хранително-вкусови стоки, наред с другото, чрез предвиждането на подходящи преходни периоди и квоти за, а в малко на брой случаи и изключване на, най-чувствителните продукти; припомня на Комисията да извърши определяне на обхвата и безпристрастни и непредубедени предварителни оценки на въздействието върху устойчивостта, като взема предвид интересите на Съюза преди да изготви мандатите за преговори;

46.

Счита, че е от съществено значение, на първо място, да се гарантира, че успешно приключилите търговски преговори биват ратифицирани във възможно най-кратки срокове; призовава по-специално за сключването на договорености с Канада и Сингапур, за да се обезпечи отварянето на два големи пазара, които ще бъдат от жизненоважно значение на бъдещите интереси на предприятията в ЕС; призовава за добре осведомени дебати в целия ЕС по време на политическите дискусии;

47.

Подчертава, че е изключително важно ЕС да преследва във всички търговски преговори своите чувствителни и офанзивни интереси, например насърчаването на инвестициите, премахването на нетарифните бариери в търговията, признаването и закрилата на географските указания и трудовите права, подобряване на достъпа до обществени поръчки (особено в контекста на текущите преговори за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и на ССТ ЕС—Япония), осигуряването на достойни и качествени работни места, включването на МСП в световните вериги за създаване на стойност, с изключение на публичните и аудиовизуалните услуги и правното гарантиране на правото да регулиране при договарянето на ССТ, като част от амбициозни, балансирани и всеобхватни пакети;

48.

Настоява търговските преговори да следват индивидуализирана, регионална търговска стратегия и да се обезпечи пълно съобразяване с регионалната интеграция, особено в Азия, Африка и Латинска Америка, които бяха набелязани от Комисията като региони, които, без да се накърнява ключовата роля, играна от стратегическото партньорство между ЕС и САЩ, са ключови за икономическите интереси на ЕС; призовава Комисията незабавно да започне преговори за инвестиционно споразумение с Тайван; припомня, че ЕС и Латинска Америка са естествени съюзници, с общо население от един милиард души, които създават една четвърт от световния БНП; посочва, че потенциалът на това партньорство е недостатъчно използван; приветства факта, че изготвената от Комисията нова търговска и инвестиционна стратегия поставя основен акцент върху Латинска Америка; призовава Комисията да се възползва от настоящия импулс в търговските преговори с Меркосур, за да постигне всеобхватно, балансирано и амбициозно споразумение; подкрепя модернизирането на споразуменията с Мексико и Чили; отправя искане да бъде даден допълнителен тласък на преговорите за ССТ с Австралия и Нова Зеландия и припомня, че е важно да се развиват търговските отношения на ЕС с Индия, като се има предвид огромният потенциал на този пазар; настоятелно призовава Комисията на внесе нова енергия в преговорите с Малайзия, както и да започне преговори с Индонезия възможно най-скоро, след приключването на подготвителните дискусии за всеобхватно икономическо партньорство;

49.

Подчертава, че в контекста на настоящите предизвикателства, специално внимание следва да се отдели на рамката след Котону, като се наблегне на връзката й с клаузите за правата на човека в СИП, на подкрепата за създаване на континентална зона за свободна търговия в Африка, като фактор на стабилност, регионална интеграция, местен растеж, заетост и иновации; припомня необходимостта ЕС да осигури стабилност в своето източно и южно съседство и призовава за по-голяма търговска и икономическа интеграция, постигайки в това отношение цялостно, бързо и подходящо прилагане на задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Украйна, Грузия и Република Молдова, както и конкретен напредък с Тунис, Мароко и Йордания;

50.

Призовава Комисията да привлече участието на национални предприятия във всички етапи от търговските преговори, включително като участва в консултации с национални асоциации, успоредно с консултациите с представителни асоциации на равнище ЕС, както и да представи текста на договореното търговско споразумение, придружен от списък, в който ясно се посочва изходът от преговорите за различните сектори и основанията за съответните предпочитания, за които е взела решение Комисията;

51.

Подчертава, че мерките за по-нататъшна либерализация на търговията — които биха могли да доведат до нелоялни търговски практики и конкуренция между държавите относно всякакви нетарифни бариери, трудови права и стандарти в областта на околната среда и общественото здраве — налагат ЕС да бъде в състояние да отговаря още по-ефективно на нелоялните търговски практики и да гарантира равни условия; подчертава, че инструментите за търговска защита трябва да останат необходим компонент от търговската стратегия на ЕС и да дават възможност за по-голяма конкурентоспособност чрез възстановяването, когато е необходимо, на условия на лоялна конкуренция; припомня, че действащото законодателство на ЕС за защита на търговията датира от 1995 г.; подчертава, че системата на Съюза за търговска защита трябва спешно да бъде модернизирана без да бъде отслабена ; посочва, че правото на ЕС за защита на търговията трябва да бъде по-ефективно, по-достъпно за МСП и адаптирано към днешните предизвикателства и търговски модели, като разследванията бъдат по-кратки и бъдат увеличени прозрачността и предвидимостта; изразява съжаление, че предложението за модернизация на инструментите за търговска защита (ИТЗ) е блокирано в Съвета, който не е в състояние да постигне резултати по този важен законодателен текст; изразява съжаление, че Комисията изобщо не посочва необходимостта от модернизиране на ИТЗ в своето съобщение „Търговията — за всички“; настоятелно призовава Съвета да излезе от застоя по въпроса за модернизацията на ИТЗ, опирайки се на позицията на Парламента, особено като се има предвид, че Китай вече твърдо настоява да му бъде признат статут на пазарна икономика;

52.

Отново подчертава значението на партньорството на ЕС с Китай, в което свободната и справедлива търговия и инвестиции играят ключова роля; изразява убеденост, че докато Китай не изпълни всички пет критерия, за да бъде определен като пазарна икономика, ЕС следва да използва нестандартна методология в своите разследвания за установяване на дъмпинг или субсидиране на китайски внос, когато определя сравнимостта на цените, в съответствие с и като прилага изцяло онези части от Раздел 15 от Протокола за асоцииране на Китай, които дават възможност за прилагането на нестандартна методология; призовава Комисията да представи предложение, съобразено с този принцип. и припомня необходимостта от тясно сътрудничество с други партньори от СТО по този въпрос;

53.

Призовава Комисията да не предприема никакви мерки в това отношение без предварителна задълбочена и всеобхватна оценка на въздействието, обхващаща всички възможни въздействия и последици върху заетостта и устойчивия растеж във всички сектори в ЕС, както и евентуалните въздействия и последици върху околната среда;

54.

Счита, че е нужно да се направи повече за да се даде отговор на потребностите на европейските индустрии по един всеобхватен начин и че на промишления сектор на ЕС твърде често се отрежда по-маловажно място от това на сектора на услугите; подчертава, че търговската политика трябва да осигури равни условия за европейската индустрия, да предостави достъп до нов и нововъзникващи пазари и улесни сближаването на стандартите във възходяща посока, като същевременно се намалява двойното сертифициране; призовава Комисията да гарантира съгласуваност между търговската и промишлената политика на ЕС и да насърчава развитието и конкурентоспособността на европейската промишленост като се обърне особено внимание на стратегията за реиндустриализация;

55.

Подчертава централната роля на правилата за произход (ПзП) при определяне на това, кои сектори печелят и кои губят от ССТ на ЕС; отчита, че ПзП все още не са напълно анализирани от Парламента и отправя искане към Комисията да подготви доклад, в който да се посочват промените, направени през последните десет години в четирицифрения код по КН, в предпочитаната позиция по подразбиране в преговорите по ССТ относно ПзП, обяснявайки причините за направените промени;

56.

Счита, че липсата на ефективно правоприлагане на правата на интелектуална собственост излага на риск оцеляването на цели сектори на европейската промишленост; подчертава, че фалшифицирането води до загуба на работни места и вреди на иновациите; отново заявява, че подходящата защита и ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост стоят в основата на развитието на глобалната икономика; приветства ангажимента на Комисията за повишаване на защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в рамките на ССТ и на СТО и за работа с партньорите с цел борба с измамите; подкрепя Комисията в нейната цел за защита на целия диапазон от права на интелектуална собственост, включително патенти, търговски марки, авторски права, промишлени дизайни, географски указания, обозначаване на произхода и фармацевтични продукти;

57.

Припомня, че ЕС играе водеща роля в сектора на услугите; подчертава, че разкриването на нови пазарни възможности трябва да бъде съществен елемент от стратегията на ЕС в областта на международната търговия; подчертава, че включването на услугите в търговските споразумения е от изключително голямо значение, тъй като то създава възможности за европейските дружества и местните служители, като същевременно се изключват, в съответствие с членове 14 и 106 от ДФЕС и протокол № 26 към него, настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и услугите от общ икономически интерес от обхвата на прилагане на споразумението, независимо от това дали те са публично или частно финансирани; отправя искане Комисията да насърчава и включва признаването на професионални квалификации в търговските споразумения, като по този начин се разкриват нови възможности за европейските предприятия и служители; призовава по-специално за разглеждане на възможността за включване на някои от обезщетенията, предвидени в Директивата за вътрешнокорпоративните трансфери, в търговските и инвестиционни споразумения в замяна на такова признаване;

58.

Споделя мнението на Комисията, че временното движение на специалисти се превърна в основен фактор за увеличаване на стопанската дейност в международен план и остава от настъпателен интерес за ЕС; подчертава, че във всички споразумения за търговия и инвестиции на ЕС следва да бъде включена глава за трудовата мобилност; припомня обаче, че ангажиментите по „начин на предлагане“ 4 трябва да се отнасят единствено за движението на висококвалифицирани специалисти (като например лица с висше образование или еквивалентна магистърска степен или на висша ръководна длъжност) за конкретна цел, за ограничен период от време и при точно определени условия, установени с националното законодателство на държавата, в която се извършва услугата, и с договор, който спазва това национално законодателство в съответствие с член 16 от Директивата за услугите, като същевременно се гарантира, че нищо няма да попречи на ЕС и неговите държави членки да поддържат и подобряват трудовите стандарти и колективни договори;

59.

Приветства намерението на Комисията да използва търговската политика за справяне с новите форми на цифров протекционизъм и да установи правила за електронната търговия и трансграничните потоци от данни в съответствие с правото на ЕС за защита на данните и неприкосновеността на личния живот и за защита на основните права; счита, че трябва да се направи много повече, за да се създаде благоприятен климат за електронната търговия и предприемачество в ЕС, като се намалят монополите и злоупотребите с монополно положение на пазара на далекосъобщенията и практиките на блокиране на географски принцип и като се намерят конкретни решения за правна защита; подчертава, че осигуряването на регулаторно сътрудничество, намаляването на измамите онлайн, взаимното признаване и хармонизиране на стандартите в сектора на цифровата търговия е от жизненоважно значение; призовава Комисията да предложи нов модел за главите за електронната търговия, като съществуващата и бъдещата правна рамка на ЕС за защита на данните се изключи напълно от всички търговски преговори, с цел да се гарантира обмен на данни в пълно съответствие с правилата за защита на данните в страната на произход на субекта на данните; призовава за задълбочаване на сътрудничеството между правоприлагащите органи, особено по отношение на нелоялните търговски практики онлайн;

60.

Отбелязва нарастващото и бъдещото значение на цифровата икономика, не само в Европа, но и в целия свят, с приблизително 3,3 милиарда потребители на интернет в световен мащаб, съставляващи 40 % от световното население; счита, че тенденции, като компютърните услуги в облак, мобилните интернет услуги, интелигентните мрежи и социалните медии, коренно трансформират икономическия пейзаж; подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде в крак с цифровите и технологичните тенденции;

61.

Отправя искане към Комисията, заедно с партньорите от СТО, не само да създаде работна група за цифровата търговия в рамките на СТО, която да проучи подробно доколко настоящата рамка е подходяща за електронната търговия и да разгледа конкретни препоръки, уточнения и корекции, но и да проучи възможностите за създаване на нова рамка за улесняване на търговията с услуги, основана на най-добрите практики, произтичащи от прилагането на Споразумението за улесняване на търговията;

62.

Съзнава, че включването на разпоредби, отнасящи се до финансовите услуги, в търговските споразумения, предизвиква загриженост по отношение на тяхното потенциално отрицателно въздействие по отношение на изпирането на пари и укриването и избягването на данъци; настоятелно призовава Комисията да се бори срещу корупцията като сериозна нетарифна бариера в развитите и развиващите се държави; настоява, че търговските и инвестиционните споразумения предлагат добра възможност за засилване на сътрудничеството в борбата с корупцията, изпирането на пари, данъчните измами и укриването на данъци; счита, че ангажиментите, основани на международни стандарти, задълженията за докладване по държави и автоматичния обмен на информация следва да бъдат включени в подходящи международни споразумения, за да залегнат в по-нататъшната либерализация на финансовите услуги;

63.

Счита, че връзката между търговските и инвестиционните споразумения и спогодбите относно двойното данъчно облагане все още не е достатъчно проучена и призовава Комисията да разгледа внимателно всяко възможно взаимодействие между тези инструменти и ефекта им върху борбата срещу отклонението от данъчно облагане;

64.

Подчертава, че ориентираната към бъдещето търговска политика трябва да отделя по-голямо внимание на специфичните потребности на микро предприятията и МСП и да гарантира, че те могат в пълна степен да се възползват от споразуменията за търговия и инвестиции; припомня, че само малка част от европейските МСП са в състояние да разпознаят и да използват възможностите, предлагани от глобализацията и либерализацията на търговията; отбелязва, че само 13 % от европейските МСП са международно активни извън ЕС, докато в същото време те осигуряват една трета от износа на ЕС; подкрепя инициативите за улесняване на интернационализацията на европейските МСП, и следователно настоява на предимствата на включването на специална глава за МСП във всички бъдещи споразумения за свободна търговия; счита, че е необходимо да се проучат нови начини за подпомагане МСП при продажбата им на стоки и услуги в чужбина; подчертава, че МСП се нуждаят от по-добре съобразена с конкретните им нужди подкрепа, започваща от държавите членки, лесен достъп до онлайн информация относно търговските мерки, както и от конкретни и ясни ръководства относно възможностите и ползите, предлагани от минали или бъдещи търговски споразумения, сключени от ЕС;

65.

Отправя искане към Комисията да отчита потребностите на МСП хоризонтално във всички глави от търговските споразумения, включително, но не само, чрез създаването на онлайн единни пунктове за достъп, които МСП могат да използват, за да получат информация за съответен регламент, което е от особено значение за доставчиците на трансгранични услуги по отношение на лицензирането и други административните изисквания; посочва, че при необходимост тези инструменти следва да включват и новите възможности за достъп до пазара за МСП, особено по отношение на търговете с ниска стойност; подчертава необходимостта от намаляване на търговските разходи на МСП чрез оптимизиране на митническите процедури, намаляване на ненужните нетарифни бариери и регулаторни тежести и опростяване на правилата за произход; счита, че МСП следва да помогнат на Комисията при разработването на тези инструменти, за да се гарантира, че търговските споразумения отговарят на техните нужди; насърчава Комисията да поддържа тесен диалог с представители на МСП на всички етапи от търговските преговори;

66.

Подчертава, че по-бързият достъп за европейските МСП до антидъмпингови процедури е от ключово значение за защитата им от нелоялни търговски практики; подчертава необходимостта от реформа на многостранната рамка на СТО с цел по-добро включване на МСП и гарантиране на по-бързо уреждане на спорове;

67.

Призовава Комисията да оцени и подобри съществуващите инструменти по отношение на субсидиарността, избягването на дублиране и взаимното допълване на съответните програми на държавите членки и европейската добавена стойност, преди да разработва по-нататъшни самостоятелни действия за подкрепа на интернационализацията на МСП; подчертава, че Комисията следва да представи независима оценка на всички съществуващи програми пред Парламента;

68.

Подчертава значението на входящите и изходящите инвестиции за икономиката на ЕС и необходимостта предприятията на ЕС да бъдат защитени, когато инвестират в трети пазари; отчита в този контекст усилията на Комисията по отношение на новата съдебна система за инвестициите (ССИ); подчертава необходимостта от по-нататъшен дебат със заинтересованите страни и Парламента относно ССИ; подчертава, че системата трябва да бъде в съответствие с правния ред на ЕС и в частност с правомощията на съдилищата на Съюза и по-специално с правилата на ЕС в областта на конкуренцията; споделя амбицията за установяване в средносрочен план на многостранно решение за инвестиционни спорове; изразява съжаление, че предложението за ССИ не включва разпоредба относно задълженията на инвеститорите;

69.

Призовава ЕС и неговите държави членки да следват препоръките на цялостната рамка за инвестиционна политика за устойчиво развитие на УНКТАД, с цел да се стимулират по-отговорни, прозрачни и подлежащи на отчет инвестиции;

70.

Отбелязва изискването в съобщението на Комисията, озаглавено „План за инвестиции за Европа“, за даване на тласък на инвестициите в рамките на ЕС и счита, че търговските стратегии са основно средство за постигането на тази цел; отбелязва, че Европейският фонд за стратегически инвестиции няма външно измерение; отправя искане към Комисията да разгледа възможността за създаване на външно подразделение само след внимателен анализ на резултатите от дейността на фонда, както и преглед на ползата от него, като се има предвид наличието на кредитиране от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и действията на Европейския фонд за развитие; подчертава, че тези фондове трябва да допринасят за устойчиво развитие и достойни работни места, за справяне с бедността и намаляване на първопричините за миграцията;

71.

Припомня, че е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на финансовите институции за развитие (DFIs) и публично-частните партньорства (ПЧП) за ефективно проследяване и наблюдение на паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност за устойчивото развитие на техните проекти;

72.

Подчертава, че високите европейски стандарти в областта на околната среда, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и социалните условия са от голямо значение за гражданите на ЕС, особено във връзка с обществения морал и информирания избор на потребителите; счита, че търговските споразумения следва да насърчават лоялната конкуренция, за да се гарантира, че земеделските стопани в ЕС могат да се възползват напълно от тарифните концесии и че не са в икономически по-неравностойно положение в сравнение с конкурентите им от трети държави; подчертава необходимостта да се гарантира, че стандартите на ЕС по отношение на безопасността на храните и хуманното отношение към животните ще бъдат защитени като се запазят принципът на предпазните мерки, устойчивото селско стопанство, високото равнище на проследимост и етикетирането на продуктите и като се гарантира, че целият внос е в съответствие с приложимото законодателство на ЕС; отбелязва големите разлики в стандартите за хуманно отношение към животните в международен план; подчертава в тази връзка необходимостта от регулиране на износа на живи селскостопански животни в съответствие с действащото законодателство на ЕС и на стандартите, определени от Световната организация по здравеопазване на животните (OIE);

73.

Счита, че отварянето на нови пазари за селскостопанската продукция на ЕС, като млечни продукти, месо и плодове и зеленчуци, е важно в контекста на настоящата криза в селското стопанство; подчертава необходимостта от намиране на нови възможности за достъп до пазари с висок покупателен потенциал;

74.

Счита, че е необходимо да се повиши добавената стойност на селското стопанство и да се провеждат кампании за популяризиране с цел отваряне на нови пазари; подчертава преди всичко, че е изключително важно да се укрепят схемите за качество на равнището на ЕС, тъй като те гарантират най-добрия възможен имидж на продуктите на ЕС на световния пазар, с което се осигуряват косвени ползи за европейското земеделие като цяло;

75.

Подчертава необходимостта от по-сериозен контрол на вноса на границите и от по-строги инспекции от страна на Хранителната и ветеринарна служба относно условията на производство и търговия в държавите, изнасящи за ЕС, с цел да се гарантира спазването на правилата на Съюза;

76.

Подчертава значението на постигането на напредък в областта на здравните, фитосанитарните и другите нетарифни бариери в търговията със селскостопански продукти във всички преговори за споразумения за свободна търговия, особено по отношение на определените от Европейския съюз „червени линии“, които могат да са свързани с последици за здравето на потребителите;

77.

Припомня значението на географските указания за подкрепата на традиционни европейски земеделски продукти, за защитата им от недобросъвестни практики (free rider practices), за гарантирането на правата на потребителите и за осъзнатия им избор, и за защитата на селскостопанските производители и по-специално МСП; отбелязва, че защитата и признаването на географските указания в трети държави може да е много ценно за хранително-вкусовата промишленост на ЕС като цяло, и счита, че всички търговски споразумения следва да включват защитни мерки и действия за борба с фалшифицирането;

78.

Призовава за премахване на настоящите дисбаланси по отношение на степента на отваряне на пазарите на обществени поръчки между ЕС и други търговски партньори; призовава Комисията да отиде още по-далеч в търсенето на амбициозно и по-реципрочно отваряне на международните пазари на обществени поръчки, като същевременно се гарантира изключване на услугите от общ икономически интерес и гарантиране на свободата на държавите членки да приемат социални и екологични стандарти, като например критерия за икономически най-изгодна оферта (MEAT) при процедурите за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че европейските стопански субекти, както корпоративните дружества, така и МСП, се нуждаят от по-добър достъп до договори за обществени поръчки в трети държави чрез инструменти, като Законодателния акт за малкия бизнес, и от премахване на настоящото равнище на асиметрии; припомня във връзка с това, че ЕС е един от най-отворените пазари за обществени поръчки в рамките на СТО;

79.

Отбелязва измененото предложение на Комисията за регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на Съюза в областта на обществените поръчки, който е важен инструмент за гарантиране на равни условия на достъп до пазара на трети държави, и изразява дълбоко съжаление, че правителствата на държавите членки забавиха първоначалното предложение; призовава Комисията да постигне положителна реципрочност на достъпа до пазарите на обществени поръчки с основните търговски партньори;

80.

подчертава, че природните ресурси са ограничени и следва да се използват по устойчив начин от икономическа и екологична гледна точка, като се дава приоритет на рециклирането; признава голямата зависимост на развиващите се страни и особено на най-слаборазвитите страни от природните ресурси; припомня, че европейската търговска политика трябва да се стреми към осъществяване на последователна, устойчива, изчерпателна и обхващаща различни политики стратегия по отношение на суровините, както вече беше подчертано от Парламента в неговата резолюция относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“;

81.

Подчертава необходимостта да се премине към нисковъглеродна икономика, и поради това насърчава Комисията да засили сътрудничеството в областта на енергийните научни изследвания, развойната дейност и иновационните дейности, насочени към насърчаване на диверсификацията на енергийните доставчици, маршрути и източници, установяване на нови енергийни търговски партньори и създаване на по-голяма конкуренция, понижаваща цените за потребителите на енергия; подчертава, че развитието на възобновяеми източници на енергия и насърчаването на енергийната ефективност са от решаващо значение за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от внос; подчертава значението на включването и на двете условия в споразуменията за свободна търговия, с цел изграждане на устойчиви партньорства, както и за засилване на технологичното сътрудничество, особено в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност и предпазните мерки, както и на предотвратяването на изместването на въглеродни емисии с цел постигане на целите, очертани в рамките на COP21;

82.

Остава дълбоко загрижен от рязкото увеличение напоследък на престъпленията срещу дивата флора и фауна и съпътстващата ги незаконна търговия, което не само има пагубно въздействие върху биологичното разнообразие и разпространението на биологичните видове, но представлява и ясна и реална заплаха за поминъка и местните икономики, особено в развиващите се страни; приветства ангажимента на ЕС за премахване на незаконната търговия с диви животински и растителни видове като част от отговора на ЕС на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално на Цел за устойчиво развитие 15, в която се отбелязва, че е необходимо не само да се сложи край на бракониерството и трафика на защитени видове на флората и фауната, но и да се разреши проблемът с търсенето и предлагането на незаконни продукти от дивата флора и фауна; очаква във връзка с това Комисията, след период на размисъл, включващ консултации с Парламента и държавите членки, да разгледа как най-добре да се включат разпоредби относно незаконната търговия с диви животински и растителни видове във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС;

83.

Подчертава, че по-добрите, хармонизирани и по-ефикасни митнически процедури в Европа и извън нея допринасят за улесняване на търговията и изпълнение на съответните изисквания за улесняване на търговията и допринасят за предотвратяване на фалшифицирането, както и на навлизането на незаконни и фалшифицирани стоки в единния пазар на ЕС, което подкопава икономическия растеж и излага на сериозен риск потребителите в ЕС; приветства намерението на Комисията да се засили сътрудничеството между митническите органи; отново призовава Комисията и държавите членки за създаване на обединена митническа служба на ЕС за по-ефективно прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на ЕС;

84.

Подчертава, че Комисията, при договарянето на търговски споразумения, следва да се стреми да убеди търговските партньори да приемат митническо и гранично обслужване на едно гише, при необходимост придружено от помощ за изграждане на капацитет за търговски фондове;

85.

Подчертава необходимостта от адекватна комуникация и тясна координация, за да се гарантира, че премахването на тарифите се придружава от подходящи технически, институционални и политически мерки за гарантиране на сигурността на търговията;

86.

Отправя искане към Комисията да разгледа възможността за приемане на ключови показатели за резултатите, за да се оценяват резултатите на митническата администрация у дома и в чужбина; изразява съжаление, че понастоящем наличните публични данни са много малко; посочва, че би било полезно да се разбере как митническите и другите гранични агенции работят у дома и с търговските партньори на текуща основа, с цел споделяне на най-добри практики и координиране на специфичните интереси за улесняване на търговията в рамките на европейските институции — като се вземат предвид разпоредбите на член 13 от Споразумението на СТО за улесняване на търговията;

87.

Отправя искане към Комисията и държавите членки да започнат открит дебат относно възможното пренасочване на митническите органи от национално равнище на равнище ЕС;

88.

Отчита, че търговските споразумения имат потенциала да бъдат от голяма полза за потребителите, по-специално чрез засилване на конкуренцията, понижаване на цените, осигуряване на по-голям избор и стимулиране на иновациите; призовава Комисията, с цел отключване този потенциал, да настоява на всички преговори за ограничаване на практиките на блокиране на географски принцип, за намаляване на таксите за международен роуминг, и за засилване на правата на пътниците;

89.

Призовава за мерки в подкрепа на потребителите в контекста на трансграничната търговия със стоки и услуги с трети държави, например под формата на онлайн информационни бюра, които да предоставят информация или съвети във връзка със спорове;

90.

Настоява, че на потребителите трябва да се предоставя точна информация относно характеристиките на продуктите, с които се търгува;

91.

Споделя възгледа на ОИСР, че отворените и справедливи политики в областта на търговия и инвестициите се нуждаят от набор от ефективни съпътстващи политики с цел максимизиране на придобивките и свеждане до минимум на загубите от либерализацията на търговията за населението и икономиките на ЕС и на третите държави; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да направят много повече за допълване на отварянето на търговията с редица поддържащи мерки за осигуряване на устойчиво развитие, като например в областта на обществените услуги и инвестициите, образованието и здравеопазването, активните политики на пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, развитието на инфраструктура и подходящите правила за гарантиране на социална защита и опазване на околната среда;

92.

Призовава Комисията и държавите членки да провеждат задълбочени, предварителни и последващи анализи въз основа на секторни и регионални оценки на въздействието на съответните търговски споразумения и законодателни досиета, с които да се предвиждат възможните неблагоприятни въздействия върху пазара на труда в ЕС и да се търсят по-усъвършенствани начини за въвеждане на смекчаващи мерки, даващи нов импулс за развитие на губещите сектори и региони, с оглед постигане на по-равномерно и широко разпределение на ползите от търговията; подчертава, че в това отношение европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд, могат да играят изключителна роля; посочва, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията също може да бъде важен инструмент, ако се реформира и оформи по такъв начин, че да разполага с достатъчно средства за оказване на помощ на дружествата от ЕС и производителите, засегнати от свързани с търговията санкции спрямо трети държави, и помощ за работещите в МСП, пряко засегнати от последиците на глобализацията;

93.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, на УНКТАД и на СТО.

16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/47

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички свързани международни договори в областта на правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията за правата на детето,

—

като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (2000 г.) и протоколите към нея, и по-специално Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца (2000 г.), както и Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух (2000 г.),

—

като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.),

—

като взе предвид работата на международните механизми в областта на правата на човека, в т.ч. специалния докладчик на ООН относно трафика на хора, особено на жени и деца, както и други релевантни специални докладчици на ООН, всеобщия периодичен преглед и работата на органите на ООН, отговарящи за договорите за правата на човека,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на Съвета на ООН по правата на човека относно трафика на хора, особено на жени и деца (2014 г.),

—

като взе предвид доклада относно трафика на хора в световен мащаб (2014 г.) на Службата на ООН по наркотиците и престъпността,

—

като взе предвид модела на закон на ООН срещу трафика на хора, който има за цел да подпомага страните при преразглеждането и изменението на съществуващото законодателство и при приемането на ново законодателство за борба с трафика на хора (2009 г.),

—

като взе предвид препоръчаните принципи и насоки относно правата на човека и трафика на хора, представени пред Икономическия и социален съвет като допълнение към доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека (UNHCR) (E/2002/68/Add. 1),

—

като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, с оглед прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“,

—

като взе предвид основните принципи на ООН относно правото на ефективни правни средства за защита на жертвите на трафик,

—

като взе предвид ръководните насоки на УНИЦЕФ относно закрилата на децата — жертви на трафик,

—

като взе предвид Конвенцията на МОТ за принудителния труд от 1930 г. (№ 29), Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г., Конвенцията относно премахването на принудителния труд от 1957 г. (№ 105) и Препоръката за принудителния труд (допълнителни мерки) от 2014 г.(№ 203),

—

като взе предвид Конвенцията относно минималната възраст за приемане на работа от1973 г. (№ 138) и Конвенцията относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г. (№ 182),

—

като взе предвид Конвенцията на МОТ относно домашните работници от 2011 г. (№ 189) за достойния труд на домашните работници,

—

като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Печалбата и бедността: икономиката на принудителния труд“ (2014 г.),

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 5 от нея,

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета,

—

като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления,

—

като взе предвид Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки,

—

като взе предвид документа за действие за укрепване на външното измерение на ЕС за борба с трафика на хора (2009 г.) и неговите два доклада за изпълнението (2011 и 2012 г.),

—

като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора (2012—2016 г.),

—

като взе предвид междинния доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (COM(2014)0635),

—

като взе предвид работата на координатора на ЕС за борба с трафика на хора,

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода (2015—2019 г.),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (1),

—

като взе предвид рамката за дейностите на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.,

—

като взе предвид доклада на Европол от февруари 2016 г. относно положението, озаглавен „Трафика на хора в ЕС“,

—

като взе предвид Глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ),

—

като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г.,

—

като взе предвид плана за действие от срещата на върха във Валета от ноември 2015 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора от 2005 г.,

—

като взе предвид последния общ доклад за дейностите на експертната група за действия срещу трафика на хора (GRETA), която очертава изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора (2014 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на човешки органи, открит за подписване от март 2015 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината,

—

като взе предвид Декларацията от Истанбул относно трафика на органи и трансплантационния туризъм (2008 г.),

—

като взе предвид ръководните принципи на ОССЕ относно правата на човека в процеса на завръщане на лицата, жертви на трафик (2014 г.),

—

като взе предвид доклада на специалната междуправителствена група за финансови действия (FATF) (2011 г.),

—

като взе предвид Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—

като взе предвид доклада на Международната организация по миграция (МОМ) за дейностите за борба с трафика и оказване на помощ на уязвимите мигранти (2012 г.),

—

като взе предвид доклада на Международната организация по миграция (МОМ) по отношение на справянето с трафика на хора и експлоатацията по време на криза (2015 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на АСЕАН срещу трафика на хора, и особено на жени и деца (2015 г.),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8–0205/2016),

А.

като има предвид, че трафикът на хора, който е част от организираната престъпност, представлява една от най-тежките форми на нарушаване на правата на човека, тъй като превръща човешките същества в стоки и дълбоко и трайно нарушава достойнството, интегритета и правата на жертвата и засяга цели семейства и общности и също така съзнателно се възползва от ситуации на уязвимост като бедност и изолация;

Б.

като има предвид, че трафикът на хора е определен от ООН (Протокол от Палермо) като акта на набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора посредством заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с положение на уязвимост или на даване или получаване на плащания или облаги за получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация; като има предвид, че експлоатацията включва, най-малкото, принудително проституиране на други лица или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, поставяне в робство или сходни с поставянето в робство практики, включително детско робство с цел набирането на деца войници, принудително подчинение или отнемане на органи; като има предвид, че това е една много-грозна практика, особено в случаите, в които деца биват подлагани от хора на най-лошата форма на експлоатация;

В.

като има предвид, че член 2, буква а) от Факултативния протокол към Конвенцията на ООН относно търговията с деца, детската проституция и порнография „търговия с деца“ означава „всяко действие или дейност, при което дете се прехвърля от лице или група от лица на друго лице или група от лица срещу възнаграждение или друга облага“;

Г.

като има предвид, че според доклада относно трафика на хора в световен мащаб (2014 г.) на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) 70 % от откритите жертви са жени и момичета; като има предвид, че жените представляват 79 % от откритите жертви на сексуална експлоатация, което възлиза на 53 % от откритите форми на експлоатация в световен мащаб представляват, а мъжете представляват 83 % от откритите жертви на принудителен труд, което възлиза на 40 % от откритите форми на експлоатация в световен мащаб;

Д.

като има предвид, че наличието на сложни и взаимосвързани фактори като системна и структурна дискриминация, нарушения на правата на човека, бедност, неравенство, корупция, конфликти, свързани с насилие, конфискация на земя, липса на образование, безработица и нефункционални режими на трудова миграция, утежняват уязвимостта на лицата на експлоатация и злоупотреби, тъй като те остават с ограничен избор и ресурси; като има предвид, че стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за 2012—2016 г. определя насилието срещу жени като основна причина за трафика на хора;

Е.

като има предвид, че трафикът на хора представлява престъпление, включващо измерението на пола; като има предвид, че жените и момичетата също така съставляват голям процент от жертвите на други форми на трафик на хора, като например насилствената експлоатация в сектори като домакинската работа и работата по полагане на грижи, производството, храната, почистването и други сектори;

Ж.

като има предвид, че трафикът на хора е една от най-печелившите престъпни дейности в световен мащаб, както и търговията с незаконни наркотици и оръжия; като има предвид, че според най-новите изчисления на МОТ незаконните годишни печалби от принудителен труд, включително чрез изпиране на пари, са около 150 млрд. щатски долара, като се предполага, че 90 % от жертвите биват експлоатирани в сферата на частната икономика и че две трети от печалбите произтичат от сексуална експлоатация с търговска цел, поради което тя представлява най-доходоносната форма на експлоатация;

З.

като има предвид, че трафикът на хора трябва да се разбира както от гледна точка на неговото търсене, така и от гледна точка на печалбата, като експлоатацията, особено на жени за сексуални услуги, е породена от търсенето на такива услуги и реализираната печалба;

И.

като има предвид, че недостатъчното прилагане на правната рамка на национално равнище и липсата на адекватна правна рамка в трети държави са едни от най-важните пречки в борбата с трафика на хора;

Й.

като има предвид, че достъпът за жертвите на трафика на хора до правосъдие е проблемен или изобщо е отказан; като има предвид, че корупцията и липсата на капацитет остават сериозен проблем за полицейските и съдебните органи в много държави;

К.

като има предвид, че по данни на Европол разширяването на достъпа до интернет в световен мащаб позволява трафикът да се развива все повече в онлайн среда; като има предвид, че това насърчава нови форми на вербуване и експлоатация на жертвите;

Л.

като има предвид, че съществува връзка между трафика на мигранти и трафика на хора; като има предвид, че трафикантите прибягват, наред с другото, до интернет, за да рекламират своите услуги пред потенциалните мигранти;

М.

като има предвид, че за съжаление трафикът на хора и незаконното превеждане през граница на хора не са временен феномен с преходен характер и през следващите години вероятно ще се разрастват, тъй като огнищата на конфликт, репресивните режими и икономическото положение в световен мащаб представляват почва за подхранване на престъпните дейности, свързани с трафика на хора и незаконното им превеждане през граница;

Н.

като има предвид, че притокът на нелегална миграция увеличава рисковете от трафик на хора, тъй като незаконните мигранти — предвид своята уязвимост и нелегалност — са особено изложени на риск от трафик; като има предвид, че сред тези мигранти непридружените непълнолетни лица — които представляват съществена част от пристигащите в Европа мигранти — са целева група на каналите за трафик;

О.

като има предвид, че трафикът на хора е регионален и глобален проблем, който не може винаги да се решава единствено на национално равнище;

П.

като има предвид, че съгласно последните данни на Световния индекс на робството, 35,8 милиона души по света се очаква да бъдат хванати в капана на съвременните форми на робство, което означава, че трафикът на хора е ендемичен и обхваща всички части на света;

Р.

като има предвид, че предишните и новите тенденции при трафика на хора приемат разнообразни форми и биват различни в различните региони и подрегиони;

С.

като има предвид, че трафикът на хора не е феномен само в считаните за слабо развити държави, но и феномен, който, макар и с по-скрито изражение, се среща и в развитите държави;

Т.

като има предвид, че според МОТ 56 % от предполагаемия брой на жертвите на принудителния труд в световен мащаб, включително за сексуална експлоатация, са от азиатско-тихоокеанския регион, което се откроява ясно като най-големият дял в световен мащаб;

У.

като има предвид, че около 300 000 деца участват във въоръжени конфликти по целия свят; като има предвид, че трафикът на деца в Африка, с цел подготвянето на деца войници, е най-високият в света;

Ф.

като има предвид, че в Северна Африка и Близкия изток 95 % от откритите жертви са възрастни; като има предвид, че държави в Близкия изток са основните държави на дестинация на работниците мигранти, в които т.нар. система „Кафала“ обвързва работниците с конкретен работодател, като създава условия за злоупотреба и трудова експлоатация, понякога равносилни на принудителен труд;

Х.

като има предвид, че в държавите от източното съседство на ЕС сексуалната експлоатация е основната причина за разкрития трафик на хора; като има предвид, че системната дискриминация и расизъм водят до това, че ромските общности — както мъжете, така и жените — са особено уязвими на трафик за различни цели;

Ц.

като има предвид, че сътрудничеството между държавите членки, Европол и държавите на произход и преминаване на жертвите на трафик е основен инструмент в борбата срещу мрежите за трафик;

Ч.

като има предвид, че ЕС е набелязал известен брой приоритетни държави и региони за по-нататъшно засилване и рационализиране на сътрудничеството за борба с трафика на хора;

Ш.

като има предвид, че през 2010 г. Комисията определи координатор на ЕС за борба с трафика на хора с цел подобряване на координацията и съгласуваността между институциите, агенциите, държавите от ЕС, както и с държавите извън ЕС и международните участници;

1.

Осъжда и категорично отхвърля трафика на хора, който представлява разрастваща се промишленост на човешкото страдание, засягаща всички общества и икономики по един дълбок и траен начин;

2.

Подчертава факта, че трафикът на хора е съвременен вид робство и сериозно престъпление, което представлява една от най-тежките форми на нарушение на правата на човека, което е неприемливо в общества, основаващи се на зачитането на правата на човека, включително равенството между половете; счита освен това, че трафикът на хора трябва да се разглежда по цялостен начин, като акцентът се поставя не само върху сексуалната експлоатация, но също така и върху принудителния труд, трафика на телесни органи, принудителната просия, принудителните бракове, децата войници и трафика на бебета;

3.

Припомня, че трафикът на хора представлява транснационално престъпление в световен мащаб и че във всички мерки, свързани с борбата срещу него, следва да се отчитат основните причини и световните тенденции; в тази връзка подчертава значението на един последователен подход на вътрешното и външното измерение на политиките на ЕС за борба с трафика на хора;

4.

Признава, че трафикът на хора като вид организирана престъпност се осъществява както в трансграничен план, така и в рамките на държавите, и поради това са необходими силно вътрешно законодателство срещу трафика на хора, както и сътрудничество между държавите;

5.

Изразява съжаление поради трайната липса в много държави по света на подходящо законодателство за инкриминиране и за ефективна борба с трафика на хора;

6.

Освен това изразява съжаление относно големите несъответствия между съществуващото законодателство и неговото изпълнение, включително ограничения или нулев достъп до правосъдие за жертвите, от една страна, и липсата на наказателно преследване на извършителите, от друга страна;

7.

Изразява своето съжаление по-специално относно факта, че броят на идентифицираните жертви продължава да бъде далеч по-нисък от изчисления брой на тези, които се намират в ситуации на трафик, както и че дялът на случаите, при които е налице наказателно преследване остава изключително нисък; продължава да бъде дълбоко загрижен поради факта, че голям брой жертви на трафика остават без подходяща защита, закрила, и мерки, насочени към обезщетения при нарушаване на основните им права;

8.

Припомня, че жертвите на трафик често са „невидими хора“ в държавата, в която биват експлоатирани, че те срещат трудности поради културното и езиковото многообразие и че всичко това ги затруднява допълнително да изобличат престъпленията, на които са жертва; осъжда факта, че тези трудности са още по-големи за конкретни уязвими категории жертви, като например жените и децата;

9.

Подчертава, че търсенето на сексуални услуги в развитите държави е в основата на трафика на хора от развиващите се държави и поставя хората, по-специално жените и момичетата, в положение на уязвимост, призовава държавите членки да инкриминират съзнателното ползване на услуги от жертви на трафик на хора;

10.

Припомня, че групи, организирани на международно равнище, нелегално, или със съгласието на своите жертви, които са въведени в заблуждение от фалшиви обещания, транспортират жертвите до по-богати региони, особено за трафика с цел сексуална експлоатация, като списъкът се оглавява от по-богатите европейски държави, където има по-богати клиенти;

11.

Осъжда факта, че съгласно изявлението за пресата, направено от ръководителя на Европол, над 10 000 непридружени деца бежанци и мигранти са изчезнали в Европа; насочва вниманието на ЕС и държавите членки към факта, че много тези деца са били въвлечени насила в картели за трафик с цел сексуална експлоатация, просия, в незаконния и доходоносен пазар на трансплантациите на органи или търговията с роби;

12.

Изтъква важното разграничение, което трябва да се прави между понятията за трафика на хора и незаконното превеждане на мигранти през граница; отбелязва, че нелегалното превеждане на хора през граница също принадлежи към дейностите на престъпните мрежи и организираната престъпност и може да доведе до ситуации на трафик, но при все това отбелязва, че двете понятия изискват различни правни и практически действия и обхващат различни държавни задължения; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да обучат персонал, натоварен с приемането и идентифицирането на мигранти/търсещи убежище лица, чрез използването на специфични програми за повишаване на осведомеността, предназначени за правилно разграничение между незаконното превеждане през граница и трафика на хора, по-специално по отношение на процесите на идентифициране и защита на децата жертви на трафик и на непридружените деца, изложени на риск от трафик на хора;

13.

Припомня, че мигрантите са дали съгласието си за превеждането през границата, което приключва с пристигането на местоназначението им, противно на жертвите на трафик, които са експлоатирани чрез използване на принуда, измама и злоупотреба, без вероятност да са дали съгласието си; подчертава факта, че между двете може също така да има припокриване заради риска престъпни групи, които превеждат през границата бежанци и мигранти в ЕС, да упражняват експлоатация над тях, превръщайки ги в жертви на трафик на хора, най-вече непридружените непълнолетни лица и жените, които пътуват сами; настоятелно призовава компетентните органи в държавите членки да обърнат внимание на това припокриване по време на своите полицейски дейности и дейности в областта на съдебното сътрудничество и правоприлагането;

14.

Отбелязва, че интернет и социалните мрежи все повече се използват от престъпни мрежи за вербуване и експлоатация на жертви; следователно призовава ЕС и държавите членки да инвестират в рамките на усилията им за борба срещу трафика на хора достатъчно средства в технологии и експертиза за идентифициране, проследяване и противодействие на злоупотребите с интернет от страна на престъпни мрежи както за вербуване на жертви, така и за предлагане на услуги, целящи експлоатация на жертви;

15.

Признава значението и ролята на информационните и комуникационните технологии в областта на трафика на хора и факта, че въпреки че технологиите се използват с цел улесняване на вербуването и експлоатацията на жертвите, те също така могат да се използват като инструмент за предотвратяване на трафика на хора; счита, че следва да се проведат допълнителни проучвания, които да се фокусират върху ролята на информационните и комуникационните технологии в областта на трафика на хора;

16.

Призовава Комисията да извърши оценка на използването на интернет в контекста на трафика на хора, особено по отношение на сексуалната експлоатация онлайн; изисква Европол да засили борбата с онлайн трафика в рамките на IRU (звено за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет) с цел откриване, сигнализиране и премахване на свързани с трафика онлайн материали;

17.

Изисква Комисията да адаптира сътрудничеството си с трети държави, за да вземе предвид новите промени във връзка с трафика на хора през интернет; призовава Комисията и Европол да обмислят възможностите за сътрудничество между европейските органи за борба с киберпрестъпността (по-специално в рамките на Европол) и тези на трети държави; изисква Комисията също така да разгледа всички полезни средства за сътрудничество с доставчиците на интернет услуги с оглед на разкриването и борбата с онлайн съдържание, свързано с трафик на хора; призовава Комисията да информира надлежно Парламента;

18.

Осъжда факта, че трафикът на хора е изключително доходоносен бизнес, както и че приходите от тези престъпни дейности до голяма степен биват вливани в световната икономика и финансова система; осъжда факта, че най-структурираните и мощни международни престъпни организации участват в трафик на хора и са създали реална и разклонена международна престъпна мрежа; призовава всички държави и съответните участници, работещи в тази област, да се стремят да променят трафика на хора от дейност с „нисък риск/висока рентабилност“ в дейност с „висок риск/ниска рентабилност“;

19.

Счита, че финансовите разследвания, които проследяват, изземват и отнемат имущество, придобито от престъпна дейност, както и действията за борба с изпирането на пари, играят решаваща роля в борбата срещу трафика на хора; припомня, че са необходими повече данни и по-силен акцент върху дейностите, свързани с изпиране на пари; изразява съжаление от факта, че използването на мерки за събиране, анализ и споделяне на финансова информация в подкрепа на наказателни разследвания на трафика на хора остава ограничено и често създава трудности при пълното интегриране на финансовите разследвания в делата, свързани с трафик на хора; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят сътрудничеството, координацията и обмена на информация с трети държави за локализиране и конфискация на облагите от тази престъпна дейност; призовава конфискуваните активи да се използват за подпомагане и обезщетяване на жертвите на трафик на хора;

20.

Призовава правителствата да упражняват надлежно усърдие в борбата с корупцията, която допринася за трафика на хора, както и да идентифицират и изкоренят участието или съучастието на публичния сектор в трафика на хора, включително като гарантират, че хората, които работят в публичния сектор, са обучени да разпознават такива случаи и разполагат с вътрешни указания, които да ги подпомагат при справянето със съмнителни случаи;

21.

Припомня, че злоупотребите, свързани с набирането на работници се наблюдава в много страни и региони по света и отбелязва, че независимо от държавите, в които се случват тези злоупотреби са тясно свързани с трафика на хора чрез агенции за набиране на персонал, които участват пряко в трафика на хора чрез принуда или измамни практики за наемане на работа или чрез създаването на ситуации на уязвимост спрямо експлоатацията: изискване на високи такси за наемане на работа, поставяне по-специално на мигрантите и нискоквалифицираните работници във финансово уязвимо или зависимо положение;

22.

Призовава ЕС и неговите държави членки да засилят сътрудничеството с трети държави с цел проучване на всички етапи на трафика на хора, включително етапа на набиране на жертвите, да подобрят обмена на информация, както и да стартират проактивни операции, (финансови) разследвания и наказателни преследвания; призовава всички държави да подобрят надзора и регулирането на агенциите за набиране на персонал;

23.

Счита, че не може да става дума за действително съгласие в ситуация, при която гражданин на трета държава е отведен от страната си и е доведен в ЕС (или когато гражданин на ЕС е отведен в друга държава членка) с цел проституция, каквато и да е друга форма на сексуална експлоатация или принудителен труд;

24.

Счита, че правителствата следва да насърчават многостранния диалог и партньорствата, които да обединяват предприятията, НПО и експерти от областта на борба с трафика на хора, за осъществяване на съвместни действия за борба с трафика на хора и да се гарантира, че работниците се ползват с правата си, включително основните трудови права; призовава също така правителствата да въведат правни мерки, които да гарантират прозрачност и проследимост на продуктите и веригите на доставки, като изискват от дружествата да докладват по-добре своите усилия за изкореняване на трафика на хора от веригите им на доставки; призовава ЕС и държавите членки да се ангажират активно с национални и международни компании, така че да гарантират, че техните продукти по цялата верига на доставки са свободни от връзки с експлоатацията и да ги държат отговорни за трафика на хора във всяка точка по веригата на доставки, включително що се отнася до свързаните дружества и подизпълнителите;

25.

Призовава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно в преговорите на отворената междуправителствена работна група за изработването на международен, правно обвързващ инструмент по отношение на транснационалните корпорации и други стопански предприятия във връзка с правата на човека, както и за прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека;

26.

Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да положат необходимите усилия за борба с принудителния труд в промишлеността на ЕС извън неговите граници, както и по отношение на трети държави, чрез прилагане и защита на трудовите стандарти и оказване на подкрепа на правителствата при приемането на законодателство за определяне на минимални стандарти за защита на работниците, включително чуждестранни работници, както и да гарантират, че европейските дружества, опериращи в трети държави, спазват тези стандарти; настоятелно призовава правителствата да гарантират спазването на трудовото законодателство, да третират всички работници в условия на равнопоставеност, гарантиране на еднакви права за всички работници, независимо от тяхната националност или произход, както и да изкоренят корупцията; призовава за международно сътрудничество за укрепване на политиките за трудова миграция и за разработване и прилагане на по-добро регулиране на агенциите за набиране на персонал;

27.

Призовава за засилено спазване в световен мащаб на основните трудови и екологични стандарти на МОТ на всички етапи, включително чрез по-добро социално осигуряване и трудови инспекции; призовава също така за ратифицирането и прилагането на Конвенцията на МОТ за домашните работници, 2011 г. (№ 189) и транспонирането на нейните разпоредби в националното законодателство, включително по отношение на домашните работници в дипломатическите домакинства;

28.

Подчертава, че ясната връзка между трафика на хора с цел секс и проституцията изисква мерки за преустановяване на търсенето на услуги, свързани с проституцията;

29.

Отбелязва, че в повечето държави членки жертвите на принудителна проституция е трудно да получат достъп до психологически грижи и следователно почти изцяло трябва да разчитат на подкрепата от страна на благотворителни организации; поради това призовава на тези организации да се предоставя по-голяма подкрепа и призовава държавите членки да премахнат пречките пред достъпа до психологически грижи;

30.

Изтъква, че принудителните бракове могат да се разглеждат като форма на трафик на хора, ако съдържат елемент на експлоатация на жертвата, и призовава всички държави членки да вземат предвид това измерение в определението си за трафик на хора; подчертава, че експлоатацията може да бъде сексуална (изнасилване в брака, принудителна проституция и порнография) или икономическа (домакински труд и принудителна просия) и че принудителният брак може да бъде крайна цел на трафика (продажба на жертва като съпруга или сключване на брачен договор в условия на принуда); припомня транснационалния характер, който принудителните бракове могат да придобият; поради това призовава държавите членки да гарантират, че националните органи, които се занимават с миграцията, са получили подходящо обучение в областта на принудителните бракове в контекста на трафика на хора; призовава Комисията да подобри също така обмена на най-добри практики в това отношение;

31.

Осъжда практиката на трафик на хора с цел принудително сурогатно майчинство като нарушение на правата на жените и правата на детето; отбелязва, че търсенето е продиктувано от развитите държави за сметка на уязвимите и бедните хора, често в развиващите се страни, и призовава държавите членки да вземат под внимание последиците от своите собствени ограничителни политики в областта на репродуктивното здраве;

32.

Настоятелно призовава децата, станали жертви на трафик на хора, да се обозначават като такива, а техните интереси, права и нужди да бъдат считани от първостепенно значение по всяко време; призовава за предоставянето както в краткосрочен, така и в дългосрочен план на правна, физическа и психологическа, както и друг вид подкрепа и защита, както и за предприемането на мерки за улесняване на събирането на семейства, когато това е приложимо и в най-добрия интерес на детето, при зачитане на неговото достойнство и права, или за мерки за полагане на подходящи грижи;

33.

Припомня, че трафикът на деца често води до случаи на сексуално насилие, проституция, принудителен труд или отнемане и трафик на телесни органи, и подчертава, че никога не следва да се приема валидността на евентуално съгласие за извършване на труд или услуги от деца, станали жертви на трафик; изразява съжаление поради факта, че децата в риск често се третират като престъпници или незаконни мигранти от служителите на правоприлагащите органи, които не използват системно показателите за трафик на хора, за да разпознават жертвите;

34.

Счита, че по отношение на непридружените непълнолетни лица от съществено значение е децата, жертви на трафик на хора, да бъдат по-добре и проактивно идентифицирани, по-специално на граничните пунктове и в приемните центрове, както и да се установи по-силно мултидисциплинарно сътрудничество, за да се гарантира ефективна защита на висшия интерес на детето; счита, че е необходимо да се укрепят системите за настойничество в държавите членки с цел да се предотврати попадането на непридружени и разделени от семействата си деца в ръцете на организации за организиран трафик;

35.

Призовава за укрепване на националните системи за настойничество на деца в Европа като част от стратегията на ЕС за борба с трафика на хора, в която се отчита изключително важната роля на настойниците в закрилата на децата от вреди;

36.

Настоятелно призовава ЕС да продължава да полага усилия в борбата срещу явлението „деца войници“, по-специално чрез подпомагане на правителствата при решаването на този въпрос, както и на работещите по места местни групи на гражданското общество, да въведе мерки за предотвратяване на бъдещи набирания и използване на деца войници, да подкрепя развитието на законодателството за закрила на детето, в т.ч. криминализирането на набирането на деца, както и да мобилизира ресурси за изграждане на устойчивост и укрепване на средата на закрила за децата; призовава ЕС да призове настоятелно трети държави да ратифицират и прилагат съответните международни стандарти, включително Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт;

37.

Подчертава, че децата и хората с увреждания следва да се считат за уязвими жертви на трафик на хора; изтъква факта, че жертвите на трафик на хора могат да развият увреждане вследствие на злоупотреба от страна на трафиканта, като също така лице, което има увреждане, може да се превърне в цел на трафикантите поради тази своя уязвимост;

38.

Приветства включването от Директива 2011/36/ЕС на принудителната просия като една от формите на трафик на хора; настоятелно призовава държавите членки да хармонизират националното си законодателство и да приканят правителствата на трети държави за постановяване и прилагане на правни разпоредби в това отношение; осъжда всяко криминализиране на жертвите на принудителната просия и призовава за достъп до възможности за работа и жилищно настаняване; настоява, че е необходимо да се проведе обучение за полицейските и другите служители за правилно идентифициране и препращане с цел да се гарантира оказване на подходяща помощ на жертвите на принудителната просия; подчертава, че много от жертвите идват от бедна и маргинализирана среда; призовава превантивните мерки да бъдат насочени към намаляване на уязвимостта на изложените на риск групи, като се започне с основни структури като образование или интеграция на пазара на труда, както и увеличаване на броя на местата за подслон и за оказване на помощ на уязвими лица;

39.

Подчертава, че в Протокола на ООН от Палермо се изисква криминализиране на робския труд като форма на трафик на хора; настоятелно призовава правителствата да прилагат законодателството и да гарантират наказването на лицата, които печелят от принудителния труд;

40.

Отбелязва възникването на нова форма на трафик на хора, при която лицата стават обект на трафик с цел откуп с практикуване на тежки изтезания; отбелязва, че тази нова форма на превръщане на човешките същества в стока се характеризира с изнудване, побои и изнасилвания като средство, с което се налага погасяването на дългове от семейства и роднини, установени в рамките на ЕС и извън него;

41.

Осъжда трафика на човешки органи, тъкани и клетки, включително незаконната търговия с репродуктивни клетки (яйцеклетки, сперматозоиди), фетални тъкани и клетки, както и със стволови клетки от възрастни индивиди и от ембриони;

42.

Подчертава, че според доклад на организацията Global Financial Integrity („Глобъл файненшъл интегрити“) търговията с човешки органи е една от десетте най-печеливши на световно равнище незаконни дейности, генерираща печалби между 600 милиона и 1,2 милиарда щатски долара годишно и обхващаща редица държави; подчертава освен това, че според Организацията на обединените нации хора от всички възрасти могат да бъдат цел, но мигрантите, бездомните хора и тези, които не могат да четат, са особено уязвими;

43.

Подчертава, че икономическата стагнация, пропуските в законодателството и недостатъците в правоприлагането в развиващите се страни в съчетание с нарастващата глобализация и усъвършенстваните съобщителни технологии създават идеално пространство за престъпната дейност, свързана с незаконния трафик на органи; посочва, че липсата на икономически възможности принуждава хората да обмислят варианти, които в друг случай може би ще счетат за опасни или осъдителни, докато незадоволителното правоприлагане позволява на трафикантите да действат без големи опасения от наказателно преследване;

44.

Подчертава, че закупуването на човешки органи, тъкани и клетки е незаконно; отбелязва, че лицата, които са жертва на трафик за отнемане на органи, са изправени пред особени предизвикателства, както и че жертвите често не осъзнават дългосрочните и инвалидизиращи медицински последици от отнемането на органи и липсата на постоперативни грижи, както и не са осведомени за психологическите последици от операцията; призовава за по-добре насочени инициативи за повишаване на осведомеността, за да се увеличи видимостта на вредата, свързана с продажбата на органи, особено сред най-бедните и най-уязвимите, които вероятно виждат продажбата на даден орган като цена, която заслужава да заплатят за подобряване на своето икономическо положение;

45.

Призовава Комисията да заклейми всички видове трафик на хора с цел отнемане на органи и да заеме ясна позиция по отношение на незаконната търговия с органи, тъкани и клетки; призовава ЕС да насърчи медицинските асоциации и сдружения за трансплантация на органи да разработят етичен кодекс за здравните специалисти и центровете за трансплантация на органи във връзка с извършването на трансплантации на органи в чужбина и процедурата за полагане на грижи след трансплантация на орган; изтъква, че гражданите от най-бедните общности в света са особено уязвими от гледна точка на превръщането им в жертви на незаконния трафик на органи;

46.

Призовава за ратифицирането и прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на човешки органи; призовава ЕС да призове правителствата на трети държави да предприемат правни действия срещу здравни специалисти, болници и частни клиники, които действат в незаконния и доходоносен пазар на трансплантациите на органи;

47.

Призовава държавите членки да насърчават допълнителните усилия за включването на медицинската общност в подобряването на усилията за борба с тази форма на трафик чрез повишаване на осведомеността по въпросите, свързани с трафика, и чрез осигуряване на задължително обучение;

48.

Подчертава важността на превенцията и на един многосекторен и мултидисциплинарен подход при вземането на мерки срещу незаконното доставяне на органи, включително трафика на хора с цел отнемане на органи, което се е превърнало в световен проблем; призовава за по-добре насочени инициативи за повишаване на осведомеността, за да се увеличи видимостта на вредата, свързана с продажбата на органи, да се информират по-добре жертвите и потенциалните жертви за физическите и психологическите рискове, особено сред най-бедните и най-уязвимите от гледна точка на неравенство и бедност, които вероятно виждат продажбата на даден орган като цена, която заслужава да заплатят за подобряване на своето икономическо положение; изтъква факт, че кампаниите за повишаване на осведомеността на обществеността следва да бъдат задължителен елемент както от Европейската политика за съседство (ЕПС), така и от сътрудничеството на ЕС за развитие;

49.

Изтъква значението на ролята на лекари, медицински сестри, социални работници и други медицински специалисти, които имат уникален характер от гледна точка на своя професионален контакт с жертвите, докато те все още са в плен, и които играят ключова роля за предотвратяването на трафика на хора; изразява загриженост, че в момента това е пропусната възможност за намеса; отбелязва необходимостта медицинската общност да бъде обучена да разпознава предупредителните знаци, показващи трафик на хора, и да познава процедурите за докладване, за да се осигурява по-добро подпомагане на жертвите, както и да се определят строги наказания за всякакво участие в незаконен трафик на органи;

50.

Насърчава въвеждането на програми за предполагаемо даване на съгласие в различни държави или схеми, чрез които на гражданите да се предоставя възможност да се включат пряко в регистър за донори на органи, когато извършат определени административни процедури, с което се намалява зависимостта на пациентите от черния пазар като същевременно се увеличава броят на наличните органи, за да се понижат финансовите разходи по трансплантация и да се намали необходимостта от медицински туризъм;

51.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на „трансплантационния туризъм“ като приемат мерки, които увеличават наличието на органи, осигурени по законен начин, за да се засили предотвратяването на незаконното доставяне на органи, и да създадат прозрачна система за проследяване на трансплантираните органи като същевременно се осигури анонимността на донорите; призовава Комисията да изготви насоки за насърчаване на участието на държавите — членки на ЕС, в партньорства за сътрудничество като „Евротрансплант“ и „Скандиятрансплант“;

52.

Отбелязва, че според Световната здравна организация научните данни относно трафика и здравето са ограничени, особено що се отнася до душевното и психичното здраве; също така посочва, че нуждите на жертвите и оцелелите често се подценяват; ето защо призовава Комисията и компетентните органи на държавите членки да установят система за мониторинг, както и да разпространяват информация относно последствията от трафика и относно потребностите на жертвите както по отношение на физическото, така и по отношение на психичното здраве;

53.

Призовава ЕС и неговите държави членки да възприемат подход, основан на правата на човека и насочен към жертвите, като поставят жертвите и уязвимите групи от населението в центъра на всички свои усилия в борбата с трафика на хора, неговото предотвратяване и защитата на жертвите;

54.

Осъжда тревожните разминавания между държавните задължения и степента, в която те биват изпълнявани на практика, когато става въпрос за правата на жертвите; подкрепя Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления; разчита на успешното прилагане на директивата от държавите членки, като определената за прилагането дата беше 16 ноември 2015 г.; призовава държавите членки, включително държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, да осигурят или улеснят достъпа до правни средства за защита, които са справедливи, адекватни и подходящи за всички лица, станали жертва на трафик, в рамките на тяхната територия и под тяхна юрисдикция, включително за чуждестранни граждани;

55.

Припомня, че бързото и правилно идентифициране на жертвите е от основно значение за упражняването на правата, които те имат според закона; настоятелно призовава да се предприемат мерки за изграждане на капацитет във връзка с идентифицирането на жертвите на трафика на хора, особено по отношение на службите, отговарящи за миграцията, сигурността и граничния контрол;

56.

Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да обменя най-добри практики с трети държави, на първо място, относно обучението на полицейските органи и хуманитарните работници, което ще им позволи да намерят най-добрия подход към жертвите и, на второ място, относно прилагането на принципа на индивидуална оценка на жертвите с цел да се определят техните специфични потребности, помощ и закрила;

57.

Подчертава значението на принципа на взаимно признаване, който е залегнал в член 82, параграф 1 от ДФЕС; призовава Комисията, държавите членки и агенциите на ЕС да укрепят статута на жертвите на трафик чрез пълно взаимно признаване на съдебните и административните решения, включително свързаните с мерки за закрила на жертвите на трафик на хора, което означава, че статутът на жертва, след като веднъж е бил установен в дадена държава членка, трябва да се прилага в рамките на целия Европейски съюз и следователно на жертвите (или представляващите ги асоциации) следва да бъде оказана помощ и съдействие в случай на непризнаване на статута им при пътувания в рамките на Съюза;

58.

Настоятелно призовава за това ответните мерки на наказателното правораздаване да гарантират равен и ефективен достъп на жертвите до правосъдие и информация по отношение на техните законни права; призовава всички държави да спазват своето международно задължение да защитават правата на жертвите под тяхна юрисдикция, да осигуряват пълна подкрепа на жертвите, включително осигурявайки им психологическа помощ, независимо от желанието на жертвата да сътрудничи или не на наказателното производство;

59.

Потвърждава, че жертвите на трафика на хора имат право на ефективни правни средства за защита, включително достъп до правосъдие, признаване на юридическа самоличност и гражданство, връщане на собственост, подходящо обезщетение, както и медицински и психологически грижи, правни и социални услуги и дългосрочна (ре)интеграция, включително икономическа подкрепа;

60.

Отбелязва важността на всеобщия достъп до здравно обслужване и сексуално и репродуктивно здравеопазване, особено за жертвите на трафик на хора, които могат да страдат от много физически и психологически проблеми като пряк резултат от експлоатацията, на която са подложени; призовава държавите членки да създадат леснодостъпни здравни услуги и последващи грижи за жертвите на трафик на хора;

61.

призовава държавите членки, в които са възникнали случаите на експлоатация на жертви на трафик на хора, да предлагат необходимото и адекватно медицинско лечение, чувствително към аспектите на пола и базирано на индивидуалните нужди, като се обърне специално внимание на жертвите на трафика на хора с цел сексуална експлоатация;

62.

Отбелязва, че лицата с увреждания и тези, които получат увреждания в резултат на въвличането им в трафик на хора, се нуждаят от допълнителна защита от експлоатация и призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че осигурената помощ на такива идентифицирани жертви отговаря по подходящ начин на конкретните им потребности;

63.

Подчертава необходимостта от реинтегриране на жертвите на трафика на хора и подкрепяне на тяхното право на защита; призовава държавите членки да създадат и укрепят мрежи от центрове, осигуряващи подкрепа и подслон, да осигурят предоставянето на услуги на език, който жертвата разбира, както и да осигурят на жертвите достъп до образование; призовава за съвместни усилия по отношение на социалното приобщаване и предоставянето на помощ от страна на неправителствени и международни организации, правителствени органи и агенции в държавите на дестинация и на произход, по-специално в случаите, когато жертвите се завърнат в родните си страни;

64.

Подчертава колко е важно да се гарантира безопасността на жертвите на трафик на хора, които дават свидетелски показания в съда срещу трафикантите на хора;

65.

Призовава за обръщане на повече внимание на жертвите при наказателните производства; призовава компетентните органи да не задържат лицата, жертви на трафик, и да не ги излагат на риск да бъдат наказвани за престъпления, извършени в контекста на тяхното положение на жертви на трафика на хора, най-вече в случаите на проституция и други форми на сексуална експлоатация или принудителен труд; призовава държавите членки да зачитат принципа на неинкриминиране;

66.

Призовава държавите членки да приложат правни инструменти, които да улесняват възможностите за жертвите на трафик на хора да се свържат с органите на държавната власт, без да застрашават своята безопасност и правата си като жертви;

67.

Призовава държавите членки да приложат без забавяне Директива 2011/36/ЕС и по-специално член 8 от нея, в допълнение към цялата правна уредба в областта на борбата с трафика на хора; настоятелно призовава Комисията да предприеме правни действия срещу държавите членки, които не прилагат директивата, и да публикува възможно най-скоро доклада за изпълнение, който трябваше да бъде представен през април 2015 г.;

68.

Призовава правителствата да въведат защитни прегради между имиграционните органи и инспекциите по труда, за да се насърчат жертвите да подават жалби и да се гарантира, че ако бъдат открити случаи на трафик на хора, жертвите няма да се страхуват, че имиграционните органи ще предприемат действия срещу тях;

69.

Призовава държавите членки да криминализират използването на услуги на жертва на трафик на хора от техните граждани, ако е извършено извън държавата членка и/или извън ЕС, включително проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, в т.ч. просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение или експлоатация на престъпни дейности или отнемане на телесни органи;

70.

Счита, че статутът на бежанец, лице, търсещо убежище, притежател на хуманитарна виза или лице, което се нуждае от международна закрила, следва да се разглежда като фактор на уязвимост в случая на жертвите на трафик на хора; призовава държавите членки да гарантират, че правоприлагащите органи и органите за предоставяне на убежище си сътрудничат, с цел да се помогне на жертвите на трафик на хора, нуждаещи се от международна закрила, да подадат заявления за закрила; отново потвърждава, че предприетите срещу трафика на хора мерки не следва да влияят негативно върху правата на жертвите на трафика на хора, мигрантите, бежанците и лицата, нуждаещи се от международна закрила;

71.

Призовава държавите членки да приложат мерки, които са чувствителни към аспектите на пола, с цел да се подобри установяването на жертвите на трафик на хора при процедурите за убежище и за връщане, да водят по-подробна и разделена по полов признак документация, както и да гарантират, че такива жертви са насочени към подходящи възможности за подпомагане;

72.

Припомня на държавите членки, че Директива 2011/36/ЕС не засяга принципа на забрана за връщане в съответствие с Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците;

73.

Насърчава държавите членки да гарантират на търсещите убежище лица, станали жертва на трафик на хора, същите права като правата на другите жертви на трафик;

74.

Отбелязва, че според Международната организация по миграция (МОМ) връщането на мигранти и бежанци носи присъщите рискове за сигурността, свързани с евентуален повторен трафик, които трябва да бъдат установени, оценени и смекчени, тъй като опасността, на която са изложени мигрантите, станали жертви на трафик на хора, от страна на техните експлоататори често се увеличава, когато те са успели да избягат, взаимодействали са с правоприлагащи органи или са свидетелствали в съда (2);

75.

Призовава ЕС и неговите държави членки да направят по-видима сред населението борбата с трафика на хора, с особено внимание спрямо летища, гари, автобусния транспорт, училищата, университетите и съответните работни места; призовава ЕС и държавите членки да повишат осведомеността на своите държавни служители относно насоките на ЕС за идентифициране на жертвите на трафик на хора и публикацията на Комисията относно правата в ЕС на жертвите на трафик на хора и насърчава тяхното активно използване;

76.

Насърчава целевото финансиране от страна на ЕС за местни НПО за идентифициране и подпомагане на жертвите на трафика на хора, както и за повишаване на осведомеността сред населението, уязвимо по отношение на експлоатация и трафик на хора; в този контекст приветства ролята на медиите, които могат да спомогнат за повишаване на осведомеността и да информират относно рисковете;

77.

Изразява загриженост във връзка с недостатъчното равнище на международното сътрудничество по случаите на трафик на хора, особено в случаите, в които участват държавите на произход и държавите на транзитно преминаване, както и че подобно положение представлява значителна пречка пред ефективната борба срещу трафика на хора; призовава за по-добра координация и сътрудничество и за систематичен обмен на информация за разследване и противодействие на трафика на хора чрез увеличаване на финансовата и техническа помощ и укрепването на трансграничната комуникация, сътрудничеството и изграждането на капацитет на правителствено равнище и на равнище правоприлагане, включително що се отнася до граничните служители, отговарящите по въпросите на имиграцията и убежището, следователите по наказателни дела и агенциите за подкрепа на жертвите, гражданското общество и агенциите на ООН, включително относно начините за идентифициране и защита на жертвите и обсъждането на начини за работа с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, които не са ратифицирали Протокола на ООН от Палермо; призовава ЕС да разработи регионален подход, съсредоточен върху „маршрутите на трафика“ и предлагащ отговори, които да са адаптирани към вида на експлоатацията в различните региони; освен това подчертава полезността на международните програми за обмен на специалисти в борбата с трафика на хора;

78.

Призовава Комисията, компетентните агенции на ЕС и държавите членки да разработят съобразено с аспектите на пола обучение за персонала, който работи в службите за правоприлагане и управление на границите, с цел по-добро установяване и подпомагане на потенциалните жертви на трафик, особено на трафик с цел сексуална експлоатация;

79.

Подчертава необходимостта ЕС да засили политическото и съдебното сътрудничество между държавите членки и с трети държави, и по-специално с държавите на произход и преминаване на жертвите на трафик на хора, в рамките на разследването и наказателното преследване на трафика на хора, и по-специално чрез Европол и Евроюст, включително чрез обмен на информация, по-специално с оглед на известните маршрути за трафик, участие в съвместни екипи за разследване и участие в борбата срещу вербуването на хора с цел трафик чрез интернет и други цифрови средства; подчертава колко е важно държавите членки системно да обменят данни и да захранват базите данни на фокусните точки на Европол Phoenix и Twins; насърчава засилването на сътрудничеството между Европол и Интерпол в борбата с трафика на хора и припомня, че обменът на данни между държавите членки и с трети държави следва да зачита напълно стандартите на ЕС в областта на защитата на данните; призовава държавите членки да събират повече сравними данни относно борбата с трафика на хора и да подобрят обмена на данни помежду си и с трети държави;

80.

Призовава ЕС и държавите членки да обезпечат своите правоприлагащи и полицейски органи с необходимия персонал и ресурси, за да могат също така да получават информация от семействата или други източници, да обменят тази информация със съответните европейски и национални органи и да я обработват и анализират правилно;

81.

Подчертава факта, че транзитните държави са ключови в борбата с трафика на хора, тъй като във тази фаза експлоатацията на жертвата все още не е започнала; подчертава важността на провеждането на допълнително обучение на служителите на погранична полиция с цел повишаване на квалификацията им относно процедурата по идентификация;

82.

Подчертава многобройните предизвикателства, свързани с трансграничната трудова миграция, по-специално риска от това мигрантите да изпаднат в ситуация на незаконни мигранти и да бъдат лишени от основните си права; призовава за създаването на механизми за трудовата миграция в ЕС и на международно равнище с цел увеличаване и официализиране на редовната трудова миграция;

83.

Признава усилията, полагани от ЕС за създаване на официални канали за трудовата миграция, която следва да получи повече внимание, и призовава за по-съгласувани и засилени усилия в това отношение; подчертава потенциала на официалната трудова миграция като средство за предотвратяване на трафика на хора и спасяване на човешки живот;

84.

Настоятелно призовава ЕС да засили сътрудничеството си с неправителствените организации и други подходящи международни организации, включително посредством гарантирането на адекватно финансиране и координирана помощ, с цел засилване на обмена на най-добри практики, разработването и прилагането на политики, както и да засили научноизследователската дейност, включително с местните участници, и по-специално да насочи своето внимание към достъпа на жертвите до правосъдие и към наказателното преследване на извършителите;

85.

Припомня, че в съответствие с Директива 2011/36/ЕС държавите членки следва да насърчават организациите на гражданското общество и да работят в тясно сътрудничество с тях, по-специално в рамките на инициативи за разработване на политика, информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, изследователски и образователни програми, обучение, както и в рамките на мониторинг и оценка на въздействието на мерките за борба с трафика; посочва освен това, че НПО следва също така да помагат за ранното идентифициране на жертвите и при предоставянето на помощ и подкрепа за тях; настоява, че държавите членки следва да гарантират защитата на НПО от репресивни мерки, заплахи и сплашване и дори освобождаването им от наказателно преследване, когато подпомагат жертви на трафик с неуреден статут;

86.

Призовава ЕС, държавите членки и международната общност да обърне специално внимание на предотвратяването и противодействието на трафика на хора в кризисни ситуации, като например природни бедствия и въоръжени конфликти, за да се намали уязвимостта на жертвите спрямо трафикантите и други престъпни мрежи; подчертава, че трябва да се предостави защита на всички лица, в съответствие с международните и регионалните конвенции;

87.

Подчертава факта, че хората, които, поради внезапно или постепенно изменение на климата, неблагоприятно засягащо техния живот или условия на живот, са принудени да напуснат обичайното си местопребиваване, са изложени на голям риск да станат жертви на трафик на хора; подчертава, че този вид мобилност на хората, свързана с изменението на климата, има силно икономическо измерение, включително загубата на средства за препитание и намаляване на доходите на домакинствата, затова съществува пряка заплаха засегнатите хора да станат лесна жертва на принудителен труд или робство;

88.

Признава и подкрепя работата на координатора на ЕС за борба с трафика на хора, който беше назначен с цел подобряване на координацията и съгласуваността между институциите, агенциите и държавите от ЕС, както и с трети държави и международни участници, и настоятелно призовава координатора да доразвие конкретни съвместни действия и мерки между ЕС, държавите членки, трети държави и международни участници с цел да се установи по-съгласувано и ефективно сътрудничество за създаване на системи за идентифициране, защита и подпомагане на жертви на трафик, задълбочаване на усилията за предотвратяване на трафика на хора, увеличаване на наказателното преследване на трафиканти и създаване на мрежа, която може да отговори на нововъзникващи опасения;

89.

Настоятелно призовава ЕС да положи необходимите усилия на международно равнище за предотвратяване и противодействие на търговията с роби, с цел постепенно и възможно най-скоро да се постигне пълно премахване на робството във всичките му форми;

90.

Счита, че е от съществено значение стратегиите, насочени към предотвратяването на трафика на хора да се съсредоточат върху улесняващите фактори и причините и обстоятелствата, залегнали в основата на това явление и да следват интегриран подход, който да обединява различните участници, мандати и перспективи, както на национално, така и на международно равнище; счита, че стратегиите за превенция следва да включват действия за преодоляване на бедността, подтисничеството, незачитането на правата на човека, въоръжените конфликти и икономическите и социалните неравенства, и следва да бъдат насочени към намаляване на уязвимостта на потенциалните жертви, ограничаване на търсенето на услугите на лица, обект на трафик — нещо, което също може да бъде считано за основна причина — при повишаване на общественото образование и изкореняване на корупцията сред държавните служители; призовава също така всички държави да изпълняват ефективно своите задължения в съответствие с Протокола от Палермо;

91.

Призовава всички държави членки да ратифицират всички съответни международни инструменти, споразумения и правни задължения, включително Конвенцията от Истанбул, и да положат по-големи усилия, за да бъде борбата срещу трафика на хора по-ефективна, координирана и съгласувана; насърчава ЕС да настоява за ратифицирането на всички съответни международни инструменти;

92.

Призовава представителите на ЕС да обърнат специално внимание на борбата с трафика на хора в политическия диалог на ЕС с трети страни, както и чрез програмите му за сътрудничество и в рамките на многостранните и регионалните форуми, включително чрез публични изявления;

93.

Призовава ЕС да преразгледа своите програми за подпомагане по отношение на трафика на хора, да направи финансирането по-целево и да включи борбата с трафика на хора в областите на сътрудничество като самостоятелна област; в този контекст насърчава увеличаването на ресурсите за службите, насочени към борба с трафика на хора, в рамките на институциите на ЕС; призовава Комисията редовно да преразглежда своя списък от държави с приоритет, включително критериите за подбор, за да гарантира, че той отразява реалността и че е достатъчно гъвкав, и позволява приспособяване към променящите се обстоятелства и нови тенденции;

94.

Призовава Комисията и държавите членки, при увеличаването на правните мерки срещу трафика на хора, също така да разширят определението за трафик на хора, като включат в обхвата му позовавания на нови средства за трафик;

95.

Призовава ЕС и държавите членки да предприемат действия, свързани с борбата с трафика на хора в сегашния план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и в съответствие със стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора;

96.

Призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от преразглеждане на мандата на бъдещата Европейска прокуратура, който — след създаването ѝ — да включва правомощия в областта на борбата с трафика на хора;

97.

Призовава политиката на ЕС за борба с трафика на хора да стане по-ефективна, като бъде по-дълбоко интегрирана в рамките на по-обхватните стратегии на ЕС относно сигурността, равенството между жените и мъжете, икономическия растеж, киберсигурността, миграцията и външните отношения;

98.

Призовава всички институции на ЕС и държавите членки да следват съгласувана както вътрешна, така и външна политика, като поставят, в съответствие с основните ценности на Съюза, правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави и да използват по-специално икономическите и търговските отношения като средство за въздействие;

99.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правата на човека, равенството между половете и борбата с трафика на хора остават в основата на политиките на ЕС за развитие и на партньорствата с трети държави; призовава Комисията да въведе мерки, съобразени с равенството между половете, при създаването на нови политики за развитие и при извършването на преглед на съществуващите политики;

100.

Подчертава, че икономическото и социално овластяване на жените и момичетата би намалило тяхната уязвимост да станат жертви, и призовава Комисията да продължи целенасочените си действия за интегриране на въпросите, свързани с равенството между половете, във всички дейности за развитие и да гарантира, че равенството между половете остава, заедно с правата на жените, на дневен ред в политическия диалог с трети държави;

101.

Подчертава значението на целите за устойчиво развитие, особено Цел 5.2, която призовава за премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета в обществената и личната сфера, включително трафика, както и сексуалната и другите форми на експлоатация;

102.

Призовава ЕС да оказва подкрепа на трети страни в усилията им за повишаване на дела на идентифицирането, подпомагането и реинтеграцията на жертвите и наказателните преследвания за трафик на хора, при въвеждане и прилагане на подходящо законодателство и хармонизиране на правните определения, процедури и сътрудничество в съответствие с международните стандарти;

103.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на персонала на правоприлагащите органи, включително в агенции като Frontex, Европол и EASO, както и други длъжностни лица, които биха могли да влязат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора, се предоставя подходящо обучение, така че да могат да се справят със случаи на трафик на хора, с прилагане на интегрирана междусекторна перспектива, като се поставя акцент върху специфичните нужди на жените, децата и други групи в уязвимо положение, станали жертва на трафик, като роми и бежанци, и върху начините за предоставяне на стимули и цялостна защита за жертвите на трафик на хора и други лица, които предоставят информация относно трафикантите на хора;

104.

Смята, че идентифицирането на жертвите на трафик, идващи от трети държави, трябва да се случва на възможно най-ранен етап и че следователно усилията по границите трябва да бъдат засилени, така че жертвите да бъдат идентифицирани в момента на влизането им в ЕС; призовава държавите членки да работят с трети държави за подобряването на съществуващите насоки, които могат да помогнат на консулските служби и граничните служители да разпознават жертвите на трафик на хора, и подчертава в тази връзка значението на обмена на най-добри практики, по-специално по отношение на интервютата на границата; също така подчертава необходимостта граничните служители и бреговата охрана да имат достъп до базите данни на Европол;

105.

Призовава държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави с цел борба с всички форми на трафик на хора, като се обърне особено внимание на измерението, свързано с пола, при трафика на хора, за да се противодейства изрично на детските бракове, сексуалната експлоатация на жени и момичета и секс туризма; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да засилят действията в рамките на процеса от Хартум, като увеличат броя на конкретните проекти, които ще бъдат осъществени, и разширят броя на активно участващите държави;

106.

Изисква Комисията, Съветът и ЕСВД в преговорите си с трети държави по международни споразумения, споразумения за обратно приемане и споразумения за сътрудничество да акцентират върху необходимостта третите държави да провеждат ефективна борба с трафика на хора, да засилят наказателното преследване за извършителите и да укрепят защитата за жертвите;

107.

Настоятелно призовава ЕС ефективно да съсредоточи усилията си върху справяне с трафика на хора и борба срещу незаконното превеждане през граница; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да инвестират в идентифицирането на жертви на трафика на хора сред бежанците и мигрантите и сред жертвите на нарушения и злоупотреби, като част от незаконното превеждане през граница, контролирана от престъпни мрежи;

108.

Подчертава необходимостта от подготвителна дейност за и обучение на международните граждански полицейски мисии, както и обучение на дипломати, служители за връзка, консулски служители и служители в областта на сътрудничеството за развитие, за да се подобри идентифицирането на жертвите на трафик на хора; счита, че обучението на тези групи е необходимо, защото те често са първата точка на контакт за жертвите на трафик на хора, и следва да се предприемат действия, за да се гарантира, че тези длъжностни лица имат достъп до подходящи материали за информиране на лицата, изложени на риск да станат жертви на трафик на хора;

109.

Припомня, че с пускането в действие от 7 октомври 2015 г. на втората фаза на операцията EUNAVFOR MED, наричана още операция Sophia, се дава възможност за конкретни действия за борба с трафика на хора, като се разрешават качване на борда, претърсвания, изземания и отклонявания в открито море на кораби и товари, за които има съмнения, че се използват за трафик на хора; припомня, че до момента са задържани и предстои да бъдат съдени съгласно италианското законодателство 48 предполагаеми куриери и трафиканти; призовава Съюза да продължава и засилва операциите си в Средиземно море;

110.

Призовава ЕС да намери практически решения във връзка със законните, редовни, неексплоататорски и безопасни начини за влизане в ЕС за мигрантите и бежанците; припомня на държавите членки и ЕС, че следва да се съобразяват с международното право, включително и с принципа на забрана за връщане, във всички свои политики и особено в миграционните; припомня, че на лицата, станали жертви на трафик, следва да се гарантира безопасното доброволно завръщане, както от страна на приемащата държава, така и от държавата на произход, както и правни алтернативи в случаите, когато репатрирането би създало риск за тяхната безопасност и/или тази на техните семейства; счита, че приемащата държава и държавата по произход трябва да гарантират необходимите условия за безопасност и реинтеграция на жертвите при завръщането;

111.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да спазват Устава на Организацията на обединените нации, както и принципите на законодателството в областта на убежището;

112.

Призовава ЕС да насърчи програми в подкрепа на приобщаването на мигранти и бежанци с помощта на ключови участници от трети държави и също така на културни посредници, да подпомогне за повишаване на осведомеността на общностите относно трафика на хора, както и повишаване на тяхната устойчивост срещу проникването на организираната престъпност;

113.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да положат усилия да защитават и намират всеки изчезнал след пристигане на европейска земя бежанец или мигрант, особено ако е дете;

114.

Приветства работата на Европол, по-специално в рамките на фокусна точка Близнаци, за разкриването на лица, които пътуват в трети държави с цел извършване на злоупотреба с деца; призовава държавите членки да си сътрудничат с Европол, като осигуряват систематичен и бърз обмен на данни;

115.

Припомня, че преди сключването на споразумение за либерализиране на визовия режим Комисията трябва да направи оценка на рисковете, които създава съответната трета държава, по-специално по отношение на нелегалната миграция; подчертава, че мрежите за трафик могат да използват също така и законните пътища за миграция; поради това призовава Комисията да включва ефективното сътрудничество на засегнатите трети държави в областта на трафика на хора сред критериите, които трябва да се изпълнят с оглед на евентуално споразумение за либерализиране на визовия режим;

116.

Посочва, че ЕС се нуждае от обвързващ и задължителен законодателен подход към презаселването, както е посочено в Европейската програма за миграцията на Комисията; посочва, че хуманитарният прием може да се използва като допълнение към презаселването, с цел спешно предоставяне на закрила, често временна, за най-уязвимите лица, когато това е необходимо, например за непридружени малолетни/непълнолетни лица или бежанци с увреждания, или лица, нуждаещи се от спешна евакуация по медицински причини;

117.

Призовава ЕС да сподели с трети държави разработването на стандартизирана система за събиране на качествени и количествени данни и анализ на трафика на хора, за да се изготви общ или поне съпоставим модел в ЕС и трети държави за събиране и анализ на данни, свързани с всички аспекти на трафика на хора; настоятелно подчертава необходимостта от отпускане на достатъчно средства за събиране на данни и за провеждане на научноизследователска дейност във връзка с трафика на хора;

118.

Насърчава ЕС да разработи нова стратегия за борба с трафика на хора след 2016 г., с по-силно и целенасочено външно измерение, което да отделя по-приоритетна позиция на развитието на партньорства с местни представители на гражданското общество в трети държави на произход, транзит и местоназначение, правителствата и частния сектор, както и на третирането на финансовите и икономическите аспекти на трафика;

119.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на делегациите на ЕС.

16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/64